Потребител:Dragiev
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Английският философ Джон Лок е един от представителите на Просвещението с голямо влияние върху политическите идеи както на своята епоха, така и на следващите векове. Неговата книга „Два трактата за управлението” повлиява също американската конституция и предлага една интерпретация на идеята за обществения договор, разделението на властите и същността на демократичната държава. Лок е роден на 29 август 1632 година в Съмърсет в семейство, симпатизиращо на пуританите; по време на гражданската война баща му, провинциален адвокат, се сражава на страната на парламента в конфликта с крал Чарлз. Младият Джон получава образованието си последователно в Уестминстърското училище и колежа „Крайст чърч” в Оксфорд. Освен към традиционните дисциплини Лок проявява интерес към експерименталните науки и медицината. През 1656 завършва, а две години по-късно получава и магистърска степен. През 1660 е назначен като преподавател в своя колеж. В следващите години обучава студенти, но не разчита на този доход – той наследява част от бащините си земи; участва в дипломатически мисии на континента и се интересува от етика и политика, медицина и химия, философия и реторика. Лок се запознава с лорд Ашли ( бъдещият граф Шафтсбъри ) през лятото на 1666, когато политикът страда от болки в черния дроб и Лок го оперира в ролята на хирург. Така започва приятелството между двамата; Лок е поканен да стане личен лекар на лорда в неговия дом в Лондон и се превръща в негов съветник по всички въпроси. Ашли е противоречив и волеви политик – поддръжник на протестантството, силата на парламента и конституционното ограничаване на монархическата власт, както по-късно е и един от водачите на партията на вигите. През 1672 той става пер и заема поста на министър-председател ( или неговия еквивалент по онова време ). Лок е негов най-близък съмишленик, сътрудник и съветник, което го приобщава към средите на вигите. Заради здравословни проблеми Лок пътува из Франция в периода 1675-79 и внимателно наблюдава политическото и социално устройство на абсолютистката държава на Луи Четиринайсети. Политико-философските идеи на Лок са неделимо свързани с обстановката в Англия през епохата. Наследник на трона е братът на крал Чарлз Втори – Джеймс, който е католик. Заради това в политическия живот на Англия се оформят две партии – тори, които поддържат унаследяването на Джеймс и приемат неограничената власт на монарха, и виги, които са против това католик да стане крал на протестантска Англия; те са привърженици на ограничаването на кралската власт от парламента и на конституционната монархия. Когато Джеймс Втори става крал (1685) той започва прокатолическа политика, назначава католици на държавни постове и рекатолицизира Ирландия, както и набира войска, която разполага край Лондон. Вигите все повече се страхуват от установяване на абсолютна монархия от френски тип. Когато се ражда син на Джеймс и той е кръстен като католик, за торите и вигите става ясно, че една католическа династия може да се установи на английския трон. Те си подават ръка и канят холандския щатхалтер (управител) Уилям (Вилхелм) Орански, който е племенник и зет на Джеймс, както и протестант, да дебаркира на английска земя. През 1688 Уилям, съпругата му (дъщеря на Джеймс) съвладетел Мери и английски политически изгнаници в Холандия, сред които и Лок, пристигат на острова с войска, но до битка не се стига. Джеймс бяга във Франция, а Уилям и Мери стават крал и кралица; те подписват Бил за правата (1689) и оттук нататък Англия на практика се превръща в конституционна монархия, в която водеща роля имат решенията на парламента. Няколко години преди това лорд Шафтсбъри изпада в немилост, бива арестуван и през 1683 бяга в Холандия, където умира същата година. Холандия се превръща в убежище за вигите и Лок също се премества там от страх, че ще бъде арестуван и съден. След смъртта на своя приятел пътува из страната и с радост научава за събитията в родината. Той се завръща през 1689, но не желае да участва в политическия живот, макар че му предлагат дипломатически постове в чужбина и е включен в различни държавни комисии. Лок се оттегля в провинцията и води тих живот като пише и чете. Умира през 1704 година. Основният труд на Лок по политическа философия е „Два трактата за управлението”, издаден през 1690 година. Дълго време историци и политолози търсят начин да ситуират написването на книгата във времето. Тя представлява теоретично оправдание на една конституционна реформа, насочена към предотвратяване на възможен абсолютизъм, както също и изложение на аргументи в защита на радикални политически действия, включващи дори и въоръжена съпротива. Заради това тезите, че двата трактат са писани след революцията от 1688, биват оспорени. Всъщност те не са теоретична обосновка на вече случилото се, а най-вероятно са създадени малко преди или по време на събитията в Англия, най-късно – непосредствено след революцията. Първият трактат е писан по-рано и се занимава главно с идеите в книгата “Partiarcha” на сър Робърт Филмър, които теоретично обосновават абсолютната монархия. Теза по теза Лок оборва Филмър, за да отхвърли неговата представа за държавата, докато във втория трактат излага собствената си философия. Сър Робърт Филмър е на роялистки позиции и подкрепя установяването в Англия на абсолютна монархия от френски модел. Той прави промонархическа интерпретация на конституцията и критикува позициите на парламента. Посмъртно е публикуван неговия текст „Патрирах”, в който Филмър приема Библията като своя отправна точка за политическата си теория. За него Божията воля е източник на легитимен авторитет; Бог е дарил на Адам като първи човек монархическа абсолютна власт и никой няма право на нея без Адам да го позволи. Филмър смята, че властта е единна, а абсолютната монархия е не просто най-добрата, а единствената форма на управление; всяко друго такова – на аристокрацията или на парламента – е равносилно на анархия. Властта на бащата над неговите наследници е естествена и е източник на суверенитета като всеки човек е зависим от баща си и не е свободен. Властта се предава по принципа на първородството и монархът е баща на своя народ, така че никой няма право да въстава срещу него. Своите основни идеи за монархията Филмър обобщава така:
„1. Не съществува друга форма на управление освен монархията.
2. Не съществува друга монархия освен монархията на бащата. 3. Не съществува друга монархия на бащата освен абсолютната или произволната. 4. Не съществува такова нещо като аристократично управление или демокрация. 5. Не съществува форма на управление наречена тирания. 6. Хората не се раждат свободни по природа.”
Често първият трактат на Лок е пренебрегван или слабо анализиран. Заради неправилно датиране се е считало, че е написан след революцията от 1688 и отхвърля едни идеи, които вече са отхвърлени от самия ход на събитията и времето. Всъщност, макар и издадена през 1690 г., книгата включва два писани по различно време трактата. Първият е създаден преди 1688 г. и е задочна и напълно актуална за времето си полемика с тезите на Филмър. Така Лок изгражда рамката на идеите си като първо оборва привържениците на абсолютната монархия, а после и дава своята алтернатива за управлението. Филмър основава тезите си на Библията и затова Лок също приема нея като отправна точка на критиката си, но търси алтернативно тълкувание. Според Филмър първоизточниците на управлението са естественото владичество и частното владение на Адам, което му е дадено от Бог в Битие 1:28, защото със самото му сътворение Господ го е превърнал в монарх. Но за Лок Бог не е дал нито на Адам, нито на Ной след него абсолютна власт или господство над Ева. Адам не е получил света като частно владение, а има равностойни права с другите; светът е даден на него и на децата му и всеки има толкова права над него, колкото и останалите. Лок оборва и тезата, че бащата има абсолютна власт над децата като твърди, че бащата няма право над живота на детето си, защото негов създател е не той, а Бог, и само Бог има право да му го отнеме. Всъщност бащата няма власт над децата си, а задължения съвместно с майката, така че бащината власт се оказва не абсолютна, а ограничена, и не може да се счита за източник на абсолютната политическа власт. Филмър твърди, че властта се предава по наследство, но Лок определя, че това наследяване зависи от самия източник на власт. Ако то става по договор, властта минава към онзи, който има право на нея по договора. Ако е от Бог, то тя минава към онзи, когото той посочи. Тезата на Филмър е, че властта се предава по първородство, което значи, че най-големият брат получава бащинска власт над братята си без да им е баща. Очевидно това е абсурд в теорията на Филмър. Но Лок посочва и друго: ако властта е Божи дар, то Бог трябва да посочи кой да е наследник, така че след смъртта на Адам неговата власт се връща обратно у Бог, а не отива в първородния му син. Вторият трактат представя оригиналните идеи на Лок като контрапункт на онова, което вече е оборил в тезите на Филмър. За Лок политическата власт е правото да се създават закони, чрез които да се съхранява собствеността и да се защитава държавата от външни посегателства като се използва обществената сила с цел публично благо. Така в трактата си Лок изследва няколко главни проблема:
• Естествено състояние • Състояние на война • Закон на природата • Собствеността • Гражданското (политическото) общество • Разделението на властите • Право на съпротива
Според Лок естественото състояние е състояние на пълна свобода и равенство между хората, но това не е състояние на всепозволеност и по това Лок се разграничава от Хобс, за когото то е състояние на война на всеки срещу всеки. В естественото състояние хората живеят заедно по законите на разума, но в тяхното общество липсва висша инстанция, която да регулира взаимоотношенията им; това състояние няма общо с политическия опит на хората и може да съществува по всяко време, а не в конкретна епоха. За разлика от него гражданското общество има установени институции, закони и съдопроизводство, които имат авторитет и хората могат да се обърнат към тях. Състоянието на война е употребата на сила без право, справедливост или авторитет; то е по-възможно да възникне при естественото състояние, отколкото при гражданското общество, защото при липсата на общи институции е по-лесно да се употреби сила несправедливо и е по-трудно тя да бъде спряна. За Лок природният закон е правото на човека да върши онова, което не би могъл да не върши; това е стремеж към самосъхранение и съхранение на човечеството. Законите в една държава са дотолкова справедливи, доколкото са основани на природния закон, който е вечно правило и норма. Лок придава на собствеността изключително значение за обществото; всъщност причината хората да се обединяват в държави и подчиняват на дадено управление е целта да се съхрани тяхната собственост. Собствеността като понятие е дефинирана като „живот, свобода, имущество”. При положение, че човекът е получил от Господ земята, то отделният човек трябва да намери начин да придобие собственост върху нещо без да получи съгласието на всички останали хора. На първо място човекът има право над собствената си личност, както и над труда си, така че щом има човек, то има и собственост. След Сътворението човекът е имал толкова земя, колкото е можел да обработи и положеният от него труд е онова, което придава стойност на земята; нейната стойност изцяло зависи от личния, частния елемент – така частната собственост е комбинацията от земя и труд. Парите са стимул за човешката изобретателност, така че да се произвежда повече, но те водят и до икономическо неравенство. Именно за да се избегнат негативни последици от това хората се обединяват в общество. Гражданското (политическото) общество – за разлика от естественото състояние – осигурява закрила на хората; основната цел те да влязат в него е да получат закрила на своите живот, свобода и имущество. Причината за това е да бъде ограничена властта, защото по дефиниция властта трябва да бъде такава. Абсолютната власт предлага състояние по-лошо и от естественото такова, защото вече влезли в общество, хората биват управлявани от малка група или монарх според своите интереси. А напротив, при учредяването на гражданското общество трябва да се спазва мажоритарният принцип – цялото се подчинява на мнозинството. Като други мислители и след него, Лок също се отнася с внимание и интерес към въпроса за разделението на властите. Първо той посочва два вида власт, които човек има още в своето естествено състояние и преди да влезе в гражданско общество. Според природния закон всеки има власт да съхрани себе си и другите, т.е. първият вид власт е за самосъхранение. Вторият вид власт е да накажеш нарушителите на закона. Когато хората влизат в гражданското общество, те предават тези власти на общите институции, които оттук нататък вече регулират отношенията в обществото. Корените на законодателната и изпълнителната власт са във властта, която всеки изначално притежава. Ако те двете са концентрирани в една личност или прослойка, партия и други, т.е. ако този, който прави законите, следи и за тяхното прилагане, е възможно да се намеси личният интерес. В контекста на събитията в Англия, до голяма степен причина за написването на книгата на Лок, авторът изгражда философска обосновка на борбата срещу абсолютизма. Еретичната за времето мисъл ,че народът има право на съпротива, е в разрез с духа на монархията и най-вече абсолютната такава. Гражданското общество възниква въз основата на договор, при който всеки се ограничава в името на общото благо. Затова управниците са облечени във властта, дадена им от народа с цел те да се стремят именно към общото благо. Но ако това доверие не се оправдае, то всеки възвръща своите права и власт. Когато властта нарушава законите, онези, които се съпротивляват, се явяват всъщност защитници и пазители на гражданското управление. Бунтовници биха били хората, които нарушават законите и със сила оправдават това. Затова правото на съпротива е естествено, а не политическо такова. Това се явява действие, с което обществото в крайна сметка се бори срещи евентуалната злоупотреба с власт. В политическата си теория Лок няма за цел да представи модел на хипотетичната идеална държава или на някаква утопия. На властващия по негово време в цяла Европа абсолютизъм, чиято характеристика винаги е деспотизмът и произволността, Лок противопоставя демократичната правова държава. Тя може да не е идеална, но е добра, защото гарантира живота, свободата и собствеността на гражданите. Политическите идеи на Лок са оказали неимоверно влияние както върху съвременниците му, така и върху следващите поколения. Политическата мисъл на Монтескьо и Русо, идеите на американската и френската революции са само малка част от дългия списък на онези, които черпят от философското наследство на англичанина. Като един от основоположниците на либералната мисъл, той има голям принос към представата за човешките права и индивидуалните свободи.