Петър Дървингов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Дървингов български офицер и историк |
|
Роден: | 25 май 1875 Кукуш, днес Гърция |
---|---|
Починал: | 8 март 1958 София, България |
Петър Георгиев Дървингов е български офицер, полковник и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките.
[редактиране] Биография
Дървингов е роден в будния български град Кукуш (днес Килкис, Гърция) в 1875 година. В 1896 година завършва Военното училище в София. По време на Илинденското въстание Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. В 1909 завършва Военната академия в Торино, Италия. Участва в Балканската война, организира Македоно-одринското опълчение и става началник-щаб на частта. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия.
След 1918 година Дървингов пише трудове, свързани с военната история.
В 1953 година комунистическата власт в България започва процес срещу Дървингов и след като той разбира, че негови приятели писмено са се отрекли от него, умира.
[редактиране] Трудове
- „От Пловдив и София към Цариград и Скопие“ (1903)
- „Пирин и борбата в неговите недра“ (1904)
- „Военна България. Социологически етюд на българската действителност“ (1911)
- „История на Македоно-одринското опълчение“ (том 1, 1919; том 2, 1925)
- „Духът на бългърската история“ (1932)
- „Опитите на българите да пресъздават себе си“
- „Физическо и нравствено възпитание на българския народ“
- „Буквар от 1895 г. или самоучител на възрастни хора“
- „Книга за българския войник - неговия морален лик“