Буйновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Буйновци е село в Северна България. То се намира в община Елена, Област Велико Търново.

Буйновци
Карта на България, мястото на Буйновци е отбелязано
Данни
Област: Велико Търново
Община: Елена
Население: 90 (13/09/2005)
Надм. височина: 503 м
Пощ. код: 5097
Тел. код: 06154
Геогр. положение: 42° 52' сев. ш.
25° 54' изт. д.
МПС код: ВТ
Кмет или наместник
Име Фамилия


Съдържание

[редактиране] География

Село Буйновци се намира на 10 км южно от Елена, недалеч от шосето Елена – Твърдица. Разположено е на високо място в южните поли на хълма Острец, на 600 м надморска височина. Селото има добро южно и източно изложение. От него се открива хубава гледка на юг към билото на Стара планина с връх Чумерна, на запад дори до Шипка и на изток към Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборният басейн на река Веселина.

[редактиране] История

Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – „Елова поляна“, „Елов чукар“, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието “Градището” в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения.

За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.

[редактиране] Религии

Църквата “Свети Пророк Илия” е построена през 1836 година на мястото на стара унищожена при турското нашествие. През Руско-турската война (1877 – 1878) църквата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 година.

[редактиране] Обществени институции

През 1928 година е основано читалището “Свети Свети Кирил и Методий”. През 1910 е построена училищна сграда, а през 1939 година - читалище – общински дом. От Освобождението (1878) до Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) в селото е имало митница.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки