Бачка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Историческият герб на Бачка
Историческият герб на Бачка

Бачка (сръбски: Бачка, унгарски: Bácska, хърватски: Bačka, словашки: Báčka, русински: Бачка, немски: Batschka) е историко-географски регион, административно разделен между Сърбия и Унгария. Унгарската част на Бачка е включена в унгарския окръг Бач-Кискун. Сръбската част на Бачка се намира в автономната област Войводина.

На територията на Войводина, Бачка административно е разделена на окръзи: Южнобачки, Севернобачки и Западнобачки. По-големи градове в Бачка са: Нови Сад (215 659), Суботица (99 471), Сомбор (50 950), Бачка паланка (29 431), Върбас (25 887), Бечей (25 703) и Сента (20 363).

[редактиране] Население

Бачка е регион със мултиетническо население. Според последното преброяване на населението през 2002 в Бачка живеят 1 022 524 души. От тях сърби сърби (54.74%) и унгарци (21.70%). Други националности, живеещи в Бачка са: словаци, хървати, буневци, шокци, русини, черногорци, югославяни, цигани, германци и др.

[редактиране] История

Унгарска и Сръбска Бачка
Унгарска и Сръбска Бачка
Бачка и Войводина
Бачка и Войводина

На територията на Бачка са открити търговски селища още от времето на каменната епоха, разположени покрай река Дунав и Тиса. По-известните от тях са край Гомбош, Апатин, Ада, Сента и Тител. Намерени са също и много следи от бронзовата епоха, както и следи от присъствието на разилчни народи: келти, римляни, хуни, славяни, германи и авари. Славяните зе заселват в Бачка около 6 век.

През 9 век Бачка е част от Първата българска държава под управлението на българския управител Салан, а главен град на областта е бил град Тител.

След завладяването на Панонската низина от маджарските племена, областа е населена главно със маджари и печенеги. Първият унгарски крал Свети Стефан основава е градовете Бач и Бодрог, като главни градове на съответните жупании.

Заселването на областта със сърби от южните сръбски земи Косово, Рашка и Шумадия започва през 15 век по времето на крал Зигмунд. През първата половин на 16 век областта е раздирана от селски въстания (1514), а след това от нахлуването на османците.

Бачка при управлението на Салан по време то на Първата българска държава
Бачка при управлението на Салан по време то на Първата българска държава

През 1526 годинa Бачка е център на краткотрайната сръбска държава, начало със самозвания сръбски цар Йован Ненад. Столица на неговата държава е град Суботица.

След падането на Буда и Сегедин (1542), Бачка се намира под турска власт. Територията на областта е включена в Сегединския санджак, който е бил под управлението на Будимския пашалък. Бачка се дели на 6 нахии: Байска, Суботишка, Сегединска, Сомборска, Бачка и Тителска.

След изтласкването на турците Бачка става част от Австрийската империя. На територията на Бачка е формиран военен граничен окръг. През 1750 година започва организацията на Шайкашки окръг. След образуването му големи маси сърби започват да емигрират в Русия, Банат. Така областта губи сръбския си етнически характер. На мястото на изселилите се сърби се заселват унгарци, немци, словаци и русини. В периода 1848 и 1849 годинa Бачка е център на кървави борби между унгарци и сърби. През 1849 година голяма част от Бачка е организирана във Войводство Сърбия и Тамишки Банат. През 1860 те е закрито.

През 1918 година Бачка е присъединена към Кралство на сърби, хървати и словенци, а от 1945 година е част Автономна област Войводина.


[редактиране] Външни връзки