Битка при Термопили

от Уикипедия, свободната енциклопедия

С битката при Термопили (38°48′16.12″N, 22°33′56.94″E) започва така наречената Втора Гръко-персийска война. Приготовленията, които "Царят на царете, Богът на Боговете, господарят на целият свят" Ксеркс I Велики започнал през 483 пр.н.е., са прословути; със строежа на внушителни съоръжения като прокопаването на канал през провлака Акте в Халкидика, за да избегне флотата му заобикалянето на този опасен нос, където корабите на неговия баща Дарий десет години преди това в 492 пр.н.е., претърпели тежки загуби по време на операциите по северните брегове на Егейско море. Царят на Персия бил известен със своят гняв (наредил морето, където потънали някои негови кораби, да бъде "наказано") и арогантност (построил си мраморен трон, от който да гледа сраженията). Ясно било, че нашествието е предстоящо и че този път прицелна точка на Великия цар ще бъде цяла Гърция.

Съдържание

[редактиране] Гърция, преди войната

В Атина, Милтиад, героят от първата Гръко-Персийска война умрял в немилост след една несполучлива експедиция срещу сепаратисткия остров Парос. Темистокъл, най-влиятелният политически водач, видял опасността и предвидил мерките, за да се справи с нея; по негов съвет народът решил извънредните доходи от сребърните мини в Лаврион да се предназначат за създаването на флота от 200 триери. Спарта, опираща се на древната си слава и на поддръжката на своите съюзници, застанала начело на гръцките градове, решили да се борят дружно за свободата си. Сложен бил край на междуособните войни. Преди войната те се съветвали с Оракула в Делфи и той им предсказал, че Спарта ще изгори или в замяна, земята й трябва да плаче за загубата на един от царете си.

[редактиране] Приготовленията на цар Ксеркс

"Ако преди 10г. Дарий изпратил просто една вълна, то Ксеркс водил океан!" - така Херодот сравнил в размер тази с предишната експедиция. В същото време войските на Ксеркс, събрани в Северозападна Мала Азия, започнали да преминават Хелeспонта в началото на месец юни 480 пр.н.е., като използвали понтонни мостове. Те били събирани в продължение на 4 години от всички краища на "Поэнатия свят" из от 100 нации. Отнело повече от 6 дни на всичките им войски да преминат в Европа. Този път царят на Персия бил решен да не повтаря грешката на баща си. Никакви средства не се пестили, цялата мощ на най-великата империя в света се стоварила върху малката и разпокъсана Гърция. Флотата от 1200 кораба охранявала сухопътните операции и подпомагала снабдяването на войските, които наброявали към 400 000 редовна войска, 600 000 наемници и роби и около 100 000 от личната гвардия на "Бога-цар", а според Херодот били 2 милиона и половина, без подкрепенията, а Симонид споменава 4 милиона. "Те били толкова многочислени, че разклащали земята с маршируването си, изпивали реките до присушаване, а когато лагерували през нощта, огньовете им били повече от звездите на небето!". Без съмнение това е била най-голямата армия, която света е виждал.

[редактиране] Битката

[редактиране] Пристигане

И така, първата сухопътна битка станала при Термопилите, теснина между морето и планинската верига Калидром, през която всяка армия по необходимост трябвало да премине. За иэненада на персите, прохода бил окупиран само от няколко стотин гърци, на чело на които били 300 спартанци водени от цар Леонид. Още преди войната да эапочне персийците пратили посланници из цяла Гърция, да договорят преговори за предаване. Много от северните гръцки градове приели, а когато посланник стигнал Спарта и поискал "земя и вода" като символ на подчинение, той бил хвърлен и удавен в един кладенец. С това те заявили готовност да се бият. 300-тата души били само личната охрана на царя, тъй като армията на Спарта останала в града съгласно закона да почете празника "Карнеа". Въпреки това Леонид събрал 300 мъже като охрана, всички, от които имали синове да продължат родовете им(подсказващо, че отиват към сигурна смърт) както е поэволено и потеглил само с тях. Като чули эа това други гърци се присъединили по пътя эа войната. Така двете войски се срещнали на Термопили. Четири дни изминали в чакане. Демарат(изгонен цар на Спарта, в лагера на персийците) предупредил Ксеркс, че спартанците ще се бият без значение с или без подкрепления. Великият цар не вярвал, че толкова малка армия би се изправила срещу него и чакал те да се разпръснат. Уви на четвъртият ден персийски разузнавателен отряд бил унищожен, вкл. брата на Ксеркс, Сирус. Търпението на "царят на царете" било до тук.

[редактиране] Първи ден

Първият ден от битката той пратил 20 000-на мидийска войска. Спартанците формирали фаланга, причаквайки ги в тесния проход между скалите. Те отблъснали атаките им и ги избутали в пропастта в морето. Като реэултат всичките персийци били убити, без нито един от гърците да е ранен. Една след друга техните атаки били отблъснати. В тесният проход броят на подчинените на Ксеркс бил без значение, а бойните умения били на страната на спартанците. Те тренирали цял живот за този момент, докато повечето от противниците им били роби, пратени насила без добра подготовка, опит или желание. Спартанците били по-добре въоръжени с 3 метрови копия, бронзови доспехи и щитове, които застъпвали, оформяйки непробиваема стена. Персийците традиционно разчитали на стрелци и конници, които в равнините на изтока били полезни, но за сметка на това имали само лека пехота с по-къси копия, леки плетени щитове, които не спирали копия, а бронята била рядкост, запазена само за елита. Така гръцката формация била непреодолима от фронтални атаки. Персите пратили пратеник да се споразумее с Леонид. Предложили му богатства и главнокомандване на Гърция, но той отвърнал, че предпочита да умре за братята си, пред собствена тирания върху тях. На предложението да си хвърлят оръжията, царят отвърнал с "Molon lave - Eлате и ги вземете"(това е мотото на гръцката армия днес). Друг посланник предупредил спартанците, че техните стрели ще са толкова многобройни, че щели да закрият слънцето и получил отговор "добре, тогава ще се бием в сянката". По това време Леонид научил, че съветът на Спарта е взел тайно решение да защитава само Пелопонеса. Той обаче решил да остане и да брани цяла Гърция като не отстъпи. Така битката продължила, а реэултатът - същия. Войни от Либия до Индия, от Тракия до Арабия, пехотинци, стрелци, конници, колесници и слонове, всички те победени. Цяла Азия била спряна от 300 мъже.

[редактиране] Ден втори

Вгневен от това на 2-ят ден от битката Ксеркс пратил "беэсмъртните", 10 000-ен елит, неговата лична охрана, най-добрите от всичките. Тяхното прозвище идвало от това, че номерата им винаги били 10 000, постоянно се набирали заместници на убитите и така този отряд бил "безсмъртен". Всички надежди били с тях, те трябвало да докажат статута си. Призори на 2-ят ден щурмували, решени да завземат прохода. Битката започнала: тези от тях в задните редици подканвали другите, викайки "напред!". Теэи отпред се "катерили по планини от трупове", докато не стигали до "реки от кръв" за да се срещнат с безмилостните спартанци, които неочаквано подпалили купчината от тела. Горейки живи, те започнали да викат "назад!". Същинският Ад се разразил на Термопили, оправдавайки името си "Горещи порти". Така "безсмъртните" се разбягали, но с това те обезкуражили вече и другите. Въпреки, че няколко десетки хиляди жертви били незначителна загуба за армия от милиони, персите били деморализирани. Никой вече нямял волята да застане срещу защитниците. Войниците-роби започнали да се страхуват от копията на Леонид, повече отколкото камшиците на Ксеркс. Положението не се подобрило за тях, избухнал бунт в редиците им, царят научил за въстание в Персия. Така той се канел да спре кампанията си и да се завърне, откъдето е дошъл. Неочаквано събитие, обаче се случило, което обърнало хода на събитията. Същият ден грък, на име Ефиалт (името значи "кошмар") влязъл в персийския лагер. Разкрил им тайна овчарска пътека, водеща към другия край на Термопилите. Той бил възнаграден със злато, колкото можел да носи. През нощта на същия ден Хидарн и половината от "беэсмъртните" поели по нея. Научавайки за това царят на спартанците наредил на всичките си съюэници да си вървят, а той щял да остане, съгласно законите на Спарта. Според тях войнът "се връща с щита си или на него"(значейки, че без победа не се оттегляли). Той също се е надявал да бъде запомнен от другите със своята безстрашна саможертва далеч от дома, не само за Спарта, а за цяла Гърция.

[редактиране] Ден трети, последен

В първите дни на август същата година персите эавэели тази защитна позиция, която една тяхна колона обходила по планинска пътека. Известени навреме, гръцките войски се изтеглили на Коринтския провлак, като оставили на място само цар Леонид с неговите 300 спартанци, които заедно с неколцина беотийци от Теспия останали до края. Сутринта царят наредил на войниците си да эакусват с апетит, эащото според неговите думи "...довечера ще вечеряме в Хадес(Ада)!". Този път спартанците минали в настъпление, с намерението да убият колкото могат повече противници. В сражението паднали 2-ма от братята на Ксеркс, а той който се присъединил на колесницата си да се наслаждава на гледката едва не бил убит. Още десетки хиляди перси паднали, спартанците се биeли "като демони". След като всичките им копия се счупили те извадили мечовете си, а след като те се счупили, се биели с оръжията на убитите перси, a след това със "зъби и нокти". Те били тъй неудържими, че редиците на персите падали, като есенни листа, едно след друго. Завърнал се в битката дори ослепелият спартанец(Еврит) да помогне на другите. Това което изглеждало лесна победа, се превърнало в клане. Неочаквано битката продължила с часове, докато в един момент, след като си пробил път метри из ранговете на противника достигайки близо до самият Ксеркс, Леонид бил повален от "дъждът от стрели". Според Херодот той дори успял да рани "Бога-цар" с хвърленото си копие, доказвайки, че даже и той може да кърви, че самият владетел на света, не е повече от смъртен човек(събитие, което нито един персиец не бил пощаден да разкаже). Научавайки за това, оцелелите спартанци започнали епична борба за тялото на своя водач. Когато го взели, те се оттеглили до близък хълм. Оказали се заобиколени. Те отхвърлили поредно предложение за предаване. Тогава персийците, от дистанция ги засипали с волета от стрели от всички страни, почернявайки небето, превръщайки деня в нощ, докато нито един от гърците не стоял прав. След това вбесеният Ксеркс намерил тялото на Леонид и го обезглавил. Така битката най-сетне приключила, персите завзели прохода и победили, "Но! Пълен ужас здраво сърцата им обхванал с ледени пръсти, помнейки добре какви ужасни съдбини изпитали от мечовете и копията на 300". Великият цар бил удивен, че хора биха умрели за свободата, идеал, който източните деспоти тъй презирали и презират.

[редактиране] Последствия и значение

Тяхната саможертва въодушевила гърците за борба. Това забавяне на персите дало време на Атина да евакуира жителите си на остров Саламин, до който се провела титанична, грандиозна и решителна морска битка, която накарала изплашения за живота си Ксеркс да напусне Гърция завинаги. А една година след Термопили, през 479 пр.хр в Платея, на север от провлака на Коринт, където участвал и единствения останал жив от 300-та(Аристодемус, човека разказал историята), в последната битка от войната, останалите орди на Персия са разгромени от Спарта и съюзници в колосална, епична и съдбоносна сухопътна битка, в която стотици хиляди перси били затрити в замяна на 159 гърци. Според някои историци, ако спартанците не са сторили техният дял в Термопили, то цялата защита на Гърция е щяла да поддаде. "Ако това се бе случило, то днес никога е нямало да имаме своите свобода и светли идеали. Този ден те спасили света от мистика и тирания".

Десетки години след това гърците се споразумели с персийците да върнат тялото на Леонид и го погребали като герой, както и всички други загинали в защита на родината си. 300-та спартанци и тяхното дело са познати в целия свят, а техният цар е най-известният от всички царе на Спарта. Те са прославени от поета Симонид в епиграмите, издълбани по-късно върху общия гроб на тези герои:

Ὦ ξεῖν', ἀγγέλλειν Λακεδαιμονίοις ὅτι τῇδε κείμεθα, τοῖς κείνων ῥήμασι πειθόμενοι

"О, пътнико, върви и разкажи на спартанците, че тук лежим, подчинявайки се на техните закони."

Както сам се се изразява "бащата на историята" Херодот, описал подробно този етап от гръко-персийските войни, тяхната саможертва се е превърнала във вечен символ на великата защита на западните демократични ценности срещу завоевателната агресия на източната тирания.

[редактиране] Източници

Използвана литература: "Гръцката цивилизация" авт. Франсоа Шаму, "Персийски войни" авт. Херодот