Български таен централен революционен комитет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов
БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов

Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК) е българска революционна група, създадена в Пловдив през 1885. Първоначалната цел на комитета е освобождението на Македония от османска власт, обединението на българските земи в едно цяло и, в по-далечна перспектива, образуването на конфедерация на балканските страни. БТЦРК играе важна роля в организирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Ръководител на комитета е Захари Стоянов, а сред активните участници са Иван Андонов - секретар, Тодор Гатев - касиер, Иван Стоянович, по-късно се присъединяват пристигналите от Княжество България Коста Паница и Димитър Ризов, Спас Турчев, Спиро Костов, Петър Зографски, един от водачите на Либералната партия Георги Странски и др.

През лятото на 1885 БТРЦК организира кражбата на оръжие от военен склад в Чирпан. То трябва да бъде прехвърлено в Княжество България за въоръжаването на чети, които да заминат за Македония. След като властите залавят пратката и организират наказателно дело срещу извършителите, Захари Стоянов решава, че правителството на Източна Румелия е сериозна пречка пред дейността на организацията. Основен приоритет на БТЦРК става свалянето на източнорумелийското правителство и обединението на Княжество България и Източна Румелия.

Чрез публикации в пресата и публични демонстрации БТЦРК засилва обществените нагласи в полза на обединението. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.

Представители на БТЦРК се срещат с княз Александър I, който ги насърчава, и комитетът решава да обяви Съединението на на 15 септември. На 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. С това е поставено началото на въстанието, довело до Съединението на България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и включващо главно членове на БТЦРК.

[редактиране] Източници

  • С. Радев. Строителите на съвременна България, т.1. (????) ISBN ????