Етапи на Първата световна война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Германския план за водене на войната предвижда насочването на атака срещу Франция през територията на неутрална Белгия. Така да се преодолее френската защита северно от укрепените им позиции. Германския генерален щаб предвижда светкавична война, която в рамките на 5-6 седмици да победи напълно Франция. Англия, която не поддържа голяма редовна армия (в началото на войната разполага с 5 дивизии на френска територия) няма да може да включи сухопътните си сили във войната, ако се завладеят големите пристанища на френското крайбрежие. По този начин германското върховно командване разчита да победи противниците си на запад и да се обърне към третия член на Антантата - Русия.
Германския план протича в два етапа. Първият от тях е “битката по границите” и протича според разчетите на немското върховно командване. Същността на маневрата е стратегическото обхождане, заобикалянето на силно укрепените френски позиции през територията на Белгия. В тази битка 78 немски дивизии се изправят срещу 83 съюзнически (72 френски, 5 английски и 6 белгийски). На 18 август дясното германско крило, под командването на генерал фон Бюлов, завзема Лиеж и се разгръща в Белгия в посока крепостта Намюр и Брюксел. Белгийската армия се отдръпва към укрепената зона на Анверс. Френския главнокомандващ, генерал Жофор, базира защитата си на така наречения “план XVII”. Според него центровете на защита се разполагат във Ретел, Вердюн, Ньошато и Епинал. Жофор не предполага че немските резерви могат да се включат още в първите дни на войната и по този начин подценява лявото крило на фон Бюлов. Той приема че Германия може да наруши белгийския неутралитет, но предполага че немските армии няма да преминат Мьоза. Въпреки многобройните предупреждения на английския главнокомандващ Ланрезак той се ограничава само да снеме 2 армейски корпуса от фронта при Нанси и да подкрепи северната защита. Въпреки че френския план за войната е предимно защитен, Жофор не се отказва от нападателните операции. Той предполага, че навлизайки в Белгия, немските сили ще отслабят отбраната си, той нарежда настъпление в Лотарингия. На 20 август армията на Кастелно се сблъсква при Монраж с организираните позиции на немската отбрана. Отчитайки тежки загуби нападателите са принудени да се оттеглят към Гранд-Куроне дьо Нанси. На 22 август армията на генерал Лангл дьо Кри води битка в района на Адрдените, но въпреки голямото си числено превъзходство заради проблеми в командването армията се изтощава в напразни атаки и на 23 август е принудена да се оттегли към Мьоза. Френските усилия се оказват безрезултатни.
Във този период немските армии започват общо настъпление на дясното крило. Немския план сработва. Започвайки нападението на две места (в зоната на блатата на Лотарингия, между Вогезите и Мозел, и в зоната на белгийски Люксембург) немските сили сварват защитниците неподготвени. В битката при Шарлльороа (21-23 август) фон Бюлов разполага със 30 дивизии, а армията на Ланрезак е общо 19 дивизии (включващи 4 британски и 1 белгийска дивизия). Битката по границите навсякъде завършва с успех за немците. Цялата френска отбрана в северните райони е в пълно отстъпление. Изключение прави само Лотарингия, където френските сили запазват опора. На 27 август, немския главнокомандващ Молтке дава заповед за пълното преследване на врага. За осем дни усилено напредване немските сили достигат р. Марна. Въпреки това Молтке не успява да осъществи замисъла на операцията. Френските войски се измъкват от обходния му маньовър. На 26 при Като и на 29 при Гиз те успяват да избегнат заплахата и на 31 август, близо до Шато-Тери успяват да преминат Марна в посока юг. Армията на Ланрезак и английския експедиционнен корпус също успяват да се измъкнат. Макар да изтикват съюзническите сили на югозапад, немците не постигат решаващата победа на която се надяват.
Втория етап – “битката за Марна” очертава провала на провала на немската операция. Жофор нарежда продължаване на отстъпление като подържа опорни точки на фронта в Париж и Вердюн, така че при удобен случай да може да премина в настъпление. За тази цел той предприема масивно прехвърляне на снети от фронта войски и формира във укрепената зона на Париж нова армия, под командването на генерал Монури, която на 1 септември включва 11 дивизии.
Германския план за преминаване на Марна предвижда І армия, под командването на генерал Клук да се разположи в защита на прехвърлящите се сили в посока Париж и по този начин да ги защити от евентуална флангова атака. Клук пренебрегва заповедите продължава прехвърлянето на войски през Марна, като се задоволява да остави 2 армейски корпуса в флангова защита. На 5 септември по обяд, следвайки съвета на командващия укрепената зона на Париж, Галиени, заедно със V армия английския експедиционен корпус, Жофор напада фланга на І немска армия. Битката започва по височините, западно от река Урк. Привечер на 9 септември французите постигат победа.
Молтке е много изненадан от това нападение. Тъй като подържа щаба си в Люксембург, което е далеч от битката, той не получава актуални данни от фронта. Едва на 4 септември той осъзнава грешката на Клук. Заслепен от поредицата победи, от началото на войната, той смята че френската армия е напълно унищожена. Той си позволява да отслаби своето дясно крило, отделяйки дивизии за обсадата на Анверс, Мобьож и предоставя на главната квартира армии, които да прехвърли за източния фронт. Така в решаващата битка немските сили разполагат с 20 дивизии срещу 30 на противника.
Въпреки това на изток от Меии, на фронта при Аргон, О дьо Мьоза и Гранд-Куроне дьо Нанси, немците продължават да напредват на юг. Напредват също така и аз изток и запад по линията Мозел и Мьорт. Така те застрашават цялата издадена като дъга линия на фронта при Вердюн. На 8 септември немските армии успяват да направят пробив между трета и четвърта френска армия, но пролуката е запушен от сили, снети от Лотарнигия 3 дни по-рано. В западната част на фронта полжението на немските сили се влошава рязко. Френско-английските сили напредват в посока изток. За да предотврати атаката на Монури, Клук изпраща своите сили към северния бряг на Марна. По този начин между армиите на Клук и фон Бюлов се отваря широка пролука, защитавана само от прикриващ кавалерийски корпус. Осъзнавайки това двамата генерали се надяват да успеят чрез активно настъпление в двата края на командвания от тях фронт да постигнат победа преди тази пролука да се е отворила. Клук среща Монури при Урк а фон Бюлов назочва своето усилие през блатата Сен-Гон срещу Фош. Усилията им остават напразни. На осми линията е пробита и английския експедиционен корпус преминава Марна. От този момент двете армии ги заплашва обкръжение или удър във фланг, така че оттеглянето е неизбежно. От 10 септември цялото дясно крило е в отстъпление. Издадената от Жофор заповед за преследване, обаче, не може да бъде изпълнена от уморените войски. Френското преследване е спряно при р. Ена, от излязлата на фронта нова армия, сформирана от снетите от Лотарингия и Мобьож (капитулира на 8 септември).
Тогава главнокомандващите на двете армии се опитват бързо да да разтегнат своите сили на северозапад, а след това на север, осъществявайки странично преместване на силите си. Това е така нареченият “поход към морето”. Образува се една непрекъсната фронтова линия, от швейцарската граница, до морето. Така двете армии се изправят лице в лице. Обхождането на противника е невъзможно без пробив, а само то може да осигури решителна победа. И двете армии предприемат серия от решителни атаки, всички от които се оказват напразни. Жофор организира серия от атаки между Арас и Бетюн, Лил. Флакенхайн, който замества Молтке се опитва да достигне пристанището на Па дьо Кале, настъпва срещу линията на река Изер, предприема атаки срещу Диксмуд, Ипр и Месин.
Отначало немското командване е прогнозирало да сломи френската съпротива в една единствена кампания, която по начало е прогнозирана за шест седмици, а после за няколко месеца, но след “похода към морето” е принудено да признае неуспеха си. Това очертава провала на целия план за немското командване за водене на война. За развоя на битката играят роля и руските армии, които по силата на междусъюзическите споразумения предприемат атака за да облекчат натиска върху френско-английските сили.
На западния фронт се появява нов вид война – позиционната. Екипировката и самите войници не са подготвени за това. Във следващите 4 години фронтовия войник ще преживее безброй страдания, поради безсилието на генералните щабове да се справят с полжението.