от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яйчникът (латински: ovarium, oophoron) е чифтен орган до тазовата стена, непосредствено под средата на linea terminalis или малко зад нея. Разположен е в добре изразената ямка (fossa ovarica) на париеталния перитонеум. Отгоре е покрит от надвесилата се тръба и мезосалпинкса.
Яйчникът е основният орган на половия апарат на жената. Той определя принадлежността на даден индивид към женския пол, като му придава съответните полови признаци, които отличават жената от мъжа. Липсата на яйчници оказва голямо влияние върху целия организъм.
Яйчникът на полово зрялата жена има форма и големина на бадем (дължина 3-4 см, ширина 2-2,5 см и дебелина 1-1,5 см; тежи 6-8 гр). Цветът му е белезникавоматов, повърхността му е неравна вследствие изпъкването на зреещи фоликули и вдлъбването в местата на цикатриксите от пукналите се фоликули.
За закрепване на яйчника служат :
- Ligamentum infundibulopelvisum (plica suspensoria ovarii)- съединява горния полюс на яйчника с тазовата стена. В него протичат кръвоносните съдове и нервите за яйчника.
- Ligamentum ovarii proprium (chorda uteroovarica) - плътна кръгла перитонеална връзка (хорда), която съединява долния полюс на яйчника със страничния ръб на матката зад и малко под тръбата.
- Mesovarium - част от задния лист на широката връзка, която се залавя за предния ръб на яйчника. Това е мястото, където влизат и излизат съдовете и нервите (hilus ovarii) - врата на яйчника.
Задният ръб на яйчника е свободен. Връзките на яйчника са еластично отстъпчиви, така че при опипване се констатира известна подвижност на органа.
На разрез на яйчника се различават два слоя : външен специфичен и вътрешен неспецифичен. Специфичната яйчникова тъкан (паренхиматозен слой) обхваща като подкова вътрешния слой (zona vasculosa).
Спецефичната яйчникова тъкан се състои от повърхностен епител, под който се намира съединителнотъканния пласт (tunica albuginea), който преминава без строга граница в кората т.е. зоната на фоликулите. Те се намират в най-различна степен на развитие : преди да започнат да узряват, яйцеклетките се намират във формата на първични фоликули; срещат се зреещи фоликули до предназначен да даде узряло яйце фоликул, т. нар. Граафов фоликул (folliculus vesiculpsus Graafi). След пукването на зрелия фоликул се формира жълтото тяло (corpus luteum), което при различни фази на края преминава в пълно обратно развитие (corpus albicans).
В неспецифичния слой се намират кръвоносните и лимфичните съдове и бервите. В него не се установяват фоликули. Яйчникът макар и разположен в коремната кухина, не е покрит с перитонеум.
Средно към 45-48-годишна възраст яйчниците изпадат в атрофия, свиват се, теглото им намалява, стават плитки, плътни и с дълбоко набраздена повърхност. В менопаузата все още се срещат фоликули. Към 60-годишна възраст вече не се намират фоликули.
Анатомия на човека |

|
Кости на черепа |
Кости на мозъчния череп: Слепоочна кост (Os temporale) • Челна кост (Os frontale) • Теменна кост (Os parietale) • Тилна кост (Os occipitale) • Клиновидна кост (Os sphenoidale) • Решетъчна кост (Os ethmoidale)
Кости на лицевия череп: Горна челюст (Maxilla) • Носна кост (Os nasale) • Слъзна кост (Os lacrimale) • Небцова кост (Os palatinum) • Долна носна конха (Concha nasalis inferior) • Ралник (Vomer) • Ябълчна кост (Os zygomaticum) • Долна челюст (Mandibula) • Подезична кост (Os hyoideum)
|
Кости на крайниците |
Горен крайник: Лопатка (Scapula) • Ключица (Clavicula) • Раменна кост (Humerus) • Лъчева кост (Radius) • Лакътна кост (Ulna)
Ръка: Кости на китката (Ossa carpi) • Предкиткови кости (Ossa metacarpi) • Фаланги (Phalanges)
Долен крайник: Тазова кост (Os coxae) • Бедрена кост (Femur) • Капаче (Patella) • Голям пищял (Tibia) • Малък пищял (Fibula)
Ходило: Задноходилни кости (Ossa tarsi) • Предноходилни кости (Ossa metatarsi) • Фаланги (Phalanges)
|
Кости на туловището |
Гръбначен стълб: Прешлен (Vertebra) • Кръсцова кост (Os sacrum) • Опашна кост (Os coccygis)
Гръден кош: Ребра (Costae) • Гръдна кост (Sternum)
|
|
Мускули на главата |
Мимически мускули: Мускули на черепния покрив и ушната мида • Мускули около окото • мускули около устата • Мускули окло носа
Дъвкателни мускули: Musculus temporalis • Musculus masseter • Musculus pterogoideus medialis • Musculus pterogoideus lateralis
|
Мускули на шията |
Повърхностни мускули на шията • Дълбоки мускули на шията • Подезични мускули
|
Мускули на крайниците |
Горен крайник: Мускули на раменния пояс • Мускули на мишницата • Мускули на предмишницата
Ръка: Мускули на thenar • Мускули на hypothenar • Мускули на дланта
Долен крайник: Мускули около тазо-бедрената става • Мускули на бедрото • Мускули на подбедрицата
Ходило: Мускули на ходилото
|
Мускули на туловището |
Гръдни мускули • Междуребрени мускули • Диафрагма • Коремни мускули • Мускули на гърба
|
|
Централна нервна система |
Главен мозък • Гръбначен мозък • Менинги
|
Периферна нервна система |
Черепномозъчни нерви • Гръбначномозъчни нерви
|
Автономна нервна система |
Симпатикус • Парасимпатикус
|
|
Сърдечен мускул |
Сърце • Перикард • Коронарни артерии • Вени на сърцето
|
Артерии на малкия кръг на кръвообращението |
Белодробен ствол • Белодробни артерии
|
Артерии на големия кръг на кръвообращението |
Възходяща аорта • Аортна дъга • Гръдна аорта • Коремна аорта • Обща сънна артерия • Подключична артерия • Обща хълбочна артерия
|
Вени на малкия кръг на кръвообращението |
Белодробни вени
|
Вени на големия кръг на кръвообращението |
Система на горната куха вена: Горна куха вена • Подключична артерия • Яремна вена
Система на долната куха вена: Долна куха вена • Обща хълбочна вена
Система на портната вена: Портна вена |
|
 Лимфна система
Лимфни съдове |
Лимфни съдове • Гръден проток
|
Лимфопоетични органи |
Тимус • Слезка • Лимфен възел • Костен мозък
|
|
 Кожа и кожни придатъци
|
Портал медицина |