Калофер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Калофер е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е в близост до град Карлово.

Калофер
Карта на България, градът е отбелязан

42° 37' N, 24° 59' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Пловдив
Население: 3 631
Надм. височина: 666 м
Пощ. код: 4370
Тел. код: 03133
МПС код: РВ
Кмет
инж. Христо Боев
Адрес на общината


Съдържание

[редактиране] География

Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара планина.Намира се само на 17км от Карлово, на 56км от Пловдив, на 222км от Бургас, на 300км от Варна и на 164км от столицата София.

Централен площад
Централен площад

[редактиране] История

Като селище от нов тип, Калофер възниква през 16 век. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. В разцвета на развитието на занаятите в градчето работят около 1200 чарка за плетене на гайтани. В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници.

[редактиране] Религии

Калофер е известен не само с чудната си природа , но и с красивите си църкви и манастири. В ранни зори се чува мелодията на Църковните камбани. Малка уличка ще ви отведе до Девическия манастир, наследник на 4 метоха, където получава килийна просвета първата българска учителка Анастасия Димитрова. Мъжкият манастир функционира от 1640, а женският от 1700г. Днес и двата манастира, въпреки многобройните си опожарявания, са отворени за посетители.


[редактиране] Икономика

В Калофер, добре запазени през годините, са типичните български занаяти и традиции. Посещаването в ателиетата за плетене на прочулата се и зад граница калоферска дантела и тъкане на традиционните селски черги и китеници са част от атракциите в района. Изработката на сувенири, медни атрибути, бурета и каци за вино, красиво гравирани ножове, както и типичните български гозби на домакините ще оставят незабравими спомени за този край.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Домът на Христо Ботев
Домът на Христо Ботев

Калофер е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз - Национален музей "Христо Ботев", 08.00-12.00 и 13.30-17.30 ч., има печат.

Градът има своя неповторима прелест. Зиме дреме в дълбоки преспи, лете около него са ливадите на "Чафадарица" и пропастите на "Джендема", красотите на Купена и ромонът на р. Тунджа. Ще ви пленят живописните околности с горди планинаски върхове и романтични долини. Река "Бяла" с пеещите водопади ще ви разкаже легенди за старославянския Звъниград и ще ви покани да посетите четиривековния Калоферски Мъжки манастир, съхранил в себе си твърдината на българския верски дух. Градът е важен пункт за много маршрути в областта на националния парк "Централен Блакан" - към хижа Рай, връх Ботев, водоскока Райско пръскало, както и към резервата "Джендема" и още много маршрути. На разположение на туристите са високопланински водачи с професионална екипировка. Поречието на Тунджа и Бяла река предоставят чудесни възможности за пикници през почивните дни.

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

Сред други задължителни за разглеждане местни забележителности са Музей „Христо Ботев“ и Музеят на просветното дело, който се помещава в едно от първите училища в България. Негов основател е бащата на Христо Ботев - даскал Ботьо Петков.

[редактиране] Редовни събития

Пребиваването ви по време на Коледа и Нова година, на Богоявление и Заговезни с традиционните кукерски представления както и на Велик ден, 2 юни - денят на Ботев и много други ще ви потопят в различни характерни празнувания на града. Повечето местни жители се занимават с отглеждането на маслодайната роза, прославила България с производството на световно известното розово масло. В началото на месец юни, на туристите се прадлага участие в розобер, посрещаване на празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и даже ракия от рози. Тази традиция се е превърнала във вълнуващо преживяване, което се помни дълго от вески посетил Калофер. Всеки намира един непознат и различен свят!

[редактиране] Личности

  • Васил Аврамов, юрист, историограф и нумизмат (1863-1946)
  • Владимир Аврамов, държавен деец (1880-?)
  • Никола Аврамов, виден търговец (ок.1820-неизв.)
  • Кирил Ботев, военен деец (1856–1944)
  • Христо Ботев, поет и революционер (1848–1876)
  • Гълъб войвода (ок. 1838–1921)
  • Константин Врачански, духовник (1847–1912)
  • Михаил Доростоло-Червенски, висш духовник (1884–1961)
  • Атила Зафиров, военен деец (1858–1922)
  • Никола Иванов, военен деец (1861–1940)
  • Стефан Илиев, военен деец (1859–1913)
  • Екзарх Йосиф (1840–1915)
  • Христо Калфов, военен и политически деец (1883–1945)
  • Драгой Коджейков, политически и профсъюзен деец (1881–1979)
  • Христо Коджейков, политически деец (1874–1925)
  • Христо Кодов, лингвист и историк (1901–82)
  • Тодор Комсиев, военен деец (1868-?)
  • Стефан Кънчев, художник-график (1915-2001)
  • Генко Мархолев, военен деец (1865–1937)
  • Богдан Морфов, дипломат и общественик (1872–1949)
  • Георги Морфов, военен деец (1867–1917)
  • Никола Начов, писател и историк (1859–1940)
  • Виктор Нишки, висш духовник (1793-1888)
  • Димитър Паничков, издател и печатар (ок. 1810–1909)
  • Ботьо Петков, учител (1815–1869)
  • Димитър Попов, общественик и държавен деец (1855–1908)
  • Георги Странски, общественик (1847–1904)
  • Иван Табаков, военен деец (1868–1925)
  • Атанас Тинтеров, математик (1856–1927)
  • Димитър Тончев, политически и държавен деец (1859–1937)
  • Петко Тъпчилещов, просветен и стопански деец (ок. 1854-?)
  • Димитър Филов, военен деец (1846–1887)
  • Георги Янкулов, общественик и лекар (1844–1900)

[редактиране] Литература

  • Начов, Никола. Калоферъ въ миналото, Калоферска културно-просветна дружба в София, 1927

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки

На други езици