Ка-26
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ка-26 | ||
---|---|---|
|
||
Предназначение | ||
Предназначение: | учебен хеликоптер | |
Силова установка | ||
Двигател (и): | 2 x М-14В-26 | |
Мощност: | 2 x 324 к.с. (239 kW) | |
Тактико-технически данни | ||
Височина: | 4,05 м. (с нос. винт) | |
Дължина: | 7,75 м. | |
Ширина: | 3,64 м. | |
Диаметър на носещия винт: | 13,0 м. | |
Максимална скорост: | 160 км/ч. | |
Крайсерска скорост: | 130 км/ч. | |
Тегло (празен): | 2 300 кг. | |
Макс. полетна маса: | 3 200 кг. | |
Полезен товар: | 900 кг. | |
Макс. скороподемност: | ... м/с. | |
Далечина на полета: | 465 км. | |
Тван на полета: | 3 000 м. | |
Екипаж: | 2 души | |
Въоръжение | ||
Оръдие: | няма | |
Ракети: | няма |
Ка-26 е униеврсален лек хеликоптер създаден от конструкторското бюро “Камов” за нуждите на селскостопанската авиация. Съгласно класификацията на НАТО машината получава обозначение "Hoodlum".
Съдържание |
[редактиране] История
В началотто на 60-те години на конструкторското бюро “Камов” е поставена задача да разработи лек и икономичен хеликоптер за нуждите на селскостопанската авиация, който да може да бъде използван с различно прикачно оборудване.
Първият полет с опитния прототип, получил обозначението Ка-26, е извършен в сердата на август 1965 г. След полетните изпитания машината получава сертификата по американските норми за летателна годност FAA-29, което я прави първата съветска машина получила такъв сертификат.
Машината е показана за първи път през 1966 г. на международна изложба на селскостопанската авиация. През 1967 г. е демонстрирана на Международното авиационно изложение в Париж, Франция.
Серийното производство на Ка-26 започва през януари 1969 г. в хеликоптерните заводи в Улан-Уде. Машината се произвежда до 1977 г. За този период са произведени общо 850 хеликоптера, от които 150 са изнесени в 14 държави по света. Използвана е предимно за граждански цели, но в България и Унгария е използвана и като военен хеликоптер.
[редактиране] Технически характеристики
Хеликоптерът Ка-26 е изпълнен двувинтовата съосна схема тип "летящо шаси" с бързосменящ се прикачен инвентар, два двигателя и четириопорно шаси.
Фюзелажът на машината е с дължина 7.75 м, ширина 3.64 м и височина до главата на носещия винт 4.05 м. Компановката му е от типа "летящо шаси" с централна платформа, имаща правоъгълна форма. Кабината за екипажа е монтирана в предната част. Носещата конструкция завършва с две опашни конзоли, върху които е монтирано опашното оперение.
Хоризонталното опашно оперение се състои от хоризонтален стабилизатор с площ 1.97 м2., размах 3.22 м. и хорда 0,7 м. и вертикален рул с площ 0.85 м2. Вертикалното опашно оперение има обща площ 1,2 м2 и се състои от два опашни кила, фиксирани под ъгъл 15.5° спрямо надлъжната ос на машината. В задната им част е монтиран по един рул с лонжеронна конструкция и площ 0.6 м2 всеки. Максималното им отклонение е ±25°. В горната част на фюзелажа са монтирани главният редуктор с носещата система и две гондоли за дивгателите.
Кабината на екипажа е двуместна, добре остъклена, а достъпът до нея се осигурява от две страничноразположени плъзгащи се врати. Креслата на екипажа са разположени едно до друго. Зад тях е монтирано радиоелектронното и летателното оборудване. В пода на кабината е монтиран специален люк с размери 0.5 х 0.7 м, използван при спасителни операции. В пасажерски вариант хеликоптерът бързо може да бъде съоръжен със закачаща се, за носещата конструкция, пътническа кабина с вътрешни размери 1.25 х 1.37 х 1.84 м. и емкост шестима пътници. За превоз на крупногабаритни товари се използва специална открита платформа, която се прикача към носещата конструкция на мястото на пътническата кабина.
Шасито е четириопорно, неприбиращо се в корпуса по време на полет с гуми "полубалонен" тип. Задните опори са снабдени с амортисьори и демпфери, омекотяващи страничните колебания. Предните опори са самоориентиращи се. Разстоянието между задните опри е 2.42 м, а между предните – 0.9 м, при база на шасито 3.48 м.
Двата съосни носещи винта са тривитлови с диаметър 13 м и разстояние между тях 1.17 м. Виталата са закрепени шарнирно за носещите винтове. Шарнирите са снабдени с хидравлични демпфери и центробежни ограничители на натоварването. Витлата са с трапецовидна форма, погледнати фронтално и имат линейна крива от порядъка на 11.5°. Изготвени са от стъклопластика. Атакуващите им ръбове са покрити с високоустойчиво гумено покритие. В краищата им са монтирани камери, напълнени с противообледеняваща течност, циркулираща в канали вътре във витлата с помощта на специална помпа.
Хеликоптерът е снабден с два деветцилиндрови звездообразни двигателя М-14В26 с въздушно охлаждане, използвани и при хеликоптерите Ka-15 и Ka-18. Разположени са в гондоли от двете страни на фюзелажа. Двигателите са съоръжени с редуктор, центробежен едноскоростен съединител и вентилатор. Всеки двигател тежи 252 кг, има дължина 1.14 м и диаметър – 0.98 м. Максималната им мощност е 325 м (242 КВ).
Горивната система се състои от три резервоара с обща вместимост 630 л., разположени в централният отсек на хеликоптера. Предвидена е възможност за монтиране на два допълнителни резервоара с обща вместимост 320 л. Смазочната система се състои от маслен резервоар с вместимост 38 л, маслен радиатор и маслена помпа.
Трансмисията се състои от два двигателни редуктора и редуктор на носещите винтове, който се свързва с двигателните редуктори с помощта на предавщи валове и муфи за сцепление. Главният редуктор е двустепенен, планетарен тип има маса 204 кг.
Системата за управление е бустерна с механични механизми и хидроусилватели. Хидравличната система включва четири хидроусилвателя, разположени в горната част на корпуса, над централния отсек.
Въздушната система се използва за стартиране на двигателя и захранване на спирачките на главните колела. Състои се от два въздушни компресора, автомат за регулиране на налягането, въздухопроводи, филтри и клапани.
Електрическата система се състои от два генератора за постоянен ток, монтирани на всеки двигател, акумулаторни батерии и генератор за променлив ток, монтиран на главния редуктор.
Летателното оборудване обезпечава пилотаж в сложни метеорологични условия и включва радиокомпас, система за задаване на курса и радиостанция Р-860. Предните стъкла са оборудвани с чистачки и противообледенителна система.
Прикачното оборудване е разработено в в осем различни варианта и се сменя в зависимност от предназначението на хеликоптера. Монтирана е система за защита на екипажа от използваните отровни химикали, състояща се от филтро-вентилационна система, създаваща в кабината повишено налягане.
[редактиране] Модификации
Хеликоптерът Ка-26 се произвежда в няколко варианта:
- селскостопански вариант без пътническа кабина, с монтиран контейнер за химикали.
- транспортен вариант с кабина за 6 пътници или товарен контейнер до 900 кг.
- патрулен вариант за спасителни операции, снабден с товарна лебедка с товароподемност 150 кг.
- спасителен вариант със система за спускане на спасителни лодки ЛАС-5М3, радиостанция “Корал”, балонети за кацане върху водна повърхност и TV камера.
- летящ кран за монтажни работи с товароподемност 900 кг на външно окачване.
[редактиране] Виж също
Камов Ка-8 | Камов Ка-10 | Камов Ка-15 | Камов Ка-18 |Камов Ка-20 | Камов Ка-22 | Камов Ка-25 | Камов Ка-26 | Камов Ка-27 | Камов Ка-29 | Камов Ка-31 | Камов Ка-32 | Камов Ка-37 | Камов Ка-41 | Камов Ка-50 | Камов Ка-50-2 | Камов Ка-52 | Камов Ка-60 | Камов Ка-62 | Камов Ка-115 | Камов Ка-118 | Камов Ка-126 | Камов Ка-137 | Камов Ка-226 |