Осиково (Област Търговище)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другите български села с име Осиково, вижте пояснителната страница.
Осиково е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
Осиково (Област Търговище) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Търговище |
Община: | Попово |
Население: | 194 (15/03/2007) |
Надм. височина: | 456 м |
Пощ. код: | 7862 |
Тел. код: | 06036 |
Геогр. положение: | 43° 23' сев. ш. 26° 0' изт. д. |
МПС код: | Т |
Кмет или наместник | |
Петър Петров |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е от полупланински тип, разположено във висока котловина сред хълмове. Намира се на 24 км западно от Попово, на около 380 м надморска височина. През западния край на селото преминава малък приток на река Баниски Лом - т. нар. "Селското дере". Землището на селото граничи с землищата на съседните села - Цар Асен, Водица, Лом Черковна, Нова Върбовка, Копривец и Могилино. Асфалтирани пътища водят до Попово и Водица, а черни - до Лом Черковна (бившето Бойка), Копривец, Баниска, Захари Стояново и Цар Асен. Днес селото се състои от 3 махали - Долната махала, Гюзлето и Кайрака.
Осиково е китно селце, подходящо за отдих. Разположено е близо до гора, като релефът е особено хълмист. Поради тази причина за да се достигне до селото е необходимо да се изкачат стръмни баири.
[редактиране] Кратка историческа справка
Според стари предания селото е било основано след завладяването на България от османците от турци – овчари от съседно село или от такива, пътуващи със своите стада от Добруджа за Горна Оряховица. Първоначално те се заселили в местностите Маджарова баир или Гюзлето. За първи път селото е споменато през 1524 год. в османо-турски данъчен регистър под името Осикова, което обаче има стар български произход. В селото, както и в съседното село Водица, са живеели и черкези, прогонени след войната. Такова черкезко селище е имало в местността Памукчийския баир. Преди Освобождението селото е наброявало около 150 къщи с изцяло турскоезично население. През 1877 год. Осиково е имало 100 къщи с 550 жители. Боеве за освобождението на селото между руснаци и турци са водени през лятото на 1877 год. в местността Маджарова баир, където до скоро е имало следи от окопи. Там по-късно е построен паметник – костница на загиналите 12 руски войници. Окопи от тази война са били запазени и в местностите Чаеолу и Равнината. По време на войната повечето къщи на селото били изгорени. Няколко години след Освобождението в селото дошли двама братя българи сапунджии от Балкана и отворили сапунджийска работилница.
В първите години след руско-турската война от 1877-1878 год. започнало изселването на турците от селото към Османската империя, разпродавайки имотите си. На тяхно място започнало заселването на българи, първоначално от съседното село Водица, а през 1889 год. се заселили 11 семейства от село Килифарево, Великотърновско. Малко по-късно след тях се заселили балканджии от селата и махалите Саботковци и Цвятковци, Габровско, от Енчовци, Тревненско, Радковци и Хвърльовци, Еленско, от Райковци, Горни и Долни Дупини (дн. Горен Еневец и Долен Еневец), Великотърновско. През 1898 год. в селото имало вече 95 български и 8 турски къщи. Първото българско училище в Осиково отваря врати през 1881 год., като със собствена сграда то се сдобива през 1889 год. Имало е и стара джамия, съборена през 20-ти век, като материалите от нея послужили за построяването на джамията на село Голямо Градище. През 1881 год. един хамбар е преустроен на църковен храм "Св. Димитрий", функциониращ до 1939 год. Новата църква на селото е била построена на мястото на съборения стар храм през 1938-1939 год. и започва да фунционира през 1940 год., като се запазва нейното име.
Старите родове – балканджии на селото са: Арабаджиите, Баръмите, Димитровите, Куците, Кърджиите, Маркоолар, Свинарята, Фальовските, Хаджимарковците, цанкоолар, а тези който са дошли от село Водица са: Ганьоолу, дановите, Коважоолу, Пейковите, Таушаните и др. Днес в селото живеят и роми.
[редактиране] Религии
[редактиране] Обществени институции
- Кметство;
- Народно читалище „Христо Ботев“;
- Църква "Св. Димитър";
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Паметник в старите гробища, посветен на загиналите в сраженията при селото руски войници от 101-ви пехотен пермски полк през 1877 год.;
- Паметник в центъра на селото, посветен на загиналите руски войници в сраженията при селото от 8-ми донски казашки полк през 1877 год.;
- Войнишки паметник, намиращ се в църковния двор, посветен на загиналите от селото войници през Балканската и Първата световна война (1915-1918) год.;
- От селото може да се видят чудни гледки, разкриващи красотата на Балкана в област Търговище.
[редактиране] Редовни събития
Няма.
[редактиране] Личности
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.