Елинизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За гръцкото национално чувстно вижте гърцизъм.

Елинизъм – 3 - 1 век пр.н.е - в политическо отношение тази епоха е свързана със името на Александър Македонски - ученик на Аристотел, млад, физически и интелектуално развит, амбициозен, с изключителен военен талант. Завоеванията му започват 334 г. пр.н.е и до смъртта му през 323 г. пр.н.е завладява много страни и създава огромна империя, която включва освен Гърция и Македония, Мала Азия, южните области на Балканския полуостров, Египет и Тунис. По съдържание тази епоха представлява разпространение на гръцкия език и култура, по-специално Атинската, върху завоювани от Александър Македонски територии. Той търси опора на своята власт в аристокрацията на поробените народи и успява да ги обедини чрез гръцкия език, образование, философия и литература. Гръцкият език става език на висшите слоеве на градското население и придобива значението на международен език на културата, подобно на латинския език през Средновековието. Ученолюбив, с развит ум, Александър Македонски покровителства науката и изкуството. Предава интереса на пълководците си, които привличат кръг от интелектуалци, а богатите подпомагат науката и учението.

През епохата на елинизма се създава и извършва синтез на гръцката култура и на културата на Древния Изток. Атинската философия, литература и изкуство се съчетават с отдавна развитите на изток математика, астрономия и естествознание. Именно този синтез на гръцката и източната наука и култура се означава като елинизъм, а времето се нарича eпоха на елинизма. Център става Александрия - град основан от Александър Македонски при устието на река Нил през 331 г. пр.н.е. В Александрия се създава най-голямата библиотека в древността – над 700 хил. свитъка. Основан е музей, създадена е астрономическа обсерватория, ботаническа и зоологическа градина. Александрийския музей става световен научен център в тази епоха. В него работят много учени. Правят се редица научни постижения, развива се литература, философия и изкуство. В Александрия през 3 век работят Архимед и Евклид. Философията се характеризира с влиянието на Платон. Освен Александрия, центрове на световната наука и култура стават и Сиракуза, Атина, Рим. В тях се стичат младежи от всички страни. Александрийският музей се превръща в своеобразен университетски център. Възникват катедри по филология, математика, медицина, реторика и др.

[редактиране] Училищна система

В общи линии училищната система напомня Атинската. Създават се музично училище, гимнастическо училище и гимназия. Новото е:

  • Училищата стават държавни;
  • Учителите са много добре платени
  • Физическото възпитание, което цари в Древна Гърция изгубва предишното си значение и отстъпва на умственото възпитание. Доминират аритметика, геометрия, реторика, литература, история, естествознание;
  • ефебията постепенно изчезва;
  • Секва творческият дух характерен за науката и училищата в Древна Гърция. Вместо да се твори философия, тя се изучава;
  • Развитие получава висшето образование. Създават се философски школи с характера на висши учебни заведения, със своя сграда, професори, списъци с възпитаници и др. В Атина съществуват школите на Зенон, Епикур, академията на Платон, лицея на Аристотел.

[редактиране] Литература

  • Чакъров, Найден. История на педагогиката, София 1982г.