Виктор Пелевин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Виктор Пелевин
руски писател
Роден: 22 ноември 1962
Москва, Русия
Националност: СССР / Русия
Сайт: pelevin.nov.ru

Виктор Олегович Пелевин (* 22 ноември 1962 г., роден в Москва), е един от най-популярните съвременни (постсъветски) руски писатели. Неговите творби носят някои от особеностите на научната фантастика, но те са прикрити от многослоево постмодернистично звучене, в което са смесени елементи от поп културата и екзотеричната философия. В книгите му често светът и реалността са преставени като променливи, напълно податливи на човешките съзнание, воля и интуиция. Пелевин оставя читателя сам да реши какво точно се случва. За да подчертае това, в началото на някои от книгите си добавя следната бележка: "Всяка мисъл, която възникне по време на четенето на тази книга е обект на авторското право. Нелицензираното мислене е забранено." В сюжетите разкрива характерни черти на руския народ в прехода след разпада на СССР, като умело впримчва и нишка от ученията и разбиранията на Далечния Изток.

Виктор Пелевин завършва институа по енергетика на московския универстиет, специалност електромеханика. След уволнението си от армията, завършва московския литературния институт. Сътрудничи няколко години на списание "Наука и религия", където пише статии за източен мистицизъм. Първият му роман излиза през 1989 г.

Пелевин отбягва честата поява в обществото. Рядко дава интервюта и когато го прави отклонява акцента на разговора oт начина си на писане към естеството на човешкото съзнание. Въпреки това той разрешава някои от творбите му да бъдат публикувани в на официалния му сайт за некомерсиално разпространение. Някои от романите му са драматизирани в звукови файлове.

Преведен е на повечето световни езици (вкл. японски и китайски). Негови пиеси се играят и в Лондон и Париж.

Съдържание

[редактиране] Частична библиография

[редактиране] Романи

  • (1993) "Жызнь насекомых"
  • (1996) "Чапаев и Пустота"
    • Преведен на български.
    • Действието се развива през 1919. Чапаев се увлича в разговори с Пьотър Пустота, които отвеждат в паралелни светове от бъдещето. Често умело се губи нишката, коя действителност е действителната, като героите се срещат със северния войнствен бог Один, с Шварценегер и др.
  • (1999) "Generation «П»" (бълг. "Поколение «П»")
    • Преведен на български.
    • Преплитат се парапсихологични способности и религия с пиар и реклама на фона на управлението на Русия след промените, Русия на новобогаташите.
  • (2003) "ДПП NN - Диалектика переходного периода из ниоткуда в никуда" (бълг. "Диалектика на преходния период (от никъде към никъде)")
    • В издадения сборник влиза също романът "Числа".
    • Главният герой е собственик на средно голяма банка в съвременна Русия, който се ръководи от правилата на основана от самия него интуитивна нумерология.
  • (2004) "Священная книга оборотня"
  • (2005) "Шлем ужаса"
  • (2006) "Empire V"
Край на разкриващата сюжета част.

[редактиране] Повести

  • (1990) "Затворник и Шестипалый" (бълг. "Затворникът и Шестопръстият")
  • (1991) "Омон Ра"
  • (1992) "Принц Госплана" (бълг. "Принцът на Госплан")
  • (1993) "Желтая стрела" (бълг. "Жълтата стрела")

[редактиране] Разкази

  • "Акико"
  • "Реконструктор"
  • "Бубен нижнего мира"
  • "Водонапорная башня"
  • "Девятый сон Веры Павловны"
  • "День бульдозериста"
  • "Жизнь и приключения сарая номер XII"
  • "Миттельшпиль"
  • "Ника"
  • "Откровение Крегера"
  • "Проблема верволка в средней полосе"
  • "Происхождение видов"
  • "СССР Тайчжоу Чжуань"
  • "Ухряб"
  • "Хрустальный мир"

[редактиране] Eсета

  • "Гадание на рунах или рунический оракул Ральфа Блума"
  • "ГКЧП как тетраграмматон"
  • "Зомбификация"
  • "Икстлан - Петушки"
  • "Джон Фаулз и трагедия русского либерализма"
  • "Ultima Тулеев, или Дао выборов"
  • "Имена олигархов на карте родины"
  • "Последняя шутка воина"
  • "Мой мескалитовый трип"

[редактиране] Награди

  • «Великое Кольцо-90» за разказа «Реконструктор»
  • «Золотой шар-90» за повестта «Затворник и Шестипалый»
  • «Великое Кольцо-91» за повестта «Принц Госплана»
  • Малая Букеровская премия 1992 года за сборника «Синий фонарь»
  • «Великое Кольцо-93» за разказа «Бубен верхнего мира»
  • «Бронзовая улитка-93» за повестта «Омон Ра»
  • «Интерпресскон-93» за повестта «Омон Ра»
  • «Интерпресскон-93» за повестта «Принц Госплана»
  • «Странник-95» за есето «Зомбификация»
  • «Странник-97» за романа «Чапаев и Пустота»
  • «Немецкая литературная премия имени Рихарда Шенфельда» за романа «Generation P». 2000 г.
  • «Нонино-2001» в Зальцбург, за най-добър чуждестранен писател
  • «Национальный бестселлер-2003» за романа «ДПП NN»
  • «Премия Аполлона Григорьева-2003» за романа «ДПП NN»

[редактиране] Връзки