Дяволска гъба
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дяволска гъба | |||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
Дяволската гъба (Boletus satanas) е вид базидиева гъба, обозначава се още с имената Синкавица и Отровна манатарка.
Внимание! Отровна гъба (в България). Лесно може да се сбърка с Обикновената манатарка, Пурпурната манатарка и Огнената манатарка!
Интересен факт: Някои гъби в зависимост от района, в който растат, почвата, надморската височина в симбиоза с някои видове дървета, не се приемат за отровни.
[редактиране] Характерни белези
- Шапка: С различен диаметър от 10 до 25 см. при развитата гъба. Цвета на кожицата е сивобелезникав до бледокафяв с жълто-зелен отенък. Кожицата е леплива и не се отделя от плодното месо, което при разчупване става синьо, а при престояване на открито-черно. Шапката отдолу е червена, а при ядливата манатарка е зеленикава.
- Ламели: Под формата на тръбички, къси, незаловени за пънчето (при натискане посиняват), порите са жълто червени.
- Спори: Жълти
- Споров прашец: Жълтозеленикав, до кафяв.
- Пънче: Високо 5-12 см. и доста дебело (около 4-10 см), с бухалковидна форма. В горната част е жълто, а в основата сиво-жълто до кафяво (също при натиск и нараняване става синьо-зелено). По цялото пънче има карминеночервен мрежест рисунък. Гъбата се появява през лятото, расте и през есента в широколистните и иглолистни гори. Съдържа атропинови токсини, които поразяват храносмилателната система на човека.