Латински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Латински език
Говори се в:
Район
Общ брой говорещи:
Класификация Индоевропейски

 Италийски
  Латински

Официално положение
Официален език на: Ватикана
Контролиран от: ---
Кодове на езика
ISO 639-1 la
ISO 639-2 lat
ISO/DIS 639-3 LTN


Латинският език (Lingua Latina) е индоевропейски език, използван в Древен Рим. След разпадането на империята дълго време се използва за международен език (Lingua Franca), както и в богослужението на католическата църква. В съвременността се използва за образуване на научни термини и е основа на терминологията в медицината и таксономията.

Съдържание

[редактиране] История

Латинският първоначално е говорен в областта около Рим, наречена Лациум. Впоследствие придобова голямо значение като официалния език на Римската империя. Всички романски езици произлизат от латинския и много думи от латински произход се използват в други съвременни езици. В Западна Европа латинският запазва статуса си на лингва франка повече от хиляда години, докато не бива изместен от френския през XVIII век и английския в края на XX век. До днес църковният латински остава официалният език на Римокатолическата църква, което го прави и официалния държавен език на Ватикана. Латинският (заедно с гръцкия) още се използва за наименованията в научната класификация на биологичните видове.

[редактиране] Граматика

Латинският е синтетичен език: приставки се добавят към фиксирани корени за изразяване на род, число и падеж на прилагателните, съществителните и местоименията, което се нарича скланяне; а също и за изразяване на лице, число, време, залог, наклонение и "аспект" (свършен/несвършен вид) на глаголите, което се нарича спрягане. В латинския има пет именни склонения и четири глаголни спрежения.

Шестте падежа на съществителните имена са:

  1. именителен (nominativus)
  2. родителен (genitivus)
  3. дателен (dativus)
  4. винителен (accusativus)
  5. обстоятелствен (ablativus)
  6. звателен (vocativus)

Освен това някои съществителни имат и местен (локативен) падеж, използван за изразяване на място (обикновено изразявано чрез аблатив и употребата на предлог, например in - в), но тази особеност на индоевропейската езикова група е оцеляла у латинския само при имената на езера, градове и няколко подобни думи, включително думите къща, земя и околност.

[редактиране] Речник

[редактиране] Популярни фрази

  • Divide et impera! - Разделяй и владей!
  • Vox unius, vox nullius, vox populi, vox Dei. - Гласът на едного е глас на никого, глас народен, глас Божи.
  • Veni, vidi, vici! - Дойдох, видях, победих! (Юлий Цезар)
  • Canes latrant, caravanna attamen it! - Кучетата си лаят, керванът си върви!
  • Аb alio еxspectes, alteri quod feceris. - Очаквай от другия товa, което му направиш.
  • Graeca sunt non leguntur. - Гръцките букви не се четат.
  • Oderint, dum metuant. - Нека мразят, стига само да се страхуват.
  • Nullus dies sine linea. - Нито ден без следа.
  • In vino veritas. - Във виното е истината.
  • Vae victis! - Горко на победените!
  • Verba volant, scripta manet. - Думите отлитат, написаните неща остават.
  • Hodie mihi, cras tibi! - Днес на мен, утре на теб!
  • Memento mori! - Помни, че си смъртен!
  • Memento mei, memini tui! - Ти ще помниш мен, аз ще помня теб! (надпис върху античен пръстен)
  • Ave, Caesar! Мorituri te salutant! - Здравей, Цезар! Тези, които ще умрат, те поздравяват! (поздравът на гладиаторите към римския император)
  • Vanitas vanitatum et omnia vanitas! - Суета на суетите, всичко е суета! (Библията, Стар завет, Книга на Еклисиаст)
  • Si vales bene est, ego valeo. (s.v.b.e.e.v.) - Ако си здрав(а) е добре, аз съм здрав(а). (стандартен текст, който се изписва в началото на писмото в Древен Рим)
  • Pacta sunt servanda! - Договорите трябва да се спазват! (един от принципите в международното право записан в Устава на ООН)
  • Si tacuisses, philosophus mansisses. - Ако беше мълчал, щеше да останеш философ.
  • Si quid in te peccavi, ignosce. - Ако съм сгрешил нещо спрямо тебе, извинявай.
  • Qui vere severit, autumno metet. - Който е сял напролет, ще жъне наесен.
  • Dum docemus, discimus. - Докато обучаваме, се учим.
  • Ut sentio, ita dico. - Както чувствам, така говоря.
  • Nemo nostrum idem est in senectute, qui fuit iuvenis. - Никой от нас не е същият на старини, какъвто е бил на младини.
  • Ut desint vires, tamen est laudanda voluntas. - Ако и да липсват сили, трябва да се похвали намерението.
  • Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua. - Никой не обича родината си, защото е голяма, а защото е негова.
  • Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam. - Надявам се така да умра, че мъртъв да не се червя. (Сенека)
  • Nullus dolor est, quem non longinquitas temporis minuat. - Няма такава болка, която да не намалява с течение на времето.
  • Multi sunt in bello cervi, in pace leones. - Мнозина по време на война са елени, а по време на мир - лъвове.
  • Clavus clavo pellitur. - Клин клин избива.
  • Melior est canis vivus leone mortuo. - По-добре живо куче отколкото мъртъв лъв.
  • Os umerosque deo similis. - В лице и плещи подобен на Бог.
  • Error a culpa vacat. - Грешката е свободна от вина.
  • Nemo vitiis liber est. - Никой не е свободен от пороци.
  • Loquacitas raro caret mendacio. - Бъбривостта рядко е лишена от лъжа.
  • Eloquentia principibus maximo ornamento est. - Красноречието е най-голямото украшение на предводителите.
  • Lupus non mordet lupum. - Вълк вълка не хапе.
  • Homines caecos reddit cupiditas. - Страстта прави хората слепи.
  • Parvi sunt foris arma, nisi est consilium domi. - Малко струва оръжието навън, ако няма разбирателство вкъщи.
  • Nihil est morti tam simile quam somnus. - Нищо не е така подобно на смъртта като съня.
  • Nocet bonis, qui malis parcit. - Вреди на добрите, който щади лошите.
  • Qui ceteris deus sibi certe homo est. - Който за другите е бог, за себе си положително е човек.
  • Patria amanda est nobis. - Родината трябва да бъде обичана от нас.
  • Barbarus hic ego sum, quia non intelligor ulli. - Варваринът тук съм аз, защото никой не ме разбира. (Овидий)
  • Nemo nostrum non peccat; homines sumus. - Никой от нас не е безгрешен, хора сме.
  • Nemo felicitatis suae obliviscitur. - Никой не забравя своето щастие.
  • Historia est magistra vitae. - Историята е учителка на живота.
  • Facile dictu, difficile factu. - Лесно за казване, трудно за правене.
  • Scribere scribendo, dicendo dicere discis. - Учим се да пишем с писане, а да говорим с говорене.
  • Scio, me nihil scire. - Знам, че нищо не знам.
  • Legem brevem esse oportet. - Законът трябва да бъде кратък. (Сенека)
  • Vivere est militare. - Да живееш значи да воюваш. (Сенека)
  • Homo ad duas res ad intelligendum et ad agendum natus est. - Човек е роден за две неща - да мисли и да действа.
  • Crescente pecunia, crescit avaritia. - Когато расте богатството, расте и алчността.
  • Etiam sanato vulnere, cicatrix manet. - Дори и след като е излекувана раната, остава белег.
  • Iniuriam, qui facturus est, iam facit. - Извършва вече закононарушение, който има намерение да го извърши.
  • Delenda est Carthago! - Картаген трябва да бъде разрушен!
  • De gustibus non est disputandum. - За вкусовете не трябва да се спори.
  • Deliberandum est saepe, statuendum est semel. - Трябва да се обсъжда често, да се решава веднъж.
  • Amantes amentes. - Влюбените са лишени от разум.
  • Sero venientibus ossa. - За късно идващите остават кокалите. (латинска поговорка)
  • Alea iacta est. - Жребият е хвърлен.
  • Amicos amamus, a quibus amamur. - Обичаме причтелите, от които сме обичани.
  • Cuius regio, eius religio. - Чиято е земята, негова е религията. (принцип на Аугсбургския мир)
  • Suum cuique. - Всекиму своето. (положение в римското право)
  • Qui pro quo. - Един вместо друг. (значението на израза е "бъркотия")
  • Sapiens omnia sua, secum portat. - Мъдрецът носи всичко свое със себе си.
  • Do, ut des. - Давам, за да ми дадеш. (формула от римското право)
  • Vivamus... atque amemus. - Да живеем... и да се обичаме.
  • Di te ament. - Боговете да те закрилят.
  • Audiatur et altera pars. - Да се изслуша и другата страна. (стара юридическа формула)
  • Ne sit summum malum dolor, malum certe est. - Болката може и да не е най-голямото зло, но със сигурност е зло.

[редактиране] Литература

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

Речници:

Други: