Горни Коритен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - оформление, препратки, подобряване на стила. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Горни Коритен е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, Област Кюстендил.

Горни Коритен
Карта на България, мястото на Горни Коритен е отбелязано
Данни
Област: Кюстендил
Община: Трекляно
Население: 26 (13/09/2005)
Надм. височина: 1032 м
Пощ. код: 2557
Тел. код: 07927
Геогр. положение: 42° 30' 16" сев. ш.
22° 34' 19" изт. д.
МПС код: КН
Кмет или наместник
Име Фамилия


Съдържание

[редактиране] География

Село Горни Коритен се намира в планински район в северозападната част на Кюстендилско Краище, популярен още като "Мала Франция", в нископланинския пояс на Кобилската планина (връх Чардак - 1312 м.), Милевската планина (връх Милевец 1733 м.) и части от Пенкьовската планина (Конски връх 1187 м.). Горни Коритен е на 33 км от Кюстендил посока с. Трекляно. До селото се стига или по третокласен път №601 - Кюстендил-Драговищица-Долно Уйно-отклонение за Горни Коритен (11 км) или по отклонение от Драговищица-Злогош-отклонение Долни Коритен.

  • името на селото идва от релефа, просечен от сухи каменисти долини напомнящи на „корита“, със стръмни склонове-Kрайщидна тектонска зона/Coфииско-Краищенска провинция/.
  • селото е на махали/Център-село,Мазгарци,Ралоква,Пауновци,Цоневци,Богдановци,Спасановци,Джуркинци,Реката …/,къщите са строени с неизпечени тухли-местно производство/глина+слама/ и гредоред,варосани отвън, някои къщи покрити с каменни плочи, каменни зидове, наличие на асфалтов път до Център-село, останалите селски-трамбовани
  • намира се в 2 км гранична зона със Сърбия/Пчински окръг, гранична линия на база на Ньойски договор/27.11.1919год./-минаваща по билото на Рудина/
  • основен поминък е скотовъдство - дребен рогат добитък и крави; земеделие - овес, ръж, тютюн, царевица;

ограничено зеленчуково производство (главно в ниските части край Кортенската река вливаща се в река Драговищица):зеле, зелен боб, цвекло, тикви, картофи и др.

  • климат - умерено-континентален до нископланински
  • камениста-планинско-ливадна почвена покривка,редуване на планински ридове и долини, редуване на дъбови кории с ливади и участъци с плодови дървета/джанки, ябълки-стари български сортове, сливи, круши/,в местността „Локва“ наличие на глинеста почва използвана за производство на непечени тухли за строеж,наличие на находища от нечисти варовици и въглища,раион на средно и силно ерозирани почви.
  • агроекологичен район-липса на промишленост и замърсители, в близост наличие на дивеч, район богат на билки, шипки, горски плодове, гъби: Lactarius piperatus-лютива млечница,Аmanita ubescens-бисерна гъба, коприва
  • животински свят:див заек, пъдпъдъци/Coturnix rustica/, планинска жаба, стенен гущер/Lacerta muralis/,зелен гущер/Lacerta viridis/, яребици, лисици,селска лястовица/Hirundo rustica/ и др.
  • селото е електрифицирано (1953),няма действащо водоснабдяване (изоставени помпени станции) и канализация, наличие на карстови води.
  • до 1989 год. - ТКЗС, след това не е образувана земеделска кооперация

[редактиране] История

  • Откривани следи от древни поселения, намерени останки от строителна и битова керамика,най старото племе населявало тези земи е пеонци,в античността -тракииското племе дентелети, липсват задълбочени исторически изследвания.
  • след това земите са в рамките на римската провинция Вьтрешна Дакия,а в края на 14 век вьв Велбьждко феодално княжество.
  • През Сръбско-българската война/1885 год./в района действа Изворския отряд под командването на капитан Стефан Тошев,като

при с.Трекляно има решителна битка с Моравската/сръбска/дивизия.

  • След Освобождението в селото са основани Основно училище и Прогимназия"В.Левски"/построени две отделни сгради/.След 1944

година вследствие на протичащите демографски процеси те са закрити в различни етапи.

  • През годините се чувства влияние от идеите на анархизма тъй,като в непосредствена близост е с.Трекляно един от центровете

на това учение в България.

[редактиране] Развитие

  • В плана за регионално развитие на общината е предвиденно да се работи за откриване в местност

"Славчето" на ГКПП,което би допринесло за оживяване на връзките със Западните покрайнини в Сърбия/с. Извор, гр. Босилеград и др./,където живеят много роднини на местните жители.

  • Съгласно Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000" част от землището влиза в защитена зона "Долни Коритен".

[редактиране] Религия

-източно-православна, наличие на църква-"Свети Пророк Илия"/189..год./-Софийска екзархия,намира се в Център-село,недействаща.


[редактиране] Културни и природни забележителности

-Наличие на суха речна долина/наречена от местните хора „Доло“/,която преминава покрай дълбока пещера, затлачена от 40 години от наноси, с подземна река, която излиза на повърхноста на десетки километри разстояние на "Скакавишкия" водопад. Пещерата се намира до махала Димовци, село Долни Коритен.

[редактиране] Редовни събития

-Ежегоден събор-среща на границата със Сърбия/местност Славчето/.


[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Личности

Емануил Попдимитров Попзахариев/1885-1943год./-известен български поет и писател в периода 1904–1906 год.творил в района, докато е бил учител.


Стоичко Мазгарев/...../-Директор на Прогимназия "В.Левски" в периода 1930-1944год.Ерудиран учител,оставил траини следи в своите ученици и сьвременници.

Надежда Христова Цекова/1905-1991/-самобитна местна моделиерка и шивачка ,родена в махала Ралоква,омъжена в махала Маэгарци,притежателка на първата шевна машина "Singer" в селото и ателие за шиене на дамски облекла,шила облеклата на жените от района в продължение на дълги години ,известна и със своите умения в тъкане на битови черги по класически български технологии влагайки свои мотиви и творчество.Природно интелигентна жена с творчески заложби.


Владимир Господинов Цеков/1884-1979/ - Владе Американеца:

роден в махала Мазгарци,отрано останал сирак и потърсил своя късмет на няколко пъти като икономически емигрант/над10 години в USA/, работил по изграждането на жп-линии/щат Айова 1915 год./,трамвайна линия/щат Пенсилвания-гр.Лебенон 1910-1914 год./ и в металургичните заводи на САЩ/щат Охайо-гр.Юкиюкстон-ф-ма Хинситук фабричен номер 8049/-като леяр;завърнал се в България през 1924 год.след претърпяна трудова злополука в металургичен завод и лечение. Помагал на местните хора финансово и безвъзмездно в годините на икономическата криза след Първата световна война. Участник в битката при Булаир-1913год и Одринската крепост/13 пехотен Рилски полк-барабанчик/.Награждаван за проявен героизъм като войник. В периода 1945-1979 земеделски производител,принудително вкаран в ТКЗС,лишен от възможността да получи трудова пенсия от САЩ.


инж.Владимир Николов Кацарски/1953год./ -внук на Владе Американеца.


завършил ВМЕИ/Технически университет/София-1979год.-специалност "Текстилна техника" и ВАВТ-Москва /Всесъюзна Академия за външна търговия/-1986год.;специалност "Международни икономически отношения",Правен Университет към Съюза на юристите в България.Активен участник в ТНТМ-над 10 разработки номинирани с отличия. Носител на авторски свидетелства и разработки в областта на леката промишленост/текстил,галантерия и др./. Специализант на фондация"CARL DUISBERG"-Германия/1989/. Преминал обучение във фирми:"FRED JOHL"-Германия/1989/,"JAKOB MUELLER"-Германия/1988/,"ZEEGER"-Германия/1989/,"CREACIONES АCOSTA"-Испания/2006/,"CARLINO DIFUSION"-Italia/2004/,"MAZZINI MODA"-Italia и други. Експерт в областта на производството на дамски чанти и други галантериини артикули за водещи световни фирми. Работил в СО"Младост",СО"Пирин",ВТП"Пиринимпекс",ВТП"Еврокомерс 90"-зам.директор, "Дарис МС"ЕООД-Управител.



[редактиране] Други

[редактиране] Мeстни напитки:

        "Джанковa ракия" - Ракия от джанки,около 40 градуса,със специфичен мириз
        "плодова ракия"-ябълки,круши и др.

[редактиране] Занаяти:

        "тъкане на битови шарени черги" - от парцалени изрезки,от вълнена прежда;дървен стан със совалка и "бърдо"
        "предене на прежда от овча вълна"-вретено,хурка,чекрък
        "производство на ~опинци/цървули/~ от свинска кожа"-материал свинска "щавена" нестригана кожа
        "производство на непечени тухли от глина и слама"-дървени калъпи и сушене на слънце
        "варене на ракия от джибри"

[редактиране] Народни носии:

        женска носия/Кюстендилски край/:
        вълнен сукман обшит със сърма,кенарена"кошуля","скутача"-
        тъкана престилка,"метални или сребърни пафти","опинци","яшмак"на главата
        мъжка носия:потури,кошуля,вълнен елек,навуща,опинци,овчи калпак

[редактиране] Игри:

        в селото в миналото е разпространено спускане със саморъчно направени дървени
        шейни/"сани"на местното наречие/по тревата в кориите

[редактиране] Кухня

        Типични местни гозби:
        --------------------- 
        "мачкан"-надробен хляб запържен в масло с прибавено сирене
        "лучена супа"-прави се с пера от лук,прясно мляко
        "каша с пилешко месо"
        "лучена яхния със сушени сини сливи"
        "спържа"-късчета свинско месо и дреболии в мас
        "печени гъби-лютици"-вид местни гъби/лютива млечница-Lactarius piperatus/,нямащи отровен двойник,люти на вкус
        "свинско месо с праз лук и сухи червени чушки"
        "зелник"-кръгла баница в средата със специална плънка от праз лук и др.
        "погача печена в ~подница и връшник~на жар"
        "колак"-печена питка в средата с цяло яйце/с черупката/
        "пресно козе или краве сирене"
        "супа от коприва"
        "супа от зелени домати"
        "расол"-супа от кисело зеле
        "ермеева чорба"-слаб оцет,разреден с вода,стрити печени люти сухи чушки,лук
        "вариво"-свинско месо със зеле

[редактиране] Специфични думи:

        "ручок"-закуска около 10 часа, 
         обикновено на нивата        "подница"-глинен съд за печене на хляб             "кошуля"-риза
        "арно"-добре                "бучка"-продълговат дървен съд за биене на мляко   "дуня"-плод от дюла
        "пладне"-обедно време       "катанец"-катинар                                  "опинци"-цървули
        "бохча"-специална кърпа
         за носене на храна
        "вук"-вълк                  "пенджер"-прозорец
        "яшмак"-кърпа за глава      "малечок"-малък                                    "капа"-шапка
        "ручам"-ям                  "ябока"-ябълка                                     "зъркели"-очила
        "компир"-картоф             "ткая"-тъча                                        
        "репушка"-листо от цвекло   "ткане"-тъкани изделия
        "саат"-час                  "инкья"-фуния
        "ода"-ходя                  "бумбар"-брьмбар
        "патладжан"-домат           "камик"-камьк

[редактиране] Външни препратки