Иван Буреш
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Буреш български учен зоолог, ентомолог |
|
Роден: | 27 декември 1885 София, България |
---|---|
Починал: | 8 август 1980 София, България |
Акад. Иван Йосифов Буреш (27.12.1885 - 08.08.1980) е български зоолог, ентомолог.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Иван Буреш, син на чешкия фотограф Йосиф Буреш, имигрирал в България скоро след освобождението, се ражда на 27 декември 1885 г. в София.
Още в ранна детска възраст И. Буреш се интересува от природата и започва да събира насекоми, растения и минерали. В юношеска възраст е представен на именития руски учен-ентомолог проф. Порфирий Бахметьев, който го въвежда в методиката на съставяне на научни колекции и определянето на насекоми. Тогава Буреш става член и в създаденото през 1886 г. Българско природоизпитателно дружество.
Младият Иван Буреш развива интересите си към ентомологията и създава богата колекция, с която допринася за опознаването на българската фауна. При една от екскурзиите си до Рила през 1903 г. при случайна среща Буреш се запознава лично с княз Фердинанд, който също проявява голям интерес към природните науки, особено към ентомологията. През 1904 г. князът посещава изложбата по случай 25-тата годишнина от създаването на Софийската мъжка гимназия. Там абитуриентът Буреш излага междувременно голямата си ентомологична сбирка, от която Фердинанд е впечатлен. На първи юли 1904 князът назначава младия Буреш за лаборант-препаратор в Естественоисторическия музей при двореца.
[редактиране] Образование, ранна научна дейност
След завършването на Софийска мъжка гимназия през 1904 г. Буреш започва следването си по естествена история в Софийския университет и след междувременно обучение в Карловия университет в Прага през 1907-1908 г. завършва висшето си образование през 1909 г.
Първия си научен труд Буреш пише още през ноември 1904 г.: «Принос към фауната на дребните пеперуди (Microlepidoptera) от Софийската околност». Работата е отпечатана през 1908 г. в “Периодическо списание на Българското книжовно дружество”.
През 1909-1911 г. Буреш защитава докторската си дисертация на тема «Изследвания върху хермафродитната жлеза на охлювите» в Мюнхенския университет.
[редактиране] Професионален път
На 1 септември 1905 г. Буреш е назначен като асистент към новосъздадената Ентомологична станция в София и по този начин на практика поставя нейните основи. На 1 август 1914 г. д-р Иван Буреш става уредник на Царския естественоисторически музей, а на 3 октомври 1918 г. цар Борис III с възкачването си на престола го назначава с указ за главен директор на всички Царски природонаучни институти. Към тях освен Естественоисторическия музей и Ентомологичната станция се числят Зоологическата и Ботаническата градина в София, още няколко ботанически градини, дивечоразвъдните стопанства във Варна, Кричим, Царска Бистрица, а също и Царската научна библиотека. На този пост д-р Буреш остава повече от 25 години.
През 1926 г. Буреш става член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 1929 г. – неин редовен член.
След 9 септември 1944 г. акад. Буреш е арестуван заедно с други служители в двореца, но скоро след това е пуснат на свобода, без срещу него да бъде предявено някакво обвинение. Иван Буреш поема отново поста си в Естественоисторичексия музей. На 19 февруари 1947 г. Царските природонаучни институти преминават към Българската академия на науките и на тяхна база се създават институтите по ботаника, зоология и геология. През октомври 1947 г. акад. Буреш е определен за научен ръководител на новообразувания Зоологически институт и придадените към него Естественоисторически музей и Зоологическа градина. През 1951 г. Иван Буреш е назначен за директор на Зоологическия институт при БАН. На този пост той остава до пенсионирането си поради достигане на пределна възраст през юни 1959 г.
[редактиране] Източници
- В. Големански, Д. Божков: Бележити български зоолози, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София 1997, 178 стр. ISBN 954-430-506-8
- Подробна биография на акад. Иван Буреш