Българска академия на науките
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българската академия на науките (БАН) е името на националната автономна организация за научни изследвания в България. Основана е като Българско книжовно дружество (БКД) в гр. Браила през 1869 г. На 13 февруари 1911 г. се преименува в БАН.
Действителните членове на академията се наричат академици. Предшестващото звание, давано на дописните членове на БАН, е член-кореспондент.
Към 2006 г. БАН включва 86 научни института и централна администрация с общ брой на служителите около 8 400 души.
В чест на Българската академия на науките е наречен връх Академия и местността Лагер Академия на остров Ливингстън, Антарктика.
Съдържание |
[редактиране] Председатели
- Марин Дринов (1869-1882; 1884-1894)
- Васил Стоянов (1882-1884)
- Васил Друмев (1898)
- Иван Евстратиев Гешов (1898-1924)
- Любомир Милетич (1926-1937)
- Богдан Филов (1937-1944)
- Димитър Михалчев (1944-1947)
- Тодор Павлов (1947-1962; поч. предс. до май 1977)
- Любомир Кръстанов (1962-1968)
- Ангел Балевски (1968-1988; след което е поч. предс.)
- Благовест Сендов (1988-1991)
- Йордан Малиновски (1991-1996)
- Иван Юхновски (от 1996 - )
[редактиране] Критични становища
Според бюджета на БАН за 2003 година тя се финансира с 20 милиона лева собствени приходи и 65,1 милиона лева субсидии от държавния бюджет. (За сравнение, подобна е общата субсидия за Софийския, Техническия и Медицинския университет, в които учат около 38 хиляди студенти.) В същото време, според анализатори като Методи Методиев, ефективността на организацията е изключително ниска.[1]
[редактиране] Бележки
- ↑ Методиев, Методи (2006). „БАН - 137 години стигат“. Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика.