Монголия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Монгол улс
Знаме на Монголия Герб на Монголия
(знаме) (герб)
Национален девиз: Даяр Монгол
Местоположение на Монголия
Официален език монголски
Столица Улан Батор
Най-голям град Улан Батор
президент Намбарин Енхбаяр
министър-председател Цахиагин Елбегдорж
Площ
 — Общо
на 18-то място
1 565 000 км2
Население
 — Общо (2003)
 — Гъстота
на 134-то място
2 751 314
1,73 д/км2
БВП
 — Общо (2005)
 — на човек
на 149-то място
5,23 млрд $
1 928 $
Валута тугруг (MNT)
Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}
Независимост
-дата
от Китай
1921
Национален химн Bügd Nairamdakh Mongol
Internet TLD mn
Телефонен код +976

Монголия (на монголски Монгол Улс) е държава в Централна Азия, граничеща с Русия на север и с Китай на юг. Тя е център на Монголската империя от 13 век, но през 17 век е завладяна от Китай и получава независимост през 1921 със съдействието на Съветска Русия. Повечето жители са монголци, като 30% от тях са традиционни пастири-номади. Основната религия е тибетски будизъм, но древният шаманистичен тенгризъм все още се практикува.

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Монголия

През 13 век Монголия е център на Монголската империя, най - голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят Външна Монголия през 1691. Двете Монголии обявяват независимост през 1911., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След Октомврийската революция в Русия китайската армия отново я окупира през 1919, но попада между Бялата и Червената армия, които пренасят Руската гражданска война в монголските земи и я изтласкват през 1921. През 1924 е създадена Народна република Монголия. Монголия се сближава със Съветския съюз. Политиците, които искат по - независим курс на развитие, като Бодо и Дандзан, са екзекутирани. През 1928 г. Хорлогийн Чойбалсан идва на власт. През 1937 г. се извършва насилствена колективизация, чистки, разрушават се будистките манастири. Загиват над 10 000 човека.

По време на Втората световна война СССР защитава Монголия от Япония в Битката при Халхин Гол. Монголската армия взима участие в защитата на Вътрешна Монголия през август 1945 год.( виж Операция Августовска буря). Опасността монголската войска да завладее части от Вътрешна Монголия кара Китай да признае независимостта на Външна Монголия, при условие, че ще се проведе референдум. Той се състои на 20 октомври 1945 г., като 100% от гласувалите са за независимост. След провъзгласяването на Народна република Китай, двете държави взаимно се признават на 6 октомври 1949 г.

След смъртта на Чойбалсан в Москва на 26 януари 1952 г., неговото място е заето от Юмжагийн Цеденбал. През периода 1956-1962 г. култът към личността на Чойбалсан е забранен. Монголия продължава да се сближава със Съветския съюз, особено след скъсването на съветско - китайските отношения в края на 50-те. Докато Тседенбал е на посещение в Москва през август 1984 г., парламентът обявява неговото оттегляне и го заменя с Ямбин Батмонх.

През 1990 г. Монголската комунистическата партия отстъпва контрола над правителството, като подготвя пътя за нова конституция, която през 1992 г. прекратява съществуването на Народната република и провъзгласява страната за парламентарна президентска държава.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Монголия

Монголия е република с парламентарна форма на управление, начело с президент, избиран за 4 години. Висшият законодателен орган е Великият Държавен Хурал от 76 члена, избирани за 4 години. Изпълнителния орган е правителството, начело с министър - председател.

До 27 юни 2004 г. доминиращата партия е Монголската народна революционна партия (МНРП), формирана от лидерите на Монголската комунистическа партия след края на Студената война.В опозиция е Демократичната партия (ДП), която ръководи управляващата коалиция от 1996 г. до 2000 г. От 2000 год. до 2004 год. управлява МНРП, но изборите през 2004 год. определят страната да се управлява от коалиция между МНРП и ДДК (Държавна демократична коалиция).

[редактиране] Административно деление

Карта на Монголия
Карта на Монголия

Основна статия: Административно деление на Монголия

Монголия е разделена на 22 аймака (области), като градовете Улан Батор и Дархан Ул са приравнени към аймаци:

  • Архангай
  • Баян Йолгий
  • Баянхонгор
  • Булган
  • Дархан Ул
  • Дорнод
  • Дорногови
  • Дундгови
  • Гови-Алтай
  • Гови-Сюмбер
  • Хентий
  • Ховд
  • Хьовсгьол
  • Йомньогови
  • Орхон
  • Йовьорхангай
  • Селенге
  • Сюнбатор
  • Тойв
  • Улан Батор
  • Увс
  • Завхан

Най - големи градове са :Улан Батор (700 хил.ж.), Дархан (80 хил.ж.), Ерденет (70 хил.ж.), Чойбалсан (45 хил.ж.)

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Монголия

Централната част на Монголия е заета от платото Хентей.В южната част се намира пустинята Гоби, докато северната и западната са планински.Най - висок връх е Мунх Хайран Ула (4362 м.) на планината Монголски Алтай.Главните реки са Селенга, Керулен, Дзабхан,Кабдо.Езерата са Хубсугул, Хигрис Нуур, Увс Нуур (което е Световно Национално Наследство) и др.Климатът е умерен, рязко континентален, със сурова зима и сухо и горещо лято.Средната температура за януари е от -35°C до -10°C; за юли от 15°C до 26°C.Улан Батор е най - студената столица в света.Валежите са от 100 мм до 200 мм, за планините 500 мм.Около 2/3 от територията е безотточна.Растителност - сухи степи, пустини и полупустини; в планините - степи и лесостепи (9% от територията е заета от гори).

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Монголия

Остновата ма монголската икономика е селското стопанство - главно животновъдство.Отглеждат се овце (15 млн. глави), кози (4,6 млн.), едър рогат добитък (2,1 млн.), коне (2,2 млн.), камили (0,6 млн.), якове, елени, свине, птици, диви животни с ценни кожи.Развива се и земеделие - зърнени (215 хил.т.), бобови, картофи, плодове, зеленчуци.Страната е богата на полезни изкопаеми - въглища, уран, злато, сребро, мед, молибден, желязна руда, скъпоценни камъни и др., разработката на които предстои.Промишлеността е представена от предприятия на хранително - вкусовата промишленост, обработка на кожи, шивашка и др. Транспорт : шосета - 49 хил. км., от които 2 хил. км. са асфалтирани, жп линии - 1815 км.Международно летище - Улан Батор.ООП е $390.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Монголия

Населението е 2 751 314.Гъстота - 1,7 ж. на кв.км.Естествен прираст + 26.Средна продължителност на живота : мъже - 64 год., жени - 67 год.Етнически състав : монголска група - 91,8% (от тях халха монголци - 87,2%, дербети - 3,2%, буряти - 2,8%, баяти - 2,3%, дариганга - 1,9%, други - 2,6%), тюркска група - 6,9% (от тях казахи - 78,1%, урянхайци - 19,5%, други - 2,4%), руснаци - 1,1%, други - 0,2%.Официален език - монголски.Азбука - кирилица от 1945 год.През 1993 год. се връща монголската азбука (старомонголска - от XIII в.).Неграмотни - 38%.Конфесионален състав : будисти (ламаисти) - 92,6%, мюсюлмани (сунити) - 5,8%, православни - 1,2%, други - 0,4%.Градско население - 64%.Извън страната живеят около 5 млн. монголци, главно в Китай.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Монголия

Културата на Монголия може да се определи като еднородна. В цялата страна има само 6 обявени случая на СПИН. На една жена се падат по 2 - 3 деца. Това осигурява високия прираст, но има нисък стандарт на живот. Националния празник е Денят на революцията, известен също като Наадам, с който се отбелязва годишнината от монголската независимост от 11 юли. Храната на хората зависи от региона, в който живеят. На юг се консумира овнешко и камилско месо, също така камилски млечни продукти.В планините се консумира говеждо месо. В столицата има по-широк избор на храни.Повечето от тях се внасят. Зеленчуците са нови в монголския начин на хранене. Маста от як (тибетски вол) е важна за монголците не само като храна. Използва се и като гориво за лампите.В миналото училищата са били принудени да избират какво да купят - храна за учениците и персонала или мас за лампите.

Виж също Музика на Монголия

[редактиране] Други

[редактиране] Външни връзки