Иван Данчов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Данчов български лексикограф |
|
Роден: | 1 декември 1888 Пловдив, България |
---|---|
Починал: | 20 октомври 1960 София, България |
Иван Данчов е български лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Никола Данчов.
Завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник на българските делегации в Букурещ и Атина.
През 1936 г. заедно с брат си съставя и издава „Българска енциклопедия“.
Две години по-късно под псевдоним Ив. Д. Славянов издава „Правописен речник на българския книжовен език“. Ново издание на този речник излиза през 1954 г., допълнен в съавторство с Никола Данчов и подписан под псевдонима Братя Славянови.
Иван Данчов е автор и на „Френско-български речник“ (1939), речника „Чужди думи в българския език“ (1944), и има принос към съставянето на „Кратка Българска Енциклопедия в 5 тома“ (1963-1969).
[редактиране] Използвани източници
- (1981) „Eнциклопедия България, т. 2“. Издателство на БАН, София.
- (1964) „Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 2“. Издателство на БАН, София.
- Н.Г. Данчов, И. Г. Данчов (1936). „Българска Енциклопедия. А - ѫ“. СТ. Атанасовъ, София.