Електрическа китара

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Електрическа китара е разновидност на китарата, чиито звук се чува само през озвучителна уредба. Излъчваният от нея директно звук е без значение, защото чрез специални електромагнитни адаптери вибрацията на стоманените струни се преобразува в електрически сигнал. Тялото на електрическата китара е плоско без резонаторна кутия.



[редактиране] Общи сведения

Първата електрическа китара с плътен корпус (не полуакустична) е изобретена от американеца Лео Фендър. Тази конструкция има жаргонното име „дъска“. Поради липсата на акустическо излъчване, струните издават звук с бавно затихване и метален тембър, с което звученето е съвсем различно от това на акустичната китара.

Трептенията на струните, които са стоманени, взаимодействат с магнитното поле на адапторите. Адапторите преобразуват промените в полето в променливо електрическо напрежение. Това напрежение преминава (евентуално) през приставкиза ефекти и отива към озвучителна система, която дава звук с необходимата сила.

Много рок и блус китаристи използват китари "Фендър" като например Ингви Малмстийн, Майкъл Шенкър и Ерик Клептън.

[редактиране] Озвучаване

Звукоусилващата система най-общо представлява усилвател, в който са включени ефекти като ривърб, гейн и дисторшън и свързана към него колона. Той има и потенциометри за промяна на ниски, високи и средни честоти. Усилвателят се свързва с китарата посредсвом кабел или дистанционен микрофон, като между китарата и усилвателя могат да бъдат свързани ефекти (дисторшън, хорус, уа-уа ефект и др.), които допълнително изкривяват звука. Усилвателите са различни марки, като едни най-известните марки са Marshall и фирмата за китари Fender.