Битоля

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Битоля
Битола
Герб на Битоля

Битоля
Битоля на картата на Република Македония
Данни
Население: 86 408 (2002)
Надм. височина: 615 м
Геогр. положение: 41° 1' 52'' сев. ш.
21° 20' 25'' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Битоля (на македонски литературен език: Битола, сръбски: Битољ, гръцки: Μοναστήρι, турски: Manastır, албански: Manastiri) е град в югозападната част на Република Македония, център е на Община Битоля. Градът е втори по-големина в страната с население от 86 408 (2002) - македонци, албанци, турци, власи и гърци.

Съдържание

[редактиране] География

Градът е разположе на река Драгор в източната част на котловината Пелагония в подножието на планината Баба (Пелистер).

[редактиране] История

[редактиране] Хераклея

Основна статия: Хераклея Линкестис

В Античността днешна Битоля е важен град наречен Хераклея Линкестис (на латински: Heraclea Lyncestis, на гръцки: Ηράκλεια Λυγκηστίς), най-северният град в Древна Македония. (Някои гръцки археолози смятат, че Хераклея Линкестис е била разположена на мястото на днешен Лерин.)

[редактиране] Средновековие

През 4 и 5 век е седалище на епископи и метрополити, които взимат участие в църковни събори. По-късно градът е населен от славяни. В Битолския надпис на цар Иван Владислав градът е споменат като Битола. За пръв път гръцкото име Манастир, превод на българското Обител, се споменава в документ от 11 век.

[редактиране] В Османската империя

Битоля - гравюра от 19 век
Битоля - гравюра от 19 век
Българска сватба в Битоля в началото на 20 век
Българска сватба в Битоля в началото на 20 век

През 1395 година градът е завладян от Османската империя, която го прави главен военен и търговски център. През 19 век големите европейските сили откриват тук консулства, а турските власти военна академия, където е следвал Кемал Ататюрк.

Според българския географ Васил Кънчов в началото на 20 век Битоля има 37 000 жители, както следва: 10 000 българи християни, 10 500 турци, 1 500 арнаути мохамедани, 7 000 власи, 5 500 евреи, 2 000 цигани и 500 от други народности.[1]

Християнските жители на града са разделени в конфесионално отношение. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Битоля се състои от 8 844 българи екзархисти, 6 300 българи патриаршисти гъркомани, 72 българи патриаршисти сърбомани, 36 българи протестанти, 100 гърци, 7 200 власи, 120 албанци и 120 цигани. В града има 10 основни и 3 средни български училища, 7 основни и 2 средни гръцки, 2 основни и 2 средни румънски и 1 основно и 2 средни сръбски.[2]

През 1903 г. Битоля е център на Илинденското въстание. На конгреса в Манастир през 1908 г. албанците решават да въведят латинската азбука.

[редактиране] В Сърбия и Югославия

След 1912 г. Битоля е присъединена към Сърбия, от 1941 до 1944 г. към Царство България, след това в рамките на Югославия, днес в Република Македония. През 2001 година в града има размирици между албанци и македонци.

[редактиране] Забележителности, култура и образование

Широк сокак - главната улица на Битоля
Широк сокак - главната улица на Битоля

Няколко църкви, между които църквата „Света Богородица“, строена през 1875 година и католическа църква. От османско време са покритият пазар в центъра, „Исак джамия“, „Бялата джамия“ и строената от прочутия майстор Синан - „Яхдар кади джамия“ - и трите от 16 век.

Най-старият театър в Република Македония от 19 век.

Университет "Климент Охридски" - около 5 хил. студенти днес.

Филмов фестивал.

[редактиране] Личности

  • Родени в Битоля
    • Алекс Букарски - съвременен македонски писател
    • Александър Евтимов (1874 - ?), български революционер
    • Анастас Лозанчев (1870 - 1945), български революционер
    • Георги Сугарев (1876 - 1903), български революционер
    • Димитър Ризов (1862 - 1918), български публицист и дипломат
    • Лука Джеров (1869 - 1948), български революционер и просветен деец
    • Никола Генадиев (1868 - 1923), български политик
    • Павел Генадиев (1973 - 1959), български революционер, публицист и общественик
    • Славе Димитров (1946 - ), съвременен македонски музикант
    • Спиро Джеров (1834 - 1868), български хайдутин и революционер
    • Спиро Цветков (1878 - 1913), (архимандрит Евлогий), български църковен деец
    • Харитон Генадиев (1861 - 1914), български публицист и преводач
  • Починали в Битоля
  • Други личности, свързани с Битоля

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.


Населени места в Община Битоля
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Гявато | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кърклино | Кременица | Кръстоар | Кукуречани | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърпци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец
Градове в Република Македония
Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област