Георги Икономов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Икономов
български революционер
Роден: 20 април 1846
Сливен, днес България
Починал: 1876
Бяла, днес България

Георги Икономов е роден на на 20 април 1846 г. в Сливен в заможно семейство. Първоначално учи в родния си град, а след това става железопътен служител в Русе и по Барон-Хиршовата железница. Установява непосредствен контакт с членовете на русенския революционен комитет и се включва активно в неговата дейност.

Икономов е един от главните организатори на Старозагорското въстание 1875г. По време на въстанието възглавява въстаническа чета, с която води сражения с османските потери.

След поражението, емигрира във Влашко(виж Румъния) и влиза в състава на Гюргевския революционен комитет. Икономов е определен от комитета за помощник-апостол на Втори – Сливенски революционен окръг.

В началото на 1876 г. Икономов преминава Дунав и се заема с подготовката на населението от поверения му окръг за предстоящото въстание. Изправен пред опасността да бъде разкрит в родния си град, той се прехвърля в ІV революционен окръг с център Панагюрище. Участва като делегат на общото събрание в Оборище. След това се включва в подготовката на въстанието в карловския край. След избухването му заедно с Панайот Волов застава начело на въстаническа чета, с която обикаля селата на района си.

След разгрома на въстанието заедно с група въстаници, предвождани от Панайот Волов, се отправя на север с намерение отново да се прехвърли във Влашко. След дълги лутания в планината - в Троянския и Габровския балкан групата успява да достигне до село Бяла, Русенско. При опит да преминат пълноводната река Янтра, Икономов и неговите другари се издавили.