Константин Станишев (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За българския просветен деец и общественик, чичо на Константин Димитров Станишев, вижте Константин Станишев.
Константин Станишев
български лекар и политик
Константин Станишев
Роден: 1877
Кукуш, днес Гърция
Починал: 1957
София, България

Константин Димитров Станишев е български лекар интернист. Следвал е и завършил медицина в Женева, след което е специализирал 2 години в Берлин. В периода до 1944 г. се е изявявал активно като политик, общественик и масон.

След завръщането си от Берлин в родния Кукуш, под влиянието на чичо си инж. Христо Станишев се включва в конспиративна дейност за освобождаването на Македония. Заловен е и затворен в Солунската тъмница Беяз Куле, осъден е на смърт в 1907 г., впоследствие освободен с помощта на католическата общност, която успяла да възбуди натиск от страна на европейски представители в Солун[1] (дядо му Нако Станишев е бил известен с писмата си до Папата, но цялата фамилия Станишеви винаги е била православна).

След изгарянето на Кукуш в 1913 г. от гърците живее в София. До 1919 г. е военен лекар, след което бива назначен за главен лекар в системата на пощите. Работейки и за организирания отдих на телеграфо-пощенци, д-р Константин Станишев е един от пионерите в почивното дело. Обикаля страната, за да бъдат избрани местата с най-благоприятни климатични и балнеоложки условия. Така възникват последователно почивните станции в Банкя, Вършец, Св.Константин до Варна, Юндола. Отначало те са били оборудвани с големи военни палатки, като паралелно е било започнато строителството на масивни сгради. Д-р Константин Станишев лекува също братята си по съдба - македонските бежанци, като поема разноските в много от случаите.

Д-р Константин Станишев винаги е бил обществено ангажирана личност. Уреждането на проблеми с военнопленниците, непрекъснатата грижа и действия за облекчаване на съдбата на сънародниците, останали извън пределите на България след Първата световна война, участието в Конгреси за мир и многобройни международни срещи, вкл. в Женева (ОН), Брюксел, Париж, Лондон, Прага, Загреб, са някои от нещата, на които е посветил време и сили. Владеенето на турски, гръцки, френски и немски език го улеснява в значителна степен.

Бил е в църквата "Света Неделя" в деня на атентата и е оцелял като по чудо.

Хората го уважават и избират за народен представител в Парламента за два мандата. Председател е на Македонския национален комитет от 1924 до 1934 г. С дипломатически способности е повлиял на западноевропейски общественици, като Анри Пози[2], Жорж Десбон[3], сър Едуард Бойл и много други да говорят, пишат и действат в защита на българската позиция по македонския въпрос. Има значителен принос за издаването на уникалния по своето оформление и богато съдържание албум-алманах “Македония”, 1931 г. По времето на нацизма д-р К.Д.Станишев се е изказвал публично и в печатно издание в защита на евреите[4]. Това е станало преди известните събития, свързани с имената на Димитър Пешев, патриарх Кирил, митрополит Стефан и цар Борис III.

Д-р К.Д.Станишев е бил изтъкнат масон и през 1939 г. е издигнат за приемник на Великия майстор, ген. Петър Мидилев, след смъртта на последния. Както повечето български масони между двете световни войни, особено след жестокия Ньойски договор, д-р Константин Станишев последователно и постоянно е защищавал националните интереси на България.

След 1944 г. д-р Константин Станишев лежи за кратко в затвора и впоследствие името му потъва в забрава, но държавният архив на ул. "Московска" №5 пази изобилие от документи, в които неговата дейност през активните му десетилетия се споменава по различни поводи.

Много представители на рода на д-р К.Д.Станишев са бележити личности. Дядо му Нако Станишев с рядко дипломатическо умение и настойчивост успява да наложи в Кукуш български владика вместо гръцки и така градът е положил началото на тази тенденция по българските земи[5]. Нако довежда и Димитър Миладинов за учител в Кукуш. Д-р К.Д.Станишев е кръстен на чичо си Константин Наков Станишев, който следва в Москва, оженва се там за дъщерята на Владимир Дал и израства до директор на Императорския лицей, а по време на Освобождението на България и в годините след него временно заема важни постове в родината си. Другият му чичо, Милош Наков Станишев, завършва право в Женева и се издига до главен прокурор на Царство България. Друг един Милош - поручик Милош Димитров Станишев, брат на д-р К.Д.Станишев, е загинал геройски[1] при третата атака срещу французите при Криволак в 1915 г. Проф. Александър Станишев – световно известен хирург, ректор на Софийския университет, министър – също е брат на д-р К.Д.Станишев. Един от видните ръководители на македонското освободително движение – споменатият по-горе инж. Христо Станишев е първи братовчед на майката на д-р К.Д.Станишев (това е другият род Станишеви в Кукуш). За жените от рода на д-р К.Д.Станишев (сестри, дъщери, племеннички) са се женили други видни българи, например Данаил Крапчев, Димитър Талев и др. Децата и многобройните внуци на д-р К.Д.Станишев, въпреки пречките пред тях, стават добри професионалисти. Сред тях са проф. Димитър Станишев и поредица от лекари, инженери, един художник, научни работници, преподаватели във ВУЗ, учители и успешни предприемачи.

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 Списание «Нашата конница», Год. III, Кн. 3 и 4, 1920 г.
  2. Анри Пози - Войната се връща, Второ издание, Планета-7, София, 1992
  3. Georges Desbons, La Bulgarie après le Traité de Neuilly, Paris, 1930
  4. Българската общественост за расизма и антисемитизма - Анкета, Уредник Б.Пити, София 1937, стр. 51-52.
  5. Кузман Шапкарев - За възраждането на българщината в Македония, София 1984, "Нещо за живота на Нако Станишев", стр. 455-471.

[редактиране] Външни връзки