Всеобща декларация за правата на човека

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Елеонор Рузвелт показва Декларацията
Елеонор Рузвелт показва Декларацията

Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Тя е първото значително постижение на световната организация в тази област. За приемането на декларацията голяма роля играят пресните спомени от Втората световна война. След като излизат наяве нацистките престъпления, в ООН се формира становището, че Хартата на Обединените нации твърде общо формулира тази материя и е формирана Комисия за правата на човека, която да подработи всеобщата декларация.

Главна роля в изработването на Декларацията играе канадецът Джон Питърс Хъмфри - тогава директор на отдела за правата на човека. Други основни членове на екипа са Рене Касин (Франция), Елеонор Рузвелт (САЩ), Чарлз Малик (Ливан) и Пенг-чун Чанг (Китай).

Декларацията е приета без гласове против. От гласуване се въздържат представителите на 8 държави: Саудитска Арабия, ЮАР и държавите от социалистическия блок.

[редактиране] Основни човешки права

  • Право на свобода (всеки човек е свободен) и отхвърляне на робството;
  • Право на човека да не бъде дискриминиран;
  • Право на съд и на справедлив съдебен процес;
  • Право на собственост и гарантиране на собствеността;
  • Право на човека да не бъде малтретиран;
  • Право на вероизповедание и право на смяна на вероизповеданието;
  • Равнопоставеност на половете;
  • Право на труд и право на почивка.

По повод на годишнината от декларацията, две години по-късно (1950 г.) ООН обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека.

[редактиране] Външни препратки