Дължина на вълната
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дължина на вълната във физиката е разстоянието между два съседни максимума на вълната. По-точно казано това е минималното разстояние между две точки на вълната с еднаква фаза. Обикновено се обозначава с гръцката буква λ.
В практиката са познати електромагнитни вълни: радиовълни, микровълни, видима светлина, ултравиолетови и инфрачервени лъчи, рентгенови и гама лъчи, както и механични вълни: звукови вълни, водни вълни и други. При електромагнитните вълни разделението на видове се прави точно според дължината на вълната или според честотата. Тези два критерия са еквивалентни защото между дължина на вълната и честота съществува взаимовръзка:
, където vw е скоростта на разпространение на вълната, а ν е честотата.
Така например, човешкото ухо възприема звук в обхвата 20 Hz – 20 kHz, което съответства на вълна с дължина от 17 мм до 17 м. Видимата светлина - от около 750 нм (червено) до 400 нм (виолетово) съответства на честоти от 400 до 750 THz. Скоростта на електромагнитните вълни във вакуум е с=299,792,458 м/сек. а на звуковите вълни във въздух - 344 м/сек. (1238 км/час). Ако електромагнитните вълни се разпространяват не във вакуум а в среда с показател на пречупване n то скоростта им в тази среда е : , а дължината на вълната е
,
следва продължение