Борис Дрангов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Дрангов български офицер |
|
Роден: | 3 март 1872 Скопие, днес Р.Македония |
---|---|
Починал: | 26 май 1917 Завоя на река Черна, днес Р.Македония |
Подполковник Борис Стоянов Дрангов е български офицер и военен педагог.
Борис Дрангов е роден в Скопие на 3 март 1872 година в семейството на богат търговец на дървен материал. През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но през 1894 е освободен от него, разжалван и изпратен в строева част в Лом. Там Дрангов се изявява като талантлив военен и получава офицерско звание подпоручик още на следващата година. В Лом Борис Дрангов среща голямата си любов Райна и създава семейство, от което се раждат 5 деца. От 1899 година Б. Дрангов е поручик.
Дрангов посвещава целия си съзнателен живот в преданост и служба на България и за освобождението на Македония.
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония, където оглавява чета. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което се казва: “...В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...”
След въстанието продължава образованието си в Николаевската генералщабна академия в Петербург, Русия. През 1907 година я завършва с отличие и се завръща в България за да продължи службата си в армията. През 1910 година е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия“. Борис Дрангов взема участие в Балканската война (1912-1913) и в Междусъюзническата война през 1913 година Като военен командир печели славни победи - при село Гечкенли (22 октомври 1912), при Чаталджа (17 ноември 1912) и Одрин (13 март 1913). През 1914 г. е даден под съд за критики в печата към военния министър и други висши военни. Оправдан е от съда, но изпада в немилост и е изпратен да служи в редица градове в провинцията.
Дрангов взима участие в Първата световна война (1914-1918) г., като командир на Пети пехотен македонски полк от Единадесета пехотна македонска дивизия. На 22 април 1916 г. става началник на школата за запасни поручици в Скопие, а година по-късно поема командването на Девети пехотен пловдивски полк. Полковник Борис Дрангов загива като командир на Девети пехотен полк на завоя на река Черна (Църна) на 26 май 1917 г. Погребан е в двора на църквата “Свети Димитър” в Скопие, но по-късно, по настояване на сръбската власт, костите му са преместени в градското гробище.
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първият военен теоретик на тактиката. Автор е на трудовете:
- “Помни войната! Съвети за строеви офицери",
- "Подробна програма за обучение на младите и старите войници",
- "Юнаци, изпълнете клетвата",
- "Началник - съвети".
В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово.