Декларация за правата на жената и гражданката
от Уикипедия, свободната енциклопедия
"Декларацията за правата на жената и гражданката" е съставена през сптември 1791 година от френската писателка Олимп дьо Гуж (на френски: Olympe de Gouges). В нея тя изисква пълно политическо, социално и правово равнопоставяне на жените спрямо мъжете.
Тя се явява реакция на "Декларацията за правата на човека и гражданина", приета на 26 август 1789 г. Въпреки приемането й обаче описаните в нея права са валидни за мъжете, но не и за жените. Те продължават да бъдат лишени от право на глас, на достъп до обществени длъжности, на собственост, на полагане на доброволен труд и от други права, а право на гласуване получават едва през 1946 година.
Голямото историческо значение на "Декларацията за правата на жената и гражданката" се състои в това, че тя се явява първата универсална декларация за човешките права, пред която мъжете и жените са равнопоставени. Именно поради това, макар и създаден само от жени и отречено от другата половина на човечеството, този документ е оставил много важна следа в историята като най-ранен предшественик на съвременното схващане за правата на човека.