Търновска патриаршия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Търновска патриаршия - название на независимата българска църква през 13 - 14 век.
[редактиране] Създаване на Търновската патриаршия
Търновската патриаршия е призната на църковен събор в Лампсак през 1235 година от никейския патриарх Герман II и останалите източни патриарси. Диоцезът и се променял в зависимост от териториалните изменения на България. По времето на цар Иван Асен II тя има 14 епархии (без Търновски и Охридски диоцез) и 4 епископии (Белградска, Браничевска, Нишка и Велбъждка). След битката при Велбъжд западните епархии са присъединени към Сръбската архиепископия, която през 1346 година е въздигната в сан патриаршия. Към средата на 14 век част от южните епархии, Варненската и Видинската епархия са присъединени към Цариградската патриаршия. След падането на България под османска власт Търноската патриаршия е унищожена като диоцезът и е присъединен към Цариградската патриаршия.
[редактиране] Йерархия
Начело на Търновската патриаршия стои патриарх, който участва в Болярския съвет. Той е подпомаган от Синод. Той се занимава с всички права и задължения на църквата и води борба против ересите. По времето на Търновската патриаршия духовната власт е подчинена на светската. Основно учение е исихазмът, особено през 14 век, проповядван от най-видните дейци на Българската църква - Теодосий Търновски и патриарх Евтимий.