Водороден показател

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Водородният показател (pH) е отрицателен десетичен логаритъм от концентрацията на водородните катиони (H+):

pH = −lg c(H+)

Чрез концентрацията на H+ се определя химичния характер на даден разтвор. С малките числени стойности на KW се работи много трудно.

Съществурат няколко вида разтвори според pH:

Съдържание

[редактиране] Неутрален разтвор

Неутрален е разтвор, в който концентрацията на H+ е равна на тази на OH:

c(H+) = c(OH) = 10−7 mol/l

При тези разтвори стойноста на pH е 7.

[редактиране] Киселинен разтвор

Киселинен е разтвор, в който концентрацията на H+ е по-голяма от тази на OH:

c(H+) > c(OH), т.е. c(H+) > 10−7 mol/l

При тези разтвори стойноста на pH е по-малка от 7.

[редактиране] Основен разтвор

Основен е разтвор, в който концентрацията на H+ е по-малка от тази на OH:

c(H+) < c(OH), т.е. c(H+) < 10−7 mol/l

При тези разтвори стойноста на pH е по-голяма от 7.

[редактиране] Определяне на pH

рН-метър
рН-метър

[редактиране] Чрез цветни индикатори

Редица химични съединения променят цвета си, в зависимост от рН на средата. Това им свойство се използва за практическо определяне на рН на различни субстанции. Най-често използваният индикатор е фенолфталейнът. Използват се още:

  • тимолфталейн

[редактиране] Чрез апарати

Създадени са специални апарати за автоматизирано определяне на рН, наречени рН-метри.

[редактиране] Изохидрични разтвори

Изохидрични се наричат разтворите с еднакво рН.