Главен вододел на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Главният вододел на България разделя водите на реките, извиращи на територията на Република България между Черноморска отточна област и Беломорска отточна област.

[редактиране] Разпростиране на вододела

Главният вододел между двете области от изток на запад започва от билото на Странджа, като на север следи оградните възвишения между Бургаската низина и Елховското поле, преминава през билото на Бакаджиците и през Карнобатски Хисар и Черноградска седловина достига Стара планина. През билата на Стидовска и Сливенска планина достига прохода Вратник и оттам следи централното старопланинско било до връх Звездец в Етрополска планина, спуска се към рида Гълъбец и през Ихтиманска Средна гора, Септемврийски рид и рида Шумнатица достига Рила, където вододелът се изчаква към връх Мусала, спуска се по Скакавишкото било на Рила и достига Клисурската седловина, продължава през Верила, Витоша, Люлин, Вискяр, южната ограда на Трънската котловина и достига при планината Кървав камък границата със Сърбия.

[редактиране] Виж също