Английски футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Картинка:TheFA1.JPG‎


Футболът е национален спорт на Англия и има своето важно място в английския начин на живот. За родина на съвременния футбол се смята Англия, въпреки че древните народи са играли подобни игри, но с много големи различия в правилника.


Съдържание

[редактиране] История на английския футбол

[редактиране] История на футбола от древността до началото на XX век

Изследователи на играта твърдят, че има сведения за състезания подобни на футбола още по времето на древните китайски династии. Древните гърци и римляните създават играта “Харпастум”, която според техните описания се приближава до днешните ни представи за играта ръгби. Римските легиони пренасят “Харпастум” на остров Великобритания. Целта им била тя да се стане част от военната подготовка на легионите.

Британците възприемат много бързо футбола и той се превръща във всенародно забавление. Съседни селища организират импровизирани срещи, в които понякога се стига до насилие. През XIV век уличните футболни мачове стават популярни в редица градове. Мнозина английски крале предприемат мерки срещу футбола. Тяхното мнение било, че футбола отвличал вниманието на английската младеж от язденето и стрелбата с лък, които са били от значение за по-нататъшната им военна служба. Забраната и заплахата от затвор за практикуващите футбол само привидно намаляват неговото значение в народния начин на живот.

В края на XVII век и началото на XVIII век футболът намира все повече последователи. През 1848 година са написани първите правила, които са били 10 на брой. Регламентира се, че използването на ръце се забранява за всички играчи с изключение на вратаря. Учреден е и първият футболен клуб в света – ФК Шефийлд през 1855 година. Последва основаване на все повече отбори на територията на страната. В една популярна лондонска кръчма се осъществява събирането на представители на клубове. Утвърждават се правилата създадени за футбола и се учредява Футболната Асоциация. Несъгласните с решенията взети на тази среща и по-точно относно докосването на топката с ръце (начело с представителите на колежа в град Ръгби) се обосовяват в Ръгби Съюз. През 1871 година се ражда идеята за състезание включващо всички членове на ФА. В първия финал за Купата на Футболната Асоциация (F. A. Cup) ФК Уондърърс печели срещу Ройъл Енджиниърс с 1-0. Регламента на този най-стар футболен турнир в света се запазва почти без изменения и до ден днешен. Играе се една среща на терена на изтегления по жребий отбор. При равенство следва преиграване като домакина се разменя. В началните години няма ограничения за броя на преиграванията, но през 80-те години на XX век се ограничават само до едно преиграване като при равенство и във него следват продължения и дузпи.

През 1888 година се появява идеята за създаване на редовно първенство с участието на определен брой тимове. Първият шампион на Англия е Престън Норд Енд, който печели и ФА Къп през същата година без да допусне гол в турнира. През 1891 година се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа). 1898 година се въвежда промоция и изпадане между първите две дивизии на английския футбол.

Последното разширение на Футболната Лига става през 1921 година, чрез въвеждането на северна и южна Трета Дивизия. Този формат на най-горните етажи в английската футболна пирамида се запазва до началото Sky Sports и Премиършип ерата.

Десетилетията преди Първата Световна Война минават под доминацията на Астън Вила, Евертън, Съндърланд и Ливърпул. Популярността на английската игра по света довежда от учредяване на ФИФА (Световна футболна организация).

[редактиране] Години между двете световни войни

Застоя във футболния живот на англичаните по време на войната дава своето отражение в следвоенните години. Хората са жадни за футбол и развлечения повече от всякога. “Обичайните заподозрени” – Астън Вила, Съндърланд, Ливърпул и Евертън вече имат по сериозна конкуренция в лицето на Хъдърсфийлд на Хърбърт Чапман, треньорът иноватор на системата WM, която носи три поредни титли на Хъдърсфийлд. Арсенал привлича Чапман в редиците и това става причина за преминаването от среднячество към жажда за трофеи. Смъртта на Чапман потопява в скръб всички английски запалянковци. Мечтите им за спечелване на Световната купа са се свързвали преди всичко с разнообразните и енциклопедични познания на великия Чапман за футболната игра. В годините между двете Световни войни влияние върху играта оказват методите на Чапман и на английската футболно поле се настаняват нови достойни претенденти за слава Арсенал, Шефийлд Уензди. Последната си титла печели славния отбор на Съндърланд през 1936. Клубът изтърпява повече от 70-годишно чакане без успехи в първенството.Любопитен факт е, че Съндърланд е последният отбор с раирани екипи, който става шампион на Англия. До днешни дни тази тенденция не е нарушена. Втората световна война погубва надеждите на още много клубове за слава на футболния терен. Мнозина английски играчи са изпратени да бранят честта на английската корона по бойните полета на Европа.

[редактиране] Години след Втората световна война

Изтощени от мъките на войната тълпи препълват английските стадиони, когато първенството е подновено през 1947 година. Следвоенните години между 1948 до началото на 70-те принадлежат с променлив успех на Ливърпул, Манчестър Юнайтед. Тимът от Йоркшър Лийдс поддържа изключителна постоянна форма, но на 5 пъти остава на крачка от върха на английския футбол и само веднъж печели първенството. На международната сцена се учредява УЕФА (Организация на европейските футболни асоциации). Идеята за турнир на шампионите на отделните страни се заражда по особен начин. Английският клуб Уулвърхемптън Уондърърс предприема турне до СССР и в контролни срещи побеждава редица руски тимове като при това се “самообявава” за шампион на Европа (Уулвърхямптън е и шампион на Англия в този период). Шеговитата и не на място надменност на Уулвс според някои специалисти вдъхновява Габриел Ано (журналист във вестник Екип от Франция) да измисли концепцията за Купата на европейските шампиони (КЕШ) през 1956 година. След 2 години е съзададена и втората по занчимост надпревара носеща името Купа на УЕФА (наречена тогава Купа на панаирните градове). През 1961 година се ражда и турнира за Купата на носители на купи – КНК. През 1965 година е въведено правилато, че контузен футболист може да бъде заменен по време на футболната среща. Въвеждането на резервите е крачка напред в развитието на модерния футбол.

[редактиране] Английският футболен “Ренесанс” от 1966 до 1985

Възраждането на една футболна сила

Англия е домакин на седмото Световно първенство по футбол през 1966 година. Английският национален тим побеждава всички по пътя към финала. Там се среща със своя стар съперник ФРГ в най-скандалния мач в историята на футбола. Мачът завърша драматично 2-2. Продълженията решават съдбата на световната титла. Англия бележи чрез Хърст гол, който може би само главния съдия вижда. Споровете дали топката е пресякла напълно линия на немската врата разпалват футболната вражда между двете нации и до днес. Чрез още един гол Англия си осигурява триумфа в турнира за първи и единствен досега път в историята си с крайното 4-2. Капитанът Боби Мур вдига “Златната Нике” и потопява цяла Англия в сълзи на радост от сбъднатата мечта.

Подемът се пренася и на клубното поле. Английските тимове заместват Реал Мадрид като доминираща сила в турнира за КЕШ. Манчестър Юнайтед печели трофея през 1968 година след победа над португалския Бенфика. В периода от 1977 до 1982 година неизменно английски тим триумфира с КЕШЛивърпул през 1977, 1978; Нотингам през 1979 и 1980 защитавайки своята КЕШ в два поредни сезона. Клубът печели слава благодарение на гениалния наставник Брайън Клъф. С една шампионска титла той печели два пъти КЕШ, за да се превърне в един от най-успешните английски наставници. През 1981 и 1982 година следват успехите съответно на Ливърпул и Астън Вила в същия турнир. Новият успех на Червените от Мърси през сезон 1983-1984 над Рома след изпълнение на дузпи утвърждава Ливърпул като най-успешния клуб през 70-те и 80-те години на XX век и доказва могъществото на английските клубове на Стария континент под ръководството на легендарния Бил Шенкли.

Другите европейски надпревари също са печелени много кратно от английски клубове. Тотнъм, Ливърпул, Лийдс и Ипсуич триумфират с Купа на УЕФА, а Тотнъм, Уест Хям Юнайтед, Манчестър Сити, Евертън печелят КНК през периода от 1960 до 1985.

[редактиране] Трагедиите в английски футбол

[редактиране] ”Бебетата на cър Мат Бъзби”

Големият отбор на Манчестър Юнайтед известен с прозвището “Бебетата на Бъзби” на 6 февруари 1958 загива в самолетна катастрофа в Мюнхен.Това лишава клубът е цветът на футболната младеж на Острова по това време. Мнозина смятат, че това е краят на Манчестър Юнайтед, но сър Мат Бъзби създава нов отбор, който печели КЕШ 10 години по-късно за да опровергае критиците си.

[редактиране] Хейзел – убитите футболни мечти на цяла нация

Финалът за КЕШ през 1985 година завършва с победа на Ювентус над Ливърпул с 1-0. Но както в много случай, така и тогава резултатът е бил без значение. 39 души, повечето италианци, загиват преди началото на срещата при хулигански прояви на феновете на Ливърпул, които според някои източници са били провокирани от италианските тифози. Мачът се състои въпреки трагедията, която е най-абсурдното в тази черна страница от световния футбол. Всички английски клубове са наказани с изваждане от европейските турнири за 5 години, а за Ливърпул е оповестено допълнително наказание от още 3 години, което бива намалено на 1 допълнителна година. Слухове и непотвърдени източници твърдят, че освен фенове на Ливърпул във фаталните хулигански сцени са взели участие и фенове на Челси и Уест Хям Юнайтед пристигнали в Брюксел с цел единствено да мерят сили с италианските запалянковци, а не за да гледат мача. Жестокото наказание довежда английсия футбол до изолация и довежда неизбежно до тежка криза на Острова.Феновете на Евертън проклинат този момент, защото тимът им е шампион на Англия през същата година и според заради градските им съперници клубът е пропуснал златната си възможност за триумф в КЕШ.Трагедията оставя незабравим белег и едва не погубва футбола в страната негова създателка.

[редактиране] Хилсбъро – споменът за "Хейзел" възкръсва с пълна сила

5 години след печалният финал за КЕШ на "Хейзел", драмата се повтаря този път в мача Ливърпул-Нотингам за ФА Къп игран в Шефийлд. Стадион Хилсбъро става арена на потресаващи събития. 95 англичани намират смъртта си след като са премазани от тълпата. Смъртта на невинни хора и зачестяващото футболно хулиганство стават едни от най-черните страници в историята на английския футбол.

[редактиране] Декадата на Алекс Фъргюсън

През 1987 година спонсорството на Футболната лига е поето от банка Barclays. Инвестициите във английския футбол се увеличават неимоверно и това води до учредяването на Висшата лига, самостоятелна от влиянието на Футболната лига. Парите стават доминиращият фактор както в английския в частност , така и в световния футбол. Алекс Фъргюсън и неговият Манчестър Юнайтед превземат английския футболен връх. През декадата 1993-2003 единствено Блекбърн и Арсенал нарушават епизодично хегемонията на “Червените дяволи”. Водени от легендарния френски реализатор Ерик Кантона Манчестър Юнайтед завоюва шампионата на Англия неколкократно и това се случва с огромна преднина пред останалите клубове в лигата. Неминуемо през 1999 година се стига до невиждан требъл от страна на Манчестър Юнайтед. Те завоюват титлата на Англия, Ф.А. Къп и КЕШ. Финалът за КЕШ срещу Байерн Мюнхен остава като най-драматичния в историята на футбола. Играчите на Алекс Фъргюсън вкарват два гола в добавеното от съдията време и обръщат от 0-1 до 2-1 потапяйки цяла Бавария в горчиви сълзи. Фъргюсън се утвърждава като най-успешния мениджър в съвременния футбол със спечелените от него 7 шампионски титли и редица домашни купи както и успехът над Байерн Мюнхен за КЕШ.

[редактиране] Милиардите на Абрамович, феноменът Челси и бъдещето на английския футбол

Когато нещата не стават с пари – стават с много пари. Тази народна мъдрост е в пълна сила, когато руският милиардер Роман Абрамович купува Челси през 2003 година за сумата от 70 млн. паунда. Руският олигарх инвестира за 3 години над 400 млн. паунда за закупуване на футболисти. Революцията на Абрамович води спечелването на две титли от Челси в рамките на неговото управление. Жозе Мауриньо и парите на губернатора на Чукотка са в основата на феномена Челси. Скандалният полуфинал за КЕШ между Ливърпул и Челси завършва с победа на Ливърпул със спорен гол. Разприте дали топката е пресякла линията на вратата на сините от Лондон са повод за дебати подобно на финала за Световната купа през 1966. Последвалият успех на Ливърпул след дузпи срещу Милан доказва тезата че и без стотици милиони за трансфери силният британски дух е способен да обръща мачове от 3-0 до 3-3. Критиците на футболната глобализация имат пълното право да роптаят. Многото легионери от Португалия, Франция и Испания в редиците на водещите богати клубове повдигат качеството на шампионата, но намаляват шанса за изява на младите английски футболисти. Стига се до тъжния парадокс клубове със славна история като Нотингам Форест, Лийдс, Съндърланд и Уулвърхемпън да се лутат по долните дивизии на Футболната лига заради липса на средства, докато господарите на футболния пазар като Арсенал да не включват английски футболисти в съставите си или да го правят епизодично, за да спечелят загубеното одобрението на феновете си. Футболните академии на Англия се обезмислят от тази пазарна политика и стремежа за бърза печалба на “властелините” на Висшата лига. Категоричния отказ за гласуване на доверие на бедещите звезди на Англия от клубните школи се отразява неблагоприятно както на националния тим на страната, така и на английския футбол като цяло.

[редактиране] Система на английския футбол

[редактиране] Футболна асоциация

Футболната Асоциация на Англия (ФА) организира както цялата футболна система в страната, така и провеждането на турнири за различните национални купи. Всички футболни отбори в Англия, независимо от статута си, са членове на ФА. Също така отбори от Уелс са членове на ФА и участват наравно с останалите английски тимове. Клубовете от по-долните дивизии са разпределени на географски принцип.

[редактиране] Висша лига

Английската Висша лига (още наричана "Премиършип") стои на върха на футболната йерархия в Англия. Лигата е основана през 1992 година, когато редица от богатите клубове желаят да увеличат приходите си. Във Висшата лига участват 20 тима. Връзката с Футболната лига се запазва, като всяка година три отбора изпадат от Премиършип за да бъдат заместени от три отбора спечелили промоция от най-висшата дивизия на Футболната Лига — Чемпиъншип.

[редактиране] Футболна лига

Футболната лига на Англия е най-старата лига в света, но след отделянето на богатите отбори от нея играе второстепенна роля. Според мнозина специалисти именно Футболната Лига пази жив духът на истинския английски футбол, който избледнява с привличането на много чужденци в богатите клубове от Висшата Лига. Футболната Лига е съставена от 72 тима, разпределени в три дивизии по 24 клуба съответно Чемпиъншип, Лига 1, Лига 2. Между тях има автоматични промоции и изпадане след всеки сезон. Първите два тима от всяка дивизия печелят промоция за по-горната дивизия а следващите четири играят плейофи на разменено гостуване за определяне на третия отбор който ще се изкачи в системата. Съществува и връзка между Лига 2 и Националната Конференция, която на практика е връзка между професионалния и полу-професионалния английски футбол.

[редактиране] Кратко обобщение на английския футбол в цифри и факти

Шампиони на Англия

Ливърпул – 18 титли

Манчестър Юнайтед – 15 титли

Арсенал – 13 титли

Евертън – 9 титли

Астън Вила – 7 титли

Съндърланд – 6 титли

Нюкасъл Юнайтед – 4 титли

Шефийлд Уензди – 4 титли

Блекбърн Роувърс – 3 титли

Челси – 3 титли

Хъдърсфийлд – 3 титли

Лийдс – 3 титли

Уулвърхемптън – 3 титли

Бърнли – 2 титли

Дарби Каунти – 2 титли

Манчестър Сити – 2 титли

Портсмут – 2 титли

Престън Норд Енд – 2 титли

Тотнъм – 2 титли

Ипсуич – 1 титла

Нотингам Форест – 1 титла

Шефийлд Юнайтед – 1 титла

Уест Бромич – 1 титла

Носители на Ф.А. Къп

Манчестър Юнайтед – 11 купи

Арсенал – 10 купи

Тотнъм – 8 купи

Ливърпул – 7 купи

Астън Вила – 7 купи

Нюкасъл Юнайтед – 6 купи

Блекбърн Роувърс – 6 купи

Евертън – 5 купи

Уест Бромич – 5 купи

Уондърърс – 5 купи

Отбори с до 4 купи

4 купи – Болтън, Манчестър Сити, Шефийлд Юнайтед, Уулвърхемптън

3 купи – Челси, Шефийлд Уензди, Уест Хям Юнайтед

2 купи – Бъри, Нотингам Форест, Олд Естониънс, Престън Норд Енд, Съндърланд

1 купа – Барнзли, Блекбърн Олимпик, Блекпул, Брадфорд, Бърнли, Кардиф, Чарлтън, Клафъм Роувърс, Ковънтри, Ковънтри, Дарби Каунти, Хъдърсфийлд, Ипсуич, Лийдс, Нотс Каунти, Олд Картюжънс, Оксфорд Юнивърсити, Портсмут, Ройъл Енджиниърс, Саутхемптън, Уимбълдън

[редактиране] Външни препратки

Soccerbase.com Най-големият източник за Футболна статистика във Великобритания