Еней

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Еней напуска горящата Троя, Федерико Барочи, 1598.
Еней напуска горящата Троя, Федерико Барочи, 1598.

Еней (гръцки: Αινείας, Aineías) е троянски герой, син на принц Анхис и богинята Афродита (Венера в римските източници). Неговият баща е братовчед на цар Приам. След като напуска превзетата от гърците Троя, той тръгва на път и основава днешния Рим. Еней е важна фигура, както от гръцката, така и от римската митология. Той е персонаж от Омировата "Илиада" и Шекспировата пиеса "Троил и Кресида".

[редактиране] Легендата

След падането на Троя, Еней, начело на група оцелели, напуснал града. С него били неговият син Аскан, неговият тръбач Мизен, баща му Анхис, лечителят Япикс и Мимас като водач. Съпругата ми Креуза била убита по време на плячкосването на града. Те напуснали Троя с няколко кораба, търсейки нов дом. Поостанали в няколко близки държави, но те не били гостоприемни към бежанците и накрая пророчицата Сибила им казала да се върнат към земята на тяхните праотци. Първо отишли на о-в Крит, където Дардан се бил заселил, но там намерили чумата, заради която бил изгонен и Идоменей. След това намерили колонията, основана от Елен и Андромаха, но отказали да останат. След седем години пристигнали в Картаген, където Еней имал връзка с Дидона. Вероятно боговете му заповявали да продължи напред (Дидона се самоубила), и Еней и хората му стигнали до устието на Тибър в Италия. Там Сибила го завела в подземното царство и му предсказала величието на Рим, който ще бъде основан от неговите потомци. Той се споразумял, да се заселят там, с местния цар Латин и се оженил за неговата дъщеря Лавиния. Триста години по-късно според римската митология тяхните потомци Ромул и Рем основали Рим. Подробностите от пътуването на Еней, неговата връзка с Дидона, и установяването в Италия са предмет на разказа в поемата "Енеида" на Вергилий.

[редактиране] Вижте също