Дуло
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дуло е родът, от който произлизат ранните владетели на прабългарите. От тази династия са хан Кубрат, основателят на Велика България и неговите синове Батбаян, Аспарух, Котраг, Кубер и Алцек.
[редактиране] Произход
- Според т.нар. Именник на българските ханове легендарните родоначалници на българите Авитохол и Ирник също принадлежат към рода Дуло. Някои изследователи приемат, че Ирник и Ернак, синът на Атила, са едно и също лице, а самият Атила е Авитохол, т.е родът Дуло произхожда от Атила.
- Джагфар Тарихи, епосът на Волжските Българи разказва, че името на рода Дуло идва от реката Дулосу в Централна Азия, покрай която основателите на рода живеели. Интересно, че в долината на река Талас, която тече в Казахстан и Киргизстан са намерени некрополи от прабългарски тип, датиращи от края на първото хилядолетие пр.н.е. и характеризиращи се с нишови гробове и брахикранни черепи, носещи следи от изкуствена деформация[1]. Може би това е митичната река Дулосу, дала името си на рода Дуло. В Южен Казахстан - град Шымкент (Чимкент) до днес сред казахите съществува род "дулаты", един от основните в района.
[редактиране] Династия Дуло
Владетели на Дунавска България от рода Дуло:
Има теория, че Крум, също е бил член на рода Дуло, съответно и неговите наследници, тъй като той е родственик на хан Кубер, брат на Аспарух:
Ако теорията за Крум е вярна, то династията на Самуил също може да се причисли като клон в рода Дуло:
[редактиране] Библиография
- ↑ ."Прабългарите по Северното и Западното Черноморие", ст.н.с. Д. Димитров, изд."Г.Бакалов", Варна, 1987