Спиридон Палаузов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Спиридон Палаузов
руски историк
Роден: 1818
Одеса, дн. Украйна
Починал: 1872

Спиридон Николаевич Палаузов (1818-1872) е руски историк от български произход, изследвал средновековната и новата история на България, Румъния, Чехия, Унгария и Австрийската империя. Той участва и в организирането на Априловската гимназия в Габрово. През 1832-1840 г. учи в Ришельовския лицей в Одеса, а през 1840-1843 г. следва в университетите в Бон, Хайделберг и Мюнхен. На 24 август 1843 г. защитава дисертация в Мюнхенския университет, посветена на древногръцкото стопанство. През 1844-1846 г. посещава семинара на проф. Осип Бодянски в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Избран е за действителен член на Императорското общество по руска история и старини в Москва (1846). Впоследствие работи в Азиатския департамент на Министерството на външните работи в Петербург и в Министерството на народната просвета /като чиновник със специлни поръчения/. Успоредно с това той се отдава на интензивна научно-изследователска дейност, която му отрежда /наред с по-младия му съвременник Марин Дринов/ мястото на родоначалник на критическото направление в развитието на българската възрожденска историография. Като член на руската Археографска комисия участва в редактирането и издаването на съставения от руския митрополит Макарий (1542-1563) монументален корпус от средновековни славянски текстове, известен като "Велики чети-минеи" ("Великие Минеи Четьи").

[редактиране] Някои произведения

  • Иоанн Гус и его последователи (1845)
  • Исторический очерк Сербскаго государства до конца XV столетия (1845)
  • Австрия со времени революции 1848 года (1850)
  • Век Болгарского царя Симеона (1852)
  • Синодик царя Бориса (1855)
  • Юго-Восток Европы в XIV веке (1857)
  • Уния в царуванието на Ивана Асеня (1858)
  • Румынские господарства Молдавия и Валахия (1859)
  • По вопросу о болгарском патриаршестве (1860)
  • Реформы и католическая реакция в Венгрии (1860)
  • Венгрия в современных ее отношениях к Австрии (1861)
  • Распространение христианства в Болгарии (1870)

[редактиране] Литература

Цанев, Д. Българската историческа книжнина през Възраждането: XVIII-първата половина на XIX в. София, 1989, 163-181.

Спиридон Палаузов. Избрани трудове. Т. I. София, 1974.


[редактиране] Външни препратки