Константин Наков Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константин Наков Станишев (1840-1900) е български обществен деец и просветител, член на БАН, родом от Кукуш. Син е на Нако Станишев - известен възрожденски деец. Единият му брат Милош Наков Станишев се е издигнал до главен прокурор на Царство България, а другият му брат Димитър Наков Станишев е баща на станалите известни впоследствие д-р Константин Димитров Станишев и проф. Александър Станишев.

Константин Наков Станишев е следвал в Москва и е зет на руския езиковед и писател Владимир Дал. След завършване на университета работи като преподавател в образцовия лицей в Москва, на който след това става и директор. Ползвал се е с изключително влияние в средата на славянофилите. Близък приятел на Константин Миладинов[1].

По време на Освободителната руско-турска война (1877-1878) е чиновник за особени поръчения при императорския комисар княз Дондуков-Корсаков. След това е вицегубернатор на Софийска област и директор на финансите[2].

След Освобождението му е предлаган министерски пост. Отказал да го заеме. Отказал и предлагания му пост Член на създадения от Александър Батенберг държавен съвет. Като причина изтъкнал, че не одобрява суспендирането на Конституцията[3].

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. Димитър Райков - Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха, Глава 4, Партиздат, София, 1986
  2. Камен Станев, Зам. Председател на ВМРО - Младежка Организация (“Заличена”) - Македонските бежанци в България - участници в нейния политически и културен живот, Глава 3.
  3. Доц. Борис Яновски - От пожълтелите страници на архивите: Документ на патриотична гордост, в-к Поглед, 25 май 1970.