от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борусия Дортмунд
 |
Име на отбор |
Борусия Дортмунд |
Прозвище |
черножълтите |
Основан |
19 декември 1909 |
Стадион |
Сигнал Идуна Парк |
Капацитет |
81 226 |
Президент |
Райнхард Раунбал |
Старши треньор |
Томас Дол |
Първенство |
1. Бундеслига |
2006-07 |
Бундеслига, 9-ти |
|
Борусия Дортмунд е немски футболен отбор основан в град Дортмунд на 19 декември 1909г.
Клубът е създаден от младейи несъгласни от правилата на католическата църква, в която са играли футбол под недоверчивото око на свещенниците там. Толкова известният им екип в жълто и черно е създаден през 1913г. През трийсетте години в Германия се възцарява Третият Райх и клубът приема сегашното си име. Преди Втората Световна Война Борусия не успява да спечели нищо. Потова време е най-успешния период на Шалке 04 от съседния на Дортмунд град Гелзенкирхен. По това време се появява и врайдата мейду двата клуба. Първият финал за шампионата е през 1949 г., който е изгубен с 3:2 от ВфР Манхайм. През петдесетте и шейсетте идва един от най-успешните периоди на клуба, печелейки две титли на Германия през 1956 и 1957 г. през 1961 губят финала за титлата а през 1963 г. клубът печели последната титла преди Бундеслигата. През 1962 г. шефовете на Германския Футболен Съюз се събират в Дортмунд за да решат и организират Немски Шампионат какъвто има във всяка европейска страна. Тази лига, наречена Първа Бундеслига на Германия започва да действа през 1962 г. и Червено жълтите са едни от 16 основатели на клуба. Тедори играят и първият мач в новосъздадения турнир, като го губят от Вердер Бремен с 3:2. През 1965 г. Борусия печели първата си купа на Германия като на следващата година печелят Купата на носителите на купи, първият им от многото европейски успехи. В Германия Дортмундци загубват титлата на финала като губят 5-те последни мача от първенството и остават втори на 3 точки от шампиона ТСВ Мюнхен 1860. През седемдесетте години идва период на голям упадък на клуба. Те имат финансови проблеми и през 1972 г. клубът отпада от Бундеслигата но се връща през 1976 г. Междувременно врати е отворил новия стадион на Борусия Дортмунд - Вестфален Щадион. През осемдесетте финансовите проблеми на клуба продължават, но този път избягват отпадане след трети решаващ плейоф срещу Фортуна Кьолн. Следващият по-голям успех на клуба идва чак през 1989 г., когато печелят втората си купа, с което започват деведесетте - най-успешният период в историята на Борусия. През 1993 г. оотборът стига до финала за Купата на УЕФА, където губят от Ювентус с общ резултат 1:6. Този финал донася на Дортмундци 25 милйона марки, което най-накрая донася финансова стабилност на клуба, който подписва с играчи от класат на Матиас Замер, футболист на годината за Европа през 1996 г. С помоща на такива футболисти отборът печели два шампионата на Германия през 1995 и 1996. След тези успехи следва най-големият в историят на клуба. Той печели Шампионската Лига през 1997 г., а по-късно и Междуконтиненталната купа. Този финал се играе в дома на другия голям враг на Дортмундци - Байерн Мюнхен, а там побеждават Ювентус с 3:1. Следващия успех на клуба е през сезон 2001-2002, когато клубът взима титлата под носа на Байер Леверкузен, който по това време играе финал на Шампионската лига и за Купата на Германия. Същата година клубът стига нов финал за Купата на УЕФА, този път изгубен от Фейенорд. Въпреки тези успехи две години по-късно клубът отново е на ръба на банкрут, но този път не отпада от Бундеслигата, но вече не играе такава важна роля.
Представянето на Борусия в Бундеслигата по сезони
- Немски шампионат(6): 1956, 1957, 1963, 1995, 1996, 2002
- Купа на Германия (2): 1965, 1989
- УЕФА Шампионска Лига (1): 1997
- Купа на носителите на купи (1): 1966
- Интерконтинентална купа (1): 1997
- Руди Асауер
- Щефан Фройнд
- Торстен Фрингс
- Томас Хеслер
- Томас Хелмер
- Йорг Хайнрих
- Хайко Херлих
- Щефан Клос
- Юрген Колер
- Йенс Леман
- Андреас Мьолер
- Карлхайнц Ридле
- Михаел Румениге
- Матиас Замер
- Кристоф Метцелдер
- Сергей Барбарес
- Марсио Аморозо
- Флавио Консейсао
- Евертон
- Патрик Бергер
- Ян Колер
- Томаш Росицки
- Пауло Соуса
- Щефан Шапюиза