Взаимоучителен метод на преподаване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Взаимоучителният метод на преподаване е много популярен в края на Българското Възраждане. Пътешественикът Делла Вал го открива в Индия около 1623 г. Самостоятелно до него стигат някои германски училища в средата на 18век и в Болницата на милосърдието в Париж през 1747 г. Приложен е за пръв път от Джоузеф Ланкастър и от Андрю Бел, които работят независимо един от друг. Взаимоучителният метод и система се приемат там, където няма разгърната мрежа от народни училища. През 1825 г. взаимните училища са забранени в Швейцария и почти отпадат като практика в Централна и Западна Европа.

Методът се състои в следното: по-напредналите ученици обучават по-изостаналите.