Романтизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Романтизмът е общокултурно движение, което започва да се развива от края на XVIII век и постига своя апогей през първите деситилетия на XIX век. То се появява във времето на големите обществени сътресения, като Френската Революция, когато феодалната система напълно се разпада. Освен Революцията от 1789 година, по време на Романтизма се случват и следните исторически събития: Въздигането и управлението на Наполеон, както и въстанието на декабристите в Русия през 1825 година.
Тези събития повлияват върху възгледите на тогавашните хора за живота, затова ключови при описанието на емоционалността в този период са сантиментализмът, меланхолията и песимизмът, а след свалянето на Наполеон, към тях се прибавят и разочарованието и гражданското недоволство.
Главното обяснение за това разочарование се крие в идеологията на гражданската класа, на обикновените граждани и идеите за братство, свобода и равенство, които залягат в основите на идеологията на Революцията. Поколението на романтиците отрича идеалите за всевластието на разума и търси утеха в света на чуствата и емоциите, на силния индивидуализъм.
Едни от най-изявените романтици са Джордж Байрон (1788-1824), Михаил Лермонтов (1814-1841), Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837), Пърси Шели (1792-1822), Самюъл Колридж {1772-1834), Виктор Юго (1805-1885) и други.
Съдържание |
[редактиране] Предпоставки за появата на Романтизма
- Наложените от Класицизма и Просвещението норми, според които обществените и гражданските анганжименти са по-важни от личните желания;
- Бунт срещу наложения еснафски модел на съществуване;
- Съществуването на млади хора, аристократи по дух или произход, високо образовани, с различни изисквания към себе си и света.
[редактиране] Характеристика на романтическата личност
- Бунтар срещу установените модели на мислене и поведение;
- Обладан от "Мирова скръб" - носталгия, меланхолия и печал, породени не от конкретни събития, а от цялостното житейско неудовлетворение.
[редактиране] Изразни средства
- Пейзаж (пресъздава душевните състояния на героя);
- Романтическа ирония (поражда се несъответствие между порив и действителност);
- Романтическа гротеска (грозното се съчетава с красивото - Квазимодо).
[редактиране] Жанрове
- Лирика
- Исторически Романи
- Романтическа Драма
[редактиране] История на Романтизма
- Появява се в Германия през 1797 година в град Йена. Основни представители: Новалис и Хофман;
- В Англия възниква през същата година, като се оформят две школи: Езерна школа (Колридж) и Бунтовен романтизъм - Байрон и Шели;
- В Русия романтизма се появява по-късно, към средата на XIX век, но постига изключителен успех и превръща Руската литература във водеща. Най-значимите представители са Пушкин и Леров;
- Във Франция се приемат идеите на Романтизма в първото десетилетие на XIX век, но се прочува предимно с исторически романи, а не с лириката. Основни представители са Александър Дюма и Виктор Юго.
[редактиране] Външни Препратки
Културно-исторически епохи в развитието на човешката цивилизация | |
---|---|
Античност | Средновековие | Ренесанс | Класицизъм | Просвещение | Романтизъм | Реализъм | Модернизъм |