Акулообразни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Акула |
---|
Акулообразни (Selachimorpha) - надразред хрущялни риби от подклас пластинкохриди. Тялото достига до 20 м., покрито с люспи във вид на кожни зъбци. Устата е долна, напречна. Имат 5-7 двойки хрилни отвори. Древна група (появили се през девона), сега съществуват над 400 вида, морски, групирани в 4 подразреда - древни акули, рогати акули, акули и скатове. Живородни или снасят яйца. Обикновено са хищни. Съшествуват около 200 вида морски (няколко вида са сладководни), хищници (китовата акула е планктоноядна). В България (Черно море) живее бодлоперата (кучешката) акула (Squalus acanthias), разпространена и в Атлантическия и в Тихия океан; дънна стадна риба, дълга до 1,5 м, тежи до 10-12 кг. Яде главно дребни риби, по-малко безгръбначни, безопасна за човека. Живородна - 16-32 малки. Използва се кожата, месото, черният дроб (81% мазнини) - светивен годишен улов 400 000 тона; в България се ловят по около 10 тона. Много рядко за Черно море е малката акула (Squalus blainvilli), край българските брегове е отбеляазан само един екземпляр.