Ескимоси

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ескимосите са местните жители по крайбрежието на Арктика и суб-арктичните части на Северна Америка и североизточните покрайнини на Сибир. Площта, която ескимосите обитават се разпростира в 4 страни – САЩ, Канада, Русия и Гренландия. Ескимосите наброяват повече от 90 000 души. По-голямата част от тях живеят на юг от полярната окръжност, като приблизително 28 000 населяват Алеутските острови и Аляска, 17 000 Канада, 1 500 живеят в Сибир и 45 000 в Гренландия. Думата ескимос не е ескимоска дума. Тя означава „хора, които ядат сурово месо” и е изоползвана от алгонските инидианци от източна Канада за техните съседи, които носели животински кожи и били умели ловци. Думата започва да се употребява и от европейските изследователи и днес е масово използвана, дори и от ескимосите. Тяхната собствена дума за самите себе си е „инуит“, което означава „истински хора“ и понастоящем се използва в повечето езици по света.

Ескимосите населяват един от най-студените региони на света. Тяхната зема е основно тундра – ниско, равно поле без дървета, където земята остава постоянно замръзнала освен няколкото сантиметра от повърхността през краткия летен сезон. Въпреки че някои групи са установени край реките и разчитат на риболов, а други преследват стада от северни елени във вътрешните части, повечето ескимоси традиционно живеят основно като ловци на морски бозайници – тюлени, моржове и китове и структурата и характера на тяхната култура е ориентиран към морето.

Един от най-странните аспекти на традиционната ескимоска култура е нейната относителна хомогенност на територия по-голяма от 8000 км по протежение на Арктика. Основните институционални и психологически особености на културата – религиозни, социални и икономически са еднакви. Има някои различия в традиционната роднинска система. Езика е разделен на две главни диалектни групи (особено в западните райони)- инупик говорящи (от Гренландия до западна Аляска) и юпик говорящи (северозападна Аляска и Сибир).

Съдържание

[редактиране] Начин на живот

Способността на ескимосите да се адаптират към студа и суровите условия на околната среда се дължи на тяхната изобретателност, културни ценности и психологически особености. Те изработват различни съоражения и полезни устройства от всякакъв вид материал. Дрехи ушити от кожа, харпуни изработени от зъби или еленови рога, плъзгачи за шейни,добре известното иглу и снежни къщи, са все примери на местни приспособления изработени от наличните природни материали. В критични случаи като материал се използват и замразени късове месо.

[редактиране] Инуит означава човек

Днес със сигурност се знае, че най-ранното заселване на Северна Америка е тръгнало от Азия. Първите имигранти са дошли най-вероятно преди 12 000 години (възможно е и по-рано) през Беринговия проток, който по това време е бил земя. Те достигат до най-южните и централни територии и там развиват процъфтяваща култура, докато Северът остава ненаселен. Там първите признаци на инуитски културни етапи са от 3 хилядолетие сл.Хр. Инуитите се приспособяват към арктическия начин на живот по различен начин. По гористия западен бряг на залива Хъдсън те ловят елени карибу и никога не навлизат в морето. В други райони инуитите живеят от лов на китове и риболов. Въпреки че храната не е била много разнообразна и доста трудна за набавяне, инуитите успяват да преживеят в тези области хилядолетия наред. Днес в най-северната част на Канада живеят 26 000 инуити, които се разделят на 53 комуни. В последните десетилетия броят на инуитите бързо нараства. През 1999 те получават Нунавут – собствена, до голяма степен автономна територия. На езика на инуитите „Нунавут” означава „наша земя”, в която човек се връща към корените си. Отдавна вече модерната цивилизация е достигнала и канадска Антарктида, което не винаги е добре за живеещите тук хора.

[редактиране] Изкуство и култура

За инуитите се знае, че прекарват часове върху леда в очакване на морж, тюлен или каквото и да искат да ловят. И докато чакат от камък, кост, зъби или други материали се изработва образ на ловния обект. Изобразителната дейност традиционно е част от живота, дори негова основа. Затова изработващият тези творби се разбира не като творец, а като заклинател на обекти в характрно за дадена ситуация движение: тюлен или кит, изобразени мъртви, мечки с опънати вратове, диви гъски в полет или в езерото и други такива мотиви от този тип. Също и изкусното оформяне на фасадите при индианците хайда, тотемните стълбове, изработването на маски и предмети, всичко това няма много общо с творчеството, а е израз на светоусещане или история.

[редактиране] Установяване

Начина на установяване зависи от местообитанието на отделните групи, от годишния сезон и от възможностите, които предлага отделната област. В Гренландия и Аляска – най-източните области населявани от ескимоси - съществуват постоянни села от каменни къщи. По сибирските брегове има ескимоски села, в които къщите са изградени от плавей и пръст. В централните области няма такива установени общества, въпреки че отделни групи могат да се завръшат на едно и също място, удобно за ловуване и риболов, в продължение на години.

Във всички ескимоски области има годишен цикъл, през който групите прекарват зимата заедно в големи общества, а през лятото се разделят на по-малки, фамилни групи. Такова сезонно струпване и разделяне се наблюдава дори и в Гренландия и западна Аляска. През лятото ескимосите напускат своите постоянни общности и живеят в палатки от животинска кожа, на места подходящи за лов на тюлени, за риболов или за събиране на птици, яйца и растения. Иглутата (на ескимоски иглу означава дом) се правят от сняг и се използват само през зимата, когато села от такива структури се изграждат върху твърдия океански лед на централна Арктика за да се улесни лова на тюлени през дупките в снега. Подобни жилища са използват и като временни постройки в Гренландия и в части от Канада и Аляска.

[редактиране] Нунавут – автономия за инуитите

Годината 1999 е ключово постижение в стремежа на канадското коренно население към повече самостоятелност. На 1. април тази година с Нунавут възниква автономна територия под управлението изключително на инуити. Географията на Нунавут е впечатляваща. Става въпрос за ареал от 2 млн. кв. км., от тях около 350 000 кв. км. земя. Населението на Нунавут наброява 28000 жители, от които 75 процента са инуити. Нунавут обхваща източната част на арктическа Канада, където неселението до преди няколко десетилетия живееше в иглута на икономическото ниво на ловци и събирачи. Това драстично се е променило. Столицата Иквалуит разполага с най-модерна инфраструктура. Дори и най-малкото селище на Нунавут днес има училище, достига се от радио и телевизия и в във връзка с останалия свят чрез модерни комуникационни системи. За икономическа основа служат многобройни природни богатства. Територията разполага с редица собствени министерства и институции, които се ръководят от инуити. Но животът в Нунавут не е много евтин: литър мляко струва три долара, един хляб – също. Без помощта на далечна Отава не става, все още не става. Населението е сигурно, че може да гради бъдещето си на собствена отговорност и да направи Нунавут важен фактор в канадската икономика.

[редактиране] Прехрана

Традиционната ескимоска прехрана е тясно свързана с годишния цикъл на смяна на сезоните, най-важната особеност на които е наличието или отсъствието на твърд лед в морето. През лятото, когата няма лед, малките семейни групи пътуват към своите лагери с лодки. През късната пролет и през лятото те ловуват мигриращите на север стада от северен американски елен, като ги убиват при пресичането на реките или като създават специални капани. Когато рибите се движат обратно на течението за да хвърлят хайвера си ескимосите ги улавят в мрежи или ги пронизват с харпуни. Когато наближи есента, ескимосите отново започват да се събират в общества, където лова на тюлени и птици са основните им дейности.