Стилиян Ковачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стилиян Ковачев
български военен деец
Роден: 9 март* 1860
Ямбол, днес България
Починал: 11 юли 1939
София, България

Стилиян Георгиев Ковачев е български офицер, генерал от пехотата. По време на Балканската война командва Родопския отряд, а след това — Четвърта българска армия. В началото на Междусъюзническата война за кратко е военен министър в правителството на Стоян Данев (1913).

Съдържание

[редактиране] Биография

Стилиян Ковачев е роден на 9 март (26 февруари стар стил) 1860 в Ямбол. От ранна възраст се включва в местния революционен комитет, където помага на Георги Дражев. След Освобождението учи известно време в Пловдив, след което завършва в първия випуск на Военното училище в София (1879) и постъпва на служба в милицията на Източна Румелия. През този период се включва активно в организирането на т.нар. гимнастически дружества. През 1882-1883 учи във Военноинженерната академия в Санкт Петербург, но не завършва, поради заболяване.[1]

По време на Сръбско-българската война през 1885 Стилиян Ковачев командва 3-та хасковска дружина, която е прехвърлена от югоизточната граница и участва в боевете при Сливница. След войната е началник на канцеларията на Военното министерство (1886-1894). През 1905 е повишен в генерал-майор. В началото на Балканската война е командващ на Втора пехотна тракийска дивизия и на Родопския отряд, извършил настъпление по второстепенното направление от Пловдив към Западна Тракия. След успеха на тази операция става командващ на новосформираната Четвърта българска армия, като на този пост провежда успешно отбранителната операция при Булаир.[1]

На 14 юни* 1913, в навечерието на Междусъюзническата война, генерал Ковачев е назначен за военен министър в новообразуваното правителство на Стоян Данев, но поради напрегнатата ситуация остава на фронта като командващ Четвърта армия, а в министерството го замества генерал Кирил Ботев. Поради несъгласие с цар Фердинанд I и започването на Междусъюзническата война, Ковачев е отстранен от командването на Четвърта армия и от правителството, а на 27 август преминава в запаса.[1]

След включването на България в Първата световна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра дивизионна област, а от 1916 е началник на Главното тилово управление на армията. През 1917 е произведен в генерал-лейтенант. След войната окончателно се уволнява от армията. През 1936 е произведен в генерал от пехотата.[1]

Стилиян Ковачев умира през 1939 в София.

[редактиране] Библиография

  • Ковачев, Стилиян (1894). „Учебник по ръчно оръжие“.
  • Ковачев, Стилиян (1894). „Учебник по полска фортификация“.
  • Ковачев, Стилиян (1920-1926). „Военни съобщения. Ч. I-III“.
  • Ковачев, Стилиян (1921). „Паметна пионерска книжка“.
  • Ковачев, Стилиян (1921-1927). „Строително изкуство. Ч. I-III“.

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ 3-та степен, 2-ри клас и 4-та степен, 2-ри клас
  • Велик кръст на ордена „Св. Александър“ 2-ра степен с мечове отгоре, 1-ва степен без мечове
  • Орден „За военна заслуга“ 2-ра степен
  • Руски орден "Св. Ана" 2-ра степен
  • Австро-унгарски орден „Желязна корона“ 2-ра степен
  • Черногорски орден „Данило“ 2-ра степен
  • Румънски орден „Златна звезда“ 2-ра степен

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 1,2 1,3 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.


Никифор Никифоров >>> военен министър (14 юни 191311 юли 1913) >>> Георги Вазов