Ангола

от Уикипедия, свободната енциклопедия

República de Angola
Знаме на Ангола Герб на Ангола
(знаме) (герб)
Национален девиз: Virtus Unita Fortior!
от латински(Единство, обезпечение, мощ!)
Местоположение на Ангола
Официален език португалски
Столица Луанда
Най-голям град Луанда
президент Хосе Едуардо дос Сантош
министър-председател Фернандо да Пиедад Диас дос Сантош
Площ
 — Общо
на 22-ро място
1 246 700 км2
Население
 — Общо (2005)
 — Гъстота
на 62-ро място
15 941 000
13 д/км2
БВП
 — Общо (2004)
 — на човек
на 85-то място
36 784 млрд $
? $
Валута кванза (AOA)
Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}
Независимост

 -обявена
от Португалия
11 ноември 1975
Национален химн Angola Avante
Internet TLD ao
Телефонен код +244

Република Ангола е страна, намираща се в южната централната част на Африка. Граничи с Намибия, Демократична република Конго, Замбия, а на запад - с Атлантическия океан. Анклавът Кабинда, граничеща с Република Конго, е част от територия на Ангола, но няма обща граница с основната територия на страната. Ангола има значителни природни ресурси, измежду които петрол и диаманти.

Съдържание

[редактиране] Произход и история на името

Името Ангола произлиза от португалското произношение на думата N'gola на езика банту, която е титла на местните владетели от времето на Куинбундското кралство през 16 век. Този период е известен като Ера до Менос Гранде.

[редактиране] География

Основна статия: География на Ангола

Ангола граничи с Намибия на юг , Замбия на изток , Демократична република Конго на североизток , и Южния Атлантик на запад. Провинция Кабинда няма обща граница с основната територия на страната. Столицата на Ангола е Луанда. Намира се в северозападната част на страната, на брега на океана.

[редактиране] История

Основна статия: История на Ангола

  • През 1482 португалската експедиция на мореплавателя Диогу Кана открива бреговете на Ангола.
  • През 1576 е основан форта Сан-Паоло-ди-Луанда, който по-късно ще стане столица на Ангола. До средата на 19 век главната политика на португалците в Ангола е търговията с роби. Според приблизителни оценки за 300 години от сраната са изведени (главно в Бразилия) около 5 млн. души.
  • През 1885-1894 Португалия, Белгия, Германия и Англия сключват поредица от договори, които очетават съвременните граници на Ангола.
  • През 1951 Ангола получават статут на "задморска провинция" на Португалия.
  • През 1950 възникават първите въстанически групировки.
  • През 1961 избухва антипортугалско въстание на чело с Холденом Роберто (лидер на групировката UPA, а след това на FNLA). Лагерът на въстаниците е разположен на територията на съседно Конго (Киншаса). Началото на войната за незавсимост продължава около 15 години.
  • През 1962 е образувано временно правителство на Анголската република в изгнание на чело с Холденом Роберто.
  • През 1966 е извършема първата въоръжена акция на UNITA.
  • През 1974 избухва антифашистка революция в Португалия. Страната предоставя свобода на всички свои колонии.
  • През 1975 на 11 ноември е провъгласена независимостта на Ангола. Първият президент на страната е лидерът на просъветската групировка MPLA - Агостиньо Нето, чиято войска завзема Луанду — административният център на Ангола. Започва гражданска война за власт в страната между просъветската групировка MPLA и проамериканската UNITA. Тази война разпалва и междуетническите противоречия. Правителствените войски се обучават от съветски и кубински инструктори.
  • През 1975 просъветското ръководство влиза във вътрешен конфликт с редовните части на кубинската армия. UNITA се ползва от помощта на ЮАР.
  • През 1979 президента на Ангола става новия лидер на MPLA Жозе Едуарду Душ Сантуш.
  • През 1992 MPLA губи поддръжката си на разпадналия се СССР и се преориентира към САЩ.
  • През 2002 e сложен край на гражданската война в Ангола (1975-2002).

[редактиране] Административно деление

Карта на Ангола с броя на провинциите

Основна статия: Административно деление на Ангола

Ангола е разделена на 18 провинции и 158 общини. Провинциите са:

  • 1 Бенго
  • 2 Бенгуела
  • 3 Бие
  • 4 Кабинда
  • 5 Куандо Кубанго
  • 6 Куанза Норте
  • 7 Куанза Сул
  • 8 Кунен
  • 9 Хуамбо
  • 10 Хуила
  • 11 Луанда
  • 12 Луанда Норте
  • 13 Луанда Сул
  • 14 Малание
  • 15 Моксико
  • 16 Намиб
  • 17 Уиге
  • 18 Заир

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Ангола

Икономиката на Ангола претърпя ускорена трансформация през последните години, преобразуване от безредиците породени от четвърт вековната война до най-бързо растящата икономика в Африка и на едно от първите места в света. Развитието се дължи изцяло на покачването на добива на нефт , който надвишава 1,4 милиона барела на ден, по данни от края на 2005 г. Контролът на нефтената продукция се осъществява от компанията Сонангол груп - конгломерат, собственост на Анголското правителство. Икономиката записа растеж с 18% през 2005 г., предполага се, че ще достигне до 26% през 2006 г. и ще остане над 10% през остатъка от десетилетиоето. Високият износ на нефт води до започването на амбициозна програма от страна на правителството за строежи на пътища и инфраструктура.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Ангола

[редактиране] Други

  • Комуникации в Ангола
  • Транспорт в Ангола
  • Армия на Ангола
  • Външна политика на Ангола


Страни в Африка

Алжир | Ангола | Бенин | Ботсвана | Буркина Фасо | Бурунди | Габон | Гамбия | Гана | Гвинея | Гвинея-Бисау | Джибути | Египет | Екваториална Гвинея | Еритрея | Етиопия | Замбия | Зимбабве | Кабо Верде | Камерун | Кения | Коморски острови | Кот д'Ивоар | Демократична република Конго | Република Конго | Лесото | Либерия | Либия | Мавритания | Мавриций | Мадагаскар | Малави | Мали | Мароко | Мозамбик | Намибия | Нигер | Нигерия | Руанда | Сао Томе и Принсипи | Сейшелски острови | Сенегал | Сиера Леоне | Сомалия | Судан | Свазиленд | Танзания | Того | Тунис | Уганда | Централноафриканска република | Чад | Република Южна Африка