Ода на радостта
от Уикипедия, свободната енциклопедия
"Одата на радостта" (An die Freude на немски) е ода, написана през 1785 от немският поет и историк Фридрих Шилер, позната най-вече от музикалната версия на Лудвиг ван Бетховен във второто и финално действие на неговата девета симфония. През 1972 г. тя е избрана за химн на Европейския съюз.
Текст:
- (в превод на Асен Разцветников)
- Радост - ти дете от Рая,
- ти, божествен ясен плам!
- Ний пристъпваме в омая,
- о богиньо, в твоя храм.
- Твоя светъл чар споява
- туй, що светски нрав дели,
- братя всички люде стават,
- щом с крила повееш ти.
- Който е честит да има
- благ приятел в тежък час,
- кой владей жена любима,
- с нас да пей - да пее с нас
- тоз, що ,,своя" назовал би
- тук една душа макар!
- Който - не: със тихи жалби
- да напусне тоз олтар!
- Гръд природата разтваря,
- радост всичко живо пий -
- тичат зли, добри, в превара,
- в розовите й следи.
- Тя за нас целувки има,
- благ другар и гроздов сок,
- сласт - за червея незрими,
- а за ангелите - Бог.
- Бодро, както в небесата,
- се понася звездний рой,
- както млад юнак - във бой,
- в своя път летете, братя!
- Прегърнете днес, о люде,
- целий свят вий със любов!
- Братя, звездния покров
- крие Бог - там Бог е буден:
- Кой чела ви свежда, люде?
- Чувате ли божи зов?
- Там над звездния покров,
- Над звездите, Бог е буден!
|
[редактиране] Вижте също
- Девета симфония (Бетовен)