Арад

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Герб Карта
липсва
Arad
Основни данни
Окръзи в Румъния: Окръг Арад
Географско положение 46° 11' N, 21° 19' O
Надморска височина: 116,5 m
Площ: 46.18 km²
Население: 191 473 (2006)
Гъстота на населението: 4152 жит./km²
Пощенски кодen: 310xxx
Телефонен код: 0040(x57)
Website: www.arad.ro
E-Mail-адрес на кметството: primarie@arad.ro

Арад е административен център на Окръг Арад в регион Банат в западната част на Румъния.

Съдържание

[редактиране] География

Град Арад е разположен на десния бряг на река Муреш (на немски „Mieresch“, унгарски - Maros).

[редактиране] Статистически данни

Средногодишния естествен прираст на населението е -1,4 %. 14,6 % от населението е на под 15 годишна възраст, а 4,5 % са на над 75 години.

[редактиране] Исторически данни

Централен площад
Централен площад

Арад е споменат за първи път документално през ХІ-ти век. След първото монголско нашествие в Унгария през 1241 г., през втората половина на ХІІІ-ти век жителите на Арад издигат каменни укрепления около града. Османската империя завладява региона през 1551 г. и го държи до 1699 г. Тогава властта преминава в ръцете на Австрия, а после към кралство Унгария. С построяването на нова крепост (между 1763 и 1783 г.), Арад става гарнизонен град и заедно с Тимишоара – важен военен пункт в югоизточната част на Унгария. Градът изиграва важна роля в борбата за независимост на Унгария през 1849 г. До юли 1849 г. градът е защитаван от австрийския генерал Бергер (Berger), след което е превзет от унгарските въстаници и става техен основен опорен пункт. От тук известният унгарски герой Лайош Кошут (Lajos Kossuth) обявява на 11 август 1849 г. своята прокламация, с която предава военното и гражданско управление на града на Артур Гьоргей (Arthur Görgei). С мирния договор от Трианон от 1920 г. градът е предаден на Румъния. Заедно с днешното румънско население, в града има значително унгарско малцинство, както и други етнически групи (немци, българи).

Културен дом
Културен дом
Евангелистка църква
Евангелистка църква

[редактиране] Религии

Градът е седалище на източноправославна епархия. Унгарското и българското малцинства са с католическо вероизповедание.

[редактиране] Стопанство

Арад преживява бързо икономическо развитие. Още през 1834 е обявен от кайзер Франц І за “кралски свободен град”. През 1910 г. той е най-големия град в региона със своите 61 000 жители. През 2001 г. в града е открита първата електростанция, която свързва Румъния с европейската енергоразпределителна мрежа.

[редактиране] Образование

В Арад има множество гимназии, източноправославна семинария и музикална консерватория.

[редактиране] Архитектура

Арад е интересен, модерен град с активен културен живот. През центъра на града минава атрактивен, широк булевард от ХІХ век, обграден от представителни търговски и жилищни сгради, театър, православна и католическа катедрали, концертен дом и кметство (в неоренесансов стил).

Кметството (Неоренесанс)
Кметството (Неоренесанс)

[редактиране] Външни връзки