Желю Желев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Желю Желев
български политик
Желю Желев
Роден: 3 март 1935
Веселиново, България

Желю Митев Желев е български философ и политик, президент на България от 1990 до 1997 г.

Съдържание

[редактиране] Биография

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Област Шумен. Има 3-ма братя: Йордан, общ работник в Кремиковци, Христо - шофьор и Стоян, адвокат в Софиийска Адвокатска Колегия. Завършва средно образование във Втора мъжка гимназия в Шумен, след това философия в Софийския университет през 1958 г.

Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 година e приет за член на БКП.

В периода 1961-1964 г., след издържан конкурс е редовен аспирант във философския факултет към катедра "Диалектически и исторически материализъм" на СУ "Климент Охридски". През 1974 защитава кандидатска, а през 1988 - докторска дисертация.

През 1975 започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 е завеждащ секцията "Култура и личност" в същия институт. През 1967 година завършва книгата си „Фашизмът“ , но тя е издадена 15 години след това (1982). Издадена е в 10 хиляден тираж от издателство "Народна младеж". Три седмици по-късно тя е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Но все пак са били продадени вече около 6 хил. екземпляра.

Доктор е на философските науки. Като философ работи в областта на онтологията.

[редактиране] Семейство

Желю Желев е женен за Мария Желева. Те имат 2 дъщери:

  • Йорданка Желева (-1993)
  • Станка Желева

Станка Желева, от 1993 г. живее в центъра на Париж и основното и занимание е рисуването. През 2006 се жени за колумбиеца Адриан Вела.

[редактиране] Политическа кариера

[редактиране] Дисидент

През 1960 г. е приет за член на БКП. В подготвения дисертационен труд „Философското определение на материята и съвременното естествознание“ и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинската теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“ Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „Самиздат“.

За тази дейност през 1965 е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, нямащ нищо общо с идеологията на партията. По-късно е уволнен от университета и „по етапен ред“ изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Дори му е отнето временно софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, окр. Бургас. Там през 1967 г. написва книгата си „Тоталитарната държава“, издадена едва през 1982 г. под заглавие „Фашизмът“ (тираж 10 000 екз., от които иззети около 4000, 3 седмици след пускането й по книжарниците).

През февруари 1990 е създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав - Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова. Д-р Желев е съосновател на СДС.

[редактиране] Президент

Президент е на България от 1990 до 1997 г. За първия мандат от 1990 до 1992 е избран за председател (президент) от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. По негово предложение за вицепрезидент е избран генерал Атанас Семерджиев.

За втория мандат от 1992 до 1997, след законодателни промени, е избран за президент в екип с Блага Димитрова за вицепрезидент на президентски избори. През лятото на 1992 г. дава телевизионно интервю, запомнено под името „Боянските ливади“, в което критикува правителството на Филип Димитров. Отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това, СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г. Желю Желев губи от Петър Стоянов.

Желев не желае да е редови член на СДС след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива. Взима 0,32% от валидните гласове. Оттогава не взима активно участие в българската политика.

Днес е председател (2-ри мандат) на Балканския политически клуб, основан на 26 май 2001 година по негова идея. В учредителното събрание под мотото "Да европеизираме Балканите" тогава участват президентите Йон Илиеску, Сюлейман Демирел, Емил Константинеску, Киро Глигоров, политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Албания, Република Македония, Турция.

През януари 1997 година основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

[редактиране] Библиография

[редактиране] Източници


--- >>> председател на СДС (7 декември 19891 август 1990) >>> Петър Берон
Петър Младенов >>> председател (президент) (1 август 199022 януари 1992) >>> ---
--- >>> президент (22 януари 199222 януари 1997) >>> Петър Стоянов