Екзистенциализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: препратки, неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



Екзистенциализмът е най-влиятелното философско течение през първата половина на 20 век. Литературата от този период е също силно изразена. Фундаменталната идея, върху която се крепи екзистенциализма, е: „съществуването предшества същността”. Това означава, че преди всичко съществува човекът. Той се ражда на земята и чак след това се самоопределя. Първоначално той е нищо, но после сам решава какво да прави от себе си. Човек е само това, което избере да бъде, откъдето идва и важността на избора. По този начин първият ход на екзистенциализма е да придаде на човек цялата отговорност на неговото съществуване.

[редактиране] Историческа рамка

Световните войни и кризата на ценностите

Отслабена вяра

Не бихме могли да разберем правилно екзистенциалните идеи извън контекста на историческата епоха. Тоталната разруха, причинена от световните войни, подлага на изпитание всяка ценностна система, концентрирана около идеала на рационализма, от века на Просвещението. Катастрофалните събития разкриват най-тъмните и ирационални страни на реалността. Вярата в прогреса прилича само на наивен идеализъм. При гледката на руините, на избиванията и униженията, оптимистичната визия за бъдещето се поддава на безнадеждността, презрението, разочарованието, страха и несигурността. Нормите на цивилизовано общуване между хората и народите не струват нищо. Става ясно, че подобряването на техниката може да бъде използвано не за, но против щастието на хората. Дълбок скептицизъм към способността на културата да запази смисъла на живота доминира в душите на хората. Отделният индивид се чувства неспособен да подчини посоката на събитията на своята воля и разбира, че е само жертва на една нехуманна социална система. Неговата предишна мечта - да бъде гражданин на европейска република, а защо не и световна, е заместена от усещането, че навсякъде е странник. Той е никой, той е никъде, сам и ненужен. Отношенията му с обществото са прекъснати, идентичността на неговото собствено Аз е унищожено.

По този начин екзистенциализмът изразява драмата на една генерация, нейната погнуса, предизвикана от откриването, че съществуването е загубило своята истинност благодарение на глупостта на тълпата, заслепена от своите псевдо идеали и кризата в човешките отношения.

[редактиране] Екзистенциални проблеми

Апокалиптичната действителност предопределя основните и най-дискутирани теми от интелектуалците, повече или по-малко близки до екзистенциализма: човешкото съществуване, станало все по-трудно; абсурдността; страданието и смъртта; обезличаването на отделната личност и сгромолясването на разума.

[редактиране] Представители