Битоля
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битоля Битола |
|
---|---|
Битоля на картата на Република Македония
|
|
Данни | |
Регион: | Пелагонийски |
Община: | Битоля |
Географска област: | Пелагония |
Население: | 86 408 (2002) |
Надм. височина: | 615 м |
Геогр. положение: | 41° 1' 51" сев. ш. 21° 20' 24" изт. д. |
Пощ. код: | |
Тел. код: | |
Код на МПС: | BT |
|
Битоля (на македонски книжовен език: Битола, сръбски: Битољ, на гръцки: Μοναστήρι, Монастири, на турски: Manastır, на албански: Manastiri, на аромънски: Bitule/Bituli) е град в югозападната част на Република Македония, център е на Община Битоля. Градът е втори по-големина в страната с население от 86 408 (2002) - македонци, албанци, турци, власи и гърци.
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположе на река Драгор в източната част на котловината Пелагония в подножието на планината Баба (Пелистер).
[редактиране] История
[редактиране] Хераклея
В Античността днешна Битоля е важен град наречен Хераклея Линкестис (на латински: Heraclea Lyncestis, на гръцки: Ηράκλεια Λυγκηστίς), най-северният град в Древна Македония. (Някои гръцки археолози смятат, че Хераклея Линкестис е била разположена на мястото на днешен Лерин.)
[редактиране] Средновековие
През 4 и 5 век е седалище на епископи и метрополити, които взимат участие в църковни събори. По-късно градът е населен от славяни. В Битолския надпис на цар Иван Владислав градът е споменат като Битола. За пръв път гръцкото име Манастир, превод на българското Обител, се споменава в документ от 11 век.
[редактиране] В Османската империя
През 1395 година градът е завладян от Османската империя, която го прави главен военен и търговски център. През 19 век големите европейските сили откриват тук консулства, а турските власти военна академия, където е следвал Кемал Ататюрк.
Според българския географ Васил Кънчов в началото на 20 век Битоля има 37 000 жители, както следва: 10 000 българи християни, 10 500 турци, 1 500 арнаути мохамедани, 7 000 власи, 5 500 евреи, 2 000 цигани и 500 от други народности.[1]
Християнските жители на града са разделени в конфесионално отношение. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Битоля се състои от 8 844 българи екзархисти, 6 300 българи патриаршисти гъркомани, 72 българи патриаршисти сърбомани, 36 българи протестанти, 100 гърци, 7 200 власи, 120 албанци и 120 цигани. В града има 10 основни и 3 средни български училища, 7 основни и 2 средни гръцки, 2 основни и 2 средни румънски и 1 основно и 2 средни сръбски.[2]
През 1903 г. Битоля е център на Илинденското въстание. На конгреса в Манастир през 1908 г. албанците решават да въведят латинската азбука.
[редактиране] В Сърбия и Югославия
След 1912 г. Битоля е присъединена към Сърбия, от 1941 до 1944 г. към Царство България, след това в рамките на Югославия, днес в Република Македония. През 2001 година в града има размирици между албанци и македонци.
[редактиране] Забележителности, култура и образование
Няколко църкви, между които църквата „Света Богородица“, строена през 1875 година и католическа църква. От османско време са покритият пазар в центъра, „Исак джамия“, „Бялата джамия“ и строената от прочутия майстор Синан - „Яхдар кади джамия“ - и трите от 16 век.
Най-старият театър в Република Македония от 19 век.
Университет "Климент Охридски" - около 5 хил. студенти днес.
Филмов фестивал.
[редактиране] Личности
- Родени в Битоля
- Алекс Букарски - съвременен македонски писател
- Александър Евтимов (1874 - ?), български революционер
- Анастас Лозанчев (1870 - 1945), български революционер
- Георги Сугарев (1876 - 1903), български революционер
- Димитър Ризов (1862 - 1918), български публицист и дипломат
- Каролина Гочева (1980 - ), поппевица от Република Македония
- Лука Джеров (1869 - 1948), български революционер и просветен деец
- Никола Генадиев (1868 - 1923), български политик
- Павел Генадиев (1973 - 1959), български революционер, публицист и общественик
- Славе Димитров (1946 - ), съвременен македонски музикант
- Спиро Джеров (1834 - 1868), български хайдутин и революционер
- Спиро Цветков (1878 - 1913), (архимандрит Евлогий), български църковен деец
- Харитон Генадиев (1861 - 1914), български публицист и преводач
- Починали в Битоля
- Димитър Робев (1822 – 1890), български възрожденец и общественик
- Константин Робев (1818 – 1900), български възрожденец, лекар
- Стефан Робев (1842 – 1880), български възрожденец, търговец
- Други личности, свързани с Битоля
- Авксентий Битолски (1850–1919), български духовник, битолски митрополит от 1903
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Вижте също
- Битолски надпис
- Битолски иконостас
- Битолски триод
[редактиране] Външни връзки
- Описание на Битоля от Васил Кънчов („Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ 1890)
[редактиране] Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
Населени места в Община Битоля | ![]() |
|
---|---|---|
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърпци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец |
Градове в Република Македония | ![]() |
|
---|---|---|
Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски Брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |