Ци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За американския физик, вижте Даниъл Ци.

За тази статия някой е преценил, че се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по бойни изкуства.
Моля, помогнете да се намери такъв редактор или подобрете тази страница, ако можете.

Ци или чи[1] (на пинин Qi - "дихание") според китайската философия е естествената енергия, която изпълва, пронизва вселената и присъства непрекъснато във всички живи организми и неживи обекти, основна сила на всяко движение във вселената, било то физическо или умствено. Всяко движение на материалните и нематериалните обекти е следствие на движението на Ци, от област с по-висок потенциал, към област с по-нисък потенциал. Това обхваща абсолютно всички възможни аспекти на движението: От това на небесните тела (планети, звезди, комети, прах и т.н.), до това на атомите, молекулите и елементарните частици - доколкото Ци присъства в макрокосмоса (или във външната орбита) и на движението на жизнената сила в рамките на човешкото тяло, доколкото Ци присъства в микрокосмоса (Според китайската терминология микрокосмосът е човекът, а макрокосмосът - всичко останало. Белият дроб е част от микрокосмоса, но клетките, които го изграждат, вече са част от макрокосмоса). Всяко едно взаимодействие, е свързано с обмяната на Ци, между взаимодействащите макрокосмос или микрокосмос. Ци притежават всички живи организми.

Съществуват понятията "животинска Ци", различна за всеки отделен вид животно, "човешка Ци" и т.н., като в този случай терминът означава не толкова самата Ци, която не може да бъде определена количествено или качествено, а начина, по който тя протича в съответото същество или предмет. В този смисъл всяко живо същество има собствена Ци. Тези, които се занимават с бойни изкуства или други практики, свързани с култивирането на Ци (например Ци гун), при правилна практика постигат хармонията на Ци, хармония между микрокосмоса и макрокосмоса, които влияят един на друг в еднаква степен.

Всеки конфликт или проблем - душевен или физически, възниква именно поради дисхармонията на циркулирането на Ци в рамките на микрокосмоса и макрокосмоса.

В българската терминология, както и при останалите индоевропейски езици, обикновено терминът Ци се свързва най-вече с практиките на бойните изкуства и традиционната източна медицина. Всяка теоретична разработка в тези области е невъзможна без употребата на този термин. Трябва да се знае обаче, че в тези случаи при превода на български се вземат определени аспекти на значението на Ци, които, макар и в повечето случаи верни, се отнасят към понятието по-скоро косвено, т. е. не обхващат неговата пълнота. При бойните изкуства може да се срещнат изразите "Ци на противника", "Ци на оръжието". В медицината - "Ци на далака", "Ци на стомаха" и др. Именно в този случай Ци се използва в значението си на начин, по който всеобхватната енергия прониква и преминава през един или друг психически или физически обект или субект. Използването на термина в тези значения е неизбежно, не е неправилно, но е ограничено като разбиране, особено при превод от китайски, тъй като думата Ци няма строго съответсвие в нашия език.

[редактиране] Бележки

  1. Вариантът „ци“ идва от руски език и е популярен в България, поради наличието на голямо количество руска литература на тази тема. И двата варианта на изписване са условни, доколкото оригиналният звук в китайския език минава през "т" и "ч", и няма аналог на български. Така, на японски той се нарича "Ки", съответства донякъде на индийската "Прана". В западната терминология терминът е отчасти тъждествен с Vox Vitalis - което условно може да се преведе като "Жизнена сила". Отъждествяването с латинското spiritus или старогръцкото πνευμα, е твърде произволно.