Демонология
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Демонология е общото наименование на разнородни учения за демоните.
Задача на демонологията обикновено е изучаването на демоните, съставяне на подробната им класификация, каталогизирането им според йерархията им, описване на поведението им, практически препоръки по призоваването на демони, борба с тях, подчиняването им и контролиране на силите им.
Демонологията често е спътник на религиозните и мистични традиции. Официалните религии най-често се отнасят към демонологията твърдо отрицателно, но демонология е популярна в множество секти.
Демонологията често намира проявление във фолклора, художествената литература и митологията.
Демонологията може да се разглежда и като "наука" за психическите и парапсихическите сили.
Съдържание |
[редактиране] Произход и история
Думата демон произхожда от гръцки и означава “дух-пазител” или “ангел-хранител”. Счита се, че едва през Средновековието думата добива негативен характер, а на съществата, назовавани демони се приписват отрицателни качества.
[редактиране] Християнска демонология
В християнството, демоните (наричани също нечисти духове) са били някога ангели, които са служели на Господ. Князът на ангелите и техен предводител Сатаната се възпротивил на Бога, защото самият той се възгордял и пожелал да стане Бог. Бог трябвало да бъде свален, за да може Сатаната да се възкачи на трона му и да властва над вселената. Сатаната привлякъл на своя страна около една трета от ангелите за да му помогнат в осъществяването на плана му. Господ обаче се оказал по-силен и изхвърлил Сатаната и привържениците му от небесните ефирни и вечни селения, като ограничил властта на Сатаната единствено върху Земята. От тогава хората са посещавани от невидими, но не и “неосезаеми” демони, които ги мамят, подвеждат и застрашават (виж също Екзорцизъм. Счита се обаче, че тези “изпитания” се допускат от Господ, и могат да доведат или до изгубване на безсмъртната човешка душа или до спасението й, според свободната воля на човека.
Демоните се класифицират от демонологията според вредата, която нанасят и мястото им в йерархията на ада.
Едно от най-пълните съчинения на тази тема е Malleus Maleficarum на Хенрих Крамер, както и Demonolatry на Николай Реми.
В християнските демонологии се описват и способи за призоваване на демони и подчиняването им за целите на призоваващия. Често демоните се появяват и в сюжет, описващ войната им с ангелите.
За демоните се говори и в апокрифната библейска Книга на Енох.
[редактиране] Древноегипетски вярвания
Древните египтяни вярвали, че безброй демони изпълвали земята, въздуха и водата. Халдейците познавали не само свързаните със службата им към небесата духове, но и такива, чието поведение и действие били свързани с определени местности, както и огнени, светлинни, полски и други видове духове.
[редактиране] Персийска демонология
Персийците са имали напълно развита система и класификация за демоните: добрите са били подчинени на Ормузд, а злите – на Ариман
[редактиране] Ислямска демонология
В Исляма съществуват джинове – демонични, създадени от огъня същества, които редом с ангелите и дяволите играели важна роля в живота на хората. Демоните общували с хората. Често се явявали взели формата на черни кучета. Според легенди, Сюлейман (Соломон в християнството) накарал джиновете да му служат да му построят ненадминат дворец и да изпълняват всяко негово желание. Непокорните затварял в делви и запечатвал с пръстена си.
[редактиране] Демоните в индуизма и будизма
В индийската митология демоните също имат своето твърдо определено място. Те често са врагове на боговете. Според някои индийски схващания, демоните някога са били богове. Индийците вярват, че има различни видове демони – ракшаси, марути, дайтии и др., които често се явяват като животни – кучета, тигри или пък като особено грозни хора.
[редактиране] Демоните в Древна Гърция
Първоначално древните гърци са съзирали демони и духове (свръхестествени същества) във всички тревожни природни явления, включително шумът на листата на дърветата, пеенето на щурците и др., а по-късно започнали да преписват на духовете неразбираемите процеси като пресичането на млякото, бременността, стареенето и т.н. В древния Изток духовете са били част от световния ред, като са считани за причинители на болестите или смъртта. Гръцкият писател Хезиод (ок. 700 пр.н.е.) описва в творбата си “Теогония” различни видове и класове демони, които определя като същества, намиращи се на стълбицата между човека и боговете. Важна роля в демонологията изиграва и “неоплатонизма” (ок. 300 пр.н.е.), който представя целия политеизъм на гърците като вярвания в демони – низшите богове на природата, посредници между безпомощния човек и висшите богове.
[редактиране] Външни препратки
- Dictionary of the History of Ideas: Демонология
- Internet Sacred Text Archive
- Пълна енциклопедия на Еврейската демонология
- Теоретична и приложна демонология (Ефраим Пенделшванц)
- Християнска демонология
- Демони - лексикон
- английски сайт за демони
- Католическата църква за демоните