Константин Стоилов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Стоилов български политик |
|
Роден: | 5 октомври 1853 Пловдив, днес България |
---|---|
Починал: | 5 април 1901 София, България |
Константин Стоилов Константинов е български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно на основаната от него Народна партия. Стоилов е два пъти министър-председател на България. Първият път по време на политическата криза след абдикацията на княз Александър I (10 юли 1887 — 1 септември 1887), а вторият — след падането на Стефан Стамболов (31 май 1894 — 30 януари 1899).
Константин Стоилов е народен представител в I (1879), II (1881) и III (1886-1887) Велико Народно събрание и в I (1879), II (1880-1881), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VIII (1894-1896), IX (1896-1899) и X (1899-1900) Обикновено Народно събрание.
Стоилов завършва право в Хайделберг през 1877. След завръщането си в България е съдия в Пловдив и София (1878-1879) и ръководи Канцеларията (1879-1880) и Политическия кабинет (1880-1883) на княз Александър I. Активен деятел на Консервативната партия, той подкрепя Режима на пълномощията и за кратки периоди заема министерски постове в правителството без министър-председател, в това на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков.
По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Константин Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. През този период (1886-1888) Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов, в това на Васил Радославов, самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов.
През 1888 Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до 1899. При неговото управление продължава икономическия подем на България, започнал при правителството на Стамболов.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
[редактиране] Външни препратки
Никола Стойчев | >>> | и.д. министър на външните работи и изповеданията (13 юли 1881— 11 август 1881) |
>>> | Георги Вълкович |
Георги Вълкович | >>> | министър на външните работи и изповеданията (26 януари 1883— 15 март 1883) |
>>> | Киряк Цанков |
Христо Стоянов | >>> | министър на правосъдието (19 септември 1883— 12 януари 1884) | >>> | Константин Помянов |
Христо Стоянов | >>> | министър на външните работи и изповеданията (24 август 1886— 28 август 1886) |
>>> | Григор Начович |
Димитър Тончев | >>> | министър на правосъдието (7 септември 1886— 24 декември 1888) | >>> | Димитър Тончев |
Васил Радославов | >>> | министър-председател (10 юли 1887— 1 септември 1887) | >>> | Стефан Стамболов |
Васил Радославов | >>> | и.д. министър на финансите (10 юли 1887— 1 септември 1887) | >>> | Григор Начович |
Стефан Стамболов | >>> | министър-председател (31 май 1894— 30 януари 1899) | >>> | Димитър Греков |
Стефан Стамболов | >>> | министър на вътрешните работи (31 май 1894— 13 ноември 1896) | >>> | Найден Бенев |
Димитър Минчевич | >>> | и.д. министър на правосъдието (25 септември 1895— 22 февруари 1896) | >>> | Теодор Теодоров |
Григор Начович | >>> | (и.д.) министър на външните работи и изповеданията (22 февруари 1896— 30 януари 1899) |
>>> | Димитър Греков |