Трактор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трактор е самодвижеща се машина с „Двигател с вътрешно горене“ (ДВГ), която по своето предназначение служи за преместване или теглене на товари, строителни работи, селскостопанско производство, задвижване на специален прикачен инвентар и много други дейности.
Съдържание |
[редактиране] История
През 1837 година капитанът от руската армия Д.А.Загряжский създава и получава патент за "Каляска с подвижними колеями" - т.е. каляска на верижен ход която била подресорна и имала винтово приспособление за затягане на веригата. Поради липса на средства конструкцията е изоставенаи през 1839 година патента бил ликвидиран. До 1879 година С. Маяеский доразработва конструкцията на влекач с едноверижен движител. Конструкцията била патентована, но изоставена поради неразрешимият проблем със завиването.
През периода 1879-1888 година параходният механик - Фьодор Абрамович Блинов решава проблема със завиването и построява първият в света верижен трактор - «вагон с безконечни релси за превозване на товари по шосе и селски път». Той имал два парни двигателя (мощност 20 к.с.), за завиване на двете вериги поотделно. За завиване на ляво се задвижвала само дясната верига, за движение в на дясно се задвижвала само лявата верига. За обръщане едната верига се движела напред, другата назад. Резултатът от почти десетгодишният труд бил демонстриран през 1889 година на панаира в Саратовска област, Русия.
Първите подобни на трактор машини се появяват през XIX век и били задвижвани с парни двигатели. Така още през 1850 година, английският изобретател Уилям Хоуърд исползва така наречения локомобил. През втората половина на XIX век из полетата на Великобритания работели повече от 2 000 такива машини.
През 1896 година американските инженери Харт и Парр създават първият трактор с Двигател с вътрешно горене. От 1901 година такива трактори започват да се продават. Първоначално фермерите ги купуват с удоволствие, докато става ясно че новите машини започват да създават проблеми: били много тежки и поради това затъвали много надълбоко в почвата. Освен това за някои фермери били много скъпи. Страдали и от така наречените «детски болести»: често се повреждали, а ремонта бил дълъг и скъп. Така през 1907 година в продажба се появява новият модел трактор, лишен от повечето дефекти и проблеми на предшественика си. По това време в САЩ се създават и първите екипи за сервизно обслужване на трактори.
От 1912 година фирмата «Холт-Парр» започва да произвежда и гъсенични трактори.
[редактиране] Тракторостроене в България
Тракторостроенето в България започва да се развива в по-сериозни мащаби от 1948 година. През 1949 година е построен „Карловски тракторен завод“ (КТЗ) в град Карлово и в София - „Завод 12“ (по-късно преименуван в завод „Средец“). В този период колектива на „КТЗ“ разработва първият български колесен трактор „Мофак-2“ с дизелов двигател с мощност - 30 к.с. За първи път тракторът се пуска в движение на 27 април 1949 година, по-късно е изложен на Пловдивският технически панаир. Сега този трактор се намира в музея в град Карлово.
През 1958 година завода в Карлово усвоява производството на малогабаритен верижен трактор „Болгар ТЛ-30“ снабден с трицилиндров дизелов двигател. От 1963 година започва да се произвеждат модернизираните трактори с търговската марка - Болгар.
През 1962 година Шуменският автомобилен завод (ШАЗ) започва да произвежда в един от своите цехове, самоходното шаси - СШ-22 с двуцилиндров двигател и мощност 22 к.с. Самоходното шаси се оказва отлично за българските нужди в селското стопанство и от 1964 година производсвото се отделя в „Завод за самоходни шасита“ град Шумен с капацитет 2000 броя годишно. Производството продължава до 1971 година, когато завода е преустроен в завод за производство на мотокари.
В семейството на производителите на трактори през 1968 година влиза и тракторният цех в „Завод за производство на селскостопанска техника - Георги Димитров“ град Русе. Там по лицензна документация започва да се изработва едноосният трактор „Болгар - 112“ клас 0,2 t.
Едновременно с това Научноизследователският институт НИМТСМ-София на базата на едноосният трактор, разработва двуосен трактор - „Болгар ТК-224“ и унифициран с него „Болгар ТК-224-У“, предназначен за работа в планински райони.
[редактиране] Приложение
Според устройството на ходовата част, тракторите биват колесни и верижни.
[редактиране] Колесни трактори
Колесните трактори се придвижват по пътя чрез гумени колела, които им позволяват да развиват сравнително висока скорости да поемат неравностите на почвата. Високата скорост позволява по висока производителност а поемането на неравностите - по-голяма издържливост и удължен срок на годност на възлите и агрегатите. Това са машините които намират много по-голямо приложение в селското стопанство.
[редактиране] Верижни трактори
Верижните трактори се придвижват посредствум стоманени вемного голямо сцепление с терена, почти премахват боксуването. Тъй като веригите имат по-голяма допирна площ с почвата, отколкото колелата на колесния трактор, то и специфичното налягане на единица площ е по-малко, избягвайки по този начин разрушаването на почвата (вкопаване, коловози). Тези машини обаче са много тежки и имат по-сложно устройство. За това се използват предимно в строителството, минната промишленост и други.
[редактиране] Предназначение
Според предназначението си тракторите се подразделят на няколко основни категории:
- трактори за селскостопанско производство;
- транспортни трактори;
- трактори със специално предназначение;
[редактиране] Селскостопански трактори
Тези трактори според особенността на извършваните от тях селскостопански дейности се делят на три подгрупи - трактори с общо предназначение, унивеьрсални трактори и овощо-лозарски трактори.
- Тракторите с общо предназначение извършват основните видове обработка на земята-брануване, оран, сеитба и прибиране на реколтата. Особеността при тях е че скоростта на движение е редуцирана от предавателната кутия на 5-10 км\час. Мощността на агрегатите за задвижване варират от 40 до 100 и повече к.с. и пътният ими просвет е от 250 до 350 мм. Тези трактори могат да се използват и в строителството и за транспорт;
- Универсалните трактори са предназначени главно за междуредова обработка при окопните култури (царевица, слънчоглед, цвекло и др.). С тях обаче могат да се извършват и всички видове селскостопанска работа. Тъй като са предназначени за окопни култури, просветта трябва да бъде 650-800 мм., за да не повреждат растенията. Към тази група спадат машини с агрегати от 10 до 50 к.с., с малък радиус на завиване и с възможност за изменяне растоянието между колелата;
- Овощаро-лозарските трактори се използват за обработка на лозови масиви и овощни и зеленчукови градини. Тези трактори обикновенно са с малки размери и малки агрегати от 2,5 до 20 к.с.;
[редактиране] Транспортни трактори
Използват се за превозване на товари, като към тях се прикачват различни по обем ремаркета или платформи.
[редактиране] Трактори със специално предназначение
Използват се предимно за изкопни и подравнителни работи, извличане на дървен материал, преместване на пръст, снегопочистване, работа в блатисти местности, комунална дейност и др. Към тях има специални приспособления (хидравлична кофа, лебедка, булдозерен нож, четки, косачки и др.).
[редактиране] Спорт
В САЩ и някои други страни се практикува така наречения спорт - Трактор Пулинг. Целта е със специално модифицирани, свръх-форсирани и мощни двигатели (вкл. газо-турбинни), да се изтеглят товари на определена дистанция за най-кратко време. Настилката на която се провежда състезанието е предимно от подобни на пясък почви.