Константа на Планк

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константа на Планк — основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.

h=6,626\ 069\ 3(11)\times10^{-34} Дж\cdotc.

често се използва и редуцираната константа на Планк:

\hbar\equiv\frac{h}{2\pi}=1,054\ 571\ 68(18)\times10^{-34} Дж\cdotc,

Константата на Планк свързва честотата ν и енергията на фотон:

E = h \nu = \hbar \omega

както и свързва импулса p на частица с дължината на вълната λ на нейната материална вълна (вълна на деБройл):

\lambda = \frac{h}{p}

Редуцираната константа на Планк се явява квант на момента на импулса и също така участва в неравенството, известно като Принцип на неопределеността (или съотношение на Хайзенберг):

\Delta x \Delta p \ge \begin{matrix}\frac{1}{2}\end{matrix} \hbar