Гюргево (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.
Гюргево (на сръбски:Скореновац или Skorenovac, унгарски: Székelykeve, немски: Skorenowatz) е село, разположено в община Ковин, Южнобанатски окръг на Автономна област Войводина, Република Сърбия. Най-близките градове са Ковин - 6 км, Панчево - 30 км и Белград - 46 км. Село Гюргево се намира на 44° 45' 42.9" северна ширина и 20° 54' 20.72" източна дължина.
Съдържание |
[редактиране] История
Село Гюргево е основано през 1869 между село Банатски Брестовац и река Дунав. Селото е основано от унгарски семейства(Palóc), които идват от: Банатско Ново Село (Újfalu), Арменовци (Ürményháza) и Шандорфалва (Sándorfalva), имало е и няколко семейства, дошли от околността на Сегед (Szeged) и Банатски Душановац (Szőlősudvarnok/Rogendorf). В Гюргево през 1869 година е имало 396 души население. По-късно, през 1883 година, идват 645 секеи, и така общото население на Гюргево наброява оклоо 2 000 души. През този период, поради отсъствието на диги около реката, всяка година Дунав е излизал от коритотo си и е нанасял големи щети на селото и обработваемoто му землище. Тази постоянна заплаха от наводнения кара жителите му да се преместят на друго място. Малка група от тях се преселват в Иваново.
Новото село Гюргево е основано през 1886 година, по времето на Франц Йосиф I - император на Австро-Унгария, и е носило името Секейкеве (Székelykeve). Oсновното население на селото са заселилите се секеи, дошли от Буковина. Заедно с тях в Гюргево се заселват и известен брой немски семейства от Пландище (Zicsifalva) и Плочице (Plosic) и банатски български семейства от Стар Бешенов.
Според унгарската статистика от 1910 година броят на българите в Гюргево е бил 400 души. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 120 български къщи или 500 българи в Гюргево. По това време църквата в селото е обща за българи и унгарци. До 1934 година всяка трета неделя в нея се служи на банатски български. През 1936 година кмет на селото е българинът Франц Ганчов, чийто баща също е бил кмет.
[редактиране] Исторически названия на местността и на селото през вековете
Исторически названия на местността:
Названия на селото:
- Гюргево - българско име, дадено му при основаването на селото (1869-1883)
- Надьдьордфалва (Nagygyörgyfalva) - "Голямо Гюргево" (1883 - 1886)
- Скореновац (Skorenowatz) - (изпозлвано от немците през различни периоди)
- Секейкеве - (Székelykevе) - (1886-1922)
- Скореновац (Skorenovac) - (от 1922)
[редактиране] Население и разпределение по етнически групи
Година | Брой | унгарци | немци | българи | сърби | словаци | югославяни |
1890 | 2,510 | Н/П | Н/П | Н/П | Н/П | Н/П | 0.00% |
1910 | 4,541 | 73.31% | 11.94% | 9.69% | 1.26% | 2.53% | 0.00% |
1921 | 4,195 | 81.83% | 7.34% | 10.27% | 0.36% | 0.05% | 0.00% |
1948 | 4,465 | 84.46% | 0.70% | 11.22% | 3.18% | 0.05% | 0.00% |
1991 | 3,213 | 80.36% | 0.15% | 2.53% | 9.40% | 0.03% | 3.36% |
2002 | 2,501 | 86.71% | 0.07% | 2.99% | 5.47% | 0.00% | 1.04% |
[редактиране] Селски празници и обичаи
- Свети Стефан (Szent István) - селски празник "Кирбай", който се празнува всяка година на 20 август.
- Машкаре (Farsang) - карнавален празник, който се провежда през февруари. На него младежите от селото се маскират в животински кожи, носят звънци и гонят "злите духове". Веселбата на младежите продължава през цялата нощ. Този празник е особоно почитан до към 60-те години на 20 век.
- Баба Марта - обичай, тачен преди всичко от банатските българи в селото.
[редактиране] Личности
- Лука Узун – адвокат, просветен деец на банатските българи, редактор на в. “Банатски български гласник”, издаван в Темешвар.
- Тамаш Юнг (1911- 1992) - епископ
- Золи Шебешчан - бивш футболист на Байерн Мюнхен
- Ерне Комароми - футболист
[редактиране] Външни връзки
- Скореновски вести (на унгарски)