Арамейски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арамейски език
ארמית ,ܐܪܡܝܐ |
||
---|---|---|
Говори се в: | Армения, Азербайджан, Иран, Ирак, Израел, Грузия, Ливан, Русия, Сирия и Турция | |
Район | Навсякъде в Средния изток, Централна Азия, Европа, Северна Америка и Австралия | |
Общ брой говорещи: | 445 000 | |
Класификация | Афро-азиатски Семитски Западносемитски Централносемитски Северозападносемитски Арамейски |
|
Официално положение | ||
Официален език на: | --- | |
Контролиран от: | --- | |
Кодове на езика | ||
ISO 639-1 | няма | |
ISO 639-2 | arc | |
ISO/DIS 639-3 | различни:
aii — Асирийски нео-арамейски amw — Западен нео-арамейски bhn — Бохтански нео-арамейски bjf — Барзански еврейски нео-арамейски cld — Чалдеански нео-арамейски sam — Самаритански арамейски tmr — Еврейски вавилонски арамейски |
|
|
Арамейският език е семитски език с история от над 3 000 години. Той е езикът на администрацията в империите и език за почитане на боговете. Арамейският език е използван за написване на редица библейски книги, както е и езикът, на който е написан Талмуда. Смята се, че Исус Христос е говорил на арамейски език.
Арамейският език принадлежи на афро-азиатското езиково семейство. В това разнородно семейство той се причислява към семитското подсемейство. Арамейският е част от северозападната семитска група от езици, която включва също и канаанитския език (включително иврит).