Институт за български език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Институтът за български език е звено на Българската академия на науките (БАН), което се занимава с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език, отговаря за неговото описание и определя националната езикова политика. В него се разработват речници, граматики, помагала, атласи на българските диалекти и др. Той е най-старият институт на Българската академия на науките. Основан е на 15 май 1942 г., когато официално се създава Службата за български речник към Президиума на БАН. Състои се от тринайсет секции, три служби, една лаборатория и една група.

Съдържание

[редактиране] Секции

  • Секция за съвременен български език
  • Секция за българска лексикология и лексикография
  • Секция за история на българския език
  • Секция за българска диалектология
  • Секция за българска етимология
  • Секция за българска ономастика
  • Секция по компютърна лингвистика
  • Секция за общо и приложно езикознание
  • Секция за лингвокултурология
  • Секция за етнолингвистика и лингвостатистика
  • Секция за съпоставително изследване на българския език с други езици
  • Секция за терминология и терминография
  • Секция по теория на превода

[редактиране] Служби

  • Служба "Езикови справки и консултации"
  • Служба за научна информация и библиотека
  • Служба електронен архив на българския език

[редактиране] Лаборатории

  • Лаборатория по речева комуникация и фонетика

[редактиране] Групи

  • Проблемна група за стандартизация на имената

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Секции