Флавия Юлия Констанция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Флавия Юлия Констанция (след 293 – 330) е дъщеря на римския император Констанций Хлор и втората му съпруга Флавия Максимиана Теодора.
През 313 император Константин I, който е полубрат на Констанция, я дава за съпруга на своя съимператор Лициний по повод на тяхната среща в Медиоланум. Тя ражда син, Валерий Лициниан Лициний, през 315 и когато борбата между Константин и Лициний започва през 316, тя застава на страната на съпруга си. Втора война между двамата императори започва през 324; след поражението на Лициний, Констанция се застъпва пред Константин за живота на своя съпруг. Константин пощадява живота на Лициний и го задължава да живее в Тесалоника като редовен гражданин, но на следващата година (325) той заповядва Лициний да бъде убит. Втори удар за Констанция е смъртта, също по заповед на Константин, на нейния син Лициниан.
През следващите години Констанция живее в двора на брат си, приемайки почести (нейната титла е nobilissima femina). Тя преминава към християнството,[1] подкрепяйки арианската група на Първия Никейски събор (325).[2]
[редактиране] Бележки
- ↑ Йероним, Epist., 133.4; Тираний Руфин, Hist. Eccl. 1.11.
- ↑ Филосторгий, Hist. Eccl. 1.9.
[редактиране] Източници и използвана информация
![]() |
Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Flavia Julia Constantia от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите. |
- Constantia, at De Imperatoribus Romanis