Хроматизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хроматизмът (от старогръцки χρομα – "цвят") е музикален термин, с който се обозначава повишаването или понижаването с половин тон на основната степен на диатоничния лад.
Хроматизмите се обозначават с помощта на т. нар. „знаци за алтерация”. Не всеки знак за алтерация говори за хроматизъм – например тонът „фа диез” в тоналността „сол мажор” е част от натуралния мажорен звукоред, а не означава хроматизъм.
Хроматизмите се използват от най-дълбока древност до днес и допринасят за обогатяването на музикалния език. Понятия, свързани с хроматизма са:
- Хроматичен звукоред - музикален звукоред, при състоящ се от полутонове.
- Близко по значение, но по-специализирано е понятието хроматична гама – музикална гама, състояща се от 12 степени, разположени на полутон в рамките на една октава.
- Хроматичен глас – в източната църковна музика е музикален лад, произлизащ от старинните ладове. В смисъла на западната терминология този лад е диатоничен.