Ибн Туфайл

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ибн Туфайл
арабски философ
Роден: ок. 1105
Гуадих, Испания
Починал: 1185
Маракеш, Мароко

Абу Бакр Мухаммад ибн Абд ал-Малик ибн Мухаммад ибн Туфайл ал-Каиси ал-Андалуси (на арабски أبو بكر محمد بن عبد الملك بن محمد بن طفيل القيسي الأندلسي), известен в Европа и с латинизираното име Абубацер, е андалуски философ, лекар и политик.

Ибн Туфайл е роден в началото на 12 век в Гуадих край Гранада и се обучава при известния философ Ибн Баджджа. Известно време работи като секретар на владетеля на Гранада, а през 1163 става везир и лекар на алмохадския халиф Абу Якуб Юсуф. По време на службата си той покровителства по-младия философ Ибн Рушд (Авероес), когото останя за свой наследник, когато се оттегля от обществена дейност през 1182. Сред учениците му е и астрономът ал-Битруги.

Ибн Туфайл е автор на няколко трактата по медицина, но единственото му запазено съчинение е „Хай ибн Якзан“ (حي بن يقظان). То представлява философски роман и алегоричен разказ за човек, който израства сам на необитаем остров и без контакт с други хора достига до истината чрез рационално мислене. Заглавието на книгата е взето от едноименно произведение на иранския философ Ибн Сина (Авицена), но тя не е преразказ или коментар, а самостоятелно съчинение.

[редактиране] Произведения

  • (2005) „Хай ибн Якзан“. София: Панорама. ISBN 954965527X.

[редактиране] Източници

  • Ibn Tufail, статия в Уикипедия на английски [2 август 2006]

[редактиране] Външни препратки