Единадесета пехотна македонска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Единадесета пехотна македонска дивизия е българска военна част , формирана от българи от Македония и Тракия и действала в Първата световна война. Дивизията е наследник на Македоно-одринското опълчение.

[редактиране] Формиране

Единадесета дивизия е формирана по специален щат при общата мобилизация на действащата армия през септември 1915 година, непосредствено преди намесата на България в Първата световна война от българи от Македония и Тракия, отклонили се от служба в сръбската и гръцката армия. Дивизията включва 7 полка - 6 пехотни и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав от 35 000 войници и офицери. Почти всички офицери са от Македония. Командир на дивизията е охридчанинът генерал Кръстю Златарев, а началник щаб - кукушанинът полковник Петър Дървингов. Други известни имена от офицерския състав на дивизията са командирът на Втора пехотна бригада – прилепчанинът полковник Григор Кюркчиев, командирът на Трета пехотна бригада охридчанинът полковник Александър Протогеров и командирът на Пети македонски полк – скопянецът подполковник Борис Дрангов.

[редактиране] Боен път

През 1915 година при българското настъпление срещу Сърбия дивизията участва в боевете при Криволак, Струмица, Кавадарци и Неготино. Личният състав на дивизията постоянно се попълва от българи, дезертирали от сръбската армия към българските или към съюзните на България австро-унгарски войски. На следващата 1916 година към Единадесета дивизия е прибавен още един артилерийски полк и тя влиза в боевете срещу английски части по долината на Струма. През 1917 година дивизията е преустроена по модела на останалите български дивизии и полковете й получават номера от 59 до 64. През 1918 година две бригади на дивизията са придадени на Втора армия, а една заема част от Дойранската позиция и участва в епичните Дойрански сражения през есента на 1918 година, в които Първа българска армия отблъсква англо-гръцкото настъпление.

След съглашенския пробив при Добро поле през септември 1918 година дивизията отстъпва организирано към Горна Джумая (днес Благоевград), където е демобилизирана.


Дивизии на българската армия във войните за обединение на нацията 1912 - 1918
1 софийска | 2 тракийска | 3 балканска | 4 преславска | 5 дунавска | 6 бдинска | 7 рилска | 8 тунджанска | 9 плевенска | 10 сборна | Македоно-одринско опълчение | 11 македонска