Боян-Енравота
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети мчк. Боян-Енравота е син на хан Омуртаг, по-голям брат на хан Маламир и първият мъченик на българската църква от български произход. Той е първият канонизиран български светец, живял преди официалното приемане на християнството в България и изграждането на църквата като институция.
[редактиране] История
Енравота бил под влиянието на пленения византийски епископ Кинам и приел християнското кръщение от него под името Боян. Прабългарската династия не могла да допусне потъпкването на родовата вяра в Тангра и Боян-Енравота бил лишен от престола. Наследникът на Омуртаг - Маламир се опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Боян отхвърлил предложението и Маламир го наказал със смърт.
Преди да бъде посечен, мъченикът изрекъл слова, които само 3 десетилетия по-късно се оказали пророчески: "Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат храмове на истинския Бог и чистите свещеници, чисто ще служат на чистия Бог!" - така Боян предрича покръстването на българския народ. Пречупена през християнската символика кръвта на Св. мчк. Боян е като кръвта на жертвения агнец, който пречиства старото, за да се роди новото - тя е пролята в основите, върху които след това ще бъде изградена българската църква. Чества се на 28 март.