Климент Бояджиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Климент Бояджиев български военен деец |
|
Роден: | 15 април 1861 Охрид, днес Р. Македония |
---|---|
Починал: | 15 юли 1933 София, България |
Климент Евтимов Бояджиев е виден български офицер, генерал-лейтенант и политик.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Произлиза от една част от семейството на Мине Кочовски, преместила се навремето в Охрид от Преспа. През 1883 година завършва Военното училище в София, а през 1895 г. - Академията на Генералния щаб в Италия. В 1883 година е зачислен в армията като подпоручик.
През Сръбско-българската война (1885 г.) е адютант в щаба на Западния корпус. От 1886 година е поручик, от 1888 - капитан, от 1894 - майор, от 1899 - подполковник, от 1903 - полковник, от 1910 - генерал-майор, а от 1915 - генерал-лейтенант.
През Балканските войни (1912-1913) Климент Бояджиев командва 4-та преславска дивизия, която в сражението при Бунар хисар – Люлебургас пробива турския център. Министър на войната (1913 - 1914), началник на Генералния щаб на армията от 15 април 1915 г. до 7 септември 1915 г. Реформира войската и повдига духа й след Междусъюзническата война.
През Първата световна война генерал Бояджиев командва Първа армия, която през октомври-ноември 1915 г. в Нишката операция атакува сръбската войска по линията от устието на Тимок до Трън. След яростни боеве Първа армия завладява цялото Поморавие и на 23 октомври 1915 г. частите на 8-ма българска дивизия влизат в главния град на областта Ниш, превземат Зайчар, а по-късно Битоля и Охрид. През август 1916 г. ръководи Леринската операция срещу съглашенските войски в Костурско и Леринско, но след неуспеха й си подава оставка. На 25 септември 1916 година е уволнен от армията.
Климент Бояджиев изработва първата релефна карта на България през 1927 г. Има два ордена „За храброст“. Синът му, поручик Н. Бояджиев, загива на 1 февруари 1915 г. в софийското градско казино при атентата срещу цар Фердинанд.
[редактиране] Офицерски звания
- от 30.08.1883 - Подпоручик;
- от 24.03.1886 - Поручик;
- от 01.01.1888 - Капитан;
- от 01.01.1894 - Майор;
- от 01.01.1899 - Подполковник;
- от 01.01.1903 - Полковник;
- от 04.09.1910 - Генерал-майор;
- от 02.08.1915 - Генерал-лейтенант.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 2-ра и 3-та степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ 2-ра степен с мечове
- Орден „За военна заслуга“ 4-та степен
- Орден „За заслуга“ на военна лента
- Руски орден „Св. Станислав“ 2-ра степен със звезда
- Османски орден "Лиякат" със звезда за военни заслуги", 18.12.1915 г. [1]
[редактиране] Библиография
- Релефна карта на България (1902)
[редактиране] Бележки
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 516
Георги Вазов | >>> | военен министър (4 септември 1913 – 14 септември 1914) | >>> | Иван Фичев |
Православ Тенев | >>> | началник на Щаба на армията (15 април 1915 – 7 септември 1915) | >>> | Константин Жостов |
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |