Ахелой (битка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахелой.

Битката при Ахелой е име на битката между войските на България и Византия на 20 август 917 г. край река Ахелой. Българските войски са водени от цар Симеон, а византийските - от магистър Лъв Фока. Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 г. (когато на княз Симеон е признато царско достоинство)[1]. Като следствие от тежкото поражение на византийските войски, южната граница на България е преместена много повече на юг, в планината Странджа[2].

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: неутрализация на стила, форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



За това сражение - кулминацията на победата на българското оръжие, политика и икономика над Византия ние малко знаем.

Говори се, че Византийската армия е била повече от 60000 души.От тях са се спасили само около 1000 - 2000 конника от не влязъл в действие отряд, избягали по пясъчната коса от десния фланг на византийската армия благодарение на това, че са бягали само 10 километра по косата за да се скрият във владения по това време от византйците Анхиало, на "прабългарски" -Тут(к)хон - (Висока,важна отбранителна крепост), или сегашно Поморие.От българска страна загубите са около 20000 войници - предимно пехотинци от различните видове пехота и то предимно от централната част на бойния строй.И от двете страни пленници не са взимани. Битката несъмнено е била образец за изучаване от Военните стратези по това време , а и дълго след това.

Тази тактика и водене на сражението, но и стратегията на водене на цялата война от Дунавския дял на България против цялата коалиция организирана от Византия е описана много добре от Сун Дзъ в неговия сборник за "Изкуството на войната". Явно в България владетелите и военачалниците са били обучавани на древно военно и бойно изкуство с корени от Азия. Прави впечатление правилната подредба на войските на Симеон, правилният подбор на местността и правилно избраният момент на сражението, както и високият дух на войните му, дори и точно премереното влизане в боя на самия владетел на бял кон с елитната си войска облечена в блестящи на слънцето доспехи.

Интересно е да се отбележи, че подобна тактика е използвал и Хана на Волжска България - Габдула Челбир през септември 1223 година. Тогава на Самарската Луга (битка)- известна сега като Жигули той разбива войските на самия Чингис хан. А битката е известна сред азиатските народи и в Русия като "Овнешката битка", тъй като всеки от останалите живи и пленени татари (около 4000 души) е разменен за по един овен, а предводителят на татарската войска - Уран - сина на Субетей багатур като по-глупав - за 10 овена.- според Татяна Ярулина в книгата си "Величието на Волжска България"

[редактиране] Източници

  1. БГ наука - Борис Чолпанов, Битката при р. Ахелой (20. VIII. 917) (с карта на разположението на войските)
  2. Списание „Български войн“ - Божидар Димитров, “Сцената” на българското военно изкуство

3. "Величието на Волжска България" от Татяна Ярулина

На други езици