Юрдан Стоянов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Капитан Юрдан Стоянов Трифонов е роден на 15 септември 1869 г. в с. Долна Вереница, Монтанско. Произхожда от видно революционно семейство. Дядо му е прославения хайдутин Цеко войвода. Баща му Стоян е участник в революционното движение във Врачанския край преди освобождението на България.
При избухването на Сръбско-Българската война Юрдан Стоянов бяга от училище и отива доброволец на фронта. В битката при гр. Брезник е ранен и пленен. Успява да избяга и отново постъпва в Българската армия. Участва в превземането на гр. Пирот. Награден е с орден за храброст.
Постъпва във Военното училище и през 1892 г. го завършва.
През 1896-1897 г. Юрдан Стоянов се включва активно в дейността на ВМОК и е един от най-активните членове на комитета.
Още в края на 1901 г. е войвода на чета в Горноджумайско.
Участва в Горноджумайското въстание през септември-октомври 1902 г.
На 23 септември 1902 г. неговата чета води голямо сражение с турската войска при селата Сърбиново (дн. Брежани) и Градево.
Капитан Юрдан Стоянов напуска военната служба, за да се включи и в Илинденското въстание. В края на август 1903 г., начело на отряд от 80 души той отива на помощ на Серски революционен окръг, където въстанието трябва да избухне на 14 септември – Кръстовден.
На 30 август отрядът на кап. Юрдан Стоянов, заедно с четите на Яне Сандански, [[Михаил Чаков]] и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището “Св. Троица”, Мелнишко. Турците са отблъстнати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души.
На 1 септември четата на капитан Юрдан Стоянов участва в голямо сражение при [[с. Пирин]], където турците дават 80 души убити и ранени.
Четата на кап. Стоянов, заедно с четите на Стоян Мълчанков и поручик Петър Дървингов са определени да действат в Мелнишко и Кресненско.
На 28 септември 1903 г. четите на кап. Стоянов, поручик Дървингов и поручик Зографов водят 10 часово сражение с турците в местността Предела.
От средата на октомври 1904 г. кап. Юрдан Стоянов, отново начело на чета, действа в Горноджумайско и Мелнишко.
През 1906 г., разочарован от вътрешното противопоставяне в революционното движение, кап. Юрдан Стоянов се оттегля и отново постъпва на военна служба.
Умира ненадейно, в разцвета на силите си, на 18 март 1910 г.