Ладо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ладо (Ладуно, Лядо, Лад, Ладон) в славянската митология е бог на любовта, брака и семейството, носител на бащинската грижа и любов, на братската обич. Той е спътник на богинята на любовта Лада. Някои автори му приписват смесени полови (хермафродитни) черти и функции.
Според някои автори е единен персонаж с бога на сексуалността и плодородието Ярило, тъй като в отделните славянски вярвания имат сходни характеристики. По-вероятно обаче са различни богове, поради съществените различия в отношението им към мира и войната. Ако има славянски бог на мира, това определено ще е Ладо, който охранява човешкия живот и щастието, в който съзидателното начало е ясно изразено като противовес на разрушителното у Ярило. Така по-вероятна е хипотезата, че Ладо е брат — близнак на Лада. Той символизира пасивното, грижовното, женското начало у мъжа. Ладо събужда любовта в мъжкия характер, привързаността към семейството, жертвоготовността, протекторската нагласа, отговорността за отглеждането на децата и добруването на рода.
Ладо се споменава в „Синопсис“, „Гусятинска летопис“, „Поучение против езичеството“, „За Владимировите идоли“, „Хроника Полска“.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Вечния Славянски Огън, използван с разрешение от Огнеслав.