Джосер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!


Джосер(ок. 2780 - 2760 г. пр. Хр.) е вторият цар от III династия, останал в историята с едно от най-древните монументални каменни съоръжения - първата в света стъпаловидна пирамида, изградена за негова гробница по идея на архитекта Имхотеп. Фараонът Джосер е споменаван в източниците от своето време единствено със своето Хор-име Нетджерихет, а по-късните източници на гръцки език, от времената на Птоломеите, го наричат Тесортос. Хор-името Нетджерихет означава „тялото на боговете“. Вероятно Джосер е рожденото име на този фараон и то е употребявано само в по-късните източници. Най ранното доказателство, че и двете имена принадлежат на този владетел е открито в един дълъг надпис на огромна скала на остров Сехел в Асуан. Според Торинския списък на египетските царе първият фараон от III династия е Небка (Санакхте), но този фараон е известен единствено с това, че именно от него Джосер наследява трона на Египет. Пак според същият списък, Джосер управлява около 19 години. Но някои нови археологически доказателства, сред които и папирусът „Уесткар“, дават основание на историците да смятат, че Джосер царува веднага след Хасекхемуи, последният владетел от II династия, а Небка царува след Джосер и преди Хуни. Но независимо от това, дали е основател на династията, или е втори владетел от III династия, Джосер е най-известния фараон от тази династия и името му е помнено в Египет дори във времената на Птоломеите. Фараонът Джосер е амбициозен, решителен и успешен египетски владетел. Много археологически доказателства сочат, че той провежда няколко успешни военни кампании в Синай, където успява да подчини местното население на властта си. В онези времена това е много важно, тъй като Синай е естествена преграда между Азия и Египет и по този начин Джосер укрепва границите на царството си. Освен това синайските военни кампании на фараона осигуряват на царството му важни суровини като медта, основна руда за онова време, дървесина и изумруди. Други археологически свидетелства неопровержимо доказват, че Джосер успява да премести границата на царството си на юг, чак до първите прагове на Нил. Това, напрактика означава, че той увеличава шансовете на Египет за достъп до суровините в тази част от страната и Нубия. Във времената на Джосер изчезва като понятие и като царско учреждение т.нар. „червена къща“, т.е. съкровищницата на Долен Египет и данъците от двете части на страната са събирани на едно място, а царят преразпределя благата, което способства развитието на Египет. Но дори и тогава, освен всичко останало, царя често решава и общодържавни проблеми, а народът очаква от него бащинско отношение. От един надпис на плоча, открита близо до Асуан, става ясно, че по време на управлението на Джосер в Египет настава седемгодишен глад, предизвикан от засушаване в климата. Фараонът подарява нилския остров Фила на жреците на Изида, а остров Елефантина – на жреците на бог Хнум, който, както надписът твърди, избавя страната от сушата. Именно този надпис доказва, че Джосер успява да разшири Египет на юг, до първите прагове на Нил. Обществените отношения от периода на управлението на Джосер са характерни с появата на все повече богати земевладелци, които претендират и за регионална политическа власт, но все пак боготворят царя. Тяхното забогатяване води до обедняване на огромно множество жители на селските общини и Джосер трябва да им осигури препитание и заетост. В резултат от завоевателните походи на Джосер, както и от обедняването на значителни маси дребни земевладелци и обикновени членове на селските общини, страната получава допълнителна работна сила, която фараонът използва за строителство, включително и на най-известния си строеж – Стъпаловидната пирамида и комплексът около нея. Първоначално, по заповед на Джосер, близо до Абидос построяват огромна тухлена мастаба, в която дълга стълба води до подземни помещения, сред които е и погребалната камера за фараона. Тази мастаба не се харесва на фараона и той заповядва да бъде построена друга, а за началник на строежа назначава своя съветник Имхотеп. Този Имхотеп, освен това е лекар, мислител, архитект и строител. Той вероятно е първият документиран гений в човешката история. Понякога съвременните историци наричат този човек „Леонардо да Винчи на Древен Египет“, но съветникът на Джосер надминава Леонардо, тъй като след смъртта му намира място сред боговете и векове по-късно древните гърци го отъждествяват с Асклепий – бога на медицината. Имхотеп решава да построи новата мастаба на платото Саккара, близо до Мемфис, южно от днешния мегаполис Кайро. Първоначалният замисъл на този велик мъдрец, лекар, архитект и строител е да изгради обикновена правоъгълна мастаба. Това, което е различно при новата мастаба, е материалът за строежа ù – каменни блокове, вместо обичайно използвания при тези строежи кирпич. В процеса на строителството Имхотеп решава върху първата каменна мастаба да надстрои още няколко, по-малки сгради и така погребалната мастаба на Джосер е видоизменена в първата стъпаловидна пирамида в историята на Древен Египет. В резултат е изградено шестетажна, стъпаловидна постройка. Строителството на Стъпаловидната пирамида на Джосер е извършено на шест етапа, колкото са и „стъпалата“ на пирамидата. Та е построена и надстроена около изграденото от варовикови блокове светилище, като след надстрояването впечатляващите размери на основата ù са 125 на 115 м, а височината ù достига 61 м. Идеята за стъпаловидната постройка изразява желанието да се издигне стълба към небето, по която да се възнесе мъртвият фараон. Древните източници твърдят, че погребалният комплекс на Джосер е построен изцяло за 29 години. Стъпаловидната пирамида на Джосер е предназначена за цялото семейство на владетеля. В тази пирамида са погребани всичките му жени и деца, като в нея археолозите откриват дори мумия на дете, на възраст около 8 години. За членовете на семейството на фараона Джосер са приготвени 11 погребални камери в тунелите във вътрешността на гробницата. Стъпаловидната пирамида на фараона Джосер, построена по негова заръка от великия архитект и жрец Имхотеп, е първото в света каменно архитектурно съоръжение. Архитектурните стилове и форми, открити и използвани за първи път при строежа на тази пирамида, стават пример за подражание и развитие на строителните идеи в Древен Египет. Гробницата на Джосер е забележителен паметник на древноегипетската архитектура, не само с формата на пирамидата, но и с това, че в нея за първи път камъкът е широко използван като строителен материал. Въпреки че е от камък Стъпаловидната пирамида показва характерни особености за строежите от дърво. Камъкът все още няма конструктивно значение и приложение: няма свободно стоящи каменни колони – те са свързани със стените. Освен това, около Стъпаловидната пирамида е изграден сложен ансамбъл от светилища и вътрешни дворове, за който все още не е характерна стройната обща планировка. Целият архитектурен ансамбъл е разположен на изкуствена тераса, която е заградена с масивни и високи стени, облицовани с камък. Сградите в целия погребален комплекс възпроизвеждат каменни форми, характерни за дървените и кирпичените постройки. Таваните са изсечени от камък, но по такъв начин, че напомнят формите на сглобки от дървени греди. Колоните и пиластрите във всички постройки на комплекса са с пропорциите и формите, характерни за дървените колони. Въпреки това, погребалният комплекс на Джосер в Саккара е най-ранният паметник на монументалната каменна архитектура в Древен Египет. Тези монументални каменни съоръжения, които не са били по силите на предишните египетски царски династии, са свидетелство за нарасналото могъщество на фараона и до голяма степен са отражение на политическото и икономическо обединение на страната под властта на Джосер. Дори и в наши дни споровете на историците, за точното датиране и продължителността на царуването на Джосер, продължават, но едно е безспорно – именно той поставя на Имхотеп задачата да построи Стъпаловидната пирамида и така поставя началото на „епохата на пирамидите“ в Древен Египет.