Тайдзи цюан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тайдзи цюан (на китайски – „боксът на великия предел) – китайско бойно изкуство от семейството на вътрешните стилове на Ушу, заедно с Ба гуа джан и Син И цюан.
Съдържание |
[редактиране] История
Класическата традиция възприема за основател на това бойно изкуство полулегендарния Чжан Санфън (12 век). Въпреки числеността си, писмените източници, свързани с неговата личност, не могат да дадат ясна и еднозначна картина за Чжан, тъй като съдържат множество противоречиви и взаимно изключващи се данни. Независимо от трактовките обаче, Чжан Санфън се приема еднозначно за създател на това бойно изкуство. Освен с името на Чжан, като традиция Тайдзи цюян се свързва с манастирите от планината Удан, където се практикува и днес.
През 17 век става известен бойният стил на фамилията Чън от селото Чъндзягоу, наследила традицията от по-древни предания. На практика съвременния Тайдзи цюан възлиза именно към тази семейна традиция.
В средата на 19 век ученик във фамилията Чън е Ян Лучан – патриархът на т. нар. стил Ян, на базата на който възникват по-късните У и Уу.
В днешен Китай интересът към Тайдзи възниква в началото на 20 век. Особена роля има след налагането на комунизма в тази страна. През 1956 година е публикувана брошура – наръчник по Тайдзи цюан, където традиционните дълги форми са съкратени и се препоръчват за практикуване от народа на Китай, предимно във функцията на Ци гун, или като лечебна гимнастика. С това се свързва и масовото практикуване на Тайдзи цюан в Китай. Независимо от това в страната бойното изкуство продължава да се развива и в рамките на старите традиционни принципи.
Днес Тайдзи цюан се изучава, освен в Китай, в Северна Америка, Европа (включително България), и Далечния изток.
[редактиране] Философска основа
Тайдзи цюан е изграден върху принципите на И Дзин („Книга на промените) и философията на Лао Дзъ, изложена в „Дао дъ дзин”. Нарича се „вътрешно бойно изкуство” поради това, че е основано върху китайската традиция, а не върху „външните”, привнесени будистки традиции, върху които почиват външните стилове на Ушу, например шаолинските.
Основен принцип в даоизма е липсата на съпротивление. Във връзка с него, боецът се слива със силата на източника и я връща към него. От „И Дзин” се възприема схемата на великия предел и осемте триграми. В Тайдзи цюан осемте триграми отговарят на осемте основни психофизически сили – пън (отражение – външната сила на формата) – циен (небе), лю (отвеждане) – на кун (земя), дзи (преса) – на кан (вода), као (удар с рамо) – на гън (планина), лие (разцепване, разделяне) – на джън (гръм), джоу (удар с лакът) – на дуей (езеро), цай (засаждане, сила надолу) – на сюн (вятър), ан (бутане) – на ли (огън). Тези триграми отговарят на силите във формата по метода на подреждане Хуо Тиен - „Предишни небеса”.
Подреждането по метода Сиен тиен - „следващи небеса” дава баланса на тези сили във формата и тяхното равновесие, определено от посоките. На посоката изток съответства елементът дърво – поглед наляво, изразен от триграмите джън и дуей. Поражда се посоката юг – поглед напред – настъпление – елемент огън – ли. Огънят поражда земята в центъра – триграма кун и гън. Земята поражда небето – циен и дуей. Небето поражда водата – кан – отстъпление. На свой ред кан поражда дървото и кръговратът се повтаря. Такава е схемата на взаимно пораждане на петте елемента, която се изобразява като пентаграм.
Има и схема на взаимно унищожение на тези пет елемента, върху които са изразени бойните аспекти на Тайдзи цюан. Накратко - дървото унищожава земята, водата унищожава огъня, металът унищожава дървото, земята прегражда водата, огънят унищожава метала.
Съответствията между триграмите, силите и координацията са свързани с Ци на вътрешните органи, което прави Тайдзи цюан в известен смисъл вид Ци гун.
Това, което свързва Тайдзи цюан с даоизма е намирането на тялото и функцията на Дао – естественото положение на човека в пространството и времето.
Формата, съответна на японската ката, е комплекс от движения, където тези принципи се изявяват.
[редактиране] Стилове
Най-известни стилове са Чън, Ян, У, Уу, Ли, Джаобао, Сун, които носят имената на фамилиите, в които се първоначално започват да се практикуват. От тези стилове най-популярен е стилът Ян, който се практикува от милиони хора, който се отличава с плавни движения. Използва се повече за медитация, но не бива да се пренебрегват бойните му аспекти. Чън стил се отличава с използването на по-експлозивна сила фа дзин и е изграден изцяло върху принципите на Чан съ дзин ("Енергия на копринената нишка”). Движенията са спираловидни. Въпреки различията си, всички стилове са подчинени на едни и същи принципи на формата.
[редактиране] Бойни и медитативни техники
Целта на Тайдзи цюан е да се постигне пътят на самоусъвършенстването. От даоската алхимия са познати две цели по този път. Първата е затварянето на микрокосмическата орбита. Втората е затварянето на макрокосмическата орбита. Първата цел се постига чрез статична медитация, втората цел – с динамична медитация.
Статичната медитация може да бъде седяща и стояща – джан джуан. Джан джуан е преход между статичната и динамичната медитация. Динамичната медитация е свързана с изпълнението на формата – намирането на покоя в движението и на движението в покоя.
Бойните техники изцяло зависят от вътрешния покой. При тренировките се използват упражнения за двойки – туей шоу ("бутащи ръце"), да лю ("голямо отвеждане"), сан шоу ("разпръскване на ръцете") и бойни приложения на всяко едно от движенията, заложени във формата. Основно за правилното развитие в Тайдзи цюан е по време на изпълнение на формата умът да бъде зает с бойното приложение, а не с усещането за енергия. Това гарантира, че в течение на практиката, енергията Ци ще се движи правилно в тялото.