Хлоропласт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хлоропластите са клетъчни органели, характерни само за растителните клетки. Те не се срещат в животински клетки.

Хлоропластите имат дължина от 2 до 10 микрометъра и дебелина от 1 минкрометър. Обргадени са от две мембрани-външна,която обгражда пространство, наречено строма и има строеж сходен на плазмалемата ,и вътрешна, наречена тилакоидна мембрана, като вътрешната мембрана е многократно нагъната и формира структури, подобни на дискове, наречени грани.

В хлоропластите се съдържа багрилото хлорофил, което придава зеления цвят на листата на растенията. В хлоропластите се извършва процесът фотосинтеза, чрез който растенията от неорганични вещества като вода, азот, въглероден двуокис и т.н. образуват органични вещества — захари, белтъци и др. Така растенията се изхранват сами — те са автотрофни организми и същевременно освобождават кислород в околната среда.



Органели в клетката

Апарат на Голджи | Акрозома | Вакуола | Везикула | Ендоплазмен ретикулум | Ендозома | Клетъчна стена | Клетъчна мембрана | Лизозома | Меланозома | Митохондрия | Миофибрила | Пластид | Пероксизома | Рибозома | Флагелум | Хлоропласт | Центрозома | Цитоплазма | Ядро | Ядърце