Иван Русев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Русев български офицер и политик |
|
Роден: | 27 ноември 1872 Шумен, днес България |
---|---|
Починал: | 1 февруари 1945 България |
Иван Атанасов Русев е български офицер и политик от Демократическия сговор. Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923-1926).
Иван Русев е народен представител в XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934) и XXV (1940-1944) Обикновено Народно събрание.
[редактиране] Биография
Иван Русев е роден на 27 ноември (15 ноември стар стил) 1872 в Шумен. Завършва Военното училище в София (1892) и военна академия в Санкт Петербург (1900). След завръщането си в България заема различни постове в армията. По време на Балканските войни е началник-щаб на дивизия (1912-1913), а по време на Първата световна война е началник-щаб на Втора армия (1914-1916) и командир на дивизия (1916-1918). През 1917 е повишен в генерал-майор.
През 1918 генерал Русев преминава в запаса. Той е главен директор на Трудова повинност (1920-1921) при правителството на Александър Стамболийски. Активен член на Военния съюз и Народния сговор, Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат през 1923. След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от Александър Цанков. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на Българския земеделски народен съюз след преврата и в потушаването на Септемврийското въстание, както и в последвалите репресии срещу левицата. След разделянето на Демократическия сговор през 1932 се включва в Народното социално движение на Цанков, но през 1934 го напуска.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание. Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996.
[редактиране] Библиография
- „Една година военна служба“ (1911)
- „Движение напред на пехотния взвод“ (1914)
- „Добро поле и 2-ра пех. Тракийска дивизия“ (1921)
- „Осма пехотна Тунджанска дивизия във войната срещу турците (1912-1913)“ (1923)
- „Учебник за подготовка на подофицери“ (1927; в съавторство)
- „Принос към историята на Втора армия във войната 1915-1918 г.“ (1928)
- „Обществени и политически мисли“ (1941)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Христо Стоянов | >>> | министър на вътрешните работи и народното здраве (9 юни 1923— 4 януари 1926) |
>>> | Андрей Ляпчев |