Автономни региони в КНР
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Автономните региони (на мандарински китайски:自治区, пинин:zìzhìqū) са териториално-административни единици в КНР на ниво провинции. Делението на провинции и автономни региони е въведено от комунистическото ръководство на Китай в съответствие с принципите на националната политика, заимствани от СССР. В автономните региони, за разлика от провинциите, живеят значителен брой граждани от некитайска националност.
Към днешно време в Китай има 5 административни единици със статут на автономни региони:
Регион | (англ.) | (кит.) | Адм. центр | (англ.) | (кит.) |
---|---|---|---|---|---|
Гуанси-джуански | Guangxi | 广西 | Наннин | Nanning | 南宁 |
Вътрешна Монголия | Inner Mongolia | 内蒙古 | Хуххот | Hohhot | 呼和浩特 |
Нинся-хуейски | Ningxia | 宁夏 | Инчуан | Yinchuan | 银川 |
Синдзян-уйгурски | Xinjiang | 新疆 | Урумчи | Urumqi | 乌鲁木齐 |
Тибетски | Tibet | 西藏 | Лхаса | Lhasa | 拉萨 |
Вътрешна Монголия е първият китайски автономен регион, образуван през 1947 г.
Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции | ![]() |
|||||||||||
|