Електронно изчислителна машина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Електронно изчислителна машина или съкратено ЕИМ е както подсказва името и машина за изчисления от електронен тип. Това, което по-късно еволюира в термина компютър.
Тя беше създадена с появата на електронните технологии в края на втората световна война.
Дори и преди това съществуват изчислителни машини, но те са от механичен тип.
[редактиране] Основни съставни части
В общия случай ЕИМ се състои от следните основни части:
- Процесор (изчислител) занимаващ се с изчисленията и управлението понякога наричан централен процесор за яснота, тъй като ЕИМ може да има повече от един процесора
- Оперативна памет - основна памет за кратковременно съхраняване на програми и данни
- Външна памет - за продължително съхранение на програми и данни
- Входно-изходни устройства - предназначени за комуникация или управление на други устройства
- Управляваща програма - може би най-важната част
[редактиране] Видове ЕИМ
Има много начини за класифициране на ЕИМ. Ето един от тях базиран на приложение/изчислителна мощтност:
- Контролери - клас вградени ЕИМ тясно специализирани за вършене на определена дейност
- Микрокомпютри/Персонални компютри - обикновенно предназначени за работа с един човек
- Работна станция - специализиран обикновенно мощен компютър например: Графичната работна станция се оборудва с повече памет и по-мощна видеокарта, както и със специализирани входно-изходни устройства от средния персонален компютър
- Миникомпютри - многопотребителски ЕИМ способни да поддържат едновременната работа на 10 и повече потребители
- Големи машини - т.нар. мейнфрейм предназначени за едновременна работа на 100 и повече потребители
- Клъстери - множество отделни ЕИМ работещи под управлението на специализирана програма обдиняваща тяхната мощтност
- Суперкомпютри - извънаредно бързи ЕИМ