Възродителен процес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
"Възродителен процес" е популярното название на системата от опити за асимилация на ромското, турското и помашкото население в България сред българското население. Процесът започва в началото на 1970-те и привършва към 1985 година. Изразява се основно в принудителна замяна на имената на населението с български имена.
Съдържание |
[редактиране] Причини
През по-голямата част от управлението си, БКП провежда политика на асимилация на горните малцинства, поради икономически, политически и социални причини. Икономическите включват намеренията за колективизация в селското стопанство и индустриализация на икономиката. Политическите са свързани главно с амбициите на Турция за разширяване в западна посока и с ограничаването на влиянието на пропагандата отвъд Желязната завеса. Социалните са свързани със съществуващата сегрегация сред тези малцинства и цикъла лошо образование - ниско заплащане - затваряне в общността - игнориране на образованието.
[редактиране] Същност
По своята същност, процесът представлява отнемане на основни човешки права като правото на самоопределение от страна на държавата. Понятието "възродителен процес" е наложено от партийната върхушка (и по-конкретно кръга около Людмила Живкова), за пръв път се използва на среща на Политбюро на ЦК на БКП на 18 януари 1985 [1] като общо название на тези процеси.
Подобни реформи са често срещани в претендиращите за еднонационални държави. Например Кемал Ататюрк в Турция прави опит да създаде единна нация, като една от мерките му е въвеждане на задължителна именна система.
[редактиране] Протичане
В повечето случаи този процес е протичал без кръвопролития, в паралел с подмяната на паспортите, течаща по същото време. Съпротивата срешу този процес е потъпкана от милицията.
[редактиране] Последствия
Според отчета на Политбюро на ЦК на БКП, сменени са имената на 310 000 души, за огромната част от които в наши дни се счита, че са принудени от властта. С Възродителния процес се свързва и „Голямата екскурзия“ през 1989 г., при която много български граждани се изселват от родината си в Турция. Други източници отричат такава връзка поради 4 годишния период между двете събития, протекъл без размирици и проблеми.
[редактиране] Отправки
- ↑ СОЦИАЛИЗЪМ. Хронологична таблица - Министерство на Външните Работи, 20 Юни 2007