Идолопоклонничество
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ѝдолопокло̀нничеството (от гръц. εἴδωλον — изображение, видение, идея, кумир) или още идололатрия, идолослужение, е религиозен, богословски термин, означаващ един от основните грехове в авраамическите религии. В християнството е определяно като почитане, преклонение и служение на образ, идея или обект, в противовес на почитането и служението на върховно божество. Тези образи, идеи и обекти са наричани идоли или кумири.
В юдаизма и исляма създаването на художествени образи, в това число и скулптурни, се счита за идололатрия. В религии където подобни действия не се считат за грях терминът „идолопоклонничество“ отсъства. Някои религиозни общности прибягват до този термин, за да квалифицират други религиозни общности, различни от тяхната.
[редактиране] Етимология
Терминът „идолопоклонничество“ идва от кръцката дума εἴδωλον. По-точен в значението си е терминът „идолослужение“, който е превод на гръцкото ειδωλολατρεία или εἴδωλολατρειας — от εἴδωλον (изображение, видение, идея, кумир) и λατρεία (служение, богопочитание). Макар че гръцката версия изглежда е калка на еврейското עבודת אלילים (аводат елилим), което е атестирано в равинската литература, самият термин липсва в Септуагинта, у Филон Александрийски, у Йосиф Флавий или в други еленидстични еврейски писания. Отсъства и в гръцката паганска литература. В Новия завет гръцката дума се намира само у Павел, 1 Петър, 1 Йоан и в Апокалипсис. Еврейският термин за идололатрия съдържа аводат зарах (богопочитание на чуждото) и аводат кочавим умазалот (богопочитание на планетите и съзвездията).
[редактиране] Вижте още
- Аниконизъм
- Антропоцентризъм
- Етноцентризъм
- Идол
- Иконопочитание
- Религиозен плурализъм
- Социология
- Тотем
- Фетиш