Зелена мухоморка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зелена мухоморка | |||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
Зелената мухоморка (Amanita phalloides) е смятана за най-отровната гъба в природата. Тя е свързана с повечето смъртоносни отравяния настъпили след консумиране на гъби.
Тя е от род Amanita на семейство Amanitaceae. Родна е на Европа но се е заселила на всички останали континенти без Антарктида. Среща се в почти всички гори. Обича тъмните и влажни места. Появява се в края на пролетта и при дъжд расте и през лятото и до късна есен. Бялата форма на зелената мухоморка (A. phalloides var. alba) е абсолютно идентична в всичко освен цветът.
[редактиране] Вид
Типични за плодното тяло са следните белези:
- Маслинено зелена, зелена, зеленикава или жълта гугла, с диаметър достигащ 15 см.
- Бели пластинки и бял споров прашец.
- Дълго, с торбесто пръстенче и оцветено бяло или слабо зеленикаво стъбло. Също така има набраздени люспици по дължината му. В началото е оголемено и достига височина 18 см. Диаметърът му е от 1 до 3 см.
- Щедра волва.
[редактиране] Отравяне
Съдържа два вида токсини: фалотоксини и аматоксини. Сред фалотоксините са фалоин, фалоидин, фализин и фалицидин. От аматоксините съдържа аманитохемолизин, аманитин и др. Основният причинител на смърт е алфа-аманитин. Черният дроб и бъбреците се засягат най-много и често единственият начин да се избегне смърт е трансплантация на черен дроб. Симптомите на отравяния често настъпват след 6-24 часа. Случва се необратимата вреда да настъпва преди появата на симптоми.
Причина за повечето отравяния е липсата на опит при идентификацията на бели, ядливи печурки.
Папа Климент VII (1523–1534) е починал след отравяне от зелената мухоморка.
[редактиране] Външни препратки