Куманите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Куманите е село в Северна България. То се намира в община Дряново, Област Габрово.

Куманите
Карта на България, мястото на Куманите е отбелязано
Данни
Област: Габрово
Община: Дряново
Население: 6 (04/05/2006)
Надм. височина: 520 м
Пощ. код: 5380
Тел. код: 06723
Геогр. положение: 42° 54' сев. ш.
25° 27' изт. д.
МПС код: ЕВ
Кмет или наместник
Име Фамилия


Съдържание

[редактиране] География

Село Кумани се е сгушило в полите на Централен Блакан. Намира се на 8 км. от гр. Дряново, на 10 км. от гр. Травна, на 8 км. от с. Боженци, на 25 км. от ЕИР "Етъра" и на 28 км. от старопрестолния Търновград. Климатът е мек през зимата и прохладен през лятото.

[редактиране] История

Селото има многовековна история. Заселено е от кумани от войската на цар Иван-Асен. В знак на благодарност за проявената преданост и боен дух от страна на своите съюзници от Азия, царят им раздал земи и им позволили да се заселят в пределите на държавата му. Едновременно с това, той е искал куманите да бъдат недалеч от столицата - Търново, за да може в случай на нападение да събере бързо войската си в чийто състав се числяли и куманите. Съседното село - Войниците, също е заселено по този начин, за което красноречиво говори и името му. Дълго време куманите са се женели помежду си и рядко са допускали чужда кръв, но постепенно са били претопени от българите, въпреки че и до сега могат да се видят в много от хората родени в тези села типично азиатски черти- например формата на брадата, формата на очите, структурата на тялото... Село на скотовъди, дюлгери, дърводелци и каменоделци. През пролетта от Гергьовден - дюлгерите по традиция са тръгвали на гурбет, водени от най-стария майстор, по далечни краища, много често извън пределите на България. Завръщали се чак по Димитровден, когато приключвала занаятчийската строителна работа. Много от тях обаче са оставали на гурбет с години, защото бедната земя в Балкана не е можела да изхрани многобройните им семейства. Щом навършели 14 години, момчетата тръгвали с бащите си по гурбет или с други роднини-вуйчовци и чичовци. Жените чакали своите съпрузи, годеници, братя и синове дълги месеци. Те сами обработвали малките стръмни нивички, сами косяли сеели, прибирали и подготвяли зимнина. Едновременно с това отглеждали децата без мъжка подкрепа. Патриархалните традиции са били много силни а семействата много здрави, въпреки почти целогодишното отсъствие на мъжете. Православният морал и вяра са помагали на жените да изграждат дом и семейство, да напътстват младите хора и да се грижат за старите и болните. Балканджийките от този край са пример за подражание в онази не толкова далечна епоха. Религията е изцяло източноправославна.

[редактиране] Културни и природни забележителности

От с. Кумани, който обича пешеходния и природен туризъм, може да достигне до с. Скорци и с. Боженци, съответно за 40 мин. и 1.5 часа. Също така може да се достигне и до "Дряновския" манастир и пещерата "Бачо Киро". Пътят до тях е "черен", волски каруци до скоро са минавали по тях. Панорамата е великолепна. Откриват се невероятни панорамни изгледи и се наблюдават незабравими изгреви и залези. Тези две пътеки, тази година ще бъдат маркирани и обозначени с туристическа маркировка. Селото наброява около 50 къщи. Те са стари, във възрожденски стил, с високи чардаци, покриви покрити с тикли (каменни плочи)и каменни зидове издигнати от сръчни майстори. Много от тях са над повече от 160 години. Почти всички са обитаеми. Цялото село и природата са един малък екологичен резерват, оазис на отминали времена, съхранили в себе си живота на хората от столетия.

[редактиране] Редовни събития

В с. Кумани са живели много будни личности. Известен факт е, че в селото е живял един от учителите на Уста Колю ФИЧЕТО - Иван ДАФДАТА. От там е и майсторът - дърворезбар Тачо ОБРЕШКОВ и синът му - не по-малко известен от баща си - Иван ТАЧОВ ОБРЕШКОВ и трето поколение майстор - синът - Атанас ИВАНОВ ТАЧЕВ, наследен в занаята от своите двама синове - Веселин и Иван ТАЧЕВИ, които и до сега поддържат семейната традиция и се занимават със строителство и предприемачество в страната и чужбина. От село Кумани е и един от най - добрите преподаватели по дърворезба в Училището по изкуствата в град Трявна. Тук в селото живее пенсионираният учител Слави Будуров, който е направил родословно дърво от което личат родствените връзки в селището и с това е допринесъл за съхранението на родовата памет на всички коренни жители на с.Куманите. Но не само строители е имало тук, имало е и други занаятчии. Тук е живял и един от най-големите производители на лимонада в Северна България - ИМРИКЯЗОВ и още много други известни хора. Гостите на селото се възхищават на архитектурата, на атмосферата и на хората които са обитавали тези възрожденски къщи. Днешните собственици на къщи се стремят да запазят, да съхранят тази чудно красива и неповторима архитектура.

[редактиране] Снимки от с.Куманите

Картинка:Родова снимка IMGP0420.JPG

От рода на Рачооларите,Славко и Йона с децата си ок. 1918 год.


Картинка:IMGP0683.JPG

Младежи от с.Кумани ок. 1920 год.


Картинка:IMGP0700.JPG

Млади хора от с.Кумани-снимката е направена най-вероятно в гр.Трявна ок.1926год.


Картинка:Вращение IMGP0663.JPG Картинка:Вращение IMGP0666.JPG

Младоженци-Гана и Деньо Славкови,1934г.,Пена и Продан Славкови,1926г.


Картинка:Вращение IMGP0687.JPG Картинка:Вращение IMGP0675.JPG

Жени от с.Кумани ок.1930г.


Картинка:IMGP0491.JPG

Пред читалище "Наджда,януари 1944г.


Картинка:IMGP0694.JPG

Пак от сбора,в далечината се вижда с.Войниците


Картинка:AIMGP0703.JPG

На сватба-1962г.


Картинка:IMGP1182.JPG

Бабите на с.Кумани от 70-г. но ХХв.


Картинка:IMGP1199.JPG

На сбора-10.09.1982г.,местноста Кръста


Картинка:IMGP1179.JPG

Баба Мита,баба Пена и баба Цана-198...г.