Ламар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ламар (Лалю Маринов)
Български поет и писател
Роден: 1 януари 1898
Калейца, България
Починал: 21 февруари 1974
София, България

Ламар (псевдоним на Лалю Маринов Пончев) – български поет и писател, е роден на 1 януари 1898 г. в с. Калейца, Област Ловеч.

Завършва Търговската гимназия в Свищов през 1916 г. и Школата за запасни офицери през 1918 г. Участва в Първата световна война.

След войната работи в Троян, откъдето е уволнен от чиновническа служба за анархистичните си убеждения през 1923 г.

Премества се в София и се сближава още същата година с Гео Милев и Христо Ясенов.

От 1925 г. до 1947 г. Ламар ръководи основаната от него печатница "Ново изкуство", редактира и издава сп. "Новис" (1929-1932 г.).

Участва във Втората фаза на Втората световна война.

След 9 септември 1944 г. е редактор на списание "Български воин" и "Турист", на вестник "Ехо" и др.

По-известни произведения:

  • "Арена" (1922 г.),
  • "Железни икони" (1927 г.),
  • "Запад-Изток" (славянска поема, 1944 г.),
  • "Утро над родината" (стихотворения, 1951 г.),
  • "Мъдростта на годините" (1959 г.),
  • "Зуници над България" (лирика, 1962 г.),
  • "Светло и сред нощ" (роман, 1962 г.),
  • "Дъбово усое" (импресии, 1965 г.),
  • "От изгрев до залез" (роман, 1966 г.),
  • "Размразената лавина" (есета, мисли и спомени, 1970 г.),
  • "Земни видения" (стихове и поеми, 1975 г.) и др.

Умира в София на 21 февруари 1974 г.