Азот (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Старият каменен мост на входа на главното село на Азот Богомила
Старият каменен мост на входа на главното село на Азот Богомила

Азот или Бабуния е историко-географска област, разположена в централната част на Република Македония.

Съдържание

[редактиране] География

Азот обхваща долината на река Бабуна. На запад е обградена от планата Даутица, които я отделя от областта Поречие, а северната ѝ граница е планината Якупица (Мокра планина). На югозапад Бабуна планина отделя Азот от най-северната част на котловината Пелагония - Прилепското поле, а от юг планината Клепа я отделя от областта Тиквеш. Източната граница на областта е реката Вардар. Областта е разположена югозападно от град Велес и през нея минава пътят към Прилеп и Битоля.

[редактиране] Селища

Днес цялата област влиза в западната част на Община Чашка, а до 2004 година селата в Азот формират отделна община с център селото Богомила.

Най-голямото село в областта Азот е Богомила. Останалите села, които влизат в областта са Бистрица, Габровник, Капиново, Мокрени, Нежилово, Оморани, Ораов Дол, Ореше, Папрадище, Плевене, Согле, Теово и Црешнево. Също така за азотски села могат да се смятат и Мартолци, Поменово, Степанци и Смиловци, които до 2004 година са в Община Извор.

При изворите на Бабуна има две разрушени (вероятно в кърджалийските времена) села - Гарван и Чеплес.

По етнографски признак населението на Азот е съставено изключително от бърсяци, като единствено селата Ореше и Папрадище са миячки — заселени от мияци от Росоки, Лазарополе и Могорче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на 17 и началото на 18 век. Село Согле е албанско.

[редактиране] История

В края на 19 и началото на 20 век в Азот, намира силна почва сръбската пропаганда в Македония. Много от селата в областта са сърбомански, верни на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година патриаршистки села са Богомила, Капиново, Габровник и Мокрени. Бистрица, Ореше, Папрадище, Стари град, Мартолци, Поменово и Црешнево са български екзархийски, а Нежилово, Никодим, Ораов дол и Теово са разделени между сърбомани и българи.

В Азот действат сърбоманските чети на Григор Соколович и Йован Бабунски. До 1908 година в борба с четите на ВМОРО сръбската въоръжена пропаганда завзема повечето села в областта. Едно от селата, което устоява на сръбския натиск е село Бистрица. След Хуриета и разпускането на четите някои от селата се връщат към Българската екзархия.

[редактиране] Външни връзки

На други езици