Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обтекаемата система за транслитерация на българската кирилица
Обтекаемата система за транслитерация на българската кирилица
Употреба на системата в карта от 1989:Вж. Burgas (Бургас), Ahtopol (Ахтопол), Vratsa (Враца), и Tarnovo (Търново)
Употреба на системата в карта от 1989:
Вж. Burgas (Бургас), Ahtopol (Ахтопол), Vratsa (Враца), и Tarnovo (Търново)

Обтекаемата система (англ.: Streamlined System) е официалната българска система за латинска транслитерация на български думи. Тя е разработена в Секция Математическа логика при Българска академия на науките от Л.Л. Иванов, и първоначално въведена за употреба от българската Комисия по антарктическите наименования на 2 март 1995.[1][2]

Новата система става предмет на сравнителни изследвания от Департамента по Англо-американски изследвания към Софийския университет,[3] и впоследствие е приета от българското правителство (ПМС №61 от 2 април 1999, №10 от 11 февруари 2000, и №269 от 3 октомври 2006) в личните документи, пътни табели, улични табели, официални информационни системи, бази данни, уебстраници на местните власти и т.н.[4][5]

Системата се основава на английски-ориентирана транслитерация, като се възползва от глобалната роля на лингва франка която този език има в днешния свят. Не се използват диакритични знаци, което прави системата по-удобна за потребителя при модерните електронни комуникации (имейли, ICQ и други програми за instant messaging, есемеси и др.), и избягва необходимостта от допълнително уславяне и обяснения. В това отношение Обтекаемата система се отличава от научната транслитерация на българската кирилица (Български стандарт от 1956, или Система Андрейчин), която използва буквите Ž, Č, Š, ŠT и Ă съответно за Ж, Ч, Ш, Щ и Ъ. Освен това, двете системи се различават в транслитерирането на кирилските букви Й, Ц, Ь, Ю, Я съответно като Y, TS, Y, YU, YA и J, C, J, JU, JA.[6]

Съществената разлика между Обтекаемата система и родствената ѝ система Данчев е при кирилските букви У и Ъ, които двете системи представят съответно чрез U, A и OU, U. [4][6]

Обтекаемата система е сходна също със системата от 1952 на американския Борд за географските имена (BGN) и британския Постоянен комитет за географските имена (PCGN). Въпросната система транслитерира кирилските букви Х, Ь и Ъ като KH, (апостроф), Ŭ, за разлика от H, Y, A при Обтекаемата система.[4][7]

Същият подход може да се използва и за латинска транслитерация на други кирилски азбуки като руската[8] и македонската,[9] както и за въвеждането на фонетичен правопис на английския език.[10]

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. Произход на Обтекаемата система от 1995: Неофициална употреба в документ от 1989.
  2. L.L. Ivanov, Toponymic Guidelines for Antarctica, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 1995.
  3. M. Gaidarska. The Current State of the Transliteration of Bulgarian Names into English in Popular Practice, Contrastive Linguistics, XXII, 1998, 112, pp. 69-84.
  4. 4,0 4,1 4,2 L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Contrastive Linguistics, XXVIII, 2003, 2, pp. 109-118.
  5. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Наредба №3 за транслитерация на българските географски имена на латиница, Държавен вестник бр.94, 21 ноември 2006.
  6. 6,0 6,1 A. Danchev, M. Holman, E. Dimova, M. Savova, An English Dictionary of Bulgarian Names: Spelling and Pronunciation, Nauka i Izkustvo Publishers, 1989, 288 pp.
  7. USBGN, Romanization Systems and Roman-Script Spelling Conventions, 1994, pp.17-18.
  8. L.L. Ivanov, Romanization of Russian: The 2006 Streamlined System
  9. L.L. Ivanov, Romanization of Macedonian: The Streamlined System
  10. L. Ivanov, V. Yule, Roman Phonetic Alphabet for English, Contrastive Linguistics, XXXII, 2007, 2, pp. 50-64.
На други езици