Ханибалиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Флавий Ханибалиан (починал септември 337) е член на Константиновата династия, която управлява Римската империя през 4 век.

Сестерция, изобразяваща Ханибалиан
Сестерция, изобразяваща Ханибалиан

Ханибалиан е син на Флавий Далмаций и оттам племенник на Константин I.[1][2] Ханибалиан и неговият брат Далмаций получават образованието си в Толоса от ретора Екзуперий.

През 20-те години на 4 век Константин призовава Флавий Далмаций и синовете му в Константинопол. Ханибалиан се омъжва са голямата дъщеря на Константин, Константина, през 335[1] и е обявен за nobilissimus.[3]

По повод на кампанията на Константин срещу Сасанидите (337), Ханибалиан е обявен за Rex Regum et Ponticarum Gentium, "Цар на царете и на понтийския народ".[1][2] Вероятно намерението на Константин е да постави Ханибалиан на понтийския трон след разгрома на персите.

Персийската кампания така и не се състои, защото Константин умира през май 337. Ханибалиан умира, бивайки негов брат, в последвалата чистка в имперското семейство.[4]

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 1,2 Амиан Марцелин, xiv i.2.
  2. 2,0 2,1 Аврелий Виктор, 41.20
  3. Зосим, ii.39.2.
  4. Зосим, iii.40.3; Флавий Клавдий Юлиан, Epistula ad Athenienses, 270 C.

[редактиране] Източници и използвана информация

Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Hannibalianus от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите.



[редактиране] Първични източници

[редактиране] Вторични източници