Кавадарци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кавадарци | |
---|---|
Кавадарци на картата на Република Македония
|
|
Данни | |
Население: | 29188 д. (2002) |
Надм. височина: | 285 м |
Геогр. положение: | 41° 25' 59'' сев. ш. 22° 0' 43'' изт. д. |
Пощ. код: | |
Тел. код: |
Кавадарци е град в днешна Република Македония, разположен на река Луда Мара (Ваташката река) в Повардарието, един от центровете на областта Тиквеш (Тиквешия). Център на община Кавадарци
Съдържание |
[редактиране] История
През втората половина на ХІХ век и в началото на ХХ век Кавадарци е център на каза в Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Кафадарци живеят 1 940 българи християни, 3000 българи мохамедани, 120 цигани и 32 власи. [1] На практика всички християнски жители на Кавадарци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в града има 3 040 българи екзархисти, 16 българи протестанти и 20 гърци и функционират едно българско основно и едно средно училище. [2] В Спомените си просветният деятел Георги Трайчев пише, че в края на ХІХ век помаците в града и околността не знаят турски, а отношенията между тях и останалите българи са "едни от най-дружелюбните"[3]. След Балканските войни 1912-1913 година - до 50-те години на ХХ век по-голямата част от мохамеданите в Кавадарци се изселват.
През юни 1913 година Кавадарци е един от центровете на Тиквешкото въстание. От 19 до 24 юни градът е освободен от въстаниците, но на 25 юни 1913 година сръбски войски опожаряват голяма част от него, ограбват на 60 дюкяна и богати къщи, а 24 местни българи са убити[4].
[редактиране] Стопанство
Най-значителните отрасли са лозарството и винопроизводството. Сред големите предприятия в града са Винарската изба "Тиквеш", Металургическият комбинат за фероникел "ФЕНИ", фабриката "Металекс" и други. Работят и много по-малки винарски изби.
[редактиране] Родени в Кавадарци
- Добри Даскалов, български революционер
- Никола Бадев, македонски народен певец
- Михаил Шкартов, български революционер
[редактиране] Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 153.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
- ↑ Трайчев, Георги. Спомени от моето 40-годишно учителство, София 1930, с. 8
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912-1915, София 1981, с. 49-50
[редактиране] Външни връзки
Населени места в Община Кавадарци | ||
---|---|---|
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Брушани | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Гарниково | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Дабнище | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Ръжаново | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец |
Градове в Република Македония | ![]() |
|
---|---|---|
Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |