Дупяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дупяк
Местоположение
Данни
Население: 1 186 (2001)
Надм. височина: 620 м
Геогр. положение: 40° 28' 60N сев. ш.
21° 16' 60 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Дупяк (на гръцки: Δισπηλιό, Диспилио, катаревуса: Δισπηλιόν, Диспилион, старо Δουπιάκοι, Дупяки) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в Дем Македнес, Ном Костур, Област Западна Македония с 954 жители. Селото се намира на 7 километра югоизточно от Костур (Кастория) на южния бряг на Костурското езеро на пътя от Костур за Хрупища (Аргос Орестико).

Съдържание

[редактиране] История

В 19 век Дупяк е голямо чисто българско село. В началото на века френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише за Дупяк:

„Спряхме се в Пякос или Дупяри, село до Костурското езеро. До там пътувах като в позната страна, защото можех да разговарям с хората и да общувам с тях, но тук положението се промени. Навлязох в област с българи и трябваше да използвам няколкото славянски думи, които бях научил при престоя си в Рагуза.“ [1]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Дупяк е посочено като село с 50 домакинства с 152 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Дупяк има 480 жители българи.[3] В началото на 20 век Дупяк е едно от малкото патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Дупяк има 640 българи патриаршисти и в селото функционира гръцко училище.[4]

След Балканската война селото влиза в Гърция. През 20-те години на 20 век в Дупяк са заселени малък брой гърци бежанци от Турция. Поради близостта си до Костур през Втората световна Гражданската война селото не пострадва много и тук намират убежище бежанци от околните села.

Името на Дупяк идва от двете пещери (дупки), разположени до селото. След влизането на селото в Гърция името е преведено на гръцки - Дипсилион, буквално „две пещери“.[5]

[редактиране] Табличката от Дупяк

В 1932 година по време на суха зима Костурското езеро се отдръпва и разкрива останки от значително праисторическо селище. Гръцки археолози под ръководството на Антониос Керамопулос започват разкопки на терена в 1935 година и откриват останки от сгради и лодки. Разкопките са спрени през 1940 година поради Итало-гръцката война, за да бъдат възобновени през 1965 година. В 1992 година нов екип начело с Георгиос Хурмузиадис, професор по праисторическа археология в Солунския университет започва отново разкопките. Селището при Дупяк е било обитавано от края на Средния неолит (5600-5000 година пр.н.е.) до края на неолита (3000 г.пр.н.е.). Открити са керамика, дървени структурни елементи на сгради, семена, кости, фигурки, лични орнаменти, флейти (едни от най-старите в Европа) и най-важното - дървена табличка, върху която има знаци, които може би са надпис, датирана с въглероден анализ към 5 260 година преди новата ера. Откритата през 1993 година табличка е обявена през 1994 година на симпозиум в Солун. Самата табличка е силно повредена след излагането й на кислородно влияние извън езерото и в момента се консервира.

Край Дупяк е изградена възстановка на праисторическото селище.

[редактиране] Официални преброявания

  • 1913 - 252 души
  • 1920 - 219 души
  • 1928 - 264 души
  • 1940 - 257 души
  • 1951 - 431 души
  • 1961 - 377 души
  • 1971 - 391 души

[редактиране] Външни връзки

Препратка към страница на гръцки Официален сайт на разкопките в Дупяк

Препратка към страница на английски Официален сайт на Дем Македнес

[редактиране] Бележки

  1. F.Pouqueville. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v.ІІІ, 364.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  5. Официален сайт на Дем Македнес


Дем Македнес
Маврово (Маврохори) | Дупяк (Диспилио) | Кърпени (Крепени) | Личища (Поликарпи)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици