Никифор Никифоров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никифор Никифоров български офицер |
|
Роден: | 24 април* 1858 Ловеч, Османска империя |
---|---|
Починал: | 12 август 1935 София, България |
Никифор Петров Никифоров е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата. Той е военен министър през 1911-1913 г., включително по време на Балканската война.
Никифор Никифоров е брат на политика Христо Никифоров и чичо на неговия син Стоян Никифоров.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Никифор Никифоров е роден през 1858 г. в семейството на богат търговец в Ловеч. Учи в родния си град, а после в Германия и Австрия. Завръща се в Ловеч и помага на баща си в търговията.[1]
Никифоров завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия. (1884). По време на Сръбско-българската война през 1885 г. командва 6-ти пехотен полк, който участва в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. През 1886 г. командва 10-ти пехотен полк, който участва в потушаването на проруския преврат срещу княз Александър I Батенберг. През следващите години е командващ на 9-ти пехотен полк и 4-та пехотна бригада (1887-1890).[2]
От 1890 до 1894 г. Никифор Никифоров е инспектор на пехотата, през 1895 г. командва за кратко Четвърта пехотна преславска дивизия. След това е началник на Административния отдел и на Канцеларията на Военното министерство (1895-1904), като през 1900 г. е произведен в генерал-майор. От 1904 до 1910 г. е дипломатически агент (след 1909 г. - пълномощен министър) на България в Германия и Сакс-Кобург-Гота със седалище в Берлин.[2]
След завръщането си в България Никифор Никифоров става военен министър в кабинета на Иван Евстратиев Гешов (1911-1913), а в навечерието на Балканската война е произведен в генерал-лейтенант. След края на Междусъюзническата война през 1913 г. преминава в запаса.[2] Той е и деятелен член на Ловчанското културно благотворително дружество в София.[1]
Никифор Никифоров умира през 1938 г. в София.
[редактиране] Библиография
- Никифоров, Никифор (1929). „Първият випуск на Софийското военно училище“.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ 2-ра, 3-та и 4-та степен
- Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен с военно отличие
- Орден „За заслуга“
- Германски орден „На короната“ 1-ва степен
- Румънски орден „Корона“ 1-ва степен
- Сръбски орден „Таково“ 1-ва степен
- Австро-унгарски орден „Франц-Йосиф“ 1-ва степен
- Пруски орден „Червен орел“ 2-ра степен
- Персийски орден „Лъв и слънце“ 1-ва степен
[редактиране] Бележки
- ↑ 1,0 1,1 Трифонов, Тр. (1938). „Никифор Петров Никифоров“. Ловеч и Ловчанско кн. 7: стр. 249-250.
- ↑ 2,0 2,1 2,2 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Данаил Николаев | >>> | военен министър (29 март 1911 – 14 юни 1913) | >>> | Стилиян Ковачев |
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |