Иван Мартинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Мартинов
български писател
Роден: 11 януари 1912
Ловеч, България
Починал: 11 април 1991
София, България

Иван Мартинов е псевдоним на българския писател - белетрист и мемоарист Иван Цеков Георгиев (Ловеч, 11 януари 1912 г. - София, 11 април 1991 г.).

Той следва славянска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1932-1934 г.), откъдето е изключен за антидържавна дейност.

Иван Мартинов е един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок “Христо Смирненски”. Първата му книга - “Фронт” (1933 г.), е спряна и инкриминирана от полицията. Участва във Втората световна война, главен редактор е на в-к “Фронтовак”. В периода 1944-1946 г. ръководи отдел във в-к “Отечествен фронт”, а през 1946-1949 г. - във в-к “Работническо дело”. В годините между 1949-1963 г. е главен редактор на сп. “Славяни”. Ивн Мартинов умира в София през 1991 г.

Иван Мартинов е автор на проза, която се отличава с непосредственост и искреност, на драми, мемоари и творби за деца.

[редактиране] Библиография

  • “Фронт” (1933 г.),
  • “Стока без купувачи” (1937 г.),
  • “Мансардата” (1942 г.),
  • “Драва тече през славянски земи” (1946 г.),
  • “Малкият ятак” (1948 г.),
  • “Младост” (1952 г.),
  • “Новият град” (1957 г.),
  • “С чисто сърце” (1958 г.),
  • “Вечният огън” (1961 г.),
  • “При свои и чужди” (1962 г.),
  • “Дневна светлина” (1963 г.),
  • “Крилете на Икар” (драма, 1965 г.),
  • “Дъждовно лято” (1966 г.),
  • “Нощта е дълга” (1967 г.),
  • “Художникът и момичето” (1967 г.),
  • “Огнено кълбо” (1968 г.),
  • “Утринно сияние” (1968 г.),
  • “Синя кръв” (1974 г.),
  • “Портрет от натура” (1979 г.),
  • “Победителката” (1981 г.),
  • “Големият град” (1981 г.),
  • “Година на гневното слънце” (1982 г.),
  • “Чудесна сплав” (1983 г.),
  • “Жестоки илюзии” (1988 г.),
  • “Седемдесет и два бода” (1989 г.) и др.

[редактиране] Източници