Еварист Галоа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еварист Галоа френски математик |
|
Роден: | 25 октомври 1811 Бур-ла-Рен, Франция |
---|---|
Починал: | 31 май 1832 Париж, Франция |
Еварист Галоа (25 октомври 1811 – 31 май, 1832) е френски математик роден в Бур-ла-Рен. Той е математическо дете-чудо. Още като ученик той е успял да определи необходимо и достатъчно условие един полином да е решим в радикали, обобщавайки работата по многовековен проблем. Неговите работи са основа за Теорията на Галоа - основен дял във висшата алгебра. Той пръв въвежда термина група, обозначавайки пермутационна група и по същество изгражда цялата теория на крайните алгебрични полета, наричани в негова чест полета на Галоа.
Съдържание |
[редактиране] Политически пристрастия
Галоа е заклет републиканец, известен с тоста си за последния френски крал Луи-Филип с нож над чашата. Задържан е за участието си в протеста в Деня на Бастилията през 1831 г. Убит е на дуел на двадесет годишна възраст само два дни след освобождаването му от затвора. Счита се, че дуелът е инсцениран от тайната полиция с цел убийството на Галоа поради политическите му убеждения.
В нощта преди дуела Галоа е бил убеден, че ще бъде убит. Той пише писма до републиканските си приятели през цялата нощ, както и математическото си завещание.
[редактиране] Образование
През 1828 г. Галоа се явява на приемния изпит в Еколе Политехник без стандартната подготовка по математика, и не го взима. Отново не успява при втория си, последен опит на следващата година. Неуспехите му не са поради липса на знания, но точните причини не са документирани. Една от версиите е, че Галоа е отказал да докаже твърденията си и да отговаря на въпросите на изпитващия. Възможно е това да е повлияно от скорошното самоубийство на баща му. През 1830 г. е приет във Висшето нормално училище.
[редактиране] Принос в математиката
Мемоарът на Галоа за теорията на уравненията от висока степен е изпращан неколкократно, но не е публикуван приживе. Първоначално е изпратен до Огюстен Луи Коши, който го връща с обяснението, че повтаря работата на Нилс Абел. Галоа променя мемоара и по съвет на Коши го изпраща на Жан-Батист Жозеф Фурие през 1830 г., кандидатствайки за Голямата награда на Академията. За нещастие Фурие умира скоро след това и мемоарът е загубен. Наградата е дадена на Абел и Карл Густав Якоби. Въпреки загубата на мемоара, Галоа публикува три статии през същата година, полагайки основите на теорията на алгебричните групи, свеждаща решенията на уравнения от произволна степен до алгебрични групи.
През януари 1831 Галоа се връща към математиката. Симеон Дени Поасон му предлага да изпрати работите си по решенията на полиноми, но впоследствие получава отказ докато е в затвора заради политическата си дейност. Поасон твърди (пред други), че "доказателствата му са неясни и недостатъчно развити, за да можем да съдим за верността им". Важността на откритията на Галоа не е призната приживе, макар някои математици като Коши да разбират последствията им.
В писмо до приятел, написано преди дуела, Галоа формулира основните теореми за интегралите от алгебрични функции, преоткрити впоследствие от Бернхард Риман.
Рано сутринта на 30 май 1832 Галоа е ранен в корема и умира на следващия ден, отказвайки се от религиозна помощ. Последните му думи към брат му Алфред са:
- Ne pleure pas, Alfred! J'ai besoin de tout mon courage pour mourir à vingt ans! ("Не плачи, Алфред! Нужна е цялата ми смелост за да умра на двадесет!")
Математическият принос на Галоа е окончателно признат през 1843 г., когато Жозеф Лиувил разглежда ръкописа му и обявява, че наистина е решил предложения и решен и от Абел проблем. Ръкописът в публикуван в броя от октомври-ноември 1846 г. на Journal des mathématiques pures et appliquées.
[редактиране] Източници
- Уикипедия - английската статия
- Математический энциклопедический словарь, Москва, Советская энциклопедия, 1988, М [1702020000-002 / 007(01)-88] КБ-54-8-1987.