Стефан Тошев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Тошев български офицер |
|
Роден: | 18 декември 1859 Ески Заара, днес България |
---|---|
Починал: | 27 ноември 1924 Пловдив, България |
Стефан Тошев Тошев е български пехотен генерал, герой от Първата световна война.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Стефан Тошев е роден в град Ески Заара, днес Стара Загора в 1859 година. Участва като доброволец в Българското опълчение, по време на Руско-турската война (1877-1878). През май 1979 година завършва Военното училище в София.
През Сръбско-българската война (1885) командва дружина в боевете при Сливница и сборен отряд.
От 1908 година е началник на Първа пехотна софийска дивизия, която командва и по време на Балканската война (1912-1913), а през Междусъюзническата война е командващ на Пета армия.
В Първата световна война Стефан Тошев ръководи Трета армия, която през 1916 година води успешни боеве срещу Румъния, но след конфликти с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа, германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен е сменен с генерал Стефан Нерезов[1]. На 25 март 1917 година е произведен в чин генерал от пехотата.
През 1918 година ръководи Четвърта армия. През юни 1919 година преминава в запас.
Умира в Пловдив в 1924 година, но е погребан в София.
В чест на генерал Тошев са прекръстени две села в България - в 1934 година село Талашманлии (Генерал Тошево) и в 1942 година Касъмкьой (Генерал Тошево), днес град.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен, 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ 1-ва степен с мечове, 2-ра степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ 2-ра степен
- Османски медал "За бойни заслуги", 19.03.1917
- Османски златен орден "Лиякат"
- Османски сребърен орден "Имтияз"
- Османски сребърен орден "Лиякат"[2]
[редактиране] Публикации
- „Писма от войната“ 1885 (1895, второ издание - 1896)
- „За княза и отечеството. Войнишка Клетва. Книжка за раздаване на войниците от ІІ тракийска дивизия", София 1901, 256 с.
- „Освободителната война“ 1877-1878 (1902)
- „Действията на ІІІ армия в Добруджа през 1916 година. Отговор на писаното за българите в мемоарите на Генерал Лудендорфа.“ (1921)
- "Победени без да бъдем бити. Отговор на хулителите ни като съюзници. Преглед на трите войни 1912-1913 и 1915-1918", София 1924.
[редактиране] Бележки
- ↑ Азманов, Димитър. Български висши военоначалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 279-280; Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г., София 2006, с. 46
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 520
[редактиране] Източници
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, с. 122-123
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |