Димитър Петков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Петков
български политик
Димитър Петков
Роден: 2 ноември* 1858
Башкьой, Османска империя
Починал: 11 март* 1907
София, България

Димитър Николов Петков, известен като Свирчо е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Той оглавява 27-ото правителство на България (19061907). Димитър Петков е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков.

Петков е народен представител в IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894), X (1899-1900), XI (1902-1903) и XIII (1903-1907) Обикновено Народно събрание и в IV Велико Народно събрание (1893). Той е председател на IV Велико Народно събрание (1893) и на VI (1892-1893) и VII (1893) Обикновено Народно събрание.

Димитър Петков е роден в село Башкьой, Тулчанско. През 1875 заминава за Румъния и участва в Сръбско-турската война (1876) в четата на Панайот Хитов. През Руско-турската война (1877-1878) е опълченец и участва в боевете за Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, той губи лявата си ръка.

След войната Димитър Петков е чиновник в министерството на вътрешните работи. Привърженик на Либералната партия, той се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и остава в затвора от 1882 до 1884. След освобождаването си става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през 1886 Народнолиберална партия. При неговото управление той е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894).

След смъртта на Димитър Греков през 1901 Димитър Петков оглавява Народнолибералната партия и е вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906). В края на 1906 самият той оглавява правителството, но няколко месеца по-късно е убит от политически противници на бул. Цар Освободител в София. Той е погребан до гроба на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства.

Семейство

Димитър Петков се жени на 20 юли 1886 за Екатерина Ризова (1869-1937). Двамата имат деца: Радка (1887-?), София (1890-1952), Петко (1891-1924) и Никола (1893-1947). Бракът е неуспешен и те се развеждат на 10 декември 1895 г.

Източници

Никола Даскалов >>> кмет на София (1 септември 18887 октомври 1893) >>> Христо Благоев
--- >>> министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията
(1 декември 189331 май 1894)
>>> Григор Начович
Александър Людсканов >>> министър на вътрешните работи (18 май 190311 март 1907) >>> Никола Генадиев
Тодор Гатев >>> и.д. министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията
(6 декември 190511 март 1907)
>>> Димитър Станчов
Рачо Петров >>> министър-председател (4 ноември 190611 март 1907) >>> Димитър Станчов
Министър-председатели на България
 Княжество България  Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов
 Царство България  Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев
 Народна република България  Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов
 Република България  Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев
* временно назначение
На други езици