Гецово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гѐцово е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, Област Разград.
Гецово | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Разград |
Община: | Разград |
Население: | 1 976 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 176 м |
Пощ. код: | 7219 |
Тел. код: | 084 |
Геогр. положение: | 43° 33' сев. ш. 26° 28' изт. д. |
МПС код: | РР |
Кмет или наместник | |
Стоян КИЧУКА |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Гецово е разположено в долината на река Бели Лом. Реката протича в северната част на селото, като главният път от Русе за Варна е успореден на реката и е една своеобразна граница между нея и селото. На 5 км на изток се намира областният център Разград. На около 60 км в северозападна посока е съседният областен център Русе.
[редактиране] История
Най-ранните писмени следи за селото са от XV век. В околностите му има следи от древни тракийски и славянски селища. Основните родове, предци на днешните жители в Гецово се заселват в селото през втората половина на XVIII век най-вече от околните села Осенец, Дряновец и Садина. Предполага се също, че част от населението на Гецово е образувано от преселници от изчезналото село Доброво, което се е намирало наблизо.
Предишни наименования на селото: по време на турското робство - Хасанлар, от 1894 - Борисово (заради раждането на Цар Борис III). Настоящото име е от времето на комунизма и е свързано с партизанина Гецо Неделчев, роден в селото, разстрелян в село Литаково през 1944 година.
Освобождението идва за Гецово на 27 януари 1878 година, когато части на XII армейски корпус на руската армия навлизат в селото. В Гецово се намират гробове на руски войници и медицински сестри.
Жители на селото са участници във войните от края на XIX и началото на XX век. Мнозина загиват по бойните полета: 21 в Балканската и Междусъюзническата война, 1 в Сръбско-българската война, 46 в Първата световна война, 1 в Испанската гражданска война, 6 във Втората световна война. В чест на загиналите в селото се издига войнишки паметник. През първата половина на 1941 година през селото преминават германски войски за да окупират Гърция. След навлизането на съветската армия през септември 1944 година в училището на селото са затворени пленници от германската армия, а съветските войници принудително подменят изморените си коне с тези на жителите на селото.
В селото живеят етнически българи (етнографска група - капанци) и малка част цигани. В миналото в източната част на селото са живели и турци, които след Освобождението го напускат. За три десетилетия в недалечното минало Гецово е било квартал на град Разград, от 1991-ва година е отново село. Електрификацията стартира през 1939 г., през 1967 г. селото е водоснабдено, а обществена канализация все още няма.
[редактиране] Религии

Жителите на Гецово са православни християни. В селото има църква - „Свети Димитър“, построена през 1867-а година. Свещенник от 1967-а година е Кънчо Бояджиев.
[редактиране] Обществени институции
- Основно училище "Иван Вазов", 1933-та година. Първото училище в Гецово е основано през 1852-ра година.
- Целодневна детска градина, открита през 1967-а година
- Читалище "Просвета", обществена библиотека, първо читалище - 1889-та година
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Фолклорни ансамбли:
Ансамбъл за изворен фолклор „Капанска китка” с художествен ръководител Олга Димитрова
ГИФ при НЧ с художествен ръководител Гинка Стоянова
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Литература
- История, бит и култура на с. Гецово, Разградско - Кирил Ризов, 1970
- Село Гецово, община Разград - Никола Иванов, Издателство ПИК Велико Търново 2001
[редактиране] Други
В западната част селото се намира конезавод с хиподрум, бивша база на ЦСКА. Сега е отдаден за безвъзмездно ползване на клуб по коневъдство и конен спорт. Недалеч от хиподрума е и бившето селскостопанско летище, сега изоставено. В източната част има автосервиз, на север от селото са разположени кравеферма, свинеферма и овцеферма.
[редактиране] Кухня
Смята се, че домакините в Гецово правят най-доброто българско кисело мляко. Качествата му вероятно се дължат на особености в пашата на добитъка, на начина на приготвяне и на климатични фактори.