Ветрен (Ном Сяр)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ветрен.
Ветрен (Ном Сяр) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 2 373 (2001) |
Надм. височина: | 193 м |
Геогр. положение: | 41° 16' 22 сев. ш. 23° 17' 23 изт. д. |
Пощ. код: | 62043 |
Тел. код: | +30 23230 |
Ветрен или Вятърна (изписване до 1945 Вѣтренъ, на гръцки: Νέο Πετρίτσι, Нео Петрици, катаревуса: Νέον Πετρίτσιον, Неон Петрицион, до 1927 Βέτρινα, Ветрина) е село в Република Гърция, Егейска Македония, Ном Сяр (Серес). Център е на дем Петрич (Петрици), с 2373 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 193 метра надморска височина. През селото тече река Султаница. На няколко километра североизточно от селото започва Рупелският пролом на Струма.
[редактиране] История
В средата на 17 век през Ветрен минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че в селото освен няколкото мюсюлмански има и "5 махали на гръцки, български и сръбски неверници."[1]
През 19 век Ветрен е едно от големите села в Демирхисарската каза. Населението е смесено, като преобладават мюсюлманите. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ветрина е посочена като село с 228 домакинства с 480 жители мюсюлмани и 100 жители българи. [2]Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година във Вятърна (Вѣтренъ) живеят 250 българи, 1 300 турци, 100 черкези и 120 цигани.[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Ветрен се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 13 ученика.[4]
В 1912 година през Балканската война в селото се заселват преселници гъркомани от град Петрич и село Старчево, както и власи от съседното беласишко село Рамна (днес Ано Вирония). След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Ветрен го напуска и в селото се заселват и голям брой понтийски гърци, бежанци от Турция и по-малко гърци бежанци от Източна Тракия и останалата част на Мала Азия.[5]
В 1927 година селото е прекръстено на Неон Пертицион, в превод Нови Петрич.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църква „Свети Мина“.
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.284.
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.136-137.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.185
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.188-189.
- ↑ Πολιτιστικός Σύλλογος Νέου Πετριτσίου
Дем Петрич (Петрици) | ![]() |
|
---|---|---|
Ветрен (Нео Петрици) | Голема махала (Мегалохори) | Дервент (Акритохори) | Мандраджик (Мандраки) | Мръсна (Гонимо) | Омало | Рамна (Ано Вирония) | Турчели (Тракико) | Хаджи Бейлик (Вирония) |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |