Беседа:Асеновград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Има ли още гърци в Асеновград?
Аз доколкото знам всички гърци от Пловдивско за изпратени по живо, по здраво, за Егейска Македония през периода 1913 - 1920 г.! Това твърдение нещо не ми се връзва и не знам дали не е нужно да се промени, дори и да има гърци, което е вероятно, те официално не са признати, защото ще бъдат признати тогава, когато Гърция признае българския характер на помаците и "македонците". Тоест на куково лято. Сега няма да преправям текста, но който го е писал да ме прощава, ще направя една справка и ще проверя дали в гръцката Уикипедия за Комотини пише "българи" - ако не пише, да ме прощават всички византийци, но гърци в България има само като студенти и като търговци. Останалите живеят в Гърция! 85.11.148.52 07:20, 4 септември 2006 (UTC)
- Гърци в България има според преброяването, а не според вас.--Мико Ставрев 10:05, 24 януари 2007 (UTC)
[редактиране] Побратимени градове
Този Килкиш дали всъщност не е Кукуш? --Спас Колев 11:14, 18 януари 2007 (UTC)
- Да явно е той. В сайта, в който намерих информацията са допуснали грешка.--Н.Христов 17:35, 18 януари 2007 (UTC)
[редактиране] Етимология
Тук я има тая етимология от множественото истиес или катаревуса истие и махи, но аз това истиес (не истей както пише в статията) не я разбирам много добре и не знам такава дума в новогръцки и я няма такава дума в речника ми, затова някой с по-добър гръцки да се изкаже. Мога да кажа само, че съселници няма в българския език - има съселяни--Мико Ставрев 10:05, 24 януари 2007 (UTC)
- Отново обръщам внимание на съселниците.
--Мико Ставрев 14:07, 3 февруари 2007 (UTC)
-
- "стенос" (тесен) и "махе" (борба, сражение) ако за това питаш. Костантин Костенечки през 15 век го превежда като "теснобранство". Някои византийски хронисти обаче изписвали Стенимахос с тета, а в този случай "стенос" ще се преведе като сила, могъщество. Това го намерих в книгата на Николай Хайтов
. Други тълкувания, които се знаят в града са "стани мъка" (робството), "стани майко" (цар Костадин не можел повече да отбранява крепоста и казал на майка си "стани, майко, да бягаме"), и едно нереално според мен "Стенимъх" (мъх пос скалите). Дано съм ти помогнал.--Н.Христов 17:21, 3 февруари 2007 (UTC)
- Това за стенос и махи ми е ясно и го написах - другият вариат истие ми е неясен - има го и по гръцките сайтове - виж линка горе - какви са тия съселници питах? Славянските етимологии са смешни и неверни - но може да се вкарат като народни етимологии със съответното позоваване.--Мико Ставрев 17:27, 3 февруари 2007 (UTC)
- Не намирам нищо за истие, а и не ми е ясен този език. Ще трябва някой грък да помага.--Н.Христов 17:35, 3 февруари 2007 (UTC)
- Абе аз помолих един, но не отговаря - ще питам на тяхната, но и там не са кой знае колко словоохотливи, а за съжаление статия няма още, пък да сядам да пиша на гръцки...--Мико Ставрев 17:36, 3 февруари 2007 (UTC)
- Не намирам нищо за истие, а и не ми е ясен този език. Ще трябва някой грък да помага.--Н.Христов 17:35, 3 февруари 2007 (UTC)
- Това за стенос и махи ми е ясно и го написах - другият вариат истие ми е неясен - има го и по гръцките сайтове - виж линка горе - какви са тия съселници питах? Славянските етимологии са смешни и неверни - но може да се вкарат като народни етимологии със съответното позоваване.--Мико Ставрев 17:27, 3 февруари 2007 (UTC)
- "стенос" (тесен) и "махе" (борба, сражение) ако за това питаш. Костантин Костенечки през 15 век го превежда като "теснобранство". Някои византийски хронисти обаче изписвали Стенимахос с тета, а в този случай "стенос" ще се преведе като сила, могъщество. Това го намерих в книгата на Николай Хайтов
[редактиране] Асен
Има ли някакви данни на кого всъщност е наречен града - Иван Асен II, всички Асеновци или нещо друго? --Спас Колев 12:54, 24 януари 2007 (UTC)
- Ами на Асеновата крепост
, която е наречена Асенова заради надписа, който Иван Асен (не лично) е направил вътре.--Мико Ставрев 13:22, 24 януари 2007 (UTC) Втори имам предвид - Иван ІІ Асен - трябва си оправяне няма Иван Асен ІІ - Асен е фамилно име. Бройката е за Йоан/Иван. Но мисля, че съм го казвал вече някъде.--Мико Ставрев 13:23, 24 януари 2007 (UTC)
[редактиране] Найлони
завод за найлон (Асенова крепост ЕАД, най-големият в Европа[източник?])
Силно ме съмнява, че е най-големият в Европа. Ако този някой, който го е написал не даде източник до няколко дни го трия като подвеждаща информация.--Н.Христов 11:01, 3 февруари 2007 (UTC)
- За големината на сайта на завода пише, че няма аналог в Източна Европа, каквото и да значи това. Във всички случаи не произвежда найлон. По-точно би било „полимерни опаковки“ (предимно полиетилен и полипропилен). --Спас Колев 13:49, 3 февруари 2007 (UTC)
[редактиране] Големина
Статията стана прекалено голяма и тежка, а тепърва смятам да добавям още към историята. Секцията за редовните събития и празници е ненужно голяма. Предлагам да останат само обичаите, които са уникални за Асеновград т.е. да изтрия писаното за Св. Богородица, Св. Георги Победоносец и за Йордановден може би.--Н.Христов 17:54, 11 март 2007 (UTC)
- По-добре е да се премести в статията за съответния празник, за да не се губи информация. --Спас Колев 13:15, 12 март 2007 (UTC)
- На тая сраница са описани част от обичаите на бежанците станимачани, които също били уникални
, ако някой се вълнува де...--Мико Ставрев 15:34, 12 март 2007 (UTC)
-
- Изтрих написаното за Св. Георги Победоносец, защото нямаше връзка с празника, а Св. Богородица слях с началния текст на секцията.--Н.Христов 18:20, 13 март 2007 (UTC)