Хенрик Ибсен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенрик Ибсен норвежки драматург |
|
Роден: | 20 март 1828 Скин |
---|---|
Починал: | 23 май 1906 |
Хенрик Юхан Ибсен (на норвежки Henrik Johan Ibsen) е норвежки драматург (20 март 1828 – 23 май 1906), наричан "баща на съвременната драма"; считан е за най-големия норвежки автор и един от най-значимите драматурзи на всички времена. Норвежците го почитат като национална светиня. Смята се, че Ибсен е най-често поставяният класически драматуг след Уилям Шекспир.Хенрик Ибсен е роден през 1828г. в крайморския град Скин.Баща му, Кнут Ибсен, е бил заможен корабопритежател, който в 1836г. се разорява.Семейството обеднява и търпи големи лишения.През 1844г., когато е на шестнадесетгодишна възраст, постъпва да учи в една аптека в град Гримстад.В този провинциален град Ибсен се сблъсква с ограничената еснафска обстановка и впечатленията му от няколкогодишния живот в тоя град са дали значителен жизнен материал за бъдещите му произведения.Първата драма на Ибсен е "Катилина"(1849) със сюжет от римската история. През 1850г. пристига в столицата на Норвегия, Християния/днес Осло/, с намерение да се запише да следва медицина,но не го приемат.Тогава се насочва към обществена, журналистическа и литературна дейност.През 1851г. го назначават за художествен ръководител и драматург на Националния театър в Берген.Ибсен започва трудна борба за създаване на национална норвежка драматургия.Борбата му против датското влияние за създаване на норвежки театър продължава и когато през 1857г. постъпва като художествен ръководител на държавния театър в столицата.Ибсен се е борил и за утвърждаване на норвежкия език като литературен,защото до към средата на 19 век писателите в Норвегия са писали на датски език, като смятали норвежкия за груб,простоват.Ибсен твори в продължение на повече от 50 години,като е написал голям брой драматични творби.Драмата "Борба за престол" се отнася към ранните му произведения.Сюжетът ̀и е от далечното минало на Норвегия, събития станали през 13 век.Национално-романтичен сюжет има и драмата "Фру Ингер от Естрот"(1854).Действието се развива през 16 век,когато Норвегия е била подчинена на Дания.Други пиеси на Ибсен с национална тематика са "Ратниците в Хелголанд", "Юнашка могила", "Празникът в Солхауг" и др.През 1864г. Ибсен напуска Норвегия по лични причини и дълго живее в Италия и Германия.През 1865г. завършва поемата "Бранд".През 1867г. създава в Италия драматическата поема "Пер Гинт",богата на приказно-фантастични елементи.Действието ̀и се развива от началото на 19 век до 60-те години,първоначално в долините и планините на Норвигия,после по бреговете на Мароко, в Сахара, в Египет и отново се принася в Норвегия.През 1877г. написва драмата "Подпори на обществото".С нея задълбочава критиката си на буржоазната действителност.Няколко години след това пише драмата "Куклен дом"/Нора/.Тя се отнася към онези творби ,които са били посрещнати с най-остри спорове, от една страна утвърдително,от друга - с безпощадни нападки и клевети към автора.Не по-малко спорове придизвикала и следващата драма на Ибсен "Призраци"(1881).Нито един театър в Норвегия,Швеция,Дания,Грмания и другаде не се решавал да постави "Призраци" на сцена.Едва през 1883г.,две години след появата на тази драма, една частна трупа, състояща се от ценители на Ибсен, играла "Призраци" на провинциална сцена.Представлението имало огромен успех и постепенно драмата успяла да се наложи и на големите театри в Европа.Една година след "Призраци" излиза "Враг на народа"(1882), която в известен смисъл представлява продължение на първата.През 80-те и 90-те години на 19 век Ибсен създава драмите "Дивата патица", "Росмерсхолм", "Морска жена", "Хеда Габлер", "Майстор Солнес", "Малкият Ейолф", "Джон Габриел Боркман", "Когато ние,мъртвите,се пробудим". В тези негови драми трагизмът все повече се засилва.
Пиесите на Ибсен били скандални за времето си, когато викторианските семейни ценности и морал господстват над Европа и всяко предизвикателство към тях било считано за безнравствено и възмутително. А творбите на Ибсен разбулвали действителността отвъд маската по начин, който всявал смут у съвременниците му.
Хенрик Ибсен има голям принос към съвременната тетрална сцена с внесената от него критичност и свободно изследване на житейските обстоятелства и проблемите на морала. Викторианските пиеси следвало да са морални драми с главни действащи лица благородници, изправили се срещу тъмните сили; всяка пиеса трябвало да завършва с подходяща поука, но винаги с посланието, че доброто носи щастие, а развратът – болка. Ибсен отправя предизвикателство към тази представа и други убеждения от епохата, разбивайки илюзиите на аудиторията си.