Амедео Модилиани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Амедео Модилиани
италиански художник
Амедео Модилиани
Роден: 12 юли 1884
Ливорно, Италия
Починал: 24 януари 1920
Париж, Франция

Амедео Клементе Модилиани (на италиански Amedeo Clemente Modigliani) е италиански художник и скулптор, работил главно във Франция. Той създава специфичен стил, който не се вписва напълно движенията в изкуството от това време.

Съдържание

[редактиране] Биография

Модилиани се ражда в семейството на Фламинио Модилиани и съпругата му французойка Йожени Гарсен в Ливорно. И двамата му родители са сефаради. Той е четвърто дете и след фалита на баща си израства в немотия. През 1898 боледува от коремен тиф, а през 1900 се разболява от туберкулоза.

Модилиани учи изящни изкуства във Флоренция (1902-1903) и Венеция (1903-1906). През 1906 заминава за Париж, където влиза в средата на най-авангардните и най-бедни художници на Монмартър. Първоначално той се вижда по-скоро като скулптор, отколкото като художник. Скулптурата му е повлияна от румънеца Константин Брънкуш. През 1909 пътува за кратко до дома си в Ливорно, след което се връща в Париж и наема ателие. След като участва в скулптурна изложба през 1912, Модилиани внезапно се отказва от скулптурата и се концентрира върху живописта.

Първоначално Модилиани е повлиян от Анри дьо Тулуз-Лотрек и Пол Сезан, после от кубистите, традиционното африканско и камбоджанско изкуство. Скоро създава своя уникален стил с известните портрети и актове, рисувани с изключителна бързина и точност, фигури с изящни дълги шии и екзотични бадемови очи.

В началото на Първата световна война Модилиани прави опит да се запише в армията, но е отхвърлен поради лошото му здравословно състояние. Пристрастен към пиенето, наркотиците и жените, той води прекалено бурен за крехкото си здраве живот.

Портрет на Жан Ебютерн (1918)
Портрет на Жан Ебютерн (1918)

1917 година е ключова за Модилиани: през лятото той се запознава с 19-годишната студентка Жан Ебютерн, която изоставя ученето и семейството си, за да стане негова спътница. Получава писмо от своя бивша приятелка, канадката Симон Тирио, която му съобщава, че му е родила син, когото той така и не признава. На 3 декември е открита първата му самостоятелна изложба в галерията „Берт Вайл“. Началникът на парижката полиция е скандализиран от голите тела и нарежда изложбата да бъде закрита едва няколко часа след откриването ѝ.

През 1918 Модилиани, заедно с други художници, като Цугухару Фуджита, пътува до Ница. На 29 ноември 1918 Жан Ебютерн ражда дъщеря, която кръщават на нея. Амедео продава много от платната си, но винаги за незначителни суми, които скоро пропилява за алкохол и наркотици. Караниците му с Жан Убютерн стават все по-ожесточени. Към края на 1919 Модилиани се разболява от менингит и отслабналият му организъм не издържа. На погребението му в Пер Лашез присъства огромна част от артистичната общност от Монмартър и Монпарнас.

Бременната в деветия месец Жан Ебютерн е отведена в дома на родителите си, но два дни след смъртта на Модилиани се самоубива като се хвърля от петия етаж. Едва през 1930 семейството ѝ позволява тя да бъде погребана до Модиляни. Малката им дъщеря Жан е осиновена от сестрата на Модилиани във Флоренция. Десетилетия по-късно тя ще напише биография на своя баща: „Модилиани: човек и мит“.

[редактиране] Скулптури

Известно е съществуването само на 27 скулптури с автор Амедео Модилиани, сред които:

  • Глава на жена (1910/1911) и поредицата глави от същия период;
  • Розова кариатида (1914)
Полегнало голо тяло (1917)
Полегнало голо тяло (1917)

[редактиране] Картини

Портрет на Леополд Зборовски (1918)
Портрет на Леополд Зборовски (1918)
Автопортрет (1919)
Автопортрет (1919)

[редактиране] Други

  • През 1984 във Фосо Реале (Кралският канал) в Ливорно са намерени три скулптури на глави, чийто стил изключително напомня Модилиани. По-късно, след като известни критици са ги обявили за автентични, се установява, че всъщност са направени от любители: т. нар. „Глава № 2“ е изработена от трима студенти художници с обикновени каменарски сечива, а другите две са дело на пристанищен работник, запален по ваятелството. Целта на акцията с подхвърлянето на фалшивите Модилиани, според него, е да се установи докъде „хората, изкуствоведите и средствата за масова информация са способни да създават митове“.

[редактиране] Източници

  • Amedeo Modigliani, статия в Уикипедия на английски [9 май 2006]