Циприан Норвид
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Циприан Камил Норвид полски поет |
|
Роден: | 24 септември 1821 Ласково-Глухи, Полша |
---|---|
Починал: | 23 май 1883 Париж, Франция |
Циприан Камил Норвид (на полски: Cyprian Kamil Norwid) е полски поет, драматург, прозаик, скулптор и художник. Роден е на 24 септември 1821 г. в село Ласково-Глухи в областта Мазовше (днес в окръг Вишкув, община Забродже, на около 17 км от Радзимин). Починал на 23 май 1883 в Париж.
Съдържание |
[редактиране] Живот и творчество
Бащата на Норвид е бил доверено лице на аристократите Радживили, а по-късно – пълномощник в администрацията на Наместничеството. Поетът осиротява рано, през 1825 г., и бива отгледан от баба си Хилария Собиеска. През 1830 г., по време на ноемврийското въстание, семейството на Норвид било принудено да избяга във Варшава. Заедно с по-големия си брат Лудвик, Норвид учи във варшавската гимназия, но прекъсва учението си там, не завършил и пети клас. Постъпва в частно художествено училище. Нередовното и прекъснато образование на Норвид става причина до голяма степен той да бъде самоук.

[редактиране] Начало на литературна дейност
Първото литературно обкръжение на Норвид представляват авторите, събрани около редактираното от Хиполит Скимборович списание „Пишмиенництво крайове” (полска литература). Поддържа връзки с т.нар. „Варшавска бохема” (Северин Филеборн, Роман Зморски, Юзеф Джевонски, Влоджимиеж Волски), а също така и с Карол Левиту. През 1841 г. се сближава с Варшавската библиотека и салона на Лушчевски. Дебютира на страниците на „Пишмиенництво крайове” (бр. 8/1840) със стихотворението „Моят последен сонет”.
[редактиране] В емиграция
През 1842 Норвид заминава за Дрезден, официално за усъвършенстване на резбарското изкуство. Пътува до Венеция и Флоренция. През 1844 г. живее в Рим на Виа Куатро фонтане. Тогавашната годеница на поета, Камила, разваля годежа, и Норвид се запознава с Мария Неселрод Калергис, която се превръща в негова голяма несподелена любов. Същевременно се влошава здравословното състояние на поета. До 1846 поетът пътува до Берлин, където посещава университетски лекции и присъства на срещи на местната полска колония. Това за Норвид е период на лични контакти с приятели, хора на изкуството и политици. Бива арестуван и принуден да напусне Прусия през 1846 г., като се отправя за Брюксел. Събитията през Пролетта на народите отвеждат Норвид отново в Рим, където между другото се запознава с Адам Мицкевич и Зигмунд Крашински. В пероиода 1849-1852 живее в Париж, където се среща с Юлиуш Словацки и Фредерик Шопен, а в салона на Георг Хервег се натъква на Иван Тургенев и Александър Херцен. Положението на Норвид по онова време тежка, както в материално отношение, така и поради любовни разочарования, неблагоприятни рецензии на критицата и недоразумения на политическа почва. Поетът публикува в „Гониец полски” (Полски куриер) в Париж, живеейки в мизерия. Норвид страда от прогресивно оглушаване и ослепяване. Тогава поетът решава да емигрира в Америка, което прави с покровителството на Валдислав Замойски. Заминава на 29 ноември 1852 г. На 12 февруари 1853 г. корабът Маргарет Ивънс достига Ню Йорк. През пролетта Норвид получава добре платено място в художествено ателие. През есента поетът научава за избухване на Кримската войн а, във връзка с което започва да планира завръщане в Европа. Пише до Мицкевич и Херцен, като ги моли за помощ за осъществяване на плановете. През юни 1854 г. Норвид се връща в Европа с княз Марцели Лубомирски, живее в Лондон, като се издържа със случайни художествено- занаятчийски работи, след което му се удава да се върне в Париж. Творческата дейност на Норвид се оживява, удава му се да публикува няколко произведения. През 1863 г. януарското въстание, което ангажира Норвид, макар че самият той, като се има пред вид здравословното му състояние, не може да вземе участие в него, но се старае да оказва активно влияние върху формирането на процесите във въстанието. През 1866 г. поетът завършва работа над стихосбирката Vade-Mecum, която, въпреки опитите и ходатайствата, не успява да публикува. През следващите години Норвид живее в крайна нищета, боледува от туберкулоза. През 1877 г. преживява като трагедия неуспешния опит да замине за Флоренция. Той много разчита на това, за да подобри здравословното си състояние, но княз Владислав Чарториски не отпуснал на поета обещания заем. Братовчедът ма Норвид, Михал Клечковски, го настанява в Дома св. Кажимиеж в предградието на Париж Иври.
През 1882 г. в един от варшавските вестници се появява бележка за Дома св. Кажимиеж: „...тук живя и умря Олизаровски, тук гасне Циприан Норвид...” От есента Норвид лежи в кревата си, често плаче и не се доверява на никого. Циприан Камил Норвид умира в приюта призори на 23 май 1883 г. Част от записките на Норвид са изгорени.
[редактиране] Преоткриване на Норвид
Литературните историци откриват в творчеството на Норвид връзки с множество течения: романтизъм, класицизъм, парнасизъм.
СЛед смъртта му голяма част от творбите му биват забравени. Недооценен приживе, той бива преоткрит през периода на движението Млада Полша. Едва малка част от творчеството на Норвид бива публикувана приживе, но в края на 19 век започва да го издава Зенон Пшесмицки (Мириам). Оттогава се налага убеждението, че Норвид като творец е отхвърлен от съвременниците си, за да бъде разбран едва от следващото поколение, от „късните внуци”. А сред литературните историци продължават споровете, дали е романтик или съществено е изпреварил епохата си. Неговите Събрани съчинения биват публикувани едва през 1966 г. Техен издател е Юлиуш Гомулицки, заслужил откривател на норвидианците, биограф и коментатор на Норвид. Връх на неговия труд, насочен към въвеждане на Норвид като поет, мислител и художник, в националната култура, е критичното издание през 1971-1976 г. на пълните му съчинения. Събрани са в единадесет тома и включват цялото му литературно творчество, заедно с неговите писма и репродукции от негови творби.
В енорийската канцелария на Домбрувка, близко до родното му село е запазено кръщелното свидетелство на поета, а в местното гробище се намира мадгробния паметник на неговата майка - Лудвика. В домбровската църква се намира и мемориална плоча за неговото кръщение, а в родното му място се намира реконструираната къща заедно с парка, които някога са били собственост на майката на поета (понастоящем частна собственост, поради което посещенията са невъзможни). Основните училища в Домбрувка и Страхувка, а също и средните общообразователни училища в близките Радзимин и Вишкув носят името на поета и организират множество тържества в чест на Норвид.
[редактиране] Произведения
[редактиране] Лирика
- Vade-mecum (1858-1865) - отпечатани сто години след написването
- Пианото на Шопен
- Assunta (1870)
Поеми:
- СВАТБА. Повест. (1847)
- Помпей (1848 или 1849)
- Неволя. Рапсодия (1849)
- Promethidion. Творба в два диалога с епилог (1850)
- Щастлива. Повест. (1854)
- EPIMENIDES. Притча (1854)
- QUIDIAM. Притча (1855-1857)
- Fulminant. Рапсодия (1863)
[редактиране] Проза
- Милостивият опекун или Бартломей Алфонсем (1840)
- Menego. Откъс от дневника (1850)
- Черни цветя (1856) - спомени за други срещи с различни хора, за кратко преди смъртта им
- Бели цветя (1856) - теоретична обосновка на „Черни цветя”
- Гривна. Легенда от деветнайсети век (1858)
- Цивилизация. Легенда (1861)
- Последната от приказките (1882)
- Мълчание
- ДНЕВНИК НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА
Новели:
- Ad leones! (1883)
- Стигма (1883)
- Тайната на лорд Сингълуърт (1883)
[редактиране] Драма
- Хиляда и втората нощ. Комедия (1850)
- Ванда (1851)
- Кракус. Неизвестен княз. (1851, 1861)
- Сладост (1855 или 1856)
- Актьор. Трагикомедия (1867)
- Пръстенът на Великата Дама, или Ex-machina Дурейко (1872)
- Клеопатра и Цезар (ок. 1870, 1878)
[редактиране] Други
- Писма
- Към Пресвета Дева Мария. Молитва
[редактиране] Използвана литература
- C.K. Norwid Dzieła zebrane, PiW, Warszawa, 1966, предговор от Юлиуш Виктор Гомулицки