Битка при Адрианопол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||||||||||||||||
Битка при Адрианопол | |||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Конфликт | Четвърти кръстоносен поход | ||||||||||||||||
Дата | 14 април 1205 | ||||||||||||||||
Място | Адрианопол, Тракия | ||||||||||||||||
Резултат | Победа за България | ||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
Битката при Адрианопол се провежда на 14 април 1205 г. между българска армия, водена от цар Калоян, и кръстоносци от Латинската империя, начело с император Балдуин I. Тя е спечелена от българите след успешна засада. Около 300 рицари са убити, а император Балдуин е пленен, ослепен и по-късно умира в плен.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
Поради финансови затруднения и по предложение на венецианския дож Енрико Дандоло, Четвъртият кръстоносен поход се отклонява от пътя си към Палестина. На 12-13 април 1204 г. е превзета византийската столица Константинопол. Унищожени и ограбени са множество културни ценности — светини, мощи, чудотворни икони, ръкописи, архиви, утвари, произведения на изкуството, тонове злато и скъпоценности. Градът е опожарен, като изцяло са изпепелява 2/3 от него. Разгромена е столицата на православното християнство, която в продължение на 9 века устоява на десетки обсади на иноверци.
Завземането на Константинопол се счита за създадване на Латинската империя, която контролира част от териториите на Византия. Почти по същото време цар Калоян привършва успешно преговорите с папа Инокентий III и българският владетел придобива титлата рекс, т.е. крал, а бъларският архиепископ е провъзгласен за примас — титла, равнозначна на патриарх.
Въпреки видимо добрите отношения на Калоян с новите европейски завоеватели, латините предявяват завоевателни претенции към българските земи. Това налага съюз между византийските градове в Тракия и българите.
[редактиране] Ход на битката
През ранната пролет на 1205 г. градовете въстават, а император Балдуин тръгва от Константинопол да потуши бунта. Кръстоносците обсаждат Адрианопол на 29 март. Изпълнявайки съюзните си задължения, Калоян с войската си се разполага североизточно от града.
Българската войска предварително подготвя полесражението, като поставя капани шахматно. По десния фланг е разположена тежката пехота, а по левия — тежката конница. Леката конница на куманите Калоян изпраща да дразни противника с чести нападения.
На 14 април граф Луи дьо Блоа не издържа и заедно със своите рицари се втурва след тях, след това и цялата рицарска армия попада в поставения капан. Рицарите за разбити, а предводителя им е пленен и отведен в Търново. Нанесен е тежък удар на Латинската империя.
[редактиране] Анализи
Мого историци - византинисти и медиависти са правили опит синтезирано да изразят значението на победата на българите и куманите над латинската рицарска армия.Тази знамените българска победа намира широк отглас в средновековните държави и до днешно време не спират професионалните коментари на битката при Адрианопол.Значинмостта на победата е продиктувана от разбуления мит за непобедимата латинска армия, която само година преди сражението превзема столицата на Романите - Цариград.Синтезиран израз на събитията от 14.05.1205 година, успешно илюстроват историческите събития и тяхната значимост. Немския византинист Хайнрих Галцер смята, че "...на този страшен ден(14.05.1205 г.) е приключило франското господство в Романия"."Участта на Латинската империя в Константинопол заопределено време билаизцяло в ръцете на българския цар (Калоян)счита Фьодор Успенски.
[редактиране] Външни препратки
Chronicle of The Fourth Crusade and The Conquest of Constantinople Мемоарите на кръстоносеца Жофроа дьо Вилардуен, описващи Четвъртият кръстоносен поход, в частност и тази битка