Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, позната още като Плеска конвенция, е военен договор, сключен между трите страни на 24 август / 6 септември 1915 година в Плес, Германия (днес Пшина, Полша), с който се съгласува военен план за общо нападение над Сърбия, установяват се срокове за началото на военните действия и се определя количеството на дивизиите, които всяка държава ще отдели.
От българска страна конвенцията е подписана от подполковник Петър Ганчев, от австро-унгарска - от генерал Франц Конрад фон Хоцендорф и от германска - от генерал Ерих фон Фалкенхайн. В същия ден са сключени и Българо-германският договор, Тайната българо-германска спогодба и Българо-турската конвенция, които оформят влизането на България на страната на Централните сили в Първата световна война.
С Плеската конвенция трите главни командвания се задължават да действат заедно срещу Сърбия. Германия и Австро-Унгария поемат задължение в срок от 30 дни да разположа на сръбския фронт по 6 пехотни дивизии, а България в срок от 35 дни - 4 пехотни дивизии. Командването на обединените сили се възлага на фелдмаршал Аугуст фон Макензен, като към щаба му са придадени висши български и австро-унгарски офицери.