Върбени (Ном Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Върбени
Ιτέα

Върбени
Върбени на картата на Ном Лерин
Данни
Население: 650 (2001)
Надм. височина: 642 м
Геогр. положение: 40° 50' сев. ш.
21° 31' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Върбени или Долно Върбени (на гръцки: Ιτέα, Итеа, старо Βύρμπενη, Вирбени) е село в Република Гърция, в Дем Вощарани (Мелити), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 650 жители (2001). Селото е разположено в Леринското поле, на 17 километра североизточно от номовия център Лерин (Флорина) на Стара река (Палиорема).

Съдържание

[редактиране] История

В края на 19 век Върбени (или Долно Върбени, за да се различава от Горно Върбени - българското име на Екши Су) е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Долно Върбени е посочено като село с 200 домакинства с 615 жители българи.[1] Според Стефан Веркович в 1889 година във Върбени живеят 152 семейства със 732 души българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Върбени има 690 жители българи.[3] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 624 българи екзархисти.[4] Върбенци не се отказват от екзархията чак до Балканската война, когато селото попада в Гърция.

Гръцкото преброяване от 1913 година показва 677 жители. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Преброяването от 1920 година показва 548 жители, а тези от 1928 и 1940 - съответно 677 и 891 жители. През 20-те години името на селото е преведено на гръцки като Итеа (върба).

През 1940 година гръцкото жандармерийско управление в Лерин съставя списък на лицата, чието национално съзнание е "опасно за държавата" и в него влизат семействата на Лазар Николов и Вангел Мавров от Върбени. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година във Върбени е установена българско общинско самоуправление. След изтегянето на германците 12-те души, участвали в общинския съвет са разстреляни на площада в селото. В 1946 година 60 души от Върбени са съдени за членство в "Охрана" от Леринския съд.

Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 показват съответно 960, 927 и 733 жители. Намаляването на жителите на селото през 60-те се дължи на силна емиграция отвъд океана.

[редактиране] Родени във Върбени

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  2. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.


Дем Вощарани (Мелити)
Агиос Атанасиос | Баница (Веви) | Борешница (Палестра) | Вощарани (Мелити) | Върбени (Итеа) | Горно Крушоради (Ано Ахлада) | Забърдени (Лофи) | Крушоради (Ахлада) | Неокази (Неохораки) | Петорак (Трипотамос) | Пополжани (Папаянис) | Росен (Ситария) | Сетина (Скопос) | Юруково (Юруки)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област