Битолски надпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 Битолски надпис на Иван Владислав
Битолски надпис на Иван Владислав

Битолският надпис е кирилски надпис на старобългарски език от времето на Иван Владислав (1015-1018), последният цар на Първото българско царство. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на чъргубиля Мостич от 950-960 г., Самуиловия надпис от 993 г. и Варошкия надпис от 996 г.

Съдържание

[редактиране] История и значение

Намерен е през 1956 година в Македония при събарянето на Чауш джамия в гр. Битоля, която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и "българин по род". Този факт нанася голям удар на привържениците на македонизма.

Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скадал в Република Македония, възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. Френското консулство в Македония, съдействащо при изговянето на каталога използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата "български". Забелязано от македонските власти това предизвиква гневна реакция и прекратяване на печата. Френският консул се извинява за "недоглеждането", отстранява на „нерегулярностите“ и преиздава каталога. [1]

[редактиране] Съдържание на надписа

"През годината 6523 (1015-1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…) а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото."

[редактиране] Палеографски и езикови особености

Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял мрамор с височина 0,58 м., ширина 0,92 м. и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани релефно и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите а, д, ιа и ѧ са характерни с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в старобългарския надпис на гръцки език от 866 г. в Югозападна Македония, както и в съвсем близкия по време Самуилов надпис.

В палеографско отношение Битолският надпис съвпада с уставното кирилско писмо и показва голяма близост с други епиграфски паметници от епохата - надписа на чъргубиля Мостич, Самуиловия надпис, Варошкия надпис, Темничкия надпис, както и с надписи на гръцки език, какъвто е надписа от с. Наръш. В първата си част Битолският надпис има характер на строителен надпис, а втората е от летописен тип. От книжовните паметници до надписа се доближават Енинския апостол, Савината книга, Супрасълския сборник, Изборника от 1073 и други. В надписа са използвани съкращения и лигатури, срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: црь - царь, бца - Богородица, аплъ - апостолъ и други.

Във фонетично отношение надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: ъ (12) и ь (20), с отсъствието на йотация и липсата на смесване на носовите гласни.

В морфологично отношение за надписа е характерна употребата на страдателни причастия, на двойнствено число и на задпоставен член (градь сь).

[редактиране] Литература

  • Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. І, С. 1985, с. 196-198
  • Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84-86
  • Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015-1016, София 1969
  • Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970
  • Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015-1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123-133
  • Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, ХVІІ, 1966, с. 51-61
  • Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255-257
  • Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33
  • Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1-2
  • Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43-44

[редактиране] Вижте още

  • Битолски надпис (1863): Надпис на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква Св. Неделя от 13 октомври 1863 г. за построяването на църквата "с иждивението на българитѣ".
  • Битолски надпис (1876): Каменен надпис на български и гръцки при битолската църква Св. Богородица от 25 март 1876 г. "... за въздиганıе на бѫдущата българска църква, на параклисътъ, на българсытѣ мѫжскы и дѣвически училища...".

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Отразено в Битоля е била представена в каталог като български град и Битола за малку ќе се претставуваше како бугарска


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област