Атеизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атеизмът представлява убедеността, че нито едно божество не съществува. Терминът 'атеизъм' (френски: athéisme, от athée, което означава атеист, от гръцки Αθεος, атеос, което означава безбожен: а-, без; + Θεός, теос, значещо бог; думата има индоевропейски корени) се образува от гръцката представка α- (а-), която значи „без“ или „не“ и дошлата от гръцки дума теизм (от Θεϊσμός, теисмос), което значи вяра в някой бог. Следователно буквалният превод на термина 'атеизъм' е „без вяра в който и да е бог“.

Атеизмът отрича съществуването не само на личен бог или богове, но и наличността на други „свръхестествени“ реалности от всякакъв вид, които нямат своето обективно основание в материята и не се подчиняват на законите на природата в тяхното взаимодействие. С това атеизмът се обявява не само против религиите в техния класически вид, но и против всички форми на пантеизъм, спиритуализъм, идеализъм и др., включително против вярата в „чудеса“.

Атеизмът се разграничава от агностицизма главно по това, че определя реалността като съвкупност от съществуващи независимо и вън от съзнанието действителни обекти и я окачествява като достъпна (сега или в бъдеще, тъй като познанието е развитие) за опознаване и разбиране от човешкия разум.

За атеизма моралът се корени не в предписанията на божества, а в самата съвкупност от междуличностни отношения в обществото, и затова се развива и променя заедно с него. Според атеизма такава етика, основана на свободен и рационален избор е едновременно по-устойчива и по-гъвкава и адаптивна от религиозния принцип на „моркова и тоягата“ (посмъртно „въздаяние“).

Заедно с отричането на „безсмъртната душа“ атеизмът не признава и личното безсмъртие. За него битието на отделния човек е само миг от потока на битието на цялото човечество, устремен към бъдещето.

[редактиране] Външни препратки