Макс Планк

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Макс Планк
Немски физик
Макс Планк
Роден: 23 април 1858
Кил, Германия
Починал: 4 октомври 1947
Гьотинген, Германия

Макс Планк (на немски Max Karl Ernst Ludwig Planck) е немски физик теоретик, считан за основател на квантовата механика и един от най-известните физици на 20-ти век. Директор на Института за теоретична физика в Берлин, член на Берлинската академия на науките.

През 1900 г. Макс Планк извежда закона за излъчване на абсолютно черно тяло и въвежда константа, която днес е известна като константата на Планк. През 1918 г. получава Нобелова награда за физика за откриването на закона за квантуване на енергията (връчена му е през 1919-а).

Съдържание

[редактиране] Кратка Биография

След като завършва гимназия през 1874 година, има намерение да следва класическа филология, също така проявява изключителен музикален талант и свири на няколко инструмента. Любовта му към музиката го съпътства цял живот, често свири дует с Алберт Айнщайн: той на пианото, Алберт - на цигулка. В последна сметка се отдава на физиката, защото иска да знае какво става вътре в материята. Изучава математика и физика в университетите в Мюнхен и Берлин.

Планк се венчава за първата си жена през 1885 година. От нея има двама сина и две дъщери-близначки. Тя умира през 1909 година. Две години по-късно той се жени за своя племенница. От този брак се ражда син. Най-големият му син загива в Първата световна война, а в следващите години двете му дъщери умират при раждане. Вторият му син от първия му брак е обвинен в заговор против Хитлер и обесен на 23 януари 1945 година. Най-малкият му син, Херман, роден през 1911, е все още жив (бележка: 2007).

Планк умира 6 месеца преди да навърши 90 години. На гроба е изписано само името му и стойността на константата на Планк.

Гробът на Макс Планк
Гробът на Макс Планк

[редактиране] Публикации

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки