Горталово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Горталово е село в Северна България. То се намира в община Плевен, Област Плевен.

Горталово
Карта на България, мястото на Горталово е отбелязано
Данни
Област: Плевен
Община: Плевен
Население: 109 (13/09/2005)
Надм. височина: 207 м
Пощ. код: 5888
Тел. код: 063579
Геогр. положение: 43° 19' сев. ш.
24° 34' изт. д.
МПС код: ЕН
Кмет или наместник
Име Фамилия

Съдържание

[редактиране] География

Горталово се намира на 15 км югоизточно от Плевен и е разположено на река Чернялка.

[редактиране] История

Селото носи името на майор Горталов, руски военен от Руско-турската Oсвободителна война, преминал през селото. Старото му име е Карагуй.


[редактиране] Културни и природни забележителности

Между Горталово и съседното село Къртожабене, по течението на реката, се намира лесопарк Чернялка. Там има разкопки и останки от древно римско селище. Основна историческа забележителност е Провъртеник — древен кладенец, издълбан в скалата. В лесопарка има екопътека, много скални образувания, извори и други. Местността често е посещавана от плевенчани.

Тръгвайки от Горталово в посока към Къртожабене надолу по река Чернелка още в самото село ще видим на десния скат на каньона Горталовската пещера, в която има постройка. След това, пак отдясно, е скалната колона Мечока, при която е имало праисторическо селище, а двете пещери наблизо са ползвани като скални църкви до към средата на 19 век. Следва чудноватата скала Цепен камък. Легендата разказва, че тук Крали Марко се бил 3 дни и 3 нощи с арапина Муса Кесаджия, след която арапина избягал позорно. В яда си Крали Марко замахнал със свойта сабя дамаскиня и разцепил скалата на две. На източния бряг се вижда вековна дърво. Там е разположена Момината пещера. Над нея е Градището. На западния бряг има остатъци от римския път от Nicopolis ad Istrum (с. Никюп) - Сердика. Пътя минавал край село Карагуй (Горталово), Крушовица, Садовец. Слизал в каньона при Върли дол и излизал от запад при Вълчи дол. Горе на западния скат е Вълчи чукар. Над него се намира извора Аладжанската пещ - 1088 м.

Повъртеника - кладенец, използван от защитниците на Латинското градище и възникналия по-късно християнски манастир
Повъртеника - кладенец, използван от защитниците на Латинското градище и възникналия по-късно християнски манастир

Входа му е на платото в края на нивата. Той е във формата на фуния. Минава се през тесен хоризонтален процеп и се стига до отвес като геран. На дъното му започва лабиринт. Има и подземна река, която захранва извора Баба Радица. Близо до този извор е Черната пещ - 20 м. Пак от ляво (на зап. бряг), но по-надолу, е Царева дупка - 27 м. Легендата е, че самия цар Иван Шишман е наредил пещерата да се оборудва като наблюдателница от която да се оглежда каньона. Тя е на височина 10 м. в скалите и вътре има каменна маса. Наблизо е имало и скален манастир. Минава се край останки от римски стълби вдясно. По тях се излиза от долината. Натам се стига при хижа Капчука, а срещу нея през реката вдясно е малката едноименна пещеричка - 18 м. Водата от нея е хваната и захранва хижата. След хижата вдясно пак има римски стълби и път, който извежда от долината. От там има хубав изглед към другото Латинско градище. Това укрепление е било изградено върху един меандър на реката и е естествено защитено от почти всички страни. От юг има дълбок и тесен дол, в който има пещера. Тя е доста разкопана. Горе на калето се виждат останки от кула, стени, тухли, керамика. Откривани са и латински надписи. По-късно тук е бил издигнат и християнски манастир. От северната страна на Градището е Провъртеника. Това е кладенец, изкопан във варовиковата скала. Дълбок е 15 м. и широк при отвора 3 м., а долу на дъното 1,30 м. Чрез него е черпена вода направо от реката. Срещу Градището на източния бряг има долина и наблизо е карстовия извор Бъбля.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Галерия

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки