Васа (кораб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Васа откъм левия борд
Васа откъм левия борд

Васа (на шведски Vasa) е шведски боен кораб, построен през периода 1626-1628 за тогавашния крал на Швеция - Густав II Адолф. Корабът потъва на своето първо пътешествие на 10 август 1628 година в Стокхолмското пристанище. Изваден е на повърхността на 24 април 1961 година след близо 333 годишен престой под вода. Дългогодишният проект по реставрацията му завършва през 1990, когато корабът е изложен в специално построен музей в Стокхолм.

Съдържание

[редактиране] Строеж

В периода 1621-1625 година, работата в Стокхолмската корабостроителница се ръководи от Антониус Мониер (Antonius Monier), който назначава за майстор корабостроител холандеца Хенрик Хибертсун (Henrik Hybertsson). По това време се сключва договор за построяването на четири кораба - два големи (41,5 m) и два по-малки (33 m). Плановете включват темп от един кораб на година, като необходимото време за построяването на кораб е било от около 2 до 3 години. Корабостроителницата изпада във финансова криза, което забавя построяването на договорените кораби. За периода само един от по-малките кораби (Tre Kroner) е бил завършен.

На 16 януари 1625 г., Хенрик заедно с брат си Арент Хибертсун (Arendt Hybertsson) поемат ръководството над корабостроителницата и се задължават да завършат сключената спогодба. През пролетта на 1625 г., след като флотът губи 10 кораба в буря около залива на Рига, кралят на Швеция - Густав II Адолф желае да ускори процеса на построяване на новите кораби. Със задачата е натоварен адмирал Клас Флеминг (Klas Fleming), а в официалното писмо от краля има промяна в конструкцията на един от корабите. Това поставя Хенрик Хибертсун пред нови проблеми, тъй като размерите дадени от краля (36,5 m) са точно между поръчаните малки и големи кораби, а дървесината за построяването им е била вече подготвена. В ново писмо от 22 февруари 1626 г, краля настоява, посочените размери да бъдат спазени. Накрая най-вероятно Хибертсун удължава един от по-малките кораби с прибавянето на нов сегмент, създавайки скелета на това което ще се превърне във Васа. Доказателство за това е особенността в конструкцията на Васа.

Хенрик Хибертсун не доживява построяването на Васа, тъй като заболява тежко още през 1625 и умира след около година (пролетта на 1627). Ръковоството за корабостроителницата е предоставено на асистента му - Хейн Яконсун (Hein Jaconsson), друг холандски емигрант. На практика докато Хенрик е болен задачата е поделена между него и Яконсун, довело до обърквания и липса на контрол.

В края на 1627 г. основият строеж по Васа завършва.

В началото на 1628 г. започват работи по декорацията и по екипирането му с оръжие. Докато траят довършителните работи, адмирал Флеминг заповядва стабилността на кораба да бъде тествана. Стандартния тест по това време е включвал предвижването на тридесетина моряка от едната към другата страна, за установяването на устойчивостта към клатене. Когато това е пробвано на Васа, на третия пробег на моряците, корабът се наклонява значително, което принуждава адмирала да пректрати проверката. Изненадващо е, че на теста не присъстват нито Хейн, нито другият отговорен по това време корабостроител - Юан Исбрандсун (Johan Isbrandsson). Не са предприети повече тестове, корабостроителите не са уведомени за резултата, а самият Флеминг се надявал кралят да е видял всичко от двореца си.

Строежът на Васа завършва през лятото на 1628 г.

[редактиране] Първо пътешествие и катастрофа

На 10 август 1628 г., по нареждане на капитан Сьофринг Ханссун (Söfring Hansson), Васа се отправя на своето първо пътуване от пристанището в Стокхолм. Денят е спокоен с единствен лек бриз от югозапад. Четирите платна на кораба не са били опънати до навлизането в южната част на пристанището. Близо до Сьодермалм, платната се спускат след като Васа пропътува по-малко от една морска миля (1852 m). Краткотраен порив на вятъра, накланя кораба и той започва да се пълни с вода от отворените капаци на топовете. Васа потъва на разстояние около 1300 m от брега - близо до Бекхолмен (Beckholmen), на дълбочина от около 30 m. Въпреки близостта на сушата, между 25 и 50 души намират своята смърт, между които и две жени. Точната бройка на жертвите е неуточнена, тъй като съхранените протоколи от инцидента са непълни.

[редактиране] Причини за потъването

[редактиране] Намиране и възстановителни работи

[редактиране] Откриване

[редактиране] Изваждане на повърхността

[редактиране] Реставрация

[редактиране] Музей

[редактиране] Художествена стойност

[редактиране] Външни препратки