Зелена водна жаба

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зелена водна жаба Срещат се в България
 Зелена водна жаба (Rana kl. esculenta)
Зелена водна жаба (Rana kl. esculenta)
Класификация
царство:  Животни   Animalia
тип:  Хордови   Chordata
клас:  Земноводни   Amphibia
разред:  Безопашати земноводни   Anura
семейство:  Водни жаби   Ranidae
род:  Водни жаби   Rana
вид:  Зелена водна жаба   R. kl. esculenta
Научно наименование
Rana kl. esculenta   L., 1758

Зелената водна жаба (Rana kl. esculenta) е естествен хибрид (клептон) на голямата водна жаба (R. ridibunda) и жабата на Лесона (R. lessonae), като в миналото е смятана за самостоятелен вид. Среща се в голяма част от Европа, включително и в България.

Жабешките бутчета на зелената водна жаба се използват за храна, най-вече във Франция. Женските са дълги 5 до 9 cm, а мъжките - 6 до 11 cm. Мъжките имат бели или бяло-розови резонаторни мехури.

Съдържание

[редактиране] Разпространение и биотоп

Зелената водна жаба е разпространена в Западна, Централна и Източна Европа от Пиренеите до Урал. Изкуствено е пренесена в Англия.

В България се среща само на разстояние до 4-5 km от река Дунав, като е регистрирана за пръв път през 1966. В блатото Сребърна е сравнително многобройна, като почти достига числеността на голямата водна жаба.

Зелената водна жаба обитава главно затревени локви в близост до по-големи водоеми.

[редактиране] Начин на живот и хранене

Зелената водна жаба може да бъде активна както през деня, така и през нощта, в зависимост от температурата и влажността на въздуха. В дъждовни нощи може да се отдалечи на стотици метри от обитавания водоем. Зимата прекарва на сушата в дупки, изкопани от нея или от гризачи.

Зелената водна жаба се храни с членестоноги, мекотели, червеи. Храната си улавя най-често на сушата.

[редактиране] Произход и размножаване

Макар и хибридна форма на жабата на Лесона и голямата водна жаба, зелената водна жаба е способна да се размножава самостоятелно. По време на ледниковия период популацията на общия прародител на тези два вида е разделена на две части. Те се развиват в самостоятелни видове, но остават достатъчно близки генетично, за да създават фертилни хибриди.

Въпреки това потомството на двойка зелени водни жаби често е изродено, така че чиста популация от този вид не би могла да оцелее. В природата женските зелени водни жаби обикновено се чифтосват с мъжки от един от двата родителски вида, а мъжките остават без потомство.

Зелената водна жаба снася между средата на април и средата на май в застояли водоеми по няколко хиляди яйца, събрани на няколко купчини, които няколко дни по-късно изплуват на повърхността. Метаморфозата започва 70-100 дни след снасянето на яйцата.

[редактиране] Допълнителни сведения

Зелената водна жаба е защитена от Приложение III на Бернската конвенция и от Приложение IV на Закона за биологичното разнообразие.

[редактиране] Източници

  • В. Бешков, К. Нанев. Земноводни и влечуги в България (2002) ISBN 954-642-147-2
  • Edible frog, статия в Уикипедия на английски [4 януари 2006]

[редактиране] Външни препратки


Жаба Земноводните в България Знамето на България
Безопашати земноводни: Голяма водна жаба | Горска жаба | Гръцка жаба | Дървесница | Жълтокоремна бумка | Зелена водна жаба | Зелена крастава жаба | Кафява крастава жаба | Обикновена чесновница | Планинска жаба | Сирийска чесновница | Червенокоремна бумка
Опашати земноводни: Алпийски тритон | Дунавски гребенест тритон | Дъждовник | Малък гребенест тритон | Южен гребенест тритон