Диоцез

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диоцез (лат. dioecesis от гр. dioikesis) - в Римската империя първоначално през епохата на принципата - градски окръг или част от провинция, a от 3 в. голяма aдминистративно-териториална единица въведена от император Диоклециан. Империята била разделена на 4 префектури и 12 диоцеза; всеки диоцез се разделял на провинции. Управител на диоцеза се наричал викарий и бил пряко подчинен на praefectus praetoriо. С признаването на християнството за официална религия от император Константин през 313 г. диоцезът станал и църковна териториална единица под управлението на епископ.