Ивайло Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ивайло Йорданов
български футболист и треньор
Роден: 22 април 1968
Самоков, България

Ивайло Стоименов Йорданов е бивш български футболист, национал. Роден е на 22 април 1968 г. в Самоков. Висок е 180 см. Спортува от юношеските си години. Играл е като десен полузащитник и нападател за Рилски спортист, Локомотив (Горна Оряховица) и Спортинг (Лисабон) (Португалия). Голмайстор на "А" група през 1991 г. с 20 гола (според друга статистика е отбелязал 21 гола). Шампион на Португалия през 2000 със Спортинг, носител на Купата на Португалия през 1995 (той отбелязва двата гола за победата срещу Маритимо с 2:0) и на Суперкупата на Португалия през 1995 и 2000, финалист за купата през 1994, 1996 и 2000, вицешампион през 1995 и 1997 и бронзов медалист през 1991, 1993, 1994, 1996 и 2001 г. Има общо (за първенство, купа и в евротурнири) 312 мача и 63 гола за Спортинг. За националния отбор на България дебютира на 28 май 1991 г. срещу Бразилия (0:3 в Уберландия), има 51 мача и 4 гола. Последният му мач е на 16 август [[2000] г. срещу Белгия (1:3 в София). Участва на СП-1994 в САЩ, където става бронзов медалист (играе в 5 мача), на СП-1998 във Франция (в 2 мача) и на ЕП-1996 в Англия (в 3 мача). Универсален футболист, който може да играе ефективно във всяка част от терена. През 1998 г. като играч на Спортинг става футболист на годината на България. Помощник-треньор в Спортинг от 2001 г. За приноса на Ивайло Йорданов към националния и към горнооряховския футбол той е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица през 1995 г. Бил е за известно време помощник-треньор на Христо Стоичков в националния отбор на България.

[редактиране] Статистика по сезони

На други езици