Венера 4
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Общи данни | |
---|---|
По програма на | Космическа програма на СССР |
Основни изпълнители | Конструкторско бюро Лавочкин |
Тип | автоматичен |
Основни цели | изследване на Венера |
Орбита/траектория | орбита около Слънцето |
Запуск | 12 юни 1967 г. Байконур |
Стартова установка | Мълния-М |
Маса | 1106 kg |
Важни събития | спускане на повърхността на Венера |
Продължителност | 128 дни |
Състояние | нефункциониращ, на повърхността на Венера |
Интернет страница | [ ] |
Оборудване | |
|
Венера 4 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 12 юни 1967 г. 02:40 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 1106 kg. Изстрелян е с помощта на ракетата носител Мълния-М. Основният модул включва прибори за регистриране на водород и кислород, както и магнетометър, детектор на космични лъчи и йонен анализатор. На 18 октомври 1967 г. спускаемият модул навлиза в атмосферата на Венера и започва да предава измервания на нейната температура, налягане, химически състав и плътност, като по този начин осъществява първото предаване на информация от друга планета. Разстоянието до повърхността бива следено с радарен висотомер. Апаратът престава да функционира на височина 24,96 km. Спекулира се че повредата е настъпила вследствие на разрушаване от високото налягане и високата температура на атмосферата, които все още не са били установени с достатъчна точност, но е възможно и изчерпване на батериите поради продължителното спускане в гъстата атмосфера. Предполага се че апаратът е кацнал на място с координати 19° сев. ш. и 38° изт. д.