Кюстенджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кюстенджа
Картинка:Constanta in Romania.png
окръг Кюстенджа
сев. ширина
изт. дължина
44° 10'
28° 09'
Население около 310 000 (2002)
малцинства турци, татари, аромъни, цигани, руснаци, арменци, гърци, немци, българи, украинци, липовенци
средна годишна температура 10,5 °C
местно време GMT+2
администрация
кмет Раду Мазъре (СДП)
избран 2004 г.
e-mail адрес на кмета primarie
@primaria-constanta.ro
Сайт на града www.primaria-constanta.ro

Кюстенджа (на румънски: Constanţa, Констанца, на турски: Kustendji, Kustendja) е град пристанище на Черно море и административен център на окръг Кюстенджа (Констанца), в Румъния. Кюстенджа е основан при гръцката колонизация на Евксински понт (Pont Euxin) от колонисти от Милет през вековете 7 пр.н.е.5 пр.н.е. с името Томис (Tomis).

Съдържание

[редактиране] Географско разположение

Градът се намира в източната част на страната, заобиколен от Румънското поле и Черно море, заемайки голяма част от румънското Черноморие.

Градът обхваща 1 121,66 km² плюс 6 линейни километра плаж и е най-голямото пристанище на Румъния в Черно море със своите 3 182 ha (суша и акватория).

[редактиране] Исторически данни

Кюстенджа е основана при гръцката колонизация на Евксински понт (Pont Euxin) от колонисти от Милет през вековете 7 пр.н.е.5 пр.н.е. с името Томис (Tomis). Селището придобива статут на полис едва през 4 пр.н.е.. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население - даки, скити и келти), което води до разцвет на Томис през 3 пр.н.е.. През 1 век регионът е завладян от Римската империя, а в периода 817 г. тук живее и умира в изгнание римският поет Овидий (Publius Ovidius Naso). Градът устоява на варварските нашествия през 3 век4 век и става център на провинция Scythia Minor.

Музеят в Кюстенджа
Музеят в Кюстенджа

По време на Византийската империя Томис става важен християнски център, като разпространението на православието в региона се приписва на Свети апостол Андрей. Смята се, че именно в този период градът получава името Констанца, дадено му от император Константин I Велики (274-337) в чест на сестра му Констанция.

С идването на българите на Балканите регионът става неразделна част от Първата и Втората български държави.

От 15 век до края на 19 век Кюстенджа е част от Отоманската империя.

След Руско турската освободителна война (18771878), въпреки че е в рамките на Българската Екзархия, през 1878 г. конгресът в Берлин присъжда Северна Добруджа (включително и Кюстенджа) на Румъния и ивица земя, по-късна известна като Южна Добруджа (на румънски Cadrilaterul), към България. Като следствие от Втората балканска война България отстъпва Южна Добруджа на Румъния (1913 г. ). Букурещкият мирен договор от 1918 г. връща Кюстенджа на България, но Ньойският договор, подписан през 1919 г. между България и съюзниците от Първата световна война, дава цяла Добруджа на Румъния.

Пристанището в Кюстенджа е по-голямо от варненското и бургаското взети заедно
Пристанището в Кюстенджа е по-голямо от варненското и бургаското взети заедно

В този период румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с румънци от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от българи, турци и татари.

През 1940 г., договорът, наложен от Германия в Крайова принуждава Румъния да прехвърли Южна Добруджа на България, но българите от Северна Добруджа, включително и от Кюстенджа са разменени за румънските колонисти от Южна.

След изграждането на моста при Чернавода през 1890 - 1895 г., се полагат основите на Румънската плавателна служба и се открива линия до Истанбул.

Старото казино край Морска гара, символ на града
Старото казино край Морска гара, символ на града

През 1910 г. населението наброява 12 725 души, само половината от които са румънци, а останалите са турци, българи, евреи, арменци и гърци. Последното преброяване показва, че в Кюстенджа живеят над 300 000 души, повечето от които – румънци.

  • В Констанца има радиопрограма, излъчваща на български език за българското малцинство там.

[редактиране] Родени

  • Георге Хаджи, румънски футболист, роден в село Съчеле
  • Иван Пенаков, български общественик
  • Коста Списаревски, български дипломат
  • Сава Огнянов, български актьор

[редактиране] Починали

[редактиране] Паметници

Статуята на Свободата в Кюстенджа
Статуята на Свободата в Кюстенджа
  • Голямата джамия
  • генуезкият фар на пристанище Кюстенджа – построен през 1858-1860 г., в чест на генуезките търговци, посещавали често пристанището през 13 век.
  • Националният исторически музей
  • Музей на флотата

[редактиране] Демографско развитие

Главна улица в Кюстенджа
Главна улица в Кюстенджа
  • 1879: 10 419
  • 1900: 13 000
  • 1910: 27 000
  • 1930: 59 000
  • 1950: 80 000
  • 1970: 172 000
  • 1985: 319 000
  • 2005: 310 471

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Спортни отбори

  • HCM Constanţa (хандбал)
  • Фарул, футболен отбор
  • VCM Constanta (волейбол)

[редактиране] Външни връзки