De Revolutionibus Orbium Coelestium

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Nicolai Copernici Torinensis De Revolutionibus Orbium Coelestium, Libri VI (За въртенето на небесните сфери, от Николай Коперник, 6 тома: подвързия на второто издание, 1566).
Nicolai Copernici Torinensis De Revolutionibus Orbium Coelestium, Libri VI (За въртенето на небесните сфери, от Николай Коперник, 6 тома: подвързия на второто издание, 1566).

„За въртенето на небесните сфери“ е труд от Николай Коперник, в който той излага своята теория за хелиоцентризма.

Преди появата му, думата „революция“ се е отнасяла само за небесни тела. Съвременната употреба в западните, а по-късно и в другите общества, идва от неговото заглавие - De Revolutionibus Orbium Coelestium ("За въртенето на небесните сфери").[1]

В своя труд Коперник излага тезата за хелиоцентризма. Той предлага модел, в който Слънцето е в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. По-късно този модел се усъвършенства от Йоханес Кеплер, който открива, че планетите се движат по елипси, и Исак Нютон, който доказва трите закона на Кеплер като теореми, следващи от неговия закон за всемирното притегляне.

В исторически план хелиоцентричната теория е предложена за пръв път от Аристарх Самоски през 3 век пр.н.е.[2] Има спор дали Коперник е познавал трудовете на Аристарх. Излагайки своята теория, която е била твърде смела за епохата си, Коперник е представил тезата си като математически трик, който значително улеснява пресмятанията на положенията на планетите и обяснява ретроградното движение.

[редактиране] Източници

  1. * Hannah Arendt, On Revolution, 1963, Penguin Classics, New Ed edition: February 8, 1991. ISBN 014018421X
  2. * Heath, Sir Thomas. Aristarchus of Samos - The Ancient Copernicus, A history of Greek astronomy to Aristarchus together with Aristarchus' treatise on the sizes and distances of the sun and moon, a new Greek text with translation and notes. (ISBN 0-486-43886-4)