Антон Брукнер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Брукнер Комозитор |
|
Роден: | 4 септември 1824 Ансфелден, Австрия |
---|---|
Починал: | 11 октомври 1896 Виена, Австрия |
Антон Брукнер (на немски: Anton Bruckner) е австрийски композитор, органист, пианист и музикален педагог.
[редактиране] Биография
Роден е в селцето Ансфелден, близо до австрийския град Линц. Той е първото от единайсетте деца в семейството на селски учители. Началното си музикално образование получава от баща си. Сам се упражнява да свири на орган за да стане по-късно бележит органист – виртуоз, без никога да е вземал уроци при школуван преподавател. Тринайсет годишен постъпва като хорист при манастира „Св. Флориан”, където освен пеене учи пиано, цигулка и музикална теория. В периода 1841 – 1945 г. е назначен за помощник-учител във Виндхааг и Кронсторф, където продължава музикалното си самообразование и прави първите си композиционни опити. През 1845 година печели конкурс за учителско място в манастира „Св. Флориан”, където от 1848 година е и щатен органист. В манастира Брукнер остава до 1855 г, когато печели конкурса за органист при катедралната църква в Линц. На това място музикантът прекарва 12 години, като активно се занимава с композиция.
През 1861 г. предизвиква възторга на изпитната комисия във виенската консерватория, където се явява на конкурс по орган и теория на музиката. Три години по-късно, през 1864 година изнася в Линц първия си авторски концерт, а през 1868 г година, отново в Линц, дирижира първата си симфония, две години след написването й. Същата година е назначен за помощник-органист при придворния параклис във Виена, преподава орган, хармония и контрапункт във Виенската консерватория, преподава музика и в педагогическия институт в града. Междувременно при огромен успех изнася концерти на орган в Париж, Берлин и Лондон.
Награден е с ордена „Франц Йосиф” (1886 г.). През 1891 му е Виенският университет му присъжда титлата „Доктор хонорис кауза”. Според последната му воля е погребан в манастира „Св. Флориан”.
През 1928 г. във Виена е създадено Брукнеровото музикално общество. В Линц се провежда фестивал на негово име.
[редактиране] Творчество
Като композитор Брукнер се развива бавно, той е на около 40 години, когато се появява първото му значително произведение. В творческия си път той постоянно се сблъсква с неразбирането на съвременниците си – той е всепризнат като органист и педагог, но като композитор остава недооценен. Много от големите му творби не са изпълнявани приживе на композитора, а други са изпълнени с огромно закъснение – Втора симфония е изпълнена 22 години след написването й, Трета – 13, Четвърта – 16, Пета – 23, Шеста – 18. Едва седмата му симфония пожънва успех получава заслуженото признание от съвременниците на 60-годишния вече Брукнер.
Като композитор Брукнер се концентрира главно върху симфоничната и хоровата (религиозна) музика. Основно влияние върху творчеството на автора оказва австрийската барокова музика, симфонизмът на виенските класици и органовата музика, както и творбите на Вагнер, пред когото Брукнер благоговее въпреки някои теоретични разлики с него. В симфониите си се придържа към класическата четиричастна форма, като обогатява само оркестрирането и музикалния език.В областта на духовната музика създава няколко грандиозни ораториални творби.
- Симфонии – девет, от които последната недовършена. Поради това, че Брукнер е обсъждал симфониите си със своите оченици и често е вземал мнението им под внимание, симфониите му са известни в различни редакции.
- От духовните произведения трябва да бъдат отбелязани „Те Деум”, три големи меси и Реквием, „150 псалом” за солисти, хор и оркестър.
- Брукнер е автор на едно единствено камерно произведение – струнен квинтет.