Реймънд Дейвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Реймънд Дейвис
Американски физик
Роден: 14 октомври 1914
Вашингтон, САЩ
Починал: 31 май 2006
Ню Йорк, САЩ

Реймънд Дейвис е американски физик, носител на Нобелова награда по физика за 2002.

Завършва като химик в Мерилендския университет през 1938. През 1942 защитава докторска дисертация в Университета Йейл.

След приключването на военната му служба през 1946, започва работа в Комисията за атомна енергия на САЩ. През 1948, започва работа в Брукхевънската национална лаборатория, също занимаваща се с търсене на мирни приложения на атомната енергия. Оттогава започва интересът на Дейвис в неутрината, частици, чието съществуване още не е установено експериментално, които трябва да обяснят привидните загуби на енергия при бета-разпада.

Използвайки детектори от тетрахлорметан (CCl4) Дейвис изследва възможната връзка между темпа на произвеждане на 37Аргон и дълбочината под земята, на която за поставени детекторите. Основа на изследването е реакцията 37Cl + ν → 37Ar + e. За целта той поставя такива детектори под реактора в Брукхевън (1954) и по-късно, под този в Савана ривър. Оказва се, че резултатите от опитите са отрицателни: детекторите не произвеждат повече 37Ar, когато реакторите са включени. Даденото по-късно теоретично обяснение е, че хлорните молекули реагират на неутрино, а при бета-разпада (който се случва в реакторите) се произвежда антинеутрино. Опитът показва за пръв път различните свойства на неутриното и антинеутриното.

По-късно, Дейвис реализира мащабния проект „Homestake“, който засича голям брой неутрина от Слънцето, който му донася и Нобеловата награда. Този опит обаче открива за пръв път проблема със Слънчевите неутрина, който се състои в това, че засечените неутрина на единица площ са приблизително три пъти по-малко от теоретичните предвиждания. Привидния парадокс има задоволително обяснение в рамките на квантовата механика.


[редактиране] Външни препратки