Препинателни знаци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Препинателните знаци са особен вид писмени знакове, част от графичната система на всеки език. Те са графично средство за отразяване на синтактичното и интонационно-смисловото разчленяване на устната реч (говоримия език) при нейното писмено представяне. Препинателните знаци в българската графична система са десет: точка (.), запетая (,), въпросителна (?), удивителна (!), многоточие (...), точка и запетая (;), двоеточие (:), тире (те са два вида: дълга чертица и малко тире), кавички ("") и скоби (кръгли скоби).
Важно е да се знае и да се има предвид (както при писане, така и при проверка, контрол и оценка на написаното), че съществуват както абсолютно задължителни, достатъчно ясно и строго дефинирани правила за употреба на препинателните знаци, така и условия, предпоставки и възможности за избор, отразяващи идеята на автора (на пишещия) за смисъла, съдържанието и за интонационното членение на текста. Успешна творческа употреба на препинателните знаци е възможна само върху основата на пълно овладяване и строго спазване на задължителните пунктуационни правила.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Използвана литература
- Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998