Пощенска станция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Главната пощенска станция в Хошимин, Виетнам
Главната пощенска станция в Хошимин, Виетнам

Пощенската станция, съкратено поща, (на латински posta, съкратено от statio posita - станция за смяна на коне) е сграда, предназначена за получаване, съхранение, преразпределение и разнасяне на писма и колети. В пощата могат да бъдат закупени пощенски марки, пликове за писма, празни кутии и други опаковъчни материали.

Името поща на български език се отнася също така и за писмата и списанията, които се получават ежедневно в пощенската кутия. В пощенските станции човек може да закупи една от намиращите се там пощенски кутии при положение, че не желае да получава пощата си у дома или ако няма постоянен адрес.

Съдържание

[редактиране] История на пощата

Каляска на кралската поща
Каляска на кралската поща

Още от дълбока древност възниква необходимостта за обмяна на информация. Особено след създаване на писмеността, размяната на писмени съобщения става належаща. В древна Гърция, Римската империя, Египет, Персия и Китай съществува добре развита държавна пощенска връзка, която се осъществява с пешеходци или конници посреством щафета. Друг начин е използването на пощенски гълъби със закачено писмено съобщение на крака.

На територията на Западна Европа започва да действа частна поща, създадена в Германия, която се явява конкуренция на държавната. Частната поща просъществува 400 години и е откупена през 1867 от правителството на Прусия. През 16-ти и 17-ти век във Франция, Англия, Швеция и някои други страни възниква централизирана кралска поща. Постепенно с развитието на обществото и науката става наложително пощенски услуги да се извършват в световен мащаб, между отделните държави.

[редактиране] Филателия

Пощенските марки и тяхното колекциониране е специален раздел от историята на пощенските услуги. През 1840 г. в Англия са отпечатани първите в историята пощенски марки — «Черното пени», на които е изобразена кралица Виктория. В България първите пощенски марки се появяват след Освобождението.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки