Александър Миланов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Миланов
български писател и преводач
Роден: 10 октомври 1933
с. Овчи кладенец, България
Починал: 6 май 2006
София, България

[редактиране] Биография

Александър Миланов (Александър Миланов Александров) е български писател, преводач и обществен деец.

Роден е на 10 октомври 1933 година в с. Овчи кладенец, Ямболска област. Завършва гимназия в Ямбол през 1952 година и Руска филология в СУ “Св.Климент Охридски” през 1957 година. Същата година започва професионалната си дейност като учител в гр. Чирпан. До 1985 година работи като журналист и редактор във вестниците “Народна младеж” и “Студентска трибуна”, списание “Смяна”, в издателствата “Народна младеж”, “Наука и изкуство” и “Народна култура”. От 1985 до 1991 година е главен редактор на списанието за световен хумор и сатира “Апропо”. Съосновател е през 1988 година на Комитета за защита на Русе и на Комитета за подкрепа на гласността и преустройството, в чието ръководство е избран при учредяването му. През март 1991 година Александър Миланов е избран за председател на Съюза на преводачите в България. През 1992 година е натоварен с дипломатическата мисия по откриването на българско посолство в Кишинев, Република Молдова. Изпълнителен директор е на Фонд “ХІІІ века България” в периода 1995 -1996 година. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските писатели. Почетен член е на Съюза на унгарските писатели.

Александър Миланов е лауреат на редица български и международни награди за авторска и преводна литература. За постиженията си в областта на българската култура е награден с Държавен орден “Св.св. Кирил и Методий” – І степен.

Автор е на повече от 20 книги със сатирични стихотворения, лирика; приказки и стихове за деца; преводи от немски, унгарски и руски език. Превеждал е Пушкин, Есенин, Петьофи, Гьоте, Хайне и други. Негови стихотворения са превеждани на руски, унгарски, украински, белоруски, грузински, сръбски, румънски, албански, английски, френски, монголски, японски.

Най-активно участва в обществения живот на България като основното си внимание насочва към българските общности извън България. Съучредител на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” (1990 г.), избран е за негов говорител, а по-късно и за председател. Пише голям брой статии за проблемите на българите зад граница. Ратува България да има трайна политика към нашите сънародници извън страната – политика, която да не зависи от смяната на правителствата.

А. Миланов подпомага литературното развитие и представя пред българската общественост редица самобитни и млади български поети и писатели от чужбина, сред които Петър Бурлак–Вълканов, Нико Стоянов, Михаил Бъчваров - Бондар, Георги Барбаров, Татяна Танасова, Владимир Калоянов, Николай Куртев, Мишо Хаджийски от Бесарабия и Таврия (Молдова и Украйна), Назиф Докле, Садик Идризи–Алабак, Вейсал Хамза от Гора (Албания и Косово), Софика Мале, Афродита Стерьо и Илда Йован от Мала Преспа (Албания) и Зденка Тодорова, Иван Николов от Западните покрайнини.

За заслугите си към каузата на българите извън България е удостоен с почетен медал “Иван Вазов” на Държавната агенция за българите в чужбина.

[редактиране] Съчинения

  • Анатема – сатирични стихове, 1959;
  • Слънца, които не залязват – очерци, 1962;
  • Пролетна опасност – сатирични стихове, 1963;
  • Разговор след години – лирика, 1965;
  • Рай за грешници – сатирични стихове, 1967;
  • Омагьосаният бор – поема за деца, 1967;
  • Приключенията на Пуйчо – поема приказка, 1967;
  • Венец от звезди – стихове за деца, 1968;
  • Бостански човечета – повест за деца, 1971;
  • Една усмихната вселена – лирика, 1976;
  • Бояджишкият бунт – документална повест, 1977;
  • Весели злополуки – стихове за деца, 1978;
  • Гостилница за гладни – сатирични стихове, 1981;
  • Шахматен свят – сатирични стихове, 1982;
  • Сърдечно отделение – лирика, 1983;
  • Световно устройство – сатирични стихове, 1989;
  • Кришка-мишка – стихове за деца, 1989;
  • Шипове от ореоли – сатирични стихове, 1990;
  • Преобличането на Илия – сатирични стихове, 1994;
  • Каламбуриада – сатирични стихове, 2003;
  • Между Африки и Арктики - избрано, 2003;
  • Скитници в стихове – преводи на унгарска поезия, 2003

[редактиране] Външни препратки