Георги Господинов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Господинов български поет |
|
Роден: | 7 януари 1968 Ямбол, България |
---|---|
Георги Господинов (7 януари 1968, Ямбол) е един от най-четените и превеждани съвременни български автори.
Завършил е българска филология. Доктор по нова българска литература към Института за литература, БАН, с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ („Просвета“, 2005).
Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист на в. „Дневник“ и редактор за България на излизащото в Оксфорд литературно списание „Оrient Express“.
Има една дъщеря (с литературоведката Биляна Курташева), Рая Господинова, родена на 13 януари 2007 година.
Съдържание |
[редактиране] Творчество
[редактиране] Поезия
Георги Господинов печели популярност още с първата си стихосбирка, „Лапидариум“ (1992). За нея е отличен с Националната награда за дебют „Южна пролет“.
Следват „Черешата на един народ“, претърпяла три издания (1996, 1998, 2003) и, през 2003 година, „Писма до Гаустин“.
В „Балади и разпади“ (2007), най-новата книга на Господинов, са включени предишните три стихосбирки плюс част от четвъртата, която предстои да бъде издадена самостоятелно, „Неделите на света“.
[редактиране] Проза
Първият роман на Георги Господинов, „Естествен роман“ (1999, 2000, 2004, 2006), получава Специалната награда на конкурса „Развитие“. Критиката го определя като „първия по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“ (сп. „Егоист“).
Досега „Естествен роман“ е публикуван на 9 чужди езика: в Сърбия („Геопоетика“, 2001), Франция („Фебюс“, 2002), Македония („Темплум“, 2003), САЩ („Dalkey Archive Press“, 2005), Чехия („Lidove Noviny“, 2005), Хърватска („Profil“, 2005), в Словения („Beletrina“, 2005), Дания („Husets Forlag“, 2006), Италия („Voland“, 2007).
Le Nouvel Observateur определя романа като „оригинален и забавен”. Le Courrier (Женева) го нарича „машина за истории“, а според Livres Hebdo книгата е „едновременно смешна и ерудирана, пошла и изискана, но блестяща във всяко отношение и новаторска по форма“. За New Yorker това е „анархичен, експериментален дебют“, очарователен в своя отказ да се уподоби на каквото и да било друго. А Times го коментира като „изпълнена с хумор и меланхолия, изключително идиосинкразна творба“.
Следващото прозаично произведение на Господинов е сборникът с разкази „И други истории“ от 2001 година. През 2003 г. той излиза на френски в парижкото издателство „Arlea“ под заглавие „L’Alphabet des Femmes“, а през 2004-а се появява в Чехия („Gaustin neboli Člověk s mnoha jmény“, „Lidove Noviny“) и Австрия („Gaustín oder Der Mensch mit den vielen Namen“, „Wieser Verlag“).
[редактиране] Драма
Господинов е автор на пиесата „D.J.” (съкращение от Дон Жуан), която печели годишната награда „Икар” за най-добър български драматургичен текст за 2004 година. Поставена е на сцената на Сатиричния театър, София, от Десислава Шпатова. Публикувана е на руски в сборник със съвременна българска драматургия.
[редактиране] Други
Господинов е съавтор на две литературни мистификации, които излизат като отделни книги: „Българска христоматия” (1995) и “Българска антология” (1998).
Участвал е в литературни четения в Париж, Лондон, Коимбра, Виена, Прага, Истанбул, Берлин и другаде.
[редактиране] Библиография
- 1993 — „Лапидариум“ - стихосбирка
- 1995 — „Българска христоматия“
- 1996 — „Черешата на един народ“ (ISBN 978-954-8642-58-3)
- 1998 — „Българска антология“
- 1999 — „Естествен роман“ (ISBN 978-954-491-067-9) - роман
- 2001 — „И други истории“ (ISBN 978-954-491-068-6) - разкази
- 2003 — „Писма до Гаустин“ (ISBN 978-954-491-139-3) - стихосбирка
- 2004 — „D.J.“ - пиеса
- 2005 — „Поезия и медия“ - докторска дисертация
- 2006 — „Аз живях социализма“ - сборник със спомени (съставител)
- 2007 — „Балади и разпади“ - стихосбирка