Антон Безеншек

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Антон Безеншек
словенски езиковед
Роден: 15 април 1854
Безеншково Буковие, Словения
Починал: 11 декември 1915
София, България

Антон Тома Безеншек (словенски: Anton Toma Bezenšek) е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България. Известен е като учения, който е приспособил стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици.

Безеншек се записва в гимназия на дванадесетгодишна възраст и завършва с отличие. През 1873 е избран за председател на студентската организация и научава хърватския вариант на габелсбергеровата система. По късно постъпва в Загребския Университет, където учи гръцки, латински и български във философския факултет. Курс по стенография, посетен от 236 души за 5 години, е четен от него като студент. След дипломирането си, Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в народното събрание в Любляна. В своите биографични бележки от 1890 той изразява идеите си за обща южнославянска система за скоропис: „Би било от полза за разпространението на стенографията между южните славяни да се създаде Югославянски стенографски съюз, подобно на Немския или на Северния стенографски съюз, ... да има той свой орган и годишно да състоява свой конгрес ту в Загреб, ту в Бялград, ту в София или Любляна.“

Името на Безеншек, написано според неговата система
Името на Безеншек, написано според неговата система

По покана на българското правителство, след като е бил препоръчан от своя колега Спас Вацов, Безеншек се мести в новоосвободеното Царство през 1879 и започва работа като главен стенограф в Народното Събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. На 25 септември 1879 провежда първия курс в България.

През 1884, по донос на един от учениците си, Безеншек е уволнен от работата си в Народното Събрание, но вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватска, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От 1885 до 1905 работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета етика в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици — например неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“.

Безеншек се връща в София през 1906 и остава там до смъртта си. Продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи и преподава в Софийския университет от 1911.

[редактиране] Външни препратки

На други езици