Крива на Лафер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Крива на Лафер
Крива на Лафер

Кривата на Лафер е създадена от американският икономист Артър Лафер. Тя изразява зависимостта между увеличаването на данъчната тежест и сумата на данъчните постъпления.

[редактиране] Идеята

Идеята, изложена в кривата на Лафер е развита и поддържана много преди него от много известни икономисти и мислители, като:

  • 14 век - ислямския филосиф Ибн Халдун
  • 18 век - политика Александър Хамилтън
  • 19 век - френският икономист и журналист Фредерик Бастиа
  • През 20-те век -от Джон Кейнс

Така, въпреки че Лафер не е откривателя на тази зависимост, той се явява един от основните й популяризатори.


[редактиране] Обяснение

Ако допуснем, че данъчната ставка е нула, то и постъпленията от данъци ще са нула. С увеличението на данъчната тежест, приходите на държавата ще растат, но само до една определена точка. След тази точка допълнителното повишаване на данъчната ставка води до намаление на приходите и при данъчна ставка от 100% данъчните приходи са нулеви. На показаната схема по хоризонтала са приходите на държавата от данъци, а по вертикала данъчната тежест. След оптималната от гледна точка на държавата точка, следва спад на приходите, дължащ се както на увеличеното укриване на данъци от страна на гражданите, така и на по-малкия стимул за работа. Лафер счита, данъчното облагане е резултатно само в лявата половина на графиката и неефективно в дясната. С намаляването на данъчната тежест се повишава стимула за работа, има увеличаване на доходите, от където ще нараства и данъчната основа, а оттам и постъпленията.


[редактиране] Външни препратки