Разговор:Григор Прличев

Од Википедија, слободна енциклопедија

[уреди] Григор Прличев - Бугарин?

Од "Автобиографиjа" на Григор Прличев:


– От каква сте възраст?

– 30 годишен.

– От каква сте народност?

– Българин.

– Не е можно българин да има черни коси и черни очи.

На това не отговорих, но приковах очите си в неговите. Он наведе своите.

– Не ли Ви сами от амвона казахте, че от произношението на една само дума можете да познаете всекого дали е елин или не, а аз нито думата елин не мога да произнеса, както Ви я произнасяте.

Рангавис онеме. Разговорът стана несносен и се оттеглих. След три дена ме повикаха универ[ситетските] власти. Първий въпрос беше:

– От каква сте народност?

– Българин.


Врска

[уреди] Преродбенска поезиjа од Григор Прличев

Познати преродбенски песни од Охрид, напишани од Григор Прличев:


I.

До кога, братя мили българи,

До кога гърците ще ни тъпчат,

Чрез своето фенерско духовенство,

Милото наше отчество?


Хайде да ги пропъдиме от нас,

От всички български градове,

Да извикнеме всички со голем глас:

Бегайте, гърци, не ве сакаме!


Защото сте причина станали,

Та преди стотини години

Народната ни патриархия

Съ измама ни я усвоихте!


Где са нашите стари списания?

Где са нашите стари списатели?

Всичко, всичко на прах е станало,

От гръцката фенерска злоба!


Те со своите лъжи, клевети,

Измориха и много българи;

И сегашните ни свети отци,

Пратиха ги во заточение.


II.

Чуйте чеда, македонци,

И вси вие млади момци!

Заръчало отечество

На нашето юначество.


Да е клета тая глава,

Що от сега кье познава

Владичкото църнокапство,

Фанарйотското духовенство!


Ой болгарски, ти мой народ,

Що не гониш лош фанарйот!

От всите страни болгарски

Владиците истерале!


Време дойде да си върнем

Гръцки книги да изгорим,

Как що тие ни правеха,

Наши книги изгореха!


Да се чуе во Европа

Паметната ни работа,

За пакостта фанарйотска,

За славата македонска!


Издвоено од Евтим Спространов, "По възражданьето в град Охрид", Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Книга XIII, София, 1896, Научен отдел, стр. 650.


--Boban Krumeski 08:35, 13 септември 2006 (UTC)