Електротехника
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Електротехниката обхваща тази част от техниката, която се занимава с всички аспекти на електричеството. Тук се включват производството на електрическа енергия, пренасянето на електрическа енергия, както и всички форми на нейното използване — от задвижваните с електричество машини през всички схеми за командна, измервателна, регулаторна и компютърна техника, та чак до съобщителната техника.
Електротехниката е инженерна дисциплина, която се занимава с изучаването и приложението на електричеството и електромагнетизма.
Съдържание |
[редактиране] Подразделения
В миналото електротехниката се е деляла на силнотокова техника, днес преминала в енергетиката и задвижващата техника и слаботоковата техника, от която се формира съобщителната техника. Други области са измервателната техника, техниката на регулиране, както и електрониката. Границите между отделните области се сливат. С увеличаващото се разпространение на приложенията на електротехниката се появяват и нови специализирани области. В наши дни почти всички производствени процеси протичат с голямо участие на електрически уреди и системи за управление.
[редактиране] Енергетика
Енергетиката (по-рано силнотокова техника) обхваща както създаването и пренасянето на електрическа енергия, така и техниката на високите напрежения (ТВН). Електрическата енергия бива в повечето случаи създадена от механична енергия с помощта на генератори. Към силнотоковата техника принадлежи и задвижващата техника.
[редактиране] Задвижваща техника
[редактиране] Съобщителна техника
[редактиране] Електроника
[редактиране] Автоматизационна техника
[редактиране] Теоретична електротехника
[редактиране] История, развитие и личности в електротехниката
Намерила своето начало при физиката, електротехниката се отделя като самостоятелна наука по времето на Томас Едисон и Вернер фон Сименс. В първите години се появяват много открития в областта на електричеството. През 1752 Бенджамин Франклин изобретява гръмоотвода и през 1751-53 издава своите Experiments and Observations on Electricity.
През 1792 Луиджи Галвани провежда своя легендарен експеримент с жабешки бутчета. Подбуден от този експеримент, Алесандро Волта построява през 1800 т. нар. волтов стълб - първата функционираща батерия. През 1820 Hans Christian Ørsted провежда опити за отклоняване на магнитна игла чрез електрически ток. Андре Мари Ампер продължава тези опити и доказва през 1820, че два проводника, през които тече ток, упражняват сили по между си. Ампер създава термините електрическо напрежение и електрически ток и установява посоката на тока.
Фарадей има голям принос в областта на електроческите и магнитните полета. Той е и автор на термина "силови линии на поле". Откритията на Фарадей са основата за работата на Джеймс Клерк Максуел]. Той допълва теорията на електромагнетизма с електродинамиката и нейната математическа формулировка. Издадените през 1864 уравнения на Максуел - същината на неговата работа - са една от основите на днешната електротехника. Те предсказват съществуването на електромагнитни вълни, доказани по-късно от Хайнрих Рудолф Херц. Те са основата на радиопредаването.
Филип Райс открива през 1860 в института Garnier във Фрийдрихсдорф телефона и по този начин електрическото предаване на глас. Въпреки това, неговото откритие на се радва на особено внимание, докато през 1876 Александър Греъм Бел не конструира в САЩ първия наистина готов за употреба телефон и го въвежда успешно на пазара.
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|