Бабин Яр
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бабин Яр (руски: Бабий яр, украински: Бабин яр) е пролом край Киев, Украйна, където се извършва масово клане предимно на евреи и други цивилни граждани от нацистите, с помощта на местни колаборационисти по време на Втората световна война.
[редактиране] Преди клането
След като Нацистка Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941, германските сили започват да напредват бързо на изток. На 19 септември 1941 германците пристигат в Киев. Въпреки, че много от жителите на града имат войници в Червената армия или роднини във вътрешността на Съветския съюз, те приветстват идването на германците, като смятат, че това ще бъде край на Сталинския терор. Но това скоро се променя. На 28 септември в града са разпространени листовки, на които пише:
- "Всички евреи, които живеят в Киев и околностите, да се явят до 8 часа сутринта, понеделник, 29 септември, 1941, на ъгъла на улица Мелниковски и Докторска (до гробището). Да носят със себе си документи, пари, ценности, както и топли дрехи, бельо и т.н. Всеки евреин, който не носи тази инструкция и бъде срещнат някъде, ще бъде застрелян. Всеки цивилен, който влезне в евакуирано еврейско жилище и открадне имущество, ще бъде застрелян."
Почти всички жители, включително и 175 000 евреи в района смятат, че става въпрос за депортация. Всъщност, нацистите са взели решение, още на 26 септември, всички евреи да бъдат убити, като отмъщение за серия бомбардировки срещу германски инсталации, за което са обвинени евреите. След войната става ясно, че бомбените акции са проведени от членове на НКВД, оставени от отстъпващите руснаци, за да забавят германското нашествие.
[редактиране] Клането
Евреите, събрани на гробището, очакват да бъдат натоварени на влакове. Групата от хора е голяма и повечето жени, мъже и деца не са наясно какво става, а когато чуват картечна стрелба вече е късно да избягат. Те са изкарвани на малки групи от по десет човека между коридор от войници, както си спомня А. Кузнецов:
- Нямаше никаква възможност да се изплъзнеш или да избягаш. Жестоки рани, водещи до обилни кръвотечения, избухваха по техните глави, крака и ръце от ляво и дясно. Войници не спираха да викат "Schnell, schnell!", докато се смееха, сякаш са част от някакво цирково представление; те дори търсеха начини да предизвикват по-жестоки рани по уязвимите места - ребрата, стомаха и слабините.
След това на евреите е нареждано да се събличат, ако откажат са бити, а накрая са застрелвани на ръба на пролома Бабин Яр. Според Einsatzgruppen Operational Situation Report No. 101, най-малко 33 771 евреи от Киев и предградията са убити при Бабин Яр на 29 и 30 септември, 1941; методично разстрелвани със картечница. Като цяло 60 000 души са убити по-късно, включително цигани и съветски военнопленици.
Клането се провежда от Einsatzgruppe C, с покрепата на членове на батальона на Waffen-SS и на спомагателната украинска полиция, под командването на Фридрих Йекелн. Участието на местни колаборационисти в тези събития е предмет на болезнен дебат в Украйна.
[редактиране] Последици и памет
След войната съветското ръководство, поддържайки антисемитска политика, пренебрегва чествания на етническа основа. По тази причина няколко опита за издигане на мемориал в Бабин Яр остават без резултат. Самият пролом е преграден с бент и наводнен с кална вода от тухлените каменоломни през 1950, за да се получи кална утайка до самото дъно. Бентът се срутва от пролетните дъждове на 13 март 1961, като запраща стена от кал и вода в северните части на Киев. Много хора загиват от наводнението.
През 1976, най-накрая, е издигнат официален мемориал на съветските граждани загинали при Бабин Яр. Мемориал на загиналите евреи е поставен през 1991.
Клането при Бабин Яр вдъхновява поема на руския поет Евгени Евтушенко, за която Дмитрий Шостакович написва музика в неговата Симфония № 13.
Бабин Яр е заглавие на украински филм, разказващ за клането, както и заглавие на новела от Анатоли Кузнецов.
Клането също е показвано в тв-минисериали Война и спомени (War and Remembrance).