Австро-турски войни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войни между Австрия /понякога в съюз Полша, Венеция или Русия/ и Османската империя за северната част на Балканския полуостров и Унгария. Водят се през: 1532-1533, 1540-1547, 1551-1562, 1566-1568, 1592-1606, 1660-1664, 1683-1699, 1716-1718, 1737-1739, 1788-1790. Първоначално се водят, тъй като турците целят завладяването на тези земи, но след време Австрия се стреми да завладее тези земи. След разгрома на турците при Виена /12 септември 1683 година/ агресията на османците е спряна и така е сложено началото на отстъплението и от Централна Европа. Това предизвиква бунтове сред поробените народи. В България избухват Първо търновско въстание /1598/, Второ търновско въстание /1686/, Чипровско въстание /1688/. Но надеждите на българите за освобождение не се осъществяват.