Осетинците в Руско-турска война (1877-1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: махане на кухите линкове, енциклопедичен вид (ако въобще остане). Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия.

Сведения за борбата на най-добрите синове на България за освобождаване на своята страна от петвековния турски гнет проникват в Осетия, преодолявайки значителните за това време разстояния. Естествено, по това време не е имало никаква систематична връзка и тези сведения са имали случаен, епизодичен характер. Но и това е било достатъчно, щото в средата на зараждащата се национална интелигенция, в осетинското офицерство и в народните маси да назряват съчувствие и поддръжка на борбата на братския народ за своята свобода. Самият осетински народ е свободолюбив и болката на българския народ той възприел като своя собствена. Поради тази причина не е за учудване, че вестта за началото на войната за освобождение на българския народ намерила в сърцата на осетинците най-горещ отклик и те взели участието в освобождението на България от турско иго. Осетинският доброволчески дивизион в състава на Руската армия са показали чудеса на мъжество и героизъм. Техните доблестни подвизи са били достойно оценени в България, където и до сега могат да се видят паметници на осетинците, дали живота си за свободата на България. Те ще живеят вечно в паметта на [[България|българския} и осетинския народи, техните имена грижливо пазят легенди и предания. В най-голяма степен героизмът на осетинците се е проявил по време на събитията на Шипка, в Плевен... Не напразно генерал Скобелев изпратил писмо до Петербург на руския император: “Изпратете повече осетинци!”. Участието на осетинците имало решаващо значение в такива важни битки като битките за Ловеч, Плевен, Пловдив и други. Известният български учен Георги Копчев е писал, че «Владикавказкият казашки полк и Осетинският дивизион се отличили в щурмуването на укрепените турски позиции” (Георги Копчев, “Мавзолеят на Плевен”, 1901, с.207). Осетинци са служили и в Руската регулярна армия, и в нерегулярните Казакски части. От тях най-много се е отличил Осетинският дивизион, който влизал в състава на Кавказката казашка бригада, която командвали такива прославени пълководци като М. Д. Скобелев, И. Гурко, Н. Г. Столетов, Ф. Ф. Радецки, И. Ф. Тутолмин. Осетинци обаче воювали и в редиците на българското опълчение, сред тях бил героят от руско-турската война Дудар Караев. А отрядът на славния безстрашен син на България Петко Войвода се сражавал заедно с осетинския дивизион. Редица изследователи обръщат внимание, че делът на осетинците в победата на руско-турската война се оказва по-голям, отколкото може да се предположи, изхождайки от неголямата численост на осетинския народ. Числеността на осетинския дивизион била малко по-голяма от 300 души. Мястото на убитите и ранените се попълвало постоянно с подкрепления от Осетия. Командвали ги такива прославени пълководци като М. Скобелев, И. Гурко и други. В рапорта си от 3 септември 1877 година Скобелев пише: “ Въобще, поведението на Осетинския дивизион по безпримерна саможертва и рицарска храброст е повече от похвално”. 400 осетинци са удостоени с Георгиевски кръст 1, 2, 3 и 4 степени. Болшинството от повече от 200 осетинци – генерали от Руската Армия – за първи път демонстрират своето военно майсторство именно на бойното поле за свободата на България. Непосредствено участие са взели около 2 000 осетинци.