Росица (Област Добрич)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другите български села с име Росица, вижте пояснителната страница.
Росица е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, Област Добрич.
Росица (Област Добрич) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Добрич |
Община: | Генерал-Тошево |
Население: | 634 (13/09/2005) |
Надм. височина: | ? м |
Пощ. код: | 9540 |
Тел. код: | 057305 |
Геогр. положение: | 43° 56' сев. ш. 27° 54' изт. д. |
МПС код: | ТХ |
Кмет или наместник | |
Николай Димитров от листата на БСП |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
През 1968 година в Росица е интерниран генерал-майор Стоян Куцаров "заговорник" от групата на Горуня, и до тогава заместник-завеждащ-отдел "Военен" в ЦК на БКП.Арестуван заедно с генералите Цветко Анев, Мичо Ерменов и Любен Динов.В с. Росица, генерал Куцаров престоява близо 2 години, като е под постоянно наблюдение от местната народна власт .След падането на режима на Живков през 1989 година е реабилитиран и привлечен за член на бюрото на ВС на БСП. Село Росица, е създадено някъде към 1868 година.Старото му име е Сараджа.Съществувал е чифлик с управител Слав Кехая, дошъл от Котел.Чифликът се е намирал около днешната махала "Шах Веели".Именно в този чифлик пристигат двамата братя Еньо и Алекси изселници от с.Корудере, Лозенградско, и те се смятат за първите българи заселници в Росица. В 1882 година е основано училището ОУ "Кирил и Методий" в селото, действащо до към 2000 година, след което е закрито с министерска заповед.В селото в сговор живеят Българи и Мохамедани.Църквата е развалена непосредственно след 9 септември 1944 година.Има обаче джамия. Има действащо, читалище на името на големия български белетрист Йордан Йовков, който от 1905 до 1907 година учителства в Росица.Това е голямо щастие за селото.От тук той взема сюжети за своите неповторими разкази.Имената Гено, Руси, Саръ Еньо Алексиев, и др. герои от разказите му са на действителни жители от селото. Читалището притежава огромен фонд книги, както и женска фолклорна група за изворно народно пеене, носител на много престижни награди.
Известни личности от с.Росица са:
1.Гани Матеев Ганев- краевед историк, професор. 2.Енчо Малев - бизнесмен, Народен представител в 39-то и 40- то Народно събрание. 3.Добрин Коев- Народен певец, Солист на Българското Национално радио и Българската Национална телевизия.Носител на много награди от конкурси и фестивали.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Възникнало около ХVІ век днешното село Росица / Сараджа шах Вели/ се намира в най западната част на Добричка област близо до българо-румънската граница.За това географски то изглежда изолирано и откъснато.За ранния произход на селото говори и фактът, че в махалата Шах Вели има един гроб-светилище, наричан Шах баба.Наличието на този гроб означава категорично, че владетелят на земята в Сараджа произхожда от тюркменското потекло, колонизирано в Добруджа от Персия през 15-16 век.
Завръщайки се от Русия през 1832 година, няколко от избягалите български семейства спрели да почиват край турския чифлик в Сараджа.Това били родовете на братята Алекси и Еньо, Георги и Димитър родени вс.Корудере Лозенградско.Съгледал ги един от ратаите на бея и бързо му съобщил за неканените и неочаквани гости.Воден от интересите и турската официална политика към завръщащите се българи, беят ги поканил да станат пастири на овцете и козите му и да се настанят да живеят в землянки около чифлика.Така и станало.Пак през четвъртото десетилетие на 19 век, започнали и първите контакти на овчари от Котленско и Сливенско, които слизали от балкана да търсят паша за овцете и препитание за семействата си.Котленци достигнали и до Сараджа, един от които Слав кехая станал управител на турския чифлик.Името на предводителя на турците- колонизатор и основател на чифлика- Шах Вели, станало име и на селото Сараджа шах Вели.Помни се и Емин ага, далечен потомък на Шах Вели и владетел на селото около 1832 година когато са дошли първите български семейства от Лозенградско.Бейският конак се е намирал в долната част на селото близо до къщата на Андрей Панчев, запазен до румънската окупация.В крайна бедност в него живеел Смаил ага, син на Емин ага.
Първите заселници са живели при крайно тежки условия.Къщите им били изградени от пръти, измазани с кал и покрити с шума, и слама, по-късно — с турски керемиди.Но духът бил силен.
Дядо Еньо- първият български заселник в Сараджа поел инициатива да строи черква и училище,като ходил за разрешение в Русе и Шумен.Управителят на русенския вилает Мидхат паша се съгласил.През 1882 година е открито училището в Росица.Майстор бил уста Петър, дошъл чак от Търновско и останал после в Сараджа. Голямо щастие за Росица е престоя на големия белетрист и писател Йордан Йовков от 1906 до 1907 година.Чрез великолепното перо на писателя село Сараджа и неговите хора останаха завинаги свързани с името на Йовков.Някой от своите преживявания, срещи и разговори със селяните от Сараджа той описва в "Приключенията на Гороломов.Ловчо Стоянов, колега и близък приятел на Йовков свидетелстваче Каса Иван, Цоньо, Гено, Стоил иРуси- герои от романа са действителни имена на селяни от Сараджа.От Сараджа Йовков е взел прототип и за Еньо кафеджията от разказа Серафим- това е Саръ Еньо Алексиев, който държал кафене край пътя.От Сараджа са взети сюжети и герои за разказите: "Ревност", "Врагове","Измама","Сенебирските братя","Другоселец", "Баща и син", "Среща", "Съд",и "Земляци".Признателните потомци са издигнали бюст-паметник на Йордан Йовков в двора на училището, което днес е закрито.
Читалище "Йордан Йовков" е с огромен фонд книги, развива активна обществено полезна работа.Женската фолклорна група е печелила много конкурси в областта и извън нея.Показват се местни обичаи и песни. Някогашният учител в село Росица, големия български писател Йордан Йовков беше писал за този край: "От цялото поле иде радостта на щастливо материнство, благодатния плод зрее сред блясъка и пищната красота на цялата природа.Неволно човек иска да снеме шапка пред тоя колосален труд,душата се изпълва с възторг пред могъщата хубост на земята ..."
[редактиране] Културни и природни забележителности
Училището е открито през 1882 г. В него е учителствал Й. Йовков.
Българското национално радио притежава над 50 песни, от село Росица изпълнени от Добрин Коев- солист-певец на оркестъра за народна музика на БНР, израснал в с.Росица
[редактиране] Редовни събития
Фонда на Българското национално радио и Българската национална телевизия притежават значителен брой песни -пяти в село Росица и записани от българския народен певец Добрин Коев- солист на Българското национално радио.Самият той е израснал в Росица и е черпил материал за песните си от там, като най- много песни от своята баба Станка Енева /1914-2002/, като например:
Женала е Рада мамо летен ден до пладне я от пладня Рада болна се разболя Рада братя дума мамо женете и косете в село си идете на мама кажете Рада ний сгодихме мамо за долно долнянче за едно Сараджанче
обработката е на композитора Коста Колев, съпровод на Оркестъра за народна музика на БНР изпълнител:Добрин Коев
Тез Сараджанските седенки що са тъй наредени наредени подредени до всяка мома и момък до бяла Неда дор двама дор двама вакли увчеря дор двама бели Котленци
обработка на Коста Колев, изпълнява Добрин Коев- запис в радио София 1990 година
Снощи отидъх на изворци руса Яно ле либе ле моме на изворци на кладянци там намерих мойто либе седяхме хортувахме месечинка рог извила бакърите котлясали кобилица лист пуснала руса Яно ле либе ле мое
обработка:Коста Колев, изпълнява Добрин Коев с оркестъра на радио София.
ДОБРИН КОЕВ- Български народен певец, роден в гр.Добрич през 1972 година, солист -певец на Българското национално радио.Ученик на Верка Сидерова.Носител на наи и международни награди.