Горни Порой
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горни Порой | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 1 529 (2001) |
Надм. височина: | 380 м |
Геогр. положение: | 40° 17' сев. ш. 23° 2' изт. д. |
Пощ. код: | 62055 |
Тел. код: | +3023270 |
Горни Порой (често членувано Горнио Порой или Горнийо Порой, на гръцки: Άνω Πορόια, Ано Пороя) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, Ном Сяр (Серес), Дем Керкини, с 1 529 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 55 километра северозападно от град Сяр (Серес) и 30 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 380 метра надморска височина. Южно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини).
[редактиране] История
През 19 век Горни Порой е едно от най големите и развити села в Демирхисарска каза на Серски санджак. Основен поминък на населението - предимно българи и власи - е земеделието (тютюн, лен, памук, ечемик, ръж и други), бубарството и търговията.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Горни Порой е посочено като село с 320 домакинства с 1 000 жители българи и 60 власи.[1] Според Васил Кънчов през 1891 г. в селото има две български църкви в които се служи на църковнославянски и една влашка църква в която се служи на гръцки език. Има също две български начални училища и едно гръцко начално училище, което се посещава от власите. Към 1900 г. според Кънчов в Горни Порой живеят 3 780 души, от които 2200 българи, 480 турци и 1100 власи.[2]
В началото на 20 век българските жители на Горни Порой са под върховенството на Българската екзархия, а власите се отцепват от Цариградската патриаршия и си образуват румънска община със своя църква, като влизат в конфликт и с българите."[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Горни Порой има 3 840 българи екзархисти, 25 гърци и 750 власи. В селото има основно гръцко и основно и средно българско училище.[4]
Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 г. по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 г. Горни Порой е опожарено от гръцките войски. [5] След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското и част от влашкото население се изселват в България, предимно в градовете Петрич, Благоевград, Пловдив, както и в селата Беласица, Коларово, Самуилово, Ключ, Скрът и други. През 20-те години на 20 век в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия.
[редактиране] Родени в Горни Порой
- Иванчо войвода (1848 - 1896), български революционер
- Йордан Иванов (1908 - ?), български химик, преподавател в Софийския университет
- Петрос Пенас (1902 - 1994), гръцки историк
[редактиране] Външни вързки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 136-137.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. І, ч. ІІ, София 1996, с. 307
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, p.188-189.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“.
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |