Демократически сговор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Партии в България до 1989 |
---|
Източна Румелия |
Либерална партия |
Народна партия |
до средата на 1880-те |
Либерална партия |
Консервативна партия |
до началото на 1920-те |
БРСДП (т.с.) |
БЗНС |
БРСДП |
Народнолиберална партия |
Младолиберална партия |
Либерална партия |
Радикалдемократическа партия |
Демократическа партия |
Прогресивнолиберална партия |
Народна партия |
до средата на 1940-те |
БКП |
БЗНС Пладне |
БЗНС Врабча 1 |
БРСДП |
Радикална партия |
Демократическа партия |
ОНПП |
Националлиберална партия |
Демократически сговор |
Народен сговор |
до 1989 |
БКП |
БЗНС |
Демократическият сговор е българска политическа партия, съществувала от 1923 до забраната на партиите през 1934. През по-голямата част от този период (1923-1931) тя е основната управляваща партия, което я прави третата партия по продължителност на управление след Българската комунистическа партия и Народнолибералната партия.
Съдържание |
[редактиране] История
След извършването на Деветоюнския преврат през 1923 неговите организатори от Военния съюз и Народния сговор се стремят към създаване на партия, която да създаде стабилна политическа и парламентарна основа за новото управление. За тази цел те най-вече разчитат на партиите от Конституционния блок, чиито лидери са изпратени в затвора от предишното правителство на Александър Стамболийски.
След като разпускат Конституционния блок, в края на юли и началото на август Демократическата, Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия образуват коалицията Съюз за демокрация. На 10 август тя се обединява с Народния сговор, образувайки Демократическия сговор. През следващите месеци в Демократическата и Радикалдемократическата партия нараства недоволството от централизацията на организацията и превръщането ѝ в единна партия. В началото на 1924 големи части от тях се отделят от Сговора, възстановявайки двете стари партии.
През цялото съществуване на Демократическия сговор в него има три относително ясно разграничени групи. Едната, ръководена от Александър Цанков е свързана с бившия Народен сговор, а другите две, начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров - с традиционните партии, съответно Демократическата и Обединената народно-прогресивна партия. Тези фракции често влизат в открит конфликт, застрашаващ на няколко пъти стабилността на правителството.
След загубата на изборите през 1931 тези противоречия се засилват и през пролетта на 1932 крилото на Александър Цанков окончателно се отделя от партията. След забраната на политическите партии след Деветнадесетомайския преврат през 1934 Демократическият сговор престава да съществува, въпреки че отделни негови лидери продължават да бъдат политически активни.
[редактиране] Участия в правителства
- Второ правителство на Александър Цанков (22 септември 1923 — 4 януари 1926) — коалиция с Българската работническа социалдемократическа партия
-
- министерство на външните работи и изповеданията — Христо Калфов
- министерство на вътрешните работи и народното здраве — Иван Русев
- министерство на народното просвещение — Александър Цанков
- министерство на финансите — Петър Тодоров
- министерство на правосъдието — Янко Стоянчов, Рашко Маджаров, Цвятко Бобошевски
- министерство на търговията, промишлеността и труда — Цвятко Бобошевски, Димитър Христов
- министерство на земеделието и държавните имоти — Янаки Моллов
- министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството — Янко Стоянчов
- министерство на железниците, пощите и телеграфите — Янаки Моллов, Рашко Маджаров
- Първо правителство на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 — 12 септември 1928) — самостоятелно
-
- министерство на външните работи и изповеданията — Атанас Буров
- министерство на вътрешните работи и народното здраве — Андрей Ляпчев
- министерство на народното просвещение — Никола Найденов
- министерство на финансите — Владимир Моллов
- министерство на правосъдието — Тодор Кулев
- министерство на търговията, промишлеността и труда — Цвятко Бобошевски
- министерство на земеделието и държавните имоти — Димитър Христов
- министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството — Славейко Василев
- министерство на железниците, пощите и телеграфите — Кимон Георгиев, Никола Найденов
- Второ правителство на Андрей Ляпчев (12 септември 1928 — 15 май 1930) — самостоятелно
-
- министерство на външните работи и изповеданията — Атанас Буров
- министерство на вътрешните работи и народното здраве — Андрей Ляпчев
- министерство на народното просвещение — Никола Найденов
- министерство на финансите — Владимир Моллов
- министерство на правосъдието — Тодор Кулев
- министерство на търговията, промишлеността и труда — Цвятко Бобошевски
- министерство на земеделието и държавните имоти — Димитър Христов
- министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството — Славейко Василев
- министерство на железниците, пощите и телеграфите — Рашко Маджаров
- Трето правителство на Андрей Ляпчев (15 май 1930 — 29 юни 1931) — коалиция с Националлибералната партия
-
- министерство на външните работи и изповеданията — Атанас Буров
- министерство на вътрешните работи и народното здраве — Андрей Ляпчев
- министерство на народното просвещение — Александър Цанков
- министерство на финансите — Владимир Моллов
- министерство на правосъдието — Кънчо Миланов
- министерство на търговията, промишлеността и труда — Димитър Мишайков
- министерство на земеделието и държавните имоти — Григор Василев
- министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството — Георги Данаилов
- министерство на железниците, пощите и телеграфите — Петко Стайнов
[редактиране] Лидери
[редактиране] Видни дейци
- Цвятко Бобошевски
- Атанас Буров (1875-1954)
- Григор Василев (1883-1942)
- Славейко Василев (1879-1944)
- Кимон Георгиев (1882-1969)
- Георги Данаилов (1872-1939)
- Христо Калфов (1883-1945)
- Тодор Кулев (1878-1942)
- Андрей Ляпчев (1866-1933)
- Рашко Маджаров (1874-1943)
- Кънчо Миланов (1871-?)
- Янаки Моллов (1882-1948)
- Владимир Моллов (1873-1935)
- Никола Найденов (1880-1939)
- Иван Русев (1872-1945)
- Петко Стайнов (1890-1972)
- Янко Стоянчов (1881-1927)
- Петър Тодоров (1881-1955)
- Димитър Христов (1871-1944)
- Александър Цанков (1879-1959)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.