Моровеци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] ИСТОРИЯ И РОДОСЛОВИЕ НА ГАБРОВСКОТО СЕЛО МОРОВЕЦИ (МОРВЕЦИ)
Записана от Петьо Цвятков Петков от гр.Севлиево
Преди много години живеели на бялото море овчари. Един от тях бил по-хитър и работен и забогатял бързо. Жена му била много хубава. Имали четири деца. Едно момиче и три момчета. Момичето било също много хубаво. Забелязали ги турците, чуло се че ще вземат момичето за ханъма, а едното момче за еничарин. Много му домъчняло на овчаря. Един от заптиите му рекъл нещо лошо и той го ударил и пребил. После решил да си запази вярата и семейството. След кратко чудене той решил да бяга от там, без да знае къде ще отиде. Купува по-вече коне и натоварва всичко на конете (храна, багаж) взема си децата и тръгва в посока към вътрешността на България из Балканите. Вървели дълго време. Спирали дано му хареса някъде, където няма турци. Най после стигнали в днешно Габрово. Спирали около Боженци, от там на село Беленци, след това отива на Мечковица. Там е стоял известно време и след като огледал балкана, намира че най-скришно е в скалите. Там било добре и за добитъка. Той направил колиба там и така създал село Морвеци. Момичето което се казвало Рада пораснало и се оженило на Пройновци (Чехлевци???). Момчетата се казвали: 1.Иван, 2.Руйчо, 3.Шишо. Двамата по големите се оженили на Морвеците, а Шишо го оженили на Бойновци и там останал. На мерас (заврян зет), Руйчо го заселили на другата страна на скалите - днешно Руйчевци. Иван останал при старите на Морвеците. Иван е имал пет деца три момчета: Нистор, Стоян и Иван и две момичета за които няма данни. Нистор е бил по-голям и се оженил по напред, но е бил сиромах, умрял рано и оставил син Иван, който имал деца, но е бил беден и отива да търси работа настрана. Прибират го турците да кара добитък в Цариград където впоследствие и умира. Оставя деца Кера, Нено, Пенчо и Неда. Били са все бедни, но Иван е бил работен, изкарвал, и помагал на децата си. След това Нено пораснал и почнал да работи. Станал голям майстор на къщи. За кратко време си направил къща. След това направил къща и на брат си Пенчо. Пенчо е бил по-слаб, но е слушал бате си Нено и тъй живеели заедно. Имал едно дете момиче и го оженва за човек от Геновци (Кольо Платикана). Той като външен човек се е почуствал като по-способен и е почнал да прави търговия. Кольо е първия човек, който е купил или направил кола със железни оси и е ходил да прави търговия и навън по други градове. През 1912 е ходил в Одрин - Турция и от там е докарал коне-катъри плячка. Кольо Платикана е имал деца: Пенчо, Стойю, Колю и Мария. Пенчо - синът на Кольо Платикана е останал на Морвеците. Той е бил много лаком и работен. За късо време събрал много имот и пари. Отива в гората да сече дърва и едно дърво пада и го убива, оставя деца Колю, Геню и Рада. Нено е имал 7 деца. Едно момиче (Рада) и 6 момчета (Кольо, Михо, Илия (Илю), Петър, Иван, Пенчо). Нено е първият, който пратил деца да си учат в днешната гимназия (б.а. вероятно Априловската гимназия в Габрово). От тях един (Петър) е станал учител и кмет в с.Козловец - Свищовско. По това време в къщата на Нено две седмици е стоял Цанко Дюстабанов и от там организирал въстанието в Габровско. После отиват в Ново Село Троянско да създават бунт против турската власт. Въоръжени със сопи и тояги мъже от Морвеци (Кольо Ненчев) са отишли с четата да се бият. След като ги пръснали турците, те се завърнали по домовете си и не се е чувало, че е имало въстание на това място. Всичко станало тайно, без да се разчува, че от къщата на Нено са ходили на въстание След освобождението децата на Нено се пръскат из северна България. Михо, Илия, Петър, Иван, се заселват в с.Козловец - Свищовско. Пенчо със жена си Райка Иванова Атанасова и заедно със децата си се установяват в с.Горско Косово, Севлиевско. Рада се оженила в Недевци за Кольо Иванов Долнев, имала е три дъщери Цана, Мария и Пена и трима сина Нено, Минчо и Иван, Нено Колев Долнев е починал ерген. Кольо (син на Нено), който е останал на Морвеците е имал 9 деца. Най големият му син Нено се оженва рано и е имал 5 деца, но пада от едно дърво (слива) и умира млад. Стоян (брат на Нистор) е имал три деца момчета Аврам, Иван и Къньо. Пораснали оженили се и живяли задружно в една колиба. Младите булки били много хубави. Бащата - Стоян им направил най модерната носия-СОКАЙ и по наниз жълтици за всяка, Така те отишли на поклон КОКАЛАН ЧЕРКОВА на с.Делжеци. Там ги видял Хайдут Ненчо и отива и ги закала през нощта и станало само кръв. Само едно дете останало, малко не ходило с тях. Мъжете били при добитъка. Това дете пораснало и го оженили башка. То нямало момчета, само момичета и взели момче на мераз от Дянко, затова са други род Дянковците, оженилия след това пак и създали и други деца. Иван оставил Стоян, Аврам, Иван, Пенко, Къньо. Къньо нямал момче и взел момче зет Венко. Иван (брат на Нистор) е бил по-малък, но е бил много хитър и работен. Жена му била много способна и станал много богат. Имал 3 синове - Кольо Ильо и Нено. Кольо е бил много скор и работен и умрял по-млад, оставил синове Нено, Иван и Кольо. Ильо също е бил работен. Имал момичета и едно момче Иван. Нено най-малкия брат е бил най-здрав и силен. Прочут със своята сила. Има много легенди за него из Турция. Пръв направил струг да стругова калмукани. Имал 2 момчета Иван и Илю. ПОМИНЪК Основния поминък бил скотовъдство. Въдели са много добитък и тъй като не е имало място за паша използвали Стара планина, Морвешката долчина, Ломен и др.места. Имали и добри овощни градини. Превоза им е предимно с коне на самар. Имали са 20-30 коня. С коне на самар са ходели до Цариград, до Русе, Свищов и Търново. Нено е направил струг и започнали да обработват дърво. Имали и лък за биене на вълна. Сами си тъкали дрехи, без да ходят навън. Работели са и билки. Копали корени за синило и ги носели в Ирибол, Цариград. Там са изкарвали много пари. Най стария почнал земеделие, посеял просо на бабката??, като узреяло го изяли дивите свине. Не взел нищо. След това започнали да обработват и да пазят, тъй че за кратко време почнали да си произвеждат и храна, даже някой не купували храна. ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ Те са били много набожни и са се молели на бог. Понеже не е имало черковъ, там (б.а. на Морвеци) до една водица има една пещера в скалата, там са се молили на бога. И днеска се казва тази пещера свети Иван. Празнували различни празници: за вятъра, за вълци, за змии, за катерички, за слънцето. Имали са кокаланов черков. На св.Богородица предавали корбан по 1 овца. Харизвали и на манастира. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО По предание от старите хора, че техния баща е бягал от турците и че трябвало да се крият, и след като ги е заколил хайдут Ненчо, те (Морвяците) са били много сплотени. Не се е говорило нищо навън. Какво става всичко е било в тайна. Избирали са член-съветник и той е ореждал всички бери? особе? Ошорът и данаците не се е позволявало да идват от страх? да знаят това. Живеели са като едно семейство до 1912г. само един избранник е договарял за цялото село и са го слушали каквото каже той. Но след тази война особено през 1920г. селото се изложи и почна да се събаря. Почнали да се карат, да се съдят и от тогава започват да се сомразяват един друг и да се карат. И най после започват да се изселват. По такъв начин селото упада и най после се напуска от всички. Най-напред се изселват по-младите, след това почват и цялата къща да се напуска. Тъй до 1965г. остават само две къщи по 1 до 2 в къща. Това говори че село няма вече да живее.
Историята на с.Морвеци установява, че в това село е имало живот около 300 до 350г. От него са излезли доста хора навън в други селища. Например най-стар Нистор до 1932г. от къщата на сегат зайов Кольо Ненчев преброи 73 къщи - семейства и от всички са излезли много хора на други селища Ази ИЛИЯ КОЛЕВ НЕНЧЕВ след като разгледах обстановката на с.Морвеците и видях, че живот вече няма в това село и след като се изказа Христо Петков, че трябва да се обясни от къде произхожда това село, реших да напиша това което съм слушал от стари хора за това село. Днеска се вижда, че може да има някой млади хора, които да задържат някоя къща, като курортни места, затова настоявам да се напиши това мое предложение и да се остави в тези къщи за спомен за бъдещето. Да се изслушат някои, които знаят нещо и да се впише в това предложение. Това изнамирам за добро и замолвам всички живи от това село да продължат моята мисъл.
Дядо Нено Иванов, Той е бил много здрав човек, за него се разправя в много легенди. Например аз Илия съм жив, бях в Бяла Черква в една къща като хан. Това беше 1931г. Спах там. Една много стара бабичка ме попита “От къде си момче?”, аз и казах от едно село Габровско - Морвеци. Тя ме запита “Знаеш ли един човек - дядо Нено?” Ази си спомних за него и и рекох “Той е бил наш комшия, но умря през 1914г.”. Тя каза: “Веднъж беше предошла реката, много голяма, от Севлиево и не можеше да се премине. Този старец пусна конете в хана и на другия ден каза дай ми вино! Ази му занесох една ока, но той ми каза Днеска няма да се отече реката, затова ми дай едно ведро - 12 оки вино. Ази му дадох и хляб и ядене. До пладне изпи виното и ми каза дай още едно ведро. Ази му занесох, а той се смее и ми вика: “Я ме заведи бе булка в бъчвата, че ще изляза сух. Друг ми е разказвал за Дядо Нено Иванов Натоварил корени на 3 коня от Рила за Ирибол. Някъде към сегашната граница имало Ханче, като спасителен дом. Който се спре там и поиска пиене Турчинът вземал по 1 бешлик. Дядо Нено поискал 1 ракия, която струвала 5 пари. Като взел да плаща турчинът казал 1 бешлик. “А защо така бе ефенди?” “Яж за да се наядеш и напиеш - все толкова е!” Тогава хайде да стоварим конете. Стоварили конете и му рекъл “Дай ми една ока ракия и ядене.” Изпил ракията, изял яденето и му рекъл “Дай ми едно ведро вино.” Изпил 1 ведро и поискал още едно. Тогава турчинът му рекъл: “Гяур на ти 2 бешлика и друг път да не се отбиваш тук.”
б.а. Тази история публикувам без никаква редакция както е написана от Илия Колев Ненчев. Подробно родословно дърво на Моровеци може да намерите на www.genealogy.com/users/p/e/t/Petio-Petkov т