Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: съкращаване и разчистване, отцепване на подстатии, проверка на авторските права на фрагменти от текста. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Пло̀вдив е град в Южна България, административен център на Област Пловдив, важен икономически, транспортен, културен и образователен център и втори по брой жители град в Република България.

Пловдив
Герб на Пловдив Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Пловдив
Население: 375 585
Надм. височина: 164 м
Пощ. код: 4000
Тел. код: 032
МПС код: РВ
Кмет
Иван Чомаков (ОДС)
Адрес на общинската администрация
пл. "Стефан Стамболов" No.1
тел.: +359 32 634 240, факс: +359 32 260 790
Изглед от града към Родопите
Изглед от града към Родопите
Изглед от Стария град (Хисар капия)
Изглед от Стария град (Хисар капия)

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] Релеф

Изглед от града към Стара планина
Изглед от града към Стара планина

Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Пловдивското поле е класическа алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От северозапад се издигат възвишенията на Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг полето е оградено от склона на Родопи, който е стръмен и висок – около 1300 м.н.в., прорязан от тесни долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др.

[редактиране] Климат

Температурата на въздуха е типична за Преходно-континентална област на Европейската континентална област. Средната годишна температура е 12,0°С, средно максималните температури са измерени през юли – 30.3°С, абсолютния максимум през юли 2007 год. +43,0°С. Средната годишна минимална температура е 6.5°С, а абсолютния минимум – минус 31,5°С в състояние на температурна инверсия.

[редактиране] Градоустройство

[редактиране] Квартали

Централна част на града обхваща зоната около пешеходните улици „Княз Александър I” (повече известна сред пловдивчани като Главната) и „Райко Даскалов” (малката Главна) - от пешеходния мост и пл. „Съединение” до пл. „Джумая”, пл. „Стефан Стамболов” и пл. „Централен”, както и търговските улици „Христо Г. Данов”, Отец Паисий”, „Иван Вазов”, „Гладстон” и „Капитан Райчо”, от Понеделник пазара до Четвъртък пазара. В цетралната част са обособени историческите квартали „Капана” и „Стария град”.

Квартал Каршияка, парк-хотел Санкт Петербург
Квартал Каршияка, парк-хотел Санкт Петербург

Традиционното наименование на кварталите, разположени на Северния бряг на река Марица е Каршияка, а на тези, които се намират Южно от Централна ЖП гара - Кючук Париж. Други стари квартали в Пловдив са „Мараша”, „Каменица”, „Съдийски квартал”, „Гладно поле”.

Етнически обособени квартали в Пловдив са „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала”, „Харман махала” и кв. „Столипиново”.

След втората половина на 20-ти век са изградени нови жилищни райони, застроени предимно с жилищни блокове. Най-големият от тях - ЖК Тракия има население от около 60 000 жители. Други по-големи жилищни комплекси в града са:

  • В Район Северен - ЖК „Юрий Гагарин”, ЖК „Филипово”, ЖК „Захарна фабрика”
  • В Район Южен - ЖК „Христо Ботев”-юг, ЖК „Христо Ботев”-север
  • В Западната част на града - ЖК „Христо Смирненски”, ЖК „Младежки хълм”, ЖК „Младост” (среща се още като ЖК „Свобода”)
  • В Източната част на града - ЖК „Каменица”-I, ЖК „Каменица”-II, ЖК „Изгрев” (среща се още като ЖК „Дружба”, ЖК „Дичо Петров” (Военни блокове), ЖК „Хладилника”, ЖК „Менделеев”

През 1969 г. селата Коматево и Прослав стават част от града, а в последните години, жителите на съседните на села Ягодово, Крумово, Белащица и Браниполе правят постъпки за присъединяване. Близките села Марково и Труд, не са в чертите на града, но попадат в неговата зона на активно влияние.

[редактиране] Паркове и градини

Пловдивските тепета Сахат тепе (Данов хълм), Бунарджик (Хълм на свободителите) и Джендем тепе (Младежки хълм) през 1995 г. са обявени за природно защитени територии. В центъра на града се намират „Цар Симеоновата градина” и „Дондукова градина”, които са сред първите паркове в България. Други по-големите паркове са Ботаническата градина, парк „Бели брези”, парк „Рибница”.

[редактиране] Население

Според статистическите преброявания, до края на 19 век, Пловдив е бил най-големият български град. Към 1885 г. населението му е наброявало 33 442 жители, към 1888 г. - 33 032 жители, към 1893 г. - 36 033 жители, през 1943 г. достига 119 000 жители. През 2007 г. жителите на града наброяват над 370 000, с което Пловдив е втори след столичния град. Според данни от печатни издания ежедневно в града пребивават 450 000 - 500 000 души, което е близо 10 % от населението на България.

[редактиране] Етноси

По етническо разнообразие Пловдив е на първо място в страната. При преброяване през 1885 г., етническото разпределение е както следва: 45% българи, 25% гърци, 21% турци, 6% евреи, 3% арменци. Днес естествено преобладава българския етнос, а други големи етнически групи са арменци, евреи, гърци, турци, цигани, и др. Циганите живеят концентрирано в три махали, като голяма част от тях се самоопределят като турци. Останалите етноси живеят разпръснато в града. Според резултатите от преброяването на населението към 1 март 2001 г. общият брой на турското население е 22 493, а на ромското - 5 194.

Вижте още: Циганите в Пловдив

[редактиране] Религии

В града преобладава християнското население от всичките клонове на християнската религия — източноправославни, католици, източнокатолици, арменско-апостолическо изповедание, протестанти (адвентисти, баптисти, петдесятници и др.). В града има мюсюлманска и еврейска общности. Има храмове на всички религии.

Евангелската съборна църква
Евангелската съборна църква
  • Евангелската съборна църква в гр. Пловдив е най-голямата протестантска църква на Балканския полуостров. Построена е през 1876 г. на ул. „Лейди Странгфорд” на хълма Сахат тепе и е една от малкото в България катедрали, построени в готически стил.
Църква "Св. Богородица"
Църква "Св. Богородица"
  • Църква "Св. Богородица" - Катедрален храм „Св.Богородица” в Пловдив е на мястото, където още през девети век е съществувала средновековна църква, посветена на Успението (смъртта) на Св.Богородица. Възобновена като катедрален храм през 1189 г. по време на филипополския епископ Константин Пантехи, по–късно и възникналия прилежащ манастир са разрушени от османските турци при завладяване на града през 1371 г.
Катедралата "Св. Лудвик"
Катедралата "Св. Лудвик"
  • Катедрален храм „Свети Лудвиг” е римокатолически църковен храм и е един от основните, а до началото на 2006г. и най-големият католически храм в България. Патрон на църквата е Луи IX. Храмът е построен през 50-те години на 19 век, тук е монтиран първият в България орган.
  • Джумая джамия (Хюдавендигяр джамия) е мюсюлмански храм, построен вероятно по време на управлението на султан Мурад I (1369-1389), върху останките на някогашния християнски храм „Св. Петка”. На югозападния ъгъл на фасадата през 1878 г. е поставен слънчев часовник, дарение от руски офицер.
Основна статия: Джумая Джамия

[редактиране] История

[редактиране] Античност

Пловдив е град, чието начало е поставено в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр. Хр. Неговата история е на повече от 8000 години, което го прави един от най-старите европейски градове. Според историка Йорданес местното му име било Пулпудева, а според Амиан Марцелин градът някога се наричал Евмолпиада. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (Φιλιππούπολη). По-късно траките си възстановяват контрола и го наричат Пулпудева (превод на Филипополис).

През 107 г. градът попада в пределите на Римската империя и отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). През римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия. Бил е най-голям и главен град на голямата римска провинция Тракия. В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си, градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват днес само малка част от античното минало на старинния Пловдив.

[редактиране] Средновековие

В края на IV в. започва „византийския период” в историята на града. Около средата на VI в. в града идват славяните, с което постепенно се променя етническия облик на региона. Славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. В следващите години, градът преминава от ръце в ръце­ и Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия.

През 1204 г., рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта и. Градът става столица на Херцогство Филипополис, управлявано първоначално от Рение Дьо Три и по-късно от Жерар Дьо Стрем. Българския цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града. Между 1225 and 1229 г., по времето на Иван Асен II, Пловдив отново е включен в пределите на България. След 1263 г. градът отново преминава под властта на Византия, през 1322 г. е покорен от българския цар Георги II Тертер, през 1323 г. отново е византийски. През 1344 г. Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона в Константинопол.

През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша, завладяват града. Гроба на османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. Турците наричат Пловдив Филибе. Пловдив e главен град на османската област Румелия до 1382 г., когато управлението е преместено в София. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век на Сахат тепе, която се смята за първия градски часовник в Османската империя и една от най—старите в Източна Европа.

[редактиране] Възраждане

В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е най-големия град в българските земи. През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, градът става голям икономически център в европейската част на Турция. Пловдив същевременно бил център на огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна България. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния. Заможните пловдивчани започнали съревнование в строителството на нови, хубави къщи. Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище „Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква „Св. Богородица”, коледната през 1859 г. била отслужена на български за първи път в България. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.

През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от ескадронът на капитан Бураго.

За битката по време на Руско-турската война (1877-1878) вижте Пловдив (битка)

[редактиране] Източна Румелия

Основна статия: Източна Румелия

Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. урежда създаването на Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на младата държава и седалище на Временното руско управление. Санстефанският договор е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания и окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части, а Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия.

От пролетта на 1885 сформираният в града, под ръководството на Захари Стоянов, Българския таен централен революционен комитет се заема с активно пропагандиране на обединението на Източна Румелия с Княжество България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Днес, 6-ти септември се чества като Ден на Съединението и празник на град Пловдив.

Основна статия: Съединение на България

[редактиране] Нова история

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. Първата железница е построена в Пловдив още през 1874 г., а след 1888 г. тя вече свързва града и със София. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика.

В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост. В годините на Втората световна война се разширява тютюневата промишленост и търговията и износа на плодове и зеленчуци. Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, по-късно станал български патриарх.

В годините на Народната република в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като Комбинат за Цветни Метали, Текстилен Комбинат, Електроапаратурен Завод, Тютюнев Комбинат, Консервен Комбинат, Комбинат за Мотокари и др. На 6 януари 1956 г. e окрита първата тролейбусна линия в Пловдив, също през 50-те е построен емблематичния за града хотел „Тримонциум”. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси. През 70-те и 80-те години са разкрити много от археологическите паментици в Пловдив, изцяло е реставриран Стария град. През 1990 г. беше завършен спортния комплекс „Пловдив”, включващ най-големия стадион и най-голяма гребна база в България. 1999 година ще се запомни в историята на Пловдив с проведения през юни и юли Европейски месец на културата. В началото на новия век Пловдив претърпява много архитектурни промени и продължава да се развива като един от най-древните, и същевременно модерен европейски град.

[редактиране] Забележителности

[редактиране] Античен град

Античният театър
Античният театър

Античният театър, известен още като Амфитеатъра е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Представление на античния Одеон
Представление на античния Одеон

Римимския Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.

Римския форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол.

Основна статия: Римски форум в Пловдив
Разкрити части от римски стадион в центъра на града
Разкрити части от римски стадион в центъра на града

Римския стадион е още един значителен паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и трихълмието, на днешния площад „Джумаята”. Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания - Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата.

Основна статия: Римски стадион в Пловдив

Археологически комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през IIIIV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В предствавителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.

Основна статия: Археологически комплекс Ейрене

Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в древнотракийският град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.

Основна статия: Небет тепе
Старинен Пловдив
Старинен Пловдив

[редактиране] Старинен Пловдив

'Старинен Пловдив' (още известен като Старият Пловдив или Стария град) е архитектурно-исторически резерват в центъра на съвременния град Пловдив.

През 18 век-19 век, със започване на новия разцвет на Пловдив по склоновете на Трихълмието се строят къщи, носещи характерните черти на Българското възраждане. Наред със стопанския развой кипи и интензивен духовен живот.

Градът няма да бъде същия без многобройните храмове, повечето от които съсредоточени в старата част на града.

Основна статия: Храмове в Пловдив
Паметникът „Альоша”
Паметникът „Альоша”

[редактиране] Монументи и паметници

Руският паметник е издигнат през 1881 година на хълма Бунарджик (Хълм на Освободителите) в чест на руския цар Александър I и воините, загинали за освобождението на България от османско иго. Близо до него се намира и Алеята на космонавтите, покрай която са засадени дръвчета от всички гостували в Пловдив космонавти.

Паметникът на Съветската армия, известен е с името „Альоша” е издигнат на самия връх на хълма Бунарджик и е най-разпознаваемия символ на град Пловдив. Построен е през 1954 и официално открит три години по-късно, автори са българските скулптори Радославов, Занков, Коцев и Топалов. Представлява внушителна гранитна статуя (висока 10,5 м) на воин, обърнат с лице на изток. Прототип на паметника е руския войник Алексей Скурлатов. Около фундамента на паметника има площадка от която се открива чудесна панорамна гледка към Пловдив и Родопите.

Вижте още: Паметници на Съветската армия в България

Часовникова кула на Сахат тепе (Данов хълм) се извисява от времето на Османската империя. Най-ранното сведение за нея е от 1623 г. В сегашния си вид е построена през 1812 г. и е висока 17,5 м. През 1883 г. в нея е поставен нов голям часовник, изработен във Виена, който и до днес отброява часовете с камбанен звън.

Монумента „Братска могила” се намира в началото на парк „Отдих и култура” в западната част на града. В изграждането на мемориалния комплекс, посветен на падналите за Освобождението на България от османско робство и по време на Балканските, първата и втората световните войни, са взели участие изтъкнати български творци като скулпторите Величко Минеков и Любомир Далчев.

Паметник на хан Крум в Пловдив
Паметник на хан Крум в Пловдив

Паметник на императора Филип II Македонски - основател на Филипополис е открита през 2004 г. на площад Джумаята. Статуята е дело на скулптора Кирил Найденов.

Паметника на Гюро Михайлов е поставен в югозападния край на площад Централен, до Военния клуб. Оригиналната скулпторна композиция, изработена от проф. Никола Кожухаров през 1938 г., увековечава подвига на Гюро Михайлов и неговите другари – войници от Източнорумелийската милиция, геройски загинали при изпълнение на служебния си дълг.

Паметника на Съединението представлява внушителна 12-метрова фигура, дело на скулптора Величко Минеков. Издигнат е през 1985 г. и олицетворява съединението на България. Двете разперени крила на птица символизират единството на двете принудително разделени части на страната в годините от 1878 до 1885.

Паметник на благодарността е издигнат на пл. Цар Калоян пред дома на младоженците. Дело е на скулптора Атанас Карадечев и е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи от концентрационните лагери на Нацистка Германия.

Паметник на хан Крум е издигнат в ЖК Тракия, като инициатор на проекта е кмета на район Тракия Славчо Атанасов от ВМРО с подкрепата на медийни партньори, директора на НИМ, КЦМ - Пловдив и др. Паметника беше открит на 4.06.2007 в присъствието на видни български политици и общественици начело с президента Георги Първанов.

[редактиране] Музеи

Археологическият музей е създаден през 1882 г. като Народен музей на Източна Румелия. Неговото узаконяване се извършва с указ на НВ Цар Борис III от 1921 г.. През 1928 г. музеят е настанен в сградата на пл. „Съединение”, построена през осемдесетте години на 19 век от видния пловдивски архитект Йосиф Шнитер. Музеят представлява най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия. Трите отдела - „Праистория”, „Античност” и „Средновековие”, съдържат ценни находки от старокаменната епоха (палеолит) до ранноосманския период в българската история (15-16 век). [1]

Исторически музей - Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от ХV до ХХ в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради - паметници на културата. [2]

Регионалният Етнографски музей - Пловдив е открит през 1917 г. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея - Куюмджиевата къща - е открит за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен Етнографски музей, а през 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека. В последните години екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията с акцент върху градската култура област, в която е огромният потенциал на тази институция. [3]

Природонаучният музей е открит през 1955 г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през 1880 г. Началото на музея се поставя от богатите колекции на бившия френски колеж „Св. Августин”. Днес музеят е един от най-значимите в страната, с богати сбирки в разделите Палеонтология, Минералогия, Ботаника. Няколко зали са посветени на животинския свят, а в приземието се намира най-големият сладководен аквариум в България с над 40 вида декоративни риби и някои земноводни. Особено ценна е сбирката от родопски минерали.

Музеят на авиацията е открит на 21 септември 1991 г., намира се на територията на авиобаза Крумово, на 12 км от Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 летателни апарата, разположени в две вътрешни и една външна експозиции, два ремонтно-възтановителни хангара и архивохранилище.

[редактиране] Култура и изкуство

[редактиране] Културни центрове

[редактиране] Театър

[редактиране] Музика

Пловдивският симфоничен оркестър е първия извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Пловдивската опера и балет са създадени през ноември 1953 г.

През 1999 г. Пловдивската опера и Пловдивска филхармония са обединени в Оперно-филхармонично дружество - Пловдив. Днес дружеството поддържа съставите на оперни солисти, оркестър, хор и балетна трупа. Специално място в активната му дейност заемат представленията на открито. Началото датира от 1965 г., а приблизително 20 години по-късно, с разкопките на Античния театър в Пловдив, на операта е предоставена уникална сцена със завладяващ чар. [4]

Пловдивската формация „Бели, зелени, червени” - една от най-популярните български джазови формации, е създадена през 1971 г.. Днес групата е не само един от символите на съвременната музикална култура на града, но и един от основните двигатели на джазовия живот в България и участник във всички културни процеси в страната от седемдесетте години на миналия век до днес.

Пловдивчани са известният джазмен Милчо Левиев, композитора Панайот Пипков

Градският духов оркестър е емблематична формация за града в продължение на 40 години. Оркестърът бе закрит през 2000 година поради липса на средства за издръжка, но през 2007 г. са направени постъпки за възстановяването му.

Други известни музикални формации в Пловдив са още Хор на Пловдивските момчета и младежи, Камерен ансамбъл „Филипополис” и Професионален фолклорен ансамбъл „Тракия”.

[редактиране] Изобразително изкуство

Пловдив е развит център на иконописта още от Средновековието. През Възраждането в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир (Станислав Доспевски), Захари Зограф, Георги Данчов и др. След Освобождението, когато Пловдив е столица на Източна Румелия, тук работят големият български художник от чешки произход Иван Мърквичка и един от първите преподаватели в Държавното рисувателно училище Антон Митов. През 1912 г. е организирана изложба, на която са поканени всички художници от Южна България, с което се полого началото на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници.

Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и др. Като силно начало на 90-те се явява дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения - група „Ръб”, а в началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство „Изкуство днес”.

  • Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавна художествена галерия ­ Пловдив, наброява над 5000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „Златю Бояджиев” и Иконна сбирка на ул. „Съборна”, Постоянна експозиция на Цанко Лавренов на ул. „Княз Александър I”. През 1981 г. бе открита Постоянна експозиция на мексиканското изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
  • Днес в града под тепетата работат над 30 художествени галерии.

[редактиране] Литература и книгоиздаване

Пловдив има сериозни основания да се гордее като родно място на българската книга, книгоиздаване, книгоразпространение и периодичен печат като първия голям литературен център. През 1855 г. тук е създадено първото българско издателство от възрожденеца Христо Груев Данов. По-късно в Пловдив се създава и първата печатница. Съобразно изискванията на времето тогавашното книгоиздаване се е ориентирало предимно към учебници и учебни помагала. За 20 години Хр. Г. Данов, този български Гутенберг, е публикувал 200 книги в около 300 издания, от които половината учебници. В Пловдив се поставя началото на българската периодика. В столицата на Източна Румелия излизат две литературни списания и първият вестник ­„Марица”. Съвременният най-голям пловдивски ежедневник носи същото име. През 1869 г. тук е основан първият литературен читателски клуб „Възраждане”.

Литературната биография на Пловдив е свързана и с имената на възрожденските книжовници Найден Геров и Йоаким Груев. Блестящ е пловдивският румелийски период с петгодишното присъствие на Иван Вазов (с изключение на романа „Под игото”, той пише тук най-значимите си творби - „Епопея на забравените”, „Чичовци”, „Немили-недраги”). Захари Стоянов пише в Пловдив първия том на своите знаменити „Записки по българските въстания”. По същото време в Града на тепетата живеят и творят Константин Величков, Петко Р. Славейков. В Стария град на Пловдив Генчо Стоев пише знаменития си роман „Цената на златото” и свързва задълго творческия си път с пловдивското издателство „Хр. Г. Данов”. През 1936 година в Пловдив е създаден литературния клуб „Пейо К. Яворов”, след 1944 г.: литературен колектив „Христо Смирненски”, чиито председател през 1948 година е писателя Димитър Димов.

  • Народна библиотекаИван Вазов” – Пловдив е второто по големина национално книгохранилище за българската литература. Създадена е през 1879 г. като книгохранилище към Дирекцията на Народното просвещение в Източна Румелия по личната инициатива и с усилията на видния възрожденски учител и деец Йоаким Груев, тогавашен директор на Народното просвещение. Съвременната сграда на библиотеката е построена през 1974 г. [5]
  • Полиграфическият комплекс в Пловдив е наследник на Търговска печатница, основана през 1884 г. В „Полиграфия” ЕАД -­ Пловди, се отпечатват годишно стотици издания, периодика, рекламни материали, бизнесформуляри, ценни книжа. Високото качество на полиграфическите услуги утвърди комплекса като един от водещите в страната. Към „Полиграфия” ЕАД функционира книжна борса и издателство „Полиграф”.
  • Държавно издателство „Христо Г. Данов” е наследник на първото българско издателство и закономерно носи името на големия възрожденец Христо Г. Данов. През 1947 г. при национализацията на индустриалната собственост издателството прекратява дейността си и започва да функционира като държавно след 1960 г. От тази дата до наши дни издателството е обнародвало над 3 хиляди заглавия в милиони тиражи.
  • Други книгоиздателства, работещи в Пловдив са: Полиграфически комплекс и Издателска къща „Жанет 45”, Издателство „Хермес”, Издателство „Летера”, Издателство „Пигмалион”, Издателство „Вион” и др.

[редактиране] Читалища

  • Читалище „Алеко Константинов”, бул. Шести септември 160
  • Читалище „Г. Търнев”, бул. България 146
  • Читалище „Възраждане”, ул. Стоян Чалъков 1
  • Читалище „Захари Стоянов”, ул. Равнища 4
  • Читалище „Иван Вазов”, ул. П.Р.Славейков 33
  • Читалище „П. Р. Славейков”, ул. П.Д.Петков 42
  • Читалище „Съвременник”, ЖК Тракия
  • Читалище „Христо Г. Данов”, бул. Шести септември 128
  • Читалище „Христо Ботев”, ул. Даме Груев 1
  • Читалище „Христо Смирненски”, ул. Копривките 15

[редактиране] Редовни културни събития

  • Есенен салон на изкуствата - провежда се ежегодно от 1967 в Стария град.
  • Седмици на съвременното изкуство в Баня Старинна - провежда се ежегодно от 1994 в Баня Старинна.
  • Международен пленер на Графичното ателие - Ежегоден пленер, провежда се от 1995 г.
  • Международен пленер по живопис - Провежда се ежегодно от 1977 г. през юли в Старият град.
  • Международен симпозиум по скулптура - Провежда се през септември в Цар Симеоновата градина.
  • Нощ на музеите и галериите - От 20 ч. до 03 ч. през нощта в последния петък на септември жителите и гостите на Пловдив имат свободен достъп до всички галерии и музеи в града.
  • Международен фестивал на камерната музика - провежда се ежегодно от 1964 г.
  • Верди фестивал - на сцената на Античния театър в продължение на седмица всяко лято от 1987 година се изнасят спектакли на великия композитор.
  • Международен фестивал „Пловдивски джаз вечери” - ежегоден джаз фестивал през септември в лятно кино „Орфей”. [6]
  • Международен фолклорен фестивал - провежда се всяко лято от 1993 г.
  • Фестивал на старата градска песен „Нежни чувства” - провежда се ежегодно от 2000 г.
  • Фестивал „С любов за танца” - фестивал за класически танци. Провежда се ежегодно от 1999.
  • „Оранжевите концерти” - В продължение на 3 месеца през лятото, всяка сряда гостуват български виртуози и групи с успешни европейски турнета.
  • Пловдив Рок Фест.
  • Международен фестивал на китарата - в Зала „Съединение”.
  • Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, провежда се ежегодно от 1996 г.
  • Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко - трима са много”, провежда се ежегодно от 1991 г.
  • Фестивал на българския неигрален филм „Златен Ритон” - Провежда се през година и присъжда награда за документален и анимационен филм.
  • Фестивал на телевизионен фестивал „Златната ракла” - Провежда се ежегодно от 1970 г.
  • Международни дни на фотографията - Провежда се ежегодно от 1992 г..
  • Дни на литературата и книгата „Пловдив чете” - литературно четене, замислено и организирано за пръв път от поетесата и издател Божана Апостолова. Провежда се ежегодно от 2003 година.
  • Празник на Стария град - в последната събота на септември откритите пространства в Стария град стават сцена за фолклорни танцови и вокални групи, джаз-балетни формации, хорове, рок и джаз групи, състави за стари градски песни.

[редактиране] Образование и наука

[редактиране] Висши училища

[редактиране] Професионални училища

[редактиране] Средни училища

[редактиране] Здравеопазване

Пловдив разполага с 5 болници, 16 поликлиники (10 от които стоматологични) и 5 диспансера. На територията на града функционират и около 600 частни лекарски кабинети, над 30 държавни и над 120 частни аптеки.

[редактиране] Спорт и развлечения

Спортен комплекс „Пловдив“
Спортен комплекс „Пловдив“

В Пловдив е построен един от най-големите спортни центрове в България - стадион „Пловдив”. Разположен в северозападната част на града, комплекса включва стадион за 50 000 седящи места, най-голямата гребна база на Балканите, закрит плувен басейн, открити и закрити тенискортове и лекоатлетическа писта.

Други по значими спортни съоръжения и атракциони в Пловдив са стадион „Локомотив”, стадион „Христо Ботев”, стадион „Марица”, стадион „Тодор Диев”, картинг-писта „Лаута”, хандбална зала „Локомотив”, колодрум, спортните зали „Дунав”, „Строител”, „Чайка”, „Академик”, „Total Sport”, водния комплекс Акваленд.

Пловдив е сред най-футболните градове в България с 4 отбора в професионалния футбол - „Локомотив”, „Ботев”, „Марица” и „Спартак”.

Международния боксов турнир "Странджа" се провежда ежегодно в Пловдив от 1949 година. В изданието за 2007 г. в турнира взеха участие 96 боксьори от 20 страни. Край Пловдив са разположени клубова по конен спорт „Аркан” и конно-спортна база „Хан Крум”.

В българското волейболно първенство участват отборите на „Локомотив“ (мъже) и „Марица“ (жени). Членове на Българска Федерация по баскетбол от Пловдив са клубовете: „Марица”, „Марица 1991”, „Марица Кършиака”, „Академик” и „Академик-жени”.

В Пловдив действа Радиоклуб LZ1KSP, имащ над 50-годишна история.[14]

[редактиране] Икономика

Градът има изключително благоприятно геостратегическо разположение и богато културно-историческо наследство. Икономиката е преодоляла кризатаот началото на 90-те години и показва растеж. Човешкия ресурс е с високообразование, над средното за страната. Висок е процента на хората в трудоспособна възраст. Има развита мрежа от ВУЗ, училища, детски градини, болници и здравни заведения, културни институции, спортни съоръжения, комуникационна и техническа инфраструктура. Така градът е в състояние, независимо от идентифицираните трудности и заплахи във всяка една сфера да приложи стратегия за устойчив и динамичен растеж.

Международен пловдивски панаир — 2 изложения годишно с международно значение: пролетно (панаир на леката промишленост) и есенно (технически панаир).

Основна статия: Икономика на Пловдив

[редактиране] Транспорт

През Пловдив преминават основни транспортни артерии с международно значение: пътищата Мюнхен - Будапеща - Белград - София - Одрин - Истанбул и София - Стара Загора - Бургас. През Пловдив преминават и два от европейските транспортни коридори: 4-ти и 8-ми. Градът е и основен изходен пункт към Родопите.

През Пловдив протича река Марица, която се преодолява в рамките на града чрез шест моста: пешеходен мост Съединение (при Новотел Пловдив), автомобилните: на бул. „Васил Априлов” (при УХТ), мост Герджика (между бул. „Руски” и ул. „Победа”), бул. „Цар Борис III Обединител” (при Панаира), мост Адата (източно от Панаира над остров Адата), както и един железопътен - в най-западна част на града. Други големи транпортни съоръжения в града представляват пътен възел „Родопи”, Коматевски транспортен възел, надлезите на Асеновградско шосе и на Карловско шосе, „Бетонния мост”.

[редактиране] Градски транспорт

Вътрешноградският транспорт разполага с 40 градски автобусни и тролейбусни линии. Превозните средства от градския транспорт се движат между 5:00 и 22:30 ч., маршрутните таксита до 01:30 ч. Билети могат да се закупуват в самото превозно средство.

През 1997 г. в Пловдив е изградена градска железница (S-бан). Пръстенът обхваща Централна ЖП гара, Тракия, Скутаре, гара Филипово, минава покрай стадион Пловдив, покрай бул. Пещерско шосе се затваря на Централна гара. Линията има общо 10 спирки. Единствената градска железница в България осигурява превоз до основни точки в града от 5:20 до 21:48 ч. всеки ден. Обиколката на целия път трае 55 минути.

[редактиране] Железопътен транспорт

От 1874 г. през Пловдив преминава железопътната линия Любимец - Белово, разширена в началото на 20 век до София и Истанбул. Пловдив е център на ЖП управление за Южна България, а оттук започват линиите за Стара Загора и Бургас, Карлово, Панагюрище, Пещера, Хисаря и Асеновград. Пловдив се обслужва от четирите пътнически гари - Централната ЖП гара, ЖП гара Филипово, ЖП гара Тракия, ЖП гара Прослав и Товарна гара.

[редактиране] Автомобилен транспорт

Пловдив е един от малкото градове в България, които имат магистрална пътна връзка със столицата. Автомагистрала А1 - „Тракия” преминава на 5 км северно от града, а разстоянето по нея до София е 120 км. В източна посока магистралата достига до Чирпан. Чрез първокласни пътища Пловдив е свързан с Асеновград (20 км), Пазарджик (38 км), Смолян (89 км), Хасково (80 км), Стара Загора (93 км), Бургас (на 272 км), Русе (280 км) и Варна (396 км). Градът се обслужва от три автогари - Автогара Юг, Автогара Север и Автогара Родопи.

[редактиране] Въздушен транспорт

Международно летище - Пловдив е разположено на 12 км югоизточно от града, близо до село Крумово. Гражданското летище е открито през 1981 г. и обслужва пътнически, карго и бизнес полети. През зимния сезон от декември до април летището обслужва ежедневни чартърни туристически полети за българските ски-курорти Пампорово и Боровец. Понастоящем, редовни полети от и за Пловдив осъществява само авиокомпанията Fly Bulgarien - ежеседмично до Копенхаген.

[редактиране] Административно устройство

[редактиране] Областен център

"Главната" улица "Александър Батемберг"
"Главната" улица "Александър Батемберг"

В административно отношение, Пловдив е център на Пловдивска област и е един от от 28-те областните градове в Република България. Пловдивска област е съставена от 18 общини, има площ от 5 962 км2, население от 715 904 жители. От 2005 г., областен управител е инж. Тодор Петков от БСП.

Още преди Освобождението, на 1 февруари 1877 г., градът е определен за център на Пловдивска Губерния. След 1879 г., Пловдив е столица на автономната провинция Източна Румелия и административен център на Пловдивски департамент. След 1885 г. е административен център на Пловдивско окръжие, след 1901 г. - на Пловдивска област, след 1949 г. - на Пловдивски окръг, след 1987 г. - на Пловдивска област.

[редактиране] Общински център

Град Пловдив е административен център на Община Пловдив, но също и седалище на общините Марица и Родопи (създадени през 1987 г.).

Община Пловдив обхваща територията на града. Основни органи на местното самоуправление са кмет и Общински съвет.

[редактиране] Кмет на Пловдив

Основна статия: Списък на Пловдивските кметове

Кмет на Пловдив от 16 октомври 1999 e д-р Иван Чомаков, избран като кандидат на СДС и коалиция. На проведените избори за местни органи на държавната власт през 2003 година, като кандидат на ОДС д-р Чомаков печели втори мандат и е първият кмет на Пловдив от демократичните промени до сега, който получава втори мандат на управление.

[редактиране] Общински съвет

Общинският съвет, състоящ се от 51 общински съветници е избран по пропорциалната система чрез партийни листи. Настоящия му състав е определен след местните избори, проведени през 2003 г.

Разпределение на местата в Общинския съвет

[редактиране] Градски райони

На територията на град Пловдив понастоящем има шест районни администрации, чиито кметове се назначават от Общински съвет. Кметът на Община Пловдив заедно с шестте районни кметове представляват местната изпълнителна власт. Административно Община Пловдив е разделена на 6 района:

[редактиране] Международно сътрудничество

[редактиране] Чуждестранни представителства

Градът е седалище на консулства от следните държави:

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Регионални медии

Вестници

Радиостанции

Телевизии

Интернет портали

[редактиране] Любопитно

[редактиране] Галерия

[редактиране] Източници

  • П. Детев, Л. Ботушарова, К. Колев, Хр. Джамбов, В. Коларова: „Археологически проучвания за историята на Пловдив и пловдивския край”, „Хр. Г. Данов”, 1966.
  • Е. Кесякова: Филипопол през римската епоха. С., 1999.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол