Беседа:Волфганг Амадеус Моцарт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Четирите Годишни Времена на италианския композитор Антонио Вивалди е безсъмнено най-прочутият концерт за цигулка за всички времена. Композиран между 1720 и 1725 година, той е доказано достъпен за всяко поколение както сериозни, така и случайни любители на музиката. Дори днес, в 21 век, когато слухът на средно статистическия любител на музика е настроен към хитови сингли с дължина 3-4 минути, Четирите Годишни Времена продължават да печелят почитатели навсякъде по света. Разделено на 12 кратки части, това произведение разчита на музикалното разнообразие и промените в настроението, преминаващи през колекцията от откъси и без усилия поддържа интереса на публиката.
Четирите Годишни Времена утвърждава Вивалди като композитор с огромно въображение, като за това свое произведение той подбира традиционната конструкция от 3 части, която умело миниатюризира и в същото време разширява. Всеки сезон е разделен именно на 3 части, оформяйки общо 12 кратки откъса, които могат да се изпълняват като 4 самостоятелни концерта. Вивалди възприема смел музикален подход, третирайки всяка група от 3 части като откъс от програмна музика, очевидно вдъхновен от картините на придружаващите сонети (има спор между музикалните историци дали сонетите са били въведени да придружават музиката преди или след нейното композиране).
В първата част Пролетта разказва собствената си история преплетена с чуруликането на птици. Втората част рисува перфектна пасторална сцена. Последната част завършва провинциалната идилия с нежна жига, изпълнена на гайда.
Лятото е обрисувано също така живо. Встъпителните мелодични и хармонични мотиви отразяват първия ред на придружаващия сонет, който започва така: “Под топлината на лятното слънце човек и звяр линеят”. Приближаваща се буря се предусеща в лиричната втора част. Бурята избухва драматично в третата част, когато времето е безмилостно пометено от гръмотевици и светкавици.
Есента е най-приятният сезон. Празнуването на жътвата и пиршеството на селяните оформят звученето на първата част. Всички тези действия водят до пиянски сън във втората част. Последната част е вълнуващо описание на сезонния лов с ловни викове, галопиращи коне и бясно преследване.
Неизтощимите изобретения на Вивалди продължават в Зимата. Увертюрата предава с удивителна точност усещането за студ и лед. Смразяващото начало на този сезон преминава в изумително красива бавна втора част. Музиката рисува възвишена “перфектна картина” с отнемаща дъха простота. Зимата завършва годината с мощна проява на природата. Краят е ослепителен финал на яростните ветрове, които празнуват даденoто им от Бога изобилие на този свят.
Свободният и смел дух, въплътен както в либералното отношение на Вивалди към религията и музиката, така и в самата екстравагантност на Венецианската епоха, служи за вдъхновение на Лауреат да се заемат със записите на тази нова версия на Четирите Годишни Времена. Специално аранжиран така, че да включва сола за цигулка, виола и китара, този нов вариант позволява на тримата музикантни от Лауреат да се насладят на същия радостен стил на музициране, с който бароков майстор музикант като Вивалди е творил като композитор, изпълнител и новатор. Всъщност, познавайки страстта на Вивалди към експериментирането с техниките за свирене на цигулка, можем и да предполагаме, че той би харесал идеята за влизане на виола и китара в границите на неговото произведение.
Четирите Годишни Времена на Лауреат до голяма степен се базират на Concerto Grosso формат, а партиите на солиста цигулар са “разширени” в сравнение с оригиналните, за да включат трима музиканти, които играят ролята на група солисти. Тази група се състезава с втора концертна група, която покрива по-голямата акомпанираща част и включва първа и втора цигулка, виола, чело, двоен бас и чембало. По този начин със своите ансамблови и индивидуални ефектни сола, Лауреат влиза в ролята на Въображението, докато втората група олицетворява Хармонията със своите по-познати музикални партии.
Лауреат е единственият ансамбъл в света, в който членуват само носители на редица международни награди, създаден от световноизвестния цигулар Васко Василев - концертмайстор на Кралската Опера и лауреат на международния конкурс “Жак Тибо”, международния конкурс “Карл Флеш”, конкурса за цигулари “Паганини”. В записите на албума участват още Макс Рисанов (виола), лауреат на наградата на Лондонската Корпорация; на конкурса за виола “Валентино Бучи”; на международния конкурс във Волгоград, на музикалния конкурс “Кармел Чембър” и носител на златен медал на конкурса “Гилдхол” и Дарио Росети-Бонели (китара), лауреат на наградата “Пако Пеня”. Васко, Макс и Дарио имат зад гърба си и успешния дебютен албум “Пълно потапяне”. Музикантите от Лауреат се гордеят и със сътрудничеството си с редица свои колеги от други музикални жанрове сред които Стинг, Пако Пеня, Ванеса Мей, солистите на Кралския Балет и Кралската Опера. Лауреат може също да се похвали с турнета във Великобритания, Испания и Далечния Изток. През 2002 година на Васко и Лауреат им предстои серия от концерти в Кралската Опера в Лондон, където бе и техния сензационен Лондонски дебют през януари 2001 г.
Надяваме се, че ще харесате тези Четирите Годишни Времена, които зачитат всички детайли на оригиналната концепция на Вивалди, но също така възхваляват неговия дух с изразните средства на 21-ви век, с нови оркестрация, техники и идеи!