Кирил Боянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирил Боянов
български учен
Кирил Боянов
Роден: 22 февруари 1935
София, България

Кирил Любенов Боянов е български учен, академик, член на БАН.

Дипломира се през 1958 г. с отличен успех в специалност “Радиотехника” във Висшия машинно-електротехнически институт “Ленин” (сега Технически университет - София) и постъпва на работа като инженер в Научноизследователския институт по съобщенията (НИИС).

Научната дейност си Кирил Боянов започва през 1960 г. като научен сътрудник в Института по математика с Изчислителен център при БАН (ИМ с ИЦ). Защитава кандидатска дисертация в областта на изчислителната техника в [:ru:Санкт-Петербургский государственный электротехнический университет|Санкт Петербургския електротехнически институт] (1966), а през 1975 г. получава и научната степен „доктор на техническите науки”.

Става ръководител на секция в ЦИИТ (Централен институт по изчислителна техника), а по-късно и ръководител направление “Микрокомпютри и микропроцесорни системи” (1969-1982). Едновременно работи по съвместителство в Института по математика с ИЦ на БАН отначало като ръководител лаборатория “Крайни автомати”, а от 1985 г. като ръководител сектор “Компютърни системи и мрежи”. Старши научен сътрудник І ст. към ИМ с ИЦ и към ЦИИТ става през 1982 г. Назначен е за директор на Института по микропроцесорна техника и за главен конструктор на България по персонални компютри (1986). От 1985 г. ръководи по съвместителство и Базовата лаборатория по “Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини” към Координационния център по информатика и изчислителна техника (КЦИИТ) на БАН, а през периода 1993-1996 г. изпълнява и длъжността директор на този център. Два мандата е директор на Института по паралелна обработка на информацията (1992-1996; 2004-) – едно от основните звена на БАН в направление „Математически науки”.

През 1989 г. е избран за чл.-кореспондент на БАН, а през 2003 г. – за действителен член (академик) на БАН. От 1996 г. е член на борда на директорите на Международния съюз за компютърни комуникации.

Автор е на над 150 публикации в наши и чужди списания, на 33 книги и учебници и на 23 авторски свидетелства. Участвал е в над 30 научни разработки, реализирани в практиката, по-важни от които са първата българска електронно-сметачна машина “Витоша”, първата ЦЕИМ от III поколение ЕС1020, първата система за крайни изпитания на магнитни дискове, адаптери за предаване на данни в мрежи от ЕИМ, персонални и професионални компютри и много други.

Кирил Боянов осъществява активна преподавателска дейност в редица висши учебни заведения в страната и чужбина. Преподавал е и изнасял лекции във ВМЕИ, ВИИ “Карл Маркс”, СУ “Св. Кл. Охридски”, Националния учебен център по информатика. През периода 1999-2000 г. е поканен за редовен професор в Хелзинския технологичен университет, където чете лекции по Компютърни мрежи. Изнасял е лекции и доклади в страните от бившия Съветски съюз, Полша, Унгария и други държави.

През 1990 - 1996 г. ръководи изграждането на електронната поща на БАН и въвеждането на Интернет в страната.

От 1998 г. е главен редактор на сп. "Автоматика и информатика".

Награждаван е с български и чуждестранни отличия, между които орден "Кирил и Методий I ст." (1985 г.), орден "Св.Св. Кирил и Методий" с огърлие (2005 г.) и др.

Член е на Комитета по номинациите за наградата "Джон Атанасов" на Президента Георги Първанов.

[редактиране] Източници

  • Статията е базирана на материал за проф. Боянов, публикуван в сп. "Наука". Получено е разрешение от списанието за препечатване в "Уикипедия".