Едуард III (Англия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Едуард III- 1327- 1377г.
Петдесет годишното царуване на Едуард III е период на мощно развитие на английската държава. Правителствените реформи утвърждавата кралската сила за сметка на благородниците. Икономическия просперитет на английската нация е неутрализиран от опустошението на " черната смърт" - чумата. Едуард III е най- спосопбниат крал по време на еволюцията в Англия.
Едуард е роден на 13.11.1312 г. в замъка Уиндзор в Беркшайър. Младият Едуард израства в двора на своята майка- Изабел и на 16 годишна възраст е коронясан за крал на Англия сле детронацията на баща си - Едуард III. След тригодишно управление на майка си и любовникът и Роджър Мортимър, през 1330г. Едуард прави дворцов преврат и поема контрола върху правителството. Мортимър е екзекутиран, а Изабел е заточена от съда. През 1328г. Едуард се жени за Филипа де Ханаут и от брака им се раждат 12 деца, 9 от които доживяват до зрялост.
Войната господства през по- голямата част от царуването на този бележит владетел. Той и Едуард Балиол побеждават Дейвид II Шотландски и го принуждават да замине в изгнание- 1333г. Френското съдействие с Шотландия и френската агресия в Гаскония едни от причините за 100 годишната война. Прекият повод за избъхването на най- продължителният военен конфликт в историята на света е отказът на френските юристи да признаят правото на Едуад върху френската корона. През 1328г. умира последният френски крал от династията Капет- Шарл IV, който е бездетен. Едуард настоява да бъде коронясан за френски крал, тъй като майка му Изабел е сестра на покойния Шарл IV и единствено останало дете на Филип IV Хубави. За фрабцузите изкачването на най- големият им враг на френския престол е било немислимо и те дават короната на племенника на Филип IV Хубави- граф Филип дьо Валоа, който става крал под името Филип VI. Това кара Едуард да обяви война на Франция. Победата в морската битка при устието на река Шелда дават контрол на Англия върху Ла Манш. Победите при Креси( 1346г. ) и Кале( 1347г.) дават възможност на англичаните да прехвърлят трайно войска на континента. Военните действия са спрени от появата на чумата, но са подновени след повторното английско нахлуване през 1355г. Английският престолонаследник - Едуард Черния Принц разгромява френката конница при Поатие( 1356г.) и пленява френския крал Жан II. През 1359г. Черния принц обсажда Париж и победените французи започват мирни преговори. Договорът в Бретини( 1360г.) дава на английската корона огромни области в северна и западна Франция. Войната е подновена през 1369г. , когато войските на третият син на Едуард III- Джон Гонт започват да завладяват Франция. Чумата отслабва английската военна сила и през 1375г. Англия губи повечето си завоевания във Франция. Едуард се съгласява с договора от Брюж да остави в английски ръце само крайбрежните градове- Кале, Бордо и Байон.
Характера на английското общество е коренно променен при царуването на Едуард III. Той се поучава от грешките на своя баща и не посяга на връзката си с английските благородници. Наемните войници аместват задължението на феодалите за военна служба като средство за събиране на армия. Облаганаето на търговията с данъци и на земята става основен източник на финансиране на войните на Едуард. Богатите търговци, както и другите представители на средната класа са редовни участници в парламентарните сесии. Парламентът окончателно е разделен на две Камари- Камара на лордовете( в която членуват бароните, рицарите и духовниците) и Камара на Общините( в нея членуват представители на средната класа). Той се събира на сесии за да осигурява финансирането на военните кампании на краля и за да приема закони. През 1352г. със закон е дефинирана измяната, създаден е Съда на Мира, който даподпомага дейността на местните шерифи( 1361г.), а през 1362г. английският език заменя френския като национален.
Едуард III и благородниците му натрапват романтичното рицарство като техно верую при ограбването на опустошена Франция. Рицарите подчертават военната слава, докато действителността показва цената на войната. Влиянието на църквата е намалено, но Джон Уиклиф оглавява движението з ацърковна реформа, което е предизвикано от експлоатацията на църквата от краля и папата. През 1348- 50г. чумата опустошава населението на Европа. Мощната английска икономика е ударена от бързото вдигане на цените и заплатите. Неуспешните военни кампании на Джон Гонт във Франция водят до увеличено данъчно бреме занаселението и подкопават популярността на Едуард III.
През 1369г. съпругата на краля Филипа умира и той взема Алис Пепърс за своя метреса. Поради старческата неспособност на Едуард и болестта на Черния принц, правителството е контролирано от Алис Пепърс, ковчежника на краля Уилям Латимър, които се ползват с поддръжата на Джон Гонт. Черния принц умира през 1376г. и Едуард III прекарва последната година от живота си в мъка по загубеният си първороден син.
Едуард III умира на 21.06. 1377г. в замъка Шийн- Ричмънд( графство Съри). RAFAEL HOLINSHED в Хрониката за Англия развива тезата, че Едуард , според която Едуард е варвал, че смъртта на Черния Принц е наказание за детронирането на неговия баща- Едуард баща му , довело до узурпирането на бащиния трон. "