Варненска и Великопреславска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в Шумен, Провадия, Добрич и Търговище.

Най-големият храм в епархията - катедралата във Варна
Най-големият храм в епархията - катедралата във Варна

Съдържание

[редактиране] Варненски и Великопреславски митрополити

[редактиране] Биографични бележки

[редактиране] Митрополит Кирил

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (Богомил Петров Ковачев) е роден на 08.06.1954 г. в с. Царев брод, Шуменско. Пето дете на родителите си Петър и Иванка, която след кончината на съпруга си приема монашество с името Ирина, той израства и учи в първопрестолна Плиска и през 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. Обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Монашество приема на 21.07.1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария; за иеродякон ръкоположен на 17.12.1972 г., а за иеромонах - на 14.11.1976 г. от духовния си старец.

В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХІХ в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословието", което днес се равнява на "доктор на богословието". До 01.09.1986 г. е Представител на българската Патриаршия при Московската и Всерусийската Патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за Главен секретар на Св. Синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Преславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет. Наместник на овдовелия Доростолски и Червенски митрополитски престол от 20.12.1993 г. до 03.04.1994 г. и на овдовелия Неврокопски митрополитски престол от 22.12.1993 г. до 24.04.1994 г.

По Божия милост пет пъти се удостоил да се поклони на Божи Гроб и светите Места, многократно в Св. Гора и други православни светини в света.

Публикувал е много статии и доклади в "Църковен вестник", "Християнска просвета"-Варна, списание "Духовна култура"-София, "Възкресение"-Варна, "Везни"-София, "Журнал Московской патриархии"-Москва и др., участвува в богословски научни конференции в София, Варна, Шумен, Киев, Ленинград, Атина, Солун, Назарет, във 2, 3 и 5 Диалог на представители на Православните църкви от Европа с представители на Демократическите партии в Солун, Истанбул, о.Крит и др. През 2003 г. във връзка със 125 - годишнината от освобождението на България от турско робство излезе книгата му "Принос на Руската православна църква за освобождението на България от турско робство 1876-1878 г.", съставляваща доклади, изнесени на различни международни и междуцърковни конференции.


По негово предложение, въз основа на дисертацията му в Московската Духовна Академия и издадената книга, към традиционния текст в Св. Литургия на Великия вход: "Блаженнопочившаго Освободителя нашего Императора Александра Николаевича, всех православных вождей и воинов, падших на поли брани" да се добави "вся архиереи, иереи, монахи и монахини и вся православныя християны, подвизавшихся за веру и освобождения нашего", "да помянет Господь Бог во Царствии Своем", което включва преди всичко руски и български духовници и миряни, които без да участвуват пряко във войната, са допринесли всеки с каквото е могъл за освобождението на България - със събиране на сведения за зверското потушаване на Априлското въстание, за предаването им на западни журналисти и дипломатически представители в Цариград, за разпространяването им сред руския православен народ, за събирането на дарения за пострадалите български семейства, за воюващите руски, сръбски и български дороволци в Сърбия и в последствие за действащата армия по време на войната, за организирване на санитарна помощ, хоспитали в манастири и митрополии, за военното духовенство, което с високо издигнат кръст е водило в победен бой руското воинство и т.н. и т.н. Защото много свидни жертви е дал българският и руският народ, но не можем да не помним и мнозина, които не са загинали, но са дали своя принос, за да я има и днес България.

Освен в Назарет, във връзка с 2000-годишнината от Рождеството по плът на нашия Господ Иисус Христос е изнесъл доклади на VIII-та лятна научна среща "Християнската идея в историята и културата на Европа", Варна 24-25 юни 2000 г., на тема: "Св. Богородица и светиите - защитници на личността и държавата" и на 14 юли 2000 г. на Международната научна конференция "Славянските светии в историята на Христианската църква", организирана от центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", на тема: "Светиите - защитници на националната идентичност".

Изнесъл публикуван на немски в брошура доклад във фондация "Про Ориенте" на ежегодния престижен симпозиум в "Palais Palffy" гр. Виена на 26.01.1993 г. на тема "Съвременни аспекти от живота на Българската православна църква", допринесъл за обективното осведомяване на общественото мнение в Европа по въпроса за разкола в Българската православна църква.

По време на Третата магистърска лектория от 6-10.05.1998 г. в рамките на магистърска програма по катедра Европейска публична администрация на Факултет "Административни и политически науки" на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", гр. Варна представил лекция на тема "Православните канони и взаимоотношения между Църква и Държава".


Интервю с митрополит Кирил


[редактиране] Митрополит Йосиф (1898-1988)

Митрополит Йосиф (със светско име Иван Лазаров) е роден в Севлиево през 1898 г. Монашеско звание и името Йосиф приема в Светата Рилска обител през 1918 г., още като ученик в Софийската духовна семинария. След завършването й една година е иеродякон в Рилския манастир, след което постъпва и е един от първите студенти в Богословския факултет при Софийския университет. Висшето си богословско образование завършва в г. Черновиц (Украйна), където получава степента лесансие (доктор) по богословие. Известно време е учител в Черепишкото свещеническо училище и преподавател в Софийската духовна семинария.

През 1930 г. е назначен за протосингел на Неврокопска св. Митрополия, а от 1931 г. е архимандрит. Израстването му в църковната йерархия продължава с ръкополагането му през юли 1936 г. за Знеполски епископ. След смъртта на Варненския и Преславски митрополит Симеон, епископ Йосиф е избран на 26 декември 1937 г. за Варненски и Преславски митрополит. Почива на 8 ноември 1988 г.

Статии от митрополит Йосиф: Любовта Почитанието на Дева Мария


[редактиране] Митрополит Симеон (1840-1937)

Роден в град Бургас през 1840 г., митрополит Симеон произхожда от стар български род от с. Факия. По мъжка линия се родее с фамилията на Стефан Караджа, а по женска – с българо-албански род от с. Арбанаси, край Търново. Началното си образование Одисей (светското име на митрополит Симеон) получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. в Света гора Атон, преди да бъде подстриган за монах приема името Симеон.

През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. След избирането на Антим за Български Екзарх, той отива с него в Цариград, където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на вярата. Постоянен член на Св.Синод (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Подпредседател на Учредителното НС (1879), народен представител в няколко парламента. Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Симеон (1917), писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. дописен, а от 1884 г. член на Българското книжовно дружество, от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Почива на 23 октомври 1937 г. ИЗТОЧНИК ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКПРЕСЛАВСКА МИТРОПОЛИЯ

[редактиране] Манастири

  • Манастир "Св. Атанас" - село Оброчище
  • Аладжа манастир манастир "Св. Троица" - град Варна
  • Патлейнски манастир "Св. Пантелеймон" - град Преслав
  • Манастир "Свeти апостоли Петър и Павел" - село Ивански
  • Манастир "Св.св. Константин и Елена" - град Варна
  • Манастир "Св. Св. Кирил и Методий" - град Преслав
  • Манастир "Св. Йоан Рилски" - село Черни връх

[редактиране] Храмове

[редактиране] Външни препратки