Борисово (Област Ямбол)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Борисово.
Борисово е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, Област Ямбол.
Борисово (Област Ямбол) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Ямбол |
Община: | Елхово |
Население: | 137 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 264 м |
Пощ. код: | 8731 |
Тел. код: | 047202 |
Геогр. положение: | 42° 18' сев. ш. 26° 44' изт. д. |
МПС код: | У |
Кмет или наместник | |
Име Фамилия |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Борисово се намира на около 35 км южно от град Ямбол, на около 30 мин. път с автомобил и на около 95 км от летище Бургас. Отстои на около 17 км. от левия бряг на р. Тунджа в подножието на северозападните покрайнини на Странджа.
Селото попада в обсега на две климатични области – преходноконтинентална и преходносредиземноморска с мека зима, топла пролет и сухо и горещо лято. Средната януарска температура е около -1/0 С, средната юлска температура е около 22-23 С, а средната годишна температура е 10-12 С. Годишната сума на валежите е от 500 до 750 мм/кв.м, с максимум през юни и с минимум през август. Забелязва се и втори максимум през ноември–декември.
През селото минава асфалтов път, идващ на изток от с. Леярово и продължаващ на запад за с. Бояново. Граничи със землищата на селата Стройно, Жребино, Леярово, Камен връх. Влизайки от източната страна към селото, от лявата страна на пътя се забелязват в началото на селото две могили. Излизайки от селото откъм западната страна, по пътя за с. Бояново, също се забелязват две могили на възвишението от дясната страна на пътя. Изкачил се човек на тези могили пред погледа му се простира живописна гледка. При ясно време се забелязват покрайнините на град Ямбол. Гората край селото е предпочитано място за ловуване през ловния сезон, на глигани, чакали и пренати.
Въздухът в района е много чист. Най-близкото промишлено предприятие е ТЕЦ "Марица-изток 2", отстоящ по права линия на около 70 км.
[редактиране] История
Благоприятните природни условия са обусловили появата на човешки живот по тези земи още през неолита (6000-4000 г. пр. Хр.). Доказателство за това са провеждащите се в момента археологически разкопки на границата на двете съседни землища на с. Стройно и с. Борисово. Около 72-71 г. пр. Хр. тсзи район е покорен от римските войски предвождани Марк Теренций Варон Лукул консул в Тракия през 73 г. и проконсул през 72-71 г. пр. Хр. в Македония. .
На около 1-2 км от селото в местността Марка е имало старо селище, чиито гробища са били в двора на днешното училище.
Селото съществува на това място от средата на 18 век с името Айшаклий, което ще рече Певчево, тъй като хората от селото и местните свещеници много хубаво пеели както народни песни, така и църковни песнопения.
Преди това селото се е намирало на 2-3 км в посока северозапад в местността Юрта. Преместило се е на сегашното си място поради заболяване на голяма част на населението от чума по онова време. По известни родове, преселили се и създали селото на новото място, са Илиоловският, Тодориевският, Гитовският, Кисьовският. Айшаклий е единственото християнско село във вилаета, което е имало пощенска станция, в която е ставало преразпределението на пощенските пратки. А в източна посока през землището на селото е преминавала телеграфната линия от Одрин за Шумен.
След Освобождението селото по силата на Берлинския договор остава в границите на Източна Румелия, а след Съединението приема името Борисово, на името на княз Борис I - Покръстителя. Доказателство за това е откритата паметна плоча в църковния двор на погребания там "поп Андон от с. Борисово починал през 1886 г."
През 1942 г. в Борисово идва цар Борис III във връзка с военни маневри в гората над селото. Посрещнат е с хляб и сол от местното население.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Църквата „Свети Димитър“ - еднокорабна базилика в центъра на селото. Първоначално църквата е била построена малко по нагоре от от сегашното си място, около 1800 година. През руско-турската война от 1828-1829 г. водена от ген. Дибич Задбалкански, църквата е била опожарена и разрушена от османците. След което е била възтановена от боголюбивото население, но около 1834 година, по време на Кримската война отново е била разрушена. През 1846 г. църквата пак е възтановена, а две години по рано през 1844 г. до църквата е изградено килийно училище. По това време в църковната енория свещениците са достигали до четирима, като някои от тях са преподавали и килийното училище. През ноември 1878 година при своето бягство турците отново запалват църквата, като убиват и две жени (майка и дъщеря), които са погребани в църковния двор.
- На около 2-3 километра от селото в посока юг-изток, към землището на с. Камен връх, в местността Калето, се намират останките от средновековна крепост. В средата на 80-те години в землището на селото по пътя за лозята е открита ограбена от иманяри тракийска гробница.
В селото има три чешми, говори се, че техните резервоари са от римско време, а през селото е минавал древен път за Одрин и Константинопол. В центъра се издига паметник на загиналите във войните за освобождение на България войни от селото.
[редактиране] Редовни събития
- Ежегоден селски събор на Димитровден.
[редактиране] Личности
Родени и израстнали в с. Борисово са известните циркови артисти братя Ковачеви, известни още като "Трупа Ковачеви", ученици на големия цирков артист Лазар Добрич. Носители на наградата "Сребърен клоун" от цирковия фестивал в Монте Карло.