Библия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Основи
Господ Иисус Христос
Светата Троица
(Бог Отец · Син · Дух)
Библия · Християнска теология
Христология
Апостолите · Християнска църква
Царство · Евангелие
Нетринитарни възгледи
История на християнството
Християнството в дати

Библията
Стар завет · Нов завет
Десетословие (Декалог)
Проповедта на планината
Непорочно зачатие · Възкресение
Великото предписание
Боговдъхновение
Книги · Канон · Апокриф
Херменевтика · Септуагинта
Преводи на Библията

Християнска теология
История на Теологията · Апологетика
Сътворение · Първороден грях
Завет · Закон
Милост · Вяра · Правосъдие
Спасение · Опрощение · Освещение
Кръщение · Теозис
Християнско богопочитание
Църквата · Тайнства · Бъдещето

История и традиции
Икуменически съвети
Символ верую · Мисии
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията


Източно християнство
Източно православие
Древни източни национални църкви
Сирийско християнство
Асирийска църква
Източно-католически църкви


Западно християнство
Римокатолицизъм · Протестантство
Томизъм · Анабаптизъм
Лутеранство · Англиканизъм
Методизъм · Калвинизъм
Арминианизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Ресторационизъм
Либерализъм · Фундаментализъм
Адвентизъм · Петдесятници


Деноминации · Движения
Икуменизъм · Проповедничество
Молитва · Музика
Литургия · Календар
Символика · Изкуство

Личности
Отци на Църквата
Апостол Павел · Петър
Константин  І · Атанасий
Аврелий Августин
Дионисий Ареопагит · Ириней
Анселм · Тома Аквински
Григорий Палама · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Уесли · Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Йоан Павел  ІІ

Библията или Светото писание е сборник от свещени книги. Дели се на две големи части: Стар и Нов завет. Старият завет, или Танак (תנ״ך) на иврит, се смята за свещена книга на евреите, докато християните смятат за свещени и Стария, и Новия завет.

Християните изучават Библията като своя нормативна книга, която дава насоки за живота. В нея те откриват послание от Бога (словото Божие):

Защото всичко, що е било писано от по-напред, писано е за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда. (Послание към римляните, 15:4)

Съдържание

[редактиране] Историческо значение на Библията

Библията е паметник на историята на човечеството. Тя е една от най-старите книги, в която по своеобразен начин е асимилирана и обогатена мисълта и мъдростта на древните Месопотамия, Египет и Гърция. Чрез Новия завет и християнството навлиза в гръко-римския свят, като по този начин става част от основата на съвременната европейска култура и цивилизация. Например, у славяните, както и у други европейски народи, първите писмени паметници са преводи на части от Библията. Без познаване на Библията не е възможно, например, да се изучава възникването и развоя на старобългарската писменост.

[редактиране] История на името „Библия“

Древният град Библос (дн. Джубейла) е старо финикийско пристанище на около 40 км (25 мили) на север от Бейрут в Ливан. Библос е един от най-старите продължително населени градове в целия свят. Първите заселвания датират по време на неолитния период 7000 години пр.н.е. Финикийската писменост стои в основата на европейските писмености. Финикийците са били и главни търговски посредници на материали за писане. Затова и тяхното търговско пристанище определя гръцкото наименование на книгата: η βίβλος, в деминутивно множествено число: τα βιβλία – книжки. Още в Книга на Макавеите, 8:23, сборникът свещени еврейски книги се нарича βίβλος, а в Книга на пророк Даниил, 9:2, βίβλοι. В документи от края на 1 век вече се среща наименованието τα βιβλία (книгите). Това наименование навлиза през латински във всички европейски езици.

[редактиране] Произход на наименованието „Свето писание“

Другото наименование на Библията – Свето писание се корени в самата Библия. Книгите от Стария завет се наричат по този начин на около 50 места в Новия завет (например, в Евангелие от Лука, 4:21 (писания), в Послание към римляните, 1:2 (светите писания) и др.).

[редактиране] Произход на наименованията „Стар“ и „Нов завет“

Според Библията, централно събитие в историята на еврейския народ, на Израел, е синайския завет (съюз) (Изход, 24:1 – 8). Под неговия знак протича цялата по-късна история на този народ, за него се пее в псалмите, за него говорят пророците. В Новия завет Исус Христос се явява онзи, който по пророчеството на Еремия (31:31) ще направи Нов завет. По-точното наименование би било съюз, но по традиция се използва завет.

Според християнските теолози понятията Стар и Нов завет означават два периода:

  • времето на подготовка и очакване на Исус Христос
  • времето на Исус Христос, което според Библията е времето, през което човечеството отива към оня ден и час, за който никой не знае (Евангелие от Матей), към Господния ден (1. Солунци 5:2), към великия ден (Откровение 16:14).

[редактиране] Библейски книги

Библейските книги са писани през изключително дълъг период от време – от около 1300 пр.н.е. до около 100 г.

Според сегашната последователност на подреждане на книгите в Библията, която е установена от две хилядолетия, първа е Битие, а последната – Откровение на Йоан или Апокалипсис. По този начин Библията обхваща символично периода от създаване на земята и небето (Битие, 1:1) до появата на ново небе и нова земя (Откровение 21:1).

Според католическия списък на библейските книги, който е най-голям, Библията съдържа 46 книги от Стария завет и 27 книги от Новия завет , общо 73 книги. Според източноправославния канон тези книги са с четири повече, общо 77 т.е. 50 книги от Стария завет и 27 от Новия завет . Според протестантския списък на Библията има общо 66 книги - 39/27.

Вижте също Общ увод в Библията

[редактиране] Книги на Стария завет

С „–“ са отбелязани книгите, които не са включени в протестантския превод.

  • Петокнижие
  • Книга на Исус Навиев (Исус Навиев)
  • Книга на съдиите (Съдии)
  • Книга Рут (Рут)
  • Първа книга на Самуил (I Самуил) (или Първа книга на царете)
  • Втора книга на Самуил (II Самуил) (или Втора книга на царете)
  • Първа книга на царете (или Трета книга на царете)
  • Втора книга на царете (или Четвърта книга на царете)
  • Първа книга на летописите
  • Втора книга на летописите
  • Книга на Ездра (Ездра)
  • Книга на Неемия (Неемия)
  • –Книга за Тобия (Тобия)
  • –Книга за Юдита (Юдита)
  • Книга Естир (Естир)
  • –Първа книга на Макавеите (I Макавеи)
  • –Втора книга на Макавеите (II Макавеи)
  • Псалми
  • Книга на Йов (Йов)
  • Притчи Соломонови
  • Еклисиаст
  • Песен на песните
  • –Книга на мъдростта
  • –Книга на Сирах (Сирах)
  • Книга на пророк Исаия (Исаия)
  • Книга на пророк Еремия (Еремия)
  • Плачът на Еремия
  • –Книга на Барух (Барух)
  • Книга на пророк Езекиил (Езекиил)
  • Книга на пророк Даниил (Даниил)
  • Книга на пророк Осия (Осия)
  • Книга на пророк Иоил (Иоил)
  • Книга на пророк Амос (Амос)
  • Книга на пророк Авдий (Авдий)
  • Книга на пророк Иона (Иона)
  • Книга на пророк Михей (Михей)
  • Книга на пророк Наум (Наум)
  • Книга на пророк Авакум (Авакум)
  • Книга на пророк Софония (Софония)
  • Книга на пророк Агей (Агей)
  • Книга на пророк Захария (Захария)
  • Книга на пророк Малахия (Малахия)

[редактиране] Книги на Новия завет

  • Евангелие от Матей (Матей)
  • Евангелие от Марко (Марко)
  • Евангелие от Лука (Лука)
  • Евангелие от Йоан (Йоан)
  • Деяния на апостолите (Апостол)
  • Послание на Яков
  • Първо послание на Петър
  • Второ послание на Петър
  • Първо послание на Йоан
  • Второ послание на Йоан
  • Трето послание на Йоан
  • Послание на Юда
  • Послания на Апостол Павел
    • Послание към римляните
    • Първо послание към коринтяните
    • Второ послание към коринтяните
    • Послание към галатяните
    • Послание към ефесяните
    • Послание към филипяните
    • Послание към колосяните
    • Първо послание към солунците
    • Второ послание към солунците
    • Първо послание към Тимотей
    • Второ послание към Тимотей
    • Послание към Тит
    • Послание към Филимон

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Ползвани източници

[редактиране] Външни препратки

Уикикниги
В Уикикниги има на разположение:
На други езици