Капитан Петко Войвода (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Капитан Петко Войвода е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, Област Хасково.
Капитан Петко Войвода (село) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Хасково |
Община: | Тополовград |
Население: | 207 (13/09/2005) |
Надм. височина: | ? м |
Пощ. код: | ? |
Тел. код: | 047356 |
Геогр. положение: | ? сев. ш. ? изт. д. |
МПС код: | Х |
Кмет или наместник | |
Карю Ивилов Карев |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] Население
Година | Население (души) |
---|---|
1878 | 591 |
1893 | 786 |
1926 | 885 |
1934 | 777 |
1946 | 915 |
1956 | 878 |
1965 | 668 |
1985 | 447 |
1992 | 361 |
2001 | 236 |
[редактиране] История
Първоначално селото е носело имената Доганджа, Доганоглу, Доган и Велел. Най-ранните му жители се числели към т.нар. доганджии (соколари) – население, освободено от определени данъци, в замяна на задължението да осигурява и дресира ловни соколи за султански двор. Оттук произлиза и самото име на селото. Едни от първите сведения за Дуганово датират още от 1485 г., когато се споменава в османски документ като мюлк на турския сановник Айас паша. През ХVІ век селото става вакъф, средствата от които били давани на мюсюлманския приют в Силиврия, а през средата на следващия ХVІІ в. е отбелязано, че в Дуганово живеели 80 християнски семейства. През следващите векове тенденцията към промяна на етническия състав на селото вероятно е продължила и в края на ХІХ и началото на ХХ век цялото му население било гръцко (т.нар. кариоти). След Освобождението на България през 1878 г. селото попада в пределите на Източна Румелия и е включено в състава на Каваклийската околия като център на селска община. След премахването на Каваклийската околия през 1901 г., Дугановската община преминава към Къзълагачка (Елховска) околия, където остава до 1945 г. През първата половина на 20-те години на ХХ в. Дуганово отново напълно променя етническия си облик. В резултат на Спогодбата Моллов-Кафандарис българското население от Беломорска Тракия е изселено и голяма част от него настанена в района на Сакар, а местното гръцко население заминава за Гърция. В Дуганово през 1923-1924 г. пристигат множество бежанци, които са основно от селата Пишманкьой (Пишмен, Софлийско) и Дерекьой (дн. Пандросос, Гюмюрджинско), както и единични семейства от Дервент (Дедеагачко), Козлукьой (дн. Кариди, Гюмарджинско), Теке (Софлийско) и Одринска Тракия. Изселилите се от Дуганово гърци се установяват основно в селата Крувили (Гюмарджинско) и Антеа (Дедеагачко). След връщането през 1941 г. на Беломорска Тракия в пределите на България, част от дугановското население (основно бежанци от с. Дерекьой) отново заминават по родните места, установявайки се главно в Гюмюрджина и с. Козлукьой, но три години по-късно след гръцката реокупация на областта, са принудени да се завърнат в Дуганово. След установяването на народната власт (9 септември 1944 г.) в селото настъпват значителни промени, свързани предимно с неговото благоустрояване и стопанско развитие. През 1954 г. то е електрифицирано, а в 1957 г. е извършена колективизация на земята и създадено ТКЗС „Сила”. По това време Дуганово е премахнато като общински център и включено в състава на Княжевската община (Тополовградска околия), известно време се намира и под административната юрисдикция на съседното село Мрамор. С Указ № 2902 от 20 декември 1989 г. на председателя на Държавния съвет на НРБ село Дуганово е преименувано на Капитан Петко войвода.