Черноземни почви

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Черноземите са плодородни и обработваеми почви. В България те са разпространени само в северната част и граничат на север с Дунав, а на юг със сивите горски почви. Общата им площ в страната е около 23 млн. дка, от които около 85% са обработваеми.

Черноземните почви са образувани в условията на умерения климат, главно на тревиста степна растителност, с изключение на отделни места в Добруджа и в близост до сивите горски почви (на тези места — върху широколистни горски видове).

Имат мощен хумусен хоризонт, добре развит преходен, който преминава направо в почвообразуваща скала. Различават се 5 основни разновидности — карбонатни, типични, зилужени, деградирани и тежки глинести черноземи.

Съдържание

[редактиране] Карбонатни и типични черноземи

  • Заемат площ от около 8 млн дка, главно в 2 района — край Дунав (от Лом до Русе) и в най-южната част на Добруджа.
  • Характеризират се с дълбок почвен профил (А = 50–80 см и В = 30–40 см). По механичен състав са песъчливо-глинести.
  • При карбонатните черноземи целият профил съдържа карбонати, а при типичните карбонатите са измити на дълочина 30–40 см.
  • Хумусния хоризонт съдържа 2–4 % хумус, постепенно намаляващ в дълбочина. Реакцията е неутрална и преминава до слабо алкална в дълбочина. Средно запасени са с азот и фосфор, и добре с калий.
  • Имат добри физични свойства и рохкав строеж, не набъбват при напояване, не се напукват при изсъхване, имат добро плодородие и са подходящи за отглеждане на всички култури.

[редактиране] Излужени черноземи

  • Заемат ок. 11 млн. дка в по-южните и по-високите части на Дунавската равнина и почти цяла Добруджа.
  • Имат мощен (80–100 см) тъмно оцветен хумусен хоризонт и преходен хоризонт с мощност 40–50 см. Карбонатите са измити на дълбочина след 60–80 см.
  • Реакцията на почвения разтвор е неутрална; съдържанието на хумус е 3–4 %, като намалява в дълбочина; средно запасени са с подвижен фосфор и азот и добре запасени с калий.
  • Имат по-тежък механичен състав от карбонатните черноземи, но имат и по-добра водозадържаща способност от тях. Излужените черноземи са почви с високо естествено плодородие и при правилна обработка при тях се получават най-високите добиви от полските култури у нас.

[редактиране] Деградирани черноземи

  • Заемат около 3 млн. дка южно от излужените черноземи и са преход между черноземната зона и зоната на сивите горски почви. При образуването им се чувства влиянието на горската растителност.
  • Мощността на хумусния хоризонт е 40–60 см, а на преходния 60–80 см. Карбонатите са измити на дълбочина 100–120 см.
  • Съдържанието на хумус е в границите 2–3 %, рязко намаляващо по дълбочина. Запасеността им с азот и фосфор е слаба, а с калий — добра. Реакцията в безкарбонатния хоризонт е слабо кисела.
  • Физичните свойства на тези черноземи са по-неблагоприятни в сравнение с описаните дотук — имат по-голяма влагоемност, по-слаба водопропускливост, по-висоак пластичност при навлажняване, а при изсъхване се напукват и образуват дебела кора. Въпреки по-слабото им плодородие, при правилна агротехника при тях също се получават добри добиви от отглежданите култури.

[редактиране] Тежки глинести черноземи

  • Разпространени са на площ от 1 млн. дка в Северозападна България и в Югоизточна Добруджа.
  • Имат мощен хумусен хоризонт (60–70 см) и са разположени на места с високи подпочвени води.
  • Съдържанието на хумус е високо (3–5 %), а на основните макроелементи — добро.
  • Поради тежкия си механичен състав тези почви имат неблагоприятни водно-физични свопйства — висока плътност, ниска порьозност, силно набибват и се свиват, преовлажняват се и трудно изсъхват, което предполага закъсняване с пролетните практики. Имат високо естествено плодородие, което може да даде високи резултати ако се спазват всички изисквания за работа върху тези почви.

[редактиране] Мерки за съхранение и подобряване на почвеното плодородие

Всички черноземни почви се отличават с високо естествено плодородие, за поддържането и повишаването на което следва да се прилагат следните мероприятия:

  • правилно редуване на културите и оптимално азотно-фосфорно торене;
  • обработката на почвата да става във физическа зрялост;
  • прилагане на противоерозионни обработки на откритите равнинни и на наклонените терени;
  • варуване на деградираните терени при вкисляване;
  • дълбоко разрохкване, торене с органични торове и дрениране на тежките глинести черноземи.

[редактиране] Вижте още