Славянка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славянка (на гръцки: Όρβηλος, Орвилос) е планина, разположена на границата между България и Гърция. Тя е част от Рило-Родопския масив. До 1955 година името на планината е Алиботуш, като преди това (около 1920-1923) е наричана Китка планина. В Гърция планината се смята за част от Пирин и затова се използва античното име на Пирин Орбелос, на новогръцки Орвилос. Поради граничното си разположение Славянка е малко известна планина и достъпът до нея в миналото беше силно ограничен. За сметка на това природата й е девствена.
Съдържание |
[редактиране] Граници и релеф
Славянка е разположена на юг от Пирин, с която се свързва чрез Парилската седловина (1170 м). Някои по-стари изследователи и пътешественици неправилно приемат планината за южно продължение на Пирин. Със своето източно-западно простиране тя силно контрастира на меридионално разположения пирински масив. Дълга е около 20 км и широка 10-12 км. На запад и югозапад тя се свързва с по-ниската Сенгелска планина. На изток се ограничава посредством седловината Пъдарчовица (720 м), южно от село Нова Ловча, която я отделя от планината Стъргач. На юг на гръцка територия се свързва с планините Шарлия и Черна гора.
По билото на Славянка минава държавната граница между България и Гърция, като по-голяма част от площтта й се намира на българска територия. Най-високата точка на планината е Гоцев връх (старото му име е Алиботуш) с височина 2212 м, разположен на самата гранична линия. Други високи върхове над 2000 м са: Шабран (2196 м), Голям Царев връх (2186 м), Малък Царев връх (2087 м), Шабран (2196 м), Салюва джамия (2027 м).
Геоморфологичните форми в Славянка са разнообразни. Извесно е билото Св. Константин, което се спуска от в. Славянка и се дели на два клона: единият стига на север до долината на Мътница, а другият - на североизток и изток край южната граница на гората. Близо до в. Славянка двете била се характеризират с големите си стръмнини, а целият масив – с куполовидната си форма. Източният клон на билото образува няколко по-важни възвишения - Брезата, Св. Константин, Митницата, Теплешки връх и Чаплен баир. Силно изразеният карстов характер на планината е причина за много бързото обезводняване на резервата. Под в. Славянка извира р. Мътница, която има обширен водосборен басейн - обхваща землищата на няколко села: Парил, Тешово, Лъки, Гайтаниново, Нова Ловча, Илинден и Петрелик. Поради силно ерозиралият терен реката често влачи много наносни материали, от където идва и името ѝ. Ето защо при вливането си в р. Места тя образува огромен наносен конус. Със своя карстов строеж Славянка привлича пещерняците (в планината има повече от 30 пещери).
[редактиране] Климат
Според климатичното райониране на България резерватът попада в среднопланинската подобласт на планинската климатична област. Средиземноморското влияние обаче е изразена много силно - климатът притежава много субсредиземноморски черти. Това личи особено добре от режима на валежите, които имат есеннозимен максимум и летен минимум. Средните темперетури през студеното полугодие са много по-високи от средните темперетури за съответните надморски височини в останалите части на страната. Не е без значение и влиянието на фьона през зимата и през прохладните сезони по северните склонове на Славянка.
Средногодишната температура за най-ниските части на планината е почти 14 градуса, а за най-високите - около 6 градуса. Средната продължителност на периода със сравнително устойчива темперетура (над 10 градуса) за ниските части на резервата е 200-220 дни,а за най-високите 130 дни. Валежите са между 700-900 mm, а за най високите части и над 900 mm годишно.
[редактиране] Води
Дъждовното подхранване на реките е 25-30% от общия обем на отока. Преобладава подпочвеното подхранване, докато снежното е едва 20-25% спрямо общия обем. Срещат се също канелено-подзолисти, а по високите части - планинско-ливадни почви. Високите части на планината са силно обезводнени поради варовиковите терени. Само на места има съвсем малки изворчета. Затова пък в ниските части извират големи извори, като някои са с дебит над 1 000 литра в секунда. Изворът на Петровска река е с дебит около 800–1200 л/сек и от него черпят вода 15 села и три водноелектрически централи.
[редактиране] Почви
Почвената покривка не е особено разнообразна. Ниските части на резервата са заети от канелени горски, а високите - от кафяви горски почви. Широко са разпространени хумусно-карбонатните почви (рендзините). Те са плитки до средно дълбоки, каменисти до скелетни. Ситноземат им евогат с хумус и с общ азот. Обикновено са сухи, топли и с малка мощност на почвения профил. Те обуславят наличието на бедни до средно богати месторастения. Ниските части са подходящи за черноборови и белоборови насаждения, а местата над 1300-1400 m н.в. - за черномурови.
[редактиране] Растителност
В Славянка виреят повече от 1700 висши растения, което я прави уникална не само в България, но и в европейски мащаб. Флората и фауната са много богати. Изследователите определят Славянка като уникален природен кът именно заради богатството му на растителни и животински видове. Върху незначителната му площ преди разширението имаше над 1400 вида висши растения. Не случаино районът на резервата се смята за един от най-важните флористични формообразувателни центрове на Балканският полуостров. Тук има повече от 20 вида български ендемични растения, като 5 от тях на се срещат никъде другаде в страната. Най-широко разпространеният дървесен вид е черният бор (Pinus nigra), който заема ниските части на резервата. Над него се е настанила черната мура (Pinus leucodermis), чиято горна граница минава на 1800 м.н.в. Тук се намира най-голямото находище на черна мура на Балканите, която е основната причина за обявяването ѝ за резерват. Възраста на горите от черна мура е 60-120г., като отделни насаждения са над 200г., а някои дървета достигат и до 400 години. Височината на тези дървета е над 30 m. В ниските части на резервата има бук (Faagus silvatika), воден габър (Ostrya carpinifolia), докато в горните може да се види бяла мура. Обикновено букът и елата (Abies alba) се срещат на сенчести и по-богати место растения, докато най-бедните места са заети от черната мура. Интересно е наличието на тис (Taxus baccata). Още по интересна и разнообразна е тревната растителнаст. Богатството на тревни видове е обуслувено от благоприятните почвени и климатични условия. От особено значение е карстовият терен, който е един своеобразен оазис за южни и топлолюбиви видове. От ендемитите заслужава да се споменат борисовата ела (Abies borisi–regis) и кошаниновото вълче лико (Daphne kosanini), което е терциерен реликт и балкански ендемит. То се среща и на други места в Югозападна България, както и от Боздаг планина до планините в Албания. В Славянка расте между 1000 и 1800 м.н.в. От защитените растения трябва да се отбележат венериният косъм (Adianthum capilus-veneris), дряновската кандилка (Fritillaria drenovskyi) и особено родопската съсънка (Pulsatilla rhodopaea). Това е най-красивата едра цветна съсънка. Среща се и в Родопите. Цветовете са и единични, с правилна звънчевидна форма. Венчелисчетата са тъмнолилави отвътре и светлолилави отвън. Многобройните власинки им придават сребрист и пухкав вид, откъдето идва и народното име на съсънката - котенце. Само в Славянка се среща и изключително редкият балкански ендимит зюндерманова поветица (Convolvulus suendermanii). Красивите ѝ розово-бели и тъмнорозови фуниевидни цветове разнообразяват варовитите сухи каменисти терени на резервата. Красотата ѝ се дължи на сребристобелите власинки, които я покриват.
В Славянка и в резервата се среща и родопското лале (Tulipa rhodopaea), открито, описано и наименувано на латински от чешкия учен Йозев Веленовски. Като балкански ендемит това лале се среща също в Родопите, Македония и Гръцка Тракия. С едрите си тъмно- или виненочервени цветове и с вълнообразните краища на венчелистчетата си е сириозен конкурент по красота на градинските лалета. Сега се използва като изходна форма за селекциониране на културни форми.
Интерес представлява и красивото ендемично наше цвете стрибърнова каменоломка (Saxifraga siribrnyi), която със своите малиненочервени цветове ярко контрастира на белезникавия карстов фон.
Много красив терциерен реликт и балкански ендемит е дългошпорестата теменуга (Viola delfinanta), която у нас се среща само по пукнатините на варовиците и на варовитите терени на резервата. Това е извъредно оригинална многогодишна туфеста теменуга с едри розово-червени цветове. Освен в България може да се срешне още в Гърция - в Боздаг планина, на Олимп и на Халкидическият полуостров.
Ендемит на Славянка е и парилската метличина (Centaurea pariliana). Тя има красиви червени цветове и расте по варовити скални терени. Друг ендемит на Славянка е шахтиевата дрипавка (Crepis schachtii).
От останалите видове заслужават внимание краинската (ницовата) телчарка (Poligala Nicaeensis), лъжливият зърнастец (Rhamnus fallax) и маслиновидното вълче лико (Daphne Oleoides), което е вечнозелен храст със сиво-черна кора и с окосмени отдолу листа. Цветовете му са бели или белезникави, а плодовете - червени. Също като кошаниновото вълче лико е защитено от закона.
[редактиране] Животински свят
Животинският свят на Славянка също е богат и разнообразен. Наред с типичните за страната видове - сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), заек (Lepus europaeus), лисица (Vulpes vulpes), язовец (Meles meles) и други – се срещат и много средиземноморски видове. По-извесни са чакалът (Canis aureus), шипобедрената костенурка (Testudo graeca), шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), македонски гущер (Lacerta erchardi), рядката котешка змия (Telescopus fallax) и други. Особено много са средиземноморските представители на безгръбначните животни – над 55-60% от всички безгръбначни в резервата.
[редактиране] Резерватът Алиботуш
Създаденият през 1951 година биосферен резерват Алиботуш е включен в списъка на ЮНЕСКО по програмата "Човек и природа" през 1977 година Няколко пъти е разширяван и сега площта му е 1628 хектара с буферна зона 750 хектара. Обхваща територии с различна надморска височина-от 1140 до 2212m. На територията на резервата има голям брой балкански и европейски ендемити (черния бор Петродан, борисова ела, алиботушкия чай-пирински, парилската метличина, славянското котенце и др), както и голям брой реликти (растения от предишни епохи). Обявен е за резерват с обща площ 1185,8 ha с Постановление №1171 на Главно управлени на горите от 24 ноември 1951 година за да се запази най-голямото находище черна мура, която е балкански ендемит. По своето богатство и разнообразие на растителни видове Славянка е естествена ботаническа градина, ноято поради недостъпността си относително е запазила и до днес първичният си вид и красота. От ранна пролет до късна есен тук не спират да цъфтят най-различни и редки за природата растения.
Беласица (Белес) | Богданска планина (Вертискос, Кердилио, Волвис) | Боздаг (Фалакро) | Василица | Вич (Вици) | Горуша (Войо) | Грамос | Змийница (Меникио) | Ипсари | Каймакчалан (Каймакцалан) | Камбуница (Камвуния) | Каракамен (Вермио) | Кожух (Дзена) | Корбец (Трикларио) | Круша (Крусия ори) | Кушница (Пангео) | Нидже (Ворас) | Олимп (Олимпос) | Орлово (Малинади) | Паяк (Пайко) | Пелистер (Перистери) | Сенгелска планина (Ангистро) | Славянка (Орвилос) | Стъргач | Синяк (Синяцико) | Хасия | Холомондас | Хортач (Хортиатис) | Чалдаг (Леканис Ори) | Чапка (Пиерия) | Червена гора (Вуринос) | Черна гора (Мавро Вуно) | Чиста гора (Символо) | Шарлия (Врондос) |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |