Волтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Волтер
френски писател и философ
Волтер
Роден: 21 ноември 1694
Париж, Франция
Починал: 30 май 1778
Париж, Франция

Франсоа-Мари Аруе (François-Marie Arouet) (21 ноември 1694, Париж30 май 1778, Париж), по-известен с псевдонима си Волтер (Voltaire), френски писател и философ от епохата на Просвещението. Завещава 118 тома съчинения, новелата Кандид. Син е на парижки нотариус.Завършва йезуитски колеж.Заради някои епиграми, в които осмивал регента и дъщеря му, през 1717г. той бил хвърлен в Бастилията,където лежал единадесет месеца.Там той завършва трагедията "Едип",която подписва за първи път с псевдонима Волтер,който остава до края на живота му.Няколко години по-късно,през 1725г. Волтер отново попада в затвора,заради едно спречкване с някакъв нахален аристократ на име дьо Роган,който от своя страна наредил на слугите си да набият с тояги Волтер.След излизането от Бастилията Волтер е изгонен от Франция.От 1726г. до 1729г. живее като емигрант в Англия.В английската столица той има възможност да се запознае с произведенията на английските философи Бейкън, Болинброк ,Джон Лок и др.,с математическото учение на Нютон и др.Своите наблюдения от Англия Волтер е изложил в книгата си "Писма за Англия",която отпечатва тайно след завръщането си във Франция.Установява се в замъка на приятелката си маркиза дьо Шатле в Сире.Маркизата го предпазвала от непредпазливи действия,които биха му нанесли вреда и неприятности.В Сире Волтер живее до смъртта на маркиза Шатле през 1743г.,като междувременно за по-кратко или по-дълго време живял в Холандия, Брюксел, Лотарингия, Париж, Берлин.През този период от живота си Волтер оформя своите филосовско-политически възгледи и създава голяма част от произведенията си в областта на философията,историята,създава и някои от своите забележителни трагедии.Следващите три години Волтер живее в Потсдам,в резиденцията на пруския крал Фридрих ІІ .След като напуснал Прусия Волтер живее известно време ту в Лотарингия, ту в Елзас, ту в Швейцария.Към 1760г. се установява в малкото селце Ферней- на границата между Франция и Швейцария.Там си купува замък,който става резиденция на философи,поети,знаменитости от цяла Европа. Паметно в историята на 18 век ще остане участието на Волтер в делото "Жан Калас".През 1762г. в Тулуза местните йезуити осъждат на жестока смърт търговеца Жан Калас - протестант,под лъжливото обвинение,че удушил и после обесил собствения си син,защото искал да се прехвърли от бащината си вяра към католицизма. Волтер по неоспорим начин,след като проучил материалите по делото,доказал,че сина се е самообесил или поради умствено разстройство или защото проиграл на карти значителна сума пари. Тулузките йезуити обаче използвали тази семейна драма за да разгорят ненавист срещу протестантите и успели.При грубо нарушение на закона,при липса на сериозни доказателства Калас бил осъден на страшна смърт - да бъде разчекнат,а след това изгорен.С гняв и възмущение Волтер пише:"И това става в наше време!".Волтер пише писма,статии,публицистични трактати,обръща се с писмо до парламентарния съд и до краля,докато най-накрая парижкият съд ревизира делото и посмъртно оправдава Жан Калас.Това било тържество на правдата,символ на която бил Волтер,и страшен удар срещу църквата.През фернейския период от живота си Волтер не е имал достъп в две столици: в Париж го мразел ЛуиXV ,а в Женева -калвинистите.След смъртта на ЛуиXV през1774 Волтер решава да посети родния си град.Никой коронован владетел не е бил така посрещан,както парижани са посрещнали своя велик съгражданин.Академията го избрала за свой директор.Умира на 30 май 1778г.Парижкият архиепископ и енорийският свещеник отказали да дадат разрешение за погребение.Повторила се срамната комедия от преди сто години с погребението на Молиер.Волтеровият племенник абат Миньо през нощта тайно пренася тленните му останки в абатството Селиер в Шампания , където служел.През 1791г. по решение на Националното събрание,при стичане на многохиляден народ тленните останки на Волтер били пренесени в Пантеона в Париж.Литературното наследство на Волтер е голямо и разнообразно. Той е философ, учен, историк, поет(пише лирични произведения,сатири,поеми), романист, драматург и публицист.

[редактиране] Частична библиография

  • Философски речник
  • Основи на Нютоновата философия
  • Трактат за метафизиката
  • Философът-невежа
  • Философски писма
  • История на Карл XII
  • Векът на Луи XIV
  • Опит за нравите и духа на народите
  • Едип,трагедия
  • Брут,трагедия
  • Смъртта на Цезар,трагедия
  • Алзира,трагедия
  • Мохамед-пророкът,или фанатизъм,трагедия
  • Ирина,трагедия
  • Хенриада,поема
  • Орлеанската дева,поема
  • Задиг или Съдба,повест
  • Кандид или Оптимизъм,повест (1759)
  • Простодушният,повест (1767)
  • Видение на Бабук,повест