Търновски надпис на хан Омуртаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Търновският надпис на хан Омуртаг е строителен надпис на гръцки език, издълбан върху колона от тъмен сиенит, намерена в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново.

Надписът е известен от 1858 г., когато възрожденецът Христо Даскалов от Трявна успява да посети църквата (по това време джамия) и да снеме копие от надписа.

Заедно с Чаталарския надпис Търновският надпис на Омуртаг отразява активната строителна дейност на този владетел. Приема се, че надписът е изсечен преди 822 г. Сред историците съществуват различни мнения за първоначалното местонахождение на надписа (вероятно Плиска) и за местоположението на “новия дом на Дунав”, за който се съобщава в надписа – Дръстър, с. Малък Преславец или на остров Пъкуюл луй Соаре.

Съдържание

[редактиране] Съдържание на надписа

[редактиране] Оригинал

+ Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ ισ τον πολεον υκον αυτου μενο[ν] επυησεν υπερφυμον υκο[ν] ισ τον Δανουβην κ[ε] αναμεσα τον δυο υκο[ν] τον πανφυμο[ν] καταμετρησασ ισ τιν αυτη[ν] μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτι[ν] μεσιν τησ τουμβασ εοσ την αυλι[ν] μου την αρχεα[ν] ισιν οργηε muriades β| κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιεσ μυριαδεσ β|. το αυτο τουβι[ν] εστιν πανφυμο[ν] κ[ε] μετρισα[ν]τεσ τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθτροποσ κ[ε] καλα ζον αποθνισκι κε αλοσ γενατε κε ινα εσχατον θηνομετοσ ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε δνομα του αρχοντοσ εστιν Ωμορταγ καν[ν]α συβιγη ο Θ[εο]σ αζηοσι αυτον ζισε ετη ρ|.

[редактиране] Превод

“Кана сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието) направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 00 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кана сюбиги. Нека бог да го удостои да живее сто години”

[редактиране] Литература

  • Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници, С. 1981 , с. 120-130
  • Златарски, Васил Н. История на българската държава през средните векове, Т.І, ч. 1 Епоха на хуно-българското надмощие, С. 1918, с. 417-422, с. 580-584
  • Миятев, Кръстьо. Архитектурата в Средновековна България, С. 1965, с.44-47

[редактиране] Външни препратки