Гностицизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Гностически произведения
Гностическите произведения представляват многообразна религиозна литература от първите векове на християнството, създадена в кръга на гностиците.
Гностици (от гръц. gnosis 'знание, познание, наука') е прието да се наричат представителите на религиозни течения, опитващи се да съчетаят евангелието с източно-елинистичната теософия, окултизма и митологията. Разцветът на гностицизма е през ІІ - ІІІ в., но влиянието му е по-продължително. Една гностична секта съществува и в наше време (мандеите, от арам. манда 'знание').
Тъй като от гностичните среди са произлезли няколко евангелия, деяния, послания и откровения, които претендират за истинност, гностицизмът принадлежи не само към областта на църковната история, но и към сферата на библиоложката наука. Това е още по-очевидно от факта, че отделни гностически писатели вероятно са имали за прототип досиноптичната традиция.
[редактиране] Учители и секти на гностиците
За един от първите гностици се смята самарянинът Симон Хитонски (Деян 8:9-24). След него се нареждат: Доситей, Менандър, Юстин Гностик, Керинт, Саторнил, Василид, Валентин, Карпокрит и техните последователи, а също и групата на каинитите, нахашените (офитите) и др. Особено място в гностицизма заема Маркион Синопски, който всъщност не е гностик, но е близък до гностиците по някои въпроси.
[редактиране] Писмени паметници на древния гностицизъм
[редактиране] Гностически писатели
[редактиране] Василид
[редактиране] Валентин
[редактиране] Източници
За гностицизма вж. увода към книгата на архимандрит Павел Стефанов "Ялдаваот. История и учение на гностическата религия" (под печат, 2007) на блога: http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgiev (8 септември 2006)