Лична карта
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Личната карта (срещана и като идентификационна карта, без превод от identity card и пр.) е документ за самоличност, удостоверяващ самоличността на нейния притежател.
Личната карта за български граждани се издава от Министерството на вътрешните работи. За лица от 14 до 18-годишна възраст валидността е 4 години; за лица от 18 до 58-годишна възраст - 10години. На лица, навършили 58 години, се издават безсрочни лични карти.
На личната карта са изписани:
- имената на притежателя на картата,
- датата на раждане (или възрастта) на притежателя на картата,
- датата на издаване на картата,
- датата на изтичането на валидността на картата,
- идентификационнен номер на картата.
[редактиране] Вижте също
- Зелена карта
- Паспорт
- Международен паспорт
- Шофьорска книжка