Комплект барабани
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Комплект барабани е комплект от музикални инструменти от семейството на перкусионните. Широко застъпен е в популярната музика.
Стандартният комплект барабани се състои от:
- голям барабан,
- малък барабан,
- два високи и един нисък том-том,
- педален чинел /фус/
- десен висящ чинел на стойка
Инструменти, които допълнително се включват, са: краш чинел (crash cymbal), сплаш чинел (splash cymbal), китайски чинел (china cymbal), капсулиран чинел, плосък чинел (без кубе), сизъл чинел (sizzle cymbal), суиш чинел (swish cymbal), темпъл блокчета, дървени блокчета (или техния пластмасов вариант джем блокчета), пастирски звънец (cow bell), дайре, рототоми, октобани, тригери (електронни ефекти) и др.
[редактиране] История
Днес възприемаме комплекта барабани като един инструмент макар в съшност да е збор от различни инструменти.Всеки един от тия инструменти има своя собствена история и съществува самостоятелно далеч преди появата на "комплекта" като такъв, както и след налагането му в музикалната практика.Основната причина за появата на "комплекта" е Джаз музиката макар в днешно време да се използва почти във всички стилове.Във рамките на по-малко от 50 години комплекта претърпява многократни промени и е "жертва" на иновации кавито никои инструмент в музикалната история не е имал за толкова кратко време.
Hаи-ранни сведения за появата на "комплектa" датират от 1800г. Счита се че първят опит на инструменталист да свири на голям барабан не по обичйния /до тогава/ начин със палки а със педал дава начлото на употребата на "комплекта".Първите педали за барабани били дървени и се използвали в цирковата музика.
Ранните джаз музиканти взаимствали от тогавашните духови оркестри инструменти като големия барабан /които по-късно започва да се произвежда със значително по-малък диаметър/,малкия барабан и чинелите.Малко по-късно започва да се използва и приспособление което се състои от две метални пластини под формата на буквата "V" на края на които са закрепени два чинела един срещу друг-при удар със крак чинелите се удрят един в друг.Въпросното приспособление е предшественик на днешния педален чинел /фус/.
През 1837 англичанинът Корнелиус Уард изобретява винтовото обтягане с което настpойването на барабаните се променя от опвъване на кожите със корди или въжета към това със винтове. Нстройването със винтове налага и промени във самия размер на барабаните например корпуса на малкото барабанче бил редуциран до 20 см.
През 1898 Улисис Гранд Лиди избретява първата стойка за малък барабан която може да променя височината си.До края на 19 век се използвали дървени обръчи,след което те били заменени от метални.Така дървените отпаднали от употреба. През 1909 в Чикаго Уийлям Лудвиг създава първия метален педал за комплект барабани който дава възможност на барабанистите да свирят по-бързо, както и да се използват по-силни динамики тъкато както казва Лудвиг със дървените педали това небило възможно.
Друга иновация е изобретението на Робърт Данли през 1914 той създава устойство с помоща на което могат да се вдигат и отпускат метаните корди на малкото барабанче.
Не след дълго през 1920 г.започва да се налага мода да се включват том-томи към комплекта барабани в съвсем в начлото барабанистите изпозвали непосредствено китаиски и японски том-томи които се настроивали със корди така както са били извесни във фолклорната музика на тези страни.
Кожите които се използват при барабаните се делят основно на две групи естествени и изкуствени Естествени кожи които се използват са телешки. След като се махне външният слой, кожата се изсушава и се обработва на специална кожарска машина. Използва се гърба на животното, тъй като може да се вземе най-широк участък от нея, а и е най-дебела и здрава. След обработката, кожата се завива около дървен обръч подобен на металния на самия барабан(който я притиска). Това се е наложило като практика, за да улесни пренасянето при смяната на една кожа с нова.
Макар естествените кожи да са се наложили като употреба години наред от както съществуват барабаните, те имат и своите недостатъци. Естествените кожи, предвид произхода и съшността си, са силно хигроскопични (поемат влагата). Влияят се от влажността на въздуха, което променя тона им. Ако те са били настроени преди концерт да звучат по един начин, то след като влезе публиката, от дишането въздуха се спарва и кожите се овлажняват.Ако се свири на открито от температурите във времето барабаните могат бързо да повишът или понижът тонът си.
Естествените кожи се предпочитат обикновено заради техния мек топъл звук и специфичен тембър.
Изкуствени кожи (наречени още пластикови кожи) се изработват от синтетични материали предимно от PЕТ филм (Polyethylene Terephthalate) термопластичен полимер от групата на полиестерите. Той е по-популярен в музикантските среди като Милър или Мелинекс.
През 1958 този материал бива открит като подходящ за употреба и в музикалната индустрия от Марион Евънс/които по късно открива и своя собствена компания/, той дава гласност на въпросната възможност което довежда до дискусии из музикантските среди. Не след дълго американецът Ремо Бели възприема този матерал , като много иновативен и започва масовото производство на кожи в своята компания за кожи за барабани. Ремо налага нов стандарт в производството и употребата им, като дълги години неговата фирма "Ремо" е монополист в бранша.
Настъпва истински бум с пластиковите кожи, те се налагат като стандарт при комплекта барабани.
В днешно време изкуствените (пластикови) кожи са предпочитани от повечето барабанисти заради тяхната устойчивост на влага, здравина и отзвучаване. Единственият им недостатък е, че имат "сух звук" в сравнение със естествените.
Произвеждат се в два варианта единични и двуслойни като дебелината варира от 2 mils до 10 mils (0.05 – 0.25 мм).
За изобретател на съвременния педален чинел/или фус/ се счита Барни Уолбърг ,а Папа Джо Джонс един от най-интересните барабанисти които отдава голямо значение на фуса в своята музика. В същото време друг фъмозен барабанист Г. Крупа създава съвременните стойки за чинели тъй като практиката чинелите да висят на въжета не му изглеждала подходяща.