Глагол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Глаголът е част на речта, която означава действие. Той се изменя по лице, число, време, залог и наклонение.
[редактиране] Спрежения
Глаголът има 3 спрежения. Пример:
- 1-во спр. - пишЕ
- 2-ро спр. - мислИ
- 3-то спр. - разказвА
Глаголите от 1-во спрежение имат завършек на сегашната основа (формата за 3л., ед. ч., сег. вр.) морфемата -Е: четЕ, пишЕ, живеЕ.
Глаголите от 2-ро спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -И: говорИ, мислИ.
При глаголите от 1-во и 2-ро спрежение в 1-во лице единствено число и 3-то лице множествено число на немаркираното сегашно време основната наставка се е сляла със следващата граматична морфема за лице и число (пиша, пишат, говоря, говорят), поради което показателят на спрежението се открива в останалите форми: пишЕш, пишЕм, говорИш, говорИте.
Глаголите от 3-то спрежение имат завършек на сегашната основа морфемата -А: гледА, стреля (стрел'А).
[редактиране] Подробна класификация
Съществува още по-подробна класификация на българските глаголи според завършека на аористната основа: глаголите от 1-во спрежение се обособяват в 7 разреда, глаголите от 2-ро спрежение - в 3 разреда, а глаголите от 3-то спрежение - в 2 разреда.
[редактиране] Вид
Глаголът е или от свършен или от несвършен вид, тоест лексикалната му основа изразява или свършено, или несвършено действие. При повечето глаголи тези основи съвпадат. Пример:
- вървя
- мисля
- ходя