Елка Константинова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елка Константинова български учен и политик |
|
Родена: | 25 май 1932 София, България |
---|---|
Професор Елка Георгиева Константинова е български литературовед и политик. Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература. През 1989 г. оглавява възстановената Радикалдемократическа партия и е сред водачите на Съюза на демократичните сили в началото на 90-те години. Тя е министър на културата в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.).
[редактиране] Биография
Елка Константинова e родена на 25 май 1932 г. в семейството на литературния критик Георги Константинов. През 1956 г. завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Георги Райчев. Живот и творчество“.
От 1966 до 1967 г. Елка Константинова е преподавател в Държавния библиографски институт. От 1968 г. завежда отдел „Критика“ във вестник „Народна култура“ и списание „Септември“. Член е на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969 г.). От 1974 до 1984 г. е преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен. От 1979 до 1982 г. е лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1987 до 1990 г. е преподавател по детска литература във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“. През 1990 г. защитава професорска титла.
Елка Константинова е сред инициаторите на възстановяването на Радикалдемократическата партия — от декември 1989 г. до юни 1993 г. е председател на партията. Тя е народен представител в VII Велико Народно събрание (1990-1991 г.) и XXXVI Народно събрание (1991 г.), министър на културата е през периода 1991-1992 г.
От 1993 до 1997 г. работи в българското посолство във Варшава и отговаря за културните отношения между България и Полша. През 2002 г. е удостоена с „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки.
[редактиране] Публикации
Проф. Елка Константинова е автор е на трудовете:
- „Фантастика и белетристика“ (1973)
- „Камен Калчев“ (1974)
- „Георги Караславов“ (1977)
- „Наблюдения над литературното развитие“ (1977)
- „Развитие на разказа и повестта 1944-1956“ (1979)
- „Самобитно и общочовешко“ (1980)
- „Априлски дъждове“ (1980)
- „Георги Райчев. Жизнен и творчески път“ (1982)
- „Силуети от вчера и днес“ (1985)
- „Фантастика и съвременност“ (1985)
- „Българският разказ от вчера и днес“ (1987)
- „Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза“ (1987)
- „Николай Лилиев“ (1988)
- „Лечебната сила на литературата“ (1992)
- „Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни критически студии и статии“ (2002)
Елка Константинова публикува статии в „Литературен фронт“, „Литературен форум“, „Пламък“, „Септември“, „Летописи“, „Литературна мисъл“, „Век 21“, „Литературен вестник“ и други. Редактор е на издания на съчиненията на Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Антон Страшимиров и други.
[редактиране] Източници
- Сайт на Либералдемократическата партия в България
- Агенция Фокус от 25 май 2006 г.
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.