Колю Фичето

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Колю Фичето
български архитект и строител
Колю Фичето
Роден: 1800
Дряново, България
Починал: 1881
Велико Търново, България

Колю Фичето (истинско име: Никола Фичев; Уста Колю Фичето, понякога Кольо Фичето) е български възрожденски строител, архитект и скулптор, роден е в село Дряново през 1800 г.

Останал сирак без баща на три години, още десетгодишен той започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при албанските майстори от Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строeжа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23 годишен, той е вече калфа, а на 36 години е общопризнат от целия дюлгерски еснаф за майстор. Знаел е перфектно турски език, говорил е добре гръцки и румънски език, но не е можел да чете и пише. Известен е с това, че когато построил мост по време на Турското робство, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си.

Църквата "Св. Никола" в Дряново от 19 век, проектирана от Колю Фичето
Църквата "Св. Никола" в Дряново от 19 век, проектирана от Колю Фичето

През 1865-67 г. построява Беленския мост над река Янтра край Бяла и Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872-1874).

Почива през 1881 г. във Велико Търново. Там се намира днес гробът му.

На други езици