Битка при Сталинград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битката при Сталинград е един от повратните моменти на Втората световна война, и е смятана за една от най-кръвопролитните и жестоки схватки в човешката история. Този сблъсък е белязан от жестокост е незачитане на броя на цивилните жертви и от двете воюващи страни. Битката е започната с обсадата на Сталинград (днешен Волгоград) в южна Русия и отбраната вътре в самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с разбиване на силите на Оста в и около града.
Смята се, че общият брой на жертвите от битката достига между един и два милиона. В тази битка, силите на Оста губят около една четвърт от личния състав на военните си сили заети на Източния фронт, загуба от която така и не успяват да се възстановят. Съветският съюз от своя страна, губи около един милион войници и население по време на битката, която става начало на изтласкването на Оста от Съюза и е един от основните фактори за крайна победа над Нацистка Германия през 1945.
[редактиране] Операция Барбароса: прелюдия към сблъсъка
На 22 юни 1941, немската армия нахлува в Съветския съюз, който става поле за едни от най-жестоките и мащабни битки водени някога в човешката история. Три немски армейски формирования проникват в СССР на фронт, който се простира от Балтийско до Черно море. Един милион и половина войници на Вермахта се подчиняват на заповедта на техния фюрер да унищожат Червената армия и Съветския съюз.
Като част от Операция Барбароса, немските войски напредват с неочаквано бърз ритъм без да срещнат особена съпротива, като успяват да нанесат огромни поражения на изненаданата и отслабена от гоненията на Сталин Червена армия и унищожават по-голямата част от съветските военновъздушни сили в собствените им бази. По заповед да не провокират немците, руските войници не успяват да организират защита и отсъпват неорганизирано, предават се или организират отчаяни опити да спрат немското настъпление.
Според западни военни експерти, руснаците са щели да претърпят пълно поражение от немците за шест до осем седмици. Началото на немското настъпление не дало причини за съмнения в тази теза. Хитлер избрал за този фронт войски, които вече били станали ветерани от превземането на Белгия, Холандия и Франция за по-малко от месец.
Армейско формирование Север, командвано от генерал-фелмаршал Вилхелм Ритер фон Лееб започва своята атака от източна Прусия, като се насочва към Ленинград, на брега на Балтийско море. Армейско фомирование Център под командването на генерал-фелдмаршал Федор фон Бок се насочва към столицата на СССР Москва, а Армейско формирование Юг под началството на един от "Черните рицари" на Германия, фелдмаршал Герд фон Рундштедт, се насочват към Украйна и петролните полета на Кавказ.
Срещу тях се изправят техните съветски опоненти, маршалите Климентий Ворошилов, стар болшевик и приятел за по чашка на Сталин; Семьон Буденний, кавалерийски офицер с признати качества на вещ в модерното военно дело, и Семьон Тимошенко, един от малкото способни офицери оцелели от гоненията на Сталин.
Предвкусвайки лесното превземане на Москва, Ленинград и Кавказ, немското върховно командване си дава по-малко от шест месеца, за да унищожи червената армия и да завземе европейската част на СССР, като прекрати Операция Барбароса при планините на Урал. Според плановете на Хитлер това е щяло да осигури на Германия всичкото пространство, храна и минерални ресурси за победата на Третия райх през Втората световна война.
Германското настъпление е толкова опустошително, че за Сталин се знае, че изпаднал в състояние да не може да извършва нормалните си функции на държавен глава и управлението на държавата е поето от съветския външен министър Вячеслав Молотов. Единадесет дена минават преди Сталин да произнесе реч пред съветския народ с какво му предстои да се сблъска. В радио обръщение на 3 юли 1941 Сталин говори на съветския народ да не губи надежда, напомняйки за нашествието на Наполеон и разбиването на неговите армии и за това, че Хитлер е не по-малко уязвим от френския император. Сталин също така изразява благодарност за обещаната подкрепа от страна на западни нации, които виждат в Съветския съюз естествения враг на Нацистка Германия, способен за затрудни максимално противника. Не трябва да се забравя и безпокойството на западните нации от това Хитлер да се сдобие с огромните природни богатства на територията на СССР, това към което фюрерът се е стремил с все сили. Това е и една от причините за ожесточението на битката при Сталинград, който останал единственото препятствие по пътя към петролните полета.
В същото време започва да пристига западна помощ за СССР, но вече е малко това което единствената останала неокупирана западноевропейска страна, Велиокбритания, може да направи за Съветския съюз и се налага той да се справи сам с противника. Но един след друг се увеличават проблемите за червената армия. Армейско формирование Център взема около 600 000 пленници, а лошо планирана контраатака при Харков струва на руснаците 300 000 бойци. Вермахтът превзема Смоленск и пътят към Москва излежда открит. На север силите на фелдмаршал фон Лееб наближават Ленинград. Финландци се обединяват с немците при обсадата на града, която продължава около 900 дни и води до милион и половина човешки жертви от населението на града. В това време Хитлер отклонява сили за превземането на Киев, но когато този град е превзет, времето вече работи срещу немците. Лошите атмосферни условия усложняват обстановката, а защитата на Москва е поета от Жуков, който е признат за ролята си при организирането на отбраната на Ленинград.
През октомври 1941 фон Бок съсредоточава сили пред Москва, а на върха на неговота нападение е така нареченият немският танков генерал Хайнц Гудериан. На 7 ноември Сталин присъства на ежегодния войскови преглед на Червения площад в Москва, а войските продължават своя марш директно към фронта. Червената армия води операция по забавяне на противника, докато Жуков събира сили за контраофанзива, която не след дълго е започната и дава резултат в изтласкването на немските войски, но по настояване на Хитлер немците остават да отбраняват позициите. Съветската армия не успява да използва предимствата си и да напредне.
[редактиране] Операция Блау (Синьо)
През зимата на 1941 и 1942, Руският фронт се стабилизира и военните действия се ограничават до схватки между противниците, а зимата не позволява и на двeтe страни да се придвижват бързо. Германците имат проблеми с логистиката. Според оглавяващия немския генерален щаб генерал полковник Франц Халдер, германските войски не трябва да подновяват бойните действия, а да се възстановят от загубите си, вече наброяващи около 650 000 войници.
Други среди в генералния щаб на Хитлер искат частично оттегляне с цел да се използват природни прегради и да се спре очакваната руска контраатака. В това време Съединените щати влизат във войната, което допринася за усложняването на обстановката. Хитлер разбира, че не може да се справи с война на всички фронтове и оставя централното и северното си формирования да задържат позициите си и заедно с генералния щаб се решава операция Блау (Синьо) да започне като две армейски формирования се изпратят, за да овладеят петролните залежи на Урал и прекъснат транспорта по Волга при Сталинград. Очаквало се е, че евентуално овладяване на петролните запаси е щяло да позволи на Германия за задържи позициите си и да получи предложение за мир от съюзниците.
Проблемите на руския фронт довеждат до реорганизация в немското военно командване. Хитлер поема командването на генералния щаб до края на войната, фон Лееб е свален, а фон Рундщедт вече не е начело на Група Армии Юг, защото заповядал непозволено отстъпление. Федор фон Бок остава на мястото си във формирование Юг. Въпреки това той е освободен след като не се съгласява с разделянето на формированието на две групировки - А и Б.
Група Армии Б се състои от 6-а армия под командването на Фридрих Паулус и 4-а танкова армия под командането на генерал Херман Фон Хот. Нейната цел е да се вреже през коридора разделящ Волга от Дон, да завие на североизток и да превземе Сталинград, отрязвайки трафика по Волга. Тази армейска гпупировка включва и войски от съюзниците на Германия по това време: Италия, Румъния и Унгария. Група Армии А е оглавена от фелдмаршал Лист, а отделните армии са командвани от фелдмаршалите фон Манщайн и фон Клайст. Тя трябва да напредне през Транскавказ към Армавир и петролните полета при Майкоп в Каспийския басейн.
На 19 юли на ничия земя е свален самолетът на майор Райхел, щабен офицер от 23 танкова дивизия, а в отломките съветски войници откриват документи с подробни заповеди за операция "Синьо". Настъпва паника сред немците, които също пращат войници до мястото на катастрофата и разбират, че липсват тези важни документи. Сталин обаче ги обявява за опит за дезинформация. Според него целта на Хитлер е все още Москва. Дори нарежда да се подготви изпреварващ удар в посока Орел.
До там не се стига. На 28 юни съсредодточените в околностите на Курск 2-ра армия и 4-та танкова армия нападат от изток Воронеж, който е превзет на 3 юли. На 30 юни 6-та армия на Паулус също напада от източната страна на р. Донец. На левия и фланг е 2-ра унгарска армия, а на десния 1-ва танкова. В първите дни на офанзивата немските войски напредват бързо, но скоро се влошава снабдяването на танковите дивизии с гориво и темпото се намалява. Освен това немците не успяват да обкръжат крупни съветски съединения, както през 1941 г. Ръководството на Червената Армия възприема по-гъвкава тактика и позволява на командирите си стратегическо отстъпление, ако е нужно.
В нетърпението си Хитлер извършва промени в плана. В централната фаза на операцията се предвижда 6-та армия и 4-та танкова армия да напреднат бързо в посока Сталинград и да се отреже пътя за отстъпление на войските на Тимошенко, преди да се атакува Ростов и да се напредне в посока Кавказ. Хитлер решава, въпреки съветите на Халдер, да се извършат двете фази едновременно. За да се ускори пробива към Кавказ 4-та танкова армия и XL. танков корпус на 6-та армия също са пратени на юг, по този начин темпото на 6-та армия се намалява значително.
На 23 юли Ростов е превзет, а съветските войски западно от Дон и отстъпващи пред 6-та армия са пред тотално унищожение. Съветският Съюз е заплашен да бъде разсечен на две. В тази ситуация Сталин издава заповед Nr. 227, известна с думите: "Нито крачка назад!". В нея дезертьори и войници създаващи паника са заплашени да бъдат разстреляни на място.
В редиците на Червената Армия се разпространява хаос, а много от съветските командири се страхуват да проявят инициатива. Въпреки това боевете са тежки и русите оказват ожесточена съпротива. На 1 август Хитлер отново връща 4-та танкова армия под командването на Група Армии "Б" и скоро Паулус обкръжава и последните съветски съединения западно от Дон (8 стрелкови дивизии и артилерийски позиции).
Генерал Андрей Йеременко, командващ южния фронт на Червената армия, успява да формулира стратегия за задържане на армиите на Оста на запад от Волга. Шансовете му не изглеждат големи като се вземе предвид състоянието на руската армия и наближаващата сила от 750 000 към това, което е щяло да се превърне в последната точка на отбрана на червената армия.
В това време съмнения започват да преследват командира на Група Армии Б, фелдваршал фон Вайкс, след като Паулус прекосява тясната ивица между Дон и Волга срещайки малка или никаква съпротива. Липсата на контакт с врага и все по-нарастващата уязвимост на левия фланг на армията му подхранват страховете му.
[редактиране] Противници: Паулус срещу Чуйков
Битката за Сталинград е водена от двама военачалници. За Нацистка Германия това е генерал полковник Фридрих Паулус, а руският му опонент е генерал лейтенант Василий Чуйков, и двамата с признати качества на пълководци, доказали се в предишни военни конфликти като Първата световна война и Гражданската война последвала Октомврийската революция в Русия.
Паулус се присъединява към немската армия през 1910, след като неуспешно се опитва да учи в университет и служи в новосъздадената планинска дивизия Алпенкорпс. След края на Първата световна война остава да служи в Райхсвера или това, което останава от немската армия след Версайския мирен договор. Достига до чин майор по времето, когато Хитлер не идва на власт, а след това, заедно с бързото разрастване на немската армия, е повишен в генерал майор през 1939. Назначен е в щаба на 10-а Армия водена от генерал Валтер фон Райхенау, където поема организационните задължения, които Райхенау презирал. Тази комбинация дава една от най-ефективните армии във Вермахта.
Паулус се отличавал с ненавист към мръсотията и прекарвал много време в разработване на теоретични бойни ситуации. При все това, според по-висши офицери, понякога му е липсвала решителност във воденето на военни действия.
Преименувани на 6-а Армия с началото на нацистката експанзия на запад, силите водени от Райхенау и Паулус са на върха на атаките през Белгия и се доказват като една от елитните части на немската армия. 6-а Армия е една от силите притискащи французи и британци при Дюнкерк. Паулус също така участва в разработването на план за нападение на Британия, т. нар. Операция Морски Лъв, но със отменянето на операцията е върнат в Берлин, където работи по планирането на Операция Барбароса.
С освобождаването на фелдмаршал фон Рундщедт от командването на Група Армии Юг, фон Райхенау е повишен за да заеме овакантената позицията. Той препоръчва Паулус като свой заместник начело на 6-а Армия и по план е трябвало да му помага в поемането на властта, но умира от сърдечни усложнения, предполагаемо причинени от неочаквано големия стрес в руската кампания.
В това време, Паулус, който е вече 51 годишен постига мечтата ва своя живот - да води армия в реални бойни действия.
Срещу него се изправя генерал лейтенант Василий Чуйков, който непосредствено преди сблъсъка е отзован от поста си на военно аташе в Китай. Чуйков е един от малцината руски офицери излезли невредими от чистките на Сталин сред офицерския състав ва Червената армия. Въпреки това, за него се знае, че не е бил назначаван на по-високи позиции отколкото са били заслугите му.
По ирония на съдбата Чуйков за пръв път се е проявил във военна кампания след като се присъединява към новосформираната Червена армия, по-точно при превземането на южноруския град Царицин, името на Сталинград преди да бъде преименуван на името на съветския вожд.
Чуйков се е славел като способен и изключително строг военен, не понасящ никакво неподчинение. Смятало се е, че това е точният човек за воденето на отбраната на Сталинград, тъй като моментът е бил изключително важен във воденето на войната. Битката е била стратегическа от гледна точка, както на важният психологически ефект свързан със символиката на името на града, както и със стратегическото му положение на река Волга и значението му на логистичен център на Съветския съюз в тази част на страната. Не на последно място градът е стоял на пътя на немската армия към нейната крайна цел в този регион - Каспийският петролен басейн.