Банско (Община Струмица)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За града в България вижте Банско.
Банско | |
---|---|
Банско на картата на Република Македония
|
|
Данни | |
Регион: | Югоизточен |
Община: | Струмица |
Географска област: | Подгорие |
Население: | 1 992 (2002) |
Надм. височина: | 275 м |
Геогр. положение: | 41° 23' 1" сев. ш. 22° 44' 36" изт. д. |
Пощ. код: | |
Тел. код: | |
Код на МПС: | SR |
Банско, наричано още и Баня Банско е село в югоизточната част на Република Македония, Община Струмица с население 1 992 жители (2002).
Съдържание |
[редактиране] География
Банско се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 275 метра надморска височина. Отстои на 12 километра източно от град Струмица. Банско е известно със своите лековити минерални извори, използвани още от античността и е значим балнеоложки център в Македония.
[редактиране] История
[редактиране] Античност и Средновековие
Животът в района на село Банско е възникнал в дълбока древност, във връзка с използването на топлите минералните извори. Непосредствено източно до селото са разкрити масивни, добре запазени римски терми, датиращи от периода 3 - 6 век, чието проучване и консервиране продължава и сега.
На 1,5 километра северно от селото са разкрити и консервирани останки от средновековна църква посветена на "Свети Четиридесет мъченици", изградена през 11 - 12 век и доизграждана през османския период.
На 1 километър южно от Банско в месността "Градище" са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. Вероятно тази крепост е идентична с крепостта Термица, спомената в изворите във връзка с Беласишката битка от 1014 година.[1]
Първото споменаване на Банско под формата Банска е в една грамота на крал Стефан Душан от 1343 година. Под същото име Банска селото е споменато и в грамота на Иван и Константин Драгаш от 1378.[2]
[редактиране] В Османската империя
В османско време се появява и формата Илиджа, но се запазва и Банско.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Банско е посочено като село със 100 домакинства със 174 жители българи и 120 жители мюсюлмани.[4]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов, населението на селото брои 770 жители, от които 600 турци и 170 българи.[5] Всички жители на Банско в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия.
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти и е отворено българско училище.[6]
[редактиране] Банско днес
В 1953 година селото има 997 жители, от които 241 македонци, 649 турци и 87 други. В 1971 година жителите му са 1 207, а в 1981 - 1 515.[7]
По данни от преброяване 2002 Банско има 1 992 жители.[8]
Националност | Общо |
македонци | 1 064 |
турци | 900 |
роми | 17 |
албанци | 2 |
сърби | 3 |
останали | 6 |
Общо | 1 992 |
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ Микулчик, Ив. Средновековни градови и тврдини во Македониjа, Скопиjе, 1996, стр.313-315
- ↑ Стојан Новаковић. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, с.410 и 513.
- ↑ Димка Митева. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.27.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 186-187.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.106-107.
- ↑ Димка Митева. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.27.
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Банско.
Населени места в Община Струмица | ![]() |
|
---|---|---|
Струмица | Баница | Банско | Белотино | Велюса | Водоча | Габрово | Градско Балдовци | Дабиле | Добрейци | Дорломбос | Злешево | Костурино | Куклиш | Мемешли | Муртино | Орманли | Попчево | Просениково | Раборци | Рич | Съчево | Свидовица | Три води | Чепели |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |