Комунистически интернационал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Комунистическият интернационал (известен под съкращението Коминтерн) е обединение на комунистически партии от цял свят, припознаващи марксизма-ленинизма за своя водеща идеология. Съществува от 1919 до 1943 година, базиран в Москва. Обявява се за продължител на Първия интернационал и на марксисткото крило във Втория интернационал. Поставя като свои цели мобилизиране на мнозинството от работническата класа за постигане на целите на комунизма, установяване на диктатура на пролетариата, ликвидиране на капитализма и изграждане на социализъм и комунизъм. Коминтернът подпомага в дейността ѝ Българската комунистическа партия, която е негова секция.
Съдържание |
[редактиране] Създаване и конгреси
Коминтернът е създаден на 4 март 1919 г. в Москва по инициатива на Ленин и партията на болшевиките. Още на 1 ноември 1914 Ленин издига в манифест на болшевишката партия идеята за създаване на нов Интернационал. Цимервалдската конференция през 1915 и Кинталската конференция от 1916 водят до сплотяване на марксистките сили във Втория интернационал.
Победата на Октомврийската революция в Русия през 1917 дава тласък в създаване на комунистически партии по целия свят, най-вече в Европа и Америка.
От 2 до 6 март 1919 заседава Учредителен конгрес на Коминтерна, на който присъстват делегати от 35 комунистически партии, комунистически групи и леви крила в социалдемократически партии, включително и от Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Ленин изнася доклад "За буржоазната демокрация и диктатурата на пролетариата", в която отбелязва основните цели на създаващото се обединение.
Вторият конгрес на Коминтерна се провежда от 19 юли до 7 август 1920 в Петроград. Ленин посочва изграждането на "партия от нов тип" като основно условие за развитието на революционната борба. Приети са 21 условия за влизане в Коминтерна, които определят политическите и организационните условия пред дадена партия, за да бъде членка. Едно от тях е да се обяви за "секция" на Коминтерна в дадената държава. Вторият конгрес също излиза с позиция по аграрния и по колониалния въпрос. Осъдени от конгреса са "левите комунисти", на партиите-членки се дават насоки за издигане на представители в парламентите на капиталистическите страни, за участие в казионните профсъюзи и други.
Третият конгрес (22 юни-12 юли 1921) издига единния фронт на работническата класа със селячеството като основно средство за постигане на по-голямо влияние сред трудовите класи.
Четвъртият конгрес (5 ноември - 5 декември 1922) потвърждава тактиката на единен фронт.
Петият конгрес (17 юни - 8 юли 1924) под ръководството на Сталин настоява за пълна болшевизация на партиите-членки.
На Шестия конгрес (17 юли - 1 септември 1928) е обявена "борба против десния опортюнизъм".
По-късно отцепилите се от международното комунистическо движение течения на левичари и троцкисти признават съответно само първите два или първите четири конгреса.
[редактиране] Седмият конгрес и Георги Димитров
Седмият конгрес на Коминтерна се състои в Москва от 25 юли до 25 август 1935 година. Придобилият международна известност по време на Лайпцигския процес като изтъкнат водач на комунистическото движение и борбата срещу фашизма българин Георги Димитров е избран за генерален секретар на Коминтерна. Неговият доклад "Настъплението на фашизма и задачите на Комунистическия интернационал в борбата за единството на работническата класа" заема централно място на конгреса и се оценява като преломен момент в международното комунистическо движение. Димитров негласно отрича инспирираната от Сталин конфронтация на комунистите с всички останали политически течения и се обявява за коалиция - единен фронт срещу засилващото се влияние на фашизма. Той посочва, че съвместните действия на комунистически и социалистически партии могат да доведат до увеличаване на политическата роля на работническата класа. Също така, единният фронт цели и оказване на влияние върху католически, анархистки или дори фашистки ориентираните работници. Единният фронт има за задача привличането към борбата срещу фашизма и на хора, принадлежащи към селячеството и дребната буржоазия, да предизвика у народите от колониалните страни чувства на съпричастност към борбите на работничеството от метрополиите. Конгресът потвърждава изводите в доклада на Димитров и гласува да се поеме курс към единен фронт.
Идеите на Георги Димитров са практически приложени от френската и испанската комунистическа партия, съответно при участието им в коалиционното правителство на Леон Блум и сформирането на широк фронт за отбрана на Републиката.
[редактиране] Коминтернът и сталинските чистки
Масовите чистки под ръководството на Сталин от 1937 до 1939 година не подминават и структурите на Коминтерна. Под ударите на репресиите попадат видни дейци на организацията като Бела Кун, Пятницки, Уго Еберлайн, Хайнц Нюман. Колективни удари са насочени срещу полската, югославската и палестинската комунистическа партия. Герои от Испанската гражданска война попадат под ударите на ръководеният от Лаврентий Берия НКВД. Двамата съратници на Георги Димитров - Попов и Танев, бивши подсъдими заедно с него на процеса в Лайпциг, също попадат в ГУЛАГ. Екзекутирани са лидерите на партии от Корея, Индия, Мексико, Иран, Монголия, Турция.
Това води до сериозен спад в международния авторитет на Коминтерна и основаването на Четвърти интернационал през 1938 от компартии, недоволни от обсебването на международната организация от интересите на Сталин.
[редактиране] Коминтернът и Втората световна война
Комунистическите партии имат традиционна антифашистка насоченост, но въпреки одобрения от Седмия конгрес доклад на Георги Димитров, при началото на Втората световна война Сталин налага на Коминтерна да заеме позиция на неучастие. Войната е обявена за изцяло империалистическа, без отношение към интересите на работническата класа и на партиите-членки е наредено да поддържат линия на ненамеса в конфликта. Натискът на Сталин е до голяма степен продиктуван от интереса му да запази целостта на пакта за ненападение Рибентроп-Молотов, сключен през 1939 между СССР и Нацистка Германия.
Позицията на КИ силно разгневява френската и английската компартии, които обявяват, че напускат организацията и подемат курс на въоръжена съпротива срещу Хитлер.
След 22 юни 1941, когато Нацистка Германия напада СССР, Коминтернът променя линията си и призовава за въоръжена борба срещу силите на Оста.
[редактиране] Краят на Коминтерна
През май 1943 Коминтернът е разпуснат по решение на Изпълнителния си комитет и със съгласието на всички партии-членки. Обявено е приключване на неговата историческа роля, но всъщност това е жест на лоялност, направен към западните съюзници на СССР от антихитлеристката коалиция - САЩ и Великобритания. Москва по този начин трябва да им даде гаранция, че традиционно симпатизиращите й комунистически партии няма да нарушават стабилността на правителствата им.
Дейността на КИ е поета след края на Втората световна война от Коминформбюро.
[редактиране] Коминтернът, БКП и България
Коминтернът приема БКП(т.с.) за партия-членка още на Учредителния си конгрес през 1919. Левичарското течение в БКП е многократно критикувано от Коминтерна.
Под натиска на Коминтерна, надделявайки над крилото на старите социалдемократи, начело с Димитър Благоев водачите на БКП Георги Димитров и Васил Коларов (който тогава е генерален секретар на изпълнителния комитет на Коминтерна) отричат тактиката на неутралитет на партията по отношение на Деветоюнския преврат от лятото на 1923 и поемат курс на въоръжено противопоставяне на режима на Александър Цанков. През август 1923 ръководството на БКП(т.с.) решава да вдигне Септемврийското въстание. След разгрома му, Димитров и Коларов избягват през Югославия в СССР.
Връзките с Коминтерна, доминиран от Сталин, допринасят за издигането на левичарския уклон в ръководството на БКП през 1925-1936.
Партизанското движение в България от периода 1941-1944 получава помощ от Коминтерна.
Коминтернът се занимава и с националния въпрос на Балканите, което засяга българските национални интереси. През 1934 г., по идея на Сталин (и по тази причина наричан "баща на народите") се решава да се създаде "македонска нация", като опит да бъде изкуствено решен конфликта между българските и сръбските аспирации за Македония. Под ръководството на Коминтерна се създават близките до БКП ВМРО (обединена) и Добруджанска революционна организация, които работят "за националното и социално освобождение" на тези области.
[редактиране] Учебни заведения към Коминтерна
Към организацията са създадени няколко университета, чиято цел е да обучават т.нар. професионални революционери - дейци на компартиите от света, които се занимават изцяло с революционна дейност.
- Университет на практическото мнозинство
- Комунистически университет на националните малцинства на Запада
- Комунистически университет на трудещите се от Изтока
- Комунистически университет на трудещите се китайци