Враца
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Враца | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Област: | Враца | ||
Население: | 69 575 | ||
Надм. височина: | 344 м | ||
Пощ. код: | 3000 | ||
Тел. код: | 092 | ||
МПС код: | ВР | ||
Кмет | |||
Воислав Бубев | |||
Адрес на общинската администрация | |||
ул. "Ст. Савов" 6, тел. 092 62 45 81 obshtinavr ![]() |
Вра̀ца е град в Северна България Той е административен център на Област Враца и на Община Враца. Намира на 112 км. северно от София, на около 40 км. югоизточно от Монтана, на 14 км. северозападно от Мездра.
Съдържание |
[редактиране] География
Град Враца е разположен в полите на Врачанския балкан. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина.
Градът има рядка по своите красоти околност. От юг са величествените подобни на театрален декор сиво-виолетови скали на Врачанския балкан, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига легендарният Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.
Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли, а с най-ниска януари. Зимата в града е студена, но не мразовита. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанския балкан този брой е значително по-голям.
Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население 94 975 жители (21.07.2005).
Област Враца граничи: на север с р. Дунав, на запад с Област Монтана, на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км2, (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км2, водни площи 67 км2. Населението на областта е приблизително 245 000 души.
Враца е най-голямото селище в Северозападна България.
[редактиране] История
[редактиране] Античност
Още преди около 6 000 г.пр.Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители за се занимавали основно със земедели и скотовъдство. През по късен период започват да се занимават и със грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. Успоредно с това започва и развитието на медният рудодобив. В периода около 5-4 век г. пр. Хр. започват на територията на днешна Враца се заселили Трибалите. Те били особено войнствено и племе. През 425 г. пр.Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски. През 335г.пр.Хр. воюват и срещу Александър Македонски и тогава се споразумява да бъдат негови съюзници. Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища откривани по Булгарските земи и най-голямото тракийско такова, а именно - Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г.Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял – общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа. През 6-ти - 4-ти век пр.Хр. в околностите на Враца е имало вече голямо културно, икономическо и политическо средище, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни сътресения нанесени им от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр.са разорени от германското племе бастари. Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. Близо 400 г. Враца е част от Римската Империя
[редактиране] Средновековие
През периода на средновековието града носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантооглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.
[редактиране] Възраждане
Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи. Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г.
[редактиране] Нова история
След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център,в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия.
През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство - най-старото научно-изследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.
Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства - двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров.
Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплом.
До края на 50-те години на 20-ти век е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. От занаятчиско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като мощен индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономи-ката на града и определящ тенденциите в бъдещото и развитие
[редактиране] Политика
- Резултати от последните три проведени местни избори за кмет на Община Враца
- 2003 — Войслав Бубев (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).
- 1999 — Румен Стоманярски (Обединение за Враца) печели на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).
- 1995 — Румен Стоманярски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).
- Кметове на Враца през годините от 1945 г. до днешни дни:
- Тодор Бучински (1945-1946 )
- Петър Ников ( 1946-1947)
- Георги Константинов (1947-1959)
- Людмил Янчев (1959-1968)
- Ганчо Рачев (1968-1971)
- Кръстю Трендафилов (1971-1972)
- Сотир Чобанов (1972-1976)
- Борис Ничев (1976-1981)
- Ангел Вушков (1981-1983)
- Асен Недялков (1983, 1988-1990)
- Петър Куцанков (1983-1988)
- Войслав Бубев (1990-1991)
- Чавдар Савов (1991-1995)
- Румен Стоманярски (1995-2003)
[редактиране] Икономика
[редактиране] Промишленост
Във Враца са развити много отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент, клинкер, добив на скално облицовачни материали от врачанското находище – варовик), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.
Градът и общината разполагат със свободни поземлени имоти, предназначени за изграждане на предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори.
[редактиране] Търговия
Във Враца има най-различни по мащаб търговски обекти вкл. и големи търговски центрове, хипермаркети и шоуруми. Свои филиали във града имат: Кауфланд, Билла, Технополис, Техномаркет, Зора, Т Маркет, Мебели Арон и др. В края на 2005 г беше открит и най-големият търговски център в града - СУМИ [1], разполагащ със близо 110 магазина, заведения и офиси. В процес на проучване и изграждане са още няколко големи търговски обекта на веригите: Пени Маркет, Плюс и др.
[редактиране] Други отрасли
Отрасълът Строителство генерира все по-високи приходи. За първите шест месеца на 2007 година във Враца са издадени 144 разрешения за строеж. [2] Цените на недвижимите имоти са средно-високи. Във Враца функционират няколко институции в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро-инфо-център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище(на около 20 км. от гр. Враца). Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.
Мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Равнището на безработица в Община Враца към месец май 2006 [3] е 8,8% (по-ниско от средното за страната).
[редактиране] Транспорт
Град Враца е пресечна точка на два от най-големите европейски транспортни коридора – коридор 4 [4] и коридор 7. Географското и положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при Видин и Дунав мост 3 при Оряхово. В тази връзка държавата, посредством различни програми предприе и планира мащабни инвестиции във шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 година беше открита обновената 8 километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца. Одобрен е и финансов меморандум за подготовка на проекта за цялостно довършване на обходния път [5] През 2006 започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда се модернизация в четирилентов път с технически параметри на автомагистрала [6] От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура. В железопътната инфраструктура, също се предвиждат големи инвестици. ЖП линията минаваща през Враца ще бъде модернизирана и с възможност влаковите композиции да се движат със скорост до 160 км/ч [7]
Враца се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. Автогара Враца се намира между сградата на НАП и Централна ЖП Гара Враца.
Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт, състоящ се от тролейбуси, автобуси и маршрутни микробуси. На разположение на жителите и гостите на града са и голям брой таксита. Цените на билетите за врачанския градски транспорт са едни от най-ниските в страната.
[редактиране] Образование
[редактиране] Висши училища
- Врачански стопански филиал [8] на УНСС
- Медицински колеж [9] към МУ, София
- Педагогически колеж [10] към ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“
[редактиране] Средни училища
- ПМГ "Акад. Иван Ценов"
- ПГ по търговия и ресторантьорство
- ПТГ "Никола Й. Вапцаров"
- ЕГ "Йоан Екзарх
- ПГХТ "Мария Кюри"
- ПГ по текстил и дизайн
- СОУ "Васил Кънчов"
- СОУ "Христо Ботев" - Враца
- ПГ по строителство и архитектура
- СОУ "Козма Тричков"
- СОУ "Отец Паисий"
- СУ “Св. Климент Охридски”
- СПТУ по машиностроене
[редактиране] Културни забележителности
Враца е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз с регионалния исторически музей и пещерата "Леденика", както и връх Околчица във Врачански балкан
[редактиране] Регионален исторически музей
Регионалния исторически музей се намира в южната част на централния площад "Христо Ботев". Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище намирано някога. Във музеят се съхранява и най-древния човешки скелет откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8 000 години. Залите в Регионалния Исторически Музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:
- зала "Праистория" - глинени съдове, битова керамика, оръжие.
- зала "Античност и Средновековие" - Могиланското съкровище, каменна пластика, медицински инструменти
- зала "Възраждане и национално-освободителна борба" - ценни издания на Врачанската литературна школа, икони, старопечатни книги, оръжие, копия на знамето на врачанските патриоти.
- зала, посветена на дейността на Христо Ботев - посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското иго.
експозиция "Работническо движение" - състояща се от три зали и два къта
зала "Съвременно строителство" - фотоси, документи и материали, свързани с икономическото развитие на Враца от 1952 г. до наши дни.
Към Историческия музей функционират и два други комплекса - Етнографско-Възрожденския комплекс "Софроний Врачански" и Комплекса, посветен на Никола Войводов
[редактиране] Етнографско-възрожденски комплекс "Софроний Врачански"
Етнографско-възрожденският комплекс "Софроний Врачански", обхваща територия от 5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил и две обществени сгради от същия период - сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов и църквата "Св. Възнесение". Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата. Реставрацията и адаптирането им за нуждите на музейното дело са осъществени от творчески колектив с ръководител архитект-проектант Георги Гужгулов от Националния 37 институт за паметници на културата с технически ръководител Йордан Вълчев. Изграждането на комплекса се осъществява етапно. През 1976 г. е открита за посетители-те къщата-музей "Димитраки Хаджитошев". След завършването на реставраторската ра-бота в средата на 80-те години са подготвени за разкриване на експозиции сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найдеов (предоставена за творческа база на писателите) , църквата "Св. Възнесение" , както и дворните места. Специално са построени помещения и навес за показване на тра-диционни транспортни средства и селскосопански инвентар. Официалното откриване на комплекса става на 25 май 1987година.
Експозициите на ЕВК "Софроний Врачански" показват най-характерното от традиционната народна култура на врачанското население, нейните регионални отлики и единст-вото й с общобългарската народна култура. Изградени на принципа на историческата последователност при показването на етнографските процеси и явления, в хронологичен ред те обхващат времето от средата на XIX и първите десетилетия на XX век, когато традиционната народна култура все още битува активно в своя "чист" вид, а градската култура и европейското влияние не оказват решаващото си въздействие и не са активизирани процесите, довели до нейното отмиране. При онези от тях обаче, които се отличават с особена жизненост и продължават да битуват и в сегашния празничен живот или в трудовото ежедневие на врачанското население, хронологичните граници на проследяваните явления се приближават и до нашето съвремие
[редактиране] Комплекс Вестителят
Комплекса се намира във подножието на Врачански балкан. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристически дом, известен още като Хижата, както и паметника на Вестителя на свободата. Туристическия дом (Хижата) е строен през 1926 г. с доброволен труд на врачанските туристи. През годините до наши дни той е служел за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения. През 2005 г. Хижата е почти изпепелена от пожар, възникнал в едно от помещенията използвано за механа. На 9 ноември 2006 г. (129 годишнината от освобождението на града от турско робство) сградата е открита отново, след мащабна реконструкция. За възстановяването и спомогнаха средства, осигурени както от Община Враца, така и от дарения на будни граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от БТС и Регионалния исторически музей, разказващи за историята на врачанското туристическо движение. В непосредтвена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителят на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба - сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. - Освобождението на града. На 100-ина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско. Комплекс Вестителят е любимо място за разходка, както на врачани, така и на всички гости на Враца. От там се разкрива чудесна гледка към по-голямата част от града и към красивата и величествена планина.
[редактиране] Кула на Мешчиите
Един от символите и забележителностите на града. Формата й е правилна каменна призма с височина 13 м. Приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Смята се, че кулата датира от 16-ти век. Тогава местните нотабили – аяни придобили особено значение със статут на институция. Аяните играели важна роля в обществения живот, определяли размера на изискваните от държавата данъци, вмесвали се грубо и най-често с користни подбуди във взаимоотношенията между раята и върховната власт. Такива местни първенци ще да са били тези, за чиито нужди е била построена Кулата на Мешчиите. В онова смутно време – честите народни движения, въстания, войни и разбойнически действия създават постоянна заплаха особено за тамошните аяни и органи на властта. В края на 19-ти век кулата е била преустроена като градски часовник. През 2006 година кулата е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.
[редактиране] Драматично-куклен театър - Враца
Драматично - куклен театър Враца разполага със собствена театрална сграда, с голям салон с 748 места, камерна зала с 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала с 70 места. Трупата е съставена от 68 човека от които 25 художествено творчески състав и 43 административно - технически.
Адрес: пл. "Христо Ботев" № 1, тел. 092/621081, 626571
[редактиране] Други
- Куртпашова кула - Със своя оригинален силует,въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък. Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17ти век, но елементите й и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие-16ти ве
[редактиране] Природни забележителности
[редактиране] Проходи
- Проход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Дори самата гледка към отвесните скали смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. Най-стръмните отвеси са 400-метрови гладки скали. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. Разходките около скалите трябва да са внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство. Ако сте алпинист, знаете какво да правите, ако не сте, можете да отседнете в най-доброто заведение в района - "Чайка". Там има приказно езеро с водни колела.
[редактиране] Пещери
- Пещера Леденика е открита случайно навремето от местен планинар. След това стопанинът на имота дарил цялата местност на града, за да могат врачани да има къде да ходят на пикник. Пещерата носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. "Леденика" е относително плитка - около 300 м, но има едни от най-красивите зали и формирования - "Езерото на мечтите", "Проходът на грешниците". Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите - Концертната зала. Тя е огромна, красива и с невероятна акустика. Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.
- Пещера Понора Водна пещера намираща се в близост до с. Чирен, на 30 км от гр.Враца една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва със един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.
[редактиране] Водопади
- Водопад Скакля е един от най-високите български водопади. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачански Балкан, сред вековни зелени гори и непристъпни скали, огласяни денем от птичи песни, а нощем от мелодичния глас на щурците. Гледка към него се разкрива от различни части на Враца.До водопада може да се стигне тръгвайки от 1-ва градска болница.
- Водопад Боров камък преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От скоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо "екологична пътека". По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад "Боров камък", може да използува Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад.Подходящ за екстремно катерене по лед когато замръзне.
[редактиране] Редовни събития
- 1 юни - Ден на Враца
- Ботеви дни - провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни и са посветени на Христо Ботев и неговата чета. Дните са съпроводени с богата културна програма - конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1-ви юни и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
- Национален фестивал на малките театрални форми - организира се от Министерството на културата, Община Враца и Драматично-куклен театър - Враца. Провежда се всяка година в средата на м. май. За повече информация - тел. 092/62 10 81.
- Международен младежки театрален фестивал "Време" - създаден през 1987 година от Театрална група “ТЕМП” и Младежки дом – Враца
- Младежки музикален форум и форум на младия слушател - организира се от Община Враца и Врачанската филхармония всяка година през месеците октомври и ноември; за повече информация - тел. 092/66 54 34; 2 32
- Рокерски събор - Враца - провежда се ежегодно, през месец Август в близост до пещерата Леденика, във Врачанския Балкан
[редактиране] Личности
- Родени във Враца
-
- Мистер Сенко (1905–1987), илюзионист
- Андрей Николов (1878–1959), скулптор
- Мартин Петров (р. 1979), футболист
- Красимир Радков (р. 1971), актьор
- Тодор Рачински (1929–1980), учен
- Георги Тишков (р. 1946), скулптор
- Екстра Нина (р. 1963), фолк-певица
- Илиан Илиев (р. 1968), футболист
- Борис Йоцов (1894-1945), филолог и политик
- Бойко Краев (р. 1962), футболист
- Емил Маринов (р. 1961), футболист
- Вероника Лазарова (р. 1979), журналист
- Васил Кънчов (1862-1902), учен и политик
- Людмил Кирков (1933-1995), режисьор
- Мито Орозов (1859-1923), индустриалец
- Георги Врабчев (1861), режисьор
- Други личности, свързани с Враца
- Софроний Врачански (1739-1813), духовник, живее в града през 1794-1797
- Христо Ясенов (1889-1925), поет, завършва гимназия през 1907
[редактиране] Спорт
[редактиране] Спортни клубове
- ФК Ботев Враца - футбол
- АК “Елит” – лека атлетика
- АК “Враца” – лека атлетика
- СК “Ботев 93” - борба
- “Ботев 92” – тенис
- “Стрешеро” – спелеология, пещерно дело, алпинизъм
- СК “Арис” 2000 – карате и кикбокс
- СК “Сатори” – карате
- “Басай” – карате, нинджуцу, айкидо
- “Враца рейсинг” - картинг
- ШК “Враца” – шахмат
- “Ипон” – джудо
- “Кум рьонг” – таекуондо
- СКПС “Ботев 2000” - водна топка
- КПС “Ботев” – плуване и водна топка
- “Харизма” - спортни танци
- “Скакля” - воден слалом
[редактиране] Спортни съоръжения
- Стадион "Христо Ботев" - построен е през 1948 г. Намира се в източната част на Враца и е част от Спортен комплекс "Христо Ботев". Капацитетът на стадиона е 32 000 зрители (25 000 седящи). В близост до стадиона функционират 3 тренировъчни игрища. Стадионът е постоянен дом на ФК Ботев (Враца)
- Картинг писта - пистата във Враца е една от най-дългите писти в България. Общата дължина на трасето е над 1 000 м. Пистата разполага с трибуни за около 1 500 зрители.
- Писта за автомоделизъм - пистата за автомоделизъм е една от най-новите и модерни писти. Намира се в близост до ЕГ "Йоан Екзарх"
- Спортна зала "Вестител"
- Спортна зала ПМГ
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Медии
[редактиране] Външни препратки
![]() ![]() |
---|
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |