Венера 11

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Венера 11
Венера 11
Спускаемият модул на Венера 11
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители Конструкторско бюро Лавочкин
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Венера
Орбита/траектория орбита около Слънцето
Запуск 9 септември 1978 г.
Байконур
Стартова установка Мълния-М
Маса
Важни събития предаване на данни от повърхността на Венера
Продължителност 107 дни
Състояние нефункциониращ, на повърхността на Венера
Интернет страница [ ]
Оборудване

Венера 11 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 9 септември 1978 г. 03:25 стандартно време с цел изследване на Венера. Спускаемият модул се отделя от орбиталния модул на 23 декември 1975 г. и навлиза в атмосферата на планетата на 25 декември 1975 г. със скорост от 11,2 km/s. След последвало спускане в продължение на около час, апаратът каца на повърхността в 06:24 московско време на място с координати 14° южна ш. и 299° изт. д.. Данни към Земята биват предавани в продължение на 95 минути, след което апаратът излиза от обхвата на радарните станции.

Оборудването включва устройства за измерване на температурата, осветеността и химическия състав на атмосферата. Един от бордните уреди регистрира светкавица. Налични са две цветни телевизионни камери, които за съжеление не проработват — защитните капаци и на двете камери не се отварят. Анализаторът на повръхностен материал също не проработва. Резултатите от химичния състав на атмосферата показват високо съдържание на Ar36 спрямо Ar40, както и наличието на въглероден монооксид на ниски височини.

Орбиталният модул е оборудван с детектори на слънчев вятър, йонни анализатори и два детектора на гама лъчи — един съветски и един френски.


Програма Венера
Венера 1 | Венера 2 | Венера 3 | Венера 4 | Венера 5 | Венера 6
Венера 7 | Венера 8 | Венера 9 | Венера 10 | Венера 11
Венера 12 | Венера 13 | Венера 14 | Венера 15 | Венера 16
На други езици