Бузлуджански конгрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бузлуджанският конгрес е учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия, състоял се на 20 юли 1891(стар стил) на връх Бузлуджа в Стара планина по инициатива на Димитър Благоев. Участват около 20 делегати от социалистическите дружинки от Велико Търново, Габрово, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други.

Събранието се провежда тайно, защото режимът на Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгреса, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено за проведе събранието си.

Конгресът приема програма и устав на партията. Програмата е пригодената към български условия програма на белгийската социалдемократическа партия. Това показва незрелостта на ранното социалистическо движение в България и непълнотата на теоретичната му основа. Уставът на БСДП утвърждава децентрализирана структура на партията и автономия на отделните дружинки. Въпросът за членството се разглежда в общи рамки. Конгресът избира за ръководен орган на партията Общ съвет на БСДП със седалище Търново. Взема още решение да се издава седмичен орган, да се организира социалдемократическа библиотека и да се използва списание "Ден" за теоретичен орган. Бузлуджанският конгрес бележи края на началния етап в развитието на социалистическото движение в България и началото на организирана партийна дейност.