Игнатий Лойола

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Свети Игнатий Лойола

Роден 24 декември 1491, Лойола
Починал 31 юли 1556, Рим
Почитан в Католическа църква
Беатифициран 27 юли 1609 от Павел V
Канонизиран 22 май 1622 от Григорий XV
Празник 31 юли
Атрибути Евхаристия, филон, книга, кръст
Покровителства духовните упражнения, Страната на баските, диоцеза на Билбао, Испания, йезуитите, войниците, Биская
Портал:Светци

Дон Иниго Оняс де Лойола (на испански Íñigo Oñaz de Loyola), канонизиран като Свети Игнаций (от) Лойола, е основател на йезуитския орден

Ражда се в семейство, принадлежащо към дребната аристокрация на Испания (Биская). В младостта си се отдава на военна кариера, но тежка рана го прави задълго неспособен да изпълнява повинностите си. По времето на своето лечение се посвещава на теологията, като особенно въздействие му оказва теорията за живота на Христос. Вследствие от това си увлечение Лойола преживява огромна личностна промяна, която завършва с обричането му през 1534 г. на живот в служба на Бога в Светите места и във вярност към папата и католическата църква.

Личностната еволюция на Лойола съвпада с преломен за историята на католицизма момент. Църквата все повече губи влиянието си в Западна Европа под натиска на Реформацията, разрастнала се с бързи темпове след 95-те тезиса на Мартин Лутер. Загубените позиции на католицизма принуждават папите от началото и средата на XVI век да предприемат по-решителни действия. Резултат от това е Контрареформацията. Именно в лицето на Лойола, вече приел името Игнатий, католическата църква вижда личност, способна да бъде една от движещите сили на Контрареформацията. С була на папа Павел III от 1540 г. е създадено Обществото на Исус, познато днес като Йезуитски орден. За негов водач е посочен Игнацио Лойола. Новосъздаденият орден си поставя цел защитата на вярата и започва да търси влияние чрез проповеди, преподаване, благотворителност и, не на последно място, обучаване на младежи от елита на Европа в ред добре организирани религиозни школи.

Доказателство за ползотворната работа на Лойола за каузата на Контрареформацията е фактът, че към годината на смъртта му (1556) обществото на Исус има над 30 школи[източник?] и чрез тях - силно влияние. Лойола е погребан в Рим, в храма-люлка на йезуитския орден, Църквата на Светото Исусово Име (Chiesa del Santissimo Nome di Gesù). На 12 март 1622 г. е канонизиран заедно с Франциск Ксаверий от папа Григорий XV.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Книги

  • Игнацио Лойола, "Избрани съчинения", Превод и встъпителна студия - Александър Гънгов, Художник - Андрей Рождественски, София, 1998