Чарлс Пърс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чарлс Пърс американски философ |
|
Роден: | 10 септември 1839 Кеймбридж, САЩ |
---|---|
Починал: | 19 април 1914 Милфорд, САЩ |
Чарлс Сандърс Пърс (Peirce) (1839–1914) е американски енциклопедист, философ, логик, математик, химик, семиотик, „баща“ на философското течение прагматизъм. Макар, че е изучавал химия в университета и е работил като учен 30 години, всъщност той е известен повече с неговите приноси в логиката, математиката, философията, теория на знаците или семиотиката. Философът Пол Вайс пише в Речника на американските биографии (1934) за него: "най-оригиналният, многостранен и плодовит сред американските философи и най-великият американски логик" (Brent, 1). Пърс е бил силно пренебрегнат докато е бил жив. Много от неговите текстове са все още непубликувани и днес.
Макар че пишел предимно на английски, Пърс публикувал някои статии с популярно съдържание и на френски. Иноватор в областите на математиката, изследователстката методология, философията на науката, епистемологията и метафизиката, Пърс смятал себе си за логик най-напред и преди всичко. Направил е и основни приноси по отношение на формалната логика, но самият той разбирал под "логика" нещо доста по-обхватно, области които днес са наричани философия на науката и епистемология. В същото време Пърс гледал на логиката като клон на семиотиката, на която той е всъщност основател. През 1886 година той забелязал, че логически операции могат да бъдат пренесени чрез електрически switching circuits, идея използвана по-късно за създаването на дигиталните компютри.
Съдържание |
[редактиране] Възприемане на Пърс като велик учен
Бъртранд Ръсел изказва мнението, че "Извън всякакво съмнение [...] той е бил един от най-автентичните и орегинални умуве на късния 19-ти век, и определено най-великия мислител на Америка за всички времена." (В същото време обаче, неговата Principia Mathematica изобщо не споменава името Пърс.) Каръл Попър гледал на Пърс като "един от най-великите философи на всички времена".
[редактиране] Биография
Роден е през 1839 г. в Кеймбридж, Масачузетс. На 12 г. чете с интерес Кант. Завършва химия с бакалавърска степен. Преподава няколко години логика в университета "Джон Хопкинс", но е изгонен "по морални причини". Така и не успява да направи академична кариера. Умира през 1914 г. в крайна бедност.
[редактиране] Произведения
- "Относно някои способности, приписвани на човека" (1868)
- "Някои следствия от четирите неспособности" (1868)
- "Укрепване на вярването" (1877)
- "Как да направим идеите си ясни" (1878)
- "Какво е прагматицизмът" (1905)
Дотук събраните му съчинения на английски са издадени под заглавието Collected Papers of Charles Sanders Peirce, Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 8 vols. (1931-1958), а от 1982 г. започва Хронологичното издание, от което са отпечатани засега 6 тома Writings of Charles Sanders Peirce: A Chronological Edition.Indianapolis: Indiana University Press, 1982-.
[редактиране] Основни (философски) възгледи
Мисълта на Пърс е повлияна от сциентизма на Огюст Конт, Шотландската школа и философията на Кант. Характеристиките на неговата доктрина са следните:
- изследването е движение от състояние на съмнение към състояние на вярване;
- фалибилизъм- всяко познание е опровержимо;
- принципът на прагматизма;
- реализъм- природните закони съществуват реално, а не са само подукт на нашия интелект;
- истината е "окончателното мнение, което ще бъде постигнато от общността на учените";
- тихизъм- случайността е основен елемент на реалността, нищо не е абсолютно детерминирано;
- Бог е обект на вярата, за него не може да се постигне научно познание.
[редактиране] Семиотика и видове знаци
Пърс предложил няколко типологии и дефиниции за знаци. Повече от 76 дефиниции за знаци са събрани между съчиненията на Пърс, някои от тях са канонични типологии, но една от категорично значение - тази за разграничаването на знаците на икони, индекси и символи.
Тази типология набляга на различните начини по които репрезентиращото адресира или реферира обекта, чрез конкретното включване на интерпретант
- ИКОНА е знак, който денотира своите обекти, чрез наличието на качества, които споделя с тях. Знакът е видян като наподобяващ или имитираш обекта към който реферира (с други думи вилица на пътен знак показва място за спиране, почивка и хранене). Знакът уподобява обекта. Той споделя характерна черта или аспект от него, които позволяват той да бъде интерпретиран като знак, дори когато обектът не присъства, не е видим.
- ИНДЕКС е знак, които денотира своя обект чрез средствата на екзистенциална връзка, която има с него. За да може игдекса да е сигнифициращ, връзката с обекта е от съшествено значение. Репрезентацията е директно свързана по някакъв начин, физически или случайно, с денотирания обект (пушакът индикира огън). Така че индъксът отнася към обекта, защото в действителност наистина е повлияван и модифициран от обекта, и така служи за следа, диря за съществуването на обекта.
- СИМВОЛ е знак, който денотира своите обекти само чрез факта, че се интерпретира по този начин.
Репрезентирането тук нито наподобява обекта нито води, индексира до него, но сигнификацията тук е толкова фундаментална, обща и конвенционална, че не може да бъде сбъркана и се научава на базата на общо съгласие за подобен вид означаване на съществуващия обект. (Например повечето думи са символи, защото нито наподобява обекта, нито директно индикират на него, например думата "котка") Така че символът денотира основно на базата на своята интерпретанта. Неговото действие (семиозис) се управлява от конвенция, повече или по-малко систематична редица от асоциации, които гарантират това негово интерпретиране.
NB! Тези дефиници за знак са естествено специфични за пърсовата теория за знака, и не са непременно равнозначни на ежедневната употреба днес на думите икона, индекс, символ
[редактиране] Виж още
Философия
Семиотика
- Семиотично
- Семиозис
- Семиотика
- Семиотичен триъгълник
Логика
- Логика на информацията
Съвременници
- Джон Дюи
- Уилям Джеймс
- Ернст Шрьодер