Печатна платка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Печатната платка в електрониката е пластина, направена от диелектрик, върху която е оформен поне един контур, провеждащ електрически ток. Тя е предназначена за механично закрепване и електрическо свързване на различни електронни компоненти. Електронните компоненти върху платката са свързани чрез своите изводи с проводящия контур, играещ ролята на проводник, най често чрез запояване.
Печатните платки заменят електрическите схеми, реализирани преди това с дискретни електронни компоненти и свързани помежду си с електрически проводници. Вследствие постиженията на планарната технология се появява възможност за производство на все по-миниатюрни електронни компоненти, които могат да се разположат компактно върху една плоскост.
Токопроводящият контур е изпълнен от тънък слой мед. В зависимост от броя слоеве с проводящ контур печатните платки могат да са едностранни, двустранни и многослойни. Върху печатната платка има също монтажни отвори, изолационно покритие и др.
Съдържание |
[редактиране] Видове печатни платки
- Еднослойни
- Двуслойни
- Многослойни
- Гъвкави
[редактиране] Материали
За основа на печатната платка се използва диелектрик, а най-често използваните материали са текстолит, стъклотекстолит, полиамид (каптон), гетинакс.
[редактиране] Технологии за изработка
Съвременните компютърни технологии позволяват проектирането на всякакави печатни платки с голяма точност. За целта се използват CAD системи. Процесът на поректиране се свежда до разполагане на отделните компоненти и свързването им по оптимален начин.
[редактиране] Примери за печатни платки
- Дънна платка - основната платка на всеки компютър
- Гъвкава печатна платка свързва печатащата глава на всеки мастилено-струен принтер с корпуса
- Всяко устройство за дистанционно управление на уреди е реализирано върху печатна платка
[редактиране] Източници
„Печатная плата“, статия в Уикипедия на руски [06 юни 2007]