Калоян

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калоян.


Калоян
цар на България
Роден: 1168
Починал: 1207
край Солун, днес Гърция

Калоян Асен е цар на България от 1197 до 1207 г. Той е най-малкият брат на българските царе Асен и Теодор Петър.

Вероятно след обсадата на Ловеч 1187 г. е пратен в Константинопол като заложник. Там прекарва около 2 години. Калоян успял да избяга от Византия към края на 1189 г. Оттогава цар Асен го държал постоянно при себе си. След смъртта на Асен, цар Петър го взел за помощник в управлението. Когато и той станал жертва на заговор, Калоян изпреварил заговорниците и бил коронясан за български цар в началото на 1197г.

Още през 1198г. Калоян започнал действия против Византия, като привлякъл на своя страна самостоятелни владетели на области. Бързо успели да превземат силната тракийска крепост Констанция (Симеоновград). След това се отправили към Варна. Тя се защитавала от голям гарнизон. Българските войски обсадили града и на третия ден (24 март 1201г.) овладели крепостните стени и нахлули в града. В края на 1201г. започнали преговори за мир и той бил подписан првз 1202 година.

Пръстенът на цар Калоян, намерен върху ръката на владетеля и използван като държавен печат
Пръстенът на цар Калоян, намерен върху ръката на владетеля и използван като държавен печат
Храм-паметник „Свети Четиридесет мъченици “, където е открит гробът на цар Калоян, препогребан с държавни почести на 19 април 2007 г.
Храм-паметник „Свети Четиридесет мъченици “, където е открит гробът на цар Калоян, препогребан с държавни почести на 19 април 2007 г.

В края на 1199г. Калоян получил писмо от папа Инокентий III, който се надявал да присъедини България към католическата църква. Калоян отговорил след около три години като настоявал за царска корона и самостоятелна църква. На 15 октомври 1204г. кардинал Лъв пристигнал в Търново. Той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласил Калоян за крал и му връчил корона и скиптър. Калоян изпратил писмо на Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеника му - за глава на българската църква. По този начин далновидният крал Калоян сключил уния (от лат. - съюз, обединение) и признал върховенството на католическата църква. Така и двете страни били удовлетворени, а папската благословия и коронация придали голям авторитет на българския владетел в цяла Европа.

През същата година рицарите от четвъртия кръстоносен поход нахлуват във Византия. Калоян предложил своята помощ на рицарите, но те я отхвърлили. На 12 април 1204г. западните рицари превзели Константинопол и провъзгласили Латинската империя. Те отново отхвърлили предложената от цар Калоян подкрепа. Неочаквано гръцката аристокрация в Тракия се обърнала за помощ към цар Калоян. Ромеите се заклели да го имат за свой владетел, ако им помогне да се избавят от рицарите. Въстанието на гръцката аристокрация избухнало в началото на 1205г. Император Балдуин тръгнал да накаже непокорните градове. Когато стигнал до Одрин на 29 март 1205г., той видял над крепостните стени да се вее знамето на цар Калоян. Рицарите обсадили града, като се опитвали да подкопаят крепостните стени. Междувременно били подложени на нападения от куманската конница. На 14 април куманите отново нападнали. Част от рицарите се втурнали да ги преследват и увлекли и други след себе си, включително и император Балдуин. Така куманите ги отвели до мястото, където в засада чакала основната част от българската армия. "Непобедимите" западни рицари били напълно разбити, а в плен паднал самият император. Той бил ослепен и отведен в Търново, където останал пленник т.нар. Балдуинова кула в Царевец до края на дните си, когато е хвърлен от т.нар. "Лобна скала" в пропастта.

Гробът на цар Калоян във Велико Търново. Саркофагът е изработен от неръждаема никелирана стомана, върху който е гравиран личният знак на владетеля
Гробът на цар Калоян във Велико Търново. Саркофагът е изработен от неръждаема никелирана стомана, върху който е гравиран личният знак на владетеля

След това цар Калоян повел войските си към владенията на солунския крал Бонифаций. Военната кампания през 1205г., приключила с влизането му в Пловдив. Градът му бил предаден от пловдивските павликяни.

През 1207г. цар Калоян отново се отправил към Солун и обсадили града. Една нощ той бил убит от първия си военачалник - куманина Манастър. Предполага се, че Калоян е станал жертва на заговор, в който е възможно да е участвала и съпругата му, също куманка.

След като костите на Калоян са стояли от откриването им през 1972 г. във Великотърновския музей, на 19 април 2007 г., те се пренасят с държавни почести до реставрираната църква "Свети Четиридесет мъченици във Велико Търново". На церемонията присъстват президентът Георги Първанов, висшите представители на армията, църквата и науката. Спазен е протоколът на държавно погребение, тъй като цар Калоян е бил един от най-далновидните владетели на българската държава и върховен главнокомандващ.

[редактиране] Семейство

Калоян има син и дъщеря:

[редактиране] Външни препратки

Теодор-Петър >>> цар на България (11971207) >>> Борил
Български владетели

Стара Велика България (632681 г.)

Ханове (канове): Кубрат | Батбаян

Първа българска държава (империя) (6811018 г.)

Ханове (канове): Аспарух | КуберМакедония) Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян

Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате)

Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II

Втора българска държава (империя) (11861396 г.)

Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир

Трета българска държава (след 1878 г.)

Княз: Александър Батенберг

Царе: Фердинанд | Борис III | Симеон II