Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия

日本国
Знаме на Япония Герб на Япония
(знаме) (герб)
Национален девиз:
Местоположение на Япония
Официален език японски
Столица Токио
Най-голям град Токио
император Акихито
министър-председател Шиндзо Абе
Площ
 — Общо
на 61-во място
377 835 км2
Население
 — Общо (2007)
 — Гъстота
на 10-то място
128 389 244
340 д/км2
БВП
 — Общо (2005)
 — на човек
на 3-то място
4 000 млрд $
32 810 $
Валута японска йена (JPY)
Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}
Независимост
Национален химн 君が代
Internet TLD jp
Телефонен код +81

Япония е държава в Източна Азия, разположена на Японските острови в Тихия океан. Площта ѝ е 377 835 km2, а населението - 128,4 млн. души (2007). Столица е град Токио, а официален език е японският.

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Япония

Япония е заселена от края на неолита. 6 в. — разпространение на будизма и културен разцвет. 7 в. — създава се централизирана държава начело с император. 1185 — династията Минамото побеждава династията Фудживара и завзема властта. 1192 — Йеритомо Минамото се обявява за шогун и установява военната система шогунат. 13381573 — управлява втората шогунска династия Ашикага; настъпва периодът Муромаши, характеризира се с формиране на градска прослойка и проникване на португалски и испански мисионери. 1584 — завършва обединението на Япония при управлението на генерал Хидейоши Тойотоми - Тайко. 16031867 — управлява третата шогунска династия Токугава. 18541858 — Япония сключва търговски договори със САЩ, Великобритания, Франция и Русия. 18671868 — демократични преобразувания (виж Мейджи ишин). 1868–1911 — период на реформите Мейджи. Победна война срещу Китай (18941895); Руско-японска война 19041905, след която Япония установява протекторат над Корея (1905), а по-късно я анексира (1910). 1914 — в I световна война Япония участва на страната на Антантата. 1918 — народни вълнения („оризови бунтове“). 1919 — на Япония са предадени като подмандатни територии бившите германски владения в Тихия океан (Маршаловите, Марианските и Каролинските острови) и в китайската провинция Шандун. 1926 — умира император Йошихито, властта е наследена от император Хирохито. 1931 — Япония окупира Манджурия и създава там марионетната държава Манчукуо (Манджоу Го). 1936 — сключва с Германия Антикоминтернския пакт. 1937 — започва война за завладяване на Китай. 1940 — подписва Тристранния пакт. 19411945 — Япония се включва във II световна война. 6 и 9 август 1945 — САЩ извършват ядрени бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. 2 септември 1945 — безусловна капитулация на Япония. 1947 — приета е конституция. Япония е обявена за конституционна монархия. Ограничават се прерогативите на императора. 1951 — подписан мирен договор на Конференцията в Сан Франциско без участието на СССР. 1956 — СССР и Япония подписват съвместна декларация за прекратяване на състоянието на война между тях. 1960 — САЩ и Япония подписват договор „за взаимно сътрудничество и сигурност“ (продължен за неопределен срок през 1970). От 1955 — Япония се управлява от либерално-демократични правителства. 1960–70 — Япония става една от световните икономически сили. 1978 — подписан договор за мир и дружба с Китай. 1989 — император Акихито наследява властта след смъртта на баща си император Хирохито. 1992 — парламентът приема предложение за закон за участие на японски войски в мирните мисии на ООН. 1995 — земетресение в град Кобе, 6000 жертви. 1996 — министър-председател Р. Хашимото, 1998 — К. Обучи, 2001 — Дж. Коидзуми, 2006 — Ш. Абе. Япония е членка на ООН (1956).

Сателитна снимка на Япония
Сателитна снимка на Япония

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Япония

Япония е конституционна монархия. Държавен глава е императорът. Законодателният орган се нарича Диета и представлява двукамарен парламент. Начело на изпълнителния орган (правителство) стои министър-председател, избиран от парламента и назначаван от императора.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Япония

Япония е разделена на 8 региона и 47 префектури. Осемте региона са Хокайдо, Тохоку, Канто, Чубу, Кансай, Чугоку, Шикоку, Кюшу и Окинава. Всяка префектура е с площ между 1 и 15 хиляди кв. км и население между 0,7 и 9 милиона души (изключение правят Хокайдо – площ 78 хил. кв. км и Токио – население 13 милиона души). Всяка префектура има управител и законодателен орган, избирани пряко от гражданите на префектурата. Названията на 47-те префектури на Япония са: 1. Хокайдо (Hokkaidō), 2. Аомори (Aomori),3. Ивате (Iwate), 4. Мияги (Miyagi), 5. Акита (Akita), 6. Ямагата (Yamagata), 7. Фукушима (Fukushima), 8. Ибараки (Ibaraki), 9. Точиги (Tochigi), 10. Гунма (Gunma), 11. Сайтама (Saitama), 12. Чиба (Chiba), 13. Токио (Tokyo), 14. Канагава, 15. Ниигата (Niigata), 16. Тояма (Toyama), 17. Ишикава (Ishikawa), 18. Фукуи (Fukui), 19. Яманаши (Yamanashi), 20. Нагано (Nagano), 21. Гифу (Gifu), 22. Шидзуока (Shizuoka), 23. Айчи, 24. Мие (Mie), 25. Шига (Shiga), 26. Киото (Kyoto), 27. Осака, 28. Хиого (Hyogo), 29. Нара (Nara), 30. Вакаяма (Wakayama), 31. Тотори (Tottori), 32. Шимане (Shimane), 33. Окаяма (Okayama), 34. Хирошима (Hiroshima), 35. Ямагучи (Yamaguchi), 36. Токушима (Tokushima), 37. Кагава (Kagawa), 38. Ехиме, 39. Кочи (Kochi), 40. Фукуока (Fukuoka), 41. Сага (Saga), 42. Нагасаки (Nagasaki), 43. Кумамото (Kumamoto), 44 Оита (Ōita), 45. Миядзаки (Miyazaki), 46. Кагошима (Kagoshima), 47. Окинава (Okinawa).

Всяка префактура има административен център, следва списък на префектурите и техните административни центрове: Айчи-Нагоя, Акита-Акита, Аомори-Аомори, Чиба-Чиба, Ехиме-Мацуяма, Фукуи-Фукуи, Фукуока-Фукуока, Фукушима-Фукушима, Гифу-Гифу, Гунма-Маебаши, Хирошима-Хирошима, Хокайдо-Сапоро, Хиого-Кобе, Ибараки-Мито, Ишикава-Канадзава, Ивате-Мориока, Кагава-Такамацу, Кагошима-Кагошима, Канагава-Йокохама, Кочи-Кочи, Кумамато-Кумамото, Киото-Киото, Мие-Цу, Мияги-Сендай, Миядзаки-Миядзаки, Нагано-Нагано, Нагасаки-Нагасаки, Нара-Нара, Ниигата-Ниигата, Оита-Оита, Окаяма-Окаяма, Окинава-Наха, Осака-Осака, Сага-Сага, Сайтама-Сайтама, Шига-Оцу, Шимане-Мацуе, Шидзуока-Шидзуока, Тошиги-Уцуномия, Токушима-Токушима, Токио-Шинджуку, Тотори-Тотори, Тояма-Тояма, Вакаяма-Вакаяма, Ямагата-Ямагата, Ямагучи-Ямагучи, Яманаши-Кофу.

Следващото по-дребно административно деление след префектурата е селището. Селищата са градове (които биват 2 вида — 市, ши или 町, чо) и села (村, сон/мура). Префектура Токио съдържа още и 23 специални района (区, ку), които също са със статут на градове.

В Япония селището като административно деление често не съвпада с идеята за най-малката географски-обособена населена територия. Поради огромното население около големите градове, често границата между административни градове и дори префектури може да минава през гъсто населени райони и разликата между съседни административни единици можем да усетим само по указателните табели. По тази причина с наименованието „град“ Токио, в зависимост от контекста, може да се има в предвид както 23-те токийски района със специален статут (население 8,5 мил.), така и префектура Токио (население 12,6 мил.), така и агломерацията, включваща няколко съседни префектури с общо население над 30 мил. души.

В по-рядко населените части на Япония се наблюдава и обратното явление — един административен ши град да съдържа няколко различни географски-отделени части. Това е в следствие от провежданата през последните години кампания за административно обединяване на съседни населени места с цел намаляване броя на законодателните органи и пестене на средства. През последното деситилетие броят на административните селища в Япония намалява от 3232 (1999 г.) до 1804 (2007 г.), като броят на ши градовете днес е 782, на чо градовете 827, а на селата само 195[1].

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Япония

Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и над 4000 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу — 3776 м). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16°С, средна юлска температура 22 до 28°С, валежи 1700–4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически, 109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн. ha.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Япония

БВП 3,95 трилиона USD (2007): селско стопанство 2 %, промишленост 35 %, услуги 63 %. Високоразвита икономически страна. Радиоелектронна, електротехническа, приборостроителна, машиностроителна, автомобилостроителна, корабостроителна, металургична, строителна, химическа, текстилна, целулозно-хартиена, дървообработваща промишленост. Традиционни занаяти (порцеланови, художествени изделия, играчки). Основни промишлени агломерации: Кейхин (Токио — Йокохама), Хансин (ОсакаКобе), Нагоя, Хирошима, Китакюшу, Нагасаки, Нагано, Ниигата, Сендай, Сапоро и др. Ориз (40 % от обработваемата земя), зеленчуци, овощия, захарно цвекло, чай, тютюн. Едър рогат добитък, свине, птици. Оризопроизводство. Бубарство. Дърводобив. Риболов, добив на морски продукти. Туризъм. 23 654 km жп линии, 1 152 207 km шосета, 406 km петролопроводи, 1800 km газопроводи, 11,7 млн. бр.р.т. търговски флот, 173 летища (2000). Главни пристанища: Токио, Хирошима, Кавасаки, Кобе, Нагоя, Осака,Чиба, Хакодате, Хагаши, Харима, Сакаи, Томакомаи. Износ: 450 млрд. USD (2000) — моторни превозни средства, полупроводници, офис оборудване, химикали (САЩ, Тайван, Китай, Република Корея, Хонконг). Внос: 355 млрд. USD (2000) — горива, хранителни продукти, химикали, текстил, офис оборудване (САЩ, Китай, Република Корея, Австралия, Тайван).

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Япония

Населението на Япония е 126,470 милиона жители с гъстота 334,8 жит. на кв. км. Естественият прираст е 6,5 ‰. Средна продължителност на живота: мъже — 77 г., жени — 83 г.

Етнически състав: японци 99,1 %, корейци 0,6 %, други 0,3 % (от тях айну — потомци на древното неселение на страната — 20 000 на о-в Хокайдо).

Официалният език е японски.

[редактиране] Религия

Двете главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствували в Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се определят като будисти, шинтоисти или и двете. Религиозни учения, изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни.

В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе голяма роля. Обикновеният човек обикновено следва религиозните церемонии само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също така и да участвува в местните фестивали (мацури), повечето от които имат религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки.

Особено почитана богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има нейни миниатюрни светилища с червени порти (“тории”).

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Япония


[редактиране] Други

  • Комуникации в Япония
  • Транспорт в Япония
  • Въоръжени сили на Япония
  • Външна политика на Япония



Страни в Азия

Азербайджан | Армения | Афганистан | Бангладеш | Бахрейн | Бруней | Бутан | Виетнам | Грузия | Египет | Израел | Източен Тимор | Индия | Индонезия | Ирак | Иран | Йемен | Йордания | Казахстан | Камбоджа | Катар | Кипър | Киргизстан | Китайска народна република | Кувейт | Лаос | Ливан | Малайзия | Малдиви | Мианмар | Монголия | Непал | Обединени арабски емирства | Оман | Пакистан | Папуа Нова Гвинея | Русия | Саудитска Арабия | Северна Корея | Сингапур | Сирия | Таджикистан | Тайван | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Филипини | Шри Ланка | Южна Корея | Япония

Зависими територии: Палестина



Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Австрия | Австралия | Белгия | Германия | Гърция | Дания | Исландия | Италия | Ирландия | Испания | Канада | Люксембург | Мексико | Нова Зеландия | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | САЩ | Словакия | Турция | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Чехия | Швейцария | Швеция | Южна Корея | Япония


На други езици