Бисексуалност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Част от серията статии за
Сексуална ориентация
Традиционна класификация

Асексуалност
Бисексуалност
Хетеросексуалност
Хомосексуалност

Алтернативна класификация

Автосексуалност
Пансексуалност
Куиър
Скала на Кинси
Скала на Клайн
Скала на Стормс

Свързани теми

Биология на сексуалната ориентация
Избор и сексуална ориентация
Демография на сексуалната ориентация
Животинска сексуалност

Бисексуалността е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов и/или сексуално влечение към представители и на двата пола, за разлика от хетеросексуалността и хомосексуалността.

Макар и по рядко, в тясно специализираните източници, като синоними на бисексуалност се употребяват и термини като пансексуалност (способността да бъде обичан друг човек, независимо от пола, дори той да не е от двойката мъж/жена), омнисексуалност (синоним на пансексуалност) и помосексуалност.

Бисексуалните хора могат да имат едновременни или редуващи се връзки с индивиди от двата пола, да поддържат моногамна връзка с мъж или жена, да осъществяват контакти с представители само на единия пол или да останат целибати. Бисексуалността, както и другите сексуалности е характеристика на сексуалните желания, нужди и самоусещане на човека, и не е задължително да включва съответното сексуално поведение.

Голяма част от бисексуалните хора се самоопределят като гей-хора и принадлежащи към ЛГБТ обществото. Според едно научно течение, основоположник на което е Алфред Кинси, болшинството от хората имат бисексуална природа, която обаче бива подтисната от хетеронормативността. Той илюстрира това със своята Скала на Кинси, отбелязваща с цифрите от 0 (крайна хетеросексуалност) до 6 (крайна хомосексуалност) привличането в определена степен към същия и другия пол. На тази скала бисексуалността като привличане поне по малко и към двата пола заема всички позиции освен крайните две, с други думи ако човешката сексуалност бъде представена като скала, в чиито противоположни краища се разполагат твърдолинейната хетеросексуалност и хомосексуалност, то бисексуалността би заемала цялото пространство помежду тях.

Съдържание

[редактиране] Разпространение и съотношение

Някои проучвания, и особено Сексуално поведение на мъжа (1948 г.) и Сексуално поведение на жената (1953 г.) на Алфред Кинси, довеждат до извода че мнозинството от хората са в някаква степен бисексуални. Повечето хора, които са били изследвани, са декларирали известно привличане и към двата пола, макар да са отдавали предпочитания на един от тях. Според Кинси, само 5-10% от човечеството е изцяло хетеросексуално или хомосексуално.

[редактиране] Исторически преглед

Мъж ухажва юноша
Мъж ухажва юноша

Хората от почти всички общества, култури и епохи са показвали различни степени на бисексуалност. Голяма част от хомосексуалното поведение и традиции в древността, всъщност са само една страна на бисексуалната природа на древните хора. С това трябва да се направи уговорката, че понятията хетеросексуалност, хомосексуалност и бисексуалност са сравнително нови за човечеството концепции и не е съвсем правилно те да се прилагат в исторически план. В повечето древни култури, обществото е различавало хомосексуално и хетеросексуално поведение, но е нямало етикети „хомосексуални“ и „хетеросексуални“ хора.

В Древна Гърция, например, женените мъже обичайно поддържали и еднополови връзки с юноши.[1] В Древен Египет, Древен Рим, Арабия, Персия, Китай, Индия, Япония, Османска Турция и т.н. са засвидетелствани аналогични прояви на социално прието и нормирано бисексуално поведение.[2] Наред със съпругите си, еднополови любовници са имали Александър Велики,[3] римските императори[4], индийските раджи,[източник?] японските шогуни,[5] турските султани,[2] персийските шахове,[2] китайските императори и будистки свещеници.[6][7]

Шах Аббас прегръща виночерпеца си
Шах Аббас прегръща виночерпеца си

Обичайното в древна Спарта било поддържането на връзки с момчета от страна на възрастни мъже. Смятало се, че интимните контакти между по-възрастните и по-младите войници укрепват лоялността и солидарността вътре в отряда, и насърчават смелостта и героизма в обкръжението на любимия човек. Често щом юношата навършел определена възраст, от връзката с любовника му били изключени сексуалните отношения.[8]

В средновековните мюсюлмански култури интимните отношения между мъже били широко разпространени.[2] Те били и основно вдъхновение на някои от най-знаменитите близкоизточни творци от епохата, като арабския поет Абу Нууас и персийските художници Риза Аббаси и Мухаммад Касим (16-17 век).[9] Според някои изследователи,[източник?] изричните забрани и суровите наказания в Корана са насочени не толкова срещу еднополовите сексуални отношения, колкото срещу тяхната публичност и показност. Като аргумент се посочва фактът, че според шериата, за да бъдат наказани участниците в хомосексуално сношение, то трябва да е било видяно от четирима мъже или осем жени.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. Francis Mark Mondimore, M.D. A Natural History of Homosexuality. The Johns Hopkins University Press, 1996
  2. 2,0 2,1 2,2 2,3 Khaled El-Rouayheb. Before Homosexuality in the Arab-Islamic World, 1500-1800. University Of Chicago Press, 2005 ISBN 0226729885
  3. Plutarch. On the Luck and Virtue of Alexander A, 12.
  4. Светоний, Животът на 12-те цезари, Тиберий, 44; Калигула
  5. Stephen O. Murray. Homosexualities. University Of Chicago Press, 2002. ISBN 0226551954
  6. Margaret H. Childs. Chigo Monogatari: Love Stories of Buddhist Sermons? В: Monumenta Nipponica, Vol. 35, No. 2 (Summer, 1980), стр. 127-151
  7. Dharmachari Jñanavira. Homosexuality in the Japanese Buddhist Tradition.
  8. Питър Джеймс, Ник Торп. Древните изобретения. Том І. С. 1998 ISBN 954-9513-29-7
  9. Louis Crompton. Homosexuality and Civilization. Belknap, Harvard, 2003. ISBN 0-674-01197-X