Катинско клане

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Катинското клане е случай на масово убийство по време на Втората световна война на около 20 000 поляци от съветски военни. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939. Катин (Katyn) е гора близо до село Гнеиздово (близо до Смоленск в Русия).

През 1942 строителни работници, копаещи под ръководството на германските окупатори, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери (казват, че имало и руснаци, а също така и цивилни). Немците запазват всичко в тайна до пролетта на 1943, когато огласяват зловещата си находка пред световната общественост. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940. По искане на Германия е свикана комисия от Международния червен кръст. В нея участвува и българският патолог доц. Марко Марков, който потвърждава твърденията за масовото убийство на поляците.

През 1944 година руснаците си връщат обратно Катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се немците. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за около 15 000–18 000 поляци, някои оценки стигат и 25 000. Едва през 1990 Михаил Горбачов най-сетне признава, че Русия е виновна за разстрела, и потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Оценките са, че труповете са близо 25 700. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 година от части на НКВД.

[редактиране] Жертви

В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици - „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са: общо 16 генерала, 1 адмирал, 24 полковника, 79 подполковника, 258 майора, 654 капитана, 3420 подофицера, 7 армейски свещеници, трима едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновника, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инжинери и учители; повече от сто писатели и журналисти и над двеста пилоти. Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав.

Въпреки, че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 Март 1959 в доклад на служителя от КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:

  • 4 421 в Катинската гора (Смоленск)
  • 3 820 в лагера ”Старобелск” (близо до Харков)
  • 6 311 в лагер ”Осташково” (Калининския регион)
  • 7 305 в други лагери и затвори в западна Украйна и западна Беларус.