Берковица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За ледника в Антарктида, вижте Берковица (Антарктида).

Берковица е град в Северозападна България, намира се в Област Монтана и е трети по големина в областта след Монтана и Лом. Градът е административен център на община Берковица.

Берковица
Карта на България, градът е отбелязан

43° 14' N, 23° 8' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Монтана
Население: 16 803
Надм. височина: 371 м
Пощ. код: 3500
Тел. код: 0953
МПС код: М
Кмет
Милчо Доцов
Адрес на общината


Съдържание

[редактиране] География

Берковица се намира в планински район, или по-точно тя е разположена в подножието на северозападните дялове на Стара планина, близо до границата със Сърбия. Градът е отдалечен на 23 км от Монтана. да не са 180? и 80 км от София

Старинна и съвременна Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком. От връх Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковската река шуми в хладната долина. Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, Комовете, Здравченица, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия. Берковица е прикътана в югозападния край на едноименната котловина.

Градът е и най-близкият до връх Ком, на около 18 км по планински път от края на града. Асфалтирани и отлично са поддържани пътищата до хижа Ком и близкия до нея ски-влек, работещ през зимния сезон. Класикът на българската литератураИван Вазов, е прекарал там едни от най-продуктивните си години.

Жилищен блок в Берковица
Жилищен блок в Берковица

[редактиране] История

Първите сведения за историята на града датират от първото хилядолетие пр. н. е. По това време берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а в средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. В стратегическите височини около града траките изградили крепости. Те отглеждали пшеница и овце, обработват желязо и добивали злато в поречията на р. Златица и Врещица. В началото на новата ера в областта се настанили римляните, които романизирали местното тракийско население и способствали за развитието на икономиката и културата. Археологически паметници от това време са разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато, каменната пластика, накитите, монетите, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика, които се съхраняват в Историческия музей на града.

Берковският край преживява съдбата на Първата българска държава, на Византийското робство, на Второто българско царство и падането му под Турско иго. През османското владичество Берковица е седалище на каза (околия). Берковица като административен център може би се е развил през Второто българско царство. Регионът не остава настрана от въстанието на Константин и Фружин (1408-1413 г.), от Чипровското въстание (1688 г.) и от това през 1689 г. Тогава градът е освобождаван, а живеещите в него турци забягват в далечни краища. В молба до султана те молят да им се прати войска за постоянна охрана. Със султански ферман от 21.Х.1717 г. на гарнизон в Берковица са изпратени 1200 войници. Въпреки това планинците отново се вдигат на борба, когато австрийските войски достигат гр. Ниш, както през 1737 година.

През юни 1836 г., на Спасовден, избухва голямото Берковско въстание, предвождано от Манчо Пунин от с. Бистрилица и известно като Манчовата буна или Манчовата размирица. Вдигат се на борба около 4 000 мъже от селищата в горните поречия на Огоста и Златица, т.е. селищата от днешните общини Чипровци, Георги Дамяново и Берковица, както и от някои селища на общините Монтана и Вършец. Основните сили на въстаналите се стичат в Чипровския манастир, където очакват подкрепа от сръбския крал Милош, която така и не получават, дори обратно - Милош прави всичко възможно за потушаването му. След като турците докарват войска при с. Белимел и водят преговори с въстаниците. След като официалните власти дават гаранции за земята и данъците (които не изпълняват), Манчо Пунин разпуска въстаниците, а сам забягва в Сърбия, където е заточен от Милош в гр. Кюприя.

На следващата година, 1837, избухва Върбанпеновото въстание, предвождано от Върбан Пенов от с. Бели мел. Въстаниците са около 2 000 мъже от Чипровци и близките 16 селища. На 23 ноември, след като турските власти докарват войски от Ниш и Пирот започва боят в Чипровската клисура (Метириза - теснината), където бунтовниците са разбити. Върбан Пенов успява да избяга, но по-късно е предаден, заловен и обесен. Десетилетието преди Освобождението 1867 - 1877 година се характеризира основно с културно развитие на града. На 13 октомври 1870 г. се открива девическо училище, построено е двукатното класно училище "Отец Паисий" и катедралният храм "Св. Николай Чудотворец" - 1871 г. Тогава е основано читалище "Бъдащност" (11 май 1872 г.). През 1874 г. се създава ученическо дружество. Това е периодът, когато берковчанинът Александър Дамянов (архимандрит Антим) изгражда Клисурския манастир.

В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски, заедно с председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков. При събарянето на къща в берковската махала Плето е намерено писмо на Левски от 02 юли 1872 г., в което иска да му бъдат изпратени мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила. Той дава указание при закупуването на пушки да се "изпитат" на всеки десет по една, за да не се окажат "фалшиви" (некачествени). Писмото е предадено в Народната библиотека "Кирил и Методий" - София. Подготовката на Априлското въстание обхваща и Берковица, но при избухването на въстанието Северозападна България остава пасивна. Въпреки това на 31 май 1876 г. революционният комитет и др. подвижници в Берковица - общо 24 души, са арестувани за участието им в подготовката на въстанието и 8 души, начело с хаджи Петър Хаджиилиев, са съдени и изпратени във Видинската крепост. На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и Берковският край въстава. Главните боеве стават при Чипровския манастир. След като въстанието е потушено, пашаджик, командващ берковските турци, наредил инквизиции на населението от Чипровския край.

След Освобождението Берковският окръжен съд, председателстван от Иван Вазов, издава присъда No. 5 от 14 януари 1880 г., с която осъжда задочно на смърт погромаджиите Ибрахим бег Пашаджик и Караман бег. Освобождението на Берковица от турско робство започва на 3 ноември и трае до 04 декември 1877 г. Цял месец руските войски организират разузнавания и водят сражения с турците, докато най-после последните опразват града. Четвърти Харковски улански полк на полк. Ертел идва от север през Кутловица - с. Боровци, и тържествено влиза в Берковица. След Освобождението градът остава околийски административен център, но се развива сравнително бавно. Берковица постепенно загубва своето стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство. За 70 години се построяват: гимназията, столарското училище и началното училище "Кирил и Методий", две банки и още няколко по-малки обществени сгради. През войните от града загиват 86 души. Поради бедността и мизерията в берковско в края на миналия век лесно намират почва социалистически и комунистически идеи. Основният им разпространител става Димитър Филипов. През 1914 г. под знамето на социалдемокрацията Георги Димитров и Камен Тошев са избрани за народни представители. В Берковица и 14 села от околията през 1919 г. са образувани комунистически общини (комуни). Берковската комуна, с кметове Манол Златков и Камен Тошев.

Най-трагичното събитие от берковската история от по-ново време е въстанието през 1923 г. . В Берковска околия започва подготовка за въстание. Набелязват се плановете за завземането на властта в селата, за формиране на отряди, които да заминат за овладяване на околийския център Берковица. На 23 септември в много селища на околията властта преминава в ръцете на комунисти и земеделци. На 24 септември е завзет и гр. Берковица. От тук се изпращат отряди към Петроханския проход, под командването на Замфир Попов. Карвавата разправа с населението от онези години създават цял дял в българската литература, известна като "септемврийска" (напр. Гео Милев). През Втората световна война мнозина участват във въоръжената съпротива. Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извърши през втората половина на ХХ век, когато са построени много заводи: дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия. Градът бе благоустроен. Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи.

[редактиране] Религии

Източноправославно Християнство

[редактиране] Обществени институции

  • Фондация "Берковска дарителска инициатива"
  • Дружество "Берковско родолюбиво общество"
  • Дружество за подпомагане развитието на Берковица (ДПРБ) "Алтернативи"
  • Берковски младежки общински съвет

[редактиране] Културни и природни забележителности

Берковица е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз 1. Етнографски музей тел. 0953/ 2235, 08.00-12.00 и 14.00-17.00 ч. Лятно време без почивен ден. Зимно време с предварителна уговорка, има печат. 2. Връх Ком, Печат в х."Ком" - нова.

Има много други природни забележителности - местността "Калето" - връх в самото сърце на града от който може да се види разположението на града, в древността- използван от траките за защита на града от нежелани нашествия. Местността "Синия вир"- намира се на около 5 км. извън града, много приятно мястод за отих сред природата, в близост има езерце в което в горещите летни дни човек може да се охлади и освежи. "Хайдушките водопади" също не са за изпускане, ако сте запален любител на планинарството... Също така недалеч от града - само на 16км. се намира хижа "Ком". Ски пистата в близост до нея, може да предложи много забавления за любителите на зимните спортове. По време на престоя Ви в града, може да задоволите кулинарните си предпочитания в най-подходящия за целта ресторант "Кръстева къща". Вкусът на предлатаните ястия се съчетава прекрасно с предлаганите питиета, и професионалното обслужване. За контакти тел: 0953 88099.

[редактиране] Музеи

Къща-музей на Иван Вазов.

[редактиране] Редовни събития

Редовни събития в града са "Лачени обувки" (фестивал на детската песен и изкувства); BerkStock Рок фест с участието на много състави от страната и чужбина. Също така фолклорния фестивал "Ашиклар пее и танцува". Празникът на Берковския балкан - в края на лятото,и след него празникът на "дивите малини",провеждани на хижа "Ком" в две последователни недели.

[редактиране] Личности родени в Берковица

  • Добрин Спасов (р.1926), български философ

[редактиране] Личности свързани с Берковица

[редактиране] Външни препратки

На други езици