История на волейбола

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Историята на волейбола започва на на 9 февруари 1895 г. в САЩ, когато Уилям Морган поставя мрежа за тенис на височина 197 см и неговите ученици започват да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка. В началото броя на участниците не е ограничен, а също така началният удар се изпълнява с една ръка на един крак. Морган нарича играта "Минтонет".

След една година на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд играта получава своето име "волейбол" по предложение на професор Алфред Т. Халстед.

През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола.

За разпространяването и популяризацията на волейбола способстват членовете на YMCA. През 1900 г. играта става известна в Канада, през 1906 — в Куба, през 1908 — в Япония, през 1910 се играе на Филипините, в Бирма, Индия и Китай, през 1913 г е включена в програмата на първите Игри на страните от Юго-Източна Азия в Манила. По време на Първата световна война (1914—1918) волейболът заедно с американския експедиционен корпус се "десантира" на европейския континент.

Основните правила на играта се сформират в периода 1915—25г. В Америка, Африка и Европа се практикува волейбол с шест играча, а в Азия — с девет. През 1922 е проведено първото национално състезание — в Бруклин се е състоял шампионата на YMCA в Северна Америка с участието на 23 мъжки отбора от САЩ и Канада. През същата година е образувана и федерацията по баскетбол и волейбол на Чехословакия — първата в света спортна организация по волейбол. Във втората половина на 1920-те години възникват националните федерации на България, СССР, САЩ и Япония. През същия този период се формират и главните технически умения — сервис, вдигане, атакуващ удар и блокада. На тяхна основа възниква и тактиката за отборни действия. През 1930-те години се появяват груповия блок и покриването, разнообразяват се атакуващите удари и пусканията.

Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947г. и включва 218 национални федерации (2002г.). Тя е втората по численост спортна организация в света след Международният олимпийски комитет (МОК).

След завършването на Втората световна война(1939—1945) започва разширяване на международните контакти. На 18—20 април 1947 г. в Париж се провежда първият конгрес на Международната федерация по волейбол (FIVB) с представители от 14 страни: Белгия, Бразилия, Унгария, Египет, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Уругвай, Франция, Чехословакия и Югославия, които стават първите официални членове на FIVB. За първи президент на FIVB е избран френския архитект Пол Либо, преизбиран многократно на този пост до 1984 година, когато се оттегля и за президент на FIVB е избран доктор Рубен Акоста, адвокат от Мексико. FIVB одобрява официалните международни правила, а в нейният състав са сформирани арбитражна комисия и комисия по разработване и усъвършенстване на правилата на играта.

Първият световен шампионат за мъже се провежда през 1949 г., а за жени през 1952 г.

През 1954 г. в Манила е образувана Азиатската конференция на волейбола, а година по-късно в Токио се провежда и първият шампионат на Азия, който се играе както по международните правила (с шест играча на полето), така и по азиатските (с девет играча). В същата година волейболът е включен в програмата на Панамериканските игри.

МОК признава волейбола за олимпийски вид спорт едва на своята 53-та сесия, протичаща на 24 септември 1957 г. в София.

Европейската конфедерация по волейбол (CEV) е основана на 21 октомври 1963, базирана е в Люксембург и включва 54 федерации от Европа.

На първият в историята олимпийски волейболен турнир, проведен през 1964 година на XVIII Олимпиада в Токио волейболът се отличава с атлетизъм. Превъзходството на мощното нападение над защитата е било толкова очевидно, че международната федерация решава да модернизира правилата на волейбола. На играчите от отбраняващият се отбор е разрешено да пренасят ръцете в полето на съперника при блокиране и повторно да ударят топката след блокиране. Нововъведението уравновесява възможностите за атака и защита. Волейболът става по-скоростен и емоционален.

През 1967 година е проведен първият шампионат на Африка, а година по-късно в Мексико е проведен и първият шампионат на Северна и Централна Америка и страните от Карибският басейн.

През 1988 година се въвежда системата грешка-точка за петият гейм, а от 1998 тя се въвежда за всички геймове, като точките за победа се увеличават от 15 на 25, с изключение на петият гейм където остават 15. [1] Също тогава се въвежда и поста "либеро".

[редактиране] Източници

  1. http://www.fivb.org/TheGame/ChronologicalHighlights.htm