Иван Славов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Славов български философ |
|
Роден: | 14 февруари 1928 Сливен, България |
---|---|
Иван Славов е български философ и публицист. Роден е на 14 февруари 1928 година в Сливен. Професор, доктор на философските науки. Дълги години е преподавал в Софийския университет „Св. Климeнт Охридски“. Бил е посланик на Република България в Словакия. Стилът му се отличава с оригиналност, дълбочина, полемичност, а езикът му е цветист и образен. Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум“.
[редактиране] Книги
Творчеството му е посветено на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура - кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Хуморът, смеха и иронията заемат голяма част от предмета на неговите изследвания. Той изповядва максимата „Човек е оцелял, защото се е смял“. По-важните книги, които е написал:
- Кичът
- Иронията в структурата на модернизма
- Прекословици
- Златната решетка
- Антология на глупостта
- Ученически и кандидат-студентски бисери
- Речник на глупостта
- Смехотерапия - стрес - бизнес
- Джобен смехар