Падеж (граматика)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Падежът (на латински: casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението. Например, ако думата е съществително име, категорията падеж може да изразява отношението на обозначаван от съществителното име предмет спрямо други предмети, действия, признаци. Това отношение се изразява чрез падежните форми, образуващи се с помощта на падежни окончания (падежна флексия, парадигма). Системата от падежни форми се нарича склонение (деклинация).
Някои езици имат повече от 20 падежа, например фински.
Съдържание |
[редактиране] Произход на термина падеж
Терминът падеж е във връзка с глагола падам и възниква чрез превод на латинската дума casus, чието основно значение е падане (от глагола cado, падам). Старите граматици разглеждали промяната на имената като падане на една форма в друга, затова ги нарекли падежи. По подобен начин е образуван и терминът за промяната на една форма с друга, т.е. склонение, от латинската дума declinatio, която означава отклонение, отдалечаване. Старите граматици са си представяли, че формите се отдалечават от основната форма.
[редактиране] Изразяване на падежните отношения в различни езици
Категорията падеж, изразявана чрез съответните падежни форми, се среща в синтетичните езици (морфологичен падеж). Такива езици са, например, латински, повечето славянски и германски езици и много други езици. В старобългарски и в староанглийски език също е имало развита падежна система, от която в съответните съвременни езици (български и английски) има само остатъци, предимно при личните местоимения (например: той – него, he – him и т.н.).
В езиците, които нямат синтетична структура (аналитични езици), категорията падеж се изразява по други различни начини:
- позиционно: имената не се променят по форма, а чрез мястото си в изречението изразяват падежното отношение;
- чрез предлог/следлог (препозиционно/постпозиционно): имената се придружават от думи, които изразяват падежното отношение, но самото име не се променя по форма.
Някой от тези два начина може да се комбинира с падежна форма в синтетичните езици.
[редактиране] Падежни системи според вършител и получател на действието
Езиците могат да се категоризират в няколко падежни системи, според това как се групират вършителя и получателя на действието по падежи:
- Номинативно-акузативни: Вършителят на действието както при преходните, така и при непреходните глаголи е винаги в именителен падеж, а получателят на действието (при преходните глаголи) е във винителен падеж. Получателят на действието може да бъде и в дателен падеж.
- Ергативно-абсолютивни (или просто ергативни): получателят на действието е винаги в абсолютив, както и вършителят на действието при непреходните глаголи. Ако има и вършител, и получател на действието, вършителят е в ергатив.
- Активни: вършителят на действието е винаги в субектен падеж, а получателят на действието е винаги в обектен падеж (обикновено винителен падеж). Падежът не зависи от това, дали глаголът е преходен или непреходен.
- Тригерни: Едно от съществителните в изречението е тема или фокус. Това съществително е в тригерен падеж, и информация в друга част на изречението определя ролята му на тригер (например глаголната наставка в тагалог). Тригерът може да бъде идентифициран като вършител на действието, получател на действието и т.н. Другите имена могат да се променят по падеж, но окончанията се претоварват, например в тагалог субектът и обектът на глаголното действие се изразяват чрез родителен падеж, когато не са в тригерен падеж.
[редактиране] Независими и зависими падежи
[редактиране] Независими падежи
Независимите падежи имат номинална функция, т.е. служат за наименуване или назоваване на лице, предмет, явление и др. при разказ или описание (именителен падеж) (напр. Соколът лети високо.) или при обръщение в пряка реч (звателен падеж) (напр. Соколе, лети високо!).
[редактиране] Зависими падежи
Чрез зависимите падежи се изразява свързаността на значението на думата, поставена в съответен падеж, с останалите думи в изречението. Тази връзка може да бъде вътрешна, тясна, причинна и непосредствено необходима за разбиране на изречението, а може да бъде и външна, свободна, когато се дават допълнителни сведения и случайни или съпътстващи обстоятелства. Такива падежи са, например, родителен, дателен, винителен, местен, творителен и др.
[редактиране] Вътрешна, причинна връзка
Вътрешна, причинна връзка означават:
- винителен падеж, който показва:
- цялостност или онова, което възниква, изчезва или се променя от дадено действието или понася дадено действие;
- онова, в което се прониква или влиза;
- онова, което се хваща или докосва;
- онова, на което се обляга, сяда или застава;
- онова, което се притежава и т.н.
- родителен падеж, който показва частичност, отделяне, отдалечаване, приближаване, произход, принадлежност и т.н.
[редактиране] Допълнителни сведения
Допълнителните сведения могат да бъдат динамични и статични.
- Динамични сведения дават:
- дателен падеж, който означава насоченост или за какво е предназначено нещо, към какво е насочено или към какво се стреми;
- творителен падеж, който означава съпътстващи обстоятелства, място, по което нещо се движи, време, през което нещо се случва, средство, чрез което нещо се извършва и т.н.
- Статични сведения дава:
- местен падеж, който означава, че нещо е в покой на дадено място или в определено време; място, където нещо се случва, където нещо стои, пребивава или където нещо е в покой; време, когато нещо се случва и т.н.
[редактиране] Схематично представяне на системата от падежи
Падежи | ||||||
Независими (наименуване, назоваване) | Зависими (свързаност) | |||||
При разказване (именителен) | При обръщение (звателен) | Необходими сведения (причинна, тясна връзка) | Случайни сведения (външна, свободна връзка, допълнителни обстоятелства) | |||
Цялостност (винителен) | Частичност (родителен) | Динамични сведения | Статични сведения (покой) (местен) | |||
Цел, предназначение (дателен) | Средство, начин, време (творителен) |
[редактиране] Синтактико-семантични функции на падежите
Падежите изразяват субектно-обектни отношения, които могат да бъдат разпределени според основните им синтактико-семантични функции:
- Субект на активно действие, например, именителен и творителен падеж.
- Субект на възприятие и отношение, например, дателен, именителен и творителен падеж.
- Инструментален обект, например, творителен падеж.
- Обект на действието, например, винителен, именителен, творителен, дателен падеж.
- Обект на възприятие и отношение, например родителен, винителен, дателен, местен, именителен, творителен падеж.
- Възприемащ обект, например, дателен падеж.
- Обект на непълен обхват на действието, например, родителен, винителен, местен падеж.
- Изяснителен обект, например, местен, дателен падеж.
Примерните падежи са дадени с оглед на славянските езици.
[редактиране] Използвана литература
- Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
- Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
- Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993