Вавилонска кула

от Уикипедия, свободната енциклопедия

«Смесването на езиците», картина от Густав Доре (1865)
«Смесването на езиците», картина от Густав Доре (1865)

Вавилонската кула - обхваща две предания за Вавилон, обединени в един разказ от текст в Библията:

  • построяване на град Вавилон и издигане на Вавилонската кула
  • смесване на езиците и разпръсване на човечеството

Тези предания описват историята на човечеството (след потопът), обясняват езиковите и териториални разлики на хората и промисълът на Бога.


[редактиране] Вавилон и Бибията

Според Библията след Потопа, човечеството представлява един народ, говорещ на един език. От изток хората прииждат в земята Сеннаар (на долното течение на Тигър и Ефрат), и построяват град (Вавилон) и кула висока до небето «за да си създадът име». Строителството на кулата е прекратено от Бог, който "смесил" езикът на хората, поради което те престават да се разбират един друг. Хората не могли да достроят кулата, и се разпръскват по цялата земя. Така историята за вавилонската кула обяснява появата на различните езици след потопа.

Сказанията възникват не по-късно от началото на 2 хил. пр.Хр., тоест почти 1000 години преди литературния паметник, представляващ най-старото писмено свидетелство за тях (и отнасящо се към най-древните библейски текстове). Само някои мотиви от сказанията получават развитие при по-късните автори: изобразява се греховността на всичко „допотопно“, на цялото поколение строители и особено на вавилонците като врагове, в тази връзка се определя богоборческият характер на строителсвото на кулата. Основно се променя образът на Бога, мотивът за неговата враждебност се измества от засилването на справедливостта му, разпръскването на хората се изобразява не само като възмездие и от опасение от човешката сила, а като благодеяние и Божи промисъл. Сюжетът има многобройни митологични паралели. Изреченията: „вавилонско стълпотворение“ и „смесване на езиците“ са в речниците на много езици.

[редактиране] Вавилон и евреите

Картина «Вавилонската кула», Питер Брьогел Стари (1563)
Картина «Вавилонската кула», Питер Брьогел Стари (1563)

Много библеисти свързват легендата за вавилонската кула със строителството на храмове-кули в този регион. Кулите са наричани зикурати. Върховете им служат за религиозни обреди и астрономически наблюдения.

Вавилонската кула представлява най-високият зикурат (91 метра), който се намирал във Вавилон. Наричал се Етеменанки «дом, между небето и земята». Ассирийския цар Синахериб през 689 г.пр.Хр. превзема Вавилон и Етеменанки започва да се руши. Зикуратът е възстановен от Навуходоносор II. След унищожението на Юдея, евреите биват преселени във Вавилон. Макар да липсват доказателства, не е изключено евреите да участват във възстановяването на Вавилонската кула.

"Греховността" на строителите на вавилонската кула е свързана с негативното отношение на евреите към Вавилон, както и с възгордяването на хората в стремежът им да достигнат Бог. Градът е политически и военен противник на евреите. В Библията Вавилон става символ на греха. В "откровението на Йоан Богослов", се появява термина «вавилонска блудница»: «и на челото и пишеше име: тайна, Великият Вавилон, майка на блудници и мерзост земна» (Откр. 17: 5).

[редактиране] Интересен Факт

Европейският парламент
Европейският парламент
  • Най-ниското здание на Европейският парламент, е построено с формата на недостроената вавилонска кула (на основата на картината на Питер Брьогел). Много християни виждат в този факт стремежът на европейците в бунт към Бога.

ЕС често се сравнява с Вавилонската кула поради многото му официални езици (23 от 1 януари 2007), което затруднява контактите, разбирането на проблема и взимането на решения.