Нова Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Флаг на Нова Испания
Флаг на Нова Испания

Вицекралство Нова Испания (на испански: Virreinato de Nueva España) е испанска колония в Северна Америка, съществувала от 1535 до 1821 година.

В състава й влизали съвременните територии на Мексико, юго-западните щати на САЩ (също и Флорида), Гватемала, Белиз, Никарагуа, Салвадор, Коста Рика и Куба. Освен тях на подчинение на вицекралството били и Филипините и други острови в Тихия океан и Карибско море.

Управлявал вицекрал, назначаван пряко от краля на Испания. Първият вицекрал е Диего Колумб-първородният син на Христофор Колумб, който през 1509г. избира Санто Доминго за свое седалище. Двадесет и шест години по-късно административният център на вицекралството се мести в град Мексико. Вицекралят трябва да е безкрайно предан на испанския монарх и се явява официален негов представител в колониите. Той командва войската в колониите, избира кандидати за заемане на висши църковни постове, осъществява контрол над колониалната хазна. Вицекралят обаче няма право да въвежда нови закони, има ограничен мандат и дейността му е следена от т.нар. резиденсия и от т.нар. визита. Тези две служби имат задължението да следят дейноста на вицекраля.

През 1821 год., в резултат от поражението във Войната за независимост на Мексико, Испания губи всички североамерикански територии, които образували вицекралството. Куба и Филипините остават под управлението на Испания до 1898 год.