Потребител беседа:Webkid/Хр. Кърпачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Моля Те при удобен случай да прегледаш и закачиш долните статии за един мой съученик и приятел (името му е на ПЛЕВЕН) и за Хр. Кърпачев (ЛОВЕЧ), че пак ще оплескам страниците...--Иван 12:16, 1 апр 2005 (UTC)


Венцеслав Харалампиев Андрейчев, академик, д-р (Плевен 23 февруари 1941- София 12 април 2001) – ядрен физик


Роден семейството на гимназиални учители. Баща му е бил преподавател во българска литература в Немската гимназия в Ловеч, която В. Андрейчев завършва със златен медал. Завършва с отличие и Техническия университет в Дрезден през 1966 г. Специализация в областта на физиката на атомното ядро в Централния институт за ядрени изследвания в Росендорф край Дрезден, където защитава докторат (1970 г.) и работи като щатен сътрудник в групата по ядрена спектроскопия. Удостояван с висши отличия на Държавния съвет на ГДР. Още през 1975 г. съвместно с К. Д. Шилинг и П. Манфрас той публикува в списание At. Data and Nucl. Data Tables систематика на нисколежащите Е1-преходи в ядра, обхващащи почти цялата периодична система. Тази систематика се превръща в основно помагало на теоретици и експериментатори, занимаващи се с тези проблеми. Доктор на науките (1974 г.), ст.н.с. в ИЯИЯЕ на БАН (1975 г.), директор на Международната школа по ядрена физика, неутронна физика и ядрена енергетика от 1980 до 1999 г. (Школата е традиционно биенале, което се организира от ИЯИЯЕ към БАН и ФФ на СУ “Климент Охридски”), ст.н.с. I ст. (1983 г.), гост-професор в университета на Ню Джързи (1980 - 1981 г.), член-кор. на БАН (1989 г.), академик (1995 г.), ръководител на сектор “Ядрена спектроскопия и астрофизика” и председател на Научния съвет на ИЯИЯЕ, член на Научния съвет на ОИЯИ - Дубна. Бил е заместник-председател на ВАК, председател на експертната комисия по физика към Фонда за научни изследвания, председател на Комитета по ниски енергии към ОИЯИ. От 1994 г. е избран за член на Комисията С-14 (ядрена физика) към Международния съюз за чиста и приложна физика (IUPAP). Активно сътрудничи с ядрени физици от университета в Кьолн (П. фон Брентано) и университета в Щутгарт (У. Кнайсл). В. Андрейчев е изтъкнат български учен, «автор и съавтор на над 300 оригинални научни труда за структурата на атомното ядро в направленията: създаване на методика за измерване на нано- и пикосекундни ядрени изомерни състояния; систематизиране на вероятностите за електромагнитни преходи в атомните ядра; усъвършенстване на съвременните ядрени модели. Той е, резултатите от които са широко използвани и отразявани от международната физическа общност. Той е създател на Обобщения метод на центъра на тежестта, който позволи да бъдат проведени за първи път серийни измервания на субнаносекундни времена на живот на ядрени състояния. Този метод, усъвършенстван и прилаган с голям успех през последните години, представлява новост в световната наука. Между неговите последни работи са и изследванията на абсолютните вероятности за преходи в екзотични ядра, които се използват като галактически хронометри и термометри в модерната астрофизика. Със своята всеотдайна дейност и забележителни трудове акад. Андрейчев издигна високо престижа на българската ядрена физика.» Цитат от http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_3_2001/20-InMem-WENTZI.htm


http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_2_2003/02%20Andreichev.htm http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2002/12-School.htm


Христо Иванов Кърпачев (с. Надежда, Ловешко 24 юли 1911 г. - край село Сливек, Ловешко 20 май 1943 г.) - поет, партизанин

Завършва началното училище в родното си село и след това учи в средното училище в с. Крушуна. Продължава образованието си в гимназията в гр. Левски. В седми клас се прехвърля в педагогическото училище в Ловеч, което завършва на 10 юли 1930 г. и получава зрелостно си свидетелство с право на редовен начален учител. Назначен е в с. Церецел, Софийско. През месец март 1932 г. Хр. Кърпачев постъпва в Школата за запасни офицери в Радомир. Там е осъден за подривна дейност на дванадесет и половина години затвор и 275 000 лв. глоба. От 1933 до 1940 г. е в Варненския и Сливенския затвор. След излизането се отдава на партийна работа в родния си край. През месец март 1943 г. по негова инициатива се образува отряда “Чавдар”, в която се обединяват партизаните от Ловешко-Троянския край. Избран е за командир. Загива на 32 години в местността “Сливешки ливади” край Ловеч. След 9 септември 1944 костите му са погребани в малък мавзолей (сега не съществуващ) в центъра на Ловеч. Родното му село (сега Кърпачево????????????), средното училище (сега «Климент Охридски»), един булевард (преименован) и стадиона в Ловеч носеха (носят) неговото име. Малкото му стихове се печатат след 1944 г. многократно в учебници и сборници.