Адигея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Республика Адыгея
Адыгэ Республик
Знаме на Адигея

(информация)
Герб на Адигея

(информация)
Адигея на картата на Русия
Официален език руски и адигейски(черкезки)
Столица Майкоп
Президент Хазрет Совмен
Министър-председател Хазрет Хуаде
Федерален окръг Южен федерален окръг
Площ
7 600 км2
Население
447 109 души
Гъстота
58,8 /км2
Валута рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 01

Адигея (Адигейска Република) е субект в състава на Руската Федерация.

Адигея се намира в Южния федерален окръг, в икономически регион Северен Кавказ, часови пояс - СМТ +0300. Разположена е на площ 7 600 км2 (0,04% от РФ, 86-то място в РФ). По данни от преброяване от 2002 г. населението е 447 109 души. Столица е Майкоп (Разстояние до Москва - 1 669 км). Държавни езици - руски и адигейски. Територията на Адигея е обградена от всички страни от Краснодарския край.

В република Адигея живеят над 80 националности, като основната част от жителите са руснаци и адигейци.

Съдържание

[редактиране] История

От 24 август 1922 до 13 август 1928 г. носи името Адигейска (Черкезка) автономна област, до 3 юли 1991 г. - Адигейска автономна област в състава на Краснодарския край, а от 3 юли 1991 г. - Адигейска Република в състава на Руската федерация.

През декември 1991 г. се провеждат избори за депутати във Върховния Съвет на Република Адигея. Формира се първия в историята на Адигея парламент. През януари 1992 г. е избран първият президент на Адигея - Аслан Джаримов. През март 1992 - първият председател на Върховния Съвет на Република Адигея - Адам Тлеуж. За пет години Адигея развива всички атрибути на държавността, като се почне от държавната символика и се завърши с приемането на Конституцията на Република Адигея и формирането на органи на държавната власт. Конституцията на Република Адигея е приета от Законодателното Събрание /Хасъ/ на 10 март 1995 г.

[редактиране] Административно-териториално деление

Административно-териториално републиката се дели на следните райони:

  • Гиагински
  • Кошехаблски
  • Красногвардейски
  • Майкопски
  • Тахтамукайски
  • Теучежски
  • Шовгеновски
  • град Адигейск

[редактиране] Физико-географски данни

Северната част е равнинна, южната - предпланински части и планините на Кавказ. Около 40% от територията са заети от гори. Най-разпространени са широколистните (бук, дъб, клен).

Републиката се намира в умерения климаничен пояс. Има високопланински климат, умерено топъл, със средна температура през януари -0,9°С, юли +24,3 °С. Валежи - около 700 мм годишно.

Основни реки: Кубан, Лаба, Белая.

[редактиране] Природни ресурси

Сред природните ресурси на Адигея с най-голямо значение са големите находища от нефт и газ, злато и сребро.

[редактиране] Икономика

Адигея е промишлено-аграрна република, с добре развити отрасли на промишлеността: хранително-вкусова, дърводобивна и дървообработваща, производство на хартия, машиностроене и металообработване.

[редактиране] Селско стопанство

В основата на местното производство са растениевъдство, свиневъдство, овцевъдство, промишлено птицевъдство, племенно коневъдство.

[редактиране] Транспорт

На територията на републиката действат местни авиолинии, развит е авто- и ж п транспорта, Корабоплаване по река Кубан.

[редактиране] Население

По данни от преброяване от октомври 2002 г. населението е 447 109 души - плътност 58,8 д./км2. Населението е 0,31% от Руската Федерация, което я нарежда на 74-то място в Русия.

По национален състав населението е разпределено както следва:

Урбанизацията на населението е 52,54%.

[редактиране] Образование и култура

В Адигея има 8 държавни и 23 обществени музея.

Най-древният паметник на културата на адигските народи е Нартския епос.

[редактиране] Туризъм

На територията на републиката има значителни ловни ресурси.

[редактиране] Външни връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Камчатски | Краснодарски | Красноярски | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Кемеровска | Кировска | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински-Бурятски | Ненецки | Уст-Ордински Бурятски | Ханти-Мансийски | Чукотски | Ямало-Ненецки
Федерални окръзи
Далекоизточен | Приволжки | Северозападен | Сибирски | Уралски | Централен | Южен