Карачаево-Черкезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карачаево-Черкесская Республика
Къэрэшей-Шэрджэс Республикэ
Къарачай-Черкес Республика
Знаме на Карачаево-Черкесия

(информация)
Герб на Карачаево-Черкесия

(информация)
Карачаево-Черкесия на картата на Русия
Официален език руски, карачаевски, черкезки, абазински и ногайски
Столица Черкеск
Президент Мустафа Азре-Алиевич Батдиев
Министър-председател Руслан Казаноков
Федерален окръг Южен федерален окръг
Площ
14 100 км2
Население
434 470 души
Гъстота
31,2/км2
Валута рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 09

Карачаево-Черкезка република (Карачаево-Черкезия) е субект на Руската Федерация. Разположена е на северния склон на Голям Кавказ. Републиката граничи на запад със Ставрополски край, на изток с Кабардино-Балкария, на юг с Краснодарски край. Част е от Южния федерален окръг и Поволжкия икономически район. Административен център - град Черкеск. Заема 0,08% от територията на Руската Федерация - 83-то място в Русия.

Съдържание

[редактиране] Население

Карачаево-Черкезия е една многонационална република. На нейната територия живеят над 80 националности. Населението й е 0,30% от това на Руската Федерация и по този показател републиката ес нарежда на 75-то място в Русия.

Данни от преброяването на населението през 2002 година:

Националност хил. души %
Карачаевци 169198 38,50
Руснаци 147878 33,65
Черкези 49591 11,28
Абазини 32346 7,36
Ногайци 14873 3,38
други 25496 5,8

Още един факт, отбелязан по време на преброяването - наблюдава се значителен естествен приръст на карачаевците в сравнение с другите националности, което се наблюдава и при други преброявания.

[редактиране] История

Карачаево-черкезката автономна област е образувана на 12 януари 1922 г., като част от състава на Ставрополски край. На 2 ноември 1943 г. карачаевци са били обявени за съюзници на немците и са депортирани в Средна Азия, а територията й преминава към Грузия. С решение на ХХ конгрес на КПСС от 9 януари 1957 г. карачаевци са реабилитирани и областта е създадена отново. От юли 1991 г. Kарачаево-Черкезката ССР влиза в състава на Русия, а от 1993 г. се нарича Карачаево-Черкезка република.

[редактиране] Административно деление

Републикатa e разделена на 8 районa; има 144 населени места, от тях - 4 големи града (Черкеск, Карачаевск, Уст-Джегута и Теберда).

[редактиране] Климат и полезни изкопаеми

Републиката е разположена в умерения климатичен пояс и има високопланински климат. Средната температура през януари е -4,4оС, а през юли е +22оС.

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са залежите на газ, мед, полиметали, каменни въглища и строителни материали.

[редактиране] Икономика

Развито е машиностроенето, хранително-вкусовата и лека промишленост, добивът на нефт и газ, химическата, въгледобивна и минна промишленост.

В селското стопанство републиката е специализирана в животновъдството (предимно овце и коне). Отглеждат се захарно цвекло, царевица, слънчоглед, пшеница.

[редактиране] Външни връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Краснодарски | Красноярски¹ | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Камчатска² | Кемеровска | Кировская | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински | Корякски² | Ненецки | Таймирски (Долгано-Ненецки)¹ | Уст-Ордински | Ханти-Мансийски | Чукотски | Евенкски¹ | Ямало-Ненецки
  1. На 1 януари 2007 г. Евенкският и Таймирският автономни окръзи ще се присъединят към Красноярския край.
  2. На 1 юли 2007 г. Камчатска област и Корякският автономен окръг ще се обединят в Камчатски край.
Федерални окръзи
Централен | Далекоизточен | Северозападен | Сибирски | Южен | Уралски | Приволжки