Python

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Python
Картинка:Python-logo.png
Парадигма: обектно ориентиран
Излиза през: 1990 г.
Разработен от: Python Software Foundation
Система типове: динамична
Главни реализации: CPython, Jython, IronPython, PyPy
Диалекти: няма
Повлиян от: ABC, Modula-3, Icon, C, Perl, LISP, Smalltalk, Tcl
Повлиял: Ruby, Boo
Сайт: http://www.python.org



Питон (англ. Python, произнася се Пайтън) е интерпретируем, интерактивен, обектно-ориентиран език за програмиране, създаден от Гуидо ван Росум в началото на 90-те години. Кръстен е на телевизионното шоу на BBC „Monty Python’s Flying Circus“. Често бива сравняван с Tcl, Perl, Scheme, Java и Ruby.

Питон предлага добра структура и поддръжка за разработка на големи приложения. Той притежава вградени сложни типове данни като гъвкави масиви и речници, за които биха били необходими дни, за да се напишат ефикасно на C.

Питон позволява разделянето на една програма на модули, които могат да се използват отново в други програми. Също така притежава голям набор от стандартни модули, които да се използват като основа на програмите. Съществуват и вградени модули, които обезпечават такива неща като файлов вход/изход (I/O), различни системни функции, сокети (sockets), програмни интерфейси към GUI-библиотеки като Тк, както и много други.

Тъй като Питон е език, който се интерпретира, се спестява значително време за разработка, тъй като не са необходими компилиране и свързване (linking) за тестването на дадено приложение. Освен това, бидейки интерпретируем език с идеология сходна с тази на Java, приложение, написано на него, е сравнително лесно преносимо на множеството от останали платформи (или операционни системи).

Програмите, написани на Питон, са доста компактни и четими, като често те са и по-кратки от еквивалентните им, написани на C/C++. Това е така, тъй като:

  • наличните сложни типове данни позволяват изразяването на сложни действия с един-единствен оператор;
  • групирането на изразите се извършва чрез отстъп, вместо чрез начални и крайни скоби или някакви други ключови думи (друг език, използващ такъв начин на подредба, е Haskell);
  • не са необходими декларации на променливи или аргументи.

[редактиране] Външни препратки

Ada | ALGOL | APL | AspectJ | BASIC | COBOL | C | C++ | C# | D | ColdFusion | Delphi | Eiffel | Forth | FORTRAN | Haskell | Java | JavaScript | Jython | Lisp | Logo | Lua | Mesa | ML | Modula-2 | Oberon | Pascal | Objective-C | Perl | PHP | PL/I | PostScript | Powerbuilder | Prolog | Python | Ruby | Scheme | Smalltalk | Tcl/Tk | Visual Basic