Кибела
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кибела (среща се и като Кимема, Диндимена) е фригийско богиня, считана за майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия (около гората Ида, в Лидия, Витиния, Галатия и т.н. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете. Спътници на богинята били корибаните, куретите и дактилите в Ида. Към средата на I хилядолетие пр.н.е., чрез гръцките колонии в Мала Азия, култът към нея проникнал и в Гърция, където богинята се отъждестявала в Рея. През 204 пр.н.е., култът е въведен в Рим, където Кибеласе отъждествява с богинята на посевите и жътвата Опс. В Песинунт (Фригия) на Кибела е посветен черен камък (метеорит). През 191 пр.н.е. в нейна чест са въведени празниците мегалезии. Изобразявана е в обкръжение на животни.