Правопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Правописът (ортографията) е система от валидни за даден език норми (правила) на писане като:

  • писмено отбелязване на отделните думи и техните значими части - представки, корени, наставки, окончания;
  • писането на сложни думи - слято, полуслято и разделно;
  • използването на главни и малки букви;
  • сричкопренасянето на части от думи на нов ред;

Правописът също така обхваща и правила за правилното поставяне на препинателни знаци (пунктуация), изписането на съкращения и, евентуално, транскрипцията на чужди имена и думи в съответния език, транслитерацията на писмената система да дадения език в друга писмена система (например, транслитерация на българско писмо с латиница).


[редактиране] Вижте още

[редактиране] Използвана литература

  • Д. Розенталь, М. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976, стр. 250
  • Д. Тилков, Т. Бояджиев Българска фонетика, С. 1977, стр. 227 - 233
  • Правописен речник на българския книжовен език, С. 1965 (Увод, стр. III - XL)