Винсент ван Гог

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Винсент ван Гог
холандски художник
Винсент ван Гог
Роден: 30 март 1853
Зюндерт, Холандия
Починал: 29 юли 1890
Овер-сюр-Уаз, Франция

Винсент Вилем ван Гог (1853-1890) е холандски художник, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. През последните десет години от своя живот развива цялата си художническа дейност - автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890, когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901-а в Париж са изложени 71 от неговите произведения.

Една от най-известните му творби е „Слънчогледите“ (1888, Арл).


Съдържание

[редактиране] Биографични данни

[редактиране] Младост и насочване към изкуството

Винсент ван ГОГ е първороден син на пастора от холандската реформирана църква Теодорус ван Гог (Theodorus van Gogh, 1822-1885) и дъщерята на един книговезец Ана Корнелия (Anna Cornelia) по баща Карбентус (Carbentus – 1819-1907). Винсент има двама братя и три сестри: Ана Корнелия, Теодорус (Тео), Елизабет Хуберта, Вилхелмина Якоба и Корнелиус Винсент ван Гог. От 1861 до 64 посещава селското училище в Цундерт и после се премества в интерната на Ян Провили (Jan Provily) в Цевенберген, където учи основно френски, английски и немски, и прави първите си опити в рисуването. През 1866-68 е ученик в интерната в Тилбург.

През 1869 ван ГОГ започва обучение в хагския филиал на парижката фирма за търговия с произведения на изкуството Гупил и Сие (Goupil & Cie), в която чичо му Сент е съсобственик. Той живее под наем в Хага и поддържа интензивни отношения с роднините на баща му. Тъй като ръководителят на филиала е много доволен от държанието на ученика си, ван ГОГ е преместен през 1873 с отлични препоръки в по-големия лондонски филиал. След едно посещение при родителите си, междувременно преместили се в Хелвройт (Helvoirt, област Брабант, той заминава за Париж. Поразен е от сбирките с картини в Лувъра и от видяното в други изложбени зали. Връща се в Лондон и наема стая в квартал Брикстън в един пансион. Хазяйката му е южнофранцузойката Урсула Лойер, която живее с дъщеря си Йожени и поддържа една ранна форма на детска градина. През свободното си време той посещава музейте в града и изучава картините на Гейнсбъроу (Thomas Gainsborough, 1727-1788), Рейнълдс (Sir Joshua Reynolds, 1723-1792), Констабъл (John Constable, 1776-1837) и Търнър (Joseph Mallord William Turner, 1775-1851). Възникват поредица от рисунки с градски мотиви.

През лятото на 1874 прекарва кратка отпуска при родителите си, на които за пръв път прави впечатление промяна в характера на сина им. Веселата и оптимистична настройка към живота е отстъпила на едно сериозно и вглъбено състояние. Ван ГОГ разказва на родителите си за нещастното си влюбване в дъщерята на хазяйката си. Връща се в Лондон със сестра си Ана, която иска да си търси работа там. Те сменят квартирата, но настроението на ван ГОГ не се подобрява. Той започва да се занимава интензивно с Библията и издейства през октомври 1874 да бъде преместен в парижкия филиал. Тъй като преместването не донася промяна, в края на годината той пътува още веднъж до Лондон, но през май 1875 се установява окончателно в главната квартира на фирмата. Тук пред клиентите и колегите си прави крайно лошо впечатление с радикалните си виждания за изкуството, които са със силен религиозен оттенък.

В началото на 1876 се сменя собственика на фирмата. Основните виждания за изкуството на новите собственици и тези на ван ГОГ се оказват несъвместими и той напуска през април 1876. Още веднъж се връща в Англия. В частното училище на пастор Стокс (Stokes) в Рамсгейт (Ramsgate), а по-късно в Айлуър (Isleworth), той получава място като помощник учител по френски, немски и аритметика срещу безплатна храна и нощувка, но без заплата. Едно зле платено място намира при методисткия свещеник Джонс (Jones) като учител и помощник-проповедник. Неговата първа, държана през ноември 1876 с изключително въодушевление, проповед бележи неговото безкомпромисно обръщане към евангелието. Същевременно се засилва и интересът му към рисуването. След коледната отпуска при родителите му, междувременно преместили се в Етен (Etten), те успяват да го склонят да не се връща повече в Англия.

Следва едно тримесечно пребиваване в Дортрехт (Dordrecht), където ван ГОГ работи като помощник в една книжарница. През пролетта на 1877, след уговорка с родителите си, той заминава за Амстердам за да се подготви за приемните изпити в теологичния факултет. Живее при чичо си Йоханес и се обучава по латински, гръцки и теология. Тъй като уроците са му много трудни и той е на мнение, че много от теологичните формалности при разпространяването на християнската вяра сред хората, са излишни, спира усилията си да следва теология. Вместо това през юли 1878 пътува до Брюксел и посещава тримесечен семинар за непрофесионални проповедници, но на заключителния изпит е определен като неподходящ. От декември 1878 живее в Боринажа (Borinage), южнобелгийска област за добиване на каменни въглища, където хората живеят в крайна нищета. В началото се установява в Патюраж (Pâturages) до Мон (Mons), по-късно живее във Вамс (Wasmes) и Камс (Cuesmes). Помага на болни и чете на миньорите от Библията. Тъй като е на мнение, че няма право да живее при по-добри условия от тези на неговите довереници, раздава всичко, което има, на нуждаещите се и до юли 1880 живее в страхотна мизерия. Появяват се много рисунки на миньори и на обстановката, в която работят. Макар брат му Тео, междувременно преуспяващ търговец на картини в Париж, да не е съгласен с начина му на живот, от лятото на 1880 започва да му изпраща пари да живее. Той ще го прави докато Винсент ван ГОГ е жив. През есента на 1880 Винсент ван ГОГ решава окончателно, че ще стане художник.

[редактиране] Холандският период

През октомври ван ГОГ започва половингодишно обучение по анатомични рисунки и перспективно рисуване в брюкселската Академия за изящни изкуства.

Април 1881 се връща при родителите си в Етен. През лятната ваканция ги посещава братовчедка му Кий Фос (Kee Vos). Плануваното от седмици посещение приключва внезапно и Кий отпътува със сина си за Амстердам, тъй като ван ГОГ се влюбва в нея и се стига до опити за сближаване от негова страна, на които тя не отвръща. За да избяга от упреците на семейството си, той посещава чичо си – художника Антон Мауве (Anton Mauve, 1838-1888) в Хага и го моли да го подпомогне в усилията му да стане художник. Той го посвещава в техниката на акварела и му подарява необходимите материали. Обратно в Етен възникват поредица акварели, рисунки и първи маслени платна. Той пътува декември 1881 до Амстердам в напразен опит да срещне К. Фос повторно. От януари 1882 е вече в Хага и се обучава интензивно при Мауве. Обучението прекъсва рязко през март, тъй като Мауве, по стара традиция, настоява ван ГОГ да тренира способностите си с рисунки на гипсови модели, последният, обаче е на мнение, че единствено рисуване сред природата и по живи модели може да го обогати.

Чичо му Корнелис Маринус ван Гог (Cornelis Marinus van Gogh) – търговец на произведения на изкуството – поръчва при него 12 изгледа от Хага с перо и туш за магазина си. Ван ГОГ се запознава с проститутката Класина Мария Хорник (Clasina Maria Hoornik), наричана от него Сиен, с която живее повече от година и през това време тя му позира многократно. През лятото се връща в ателието на Мауве. Занимава се с техниката на маслената живопис и с проблеми на теорията на цветовете. Палитрата през целия му холандски период е с тъмни, землисти цветове.

За да се посвети изцяло на живописта се разделя със Сиен, основната роля за което изиграва едно посещение на брат му Тео, и се премества в севернохоландската провинция Дренте, в торфеното селище Хоогвен (Hoogeveen). Самотната шир го подтиска и очарова същевременно.

Смазан от самотата той се връща през декември при родителите си в Нюнен (Nuenen), където остава до ноември 1885. През това време рисува почти 200 картини. Ван ГОГ заема ателие до къщата на баща си, където изпълнява и поръчката на един златар – Чарлс Херманс от Айндховен, който поискал да украси трапезарията си с шест картини. От октомври 1884 има и няколко художници аматьори от Айндховен като ученици. Една афера със съседката му Маргот Бегеман (Margot Begemann) приключва след опит за самоубийство от страна на младата жена.

Мъката навлиза на 26. март 1885 трайно в къщата на ван Гогови със смърта на бащата и го смазва психически.

През април със “Селяни, ядящи картофи” се появява неговия шедьовър от холандския период. Във витрината на търговеца на бои г-н Льор (Leurs) от Хага са изложени за пръв път творби на ван ГОГ. През ноември 1885 се мести в Антверпен, където участва в приемните изпити в училището по изящни изкуства (Ecole des Beaux-Arts). Тъй като междувременно парижкият художествен живот е забелязал ван ГОГ, той решава да взема уроци в парижкото ателие на Фернан Кормон (Fernand Cormon) и напуска Антверпен преди обявяването през март 1886 на резултатите от изпитите – отрицателни за него. Никога повече не се връща в Белгия и Холандия.

[редактиране] Париж

Чак след пристигането си уведомява брат си Тео за намерението си да се установи в Париж и той го приема в и без това тясното си жилище. По това време Тео е ръководител на една от галериите на фирмата Бусо и Валадон (Boussod & Valadon), наследницата на фирмата Гупил. Без да се бави ван ГОГ започва обучението си в ателието на Кормон, където се запознава с колегите си Толуз-Лотрек (Henri Marie Raymond de Toulouse-Lautrec, 1864-1901) и Бернар (Emile Bernard, 1868-1941). Чрез Тео влиза в контакт с импресионизма и с най-важните му представители: Реноар (Pierre-Auguste Renoir, 1841-1919), Писаро (Jacob Camille Pissarro, 1830-1903), Дега (Edgar Degas, 1834-1917), Синяк (Paul Signac, 1863-1935), Сисле (Alfred Sisley, 1839-1899), Моне (Claude Monet, 1840-1926) и Сьора (Georges Seurat, 1859-1891). Впоследствие пътищата на тези художници се разделят и като “чисти” импресионисти остават от тази група само Писаро и Моне.

Под тяхно влияние неговата землисто-тъмна палитра изсветлява и става по-слънчева. През следващите две години той рисува повече от 200 картини с мотиви от градския живот в Париж, Сена и околностите. Освен това рисува и множество автопортрети, даващи храна до ден днешен на поколения психиатри за изключително разнообразни анализи, отчасти откровено безсмислени.

Централно място за срещи на импресионистите, освен магазинчето на търговеца на художествени материали Жулиен (“татко”) Танги (Julien »Père« Tanguy), е “Кафе дьо Тамборин” (Café du Tambourine) на булевард дьо Клиши, с чиято собственичка Агостина Сегатори (Agostina Segatori), ван ГОГ има афера и на която прави портрет. Заедно с колеги той излага трайно работите си в кафенето. Единият от художниците е Гоген (Paul Gauguin, 1848-1903), който преди това е живял в Понт-Авен (Pont-Aven). Гоген, който е със същия тип тежък и несговорчив характер като ван ГОГ, отхвърля импресионизма като творческа заблуда, но хвали работите на ван ГОГ като „честно и истинско изкуство“ и предрича, че „светът ще говори за неговите картини“.

Различаващите се художествени мнения водят до разгорещени дебати до късно през нощта. Ван ГОГ експериментира с нови живописни техники. Така възникват няколко живописни платна в стил поантилизъм (виж Сьора и Синяк), подиграни от Гоген като “наукоподобно цапотене”, но и определени от ван ГОГ като грешен път за него. По-обещаващи се оказват опитите за “японизиране” – картини по японски дърворезби. Особено възторгнат е той от картините на Хокусай (Katsushika Hokusai, 1760-1849). От Танги получава през пролетта на 1887 две поръчки за портрети, така че парижкото пребиваване би могло да се определи като щастливо и плодотворно, ако някои проблеми от съвместното съществуване на двамата братя не помрачаваха картината. През юни 1886 двамата се изнасят от тясното жилище и се нанасят на ул. Лепик (Rue Lepic) 54, където има стая за ателие. Ван ГОГ упреква брат си в недостатъчни усилия при продажбата на картините му. Със сигурност безпочвен упрек, тъй като вкусовете на парижката публика са против неговото изкуство, а и против изкуството на повечето импресионисти. Това е една от причините, които го карат да напусне Париж през февруари 1888 в посока Прованс. Влияние оказва и Гоген, който мечтае на глас за преместване в така наречения рай на Тихия океан и философства за лечебната сила на слънцето. Допълнителна причина е очарованието, което оказва върху ван ГОГ японското изкуство. Светлите, цветни дърворезби го карат да търси 'японски' пейзажи и в неговите представи те са някъде на юг.

[редактиране] Арл

Заминавайки на юг неговата междинна цел е стария римски град Арл, който, обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и студ. Аналогично на една зимна японска дърворезба от Фуджияма той създава картини с различни изгледи от Арл. Противно на първоначалното му намерение да пътува до Марсилия, през пролетта на 1888 той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. Със затоплянето расте ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безпримерен хъс в работата, като обзет от бяс, осъществявана благодарение на постоянната помощ на Тео. Това е най-плодотворният му период с рисуването на най-известните му картини днес. Така през април той рисува серията си от цъфнали дървета, които и днес ни поразяват с интензивността на светлината и цветовете. В памет на наскоро починалия в Холандия негов учител – А. Мауве, той надписва една от тези картини със Souvenir de Mauve.

Макар, че изпраща многобройни картини на брат си в Париж, и мястото за съхранение на картини в неговата стая скоро свършва. През май наема дясното крило с 4 допълнителни помещения на така наречената “Жълта къща” заради цвета, с който я боядисва отвън. Липсват му пари за мебели и така помещенията остават до септември като складове за картини. Намаляването на парите е свързано с по-интензивното рисуване през лятото.

Пътувания в околностите на Арл го водят и до мястото за поклонение Сен-Мари-де-ла-Мер (Saintes-Maries-del-la-Mer), където се появяват скиците за неговите лодки на брега на Сен-Мари, които използва за рисуваните в ателието картини. А мостът на Ланглоа (Langlois) вероятно му напомня за Холандия докато го рисува. Междувремнно е осъществил близък контакт с някои от жителите на градчето, които с удоволствие му стават модели. Така възникват майсторските му творби “Зуавът”, “Арлезианката: Мадам Жино (Ginoux)” и “Пощальонът Рулен” (портрет на Рулен (Joseph Roulin). През август рисува серията слънчогледи, които чрез аукционите в края на двадесети век ще влязат в историята.

В края на юли умира чичо му Винсент в Холандия и оставя на Тео една значителна сума от състоянието си, придобито с търговия с предмети на изкуството, като изрично игнорира Винсент ван ГОГ. Тео въпреки това му превежда една значителна сума от това наследство, която му дава възможност през септември да мебелира къщата си. Така на преден план отново излиза мечтата му да основе с приятелите си колеги от Париж една колония на художниците – “Ателие на Юга”. Отгласът сред приятелите му в Париж е слаб и това го хвърля в депресия. Едничък Гоген, който отново е без средства в Понт-Авен, се съгласява след доста мотаене и то ако Тео поеме пътните разноски. Картините му от септември са различни: появяват се, отчасти в страховито действащи цветове, нощни изгледи от терасата на кафенето на площада в Арл и Звездна нощ над Рона. И собственият му автопортрет по случай пристигането на Гоген и нему посветен, въздейства с хладните си цветове като на човек, лишен от живец.

В жълтата къща ван ГОГ трескаво се подготвя за пристигането на Гоген. Боядисва отново предвидената за него стая и закача картините си със слънчогледи, за да създаде хармонична атмосфера. Но скоро след пристигането на Гоген на 23. октомври се оказва, че противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и за междуличностните отношения, са несъвместими. Двата месеца, които прекарват заедно, са изпълнени с разгорещени дискусии, спорове и горчилка. Разривът настъпва на 23. декември. След един яростен нощен спор Гоген излиза от къщата със заплахата да напусне следващия ден Арл. Ван ГОГ го проследява. Много по-късно Гоген ще твърди, че ван ГОГ го е заплашвал с бръснач, но на следващия ден с нито дума не споменава това произшествие. Ван ГОГ се прибира и в пристъп на автоагресия реже (вероятно малко парче) от ухото си. Тоталното отстраняване на ушната мида, пропагандирано в по-старата литература, е малко вероятно, тъй като този богато кръвоснабден участък на главата би предизвикал в такъв случай загуба на кръв, която неминуемо би довела до смърт. Парчето, вероятно от долната част на ухото, той занася на Рашел – проститутка, при която ходи редовно в местния бордей. Тя уведомява полицията, която намира ван ГОГ кървящ и в безсъзнание в леглото си. Настаняват го в местната болница. Тео, уведомен за случилото се от Гоген, преди отпътуването на последния от Арл, пристигна веднага при брат си. Лекуващият лекар обяснява, че освен от нараняванията, лекуват ван ГОГ и от многобройни пристъпи с неизяснена етиология, но че състоянието му се подобрява.

Тъй като, както за вида на самонараняването на ван ГОГ, така и за заболяването му няма достоверни съвременни данни, отдавна се спекулира с различни теории и тези. Ван ГОГ говори в някои от писмата си за епилепсия, но и постоянното пиене на абсент може да е изиграло роля за появата на някои симптоми.

Той е лекуван неколкократно до окончателното си отпътуване от Арл през 1888 и състоянието му видимо се подобрява. Поводът да напусне Арл е петиция от местни граждани до кмета на града, в която се настоява да бъде интерниран заради случилото се през декември и за “потайното” му държание в болницата. Макар, че приятелите му са на негова страна, той напуска дълбоко унизен и по препоръка на лекаря си се установява в наблизо намиращия се приют за душевно болни Сен-пол-дьо-Мазол (Saint-Paul-de-Mousole) в Сан-Реми-дьо-Прованс (Saint-Rémy-de-Provence).

[редактиране] Сан-Реми

Малкото селище Сен-Реми е на няколко километра от Арл, на половината път до Авиньон. В манастир от 12-и век е установена клиника, в която се лекуват според тогавашните разбирания душевно болни. Когато ван ГОГ се нанася като пациент на 8. май 1889, д-р Пейрон (Théophile Peyron) диагностицира при първия си преглед остра форма на епилепсия.

Ван ГОГ си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания видимо подобряват състоянието му. В началото с придружител – Ж. Пуле (Georges Poulet) ван ГОГ може да напуска клиниката за да рисува красивия пейзаж в околностите. През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове, маслинени дървета, ириси и кипариси. Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора извън клиниката.

През юни рисува главното си произведение от този период – “Звездна нощ”, за която ще стане дума още веднъж по-долу.

През фаза на тежко психично разстройство той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този припадък с ужасни халюцинации и последвала тежка депресия правят за следващите шест седмици всякаква работа извън клиниката немислима. След отшумяването на симптомите ван ГОГ се страхува от самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката. Той бяга от депримиращите покои на клиниката с тъмните ù коридори и мизерни стаи с прозорци с решетки като копира свои предишни произведения и рисува поредица от шест автопортрета; важен източник за тогавашното му душевно състояние, анализирано многократно впоследствие от психоаналитици и психиатри.

Д-р Анри Гасо анализира диагнозите на около 150 лекари през годините и стига до заключението, че през последните години от живота си ван ГОГ е страдал от епилепсия на темпоралния дял, ускорена от пиенето на абсент, при наличието на по-раншно лимбично увреждане. Различават се, освен това, два епизода на реактивна депресия и ясни биполярни аспекти в анамнезата (BLUMER, 2002). Следващите месеци – до май 1890 – създава поредица картини с религиозна тематика, както и копия по картини и рисунки на Рембрандт (Rembrandt Harmenszoon van Rijn, 1606-1669), Дьолакроа (Ferdinand-Victor-Eugène Delacroix, 1798-1863) и Миле (Jean-François Millet, 1814-1875). През февруари 1890 ван ГОГ научава за първата обстойна статия, посветена на него и изкуството му в реномираното списание за изкуство 'Mercure de France'. Художественият критик Орие (Albert Aurier) публикува в януарския брой похвална статия със заглавие Les Isolés, Vincent van Gogh. Същевременно получава вестта за продажбата на неговата картина “Червеното лозе” на худжничката Ана Блох (Anna Boch) в Брюксел. На шестия салон на независимите (Salon des Independants) в Париж е представен с 10 платна, които се обсъждат с подчертано добронамерен интерес. И точно в този момент ван ГОГ получава изключително тежък пристъп, продължил до април.

Приятели на Тео препоръчват лекаря и ценител на изкуството д-р Пол Гаше (Paul Gachet) в Овер-сюр-Оаз (Auvers-sur-Oise) в близост до Париж. Лекарят е съгласен да се грижи за ван ГОГ, който след отшумяването на последиците от последния си пристъп, е твърдо решен oа напусне Сен-пол-дьо-Мазол. През Париж ван ГОГ пътува месец май 1890 за Овер-сюр-Оаз.

[редактиране] Последните месеци

В Париж ван ГОГ се запознава със снаха си Йохана (Johanna (Jo) Gesina van Gogh-Bonger), омъжена от април 1889 за Тео и с племенника си Винсент Вилем, роден на 31. януари 1890. Прекарват няколко дни в хармония, посещават художници и приятели, както и няколко изложби. След три дни, обаче ван ГОГ е уморен от прекалено хаотичния и напрегнат живот в Париж и отпътува за Овер.

Първата му стая е в странноприемницата Сен-Обен (Saint-Aubin), от където скоро се мести в къщата на семейство Раву (Ravoux). Малкото село в покрайнините на Париж му дава необходимото спокойствие за да се върне към творческото си майсторство. Веднага след пристигането си той се залавя за работа с неподозирана интензивност. Докато за една година в Сан-Реми картините са 140, то в оставащие му 3 месеца са повече от 80. Рисува изгледи от селото, църквата и портрети на жителите. Бързо се сприятелява с д-р Гаше и децата му Маргарит и Пол. Проникновените портрети на лекаря са измежду главните му произведения от този период. Извън тези приятелства той се чувства чужд в Овер. Не се среща почти с никого. И все пак това са най-щастливите му седмици през последните години. За това допринасят вероятно растящата му популярност и растящото признание в художествените среди. Тук в Овер той започва де си мисли за постоянно жилище и за нов вариант на Жълтата къща. Пристъпите му са изчезнали и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.

На 6. юли посещава брат си в Париж. Идва във възможно най-неподходящото време. Има различия между Тео и собствениците на магазина, племенникът му Винсент Вилем е тежко болен, а жилището на Тео, донякъде и поради натрупалите се непродадени картини на художника, за пореден път е станало тясно. След една кавга ван ГОГ прекъсва посещението си и се връща депримиран в Овер. Оптимистичната радост от живота отново отстъпва на депресията в писмата и картините му. Смяната на настроенията и фазите на дълбока тъга зачестяват (впрочем ван ГОГ често повтаря на английски, че тъгата е по-добра от радостта: Sorrow is better than joy!). Наред с ведри картини като “Кметството в Овер” от 14. юли 1890, се зареждат картини с все по-тъмни дъждовни облаци като “Житна нива под бурно небе” и “Събирач на сено в дъждовен ден”. И въпреки това, като че ли няма признаци за наближаващата катастрофа. В последното си писмо до Тео от 23. юли той моли да му изпратят бои и платно.

Вечерта на 27. юли се прибира и хазяйте му забелязват, че очевидно страда от силни болки и викат д-р Гаше с още един лекар. Те скоро установяват, че в гърдите на ван ГОГ е заседнал куршум, който е невъзможно да отстранят. След като се погрижват за раната лекарите ограничават усилията си в облекчаване на болките. Писмо от д-р Гаше до Тео изпращат по куриер и Тео пристига веднага на смъртния одър на брат си. Двамата братя прекарват деня в спомени за общите години в Холандия. В ранните часове на 29. юли 1890 Винсент ван ГОГ умира с думите “Иска ми се да мога да умра така”. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на приятели и колеги. Ковчегът е отрупан с далии и обичните слънчогледи. Надгробното слово държи д-р Гаше, но плачът му става неудържим и той прекъсва без време хомяжа за своя приятел.

Тео ван Гог преживява брат си само шест месеца. След смъртта му в Утрехт през 1914 тленните му останки са преместени в Овер до гроба на брат му.

Извън поредицата спекулации за непосредствения повод за самоубийството на ван ГОГ, най-вероятната причина е страха от невъзможността да продължи да работи. След женитбата на Тео и раждането на детето, ван ГОГ се опасявал от това да не създава материални затруднения на брат си. Тео го подпомага през изминалите 10 години с безброй доставки на материали и превеждане на пари, което, в крайна сметка прави изобщо възможно интезивното занимание с живопис. Изместването на приоритетите в живота на Тео към новото му семейство, според ван ГОГ, би могло да затрудни художническите му занимания или даже да ги спре изцяло. За всичко направено от брат му за него като художник за тогавашния момент не е имало реалистични изгледи да компенсира разходите чрез продажбата на картини си.

Душевните му терзания заради трайния търговски неуспех на картините му е честа тема в писмата. Понякога се изкушава да се надява, че картините му могат да придобият по-висока стойност след смъртта му, както при един от неговите кумири – Жан-Франсоа Миле. Но възходът му до художника на най-скъпите картини в историята на изкуството започва едва през следващия век.

[редактиране] Успех приживе

През март 1882 получава първата си поръчка от чичо си – една серия от 12 изгледа от Хага (виж по-горе); един от тях е продаден със сигурност. Ван ГОГ пише в писмо 180: „.. И ето го идва К. М. и поръчва 12 малки рисунки с перо и туш, изгледи от Хага по един имперски талер единия – цената определена от мен, тъй като видя няколко, които бяха готови ..“. За златаря Чарлс Херманс от Айндховен рисува през 1884 вече споменатите шест картини, за които ван ГОГ потвържава в едно от писмата, че е получил пари. Пейзажът “Червеното лозе”, рисуван през 1888 в Арл и изложен през 1890 на една изложба в Брюксел, е купен от А. Блох. От служебната кореспонденция на магазина, чийто управител е Тео ван Гог, става ясно, че един автопортрет на В. ван ГОГ е продаден в Англия. На няколко места се срещат и указания за продажбата на една картина, наречена “Селски път с кипариси”.

[редактиране] Картините

Типично за късните му картини е пастьозното нанасяне на боите и спонтанния му дуктус, ярките цветове и цветовата символика. Ван ГОГ принадлежи към първите художници, които целенасочено използват комплементарния контраст на цветовете, както в “Лодки от Сен-Мер”. Що се отнася до формите, от които се изграждат картините му, едно актуално проучване, публикувано в Nature News от 7. юли 2006, стига до заключението, че неговите картини съдържат образци от светло и тъмно, следващи плътно основната математическа структура на турбулентния поток (ANONYM, 2006). Примери в това направление са “Звездна нощ” (1889), “Път с кипариси и звезда” (1890) и “Житна нива с гарвани”.

[редактиране] Виж също

  • Van Gogh Museum in Amsterdam

[редактиране] Източници

  • ANONYM: 2006. Nature news. 07. July |doi: 10.1038/news060703-17|
  • BLUMER, D: 2002. The illness of Vincent van Gogh. Am J Psychiatry, 159 (4): 519-26
  • COLLECT.: 1977. Letters of Vincent van Gogh 1886 - 1890, a Facsimile Edition. Scolar Press, London & Meulenhoff, Amsterdam
  • ERPEL, F.: 1965 & 1968. Vincent van Gogh. Sämtliche Briefe. Henschel-Verlag, Berlin
  • GOGH, van J.: 1914. Brieven. Cohen van Gosschalk. Berlin
  • GOGH, van V. W.: 1953 & 1974. Verzamelde Brieven van Vincent van Gogh. Wereld-Bibiotheek, Amsterdam & Antwerpen
  • GOGH, van V. W.: 1958. The Complete Letters of Vincent van Gogh. Little, Brown & Co.

[редактиране] Литература

  • BAART-DE LA FAILLE, J.: 1928. L'OEuvre de Vincent van Gogh. Catalogue raisonné. Tôme 1 - 4. G. van Oest, Paris & Bruxelles
  • BAART-DE LA FAILLE, J.: 1930. Les Faux van Gogh. G. van Oest, Paris & Bruxelles
  • BAART-DE LA FAILLE, J.: 1939. Vincent van Gogh. Preface de Charles Terrasse. Hyperion, Paris
  • BAART-DE LA FAILLE, J.: 1970. The Works of Vincent van Gogh. His Paintings and
  • BREMMER, H. P.: 1911. Vincent van Gogh, Inleidende Beschouwingen. Versluys, Amsterdam

Drawings. Meulenhoff, Amsterdam

  • HULSKER, J.: 1973. Van Gogh door Van Gogh. De brieven als commentaar op zijn werk. Meulenhoff, Amsterdam
  • KOLDEHOFF, S.: 2003. Van Gogh - Mythos und Wirklichkeit. DuMont, Köln

[редактиране] Филми

  • Vincent van Gogh. САЩ, 1956; Режисьор: Винсенте Минели, с Кърк Дъглас и Антъни Куин. По романа на Ъ. Стоун. А. Куин получава Оскар за второстепенна роля.
  • Vincent and Theo, САЩ, 1990; Режисьор: Робърт Олтмън, с Тим Рот и Пол Рейс.

[редактиране] Външни препратки