Бери-бери
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Внимание: Уикипедия НЕ е лекар. Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация.
|
Бери-бери е болест, която представлява авитаминоза на витамин В1, водеща до полиневрит, заболяване, възникнало вследствие на недостатъчното количество витамин В1 (тиамин) в храната. Думата бери-бериидва от синхалски език и означава не мога, не мога.
[редактиране] Признаци и симптоми
Характеризира се с поражения на периферните нерви на крайниците, разстройства на сърдечно-съдовата система и отоци, причинени от натрупването в организма на млечна и пирогроздена киселина. Бери-бери е разпространена прердимно в страните от Източна, Югоизточна и Южна Азия, където населението се храни основно с обелен ориз. Причината за възникването на болестта Бери-бери била установена през 1897 година от холандския доктор Х. Ейкман, който работел на остров Ява. Ейкман предизвикал болестта у едно пиле, хранейки го само с варен обелен ориз, и успял да го излекува със оризови трици. Веществото, което излекувало пилето от болестта, съдържащо се в обелките на ориза, се оказало витамин В1. Необходимата дневна доза от битамин В1 при мъжете е 1,6 - 2,5 мг, при жените е 1,3 - 2,2 мг, а при децата - от 0,5 до 1,7 мг. При отсъствие в храната на витамин В1 в организма се нарушава въглехидратният обмен и се натрупват млечна и пирогроздена киселина. Нервните нарушения (полиневритите) при Бери-бери могат да доведат до парализи. Характерните признаци, по които можем да съдим за наличието на болестта, са , че болният стъпва на пръсти и на външната част на ходилото, без да стъпва на петите си. Затова, в следствие от слабостта на крайниците, започва да ходи с патерици. При болните сърцето се уголемява, а пулса зачестява. Апетитът намалява и се появява запек. Наблюдава се отпадналост, болният бързо се уморява, появяват се отоци.
[редактиране] Лечение
Лечението е приемане на препарати, съдържащи витамин В1, под формата на таблетки или на инжекции. Профилактиката представлява хранене с продукти, които съдържат витамин В1. Продуктите, които не съдържат витамин В1 (хляб и други изделия от бяло брашно, захар), не трябва да превишават по енергийна стойност повече от 1/3 от дневната дажба храна. Масовата профилактика е включване в храната на ръжен и пшеничен хляб, ядки, както и добавяне на витамин В1 в брашното.