Григорий Потьомкин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григорий Потьомкин руски княз и държавник |
|
Роден: | 13 септември 1739 с. Чижово, Руска империя |
---|---|
Починал: | 5 октомври 1791 Яш, Румъния |
Княз Григорий Александрович Потьомкин (на руски - Григо́рий Алекса́ндрович Потёмкин) е руски държавник, граф, княз (Потьомкин-Таврийски), генерал-фелдмаршал (от 1784 година), любимец, а от 1775 година, по някои данни, съпруг на Императрица Екатерина II.
Роден е в село Чижово, близо до Смоленск, в семейството на дребен дворянин. Рано загубва баща си Александър Василиевич Потьмкин (1673 - 1746). Възпитаван от майка си, посещава училище в Москва. Учи в Московския университет, където отначало се проявява като умен и буден младеж. Представен пред императрица Екатерина ІІ, заедно с 12 от най добрите студенти. По-късно се размързелува, и е изключен от института за „непосещения“. През 1755 година се записва в редиците на конната гвардия. При Петър III достига до чин вахмистър.
Съдържание |
[редактиране] При Екатерина ІІ
Участието му в държавният преврат, от 28 юни 1762 година, привлича вниманието на императрица Екатерина II към неговата особа. Бил издигнат в ранг камер-юнкер и получава 400 души селяни. Издига се от началник на стражата, до княз на царството и княз на Таврия.
[редактиране] Новоросийск
Потьомкин се проявява като талантлив специалист по регионално развитие. Екатерина му възлага задачата да засели южните райони на Русия, извоювани от Османската империя. Той се справя блестящо, като привлича с различни привилегии бежанци от Балканите, вкл. и българи. Потьомкин основава редица градове по северното крайбрежие на Черно море, вкл. и Новоросийск. В стремежа си да се представи по-добре обаче, фаворитът на императрицата си служи и с измама. Когато Екатерина прави обиколка из района, Потьомкин нарежда да се изградят покрай пътя декори на красиви селски къщи (т.нар. Потьомкински села).
[редактиране] Руско-турска война 1787-1792
[редактиране] Смъртта
Умира от треска, на 5 октомври 1791 година в степта, на 40 версти от с. Ясс, близо до град Николаев. Последните му думи били:
-
- „Това е всичко, аз умирам! Изнесете ме от каляската: искам да умра на полето!“
През 1905 година в негова чест е кръстен Броненосеца „Потьомкин“.