Звено
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Политически кръг "Звено" е обществено-политическа организация, съществувала в България от 1927 до 1949 г.
Политическият кръг "Звено" е създаден през април 1927 г. от група интелектуалци начело с Димо Казасов. Социалната база на "Звено" е ограничена, членовете й достигат до няколко стотин и са предимно интелектуалци, военни и политици (социал-демократи, радикали, демократи). Първоначално членският му състав включва представители на всички политически партии и професионални организации, без комунисти, като членовете му си запазват партийната принадлежност.
Основателите на "Звено" си поставят задачата да възпрепятстват "групирането на българските политически сили в два рязко враждебни лагера" и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната. "Звено" се обявява и срещу действията на ВМРО - най-вече срещу липсата на достатъчно държавен контрол в Пиринска Македония и срещу братоубийствените борби в различните крила на организацията и честите убийства по улиците на българските градове.
През годините след основаването си "Звено" избистря идеологията си, която отрича традиционната парламентарна демокрация, почиваща на принципите на Търновската конституция и възхвалява силната надпартийна авторитарна власт. По време на управлението на Народния блок (1931–1934) около "Звено" се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове. През януари 1934 групата около Димо Казасов напуска "Звено" и преминава към Народното социално движение на професор Александър Цанков. Начело на организацията застава бившият военен и министър Кимон Георгиев. С активното участие на армията привържениците на "Звено" извършват на 19 май 1934 държавен преврат и завземат властта.
Министър-председател в новия кабинет на деветнайстомайците е К. Георгиев (до януари 1935 г.). След преврата Търновската конституция е отменена, Народното събрание разпуснато, а парламентарното управление е ликвидирано. В страната се установява авторитарно безпартийно управление, а "Звено" се саморазпуска.
След отстраняване от власт на правителството на ген. Петър Златев през април 1935 г. и успеха на цар Борис ІІІ да изтласка от властта звенарите и републикански настроените лидери на Военния съюз, "Звено" минава изцяло в опозиция на монархическия режим. Отказва се от авторитаризма и приема някои идеи за парламентарна демокрация. Включва се в народофронтовското движение, в борбата за мир и премахване на опасността от нова война. Някои негови дейци стават привърженици на републиканските възгледи. "Звено" успява да привлече и някои бивши активисти на ВМРО от нейното протогеровистко крило.
След избухването на Втората световна война "Звено" се обявява против въвличането на България във военния конфликт. В годините на съпротивителното движение в България 1941–1944 негови представители се включват в Националния комитет на Отечествения фронт (септември 1943 г.). Политическия кръг "Звено" взема участие в подготовката и извършването на политическата промяна на 9 септември 1944 г. Дошлото на власт на 9 септември 1944 г. коалиционно правителство се оглавява от Кимон Георгиев. На 1 октомври 1944 г. "Звено" възобновява официално своята организационна дейност под името Народен съюз "Звено". Включва се активно в първите отечественофронтовски правителства. В "Звено" се очертават три течения: десница, начело с В. Юруков, която се обявява против БРП (к) и т.нар. народнодемократична власт, център, възглавяван от Кимон Георгиев, лоялен на отечественофронтовската власт и левица, под водачеството на Т. Доброславски и Т. Трифонов, която се обявява против групата на В. Юруков и е контролирана от БРП (к). През 1946 г. "Звено" възприема новата програма на ОФ и изграждането на социализма по сталински модел. През февруари 1949 г. на своя конференция "Звено" взема решение да се саморазпусне. На членовете си препоръчва да се включат в ОФ. С този акт "Звено" престава да съществува като самостоятелна политическа организация.
Печатни органи на "Звено" са списание "Звено" (1928-1934), вестник "Изгрев" (1932-1934 и 1944-1949) и списание "Бразда"(1936-1942 и 1945-1948).