Потребител беседа:Llcool

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Статията засяга твърде сериозен въпрос, който не може да бъде абсолютно неутрален.

Алонсо де Охеда

(Alonso de Oheda) Eng.

(Alonso de Ojeda) Esp.

Подготви Петър НАНЕВ

Ние българите осъдихме на забрава и историческа смърт друг българин, за който документи говорят, че е сънародник, живял преди повече от петстотин години в Испания. Този човек е участвал във втората експедиция на Христофор Колумб като негов пръв помощник и доверено лице. С него Колумб продължава откритията на множество острови, но във втория си самостоятелен презморски поход българинът Драган Охридски, превел името си на испански Алонсо де Охеда става пръв велик откривател на континенталния Нов свят и създател на първото европейско селище на самия материк.

Името на Иван Димитров, който бе тогава на преклонна възраст и насищаше медийното пространство със свои публикации и интервюта, изведнъж изчезна съвсем след статия във в. "Стършел" (бр. 2137 от 23 януари 1987 г.). Всичко, което пишеше Димитров, беше плод на негови проучвания на документи в продължение на 40 години в различни балкански и европейски страни. Жалко е обаче, че заедно с неговото име изчезна и тезата за българския произход на испанския мореплавател Алонсо де Охеда, която е толкова интересна, че на всяка цена трябваше да бъде съживена и доразработена от наши изследователи.

Само веднъж, преди няколко години, проф. Тянко Йорданов (вече покойник), познат на по-възрастните поколения като водещ на съществуващото и до днес предаване на Канал 1 на БТ "Атлас" спомена неговото име. Това стана по повод юбилей на предаването. Тогава г-н Идакиев бе поканил професора, който смело заяви, че пръв откривател на Венецуела и пръв човек, стъпил на континенталния бряг на Америка е българин, погребан под прага на църква в гр. Санто Доминго на остров Еспаньола (Хаити). Той се нарича Драган Охридски, известен в испанските летописи с преводното си име Алонсо де Охеда. С изключение на поредица от публикации във в. “Шуменска заря” през 2005 г. мълчанието за Охеда упорито продължава.

Преди 25 години, различни вестници, списания и радиопредавания в България започнаха да публикуват материали за изследванията на Иван Димитров. После снежната топка се завъртя и броят на публикациите, които излагаха тезата за българския произход на колумбовия конквистадор, откривател на южноамерикански брегове и карибски острови постепенно нарасна - за това сигурно спомогна и честването на 1300-годишнината на България. След шест месеца материал по темата се появи и във в. "Транспортен глас" (брой 48 от 2.ХІІ.1981 г.), след други 3 месеца публикации се появиха във в. "Труд" и т. н. Иван Димитров бе представен в пространна статия на покойния журналист и бивш депутат Георги Тамбуев - наистина събитието се разраства с ефекта на лавината - и във времето, и в обема.

Публикациите дори преминават границите на страната ни. Тук-там по света се заговорва, че народността на един от най-близките съратници на Колумб, която досега е била неясна, е българска. Наши вестници от онова време съобщават, че кубинският професор от университета в Хавана Салватор Буено е казал при едно посещение в България, че ще напише книга, в която ще засегне историческите връзки между България и испански говорещия свят, и хипотезата за българския произход на испанския откривател и конквистадор.

Съобщава се също, че канадският вестник "Хоризонт" (от брой 44-ти нататък, през април 1982 г.) е препечатал публикации от нашия печат, които говорят за българския произход на колумбовия сподвижник. В различни чуждестранни статии, се дават и потвърждения за съгласие с българската идея.

Добре. Защо тогава всички млъкнаха, а българските историци, според мен, не казаха нищо в популярния печат по въпроса, за да научи редовия читател и тяхното мнение. Знак на съгласие ли е тяхното мълчание. Ако е такъв знак, времето е тяхно. Знаем, че народите на балканите наистина боледуват от пребогатата си история. Вероятно историците и възрастната интелигенция все още не могат да се очистят от свръх интернационализма на миналото - така бяхме възпитавани. Ето, на портите на Европейския съюз се открива поле за младото поколение историци да погледнат на Запад. Те могат да изтръгнат от забвението темите, които ни интегрират и ни правят близки с Европа. А тази тема (че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин) би трябвало да ни сближи с Испания и с испански говорещите страни в Латинска Америка.

Масовите заселвания на богомили в цяла Европа, които на запад наричат катари, бугри, албигойци създава диаспора, която можем да наречем българска. Това са били все българи, чието учение макар еретично, завладява Западна Европа. То повлиява и за реформацията в Европа, косвено и на религиозните войни в Централна и Западна Европа. Можем да си направим извод, че представители на средновековната българска цивилизация в първите векове на робството се пръскат навсякъде в континента и в Русия. Защо да е невъзможно тогава един от българите да не е плавал до Новия свят като откривател. Нали и за най-великия поет във Франция - Пиер Ронсар, се говори, че е роден в България. В енциклопедия Британика е писано, че е роден на юг от долното течение на р. Дунав, че баща му Бодуен е живял тук и е наследник на кръстоносец, заселил се в българските земи.

Българите сме уникални - вместо заедно с целия свят, да отбележим заслугата на Драган - Алонсо като испански мореплавател с български произход по случай 500-годишнината от откриването на Америка ние мълчахме като глухонеми.


Иван Димитров пише:

Изследователите на хронистите от XV век още се питат - що за човек е Алонсо де Охеда. Дори учените - испанци не могат да обяснят отделните епизоди от живота му. Те не са установили още родното му място, нямат данни за родителите му, не обясняват неиспанското му име и презиме. За повечето от изследователите Алонсо де Охеда си остава парадокс, мистерия, загадка… Дори испанската енциклопедия (1972 г.) представя Охеда отгоре - отгоре, като заобикаля някои страни от живота му.

Говорейки няколко езика, Димитров се заема да търси данни за мореплавателя във всички възможни за намиране енциклопедии. Както днес и тогава енциклопедиите са били пестеливи по отношение на Охеда. В тях се съобщава за някои от плаванията му. На Димитров прави впечатление, че 14 италиански градове спорят и 12 нации се борят да признаят Колумб за свой гражданин. Прави му впечатление още, че притежатели на около 300 портрета претендират да изобразяват Колумб. Димитров си задава въпроса: Защо никакви градове и никаква нация не смятат Алонсо де Охеда за свой гражданин? И добавя, че от времето му е останал само един-единствен рисуван портрет, който дори не претендира за автентичност.

Иван Димитров дава ценни данни за живота на Де Охеда, извлечени от негови проучвания В Югославия, в бившата ГДР, Румъния, Унгария, Австрия. Сред тях са откритията, че преди да се отправи през морето-океан Де Охеда участва в деветгодишната Гранадска война на страната на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, в която испанците побеждават и прогонват поробителите маври.

Това му помага пред кралската двойка Исабела и Фердинанд да бъде взет под тяхно покровителство и да му се дадат кораби за експедиция към Индиите, както тогава са наричали Новия свят. В неговото първо самостоятелно плаване е участвал и Америко Веспучи, който е бил само писар на Драган Охридски. Този факт не се отрича от науката. Не е случаен и вековният спор, че Америко открива пръв континента Америка.

Във връзка с това нека отново се върнем при Иван Димитров, който на 30.08.1982 г. пише във в. "Труд":

'Ние разполагаме с копие от не фалшифицираната „Мапа Мунди" от 1500 година, направена по поръчка на Охеда от Хуан де ла Коса. С тази карта Охеда отива на доклад в испанския двор. Повечето названия в нея са български, славянски или свързани с България - Дола, Галата, Курия, Хоро, Лихнида и Лахнида (Охрид), Барба кала (Добрия моряк). Тамара, Роза, Яро (славянски бог на изобилието) и др. По-късно картата е фалшифицирана и тези имена - свидетелство за произхода не Охеда - са заменени с други. Вероятно тогава върху картата се появява и друг фалшификат - надписът „Този бряг бе открит и завладян за Кастилия в годината 1499 от откривателя Висантианци." Някои учени смятат, че се касае за Винсенте Янес Пинсон. Но Винсенте тръгва на път през 1500 година и стига само до устието на Амазонка. А през това време картата на Хуан де ла Коса лично е представена от Алонсо де Охеда на крал Фердинанд.

След края на Втората световна война директорът на Централния Военно-морски архив на Бразилия, бившият капитан на боен кораб Макс Жусто Гуедес, успява да снеме научен препис на „Мапа Мунди-1500", като установява с точност всички надписи върху новооткритите брегове на Южна Америка. Така той успешно прочита всичко, но не може да разбере какво означава БУРНТИАНС в надписа: „Тези брегове бяха открити за Кастилия в година 1499, като откривателят беше БУРНТИАНС!". Г-н Макс Жусто Гуедес бе любезен да ми изпрати това свое изследователско постижение, пише Димитров, което при последвалата обработка даде неопровержими резултати, че БУРНТИАНС е арабската дума БУРДЖАН, употребявана и от испанците и означаваща БЪЛГАРИН. Тъй като това е последната статия по темата "Алонсо де Охеда - Драган Охридски", която е без подпис ще я цитирам до края, защото има интересни заключения, дадени от световни известни учени колумбисти и американисти, както се сочи в самата статия.'

Искам да представя и други убедителни доказателства, посочени от не титулувания, но истински изследовател и полиглот и според мен скромен човек Иван Димитров.

Всеки, който се запознае с откритите досега испански, португалски, латиноамерикански, английски, руски, шведски, дубровнишки и други извори от 15 век и ги съпостави с енциклопедията (испанската -П.Н.), неминуемо ще се изправи пред много въпросителни. Херара в „Обща история на откривателските плавания" посочва един комплекс на Охеда, особено проявил се при второто му плаване - „комплекса от детството, че ще умре от глад", и с това подсказва, че като дете Охеда е гладувал. Може ли един потомък на прочут феодален род, числящ се към висшата аристокрация, да гладува в детските си години?

Алонсо де Охеда е признат за герой във войната на Испания срещу маврите. Крал Фердинанд и кралица Изабела искат да му подарят мавърски замък и много земя. Но Алонсо де Охеда отказва. Възниква въпросът: защо? Някои западни изследователи считат, че това е ненормална проява. Ние считаме, че няма нищо ненормално в отказа му.

Неговата мечта е да воюва и за освобождението на България.

Някои автори споделят, че когато се разгневи, Охеда ругае на непознат език. Ругатните на този непознат език се изсипват най-много върху пирата Бернандино де Талавера. Но кой е този непознат език? За сега не е изяснено. Ние смятаме, че това е матерният му език - българският!

В конфликта между Колумб и Охеда Охеда заплашва, че ще застане начело на въоръжено индианско въстание срещу испанците. Може ли един потомък на испанско рицарско семейство, покорен на испанските традиции, да изрече такава заплаха? Според нас това може да стори само човек, изпитал робството на собствения си гръб.

В Испания най-тачените светци през XV век са Сантяго (св. Яков), св. Хуан и св. Магдалена. А Алонсо де Охеда назовава първото европейско селище на новия континент Свети Стефан, (естествено с испанското му звучене Сан Себастиан (ПН). Знайно е, че на брега на Охридското езеро има манастир, известен от най-стари времена като „Свети Стефан".

Иван Димитров обаче дава и други доказателства, които сочат, със сигурност, че той не е испанец.

В някои писма от архива на английския посланик в Париж О'Конел през XV в., които се намират в Англия, се сочат двете имена на великия мореплавател-откривател и се потвърждава, че Алонсо де Охеда и Драхан да Лихнида са имена на едно и също лице.

Двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихнида" се срещат още в доклади, писма, съобщения на испанската инквизиция до папата в Рим.

От завещанието на Охеда е известен един лаконичен пасаж - желанието му да бъде погребан под прага на църквата във францисканския манастир в град Санто Доминго на остров Еспаньола, „ТА ВСИЧКИ ДА ТЪПЧАТ КОСТИТЕ МИ" (защото) „АЗ НЕ ИЗПЪЛНИХ ДЪЛГА СИ КЪМ РОДИНАТА". Интересно е да се отговори на въпроса за коя родина става дума. На Испания той дава много - слава, територия, злато. А на България - стремежа да накара обединеното кралство да воюва срещу Османската империя(„твърдият му вътрешен импулс, благородната му кауза, която си остава загадка" според Андерсън). През целия си живот Охеда не само прегръща всяка идея за кръстоносен поход към Божи гроб, но се стреми да я разшири, мечтаейки да воюва за свободата на България. Тъкмо този стремеж го кара да проявява геройство в Гранадската война срещу маврите, сближава го с Христофор Колумб (който споделя, че търси пряк морски път за Индиите, за да събере злато и да финансира кръстоносен поход за освобождаване на Ерусалим) и близо пет години не получава заплата за службата си при адмирала. Този стремеж го кара да трупа богатства в Испания.

Освен Иван Димитров цитирахме и някои чуждестранни автори, писали за Де Охеда - Охридски. Но трябва да споменем, че още през 1960 г. българският писател Владимир Полянов е написал голям очерк за Алонсо де Охеда в книгата си "Епоха на смелите" (издателство "Народна младеж"). Тогава обаче не е съществувала тезата за българския произход на Де Охеда - Охридски. Въпреки това Полянов сякаш, ръководен от някакво девето чувство за близост с този мореплавател, пише с топлота и симпатия за него. Особено вълнуващо Полянов е описал трагичния край на конквистадора на остров Еспаньола.

Пирати срещат в морето и кораба на Алонсо де Охеда. За миг той загубва богатството, което с кръв и мъка е събирал. Когато след това стига в Еспаньола, няма нищо друго освен своето име, своята шпага, мъката и горчивината в душата си. От тия неща ценно се оказва все още неговото име, защото успява да натовари на кредит един кораб с храна. Тоя кораб той изпраща с доверения си приятел Енсизо в Сан Себастиан. Сам той остава в Еспаньола с надежда да постигне нещо повече, да намери кораби, още хора, още храна, за да може да продължи делото си в Нова Андалузия (Сан Себастиян - П.Н.). Шест години се лута в Еспаньола, хлопа от врата на врата. Защото той чува какви нещастия се струпват на хората в Сан Себастиан и удвоява исканията си. Чуват за събитията в Сан Себастиан и тия, които биха могли да му помогнат стават по-въздържани. Дрехите му се протъркват, ботушите му се скъсват, косите му побеляват, лицето му побледнява и отслабва, мъката по изоставените другари гложди сърцето му. Призраци и видения го разкъсват. С годините той все по-рядко хлопа по вратите на големци и приятели затова пък гледа с помътени очи. Чука по масата в кръчмата, на Сан Доминго, все повече одрипавял, побелял и подпухнал. И потиска мъката си, и прогонва виденията и призраците с ракия, докато един ден през 1515 г. заспива на една маса и не се събужда…

Аз лаикът съм разбрал едно и претендирам, че то е вярно: Научните открития много често са били отричани, авторите им са изживявали непосилни мъки, инквизиция, понякога са отнемали живота им, а после… са ги канонизирали за светци. Какво би попречило на нашите учени смело да навлязат в спор, който би издигнал авторитета на българската наука. Щом спорът дори за родното място на Колумб още не е решен и продължава от векове, какво толкова страшно би станало, ако ние дадем доказателства, че Драган Охридски - Драхан да Лихнида, приел испанското име Алонсо де Охеда, е българин.

Ще препиша част от публикуваната разобличителна статия в споменатия хумористичен седмичник през 1987 г. относно отговора на Академията на науките на СССР. Статията като цяло е в сатиричен стил, но се оказва, че нещата за руските учени съвсем не са били до изобличителен смях, а до доверие в търсенията на Димитров. Ето отговора от академията до него. Дълбокоуважаеми др. И. Димитров, Вашето писмо бе изпратено в Географското общество на АН на СССР. Това общество прояви голям интерес към Вашите работи, и е готово да даде отзив за тях, но Ви моли да изпратите на техен адрес Вашите научни трудове по резултатите от това изследване. Главен научен секретар: (подпис)

Вероятно научните трудове на Димитров все пак са били изпратени в Русия. После?...

После се стига до триумф на неговата теза! През 1998 г., единайсет години след разгрома му в България, в издадената електронна руска "Большая энциклопедия Кирилла и Мефодия 1998" се помества следната статия, която предавам фототипно в оригиналния й текст на руски език. Тя е в енциклопедия, в чието съставяне участват стотици руски учени – все авторитетни имена.

Ето и статията, копирана непосредствено от енциклопедията:

ОХЕДА (Hojeda, Ojeda) Алонсо де (наст. имя и фам. Драган Охридский) (ок. 1470-1515), испанский мореплаватель, конкистадор. Родился в Болгарии. Участник (в 1493-95) 2-й экспедиции Х. Колумба. В 1499-1500 руководил экспедицией (совместно с А. Веспуччи), открывшей берег Гвианы, побережье Венесуэлы и о-ва Кюрасао и Аруба, Венесуэльский зал., оз. Маракайбо и п-ов Гуахира. Основал 1-ю испанскую крепость в Юж. Америке.

А ето и превода й на български език:

Охеда (Hojeda, Ojeda) Алонсо де (истинско име и фамилия - Драган Охридски) (около 1470-1515), испански мореплавател, конквистадор. Роден в България. Участник (в 1493-95) във втората експедиция на Хр. Колумб. В 1499-1500 ръководил експедиция заедно с Америко Веспучи), откривайки брега на Гвиана, крайбрежието на Венецуела и островите Кюрасао и Аруба, Венецуелския залив, езерото Маракаибо и полуостров Гуахира. Основал първата испанска крепост в Южна Америка.

Още по-странно е, че казаното в тази малка енциклопедична статия вече може да се намери в много други електронни руски справочници. Просто в "Гугъл" или в "Гювеч" или в други търсачки трябва да се изпише "Драган Охридский" и се явява статия, в която е записано че испанският мореплавател Алонсо де Охеда е с истинско име Драган Охридски и е роден в България. Остава и в българските справочници и енциклопедии да бъде вместен конквистадора и с българското му име като испански мореплавател от български произход.

Честито, българи, честито г-н Иван Димитров. Мисля, че руската наука е достатъчно авторитетна, за да можем да отдъхнем и кажем, че много важна българска теза е възприета официално в една страна с големи постижения в историко-географските и космическите изследвания. Каква е загадката на българина Алонсо де Охеда в крайна мяра? Вече има авторитетно признание че е българин. Но има и друго - тук не достига място да се дадат примерите, в които се оказва, че най великите конквистадори са започнали откривателския си път в неговите изследователски отряди и екипажи. Америко Веспучи е само един от тях. Другият бъдещ велик конквистадор Франциско Пизаро е бил помощник на Де Охеда при изграждане и утвърждаване първото европейско поселище на континента - Сан Себастиян. Този Пизаро, превзема петнадесет години след смъртта на Охеда империята на инките. С Де Охеда е работил и се е учил от него и Хернандо (наричан още Фернандо) Кортес. Великият завоевател на Мексико тръгва на поход срещу империята на ацтеките, само три години след кончината на забравения от всички Алонсо де Охеда - Драган Охридски.

Господи! Алонсо де Охеда, е отхвърлен от всички и е оставен да издъхне гладен, беден, болен и безпомощен. Но така е и с най-великите откриватели на Новия свят. Такъв е краят и на противоречивия Америко Веспучи и дори на самия Христофор Колумб. Същата съдба споделят Кортес и Пизаро. Епохата на Великите географски открития е била толкова бурна, че е употребявала знаменитите си личности и после ги е изяждала.

Те умират в нищета, забравени от всички.

Но духовете им днес са реабилитирани и уважавани от техните народи. Само скитащата душа на Алонсо де Охеда витае по света и не може да намери покой и мир, защото никой народ не я приема?! Неговият дух от 485 г. броди като демонизиран холандски призрак по моретата и океаните и чака народа си, да го приюти.

Този дух иска някой да му каже: ти си Драхан да Лихнида - Драган от Охрид - Драган Охридски. Щом е трябвало да служиш на кралете на Кастилия е трябвало да бъдеш Алонсо де Охеда. Но ти си мой велик сънародник и аз се прекланям пред твоите дела, достойни и за най-великите българи в българската история. Този дух иска някой да му каже: За нас ти си български великомъченик и светец, а не безроден призрак!

П.П. Науката не позволява емоции, но може би точно истината стои зад тях. Цитатите от статиите на Иван Димитров са дадени в получер и курсивен шрифт. Моля не трийте отново тази статия. Не я редактирайте и съкращавайте. Тя не е комерсиална и има за цел да възроди една идея, която да породи истината. Ако имате сериозни бележки по нея пишете на адрес "pnanev (At) yahoo.com". Открито, без анонимност!