Западна Сахара
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||
Официален език | арабски | ||
Най-голям град | Ел Аюн | ||
Площ - Общо - % вода |
231 545 km² Пренебрежимо малък |
||
Население - Общо - Гъстота |
314 000 (към юли 2005) 1/km² |
||
Спорен статус |
Испания се отказва от територията на 14 ноември 1975 г. Администрирана главно от Мароко като негови Южни провинции, тя е оспорвана от Фронта Полисарио, който обявява Сахарската арабска демократична република на 27 февруари 1976 г. |
||
Валута | марокански дирхам (MAD) | ||
Часова зона | UTC 0 | ||
Телефонен код | + 212 (кодът на Мароко) | ||
ISO 3166-1 код | EH |
Западна Сахара (на арабски: الصحراء الغربية, ’al-Sahrā° ’al-Ğarbīaĥ) е страна в Северозападна Африка, ограничена от международно признатите граници на Мароко на север, Алжир на североизток, Мавритания на изток и юг и Атлантическия океан на запад.
Съдържание |
[редактиране] География
Западна Сахара се намира в северната част на Африка. Граничи с Мавритания, Алжир и Мароко, има излаз на Атлантическия океан.
Страната се намира в пустинята Сахара, която е един от най-суровите за живеене райони, но територията е богата на фосфати.
[редактиране] Международен статут
Западна Сахара е в Списъка на неавтономните територии на ООН, което означава, че тя не е деколонизирана. Спори се дали тази територия е неразделна част от Кралство Мароко или е управлявана от правителство на Сахарската арабска демократична република (САДР), основана от движението „Фронт Полисарио“.
САДР е призната от 48 страни (без да се смятат 22-те страни, които са отменили признаването си, и 12 страни, които са със замразени отношения) и е пълноправен челн на Африканския съюз.
Понастоящем тя се контролира предимно от Мароко. Мароканският суверенитет над територията е изрично признат от Арабската лига [1],[2] и от 25 страни.
[редактиране] История
Местният народ са т.нар. „сахарци“. Най-ранните заселници на днешните земи на Западна Сахара са земеделският народ бафори. По-късно те били заменени от народи, говорещи берберски език, които по-късно го смесили и приближили до арабския език. Приемането на исляма през 8 век изиграва важна роля в развитието на отношенията между народите в Сахара, а по-късно и между държавите в този регион - Мароко, Западна Сахара, Мавритания, Алжир и съседните им страни. Търговията започва да се развива и скоро през земите преминават цели кервани от Маракеш до Томбукту в Мали. През Средновековието народите от Сахарския регион са контролирали днешна Западна Сахара. Бедуините от племето бени хасан араб нахлуват и стигат западните части на Африка през 14-15 век. Берберските племена възприемат хасано-арабската и смесената арабо-берберската култура.
[редактиране] Испанска провинция
През първата половина на 20 век след споразумение между европейските колониални сили на Берлинската конференция през 1884 г. при разделението на завладяна Африка Испания получава контрола над Западна Сахара и я прави свой протекторат при някои войни срещу местните племена. Деколонизацията се забавя заради политически и социален натиск от Испания, която по-късно започва бързо да освобождава своите колонии. След опити да не деколонизира Западна Сахара, Испания губи и започва бавно да се оттегля. В същото време Мароко и Мавритания започват да твърдят, че тогавашната Испанска Сахара е част от техните земи и им била несправедливо отнета при колонизацията. През 1975 г. ООН отхвърля твърденията и настоява за пълна свобода на страната. На 6 май същата година 350 хил. невъоръжени мароканци влизат в мароканския град Тарфая и чакат заповеди от крал Хасан втори да нахлуят в Западна Сахара.
[редактиране] Подялба на страната
Дни преди смъртта на Франциско Франко на 14 ноември 1975 г. Испания подписва таен договор с Мароко и Мавритания, тъй като се готвела да изостави колонията. Мароко взимал северните 2/3 от територията, а Мавритания - южната част. След 3 месеца Испания се отказва от колонията си, като дори испанските гробове били отворени и след ексхумиране испанските тела били отнесени. През 1979 г. под натиск от националистическата организация Фронт Полисарио Мавритания се оттегля от Западна Сахара и Мароко завладява цялата територия на бившата колония. През 1991 г. спират враждебните действия между Мароко и местното население заради пристигането на мироопазваща мисия на ООН, известна като МИНУРСО.
[редактиране] Опити за референдум
Опитите за референдум започват през 1992 година. Изборът е трябвало да бъде независимост или официално присъединяване към Мароко. Плановете обаче бързо се отложили. И до днес въпреки преговорите не е имало референдум. В сърцето на конфликта за него е фактът, че Мароко не иска да признае свободата на Западна Сахара и страната на Фронт Полисарио. И двете страни се обвиняват взаимно за забавянето на референдума. Според Фронт Полисарио всеки жител на Западна Сахара трябва да има право да гласува, а според Мароко трябва да гласуват само хора от племето „сахарци“.
Опитите на ООН да намери общо решение на въпроса, на което да са съгласни и двете страни, се провалят. По данни на ООН от 1999 г. 85 хил. души имат право да гласуват. Близо половината от тях са в контролираната от Мароко част, а другите са пръснати в Мавритания или в бежанските лагери. Фронт Полисарио приема този лист, както и предишния от 1974 г., но Мароко отказва да признае и двата. Според делегацията на НАТО референдумът е щял да бъде спечелен от каузата за Сахарска арабска демократична република (САДР).
[редактиране] „План Бейкър“
Документ на САЩ, известен като "Миротворния план на Бейкър", е представен на ООН през 2000 г. Според него бившата испанска колония става или независима, или автономна. Има и възможност за официално присъединяване към Мароко. Според него всеки от Западна Сахара има право на глас. И двете страни в спора го отхвърлят, макар че планът се доближава до този на Мароко. Мароканският крал обявява, че референдумът е "закъснял". През 2003 г. е изготвен втори план, наречен „Бейкър 2“, който е приет от Фронт Полисарио.
[редактиране] Последно развитие
Днес "Бейкър 2" е политически изоставен, а самият Бейкър е напуснал ООН през 2004 г. няколко месеца след провала в опитите за преговори с Мароко по плана. Новият крал на Мароко Мохамед VI отказва провеждането на какъвто и да е референдум и заключва: "Няма да дадем и инч от нашата ценна Сахара, нито една песъчинка". Вместо това той предлага вътрешна автономия за страната в границите на Мароко. Повечето политици в Мароко са съгласни за провеждането на референдум.
ООН няма друг план за Западна Сахара след провала на този на Бейкър. През 2005 г. бившият секретар на ООН Кофи Анан съобщава за повишена военна дейност в земите на Западна Сахара и от двете страни - има демонстрации и протести, след като през Февруари 2006 обяви, че има план за частична автономия, но той още не е обявен и до днес, а мароканското правителство обяснява, че изготвянето му не е толкова лесно.
[редактиране] Политика
Тъй като страната не е с официален статут, тя се води като "неправителствена страна" от ООН. Мароко е конституционна монархия и затова често този статут е приписван и на Западна Сахара. Правителството на Мароко дава големи субсидии за развитието на мароканските части от Западна Сахара, разделени на провинции.
САДР има само една политическа партия - Фронт Полисарио, но се очаква след освобождаването броят на партиите да нарастне. Офисът на партията се намира в бежанския лагер Тиндуф в Алжир. Тя е обявила частта на изток от мароканската част за "свободна зона", патрулирана от единици на ООН.
[редактиране] Човешки права
Заради конфликта в Западна Сахара човешките права на населението са нарушени. Голяма част от местното население на бившата испанска колония е изселено от страната и също така десетки хиляди мароканци са прогонени от Алжир. През годините на войната (1975 - 1991) и двете страни в конфликта се обвиняват взаимно в нарушаване на човешките права. Мароко обвинява Фронт Полисарио в терористични действия срещу населението и кара САЩ, ЕС и ООН да приемат партията за терористична организация, което така и не става. Полисарио пък осъждат Мароко за насилие над сахарците (местното население на Западна Сахара) от страна на мароканската монархия. Точно тази монархия обвинява и Алжир заради подкрепата му на Западна Сахара.
Много международни организации по човешките права осъждат действията на Мароко за действията му в "разкъсаната република". Една от тях е "Репортери без граници" (Reporters without borders). Фронт Полисарио е критикуван от Френската организация France Libertes.
[редактиране] Административно деление
Западна Сахара се счита за територия на Мароко. Официалното име, с което неговото правителство нарича страната, е Южната провинция. Тя е разделена на 2 части - Рио де Оро и Сагуиа ал Хамра. "Свободнта зона", която се счита за територия на САДР, се патрулира от войски на ООН и на Мароко.
Конгресът на Полисарио и Сахарският национален комитет провеждат събранията си в "Свободнта зона". По време на честванията за 30-годишнината от създаването на САДР са пратени сили на ООН за в случай на сблъсаци. Ежедневните демонстрации при Мароканската стена (разделяща САДР от мароканската Западна Сахара) са предимно от испанци, италианци и други европейски народи под наблюдението на ООН.
[редактиране] Икономика
[редактиране] Население
Западна Сахара е една от най-рядко населените територии в света, състояща се главно от пустинни равнини.
Най-големият град е Ел Аюн и в него живее преобладаващата част от населението на територията.
[редактиране] Външни препратки
- Информация за Западна Сахара в CIA World Factbook (на английски език)