Горна Лука

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Горна Лука е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана.

Горна Лука
Карта на България, мястото на Горна Лука е отбелязано
Данни
Област: Монтана
Община: Чипровци
Население: 248 (13/09/2005)
Надм. височина: 380 м
Пощ. код: 3458
Тел. код: 036402
Геогр. положение: 43° 27' сев. ш.
22° 53' 52" изт. д.
МПС код: М
Кмет или наместник
Стефан Стефанов


Съдържание

[редактиране] География

Село Горна Лука се намира в планински район.

Село Горна Лука,област Монтана е скътано в полите на предпланинските възвишения.От запад са чудните върхове Ганчина чука, а от юг са: Врански камък, Буни връх и Нецина планина. От изток ранните слънчеви лъчи озаряват селото без преграда.Ти е разположено край шосето, което свързва градовете Монтана и Белоградчик. Землището граничи със селата Митровци, Превала, Смоляновци, Мартиново и гр.Чипровци. То е на 334м над морското равнище. В тия граници със селото има 7150 дка, горите - 3484дка и пустеещите земи- около 832дка.

[редактиране]

С увеличаване броя на заселниците, се завладяват и нови терени в землището. Оформчт се горски площи, ливади, градини и ниви. Отделните местности получават и свойте имена. С един обход из пайона ще припомним имената на местностите. Започваме от източната страна на землището. И така, равнинната част нзточно от селото е "Полье". Първата височина не север е "Лозяна чука", там са лозовите насаждения. На север по- високата част е местността "Редак" а отгоре е "Мечит". В ниската част на север е местността "Голяма крачетина". Тук има имена на отделни терени, като "Голи рът" , "Врелото". Граничеща част със замлището на с. Смоляновци е "Големи предел", а на запад от него е "Мали предел", след него е "Дисиовица". На юг от село е "Нацин дол" и "Бръшлянски дол", "Голямо и Мало Равнище". Равнинната част покрай Превалската пека, носи названието "Клисура". Западно от селото е местността "Рът", "Огранье" и "Дългорница". В тези местности са главно нивите на селото. На запад от местността "Рът" е местността "Шибьие", а над "Огранье" е "Дуберак". Над "Шибьие" е "Гранична чука", а от нея на юг е "Плешово", "Пешкина мъртвина" и "Отин камък". Височината над "Пешкина мъртвина" е връх "Чунгул", а на юг от него е "Цревена Мрътвина", след това е "Длбин папрат", "Пладнище", "акиите". На изток от "Лакиите" са "Гувнище" и "Анище". "Анище" е получило названието си от това, че в тази местност е минавал пътят за Видин (Бонония) от Чипровци и на това място е имало хан. Началото си селската река води от "Лакиите", "Жинината шобака", "Рудиното кладенче". И така по течението на реката от дясната й страна след "Гувнище" е "Длбока падина", "Горна чука", "Чука", "Станин рут". Надолу към селото е "Склопът" селд него е "Беговище", а на изток от него е "Денин пласт" "Дикина чука", "Мечин густак", "Толина чука". В ниската част под "Толина чука" е "Луг" и "Две крушки". От другата страна на "Вински дол" е "Габрак". На север след "Габрак" е "Тънки рът", намиращ се между "Лалкин дол" и "Есенов дол". Още на юг, след стръмната, равнинната площ е "Брод", след него са "Брезакат", "Макине ливаде" и "Дебели рът". На изток е "Орниче". Тук са "Гръне", "Ерска падина" и "Ерска преслап". На север от "Ерска преслап" е "Нацина чука". На североизток от нея е "Крушак", обраснал с хубава и ненагледна дъбова гора. Под "Крушак" до реката- "Горни и Долни Лук". Районът не село не е голям и почват та е песъкливо- глинеста, на места дребно камениста. Лесно поема и още по-лесно изпуска влагата, ниско плодородна. Поливни площи са градините за зеленчуци. По време, когато земята се стопанисваше от ДЗС, е построен канал за напояване на ябълковите насаждения в местността "Полье". С непоселен труд заселниците са оформили площи за ниви, ливади и гористи масиви. Стремежът е бил всеки терен да се използва по най-добрия начин за населяването. Подходящите места за ниви да се обработват и засяват с жито, пшеница, царевица, овес,картофи. От преданието се знае, че землището е било с буйна растителност и всякакви видове дървета. Налагало се е да се изкоренят гори, за да се оформят обработваеми площи и парцели за къщи. Шуманската махала носи името си от това, че този терен бил обрасъл с гъста растителност и е трябвало да се изсичат шумаците, за да се направи дворове и там да се построят къщите. След изкореняването на горската растителност са оформени и нивите в местностите "Рът", "Габрак","Длъгорница" "Огранье","Круст","Орниче" и др.По същия начин са оформени и ливадите.

[редактиране] История

Теренът, на който се установяват нашите предци, представлява лъка. Това е географско понятие. Такова място има също на три километра източно от селото. Там е заселено село Митровци. Географското разположение дава и името на селото. Това е Горна Лъка. Лука е диалектна дума.В селския говор "ъ" се изговаря "у". Например "мъж" се изговаря "муж", "къде" се изговаря "куде" и т.н. Има и друга версия за името на селото. Тя твърди, че нашите заселници, който са дошли от западните покрайнини от Велика и Мала Луканя, са донесли името. Трудно е да се каже кога е било точно началото на заселването на селището. Има твърдения, че предците ни, дошли от западните покрайнини са обикаляли района. Предполага се, че в началото са се заселили в Голяма крачтина. Търсейки най-подходящо място за заселване се натъкнали на постройка, иззидана от камък, вар и пясък, приличаща на параклис. До тази стара постройка, която съществува и сега, селяните са построили първата черква на селото. По- късно, когато селото се разраснало,към тази постройка доизградили още едно помещение, поставен бил и иконостас, на който е написано- 5 ноември 1866 година. В проучването за началото на селото, извършени от нашия родолюбив селянин Кирил Стефанов, се сочат три исторически документа. Първият документ е чернова на писмо, намерено в гр. Дубровник, Югославия от професор - историк, в което чипровски болярин пише на султана да му изплати данъка на имотите,негова собственост , намираща се в района на гр. Чипровци, с. Железна и с. Горна Лука. За това писмо е направено съобщение по радио София през 1984 година. Втория документ е турски регистър, който се намира в Народната библиотека в гр. София. В него се сочи че село Горан Лука и селата Митровци и Превала през 1666 година са били завладяни от османлиите. Третият документ е открит лично от Кирил Стефанов в Народната библиотека в гр. София. Това е турски регистър, сигнатура 28а.е.;47. В него се сочи, че село Горна Лука, Берковско е изплатило през 1666 година кръвния си данък (християнския данък).



[редактиране] Растителност

Растителността на землището е твърде разнообразна: горски масив от бук,дъб, клен, ясен, цер, бреза, слинак, дрен, леска, храсти, глог, трънка, шипка,малина. Има иглолистни гори, но те са получени чрез залесителни мароприятня от горските органи и населението. Първото иглолистно заселяване е станало в средата на 30-те години източно от местности "Трап" и "Сенов рът". Масовото заселяване с иглолистни дървета започва през 1947 година. Първият залесителен обект е "Нецина чука", която е била само с голи камани, без всякаква растителност. Много от хората не са вярвали, че в този камънак ще виреят дървета. Сега, който лично не е виждал голата чка, няма да повярва. Тази, някога гола чука, е непристъпна за човешкия крак. Напед с изкуствено засадените иглолистни дървета има саморасли- дъб, явор, габър, липа и др. В ливадите се срещат: остика, горската детелина, садината, маргаритката, хвоща, папрата, лютичето, балканския здравец,тужен корен, мента, маточина, латинка, лайка, лайкучка, синчец, теменужката, есенния минзухар, пролетния кукуряк, дивата и градинската ружа, подбел, миризливата мащерка и много други, който създават естетическия комплекс на бъздействие от приподните багри и нюанси за човека, който ги използва и като лечебни средства, тревни смески за фураж и развитие на пчеларството. А копривата, щавляка(лапата), киселеца,горската печурка и яйчанката гъба, влизат като богато и разнообразно меню във вегвтарианската храна на хората. Ценят се и се използват много добре в бита.

[редактиране] Животински свят

Житотинският свят от много разнообразен в миналото, започва да обеднява в района на землището. Налице са бухалът, кукумявката, совата, черна гарга, по-рядко се срещат пъстрия кълвач. Намаляват пойните птичи, славеят, чучулигата, авлигата, по-рядко се срещат костенурката и горският таралеж. От влечугите съществуват: пепелянка, усойница, слепец и смок. Няма я лястовичката със зелено златисто оцветяване на гушката и черно-белите крилца, а остава да живее селската лястовичка. Има още ястреб, гургулица, гълъби и др. Вълкът, лисицата, дивата свиня са добре распространени, поради което през определени сезони от годината се налага и тяхното преследване. Сърната и елените се срещат на стада из Балкана и дори слизат по-ниско, но те са често обект на бракониерство, с което се нарушава красотата на животинския баланс. От домашните животни волът, който навремето е бил основен работен добитък, е почти изчезнал. Останалите домашни животни, като крави, овце, кози, свине са били основен поминък за населението по време на едноличните стопанства и затова са били многобройни. По-късно, в годините на колективизацията на стопанства, броят на тези животни задължително намалява. Сега, в годините на прехода, броят на домашните животни се увеличава. Конят се среща рядко, а магарето е основна работна сила.

[редактиране] Климат

Климатът в района на землището е умерен. Пролетта и есента са топли, лятото-горещо, а зимата - снежна и ветровита. Валят малко дъждове, а се редят повече сушави години. Много рядко се пажда богата реколта, защото когато валят повече дъждове, реколтата изгнива, трудно се прибира, а през сушавите години, реколтата изгаря. Тези природни дадености заставят селяните много да се трудят, а малко да получават и да живеят в недоимък. Освен основните замеделски култури- жито, царевица, ръж, овес, са отгледани овощни дървета и лозови насаждения. Още по време на османското робство нашите предци са отглеждали лозята. По много лесен начин е засаждана, като с дървено рало се изорава наивата, набовдат се лозовите пръчки, след прихващането се наторява почвата с оборска тор и се получава добра реколта. Около 1870 година се появява болестта "филоксера" и лозовите насаждения изсъхват. Засаждат лозата отново след 1910 година. Сега обаче сортови калемки се присаждат на дива пръчка и лозата става устойчива и по-плодородна. Освен това, почвата се обогатява на дълбочина на две лопати или на около 40 см.

[редактиране] Природни богатства

Освен високите дъбови и букови гори, чудни естествени ливади, природата ни е дарила с камъни- воровици в местността "Широка глама". Дълбоко в земните недра има залежи на черни каменни въглиша. Първите проучваня на залежите са започнали в 1912 година от австийска фирма в местността "Мечкин густак", на километър от селото до селската река. Тогава е изкопан само един травербан, дълъг 30 метра. По това време започва войната с Турция и проучването спира. В края на 30-те години - 1939г. започва пак проучване от частна фирма, ръководена от дядо Младен Попов. Този път проучването е от другата страна на реката, в местността "Лицето". Фирмата на дядо Младен Попов фалира и проучването пак спира. През 1946 и 1947 година се прави пак проучване от държавна фирма и се установява, че има въглища и добри качества, но се преценява, че на този етап не е нужна тяхната експлонтация. През 1958 година Държавно предприятие "Редки метали" извършва сондаж в падината под местността "Плешово", търсейки уранова руда, открива мед, а по сведения на работниците от проучването се знае, че дебелината на пласта медна руда е три метра...

[редактиране] Природни забележителности

Природна даденост е пещерата "Мишин камак". Тя се намира на междата със землището на с. Превала. Теренът около пещерата е обрасла с храсти от леска, тръне, глогини и разни други, но вътре като се тръгне по главната галерия на запад се влиза в една широка зала, от тавана на която се спуска кух сталагмит, приличащ на камбана. Звукът, който той издава при удар наподобява камбанен звън. Затова тази зала е наречена "Камбаната". От нея се излиза на интересен площад,а наблизо в един коридор, приподата е изваяла фантастичен водопад. В ляво, през чудно засводен коридор, се отива при голямата "Арфа", сдиплени сталактити, издаващи различни тонове. Следва щироко отверетие което отвежда до много езерца с кристална вода. В една от страничните гелерии е моделирана истинска воденица с камак, кош и мливар. Всички фоайета отвеждат в колонната зала, подпряна от два чудновати стъбла. В дъното на залата е балконът. Долу, край езерото, стърчи от сталактити наподобяват посетители. Отсреща е сцената , върху която се спуска мрамурна завеса. В тая чудна земна празнина,скрита от погледите на човека, фантазията може да измисли още много неща. Има и една малка пещера в местността "Печ", която е известна с езерцата си. Тя се намира северно от двора на бившето стопанство. В миналото тази пещера е посещавана от хората всяка година на 22 март- Младенци. За здраве се пие вода от езерцата и се измива лицето. Интересна е и Живкова дупка.

[редактиране] Културни забележителности

[редактиране]

В района на землището има останки от старинни паметници. Освен олтара на един километър от селото към с. Превала в местността "Градишки венец" има останки от римска крепост.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Галерия

[редактиране] Външни препратки