Split screen

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Във филмите, това е видимо разделение на екрана, по принцип наполовина, но понякога и на няколко картини. Преди появяването на дигиталната технология в началото на 90-те това се правело с помощта на оптически принтер, който комбинирал две или повече действия, снимани поотделно, като ги копира на един негатив. (Тази техника била използвана във филми като "Капан за родители" (1961), за да покаже един и същи актьор, говорещ със себе си. Актьорът бил сниман как стои в лявата част на екрана обърнат наляво. След това бил сниман, стоящ на дясната страна обратно. Негативът от първото действие бил сложен в принтера и копиран на друг негатив, но на този другия негатив била копирана само дясната част на екрана. После всеки кадър бил копиран по същия начин. След това се наслагала и лявата страна. Техниката била внимателно скрита в линии във фона, като прозорци, врати и т.н., за да се скрие разделението.)

Често срещано е използването на тази техника да покаже двама герои, водещи телефонен разговор един до друг.

Появяването на дигиталната технология направи разделянето на екрана много лесно за правене, и съвременните дигитални филми и музикални клипове използват тази възможност по всевъзможни начини.

На други езици