Мечо грозде

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мечо грозде
Мечо грозде (Arctostaphylos Uva Ursi)
Класификация
царство:  Растения   Plantae
отдел:  Покритосеменни   Magnoliophyta
клас:  Двусемеделни   Magnoliopsyda
разред:    Ericales
семейство:  Пиренови   Ericaceae
род:    Arctostaphylos
род:  Мечо грозде   Uva Ursi
Научно наименование
Уикивидове Arctostaphylos

Мечо грозде е вид растение от род Arctostaphylos (от гръцкото άρκτος, „мечка“ и σταφύλι, „грозде“).

Съдържание

[редактиране] Описание

Представлява вечнозелен храст с пълзящи клонки дълги 20-50 см, с малки яйцевидни кожести листа, дълги 1-7 см, със спирално жилкуване. Листата са разположени на къси дръжки спирално по вейките. На цвят отгоре са по-тъмни, а отдолу по-светло зелени, на вкус — стипчиви до слабо горчиви.

Листата на мечото грозде съдържат фенолните глюкозиди арбутин и метиларбутин, дъбилни вещества, урзолова киселина, флавоноиди.

Цветовете са с форма на камбанка, бели или бледо розови, на гроздове от 2-20 цвята, цъфтят през май-юни. Дават малки сферични червени плодчета, с по шест семена. Узряват през късното лято или есента.

[редактиране] Разпространение

Среща се в почти цяла Европа и Северна Америка, без южните части. Вирее по сухи, каменливи места, както и в иглолистни гори. В България се среща във всички планини на надморска височина между 1500 и 2900 метра.

[редактиране] Приложение

Основното действие на мечото грозде е уроантисептично, което се дължи на съдържащите се арбутин и метиларбутин. Има и слабо диуретично действие. Прилага се в случаи на хроничен цистит и пиелит.

[редактиране] Източници

  • „Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, Издателство „Медицина и физкултура“, София, 1982