Леа Коен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леа Коен българска писателка |
|
Родена: | 29 юни 1942 София, България |
---|---|
Леа Пепо Коен е българска писателка и музиколожка, дипломат и политик.
[редактиране] Творческа биография
В София завършва „Пиано“ и „Музикознание“ в Българската държавна консерватория, а след това е докторант по „История на музиката“ в Утрехт, Нидерландия.
До 1989 г. е известна като:
- музиколог - автор на няколко книги за историята на музиката, включително монография за Любомир Пипков, както и на редица преводи от френски език - критическото наследство на Клод Дебюси, Метерлинк, Жан Кокто, съвременни френски и холандски автори.
- деец на музиката - редактор в списание "Българска музика", преподавател във Висшия музикален институт, директор на Софийската филхармония, главен драматург и изпълнителен. директор на Международния фестивал "Софийски музикални седмици".
След 1996 г. се изявява в областта на романа, като написва 5 романа:
- „Докато смъртта ни раздели“ (1996, 1999),
- „Кратката вечност на Алма М.“ (1997; 1998),
- Флориада (1998),
- „Консорциум Alternus“ (2005),
- „Кандидат-президента“ (2007).
Книгите й са на съвременна тематика, разглеждат сложните интимни отношения в условията на болезнена съвременна действителност. Последните 2 романа - „Консорциум Алтернус“ и „Кандидат-президента“, носят чертите на съвременния черен роман.
Автор е и на пиесата „Горчиви череши“ (1999).
[редактиране] Дипломат и политик
Избрана е (1990) за депутат във Великото народно събрание от квотата на СДС.
Посланик в:
- Белгия, Люксембург и ЕС (1991 - 1993),
- Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС (1993 - 1996),
- Швейцария и Лихтенщайн (1997 - 2001).
[редактиране] Външни препратки
- Леа Коен в liternet.bg