Леда Милева
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леда Милева българска писателка |
|
Родена: | 5 февруари 1920 София, България |
---|---|
Леда Гео Милева е българска писателка и преводачка. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски. Тя е дъщеря на поета Гео Милев.
Леда Милева завършва Американския колеж в София (1938) и Институт за детски учителки (1940), като известно време учи и Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1938-1941). След Втората световна война работи като редактор в различни издателства и като главен редактор на списание „Пионерска самодейност“ (1952-1955). След това е заместник-директор (1966-1967) и директор (1967-1970) на Българската телевизия. От 1972 до 1978 е постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж.
Леда Милева е председател на Съюза на преводачите в България (1979-1989) и народен представител в VIII и IX Народно събрание и в VII Велико Народно събрание.
[редактиране] Библиография
Леда Милева е издала повече от 30 книги със стихотворения, поеми и пиеси за деца, между които:
- „Заю на разходка“ (1946)
- „Няма време“ (1949)
- „Мустакатият Иванчо“ (1959)
- „Влакче през града“ (1960)
- „Пътечките на дъгата“ (1964)
- „Цветни приказки“ (1969, IV преработено издание 1999)
- „Когато куклите не спят“ (1973, пиеси)
- „Черно фламинго“ (1978)
- „Златоперко“ (1980, пиеси)
- „Как идва денят“ (1982)
- „Къде е хоботът на слона“ (1989)
- „Приказка за трите лисички“ (1998)
- „Карнавал в гората“ (2003, избрани стихове)
[редактиране] Източници
Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.