Априлски пленум на ЦК на БКП (1956 г.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Априлският пленум на ЦК на БКП се провежда от 2 до 6 април 1956 г. Той е едно от най-важните политически събития от историята на БКП и на Народна република България. На него Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП (от 1954), осъжда култа към личността на предишния партиен и държавен лидер Вълко Червенков.

Пленумът дава началото на т.нар. "Априлска линия" на партията. В рамките на кампанията на борбата против „култа към личността“ (по подобие на борбата против култа към Сталин в СССР, с цел поощряване на инициатвността) се извършва мащабна в началото и периодична след това подмяна на ръководни кадри в партията и държавата с нови функционери, верни на Т. Живков и групата около него. От позицията си на партиен лидер (от 1954) той постепенно разширява контрола си върху управлението на държавата. През 1962 оглавява изпълнителната власт в страната, като измества Антон Югов от поста министър-председател на България; през 1971 той отстъпва премиерския пост на Станко Тодоров, за да стане вече председател на новосъздадения Държавен съвет ("колективен" дъжавен глава). Практиката на периодични кадрови смени с все по-нови и амбициозни кадри (и държането в страх на по-старите) продължава до края на управлението му на партията и държавата.