Гоно Йотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гоно Йотов
гръцки андартски капитан
Роден: 1880
Енидже Вардар, днес Гърция
Починал: 12 февруари 1911
Ениджевардарско езеро, днес Гърция

Георги Йотов, наречен Гоно, известен в Гърция като Гонос Йотас или Йоргос Йотас (на гръцки: Γκόνος Γιώτας, Γιώργος Γιώτας) e гъркоманин, капитан на гръцка андартска чета в Македония.

[редактиране] Биография

Гоно Йотов е роден в 1880 година в Енидже Вардар, Османската империя (днес Яница, Гърция) и е първи братовчед на войводата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Апостол Петков[1], в чиято чета той първоначално е четник.[2]

През октомври 1904 година Гоно повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс (Телос Агапинос), Никифорос (Йоанис Деместихас) и Акритас (Константинос Мазаракис), които са съставени предимно от гръцки военни от Гърция, непознаващи местните условия в Македония и не владеещи български - езикът на местното население. Тези няколко гръцки чети, базирани предимно в Негуш, повеждат борба с българските чети на ВМОРО в района на Ениджевардарското езеро, под командата на Апостол войвода.

Четата на Гоно заедно с първата организирана гръцка чета - тази на капитан Петрилос (Константинос Буковалас) връща насилствено към Цариградската патриаршия няколко български села, които преди това са приели върховенството на Българската екзархия - Зорбатово (днес Микри Монастири), Каяли (Врахия), Кърджалиево (Партени) и Постол (Пела).

От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта Сланица - Света Марина (Агия Марина) на 28 март - отблъснати от селската милиция, Янчища (Агиос Георгиос), Агоре, отблъснати от милицията, Голо село, Луковища (Палеа Ликояни), Бозец, отблъснати от милицията. На 14 ноември 1906 г. четите на Гоно и капитан Аграс нападат базата на Апостол войвода при село Жервохор (Палео Зервохори), но според Христо Силянов са отблъснати с девет убити и няколко ранени, между които самият Аграс.[3] Гръцки източници твърдят, че андартите са постигнали голяма победа.[4]

Гоно с четата си от около 35 души продължава сраженията с четите на Апостол през цялата 1907 и 1908 година до Младотурската революция. След Хуриета Гоно продължава натиска над ениджевардарските и негушките села за отказване от Екзархията и преминаване към Патриаршията. В края на 1908 година Гоно извършва престъпление и е принуден да замине за Атина, където със спестяванията си си купува хотел и се поставя на разположение на Генералния щаб на гръцката армия. При завръщането си в Македония Гоно е предаден от стария си сподвижник и доктор Антонаки и е убит в сблъсък с османска част в Ениджевардарското езеро на 12 февруари 1911 година.

[редактиране] Бележки

  1. "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000
  2. Πηνελόπη Δέλτα. "Στα μυστικά του Βάλτου", 1937, σ.383-384
  3. Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.2 (из "Освободителните борби на Македония", т.ІІ)
  4. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
На други езици