Антон Петров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Петров български военнослужещ |
|
Роден: | 14 декември 1977 г. Русе, България |
---|---|
Починал: | 27 декември 2003 г. Кербала, Ирак |
Антон Валентинов Петров е български военнослужещ, загинал при отбраната на база „Индия“ на 27 декември 2003 г. в Кербала, Ирак.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Антон Петров е роден в Русе на 14 декември 1977 г. в семейството на Иванка и Валентин Петрови. Завършва Корабния техникум в същия град, а след това Средно сержантско общовойсково училище „Георги Измирлиев“ във Велико Търново.
Постъпва на кадрова военна служба в Българската армия през 1996 година. Петров е разпределен и служи в Свищов, а по-късно изявява желание, кандидатства и е измежду малкото приети в 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив (бившата парашутна) като инструктор по инженерна подготовка.[1]
Петров заминава за Ирак по свое желание още с първата група български военни. Той има звание младши сержант и е назначен за командир на отделение в българския батальон в Кербала.[2]
На 24 декември 2003 година в телефонен разговор Антон честити Коледа на майка си и казва: „Всичко е спокойно, всичко е нормално. Не се притеснявайте, жив и здрав съм.“[1]
На 27 декември 2003 година в 12:45 ч. база „Индия“, в която е гарнизонът на Петров, е атакувана с минохвъргачки и три превозни средства, заредени с експлозиви. Въпреки че терористите са били застреляни на разстояние повече от 150 m от лагера, цистерна-бомба преминава през недостатъчните заграждения и се взривява непросредствено до базата. Загиват 5 български военослужещи, измежду които е Антон Петров, а други 27 са тежко ранени. Според някои военнни източници, атаката над българите е извършена поради остър недостиг на гориво в града, а българите са отговаряли за конвоите с цистерни. [3]
Антон Петров загива две седмици след навършване на 26-годишнината си.
[редактиране] Посмъртно
Антон Петров е повишен в звание офицерски кандидат и е награден с награден знак „За вярна служба под знамената“ I степен.[2] Удостоен е с наградата „Почетен гражданин на Община Русе“.[4]
В района на 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив е поставена паметна плоча на загиналите в Ирак старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Преслав Стоянов, Валентин Донев и Антон Петров. [5]
[редактиране] Бележки
- ↑ 1,0 1,1
„Иван Инджов и Георги Качорин оставят две деца сирачета“. в-к „Сега“ (2003-12-29). Взето на 2007-08-03
- ↑ 2,0 2,1
„Биографична справка на офицерски кандидат Антон Валентинов Петров“. МО (2006-10-17). Взето на 2007-08-03
- ↑
„Опитът се натрупва в епицентъра“. в-к „Българска армия“ (2005). Взето на 2007-08-03
- ↑
„Решение № 145“. Из „Протокол № 12 от XII заседание на Общински съвет - Русе“. Регионална библиотека „Л.Каравелов“ — Русе (2004-04-23). Взето на 2007-08-03
- ↑
„68-а бригада “Специални сили” с лекота показа защо я наричат елитно поделение“. в-к „Българска армия“ (2007-01-10). Взето на 2007-08-03