Джон Уилмът

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джон Уилмът
английски поет
Джон Уилмът
Роден: 1 април 1647
Дичли, Англия
Починал: 26 юли 1680
Удсток, Англия

Джон Уилмът (на английски: John Wilmot), втори граф на Рочестър, е английски поет, автор на сатирични и нецензурни стихове и придворен на крал Чарлз II.

Джон Уилмът е роден през 1647 в Дичли, Оксфордшир. Майка му, Ан Сейнт Джон, произлиза от семейство, свързано с парламентаристите, и симпатизира на пуританите. Баща му, Хенри Уилмът, първи граф на Рочестър, е офицер, служеил на Чарлз II по време на неговото изгнание. Той умира през 1658, две години преди Реставрацията на Стюартите, и Джон Уилмът израства под покровителството на крал Чарлз II.

През 1659 Уилмът постъпва в Оксфордския университет и през 1661, само на 14 години, получава магистърска степен от чичо си Едуард Хайд, канцлер на университета. След пътуване до Франция и Италия, той се завръща в Лондон и се присъединява към кралския двор. През 1667 се жени за Елизабет Малет, богата наследница, която се е опитал да отвлече две години преди това.

В кралския двор Рочестър, заедно с група приятели, като Хенри Джермайн, Чарлз Саквил, Джон Шефилд, Хенри Килигрю, Чарлз Седли, Уилям Уичърли, Джордж Етъридж, става известен с пиянството, остроумието и екстравагантността си. Негова любовница става Елизабет Бари, най-известната актриса от времето на Реставрацията. Заради скандалното си поведение Уилмът неколкократно е прогонван от двора.

Поезията на Джон Уилмът е силно повлияна от работите на Джон Дън. Макар че му липсват поетическите умения на повечето негови съвременници, той компенсира това с остър език и саркастично остроумие. Сред най-известните му поеми са „A Satyr Against Mankind“ (1675), унищожителна критика на рационализма и оптимизма, и „History of Insipids“ (1676), изпълнена с нападки срещу управлението на неговия покровител Чарлз II. Докато Уилмът е жив, повечето му стихове се разпространяват в ръкопис или в анонимни памфлети, и са издадени под неговото име едва след смъртта му.

Джон Уилмът умира през 1680, вероятно от сифилис, други венерически болести и алкохолизъм. В последните дни от живота си той е посещаван от познати на майка му с религиозни възгледи, най-вече Джилбърт Бърнет, по-късно станал епископ на Солсбъри. След смъртта на Уилмът е обявено, че на смъртното си легло той се отказва от атеизма и неговата история се цитира в множество религиозни трактати през следващите два века. Достоверността на събитието е съмнителна, тъй като единственият източник за него е Бърнет, който често критикува Рочестър за начина му на живот и може да е измислил историята, за да я използва за свои цели. Например, той я използва, за да унищожи много от неговите неиздавани произведения.

[редактиране] Други

  • През 1994 е поставена пиесата „The Libertine“ от Стивън Джефрис, която е основана на елементи от биографията на Джон Уилмът
  • През 2005 е издаден филмът „Развратникът“ („The Libertine“), основаващ се на пиесата

[редактиране] Източници

  • Wilmot, John; David M. Vieth, ed. (New Ed edition, 2002). „The Complete Poems of John Wilmot, Earl of Rochester“. New Haven, CT, U.S.: Yale University Press. ISBN 0-300-09713-1.
  • Wilmot, John (2002). „The Debt to Pleasure“. NYC, NY, U.S.: Routledge/Taylor and Francis Group. ISBN 0-415-94084-2.
  • Greene, Graham (1974). „Lord Rochester's Monkey, being the Life of John Wilmot, Second Earl of Rochester“. NYC, NY, U.S.: The Bodley Head. ASIN B000J30NL4.
  • Lamb, Jeremy (New Ed edition, 2005). „So Idle A Rogue: The Life and Death of Lord Rochester“. Sutton Publishing. ISBN 0-7509-3913-3.
  • Johnson, James William (2004). „A Profane Wit: The Life of John Wilmot, Earl of Rochester“. Rochester, NY, U.S.: University of Rochester Press. ISBN 1-58046-170-0.
На други езици