Дражинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дражинци е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, Област Видин.

Дражинци
Карта на България, мястото на Дражинци е отбелязано
Данни
Област: Видин
Община: Ружинци
Население: 231 (13/09/2005)
Надм. височина: 236 м
Пощ. код: 3929
Тел. код: 09324
Геогр. положение: 43° 37' 53" сев. ш.
22° 52' 30" изт. д.
МПС код: ВН
Кмет или наместник
Петър Петков


Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено по средното течение на река Лом. Реката заобикаля от три страни селото. По шосейния път ЛомБелоградчик селото е свързано със солиден мост. От четвъртата страна на селото се намира "Брега" - не много високо, но живописно предпланинско възвишение.

[редактиране] История

Легенда разказва, че името на селото идва от ловец на име Дражо. Бродейки из гъстите гори, той открива хубава местност до изворна вода и с река. Мястото на първете заселници (фамилията на Дражо) е около и сега съществуващата (естественно не в първоначалния си вариант) Горна чешма. В последствие и други фамилии от старото село на Дражо се заселват на това място и така се създава село Дражинци. Друга легенда разказва, че той бил говедар и загубил говедата си. Търсейки ги, открива мястото на бъдещото село. Това би трябвало да е станало в края на 15 или началото на 16 век. Старото село се е намирало на мястото, където знес има микроязовир - между Черно поле и Дражинци. Рекичката, даваща началото на язовира, се нарича Дражинска бара.

Според друга версия, при гоненията на турци и кърджалии през 16 век хора от Ружинци са се изселили в това добре укрепено място (от три страни има река) и са основали селото по името на старейшината на фамилията - Дражо.

Трета версия е, че дражинчани са преселници от Черно поле, което личи по старите родови връзки с това село. Самото Черно поле се споменава в турските регистри за данъци от 1610 година, като голямо село. Във всеки случай селото е от 16 век. На мястото на старото селище след Кримската война са били настанени черкези (на мястото на язовира). Тяхното село е просъществувало до Освобождението, след което те се изселват в Мала Азия.

[редактиране] Религии

Православни християни.

[редактиране] Обществени институции

Кметство, здравна служба, поща.

В селото функционират три кръчми с магазини, като се прави и нова - четвърта. В центъра на селото има парк "Градинката" с камбанария и чешма. Предстои изграждане на параклис. В миналото е имало училище и детска градина. Сега поради липса на деца, а и от старост, те са разрушени. От тези тухли по ирония на съдбата ще бъде изграден параклисът. В миналото е имало стадион и местен ФК "Ураган"/до 1965 г. ФК"Урожай"/. По-големи административни сгради в селото са читалището, което не функционира, с кметството и фурната, която също не работи.

Функционира и кооперация "Нов живот", която ползва двора на бившето ТКЗС.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Селото няма черква. Имало е обаче няколко обручища. Едното е било над селото в местноста "Двете дръвя". Обручният кръст лежи в момента неизползваем до козарника на Горния край. Интересни са двете чешми - Горната чешма и Долната чешма.

Над селото до местноста Чафкин брег има едно място наречено избите - там в огромни бурета заровени в земята селяните са криели виното си от акцизните. И до днес личат местата, където са били заровени бурета от по няколко тона.

В района на язовира се намира "Хайдушкото кладенче". Вероятно там е бил лагерът на Панайот Хитов при преминаването му с чета от Сърбия до Чипровския манастир. Самият Хитов посочва в спомените си : "...преминахме от Зайчар през Тимока и се спряхме за два дни на Бойница. След това от там стигнахме до Гайтанци, Акчар, ЧЕРНО ПОЛЕ, Превала и стигнахме Чипровци." В споменатия маршрут войводата цитира само местата, на които денем са правили лагери.

Интересно е и циганското гробище (на цигани мохамедани, отдавна изселили се от селото; вероятно само една фамилия на покойните баба Тала и дедо Осман са останали в селото). Самото гробище отдавна е разкопано от иманяри.

Между Дражинци и Бело поле се намира една чудно красива местност на около 600 метра от река Лом - Лъката - с вековни липови дървета. Река Лом, частта от нея, която преминава през землището на Дражинци е невероятно красива с дълбоки вирове и много риба - клен, скобар, кротушка, мряна и уклей. Над селото е и язовира, който също става за риболов. Самият язовир е разположен в красива местност. През май около него изобилства от божури.

Реката предлага чудесни вирове за къпане, плаж и риболов. В реката има и миди, а до преди години и раци. В горите и местностите има фазан, яребица, пъдпъдък, заек, лисица, белка, златка, язовец, рядко сърни и диви прасета. Идват през зимата и вълци и чакали, но рядко. Има още таралежи, костенурки, тритони, както и почти всички видове птици характерни за региона.

Горите са от бук, дъб, бор, а има и брезова и елхова горички. Около реката - тополи, плачещи върби, ива, ракита, ясен, трепетлика и др. Биликите са невероятна палитра. Има дренки, търносливки, акация, липа, лешник и др.

[редактиране] Редовни събития


[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

Като рецепти, кухнята е характерна за този регион. Консумира се всичко, което се отглежда в оборите и в градините. Характерно е гледането на прасета, кози и гъски. Гъските са невероятно красиви, "като лебеди в реката, а вкусни в тавата". Отглеждат се и пуйки. Почти всяко домакинство има по 2 до 3 кози. Овце и крави гледат по сериозните "фермери". Естественно в дворовете на всички шфъкат задължителните кокошки и патици. На почит са ракията (гроздова от "комина" и сливова) и виното (бяло и червено). Рибата също присъства на трапезата на дражинчани.

В своята книга "Жива старина" големият български изследовател и писател Димитър Маринов в раздела "Храна на българина в северозападна България" прилага следната рецепта - Саламура с риба от село Дражинци, разказан от баба Вела. Рибата /мряна/ се пече на жар, след което се поствя в пръстена паница близо до огъня "да се доготви". Полива се с оцет, счукан чесън и се консумира.

Дражинчани гледат и бостани с хубави дини и пъпеши. В градините - домати, чушки, краставици, картофи, лук, зеле и др. На почит са ягодите и малините, от които стават страхотни сладка. Дражинчани са майстори на туршиите. От плодните дръвчета има зарзалии, праскови, ябълки, круши, сливи, дюли, а в някои дворове се отглеждат и смокини. Почти във всеки двор, както и около селото има орехови дървета. Около лозята се отглеждат череши и вишни. От сортовете грозде, предпочитани са белият и черният отел, памида и виалата за аромат. Във вътрешния двор на почти всяко домакинство има асми с кехлибарен булгар. В храсталаците на гората има и вкусни къпини. В този район виреят и много диви круши. През пролета изобилства от гъби - ливадни печурки, сърнели и челядинки.

[редактиране] Архитектура

В селото къщите са с мазе отдолу и с по 5-6 стаи горе, като имат по два входа - параден с антре и вътрешен. Къщите са високи и здрави, сторени предимно от дражински майстори. Запазени са едва 30-тина къщи от по-масивните и по-малките от началото на 20 век. Почти във всяко домакинство освен новата къща има и по-малка с две стаи, която се ползва за кухня и помещение за лека следобедна дрямка.

Характерни са и салончетата, изградени между двете къщи. Те са бетонни, по-рядко тухлени, като за странични стени се използват стените на старата и новата къща. Тези салони имат една много интересна функция – побират до 20 - 30 човека по време на сборове и други празници, а когато почине човек, което за съжаление се случва доста често сред вече застаряващото население, салонът се използва за последена почит на покойника. До салоните е пристроена и банята на домакинството.

Във вътрешния двор, в който по традиция се отглеждат само цветя в невероятно изобилие от видове и местни модификации, чемшир и най-различни дървета за сянка, има и приятно място под асмата с маса и пейки за вечерни раздумки на ракия. Почти във всеки двор има и геран /Бунар/. През лятото в него се изстудяват ракията, бирата, пъпешите и дините.

[редактиране] Външни препратки