Ар нуво

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ар нуво (от фр. art nouveau: „ново изкуство“) е стил в изкуството и дизайна, достигнал своя връх през 90-те години на 19 в. Отличава се с изобразяването на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; любовта към асиметрията; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широката употреба на нови и често скъпи материали; вниманието към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството. Ярко характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми — ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила Модерн и Японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите кантилеври), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример — Мануелинската архитектура. Много архитекти като Гауди утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор.

Ар нуво обхваща всички форми на изкуството и дизайна: архитектура, мебелиерство, художествено стъкло, графичен дизайн, бижутерство, живопис, керамика, металопластика и художествен текстил. Така той създава ярък контраст между себе си и дотогавашните разбирания за разделение на изкуствата на изящни и приложни.

Термина ар нуво идва от името на парижка художествена галерия, наречена Maison de l'Art Nouveau (Дом на Новото изкуство), ръководена от френския търговец Зигфрид Бинг. В своята галерия Бинг излагал не само картини и скулптури, но така също и керамика, мебели, произведения от метал и Японско изкуство. Помещенията на галерията били с индивидуален външен вид, дело на художниците и архитектите на стила.

До края на първото десетилетие на 20 век, ар нуво бил вече разпространен из цяла Европа. Във Франция станал известен още като „стил Гимар“, по името на архитекта Ектор Гимар, както и с името Ар нуво; в Италиястиле флореале (Style Floreale), или стил Либерти (Style Liberty); в АвстрияСецесион; в Германия – Югендщил (Jugendstil, „стил на младите“); в Испания – Каталански модернизъм (Modernismo Catalan); в Англия – New Art; в САЩ – Tiffany Style; в Чехия – Secese; в Русия (а и в България) – Модерн.

Достигнал своя разцвет през 1900 г. през следващите две десетилетия Ар нуво преживял своя упадък и залез.

Съдържание

[редактиране] Архитектура, живопис, графика

[редактиране] Великобритания

Във Великобритания ар нуво се развива на основата на по-ранно създадения художествен стил „Изкуства и занаяти“. Основаното от Уилям Морис движение пропагандирало ръчното майсторство в занаятите. Предаността на Морис към ръчно изработените предмети била реакция срещу долнопробните фабрични продукти заливащи английските магазини след разрастването на индустриалната революция. Движението пропагандирало още така наречената дизайнерска среда, в която всяко едно нещо, от плаката до сребърния прибор, трябвало да бъде направено според един уеднаквен дизайн. Британските ар нуво дизайнери от 90-те години на 19 век споделяли възгледите на Морис. Към тях те прибавили нови форми и материали, поставяйки естетическите основи на стила ар нуво.

Един от най-ранните примери за ар нуво в Англия е един стол от 1882 г., чийто дизайн е дело на архитекта Артър Макмърдо, показващ кривите линии характерни за стила. Подобни на него са и фабричните дизайни на Артър Лазънби Либърти, който отворил магазин наречен „Либърти & Ко.“ през 1875 г. В тях също се отличава интереса към органичните форми и криволинейните, декоративни шарки.

Илюстрация на Биърдсли за книгата на Оскар Уайлд "Саломе"
Илюстрация на Биърдсли за книгата на Оскар Уайлд "Саломе"

През 1888 г. британския дизайнер Чарлз Ашби отваря работилница и училище за занаятчии в Лондон. Дизайна на мебелите и произведенията от метал на Ашби отразяват един по-праволинеен вариант на ар нуво. В графичните изкуства Обри Биърдсли създава илюстрации за периодичната преса. Буйната му употреба на линии и характерни двойни криви (познати като камшиковидни) стават най-популярните примери за британски ар нуво стил.

В Глазгоу, шотландския архитект Чарлз Рени Макинтош също наложил една по-праволинейна версия на стила, която той приложил в няколко сгради и тяхната мебелировка. За училището по изкуства в Глазгоу, завършено на два етапа (източното крило 18971899 г., западното 19061909 г.), той използва съвременни материали в елегантен, ъгловат стил. Простите форми на тухления и каменен екстериор ясно отразяват разделението на пространството вътре в сградата, докато огромните прозорци осигуряват силна връзка на интериорното пространство с външния свят. Мулионите на прозорците, вратите и оградата се възползват от метала в елегантен линеарен или геометричен маниер. Привидно простия дизайн налага силен контраст с дотогавашните претрупани стилове характерни за времето.

[редактиране] Белгия и Франция

В Белгия, често считана за епицентъра на ар нуво, през 80-те години на 19 век съществува силна реакция срещу имитирането на историческите стилове и интензивно търсене на нови и различни форми. Тук, както и във Франция, архитектурата и приложните изкуства са силно повлияни от неостиловете — готика, ренесанс, барок и рококо. В началото на 90-те години от неорококото се ражда ар нуво. Белгийското ар нуво със своята пластика и триизмерно третиране на формите, оставя много по-тежко впечатление от това във Франция, а орнаментът е по-абстрактен.

Архитектурата в стил ар нуво в Брюксел процъфтява в работите на белгийските дизайнери Виктор Орта и Анри ван де Велде. Както Макинтош в Глазгоу, така и тези дизайнери се стремели да създадат един нов стил. Те си служели със стандартните технологии за обработване на желязо и чугун, но ги приложили в създаването на едни видимо нови форми. В хотел „Тасел“ в Брюксел (18921893 г.), намиращ се на един типичен за града тесен и дълбок парцел, Орта не само разкрил структурните колони, които поддържат втория етаж, но и трансформирал чугунените им форми в растениевидно стъбло, завършващо с корона от преплетени ластари, преливащи се в останалите структурни елементи от тавана на горния етаж.

Вход към парижкото метро по дизайн на Ектор Гимар
Вход към парижкото метро по дизайн на Ектор Гимар

Във Франция ар нуво задържа популярността си най-дълго. Тъй като стилът рококо възниква в тази страна през 18 век и логично бележи завръщането си пак там през 19 век, то неговото влияние върху ар нуво е неизбежно и значително.

Дизайнера Ектор Гимар проектира входовете кам метростанцийте в Париж (1898–1901), използвайки прости метални и стъклени форми декорирани с криволинейни металопластики. Те са особено забележителни примери за възхитителните вълнообразни натуралистични форми на ар нуво.

Бележитият Алфонс Муха е може би този, който най-много е допринесъл за развитето на плакатния дизайн на стила ар нуво. Роден в днешна Чехословакия, той работи в Париж като график и интериорен дизайнер. Неговите плакати въплъщават графичния дизайн на ар нуво със своите сложни стилизирани естествени форми, плавни криви линии и богат колорит.

[редактиране] Германия и Австрия

Ар нуво успява да се наложи доста добре в редица немскоговорящи градове, от които най-забележителни са Мюнхен, Дармщат и Ваймар в Германия, и Виена в Австрия. Познат като Югендщил (нем. „стил на младите“) ар нуво се популяризира в Мюнхен чрез вестници, като Die Jugend („Младежта“). До 1900 г. Германия почти изцяло е под магията на ар нуво, а орнаментацията му показва безкрайно разточителство.

Лидер на мюнхенското Югендщил движение бил Херман Обрист, швейцарски дизайнер, предизвикал сензация с изложбата си от 1896 г. Тя не само отправила предизвикателство пред разделението на приложните и изящните изкуства, но и представила на мюнхенската публика буйните органични форми на ар нуво. Дизайнерските решения на Обрист, макар и вдъхновени от живите форми, се разгръщали и в един по-мистичен план, кореспондирайки с един внушен от самите тях фантастичен свят.

Джудит І, 1901. Картина на Густав Климт
Джудит І, 1901. Картина на Густав Климт

Работите на немския архитект Август Ендел се характеризират със същите илюзорни черти. Той се стремял към построението на едни напрегнати, динамични форми, които да предизвикат силен отзвук от страна на възприемателя си. Щукатурната му скулптура за фасадата на мюнхенското Елвира фото студио (18961897 г.) успява точно в това отношение. Отчасти дракон, отчасти летящо морско същество и приливна вълна, този театрален релеф разпростира органичните форми на ар нуво и в света на фантастичното.

Стилистичните тенденции във Виена обаче взели съвършено различна посока. Водени от австрийския художник Густав Климт, млада група художници и архитекти създават движение станало известно като Wiener Sezession или Виенски сецесион, в знак на протест срещу установеният във Виена консервативен стил. Както и своите сподвижници от Европа, творците в стил Сецесион отхвърлили вече исторически утвърдените стилове; но във Виена те изразили това отхвърляне чрез силно опростяване елементите на образите. За разлика от виещите се органични форми на Ендел и Обрист в Мюнхен, виенските художници се придържали към сдържаният геометризиран дизайн, представен в работите на Макинтош.

Ото Вагнер е една от ключовите фигури на сецесиона. Архитект, градостроител, и преподавател в Академията по изкуства, той оказва влияние върху множество австрийски архитекти. Най-важният му обект е сградата на Пощенска спестовна каса във Виена, като ранна версия на функционализма. Вагнер предава знанията си на Йозеф Хофман, Леополд Бауер и Марсел Камерер, които са само някои от учениците му. Той е считан за пионер на модерното виенско изкуство.

Примерът който илюстрира стила в Брюксел е Палас Стоклет (Palais Stoclet, 19051911 г.) на Йозеф Хофман. Тази резиденция представя в сбит вид това, което става известно във Виена като Сецесион (Sezessionstil). Хофман си служи с традиционните строителни материали—мрамор, стъкло и бронз—но поставя необикновен, асиметричен вход. Строгият екстериор е подчертан от елегантни бронзови ажурни решетки и кантове с почти шеговити отсенки. Сградата не се отличава с никаква историческа наследственост. Монументалното въздействие на сградата се основава само на елегантната, опростена форма.

[редактиране] Испания

В Испания стилът е най-добре представен от архитекта Антони Гауди, чийто работи представляват ярко индивидуална интерпретация на идеите на ар нуво за времето си. Една от най-ексцентричните му творби е катедралата „Светото семейство“ в Барселона (18831926 г., като строежът и продължава и до днес). С подчертано монументално въздействие от страна на несъразмерно високите кули (централната от построените до момента осем е висока 170 м), сградата прилича на израстък, поникнал от земята. Фасадата е покрита с флорални мотиви, а кулите — с блестящи мозайки.

Жилищна сграда "Мила", Барселона, арх. Антони Гауди
Жилищна сграда "Мила", Барселона, арх. Антони Гауди

В жилищната кооперация „Мила“ на алея „Грасия“ в Барселона (19061910 г.) той създава изключителната илюзия за парче скала, огладено от бавнотечащи води. Сградата е забележителна по конструкция постройка от тухли и каменни колони с външна пластична облицовка от множество каменни блокове, прикрепени към стената чрез железни скоби, без носещи стени. Най-уникалното в големия архитектурен обем обаче е фактът, че нито в екстериора, нито в интериора на сградата няма и един прав ъгъл.

[редактиране] Съединени американски щати

В Съединените щати ар нуво се развива по естествен път от занаятчийската традиция от началото на 19 век. Тук в продължение на години мебелиерството, стъкларството, металообработването и бижутерството следват линията на европейското изкуство, като заимстват пряко от него. Така към 1890 г. американските дизайнери вече имат своето важно място по отношение керамиката, стъкларията и архитектурата на стила. Международните изложения организирани в САЩ не само изтъкват американската продукция, но и привличат вниманието на европейските посетители любопитни по отношение дизайнерските тенденции на този нов пазар.

Сред пионерите на стила в САЩ са фабриката за керамични изделия Рокууд в Синсинати и „Тифани Студиос“, Ню Йорк. Меко оцветените природни форми на керамичните и фаянсови изделия на Рокууд печелят скорошна слава в края на 19 век.

Друго голямо име на стила в САЩ е архитекта Луис Съливан. Макар да се свързва предимно с развитието на небостъргачите в Америка, той работи с находчиви ар нуво детайли при фасадите на сградата „Уейнрайт“ (18901891 г., Сейнт Луис, Мисури), универсалния магазин „Карсън Пири Скот“ (18991904 г., Чикаго, Илинойс) и ред други. Дали от ковано желязо или от теракота, фасадните украшения на Съливан са с явни растениевидни форми и мотиви от сложни преплетени линии.

[редактиране] Скулптура

В скулптурата ар нуво намира изражение предимно в творбите на Франтишек Билек в Чехия; Огюст Роден, Камий Клодел и Аристид Майол във Франция; Ж. Мине в Белгия; Херман Обрист в Германия.

[редактиране] Мебели

[редактиране] Франция

Когато ар нуво превзема френския културен живот се установяват два центъра на стила: единият е в Париж, групиран около търговеца Самюел Бинг, а другият, в Нанси, се развива под егидата на производителя и проектант Емил Гале. Най-тесните връзки между рококо и ар нуво се наблюдават в Нанси.

Интерес към органичните форми се открива в работите на френския дизайнер на мебели и стъкло Емил Гале, родом от Нанси. Гале, чиято репутация до голяма степен се дължи на неговите стъклени изделия, е първият голям представител на ар нуво във Франция. Мебелите които проектира носят известни стилистични черти от Луи XIV, Луи XV и Луи XVI. Декорацията им—двуизмерна резба и маркетри, която е негова специалност и варира от растения до стихове—носи стиловите белези на ар нуво.

Луи Мажорел (18591926 г.), роден също в Нанси, е най-виден изразител на школата там. Предпочитайки рококото, едва в края на века под влияние на Гале започва да проектира в стил ар нуво. Той организира производство на редица силно украсени мебели по джоба на средната класа. Мажорел достига дръзка неконвенционалност на формата при мебелите. Неговото място в мебелното творчество е сравнимо с това на Гале при стъклените изделия. Творбите му са особено пластични по конструкция; главната черта за тях е грациозната и динамична линия.

За разлика от Гале и Мажорел, другите мебелисти от Нанси са всъщност архитекти — това са Емил Андре, Жак Грюбер и Йожен Вален. Мебелните образци на Вален са повече в маниера на Мажорел от другите творци от Нанси. Той възприема подобна скулптурна и динамична форма, базирана на флорални и необарокови мотиви. Към 1900 г., той, подобно на Мажорел, изоставя флоралните форми за сметка на по-абстрактна декорация, или липса на такава, като разчита единствено на грациозния силует на конструкцията, за да осигури декоративния акцент.

В констраст с мебелите от Нанси, парижката мебел е по-малко тежка, по-изящна и сдържана. Природно инспирираните форми са по-стилизирани, често абстрактни и ограничени в малки зони. Парижките автори са индивидуалности, представящи собствено виждане за ар нуво. Освен тримата майстори, които работят за Самюел Бинг — Жорж дьо Фьор, Йожен Гайар и Йожен Колона, има редица други известни представители, като Александър Шарпантие, Феликс Обер и Тони Зелмерсхайм. Апартаментите в „Кастел Беранже“ в Париж от 18941898 г., разкриват характеристиките на този стил: богато приложение на архитектурен орнамент и стълбищни клетки от ковано желязо, балкони с камшиковидни, асиметрични, подобни на лиани форми.

[редактиране] Белгия

Обратно на динамичните и пластични форми на Орта, творчеството на Густав Серюрие-Бови (18581910 г.), архитект и мебелист от Лиеж, е силно повлияно от стила „Изкуства и занаяти“, от неговата рустикалност и конструктивност. През 1890 г. той открива в Лиеж магазин, в който продава мебели, килими и тъкани от Уилиям Морис. Типичната за работите му асиметрия му позволява да комбинира различни мебели в обща конструкция, например стелаж за книги върху секретер с наклонен плот или върху комод с добавен нисък шкаф отстрани. Друга интересна черта са наклонени леко извити шпросни, наслагвани диагонално и свободно дори там, където няма нужда от тях.

Анри ван де Велде е считан създател и теоретик на ар нуво. Повлиян като млад от Уилиям Морис и убеден, че изкуството трябва тясно да се свърже с живота, той спомага за основаването на списанието Van nu en Straks („От днес Към бъдещето“) през 1893 г., което да популяризира идеите на ар нуво. Той изоставя кариерата си на живописец, за да се обърне към интериорната декорация. През 1893 г. проектира собствената си къща и цялото си обзавеждане. Къщата се превръща в сензация и така той попада в полезрението на „специалистите по вкуса“ — хора като предприемача и търговеца Самюел Бинг и критика Юлиус Майер-Грефе.

[редактиране] Германия и Австрия

В Германия става известно името на мюнхенския архитект Ричард Римершмид (1868 — 1957). В мебелиерството той създава едни по-строги, по-стегнати форми с характерни за неоготиката профили.

Забележително е и името на Михаел Тонет (17961871), роден в Германия, но живял В Австрия. Неговата компания, основана през 1819 година, е водеща в производството на мебели и днес.

Приложен график и мебелист, Коломан „Коло“ Мозер (18681918) е един от най-видните преподаватели във Виенското училище по приложни изкуства. Заедно с Йозеф Хофман и индустриалеца Фриц Верндорфер основава предприятието Wiener Werkstatte („Виенска работилница“) през май 1903 година. То обединявало множество творци повлияни от ар нуво. Предприятието е ликвидирано през 1932 година.

[редактиране] Русия

Иван А. Фомин, известен главно като архитект и педагог, създава множество мебели и предмети на бита, но бил също така блестящ художник, график и офортист. В архитектурния живот на Русия в периода 19201930 година остава известен като създател на „пролетарската класика“.

[редактиране] Приложно изкуство

Ар нуво проникнал навсякъде, където може да се приложи понятието дизайн — мода, ювелирни украшения, мебели, предмети от бита.

[редактиране] Художествено стъкло

[редактиране] Франция

Един от най-видните художници на ар нуво в областта на художественото стъкло е Емил Гале. В родния си град, Нанси, той създава богато разнообразие от стъклария декорирана с листа, увивни растения и цветя. Гале разтопявал слоеве разноцветни стъкла, а след това премахвал част от натрупания материал, за да достигне до цвета, който му бил необходим. Тази техника добавила голяма дълбочина на дизайна.

[редактиране] Германия

Повлиян от ар нуво в някои свои творби, възпитаник на Баухаус и специалист в работата с метал, немският дизайнер и педагог Вилхелм Вагенфелд (19001990) работил с керамика, пластмаса и особено със стъкло. Работите му от 50-те и 60-те години на 20 век остават ярка следа в историята на дизайна.

[редактиране] Съединени американски щати

Като най-ярък пример за американското изкуство в стил ар нуво се сочат изделията на Луис Комфорт Тифани. Патентовайки свой уникален метод за обработка на стъкло, той създава редица витражи, лампи и други стъклени изделия. Интензивните цветове, плавните органични форми и оригиналните техники на работа правят Тифани най-видното име свързвано с ар нуво в САЩ.

[редактиране] Чехия

В художествения живот на Чехия ар нуво бързо прониква чрез редките стъклени уникати произвеждани от фабриката „Лоец“ (Loetz). Основана през 1836 година от Йохан Бàптист Айснер, тя е откупена през 1852 година от Сузана Лоец, вдовица на художника-стъклар Йохан Лоец. Тя преименува фабриката на „Стъклена фабрика Йохан Лоец Витве“, с което има тя остава до 1947 година, когато преустановява работата си. От 1879 година неин собственик е Макс Ритер фон Спаун, който заедно с директора ѝ Едуард Прочашка, превръща фабриката в преуспяващо предприятие. Двамата се концентрирали върху иновации в областта не само на дизайна, но и на производствената технология. На Световното изложение в Париж през 1900 година, продукцията на фабриката е високо оценена и наградена. Главна заслуга за това има дизайнера Франц Хофстетер. Продукцията на фабриката се отличава с изключителен колорит, седефен блясък и необичайна тукстура. През първите години на 20 век се забелязва тенденцията към украса с флорални мотиви, характерна за ар нуво. По-късно, в крак с модерните тенденции, фабриката работи и в стила на наследника на ар нуво — ар деко.

[редактиране] Керамика

[редактиране] Франция

В областта на керамиката във Франция името на Огюст Делареш (18571940) се свързва най-вече с японизма, но тъй като той оказва влияние върху ар нуво, Делареш често се сочи като негов представител.

Клéмен Масие (1844/18451917) остава известен със своите металически повърхности, отразяващи във всички цветове на дъгата, подобно на седеф . Подробности около технологията с която е изработвал специалната си глазура, наричана „лустро“, не са известни. За неговата фабрика са работели едни от най-прочутите художници-занаятчий във Франция, като Алекандър Мънро (18251871), Оптат Миле (18381914) и Лусиен Леви-Дурмер (18651953).

Един от най-видните художници работещи с керамика е Александър Биго (19621927). Той работи както в областта на предметите от бита, така и с монументалната облицовка в екстериорната архитектура. От 1914 година до смъртта си работи като консултант в керамичната индустрия.

[редактиране] Витражни конструкции

Малко са по-забележителните имена и в тази област. В САЩ най-яркото свързвано със стила Ар нуво име на местна почва — Тифани — се изявява дейно в стъкларията, в това число и витражите. Във Франция освен Ектор Гимар и Алфонс Муха (с прочутия му витраж за пражката катедрала Св. Вит) с това сложно и скъпо изкуство се занимават и ред други много талантливи витражисти.

Що се отнася до Франция, където творят те двамата, отново името на Нанси изпъква сред имената на майсторите. Най-напред сред неговите таланти е Жак Грюбер (18701936). Майстор на пейзажа и монументалната умерено стилизирана арабеска, той прави пищни мащабни проекти, впечатляващи с изисканата си пресита. Върху редица свои рàботи Грубер рабòти съвместно с Жозеф Жанин (18511910), чийто изящно-декоративен стил пасва идеално на Груберовия. Анри Берже (18701937) прави малко по-сдържани, но все така интересни и впечатляващи конструкции, предимно с рекламна цел.

[редактиране] Ювелирно дело, метал, гравиране

Две са фирмите чиито имена изпъкват в областа на метала и прокарват изяществото на Ар нуво в хорския делник. На първо място е основаната през 1831 година американска фирма Gorham. Създали множество уникати и сервизи за хранене, фирмата и днес представлява синоним за качество и „специалност“. В същото поприще се изявява и немският им конкурент WMF, основана през 1853 година, също с традиции, запазени до днес.

Сред големите имена в областта на метала е британеца Арчибалд Нокс (18641933), създател на множество предмети за бита от метал. Вплитащ блестящо Ар нуво влияния в увличащите го келтски кръстове със сложни плетеници, Нокс създава истински украшения с приложение за ежедневния живот.

До името на Нокс се нарежда и това на френския гравьор Феликс Бракмонд (18331914), съпруг на импресионистката Мари Бракмонд. Майстор на животинската анатомия, той рисува красиви гравюри с животни и блестящи портрети.

Сред останалите забележителни имена са вече споменатите Рене Лалик, Жорж Фуке и Емил Гале.

[редактиране] Книжно дело

[редактиране] Афиши, литографии, рекламен плакат

[редактиране] Книжна илюстрация и графика

[редактиране] Вижте още

Тази статия е включена в списъка на избраните на 2 март 2005. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия.