Арнолд Шьонберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Арнолд Шонберг
австрийски композитор
Арнолд Шонберг
Роден: 13 септември 1874
Виена, Австрия
Починал: 13 юли 1951
Лос Анжелис, САЩ

Арнолд Шьонберг (на английски: Arnold Franz Walter Schoenberg,[1] на български език името се среща и като Шонберг) е австрийски композитор. Най-известен е с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.

От осемгодишна възраст Арнолд започва уроци по цигулка и композира първите си произведения за този инструмент. Поради безпаричие обаче продължава музикалното си образование чак на 21-годишна възраст, когато композиторът Александър фон Землински открива таланта му и започва да го подпомага и обучава в областта на контрапункта.

Ранните творби на Шонберг са повлияни от романтизма. Първото му успешно произведение е струнният секстет „Просветлена нощ“ от 1899 г., изпълнен в типичния за Вагнер хроматичен стил на кратки мотиви, които се развиват в постоянна градация. Този секстет е и най-често изпълняваната творба на Шонберг; благодарение на нея той получава преподавателски пост в Консерваторията на Щерн в Берлин, където остава до 1903 г.

От 1903 до 1907 г. Арнолд Шонберг продължава експериментите си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон фон Веберн и Албан Берг, с които Шонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (първата включва Моцарт, Хайдн, Бетовен).

През 1925 г. получава покана да преподава в Пруската академия на изкуствата, където остава до 1933 г., въпреки че от 1898 г. е последовател на лютеранската църква. Уволнен от нацистите заради своя еврейски произход, Шонберг заминава за Париж, откъдето емигрира за Лос Анжелис, САЩ. Там Шонберг създава някои от най-значимите си творби: „Четвърти струнен квартет“, „Струнно трио“, „Концерт за цигулка“, „Ода за Наполеон“, „Оцелелият от Варшава“.

Преподавава в Университета на Южна Калифорния и Лос Анжелиския университет (1936-1944), оказвайки влияние върху цяло поколение млади американски композитори. Приема отново юдейската вяра и написва няколко религиозни музикални произведения, сред които музикален съпровод към еврейската молитва „Кол Нидре“ за равин, хор и оркестър, и недовършените: оратория „Стълбата на Яков“ и опера „Мойсей и Арон“.

Освен музикално, Арнолд Шонберг оставя и книжовно наследство: теоретичните трудове „Теория на хармонията“ (1911), „Стил и идея“ (1950), както и кореспонденция с полемика за додекафонията.

[редактиране] Бележки

  1. Оригиналното изписване на името му е Schönberg, но когато през 1933 г. композиторът напуска Германия и приема отново юдаизма, официално сменя името си на Schoenberg

[редактиране] Източници

  • „Пътеводител в класическата музика“, Ан Грей, Изд. „Валент“, София, 1994, ISBN 940-8763-02-8