Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) е българска лява политическа партия, съществувала до 1919.

На конгрес в Русе през 1903 БРСДП се разделя на две по идеологически признак. Дясното крило на БРСДП, защитаващо реформистки позиции, се обособява в БРСДП(ш.с.), лявото, марксистко крило - в БРСДП(т.с.).

Наречена е партия на "тесните социалисти" в противополжност на "широките социалисти". Те от своя страна получават името си заради "широкото разбиране" на марксизма, "широка работа" сред множество слоеве на обществото и заради "широките критерии" за членство в партията си.

БРСДП(т.с.) от своя страна тълкува Маркс в буквален смисъл, съсредоточава работата си сред наемните индустриални работници и поставя високи критерии спрямо хората, които искат да й станат членове.

БРСДП(т.с.) възприема за свой орган вестник "Работнически вестник", а за научно-теоретична трибуна - списание "Ново време". Под ръководството на партията и в тясна връзка с нея се създават Общ работнически синдикален съюз(1904) и Съюз на работническата социалдемократическа младеж(1912).

Партията преживява още две разцепления - с прогресисти и анархосиндикалисти, съответно през 1905 и 1908. Въпреки това, влиянието й нараства неколкократно. През 1902 печели 2 депутатски места, а през 1914 - 12. През 1908 получава 2600 гласа на общинските избори, а през 1911 - 13000. През следващите партията печели местните избори в редица общини - Самоков, Сливен, Дупница, Плевен, Варна, Нова Загора. Привържениците на партията наричат управлението й на тези общини - общински комуни.

През 1912-1913 БРСДП(т.с.) се обявява против Балканската и Междусъюзническата война и издига идеята за Балканска федеративна република. Обявява се и срещу участието на България в Първата световна война, застава на позициите на Цимервалдската левица за това "да се превърне империалистическата война в гражданска". Народните представители от нея гласуват против вземането на военни кредити. В международен план се противопоставя на социалшовинистките позиции на Втория интернационал по въпроса за войната. Води активна антивоенна агитация сред българските войници, най-вече на Солунския фронт.

Приветства Октомврийската революция в Русия през 1917 и все повече се сближава с болшевиките и Ленин. Разгръща агитационна кампания в тяхна подкрепа. Не успява да придаде организиран характер на Войнишкото въстание и да го оглави, въпреки че по-късно го оценява като опит да се свалят монархията и властта на буржоазията.

"Тесните социалисти" имат съществени идеологически разлики с руските болшевики. Те не поставят въпроса скорошно вземане на властта посредством въстание, не приемат идеята за съюз със селячеството и не съгласни с диктатурата на пролеталиата като основна цел на революцията.

На своя XXII конгрес през 1919 партията се преименува в БКП(т.с.).