Стиви Рей Вон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стиви Рей Вон американски китарист |
|
Роден: | 3 октомври 1954 Далас, САЩ |
---|---|
Починал: | 27 август 1990 Ист Трой, САЩ |
Стиви Рей Вон (на английски: Stevie Ray Vaughan) е американски блус китарист и певец, който е смятан за един най-влиятелните изпълнители на електрическа китара в историята на блуса.
Съдържание |
[редактиране] Живот и кариера
Стиви Рей Вон е роден като Стефан Рей Вон (Stephen Ray Vaughan) на 3 октомври 1954 в Методистката болница в Далас, Тексас. Първата си китара получава на 7-годишна възраст. Около 1963г. Стиви купува плоча с песента на Лууни Мак "Wham", която толкова пъти повтаря, че баща му я разбива на парчета. През същата година Стиви получава от по-големия си брат -Джими и първата си електрическа китара.
Когато е в гимназията, започва да свири в различни местни групи, които рядко успяват да получат ангажименти в местните нощни клубове. На 17-годишна възраст напуска училището и се концентрира изцяло върху музиката. Първата истинска група на Стиви Рей е The Cobras, които свирят в различни клубове и барове в Остин,Тексас през средата на 70-те. През 1975 г. той сформира нова група Triple Threat. В Triple Threat участва басистът Джаки Нюхауз, барабанистът Крис Лейтън и певицата Лу Ан Бартън. След няколко години свирене по нощни клубове, Бартън напуска групата, която сменя името си на Double Trouble (по едноименната песен на Отис Ръш), а Стиви Рей поема функциите на водещ вокал. Томи Шанън замества Нюхауз на бас-китарата.
През следващите няколко години Стиви Рей Вон и Double Trouble свирят предимно в Остин като се превръщат в една от най-популярните блус-групи в Тексас. През 1981г. концерт на групата е заснет и мениджърът на Стиви дава касетата на Мик Джагър, който кани Double Trouble да свирят на частно парти на Rolling Stones в New York’s Danceteria през април 1982г.
На 17 юли 1982г. Double Trouble свирят на Джаз фестивала в Монтрьо (Montreux Jazz Festival), а участието им е белязано от бурните освирквания на няколко слушатели от публиката, които не харесват тежкото блус звучене на групата. По ирония на съдбата, именно това участие е прелом в кариерата на Стиви Рей. Групата получава "Грами" за изпълнението си на "Texas Flood", а Стиви е забелязан от Дейвид Бауи и Джаксън Брауни. Дейвид Бауи му предлага да участва в албума "Let's Dance", който впоследствие има сериозен комерсиален успех. Брауни също предлага на младия китарист участие в поредния си албум и освен това предоставя на Double Trouble свободно време за запис в собственото му студиото в Лос Анджелис, които те използват, за да запишат албума "Texas Flood". Скоро след това Джон Хамънд предлага на Стиви Рей и Double Trouble договор със звукозаписната компания Epic.
Дебютният албум на Стиви Рей Вон "Texas Flood" е представен през лятото на 1983г.,няколко месеца след появата на "Let's Dance". Сам по себе си "Let's Dance" привлича вниманието и към Стиви, но "Texas Flood" е истински успех. Албумът получава положителни оценки, както от блус-, така и от рок-аудиторията и достига до номер 38 в чартовете. Дейвид Бауи предлага на Вон да го придружава на турнето му като соло китарист, но Стиви предпочита да свири с Double Trouble.
Скоро след като предприема едно успешно турне Double Trouble записва втория си албум "Couldn't Stand the Weather", който излиза на пазара през май 1984г. Албумът е по-успешен от предшестващия и достига до номер 31 в класациите, като до края на 1985г. става "златен" по продажби.
Double Trouble привличат в състава си и пианистът Рийз Уайнанс през 1985г., а през същата година издават и поредния си албум "Soul To Soul". Той достига до номер 34 в класациите.
Въпреки отлично развиващата се музикална кариера, Стиви Рей сериозно страда от алкохолна и наркотична зависимост.Пренебрегвайки влошаващото си здраве, той продължава активната си концертна и звукозаписна дейност. През септември 1986 Стиви Рей колабира на сцената в гр. Лудвигшафен, Германия. Независимо от това той с мъка изкарва още два концерта, но е принуден да постъпи в клиника. Лечението е успешно и до деня на смъртта си Стиви Рей Вон не употребява алкохол и наркотици.
През октомври 1986 на пазара излиза двойният концертен албум "Live Alive".
През 1988г. отново Стиви Рей Вон и Double Trouble започват активна концертна дейност и записват поредния си албум "In Step", който достига до номер 33 в класациите. "In step" печели "Грами" за "Най-добър съвременен блус албум" и става "златен" по продажби едва шест месеца след излизането си.
През лятото на 1990, Стиви записва съвместно с брат си Джими албума "Family style", който е предвиден за продажба в края на годината. През август 1990 Double Trouble предприемат турне, като няколко концерта са предвидени съвместно с Ерик Клептън, Бъди Гай и Робърт Крей. На 26 август 1990г. е последният концерт на Стиви Рей Вон, който изпълнява на бис песента "Sweet Home Chicago", заедно с Клептън, Гай и Крей. След концерта Стиви Рей Вон се качва на хеликоптер, който трябва да го отведе в Чикаго, но малко след излитането си той се разбива в скалите край Ист Трой, Уискънсин. Целият екипаж загива. Вон е само на 35 години. През 1991г. губернаторът на Тексас обявява рождената му дата 3 октомври за "Ден на Стиви Рей Вон".
През 1994г. в Остин, Тексас е издигнат мемориален паметник на Стиви Рей Вон.
[редактиране] Китарите на Стиви Рей Вон
Стилът на свирене на Стиви Рей Вон е силно повлиян от блус-китариста Албърт Кинг, както и от този на Джими Хендрикс. Той обаче успява да постигне свое собствено звучене. Това се дължи, както на виртуозната му техника, така и на дебелината на струните, които той използва. Първата китарна "ми" струна, която обикновено е с дебелина от 0,09 мм при Стиви Рей е 0,13 мм, което придава по-плътен цялостен звук на звученето. Такава дебелина на струните е причина за по-голямото им опъване при настройката на китарата, което е превръщало свиренето в истинско изпитание за физиката на Стиви.
Може би най-известната китара на Стиви Рей е "Number One" ("Номер Едно"), която е модел "Фендер Стратокастър". Той купува "Number One" още в началото на кариерата си и прави през годините редица подобрения по нея. Няколко седмици преди смъртта му, при един сценичен инцидент, грифът на китара се счупва. (виж поличба ) През 1992г., Фендер създават модела Stevie Ray Vaughan Signature Stratocaster, който е копие на "Number One".
Друга китара на Стиви Рей Вон е "Lenny" ("Лени"), която е модел "Фендер Стратокастър" от 1963г. и е кръстена на името на жената на Вон - Леонор. Стиви вижда за пръв път китарата в една заложна къща, но по онова време няма пари да си я позволи. Приятелят му Байрън Бар я купува и заедно с Леонор му я поднасят за рождения му ден през 1976г.
"Charley" ("Чарли") е "Стратокастър", който е сглобен за него от приятелят му Чарли Вирз.
"Red" ("Червената") е "Стратокъстър" от 1964г., която е с гриф, предвиден за левичари. Стиви я използва, за да наподобява звука на Отис Ръш и Джими Хендрикс.
Всичките китари на Стиви Рей Вон са притежание на брат му Джими.
[редактиране] Дискография
- Texas Flood (1983)
- Couldn't Stand the Weather (1984)
- Soul to Soul (1985)
- Live Alive! (Live, 1986)
- In Step (1989)
- Family Style (1990)
- The Sky Is Crying (1991)
- In The Beginning (Live, 1992)
- Live At Carnegie Hall (Live, 1997)
- Greatest Hits (1995)
- The Real Deal: Greatest Hits Volume 2 (1999)
- Blues at Sunrise (2000)
[редактиране] Външни връзки
- Официален сайт (на английски)