Далмация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Далмация (на хърватски: Dalmacija) е историческа област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватска, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Далмация е разделена межу четири съвременни хърватски жупании, чийто главни градове са Задар, Шибеник, Сплит и Дубровник. Други големи градове са Биоград, Кащела, Син, Солин, Омиш, Книн, Меткович, Макарска, Трогир, Плоче, Трил и Имотски.
Далматинското крайбрежие е силно нарязано с множество заливи и носове, които удължават 700-километровата брегова ивица почти двойно.
Броят на островите в акваторията на Далмация достига около 1200, като някои от тях са с незначителни размери. Големите острови са Дуги оток, Углян, Пашман, Брач, Хвар, Корчула, Вис, Ластово и Млет. Големи планини са Динара, Мосор, Свилая, Биоково, Мосеч и Козяк. Реки — Зърманя, Кърка, Цетина и Неретва.
Поради морското течение и въздушните потоци, морската вода на Адриатика е много по-чиста и топла от към хърватската страна, в сравнение с тази от към италианската.
В Далмация добре развито е субтропичното земеделие. Отглеждат се цитрусови плодови дървета, маслини, лозя. Лозарството е било препитаващ поминък на населението в Далмация. Риболовът също е стопански отрасъл с дълголетни традиции.
[редактиране] Галерия
Народни търг (Пяца) в Сплит |
Заливът на Сплит |
Панорамен изглед над Задар |
|
Римски форум в Задар |