Градец (Област Сливен)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другите български села с име Градец, вижте пояснителната страница.
Градец е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, Област Сливен.
Градец (Област Сливен) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Сливен |
Община: | Котел |
Население: | 5 895 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 680 м |
Пощ. код: | 8990 |
Тел. код: | 04582 |
Геогр. положение: | 42° 47' сев. ш. 26° 32' изт. д. |
МПС код: | СН |
Кмет или наместник | |
Венко Каварджиков (независим) |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Градец се намира в Източна Стара планина, по поречието на река Луда Камчия. Частта от Стара планина, която обгръща селото от югозапад, се нарича Стидово. Градец е най-голямото село в Югоизточна България.
Близките населени места са Котел, Медвен, Жеравна, Катунище, Нейково и Ичера.
[редактиране] История
[редактиране] Население
Характерна особеност на населението на село Градец е, че над 80% от жителите му са роми. По абсолютен брой и по относителен дял на ромското население, селото няма аналог в тази част на страната. По брой на населението Градец превъзхожда много от малките градове в България. Самото название "градец" е категория, която е била използвана в края на 19 и началото на 20 в. (подобно на "паланка"-та), за обозначаване на някои по-големи села, доближаващи се по своя облик и функции до градските селища (градовете). В началото на 20 век в селото е имало не повече от 20-ина ромски къщи. Не е сигурно кога, защо и как ромите са се настанили масово в селото, но има мнение, че са били изкуствено заселени "по партийна линия" през 50-те години на миналия век.
[редактиране] Сборът в Градец
Сборът е най-големият и почитан празник в Градец. Той се празнува всяка година на 2 август. За покровител на селото обикновено се смята светецът, чието име носи местната църква. В Градец това е храмът „Св.Илия“, затова селският сбор се отбелязва на Илинден (по стар стил).
Подготовката за сбора започва много преди 2 август. Всяка къща и двор трябва да са подредени и почистени, продуктите за празничната трапеза трябва да са в обилно количество. Особено внимание се обръща на запасите от ракия и вино. Гостите, които по традиция идват на сбора като на родова среща, се посрещат като нещо повече от царе. Градечани се обиждат, ако някой гост откаже почерпка и се дърпа от масата.
На селския площад дни преди самия сбор са разпънати десетки сергии и павилиони — продават се дрехи, обувки, детски играчки, сладолед, захарен памук, всякакви стоки. Отвсякъде звучи музика, свирят оркестри. Цари всеобщо оживление и веселба.
[редактиране] Личности
- Родени в Градец
- Шибил (?-19 век), разбойник
- Васил Рахнев, четник
- Радко Димитриев (1859-1918), офицер
- Петър Пармаков (1850-1876), революционер
- Петър Гудев (1862-1932), политик
[редактиране] Религии
Населението, включително и ромското, в основната си част е източноправославно. От средата на 90-те години на миналия век в Градец са популярни и Евангелските църкви. Бившата сграда на Килимарската работилница в селото е купена от семейството на френски пастор и е дарена за нуждите на местната Евангелска църква. Православен свещеник в църквата "Св.Илия" към момента (юни 2006г.) няма.
[редактиране] Културни и природни забележителности
От минали векове до днес Градец е будно село с богат духовен живот. Културната дейност на читалището не стихва и за миг - още от основаването си през 1869 година до ден днешен театралната трупа и самодейната певческа група не прекъсват своите сценични изяви. Читалището разполага с богата - за селските реалности - библиотека.
Градешката архитектура е в уникалния възрожденски стил. Старите дървени къщи и уютните калдъръмени улички оформят един своеобразен музей под небето, съхранил множество архитектурни шедьоври.
Възвишенията, ридовете и загадъчните силуети на Стидовската планина носят приятния романтично-носталгичен дух, пропит с дъха на стари времена. Тук се носят легенди за славни средновековни битки, за заровени хайдушки съкровища, за турски бирници замръкнали в селото, но неуспели да се събудят живи... Все още стоят крепостните стени на старото римско Кале, разположено на най-стратегическото място за наблюдение на всички проходи към местността. Под него си вие притихналата лятно време, но наистина луда на пролет, Луда Камчия, чиито дълбоки вирове са благодат не само за риби и раци, но и за разхлаждане в горещите знойни дни.
[редактиране] Кухня
Градечани са отлични кулинари. Постни или с месо, манджите винаги са ароматни, вкусни и неустоими. Ако веднъж си опитал, никога не можеш да забравиш превъзходния вкус на типичните за този край гозби: гола чорба, смесена манджа, пипер и домати каша, сборенска манджа, ярешко, агнешко... През зимата, покрай коленето на прасетата, се приготвят различни вкусотии, но най-неустоим е бахурът. Тестените десерти и закуски са на особено голяма почит: милинки, тиганици, катми.
ГОЛА ЧОРБА
Приготвя се от зелен боб, картофи, домати, кисели трънки и зелени подправки. Всичко се вари и не се добавя никаква мазнина. Най-вкусна е студена.
[редактиране] Други
Кметът Венко Каварджиков печели последните избори с преднина от три гласа пред кандидата, издигнат от ромското население на Градец.