Отрова
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Отровите са химични вещества и съединения, които нарушават нормалното протичане на жизнените процеси в живите организми.
Болестните състояния, които причиняват отровите, се наричат с общото име отравяния (токсикози, интоксикации). Тежестта на отравянето и неговият изход зависят от вида, и количеството на погълнатата отрова, и от реактивността на организма. Младите индивиди са по-чувствителни към отровите от възрастните, защото имат по-бърза обмяна на веществата. Затова младите организми обикновено усвояват и натрупват по-големи количества отрова от възрастните.
Науката за отровите и тяхното действие се нарича токсикология.
Съдържание |
[редактиране] Видове отрови
[редактиране] Според произхода
[редактиране] Природни отрови
Според своя произход, природните отрови биват биологични и минерални.
Биологичните отрови могат да се класифицират в четири основни групи: животински (зоотоксини), растителни (фитотоксини), гъбни (микотоксини) и микробиални. Зоотоксините служат за защита от естествени неприятели и за убиване на плячката. Фитотоксините служат за подтискане на конкурентните растителни видове. Микотоксините служат за защита от естествени неприятели. Микробиалните токсини служат за адаптиране на микроорганизмите към заразения от тях макроорганизъм.
- Отровни животни в България: вдлъбнаточел смок, дъждовник, често срещани пчели и оса, пепелянка, усойница
- Отровни растения в България: бучиниш, лудо биле, татул, тютюн
- Отровни гъби в България: дяволска гъба, мухоморка
Минералните природни отрови по правило са неорганични. Такива са: цианкалият, арсенът, солите на тежките метали и много други. Типичен пример за органична минерална отрова са нефтопродуктите.
[редактиране] Синтетични
Синтетичните отрови преднамерено се създават от човека. Те се използват основно като пестициди.
Използването на отрови в битовата и производствената човешка дейност се избягва винаги, когато това е възможно. В случаите, за които няма алтернатива (нефтопреработка, дезинфекция, обработка на руди, лабораторни изследвания), трябва да се вземат стриктни мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда.
[редактиране] Според строежа
Според строежа си, отровите биват органични и неорганични.
[редактиране] Според механизма на действие
В зависимост от пътищата за проникване в организма отровите биват контактни, т.е. проникващи директно през външната телесна обвивка (кожа, кутикула и др.) и системни, те.е проникващи чрез нормалната обмяна на организма (хранене, дишане и др.)
В зависимост от пътищата за разпространение в организма:
- в зависимост от тъканите и органите, които увреждат най-тежко
- невротропни - разпределят се в и увреждат най-тежко мозъка, и нервите
- менинготропни - мозъчните и нервните обвивки
- нефротропни - бъбреците
- гонадотропни - половите жлези (тестиси и яйчници)
- ембриотропни - зародиша
- хематотропни - кръвта
- вазотропни - кръвоносните съдове
- кардиотропни - сърцето
- дермотропни - кожата
- пулмотропни - белия дроб
- хепатотропни - черния дроб
- миотропни - мускулите
[редактиране] Сила на отровите
За нуждите на медицината, силата на отровите се измерва с тяхната средна и минимална смъртоносна доза за бял лабораторен плъх, в милиграми за килограм живо тегло (mg/kg).
Средна смъртоносна доза (LD50, лат. Dosis lethalis media) е най-малкото количество, което убива половината от отровените лабораторни плъхове. Тя е възприета като мярка за оценка в широката практика, защото се определя сравнително лесно. Най-често определяните LD50 са за поглъщане (вътрешна), попадане върху кожата (дермална) и вдишване (инхалативна).
Минимална смъртоносна доза (LD100, лат. Dosis lethalis minima) е най-малкото количество, което убива всички отровени лабораторни плъхове. Минималната смъртоносна доза винаги е по-голяма от средната! В практиката се определя рядко, защото установяването й е бавно, трудоемко и скъпо.
[редактиране] Категоризация на отровите
В зависимост от своята сила, отровите се разпределят в ІV групи. Класът на опасност се определя според най-малкото отровно количество, независимо от пътя на проникване.
КАТЕГОРИЯ | І | ІІ | ІІІ | ІV | |
---|---|---|---|---|---|
означение | ОПАСНО | ВНИМАНИЕ | ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ | ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ | |
вътрешна LD50 | < 50 mg/kg | 50-500 mg/kg | 500-5,000 mg/kg | >5,000 mg/kg | |
дермална LD50 | <200 mg/kg | 200-2,000 mg/kg | 2,000-5,000 mg/kg | >5,000 mg/kg | |
инхалативна LD50 | <0.05 mg/l | 0.05-0.5 mg/l | 0.5-2.0 mg/l | >2.0 mg/l |
[редактиране] Антидоти
Антидотите (от гр. antidoton - нещо, даващо се против) са химични вещества, които съкращават, подтискат или напълно неутрализират действието на отровите. Според начина си на действие, антидотите се делят на две големи групи:
[редактиране] Общи антидоти
Общите антидоти забавят проникването и натрупването на отровите в организма, и ускоряват тяхното изхвърляне. Към общите антидоти се отнасят следните групи лекарства:
- еметици - предизвикват повръщане
- диуретици - силно увеличават бъбречната пропускливост
- лаксативи - силно ускоряват изхождането на чревното съдържание
- адстрингенти - след вътрешно приемане силно свиват и уплътняват лигавицата на стомашно-чревния тракт; така значително се забавя проникването на погълнатите отрови в кръвта
- абсорбенти и адсорбенти - порьозни и повърхностно-активни вещества, които след поглъщане аб- или адсорбират значителна част от стомашно-чревното съдържание
[редактиране] Специфични антидоти
Специфичните антидоти проявяват своето действие по два основни начина:
- избирателно се свързват с проникналите в организма отрови и образуват с тях безвредни комплекси, или
- избирателно активират само подтиснатите от отровата функции на организма
О Т Р О В А | А Н Т И Д О Т | |
---|---|---|
Антикоагуланти | Витамин "К", Протамин | |
Антихолинергици | Физостигмин | |
Ацетаминофен | N-ацетилцистеин | |
Бензодиазепини | Флумазенил (но не срещу всички!) | |
β-блокери | Глюкагон | |
Блокери на калциевите канали | Калций, Глюкагон | |
Ботулинусово отравяне | Антитоксичен серум | |
Въглероден диоксид | Кислород | |
Дигоксин | Дигоксинни антитела | |
Етиленгликол (антифриз) | Етанол, Фомапизол | |
Желязо | Дефероксамин | |
Изониазид | Пиридоксин | |
Метанол | Етанол, Фомапизол | |
Нитрати и нитрити | Метиленово синьо | |
Олово | ЕДТА | |
Опиати | Налоксон | |
Холинергици | Атропин, Пралидоксим | |
Цианиди | Амилов и натриев нитрат, Натриев тиосулфат, Хидроксикобаламин |
[редактиране] Любопитно
- Dosis sola facit venenum е латинска пословица, която в буквален превод означава „Дозата сама прави отровата!“. Смисълът на израза е, че всичко излишно е вредно. Христоматиен пример е питейната вода. Тя е необходима за съществуването на всички живи същества на Земята, в доза около 30 мл./кг. тегло/денонощие. Но при поемане на повече от 100 мл./кг. тегло, за кратко време, водата също може да предизвика отравяне.
- One man's meat is another man's poison е английска пословица, която в буквален превод означава „Храната за един е отрова за друг“. Смисълът на израза е, че действието на отровите в голяма степен зависи от особеностите на организма, в който са проникнали. Един от най-ярките примери е пчелоядът, който е безразличен към пчелната отрова и с удоволствие изяжда всяка пчела, която срещне.
- Прочути отровители в историята са Агрипина, Лукреция Борджия и Мери-Ан Котън.