Дакия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дакия и другите римски провинции на Балканите
Дакия и другите римски провинции на Балканите
Дакия при управлението на кан Крум и кан Омуртаг 803-831 г.
Дакия при управлението на кан Крум и кан Омуртаг 803-831 г.

Дакия е обширна територия на Балканския полуостров (сега главно в днешна Румъния), простираща се на запад до река Тиса (Йордан, според други първоначално до река Дунав), на север до Карпатите, на юг до река Дунав и на запад до река Днестър (според Птолемей - до Серет). Даките принадлежат към тракийските народи, които Херодот (ок. 444 г. пр.н.е.) нарича общо скити. Даките са били земеделци (растениевъди и скотовъди), разработвали са златните и сребърните находища в Трансилвания и Седмоградско, водели са оживена търговия със съседните народи. Между 326 и 293 г. пр.н.е. откъм Молдавия пристига като завоевател племето на гетите и на територията на Дакия възниква дако-гетско държавно образувание. Според Страбон гетите възприели езика и културата на даките. Върховен жрец, а после почитан и като бог е бил Залмоксис (Гебелей).

В началото на II-ри век пр.н.е. вожд на даките е бил Орол (Орел). През 112-109 г. и през 74 г. пр.н.е. даките са имали стълкновения с бастарните и римляните. При Буревиста (Бурбиста), съвременник на Гай Юлий Цезар, държавата укрепва и се разширява, армията достига до 200 хил. войни. Гетите успяват да завладеят тракийския град Аполония (Созопол), подлагат на опустошения кимерийския град Олвия на Крим. Тази активност застрашава сериозно Римската империя и Цезар подготвя експедиция, но смъртта му попречила да я осъществи. След убийството на Буревиста, държавата му се разпада на 4-5 части под управлението на Скорил (45-30 г. пр.н.е), Котис, "цар на гетите" (Светоний), респ. "цар на траките" (Овидий) и др. Император Октавиан Август възнамерявал да се ожени за дъщерята на Котис Юлия, а Котис се сгодява за 5-годишната дъщеря на Октавиан Август. На 1 март 29 г. пр.н.е. Хораций написва ода за цар Котис ("occidi Daci Cotisonis agmen"). Въпреки че даките приели върховенството на Рим по времето на Октавиан Август, те често преминавали замръзналия Дунав за да плячкосват в Мизия. От 85 до 89 г. даките водили две войни с Рим под ръководството на Дурас и Диурпанеус, които спечелват. При Тетиус Юлиан римляните най-после постигнали успех, но били принудени да сключат мир, поради победата на маркоманите над Домициан. Децебал, вожд на даките през 80/87-107 г., върнал на римляните взетото в плячка оръжие и част от пленниците и получил корона от ръцете на Домициан, признавайки суверенитета на Рим. В действителност обаче даките останали независими, а Домициан се задължил да им плаща ежегоден данък.

За да приключи с това позорно положение император Траян през 101-102 г. нанесъл удар на даките като превзел столицата им Сармизегетуса (Върхели) и заобикалящата го област. При втория поход през 105-107 г. държавата на даките е завладяна, а Децебал се самоубива (самоотравя) със жена си. Според някои историци поражението на дако-гетската държава отчасти се дължала и на недоволството на даките от управлението на гетите, виждайки в тях свои угнетители. По тази причина някои от даките преминавали на страната на римляните. След победата на Рим гетите напуснали Дакия, като отвели със себе си голям брой даки, и се установили зад Седмоградските планини и по северното Причерноморие, откъдето продължили нападенията над римляните. Римляните превърнали Дакия в провинция на Римската империя със столица Улпия Траяна (Сармизегетуса, Върхели) и започнали нейната колонизация. Управителят на провинцията е бил с ранг претор, тук се разполага XIII-ти легион.

През 117 г. наследникът на Траян, Адриан се отдръпва от югоизточната част на извивката на Дунав. През 129 г. Адриан разделя Дакия на Горна Дакия, включваща Трансилвания и Долна Дакия, включваща Мала Влахия. Марк Аврелий разделя Дакия на три части с обща столица Сармизегетуса (Върхели). През 256 г. при император Галиен готите, някогашните гети, преминават отново Карпатите и изтласкват римляните от почти цялата провинция с изключение на няколко укрепления между реките Темеш и Дунав ("при император Галиен Дакия била загубена за империята", Руфинус Фестус. През 272 г. римският император Аврелиан заповядва окончателното изоставяне на провинцията и изтеглянето на легионите на отсамната страна на р.Дунав в Мизия, където образувал провинция Дакия Аврелиани. При последващото деление на провинциите Улпия Сердика (София) става столица на Средиземна Дакия, а Рациария (село Арчар) - на Брегова Дакия. По-късно от Средиземна Дакия се отделя провинция Дардания.

При император Константин I Велики части от Дакия северно от Дунава са завладявани обратно от Рим на два пъти, но след това бързо са загубвани. Дакия продължава да играе роля на буферна зона от военна гледна точка на империята и за подготовка на българските племена за последващата експанзия в Трако-Илирия.

От 626 г. българското население в Дакия е трайно интегрирано в българската империя Стара Велика България на кан Кубрат и Първото българско царство на Дунав при кан Крум и Кан Омуртаг.