Елешница (Област Благоевград)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Елешница.
Елешница е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград.
Елешница (Област Благоевград) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Благоевград |
Община: | Разлог |
Население: | 1 632 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 861 м |
Пощ. код: | 2782 |
Тел. код: | 07446 |
Геогр. положение: | 41°52' сев. ш. 23°35' изт. д. |
МПС код: | Е |
Кмет или наместник | |
Дивизия Дивизиев (БСП) |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Елешница се намира в Северозападния дял на Родопи.
Разложка Елешница [1] е разположена в южното подножие на Северозападния родопски масив „Белаките“ и по двата бряга на долното течение на река Златарица. Златарица се влива в р. Места, която минава близо до с. Елешница. По долината на р. Места достига топлото дихание на Бяло море.
Както „Белаките“, така и другите по-близки или по-далечни планински масиви, долове и равни места са покрити с борови и отчасти с букови и дъбови гори. През дългите години на Османското робство тези гори са служели за скривалище на подгоненото и заплашвано от поробителите християнско население.
Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 кв. км, но има предимно планински, а на юг полупланински характер. На запад и севрозапад то се ограничава от землището на с. Бабяк, на север към връх Гюл-тепе, където е минавала българо-турската граница — от землището на с. Чепино баня, а на изток и югоизток — от землищата на селата Гостун и Обидим. За Южна и югозападна граница служи течението на р. Места и съответно землищата на с. Добринище, Разложко и град Банско.
[редактиране] История
Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време.
[редактиране] Религии
Преобладаващата религия е християнството.
[редактиране] Обществени институции
В преписката към последния лист на един "миней", намерен в близкото село Белица, се вижда, че е бил преписан в с.Лешница (старото име на селото) от някой си поп Сава ("поп Сав") за поп Койчо от Белица през 1560г. От преписката биха могли да се направят няколко важни извода, отнасящи се до двете села — Елешница и Белица. И в двете села преди повече от четири века е имало български християнски свещеници.
Свещениците са били едничките по- грамотни хора в селото. Освен за споменатият поп Сава, за неговите предшественици или следовници до към 18 век нищо не е споменавано. От 19 век се знаят имената на поп Киро, поп Аврам, поп Атанас Базригянов, поп Георге.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Народни песни и поезия
Марко, млади Марко!
Такна Марко на оглава д'иде.
Па се чуди Марко какво да оглави,
дали сиромашко или чорбаджийско.
Сиромашко чедо работно, разумно,
работно, разумно, ма си дари нема,
дари нема, дари копринени.
Чорбаджийско чедо сънливо, дремливо,
ма си дари има, дари копринени.
Па оглави Марко чорбаджиско чедо.
Па замина Марко през гора зелена.
Гора повенала, пилци онемели.
Едно пиле пее, пее и нарича:
"Язък, язък, Марко, на твое юнаство,
на твое юнаство, на твое богатство.
Какво либе водиш, сънливо, дремливо".
Повърна се Марко. Та оглави Марко
сиромашко чедо. Та замина Марко
през гора зелена. Гора зацъфтела,
вода придошла, И трева порасла
и пилци запели от радост голема.
Едно ми пиле пее, пее и нарича :
"Аферим, бре Марко, какво либе водиш,
работно, разумно, на тебе прелика!
Елешница!
Скупчили:
покриви-
отчаяно-опушени,
прозорчета-
беззвездно-нощни,
комини-
безщъркелови,
гушат се
измръзналите къщи-
завардено овче стадо.
[редактиране] Личности
- Петър Андасаров (р. 1937), писател
[редактиране] Редовни събития
- Великденски кукерски събор
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
До средата на миналия век, приготвяната храна била много проста. Като основен продукт може съвсем основателно да се спомене фасулът. За внасяне на разнообразие в менюто често пъти фасулът бил сваряван заедно с кисело зеле или „чекане“ (вкиснато като кисело зеле червено цвекло).
След дългите коледни и великденски пости, които били строго спазвани, се приготвяла капама. Капамата е общоразложки деликатес, който бил консумиран с голям апетит от местните.
Други по-набързо сготвени ястия са качамакът и шуплата.