Георги Вазов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Вазов български военачалник |
|
Роден: | 5 януари 1860 Сопот, днес България |
---|---|
Починал: | 13 август 1934 София, България |
Георги Минчов Вазов е български военен деец, генерал-лейтенант. Брат на писателя Иван Вазов, на генерал-лейтенант Владимир Вазов и на политика Борис Вазов. През 1880 г. завършва пехотно, а през 1883 г. и инженерно военно училище. Взема участие в Сръбско-българската война от 1885 г. През 1886 г. участва в детронацията на Александър Батенберг, а след контрапреврата емигрира за около 10 години в Русия.
Връща се в България, за да вземе участие в Балканската война от 1912–1913 г., както и в Междусъюзническата от 1913 г. През Балканската война командва Източния сектор и пробива отбраната на Одринската крепост през март 1913 г. Назначен е за министър на войната в две правителства - в това на Стоян Данев от 28 юни до 4 юли 1913 и в правителството на Васил Радославов 4 юли до 22 август 1913 [1]. Подава оставката си заради политически различия.
Ген. Георги Вазов е автор и на десетки статии в областта на военното дело, както и на увлекателен мемоар "В пустините на Средна Азия" от времето когато изпълнявал за Русия военни мисии в Задкаспийския край.