Кольо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кольо е български хайдутин, действал в района на Източните Родопи в периода на османското иго. За него е записана следната народна песен от с.Черничево, Крумовградско:
Кольо казва на майка си защо няма да се жени (хайдушка)
Кольо е бягом избягал /
в гъстата гора зелена, /
в хайдушката дружина. /
Майка на Коля думаше: /
-Коле ле, един на майка, /
върни се,Коле, завърни /
в наш'то село голямо, /
в наш'та къща хубава. /
Твойте, Коле, акрани, /
фрит се главиха и жениха. /
-Мале ле, мила Кольова, /
недей ми дума главилка, /
главилка, още женилка. /
Мойто сърце е юнашко, /
юнашко, мале, хайдушко. /
Докат' свобода не дойде, /
я в село няма да дойдам, /
ни да се главям, ни женям.
Записана през юли 2003г. от Маринка Георгиева Петкова (съпруга на Иван Николов, наричан "Вазов", от с.Черничево), родена през 1920г. в с.Черничево, общ. Крумовград.