Змийско мляко
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Змийското мляко (на латински Chelidonium majus) е единственият представител на едноименния род тревисти многогодишни растения от семейство Макови. Има изправено стебло, което достига височина до 1 м. В горната си част е силно разклонено. Долните му листа са с твърди и с дебели дръжки, а при горните дръжките почти изчезват. Стеблото и листата са оцветени в тревистозелен цвят, като отдолу листата са в пепеляво синьозелени отенъци. Листата са разсечени на пет дяла. Цветовете са яркожълти. Корените са оцветени в тъмнооранжево до кафяво. При разчупване стеблото и листата изпускат светъл жълтооранжев млечен сок, а сокът на корена е оцветен в ярко оранжево. Коренната система е слаба. Достига дължина от 5-10 см. При изтегляне с ръка лесно се изкоренява. Цъфти през периода май-юни, а при по-топло време и през април-май. Цветовете са медоносни. След прецъфтяването се образува т. н. кутийка, в която са разположени семената. Тя има цилиндрична конусовидна форма, приличаща на малка люта чушка, като по широката й част е към стеблото, а към върха си е заострена. Всеки цвят образува множество дребни семена, които имат висока кълняемост. Растението е отровно за човека, но се яде от някои домашни животни (коне, овце, кокошки). Съдържа около 20 алкалоида. Надземната част се ползва като билка след изсушаване. По-рядко се ползва и като декоративно. Лечението с отвара от билката се прилага само под лекарски контрол. При външно приложение лекува успешно брадавици и кокоши трън. Разпространено е в Европа и Азия. В България се среща най-често в горите, а в населените места покрай каменни зидове.