Българи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия разглежда българския етнос. За гражданите на Република България вижте Население на България.
За други значения вижте Българи (пояснение)

Българи
Климент Охридски, Симеон I, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Георги Иванов, Христо Стоичков, Веселин Топалов
Общ брой: над 8.0 млн
(заедно с емигрантите)
Значителен брой в: България: 6 550 900 (по данни от 2005 г.)

Република Македония: около 20 000 (двойни граждани) и 1 422 самоопределили се като етнически българи
Украйна: 350 000 (2002)
Германия: 38 000
Испания: 119 000
Италия: 15 000
Молдова: 88 000 (2007)
САЩ: 63 860 (2002) - 250 000
Австрия: 50 000
Гърция: 37 230 (2001)
Русия: 32 000 (2002)
Аржентина: 30 000
Великобритания: 30 000
Сърбия и Черна гора: 25 000 (2002)
Франция: 20 000
Канада: 15 195- 150 000
Казахстан: 7 000 (2007)
Чехия: 10 000
Румъния: 8 000 (2001)
Албания:около 85 000
Унгария: 3 000
други държави: 100 000 (предполагаем брой)

Език: Български език
Религия: Православие, атеизъм, ислям, католицизъм и протестантство.
Сродни етнически групи: Индо-европейци

  Славяни
    Южни славяни

Българите са нация и етнос, основно население на България и говорят български език. Значителни български емигрантски общности и малцинствени групи живеят и в други европейски държави, както и в САЩ, Канада и Австралия.

Съдържание

[редактиране] Произход

Българската народност се формира в резултат на сливане на три големи етнически групи на Балканския полуостров в периода V - X век. Първоначално част от славяните се заселват в Мизия и Тракия през V-VI век, където се смесват с остатъците от траките. Последната фаза в образуването на етническия облик на съвременния български народ започва с идването на Аспаруховите прабългари през VII век, и завършва през IX-X век с приемането на християнството за единна религия и въвеждането на славянския език за официален в страната [1].

[редактиране] Траките

Основна статия:Траки

Значителният народообразуващ принос на коренното население на Балканите, траки и дако-гети, е до голяма степен омаловажаван по време на комунистическия режим в България. Въпреки че многократните нашествия на хуни, готи, келти и сармати, съпровождани с постоянна романизация и елинизация, довеждат до отмиране на езика на местното население и намаляване числения му състав и вследствие, на културното му влияние, генетическият му принос е доказан научно[2] и е очевиден в преобладаващия средиземноморски антропологически тип на съвременните българи[3].

[редактиране] Славяните

Основна статия:Славяни

Славяните напускат прародината си, намираща се северно от Карпатите, към края на V и началото на VI век и се разселват на огромни територии в източна Централна Европа, Източна Европа и Балканите, формирайки три големи групи - съответно западни славяни, източни славяни и южни славяни. Най-източния клон на южните славяни става един от образуващите фактори на българския народ. Славяните допринасят предимно с културата и езика си, докато генетичното им влияние е сравнително ограничено [4].

[редактиране] Прабългарите

Основна статия:Прабългари
Мадарският конник - изкуството на прабългарите
Мадарският конник - изкуството на прабългарите

Прабългарите са народ с все още не напълно изяснен етнически произход, който през II век се преселва от Централна Азия в степите северно от Кавказ и около бреговете на река Волга (тогава Итил). През IV-V век те са съставна част от Хунската империя, а след смърта на Атила през 453 г. и разпадането на империята се изтеглят северно от Черно море, в земите на днешна Украйна. По-късно, в началото на VII век, обединени от Кубрат образуват държавата Велика България. След нейното разпадане в края на същото столетие част от тях, водени от Аспарух се заселват във византийската провинция Мизия, където отново формират държава, станала предшественик на днешна България.

[редактиране] Географско разпределение

Повечето българи живеят в Република България. Значителни традиционни български малцинства живеят в Молдова и Украйна (бесарабски българи), а по-малки общности - в Румъния (банатски българи), Сърбия (главно в Западните покрайнини), Гърция, Албания и Унгария. Тези групи обитават съответните райони от Средновековието или са се преселили там в резултат на емиграция между 18 век и първата половина на 20 век.

Спорен е въпросът за броя на българското население в Република Македония. Според официалното преброяване в страната като българи се определят около 3500 души. В същото време около 20 000 македонски граждани получават и българско гражданство, за което се изисква да декларират, че са от български произход и се самоосъзнават като българи. В България е широко разпространено мнението, че етническите македонци са българи.

Броят на българските емигранти, напуснали страната от средата на 20 век се оценява на повече от 500 000 души. Въпреки че няма точни изследвания, предполага се, че сред страните с най-много български емигранти са Съединените щати, Канада, Германия, Испания, Гърция, Великобритания, Италия.

[редактиране] Език

Основна статия: Български език.

[редактиране] Култура

[редактиране] Етнография

Българите се делят на седем големи етнографски групи, при които се срещат някои различия в говора, облеклото и обичаите. Това са шопите, добруджанците, тракийците, хърцоите, македонците, рупците и балканджиите. Тяхната култура произлиза от вярванията и обичаите на прабългарите и славяните, които заемат и някои култове и традиции от автохтонното местно население по българските земи - траките.

[редактиране] Народно творчество

Българче бие тъпан
Българче бие тъпан
Кукерски ритуал
Кукерски ритуал
Мартеници
Мартеници

Българите са известни с изработката на уникални килими, народна керамика, украшения и облекло (сред което особено популярни са народните носии, създавани като произведение на изкуството, както и традиционните цървули).

Българската музика е неповторима освен заради специфичното си гласово звучене и заради музикалните инструменти като гайда, кавал, гъдулка, тъпан, тамбура и тарамбука. Народните песни са най-често обредни, юнашки, хайдушки, исторически и социално-битови, но най-стари всъщност са митичните, първите сведения за които има от IX в., които отразяват анимистичните разбирания на българите за слънцето, самодивите, орисниците, змейовете и ламите.

[редактиране] Кухня

Неповторима е и българската национална кухня. Сред най-типичните храни са киселото мляко, тараторът, червената печена чушка, гювечето, бобената чорба, баницата, агнешкото чеверме, туршията, киселото зеле, мусаката, зелевите и лозовите сарми, шопската салата, кебапчето и други. Практически непознати извън Балканския полуостров напитки са и традиционните за българите ракия и боза.

[редактиране] Обреди и обичаи

Българите имат много уникални обреди и обичаи, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането - характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането - изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.

[редактиране] Религиозни схващания

Българите са предимно православни християни. Друга част от тях са мюсюлмани (помаци), а трета изповядва католическо вероизповедание или протестантство. Преди навлизането на християнството и исляма българите са имали други религиозни схващания.

Прабългарите например вярват в свръхестествена сила, която живее практически у всяко живо същество. Тя може да преминава от човек в човек, в животно и дори в предмет и не се асоциира в определено божество. В науката това разбиране е известно като оренда. Орендата се съдържа в кръвта на живите същества и ги напуска с нейното изтичане. Най-много оренда се "съдържа" в човешката глава, като най-популярният пример е отрязаната през 811 г. императорска глава на Никофор I Геник от кан Крум Страшни, което е не само символично, а чисто религиозно отнемане на властта на Византия. Прабългарите са носели и амулети (муски, талисмани), те са имали шамани, които са осъществявали връзката им с върховното божество Тангра (Тенгри). Приема се, че тяхната религия е била монотеистична. Тангра е почитан и от други тюркски народи. Името му носи носи вторият по големина връх на планината Тян Шан (Имай), висок 6995 м. Най-важният религиозен атрибут на прабългарите е тъпанът, който символизира вселената. Едно от най-важните прабългарски свещенодействия е клетвата. И днес тя има сакрално значение за българите и пренебрегването й се смята за голямо падение. Столетия по-късно Васил Левски ще заклева членовете на революционното движение пред кръстосани револвер и кама.

Славяните пък вярват в натурализма - преклонението пред силите на природата и обожествяването на различни предмети и явления. Те имат дуалистични възгледи за света - постоянното противопоставяне на доброто и злото, понякога персонифицирани като Белобог и Чернобог. Славяните почитат Слънцето, Луната (месечината), Небето. Бог на небето и огъня е Сварог (от древноиндийски Свар - небе). Негов син е Дажбог - господар на светлината и живота, който постоянно се бори с Морана (от мор - смърт), богинята на тъмнината и смъртта. Почитан е и бог Хръз (Хърс), чието име носят две селища Хърсово и Разград, който в средновековието се е наричал Хръзград. Бог Велес (Волос) е покровител на стадата и пастирите. Неговото име носи град Велес, днес в границите на Република Македония.

Най-известният и върховен бог на южните слявяни е Перун. Името му произлиза от славянския глагол "пърати" ("пера") и означава удрям, блъскам силно и е очевидно свързано с природни явления като светкавици, гръмотевици и бури. В християнството функциите на Перун се поемат от пророк Илия Гръмовержец. И до днес са запазени редица наименования, свързани с Перун - планинският рид Перин, Пещерско; планината Пирин; град Перник, именуван в миналото Перуник; цветето перуника, наричано и досега от народа "Божик" и "Божи цвят"; местността Перунград до с. Вълкова, Монтанско и много други (5).


[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

  • "Образуване на българската народност", академик Димитър Ангелов, София, 1981 г.
  1. Военна академия „Г. С. Раковски“ - Създаване на българската държава
  2. Paleo-MtDNA Analysis and population genetic aspects of old Thracian population from South-Eastern Romania
  3. The Society for Nordish Physical Anthropology (SNPA)/Bulgaria
  4. Anthropological Evidence and the Fallmerayer Thesis
  • 5. "История на България", Панайот Панайотов, Велико Търново, 1998 г.