Боб Марли
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Боб Марли ямайски музикант |
|
Роден: | 6 февруари 1945 Найн Майлс, Ямайка |
---|---|
Починал: | 11 май 1981 Маями, САЩ |
Боб Марли (на английски: Bob Marley) е ямайски певец, китарист, автор на песни и общественик. Той е най-популярният изпълнител на реге, който популяризира този жанр извън Ямайка.
Истинското му име е Робърт Неста Марли. През 1963 г. сформира групата "The Teenagers", която се прекръства на "The Wailing Rudeboys", "The Wailing Wailers" и в крайна сметка "The Wailers". Групата добива огромна популярност в Ямайка в периода 1964 г.-1973 г. Първият албум издаден в международен мащаб през 1974 г. - Catch a Fire, донася световна популярност на групата. Следват редица успешни албуми и песни, сред които "No Woman, No Cry", "Get Up, Stand Up", "I Shot The Sheriff", "One Love" и др. Музиката на Марли е силно религиозно и политически обвързана и в продължение на години оказва влияне върху живота в Ямайка, както и по целият свят.
Робърт Неста Марли е роден в малкото селце Найн Майлс в провинция Сейнт Ан, Ямайка, на шести февруари 1945. Неговата майка, Седела Малкълм, била младо провинциално момиче, едва на деветнадесет години, баща му бил бял, възстар йамаец, на име Норвал Синклер Марли. До петгодишна възраст, Неста живее в къщата на неговия дядо, по майчина линия, Омера Малкълм. Бащата на Неста предлага момчето да заживее с него в Кингстън, където може да получи по-добро образование. Неохотно Седела се съгласява и така Неста заминава за столицата, където е баща му. Когато седмиците започнали да се нижат, а Седела не получавала никаква вест за сина си, тя започнала да се притеснява все повече. Изненадващо, все още не била изтекла и година, майката и сина се събрали отново. По някакво съвпадение приятел на Седела при посещението си в Кингстън, бил забелязал малкия Неста да играе на улицата. Когато Седела чула новината, тя незабавно заминала за столицата, където открила Неста на улица "Холивуд", където той живеел с една стара дама на име Мис Грей.
Марли е върнат в провинцията, където започва близкото му приятелство с момче на име Невил Ливингстън, наричан "Бъни". Това приятелство продължава, докато бащата на Бъни решава да замине за Кингстън и да отвори ром-бар.Седела също напуска града скоро, а боб е оставен при роднини, докато порасне достатъчно, за да се присъедини към нея. Най-накрая, през 1975 г., Боб се мести в Кингстън,където отново е с майка си и с Бъни. Столицата отваря очите на момчетата за развиващата се месна музикална сцена и интереса на двамата към пеенето и свиренето нараства все повече и повече. През 1960 г., Боб, както вече всички го наричат, попада под наставничеството на местната знаменитост Джо Хигс. Хигс дава уроци на млади таланти в своя двор, където му е представен и Боб, от човек запомнен единствено с името Ерол. Музиката вече се е превърнала в най-важното нещо в живота на Боб.Той Току що е напуснал работата си на заварчик, след инцидент при който парче метал се забива в окото му.По това време той се мотае из градският музикален магазин Клемент Додс, където следи за най-новите хитове и звуци.
Под наставничеството на Хигс, талантът на Боб разцъфтява и през 1962 г. ,Дерик Морган го представя на китайско-ямайкския продуцент Лесли Конг. Конг е собственик на салона Бевърлис Айс Крийм, а като продуцент на Морган се радва на огромен успех. Марли записва четири парчета на Конг, две от които са издадени като сингли. Първото "Junge Nights",е издадено в Англия под името "Do U Still Love Me" през 1963 г.,второто е"One Cup Of Coffee".Четвъртото парче,"Terror",никога не е издадено и се смята за загубено някъде в архивите. Никой от синглите не успява да пробие в Ямайка, но това на отслабва желанието на Боб да изгради кариера в музиката. Марли се завръща при Хигс,където скоро се събира с три нови лица,Със Ливингстън и Тош. Джуниър Брейтуеит е едва на четиринадесет, със млад, на вече силен глас подобен на този на един от най-големите американски звезди- тийнейджъри, Франки Лаймън. Малко се знае за двете бек-вокалистки, които с които Хигс ги събира, Бевърли Келсо и Чери Грийн, всъщност много години се е смятала, че името на Грийн е Чери Смит. Боб продължава да се занимава и със соло кариерата си, и за първи път вкусва от сладкият вкус на успеха в конкурса за млади таланти на "Уард Тиътър",пеейки последната си композиция "Simmer Down".
Марли също участва в два прощални концерта в чест на имигриращият Дерик Морган, където се представя с дебютната си песен "Jungle Not" и "One Cup Of Coffee". През зимата на 1963, формацията, събрана от Хигс, приема името Wailin Wailers, и през една декемврийска сутрин се озовава на прослушване пред продуцента Кокцън Дод. Дод не е особено впечатлен от групата, докато те не му изсвирват четвъртата песен на Марли "Simmer Down". Додс подписва с групата заради силата на тази една единствена песен и преди да е изтекла и година, The Wailers са записали поне две сесии за продуцента си, докарали им голяма популярност с техния дебют, преработената версия на "Simmer Down". The Wailers записват за Додс до 1966 г., през това време се завръщат към оригиналния си състав-триото Марли, Тош и Ливингстън, в следствие на напускането на Грийн, Келсо и Брейтуейт през 1965. През 1965 г., млада медицинска сестра на име Рита Андерсън, точно е започнала своята кариера с банда наречена Soulettes в Studio 1. Рита среша Wailers по техния път за студиото на Доди в края на краищата ги запитва дали могат да и уредят прослушване на нейната банда. Когато Додс се съгласява да поеме Soulettes, той натоварва със Боб Марли със задължението да ги поведе към успех. Въпреки, че Боб винаги бил изглеждал дистанциран от Рита, внезапно те започват приятелство, което прераства в любов и двойката се жени на десети февруари 1966 г. На седващия ден Боб оставя своята нова жена, за да лети за Делъуер в Щатите, където трябва да се види със своята майка, имигрирала през 1962. Целта на това посещение е, Боб да набере достатъчно средства, с които Wailers да основат свой собствен лейбъл, причина за този ход са мизерните хонорари, които Коксън Дод им давал. Престоят на Боб в Делъуер е нещастен.
Дългата студена зима е тежка за горещото йамакско сърце, но въпреки несгодите, той заработва пари като портиер, работа също и във фабриката за коли на Крайслер. Боб остава в Щатите девет месеца, докато американската армия не му изпраща повиквателно, с което се изисква той да се присъедини към войската. Когато Марли се завръща в Ямайка , Wailers Отварят свое звукозаписно студио, което по-скоро е просто една барака на Гринуийч Роуд 18а. Първият сингъл на новият лейбъл Wail 'N' Soul 'M е "Bend Down Low", песен която Боб продуцира за Студио 1 на Дод, последван е от версията на Джуниър Уолкър "Got To Hold On To This Feeling", записана като дует межди Боб Марли и Рита Марли. По това време Боб вече е напълно обсебен от растафарианската религия, макар че има още време преди тя напълно да процъфти в музиката му. След не много време Wail 'N' Soul 'M се оказва във финансови затруднение и след завръщане в земеделската Сейнт Анн започва да търси други начини за преодоляването им. Тогава Мортъмър Плано, Раста приятел (bredren) на Боб Марли, го представя на американския промоутър Дани Симс, който бил в страната по работа със своя клиент Джони Неш, който вече бил звезда. Двамата, Неш и Симс, били много впечатлени от текстовете и музиката на Марли, и Симс му предложил финансиране, срещу предоставя на издателските права на компанията му Cayman Music. Сделката осигурява на Уейлърс седмичен доход, а също им позволява да записват с други продуценти, оставяйки ги свободни от договорни отношения, които биха ги ограничавали и въспирали. Договорът им позволява да запишат голям обем музикален материал, включително ремейки на предишни техни хитове.Тези записи, които са завуршени през 1970 г.,са събрани от Конг в албума "The Best Of The Wailers", чието име огорчава Боб, Питър и Бъни. Разделяйки се с Конг, Wailers се събират с изгряващят гений, който бил Лий Пери, продуцент на международният хит "Return Of Django" през 1969. Първото парче, което Марли записва е "My Cup" и е последвано от цял поток от класически записи през следващата година, които мнозина определят като зенита в кариерата на Боб Марли. По това време на колаборация с Пери, към Уейлърс се присъединяват музикантите Карлтън и Астън Барет, вече групата е напълно самостоятелна и не и се налага да разчита на външни сешън, студийни, музиканти.
През май, 1971-ва, Боб се мести, заедно с Джони Неш, в Швеция, където работи върху саундтрака на филм, в който Неш изпълнява главната роля, но филмът потъва без следа и седмици след премиерата му е вече минало. По време на тази скандинавска пауза Боб записва и акустичното сборен албум "Songs Of Freedom", в който изпълнява и някои от композициите си за Неш. На една от тях е "Stir It Up", песен на Уейлърс, записана през 1967 за лейбъла Wail 'N' Soul 'M. , Неш прави кавър версия във своя собствен стил и парчето става световноизвестен хит, правейки Боб много богат човек, според Дани Симс "още преди той да разбере за световния си успех" Версията на Неш намира място и в хитовия албум "I Can See Clearly Now", наред с някои други идеи на Марли, които му донасят и по-нататъшни почести. Албумът е записан в Лондон, а Боб отлита по време на записите, опитвайки се да избяга от студа на Швеция. В Лондон Джони Неш обезпечава звукозаписният договор на Боб с Колумбия Рекърдс. Повече от половин дозина парчета са записани за първият и единсвен сингъл по този договор, албумът "Reggae On Broadway" подкрепен от поп-реге парчето "Oh Lord I Gotta Get There".Изпълнил договорът, Боб Марли най- накрая се завръща в Ямайка, за да подготви Wailers за тяхното турне в Обединеното Кралство. Заради медийното покритие и малкото промоционални изяви, сингълът потъва без следа и Колумбия не изглеждат заинтересувани от по-нататъшни проекти. Симс и Неш напускат сцената и Уейлърс се оказват заседнали в Лондон.
Боб решава да се обърне към Крис Блекуел,собственик на Айлънд Рекърдс, който се съгласява да ги подпомогне за издаването на албум на Wailers като също желае и да изкупи договора на Марли със Дани Симс. Уейлърс се завръщат в Ямайка, записват първият свой поръчан албум в студията на Хари Джей и Ранди, след това Боб се отлита за Англия, където да довърши мастеринга на парчетата. Работата е свършена от китариста Уейн Перкинс и Джон "Дъ Рабит" Бъндрик, които придават завършеният комерсиален облик на парчетата. Айлънд издава предварителния сингъл , "Baby Baby We've Got A Date", от техния филиал Блу Маунтин, през 1973 г.,последван от дългосвирещият албум "Catch A Fire" през април. Албумът е опакован в кожена калъфка за плоча като на запалките Зипо и има вид на плоча от камък, за пръв път реге албум получава такова отношение. "Catch A Fire" получава топли отзиви от пресата и Wailers работят под напрежението на изпъната струна като правят всичко възможно и провеждат много срещи с цел популяризирането на албума в UK. Бандата не почива на на лаврите си и през ноември излиза албума "Burnin'", но той се оказва и последен с Питър и Бъни. По време на американската част от турнето, нещастен от живота по пътищатата, Бъни отказва да се присъедини към бандата и предпочита да остане в Ямайка. Неговото място е заето отДжо Хигс, който така умело напътсва групата в техните първи репетиции.
Последвалите проблеми карат също и Тош да напусне бандата и Боб е принуден да преусмисли стратегията си за следващите изяви на Wailers. следващият ход е ход на гений.За да замени хармонията на Питър и и Бъни, Боб назначава своята жена Рита и две йамайкски новоизгряващи звезди - Марша Грифитс и Джуди Моват, формиращи хармоничното трио Ай-Триис. Новият състав на Уейлърс започва работа по записите на следващия си албум "Natty Dread" през 1974, и крайният продукт залива улиците през януари 1975 г. По същото време славата на Боб се разпростира надалеч, след друг хитов кавър на една от неговите песни на английския китарист ерик Клептън, парчето е "I Shot The Sheriff" от албума "Burnin". версията на Клептън е номер 1 в американската класация и достига номер 9 в английската. Албумът "Natty Dread" е едновременно комерсиален и арт успех , повел Боб на голямо промоционално турне, включващо паметните концерти в Щатите и две вълшебни шоута в английския Лайсиум Тиътър, едното довело до хитовият албум "Live!" в края на годината. Записите на живо също са и източник на спиращият дъха хит "No Woman No Cry",който е издаден септември '75-та и достига номер 22 в националната класация. В края на лятото на 1975 г.,Боб започва работа по следващия си албум. По това време идва и новината, че Хайле Селасие, който за растите е живото Божие превъплащение на земята, е починал. Незабавно Боб Марли започва работа по специална песен, която се казва "Jah Live" и дава сериозен отговор на тези, които подлагат вярата си на съмнение. Посланието на Боб е просто "yuh cyaan kill God!".
Докато звездата на Боб се възкачва над целият свят той не забравя своите корени и хората, които някога са ну помогнали да се изкачи до върха. През октомври 1975 г., Марли присъединява отново Питър и Бъни за сценичното преобединение на Wailers на Нешънъл Стейдиум, Кингстън, Ямайка. Събитието е в помощ на училището за слепи деца към Армията на спасението и хеадлайнер е Стиви Уондър. В края на шоуто Wailers се присъединяват към Стиви на сцената и Уондър и Боб, в дует, изпяват "I Shot The Sheriff". През май 1976 г. албумът "Rastaman Vibration" е издаден от "Айлънд" и през юни дълга турне в Щатите и Европа започва от Маями. Турнето е определяно като голям успех, мнозина оценяват някои от шоутата като най-добрите изяви на Марли на сцената, а албума е първият голям пробив на американският пазар и достига до номер 8 в класациите. След завръщането сив Ямайка, Боб се съгласява да вземе участие в концерта Smile Jamaica, състоял се в Хироус Парк Съркъл на 5-ти декември. Шоуто било безплатен концерт, който имал за цел да обедини хората с различия в политическата нагласа, които били довели острова до извънредно положение.Концертът трябвало да е "надполитически", но някои хора гледали с подозрение на това и в крайна сметка Боб бил задържан по средата му. В петъка преди концерта Уейърс репетирали на Хоуп Роуун номер 56, когато били изненадани от засада от стрелец.
Боб бил в кухнята, когато убиецът открил стрелба, изстрелите започнали, точно когато неговият мениджър Дон Тейлър влизал в стаята.Тейлър бил уцелен на пет места, а Боб бил прострелян в ръката, два куршума минали на косъм край него.Докато Рита напускала сградата, рикоширал куршум я уцелил в главата и заседнал между скалпа и черепа. След болничното лечение, Боб и неговото семейство се оттеглят да живеят във къща в Строубери Хилс, където чувстват, че е по-безопасно за тях. Без съмнение задържането на Боб на концерта Смайл Джамайка и атентата в студиото са свързани и планирани, което кара Боб да преосмисли сценичните си изяви и да напусне острова като окончателно се премества да живее в Лондон, където издава и следващите си албуми-?"Exodus" (1977) и "Kaya" (1978). Боб не се връща в Ямайка следващите четиринадесет месеца, през което време той се доказва като световноизвестна фигура и лидер в реге музиката, продавайки и изнасяйки редица шоута из Америка и цяла Европа. Боб се завръща в родината си, за да триумфира на концерта One Love Peace Concert на 22-ри април, където той и Уейлърс изнасят невероятно представление, в края на което министър-председателят на Ямайка, Майкъл Манли, и лидерът на опозицията, Едуард Саега, излизат заедно на сцената и пред всички си подават ръце в знак на помирение. Уейлърс започват друго дълго турне, за да рекламират албума "Kaya" и на един концерт във Франция, представят вторият лайв албум на Боб, "Babylon By Bus", реализиран през ноември, 1978-а. В края на турнето, Боб вкарва групата в новото студио Tuff Gong, на Хооуп Роуд, за да запишат следващият си албум "Survival". Уейлърс се завръщат на сцената с участие във вторият фестивал Реге Сънсплаш в Монтего Бей, Ямайка, където Боб дава прочувствено руут преживяване на своите съотечественици.
През ранните сутрешни часове, на покрита с кал сцена, Боб изсвирва уникален сет, който събира единствените йамакски сингли "Rastaman Live Up"."Blackman Redemption", рокаджийското "Hypocrites" ,а също така и парчета от предстоящият му албум. През октомври "Survival" излиза и останалата част от годината минава в дълга турне, през което Боб посещава Австралия, Япония и Нова Зеландия, също Европа и Америка. През 1980-а година Уейлърс пристигат в Африка за първото си изпълнение там. Точно преди бандата да отлети от страната след двуседмичен престой, става ясно, че Дон Тейлър е прибрал цялата печалба от шоутата. Ядосаният Боб пребива Тейлър , преклщчва тяхното приятелство продължило години и се прибира у дома. Когато през 1980-а започва работата по албума "Uprising", Боб преназначава Дани Симс и подновава връзката, която са имали, преди още Боб да постигне международен успех, през 1972-а г. През април Боб е поканен на празненствата по случай независимостта на Зимбабве в Хераре. Уейлърс и боб заминават на осемнадесети, за да подготвят шоуто. В началото на представлението, въодушевената тълпа нахлува на стадиона, в резултат охраната са принудени да използват сълзотворен газ, който се разнася из стадиона и принуждава групата да напусне сцената. Въпреки всичко, Боб се съгласява да изнесе концерта на другия ден и 100 000 души посещават следващото шоу.
През юли албумът "Uprising" е готов и Wailers отново са на път. Европейската част на турнето има небивал успех, паметни са концертите в Дортмунд, Лондон и Милано, където е и кулминацията му.Турнето се мести в Щатите през септември, в Бостън, преди Ню Йорк, с две участия на Медисън Скуеър Гардън. В неделната сутрин на вторият концерт, Боб и Алън "Скил" Кол излизат на джогинг из Сентръл Парк. Докато тича край едно езерце Боб внезапно се подхлъзва и колабира. Кол връща Боб обратно в хотела, където той постепенно се съвзема от удара. Боб е закаран на лекар, който дава диагноза тумор в мозъка и го съветва не забавно да потърси медицинска помощ. Боб се присъединява отново към Уейлърс на 23-ти септември, в Питсбърг, където групата трябва да свири във Стенли Тиътър. След като чуват новината за заболяването на Боб, членовете на групата стават истерични и поискват турнето да се прекрати, но Боб настоява, че шоуто трябва да продължи. През тази нощ в Питсбърг Боб Марли и Уейлърс за последен път свирят заедно. Боб търси помощ в Манхатънският Мемориален Център за лечение на рак, Слоун-Кетинг, в Сидърс Лебанон, Маями и накрая-вклиниката на Джоузеф Иселс във Западна Германия през октомври. На четвърти ноември, 1980-а година, той е кръстен и приема от Етиопската Ортодоксална Църква името Берхан Селасие (Berhane Selassie). Боб се бори със всички сили с рака и постига частично подобрение в състоянието си по отношение на симптомите на болестта, но в края на краищата, през един майски ден, Иселс е принуден да признае поражението си.
Боб Марли умира на 11 май 1981 в в болницата Сидърс Лебанон, Маями, Флорида в следствие на разсейки от рак на кожата, който развива през 1977 г.
[редактиране] Дискография
Албум | Издаване | Компания |
The Wailing Wailers | 1966 | Studio One |
The Best of the Wailers | 1970 | Beverley's |
Soul Rebels | 1970 | Upsetter/Trojan |
Soul Revolution | 1971 | Upsetter/Trojan |
Soul Revolution Part II | 1971 | Upsetter/Trojan |
African Herbsman | 1973 | Upsetter/Trojan |
Rasta Revolution | 1974 | Upsetter/Trojan |
Catch a Fire | 1973 | Island/Tuff Gong |
Burnin' | 1973 | Island/Tuff Gong |
Natty Dread | 1974 | Island/Tuff Gong |
Rastaman Vibration | 1976 | Island/Tuff Gong |
Exodus | 1977 | Island/Tuff Gong |
Kaya | 1978 | Island/Tuff Gong |
Survival | 1979 | Island/Tuff Gong |
Uprising | 1980 | Island/Tuff Gong |
Confrontation (posthumous) | 1983 | Island/Tuff Gong |
Концертни албуми | ||
Live! | 1975 | Island/Tuff Gong |
Babylon by Bus | 1978 | Island/Tuff Gong |
Talkin' Blues (записан през 1973) | 1991 | Island/Tuff Gong |
Live at the Roxy (записан през 1976) | 2003 | Island/Tuff Gong |
Компилации | ||
Legend | 1984 | Island/Tuff Gong |
Reggae Greats | 1984 | Island/Tuff Gong |
Rebel Music | 1986 | Island/Tuff Gong |
Songs of Freedom | 1992 | Island/Tuff Gong |
Natural Mystic: The Legend Lives On | 1995 | Island/Tuff Gong |
Bob Marley: Reggae Legend | 1999 | St. Clair |
One Love: The Very Best of Bob Marley & The Wailers | 2001 | Island/Tuff Gong |
Bob Marley and The Wailers: Trenchtown Rock (Anthology '69 - '78) | 2002 | Trojan Records |
Gold | 2005 | Island/Tuff Gong |
Africa Unite: The Singles Collection | 2005 | Island/Tuff Gong |
Компилации от записани песни в Studio One 1963–1966 | ||
One Love at Studio One (double CD) | 1991 | Heartbeat Records |
Simmer Down at Studio One | 1994 | Heartbeat Records |
Wailing Wailers at Studio One | 1994 | Heartbeat Records |
The Toughest – collection of Peter Tosh's Studio One recordings | 1996 | Heartbeat Records |
Destiny: Rare Ska Sides from Studio One | 1999 | Heartbeat Records |
Wailers and Friends | 1999 | Heartbeat Records |
Climb the Ladder | 2000 | Heartbeat Records |
Greatest Hits at Studio One | 2003 | Heartbeat Records |
Компилации от записани песни 1966–1971 | ||
Feel Alright | 2004 | JAD Records/Universal Records |
Best of the Wailers | 2004 | JAD/Universal |
Soul Rebels | 2004 | JAD/Universal |
Soul Revolution Part II | 2004 | JAD/Universal |
Soul Revolution Part II(Upsetter Revolution Rhythm) | 2004 | JAD/Universal |
Universal Masters Collection | 2004 | JAD/Universal |
Original Cuts | 2004 | JAD/Universal |
127 King Street | 2004 | JAD/Universal |
Ammunition Dub Collection | 2004 | JAD/Universal |
Wail'N Soul'M Singles Selecta | 2005 | JAD/Universal |
Grooving Kingston 12 (3-CD boxset) | 2004 | JAD/Universal |
Fy-Ah, Fy-Ah (3-CD boxset) | 2004 | JAD/Universal |
Официални албуми с ремикси | ||
Chances Are | 1981 | WEA |
Soul Almighty: The Formative Years Vol.1 | 1996 | JAD |
Black Progress: The Formative Years Vol.2 | 1997 | JAD |
Dreams Of Freedom: Ambient Translations in Dub | 1997 | Island |
Chant Down Babylon | 1999 | Island |
Shakedown: Marley Remix | 2001 | JAD |