Компютърни програми

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт Предлага се тази статия да се обедини със статията Програмно осигуряване.


Увод

Компютърната програма е съвкупност от инструкции, които описват задача или сбор от задачи, които трябва да се изпълнят от компютър. Терминът компютърна програма може да се отнася до сорс код, написан на програмен език или към изпълнимата форма на този код. Компютърните програми са познати и като софтуер, приложения, системен софтуер, или накратко – просто програми. Сорс кода на повечето програми се състои от списък с инструкции, които задължително въвеждат алгоритъм (известни като императивно програмиране). В други случаи (известни като декларативно програмиране) характеристиките на необходимата информация са определени и метода използван за получаване на искания резултат се оставя на платформата под която се изпълнява. Компютърните програми най-често са писани от хора наречени програмисти, но може и да са генерирани от други програми.

Терминология

Комерсиалните компютърни програми са насочени към крайните потребители и по принцип се отнасят както към приложения от компютърната индустрия, тъй като тези програми са фокусирани върху функционалността на това за което се използва компютърът (неговото приложение), за разлика от фокусирането върху функционалност на системно ниво (например операционната среда Windows). На практика, разговорно и приложния софтуер и системния софтуер могат коректно да бъдат наречени програми, както може да се нарече и фърмуер-а (софтуер директно вграден в готова хардуерна система). Програмите, които се изпълняват на хардуера са сбор от инструкции, във формат разбираем за централния процесор на компютъра, които предизвикват други изпълнението на други специфични инструкции или прости операции, като например събиране. И въпреки че компютърът изпълнява милиони такива операции в секунда, програмите, тези поредици от инструкции, са това което кара компютърът да прави нещо полезно, обикновено то се повтаря и е достоверно.

Изпълнение на програми

Компютърните програми се зареждат в паметта и след това изпълняват инструкция по инструкция, до прекратяване и успешно завършване или с софтуерна или хардуерна грешка. Преди компютърът да може да изпълни каквато и да е програма трябва да се инициализира хардуера. В модерните персонални компютри тази инциализация се извършва от програма съхранена в програмируеми чипове памет, инсталирани от производителя, наречeни BIOS. BIOS-ът опитва да инициализира стартовата последователност , подготвяйки системата за изпълнение на програми от по-високо ниво.


Програми vs. Данни

Изпълнимата форма на програмата често се разглежда като различен от данните с които работи програмта. В някои случаи тази разлика се размива в програми, които създават или променят данни, които в последствие се използват в същата програма (това се случва често в програми писани на Lisp). Програмиране

Програмите често съдържат разнообразни структори от данни и различни алгоритми, които да ги оправляват. Създаването на компютърна програма е процеса на писане на нов сорс код, последван от тестване, анализиране и подобряване на кода. Човекът, който изпълнява тази дейност се нарича преграмист или софтуерен разработчик. Понякога дългият процес на програмиране се нарича също софтуерно инжинерство. Последното стана по-популярно особено с развитието на тази дисциплина. Други две форми на съвременна организация на програмирането са т.нар. екипно програмиране, при което всеки член на групата има равнопоставен глас в процеса на програмиране, с изключение на един, който направлява групата в отработването на различията. Тези групи се състоят от около 10 човека, за да могат да се ръководят. Втората форма се нарича „пийр програмиране” или програмиране по двойки. В този случай са необходими двама софтуерни инженери, които съвместно програмират на една работна станция. Всеки от тях извършва дейност, с която другият не е ангажиран в момента, например, ако единият пише тестове, другият обмисля кой клас би задоволил тези тестове. Наричат ги драйвър и навигатор. Предполага се двамата партньори да разменят местата си на всеки половин час или след завършването на някой тест. Тривиа

По всеобщо усмотрение за най-кратка полезна програма в света се смята cont/rerun използвана в остарялата операционна система CP/M. Била е дълга 2 байта (JMP 100), прескачайки до началото на последно стартираната програма и по този начин рестартирайки я, в паметта, без да е нужно да я зарежда от изключително бавните дискове на 80-те. Според Международния Конкурс за Объркан код на С, най-малката програма в света се състои от 1 файл съдържащ нулеви байтове, която при изпълнение връща нулеви байтове на екрана (правейки я също най-малката самовъзпроизвеждаща се програма в света). Тази "програма" е определена като такава поради недоглеждане в конкурсните правила, които скоро след това са променени, като е въведено изискване всички програми да са по-големи от 0 байта. Ada Lovelace написва няколко бележки детайлно описващи метод за пресмятане на Bernoulli numbers използвайки Analytical Engine описан от Charles Babbage. Това се признава от историци за първата компютърна програма, а самата тя е призната за първия програмист в света.