Никола Инджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Инджов
български писател
Никола Инджов
Роден: 30 септември 1935
Бургас, България

Никола Инджов e български поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски. Известен е преди всичко със стиховете си, които се открояват на фона на скованата от догми и клишета българска лирика в края на 1950-те. Дългогодишен дипломат в редица латиноамерикански страни.

Съдържание

[редактиране] Биография

Роден в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), юношеството му — в Хасково. Завършва икономически техникум, следва икономика във Варна, учи испански език в Хаванския университет. За първи път публикува стихове в сп. „Септември“ през 1952 г.

Никола Инджов е носител на множество литературни награди, сред които:

  • 1961 — Награда от Празника на поезията,
  • 1961 — Награда от Световния младежки фестивал в Хелзинки,
  • 1967 — Награда от Съюза на съветските писатели,
  • 1996 — Голямата литературна награда на Бургас,
  • 1999 — Награда от Съюза на преводачите,
  • 2001 — Националната Ботевска награда,
  • 2001 — Награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман („Възречени от Манастър“)
  • 2005 — Награда на Съюза на българските писатели за най-добра публицистична книга („Приписки към времето“)
  • 2006 — Орден “Кирил и Методий” — огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура.

[редактиране] Библиография

[редактиране] Поезия

  • 1959 — „Предчувствие“, стихотворения
  • 1962 — „Балада за Камен Болшевика“, поема
  • 1964 — „Пътища и любов“, стихотворения,
  • 1965 — „Тихол с петела“, поема
  • 1967 — „Вечерна ръкавица“, стихотворения
  • 1970 — „Дългосвет“, стихотворения и поеми
  • 1977 — „Всекидневен човек“, стихотворения и поеми
  • 1985 — „Лунна родина“, стихотворения
  • 1985 — „Предчувствие“, стихотворения и поеми
  • 1988 — „Избор на звезда“, поеми
  • 1993 — „Странник“, стихотворения и поеми
  • 1999 — „Останали стихотворения“, стихотворения и поеми
  • 2004 — „Изабране пjесме“, избрани стихове на сръбски езикПодгорица, Черна гора
  • 2007 — „Избрани съчинения в 4 тома“. Том 1 — поезия

[редактиране] Проза

  • 1981 — „Попътна повест“, роман
  • 2001 — „Възречени от Манастър“, роман
  • 2004 — „Възречени от Манастър“, избрани стихове и роман,
  • 2007 — „Избрани съчинения в 4 тома“. Том 2 — проза

[редактиране] Есеистика и публицистика

  • 1970 — „Сантиментален марш“. Книга за СССР
  • 1970 — „Ден днешен“. Книга за България (в съавторство със Серафим Северняк)
  • 1974 — „Кубамар“. Книга за Куба, 1974
  • 1977 — „Лотос, винтовка, рало“. Книга за Лаос
  • 1977 — „Висоти и подножия“. Книга за Армения
  • 1984 — „Всекидневно човечество“, есеистика и публицистика
  • 1987 — „Отдалече път и надалече“, есеистика и публицистика
  • 1991 — „Пее среднощ, призори плаче“. Книга за Америка
  • 1999 — „Дяволите от рая“. Книга за пирати, корсари, флибустери, буканери, негрери
  • 2005 — „Приписки към времето“, публицистика и есеистика
  • 2007 — „Избрани съчинения в 4 тома“. Том 3 — есеистика и публицистика
  • 2007 — "Българогласни. Българокръвни. Българоглави". Тракийски идеи, съдби и събития

[редактиране] Преводи

  • 1966 — „Избрани стихове“, Александър Прокофиев
  • 1972 — „Фуенте овехуна“, Лопе де Вега, драма
  • 1978 — „Душа от знамена обвята“, Виктор Хара, стихове и песни
  • 1984 — „Петото слънце“, поезия на маите и ацтеките
  • 1989 — „Потеклото на светците“, поезия на убити латиноамерикански поети
  • 1998 — „Време и вик под кондора“. Латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия
  • 2007 — „Избрани съчинения в 4 тома“. Том 4 — преводи на испаноамериканска, руска и черногорска поезия, пиесата в стихове на Лопе де Вега „Фуенте овехуна“

[редактиране] Външни препратки

Творби

Критика

Медийни публикации и интервюта