Бобощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бобощица
Местоположение
Данни
Население: около 1 200 (2005)
Надм. височина: 1112 м
Геогр. положение: 40° 33' 15 сев. ш.
20° 45' 52 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Бобощица (в местния диалект понякога Бобошчица, често неправилно Бобошница и Бобошица, на албански: Boboshticë или Boboshtica, румънски: Bobostita или Boboştiţa, на гръцки: Μπομποστίτσα) е село в Албания в окръг Корча, област Корча, разположено на 8 километра южно от град Корча в подножието на планината Морава в долината на река Дунавица. В миналото Бобощица заедно със съседното село Дреново има преобладаващо българско население, почти асимилирано вследствие на силните процеси на албанизация и елинизация. Днес само десетина души в Бобощица говорят български език[1][2].

Съдържание

[редактиране] История

Бобощица е последното от многобройните навремето български села в Корчанско. Според академик Иван Снегаров[3] Бобощица е старо село. През 1503 година в манастира до селото „Свети Никола“ е построена нова църква, на чиято западна стена има гръцки надпис с имената на ктиторите - Богдан, Челко, Вълчо и Телче. През 1709 година този манастир минава под ведомството на Охридската патриаршия.

През 1728 година заедно с други села в Корчанско Бобощица става вакъф на Корчанската митрополия. В тази година в Бобощица се провежда и епархийски събор под председателството на охридския партиарх и корчански митрополит Йоасаф. Бобощица става лятна патриаршеска и митрополитска резиденция. Този факт се потвърждава и от английския учен и дипломат Уилям Лийк, който през 1805 година пише, че митрополитът се върнал от Бобощица в Корча, когато научил за неговото пристигане. За областта на Корча Лийк пише, че „българският език все още се говори в някои села на тази област“[4].

Според академик Снегаров на 26 октомври 1873 година жителите на Бобощица пишат молба до българския екзарх Антим I, написана с гръцки букви на бобощички диалект. В молбата се казва, че в Бобощица и в Дреново се говори български език, описва се селото, разказва се за неговите околности и за стопанското му положение и се съобщава, че то отвсякъде е обградено от албанци. От писмото става ясно, че при Али паша Янински селото става държавен имот и голяма част от жителите му се преселват във Влашко. По-късно султан Абдул Азис започнал да продава имотите. Бобощани не успяват да се освободят от държавна зависимост и затова се обръщат с молба за помощ към екзарх Антим I.

През 1874 година Бобощица се освобождава от държавна зависимост и в 1877 година в селото както и в съседното Дреново е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Бобощица с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя.

В 1897 година английският консул Чарлз Блънт пише, че в Бобощица живеят 902 православни българи.

В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през 14 и 15 век е оцеляло в подножието на планините[5].

По данни на Българската екзархия в началото на 20 век в Бобщица има 250 български къщи с 1 471 жители.

Албанологът Густав Вайганд пише „Българските села южно от Корча (Корица), Дреново и Бобошица образуват езиков остров, който не е във връзка с останалата българска езикова област. Това са последните останки от българската езикова област, разпростирала се някога на запад до Адриатическо море, за която напомнят много български имена на местности в района на Томорица и Опар между Берат (наричан някога Белград) и Корча“.[6]

В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2 800 българи.[7]

През 2005 година Бобощица е посетено от албанския езиковед Джелал Или, който пише че в селото само пет шест души говорят „славянски език“[8]. В същата година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на говора, а във второто само една жена[9].

В 2005 година в Бобощица започва да функционира гръцко училище. Много семейства от Бобощица емигрират в Гърция.

[редактиране] Говор

В 30-те години на 20 век френският учен Андре Мазон посещава Корчанско, включително и Бобощица и събира документи и образци от българския говор на населението[10]. Тези документи заедно с писмото до екзарха използва българският езиковед професор Любомир Милетич, който пише няколко статии, посветени на Корчанския български диалект[11][12][13]. В бобощенския говор има значителни следи от старобългарския назализъм, подобно на съседния му от изток костурски говор.

Според Милетич говорът на компактната група бежанци от Западна Македония в село Айдемир, наричана от околните българското население "арнаути" е почти еднакъв с говора на бобощичани, което означава, че тези айдемирци са бежанци от Корчанско.

Сръбският професор и езиковед Стоян Новакович, който по-късно става един от бащите на македонизма, също изследва бобощенския говор в своята статия „Приноси към изследването на македонските диалекти“, обнародвана в „Архив за славянска филология“ на професор Ватрослав Ягич. Новакович прави анализ на бобощенския говор на базата на текстове от родния в Бобощица информатор Търпо Тимков, слуга в Цариградска гостилница. Новакович също обръща внимание на запазения назализъм и нарича бобощенския и дреновския говор български.

С бобощенския говор се занимават и руската езиковедка албанистка Агния Десницка[14], македонският езиковед Божидар Видоески[15] и българският езиковед Благой Шклифов[16].

[редактиране] Родени в Бобощица

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Бележки

  1. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
  2. Xhelal Ylli. Die slavischsprechende Bevölkerung in Südostalbanien und ihre Mundarten. в Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Международная научная конференция. Санкт-Петербург, 11-12 июня 2004 г.
  3. Иван Снегаров. „Един важен български документ от Корчанско“, „Македонски преглед“, 1934, № 1, с.1-16
  4. W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
  5. H. Gelzer. Vom Heiligen Berge und aus Makedonien, в Bulletin of the American Geographical Society, Vol. 38, No. 5 (1906), p. 333
  6. [Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.]
  7. Българите в Албания I част
  8. Xhelal Ylli. Die slavischsprechende Bevölkerung in Südostalbanien und ihre Mundarten. в Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Международная научная конференция. Санкт-Петербург, 11-12 июня 2004 г.
  9. Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
  10. Andre Mazon. Documents, contes et chansons slaves de l’Albanie du Sud, Paris, 1936
  11. Любомир Милетич. „Нови сведения за македонските българи в Бобощица (Корчанско) и техният език“ - в Македонски преглед, X, 3 и 4, 19-32, 1937.
  12. Любомир Милетич. „Образци от говора на с. Бобощица (Корчанско)“ - в Македонски преглед, X, 3 и 4, 1937.
  13. Любомир Милетич. „Най-старинният днес български говор е в Македония“ - в Македонски преглед, XI, 1 и 2, 1937.
  14. О говоре славянских деревень Бобоштица и Дренова (южная Албания) // VI Mežinárodni Sjezd slavistu. Acta Sjezdu. Praha, 1970.
  15. Бобошчица (Boboshtica; ОЛА 10b). Fonološki opisi, 1981, стр. 753-766.
  16. Благой Шклифов. Общността на говора на село Бобощица с Костурския говор – в Помагало по българска диалектология, 1984, сс. 77-81
На други езици