Георгий Жуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георгий Жуков
съветски маршал
Георгий Жуков
Роден: 1 декември 1896
Москва, СССР
Починал: 18 юни 1974

Георгий Константинович Жуков е изявен съветски пълководец, маршал на Съветския съюз и министър на отбраната на СССР. Роден е в село Стрелкова, близо до Калуга.

Съдържание

[редактиране] Преди Втората световна война

Жуков участва в Първата световна война, като от 1918 г. е в Червената армия. Там е обучен за танкист от германски специалисти.[1] В Гражданската война е командир на взвод, а по-късно и на ескадрон, като се бие срещу уралските казаци при Царицин (дн. Волгоград), както и срещу войските на Деникин и Врангел. Взема участие в потушаването на бунта на Антонов в Тамбовска област, като там е ранен и получава орден Червено знаме.

След Гражданската война командва кавалерийски полк и бригада. След това е инспектор към кавалерията на РККА, командир на дивизия, корпус и заместник-командир на Запорожкия военен окръг. Командващ е на Първа армейска група на съветските войски в Монголия.

Ръководи съпротивата срещу японското нашествие в Монголия през лятото на 1939 г., когато провежда операция по обкръжаване и разгромяване на войските на японския генерал Камацубара при река Халхин-Гол. За тази операция е награден със звание „герой на Съветския съюз“ и орден "Червено знаме" на Монголия.

От 1940 г. е командващ на Киевския отделен военен окръг, а от януари до юли 1941 г. е началник на Генералния щаб, заместник на народния комисар (министър по днешнοму) на отбраната на СССР.

[редактиране] През Втората световна война

Жуков е най-изявеният съветски военноначалник през Втората световна война, като заема най-вискои военни длъжности - едновременно първи заместник на народния комисар на отбраната на СССР и заместник на върховния главнокомандващ, командва и фронтовете: Резервен, Ленинградски, Западен (едновременно и главнокомандващ на Западното направление), 1 украински, 1 белоруски.

Ръководи защитата на Ленинград, Сталинград и Москва през 1941 г.; започва първото контранастъпление след битката за Москва. Командва решаващите пробиви при Сталинград (1942), Курск (1943). Той е първият съветски военачалник, удостоен през Втората световна война с военното звание „маршал на Съветския съюз“ (18 януари 1943).

През заключителния етап на войната ръководи освобождването на Варшава (17 януари 1945) и грандиозната Берлинска операция за превземане на столицата Берлин (1945), с което завършва войната.

На 8 май 1945 в Карлсхорст (Берлин) маршал Жуков приема от хитлеровия фелдмаршал Вилхелм фон Кайтел безусловната капитулация на нацистска Германия. Приема триумфалния Парад на победата в Москва на 24 юни 1945 г.

[редактиране] След Втората световна война

Главнокомандващ на съветската окупационна зона в Германия. Изпада в немилост, обвинен в незаконно присвояване на трофеи, назначен за командващ на Одеския, а после - на Уралския военен окръг.

След смъртта на Сталин (5 март 1953) заедно с Никита Хрушчов отстранява от власт Лаврентий Берия. Министър на отбраната (1955-1957); отстранен от длъжност на 26 октомври 1957 г. заради насърчаването на култ към неговата личност и пенсиониран; по-късно е реабилитиран.

[редактиране] Бележки

  1. Цитирано по: История и цивилизация за 10 клас; Автори: Костадин Грозев, Валери Колев, Тодор Зарков; Портрет: Григорий Жуков. София, 2001, стр.97.