Катарство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прогонването на катарите от Каркасон през 1209
Прогонването на катарите от Каркасон през 1209

Катарството е гностическо[източник?] течение, възникнало в средата на 10 век и наречено от тогавашната католическа църква еретическо. То е разпространено в цяла Западна Европа, но центърът му е в Лангедок, днес в Южна Франция. Името на катарите най-вероятно идва от гръцки (катарос, "чистите"). Катарите са наричани също и албигойци. Това име се появява в края на 12 век и идва от наименованието на град Алби, античната Albiga.

Съдържание

[редактиране] Учението

Катарите прегръщат идеята за прераждането и признават женското начало в религията. Отричат официално ръкоположеният посредник между човека и Бог. Вместо "вяра", приета от втора ръка, катарите държат на прякото и личностно познание, на придобитото без посредници религиозно или мистично изживяване.

Според тях през цялото време на съзидателния процес се води война между матедва непримирими принципа - светлината и тъмнината, духа и материята, доброто и злото. Обратно на католическата вяра, катарите вярват, че не съществува един Бог, а двама, които имат малко или много равни права.

Според катарите материята е зло. Според тях целта на човека на Земята е да се издигне над материята, да се откаже за вечни времена от всичко свързано с принципа на силата, и по този начин да постигне сливане с принципа на любовта.

В очите на католическата църквата, катарите проповядват сериозна ерес и тя е материална, че материалното съзидание - в името на което Иисус е умрял на кръста - е по свой начин зло Шаблон:?.

[редактиране] Учението на катарите през погледа на Бонакурс

Според Бонакурс, според катарите дяволът е създал Адам от кал и затворил в него чрез висша сила ангел на светлината. Създал и Ева. От бракът им се родил Каин, а от неговата кръв били създадени кучетата и затова били верни на хората. Според тях всичко, което е създадено във въздуха, във водата и на земята е дело на дявола, вкл. хората и другите създания и неодушевени предмети. Христос не е имал, според тях, плът. Не е ял, нито е пил, а само така е изглеждало. Не вярват, че тялото му е възкръснало, нито, че е прието на небето. Не приемат и, че Синът е равен на Отца. Смятат, че чрез освещаването с вода по никакъв начин не може да се приеме Светия дух. Не вярват, че някаква видима материя (визирайки хлябът от причастието) може да се превърне в тялото Христово. Смятат, че Слъцето е самия дявол, а луната е Ева. [1]

[редактиране] Учението на катарите според Евервин Щайнфелдски

След едно изгаряне на катари, Еверин Щайнфелдски описва тяхната ерес силно впечатлен от тях. Основното на което набляга е тяхното виждане, че само те следват стъпките на Христос и са против притежаването на всякакви материални блага. Обвиняват и монасите, че макар да живеят в манастири, пак притежават нещо, макар и не лично тяхно. [2]

[редактиране] Бележки

  1. Бонакурс. "Животът на еретиците"
  2. Евервин Щахнфелдски. "Учението на катарите"


[редактиране] Вижте още