Тутракан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тутракан
Карта на България, градът е отбелязан

44° 3' N, 26° 37' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Силистра
Население: 11 516
Надм. височина: 107 м
Пощ. код: 7600
Тел. код: 0857
МПС код: СС
Кмет
инж.-Георги Георгиев
Адрес на общината
ул. "Трансмариска" 31
п.к. 7600
тел.: (0857) 606-18, 606-02
Герб на Тутракан

Тутракан е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е разположен на брега на река Дунав. Градът е втори по големина в областта след Силистра и е административен център на община Тутракан.


Съдържание

[редактиране] География

  • В най-западната част на Крайдунавска Добруджа се извисява един град на стръмния хълмна древната река. Къщите му, издигащи се амфитеатрално по високия склон, се оглеждат в тихите води на Дунава. Тутракан – град единствен и неповторим със своята история, традиции и дух.
  • Географски Тутракан е разположен на 26°36' източна дължина и 44°03' северна ширина.
  • Надморската височина е 13 м. от речния бряг, а платото (равната част на града), разположено на 500 м. от реката, достига 126 м.
  • Тутракан е общински център с 15 населени места и 440 км. площ и население 22 748 души.
  • Градът отстои на 58 км източно от град Русе, на 62 км западно от град Силистра и на 74 км северно от град Разград, а и удобното пристанище, улесняващо комуникациите, определят значимото място, което е заемал и заема Тутракан в своето историческо развитие.

Повече информация виж [1]

[редактиране] Население

Тутракан е с население от 11 516 души. (13/09/2005)

[редактиране] История

Национален мемориал "Военно гробище" край Тутракан
Национален мемориал "Военно гробище" край Тутракан
Паметник на загиналите български воини за свободата на България край Тутракан
Паметник на загиналите български воини за свободата на България край Тутракан

Градът в своето развитие наброява през 1910 г. 10 471 души население, през 1930 г. – 11 175 души; засегнат силно от големите изселнически процеси, съгласно Крайовския договор, през 1941 г. наброява 5 600 души, за да достигне днес 12 621 души население.

[редактиране] Религии

Следните религии са застъпени в Тутракан:

  • християнство - над 90 % от населението;
  • ислям - слабо представен - в града има турска махала, има и цигани мюсюлмани.
  • алиани - в самия град няма такива - главно в с. Преславци на около 15 км южно.
  • адвентисти - около 100 души.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни забележителности

Тутракан е сред Стоте национални туристически обекта - Военно гробище (Тутракан), работно време - няма; Музей на Дунавския риболов и лодкостроене и градски музей, 08:00 - 17:00 ч. почивни дни събота и неделя, има печат.

[редактиране] Музеи

  • Исторически музей - адрес - пл."Суворов"1, тел.0857/61235
  • Етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене"- единствен на Балканския полуостров
  • Експозиция "Тутраканска епопея"
  • Мемориален комплекс "Военна гробница - 1916 г."

[редактиране] Архитектурни резервати

  • Рибарска махала - намира се до църквата "св.Николай" на брега на р. Дунав в североизточния край на града.

[редактиране] Природни забележителности

  • Защитена местност "Калимок - Бръшлен" - разположена западно от гр. Тутракан на площ от 60 000 дк. Орнитологично важно място с международно значение BG30. За повече информация...
  • Защитена местност "Пожаревски острови" - разположена източно от гр. Тутракан. Обхваща о-в Малък Пожарево и източната част на о-в Голям Пожарево. Смесена чаплово-корморанова колония. Орнитологично важно място с международно значение BG31.
  • Защитена местност "Сая кулак" - разположена източно от гр. Тутракан в землището на с. Дунавец. Историческо място. Тук са слезли четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и на Таньо войвода. Всяка година от тук тръгва младежки поход "По стъпките на Таньо Войвода".
  • ОВМ "Стената" - разположено югозападно от гр. Тутракан. Льосова стена дълга около сто метра. Най-голямата колония в България на пчелояди. Орнитологично важно място с международно значение BG32.

[редактиране] Редовни събития

  • По пътя на четата на Таньо Стоянов - 29.5.2006
  • Кайсиева фиеста - юли
  • Всяка година в първата неделя на месец септември на Мемориален комплекс "Военна гробница -1916 г." се провеждат възпоминателни тържества, панхида, с които почитаме паметта на воините, загинали в епична битка за Тутракан на 5 и 6 септември 1916 г.
  • Празник на река Дунав - август
  • Културен календар на Община Тутракан

[редактиране] Личности

Паметник на ген. Пантелей Киселов, ръководител на Тутраканската битка
Паметник на ген. Пантелей Киселов, ръководител на Тутраканската битка
  • ДОБРИ НЕМИРОВ /Добри Хараламбиев Зарафов/

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан с Решение на Тутраканското градско общинско управление от 3 ноември 1941 г., Протокол № 8.Добри Немиров е роден на 3 февруари 1882 г. в гр. Тутракан, но израства в гр. Русе. Още през 1898 г. се изявява като поет - сатирик, а от 1902 г. започва да публикува в периодичния печат с псевдонима Добри Немиров. През 1914 г. излиза първата му книга "Разкази", а малко преди това през 1913 г. когато се основава Съюза на българските писатели той е избран за негов секретар. През 1929 г. е вече е подпредседател на Съюза на българските писатели, а на 1 февруари 1937 г. е избран за негов председател. Посещава два пъти Добруджанския край. Първият път през 1930 г. без да посети Тутракан и втория път след Възвръщането на Добруджа през 1941 г. есента, като посещава и родния си град. В резултат на тези посещения издава книга под надслов "'По равната земя. Из Добруджа" /1942 г./. Книгата е един затрогващ разказ за националната трагедията на Добруджанския край. Умира на 30 септември 1945 г. в София.


  • АНГЕЛ СТОЯНОВ ЧЕШМЕДЖИЕВ

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан с Решение на Тутраканското градско общинско управление на 12 юли 1943. Ангел Стоянов е роден в град Тутракан на 5 ноември 1880 г. През 1895 г. учи в гимназията в гр. Русе като стипендиант на общината. След завършване на гимназията продължава образованието си в Букурещ и през 1900 г. завършва финансово-икономически науки. Известно време работи като финансов инспектор в гр. Сливен и в други градове, последователно работи в като подначалник отделение в Министерството на просветата и началник отделение в Министерството на правосъдието и началник на държавно-стопанския отдел на Св. Синод. През 1908 г. се оженва за Женика /Жана/ Д. Газуркова, дъщеря на бившия тутракански ; кмет Димитър Газурков.След окупирането на Ю. Добруджа дълги години е председател на Съюза на културно-просветните дружества "Добруджа", а непосредствено преди смъртта си и подпредседател на Добруджанския културен институт. Народен представител в XXV Народно събрание от Кубратска околия. Ангел Стоянов е един от изтъкнатите ръководители на добруджанското освободително движение. При бомбардировката на София на 10 януари 1944 г. той и семейството му загиват. Веднага след смъртта му се учредява комитет за увековечаване паметта на А. Стоянов. Решава се да издаде том с неговите речи и публикации и да се направят бюстове в София и Русе, а в Тутракан да се издигне паметник. Народния съд посмъртно го осъжда на смърт. С решение на Общинският съвет в гр. Тутракан ул. Свищов" е преименувана на "Ангел Стоянов".



  • АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВИЧ МАРЕСИЕВ

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан с Решение № 77 от 25 юни 1973 г., Протокол № 10 на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет - Тутракан, като му е връчен и почетния знак на града. Алексей Маресиев е роден на 7 май 1916 г. гр.Москва. Летец-изтребител, майор от Съветската армия, Герой на Съветския съюз. В армията е от 1937 г. През март 1942 г. самолета му е свален на територия завзета от германските войски и в продължение на 18 денонощия пълзейки се е добрал до линията на фронта. Вследствие на това раняване са ампутирани и двата му крака. Много бързо, благодарение на силната си воля успява, въпреки протезите си, през 1943 г. отново да лети на изтребител и да участвува до победния край на войната. Писателят Борис Полевой описва неговия подвиг в книгата "Повест за истинския човек" /1957г./. През 1973 г. посещава Тутракан.

  • ПАВЕЛ ИВАНОВИЧ ДЕРЖАВИН

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан на извънредно заседание на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на 6 септември 1979 г., Протокол № 8. Връчен му е почетния знак на града. Павел Державин е роден в град Нови Петергоф, Санктпетербургска област на 27 февруари 1904 г.. По време на Втората световна война е командир на бригада Керченски бронекатери от Дунавската флотилия. За участието му в героичната отбрана на Одеса е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. На 4 септември 1944 г.сутринта бронекатер № 214 на Державин акостира на пристанището на гр. Тутракан с цел задоволяване с продоволствие, посрещнат от началника на пристанището, коменданта и кмета Кирил Захариев, които веднага откликват на молбата и доставят необходимото продоволствие. Това събитие е регистрирано с изграждането на паметника "Катер". Павел И. Державин е капитан I ранг. През 1979 г. посещава Тутракан.


  • АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСЕЕВИЧ ЯКОВЛЕВ

Обявен за почетен гражданин на град Тутракан на извънредно заседание на ИК на Общинския народен съвет от 6 септември 1979 г.,Протокол № 8. Александър Яковлев е роден в Санкт Петербург. На 8 септември влиза с 8-ми гвардейски Нижне-Днестровски полк с командир подп. Панченко в Тутракан. Няколко пъти посещава Тутракан, последния път през 1989 г. Връчен му е почетния знак на града.


  • ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВИЧ КОЗЛОВ

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан на извънредно заседание на ИК на Общинския народен съвет от 23 септември 1985 г., Решение № 80, Протокол № 14. Владимир Ал. Козлов е роден на 13 април 1937 г. в гр. Каменец-Подолск, Хмелницка област на Украйна. Завършва строително инженерство. Осем години е председател на Градския съвет на депутатите на трудещите се, а по-късно Първи секретар на ГК на УКП - гр. Каменец-Подолск. Понастоящем работи в Републиканския комитет по опазване на околната среда. Град Каменец- Подолск е град-побратим на гр. Тутракан.


  • Д-Р ИНЖ. ПАНТЕЛЕЙ ГЕОРГИЕВ КИСЕЛОВ

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан с Решение на Общинския съвет от 4 септември 1996 г. Протокол № 9, решение №76 на основание, чл. 21,ал.1 от ЗМСМА. Връчен му е ключът на гр. Тутракан Д-р П.Киселов е роден на 28 август 1930 г. в София. Внук е на генерал Пантелей Киселов - командващ обединените сили на българската армия срещу Тутраканската крепост. Завършва немско училище и V мъжка гимназия в София, а през 1958 г. Висшия лесотехнически институт. През 1969 г. защитава дисертация в Политехниката Мюнхен. Работи последо­ вателно като технолог и гл.инженер в завод "Победа", гара Септември, в Комитета за наука и технически прогрес. От 1965 г. е научен асистент при Института по технология на дървесината в Мюнхенския университет. През 1969-86 г. е технически директор на фирмата "Бауверк" в Швейцария. От 1987 г. самостоятелен консултант за дърво­обработващата промишленост. По настоящем живее в Сант-Маргретен - Швейцария. Ежегодно гостува в града и го подпомага.


  • МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КИСЕЛОВА

Обявена за почетен гражданин на гр. Тутракан с решение на Общинския съвет от 4 септември 1996 г.Протокол № 9, решение № 76, на осн. чл.21, ал.1 от ЗМСМА. Връчен й е ключът на гр. Тутракан. М. Киселова е родена на 15 май 1929 г. в София. Внучка е на генерал Пантелей Киселов. Завършва немското училище и френския колеж "Свети Йосиф" в София.През 1948 г. заминава за Милано и до 1956 г. работи в Британското училище на Милано. През 1956 г. работи и живее в Ню Йорк като работи в представителството на Алиталия. От 1962 г. живее в Рим. Ежегодно гостува в Тутракан заедно с брат си П. Киселов.


"СТАРИЯТ ТУТРАКАН" /история на Тутраканската градска община/ с автор ПЕТЪР БОЙЧЕВ, първо издание 1999 г.

[редактиране] Литература

  • "Тутракан" - Борис Илиев
  • "Тутракан", "Добруджа в живота и творчеството на Добри Немиров" - Рачо Змеев
  • "Старият Тутракан", "Тутраканската епопея" - Петър Бойчев
  • "Просветното дело в Тутраканско" - Енчо Йорданов
  • "Тутракан - разкази и етническа памет" - сб. Николай Ненов
  • "Тутракан в историческото развитие на Добруджа" - сб.
  • "60 години Крайовски договор" - сб.
  • "Участието на тутраканци във войните"
  • "Вечният Тутракан" - Румяна Капинчева

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки

На други езици