Волфганг Паули

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Волфганг Паули
Волфганг Паули
Роден: 25 април 1900
Виена, Австрия
Починал: 15 декември 1958
Цюрих, Швейцария

Волфганг Ернст Паули (на немски: Wolfgang Ernst Pauli) e австрийски физик, главно известен със своите трудове върху спиновете на елементарните частици, по специално с неговия принцип на забраната, който е в основата на разбирането на структурана на материята, и на химията като цяло.

Паули е роден във Виена, в семейството на Волфганг Йозеф Паули и Берта Шуц. Презимето му идва от името на неговия кръстник, известният физик Ернст Мах. През 1918, завършва с отличие Доблингер-Гимназиум във Виена, а само два месеца след това, публикува първата си научна статия, върху общата теория на относителността на Айнщайн. През 1921 защитава докторска дисертация в Мюнхенския университет Лудвиг Максимилиан на тема "Квантова теория на йонизирания молекулярен водород", под ръководството на Арнолд Зомерфелд. След това, прекарва година в Гьотингенския университет, от 1923 до 1928 работи в Хамбурския университет, от 1931 в Политехниката в Цюрих. През 1940, емигрира в САЩ и става професор в Принстън. Получава нобелова награда през 1940, за открития от него принцип на Паули.

Умира през 1958, от рак на панкреаса. Неговият асистент, Чарлз Енц, отбелязва номера на болничната стая, в която прекарва последните си дни Паули: 137, което е приблизително равно на единица върху константата на тънката структура, безразмерна величина, над която Паули се труди през последните години от живота си.