Лазарополе

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лазарополе

Лазарополе
Лазарополе на картата на Република Македония
Данни
Население: 1 126 (2006)
Надм. височина: 1 350 м
Геогр. положение: 41° 32' 10'' сев. ш.
20° 41' 38'' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Лазарополе е село в западната част на Република Македония, в Община Маврово и Ростуша, без жители.

Съдържание

[редактиране] География

Лазарополе се намира на 1350 метра надморска височина в планината Бистра и е едно от най-високо разположените населени места в Република Македония и на Балканите. През селото тече река Лазаровска, която преди да наближи селото, се скрива под земята. Лазарополе е разположено сред обширни ливади и е обградено от дъбови и букови гори.

До Лазарополе се стига по път през пролома на река Радика, където се намира манастирът от 11 век Свети Йоан Бигорски.

[редактиране] Климат

Панорама на Лазарополе
Панорама на Лазарополе

През 1948 година в Лазарополе е основана метеорологична станция, която е най-главната синоптична станция в Република Македония. Климатът в Лазарополе е с къси и свежи лета и студени зими. Най-ниска температура е регистрирана през 1954 година -23°C, а най-висока +31,5°C — през 1965 година. Първият мраз се появява в началото на октомври, а истински мразовитите дни са общо 134. Температурите над 5°C започват от средата на април и продължават до началото на ноември. Лазарополе е под снежна покривка средно 92 дена, а има средно 80 слънчеви дни в годината.

[редактиране] Произход на името

Населението на Лазарополе било от славянското племе мияци и досега хората, родени в Лазарополе или свързани с него, помнят племенния си произход.

Съществува легендата за възникване на името Лазарополе: след някаква локална война турски еничари опустошават мияшките села. Когато наближават Главино село, стражата поставена на скалите в местността Соколица, съобщава на селяните за наближаващата опасност. Те се скриват в близката, известна само на тях голяма пещера, където са се криели и преди това. Някой обаче ги издава и еничарите запалват влажно сено на входа, за да задушат селяните. Само един от тях, на име Лазар, се спасил и основал ново село, което носи неговото име — Лазарополе.

Д-р Блаже Смилевски, известен публицист и историограф на Лазарополе, предлага етимологично обяснение: името на селото произлиза от старославянската дума лазоръ, която означава голямо пространство, прочистено от гора. Коренните жители на селото се наричат лазоровци и изговарят името му Лазорополе.

[редактиране] История на селото

Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе
Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе

Лазарополе се споменава за пръв път в исторически документ от втората половина на 15 век — Кондиката (книгата на дарителите) на манастира в село Слепче. През 1582 година Лазарополе се среща в документ от преброяване, където е споменато като село на дервенджии с 60 домакинства и 44 неженени християни, което спада към вилаетa Река, Дебърска кааза и носи на своя спахия годишен приход от 3000 акчета. Задачата на дервенджиите била да охраняват близкия път от банди, които ограбват керваните и пътниците.

В средата на 19 век в Лазарополе има 250 къщи. През 1889 година населението на селото наброява 1278 жители, а през 1900 – 2640 жители. След изтеглянето на турците през 1912 година Лазарополе има 2435 жители, а през 1916 година — 1809 жители.

През есента на 1943 година въоръжени албански отряди използват като повод комунистическата активност в района и нападат редица мияшки села. При нападението си на 2 октомври 1943 г. те ограбват Лазарополе и поставят ултиматум на населението да се изсели. Въпреки съпротивата на комунистическите активисти, огромната част от жителите на селото — около 300 семейства, се изселва в зоната, администрирана от българските власти — Прилеп, Битола, Охрид, Скопие и другаде. След 1944 г. част от жителите се връщат, но според преброяването от 1948 година населението на селото е едва 792 жители, през 1953 година — 962 жители, през 1961 година — 720 жители, през 1981 година — 9 жители, през 1991 година — 1, а днес в Лазарополе през зимния период има само два платени пазача, които охраняват напълно празно село.

Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе
Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе

През 1832 година в Лазарополе започва строеж на църква, чийто ктитор е Гюрчин Кокале. Църквата се строи без разрешение 6 години, до 1838 година, кога Гюрчин Кокале отива на аудиенция при султана, от когото получава ферман за построяване на църквата. През 1841 църквата Свети Георги е завършена и осветена. Стенописите са изработени от много зографи, сред които и зограф Михаил, пазарен и доведен чак от Света Гора, но поради неморално поведение бива заменен от Дичо Зограф от Тресонче. Камбанарията е завършена през 1857 година, като дар от сина на Гюрчин Кокале, Дамян.

През ХІХ в. Лазарополе се включва в църковно-просветните движения в тези краища. Роденият в Лазарополе зографски архимандрит Анатолиий през първата половина на ХІХ в. е изпратен с мисия в Санкт Петербург, където е назначен за възпитател в императорския дворец, а друг духовник от Лазарополе — Иларион е бил игумен на Зографския манастир в Света Гора, (Атон ) в средата на ХІХ век.

Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе, интериор
Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе, интериор

Първото училище в мияшкия край е изградено в Лазарополе през 1841 година до църквата. Основното училище и гимназията в Лазарополе съществуват до края на 1970-те години.

[редактиране] Поминък в миналото

[редактиране] Животновъдство

В Лазарополе животновъдството било основен поминък. От добитъка мияците произвеждали вълна, месо, мляко и млечни продукти не само за своите нужди, а за продажба. Всяко семейство, дори и най-бедното, разполагало с няколко овце и кон. В началото на 20 век в Бистра планина имало стотици хиляди овце, а само в Лазарополе имало 1400 крави. Най-малко десетима лазарополци имали по 7000 овце.

След Втората световна война в селото е основан кооператив, с който е поставен край на частното животновъдство в Лазарополе. Това ускорява изселването на лазарополци в градовете, най-често в Дебър и Скопие, но и в чужбина.

[редактиране] Печалбарство

Печалбарството се смятало за специфичен вид поминък. Лазоровци наричали печалбарите тугьоземяни (чуждоземци), а занаятчиите, които оставали да работят в селото и околността — домашари. На печалбарство заминавали през есента, а се връщали преди Илинден. Печалбарите най-често заминавали на тайфи (дружини), а най-известни тайфи на лазарополците били резбарите, зографите и зидарите.

[редактиране] Лазарополе туристическо селище

Улица в Лазарополе
Улица в Лазарополе

След изселването на жителите на Лазарополе то остава да съществува. Кооперативът продължава да работи, отглежда 7000 овце, за които се грижат наети овчари. Освен това, кооперативът поддържа две почивни станции и хлебопекарна. В Лазарополе има кафене и супермаркет, който обслужва цялото село.

Днес в Лазарополе основни проблеми са отдалечеността от главните магистрални пътища, лошото снабдяване на селището, ретранслатор само за двете програми на македонската телевизия. Обаче в края на 1990 в Лазарополе е изградена поща с автоматична телефонна централа с около 150 телефонни номера.

През летния сезон Лазарополе е оживено. Сега в него има над 300 обновени къщи, макар че все още се виждат и изоставени и полуразрушени къщи. Обаче повечето лазарополци се връщат и ремонтират или построяват наново къщите си. В Лазарополе се плащат комунални такси и ток, а водата е безплатна.

Улица в Лазарополе
Улица в Лазарополе

[редактиране] Природни забележителности

По течението на река Гарска река, на югозапад от връх Църн връв (1501 м), близо до Лазарополе, е разположена защитена местност с диви кестени (Aesculus hypocastanum) с площ около 2 ха. Защитени са както отделни дървета, така и по-големи и по-малки групи растения.

[редактиране] Библиография

  • Сотир Шошкоски, Васко Попоски, Лазарополе во подалечното и поблиско минато, Скопие, 2003.
  • Блаже Смилевски, Срцепис за Лазарополе, Куманово, 1995.
  • Блаже Смилевски, Црквата Св. Ѓорѓија во Лазарополе, Куманово, 1997.
  • Георги Трайчев, Книга за мияците, София 1941.

[редактиране] Външни препратки

Населени места в Община Маврово и Ростуша
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибай | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуше | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекай | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркуше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Сретково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици