Братя Кунчеви

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Братя Кунчеви е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, Област Стара Загора.

Братя Кунчеви
Карта на България, мястото на Братя Кунчеви е отбелязано
Данни
Област: Стара Загора
Община: Стара Загора
Население: 743 (13/09/2005)
Надм. височина: 196 м
Пощ. код: 6057
Тел. код: 041173
Геогр. положение: 42° 30' сев. ш.
25° 52' изт. д.
МПС код: СТ
Кмет или наместник
Георги Георгиев


Съдържание

[редактиране] География

Село Братя Кунчеви, е разположено в полите на Сърнена (Средна) Гора, на границата на областите Стара Загора и Сливен и отстои на 20 км от гр.Стара Загора и 13 км от гр.Нова Загора. Съседните населени места са с.Румъня, на изток, на около 500 м; на юг, на 3 км, с.Подслон; и на запад на 4 км, с. Оряховица. Село Братя Кунчеви е разположено от двете страни на Черковска река; землището му е осеяно с кладенци и тракийски могили; в западната част на селото минава реката Тодоровец, включена в построената на север от селото кариера. Климатът на селото е преходно континентален, с мека зима, горещо лято, мека есен, и ранна пролет. Снежната покривка е рядкост, или бързо се топи. Някога тук са се отглеждали лозя от Памид, и гюлови градини. Днес тук се отглеждат лозя, предимно Мерло, и отново се възстановяват розовите градини, защото климатът е изключително подходящ за лозя и рози. По отношение на виното, оттук се взима най-хубавото Мерло използвано за производството на виното „Старо от Оряховица“. На север от селото, все по течението на реката, на разстояние 4 км, се намира микроязовир. Мястото е особено красиво, и подходящо за риболов и отдих. 3-4км по-нагоре по течението на Черковска река, се намира местността „Юрта“ — едно прекрасно място за отдих, тук все още стоят разхвърляни камъни от основите на турските къщи, и вековните круши, засадени от жителите на това заличено село, за съжаление, могат да се видят и разкопаните гробове на отдавна преселилите се от този свят някогашни обитатели на това селце, оставило името си на местността. Още 3-4км по-насевер, се стига до билото на Сърнена Средна Гора, и се вижда снагата на Балкана — голяма красота!!! При направени замервания се установява, че през селото минава въздушно течение, тръгващо от с.Радунци, в Стара Планина. Нашега местни хора казват, че най-голям вятър има в Сливен, Гурково и Черково(Братя Кунчеви). Автентичната гора е дъбова, новозалесените гори са от бор; Дивечът е вече рядкост, има диви прасета, сърни, елени, диви зайци, уви много чакали, вече и вълци. В небето често кръжат ястреби.

[редактиране] История

Историческото име на селото е Черково. Като такова то е познато преди Османското иго и след него, чак до 1959г., когато е преименувано. Селото е основано преди 780 години от самият Цар Иван Асен ІІ, на мястото, където армията е имала зимен бивак. Селото през време на Робството е било чисто българсксо, за разлика от двата турски чифлика в съседство — с.Руманя и с.Подслон, (тогава Карабунар). Известни са непокорните българи като КараРуси, който е подпомагал хайдутите, и е защитавал българското население от своеволията на турците от съседните турски села — Джамбазлии (днес не съществува), и Руманя(тогава Смавлии). В Черково е имало само две турски семейства, двама бея, като единият от тях е бил постоянно в Стара Загора. Отношенията с населението в Черково са били дружелюбни, или най-малкото търпими. Факт, е че когато след Освобождението двете семейства напускат селото, населението ги изпраща до края на землището, сълзите били от двете страни... Когато в началото на XIXв. върлува чумата, в селото остават само 50-60семейства...някои бягат чак в Търновско..после се връщат. Върлуващите по тези земи кърджалии били дружно отблъснати от населението. В селото е имало няколко семейства със статут на войнуци, пазели са проходът през Сърнена Гора.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Село Черково, днес Братя Кунчеви, е едно от най-старите села в България. В селото е имало няколко манастира, и черкви, от където идва и името му. На север от селото, на първата височина от Сърнена Гора, над ждрелото на Черковската река, се е извисявала крепостта „Градището“. Изпълнена в типично старобългарски стил, със смесен градеж, камъни и червени тухли. Тук е била разположена крепостната Черква, (или може би манастир); точно срещу крепостта, на другия бряг на ждрелото, се е намирала моминската църква. Там са се черкували само девици; в северозападната част на селото, където то е и възникнало, е имало три манастира, запазени са имената на три от тях — Св. Теодор Тирон, Св. Атанасий Велики и Св. Николай Мирликийски — днес могат да се видят останки от градежи...и топоним Тодоровец — местоността в северозападният край на селото; в самото село, по пътя за кариерата, и реката и вила „Черково“ се намират останките на друга, неизвестна църква, по спомени на стари хора — Стефан Земеделски, в детинство, те са си играели из основите на тази църква. Днес единствената действаща Църква в селото е тази посветена на Св. Димитър Солунски. Построена е върху основите на средновековна църква, възобновена към средата или края на XIXв., осветена от към 1876 г., подпалена от армията на Сюлейман паша, въпреки съпротивата на местните две бейски семейства, възстановена след Освобождението. Из цялото село се намират пръснати кюпове — огромни керамични съдове за съхранение, на зърно и други суровини; (и аз имам такъв в двора на вила „Черково“);

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки