Д

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирилска буква Д
Image:Cyrillic letter De.png
Кирилица
А Б В Г Ґ Ѓ Д
Ђ Е Ё Є Ж З Ѕ
И I Ї Й Ј К Ќ
Л Љ М Н Њ О П
Р С Т Ћ У Ў Ф
Х Ц Ч Џ Ш Щ Ъ
Ы Ь Э Ю Я    
Неславянски букви
Ӑ Ә Ӕ Ҕ Ӗ Ғ Ӏ
Ӂ Җ Ӝ Ҙ Ӟ Ӡ Ӣ
Ӥ Ҡ Қ Ҟ Ҝ Ң Ҥ
Ө Ӧ Ҧ Ҫ Ҷ Ҹ Ӵ
Ҽ Ҿ Ҩ Ҳ Һ Ҭ Ҵ
Ӳ Ӯ Ү Ұ Ӱ    
Отпаднали букви
Ҁ Ѹ Ѡ Ѿ Ѻ Ѣ ІА
Ѥ Ѧ Ѫ Ѩ Ѭ Ѯ Ѱ
Ѳ Ѵ Ѷ

Д, д е петата буква в почти всички славянски кирилски азбуки (само в украинската азбука е шеста). Изпозлва се и в кирилските азбуки на някои неславянски езици. В старобългарската и църковнославянска азбука има название "добро". Д в глаголицата се изписва така и има цифрова стойност 5, а в кирилицата — 4. Кирилската буква Д произлиза от от византийския устав на гръцката буква делта (Δ), която както и днешната печатно кирилско Д се е изписвала с "лапички". Глаголическото Д пък от своя страна произлиза отново от гръцката делта, но от курсивното малко δ.