Букурещки договор (1918)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Букурещки договор.
Букурещкият договор е мирен договор сключен на 7 май 1918 г. между Централните сили - Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България от една страна и Румъния от друга, с който се оформя излизането на Румъния от Първата световна война.
Съдържание |
[редактиране] Предварителни преговори
Разгромът на румънските войски и окупацията на по-голямата част от румънската територия от австро-унгарски и български части принуждават правителството на Братияну въпреки договора с държавите от Антантата за несключване на сепаративен мир да иска от Централните сили примирие, сключено през декември 1917 г. във Фокшани.
След примирието между четирите държави от Централните сили започват тежки преговори за бъдещия мирен договор. Германия иска оставането на Северна Добруджа в Румъния, превръщането на Кюстенджа в свободно пристанище с германско управление и е против значително разширяване на Австро-Унгария за сметка на Румъния. Австро-Унгария е готова да даде цяла Добруджа на България и иска големи териториални придобивки. Спорове между двете водещи държави в Централните сили предизвиква и румънската династия - Германия иска свалянето й, а Австро-Унгария запазването й като препятствие пред установяването в Румъния на тотално германско влияние. Османската империя смята, че в Северна Добруджа живее голямо турско малцинство и иска при евентуална анексия на областта от страна на България териториални компенсации в Тракия.
[редактиране] Буфтейски прелиминарен мирен договор
На 5 март/18 март в Буфтея е подписан прелиминарният Буфтейски мирен договор, с който Румъния се отказва от цяла Добруджа в полза на Централните сили (член 1), приема принципно една бъдеща поправка на границата с Австро-Унгария в Карпатите (член 3) и се задължава веднага да демобилизира поне 8 дивизии (член 5) и да изтегли войските си от австро-унгарска територия (член 6).
[редактиране] Клаузи на Букурещкия мирен договор
След дълги преговори Централните сили постигат компромис помежду си и е сключен Букурещкият мир, съгласно който Румъния отстъпва карпатските проходи на Австро-Унгария, Южна Добруджа е върната на България с допълнителна поправка на границата на север, както е заложено в Тайната българо-германска спогодба, а Северна Добруджа, по настояване на Османската империя е предадена като кондоминиум на четирите държави съюзнички. Румъния отдава петролните си кладенци на Германия за експлоатация от 90 години.
Договорът е неуспех за България, която се стреми към анексия и на Северна Добруджа и сключването му разклаща позициите на правителството на Васил Радославов в София.
Букурещкият мир формално е отменен от Версайския мирен договор.