Георги Ангелиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: Уикифициране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Георги Ангелиев
български революционер
Роден: 10 март 1832
с. Радилово
Починал: 24 декември 1916
Пазарджик

Георги Петров Ангелиев завършил селското килийно училище, след което започнал да се занимава със земеделие. Малко по-късно станал дребен търговец на дървен материал. През 1857 г. се включил в четата на Бейко войвода, с която обикалял повече от три години Родопите. През 1863 г. войводата разпуснал четата, но Георги не посмял да се върне в родното си село и заминал за Влашко, където се установил в Браила, после в Галац и накрая – в Букурещ. Около година работил при българските търговци братята Евлоги и Христо Георгиеви. С помощта на Христо Георгиев и застъпничеството на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров през 1864 г. Георги се завърнал в Радилово и отново започнал търговия с дървен материал. По-късно, при едно свое пътуване из Чирпанско по търговия се срещнал с Васил Левски и след завръщането си в Радилово основал революционен комитет. На 9 март 1876 г. в Радилово пристигнали Георги Бенковски и Панайот Волов, с които Ангелиев вече се познавал и възобновили стария революционен комитет, на който той отново бил избран за председател и за негов представител на Оборище. По време на събранието бил назначен от Бенковски за войвода на въстаниците от селата по южнаия бряг на р. Марица, като му било възложено да съсредоточи при обявяването на въстанието мирното население в Брацигово. Обявяването на въстанието заварило Ангелиев в Панагюрище, откъдето той се отправил към Радилово. Свикал революционния комитет, обявил въстанието и се отправил към селата Ало Кочово, Бяга, Козарско и Жребичко, в които също обявил въстанието и наредил населението на тези села да се евакуира в Брацигово. На 26 април 1876 г. под закрилата на Ангелиевата чета, заедно със селяните от Радилово, те се отправили към Брацигово. По пътя обаче колоната била пресрещната от башибозук, завързало се сражение, били убити 14 турци, а от четата нямало жертви, само Ангелиев бил леко ранен в дясната ръка. Още щом влязла в Брацигово четата начело със своя войвода започнала да строи укрепления и окопи около селото. Въстаниците удържали башибозушките набези, но след като срещу тях била изпратена редовна турска войска и започнал артилерийски обстрел, Ангелиев посъветвал Васил Петлешков да организират пробив в обсадата и да търсят спасение в близките гори. Петлешков не се съгласил, но Ангелиев заедно с 27 от своите четници успял да пробие блокадата и се измъкнали в планината. Тук те се крили около 6 месеца, след което Ангелиев заминал тайно за Пловдив и се явил при английския консул Калверт, на когото разказал за мъките на другарите си, които още се криели по горите и го помолил да им издйества амнистия от османската власт. Консулът се съгласил и радиловските бунтовници били помилвани, но Георги, като главен организатор на бунта не посмял да напусне английското консулство до обявяването на Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението Георги Ангелиев се преселил в с. Саранбей (дн. Септември), където отново започнал търговия с дървен материал. Бил избиран за кмет на селото неколкократно, както и за народен представител в VІ и VІІ ОНС и ІV ВНС. По-късно се преселил в Пазарджик, където починал на 84-годишна възраст.

[редактиране] Източници

„Оборищенци” (Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година), редакция и съставителство Христо М. Йонков, ДВИ, С., 1972.