Политически активисти
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Активист е термин от политологията, който се отнася към всяка личност, която е много по-активна в политиката, отколкото обикновения гражданин. Понякога се употребява френската дума “militant” (борец, активист). Терминът първо описва хората, които проявяват активност в политическите партии, но обикновено се употребява и по отношение на групи за натиск, както и на профсъюзи. “Активността” се определя от количеството време и ангажименти на една личност, които тя отделя за политическа дейност. Повечето свободни граждани участват в политиката по време на изборите, когато дават своя глас. Много по-малка част – около 5 процента, вероятно преувеличени, са членове на политически партии. Само някои от тях стават активисти: повечето членове плащат за членството си в партията, и естествено правят много малко за това членство. Активистите ръководят местните структури, като прекарват по-голяма част от времето си, за да ги изграждат, само тези, които през цялото време са били членове, лицата на партията и партийните бюрократи са по-активни. Тази пирамида на участие се нарича модел на “политическа стратификация”. Това е помощна концепция, но тя трябва да се квалифицира в различни направления. Например, политическата активност е сезонна. Когато изборите наближават, голяма част от партийната работа изисква агитация, организиране на срещи и писане на писма. Местните партийни организации имат повече нужда от редовна подкрепа от страна на повечето заинтересовани партийни членове, когато има редовни местни избори. Националните избори се нуждаят от повече усилия. Вероятно активистите са дефицитна стока и затова партиите имат повече проблеми в селските райони. Градските активисти могат да се определят като класически фигури. В заключение, картината е малко по-различна в САЩ, където партийните организации и партийното членство, което демократична Европа познава съществуват в много ниска степен. Американската активност е свързана повече с личността, отколкото с партията, поради метода на избор на кандидати чрез първични избори. Следователно кандидатите конструират своя собствена персонална организация от помощници за изборите. Някои от тези помощници са платени. Всички се привличат за периода на първичните избори, и ако техният човек е издигнат от партийните гласоподаватели за кандидат, тяхната дейност продължава до изборите. Това е много необичайно за европейските активисти, които за разлика от тях, получават парични възнаграждения. Техните възнаграждения се осигуряват с подкрепата на партиите за техния избор и извършването на задължителните функции, които им дават власт, също както на избраните кандидати (най-вече, където избирателните колегии са малки), и правото да вземат решения в партийната политика. Следователно, за да бъде активист един човек, той се нуждае от много свободно време или трябва да се приготви да допусне колко много време трябва да отдели сам за партията и нейната кауза. Пенсионерите, жените, чиито деца ходят на училище или които могат да допринесат с домашна помощ, и учителите принадлежат към първата от тези категории хора. Идеологическите пристрастия принадлежат към втория вид. Активистите имат склонност да се обвързват повече от всички останали с основните партийни принципи. Много често те са идеологически пуритани.