Ставропигия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ставропигия (на гръцки σταυροπήγια, от σταυρός — „кръст“ и πηγνύω — „забивам“) означава манастир или църква, които са под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в една страна, в България — Светия синод.
Етимологията на думата „ставропигия“ е следната: „При основаването на известен манастир, в основата му се забивал кръст. Когато кръстът не е забит от епархийския епископ, а от патриарха, тези манастири се наричат ставропигиални – те имат самостойно управление.“[1][2]
Според устава на Българската православна църква: „Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват по решение на Св. Синод, а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Св. Синод, само ако са осигурени средства за издръжката им.“[3] При провъзгласяването на един манастир за ставропигия, игуменът му си сменя статута — от архимандрит става епископ.
[редактиране] Българските ставропигии днес
На територията на България ставропигиалните манастири са пет:[3]
- Бачковски манастир „Успение Богородично“ — днешният му ставропигиален статут е продължение на традицията, положена от ромейския сановник Григорий Бакуриани при основаването на манастира през 1083 г.[4]
- Поморийски манастир „Свети Георги Победоносец”
- Преображенски манастир „Свето Преображение Господне“
- Рилски манастир „Свети Иван Рилски“
- Троянски манастир „Успение Богородично“ — статутът му на ставропигиален манастир, подчинен на Цариградската патриаршия е обявен на 4 декември 1830 година, с грамота подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити.[5]
Ставропигиален е и патриаршеският катедрален „храм-паметник Свети Александър Невски“. Този статут храмът получава след дълги дебати през 1924 г.[6]
От самото си основаване Софийската духовна семинария "Свети Йоан Рилски" също има статут на ставропигия.
В Света гора има 20 ставропигиални манастира,[7] единият от които е българският Зографски манастир.
[редактиране] Български ставропигии в миналото
- Според източници,[7] към 1936 г. ставропигиален е бил и Куриловският манастир „Свети Иван Рилски“.
- При основаването си през 1345 г. Драгалевски манастир “Света Богородица Витошка” също е бил ставропигиален.[8][9]
- През периода, в който Богословски факултет при СУ "Св. Климент охридски" е отделен от Алма матер, съществувалата на негово място Духовна академия също има ставропигиален статут.
[редактиране] Източници
- ↑ "Нашата вяра", Архимандрит Серафим Алексиев, Синодално издателство, София 1991
- ↑ Въпроси от устния теоретически държавен изпит по богословие в Софийски университет
- ↑ 3,0 3,1 Устав на Българската православна църква, Глава XII, чл. 98
- ↑ Бачковски манастир "Успение Богородично", pravoslavieto.com
- ↑ Троянски ставропигиален манастир “Успение Богородично”,bulgarianmonastery.com
- ↑ Камбаните на “Св. Александър Невски”, Татяна Вълчанова, pravoslavie.bg
- ↑ 7,0 7,1 Българска енциклопедия на Братя Данчови, София, 1936 г.
- ↑ Информация за Драгалевския манастир, bgglobe.net
- ↑ "Пари – изкуство – храм – памет" Знаци, съхранили устоите на българския етнос във времето, Маргарита Харбова, pravoslavieto.com