Китайска народна република

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Китай пренасочва насам. За държавата известна под името Тайван, вижте Република Китай.
中华人民共和国
Знаме на Китай Герб на Китай
(знаме) (герб)
Национален девиз: няма
Местоположение на Китай
Официален език китайски1
Столица Пекин
Най-голям град Шанхай
председател Ху Дзинтао
министър-председател Уън Дзябао
Площ
 — Общо
на 4-то място
9 596 960 км2
Население
 — Общо (2005)
 — Гъстота
на 1-во място
1 306 313 812
140 д/км2
БВП
 — Общо (2005)
 — на човек
на 2-ро място
7 334, 254 млрд $
? $
Валута юан (CNY)
Часова зона UTC +8
Независимост
образувана
oбявена КНР

2205 пр.н.е.
1 октомври 1949
Национален химн Марш на доброволците
Internet TLD cn
Телефонен код +86
(1):Мандарински китайски език е официален езиков стандард в страната, с изключение на Хонг Конг и Макао, където се използва и Кантонски китайски език. Китайският е съ-официален с английския в Хонг Конг и с португалския език в Макао. В автономните райони на страната, китайския е съ-официален и с много други малцинствени езици като уйгурски, монголски, и тибетски.

Китайската народна република (традиционен китайски: 中華人民共和國, опростен китайски: 中华人民共和国, пинин: Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó, Звук изговорДжунхуа жънмин гънхъгуо) е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа. Столица е град Пекин.


Съдържание

[редактиране] Географска характеристика

Основна статия: Географска характеристика на Китай

[редактиране] Географско положение

Китайската народна република е разположен в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с КНДР (1,416 км), на север – с Русия (3645 км) и Монголия (5677 км), на югозапад – с Афганистан (76 км), Пакистан (523 км), Непал (1236 км), Бутан (470 км) и Индия (3380 км), на юг – с Мианмар (2185 км), Лаос (423 км) и Виетнам (1281 км), на запад и северозапад – с Киргизстан (858 км), Казахстан (1533 км), Таджикистан (414 км), на изток и югоизток има морски граници с Япония, Филипините, Малайзия, Бруней и Индонезия.

[редактиране] Площ и територия

По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 км2, което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 км2 са суша, а 270 550 км2 – вода. От запад на изток – от Памир (73°40' източна дължина) разположен западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хейлундзян и Усури – дължината на китайската територия е около 5200 км. От север на юг – по фaрватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град Мохъ до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 км. Дължината на сухопътната граница е 22 000 км, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 км (32 000 км заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с Бохайско, Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско морета.

[редактиране] Релеф

Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 м надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 м – 19%; от 1000 до 2000 м – 28%; от 2000 до 5000 м – 18%, и тези над 5000 м – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – Еверест (8848 м). В южното подножие на планината Богдо (5445 м) от Тяншанския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 м под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите Тяншан – Иншан –Яншан, Кунлун – Цинлин – Дабъшан и планинската система Нанлин; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят Хъланъпан, Лиупанъпан и Хъндуаншан; (3) планински вериги от североизток на северозапад – Чанбайшан, Голям Хинган, Тайханшан и Уишан; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – Цилянъпан и Алтай; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят Хималаите и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала”. Най-високото „стъпало” е Тибетското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 м. Следващото „стъпало” започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000-2000 м възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от Таримската, Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало” започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500-1000 м равнини и низини, като тези в Североизточен и Северен Китай, и долини по средното и долно течение на река Яндзъ.Четвъртото „стъпало” обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 км2 и средна дълбочина от 18 м, Жълто море с площ 380 000 км2 и средна дълбочина от 44 м, Източнокитайско море с площ 770 000 км2 и средна дълбочина 370 м, и Южнокитайско море с площ 3,5 млн. км2 и средна дълбочина 1212 м.

[редактиране] Реки и езера

В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 км. Те образуват вътрешни и външни системи. Вътрешните реки са Яндзъ, Хуанхъ, Хейлундзян, Джудзян, Ланцандзян, Нудзян и Ялуцангпо. Те се вливат в Тихия, Индийския и Северния ледовит океан и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 км2, както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като Пуоянху, Дунтинху и Тайху. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е Цинхай. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като Лобнор и Дзюйен. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 км2. Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд м3 и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества вода.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Китайската народна република

Китайската народна република се състои от 22 провинции (省); Тайван (台湾) се разглежда от правителството също като 23-та провинция. Освен това има 5 АР автономни райони (自治区) населени с пет големи малцинства, 4 града на централно подчинение (直辖市) и 2 ОАР Особени административни рaйони (特别行政区) - Сянган /бивш Хонгконг/ и Аомън /бивш Макао/, които се позлват със значителна самостоятелност.

Списък на провинциите на КНР:.

Провинции(省) Автономни райони(自治区)
Анхой (Ānhuī 安徽)
Фудзян (Fújiàn 福建) Гуанси (Guǎngxī 广西壮族自治区)
Гансу (Gānsù 甘肃) Вътрешна Монголия (Nèi Měnggǔ 内蒙古自治区)
Гуандун (Guǎngdōng 广东) Нинся (Níngxià 宁夏回族自治区)
Гуйджоу (Guìzhōu 贵州) Синдзян (Xīnjiāng 新疆维吾尔自治区)
Хайнан (Hǎinán 海南) Тибет (Xīzàng 西藏自治区)
Хейлундзян (Hēilóngjiāng 黑龙江) Градове на централно подчинение(直辖市)
Хубей (Húběi 湖北)
Хунан (Húnán 湖南) Пекин (Běijīng 北京市)
Хъбей (Héběi 河北) Чунцин (Chóngqìng 重庆市)
Хънан (Hénán 河南) Шанхай (Shànghǎi 上海市)
Дзянсу (Jiāngsū 江苏) Тяндзин (Tiānjīn 天津市)
Дзянси (Jiāngxī 江西)
Дзилин (Jílín 吉林) Обособени административни райони(特别行政区)
Ляонин (Liáoníng 辽宁) Хонконг (Xiānggǎng 香港特别行政区)
Цинхай (Qīnghǎi 青海) Макао (Àomén 澳门特别行政区)
Шанси (Shānxī 山西)
Шандун (Shāndōng 山东)
Шенси (Shǎnxī 陕西)
Сичуан (Sìchuān 四川)
Юнан (Yúnnán 云南)
Джедзян (Zhèjiāng 浙江)
Тайван (Táiwān 台湾) (политически оспорван)

[редактиране] Климат

Китай е разположен в умерения, субтропичния и тропичния климатичен пояс. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай.

[редактиране] История

Основна статия: История на Китайската народна република

Името Китай произхожда от името на китайския владетел Цин. Той превърнал Китай в могъща империя, но бил много жесток и не показвал никаква милост към враговете си. Заповядал те да бъдат разрязвани на две или заравяни живи. Императорът Цин наредил на поданиците си да му построят огромна гробница в една местност, наречена Си Ан Шиан. Искал и след смъртта си да бъде охраняван от жестоки войници и затова заповядал да направят войска, която да е вечна. Наредил да бъдат направени повече от 7000 войници, 600 коня и 125 бойни колесници. Императорът искал мястото на гробницата му да бъде запазено в тайна и затова погребвал живи много от хората, които работили при изграждането й. Хилядолетия неговата войска останала скрита под земята, докато през 1974 няколко селяни я открили, копаейки кладенец.

Китай е заобиколен от Великата китайска стена. Дължината й е 6000 км, направена е от камъни и пръст и е висока колкото една къща. Върху стената по цялата й дължина има павиран път, който е толкова широк, че по него могат да минат 5 коня, наредени в редица. Тази забележителност е направена преди повече от 2000 години при първия китайски император Цин Шъ Хуанди, за да служи като защита на империята му от нашествията на хуните. Един милион войници и работници били принудени да работат на строежа. Този, който оставел разстояние между отделните камъни голямо, колкото в него да се вмъкне нокът, бил осъждан на смърт. За окончателното й изграждане били необходими повече от десет години. Съществува популярен мит, че Великата китайска стена се вижда от космоса, но това не е вярно.

Китайците започнали да правят коприна преди около 3500 години. Запазили тайната на производството й в продължение на 2000 години. Осъждали на смърт всеки, който бил заловен да изнася нея или копринените буби извън страната. Коприната била толкова ценна, че я използвали като средство за заплащане и я разменяли срещу злато, сребро, когато търгували с други страни.

[редактиране] Език

Основна статия: Китайски език

Китайската писменост съществува от преди 4000 години. Те нямат отделна азбука както нас, а използват 50 000 йероглифи, всеки един от които има самостоятелно значение. По-голямата част от китайците научават само около 5000 йероглифа, една десета от всичките 50 000.

[редактиране] Китайски открития

Много от нещата, които улесняват живота ни, са открити от китайците преди хиляди години. Най-впечатляващо е откриването на барута още преди хиляда години. Употребявали го за направата на фойеверки, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите ракети, с които подпалвали вражеския лагер. Измислили бомбите и първи са използвали барута за зареждане на оръдията.

Днес китайските градове са много гъсто населени, а на полето селяните обработват всяка педя земя. Всеки ден се раждат повече от 35 000 деца. Китайчетата ходят на училище по шест дни в седмицата. Започват учебни занятия в 8 сутринта и се прибират в 16 часа. Въпреки че Китай е трета по площ в света, изхранването на огромното население е голям проблем.

[редактиране] Култура

Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – драконите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира неговата сръчност.

[редактиране] Панда

Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Пандите живеят в китайските гори. Китайците ги наричат бейшунг, което означава бяла мечка. Козината на гигантската панда на цвят е в черно и бяло. Тя е гъста, непромокаема и пази животните от студа и влагата. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъсти бамбукови гори. Тези животни изяждат огромни количества бамбукови листа и клонки. На ден поглъщат около 30 кг бамбук. На свобода има само около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. В зоологическите градини по света живеят още около сто панди.

[редактиране] Външни препратки


Страни в Азия

Азербайджан | Армения | Афганистан | Бангладеш | Бахрейн | Бруней | Бутан | Виетнам | Грузия | Египет | Израел | Източен Тимор | Индия | Индонезия | Ирак | Иран | Йемен | Йордания | Казахстан | Камбоджа | Катар | Кипър | Киргизстан | Китайска народна република | Кувейт | Лаос | Ливан | Малайзия | Малдиви | Мианмар | Монголия | Непал | Обединени арабски емирства | Оман | Пакистан | Папуа Нова Гвинея | Русия | Саудитска Арабия | Северна Корея | Сингапур | Сирия | Таджикистан | Тайван | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Филипини | Шри Ланка | Южна Корея | Япония

Зависими територии: Палестина