Дамян Велчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дамян Велчев
български политик
Роден: 4 март 1883
Габрово, България
Починал: 25 януари 1954
Франция

Генерал-полковник Дамян Велчев Дамянов е български офицер и политик, един от ръководителите на Военния съюз и близък до групата Звено. Той взема участие в трите държавни преврата в България през първата половина на 20 век.

[редактиране] Биография

Дамян Велчев е роден в Габрово и завършва Военното училище през 1903. По време на Балканските войни е командир на рота, а през Първата световна война - на пехотна дружина. През 1919 е сред основателите на Военния съюз, а от 1922 е член на ръководството му.

Дамян Велчев участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923, след който е върнат в армията. Той е помощник-началник, а от 1927 - началник на Военното училище. Поради конфликт с военния министър Иван Вълков през 1928 отново е уволнен от армията и участва във възстановяването на Военния съюз. През 1932 завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Близък до Звено, Дамян Велчев участва в подготовката на Деветнадесетомайския преврат през 1934. В началото на 1935 е отстранен от ръководството на Военния съюз, а през юли е изгонен в Югославия. В края на годината той се връща в страната, арестуван е и е осъден на смърт за подготовка на дръжавен преврат. По-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 е амнистиран.

През 1943 Дамян Велчев се включва в дейността на Отечествения фронт като представител на Звено. Той участва в подготовката на Деветосептемврийския преврат през 1944, след който е повишен в генерал и става военен министър. През септември 1946 е отстранен от правителството и е назначен за посланик в Швейцария. След като е освободен от този пост през 1947, той отказва да се върне в България, за което му е отнето българското гражданство. Дамян Велчев умира през 1954 във Франция.

[редактиране] Източници


Иван Маринов >>> министър на войната (9 септември 194425 септември 1946) >>> Кимон Георгиев


На други езици