Алгонкински народи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алгонкинските народи са едни от най-многобройните и разпространени индианци в Северна Америка, като племената им първоначално били стотици, а стотици хиляди днес се определят като наследници на различни алгонкински народи. Тази класификация включва народите, които говорят алгонкински езици.

Преди европейското нашествие, повечето алгонкинци се прехранвали с лов и риболов, въпреки че някои обогатявали храната си като отглеждали царевица, боб, тиква и (най-вече оджибвейците) див ориз.

Когато първи европейци се заселили в Северна Америка, алгонкинските племена заеми земите в днешните Нова Англия; Ню Джърси; югоизточен Ню Йорк; Ню Брънсуик; частта от Канада, която днес е на изток от Скалистите планини; Минесота; Уискънсин; Мичиган; Илинойс; Индиана, както и за известно време в Кентъки. Те били съсредоточени най-вече в Нова Англия. Родината на алгонкинските народи не е известна. Когато европейците пристигнали, доминиращата ирокезка федерация редовно воювала със съседните им алгонкински народи, принуждавайки ги да се заселят в райони, необитавани от ирокези.

За около два века алгонкинските народи били основната пречка за разпространението на европейските заселници, които сключили стотици мирни договори с тях. Корнсталк, Текумсе и Понтиак били водачи, които принадлежали на алгонкинските нации.

Алгонкинските народи в района на Нова Англия включвали махиканите, пекотите, нарагансетите, вампаноагите, масачузетите и пенакоките, пасамакодите. Абнаките заемали Мейн и Източен Квебек. Тези племена имали известни познания в земеделието. Малиситите в Мейн, Квебек и Ню Брънсуик, както и микмаките в канадските крайморски територии се препитавали главно чрез риболов. По на север се намирали бетсиамитите, атикамеките, алгонкините и монтаните/наскапите (ину). Твърди се, че беотуките са били алгонкинци, но те изчезват в началото на 19 век и не са останали много източници за тяхната култура. На запад племената оджибве/чипева, отава, потаватоми, както и много групи кри, живяли в Минесота, Уискънсин, Горен Мичиган, Западно Онтарио и в канадските прерии. Племената арапахо, чернокраки и шайени също живеят в Големите равнини. В Средния запад живеели шауните, кикапу, меномини, миами, и сок и фокс, много от които са били изселени на отдалачени територии по време на индианското изселване. В средния и южния Атлантик живеят поухатаните, ламбите, нантикоките, ленапите, мунсите и мохиканите.

Племенните имена идентифицирали отделните групи алгонкински народи и техните езици са често подвеждащи. Дори днес често има смесени бракове и близки общности между различни алгонкински народи. Езиците им са доста сходни. В Канада говорещите кри могат да се разбират с цената на малки трудности. Езикът на оджибве е близък до западните езици кри и говорящите тези езици отчасти могат да се разбират. Тези разделения често били налагани от европейските стремежи да ръководят местните народи и да им дадат европейска политическа идентичност, която повече отговаряла на колонизаторските цели. В тези общности идентичността често била размита.