Първомайци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първомайци е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица, Област Велико Търново.
Първомайци | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Велико Търново |
Община: | Горна Оряховица |
Население: | 2 955 (15/03/2007) |
Надм. височина: | 90 м |
Пощ. код: | 5139 |
Тел. код: | 06175 |
Геогр. положение: | 43° 9' сев. ш. 25° 39' изт. д. |
МПС код: | ВТ |
Кмет или наместник | |
Иван Стоянов |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Първомайци се намира на левия бряг на р. Янтра, на 90 м надморска височина, в непосредствена близост до ЖП възел Горна Оряховица, на 5 км от Горна Оряховица, на 12 км на север от старопрестолния град Велико Търново. Съседни селища са: с. Правда, отстоящо на 3 км на североизток, с. Самоводене - на 1 км на запад, с. Поликрайще - на 3 км на северозапад. Основен поминък е отглеждането на зърнено-житни, зърнено-фуражни технически култури, зеленчуци, развитие на овощарство, цветарство, животновъдство и др.
[редактиране] История
Селото е образувано от обединението на две села - Темниско и Сергювец, съгласно указ 317/13.12.1955.
Историята на село Първомайци започва около ХІІ век. Първите писмени сведения датират от далечната 1347 година, когато българският цар Иван Александър подписва "Мрачката грамота", в която се споменава за съществуването на селището.
Двете села се споменават през 1618 г. в регистъра за данъка джизие под имената Темничко и Сергювче. В регистъра за 1638 г. селото Темниско е записано като Темличкова.
През 1884 г. е построен каменният мост, проектиран от чешки инженери, като за модел е послужил прочутият днес „Карлов мост“ в Прага, Чехия, който от своя страна е построен по модел на моста „Санте Анжелико“ в Рим, Италия.[1]
[редактиране] По важни дати
- 1347 г. - На 1 декември излиза Мрачката грамота на цар Иван Александър в която за пръв път се споменава с. Сергювец
- 1843 г. - Със средства дарени от Хаджи Викентий Зографски, родом от с. Сергювец е построено първото светско училище в селото[2]
- 1884 г. - Построен каменният мост на селото
- 1882 г. - Построена църквата „Вознесение Господне“ в с. Темниско
- 1892 г. - Построена църквата „Св. Спас“ в с. Сергювец
- 1893 г. - Създадено е Народно Читалище „Иван Вазов“ с. Сергювец
- 1897 г. - Голямото наводнение в селото - залети домове, удавени животни и др. поражения
- 1906 г. - На 10 февруари в създадено е Народно Читалище „Развитие“ с. Темниско
- 1919 г. - Издигнат е паметник на жертвите от войните
- 1921 г. - Открит първият прогимназиален клас в с. Сергювец [3]
- 1947 г. - Делегация от „Динамо“ Москва посещава селото и играе демонстративен мач срещу „Динамо“ Сергювец
- 1955 г. - На 13 декември е образувано с. Първомайци посредством обединението на с. Темниско и с. Сергювец с население 4063 жители[4]
- 1967 г. - Обединени НЧ „Иван Вазов“ и НЧ „Развитие“ в Народно Читалище „Иван Вазов“
- 1967 г. - Открита ЦДГ „Здравец“
- 1993 г. - В селото е издигнат паметника на загиналите за обединението, независимостта и държавният суверенитет на България
[редактиране] Личности
- хаджи Викентий Зографски (1758-1865) - български книжовник и църковен деец, съвременник на Паисий Хилендарски, съратник на Неофит Бозвели и Васил Априлов, активен участник в борбата за църковна независимост [2]
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Читалища
Народното Читалище „Иван Вазов“ е наследник на Народното Читалище „Иван Вазов“ село Сергювец (построено през 1893 г.) и Народно Читалище „Развитие“ село Темниско(построено през 1909 г.).
В периода (1960 - 1965) г. в центъра на селото се изгражда нова читалищна сграда и в нея става обединението на двете читалища.
[редактиране] Култура
От 1990 г. в селото се провежда „Празника на народните хорове“, като изданието от 2007 г. е XVIII по ред и е известно под наименованието ХVІІІ Общински фолклорен празник “Първомайци 2007”.
Почти всяка година се представят нови театрални представления от самодейци при читалището.
[редактиране] Образование
В селото има две основни училища и една детска градина. ОУ "Хаджи Викентий" има 160 годишна история и е истински храм на българската просвета.То се намира в тих и спокоен кът на селото, край прохладен парк.Училището притижава модерен физкултурен салон, самостоятено парно отопление,детска площадка,компютърна зала. През лятото на 2006г. именно в това училище се провежда за пръв път в района лятна зянималня. Така амбициозните учители от ОУ "Хаджи Викентий", заедно с колеги от Центъра за работа с деца -В.Търново, събраха в училищния двор не само своите ученици,но и децата летувящи в селото.
На територията на село Първомайци действа и училище "Елин Пелин", в което има модерна компютърна зала, модерен физкултурен салон, модерни класни стаи и високо подготвени учители, повечето пътуващи от Велико Търново. Училището дава значителни знания и подготвя учениците си за по - нататъшното им кандидатстване в профилираните училища. Намира се на централно място в селото.
[редактиране] Религия
В селото има един християнски храм - Църквата „Вознесение Господне“, построена през 1882 г. в тогавашното село Темниско. Почти 100% от населението на с. Първомайци са православни християни.
[редактиране] Други
На територията на с. Първомайци съществуват една земеделска кооперация, едно сдружение, потребителна кооперация. Работи фирма за осветителни тела, птицекланица, автосервизи, автоморга и няколко еднолични търговци в сферата на търговията и услугите. Част от населението работи в предприятия на територията на Горна Оряховица и Велико Търново.
Съществуват и занятчии занимаващи се с кожарство, обущарсво, ремонт на дрехи от естественна кожа, производител на домашни чехли от естественна и изкуственна кожа.
[редактиране] Бележки
- ↑ Миновска, Т., Такиев, П. История на народно читалище „Иван Вазов“, с. Първомайци (1893-2003 г.), Велико Търново, 2003, Фабер, стр. 13
- ↑ 2,0 2,1 Радев, И. Хаджи Викентий Зографски (1758-1863), Велико Търново, 1996, ПИК
- ↑ Миновска, Т., Такиев, П. История на народно читалище „Иван Вазов“, с. Първомайци (1893-2003 г.), Велико Търново, 2003, Фабер, стр. 14
- ↑ Мичев, Н., П. Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. НИ, София, 1989, стр. 224
[редактиране] Източници
- Миновска, Т., Такиев, П. История на народно читалище „Иван Вазов“, с. Първомайци (1893-2003 г.), Велико Търново, 2003, Фабер