Пол Морфи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пол Чарлс Морфи американски шахматист |
|
Роден: | 22 юни 1837 Нови Орлеан, САЩ |
---|---|
Починал: | 10 юли 1884 Нови Орлеан, САЩ |
Пол Чарлз Морфи (англ. Paul Charles Morphy) е американски шахматист, един от най-добрите на 19 век и безспорно най-добрия през годините 1858-1859. Считан за един от некоронованите световни шампиони на 19 век.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Морфи е роден в Нови Орлеан, Луизиана в богато и уважавано семейство. Баща му Алонсо Майкъл Морфи е известен адвокат, заемал ред важни държавни длъжности. Майка му Луиз Терез льо Карпентие е даровита в музикално отношение дъщеря на видно френско семейство. Малкият Морфи израства в атмосфера на цивилизованост, където шахматът и музиката често са центърът на неделните семейни сбирки.
От малък Морфи прави впечатление на близките си със силата на паметта си. Той с лекота усвоява всяко ново знание и се справя учудващо лесно с всичко в училище. Според чичо си Ернест малкият Пол се е учил сам да играе шах, гледайки играта на другите. Веднъж когато Ернест и Алонсо играят, малкият Пол предлага продължение на партията, което печели играта. Не подозирайки, че той знае дори правилата, а камо ли шахматна стратегия, играчите са крайно учудени. Морфи възстановява позицията на дъската и доказва правотата си. Роднините му бързо се убеждават, че в него има неразкрит талант и го насърчават да се занимава с шахмат. На дванадесетгодишна възраст той среща унгарския шахматист Льовентал, който е на посещение в Нови Орлеан и го побеждава с (+3,-0,=0).
След 1850 г. Морфи дълго време не играе шах. През 1854 г. завършва колежа "Спринг хил" в Мобайл, Алабама, където остава една допълнителна година да учи математика и философия. От там той получава диплома с най-високи оценки. След колежа е приет да учи право в Университета в Луизиана, където се дипломира през април 1857 г.
На тази възраст Морфи все още няма право да упражнява професията си, така той се оказва с много свободно време. През есента на 1957 г. Морфи е поканен и приема да участва в Първия американски шахматен конгрес, проведен в Ню Йорк. На състезанията той побеждава с лекота всички свои съперници, като на финала се налага убедително над силния немски шахматист Луис Паулсен с резултат (+5,-1,=0). Морфи е провъзгласен за шампион на САЩ, но тази неочаквана слава не повлиява поведението му.
[редактиране] Морфи заминава за Европа
Скоро след завръщането си в Нови Орлеан Морфи е поканен на международен шах-турнир в Бирмингам, Англия през лятото на 1858 г. Все още твърде млад да започне адвокатска кариера, той приема и заминава за Англия. Вместо да участва на турнира, обаче, той играе мачове с всички водещи английски шахматисти, освен Хауард Стаунтон, които спечелва с лекота. Стаунтон отначало обещава мач с Морфи, но след като става свидетел на неговата игра се отказва.
Търсейки нови съперници, Морфи прекосява Ламанша. В Париж, в "Кафе дьо ла Режанс", което е центърът на шахмата във Франция той играе мач срещу професионалния шахматист Даниел Хорвиц, побеждавайки го с гръм и трясък. Сериозно болен, Морфи настоява да играе мач с гостуващия германски майстор Адолф Андерсен, считан от мнозина за един от водещите европейски шахматисти. Въпреки болестта си Морфи побеждава лесно със седем победи, две загуби и два равни. Запитан за мача, Андерсен отговаря, че е бил честно победен от един силен противник, по негово мнение - най-силния, играл някога тази игра, по-силен и от прочутия френски шампион Лабурдоне.
Във Франция, както и Англия Морфи играе много сеанси на едновременна игра, включително и блинд-сеанси срещу осем съперника побеждавайки с много добри резултати.
[редактиране] Завръщане в САЩ
Следва продължение
[редактиране] Стил или стратегия
Съвременниците на Морфи обясняват феноменалните му успехи с неговия изключителен комбинационен талант, но партиите от мача П. Морфи-Адолф Андерсен, най-добрите шахматисти от онова време, свидетелстват, че превъзходството на Морфи се проявява главно в стратегията. В комбинационната игра Андерсен не отстъпва на Морфи.
Като първостепенна задача Морфи счита бързата мобилизация на фигурите и получаването на превес в развитието. За избягване на загубата на темп или за създаване на трудности в развитието на съперника той прибягва до жертви. Морфи ловко и точно използува слабозабележимите загуби на темп и при размени на фигури. Играейки с белите фигури той създава предпоставки за атака още в дебюта, а с черните се стреми да вземе инициативата. Морфи придава важно значение на пешечния център. Разполагайки с превес в развитие и пространство, той предприема пешечен пробив обикновено свързан с жертва на 1-2 пешки. Жертвите на Морфи са основани главно на общи позиционни съображения. При пешечните пробиви той цели откриването на линии - вертикали и диагонали, по които фигурите му придобват неочаквана сила. В зоната на атаката той винаги има значителен фигурен превес. Много от партиите му завършват с пряка атака на царя, придружена с комбинационен удар. Атаката обаче не е единствената цел на Морфи. Ако е изгодно той опростява позицията, разменя дамите, предпочитайки позиционно предимство в ендшпила пред неясни усложнения в мителшпила, като при това демонстрира висока техника на разиграването.
Без да остави литературно наследство, с творчеството си Морфи разработва принципите и стратегията на откритите позиции.
"Силата на Морфи се състои в дълбоко обмислената позиционна игра с предимно агресивен характер". А. Алехин.
"И до сега Морфи остава ненадминат майстор на откритата игра. Доколко голям е неговия принос се вижда от това, че след него не е създадено нищо съществено в тази област". М. Ботвиник.
[редактиране] Оперна партия
Eдна от най-известните му партии се е играла в операта в Париж, в ложата на един херцог. Ето и самата партия, записана с помощта на популярната алгебрична шахматна нотация.
Защита Филидор, Пол Морфи-херцог Карл Брауншвайгски и граф Изуар, Париж 1858 г.
1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 d7-d6 3. d2-d4 Oc8-g4
Този ход отговаря на състоянието на тогавашната теория на дебюта, но Морфи показва безспорно слабостта му.
4. d4:e5 Og4:f3 5. Дd1:f3 d6:e5 6.Of1-c4 ...
Белите вече имат превес в развитието и започват атака - фиксират полето f7.
6 ...Kg8-f6 7. Дf3-b3 ...
Отново се фиксира полето f7, като се атакува и друга слаба точка - полето b7. След ранното развитие на офицера от c8 това поле остава беззащитно.
7. ...Дd8-e7
Черните са принудени да се защитават в разрез с правилата за ефективно развитие, блокирайки офицера на f8. Както ще видим впоследствие невъзможността да се рокира е голям недостатък в позицията на черните.
8. Kb1-c3 ...
Сега черните не разполагат с хода Дe7-b4+ и евентуална размяна на дамите, затова заплахата Дb3:b7 става по-актуална.
8. ... c7-c6
Принудителен ход, черните защитават пешката на b7.
9. Oc1-g5 ...
Свръзка на коня на f6. Белите са завършили напълно развитието си, фигурите им стоят добре, докато черните са затруднени пространствено и в развитието, фигурите им са заети главно да охраняват царя, който не може да рокира.
9. ... b7-b5?
Черните позволяват жертва, която отваря дамския фланг и центъра за фигурите на белите (виж диаграма 1.).
10. Kc3:b5 c6:b5 11. Oc4:b5+ Kb8-d7
Сега белите правят свръзка на черния кон и по царския фланг .
12. 0-0-0 Ta8-d8
Всички фигури на белите са включени с темп в атаката, докато фигурите на черните са блокирани около царя и са крайно нефункционални. Следва решителната развръзка (виж диаграма 2.).
13. Td1:d7 Td8:d7 14. Th1-d1 Дe7-e6
Нов опит за сваляне на напрежението чрез размяна на дамите, но вече е твърде късно, матът е неизбежен.
15. Ob5:d7+ Kf6:d7
Следва ефектна жертва на дамата (виж диаграма 3.).
16. Дb3-b8+ Kd7:b8 17. Td1-d8x
Мат.