Широка лъка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Широка лъка | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Смолян |
Община: | Смолян |
Население: | 573 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 1206 м |
Пощ. код: | 4710 |
Тел. код: | 03030 |
Геогр. положение: | 41° 41' сев. ш. 24° 35' изт. д. |
МПС код: | СМ |
Кмет или наместник | |
Александър Каврошилов |
Широка лъка е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян. Село Широка лъка е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Селото се намира на 23 км северозападно от Смолян, на 16 км и на 5 км съответно от Пампорово и с. Стойките и на 22 км югоизточно от Девин.
Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка“, означаваща 'извивка, кривина, лъкатушене'.
Широка лъка е известна със своите красиви, автентични родопски къщи, разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Широколъчaни са били прочути като майстори строители. Старите къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил — двуетажни, с еркери и вътрешни долапи и малка изба със скривалище. Дебели бели зидове крият двора от хорските очи. Дворът е малък, покрит с плочи, а в средата му се издига типична каменна чешма. Най-известни са Згуровската, Учиковската, Григоровската къщи.
През 1834 г. в селото е построена църквата „Св. Богородица“. Според преданието тя била построена за 38 дена. Иконостасът на църквата е автентичен по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, съществува и хипотеза самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда.
Широка Лъка с право може да се нарече „храм“ на родопската песен. Тук няма семейство, което да не е свързано с родопската музика. В селото са се родили едни от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор. През 1972 г. в селото е създадено Средно музикално училище за народни песни и инструменти.
Красивите сгради на училището са умело вписани в широколъшкия архитектурен пейзаж. В първите дни на месец март в селото се провежда един от най-големите кукерски празници в България, наричан от местните жители „Песпонеделник“. В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка: големи чудовища — кукери, въоръжени с дървени саби, боядисани в червено, танцуват из селото, за да изгонят всяко зло от селото, от къщите, от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. Със звъна на чановете и дървените си саби те гонят злото. Вдига се много шум, звън и смях. В този ден се пеят много родопски песни, хората празнуват. Широка лъка е идеално място за селски и екологичен туризъм.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Широка лъка се намира в планински район.Надморската височина е 1050 м.
Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.
[редактиране] История
Дала е много достойни хора
Стою Калайджиев — въвел Рибния Буквар. Ангел Попгеоргиев — 40-години е бил учител, брат на Екзарх Стефан; на негово име дядо Екзарх учредява фондация. Димитър ПопГеоргиев — създал най-добрата за сега книга за Широка лъка. Илия Калайджиев — един уважаваните хора в селото. Стефан Калайджиев — изследовател на фолклора на Широка лъка, в Архива в Смолян са предадени много негови материали, може би най-богата сбирка. Сред забележителните жители на селото днес попада дядо Паскал Майоров, бивш старшина в смолянско военно поделение. Родопска душа в пълния смисъл на израза!
През последните години бяха публикувани две книги за Широка лъка: "Широка лъка и говорът на широколъчани" с автори Р. Радичев, Г. Паликъщов Г. Радичев (2004) и "Широка лъка огнищена вяра просвета и култура в Родопите" с автор Р. Радичев (2006).
Основното послание на авторите е: "С влизането на България в Обединена Европа ролята и значението на възрожденските, духовните, музикалните, културните, фолклорните и етнографски центрове на България, каквато е и Широка лъка, ще нарасне още повече. Благодарение на тях България и българите ще запазят националната си идентичност и достойнство! Отговорна е мисията на тези центрове. Всички ние трябва да си дадем сметка, че мястото на страната ни в европейската и световната история е извоювано с много усилия, умения, качества и жертви през вековете и, че днешните граждани на България трябва не само да се гордеят с това, но и да го отстояват така, както са го отстоявали нашите предци! Родопите са неповторим и автентичен край от България, с който може да се гордеем не само ние – българските граждани, но и цяла Обединена Европа! Бих искал да покажа осъзнатата идентичност и достойнство на моите съселяни, богатата фолклорна, етнографска, музикална, езикова и човешка култура, както и същността на това малко, в момента не повече от 2000 човека, население на района. Население, което има собствен говор, на който са написани богати и неповторими по съдържание и смисъл произведения на местното изкуство, които макар и отличаващи се, или може би точно затова, обогатяват цялата палитра на родопската идентичност и я правят блестяща и неповторима перла в огърлицата на уникалната българска култура. Население, което с изключителната мелодичност, носталгичност, звучност, хармония и ритмика на своите песни ни кара да затаяваме дъх и да потичат сълзи от очите ни...!"
Ето откъс от книгата свързан с историята на Широка лъка: "4. Построяване на църквата “Св. Богородица”, свещеници Построяването на църквата “Св. Богородица” в Широка лъка през 1834 г. е една от най-светлите и паметни дати за селото. След заселването на Широка лъка, в нея нямало нито църква, нито свещеник. Според свещеник Петър Ст. Шоков, (1947 г.) религиозните нужди на населението били задоволявани от пътуващи таксиоти-монаси, идващи от Света Гора и Бачковския манастир, които изповядвали и със сухо причастие извършвали богослуженията на вярващите. Измежду всички книжовни християни от 1810 г. до 1824 г. във всички рупчоски села свещенодействал Никола Узунски от Широка лъка. При него чиракувал в качеството си на псалт Кръстю от с. Хвойна (Дечев, 2002). Султан Махмуд II, след Руско-Турската война през 1828-1829 г., започнал да въвежда реформи в управлението на империята, като дал известна религиозна свобода и позволил на християните свободно да изповядват вярата си и да строят черкви и училища. В Рупчоса (Централни Родопи) първи поискали разрешение за построяване на черкви широколъчани, чепеларци, павелци и райковци. През 1833 г. те изпратили пратеници в Цариград да молят да им се разреши построяването на черкви в техните селища. През следващата 1834 г. просителите получили разрешение да съградят молитвени домове. В разрешението се поставяло условието черквите да бъдат построени на стари черковища. Ограничавало се и времето за строежа – максимум 40 дни, за да бъде невъзможно построяването на големи храмове. Специалният ферман, с който се разрешавал строежа е имал следното съдържание (Узунски, 1947):
Императорска тура До Губернатора на Одринския вилает и притежаващия първостепенен славен медал мой министър, до Пловдивския окръжен управител; до Регента и Ефкафина на с. Мугла. Понеже немюсюлманите, жители на с. Широка лъка, Рупчоска нахия, нямат молитвен дом и предвид на това, че от тях е постъпила молба, за да си направят такъв, издавам височайшата си императорска заповед да се построи нова черква в средата на селото, която да има дължина 30 зира, а ширина 20 зира, да бъде с 9 прозорци, две врати и да се назове “Св. Богородица”. Според проверката и доклада на специално изпратения на самото място чиновник, явствува, че въпросното място от незапомнени времена е било черковно място и че от построяването на същото място черква няма да има вреда и като се има предвид, че от самото място е изработен (макет) с молба да се построи черква и този образец се представи на високата ми императорска Особа, издавам настоящата висока и славна императорска заповед до императорския ми съвет, за да се направи потребното. Вие, Валията, Окръжния управител, Регентът, Ефкафинът и др. високопоставени личности, знаете, че определеното за направа на черква място не е от ония, където застават коли, добитъци и където става панаир или пазар, а е от ония места, където от незапомнени времена е имало черква, че то принадлежи на молителите и че народът и другите народи нямат нищо общо с него. Това място не се намира в мюсюлманска махала и като така, според местоположението, не ще увреди никого в здравословно отношение. Още повече, че то не се намира и във вакъфско землище. Ето защо, при условие да не надминава упоменатата дължина и ширина и без да се събират суми по насилствен начин от упоменатия народ, и въобще при условие да не се обезпокоява никой, Императорската ми Особа заповядва да не пречите при постройката на сградата. Издадено и написано в Истанбул на 20 Ребиюл, анхар 1251 година от Хеджира (1834 година след Христа) Султан Мурад хан II
Широколъчани веднага и единодушно избрали мястото на бъдещата черква, тъй като на това място от незапомнени времена се събирали да изпълняват духовни обреди. Избраното място, обаче, било точно срещу конака на един от турските властници в селото – Смаил ага, който категорично се противопоставил да се строи черква на избраното място, като казал (Шоков, 1947 г.): - Ножове жа играят и корф жа са лей, ако будин зьоме да копае и гради чорква срящу моян конак (Ножове ще играят и кръв ще се лей, ако някой започне да строи черква срещу моя конак). Другите мохамедани се наежили и също се заканили: - В сува село изан жа са рюка, а чен нема да са цонка (В това село позволение ще се иска и камбана няма да бие). Тези закани, обаче, не уплашили никого. Цялото село се събрало и трескаво започнало работа от тъмно до тъмно. При поставянето на основния камък дошъл Смаил ага и с вдигната срещу зидарите пушка, забранил да се строи, но Тодор Щурият му извикал (Шоков, 1947 г.): - Бу кьой калкар, бу таш калкмаз. Бурда клисе япажеем - (Това село може да се дигне, този камък няма да се вдигне. Тука черква ще строим). Като видели всичко това, мохамеданите започнали всячески да пречат на строежа. Широколъчани се оплакали на пашата в Пловдив и оттам изпратили един сейменин със заповед да обуздае мохамеданите и да съдейства за построяването на черквата. Задачата му не била никак лека. Мохамеданите, като научили за идването на сейменина, отишли при него. Когато ги изслушал, разгневено започнал да ги укорява с думите (Шоков, 1947 г.): - Вие сте бунтовници и непокорници на султанските заповеди. Вие не зачитате царския ферман. Вие не само че ще се смирите, но и ще помагате на вашите комшии да си изградят черквата. - Ако има царски ферман, ще се покорим на царските думи – казали те. Сейменът показал царския ферман, дал го на имама да го прочете и преведе. След като го чули, мохамеданите се разотишли и не дръзнали повече да пречат на строежа. Този строеж доставил на широколъчани най-голяма радост. Всичко годно за работа се запретнало и с много любов, голям ентусиазъм и вихрен устрем построило и покрило църквата само за 6 седмици. Мъже и жени, деца, старци и бабички напуснали домашните си работи и като мравки се събрали на старото черковище-оброчище. Започнали работа с голяма любов и неописуема радост. Едни копаели, други къртели канари и приготвяли камъните, трети ги пренасяли, четвърти дялали греди, приготвяли вар, пясък и т. н. Жените, които имали деца кърмачета, се отдалечавали в съседните градини, за да нахранят децата си и след това пак се връщали да работят. Организатори в подготовката и пренасянето на строителните материали били (Шоков, 1947 г.) Тодор Щурото и Суровото Волку. Камъните се носели от местността “Рупски камък”, отдалечена на 2 км от строежа, като се подавали от ръка на ръка. Имало една едра и силна мома на име Тина, която занесла на гръб един камък, тежък 120 оки. Със силите си тя учудила всички широколъчани. Благодарение на високото съзнание, неуморния труд и религиозния жар на широколъчани, през 1834 г. черквата била построена в определения срок – 40 дни. Тя е дълга 19 метра, широка 12 метра, висока 8 метра, а стените ù са дебели 1 метър. Храмът е построен на площ 228 кв. метра. Вътре има 8 колони с размери 0.85/0.85/6.00 метра, които подпират покрива, покрит с едри каменни плочи, тежащи хиляди килограми. Стените, колоните и сводовете са иззидани от каменни блокове с варова спойка. Вратите са масивни и обковани с дебела желязна плоча, за да не може куршум да ги прониже. Срещу всеки прозорец, в който са вградени дебели железни решетки, има построена колона, която да пречи при стрелба отвън. Храмът е заобиколен от всички страни с масивна каменна ограда, дълга 120 метра и висока от 5 до 10 метра, която му придава вид на крепост. С нестихващ устрем населението довършва отвътре и обзавежда храма, който бил осветен на 20.07. 1835 г. от Пловдивския митрополит Никифор Лесбиец, бивш Смирненски архиерей. Посветен е на “Успение Пресветая Богородица”. Иконите на иконостаса са работа на брата на Захари Зограф. Изработени са с голямо майсторство. Храмът е чудотворен. В него мнозина болни са намирали изцерение и то не само православни, но и българомохамедани. По същото време били построени и осветени черквите в Павелско, Райково и Чепеларе. След построяването на храма широколъчани потърсили подходящо лице за свещеник. Според свещеник Петър Ст. Шоков, (1947 г.), намерили го в лицето на местния даскал Атанас Григоров. Младият свещеник ненавиждал помаците заради тяхното вероотстъпление, не скривал омразата си към тях и не се подчинявал на турската власт, упражнявана от помака Смаил ага. Затова и турци, и помаци го мразили и търсили изгоден случай да го убият. И това им се удало. През 1838 г. наемници на Смаил ага направили засада и убили поп Атанас в местността “Ченгене хисар”. Поп Атанас се връщал от Ксанти. Така загинал за вяра и Родина първият широколъшки свещеник. След гибелта на първия широколъшки свещеник за такъв на Широка лъка през 1840 г е бил ръкоположен просветения и образцов широколъчанин Никола Узунски (Шоков, 1947 г.). Неговото свещенодейство свързва епохите преди и след Освобождението. Поради всеотдайното му служене на църквата, той бил отличен с офикията “свещеноиконом”, а след Освобождението е назначен за Архиерейски наместник на Рупчоса. Свещеноиконом Никола служи на българската църква с голяма любов в продължение на цели 60 години и завършва своя земен път през 1900 г. През 1854 г. за втори енорийски свещеник, поради голямото разширяване на широколъшката енория, бил ръкоположен уважавания и деен учител Стоян Ст. Мерджанов. Паметни в историята на Широка лъка ще останат свещеник поп Георги, Григор поп Атанасов и Тену Мариин, които през времето на Априлското въстание са били разкарвани и яздени като коне от Широка лъка до Тъмраш и там затваряни в занданите на тъмрашкия Ахмед Ага (Шоков, 1947 г.). След кончината на поп Стоян Мерджанов през 1881 г. за свещеник в Широка лъка е ръкоположен изтъкнатия революционер от преди Освобождението – Георги К. Шоков. През 1898 г. (Шоков, 1947 г.) скромният и благ учител Теофан Д. Чолаков приел поканата на широколъчани и бил ръкоположен за свещеник. През 1914 г. поп Теофан е отличен с офакията “сакеларий” за неговата пастирска ревност и добро служение. След кончината на поп Теофан през 1931 г., до 1945 г. в църквата “Св. Богородица” свещенодействува протойерей Тодор Манолов, а след 1945 г. – свещеник Петър Ст. Шоков. Българската православна църква е изиграла много голяма и положителна роля за определяне съдбините на българския народ. Благодарение на нея в тъмното многовековно робство е опазен националният ни дух от чужди влияния. В дни на радости и скърби, на изпитания, църквата е стояла много близо до своя народ. Никоя друга църква не е допринесла толкова много за оцеляването на националността, както и за просвещаването на народа си, както българската православна църква!
5. Откриване на първото училище, учители и просветна дейност в Широка лъка Откриването на училище в Широка лъка, според Никола Гьочев (1947), е пряко свързано с построяването на църквата “Св. Богородица” през 1834 г., защото, редом с църквата, до камбанарията била построена и друга едноетажна сграда, която започнала да играе ролята на училище. Според Дамян Каров, 1998, първото килийно училище в Широка лъка било организирано още по-рано – през 1832 г., дори преди това. Инициативата за това била на Згуро чорбаджи, който довел от Саръ Шабан Атанас Григоров, грамотен младеж с много хубав глас, син на арнаутин и българка, и го пазарил за учител. Училището се помещавало в Паламарчовата къща. Но тя е била неудобна за училище, затова при строежа на църквата широколъчани построили специална сграда за училище. Според друг летописец на Широка лъка – Георги Н Узунски, 1947, “баща ми, свещеноиконом Никола К. Узунски (1810-1900), беше учил четмо и писмо при първия учител в Широка лъка – известният чорбаджия и първенец Костадин В. Шоков, който събирал да учи децата в Паламарчовската къща. След него се изреждат за учители в старото училище при камбанарията – кой за по-малко, кой за по-дълго Атанас Григоров, Никола К. Узунски и Стоян Ст. Мерджанов”. Въпреки че между различните летописци на Широка лъка няма точно еднозначни сведения за началото и за първия учител в Широка лъка, едно е ясно: че много рано, около 1834 г. или по-вероятно няколко години преди това, е поставено началото на килийното образование в селото. Този факт говори за нарасналите духовни потребности на широколъчани, които са пряко свързани с разрастващата се стопанска и икономическа дейност в района, както и за тяхната будна национална съвест! С построяването на църквата е извоювана и голяма за времето религиозна свобода. През учебната 1835/1836 година започнало работа първото според Гьочев (1947) широколъшко училище, което се помещавало в специално построената за него сграда до камбанарията, и което по характер било килийно. Първият учител в Широка лъка в това училище бил Стоил Куртев Балабански - Балабанският даскал, родом от Солмоня, махала на Широка лъка, който като овчар обходил Беломорието и бил слуга при един гръцки свещеник на остров Тасос. От свещеника научил четмо, писмо и черковно пеене. Когато се завърнал в Широка лъка, чорбаджиите, имайки го за много учен, го пазарили за учител. Той учителствал две години. Първоначално в училището учели децата на по-богатите. Изучавали гръцко писмо и църковно пеене. Даскалът бил и черковен певец. Училището имало две стаи. Покъщнината се състояла от две “скемли” (дълги дъсчени столове), на които седели учениците и дълъг сандък, пълен с пясък, на който пишели и “силдисвали” (изтривали) написаното със специална дъсчица (силгия). През 1836 г. за учител бил условен Никола Узунски, който учителствал до 1840 г., след което се запопил и след това свещенодействал до 1900 г. Той е и пръв председател на организираното по-късно читалище “Просвета”. В периода 1840–1854 г. са учителствали даскал Атанасий и даскал Стоян Мерджански от Върбово, внук на Мерджан кехая. За този период също има известни неясноти и противоречие между летописците на Широка лъка. Според Д. Каров, (1998) “В средата на XIX век в Широка лъка се появяват гъркомани, което става причина да започне борба за преподаване на българския език в училище. Някои по-будни широколъчани изпратили децата си – Георги Шоков, Васил Икономов и др. да учат в Перущица при Христо Г. Данов. Чрез тях се създава връзка с това бурно революционно село. По време на борбите с гъркоманите широколъчани решили да потърсят учител от Перущица, който да знае български език, за да го въведе в училището. Такъв намерили – Петър Велчев, ученик на Йоаким Груев и Христо Г. Данов. За онова време той бил високо просветен човек. Той отишъл в Широка лъка през 1856 г.”. Според Н. Гьочев, 2002 г. Петър Велчев учителствал през периода 1859-1860 г. За учител през 1854 г. (Гьочев, 1947), бил назначен Петър Бонев от с. Перущица. Новият учител бил много способен младеж. Завършил килийно училище, владеел добре гръцки и турски език, както и черковно пеене, но тайно преподавал на децата и на български език. Бонев тайно общувал с по-видните широколъчани и ги държал в течение на революционните борби за духовна и политическа свобода, които вече се разгаряли. Закърмен с революционните идеи на борческа Перущица, той успял да укрепи духа на широколъчани, вдъхнал им вяра, че свободата неминуемо ще дойде. По донос на арнаутите гъркомани неговата революционна дейност като учител и борец за свобода станала известна на турците. Поради това Петър Бонев бил принуден да напусне Широка лъка и впоследствие да стане свещеник. Вероятно през 1863 г. за учител бил назначен Ангел Петров Маргаров - Батаченецът – сляп с едното око, родом от с. Батак. Той бил поканен за учител в Широка лъка от Стоил Калфата (Узунски, 1947). Много честен, дълбоко религиозен, ентусиазиран и предан на българската кауза човек, Батаченецът има големи заслуги към учебното дело на Широка лъка. Бил голям патриот. Освен на наука, учел децата да маршируват като войници. Когато марширували, всички ученици пеели следната песен (по Георги Н. Узунски, 1947 – един от учениците на Ангел Петров):
ПЛАЧ НА БЪЛГАРИЯ Наша земя плакала На сестра ми Сърбия И се богу молила: Нямам упование, Престанете невинни, Но велика Русия, Окол мене птичици, Чува въздихание. Мене ли се смеете? Мое! Мое! (с поклон) Стига! Стига! (с поклон) Аз съм бедна българка. Ах, младенци невинни, Турска стара робиня, На Витлеемски подобни, Владила съм над гърка, Меч Иродов вас коси. Та съм вази кърмила… И кръвта ви мен роси. Горко! Горко! (с поклон) Всякога! Всякога! (с поклон) Где са мойте синове. Ах, аз майка жалостна, Онез храбри герои, Въвтъмница хвърлена, Стотните им чинове, Жалносълзи проливам. Буйни летни порои? От помощ се лишавам. Мъртви! Мъртви! Тежко! Тежко! (с поклон) (с поклон) След изпяването на всеки куплет децата се спирали и правели поклон. Мохамеданите ги гледали и се чудели, че кавуретата така хубаво марширували и пеели. Учителят Ангел Петров пръв надигнал глас против гръцкото писмо, четмо и пеенето на гръцки език в църквата и успял, с помощта на видните тогава широколъчани: Георги К. Шоков, хаджи Захари, Шупю Калин, Калайджи Илия, Стоил Калфата и Румин Митю, да отдели от училището при църковната камбанария клон за обучение на чисто български език. Имало и такива, които се държали резервирано към смелото противогръцко течение. Високо патриотичен е жестът на Стоил Калфата, който отстъпил своята къща за училище, в което да се преподава на български език. Старото училище до камбанарията останало да служи на почитателите за обучение на гръцки, но не за дълго. За следващата учебна година всички, желаещи да се учат, се трупали масово около своя учител по български – Ангел Батаченецът. В гръцкото училище не пожелал да се запише нито един ученик и то останало празно. Тези събития довели до желание за национално единение, както и небивала радост всред широколъчани, че са доживели да имат свое училище, в което се преподава на български език. Арнаутите гъркомани се помъчили да реагират против проведената училищна реформа и наклеветили пред турските власти, че се готви бунт, но в крайна сметка не успели да провалят това историческо българско дело. Училищната реформа с българския език веднага наложила и нова, не по-малко важна реформа – смяната на църковното пеене от гръцки на черковнославянски език. За тази цел един от най-влиятелните широколъшки първенци Георги К. Шоков – баща на Негово Блаженство Екзарх Стефан I, отишъл специално в Пловдив и донесъл оттам всички църковни книги на черковнославянски език. Той пръв запял в църквата “Св. Богородица” “Господи возвах Тебе”, с което неописуеми радостни сълзи облели лицата на всички богомолци. След като се разбрало и видяло, че цялото население е против гръцкия език в училище и в църковното пеене, останалите свещеници също запели на черковнославянски език. С това се слага край на гръцкото църковно просветно влияние. Годината на тези епохални за Широка лъка и българщината събития е 1864. Ето една от многото причини Широка лъка да бъде духовен и просветен център в Родопите! Широколъчани смело и самоотвержено се отдали на обществените начинания. В същото време идеята за освобождението на България набирала сила: Хаджи Димитър и Стефан Караджа кръстосват Балкана, Левски обикаля България, буди народната съвест и подготвя почвата за общонародно въстание, а Ботев със слово и печат проповядва социал-политическите си и революционни идеи. При такава обществено-психологическа обстановка учителят Ангел Батаченецът провежда обучението в широколъшкото българско училище. От Калфовата къща пренесли обучението отново в училището при камбанарията. Ангел станал широколъшки зет, а през Априлското въстание, пребивавайки в с. Батак, бил зверски убит от турците в историческата църква, заедно с жена си. След Ангел Батаченецът за една година учител е хаджи Захари. И той продължил традициите за взискателност и строгост при обучението. За учител през 1870 г. училищното настоятелство назначило Стою Илиев Калайджиев, син на видния широколъчанин Калайджи Илия. Стою Илиев Калайджиев е бил ученик на Петър Перущенски и Ангел Батаченецът, след което баща му го завел в Пловдив, където завършил училището на Йоаким Груев. От самото начало на своето учителстване Стою Калайджиев значително подобрил учебно-възпитателната работа. Въвел Рибния буквар на Петър Берон, който предвиждал изучаване на материали по няколко предмета, разширявал кръга на детските познания и внасял светски елементи в чисто църковното тогава ограмотяване. Въвеждането на Рибния буквар слага началото на светското образование в Широка лъка. Това е другата причина Широка лъка да бъде духовен и просветен център в Централни Родопи. Паметна за духовния растеж на широколъчани е годината 1872, когато през месец август, чорбаджи Григор поп Атанасов довежда Георги Ламбрев Теодосиев (Богданов), родом от Пловдив, за учител в Широка лъка. Богданов бил възпитаник на Йоаким Груев, който, както знаем, въвел взаимно-учителската метода и се интересувал от новите педагогически течения в Европа, където предлагали по-целесъобразни пътища за обучение и възпитание. От самото начало на учителската си практика в Широка лъка Богданов направил революция в схващанията, реда и методите на работа в училището, с което широко демонстрирал своето педагогическо майсторство и окончателно турил кръст на килийното училище. Настъпила нова ера в образователното дело на Широка лъка. Богданов изработва нова учебна програма, която включва предметите: български език, закон божий, битоописание, малък катехизис, история, география, аритметика, буквар от Й. Груев, турски език, инша (турски писмовник) и източно пение (псалтикия). Разделил учениците по възраст и знание и въвел писане с “калем”, като изхвърлил пясъка, силгията и фалага. Обучението вървяло много добре. По-силните ученици помагали на по-слабите, а учителят, изцяло обхванат от своята творческа работа, много скоро успял да демонстрира пред родителите изумителните резултати от неговата учителска методика. Учител Богданов отворил вечерни и неделни курсове за възрастните. Отличните му познания по литературния турски език учудили и самите ходжи, пред които си извоювал особена почит и уважение. Ако към всичко това добавим и останалите му добродетели – трудолюбие, честност и нравственост, ще видим достатъчно ярко образа на този изключителен широколъшки учител от епохата преди Освобождението, който единствен е ходел с “френски дрехи” в Широка лъка. Народно-просветната дейност на учителя Богданов не се изчерпва само с досега казаното. Дошъл в Широка лъка, когато българският църковен въпрос е почти решен и борбата вече стихийно се е съсредоточила за политическо освобождение на България, Богданов изпъква като голям революционер и пламенен носител на идеята за това освобождение. Още като ученик в Пловдив той е посветен в революционната кауза. Чете с жар революционната литература на Ботев и Каравелов. В Широка лъка, вече с оформени възгледи за начина и методите на революционна борба, Богданов денем учи децата в училище, а нощем, под формата на “гости” у някои чорбаджии, подготвя възрастните чрез пламенни речи за великото дело на Освобождението. Организира тайния революционен комитет, в който влизат най-преданите широколъчани. Свързва се с Петър Бонев от Перущица, станал виден революционер и съратник на Апостола, който тайно през 1872 г. посещава Широка лъка и дава своите нареждания до комитета. При заминаването си от Широка лъка Левски се подписва на един бук в местността Рупски камък. Този подпис дълги години свидетелства за идването на Левски в Широка лъка. По време на Априлското въстание Богданов е издирван от турските власти. Престава да учителства в училището при църквата, но организира тайно училище, като обучава 12 ученика. След Освобождението през 1878 г. нови служебни задължения налагат на Богданов да замине за Хасково, Пловдив, Асеновград, Чепеларе и София, където се установява като висш чиновник и напуска завинаги Широка лъка. За неговата всестранна и народополезна дейност широколъчани още на третата година от неговото учителстване, с цел да го задържат за по-дълго време, му построили масивна двуетажна къща и му я предали като дар. Посетите от Богданов семена през 7-годишното му учителстване в Широка лъка попадат на много добра почва и дават своите благотворни плодове. Цели набори негови ученици стават след това учители и свещеници, които, като добре подготвени кадри, заливат почти всички села на Рупчоса и Ахъчелебийско (Смолянско). Дамян Каров, 1998 дава по-подробни сведения за възпитаниците на Богданов, които станали учители: В Чепеларе учителстват Васил Попстоянов, Горчо Мерджанов, Лука Каров, Георги Узунски и Димитър Шупев. В Хвойна е Петър Найденов. В Павелско е Калин Найденов, който в последствие става военен министър. В Наречен е Костадин Шоков. В Югово е Костадин Захариев. В Сотир е Васил Чолаков. В Шейтанкьой (сега Косово) е Костадин Димитров Шоков. В Ситово е Георги Вълков. В Забърдо и Мичкюр (дн. квартал в Пловдив) е Лука Каров. В Алами дере (Полковник Серафимово) е Теофан Чолаков. В Левочево е Дойчо Каров. В Чокманово е Сава Мирчев. В Османово (Кръстевич, Пловдивско) е Костадин Узунов. В Куртово Конаре е Лазар Попгеоргиев. В Бойково е Костадин Шоков. В Райково е Георги Узунски и Дойчо Каров. В Устово е Апостол Кисьов. В Дермендере (Първенец) и Малево е Стоян Мерджанов. Учители от Широка лъка имало и в още много други села. Не случайно в много летописни книги пише: “Първият ни учител беше от Широка лъка”. Многобройните ученици на Г. Богданов, както и други общественици през целият си живот са говорили с възторг за своя учител. Затова заслужено Широка лъка се е наложила като просветено и културно огнище в Централните Родопи още преди Освобождението. Имайки предвид личността и значението на учителя, възрожденеца и революционера Георги Ламбрев Богданов за развитието не само на Широка лъка, но и на целият район на Централни Родопи, мисля, че е назрял момента да се даде инициативата за построяването на паметник в Широка лъка на този велик българин – един от строителите на съвременна България преди и след Освобождението от 1878 г.! При запознаването ми с литературата, касаеща Широка лъка, са оказа, че преди мен тази инициатива е била предложена от уважаемия доайен на Широка лъка – Никола Ал. Гьочев. Затова аз се присъединявам към нея и тъй като паметници на Капитан Петко войвода, Негово Блаженство Екзарх Стефан I и загиналите в Отечествената война през 1945 г., вече са построени, за живите остава грижата за построяването на паметници на Г. Богданов, генералите Найденови и майор Г. П. Найденов, Димитър Паламарчов (Щурото) и др., както и на всички войници и офицери, дали живота си за България, отстоявайки българската кауза през войните от 1885, 1912, 1913, 1915-1917 г."
[редактиране] Религии
Преобладаващата религия е християнството.
[редактиране] Обществени институции
В селото има две църкви: „Св. Богородица“ и „Св. Никола“. Първата е изградена през 1834 г. и е изографисана от Димитър Зограф и Захарий Зограф.
В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства-Широка лъка. Историята по създаването на училището е следната (Р. Радичев, 2006): Ако си спомним за професионализма, за пълното отдаване на музиката, на възрожденската, широколъшката и родопската музика, от страна най-напред на Ангел Петров Маргаров – Батаченецът, който още през далечната 1863 г. учел децата да маршируват и пеят песента “Плач на България”; ако си спомним за Георги П. Найденов, създал през 1922 г. първия смесен четиригласен граждански, църковен и светски хор; ако си спомним за учителите в широколъшкото прогимназиално училище Тодор Мурджев, Манол Радичев и много други, за поколенията, които те възпитаха, както и за безбройните радетели музиканти и самоуки гайдари, народни певци и певици, дали на България и на света уникални мелодии и изпълнения, върхът на които е може би неповторимата Радка Кушлева, ще разберем, че създаването на Средното музикално училище в Широка лъка не e случайно и че е плод на цялата музикална, фолклорна и духовна деятелност в широколъшко през вековете! Въпреки наличието на много обективни предпоставки за създаването на музикалното училище в Широка лъка, обаче, не без значение са и симпатиите на хората, от които е зависело това. А се оказва, че широколъчани, благодарение на изключителния си фолклор, неповторимата каба гайда и родопската песен, както и с голямото си гостоприемство, са спечелили не само симпатията, но и обичта на Тодор Живков – тогава управлявалия България държавен ръководител. Затова, когато говорим или пишем за Музикалното училище в Широка лъка, просто няма как да прескочим името на г-н Тодор Живков.
Стефка Белакова – тогава кмет на Широка лъка си спомня следното за “решаващото посещение” в Широка лъка на Тодор Живков: - Тодор Живков пристигна от хижа “Перелик” в Широка лъка, облечен в туристическо облекло. Беше съпровождан само от арх. П. Петров, генерал Гръбчев и шофьора на джипа. До идването му никой не знаеше кой ще бъде височайшият гост. Преди това при мен дойде един служител на Държавна сигурност с радио-телефон. Каза ми “Тук ще стоиш, никъде няма да мърдаш”. След малко пред кметството спря джип, от който излезе Тодор Живков. На мен ми омекнаха краката. Поведох ги към Калайджийската къща, където ни чакаха Димитър Димитров – първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Смолян и група самодейци от Широка лъка. Вечерята бе приготвена от Руса Бобева и се състоеше от качамак, широколъшки клин, овче мляко и най-много от програмата и песните на самодейците. Тодор Живков често се включваше в пеенето заедно с групата. Към полунощ вдигна тост, тропна по софрата и каза: - Димитров, в това село трябва да има музикално училище. Димитър Димитров му отговори: - Другарю Живков, в този новосъздаден окръг има нужда от много работа, за да се подобри живота на хората. Тодор Живков веднага се объна към генерал Гръбчев и го попита кога ще се завърнат в София, за да определи среща на окръжните ръководители на БКП в Смолян. На тази среща трябва да бъдат обсъдени проблемите на Смолянски окръг. Още същата вечер поставя задачата на Д. Димитров да започнат работа върху проект за социално-икономическото и културното развитие на окръга. Според уважавания Дафо Трендафилов – един от най-изявените гайдари по това време в широколъшко, оповестяването на решението си за създаване на музикално училище в Широка лъка е станало при третото посещение на Т. Живков в Широка лъка на 26.08. 1969 г. - сряда. Бай Дафо и сега, през студената януарска зима на 2005 г., е впечатлен от това посещение. Както разбрахме от спомените на Стефка Белакова, срещата се е състояла в Музея на Широка лъка, разположен в Калайджийската къща, бивш конак от времето на турското владичество. Организирана е била от местния партиен актив и административното ръководство на селото. Изнесен е бил “мини” фолклорен концерт за високите гости от самодейна фолклорна група, състояща се от: гайдарите Дафо Трендафилов и Михаил Калфов, акордеониста Тодор Масурски и широколъчанките: Стефка Белакова, Катя Седянкова, Васка Домашенко, Мария Славчева (народна разказвачка и певица), Стефка Присадова, Вера Здравкова, Руска Карова, Цона Мурджева, Ана Масурска, Марушка Бочукова. Ръководител на групата е Манол Радичев. Групата изпълнява родопски, руски, сръбски, полски и други песни. Според протокола на държавния ръководител, срещата трябвало да приключи в 11 часа вечерта. Това, обаче, не станало. Т. Живков разпоредил тя да продължи до следващо негово нареждане. Междувременно въздействието на неповторимото съчетание на звуци от каба гайдата и гласовете на широколъчанки, както и величието на човешката философия за доминацията на духовното над материалното, достига невероятни висини. Според Бай Дафо, по време на вечерята, Тодор Живков казва също: - Другари, в много страни съм ходил, на много концерти съм присъствал, но такава задушевна вечер никъде не съм прекарвал. Затова, дето чух тези хубави родопски песни, тая хубава родопска каба гайда, аз ще разреша тук да се направи едно средно музикално училище, в което да се изучава, съхранява и разпространява родопската песен. Ползвайте ме, докато съм на този пост, защото и аз имам “връзки”. Имате ли някакви други искания към мен? Сега е момента, искайте! Срещата приключила след 1 часа през нощта. Огромна е била радостта и удовлетворението на присъствалите широколъчани. През месец октомври 1971 г. в 43 Постановление на МС за укрепване на Смолянски окръг било записано, че музикално училище ще бъде създадено точно в Широка лъка. През месец ноември същата година Т. Живков пристига в Смолян, за да разясни пред актива на окръга всичките аспекти на 43-то постановление. Тогава той с ентусиазъм обосновава решението да се открие Средно музикално училище в Широка лъка, като казва (по Стефка Белакова): - Ако ми дадете право и аз да гласувам къде да бъде това училище, то според мен трябва да е в Широка лъка, защото там всички пеят. И Стефка пее (Стефка Белакова – кмет на Широка лъка), и Коста пее (Коста Мурджев – секретар по идеологическите въпроси, който в момента замества партийния секретар на Широка лъка Теневски, който е бил в отпуск), и всички пеят... Недоволни от това постановление, обаче (Гьочев,2002), първият секретар на Партията Димитър Димитров и други партийни деятели убеждават Министерството на народната просвета да издадат заповед за откриване на училището в гр. Смолян. Широколъшките ръководители: Стефка Белакова – председател на Общинския народен съвет и Стоян Теневски – партиен секретар, реагират веднага, отиват в Смолян и предизвикват среща с окръжните ръководители и категорично настояват да се изпълни решението за откриването на Музикалното училище в Широка лъка. Широколъшкият актив заплашил, че ще отиде при Т. Живков в ЦК на БКП, ако не се изпълни указаното в постановлението. Тогава Величко Караджов, председател на Окръжният народен съвет В Смолян (Гьочев, 2002), взима думата и убеждава събранието да се спази повелята на 43-то постановление за откриването на училището в Широка лъка. Според Бай Дафо Трендафилов от Окръжния комитет на БКП в Смолян преди това са изпращали и делегация в София, която се срещнала с Павел Матев с настояване училището да бъде създадено в Смолян. Павел Матев, по думите на Бай Дафо, им отговорил: - Аз не мога да отменям министерски постановления. Делегацията не потърсила другаря Т. Живков, а побързала да изпълни указаното в 43-то ПМС, защото лично Т. Живков няколко пъти вече се интересувал защо се бави изпълнението на тази задача. Бай Дафо пази като скъп спомен и опаковките от колетите, които е получавал от Т. Живков за Коледа или Нова година. А те действително свидетелстват за уважението на държавния ръководител на България пред изкуството на гайдаря Дафо Трендафилов, който дълбоко го впечатлил. На същата януарска среща през 2005 г. Бай Дафо сподели с нас, присъстващите, и един анекдот, който другарят, или както казваме сега, г-н Т. Живков, разказал тогава: - Държавен ръководител, който не отстъпва пред исканията на народа, и шофьор, който не може да даде заден ход, не стават за нищо! Средното музикално училище в Широка лъка, както стана ясно, е създадено през 1971 г. по личната инициатива и настояване на най-дълго управлявалия България ръководител - генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет на България Тодор Живков. Всички в Широка лъка знаят това. Във връзка със създаването на Средното музикално училище в едно друго свое изказване Т. Живков казва: ”Родопската област е една от най-чистите в стилово отношение български области и по мелодиите, и по поетическия текст на песните, но тя е слабо известна за другите краища на страната. Разбира се, ние не можем да оставим това ценно народно богатство, народните песни, родопската каба гайда встрани от широкия обмен на фолклорни ценности в общонационалната съкровищница на народното изкуство. И едно от средствата за постигане на тази цел е създаване на средно музикално училище в Родопите, което да готви кадри за цялата страна”. Личността на г-н Тодор Живков е достатъчно спорна, за да я обсъждаме сега. Историята ни учи, че верните, крайни оценки за самата история и за личностите, които са я творили, е обективна само след като е изминало достатъчно време от събитията. Безспорна, обаче, е благодарността на много широколъчани към Тодор Живков. През 60-те и 70-те години Тодор Живков е чест гост на Широка лъка. Оценил красотата на природата, на самобитната култура, на музиката и на фолклора в широколъшкия край, първият партиен и държавен ръководител на България тогава решил да възнагради широколъчани. Разпоредил: Средното музикално училище да бъде там, при извора, в Широка лъка. И не се отметнал от думите си, въпреки огромния натиск от страна на Окръжния комитет на партията училището да бъде създадено в гр. Смолян. Най-напред музикалното училище започнало работа в сградата на основното училище на Широка лъка, а след това инвестициите за построяването на собствената му сграда и нейното обзавеждане по най-модерен начин не закъсняват. Резултатът от тези усилия е един забележителен архитектурен комплекс, изграден в родопски стил. Колективът, под ръководството на арх. Лилия Граматикова, спечелил Димитровска награда за архитектура и строителство, проектирал новата сграда на училището. То разполага с 16 класни стаи, 63 акустични кабинета за индивидуално обучение, звукозаписна кабина, административен сектор с учителска стая, лекарски и зъболекарски кабинети, кинокабина, физкултурен салон, библиотека, бюфет и други сервизни помещения. Уникална е концертната зала на училището, която има 200 места. Облицована е с дърво и има чудесна акустика. Сценичният подиум осигурява много добро движение и разположение на артистичния и инструментален състав. Обучението е 5-годишно. Досега са завършили 21 випуска. Учителският персонал е средно около 45-50 високо квалифицирани специалисти, а учениците – 150–200 през различните години. Учениците се подготвят за изпълнители по народно пеене, по тамбура, гайда, гъдулка и кавал. Музикалното училище за Широка лъка и широколъчани днес и за в бъдеще е много ценно. То има значението на цял университет за нашето китно селце, “закътано на Карлъка в полите”. А Широка лъка и широколъчани наистина заслужават този университет! В началото на 70-те години Тодор Живков лично открива новата сграда на музикалното училище. Тържеството се излъчва пряко по Българската национална телевизия и оставя незабравим спомен за съвременниците широколъчани. Учредяването и утвърждаването на Средното музикално училище в Широка лъка има огромно положително значение за запазване на селото като духовен и културен център в Централни Родопи, както и за цялостното развитие на българския фолклор и музикална традиция. Този акт за Широка лъка е съизмерим само с възрожденската българска традиция за създаване на училище и читалище в селото. Огромна е и заслугата на неговия създател, който, въпреки че не е широколъчанин, е разбрал значимостта и величието на широколъшкия край в многовековното развитие на Родопите и България.
Особено голямо е значението на Средното музикално училище в Широка лъка днес, в началото на XXI век, когато в резултат от сложните социално политически процеси, безработицата в Родопите и конкретно в Широка лъка, е над 50%; когато раждаемостта е намаляла десетки пъти и когато за учебната 2003/2004 г. броят на първокласниците в Широка лъка е само 4 дечица, две от които са от Социалния дом в селото за деца без родители. За сравнение ще посоча учебната 1958/59 г., когато аз бях в I-ви клас и когато началният учител Згуро Гьочев с много любов и професионализъм учеше своите над 30 възпитаници. Благодарение на Средното музикално училище и днес в Широка лъка има много деца. Заедно с оределите широколъшки момчета и момичета, те създават много глъч и радост, често огласят широколъшките улици с омайните гайдарски песни. Повече са по-големите, от 7-и клас нагоре, за които Широка лъка е станала второ родно място. Тези деца са донесли в сърцата си една искрица, запалила се някъде в България, пламнала завинаги в Широка лъка и осветяваща след това цялата страна. Музикалното училище е допълнителна важна предпоставка за съществуването в Широка лъка на богата интелектуална среда, която създава атмосфера на духовност и стремеж за културен обмен с други подобни институции и населени места. В училището работят значителен брой квалифицирани преподаватели и специалисти, много от които са широколъчани. Това засилва местния интелектуален потенциал. Всеки град, например, в който има университет, представлява център на образование, наука, култура и прогрес. Широка лъка със своето Музикално училище, което за нея има стойност на университет, представлява също такъв център в Централни Родопи.
Тук бих искал да добавя казаното от Стоянка Тенова, настоящ директор на Средното музикално училище в Широка лъка: “За израстването на училището като притегателен център за музикална култура имат изключителен принос композиторите Стефан Мутафчиев, Коста Колев, Костадин Льолев, Костадин Шопов, Милчо Василев, родопските гайдари-Михаил Калфов и Дафо Трендафилов, гъдуларите Кольо Запрянов,Никола Тенев, народните певици Анка и Стефка Кушлеви, Светла Тенева, певците Павел Куцев и Георги Маринов. И сега своя опит и майсторство предават на младите учителите Соня Балабанова, Магдалена Василева, Мария Урилска, Щильон Неделчев, Калин Бочуков, Стефка Гайдева, Недко Дерьовси, Георги Кичуков и др. Уверено поеха своя път от училището и младите композитори - Георги Андреев, Костадин Бураджиев, Петьо Кръстев, Васил Колев, Недялко Недялков, Валери Димчев, Костадин Атанасов и други. Днес по наши и световни сцени звучат изпълненията на вече утвърдените фолклорни певци и свирачи, които са завършили музикалното училище в с. Широка лъка като кавалджията Недялко Недялков, гайдарите Васил Бебелеков, Петър Янев, Костадин Атанасов, тамбуристите Ангел Вълчев, Валери Димчев, Ангел Димитров, гъдуларите Росен Генков, Николай Колев,Васил Колев, Бисер Соколов,Георги Найденов, Цанко Ненков, Ангел Гаджев, певиците Златина Узунова, Вергиния Овчарова, Донка Колева, Цонка Димитрова, Гергана Дачинова, Теодора Соколова, София Ковачева и много други талантливи изпълнители”.
Днес Широка лъка е един от центровете, и то от най-оригиналните центрове на фолклорната, музикалната и духовна култура не само в Централни Родопи а и в цяла България. Средното музикално училище в Широка лъка съхранява, обогатява и развива местния фолклор, както и богатството на народната музика от Тракия, Мизия и Македония – на цялата българска народна музика. Възпитаниците на това училище са познати както на националните, така и на световните музикални сцени. Те категорично доказаха, че мястото на училището е там, където е изворът на фолклора, на народната музика.
Затова всеки, който се докосне до Широка лъка, не може да я забрави. Едни наричат Широка лъка “село – приказка”, други – “остров сред българските диалекти”, трети – “долината на чановете”. Може би написаното за Широка лъка от писателя Илия Зоински “... долина на песните, хората и гайдите, долина на героични борби за свобода и опазване на българщината, огнище на просвета и култура” най-добре отразява същността на Широка лъка!
[редактиране] Културни и природни забележителности
Селото се отличава със своята архитектура и е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: печат има в Средното музикално училище за народна музика и пеене.
19. Архитектура на старата Широка лъка (Р. Радичев, 2006) Старата Широка лъка е изградена в оригинален архитектурен стил. Проектанти и строители на къщите са широколъчани. Според арх. П. Славов, 1947 при проектирането на широколъшките къщи се забелязва влиянието на външната архитектура на италианската ренесансова школа, отразено в Широка лъка с по-изискана и систематично развита фасада. Причината за това е, че първите занаятчии в селото са били скотовъдци – “кехаи” и зидари – “дюлгери”. През зимните и пролетни месеци те са работили по Беломорието, а през лятото са се завръщали по родните си места. Условията и материалите, с които са разполагали за битовото строителство в Широка лъка, са се отразили в съдържанието и стила на архитектурата. Заплахата от поробителя е принудила строителите да правят приземието с дебели каменни зидове, в които има малки отвори и тежки, солидни врати, често обковани с желязо. Недостигът на равни пространства в планината пък наложил иззидването на два, три етажа с еркерно надпуснати кьошкове, пейки и др., на двоен и троен гредоред. В Широка лъка са построени едни от най-старите и хубави родопски къщи. По-голямата част от тях са реставрирани и представляват паметници на културата. Селото е обявено за архитектурен резерват. Най-стара е “синята къща”. Много интересни и стари са Калайджиийската къща, Згуровският конак, Учиковата, Богдановата, Григоровската, Паламарчовата, Кароската, Дичовата и много други къщи. В Згуровския конак се помещава историко-етнографският музей на селото, а в останалите реставрирани къщи и днес живеят наследниците на старите широколъчани. Удивителни са старинните мостове построени в Широка лъка. Те са устояли на времето и стихиите през три столетия, без да помръднат от мястото, където са ги съградили широколъшките майстори. Най-стари са двата моста: единият до черквата “Св. Богородица”, а другият близо до Згуроския конак. Двусводестия мост на стария път за Смолян, както и едносводестия мост до сегашното Музикално училище са построени по-късно, по времето на кметския мандат на заслужилия кмет на Широка лъка Васил Иванов (кметувал два мандата от 1885 до 1894 г.). Негова също е и инициативата за построяването на църквата “Св. Неделя” в с. Солища (Т. Бочуков, 1987). До 1891 г. жителите на с. Солища празнували празника “Св. Неделя” на открита поляна. В деня на празника през 1891 г. широколъшкият кмет Васил Иванов събрал първенците на с. Солища и им обяснил (Т. Бочуков, 1987), че с дарения и доброволен труд и те ще могат да си построят църква. За целта на поляната постлали халище и на него започнали да трупат, кой колкото може пари, като дарение. Пръв широколъшкия кмет Васил Иванов хвърлил на халището една златна турска лира. Уникални са православните храмове, построени в Широка лъка: църквата “Св. Богородица 1834 г., църквата “Св. Никола” 1868 г., както и църквите в околните села – Върбово 1872 г., Стойките 1881 г., Солища 1892 г. и др. Многобройни са и параклисите украсяващи планинските върхове около Широка лъка и носещи имената на известни православни светии. Манастирският комплекс “Св. Троица” в Гела има най-стара история. Тук са се извършвали християнски богослужения още през V – VI век, когато тракийското племе “беси” обитавало тези земи и вече било приело християнската вяра. Младежите в Широка лъка в самото начало на XXI век построиха параклис “Св. Тодор” и показаха, че не са забравили заветите на дедите си. Широколъшките дюлгери, както и всички родопски майстори строители са познавали и използвали тайния език на занаятчиите гурбетчии, наречен “мещерски език”. На този език те са говорили помежду си, когато са искали да си кажат нещо скришно, за да не бъдат разбрани от външни лица. Според Ст. Калайджиев (1947), тези тайни знаци са интересни не само във филологическо отношение, но и в историческо-културен план, защото ни дават представа за връзките на гурбетчиите с другите народности. Мещерският език се предавал поверително от лице на лице и то само на доверени хора от бранша, без да става достояние на други - даже и на домашните им. Както лекарите си говорят пред болния на латински език за да не ги разбере той, така и широколъшките зидари са използвали в чужбина – предимно в Турция и Гърция – своя таен език, за да си кажат нещо , което не е трябвало да знаят турци, гърци или други неосветени в тайната лица. Ст. Калайджиев (1947) записал от водача на зидарските тайфи тогава Никола Гьочев Майора, както и от зидарите Меню Дрошев, Стою Карпов, Тасо Дилияндиньов някои думи от техния речник, който са използвали, когато работили в Енидже и на остров Тасос. Ето как изглеждат някои от тях: ан-едно; буфела-господар, чорбаджия; ветам-ходя; гахта-сирене; дин-пет; екрам-пека; жолю-вълк; зеган-шестдесет; йонай-сечи; кинис-данък; лесина-клони; мещра-майстор; нуска-жена; оборнат-баница; печон-хлеб; райчу-слънце; стиф-зид; траж-бръснене; ушату-магаре; фута-престилка; хета-наметал; цифутка-въшка; чочо-месо; штица-дъска; щеза-пътека; юну-младост; ятам-вземам и др. Ето и някои изречения на “мещерски език”, които изглеждат така (Калайджиев, 1947): На буфелана нускана спуснала бреки, жа таижи хубаво – Жената на чорбаджията е охранена, ще ни храни добре; Нускана не таижи хубаво, лю палажма вари – Чорбаджийката не храни добре, вари само рядка каша; Буфелата свети – Чорбаджията наблюдава как работим; Райчу нарами кепяна и зигна веки – Слънцето започна да преваля вече; Колко кучета те лаят? - А бе дин кучета ма лаят, ам ан умре, тачи и друго сай написало. Каква надница взимаш? – А бе, взимам пет лева, но еди лев ми намале и още един искат да ми намалеят.
Такава е била Широка лъка през вековете – просветно, културно, фолклорно и музикално огнище в Централните Родопи, извор на вяра, духовност и българщина, център на родолюбци, устояли на много бури, съхранили за поколенията най-ценното – земята, където сме се родили и създали, и развили родната духовност и култура, без която нямаше да бъдем българи!
4. Съвременна поезия, написана на широколъшки диалект На широколъшки диалект е написана и поезия от сравнително по-ново време (70-те години на XX век). Голяма е болката от раздялата с родния край, с Родопа планина и Широка лъка, която лъха от всеки ред, написан от учителя Георги Радев Радичев. Голямо е и преклонението, изразено в неговото стихотворение “ЗАТЪГИ” пред живителните сили на природата, които са непреходни, за разлика от човешкия живот, представляващ един кратък миг от вечността!
ЗАТЪГИ
Чапкове, елици и бистри водици дене и наще пак си растете, пак си течете. В навяви, в преспи пак си гълчите, пак са тешите. Ех, ви елици и ви чапкове от кьогота снежна пак са сте свели, чела навели. Фъртуни страшни, ветрьове, порези грозни, ледози мокри, навяви, преспи – чапкови, елици и шикалчици – вас ва не плашат, оти си знайти, че пак жа дойдат светли денкьове, сборове и сирени, гайди жа брукнат, хоро жа тропнат люди засмени. Чапкове, елици ви сте най-кипри, дъждец ва мий, сняжец ва трий, затова на ворх Илиндин върх вас си турят топла и заскримена чевермьо. И врю ва тачат, тачат и слагат, слагат и садат: и пионери и комсомолци, стари и млади – сенкя да стане, под вас да сьоднат – сирен да сторят. Ех чапкови, елици и ви шикалчици – много сте чули, чули, вигяли под вас да гълчот, на месечинка да шаптот и със шалвари и с вольняници, с пазухи бели цали в дантели – отвотри да ги напират, отвонка да ги раздират… Сега ва галят, нежно възгалят – кропи полици, летни фустици, глатки, купешки, кьонки журапки... Ех чапкове, ви елици и ви шикалчици – цаласа бела деньо за вас не давам, че сте ми еци, еци мили и драги!
[редактиране] Редовни събития
На всяка първа неделя от март се провежда кукерският празникът Песпонеделник. Съборът на село Гела е на първата неделя от месец августИлинден.
[редактиране] Личности
- ген. л-т Калин Найденов (1865–1925)
- Екзарх Стефан I (1878–1957)
10. Видни широколъчани или свързани с Широка лъка личности преди Освобождението (Р. Радичев,2006) Смята се, че от Широка лъка е известният мюсюлмански архитект Синан (българин, еничарин под името Майстор Манол), както е записано в енциклопедията на братя Данчови. Синан е гениален архитект (1489-1587). По този случай в дописка от Анкара “Deutsche Allgemeine Zeitung” в броя си от 15.10.1939 г. дава следните биографични бележки за него: “Истанбул, Одрин, Маниса и много други турски градове трябва да благодарят на великия турски строител Синан за неговите най-хубави строежи. Не може да се опише всичко онова, което този гениален художник е създал през времето на своя почти стогодишен живот”. Отначало служил в еничарски отряд и построил множество мостове. Скоро след това бил назначен за пръв архитект на султан Селим и работил последователно през царуването на четирима султана. Неговото дело е колосално: 81 джамии, 33 дворци, 35 бани, 26 библиотеки, 7 водопровода, гробници, сараи, чешми др.”
В разказите на Георги Н. Узунски (1947) е описана и една много интересна личност в Широка лъка по това време – дядо Хаджия (Стоян Калинов, по прякор Кюпя, назован така, поради невисокия си ръст). Дядо Хаджия бил нисък и дебел, черноок, пъргав и бърз в работа и говор. На младини Стоян Калинов запалил турския военен арсенал при с. Горно Броди, Серско. Това го принудило да напусне родното си село Калапот, Драмско, и през 1820 г. дошъл в Широка лъка с цел да се укрие и засели. Построил си къща с дюкян срещу черковния мост. В дюкяна си продавал манифактурни стоки. Направил си и бояджийница до дюкяна. Дядо Хаджи бил пример за подражание. Пръв в Широка лъка започва да прилага на практика много непознати дотогава за широколъчани полезни неща. На колибата си при местността Попина той за пръв път в селото отглежда хубави чушки, домати, патладжани, краставици, моркови, зеле и др. Пръв започва да облагородява овощни дървета, да отглежда буби и от пашкулите да точи хубава жълта и бяла коприна. Донесеният от него специален сорт фасул и до днес е известен в Широка лъка като “Кюпьоски фасулъ”. Дядо Хаджи си бил направил голям чадър и с него ходел по дъждовно време. Когато не бил зает с бояджийска работа, плетял в дюкяна си вълнени чорапи, ръкавици и други, и то с дървени игли, които сам произвеждал. Бил много скромен, трудолюбив, с енциклопедични познания. Най-много обичал да разказва за Божи гроб, където ходил два пъти и за Св. гора и Рилския манастир. Пред къщата си бил поставил голяма дъска (пейка), която всички наричали “Кюпьовата доска” и на която слушателите слушали в захлас хубавите му приказки.
Пишейки за Широка лъка, не може да се отмине личността на легендарния родопски войвода Капитан Петко. След Освобождението на България през 1878 г. Капитан Петко с четата си се противопоставя на инспирираните от англичанина Сен Клер бунтове сред мохамеданското население на Централните Родопи (Рупчос). Сен Клер е известен като Хидает бей – бивш офицер на турска служба в Шуменския гарнизон. Задачата на Сен Клер е била да организира с помощта на мохамеданите бунтове срещу малобройните руски окупационни войски в Централните Родопи и с това да осуети тяхното присъединяване към Източна Румелия, както и да усложни позициите на руснаците преди Берлинския конгрес. Срещу това успешно се противопоставя сърцатият родопски въстаник – Капитан Петко войвода. Още в турско време Капитан Петко е кръстосвал надлъж и шир, сам или със своите чети, Родопите, за да окуражава, подпомага и брани българското християнско население от посегателствата на турците. Животът на Петко е осеян с подвизи и геройства в защита и закрила на слабите и бедните. Роден през 1844 г. в с. Доган Хисар, Югоизточни Родопи, още не навършил 20 години, образува чета и посред бял ден напада и се отплаща на местни главатари – аги и бейове, които убивали негови най-близки роднини и съселяни. Станал страшилище за турските насилници и закрилник за сиромасите и изстрадалите. В едно сражение с турска потеря през 1863 г Петко войвода е ранен и пленен. Откаран е в Галиполи, където го осъждат на доживотен затвор. Наказанието си трябвало да изтърпи в Солун, в Беяз-куле. По пътя за Солун успява да избяга и отива в Атина, от там в Епир и Тесалия, а от там – в Италия, където се среща с италиански революционери и с Гарибалди. Гарибалди оценява неговите качества и го назначава начело на една от своите чети, която по-късно изпраща на остров Крит в помощ на критските въстаници. След примирието на острова, Петко войвода отива в Марсилия, от където се връща обратно в България. През 1876 г. образува нова чета в Родопите, за да пази българщината. Затова в Родопа планина съществуват много предания, легенди и народни песни за него. По време на Руско-Турската освободителна война Капитан Петко се поставя на разположение на генерал Скобелев в град Пловдив, който го натоварва да бди за живота и имота на християнското население в Родопите и да го пази от изстъпленията на башибозука, тъй като по политически причини руските окупационни войски не трябвало да проникват много навътре в планината. Облечен с това доверие, през пролетта на 1878 г. Петко войвода преобразува четата си в отряд от доброволци, предимно среднородопци. През лятото на 1878 г. Петко войвода повежда отряда си в зоната на разбунтувалите се непокорени българо-мохамедански села Сатовча, Мугла, Брезе и др. Води успешни сражения с башибозука и с това възпира и отбива похода на Сен Клер. Установява щаба си в с. Широка лъка и спасява чисто българските християнски села: Широка лъка, Върбово, Гела, Солища, Стойките, Чепеларе и др., които след Берлинския конгрес щяха да останат пак под турско иго. Противодействието на Капитан Петковия отряд обърква сметките на англичанина и обезпечава принадлежността на Горния Рупчос (Централни Родопи) към Източна Румелия. Капитан Петко войвода остава с отряда си в Широка лъка и след Берлинския конгрес. Създава в селото гарнизон от местни доброволци. Пребивава и в околните села – Солища, Гела, Чепеларе. По време на престоя си в Солища през месец октомври 1878 г. капитан Петко всеки ден изпращал войници от четата си да гърмят по посока на мюсюлманските села Мугла, Беден и Брезе, за да се чува, че в широколъшко има въоръжена сила, която ще спре настъплението на мохамеданите. Огромен е бил авторитетът на Капитан Петко войвода пред турските военни власти, настанили се отново в Ахчелебийско (Смолян, Райково, Устово и др.) след Берлинския конгрес. Това се вижда от официалното писмо на турския полковник, командир на военната част в Пашмакли (Смолян), изпратено до Капитан Петко в щаба му в Широка лъка. (Писмото е публикувано във в. “Родолюбие”, брой 5, 1935 г.) 3 Ордия 2 Алай Тешрин сани 1295 (1. септември 1878 г.)
No 1636,
Пашмакли До Главатаря на въстаниците ПЕТКО ЕФЕНДИ Широка лъка Саадатлю Петко ефенди, Вие сте завладели самоуправно селата Широка лъка, Чепеларе, Чокуркьой, Сатъвще, Богутево, Дряново и др. до точката Карабалкан, които граничат със селата в Шарк-Румели, а именно Оряхово, Хвойна, Павелско и др., както върви линията от горната точка. От запад на изток южната страна от тая линия остава на Отоманската империя, съгласно Берлинския договор. Види се, че Вий не сте прочели Берлинския договор. Понеже имам заповед от висшето си началство да взема въпросните места и да въдворя тишина в тях, затова чест имам, саадатлю Петко ефенди, да Ви моля да изпразните споменатите села до 24 часа от получаването на настоящето ми писмо, тъй като нашата войска се намира вече на път. Вашите едноверци тук в Ахчелебийско ме увериха, че Вие сте били много добър човек и аз напълно вярвам, че Вий ще оставите селата доброволно и не ще се съгласите да се пролива невинна кръв за едни чужди за Вас места. С нетърпение очаквам добрият Ви писмен отговор по моя пратеник. Миролай Зия Ефенди Алай кетиб Хусеин Ефенди
Както е известно, Саадатлю Петко ефенди, след като получил писмото, не си мръднал дори и пръста. Останал в Широка лъка, докато се изяснят граничните въпроси. Благодарение на него голяма част от населението на Рупчоса получава свобода 35 години преди Ахчелебийско, Дьовленско и Кърджалийско. В края на месец декември 1878 г. руското командване в Пловдив изпраща в гарнизоните, създадени от Капитан Петко в Широка лъка, в Чепеларе и другите околни села, по една рота войници и по един взвод казаци, чието присъствие успокоило местното население. Турските погранични военни части спрели заплахите. Първата грижа на Капитан Петко и на руските военни била да обучат местното мъжко население самò да се брани от евентуални посегателства на фанатизирания си съсед. Военната подготовка била привършена и по Гергьовден 1879 г. руските войски напускат граничните села, изпратени най-радушно от признателното население. Те оставили на разположение на населението голям брой пушки с много сандъци патрони, за да отстояват историческите си и човешки права. До Балканската война Широка лъка приличала на въоръжен лагер, защото във всяка къща имало по една, две или повече пушки – според броя на мъжете. След като приключил успешно своята мисия, Капитан Петко Войвода разпуща отряда си и напуска Широка лъка. Популярността и славата, която получава, му спечелила и врагове, които го злепоставят пред руското командване в Пловдив, което скоро след това го освободило от длъжност. Неспокойният и борчески дух на Капитан Петко войвода не му дава мира и той заминава заедно с генерал Скобелев за Русия. Там престоява кратко време. В края на 1879 г. се завръща в България, установява се във Варна и като русофил е преследван от Стамболовата полиция. Легендарният бунтовник Капитан Петко войвода е народен герой не само на Рупчоса, а и на цяла България. Изморен от странстване, изтощен от борби и страдания и огорчен от преследвания, през 1900 г. затваря за винаги очи във Варна. Българският писател и академик Николай Хайтов направи много хубаво, значимо и достойно описание на делото и каузата на Капитан Петко войвода. Много, а най-точно казано, всички български възрожденци, национални радетели и герои заслужават подобно отношение и почит. Не само предишните, сегашните, но и бъдните поколения са им задължени за това! Днес в центъра на Широка лъка къщата, където е бил щабът на Капитан Петко, е реставрирана. Благодарните широколъчани са поставили и паметна плоча. Изградили са и един великолепен, изработен от бял камък паметник на Капитана, камък, подобен на този, от който е съграден Доган Хисар – родното място на войводата Петко. Има и още нещо, като че ли още по-велико и по-трайно – има ги песните, превърнали се в химни, които пеят родопчани – песните за великия Освободител и песните за юначния Капитан Петко войвода!"
16. Видни широколъчани след Освобождението (Р. Радичев,2006) В Широка лъка е роден Негово блаженство Стефан I – Митрополит Софийски и Екзарх Български (със светско име Стоян поп Георгиев Шоков – 1878-1957), оставил дълбока следа както в историята на Българската Православна църква (има големи заслуги за вдигането на схизмата – 1945 г., наложена на Българската екзархия през 1872 г. от Цариградската патриаршия), така и в световната история, като един от основните фактори, допринесли за спасяването на българските евреи. Роден на 7 септември 1878 г., Стоян поп Георгиев остава много малък сирак – още на девет години. Учи в Широка лъка и Орехово. Постъпва като стипендиант в Самоковската семинария, която завършва с отличие. След това за четири години от 1896 до 1900 г. е учител в съседното на Широка лъка селце Солища. През 1904 г. завършва Духовната академия в Киев с научната степен доктор по богословие. Учителства в Пловдивската мъжка гимназия, става секретар и протосингел на Българската екзархия в Цариград (1910–1915), където приема монашество (1910). През 1915-1919 г. специализира в Швейцария и защитава докторат по философия на литературата във Фрибургския университет. През 1921 г. е ръкоположен за епископ (с титлата Макрианополски), а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит. От 21 януари 1945 г. до септември 1948 г. е български Екзарх – Стефан I. Умира на 14 май 1957 г. в с. Баня, Пловдивски окръг, където е интерниран от комунистическия режим. Погребан е в Бачковския манастир. На родната къща на Екзарха е поставена паметна плоча. Къщата е реставрирана и образува с близкостоящия сводест каменен мост чуден архитектурен ансамбъл. През есента на 2003 г., по случай 125-годишнината от рождението на Екзарх Стефан I, по инициатива на посланика на държавата Израел в България, в центъра на Широка лъка бе осветен паметник на Екзарх Стефан I. Този паметник е в знак на благодарност от еврейския народ. Освен израелския посланик в България, на освещаването присъстват министърът на вътрешните работи на България Петканов и други официални лица. Средствата за построяването на паметника са събрани от дарения и благотворителна дейност.
От Широка лъка е министърът на войната на България по време на Първата световна война – генерал Калин Георгиев Найденов. Семейство Найденови е прочуто в Широка лъка. Двамата братя Петър и Калин отиват да учат в София. И двамата са ученици на учителя Богданов в Широка лъка. Непосредствено след Освобождението и Петър, и Калин Найденови също са били учители в Широка лъка, като преди това са изкарали двумесечни педагогически курсове в Пловдив. По-големият брат – Петър Найденов става голям оръжеен специалист. Калин завършва Военното училище в София и заедно с Никола М. Капитанов са едни от първите родопчани, възпитаници на Софийското военното училище, което завършват през учебната 1883/1884 г. Калин Найденов започва военната си служба в Пловдив. Участва в Сръбско-Българската война от 1885 г. като командир на полубатарея. В боевете при Сливница край връх Три уши е ранен. След войната започва да пише активно, като набляга на военната тематика. В края на 1888 г. след успешно издържан изпит, Калин Найденов заминава за гр. Торино, Италия да учи в артилерийската инженерна военна академия. Завършва я през 1991 г. с най-добри показатели от всички студенти–чужденци и италианци. През 1892 г. е командирован в Германия в заводите Круп, а след това във Франция и Англия, за да се запознае с производството на артилерийско оборудване. На основата на тези свои знания и умения множество европейски държави са търсили Калин Найденов по-късно вече като генерал за консултации. След завръщането си в България през 1894 г. е назначен за командир на планинска батарея, като в същото време е и преподавател по артилерия във Военното училище. Година по-късно става началник на Софийския артилерийски арсенал. Тогава е произведен в чин майор (1895 г.). През 1901–1908 г. е началник на Техническото отделение при Артилерийската инспекция. Произведен е в чин полковник. От 1908 г. до март 1912 г. е командир на 2-ри артилерийски полк във Враца, след което става помощник на Инспектора на артилерията на българската армия. По време на Балканската война е началник на артилерията при Главната квартира. Постът, който заема, му дава възможност да покаже своите знания и умения в изготвянето на стратегията на българската артилерия във военните действия. През 1912 г. със знанията си допринася много за разгрома на Одринската крепост, която се считала за непревзимаема. През 1913 г. полковник Найденов е произведен в чин генерал-майор, а на 25.IX.1915 г. е назначен за военен министър на България. Той е един от най-даровитите български военачалници, много скромен, общителен, голям патриот. Награден е с многобройни ордени и медали – наши и чужди. Някои от трудовете му се използват и днес във военното дело. Генерал Найденов е ярък пример за родолюбие. Загива при атентата в църквата “Св. Неделя” в София през 1925 г.
Калин Г. Найденов имал син – Виктор К. Найденов. Той завършва кадетското училище, заедно с известния по-късно генерал Заимов. Виктор К. Найденов бил свободолюбив, непокорен и своенравен, затова колегите му дали прозвището “таралежко”. Виктор Найденов също става генерал. Участва в Балканската война като командир на артилерийска батарея. Обвинявали го, че не пести снарядите и ги преразходва. В отговор на тези обвинения той гордо заявявал: “Аз пестя войниците, защото бавно растат, докато станат истински войници”. Последно е бил началник на Сливенския гарнизон, където намира своята кончина при неизяснени обстоятелства. Подобна била и съдбата на неговия предшественик, също генерал. На погребението гарнизонът се разбунтувал, защото не го допуснали да присъства там. Надгробно слово произнесъл генерал Заимов, който казал “Следващият съм аз” и това, както е известно, се е сбъднало. (Сведенията за Виктор К. Найденов са любезно предоставени от Мильо Карасавов от с. Солища).
Племенникът на Калин Г. Найденов – Георги П. Найденов, син на брат му Петър, е бил директор на училището в Широка лъка и запасен офицер с чин майор. През размирната 1923 г. като запасен офицер Георги П. Найденов е назначен за комендант на с. Широка лъка. По време на септемврийските събития, знаейки каква ще бъде тяхната съдба, отказва да изпрати водачите на местните комунисти и земеделци в управлението под стража и не позволява да станат каквито и да е изстъпления с тях. Благодарение на тези действия на майор Георги П. Найденов се пресича пътя за кръвно отмъщение в Широка лъка, което дава положително отражение върху всички по-късни политически събития в селото. Пак от околийското управление на полицията му съобщават, че група перущински въстаници са тръгнали по посока на Широка лъка (Каров, Д. 1998). Георги П. Найденов незабавно изпраща една команда от въоръжени широколъчани с цел да ги предпазят от появилия се Хвойню войвода, който безчинствал и имало опасност да ги избие. В заповедта си подчертава изрично, че това са перущинци, приятели на Широка лъка, че са българи и към тях трябва да се държат приятелски, кавалерски и човешки. Така и става. След срещата на двата отряда - широколъшкия и перущинския те взаимно свалят оръжията. Оказва се, че повечето от тях се познават, служили са заедно в армията или са приятели.
Петър Кушлев. Роден в началото на XX век в Широка лъка, Петър Кушлев израства всред дивната родопска природа. Неговата учителка съзира дарованието му и предрича, че ще стане голям художник. Въпреки семейната оскъдица, творческият му дар го води в художествената академия в София, която завършва с отличие – резбарство при проф. Христов. Търсейки реализация, Кушлев се ориентира към иконостасна резба, за която държи специален изпит и се снабдява с необходимото му свидетелство. Спечелва много труден конкурс за украсата на харманлийската църква, въпреки конкуренцията на неговия професор Христов и други майстори-резбари, главно от тревненската школа. Много ценен и важен елемент в творчеството му е разчупването на каноническите правила на църквата и влагането в дърворезбата на най-ярките събития и личности от родната ни история. С това той спечелва обществено доверие и авторитет, за да го търсят от близки и далечни градове и села. През дългия си творчески път е украсил над 80 църкви. През 1943 г. е командирован в гр. Скопие, за да демонтира и предаде за евакуация иконостаса на църквата “Св. Спас”. Тогава усвоява дебърската резба, а след това създава по нейния метод редица уникални творби, които и до днес красят министерски кабинети, приемни и партийни резиденции. След 1960 г. работи в духа на Преславската школа. Използва фрагменти от мраморните стълбове и плочи на Преславската крепост и най-вече “Терачинския сандък”. С този тип резба е украсил много обществени сгради, културни домове, ритуални зали, частни домове, Църквата “Петър и Павел” в Пловдив и българската църква в Ню Йорк. Изработил е купа на световния Олимпийски комитет, както и купа “Приз” на Световното изложение на филателистите през 1979 г. в София. Широколъшката общественост високо цени неговата всеотдайност и изразява своята благодарност за неповторимото му резбарско изкуство, с което така щедро е декорирал ритуалната зала в Широка лъка (По материали от книгата на Н. Гьочев “Диря в миналото”).
Широка лъка е родно място на много други способни и родолюбиви българи: на генерали, на стотици офицери и подофицери, на хиляди войници от Българската армия, борили се и пролели кръвта си за българската национална кауза, на учители, инженери, архитекти, лекари, зъболекари, аптекари, учени, адвокати, агрономи, лесовъди, финансисти, журналисти, педагози, художници, резбари, свещеници и др. В поздравителното си послание до широколъчани по случай 50-годишнината от основаването на читалището, Екзарх Стефан I пише за доосвобожденска Широка лъка: “Здрави и яки българи, охолни и доволни кехаи, овчари и гайтанджии, даскали, псалтове, търговци, чорбаджии и разни занаятчии – ето голямата върволица от снажни, юначни, чистоплътни и работоспособни родопчани, която красиво се ниже пред очите ни из архива на борческата, трудолюбива и много пъти весела Широка лъка”.
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
- Информационен център за Широка лъка
- На разходка: Широка лъка и Гела
- Изящество и хармония
- Снимки от Широка лъка
[редактиране] Източници
- Статията се основава на материали от shirokaluka.com, използвани с разрешение.