Ми-10
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мил Ми-10 | ||
---|---|---|
![]() |
||
Предназначение | ||
Предназначение: | транспортен | |
Приет на въоръжение: | 1962 г. | |
Силова установка | ||
Двигател (и): | 2 x Д-25В | |
Мощност: | 2 x 5500 к.с. (4045 kW) | |
Тактико-технически данни | ||
Височина (с носещия винт): | 7,8 м. | |
Дължина: | 32,86 м. | |
Ширина: | ... м. | |
Диаметър на носещия винт: | 35,0 м. | |
Диаметър на опашния винт: | 6,3 м. | |
Максимална скорост: | 235 км/ч. | |
Крайсерска скорост: | 180 км/ч. | |
Тегло (празен): | 24 860 кг. | |
Макс. полетна маса: | 43 450 кг. | |
Макс. полезен товар: | 12 000 кг. | |
Макс. скороподемност: | 7,8 м/с. | |
Таван на полета: | 3 000 м. | |
Далечина на полета: | 420 км. | |
Екипаж: | 3 души | |
Въоръжение | ||
Оръдие: | няма | |
Ракети: | няма |
Ми-10 e транспортен хеликоптер, създаден от ОКБ "Мил", Русия. Хеликоптерът е предназначен за превоз на крупногабаритни товари.
[редактиране] История
През февруари 1958 г. конструкторското бюро “Мил” получава задачата да разработи крупногабаритен хеликоптер-кран. Разработката се дължи на факта, че тежкотоварният Ми-6 не може да побере в кабината си голямогабаритни товари. Новата машина е разработена изцяло на базата на Ми-6 и получава индекса Ми-10.
Първият опитен образец, обозначен като В-10, извършва първия си полет в средата на юни 1960 г. Серийното производство започва в Ростовския авиационен завод същата година. Хеликоптерът Ми-10 и по-късната модификация Ми-10К са използвани предимно за транспортни превози, нефтената промишленост в Източен Сибир и Крайния севр и при сложни промишлени и инфраструктурни монтажи.
[редактиране] Тактико-технически характеристики
Хеликоптерът ми-10 е изпълнен по едновинтова носеща схема с опащен рулеви винт, два газотурбинни двигателя и четириопорно шаси.
Фюзелажът има дължина 32,86 м, ширина 2,65 м, и височина до главатана носещия винт 7,8 м. В предната част на корпуса е разположена двуместната пилотска кабина. Пътническата кабина е разположена в средата на корпуса и е с размери 15,95 х 2,75 х 1,66 м и обем 60 куб.м. Побира 28 пътници. Товарният люк е разположен на десния борд и е снабден с електрическа лебедка с товароподемност до 200 кг.
Товарът се закрепва към шасито с хидравлични скоби. Разработена е и специална рампа за превоз на множествомалки товари, която се закрепва за шасито по същия начин.
Шасито е четириопорно и неприбиращо се по време на полет. Опорите са снабдени с маслено-въздушни амортисьори и двойни колела. Разстоянието между предните и задните колела е 8,74м.
Носещият винт е петвитлов, с шарнирно закрепване на витлата и е с диаметър 35 м. Снабден е с хидравлични демпфери и е наклонен напред спрямо хоризонталната ос на 5°. Витлата са изработени от метални сплави, с правоъгълен профил, погледнати фронтално. Имат хорда 1 м. Снабдени са с метални лонжерони и монтирана антиобледеняваща система. Тангенциалната скорост на краищата на витлата при полет достига 220 м/с. Рулевият винт четиривитлов с диаметър 6,3 м с трапецовидни по форма и с променлива дебелина по дължината си витла .
Силовата установка се състои от два турбореактивни двигателя ГТД-25В са с мощност 5 500 к.с. (4 045 КВ) всеки. Разположени са един до друг в общ обтекател над фюзелажа. Имат деветстепенен компресор и двустепенна турбина. Дължината на всеки двигател е 2,74 м, ширината – 1,09 и височина – 1,16 м. Теглото им е 1344 кг.
Трансмисията се състои от главен, междинен и опашен редуктор, спирачка на носещия винт и подаване към вентилаторите. Главният редуктор е четиристепенен с планетарна предавка и осигурява подаването на въртящия момент към вентилаторите, които охлаждат маслените радиатори, двигателите и редукторите.
Горивната система е изпълнена по двупроводна схема. Горивото е разпределено в два резервоара с обща вместимост 9000 л. Предвидена е възможност за увеличаване дължината на полета с монтирането на два резервоара по 2250 л. всеки.
Системата за управление е дублирана, хидравлича с монтиран триканален автопилот. Включва две хидравлични системи, управляващи всички най-важни механизми и агрегати. Допълнително е монтирана спомагателна система, работеща със сгъстен въздух. Допълнително са монтирани радиокомпас, радиовисотомер, КВ и УКВ радиостанции. Машината е снабдена с телевизионна система за наблюдение на състоянито на товара.
Хеликоптерът Ми-10 тежи празен 24 680 кг. Макс. полетна маса 43 450 кг при макс. полезен товар от 12 т. Макс. скорост с товар на бореда е 235, а крайсерската – 180 км/ч. Далечината на полета, в зависимост от товара, достига от 250 км до 420 км.
[редактиране] Модификации
- Ми-10К – модификация на Ми-10 създадена през 1964 г. Монтирана е допълнителна кабина, за контрол на товара и управление на полета, разположена в гондола под предната част на фюзелажа. Произведени са 55 машини.