Нямо кино
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нямо кино е определение за кинематографа в първите десетилетия от неговата история, преди изобретяването на синхронното записване на звук върху филмова лента.
Звук във филмите се появява едва във втората половина на 1920-те години, когато в САЩ, Германия и СССР са създадени съотвествуващите системи за възпроизвеждане на звук синхронно с картината.
В нямото кино е изработен неповторим стил на общуване със зрителите с помощта на мимика и жестове. Изразителността на движенията на някои актьори от нямото кино остават пример до днес. Киносеансите в началото на ХХ век не са напълно беззвучни - обикновено в киното е имало музикален съпровод на пиано. Необходимите пояснения за зрителите са се изобразявали като титри.
[редактиране] Значими филми на нямото кино
- Генерал (САЩ, 1926)
- Изгрев (САЩ, 1927)
- Метрополис (Германия, 1927)
- Светлините на града (САЩ, 1931)
- Треска за злато (САЩ, 1925)
- Страстта и смъртта на Жана д'Арк (Франция, 1928)
- Жадност (САЩ, 1924)
- Кабинетът на доктор Калигари (Германия, 1920)
- Кутията на Пандора (Германия, 1929)
- Броненосецът Потьомкин (СССР, 1925)
- Наполеон (Франция, 1927)
[редактиране] Значими личности от епохата на нямото кино
- Чарли Чаплин
- Бъстър Китън
- Харолд Лойд
- Мери Пикфорд
- Дъглас Феърбанкс
- Лон Чейни
- Сергей Айзенщайн
- Луиз Брукс
- Фриц Ланг