Заноге

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Заноге е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.

Заноге
Карта на България, мястото на Заноге е отбелязано
Данни
Област: Софийска
Община: Своге
Население: 66 (13/09/2005)
Надм. височина: 973 м
Пощ. код: 2283
Тел. код: няма
Геогр. положение: 43° 4' сев. ш.
23° 19' изт. д.
МПС код: СО
Кмет или наместник
Тодор Милев (назначен)

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


Съдържание

[редактиране] География

Село Заноге се намира в планински район.

[редактиране] История

[редактиране] древна история

За човешката дейност по тези места свиделстват останките от древни укрепления в близост до сегашните махали Мъртвинките и Царина. Тези укрепления са служели за охрана на един от пътищата от Мизия зa Сердика. Около тях са намирани върхове от стрели и парчета от глинени съдове.

В местността Грънчар също са намирани перчета от глинени съдове, от където носи и името си. Имало е също останки от стара черковна сграда в местността Манастиро, но са унищожени, понеже местноста е разорана

В селското Гробище има надгробен камък накойто е изписано 701 г., но вероятно става въпрос за 1701, понеже гробът е християнски.

През 1934 год, са намерени глинени тръби в местността Чешмата, но не е установено дали са от римско, или османско време.

[редактиране] зараждане на селото

Предполага се че селото се е развило в годините на националноосвободителната борба, и особено след Априлското въстание. Вероятно е основано от бежанци.

Не се знае кога е обявено за село, но в картите от преди 90–100 год фигурира като „колиби“

[редактиране] след Освобождението

Селото е било към Искрецка, Врачанска, Софийска и Свогенска околия.

За кратко време през 90те години на 19 век e носело името Салабашево.

След Първата световна война започва преселване от Заноге в с. Памукчии, с. Стан
след 1937 — Нови Пазар, Габровница, Враца, София и др. след кооперирането (8 март 1958) — София, Своге, Нови Искър, Нови пазар, Шумен Враца, Церово и др.

По данни от преброяването преди Втората световна война наброява 150 къщи или малко под 1000 жители.


[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] училище

Основано е през 1890 г., когато селото е част от община Зимевица с кмет Гелко Коларов.
В продължение на 15 год, просъществува и второ училище, първо в частна къща, после в общинска сграда.

Закрито е през 1970 г.

[редактиране] име

Името призлиза от това, че до селото се е достигало само „нога за нога“ т.е стъпка по стъпка.

[редактиране] други

В селото има софийско и врачанско влияние. Облеклото, песните и хората са близки до тези в Софийско, но диалекта е по-близо до врачанския

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Източници

Данните са предоставени от Тодор Лозанов, местен краевед.

[редактиране] Външни препратки