Манасиева летопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Манасиевата летопис или Манасиева хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на византийския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-118).

Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 година по заповед на цар Иван Александър (1331-1371) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.

Съдържание

[редактиране] Московски препис

Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописта, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 година. Днес се намира в държавния исторически музей в Москва.

[редактиране] Ватикански препис

Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри - 69 на брой с над 100 отделни сцени. Една трета от миниатюрите са посветени на събития ог българската и руска история, на българо-руските и българо-византийски отношения. Останалите две трети са заети от изгубения днес видантийски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.

[редактиране] Тулчански препис

Тулчанският препис е българска редакция от ХVІ-ХVІІ век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

[редактиране] Хилендарски препис

Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция и се съхранява в Хилендарския манастир.

[редактиране] Новгородски препис

Новгородският препис от ХVІІ век дъщо е в сръбска редакция. Днес се намира в Петербург.