Мустафа Хаджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мустафа Алиш Хаджи е роден на 31 март 1962 г. в с. Драгиново, Община Велинград, Област Пазарджик.

Началното си образование завършва в родното си село, след което продължава в техникум по горско стопанство във Велинград. През 1982 г. влиза в БНА, след уволнението от казармата започва работа в родния си край. Работи 2 години на каскада “Белмекен – Сестрино”, а след това - в завод “Васил Сотиров” във Велинград като специалист по сушене на дървесина.

През ученическите си години тайно взима частни уроци по религия при ходжите от селото, а след това - във Велинград и други населени места. В началото на 1990 г. става имам в родното си село и 2 години практикува тази дейност. После е назначен за заместник главен мюфтия в Главното мюфтийство, София. През 1993 г. заминава за Йордания, където завършва Теологическия факултет на Университета “Ярмук”. През 1997 г. се дипломира и се завръща в България.

На 23 октомври 1997 г. на обединителната мюсюлманска конференция е избран за главен мюфтия. През 2000 г. мандатът му на главен мюфтия свършва, след което е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС).

През 3-годишния си мандат паралелно завършва магистърска степен по сравнително религиознание в НБУ, София, а през 2002 г. записва докторантура в Университета „Мармара“, Истанбул. През 2003 г. свършва мандатът му във ВМС, след което е назначен за ректор на Висшия ислямски институт. През 2005 г. се провежда извънредна национална конференция, на която той е избран отново за главен мюфтия.