Бурятия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Республика Бурятия
Буряад Республика
Национално знаме на Бурятия

(Знаме на Бурятия)
Герб на Бурятия

(Герб на Бурятия)
Бурятия на картата на Русия
Официален език руски и бурятски
Столица Улан Уде
Президент Леонид Потапов
Министър-председател Инокентий Дагбаев
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Площ
351 300 km2
Население
979 400 души
Гъстота
2,8/km²
Валута рубла
Часова зона UTC +8
Автомобилен код 03

Република Бурятия е един от субектите в състава на Руската федерация. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Граничи с Иркутска и Читинска област, Тува и Монголия.

Има излаз на езерото Байкал. Разположена е в южната част на Източен Сибир, в Забайкалието.

Съдържание

[редактиране] История

През 1703 г. Бурятия съгласно договор, подписан с Петър I, доброволно влиза в състава на Московското царство. На 30 май 1923 г. е създадена Бурят-Монголска АССР в състава на РСФСР. През 1937 г. от състава на Бурятия са извадени Уст-Ординският бурятски автономен окръг и Агинският бурятски автономен окръг. През 1958 г. е преобразувана в Бурятска АССР. От 1992 г. Бурятия е република в състава на Руската федерация.

[редактиране] География

[редактиране] Релеф

Релефът е предимно планински (около 80% от територията на републиката). Най-висока точка е в планината Мунку-Сардик (3491 м), влизаща в планинската система на Източен Саян. На територията на Буратия е разположена и част от Байкалската планинска система, включваща хребетите Хамар-Дабан, Улан-Бургаси, Баргузински, Байкалски и др., както и Селингимското плато и Витимското плато.

[редактиране] Хидрография

Най-големите реки в републиката са Витим (приток на Лена), Селенга, Баргузин, Горна Ангара.

На територията на Бурятия се намира по-голямата част (60% от бреговата линия) на езерото Байкал.

[редактиране] Климат

Страната се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Средната температура през януари е -25,5оС, а през юли е +17,6оС.

[редактиране] Полезни изкопаеми

Най-известните находища са Джидинско (волфрам и молибден); Озерно и Холодинско (полиметали); Гусиноозерско, Тунгуско и Ахаликско (въглища); Ошурковско (апатити); Молодежно (азбест).

[редактиране] Административно деление

В Бурятия има 6 града, 21 административни района, 29 населени места от градски тип и 614 села.

[редактиране] Градове

  • Бабушкин
  • Гусиноозерск
  • Закаменск
  • Кяхта
  • Северобайкалск
  • Улан Уде (столица, разстояние до Москва - 5 532 км)

[редактиране] Райони

  • Баргузински район
  • Баунтовски район
  • Бичурски район
  • Джидински район
  • Еравнински район
  • Заиграевски район
  • Закаменски район
  • Иволгински район
  • Кабански район
  • Кижингински район
  • Курумкански район
  • Кяхтински район
  • Муйски район
  • Мухоршибирски район
  • Окински район
  • Прибайкалски район
  • Северобайкалски район
  • Селенгински район
  • Тарбагатайски район
  • Тункински район
  • Хорински район

[редактиране] Население

Населението наброява 981 238 души (2002 г.), което представлява 2,83% от населението на Русия и нарежда републиката по този показател на 7-мо място. Урбанизацията на населението е 59,62%.

Националният състав на населението е следният: - руснаци - 67,82%; - буряти - 27,81%; - украинци - 0,98%; - татари - 0,83%; - евенки - 0,24%.

[редактиране] Икономика

[редактиране] Промишленост

Развити са машиностроенето, електроенергетиката, топливната, дърводобивната и дървообработващата промишленост, производството на строителни материали, леката и хранително-вкусовата промишленост.

[редактиране] Селско стопанство

Републиката е специализирана в отглеждането на зърнени култури, картофи, зеленчуци. Развито е отглеждането на овце, кози, свине, птици и коне.

[редактиране] Външни връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Камчатски | Краснодарски | Красноярски | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Кемеровска | Кировска | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински-Бурятски | Ненецки | Уст-Ордински Бурятски | Ханти-Мансийски | Чукотски | Ямало-Ненецки
Федерални окръзи
Далекоизточен | Приволжки | Северозападен | Сибирски | Уралски | Централен | Южен