Йохан Волфганг фон Гьоте

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йохан Волфганг фон Гьоте
германски писател
Йохан Волфганг фон Гьоте
Роден: 28 август 1749
Франкфурт, Германия
Починал: 22 март 1832
Ваймар, Германия

Йохан Волфганг фон Гьоте (на немски Johann Wolfgang von Goethe) е германски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на 10 години той е държавен министър във Ваймар.

Гьоте е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Автор на Фауст и Теория на цветовете, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително влияние върху музиката, драматургията и поезията на континента.

Съдържание

[редактиране] Биография

Йохан Волфганг Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла императорски съветник. Той лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици. Гьоте по-късно учи право в университета в Лайпциг (1765-1768). Но юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг, са в духа на модерната тогава изящна поезия в стил Рококо.

През есента на 1768 г. Гьоте се завръща в родния си град. След двегодишно боледуване заминава за Страсбург. Там, под влияние на своите приятели медици, посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговите идеи по отношение на поезията - че тя е не привилегия за избраници, а плод на народния дух.

През 1770 г. Гьоте получава степента доктор по право и няколко месеца практитува в съда в град Вецлар, след което отново се завръща в родния Франкфурт.

Идеите на движението Буря и устрем оказват голямо влияния върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, свръхчовекът. Сред най-известните му произведения от този период са одата Прометей (1774), първоначалният вариант на Фауст - Прафауст (1773), първата немска историческа драма Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка (написана през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман Страданията на Младия Вертер (1774).

Ранното творчество на Гьоте по-късно вдъхновява следващото поколение немски поети романтици - Новалис, Николаус Ленау и др.

Страданията на младия Вертер и Гьоц фон Берлихинген донасят огромна слава на автора си. В дома на Гьоте се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на провинция Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Август. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. Поетът постъпва на служба към княжеския двор, получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, после е назначен за първи министър. Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади - Рибар, Горския цар, Певец, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.

Портрет на Гьоте от Луис Зайдлер (Ваймар 1911 г.)
Портрет на Гьоте от Луис Зайдлер (Ваймар 1911 г.)

Съприкоснованието с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Той се завряща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество - великолепните Римски елегии (1790), посветени на съпругата му Кристине Вулпиус; епичната поема Херман и Доротея (1797); драматугичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува - Ифигения в Таврида (1787), Егмонт (1788), Торквато Тасо (1790); образецът на новия образователен роман Вилхелм Майстер - години на учение (1796) и Вилхем Майстер - години на странстване, както и Отричащите се (1821), мемоарно-автобиографичната книга Поезия и истина (1811-1814) и още много други. Ваймарското академично издание на неговите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г. се съсътои от 143 тома.

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си - трагедията Фауст. Тя го определя като безспорен лидер в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.

Гьоте умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница.

[редактиране] Библиография

[редактиране] Романи

  • 1774 - Die Leiden des jungen Werther (Страданията на младия Вертер)
  • 1796 - Wilhelm Meisters Lehrjahre
  • 1809 - Die Wahlverwandschaften
  • 1821 - Wilhelm Meisters Wanderjahre

[редактиране] Драми

  • 1773 - Götz von Berlichingen
  • 1787 - Iphigenie auf Tauris
  • 1788 - Egmont
  • 1790 - Torquato Tasso
  • 1808 - Faust I (Фауст - първа част)
  • 1832 - Faust II (Фауст - втора част)

[редактиране] Поезия

  • 1773 - Prometheus
  • 1782 - Der Erlkönig
  • 1790 - Römische Elegien
  • 1794 - Reineke Fuchs
  • 1797 - Der Zauberlehrling
  • 1798 - Hermann und Dorothea

[редактиране] Други

  • 1790 - Versuch die Metamorphose der Pflanzen zu erklären (научен текст)
  • 1810 - Zur Farbenlehre (научен текст)
  • 1811-33 - Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit (автобиографична поезия)
  • 1817 - Italienische Reise

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки