Исландски лишей

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Исландският лишей (Сetraria islandica Arh.) е многогодишно талусно растение. Исландският лишей е листовиден, кожест, достига до 15 см. дължина. Горната страна е кафявозелена а долната - светлокафява с белезникави петна. Спороносните органи (апотециите) се намират на ръба на талусните разклонения, които са щитовидни и отначало зелен, а впоследствие - кафяви.

[редактиране] Разпространение

Расте по влажните и сенчести поляни, пасища, каменисти места, в планините , до иглолистните гори, над 1500 метра н.в.

[редактиране] Химически състав

Съдържа антибиотични киселини: протолихестеринова киселина, паралихесторинова киселина, слузните полизахариди лихенин и изолихенин, горчива цетрарова киселина, фумарова киселина, витамини В¹ и В², минерални соли, усинова киселина, белтъчини, восък и други.

[редактиране] Лечебно действие

Исландския лишей от древни времена се използва като билка, която възбужда апетита и действа омекчително на дихателните пътища и стомашно-чревният тракт.

Нашата народна медицина го препоръчва при магарешка кашлица, задух, бронхит, туберколозна кашлица, стомашна язва и язва на дванайсетопръстника.