Версайски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Версайски договор е договорът, подписан между Германия и Антантата след Първата световна война на 28 юни 1919 г. в предградието на Париж Версай. Той е изработен от Парижката конференция, която работи от януари 1919 под председателството на френския министър-председател Жорж Клемансо. Основните негови партньори са американският президент Удроу Уилсън и английският министър-председател Лойд Джордж. Германия не е поканена на преговорите, поради което повечето германци разглеждат договора като диктат, срещу който трябва да се съпротивляват. Договорът урежда не само положението на Германия в следвоенния свят, но задава и принципите, по които по-късно се изготвят договорите с останалите победени страни (виж Версайска система от договори).

Териториалните загуби и плебисцитите на Германия според Версайския договор
Териториалните загуби и плебисцитите на Германия според Версайския договор

На първо място се определят следвоенните граници на Германия. Тя изгубва значителни територии, което става по три начина:

  • част от земите й са предадени веднага на съседните държави - Елзас и Лотарингия (Лорен) са върнати на Франция (отнети са й през 1871 г.), а областта на град Познан и Полският коридор са предадени на новосъздадената полска република (Полският коридор има за цел да свърже Полша с Балтийско море, но германците го ненавиждат, тъй като разделя германските земи на две части; не е случайно, че през 1939 г. именно заради него започва Втората световна война).
  • други малки територии са предадени на съседните държави (Дания, Белгия, Полша) чрез плебисцити, проведени през 1920 и 1921 г.
  • три също така малки територии са предадени на новосъздаденото Общество на народите (ОН) за управление: това са областта Саар, в която след 15 години трябва да се проведе още един плебисцит и която на практика се управлява от Франция, околностите и самият град Данциг (сега Гданск) и град Мемел (сега Клайпеда), който скоро е предаден на Литва.

В резултат на това територията на Германия намалява от 541,000 на 467,000 кв. км; като последица от войната и изгубването на територии населението на Германия намалява от около 68 на около 60 милиона души.

На второ място Германия загубва всичките си колонии, завладени от Антантата през войната - Германска източна Африка (сега Танзания), Германска югозападна Африка (сега Намибия), Того, Камерун и германските владения в Тихия океан.

На трето място Германия се задължава да разпусне своята наборна армия, която е наброявала около 8 млн души и да създаде професионална армия от 100 000 души (райхсвер); целият генерален щаб се разпуска; Германия предава цялото си тежко въоръжение - флот (освен малки стражеви кораби), артилерия, военно-въздушни сили.

Съветът на четиримата: У. Уилсън, Д. Лойд Джордж, Ж. Клемансо и В. Орландо на Парижката конференция
Съветът на четиримата: У. Уилсън, Д. Лойд Джордж, Ж. Клемансо и В. Орландо на Парижката конференция

На четвърто място Германия се задължава да изплати репарации на победителите, с които да ги компенсира за щетите, които им е нанесла по време на войната. В договора обаче сумата не е определена. Първоначално победителите искат 269 милиарда златни марки, но Германия отказва. Едва през 1922 г. се определя сумата от 132 милиарда златни марки, от които Франция ще получи 52%, Англия - 26%, а останалите държави - общо 22%.

На пето място в Германия се въвежда широка ивица край границите, в която е забранен всякакъв строеж на крепости. Германия е задължена да осигури на Чехословакия и Полша свободно плаване по реките Елба и Одер. Създава се голяма област по течението на река Рейн (целият западен бряг и 50-километрова ивица по източния), която е демилитаризирана, тоест в нея Германия няма право да държи войски. Това е решението на Франция да държи Германия под контрол, тъй като през тази област френската армия може винаги да нахлуе в сърцето на Германия. Западният бряг на Рейн остава окупиран от Антантата и освободен на три етапа от 1926 до 1930 г.

На шесто място се съдава една Съюзническа контролна комисия, която трябва да следи за изпълнението на договора. Тя има голяма власт и може да отмени всяко решение на правителството, ако то противоречи на договора или заплашва неговото изпълнение.

Все пак най-тежките клаузи на договора са VІІ и VІІІ: първата обявява германския император Вилхелм ІІ за пряко отговорен за войната, поради което би трябвало да бъде съден (в действителност той избягва процеса, като отива в Холандия); втората постановява, че Германия е виновна за войната. Именно това дава на съюзниците моралното право да наказват Германия. Тя отхвърля своята вина, с което настройва германското обществено мнение срещу договора.

Договорът е заклеймен от германската пропаганда като несправедлив, макар че той не е по-тежък отколкото германските проекти за договори в случай на германска победа. За Германия е важно, че остава единна държава, каквото не е било намерението на Клемансо. Тъй като САЩ не подписват договора (по съвсем други причини) Германия успява да внуши, че той е диктат и застрашава следвоенния ред. Тя се стреми към неговата ревизия, което успява да постигне до известна степен през 30-те години и към военен реванш, което е пряка причина за Втората световна война.

[редактиране] Външни препратки


Версайска система от договори
Основни
Версайски договор | Сен-Жерменски договор | Ньойски договор | Трианонски договор | Севърски договор
Последвали
Рапалски договор (1920) | Рапалски договор (1922) | Лозански договор
Първа световна война
Театри на военните действия Основни събития Специални теми участнички Допълнителна информация

Предпоставки:
• Причини
• Убийство на ерцхерцог Фердинанд
Юлски ултиматум

Арена на военните действия:
• Западен фронт
• Източен фронт
• Италиански фронт
• Централна Европа
• Балкани
• Атлантика
• Африка
• Тихи океан

Календар със събития:
• Календар със събития от Първата световна война

1914:
• Атака на Лиеж
• Източно-пруска операция
• Сръбска кампания
Битка при Марна
• Галицка битка
• Битка при Арас
• Саръкамишка битка
• Битка при Коронеле
1915:
• Горлицки пробив
• Първа битка на Изонцо
• Втора битка на Изонцо
• Трета битка на Изонцо
• Четвърта битка на Изонцо
1916:
• Брусиловски пробив
Битка при Сома
• Ютландска битка
Битка при Вердюн
• Пета битка при Изонцо
• Шеста битка при Изонцо
• Седма битка при Изонцо
• Осма битка при Изонцо
• Девета битка при Изонцо
• Румънска кампания
• Велика Арабска революция
1917:
• Десета битка при Изонцо
• Единадесета битка при Изонцо
• Дванадесета битка при Изонцо (Капорето)
• Вимирижка битка
• Пашендейлска битка
• Капитулация при Багдад
• Операция Албион (Моонзундска битка)
• Палестинска кампания
1918:
• Битка при Витторио Венето
• Стодневно настъпление
• Офанзива Мьоза-Аргон
• Капитулация на Османската империя
• Капитулация на Австро-Унгария
• Капитулация на Германия

• Военни договори
• Война по море
• Авиация
• Артилерия
• Тайнопис
• Личности
• Технологии
• Отровни газове
• Железопътни линии
• Позиционна война
• Крах на Османската империя

Престъпления срещу мирното население:
• Геноцид над арменците
• Геноцид над асирийците

Последствия:
• Последствия
• Статистика
Брест-Литовски договор
Букурещки договор (1918)
Парижка мирна конференция
Версайска система от договори
Общество на народите

Антанта
Руска империя
Франция
Британска империя
  " Великобритания
  " Австралия
  " Канада
  " Индия
  " Нова Зеландия
  " Нюфаундленд
  " Южно-Африкански Съюз
Италия
Румъния
САЩ
Сърбия
Португалия
Китай
Япония
Белгия
Черна гора
Гърция
Армения
повече...

Централни сили
Германска империя
Австро-Унгария
Османска империя
България

Категория: Първа световна война
• Ролята на жените
• Изкуство
• Тотална война
• Испанската болест
• Ветерани

Съпътстващи войната конфликти
• Бурско въстание
• Великденско въстание
• Октомврийска революция
• Гражданска война в Русия
• Интервенция на Антантата в Русия
• Финландска гражданска война
• Съветско-полска война 1919-1921
• Англо-ирландска война 1919-1921
Гръцко-турска война (1919-1922)

Допълнителна информация за Първа световна война:

 Учебници в Уикиучебник
 Цитати в Уикицитат
 Източници в Уикитека
 Изображения от Общомедия
 Новини от войната на Уикиновини