Висока (Ном Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Висока
Местоположение
Данни
Население: 835 (2001)
Надм. височина: 640 м
Геогр. положение: 40° 49' 60 сев. ш.
23° 11' 60 изт. д.
Пощ. код: 572 00
Тел. код: 23940-9

Висока (на гръцки Όσσα, Оса, старо Βυσσώκα или Βυσόκα, Висока) е село в Република Гърция, център на Дем Богданска планина (Вертискос), Ном Солун, Област Централна Македония с 835 жители (2001). Селото е разположено в южните поли на Богданската планина (Вертискос) на 35 километра североизточно от Солун и на 17 километра североизточно от Лъгадина.

Съдържание

[редактиране] История

В 1751 жителката на Висока Кирана пострадва за вярата и е канонизирана от православната църква като Света Кирана.

В 19 век Висока е село населено предимно от българи и турци. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Висока е показано като село с 270 домакинства с 305 жители мюсюлмани и 931 жители българи.[1] През 60-те години жителите на Висока правят опит за отваряне на българско училище в селото, за което свидетелства прочутата дописка до цариградския вестник „Съветник“ от 1863 година.[2] Височанецът отец Иван Лазаров е екзархийски свещеник в Солун. [3] Опит за отваряне на българско училище във Висока има и през 80-те. Това плахо надигане на българщината във Висока обаче е потиснато от силното гръцко културно влияние и от 80-те години на 19 век жителите на селото влизат твърдо в лоното на елинизма.

В 1900 година според Васил Кънчов във Висока живеят 1 350 българи християни и 200 турци.[4] Всички жители на селото са фанатични гъркомани. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 2 000 жители, всичките българи патриаршисти. [5] В селото функционира гръцко училище. Селото се превръща в база на андартски чети, нападащи съседните екзархийски села. В "Гръкоправославната паланка Висока" в "Македонски алманах" от 1909 година пише:

Жителите на тази паланка са много благочестиви, което стига дори до религиозна вманиаченост и благодарение на това тук има немалко хаджии (поклонници на Божи гроб). Тъй като са много предприемчиви, те са превърнали малката и незначителна Висока в красиво градче. Що се отнася до живота им, той е оскъден откъм богатства. Жените и мъжете са прочути с красотата и талантите си и те, макар и чуждогласни, се славят с преданността си на елинизма и с отвращението си от схизматиците, които наричат зверове, антихристи, смрадливци, дебелоглавци и т.н. [6]

По време на Бълканската война на 16 ноември 1912 в селото влизат гръцки войски, посрещнати „с ентусиазъм от населението“, според спомените на генерал-лейтенант Константинос Зороянидис. Според генерала „жителите на селото не знаят гръцки и не са нито гърци, нито българи, нито турци, а без ясно национално съзнание“. [7] След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. По време на войната жителите му заедно с жителите на гъркоманското село Сухо и гръцкото Берово участват в разграбването и опожаряването на голямото българско екзархийско село Зарово. Генералът от гръцката армия Константинос Мазаракис (бившият андартски капитан Акритас) отбелязва в 1913 година: „Висока: македонофонско село, външен елинизъм чрез училищата“. [8]

В 1922 година на мястото на изселилите се турци се заселват 245 гърци бежанци от Източна Тракия. [9] Така селото добива смесен облик - българоговорещи гъркомани и тракиоти.

Преброявания

[редактиране] Родени във Висока

  • Света Кирана (? - 1751), християнска мъченица за вярата

[редактиране] Говор

Говорът на трите Лъгадинските села Висока (гъркоманско), Сухо (гъркоманско) и Зарово (българско), и в по-малка степен на съседните Богородица (българско), Клисали (гъркоманско) и Негован (смесено гръкомани и българи) показва някои уникални архаични характеристики като запазен назализъм на малкия и големия юс, отразен още в дописката от село Висока до вестник „Съветник“ от 1863. Това уникално като граматика, фонетика и лексика българско диалектно ядро веднага привлича внимането на славистите. Големият хърватски учен Ватрослав Ягич изпраща един от най-талантливите си ученици - словенеца Ватрослав Облак, който изследва българския говор на Висока и съседните села.

[редактиране] Литература

  • Oblak V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des sudlichen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896.
  • Mieczyslaw Malecki, Dwie gwary macedonskie (Suche; Wysoka w Solunskiem) Czesc II: Slownik Krakow, 1936, МПр, 3 и 4
  • Младенов М. Сл. Солунски говор // Стойков Ст. Българска диалектология. София, 1993. С. 185.
  • Младенов Ст. Българската реч в Солун и Солунско // Младенов Ст. Избрани произведения. София, 1992. С. 332.
  • Кочев Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор // Български език, 1987, кн. 3. С. 174.
  • Ελευθερίας Παπαδάκη "Η Οσσα από τα αρχαία χρόνια μέχρι σήμερα", 1983.

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  2. „Съветникъ“. №29, 7 октомври 1863.
  3. „Мир“. 17 и 19 април 1937.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  5. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  6. „Η ελληνορθόδοξος κωμόπολις Βυσόκα“, Μακεδονικόν Ημερολόγιον, τ. Β', 1909, σελ. 201-2.
  7. „Στη βαλκάνια πατρίδα του κ. Παπαθεμελή“. Ελευθεροτυπία, 1/3/1997.
  8. Κωνσταντίνος Μαζαράκης «Γενικαί πληροφορίαι περί του φρονήματος των εν τη ζώνη των επιχειρήσεων κατοίκων», (καλοκ. 1913), Αρχείο Κ. Μαζαράκη, φ. 7α
  9. „Στη βαλκάνια πατρίδα του κ. Παπαθεμελή“. Ελευθεροτυπία, 1/3/1997.

[редактиране] Външни връзки

Открийте още информация за Висока (Ном Солун) в нашите сродни проекти:

Уикиизточник
Уикиизточник

Препратка към страница на гръцки „Балканското отечество на господин Папатемелис“. Статия за Висока във вестник Елефтеротипия, 1 март 1997


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област