Стената

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стената (на английски The Wall) е албум на английската рок група "Пинк Флойд", издаден през 1979. Приветстван от критици и фенове като един от най-добрите албуми на "Пинк Флойд", той е разглеждан като класика в рока, а страхотните им песни са вдъхновявали много рок музиканти.

"Стената" е последният албум на "Пинк Флойд", в който участва Ричард Райт преди завръщането му през 1987. Докато албума е бил записван, Роджър Уотърс е засилвал хватката си върху бандата и е искал почти пълен художествен контрол , създавайки напрежение в групата. Въпреки това, албумът е успешен, продава приблизително 30 милиона копия по света и е един от най-добре продаваните албуми на 80-те. "Стената" е най-добре продаваният албум на групата в САЩс повече от 23 милиона продадени копия. Албумът достига #1 на чартовете за албуми Билборд (Billboard) в Щатите, където остава за 15 последователни седмици, и не се оттегля от чартовете цели 2 години. Обаче в родната си Великобритания албумът достига едва #3.

Another Brick in the Wall (Part II) е сингъл номер едно на бандата от Стената, достигайки позиция #1 и във Кралството, и в САЩ. По света, албумът съдържа редица хитове на "Пинк Флойд", включително "Another Brick in the Wall (Part II)", "Young Lust", "Hey You", "Comfortably Numb", и "Run Like Hell".

[редактиране] История на записване

Кадър от клипа Another Brick in the Wall
Кадър от клипа Another Brick in the Wall

През 1977 "Пинк Флойд" рекламирали албума си Animals с турнето си In The Flesh. Турнето било изтощително и отчайвало членовете на бандата. Природата на концертите карала Уотърс да се откъсва от публиката и да се вижда като по-висша фигура. Последната нощ на турнето, в Монреал, Канада, Уотърс тъкмо започвал да пее "Pigs on the Wing (Part 1)",а човек от публиката запалил фишек близо до сцената. Той спрял да пее и изкрещял "Oh, for fuck's sake. Stop letting off fireworks and shouting and screaming! I'm trying to sing a song." ("О, по дяволите. Престанете да изстрелвате фойерверки, да викате и да пищите! Опитвам се да пея песен.") Тогава продължил с песента, но нещата се влошили и по време на "Pigs (Three Different Ones)", Уотърс не можел да повярва на очите си, когато един фен се покатерил по мрежите, които разделяли публиката от групата, и с погнуса Уотърс се изплюл в лицето на почитателя си. По-късно, Уотърс съжалявал за постъпката си и оплаквал разделението между публиката и групата. Именно това подтикнало Уотърс да измисли идеята за "Стената".

Записването на албума било сложно, защото бил записван в четири студия за осем месеца. Роджър Уотърс споменава в радио-шоуто In the Studio with Redbeard, че всички проблеми били в резултат от английските данъчни закони с финансови разглеждания, диктуващи как да бъде направен албумът. Според Уотърс "щяхме да го запишем в Лондон, после преживяхме изключителен неуспех, бяхме вложили много пари в една компания (Norton Warburg) в Лондон, която трябваше да ги инвестира и така нататък, но за съжаление, вместо това ги откраднаха. Откраднаха ги по такъв начин, че все още трябваше да плащаме данъци за тях. Таке че пет години след Dark Side of the Moon, бяхме съвършено оскубани. Тъй като разполагахме с тази основа за албум, която изглеждаше, че може и да е добра, неохотно решихме да заминем да осъществим записа във Южна Франция. Признах, че причината да запишем албума във Франция беше чисто и просто заради страха ни да бъдем без пукната пара".

По време на записите, Уотърс чувства, че приносът на Ричард Райт за групата е малък, и разпорежда той да напусне след като The Wall е завършен. По това време Райт е пристрастен към кокаина, което може и да е играло роля за уволнението му. Уотърс твърди, че Дейвид Гилмър и Ник Мейсън са подкрапяли решението му да уволни Райт, но през 2000 година Гилмър обявява, че той и Мейсън са били против това. Райт е уволнен от бандата, но остава да довърши албума и да участва в концертите като платен музикант. По ирония се оказва, че вследствие на огромните разходи за турнето, събрани с отказа на Уотърс да свирят пред голяма публика, Райт е бил единственият член на групата, който е спечелил нещо от турнето.

За "Another Brick in the Wall" (Part II), Pink Floyd имат нужда от училищен хор и се обръщат към учителя по музика Алън Реншоу от зеленото училище в Ислингтън, близо до студиото им "Britannia Row Studios", по средата на учебно занятие. На хорът не е разрешено да чуе останалата част от песента и, след като изпяват припева, децата са разочаровани, защото искали да чуят солото на Гилмър. Припевът е презаписван 12 пъти, за да се създаде впечатлението, че хорът е от повече деца. Въпреки че училището получава сумата от £1000, няма договорно споразумение за хонорари. Според закона на Великобритания за авторското право от 1996 тези хонорари стават задължителни и след като членовете на хора са открити от хонорарния агент Питър Роуън от ‘’RBL Music’’ чрез сайта ‘’Friends Reunited’’, те съдят групата. Професионалистите от музикалната индустрия оценяват, че всеки на ученик се дължат по £500.

‘’’The Wall’’’ е оригинално издаден от ‘’Columbia Records’’ в Щатите и ‘’Harvest Records’’ във Великобритания, а през 1994 е преиздадена дигитално подобрена версия във Великобритания от ‘’EMI’’. През 1997 ‘’Columbia Records’’ издават друг подобрен диск (който звучи по-добре от версията на ‘’EMI’’ от 1994) в САЩ, Канада, Австралия, Южна Америка и Япония. Послучай 20-тата годишнина на ‘’’The Wall’’' през април 2000, ‘’Capitol Records’’ в САЩ и ‘’EMI’’ в Канада, Австралия, Южна Америка и Япония преиздават версията от 1997, комбинирана с художествените похвати, използвани при Европейската версия на ‘’EMI’’.

‘’The Wall’’ е първият албум на Pink Floyd от 1967, когато бил издаден The Piper at the Gates of Dawn, насам, чиято обложка не е направена от Сторм Торджърсон и Хипнозис.

[редактиране] „Стената“ в България

Този албум не е издаван официално в България, но е добре познат на българската аудитория. По това време са разпространени записващи магнетофони и касетофони и е нямало проблем да се презаписва. Чрез Кореком са били достъпни последните „писъци“ на тогавашната аудиотехника: грамофони с динамични дози и диамантени игли и декове с високоустойчиви глави и автоматична настройка на подмагнитващия ток според лентата. Вкарваните от чужбина плочи се записват на лента - албумът се събира на една касета C90.

Особено популярна, заради добрата си танцувалност, става песента „Another Brick in the Wall (Part II)“, която била известна на българския слушател като „Тухлата от Пинк Флойд“. Тя е звучала по заведенията на запис или в изпълнение на рок групи, най-често в ремиксиран вид, чрез повтаряне на един или 2 куплета след финалното соло, понеже 4-те ѝ минути не са стигали на танцуващите. Особено популярна била фразата „Hey, teacher, leave those kids alone!“ като: „Хей, чичо, имаш ли салам?“

[редактиране] Източници и използвана информация

Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата The Wall от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите.