Биологични характеристики на фъстъци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

[редактиране] Систематика на фъстъци

Шевалие определя, че в природата са разпространени 8 диви и 1 културен вид фъстъци.

Културният вид Arachis hipogeae L. Спада към сем Бобови (Leguminosae). Този вид се дели на 3 подвида: ssp. аustraliamericana (южноамерикански фъстъци), ssp. аsiatica (азиатски фъстъци) и ssp. vulgaris (обикновени фъстъци). Първите два подвида са разпространени в Бразилия, Перу, Боливия, Колумбия, Индия, Китай, Индонезия и африканските страни. Те са много дълъг вегетационен период. Последният подвид е разпространен най-вече в европейските страни и се характеризира с по-къс вегетационен период и по-малки изисквания.

При отделните подвидове са известни десетки типове фъстъци. Повечето отглеждани в България сортове фъстъци спадат към типа Валенция.

[редактиране] Морфологични особености на фъстъци

  • Коренова система: Съставена е от главен корен и множество странични разклонения. Главният корен прониква на дълбочина 1,5 м, но основната коренова маса е съсредоточена в слоя 0–30 см. По корените се образуват грудки, в които живеят строго специализираните за културата грудкови бактерии.
  • Стъбло: Височината му за отглежданите в България сортове е 50–80 с,. То обикновено е закръглено, с възли и междувъзлия. То се разклонява в основата, има зелена или антоцианова окраска и окосмена повърхност.
  • Листа: Листата са чифтоперести, прикрепени към дръжки. Дължината на листа е 4–7 см, има елепсовидна или обратно сърцевидна форма. Горната страна на листа е гладка, а долната е грапава и покрита с власинки.
  • Цвят: Цветовете са разположени в групи по 2–7 бр., излизат от пазвите на листата и са на къси дръжки. Устройството е характерното за бобовите култури. Венчето е жълто-оранжево.
  • Плод: Той е цилиндрична чушка – по-слабо или по-силно прищипната, без вътрешни прегради. Плодната обвивка е черупка, отвън прошарена с мрежа от проводящи тъкани, от отвътре е покрита с нежна бяла кожица. Най-често съдържа 3–4 семена.
  • Семе: Има продълговато овална или бъбрековидна форма. Покрито е с бледорозова до червена семенна обвивка. Абсолютната маса варира от 300 до 700 г.

[редактиране] Биологични изисквания

  • Към топлината: Предявява високи изисквания. Биологичен минимум 15 °С, а оптимимът за поникване е 20 °С. Оптималната температура за развитие е 22–28 °С. Изискват обща температурна сума до узряването 3500 °, което ограничава отглеждането на културата да става само в най-топлите райони на страната.
  • Към влагата: За да покълнат семената поглъщат вода, равна на 120 % от теглото им, а за развитието си културата се нуждае от оптимално овлажняване на почвата. Ето защо, фъстъците у нас се отглеждат обикновено при поливни условия.
  • Към светлината: Фъстъците са растения на късия ден. Те не понасят засенчване. Ето защо борбата с плевелите е важен елемент от правилната агротехника.
  • Към почвата: Фъстъците изискват рохкави, топли, наносни и светли почви. Богатите и тежки почви засилват вегетационния растеж и причиняват намаляване на добивите и деформиране на плодовете. Фъстъците не понасят вкисляване, засоляване и заблатяване на почвата.

[редактиране] Особености в растежа и развитието

  • Фъстъците са култура с дълъг вегетационен период (за България 150–160 дни). След поникване до бутонизация те се развиват бавно, след бутонизация настъпва ускорен растеж — 1,5–2 см дневно, а максимумът е по време на цъфтежа.
  • Най-специфична особеност от развитието е периода на цъфтежа и след него.
    • Цъфтежът започва 30–40 дни след поникването и продължава до момента на прибирането. Цветовете се отварят рано сутрин и до вечерта прецъфтяват.
    • Опрашването е собствено и много често се извършва преди разтваряне на цветовете. Установява се и малък процент чуждо опрашване.
    • След прецъфтяването, намиращото се между цвета и цветната дръжка образувание, наречено гинофор, силно се удължава, извива се надолу и се забива в почвата. На върха си това образование носи оплодената семепъпка, от която започва образуването на плода и семената. Ако гинофорът не се забие в почвата, плод не се образува. Това налага особени грижи (загърляне на растенията за издигане на терена).

[редактиране] Повече за културата

[редактиране] Вижте също така