Александър Алехин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Алехин
руски и френски шахматист
Александър Алехин
Роден: 31 октомври, 1892 г.
Москва Русия
Починал: 24 март 1946
Ещорил Португалия

Александър Александрович Алехин е четвъртият световен шампион по шахмат (1927-1935 г. и 1937-1946 г.). Роден на 31 октомври 1892 в Москва, Русия, в аристократично семейство. Починал на 24 март 1946 в Ещорил, Португалия. Погребан в Париж, Франция.

Алехин научава правилата когато е 7-годишен. Започва да играе сериозно след 12-тата си година. На 16 прави международния си дебют на турнир в Дюселдорф, където дели 4-5-то място. Между 1908 г. и 1914 г. участва в множество турнири. През 1909 г. печели званието "майстор". През 1914 г. заема 3-то място на международен турнир с участие на гросмайстори в Санкт Петербург след Ласкер и Капабланка.

Дебютът си като гросмайстор Алехин прави същата година в Манхайм, Германия, като печели турнира (+9, -1, =1), който е прекратен заради заповането на Първата световна война. От 1916 г. Алехин служи доброволно на страната на Русия във войната. След войната живее за кратко в Одеса. През 1918 г. е осъден на смърт чрез разстрел заради аристократичния си произход. Присъдата е отменена 2 часа по-късно. Алехин се връща в Москва и работи като преводач за конгреса на Коминтерна.

През 20-те години на XX-ти век Алехин се опитва да спечели званието "Световен шампион по шах". През 1920 г. става първият шампион по шах на СССР. През 1921 г. се жени за Ана-Лиза Рюг, представителка на швейцарската социал-демократическа партия в Русия. През 1922 г. остава втори на престижния турнир в Лондон, след световния шампион Капабланка. Там подписва договор за мач за световната титла, който се състои през 1927 г. и бива спечелен от Алехин. През 1925 г. се представя блестящо в Париж като печели 22 партии, губи 2 и завършва реми в 3 от общо 27. Поставя и световен рекорд за най-голям сеанс по шах-блинд - 28 партии (+22, -3, =3). Същата година получава френско гражданство и започва докторантура по право в Сорбоната.

За мача за световната титла с Капабланка Алехин е считан за абсолютен аутсайдер поради предишните му срещи с кубинеца. Прогнозите не се сбъдват и Алехин печели мача с +6, -3, =25 двумесечната борба. Капабланка печели 3-тата и 7-мата партия, но Алехин печели 11-тата и 12-тата, поема инициативата и не я пуска до края на мача.

През 1929 г. и 1934 г. играе вторият си мач за световната титла, този път претендент е Боголюбов. Алехин го печели предсрочно след 26-тата партия с резултат +8, -3, =15. През 1930 г. Алехин предвожда отбора на Франция на шахматната Олимпиада в Хамбург.

През 1935 г. Алехин отстъпва титлата на Макс Еве, на мач в Холандия. Алехин трябва да спечели последната, 30-та партия, за да си запази титлата, но това не му се удава. Поради увлечението си по алкохола Алехин често е пиян по време на партиите. В мача-реванш през 1937 г., вече преодолял алкохолната си зависимост, си възвръща титлата и става първият шахматист, който успява да си върне титлата в реванша. През 1938-39 г. има преговори за мач за световната титла с Ботвиник, но такъв не се състои заради Втората световна война.

По време на Втората световна война е преводач на страната на Франция. По време на войната участва в турнири в Мюнхен, Залцбург, Краков, Варшава и Прага. Това е условие поставено му от нацистите, за да се събере отново с втората си жена, американка от еврейски произход, която била заловена във Франция. В края на 1943 г. Гестапо му дава право да замине за Испания, но не и на жена му.

През 1946. преговорите с Ботвиник са възобновени, но до мач не се стига поради преждевременната смърт на Алехин.

Последните месеци от живота си Алехин прекарва в бедност и самотност в Португалия. Алехин умира в хотелската си стая в Ещорил, близо до Лисабон, от сърдечен пристъп на 24 март 1946 г. Погребан е в парижкото гробище Монпарнас. На паметникът му е написано "Руски и френски шахматен гений".

В кариерата си Алехин участва в 87 турнира, като печели 62 от тях. Участва и в 23 мача, 5 от тях за световната титла. Общо играе 1264 официални партии (+735, -127, =402), много от тях са отличени за красива игра.

[редактиране] Използвана литература