Летни олимпийски игри 1956

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Летни олимпийски игри 1956
{{{Name}}}

лого на олимпиадата

Град домакин Мелбърн, Австралия
Страни взели участие 67
Спортисти взели участие 3,184 (371 жени, 2,813 мъже)
Състезания 145 в 17 спорта
Церемония по откриването 22 ноември, 1956
Церемония по закриването 8 декември, 1956
Официално открити от Принц Филип и Густав VI Адолф
Клетва на спортистите Джон Ланди и Хенри Сейнт Сир
Внасяне на олимпийския огън Рон Кларк и Ханс Викне
Стадион Melbourne Cricket Ground

Шестнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мелбърн, Австралия от 22 ноември до 8 декември, 1956г. Състезанията по конен спорт се провеждат в Стокхолм, Швеция поради наложената карантина в Австралия. Така това стават единствените олимпийски игри провели се на 2 континента. Другите градове кадидатирали се за домакинство са Мексико, Буенос Айрес, Монреал и още шест американски града.

В началото повечето членове на МОК не одобряват кандидатурата на Мелбърн поради географското положение на града. Игрите е трябвало да се проведат по време на австралийското лято, но в същото време в Европа и САЩ е зима. Опасенията на олимпийското движения са били, че атлетите от другите континенти трудно биха могли да се климатизират.

Появилите се финансови затруднения в Австралия принуждават президента на МОК да потърси заместващ град. Като такъв той се спира на Рим, но до април 1955 все още не е сигурно дали ще има игри в Мелбърн. Въпреки, че градът изостава със строежите, в началото на 1956 е установено, че Мелбърн е готов да приеме олимпиадата.

Поради суецката криза Египет, Ирак и Ливан отказват участие. По същото време Испания, Холандия и Швейцария обявяват, че няма да вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Две седмици преди откриването Китай също бойкотира игрите, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна.

Съдържание

[редактиране] Важни моменти

  • Финалът на турнира по водна топка между Унгария и СССР става легендарен и се смята за най-прочутата среща в този спорт. Мачът става известен като „Мачът с кръв във водата“. Унгария побеждава СССР с 4-0, но преди края един от състезателите на Унгария е принуден да напусне басейна поради кръвта, която се стича от рана под лявото му око. По време на срещата той е ударен от противников играч.
  • Атлетите от Западна и Източна Германия участват в обединен отбор.
  • Американската атлетка Бети Кутберт печели прякора си - „златното момиче“, след като печели 3 златни медала.
  • Австралийката Мъри Роуз печели 3 златни медала в плуването.
  • Съветският бегач Владимир Кутс печели състезанията на 5000 и 10000 метра гладко бягане.
  • Вдъхновени от писмото на австралийскиският тинейджър Джон Уинг организаторите позволяват на спортистите от всички страни да се движат заедно по време на церемонията по закриването. Идеята е всички спортисти да бъдат едно цяло, като един отбор.
  • Унгарецът Ласло Пап печели вторият си от общо три златни медала от турнира по бокс.
  • Игрите стават известни като „Приятелските игри“.
  • Най-успешен спортист става унгарската гимнастичка Агнес Келети, която печели 4 златни медала и 2 сребърни.
  • Актьорът и плувец Бъд Спенсър взима за втори път участие на олимпиада. По това време той все още не е известен.
  • За първи път СССР печели най-голям брой медали.

[редактиране] Медали

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . СССР 37 29 32 98
2 . САЩ 32 25 17 74
3 . Австралия 13 8 14 35
4 . Унгария 9 10 7 26
5 . Италия 8 8 9 25
6 . Швеция 8 5 6 19
7 . Германия(обединена) 6 13 7 26
8 . Великобритания 6 7 11 24
9 . Румъния 5 3 3 13
10 . Япония 4 10 5 19
19 . България 1 3 1 5

[редактиране] . Българско участие

Борецът в свободната борба Никола Станчев става първият българин, който печели златен олимпийски медал. Българите се окичват още и с три сребърни отличия - борците Юсеин Мехмедов, Димитър Добрев и Петко Сираков, и едно бронзово - олимпийският отбор на България по футбол.

[редактиране] Image:Med 1.png Злато

[редактиране] Image:Med 2.png Сребро

[редактиране] Image:Med 3.png Бронз

[редактиране] Олимпийски спортове

[редактиране] Демонстрационни спортове

[редактиране] Външни препратки


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | (Атина 1906) | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | (Берлин 1916)
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | (Токио 1940) | (Лондон 1944)
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | (Сапоро 1940)
(Кортина д'Ампецо 1944) | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960
Инсбрук 1964 | Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988
Албервил 1992 | Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014