Чудомир Кантарджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Чудомир Петров Кантарджиев
български революционер
Роден: 23 септември1883
Сливен, днес България
Починал: 17 септември 1924
Пловдив, България

Чудомир Кантарджиев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.

[редактиране] Биография

Чудомир Петров Кантарджиев е роден в град Сливен на 23 септември 1883 г. Завършва гимназия в Сливен и известно време е учител в бургаските села.

През 1902 г. се записва студент в Софийския университет.

В София се включва в дейността на Вътрешната организация и през 1904 г. прекъсва следването си и става четник при Яне Сандански.

През 1906 г. вече е окръжен ревизор на четите в Серски революционен окръг и нелегален член на Серския окръжен революционен комитет. Става един от приближените съратници на Сандански и неговата група, която се противопоставя на ръководството на ВМОРО и настоява за децентрализация на Организацията.

Чудомир Кантарджиев подкрепя Сандански при убийството на задграничните представители на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов.

Постепенно, от края на 1907 г. групата на Сандански, към която принадлежи и Чудомир Кантарджиев, се самоизолира от ВМОРО. Чудомир Кантарджиев, заедно със Сандански и Тодор Паница, активно участват в Младотурския преврат от 1908 г.

През 1909 г. Чудомир Кантарджиев е учител в Педагогическото училище в град Сяр. По-късно същата година, със стипендия отпусната му от Младотурското правителство следва инженерство в Лозана, Швейцария.

При избухването на Балканската война се завръща в Българияи начело на чета участва в освобождението на Пиринска Македония.

След 1918 г. се установява да живее в село Лъджене (днес квартал на Велинград) и заедно с Гьорче Петров и други бивши санданисти се противопоставят на дейността на Тодор Александров и възстановената от него ВМРО.

След убийството на Тодор Александров, поради съмнение, че Чудомир Кантарджиев е участвал в заговора срещу него с решение на ЦК на ВМРО му е издадена смъртна присъда. Убит е в Пловдив, където се е укривал, на 17 септември 1924 г.

[редактиране] Използвана литература