Никола Иванов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Иванов български офицер |
|
Роден: | 2 март 1861 Калофер, днес България |
---|---|
Починал: | 10 септември 1940 София, България |
Никола Иванов Иванов е български офицер, генерал от пехотата командвал превземането на Одрин по време на Балканската война.
[редактиране] Биография
Никола Иванов е роден на 18 февруари 1861 г. в Калофер. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Императорския лицей „Галата-Сатарай“ в Цариград (1875-1877). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877–1878). След войната, през 1878 г. постъпва във Военното училище в София и завършва в първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. След това, същата година, като младши офицер (ковчежник) бива назначен в Източнорумелийската милиция, като служи в 1-ва и 2-ра пехотни пловдивски дружини. На 9 февруари 1881 г. е повишен в чин поручик. От 1882 до 1885 г. учи в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.
На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан. Участва в Съединението, като след това е назначен за началник щаб на Търново-Сейменския отряд.
По време на Сръбско-българската война (1885) е офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд. Участва в боевете при Пирот (14-15 ноември).
След войната, през 1886 г. е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, а след това началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство (1887). На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор. През 1888 г. е командир на 10-ти пехотен полк, през 1889 г. е началник-щаб на 4-а бригада, а през 1890 г. на 4-ти конен полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник. След това е помощник-началник (1891-1894) и началник на Щаба на войската (1894-1896). На 12 август 1895 г. повишен в чин полковник. От 17 ноември 1896 до 29 ноември 1896 е временно управляващ Военното министерство.
Никола Иванов е военен министър в кабинета на Константин Стоилов (1896-1899), командващ 4-та пехотна преславска (1899-1903) и 2-ра пехотна тракийска дивизия (1903-1907). На 15 ноември 1900 е произведен в чин генерал-майор. От 1907 г. е назначен за начаник на 2-ра военноинспекционна област. На 2 август 1912 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.
По време на Балканските войни генерал-лейтенант Никола Иванов командва Втора българска армия, като я ръководи от септември 1912 до юли 1913 г. Той ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост.
През Междусъюзническата война (1913) 2-ра армия, която командва той води тежки битки срещу цялата гръцка армия (16 юни - 17 юли) от Кукуш до Горна Джумая, като на 18 юли е назначен за офицер за поръчки при Главната квартира. Сменен е от командването на 2-ра армия в края на юли 1913 г., а на 7 август 1913 г., след примирието е уволнен от армията.
По време на Първата световна война остава в запаса. По това време се изявява като общественик и публицист. Бива избран за председател на дружеството на офицерите от запаса в София. На 6 май 1936 е произведен в генерал от пехотата.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 2-ра степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ 1-ва и 2-ра степен с брилянти
- Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен
- Руски орден „Св. Ана“ 2-ра степен и 1-ва степен с брилянти
- Австро-унгарски орден „Франц-Йосиф“ 2-ра степен
- Турски орден „Меджидие“ 2-ра степен
- Турски орден „Османие“ 1-ва степен
- Орден „Италианска корона“ 1-ва степен
- Френски орден „Почетен легион“
- Орден „Румънска корона“ 1-ва степен
- Сръбски орден „Таково“ 1-ва степен
- Сръбски орден „Св. Сава“ 1-ва степен
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Рачо Петров | >>> | началник на Щаба на армията (10 май 1894 – 29 ноември 1896) | >>> | Стефан Паприков |
Рачо Петров | >>> | военен министър (29 ноември 1896 – 30 януари 1899) | >>> | Стефан Паприков |
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |