Бончо Генчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бончо Генчев
български футболист
Роден: 7 юли 1964
Генерал Тошево, България

Бончо Любомиров Генчев е български футболист, нападател. Роден е на 7 юли 1964 в Генерал Тошево. Висок е 180 см и тежи 78 кг. Играл е за Спортист (Генерал Тошево) 1981, Добруджа 1981-1982, Осъм (Ловеч) 1982-1983, Локомотив (Горна Оряховица) 1983-1986 (85 мача и 13 гола в "Б" група), Етър (Велико Търново) 19861991 (115 мача и 37 гола в "А" група), Спортинг (Лисабон) 19911992 (23 мача и 5 гола), Ипсуич 1992-1995 (39 мача и 6 гола), Лутън 1995-1997 (40 мача и 10 гола), ЦСКА 1997-1998 (32 мача и 20 гола), Хендън 1999-2001 (76 мача и 31 гола) и Каршалтън 2001-2002 (24 мача и 11 гола). Шампион на България и носител на Купата на БФС с Етър през 1991. Трикратен бронзов медалист - през 1989 и 1990 с Етър и през 1998 с ЦСКА. Голмайстор на "А" РФГ през 1998 със 17 гола. За купата на УЕФА има 7 мача и 1 гол за ЦСКА. Бивш национал. Дебютира в националния отбор на 26 септември 1990 г. срещу Швеция (0:2) в Стокхолм. Има 14 мача и 2 гола за националния отбор. Бронзов медалист от СП'1994 в САЩ, където играе 3 мача. На ЕП'1996 в Англия също участва в един мач. Той е първият българин играл в английската Висша Лига.

[редактиране] Статистика по сезони

На други езици