Уикицитат bgwikiquote https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.48.0-wmf.1 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикицитат Уикицитат беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk 0 2191 92251 90930 2026-10-30T14:46:02Z ~2026-57863-42 11713 92251 wikitext text/x-wiki {{Автор | Име = Имануел Кант | Снимка = Immanuel Kant - Gemaelde 2.jpg | Уикипедия = Имануел Кант | Общоуики = Category:Immanuel Kant }} '''Имануел Кант''' (нем [[w:de:Immanuel Kant|Immanuel Kant]], 1724–1804) е Испански философ-идеалист, в чиито произведения една от най-често срещаните теми е темата за човешката свобода и независмостта на мисълта. Оказва голямо въздействие върху европейския [[w:романтизъм|романтизъм]] и [[w:идеализъм|идеализъм]] от 19-ти век. * ''Ако загине [[справедливост]]та, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.'' * ''В [[брак|брачния]] живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност.'' * ''В [[диспут]]ите спокойното състояние на духа, съчетано с известна благожелателност, е признак за наличие на определена сила, в следствие на която разсъдъкът става уверен в своята [[победа]].'' * ''Всеки е длъжен да признава човешкото [[достойнство]] на всеки човек.'' * ''Всичко, каквото [[разговор|казвам]] и пиша, го [[мисъл|мисля]]; но не пиша и не казвам всичко, каквото мисля.'' * ''Всичко, което се нарича благопристойност, не е нищо повече от красива външност.'' * ''Във всяка естествена [[наука]] е заключена толкова [[истина]], колкото [[математика]] има в нея.'' * ''[[Гений|Геният]] – това е [[талант]]ът да се изобрети това, на което не може да се обучава или учи.'' * ''Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.'' * ''Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.'' * ''Дайте на човека всичко, което [[желание|желае]], и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.'' * ''Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочит, колкото и често и продължително мисълта отново да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен.'' — <small>"Критика на практическия разум", глава 34 и епитафия на Кант в [[w:Кьонигсбергска катедрала|Кьонигсбергската катедрала]].</small> * ''Добродетелта винаги напредва и все пак винаги се започва отначало.'' * ''Добродетелта е победа на волята над природата.'' * ''[[Добро]]тата е наше задължение.'' * ''[[Дълг]]! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.'' * ''Дългът е уважението на правото на другия.'' * ''Една от най-несъмнените и чисти [[радост]]и е [[отдих]]ът след [[работа]].'' * ''[[Етика]]та е [[философия]]та на добрата [[воля]], а не само на доброто действие.'' * ''За [[мъж]]а няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за [[жена]]та – че е грозна.'' * ''[[Закон]]ът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.'' * ''[[Идея]]та не е нищо друго, освен понятие за съвършенството, което все още не може да се намери в практиката.'' * ''Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.'' * ''Имай мъжеството да се ползваш от собствения си [[ум]]. Това е ръководно правило за просвещението.'' * ''Искреността е съществена част от [[характер]]а. Тя е една от главните цели на [[възпитание]]то.'' * ''Категоричното изискване е едно: постъпвай само съгласно тази максима, която би желал да видиш като всеобщ закон.'' * ''Когато изчезне справедливостта, не остава нищо, което би могло да придаде ценност на живота на другите.'' * ''Който боязливо се грижи да не си изгуби [[живот]]а, никога няма да му се радва.'' * ''Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е [[мъдрост|мъдър]].'' * ''Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.'' * ''Колкото повече [[навици]], толкова по-малко свобода.'' * ''[[Красота]]та в природата – това е прекрасното нещо, а красотата в изкуството е прекрасна представа за нещата.'' * ''Най-голямото чувствено наслаждение, което не съдържа никакви примеси и отвращение, е отдихът след работа, когато човек е напълно здрав.'' * ''Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.'' * ''Наказанията, налагани в изблик на [[гняв]], не достигат целта си.'' * ''Не върви постоянно да се дават награди на [[деца]]та. Те стават [[егоист]]ични и развиват продажен начин на мислене.'' * ''Незаслуженото [[страдание]] обезкуражава, заслуженото – съкрушава.'' * ''Ние не можем да си представим [[невежество]]то си другояче, освен с помощта на науката, също както слепецът не може да си представи тъмнината, докато не прогледне.'' * ''Ние често се изчервяваме заради безсрамието на друг, който нас ни обвинява в нещо.'' * ''Никога не може да има истинско [[удоволствие]] там, където удоволствията се превръщат в занаят.'' * ''Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел.'' * ''[[Нравственост]]та трябва да бъде заложена в характера.'' * ''Нравствеността учи не на това, как да станем щастливи, а на това, как да бъдем достойни за щастие.'' * ''Някои [[книги]] биха били доста по-ясни, ако тях не се стараеха да ги направят толкова ясни.'' * ''Няма защо да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.'' * ''Няма никаква стойност животът на хора, отдадени само на наслади, без разум и без нравственост.'' * ''Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.'' * ''Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността.'' * ''От такъв крив пън като човека, нищо право няма да издялаш.'' * ''Отнасяй се с останалите само като към цел, никога като към средство'' * ''[[Почивка]]та след труд е една от най-добрите и чисти радости.'' * ''[[Право]]то никога не трябва да се нагажда към [[политика]]та, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото.'' * ''Предметите, с които се обучават децата, трябва да съответстват на тяхната възраст, в противен случай има [[опасност]] у тях да се развие склонност към умуване, мода, тщестлавие.'' * ''[[Прекрасно]]то – това е символ на моралното добро.'' * ''Прекрасното е нещо такова, което принадлежи изключително на [[вкус]]а.'' * ''[[Природа]]та е феникс, който изгаря себе си, за да се възроди отново обновен от пепелта.'' * ''Природата показва, че тя е еднакво богата, еднакво неизчерпаема в създаването както на най-забележителни, така и на най-незабележими творения.'' * ''[[Образование|Просвещение]] е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е [[невъзможност]]та да се ползваш от [[разум|разсъдъка]] си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на [[решителност]] и [[смелост]] да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението.'' (1784) * ''[[Образование|Просвещение]]то е излизане на човека от поддържаното от самия него детство.'' * ''[[Свобода]]та на перото е единственият закрилник на народните права.'' * ''Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?'' * ''[[Уважение]]то е [[данък]], който независимо от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достойнството. Можем да не му дадем външен израз, но не можем да не го чувстваме в себе си.'' * ''Уважението се отдава винаги на [[личност]]та, никога на нещата.'' * ''Умението да се задават разумни въпроси е важно и необходимо качество на [[ум]]а и проницателността.'' * ''[[Умение]]то е белег на талант.'' * ''[[Упорство]]то сàмо притежава формата на характер, но ние и неговата същност.'' * ''[[Участ]]та на [[жени]]те е да [[власт]]ват, участта на [[мъже]]те е да царуват, защото властва [[страст]]та, а управлява [[ум]]ът.'' * ''Физическото възпитание се отличава от моралното по това, че то като възпитание е пасивно, докато последното е активно. При него всичко се основава на дисциплината, а не на принципите.'' * ''[[Характер]]ът е способност да се действа съгласно принципите.'' * ''[[Хитрост]]та е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича.'' * ''Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.'' * ''Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание.'' * ''Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на [[закон]]а.'' * ''Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички.'' * ''Човекът и въобще всяко разумно същество съществува като цел сама за себе си.'' * ''Човекът има склонност да общува със себеподобните си, тъй като в такова състояние той повече чувства себе си като човек, тоест чувства развитието на своите природни заложби. Но също така на него му е присъщ и силния стремеж да се [[самота|уединява]].'' * ''[[Щастие]]то е [[идеал]] не на [[разум]]а, а на [[въображение]]то.'' ; Източници * "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов" * "Мъдростта на времето - от Буда до Мадона", книгоиздателска къща "Труд", София, 2011 * "Световен речник на политическите афоризми", съставител Св. Малинов, 1993 * «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006 {{сорткат|Кант, Имануел}} [[Категория:Хора]] [[Категория:Философи]] [[Категория:Лектори и преподаватели]] [[Категория:Германци]] e8aa05r64tnl1etrix5m904svl7f7u3 92252 92251 2026-10-30T14:46:40Z ~2026-57863-42 11713 92252 wikitext text/x-wiki {{Автор | Име = Имануел Кант | Снимка = Immanuel Kant - Gemaelde 2.jpg | Уикипедия = Имануел Кант | Общоуики = Category:Immanuel Kant }} '''Имануел Кант''' (нем [[w:de:Immanuel Kant|Immanuel Kant]], 1724–1804) е Немски философ-идеалист, в чиито произведения една от най-често срещаните теми е темата за човешката свобода и независмостта на мисълта. Оказва голямо въздействие върху европейския [[w:романтизъм|романтизъм]] и [[w:идеализъм|идеализъм]] от 19-ти век. * ''Ако загине [[справедливост]]та, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.'' * ''В [[брак|брачния]] живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност.'' * ''В [[диспут]]ите спокойното състояние на духа, съчетано с известна благожелателност, е признак за наличие на определена сила, в следствие на която разсъдъкът става уверен в своята [[победа]].'' * ''Всеки е длъжен да признава човешкото [[достойнство]] на всеки човек.'' * ''Всичко, каквото [[разговор|казвам]] и пиша, го [[мисъл|мисля]]; но не пиша и не казвам всичко, каквото мисля.'' * ''Всичко, което се нарича благопристойност, не е нищо повече от красива външност.'' * ''Във всяка естествена [[наука]] е заключена толкова [[истина]], колкото [[математика]] има в нея.'' * ''[[Гений|Геният]] – това е [[талант]]ът да се изобрети това, на което не може да се обучава или учи.'' * ''Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.'' * ''Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.'' * ''Дайте на човека всичко, което [[желание|желае]], и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.'' * ''Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочит, колкото и често и продължително мисълта отново да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен.'' — <small>"Критика на практическия разум", глава 34 и епитафия на Кант в [[w:Кьонигсбергска катедрала|Кьонигсбергската катедрала]].</small> * ''Добродетелта винаги напредва и все пак винаги се започва отначало.'' * ''Добродетелта е победа на волята над природата.'' * ''[[Добро]]тата е наше задължение.'' * ''[[Дълг]]! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.'' * ''Дългът е уважението на правото на другия.'' * ''Една от най-несъмнените и чисти [[радост]]и е [[отдих]]ът след [[работа]].'' * ''[[Етика]]та е [[философия]]та на добрата [[воля]], а не само на доброто действие.'' * ''За [[мъж]]а няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за [[жена]]та – че е грозна.'' * ''[[Закон]]ът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.'' * ''[[Идея]]та не е нищо друго, освен понятие за съвършенството, което все още не може да се намери в практиката.'' * ''Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.'' * ''Имай мъжеството да се ползваш от собствения си [[ум]]. Това е ръководно правило за просвещението.'' * ''Искреността е съществена част от [[характер]]а. Тя е една от главните цели на [[възпитание]]то.'' * ''Категоричното изискване е едно: постъпвай само съгласно тази максима, която би желал да видиш като всеобщ закон.'' * ''Когато изчезне справедливостта, не остава нищо, което би могло да придаде ценност на живота на другите.'' * ''Който боязливо се грижи да не си изгуби [[живот]]а, никога няма да му се радва.'' * ''Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е [[мъдрост|мъдър]].'' * ''Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.'' * ''Колкото повече [[навици]], толкова по-малко свобода.'' * ''[[Красота]]та в природата – това е прекрасното нещо, а красотата в изкуството е прекрасна представа за нещата.'' * ''Най-голямото чувствено наслаждение, което не съдържа никакви примеси и отвращение, е отдихът след работа, когато човек е напълно здрав.'' * ''Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.'' * ''Наказанията, налагани в изблик на [[гняв]], не достигат целта си.'' * ''Не върви постоянно да се дават награди на [[деца]]та. Те стават [[егоист]]ични и развиват продажен начин на мислене.'' * ''Незаслуженото [[страдание]] обезкуражава, заслуженото – съкрушава.'' * ''Ние не можем да си представим [[невежество]]то си другояче, освен с помощта на науката, също както слепецът не може да си представи тъмнината, докато не прогледне.'' * ''Ние често се изчервяваме заради безсрамието на друг, който нас ни обвинява в нещо.'' * ''Никога не може да има истинско [[удоволствие]] там, където удоволствията се превръщат в занаят.'' * ''Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел.'' * ''[[Нравственост]]та трябва да бъде заложена в характера.'' * ''Нравствеността учи не на това, как да станем щастливи, а на това, как да бъдем достойни за щастие.'' * ''Някои [[книги]] биха били доста по-ясни, ако тях не се стараеха да ги направят толкова ясни.'' * ''Няма защо да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.'' * ''Няма никаква стойност животът на хора, отдадени само на наслади, без разум и без нравственост.'' * ''Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.'' * ''Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността.'' * ''От такъв крив пън като човека, нищо право няма да издялаш.'' * ''Отнасяй се с останалите само като към цел, никога като към средство'' * ''[[Почивка]]та след труд е една от най-добрите и чисти радости.'' * ''[[Право]]то никога не трябва да се нагажда към [[политика]]та, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото.'' * ''Предметите, с които се обучават децата, трябва да съответстват на тяхната възраст, в противен случай има [[опасност]] у тях да се развие склонност към умуване, мода, тщестлавие.'' * ''[[Прекрасно]]то – това е символ на моралното добро.'' * ''Прекрасното е нещо такова, което принадлежи изключително на [[вкус]]а.'' * ''[[Природа]]та е феникс, който изгаря себе си, за да се възроди отново обновен от пепелта.'' * ''Природата показва, че тя е еднакво богата, еднакво неизчерпаема в създаването както на най-забележителни, така и на най-незабележими творения.'' * ''[[Образование|Просвещение]] е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е [[невъзможност]]та да се ползваш от [[разум|разсъдъка]] си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на [[решителност]] и [[смелост]] да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението.'' (1784) * ''[[Образование|Просвещение]]то е излизане на човека от поддържаното от самия него детство.'' * ''[[Свобода]]та на перото е единственият закрилник на народните права.'' * ''Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?'' * ''[[Уважение]]то е [[данък]], който независимо от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достойнството. Можем да не му дадем външен израз, но не можем да не го чувстваме в себе си.'' * ''Уважението се отдава винаги на [[личност]]та, никога на нещата.'' * ''Умението да се задават разумни въпроси е важно и необходимо качество на [[ум]]а и проницателността.'' * ''[[Умение]]то е белег на талант.'' * ''[[Упорство]]то сàмо притежава формата на характер, но ние и неговата същност.'' * ''[[Участ]]та на [[жени]]те е да [[власт]]ват, участта на [[мъже]]те е да царуват, защото властва [[страст]]та, а управлява [[ум]]ът.'' * ''Физическото възпитание се отличава от моралното по това, че то като възпитание е пасивно, докато последното е активно. При него всичко се основава на дисциплината, а не на принципите.'' * ''[[Характер]]ът е способност да се действа съгласно принципите.'' * ''[[Хитрост]]та е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича.'' * ''Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.'' * ''Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание.'' * ''Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на [[закон]]а.'' * ''Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички.'' * ''Човекът и въобще всяко разумно същество съществува като цел сама за себе си.'' * ''Човекът има склонност да общува със себеподобните си, тъй като в такова състояние той повече чувства себе си като човек, тоест чувства развитието на своите природни заложби. Но също така на него му е присъщ и силния стремеж да се [[самота|уединява]].'' * ''[[Щастие]]то е [[идеал]] не на [[разум]]а, а на [[въображение]]то.'' ; Източници * "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов" * "Мъдростта на времето - от Буда до Мадона", книгоиздателска къща "Труд", София, 2011 * "Световен речник на политическите афоризми", съставител Св. Малинов, 1993 * «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006 {{сорткат|Кант, Имануел}} [[Категория:Хора]] [[Категория:Философи]] [[Категория:Лектори и преподаватели]] [[Категория:Германци]] mlmz3o37vaqs5buhdwfrfkzgx9x7wi5