Самарско знаме
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самарското знаме е българско бойно знаме, един от най-важните военни символи на Българската армия. То е създадено от монахини от град Самара, Русия и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878). Знамето се прочува по време на Боевете край Стара Загора през лятото на 1877. Тогава то е защитавано от десетки знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен.
Знамето е копринен трикольор 1,85 на 1,90 метра с панславянските цветове - червено, бяло, синьо. На двете му лица в златен кръст са иконите на Иверската Света Богородица и на Светите братя Кирил и Методий, рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков. Пиката му е сребърна във визанийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.
Знамето е първоначално предназначено за въстаниците от Априлското въстание. На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
„ | Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие. | “ |
Знамето е поверено на трета дружина на Българското опълчение и е носено в сраженията край Стара Загора и Нова Загора, Боевете при Шипка и Шейново.
След войната Самарското знаме се пази първоначално в Радомир, от където е последният му знаменосец Павел Корчев. Между 1881 и 1946 година се съхранява в Двореца в София (днес Национална художествена галерия). В 1946 година е пренесено в Националния военно-исторически музей, където се съхранява и до днес камера при специални условия.
В 1958 година са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. В 1978 година реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва друго копие за музея. В 2004 година президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир. В 2006 година монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богодорица“ даряват на Военно-историческия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.
Самарското знаме е единственото знаме наградено с Кръст за храброст, вграден в богато декорираната дръжка.
Знамето е рисувано от много художници, като най-известните картини са „Самарското знаме“ на Ярослав Вешин (1911) и „Връчването на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ“ на Николай Оренбургски. Паметник на Самарското знаме е издигнат край Стара Загора в паметниковия комплекс "Бранители на Стара Загора".
Днешното знаме на Самарска област в Русия, прието в 1998 година, е базирано на Самарското знаме.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Галерия
„Самарското знаме“, Ярослав Вешин, 1911 |
Мемориалът Самарското знаме в Стара Загора с каменното знаме и неговите бранители |