Иван Срацимир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Срацимир
български цар
Роден: 1324-1325
Ловеч, България
Починал: около 1396
Бурса, днес Турция

Иван Срацимир, срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.

Съдържание

[редактиране] Произход

Като втори син на цар Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб. Бил е кръстен на дядо си деспот Срацимир. Цар Иван Александър разделя своята държава на Видинско царство за Иван Срацимир и Търновско царство за Иван Шишман.

[редактиране] Царуване

Иван Срацимир разширява крепостта край Белоградчик - неговата втора по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Людовик I, който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата Бдин (старото име на Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под маджарско владичество до 1369 г.

През 1388 г. 30-хилядна турска армия нахлува дълбоко на север в Търновското царство, където Иван Шишман контролира само столицата Търново и няколко крепости около нея и по р. Дунав. Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин турски гарнизон, след което султан Мурад I нахлува в Сърбия. След решителната битка между турците и съюзните сили на сърби и босненци при Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал Сигизмунд подготвя кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени при Никопол (25 септември 1396 г.) и Баязид превзема Видин след кратка обсада.

Видинското царство влиза в пределите на Османската държава, с което България окончателно пада под османско иго. Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на гр. Бурса в Мала Азия (край Мраморно море), където вероятно е удушен.

[редактиране] Семейство

Иван Срацимир е имал 2 брака. Неговият единствен син Константин бяга в Унгария, а по-късно се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Константин не оставя потомство. Престолонаследниците Константин (на цар Иван Срацимир) и Фружин (на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408-1413 първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.

Доротея - една от дъщерите на Иван Срацимир, става босненска кралица и през графската фамилия Цили и династията на Хабсбургите е известна личност във висшата западно-европейска аристокрация.

[редактиране] Външни препратки

Български владетели

Стара Велика България (632681 г.)

Ханове (канове): Кубрат | Батбаян

Първа българска държава (империя) (6811018 г.)

Ханове (канове): Аспарух | КуберМакедония) Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян

Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате)

Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II

Втора българска държава (империя) (11861396 г.)

Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир

Трета българска държава (след 1878 г.)

Княз: Александър Батенберг

Царе: Фердинанд | Борис III | Симеон II

На други езици