Дуранкулак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дуранкулак е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, Област Добрич.
Дуранкулак | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Добрич |
Община: | Шабла |
Население: | 478 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 26 м |
Пощ. код: | 9670 |
Тел. код: | 05748 |
Геогр. положение: | 43° 42' сев. ш. 28° 31' изт. д. |
МПС код: | ТХ |
Кмет или наместник | |
Зюмбюл Медаров |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в най-североизточната част на България, на 4 км от живописния морски бряг и на 5 км от границата с Румъния.
[редактиране] История
Както повечето села в Добруджа - и това е създадено в началото на ХІХ век (1800 г.) от изселници предимно от Източна Стара планина (основно Котелско) и по-малко от Одринска Тракия. Името е турско (макар в самото село никога да не са живeли турци) и идва от формата на езерото (наричано в района "гьола" или "блатото"). Преводът е нещо като "водно ухо". След връщането му към България през 1940 г. е кръстено Блатница. Така се именова до 50-те години на ХХ век. Най-известното събитие от историята на селото е "Дуранкулашкият бунт" от 1900 г., чийто повод е въвеждането на натурален десятък. Тогава в близост до Дуранкулак се събират селяни от околните села. Причината не е точно изяснена (вероятно селянин е стрелял по офицер и го е убил), но конната част, изпратена наблизо, се впуска в атака. Жертвите са около 40 (никой от тях не е от Дуранкулак). След 1913-1919 г. Дуранкулак е в пределите на Румъния. Това продължава до подписването на Крайовската спогодба на 7.ІХ.1940 г., с което Южна Добруджа отново е българска. Освен връщането в Отечеството, 1940 г. бележи и друг момент в историята на Дуранкулак и повечето добруджански села. По силата на договора от Северна Добруджа за изселени почти всички българи (ок. 50000 души). Така нар. "преселци" идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада. Значителна група (днес съставляваща почти половината от селото) се установява в Дуранкулак. Повечето от тях идват от с. Нунташи. Освен тази история има и друга. Край браговете на езерото, на големия остров и срещу него, е имало няколко селища, като първото е от около 7 хил. години пр.Хр. Тези поселения са съществували през различни периоди и са били с различен произход. Последното от тях е било българско и е изчезнало в края на ІХ век. Сред интересните неща е фактът, че в него е имало капище, чийто вход е бил зазидан, а в близост е изградена църква - т.е. селото е преживяло покръстването. Разкопките са продължили доста дълго (в ограничен мащаб продължават и сега) и са открили редица ценни свидетелства както за древните българи, така и за хората, живели на същото място преди тях.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
Дуранкулак се намира в гранична зона. На около 5 км северно от селото е ГКПП Дуранкулак, през който се влиза в Източна Румъния.