Имре Наги

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Имре Наги
унгарски политик
Роден: 7 юни 1896
Капошвар, Унгария
Починал: 16 юни, 1958
Будапеща, Унгария

Имре Наги (на унгарски Nagy Imre, произнася се Нод Имре) е унгарски политически деец. Роден е в Капошвар, Унгария на 7 юни 1896 г. в селско семейство. Чирак е при шлосер преди да бъде мобилизиран в австро-унгарската армия по време на Първата световна война. Служи на Източния фронт. През 1915 г. е пленен от руснаците. Става член на Руската комунистическа партия и се включва в Червената армия. Член е на отряда, който охранява в Екатеринбург бившия цар Николай II и семейството му. Участва в разстрелването им на 18 юли 1918 г., нещо което обикновено се премълчава.

След Първата световна война Наги се връща в Унгария и взема участие в правителството на Унгарската Съветска Република, ръководено от Бела Кун. През 1929 г. отива в Съветския съюз, където се включва в селскистопански изследвания и започва работа в Унгарската секция на Коминтерна. По времето, когато Наги пребивава в Съветския съюз много комунисти, които не са родом от Русия, са арестувани и екзекутирани от Съветската власт. Бела Кун също изчезва в средата на тридесетте години. Това поражда паника в много Унгарски комунисти и те емигрират. По това време Наги става агент на съветските тайни служби. Спира да им служи в края на четирийсетте години.

След войната Наги се връща в Унгария. Като експерт по проблемите на селското стопанство той взема участие в комунистическото правителство като министър на земеделието. Той е две години министър-председател, през които прокарва своя "нов курс". Но съпартийците му не одобряват либералните тенденции, които той внася. Наги е принуден да отстъпи и е изключен от комунистическата партия, в която първи секретар е Матяш Ракоши.

Наги става министър-председател отново по време на антисъветската революция през 1956 г. На 31 октомври той обявява, че Унгария се оттегля от Варшавския договор и на 1 ноември се обръща към Обединените Нации и по-точно към САЩ и Великобритания да признаят Унгария за независима. След потушаването на бунта от съветските войски Наги се скрива в Югославското посолство. Арестуван е на 22 ноември и е прехвърлен в Румъния. Върнат е във Будапеща и след таен процес е обесен на 16 юни 1958 г. Погребан е със съмишлениците си извън Будапеща. Достъпът до гробовете е забранен до 1989 г.

[редактиране] Литература

Heresch, Elisabeth: "Nikolaus II. Feigheit, Lüge und Verrat". F.A.Herbig Verlagsbuchhandlung, München, 1992.