Бончо Василев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бончо Василев български военен и революционер |
|
Роден: | 17 октомври1872 Етрополе, днес България |
---|---|
Починал: | 4 февруари 1937 Берковица, България |
Капитан Бончо Боцев Василев е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
[редактиране] Биография
Бончо Василев е роден Етрополе на 17 октомври 1872 г. През 1892 г. завършва Школата за подофицери и постъпва на служба в Българската армия и служи в 17-ти Доростолски полк. Член е на Тайните Македоно-Одрински подофицерски братства. Стига до чин фелдфебел.
След Илинденското въстание сръбската въоръжена пропаганда във Вардарска Македония се засилва. Задграничното представителство на ВМОРО решава да изпрати като войводи в Македония опитни дейци с военно образование, за да се справят с новата опасност надвиснала над българското население.
През 1904 г. Бончо Василев е определен за войвода на чета, която трябва да действа в Преспанско и Охридско. В края на годината се завръща в България и е натоварен да подготви нова чета, която да ръководи в Македония. Четата е предназначена да отиде на помощ в Костурския район, където гръцките държавни чети преследват и унищожават по-известните българи и дейци на ВМОРО.
Четата на Бончо Василев в състав от 15 души, предимно четници от Костурско, влиза в Македония през Кюстендилския пункт на ВМОРО на 11 април 1905 г. и се отправя за Костурския район.
В началото на декември Бончо Василев е ранен и по таен канал се завръща в България на 21 декември 1905 г.
Отново постъпва на военна служба и завършва Школата за запасни офицери, след което е произведен в офицерски чин. Участва във войните за национално обединение 1912-1913 и 1915-1918 г. и за проявена храброст е произведен в чин капитан.
След 1919 г. се оттегля от армията и се установява да живее в гр. Берковица, където умира на 4 февруари 1937 г.