Александър Греков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Греков
български политик
Роден: 5 декември 1884
София, България
Починал: 21 май 1922
София, България

Александър Димитров Греков е български дипломат, публицист и общественик. Той е един от основателите и пръв председател на Народния сговор.

[редактиране] Биография

Александър Греков е син на Димитър Греков (1847-1901), политик и министър-председател на България. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция. След завръщането си в България през 1909 постъпва на работа във външното министерство. През 1913 участва в преговорите за мирен договор с Османската империя след Междусъюзническата война. Оглавява представителствата на България във Франция (1915), Швеция (1915-1918) и Швейцария (1918-1919). От 1919 до 1920 е представител на България при окупационните сили на Антантата в Беломорска Тракия. Греков налага да се извърши преброяване на населението в областта, за да се разбие гръцката теза за преобладаването на гръцкото население в Западна Тракия, и организира борбата срещу включването на района в пределите на Гърция. През март 1920 година е отзован по настояване на гръцката страна, след което напуска външно министерство в знак на протест срещу политиката на правителството на Александър Стамболийски. Греков се ползва с името на един от най-добрите български дипломати по онова време.

През следващите години Александър Греков се занимава с журналистическа и политическа дейност. В края на 1921 година той е сред инициаторите за създаването на организацията Народен сговор и е избран за неин пръв председател. В 1922 година започва да издава всекидневника “Слово”, в чието списване участват опозиционни интелектуалци. В програмната статия на вестника от 10 април 1922 Греков обещава да се бори “срещу тесния партиен дух, срещу съсловността и изобщо срещу идейните крайности от всякакъв род”. В следващите месеци “Слово” се превръща в главна трибуна за критиките към земеделското правителство, което се разглежда като “оранжева диктатура”. Вестникът влиза в остра полемика с казионната преса и членовете на правителството, проповядва обединение на опозиционните сили и се противопоставя на управлението, което “насъсква съсловие против съсловие, класа против класа”.

На 21 май 1922 година Александър Греков е прострелян в тила в центъра на София. Отговорността за убийството е поета от анархокомунисти, макар в общественото пространство да остава подозрението за съпричастност и на управляващите. Според една от версиите причина за убийството на Греков са намеренията му да изнесе данни за ролята на някои от земеделските водачи по време на Първата световна война и сътрудничеството им с френското разузнаване.[1]

След убийството на Греков за водач на Народния сговор е избран професор Александър Цанков. Според историка Георги Марков, “може само да се гадае как би се изявил Греков в превратните събития от 1923 година, но със сигурност би бил по-достоен министър-председател от истеричния професор. През пролетта на 1922 година, земеделската върхушка си въобразява, че ще се задържи много години на власт.[2]

[редактиране] Бележки

  1. Цанков, Александър (2002). „Моето време. Мемоари“, Прозорец, стр. 103. ISBN 9547332880.
  2. Марков, Георги (2003). „Покушения, насилие и политика в България 1878-1947“, Военно издателство, стр. 216.

[редактиране] Външни връзки