Ругуновец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ругуновец | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 6 485 (2001) |
Надм. височина: | 10 м |
Геогр. положение: | 40° 59' 37 сев. ш. 22° 33' 57 изт. д. |
Пощ. код: | 612 00 |
Тел. код: | 23430-2 |
Ругуновец или Карасуле или Карасули (на гръцки димотики: Πολύκαστρο, Поликастро, катаревуса: Πολύκαστρον, Поликастрон) е град в Република Гърция, център на Дем Ругуновец в Ном Кукуш, Област Централна Македония. Градът има население от 6 485 души.
[редактиране] История
Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Ругуновец е населявано от 340 жители българи, 200 турци, 12 черкези и 55 цигани.[1]
В началото на 20 век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Кара суле има 312 българи екзархисти и 144 българи патриаршисти гъркомани и 30 цигани и функционира българско училище.[2]
След Балканската война Ругуновец попада в Гърция. По време на Междусъюзническата война градчето пострадва силно и огромна част от българското му население емигрира в България. Преброяването от 1913 година показва едва 450 жители. В 1914 година последва нова силна емигрантска вълна към България. Преброяването от 1920 сочи 322 жители. В 1924 година и турските жители на Ругуновец го напускат за Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт и Източна Тракия, както и каракачани от България. Нови 71 души официално емигрират в България. В 1928 година градчето е прекръстено на Поликастрон и преброяването от същата година показва 1 880 жители. Преброяванията от 1940, 1951, 1961 и 1971 показват съответно 2 800, 3 085, 3 821 и 5 279 жители. Нарастването на населението се дължи на частичното изсушаване на Аматовското езеро в 1934 година и на ликвидирането на маларията.
[редактиране] Родени в Ругуновец
- Антон Югов (1904 - 1991), български политик
- Иванчо Карасулията (1875 - 1905), български революционер
[редактиране] Външни връзки
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |