Ѕ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирилска буква Ѕ
Image:Cyrillic letter Dze.png
Кирилица
А Б В Г Ґ Ѓ Д
Ђ Е Ё Є Ж З Ѕ
И I Ї Й Ј К Ќ
Л Љ М Н Њ О П
Р С Т Ћ У Ў Ф
Х Ц Ч Џ Ш Щ Ъ
Ы Ь Э Ю Я    
Неславянски букви
Ӑ Ә Ӕ Ҕ Ӗ Ғ Ӏ
Ӂ Җ Ӝ Ҙ Ӟ Ӡ Ӣ
Ӥ Ҡ Қ Ҟ Ҝ Ң Ҥ
Ө Ӧ Ҧ Ҫ Ҷ Ҹ Ӵ
Ҽ Ҿ Ҩ Ҳ Һ Ҭ Ҵ
Ӳ Ӯ Ү Ұ Ӱ    
Отпаднали букви
Ҁ Ѹ Ѡ Ѿ Ѻ Ѣ ІА
Ѥ Ѧ Ѫ Ѩ Ѭ Ѯ Ѱ
Ѳ Ѵ Ѷ

S, ѕ e десетата буква в македонската и осмата буква в старобългарската и църковнославянска азбука. Използвана е и в други езици. В глаголицата изглежда така Картинка:GlagolitsaDzelo.gif и има цифрова стойност 8. В класическата старобългарска кирилица е изписвана по два различни начина: във формата на Картинка:Early Cyrillic letter Dzelo.png (в десен или огледален вид: S, Ƨ) и има цифрова стойност 6; като видоизменен вариант на буква З, изглеждаща като "зачерктнато" Z (Ƶ)" или "Z с чертичка със завит край". В старобългарският език се нарича "ѕѣло" (произнася се "дзело"), а в църковнославянски — "ѕѣлѡ" (произнася се "зело").

Произходът на глаголическата буква "зело" е неясен. Кирилското начертание на буквата S вероятно произлиза от гръцката лигатура стигма (Ϛ, ϛ), имаща същата цифрова стойност (6), и сходство в произношението ([ст] у гърците, [дз] у славяните). Кирилската буква S и латинската S са не просто случайно съвпадащи знаци (като С, Н или Р), но и с общ произход. Латинската буква директно произлиза от гръцката сигма (Σ, σ, ς), така както кирилската произлиза от двете букви Στ, στ.

Първоначално звуковата стойност на буквата S се е отличавала от З. Звукът S представлява меко [дз] или [з], произлизащо при редуцирането на [г]: мъногъ/мъноѕи, нога/ноѕѣ, растръгати/растрьѕати и т. н. Още в старобългарския период различието между S и З започва да намалява, като в църковнославянската книжнина от средата на 17 век има формален характер:

  • различават се по своята цифрова стойност (S=6, З=7);
  • буква S се изпозлва в корена на думата ѕвѣзда, ѕвѣрь, ѕеліе, ѕлакъ, ѕлый, ѕмій, ѕѣлѡ и техните производни;
  • във всички останали случаи се пише З;
  • в думата зелен и нейните производни, тъй като не се смятат за свързани със ѕеліе и също се пише със З.

В първоначалния вариант на руския граждански шрифт Петър I буква S е представлявала звука [з]. Поради това през 1708 г. буква З е премахната, но през 1710 г., във втория вариант на гражданския шрифт, буква З е възстановена, а S е премахната. Впрочем и двата варианта на гражданският шрифт са изпозлвани паралелно до 1735 година, която се смята за окончателната дата на премахването на буквата S.

Буква S рядко се изпозлва до към средата на 20 век в сръбския граждански печат, чийто правопис е по-близък до църковнославянския в сравнние с руския.

В новосъздадената македонска азбука S е въведена от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (10 гласа "за", 1 "против"), в която S е след З, въпреки че в старобългарската и църковнославяснка азбука подреждането им е обратно. В македонският литературен език буква S има звукова стойност на африкатата /ʣ/ ([дз]).

[редактиране] Литература

  • Іеромонахъ Алипій (Гамановичъ). Грамматика церковно-славянскаго языка. Jordanville (N. Y.): Типографія пр. Іова Почаевскаго, Свято-Троицкій монастырь, 1964.
  • Архимандрит д-р Атанасий Бончев. Речник на църковнославянския език. Том I. София: Народна библиотека «Св. Св. Кирил и Методий», 2002. ISBN 954-523-064-9.
  • В. А. Истрин. Развитие письма. М.: Изд-во АН СССР, 1961.
  • Иван Кочев, Иван Александров. Документи за съчиняването на «македонския книжовен език» // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.
  • Старославянский словарь (по рукописям X—XI веков). Под ред. Р. М. Цейтлин, Р. Вечерки, Э. Благовой. М.: Русский язык, 1994. ISBN 5-200-01113-2.

[редактиране] Външни връзки