Александър Обретенов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Александър Обретенов български изкуствовед |
|
Роден: | 22 август 1903 Провадия, България |
---|---|
Починал: | 18 септември 1990 София, България |
Александър Обретенов е български изкуствовед и общественик. Професор по теория и история на архитектурата в софийската Политехника (1952-1958). Главен редактор на сп. „Архитектура“ (1954-1956) и на сп. „Изкуство“ (1956 и 1968-1980). Основател и първи главен редактор на в. „Народна култура“ - 1957 г. (днес в. „Култура“). Директор е на Института по изкуствознание при Българската академия на науките от 1959 г. до смъртта си през 1990 г. Член-кореспондент на БАН от 1961 г.
Завършва архитектура във Виена през 1930 г. Автор на мемориалните плочи "Паметник на знайния воин" в двора на Шести пехотен полк в София, днес територия на НДК. Като председател на Камарата на народната култура през 1945-1947 г. съдейства за спасяване на художествено-творческата интелигенция в България от масово и сляпо репресиране от страна на новоустановената власт, за приобщаването ѝ към променената политическа и обществена реалност и за коренни промени в нейния бит и социален статут. Като дългогодишен член на ръководствата на съюзите на архитектите и художниците и директор на Института по изкуствознание, Александър Обретенов спомага за изявата и утвърждаването на млади поколения творци и на много имена, станали емблематични за българската култура и наука.[източник?]
Обретенов е автор на многобройни студии, изследвания и оперативни критически статии, сред които:
- 1950 — „Борба за социалното изкуство“
- 1950 — „Пролетарски патриотизъм и интернационализъм“
- 1960 — „Изкуство и съвременност“
- 1968 — „"Културната революция в България“
- 1973 — „За социалното изкуство и социалната култура“
- 1978 — „Социалната функция на архитектурата“