Електронно изчислителна машина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Електронно изчислителна машина или съкратено ЕИМ е както подсказва името и машина за изчисления от електронен тип. Това, което по-късно еволюира в термина компютър.

Тя беше създадена с появата на електронните технологии в края на втората световна война.

Дори и преди това съществуват изчислителни машини, но те са от механичен тип.

[редактиране] Основни съставни части

В общия случай ЕИМ се състои от следните основни части:

  • Процесор (изчислител) занимаващ се с изчисленията и управлението понякога наричан централен процесор за яснота, тъй като ЕИМ може да има повече от един процесора
  • Оперативна памет - основна памет за кратковременно съхраняване на програми и данни
  • Външна памет - за продължително съхранение на програми и данни
  • Входно-изходни устройства - предназначени за комуникация или управление на други устройства
  • Управляваща програма - може би най-важната част

[редактиране] Видове ЕИМ

Има много начини за класифициране на ЕИМ. Ето един от тях базиран на приложение/изчислителна мощтност:

  • Контролери - клас вградени ЕИМ тясно специализирани за вършене на определена дейност
  • Микрокомпютри/Персонални компютри - обикновенно предназначени за работа с един човек
  • Работна станция - специализиран обикновенно мощен компютър например: Графичната работна станция се оборудва с повече памет и по-мощна видеокарта, както и със специализирани входно-изходни устройства от средния персонален компютър
  • Миникомпютри - многопотребителски ЕИМ способни да поддържат едновременната работа на 10 и повече потребители
  • Големи машини - т.нар. мейнфрейм предназначени за едновременна работа на 100 и повече потребители
  • Клъстери - множество отделни ЕИМ работещи под управлението на специализирана програма обдиняваща тяхната мощтност
  • Суперкомпютри - извънаредно бързи ЕИМ
На други езици