Едуард II (Англия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едуард II | ||
---|---|---|
крал на Англия | ||
Едуард II | ||
Управление | 1307—1327 | |
Роден | 25 април 1284 | |
Починал | 21 септември 1327 | |
Предшественик | Едуард I | |
Наследник | Едуард III | |
Брак | Изабела Френска |
Едуард II, (25 април 1284 – 21 септември 1327) е крал на Англия от 1307г. до детронирането му през януари, 1327 г. Той далеч няма успехите на своя баща, крал Едуард I. Управлението му е белязано от политическа нестабилност и завършва с принудителното му сваляне от трона. Известен е с отявлените си хомосексуални връзки и фаворизирането на мъже с незнатен произход, което довежда до жестокото му убийство.
Той е първият монарх, основал колежи в университетите Оксфорд и Кеймбридж.
Съдържание |
[редактиране] Принц на Уелс
Едуард II е първият английски принц, носител на титлата Принц на Уелс.
Въпреки влиянието на властния си баща, младият принц развива склонност към екстравагантност и фриволност, които остават за цял живот. Едуард I отдава това на лошото влияние на Пиърс Гейвстън, гасконски рицар, любимец на Уелския принц. Гейвстън е изпратен в изгнание, но след смъртта на Едуард I (7 юли 1307 г.), първата стъпка на новия крал Едуард II е да върне своя фаворит.
[редактиране] Крал на Англия
Едуард II проявява интерес основно към развлеченията. Слабоволев владетел, той лесно е можел да бъде манипулиран от своите фаворити. На 25 януари 1308 г. се жени за Изабела Френска, дъщеря на френския крал Филип IV и сестра на трима френски крале. Изабела е пренебрегвана от съпруга си за сметка на неговите фаворити. Въпреки че бракът е като цяло несполучлив, от него се раждат двама сина - Едуард (1312–1377), който впоследствие наследява баща си като крал Едуард III, и Джон от Елтам (John of Eltham), граф на Корнуол, (1316–1336), както и две дъщери - Елеанор (1318–1355) и Джоана (1321–1362), съпруга на Дейвид II Шотландски. Едуард II има и незаконен син Адам ФицРой, починал на 18 септември 1322 г.
[редактиране] Бунтът на бароните
Многобройните необосновано високи привилегии, с които Едуард II удостоява Пиърс Гейвстън предизвикват недоволство сред бароните. Те се организират в опозиция, водена от братовчеда на краля - граф Томас Ланкастър. През 1311 г. Парламентът налага ограничения на властта на Едуард II и заточва Гейвстън. Едуард II връща своя фаворит и през 1312 г. бароните убиват Гейвстън. Въстанието спира дотук, тъй след смъртта на Гейвстън, бароните са удовлетворени, а Едуард II е твърде неуверен, за да осъществи първоначалното си желание за отмъщение.
[редактиране] Шотландския конфликт
Баронското въстание открива пътя на граф Робърт Брус към шотландската корона. През 1314 г. в битката при Банокбърн (Bannockburn) Брус разгромява войските на Едуард и осигурява независимостта на Шотландия до съюза от 1707 г. Брус също така подстрекава въстание в Ирландия и намалява английското влияние там.
[редактиране] Влиянието на Диспенсър
След смъртта на Гейвстън, кралят прехвърля симпатиите си върху Хю Диспенсър Младши. Той отново провокира недоволство сред бароните като не зачита законите и предоставя щедри привилегии на Хю Диспенсър Младши и неговия баща.
През 1321 г. граф Херфорд (Hereford), заедно с граф Ланкастър и други, въстава срещу семейство Диспенсър и принуждава краля да ги прати в изгнание. След тяхното отстраняване обаче, много благородници се възползват от ситуацията и желаейки да получат благоразположение и евентуални облаги от краля, му предлагат помощта си срещу бароните. Едуард II се възползва и много от опонентите му, в това число граф Ланкастър, са убити.
Разгромявайки опозицията, кралят и двамата Диспенсър стават пълновластни владетели на Англия. През 1322 г. Едуард II издава указ, с който отменя всички предишни ограничения, наложени върху властта му. Кралят вече не е подчинен на Парламента, чиято роля е сведена до тази на консултативен съвет.
[редактиране] Изабела напуска Англия
Едуард II изпраща съпругата си Изабела във Франция да преговаря с брат си Шарл IV относно областта Гаскония. През март 1325 г., тя напуска Англия, неприкрито доволна от това, че ще се види със семейството си и ще се откъсне от съпруга си и възневидяните от нея Диспенсър - баща и син.
На 31 май 1325 г., Изабел сключва мирен договор в полза на Франция, който изисква Едуард II да отдаде почит като васал пред френския крал. Едуард II решава да изпрати сина си, което се оказва сериозна тактическа грешка. Изабела отказва да се върне със сина си в Англия, докато не бъде отстранен Хю Диспенсър Младши. Във Франция тя започва романс с един от противниците на съпруга си, уелският барон Роджър Мортимър и планира завладяването на Англия.
[редактиране] Завръщането на кралицата
През септември 1326 г. Мортимър и Изабела нападат Англия с малка армия, към която бързо се присъединяват многобройни привърженици. Едуард II остава без подкрепа, изоставен от почти всички и бяга от Лондон. На 27 октомври Диспенсър-баща е обвинен в неправомерно облагодетелстване за сметка на други, престъпления срещу църквата и участие в незаконната екзекуция на граф Ланкастър. Той е екзекутиран, след което Хенри Ланкастър е изпратен да залови краля и младия Диспенсър, което той успява да направи на 16 ноември. Диспенсър Младши е осъден, измъчван и екзекутиран по особено жесток начин.
Победеният Едуард II е затворен. На 20 януари, е обвинен от Парламента в многобройни престъпления: некомпетентност, лошо управление, загуба на Шотландия и Гаскония, оставяне други да вземат вместо него вредни за народа и църквата решения, неподобаващо поведение за монарх, съгласие за неправомерно екзекутиране, затвор, заточение и обезнаследяване на благородници, изоставяне на страната без управление и причинявайки бередици и др. Принуден е да абдикира в полза на сина си.
[редактиране] Краят на Едуард II
Абдикацията е обявена на 24 януари, на 25 януари официално започва управлението на Едуард III. Тъй като той е на 14 години, реално управляват Изабела и Мортимър. Едуард II остава затворен. На 3 април е преместен в замъка Бъркли. Спекулира се, че там е брутално убит, макар сведенията за смъртта му на 21 септември 1327 г. да са непотвърдени.
Последвалото управление на Изабела и Мортимър е силно непопулярно и когато Едуард III реално поема властта през 1330 г., екзекутира Мортимър по 14 обвинения в предателство, в това число убийството на Едуард II, с което слага край на съмненията относно евентуалното оцеляване на последния.
[редактиране] Предшественици
Едуард II, крал на Англия |
Баща: Едуард I, крал на Англия |
Дядо по бащина линия: Хенри III, крал на Англия |
Прадядо по бащина линия: Джон, крал на Англия |
Прабаба по бащина линия: Isabella of Angoulême |
|||
Баба по бащина линия: Елеонора Провансалска |
Прадядо по бащина линия: Ramon Berenguer IV, Count of Provence |
||
Прабаба по бащина линия: Беатрис Савойска |
|||
Майка: Елеонора Кастилска |
Дядо по майчина линия: Фердинанд III, крал на Кастилия, крал на Леон |
Прадядо по майчина линия: Алфонсо IX, крал на Леон |
|
Прабаба по майчина линия: Беренгария Кастилска |
|||
Баба по майчина линия: Jeanne of Dammartin |
Прадядо по майчина линия: Simon de Dammartin, Count of Ponthieu |
||
Прабаба по майчина линия: Marie of Ponthieu, Countess of Montreuil |
![]() |
Тази страница частично или изцяло, представлява превод на страницата „Edward II of England“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите. |