Венера 12

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Венера 12
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители Конструкторско бюро Лавочкин
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Венера
Орбита/траектория орбита около Слънцето
Запуск 14 септември 1978 г.
Байконур
Стартова установка Мълния-М
Маса
Важни събития предаване на данни от повърхността на Венера
Продължителност 98 дни
Състояние нефункциониращ, на повърхността на Венера
Интернет страница [ ]
Оборудване

Венера 12 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 14 септември 1978 г. 02:25 стандартно време с цел изследване на Венера. Спускаемият модул се отделя от орбиталния модул на 19 декември 1975 г. и навлиза в атмосферата на планетата на 21 декември 1975 г. със скорост от 11,2 km/s. След последвало спускане в продължение на около час, апаратът каца на повърхността в 06:30 московско време на място с координати 7° южна ш. и 294° изт. д.. Данни към Земята биват предавани в продължение на 110 минути, след което апаратът излиза от обхвата на радарните станции.

Оборудването включва устройства за измерване на температурата, осветеността и химическия състав на атмосферата. Един от бордните уреди регистрира светкавица. Налични са две цветни телевизионни камери, които за съжеление не проработват — защитните капаци и на двете камери не се отварят. Анализаторът на повръхностен материал също не проработва. Резултатите от химичния състав на атмосферата показват високо съдържание на Ar36 спрямо Ar40, както и наличието на въглероден монооксид на ниски височини.

Орбиталният модул е оборудван с детектори на слънчев вятър, йонни анализатори и два детектора на гама лъчи — един съветски и един френски. Използван е ултравиолетов спектрометър за изследването на кометата Брадфийлд на 13 февруари 1980 г.


Програма Венера
Венера 1 | Венера 2 | Венера 3 | Венера 4 | Венера 5 | Венера 6
Венера 7 | Венера 8 | Венера 9 | Венера 10 | Венера 11
Венера 12 | Венера 13 | Венера 14 | Венера 15 | Венера 16
На други езици