Златен век
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Златен век е наричан периодът на рязък кулурен подем на българската държава при управлението на цар Симеон Велики.
Освен големите си успехи във външната политика, отношенията с Византия и победите на бойното поле Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и в държавното управление. Преслав бил построен по византийски образец и целта му била да съперничи на Константинопол. В него били “Златната” църква и Тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата към нейното име била поставена представката “велики”. Дори в една хроника от ХI век е казано, че Симеон строил Велики Преслав 28 години.
Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на XIX в.), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.
Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ в себе си някои от безспорните литературни творци от българското средновековие. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията "Златоструй" и 2 Симеонови (Светославови) сборника (първият в препис от 1073, а вторият - от 1076).
Жанровете, в които литературоведите творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химни, поезия, хроника, летопис, исторически разкази. Забележителни са "Шестоднев" от Йоан Екзарх, "Учително евангелие" (включващо и "Азбучна молитва") от Константин Преславски, "За буквите" на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които няма запазени произведения.