Белотинци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белотинци е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, Област Монтана.
Белотинци | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Монтана |
Община: | Монтана |
Население: | 511 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 309 м |
Пощ. код: | 3499 |
Тел. код: | 09540 |
Геогр. положение: | 43° 33' сев. ш. 22° 55' 45" изт. д. |
МПС код: | М |
Кмет или наместник | |
Цветан Костов |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Горно Белотинци е разположено в северното подножие на Широка планина,която е част от планинската верига на Предбалкана. Предбалканът е нископланинска и хълмиста зона, разположена на север от Главната Старопланинска верига. Най - високият връх на Широка планина е вр. Типчан - 941 м. надм. вис. Според подялбата на известният карстовед Владимир Попов, районът на село Белотинци попада в Белоградчишки карстов район и е изграден от триаски, юрски и кредни варовици. Покрай селото преминава река Карачица,извираща от Широка планина. В местността Ломец се слива с Гюргишка бара и двете образуват Нечинска бара. Нечинска бара е десен приток на река Лом. По продължението на последната е образувано малко красиво дефиле във варовици с кредна възраст. Варовиците са наклонени към реката. Тук известна е местността Зановски зъбер с едноименната пещера. В близост са Котлите - малък водопад, при който водите на стесняващата се река преливат от котел в котел. От геоморфоложка гледна точка това са т. н. еворзионни котли, образувани или по- точно издълбани от дейността на течащата вода. Котлите са 3 и накрая образуват дълбок вир. Дълбочината им е различна, като най - дълбокият е средният, който при пълноводие на реката достига и до 3 - 4 метра. В дълбокият Манастирски вир от ихтиофауната се срещат мрени, шипоци, кленове, кротушки. Спомената вече Зановска пещера - с дължина около 80 метра се намира след този вир и е разположена на левия склон на реката. От нея води началото си карстов извор, който е каптиран и всъщност водоснабдява околните села - Белотинци, Одоровци, Буковец и Черно поле. Някъде около селото има и друга пещера - Меьова дупка, дълга 15 метра. Като цяло по - стръмен е десният склон на Нечинска бара и по него виреят видове като дъб, ясен, клен, дрян, леска, глог и на отделни места и бръшлян. Левият склон, огряван от слънцето естествено е по- беден на растителност. Интересен растителен вид сред скалите, цъфтящ през пролетта е виолетовата перуника. Климатът е умереноконтинетален. Средната януарска температура е около - 3 градуса, средната годишна е около 10 - 11 градуса. Летните температури са с окло 1 - 2 градуса по - ниски от тези в Дунавската равнина. Духат ветрове с различна посока, но преобладават западните и често проявление по северните склонове е вятърът фьон.Това е топъл, поривист вятър, който духа рано напролет и предизвиква бързо стопяване на снежната покривка. Естествената растителност е предимно горска и храстова - благун,цер, габър, сребролистна липа,хиркански клен, покрай реката - върба, елша,от храстите най - радпространени са келяв гъбър, наричан от местните свинак, леска, чашкодрян, обикновен дрян, глог, шипка, къпина, от увивните имел, по варовиковите терени - смрадлика, люляк, божур. Интродуцирани видове, тоест изкуствено засадени са бял и черен бор, акация. Фауната е представена предимно от евросибирски и европейски видове като зайци, диви свине, вълци,язовци, сърни, горска мишка, сънливец, фазани, яребици, соколи, гургулици, яребици, диви гълъби, малък орел. Почвите са тъмносиви горски, а по карстовите терени са разпространени рендзините или това са т. н. хумусно - карбонатни почви. Интересен обект е Разчепати камък или наричан още Стоовци, който е свързан с една легенда. Това са червени пясъчници и конгломерати, които всъщност представляват продължение на Белоградчишките скали. Наколо местата са обрасли с шипки и къпини, срещат се по поляните и див червен карамфил, жълт кантарион,мащерка и др. В подножието на Разчепати камък е скалата Викалото, под която има надписи, все още неразчетени докрай от археолозите. Местни хора твърдят, че изкачвайки се януари месец на Разчепати камък при ясно време в посока север се вижда р. Дунав. Друга забележителност е Царска поляна. За нея пък има легенда,че цар Борил е обтягал там своите шатри като е ловувал през лятото. Други местности около селото са Бобанеца, Шуманица, Момин вир, Бъчвата, Подкваса, Хайдушки кладенец, Краището, Зъбера, Стубела, Широка полянка. В доловете почти навсякъде бликат изворчета и кладенчета с прясна студена вода. На едно такова място е построена каменна мечка, от чиято муцуна блика водата. Като част от Предбалкана и тук традиционнно се почита и празнува Празника на Балкана през август месец. Местното население се занимава с бране на шипки, къпини, жълт кантарион, гъби. Преди селото има кариера за ломен камък, която днес функционира и един микроязовир, взет под наем. Всяка пролет се празнува езическият обичай Кукувиче. По поляни в покрайнините на селото вечер се събира цялото село. През деня младите правят купчини от стари гуми, слама, кукуржяк и вечерта палят огъня,първоначално малък и всички прескачат за здраве.
Предания и легенди за местността Стовци и Царска поляна могат да бъдат прочетени на www.promacedonia.org Там са поместени Легенди от Видинския край от Кръстьо Джонов - за Момин вир - Черната скала и Стовци.
[редактиране] История
Църквата " Св. Николай " е построена и изографисана през 1876 г. от зографа Николай Константинов.Тя е обявена в Българска енциклопедия като уникален паметник на културата.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
Събор - 21 май
[редактиране] Личности
Фолк певецът Константин, по точно къщата на неговият дядо е в селото. Дядо му е бил музикант, на него Константин посвещава песента, с която печели Пирин фолк.
[редактиране] Други
Предпочитани от местното население са баница със сирене, с домашни кори, тиквеник, баница с ябълки, кисело зеле със свинско, боб, киселица - краставици, вода и оцет за летните жеги.