Енрико Ферми

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид, форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!


Енрико Ферми
италиански физик
Енрико Ферми
Роден: 29 септември, 1901 г.
Рим Италия
Починал: 28 ноември, 1954 г.
Чикаго САЩ
снимка на Ферми от пропуска му за Лос Аламос
снимка на Ферми от пропуска му за Лос Аламос

Енрико Ферми e изтъкнат италиански физик, член на Националната академия Дей Линчеи (от 1935 г.). Роден в Рим. Завършва едновременно университета в Пиза и Висшето училище (1922). През 1923 г. работи в Гьотингенския университет при М.Борн, през 1924 г. - в Лайденския университет при P.Еренфест, преподава в Римския и Флорентинския университет.През 1938 г. емигрира в САЩ, през 1939 - 1942 г. е професор в Колумбийския университет, през 1942 - 1945 г. в Чикагския университет. От 1946 г. е професор в Института за ядрени изследвания (Чикаго). През 1942 г. построява в Металургичната Лаборатория на Чикагския университет първия ядрен реактор и пръв осъществява управляема верижна ядрена реакция. През 1944 - 1945 г. взима участие при създаването на американската атомна бомба в Лос Аламос и при нейните изпитания.

Научните му изследвания са в областа на атомната и ядрената физика, статистическата механика, физиката на космичните лъчи, физиката на високите енергии, астрофизиката, техническата физика. Има значителни приноси за развитието както на теоритичната , така и на експерименталната физика, взима активно участие при създаването на новата квантова физика. През 1925 г. (декември) разработва статистиката на частици с полуцял спин - т.нар. статистика на Ферми - Дирак, през 1928 г. предлага приблизителна схема за описание и пресмятане на основното състояние на мнoгoелектронни атоми (Модел на атома на Томъс - Ферми), през 1933 г. (декември) създава количествената теория за бета - разпадането. През 1934 г. открива причинената от неутрони изкуствена радиоактивност, открива явлението забавяне на неутроните (ефект на Ферми) и развива теорията (Нобелова награда 1938 г.). Тези експериментални изследвания на Ферми и сътрудници (Е.Амалди, Б.Понтекорво, Ф.Разети, Е.Сегре) поставят началото на неутронната физика.

През 1939 г. развива количествената теория на йонизационните загуби на енергия от заредени частици, в която се взема предвид поляризацията на веществото. По същото време независимо от Ф. Жолио - Кюри, Л.Силард и др. доказва експериментално че при разцепването на урановите ядра с помощта на бавни неутрони се отделят 2 - 3 нови неутрона, и доказва възможноста за осъществяване на верижна ядрена реакция на делене на урана. През 1941 г. пръв регистрира неутроните, изпускани при спонтанно делене. Построява първия ядрен реактор (уранов котел) и на 2 - ри декември 1942 г. го пуска в действие за първи път, като получава самоподдържаща се верижна реакция. Заедно с Х.Андърсън осъществява цикъл от изскедвания върху забавянето и дифузията на неутроните в графит, разработва метод за определяне на критичните размери на реагиращата среда (експотенциалният опит на Ферми). Поставя основите на нови направление в ядрената физика - неутронната оптика и неутронната спектроскопия.

През последните години от живота си Ферми посвещава по - голямата част от изследванията си на физиката на високите енергии. През 1949 г. разкрива механизма на ускоряване на първичните частици в космичните лъчи, разработва теорията за произхода на космичните лъчи и през 1954 г. статистическата теория на множественото образуване на частици (мезони). Изследва взаимодействието между пиони и протони, през 1952 г. открива пъвия адронен резонанс - изотопичния квадруплет. Заедно с Ч.Янг предлага през 1949 г. първия композиционен модел на елементарните частици, в които като фундаментални частици се разглеждат нуклеоните и антинуклеоните (Модел на Ферми - Янг).

Член на много чуждестраннни академии на науките и научни дружества, чуждестранен член на Академията на Науките на СССР (от 1929 г.). В негова чест 100 - ия химичен елемент носи името фермии, в САЩ е учредена награда "Енрико Ферми", неговото име носи и Института за ядрени изследвания в Чикаго. Създава съвременната италиански физическа школа (Е. Амслди, Ф. Разети, Е. Сегре, Е. Персико, Б. Понтекорво и др.), неговите ученици са и други много известни американски учени - X. Андъртън, М. Гел - Man, Д. Ли, Ч. Янг, Дж. Чу, О. Чеимбърлин и др. Умира на 28 - ми ноември 1954 г. в Чикаго от рак на стомаха.