Знак (семиотика)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Могат да бъдат разглеждани два типа знаци- естествени и изкуствени. Към естествените се причисляват симптомите, а към изкуствените- сигналите (като сфетофара например) и символите (ордени). За истински знаци обаче се считат тези, при които липсва сходство между форма и значение.
[редактиране] Свойства
[редактиране] Основни
Типични свойства на знаците са:
- двустранна единица- съшествува т. нар. план "изразяване-значение"
- носят информация
- социалност- знаците са създадени от обществото и са за обществото
- обобщават различни предмети и явления
- носят значимост, която не е абсолютна
[редактиране] Други
От гледна точка на формата, знаците има три свойства:
- материалност- знакът трябва да бъде възприет от сетивния орган
- линейност- знаците трябва да могат да се простират във времето и пространството
- възпроизводимост- знаците не се създават наново, а се възпроизвеждат