Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маркиз дьо Сад
френски писател и философ
Маркиз дьо Сад
Роден: 2 юни 1740
Париж, Франция
Починал: 2 декември 1814
Шарентон, Франция


Маркиз дьо Сад, пълно име Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (на френски: Donatien Alphonse François de Sade) е френски писател, философ, аристократ либертин. Текстовете му обрисуват насладата от свободата на сексуалните желания, изграждайки фантазмен свят на безгранични еротични изживявания. Терминът садизъм възхожда от неговото фамилно име и е въведен в края на 19 век от австрийския психолог Рихард фон Крафт-Ебинг, за да обозначи сексуална наслада от причиняване на болка или унижение.

Съдържание

[редактиране] Биография

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е роден в семейството на провансалския аристократ Жан-Батист дьо Сад и Мари-Елеонор дьо Карман, придворна дама на принцеса дьо Конде, в 1740 г. Родът дьо Сад е част от noblesse de race, най-старите френски благороднически семейства. Отгледан и образован в детските си години от свой вуйчо по бащина линия -либертин и епископ на Сад. Завършва йезуитския лицей "Луи Велики" в Париж, по-сетне колежа на Кралската кавалерия и се отдава на военна кариера. Участва в т.нар. Седемгодишна война (1756-1763 г.), достига чин капитан, проявявайки смелост в боевете. Оженва се за Рене-Пелаги дьо Монтрей през1763 г., имат три деца - двама сина и дъщеря.

Илюстрация на романа "Жюлиет" (ок. 1800)
Илюстрация на романа "Жюлиет" (ок. 1800)

Младият аристократ води охолен живот в своя замък Лакост в Прованс. Проявява силно влечение към театъра, като урежда частна сцена в своето шато. Ревностно защитава убежденията на либертин, противопоставяйки се на обществения морал, норми и клерикалните идеи. Свободният му сексуален живот става пословичен, като в 1768 г. е арестуван за насилие над жена. През 1772 г. бива осъден на смърт за "содомия и отравяне", но по-късно присъдата е отменена и заменена със затвор. През 1784 г. е в Бастилията, сетне въдворен в психиатричното заведение "Шарентон". Получава свобода през 1790 г. и се включва в политическия живот като гражданина Сад, симпатизирайки на крайната левица. Избран за депутат в Народния Конвент. Арестуван за политическите си убеждения през 1793 г. и освободен след падането на режима на Робеспиер през 1794 г. През 1801 г. е задържан за написването на книгата Жюстин (Justine) и обявен за луд в 1803 г. Прекарва остатъка от живота си в "Шарентон", където почива през 1814 г.

[редактиране] Литературно творчество

[редактиране] Текстове

Mаркиз дьо Сад е автор на множество романи, повести и памфлети, някои от които издава под псевдоним. Засяга философията на своите либертински възгледи и апологетира сексуалните наслаждения. За дьо Сад страстите са "примамка на природата за благото на човека" (La Philosophie dans le boudoir, Философия в будоара), а добродетелите са "вериги", които трябва да бъдат разкъсани и потъпкани. Фантазиите, твърди дьо Сад, ни служат само тогава, когато умът е свободен от предрасъдъци. Фантазии бушуващи в кръговрата на "вечна война и вечно разрушение", където жестокостта е "нищо друго, освен човешка енергия, още непокварена от цивилизацията". Основни текстове:

  • Диалог между свещенник и един умиращ мъж (Dialogue entre un prêtre et un moribond) (1782)
  • 120-те дни на Содом (Les Cent vingt journées de Sodome ou l'École du libertinage) (1785)
  • Алин и Валкур (Aline et Valcour, ou le Roman philosophique) (1786)
  • Философия в будоара (La Philosophie dans le boudoir) (1795)
  • Жюлиет (Juliette) (1798)
  • Престъпления на любовта (Les Crimes de l'amur) (1800)

[редактиране] Анализ

Роланд Барт, Sade, Fourier, Loyola, Paris, Seuil, 1980. ISBN 2020055112

Морис Бланшо, Sade et Restif de La Bretonne, Paris, Complexe, 1986. ISBN 2870271948

Симон дьо Бовоар, Faut-il brûler Sade?, Paris, Gallimar, 1972. ISBN 2070352684

[редактиране] Маркиз дьо Сад на български език

  • Философия в будоара (първите четири диалога), София, Пулсио, 2006. ISBN 954-9490-06-8


[редактиране] Външни препратки