Белоградчик

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



Белоградчик е град в Северозападна България. Той се намира в Област Видин и е втори по големина в областта след Видин. Градът е административен център на Община Белоградчик.

Белоградчик
Карта на България, градът е отбелязан

43° 37′ 37″ N, 22° 41' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Видин
Население: 6 660
Надм. височина: 522 м
Пощ. код: 3900
Тел. код: 0936
МПС код: ВН
Кмет
Людмил Антов
Адрес на общината
ул. „Княз Борис І“ 6
п.к. 3900
тел.: 0936/31-61
mayor@belogradchik.info


Съдържание

[редактиране] География

Преди около 200 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песьчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната от тях - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.

Изглед към града
Изглед към града

Пещера Магурата - един от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: 8.00-17.00 ч., има печат.

[редактиране] История

Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. Селището е унищожавано и градено многократно в историята. Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През Османското робство жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстане, което е потушено. Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението в града основен става туризмът.

[редактиране] Религии

[редактиране] Политика

  • 1995 — Владимир Живков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 63% срещу Ани Панчев (СДС).
  • 1999 — Емил Цанков (ОДС) печели на втори тур с 56% срещу Ангел Джунински (БСП).
  • 2003 — Емил Цанков (Всички за Белоградчик) печели на втори тур с 55% срещу Борис Николов (независим).
  • 2004 — Изборите в Белоградчик са анулирани за използуване на фалшиви бюлетини
  • 2004 — Людмил Антов (независим) печели на втори тур с 58% срещу Емил Цанков (Всички за Белоградчик).

[редактиране] Икономика

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Крепост Калето

Белоградчишката крепост "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на ХІV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от три двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.


Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Белоградчишки скали и крепост. Лято: 9.00 - 18.00 ч.; зима: 9.00 - 17.00 ч. Без почивен ден. Има печат.

[редактиране] Музеи

[редактиране] Редовни събития

Празник на града - Петровден

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки

На други езици