Алаваро де Менданя и Нейра
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алваро Менданя де Нейра испански изследовател |
|
Роден: | 1541 Испания |
---|---|
Починал: | 18 октомври1595 Санта Крус, Соломонови острови |
Алваро де Менданя и Нейра /Alvaro de Mendana y Neira/ е испански мореплавател, роден през 1541 г. в Испания. Вярата на Менданя, че в южните ширини съществува огромен материк подтиква мореплавателя да предприеме две плавания - в периода 1567-1969 и съответно 1595 г.
Менданя се отправя на първата си експедиция с два кораба - „Капитана” и „Алмиранта” с водоизместимост съответно 250 и 100 тона, поемайки от Каляо (Перу) в посока западните части на Тихи океан.
На 15 януари 1568 г. около 9 часа сутринта, един от юнгите му забелязва земя. Това бил неголям остров на който Менданя нарича Исус Христос. Продължавайки на запад, на 1 февруари моряците попаднали на ниски острови и плитчини, които получават името Канделярски плитчини. За седемдесет и четири дни корабите преминават огромно разстояние – 8 хил. мили от пристанището на Каляо.
Утрото на 2 февруари пътешествениците забелязали висок бряг. Това били големи острови на голям архипелаг - Соломоновите острови. Менданя погрешно решава, че това е митичната страна Офир, в която според легендата били скрити съкровищата на цар Соломон. След като установява, че това е само остров той го кръщава Санта Исабел, а на архипелага дава името на израелкия цар. Отправяйки се на юг, експедицията достига до голям остров, който на свои ред получава името Гуадалканал. Менданя и неговите спътници откриват почти всички от Соломоновите острови - Санта Исабел, Малаита, Сан Кристобал. От тази група острови само Ренел останал неоткрит.
На 11 август корабите поемат многомесечен обратен преход през Южното море. На 6 септември пресичат екватора и влизат във водите на северното полукълбо. След 11 дни откриват неголям атол от групата Маршалови острови, по всяка вероятност атола Наму. От там корабите поемат на север – североизток, като на 2 октомври откриват самотният необитаем остров Уейк.
Силната буря разразила се на 17 октомври разделя - „Капитана” и „Алмиранта” и двата кораба продължават плаването самостоятелно. Едва на 19 декември „Капитана” вижда земя – това бил безлюдният калифорнийски бряг. Менданя поема курс на юг от Калифорния и в крайна сметка на 23 януари 1569 г., на сто шестдесет и втория ден от плаването, „Капитана” акостира в пристанище на мексиканската провинция Колима, където след три дни пристига и „Алмиранта”.
Историята на ескпедицията не свършва до тук. Предстояло им да преплават още 2 хил. мили до пристанището на Каляо, а местните власти категорично отказала да отпуснат средства и материали за ремонт на корабите. На 4 април Менданя акостирал в пристанище Корино на брега на Никарагуа, където обичайно се ремонтирали подобни съдове. Тук отново получил отказ на поисканите от началника на порта средства. Принуден от обстоятелствата, Менданя заложил и продал свое имущество, като с получената сума заплатил ремонта. На 26 май корабите излизат от Реалехо и на 26 юли най-после се прибират в Каляо. Така завършила първата експедиция на Алваро де Менданя и Нейра.
Менданя не успял да открие митичното съкровище на цар Соломон, не открил нито злато, нито сребро, нито скъпоценни камъни. Липсата на ценни метали била равносилна на липса на интерес към островите от страна на испанската корона.
Всъщност този „безплоден” поход към Соломоновите острови бил велик географски подвиг. 16-17 хил мили преплавали корабите в тази ескпедиция по водите на Южното море, които до този момент не са били посещавани от европейски мореплаватели. Открит бил нов път, пресичащ почти целия Тихи океан в екваториалните южни ширини.
Печалният финал на експедицията не обезкуражава Менданя. От момента на завръщането си в Перу той започва да планира нова експедиция. По негово мнение островите могат да се превърнат в цветуща колония на Испания. Необходимо било да се транспортират няколкостотин колонисти (мъже, жени, земевладелци и търговци), с чиято помощ да се разчистят джунглите на Гуадалканал и Сан Кристобал, а терена им да се заеме от плантации и гадове.
През 1574 г., пет години след завръщането си в Перу испанските власти утвърждават проекта на Менданя. От Мадрид отпускат 10 хил. дуката, като му нареждат да изгради флота за превоз на петстотин преселници, добитък и инвентар с направление Соломоновите острови. В замяна той бил длъжен да изгради в течение на пет години три укрепени града. Получил и обещание от краля на Испания, че ако приключи успешно тази задача ще получи титлата маркиз. Така през 1577 г. той се отправя в Панама за да създаде своята флотилия.
Слабата заинтересованост на губернатора на Панама и вицекраля на Перу, а и след битката при Трафалгар осъществяването на експедицията се забавя с цели 18 години. Към проекта на Менданя отново се пробужда интерес едва през 1594 г. Новата му флотата включва четири кораба – два големи – „Сан Херонимо” и „Санта Исабела” и два малки – „Сан Фелипе” и „Санта Кателина”, с екипаж триста и осемдесет човека – моряци, войници с техните жени и деца. За главен кормчия на експедицията бил назначен младият испански моряк с портогалски призход Педро Фернандес де Кирос.
На 9 април 1595 г. експедицията напуска пристанището Каляо, а на 9 април се отпавя в открито море. Първият остров който откриват (21 юли 1595) е планински и му дават името Магдалена (днешният Фату Хива, Маркизки априпелаг, Френска Полинезия). В последствие откриват островите Сан Педро (Моту Оа), Доминика (Хива Оа) и Санта Кристина (Тахуата). Санта Кристина е първият остров избран за временна база на експедицията. На 5 август 1595 г. флотилията напуска Маркизките острови и преминават 4 хил. мили до Соломоновите острови преминавайки покрай рифа Солитари.
В ноща между 7 и 8 септември от корабите забелязали земя. С утрото пред тях се открива голям остров. Той впечетлил моряците с високата си планина с конична форма, от чиито недрата се издигал мощен огнен стълб. Менданя му дава името Санта Крус (Свети кръст) и името в последствие станало име на целия архипелаг. Санта Крус по богатата си природа приличал на остров Санта Кристина (Тахуата), но тук климата действал убийствено на испанците. Хората масово се разболявали, много починали, а на 18 октомври умрял и самия Манденя. Негов заместник става Педро Фернандес де Кирос.
На 18 ноември Кирос повежда остатъка от експедицията, която е загубила вече един кораб на север, с направление Филипините. След двегодишно плаване достигат до Лима с печалната вест за смърта на Менданя и повече от двеста учасници в плаването.
Приносът на тази експедиция е съществен. Открити са Маркизките острови – първия полинезийски архипелаг и островите Санта Круз. Последните открития в Океания принадлежат на енергияния приемник на Менданя – Педро Фернандес де Кирос. С него завършват и последните велики испански експедиции през 16 и началото на 17 век.