Лескоец (Община Охрид)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Лескоец.
Лескоец | |
---|---|
Лескоец на картата на Република Македония
|
|
Данни | |
Регион: | Югозападен |
Община: | Охрид |
Географска област: | |
Население: | 2805 (2006) |
Надм. височина: | м |
Геогр. положение: | 41° 9' 1" сев. ш. 20° 49' 41" изт. д. |
Пощ. код: | |
Тел. код: | |
Код на МПС: | ОН |
Лескоец (понякога книжовно Лесковец, до 1945 Лѣсковецъ, на македонски книжовен език: Лескоец) е село в община Охрид на Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Лескоец се намира на около 2 километрa от Охрид, по пътя Охрид - Битоля. Лескоец и Велгощи са двете най-големи села в общината към 2006 г., като малък превес в числеността има Лескоец.
[редактиране] История
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Лескоец е посочено като село с 35 домакинства със 108 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. селото е населявано от 200 жители, всички българи.[2]
В началото на 20 век цялото население на Лескоец е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Лескоец има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
[редактиране] Обществени институции
През февруари 2004 г. в селата Косел и Лескоец е проведен референдум за отделянето на двете селища в отделна община с център по-голямото село Лескоец, но референдумът в Лескоец пропада, заради ниска избирателна активност - под 30% от имащите право на глас.[4]
- Основно училище „Ванчо Николески“
- Фубтолен клуб „Лескоец“
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църквата „Свети Спас“ е един от най-известните и посещавани храмове в Охридско. Църквата е изградена от жители на селото. В надпис на южната стена се намира списък, в който се споменават над двадесет имена като ктитори, подпомогнали граденето на църквата и изографисването на фреските през 1462 година. Двама измежду ктиторите се ползват с особена почит. Техните портрети са изографисани в самата църква. Това се Тоде и неговата съпруга Булка. В тази селска църква са запазени най-много фрески от втората половина на XV век в Македония. Покрай портретите на ктиторите, важно значеие заема портретът на Свети Климент Охридски, който подобно на охридската църква Мали Свети Врачи, е изографисан с макет на средновековния Охрид в ръце.
Отлични примери на средновековната живопис са и композициите "Тайната вечеря", "Миене на нозете", "Причастие на апостолите" и сцени от "Мъките на Христос".
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.162-163.
- ↑ Новини на телевизия А1
Населени места в Община Охрид | ![]() |
|
---|---|---|
Охрид | Вапила | Велгощи | Велестово | Горно Лакочерей | Долно Конско | Долно Лакочерей | Елшани | Завой | Конско | Косел | Куратица | Лагадин | Лескоец | Ливоища | Любанища | Опеница | Орман | Пещани | Плаке | Подмоле | Рамне | Расино | Речица | Свинища | Сирула | Скребатно | Търпейца | Шипокно |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |