Еса де Кейрош
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жозе Мария Еса де Кейрош португалски писател |
|
Роден: | 25 ноември 1845 Повоа де Варшим, Португалия |
---|---|
Починал: | 16 август 1900 Париж, Франция |
Жозе Мария Еса де Кейрош (* 25 Ноември 1845 в Повоа де Варшим; † 1900 в Париж) е смятан за един от най-значимите португалски писатели.
16 годишен отива да учи право в Коимбра. Завършва 1866. 1867 започва като адвокат в Лисабон. През 1869 по повод откриването на суецкия канал отива в близкия изток, което става източник на вдъхновение за няколко негови романа. По-късно, 1870, започва работа в кметството на Лейра, където завършва романа си Престъплението на отец Амаро, издаден през 1875. Преиздава същия роман във втора версия през 1876 г. През 1872 започва работа като дипломат и биде консул на Португалия в Хавана, Нюкясъл (от 1874), Бристол (от 1878) и Париж (от 1888).
Пише с кратки изречения, със сарказъм. Много от главните му герои, въпреки добрите предпоставки, не успяват да постигнат нещо смислено в живота.
През 1900 умира от туберколоза. Превеждан е на над 20 езика.
През 2002 Карлос Карера прави в Мексико испано-говорящ филм върху романа му Престъплението на отец Амаро. Гаел Гарсия Бернал е отец Амаро, като филмът предизвиква масови недоволства и няколко християнски организации изискват забраната му. През 2002 е награден с наградата за най-добър чуждестранен филм.
Паула Рего рисува серия от пастелени картини, вдъхновена от същия роман.
[редактиране] Романи
- Градът и планините (1901 посмъртно), Любовно излияние към португалската природа. Млад едър португалски земевладелец живее разксан в цивилизацията на големия град (Париж). Под влияние на приятелия си от детинство, който го посещава, той отхвърля бремето на безкрайните градски съблазни и се завръща към корените си, хармония с природата.
- Защото човек си мисли, че градът е основата на цялото му величие, а се оказва, че е само извор на нищетата му. Виж, Жасинту! В града човекът е загубил силата и хармоничната си красота на тялото си и се е превърнал в сухо и измършавяло или тлъсто и потънало в лой същест с меки като парцали кости, с трептящи кати жици нерви, с очила, перуки, ченета от олово, без кръв, без плам, без жиненост, изкривено, прегърбено - същество, в което Бог, ужасен, трудно може да разпознае своя строен, здрав и благороден Адам! В града е свършила нравствената му свобода: всяка сутрин градът му налага някаква нужда, а всяка нужда го поставя в зависимост: ако е беден и подчинен, животът му е постоянно молене, умилкване. огьване, пълзене, обслужване, ако е благородник като Жасинту, обществото веднага го оплита в традиции, предписания, етикет, церемонии, практики, ритуали, функции, изискващи повече дисциплина, отколкото в затвор или в казарма!... А къде е спокойствието (също толкова високо, че Бог възнаграждава с него само светците), Жасинту?
[редактиране] Библиография
- „A Cidade e as Serras“ (1901; „Градът и планините“, ISBN 9548061872)
- „A Relíquia“ („Реликвата“, ISBN 9543090378)
- „Os Maias“ („Семейство Майя“, ISBN 9543090289)