Исландски лишей
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исландският лишей (Сetraria islandica Arh.) е многогодишно талусно растение. Исландският лишей е листовиден, кожест, достига до 15 см. дължина. Горната страна е кафявозелена а долната - светлокафява с белезникави петна. Спороносните органи (апотециите) се намират на ръба на талусните разклонения, които са щитовидни и отначало зелен, а впоследствие - кафяви.
[редактиране] Разпространение
Расте по влажните и сенчести поляни, пасища, каменисти места, в планините , до иглолистните гори, над 1500 метра н.в.
[редактиране] Химически състав
Съдържа антибиотични киселини: протолихестеринова киселина, паралихесторинова киселина, слузните полизахариди лихенин и изолихенин, горчива цетрарова киселина, фумарова киселина, витамини В¹ и В², минерални соли, усинова киселина, белтъчини, восък и други.
[редактиране] Лечебно действие
Исландския лишей от древни времена се използва като билка, която възбужда апетита и действа омекчително на дихателните пътища и стомашно-чревният тракт.
Нашата народна медицина го препоръчва при магарешка кашлица, задух, бронхит, туберколозна кашлица, стомашна язва и язва на дванайсетопръстника.