Ивайло (цар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ивайло
български цар
Роден: ?
Починал: 1280

Ивайло е български цар в периода 1277-1279 г.

Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата Лахана произлиза от гръцкото λαχανον, което означава зеленчук или зеле, в някои случаи кисело зеле. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг - Кордокувас, който произлиза от думата бърдоква - маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: "само с хляб и диви зеленчуци" (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една приписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г. За произхода на Ивайло има предположение, че е бил от най-бедните слоеве на населението - според някои източници бил свинар. Но според някои нови източници [1] - той е болярин (Божидар Димитров).

Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70- те години на ХIII век. довели българското население до отчаяние. Цар Константин Тих Асен (1257-1277) бил неспособен да защити държавата и поданниците си. Ивайло успял да оглави народното недоволство и да стане водач на бунт. Селската война започва през пролетта на 1277 г. През лятото на същата година Ивайло трябвало да се изправи и срещу татарите. Той успял да разгроми няколко татарски дружини, което му донесло още по-голяма популярност. За кратко време прочистил страната от татарските банди. Все повече области преминавали на негова страна и го признавали за цар. В края на 1277 г. се състояла битката между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска била напълно разгромена, а самият цар бил посечен от Ивайло.

Византийският император Михаил VIII Палеолог видял възможност да се възползва от положението в България. Той желаел българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние. Решил да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256-1257), когото провъзгласили за цар Иван Асен III и оженили за императорската дъщеря. Когато царица Мария научила за това, тя взела решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влязъл в Търново и през пролетта на 1278 г. станал български цар. Сега той трябвало да воюва на два фронта - срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържал победи срещу ромейските войски на юг (лятото и есента на 1278 г.). После потеглил против татарите, но бил принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължила 3 месеца, а в Търново плъзнал слух, че Ивайло е загинал. Болярите побързали да отворят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (в началото на 1279 г.). Неочаквано обаче Ивайло се появил пред Търново. В отговор на това в България навлязла 10-хилядна византийска армия. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлетял върху ромейския стан край Девня. Ромеите били почти напълно избити. Иван Асен III избягал от столицата, а болярите избрали за цар деспот Георги I Тертер (1280-1292).

Войните обаче продължили прекалено дълго и селяните взели да напускат Ивайло. Изправен пред три противника, Ивайло отишъл при един от тях - татарския хан Ногай с молба за помощ. В стана на хана дошъл и Иван Асен III - той също търсел съдействие. Отначало Ногай протакал нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядал да посекат Ивайло.

Ивайло оставил дълбоки следи в народното съзнание, името му се превърнало в легенда. По-късно с него си послужили двама "Лъжеивайловци", които вдигнали населението в Тракия и дори в Мала Азия против настъпващите османски турци.

[редактиране] Външни препратки


Български владетели

Стара Велика България (632 - 681 г.)

Ханове (канове): Кубрат | Батбаян

Първа българска държава (империя) (681 - 1018 г.)

Ханове (канове): Аспарух | КуберМакедония) Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян

Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате)

Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II

Втора българска държава (империя) (1186 - 1396 г.)

Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир

Трета българска държава (след 1878 г.)

Княз: Александър Батенберг

Царе: Фердинанд | Борис III | Симеон II

На други езици