Богомил Гюзел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Богомил Гюзел писател от Република Македония |
|
Роден: | 1939 Чачак, днес Сърбия |
---|---|
Богомил Гюзел (на македонски литературен език Богомил Ѓузел) e преводач, поет, есеист, писател и драматург от Република Македония.
[редактиране] Биография
Богомил Гюзел е син на българския революционер, деец на ММТРО Димитър Гюзелов. Роден е в 1939 година в Чачак, Сърбия, където баща му е гимназиален учител, тъй като след излизането от сръбския затвор му е забранено да живее в Македония. След освобождаването на Македония през 1941 година заедно със семейството си Богомил се завръща в Скопие, където баща му става директор на Радио Скопие. След изтеглянето на българските войски от Вардарска Македония през 1944 година баща му е убит от македонистката комунистическа власт като „национален предател“.
Богомил Гюзел завършва англицистика в Скопския университет „Свети Свети Кирил и Методий“. Работил е в македонската телевизия и е секретар на Пен центъра в Социалистическа Република Македония (1963-1964). Между 1964 и 1965 година продължава образованието си в Единбургския университет, а после работи като драматург в Скопския Драматичен театър (1966-1971) и като програмен директор на фестивала Стружки вечери на поезията (1971 - 1973). От 1976 година е библиограф в Народната библиотека на Република Македония „Свети Климент Охридски“. От 1985 до 1999 година отново е драматург в Скопския Драматичен театър. От 1999 до 2003 е директор на Стружките вечери на поезията. Гюзел е пръв председател на дружеството на Незивисимите писатели на Македония от 1994, на чийто двумесечника за литература и култура „Наше писмо“ е главен редактор от основаването му.
[редактиране] Литературно творчество
Богомил Гюзел издава в Република Македония и в чужбина многобройни стихосбирки, проза и драми. Гюзел превежда от английски класически автори като Т. С. Елиът, Емили Дикинсън, Шекспир, Бърнард Шоу, Сам Шепърд, Ръдиард Киплинг. Той е един от съставителите на "Антология на съвременната американска поезия" (1977).
Като поет Богомил Гюзел е определян като част от постмодернистичното течение в литературата на бивша Югославия. В своите поетични и прозаически произведения той отделя специално внимание на миналото, преди всичко на езическия период от развитието на Балканите и интерпретацията на митологичното наследство. Според някои от изследователите на неговото творчество един от емблематичните му стихове е "Главата ми прска под тежината на вековите" (Главата ми се пръска под тежестта на вековете)[1].
Поезия:
- Медовина, 1962
- Алхемиска ружа, 1963 (Алхимична ружа)
- Мироносници, 1965
- Одисеј во пеколот, 1969 (Одисей в пъклото)
- Бунар во времето, 1972 (Бунар във времето)
- Тркало на годината, 1977 (Търкало на годината)
- Стварноста е сè, 1980 (Действителността е всичко)
- Опсада, 1981 - (Обсада)
- Празен простор, 1982
- Мрак и млеко, 1986 (Мрак и мляко)
- Рушејќи го ѕидот, 1989 (Рушейки го зида)
- Одбрани песни, 1991 (Отбрани песни)
- Гол живот, 1994
- Хаос, 1998
- Она, 2000 (Тя)
- Одбрана поезија (1962-2002), 2002 (Отбрана поезия)
Есета:
- Историјата како маштеа, 1969 (Историята като мащеха)
Проза:
- Куќа цел свет, 1975 (Къща цял свят) - пътеписи
- Митостории (три драми), 1982
- Легенди, 1984
[редактиране] Бележки
- ↑ Друговац, Миодраг. Историjа на македонската книжевност ХХ век, Скопjе 1990, с. 553-560