Константин Щъркелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константин Щъркелов
български художник
Роден: 25 март 1889
София, България
Починал: 29 април 1961
София, България

Константин Георгиев Щъркелов (25 март 1889 - 29 април 1961) е именит български художник-пейзажист.

Роден в София през 1889 г., учил се в Русия и София. Майстор на акварела. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Той създаде школа у нас, и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени.

През 1915 Щъркелов завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско.

"Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският й живот" – изповядва художникът Константин Щъркелов, наричан "цар на акварела".

На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо - Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му - баба Мария - произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Има двама братя. Милан има дъщеря Мария, омъжена за художника Никола Аврамов.

Когато се трепеха македонците, царят го скрил в двореца Ситняково от михайловистите, защото се канели да го убиват. Там той нарисувал около 20 картини.

След 9 септември К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор.

Творчеството му е отречено и забравено с категоричния бутафорен езиков замах на комунистическия профанизъм: "чужд на прогресивните и революционни идеи, официален художник на буржоазния режим и царски любимец".

[редактиране] Библиография

  • "Енциклопедия на изобразителните изкуства в България" в два тома, 1980-1987, т. 2
  • Константин Щъркелов, "Животоописание", ИК "Парнас", С., 1999
  • Чудомир, Дневник (1947-1967), ЕИ "LiterNet" Варна, 2004 [1]

[редактиране] Външни препратки

[2] [3] [4] [5] [6] [7] [8] [9] [10]

На други езици