Райхщадско споразумение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

От 26 юни до 8 юли 1876 година Александър II и княз Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и граф Андраши.

Срещата се провежда в замъка Райхщад (cs:Zákupy (zámek)), откъдето произлиза и името на постигнатото между тях споразумение - Райхщадско споразумение. Всъщност до подписване на официален общ документ не се стига, но от документацията останала от този период се вижда, че въпреки съществуващите различия е постигнато споразумение за бъдещата политическа карта на балканите. Австро-Унгария не желае Русия да създаде една голяма Балканска държава, защото това ще засили позициите на ѝ на Балканите, ще попречи на плановете на Австро-унгария за окупация на Босна и Херцеговина.

На 3/15 януари 1877 година, малко преди да завърши Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария. Тази конвенция доразвива основните положения на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите.

Австро-Унгария гарантира, че ще запази неутралитет при едно бъдещо териториално изменение на Балканите в случаи на война или при разпадане на Османската империя. Успоредно с това Русия води преговори и с Германия. В лицето на Бисмарк Русия вижда единствения си сигурен съюзник срещу засилващия се по това време антируски съюз межди Виена и Лондон. Русия се подсигурила като предприела и предварителни сондажи в Англия и Румъния. Правителството на Англия дало да се разбере, че няма да се намеси на страната на Турция, aко Русия обещае да не променя статуквото, наложено от Парижкия мирен договор. Румъния пък обещала да предостави териториален достъп на руската армия и да се включи във войната с 40 хиляден отряд.