Игнацио Лойола

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дон Иниго Лопез де Лойола (1491-1556) е основател на йезуитския орден, роден в семейството принадлежащо към дребната аристокрация на Испания (Биская). В младостта си Лойола е отдаден на военната кариера, но тежка рана го прави задълго неспособен да изпълнява военните си задължения. Във времето на своето лечение се отдал на теологията, като особенно въздействие му оказва теорията за живота на Христос. В следствие от това си увлечение Лойола преживява огромна личностна промяна, която завършва с обричането му през 1534 г. на живот изпълнен с мъдрост и целомъдрие, отдаден в служба на Бога в Светите места и във вярност към папата и католическата църква. Тази личностна еволюция на Лойола съвпада във времето с един преломен за историята на католицизма момент. Църквата все повече губи влиянието си в Западна Европа под натиска на Реформацията, разрастнала се с бързи темпове от 95 те тезиса на Мартин Лутер. Загубените позициите и угрозата от стопяване влиянието на католицизма, принуждава папите от началото и средата на XVI век да действат. Резултатът от това е раждането на Контрареформацията. Именно в лицето на Лойола, приел по-това време името Игнацио, католическата църква вижда личност способна да бъде една от движещите сили на Контрареформацията. С була на папа Павел III от 1540 г. е създадено "Обществото на Исус" познато днес, като Йезуитски орден. За негов лидер и "генерал" бил посочен Игнацио Лойола. Новосъздадения орден поствя за основна своя цел защитата на вярата, а наред с абстракната рамка започва да търси влияние чрез проповеди, преподаване, благотворителност и не на последно място обучаване на католически младежи в редица добре организирани колежи. Доказателство за силната и ползотворна работа на Лойола за каузата на Контрареформацията е факта, че към годината на смъртта му в 1556 г., обществото на Йезуитите имало над 30 колежа и чрез тях силно влияние, като източник даващ образование на младежи от елита на Европа. Борбата с протестантсвото налагало нуждата йезуитите да излязат от познатата за времето рамка на монашеските ордени. Дейността им е насочена не към стоицизъм и съзерцание, а в активен, изпълнен с действия живот. Членовете на Ордена се обвързвали с каузата му, чрез обети, съответсващи на мястото им в йерархията му. Малцина от тях, ръководителите на Ордена, били допускани да дадат най-важния обет, този за лична преданост към папата. Йезуитите създават толкова работещо и гъвкаво за времето си общество, че успяват да излязат извън рамката си за борба с Реформацията и протестанизма. Те успяват да вложат голяма част от силите си в мисионерство и завземане на позиции в мюсюлманския свят и Ориента. Благодарение на лидерството на Луйола и добрата организираност и подготовка на кадрите на Ордена, католическата църква дава съдържание на приетата на проведения през 1545-1563 Общ събор, Контрареформация и успява не само да се съхрани, но и да мине в настъпление. Натрупаният в годините опит позволява на йезуитите да изиграят решителна роля в налагането на католицизма в Латинска Америка.

[редактиране] Книги

  • Игнацио Лойола, "Избрани съчинения", Превод и встъпителна студия - Александър Гънгов, Художник - Андрей Рождественски, София, 1998