Денонощен и годишен ход на температурата на въздуха
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Денонощен ход на температурата на въздуха
Денонощните колебания на температурата на въздуха зависят от колебанията в температурата на почвата. Минимум настъпва обикновено при изгрев слънце, а максимум — в 14–15 часа. В зависимост от условията на времето и най-вече от нахлуването на въздушни течения, обаче, могат да настъпят и съществени изменения.
Разликата между минималната и максималната температури се нарича амплитуда. Денонощната амплитуда зависи от географската ширина. Най-значителна е в тропиците и особено в пустините. В Сахара е установявана амплитуда до 50 °С.
Величината на амплитудата зависи също така от: сезона, релефа и надморската височина.
По принцип денонощната амплитуда през топлата част от годината е по-голяма отколкото през зимните месеци. Тя намалява с нарастване на надморската височина и над по-големите водни басейни, и е най-силно изразена в затворените котловини.
При облачно време амплитудата е по-малка тъй като през деня облаците задържат слънчевата радиация, а през нощта намаляват излъчването от почвата.
[редактиране] Годишен ход на температурата на въздуха
За характеристика на годишния ход на температурата на въздуха се използва амплитудата на годишните й колебания. Тя представлява разликата между месечните температури на най-студения и най-топлия месеци.
Главният определящ фактор на годишната амплитуда на температурата е географската ширина. Тя се колебае в тесни граници на екватора и нараства с увеличаване на географската ширина.
Друг определящ фактор е земната повърхност. При морски климат амплитудата е значително по-малка и се увеличава по посока на сушата.
Годишната амплитуда намалява с увеличаване на надморската височина, като формите на релефа влияят по подобен начин както при денонощната амплитуда.