Беседа против богомилите
от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Беседа против богомилите“ e полемично произведение на старобългарската литература, чийто автор е Презвитер Козма, църковен писател, приближен на цар Петър I.
От тази беседа научаваме интересни подробности за богомилското учение, а също и как се е отнасяла, към неговите принципи православната църква. От текста личи, че авторът на беседата или не е смятал богомилите за отделна секта или не е искал да ги отдели от останалите еретици, чрез някакво определение, страхувайки се, че част от слушателите на беседата (беседите не били само четиво, но и се произнасяли публично при църковни проповеди) ще се изкушат да гледат на богомилите, като на може би по-приемливи и по-близки до ортодоксалните християни еретици и изобщо като на нова структура, несвързана пряко с вече познатите и повече или по-малко обичани или мразени от обществото еретически групи, като манихеи или павликяни. Освен това, може би е искал злепоставяйки пред публиката си богомилите, да заклейми същевременно и останалите еретици.
Във всеки случай той отказва да ги определи, а ги нарича просто „еретици“. При това се старае да направи, между тях и истинските християни, едно особено разграничение- богомилите приличат по поведение на изкючително благочестиви християни, но не са, защото зад кроткото им и благонравно поведение, според автора, се криели опасни врагове на човешкия род, които искали да го отклонят от следването на онези канони, които осигурявали възможност душата да се спаси и човек да получи вечен живот.
По-точно, както Козма свидетелства, еретиците отричали истинността на буквалното тълкуване на Библията, както и достоверността на разказите й изобщо, защото според тях Дяволът, а не Бог имал ръководна роля в Сътворението и управлението на земния свят (но без помощта на Бога нямало да успее да вдъхне живот на сътворените от него Адам и Ева).
Учели, че почитането на кръста е глупост, защото за Бога, той би трябвало да е омразното оръдие, с което са убили неговия син. Също и че християнската обредност, а и самата църква са всъщност излишни и даже вредни. Особено много наблягали на това, че властта, включително и църковната е не „от Бога“, а точно обратното - от Дявола.
Презвитер Козма отговаря на тези и другите изложени в произведението му постулати на богомилското учение с критика съставена от цитати от „Библията“ и примери от ежедневния живот, а също и от критични забележки, целящи да покажат еретиците, като хора, които сами си противоречат или са лицемери и от възхвали на техните противници - феодалите и духовниците.