Парейдолия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парейдолия, (парейдолическа илюзия): (Древно-гръцки: para- лъжлив, и eidolon, умалително на eidos изображение, форма.) е психически феномен, породен от неясен, неопределен и погрешно дешифриран стимул (често визуален). При изменения на мозъчния център, който управлява тази функция, способността за различаване на лица се нарушава. Тази функция е била важна при развитието и социализацията на човешки вид.
При парейдолическа илюзия , елементи от плоска повърхност (облаци, гънки на плат, заскрежено стъкло и т. н.), се възприемат погрешно като сложен рисунък или изменчива, пластична картина, често фантастична по съдържание (тропическа джунгла, лица на хора, цветя, необичайни животни и т.н.). Парейдолията е признак за развито въображение, а понякога и за начален стадии на остра психоза.
Според съвременните скептици този феномен обяснява много от религиозните виденията на светци, например образите на Дева Мария видени върху жилищни сгради.
Лицето и каналите върху Марс са също пример за парейдолия. Гледани под друг ъгъл или при по-висока разделителна способност изображенията се променят.
Мнозина Канадци споделят че върху едно доларовата банкнота от 1954 са различавали лицето на Дявола в косите на Кралицата. Банкнотите не са били извадени от обръщение, но образа е бил променен в следващата емисия.
Още един пример за парейдолия е смисловото долавяне на изречения при прослушване на записи наопаки (ако разбира се, не се касае за техники в шпионажа или пропагандата).
В теста на Роршах се използва това свойство на психиката за диагностициране на психичното състояние. Въпреки че е много известен и често използван, неговата научната достоверност е оспорвана.