K-1

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лого на К-1
Лого на К-1

К-1 е правилник за провеждане на съзтезания по бойни изкуства и спорт, който съчетава едновременно техники от Муай Таи, кикбокс, таекуондо, карате и бокс. Името му идва от Формула 1, чието съкращение е Ф-1. Спортът е създаден от бившия киокушин карате шампион Казиоши Оши през 1980. Всяка борба К-1 се провежда в 3 рунда като в края съдиите решават кой да е победителя, освен ако преди това не е имало нокаут. При равностоен мач съдиите имат право да удължат срещата до 5 рунда. К-1 има 2 подстила:

  • K-1 MAX: Максималното тегло е 70.5 кг. Правилата са както при К-1.
  • K-1 Hero's: Правилата са смесени и не съвпадат с официалните К-1 правила

Световното първенство по К-1 (K-1 World Grand Prix) се провежда всяка година в Токио и събира огромен зрителски интерес. Турнирите протичат като загубилият срещата си (чрез нокаут или по точки) моментално отпада от турнира, а спечелилият продължава в следващия рунд. Целият турнир се провежда само в една вечер и така един състезател може да проведе три битки само за няколко часа. Най-прочутите К-1 бойци са Ернесто Хууст, Реми Боняски, Семи Шилт и Буакау Пор.Пурамук.

К-1 битките в САЩ могат да бъдат наблюдавани само чрез заплащане, а в Европа се предават по Евроспорт.

Съдържание

[редактиране] Шампиони на К-1

[редактиране] K-1 World Grand Prix Champions (световно първенство тежка категория)

  • 1993 - Бранко Цикатич
  • 1994 - Петер Аертс
  • 1995 - Петер Аертс
  • 1996 - Анди Хуг
  • 1997 - Ернесто Хууст
  • 1998 - Петер Аертс
  • 1999 - Ернесто Хууст
  • 2000 - Ернесто Хууст
  • 2001 - Марк Хунт
  • 2002 - Ернесто Хууст
  • 2003 - Реми Боняски
  • 2004 - Реми Боняски
  • 2005 - Семи Шилт
  • 2006 - Семи Шилт

[редактиране] K-1 MAX World Grand Prix Champions (световно първенство до 70.5 кг)

  • 2002 - Алберт Краус
  • 2003 - Масато
  • 2004 - Буакау Пор.Пурамук
  • 2005 - Анди Соуер
  • 2006 - Буакау Пор.Пурамук

[редактиране] Външни препратки