Егейско море
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Егейско море или Бяло море (на гръцки: Αιγαίο Πέλαγος, Егео Пелагос, на турски: Ege Adaları, Еге Адаларъ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено на мястото на суша, потънала в края на плиоцена между Балканския полуостров, Мала Азия и остров Крит. Свързано с Мраморно море чрез протока Дарданели. Характерно с множеството си острови.
Има различни обяснения за името още от древността. Според някои то идва от град Егей, а според други — от Егея, царица на амазонките, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар Егей, бащата на Тезей, който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал.
Тук се раждат две цивилизации: минойците от Крит и микенците от Пелопонес. По-късно се появяват градовете-държави Атина, Спарта, както и много други, които изграждат елинската цивилизация. Егейско море по-късно е владяно от Персия, Древен Рим, Византия, Венеция, селджуците и Османската империя.
В модерната епоха България има излаз на Бяло море между 1912 и 1918 и отново между 1941 и 1944 година, когато владее и два от егейските острови - Тасос и Самотраки.
- Площ 191 000 км2.
- Дълбочина до 2561м.
- Соленост 37-38 ‰.
- Приливи до 1м.
- Риболов (сардина, скумрия) и лов на сюнгери.
- Главни пристанища: Пирея, Солун, Измир.
[редактиране] Вижте още
- Егейска цивилизация
- Егейски острови
- Егейска криза