Старозагорско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия

На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов, а за център се избира Стара Загора.

В уречения ден 16 септември обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Някои от бунтовниците се скриват или имигрират от страната, гонени от турците, но други като братята Михаил и Георги Жекови не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в една плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята, Михаил умира вътре, а по-малкият Георги е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.

Селата около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръскват, когато става ясен неуспехът на въстанието освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село Елхово. В Шуменско и Русенско действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Въпреки малкия обхват на Старозагорскотo въстание тo дава явен знак, че на дневен ред в българското общество е подготовката на мащабна освободителна акция с цел привличането на вниманието на Великите сили, каквото е Априлското въстание.

На други езици