Банатски българи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Банатските българи са онези български преселници, живеещите в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието "южноунгарски българи". Самите те се наричат помежду си "павликяни" или на местното наречие "павликене", "палкене" и "паулкене", тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник "Наша глас" също се наричат банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича "банатчани".
След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.
Съдържание |
[редактиране] История
Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 година и е в резултат на политическите и стопански условия по българските земи през 17 и 18 век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 година. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите католици след потушаването на въстанието.
След поражението на турците при Белград през 1688 година Австрия подбужда организирането на въстание от българите католици в района на Чипровец и околностите му. Въстанието не успява и скоро е жестоко потушено от османската власт. Оцелелите българи-католици успяват да преминат във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия -Седмиградско и Славония. Във Влашко те се установяват предимно в областта Малка Влахия. Получават известни привилегии от влашките князе, а след 1718 година, когато Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и българите католици са покровителствани от австрийските власти, като със специален указ от 1727 година получават още редица привилегии. Това стимулира и други българи католици, около 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци и други в периода 1726-1730 да преминат във Влашко.
През 1737 година при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират свое опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблагоприятния ход на войната обаче води до нахлуването на турски аскер и българите католици са принудени отново да търсят убежище. С изтеглянето на австрийските войски бягат и българските бежанци. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г. Оттам поискали от австрийските власти ново място за заселване. Павликяните от своя страна, които живеели покрай Дунав, преминават през Оршова в Банат и се установяват временно в крашованското село Рекаш, откъдето също издействали за място за заселване.
През пролетта на 1738 година павликяните получили правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов. На чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато не получили уверение, че ще им се потвърдят привилегиите от Влашко. Уверението е получено през 1741 година и те се преселват в Банат.
Така банатските българи се установяват в Банат и установяват първите български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно те се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението на България някои от тях се преселват в родината. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, като същевременно с това запазват своя български характер и самосъзнание.
До 1863 година богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. илирийски или далматски език, всъщност хърватски език. От 1863 година богослужението се води на банатски български.
[редактиране] Географско разположение на българите в Банат

Историческата област Банат е разположена в Югозападна Румъния, в североизточната част на Сърбия и малка част се намира в Южна Унгария. Населението на областта представлява пъстра мозайка от румънци, сърби, унгарци, словаци, хървати, русини, немци, цигани, евреи и българи като преобладаващото население са румънци, сърби и унгарци.
Банатските българи живеят компактно в двадесетина селища и на двете части на Банат, а именно в Румънски Банат това са селищата Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента и Телепа (Болгартелеп, дн.Колония булгара), и Модош, Бело блато, Гюргево, Иваново, Канак и Стари лец, в Сръбски Банат. Освен това банатски българи живеят още в градовете Тимишоара, Арад, Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац, Панчево, Сегед, Будапеща и др. Броят на банатските българи в миналото се е движил между 4 000 и 25 000 души. Според известния историк на Банат Сентклараи при заселването е имало 4 600 българи. Днес банатските българи наброяват около 12 000 в Румънски Банат (по официални данни те наброяват 6 500) и около 3000 в Сръбски Банат (по официални данни 1 658).
В България живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението на България през 1878 година. Още около 1000 банатски българи живеят пръснати в Унгария. Така броят на банатските българи е около 22 000 души.
Главният фактор, който е способствал за разселването през различни времена на банатските българи от първоначалните две български колонии в Банат - Бешенов и Винга, е стопанският. Стремежът да се задоволят нуждите от обработваема земя, тъй като броят на населението постоянно се е увеличавал, а земята във Винга и Бешенов оставала същата. Разселването се е извършвало като едри земевладелци отстъпват на преселниците по договор земя за обработване (например в Ечка, Лукачфалва, Бело блато), или чрез закупуването и (Канак, Итварнок, Избище, Офсеница), или на земи, давани им от държавата, като ги снабдява със земи на дългосрочно изплащане (Брещя, Дента, Гюргево, Иваново и Телепа). Изселвали се изключително бедни и малоимотни семейства. На новите места преселниците трябвало да си построят сами жилища и да преодоляват трудностите по разработването на земите (разчистване на гори, отводняване на реки и блата и др.). Много често природни бедствия, главно наводнения, унищожавали току-що построените жилища на преселниците и ги принуждавали да се завърнат в родните си места или да започнат всичко отначало. Разселването е било почти непрекъснат процес - извършвало се е на всеки 10-20 години.
[редактиране] Език
Народният говор на банатските българи може да се класифицира като източнобългарски диалект. Типична черта на банатския говор е гласната "ы", която се замества от "и". Друга характерна понологическа особеност на банатския българско диалект е наличието на "ê" (двойно "e"), остатък от старобългарски, редукцията на "o" в "у" и най-характерната особеност на източнобългарските говори е честата редукция на "e" в "и". Банатските българи казват pule вместо поле, selu вместо село, ugništi вместо огнище. Друга особеност на банатския говор е палатализацията на крайния съгласен звук, което е типична черта и в други славянски езици, но в българския език тази особеност се среща само в диалектите - книжовното Великден в банатския говор звучи като Великдень.
В лексикално отношение в езика на банатските българи има много заемки от немски (drot от немското Draht, "жица, тел"; gang от Gang, "антре, коридор") и от унгарски и сръбски, което се дължи на близките контакти на банатските българи с останалите народи в многоетнически Банат. Заемките в езика на банатските българи представляват около 20%. Силното унгарско влияние може да се открие и по начина , по който се именуват някои от банатските българи. То следва унгарското подреждане на фамилните имена, при което първо се казва фамилното име, а след това малко име, например Marija Velčova се изписва като Velčov Marija. От женските фамилните имена често отпада и наставката "а", така Velčovа става Velčov.
Банатският език е нормиран и се разглежда като трета книжовна форма на българския език, заедно с българския книжовен език и македонския литературен език. Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България. Банатският български език е кодифициран през 1866 от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е “Balgarskotu pravopisanj” на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т.е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на различните диалекти. В периода 1860-1896 година банатският български език е бил основен език на преподаване в българските училища в Банат. След тази дата той е заменен с унгарския (до 1918), а след това - с румънски или сръбски.
Банатските българи изтъкват българския характер на езика си, въпреки неговата диалектна и повлияна същност и използването на латиницата вместо кирилицата, въпреки това в банатски български публикации като вестник "Наша глас" продължават да се включват материали на съвременен български на кирилица като произведението "Чичовци" на Иван Вазов например. Съответно в Румънски и Сръбски Банат банатските българи говорят румънски и сръбски език.
[редактиране] Бележити личности
- Полковник Стефан Дуньов (1815–1889) — революционер и участник в Унгарската революция (1848г.), един от българите-гарибалдийци
- Еусебиус Ферменджин (1845–1897) — историк, високо поставен франциски клерик, теолог, полиглот, активен челен на Южно-славянската академия на науките
- Леополд Косилков (1850–1940) — учител и писател
- Жозу Рил — учител от 19-ти век и световно признат автор на учебници, кординирал правописа и граматиката на банатския български през 1866
- Карол Телбиз (1853–1914) — дългогодишен кмет на Тимишоара (1885–1914)
- Антон Лебанов (1912 - ) — юрист, журналист и поет
- Карол Телбизов (1915–1994) — юрист, журналист и учен[1][2]
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Литература
- Благовест Нягулов. „Банатските българи. Историята на една малцинствена общност във времето на националните държави“, София 1999 г.
- Любомир Милетич. „Изследвания за българите в Седмиградско и Банат“. София 1987
- Карол Телбизов. „Общинското управление на банатските български общини под австрийска и унгарска власт“. в: „Годишник на Висшето училище за стопански и социални науки „Свети Кирил Славянобългарски", Варна, 1945, кн. 18, с. 1-57.
[редактиране] Бележки
- ↑ Нягулов, Банатските българи, стр. 348-354, 359-366.
- ↑ „The Bulgarians“. Festivalul Proetnica 2006. Посетен на 2007-01-12
[редактиране] Интернет страници
- Уебсайт на вестник Náša glás и Literaturna miselj, както и информация за банатските българи. (на банатски български)
- "Банатските българи", публикации издадени през 1938 (на български)
- Говорът и книжовноезиковата практика на българите-католици в Сръбски Банат
- Етнографска карта на Румънски Банат, показваща селищата, обитавани от банатски българи (в кафяво) към 2002 (Официален сайт на Демократичния съюз на унгарците в Румъния)
- Любомир Георгиев. Проявления на модерното у българската католическа емиграция през XVIII век
- Стойко Стойков за българските говори в Румъния
- Обща характеристика на банатския говор
![]() |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 23 юни 2007. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. |