Езиков знак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Лингвистика
Теоретична лингвистика
Лингвистични методи
Същност на езика
Езикът като знакова система
Езикът като система
Фонетика
Говорен апарат
Артикулационна фонетика
Гласни звукове
Съгласни звукове
Фонетична акустика
Гласни звукове
Съгласни звукове
Фонетично членение на речта
Фонология
Фонема
Позиция на фонемата
Опозиция на фонемата
Дистрибуция на фонемата
Звукови промени
Фонетични промени
Нефонетични промени
Морфология
Синтаксис
Семантика
Лексикална семантика
Стуктурална семантика
Стилистика
Диалектология
Приложна лингвистика
Психолингвистика
Социолингвистика
Генеративна лингвистика
Когнитивно лингвистика
Компютърна лингвистика
Дескриптивна лингвистика
Историческа лингвистика
Компаративна лингвистика
Етимология
История на лингвистиката
Лингвистични школи
Известни лингвисти
Нерешени проблеми

Най-общо под знак се разбира вещ взета в отношение спрямо друга вещ за да я представя, посочва замества и припомня за нея в процеса на общуване. Много е важен условния характер на знака - дадено нещо в една ситуация е вещ, а в друга не е.

Разглеждането на езика като знакова система води началото си от древността. Древногръцките философи сочет, че елементите на езика - думите и изреченията са знаци.

Първи се опитват теоретично да го обяснят стоиците от Мегарската школа и от тях води началото си едно от съвременните мнения за същността на езиковия знак. Той представлява отношение между означаващо, означаемо и обект. Означаващото е звук или съчетание от звуци; означаемото е този предмет, означен със звука, който ние постигаме чрез разсъдъка, като съществуващ преди това (понятие); обектът е самият предмет. Обектът и звукът са телесно (материални), а означаемото - безтегловно (идеално). Следователно езиковият знак има тристранна природа и материален характер.

Според Сосюр, езиковият знак свързва не предмет и име, а понятие и акустичен образ. Тези два термина Сосюр заменя така: понятие - означаемо; акустичен образ - означаващо. Означаващото няма материален характер, а е психически отпечатък на звука - представа получена от сетивата ни. Следователно езиковият знак има двустранна природа - отношението между означаващо и означаемо. Обектът не влиза в същността на знака, но езиковият знак има отношение към обекта чрез понятието към обекта. Езиковият знак няма материален характер, а двустранна психическа същност.

На други езици