Брана Црънчевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Брана Црънчевич
сръбски писател
Роден: 1933
Ковачица, Войводина, Сърбия

Бранислав (Брана) Црънчевич (на сръбски Branislav (Brana) Crnčević / Бранислав (Брана) Црнчевић) е сръбски писател, поет, драматург, публицист и афористик. Роден е през 1933 г. в Ковачица, Войводина. Според някои източници е роден през 1935 в Рума, Войводина.

Произведенията на Брана Црънчевич принадлежат към най-различни жанрове. Писал е за деца: Босоногия и небето (Bosonogi i nebo) (1963) и Мъртвият с добро сърце (Mrtav drobra srca) (1984). Публикувал е книгата с афоризми: Пиши както мълчиш (Piši kao što ćutiš) (1966), претърпяла няколко издания в Германия под заглавие Staatexamen, както и няколко книги със сатирична проза: Емигрантът и играта (Emigrant i igra) (1981), Дневникът на един... (Dnevnik jednog...) (1971), Сънища без тълкувания (Snovi bez tumačenja) (1985), Сръбски работи (Srpska posla) (1990), Сръбски и хърватски работи (Srpska i hrvatska posla) ([[1993)]).

Книгата Дневникът на един... става причина авторът да изгуби работата си в сатиричния вестник Йеж. Тя съдържа сатирични записки и разкази и е публикувана в няколко издания, като в изданието от 1987 са публикувани два нови раздела: Дневникът на активиста (Dnevnik aktiviste) (фейлетони, публикувани в списание Дуга) и Моята емиграция (Moja emigracija), където споделя впечатленията си от пътуването си из Канада и САЩ и срещите със сръбските емигранти там.

Брана Црънчевич издава и поезия: Дунавой (1967) и Сибири (1983). Написал е и няколко телевизионни драми: Обувчици от крокодилска кожа (Cipelice od krokodilske kože) (1963), Нейният първи чай (Njen prvi čaj), Момичето с трима бащи (Devojka sa tri oca) (1965), Петата посока на света (Peta strana sveta) (1978), както и хумористичната серия от десет епизода под общо заглавие Занаяти (Zanati) (в периода 1967-1971). Пиесата му Кафененце, съдебна зала, лудница (Kafanica, sudnica, ludnica) (1965) е играна почти 200 пъти в белградския театър Ателие 212, докато Сребърни свещници (Srebrni svećnjaci) била свалена от сцената след второто представление, по настояване на партийната организация на Ателие 212.

Брана Црънчевич е обявяван за националист и антикомунист още в бивша Югославия, поради което бива изгонен от работа от телевизията, както и по-късно от редакцията на Йеж. Самият той обаче казва за сърбите: „Ако бъда отхвърлен, сърбите ще ме отхвърлят най-далече, ако бъда унизен, сърбите ще ме унизят най-силно” (Dnevnik jednog..., Белград, 1987, стр. 10, Srbija u dnevniku). В драматичните събития в разпадаща се Югославия, а и след това, Брана Црънчевич отново е обвиняван в национализъм. На процеса срещу Слободан Милошевич пред Трибунала в Хага дори един свидетел на обвинението споменава името на Брана Црънчевич сред замесени в контрабанда с оръжие[1]. А известният сръбски публицист Петар Лукович твърди, че през февруари 1994 г. по телевизия Политика Брана Црънчевич бил казал, че „сърбите нямат военнопрестъпници”[2].

[редактиране] Кратка библиография

  • Босоногия и небето (Bosonogi i nebo) (1963)
  • Обувчици от крокодилска кожа (Cipelice od krokodilske kože) (1963)
  • Момичето с трима бащи (Devojka sa tri oca) (1965)
  • Кафененце, съдебна зала, лудница (Kafanica, sudnica, ludnica) (1965)
  • Пиши както мълчиш (Piši kao što ćutiš) (1966)
  • Дунавой (Dunavoj) (1967)
  • Дневникът на един... (Dnevnik jednog...) (1971)
  • Петата посока на света (Peta strana sveta) (1978)
  • Емигрантът и играта (Emigrant i igra) (1981)
  • Сибири (Sibiri) (1983)
  • Мъртвият с добро сърце (Mrtav drobra srca) (1984).
  • Сънища без тълкувания (Snovi bez tumačenja) (1985)
  • Сръбски работи (Srpska posla) (1990)
  • Сръбски и хърватски работи (Srpska i hrvatska posla) ([[1993)]).
  • Черен дявол, червена опашка (Crni đavo, crveni rep) 1-2 т. (1997)
  • Защитница на изкуството и други разкази (Zaštitnica umetnosti i druge pripovetke) (2003)

[редактиране] Външни препратки