Бистрица (Област София-град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.


Бистрица е село в Западна България. То се намира в Столична община, Област София.

Бистрица (Област София-град)

Карта на България, мястото на Бистрица (Област София-град) е отбелязано

Данни *
Област: София
Община: Столична
Население: 3 771
Надм. височина: 831 м
Пощ. код: 1444
Тел. код: 02992
МПС код: С, СА (А, ААВ, АВС)
Кмет
Васка Амзина
промяна на тази таблица

Съдържание

[редактиране] География

Село(квартал) Бистрица се намира в подножието на Витоша, на 15 километра южно от София. През селото минават две реки - Янчовска и Стара, които се сливат почти в центъра и образуват река Гъбешница. Над Бистрица минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея. Бистричани я наричат "Канала", официално е именувана "Иван Иванов". Много приятен маршрут с прекрасни гледки. Оттук може да се тръгне към Железница,или към Симеоново. Може също така да се поеме по някоя от пътеките към Алеко и Черни връх.

[редактиране] История

Бистрица е едно от най-старите села в полите на Витоша и най-голямото от всички. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, около него имало само три села - Яна, Бояна и старо село Бистрица. Основателки им били три сестри - Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и баща им построил за всяка от тях дворец. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, слугите им останали да живеят там и така се зародили селата.

Факт е обаче, че Бистрица е старо селище. Със същото име фигурира на картата на Второто българско царство, а в легендата към нея е означено като крепост.

[редактиране] Религия

В местността Мали дол се намира манастир на името на свети Йоаким и Ана. На това място още от IV-V век до покръстването през 865 г. е съществувал молитвен дом, убежище за гонените християни. След IХ век, по времето на цар Борис, или най-късно през Златния век на Симеон, тук е построен голям храм. Разрушен е от турците през 1393-96 година. До 1925-а там е имало каменен кръст и се е знаело, че мястото е оброчище.

През 1925 г. Бона Велинова от с. Григорево, Ихтиманско, прекарала нощта на Неделя православна на открито в пост и молитва. На сутринта забила колчета в четирите ъгли на съборената от турците църква и наредила на присъстващите да копаят, докато не открият основите. Казала още, че волята Божия е да се възобнови църквата и да се посвети на светите Йоаким и Ана. Оттогава тук се отслужва маслосвет на открито на Неделя православна.

От 1939 г. до 1946 г. върху откритите стари основи е построена църква. Строи се обаче с лоши материали и през 1946 г. покривът пада, зидовете се напукват и се налага сградата да бъде вдигната отново. През пролетта на 1947 г. е дадено начало на строежа на съществуващата днес църква. При започване на изкопа е открита каменна плоча, прикриваща вход към гробница. Входът представлява правоъгълна шахта, висок е 104 см и е широк 70 см. Помещението е с каменен цокъл, нагоре е строено с тухли и постепенно засводено. Стените му са дебели 54 см и са измазани отвътре с хоросан. На едната има три ниши, облицовани с тухли. Върху мазилката на източната стена е нарисуван кръст с червена боя, а на западната, точно над входа, има нарисувана котва. В гробницата, положени в дървени ковчези, са намерени мъжки и женски скелет, но единият череп липсва. Гробницата е ограбвана и затова находките са оскъдни - малка глинена лампа, силно повредена медна монетка. Според иманярите, черепът на обезглавения скелет е скрит заедно с имането на манастира, а тук трябвало да има и кожен свитък с обяснение... Не се знае чии са скелетите, но се предполага че са на знатни особи (в легендите се прокрадва името на цар Иван Шишман). Изобщо, старината в Мали дол е наистина интересна и забулена в тайнственост.

[редактиране] Обществени институции

  • Туристическо дружество „Погледец“ е нестопанска организация, член на Български туристически съюз, която сочи за своя целева група „подрастващо поколение, населяващо село Бистрица“ и сред своите приоритети изброява туризма и спорта „като средство за екологично, социално и здравно възпитание на младежите“.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Бистришките баби са най-известните бистричанки, прочули се с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука из целия свят. Настоящият им ръководител е Дина Колева, а жените от състава са: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Гергинка Вайова, Севда Гергова, Анета Галева, Надежда Пашалийска, Галина Танева. През 2005 г. Бистришките баби бяха включени в списъка на шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.


Друга популярна забележителност на Бистрица е Бистришката четворка, музикален ансамбъл, основан още през 1934 г. към местното читалище.

[редактиране] Редовни събития

Всеки понеделник в читалището се провежда събрание на туристическо дружество „Погледец“.

[редактиране] Личности

  • Никола Стефанов Крушкин (Чолака), наричан още „Шопският апостол“ е роден през 1836 г. в Бистрица. Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, оттам идва прякорът му -чолав, чолак. Рано останал сирак, той става послушник в Драгалевския манастир. Негов игумен по това време е отец Генадий, който е и член на Софийския революционен комитет. Там през 1862 г. Чолака среща Васил Левски. Събирайки дарове за манастира в качеството си на таксидиот, Никола Чолака обикаля градове и села и разпалва родолюбивата искра в сърцата на хората. Има заслуга за създаването на много от революционните комитети в Софийска околия, както и за този в Бистрица. Бистришкият революционен комитет е основан в къщата на Григор Ковачки. Председател му е Стоян Посипалката - от кой бистришки род е обаче не се знае. Самият Левски присъства на някои от заседанията на комитета. Революционната и просветителската дейност на Чолака вървят заедно. В неговата книжарница на Софийския пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), наред с песнопойките се предлагат революционни брошури. Там редовно се провеждат заседанията на Софийския революционен комитет, укриват се членовете му, както и двама Ботеви четници, единият от които е братът на Левски, Петър Кунчев. По заловени писма в Дупница, турците го откриват и залавят. Обесен е пред собствената си книжарница (днес там има паметна плоча) на 15 ноември 1877 година, когато руските войски са вече оттатък Балкана и Свободата е развяла знамена. Отива си с вярата, че народът ще бъде свободен, а героите - увенчани със слава. Главната улица в Бистрица носи неговото име, а признателните бистричани му издигнаха барелеф в центъра на селото.
  • Младен Ангелов Амзин (бай Денко) е учредител и оснвен дарител на бистришкото читалище. За целта той купува и ремонтира къща, дарява първите 40 тома книги, и на 9 май 1909 г. читалище „Св. цар Борис“ е тържествено осветено. То е първото в цяла Софийска околия. От 1939 г. Младен Ангелов е негов почетен председател. През 1943 г. дарява 5000 лева за фонд „Нова читалищна сграда“. При гостуванве в Бистрица към него се присъединява Джеймс Баучер, кореспондент на лондонския вестник „Таймс“. Новата сграда на читалището е факт от 1968 г.
  • Отец Драгомир - особено обаятелна личност.

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

Речник на диалектните думи в Бистрица

  • А

арно - добре, хубаво
ако - нищо че...

  • Б

бай-батко

  • Д

дека -къде

  • Е

ега - дано

Ж жуберкам-дъвча,предъвквам

  • К

кьоше - ъгъл
коджа - много

  • Н

нане - батко

  • О

опинци - цървули
окам - викам
оти - защо
он, она, оно, они - той, тя, то, те
орати - говори

  • Р

ромощавец - хрущял

  • С

стрина - жена на чичото
скокот - гъдел

  • Т

тетка - сестра на майката
трантувам - слугувам

  • Ф

фърцам - сърбам

[редактиране] Външни препратки