Габрене
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Габрене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.
Габрене | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Благоевград |
Община: | Петрич |
Население: | 825 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 430 м |
Пощ. код: | 2898 |
Тел. код: | 07428 |
Геогр. положение: | 41° 21' 56" сев. ш. 22° 58' 15" изт. д. |
МПС код: | Е |
Кмет или наместник | |
Панде Марков |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Габрене се намира в полупланински район в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. На по-малко от 1 км западно от селото преминава държавната граница с Република Македония. Непосредствено над селото в югозападна посока в Беласица се издига историческият триграничен връх Тумба. На 4 км северно от Габрене се намира ГКПП "Златарево", разположено на международния път Петрич - Струмица. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от север. Климатът в Габрене е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.
[редактиране] История
Село Габрене е старо селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити следи от антични и средновековни селища и поселения.
Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 година под името Габрани. Според данните от първия регистър в селото живеят 127 български-християнски и 2 мюсюлмански домакинства[1], а според втория 43 християнски домакинства.
През 19 век населението на селото се занимава със земеделие (царевица, овес, ориз, сусам, афион, памук и други), бубарство и животновъдство. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габрене е посочено като чисто българско село с 32 домакинства със 120 жители българи. [2] През 1885 година е разкрито начално българско училище. Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов в Габрене живеят 450 жители от които 400 българи-християни и 50 турци [3]. Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Габрене живеят 360 българи екзархисти.[4]
Габрене е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. През 1913 г. по време на Междусъюзническата война 29 жители на селото са убити от гръцки войници, които не са пожалили дори и бебетата. В памет на загиналите габренци в началото на селото идвайки от Петрич и минавайки през други села от Подгорието е изграден паметник .
До Габрене се стига и по друг маршрут, който е за препоръчване за идващите за първи път в селото. Пътят е през Петрич в посока с. Първомай където се разделя на две - първия продължава през Подгорските села, а втория върви успоредно на река Струмешница. И така се стига до ГКПП "Златарево" - границата с Македония.
[редактиране] Религии
Жителите на Габрене са православни християни. В селото има църква "Св. Параскева" с хубав двор и голяма чешма. Всички празници и именни дни тук са празнуват и почитат. На 1, 2 и 3 януари всяка година има кукерски игри - станчинари или джамалари - така ги наричат тук. На Летни Петковден - края на юли месец, мени си датата - е селският събор. И това е моментът, когато селото е най-оживено. Организират се борби на площада, бира, скара бол и в коя и къща да отидеш ще те посрещнат с внимание и уважение.
[редактиране] Обществени институции
Селото си има административен център, в който се помещава кмета, селския фелдшер и пощата. В същата сграда има и интернет клуб - не знам дали още работи обаче. Наблизо има магазинчета, кафенета. Силно се надявам в близко време селото да се влючи активно в развитието на селския туризъм. Казвам това, защото Беласица планина е сравнитерно нова туристическа дестинация, а пък селото не е лошо и от местните хора зависи дали ще използват това. Желая им успех!
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVІ век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопjе, 1982, стр.522-525
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.187
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.186-187
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |