Човешка комедия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Човешка комедия“ е епически цикъл от 95 завършени и 48 незавършени творби (романи, повести, разкази) на Оноре дьо Балзак, разкриващи облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия. Заглавието е по аналогия с това на Дантевата „Божествена комедия“.
Всяка история е поднесена сама за себе си, но героите се появяват многократно, в различни произведения. Първите части от цикъла са написани без глобален замисъл, но от 1830 г. Балзак започва да групира първите си романи "Sarrasine" и "Gobseck" в серии, озаглавени "Сцени от личния живот". През 1833г., с публикуването на "Йожени Гранде", започва втора серия, озаглавена "Сцени от провинциалния живот". Най-вероятно през същата година у писателя се ражда идеята героите да появяват отново от един роман в друг и тя намира отражение за първи път в "Бедният Горио" (1834-5). През 1834 г. Балзак пренарежда творбите си в три по-големи групи:
- Уроци за маниерите през 19в.
- Философски уроци
- Аналитични уроци
В писмо до Madame Hanska през 1834г., Балзак обяснява, че "Уроци за маниерите" ще изучават следствията на обществото и ще обхващат всички жанрове, социални класи, възрасти и професии на хората. "Философски уроци" са за причините, които пораждат тези следствия. Накрая, третата група ще се занимава с принципите зад тези явления.
През 1939 г. в писмо до своя издател, Балзак споменава за първи път заглавието „Човешка комедия“ и то влиза в договора през 1941 година. Публикуването през 1942 г. е предшествано от уводните белжки "Avant-propos", където авторът описва основните принципи и цялостната структура. Балзак дава подробен списък от писатели, които са повлияли при работата му - сред тях Уолтър Скот, Франсоа Рабелие и Мигел де Сервантес.
Балзак пише исторически романи, жанр, позната още от творбите на Уолтър Скот, Джеймс Фенимор Купър и във Франция - Александър Дюма и Виктор Юго. По-късните му произведения са повлияни от популярния "римски фейлетон" и мелодрамата. По-късите му творби съдържат фантастични елементи, сродни с тези от готическите романи, но често използвани с много по-различни цели.
Темите, които Балзак засяга, са разнообразни. Писателят често скърби за загубата на предреволюционно общество на честта, което особено след падането на Чарлз Х се изражда в общество на парите. "Зад всяко голямо богатство стои престъпление": това възприятие от "Red Inn" често се повтаря в "Човешка комедия", както като биографична истина (Горио е свързан с Революционната армия) и като символ на френското колективно осъдително отношение към ужасите на Революцията (най-ясно изразени след смърта на Луис ХVI). Другият източник на сила е благородническият произход. Хората с чиста кръв се стремят към титла, а благородниците към висшата аристокрация.
Замислената от Балзак сбирка така и не била завършена. След смъртта си писателят е признат за един от основателите на реализма в литературата.