Габарево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Габарево е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, Област Стара Загора.
Габарево | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Стара Загора |
Община: | Павел баня |
Население: | 2 050 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 425 м |
Пощ. код: | 6162 |
Тел. код: | 04363 |
Геогр. положение: | 42° 37' сев. ш. 25° 10' изт. д. |
МПС код: | СТ |
Кмет или наместник | |
Петко Чолпанов |
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Древно време
Научно установено е, че територията на днешното село Габарево е била населявана още от времето на неолита и енеолита. От археологически находки: шила, идоли, сечива и други предмети, изкопани от голямата могила в центъра на селото, наши археолози установиха, че тук някога са живели хора от първобитно- общинния строй. От намерената в околностите на селото военна диплома, издадена през времето на император Антонин Пиус - 157 г.след н.е., става ясно, че когато римляните покорили траките, селището е било включено в границите на провинция "Сирия". Самата диплома-каменна плоча с надпис, била поставена в гърне, пълно с пепел и парчета изгорели кости. Учените заключават, че това е пепелната урна на някой римски конник. Древното минало на селото се доказва и от множеството пръснати из околностите му могили и стари пътища.
[редактиране] Заселване
Според едно предание от незапомнени времена селото се намирало в полите на Стара планина, в местността "Габрака", източно от р. Габровница, срещу днешното село Скобелево Името си селото получава от думата "габър", от габровата гора, до която било устроено, а когато по-късно станало преместването му на сегашното място, то било наречено от турците "Ак-баш" или "Ак-башлъ", в превод "Бяла глава", защото според легендата първият предложил селището да бяде преместено бил белоглав старец.
[редактиране] Под османско иго
Завладяно от турците при падането на България под османско иго, с. Габарево станало военно-феодално владение (Тимар) и като такова било списано в официалните турски документи. От списък на анъкоплатците се вижда, че през 15 век (1472 г.)селото е имало 49 къщи, стопаните на които били обложени с 1617 акчета данък.
От другия най-стар източник на информация за селото се вижда, че през 16 век 246 души са били обложени с кръвен данък.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Селото е известно с бизо 100-те си извора, които бликат из землището му. Има версия, че в него е починала една от последните руски княгини - Принцеса Анастасия - наследница на трона, която заедно със своя иконом пристига в селото след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г. Има множество доказателства, сочещи към истинността на тази версия. В селото още си спомнят за Нора - така се е наричала жената,за която се твърди, че е княгиня Анастасия [1].
Изключително атрактивни са кукерските игри, които ежегодно се провеждат в селото на Сирни заговезни. Селото се е превърнал в притегателен център на родолюбци от цялата страна, които представят края си с традиционните си кукерски костюми. Множество са наградите, които селото печели от подобни кукерски игри, провеждани в различни части на страната.
[редактиране] Личности
- Филип Велев (1818-1883), възрожденски учител и преводач
[редактиране] Използвана литература
- "Габарево" от Иван Несторов