Луи дьо Фюнес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луи дьо Фюнес френски киноартист |
|
Роден: | 31 юли 1914 Курбевоа, Франция |
---|---|
Починал: | 27 януари 1983 Нант, Франция |
Луи дьо Фюнес (на френски Louis Germain David de Funès de Galarza, Луѝ Жермѐн Давѝд дьо Фюнѐс дьо Галарза̀ ) е френски филмов и драматичен актьор-комик, киносценарист и кинорежисьор. Роден е на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, град-сателит на Париж. Починал на 27 януари 1983 г. в Нант. Снимал се е в 147 филма, написал е сценариите на 6 и е режисьор на 1 ("Скъперникът").
Съдържание |
[редактиране] Семеен живот
Луи дьо Фюнес е роден в семейството на испански аристократи от град Севиля. Баща му Карлос де Фунес де Галарса е бил професионален юрист. На 22 септември 1943 г. Луи дьо Фюнес се жени за Жан Мопасан, племенница на Ги дьо Мопасан. От брака си имат двама сина - Оливие дьо Фюнес, киноактьор и Патрик дьо Фюнес, лекар.
[редактиране] Кариера
Луи отначало започва работа като комик в парижките нощни клубове и в радиото. Същевременно сериозно се занимава и със свирене на пиано. При първите си стъпки в кинематографията, Луи се записва на драматически курсове "Симон" ("Simon"). Там той играе предимно романтични роли, които обаче не са му присърце. Така той отново се връща към свиренето на пиано. Както пише в пресата и по-точно "Tv Park": "Луи дьо Фюнес в живота си бил тих и тъжен. Това може да се разбере. Започва да се занимава със счетоводство, после станал кожухар, чистач на обувки, занимава се и с търговия. Така на 27 години попада в театъра като декоратор. С времето започнал и роли в някои оперети. След 30-тата си годишнина дебютира и на екрана. Появява се в епизодични роли в 75 филма, преди да бъде забелязан за първи път. Това се случва с комедията "Ни чул, ни видял" през 1958 г. когато Луи бил вече на 44 години. В интервью за "Телевизия 7 дни" ("Tele 7 jours") през 1971 г. Луи описва своята кариера: "Не съжалявам за късното развитие на кариерата си. Този факт ми помага да разбера по-добре професията си. Когато бях още неизвестен, боядисвах декори, играех малки роли, които ми възлагаха. Получавах такива образи, които нямаха нищо комично в себе си, без което аз не бих могъл да направя кариера. Затова предпочетох да започна отначало и не бих се отказал от този път". През 60-те години на 20-ти век дьо Фюнес се снима в знаменитата трилогия "Фантомас" на Андре Юнбел и в "Голямата разходка" и "Глупакът" на Жерар Ури. Тези два филма били гледани в Париж от повече от 2 милиона зрители. Още повече, че в тях на Фюнес партнира другия знаменит комик Бурвил. През 1964 г. Луи дьо Фюнес се снима в "Полицаят от Сен Тропе", който положил началото на поредицата серии с полицая Крюшо и неговата бригада. Почти двадесет години, от 1964 до 1982 г. Фюнес радва в шест серии с приключенията на инспектор Крюшо. Историята за появата на инспектор Крюшо на екрана е следната: През 1963 г. Ришар Балдучи, сценарист, който прекарва ваканцията си в Сен Тропе, станал жертва на кражба като му откраднали камерата. За да подаде жалба, той се отправя в местната жандармерия, където обаче не могли да му помогнат. И така Балдучи заедно с режисьора Жан Жиро пише сценарий за жандармерията на Крюшо от Сен Тропе. Фюнес често снима с Жиро. Освен поредицата от Сен Тропе, Жиро снима и следните филми с Луи дьо Фюнес: "Голямата Ваканция", (1966); "Скъперникът", (1979); "Зелева супа", (1981). През 1982 г. Луи и Мишел Галабрю в ролята на адютанта Жербер, се снимат в последния филм на Жан Жиро - "Полицаят и полицайките". По време на снимките на филма Жан Жиро умира. Филмът завършва помощник-режисьора Тони Абоянц. В самото начало на 70-те години Луи дьо Фюнес се снима много активно. Известни филми от този период са: "Човекът оркестър", (1970); "Полицаят се пенсионира", (1970); "Лудостта на величията", (1971); "Приключенията на равина Жакоб", (1973). На 15 март 1973 г. в ресторант "При Максим" удостояват Луи дьо Фюнес със званието "Рицар на почетния легион", с което обаче започва черния период в живота на актьора. Той практически спира да се снима, разболява се тежко. Получава два инфаркта през март 1975 г. В това време Жерар Ури планира да снима филм с участието на Луи "Крокодил", но проекта така и не се осъществява. Популярността на Фюнес започва да угасва. "Tv Park" пише: "Тъкмо когато Луи окончателно реши да изостави киното, да продаде къщата си в Париж, да замине завинаги в имението си в Нант и да отглежда цветя и да пише мемоари, Клод Зиди кани актьора за участие в "Крилце или кълка". Отначало Луи отказва, но скоро по време на кардиографско изследване му хрумнало, че докато сърдечната линия все още е крива, значи нищо не е свършено. Връща се в Париж и се възвръща към комичния си образ." През цялото време на снимките на филма Луи дьо Фюнес остава под лекарско наблюдение. Получава много предложения от театъра, но когато го попитали желае ли да се занимава с театър, Луи отговаря: "Това не е моето амплоа". Самият Луи казва: "Не обичам шумотевицата, имам малко приятели. През цялото си свободно време почивам от празниците и хората, обичам да почивам със семейството си". В личния си живот Луи бил по-скоро тих и скромен. Като аристократ, който обожавал жена си и къщата си в Нант, Луи живеел не като в 60-те години, а като в XIX век. Не обичал да шофира, но често ходил на риболов и отглеждал рози. Заедно с Луи дьо Фюнес снима и неговия син Оливие. Трябва да се отбеежи, че Оливие не обичал особено това занимание, но въпреки волята на баща си той придължил да се занимава с кино още известно време. В резултат Оливие се снима в шест филма, след което започнал да се занимава с авиация и в последствие станал летец.
Луи дьо Фюнес е сценарист на филмите: "Зелева супа" (1981), "Замразеният" (1969), "Оскар" (1967) и "Големият ресторант" (1967). Режисьор е на "Скъперникът", (който има награда "Сезар" през 1979 г. за творчество), и където изиграва незабравимата роля на скъперника Арпагон. Скоро след приключването на снимките на "Полицаят и полицайките" на 27 януари 1983 г. Луи умира в дома си в Нант от инфаркт.
[редактиране] Избрана филмография

- „Полицаят и полицайките“ (1982)
- „Зелева супа“ (1981)
- „Скъперникът“ (1980)
- „Полицаят и извънземните“ (1979)
- „Раздорът“ (1978)
- „Крилце или кълка“ (1976)
- „Приключенията на равина Жакоб“ (1973)
- „Джо“ (1971)
- „Кацнал на едно дърво“ (1971)
- „Лудостта на величията“ (1971)
- „Полицаят се пенсионира“ (1970)
- „Човекът-оркестър“ (1970)
- „Замразеният“ (1969)
- „Полицаят се жени“ (1968)
- „Фантомас срещу Скотланд Ярд“ (1967)
- „Малкият гмурец“ (1967)
- „Голямата ваканция“ (1967)
- „Оскар“ (1967)
- „Голямата разходка“ (1966)
- „Големият ресторант“ (1966)
- „Фантомас се развихря“ (1965)
- „Глупакът“ (1965)
- „Полицаите в Ню Йорк“ (1965)
- „Полицаят от Сен Тропе“ (1964)
- „Фантомас“ (1964)
- „Големият банков обир“ (1963)
- „Женихът“ (1963)
- „Капитан Фракас“ (1961)
- „Ни чул, ни видял“ (1958)
- „Татко, мама, прислужницата и аз“ (1954)
- „Бонифас сомнамбула“ (1951)