Континентално подножие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Континенталното подножие е наименование на самостоятелна морфоструктура в преходната ивица между континенталния склон и абисалното дъно. характеризира се с изключителна динамичност на океанското дъно. Акумулативна хълмиста равнина със максимален наклон 2,5°, широчина до 600км. и дълбочина до 6000м.

[редактиране] Вижте още