Глобализация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 Антиглобалисти

Глобализация е събирателен термин, обозначаващ серия от икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора. По своята същност промените са свързани с всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво. Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб.

Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от разрастващите се размери на глобализацията. Противниците на глобализацията организират редица прояви, съпътстващи важни международни форуми.

[редактиране] Видове глобализация

  • Глобализация на икономиката — световни процеси в изменение на финансовите пазари, търговските и производствените ниши. В резултат географските граници и правителствата практически не контролират масовото си производство и потребление. Появят се принципно нови политически интереси, контролирани от неправителствени институции. Във връзка с масирания антиглобализъм мултинационалните компании използват термина глокализация (неологизъм от „глобализация“ и „локализация“) за изтъкване на съобразяването им с местните исловия.
  • Компютърна глобализация — процес на адаптация на компютърния софтуер с цел използването му в различни страни по света. Наблюдава се уеднаквяване на лингвистичните, маркетинговите и програмните усилия по света. Софтуер тип G11N.
  • Глобализацията като универсален процес — естествен процес на миграция на всякакви видове ресурси по света: парични, човешки, производствени, икономически и др. На определен етап се развива информационно общество, по-слабо податливо на управление.

[редактиране] Основи икономически черти на съвременната глобализация

  • Свободна търговия.
  • Свободно движение на капитала.
  • Просто преразпределение на различни отрасли на промишлеността между различни страни.
  • Ръст на влияние на финансовия капитал, сравнен с търговския и промишления.
  • Увеличение на потребителските кредити.
  • На фондовите пазари «финансови инструменти» (като национални валути, застраховане и др.) преобладават над стоките.
  • Намаляване данъците набизнеса (за сметка на увеличението на данъчната конкуренция между страните).
  • Отслабване на отделните страни.
  • Създаване на международни организации, например МВФ, Световна банка, СТО и др.).

[редактиране] Вижте още

  • [1]
  • Интернационализация
  • Локализация
  • Нов световен ред
  • Антиглобализъм