Арбитраж

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Статията е допълнена с превод от английската

Арбитражът в контекста на закона, е форма на (алтернативно) разрешаване на спор, особено като един вид алтернатива на съдопроизводството, което разрешаване се осъществява от трето незаинтересовано и овластено от страните по спора с това право лице (арбитър). Обаче в исторически план арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а, де факто, към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). По настоящем арбитражът е изключително приложим е във външнотърговските отношения и морското право.

В икономиката и по специално при търгуването на финансови пазари арбитражът означава сделка, която цели извличане на безрискова печалба от разликите в цената на един актив на пазари разположени на различни места в географско отношение.

Съдържание

[редактиране] Видове арбитраж

[редактиране] Според устройството си

От гледна точка на устройството си бива:

  • постоянен и
  • ad hoc (инцидентен). Последният се учредява само за спора упоменат в арбитражното споразумение.

[редактиране] Според седалището си

От гледна точка на седалището си бива:

  • международен и
  • местен (вътрешен) арбитраж.


[редактиране] Договорен-съдебен арбитраж

  • При договорния арбитраж страните се споразумяват чрез договор
  • Съдебният арбритраж идва след арбитражно съдобпроизводство, което в повечето случаи е пожелателно. (wikipedia:arbitration)


[редактиране] Арбитражът в българското право


Арбитражът е връховна проява на диспозитивното начало в гражданския процес. Неговата опора е разпоредителната власт на страните относно техните частноправни имуществени правоотношения. Упражнявайки тази власт те могат сами чрез договор за спогодба да уредят спорното правоотношение, но могат и да възложат на избрано от тях трето лице да разреши вместо тях спора. За разлика от арбитража ад хок, арбитражната институция се учредява с оглед разрешаването на неограничен брой спорове, които могат да й бъдат възложени в бъдеще. От тази гледна точта тя е постоянно действаща. Тя е недържавно (обществено) арбитражно учреждение, което администрира осъществяването на арбитража по делата, възложени на институцията. Затова тя има органи (председател, президиум, секретариат и др.), както и правилник, който не е нормативен акт. Неговата задължителна сила спрямо страните по спора се крепи на съгласието им да го възложат на институцията,а спрямо арбитрите- на съгласието им да поемат разрешаването на спора от името на институцията. В РБ арбитражен съд има към Българска търговско-промишлена палата. За да бъде отнесен един спор до Арбитражния съд между страните трябва да е сключено арбитражно споразумение (арбитражна клауза), с което страните декларират, че са съгласни евентуален бъдещ спор между тях да бъде решен от Арбитражен съд и приемат неговото решение.



[редактиране] Арбитраж по телевизията

Става дума за нашумелите предавания по Реалити ТиВи, като например Пийпълс корт, Къртис корт и т.н., такива предавания има още по руски и немски канали. Арбитражът се заснема и предава по телевизията. Съществуват мнения, че подобен вид съдопроизвъдство изопъчава идеята за справедливо правораздаване.

[редактиране] Виж още

  • Помирение на страните
  • Разрешаване на спор
  • Експертно становище
  • Медиация
  • Преговори
  • Заменяне


[редактиране] Външни препратки

Бълграски

Чуждестранни