Глобално затопляне

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Средна глобална повърхностна температура от 1856 до 2005
Средна глобална повърхностна температура от 1856 до 2005
Концентрация на въглероден диоксид в атмосферата през последните 1000 години
Концентрация на въглероден диоксид в атмосферата през последните 1000 години

Глобалното затопляне е повишаването на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята, наблюдавано през последните десетилетия.

През 20-ти век се наблюдава повишаване на повърхостната температура от 0,6 ± 0,2 °C. Официалното становище на Междуправителствената комисия по измененията в климата към ООН (IPCC - Intergovernmental Panel on Climate Change), подкрепяно от мнозинството учени, е, че "голямата част от наблюдаваното през последните десетилетия затопляне се дължи на човешки дейности".

Преобладаващото мнение е, че най-голямата причина за наблюдаваното през последните 150 години глобално затопляне е повишеното съдържание на парникови газове, като въглероден диоксид (CO2) в атмосферата, дължащо се на изсичането на огромен брой гори за различните видове индустрия, както и на фреони, чиято употреба е намалена значително. Сегашното ниво на концентрация на CO2 в атмосферата е 383 ppmv (parts per million by volume - части от милиона по обем), значително повече от нивото преди началото на индустриалната революция (280 ppmv). Усиленият "парников ефект", предизвикан от тези газове, води до затопляне на повърхността на Земята и долната част на атмосферата. В каква степен затоплянето се дължи на самия парников ефект и в каква степен се дължи на неговите последствия върху други климатични процеси, е все още въпрос на научни изследвания и дебати. Картината допълнително се усложнява от наличието на външни фактори, които не са част от земната климатична система и влият върху нея независимо от глобалното затопляне, като слънчевата активност и вулканизмът.

Основните източници на парникови газове са два типа - природни (натурални) и човешки. Към природните източници спадат изригванията на вулканите и изветряването на варовиковите скали. Изригването на вулканите е бърз и хаотичен процес, като при едно изригване на голям вулкан за няколко дни той може да изхвърли повече въглероден диоксид, отколкото цялата човешка дейност за няколко месеца. Изветряването на варовиковите скали от друга страна е бавен процес и отнема десетки столетия. От човешките източници на парникови газове най-значими са дейности като горенето на изкопаеми горива, прочистване на горски площи и земеделието.

Картинка:Global_Warming.jpg

Повишаването на температурата може да доведе от своя страна до други промени, като повишаване нивото на световния океан, както и промени в количественото и географското разпределение на валежите. Подобни промени могат да доведат до повишаване броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и т.н, въпреки че все още няма научен консенсус за това, как влияе глобалното затопляне на валежите, а само предимно медийни спекулации. От друга страна е трудно да се уточни какви биха били ефектите от едно глобално затопляне, тъй като климатичната система е нелинейна, а и съдържа редица обратни връзки (feedbacks) между водещите ѝ процеси. Важно е да се отбележи също, че глобалното затопляне в известна светлина трябва да се разглежда като статистическо понятие, както например средностатистическия човек. То е усреднено за цялата земна повърхност, но това не означава, че всички места на Земята ще се затоплят. В процеса на глобалното затопляне е съвсем възможно някои географски райони да се охладят (например при спиране на течението Гълфстрийм поради отделяне на твърде много сладка вода от топенето на ледовете в северния Атлантически океан, цяла северна и западна Европа би се охладила значително). Затова при отчитане на последствията от глобалното затопляне е много важно да се отчетат техните локални последствия.