Суинг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Суинг музиката, също така наричана суинг джаз, е форма на джаза, която се развива през 1920-те и се отделя като отделен стил през 1935 в САЩ.
Суингът най-вече се отличава с тежка ритмична част, обикновено включва двоен бас и барабани, от средно към бързо темпо и отличителния ритъм, характерен за повечето форми на джаза.
Популярността на суинг музиката започва да запада през Втората световна война поради 3 причини, по-важните от които са:
- много трудно било да се сформира „голяма група”, защото много от музикантите били изпратени да се бият във войната;
- издържането на голям брой музиканти било проблем заради икономиката на държавата по това време.
Това били двете главни причини да се сформират по-малки групи от 3 до 5 човека - така можело да се издържа по-лесно групата. Това променило типичното звучене на суинга и така се породили стиловете блус и бипоп.
Третият фактор били строгите забрани за звукозапис от 1942 до 1948. Смята се, че през 1947 е бил направен последният легален суинг запис.
След като забраната пада през 1949, суингът се разпаднал на няколко жанра - jump blues, rhythm and blues, bebop, rock and roll, country, western, funk.
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|