Висок (котловина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За селото в България вижте Висок.

Висок е гранична котловина между България и Сърбия, разположена между планината Видлич от юг и Берковския дял на Стара планина от север. През Висок тече река Височица, която извира под връх Камара.

Котловината се разделя на две части Горни и Долни Висок (на сръбски: Горњи и Доњи Висок или Gornji и Donji Visok). Границата между тях най-общо съвпада с границата между България и Сърбия от Берлинския договор 1878 година, като Горни Висок е в България, а Долни - в Сърбия. След промяната на българо-сръбската граница през 1920 г. по Ньойския договор на българска територия остава само част от югоизточната част на Горни Висок, със селата Бърля, Губеш, Комщица и Смолча. Останалата част на Горни Висок е в Западните покрайнини и в нея са разположени няколко села с преобладаващо българско население - Болев дол, Брачевци, Вълковия, Горни Криводол, Долни Криводол, Изатовци, Каменица и Сенокос.

Селата в Долни Висок, на северозапад по течението на Височица днес имат сръбско население.

В един Поменик на Зографския манастир в Света гора от 17 век е спомената котловината Висок като Блъгарска земля, град Пирот, място Висок, монастир Свети Архангел[1].

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 500-501, 513

[редактиране] Литература

  • Видановић, Гаврило-Сазда. Висок - привредно-геогафска испитивања, Београд 1955
  • Маринков, Jордан. Стара планина и Горњи Висок. Привредни потенциjали, Димитровград 1996