Лерин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лерин
Φλώρινα

Лерин
Лерин на картата на Ном Лерин
Данни
Население: 14 279 (2001)
Надм. височина: 642 м
Геогр. положение: 40°47′0″N, 21°24′0″E
Пощ. код: 531 00
Тел. код: 23850-2

Лерин (на гръцки: Φλώρινα, Флорина, на албански: Follorina, Фолорина) е град в Егейска Македония, Гърция. Градът е център на Ном Лерин и Дем Лерин в административната Област Западна Македония и има население от 14 279 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Леринското поле с град Лерин поглед на изток
Леринското поле с град Лерин поглед на изток

Лерин е разположен на устието на дълбоката долина на река Сакулева (на гръцки Сакулевас) в западния край на най-южната част на Пелагония - Леринското поле в подножието на планините Пелистер и Нередска.

Градът отстои на 13 километра южно от границата с Република Македония, на 30 километра южно от Битоля и на 70 километра северно от Костур. През него минават пътищата GR-2 (Преспанско езеро-Воден) и GR-3/E65 (Кожани-Кайляри-Лерин-Негочани-Битоля). Новата магистрала GR-3 ще минава източно от Лерин.

[редактиране] История

[редактиране] Античност и Средновековие

Разкопки през 1997 година на хълма с църквата „Свети Пантелеймон“ разкриват селище с акропол от 4 век пр.н.е. Според някои гръцки археолози това е известният античен град Хераклея Линкестис.[1] (Според повечето историци и археолози Хераклея е била разположена на мястото на днешна Битоля.) През римската епоха това селище е разрушено и градът се спуска в подножието на хълма по бреговете на река Сакулева, където е и днес.

Река Сакулева в града
Река Сакулева в града

В Средновековието градът влиза ту в границите на Византия, ту в тези на България. През 6 век областта на Пелагония е заселена от славяни. Областта на Лерин е присъединена към България по времето на завоеанието на Македония от хан Персиян и остава в границите на българската държава до 1018 година, когато отново влиза във Византия. В 13 век отново влиза в България при царете Калоян и Иван ІІ Асен, но е загубен окончателно при управлението на Михаил II Асен. В 14 век Лерин е във границите на феодалното владение на Радослав Хлапен.

В 14 век известният византийски историк и имеператор Йоан Кантакузин говори за град Флеринос или Хлеринос (Φλερηνός, Χλερηνός). В Парижкия кодекс от 14 век се споменава крепостта Флорина, а секретарят на Венецианската република Габриеле Каваца минава през град Флурибели (Fluribelli) на път за Ахрида (Охрид) в 1591 година.[2] В 1750 в църковни документи се появява името Хлеринос или Филорина.

Според Сократис Лякос от византийското име Хлеринос, произлизащо от хлоро (χλωρό, зелено) се появява албанското Фолорина или Филорина, тъй като в писмения османски турски ф и х са изписвани по един и същи начин.

[редактиране] В Османската империя

Главната улица на Лерин в началото на 20 век
Главната улица на Лерин в началото на 20 век

Градът добива значение едва в 15 век, когато в него са заселени многобройни турски семейства. Турският елемент преобладава в Лерин над българския през цялата епоха на османското владичество. В ранните османски документи градът е известен под името Флорина. Поради близостта си до албанските земи градът е изложен на чести разбойнически нападения. Във втората половина на 17 век градът просперира икономически и според Евлия Челеби в 1684 година Филорина, който е известен с многото си птици има 6 квартала с 1 500 къщи, 14 джамии, 2 бани, 2 хана, 100 магазина и т.н. Ригас Велестинлис отбелязва града в своята Голяма карта като Филурина След Руско-турската война (1768-1774) градът изпада в продължителен упадък, дължащ се на феодалните размирици в албанските земи, за да постигне нов просперитет през 19 век.

В първата половина на 19 век Ами Буе пише за Лерин:

Флорина или Филурина, на 1526 фута височина, е разположена, както Монастир, в долината и край поток, изтичащ в долината на Черна. Това е голямо градче, извънредно дължо и тясно, понеже е притиснато между планината и един хълм, покрит с гробници. Има една улица с дюкяни и населението ще да превишава няколко хиляди души. Ф.Пуквил ги изчислява на 700 семейства. Голяма част от тях са българи християни и мюсюлмани.[3]

За възхода на града говори и пренасянето на митрополията от Емборе в Лерин в 1865 година. Катедралната църква „Свети Георги“ е строена в 1835 година. В 1893-1894 година градът е свързан с железопътна линия със Солун и с Битоля, което още повече допринася за развитието му. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Лерин е посочен като град с 1 500 домакинства с 2 800 жители мюсюлмани и 1 800 българи.[4] Почти същите са цифрите и в „Етнография на Македония“ от 1881 година - 1 500 къщи, 2 800 мюсюлмани и 1690 славяни.[5] В 1889 година Стефан Веркович пише, че градът има 212 турски и 100 български къщи.[6]

Освещаването на българската църква в Лерин през 1910
Освещаването на българската църква в Лерин през 1910

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Лерин е смесен българо-турски град с 2 820 жители българи, 5 000 турци, 100 арнаути християни и 200 мюсюлмани, 84 власи, 20 евреи и 1 600 цигани.[7]

В конфесионално отношение българското население в Лерин е разделено на българска екзархийска и гъркоманска патриаршистка част. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в града има 800 българи екзархисти и 3 544 българи патриаршисти гъркомани, 72 власи, 30 албанци и 120 цигани. В града функционират три български училища - две основни и едно прогимназиално и четири гръцки - три основни и едно прогимназиално.[8]

Гръцките статистики леко занижават числото на българите екзархисти - според тях в 1910 година в града има 10 000 жители, от които 6 500 мюсюлмани, 3000 гърци и 500 българи.[9]

[редактиране] В Гърция

Лерин по време на Първата световна война
Лерин по време на Първата световна война
Лерин по време на Първата световна война
Лерин по време на Първата световна война

Градът попада в Гърция след Балканската война. В началото на ноември 1912 година в Лерин влизат сръбски войски, които са заместени от гръцки на 7 ноември - ден, който днес се чества като дата на освобождението на града от турско владичество.

Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 10 155 жители.

През Първата световна война през август 1916 година градът е освободен за кратко от българската войска при Леринската настъпателна операция, но след съглашенското контранастъпление през октомври същата година е загубен завинаги.

Според гръцкото външно министерство в 1916 година в града има 3 576 париаршисти, 589 екзархисти и 6 227 мюсюлмани. Към патриаршисткото население се броят и 34 бежански гъркомански семейства със 126 души. След 1912 година голям брой гъркомани - предимно власи, но и доста българи - от Битоля и от битолските села - Магарево, Нижеполе, Търново, останали в Сърбия, се изселват в Лерин, като след войната от тях в града остават около 300 семейства. До 1922 година в Лерин са заселени 1 673 бежанци - 730 гъркомани от Сърбия, 484 албанци гъркомани от Албания, останалите от други страни.

Преброяването от 1920 показва 2 909 семейства - 12 513 души. През 1923 година мюсюлманското население се изселва в Турция - 1 076 семейства - 4 650 души. На тяхно място са заселени 184 бежански семейства - 79 от Източна Тракия, 54 от Мала Азия, 44 от Кавказ и 7 от Понт. Две години по-късно бежанците са 178 семейства - 750 души.

Преброяването от 1928 показва 10 585 души, от които 1 999 са бежанци от размяната на населението между Гърция и Турция през 20-те години и 1 613 са бежанци, дошли в града преди 1922 година. В 1932 в Лерин живеят 600 българоговорещи семейства с изявено българско съзнание. В 1940 година в града има 1 000 българофони с негръцко национално съзнание и 500 с неустановено национално съзнание. Преброяването от 1951 показва 12 270, от 1961 - 11 933, а от 1971 - 11 164 души. Преброяванията от 1981 и 1991 показват съответно 12 573 и 12 355 жители.

[редактиране] Лерин днес

Димархията - седалището на Дем Лерин
Димархията - седалището на Дем Лерин

[редактиране] Обществени институции

В града има Археологически музей, Музей на модерното изкуство, Художествена галерия на леринските художници, Обществена библиотека „Василики Питоска“ и Фолклорен музей и силогос „Аристотел“.

[редактиране] Икономика

[редактиране] Политика

В Лерин е седалището на партията Виножито, която се бори за запазване на правата на така нареченото „македонско малцинство“ в Северна Гърция.

[редактиране] Спорт

Футболният клуб на Лерин се казва Филириакос (Φιλυριακός). Женският обор на Филириакос е шампион на Гърция за 2000 година и играе финал в 2001 и 2004 година.[10]

[редактиране] Побратимени градове

Лерин е побратимен град със:

  • Скарбъро, Канада

[редактиране] Родени в Лерин

  • Борис Попов (1906 - ?), български комунистически деец, интербригадист и дипломат
  • Димитър Гулабчев (1860 - 1908), български просветен деец
  • Лакис Пирзас (Зезас), гръцки андартски капитан
  • Неджати Джумалъ (1921 - 2001), известен турски поет и писател
  • Павлос Воскопулос (1964 - ), гръцки политик, деец на партия Виножито
  • Спиро Гулабчев (1856 - 1918), български общественик
  • Стефос Григориу, гръцки андартски капитан

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. Официален сайт на Дем Лерин
  2. Lorenzo Bernardo, Viaggio di un ambasciatore Veneziano da Venezia a Constantinopoli nel 1591. (scritto da Gabriele Cavazza), Venezia 1886
  3. La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, etc. Paris, 1840.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  5. "Ethnographie de la Macedoine", Philipopoli, 1881.
  6. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  7. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  8. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  9. Официален сайт на Дем Лерин
  10. ΜΕΑΟ Φιλυριακός Φλώρινας


Дем Лерин (Флорина)
Лерин (Флорина) | Арменово (Арменохори) | Арменско (Алона) | Горно Неволяни (Скопия) | Калугерица (Калогерица) | Кладошница (Проти) | Лъжени (Месониси) | Матешница (Симос Йоанидис) | Туре (Корифи) | Търсе (Тривуно)
Деми в Ном Лерин (Флорина)
Айтос (Аетос) | Вощарани (Мелити) | Долно Клещино (Като Клинес) | Кучковени (Перасма) | Лерин (Флорина) | Преспа | Суровичево (Аминдео) | Чалджиево (Филотас)
Общини в Ном Лерин (Флорина)
Лехово (Елеово) | Мокрени (Варико) | Невеска (Нимфео) | Смърдеш (Кристалопиги)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област