Исмет Инюню

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Исмет Инюню
[[Картинка:
|200px|Исмет Инюню]]
Ред: Втори президент на Турция
Вицепрезидент: {{{вицепрезидент}}}
Срок на
мандата:
11 ноември 193814 май 1950
Предшестван от: Кемал Ататюрк
Сменен от: Селал Баяр
Дата
на раждане:
24 септември, 1884
Място
на раждане:
Измир
Дата
на смъртта:
25 декември, 1973
Място
на смъртта:
Анкара
Първа дама: {{{жена}}}
Политическа
партия:
{{{партия}}}

Мустафа Исмет Инюню(24 септември 1884-25 декември 1973)е бил турски войник,държавник и втори президент на Турция.

Той е роден в Измир от смесено турско-кюрдско семейство с произход от Малатия.Негов баща бил Хачи Решид Бей,член на Османската бюрокрация и изпитан магистрат,роден в Малатия,а негова майка била Чеврие Ханим,дъщеря на емигрант от България след Руско-турската освободителна война.Заради назначенията на бащата,семейството се премествало от един град в друг.Така Исмет Инюню направил първите си следвания в Сивас.Неговият син,Ердал Инюню,носител на медал Уигнър за математика и физика и бивш заместник министър-председател на Турция,както и бивш лидер на Социалдемократическата партия,Социалдемократическата популистка партия и почетен лидер на Социалдемократическата партия на хората.


[редактиране] Ранна военна кариера

Инюню завършва Военната академия през 1903г. и получава първата си военно назначение в Османската войска.Той се присъединява към Комитетът за обединение и прогрес.Той печели първите си военни победи потушавайки два големи бунта срещу мъчещата се Османска империя,първо в Румелия и после в Йемен,чийто лидер бил Яхия Мухамад Хамид ед-Дин.Исмет е служил като военен офицер по време на Балканската война на Османско-Българския фронт.По време на Първата световна война той служи като полковник на Османския източен фронт в Сирия и по-късно е назначен за командир на западните сили.Работи заедно с Кемал Ататюрк по време на назначението на Кавказкия фронт.


[редактиране] Войната за независимост

След Първата световна войнатой отива в Анатолия за да се присъедини към Турското националистическо движение и е назначен за главнокомандващ на Турската западна армия,позиция, която той запазва през цялата Турска война за независимост.Инюню бил произведен в чин генерал-бригадир след "Битката на Инюню" в която той побеждава гръцката армия в западна Анатолия.По време на Турската война за независимост той е член и на Турската национална асамблея в Анкара.

Той сменил кариерата си,когато бил назначен за началник-пълномощник на турската делегация за Лозанският договор и станал известен с решителността и упоритостта си в защитаването на турските интереси докато отстъпвал много малко на другите страни на преговорите,карайки мирната конференция да продължи по-дълго отколкото се очаква.