Полупроводник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: (пре)Написване в пълен и систематизиран вид. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Полупроводниците са вещества с кристален строеж, при които връзката между съседните атоми е ковалентна — всеки атом е свързан със съседния чрез двойка общи електрони. Чистите полупроводници имат слаба проводимост. Най-често използван за целта е силицият, който е от 4-та валентност.

[редактиране] Принцип на получаване

Към чистия силиций се добавят примеси, за да се повиши неговата проводимост.

Ако добавим вещества от 5-та валентност, ще получим допълнително електрони, които не могат да се свържат в ковалентна връзка и остават свободни. Тези полупроводници се наричат N-полупроводници и са с електронна проводимост (N-проводимост). Примесите, които създават такива проводници, се наричат донорни.

Ако добавим вещества от 3-та валентност, ще получим места, където няма електрони, които да образуват решетката. Тази липса се нарича „дупка“. Такива полупроводници се наричат P-полупроводници и са с дупчеста проводимост (P-проводимост). Примесите, които създават такива полупроводници, се наричат акцепторни.

И двата вида полупроводници пропускат еднакъв ток и в двете посоки, тоест те се явяват проводници с по-високо съпротивление. Когато обаче се комбинират 2 или повече полупроводника от различен тип (N, P), на границата между двата полупроводника се получава така нареченият P-N преход, който е проводим само в едната посока и въз основа на който са изградени полупроводниковите елементи като диоди, транзистори, тиристори, интегрални схеми.

[редактиране] Значение

Откриването на полупроводниците и свойствата на P-N прехода позволява миниатюаризация на електронните устройства и увеличаване на техните възможности.