Македонистика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Македонистиката има за основен предмет македонския език. Тя изучава историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на македонския език, официален в Република Македония, създаден въз основа на местните югозападни български диалекти в края на Втората световна война. Македонистиката възниква със създаването на македонския литературен език, което става по политическа директива в титовистка Югославия и с подкрепата на СССР през 1945 година в манастира "Св. Прохор Пчински", който днес се намира на територията на Република Сърбия. Имайки за предпоставена цел да подчертае самобитността на македонския език и да изтъкне неговото различие от българския език, македонистиката често си служи със спорни тълкувания на езикови и исторически факти и документи.

Повечето имена в областта на македонистиката са езиковеди от бивша Югославия, както и от македонската емиграция в Канада и Австралия. В страни като Полша, Украйна и Русия, отношението в славистичните среди към македонския език е двояко и непоследователно - споменаването му се избягва в присъствието на български учени, но пък в присъствието на учени от бившата Югославия и по-късно от Република Македония се говори за "македонски език".

[редактиране] Известни македонисти

[редактиране] Институции

[редактиране] Македонистиката в света

Университетски лекторати по македонски език има в Италия, Полша, Румъния, Русия, Словения, Франция, Хърватия, Чехия, САЩ, Австралия...

На други езици