Вера Мутафчиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вера Мутафчиева
български писател
Роденa: 28 март 1929
София, България

Вера Мутафчиева е съвременен български писател, историк - специалист по османска история. Академик, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 година завършва История в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя ХV-ХVІ век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки.

Асистент е в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник І степен в Института по литература при БАН (1979-1993)

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-извесните й произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените ú “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".

Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.

Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).

Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).

[редактиране] Външни препратки