Версайски договор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версайски договор е договорът, подписан между Германия и Антантата след Първата световна война на 28 юни 1919 г. в предградието на Париж Версай. Той е изработен от Парижката конференция, която работи от януари 1919 под председателството на френския министър-председател Жорж Клемансо. Основните негови партньори са американският президент Удроу Уилсън и английският министър-председател Лойд Джордж. Германия не е поканена на преговорите, поради което повечето германци разглеждат договора като диктат, срещу който трябва да се съпротивляват. Договорът урежда не само положението на Германия в следвоенния свят, но задава и принципите, по които по-късно се изготвят договорите с останалите победени страни (виж Версайска система от договори).
На първо място се определят следвоенните граници на Германия. Тя изгубва значителни територии, което става по три начина:
- част от земите й са предадени веднага на съседните държави - Елзас и Лотарингия (Лорен) са върнати на Франция (отнети са й през 1871 г.), а областта на град Познан и Полският коридор са предадени на новосъздадената полска република (Полският коридор има за цел да свърже Полша с Балтийско море, но германците го ненавиждат, тъй като разделя германските земи на две части; не е случайно, че през 1939 г. именно заради него започва Втората световна война).
- други малки територии са предадени на съседните държави (Дания, Белгия, Полша) чрез плебисцити, проведени през 1920 и 1921 г.
- три също така малки територии са предадени на новосъздаденото Общество на народите (ОН) за управление: това са областта Саар, в която след 15 години трябва да се проведе още един плебисцит и която на практика се управлява от Франция, околностите и самият град Данциг (сега Гданск) и град Мемел (сега Клайпеда), който скоро е предаден на Литва.
В резултат на това територията на Германия намалява от 541,000 на 467,000 кв. км; като последица от войната и изгубването на територии населението на Германия намалява от около 68 на около 60 милиона души.
На второ място Германия загубва всичките си колонии, завладени от Антантата през войната - Германска източна Африка (сега Танзания), Германска югозападна Африка (сега Намибия), Того, Камерун и германските владения в Тихия океан.
На трето място Германия се задължава да разпусне своята наборна армия, която е наброявала около 8 млн души и да създаде професионална армия от 100 000 души (райхсвер); целият генерален щаб се разпуска; Германия предава цялото си тежко въоръжение - флот (освен малки стражеви кораби), артилерия, военно-въздушни сили.
На четвърто място Германия се задължава да изплати репарации на победителите, с които да ги компенсира за щетите, които им е нанесла по време на войната. В договора обаче сумата не е определена. Първоначално победителите искат 269 милиарда златни марки, но Германия отказва. Едва през 1922 г. се определя сумата от 132 милиарда златни марки, от които Франция ще получи 52%, Англия - 26%, а останалите държави - общо 22%.
На пето място в Германия се въвежда широка ивица край границите, в която е забранен всякакъв строеж на крепости. Германия е задължена да осигури на Чехословакия и Полша свободно плаване по реките Елба и Одер. Създава се голяма област по течението на река Рейн (целият западен бряг и 50-километрова ивица по източния), която е демилитаризирана, тоест в нея Германия няма право да държи войски. Това е решението на Франция да държи Германия под контрол, тъй като през тази област френската армия може винаги да нахлуе в сърцето на Германия. Западният бряг на Рейн остава окупиран от Антантата и освободен на три етапа от 1926 до 1930 г.
На шесто място се съдава една Съюзническа контролна комисия, която трябва да следи за изпълнението на договора. Тя има голяма власт и може да отмени всяко решение на правителството, ако то противоречи на договора или заплашва неговото изпълнение.
Все пак най-тежките клаузи на договора са VІІ и VІІІ: първата обявява германския император Вилхелм ІІ за пряко отговорен за войната, поради което би трябвало да бъде съден (в действителност той избягва процеса, като отива в Холандия); втората постановява, че Германия е виновна за войната. Именно това дава на съюзниците моралното право да наказват Германия. Тя отхвърля своята вина, с което настройва германското обществено мнение срещу договора.
Договорът е заклеймен от германската пропаганда като несправедлив, макар че той не е по-тежък отколкото германските проекти за договори в случай на германска победа. За Германия е важно, че остава единна държава, каквото не е било намерението на Клемансо. Тъй като САЩ не подписват договора (по съвсем други причини) Германия успява да внуши, че той е диктат и застрашава следвоенния ред. Тя се стреми към неговата ревизия, което успява да постигне до известна степен през 30-те години и към военен реванш, което е пряка причина за Втората световна война.
[редактиране] Външни препратки
- Пълният текст на Версайския договор (Уикиизточник)
- Contents of the Treaty of Versailles
- The Full Text of the Treaty of Versailles
- The Treaty of Versailles and its Consequences
Версайска система от договори |
---|
Основни |
Версайски договор | Сен-Жерменски договор | Ньойски договор | Трианонски договор | Севърски договор |
Последвали |
Рапалски договор (1920) | Рапалски договор (1922) | Лозански договор |
Първа световна война | ||||
Театри на военните действия | Основни събития | Специални теми | участнички | Допълнителна информация |
Предпоставки: Арена на военните действия: Календар със събития: |
1914: |
• Военни договори Престъпления срещу мирното население: Последствия: |
Антанта Централни сили |
• Категория: Първа световна война Съпътстващи войната конфликти Допълнителна информация за Първа световна война:
|