Блаже Конески

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Блаже Конески
кодификатор на македонския литературен език
Роден: 19 декември 1921
Небрегово, дн. Р. Македония
Починал: 7 декември 1993
Скопие, Р. Македония

Блаже Конески (Благой Конев) e основоположник и един от кодификаторите на книжовния език в Република Македония. Той е книжовник, културен деец и общественик — поет, писател, есеист, филолог, "специалист" по история на книжовните езици, преводач и професор във Философския факултет на Държавен университет „Св. Кирил и Методий“, Скопие, идеолог на македонизма.

Роден е в село Небрегово в сърбоманско семейство. Като племенник на известния сърбомански войвода Глигор Соколов(ич) — Ляме, получава сръбска кралска стипендия за обучение в гимназия в Крагуевац, Сърбия. Като Благойе Лямевич (Коньевич) се записва в Белградския университет, където един семестър изучава медицина, а след това променя специалността си на сръбски език и литература. През 1941 г., след разгрома на Югославия се записва в Софийския университет под името Благой Конев. След 1945 активно се включва в стандартизирането на новата езикова норма, наричана и македонски книжовен език. Един от съставителите на правописа, а освен това е и редактор на „Речник на македонския език“. Основател е на изучаването на македонистика в университета в Скопие, където от 1958 до 1960 е ректор. През 1967 става член на Македонската академия на науките и изкуствата и е неин пръв председател (до 1975). Освен това е и член на македонския клуб към международно сдружение „Пен“ и член на Дружеството на писателите на Македония от 1947 и негов пръв председател.

Работил е и като редактор на литературните списания „Нов Ден“ и „Македонски език (Македонски јазик)“.

Блаже Конески е обвиняван, че предпочита да говори на сръбски език и че не може или не иска да разбере диалекта от Кавадарци, Неготино и Гевгели, които се намират на 40-70 км от родния му Прилеп („Тешко ми беше да го следам гевгелийскиот диалект“).

Блаже Конески има и международни изяви. Бил е член на академиите на науките в Загреб, Белград, Сараево, Чикаго, Лодз и почетен доктор на университетите в Чикаго и Краков. Трудовете му са превеждани на сръбски, словенски, албански, турски, унгарски, френски, руски, италиански, гръцки, полски, румънски, немски и английски език.

Българската наука отбелязва и ролята му за представянето на делото на възрожденците от Македония като Кирил Пейчинович, Братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов Джинот и др. като небългарско, както и усилията му да отделечи максимално езиковата норма в Република Македония от тази в Републка България. Нерядко е обвиняван във фалшификации с цел представянето на някои политически реалности за научни факти.

[редактиране] Трудове

  • Земята и любовта (поезия, 1948)
  • Македонски правопис со правописен речник (съвместно с Крум Тошев, 1950)
  • Граматика на македонскиот литературен язик (първа част, 1952)
  • За македонскиот литературен язик (1952)
  • Песни (1953)
  • Граматика на македонскиот литературен язик (втора част, 1954)
  • Везилка (поезия, 1955)
  • Лозйе (кратки разкази, 1955)
  • Речник на македонскиот язик (1961)
  • Песни (1963),
  • История на македонскиот язик (1965)
  • Речник на македонскиот язик (книга втора, 1965)
  • Речник на македонскиот язик (книга трета, 1966)
  • Стерна (поезия, 1966)
  • Ракуванье (поема, 1969)
  • Язикот на македонската народна поезия (1971)
  • Беседи и огледи (1972)
  • Записи (поезия, 1974)
  • Стари и нови песни (1979)
  • Места и мигови (поезия, 1981)
  • Чешмите (поезия, 1984)
  • Македонскиот 19. век, язични и книжевно-историски прилози (1986)
  • Ликови и теми (есеи, 1987)
  • Послание (поезия, 1987)
  • Тиквешки зборник (студия, 1987)
  • Средба во райот (поезия, 1988)
  • Църква (поезия, 1988)
  • Дневник по многу години (проза, 1988)
  • Златовръв (поезия, 1989)
  • Поезия (Константин Миладинов), сказка (1989)
  • Сеизмограф (поезия, 1989)
  • Македонски места и теми (есета, 1991),
  • Небесна река (песни и припеви, 1991),
  • Светот на легендатата и песната (есета и приложения, 1993),
  • Църн овен (поезия, 1993)

[редактиране] Награди

  • "11 Октомври"
  • "Бракя Миладиновци"
  • "Ацо Шопов"
  • Хердеровата награда
  • Негошевата награда
  • Награда на АВНОЙ
  • "Златен венец" на Стружките вечери на поезията
  • "Скендер Куленович"
  • Награда на Съюза на писателите на СССР
  • Награда за литературен опус на „Мисла“
  • Рациново признание
  • "13 Ноември"

[редактиране] Външни препратки