Български държавни железници
от Уикипедия, свободната енциклопедия
БДЖ | |
Основана: | 1885 |
---|---|
Седалище: | София, България |
Служители: | ? |
Продукти: | железопътен транспорт |
Уеб сайт: | www.bdz.bg |
Български държавни железници ЕАД е българска държавна компания, най-големият железопътен оператор в страната.
Компанията традиционно разчита за съществуването си на значителни държавни субсидии. Въпреки това от 90-те години на 20 век тя е подложена на силната конкуренция на автомобилния транспорт. За периода от 1990 г. до 2005 г. се наблюдава сериозно намаление на нейната дейност: 67% по-малък брой превозени пътници, 70% по-малко пътникокилометри, 68% по-малко количество на превозените товари и 63% по-малко тонкилометри[1].
Съдържание |
[редактиране] Историческа справка
Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе - Варна. Построена е от английска компания с главни акционери У. Гладстон и братя Баркли през 1865 г. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г.; дължината й е 223 км.
През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон М. Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава. През периода 1870-1874 г. барон Хирш построява жп линията Любимец - Белово, с отклонения Търново Сеймен - Нова Загора - Ямбол. Железопътните линии в Южна България, собственост на барон Хирш, са общо 309,6 км, които от 1909 г. стават държавна собственост.
Законът за проектиране и построяване на железопътната мрежа (1895 г.) определя първостепенните железопътни линии (ширина 1 435 мм) и второстепенните (полунормални - с ширина 750-800 мм).
Електрификацията на българските железници започва от 1963 г.
В съответствие със съвременната практика в Европа, през 2002 г. експлоатацията на железопътната мрежа е отделена в самостоятелна Национална компания Железопътна инфраструктура. БДЖ продължава да експлоатира подвижния състав по мрежата, заедно с поддържащите съоръжения. Направени са първи стъпки към демонополизация на пазара, като през 2004 е лицензиран втори железопътен оператор.
[редактиране] Железопътен парк
Парният подвижен състав се състои от 1159 единици,като от тях 1154 са парни локомотиви и 5 парни мотриси. Съответно те вече са заменени с дизелова и електрическа тракция.
Българските държавни железници разполагат с 749 единици дизелов подвижен състав, от тях 642 за нормално междурелсие, 45 за междурелсие 760 мм, 39 дизелови мотриси (25 за нормално междурелсие, 7 за междурелсие 760 мм) и 30 дизелови мотрисни влака за нормално междурелсие.
Електрически подвижен състав е 575 единици, от тях 405 локомотива и 170 електрически мотрисни влакове.
Целия тракционен подвижен състав, от учредяването на БДЖ до днес, е разпределен в около 80 серии с приблизително 97 конструктивни разновидности. Най-мощният електрически локомотив през края на 90-те е серия 46, доставен през 1986-1987; построен е в завода ELECTROPUTERE - Craiova с мощност 5400 kW. Локомотивите от тази серия се използват предимно за обслужване на експреси, а сега вече ускорени бързи влакове.
С подписването на 7 януари 2005 г. на договор между фирмата Сименс Трансортни системи и БДЖ ЕАД, българските железници попълниха състава си с 25 двувагонни дизелови мотрисни влака Desiro Classic. Произвождството на този тип мотриси започва през 2000 г., като за около три години са доставени над 400 броя за железниците в Германия, Румъния, Дания, Унгария и др. Мотрисите се състоят от два крайни моторни вагона, всеки от които има по една двуосна двигателна талига под кабините на машиниста и обща носеща Якобс-талига между тях.
[редактиране] Източници
- ↑ Велико Димитров. „Социална функция и успех“ в „ИПИ. Преглед на стопанската политика“, брой 265, март 2006