Кьопоолу
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кьопоолу е вид ястие от смлени или счукани печени патладжани и чесън, характерно за българската кухня. Съществуват и варианти в които към патладжаните се добавят и червени чушки и домати.
Ястието се среща и в повечето балкански кухни, като на сръбски се нарича айвар (ajvar). На някои места в България ястието се нарича зелен хайвер.
[редактиране] Приготовление, сервиране и консумация
Традиционно кьопоолуто се приготвя от изпечени във фурна или на жар сини домати, които се обелват и счукват в дървена гаванка. В съвременната кухня патладжаните по-често се смилат, вместо да се счукват. Към така получената каша се добавя чесън, олио, сол, магданоз и винена киселина или лимонов сок.
Към кьопоолуто могат да се прибавят и печени и обелени червени чушки[1], които също се счукват или смилат. Съществува и вариант с попарени и обелени смляни червени домати. Възможно е също да се сложат и счукани орехови ядки.
Най-често кьопоолуто се консумира като предястие или като отделно ястие с хляб, а също и като добавка към сандвичи. Сервира се изстудено. Възможно е да се поднесе и със сирене. Приготвя се и като зимнина.
[редактиране] Произход и употреба на името
Според речника на чуждите думи в българския език[2] думата кьопоолу (köpeğoğlι) идва от турски и означава кучи син, подлец. Същият речник дава като второ значение на думата вид ястие от печени патладжани, но не посочва връзката между двете значения.
Българското название зелен хайвер е сързано с израза "Пращам за зелен хайвер",[1] употребяван, когато става дума за излъган човек.