Епител
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Епителната тъкан е една от четирите основни типа тъкани(Епителана, съединителна, мускулна, и нервна тъкани). Тя представлява съвкупност от клетки ,близо разположени една до друга с малко межуклетъчно вещество около тях.
[редактиране] Видиве епителна тъкан
Има два основни вида епителна тъкан. Това са покривен и жлезист епител. Покривния епител има основно защитна функция. В зависимост от броя на слоевете , покривния епител бива еднослоен и многослоен. Частите на тялото, които са подложени на голямо механично въздействие са покрити с многослоен епител. Тези части, които са покрити с еднослоен епител не са изложени на пряко въздействие на околната среда(например клепачите). Кожата на човек е покрита с многослоен покривен епител. Според формата си епителните клетки могат да бъдат кубични, призматични и цилиндрични. Жлезистия епител изгражда жлезите с външна секреция. Основната му фунция е секреция. Някои места покрити с епителни клетки(тънко черво)имат допълнителни стуктури микровласинки. Чрез тях се всмукват разградените до микромолекули вещества(аминокиселини, пептиди, глицерол, мастни киселини и др.).