Глагол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Глаголът е част на речта, която означава действие. Той се изменя по лице, число, време, залог и наклонение.

[редактиране] Спрежения

Глаголът има 3 спрежения. Пример:

  • 1-во спр. - пишЕ
  • 2-ро спр. - мислИ
  • 3-то спр. - разказвА

Глаголите от 1-во спрежение имат завършек на сегашната основа (формата за 3л., ед. ч., сег. вр.) морфемата -Е: четЕ, пишЕ, живеЕ.

Глаголите от 2-ро спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -И: говорИ, мислИ.

При глаголите от 1-во и 2-ро спрежение в 1-во лице единствено число и 3-то лице множествено число на немаркираното сегашно време основната наставка се е сляла със следващата граматична морфема за лице и число (пиша, пишат, говоря, говорят), поради което показателят на спрежението се открива в останалите форми: пишЕш, пишЕм, говорИш, говорИте.

Глаголите от 3-то спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -А: гледА, стреля (стрел'А).

[редактиране] Подробна класификация

Съществува още по-подробна класификация на българските глаголи според завършека на аористната основа: глаголите от 1-во спрежение се обособяват в 7 разреда, глаголите от 2-ро спрежение - в 3 разреда, а глаголите от 3-то спрежение - в 2 разреда.

[редактиране] Вид

Глаголът е или от свършен или от несвършен вид, тоест лексикалната му основа изразява или свършено, или несвършено действие. При повечето глаголи тези основи съвпадат. Пример:

  • вървя
  • мисля
  • ходя