Яхве
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Яхве е транслитерация на еврейското "יַהְוֶה", което е вокализация на יהוה, предложена от немския ориенталист и изследовател на Библията Вилхелм Гезений (1786-1842) през 19 век.[1] В еврейският текст на Стария Завет това и не се среща на около 6800 места, но поради заповедта в Библията и традицията да не се споменава напразно името на Бога евреите от векове насам го произнасят или като "Хашем" (буквално означава "Името") или като "Адонай" (което значи "Господар" или още "Господ"), като в преводите на Стария Завет на други езици свещеното четирибуквено име обикновено се замества с думата "Господ" или "Господар", което е подвеждащо, защото името му не означава "Господ" или "Господар", макар, че има не много на брой (около 50 места, което е нищо в сравнение с 6800) места в еврейския текст, където се нарича и така.
Точното произношение не е напълно сигурно, но най-вероятно не е "Йехова". По-вероятно е да се е произнасяло в древността като "Яхое" или "Яхве". Това име има две съкратени форми освен пълната му форма. Тези две съкратени форми са "Я" (откъдето идва халелу-я, което означава "хвалете Я") и "Яхо" или "Яо" или "Яху" или "Яу". Така например името на пророк Исая на еврейски може да се произнася както като "Иша-Я", така и като "Иша-Яхо", на Еремия като "Ирми-Я" или "Ирми-Яхо" и т.н. в наши дни имаме примера с името на бившия министър-председател на Израел "Бенямин Нетан-Яху".
Счита се, че самото име "Яхое" е сегашно причастие на глагола "съм" (както например на глагола пея сегашното причастие е "пеещ", а на глагола чета е "четящ" и т.н.). Следователно свещеното четирибуквено име (на гръцки "тетраграматон") означа горе-долу "онзи, който е", сиреч онзи, който не може да не съществува (не може да не е) и затова косвено името означава "Вечно Съществуващият".