Образование
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Образованието обхваща преподаването и научаването на научни знания и специфични умения. За основна цел на образованието се смята и предаването на културни традиции между поколенията.
Съдържание |
[редактиране] Образователна система в България
В Република България началното и основното образование са задължителни, докато средното не е задължително. Процесът на обучение е организиран по следния начин:
|
|
|
|
начално | 7 - 11 години | 1 - 4 клас | начално училище |
основно | 11 - 15 години | 5 - 8 клас | основно училище |
средно | 15 - 19 години | 9 - 12 клас | средно общообразователно училище, гимназия |
средно-специално |
|
9 - 13 клас | професионална гимназия, колеж |
Висшето образование не е задължително, провежда се в акредитирани висши училища - университети, колежи, специализирани висши училища (СВУ), и научни организации, като е организирано по следния начин:
|
минимум |
|
|
|
колеж |
|
|
колеж, СВУ, университет |
|
2 години след проф. бакалавър 1 година след бакалавър |
СВУ, университет |
|
|
СВУ, университет, научна организация |
Висшите училища могат да провеждат следдипломно обучение (след завършено средно образование) на специализанти, като те не придобиват по-висока образователна степен или нова специалност.
Професионалното образование след завършено средно образование се провежда от професионални колежи.
[редактиране] Критерии за качество
Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование[1].
Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование, което да е в състояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях. Тези елементи са:
1. Способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда.
Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи; постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество. Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно - поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между нациите, - много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за подобряването на резултатите. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването й съвсем не са универсални и лесни за дефиниране. Те все още са обект на дискусия.
2. Ролята на образованието в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света.
Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно сравнено с ориентираността.
[редактиране] Източници
- ↑ „Education for All Global Monitoring Report 2005 - The Quality Imperative“. UNESCO. Взето на 2006-05-13