Халифат
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Халифат се нарича монархическа ислямска държава управлявана от халиф. Терминът е използван предимно в Близкия изток. Последният реално съществувал халифат е Османската империя. През последните години има опити за създаване на нови форми халифат, обединяващ всички мюсюлмани (от т.нар. „Умма“, нация) - например виртуален чрез Интернет.
Халифатът е ислямска форма на държавно управление, отразяващо политическото единство и ръководство на мюсюлманския свят. Държавният глава (халиф) се възприема като наследник на политическата власт на Мохамед, според сунитите теоретически, избран от народа или от негови представители, и според според шиитите имам, избран от т.нар. „Ахал ал-бейт” (рода на Пророка). От времето на Мохамед до 1924 г. успешни халифати са ръководени от династиите на Омеядите, Абасидите и накрая от Османците.
Това е единствената форма на управление, която е получила пълно одобрение от традиционната ислямска теология и е главната политическа концепция на сунитския ислям по общото мнение на мюсюлманското мнозинство през ранните векове.
Съдържание |
[редактиране] История
Халифът – държавният глава, често е наричан „предводител на правоверните” или, по-разговорно, „водач на всички мюсюлмани”. Всяка съставна държава (султанат, вилает или емирство) на халифата има свой владетел (султан, валия или емир). „Дар ал-ислям” (земя на исляма) се нарича всяка страна под управлението на халифата, включително страните, населени от немюсюлмани; страна извън управлението на халифата се нарича „Дар ал-куфар” (земя на неисляма), дори ако нейните жителиса мюсюлмани, защото не са граждани по мюсюлманското право.
[редактиране] Основаване на халифата
Първата столица след смъртта на Мохамед е Медина. В мюсюлманската история понякога се срещат съперничещи си претенденти халифи в различни части на мюсюлманския свят, както и разделение между шиитските и сунитските части. Първите 4-ма халифи, известни като халифите „Рашидун” (праволинейни) са последователите на Мохамед: Ану Бакар, после Омар ибн ал-Хаттаб, после Осман ибн Аффан и накрая Али ибн Аби Талиб. Мюсюлманите сунити считат Абу Бакар за първия законен халиф; шиите считат Али за първия наистина законен халиф, макар да признават, че Али е наследил своите предшественици.
След първите 4 халифа халифатът се оспорва и управлява от династиите на Омеядите, Абасидите и Османците, а за относително кратки периоди – от други съперничещи си династии в Ал-Андалус, Северна Африка и Египет. Ататюрк официално закрива последния халифат – Османската империя и основава Република Турция през 1924 г. Кралете на Мароко продължават да се титулуват „предводител на правоверните” за мароканците, но не предявяват никакви претенции за халифат.
[редактиране] Рашидун
[редактиране] Омеяди, 7 – 8 век
[редактиране] Халифат в Испания
[редактиране] Абасиди, 8 – 13 век
[редактиране] Халифат в сянка, 13 век
[редактиране] Османци, 15 – 20 век
[редактиране] Халифатско движение, 1920
[редактиране] Край на халифата, 1924
[редактиране] Възстановяване
[редактиране] Ислямистки призив
[редактиране] Политическа система
[редактиране] Изибиране или назначаване на халиф
[редактиране] Меджлис ал-Шура: парламент
[редактиране] Върховенство на закона
[редактиране] Икономика и банково дело
[редактиране] Външна политика и джихад
[редактиране] Известни халифи
[редактиране] Вижте също
- Емират
- Султанат