Изтребител
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтребителят е боен самолет, предназначен главно за унищожаване на самолети и други летателни апарати на противника във въздуха.
Използва се за съпровождане и защита на бомбардировачи, транспортни самолети и самолети на гражданската авиация от изтребителите на противника. Използва се също и за защита на наземни обекти от авиацията на противника и завоюване на госпосдво във въздуха над бойното поле. В отделни случаи изтребители могат да се използват срещу наземни и морски цели.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Витлови изтребители
[редактиране] Първа световна война
[редактиране] Периода 1919 - 1938 г.
[редактиране] Втора световна война
[редактиране] Реактивни изтребители
[редактиране] Първо поколение (1945-1953 г.)
[редактиране] Второ поколение (1953-1960 г.)
[редактиране] Трето поколение (1960-1970 г.)
[редактиране] Четвърто поколоение (1970-1990 г.)
[редактиране] Междинно поколение (1990-2000 г.)
[редактиране] Пето поколение (след 2000 г.)
[редактиране] Класификация
- Фронтови изтребител — предназначен за завоюване на господство във въздуха над бойното поле. Основно се използва за унищожаване на авиацията на противника в маневрени въздушни боеве на малки и средни дистанции, а в по-редки случаи за наземна поддръжка на войските.
- Изтребител-прехващач - предназначен за защита на наземни обекти от средствата за въздушно нападение на противника (самолети и ракети). Основно се използва за унищожаването средствата за въздушно нападение на противника с ракетно оръжие на големи разтояния от защитаваните обекти.
- Изтребител-бомбардировач - предназначен за изпълнение на задачи, характерни както за бомбардировач, така и за фронтови изтребител.
- Многоцелеви изтребител - предназначен за изпълняване на комплекс от задачи присъщи бомбардировач, фронтови изтребител и прехващач.
- палубен изтребител - предназначен за разполагане на самолетоносач.