Дъбравите
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дъбравите е село в Южна България. То се намира в община Белово, Област Пазарджик.
Дъбравите | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Пазарджик |
Община: | Белово |
Население: | 604 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 366 м |
Пощ. код: | 4472 |
Тел. код: | 03581 |
Геогр. положение: | 42° 14' сев. ш. 24° 1' изт. д. |
МПС код: | |
Кмет или наместник | |
Иван Панов |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Дъбравите се намира в планински район.
[редактиране] История
През ХVІІ и началото на ХVІІІвек зачестило преминаването на турски войски през село Момина клисура/Област Пазарджик/,разположено по поречието на река Марица,едновременно с това започнали и нападения на кърджалийски банди.Това подтикнало част от населението на селото да търси спасение в кошарите североизточно от Момина клисура,в склоновете на Средна гора,в местностите Локовите,Бръчината и Луковец,където пазели храната за овцете.Така възникнало село Дъбравите в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век. Родовата анкета,която прави ИванБатаклиев през 1932 година на населението на село Момина клисура,изтъква следните родове-Гушльовци,Паничарови,Цоклинови,Бучеви.Същите родове съществуват и в с.Дъбравите.Историята на един от родовете,разказана през 1970год.от 86годишният Мино Добрев звучи така:"Аз помня дядо си Мино Паничаров,който пръв от Паничарови се заселва в Дъбравите.Той се преселва заедно с жена си Стания и двете им деца Гроздан и Иван,а по-късно се ражда моят баща Добри и още шест дъщери." Първото име на селото е Кошарите.До осемдесетте години на ХХ век възрастните хора от тракийските села,където нашите прадеди продавали сирене и вълна назовават селото ни симето Кошарите.Това име селото носи до 1890год.В общинския регисър е записано "Иван Христов роден в 1900год в с.Дъбравите" Това име е дадено от жителите на с.Момина Клисура,които всеки ден ходели при овцете си на Кошарите. На въпроса "Къде отиваш?" те отговаряли "Тръгнал съм до бравите."/брав-животно,една глава добитък;в мн.ч бравите/Така възниква новото име на селото. От 1927г. в общинския регистър селото се споменава като Добравите и Дъбравите. В следващите 1928/29 год.вече се използва само формата Дъбравите. Запазени са спомени за две кърджалийски нападения.Първият път нападението станало по обяд.Кърджалийкият главатар се казвал Тосун,той бил "нисък,врата му бил къс и дебел,едноок". Българите го наричали едноокия чергар.Бандата му успяла да отмъкне доста злато от селото-нанизите на невестите и огърлиците на момите. Второто нападение Тосун извършил през нощта. Дъбравченци, организирани от овчаря Петър отблъснали кърджалиите, но те успели да запалят Гушльовата махала и даотвлекат момъка Гено Гушлев, който по-късно освободили срещу откуп.От времето на робството останал и спомена за Щрабан войвода. Училище в селото било създадено около 1893 г. /по спомени на Методи Христов - пръв учител в селото. Читалището е основано на 12 декември 1938 г. основният поминък на населението в миналото е животновъдство,а още през Възраждането голяма част от населението постъпва на работа в железницата,като хамали на гара Белово. В селото е запазена автентична духовна култура. Ето един пример: Вино пият трийсет ергени вино пият сговор се говорят На среща им Севдалина мома вино пият се в нея гледат. А тя си им по тихом говори: -Пийте,яжте трийсет ергене, пийте,яжте и мене не гледайте та я нема всички ви да взема. Я ша зема един от вазека, що не пие вино и ракия, що не яде бела медовина, що му дрънка саат у пазови, що му пее славей у папуци що му игра видра у колене! Песента е записана през 1970год. инф.Тинка Пенева Тази кратка история е извадка от "История и духовна култура на село Дъбравите,Пазарджишко"-дипломна работа на Александър Александров Паничаров,СУ"Св.Климент Охридски" Публикувам я в негова памет! Севдалина Попова