Ангола
от Уикипедия, свободната енциклопедия
República de Angola | |||||
|
|||||
Национален девиз: Virtus Unita Fortior! от латински(Единство, обезпечение, мощ!) |
|||||
![]() |
|||||
Официален език | португалски | ||||
Столица | Луанда |
||||
Най-голям град | Луанда | ||||
президент | Хосе Едуардо дос Сантош | ||||
министър-председател | Фернандо да Пиедад Диас дос Сантош | ||||
Площ — Общо |
на 22-ро място 1 246 700 км2 |
||||
Население — Общо (2005) — Гъстота |
на 62-ро място 15 941 000 13 д/км2 |
||||
БВП — Общо (2004) — на човек |
на 85-то място 36 784 млрд $ ? $ |
||||
Валута | кванза (AOA ) |
||||
Часова зона | UTC +1 | ||||
Независимост -обявена |
от Португалия 11 ноември 1975 |
||||
Национален химн | Angola Avante | ||||
Internet TLD | ao |
||||
Телефонен код | +244 |
||||
Република Ангола е страна, намираща се в южната централната част на Африка. Граничи с Намибия, Демократична република Конго, Замбия, а на запад - с Атлантическия океан. Анклавът Кабинда, граничеща с Република Конго, е част от територия на Ангола, но няма обща граница с основната територия на страната. Ангола има значителни природни ресурси, измежду които петрол и диаманти.
Съдържание |
[редактиране] Произход и история на името
Името Ангола произлиза от португалското произношение на думата N'gola на езика банту, която е титла на местните владетели от времето на Куинбундското кралство през 16 век. Този период е известен като Ера до Менос Гранде.
[редактиране] География
Основна статия: География на Ангола
Ангола граничи с Намибия на юг , Замбия на изток , Демократична република Конго на североизток , и Южния Атлантик на запад. Провинция Кабинда няма обща граница с основната територия на страната. Столицата на Ангола е Луанда. Намира се в северозападната част на страната, на брега на океана.
[редактиране] История
Основна статия: История на Ангола
- През 1482 португалската експедиция на мореплавателя Диогу Кана открива бреговете на Ангола.
- През 1576 е основан форта Сан-Паоло-ди-Луанда, който по-късно ще стане столица на Ангола. До средата на 19 век главната политика на португалците в Ангола е търговията с роби. Според приблизителни оценки за 300 години от сраната са изведени (главно в Бразилия) около 5 млн. души.
- През 1885-1894 Португалия, Белгия, Германия и Англия сключват поредица от договори, които очетават съвременните граници на Ангола.
- През 1951 Ангола получават статут на "задморска провинция" на Португалия.
- През 1950 възникават първите въстанически групировки.
- През 1961 избухва антипортугалско въстание на чело с Холденом Роберто (лидер на групировката UPA, а след това на FNLA). Лагерът на въстаниците е разположен на територията на съседно Конго (Киншаса). Началото на войната за незавсимост продължава около 15 години.
- През 1962 е образувано временно правителство на Анголската република в изгнание на чело с Холденом Роберто.
- През 1966 е извършема първата въоръжена акция на UNITA.
- През 1974 избухва антифашистка революция в Португалия. Страната предоставя свобода на всички свои колонии.
- През 1975 на 11 ноември е провъгласена независимостта на Ангола. Първият президент на страната е лидерът на просъветската групировка MPLA - Агостиньо Нето, чиято войска завзема Луанду — административният център на Ангола. Започва гражданска война за власт в страната между просъветската групировка MPLA и проамериканската UNITA. Тази война разпалва и междуетническите противоречия. Правителствените войски се обучават от съветски и кубински инструктори.
- През 1975 просъветското ръководство влиза във вътрешен конфликт с редовните части на кубинската армия. UNITA се ползва от помощта на ЮАР.
- През 1979 президента на Ангола става новия лидер на MPLA Жозе Едуарду Душ Сантуш.
- През 1992 MPLA губи поддръжката си на разпадналия се СССР и се преориентира към САЩ.
- През 2002 e сложен край на гражданската война в Ангола (1975-2002).
[редактиране] Административно деление
Основна статия: Административно деление на Ангола
Ангола е разделена на 18 провинции и 158 общини. Провинциите са:
|
|
|
[редактиране] Икономика
Основна статия: Икономика на Ангола
Икономиката на Ангола претърпя ускорена трансформация през последните години, преобразуване от безредиците породени от четвърт вековната война до най-бързо растящата икономика в Африка и на едно от първите места в света. Развитието се дължи изцяло на покачването на добива на нефт , който надвишава 1,4 милиона барела на ден, по данни от края на 2005 г. Контролът на нефтената продукция се осъществява от компанията Сонангол груп - конгломерат, собственост на Анголското правителство. Икономиката записа растеж с 18% през 2005 г., предполага се, че ще достигне до 26% през 2006 г. и ще остане над 10% през остатъка от десетилетиоето. Високият износ на нефт води до започването на амбициозна програма от страна на правителството за строежи на пътища и инфраструктура.
[редактиране] Култура
Основна статия: Култура на Ангола
[редактиране] Други
- Комуникации в Ангола
- Транспорт в Ангола
- Армия на Ангола
- Външна политика на Ангола
Страни в Африка |
---|
Алжир | Ангола | Бенин | Ботсвана | Буркина Фасо | Бурунди | Габон | Гамбия | Гана | Гвинея | Гвинея-Бисау | Джибути | Египет | Екваториална Гвинея | Еритрея | Етиопия | Замбия | Зимбабве | Кабо Верде | Камерун | Кения | Коморски острови | Кот д'Ивоар | Демократична република Конго | Република Конго | Лесото | Либерия | Либия | Мавритания | Мавриций | Мадагаскар | Малави | Мали | Мароко | Мозамбик | Намибия | Нигер | Нигерия | Руанда | Сао Томе и Принсипи | Сейшелски острови | Сенегал | Сиера Леоне | Сомалия | Судан | Свазиленд | Танзания | Того | Тунис | Уганда | Централноафриканска република | Чад | Република Южна Африка |