Източноевропейска равнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Източноевропейската равнина или Руска равнина е една от най-големите на Земята, с площ около 4 млн км2. На север достига Баренцово и Бяло море, на юг - Черно, Азовско и Каспийско, на запад - Карпатите, на изток - Урал.

В геоложко отношение равнината в по-голямата си част се отнася към Източноевропейската платформа. Изградена е от епикарелски седименти, разположени върху фундамент от дорифейски и кристалинни скали, разкриващи се при Балтийския и Уралския щит.

Средната й височина е около 170 м, най-висока, 1191 м, е при Колски полуостров. Характерна е с разнообразния си релеф, включващ възвишенията Тиманско, Средноруско, Приволжко, Волино-Подолско и др. и низините Причерноморска, Прикаспийска, Приазовска.

Има умерен климат.

По-големи реки: Волга, Дон, Днепър, Днестър, Висла, Онега, Печора, Северна Двина и др.

Ясно изразена е хоризонталната й зоналност от север на юг: тундрова растителност по крайбрежието на Баренцово море се сменя от зона на горите (от Прибалтика до Урал), лесостепи и степи, полупустини и пустини в Прикаспийската низина.