Башкирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Республика Башкортостан
Башҡортостан Республикаһы
Знаме на Башкирия

(информация)
Герб на Башкирия

(информация)
Башкортостан на картата на Русия
Официален език руски и башкирски
Столица Уфа
Президент Муртаза Губайдулла ули Рахимов
Министър-председател Рафаел Ибрахим ули Байдавлатев
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Площ
92 600 km2
Население
4 104 336 души(2002)
Гъстота
28,6/km²
Валута рубла
Часова зона UTC +
Автомобилен код 02

Башкирия (Република Башкортостан или Башкортостан) е субект в състава на Руската Федерация. Заема площ от 92,6 хил. км2 (0,84 % от общата площ на Русия, 29-то място в РФ). Разположен е на границата между Европа и Азия и заема основно Южен Урал, равнините на Башкирското Предуралие и хълмисто-равнинната част на Башкирското Задуралие.

На север граничи с Пермска и Свердловска области, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад - с Оренбургска област, на запад - с Република Татарстан, на северозапад – с Удмуртия.

Влиза в състава на Приволжки федерален окръг и Уралски икономически район.

По данни от 2000 г. в републиката живеят 4 104 336 души (2,83% от населението на Русия, 7-мо място в РФ).

Съдържание

[редактиране] История

Република Башкортостан е създадена на 23 март 1919 г. като Башкирска АССР в състава на СССР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.

[редактиране] Население

Населението на Башкортостан възлиза на 4 104 336 души, от които 2 626 613 – градско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.

Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - белоруси (0,6%).

96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език - 34,0% от населението.

[редактиране] Административно-териториално деление

Административно-териториално републиката се дели на 54 административни района, 21 града, 4 674 населени места.

[редактиране] Райони

Абзелиловски; Алшеевски; Архангелски; Аскински; Аургазински; Баймакски; Бакалински; Балтачевски; Белебеевски; Белокатайски; Белорецки; Бижбулякски; Бирски; Благоварски; Благовещенски; Буздякски; Бураевски; Бурзянски; Гафурийски; Давлекановски; Дувански; Дюртюлински; Ермекеевски; Зиан-чурински; Зилаирски; Иглински; Илишевски; Ишимбайски; Калтасински; Караиделски; Кармаскалински; Кигински; Краснокамски; Кугарчински; Куш-наренковски; Куюргазински; Мелеузовски, Мечетлински; Мишкински; Миякински; Нуримановски; Салаватский; Стерлибашевски; Стерлитамакски; Татишлински; Туймазински; Уфимски; Учалински; Федоровски; Хайбуллински; Чекмагушевски; Чишмински; Шарански; Янаулски.

[редактиране] Основни градове

Агидел, Баймак, Белебей, Белорецк, Бирск, Благовещенск, Давлеканово, Дюртюли, Ишимбай, Кумертау, Межгоре, Мелеуз, Нефтекамск, Октябрский, Салават, Сибай, Стерлитамак, Туймази, Уфа, Учали, Янаул.

[редактиране] Физико-географски данни

Републиката е разположена на склоновете на Южен Урал и в Предуралието.

Най-високата точка на територията на Башкортостан е планината Ямантау (1638 м.). Най-големи реки на територията на страната са Белая (Агидел) (1430 км) и притоците й Нугуш (235 км), Сим (239 км), Уфа (918 км), Дьома (556 км), Сакмара (760 км) и Ик (571 км). Има около 2 700 езера.

Климатът е умерено-континентален. Средногодишна температура - +0,3° в планините и +2,8° в равнините. Средна температура през януари - -13,3°С, през юли - +21,6°С. Средногодишни валежи - 300-600 мм.

Горите заемат над 40% от територията на републиката. В Предуралието има смесени гори, а на север, в западната предпланинска част - борови и брезови гори.

[редактиране] Полезни изкопаеми

В Башкортостан има залежи на минерални суровини, нефт, газ, въглища, желязна руда и злато.

[редактиране] Икономика

Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.

Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.

Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.

[редактиране] Транспорт

Град Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.

[редактиране] Външни връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Краснодарски | Красноярски¹ | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Камчатска² | Кемеровска | Кировская | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински | Корякски² | Ненецки | Таймирски (Долгано-Ненецки)¹ | Уст-Ордински | Ханти-Мансийски | Чукотски | Евенкски¹ | Ямало-Ненецки
  1. На 1 януари 2007 г. Евенкският и Таймирският автономни окръзи ще се присъединят към Красноярския край.
  2. На 1 юли 2007 г. Камчатска област и Корякският автономен окръг ще се обединят в Камчатски край.
Федерални окръзи
Централен | Далекоизточен | Северозападен | Сибирски | Южен | Уралски | Приволжки