Алексис Клод Клеро
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексис Клод Клеро френски математик и мислител |
|
Роден: | 7 май 1713 Париж, Франция |
---|---|
Починал: | 17 май 1765 Париж, Франция |
Алексис Клод Клеро е френски математик и мислител.
Алексис Клеро се ражда в Париж като второто дете в многодетното семейство на Жан-Батист Клеро, преподавател по математика, и Катрин Пети.
Като малък го считали за дете-чудо. На 10 години с лекота четял трудовете на Лопитал “Аналитичен трактат на коничните сечения” и “Анализ на безкрайно малките”, а на 12 написал труд върху кривите от четвърта степен. До 18-тата си година пише знаменитите си “Изследвания на кривите с двойна кривина” и много статии по диференциална и аналитична геометрия. Със специално разрешение от краля на Франция на 14 юли 1731 година 18-годишният Клеро е обявен за академик.
В книгата си “Теория за фигурата на Земята, извлечена от принципите на хидростатиката” Клеро формулира основните теореми на висшата математика , така наречените теореми на Клеро.
През 1751 с книгата си “Теория на Луната, изведена от единствения принцип за привличането” взема награда от конкурс, обявен от Петербургската академия на науките. Осем години по-късно провежда изследвания върху Халеевата комета.
Клеро оставя трайни следи в геометрията и механиката. Изгражда теорията на криволинеините интеграли. Също така въвежда понятията – пълна диференциална функция на няколко променливи, общо решение и особени решения на диференциални уравнения. Един вид диференциални уравнения носят дори неговото име. Учебниците му “Начала на алгебрата” и “Елементи на геометрията” са едни от най-добрите за времето си.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- "Выдающиеся математики", А. И. Бородин, А. С. Бугай, "Радянська школа", Киев, 1987