Черно море (магистрала)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Черно море.
Автомагистрала „Черно море“ |
|
---|---|
Дължина | планирана: 103 km построена: 10 km |
Свързва | Бургас - Варна |
Магистрала А3 - „Черно море“ е автомагистрала в България, която трябва да свързва градовете Варна и Бургас, като се движи панорамно покрай Черно море. Тя е част от Общоевропейския коридор 8 (Дурас - Тирана - Скопие - София - Бургас - Варна). Общата дължина на участъка Бургас - Варна е 103 км. Към 2006 са завършени 10 km от отсечката, която започва от Аспаруховия мост във Варна и завършва преди село Приселци.
Очаква се магистрала Черно море силно да улесни транспортните връзки между черноморските градове, като реши трудностите с прехода на Стара планина, който в момента силно забавя трафика между Обзор и Несебър.
[редактиране] История
Проектирането на АМ ”Черно море” започва през 70-те години на миналия век, когато от „Пътпроект” – филиал Варна бяха разработени вариантни трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания”. Тая разработка се разгледа от Експертния технико-икономическия съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не беше взето, като въпросът се отложи за бъдеще време. През 2001 г. „Инжконсултпроект” ООД – гр. Варна започна разработването на нови предварителни проучвания чрез възлагане на Изпълнителна агенция „Пътища”. Бяха разработени три основни варианта: червен (източен), зелен (западен) и син (през Дюлинския проход). Трасето започва от края на изградения участък от АМ „Черно море” (от Аспаруховия мост до път І-9 при с. Звездица) и завършва при пътния възел при с. Ветрен (пресичане с път І-6), където прави връзка с АМ „Тракия”. Зеленият вариант преминава в близост до следните населени места: Бенковски, Добри дол, Круша, Детелина, Рудник, Попович, Приселци, Кошарица, Тънково, Каблешково, Лъка, бившето минно селище „Черно море” и се включва в АМ „Тракия” при с. Ветрен. Червеният вариант преминава в близост до следните населени места: Бенковски, Болярци, Равна гора, Детелина, Юнец, Господиново, Попович и Приселци и нататък се развива в близост до червения вариант. Източните склонове на Стара планина се пресичат и от двата варианта чрез тунел с дължина около 1 км. Синият вариант се отделя от зеления при с. Детелина и преминава в близост до селата Козница, Козичино, Гюльовца, Оризаре и при Тънково се влива в зеления вариант. При този вариант се избягва тунелното преминаване на планината за сметка на удължено трасе с по-лоши технически елементи и в крайна сметка – увеличени транспортно-експлоатационни разходи. Разработката беше завършена през 2002 г. и предадена на възложителя. На 18.04.2003 г. се проведе заседание на Експертния технико-икономически съвет при ИАП, на който, след обстойни обсъждания се прие трасето по т.н. зелен вариант с дължина 95 км с предложение за известно прецизиране в отделни участъци. При пресичанията на автомагистралата със съществуващите пътища са предвидени пет пътни възли, наречени „Харамията”, „Старо Оряхово”, „Юнец”, „Тънково” и „Ветрен”.
Относно връзката на АМ „Черно море” с гр. Варна Всички проектни разработки до сега изхождат от връзката с построения участък от магистралата при с. Звездица, респ. Аспаруховия мост. Идеята магистралата да не се свързва с Аспаруховия мост, а да завие на север, да пресече или заобиколи Варненското езеро и да се свърже с автомагистрала „Хемус” е основно погрешна, тъй като цялото движение от и за Южна България се прехвърля на АМ „Хемус”, чието влизане в града (при летището) и сега създава проблеми с голямото натоварване на основни улици в града, а какво ще стане когато и движението откъм и за Бургас се включи в АМ „Хемус”. Освен това се увеличават неимоверно много транспортно-експлоатационните разходи на превозните средства, да не говорим пък за стойността на строителството – магистрален габарит с дължина около 14 км и още един мост като Аспаруховия. Ако се построи северен обход на Варна, който да свърже Северното Черноморие с магистралите „Хемус” и „Черно море” без да се минава през гр. Варна (транзитно движение), гореспоменатата идея има известно основание. За пълнота ще посочим, че през 80-те години на миналия век беше разработено във фаза „Предварителни проучвания” от ИПП „Пътпроект” – филиал Варна, трасе за връзка между АМ „Хемус” и АМ „Черно море”, но то беше с обикновен габарит (две ленти) и с елементи за проектна скорост 80 км/ч, докато при автомагистралите проектната скорост е 120 км/ч. Това трасе пресичаше канала при гр. Белослав с мост, подобен на Аспаруховия. Чрез подходящи пътни връзки се осъществяваше комуникацията между кварталите на гр. Белослав от двете страни на езерото, което премахва необходимостта от сегашната фериботна връзка. В заключение ще кажем, че изграждането на АМ „Черно море” е наложително, защото чрез нея се създава удобна връзка между курортите по цялото българско Черноморие и между най-големите градове по него – Варна и Бургас. Това ще допринесе до повишаване на атрактивността на България като курортна и туристическа страна, респ. благосъстоянието на населението.
[редактиране] Външни препратки
![]() |
Магистрали в България |
Люлин | Марица | Струма | Тракия | Хемус | Черно море |