Враца

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Враца
Герб на Враца Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Враца
Население: 78 701
Надм. височина: 344 м
Пощ. код: 3000
Тел. код: 092
МПС код: ВР
Кмет
Воислав Бубев
Адрес на общината
ул. "Ст. Савов" 6, тел. 092 62 45 81 e-mail:obshtinavr@bsbg.net

Враца е град в Северна България Той е административен център на Област Враца и на Община Враца. Намира на 112 км. северно от София, на около 40 км. югоизточно от Монтана, на 14 км. северозападно от Мездра.

Съдържание

[редактиране] География

 Изглед към Враца
Изглед към Враца

Град Враца е разположен в полите на Врачанския балкан. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина.

Градът има рядка по своите красоти околност. От юг са величествените подобни на театрален декор сиво-виолетови скали на Врачанския балкан, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига легендарният Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.

Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли, а с най-ниска януари. Зимата в града е студена, но не мразовита. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанския балкан този брой е значително по-голям.

Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население 94 975 жители (21.07.2005).

Област Враца граничи: на север с р. Дунав, на запад с Област Монтана, на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км2, (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км2, водни площи 67 км2. Населението на областта е приблизително 245 000 души.

Враца е най-голямото селище в Северозападна България.

[редактиране] История

 Паметник на националния герой Христо Ботев
Паметник на националния герой Христо Ботев

След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство - най-старото научно-изследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.

Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства - двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров.

Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплом.

[редактиране] Политика

  • 2003 — Воислав Бубев (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).
  • 1999 — Румен Стоманярски (Обединение за Враца) печели на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).
  • 1995 — Румен Стоманярски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).

[редактиране] Икономика

Във Враца са развити отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент, клинкер, добив на скално облицовачни материали от врачанското находище – варовик), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.

Градът и общината разполагат със свободни поземлени имоти, предназначени за изграждане на предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори.

Във Враца функционират няколко институции в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро-инфо-център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище(на около 20 км. от гр. Враца). Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.

Цените на недвижимите имоти са средно-високи, мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Равнището на безработица в Община Враца към месец май 2006 [1] е 8.8% (по-ниско от средното за страната).

[редактиране] Транспорт

Град Враца е пресечна точка на два от най-големите европейски транспортни коридора – коридор 4 Препратка към страница на английски [2] и коридор 7. Географското и положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при Видин и Дунав мост 3 при Оряхово

Враца е важен транспортен център. Тя се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. В града функционира голяма автогара, намираща се в близост до железопътната Гара Враца.

Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт, състоящ се от тролейбуси, автобуси и маршрутни микробуси. На разположение на жителите и гостите на града са и голям брой таксита. Цените на билетите за врачанския градски транспорт са едни от най-ниските в страната.

[редактиране] Образование

  • Врачански стопански филиал [3] на УНСС
  • Медицински колеж [4] към МУ, София
  • Педагогически колеж [5] към ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“

[редактиране] Културни забележителности

Враца е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз с регионалния исторически музей и пещерата "Леденика".


[редактиране] Регионален исторически музей

Регионален исторически музей, централно фоайе
Регионален исторически музей, централно фоайе

През 1976 година за историческия музей е отделено помещение в южното крило на Двореца на културата на площад Христо Ботев. И през 1980 година музеят отваря врати. Музейната експозиция обхваща 9 зали и 3 къта.

В зала "Праистория" са представени оръдия на труда и предмети от бита, отнася-ши се до епохата на Неолита Експозицията в зала "Античност и Средновековие" също обхваща голям период от време. В раздела посветен на късноантичната и ранновизантийската епохи са показани експона-ти отнасящи се за I-VI век и илюстриращи измененията в бита, материалната и духовната култура на местните тракийски племена, които са настъпили след превземането на Балканския полуостров от римляните Разделът посветен на българското средновековие /от края на VII - до края на XIV век/ е представен основно от археологични материали, демонстриращи богатството на материалната и духовната култура на нашия народ през този период. На развитието на бижутерното дело са посветени три витрини, в които са изложени изделия от злато. В залата "Възраждане и национално-освободителна борба", благодарение на оригинални предмети, илюстрации и фотодокументи се проследяват събитията в които са участвали жителите на Враца. Градът има съществен принос за съхранението на българската културна традиция в периода на османското иго, в развитието на просвещението и национално-освободителното движение. Експозицията "Работническо движение" заема три зали и два къта. В първата зала посе-тителите се запознават с кратката стопанска характеристика на Врачанския край и зараж-дането на работническото движение. Залата "Съвременно строителство". Неговата експозиция е основана на фотоси, документи и веществени материали, и с помощтта на аудио-визуална техника се просле-дява икономическия разцвет на Врачанския край в периода от 1952 година до наши дни.

Адрес на музея:пл. "Хр. Ботев" № 1; тел. 092/62 03 73

[редактиране] Етнографско-възрожденски комплекс "Софроний Врачански"

Етнографско-възрожденският комплекс "Софроний Врачански", обхваща територия от 5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил и две обществени сгради от същия период - сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов и църквата "Св. Възнесение". Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата. Реставрацията и адаптирането им за нуждите на музейното дело са осъществени от творчески колектив с ръководител архитект-проектант Георги Гужгулов от Националния 37 институт за паметници на културата с технически ръководител Йордан Вълчев. Изграждането на комплекса се осъществява етапно. През 1976 г. е открита за посетители-те къщата-музей "Димитраки Хаджитошев". След завършването на реставраторската ра-бота в средата на 80-те години са подготвени за разкриване на експозиции сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найдеов (предоставена за творческа база на писателите) , църквата "Св. Възнесение" , както и дворните места. Специално са построени помещения и навес за показване на тра-диционни транспортни средства и селскосопански инвентар. Официалното откриване на комплекса става на 25 май 1987година. Експозициите на ЕВК "Софроний Врачански" показват най-характерното от традиционната народна култура на врачанското население, нейните регионални отлики и единст-вото й с общобългарската народна култура. Изградени на принципа на историческата последователност при показването на етнографските процеси и явления, в хронологичен ред те обхващат времето от средата на XIX и първите десетилетия на XX век, когато традиционната народна култура все още битува активно в своя "чист" вид, а градската култура и европейското влияние не оказват решаващото си въздействие и не са активизирани процесите, довели до нейното отмиране. При онези от тях обаче, които се отличават с особена жизненост и продължават да битуват и в сегашния празничен живот или в трудовото ежедневие на врачанското население, хронологичните граници на проследяваните явления се приближават и до нашето съвремие


[редактиране] Театър

 Кулата на мешчиите
Кулата на мешчиите

[редактиране] Други

[редактиране] Природни забележителности

[редактиране] Проходи

[редактиране] Пещери

[редактиране] Водопади

[редактиране] Редовни събития

  • 1 юни - Ден на Враца
  • Национален фестивал на малките театрални форми - организира се от Министерството на културата, Община Враца и Драматично-куклен театър - Враца. Провежда се всяка година в средата на м. май.

За повече информация - тел. 092/62 10 81.

  • Младежки музикален форум и форум на младия слушател - организира се от Община Враца и Врачанската филхармония всяка година през месеците октомври и ноември; за повече информация - тел. 092/66 54 34; 2 32
  • Ботеви дни - провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни и са посветени на Христо Ботев и неговата чета. Дните са съпроводени с богата културна програма - конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1-ви юни и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
  • Рокерски събор - Враца - провежда се ежегодно, през месец Август в близост до пещерата Леденика, във Врачанския Балкан

[редактиране] Личности

  • Родени във Враца


[редактиране] Спорт

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Медии

  • Телевизия Враца
  • Музикална телевизия "Северозапад Мюзик"
  • В-к Шанс Експрес
  • В-к Конкурент
  • В-к Враца Днес
  • Радио Силвър
  • Радио Враца


[редактиране] Външни препратки


Градове в България с над 20 000 жители The flag of Bulgaria
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол