Лазарополе

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41.5361° N 20.6938° E

Лазарополе

Лазарополе
Лазарополе на картата на Република Македония
Данни
Регион: Полошки
Община: Маврово и Ростуша
Географска област: Бистра
Население: 0 (2007)
Надм. височина: 1 350 м
Геогр. положение: 41° 32' 9" сев. ш.
20° 41' 37" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:
Код на МПС:
Панорама на Лазарополе
Панорама на Лазарополе

Лазарополе е село в западната част на Република Македония, в Община Маврово и Ростуша, без жители.

Съдържание

[редактиране] География

Лазарополе се намира на 1350 метра надморска височина в планината Бистра и е едно от най-високо разположените населени места в Република Македония и на Балканите. През селото тече река Лазаровска, която преди да наближи селото, се скрива под земята. Лазарополе е разположено сред обширни ливади и е обградено от дъбови и букови гори.

До Лазарополе се стига по път през пролома на река Радика, където се намира манастирът от 11 век Свети Йоан Бигорски.

[редактиране] Климат

През 1948 година в Лазарополе е основана метеорологична станция, която е най-главната синоптична станция в Република Македония. Климатът в Лазарополе е с къси и свежи лета и студени зими. Най-ниска температура е регистрирана през 1954 година -23°C, а най-висока +31,5°C — през 1965 година. Първият мраз се появява в началото на октомври, а истински мразовитите дни са общо 134. Температурите над 5°C започват от средата на април и продължават до началото на ноември. Лазарополе е под снежна покривка средно 92 дена, а има средно 80 слънчеви дни в годината.

[редактиране] Произход на името

Населението на Лазарополе било от славянското племе мияци и досега хората, родени в Лазарополе или свързани с него, помнят племенния си произход.

Съществува легендата за възникване на името Лазарополе: след някаква локална война турски еничари опустошават мияшките села. Когато наближават Главино село, стражата поставена на скалите в местността Соколица, съобщава на селяните за наближаващата опасност. Те се скриват в близката, известна само на тях голяма пещера, където са се криели и преди това. Някой обаче ги издава и еничарите запалват влажно сено на входа, за да задушат селяните. Само един от тях, на име Лазар, се спасил и основал ново село, което носи неговото име — Лазарополе.

Д-р Блаже Смилевски, известен публицист и историограф на Лазарополе, предлага етимологично обяснение: името на селото произлиза от старославянската дума лазоръ, която означава голямо пространство, прочистено от гора. Коренните жители на селото се наричат лазоровци и изговарят името му Лазорополе.

[редактиране] История на селото

Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе
Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе

Лазарополе се споменава за пръв път в исторически документ от втората половина на 15 век — Кондиката (книгата на дарителите) на манастира в село Слепче. През 1582 година Лазарополе се среща в документ от преброяване, където е споменато като село на дервенджии с 60 домакинства и 44 неженени християни, което спада към вилаетa Река, Дебърска кааза и носи на своя спахия годишен приход от 3000 акчета. Задачата на дервенджиите била да охраняват близкия път от банди, които ограбват керваните и пътниците.

В средата на 19 век в Лазарополе има 250 къщи. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Лазарово поле е посочено като село с 300 домакинства с 1 010 жители българи.[1] През 1889 година населението на селото наброява 1278 жители[2].

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. селото е населявано от 2640 жители, всички българи.[3]

В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Лазарополе има 3 304 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

В 1912 година по време на Балканската война в Лазарополе влизат сръбски войски. Сръбското преброяване показва 2 435 жители[5]. След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. В 1915 година е освободено от българската армия по време на Първата световна война и според български данни в 1916 година има 1809 жители[6]. След загубата на Първата световна война от България селото е върнато на Сърбия и влиза в Кралството на сърби, хървати и словенци.

След разгрома на Югославия от Нацистка Германия през пролетта на 1941 година Лазарополе попада в администрираната от италианците зона на Македония и е присъединено към Албания. През есента на 1943 година въоръжени албански отряди използват като повод комунистическата активност в района и нападат редица мияшки села. При нападението си на 2 октомври 1943 г. те ограбват Лазарополе и поставят ултиматум на населението да се изсели. Въпреки съпротивата на комунистическите активисти, огромната част от жителите на селото — около 300 семейства, се изселва в зоната, администрирана от българските власти — Прилеп, Битоля, Охрид, Скопие и другаде. По-късно част от жителите се връщат, но според преброяването от 1948 година населението на селото е едва 792 жители, през 1953 година — 962 жители, през 1961 година — 720 жители, през 1981 година — 9 жители, през 1991 година — 1, а днес в Лазарополе през зимния период има само двама платени пазачи, които охраняват напълно празно село.

Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе
Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе

През 1832 година в Лазарополе започва строеж на църква, чийто ктитор е Гюрчин Кокале. Църквата се строи без разрешение 6 години, до 1838 година, когато Гюрчин Кокале отива на аудиенция при султана, от когото получава ферман за построяване на църквата[7]. През 1841 църквата Свети Георги е завършена и осветена. Стенописите са изработени от много зографи, сред които и зограф Михаил, пазарен и доведен чак от Света Гора, но поради неморално поведение бива заменен от Дичо Зограф от Тресонче. Камбанарията е завършена през 1857 година, като дар от сина на Гюрчин Кокале, Дамян.

През ХІХ в. Лазарополе се включва в църковно-просветните движения в тези краища. Роденият в Лазарополе зографски архимандрит Анатолиий през първата половина на ХІХ в. е изпратен с мисия в Санкт Петербург, където е назначен за възпитател в императорския дворец, а друг духовник от Лазарополе — Иларион е бил игумен на Зографския манастир в Света Гора, (Атон ) в средата на ХІХ век.

Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе, интериор
Църквата „Свети Георги“ в Лазарополе, интериор

Първото училище в мияшкия край е изградено в Лазарополе през 1841 година до църквата. Основното училище и гимназията в Лазарополе съществуват до края на 1970-те години.

[редактиране] Поминък в миналото

[редактиране] Животновъдство

В Лазарополе животновъдството било основен поминък. От добитъка мияците произвеждали вълна, месо, мляко и млечни продукти не само за своите нужди, а за продажба. Всяко семейство, дори и най-бедното, разполагало с няколко овце и кон. В началото на 20 век в Бистра планина имало стотици хиляди овце, а само в Лазарополе имало 1400 крави. Най-малко десетима лазарополци имали по 7000 овце.

След Втората световна война в селото е основан кооператив, с който е поставен край на частното животновъдство в Лазарополе. Това ускорява изселването на лазарополци в градовете, най-често в Дебър и Скопие, но и в чужбина.

[редактиране] Печалбарство

Печалбарството се смятало за специфичен вид поминък. Лазоровци наричали печалбарите тугьоземяни (чуждоземци), а занаятчиите, които оставали да работят в селото и околността — домашари. На печалбарство заминавали през есента, а се връщали преди Илинден. Печалбарите най-често заминавали на тайфи (дружини), а най-известни тайфи на лазарополците били резбарите, зографите и зидарите.

[редактиране] Лазарополе туристическо селище

Улица в Лазарополе
Улица в Лазарополе

След изселването на жителите на Лазарополе то остава да съществува. Кооперативът продължава да работи, отглежда 7000 овце, за които се грижат наети овчари. Освен това, кооперативът поддържа две почивни станции и хлебопекарна. В Лазарополе има кафене и супермаркет, който обслужва цялото село.

Днес в Лазарополе основни проблеми са отдалечеността от главните магистрални пътища, лошото снабдяване на селището, ретранслатор само за двете програми на македонската телевизия. Обаче в края на 1990 в Лазарополе е изградена поща с автоматична телефонна централа с около 150 телефонни номера.

През летния сезон Лазарополе е оживено. Сега в него има над 300 обновени къщи, макар че все още се виждат и изоставени и полуразрушени къщи. Обаче повечето лазарополци се връщат и ремонтират или построяват наново къщите си. В Лазарополе се плащат комунални такси и ток, а водата е безплатна.

Улица в Лазарополе
Улица в Лазарополе

[редактиране] Природни забележителности

По течението на река Гарска река, на югозапад от връх Църн връв (1501 м), близо до Лазарополе, е разположена защитена местност с диви кестени (Aesculus hypocastanum) с площ около 2 ха. Защитени са както отделни дървета, така и по-големи и по-малки групи растения.

[редактиране] Библиография

  • Сотир Шошкоски, Васко Попоски, Лазарополе во подалечното и поблиско минато, Скопие, 2003.
  • Блаже Смилевски, Срцепис за Лазарополе, Куманово, 1995.
  • Блаже Смилевски, Црквата Св. Ѓорѓија во Лазарополе, Куманово, 1997.
  • Георги Трайчев, Книга за мияците, София 1941.
  • Д-р Александар Матковски, Ѓурчин Кокалески, Скопје, 1959

[редактиране] Външни препратки


[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 174-175.
  2. Блаже Смилевски, Срцепис за Лазарополе, Куманово, 1995, стр. 28
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.184-185.
  5. Блаже Смилевски, Срцепис за Лазарополе, Куманово, 1995, стр. 29
  6. Блаже Смилевски, Срцепис за Лазарополе, Куманово, 1995, стр. 29
  7. Д-р Александар Матковски, Ѓурчин Кокалески, Скопје, 1959, стр. 143-144


Населени места в Община Маврово и Ростуша
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибай | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуше | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекай | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркуше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Сретково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици