Дидактика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Думата Дидактика има гръцки произход. Понятието "дидактичен" в древността се е разбирало като нравоучителен, назидателен, поучителен или подчинен на някакви канони. В седемнадесети век думата дидактика получава научно съдържание, което най-често свързваме с чеха Ян Амос Коменски. В своето произведение "великата дидактика" той поставя основите на съвременната дидактика. От тогава тя е самостоятелна наука, която изследва закономерностите на обучението. Коменски я определя като :"Изкуството да научим всички на всичко" Явно не само Дидро и компания са били с амбиции за събиране на цялото познание на едно място. Други го определят като "изкуство на духовното акушерство", защото подпомага духовното развитие на човека. Дидаско означава обучавам на гръцки. От там дидаскалос - учител (и съвременното даскал) „Велика дидактика”
Велика дидактика – това е основното педагогическо съчинение на Коменски. Велика дидактика е съчинението , с което коменски изпъква като създател на първата закръглена система на педагогиката в историята на педагогическата мисъл. Коменски работи над това класическо съчинение повече от 10 години. Той го замисля през време на гонението му като член и свещенник на сектата „чешки братя”. В замъка Вилчец , кадето има библиотека , той попада на наскоро издадената на немски език дидактика на Елиа Боден. Беглото запознаване с тази дидактика го подтиква да се залови да напише друга, своя дидактика. В с. Слупне, кадето се крие, той нахвърля плана на своята дидактика и написва много глави от нея (1625 – 27г. ). Принуден да напусне родината си , той се вижда заставен да прекъсне писането. В първоначалната редакция на чешки език, съчинението бива завършено в Лешно ( Полша ) през 1632 година. В този текст редица въпроси са разгледани с оглед на конкретни чешки условия. С съчинението си Коменски се надява да помогне за културното възраждане на своята разсипана родина. През 1635 година когато той е ректор на гимназията в Лешно, той започва да превежда дидактиката на латински език, които по това време е международния език на учените хора. При превеждането , той изоставя пасажи и мисли , които засягат пряко чешкия народ и чешките условия , разширява други части , формулира по точно и по пълно редица основни полужения, подобрява композицията на цялото съчинение. Написаната на латински език дидактика цели вее подобряването на учебното дело в всички страни. В нея дидактичните проблеми се преплитат с пансовските стремежи на автора, с желанието да се работи за разбирателството между хората от всички наций и за остановяване на мир в/у земята.