Бунтове на еничарите
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Между 1808 и 1826 г. избухват два бунта на Еничарския корпус на Османската империя.
[редактиране] 1808 г.
След неуспешната война с Русия, започнала през 1807 г. избухва бунт на Еничарския корпус, който сваля султан Селим III и султан става неговият племенни Мустафа IV.
Тази смяна на султана под натиска на Еничарския корпус води до временно прекратяване на реформите, които Селим III извършва в империята, и е показателна за твърде голямото влияние на еничарите в Империята.
Няколко месеца по-късно Мустафа IV е убит от брат си Махмуд II който остава единствен наследник на династията и става султан на Османската империя.
[редактиране] 1826 г.
Султан Махмуд II води политика на модернизиране на империята, в т.ч. и на армията й. Той преценя, че Еничарският корпус е остаряла за времето си военна организация, с твърде голямо влияние върху политическия живот и неконтролирана власт. Ето защо, султанът свиква разширен съвет и на 29 май 1826 г. издава указ за закриване на Еничарския корпус и създаване на редовна и модерна турска армия.
На 15 юни с.г. на Цариградския площад Ат мегдан се събират около 20 000 еничари и вдигат бунт с настояване да бъде отменено решението на султана. Великият везир на империята призовава еничарите да се приберат в казармите. След като те отказват да се подчинят са изпратени верни на султана войски, които блокират площада и избиват всички бунтовници.