Росен (Ном Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Росен.


Росен
Σιταριά

Росен
Росен на картата на Ном Лерин
Данни
Население: 812 (2001)
Надм. височина: 641 м
Геогр. положение: 40° 47' сев. ш.
21° 33' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Росен или Росна (на гръцки: Σιταριά, Ситария, до 1926 година Ρόσνα, Росна) е село в Република Гърция, в Дем Вощарани (Мелити), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 812 жители (2001). Селото е разположено в Леринското поле, на 15 километра източно от номовия център Лерин (Флорина) на Елешката река.

[редактиране] История

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Осна с 16 джизие ханета (домакинства). В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Растна като българско село.[1]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Росен е посочено като село с 45 домакинства с 110 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Росен има 400 жители българи.[3] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 480 жители, всичките българи екзархисти. В селото е отворено българско училище.[4]

След Балканската война селото попада в Гърция. Гръцкото преброяване от 1913 година показва 552 жители. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. Преброяването от 1920 година показва 97 семейства с 488 жители, а тези от 1928 и 1940 - съответно 590 и 805 жители. През 1926 година селото е прекръстено на Ситария. В 1932 година в Росен има 110 "българоговорещи" семейства, от които 105 "с изявено българско съзнание". В междувоенния период в България се изселват само осем семейства. В 1945 в селото има 856 "славофони", 600 от които с "негръцко национално съзнание", 56 с гръцко и 200 с "неустановено национално съзнание".

Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 показват съответно 805, 847 и 714 жители.

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.


Дем Вощарани (Мелити)
Агиос Атанасиос | Баница (Веви) | Борешница (Палестра) | Вощарани (Мелити) | Върбени (Итеа) | Горно Крушоради (Ано Ахлада) | Забърдени (Лофи) | Крушоради (Ахлада) | Неокази (Неохораки) | Петорак (Трипотамос) | Пополжани (Папаянис) | Росен (Ситария) | Сетина (Скопос) | Юруково (Юруки)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област