Ислям в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Баня баши джамия, построена през 1576 от османския архитект Синан, е единствената функционираща джамия в София, столицата на България
Баня баши джамия, построена през 1576 от османския архитект Синан, е единствената функционираща джамия в София, столицата на България

Мюсюлманското население на България включва главно турци, българи мохамедани и цигани и живее най-вече в Североизточна България и Родопите. Според преброяването от 2001 общият брой на мюсюлманите в страната е 966 978 души или 12,3% от населението. По етническа група те се разделят на:

  • турци - 713 000
  • българи - 131 000
  • цигани - 103 000
  • други - 20 000

Повечето български мюсюлмани са сунити, тъй като сунизмът е формата на ислям, официално поддържана от Османската империя, управлявала страната в продължение на пет века. Представени са и шиитски секти, като къзълбаши и бекташи. Около 80 000 шиити живеят най-вече в районите на Разград, Сливен и Тутракан. Те са главно потомци на българи, приели исляма, за да избегнат преследвания, но избрали шиизма, който е по-толерантен към различни национални обичаи. Например, българите къзълбаши запазват православни обичаи, като причастие, изповед и почитане на светци. Интегрирането на православни обичаи в исляма довежда до създаването на уникален синкретизъм.

Към 1987 мюсюлманите в България имат 1 267 джамии и 533 ходжи. Мюсюлманската йерархия е оглавявана от главен мюфтия и осем регионални мюфтии, заемащи поста за петгодишен срок. Най-голямата джамия в страната е Тумбул джамия в Шумен, построена през 1744.

Българските мюсюлмани се превръщат в обект на преследване в последните години на режима на Тодор Живков. Комунистическото правителство обявява традиционните мюсюлмански вярвания за противоречащи не само на комунизма, но и българското национално самосъзнание. В рамките на т.нар. Възродителен процес мюмюслманите трябва да се откажат от традиционните си имена, а през 1989 няколкостотин хиляди души са принудени да напуснат домовете си и да заминат за Турция.

След падането на комунистическия режим българските мюсюлмани, както и изповядващите други религии, се ползват от конституционно гарантирана религиозна свобода . В много градове и села са построени нови джамии, а на някои места се провеждат курсове по изучаване на Корана.

[редактиране] Традиционно отношение на християните в България към исляма

Вследствие на факта, че българските земи в продължение на около пет века са включени в Османската империя – една теократична ислямска държава – в края на 19 век отношението на българите християни към исляма е силно отрицателно. Стандартният стереотип за ислямската религия е куча вяра, намерил отражение в класическата българска художествена литература, като „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников [1] или „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов [2], както и в много български пословици и поговорки:

  • Кучья вяра - За турците.
  • Турците са куча вяра.
  • Потурчила се Мара да не носи свински цървули, а тя обула кучешки[3].

Ислямът е схващан като езичество (паганизъм), откъдето произлиза и обидният термин за мюсюлманите поганци.

Днес този стереотип е в общи линии преодолян.

[редактиране] Бележки

  1. Добри Войников. Криворазбраната цивилизация. Публикация в slovo.bg
  2. Захарий Стоянов. Записки по българските въстания. Публикация в slovo.bg
  3. П.Р.Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи.

[редактиране] Вижте още

На други езици