Преславска книжовна школа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска. През 893 Симеон I премества седалището на школата в новата българска столица Преслав.
Преславската книжовна школа е най-важният литературен и културен център в България и в целия славянски свят до изгарянето на Преслав от византийския император Йоан I Цимисхи през 972. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са Наум Преславски (до 893), Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър.
Школата е и център на преводаческа дейност, най-вече на византийски автори, както и на създаването на поезия, живопис и рисувана керамика. Вероятно тя изиграва важна роля в създаването на кирилицата, тъй като най-старите текстове на кирилица са открити в района на Преслав.