Долец (Област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото българско село с име Долец, вижте Долец (Област Силистра).

Долец е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Долец (Област Търговище)
Карта на България, мястото на Долец (Област Търговище) е отбелязано
Данни
Област: Търговище
Община: Попово
Население: 49 (15/03/2007)
Надм. височина: 361 м
Пощ. код: 7858
Тел. код: 060383
Геогр. положение: 43° 14' сев. ш.
26° 14' изт. д.
МПС код: Т
Кмет или наместник
Стоянка Найденова

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в дол, на 300-500 м надморска височина на десния бряг на Буюк дере (Голямата река). Намира се на 17 км на юг от Попово в полупланински район по пътя за град Антоново. Землището му граничи със селата Звезда, Априлово, Конак, Разделци и Берковски. Край селото тече река Голяма река (Буюк дере), а край нея се намира хижа "Незабравка", която за съжаление в момента не е действаща. Самото село е образувано от 3 махали - Горната махала, Долната махала и Партал махала.

[редактиране] Кратка историческа справка

Селското читалище
Селското читалище

Първоначално селото било издигнато на десния бряг на река Голяма река (Буюк дере) в близост до нея, но поради честите прииждания на реката е преместено там, където се намира и днес. До 1934 год. носи името Дере (Дере кьой), а в османотурски данъчен регистър от 1555 година е споменато с името Сюлейман дере.

Преди Освобождението селото е брояло 120 турски къщи с население, което се препитавало от разбойничество и ограбване на съседните села и което избягало в Анадола главно по време и след Освободителната война. След тях селото е било заселено с черногорци и българи.

Заселването с българи в селото започва през 1882 година. През 1886 година дошли шопи от село Извор, Босилеградско, бягащи от беднотията. През 1887 година идва втора, по-голяма група преселници отново от селата от Босилеградско и от Кюстендилско) - Паралово, Груинци, Милевци, Чешлянци, Горна Кобиле, Долно Кобиле. И досега отделните махали носят имената на селата от които първите заселници са дошли. В селото било заселени и около 30 семейства черногорци, които не се смесват с новото българско население и по-късно се изселват. На тяхно място се заселват отново преселници от Кюстендилския край и т. нар. Западни покрайнини - от Драгойчинци, Бъзовица, Лечеци, Уши, Побит камък и други. През 1889 година е открито училището на селото в частна къща. Днес населението на селото се състои преимно от възрастни пенсионери, наследници на старите босилеградчани. Църковен храм няма, а джамията на старото турско население е съборена много отдавна.

Старите родове на новите заселници след Освобождението са: Аджиите, Харизановите, Баба Темкините, Груинци, Драгойчанчани, Калеините, Катърци, Кобилчани, Ушинци, Параловчани, Радойковци, Самарджиите, Соколови, Стоичкови, Сърбиновите, Ушанчане, Чешлянчане и др.

На една скала има надпис, за който се предполага, че е арабски.

[редактиране] Религии

Селото се състои само от православни християни.

[редактиране] Обществени институции

  • Кметско наместничество.
  • Недействащо (закрито) училище.
  • Народно читалище "Арсо Овчаров".

[редактиране] Културни и природни забележителности

В землището на селото се намират множество археологически обекти от различни епохи - селищни могили, надгробни могили и могилни некрополи, както и руините на две малки късноантични крепости.

[редактиране] Екопътека Голямата река

КРАЙ ХИЖА "НЕЗАБРАВКА" ПОКРАЙ РЕКА "ГОЛЯМА РЕКА" ПО ПРОЕКТ ПО ПРОГРАМА ФАР Е ИЗГРАДЕНА ЕКО-ПЪТЕКА. КРАСОТАТА НА ПРОРОДАТА Е НЕВЕРОЯТНА. УСЕЩАНЕТО Е, ЧЕ СИ СЕ ВЪРНАЛ 100 ГОДИНИ НАЗАД!

[редактиране] Хижа „Незабравка“

Недействаща

[редактиране] Античната крепост „Буюк кале“

Хълмът "Тепето" с крепостта
Хълмът "Тепето" с крепостта

Античната крепост, известна под името Буюк кале (Голямото кале) е изградена върху висок скален рид, силно издаден към коритото на река Голямата река (Буюк дере), течаща в посока на село Иванча. Обхваща площ между 5 и 7 дка. За достигането на руините й е необходимо да се премине през село Долец и да се излезе на пътя за хижа „Незабравка”. Около 1 км преди хижата, отдясно на шосето коларски път извежда до хълма „Тепето”, където скрита в гората на 10 минути път се намира й крепостта. В момента вътрешността на й е гъсто залесена с акациеви дървета (горичка). Крепостната стена с дебелина малко над 2 м има овална форма, издължена в посока на долината на реката.

Руините
Руините

На много места, особено от външната й страна е оголена от иманярските изкопи, с които е осеяна и цялата крепост. Изградена е от ломени камъни с различни размери, споени с хоросан. На места е запазена на височина до 1,20-1,50 м. Следи от кули в насипите не се забелязват. Входът й е бил от противоположната на реката страна. В далечното минало е охранявала римския път, минаващ през долината на реката. Останките на крепостта са дългогодишен обект на иманярски разкопки и разрушения поради богатите й културни пластове.

Крепостта е обявена за паметник на културата в Държавен вестник, брой 70, от 31.08.1976 год.!

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

Родно място е на поета Димитър Стойнев Станоев.

[редактиране] Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.

[редактиране] Фотогалерия - откриване на първата екопътека в Поповска община

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки