Лескоец (Община Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лескоец.

Координати: 41.1503° N 20.8281° E

Лескоец

Лескоец
Лескоец на картата на Република Македония
Данни
Регион: Югозападен
Община: Охрид
Географска област:
Население: 2805 (2006)
Надм. височина: м
Геогр. положение: 41° 9' 1" сев. ш.
20° 49' 41" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:
Код на МПС: ОН

Лескоец (понякога книжовно Лесковец, до 1945 Лѣсковецъ, на македонски книжовен език: Лескоец) е село в община Охрид на Република Македония.

Съдържание

[редактиране] География

Село Лескоец се намира на около 2 километрa от Охрид, по пътя Охрид - Битоля. Лескоец и Велгощи са двете най-големи села в общината към 2006 г., като малък превес в числеността има Лескоец.

[редактиране] История

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Лескоец е посочено като село с 35 домакинства със 108 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. селото е населявано от 200 жители, всички българи.[2]

В началото на 20 век цялото население на Лескоец е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Лескоец има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

[редактиране] Обществени институции

През февруари 2004 г. в селата Косел и Лескоец е проведен референдум за отделянето на двете селища в отделна община с център по-голямото село Лескоец, но референдумът в Лескоец пропада, заради ниска избирателна активност - под 30% от имащите право на глас.[4]

  • Основно училище „Ванчо Николески“
  • Фубтолен клуб „Лескоец“

[редактиране] Културни и природни забележителности

Църквата „Свети Спас е един от най-известните и посещавани храмове в Охридско. Църквата е изградена от жители на селото. В надпис на южната стена се намира списък, в който се споменават над двадесет имена като ктитори, подпомогнали граденето на църквата и изографисването на фреските през 1462 година. Двама измежду ктиторите се ползват с особена почит. Техните портрети са изографисани в самата църква. Това се Тоде и неговата съпруга Булка. В тази селска църква са запазени най-много фрески от втората половина на XV век в Македония. Покрай портретите на ктиторите, важно значеие заема портретът на Свети Климент Охридски, който подобно на охридската църква Мали Свети Врачи, е изографисан с макет на средновековния Охрид в ръце.

Отлични примери на средновековната живопис са и композициите "Тайната вечеря", "Миене на нозете", "Причастие на апостолите" и сцени от "Мъките на Христос".

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.162-163.
  4. Новини на телевизия А1


Населени места в Община Охрид
Охрид | Вапила | Велгощи | Велестово | Горно Лакочерей | Долно Конско | Долно Лакочерей | Елшани | Завой | Конско | Косел | Куратица | Лагадин | Лескоец | Ливоища | Любанища | Опеница | Орман | Пещани | Плаке | Подмоле | Рамне | Расино | Речица | Свинища | Сирула | Скребатно | Търпейца | Шипокно


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици