Лев Гумильов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лев Гумильов руски историк |
|
Роден: | 1 октомври 1912 Санкт Петербург, Русия |
---|---|
Починал: | 15 юни 1992 Санкт Петербург, Русия |
Лев Николаевич Гумильов (на руски: Лев Никола́евич Гумилё́в) е руски географ, историк и философ. Гумильов е роден на 1 октомври 1912 г. в Санкт Петербург. Там почива на 15 юни 1992 г. Баща му Николай Гумильов (1886–1921) и майка му Анна Ахматова (1889–1966) са поети.
Когато Николай Гумильов е разстрелян от болшевиките през 1921 г., синът му Лев е едва на 9 години.
Лев Гумильов завършва Ленинградския университет (дн. Санкт-Петербургски държавен университет). Прекарва две десетилетия в ГУЛАГ. Занимава се с хуните, тюрките и степните народи.
Л. Гумильов е създателят на термина „пасионаризъм“. Според него това е способността на хората да се жертват в името на идеалистическа цел.
[редактиране] Избрани трудове
- Конец и вновь начало (1992)
първоначално издадена под заглавие География этноса в исторический период
- История народа Хунну (1960)
- „Хуните“ (2007; ISBN 9789543610136)
- Древние тюрки (1967)
- „Древните тюрки - Великият тюркски хаганат“ (2007; ISBN 9789543610150)
- Открытие Хазарии (1966)
- Поиски вымышленного царства (1970)
- Древняя Русь и Великая Степь (1989)
- От Руси к России (1992)
- Хунну в Китае (1974)
- Етногенез и биосфера Земли (1979)
- Древняя Русь и Великая степь (1989)
- Тысячелетие вокруг Каспия (1990)
- Чтобы свеча не погасла:Диалог (беседы с акад. А. М. Панченко)