Age of Wonders
от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Age of Wonders“ компютърна игра, походова стратегия, публикувана от нидарландската компания Triumph Studios през 1999.
[редактиране] Игра
„Age of Wonders“ e класическа походова стратегия, съвкупност от митология, богат избор на раси и същества, хубава музика, приятна атмосфера и отделни RPG елементи.
Играта дава възможност да се избере герой и неговия външен вид, да му се зададе име и да се спусне от небето в неговия замък. След това той може да се усъвършенства без дори да излиза от своята твърдина, като трупа знания за магии и развива умението spellcasting (дава възможност, примерно, да имате повече мана или да откривате нови магии за по-малко ходове). При дефинирането на героя, освен че трябва да се посочат две негови силни страни (примерно да има по-дълъг ход или да се раждат повече същества в градовете му), трябва да се избере и една негова лоша страна. Така той придобиваше по-индивидуални черти.
Разнообразието на расите е сравнително голямо – хора, елфи, гоблини, орки, undeads, джуджета, frostlings и полуръстове. Интересно нововъведение времето на издаване на играта е възможността да се определя степента на трудност, като се избира силата на всяка една раса поотделно преди началото на нивото. Подобно на други заглавия от този жанр, има възможност да се играят както отделни сценарии, така и кампании. Играта има и мултиплейър. Макар че няма много ресурси (всъщност само два – злато и мана), „Age of Wonders II“ е доста иновативна. Както при Heroes IV има възможност за придвижване на войските самостоятелно и дори така да се влиза в битка. Често отнякъде обаче се появява и свободен герой, който може да бъде купен срещу определена сума пари. Той също трупа умения, а и веднага усвоява магиите на основния ви герой. Допълнителният воин или воини може да бъде убиван, без това да повлиява на крайния изход на играта. Целта е да бъде опазен дефинираният в началото герой.
Околната среда е нашарена с множество кладенци, руини и артефакти, за които се влиза в сражения. Особено ценни са златната мина и магическото аязмо, от които се черпят двата ресурса. При откриването на артефакт, той може да бъде получен от водача на групата или от магьосника.
Превземането на градовете е сравнително трудно, ако са добре обезпечени със стрелкови единици. Летящите същества – като бойни птици, ангели и други – са облагодетелствани да проникват зад стените, но вървящите същества нямат много възможности – те трябва да строшат в продължение на няколко хода някой от четирите изхода на замъка, като през това време търпят щети от армията в него.
Интересни са кулите и телепортационните постове. Първите са поставени на произволни места из картата, като дават възможност в тях да се складира и по-слаба войска, която по-късно да бъде добавена към основната армия, без опасност да бъде лесно избита от войнствени NPC-та. Телепортационните постове пък, подобно на HOMM, водят към долната земя, но и към други области на горната. За по-неопитните играчи те са истински кошмар, но разработчиците са предвидили възможността да бъдат деактивирани по желание преди нивото.
Един от най-големите плюсове на играта е опцията „едновременни ходове“. Това означава, че всеки играч може да управлява армиите си в реално време, но когато свърши своя ход, трябва да изчака и останалите. Така играта запазва походовата си характеристика, но се спестява време, докато изтече ходът и на останалите противници.
В „Age of Wonders II“ има и дипломация. Тя дава възможност да се подкупва друг играч, да се уговаря общо нападение срещу трети играч, да се сключва или разваля мир. Въпреки че съюзническите войски не могат да превземат ваши ресурси, досадното е, че постоянно бродещите NPC-та често ги правят неутрални, а след това вашият съюзник изскача отнякъде и набързо си ги присвоява. Така може да се наложи да обявите война на доскорошен приятел, защото не можете да се развивате заради неговата алчност.
В замъците има значително количество сгради, казарми, религиозни светилища, паметници, но най-съществената постройка е магьосническата кула. Тя се изгражда на няколко етапа, като всеки стадий разширява границите на владението на играча на картата. Това дава възможност да се използват магиите, които магьосникът е усвоил, все по-надалеч от дома, тъй като те действат само на територията на валдението.
[редактиране] Източници
- Страницата включва текст от статия на списание PC Mania, публикувана със съгласието на автора и издателя.