Законник на Хамурапи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кодекс Хамурапи
Кодекс Хамурапи

Законникът на Хамурапи (наричан също Кодекс на Хамурапи или Кодекс Хамурапи) е сборник със закони на вавилонския цар Хамурапи (1728-1686 г. пр. Хр.), открит в Суза (Иран) през 1901 г. Представлява надпис върху стела от черен базалт, който съдържа един от най-древните текстове на антична Месопотамия.

Надписан на акадски, това е по скоро сборник от правни текстове, отколкото законодателство в съвременния смисъл на тази дума. 282-та члена съставляват уникален извор за изучаване на обществото, икономиката и вавилонската монархия от II хл. Пр. Хр. Ето няколко кратки откъса от това законодателство:

Ако някой човек извади око на знатен гражданин, ще извадят и неговото око. Ако архитект конструира къща за някого и не я направи здрава, къщата падне и убие собственика, този архитект заслужава смърт. Ако синът удари своя баща,трябва да му бъдат отрязани пръстите.Ако човек,като обвини под клетва човек,хвърли върху него подозрение в убийство и не докаже това, обвинителят трябва да бъде убит.


Законите на Хамурапи ХVIII в.пр.Хр.


Вавилонският владетел бил не само завоевател, но и добър държавник. С неговото име се свързва най-известният, достигнал до нас паметник на древноизточната правна мисъл - Законите на Хамурапи. Основните задачи, които трябвало да реши законникът били: да издигне авторитета на владетеля, запазване на мира в държавата и осигуряване на ред в нея. При определяне на наказанията, законодателят се ръководел от традиционния принцип "око за око, зъб за зъб". Наказанията били сурови!!!

[редактиране] Външни препратки