Добри Войников
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добри Попов Войников български културен деец |
|
Роден: | 10 ноември 1833 Шумен, България |
---|---|
Починал: | 27 март 1878 Велико Търново, България |
- Информация за едноименното село можете да намерите на Добри Войниково.
Добри Попов Войников (10 ноември 1833 г., Шумен — 27 март 1878 г., Търново).
Възрожденски учител, писател-драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български режисьор; един от учредителите на Българското книжовно дружество (дешната БАН). Първоначално учи в Шумен при С. Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т. нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874).
През 1874 г. приема руско поданство и се връща в Шумен. По време на Руско-турската освободителна война 1877—1878 става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална трупа, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. От 1870 до 1876 продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен.
Съдържание |
[редактиране] Произведения
[редактиране] Исторически пиеси
- Райна княгиня (1866)
- Покръщение на Преславски двор (1868)
- Велислава, българска княгиня (1870)
- Възцаряването на Крума Страшний (1871)
[редактиране] Комедии
[редактиране] Битова драма
- Диманка или вярна пръвнинска любов (ръкопис)
Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.