Дриново
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дриново е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
Дриново | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Търговище |
Община: | Попово |
Население: | 540 (15/03/2007) |
Надм. височина: | 209 м |
Пощ. код: | 7834 |
Тел. код: | 060380 |
Геогр. положение: | 43° 23' сев. ш. 26° 20' изт. д. |
МПС код: | Т |
Кмет или наместник | |
Игнат Игнатов |
Съдържание |
[редактиране] География
Намира се на 12 км североизточно от Попово и на 26 км югозападно от град Разград. Селото е дълго, разположено от двете страни на пътя за село Еленово на 200-300 м надморска височина. Едната му част е равнинна, а другата е по-висока и хълмиста. Землището му граничи със землищата на селата Ломци, Еленово, Кръшно, Голямо Ново и Кардам. Край селото минава шосе от град Попово за град Разград. Асфалтови пътища го свързват със селата Еленово, Кардам и Ломци, а с Голямо Ново и Кръшно – черни пътища. Образувано е от следните две махали: Горната (новата) махала и Долната махала.
[редактиране] Кратка историческа справка
Старото село се е намирало в местността Юрта, където и през 19-ти век още стоели камъните на турските гробища. За пръв път старото име на селото Бахшишлар (от турската дума „бакшиш”) се среща в османо-турски джелепкишански данъчен регистър от 1573 год. Населението му по това време е било изцяло или почти изцяло турско. През 1648 год. в селото е имало 6 немюсюлмански къщи. Според запазен регистър за данък джизие от 1658 год. в селото е имало 10 пълнолетни данъкоплатци – християни. В държавен документ (салнаме) от 1874 год. населението на селото се е състояло от 171 изцяло мохамедански къщи. Селото е било прочуто и като разбойническо.
По време на Освободителната война половината село е било опожарено. В околностите на селото е имало битка с много жертви по време на Руско-турската война през 1877 год. В местността Саръ баир и Сакара до миналия век са стоели следите от окопите на войниците. След 1878 год. турците започнали да продават имотите си и да се преселват в Анадола. Първите нови жители - българи около 10 къщи, дошли през 1879 год. от селата Ганчовец, Дряновско, Гърня, Дрента, Еленско и от Бояновци и Гърневци, Великотърновско. Постепенно от тези села дошли и още нови семейства, като достигнали общо до 70 къщи балканджии. След избухналата през 1885 год. Сръбско-българска война и веднага след нея от застрашения, граничещ със Сърбия район в Дриново се заселили още 120 къщи шопи от Трънско – от селата Врабча, Рани луг, Цегриловци, Ярловци и от колибите Джинчовци и Стрезимировци. Голяма част от новите жители на селото били строители и градинари, които ходели сезонно на гурбет в Цариград, Румъния и Русия.
В края на 19-ти век жителите на селото решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в Харковския университет – Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника. Църквата на селото „Св. Иван Рилски” е построена през есента на 1900 год., като през 1913 год. тя е пострадала силно от земетресението с епицентър около Търново, а през 1915 год. е построена и нейната камбанария. Преди това е имало и стара джамия, която е била съборена.
По-известни стари родове - заселници в селото са: Дядовите Бобеви, Дядовите Димови, Дядовите Колюви, Дядовите Лазарови, Дядовите Петкови, дядовите Урушови, Момчиловите, Пашите и др.
Преди около 25 год. в селото са заселени и живеят и много семейства българо-мохамедани от Родопите, които се препитават основно от земеделие и животновъдство или работят в близките градове.
В селото функционират птицекомбинат и кланица.
[редактиране] Религии
[редактиране] Обществени институции
- Кметство;
- Народно читалище „Развитие“;
- Църковен храм „Св. Иван Рилски“;
- Училище (закрито);
- Целодневна детска градина;
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Войнишки паметник, посветен на загиналите от селото войници (1912-1918 и 1944-1945), построен през 1931 год.
- Землището на селото е богато на археологически паметници от праисторията, античността и средновековието: селища, некрополи, могили.
- Крепостта „Ойнарджа кале“, намираща се на около 3 км югоизточно от селото на едноименния хълм.
[редактиране] Редовни събития
- Събор на селото - провежда се ежегодно на 1-ви ноември;
- Регионален помашки събор, като преглед на автентичния помашки фолклор - месец юни;
[редактиране] Личности
- Тошо Тошев - главен редактор на в-к „Труд“ и почетен гражданин на град Попово. Редовен дарител с нови книги на библиотеката към читалището;
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.