Волово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Волово е село в Северна България. То се намира в община Борово, Област Русе.

Волово
Карта на България, мястото на Волово е отбелязано
Данни
Област: Русе
Община: Борово
Население: 166 (13/09/2005)
Надм. височина: 240 м
Пощ. код: 7175
Тел. код: 081462
Геогр. положение: 43° 32' сев. ш.
25° 48' изт. д.
МПС код: Р
Кмет или наместник
Николай Банчев


Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

Старото име на селото е Долна Манастирица - вероятно от съществувалия в миналото манастир на около един километър източно от селото.

Преди Освобождението през селото е минавал главният път от Русчук през Бяла (по моста на Кольо Фичето над река Янтра) за Търново. По време на Руско-турската освободителна война 1877/78 г., в селото е пребивавал щабът на Източния отряд на Руската армия.

След освобождението, поради слабата централна и местна власти, в гористите райони на североизточна България се разраства разбойническо движение на смесени турско-български чети. В Беленския регион по това време е върлувала такава чета под ръководството на Чолак Пехливан. Причаквали са и са ограбвали пътуващите по пътя търговци, селата и др. Местното население се организира и създава т.н. местни милиции за самозащита. По пътя между Русчук и Бяла се поставили постове за защита от разбойниците. Такъв пост е имало между село Долна Манастирица и село Обретеник на западния склон на един дол (наричан "Чолак дере"). В една студена дъждовна есенна нощ вратата на колибата, в която се топлели до огнището постовите, с трясък се отворила, появил се Чолакът с насочена пушка и им наредил да се предадат. От дъното на колибата, обаче, изтрещяла пушка и Чолакът изревал: "Аркадашлар, удариха ме. Не ме оставяйте на гяурите." Започнала престрелка, но накрая разбойниците се разбягали. На другия ден Чолакът бил закаран в Бяла и предаден на властите. Говори се, че по Чолака е стрелял дядо Бельо от село Брестовица, съседно на Волово. След ликвидирането на Чолака четата му прекратява набезите си в района. Тази история е предадена в пътеписите на Константин Иречек.



[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки