Тиренско море
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тиренско море е част от Средиземно море и се намира до западния бряг на Италия.
Органичено е от островите Корсика и Сардиния (на запад) Лигурия (север), Тоскана, Лацио, Кампаня, и Калабрия (на изток), и Сицилия (на юг).
Тиренско море представлява тектонична котловина, дълбока в центраната си част до 3719 м. През него минава геоложкия разлом между Европа и Африка, затова има планински вериги и действащи вулкани (Везувий, Стромболи) по дъното си. Ветровете са мистрал от долината Фона, Либечио от югозапад, сироко и остро от юг.
Има пет изхода от Тиренско море:
- Проливът Месина, между Сицилия и Месина, широк 3 km .
- Корсиканският пролив между Италия и Корсика, широк около 80 km.
- Проливът Бонифаций между Корсика и Сардиния, 11 km.
- Безименен пролив между Сардиния и Тунис, широк около 200 km.
- Проливът на Сицилия между Тунис и Сицилия, широк около 160 km .
Четирите пристанища на Тиренско море са: Неапол, Палермо, Каляри (Италия) и Бастия (Франция).
В древногръцката митология, се вярва че скалите над Тиренско море, приютяват четирите вятъра, държани от Еол.
Името на тази част от Средиземно море според Херодот води произхода си от гръцкото название на етруските, които били имигранти от Лидия (Мала Азия) и били водени от принц Тирен. Етруските се установили на Апенините, покрай бреговете на съвременна Тоскана. Наричали себе си тиренци, по името на предовителя си и морето до тях било наречено "Морето на Етруските". Древните римляни наричали морето Mare inferum — Ниското море, за разлика от Mare superum — Високото море (Адриатическо море).