Деветашка пещера

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина - 60 м. Разположена е на около 15 км. северно от Ловеч, близо до село Деветаки. Пещерата е открита през 1921 г. В нея са направени открития на някои от най–интересните останки от времето на неолита по българските земи.

В миналото пещерата е била засекретен военен обект.[1] [2] През 1950-те години е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни и до днес стоят близо до входа на пещерата. Според някои сведения, поради големината си тя е изплзувана за съхранение и на храни от държавния резерв и за разполагане на ракетни установки. В момента това е абсолютно невъзможно, мостът, водещ до пещерата е разрушен, разрушена е и ж.п. линията към нея. [3] Махането на релсите е започнало още през 2001. [4]

Пещерата е обявена през 1996 за Защитен обект — природна забележителност.[5]

[редактиране] Литература

  • "Деветашката пещера", В. Миков, Н. Джамбазов, Издателство на БАН, София, 1960

[редактиране] Външни препратки

  1. Документ на Министерство на икономиката и енергетиката на Република България, .doc файл
  2. Същия документ, през Google като html
  3. Форум на пътешественика - Деветашка пещера
  4. в. Демокрация, 7/10.01.2001 Иманяри рушат Деветашката пещера
  5. ДЕВЕТАШКА ПЕЩЕРА - сайт на правителството