Бабини зъби

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бабини зъби
Класификация
царство:  Растения   Plantae
отдел:  Покритосеменни   Magnoliophyta
клас:  Двусемеделни   Magnoliopsida
разред:    Zygophyllales
семейство:  Чифтолистникови   Zygophyllaceae
род:    Tribulus
вид:  Бабини зъби   T. terrestris
Научно наименование
Уикивидове Tribulus terrestris

Бабини зъби (Tribulus terrestris) е едногодишно тревисто растение. От основата на корена излизат многобройни тънки, пълзящи, дълги до 80 cm стъбла. Листата са чифтоперести, срещуположни, с елипсовидна форма. Цветчетата са сравнително дребни, лимоненожълто оцветени, разположени поединично в пазвите на листата. Плодът е покрит със шипове. След узряването си се разпада на 5 орехчета, също покрити с шипчета. Стръковете и листата са окосмени с белезникави власинки.

Разпространено е по песъчливи и каменливи места, край пътищата и като плевел в лозята и окопните култури. Растението е топлолюбиво и компактни находища се срещат в Южна България и по Черноморието.

Употребяема част - стръковете.

[редактиране] Време и начин на бране и заготовка на дрогата.

Отрязват се надземните части на растението през масецитре юли, август и септември, по време на цъфтежа и преди разпукването на плодовете. Суровината се почиства от органични и минерални примеси и се суши в проветриви помещения.

[редактиране] Съдържание

Сапонини, стероли, флавоноиди, алкалоиди от харманов тип, тлъсто масло и др.

[редактиране] Приложение

Дрогата има диуретично действие и слабо изразен тонизиращ ефект и се употребява при камъни в бъбреците. Основното действие е стимулирането на половата система. До узряването на семената растението е слабо отровно.