Комунизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Неутралността на тази статия е спорна.
Моля, вижте съответната дискусия на беседата.


Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: изглаждане и неутрализация на стила, форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Комунизъм

История на комунизма


Комунистически течения
Марксизъм · Ленинизъм
Троцкизъм · Маоизъм
Съветски комунизъм


Комунистически партии
Комунистически интернационал
Световно Комунистическо движение
Комунистическа революция
Световна революция


Комунистически режими (държави)
Съветски съюз
Народна република Китай
Германска демократична република
Куба · Виетнам
Лаос · Северна Корея


Общи въпроси
Социализъм
Планова икономика
Исторически материализъм
Марксизъм-ленинизъм
Евро-комунизъм
Левичарски комунизъм
Люксембургизъм
Анархо-комунизъм
Новите левичари (Ново люво крило)
Антикомунизъм

Комунизмът е понятие, означаващо предимно следните няколко неща:

  • обществена и икономическа система
  • идеология, подкрепяща такава система
  • политическо движение, стремящо се към създаването на такава система

По дефиниция комунизмът е общество, в което общественото съзнание е на такава висота, че всеки работи доброволно според възможностите си за общото благо. Разпределението на материалните блага става според потребностите на отделните личности. Парите като средство за разпределение на благата отпадат.

Като обществена и икономическа система, комунизмът е общество без частна собственост върху средствата за производство и без социални класи. При комунизма цялата собственост би била притежавана от общността и всички хора биха имали равен обществен и икономически статус. Цел на комунизма е безкласовото общество. Най-популярната максима за комунистическото общество е „От всеки според способностите, на всеки според потребностите“.

Комунизъм се нарича също и система на държавно устройство, в което комнистическата партия е слята с държавния апарат и управлява по тоталитарен или авторитарен начин с цел построяване на бъдещо комунистическо общество, в което всеки индивид ще работи според възможностите си, а разпределението на благата ще става според потребностите на отделните индивиди.

Съдържание

[редактиране] Исторически корени

За първообраз на комунистическото общество може да се счита първобитно-общинният строй. В дълбоката древност производителността на човешкият труд е била много ниска. Хората са били принудени да живеят заедно, помагайки си един на друг и да делят помежду си всичко, което имат, за да оцелеят. С развитието на средствата за производство станала възможна появата на частна собственост. Хората се разделили на бедни и богати, господари и подчинени. Първобитният комунизъм бил изместен от размяната на стоки като начин за разпределение. За развитието на търговията била необходима някаква универсална стока, която да се разменя срещу всички останали. Така се появили парите. Постепенно те станали основното средство за разпределение на материалните блага.

Идеята за комунистическия начин на живот не е измислена от Карл Маркс или лорд Томас Мор. Историците обикновенно премълчават факта, че през всички следващи етапи на човешката история винаги са съществували на едно или друго място отделни групи хора, които живеели по законите на комунизма – запазвайки общата собственост и братското разпределение на всичко, което имат. Такива “комунистически” селища и организации се наричат комуни. През античните времена комунистическите идеи, както и всички други социални учения са имали религиозна основа. Братството между хората и отказът от частна собственост са в основата на ранното християнство. Първите християнски общини са били комуни. Вече по-късно християнството е изкористено от забогателите епископи, които за да си осигурят богат и спокоен живот на Земята, поставили вярата в служба на владетелите. Това предизвикало появата на различни “ереси”, чиято цел била връщане към идеите на ранното християнство. Едно от тези учения било на богомилите.

Ренесансът донесъл на хората научното мислене. Появяват се книгите на Томас Мор (1478 - 1535) – “Утопия” (1516) и на Томазо Кампанела (1568 - 1639) – “Градът на Слънцето”, където комунизмът вече не се нуждае от религиозна обвивка. Комунарите (хората, които желаели да живеят в комуни) винаги са били кротки и миролюбиви. Те се стараели да поддържат добри отношения със съседите си и с властта. Но управляващите почти винаги се отнасяли враждебно към комуните. Това довело през XIХ век до появата на ново комунистическо учение, чийто главен идеолог станал Карл Маркс (18181883). Според него създаването на комуни в свят, който се управлява от буржоазията е невъзможно. Единственият начин да се изгради комунистическо общество е да се завладее властта чрез революция и да се отнемат насилствено средствата за производство от капиталистите. Според Маркс след завземане на властта трябвало да се установи “диктатура на пролетариата”, която да осигури планомерното изграждане на комунизма. По този въпрос се появили различия с други идеолози - анархистите, които смятали, че сред разрушаването на старата система трябва централизираната държавна власт да бъде заменена с пряка демокрация, а обществото да се състои от самоуправляващи се общини – комуни. Членовете на всяка от тези общини сами решават как да живеят. Така към края на XIХ век се оформили различните комунистически учения:

  1. Религиозен комунизъм
  2. Комунарство
  3. Анархизъм
  4. Марксизъм

[редактиране] Съвременни прояви на комунизма

[редактиране] Марксистки държави

Последователите на Маркс наричат своето учение “научен комунизъм”, за разлика от идеологията на комунарите, която била за тях “утопичен (тоест неосъществим) комунизъм”. Тъй като съзнанието на повечето хора не е готово за незабавен преход към комунизма, Маркс пише, че след вземането на властта е необходим преходен период. През този период ще бъде възпитан новият човек, способен да живее и работи в условията на комунизъм, а докато това стане, парите по необходимост ще останат основно средство за разпределение на благата. Така описаният преходен период е наречен социалистически обществен строй (социализъм).

Марксистката идеология се базира на произведенията на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, а по-късно и на Владимир Ленин, Йосиф Сталин, Мао Дзедун и други (вижте марксизъм).

През късния 19 век Марксистките теории мотивират множество партии из Европа, но всъщност повечето от тях се насочват към реформирането на капитализма; изключение прави Руската социал-демократическа работническа партия. Едното крило на партията, обичайно познато като болшевики и оглавявано от Владимир Илич Ленин, успява да поеме контрола на страната чрез "Великата октомврийска социалистическа революция", както бива наричана от съветската пропаганда, тоест чрез въоръжен преврат през 1917. През 1918 партията приема името комунистическа партия.

След успеха на болшевишкият преврат в Русия през 1917 г. множество партии по света стават комунистически и комунистическото движение набира огромна сила. В Германия малко по-късно се появява Националсоциалистическа германска работническа партия с лидер Адолф Хитлер, които декларират в своята партийна програма борба с комунистите. Желанието на германците за реванш след поражението в Първата световна война подготвя успех за тях в Германия и те побеждават на политически избори. По-късно Хитлер започва Втората световна война чрез нападение над Полша, после Франция и т. н. След разгромяването на Хитлер от съюзническите сили, Европа е буквално разделена на две, като границата минава през Германия, по местата, където стигат съответно съветските и западните войски при навлизането им в Германия. По-късно е издигната Берлинската стена. Оформя се т. н. Източен блок, включващ държавите с комунистическо (социалистическо) управление.

По това време в Китай (1949) комунистите, предвождани от Мао Дзе Дун завземат властта и създават Народна република Китай.

Други страни, приели доктрината на тоталитарния "комунизъм", са: Монголия, Куба, Северна Корея, Виетнам, Лаос. До 1980 почти половината от населението на земята живее под управление, което описваше себе си като комунистическо.

За сравнение в САЩ например, комунизмът не успява да придобие популярност, дори след създаването на Комунистическата партия на САЩ през 1919.

В Европа след 1970 терминът евро-комунизъм се използва, за да обозначи политиката на комунистическите партии в Западна Европа, които се мъчат да преустановят своята зависимост от Съветския съюз, тоест създават един вид идеологическа опозиция. Такива партии са активни във Франция и Италия, известни, особено последната, със силните си комунистически движения.

Комунистическите режими в Източна Европа падат през есента на 1989, а самият Съветски съюз се разпада в края на 1991. Въпреки падането на комунизма в Европа и Русия комунистически режими управляват все още Китай, С. Корея и други страни. Китай обаче се отличава с бързо развиваща и почти пазарна икономика през последните 25 г, което е в открито противоречие с марксистките доктрини.

[редактиране] Комуни

Въпреки твърденията на марксистите, комуни са съществували повече или по-малко успешно през цялата човешка история. Ярък пример за успешно съществуващи комуни в днешни дни са израелските кибуци. От първата еврейска комуна, основана на територията на днешен Израел през 1908 год. днес е израстнала система от над 270 комуни с общо население към 125 000 души. Те са около 2,5 % от населението на държавата, но произвеждат много повече от 2,5 % от брутния обществен продукт на страната. Тяхното съществуване дава ясен и категоричен отговор на въпроса възможен ли е на практика комунизъм. Дава отговор и на още един, не по-малко важен въпрос - израелските кибуци се развиват успешно в една капиталистическа страна. Това показва, че е възможно хората в една страна да живеят по различен начин, стига политиците да не подклаждат изкуственно вражда между тях.

[редактиране] Съвременни комунистически държави

  • Виетнам (реформистски тип комунизъм)
  • Куба (традиционен комунизъм от ленинско-постсталински тип)
  • Китай (реформистски тип комунизъм)
  • Лаос (реформистски тип комунизъм)
  • Северна Корея (традиционен комунизъм от ленинско-сталински тип)

[редактиране] Бивши комунистически държави

[редактиране] Вижте още