Старчево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старчево (паралелна неофициална форма Старчово, на гръцки: Στάρτσοβο, Старцово[1]) е село в Югозападна България, община Петрич, Област Благоевград.
Старчево | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Благоевград |
Община: | Петрич |
Население: | 677 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 131 м |
Пощ. код: | 2861 |
Тел. код: | 07424 |
Геогр. положение: | 41° 29' сев. ш. 23° 14' изт. д. |
МПС код: | Е |
Кмет или наместник | |
Радко Спасов |
Съдържание |
География
Село Старчево се намира в Петричката котловина в югоизточното подножие на Огражден планина. Отстои на около 10 километра северно от общинския център Петрич. Съседни села са Кърналово и Рибник. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм.
История
В околностите на Старчево са открити следи от неолитни поселения, тракийски могили (още непроучени), славянски селища и т.н. Селото се споменава в османски регистри от 17 век под името Истарчева. Според данъчен дефтер от 1570 година в селото живеят 112 християнски домакинства. [2]
В селото е построена първата църква в Петричко през периода на Възраждането - „Свети Мина“, през 1848 година.[източник?] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Старчево е посочено като село с 93 домакинства с 35 жители мюсюлмани и 265 жители българи.[3]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Старчево е чисто българско село. В него живеят 620 българи-християни[4].
Макар и българско селото е изцяло под влиянето на елинизма и е едно от най-северните и най-упорити гъркомански села в Македония. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година населението на Старчево се състои от 920 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 2 учители и 25 ученика.[5] Жителите на Старчево се включват в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония като дават убежище, а и самите те участват в андартските чети, воюващи с ВМОРО.[1][6]
През 1912 година по време на Балканската война в селото влиза българската армия. По време на Междусъюзническата война през юли 1913 година е завладяно от гръцки части, но по Букурещкия договор селото остава в България. Жителите му гъркомани го подпалват и се изселват в Гърция. Гръцките власти ги натоварват на кораб и ги насочват към блатисти местности в района на Катерини. По време на пътуването се развихря силна морска буря. Спасението идва след като всички бежанци дават обет да върнат иконата на Света Богородица в черквата „Свети Мина“, в Старчево.[източник?] По-късно, на новото място почти всички се разболяват от малария и отново тръгват на север. Част от жителите се заселват в село Ветрен (днес Нео Петрици) под Беласица, точно срещу Петрич, а малка част се завръща отново в Старчево. Те връщат и част от иконите на черквата, а сред тях и Света Богородица.[източник?]
От 1913 до 1925 година в селото се заселват българи бежанци от Долна Джумая (Баракли Джумая, днес Ираклия), Хаджи Бейлик (Вирония) и Старошово (Ставродроми).[източник?]
Културни и природни забележителности
Селото е разположено в подножието на планината Огражден, също така в близост се намира местността Рупите и природният резерват "Кожух".
Редовни събития
11 ноември - Свети Мина, празник на храма и селото.
Личности
- В селото е роден Костадин Паскалев, вицепример в правителството на Симеон ІІ и два мандата кмет на Благоевград от листата на БСП.
Бележки
- ↑ 1,0 1,1 Στάρτσοβο. Το χωριό που έγινε σημαία
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVІ век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопjе, 1982, стр.556-559
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 187.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.186-187.
- ↑ Величко Георгиев и Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 184 и 209.
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |