Даки

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Даките са били тракийски народ с келтски влияния и са обитавали в продължение на няколко столетия области в днешна Румъния.

Дакия при управлението на Буребиста
Дакия при управлението на Буребиста

Римският император Траян превзема региона и той става римска провинция (Дакия). Провинцията е заемала обаче около една четвърт от територията на днешна Румъния, като е включвала долината на Панония – части от днешни Сърбия и Унгария, както и малки части от днешни Словакия, Молдова и България.

Някои историци извеждат историята на Румъния от т.н. дако-румънци. Невъзможно е обаче да се установи непрекъснато обитаване на територията на днешна Румъния от даките. Към 7 век територията е населена от славяни, които частично са предци както на днешните българи, така и на румънците.

[редактиране] История

  • Около 50 пр.н.е. при крал Буребиста възниква първата държава на даките, чийто център е днешна Трансилвания. На запад държавата достига до Моравия, където побеждава няколко келтски племена, а на изток – до Черно море и до днешна Украйна. На юг кралството на даките включвало и племена на тракийски гети, които се били заселили по тези места от около 500 пр.н.е.. През 44 пр.н.е. Буребиста е убит и държавата му се разпада.
  • През 29 пр.н.е. даките са съюзници на Марк Антоний срещу Октавиан – по-късно император Август. Няколко столетия по-късно обаче, през
  • 85 г. даките нахлуват в римската провинция Мизия (разположена сега на територията на днешни Румъния и България. При това римските войски са отхвърлени чак до река Рейн.
  • Създадена е столицата на даките - Сармизеджетуза – някъде между днешен Банат и Трансилвания (?).
  • Римският император Траян побеждава краля на даките Дечебал през 102 и 106 г., при което Дакия става римска провинция (от 107 до 276 г.). Скоро след като е пленен, крал Дечебал се самоубива.

Асимилирането на даките от римляните създава румънския народ. Днешният румънски език, въпреки че е повлиян от славянските езици, принадлежи на романската езикова група и е близък до италианския и в по-малка степен до испанския и френския.