Македоно-одринско опълчение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Македоно-одринското опълчение е доброволческа българска военна част, действала по време на Балканските войни. То е създадено на 23 септември 1912, в навечерието на Балканската война. Съставено е от доброволци от териториите на Македония и Тракия, които все още са под османска власт, и поради това имигрантите оттам не подлежат на задължителна военна служба. В опълчението се включват и отделни доброволци от други страни, както и една арменска рота.
[редактиране] Създаване
На 17 септември 1912 с указ на цар Фердинанд I в България е обявена всеобща мобилизация. На 19 септември Изпълнителният комитет на Македоно-одринските благотворителни братства свиква на Колодрума (сегашният софийски квартал Лагера) всички македонски и тракийски имигранти, които не са служили във войската.
За два часа се събират над пет хиляди души, пред които подпредседателят на комитета д-р Полихрон Нейчев произнася пламенна реч. Пристъпва се към сформиране на подразделения от доброволците, като се излъчват десетници и стотници. Организират се и първите занятия по военно обучение. На 20 септември в занятията се включва и първият инструктор на доброволците, запасният офицер Дянко Караджов. През следващите дни в сборния пункт продължават да се явяват все нови и нови хора — войводи, четници, учители, студенти, селяни, занаятчии, лекари, инженери, дори свещеници, както и вече възрастни опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война през 1877 — 1878 година. Много чужденци — руснаци, румънци, черногорци, гърци, сърби, чехи, словаци и други също изявяват желание да постъпят като доброволци в българската армия и да се бият за освобождението на поробените българи от Македония и Одринска Тракия.
[редактиране] Регламентиране и статут
На 23 септември е установен Щаб на опълченските дружини, който пристъпва незабавно към създаването на доброволчески формирования. Създадени са и шест отдела - за обучение на доброволците, техническа част, за набор и адютантура, полиция, за разквартируване и административен в състав от 16 секции - на които са поставени задачи, свързани със сформирането, настаняването, екипирането и обучението на опълченските дружини.
На 23 септември със заповед на Действащата армия е обявен специален правилник — „Положение за формиране на доброволческите отряди“. В състава на доброволческите отряди се приемат всички българи и чужденци, които са изразили желание, независимо от тяхното поданство. За да бъдат включени в отрядите обаче, към българските граждани се предявява изискването да не са отбили редовната си военна служба. Доброволческите отряди са със статут на самостоятелни части от българската армия, но при необходимост се използват и за попълване на войскови части от нейния състав. Снабдяването им с храни, обмундирование и въоръжение е задължение на началника, към който са придадени.
Щабът на Действащата армия подготвя и специален „Правилник за доброволческата служба на офицери, подофицери, лекари, аптекари и други специалисти чужденци във войската през военно време“, който урежда всички въпроси, свързани с небългарските поданици, които желаят да вземат участие във войната като доброволци от опълченските дружини. Началникът на щаба на Действащата армия, генерал-майор Иван Фичев утвърждава документа на 25 септември и той незабавно влиза в сила. Подобно на целия личен състав на българската армия и доброволците чужденци „се подчиняват на българските закони и са длъжни да изпълняват всичките заповеди и разпореждания на началствующите лица, под чиято власт те бъдат назначени“. Според изискванията на закона те остават на служба, „догдето трае военното време“, и могат да бъдат освободени от нея само със съгласието и по усмотрението на своите началници. По този начин юридически се регламентира присъствието на доброволците небългарски поданици в състава на българската армия и се урежда техният статут.
Документите премахват съществуващите пред българите от Македония и Одринска Тракия правни ограничения и им позволяват да вземат участие във войната. Опълченците се приемат при строг подбор, тъй като броят на кандидатите достига около 25 000 души, което далеч надвишава възможностите за въоръжаването и екипирането им. При подбора критериите за приемане на военна служба са същите, каквито са установени от Закона за въоръжените сили на Царство България.
[редактиране] Структура и командване
[редактиране] Щаб на Опълчението
На 25 септември 1912 г. генерал Фичев назначава и състава на щаба на македоно-одринските дружини. Тяхното ръководство е възложено на началника на Девета дивизионна област генерал-майор Никола Генев — участник в Руско-турската война от 1877-1878 година като доброволец от Българското опълчение, а също и в Сръбско-българската война през 1885 година. За негов помощник е назначен охридчанинът подполковник Александър Протогеров, а за началник-щаб — кукушанинът майор Петър Дървингов.
На 28 септември „за носене на службата“ към щаба на опълчението са зачислени още осем офицери. Освен имената на другите трима офицери от ЩПО — подполковник Стефан Николов, ротмистър Димитър Атанасов и капитан Стоян Величков, в списъка са посочени и имената на подпоручик П. Хаджипетров, прикомандирован от 36-и пехотен козлодуйски полк, подпоручик Иван Минков от 1-ва пионерна дружина, подпоручик Димо Аянов от 24-и пехотен черноморски полк, подпоручик Никола Лефтеров от 8-и пехотен приморски полк и подпоручик Дянко Караджов, който до този момент е инструктор в Македоно-Одринското опълчение. Подпоручиците Лефтеров и Аянов обаче, въпреки че са зачислени в щаба на опълчението, почти веднага след това заминават начело на чети за вътрешността.
Ново офицерско попълнение от общо 9 подпоручици при-стига в опълчението на 7 октомври — от 4-и пехотен плевенски полк са прикомандировани пет дути, от 17-и пехотен доростолски полк — трима, а от 34-и пехотен троянски полк - един. На 10 октомври пристигат още четирима офицери — един капитан и двама подпоручици от 18-и пехотен етърски полк, както и един подпоручик от 19-и пехотен шуменски полк. До края на месеца в Македоно-Одринското опълчение са зачислени още трима офицери — един капитан от Мостовата дружина, един капитан от Видинския крепостен батальон и един подпоручик от 16-и пехотен ловчански полк. През следващия месец командирските места в опълчението са частично запълнени, макар и предимно с младши офицерски кадри, без почти никакъв стаж в армията.
[редактиране] Формиране на дружините. Командири.
Към 26 септември щабът на дружините разполага вече с около 6 500 доброволци.
Съгласно разработените щатове най-малката структурна единица на дружините е отделението, което се състои от 8 души. Шест отделения образуват един взвод, а четири взвода — рота. Взводът е в състав от 49 души, а ротата — от 212—215 души. Четири роти образуват дружина, към която се придава и нестроева рота в намален състав. Дружинният командир разполага и с органи по дисциплината, разквартируването, свръзката, прехраната, санитарното дело, снабдяването с боеприпаси, паричната част и домакинството или всичко с 1 079 души. Решено е също дружините да носят имената на градове, които са се прославили с участието на населението им в националноосвободителните борби в Македония и Одринска Тракия. Това обаче не означава, че доброволците трябва да произхождат единствено от града или околията, чието название носи дружината.
До 2 октомври са организирани шест дружини.
- Първа Дебърска дружина е съставена само от дебърци, тъй като те първи пристигат на сборния пункт, и преди още останалите доброволци да са се появили, формират своята дружина, подразделяйки я на роти и взводове. За неин пръв командир е назначен подпоручик Дянко Караджов.
- Втора Скопска дружина с командир подпоручик Иван Минков се създава от доброволци от Кривопаланското, Кратовското, Кумановското и Скопското братство.
- Трета Солунска дружина е сформирана от доброволци от Щипското, Серското, Драмското, Солунското и Кукушкото братство. Командир на Солунската дружина е ротмистър Димитър Атанасов.
- Четвърта Битолска дружина включва доброволци от Битолското, Прилепското и Тетовското братство. Неин командир е капитан Георги Каназирски.
- Пета Одринска дружина е съставена от емигранти, обединени от Одринското, Разложкото и част от Горноджумайското и Петричкото братство. За временен командир е назначен фелдфебел Радул Канели.
- Шеста Охридска дружина се формира от 1-ва рота на Крушевското братство, 2-ра рота от Костурското, 3-а рота от Охридското и 4-а рота от Охридското и Кичевското братство. Командир на дружината е поручик Константин Мановски.
Успоредно с шестте опълченски дружини през октомври 1912 година под ръководството на капитан Стоян Величков в основни линии приключва и формирането на инженерно-техническата част. В състава й влизат инженерно, сигнализаторско, хелиографно, телефонно, велосипедно, мортирно, минноподривно, химическо, електрическо-монтьорно и обозно отделение и механическа работилница. Съставът й постепенно се увеличава, за да достигне към момента на разформироването на Македоно-Одринското опълчение през 1913 година до 268 души.
Полагат се основите и на санитарен отряд. Към 26 октомври 1912 г., когато се изнасят от София към местоназначението си, лазаретът и аптеката имат общо 72 души персонал, 7 товарни коли и 17 впрегатни животни. Съставът на отряда се увеличава и надхвърля 250 души. Изградени са и останалите предвидени по щата опълченски подразделения. Числеността им към момента на изнасянето за театъра на военните действия на 26 октомври 1912 година достига 111 души за интендантската рота, 77 за огнестрелния парк, 64 души с 97 товарни животни и 42 каруци в продоволствения транс-порт и 25 души музикантски хор.
В началото на октомври 1912 от дивизионните области пристигат още 3 993 доброволци, 165 подофицери и запасняци и 7 офицери и от тях са сформирани още шест дружини.
- Седма Кумановска дружина е организирана в Кюстендил под ръководството на подпоручик Г. Светогорски.
- Осма Костурска дружина се формира от капитан Стоян Величков и подпоручик Хр. Трайков в София от доброволците от варненското македоно-одринско братство. В дружината е зачислен партизанският отряд на подпоручик Димо Аянов, който действа в Малкотърновско и Лозенградско като съставна част от партизанската дружина на подпоручик Михаил Герджиков.
- Девета Велешка дружина се създава под командването на капитан Методи Бойчев в Русе, където е подготвена и обучена, като доброволците дори успяват да проведат стрелби. В сравнение с личния състав на всички останали дружини опълченците от 9-а дружина са най-добре организирани и екипирани.
- Десета Прилепска дружина е организирана в София от пловдивските македоно-одрински доброволци. Нейни организатори са подпоручик Лало Вутов и капитанът от руската армия българинът Владимир Везенков от Крушево. В състава й е зачислена и група македоно-одрински емигранти, пристигнали специално от САЩ, за да вземат участие във войната. При прилепчани е зачислена партизанската рота, командвана от подпоручик Никола Лефтеров.
- Единадесета Серска дружина се създава под командването на поручика от руската армия Мгебров чрез отнемане на четвъртите роти от 7-а кумановска, 8-а костурска и 10-а прилепска дружина. Поради липса на офицерски кадър, както и вследствие екстреното заминаване на дружината към театъра на военните действия, дружината е оставена в триротен състав.
- Дванадесета Лозенградска дружина се организира в Бургас също в триротен състав под ръководството на подпоручик Трифон Бояджиев. В първата й рота (т. нар. „юнашки легион") с командир подофицерът от швейцарската армия Луи Айер са включени 205 души, членове на юнашката гимнастическа организация. Втората рота е съставена само от арменци и по време на войната числеността й достига 273 души. Поверена е на подпоручика от българската армия Гарегин Нъждех. В третата рота са обединени всички доброволци от македоно-одринското братство в Бургас.
От 11 октомври 1912 г. 12-те дружини на Македоно-одринското опълчение са сведени в три бригади. Първите четири дружини образуват 1-ва бригада, следващите четири — 2-ра, а последните — 3-а. За командири на бригадите, ползващи се с права на командири на полкове, са назначени подполковниците Стефан Николов, Антон Пчеларов и Александър Протогеров.
През декември 1912 година след като са изпълнили поставените им задачи, партизанските чети и отряди са официално разпуснати. Отчитайки обаче, че четниците и войводите могат да бъдат изключително полезни със своя богат опит и умения, натрупани по време на тяхната дейност в Македония и Одринско, на 21 януари 1913 г. помощник-главнокомандващият българската армия генерал-лейтенант Михаил Савов отдава заповед, с която разпорежда те да се влеят в македоно-одринските дружини, намиращи се по това време в градчето Малгара в Източна Тракия. От 25 януари до 16 февруари 1913 г. в Малгара и в близките до него селища Кешан и Байрамич се събират общо 3 560 бивши четници и войводи, пристигнали от различните райони на Македония и Одринска Тракия.
На 3 март 1913 в Кешан е обявено формирането на трите нови опълченски дружини:
- Тринадесета Кукушка дружина с командир капитан Тодор Пенев.
- Четиринадесета Воденска дружина с командир капитан Григор Христов.
- Петнадесета Щипска дружина с командир капитан Никола Парапанов.
Новите дружини са разпределени по една в трите бригади и по този начин бригадите придобиват петдружинен състав.
[редактиране] Въоръжение и снаряжение
Въоръжението, с което опълченците разполагат за военно обучение до заминаването си от София, наброява едва 666 карабини и пушки (162 броя „Манлихер", 433 броя „Бердана № 2", 71 броя турски „Маузер-Ли") и 108 улански саби. Снабдени са и с 8 748 патронташа. Артилерийската инспекция при военното министерство прави неуспешен опит да осигури оръжие за опълчението от Австро-Унгария. Обръща се с молба за съдействие към Военното министерство на Русия. Научавайки, че оръжието е необходимо за въоръжаването на македоно-одринските доброволчески дружини, за положителното решаване на въпроса пред император Николай ІІ се застъпва лично председателят на Славянското благотворително общество и пръв военен министър на България след Освобождението генерал от пехотата Пьотър Паренсов. Отпуснати са 20 000 берданови пушки и 10 000 000 патрона, т. е. по 500 за всяка една. Веднага след получаването на въоръжението, през последните дни на октомври в Търново Сеймен, Лозенград и Бабаески, то е раздадено на опълченците. Тъй като първоначално военното обучение на доброволците се осъществява почти изцяло без оръжие, то преобладават занятията по строева, тактическа и физическа подготовка. Към занятия по огнева подготовка фактически се пристъпва след 10 октомври, когато е доставено необходимото количество учебни помагала — станоци, огледала, мишени и други, като се използва и наличното оръжие. Същинското обучение по огнева подготовка обаче се осъществява след раздаването на оръжието на опълченците, в края на октомври 1912 година. Недостатъчно е и количеството на шанцовите инструменти (линеманови лопати и кирки), раниците, санитарното имущество, канцеларските материали за щаба и други. Платнища до края на Балканската война така и не са доставени.
[редактиране] Боен път
[редактиране] Бойни знамена
Всички дружини от Македоно-одринското опълчение имат и свои знамена. Повечето от тях са ушити в навечерието на войната и са им връчени от името на македоно-одринските братства или от населението на градовете, чиито представители са доброволците — София, Варна, Лом, Лозенград, Плевен, Гери (САЩ) и други. Първоначално свое знаме притежава и юнашкият легион от 12-а лозенградска дружина, което по-късно става знаме на дружината, а собствено знаме има и арменската рота от същата дружина. Всички знамена от опълчението вземат участие в парада, състоял се по повод Деня на храбростта през май 1913 край Гюмюрджина, както и след Междусъюзническата война през август 1913 година в столицата София.
[редактиране] Главно знаме на опълчението
Главното знаме на Македоно-одринското опълчение е знамето на 11-а серска дружина, което е дар от българската царица Елеонора и е изработено по проект на известния художник Иван Мърквичка. Председателят на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства д-р Полихрон Нейчев предлага царицата да сложи своя вензел върху това знаме. Лично тя на 28 октомври 1912 година връчва в Пловдив знамето на командира на 3-а бригада подполковник Александър Протогеров. Пред осветеното знаме полагат клетва опълченците.
Знамето е двоен копринен плат с две лица с размери 139x139. От едната страна в центъра има икона на светите братя Кирил и Методий. От нея към ъглите вървят четири трапеца, които образуват кръст, наподобяващ ордена „За храброст“. В четирите ъгъла на знамето са поставени червено и бяло парче плат. Освен това са апликирани кръгли парчета плат, които са бродирани, както следва: горе вляво е вензелът на царица Елеонора „Е“, вдясно — шестоконечен кръст, долу вляво — монограмът на Македоно-одринското опълчение, а вдясно долу — изправен коронован лъв.
В левия край на знамето успоредно на дръжката е извезано „5.Х.1912“ — датата на публикуването на Манифеста за обявяване на война на Турция. Вдясно от иконата е надписът „С. Т. ЬI КИРИЛЪ“, а вляво — „С. Т. ЬI МЕТОДИЙ".
Обратната страна на знамето е като държавния трицвет — бяла, зелена и червена ивица, разположени хоризонтално. В горния си край дръжката на знамето завършва с метален осмоконечен кръст, върху основата на който е прикрепен вензелът „Е“ с корона и е гравирана годината „1912“. На дървената дръжка е поставена метална гривна с надпис „Македоно-одринско опълчение“. Към знамето са прикачени бяла, зелена и червена лента и малка иконичка в метална обковка. Реставрирано и консервирано, то се пази във Фонда на Националния военноисторически музей.
Знамето на 11-а серска дружина е единственото развявано по време на боевете. На 15 ноември 1912 година със сведени глави пред знамето преминават офицерите и войниците от пленения корпус на Мехмед Явер паша. Пред същото знаме полагат клетва новосформираните 13-а, 14-а и 15-а македоно-одринска дружина.
[редактиране] Знаме на Първа дебърска дружина
Знамето на 1-ва дебърска дружина е изработено в дните на формирането й. Направено е от двоен копринен плат с размери 105x84 сантиметра. Лицевата му страна е с цветовете на българското национално знаме (бяло, зелено и червено), разположени хоризонтално. В средата й с бронзова боя е нарисуван шестоконечен кръст върху полумесец. Над него в полукръг са поставени надписите „1-ВА ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА", а под фигурата — „ДРУЖИНА".
Обратната страна е изцяло зелена. В средата е извезан със сърма изправен коронован лъв, стъпил върху две клонки. Над него със златиста бронзова боя е изписан девизът „СЪ НАМИ БОГЪ", а под лъва — „1912 г."
Знамето е обшито с жълти сърмени ресни, а двата външни ъгъла завършват с пискюли. Дървената дръжка на знамето в торния си край завършва с метално короновано лъвче. Под плата на дръжката е прикована метална гривна с надпис „1-ВА ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".
[редактиране] Знаме на Втора скопска дружина
Знамето на 2-ра скопска дружина е изработено в Лом през 1905 година за местното македонско дружество. След обявяването на войната ломските доброволци полагат клетва пред знамето си в района на местните казарми. За знаменосец е определен Ангел Генев. В столицата доброволците от Лом са придадени към 7-а кумановска дружина. Изработено от двоен червен копринен плат, знамето е с размери 65x58 см. Бродирано е с жълта сърма. В средата на лицевата му част е извезан осмоконечен кръст, а над него в полукръг — надпис „БОЖЕ, ПАЗИ", а под него — „МАКЕДОНИЯ!". В средата на обратната страна е разположен релефен изправен коронован лъв, обърнат към дръжката. Над лъва — девизът „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ", а под него — „1-вий мартъ 1905 г. (Отъ ломските гражданки)". Трите външни страни на плата са окантувани с жълт сърмен галун, а на двата външни ъгъла е пришит но един сърмен пискюл.
Към знамето са прикрепени две трицветни ленти с цветовете на държавното знаме, поставени хоризонтално. Дръжката е дървена и в горния си край завършва с осмоконечен кръст, поставен върху сфера. Под плата на дръжката е поставена метална гривна с надпис „2-ра СКОПСКА ДРУЖИНА".
[редактиране] Знаме на Трета солунска дружина
Знамето на 3-а солунска дружина е направено от двоен червен копринен плат и е с размери 87x88 см. Бродирано е със сърма и разноцветни копринени конци. В средата на лицевата му страна са извезани образите на св. Кирил и Методий в цял ръст. Над тях с жълта сърма е бродирай надпис „СВ. КИР. СВ. МЕТ.". Фигурите на светците са заобиколени с жълт сърмен галун, което оформя икона под формата на правоъгълник. В горния край на плата във вид на дъга — текстът „ТОЗЪ КОЙТО ПАДНЕ ВЪ БОЙ" а в долния му край — „ТОЙ НЕ УМИРА". На обратната страна в средата на плата е бродирано „ПЪРВА//СОЛУНСКА//ОПЪЛЧЕНСКА//ДРУЖИНА.// 1912 г." (в последствие дружината е номерирана като трета). Трите външни страни на плата на знамето са окантувани с жълт сърмен галун.
Дръжката на знамето е дървена. На нея е прикована метална гривна с надпис „1-ва СОЛУНСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА". Знамето е изработено по инициатива на командира на Солунската дружина ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков от неговата сестра Злата Думбалакова-Додова.
[редактиране] Знаме на Четвърта битолска дружина
Знамето на 4-а битолска дружина е изработено е по време на формирането на опълчението. Авторите му са неизвестни.
Представлява двоен копринен плат с размери 102x100 см. Лицевата му част е както държавното знаме. В средата с жълти конци машинно е бродирай надписът „БИТОЛСКА ОПЪЛЧЕНСКА//1912//ДРУЖИНА", като буквите са със старинна калиграфия. В средата на обратната страна с разноцветни конци е извезан изправен коронован лъв, обърнат към дръжката, стъпил върху разкъсан полумесец. От трите страни платът е заобиколен с ресни от жълта сърма. На двата външни ъгъла са пришити сърмени пискюли. Дръжката с дървена. В горния си край завършва с метален шестоконечен кръст с надпис „5 октомври//1912 г.", запоен върху метално кълбо. Под плата е прикована гривна с надпис „4-та БИТОЛСКА ДРУЖИНА”.
[редактиране] Знаме на Пета одринска дружина
Знамето на 5-а одринска дружина е направено по време на формирането на дружината и представлява двоен червен плат с размери 98x77 см.
В средата на лицевата му страна със сърмени конци е бродиран надпис „ОДРИНСКА//ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА". Вторият ред на надписа е в полукръг. В горните ъгли на плата са изобразени растителни орнаменти, а долу в средата — „1912 г." На обратната страна в средата с блажни бои е нарисуван изправен коронован лъв, с профил наляво, стъпил върху полумесеца и звездата, бродирани със сърма. Около лъва с жълта сърма са бродирани наименования на градове: горе — „Разлогъ", долу — „СЕРЪ", вдясно „Джумая — Неврокопъ", като думите са една над друга по диагонала, вляво — „Одринъ, Мелникъ", разположени по същия начин. Трите външни страни са окантувани със сърмени ресни. Дръжката е дървена и в горния край завършва с метално короновано лъвче, поставено върху метална топка. Под плата на знамето е прикована метална гривна с надпис „5-та ОДРИНСКА ДРУЖИНА". Няма данни кой е работил знамето.
[редактиране] Знаме на Шеста охридска дружина
Знамето на 6-а охридска дружина е изработено от единичен копринен плат с размери 170x158 см. Бродирано е с разноцветни копринени конци и е с едно лице. Трицветно — бяла, зелена и червена ивица, разположени хоризонтално. В горния ляв ъгъл на бялото поле е пришито парче плат, на което с разноцветни конци е извезана фигура на жена, която в едната си ръка държи знаме, а върху него с червени букви, контурирани с жълт цвят, е бродирай надпис „Македония". До жената стои лъв с червено знаме, върху което с бели конци е извезан надписът „СВОБОДА//ИЛИ//СМЪРТЪ". Под лъва с черни букви е написано „1902 г.//1903 г.". Под жената също има надпис, бродиран с червени конци: „СЪЕДИНЕНИЕТО//ПРАВИ СИЛАТА." Парчето плат, на което са извезани тези елементи, е с размери 56x77 см.
В дясната половина на знамето отново върху бялата ивица с жълти конци, контурирани със сини, са извезани „M.O.B.N.O./GARY, IND. USA". От трите страни е окантувано с жълти копринени ресни. Дръжката е дървена с прикована под плата метална гривна с надпис „6-та ОХРИДСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".
Богатството от символи и надписи на знамето показва необикновения му произход и история. Направено е в САЩ, гр. Гери, щат Индиана, и изминава дълъг път, докато дойде във Фонда на НВИМ. Рожба е на българи, участници в Илинденско-Преображенското въстание, емигрирали след неуспеха му в САЩ. Макар да са твърде далеч от родината, те следят със затаен дъх развитието на събитията на Балканите. Когато научават, че България е обявила война на Турция, решават, че техен патриотичен дълг е да участват лично в боевете срещу вековния тиранин. От различни райони на далечната страна към Ню Йорк тръгват групи доброволци. За седем дни прекосяват океана и слизат в Хавър (Англия). Качват се на друг кораб за Хамбург, а от там с влак пристигат в България. След кратък престой в София тръгват на юг, за да догонят опълчението. В Хасково получават оръжие, а в Кърджали се присъединяват към дружините на Македоно-Одринското опълчение. Знаменосец е Алекси Бъчваров.
След разформироването на опълчението знамето е предадено заедно с другите в двореца, а по-късно — във Фонда на НВИМ.
[редактиране] Знаме на Седма кумановска дружина
Знамето на 7-а кумановска дружина е изработено в Лом от Мариета Миланези, съпруга на Итало Миланези — участник в Илинденско-Преображенското въстание. Предназначено било за чета в Македония.
Направено е от единичен копринен плат с размери 134x128 см. Рисувано е с блажни бои. На лицевата страна в средата е изобразена жена, окована във вериги, а зад нея — дървета, вероятно гора. Рисунката е обградена с червена рамка. В горния край на плата с бяла боя е написан лозунгът „СИНОВЕ МАКЕДОНЦИ!//ДОЙДЕТЕ ДА СТРОШИМЪ ВЕРИГИТѢ", а в долния край — „НА РОБСТВОТО". На обратната страна на плата личат следи от рисуван коронован лъв, стъпил върху турски знамена.
Дръжката е дървена с прикована под плата на знамето метална гривна с надпис „7-а ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".
След обявяването на войната в Лом започват да се записват доброволци. Те поискват знамето, но госпожа Миланези не го дава, докато не получи разрешение от мъжа си, напуснал града, за да воюва с турците. Това принуждава доброволците да заминат със знамето на Македонското дружество, а след тях Димитър Енчев вървял със знамето на Миланези, дадено му по-късно. В столицата знамето е връчено на сформираната в Кюстендил дружина с пореден номер седем.
[редактиране] Знаме на Осма костурска дружина
Знамето на 8-а костурска дружина представлява двоен копринен плат с размери 134x132 см. Двете му лица са трицветни — бели, зелени и червени ивици, поставени хоризонтално. Бродирано с разноцветни конци.
На лицевата му страна е бродиран изправен коронован лъв с профил наляво, а под него — венец от маслинови клонки. В короната на лъва са вградени бели и сини камъчета. Върху бялата ивица под формата на обърната надолу дъга е извезан надписът „КОСТУРСКА ДРУЖИНА//1912". Обратната страна е като лицевата. Дръжката е дървена, като в горния си край завършва с метален осмоконечен кръст. Под плата на знамето е прикована метална гривна с надпис „КОСТУРСКА ДРУЖИНА". Не е известно кой е изработил знамето.
[редактиране] Знаме на Девета велешка дружина
Знамето на 9-а велешка дружина е изработено в Лозенград и подарено от Д. Салабашев. Представлява двоен червен копринен плат с размери 114x91 см, бродирано с разноцветни конци на машина. В средата на лицевата му страна е изобразен изправен коронован лъв, обърнат към дръжката, стъпил върху полумесец и звезда. Над фигурата на лъва е поставен надписът „СВОБОДА НА ОДРИНСКО И МАКЕДОНИЯ". По краищата знамето е обградено с бродирай стилизиран растителен орна¬мент, а в четирите ъгъла е поставен вензел „С.Б.С.". В долния десен ъгъл с дребен шрифт е поставен дарствен надпис „Подарено от Д. Салабашевъ. Лозенградъ". На обратната страна в средата със стилизирани букви е извезан надпис „ДОЛНОТРАКИЙСКИ//ЛЕГИОНЪ//1453—1912 г./". От трите страни платът е окантуван с жълти сърмени ресни, а на двата му външни ъгъла са пришити пискюли от сърма. На прикрепен към върха на дръжката сърмен шнур е поставен темляк.
Дръжката е дървена с прикована метална гривна с надпис „9-а ВЕЛЕШКА ДРУЖИНА".
[редактиране] Знамена на Десета прилепска дружина
Знамето на 10-а прилепска дружина е изработено в Плевен за зидаро-дърводелското сдружение „Единство”. След обявяването на войната доброволците от града тръгват със знамето за София. Заедно с доброволците от Лом и Кюстендил плевенчани са присъединени към 7-а кумановска дружина. Някои от дружините се оказват с повече от едно знаме, а други без нито едно, наложило се преразпределението им. Това е причината плевенското знаме да стане знаме на Прилепската дружина.
Съшито е от двоен копринен плат с едно лице и размери 104x73 см. Трицветно, с хоризонтално разположени ивици. В средата с жълти конци на машина е бродирай текст „ПЛЕВ. ОКОЛ. ЗИДАРО-ДЪРВОД. СДРУЖЕНИЕ//ЕДИНСТВО//", като първият ред е във формата на дъга. Под надписа са пришити две елипсовидни рисунки с маслени бои. Вляво е изобразен св. Тома, полуфигура, който в едната си ръка държи свитък. Вдясно — композиция с много елементи. В средата й със златиста бронзова боя е нарисуван кръст, поставен върху хералдически щит с три хоризонтални ивици (бяла, зелена и червена) и емблемата кръстосани пергел и триъгълник. От двете страни на кръста са изправени короновани лъвове, които държат държавното знаме на България. Лъвовете и кръстът са поставени върху две стиснати ръце. И двете рисунки са заобиколени с рамка от златиста бронзова боя. Дръжката е дървена и в горния си край завършва с дървен кръст, украсен с резба. Под плата на знамето върху дръжката е надяната метална гривна с надпис „10-та Прилепска дружина. Знаме № 1".
Прилепската дружина е имала и второ знаме. Изработено е от Олга Христова Шотова от Варна със средства на еснафа на варненските хлебари и е предназначено за чета в Македония, предвождана от Кольо Левтеров от Варна. Знамето представлява двоен копринен плат с размери 114x101 см. Лицевата му страна е направена от 4 еднакви триъгълника — два червени долу и горе и два зелени — ляв и десен, които образуват кръст. Бродирано е със сърмени конци. В средата е извезан изправен коронован лъв с профил наляво, а около него — венец от цветя и житни класове. В ъглите са поставени по два кръстосани ножа, заобиколени с венец от цветя, а над венеца — корона. В горния край на плата е написано: „НАПРЕДЪ, БРАТИЯ//СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ", а под надписа — корона. В долния край на плата е бродирано: „НА ВАРНЕНСКАТА МАКЕДОНСКА ДРУЖ" Вляво, успоредно на дръж¬ката — „Завещана от Варненското хлебарско//съсловие", а вдясно — „1-и СЕПТЕМВРИЙ 1901 г". Обратната страна е като лицевата.
От всички страни-платът е заобиколен с трицветен шнур, като на двата външни ъгъла е пришит по един пискюл, направен от сърма и конци.
Дръжката е дървена и на върха завършва с пика. Под плата е прикована метална гривна с надпис „10-та Прилепска дружина. Знаме № 2".
[редактиране] Знаме на Петнадесета щипска дружина
Знамето на 15-а щипска дружина представлява двоен червен копринен плат с размери 120x99 см. На средата на лицевата му страна с машинен шев е бродиран изправен коронован лъв, обърнат към дръжката.
Около фигурата е извезан венец от лаврови клонки. В ъглите на знамето е поставен вензел, наподобяващ буквата „Ф" (на цар Фердинанд I). Вляво, успоредно на дръжката, е бродиран надписът „СЪ НАМИ БОГЪ".
Обратната страна е като лицевата с тази разлика, че около лъва са очертани контурите на знака на ордена „За храброст". От трите страни знамето е заобиколено (окантувано) с галун от жълта сърма и ивица от равнобедрени триъгълници с бял, зелен и червен цвят. На двата външни ъгъла са поставени по един сърмен пискюл. На дървената дръжка е прикована метална гривна с надпис „Щипска дружина".
[редактиране] Изгубени знамена
Изгубени са засега за българската бойна история знамената на 13-а кукушка и 14-а воденска дружина. 12-а лозенградска дружина е имала знаме, което по-късно принадлежало на столичното спортно дружество „Юнак", но по-късно знамето е изчезнало. Първа "Арменска" рота на 12-та Лозенградската дружина е имала собствено знаме, но засега това знаме, под което се е сражавал арменският национален герой Антраник Узунян заедно с още 274 арменци, е с неизвестно местонахождение.
По време на демобилизацията на армията през 1913 г. знамената на дружините на Македоно-одринското опълчение са предадени за вечно съхранение в двореца, където са им приковани гривни с наименованието и номера на дружините.
[редактиране] Униформи
В първите дни след създаването па опьлченските дружини силно се чувства недостиг от униформено облекло. Щабът на опълчението успява с огромни усилия да осигури едва 400 пелерини и 1000 шинела, с които опълченците потеглят от София в средата на октомври. Поради затрудненията, свързани с набавянето на обмундированието, около половината от доброволците напускат столицата без връхни дрехи, носейки своето лично облекло. Използваната първоначално форма на облеклото е като тази на българската пехота. Щабът на опълчението разпорежда всички калпаци да бъдат със зелени дъна и с метална емблема, изобразяваща български лъв, който държи националното знаме, и инициалите на Македоно-одринското опълчение — МОО. По-късно се правят и пагони от зелено сукно, а върху новите опълченски униформи се пришиват зелени кантове. В този си вид униформата на Македоно-одринското опълчение е утвърдена със заповед на Действащата армия №147 от 11 март 1913 година.
[редактиране] Личен състав
В продължение на малко повече от една година (от 26 септември 1912 до 1 октомври 1913 година), за времето, през което съществува Македоно-одринското опълчение, през него преминават 14 670 души, от които 14 139 са се записали като българи. Преобладаващата част от тях — 11 470 души, са родом от Македония. 1 215 са от Одринска Тракия, а 2 512 — от свободната част на България. В опълчението вземат участие и 531 чужденци. Най-многочислена е групата на арменците, която се състои от 275 души. Като доброволци от македоно-одринските дружини във войната участват и 82 руси, 68 румънци, 40 сърби, 21 австроунгарци, 12 черногорци, трима гърци, един албанец, един англичанин, един италианец, един персиец.
[редактиране] Известни опълченци
- Андрей Ляпчев
- Асен Кантарджиев
- Луи Айер
- Симеон Радев
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Литература
- "Националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия през Балканската война 1912-1913" - колектив с редколегия Т. Петров, С. Елдъров и Н. Янакиев., С., 1994
- "Български бойни знамена и флагове" - Иван Иванов; изд. Св. Георги Победоносец, С., 1998
Дивизии на българската армия във войните за обединение на нацията 1912 - 1918 | ![]() |
|
---|---|---|
1 софийска | 2 тракийска | 3 балканска | 4 преславска | 5 дунавска | 6 бдинска | 7 рилска | 8 тунджанска | 9 плевенска | 10 беломорска | Македоно-одринско опълчение | 11 македонска | Планинска | Сборна |