Кочан (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кочан е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, Област Благоевград.
Кочан (село) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Благоевград |
Община: | Сатовча |
Население: | 3 356 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 961 м |
Пощ. код: | 2955 |
Тел. код: | 07545 |
Геогр. положение: | 41° 35' сев. ш. 24° 2' изт. д. |
МПС код: | Е |
Кмет или наместник | |
Румен Орачев |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Кочан се намира в планински район. Разположено е в Югозападна България, на около 10 км от границата с Гърция.
Селото е обградено от високи върхове, най-високият от които е Марашка Чука - 1414 м. През селото минава река, започваща от карстов извор няколко километра на север. Има разнообразие от скали, почви и горска растителност. Тук е границата на средиземноморския и преходноконтиненталния климатични пояси, което допринася за голямото растително разнообразие.
В землището на село Кочан има иглолистни, смесени и широколистни гори. В по-ниските части се срещат предимно брезови горички и усойки. В землището на село Кочан се намира най-големият естествен брезов масив на Балканите.
Във втората полoвина на 20 век част от брезовата гора е изсечена и освободените площи са залесени с бор.
Знае се, че и в миналото е съществувал голям брезов балкан, който е бил унищожен от горски пожар. В днешно време горите са в добро състояние и няма опасност за изчезване на горските масиви.
[редактиране] История
Село Кочан разполага с богата история. Селищата в околноста са съществували от 8 хилядолетие пр. Хр.. По-късно районът е населяван от тракийските племена Сатри, по-късно известни като Беси.
Модерното село е основано между 4 и 5 век от новата ера. Смята се, че Александър Македонски минал по пътя за светилището на Дионисий (върху който в днешно време е построен пътя за село Ваклиново) и взел хора от околните тракийски селища в армията си.
По-късно селищата от региона попадат под Римска власт. За това свидетелстват римските гробове на края на селото. От Византийската епоха не остават почти никакви следи.
По време на византийското владичество на няколко пъти избухват въстания в района, едно от които начело на болярина Слав (от там идва названието Славиеви гори). Византия се принуждава да даде деспотска титла на Слав и така Кочан останало независимо за няколко години.
По късно след възстановяването и разпадането на Българската държава тези земи попадат под владичеството на Момчил Войвода (Момчил -> Мимитил на гръцки или Мимет на местния диалект). При идването на турците, Момчил им оказал подкрепа и така Кочан се оказало временно под закрилата на турците. Според старите хора в селото, самият султан Баязид I Светкавицата минал през селото и построил джамия, и като отпътувал за Косово поле взел група местни в армията си.
По-късно в документи от Истанбул се споменава че населението от Доспатските планини се навдигнало на бунт зарди недоволство от високите данъци. Местният турски управник бил съблечен, набит с тояги и изгонен в Пловдив. Известно време след това той се върнал с малък въоръжен отряд, но местните ги пресрещнали и ги набили със сопи. За 7 години никой турски чиновник не стъпил по тези земи.
През 1912 година, по време на Балканската война Кочан отново попада в българската държава.
Античното име на селото вероятно е било Акровони. В превод от гръцки означава Край на планина, което съвпада с географското положение на селото. В документи от 19 век се споменава като Кочен. Това опровергава най-разпространената теория за името на селото, гласяща, че то произлиза от думите коч и хан. На времето в селото е имало хан (местните пропускат звука 'х') в съседство до пазар за кочове. От там Коч-(х)ан. Но тези документи от 19-ти век, цитиращи по-стари документи показват, че името на селото е еволюирало от дума или израз, до която не можем да стигнем. Освен това на по-малко от 10 км на юг в сегашна Гърция е съществувало село Почен до Балканската война. Кочен и Почен се различават само по първата си буква и вероятно произлизат от древна тракийска или славянска дума.
[редактиране] Обществени институции
В селото има кметство, болница, гимназия, три целодневни детски градини, поща, музей и читалище.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Различните форми на планината, комбинирани с различните гори, нивите и ливадите формират прекрасни гледки и пейзажи. Цялата околност на селото е много живописна.
От по-високите места се виждат райони в Гърция и величествената гръцка планина, наричана от местните 'Боздаг'(Фалакрон). Също могат да се видят планините Славянка, Али Ботуш (Гоцев Връх), Пиринската планинска верига и части от Родопите.
Богатата история на този край дава възможност да се видят крепости от тракийско време, древни селища и светилища.
Гробниците и погребалните камери са многобройни. На места има по над 60 тракийски погребални камери (местноста Висока Магилца, позната още като Змиярника). На планински връх се намира гробница, издялана в скала с невероятно гладки стени. За съжаление почти всички гробници са ограбени от иманяри.
Също така могат да бъдат видяни и няколко тракийски светилища.
На десетина километра от Кочан се намира резервата Конски дол, а на 19 км е резервата Тъмната гора. Язовир Доспат се намира на 25 км от селото.
[редактиране] Редовни събития
През 2004 г. беше възстановена традицията за провеждане на събор в месността "Марулевски ливади".
През 1995 г. беше възстановена и традицията за фестивал на СОУ "Христо Смирненски". Ученици от всички класове правят представления, представят танци или пеят.
[редактиране] Нощен живот и развлечения
В Кочан има дискотека, както и множество заведения и две механи. Кочанци са веселяци и най-доброто място за шеги и беседи се явяват кафенетата. Особено, когато се провежда пазара в четвъртък или покрай други празници - сватби, национални и религиозни празници и др., кафенетата и механите са препълнени. Местните обичат да правят барбекюта на многобройните беседки и чешми в околностите на селото. Броят на чешмите в землището на Кочан е трицифрено число над 200.
[редактиране] Външни препратки
Природата на село Кочан - галерия в TrekEarth
Kochan e nomer 1