Природа на Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

[редактиране] Географско положение

Корейският полуостров, на територията на който са разположени Република Корея и Корейска народнодемократична република, се намира в Североизточна Азия. На север полуостровът граничи с Китайската народна република и Русия, на изток - с Източно (Японско) море, което го отделя от Япония, на запад - с Жълто море, на другия бряг на което се простира Китай, на юг - с Корейския пролив. Корейският полуостров заедно с многобройните острови е разположен между 124° 11' 00" и 131° 52' 42" дължина и между 33° 06' 40" и 43° 00' 39" ширина.

Сухопътната граница между Китай и Корея преминава главно по течението на реките Амнокканг (Ялу - на китайски) и Туманганг (Туман - на китайски). Последните шестнадесет киломертра от река Туманганг оформят общата граница между КНДР и Русия. Реката Амнокканг тече на югозапад и се влива в Жълто море, докато река Туманганг тече на североизток, а после - на югоизток и се влива в Източно море.

Територията на Корея е 221 607 кв. км, като територията на КНДР съответно е 122 370 кв. км, а на Република Корея - 99 237 кв. км.

[редактиране] Климат

Климатът на Корейския полуостров е обусловен от географското разположение на Корея в близост до Централна Азия и Тихия океан, като доминиращо е континенталното влияние. Климатът в Корея е влажен и се отнася към източноазиатския мусонен тип. Средната температура през зимата обикновено е под нулата, като средната януарска температура в Сеул е -3,5°С. Лятото в Корея е горещо, като в по-голямата част от полуострова средната температура през горещите месеци е около 25°С, изключение правят само най-северните планински райони. Средната лятна температура в Сеул е 25,3°С

Корея е разположена в зоната на Източноазиатския мусон. През зимните месеци високото налягане на въздушните маси над Сибир значително понижава температурните показатели, когато сухият студ нахлува на територията на Корея. Зимният мусон, който като правило е по-силен от летния е съпроводен от ниски температури. През зимата количеството валежи не превишава 10% от годишния обем.

Летният мусон носи със себе си много океанска влага, която се изсипва над полуострова във вид на поройни дъждове. Почти 70% от годишните валежи се проливат между юни и септември. Почти всяка година полуостровът е засегнат от преминаващи тихоокеански циклони, които допринасят за увеличаването на общия обем на валежите. Общата сума на валежите варира от 500 мм в североизточната част на полуострова до 1400 мм на южното крайбрежие. Валежите нарастват от север на юг.

Като правило два вида циклони влияят върху климата на полуострова: първите се зараждат в басейна на река Янгдзъ в Китай и нахлуват в Корея през март или април, а понякога и в началото на летния сезон, като носят със себе си много валежи, което е благоприятно за отглеждането на ориз. Другите се характеризират с тайфуни, които се зараждат в района на екватора, а след това се движат на север към Тайван и по-нататък към Япония, Китай и Корея. Най-често тайфуните достигат територията на Корея през юли или август, като един или два средни тайфуна достигат южната част на полуострова всяка година.

Корейците смятат, че пролетта настъпва заедно с първите лястовици и цъфтежа на вишневите дървета, което обикновено става през втората половина на март или в началото на април. В северната част на полуострова пролетта идва не по-рано от края на април. Постепенно, от март към май, нараства обемът на валежите, като дъждовете са меки, което е благоприятно за селскостопанските работи. През пролетта розата на ветровете е разнообразна, като в началото ветрове духат от северозапад, а после - от юг. Пролетта е кратка, продължителността й е не повече от два месеца - април и май, особено в северната част на полуострова.

Лятото в Корея е горещо и дъждовно. То обикновено започва през юни, когато температурите надвишават 20°C. В повечето райони, с изключение на крайните северни райони, лятото продължава почти четири месеца. Средният месечен обем на валежите често превишава 100 мм. Лятото носи със себе си циклонни бури и мусонни дъждове. Най-влажният месец е юли, когато дневният обем на валежите може да достигне 200 мм, а понякога дори 300 мм. По време на летните дъждове коритата на много корейски реки и водоеми се препълват, което нерядко води до наводнения. От друга страна, честите и обилни валежи са изключително благоприятни за отглеждането на ориз по т.нар. влажни оризища. През лятото разликата в горните температурни граници в северната и южната част на полуострова е незначителна, най-високата температура - 40°С е била отбелязана в град Тегу в Република Корея на 1 август 1942 г.

Есента е сравнително кратка - от октомври до ноември. През това време горещият и влажен летен мусон отстъпва място на студения и сух зимен мусон. През октомври над по-голямата част от страната се установява ясно и тихо време, нощите са студени, особено на север, където даже през деня по земята и дърветата се забелязва скреж, а през деня температурите са отново сравнително високи. Топлите есенни дни са благоприятни за селското стопанство и за прибиране на есенната реколта и засяване на зимните култури.

Зимите се различават значително в северната и южната част на Корейския полуостров. В крайните райони на КНДР температурите се понижават до -20°С, докато в южната част те са около 4°С. Зимното време в северната част на Корея се обуславя от сухия сибирски студ, когато реките замръзват за няколко месеца, докато на юг се усеща благоприятното въздействие на Тихия океан, което допринася за по-високите температури. Зимата обикновено продължава 4 месеца.

[редактиране] Планини

Почти всички планински вериги в Корея са ориентирани в две посоки: от север на юг и от североизток на югозапад. Веригите, разположени от север на юг, а това са планините Тебек в Южна Корея и Нангним - в Северна Корея, формират геологическата основа на целия полуостров и изпълняват ролята на естествен вододел на много корейски реки. Те оформят два големи склона на целия полуостров. Такива планини като Нангнимсан (2014 м), Къмгансан (1638 м), Сораксан (1780 м) и Тебексан (1546 м) са разположени в района на хребетите на тези две планински вериги. Корейците почитат планините Къмгансан и Сораксан за тяхната красота, а планината Тебек е описана в мита за прабащата на корейците - Тангун. Успоредно с веригите Тебек и Нангним са разположени други, по-малки планински вериги, които пресичат Корейския полуостров от североизток на югозапад. Сред тях са Кънгнам, Чхуегю, Мьохянг и Мьорак в северната част на полуострова и Собек - в южната също геологически са свързани с веригите, ориентирани от север на юг.

На територията на Корейския полуостров са разположени и няколко угаснали вулкана, напр. планината Пектусан (2750 м) е известна благодарение на красотата си и голямото кратерно езеро, което корейците наричат Чьонджи или "Небесното езеро". В района на планината Халласан (1950 м) на остров Чеджудо, която е най-високият връх в Южна Корея, през периода на династията Корьо (918-1392 г) са станали няколко вулканични изригвания. На вулканичната активност в далечното минало корейците дължат наличието на няколко вулканични плата, като Шинге, Коксан, Чоруон и Кема. Планински ручеи и потоци пробиват в тези вулканични масиви причудливи тунели и пещери. Най-известните от тях са разположени на остров Чеджу.

Повечето пещери в Корея са карстови, а най-известната от тях е пещерата Тхонгньонггул, разположена близо до Йонгбьон на южния бряг на река Чхонгчонганг в Северна Корея. Тя е дълга 5 км, някои от нейните зали са дълги 150 м. и широки 50 м. Няколко варовикови пещери са разположени и в Южна Корея, като най-големите са Косигул, Косудонггул, Сонгрюгул и Хуангсонггул.

[редактиране] Реки

Повечето реки в Корея се вливат в Жълто море и Южно море (Корейския пролив). За мащабите си Корея има много реки, шест от тях надвишават 400 км дължина, в това число р. Амнокканг - 790 км, р. Туманганг - 521 км., р. Ханганг - 514 км., р. Къмганг - 401 км. и р. Нактонгганг - 525 км. Първите две реки оформят естествената граница между КНДР и КНР, и КНДР и Русия и се вливат съответно в Жълто и Източно море. Река Нактонгганг се влива в Южно море, а останалите реки - в Жълто море. Обемът на речния поток зависи от годишните времена, като по време на летните мусони той е максимален и това често довежда до наводнения, защото реките излизат от коритата си. През другите сезони, значително по-сухи от летния, нивото на водата спада значително. Повечето исторически столици на Корея са били разположени по бреговете на годни за корабоплаване реки: Сеул, Пхенян, Пуйо. С разрастването на другите видове транспорт, преди всичко сухопътния, значението на речното корабоплаване значително намалява и реките се използват най-вече за иригационни нужди (близо 70% от земеделието в Корея е иригационно).

[редактиране] Плата и котловини

В Корея има няколко обширни плата, като повечето от тях са разположени в западните брегове на големите реки. Те се характеризират със сравнително ниска надморска височина, затова влиянието на морския климат там е осезаемо, а самите плата образуват със съответните реки единни климатични и субгеографски комплекси. В горните течения на повечето реки се срещат по-тесни полупланински плата. По източното крайбрежие на полуострова, където текат сравнително малки реки, извиращи от платата Тебек, са разположени малки котловини с наносни алувиални почви. Една от най-големите делти е тази на река Нактонгганг, която се влива в Южно море.

[редактиране] Почви

Почвите в Корея се различават по своя характер и според някои учени се делят на 10 вида. Така например, във високопланинските части на полуострова те са планински кафяви, на по-ниски височини - подзолни, като върху последните обикновено растат иглолистни гори, които са по-устойчиви към студения климат. По платата и в долините са разпространени горски кафяви почви, а на остров Чеджу се срещат и вулканични черни на цвят почви. На други острови, разположени в Република Корея могат да се срещнат жълти и червени почви. Голямо стопанско значение имат също така почвите, създадени по изкуствен начин, за отглеждане на ориз в т.нар. мокри оризища. Те се обработват по специален начин и са резултат от многовековна иригация и наторяване. Традиционно едни от най-плодородните са алувиалните почви, които обикновено се срещат по поречията на реките. Крайно редки са блатистите почви, поради специфичното географско разположение на Корея и нейния релеф.

[редактиране] Извори

В Корея има много извори с топла и минерална вода. Преди разделянето на страната са били познати 34, днес са открити доста повече. В повечето случаи изворите са разположени край морския бряг, а минералната вода съдържа натриев бикарбонат, натриев хлорид и други. Някои извори се характеризират с голямо съдържание на радон и сероводород.

Средната температура на топлите извори е в границите 35°С-78°С, а най-високата - 105°С. Нерядко в местата на изворите се среща и лечебна кал.

[редактиране] Острови и морета

В Корея има над 3000 острова, като повечето от тях са разположени в южната и югозападната част на полуострова. Общата брегова линия е 17300 км, като бреговата линия на същинския полуостров е около 8700 км, а на островите - 8600 км.

Линията на източното крайбрежие е сравнително гладка, с изключение на заливите Йонгхунг и Йонгил, защото планинските вериги са разположени успоредно с бреговата линия. Въпреки това характерът на брега е различен: от пясъчни ивици до скали. Нерядко извиращите наблизо ручеи и минерални извори оформят пясъчни лагуни. Като цяло източното крайбрежие е по-привлекателно за почиващите и туристите с естествените си възможности за летен отдих.

За разлика от източното крайбрежие, западното и южното са много нарязани. По тях са разположени и повечето острови, малки полуострови и заливи. Западният бряг на Корейския полуостров, обърнат към Жълто море, има и сравнително дълга приливна вълна (6-9,6 м в района на Инчхон). Приливът, който донася със себе си много кал, се усеща най-вече в делтите на разположените в този район реки. По тази причина водата в Жълто море почти винаги е мътна.

Южният бряг е характерен със своите заливи, където островите представляват остатъци от някогашни планини, а заливите - долини и равнини. Приливната вълна в южната част не е толкова дълга, колкото в западната - до 1,3 м в района на Пусан и 4,9 м близо до Йосу.

Най-големият корейски остров се нарича Чеджудо и е разположен на 140 км на юг от град Мокпхо.

Дълбочината на Жълто и Жълто море е по-малка от 100 м, затова районът се характеризира с плитък континентален шелф. Тези недълбоки морета са важни за риболов, а отскоро в тях се търси и петрол.

На юг от полуострова се намира течението Курошьо, което идва от източното крайбрежие на Филипините, дели се на две близо до остров Чеджу, като едната му част отива в Жълто море, а другата - в Източно. Топлото течение в Жълто море първо се насочва на север към западния бряг на Корея, а после обръща на юг в посока към източния бряг на Китай. Това течение е сравнително слабо и затова не оказва значително влияние върху климата в Корея, докато течението Тонгхан (Източнокорейско), което е насочено на север и пресича Корейския пролив, е силно и има по-висока температура от съседните води. През летните месеци то достига чак до залива Тонгхан. Студеното течение Пукхан (Севернокорейско) тече на юг от североизточния бряг на полуострова и е клон на течението Лиман, което започва от Охотско море. Неговото влияние се усилва през зимата. Течението Лиман се среща с по-топлото течение Тонгхан и сезонната смяна на водната температура привлича в Източно море големи пасажи риба, което го прави благоприятен район за риболов.

[редактиране] Флора и фауна

Корея се отличава с изключително богат животински и растителен свят, защото съчетава различни климатични условия. Поради тази причина на полуострова се срещат както алпийски растения от субарктичния пояс, така и вечнозелени видове, характерни за субтропическия пояс. Висшите растения наброяват около 4000 вида, а с техните разновидности - около 4500 вида, като почти 400 вида са ендемични за Корея. В повечето случаи растителният свят на Корея наподобява този в Манджурия и Северен Китай, но е още по-богат и разнообразен. В северната част на полуострова, на по-високите места се срещат алпийски видове и иглолистни дървета, докато за южната част са характерни широколистни видове, храсти и цветя. На полуострова, предимно в северната му част, се срещат дървесни видове с промишлено значение (около 100), лекарствено (около 900), използвани в хранително-вкусовата промишленост (300 вида), маслодайни (50 вида), медоносни култури (17 вида) и т.н. Едно от най-известните корейски растения е "инсам", известно навсякъде с другото си наименование женшен.

Корейският полуостров се характеризира с изключително богат животински свят. Там обитават 97 вида бозайници, 382 вида птици, 24 вида змии, 14 вида амфибии и 850 вида риби. 78 вида бозайници се срещат само в Корея. Така например, много специфична е фауната на остров Чеджудо. Там се срещат глиган, сърна, докато само в КНДР обитава тигър, два специфични вида елени, леопард, леопардова котка и т.н.

[редактиране] Полезни изкопаеми

Като цяло Корея е бедна на полезни изкопаеми, но въпреки това главно на територията на КНДР се срещат около 300 техни вида. Промишлено значение за Република Корея и Корейската народнодемократична република имат около 200 вида. В северната част на полуострова се намират богати залежи на желязна руда, включително магнетит и лимонит, като техният добив се осъществява по наземен начин.

В Корея има незначителни находища на руди на цветни метали като злато, сребро, мед, олово, цинк и др. Има находища на редки и леки метали.

На полуострова, особено в северната му част, се срещат ресурси, които се използват за химическата и строителната промишлености. Това са находища на варовик, апатит, железен сулфид, алунит, барит, богати са и находищата на магнезит и графит, флуорит, кианит, каолин, силициев двуокис, слюда, азбест, бетонит, диатомит и талк.

В КНДР има промишлени находища на въглища, включително кафяви въглища. Липсват нефтени находища с промишлено значение.