Руска църква „Николай Чудотворец“

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Църквата откъм притвора. Олтарът е вдясно на него.
Църквата откъм притвора. Олтарът е вдясно на него.

Храмът "Свети Николай Чудотворец" е една от емблематичните сгради на София.

Градежът му започва в края 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветен пред 1913 г., в навечерието на Първата световна война. Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, той почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. "Руска задгранична църква", а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция у нас.

След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес. (Смята се за подворие, или ставропигия на тази патриаршия). Във връзка с това богослуженията в него се извършват по новия стил - например "Рождество Христово" е на 7 януари, храмовият празник "Св. Николай" - на 19 декември.

Нетрадиционен поглед към кубето на църквата
Нетрадиционен поглед към кубето на църквата

В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век - прии запазени древноруски елементи - т. нар. "луковици" (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архиjектура и живопис. Характерно за плана на храма е не-осевото разположение на входа (респ. притвора), спрямо олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток - двата елемента образуват прав ъгъл.

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. С това е свързана и практиката преди важни дела различни хора - вярващи или невярващи, да посещават неговия гроб с молба за чудодейна помощ.

[редактиране] Външни препратки