Алигаторова костенурка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алигаторова костенурка | |||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
Алигаторовата костенурка (Macrochelys temminckii) е влечуго от разред Костенурки. Това е най-голямата сладководна костенурка в Северна Америка. Видовото име temminckii е в чест на холандския зоолог Конрад Якоб Теминк[1].
Алигаторовата костенурка се характеризира с голяма, тежка глава и масивна опашка. Карапакса притежава три реда гребенести рогови щитчета, придаващи зловещ вид. Тези гребенести образувания са отличителна черта от сходния вид от същото семейство - каймановата костенурка, чийто карапакс е гладък.
Окраската е сива, кафява, черна или маслинено-зелена. Около очите може да се забележат лъчеобразни жълтеникави петна, придаващи контури на окото и служещи за камуфлаж.
Повърхността на устната кухина е също с характерен камуфлаж. Върха на езика притежава червеообразен израстък, служещ за примамване на малки рибки.
Челюстите на алигаторовата костенурка са изключително мощни и могат да нанесат сериозни увреждания на евентуален нападател.
Съдържание |
[редактиране] Размери
Карапакса може да достигне до 80 cm, а теглото на подобен екземпляр е около 80 kg. Мъжките екземпляри обикновено са по-големи от женските. Неподтвърден рекорд в теглото е 180 kg при екземпляр, хванат в река Неосо, Канзас през 1937 г.[2], но най-големия документиран екземпляр е този на зоологическата градина в Чикаго, Илиноис.
[редактиране] Разпространение
САЩ (долината на Мисисипи, Канзас, Югоизточна Айова, Илиноис, Западно Тенеси, Западно Кентъки, Мисури, Оклахома, Източен Тексас, Арканзас, Луизиана, Мисисипи, Алабама, Югозападна Джорджия, Северна Флорида).
[редактиране] Местообитание
Подобно на каймановата костенурка, алигаторовата живее педимно във водна среда, като бавно течащи потоци, езера и блата. Единствено по време на яйцеотлагането женските се отдалечават в сухи места, далеч от водоизточници. Алигаторовата костенурка е способна да издържи около час под вода, без да излиза на повърхността.
[редактиране] Поведение
Алигаторовата костенурка ловува, като стои неподвижно заровена в тинята с широко отворена уста. Червеообразния език имитира движението на червей и примамва риба към устата на животното. Костенурката е способа светкавично да затвори устата си, хващайки по този начин своята плячка.
[редактиране] Начин на хранене
Алигаторовата костенурка по предпочитание е хищник, но може да бъде и мършоядна. Поглъща всичко, което може да улови. Естествената и храна се състои предимно от риба, безгръбначни, земноводни и мърша, но се знае, че ядe и змии, водна растителност и дори други костенурки.
В терариумни условия може да се храни с почти всякакъв вид месо, включително гризачи, телешко, пилешко и свинско.
[редактиране] Репродуктивни особености
Алигаторовата костенурка достига полова зрялост на около 12 години. Чифтосването става ежегодно през ранна пролет в южната част на ареала или късна пролет в северната част. Женската прави дупка, където отлага от 9 до 52 яйца, около два месеца след чифтосването. Полът на малките се определя от температурата, при която се инкубират яйцата. Високата температура продуцира предимно женски, а ниската предимно мъжки екземпляри. Местата за отлагане на яйцата се разполагат на сухи места, далеч от възможни източници на наводнение. Развитието на яйцата продължава от 100 до 140 дни, при което малките се излюпват през есента.[3]
Продължителността на живот не е установена, но се предполага, че алигаторовата костенурка може да доживее, до около 100 години. В плен животът на алигаторовата костенурка е обикновено между 20 и 70 години.[4]
[редактиране] Генетични характеристики
Кариотип: 2n = 52 (24 макрохромозоми и 28 микрохромозоми)
[редактиране] Източници
- ↑ „Biographies of People Honored in the Herpetological Nomenclature North America“. Сайтът е посетен на 2006-07-09
- ↑ „Smithsonian National Zoological Park: Alligator Snapping Turtle“. Сайтът е посетен на 2006-03-26
- ↑ „Nashville Zoo: Alligator Snapping Turtle“. Сайтът е посетен на 2006-03-26
- ↑ „WhoZoo: Alligator Snapping Turtle“. Сайтът е посетен на 2006-03-26