Крушево (Ном Сяр)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Крушево.
Крушево (Ном Сяр) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 814 (2001) |
Надм. височина: | 539 м |
Геогр. положение: | 41° 19' сев. ш. 23° 33' изт. д. |
Пощ. код: | 623 00 |
Тел. код: | 23230-6 |
Крушево или Крушово (на гръцки димотики: Αχλαδοχώρι, Ахладохори, катаревуса: Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, в превод крушево село) е село в Република Гърция, център на община Крушево в Ном Сяр (Серес), с 814 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Крушево е разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Крушовската река или Белица (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина от запад и Черна гора от изток.
[редактиране] История
Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него - средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. Над селото в голямата пещера Капе има скална църква „Свети Спас“, прекрасно описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.[1] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена от някой си Трайче, който се спасявал от преследванията на турците. Турският управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.[2]
В края на 19 век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е от най-големите рударски селища в българските земи. Последният самоков в селото спира да работи в 1908 година. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крушево е посочено като село с 395 домакинства с 1 200 жители българи и 25 мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Крушово живеят 2 450 българи, 30 турци и 30 власи.[4]
Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през 19 век.[5] Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Крушово има 2 408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи и в селото функционират средно и основно българско училище, както и основно гръцко.[6]
По време на Балканска война Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.[7] След Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция. Голяма част от българите се изселва в България на три вълни - в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия.
През 20-те години името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион. До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.
Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.[8]
[редактиране] Личности
[редактиране] Родени в Крушево
- Димитър Гологанов (1901 - 1987), български книжар и издател
- Димитър Гощанов (1876 - 1903), български революционер
[редактиране] Починали в Крушево
- Иван Гологанов (1839 - 1895), български просветен деец и фолклорист
[редактиране] Външни връзки
- Георги Баждаров. Учителствуването ми в село Крушово, Демирхисарско. Из „Спомени“
- Панорамни снимки на Крушево
[редактиране] Бележки
- ↑ Пейо Яворов. „Хайдушки копнения“.
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.25.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
- ↑ Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том І, София 1970, стр.105-106.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.188-189.
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.25.
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.26.
Община Крушево (Ахладохори) | ![]() |
|
---|---|---|
Крушево (Ахладохори) | Кърчово (Каридохори) | Цървища (Капнофито)
|
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |