Прецесия и честота на Лармор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прецесия на Лармор (по името на Джозеф Лармор) е понятие от физиката — прецесия на магнитните моменти на електроните, атомните ядра и атомите, породена от външно магнитно поле.
Честота на Лармор e честотата, с която се извършва тази прецесия.
[редактиране] Описание
Магнитното поле взаимодейства с магнитния момент на частиците, поради което се създава допълнителен въртящ момент (прецесионен момент):
където е въртящия момент,
е вектора на момента на импулса,
е външното магнитно поле,
е оператор за векторно произведение и
е жиромагнитния коефициент, който представлява отношението на магнитния момент към момента на импулса. Векторът
прецесира около остта на външното магнитно поле с ъглова честота известна като честота на Лармор:
- където
е напрегнатостта на магнитното поле в T.
Една от най-известните статии по въпроса е публикувана през 1935 от Лев Ландау и Евгени Лифшиц, които предсказват съществуването на феромагнитен резонанс на прецесията, доказано експериментално, независимо един от друг, от Грифитс и Завойский през 1946.
Прецесията на Лармор е важна за ядрено магнитния резонанс. Приблизителни стойности на тази честота за някои добре известни атомни ядра са дадени в таблицата по-долу (Bernstein 2004).
Ядро | γ / 2π (MHz/T) |
---|---|
1H | 42.576 |
7Li | 16.546 |
13C | 10.705 |
14N | 3.0766 |
15N | -4.3156 |
17O | -5.7716 |
23Na | 11.262 |
31P | 17.235 |
[редактиране] Вижте също
![]() |
Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Larmor precession от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите. |