Радио

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За филма от 2003 г., вижте Радио (филм)
Радиоприемник
Радиоприемник

Радио (от лат. radius — лъч) е технология, позволяваща преноса на сигнали чрез модулиране на електромагнитни вълни. Чрез радиовълните се пренасят звук, изображение и данни, но масово е възприето по-тясното значение, а именно – пренасяне на звук. Радио се наричат накратко още уредите за приемане - радиоприемник, за предаване - радиопредавател на радиосигнали, както и приемо-предавателите - радиостанция. Популярно име на радиоприемник, основан на транзисторна (или интегрална) технология е транзистор.

Радио е и едно от основните средства за масова информация, служещо за разпространение на на говор и музика, без значение от начина на разпространение - чрез радиовълни, по кабел или чрез интернет. Радио наричат и институция или компания, чиято основна дейност е създаването и разпространение на радиопрограми. Тези организации съчетават усилията на журналистиката, музиката, понякога даже образованието и театъра в процеса на радиопроизводство. Частните радиостанции представляват търговско предприятие и се издържат от реклама, а обществените или държавни изпълняват обществени функции и се издържат основно от държавния бюджет или от събирането на такси.


Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Изобретяване на радиото

През 19 век много от значими учени работят в областта на електромагнетизма - Майкъл Фарадей, Андре-Мари Ампер, Алесандро Волта, Георг Ом, Вернер фон Сименс, Джеймс Кларк Максуел, Александър Греъм Бел, Самуел Морз, Томас Едисън, Никола Тесла. Немският физик Хайнрих Херц, професор в Бонския университет, открива начин за проявление на невидимите радиовълни - Херцовите вълни. През 1888 г. Херц, с помощта на устройство, наречено вибратор, за първи път предава радиосигнали на разтояние.

Едно от първите практически устройства за безжично предаване на телеграфни сигнали са създадени от руския физик и електротехник Александър Степанович Попов, който в Русия е смятан и за изобретател на радиото. На 25 април (7 май по нов стил) 1895 г. на заседание на Руското физико-химическо общество в Санкт Петербург той показва уред за предаване и приемане на електромагнитни вълни без проводник. Устройството на имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени морзовата азбука. Апарата на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга зала думите „Хайнрих Херц”, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Така - и в съвсем буквален смисъл - името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предаден сигнал (информация) е основата на претенцията той да се сочи за откривател на радиото.

Италианецът Гулиелмо Маркони усъвършенства вибратора на Хайнрих Херц (две медни пръчки с по едно месингово топче в края, между които при протичане на ток прескача искра), резонатор (огъната в кръг медна жица с 3-милиметрова цепнатина - в единия край с топче, а в другия с острие) и кохерер (тръбичка за приемане на електрически сигнали), свързва ги с морзов апарат и предава с негова помощ безжични съобщения. Маркони получава през лятото на 1895 г. патент за „Усъвършенстване в предаването на електрическите импулси и сигнали, както и за апаратурата за тази цел”. В световен мащаб, Маркони е признат като откривател на радиото, а когато умира, на 20 юли 1937 г., в негова чест, всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.

[редактиране] Първи стъпки на радиото в България

През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. Връзка между Варна и Севастопол се осъществява с апаратура, доставена от фирмата „Маркони”. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда” започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 г., влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България”. Впоследствие, радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.

[редактиране] Технология

[редактиране] Радиовълни

Радиовълните са електромагнитни вълни, част от електромагнитния спектър. Честотната лента, която те заемат е от няколко десетки херца до няколко стотин гигахерца и се нарича радио честота. Радиовълните се излъчват и приемат чрез радиопредавател с предавателна антена и радиоприемник с приемателна антена. При излъчването им, на антената се подава променливо напрежение с радиочестота, а при приемане в антената се получава такова напрежение.

[редактиране] Употреба на радиотехнологиите

Днес радиотехнологиите обслужват голяма част от човешката дейност и се използват най-вече за:

[редактиране] Масмедия

[редактиране] Обществено радиоразпръскване

Откриването радиото, като начин за безжично предаване на звук и говор на големи разстояния, e истинска революция в обществените отношения в началото на 20 век. Един от паметните моменти е предаването на сигнала SOS за първи път през 1912 г, в опит да се спаси потъващият кораб Титаник. След края на Първата световна война, в Европа и Америка се появяват и първите радиостанции, редовно излъчващи информация. Първата организация, имаща за основна дейност обществено радиоразпръскване е британската копрорация Би-Би-Си, създадена през 1922 г.

Между двете войни, радиото се развива стремглаво, основани са много частни и обществени радиостанции. Периода между 30-те и 50-те години на века е описван като Златните години на радиото. То се налага като най-бързото и най-авторитетно средство за масова информация. Впечатляващ пример за това е излъчената на 30 октомври 1938 г. радиодраматизация на Война на световете по Хърбърт Уелс. Пиесата, разказваща за нахлуване на извънземни на Земята, е приета от повечето слушатели за наистина случващо се събитие и паниката е посвеместна. По време на Втората Световна война, радиото проявява своята сила и като мощно идеологическо оръжие. Радиостанциите излъчват новини на много езици, за да информират или дезинформират обществеността за случващото се по фронтовете. От този период датират първите умишлени заглушавания и предавания на кодирана информация.

През 50-те години, за първи път се излъчват и програми на УКВ и със стерео-звучене. С масовото навлизане на телевизията, радиото губи водещата си роля и търси нови форми за привличане на аудиторията. Държавните радио-организации започват излъчването на програми по отделни канали с различна роля - информационна, забавна, музикална, образователна и др. Така например, през 1977 г., Българското радио излъчва чрез четири национални програми - информационно-музикална („Хоризонт”), информационно-образователна („Христо Ботев”), музикална („Орфей”) и образователна („Знание”), както и още четири регионални радиостанции. За да отговорят на профилирани музикални вкусове, частните радиостанции също форматират програмите си.

В началото на 21 век, с популяризирането на интернет, започва и развитието на интернет-радиото. Терминът произлиза от думата радио, но тези нови медии вече не използват радиовълни, за да се разпространяват. Интернет-радиостанциите, също като конвенционалните радиостанции, предлагат на слушателите си музика, новини и шоу-програми, но всичко това в интерактивна форма.

[редактиране] Радиоразпръскване в България

Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 г., когато група инженери, начело с техника Георги Вълков построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември 1929 г. в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!”. В началото на 1930 г. видни интелектуалци, общественици и инженери-радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио”. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година. През септември 1934 г. „Радиоклуб Варна” започва първите пробни ежедневни програми в град Варна. На 9 декември се състои и официалното откриване на „Радио Варна”. Програмата се излъчва на вълна 235.1 м., като през времето, когато няма варненска програма се излъчва програмата на „Родно Радио” от София, предавана по телефонна линия.

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Днес, този ден се отбелязва като ден на Българското радио.

Българското радио остава единствена радио-организация в България до 1990 г. Първото нелегално предаване на частна радиостанция в страната е осъществено на 25 декември в град Пловдив, а името на станцията е „Канал Ком” [1]. На 16 януари 1991 г., на честота 97,60 MHz в ефира на София, зазвучава програмата на „Гласът на Америка” от Вашингтон. През лятото на същата година, на тази честота, с кратки включвания се появява Радио Витоша [2]. Първата частна, официално лицензирана българска радиостанция, е Радио FM+, което стартира в 17:16 часа на 15 октомври 1992 г. [3] Днес в България се излъчват три национални радиопрограми - „Хоризонт”, „Христо Ботев” и Дарик Радио, около 15 радиомрежи с обхват в по-големите градове и около 70 регионални УКВ радиостанции.

[редактиране] Радиото в масовата култура

7 май - денят, в който А. С. Попов представя открието си в Санкт Петербург, се отбелязва като международен ден на радиото и телевизията.

[редактиране] Кино

  • „Radio” (Радио) - американски филм с участието на Ед Харис и Куба Гудинг Джунир, 2003 г.
  • „Destiny Turns on the Radio” („Дестини включва радиото”) - американски филм с участието на Куентин Тарантино, 1995 г.
  • „Talk Radio” („Радиошоу”) - американски филм на Оливър Стоун по сценарий и с участието на Ерик Богосян, 1988 г.
  • „Radio Days” („Радио дни”) - американски филм на Уди Алън, 1987 г.

[редактиране] Музика

  • Radiohead - британска алтърнатив рок група
  • Radio-Aktivität - албум на Kraftwerk, 1975 г.

[редактиране] Периодичен печат

  • „Радио” - името на списание „Радио, телевизия, електроника” през 1952-1956 г.
  • „Радио” - руско техническо списание, излизащо от 1924 г. насам

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни връзки