Хепатит B

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хепатит В вирус
Вирусна класификация
група: VII (dsDNA-RT)
семейство:  Хепатитни вируси   Hepadnaviridae
род:    Orthohepadnavirus
вид:    Hepatitis B virus
Микрография на хепатит Б вирус
Микрография на хепатит Б вирус

Хепатит B (изписвано и като хепатит Б) е заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус тип B (HBV). Първоначално е бил известен под името "серумен хепатит" и е причинител на епидемии в някои части на Африка и Азия. Вирусът е открит през 1967 година от носителя на Нобелова награда за своето откритие д-р Блаух Блумберг и се е наричал австралийски антиген. Хепатит B е признат за епидемия в Китай и някои части на Азия. Процента на заразените от населението на земята с вируса варира от 3 до 6 процента (над 350 милиона души), но до 1/3 са го преболедували (над 2 милиарда). Което я прави най-разпространената вирусна инфекция. Заедно с хепатит С са най-големия причинител на чернодробна цироза и рак.

Бива наричана "тихият убиец" (англ. silent killer). Болестта убива над 1 милион човека годишно. Което прави средно по 2 жертви на минута.

Симптомите са остро заболяване, причинено от чернодробно възпаление, повръщане, жълтеница и в редки случаи смърт. Хроничният хепатит B може да доведе до цироза, която може да доведе до рак на черния дроб. Смъртоносна болест, която реагира много слабо на химиотерапията в днешни дни.

Когато е остър хепатита в голям процент се излекува сам след няколко месеца, но в останалите случаи преминава в хроничен и не може да се излекува до края на живота.

Съдържание

[редактиране] Разпространение

Разпространение на Хепатит B (Изследване 2005 година)
Разпространение на Хепатит B (Изследване 2005 година)

Хепатит B е разпространен по целия свят. Епидемичен е в Китай, югоизточна Азия, Близкия и Далечния Изток (особено в Турция) и части на Африка. Благодарение на въведените имунизации в последните години процентът на хронично болните в САЩ, Канада, Мексико, северна и западна Европа и южните региони на Южна Америка е спаднал под 1 %.

В България установените хронични носители на хепатит B са над 450 000 души, което представлява над 5% от населението. България е сред рискувите зони на болестта.

[редактиране] Начини на предаване

  • При контакт с заразена кръв - стоматологични интервенции, кръвопреливане, използване на замърсени игли, татуировки, акупунктура и др. Заразяването е много лесно, защото за това е достатъчно под 0,001 ml кръв.
  • По полов път - хетеро- или хомосексуални полови контакти със заразен партньор без да се използва презерватив. Все още не е напълно изяснено дали вирусът се предава и при орален секс.
  • Заразяване на новороденото от майката по време на бременността. Вирусът на хепатит B преминава през плацентата и може да предизвика различни аномалии у плода или да се роди бебе с вроден хепатит B. В повече от 90% от случаите вродения хепатит B е хроничен.
  • Макар минимално и все още недоказано съществува риск от заразяване при близък битов контакт - в семейството, общежитие, казарма и др.

По-застрашени от заразяване са здравните работници, при които заразяването става чрез случайно убождане със замърсени игли, стоматолози, наркомани, хора с безразборни полови контакти.

[редактиране] Клинично протичане на болестта

[редактиране] Разлики между остър и хроничен хепатит B

Инфекцията с хепатит B се се счита за остра по време на излагането през първите 6 месеца на болестта. Това е обичайният период за възстановяване от забляването. Ако резултатите след този период от изследването за вируса хепатит B (HBsAg+) е положителен, се счита че инфекцията е преминала в хронична, която е доживотна и до този момент неизлечима.

[редактиране] Остър (акутен) хепатит B

Около 2/3 от всички инфекции протичат асимптоматично т.е. без никакви симптоми. Само 1/3 от инфектираните показват след инкубационния период от 1 до 6 месеца класическите симптоми на хепатита, като пожълтяването на склерите и кожата, тъмна урина, болки в ставите и крайниците, болки в горната част на корема, гадене, повръщане и диария. При повечето асимптоматични случаи може само в последствие да се появи слаб пристъп или покачване на чернодробните ензими (трансаминазите). Едно така протичащо заболяване може да бъде разпознато само при диагностициращо сереоложки изследване. На практика клиничното оздравяване при едно неусложнено остро вирусно заболяване от хепатит В е от 2 до 6 седмици. Наличието на антитела anti-HBsAg срещу HBsAg показва едно сереологично оздравяване. С изчезването на HBsAg и появата на anti-HBs (сероконверсия) се счита, че пациентът не е инфектиран вече.

Рядко може острият хепатит В да протече тежко, може да се стигне до увреждане на хемостазата (съсирванто на кръвта) или можъзно увреждане (Енцелопатия); в такъв случай се препоръчва лечение с Нуклеосиданалагон (например Ламивудин). В най-тежкият случай се стига до много бързо протичане (часове до няколко дена) на т.нар. живото застрашаващ фулминарен хепатит. В този случай важат констатирането на свиване на черния дроб и изчезването на HBsAg като нежелани последствия. Медикаментозната терапия и интензивното медицинско наблюдение с възможна чернодробна транспалнтация са препоръчителни. Даването на интерферон на акутно болни е противопоказно.

[редактиране] Хроничен хепатит В

В много случаи болестта протича незабелязано и без симптоми. Говори се за хроничен хепатит В, когато заболяването на черния дроб иприсъствието на сътветните маркери е по-продължително от 6 месеца. Едно остро заболяване преминава в хронично в 5 до 10 % от случаите. Хроничното заболяване може да се развие и без остро в някой от случаите. Със спадането на възраста се увеличава и възможността за преминаване в хронично заболяването. При новородени процентът е най-голям - над 90%. При 4 годишните този процент е 50. При около 1/4 от хронично болните се наблюдава бързо развитие на болестта, което често води до цироза и рак на черния дроб.

До 25% от хронично болните умират в резултат на вируса на хепатит В - от рак на черния дроб или чернодробна недостатъчност. Около 5 процента от хронично болните с хепатит В страдат и от хепатит D.

[редактиране] Реактивизиране на болестта

[редактиране] Превенция на хепатит В

Хепатит В е болест, която може да бъде предотвратена с ваксина. Съществува сигурна ваксина защитаваща новородени, деца и възрастни.

[редактиране] Лечение на хроничен хепатит В

До преди две десетилетия не е имало възможности за лечение и медикаментите са на много висока цена. Един годишен курс на лечение възлиза от 3-4 хиляди лева до 22-23 хиляди. Като по-евтините медикаменти, които се приемат като хапчета трябва да се взимат в продължение на няколко години, а понякога и до края на живота. Въпрки че няма пълно излекуване от хепатит B, има 6 одобрени медикамента за лечение на взрастни и 2 за деца в САЩ и по света.

Има и много обещаващи медикаменти в развитие.

Съвремените медикаменти имат най-голям ефект при тези, които имат активно чернодробно заболяване. Не всеки болен има нужда от лечение. Всеки болен трябва да се консултира с лекуващия си лекар за плюсовете и минусите на лечението с тези медикаменти.

Одобрени медикаменти за хепатит В в САЩ са:

  • Interferon-alpha (Intron A) се приема няколко пъти седмично с инжекция в период от 6 месеца до 1 година, а понякога и по-дълго. Медикаментът дава странични ефекти подобни на грип, депресии и главоболие. Одобрен през 1991 и е достъпен и за възрастни и за деца.
  • Pegylated Interferon (Pegasys) се приема един път седмично с инжекция в период от 6 месеца до 1 година. Медикаментът може да предизвика странични ефекти подобни на грип, депресия и други психични заболявания. Одобрен през май 2005 за възрастни.
  • Lamivudine (Epivir-HBV, Zeffix, or Heptodin) е на таблетки, който се приема 1 път на ден, почти без странични ефекти в продължение най-малко на 1 година. Възможното развитие на мутирали форми на вируса на хепатит В от този медикамент по време и след лечението създава големи обезпокоения. Одобрен е през 1998 гдина за деца и възрастни
  • Adefovir dipivoxil (Hepsera) е хапче, което се приема по веднъж на ден, с малко странични ефекти, най-мало в предължение на година. Могат да се появят проблеми с бъбреците, но проблемът изчезва със спирането на медикамента. Одобрен през 2002 за възрастни. Планират се педиатрични лабораторни опити.
  • Entecavir (Baraclude) е хапче, което се приема 1 път на ден, почти без странични ефекти в продължение на година. Счита се за най-силният медикамент срещу вируса приеман на хапчета. Одобрен през 2005 за деца. Планират се педиатрични лабораторни опити.
  • Telbivudine (Tyzeka, Sebivo) е хапче, което се приема по веднъж на ден с почти никакви странични ефекти в продължение до 1 година. Изследвания показват, че бързо и дълбочинно подтиска нивото на HBV вируса.

Медикаментите значително забавят риска от увреждане на черние дроб от вируса, чрез забавяне или спирането на репродуцирането на вируса. Както при лечението на СПИН се явява комбинационна терапия като най-ефективна за борба с вируса на хепатит В (HBV).

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Вижте също