Константин Муравиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константин Муравиев
български политик
Константин Муравиев
Роден: 5 март 1893
Пазарджик, България
Починал: 31 януари 1965
София, България

Константин Владов Муравиев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), участвал в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 61-то правителство (2 септември-9 септември 1944).

Муравиев е народен представител в XX (1923), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание.

[редактиране] Биография

Константин Муравиев е роден в Пазарджик и завършва Робърт колеж в Цариград (1912). Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военно училище в София (1915). През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.

Член на БЗНС от 1918, след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е началник на Обществена безопасност (1919-1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Нидерландия (1921) и Турция (1922-1923), министър на войната (1923).

След Деветоюнския преврат през 1923 е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926, той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. Муравиев е последователно министър на народното просвещение (1931-1932) и на земеделието и държавните имоти (1932-1934) в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат.

През септември 1944 той оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За няколкото дни, в които то е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. Въпреки това Съветския съюз обявява война на България и правителството е свалено от Деветосептемврийския преврат.

Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996. Освободен от затвора през 1955, на следващата година той е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961.

[редактиране] Източници


Александър Стамболийски >>> министър на войната (12 март 19239 юни 1923) >>> Александър Цанков
Александър Цанков >>> министър на народното просвещение (29 юни 193131 декември 1932) >>> Димитър Гичев
Димитър Гичев >>> министър на земеделието и държавните имоти
(31 декември 193219 май 1934)
>>> Коста Бояджиев
Иван Багрянов >>> министър-председател (2 септември 19449 септември 1944) >>> Кимон Георгиев
Първан Драганов >>> министър на външните работи и изповеданията
(2 септември 19449 септември 1944)
>>> Петко Стайнов


На други езици