Координационно число
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Координационно число в химията е броят на лигандите в дадено координационно съединение, т.е. атомите (или групи от атоми), които са непосредствено свързани с централния атом на съединението.[1]
Координационното число характеризира плътността на частиците в кристалната решетка и е свързано с нейната геометрия. Величината може да варира между 1 и 16, като за повечето химични съединения е не повече от 6.[2]
Понятието е въведено през 1891 г. от нобелиста Алфред Вернер като елемент от неговата координационна теория. [3]
[редактиране] Източници
- ↑ Речник на научните термини, Е.Б.Уваров, А.Айзакс, Издателство „Петър Берон“, София, 1992
- ↑
Интерактивни пространствени Java визуализации на съединения с координационни числа от 1 до 12
- ↑ Биография на Алфред Вернер
[редактиране] Външни препратки
Coordination and Pauling's Rules, Tulane University