Димитър Тончев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Тончев български политик |
|
Роден: | 26 октомври 1859 Калофер, днес България |
---|---|
Починал: | 20 февруари 1937 София, България |
Димитър Тончев - български политик и държавник, е роден е на 26 октомври 1859 г. в Калофер.
Учи в Николаевското реално училище в Русия, след което завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса.
През 1883 г. се завръща в България и работи като съдебен магистрат в Източна Румелия. Привърженик е на Либералната партия. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. е съмишленик на каравелисткото течение от старата Либерална партия, а от лятото на 1886 г., след извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг, минава към течението, оглавено от Стефан Стамболов.
През 1904 г. сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до 1920 г.
Димитър Тончев заема множество отговорни държавни постове:
- министър на правосъдието (16-26 август 1886 г. и 12 декември 1888 г. – 20 септември 1891 г.),
- министър на търговията и земеделието (19 май – 2 октомври 1894 г.),
- министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (18 януари 1899 г. – 27 ноември 1900 г.),
- министър на външните работи и изповеданията (27 ноември 1900 г. – 12 януари 1901 г.),
- министър на финансите в коалиционния кабинет на д-р Васил Радославов (4 юли 1913 г. до 21 юни 1918 г.).
Избиран е многократно и за депутат в Народното събрание. Наред със заеманите министерски постове е бил:
- подпредседател на IV Обикновено народно събрание (1884 – 1886 г.),
- председател на III Велико народно събрание (22 април – 3 август 1898 г.),
- председател на V Обикновено народно събрание (15 октомври 1887 г.- 12 декември 1888 г.).
Като юрист пише трудове с правна проблематика: "Закон за задълженията и договорите" (1896 г.), "Коментар върху закона за наследството" (1898 г.). Изявява се и като журналист. Сътрудничи на редица периодични издания, основател и редактор на в. "Пловдив" (1886-1907 г.) и пр.
През 1903 г. е съден и осъден за злоупотреби от Държавен съд заедно с други министри от кабинета на Т. Иванчов (октомври 1899 г. - ноември 1900 г.), но е амнистиран от Народното събрание след поемането на управлението от втория стамболовистки режим (май 1903 г. - януари 1908 г.).
През ноември 1919 г. е арестуван, съден и осъден с другите министри от кабинета на д-р В. Радославов като един от главните виновници за въвличането на България в Първата световна война и за последвалата втора национална катастрофа. В затвора е до 1928 г., когато е амнистиран. Пуснат на свобода, прави опит да се намеси в дейността на Националлибералната партия, но е париран от нейните водачи, след което се оттегля от активна политическа дейност.
Умира на 20 февруари 1937 г. в София.