Стефан Продев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стефан Продев
български писател, есеист и публицист
Роден: 1927
България
Починал: 2001
България

Стефан Продев (1927 - 2001) е писател, есеист и публицист, дългогодишен главен редактор на вестник „Дума“ (1990 - 1999), а преди това редактор и на предшественика му „Работническо дело“ (1989) и редактор на изданията на БТАЛик“ и „Паралели“ (1965 - 1979).

Председател на Съюза на българските журналисти (СБЖ) (1990 - 2000) г.[1], награден 2005 посмъртно с наградата “Черноризец Храбър”.

Стефан Продев е представител на десидентските среди в БКП[2] по време на комунистическия режим в България.

[редактиране] Библиография

  • Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък, Хеликон (2004), рецензия
  • Носене на кръста: Хроника на три години, Хеликон (2004), рецензия
  • Под знака на дева. Неприятни разкази, Хеликон (2004), рецензия
  • Сваляне от кръста Кн.1, Хеликон (2005), рецензия
  • Сваляне от кръста Кн.2, Хеликон (2004), рецензия
  • Неприятни разкази, ИК "Захарий Стоянов" (2005), рецензия (по повод Неприятни разкази Виктор Пасков казва "Горко на обществото, родило причините за такива разкази, и горко на автора им, принуден да ги напише!")
  • Да се чете след сто години, , ИК "Захарий Стоянов"

[редактиране] Източници

  1. [1]
  2. Календар на събитията, Нова Гражданска Трибуна

[редактиране] Препратки

Открийте още информация за Стефан Продев в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)