Костенец (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.
Костенец (село) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Софийска |
Община: | Костенец |
Население: | 4 201 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 689 м |
Пощ. код: | 2042 |
Тел. код: | 07144 |
Геогр. положение: | 42° 16' сев. ш. 23° 49' изт. д. |
МПС код: | СО |
Кмет или наместник | |
Дарина Бирова (незав.) |
Костенец е село в Югозападна България. То се намира в Община Костенец, Софийска област. С население от над 4000 души с. Костенец е едно от най-големите села в България.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Костенец се намира в подножието на Рила, на 63 километра югоизточно от София, на около 6 км южно от град Костенец и 35 км източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 м в северната до 725 м в южната част. Непосредствената близост до паневропейският коридор номер 8, железопътната линия София - Пловдив, както и автомагистрала Тракия са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73°C и дебит около 12 литра за секунда. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.
[редактиране] История
Предполага се, че местонстта първоначално е заселена от тракийското племе "беси" около 2 века преди новата ера. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените архиологически проучвания на хълма "Горна черква" на запад от селото са намерени останки от стара крепост и са разкрити очертания на старинна християнска базилика от 5 в. Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети. Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепоста Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдаръмен път от курорта "Вили Костенец" водещ към Помоченица за който не е установено кога е бил построен. На около 13км. от село Костенец на 17 август 986г е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. И до ден днешен местното население нарича мястото на битката Царево падало.
[редактиране] Културни и природни забележителности
На около 3 километра южно от село Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в “Какво пее планината” и “Костенец – пътни бележки”.
[редактиране] Редовни събития
Редовно събитие е голямият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността "Кръстите". По стара легенда там били покръстени костенчани. За Костенец се пише в "Черноризец храбър"