Кулакия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кулакия | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 7 298 (2001) |
Надм. височина: | 3 м |
Геогр. положение: | 40° 37' 43 сев. ш. 22° 43' 58 изт. д. |
Пощ. код: | 573 00 |
Тел. код: | 2310-74 |
Кулакия или Халастра (на гръцки: Χαλάστρα, Халастра, по-старо Κουλακιά, Кулакя и рядко Κωλακία, Колакия) е град в Република Гърция, център на едноименния Дем Кулакия в Ном Солун, Област Централна Македония със 7 298 жители (2001). Градът е разположен в делтата на Вардар в местността Вардария на 20 километра западно от номовия център Солун.
Съдържание |
[редактиране] История
В Античността Халастра е град в Мигдония, споменат от Херодот в неговата „История“. Градът по-късно е известен и на Страбон, но в Средновековието престава да се споменава. В 19 век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария.
В 1831 година френският консул в Солун Кузенери пише „Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там от край време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле“.[1]
В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Кулакия:
...Кулакия, голямо гръцко село... Кулакия, което се намира на пътя от Солун за Катерина, както и за Верия, резиденция на митрополита на Кампания, един от подчинените на митрополитския управител в Солун. Митрополитът на Кампания някога е пребивавал в Капсохори, друго гръцко село, разположено между Караазмак, Мавронери и Инджекара или Бистрица в добре заселената част на равнината, около които има няколко други гръцки села. Цялото останало население на тези огромни равнини в Долна Македония се състои от български селяни ратаи по турските чифлици, които са разпръснати по нея.[2]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Кулакия живеят 1 720 гърци [3], като селото се състои от българско погърчено мнозинство и една стара гръцка колония.[4]. Кулакия е средище на епископ, благодарение на което елинизмът се задържа в селото. Според професор Йордан Иванов в една от махалите му в началото на 20 век селяните все още са двуезични - говорят и гръцки и български.[5]
[редактиране] Кулакийско евангелие
В 1863 година в Кулакия е направен превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект. Евангелието е употребявано при църковни служби в селото, което личи от накапаните му с восък страници. Заглавният текст, предаден с кирилица гласи:
„Господново и сфетаго евангелио на бога нашаго голема црикфа христианоф, искарено на бугарцко изик тувашно збор на Вардариа за уф неделите сати за гудината и за сати празницити големите за цела година за литургиата. Са писало ут Евстатио Киприади уф селото Колакиа на 30 ноемврио месиц 1863“.[6]
Друго, подобно евангелие на български, но с гръцки букви е Кониковото евангелие, преведено от Павел Божигробски и отпечатаното през 1852 година в Солун от Киряк и Константин Държилови.
[редактиране] Родени в Кулакия
- Костас Карамбукукис (1954 - ), гръцки художник
- Свети Йоан Кулакийски (неизвестна - 1776), светец, пострадал за Християнската вяра
- Сотирис Зисис (1902 - 1989), гръцки картограф
[редактиране] Бележки
- ↑ „Voyage dans la Macedoine par Cousinery. Paris 1831 2 vol.“
- ↑ W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ Йордан Иванов. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.
- ↑ Йордан Иванов. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.301.
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |