Битка за Киев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карта на воените действия - август-септември 1941 година - Източен фронт
Карта на воените действия - август-септември 1941 година - Източен фронт

Битката за Киев е голямо-мащабно военно сражение на съветските войски и фашиските завоеватели през Втората световна война, водено през август-септември 1941 година около и в град Киев, Украйна.

Он Германска страна боеве води Група армии «Юг» под командването на Фелдмаршал Герд фон Рундщед (Karl Rudolf Gerd von Rundstedt), която има в състава си 6-й и 17-й сухопътни армии, 1-ва танковой дивизия и 2-ра танковой дивизия и 2-ра армия на Вермахта. Срещу тях се изправят Юго-Западен фронт на Червената армия с командир генерал-полковник М.Кирпонос и Пинска флотилия под командоването на контра-адмирал Д. Д. Рогачов.

[редактиране] Предистория

В средата на август 1941 г., превземайки град Смоленск, немско-фашистското командване приема стратегическо решение за развититие на операцията по завземането на територията на СССР. В директивите от 21 август Хитлер заповядва да се продължи с настъплението по същия начин, така че преди настъпването на зимата да бъде завладян Донския въглищен басейн, Крим и на север да бъде превзет Ленинград където да се съединят с Финландската армия. Такова развитие на войната би било добре дошло за Германия, като се предпазят Румънските нефтени полета от нападения от страна на съветските войски които тръгват от Крим, да се овладеят богатите въглищни запаси на Украйна и да се осигури плацдарм за завладяване на нефтените находища в Кавказ.

През есента на 1941 година това била главната задача на Вермахта, не завладяването на Москва, но съветското главнокомандване погрешно смятало че приоритет на Хитлер ще е завладяването на столицата.

Монумента на загиналите във Втората световна война - "Майчица родина"
Монумента на загиналите във Втората световна война - "Майчица родина"

[редактиране] Ход на военните действия

Началника на Генералния щаб на Червената армия - Маршал Георги Константинович Жуков нееднократно предупреждава Сталин за необходимостта да останат войските в Днепърския регион , но бива сменен на поста от Маршал Борис Шапошников. В това време, променяйки първоначалната заповед поставена пред 2-ра армия, командването на германските сухопътни сили нарежда на 25 август настъпление на юг. В същия ден 2-ра танкова дивизия, под командването на Гудерин поема настъпление в посока град Конотоп. Няколко дни след това 1-ва танкова дивизия под командването на фон Клейст, нанася удар по Полтава като се разгръща на северо-изток.

На 14 септември 2-ра танкова дивизия достига район на Ромна а на 19 септември се съединява с частите на 1-ва танкова в района на Лохвица.

Предусещайки какво ще се случи, легендарния Маршал Семьон Михайлович Будьони моли Сталин да изостави Киев и Днепърския район и нарежда да се готви отстъпление. В отговор Сталин праща знаменитата заповед #270 — «Нито крачка назад».

На 14 септември по инициатива на Николай Хрушчов се събира воения съвет на Юго-Западното направление и дава на оперативния началник-щаб И. Бергамян устна заповед да готви отстъпление. Заповедта идва късно и съветските войски попадат в обкръжение в триъгълника - Киев, Черкас, Лохвица.

Скоро голяма част от съветските войски за разбити и много от тях взети в плен. Опитите да се направи кръгова отбрана и да се противодейства на противника , пропадат поради загубите и лошата подготовка на съветската армия. Така например в района на село Путливля в бой със 17-немски мото-пехотен полк «Велика Германия» са изправени курсанти от Харковското военно училище.

Киев пада на 20 септември 1941 година. В града остава само една дивизия 4-та НКВД с командир полковник Ф. М. Мажирин която минира мостовете, административните сгради и центъра на града, оставяйки го без ток и вода.

На 26 септември битката окончателно завършва.

Съветската армия дава почти 1 000 000 убити, ранени и взети в плен войници.

Немската армия взема 3718 оръдия, 884 танка и много друто въоръжение като трофеи.