Уикикниги bgwikibooks https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.48.0-wmf.1 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикикниги Уикикниги беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk 0 2659 16458 9473 2026-10-28T08:43:03Z Jcb 5775 16458 wikitext text/x-wiki __NOTOC__ {{уикипедия|Класове на Бер}} {{От надежден източник}} В тази статия се представят аргументи за несъобразността от дефиниране на класове на Бер за неизброими ординални числа. Нека класовете <math>\mathcal{B}_0,\mathcal{B}_1,...,\mathcal{B}_n,...</math> са дефинирани както следва, без да се поставя ограничението за <math>\kappa: \operatorname{Card}(\kappa)\le\aleph_0\,</math>{{матсим|Теория на множествата и топология}} както при дефиницията на класовете на Бер. *<math>\mathcal{B}_0</math> е класът на непрекъснатите функции на една реална променлива, *<math>\mathcal{B}_\kappa</math> за произволно ординално число <math>\kappa>0\!\!{\color{White}_{_{_{ {_.}}}}}</math> е класът на всички функции, които не принадлежат към <math>\bigcup _{\kappa'<\kappa}\mathcal{B}_{\kappa'}\!\!{\color{White}^{^{^{^{^{ {^.}}}}}}}</math>, но са (поточкова) граница на редица от функции принадлежащи към <math>\bigcup _{\kappa'<\kappa}\mathcal{B}_{\kappa'}\!\!{\color{White}^{^{^{^{^{ {^.}}}}}}}</math>, Ще докажем следното: ====Твърдение==== <math>\mathcal{B}_\kappa=\emptyset</math> за всички <math>\kappa: \operatorname{Card}(\kappa)>\aleph_0\,</math>. ====Доказателство==== Верността на твърдението може да се покаже чрез трансфинитна индукция.<ref name="Nat">Това доказателство следва упътването дадено в книгата: Натансон И. П., ''Теория функций вещественной переменной'', Глав. редакция физ.-мат. литературы изд-ва «Наука», 1974 ([http://icm.krasn.ru/refextra.php?id=3790 в диг. форм.], ИВМ СО РАН)</ref> Индукционната хипотеза е :<math>\left(\operatorname{Card}(\kappa)>\aleph_0\right) \Rightarrow \left(\mathcal{B}_{\kappa}=\emptyset\right).</math> За <math>\kappa=0\,</math> импликацията е вярна. Нека тя е вярна за <math>\forall \kappa': \kappa'<\kappa</math>. Ще покажем, че е вярна и за <math>\kappa\,</math>. Нека :<math>f_1,f_2,...,f_n,... \rightarrow f \in \mathcal{B}_{\kappa}\neq\emptyset.</math> Ще докажем, че <math>\operatorname{Card}(\kappa)\leq\aleph_0.</math> Нека <math>\alpha_1,\alpha_2,...,\alpha_n,...</math> са такива ординали, че за :<math>\forall i : f_i \in \mathcal{B}_{\alpha_{i}} .</math> От индукционното предполжение следва :<math>\operatorname{Card}(\alpha_i)\le\aleph_0.</math> Нека :<math>\lambda'=\sum_{i=1}^{\infty}\alpha_i</math> и :<math>\lambda=\begin{cases}\lambda' \text{:} & \lambda'\notin\{\alpha_1,...,\alpha_n,...\} \\ \lambda'+1 \text{:} & \lambda'\in\{\alpha_1,...,\alpha_n,...\} \end{cases}</math> Ясно е, че за :<math>\forall i : \alpha_i<\lambda\,</math> и :<math>\operatorname{Card}(\lambda)\le\aleph_0.\,</math> Не е възможно <math>\lambda\,</math> да е по-малко от <math>\kappa\,</math>, защото тогава функцията <math>f\,</math> би била елемент на <math>\mathcal{B}_{\mu}</math> за някое <math>\mu\leq\lambda</math>. <math>\mathcal{B}_{\mu}</math> и <math>\mathcal{B}_{\kappa}</math> обаче са дизюнктни по дефиниция, когато <math>\mu\neq\kappa</math>. Следователно :<math>\kappa \le\lambda\,</math> и :<math>\operatorname{Card}(\kappa)\le \operatorname{Card}(\lambda)\le\aleph_0.\,</math> {{доказано}} <ref>Наблюдателният читател сигурно вече си е задал въпроса, защо в една подобна класификация на реални функции е възможнa появата на ограничение за изброимост. Причината се състой в това, че когато говорим за сходимост, си служим с редици, които са изброими множества. В описаното доказателство това беше решаващо при конструирането на <math>\lambda</math>. Описаният факт кореспондира с невъзможността да се намери възходяща редица от изброими ординални числа клоняща към най-малкото неизброимо ординално число <math>\omega_1</math>.</ref>^,<ref>Друг интересен въпрос е, дали класовете на Бер за изброими индекси <math>\kappa</math> са празни или не. Може да се покаже, че те не са празни. Този въпрос има непосредтвена връзка с темата борелови множества и с факта, че разглеждаме функции на една реална променлива. Ако вместо функции на една реална променлива разглеждахме например функции на една алгебрична променлива <math>f</math> :'''A'''→'''A''' над метричното пространство на алгебричните числа '''A''', тогава още класът на Бер от втори ред щеше да е празен. Наистина, нека <math>a_1,a_2,...,a_n,...</math> да е рeдицата на всички алгебрични числа. Нека <math>f(a_n)=y_n</math> за всяко <math>n</math>, а <math>f_n(x)</math> e интерполиращ полином такъв, че <math>f_n(a_i)=y_i</math> за всяко <math>i</math>≤<math>n</math>. Очевидно <math>f_n(x)</math> → <math>f(x)</math> за всяко алгебрично <math>x</math>. Препоръчваме на читателя, който иска да се задълбочи в тази тематика, §33, §38 и §39 в Хаусдорф Ф., ''Теория множеств'', Ленинград, 1937.</ref> ==Литература== *Komjath P., Totik V., ''Problems and Theorems in Classical Set Theory'', Springer, 2006, {{ISBN|978-0387302935}} {{бележки}} 3pzqz00mww89mzpkou5wpuplpdwv4vk 0 2855 16460 7478 2026-10-28T08:44:19Z Jcb 5775 16460 wikitext text/x-wiki [[Сборник с математически доказателства/Чернова]]<< [[Сборник с математически доказателства/Чернова7|Конфиналност]] [[wikipedia:en:Cofinality]] [http://planetmath.org/encyclopedia/RegularCardinal.html planetmath.org] ==Konfinalität== '''Konfinalität''' (''Kofinalität'') und '''konfinal''' (''kofinal'') sind Begriffe der Mathematik, die man für die Beschreibung von unbeschränkten mathematischen Teilstrukturen verwendet, wobei das Attribut ''"unbeschränkt"'' von der Ordnungs-, der Ordinalzahl-, der Verbands- oder der Kathegorientheorie spezifiziert wird. Die ''Konfinalität'' ist ein wichitiges Instrument bei der Untersuchung des Wachstums von <math>\textrm{On}</math> - die Klasse aller Ordinalzahlen - und spielt eine wesentliche Rolle bei der Definition und Analyse der ''großen Ordinalzahlen''. Als Eigenschaft von Teilfolgen wird sie bei der Moore-Smithschen Verallgemeinerung des Begriffes ''Folge'' zur Unterscheidung zwischen ''Teilmengen'' und ''Teilnetze'' eingesetzt und bietet somit die Möglichkeit den Begriff ''Grenzwert eines Netzes'' zu definieren. ''konfinal'' als Attribut wird auch in der Streu- und der K-theorie verwendet. ==Konfinalität als Mengenrelation== Eine gerichtete oder halbgeordnete Menge (oder Klasse) <span style="white-space:nowrap;"><math>(A,</math><math>\!^\leq</math><math>)</math></span> heißt mit ihrer Teilmenge (Teilklasse) <span style="white-space:nowrap;"><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math></span> ''konfinal'', wenn für jedes <span style="white-space:nowrap;"><math>b</math> <math>\!^\in</math> <math>B</math></span> ein Element von <math>A</math> existiert, das größer ist als <math>b</math>.<ref name="Konf.M.Def.">s. Engelking, 1977, I.3, Kuratowski, 1972, VII. § 1., Kuratowski, Mostowski, 1965, II. § 9., Klaua, 1974, I., § 2.10, Levy, 1979, II.1</ref>^,<ref>Man sagt auch statt "<math>A</math> ist mit <math>B</math> konfinal": "<math>B</math> ist in <math>A</math> konfinal".</ref> Man schreibt, dann <span style="white-space:nowrap;"><math>A</math> <math>{\!^{\underset{\leq}{\textrm{cf}}}}\!{\color{White}^{^{^{^{^{^:}}}}}}</math> <math>B</math></span> oder, falls in dem jeweiligen Kontext keine weitere Ordnungsrelationen auf <math>A</math> betrachtet werden, einfach nur <span style="white-space:nowrap;"><math>A</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>B</math></span>: :<span style="white-space:nowrap;"><math>A</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>B</math> <math>\Leftrightarrow</math> <math>(A</math> <math>\!^\supset</math> <math>B)</math> <math>\land</math> <math>\!^\forall</math> <math>b</math> <math>\!^\in</math> <math>B</math> <math>\!^\exist</math> <math>a</math> <math>\!^\in</math> <math>A</math> <math>(b</math> <math>\!^\leq</math> <math>a)</math></span>. Das Wort ''"kofinal"'' bedeutet ''"hat das selbe Ende wie"'' und ist in diesem Zusammenhang zum ersten Mal von Hausdorff verwendet worden.<ref name="Haus1908">Hausdorff F., ''[http://www.digizeitschriften.de/resolveppn/GDZPPN002262150 Grundzüge einer Theorie der geordneten Mengen]'', Mathematische Annalen, 65, 1908, S. 440</ref> Er führt auch den Begriff ''koinitiale Teilmenge'' ein: <math>A</math> ist mit <math>B</math> genau dann koinitial - in Zeichen <span style="white-space:nowrap;"><math>A</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>B</math></span> - wenn <math>A</math> "den selben Anfang wie" <math>B</math> hat: :<span style="white-space:nowrap;"><math>A</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>B</math> <math>\Leftrightarrow</math> <math>(A</math> <math>\!^\supset</math> <math>B)</math> <math>\land</math> <math>\!^\forall</math> <math>b</math> <math>\!^\in</math> <math>B</math> <math>\!^\exist</math> <math>a</math> <math>\!^\in</math> <math>A</math> <math>(a</math> <math>\!^\leq</math> <math>b)</math></span>. Die Konfinalität und die Koinitialität sind Halbordnungsrelation auf der Potenzmenge von <math>A</math>:<ref name="Konf.M.Def." /> :<span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>B)</math></span> :<span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>C</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>C</math> <math>\land</math> <math>C</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>B</math> <math>\Rightarrow</math> <math>B=C)</math></span> :<span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>C</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>D</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>C</math> <math>\land</math> <math>C</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>D</math> <math>\Rightarrow</math> <math>B</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>D)</math></span><ref>Analoge Regeln gelten auch für die Koinitialität: <span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>B)</math></span>; <span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>C</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>C</math> <math>\land</math> <math>C</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>B</math> <math>\Rightarrow</math> <math>B=C)</math></span>; <span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>C</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>D</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>C</math> <math>\land</math> <math>C</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>D</math> <math>\Rightarrow</math> <math>B</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>D)</math></span></ref> ------------- Jede halbgeordnete Menge ist mit einer wohlgeordenten und mit einer wohlfundierten Menge konfinal.<ref name="AC">Bei dem Beweis dieser Behauptung wird '''[[Auswahlaxiom|AC]]''' verwendet.</ref>^,<ref name="Kom11">Komjath, Totik, 2006, 11.14, 11.15, 31.3</ref> Jede halbgeordnete Menge ohne maximale Elemente ist mit mindestens zwei disjunkten Mengen konfinal.<ref name="AC" />^,<ref name="Kom11" /> ==PROBE== <math>A</math> <math>{\!^{\underset{\textrm{R}}{\textrm{ci}}}}\!{\color{White}^{^{^{^{^:}}}}}</math> <math>S</math> ==Literatur== <div style="font-size:0.9em;"> *Kuratowski K., Mostowski A., ''Set theory'' , North-Holland, 1968, {{ISBN|0-720-40470-3}} *Kuratowski K., ''Introduction to Set Theory and Topology'', Elsevier Science, 1972, {{ISBN|0-080-16160-X}} *Engelking R., ''General Topology'', Taylor & Francis, 1977, {{ISBN|0-800-20209-0}} *Klaua D., ''Kardinal- und Ordinalzahlen'', I., Vieweg, Braunschweig, 1974, {{ISBN|3-528-06125-1}} *Klaua D., ''Kardinal- und Ordinalzahlen'', II., Vieweg, Braunschweig, 1974, {{ISBN|3-528-06141-3}} *Bachmann H., ''Transfinite Zahlen'', Springer, 1967, ASIN: B0000BPIFM *Deiser O., ''Einführung in die Mengenlehre'', Springer, 2004, {{ISBN|978-3540204015}} *Komjath P., Totik V., ''Problems and Theorems in Classical Set Theory'', Springer, 2006, {{ISBN|978-0387302935}} *Barwise J. (ed.), ''Handbook of Mathematical Logic'', North Holland, 1977, {{ISBN|978-0-444-86388-1}} *Levy A., ''Basic Set Theory'', Springer, 1979, {{ISBN|3-540-08417-7}} *Zuckerman M., ''Sets and Transfinite Numbers'', Macmillian Publishing Co., 1974, {{ISBN|0-02-432110-9}} *Deutsch M., ''Einführung in die Grundlagen der Mathematik'', Universitätsdruckerei Bremen, 1999, {{ISBN|3-88722-438-8}} *Klaua D., ''Allgemeine Mengenlehre'', I., Akademie Verlag Berlin, 1968, ASIN B0000BS09L *Klaua D., ''Allgemeine Mengenlehre'', II., Akademie Verlag Berlin, 1969, ASIN B0000BS09N *Hausdorff F., ''Grundzüge der Mengenlehre'', 1914, Chelsea Publishing Company, New York, 1949 ---------------- *Faith C., ''Algebra, Rings, Modules I.'', Springer, 1973, ASIN: B0007AESX8, (konfinale Unterkategorie) *Milne J., ''Etale Cohomology'', 1980, (") *Lax P., Phillips R., ''Scattering Theory'', Academic Press, 1967, (konfinales Hindernis) *Barendregt, ''The Lambda Calculus'', 1981, (konfinale Strategie - nur Spezialfall von gerichteter Menge also fürs Atr.Gl.) *Dold A., ''Lectures on Algebraic Topology'', Springer, 1980, (Funktoren) *Gratzer G., ''GENERAL LATTICE THEORY'', Akademie-Verlag, 1978, (Klassen in Verbände) *BARWISE J., ''HANDBOOK OF MATHEMATICAL LOGIC 3.'', 1977, (<math>\Sigma_2</math>-Konfinalität) *Karoubi M., ''K-Theory'', Springer, 1978, (Konfinales System von Modulen) </div> ==Bemerkungen und Einzelnachweise== <div class="references-small" style="-moz-column-count:1; column-count:1;"> <references /></div> okwbchw3q8023d5xp5yp981nwdpqj87 0 2863 16461 7492 2026-10-28T08:45:29Z Jcb 5775 16461 wikitext text/x-wiki [[Сборник с математически доказателства/Чернова]]<< [[Сборник с математически доказателства/Чернова6|Konfinalität]] [[wikipedia:en:Cofinality]] ==Конфиналност== '''Конфиналността''' (''кофиналността'') е термин в математиката служещ за описание на неограничени математически подструктури, като свойството ''неограниченост'' се конкретизира в теoрията на подредбата, на ординалните числа, на решетките или в теорията на категориите. ''Конфиналността'' е важен инструмент при изследването на нарастванията в <math>\textrm{On}</math> - класа на всички ординални числа - и играе централна роля при дефиницията и анализа на ''големите ординални числа''. При обобщаването на понятиятието ''редица'' по Мур и Смит ''конфиналността'' като свойство на подредицa служи за разграничаване на подмрежи от подмножества, което позволява да се дефинира понятието ''граница на мрежа''. ''Конфиналност'' като атрибут се използва също така в теорията на разсейванията и в К-теорията. ==Конфиналнoст между множества== Едно насочено или частично наредено множество (или клас) <span style="white-space:nowrap;"><math>(A,</math><math>\!^\leq</math><math>)</math></span> се нарича ''конфинално'' с подмножеството (подкласа) си <span style="white-space:nowrap;"><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math></span>, ако за всяко <span style="white-space:nowrap;"><math>b</math> <math>\!^\in</math> <math>B</math></span> съществува елемент на <math>A</math> по-голям от <math>b</math>.<ref name="Konf.M.Def.">s. Engelking, 1977, I.3, Kuratowski, 1972, VII. § 1., Kuratowski, Mostowski, 1965, II. § 9., Klaua, 1974, I., § 2.10, Levy, 1979, II.1</ref>^,<ref>Понякога вместо "<math>A</math> е конфинално с <math>B</math>" се казва "<math>B</math> е конфинално в <math>A</math>".</ref> Използва се означението <span style="white-space:nowrap;"><math>A</math> <math>{\!^{\underset{\leq}{\textrm{cf}}}}\!{\color{White}^{^{^{^{^{^:}}}}}}</math> <math>B</math></span> или само <span style="white-space:nowrap;"><math>A</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>B</math></span>, когато в съответния контекст не се разглеждат други релации освен "<math>\!^\leq</math>": :<span style="white-space:nowrap;"><math>A</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>B</math> <math>\Leftrightarrow</math> <math>(A</math> <math>\!^\supset</math> <math>B)</math> <math>\land</math> <math>\!^\forall</math> <math>b</math> <math>\!^\in</math> <math>B</math> <math>\!^\exist</math> <math>a</math> <math>\!^\in</math> <math>A</math> <math>(b</math> <math>\!^\leq</math> <math>a)</math></span>. Думата ''"конфинално"'' означава ''"има общ край с"'' и е използвана в този смисъл за пръв път от Хаусдорф.<ref name="Haus1908">Hausdorff F., ''[http://www.digizeitschriften.de/resolveppn/GDZPPN002262150 Grundzüge einer Theorie der geordneten Mengen]'', Mathematische Annalen, 65, 1908, стр. 440</ref> Той въвежда и понятието ''коинициалност'': <math>A</math> е ''коинициално'' с <math>B</math> точно тогава когато <math>A</math> "има общо начало с" <math>B</math> (използва се означението <span style="white-space:nowrap;"><math>A</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>B</math></span>): :<span style="white-space:nowrap;"><math>A</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>B</math> <math>\Leftrightarrow</math> <math>(A</math> <math>\!^\supset</math> <math>B)</math> <math>\land</math> <math>\!^\forall</math> <math>b</math> <math>\!^\in</math> <math>B</math> <math>\!^\exist</math> <math>a</math> <math>\!^\in</math> <math>A</math> <math>(a</math> <math>\!^\leq</math> <math>b)</math></span>. Конфиналността и коинитиалността са релaции на частична наредба върху булеана на <math>A</math>:<ref name="Konf.M.Def." /> :<span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>B)</math></span> :<span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>C</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>C</math> <math>\land</math> <math>C</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>B</math> <math>\Rightarrow</math> <math>B=C)</math></span> :<span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>C</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>D</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>C</math> <math>\land</math> <math>C</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>D</math> <math>\Rightarrow</math> <math>B</math> <math>\textrm{cf}</math> <math>D)</math></span><ref>Аналогични свойства има и релацията коинитиалност: <span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>B)</math></span>; <span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>C</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>C</math> <math>\land</math> <math>C</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>B</math> <math>\Rightarrow</math> <math>B=C)</math></span>; <span style="white-space:nowrap;"><math>\!^\forall</math><math>B</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>C</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>\!^\forall</math><math>D</math> <math>\!^\subset</math> <math>A</math> <math>(B</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>C</math> <math>\land</math> <math>C</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>D</math> <math>\Rightarrow</math> <math>B</math> <math>\textrm{ci}</math> <math>D)</math></span></ref> ---------------------------------- Всяко частично наредено множество е конфинално както с някое добре наредено множество така и с някое добре фундирано множество.<ref name="AC">При доказателството на това твърдение се използва '''AC''' (аксиомата за избора).</ref>^,<ref name="Kom11">Komjath, Totik, 2006, 11.14, 11.15, 31.3</ref> Всяко добре наредено множество без максимални елементи е конфинално с поне две непресичащи се множества.<ref name="AC" />^,<ref name="Kom11" /> ==Literatur== <div style="font-size:0.9em;"> *Kuratowski K., Mostowski A., ''Set theory'' , North-Holland, 1968, {{ISBN|0-720-40470-3}} *Kuratowski K., ''Introduction to Set Theory and Topology'', Elsevier Science, 1972, {{ISBN|0-080-16160-X}} <ref>В превод на български: Куратовски К., ''Увод в теорията на множествата и топологията'', Наука и изкуство, София, 1979</ref> *Engelking R., ''General Topology'', Taylor & Francis, 1977, {{ISBN|0-800-20209-0}} *Klaua D., ''Kardinal- und Ordinalzahlen'', I., Vieweg, Braunschweig, 1974, {{ISBN|3-528-06125-1}} *Klaua D., ''Kardinal- und Ordinalzahlen'', II., Vieweg, Braunschweig, 1974, {{ISBN|3-528-06141-3}} *Bachmann H., ''Transfinite Zahlen'', Springer, 1967, ASIN: B0000BPIFM *Deiser O., ''Einführung in die Mengenlehre'', Springer, 2004, {{ISBN|978-3540204015}} *Komjath P., Totik V., ''Problems and Theorems in Classical Set Theory'', Springer, 2006, {{ISBN|978-0387302935}} *Barwise J. (ed.), ''Handbook of Mathematical Logic'', North Holland, 1977, {{ISBN|978-0-444-86388-1}} *Levy A., ''Basic Set Theory'', Springer, 1979, {{ISBN|3-540-08417-7}} *Zuckerman M., ''Sets and Transfinite Numbers'', Macmillian Publishing Co., 1974, {{ISBN|0-02-432110-9}} *Deutsch M., ''Einführung in die Grundlagen der Mathematik'', Universitätsdruckerei Bremen, 1999, {{ISBN|3-88722-438-8}} *Klaua D., ''Allgemeine Mengenlehre'', I., Akademie Verlag Berlin, 1968, ASIN B0000BS09L *Klaua D., ''Allgemeine Mengenlehre'', II., Akademie Verlag Berlin, 1969, ASIN B0000BS09N *Hausdorff F., ''Grundzüge der Mengenlehre'', 1914, Chelsea Publishing Company, New York, 1949 ---------------- *Faith C., ''Algebra, Rings, Modules I.'', Springer, 1973, ASIN: B0007AESX8, (konfinale Unterkategorie) *Milne J., ''Etale Cohomology'', 1980, (") *Lax P., Phillips R., ''Scattering Theory'', Academic Press, 1967, (konfinales Hindernis) *Barendregt, ''The Lambda Calculus'', 1981, (konfinale Strategie - nur Spezialfall von gerichteter Menge also fürs Atr.Gl.) *Dold A., ''Lectures on Algebraic Topology'', Springer, 1980, (Funktoren) *Gratzer G., ''GENERAL LATTICE THEORY'', Akademie-Verlag, 1978, (Klassen in Verbände) *BARWISE J., ''HANDBOOK OF MATHEMATICAL LOGIC 3.'', 1977, (<math>\Sigma_2</math>-Konfinalität) *Karoubi M., ''K-Theory'', Springer, 1978, (Konfinales System von Modulen) </div> ==Bemerkungen und Einzelnachweise== <div class="references-small" style="-moz-column-count:1; column-count:1;"> <references /></div> d1ixgg6874bybkgn0jx3s5xkk9e7eij 0 2916 16457 8421 2026-10-28T08:42:48Z Jcb 5775 16457 wikitext text/x-wiki '''PHP''' е [[:w:bg:език за програмиране|език за програмиране]] с [[отворен код]], широко използван главно за сървърни приложения и разработване на динамично уеб съдържание. Пример за PHP приложение е [[MediaWiki]], софтуерът, използван от [[Уикипедия]]. Автор на езика е датчанина с канадски произход [[Размус Лердорф]]. == Преглед == PHP е скриптов език със синтаксис базиран на [[C]] и отчасти [[Perl]]. Използва се предимно в Уеб среда за създаване на широк кръг от услуги. Той е един от най-популярните езици за програмиране в Интернет и популярността му расте непрекъснато. PHP се разпространява под отворен лиценз ([http://www.php.net/license/3_01.txt PHP License]), който по своята същност е BSD лиценза, и който позволява безплатно разпространяване на програмния код на интерпретатора на езика, както и създаването на деривати под други лицензи с уговорката, че тези деривати не могат да включват PHP в името си. Фактът, че PHP се разпространява безплатно го прави удачен избор за изграждане на Уеб сървър базиран изцяло на безплатни продукти - [[GNU]]/[[Linux]], [[Apache]], [[MySQL]]/[[PostgreSQL]] и др. Самият език е преносим на много изчислителни архитектури и операционни системи като [[Windows]], [[GNU]]/[[Linux]], [[Unix|UNIX]], [[Mac OS X]]. Съществуват множество модули (разширения) за PHP, които добавят различни функционалности и позволяват много по-бързо и ефективно разработване. Такива допълнителни функционалности към езика са: * функции за обработка (създаване, редактиране ...) на изображения * функции за работа с [[низ]]ове и [[регулярни изрази]] * функции за работа с [[XML]] съдържание * функции за работа със [[сокети]] (гнезда) * функции за [[дата]] и час * математически функции * функции за [[компресия]] и [[шифриране]]/дешифриране * функции за [[COM]] и [[.NET]] за ([[Windows]]) * функции за [[SOAP]] * функции за работа с различни [[СУБД]] * функции за работа с принтер * функции за създаване на приложения с [[графичен потребителски интерфейс]] базирани на библиотеката [[GTK]] * и много други. PHP може да работи с всички модерни системи за управлени на релационни бази данни, като [[MySQL]], [[PostgreSQL]], [[Microsoft SQL Server]], [[Oracle]], [[SQLite]] и д.р. На [http://www.php.net официалния сайт] на PHP се намира обширна библиотека с информация за езика и модулите му, която може да се използва и за основно запознаване с езика, и като справочник по време на работата с него. Поради отворения характер на езика съществуват множество потребителски групи в България и по света посветени на програмирането с PHP, където всеки може да получи помощ в работата си с този език. == История == Началото на PHP е поставено от [[Размус Лердорф]] ([[:en:Rasmus Lerdorf|Rasmus Lerdorf]]) през [[1994]] г., въпреки че самият Лердорф смята 1995-та за рождената година на PHP, защото тогава „отваря“ кода на новия език за програмиране. В началото Размус създава [[Perl]] скриптове за следене на посещенията на резюмето на личната му страница, които в последствие пренаписва и така се създава първата версия на '''PHP''' (тогaва означаващо '''P'''ersonal '''H'''ome '''P'''age). През 1997 двамата израелски студенти Andi Gutmans и Zeev Zuraski пренаписват целият език, констарирайки множеството бъгове и отчасти неправилни концепции за строеж на програмен език и по-късно известяват Размус с техните предложения. Той ги приема и така се създава основният екип от разработчици (PHP Core team), който по-късно се превръща в групата на PHP (PHP group). През [[1997]] г. двамата израелски студенти [[Зеев Сураски]] ([[:en:Zeev Suraski|Zeev Suraski]]) и [[Анди Гутманс]] ([[:en:Andi Gutmans|Andi Gutmans]]) заедно с [[Размус Лердорф]] добавят нови функционалности и [[API]] за допълнителни модули към езика и така се създава '''PHP 3'''. Сураски и Гутманс пренаписват отново [[ядрото]] на езика и създават [[Zend engine]] през [[1999]]. Пренаписването е направено основно от Сураски и Гутманс като курсов проект по време на тяхното обучение в университета, който посещават. Пренаписването е в следствие на факта, че кодът на PHP2 е бил труден за поддръжка и доста нестабилен. През [[2005]]-та бяха чествани 10 години PHP, наред с 10 години [[MySQL]]. До сега през годините ядрото на PHP е претърпяло много промени, като най-забележимите са следните: * 22 Май 2000 г. - излиза версия 4 на PHP основана на Zend Engine 1.0 * Юли 2003 г. - версия 5 на PHP основана на Zend Engine II * 2005 г. - Уникод функционалност == Синтаксис и семантика == PHP действа главно като [[филтър]], който взема съдържанието на файла и специалните PHP инструкции, като ги конвертира във вид за показ. Тук има пример за код, който показва "[[Hello, world|Здравей, Свят]]": <source lang="php"> <?php echo 'Здравей, Свят!'; ?> </source> PHP просто изпълнява кода в [[Рамки|рамките]] на своите граници, като <?php ?>. Границите <? ?> са идентични като функционалност, но това зависи от настройките на [[Сървър|сървъра]]. Всичко извън рамките се изпраща директно към изхода, без да бъде изпълнявано от PHP. Горният пример е еднакъв с долния текст (и наистина е конвертиран в този вид): Здравей, Свят! Предимството на PHP е, че позволява командите му да бъдат влагани в [[HTML]] документите, като крайните потребители не могат да видят изходния код на писан на PHP, който преработва всичко извън рамките му: <source lang="php"> <?php // PHP код ?> обикновен HTML код <? // още PHP код ?> </source> ==[[Програмен език PHP/Променливи в PHP|Променливи в PHP]]== Имената на променливите в PHP винаги започват със символа $, и не могат да съдържат други знаци освен числа, латински букви и долна черта (_). Има няколко типа променливи - числови, текстови, логическа, масиви и обекти. == Предимства на езика == * PHP работи на множество [[операционна система|операционни системи]] (Unix, Linux, Windows, BSD) и [[уеб сървър|уеб сървъри]] (Apache, ISS) * PHP е лесен и ефективен за разработване * PHP изпълнява бързо код * PHP е безплатен и се разпространява под лиценза на BSD * PHP може да бъде лесно модифициран и адаптиран към нуждите на прилагащата го организация * PHP е създаден за разработката на уеб приложения * Поддръжката за PHP разработчици е гарантирана от множеството форуми и приложения на общността * PHP е вече широко разпространен в световната мрежа * PHP не изисква особени умения от разработчици работили на структурни езици * По аналогия с Perl към стандартните класове на PHP могата да бъдат писани и много допълнителни модули. == Критики == * В по-старите версии на езика по подразбиране съществува функция, чрез която крайните потребители могат да подават направо променливи към PHP скрипта (register_globals). Настройката по подразбиране е премахната от версия 4.2.0, но съществуват все още много стари приложения, които предполагат употребата на тази функция * PHP не поддържа напълно [[Unicode]]. Пълната поддръжка се предвижда в PHP 6. * PHP не поддържа именни пространства - т.е. всички функции се намират в едно именно пространство. * съществуват много функции на библиотеки с идентична функционалност * PHP не поддържа нишки (threads) като част от езика, което прави обработката на големи масиви данни много трудна: страницата не се зарежда преди целият масив от данни да е преработен и ако потребителят прекъсе зареждането и (и уеб сървъра разрешава прекъсване на заявката) прекъсва и обработката на данните. === Модули за достъп до база от данни=== PHP поддържа връзки към следните [[СУБД]] (Системи за Управление на База от Данни) - MySQL, PostgreSQL, SQLite ja Oracle. Oсвен това чрез [[ODBC]] съществува и общ интерфейст със следните СУБД - Adabas D, IBM DB2, iODBC, Solid и Sybase SQL Anywhere. == Литература == * Х.Кастането, Х.Роат, С.Шуман, К.Скол. ''Професионално програмиране с PHP'' [http://www.soft-press.com/srchead.html?com=viewall&viewbook=95] {{ISBN|9546851426}} * Leon Atkinson , Zeev Suraski ''Core PHP Programming'' [http://www.google.com/search?hl=fi&client=opera&rls=en&hs=3gl&q=%22Core+php+programming%22+%22third+edition%22+ISBN+0-13-046346-9&btnG=Hae&lr= Core PHP programming third edition] {{ISBN|0-13-046346-9}} == Външни препратки == * [http://php.data.bg/manual/en/ PHP Manual] Официална документация на PHP * [http://www.wampserver.com/en/download.php Страницата за сваляне на пакет съдържащ Apache,PHP и МySQL за Windows] [[Категория:Програмиране]] [[af:PHP]] [[als:PHP]] [[an:PHP]] [[ar:بي.إتش.بي]] [[az:PHP]] [[bat-smg:PHP]] [[bn:পিএইচপি]] [[br:Areg PHP]] [[bs:PHP]] [[ca:PHP]] [[cs:PHP]] [[da:PHP]] [[de:PHP]] [[el:PHP]] [[en:PHP]] [[eo:PHP]] [[es:PHP]] [[et:PHP]] [[eu:PHP]] [[fa:زبان برنامه‌نویسی پی‌اچ‌پی]] [[fi:PHP]] [[fr:PHP: Hypertext Preprocessor]] [[gl:PHP]] [[he:PHP]] [[hr:PHP]] [[hu:PHP programozási nyelv]] [[id:PHP]] [[is:PHP]] [[it:PHP]] [[ja:PHP: Hypertext Preprocessor]] [[ka:PHP]] [[kk:PHP]] [[ko:PHP]] [[ku:PHP]] [[la:PHP]] [[lb:PHP]] [[lt:PHP]] [[lv:PHP]] [[mk:PHP]] [[ms:PHP]] [[nl:PHP]] [[no:PHP]] [[pl:PHP]] [[pt:PHP]] [[ro:PHP]] [[ru:PHP]] [[sh:PHP]] [[simple:PHP]] [[sk:PHP (programovací jazyk)]] [[sl:PHP]] [[sq:PHP]] [[sr:PHP]] [[sv:PHP]] [[tg:PHP]] [[th:ภาษาพีเอชพี]] [[tr:PHP]] [[uk:PHP]] [[vi:PHP]] [[vls:PHP]] [[zh:PHP]] [[zh-min-nan:PHP]] [[zh-yue:PHP]] bf8qc9zixkz755d2eed94f6wg9dayk0 0 2923 16462 7924 2026-10-28T08:46:13Z Jcb 5775 16462 wikitext text/x-wiki [[Сборник с математически доказателства/Чернова]]<< [[wikipedia:en:Hilbert's problems]] [[wikipedia:de:Hilberts Liste von 23 mathematischen Problemen]] {{превод}} По време на втория математически конгрес, проведен в [[Париж]] през [[1900]], [[Давид Хилберт]] представя '''23 нерешени от математиците проблема'''. Според него, те ще обозначат целите на математиците през [[ХХ век]]. Нека вземем за пример Първият Хилбертов проблем. Първият Хилбертов проблем се отнася до хипотезата за континуума на Кантор. През 1940, [[Курт Гьодел]] доказва, че хипотезата не може да бъде опровергана, в рамките на Теорията на множествата на Земело-Франкел, дори ако приемем [[Аксиома за избор|аксиомата за избора]]. През 1963, Пол Коен доказва, че хипотезата не може и да бъде доказана, на базата на същата аксиоматика. И двамата предполагат, че аксиоматиката на Земело-Франкел е вътрешно непротиворечива. По-нататък следва таблица изброяваща проблемите, както и тяхното състояние - решеност, нерешеност, полу- или частична решеност за момента. ==Таблица на 23-те проблема== 23-те проблема на Хилберт са: {| class="wikitable" ! Проблем ! Кратко обяснение ! Състояние |- | [[Първи проблем на Хилберт|1ви]] | [[Хипотеза за континиума|Хипотезата за континуума]] (тоест няма [[множество]] по мощно от множеството на [[Цяло число|целите]] числа и по-малко мощно от множеството на [[реални числа|реалните числа]]) | style="background:#FFEE99;" | Гьодел доказва (1939), че ако аксиоматичната система на Цермело-Френкел е непротиворечива, то тя не може да опровергае хипотезата за континуума. Коен доказва (1969), че при същите предположения, хипотезата не може да бъде доказана, тоест, че в най-широко използваната теория на множествата проблемът е неразрешим. През последните две десителетия се води дискусия за това дали хипотезата може да бъде доказана или опровергана в рамките на друга теория на множествата. Водещият специалист в тази област Уилиам Удин работи върху фомулирането на по-съвършена аксиоматична система от тази на Цермело-Френкел, която ще може да опровергае хипотезата за континуума. Неговият колега Джон Стийлс смята, че начинанието е безсмислено и обречено на неуспех.<ref>виж. Schindlеr R., [http://wwwmath1.uni-muenster.de/logik/Personen/rds/Grosse_Kardinalzahlen.ps ''Wozu brauchen wir grosse Kardinalzahlen?'' (ps)], Mathematische Semesterberichte, 53, 2006 и Schindler R., [http://wwwmath1.uni-muenster.de/logik/Personen/rds/Antrittsvorlesung.ps ''Wozu brauchen wir grosse Kardinalzahlen?''], встъпителна лекция, 2004</ref><ref>Cohen P., ''Set Theory and the Continuum Hypothesis.'' W. A. Benjamin Inc., New York 1966, {{ISBN|978-0805323276}}</ref> |- | [[Втори проблем на Хилберт|2ри]] | Да се докаже непротоворечивостта на [[Пеанова аритметика|Пеановата аритметика]]. | style="background:#FFFF99;" | Проблемът е неразрешим така, както е поставен от Хилберт, тоест в рамките на Хилбертовата програма, която допуска използването на трасфинитна индукция само до <math>\omega</math> (първото безкрайно ординално число). Неразрешимостта е следствие от [[Теорема за непълнотата|теоремата на Гьодел за непълнотата]]. Генцен успява обаче да покаже (1936) непротиворечивостта на Пеановата аритметика в по-малко строга метаматическа програма с височина на индукционните изводи до <math>\epsilon_0</math> (най-малкото ординално число непредставимо като аритметичен израз от по-малки ординални числа). Доказано е, че този резултат не може да бъде подобрен.<ref>Барвайс Дж. (ред.), ''Справочная книга по математической логике. Теория доказательств и конструктивная математика'', Москва, «Наука», 1983</ref><ref>Schütte K., ''Proof Theory'', Springer, 1977, {{ISBN|0-387-07911-4}}</ref><ref>Menzler-Trott E., ''Gentzens Problem'', Birkhäuser, 2001, {{ISBN|3-7643-6574-9}}</ref><ref>Deutsch M., ''Einführung in die Grundlagen der Mathematik'', Universitätsdruckerei Bremen, 1999, {{ISBN|3-88722-438-8}}</ref> Тъй като изпозването на ординални числа по-малки от <math>\epsilon_0</math> е незначително отклонение от Хилбертовата програма, не криещо рискове, доказателството на Генцен се счита за решение на проблема.<ref>Макар, че чрез трансфинитна индукция до <math>\epsilon_0</math> може да се докаже непротиворечивостта на аритметиката до <math>\omega</math>, за непротиворечивостта на използваните методи остава винаги някакво съмнение. Всеобщо приетото схващане е, че тези съмнения са пренебрежими и че евентуални парадокси в изложението на Генцен не могат и никога няма да бъдат намерени. Тази вяра се гради най-вече върху очевидната интуитивна близост между Генценовата и Хилбертовата програма.</ref> |- | [[Трети проблем на Хилберт|3ти]] | Може ли да се докаже, че два тетраедъра имат един и същ обем? (при определени допускания) | style="background:#EEFFCC;" | Решен. Резултат: не, виж [[Инварианта на Ден]] |- | [[Четвърти проблем на Хилберт|4ти]] | Да се построят всички [[метрично пространство|метрики]], където правите линии са геодезични криви. | style="background:#FFEE99;" | Неясно формулиран<ref>Според Rowe & Gray по-голямата част от проблемите са решени. Някои не са пълно/достатъчно добре дефинирани, но по тях има достатъчен напредък, за да могат да бъдат считани за „решени“.</ref> Според Rowe & Gray четвъртия проблем не е твърде добре дефиниран, за да бъде определено дали е решен или не. |- | [[Пети проблем на Хилберт|5ти]] | Дали всички непрекъснати [[група (математика)|групи]] автоматично [[Групи на Ли]]? | style="background:#EEFFCC;" | Решен (1950, отговор положителен). |- | [[Шести проблем на Хилберт|6ти]] | Пълна [[аксиоматизация]] на [[физика]]та. | style="background:#FFEE99;" | Нерешен. Нематематически |- | [[Седми проблем на Хилберт|7ми]] | Дали ''a''^''&nbsp;b'' е [[Трансцендентни числа|трансцедентно]], за всяко [[алгебрично число]] ''a'' &ne; 0,1 и [[ирационални числа|ирационално]] алгебрично ''b'' ? | style="background:#EEFFCC;" | Решен. Резултат: да, виж например [[Теорема на Гелфонд|Теоремата на Гелфонд]] или [[Теорема на Гелфонд-Шнайдер|Теоремата на Гелфонд-Шнайдер]] |- | [[Осми проблем на Хилберт|8ми]] | [[Римановата хипотеза]] („Реалната част на всяка кратна нула на Римановата дзета-функция е равна на ½“.) и [[Хипотеза на Голдбах|Хипотезата на Голдбах]] (всяко [[четност|четно]], по-голямо от 2, може да бъде записано като сбор от [[просто число|прости числа]]). | style="background:#FFCCCC;" | Открит<ref>Осмият проблем се състои от два известни проблема, които все още не са решени.Първиято от двата, [[Римановата хипотеза]] е един от седемте [[Проблеми на хилядолетието на института Клей|Проблема на хилядолетието]], които се оказват "Хилбертовите проблеми" на [[ХХI. век]].</ref> |- | [[Девети проблем на Хилберт|9ти]] | Find most general law of the [[reciprocity theorem]] in any [[algebra]]ic [[number field]] | style="background:#FFFF99;" | Частично решен<ref>Problem 9 has been solved in the [[abelian]] case, by the development of [[class field theory]]; the non-abelian case remains unsolved, if one interprets that as meaning [[non-abelian class field theory]].</ref> |- | [[Десети проблем на Хилберт|10ти]] | Determination of the [[mathematical solution|solvability]] of a [[Diophantine equation]] | style="background:#EEFFCC;" | Решен. Резултат: не, [[Matiyasevich's theorem]] implies that this is impossible |- | [[Единадесети проблем на Хилберт|11ти]] | Solving [[quadratic form]]s with algebraic numerical [[coefficient]]s. | style="background:#FFFF99;" | Частично решен |- | [[Дванадесети проблем на Хилберт|12ти]] | Extend [[Kronecker's theorem]] on [[abelian extension]]s of the [[rational number]]s to any base [[number field]]. | style="background:#FFCCCC;" | Открит |- | [[Тринедесети проблем на Хилберт|13ти]] | Solve all [[polynomial|7-th degree equations]] using [[mathematical function|functions]] of two [[parameters]]. | style="background:#EEFFCC;" | Решен |- | [[Четиринадесети проблем на Хилберт|14ти]] | Proof of the [[крайно множество|крайност]] of certain complete systems of functions. | style="background:#EEFFCC;" | Решен. Резултат: не, generally, due to counterexample |- | [[Петнадесети проблем на Хилберт|15ти]] | Rigorous foundation of [[Schubert's enumerative calculus]]. | style="background:#FFFF99;" | Частично решен |- | [[Шеснадесети проблем на Хилберт|16ти]] | [[Topology]] of algebraic curves and surfaces. | style="background:#FFCCCC;" | Открит |- | [[Седемнадесети проблем на Хилберт|17ти]] | Expression of [[definite]] [[rational]] function as [[quotient]] of [[sum]]s of [[Square (algebra)|square]]s | style="background:#EEFFCC;" | Решен. Резултат: An upper limit was established for the number of square terms necessary |- | [[Осемнадесети проблем на Хилберт|18ти]] | Is there a non-regular, [[tessellation|space-filling]] [[polyhedron]]? What is the densest [[sphere packing]]? | style="background:#EEFFCC;" | Решен<ref>Rowe & Gray also list the 18th problem as "открит" in their 2000 book, because the sphere-packing problem (also known as the [[Kepler conjecture]]) was unsolved, but a solution to it has now been claimed (see reference below).</ref> |- | [[Деветнадесети проблем на Хилберт|19ти]] | Are the solutions of [[Lagrangian]]s always [[analytic]]? | style="background:#EEFFCC;" | Решен. Резултат: да |- | [[Двадесети проблем на Хилберт|20ти]] | Do all [[calculus of variations|variational problems]] with certain [[boundary condition]]s have solutions? | style="background:#EEFFCC;" | Решен. A significant area of research throughout the 20th century, culminating in solutions for the non-linear case. |- | [[Двадесет и първи Нпроблем на Хилберт|21ви]] | Proof of the existence of [[linear differential equation]]s having a prescribed [[monodromic group]] | style="background:#EEFFCC;" | Решен. Резултат: Да or не, depending on more exact formulations of the problem |- | [[Двадесет и втори проблем на Хилберт|22ри]] | Uniformization of analytic relations by means of [[automorphic function]]s | style="background:#EEFFCC;" | Решен |- | [[Двадесет и трети проблем на Хилберт|23ти]] | Further development of the [[calculus of variations]] | style="background:#EEFFCC;" | Решен |} === Литература === <div class="references-small" style="-moz-column-count: 1; column-count: 1; font-size: 0.9em;"> *Александров П.С. (ред.), ''Проблемы Гильберта'', ИСФАРА, 2000, 5-1236-0064-7 *Bieberbach L., ''Über den Einfluß von Hilberts Pariser Vortrag über „Mathematische Probleme“ auf die Entwicklung der Mathematik in den letzten dreißig Jahren'' в ''Naturwissenschaften'', '''18''', 51., 1930, ISSN 0028-1042 *Thiele R., Wos L., ''Hilbert's Twenty-Fourth Problem'' в ''Journal of Automated Reasoning'', '''29''', 1., 2002, ISSN 0168-7433 *Фельдман Н. И., ''Седьмая проблема Гильберта'', Издательство Московского университета, 1982 *Матиясевич Ю.В., ''Десятая проблема Гильберта'', Физматлит, 1993, {{ISBN|5-02-014326-Х}} *Болтянский В. Г., ''Третья проблема Гильберта'', «Наука», Москва, 1977 </div> === Бележки === <references /> <!-- :: The following is from Nagel and Newman, pp. 96 and 97: "This imposing резултат of Godel's analysis should not be misunderstood: it does not exclude a meta-mathematical proof of the consistency of arithmetic. What it excludes is a proof of consistency that can be mirrored by the formal deductions of arithmetic- Footnote 29.[Footnote 29 gives an example of the trisection of an angle-- it is possible, although not with straight-edge and compass]. Meta-mathematical proofs of the consistency of arithmetic have, in fact, been constructed, notably by Gerhard Gentzen, a member of the Hilbert school, in 1936, and by others since then-footnote 30" [Footnote 30: Describes Gentzen's proof, which uses transfinite induction; "30: "Gentzen's proof depends on arranging all the domonstrations of arithmetic in a linear order according to their degree of 'simplicity'...but Gentzen's argument cannot be mapped onto the formalism of arthmetic. Moreover, although most students do not question the cogency of the proof, it is not finitistic in the sense of Hilbert's original stipulations for an ''absolute proof of consistency''."[italics added]...."But these [meta-mathematical] proofs cannot be represented within the arithmetical calculus; and, since they are not finitistic, they do not achieve the proclaimed objectives of Hilbert's original program." A definition of a "finitary formal system" is given by Goldstein (p. 144, footnote 7): :: "...''finitary'' formal systems... formal systems with a finite or denumerable (or countable) alphabet of symbols, wffs [well-formed-formulas] of finite length, and rules of inverence involving only finitely many premises. (Logicians also work with formal sytems with uncountable alphabets, with infinitely long wffs, and with proofs having infinitely many premises."(p. 144, footnote 7) --> <!-- Voici la liste de ces problèmes : 1.Prouver l'hypothèse du continu de Cantor. Paul Cohen, en se basant sur les travaux de Gödel, montra en 1963 que cette conjecture était indécidable. 2.Prouver que l'ensemble des nombres réel peut être bien ordonné. Ernst Zermelo prouva que l'existence de ce bon ordre est équivalent à l'axiome du choix de Zermelo. Ainsi, le prouver revient à accepter cet axiome, ce que nombre de mathématiciens refusèrent. Alors que Hilbert pensait que ces deux problèmes étaient liés, Cohen montra qu'ils étaient indépendants en montrant que l'hypothèse du continu de Cantor était indécidable. 2.Les axiomes de l'arithmétique sont ils consistants ? Gödel montra en 1931, via son théorème d'incomplétude, que cela ne pouvait pas être démontré sans sortir de l'arithmétique. Gerhard Gentzen, cependant, démontra que la réponse était affirmative en se plaçant dans le cadre de la théorie des ensembles. 3.Peut-on appliquer la méthode de décomposition en polyèdres utilisée par Euclide pour le calcul de n'importe quel volume ? Dehn, élève de Hilbert, montra que non, en démontrant qu'il était impossible de diviser un cube et un tétraèdre régulier de même volume en un nombre fini de polyèdres deux à deux identiques. 4.Définir toutes les géométries dont la plus courte distance entre deux points est un segment de droite. La géométrie différentielle a permis de répondre en partie à ce problème, bien que l'on ne peut pas à proprement parler de réponse ferme. 5.Trouver des groupes de Lie continus. 6.L'axiomatisation, basée sur le modèle mathématique, de la physique. Du fait de l'apparition de la théorie de la relativité et de la mécanique quantique, le problème fut vite obsolète. Malgré tout, on peut noter que la physique théorique et les mathématiques ne cessent de se rapprocher. 7.Démontrer la transcendance des nombres ab, avec a algébrique et b irrationnel (par exemple Les travaux de Gelfond, complétés par Schneider et Baker, ont permis de résoudre en partie ce problème. 8.Démontrer l'hypothèse de Riemann. Ce problème n'est toujours pas résolu aujourd'hui, malgré les progrès faits notamment par Deligne qui démontra les conjectures de Weil, et reçut pour cela la médaille Fields en 1978, on est encore loin d'avoir résolu ce problème, qui s'annonce comme celui du XXIe siècle. 9.Etablir une loi de réciprocité dans les corps de nombres algébriques. Résolu par Artin. 10.Trouver un algorithme déterminant si une équation diophantienne a des solutions. Yuri Matijasevic à établit en 1970 qu'un tel algorithme ne pouvait exister. 11.Classifier les formes quadratiques à coefficient dans les anneaux d'entiers algébriques. Résolu par Siegel. 12.Prolonger le théorème de Kroneker sur les corps non-abéliens. (?) 13.Montrer l'impossibilité de résoudre les équations du 7ème degré au moyen de fonctions de seulement deux variables. Démontré par Kolmogorov et son élève Vladimir Arnold en 1954. 14.Prouver le caractère fini de certains systèmes intégral des fonctions.(?) Nagata donna en 1959 un contre-exemple qui montra la fausseté de la conjecture. 15.Mettre en place les bases du calcul énumératif de Schubert. Résolu par Van der Waerden en 1930 16.Développer une topologie des courbes et des surfaces algébriques. 17.Montrer qu'une fonction rationnelle positive peut s'écrire sous la forme de somme de carrés de fonctions rationnelles. Résolu par Artin en 1927. 18.Construire un espace euclidien avec des polyèdres congruents. Résolu par Bieberbach en 1910 19.Prouver que le calcul des variations est toujours nécessairement analytique Résolu par Bernstein et Tibor Rado en 1929 20.Etudier la solution générale des problèmes de valeur limite. 21.Prouver que toute représentation complexe de dimension finie peut s'obtenir par action de monodromie sur une équation différentielle de Fusch. Résolu par Helmut Rörl en 1957 22.Uniformiser des courbes analytiques au moyen de fonctions automorphes. Résolu par Koebe et Henri Poincaré en 1907. 23.Développer une méthode générale de résolution dans le calcul des variations. --> [[Категория: Математика]] [[ca:Problemes de Hilbert]] [[cs:Hilbertovy problémy]] [[da:Hilberts problemer]] [[de:Hilberts Liste von 23 mathematischen Problemen]] [[en:Hilbert's problems]] [[es:Problemas de Hilbert]] [[fi:Hilbertin ongelmat]] [[fr:Problèmes de Hilbert]] [[he:23 הבעיות של הילברט]] [[hu:Hilbert-problémák]] [[it:Problemi di Hilbert]] [[ja:ヒルベルトの23の問題]] [[ko:힐베르트의 문제들]] [[nl:23 problemen van Hilbert]] [[pl:Problemy Hilberta]] [[pt:Problemas de Hilbert]] [[ru:Проблемы Гильберта]] [[sl:Hilbertovi problemi]] [[sr:Хилбертови проблеми]] [[sv:Hilbertproblemen]] [[th:ปัญหาของฮิลแบร์ท]] [[zh:希尔伯特的23个问题]] 70v6365oxa8nvi6n68czylem9b46n9p 0 2934 16459 7949 2026-10-28T08:43:15Z Jcb 5775 16459 wikitext text/x-wiki [[Сборник с математически доказателства/Чернова]]<< === Intervalle === {|{{матформат1}} |- bgcolor="#d0f0d0" ! Symbol ! Interpretation ! Relevante Artikel |- bgcolor="#ffffff" |align="center" |<math>[a,b]</math> |rowspan="2" | abgeschlossenes (kompaktes) Intervall |rowspan="10" align="center" | [[Intervall (Mathematik)|Intervall]] |- bgcolor="#ffffff" |align="center" |<math>\langle a,b \rangle</math> |- bgcolor="#ffffff" |align="center" |<math>]a,b[</math> |rowspan="2" | offenes Intervall |- bgcolor="#ffffff" |align="center" |<math>(a,b)</math> |- bgcolor="#ffffff" |align="center" |<math>[a,b[</math> |rowspan="3" | rechts halboffenes Intervall |- bgcolor="#ffffff" |align="center" |<math>[a,b)</math> |- bgcolor="#ffffff" |align="center" |<math>\langle a,b)</math> |- bgcolor="#ffffff" |align="center" |<math>]a,b]</math> |rowspan="3" | links halboffenes Intervall |- bgcolor="#ffffff" |align="center" |<math>(a,b]</math> |- bgcolor="#ffffff" |align="center" |<math>(a,b\rangle</math> |} ====Algebra==== {| class="prettytable" |----- bgcolor=#f0f0d0 ! Algebra |----- bgcolor=#ffffff | <math>\operatorname{ker}(f)\,</math>, <math>|a_{ij}|\,</math>, <math>|A|\,</math>, <math>\|x\|_1</math> - 1-Norm (vielleicht auch zu Funk. An.), [[Bilinearform]], [[Annihilator (Mathematik)|Annihilator]], [[Charakteristisches Polynom]], [[Direkte Summe]], [[Dualraum]], [[Euklidisches Skalarprodukt]], [[Jacobi-Identität]], <math>\operatorname{Aff}(\sigma)</math> (Affinerunterraum), <math>A \otimes_{\operatorname{K}} L</math> (Kronekerprodukt), <math>\operatorname{Con}_{A|A_L}\mathfrak{a}</math> (Conorm eines Divisors, s. Naas sowie Chevalley ''Introduction to the theory of algebraic functions of one variable''), <math>\operatorname{Cosp}_{R/S}</math> (Cospur, s. Chevalley),<math>R^\times</math> [[Einheitengruppe]],<math>\leq</math> [[Untergruppe]] (siehe Jantzen und Schwermer: Algebra. Springer 2005. {{ISBN|3-540-21380-5}}),<math>\triangleleft \trianglelefteq</math> [[Normalteiler]], \triangleleftneq echter (nicht trivialer) Normalteiler (siehe Jantzen und Schwermer: Algebra), <math>\operatorname{deg}\ f</math> (Grad von Polynom), <math>M_n(R)</math> (Ring von n x n-Matrizen), <math>\mathrm{SL}_n(R)</math> (Gruppe der Matrizen mit det=1), <math>\mathrm{GL}_n(R)</math> (die Einheitsgruppe im Ring der Matrizen - das ist überhaupt ein ziemlich großes Thema; bei Naas und Schmidt sind viele orthogonale, lineare, unitäre und symplektische Gruppen beschrieben, wobei es drei Bezeichnungssysteme gibt: von Dieudonne, von Van der Waerden und von Dickson), <math>\operatorname{rg}\ A</math> (Rang), <math>\operatorname{tr}\ A</math> (Spur), <math>x\bot y</math> (senkrechte Vektoren), <math>V^\bot</math> (orthogonaler Raum), [[Clifford-Algebra]], [[Klassenzahl]], ... |} =====Lineare Algebra===== {| class="prettytable" |----- bgcolor=#f0f0d0 ! Lineare Algebra |----- bgcolor=#ffffff | ... |} {| class="prettytable" |----- bgcolor=#f0f0d0 ! Matrizen |----- bgcolor=#ffffff | <math>(a_{ij})_{{i=1,...,m} \atop {j=1,...,n}}</math> ([[Matrix (Mathematik)]]); <math>\overline{A}</math>([[Matrix (Mathematik)#Weitere Konstruktionen|konjugierte Matrix ]]) <math>A^{\operatorname{t}}</math> ([[Matrix (Mathematik)#Weitere Konstruktionen|transponierte Matrix]]), <math>A^\dagger</math> ([[Adjunkte|komplementäre Matrix]]), <math>A^*=\operatorname{adj}(A)</math> ([[Adjunkte]]), <math>\textrm{diag} (d_1, d_2, ..., d_n)</math> ([[Diagonalmatrix]]), <math>1_n</math> (Einsmatrix n x n), <math>\overline{|A|}</math> (obere Grenze der Matrix ''A'' - s. Naas und Schmidt),<math>\underline{|A|}</math> (untere Grenze der Matrix),... |} =====Galoissche Theorie===== {| class="prettytable" |----- bgcolor=#f0f0d0 ! Galoissche Theorie |----- bgcolor=#ffffff | ... |} =====Allgemeine Gruppentheorie===== {| class="prettytable" |----- bgcolor=#f0f0d0 ! Allgemeine Gruppentheorie |----- bgcolor=#ffffff | ... |} =====Klassische Gruppen===== {| class="prettytable" |----- bgcolor=#f0f0d0 ! Klassische Gruppen |----- bgcolor=#ffffff | ... |} =====Algebren===== {| class="prettytable" |----- bgcolor=#f0f0d0 ! Algebren |----- bgcolor=#ffffff | ... |} =====Ideale===== {| class="prettytable" |----- bgcolor=#f0f0d0 ! Ideale |----- bgcolor=#ffffff | ... |} =====Formen und Invarianten===== {| class="prettytable" |----- bgcolor=#f0f0d0 ! Formen und Invarianten |----- bgcolor=#ffffff | ... |} =====Klassenkörper und Zahlkörper===== {| class="prettytable" |----- bgcolor=#f0f0d0 ! Klassenkörper und Zahlkörper |----- bgcolor=#ffffff | ... |} == Quellen und Bemerkungen == <div style="height: 100px; width: 90%; overflow: auto; padding: 3px;text-align: left; border: solid #aaa 1px;"> <references /> </div> buqp8frqtozvdgo0tlwohb09hfuv448 0 3401 16456 11068 2026-10-28T08:42:13Z Jcb 5775 16456 wikitext text/x-wiki "'''Звезди във вековете'''" е книга-албум, представяща информация за загиналите участници от 09.06.1923 до 09.09.1944 г. в политически борби на крайнолевите политически партии, осъществявани с политически акции и терористични действия срещу правителствата на България и съществуващата държавна власт за този период от време. Книгата е подготвена в резултат на многогодишно проучване от "Музея за революционното движение в България" и данните са публикувани с отпечатването и&#768; от Издателството на Българската комунистическа партия през 1972. ==Съдържание== Подзаглавието на този албум ''"Загинали революционни борци против капитализма и фашизма 9 юни 1923 - 9 септември 1944"'' въвежда в темата. Периодът е избран като период на "съпротивата срещу капитализма и фашизма", понятия приети съгласно квалификациите в българската марксическа историография (1944-1989 г.). Данните в статията са статистическо обобщение на съдържанието на основния източник. В книгата са включени всички българи, починали като лявоориентирани партийни членове или безпартийни участници в политически борби, независимо от обстоятелствата и мястото за тяхната смърт. Това не е коректно поради разглеждането на политически отрязък от време от историята на България от една страна и от друга, смъртта по същото време на български комунистически дейци загинали за чужда политическа кауза - напр. в Испания, СССР, Чехия и другаде , в т. ч. и тези които са избити по време на Сталиновите репресии в СССР. Това налага при разглеждането на въпроса в статията да се направи диференциране. Дадените данни са както следва за: * всички загинали за периода 1923 -1944 г. като участници в действията срещу законната власт в България в т.ч. Септемврийското въстание, атентата в черквата "Света Неделя" през 1925 г. и арестите след това и партизанското движение в България 1941 - 1944 г.; * загинали анархисти и техни ятаци като членове на терористични чети през 1924-1926 г.( Сливенска политическа чета, Политическа чета на Тумангелов, Чета на Дочо Михайлов, Килифаревска чета, Габровска политическа чета, Брациговска политическа чета, Първа старопланинска политическа чета, Първа средногорска политическа чета, Политическа чета "Христо Ботев", Добруджанска революционна организация); * загинали като интербригадисти в Испанската гражданска война (1936 - 1939 г.), както и такива като участници в съпротивата на други държави; * емигранти в СССР починали от естествена смърт; * емигранти в СССР, ликвидирани по време на репресийте и чистката през 1936 -1938 г.; * емигранти в СССР, загинали на фронта като участници в Червената армия по време на Втората световна война; * починали в затворите от естествена смърт, както и такива осъдени на смърт; * загинали като нелегални и ятаци през 1941 - 1944 г.; * починали функционери на БКП в резултат от случайни събития или за които не е изяснена причината за смъртта им; * починали от естествена смърт след заболяване или в резултат на полицейски репресии. От общия масив с данни представен в книгата-албум, са направени сечения представени под формата на таблици, даващи подробности за броя на хора загинали през различни периоди и при различните политически или въоръжени акции срещу съществуващата власт. От там може косвено да се съди за характера и мащаба на политическото противопоставяне. ==Таблици== ===Загинали в съпротивата срещу държавната власт в България по партийна принадлежност=== {| class="wikitable" |+ Общо загинали от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. по партийна принадлежност и по окръзи, съгласно административното деление през 1972 г. ! Окръг ! БРСДП (т.с.)<br>БКП <br>РП, БКМС <br>РМС <br>БОНСС<br> ! Анархисти ! БЗНС, ЗМС ! ВМРО ! Други <br> партии ! Безпартийни ! Общо |- | '''Дейци от <br>национално значение''' | 129 | - | 14 | 5 | - | 4 | 152 |- | '''Благоевград''' | 142 | - | 35 | 4 | - | 31 | 212 |- | '''Бургас''' | 143 | - | 14 | - | - | 23 | 180 |- | '''Варна''' | 61 | - | 3 | - | - | 5 | 69 |- | '''Велико Търново''' | 130 | 15 | 6 | - | - | 27 | 178 |- | '''Видин''' | 123 | - | 19 | - | - | 8 | 150 |- | '''Враца''' | 139 | - | 16 | - | - | 14 | 169 |- | '''Габрово''' | 120 | - | 5 | - | - | 21 | 146 |- | '''Добрич''' <br>(Толбухин) | 13 | - | - | - | - | 2 | 15 |- | '''Кюстендил''' | 59 | 2 | 4 | - | - | 12 | 77 |- | '''Ловеч''' | 214 | 2 | 17 | - | - | 51 | 284 |- | '''Монтана'''<br>(Михайловград) | 310 | 4 | 69 | - | 4 | 46 | 433 |- | '''Пазарджик''' | 269 | 3 | 22 | - | - | 20 | 314 |- | '''Перник''' | 90 | 1 | 6 | - | - | 4 | 101 |- | '''Плевен''' | 115 | - | 9 | - | - |12 |136 |- | '''Пловдив''' | 560 | - | 15 | - | 1 | 97 | 673 |- | '''Разград''' | 20 | - | - | - | - | 3 | 23 |- | '''Русе''' | 28 | - | - | - | - | 3 | 31 |- | '''Силистра''' | 12 |3 | - | - | - | 1 | 16 |- | '''Сливен''' | 114 | 14 | 8 | - | - | 16 | 152 |- | '''Смолян''' | 6 | - | - | - | - | 2 | 8 |- | '''София''' и <br>'''Софийски окръг''' | 573 | 6 | 86 | - | - | 62 | 727 |- | '''Ст. Загора''' | 167 | - | 4 | - | - | 13 | 184 |- | '''Търговище''' | 127 | - | 6 | - | - | 29 | 162 |- | '''Хасково''' | 61 | 1 | 14 | - | - | - | 76 |- | '''Шумен''' | 49 | 2 | 3 | - | - | 11 | 65 |- | '''Ямбол''' | 68 | 1 | 2 | - | - | 12 | 83 |- | '''Общо''' | '''3842''' | '''54''' | '''377''' | '''9''' | '''5''' | '''529''' | '''4816''' |} ===Загинали през периода 1923-1926 г.=== {| class="wikitable" |+ ! В Юнското и Септемврийското въстания през 1923 г. ! През периода 1924-1926 г., в т.ч. атентата и априлските събития ! Анархисти и членове на терористични чети през 1924-1926 г. ! От междуособиците в македонските организации |- | '''876''' | '''503''' | '''105''' | '''76''' |} ===Загинали през периода 1927-1940 г.=== {| class="wikitable" |+ ! Загинали през 1927-1940 г., вкл. и осъдените на смърт ! Починали в затворите 1923-1944 г. ! Починали от естествена смърт или след боледуване след полицейски инквизиции за периода 1923-1944 г. ! Починали при случайни обстоятелства и нещастни случай за периода 1923-1944 г. |- | '''161''' | '''61''' | '''329''' | '''18''' |} ===Загинали като участници в съпротивата на други държави=== {| class="wikitable" |+ ! Загинали като интербригадисти в Испания 1936-1939 г. ! Загинали като участници в съпротивата на други държави 1923-1945 г. |- | '''52''' | '''56''' |} ===Загинали в СССР=== {| class="wikitable" |+ ! Починали в СССР от естествена смърт ! Загинали от репресийте в СССР 1936-1939 г. ! Загинали като бойци от Червената армия 1941-1945 г. |- | '''19''' | '''73''' | '''39''' |} ===Загинали през периода 1941-1944 г.=== {| class="wikitable" |+ ! Загинали като нелегални, партизани, <br>ятаци и участници в бойни групи 1941-1944 ! Осъдени на смърт |- | '''2380''' | '''68''' |} ==Други източници и достоверност== По поръчка на ЦК на БКП е извършено проучване от Музея на революционното движение в България. Това изследване е публикувано в неговия годишник ("Победа", София,1969), но не е направено нищо тази информация да стане широко известна. <br> :''"Издирените и уточнени от нас лица (за периода юни 1923-септември 1944) както казахме възлизат на 5 639 човека, в това число и по-видни дейци, починали наскоро след тежки полицейски инквизиции или в резултат на разклатеното от инквизиция здраве"''.<ref>Шарланов, Диню, Тиранията: жертви и палачи, ИК "Стрелец", София, 1997</ref> Издаденият три години по-късно албум ''Звезди във вековете'' от Музея включва за този период по-малко загинали участници в Съпротивата - общо 4 816 човека. Изследването се разпростира само до 09.09.1944 год. и вероятно разликата с инфомацията от 1969 година се дължи на това, че в албума не са включени починалите след тази дата в следващите 25 години до издаването на албума от естествена смърт или инквизиции, поради недоказуемостта на този факт. Като се има предвид поръчителя, професионализма на институцията работила по изследването и издателството на ЦК на БКП, това е официално публикувана информация от управляващата комунистическа партия и не може да има съмнения за вмешателство на друга противостояща политическа сила за достоверността на предлаганата информация. За оценка достоверността на информацията поместена в книгата може да се направи съпоставка с публикуваната подобна информация в други източници. Разпространяваните данни за загиналите в Съпротивата са много противоречиви и силно оцветени политически. Голяма част от разпространяваната информация не почива на никакви статистически данни, а се използват качествени оценки като ''около'', ''приблизително'', ''много''. Българската историография по време на тоталитарния комунистически режим, дава повече манипулиращи обществото политически оценки, отколкото информация, почиваща на достоверни исторически данни и факти. Нещо повече - един и същ източник по време на комунистическото управление дава в различни периоди различни данни, понякога различаващи се в пъти. Така например, особено по електронните медии, все още се изказват мисли за 100 000 човека загинали в Съпротивата само за периода 1941-1944 година. Статистическите данни от полицейските архиви от преди 9 септември 1944 г., посочени от Иван Илчев показват, че от 1941 до април 1943 година са убити 122 бойци. Други 6 000 са задържани за разследване и или са освободени, или са осъдени, или изпратени в лагер. В коментар на радио Лондон се съобщава, че в доклад пред Парламента Министърът на вътрешните работи Дочо Христов твърди , че през последните три месеца на 1943 година ''" в стълкновение с полицейски части са убити 404 партизани"''. <ref>Знеполски , Ивайло, Българският комунизъм, стр.48, Издателство Сиела, София, 2008, {{ISBN| 978-954-28-0236-5}} </ref> Изявени са съмнения, че тези данни са преувеличени, за да се успокоят съюзниците и обществеността за ангажираността на правителството за вътрешната сигурност в държавата. След деветосептемврийския преврат през 1944 година в печата се появяват силно противоречиви сведения, за загиналите от 1923 до 1944 год., както и за числеността на партизанските формирования, за мащабите на действията им и по отношение на загубите. За периода 1941-1944 год. в. "Дума" публикува информация за загиналите :''"През този период бяха убити 9140 партизани, без съд и присъда, бяха разстреляни 20 700 ятаци и помагачи"''.<ref>Пею Узунов, "Светлата памет на загиналите антифашисти" в. "Дума", 9 септември, 2004</ref> В ''История на Българската комунистическа партия'' за същия период се отбелязват приблизително подобни данни - ''" в борбата са "паднали 9 000 убити партизани"'' и над ''"20 000 ятаци и помагачи"''.<ref>История на Българската комунистическа партия, стр. 431</ref> За да даде тежест на участието на България във войната срещу Германия, Правителството представя на Парижката мирна конференция (1947) данни, които включват 29 210 жертви антифашисти и ятаци, като 900 от тях са убити като партизани, издадени са 1590 смъртни присъди и т. н.<ref>Георги Мадолев, Партизанското движение не беше хилаво, в. "Труд", 8 февруари 2004</ref> Всички тези различни данни показват колко неточна, недостоверна и необоснована е тази информация. Може да се приеме, че по обективни или субективни причини броят на жертвите са завишавани както преди, така и след 09.09.1944 г. В единия случай за да се демонстрира активност, а в другия случай, за да увеличи тежестта на действията на съпротивата и да се легализира БКП(к) като водеща сила в новата власт. Българската марксическа историография разглежда тези въпроси от "класово-партийни позиции". Не се разкриват причините за превратностите в българската история, идеолозите и вдъхновителите на крайните средства за водене на партизански действия, граничеща с тероризъм. Чрез емоционално въздействащи описания в историята се разглеждат различни събития, като се умаловажава организацията и кървавите действия на левите сили и се насажда омраза към действията на противостоящата страна. В ''Кратка история на България'' <ref>Фол, Александър, и др. , Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981</ref> се дават следните данни: * За Юнското въстание през 1923 год. :<br>''„Разпростряло се почти в цялата страна, обхванало повече от 100 хиляди души, Юнското въстание завърши с поражение. Стотици жертви даде трудовия народ в този първи въоръжен сблъсък с буржоазната реакция.''“ * ''„Около пет хиляди души намериха мъченическа смърт през кървавите септемврийски дни и нощи на 1923 ''“. * За Априлските събития и Атентата в черквата "Св. Неделя" е записано: <br> :''„На 16 април 1925 по време на опелото на генерала, избухна взрив в катедралата "Св. Неделя". Десетки хора загинаха. Но управляващите останаха невредими.<br> Атентатът бе дългоочакваният от реакцията повод, за да изпълни своя пъклен план. Тринадесет хиляди души бяха арестувани, от които половината съдени и осъдени... Без съд и присъда бяха избити стотици и сред тях изтъкнати ръководители на БКП Коста Янков, Иван Манев...“'' През 1981 година, когато е издадена тази книга, са били известни всички факти дадени по-горе, но историците не са ги ползвали при съставянето на т. нар. История на България. Данните публикувани през 1972 година от Музея на революционното движение в България, не са приети, не са коментирани и не са публикувани в историческата литература, предназначена за масовия потребител на информация. Това доказва манипулиращия характер на издаваната историческа литература в България и нейната подчиненост на водената по това време партийна политика. Историческите факти, противостоящи на по-горе отпечатаните твърдения са: * В Юнското въстание при водените сражения и след това са загинали 35 човека. * В Септемврийското въстание по време на водените бойни действия и от репресии след това са загинали общо 841 човека. * За периода 1924-1926 год. при провеждане на терористични акции и действия на анархистични чети, в междуособиците и противопоставянето на политически противници вътре във ВМРО, нелегална дейност на дейци на БКП в т. нар. Априлски събития и след атентата в църквата, включително и осъдените на смърт, общо загиналите са 684 човека. * От атентата в черквата "Св. Неделя" са загинали не десетки, а 150 човека и с починалите от раните си броят на жертвите нараства до общо 213 човека. Ранени са 300. Доскоро това дело на БКП бе най-кървавия терористичен атентат в човешката история. ==Книгата== * '''Звезди във вековете, Музей на революционното движение в България, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972''' == Източници == <references /> * [http://www.mediatimesreview.com/may05/Atentat.php ''"80 години от атентата в църквата „Света Неделя“"''], Борислав Гърдев в mediatimesreview.com [[Категория:Обществено-политическа литература]] cbpb957d260cy0xpp5jdnr5ry96ydox 0 3651 16454 11071 2026-10-28T08:41:45Z Jcb 5775 16454 wikitext text/x-wiki '''Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г. (част първа) и Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г. (част втора)''' са книги на авторите Иван Бориславов и Румен Кирилов издадени от Издателство "ЕЪР ГРУП 2000" през 2000 година. Известните изследователи на развитието на българската авиация посвещават труда си на 90 - годишнината на българската авиация. В част първа се разглежда възраждането на българската авиация и подготовка на кадри след унищожаването на българската военна авиация след Ньойския мирен договор. Разказът е илюстриран с много снимков материал. Подготовката на българските летци е предимно на учебни бавноходни самолети, поради контрола от победителите в Световната война. Бойните авиационни части получават бойните си знамена на 27 юни 1937 г. на летище Божурище и това е датата на възкръсването отново на българската военна авиация. В приложението са дадени данни за учебните и бойните самолети от внос и българско производство. Втората част разглежда периода след включването на България към "Оста" и състоянието на бойната авиация. Въоръжеността на българските военновъздушни сили изостава по отношение на боеспособен въздушен парк по време на започналата Втора световна война. Доставчикът на бойни самолети Полша е разгромена, а Германия трябва да задоволява собствените си потребности от такова въоръжение. Българската изтребителна авиация противопоставя на американските въздушни армади старите двуплощници Авиа 534, немски Месершмит Me 109 и френски Девоатин D520. Оказва се че ''"...безкрайната редица от получавани от чужбина и произвеждани у нас бойни самолети по летищата създават привидност за голяма авиационна мощ. Но това са самолети на вчерашния ден и през 1941 г. България не е готова за въздушна война..."'' Като приложение са дадени данни за самолети постъпили на въоръжение за периода 1940-1945 г. ==Книги== * Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г. (част първа), Издателство "ЕЪР ГРУП 2000", София, 2000, {{ISBN|954-759-028-8}} * Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски, 1935-1945 г. (част втора), Издателство "ЕЪР ГРУП 2000", София, 2000, {{ISBN|954-752-034-2}} [[Категория:Авиация]] 83xc7lsxmssltuxa1x0jh4cwort1a7s 0 3764 16455 14600 2026-10-28T08:41:57Z Jcb 5775 16455 wikitext text/x-wiki * * © Рекламно - издателска къща "ПЕГАС" * © Преводач - проф. Александър Ничев * © Художник - Симеон Василев * {{ISBN|954-539-020-1}} * * * Сканирано от Slideworld * ЕСХИЛ * ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ * КРИТИЧЕСКИ ПРОЧИТИ И КОМЕНТАРИИ * * * Превод от старогръцки * проф. Александър Ничев * * СЪДЪРЖАНИЕ * 1. Класическата епоха стр. 5-8 * 2. Възникване на трагедията в Древна Гърция стр. 8-13 * 3. Есхил - живот и творчество стр. 13-14 * 4. Светогледът на Есхил стр. 14-15 * 5. Есхил - родоначалник на трагедията стр. 15-16 * 6. Поетиката на Есхиловата драматургия стр. 17-19 * 7. Митът за Прометей , стр. 19-23 * 8. Есхиповата трактовка на мита за * Прометей стр. 24-26 * 9. Мястото на "Прикованият Прометей" в * творчеството на Есхил стр. 26-27 * 10. Драматичното действие в "Прикованият * Прометей" стр. 27-29 * 11. Конфликтът в "Прикованият Прометей" стр. 29-31 * 12. Епизодичните колизии в "Прикованият * Прометей" стр. 31-33 * 13. Характерите в "Прикованият Прометей" стр. 33-36 * 14. Конкретният смисъл на "Прикованият * Прометей" стр. 36-37 * 15. "Прикованият Прометей" стр.38-91 * 16. Библиографска справка към анализи и * коментарии стр. 92-93 * 17. Бележки към "Прикованият Прометей" стр. 94-96 * * Есхил * ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ * Отговорен редактор - доц. Гено Генов * Редактор- Иван Петров * Художник- Симеон Василев * Коректор - Иван Петров * * * АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ * КЛАСИЧЕСКАТА ЕПОХА * "Епохата на атическата класика се ограничава в V и IV * век пр. н.е., по-точно между Грько-персийските войни и на- * чалото на Александровите завоевания на Изток. Две битки * бележат началото и края на периода - при Маратон /490 * г.пр.н.е./, където войската на елинския демократичен полис * побеждава силите на монархична Персия, и Херонея /338 * г.пр.н.е./, където обединените елински полиси губят срещу * един монарх /Филип Македонски/. Ако търсим обществена- * та основа на епохата, тя се носи от демократичния полис, * чиято политическа мощ продължава наистина кратко, в сто * и петдесетте години между Маратон и Херонея. От друга * страна, полисът е кадърът на(класическото робовладелско * производство. По явленията на изкуството и литература- * та е прието периодът да се дели на ранна, зряла и късна * класика. Зрялата класика се ограничава в петдесетилети- * ето между 430 и 380 г.пр.н.е." * "От Гръко-персийските войни до Пелопонеската война - * ни разказва Тукидид - спартанците и атиняните ту воюва- * ха едни срещу други, ту срещу собствените си съюзници, * които искаха да се освободят от тяхното влияние, ту, сключ- * вайки примирие, непрекъснато подобряваха военните си сред- * ства и обогатяваха опита си в сраженията." Гледан рет- * роспективно този петдесетгодишен период, п е н т е - * контаетия се възприема като подготовка за конф- * ликта, до който неизбежно трябвало да доведе съперничес- * твото между двата големи гръцки града. Спарта, чийто * авторитет дотогава бил неоспорван, гледала с тревога как * мощта на Атина се разраства дотам, че разклаща собст- * веното й влияние дори в самия Пелопонес. Този възход е * факт с огромно значение не само за историята на Гърция, * но и за цялата наша цивилизация, защото именно издигайки * се до челна роля в политическата и военната сфера, Атина * могла да разгърне целия си гений в областта на мисълта, * литературата и изкуството. Половината столетие от 480 * до 430 г. с основание е останало в паметта на хората под * името "П е р и к л о В В е к": той дал на гръцката * цивилизация решителен тласък и я озарил с блясък, който * не е престанал да сияе до ден днешен... десетилетието от * 460-450 г. имало решаващо значение за Атина. Тогава именно * Перикъл, роден в знатна фамилия /към 495 г./, родствена на * Алкмеонидите, станал главният вдъхновител на атинската * политика. Красив, привлекателен, образован, отличен ора- * тор и опитен политик, той се ползувал с пълното доверие * на демократите, които ценели високите му качества и гле- * дали на него като на неподкупен човек в политическо и във * финансово отношение, и му останали верни докрая въпреки * нападките на комическите поети, които симпатизирали на * противниците му. Той хранел огромни амбиции по отноше- * ние на родината си и като прозорлив политик не се смуща- * вал от излишни скрупули, когато подбирал средствата, за * да ги осъществи. Убеден с основание, че атинският народ * притежава изключителни качества, той считал, че тези * качества му дават право на хегемония и го задължават да * я постигне; така той достигнал до онази завоевателна * доктрина, която неговите съотечественици лесно възпри- * ели..."2 * "Дейността на Перикъл. В средата на V век пр.н.е. * Атина започва да играе ролята на център на елинската култура. * Причините са предимно политически. След голямата побе- * да в Гръко-персийските войни градът удържа своето ръко- * водно място в елинския свят, създава Атинския морски съ- * юз и става център най-напред в едно политическо прост- * ранство. По-късно се възползува от съюзните средства след * пренасянето на общата каса от Делос в Атина, за да се * украси и заприлича на център. * Дали градът дължи достиженията си на активността * на Перикъл? Тя би ги дължала и на друг. Тенденцията към * отваряне и подвижност се представя по-късно деструктив- * но от Алкивиад. В личността на Перикъл тя придобива гра- * дивен вид. Водач на демократичната партия в Атина, в кул- * турната област Перикъл се държи като демократ - отво- * рено и либерално. Край него се събират талантливи лич- * ности - философът Анаксагор от Клазомене, музикантът * Дамон, историкът Херодот от Халикарнас, поетът Ион от * Хиос. По-късно идват други чужденци - софистите Горгий, * Протагор и Продик. Отношенията на Перикъл с тези дейци * на културата са либерални. Край него се образува среда за * по-свободно поведение, налага се една идея за равенство, за * което играят роля единствено качествата на личността. * Това е в разрез с нормата на полиса. И отношенията на * Перикъл с милетчанката Аспазия нарушават тази норма. * Не че Аспазия е хетера - хетерата е утвърдена като фи- * гура в атинския начин на живот. А защото Перикъл я пос- * тавя на мястото на съпругата и смесва съпружеството с * любовта... * ... Художествените творби, създадени през епохата на * класиката, изразяват колективния дух на времето, свиде- * телствуват за способността на тези, които са ги създа- * вали, да продължават започнатото от други. Тази способ- * ност се корени в ограничеността на колективите и устой- * чивостта на спояващите ги ценности. Изкуството на кла- * сиката предполага занаятчийски канони и затова достига * до виртуозно техническо съвършенство. Ако липсва подпис, * е трудно да се твърди от чия ръка е създадена една ста- * туя. Различават се почерци на школи и групи, но не и инди- * видуални стилове. Върху големия фриз на Партенона не мо- * же да се идентифицира длетото на самия Фидий, а само * неговият почерк, който други следват навярно послушно... * Особено постижение на класическата архитектура са го- * лемите каменни амфитеатри. Най-добре запазе- * ният, на Поликлет Младши в Епидавър, правен в средата на * IV век пр.н.е., представя класическата форма на условното * и същевременно развито върху естествено място, отворе- * но към далечината пространство, което се гради от про- * тивопоставяне на страна на зрителите и страна на из- * пълнителите. Прислоненият в подножието на Акропола Ди- * онисов театър в Атина е другият голям паметник на те- * атралната архитектура на късната класика. Той не е така * импозантен. Подобно развиване в архитектурен комплекс * дава плацът на спортните състезания - стадионите в Дел- * фи и Олимпия. Епохата на класиката изработва формата и * на това пространство за общуване, достигнало по нерав- * ния път на традицията до съвременността..."3 * ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРАГЕДИЯТА В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ * * "И тъй, като произлязла от импровизации - и трагеди- * ята, и комедията /първата - от запевачите на дитирамба * /тържествена песен в чест на бог Дионис, Г.Г./, втората - * от тези на фалическите песни./ Тези песни се изпълнявали * по време на празниците в чест на Дионис. Участниците в * тях носели грамадно кожено изображение на мъжкия възпро- * изводителен орган /фалоса/, който тогава се възприемал * като символ на живителните и производителни сили на * бога, Г.Г./, които и сега влизат в обичаите на много градо- * ве, тя постепенно се разрасла, тъй като в нея развивали * това, което представлява нейна особеност; и след като * претърпяла много промени, приключила своя ход, тъй като * вече получила собствената си природа. * Есхил пръв довел броя на актьорите от един до двама, * намалил частите на хора и изтъкнал на преден план диало- * га... И тъй, трагедията е подражание /гр. мимезис, Г.Г./ на * действие сериозно и завършено, с определен обем, с укра- * сена реч, различна в отделните части, което подражание * с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх извър- * шва очистване/гр. катарзис, Г.Г./ от подобни чувства...4 * "Първият трагически поет бил от Атика, от дема Ика- * рия. Наричал се Теспид . Пизистрат го повикал в Атина * и той представил в 534 г.пр.н.е. на първите Големи Дионисий * /Празник, учреден от тирана Пизистрат, посветен на Ди- * онис като бог на възродителните сили в природа, честву- * ван в края на март и началото на април, бел.Г.Г/ първата * трагедия. Това е рождената дата на атическата трагедия. * Есхил ще се роди след десетина години и само за три * десетилетия трагедията ще се превърне в пълноценно дра- * матично произведение. Сега тя е все още хорова песен, а * авторът, единственият актьор, отговаря на въпросите на * хора, като сменя костюмите и маските си и създава по * този начин илюзията за множественост. Играело се на * кръгла площадка, заобиколена отвсякъде с публика. Понеже * главното било в танца и пеенето на хора, тази позиция * била напълно удобна. * Най-значителният автор между Теспид и Есхил бил Фри- * них. Той получил първата си награда в същата Олимпиада, * когато изгонили тираните от Атина /Пизистратидите били * изгонени окончателно от Атина с помощта на Спарта през * 509 г. пр.н.е., Бел.Б.Б./. В 494 г.пр.н.е. той разплакал публика- * та с трагедията "Превземането на Милет", за което му * наложили парична глоба, защото внушил слабост у атиня- * ните, като показал трагедията на превзетия от персите * Милет. Но в 476 г.пр.н.е. Фриних се поправил с "финикийки- * те". Този път показал унищожението на персийския лагер * след битката при Саламин. От Фриних притежаваме само * няколко незначителни фрагмента."5 * "Първото голямо име в трагедията е името на фриних, * чиито произведения са изгубени, но били все още ценени в * края на V в. В неговите драми има само един актьор, който * разговаря с хора, което ще рече, че пиесите му имали по- * вече характер на оратория, отколкото на истинска драма. * Негова е заслугата пръв да потърси сюжети в историята * на своето съвремие: "Превземането на Милет" пресъздава * неуспешното въстание в Йония през 494 г., а "финикийки", * представена към 476-475 г., има за сюжет последиците от * битката при Саламин. Четири години по-късно Есхил * написва под негово влияние "Перси". Все пак Фриних обикно- * вено вземал теми от богатия репертоар на епичните ле- * генди; неговите наследници правели същото, без обаче да * се чувствуват обвързани от митологическата традиция, * която никога не била схващана като догма. * Трима големи атически поети от V в. въплъщават за * нас цялата гръцка трагедия: Есхил - най-възрастният * от тримата, творил през първата половина на века, Еври- * пид, най-младият, творил през втората половина и Софо- * къл, който живял деветдесет години - почти през цялото * столетие след края на Гръко-персийските войни. От техни- * те произведения, от които познаваме само ограничения подбор, * направен от граматиците от по-късно време за учебни це- * ли, можем да видим как постепенно е еволюирало схващане- * то за трагедията. Ролята на хора, отначало твърде голя- * ма, постепенно намалявала едновременно с първостепенно- * то значение, което имал първоначално лирическия елемент. * Диалогът се развива и става по-жив. Есхил вмъква в * драмата втори актьор, после по подражание на по-младия * Софокъл - и трети. Понеже всеки от тези актьори, сменяй- * ки костюма и маската, може да играе последователно раз- * лични роли, възможностите на сцената се разширяват и * действието, отначало съвсем ограничено, добива все по- * голямо значение. У Еврипид участието на хора е сведено до * ролята на дискретен свидетел, чиято намеса служи преди * всичко да разделя главните моменти на трагедията; той * заема орхестрата и занимава публиката през * паузите, които съответствуват на нашите антракти. В * замяна на това нарастване на драматичното напрежение, * неочакваните обрати, все по-пълното разкриване на чувст- * вата на действуващите лица, словесните двубои между глав- * ните герои стоят в центъра на вниманието и на поета и" * на публиката. Авторът ни разказва една история, вълнува * ни, буди у нас страх или състрадание, постъпва вече като * истински трагически поет; също и тук гръцките автори са * установили правилата на литературния вид и са ги завеща- * ли на европейската литература. * Съвременната трагедия дължи на гръцките трагици не * само литературната техника, а преди всичко онова, което * винаги е обуславяло нейното благородство и величие: тре- * вожния проблем за Съдбата. Драмите на Есхил, Софокъл и * Еврипид представят съдбата на човека такава, каквато я * решават свръхестествени сили. Есхил, ръководен от * вярата, която се подхранва от източниците на свещената * традиция, показва смъртните като подвластни на Не ме * зида /Богинята, която олицетворява нравствения свето- * вен ред и бди за съразмерното разпределение на щастието * и нещастието в живота на хората, бел.Г.Г./, изложени на * отмъщението на ревнивите богове, които наказват всяка * крайност, всяко нарушение на ритуалния закон; но едно вече * по-развито чувство за справедливост, на което става из- * разител град Атина чрез гласа на Ареопага, идва да смекчи, * както е в епилога на "Орестия" /единствената .стигнала * до нас, трилогия на Есхил, Г.Г./, строгостта на присъда- * та..."6 * "Непосредствената система на ранната гръцка словес- * ност се образува от мрежата на отнасящи се един към * друг празници. Първоначално литературните текстове за- * висят плътно от контекстовете на определени празници. * Атическата трагедия и комедия са привързани към атинс- * ките пролетни празници на Дионис. Омировият епос се ре- * цитира по стара традиция също на един вид големи праз- * ници /Празника на Аполон в Делос, Панатенеите/. Разбира * се, не при всички поетически жанрове сме в състояние да * посочим и още повече да възстановим празничния сценарий, * от който те са възникнали. Ясно е обаче, че винаги изпъл- * нявани пред публика, тогавашните художествени текстове * са живи моменти от някакво празнично протичане. То може * да бъде обемисто и сложно като атинските Панатенеи и * Градските Дионисий или по-кратко и интимно като празни- * ка на религиозното сдружение, на който са се изпълнявали * вероятно песните на Сафо... * Ранното развитие на старогръцката поезия се изразява * в постепенно дипляне на един йерархичен строй на жанрове, * в който са поставени в отношение различни форми на ви- * соко нереалистично и ниско по-актуално реагиране. Подо- * бен висок жанр е оформилата се на границата между VI и * V век пр.н.е. атическа трагедия, в която се * обсъжда един нов проблем - диалектиката на индивидуална * и колективна съдба. В йерархично отношение трагедията * стои по-високо от други драматични жанрове, занимаващи * се със същия проблем /комедията и сатировската драма/, * но и самата тя се развива като един вид йерархия между * високото слово на хоровите песни и по-ниското на диалози- * те и монолозите. Подобна текстова йерархия откриваме и * в атическата комедия, която обаче реагира * по принцип по-ниско от трагедията, работи с всекидневни * пародийни или измислени персонажи и се ориентира към * нетрадиционни сюжети. Докато също като Омировия епос * атическата трагедия се придържа към традиционните ми- * тологически фабули с високи герои. Но не става дума за * повтаряне на високата епическа позиция към света. Траге- * дията реагира по-гъвкаво и по-относимо към обществената * реалност на своето време."7 * ... Компактният зрителски колектив от амфитеа- * т ъ р а има на сцената посредник в лицето на х о р а , * в чието реагиране му е дадена насока за разбиране на съ- * битията. Театърът, разиграван на сцената пред хора, мо- * делира театралното общуване между сцената и амфитеа- * търа. Тази структура, която можем да наречем театър в * театъра, налага идеята, че събитията не са за отделния * зрител, а за зрителския колектив. Емоционалният път към * това, което се представя, е в прислояването към общата * емоция, изпитвана от една човешка група. На свой ред и * това, което се случва с героите, не може да се отнася към * личната съдба на зрителите Героят е висок, в неговото * неблагополучие се моделира съдбата на колектив и едва * чрез нея съдбата на отделния човек. Така театралното * общуване в Дионисовия театър конструира особена среда * за идентификация. Тя се осъществява по принципа на прис- * лояването на отделния зрител към общността и на общ- * ността към високата личност, която я представя и която * поради това има право да участвува в събития със симво- * лен характер. Театралното общуване в тази среда е, така * да се каже, колективизъм в действие."8 * "... В техниката на трагедията има полярност между * два елемента: хора, колективно анонимно същество, чиято * роля се състои в това да изразява чрез страховете, надеж- * дите и преценките си чувствата на зрителите, които със- * тавят гражданската общност, и индивидуализирания герой, * чието действие е в сърцевината на драмата, който е герой * от друго време, всякога повече или по-малко чужд на обик- * новеното съществуване на гражданина. * На наличието на тези два елемента - хор и трагически I * герой - в езика на трагедията съответствува друга двойст- * веност: от една страна, хоров лиризъм, от друга - у глав- * ните герои, - диалектична форма, чиято метрика е по-близ- * ка до прозата. Приближени по своя език до обикновения чо- * век, трагическите герои не само присъствуват на сцената * пред погледа на всички зрители; чрез пренията, които ги * противопоставят едни на други или на хора, те се превръ- * щат в обект на спор. По един или друг начин те са поста- * вени на обсъждане от публиката. От своя страна хорът в * частите, които се пеят, повече се безпокои и се пита за * героя, отколкото въздига примерните му добродетели, как- * то това се прави в лирическата традиция от Симонид или * от Пиндар. Следователно в новия контекст на трагическа- * та игра героят престава да бъде модел; той се превръща * в проблем за себе си и за другите."9 * ЕСХИЛ - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО * * "Есхил /525-456/, старогръцки поет, най-ранният от * тримата велики трагически поети на Атина. Роден в Елев- * зин, близо до Атина, в знатния род на едър земевладелец. * През младежките си години става свидетел на установява- * нето на демократичния строй в Атина. Взема лично учас- * тие в битката край Маратон /490 г.пр.н.е./ и вероятно в * сраженията край о.Саламин и Платея. Излиза на театрал- * ните състезания още на 25 години като съперник на Пра- * тин и Хойрил, но първата си победа извоюва едва през 484 * г.пр.н.е. През 476 г. е поканен да гостува на Хиерон - тирана * на Сиракуза, покровителя на изкуството и литературата, * сред чиито гости са поетите Симонид, Пиндар и Бакхилид. * Когато през 468 г.пр.н.е. се връща в Атина, е победен на * театралните състезания от 30 години по младия от него * Софокъл. На следващата година спечелва първата награда * с тетралогията, чиято трета част е озаглавена "Седем- * те срещу Тива". Времето на неговия успех съвпада с три- * умфа на Перикьл, водача на радикалните демократи. По всичко * личи, че Есхил не е приемал безрезервно неговата полити- * ка. Изглежда, във връзка с това поетът е обвинен, че е * разкрил тайните на Елевзинските мистерии и е направен * опит да бъде осъден. През 458 г.пр.н.е. отново напуска Ати- * на и умира две години по-късно в Сицилия, близо до Гела, * където вероятно е написал "Прикованият П р о- * м е т е й". По предложение на оратора Ликург по-късно * атиняните издигат на поета бронзова статуя в театъра. * Есхил е автор на близо 90 драматически произведения * /трагедии и сатирни драми/. Отличаван е приживе 13 пъти * с първа награда по време на състезанията между трагичес- * ки поети, провеждани на празника Големите Дионисий. Из- * цяло са достигнали до нас 7 от трагедиите му, а от оста- * налите притежаваме фрагменти и заглавията на повече * от 75 пиеси. Запазени са: "Персите", поставена през * 472 г.пр.н.е. като заключителна част от несвързана в те- * матично единство тетралогия - представя посрещането * на разгромения край Саламин персийски цар Ксеркс в пер- * сийския двор; "Седемте срещу ТиВа", поставена през 476 * г.пр.н.е. като заключителна част от тетралогия, която * обхваща цикъла от легенди за царския дом на Тива; трило- * гията "Ористия", включваща трагедиите "Агамемнон", "Хо- * ефори" и "Евмениди", е посветена на трагичната съдба на * потомците на Атрей, над които тежи проклятието на из- * вършеното от него престъпление; " Молителките" е първа * част от трилогия, изградена върху мита за Данай и него- * вите дъщери и представя тяхното посрещане в Аргос; * "Прикованият Прометей" е вероятно втора * част от трилогия, в която са влизали и "Прометей огнено- * сец" и "Освободеният Прометей"...10 * СВЕТОГЛЕДЪТ НА ЕСХИЛ * * "Елементите на традиционния светоглед се преплитат * у Есхил със съвременни нему гледища: той вярва в реалното * съществуване на божествени сили, като се придържа към * представата за наследствена родова отговорност; стра- * данието е оръдие за справедливото управление на света; * чрез мъдростта, придобита в страданието и добродетел- * та, може да се избегне дори проклятието, което тегне над * рода... "11 * "Младостта на Есхил съвпада с първите години на де- * мокрацията. Есхиловите политически възгледи са издържа- * ни в духа на примирение на крайностите и спазване на мяр- * ка, т.е. в демократичния дух на първия атински реформатор * Солон. Когато с времето демокрацията превишила мярката * така, както я разбирал Есхил, той се оказал защитник на * някои по-консервативни институции. Предполага се, че към * края на своя живот Есхил се настроил съвсем скептично * към новостите на демокрацията и може би затова прека- * рал последните си дни в Сицилия в двора на сиракузкия ти- * ран Хиерон. * Есхил твърде много се отдалечил от Омировата пред- * става за боговете. Художествената традиция го карала да * извежда на сцената богове. Но във възгледите си за божес- * твото Есхил стоял много по-близко до йонийските натур- * философи - до един Анаксимандьр или Хераклит. Като тях * той вярвал в иманентната справедливост на света, в един- * ния закон и единната субстанция. Често това е някаква * справедливост-закон. Есхиловият Зевс, например, значител- * но отстъпва от митологичната представа за бога с чо- * вешки вид. Но Есхил не е философ. И в него могат да се * открият противоречия, резултат на резюмиращия твор- * чески мироглед, наследен от Омир..."12 * * ЕСХИЛ - РОДОНАЧАЛНИК НА ТРАГЕДИЯТА * * "Есхил пръв довел броя на актьорите от един до * двама, намалил частите на хора и изтъкнал на преден план * диалога."13 * "Аристотел съобщава, че Есхил е въвел Втория * актьор. Това означава, че трагедията до Есхил, произ- * лязла от хоровата лирика, в началото на развитието си * представлява всъщност хорово произведение, в което има * само един обособил се актьор изпълняващ най-незначител- * ната роля на събеседник на хора. Въвеждането на втория * актьор, несъмнено, съкращава партиите на хора и разширя- * ва диалога като дава възможност да се въвеждат все по- * голям брой действуващи лица, тъй като двамата актьори * можели да изпълняват по няколко роли. Най-ранната траге- * дия на Есхил "Молителките", отрежда на хора три пети * от общия брой на стиховете в нея, а в следващите му * трагедии партиите на хора също заемат не по-малко от * половината на целия текст. /Изключение прави "Приковани- * ят Прометей", в която хоровите партии заемат приблизи- * телно една осма част от целия текст./ * На Есхил приписват въвеждането на разкошни костюми * за актьорите, на маските и котурните /Специални обувки, * предназначени за трагическите актьори в древна Гърция, * които имали много висок ток и подметки, за да увеличават * ръста на изпълнителите, бел.Г.Г/ и разнообразяването на * мизансцена. Някои епизоди в трагедиите, като появата на * сенки на мъртъвци, пропадането на цели канари в подземния * свят, слизането на богове на сцената, изисквали различни * технически приспособления, които не съществували преди * появата на Есхил в старогръцкия театър. Освен това, Ес- * хил въвежда в трагедиите си танците и сам се изявява * като хореограф-постановчик. * Накрая, необходимо е да се отбележи, че Есхил пише * трилогии, посветени било на един сюжет, било на * различни сюжети, но така или иначе свързани тематично. * Всяка трилогия завършвала със с а т и р н а драма, * те. драма с участието на сатири, разработваща някакъв * мит в присмехулно-пародийна форма."14 * "Ако сравним тримата гръцки трагици, ще намерим на- * истина, че Еврипид трябва да бъде отделен от първите * двама в много отношения. Същността на истинската тра- * гедия на Есхил и Софокъл се основава изцяло върху онази * по-висша нравственост, която е била духът и животът на * своето време и на своя град. В техните произведения тра- * гичното не почива никога върху чисто външно нещастие; * необходимостта се проявява по-скоро в непосредствена борба * със самата воля и воюва с нея на собствената и почва."15 * ПОЕТИКАТА НА ЕСХИЛОВАТА ДРАМАТУРГИЯ * * "Декламацията като художествено говорене била малко * развита у гърците; у тях разбираемостта съставлявала * главното нещо, докато ние искаме да припознаем цялата * обективност на душата и своеобразност на характера в * най-финните нюанси и преходи, както и в по-резките проти- * положности и контрасти, в тона и израза на гласа и в * начина на рецитиране. Напротив, отчасти за да изтъкнат * ритъма, отчасти за да постигнат по-богат откъм модула- * ции израз на думите, макар че последните останали преоб- * ладаващото, дребните прибавили към декламацията музи- * калния съпровод. И все пак диалогът вероятно се е произна- * сял или само леко се е съпровождал, а хоровете, напротив, * се изпълнявали лирично-музикално. Пеенето е искало да нап- * рави със своето по-остро акцентиране по-разбираеми зна- * ченията на думите от хоровите строфи, иначе поне аз не * знам как е щяло да бъде възможно за гърците да разбират * хоровете на Есхил и Софокъл... * ... Най-подходящо е всяка драма да има на брой три * действия, първото от които излага появяването на колизи- * ята, която впоследствие, във второто, се разцъфтява живо * като сблъскване на интересите, като разлика, борба и зав- * ръзка, докато най-сетне, в третото, доведена до връхната * точка на противоречието, се разрешава с необходимост. У * древните, у които драматичните дялове остават изобщо * по-неопределени, като съответствуващ аналог на това ес- * тествено разчленяване могат да се приведат трило- * гиите на Е с х и л , в които обаче всяка част се закръгля * до едно завършено само за себе си цяло... * ... Главното изискване, което трябва да се предяви по * отношение на един добър текст, се състои в това, съдър- * жанието да бъде истински солидно в самото себе си. * С плоското, тривиалното, пошлото и абсурдното в самото * себе си не може да се измайстори нищо музикално значи- * телно и дълбоко; колкото и да подправя и гарнира компози- * торът, от опечената котка все пак няма да стане заешки * пастет. Разбира се, при чисто мелодични музикални произ- * ведения текстът е изобщо по-малко решаващ; но все пак и * те изискват истинно в себе си съдържание на думите. Оба- * че, от друга страна, това съдържание трябва да бъде и * прекалено трудно за мисълта и да има философска дълбо- * чина, както например лириката на Шилер, чиято величест- * вена широта на патоса превишава музикалния израз на ли- * ричните чувства. Подобно е положението и при хоровете * на Есхил и Софокъл, които въпреки своята дълбочина на * възгледите, същевременно са изработени с такава богата * фантазия, така духовито и проникновено дори в подробнос- * тите и вече сами за себе си така поетично завършени, че * на музиката не остава да добави нещо, тъй като сякаш * вече няма простор на вътрешния свят да си играе с това * съдържание и да го оставя да се впуска в нови движения..."16 * "... Ако сравним двамата най-велики трагически поети, * произведенията на Есхил представят успоредица към * пластическите произведения на високия и строгия стил на * изкуството, както тези на Софокъл към пластическите * произведения на красивия стил, водещ началото си от По- * ликлет и фидий. Но като че ли у Есхил не проблясва изобщо * нравствена възвишеност, макар че тя не е присъща в съща- * та степен на всички лица в неговите произведения, както * на лицата в произведенията на Софокъл; не като че ли * това настроение в изображението не би било познаваемо и * там, където той представя само велики престъпления и * ужасни характери, както коварното убийство на Агамемнон * и характера на Клитемнестра, а защото този зародиш на * нравствеността тук е още затворен в една по-твърда че- * рупка и е суров и недостъпен, докато у Софокъл нравстве- * ната доброта се слива с красотата и по този начин въз- * никва най-висшия образ на божествеността. * И ако по-нататък Есхил се стреми да постигне строго * ограничаване и завършеност на всяко от своите произведе- * ния и на образите в него, Софокъл, напротив, е разпределил * равномерно изкуството и красотата в частите на своите * произведения и е дал на всяка от тях освен абсолютност * в себе си още и хармония с другите..."17 * "... Дейността на Есхил обхваща цялото театрално де- * ло Той бил автор, драматург, режисьор, композитор, ба- * летмайстор, декоратор и не на последно място актьор. * Дори само от текста на трагедиите личи редкия му син- * тетичен талант, способността му да показва и движи чо- * вешки маси, да съчетава слово и музика в единството на * силен сугестивен двигател. Есхиловата постановка целяла * мощно въздействие върху сетивата .преживяване, не само * рационален извод. * ... Сюжетите, избрани от Есхил, третират важно епо- * хално събитие, което се нуждае от огромен плац време, за * да се осъществи. Есхиловата трагедия третира често и * човека в епохален план. Съответно и конфликтът приема * космически размери. Есхил го разрешава обикновено поло- * жително, не с гибел, а с примирение и сливане. В края тър- * жествува иманентната справедливост, която активно про- * меня ония, които са стоели срещу нея. Драматичното дейс- * твие прилича на урок по истина."18 * * * МИТЪТ ЗА ПРОМЕТЕЙ * * Япет Климена пък взе за жена - стройнонога * Океанида - и с нея във обща постеля той легна. * Тя му роди пък Атлас,със безстрашно сърце, а след него * даде живот на Менетий прославен, на хитрия, с остър ум * Прометей ,... * Зевс с несломими вериги скова Прометей хитроумен, * с тежки окови го свърза, а тях пък за стълб закачи ги, * още му пратил орел дългокрил да кълве от дроба му, * който безсмъртен пораства среднощем отново със толкоз * колкото целия ден ширнокрилата птица изяжда. * Нея уби я Херакъл - на хубавонога Алкмена * храбрият , славният син, - от бедата ужасна избави * той Прометей и спаси го от страшните болки и мъки, * както поискал бе Зевс Олимпийски, небето владеещ, * с цел да постигне Херакъл Тиванецът още по-гръмка * слава, отколкото вече сред смъртните хора бе имал - * ето така той почете сина си, тъй много прославен. * Зевс овладя яростта си предишна, макар да бе гневен, * дето със него по ум пожела Прометей да се мери. * Нявга между боговете и смъртните беше решено * жертвата как да делят. Но голям един вол той разсече * и със готовност раздаде, опитвайки Зевс да измами: * сложи пред всички месо и обилни със лой дреболии, * с волски търбух ги похлупи върху разпростряната кожа, * белите кости на вола пред Зевс пък с коварно изкуство * той подреди и покрити със бляскава лой, ги положи. * Тъй му продума тогава бащата на смъртни и вечни: * "Япетов сине, прославен сред всички царе, о, любезни, * колко пристрастно, нечестно извършил си тази подялба!" * Тъй подигра му се Зевс, непреходните мъдрости знаещ. * Тези слова Прометей хитроумен отвърна тогава, * кротко усмихнат, но без да забравя за своите измами: * "Зевсе най-славен, най-мощен между боговете безсмъртни, * сам избери си дела, на сърцето ти който се нрави." * Рече,замисляйки хитрост, а Зевс,преизпълнен със мъдрост, * ясно разбра хитростта и предвиди за смъртните хора * много злини във сърцето си - знаеше, те ще се сбъднат. * С двете ръце от дела си той бялата лой приповдигна, * в миг се ядоса в сърце си и ярост обхвана духа му, * виждайки белите кости на вола, поставени хитро. * Земните хора затуй оттогава на,димни олтари * белите кости навред за безсмъртните вечно изгарят. * Зевс, събирач на мъглите, разсърди се много тогава. * "Япетов сине, мъдрецо, от всичките повече знаещ, * още от свойто лукавство ти, драги, не си се отказал" - * рече ядосано Зевс, непреходните мъдрости знаещ. * Тази лъжа оттогава нататък запомни навеки, * вечният огън могъщ не дари на Мелийското племе - * смъртните хора, които по земната твърд обитават. * Знатният Япетов син го измами обаче, потули * искра сияйна от вечния огън в стъблото на нартекс."/|/19 * * Прометей /грц. "прозорливия"/ - титан, син на * титана Япет и на океанидата Климена /или на Азия, или на * Темида/, брат на Атлант, Менойтий и Епиметей, баща на * Девкалион. В борбата между нечестивия род на титаните * и боговете поддържал Зевс, но когато Зевс поискал да уни- * щожи хората, се възбунтувал. Първото му стълкновение с * божеството било за жертвоприношенията. След като хо- * рата трябвало да колят и да принасят животни, възникнал * въпросът: каква част от закланото животно да изяждат * хората? Прометей трябвало да разреши спора. Той заклал * един вол, насякъл го на парчета и го разделил на две купчи- * ни. На едното място отделил костите, като ги покрил с * малко мазнина и обвил с кожата, а месото, по-ценната * част, скрил в търбуха и предложил на Зевс да избира. Зевс, * разбира се, разбрал измамата, но все пак взел за олимпий- * ците по-малоценната част /оттогава при жертвоприноше- * ния хората запазвали за себе си най-ценното месо от жи- * вотното/. Но отмъщението не закъсняло. Зевс наредил на * Хефест да извае от влажна глина съблазънта - жената * Пандора и я изпратил при Прометеевия брат Епиметей с * урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болес- * ти. Прометей пък откраднал огъня от Олимп или от ковач- * ницата на Хефест, или от колелото на слънчевата колес- * ница. Кражбата причинила гнева на Зевс, който кроял други * планове за смъртните: според Есхил - да ги унищожи напъл- * но. И поръчал на Хефест да прикове Прометей на скала в * Кавказ, накрая на земята, до безлюдната скитска пустиня. * Хефест, макар и против волята си, забил железен кол в * гърдите му, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло * във вериги. В тази работа му помагали Зевсовите слуги * Кратос и Биа /Власт и Сила/. Човеколюбивият Прометей * увиснал на скалата - денем орел му кълвял непрекъснато * черния дроб, който всяка нощ отново израствал. Негов ос- * вободител бил героят Херакъл, който минавал край Кавказ, * за да търси градината на Хесперидите, откъдето искал да * откъсне златните ябълки. Той съжалил прикования титан. * Но не само от съжаление го спасил от мъките. Героят се * надявал, че от този прозорлив непокорник ще научи къде се * намира градината с ябълките. Затова той убил със стрела * орела, разбил веригите и го освободил. В полза на Проме- * тей се отказал от безсмъртието си кентавърът Хирон."20 * "Борбата на духовно индивидуалните богове с природни- * те сили представя една абсолютна катастрофа и е същес- * твената дейност на боговете, чрез която за пръв път се * появява на бял свят главната разлика между старите и * новите богове. Затова не трябва да сочим войната, която * изкарва тази разлика наяве, като някакъв мит, който би * имал стойността на всеки друг, а трябва да я смятаме за * мит, който съставлява повратната точка и изразява съз- * даването на новите богове. * Резултатът от това исполинско стълкновение на бого- * вете е събарянето на титаните, единствената победа на * новите богове, които после, в тяхното осигурено господс- * тво, са били изпълнени от фантазията с конкретно съдър- * жание от всички страни. Титаните, напротив, биват изго- * нени и трябва да обитават във вътрешността на земята, * или да продължат да се намират в тъмната периферия на * светлия, веселия свят, както Океан, или да търпят и иначе * още най-различни наказания. Така например Прометей бива * прикован на Скитската планина, където орелът кълве нена- * ситно от черния му дроб, който все нараства отново и * отново; по подобен начин Тантал се измъчва в подземния * свят от безкрайна, никога неутолена жажда, а Сизиф тряб- * ва да тласка непрестанно нагоре скалата, която винаги се * смъква отново. Тези наказания, както самите титанични * природни сили, са безмерното в себе си, лошата безкрай- * ност, копнежът на "трябването" или ненаситността на * субективната естествена жажда, която в своето продъл- * жително повторение не стига до последния покой на удов- * летворението. Защото правилният божествен усет на гър- * ците е разглеждал излизането навън, в просторното и не- * определеното не по начина на модерния копнеж, като нещо * най-висше за човека, а като проклятие, и го е отправял в * Тартар... * По-ясно изглежда почитането и запазването на стари- * те богове в самото художествено изображение. На пред- * ходната степен говорихме например за Прометей като на- * казания титан. Но по същия начин го намираме отново ка- * то освободен. Защото както земята и слънцето, така и * огънят, който Прометей донесъл на хората, яденето на * месо, на което ги научил, е съществен момент на човеш- * кото съществуване, необходимо условие за удовлетворява- * нето на нуждите и затова е станало чест на Прометей за * дълги времена. Например В "Едип В Колон" на Софокъл се * казва /54-56 стих/: * * Свещен е този край - над него властвува * бог Посейдон и още - огненосецът, * титанът Прометей.21 * * а схолиастът /древен тълкувател на античен текст, кой- * то е писал своите бележки върху полетата на ръкописите, * бел.Г.Г./ прибавя, че и в Академията Прометей се почита * редом с Атина, както Хефест, и посочва храм в горичката * на богинята и стар пиедестал при входа, на който имало * изображение както на Прометей, така и на Хефест; но * според това, което съобщава Лизимахид, Прометей се изоб- * разява като пръв и по-стар, държащ в ръката си скиптър, * а Хефест като по-млад и втори, при което олтарът върху * пиедестала е общ за двамата. Защото и според мита Про- * метей не трябвало да търпи наказанието си вечно, а бил * освободен от оковите му благодарение на Херкулес. В тази * история на освобождаването се срещат отново някои забе- * лежителни черти. А именно, Прометей бива освободен от * неговото мъчение поради това, че съобщава на Зевс за опас- * ността, която застрашава царството му от неговия три- * надесети потомък. Този потомък е Херкулес, на когото нап- * ример Посейдон В "Птиците" на Аристофан /1645-1648 стих/ * казва, че сам ще си навреди, ако влезе в сговора за смъкване * на господството на боговете, защото всичко, което оста- * ви Зевс, след като си замине, ще стане негово. И в дейст- * вителност Херкулес е единственият човек, който преминал * в Олимп, който станал от смъртен човек бог и стои по- * високо от Прометей, който останал титан...22 * ЕСХИЛОВАТА ТРАКТОВКА НА МИТА ЗА ПРОМЕТЕЙ * * "Идейното съдържание на образа на Прометей /в траге- * дията "Прикованият Прометей", бел.Г.Г/ свидетелствува, * че в светогледа на Есхил идеологията на архаиката е окон- * чателно преодоляна. Това става ясно веднага при сравнява- * нето на Есхиловата трагедия с епизодите от поемите на * Хезиод, в които се появява първата известна ни литера- * турна обработка на мита за Прометей. * У Хезиод Прометей се появява в ролята на фолклорния * "измамник" /трикстер/, който почти успява да измами Зевс. * Така, от двете купчини, приготвени от Прометей с кокали- * те и месото на заклания бик, Зевс избира за късмет на * боговете кокалите, измамно покрити с блестяща лой, дока- * то късметът за хората се оказва месото, нарочно обвито * във волския търбух. Когато пък Зевс, в гнева си срещу Про- * метей, лишава хората от огъня, изобретателният титан * отново прибягва до хитрост и, след като открадва огъня * от върховния бог, го занася в тръстиково стъбло на хората * /"Теогония", 535-570 стих/. Есхил, напротив, не споменава * изобщо за подялбата на жертвеното животно, а открадва- * нето на огъня в трагедията помага на хората да овладеят * много полезни занаяти и природни блага/109-111 стих/, ко- * ито в крайна сметка нямат никаква връзка с огъня. * У Хезиод като наказание за открадването на огъня Зевс * изпраща на хората Пандора, от чиято кутия на земята * плъпват всякакви бедствия и болести. На дъното на доне- * сената от Олимп кутия на Пандора остава само надежда- * та /"Дела и дни", 80-105 стих/. У Есхил, сред останалите * благодеяния, дарени от Прометей на смъртните, са упоме- * нати лечебните треви и билки, прогонващи болестите и * недъзите /476-483 стих/, а още преди това той дарява хора- * та с надеждата и ги избавя от страха пред смъртта /248- * 251 стих/... * У Хезиод са съхранени отзвуци от сказанието за опас- * ността, заплашвала някога Зевс: първата от неговите мно- * гобройни жени, титанидата Метис, е трябвало да роди * потомък, по-силен от баща си, и това е щяло да коства на * Зевс властта му над боговете, така както самият той * сваля от царския престол баща си Кронос. По съвета на Гея * и Уран Зевс поглъща бременната с Атина Метис и не й * дава възможност да зачене второ, опасно за него, дете * /"Теогония", 886-900 стих/. У Хезиод историята на Метис * няма връзка с преданието за Прометей. Есхил обаче въвеж- * да този мотив в характеристиката на героя си: неговият * Прометей знае от Гея-Темида, че Зевс някога ще придобие * син, който ще бъде по-силен от баща си, т.е. Зевс сам ще * породи собствената си гибел. Само че, за разлика от Гея * у Хезиод, Прометей у Есхил съвсем не бърза да разкрие на * Зевс името на тази жена и оставя преднамерено владете- * ля на боговете в непрекъснат страх пред очакващото го * детрониране..."23 * ... Много преди да се очовечи в главите на хората, Про- * метей бил просто огънят, станал после атрибут на него- * вата творческа сила. Бог от по-старото поколение той е * син на титана Япет и вероятно разполагал с огъня и зана- * ятите. Когато дошли новите богове, а с тях и малоазийс- * кият Хефест, Прометей загубил силата си. С огъня се раз- * пореждал сам Зевс, а на Хефест олимпиецът възложил ма- * териалното изкуство и занаятите. Така изтикан, Проме- * тей продължил да съществува като локално божество. Чес- * твували го със специален празник, наречен Прометей край * Атина, като устройвали щафетни надбягвания с факли. Един * късен мит го представя и за създател на хората, които * Прометей слепил от кал. Дори показвали мястото, където * работил титанът. В конфликта на Зевс и Прометей има * зърно от бунта на старото божество, което отстъпва с * недоволство функциите си на бог от по-младото поколение. * Но това зърно е покрито с мотиви от по-ново време... * ... За основаването на град Етна Есхил написал специал- * на трагедия. Не се знае какво научил от старата драма- * тична традиция в Сицилия, от сицилийския мит и митоло- * гичната травестия. Предполага се само, че впечатления * от пребиваването в Сицилия активизирали Есхил за напие- * ването на трилогията за Прометей, представена скоро след * връщането му в Атина. Имало вярване, че под Етна лежи * прикован Тифон, стоглавият великан, опълчил се срещу бо- * говете и наказан от Зевс. Може би видът на пушещата * Етна събудил представи и мисли за мощта на върховния * бог и справедливостта на властта му. Може би в Сицилия * Есхил прибавил към трилогията, чиято първа част е "Пер- * си", сатирната драма "Прометей", в която представял въз- * торга на изумените сатири при вида на огъня, донесен от * Прометей от небето. Титанът най-напред се появил на * сцената в традиционния си смешен вид...24 * "Ето накратко Есхиловата версия на мита за Проме- * тей: * Зевс решил да унищожи човешкия род, за да създаде но- * ви, по-съвършени същества. Единствен Прометей се сми- * лил над клетите смъртни. Той откраднал и им предал бо- * жествения огън. Надарени с него, хората подобрили живота * си, създали наука и изкуство. Но Прометей скъпо заплатил * за човеколюбието си. По заповед на Зевс той бил прикован * на скала далече на север и подложен на страшни мъчения. * След тринайсет човешки поколения бил освободен от Хера- * къл."25 * МЯСТОТО НА "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ" В * ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕСХИЛ * * "От Есхиловата трилогия за титана Прометей до нас * е достигнала само "Прикованият Прометей". От останали- * те две - "Прометей Огненосецът" и "Освободеният Проме- * тей" - са запазени оскъдни откъси, които не дават доста- * тъчна представа за цялостите. Вероятният ред на траге- * диите е следният: "Прометей Огненосецът", "Прикованият * Прометей", "Освободеният Прометей". * Кога е била поставена тази трилогия? Никакъв театра- * лен запис /дидаскалия/ не съпровожда текста на запазена- * та трагедия и ние не знаем нищо по хронологията й. По- * ради това не случайно едни изследвачи смятат "Приковани- * ят Прометей" /и цялата трилогия/ за ранно, а други - за * късно произведение. Във всеки случай, нито съдържанието , * нито драматическата форма дават основания за катего- * рични твърдения. * По драматическа техника трагедията "Прикованият Про- * метей" има черти на ранно произведение, но веднага тряб- * ва да се добави странният за едно ранно /па и не само за * ранно/ произведение факт, че лирическите й партии са крайно * стеснени. По съдържание тя може да се отнесе към късни- * те творби на Есхил. Прави впечатление близостта на "При- * кованият Прометей" до "Евменидите" /458 г./: и в двете * трагедии враждуват представители на старите и млади- * те богове. Освен това нападките в "Прикованият Проме- * тей", които Есхил отправя срещу новите господари на Олимп * и тяхната тирания, може би визират събитията от 462 * г.пр.н.е., когато радикално-демократическата партия над- * делява над умерената демокрация.26 * ДРАМАТИЧНОТО ДЕЙСТВИЕ * В "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ" * * "За разлика от останалите трагедии на Есхил "Прико- * ваният Прометей" поразява с краткостта и маловажното * съдържание на хоровите партии в нея. Поради това тази * трагедия трудно може да се причисли към широкообхват- * ния жанр "трагедия-оратория". В нея няма оратория тъй * като хорът тук не играе почти никаква роля. Драматурги- * ята на "Прикованият Прометей" е също много слаба /само * монолози и диалози/. В тази трагедия е представен само * един жанр - това е жанра д е к л а м а ц и я"27 * "Общото на Софокъл и Есхил е по - нататък * действието никога не завършва чисто външно а вътрешно * и външно едновременно. Неговото въздействие върху душа- * та е, че я очиства от страсти, вместо да я възбужда и по- * скоро й дава възможност да постигне съвършенство и ця- * лост в самата себе си, вместо да я завлича навън и да я * раздвоява."28 * "Действието на трагедията се развива на самия край на * земята, в безжизнена пустош, където прикованият към ска- * лата Прометей ще открие изгарящото сияние на слънцето * и мразовитото дихание на нощта /22-25 стих/: сега той е * изцяло във властта на вечните стихии и на първозданните * сили на природата. Останал сам сред безлюдното безмъл- * вие, той може да общува единствено с тях; призовава ги в * последния си монолог, след като усеща с тялото си запла- * шителните подземни трусове и вижда как около него бушу- * ват вихрите, тътнат гръмотевици и се извиват /лъка- * тушат/ мълнии: * Свещен ефир и ветрове развихрени! * Вий, изворни води, и вий, усмихнати * вълни в морето. Земьо кърмилнице, * и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как * аз, богът, страдам от ръцете божии, * /88-92 стих/ * Моя свято почитана майко Земя! * Ти, ефире, дарителю на светлина! * Вижте как незаслужено страдам! * /1091-1093 стих/ * * Безстрашието на Прометей пред заплахите, идващи от * Зевс, привежда в действие всички земни и небесни стихии * и свалянето му в Аид придобива характера на космическа * катастрофа. * На завършващия трагедията наистина вселенски катак- * лизъм в пространството съотвествува по време на цялото * й протичане не по-малко обширен обхват на събития във * времето. Между двете "наказания", които се стоварват * върху Прометей в началото и в края на пиесата, пред зри- * телите се разкрива не само индивидуалната участ на ти- * тана, но и съдбата на целия човешки род: в първата поло- * вина на трагедията, в разказа на Прометей пред Океаниди- * те, ние виждаме миналото на човечеството, успяло да се * измъкне, благодарение на него, от състоянието на първо- * битно дивачество и да се издигне до върховете на цивили- * зацията; във втората половина на драмата, в пророчества- * та на Прометей, изказани пред нещастната Йо, ние узна- * ваме за поколенията, които ще произлязат от нея, за по- * томъка й от тринадесето коляно, който ще освободи Про- * метей от мъченията...29 * "Есхил представил всички страни на драматичната хар- * мония: страдание за справедливо дело, тирана Зевс, съчув- * ствието, тайната, която ще промени непримиримия върхо- * вен бог. Нататък той ще комбинира тоновете, ще повиша- * ва един, ще приглушава друг. Майсторството на Есхиловия * израз не е в логичността на драматичното развитие, а в * едновременното внушително движение на мотивите... * Есхил държи юздите на трите стихии: епическата - * власт-справедливост, лирическата - страдание-съчувствие * и драматургическата - тайната. Щом придаде на една по- * голяма сила, тя се предава органично на другите... * Кулминацията е в самия край на трагедията. Нараства- * нето върви успоредно с разкриването на Прометей, който * остава в центъра на действието. Композицията на "Прико- * ваният Прометей" непосредствено зависи от характерово- * то развитие на главния образ. С пулсацията на всеки нов * диалог бунтът нараства, за да свърши с катаклизъм...30 * КОНФЛИКТЪТ В "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ" * * "В "Прикованият Прометей" Есхил остава верен на прин- * ципа за контрастното разполагане и обрисовка на героите. * Антагонисти в трагедията са Прометей и Зевс, но Проме- * тей се сблъсква не пряко със Зевс, а с боговете от обкръ- * жението му. Този факт също свидетелствува за намерени- * ето на поета да помири враждуващите богове, като не * допусне стрелите на Прометей да бъдат отправени пряко * срещу върховния бог. Есхил не може да изведе Зевс пред * публика в сцени, които биха подкопали авторитета му. Да * се покаже Зевс пред публика, би означавало срещите му сf * Прометей да получат известен комичен оцвет. Конфлик- * тът между двата бога, който при отсъствието на единия * от тях. звучи въпреки всичко с трагическа възвишеност, * при сценичен показ на Зевс неизбежно би се превърнал в * битова разпра..."31 * "У Хезиод конфликтът Зевс-Прометей е нещо дребно и * обикновено. Подигравчията Прометей не само не помага на * хората, но им вреди. Доброто, което им донася, цели да * ядоса Зевс и те по-късно го плащат с огромни мъки. Струк- * турно Есхил не е изменил нищо - Прометей е с хората * срещу Зевс и страда заради това. Но от каламбурната * ситуация той създал възвишено трагическо действие. * С това той отговорил на вкусовете на своята публика, * войните-победители при Маратон и Саламин. За тях теа- * търът бил храм и трибуна и те търсели да изживеят там * естетически възвишеното близко минало. А Есхил не мо- * жел да върви срещу вкуса и характера на публиката, него- * вата задача била да разбира и да изразява този характер... * В митичния си вид конфликтът не бил нито драматичен, * нито трагичен. При преобразуването най-напред отпаднала * измамата с жертвеното животно и гневът на Зевс се от * равдал с открадването на огъня. Но сериозният конфликт * изисква и сериозна цел, затова Прометей открадва не за * да разсърди Зевс, а за да помогне на хората. Есхил постига * едновременно две цели. Прави Прометей човеколюбец, при- * дава му сериозни възвишени черти и намира основание за * състрадание - зрителите ще състрадават на своя благоде- * тел. Прометей се противопоставил на Зевсовото намере- * ние да унищожи негодния човешки род и става първопричина * за прогреса. За Хезиод титанът беше причина за злото на * земята. С проста градация Есхил преобръща и уголемява * значението на Прометей, за да го направи достоен за кон- * фликта в божествения план и за да включи в него съдбата * на човечеството. * Но това не е достатъчно основание за състрадание. * Прометей трябва да страда несправедливо. От друг мито- * логически цикъл към благодетеля на хората се прибавя и * мотивът за помощника на Зевс. Прометей помогнал на Зевс * в борбата с титаните за установяване на новия ред. Слей * дователно новият властник дължал победата си на Проме- * тей. * След тия промени и образите, и ситуацията са възвише- * ни но конфликтът все още е лиричен, защото Зевсовата * сила е независима от Прометей. За да стане конфликтът * драматичен, то и Прометей трябва да има някаква власт * над Зевс. Той я има най-напред чрез справедливостта, коя- * то е на негова страна. Но е необходимо още нещо, за да * стане тази зависимост конкретна. Тогава от цикъла за * Ахил Есхил използувал мотива за голямата тайна. Темида * отървала Зевс от гибел, като предрекла, че от желания * брак с морската богиня Тетида ще се роди син по-могъщ от * бащата, който ще му отнеме властта. Зевс се отказал * от намеренията си, а Тетида се омъжила за царя на фтия * Пелей. Есхил смесил Темида с майката на Прометей Гея и * така титанът научил толкова важната за Зевс тайна за * брака с Тетида. Тази тайна става неговата сила срещу * Зевс. Тя поставя в зависимост върховния бог. Така конфлик- * тът звучал вече и драматично, и трагично... * Трагедията ще бъде истинска драма, защото страдащи- * ят Прометей може да причини с някаква тайна страдание * на Зевс. Следователно божата воля не е изключителна и * те двамата с Прометей са истински антагонисти. Наис- * тина Зевс се не явява никъде. Други представят силата и * властта му. С това Есхил умело избягнал принизяването на * божеството в пряк диалог с Прометей. Но неговото появя- * ване не е необходимо. Зрителят знае за него толкова опре- * делени неща, колкото и за Прометей. "Зевс е тиран и закон * е сега произволът му".32 * ЕПИЗОДИЧНИТЕ КОЛИЗИИ * В "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ" * * "Прометей не реагира към представителите на Зевсо- * вата власт така, както се отнася към Зевс. С Власт и Сила * той не разговаря - те са слепи оръдия, те показват личен * почин и воля само там, където трябва да се прояви жесто- * кост. Без съмнение Есхил е оценявал мълчанието му като * израз на героично държане. Но той е смятал словесната * намеса на Прометей за неуместна и по друга причина: сце- * ната на приковаването посочва пукнатините в крепостта * на Прометеевите врагове. Тук зрителят е свидетел на вто- * ростепенния, но съществен конфликт между онези, чиято * жертва е Прометей. Есхил внушава, че самите те не са * единодушни относно страшната разправа, заръчана от Зевс. * Намесата на Прометей тук не би била оправдана и той * съвсем логично мълчи. * Иначе се отнася Прометей към Океан. Океан е прак- * тичният тип, който овреме долавя промените и се ориен- * тира в един себеполезен смисъл. Вчера той е бил съратник * на Прометей срещу олимпийците, но днес благоразумно заб- * равя това. Днес той е Зевсов приятел и добър приятел, * защото може да се застъпва пред вседържителя дори за * Прометей. Прометей се отнася към него с неизменна през- * рителна ирония. Той му припомня опасностите, които крие * подобно застъпничество, угасява добротворческия му плам * и сцената получава ефектен завършек: Океан забравя всич- * ки лицемерни уверения, които е давал само преди миг, въз- * сяда четириногата си птица и отлита... * Това е втората победа на Прометей над Зевс. Като про- * гонва ренегата и лицемера Океан, което е и главна цел на * сцената, като изобличава низката му природа, Прометей * изобличава и самия Зевс. Защото на зрителя е дадена въз- * можност да заключи, че към приятелите на Зевс се числи * и един ренегат и лицемер. * В стълкновението с Хе р м ес Прометей показва друг * разред Зевсови крепители. Хермес изрича наперена реч, с * която призовава Прометей към благоразумие - както го разбира * той, лакеят. Сега на сцената е не мним доброжелател * който декларира преданост, а един откровено груб предс- * тавител на Олимп. Това определя както неговия, така и * Прометеевия тон. Но Прометей има предимство и в тази * сцена, защото речите на Зевсовия пратеник се намират в * комическо противоречие с мястото му в олимпийската йе- * рархия... * В сцената с Хермес Есхил създава енергичен диалог. Тук * актьорът представя деен драматически характер. Двама- * та участници в словесния двубой се въодушевяват от най- * искрена и неприкрита неприязън и се стараят да направят * нейния израз максимално язвителен. Едностишните репли- * ки са здраво свързани помежду си и силата, с която изра- * зяват противоположните позиции, е удивителна... * В сцената с Хермес Прометей удържа нова победа над * Зевс. Ако диалогът с Океан подсказва, че една част от * приятелите на Олимпиеца се състои от ренегати, двубоят * с Хермес прави несъмнено, че друга част от обкръжението * му съставят лакеите.33 * * ХАРАКТЕРИТЕ В "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ" * * "... Прометей на Есхил страда не само от външна * болка, а много по-дълбоко от вътрешното чувство за нес- * праведливост и потискане и неговото страдание се изявява * не като подчинение, тъй като не съдбата, а тиранията на * новия господар на боговете е, която му причинява това стра- * дание, то се изявява като упорство, като възмущение и тук * свободата п о б е ж д а в а необходимостта тъкмо чрез * това, че в чувството за неговото л и ч н о страдание го * движи все пак само о б щ о т о възмущение срещу непо- * носимото господство на Юпитер. Прометей е първообра- * зът на най-величавия човешки характер, а по този начин и * истински първообраз на трагедията..."34 * "Във вторичната митология, в която опозицията на без- * смъртен бог с универсални функции и на смъртен герой, * репрезентант на общност, е вече оформена, отношението * на боговете и хората е основен оператор за изразяване на * диалектиката на активност и пасивност. Героят се проти- * вопоставя на силите на хаоса, носени от друго племе и * чужда земя, но и на небесните сили, които иначе се смя- * тат за носители на ред и култура. Така наред с активната * и пасивната позиция в света в героя се преплитат диалек- * тично идеите за хаос и ред. В образа на т.нар. трикстер, * лакомник, сладострастник и шегобиец героят става озна- * чение за хаоса на човешката природа, който се противо- * поставя на силите на реда. Но случаят с Есхиловия Про- * м е т е й показва как комичният конфликт с върховното * божество на реда се преобразува в сериозна колизия. Геро- * ят може да застъпва идея за нов ред и култура и да става * жертва на боговете. Това е по същество израз на колизи- * ята между човешката култура и извънкултурното прост- * ранство, динамика-колебание около носителя на културата * и хаоса. И природата, представяна от боговете, и човешки- * ят свят, представян от героя, се оказват двойствено оп- * ределени като хаос и космос. Разбира се, опозицията на * богове и герои служи не за еднозначно изразяване на диа- * лектиката на природа и култура, на активност и пасив- * ност, а за решаването на конкретни задачи в границата на * тази диалектика."35 * "... Прометей обхваща с поглед миналите и бъдещите * векове, тъй като самият той, като безсмъртен бог, е не- * подвластен на течението на времето /933 стих: "Защо да * тръпна? Смърт не ми е съдена."/. Въпреки това отредени- * те му от съдбата страдания го заставят да почувствува * като смъртен изтичането на времето и при това в такива * мащаби, в които простосмъртните едва ли биха могли да * се ориентират - трагическото битие на Прометей придо- * бива характера на абсолютна величина, неизмерима с оби- * чайната човешка мяра. * От това става ясно, че образът на Прометей е като че * ли построен върху пресечната точка на две несъвместими * линии: безсмъртният бог, част от вечността, от непре- * ходното мироздание, неподвластен на ритъма на времето, * се озовава в положение, което съответствува повече на "ефи- * мерното", смъртно, същество от плът и кръв. Подобна вът- * решна противоречивост на образа е заложена, разбира се, * от антропоморфизма на гръцките богове: въпреки своята * безтелесност, те притежават способността да страдат * от болки и рани. Важно е да се отбележи, че в трагедията * "Прикованият Прометей" пред Прометей възникват същи- * те проблеми, които се появяват пред обикновените , смър- * тни герои на Есхил, но при тяхното разрешаване се дости- * га до дълбочина и мащабност, които са характерни само за * божествения, "абсолютен" уровен на съществуване... * Съдържание на "действието" на Прометей като че ли * става само негодуванието на титана срещу Зевс и в след- * ствие на това образът на Прометей се оказва външно мно- * го по-статичен, отколкото образите на Етеокъл или на * героите в "Орестията". Само че зад физическата непод- * вижност на прикования титан се крие огромно вътрешно * напрежение, което се проявява в решителната, непоколеби- * ма непримиримост спрямо Зевс. В хода на драматичното * действие се формира трагическата нетърпимост * на героя, чиито етапи на съзряване се нуждаят от отделен * анализ...36 * "... Прометей създал цивилизацията и прогреса, като из- * вел човека от тъмнината на миналото. С образа на Проме- * тей Есхил открил нов възглед за хода на човешката исто- * рия. Докато за Омир и Хезиод златният век се намирал * далече в миналото, а след него следвали епохи на упадък, * Есхил видял с исторически очи хода на човешкия прогрес и * символизирал този възглед в делото на човеколюбеца Про- * метей, който дал сила и единение на скоросмъртния човеш- * ки род... * На сцената излиза гонената по света и превърната в * крава И о - жертва на Зевсовата любов и Херината рев- * ност. Още едно несправедливо страдание, причинено от * Зевс, закрепява каузата на Прометей, прави я обективна и * силна. Прометей все пак е сгрешил нещо, "прекомерно... по- * чел смъртния човешки род". Ио е виновна само с красотата * си. "Не е ли безсърдечен повелителят на боговете?" Ио * научава бъдещето на своите страдания от страдащия Про- * метей и възкликва:"Да умреш веднъж е по-добре, отколкото * да изнемогваш всеки ден". "На мене и смъртта не ми е * дадена" - отговаря Прометей и вълната на общо страдание * и съчувствие се разделя. Титанът страда повече, защото * е безсмъртен. Но той няма да страда вечно. Отново има * нужда от тайната и в диалог с Ио Прометей я разкрива * почти напълно: Зевс желае брак, от който ще се роди син, * по-могъщ от него и спасението е да свали оковите на Про- * метей, за да научи какъв е този брак. Хорът най-после * разбира в какво е силата на Прометей. * Но Ио научава още нещо - далечен неин потомък след 13 * поколения ще стане освободител на титана. И на него * както на нея Прометей ще посочи бъдещия път. Скрил се * зад титана, Есхил с любознателността на учен и пъгпе- * шественик указва на Ио страните и племената, през кои- * то ще мине нейният мъчителен път. Щастлив повод, за да * прояви младежката ревностност на своето поколение към * знание и движение. * Отново сме в допир с пластичната техника на Есхил. * Ио се свързва с цялото с няколко връзки - по аналогия, * защото страда подобно страдание; по контраст, защото * тя смъртната страда в движение (докато Прометей без- * смъртният страда в неподвижност); сюжетно, защото е * баба на Херакъл, бъдещият освободител на Прометей. Вклю- * чено с няколко основания, страданието на Ио звучи органич- * но в цялото... * * * КОНКРЕТНИЯТ СМИСЪЛ НА "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ" * става понятен само във връзка със събитията, които след- * ват. Ето как се е развивало действието в другите недос- * тигнали до нас части на трилогията. "Освободеният Про- * метей" показвал титана, прикован на Кавказ. Хора образу- * вали помилваните и освободени братя на Прометей тита- * ните, които живеели щастливо на острова на блажените. * По всяка вероятност в поведението на Зевс настъпила дъл- * бока промяна. Той преодолял тиранския нрав и станал мъдър * владетел. Неизвестно е как Есхил мотивирал тази промя- * на. Но явно той показвал една власт от нов тип, близка до * често срещаната в другите трагедии представа за спра- * ведливо божество. С тази промяна той активно поправял * несъвършеното божество от Омиров тип и довеждал кри- * тиката на йонийските философи срещу антропоморфната * митология до положителен резултат. Зевс осъзнал по ня- * какъв начин висшия ред, на който сам трябвало да се под- * чини. Затова може би важна роля изиграла тайната за опас- * ния брак, разкрита му от Гея или от самия Прометей. Зевс * се отказал от любовта към Тетида, научил се на сдържа- * ност и мярка. Може би именно тогава подарил на хората * духовните блага на цивилизацията, получили вече от Про- * метей материалните. Поне такава е ролята на Зевс за * създаването на човешкото общество в прочутия мит в * диалога "Протагор" на Платон. * С промяната на Зевс бунтът на Прометей загубвал своя * смисъл. Той послужил за активно средство във възпитани- * ето на върховния бог. Крайностите се помирили. Зевс поз- * волил на Херакъл да освободи Прометей от орела и вериги- * те, а Прометей, както преди векове на Ио, му посочил пътя * на бъдещите подвизи. В знак на подчинение пред справедли- * вия ред на новата власт Прометей се увенчавал. Венецът * бил символ на подчинението на справедливото божество и * на световната хармония. * Есхил показал как своеволният в началото бог чрез стра- * данието на Прометей и зависимостта от него станал спра- * ведлив. Той разказал следователно свещената история на * световния ред. С тази история Есхил постигнал висша нрав- * ствена цел, като внушавал на своите зрители онази увере- * ност в хармонията, която те сами търсели и усещали. * Богът не само ставал добър, той приемал човешкия прог- * рес, фактически се помирявали не Зевс и Прометей, а Зевс * и човечеството."37 * * Подбор и съставителство - * доцент Гено Генов * * * * * ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА * Власт * Сила * X е ф е с т * Прометей * Хор на океаниди * Океан * Ио * Хермес * ПРОЛОГ * На сцената са Власт, Сила, Хефест * и Прометей. * * ВЛАСТ * * Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя, * в пустинната и непристъпна Скития. * Ти, Хефесте, велението бащино * ще трябва да изпълниш - към скалистите * 5 била, ей там, ще приковеш бунтовника, * пристегнат със веригите стоманени. * Че той открадна твойто цвете - пламъка * всемощен - и го подари на смъртните. * Пред боговете ще плати греха си той, * Ю за да научи как се тачи царска власт * и да забрави любовта към людете. * * ХЕФЕСТ * * Вий, Власт и Сила, Зевсовата заповед * изпълнихте и ето ви, свободни сте. * А аз не смея него, кръвно близкия, * 15 да прикова над бездната на бурите. * И все пак трябва да посмея. Страшно е * да пренебрегна бащината заповед. * * (Към Прометей) * * О ти, премъдри сине на великата * Темида! Пряко волята на двама ни * 20 ще те пригвоздя здраво към безлюдната * скала, където людска реч и смъртен взор * не ще съзреш, а изгорен от слънчев зной, * ще промениш цвета си. Ще жадуваш ти * да скрие зрака нощ пъстрооблечена * 25 и слънце да стопи сланата утринна. * И непрестанно ще те гложди болката - * че твоят избавител, знай, не е роден. * Сам бог, на боговете ти презря гнева * 30 и с прекомерен дар почете смъртните. * Затуй ще бдиш на този връх безрадостен - * изпънат, без да свиеш крак, с безсънен взор. * Ще екнат всуе твоите ридания * и твоите вопли. Знай, неумолим е Зевс! * 35 Безмилостни са всички нови властници. * * ВЛАСТ * * Недей се бави с безполезно вайкане! * Мрази го! Бог е, но на боговете е * пръв враг - той даде твоя дар на смъртните! * * ХЕФЕСТ * * Могъщи са роднинството и дружбата. * * ВЛАСТ * * 40 Но можеш ли да не изпълниш волята * на Зевс? Това не те ли плаши повече? * * ХЕФЕСТ * * Ти винаги си дръзка и безмилостна! * * ВЛАСТ * * Не ще помогнат сълзите. Не се труди * с напълно безполезното, напусто е! * * * ХЕФЕСТ * * 45 Уви, проклет да бъде занаятът ми! * * ВЛАСТ * * Защо пък? Да ти кажа право, твоето * изкуство няма дял в злочестините му. * * ХЕФЕСТ * * Все пак на някой друг да бе се паднало. * * ВЛАСТ * * Да, всеки носи тежки задължения. * 50 Едничък е свободен Зевс, властителят. * * ХЕФЕСТ * * Разбрах това и нямам възражения. * * ВЛАСТ * * Тогава бързо му сложи оковите - * баща ти да не види, че бездействуваш. * * ХЕФЕСТ * * Това са железата за ръцете му. * * ВЛАСТ * * 55 Сложи ги на ръцете му и здраво бий * със млата! Прикови го върху зъбера! * ХЕФЕСТ * * Готово е, безукорно е сторено. * * ВЛАСТ * * По-силно бий, недей отпуща никъде! * Той знае път и в безизходни трудности! * * ХЕФЕСТ * * 60 Навеки е пригвоздена ръката му. * * ВЛАСТ * * Тъй! Прикови и другата - да види той, * мъдрецът, че пред Зевс е слаб и немощен! * * ХЕФЕСТ * * Със право би ме укорил единствен той. * * ВЛАСТ * * Забий сега стоманен клин със остър зъб * 65 и пронижи от край до край гърдите му! * * ХЕФЕСТ * * Ах, Прометее! Плача над бедите ти! * * ВЛАСТ * * Пак жалиш, пак оплакваш неприятеля * на Зевс! Да не заплачеш и за себе си! * ХЕФЕСТ * * Ти виждаш, всичко туй не е за гледане. * * ВЛАСТ * * 70 Да, виждам, виждам, той получи своето. * Сега с верига окови ребрата му! * * ХЕФЕСТ * * Да, зная сам! Не заповядвай толкова! * * ВЛАСТ * * Ще заповядвам и ще ти крещя дори! * Я слез и в железа стегни нозете му! * * ХЕФЕСТ * * 75 Без много мъка и това е свършено. * * ВЛАСТ * * Бий здраво - да се впият Във месата му. * Строг властник ти възложи тази работа! * * ХЕФЕСТ * * Езикът ти прилича на лицето ти. * * ВЛАСТ * * Бъди мекосърдечен, но за моята * 80 суровост и за моя гняв не ме кори! * ХЕФЕСТ * Да тръгнем вече, в железа е целият. * * ВЛАСТ * * (към Прометей) * * Злодействувай, кради небесни дарове, * дарувай еднодневките! Ще могат ли * да снемат част от участта ти смъртните! * 85 За боговете ти си Промислителят! * О, не! На тебе трябват промислители - * чрез тях да се избавиш от веригите! * * (Власт, Сила и Хефест излизат.) * ПРОМЕТЕЙ * * Свещен ефир и ветрове развихрени! * Вий, изворни води, и вий, усмихнати * 90 вълни в морето! Земьо всекърмилнице, * и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как * аз, богът, страдам от ръцете божии! * Погледнете ме, вижте ме - смазан * от ужасен позор, ще се боря навек * 95 с безконечните дни! * Тия срамни вериги измисли за мен * новожезлият цар на блажените. Ах! * За сегашните мъки, за бъдното зло * аз въздишам! Кога, след какви изпитни * 100 ще изгрее на мъките краят? * Какво говоря? Нищо неочаквано * не ще ме сполети. А отреденото * ще трябва да понасям леко. Зная аз - * съдбата има непреодолима мощ. * Не мога да мълча за своите бедствия, * не мога и да не мълча. На смъртните * аз дадох дар и тъй се впрегнах в зла съдба. * В тръстиково стъбло аз грабнах семето * 110 на огъня - учителя на смъртните * в изкуствата, безценното им щастие. * Пригвозден сред просторите на етера, * заплащам за такива прегрешения. * Ах, ах! О, О! * 115 Какъв звук и благ дъх незрим насам долита? * Божествен, смъртен или полубожески? * Ах, иде някой тук, на този пуст връх, * да гледа теглилата ми. Какво сега? * Това съм аз, злочестият разпънат бог! * 120 Неприятел на Зевс и намразен безкрай * зарад своята обич към людския род * от онези в Олимп, за които домът * на властителя Зевс е приятелски дом! * Аз долавям - уви! - как се движи насам * 125 ято птици и как под чевръсти крила * затрептя, зазвуча принебесната шир. * Всяка стъпка насам ме тревожи. * * (Влиза Хорът.) * П А Р О Д * ХОР * Първа строфа * * Не се плаши: иде с любов * на този връх нашият рой * със полет бърз; идем при теб, * 130 след като с толкоз труд едва * склонихме стария наш баща. * Тук ни доведоха бързи вихри. * Стоманен ек в миг долетя * в далечния наш пещерен кът, * прогони той плахия свян * и ето, боси * 135 литнахме с вихра кола към тебе. * ПРОМЕТЕЙ * * Уви,уви! * Вий, деца на богатата с рожби Тетис, * вие, щерки на бог Океан, * който земната твърд със безсънни води * 140 е обгърнал отвред! Погледнете сега * със какви железа прикован съм навек, * как връз тъмните бездни на стръмни скали * ще стоя на нерадостна стража! * * ХОР * Първа антистрофа * * О, да, видях! Моите очи * прибули с мрак тъмна мъгла * и цял порой горки сълзи, * 145 щом, Прометее, зърнах как * изсъхва бавно на тоя скат * твоята плът в стоманни връзки. * Защото днес нови царе * държат Олимп. Властвува днес * безбожно Зевс с новия свой * 150 закон. Той стъпка * всичко, което преди бе свято. * * ПРОМЕТЕЙ * * Под земята, дълбоко под мрачния ад, * под мъртвешкия пристан, в Тартара глух * да ме беше запратил, * 155 окован в несломими вериги, та тъй * нито бог, нито другиго моята скръб * да не може да радва! * А сега съм играчка на вихъра лих, * враговете ликуват над мене! * * ХОР * * Втора строфа * * 160 Кой бог е толкова жесток, * че да злорадствува над теб? * И кой не би се възмутил * пред твоето тегло? * Единствен Зевс. А с бесен гняв * и с непреклонна мисъл * 165 стария род на Уран * той изкоренява. * Няма да спре, доде не се насити * или додето не бъде отнета * с тежък бой властта му! * ПРОМЕТЕЙ * Но от мене, от мене, макар че сега * съм потънал в позор и търпя железа, * ще почувствува нужда блаженият цар - * 170 съзаклятния план да разкрия! Че той * ще отнеме от него и скиптър, и чест. * И тогава с подкупваща медена реч * той не ще ме измами, не ще ме сломи * със заплахи и няма за тайния план * 175 да му кажа, додето не паднат от мен * тия хищни вериги и той не плати * както трябва за моите мъки! * * ХОР * Втора антистрофа * * Да, ти си смел! И в крайно зло * пред нищо не отстъпваш ти. * 180 Премного волна реч редиш. * А моето сърце * тревожи и пронизва страх - * пред твоя жребий тръпна! * Де ли ще видиш ти * край на всички тия * бедствия? Да, сърце неумолимо, * дух непреклонен в гърдите си крие * той, синът на Кронос. * * ПРОМЕТЕЙ * * 185 Той е твърд и жесток и закон е сега * произволът му, знам. Ала до'ще часът- * и тогава ще стане и кротък, и благ * под съдбовният удар; суровият гняв * 190 ще притихне и той ще подири съюз * и приятелство с мен * и желан при желан ще се върне. * ПЪРВИ ЕПИЗОД * ХОР * * Разкрий ни всичко и кажи вината си, * зарад която Зевс те хвърля в толкова * 195 позорни и потъръсващи страдания. * Кажи, ако за теб не е мъчително. * * ПРОМЕТЕЙ * * За мен и да говоря е болезнено, * и да мълча. От вси страни нещастия! * И тъй, когато боговете почнаха * 200 вражда и се роди междуособица * (едни желаеха да смъкнат Кроноса * от власт и Зевс да зацарува, други пък * със всички сили срещу Зевс въстанаха), * реших да дам тогава на титаните, * 205 родени от Уран и Гея, най-добри * съвети. Не успях - те пренебрегнаха * надменно моите мъдри увещания * и смятаха да властвуват с насилие. * А майка ми Темида-Гея (много са * 210 названията, но един е образът) * многажди отнапред ми бе предричала * какво ще има да се случи в бъдеще - * че трябва не със сила, не с могъщество, * а с хитрост да се борят за победата. * 215 Когато им излагах туй вещание, * дори със поглед те не ме зачетоха. * Като видях това, реших, че най-добре * ще бъде, ако ние двама с майка ми * решим да станем Зевсови поддръжници. * Благодарение на мене адските * 220 дълбоки бездни скриха както Кроноса, * така и всички негови съратници. * И ето, властелинът на безсмъртните * ми се отплаща с тези наказания. * Да, болест е, вродена на тираните, * 225 да нямат вяра в своите приятели. * Поискахте да знаете причината * за моя срам. Ще ви я кажа, чуйте я. * Щом сяда на престола бащин, почва той * да разпределя почетните длъжности * 230 сред боговете, да раздава властите. * За бедния човешки род ни думица * не каза. Щял да го изтреби целия, * за да изникне ново поколение. * Единствен аз оспорих тези планове. * 235 Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните. * Не слязоха избити в преизподнята. * Затуй стоя превит под тези бедствия, * ужасни за страдалеца, за зрителя - * покъртващи. Бях милостив към хората - * 240 не срещнах милост, а така безжалостно * разбит, вися - за Зевс позорно зрелище. * * ХОР * * С душа от камък, със сърце безчувствено * е онзи, който не скърби пред твоите * страдания! О, да не бях ги виждала! * 245 Видях ги аз и болка сви сърцето ми! * * ПРОМЕТЕЙ * * Да, жалък съм за своите приятели. * * ХОР * * Ти може би си сторил нещо повече? * ПРОМЕТЕЙ * * * На смъртните отнех да виждат края си. * * ХОР * * А как намери цяр за туй страдание? * * * ПРОМЕТЕЙ * * 250 Надежди слепи вселих във душите им. * * ХОР * * Голяма благодат си дал на смъртните. * * ПРОМЕТЕЙ * * Освен това дарувах им и огъня. * * ХОР * * Как? Огън имат днес и еднодневките? * * ПРОМЕТЕЙ * * А той ще им разкрие много работи. * * ХОР * * * 255 И Зевс за тези твои провинения... * * ПРОМЕТЕЙ * * ... ме мъчи и не намалява мъките. * ХОР * Не ще ли имат свьршек теглилата ти? * * ПРОМЕТЕЙ * * Тук важи само неговото хрумване. * * ХОР * * Как тъй? Какво очакваш? Та не виждащ ли, * 260 че си грешил? А как - да не приказваме - * нерадост е за мен, за теб - страдание. * Но стига. Помисли за изход някакъв. * * ПРОМЕТЕЙ * * Когато сам не страдаш, твърде лесно е * да увещаваш и кориш разбития * 265 от зло. Аз знаех всичко предварително. * Да, чуйте: исках, исках, и така сгреших! * Пострадах сам, помагайки на хората. * Не мислех, че в такива страшни бедствия * ще съхна върху зъбери приоблачни, * 270 че този пуст връх ще ми бъде жребият. * Недейте плака вече за сегашното, * а слезте на земята, чуйте бъдната * съдба, та всичко, всичко да узнаете. * Послушайте ме, чуйте, помогнете ми * 275 в бедата! Броди нашето нещастие - * днес едного сполита, утре - другиго. * * ХОР * * Прометее, с готовност словата ти аз * ще послушам. Със пъргави млади нозе * 280 ето, скачам от моята бърза кола, * от свещения етер - от птичия брод - * и заставам на тая скалиста земя, * че желая докрай * да узная за твоите мъки. * * (Хорът слиза от колесницата си. * На крилат кон долита Океан.) * * ОКЕАН * * Аз преминах далечни земи и дойдох, * 285 Прометее, при тебе. Донесе ме тук * тази птица с чевръсти крила. Не с юзди - * с мисълта си напътвах летежа й аз! * В тия тежки беди ти съчуствувам, знай! * Мисля, тъй повелява роднинската кръв * 290 да постъпвам сега, * а пък вън от рода си не зная кого * бих могъл да почитам така, както теб. * Ти ще видиш, че вярно е всичко това. * Не обичам ласкателства. Хайде сега, * 295 обади ми какво да направя за теб * и ти няма да кажеш, че имаш другар, * по-надежден от мен, Океана. * * ПРОМЕТЕЙ * * Какво, и ти ли идеш - теглилата ми * да гледаш? Как, оставяйки потока си * 300 и тъмните скали на пещерите си, * посмя да дойдеш тук, в железородната * зебя? Какво, да гледаш участта ми ли * дохождаш тук, да споделиш скръбта ми ли? * Тогава гледай зрелище: приятелят * 305 на Зевс, установителят на царската * му власт, когото той премазва с бедствия! * ОКЕАН * Да, виждам, Прометее, и макар че си * разумен, ще ти дам един добър съвет. * Виж кой си, промени си и характера - * 310 да стане нов, защото нов е властникът. * Ако отправяш груби и ругателни * слова, от висотата на престола си * ще чуе Зевс и знай - тогава днешната * беда ще ти се стори само някаква * 315 игра. Злочести, чуй ме, остави гнева * и подири избава от бедите си! * Ще кажеш, че говоря стари приказки. * Все пак ти знаеш, Прометее - тази е * наградата за дръзките ругателства. * 320 Не си смирен и не отстъпваш в бедствие, * та ще прибавиш ново към сегашното. * Ако послушаш моите напътствия, * ти няма на ръжен да риташ, виждайки, * че властвува жесток, безотговорен цар. * 325 Сега отивам, ще опитам - може би * с успех ще те избавя от бедата ти. * А ти кротувай тук и дръж езика си. * Какво, нима не знаеш ти, премъдрият, * че скъпо струва всяка празна приказка? * * ПРОМЕТЕЙ * * 330 Завиждам ти, че си между невинните, * след като с мен споделя всички дързости. * Недей сега, не се грижи. Ти никога * не ще го преклониш. Че непреклонен е. * Виж сам да не напакостиш на себе си! * * ОКЕАН * * 335 Съветваш мене по-добре, отколкото * сам себе си. Аз съдя не по думите, * а по делата. Тръгвам вече - моля те, * не ме задържай повече. Уверен съм, * ще го склоня, ще те спася от мъките. * * ПРОМЕТЕЙ * * 340 Благодаря, навеки съм признателен. * На всичко си готов. Ала не се труди * за мене. Знай, напразен, безполезен е * трудът ти, ако си решил наистина * да се потрудиш. Стой си, в безопасност си. * 345 Че ако страдам сам, не искам бедствия * да връхлетят главите и на другите. * О, да, защото ме разкъсват мъките * на брат ми Атлас, който сред просторите * на Запада поддържа с раменете си * 350 стълбът между Небе и Твърд. Ужасен дял! * Скърбя и за Тифон, земероденият, * поселникът суров на килкийските * скали, Тифон, стоглавото чудовище, * разбит сега. Въстанал срещу всички там, * 355 в небето, и забълвал смърт с устата си, * а с поглед стрелял страховити мълнии - * поискал да низвергне Зевс от трона му. * Но долетяло будното оръжие * на Зевс, гърмът, от който веят пламъци, * 360 и той го поразил заради дръзките * слова. Ударен във сърцето, паднал той * безжизнен, изгорен от пламък мълниен. * И мъртвото му тяло днес е проснато * край теснините при морето. Смазано * 365 и то под Етна, дето, на самия връх, * е седнал и кове нагорещеното * желязо Хефест. Но ще рукнат огнени * реки и ще разръфат с алчни челюсти * широките поля на плодородната * 370 Сицилия. Тифон ще запламти от гняв * с горещите стрели на буря огнена, * макар свъглен от Зевсовата мълния. * Но ти не си неопитен, съветът ми * не ти е нужен. Сам спасявай себе си. * 375 А аз ще нося дотогава мъките, * додето Зевс смири гнева в сърцето си. * * ОКЕАН * * Но, драги Прометее, не разбираш ли, * че блага реч лекува разгневения? * * ПРОМЕТЕЙ * * Когато укротиш сърцето овреме, * 380 а не когато сдържаш ярост кипнала! * * ОКЕАН * * Ако съзираш нещо вредно в моята * готовност и решителност, кажи ми го. * * ПРОМЕТЕЙ * * Безсмислен труд и празно добродушие! * * ОКЕАН * * Аз искам тази болест. Често умният * 385 желае да го смятат за лишен от ум. * * ПРОМЕТЕЙ * * О, този грях ще бъде смятан пак за мой! * * ОКЕАН * * Със тези думи ти ме гониш, ясно е. * ПРОМЕТЕЙ * * За да не те намразят за съчувствие. * * ОКЕАН * * Кой, новият владетел на престола ли? * * ПРОМЕТЕЙ * * 390 Да, гледай да не разгневиш сърцето му. * * ОКЕАН * * Урок за мен е твоето нещастие. * * ПРОМЕТЕЙ * * Иди си, бързай. Разсъждавай все така. * * ОКЕАН * * Готов съм, ще се вслушам във съвета ти. * Подпърхва вече със крила в просторите * 395 четириногата ми птица. Радостна * ще свие тя коляно във обора си. * * (Излиза) * ПЪРВИ СТАЗИМ * * ХОР * * Първа строфа * * Над този твой гибелен дял * аз плача днес. Буен поток * 400 сълзи струят моите очи - * и аз облях с влажен порой * прекрасен лик. Ето че сега * ужасно зло пратил е Зевс - * по свой закон действува той, * че с дръзка власт * 405 отколешните богове заплашва. * * Първа антистрофа * * Но прокънтя цяла земя * от жалбен вик. Вредом скърбят * за почитта, древната чест, * която ти, Атлас, Тифон * 4Ю и всички вий имахте преди. * И днес навред в светия край * азийски, знай, плачат за теб - * за твоя дял, * за твоята многопечална участ. * * Втора строфа * * 415 Жителките на Колхида - * доблестните в бой девойки, * скитските тълпи, които * живеят чак накрай земя, * при Меотийското море, * Втора антистрофа * 420 и арийците - Ареев * цвят, - и всички смели воини * от кавказките твърдини - * окайват твоята съдба * със остри копия в ръце. * * Епод * * 430 Реват високите вълни, * простенват дълбините * и глухо тътнат бездните на ада. * Твоята страшна беда оплакват * 435 бистроструйните реки. * ВТОРИ ЕПИЗОД * ПРОМЕТЕЙ * * О, не от гордост и високомерие * мълча. Разкъсват мислите сърцето ми, * когато виждам свойто унижение. * Нима не аз,-а друг дари на младите * 440 сегашни богове и власт, и почести? * Но аз ще премълча това - че знаете * какво бих рекъл. Чуйте за неволите * на смъртните - че тях, които нямаха * разсъдък, аз дарувах с ум и знания. * 445 Ще кажа не за да обиждам хората, * а само да посоча добрините си. * Те бяха със очи, ала не виждаха, * с уши, ала не чуваха. И цял живот * подобни на видения, прекарваха * 450 в мъгла и мрак. Не знаеха ни светлите * и здрави къщи, нито дърводелството * и - сякаш мравки пъплещи - живееха * из пещерните кътища безслънчеви. * Не знаеха с какво започва зимата, * 455 обкитената с цвете пролет, лятото * със плодните си дни - и всичко вършеха * без ум, додето им показах изгрева * и заника на светилата. Пак за тях, * за хората, измислих най-великата * 460 наука за числата, още буквите - * всепамет и всемайка на изкуствата. * Аз пръв запрегнах във ярем добитъка * и го зажеглих, за да бъде в тежките * усилия помощник пръв на смъртните, * 465 и после впрегнах във кола покорните * коне - украса дръзка за охолници. * Едничък аз измислих платнокрилите * блуждаещи в морето бързи кораби. * Да, толкова неща открих за смъртните, * 470 нещастен аз, а ето, сам не зная как * да се спася от днешните страдания. * * ХОР * * Позорни са бедите ти. Помътен е * умът ти. Падаш духом, както лошият * и повален от болест лекар. Сам сега * 475 не знаеш как да излекуваш себе си. * * ПРОМЕТЕЙ * * Но ти ще се учудиш още повече, * щом чуеш за изкуствата, създадени * от мен. Когато болен някой лягаше, * не знаеха ни цяр, ни здраво ядене, * 480 ни питие, ни мазила. Топяха се * от липса на лекарства. И научих ги * да смесват изцелителните цярове, * с които да отблъскват всички болести. * Аз дадох много ясновидски способи, * 435 открих им пръв кои съновидения * се сбъдват, изясних им също тъмните * гадания и смисъла на срещите, * показах им кои сред кривоноктите * грабливи птици предвещават щастие, * 490 кои сред тях - неволя, как пернатите * живеят, как създават помежду си те * вражда, любов, другарство и приятелство, * каква да бъде жертвената вътрешност, * с какъв се цвят харесва тя на бозите, * 495 с какви петна са черният дроб и злъчката. * Покрити с мас меса и тлъсти бутове * запалих аз и тъй напътих смъртните * към трудните умения, разкривайки * незнайните знамения на огъня. * 500 Това, това направих аз. А скритите * сред земните недра блага за хората - * желязо, мед, сребро, и злато? Може ли * да се похвали друг с това откритие? * Не, тъй би сторил само празнословецът! * 505 Та ето всичко, с кратка реч изказано: * от Прометей са всичките умения! * * ХОР * * Недей дарява прекомерно смъртните, * а помисли за себе си. И вярвам аз, * че някога, избавен от оковите, * 510 със Зевса ще се мериш по могъщество. * * ПРОМЕТЕЙ * * О, не така, Съдбата-Извършителка * не иска тъй! Сломен в безкрайни бедствия * и мъки, ще избягна от оковите. * Безсилно пред Съдбата е изкуството. * * ХОР * * 515 А на Съдбата кой държи кормилото? * * ПРОМЕТЕЙ * * Трилични Мойри, помнещи Еринии. * * ХОР * * По-слаб е, значи, Зевс от тях. Така ли е? * ПРОМЕТЕЙ * И той не ще избегне от съдбата си. * * ХОР * * Не е ли вечна власт за него съдена? * * ПРОМЕТЕЙ * * 520 Не питай за това, недей упорствува. * * ХОР * * Ти криеш нещо важно без съмнение. * * ПРОМЕТЕЙ * * Приказвайте за друго, че далече е * часът за него. То ще бъде пазено * в дълбока тайна. Бъде ли опазено, * 525 ще се спася от железа и бедствия. * ВТОРИ СТАЗИМ * * ХОР * * Първа строфа * * Нека всевластникът Зевс * нивга в мисълта ми * скверно упорство не вложи, * нека тача боговете * винаги с пир благочест, * 530 с кръв на тлъсти бикове там, * край потока * вечен на моя баща * Океан, * нека в думи не греша, * нека бъде вечно с мене * 535 и не чезне тази мъдрост! * * Първа антистрофа * * Сладко е в смели мечти * тихо да прекараш * дългите дни на живота * и да храниш с ясна * радост доволна душа. * 540 Тръпна аз, като виждам как * в страшни мъки * чезнеш на тия скали. * Ти пред Зевс, * Прометее, нямаш страх - * прекомерно си почел * смъртния човешки род. * * Втора строфа * * Той плати ли с любов любовта? * 545 О, приятелю, имаш ли помощ * и подкрепа от смъртните? Та не видя ли * немощта, под която лежи, * удавен в тъма, в слепота, * като призрак човешкият род? * 550 Смъртният никога няма * с остър ум да отклони * Зевсовата твърда воля. * * Втора антистрофа * * Прометее, научих това * от горчивата твоя неволя. * 555 Друга песен достигна до мен - не оная, * със която те славех преди * при твоето брачно легло, * по сватбарски - когато, склонил * с дарове мойта сестрица * 560 Хезиона, ти я взе - * ложе да споделя с тебе. * ТРЕТИ ЕПИЗОД * (Втурва се Ио.) * Във каква страна, сред какви племена * съм дошла? Кой си ти, окован в железа * върху бурния връх? За каква вина * си осъден на гибел? Кажи ми, къде * 565 съм дошла, като бродя без отдих? * Ах! Ах! * О, пак ме жилна стършелът, горко ми! * Земеродени Аргосе, иди си! * Ах, тръпна пред стоокия си пастир! * 570 Ето го, иде с коварство във погледа! * Дори умрял не го прибра земята, * върна се той отдолу, * ада е минал * и ме преследва. И блуждая аз, * гонена, гладна, по морските пясъци. * * Строфа * * Свири след мене тръстика, намазана * 575 с восък, приспивна мелодия. * Страшно е, страшно е! * Де ме водят блудните ми стъпки! * Как прегреших, сине на Крон, как прегреших, * та ме хвърли така * безсърдечно в такива ужасни беди? * 580 Ах, с бесен, с нечовешки страх * измъчваш мене, безумната девойка! * С огън срази ме, в земята ме скрий * или пък * дай ме на стръвното море. * Не отхвърляй, царю, * моите молитви! * 585 о, стига ме е мъчил този * безкраен път! И няма как да разбера * къде ще свърши злото! * На рогатата девойка * чуваш ли гласа? * * ПРОМЕТЕЙ * * Как да не чувам щерката Инахова, * 590 подгонена от стършела? Разпали тя * страстта у Зевса и сега, намразена * от Хера, броди в тия дълги пътища. * * Ио * Антистрофа * * Как си научил на татка ми името? * Кой си ти, който със истинско * име злочестата * 595 мене призоваваш, о злочести? * Ти назоба божия бич, който безспир * ме гори и суши * със ужасни жила, и аз нямам покой! * Ах, гладна, със безумен бяг * 600 достигам тук устремена и разбита - * жертва на злобната Херина мъст. * И кой ли * клетник - уви! - като мене днес, * като мене страда? * Моля те, ясно * кажи какви беди ще трябва * 605 да изтърпя! И средство, цяр за болката * кажи ми, ако знаеш. * Говори на таз, която * броди сред беди! * * ПРОМЕТЕЙ * * Ще отговоря ясно на въпроса ти, * 610 без всякакви загатвания, с проста реч, * тъй както подобава на приятели - * пред теб е Прометей, огнедарителят. * * Иo * * Велики благодетелю на смъртните! * Злочести Прометее! За какво е туй? * * ПРОМЕТЕЙ * * 615 Току-що спрях да плача над теглилата си. * * Ио * * А моята молба ще пренебрегнеш ли? * * ПРОМЕТЕЙ * * Добре, ще ти открия всичко. Питай ме. * * Ио * * Кажи ми кой те прикова над бездната. * * ПРОМЕТЕЙ * * Умът на Зевса и чукът на Хефеста. * * Ио * * 620 Каква вина изкупваш чрез страдание? * ПРОМЕТЕЙ * * Това, което казах, е достатъчно. * * Ио * * Кажи сега, кога за мене, бедната, * ще дойде край на моите блуждания? * * ПРОМЕТЕЙ * * Не искай туй - за тебе ще е по-добре. * * Ио * * 625 Защо ще криеш бъдните ми бедствия? * * ПРОМЕТЕЙ * * Не ми се свиди този дар, повярвай ми. * * Ио * * Но ти си в колебание. Защо така? * * ПРОМЕТЕЙ * * Не се решавам да сломя сърцето ти. * * Ио * * Не ме щади, това за мен е сладостно. * * ПРОМЕТЕЙ * * 630 Ще кажа, щом желаеш ти. Изслушай ме. * ХОР * Почакай. Достави ни удоволствие - * за болестта, за участта й гибелна * да чуем да ни каже тя, с устата си. * След туй кажи какво я чака в бъдеще. * * ПРОМЕТЕЙ * * 635 Ио, ти трябва да изпълниш тяхната * молба, че и сестри са те на татко ти. * Да плачеш и скърбиш над свои бедствия * там, дето биха слушали съчувствено, * със сълзи на очи, е утешително. * * Ио * 640 Та бих ли пренебрегнала молбата ви! * За всичко, за което ме запитахте, * ще чуете. Боли дори от думите * за божията буря, за порухата * на моя образ и на красотата ми. * 645 Явяваха се в моите девически * покои нощем образи и с нежен глас * ми шепнеха: "Защо ти е моминството, * девойко преблажена? Та пред тебе е * велик жених! Запален от любовна страст. * 650 пламти за тебе Зевс, той жажда твоите * прегръдки. Не отблъсквай ти леглото му, * дете, иди при Лерна, в избуялите * ливади, посред бащините пасища, * па разведри с любов очите Зевсови." * 655 И виждах всяка нощ такива призраци, * злочеста аз, додето се реших накрай * на татко да разкрия своите сънища. * Към Делфи и Додона той посланици * проводи, за да разбере какви дела * 660 и думи са угодни на безсмъртните. * А връщаха се те и ни донасяха * загадъчни и тъмни предсказания. * Накрай Инах получи ясен отговор * и в него бе изрично заповядано * 665 да ме прогони от дома, от родната * земя, за да достигна чак накрай света. * Ако не искал, огнената мълния * на Зевса щяла да погуби целия * наш род. Повярва той в това пророчество * 670 и ме прогони. Нито той желаеше * това, ни аз. А него принуждаваше * така да стори Зевсовата заповед. * И мигом измени се и разсъдъкът, * и външността ми, виждате - рогата съм. * 675 Подгонена от алчен стършел, с бесен бяг * се спуснах към керхнейското течение * и извора на Лерна. А страхотният * мой пастир Аргос разярен ме следваше * и гледаше с безброй очи следите ми. * 680 Наскоро неочаквана и бърза смърт * живота му отне, но аз, подгонена * от божи бич, блуждая непрекъснато. * Това е всичко. Ако знаеш бъдните * страдания, кажи ги. Но не ме теши * 685 с лъжливи думи поради съчувствие. * Най-срамни са неискрените приказки. * * ХОР * * О, стига, стига, престани! * О, никога до днес не съм очаквала, * че тъй ужасна вест слуха ми ще смути, * 690 че страховити и непоносими * мъки и горести с двоен * бич душата ми ще вледенят. * Уви, уви! Орис, орис! * 695 Тръпна пред съдбата на Ио! * ПРОМЕТЕЙ * Ти плачеш отсега, с тъга изпълнена. * Почакай, нека чуеш и за другото. * * Ио * * Разправяй, казвай! Сладко е за болните * да знаят ясно бъдните страдания. * * ПРОМЕТЕЙ * * 700 Това, което искахте, получихте. * Желаехте да чуете от нейните * уста за собствените й страдания. * Сега узнайте още колко бедствия * от Хера има да търпи девойката. * 705 Ти, дъще на Инах, помни словата ми * и чуй къде ще свършат твоите пътища * Оттук ще свърнеш най-напред към изгрева, * ще тръгнеш по неизорани краища. * При скитите ще стигнеш, при чергарите * 710 със плетените хижи връз колите им * и с бързолетните стрели в колчаните. * Далеч от тях! Мини покрай скалистия * и шумен бряг, па напусни земята им. * Наляво имат жилища ковачите * 715 халиби. Зорко се пази, отбягвай ги! * Свирепи са и не обичат гостите. * Ще стигнеш Буйната река. И с право е * наречена така - тя няма бродове. * Качи се на Кавказ, на най-високата * 720 сред планините, дето, от самия връх, * водите й беснеят, от призвездните * чукари се спусни на юг и в пътя си * ще стигнеш при станът на амазонките * враждебни на мъжете. Ще живеят те * 725 край Термодонт, във Темискира някога - * там, дето Салмидес разтваря челюсти - * враг на моряци, мащеха за кораби. * Приятелски ще те насочат в пътя те. * До Истъм Кимерийски и до тесните * 730 врата на Понта ще достигнеш. Дързостно * мини през теснините на Меотия. * Ще се мълви навеки между смъртните * за твойто преминаване. А протокът * ще се нарича Босфор, сиреч Крави брод. * 735 И от Европа ще преминеш в Азия. * Не е ли безсърдечен повелителят * на боговете? Той залюби смъртната * девойка и я тласна във блуждания! * Жесток жених, ужасен брак си случила, * 740 девойко! Туй, което чу, не е дори * началото на твоите страдания. * * Ио * Горко ми, ах, горко ми! * * ПРОМЕТЕЙ * * Пак стон и вопли. А какво би сторила, * ако узнаеш другите нещастия? * * ХОР * * 745 Нима ще предречеш и други бедствия? * * ПРОМЕТЕЙ * * Да, взбунено море от ужас гибелен. * * Ио * Каква облага е сега животът ми? * Защо, защо не скоча от суровата * скала? Смъртта ще ме спаси от всичките * 750 неволи. Да умреш веднъж, е по-добре, * отколкото да изнемогваш всеки ден. * * ПРОМЕТЕЙ * * Не би понесла моите страдания, * на мене и смъртта не ми е дадена - * а тя е прекращение на болките. * 755 И няма да настане край на злото ми, * додето Зевс не падне от престола си. * * Ио * * Но как, нима и Зевс ще падне някога? * * ПРОМЕТЕЙ * * И, вярвам, ще се радваш на бедите му. * * Ио * * Как не, нали от него са теглата ми? * * ПРОМЕТЕЙ * * 780 Тогава знай, че всичко туй е истина. * * Ио * * Кажи ми кой ще го лиши от скиптъра. * * ПРОМЕТЕЙ * * Самият той с безумните си планове. * Ио * * Кажи ми как, ако това не ти вреди. * * ПРОМЕТЕЙ * * Ще. встъпи в брак, но ще се кае някога. * * Ио * * 765 С богиня или смъртна? Ще ми кажеш ли? * * ПРОМЕТЕЙ * * Недей ме пита. Туй не е за казване. * * Ио * * Съпругата ли ще отнеме трона му? * * ПРОМЕТЕЙ * * Като роди - син, по-могъщ от татко му. * * Ио * * А може ли да отклони съдбата си? * * ПРОМЕТЕЙ * * 770 Не - докато не ми свалят оковите. * * Ио * * Щом Зевс не иска, кой ще е спасителят? * ПРОМЕТЕЙ * * Един от твоя род - според вещаното. * * Ио * * Как? Мой ли син ще те спаси от мъките? * * ПРОМЕТЕЙ * * Да, третият след десет поколения. * * Ио * * 775 Загадъчно, неясно предсказание! * * ПРОМЕТЕЙ * * Тогава не разпитвай за съдбата си. * * Ио * * Недей, не ми отнемай обещаното! * * ПРОМЕТЕЙ * * От двете тайни ще ти подаря една. * * Ио * * Желая да си избера. Кои са те? * * ПРОМЕТЕЙ * * 780 Добре. Кажи - за моя избавител ли * да ти вестя или за твоите бедствия? * ХОР * Бъди любезен, изпълни и нейното, * и моето желание. Послушай ни. * Открий на нея бъдните й пътища, * 785 на мене - избавителя си. Моля те. * * ПРОМЕТЕЙ * * Не ще се противя, щом тъй желаете. * Ще кажа всичко, за което питате. * Най-първо ще разкрия твоите пътища, * Ио, а ти ги запиши в сърцето си. * 790 Когато минеш границата, протока, * тръгни към изток, дето свети слънцето. * Сред морски рев ще стигнеш до горгонските * полета на Кистена, дето старите * моми-форкиди имат обиталище. * 795 На лебеди приличат, еднооки са * и еднозъби. Ни лъчите слънчеви, * ни месечина нощем ги е виждала. * До тях са трите им сестри - крилатите * горгони, змиекосите чудовища. * 800 Погледне ли ги смъртен, вледенява се. * Помни това като предупреждение. * Но чуй сега за друго страшно зрелище. * Избягвай Зевсовите неми кучета - * грифоните извитоклюни, конните * 805 и еднооки войни - аримаспите, * заселени край златните Плутонови * води. Не приближавай. Ще достигнеш ти * далеч, сред черни люде, обитаващи * край слънчевите извори, където е * 810 реката Етиоп. По бреговете й * пълзи, додето стигнеш водопадите - * и ето там, от библоските върхове, * струи на Нил свещеното течение. * И той ще те напъти към триъгълна * земя, към Нилотида. Там с децата си, * 815 Ио, ще основеш далечно селище. * И ако тези думи са загадъчни, * запитай пак и разбери със сигурност. * Аз имам време, колкото и сам не ща. * * ХОР * Ако остава още, ако нещо е * 820 пропуснато за скръбното й скитане, * кажи. Ако си казал всичко, молим те, * спомни си за това, което искахме. * * ПРОМЕТЕЙ * * Ио разбра кога ще свърши пътя й. * А за да знае, че не ме е слушала * 825 напразно, чуйте прежните й бедствия. * Така доказвам, че говоря истинно. * * (Към Ио) * * Ще изоставя повечето работи, * ще почна от последното ти лутане. * Когато бе достигнала в молоските * 830 поля, в Додона островърха, дето е * на Зевса Теспротийски ясновидският * престол, настана чудо - поклониха се * дърветата и ясно, недвусмислено * ти беше поздравена като бъдеща * 835 жена на Зевс - ако това за тебе е * приятно. И тогава ти, ужилена, * се втурна към брега и стигна залива * на Рея, откъдето идеш, клетнице. * И този морски кът ще бъде някога * 840 Йонийски залив назован - помни добре, - * за да се знае твоят път сред смъртните. * Това е моят знак, че виждам повече, * отколкото е дадено на другите. * * (Към Хора.) * * Сега ще кажа вам и ней другото, * 845 за да подхвана словото прекъснато. * * (Към Ио) * * Накрай Египет има град - град Канобос, * при нилските ръкави, посред наноса. * И там ще ти възвърне Зевс разсъдъка * и с кротка длан ще те погали ласкаво. * 850 Епафа черен ще родиш - на ласката * на Зевс наречен. Той ще жъне всичките * поля, които Нил пои с водите си. * А неговото пето поколение * от петдесет сестри ще дойде, гонено, * 855 във Аргос, за да не допусне кръвен брак * със братовчеди. А пък те, обхванати * от страст, като соколи подир гълъби, * щу хукнат да ловят лова си гибелен. * Но бог не ще им предаде девойките. * 860 Ще ги приеме мъртви пеласгийската * земя, от дръзка смърт в нощта притихнали. * Че всяка ще лиши от зрак съпруга си, * пронизвайки с двуостър меч гърдите му. * Дано Киприда тъй срази вразите ми! * 865 Едничка ще плени страстта. Другаря си * не ще убие тя, ще трепне нейното * сърце и ще поиска в малодушие * да я винят, но не и в злодеяние. * От нея в Аргос ще започне царски род. * 870 Но за да кажа всичко, трябва дълга реч. * От този род ще произлезе смелият * юнак с прославен лък. И той от злото ми * ще ме спаси - тъй майка ми, титанката * Темида, бе ми някога предсказала. * Кога и как - да кажа туй, потребно е * премного време, пък и безполезно е. * Ио * * О, горко ми, горко! * Пак пронизваща болка и ужас в кръвта * ме изгарят, а стършелът пак ме боде * 880 като с огнено жило! * Ужасено, сърцето ми блъска във мен * и блуждаят в безумие моите очи. * Обладана от дивия дъх на беса, * аз се нося без път, с онемели уста, * и напразно се блъскат в пороя беди * 885 несвързани моите мисли. * (Избягва.) * ТРЕТИ СТАЗИМ * ХОР * * Строфа * * Вярно е, вярно: мъдрец е бил * онзи, който пръв * с дух е прозрял и пръв с език * правата реч е изрекъл: "Знай, * 890 че да свържеш брак * с равен на тебе, е най-добре. * Да, помни: * не мечтай да вземеш горда с много богатст- * во жена, * нито пък високомерна със благородни деди, * щом самият ти очакваш хляба от своите * ръце." * * Антистрофа * * 895 о, дано нивга не бъда аз * дружка по легло - * мойри-орисници, чуйте вий! - * дружка, съпруга на царя Зевс! * Никога дано * ласка на бог не позная аз! * Тръпна днес, * като гледам как безумна бяга от ласка Ио, * как злочестата девойка в толкова много * беди, * 900 смазана от Хера, броди в своя безкраен път. * Епод * * Самата аз не се боя от равен брак. * Не искам любовта на бог * да хвърля върху мен могъщи погледи. * Че необорна в бран е тя и безизходен - * изходът. * Що би станало със мене? * 905 Как от волята на Зевс * бих могла да избягам? * ЕКЗОД * ПРОМЕТЕЙ * * Макар че Зевс е дързък и безмилостен, * ще се смири. Женитбата, замислена * от него, ще го свъргне от престола му, * 910 ще го срази. И ще се сбъдне бащино * проклятие, което Кронос някога * изрече, като падаше от трона си. * Сред боговете бих могъл единствен аз * да му разкрия изход от неволята. * 915 Аз зная пътя. А пък той - да властвува * спокойно, седнал върху своите гръмове, * разтърсвайки в ръце пламтяща мълния. * Това не ще помогне - и ще падне той * с позорно и неудържимо падане. * 920 Че той самият готви срещу себе си * един непобедим гигант, страшилище. * Той плам ще има, по-могъщ от мълния, * и грохот, по-суров от гръмотевица. * Ще скърши той разтърсващия бездните * 925 тризъбец - Посейдоновото копие. * Ударен от злочестина, ще види Зевс, * че цар и роб са две различни работи. * * ХОР * * Предричаш туй, което искаш, видно е. * * ПРОМЕТЕЙ * * И то ще стане. При това -желая го. * ХОР * * 930 И Зевс ще бъде победен? Да вярвам ли? * * ПРОМЕТЕЙ * * И злото му ще надминава моето. * * ХОР * * И как не тръпнеш, като богохулствуваш? * * ПРОМЕТЕЙ * * Защо да тръпна? Смърт не ми е съдена. * * ХОР * * Той може да те мъчи още повече. * * ПРОМЕТЕЙ * * 935 О, нека! Аз очаквам всяко бедствие. * * ХОР * * Прекланят се пред Немезида мъдрите. * * ПРОМЕТЕЙ * * Моли, пълзи, подмазвай се на властника. * За мен е по-нищожен той от нищото. * През краткото, си време нека властвува * 940 на воля. Няма да царува дълго той. * Ала съзирам Зевсовия пратеник, * послушния слуга на повелителя. * О, той пристига с някакво известие! * (Влиза Хермес.) * ХЕРМЕС * * От тебе, от хитреца, от предателя * 945 на боговете, който еднодневките * дарува, от грабителя на огъня, * баща ни иска да узнай за оня брак, * за който гордо казваш, че от трона му * ще го свали. Без никакво извъртане * 950 отговори, за да не трябва втори път * да те спохождам, Прометее! Виждаш ти, * че към такива царят е безмилостен. * * ПРОМЕТЕЙ * * Речта му е тържествена, изпълнена * с надменност - да, слуга на боговете е! * 955 Едва се възцарихте и си мислите, * че сте в безскръбна крепост! Не видях ли аз * как други двама самодръжци паднаха! * Ще видя скоро как с позор и третият, * сегашният, пропада. Мислиш - страх ме е * 960 от тия нови богове, боя им се! * Далеч съм от това. А ти - върви си ти * по пътя, който си изминал! Отговор * ти няма да получиш на Въпроса си! * * ХЕРМЕС * * С такова упорито своеволие * 965 ти сам се потопи в море от бедствия. * * ПРОМЕТЕЙ * * За твоята робия - запомни добре - * не бих отстъпил моите страдания. * ХЕРМЕС * * Да, по-добре да бъдеш роб на зъбера, * отколкото на Зевса верен пратеник. * * ПРОМЕТЕЙ * * 970 С обида се отвръща на обидата. * * ХЕРМЕС * * Като че ли приятни ти са мъките. * * ПРОМЕТЕЙ * * Приятни! Да, в такваз приятност искал бих * да видя враговете си - и тебе с тях! * * ХЕРМЕС * * И аз ли съм виновен за теглата ти? * * ПРОМЕТЕЙ * * 975 Накратко: мразя всички богове, * които за доброто - зло ми върнаха. * * ХЕРМЕС * * Разбирам, ти си болен от безумие! * * ПРОМЕТЕЙ * * О, да, защото мразя враговете си! * * ХЕРМЕС * * Непоносим би бил ти без веригите! * ПРОМЕТЕЙ * * Уви! * * ХЕРМЕС * * 960 Такава дума не познава Зевс. * * ПРОМЕТЕЙ * * О, всичко ще научи той със времето! * * ХЕРМЕС * * Но теб на разум то не е научило. * * ПРОМЕТЕЙ * * Да, иначе не бих приказвал с ратаи. * * ХЕРМЕС * * И тъй, на Зевса ти не даваш отговор? * * ПРОМЕТЕЙ * * 985 О, трябва да му бъда и признателен! * * ХЕРМЕС * * Но с мен като с дете се подиграваш ти! * * ПРОМЕТЕЙ * * Нима не си по-глупав от дете дори, * като очакваш да ти кажа нещичко? * Не, с никакви мъчения и хитрости * 990 Зевс няма да се добере до тайната, * додето не свали от мен оковите. * Пък нека праща пламналата мълния * и с бели вихри, и с подземни гръмове * разтърсва и безпокои вселената. * 995 Не ще ме преклони и няма никога * да чуе кой ще му отнеме царството! * * ХЕРМЕС * * Как мислиш ти, с това ще се избавиш ли? * * ПРОМЕТЕЙ * * Отдавна е премислено - решено е. * * ХЕРМЕС * * Глупецо, размисли, ела на себе си * 1000 най-после пред сегашните страдания! * * ПРОМЕТЕЙ * * Не ми додявай, глух като вълна съм аз! * Недей помисля нивга, че треперейки * от страх пред Зевс, ще стана аз жена по дух * и че ще моля него, най-омразния, * 1005 като жена, с ръце напред протегнати, * да ми свали оковите! Не, никога! * * ХЕРМЕС * * Напразни ще са думите ми, ясно е! * Не те смекчи, не те смири молбата ми. * Като жребец едва запрегнат, хапейки * 1010 юздите, ти се мяташ под ярема си. * Но твоят бяс е немощно хитруване! * Защото гордостта на неразумния * сама е по-безсилна и от нищото. * Ако не ме послушаш, помисли каква * 1015 ужасна буря и море от бедствия * ще те слети. Най-първо с гръм и мълния * баща ми ще разбие островърхата * скала, ще скрие твоя труп и бездните * ще те поемат в каменисти скутове. * 1020 Ще минат векове и пак под слънцето * ще дойдеш ти. Но стръвното крилато псе * на Зевс, орелът кървав, едри късове * ще ръфа от снагата ти. Неканен гост * при тебе ще долита той и всеки ден * 1025 ще къса твоя почернял наяден дроб. * Не чакай да настане край на мъките, * додето някой бог не вземе злото ти * и не поиска сам да слезе в тъмният * Аид и в сумрачната паст на Тартара. * 1030 Та размисли - това не е приумица * и самохвалство, а - самата истина. * Лъжовно не мълвят устата Зевсови. * Удържа всяка дума той. Добре мисли * и ръзсъди - не смятай, че упорството * 1035 е по-добро от трезвото решение. * * ХОР * * Да, Хермес, мислим ний, говори смислени * неща. Той каза да оставиш своето * упорство, да размислиш трезво, правилно. * Послушай. Срам са грешките за мъдрия. * * ПРОМЕТЕЙ * * 1040 Предварително знаех защо е дошъл * и какво ще вести. Няма никакъв срам * във това, че врагът от врага си търпи. * Е, добре! Нека падне връз мене сега * пламък с двоен език! Нека цялата шир * 1045 заечи от гърма и от дивия вой * на безумните вихри! И лих ураган * да разтърси от корен, издъно твърдта! * Нека яростно бурните морски води * заливат звездите и техния път * 1050 по небесния свод! Нека в Тартара глух * навсегда бъде хвърлена моята плът * в кръговрата ужасен на черна съдба - * о, той нивга не ще ме погуби! * * ХЕРМЕС * * Да, наистина, слушайте! Мисъл и реч * 1055 на една поразена от лудост глава! * И какво не показва, че той е без ум? * Обузда ли беса си, макар и за миг? * Ала вие - съчувствено гледате вий * патилата му! Бягайте бързо оттук, * 1060 оттеглете се мигом от тези места, * да не би на гърма страховитият рев * да отнеме навеки ума ви! * * ХОР * * Говори ми за друго, съветвай ме тъй, * че да чуя съвета ти. Твоята реч * 1065 е наистина непоносима за мен. * Ти ме караш да върша позорни дела? * Не, не, с него ще срещна аз всички беди! * Че дълбоко презирам измяната аз * и не зная порок, * 1070 който толкова много да мразя! * * ХЕРМЕС * * Но помнете какво ви говоря сега, * да не би, връхлитани от страшна беда, * да кълнете съдбата и казвате как, * неочаквано уж, е стоварил злини * 1075 над главите ви Зевс! Не, за всичко това * сте виновни сами! Вие знаехте, да, * и не мигом, и не неочаквано днес * в безизходната мрежа на гибелно зло * се заплитате с вашата глупост! * * (Излиза.) * * ПРОМЕТЕЙ * * 1080 Ето вече не думи, а страшни дела! * Разлюля се твърдта * и боботи дълбоко гръмовният ек, * из простора блестят лъкатушни стрели * на светкавици огнени! Вихър изви * 1085 тъмни облаци прах! А един срещу друг * ветровете се спущат със яростен дъх - * обявена е страшната битка сред тях! * Ето, смесва се етерът с морската шир! * Тази буря е пратена, виждам от Зевс, * 1090 за да вдъхне в сърцето ми трепет и страх! * Моя свято почитана маико-Земя! * Ти, ефире, дарителю на светлина! * Вижте как незаслужено страдам! * (Потъва заедно със скалата.) * * * * * * * * * * * * * * * * * БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА * КЪМ АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ * * 1.Богданов, Б., История на гръцката култура, НИ, 1989 г. * с.122. * 2.Шаму, франсоа, Гръцката цивилизация, БХ, 1979 г. с.97 и * 100. * З.Богданов, Б., История на старогръцката култура, с,130- * 134. * 4.Аристотел, За поетическото изкуство, НИ, 1975 г. гл.4,6. * 5.Богданов, Б., От Омир до Еврипид, НП, 1971, с.93. * б.Шаму, франсоа, Гръцката цивилизация, с.275-276. * 7.Богданов, Б., Старогръцката литература. /Историчес- * ки особености и жанрово многообразие/, НП, 1992 г. * с. 69,71. * 8.Богданов, Б., История на старогръцката култура, с.166 * 9.Сб.Традиция. Литература. Действителност. /Пробле- * ми на старогръцката литература в световното литера- * турознание/, НИ, 1984 г. в ст. * Историческият момент на гръцката трагедия: някои со- * циални и психологически предпоставки, автора Ж. Вернан, * с.242. * 10.Вълчев, В., Ст. в енциклопедичния справочник "А н т и ч- * на литература, С.Издателство "Д-р Петър * Берон", 1988 г. * 11.Вълчев, Веско., Ст. в енциклопедичния справочник "Антична * литература, с.72. * 12.Богданов, Б., От Омир до Еврипид, с.96,98. * 13.Аристотел, За поетическото изкуство, гл.4. * 14.Античная литература. Учебник для студентов педаго- * гических институтов, Москва, 1980, с.110-111. * 15.Шелинг, философия на изкуството, НИ, 1980 г. с.389. * 16.Хегел, Естетика, С. 1967 г. т.Н с.737,715,427/8. * 17.Шелинг, философия на изкуството, с.391-392. * 18,Богданов, Б., От Омир до Еврипид, с.97. * 19.Нартекс - вид дърво, служещо като огниво. Хезиод, Теогония. * Дела и дни. ОмироВи химни, С. НК, 1988 г. Откъсът е от * "Теогония", стих 507-566. * 20.Антична митология. Справочник, съст. Г.БатаклиеВ, С.ДИ * "Д-р Петър Берон", 1985 г. с. 134-135. * 21.Превод на проф. Ал.Ничев. * 22.Хегел, Естетика, I т. с.626,630-631. * 23.Ярхо, В., Драматургия Зсхила и некоторме древнезреческой * трагедии, Москва, 1978 г. с.142-144. * 24.Богданов, Б., От Омир до Еврипид, с.100,97. * 25.Проф.Ничев, Ал., Есхил и неговата драма, предговор към * Есхил, Трагедии, С. НК, 1982 г. с.29. * 26.Проф. Ничев, Ал., Есхил и неговата драма,... с.29. * 27.Античная литература,... с.128. * 28.Шелинг, философия на изкуството,... с.390. * 29.Ярхо, В., Драматургия Зсхила и..., с.145. * ЗО.Богданов, Б., От Омир до Еврипид,... с.105,107,109. * 31.Проф. Ничев, Ал., Есхил и неговата драма,... с.31. * 32.Богданов, Б.,От Омир до ЕВрипид,... с.101-105. * ЗЗ.Проф. НичеВ, Ал., Есхил и неговата драма, с.32-34. * 34.Шелинг, философия на изкуството,... с.389. * 35,БогданоВ, Б., История на старогръцката култура,.,.с.57-58. * Зб.Ярхо, В., Драматургия Зсхила и..., с.146-147. * 37,БогданоВ, Б., От Омир до Еврипид,... с.107-108,109-110. * БЕЛЕЖКИ * 2. Според представите на древните гърци Скития се прости- * рала на север и изток от Черно море чак до водите на бог Океан. * 19. Темида - богиня на правосъдието, която Есхил отъждест- * вява със Земята (срв. ст.209: Темида-Гея). * 45, Уви, проклет да бъде занаятът ми! - Хефест бил бог на * ковашкото изкуство. * 85. За боговете, ти си Промислителят - името Прометей озна- * чава "онзи, който предвижда", "прозорливият". * 88. Ефир (етер) - според древните е връхният слой на въздуха; * в него живеели боговете. * 137. Тетис - съпруга на бог Океан, майка на океанидите. * 138. Океан - бог на водите, които опасвали земния кръг. Океан * е титан, какъвто е и Прометей. Затова той говори за роднинска * връзка с него (срв. ст.289). * 153. Тартар - пространство под ада, в което били запратени * титаните. * 165. С думите стария род на Уран тук се означават Кронос и * титаните, които го поддържали. * 185. Синът на Кронос - Зевс; срв. Зевс-Кронид'. * 204. Титаните били дванайсет деца на Уран (Небе) и Гея (Зе- * мя). Те свалили от престола баща си и завладели света, над * който зацарувал Кронос. По-късно Кроносовият син Зевс, подпо- * могнат от Прометей и Темида (срв. ст. 217-221), свалил от власт * баща си и го затворил в Тартара. * 301. Железородната земя - Скития се славела с железните си * находища. * 348. Титанът Атлас, брат- на Прометей, стоял на западния * край на земята и крепял небесния свод върху раменете си. * 353. Тифон - стоглав исполин, син на Земята, олицетворение * на вулканичните сили на земните недра. * 367-368. С огнени реки Есхил загатва за изригването на вулкана * Етна през 478 г. пр. н. е. * 386. Смисълът на тези Прометееви думи е, че не Океан, а той, * Прометей, някога ще бъде смятан за луд поради прекомерна доб- * рота. * 415-416. Колхида - област на източния край на ЕВксинския Понт * (Черно море), на юг от Кавказ. Жителки на Колхида са амазонките, * митологическо племе на войнствени жени. * 419. Меотийско море - Азовско море. * 420-421. С арийци Есхил означава един от народите, които * населявали Персия. Арийците са АрееВ цвят, т. е. отбрани воини * на Арей, бог на войната. * 497. Прометей има пред вид гадателското изкуство. * 516. Мойри - богини на човешката съдба, орисници. Еринии - * богини-отмъстителки (срв. лат. Рипае). * 560. Хезиона - една от океанидите, за която се оженил Про- * метей. * 589-592. В Ио, дъщеря на Инах, се влюбил Зевс. Ревнивата Зев- * сова съпруга Хера превърнала Ио в юница и пратила по нея жес- * токия стоок великан Аргос. По заповед на Зевс Аргос бил убит * от Хермес. Тогава Хера отнела разсъдъка на Ио и пратила по нея * един стършел, който я преследвал до мига, когато тя отново * добила човешкия си образ. * 652. Лерна извор в Арголида (Южна Гърция). * 658. В Делфи имало древно прорицалище на Аполон. В Додона * се намирало най-старото прорицалище на Зевс, където гадаели * по шумоленето на един свещен дъб. * 714-715. Ковачите халиби - малоазийски народ, славен със сръч- * ността си в металообработването. * 717. Буйната река е вероятно поетическа измислица. * 725-726. Географските понятия на Есхил тук са твърде обър- * кани. Термодонт е митологическа река, а Темискира - митологи- * чески град в Задкавказието. Салмидес е брегова ивица и град в * Тракия (дн. Мидия). * 729. Истъм е определен като Кимерийски за разлика от Тра- * кийския Истъм. Първият е Керченският проток, а вторият - * известният Босфор, който свързва Черно море с Мраморно море. * 730. Понт - Евксински Понт, Черно море. * 731. С теснините на Меотия (т. е. на Азовско море) Есхил * означава Керченския проток. * 794. форкиди (или граи) - три страховити дъщери на морския * старец форкис. * 804. Грифони - фантастични зверове, полуптици-полукучета, * пазители на земното злато, заради което водели боеве с аримас- * пите. * 806-807. Златните Плутонови Води - реката Плутон, изглежда, * е поетическа измислица. * 810. С името Етиоп се означава вероятно горното течение на * Нил. * 814. Нилотида - земята при устието на Нил. Нарича се триъ- * гълна земя, защото там Нил образува делта. * 831. Зевс е наречен Теспротийски по името на областта Тес- * протия, където имал светилище. * 838. Под залив на Рея Есхил разбира Йонийско море. * 840. Йонийски залив - гръцката митология обикновено извежда * това название от името на Ио, но вероятно то има връзка с * йонийски поселища по бреговете на Йонийско море. * 850. Епаф - по народна етимология това име се извежда от * глагола - докосвам. * 853-856. Тук става дума за данаидите и египтиадите, мита за * които Есхил разработил в трилогия. От тази трилогия е запа- * зена само първата част - "Молителките". * 860-861. Пеласгийската земя - старинно наименование на Гърция. * 864. Киприда ("родената на остров Кипър") - Афродита, боги- * ня на любовта. * 865-869. Думата е за Хипермнестра, която не убила своя съп- * руг Линкей. * 871-872. Юнакът, за когото става дума тук, е Херакъл (лат. * Hercules). * 925. Посейдон - бог на морските води. * tfg6bf4xg5odmvxh88bbb2pbaenhtvl 10 4569 16453 16182 2026-10-28T08:23:34Z Jcb 5775 16453 wikitext text/x-wiki <!-- Автори на обособена част -->{{#if: {{{заглавие-част|}}} | {{#if: {{{автор-част|}}}{{{фамилия-част|}}} | {{#if:{{{автор-част-препратка|}}} | [[{{{автор-част-препратка}}}|{{#if:{{{автор-част|}}}|{{{автор-част}}}|{{{фамилия-част}}} }}{{#if:{{{име-част|}}}|, {{{име-част}}}}}]]|{{#if:{{{автор-част|}}}|{{{автор-част}}}|{{{фамилия-част}}} }}{{#if:{{{име-част|}}}|, {{{име-част}}}}}}}{{#if:{{{съавтори-част|}}}|{{{съавтори-съкр|&#32;и др}}}}}. }}<!-- Заглавие на обособена част --> {{#if: {{{url-част|}}} | [{{{url-част}}} {{delink| {{{заглавие-част}}}}}] | {{{заглавие-част}}} }}{{#if: {{{автор|}}}{{{фамилия|}}}{{{заглавие|}}}{{{издание|}}}{{{том|}}}{{{заглавие2|}}}{{{заглавие3|}}}{{{място|}}}{{{издател|}}}{{{дата|}}}{{{дата-оригинал|}}}{{{страници|}}}{{{isbn|}}}{{{doi|}}}{{{oclc|}}}{{{id|}}}{{{допълнително|}}} | &#32;//&#32; }} }}<!-- Автори -->{{#if: {{{автор|}}}{{{фамилия|}}} | {{#if:{{{автор-препратка|}}} | [[{{{автор-препратка}}}|{{#if:{{{автор|}}}|{{{автор}}}|{{{фамилия}}} }}{{#if:{{{име|}}}|, {{{име}}}}}]]|{{#if:{{{автор|}}}|{{{автор}}}|{{{фамилия}}} }}{{#if:{{{име|}}}|, {{{име}}}}} }}{{ #if: {{{съавтор1|}}}{{{съавтор1-фамилия|}}} |, {{#if:{{{съавтор1-препратка|}}} | [[{{{съавтор1-препратка}}}|{{#if:{{{съавтор1|}}}|{{{съавтор1}}}|{{{съавтор1-фамилия}}} }}{{#if:{{{съавтор1|}}}|, {{{съавтор1}}}}}]]|{{#if:{{{съавтор1-фамилия|}}}|{{{съавтор1-фамилия}}}|{{{съавтор1-фамилия}}} }}{{#if:{{{съавтор1|}}}|, {{{съавтор1}}}}} }}{{ #if: {{{съавтор2|}}}{{{съавтор2-фамилия|}}} |, {{#if:{{{съавтор2-препратка|}}} | [[{{{съавтор2-препратка}}}|{{#if:{{{съавтор2|}}}|{{{съавтор2}}}|{{{съавтор2-фамилия}}} }}{{#if:{{{съавтор2|}}}|, {{{съавтор2}}}}}]]|{{#if:{{{съавтор2-фамилия|}}}|{{{съавтор2-фамилия}}}|{{{съавтор2-фамилия}}} }}{{#if:{{{съавтор2|}}}|, {{{съавтор2}}}}} }} }} }}{{ #if:{{{съавтори|}}}|{{{съавтори-съкр|&#32;и др}}}}}. }}<!-- Заглавие --> {{#if: {{{url|}}} | [{{{url}}} {{delink| {{{заглавие}}}}}] | {{{заглавие|}}} }}{{#if: {{{издание|}}}{{{том|}}}{{{заглавие|}}} | . | {{#if: {{{заглавие2|}}}{{{заглавие|}}} | ; | {{#if: {{{заглавие|}}} | . }} }} }}{{#if: {{{издание|}}} | &#32;{{{издание}}}. }}{{#if: {{{том|}}} | &#32;Т. {{{том}}}{{#if: {{{заглавие2|}}} | ; | . }} }}<!-- Автори 2 --> {{#if: {{{заглавие2|}}} | {{#if: {{{автор2|}}}{{{фамилия2|}}} | {{#if:{{{автор2-препратка|}}} | [[{{{автор2-препратка}}}|{{#if:{{{автор2|}}}|{{{автор2}}}|{{{фамилия2}}} }}{{#if:{{{име2|}}}|, {{{име2}}}}}]] | {{#if:{{{автор2|}}}|{{{автор2}}}|{{{фамилия2}}} }}{{#if:{{{име2|}}}|, {{{име2}}}}} }}{{#if:{{{съавтори2|}}}|{{{съавтори-съкр|&#32;и др}}}}}. }}<!-- Заглавие 2 --> {{#if: {{{url2}}} | [{{{url2}}} {{delink| {{{заглавие2}}}}}] | {{{заглавие2}}} }}{{#if: {{{издание2|}}}{{{том2|}}} | . | {{#if: {{{заглавие3|}}} | ; | . }} }}{{#if: {{{издание2|}}} | &#32;{{{издание2}}}. }}{{#if: {{{том2|}}} | &#32;Т. {{{том2}}}{{#if: {{{заглавие3|}}} | ; | . }} }} }}<!-- Автори 3 --> {{#if: {{{заглавие3|}}} | {{#if: {{{автор3|}}}{{{фамилия3|}}} | {{#if:{{{автор3-препратка|}}} | [[{{{автор3-препратка}}}|{{#if:{{{автор3|}}}|{{{автор3}}}|{{{фамилия3}}} }}{{#if:{{{име3|}}}|, {{{име3}}}}}]]|{{#if:{{{автор3|}}}|{{{автор3}}}|{{{фамилия3}}} }}{{#if:{{{име3|}}}|, {{{име3}}}}} }}{{#if:{{{съавтори3|}}}|{{{съавтори-съкр|&#32;и др}}}}}. }}<!-- Заглавие 3 --> {{#if: {{{url3}}} | [{{{url3}}} {{delink| {{{заглавие3}}}}}] | {{{заглавие3}}} }}. {{#if: {{{издание3|}}} | &#32;{{{издание3}}}. }}{{#if: {{{том3|}}} | &#32;Т. {{{том3}}}. }} }}<!-- Издател, дата, страници -->{{#if: {{{място|}}} | &#32;{{{място}}} }}{{#if: {{{издател|}}} | {{#if: {{{място|}}} | , }}&#32;{{{издател}}} }}{{#if: {{{дата|}}} | {{#if: {{{място|}}}{{{издател|}}} | , }}&#32;{{{дата}}} }}{{#if: {{{дата-оригинал|}}} | {{#if: {{{място|}}}{{{издател|}}}{{{дата|}}} | , }}&#32;<nowiki>[</nowiki>{{{дата-оригинал}}}] }}{{#if: {{{страници|}}} | {{#if: {{{място|}}}{{{издател|}}}{{{дата|}}}{{{дата-оригинал|}}} | , }}&#32;{{#if: {{{страници2|}}} | с. {{{страници}}}; с. {{{страници2}}}{{#if: {{{страници3|}}} | ; с. {{{страници3}}} }} | {{{страници}}} {{#switch:{{{език|}}} | bg = с. | en = pp. | fr = p. | de = S. | es = pág. | el = σ. | #default = с. }} }} }}{{#if: {{{място|}}}{{{издател|}}}{{{дата|}}}{{{страници|}}}{{{дата-оригинал|}}} | . }}<!-- ISBN и други кодове -->{{#if: {{{isbn|}}} | &#32;{{ISBN|{{{isbn}}}}}. }}<!-- -->{{#if: {{{doi|}}} | &#32;DOI:[http://dx.doi.org/{{#invoke:string|replace|source={{{doi}}} {{{doi}}}|pattern=%s+–%s+|replace=-|plain=false}}]. }}<!-- -->{{#if: {{{oclc|}}} | &#32;OCLC [http://worldcat.org/oclc/{{urlencode:{{{oclc}}}}} {{{oclc}}}]. }}<!-- -->{{#if: {{{id|}}} | &#32;{{{id}}}. }}<!-- -->{{{допълнително|}}}<noinclude> {{документация}} </noinclude> aikwtkptobzvuburrhfjrmz7k5xok5t 10 4868 16452 2026-10-28T08:21:27Z Jcb 5775 Нова страница: „<includeonly>[[Special:BookSources/{{{1}}}|ISBN {{{1}}}]]</includeonly>“ 16452 wikitext text/x-wiki <includeonly>[[Special:BookSources/{{{1}}}|ISBN {{{1}}}]]</includeonly> mu3dnsseqhew3xj9wqypq1nkdazbkle