Горни порой

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Порой.

Горни порой
Местоположение
Данни
Население: 1 529 (2001)
Надм. височина: 380 м
Геогр. положение: 41° 17' сев. ш.
23° 2' изт. д.
Пощ. код: 62055
Тел. код: +3023270

Горни порой (понякога Горен порой или Горно порой, често членувано Горнио порой или Горнийо порой, на гръцки: Άνω Πορόια, Ано Пороя, на македонски книжовен език: Горни Порој) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, Ном Сяр (Серес), Дем Беласица (Керкини), с 1 529 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 55 километра северозападно от град Сяр (Серес) и 30 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в южното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 380 метра надморска височина. Южно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини).

[редактиране] История

През 19 век Горни порой е едно от най големите и развити села, всъщност малка паланка, в Демирхисарска каза на Серски санджак. Основен поминък на населението - предимно българи и власи - е земеделието (тютюн, лен, памук, ечемик, ръж и други), бубарството и търговията. Поради богатството си селото е наричано Кючук Стамбул (Малкият Истанбул).[1] По името на Горни и на съседното село Долни порой (днес Като Пороя) цялата област от южна страна на Беласица е наричана Поройско.

Панорамна снимка на Горни порой от началото на 20 век с Беласица на заден план
Панорамна снимка на Горни порой от началото на 20 век с Беласица на заден план

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горни порой е посочено като село с 320 домакинства с 1 000 жители българи и 60 власи.[2] Според Васил Кънчов през 1891 г. в селото има две български църкви в които се служи на църковнославянски и една влашка църква в която се служи на гръцки език. Има също две български начални училища и едно гръцко начално училище, което се посещава от власите. Към 1900 г. според Кънчов в Горни порой живеят 3 780 души, от които 2200 българи, 480 турци и 1100 власи.[3]

В началото на 20 век българските жители на Горни порой са под върховенството на Българската екзархия, а власите се отцепват от Цариградската патриаршия и си образуват румънска община със своя църква, като влизат в конфликт и с българите.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Горни порой има 3 840 българи екзархисти, 25 гърци и 750 власи. В селото има основно гръцко и основно и средно българско училище.[5] Към 1906 г. в Горни Порой функционират три християнски общини: българска, патриаршистка и влашка. В духовно отношение селото принадлежи към Мелнишка епархия. Българската община е под ведомството на Демир Хисарската екзархийска община, патриаршистката - на Мелнишката гръцка митрополия, а влашката - на местната българска община.[6]

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 г. по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 г. Горни порой е опожарено от гръцките войски.[7] След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското и част от влашкото население се изселват в България, предимно в градовете Петрич, Горна Джумая (Благоевград), Пловдив, както и в селата от другата страна на Беласица - Елешница (Беласица), Коларово, Димидово (Самуилово), Ключ, Скрът и други. През 20-те години на 20 век в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия.

[редактиране] Родени в Горни порой

Открийте още информация за Горни порой в нашите сродни проекти:

Уикиизточник

  • Иванчо войвода (1848 - 1896), български революционер
  • Йордан Иванов (1908 - ?), български химик, преподавател в Софийския университет
  • Петрос Пенас (1902 - 1994), гръцки историк

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Литература

  • Антони Стоилов. „Някои особености на българския говор в село Горни Порой, Северна Гърция“, в: „Македонски преглед“, кн. 3, 1998, стр. 57-61

[редактиране] Бележки

  1. Η λίμνη Κερκίνη
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 136-137.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. І, ч. ІІ, София 1996, с. 307
  5. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, p.188-189.
  6. Извори за българската етнография, Т.3, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, с.72-73
  7. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“.


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици