Иван Тодоров-Горуня

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Тодоров-Горуня (1916/1917 - април 1965) е български военен и политик.

По време на Втората световна война Иван Тодоров-Горуня, член на Българската Комунистическа Партия, като политкомисар на партизанския отряд "Гаврил Генов" се бори срещу тогавашното про-германско правителство на България. След като комунистите взимат властта той става генерал и член на Централния Комитет на Партията.

Към края на 1964 и началото на 1965 година Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която планира да свали режима на Тодор Живков. Сред офицерите е и командирът на софийският гарнизон генерал Цвятко Анев.

Заговорът е разкрит от контраразузнаването и в периода 28 март и 12 април 1965 повечето от заговорниците са арестувани. Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров-Горуня се самоубива точно преди ареста. Девет от отстаналите участници получават меки (за времето) присъди от 8 до 15 години затвор, докато други 192 получават частични или административни наказания. Официалната власт запазва заговора в тайна.


[редактиране] Източници

  • A Handbook of the Communist Security Apparatus in East Central Europe 1944-1989, Warsaw, 2005, ISBN 83-89078-82-1. Article “Bulgaria” by Jordan Baev and Kostadin Grozev, pp. 37-86.
  • Ionko Bonov: Legendarniiat Ivan Todorov-Gorunia: Khudozhestveno-dokumentalna povest (Legendary Ivan Todorov-Gorunia: Artistic and Documentary Report), 1994, ISBN 978-9548019019.

[редактиране] Външни препратки