Оракул

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пития, прорицателка на Делфийския оракул и атинският цар Егей
Пития, прорицателка на Делфийския оракул и атинският цар Егей

Оракулът, при древните народи, е място, предмет или свещено същество, чрез което говори съответното божество. Етимологията на тази дума не е достатъчно изяснена – извежда се или от латинското oro – „говоря, моля се”, или от старогръцкото oραo – „виждам, видение”. Обикновено редом с оракулите присъстват техните прорицатели или тълкуватели – т. е. хора, които превеждат божествената воля на човешки език. Често тези хора също носят прозвището оракули.

Принципът на работа на оракулите се отнася главно до предсказването на бъдещето. Поклонникът задава конкретен въпрос, на който получава отговор, понякога доста двусмислен, предаден от съответния прорицател и обяснен от съответните херменевти.

Един от най-известните оракули този при храма на Аполон в Делфи, но в древния свят оракулите играят съществена роля в религиозния, обществения и личния живот не само в Средиземноморието, но също в Китай, Индия, Персия, Древния Египет, където носят съответните наименования. В специализираната литература понятието се използва и по двата начина – и като тясно свързано с гръко-римската античност, и в по-широкото, обхващащо аналогиите в останалата част на света.

[редактиране] Вижте също