Музикален интервал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Интервал най-общо се нарича съотношението между височината на два музикални тона. В теорията на музиката това съотношение не се измерва в абсолютни стойности, а се използва разликата между степените в дадена диатонична гама. Така интервалът може да бъде:

Прима = няма разлика в степените – един и същи тон.

Секунда = 1 степен (до-ре)

Терца = 2 степени (до-ми)

Кварта = 3 степени (до-фа)

Квинта = 4 степени (до-сол)

Секста = 5 степени (до-ла)

Септима = 6 степени (до-си)

Октава = 7 степени (до-до)

  • Наименованията на интервалите са тези на латинските числителни от 1 до 8. Те следват основните имена на степените в музикалния лад и получават имената си именно във връзка със съотношението на тези степени спрямо основния тон – „тоника”, който се приема за „прима”. Горната класификация отразява обаче разликата в звученето, т. е. между тоновете до и ре интервалът е секунда – една, а не две степени. При обозначението на степените се използват съответните арабски цифри. Те следват оригиналните наименования – за секунда – 2, за терца – 3, за квинта – 5 и т. н.
  • Интервалите, по големи от една октава се наричат сложни – нона – 8 степени, децима – 9 степени, ундецима – 10 степени, дуодецима – 11 степени, терцдецима – 12 степени и т.н.
  • Определянето на броя на степените, които се съдържат в даден интервал, се нарича количествена величина на интервала. Интервалите могат да бъдат мелодични (ако тоновете се изпълняват последователно) и хармонични (когато тоновете звучат заедно).

Броят на степените определя абсолютното акустично отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до - ре диез” и „до - ми бемол” в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични”, тъй като тоновете „ре диез” и „ми бемол” също са енхармонични. Първият от тези интервали обаче е секунда, а вторият – терца, разлика, която е от голямо значение за музикалната хармония. Съществуващата в по-ново тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.

Интервалите могат да имат разновидности. Могат да бъдат големи или малки – например „терца” и „секунда” – в този случай те следват някакъв натурален звукоред; увеличени или умалени – кварта и квинта – в този случай обикновено става дума за хроматизъм. Интервалите прима, кварта, квинта и октава, могат да бъдат чисти и не могат да бъдат малки и големи. Интервалите секунда, терца, секста и септима могат да бъдат малки и големи, но не могат да бъдат чисти.

В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиятос” – номинално тон и половина).

Уточнение: Когато в музиката се говори за „диапазон” (в октави), се има предвид значението на термина октава в акустиката, който не напълно съвпада с понятието за „октава” като музикален интервал. Същото се отнася за квартата и квинтата, когато тези термини се споменават във връзка с „квартовия” и „квинтовия” кръг на тоналностите, когато съответните термини „кварта” и „квинта” имат значение, което се доближава, но и твърде се различава от смисъла им като музикален интервал. (Виж също гама).