Владайско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Владайското въстание е бунт на дезорганизирани части от българската армия, отстъпващи към София след поражението при Добро поле през септември 1918.

На 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при Добро поле отстъпват към старите предели на България. Недоволството на войниците е голямо. На 24-25 септември те образуват първите въстанически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за Радомир се събират около 4000-5000 въстаници и много повече неорганизирани войници. В София цар Фердинанд и правителството търсят изход от създаденото положение.

На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора и изпратени при бунтовниците, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и да се стабилизира фронтът. При вида на окъсаните и изгладнели войници Райко Даскалов решава да оглави тяхното въстание. След известно колебания променя своята линия на поведение и Александър Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин председател въстаниците провъзгласяват Александър Стамболийски, а за главнокомандващ - Райко Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая. По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Командването на войските е поверено на генерал Александър Протогеров. В помощ на правителството пристигат германски части от Крим, добре снабдени с артилерия и картечници.

Към 28 септември събитията придобиват драматичен характер. При Захарна фабрика юнкерите спират влак с болни и ранени войници. Много безпомощни български синове са безжалостно избити. Това злодеяние предизвиква негодувание сред жителите на София и сред въстаналите войници. На следващия ден Райко Даскалов иска ултимативно да му бъде предадена властта. На 29 септември, след изтичане на дадения срок, около 8000 въстаници в три колони настъпват към столицата. С бой е превзето село Княжево. Други въстанически отряди достигат Горна баня и Бояна. Привечер настъплението е спряно. Райко Даскалов се опасява от безредици и изстъпления в града. Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по-добре. Рано на 30 септември те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На 2 октомври е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. Стотици от въстаниците, които съхраняват живота си по време на три войни, падат убити край столицата на своята държава.