Иван Винаров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Винаров съветски военен разузнавач и български офицер |
|
Роден: | 11 януари 1896 Плевен, България |
---|---|
Починал: | 1969 България |
Иван Цолов Винаров е генерал-лейтенант от Българската народна армия, полковник от РККА (1936), член на Руската комунистическа партия - болшевики, съветски военен разузнавач в Европа и Азия, военен съветник на китайската армия, преподавател във Военна академия „Фрунзе“ - Москва, командващ Строителните войски, заместник-министър на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, създател на Парк Кайлъка в Плевен и на Витската напоителна система.
Съдържание |
[редактиране] В България до 1922 г.
Роден на 24 февруари 1896 г. в Плевен. Произхожда от работническо-земеделско семейство.
Участник е в Първата световна война, натрупва значителен военен опит. В края на 1916 г. става член на Българската социал-демократическа партия - тесни социалисти. По нейно задание работи по доставка на оръжие. Активен сътрудник на нелегалния канал Варна - Севастопол - Одеса. Осъден на затвор за участието си във Войнишкото въстание.
[редактиране] Военен разузнавач на СССР
През 1922 г. успява да избяга от затвора и емигрира в СССР. През април 1923 г. става член на Руската комунистическа партия - болшевики. Работи и учи в Комунистическия университет "Свердлов". От април 1924 до ноември 1925 г. е в състава на Разузнавателно управление на Червената армия и се занимава с прехвърляне на оръжие за Българската комунистическа партия, която се подготвя за въоръжено въстание и организира партизанско движение.
Преминава 3-месечно обучение в специална школа в гр. Тамбов. Извстно време работи в България и Австрия. От януари 1926 до февруари 1929 г. е военен съветник на Китайската народно-освободителна армия. В края на 1920-те години встъпва в контакт с Рихард Зорге в Шанхай.
От април 1929 до юни 1930 г. преминава курсове по усъвършенстване на разузнаването. От 1930 до 1933 г. е главен резидент в Австрия. Отговаря за следните еропейски страни: Австрия, Полша, Чехословакия, Румьния, Югославия, Гьрция, Унгария, България, Турция. През 1936 г. завършва Специалния факултет на Академия „Фрунзе“ в Москва.
От декември 1936 г. до март 1938 г. е ръководител на разузнавателна организация в Париж. Една от главните задачи на организацията е съдействие на републиканците в Испания.
През юни 1940 г е назначен за преподавател в катедра „Обща тактика“ на Академия „Фрунзе“. От 1941 до 1944 г. се занимава с подготовка на българските политически емигранти за водена на партизанска война.
През 1941—1942 г. изпълнява разузнавателна задача в Турция. През 1940-те години е съветник на Георги Димитров по въпросите на разузнаването.
През 1944 г. участва в прогонването на германските войски от Балканския полуостров. Приносът му към борбата срещу фашизма и хитлеризма е признат и оценен от страните участнички в антифашистката коалиция.
[редактиране] В България след 9 септември 1944 г.
Произведен в звание генерал-лейтенант. Командва Строителните войски (тогава „Трудова повинност”).
На 14.09.1957 г. с Разпореждане № 1085 Министерският съвет назначава Иван Винаров за първи заместник-министър на Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата. На 12.03.1959 г. министерството се закрива и се създава управление „Пътища” при Министерския съвет и с Указ № 213 от 17.03.1959 г. на Президиума на Народното събрание е назначен за началник на управлението.
При работата си като военен разузнавач Иван Винаров натрупва огромен опит. Това му помага в неговата дейност като военен и стопански деец. Съвременници отбелязват, че като ръководител на пътното строителство е проявявал изключителна грижа за опазване на природните дадености. В тази връзка и сега еколозите в Плевен го споменават като „баща” на водоемите около Плевен които значително смекчават остроконтиненталниа микроклимат на града.
Свободата на неговото мислене често го води до нестандартни решения, които не могат да бъдат разбрани от необразованите партийни и държавни ръководители по онова време. Малко преди кончината му са отпечатани спомени на генерал Иван Винаров „Бойци на тихия фронт”.
По време на близо четвъртвековната емиграция генерал Иван Винаров поддържа връзки с Плевен и живо да се интересува от развитието на родния си град.
През 1946 г. по негова инициатива се създава Инициатовен комитета за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк „Сокол” в народен парк „Кайлъка”. Генеарала е избран за негов първи председател.
След пенсионирането си се установява в Плевен, ползва малка къща в парк Кайлъка. От 1958 г. до смъртта си е народен представител от Плевен. През 1964 г. му е присвоено званието Герой на социалистическия труд на Народна Република България.
Негова е заслугата за почти четирикратното разширяване на защитената паркова територия, негови са и идеите за изграждането на язовири около Плевен, които да предотвратяват опустошителните наводнения и да смекчават сухия местен климат. За приноса си към развитието на Плевен е обявен за почетен гражданин. След смъртта му къщата, където той прекарва последните години от живота си и край която е погребан, става музеен кът.
[редактиране] Признателното поколение
През 1990 г. експозицията е закрита и днес къщата е полуразрушена и с Протокол № 27, решение № 785 на Общински съвет - гр. Плевен, 16.02. 2006 г. е включена в списъка на обектите за приватизация. Повредено е и надгробието на Иван Винаров.
През 2006 г. в гр. Плевен бе отбелязана 110-годишнината от рождението на генерала. По инициатива на местната организация на БСП се създаде инициативен комитет по организиране на честването под ръководството на Валя Минкова – експерт към Военния клуб, Плевен.
По покана на Съюза на офицерите и сержантите от запаса в Плевен с председател о.р. полковник Ванко Халачев и технически секретар доктора на техническите науки Дончо Пачиков, майор о.р., на честването на 24 февруари 2006 г. присъства вицепрезидентът на о.р. генерал Ангел Марин.
Честването на 110-годишнина от рождението на генерал-лейтенант Иван Винаров е катализатор за бурното концентриране на съществуващи родолюбиви идеи в средите на запасното офицерство в Плевен. В резултат в течение на 2006 г. се създава и развива сериозна дейност Дружество "Памет" към Общинската отганизация на СОСЗР, Плевен.
В края на 2006 г. за изпълнение на задачите на Дружество "Памет" е регистрирано Сдружение "Памет". На 15 февруари 2007 г. в Плевен е учредено Дружество "Генерал Иван Винаров" към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - СОСЗР. Определени са близките и далечни задачи на дружеството.