Закон на Ом
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Законът на Ом определя зависимостта между основните физични величини, определящи протичането на електрически ток – ток, напрежение и проводимост. В оригиналния си вид той се представя със следното уравнение:
I = U.G
Проблема при използване на оригиналния закон на ОМ, е че проводимостта (G) се измерва трудно, тъй като зависи от проводимостта на консуматора, токоизточника и на проводниците.
Това е довело до масова употреба на реципрочната величина на проводимостта - съпротивлението и на производни формули получени от Закона на Ом, които са известни като „Закон на ом за част от веригата“ и „Закон на Ом за цялата верига“
Законът на Ом за част от веригата гласи: Токът I през един резистор е пропорционален на приложеното напрежение U и обратно пропорционален на съпротивлението R на резистора. Като уравнение законът изглежда така:
Закон на Ом
1. Опити на Ом
- а) зависимост м/у U и I - колкото по-голямо е напрежението в крайщата на един проводник, толкова по-силен ток протича през него
- б) зав. на I от вида на консуматора - при едно и също напрежение, тока е различен през различните консуматори
2. Ел. съпротивление
- а) означение - R
- б) определение - това е физ. величина, която характеризира консуматорите и може да се определи от U и I
R=U/I
- в) мерна ед. - Ом
1 Ом=1V/A ; 1k Oм = 1000 Ом ; 1М Ом = 1 000 000 Ом
Трябва обаче да се има предвид, че някои метали ( проводници ) чувствително променят електрическото си съпротивлвние при повишаване на температурата им. Съпротивлението им се повишава. Има и сплави при които съпротивлението намалява при покачване на температурата им. Когато се правят разчети на базата на Закона на Ом това обстоятелство трябва да се взема под внимание. Пример - кантал.