Бог Отец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Част от серията статии за Християнство |
|
![]() |
|
Основи |
|
Библията |
|
Християнска теология |
|
История и традиции Източно християнство Западно християнство Деноминации · Движения |
|
Личности |
Бог Отец (в християнството) е едно от лицата на Светата троица, ипостас на триединния Бог. (Старогръцки - Παтηρ, латински - Pater). Според християнската традиция Бог Отец сътворява света от нищото, при равнопоставеното участие на другите две лица на Св. Троица – Сина (Логоса) и Светия дух.
Съдържание |
[редактиране] Определение
Бог Отец е първото лице (ипостас) на Светата троица. Това обаче не се разбира като първенство в рамките на някаква субординация, а още по-малко във времеви аспект. Християнското учение е определено в първия член на Никейско-цариградския Символ на вярата (325 година): „Вярвам в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”. Тук не се разбира, че само Отец е творецът, тай като по-нататък вероопределението говори за Логоса „чрез когото всичко е станало”, а Светият Дух се определя като „Животворящ Господ”, а се подчертава същността на Отец като ипостас на триединния Бог.
[редактиране] Стар завет
Старият завет не съдържа пряко разбиране за Бог Отец. Християнството обаче вижда преки или косвени доказателства за Него в старозаветните текстове. Първото от имената на Бога, което се споменава в Библията (Бит. 1:1) – אֱלֹהִים – „Елохим”, според множество християнски богословски интерпретации е именно доказателство за троичността на Бога, доколкото представлява множествено число (по правилата за образуването на множествено число за мъжки род), на дума, която в единствено число е в женски род. При това אֱלֹהִים в Библията се употребява изключително в тази своя форма. Другото основно име на Бога е „тетраграматонът” יְהוָה – „Яхве” или „Йехова” (Бит. 2:4), който по-често се асоциира с Бог Отец. Третото основно име на Бога אֶהְיֶה אֲשֶׁר אֶהְיֶה - "Йехйе ашер Йехйе" (буквално Съм който Съм, в синодалния превод „Вечносъществуващият”) (Изх. 3:14), християнската традиция по принцип отнася към Светата троица.
Съществуват и други имена на Бога в Стария Завет. Те обаче са по-скоро епитети към споменатите и тяхното изследване е повече част от критическото изследване на библията, докато християнското вероучение се занимава с тях предимно косвено.
- Горният текст се отнася изключително до християнското разбиране и борави с терминологията, възприета от християнството. Останалите гледни точки могат да бъдат прочетени в съответните статии на Уикипедия.
[редактиране] Нов завет
Пълното разбиране за Бог Отец, съответно въвеждането на този термин в строгия му смисъл, идва в Новия завет. Той се определя като Баща на всички вярващи, на всичко съществуващо, като Вседържител, като Небесен Отец и най-вече като Отец на Иисус Христос – въплътеното второ лице на светата троица. Самият Христос отправя молитва към Небесния Отец: „Отче мой, ако не може Ме отмина тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля” (Мат. 26:42). И по-късно, вече на кръста „Или, Или, лама савахтани, сиреч Боже Мой, Боже Мой, Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46).
В по-дълбок смисъл идеята за Бог Отец е видима в беседите на Иисус. „Истина, истина ви казвам, който приема, когото Аз пратя, мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, който ме е пратил.” (Иоан 13: 20). „Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене. Думите, които Аз ви говоря, от Себе си не ви ги говоря; а Отец, Който пребъдва в мен, той върши делата …. и каквото поискате в Мое име, ще го направи, за да се прослави Отец в Сина”(Иоан 14:10-13). Още по-конкретно темата се разработва в апостолските послания: „Ние обаче имаме един Бог Отец, от когото е всичко, и ние сме у него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко, и ние сме чрез Него” (1 Кор. 8:6).
[редактиране] Етика
В християнската етика Бог Отец се възприема като източник на закона. „Не този, който ми казва Господи, Господи!, ще влезе в Царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен (Мат. 7:21). Т. е. условно може да се каже, че Отец залага принципите на етиката, а другите ипостаси на Светата Троица помагат за постигането на тези принципи. Това не е единственият пример, но в повечето случаи за Бог Отец в рамките на харизматичната християнска етика може да се говори само във връзка с другите две лица на Светата Троица.
[редактиране] Иконография
В западната и източната иконография Бог Отец обикновено се изобразява в съответствие на описанието на Бога като ‘’„Старият по дни”’’ (Дан. 7:9) – като възрастен мъж, с царски и съдийски атрибути, снежнобяла брада, заобиколен от ангели. Изображението на Отец като „Стария по дни” е особено актуално в западноевропейската ренесансова живопис. В източноправославната иконография се среща в иконографския тип на т.нар. „Новозаветна Троица”. На изток е популярно и изображението на т. нар. „Старозаветна Троица”, където Бог Отец е един от тримата мъже, явили се на старозаветния патриарх Авраам (Бит. Гл 12).