Войнягово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войнягово е село в Южна България. То се намира в община Карлово, Област Пловдив.
Войнягово | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Пловдив |
Община: | Карлово |
Население: | 1 347 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 318 м |
Пощ. код: | 4347 |
Тел. код: | 031393 |
Геогр. положение: | 42° 34' сев. ш. 24° 45' изт. д. |
МПС код: | РВ |
Кмет или наместник | |
Цветан Пармаков |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Войнягово се намира в северните поли на Същинска Средна гора, като най-високи върхове в землището му са - Карасиврия, Голямо Градище и Кинанов връх. На изток от селото, на около километър и половина, тече река Стряма, която приема единствения приток от землището на Войнягово, дерето"Куманица", което протича непосредствено до северния край на селото. В миналото преди да бъде канализирано то често заливало селото при приижданията си след порои. Землището на Войнягово е много добре очертано географски-на север граница е баира "Чегрей", на запад - билото на Средна гора, на юг - баирите "Малки стеници" и "Големи стеници", а на изток - река Стряма. Има извор на минерална вода, който не е проучван и не се използува (м. "Ральов гьол"). Водоснабдяването в миналото е ставало чрез кладенци, като в селото е имало 7 обществени кладенеца, а по-късно почти всяко домакинство е изкопало собствен кладенец (водата излиза на около 6-8 метра дълбочина). Сега има модерен водопровод и всички домакинства са водоснабдени. Селото е единственото в община Карлово, което има канализация за отпадни води (мръсна канализация). От центъра на общината отстои на 9 км, а от курорта град Баня на 7 км. Има удобни транспортни връзки с Карлово и Баня. Релефа и климата на войняговското землище позволявя отглеждането и на житни , и на технически култури (лозя, рози, тютюн), и на овощарство, както може да се отглежда и едър и дребен рогат добитък. Зимата е мека и тук виреят такива топлолюбиви култури като-смокиня, мушмул, дюля, лавър (дафинов лист) и др. Лятото също се отличава с по-голяма прохлада от температурите в съседното село Дъбене например. Климатът и чистата природа могат да бъдат единственото обяснение за дълголетието на войняговци. Рекорда по дълголетие държи баба Гана Николова (1785-1905), чийто рекорд от 120 години все още остава ненадминат.
[редактиране] История
В землището на Войнягово има останки от праисторически селища от времето на каменно-медната епоха (халколита) на няколко места, които са в пряка връзка с халколитната култура"Саровка" от съседното село Дъбене, станала изключително известна със златните си съкровища открити напоследък. Има останки и от тракийски поселения, а и няколко находки от тракийски и древногръцки монети-предимно тетраоболи и тетрадрахми. През трако-римския период просъществувала пътната станция "Виа Мата" (м. "Големи Стеници") на пътя Филипопол-Субрадице (дн. с. Хр. Даново) -Мелта /дн. Ловеч/, а също има и няколко селища от този период, като най-голямото от тях в м. "Чегрей" просъществувало дори до XV век. Колко рано прониква християнството в този район е видно от развалините на няколкото черковища из войняговското землище, най-ранното от които в м. "Пресвята" е от ок. V-VI век сл. Хр. Пак от същото време е и това в м. "Чегрей". От времето на Византия , I-во и II-ро българско царства са:"Димитрова черква" в едноименната местност, "Атанасова черква"в м. "Светата вода", и черковището"Летни св. Никола" в м. "Черковището". През време на Средновековието селището многократно преминавало ту в българско , ту във византийско владение, докато във втората половина на XIII век окончателно останало в пределите на българското царство. Една легенда сочи като основател на селото болярина Войнег, който събрал пръснатите по Средна гора колиби в едно село, което приело името му. За съжаление никъде в историческите документи не се среща името Войнег, което оставя легендата легенда. Във времето на османското нашествие селището в м. "Чегрей" е напуснато от жителите си, като част от тях се заселили при прадедите на войняговци, а землището му било присъединено към това на Бере(н)де /Войнягово/ като "мезра Куманица" - т. е. запустялото село Куманица, а данъците му също са поети от населението на Бере(н)де. Има по-правдоподобно обяснение за произхода на името, което ще бъде изложено на съответното място. Османското нашествие заварва селището Бере(н)ьде /дн. Войнягово/ на около 1 км северозападно от днешното местоположение на селото в м. "Калугерец", а църквата му била "Св. Атанасий", развалините на която стояли там до унищожаването им в 1902г. Селото най-вероятно още във времето на Второто българско царство е било със статут на войнишко селище, който статут запазва дори до 1839г. , когато с Гюлханския хат-и-шериф тази категория население е освободена от войнишките си тегоби. Селото е било войнишко и това категорично сочи едно "Ходут-наме" (документ описващ границите на селото) от 1712г. , където изрично се упоменава и взимания от селото "войнишки данък"и войнишките"бащини", пак тук за пръв път се споменава и за отглеждането на маслодайната роза Rosa damascena в м. "Гюловите" . В един османски регистър от 1576 селото е записано под името Бере (н) де кьой , с това име селото фигурира и в "Ходут-наме"-то от1712г. Името "Беренде" е от тракийски произход, като то е производно от тракийската дума "брендон" (елен) , или иначе казано би трябвало да се казва Еленово (село) . Поради войнишкото си население, което в онази епоха се наричало "войнигани", селото от края на XVII век започнало да се нарича Войниганово, а впоследствие с по-съкратеното Войнегово/Войнягово, според западния или източния български диалект. От средата на XVIII в. има и църковни приписки, където се упоменава с името Войнягово. Има някои податки и загатвания , че днешното село Войнеговци (днес квартал на София) е заселено от изселници от Войнягово, някъде през XVI / XVII в. Пак тогава е основан и манастира "Св. Димитър"в землището на Войнеговци, а св. Димитър е светията-покровител на Войнягово. Във време на османското владичество Войнягово е приемало преселници от разни краища на българското землище. Помнят се преселвания и изселвания в селото през XVII и XVIII век както от околните селища, така и от Ямболско, Старозагорско, Чипровци, Стрелча, Троянско и т. н. В XIX век започва и разселване на войняговци. Към 1829 част от населението на Войнягово се изселва заедно с руските войски в Бесарабия, в селото Башкьой (дн. Румъния) . През 1852/53 г. е построена и осветена църквата "Св. вмчк Димитрий", до която е съхранено училището, в което Васил Левски е учителствувал през 1864/66 г. то е в черковния двор и днес е музей за историята на селото. От селото са излезли много хайдути и войводи, измежду които по-известни са Вълко войвода и Петър Петков Топалов. Тук в 1865 г. В. Левски основал първото"Тайно братство"-прототип на по-късните революционни комитети. Има някои податки, че Васил Левски е основал и читалището, което във време на Освобождението се разтурило. През 1900 г. то било възобновено от учениците на Апостола, като му било дадено и името "Васил Левски". Днес то е средище на културния живот в селото и пазител на традициите на Войнягово. Войняговци взимат дейно участие и в църковно-националните, и в национално-освободителните борби. Във времето на подготовка на Априлското въстание Войнягово е посещавано поне два пъти от главния апостол на IV-ти /Панагюрски / окръг Панайот Волов, който го намерил много добре подготвено и въоръжено. За съжаление, обаче войняговци делегирали правата си да ги представлява на Великото народно събрание на Оборище представителя на гр. Карлово Васил Платнаров, който бил върнат от войводата Г. Бенковски, поради нередовни пълномощия. Така селото и комитета му останали извън събитията и обявяването на Априлското въстание. От селото са излезли трима участници в Опълчението. Войняговци се включват активно и в Съединението и последвалата го Сръбско-българска война, като дават три жертви в тези събития. Към края на XIX век започва разселването на войняговци не само из околията-Войнягово е "метрополия" на села като: Анево, Московец, Иганово, Васил Левски - в бившата Карловска околия, а извън нея-Сухозем, Бегово, Пъдарско, Осетеново, че даже и на търговищките села - Бистра и Манастирци. В I-та и II-та Балкански войни за обединение на българските земи Войнягово дава 76 жертви, а в I-та световна война още 24. През 1942 г. полк. Петър Димков (известен народен лечител) открива паметна плоча с имената на загиналите във войните , която и до сега се намира на източната стена на църквата. През II-та световна война Войнягово дава 8 жертви от 165 участници в двете фази на войната. В периода 1941/44 когато в България се вихри т. нар. партизанско движение от Войнягово излиза една чета от около 20 души, известна като "Войняговска чета", като най-изявени водачи са Коста Митев /Карамфил/ - 1920-1943 пряк потомък на войводата Петър Петков , и Иван Пръмов - 1921 - 2005, който през годините 1957/62г. е министър на земеделието и горите в правителството на Антон Югов.
[редактиране] Религии
Селото е населено изключително с жители изповядващи християнството в източноправославното му изповедание.
[редактиране] Обществени институции
- Училище "Васил Левски" (основано около 1862, закрито през 2006)
- Читалище "Васил Левски" (основано през 1900)
- Църква "Св. вмч Димитрий" (съградена 1852-53)
- Потребителна кооперация "Прогрес" (основана през 1930)
- Фармацевтична фабрика"Костилка"(шеговито название на ракиджийницата -построена 1936)
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
- Селският събор в село Войнягово се провежда на празника "Свети Дух", който е подвижен прaзник - т.е. мести се според Великден, като се пада на 50-я ден след Великден.
- Прави се курбан на патронния празник на църквата - Димитровден - 26 октомври.
== Личности ==
От Войнягово е малко известния в нашата история войвода на чета през 1867 г Петър Петков Топалов(1843-1876)известен и като Димитър Топалов или Димитър Войняговеца,който заедно с войводите Панайот Хитов и Филип Тотю води четата си в боеве по Стара планина и Средна гора.Той е един от най-близките сподвижници на В.Левски във време на учителствуването му във Войнягово,а и след това.Левски е имал пълно доверие в него.За последен път името на П.Топалов се споменава през 1876г като пълномощник на БРЦК(Гюргевския комитет)за сливенския рев.окръг.Негов правнук е известния партизански командир Коста Митев(Карамфил)(1920-1943)
[редактиране] Други
Ефирните телевизионни програми за Карлово, Сопот и Хисаря се излъчват от ретранслатор край Войнягово.
[редактиране] Литература
- Ралев, Лило. „Говорът на село Войнягово, Карловско“. Българска диалектология, кн. VІІІ, София 1977, с. 3-199
Професор Любомир Милетич в Източнобългарските говори разделя говорите на българите в региона, като смята,че са по-близо до балканските, по-точно до калоферския, карловския и старозагорския. Професор Стойко Стойков в Българска диалектология разглежда говорите в региона като част от централния балкански диалект.
Някои от фонетичните особености на войняговския говор са:
- Типичната за повечето източни говори пълна редукция на широките гласни в неударено положение – зилѐну, бъшта̀, мисо̀.
- Ъ вместо старобългарския голям юс – сът, крък, зъп.
- Различен застъпник на старобългарския ят, като в книжовния език – б’ал – бели, за разлика от рупското и пловдивско б’ал – б’али.
- Изпадане на съгласната х или заместването и с й или в (ф) – суф ляп, ръзло̀пчвъм, мъйнѝ съ.
- Изпадане на съгласната т от групата стр – срѝнъ, сесра̀, Сря̀мъ.
- Твърди гласни в глаголните окончания за 1 л.ед.ч. – но̀съ, о̀дъ, къ̀пъ, въръ̀.
- Превръщане на групата съгласни мн във вн – сто̀внъ, по̀внъ, тѐвну.
Някои от морфологичните особености на войняговския говор са:
- Членната форма за м.р винаги -ът – Излѝзъм на пъ̀тйът, Дай ми но̀жът.
- Членна форма -тът за съществителни от ж.р., завършващи на съгласна – султъ̀т, кръфтъ̀т, ноштъ̀т.
- Често членуване на мъжките лични имена - Да̀дуф гу нъ Никула̀йът - може би под гръцко влияние.
- Частици за бъдеще време " жъ" . Някои от лексикалните особености на говора са:
- Наречие вѝдилу вместо светло – И дъ съ прибирѐш пу вѝдилу!.
- Наречия зъра̀н – утре сутрин, уза̀рнъ – днешната, минала сутрин.