Деветосептемврийски преврат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Деветосептемврийският преврат, наричан често в България до 1990 година Деветосептемврийско народно въстание или Деветосептемврийска социалистическа революция, е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година - свалено е правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителството на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.

Събитията от 9 септември 1944 година все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 година се сочи, че това е народно въстание. Оттогава до 10 ноември 1989 под настояване най-вече на Тодор Живков събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 някои автори пишат, че това е военен преврат. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.

Партизани навлизат във Велико Търново на 9 септември
Партизани навлизат във Велико Търново на 9 септември


На 26 август 1944 правителството на Иван Багрянов обявява на думи "неутралитет" на България във войната под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния. Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. Същият ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание.

На 2 септември 1944 е образувано правителство на БЗНС Врабча 1(част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир, обявява се за "демократични реформи" и разпорежда германските войски да напуснат България. Същевременно репресиите срещу партизаните не са прекратени, съюзът с Хитлер не е скъсан, не са направени опити за нормализиране на отношенията с Москва. Това кара СССР да се отнася с недоверие към новото правителство в София. На 5 септември 1944 Съветският съюз обявява война на България. На течащите в Египет преговори англо-американската делегация поставя като условие окупирането на Югоизточна България до Ямболско от турски войски.

На 5 септември ЦК на БРП и Главният щаб на НОВА изработват оперативен план за вдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него трябва посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на ОФ армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната. За цел на въстанието е обявено "да се събори фашистката власт и се установи народно-демократична власт от Отечествения фронт".

Разбиване на Варненския затвор на 7 септември
Разбиване на Варненския затвор на 7 септември

Още на 6-7 септември започват вълнения из цяла България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните служители в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени политическите затворници. Между 6 и 8 септември 1944 са трайно завзети от партизански части 170 населени места в страната. На много места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. На 7 септември Червената армия навлиза на територията на България. По нареждане на правителството, българските войски не й оказват съпротива.

През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части съвместно с отряди на ОФ заемат ключовите пунктове в София - Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършената промяна - "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел".

На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. На места това става без бой, но в други случаи войскови и полицейски части, верни на старата власт оказват ожесточена съпротива на силите на ОФ. В София, Пловдив, Пернишко, Шумен и Хасково поддръжниците на предишния режим са съкрушени с въоръжени средства. Армията преминава изцяло на страната на ОФ.

Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където партизани и други антифашисти превземат с много жертви артилерийските казарми след провалени преговори с командващите офицери едва на 12 септември.

Разбиване на Кюстендилския затвор на 9 септември 1944.
Разбиване на Кюстендилския затвор на 9 септември 1944.

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани. По-късно са заловени и началниците на полицията, жандармерията и някои войскови части.

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници. Премахнати са концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой, Лебане и други. Забранени са фашистките организации в страната, както и печатните им органи.

Главен принос за овладяването на властта имат БРП и Политическия кръг Звено. Трябва да се отбележи, че на 9 септември съветските войски не са в София, а все още настъпват в Североизточна България. Според едно мнение, съветските войски са забавени с цел българските комунисти сами да вземат властта в страната. Според друго, става въпрос за причини от военностратегически характер - тъй като българските войски масово сътрудничат на Червената армия, командването й решава да не бърза с овладяването на столицата, за да даде почивка на изтощените си войници.

Посрещане на Червената армия в София на 28 септември 1944.
Посрещане на Червената армия в София на 28 септември 1944.

След 9 септември българската армия е включена в състава на ІІІ-ти Украински фронт и дава десетки хиляди убити и ранени в каузата за разгром на хитлеризма. На България не е признат статут на съвоюваща страна, но за сметка на това запазва придобитата през 1940 година Южна Добруджа.