България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция официално започва, когато правителството на Константин Муравиев обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г. На практика воeнните действия започват след идването на власт на правителството на ОФ на 9 септември 1944 г. Войната преминава през два периода (фази). До 90-те години най-често употребяваният термин е Отечествена война.
[редактиране] Първа фаза на войната
Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия. В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии. Първа армия - I и II пехотна дивизия, а след боевете при Страцин - и XI пехотна дивизия, II конна дивизия, I Софийска народоосвободителна дивизия; Втора армия - IV, VI, IX и XII пехотна дивизия, II конна дивизия, I Софийска народоосвободителна дивизия(до боевете при Страцин), Бронираната бригада и 4 гранична бригада. Трета армия - V и VII пехотна дивизия и II конна бригада.
- В първите няколко дни след 9 септември 1944, български войски, съвместно с партизански части отблъскват настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германски войски.
- На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия(преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец.
- На 5 октомври 1944 г. в Крайова се сключва спогодба между България и Югославия за военно сътрудничество между двете съседни страни.
- Пред българската армия се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили.
- От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция - разгромена е елитната VII СС дивизия и е освободен Ниш.
- От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция - освободени са Страцин, Куманово, Скопие.
- По същото време се води и Брегалнишко – Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища.
- От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. С това приключва първата фаза на войната.
[редактиране] Втора фаза на войната
Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия - III, VIII, X, XI, XII, XVI пехотна дивизия.
- От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция.
- От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия.
- От 6 до 19 март 1945 г. по време на Дравската операция се водят ожесточени боеве между БНА и хитлеристките войски в района на р. Драва.
- От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на р. Мур (Мурска операция).
- Последните сражения с хитлеристките войски се водят в Австрия, в околностите на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до около 15 май 1945.
Капитулацията на Нацистка Германия (9 май 1945 г.) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. Българските войски продължават да се сражават с все още оказващите съпротива части на Вермахта в Австрия и Босна до пълния им разгром.
[редактиране] Жертви
В двата периода на войната България дава около 32 хил. души убити и ранени войници и офицери. Българската армия показва високи бойни качества и действа успешно срещу превъзхождащия по боен опит и техника противник. България дава своя принос за окончателния разгром на хитлеристка Германия и освобождението на Унгария и Югославия, излиза от международната изолация и успява да избегне надвисналата над нея трета национална катастрофа.