Леда Милева

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Леда Милева
българска писателка
Родена: 5 февруари 1920
София, България

Леда Гео Милева е българска писателка и преводачка. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски. Тя е дъщеря на поета Гео Милев.

Леда Милева завършва Американския колеж в София (1938) и Институт за детски учителки (1940), като известно време учи и Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1938-1941). След Втората световна война работи като редактор в различни издателства и като главен редактор на списание „Пионерска самодейност“ (1952-1955). След това е заместник-директор (1966-1967) и директор (1967-1970) на Българската телевизия. От 1972 до 1978 е постоянен представител на България в ЮНЕСКО в Париж.

Леда Милева е председател на Съюза на преводачите в България (1979-1989) и народен представител в VIII и IX Народно събрание и в VII Велико Народно събрание.

[редактиране] Библиография

Леда Милева е издала повече от 30 книги със стихотворения, поеми и пиеси за деца, между които:

  • „Заю на разходка“ (1946)
  • „Няма време“ (1949)
  • „Мустакатият Иванчо“ (1959)
  • „Влакче през града“ (1960)
  • „Пътечките на дъгата“ (1964)
  • „Цветни приказки“ (1969, IV преработено издание 1999)
  • „Когато куклите не спят“ (1973, пиеси)
  • „Черно фламинго“ (1978)
  • „Златоперко“ (1980, пиеси)
  • „Как идва денят“ (1982)
  • „Къде е хоботът на слона“ (1989)
  • „Приказка за трите лисички“ (1998)
  • „Карнавал в гората“ (2003, избрани стихове)

[редактиране] Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.