Баница (Шарлия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
Баница | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Надм. височина: | м |
Геогр. положение: | 41° 12' сев. ш. 023° 37' изт. д. |
Баница (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие) е бивше село в Егейска Македония, на територията на Ном Сяр, Дем Сяр, Гърция. Намира се на 20 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка, по името на съседното село Фращани.
[редактиране] История
Българският лингвист Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, която твърди, че селото е унищожено от чума и после възстановено от българи от съседните села и от арнаути.
В края на 19 век Баница е чисто българско село, чиито жители се заниват с рударство, като след замирането на железодобивната индустрия баничани продължават да добиват дървени въглища, които продават в Сяр.[1] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баница има 101 домакинства с 330 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Баница живеят 840 българи християни. [3]
Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 080 българи екзархисти [4].
Край село Баница на 4 май 1903 година в сражение с турската полиция загива Гоце Делчев. Жителите на Баница участват активно в Илинденското въстание и 88 къщи в селото са опожарени от османските войски.
В 1912 година селото е освободено от българската армия и тогава то има 120 къщи. Но в 1913 по време на Междусъюзническата война Баница е изгорено от гръцката армия, като населението бяга в България. Баничани се заселват Мехомия (Разлог), Бачево, Неврокоп (Гоце Делчев), Свети Врач (Сандански) и на други места.
Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната над селото през 1883 година. Запазена е също източната стена на църквата, на която се различават ясно останки от стенописите.
[редактиране] Бележки
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.20.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |