ГУЛАГ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: подобряване на стила, форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Вишка на обект от ГУЛАГ
Вишка на обект от ГУЛАГ

ГУЛАГ(на руски ГУЛАГ; произнасяне Примерно произношение) е съкращение на Главное Управление Лагерей (Централно управление на лагерите) и описва работещото от 1923 Главно управление на наказателните лагери към НКВД.

Съдържание

[редактиране] История

През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда "ненадеждните елементи" да бъдат затваряни в лагери, като потенциални "врагове" на Революцията. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се "превъзпитат" изпратените там хора. Обикновенно това са благородници, свещенници, търговци, определени като "буржоазия", но и много други "врагове на народа" от различни обществени и социални нива.

След смъртта на Ленин неговия "наследник" Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20-ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.

По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективноста на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.

По съветски образец, Извън СССР имало е такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. В Куба до ден днешен съществуват подобни лагери, първият кубински лагер е създаден от Ернесто Че Гевара.

Единсвеният съвестки лагер извън територията на СССР беше в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са са намирали 50 000 затворници.

[редактиране] Структура

ГУЛАГ включва следните лагери:

  • Карагандинский ИТЛ (Карлаг), началник Шаверский
  • Дальстрой, нач.: Э. П. Берзин, К. А. Павлов, И. Ф. Никишев. [1]
  • Бамлаг, началник Н. А. Френкель,
  • Усвитлаг, началник Е. И. Драбкин
  • Соловецкий, ИТЛ (УСЛОН),
  • Беломорско-балтийский канал (Белбалтлаг), началник С. Г. Фирин
  • Воркутинский ИТЛ, Воркутлаг
  • Норильсклаг или Норильский ИТЛ. Административният център Норильск е построен със силите на затворници.
  • Акмолинский лагерь жён изменников Родины
  • Дмитровлаг (Волголаг), началник З. Б. Кацнельсон след това Рапопорт Яков Давидович
  • Дубровлаг Мордовия
  • Кизитлаг, нач. А. Н. Израилев
  • Котласский ИТЛ, начальник И. С. Кульчинский
  • Пермските лагери
  • Печерский ИТЛ, началник Аркадий Маркович Фейгельштейн
  • Сиблаг, началник И.М. Биксон
  • Ухтпечлаг, началник Яков Моисеевич Мороз (Иоссем)
  • Ухтижемлаг
  • Озерлаг, Иркутска област
  • Инталаг
  • Печжелдорлаг
  • Севжелдорлаг
  • Джезказганлаг, началник Гольман
  • Свирьлаг, началник Н. М. Лапидус
  • Вятлаг началник, Н. С. Левинсон
  • Хабарлаг, началник Сусман

[редактиране] Статистика

В книгата на руският политик, бивш затворник от ГУЛАГ И. Л. Солоневич «Русия в концлагер»(1934, София) се отбелязва: «Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно, — повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума».

Американският историк, съветолог и пропагандист Р. Конкуест в своята книга «Големият террор» (1973) привежда още по-впечатляващи цифри: в края на 1939 броя на затворниците в затвори и лагери е нарастнало до 9 млн души (в сравнению с 5 млн през 1933—1935 г.).

Солженицин също оперира с цифри от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.

Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляният съветски военоначалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн души.

Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765.180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР. [2]

Смъртността на в ГУЛАГ също се показва от различните автори различно, но според последните изследвания тя e в рамките на 20%. : [3][4]

Година Средно количество затворници Починали затворници Процент
1931 240.35 7283 3,03
1932 301.5 13267 4,40
1933 422.304 67297 15,94
1934 617.895 26295 4,26
1935 782.445 28328 3,62
1936 830.144 20595 2,48
1937 908.624 25376 2,79
1938 1.156.781 90546 7,83
1939 1.330.802 50502 3,79
1940 1.422.466 46665 3,28
1941 1.458.060 100997 6,93
1942 1.199.785 248877 20,74
1943 823.784 166967 20,27
1944 689.55 60948 8,84
1945 658.202 43848 6,66
1946 704.868 18154 2,58
1947 958.448 35668 3,72
1949 1.316.331 15739 1,20
1950 1.475.034 14703 1,00
1951 1.622.485 15587 0,96
1952 1.719.586 13806 0,80

[редактиране] Известни хора преминали през ГУЛАГ

Александър Солженицин през 1953 година
Александър Солженицин през 1953 година

[редактиране] Източници

  1. Тръстът "Дальстрой", създаден през 1931 г. и предаден на НКВД през 1938, не е влизал в сруктурата на ГУЛАГ
  2. http://stalinism.narod.ru/docs/repress/repress.htm
  3. В.Н.Земсков. ГУЛАГ (историко-социологический аспект) // Социологические исследования. 1991, №6. С.14-15; 1931-1940 гг. - ГАРФ, ф.9414, оп.1, д.1155, л.2; д.2740, л.1, 5, 8, 14, 26, 38, 42, 48, 58, 96-110; 1949-1952 гг.
  4. Дугин А.Н. Неизвестный ГУЛАГ: Документы и факты. М.: Наука, 1999. С.41, 43, 45, 49.
  • Эвакуация заключенных из тюрем НКВД СССР в 1941-1942 годах // Военно-исторический архив. 1997, вып.2. С.234.
  • ГУЛАГ в годы Великой Отечественной войны // Военно-исторический журнал. 1991. №1. С.19.
  • В.П.Попов. Государственный террор в советской России. 1923-1953 гг.: источники и их интерпретация // Отечественные архивы. 1992, №2. С.29.

[редактиране] Външни препратки