Киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Киселините са химични съединения, които във воден разтвор отдисоциират водородни йони, H+. В по-широк смисъл (например по Брьонщед): неутрални молекули или йони, отдаващи протони. От гледна точка на електролитната дисоциация киселините са съединения, които във воден разтвор се дисоциират само на хидрогенни катиони и киселинни аниони. Атомите на киселините са свързани чрез ковалентна полярна връзка. Общите химични свойства на водните им разтвори се дължат на водородните йони.

Дисоциацията на киселините може да се представи с общо уравнение:

HnA → nH+ + An-

Киселинните аниони могат да бъдат:

  • прости — Cl-, I-, S2- и други;
  • сложни — SO42-, NO3-, C6H5OO-, CN- и други;

Киселините могат да бъдат:

  • едноосновни — HCl, CH3COOH, HCN;
  • двуосновни — H2SO4, H2SO3, H2S;
  • триосновни — H3PO4

Основността на киселините се определя от броя молове водородни йони, които се получават при дисоциацията на 1 mol киселина. Електронната дисоциация на многоосновните киселини се осъществява на етапи, като при всеки се получава по 1 mol водородни катиони:

  1. H2SO4 → H+ + HSO4- (хидрогенсулфатен анион)
  2. HSO4- ↔ H+ + SO42- (сулфатен анион)

Водните им разтвори изменят синия лакмус в червен, имат кисел вкус, взаимодействат с активни метали, с основи и амфотерни хидроксиди, със соли на някой киселини, по — слаби или по — летливи от тях. Силата на киселината обикновено се измерва с концентрацията на водородните йони. Киселините с основи образуват соли. Имат широко приложение в химията, химичната технология, различни производителни процеси и в бита.

[редактиране] Вижте още