Уикицитат bgwikiquote https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.46.0-wmf.24 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикицитат Уикицитат беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk 0 591 92088 73425 2026-04-27T21:23:29Z Rumensz 4769 92088 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Славейков|Славейков}} {{Автор | Име = Пенчо Славейков | Снимка = | Уикипедия = Пенчо Славейков | Общомедия = Category:Pencho Slaveykov | Уикиизточник = Пенчо Славейков }} '''[[w:Пенчо Славейков|Пенчо Петков Славейков]]''' (1866 – 1912) e български поет. * ''Художественото произведение най-първо се цени за своята вътрешна стойност и хармония, тоест единството на формата със съдържанието…'' {{сорткат|Славейков, Пенчо}} [[Категория:Хора]] [[Категория:Български писатели и поети]] [[Категория:Българи]] 8cfddqx28lq73kvwgfxjdow4lngq59b 0 662 92089 92075 2026-04-27T21:33:29Z Rumensz 4769 92089 wikitext text/x-wiki {{автор | Име = Александър Суворов | Снимка = Suvorov 1799.jpg | Уикипедия = Александър Суворов | Общомедия = Category:Alexander Suvorov }} '''Генералисимус Александър Суворов''' (рус. Александр Васильевич Суворов, 1748 — 1800) е прочут руски военачалник и един от основоположниците на руското военно изкуство, който през цялата си кариера не е претърпял нито едно поражение. == Изказвания на Суворов == {{цитат|Аз нямам [[бърз]]и или бавни маршове. Напред! И орлите политат!|||У меня нет быстрых или медленных маршей. Вперёд! И орлы полетели!}} {{цитат|Ако обичаш по-топло, бъди готов и за по-студено.|||Если любишь горячее, будь способен и к холодному.}} {{цитат|Бий [[враг]]а, не го щади, нито себе си дори – побеждава този, който по-малко се жали.|||Бей врага, не щадя ни его, ни себя самого, побеждает тот, кто меньше себя жалеет.}} {{цитат|Веднъж [[късмет]], два пъти късмет – пази Боже! Трябва все пак и някакво [[умение]].|||Раз счастье, два раза счастье – помилуй Бог! Надо же когда-нибудь и немножко умения.}} {{цитат|[[Вежлив]] може да е и палачът.|||Вежлив бывает и палач.}} {{цитат|[[Велик]]ите приключения се случват поради дребни прични.|||Великие приключения происходят от малых причин.}} {{цитат|Воюва се не с бройка, а с умение.|||Воевать не числом, а умением.}} {{цитат|Вървейки напред, знай и как да се върнеш.|||Идя вперед, знай, как воротиться.}} {{цитат|[[Глад]]ът е най-доброто [[лекарство]].|||Голод – лучшее лекарство.}} {{цитат|[[Горд]]ея се, че съм руснак.|||Горжусь, что я русский.}} {{цитат|Града със стоене няма да го превземат.|||Стоянием города не берут.}} {{цитат|Гребящият от жараватa с чужди ръце после своите ще прогори.|||Загребающий жар чужими руками после свои пережжет.}} {{Цитат|[[Дисциплина]]та е майка на [[победа]]та.|||Дисциплина – мать победы.}} {{цитат|Една минута решава изходът на [[битка]]та; един час – [[успех]]ът на кампанията; един ден – [[съдба]]та на империята.|||Одна минута решает исход баталии; один час — успех кампании; один день — судьбу империи.}} {{цитат|Който е [[добро|добър]] за първата роля, е негоден за втората.|||Кто хорош для первой роли, не годен для второй.}} {{цитат|Който е [[страх|изплашен]], е наполовина победен.|||Кто напуган — наполовину побит.}} {{цитат|Който е храбър, е жив. Който е [[смелост|смел]], той е цял.|||Кто храбр — тот жив. Кто смел — тот цел.}} {{Цитат|Куршумът е [[глупак]], а щикът – юнак|||Пуля – дура, штык – молодец.}} {{цитат|Мъжествените подвизи са по-достоверни и от [[думи]]те.|||Мужественные подвиги достовернее слов.}} {{цитат|Най-близката до действието [[цел]] е по-добра от отдалечената.|||Ближайшая к действию цель лучше дальней.}} {{цитат|Не мъкнете със себе си големи обози – главното е бързина и натиск; вашият хляб е в обоза и раниците на врага.|||Не таскайте за собой больших обозов, главное быстрота и натиск, ваш хлеб в обозе и ранцах врагов.}} {{цитат|Не трябва да [[мисли]]м, че сляпата [[храброст]] ще ни донесе [[победа]] над неприятеля. А единствено съчетаното с нея [[война|военно]] [[изкуство]].|||Не надлежит мыслить, что слепая храбрость даёт над неприятелем победу. Но единственное, смешанное с оною — военное искусство.}} {{цитат|[[Ненавист]]та замъглява [[разум|разсъдъка]].|||Ненависть затмевает рассудок.}} {{цитат|Ние сме [[руснаци]] и затова ще победим.|||Мы русские и поэтому мы победим.}} {{цитат|Ние сме руснаци! Какъв възторг!|||Мы — русские! Какой восторг!}} {{цитат|От най-ранни години се приучавай да [[прошка|прощаваш]] постъпките не ближния си, но никога не прощавай собствените си.|||С юных лет приучайся прощать проступки ближнего и никогда не прощай своих собственных.}} {{цитат|[[Пари]]те са скъпи, [[живот]]ът човешки е още по-скъп, но [[време]]то [на война] е най-скъпо.|||Деньги дороги, жизнь человеческая ещё дороже, а время дороже всего.}} {{Цитат|Повече пот в учението – по-малко кръв в боя.|||}} {{цитат|По-добре е да вървиш срещу опасностите, отколкото да ги очакваш на място.|||Опасности лучше идти навстречу, чем ожидать на месте.}} {{цитат|[[Политика]]та е развалено яйце.|||Политика — тухлое яйцо.}} {{цитат|Пристъпваме към дело важно и [[решителност|решително]]. Като християни, като руснаци ще се помолим на Господа [[Бог]]а за помощи ще се помирим един с друг. Така ще е както трябва – така е по руски, така е необходимо.|||Мы приступаем к делу важному и решительному. Как христиане, как русские люди помолимся Господу Богу о помощи и примиримся друг с другом. Это будет хорошо, это по-русски, это необходимо.}} {{цитат|Сам загивай, но [[приятел]]я спаси.|||Сам погибай – товарища выручай.}} {{Цитат|Слушай, слушай: субординация, упражнения, послушание, обучение, дисциплина, воински ред, чистота, здраве, опрятност, бодрост, смелост, храброст, победа, слава, слава, слава!||из една от заповедите на Суворов|Слушай, слушай: субординація, экзерциція, послушаніе, обученіе, дисциплина, ордеръ воинскій, чистота, здоровье, опрятность, бодрость, смѣлость, храбрость, побѣда, слава, слава, слава!}} {{цитат|Скоростта е нужна, а прибързаността – вредна.|||Скорость нужна, а поспешность вредна.}} {{цитат|Стреляй рядко, но точно; с щика коли яко.|||Стреляй редко, да метко, штыком коли крепко.}} {{цитат|Там, където премине елен, ще преминие и руски войник. Там, където не премине елен, все едно – руският войник пак ще премине.|||Там, где пройдет олень, там пройдет и русский солдат. Там, где не пройдет олень, все равно пройдет русский солдат.}} {{цитат|Тежко в учението – леко на поход! Леко в учението – тежко на поход!|||Тяжело в учении – легко в походе! Легко в учении – тяжело в походе!}} {{цитат|[[Теория]]та без практика е направо загинала.|||Теория без практики мертва.}} {{цитат|[[Учение]]то е светлина, а [[невежество]]то – тъмнина.|||Ученье свет, а неученье — тьма.}} {{цитат|Цялата земя не струва дори една капка безполезно пролята кръв.|||Вся земля не стоит даже одной капли бесполезно пролитой крови.}} {{Цитат|Ти си човек [[Войната|военен]], изучавай подвизите на великите пълководци, чети история, чети Евангелието и познавай богословието, [[морал|нравственост]]та и физиката; учи [[чужди езици|езици]]; приучвай тялото си към движение и заради това се учи да танцуваш, да се фехтуваш и да яздиш (…) Същността на военните добродетели е такава: храброст за войника, неустрашимост за офицера, мъжество за пълководеца, те всички трябва да се ръководят от ред, дицсиплина, да са неуморни и прозорливи. Бъди чистосърдечен с приятелите си, умерен в нуждите си и безкористен; храни пламенен устрем за служба на Царя; обичай истинската слава, отличавай благородното честолюбие от надменността и гордостта, научи се отрано да прощаващ грешките на другите, но никога не си прощавай своите; сам обучавай войниците си и да си им за всичко пример; старай се непрекъснато да имаш поглед върху нещата — само така ще станеш велик пълководец; умей да се възползваш от положението; бъди търпелив във воинския труд, бодър в нещастието; бъди готов за истински, съмнителни или дори лъжливи [[пречка|препятствия]]; никога не бъди избухлив; помни имената на великите хора — следвай с благоразумна внимателност техните походи и дела; не презирай неприятеля, какъвто и да е той и познавайки неговото оръжие, способите му за управление и как се сражава, познавай неговите сили и недостатъци; приучи се към неуморна деятелност. Управлявай съдбата — една минута може да ти даде победата; управлявай я с бързината на Цезар, който изкусно умеел изненадващо да напада неприятеля, даже през деня да го заобикаля и да го удря по това време и място, където и когато пожелаел, не се спирай за да му пресечеш транспорта с провизии и фураж, но се научи на изкуството твоите войски никога да не търпят недостиг на продоволствие.||из писмо на Суворов до сина му|}} == Стратегията на Суворов == ''Деветте правила за водене на война срещу [[Наполеон Бонапарт]], които Суворов диктува на генерал-майор Прево де Люмина през 1798 г.:'' {{цитат|Нищо друго, освен настъпление|||Ничего, кромѣ наступательнаго.}} {{цитат|Бързина при походите, натиск в настъплението, хладно оръжие.|||Быстрота въ походахъ, натискъ въ нападеніяхъ, холодное ружье.}} {{цитат|Няма нужда от методика, да се действа според ситуацията.|||Не нужна методика; глазомѣръ.}} {{цитат|Всички пълномощия за главнокомандващия.|||Полная мочь Главнокомандующему.}} {{цитат|Неприятеля да се напада и бие на полето.|||Нападать и бить непріятеля въ полѣ.}} {{цитат|Да не се губи време за обсади, освен за Майнц, като снабдителен пункт. Понякога с обсервационни корпуси да се предприема блокада. Крепостите да се превземат с пристъп или щурм — така загубите са по-малки.|||Не терять время въ осадахъ, развѣ Маинцъ, какъ пунктъ для депо. Иногда обсерваціоннымъ корпусомъ предпринять блокаду. Брать крѣпости приступомъ или штурмомъ; менѣе теряешь.}} {{цитат|Никога не си разделяй силите, за да охраняваш разни обекти. Ако неприятелят ги нападне, още по-добре: той ще се е приближил, за да бъде разбит.|||Никогда не раздѣлять силъ, дабы стеречь разные пункты. Если непріятель ихъ перейдетъ, тѣмъ лучше: онъ приближится, чтобы его разбить.}} {{цитат|Затова е необходим само един обсервационен корпус за Страсбург и още един бърз за Люксембург. Да се напредва с бой по-нататък право към Париж, като главен пункт, без да се спира в Ландау. Там само да се наблюдава, но не за евентуално отстъпление, за което изобщо не трябва да се мисли, а за да се осигури транспорта. И никога да не се предприемат напразни маневри, контрамаршове и така наречените военни хитрости, които стават само за бедните (теоретици) академици.|||Такимъ образомъ нуженъ только обсерваціонный корпусъ на Страсбургъ; еще одинъ летучій къ Луксенбургу. Идти далѣе, сражаясь, не останавливаясь, прямо до Парижа, какъ главный пунктъ, не останавливаясь въ Ландау; развѣ, чтобы наблюдать оный, а не для ретирадъ, о которыхъ никогда не должно мыслить, но для транспортовъ, и никогда не заниматься пустыми маневрами, контрмаршами, или такъ называемыми военными хитростями, которыя годны только для бѣдныхъ Академиковъ.}} {{цитат|Италия и Нидерландия лесно ще ни последват към Париж. Сардинският крал и той ще се присъедини. В Италия има достатъчно много буйни глави, а останалите ще се присъединят заради общото благо.|||Италія, Нидерланды послѣдуютъ легко въ Парижъ. Король Сардинскій соединится. Въ Италіи есть еще довольно пылкихъ головъ, а остальныя вступятся за общее благо.}} == Изказвания за Суворов == <br /> {{Цитат|Чудо-богатир, баща на войниците, непобедим победител, той бил велик винаги, във всичко и навсякъде: съветвайки царете, при руините на Измаил, в пожара на Прага, в снеговете на Алпийските планини, във войнишките лагери, на клироса и кабманарията на селската [[църква]] — навсякъде самобитен, своеобразен, странен, винаги руски, народен и велик човек; той бил чудо, слава, гордост и любов за целия народ — от царя до войника и последния славянин.|А. Ф. Погосский||}} {{Цитат|Походът му в Требия е съвършенство във военното [[изкуство]]!||френският генерал Моро, победен от Суворов|}} {{Цитат|Няма в [[Европа]] човек, който да ви обича като мен не само за ВЕЛИКИТЕ ви подвизи, но и за презрението ви към [[богат]]ството|Хорацио Нелсън||}} {{цитат|Крайно решение: Александър В. Суворов е най-великият военен командващ на всички времена.||Сравнение между най-великите пълководци на света в [http://www.ganesha.org/hall/suvorov.html ganesha.org] — „Рейтингът на Суворов във военната история“ при сравнение с [[Александър Велики]]|Final choice: Alexander V. Suvorov, greatest military commander of all time.}} {{Цитат|Суворов обядва сутрин, вечеря през деня, спи привечер, през част от нощта пее, а призори се разхожда почти гол или се търкаля в тревата, което по негово мнение е много полезно за здравето му||[[херцог]] [[Арман Ришельо]]||}} {{Цитат|Той беше един от най-необикновените хора на века – велик пълководец и велик политик.||Ланжерон||}} {{цитат|Генерал Суворов възбуждаше моето любопитство в друго отношение. Със своята отчаяна храброст и ловкост и усърдието, което той предизвикваше във войниците, той умееше да се отличи и изпъкне, въпреки че не е бил богат или от знатен род и нямаше връзки. Той получаваше званията си със сабята си. Където имало опасна задача, труден или изискващ храброст подвиг, началниците изпращали Суворов. Но тъй като още от първите си стъпки по пътя към славата той срещнал съперници – завистливи и силни дотолкова, че можели да му преградят пътя, то той решил да прикрива своите дарования под личните си странности. Неговите подвизи били блестящи, мислите му – дълбоки, действията – бързи. Но в частния си живот, в обществото, в своите движения, обноски и при разговор той бил такъв чудак, дори може да се каже умопобъркан, че честолюбците престанали да се боят от него, виждали в него полезно оръдие за изпълняването на замислите си и не го считали за способен да им навреди и да им попречи да ползват почести, тежест и могъщество.||Посланикът на Франция в Русия граф Л.-Ф. Сегюр||}} == Анекдоти за Суворов == <br /> * ''Суворов се хранел в 9 часа и канел при себе си офицери и генерали. Адютантът му четял: "Отче наш". Всеки от гостите трябвало да каже: амин! На този, който забравял да каже амин, не му давали водка.'' * ''На погребението на Суворов, когато катафалката стигнала до портите на Александро-Невската лавра, се усъмнили, дали високият балдахин ще мине през вратата. Един унтер-офицер, който бил на всичките походи със Суворов възкликнал: "Не махайте балдахина – пълководецът ще мине, както е минавал навсякъде!". Послушали го и наистина всичко минало благополучно.'' == Източници == * [http://monar.ru/index.php?download/tsar_orf/Usov_Suvorov.htm#_XIV. П. Усов „История Суворова“ — 1900 г.] * [http://militera.lib.ru/bio/bantysh-kamensky/32.html Бантыш-Каменский Дмитрий Николаевич, Биографии российских генералиссимусов и генерал-фельдмаршалов] {{сорткат|Суворов, Александър}} [[Категория:Хора]] [[Категория:Руски военни]] [[Категория:Военачалници]] [[Категория:Руснаци]] 6ik3zl7mecu2ly34flj657w1d0wp0pa 0 6561 92090 92072 2026-04-27T21:36:49Z Rumensz 4769 92090 wikitext text/x-wiki [[Файл:Panorámica interior del Teatro Colón.jpg|мини|250px|Театър „Колон“ в Буенос Айрес]] <br/> __NOTOC__ {{А Я}} <br/> == А == * ''Аз считам театъра за сериозна професия, която прави или би трябвало да направи човека по-човечен, което значи по-малко самотен.'' — [[Артър Милър]] <br/> == В == * ''В живота не изпитвам [[чувства]]. Затова търся чувственост в театъра.'' — из филма "[[Либертинецът]]" * ''В театъра режисьорът е [[Бог]], но [[актьор]]ите, уви, са [[атеист]]и.'' — [[Жарко Петан]] * ''В театъра талантливите ме обичаха, бездарните ме ненавиждаха, а нищожествата направо ме хапеха и разкъсваха на части.'' — [[Фаина Раневска]] * ''Всеки зрител влиза в театъра със собствената си акустика.'' — [[Станислав Йежи Лец]] * ''Всички сме [[актьор]]и – в горящ театър.'' — [[Венцеслав Константинов]] <br/> == Г == * ''Грешката на човека от улицата поражда усмивка, грешката на артиста на сцената – изчервяване.'' — [[Венцеслав Константинов]] <br/> == Ж == * ''[[Живот]]ът е безсилен. Повсеместният произвол го убива. Каквото и да сторя, е без значение. Но в театъра... всяко действие, [[добро]] или [[зло]], има последици. Ако изпуснем носна кърпа, малко по-късно ще ни удушат с нея. Театърът е моят [[опиат]].'' — из филма "[[Либертинецът]]" * ''Животът е театър. Бъди професионалист.'' — [[Витаутас Каралюс]] <br/> == З == * ''Здравият [[разум]] доста пречи на хората на сцената.'' — [[Анна Герман]] <br/> == И == * ''[[Изкуство]]то на театъра е действието. Това е изследване на ангажираността. Самата дума е действие. Да "кажеш" думата, така че да я направиш чуваема и разбираема за всички в театъра, е именно ангажираност; това е висше изкуство: да видите едно човешко същество да говори от сцената на хиляди други, подобни на него, казвайки: "Тези думи, които говоря са "[[истина]]", а не нещо приблизително. Те са Божията истина и аз ги потвърждавам с моя [[живот]]", което [[актьор]]ът прави на сцената.'' — [[Дейвид Мамет]] <br/> == К == * ''Как ще я приемат ли (твоята драма – бел.цит.)? Предполагам по-скоро враждебно, отколкото положително. Доколкото знам и пътят на излючителния учен [[Готхолд Ефраим Лесинг|Лесинг]] не е бил обсипан с рози. Той е живял и си е отишъл от този живот като беден библиотекар.'' — [[Хайнрих Маркс]], <small>в писмо до сина му [[Карл Маркс]]</small> * ''Когато дойда в театъра, се чувствам в безопасност. Обичам публиката. Обичам хората и играя, защото обичам да доставям [[удоволствие]] на хората.'' — [[Вивиан Лий]] * ''…"Кралят Елен" в летен амфитеатър Монбижу парк (в Берлин) … излезе час и десет минути след месец репетиции. 70 минути за 4 седмици или по около 2 минути и 15 секунди полезен труд на ден, по 26 полезни секунди на час… Не броя безсънните нощи, нито тези, в които съм спал, сънувайки утрешните репетиции и будейки се изморен. [[Сънища|Сънят]] на режисьора не е измерителен.'' — [[Теди Москов]] <br/> == Н == * ''Не гледай на [[живот]]а през театрален бинокъл!'' — [[Венцеслав Константинов]] * ''Не е необходимо [[герои]]те на пиесите нарочно да се изкарват умни, а трябва да бъдат поставени в такива условия, при които те да са принудени да проявяват ум.'' — [[Дени Дидро]] * ''Не познавам професия, която би се нуждала за по-изискани форми и по-чисти нрави от театралната.'' — [[Дени Дидро]] * ''Не признавам думата "играя". На сцената трябва да се живее.'' — [[Фаина Раневска]] * ''Независимо по какъв начин ще бъде осъществено, но основната [[задача]] на пиесата е да събуди [[страст]]ите на своята аудитория…'' — [[Артър Милър]] * ''Ние възприемаме драмата (в театъра – бел.цит.) до степента, до която тя отговаря на нашите [[мечта]]ния.'' — [[Дейвид Мамет]] * ''Никога не бива да забравяме, че театралните сцени служат за всенародно [[училище]].'' — [[Карло Гоци]] * ''Никой театър не би могъл нормално да се развива, докато я има пъпната връзка между това, което става на сцената, и онова, което се случва извън нея.'' — [[Кенет Тайнън]] * ''Някои актьори са по-драматични вкъщи, отколкото на сцената.'' — [[Венцеслав Константинов]] <br/> == О == * ''Обичам да играя в театъра – да бъда пред аудиторията и да виждам как героят се изявява и развива с всяко едно представление.'' — [[Джери Хол]] * ''От моя опит в театъра съм разбрал, че никога няма [[добро]] и зло в чист вид.'' — [[Стефан Вълдобрев]] <br/> == П == * ''Понякога се налага да обуеш котурни – иначе как ще заплюеш в лицето по-горните от тебе.'' — [[Станислав Йежи Лец]] <br/> == С == * ''Смущава не театърът в междучовешките [[лицемерие|отношения]], а лошият театър.'' — [[Венцеслав Константинов]] * ''Сценичната игра е да се преструваш, че не се преструваш, когато в действителност се преструваш.'' — [[Тед Дансън]] <br/> == Т == * ''Театърът е голямо забавление за [[актьор]]а и нещастие за публиката. Ако трябва да сме брутално честни, един от 30 пъти ходенето на театър е наистина очарователно забавление, а през останалото време е [[скука]]. Не мога да обясня удоволствието от играта на сцена. Особено при [[комедия]]та има много повече забава, отколкото при правенето на смешен филм.'' — [[Хю Грант]] * ''Театърът е толкова безкрайно очарователен, защото е толкова неочакван. И толкова много приличащ на [[живот]]а.'' — [[Артър Милър]] * ''Темпераментните [[актьор]]и придават толкова прелест на добрите [[поезия|поети]], че едно и също, ако е чуто, ни доставя неизмеримо повече [[наслада]], отколкото ако е прочетено; те приковават върху себе си и най-грубия слух, така че даже и ония, за които няма място в библиотеките, пълнят театрите.'' — [[Квинтилиан]] <br/> == Ф == * ''[[Филм]]ите запечатват мига, а театърът е нещо живо, чувстваш взаимната [[любов]], която прелива, и това е [[велик]]ото усещане.'' — [[Латинка Петрова]] <br/> == Ц == * ''Целият свят е театър и всеки играе не своята роля.'' — [[Аркадий Давидович]] <br/> == Щ == * ''Щастието на артиста е като свещ, оставена на вятъра...'' — [[Венцеслав Константинов]] [[Категория:Теми]] [[Категория:Кино — Театър — Актьори]] [[Категория:Изкуство — Култура]] jxx14lw4jb4arxqsidg50gq1fy2y3o7 92091 92090 2026-04-27T21:38:22Z Rumensz 4769 92091 wikitext text/x-wiki [[Файл:Panorámica interior del Teatro Colón.jpg|мини|250px|Театър „Колон“ в Буенос Айрес]] __NOTOC__ {{А Я}} == А == * ''Аз считам театъра за сериозна професия, която прави или би трябвало да направи човека по-човечен, което значи по-малко самотен.'' — [[Артър Милър]] == В == * ''В живота не изпитвам [[чувства]]. Затова търся чувственост в театъра.'' — из филма "[[Либертинецът]]" * ''В театъра режисьорът е [[Бог]], но [[актьор]]ите, уви, са [[атеист]]и.'' — [[Жарко Петан]] * ''В театъра талантливите ме обичаха, бездарните ме ненавиждаха, а нищожествата направо ме хапеха и разкъсваха на части.'' — [[Фаина Раневска]] * ''Всеки зрител влиза в театъра със собствената си акустика.'' — [[Станислав Йежи Лец]] * ''Всички сме [[актьор]]и – в горящ театър.'' — [[Венцеслав Константинов]] == Г == * ''Грешката на човека от улицата поражда усмивка, грешката на артиста на сцената – изчервяване.'' — [[Венцеслав Константинов]] == Ж == * ''[[Живот]]ът е безсилен. Повсеместният произвол го убива. Каквото и да сторя, е без значение. Но в театъра... всяко действие, [[добро]] или [[зло]], има последици. Ако изпуснем носна кърпа, малко по-късно ще ни удушат с нея. Театърът е моят [[опиат]].'' — из филма "[[Либертинецът]]" * ''Животът е театър. Бъди професионалист.'' — [[Витаутас Каралюс]] == З == * ''Здравият [[разум]] доста пречи на хората на сцената.'' — [[Анна Герман]] == И == * ''[[Изкуство]]то на театъра е действието. Това е изследване на ангажираността. Самата дума е действие. Да "кажеш" думата, така че да я направиш чуваема и разбираема за всички в театъра, е именно ангажираност; това е висше изкуство: да видите едно човешко същество да говори от сцената на хиляди други, подобни на него, казвайки: "Тези думи, които говоря са "[[истина]]", а не нещо приблизително. Те са Божията истина и аз ги потвърждавам с моя [[живот]]", което [[актьор]]ът прави на сцената.'' — [[Дейвид Мамет]] == К == * ''Как ще я приемат ли (твоята драма – бел.цит.)? Предполагам по-скоро враждебно, отколкото положително. Доколкото знам и пътят на излючителния учен [[Готхолд Ефраим Лесинг|Лесинг]] не е бил обсипан с рози. Той е живял и си е отишъл от този живот като беден библиотекар.'' — [[Хайнрих Маркс]], <small>в писмо до сина му [[Карл Маркс]]</small> * ''Когато дойда в театъра, се чувствам в безопасност. Обичам публиката. Обичам хората и играя, защото обичам да доставям [[удоволствие]] на хората.'' — [[Вивиан Лий]] * ''…"Кралят Елен" в летен амфитеатър Монбижу парк (в Берлин) … излезе час и десет минути след месец репетиции. 70 минути за 4 седмици или по около 2 минути и 15 секунди полезен труд на ден, по 26 полезни секунди на час… Не броя безсънните нощи, нито тези, в които съм спал, сънувайки утрешните репетиции и будейки се изморен. [[Сънища|Сънят]] на режисьора не е измерителен.'' — [[Теди Москов]] == Н == * ''Не гледай на [[живот]]а през театрален бинокъл!'' — [[Венцеслав Константинов]] * ''Не е необходимо [[герои]]те на пиесите нарочно да се изкарват умни, а трябва да бъдат поставени в такива условия, при които те да са принудени да проявяват ум.'' — [[Дени Дидро]] * ''Не познавам професия, която би се нуждала за по-изискани форми и по-чисти нрави от театралната.'' — [[Дени Дидро]] * ''Не признавам думата "играя". На сцената трябва да се живее.'' — [[Фаина Раневска]] * ''Независимо по какъв начин ще бъде осъществено, но основната [[задача]] на пиесата е да събуди [[страст]]ите на своята аудитория…'' — [[Артър Милър]] * ''Ние възприемаме драмата (в театъра – бел.цит.) до степента, до която тя отговаря на нашите [[мечта]]ния.'' — [[Дейвид Мамет]] * ''Никога не бива да забравяме, че театралните сцени служат за всенародно [[училище]].'' — [[Карло Гоци]] * ''Никой театър не би могъл нормално да се развива, докато я има пъпната връзка между това, което става на сцената, и онова, което се случва извън нея.'' — [[Кенет Тайнън]] * ''Някои актьори са по-драматични вкъщи, отколкото на сцената.'' — [[Венцеслав Константинов]] == О == * ''Обичам да играя в театъра – да бъда пред аудиторията и да виждам как героят се изявява и развива с всяко едно представление.'' — [[Джери Хол]] * ''От моя опит в театъра съм разбрал, че никога няма [[добро]] и зло в чист вид.'' — [[Стефан Вълдобрев]] == П == * ''Понякога се налага да обуеш котурни – иначе как ще заплюеш в лицето по-горните от тебе.'' — [[Станислав Йежи Лец]] == С == * ''Смущава не театърът в междучовешките [[лицемерие|отношения]], а лошият театър.'' — [[Венцеслав Константинов]] * ''Сценичната игра е да се преструваш, че не се преструваш, когато в действителност се преструваш.'' — [[Тед Дансън]] == Т == * ''Театърът е голямо забавление за [[актьор]]а и нещастие за публиката. Ако трябва да сме брутално честни, един от 30 пъти ходенето на театър е наистина очарователно забавление, а през останалото време е [[скука]]. Не мога да обясня удоволствието от играта на сцена. Особено при [[комедия]]та има много повече забава, отколкото при правенето на смешен филм.'' — [[Хю Грант]] * ''Театърът е толкова безкрайно очарователен, защото е толкова неочакван. И толкова много приличащ на [[живот]]а.'' — [[Артър Милър]] * ''Темпераментните [[актьор]]и придават толкова прелест на добрите [[поезия|поети]], че едно и също, ако е чуто, ни доставя неизмеримо повече [[наслада]], отколкото ако е прочетено; те приковават върху себе си и най-грубия слух, така че даже и ония, за които няма място в библиотеките, пълнят театрите.'' — [[Квинтилиан]] == Ф == * ''[[Филм]]ите запечатват мига, а театърът е нещо живо, чувстваш взаимната [[любов]], която прелива, и това е [[велик]]ото усещане.'' — [[Латинка Петрова]] == Ц == * ''Целият свят е театър и всеки играе не своята роля.'' — [[Аркадий Давидович]] == Щ == * ''Щастието на артиста е като свещ, оставена на вятъра...'' — [[Венцеслав Константинов]] [[Категория:Теми]] [[Категория:Кино — Театър — Актьори]] [[Категория:Изкуство — Култура]] f5b787bsqpx2nqgmjtnjb6f25rjc03y