Тодор Коларов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
КОЛАРОВ, Тодор Ангелов-Горан (7.07.1897, Батак - 7.04.1944)
Общественик. Стопански деец. Потомък на родолюбиво, трудолюбиво и прогресивно семейство. Дядо му е участник във въстанието и ръководи една от позициите при отбраната на Батак, а след Освобождението е избран за кмет на Батак. Баща му е един от най-образованите за времето си хора в Батак и възпитава Тодор и другите си деца в патриотичен и свободолюбив дух. Тодор Коларов завършва основното си образование в Батак и остава да работи и подпомага многобройното семейство. Използва богатата библиотека на баща си. Самообразова се. В ранните младежки години възприема социалистическите идеали и целият си съзнателен живот посвещава на борбата за социална справедливост и демократизация на обществото. Той е един от основателите на партийната организация на БКП в Батак (1919) и на младежкото комунистическо дружество "Лео Иогихес" (1921). Взема участие в Септемврийското въстание (1923). Подложен на преследвания през 1925 г. заедно с Никола Хрисчев емигрира в Гърция (о-в Санторини), а след това в Съветския съюз. През 1926 г. е приет и завършва четиригодишен курс на Комунистическия университет за малцинствата на запад. След завършване на Университета заема ръководни длъжности в някои от големите заводи в гр. Подолск и спечелва доверието и остава прекрасни спомени сред хората, с които е работил. Тодор Коларов се завръща в България през декември 1936 г. Цялото население на Батак излиза да го посрещне. Назначен е за директор на кооперативната дъскорезна фабрика "Орфей". Подобрява организацията на производството и условията на труд. Става любимец на работниците и на баташката прогресивна младеж. На 2 септември 1941 г. Тодор Коларов е арестуван във Фабриката, но освободен от другарите му съпартийци. Завързва се престрелка с полицаите, които го конвоират. Участващите в престрелката братя Ангел и Илия Чаушеви, братя Никола и Георги Чолакови и Петър Найчев са принудени да преминат в нелегалност и образуват първата партизанска чета в Родопите. В продължение на близо три години Тодор Коларов е партизанин и участва във всички бойни действия на Баташката партизанска чета и на отряда "Антон Иванов". Член е на партийния комитет на отряда и политкомисар на чета "Георги Жечев". Той е обичан и уважаван от всички партизани и особено от младежите. През време на тежките сражения, които водят партизаните от отряда през м.февруари-март 1944 г. Коларов - Горан се спасява, пристига в Батак, лекува се при братята си. Но по-късно, отивайки да търси среща с партизани, е предаден от овчари и заловен. Подложен на нечовешки инквизиции, той се държи гордо. Убит е зверски в полицейското управление в Пловдив, а трупът му е изхвърлен край р.Чая, близо до с.Бачково.