Марк Теренций Варон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марк Теренций Варон (116 пр.н.е. – 27 пр.н.е.), наричан още Варон Реатински[1], за да бъде различаван от своя съвременник Варон Атацински, е римски учен и писател, когото римляните наричали "най-начетеният от всички римляни".
Съдържание |
[редактиране] Биография
Варон е роден в Реате (дн. град Риети) в семейство от конническото съсловие.
Учи при римския филолог Луций Елий Стилон и по-късно в Атина при философа от Академията Антиох от Аскалон. По отношение на политиката той подкрепя Помпей, достигайки длъжност претор, след като е народен трибун, квестор и курулен едил.[2] Той избягва наказанията за участието му в гражданската война на губещата страна чрез две амнистии, отпуснати му от Юлий Цезар преди и след Битката при Фарсал. Той е бил vigintiviratus (член от двадесетчленната комисия, назначена от Цезар да раздели земите на Капуа и Кампания между войниците (59 пр.н.е.). По-късно Цезар го назначил да надзирава публичната библиотека на Рим през 47 пр.н.е., но след смъртта на Цезар Марк Антоний го заточил, в резултат на което той загубил голяма част от имуществото си, включително библиотеката. С превръщането на републиката в империя Варон си спечелил благоразположението на Август, чрез закрилата на когото той открил сигурността и спокойствието, необходими за да се посвети на научна и писателска дейност.
Сред многото му творби тази, която изпъква за историците, е неговият списък на консулите на римската република, който е бил записан на триумфалната арка на Август. Този списък, Хронологията на Варон, въпреки че е поставян под съмнение от някои поради това че представя години на диктатура и анархия, се е доказал като безценен извор.
Варон е смятан от някои за най-великия римски учен и за по-голям полимат от Плиний Стари.
[редактиране] Творчество
Варон е написал повече от 400 произведения през своя живот, от които са запазени само две изцяло и фрагменти от приблизително 70.
Варон е наречен "най-начетеният от всички римляни" от Цицерон и Св. Августин от Хипон.[3] Свидетелството на Варон за произхода на мита за деветте музи е споменато от Св. Августин от Хипон в книга II, глава XVII на неговата творба "За християнската доктрина."[1]
[редактиране] Запазени произведения
- De lingua latina libri XXV (или За латинския език в 25 книги)
- Rerum rusticarum libri III (или Селското стопанство в три книги)
[редактиране] Известни изгубени произведения
- Saturarum Menippearum libri CL или Мениповски сатири в 150 книги
- Antiquatatum rerum humanarum et divinarum libri XLI
- Logistoricon libri LXXVI
- Hebdomades vel de imaginibus
- Disciplinarum libri IX
[редактиране] Виж също
- Пчеларството, което Варон е документирал
- Varroa, род пчелни паразити, наречен по името на Варон
[редактиране] Бележки
- ↑ "Реатински" произлиза от името на родния му град на сабинска територия Реате, сега Риети (1911 Encylopedia Britannica).
- ↑ 1911 Encylopedia Britannica
- ↑ The New Calendar of Great Men. Ed. Frederic Harrison. London: Macmillan and Co., 1920. (UsefulTrivia.com)
[редактиране] Източници и използвана информация
![]() |
Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Marcus Terentius Varro от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите. |