Английски ренесанс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Английски ренесанс
Английски ренесанс е термин, който описва културното и художествено направление в Англия от ранния 16. до ранния 17.век. Свързва се с Ренесанса в Европа, за чието начало се възприема северна Италия през 14.век. Този период в английската история е понякога наричан "ерата на Шекспир" или "Елизабетинска ера" по имената на най-известните автор и монарх през Английския ренесанс; струва си обаче да се отбележи, че това е подвеждащо - Шекспир не е бил особено известен писател по времето си, а Английският ренесанс обхваща време както преди, така и след властта на Елизабет.
Поети като Едмънд Спенсър и Джон Милтън създават творби, демонстриращи повишен интерес към разбирането на английските християнски вярвания, като например алегоричното представяне на рода Тюдор във "Вълшебна кралица" или историята за изгонването на човешкия род от рая в "Изгубения рай". Драматурзи като Кристофър Марлоу и Уилям Шекспир създават театралната представа за английските възприятия за живота, смъртта и историята. Към края на династията Тюдор философи като сър Томас Мoр и сър Френсис Бейкън публикуват своите идеали за човечеството и поглед към идеалното общество. Премахвайки астролозите и алхимиците, Англия се приближава до модерната наука чрез появата на Метода на Бейкън, предшественик на научния метод.
[редактиране] Сравнение на Английския и Италианския Ренесанс
Англиският Ренсеанс се различава от италианския по няколко начина. Първо, доминиращата форма в искуството по време на Английския Ренесанс е била литературата, докато в Италия се е енаблягало най-вече на визуалните искуства като живописта, скулптурата и архитектурата. Второ, Английското ренесансово движение възниква около два века след италианския и достига разцвета си около век по-късно. Последно, англичаните изглежда, че не са се влияели толкова от античното изкуство за разлика от италианците, за които Античността е била образец на всяко едно изкуство. По простата причина, че Английският ренесанс възниква по-къно от италиянския, англичаните се влияят повече от самите италианци и преоткриват античното изкуство чрез тях. От друга страна двете епохи имат много общо една с друга. В края на 16 век Италия е била музикалният център на Европа, а една от най-харесваните по това време музикални форми бил мадригалът. През 1558 Никълъс Янг издава в Англия Musica transalpina - сбирка от италиански мадригали. Английската поезия била по това време достатъчно развита за тази промяна, откакто литературни форми като сонета уникално се адаптирали към мелодията на мадригалите. Композитори като Томас Морлей публикували сбирки, съдържащи произведения, донякъде иззети от английското творчество, но притежаващи и безспорен английски стил.
[редактиране] Съмнения относно наименованието Английски ренесанс
Идеята този период да бъде наричан Ренесанс е съвременна и е разпространена от историка Якоб Буркхард през 19.век. Много културни изследователи критикуват тази идея, твърдейки, че Английският ренесанс няма реална връзка с художествените постижения и цели на северно-италианските творци (Леонардо да Винчи, Микеланджело, Донатело, Бокачо), които се идентифицират с Ренесанса. Наистина, в Англия разцъфтява литература още 200 години преди Шекспир, по времето на Джефри Чосър. Той популяризира английския вместо латинския като език за литературни произведения само 50 години, след като Данте започва да пише поезия на италиански. По същото време на английски творят и Уилям Лангланд и Джон Гауър. Стогодишната война и последвалата я гражданска, позната като Войната на Розите, вероятно спъват артистичния стремеж до времето на сравнително мирното и устойчиво управление на Елизабет I, когато театърът има възможност да се развие. Дори през тези години на война обаче, личности като Томас Мълори - автор на "Убийството на Артур", продължават да творят. По тези причини учените смятат единността на периода, наречен Английски ренесанс, за спорен въпрос.
Историците също започват да приемат думата Ренесанс като ненужно натоварена и олицетворяваща положително "прераждане" от предполагаемо по-примитивните Средни векове. Някои историци дори питат "Ренесанс за кого?", сочейки например статуса на жените, който значително спада през Ренесанса. Други историци смятат, че без значение дали се нарича Ренесанс или не, времето на династията Тюдор определено е епоха, в която изкуството в Англия процъфтява, достигайки връхната си точка в Шекспир и неговите съвременници.
[редактиране] Английски ренесансов театър
Английският ренесансов театър е английската драматургия, създадена в периода между Реформацията и затварянето на театрите през 1642г. Може също да се нарича ранен модерен английски театър или Елизабетински театър. Включва драматургията на Шекспир, както и на много други известни автори. Понятието Елизабетински театър се използва като събирателно за цялото драматургично творчество в определена епоха, както и за Якобинския и Каролинския театър.
[редактиране] Основни източници
Няколко са основните източници, от които черпи английският ренесансов театър. Решителен фактор се оказват т.нар. мистерии, които са част от религиозни чествания в Англия и други части на Европа през Средните векове. Мистериите са комплексни преразкази на легенди, основаващи се на библейски теми, първоначално изпълнявани в църквите, но по-късно превърнали се в част от честванията по време на религиозни празници.Друг източник са "моралните пиеси", които се развиват също от мистериите, както и "Университетския театър", който се опитва да пресъздаде гръцката трагедия.
[редактиране] Характерни особености
Сцената, на която се изпълняват ренесансовите постановки, е платформа, обградена от 3 страни от публиката. Само задната част остава отворена за влизане и излизане, както и за настаняване на музиканти, акомпаниращи на честите песни.
[редактиране] Жанрове
Историческата пиеса обрисува английската и европейската история. Примери са "Ричард III" и "Хенри V" от Шекспир, "Едуард II" от Кристофър Марлоу.
Сред трагедиите особено популярни са тези на Кристофър Марлоу ("Д-р Фауст", "Евреинът от Малта" и т.н.). Публиката харесва в частност драмите с отмъщение, например "Испанска трагедия" от Томас Кид или "Дукесата на Малфи", които предлагат разнообразие от кървави жестокости.
Комедиите също са широко разпространени. Поджанр, който се развива, е градската комедия, занимаваща се по сатиричен начин с живота в Лондон след модата на Римската Нова комедия. Примери са "Празникът на обущаря" от Томас Декър и "Добродетелната прислужница от Чипсайд" от Томас Мидълтън.
[редактиране] Важни Личности на Английския Ренесанс
Основните литературни фигури от времето на Английския Ренесанс са поетът Едмонд Спенстър, философът Франсис Бейкън, поети и драматурзи като Kристофор Марлоу, Уилям Шекспир и Бен Джонсън. Сър Томас Мор често се счита за един от най-ранните представители на Английския Ренесанс. Томас Телис, Томас Морлей и Уилям Бърд са били едни от най-почитаните музиканти на своето време и се възприемат като част от артистичното движение, вдъхновило горните автори.