Иван Цончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Цончев
български военен и революционер
Иван Цончев
Роден: 10 септември 1858
Дряново, днес България
Починал: 16 декември 1910
София, България

Иван Стефанов Цончев е български военен, генерал и революционер, войвода на Върховния македонски комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] В Българската армия

Иван Цончев е роден в будното българско балканско градче Дряново. По време на Руско турската война 1877-1878 Иван Цончев е доброволец в Българското опълчение. След освобождението на България през 1879 година завършва Военното училище в София и служи в Лом и Орхание. През 1883 година заминава за Русия на стаж. След завръщането си в България Цончев продължава военната си кариера и през август 1885 година е произведен в чин капитан и става командир на Втора дружина от Седми Преславски полк. С дружината капитан Цончев участва в Сръбско-българската война в боевете при Сливница, в които е тежко ранен на 7 ноември и получава орден „За храброст“.

Иван Цончев като поручик от Българската войска
Иван Цончев като поручик от Българската войска

След войната капитан Цончев служи в различни гарнизони в България и постепенно се издига до командир на полк - Седми Преславски в 1889 година и Шести Търновски в 1890 - а по-късно и на бригада - Втора бригада на Шеста Бдинска дивизия през 1899. Цончев участва в ликвидирането на разбойничеството в Североизточна България през 1880 и в потушаването на русофилските бунтове през 1887 година.

В началото на 1901 година полковник Иван Цончев е произведен в чин генерал-майор и излиза в запаса, за да се отдаде на революционното движение в останалите под османска власт Македония и Тракия.

[редактиране] Във Върховния комитет

От 1901 до 1903 година приближеният до княз Фердинанд генерал Цончев е подпредседател на Върховен македоно-одрински комитет и фактически ръководител на революционната организация, чийто формален председател е писателят Стоян Михайловски.

Цончев е основен организатор и ръководител на Горноджумайското въстание през 1902 година. По време на въстанието генерал Цончев с чета от 80 души дава няколко сражения на османските войски и обикаля въстаналите селища. В сражението при село Бистрица четата на генерал Цончев разпръсва многоброен противник, а генералът е тежко ранен.

Генерал Цончев с четата си
Генерал Цончев с четата си

По време на Илинденско-Преображенското въстание генерал Цончев отново влиза с чета в Македония и дава няколко сражения на османските войски при селата Бистрица, Луково и Пирин.

След серия въоръжени стълкновения между чети на Върховния комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация пред 1905 година Иван Цончев приема предложението от Рилския конгрес на ВМОРО за разпускане на Върховния комитет. Част от членовете на Върховния комитет се вливат във ВМОРО, а Иван Цончев се оттегля по здравословни причини от революционната дейност.

Генерал Цончев умира в София през 1910 година.

[редактиране] Награди

Заклеване на четниците Хейлс и Тагеев в четата на генерал Цончев
Заклеване на четниците Хейлс и Тагеев в четата на генерал Цончев
  • Орден „За храброст“ 4-та степен
  • Орден „Св. Александър“ 5-та, 4-та и 3-та степен
  • Сребърен медал за Сръбско-българската война
  • Руски медал за Освободителната война
  • Сръбски орден „Таково“ 3-та и 2-ра степен
  • Орден „Италианска корона“ 2-ра степен

[редактиране] Литература

  • Светослав Елдъров. „Генерал Иван Цончев. Биография на два живота.“ София, Военно издателство, 2003, 164 с.



На други езици