Фердинанд I
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Фердинанд.
Фердинанд I български цар |
|
Роден: | 26 февруари 1861 Виена, Австрия |
---|---|
Починал: | 10 септември 1948 Кобург, Германия |
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria of Saxe-Coburg and Gotha), е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.
Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Kohary) е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота-Кохари (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на френския крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена. Там посещава училището за кадети.
Българската история разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и довеждат до две национални катастрофи. След провъзгласяване независимостта на България в църквата Свети Четиридесет мъченици през 1908 Фердинанд I е обявен за цар. През 1912 се стреми да бъде в добри отношения с руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. През 1913-1915 под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който България се присъединява (1915). По време на царуването му България претърпява 2 национални катастрофи — след Междусъюзническата война 1913 и отново след края на Първата световна война през 1918. Абдикира на 3 октомрви 1918 в полза на сина си Борис III. До смъртта си живее в град Кобург, Германия, и получава пенсия от германското правителство. Фердинанд умира на 10 септември 1948 г.
Фердинанд е и писател, ботаник и филателист.
Съдържание |
[редактиране] Семейство
Фердинанд се жени два пъти. Първият му брак през 1893 г. е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има четири деца:
- цар Борис III (1894-1943)
- княз Кирил Преславски (1895-1945)
- княгиня Евдокия (1898-1985)
- княгиня Надежда (1899-1958).
Мария-Луиза умира при раждането на Надежда. Вторият брак на Фердинанд през 1908 г. е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860-1917), от която няма деца.
[редактиране] Награди и отличия
- Орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий", България
- Орден "Велик орден на Златното руно", Испания
- Орден "Велик офицер на почетния легион", Франция
- Орден Железен кръст, Германия
Предшестван от: княз Александър I |
княз на България 7 юли 1887 - 22 септември 1908 |
Наследен от: --- |
Предшестван от: Иван Срацимир |
цар на България 22 септември 1908 - 3 октомври 1918 |
Наследен от: цар Борис III |
[редактиране] Допълнителна литература
- Граф Робер дьо Бурбулон: „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
- Даниела Давчева: „Лисицата и лъвът. Фердинанд I. на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 - 1902“. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
- Цар Фердинанд: „Съвети към сина“. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
- Иван Йовков: „Кобургът“. София 1980
- Josef Knodt: „Ferdinand der Bulgare“. Bielefeld 1947
- Стивън Констант: „Фердинанд Лисицата“. София 1992
- Йоахим фон Кьонигсльов: „Фердинанд Български“. София 1998. Изд. Гал-Ико
- Ханс Рожер Мадол: „Фердинанд. Цар на българите“. София 1932, 1992
[редактиране] Външни препратки
- U.S.Library of Congress - снимки в цял ръст, в профил, сред хора
Български владетели | |
---|---|
Стара Велика България (632 – 681 г.) Ханове (канове): Кубрат | Батбаян Първа българска държава (империя) (681 – 1018 г.) Ханове (канове): Аспарух | Кубер (в Македония) Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате) Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II Втора българска държава (империя) (1186 – 1396 г.) Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир Трета българска държава (след 1878 г.) Княз: Александър Батенберг |