Комщица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За реката, минаваща през селото, чието алетернативно име е Комщица вижте Височица.
Комщица | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Софийска |
Община: | Годеч |
Население: | 75 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 925 м |
Пощ. код: | 2255 |
Тел. код: | 07199 |
Геогр. положение: | 43° 5' 39" сев. ш. 22° 59' 30" изт. д. |
МПС код: | СО |
Кмет или наместник | |
Младен Младенов |
Комщица е село в Западна България, в Община Годеч, Софийска област. Селото е кръстено на река Комщица (Височица), която минава през него, а тя от своя страна на връх Ком.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Комщица е разположено в планинска котловина, известна като Горни Висок.
[редактиране] История
От историческа гледна точка Комщица е с хилядолетна история - съществувала е още преди новата ера.През Комщица е минавал римски път-Ниш –Пирот-Комщица покрай върх Ком към северозападна България.. Над селото има останки от римска крепост - Калето. Нагоре по поречието на река Височица е имало манастир, от който сега е останал само един параклис, построен през 9 век. Кoмщица през Възраждането е своеобразен културен и занаятчииски център на региона. През 1850 г. е открито килийно училище. В селото е имало занаятчийски работилници и 5 мандри, в които се е правил балкански кашкавал с много престижни межународни награди на световни изложения. Празника "Видов ден ",който сега се празнува в гр.Годеч, първоначално се е празнувал в Комщица. Празника е възникнал вероятно в ранното средновековие.Има предположения ,че мъже от селото са участвали във войската на княз Лазар в Косовската битка срещу турският султан Мурад през 1389г,която се е състояла в деня на католическият светия св. Вит.Известно е че във войската на княз Лазар са участвали мъже от Брезнишко,Трънско ,западните териториир на България.Затова и празника се празнува в тези региони. До 1920 година Горни Висок е в границите на България, но след Ньойския договор в България освен Комщица остават само още две височки села - Бърля и Смолча. През 1900 г. Комщица, която е център на община от седем села, има 863 жители, а през 1905 г. - 872.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В Комщица се намира черквата "Света Троица", която е обявена за национален паметник накултурата. Изографисана е от майстори на Самоковската школа и притежава униклен иконостас. На север от селото е пътят за връх Ком. Гледката е изумително красива, минава се по каньона на река Височка и пътя продължава за вр. Ком. За любителите на пещери има някои доста известни, както и някои не картирани пещери. Река Комщица над селото е много красива и за риболовците има балканска пъстърва.
В село Комщица е родена скулпторката Васка Емануилова. Нейната къща се намира близо до реката и църквата. В центъра на селото на фасадата на кметството и пощата има нейн орелеф светите братятя Кирил и Методи.С изключително въздействие, около човешки ръст с интересно композиционно решение.Същият се намира и в Братислава столицата на Словакия.
[редактиране] Личности
Селото е дало доста видни личности - академик Емануилов, сестра му скулпторката Васка Емануилова и другата им сестра Катя- учителка, бивш директор на народната библиотека св.св.Кирил и Методи,Елка Емануилова- научен секретар на БАН дъщеря на академик Емануилов ,Росица Емануилова-оперна певица дъщеря на Александър Емануилов,Манол Манолов- живописец, Лъчезар Стефанов- реставратор, Димитър Митов- Комшин- живописец членове на СБХ.Тодор Манолов ,Елена Манолова син и дъщеря на Манол Манолов,племеника му Николай Димитров,сина на Д.Митов, Васил.Д.Митов,Митко Готев -склуптор бивш гл.художник на София,Игнат Тачев-художник,Светлана Цветкова-сценограф. Много инжинери, лекари, адвокати, учители, един от директорите на БГА Балкан,летци, офицери и генерали.
[редактиране] Други
- В селото има работеща мандра за млечни продукти.
- През 2005 година завършва изграждането на новия мост в центъра на селото. Подменено изцяло е улично осветление. Пътят до Кощица е добър ,асвалтов без дупки и ями.
Комщица се намира на 60км от София в югозападният дял на Стара планина под южната страна на връх Ком. Едно изключително красиво и живописно място ,с климат подходящ за зимен(има естествени писти за ски) и летен туризъм ,няколко пещери-малка и голяма Балабанова дупка,Търса,Вълчата дупка,Граничарска пещера,Маринова дупка,Шамак,Петриш.
[редактиране] Външни препратки
библиотека
AКАДЕМИК ИВАН ВАСИЛЕВ ДУРИДАНОВ КРАТКА ЖИВОТОПИСНА СПРАВКА Роден на 22 февруари 1920 г. в с. Комщица, Царибродско [днес Годечко] в семейство на учители. Завършил гимназия, полукласически отдел [с изучаване на латински език] в гр. Лом [1933 – 1938]. Висше образование по славянска филология, с втора специалност класическа филология завършил в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1942 г. През 1942/43 г.стажува в Стажантския институт в София, като едновременно за няколко месеца е асистент в Службата за български речник при БАН. След завършване на военната си служба учителствува през 1946/47 учебна година в Девическата гимназия в гр. Скопие. Връща се в България през март 1947 г. и работи в разни учреждения в София до май 1951 г., когато е избран за редовен асистент при Катедрата по общо и сравнително езикознание в Софийския университет. През 1956 г. се хабилитира за доцент при същата катедра, а през 1962 г. е избран за професор в СУ. През 1976 г. [м. февруари] е защитил докторска дисертация на тема “Хидронимията на Вардарския басейн като исторически извор” [издадена като книга на немски език в поредицата Slavistische Forschungen, Köln-Wien, 1975]. През 1981 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1995 г. за академик. В Софийския университет е заемал следните административно-обществени длъжности: зам. декан на бившия Филологически факултет, декан на Факултета по славянски филологии [1970 – 1972 и 1976 – 1978]; директор на Летния семинар по български език и култура и председател на Комисията по българистика към СУ; ръководител на Катедрата по общо и сравнително езикознание при СУ от 1975 г. до пенсионирането [1990]. Бил е и зам. директор на Института за български език при БАН от 1983 до 1988 г. Участвал е с доклади и изказвания в голям брой конгреси, колоквиуми и конференции по славистика, обща лингвистика, ономастика, романистика, балканистика, тракология, логика и методология на науките - у нас и в чужбина. Чел е лекции в редица чуждестранни университети и институти [ в Швеция, Германия, Русия, Дания, Швейцария, Румъния, Хърватско, Чехия, Словакия, Австрия, Франция, Испания, Италия, Гърция]. Член е на Международния комитет по ономастика, на Комисията по ономастика при Международния комитет на славистите, Европейската асоциация по лингвистика, Societas linguistica Europaea, Индоевропейското дружество, Славянско- балтийското дружество в гр. Лунд [Швеция], Българския национален комитет на славистите и др. Научното дело на акад. Дуриданов надхвърля 400 заглавия: монографии, студии, статии, рецензии в областта на славянското, българското, балканското езикознание, ономастика и древни балкански езици [главно тракийски език]. В продължение на 40 години е чел лекции по Увод в езикознанието, от 30 години чете спецкурс по индоевропейско езикознание. Чел е лекции и във Великотърновския университет. Бил е ръководител на трима аспиранти, на над 30 дипломанти и на студентски кръжок по топонимия. Носител е на орден “Кирил и Методий” I степен и на почетния златен знак на Института за български език при БАН.