Сива
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сива (на латински: Siwa) е богиня на славянското полабско племе ободрити, спомената от историка Хелмолд Босауски от втората половина на 12 век в неговата „Славянска хроника“ (Siwa dea Polaborum).[1]
По късно в 15 век Ян Длугош включва Сива в своя пантеон на полските богове под името Живе: „Имали [поляците] също бог на живота наречен Живе“.[2] Полският учен Александър Гещор смята, че Длугош е заел Живе заедно с друго божество Погода „по някакъв начин от Хелмолд, чийто текст не е познавал пряко, а и култът им в Полша изглежда твърде съмнителен.“[3]
Персонаж Жива е споменат и във Веда Словена от 19 век [4] - текст, чиято автентичност се оспорва от сериозни учени като Константин Иречек, Иван Шишманов[5], Михаил Арнаудов.
[редактиране] Бележки
- ↑ De ritu Slavorum. Incipunt Cronica Slavorum Edita a Venerabili Helmoldo Presbitero. Capitulum LII
- ↑ Ioannes Dlugossius. Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae. I
- ↑ Александър Гейщор. „Митология на славяните“. София, Български художник, 1986, стр.169.
- ↑ Веда Словена. Книга II. Личен ден Власин ден. Песен 5.
- ↑ Glück und Ende einer beruhmten literarischen Mystification. In: Archiv für slavischen Philologie, 1903.