Цачо Шишков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цачо Шишков
български опълченец
Роден: 1837
Ловеч, Османска империя
Починал: 15 юли 1877
Ловеч, Османска империя

Цачо Шишков е български опълченец, герой от Руско-турската война, убит заедно с Васил Колев в бой с турците при превземането на Ловеч на 15 юли 1877 г. На негово име е наречена улица в Ловеч.



[редактиране] Кой е Цачо Шишков?

Паметника на Цачо Шишков
Паметника на Цачо Шишков

На ул. "Цачо Шишков" в Ловеч пред магазина за електроуреди в малка градинка е забит неголям камък с надпис "От тук геройски е защитавал града от черкезите и е бил убит съгражданинът - Цачо Ст. Шишков на 15 юлий 1877 г. Вечна му памет". Малко са може би хората , които са се спирали пред този паметник, мнозина дори не знаят за неговото съществуване. Кой всъщност е Цачо Шишков? Роден в Ловеч през 1837 г. Баща му дядо Стоян, родом от Радювене, на младини забегнал в Цариград, където при неизвестни обстоятелства станал придворен готвач. Тук той спечелил симпатиите и благоволението над двореца, служил дълго време и се върнал в Ловеч богато възнаграден. Отворил фурна и станал доставчик на войската в града. Цачо още от малък се научил да чете и пише на български и турски. Бил строг и държал на думата си. Ползвал се с добро име сред турците и бил член на мезлиша (турска управа). Цачо Шишков работел с турците, но в душата си таил българския национален дух. Готов бил винаги да защити слабите. Виждал турските неправди, но търпял и чакал деня на възмездието.На 12 април 1877 година руският император Александър II обявил война на Турция. В началото на юни руските войски минали Дунава при Свищов и в срок от три седмици освободили по-голяма част от Северна България. По заповед на руското командване един малък отряд начело с полковник Жеребков се насочва от Търново по пътя Севлиево - Ловеч. На 5 юли след няколко сблъсквания с турския башибозук Ловеч е превзет. Неописуема е радостта на ловчалии. Но тя не траяла дълго. Осман паша, който се укрепил при Плевен, решава отново да си възвърне Ловеч. На 15 юли поставените стражи откъм Плевен забелязали тъмните талази на приближаващата се към града турска войска, а пред нея - събралите се от околните села черкези и башибозуци. В града настъпила истинска паника. Всички бягали по посока Севлиево (през Дръстене). Трябвало да се спрат настъпващите турски орди или да се забавят, за да може населението да се изтегли. В това време Цачо Шишков се качил на покрива на къщата на кумеца си Петю В. Груев и наблюдавал с бинокъл пристигането на турската войска. Извикал на другите "Бягайте, турците идат!". Чевръсто слязъл от покрива, преминал 3-4 къщи и стигнал до дома си, изпратил бързо жена си и децата за Вароша, за да се скрият в свои роднини, заключил вратата, грабнал пушката си и се притулил до едно прозорче в една от стаите към пътя. Вик, олелия, плач и тропот се чували по улицата. Минавали тълпи хора и добитък. Бягали - едни с коне, други с дрехи, трети с деца. Чувал се плач по пътя, вдигали се облаци прах. Само един час изминал, топовете заехтели и край къщата на Цачо се подала турска конница - черкези идвали откъм запад. И ето чул се гръм - полетял и паднал първият черкезин. Чул се втори - паднал друг, трети. Настъпила паника. Конницата се спряла. Гърмежите следвали един след друг - жертвите се увеличавали. Схванали вече черкезите, че гърмежите идват от прозореца и тавана на Цачовата къща. Изтеглила се малко назад конницата и настъпило кратко затишие. Уведомили пашата за случката и той дал разрешение да подпалят къщата, ако бунтовникът не се предаде. След кратко време един турчин, добър приятел на Цачо Шишков, се приближи до къщата и му предложил да се предаде, като го уверявал, че животът му е вън от опасност. Но Цачо видял, че до турчина стои черкезин, готов за стрелба. Един нов изстрел и черкезинът се повалил мъртъв на земята. След миг къщата на Цачо Шишков пламнала. Виждайки опасността, той изоставил къщата и започнал да бяга към съседната къща. Но в същото време се чул гърмеж и Цачо паднал пронизан от черкезки куршум. Още неиздъхнал, бил хвърлен в горящата къща. Така завършил борецът, който пожелал да помогне на своите братя, като задържи черкезката конница и даде възможност на мнозина да преминат големия градски мост и да избягат към Севлиево.

Цачо Шишков e почетен гражданин на Ловеч.