Денчо Знеполски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Денчо Знеполски
деец на БКП, партизанин, военен деец
Роден: 16 март 1920
Ярловци, България
Починал: 22 октомври 1989
София, България

Денчо Знеполски е партизански командир от Трънския отряд, партиен функционер на БКП, генерал-майор в БНА (след 1959 и до преминаването му в запас в 1970 г.), български журналист и политически деец. Истинското му име е Младен Гюров Гигов. Роден на 16 март 1920 в село Ярловци, Трънско. Починал на 22 октомври 1989 в София.

Член на РМС от 1935. Член на БРП(к) от 1939. Незавършено гимназиално образование. Три пъти арестуван от полицията между 1939 и 1943 за комунистическа дейност. Преминава в нелегалност на 18 февруари 1943. На 3 март 1943 се прехвърля при югославските партизани, при които остава до края на юни. На 28 юли 1943 лично убива секретар-бирника в с. Ярловци, Трънско, Цоньо Йорданов (с прякор Мусолини), сина му (седемнайсетгодишен юноша) и още един чиновник. От септември 1943 до 9 септември 1944 последователно е началник-щаб и командир на Трънския партизански отряд, командир на Втора Софийска Народоосвободителна бригада, заместник-командир на Първа партизанска дивизия. Като партизанин е съратник на Славчо Трънски, Гочо Гопин, Руси Христозов, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Боян Българанов, Дичо Петров, Светозар Вукманович-Темпо, Михайло Апостолски, Живоин Николич-Бърко, Андреас Василис-Дзимас, майор Остин Дейвис, полковник Бейли и майор Франк Томпсън. На 18 май 1944 е произведен в чин полковник от Главния щаб на НОВА (потвърдено с правителствено постановление на 11 септември 1944). Един от малцината оцелели партизани след битката край Батулия от 23 май 1944. През септември-декември 1944 е командир на Първи гвардейски народоосвободителен полк, участник в първата фаза на българското участие във войната (главно в Сърбия). На 28 септември неговата част навлиза в сръбския град Власотинци, но с тежки жертви е отблъсната от сили на Вермахта. В 1945 завършва едногодишен курс за старши офицери във Военното училище. В 1946 е назначен за командир на Шести гвардейски пехотен полк към Първа гвардейска дивизия, откъдето се уволнява по свое желание през декември 1947. През март 1949 заминава, за да следва политикономия в МГУ "Ломоносов" в Москва. Председател на Земляческото студентско дружество там. На 9 април 1951 е арестуван на летището в Букурещ и до 6 януари 1954 е в килиите на ДС и ТВО в Белене по обвинение в шпионаж в полза на Титова Югославия и Великобритания, както и в опит за убийство на Сталин (sic!). Следствието е водено от съветския генерал Филатов и бългрските следователи Калоянов, Джананов, Пенчо Стоилов, кап. Христов. В 1954 временно работи като журналист в сп. "София" и дори става член на СБЖ. Дипломира се и завършва висшето си образование в Москва (1955-1957). През ноември 1957 е назначен за старши преподавател във Военно-техническата академия. През 1958 става началник на катедра "Политикономия". През 1959 е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на факултет и заместник-началник на Военната академия. През 1964 е избран за секретар на партийната комисия към МНО. Кандидат-член на ЦК на БКП (1966-1976). Народен представител от Трънския избирателен район (1967-1971). С указ номер 974/18,VІ`1970 на министъра на народната отбрана арм. ген. Добри Джуров е уволнен от БНА на основание на подаден личен рапорт от 1969 г. Пенсиониран със 177 лв. месечна пенсия. По негови записи вдовицата му Мария Знеполска съставя мемоарната му книга "Посмъртна изповед" (ИК "Христо Ботев", София, 1997., 544 стр. Послеслов от проф. Кръстьо Горанов). Денчо Знеполски е запомнен с фразата си на трънски диалект: "Фашистите ме бише и не бише, но от нашите кикъв бой сам ел, не могу ти га опишем."

[редактиране] Литература

  • Славчо Трънски, Неотдавна, партизански спомени. Държавно военно издателство, София, 1957. Под редакцията на Павел Матев.
  • Стоянка Миронова-Панова, По стъпките на трънските партизани. София, 1967.
  • Денчо Знеполски, Посмъртна изповед. ИК "Христо Ботев". София, 1997. Записала, подбрала и подредила Мария Знеполска.
  • Марко Недялков, Думи за Денчо Знеполски (поема). Земиздат, София, 1990.