Игра
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Играта е физическа или интелектуална форма на организирана по някакъв признак социална или индивидуална активност, която съществува от праисторически времена и се предприема по ред причини: за забавление, отмора, каляване на тялото или умствените способности, с познавателна цел, със залог, за сплотяване на общност.
Играта обикновено (но не задължително) има ясно зададени правила и цел, която играчът или играчите трябва да постигнат.
Често за целите на игрите се ползват определени предмети (карти, та̀бла, стикове, пионки, ракети, топка, кегли, компютър, лист хартия и нещо за писане при бесеницата и пр.) и места (игрища, плувни басейни, казина, площадки, пясъчници), въпреки че не е задължително (при игрите на думи, замръзванката и др.).
Играчките са предмети, замислени специално за да бъдат ползвани за игра на по-малките: конструктори, камиончета, куклени къщурки, плюшени животни, кубче Рубик и подобни.
Има игри по-скоро за деца (дама, ластик, кубчета, броилки), и такива преобладаващо за възрастни (шах, скрабъл, билярд, голф). Играят се както у дома (не се сърди, човече, игра на конец), така и в зала (боулинг) или на открито (на федербал, сляпа баба, пейнтбол).
Има игри по-типични за момичетата (с кукли, на „майка и деца“) и такива, по-популярни сред момчетата (с прашка, на войници), има и универсални (на стражари и апаши, гоненица, криеница).
Игрите могат да се превърнат в професия (спортовете и покерът например, или писането на кръстословици и ребуси).
[редактиране] Виж още
[редактиране] В изкуството
- „Игра на дама“, роман от Хулио Кортасар
- „Игра на стъклени перли“, роман от Херман Хесе
[редактиране] Български идиоматични изрази с „игра“, „играчка“, „играя“
- Играя си с огъня
- Играчка-плачка
- Играя по свирката на някого