Акцент
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Акцентът представлява фонетична и интонационна особеност в говора на даден човек, която се е получила под влияние на неговия матерен език или диалект. Отделните диалекти и езици често се различават по особеностите на фонемите в тях, а също и по своята интонация и вид на ударението. Затова човек още от детската си възраст усвоява определени говорни навици, които не му позволяват да говори чисто друг диалект или език. Акцент може да придобие и говорещ на собствения си език повлиян от чужд език.
Така например по акцента е много лесно е да се разпознае националността на французин, който говори на английски език или руснак, който говори български. Понякога по акцента може да се разпознае и диалектният произход на говорещия. Така например за много от селата в източна България е обичайно да се извършва редукция на неударения звук „е“ до „и“, например „иднѝ“ вместо „еднѝ“, „млика̀р“ вместо „млека̀р“ и т.н. Това е навик, който трудно се отвиква и издава произхода. В София пък не е приета и редукцията на неударения звук „о“ до „у“ (макар че книжовните норми допускат слаба такава). Това също издава произхода и е един от факторите за наличие на социално противопоставяне „столичанин/провинциалист“.
Трябва да се прави разлика между акцентни и диалектни особености в говора на даден човек. Така например „екането“ (между другото също признато за книжовно в неписмения български език), т.е. изговарянето на „е“ в думи като „млѐко“ и „хлеб“, не е акцентна, а диалектна особеност. Акцентът се дължи на говорни навици, които човек мъчно може да промени дори и при желание, докато изговорът на „млѐко“ вместо „мляко“ не се дължи на това, че говорещият не умее да произнася „я“ вместо „е“.
Наблюдава се и проявяване на акцент на майчиния език на човек повлиян от чужд език. Например, българи живяли в чужбина имат тенденцият да изговарят някои звуци подобно на изговарянето им на местния език. Например в САЩ, за някои думи говорещия удължава "а"-то подобно на начина по който се прави на английски. Както и при ситуациите описани по-горе, говорещият го прави несъзнателно, нямайки представа, че изговаря думата малко по-различно от стандартното.