Участие на България в Първата световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия

България по време на Първата световна война
България по време на Първата световна война

Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на България в Първата световна война. Той обхваща периода 14 октомври 1915 година, когато България обявява война на Сърбия до 29 септември 1918 година, когато със Солунското примирие излиза от войната.

Съдържание

[редактиране] Предистория

Още от самото начало на войната за воюващите групировки - Централни сили и Антанта, става ясно, че България има ключово положение на Балканите, тъй като Австро-Унгария напада Сърбия. През август 1914 година България обявява, че ще пази неутралитет "с пушка при нозе". Но това е само привидно. Просто правителството на Васил Радославов търси удобния момент страната да се включи. На следващата година Германия и съюзниците й жънат успехи по фронтовете. На Източния фронт руснаците са спрени, на запад германците пробиват фронтовата линия и вече са в близост до Париж. Освен това се проваля замисленият десант при Дарданелите на Антантата. Това предполага, че България ще влезе на страната на Германия, но неуспехът при Париж охлажда амбициите на управляващите в България. Започва "Българското лято на 1915 година", през което групировките във войната се опитват да привлекат страната. Тъй като Германия обещава по-сигурното, тоест връщане на изгубените през Междусъюзническата война територии, става ясно, че България ще влезе на страната на Централните сили. С Българо-германски договор (1915), Тайна българо-германска спогодба, Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Българо-турска конвенция (1915) България се обвързва с този блок. Въпреки протеста на опозицията България влиза на страната на Германия. На 23 септември е обявена мобилизиция.

[редактиране] Начало на бойните действия

Българското военноморско знаме през войните
Българското военноморско знаме през войните

На 14 октомври с манифест на царя България обявява война на Сърбия. България разполага срещу нея с две армии - Първа и Втора. Първа армия (с командващ Климент Бояджиев) трябва да прекъсне сръбските комуникации по Поморавието и Източна Сърбия, навлизайки в тези територии, а Втора (начело с Георги Тодоров) - да навлзе в Македония, да отреже пътя за отстъпление на сърбите и да предотврати опита за помощ на съюзниците им, които след Дарданелската операция са прехвърлени в Северна Гърция. Българските армии навлизат в тези територии и ги отнемат от сърбите. При Криволак българите разбиват англо-френските сили и така Сърбия е принудена да се изтегли през труднопроходимите Албански планини. По-късно те са прехвърлени през остров Корфу на Южния фронт. Така България включва почти цяла Македония в пределите си. Но след разгрома на съюзниците при Криволак по немска заповед настъплението е спряно, тъй като Гърция още се колебае на чия страна да влезе. Това спасява силите на Антантата от окончателен разгром и те получават възможност създадат фронт в Гърция.

[редактиране] Войната през 1916 година

През 1916 година окончателно става ясно, че войната ще бъде дълга и продължителна. И на Южния фронт, както и в Западна Европа, се налага позиционна (окопна) война. С Леринската операция през август българите превземат Лерин, а със Струмската операция скъсяват фронта на североизток от Солун. През септември и октомври Антантата провежда контранастъпление в западната част на фронта, вследствие на което успява да превземе Битоля. След битката при река Черна фронтът се стабилизира.

През август Румъния влиза във войната на страната на Антантата. Това принуждава българите да прехвърлят сили на север. Формирана е Трета армия начело с генерал Стефан Тошев. На 1 септември България обявява война на Румъния. Българската армия навлиза в Добруджа и при Тутракан, Добрич и Кубадин разгромява румънците и подкрепящите ги руски и сръбски войски. В края на годината по заповед на фелдмаршал Аугуст фон Макензен две български дивизии форсират Дунав и заедно със съюзниците си влизат в Букурещ. Скоро българите стигат делтата на Дунав, където разгромяват руско-румънските части. Така цяла Добруджа става българска. Но се създава и устойчив фронт - Добруджанският (известен още като Северен).

[редактиране] 1917 година

В началото на следващата година избухва Топличкото въстание срещу България, но е бързо потушено. В Македония не настъпва съществено изменение на фронта, въпреки че българите загубват Битоля. На север обаче е постигнат успех - Румъния и Русия излизат от войната (Брест-Литовски договор и Букурещки договор (1918)). Ала само Южна Добруджа е върната на България по втория договор. Северна Добруджа става кондоминиум на Централните сили. Това предизвиква недоловство срещу правителството.

[редактиране] 1918 година

През 1918 година българите и съюзниците им изпадат в тежко положение. Икономиките им започват да се изтощават, стопанството е в упадък, не достига работна ръка. Започва да витае призракът на глада. След Октомврийската революция зачестяват бунтовте в армията. Усилва се антивоенната пропаганда на БРСДП (т. с.).

На фронта положението се влошава. Не достигат храна и припаси. Много фабрики вече не работят поради недостиг на работна ръка. Съюзниците на Южния фронт увеличават армиите си, а българите нямат резерви. Става ясно, че е въпрос на време фронтът да се пробие. И това става през септември. Замисълът на съюзниците е фронтът да се пробие при Добро поле и Дойран, като по такъв начин близо милионната българска армия да бъде хваната в чувал. На 14 септември започва настъплението. След тридневни боеве при Добро поле българите са разгромени, като по този начин останалите на запад войници попадат в плен. При Дойран българите под командването на Владимир Вазов разгромяват съюзниците, но скоро и те са принудени да отстъпят. Победените войници тръгват къв столицата да търсят равносметка от управляващите. Избухва Владайското въстание. В тази обстановка на 29 септември е подписано Солунското примирие, с което страната излиза от войната. Цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис.

[редактиране] Последици

След края на войната страната преживява втора национална катастрофа. Изгубени са много територии, предадени на съседите. Инфлацията непрекъснато расте. Стопанството е в упадък. На власт идват левите партии. България е окупирана от Антантата. В тази обстановка те на практика имат реалната власт. На 27 ноември е подписан Ньойският договор.

Българските управляващи не оценяват правилно на коя страна да застанат. По този начин те окончателно се отдалечават от така желаното национално обединение.

Войни в модерната българска история
Руско-турска освободителна война (1877—1878)Сръбско-българска война (1885)Балканска война (1912—1913)Междусъюзническа война (1913)Първа световна война (1915—1918)Втора световна война (1941—1945)Война в Афганистан (2001—2002)Война в Ирак (2003—днес)