Беласица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Беласица.


Беласица (на гръцки: Κερκίνη, Керк̀ини или Μπέλες, Б̀елес) е планина в областта Македония. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между Гърция (около 50%), Република Македония (около 30%) и България (около 20%). Общата площ на планината е 670 кв км. От двете гръцки имена Керкини е възроденото антично име, а Белес е модерното, произлязло от българското.

Съдържание

[редактиране] География

Беласица се простира по посока изток-запад. Дължината и е 63 км, а средната ширина 7-9 км. На север Беласица граничи с долината на река Струмешница, на изток с Рупелското дефиле, на юг със Серското поле и на запад с Костуринската седловина.

Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029 м). Други високи върхове са: Конгур или Голям Конгур (1951 м), Дебело бърдо (1951 м), Лозен (1898) и Тумба (1880 м), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.

Северното подножие на планината, известно с името Подгорие е оформено от дебели наносни пластове, които задържат обилни водни запаси. В полите на Беласица са разположени редица села.

[редактиране] Флора и фауна

Флората на Беласица е съставена от около 1200 растителни вида, което представлява приблизително 1/3 от флората на България. В българския участък на планината са установени 102 вида с високо консервационно значение, от които 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 25 са балкански ендемити, 2 - български, 38 вида са включени в Червената книга на България, а 29 са защитени от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES). Безгръбначната фауна е изключително богата на видове. Установени са 36 ендемитни, 44 редки и 3 реликтни вида. Беласица дава убежище и на множество гръбначни животни - 8 вида земноводни, 15 вида влечуги, 120 вида птици и над 50 вида бозайници.

Югозападно от Петрич на площ от 1312 хектара е разположен резерват Конгура в който са запазени естествени екосистеми от бук и питомен кестен.

[редактиране] Туризъм

През последните няколко години от почти непозната планина, Беласица се превърна в една от предпочитаните дестинации за пешоходен туризъм. Основните туристически маршрути в българския участък на планината са маркирани с лентова маркировка с определен цвят. Поради факта, че до скоро Беласица беше "затворена" планина в нея има малко места за настаняване на туристи. В българската част на планината са изградени 2 туристически хижи, втората от които е бивша гранична застава:

  • Беласица, 720 м, 65 места;
  • Конгур, 1280 м, 50 места.

Основен изходен пункт за изкачването на Беласица е гр.Петрич, както и селата Самуилово, Ключ и Скрът.

[редактиране] Външни препратки


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област