Добротица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за българския владетел от Средновековието. За други значения вижте Добротица (пояснение).

Добротица е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Карвунското деспотство и крепостта Калиакра от 1354 до 1379-86 г. Между 1393 и 1397 година, при управлението на сина му Ивайло, Карвунското деспотство окончателно пада под ударите на османските турци, които вече владеели Търновското царство на Иван Шишман.
През 1346 заедно с брат си Теодор и 1000 войници оказва помощ на византийската императрица Анна Савойска в дворцовите междуособици. През 1348 година се установява в крепостта Мидия, a през 1357 завладява крепостите Емона (при нос Емине) и Козяк (днес Обзор).
Заедно с влашкия войвода Владислав Влайку през 1369 г. се включва в православна коалиция срещу маджарите в помощ на цар Иван Срацимир.
По-късно се установява във Варна и там създава свой морски флот, който през 1374 година действал чак до крайбрежието на Трапезунд. За силния флот на добруджанския деспот научаваме и от генуезки ръкописи, които свидетелстват, че Добротица е имал малка, но силна флота.
Добротица отделя своите владения от юрисдикцията на Търновската патриаршия и ги подчинил на Цариградската патриаршия
На името на Добротица са наречени областта Добруджа (турско произношение на името му), град Добрич и две добруджански села. В град Добрич има паметник на деспот Добротица.
[редактиране] Външни връзки
- Карвуна
- Владетели в източна Европа (на места неточна)