Гюргево (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.

Герб на село Гюргево
Герб на село Гюргево

Гюргево (на сръбски:Скореновац или Skorenovac, унгарски: Székelykeve, немски: Skorenowatz) е село, разположено в община Ковин, Южнобанатски окръг на Автономна област Войводина, Република Сърбия. Най-близките градове са Ковин - 6 км, Панчево - 30 км и Белград - 46 км. Село Гюргево се намира на 44° 45' 42.9" северна ширина и 20° 54' 20.72" източна дължина.

Съдържание

[редактиране] История

Село Гюргево е основано през 1869 между село Банатски Брестовац и река Дунав. Селото е основано от унгарски семейства(Palóc), които идват от: Банатско Ново Село (Újfalu), Арменовци (Ürményháza) и Шандорфалва (Sándorfalva), имало е и няколко семейства, дошли от околността на Сегед (Szeged) и Банатски Душановац (Szőlősudvarnok/Rogendorf). В Гюргево през 1869 година е имало 396 души население. По-късно, през 1883 година, идват 645 секеи, и така общото население на Гюргево наброява оклоо 2 000 души. През този период, поради отсъствието на диги около реката, всяка година Дунав е излизал от коритотo си и е нанасял големи щети на селото и обработваемoто му землище. Тази постоянна заплаха от наводнения кара жителите му да се преместят на друго място. Малка група от тях се преселват в Иваново.

Новото село Гюргево е основано през 1886 година, по времето на Франц Йосиф I - император на Австро-Унгария, и е носило името Секейкеве (Székelykeve). Oсновното население на селото са заселилите се секеи, дошли от Буковина. Заедно с тях в Гюргево се заселват и известен брой немски семейства от Пландище (Zicsifalva) и Плочице (Plosic) и банатски български семейства от Стар Бешенов.

Според унгарската статистика от 1910 година броят на българите в Гюргево е бил 400 души. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 120 български къщи или 500 българи в Гюргево. По това време църквата в селото е обща за българи и унгарци. До 1934 година всяка трета неделя в нея се служи на банатски български. През 1936 година кмет на селото е българинът Франц Ганчов, чийто баща също е бил кмет.

[редактиране] Исторически названия на местността и на селото през вековете

Изглед от село Гюргево
Изглед от село Гюргево

Исторически названия на местността:

  • Zkorenovetz Terra - (1412)
  • Zkorenocz Puszta -
  • Villa Regalis - (1428)

Названия на селото:

  • Гюргево - българско име, дадено му при основаването на селото (1869-1883)
  • Надьдьордфалва (Nagygyörgyfalva) - "Голямо Гюргево" (1883 - 1886)
  • Скореновац (Skorenowatz) - (изпозлвано от немците през различни периоди)
  • Секейкеве - (Székelykevе) - (1886-1922)
  • Скореновац (Skorenovac) - (от 1922)

[редактиране] Население и разпределение по етнически групи

Година Брой унгарци немци българи сърби словаци югославяни
1890 2,510 Н/П Н/П Н/П Н/П Н/П 0.00%
1910 4,541 73.31% 11.94% 9.69% 1.26% 2.53% 0.00%
1921 4,195 81.83% 7.34% 10.27% 0.36% 0.05% 0.00%
1948 4,465 84.46% 0.70% 11.22% 3.18% 0.05% 0.00%
1991 3,213 80.36% 0.15% 2.53% 9.40% 0.03% 3.36%
2002 2,501 86.71% 0.07% 2.99% 5.47% 0.00% 1.04%

[редактиране] Селски празници и обичаи

  • Свети Стефан (Szent István) - селски празник "Кирбай", който се празнува всяка година на 20 август.
  • Машкаре (Farsang) - карнавален празник, който се провежда през февруари. На него младежите от селото се маскират в животински кожи, носят звънци и гонят "злите духове". Веселбата на младежите продължава през цялата нощ. Този празник е особоно почитан до към 60-те години на 20 век.
  • Баба Марта - обичай, тачен преди всичко от банатските българи в селото.

[редактиране] Личности

  • Лука Узун – адвокат, просветен деец на банатските българи, редактор на в. “Банатски български гласник”, издаван в Темешвар.
  • Тамаш Юнг (1911- 1992) - епископ
  • Золи Шебешчан - бивш футболист на Байерн Мюнхен
  • Ерне Комароми - футболист

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Вижте още

На други езици