Голо бърдо (Албания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За планината в България вижте Голо бърдо.

Голо бърдо (на македонски Голо Брдо, на албански, Golloborda, Gollobordë или Gollobërdë) е планински район в Източна Албания и западната част на Република Македония, югозападно от град Дебър, населен основно от хора с българско и македонско национално съзнание - общо около 10 000 души българоговорещи, предимно мюсюлмани (около 90%) и малко християни.

В Голо бърдо има 27 села - 21 в Албания и 6 в Република Македония. Двадесет и едно от тях са на територията на Албания и шест - на територията на Република Македония.

Албанската част на областта е разделена на три общини - Требища, Острени и Стеблево. Требища и Острени са в окръг Булчиза, област Дебър, а Стеблево е в окръг Либражд, област Елбасан. А селата в Република Македония са част от общините Дебър и Струга.

Съдържание

[редактиране] Население

На територията на албанската част от Голо бърдо функционира дружеството „Просперитет Голо бърдо“, представляващо българската културна общност с председател Хаджи Пируши от село Стеблево.

Според преброяването от 2001 година населението на Голо бърдо е 8 200 души с тенденция към намаляване. След 1990 година голяма част от местните жители се изселват в градовете Елбасан, Тирана, Дуръс и други. В Тирана българите от Голо бърдо живеят компактно в квартала Кодра е Прифтит (Попово бърдо).

Част от населението на Голо бърдо има македонско национално съзнание. Тя е организирана в дружество "Мир", чийто председател е преподавателят в Тиранския университет Кимет Фетаху. В Албания е признато македонско малцинство, но за разлика от Мала Преспа, където имат статут на национално малцинство няма данни в Голо бърдо някаква част от населението да има малцинствен статут.

Самоопределящите се като българи в Република Албания не са признати от албанската държава като българско национално малцинство нито в Голо бърдо, нито в някоя друга част от Албания.

[редактиране] Албания

Чисто български/македонски села:

  • Ворница (15 жители християни)
  • Гиновец (Гиноец, Гинеец, Гинец) (10 жители)
  • Голеища
  • Големо Острени (250 къщи, 1200 жители)
  • Заборе
  • Извири
  • Камен
  • Клене (Кленье) (80 къщи, 120 жители, 30% християни)
  • Койовец (40 къщи, 200 жители)
  • Ладомерица (50 къщи, 400 жители)
  • Лешничани (90 жители)
  • Мало Острени (540 жители)
  • Оржаново (80 жители)
  • Пасинки (50 къщи, 300 жители, 30% християни)
  • Радоеща (50 къщи, 300 жители)
  • Стеблево (100 къщи, 120 жители, 3 къщи християни)
  • Требища (400 къщи, 2000 жители)
  • Тръбчанище
  • Тучепи (540 жители)

Смесени села българи/македонци и албанци

  • Себища (20 къщи, 100 жители българи/македонци)
  • Смолник (30 къщи, 100 жители българи/македонци)
  • Забзун (470 жители)
  • Борово (550 жители)

[редактиране] Република Македония

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Литература

  • Асенова, Петя. Местни имена от Голо бърдо, Североизточна Албания, в: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, София 2005, с. 41-53
  • Асенова, Петя. Българо-албанската интерференция в Голо бърдо (Албания), в: Българите извън България. Сборник с материали от международен симпозиум - Бургас юни 1997, Велико Търново 1997, с. 124-127
  • Бояджиев, Тодор. Българите в Голо бърдо Албания), в: Българите извън България. Сборник с материали от международен симпозиум - Бургас юни 1997, Велико Търново 1997, с. 57-60
  • Мангалакова, Таня. Българите в Мала Преспа и Голо бърдо, в: Проблеми на мултиетничността в Западните Балкани. Теренни проучвания, София 2004, с.276-297 (Ethnic Bulgarians in Mala Prespa and Golo Brdo, Problems of Multiethnicity in the Western Balkans, Sofia 2004, p. 298-319)
  • Харизанова, Милка. Един български говор от Албания, в: Българите извън България. Сборник с материали от международен симпозиум - Бургас юни 1997, Велико Търново 1997, с. 61-64

[редактиране] Външни връзки