Райко Даскалов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Райко Даскалов български политик |
|
Роден: | 21 декември* 1886 Бяла черква, България |
---|---|
Починал: | 26 август 1923 Прага, Чехословакия |
Райко Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е близък сътрудник и участник в правителствата на Александър Стамболийски (1919-1923). Негова дъщеря е Светла Даскалова, дългогодишен министър на правосъдието (1966-1990).
[редактиране] Биография
Райко Даскалов е роден през 1886 в Бяла черква в учителско семейство. Завършва търговска гимназия в Свищов, а след това — финанси в Берлин (1907-1912). След завръщането си в България участва като доброволец в Балканската война и завършва Школа за запасни офицери. Под влияние на Цанко Церковски през 1913 става член на БЗНС. От 1914 участва дейно в работата на съюза, като сътрудник на вестник „Земеделско знаме“ и управител на Народен магазин в София. През 1915 е мобилизиран, но на следващата година е осъден за участието си в Деклозиеровата афера[източник?]. В затвора се среща с Александър Стамболийски и Георги Димитров[източник?].
Райко Даскалов е освободен от затвора, заедно със Стамболийски, на 25 септември 1918 и двамата са изпратени от правителството на Александър Малинов при въстаналите войници в Радомир и Кюстендил, за да се опитат да ги убедят да се върнат на фронта. Когато пристигат в Кюстендил, двамата разбират, че войниците са радикално настроени и мисията е неизпълнима. Даскалов заминава сам за Радомир, където, под влияние на въстаниците провъзгласява Радомирската република, отправя възвание към народа да я подкрепи и, начело на разбунтувалите се войници се отправя към София. След разгрома на въстанието, ранен, Даскалов се оттегля във Витоша, а оттам — в Конявска планина. Там се предава на настъпващите от юг войски на Антантата и е изпратен в Солун.
След амнистията от декември 1918 година на участвалите във войнишките бунтове Даскалов се завръща в България. Заема министерски постове в правителствата на БЗНС от октомври 1919 до февруари 1923 и е народен представител в XVIII, XIX и XX Обикновено Народно събрание. Негови са идеите за поземлената реформа, за създаването на Трудова повинност и на Оранжева гвардия, която лично оглавява. През септември 1922 организира конгреса на цвеклопроизводителите в Търново, който е използван за разгонване на учредителния събор на опозиционния Конституционен блок, като върху много от участниците в него е упражнено физическо насилие.
Като член на ръководството на БЗНС и на правителството Райко Даскалов представлява радикалното течение, което е за ликвидиране на дейността на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). По нареждане или с подкрепата на Даскалов се предприемат най-решителните мерки на правителството на БЗНС срещу ВМРО през 1922 и в началото на 1923 година, поради което ВМРО го „осъжда“ на смърт. На 15 декември 1922 година срещу него е извършен неуспешен опит за убийство.
През февруари 1923 Райко Даскалов е освободен от правителството, а през май става български пълномощен министър (тогавашна титла на посланик) в Прага, където го заварва и Деветоюнския преврат. Даскалов не се примирява със смяната на властта в България и посредством дипломатическия си статут се опитва да организира международна реакция в подкрепа на сваленото земеделско правителство, но не постига особен успех. С негова помощ се създава Задгранично представителство на БЗНС, което започва да издава в Чехословакия вестник „Земеделско знаме“.
Райко Даскалов е убит на 26 август 1923 година в Прага от члена на ВМРО Йордан Цицонков. Цицонков е заловен, но на последвалия съдебен процес, след разкриването на тежкото положение на българите от Македония и отношението на властите в България при земеделския режим е оправдан. Въпреки това, при натиск и от страна на Белград е съден отново от чехословашки съд и осъден на 20 години затвор, които не излежава поради скорошната си смърт [1]. Съществуват мнения, че убийството на Райко Даскалов е вдъхновено от правителството на Александър Цанков.
[редактиране] Библиография
- „Борба за земя“ (1923)
- „Какви трябва да бъдат качествата на оратора-политик“ (1923)
- „Избрани статии и речи“ (1947)
- „Избрани произведения“ (1986; в два тома; съставител Светла Даскалова)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени, т. ІІ, Louvian 1965, с. 285-290
Димитър Драгиев | >>> | министър на земеделието и държавните имоти (6 октомври 1919 – 21 май 1920) |
>>> | Александър Оббов |
Стоян Данев | >>> | и.д. министър на финансите (16 април 1920 – 21 май 1920) | >>> | Марко Турлаков |
Недялко Атанасов | >>> | министър на търговията, промишлеността и труда (21 май 1920 – 5 януари 1922) |
>>> | Александър Радолов |
Александър Радолов | >>> | министър на вътрешните работи и народното здраве (5 януари 1922 – 9 февруари 1923) |
>>> | Александър Оббов |