Исак I

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Исак I Комнин
византийски император
Роден: ок. 1005
Починал: 1061

Исак I Комнин (ок. 10051061) е византийски император от 1057 до 1059.

Той е син на Мануил Комнин, служител на император Василий II, който при смъртта си оставя своите синове Исак и Йоан на грижите на императора. Василий ги изпраща да се учат в манастира Студион, след което ги издига на високи служби. По време на размирното управление на седемте преки наследници на Василий Исак с внимателни маневри печели доверието на армията. През 1057 той се присъединява към столичната аристокрация в заговор срещу Михаил VI и след свалянето му е поставен на трона, поставяйки началото на династията на Комнините.

Първата грижа на новия император е да възнагради привържениците си с назначения, отстраняващи ги от Константинопол, а следващата му цел е да възстанови изчерпаните финанси на империята. Той отменя множество пенсии, отпуснати от предшествениците му на безполезни придворни. Конфискува част от доходите на богатите манастири, отговаряйки на упреците в светотатство на патриарха със заповед за изгнание.

Единственият военен поход на Исак е срещу унгарците и печенегите, който преминават северната граница през 1059. Малко след тази успешна война той се разболява и, очаквайки смъртта, оставя за свой наследник Константин Дука, изключвайки брат си Йоан.

Въпреки че оздравява, Исак не се връща към властта, а се оттегла в манастира Студион и прекарва остатъка от живота си като монах. Запазени са негови коментари на Илиада и други произведения на Омир. Исак I умира през 1061. Неговата голяма цел е да възстанови някогашната добра организиция на управлението и реформите му, макар и непопулярни сред аристокрацията и духовенството и неразбрани от народа, определено допринасят за отлагането на оконччателния упадък на Византийската империя.


Михаил VI Стратиот >>> император на Византийската империя (10571059) >>> Константин X Дука