Многоточие
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Многоточието (…) е препинателен знак, представляващ три точки.
Съдържание |
[редактиране] Български език
В българския език многоточието изпълнява различни функции:
- обозначава незавършеност на изказа, предизвикана от вълнение у говорещия, обрат в логическото развитие на мисълта или външна намеса.
- „Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравявайки нова България…“ (И. Вазов, „Дядо Йоцо гледа“)
- „Спрете там, чедо, и се позабавете повечко, та дано ми замирише на топли милинки за последен път…“ (Чудомир, „Страх“)
- обозначава пауза вътре в изречението, предизвикана по същите причини.
- — „Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда… и Ниагарският водопад!“ (Алеко Константинов, „До Чикаго и назад“)
- обозначава изпускане на думи в цитиран текст.
- Бащата […] живее в едно село в Северна България.
- „Днес… се представи на Н. Ц. Височество президент-министърът и министър на вътрешните дела г. д-р К. Стоил…“ (Алеко Константинов, „Бай Ганьо“)
[редактиране] Други езици
Многоточието се използва и в други езици, но правилата за употребата му са различни за всеки знак. В руския и английския за многоточие се използват също три точки, но в китайския многоточието те са шест (две групи по три точки). В английския многоточието означава изпуснати думи, но не и колеблива реч.
[редактиране] Математика
В математиката многоточието означава „и така нататък“. В следните случаи се използва многоточие:
- При изпускане на елементи от поредица, например 1 + 2 + ... + 100, което означава сумата на числата от 1 до 100.
- За трансцедентни числа, например числото пи е равно на 3,14159265…
[редактиране] Вижте още
- Елипса (езикознание)
[редактиране] Източници
- „Многоточие“, статия в Уикипедия на руски [1.09.2005]