Юрий Венелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Юрий Венелин
Украински българист, фолклорист и етнограф
Роден: 22 септември 1802
Велика Тибава, днес в Унгария
Починал: 26 март 1839
Москва, Русия

Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) – украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог, е роден е на 22 септември 1802 г. в с. Велика Тибава (днес в Унгария).

Венелин следва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес към българите не затихва.

През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 г. се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.

През 1836 г. установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция.

Юрий Венелин е автор на съчинението "Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите", издадено в 3 т. през 1829-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на В. Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга "Критически изследвания за българската история" е публикувана посмъртно /с известни съкращения/ през 1849 г. в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец И. Денкоглу. През 1853 г. книгата е публикувана изцяло /по ръкописа на автора/ в Земун /Сърбия/ в български превод на калоферския учител Ботю Петков /бащата на Христо Ботев/ и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на XIX в.

Други съчинения на Ю. Венелин:

  • "О характере народных песен у славян задунайских" (1835 г.),
  • "О зародыше новой болгарской литературы" (1838 г.),
  • "Граматика на сегашния български език"
  • "Критическия изследования об истории болгар, с прихода болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или пкрения Болгарии великим князем русским, Святославом" 1849

и други.

Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 г.

[редактиране] Източници

Агенция Фокус от 26 март 2006 г.

[редактиране] Литература

Ученое путешествие Ю. И. Венелина в Болгарию (1830-1831). Публикация подготовлена Г. К. Венедиктовым. Москва, 2005.

Динеков, П. Български фолклор. Ч. I. София, 1990, 78-82.

Цанев, Д. Българската историческа книжнина през Възраждането: XVIII-първат половина на XIX в. София, 1989.