Крайова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крайова в Румъния | |
---|---|
![]() |
|
Основни данни | |
окръг: | Долж |
Надморска височина: | m |
Население: | 304 142 (2005) |
гъстота: | жит./km² |
Пощенски код: | 200000 |
Телефонен код: | +40 (251) |
Вебсайт: | Кметство Крайова |
кмет: | Антоние Соломон (Antonie Solomon) |
Крайова е най-големият град в румънския регион Влашко и административен център на окръг Долж.
Съдържание |
[редактиране] Общи данни
Градът има 304 142 жители (преброяване 2005 г.). Средногодишния прираст на населението е -0,8%. 15,5% от населението е на под 15 годишна възраст, а 3,0% са на над 75 години.
[редактиране] Исторически данни
Археологически находки в днешна Крайова показват, че там е имало древни селища на гето-даките, датирани към 400-350 г. пр.н.е.
Румънски историци свързват името на града с царуването на Иван Асен І, като някои от тях дори смятат, че Крайова е била столица на неговото царство, което наричат "Румънско-българска империя".
Името на Крайова е отбелязано за първи път писмено на надгробна плоча на Владислав І.
В края на 15 век Крайова е известен търговски център, а още в края на 14 век е назовавана във всички източници град.
Със засилването на властта на местните боляри (банове), Крайова става за сравнително кратък период един от най-важните политически центрове в страната, а владетелите й дори са имали правото да секат собствени монети.
През средновековието Крайова е била важен военно-стратегически център в борбата срещу Отоманската империя.
През 18 век Крайова изживява особено труден период. Крайовското болярство посреща с особена враждебност фанариотската власт над Влашко, назначавана от султана. Затова, след победата над турците през 1718 г., тук със задоволство приемат австрийското управление. Когато обаче през 1726 г. боляринът Георге Кантакузино (Gheorghe Cantacuzino) е свален от власт, болярите от Крайова започват действия срещу хабсбургската администрация. Започва и силно хайдушко движение, на което властта не може да се противопостави и на практика е принудена да изостави Олтения.
През 1735-1770 г. Крайова става столица на анархичен регион, без реална власт. През този период Крайовската власт на бановете вече не е институцията, която в миналото е съперничела на държавната власт в страната. През 1761 г. постоянната резиденция на бановете се мести в Букурещ.
Едва през 1770-1771 г. Крайова отново става столица на Влашко, тъй като за Букурещ воюват Русия и турците.
Икономиката и развитието на Крайова понасят силни щети през 18 век и началото на 19 век, заради съкрушителното земетресение през 1790 г., чумната епидемия през 1795 г., опустошителния пожар през 1796 г. и заради факта, че градът става арена на военни действия при атаките на Пазван-оглу паша от Видин през 1806 г.
Градът се възстановява едва след руско-турската война от 1828-1829 г., когато настъпва период на относително спокойствие за Влашко. През 1848 г. населението на града е около 20 000 души.
В края на 19 век Крайова има вече над 40 000 жители, малки фабрики и работилници за химическа продукция, селскостопански машини, тютюнопроизводство и др.
През 1913 г. при правителството на Титу Майореску (рум.: Titu Maiorescu) тук е подписан мирният договор, слагащ край на Балканската война, известен като "Крайовски мирен договор ".
През 1940 г. в Крайова се състои "Румънско-българска конференция", на която, на 7 септември 1940 г., се подписва т.н. Крайовска спогодба, с която Южна Добруджа се връща на България.
През '60-те години градът става силен промишлен център – развиват се машиностроенето, автомобилостроенето, самолетостроенето, химическата и хранителната промишленост, енергетиката.
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Известни личности
- Михай Витязул (Михай Смелия) – княз на Влашко (1593 - 1601 г.), на Трансилвания (1599 - 1600 г.), и Княжество Молдова 1600 г.
- Николае Титулеску (рум.: Nicolae Titulescu) (1882-1941 г., дипломат, председател на Лигата на Обeдинените нации (1930-1931 г.)
- Константин Брънкуш (рум.: Constantin Brâncusi) (1876-1957), румънски архитект;