Игуменец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Игуменец е бивше сборно село в Югозападна България, заличено от списъка на населените места през 1947 г. Към него се числели разположените в южните слонове на Огражден планина 12 махали: Баскалци, Боровичене, Водениците (днес не съществува), Гега, Горчево, Долни край (днес към с.Гега), Зойчене, Кукурахцево, Мечково (днес към с.Баскалци), Робово (днес Волно), Учкунци (днес към с.Гега) и Чурилово. Игуменец се споменава в османски регистри от 1570, 1611-1617, 1660, и 1664-1665 г. През 19 в. поминък на населението са животновъдство (овце, кози,свине), земеделието (ръж, ечемик, царевица, тютюн, сусам, овощия), дърводобивът и кераджийството. Произвежда се сусамово масло (шарлаан), което се продава на пазарите в Сяр, Мелник и другаде.

През 1858 г. със средствата и труда на жителите на Игуменец е завършен храма "Св.Георги" (днес в землището на с.Чурилово), около който се оформя т.нар. Чуриловски манастир. Първоначално в манастира е разкрито обществено килийно училище, а по-късно и новобългарско. Селото взема активно участие в борбите за църковна и национална независимост. Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов, Игуменец брои 3500 жители българи-християни. Селото има и съществен принос и в национално-освободителните борби на македонските българи.