Рачо Петров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рачо Петров български военен деец и политик |
|
Роден: | 19 февруари 1861 Шумен, днес България |
---|---|
Починал: | 22 януари 1942 Белово, България |
Рачо Петров Стоянов български офицер (генерал от пехотата) и политик.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Рачо Петров заема редица постове в българската армия, а след уволнението си през 1896 г. се занимава с политическа дейност. Два пъти е министър-председател на България — първият път оглавява временното 21-во правителство от 25 януари 1901 г. до 4 март 1901 г., а вторият — 26-тото правителство от 19 май 1903 г. до 4 ноември 1906 г. По време на своята кариера той е смятан за особено близък с княз Фердинанд I.
Рачо Петров е народен представител в XI (1901 г.) и XIII (1903-1908 г.) Обикновено Народно събрание.
На 30 август 1878 г. Рачо Петров е произведен в чин прапоршчик. Завършва Военното училище в София с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. На 24 март 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1883 г. завърщва Николаевската военна академия в Санкт Петербург. Назначен е за ротен командир в 5-та пехотна тетевенска дружина, след което служи в 11-та пехотна орханийска дружина в Шумен. На 24 март 1885 г. е произведен в чин капитан, причислен е към Генералния щаб и назначен за бригаден адютант в щаба на 1-ва пехотна бригада в София.
След Съединението (1885 г.) и по време на Сръбско-българската война е началник-щаб на армията. През 1887 г. е началник на Военното училище, а след това отново началник-щаб на армията (1887-1894 г.). Рачо Петров участва активно в потушаването на военните бунтове в Русе през 1887 г. През 1894 г. става военен министър в правителството на Стефан Стамболов и остава на поста във втория и третия кабинет на Константин Стоилов до 1896 г. Обвиняван в злоупотреби, той е произведен в генерал-майор и напуска армията и министерския пост на 29 ноември 1896 г.
През следващите години Рачо Петров се занимава с политическа дейност, като е близък с Народнолибералната партия. Участва във второто правителство на Тодор Иванчов, а в началото на 1901 г. оглавява временно правителство, натоварено с провеждането на избори. През 1903-1906 г. отново оглавява правителство на Народнолибералната партия.
Рачо Петров е мобилизиран в началото на Балканската война и е назначен за комендант на Търново Сеймен. По време на Междусъюзническата война командва 3-та армия, а след нейния край е повишен в генерал-лейтенант (1913 г.). По време на Първата световна война известно време е управител на Македония, след това е преместен в щаба на армията. През 1917 г. окончателно напуска армията по свое желание.
През Първата световна война (1915-1918) е назначен за генерал-губернатор на Македонската военноинспекционна област. През 1916 г. е зачислен към щаба на действащата армия. През 1917 г. излиза в запас по собствено желание.
При правителството на Александър Стамболийски (1920) той е съден на 75 години затвор. Прекарва 4 години в затвора, след което пада правителството на Стамболийски и е амнистиран през 1924 г. На 6 май 1936 г. лично цар Борис III го удостоява с най-високото звание генерал от пехотата.
Рачо Петров умира на 22 януари 1942 г. в гара Белово - Пазаржишко.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ II степен
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, II степен с мечове отгоре и I степен без мечове
- Златен орден „За заслуга“
- Турски орден „Меджидие“ I степен
- Турски орден „Османие“ I степен
- Руски орден „Св. Анна“ I степен
- Германски орден „Короната“ I степен
- Сръбски орден „Таково“ I степенл
[редактиране] Семейство
Рачо Петров е женен от 1887 за Султана Панталеева Минчович (1869-1946), известна като Султана Рачо Петрова. Те имат 3 деца:
- Мария
- Влада (по мъж (Карастоянова ), известна журналистка от BBC
- Благой
Бракът не върви добре и през 1919 г. се развеждат.
Рачо Петров има любовница – сръбкинята г-жа Балугчич, а Султана Рачо Петрова според някои източници, е била любовница на Фердинанд, което е спомогнало бързата кариера на Рачо Петров.[1]
[редактиране] Библиография
- „Записки по военна топография“ (1888)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
няма | >>> | началник на Щаба на армията (9 септември 1885 – 29 април 1887) | >>> | Стефан Паприков |
Данаил Николаев | >>> | военен министър (10 юли 1887 – 1 септември 1887) | >>> | Сава Муткуров |
Стефан Паприков | >>> | началник на Щаба на армията (23 октомври 1887 – 15 април 1894) | >>> | Никола Иванов |
Михаил Савов | >>> | военен министър (27 април 1894 – 29 ноември 1896) | >>> | Никола Иванов |
Васил Радославов | >>> | министър на вътрешните работи (10 декември 1900 – 4 март 1901) | >>> | Михаил Сарафов |
Тодор Иванчов | >>> | министър-председател (25 януари 1901 – 4 март 1901) | >>> | Петко Каравелов |
Димитър Тончев | >>> | и.д. министър на външните работи и изповеданията (25 януари 1901 – 4 март 1901) |
>>> | Стоян Данев |
Стоян Данев | >>> | министър-председател (18 май 1903 – 4 ноември 1906) | >>> | Димитър Петков |
Стоян Данев | >>> | министър на външните работи и изповеданията (18 май 1903 – 4 ноември 1906) |
>>> | Димитър Станчов |
Министър-председатели на България | ||
Княжество България | Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов | ![]() |
Царство България | Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев | ![]() |
Народна република България | Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов | ![]() |
Република България | Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев * временно назначение |
![]() |
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |