Утопия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Златната епоха от Лукас Кранач - баща
Златната епоха от Лукас Кранач - баща

Утопия (от гръцки: οὐ - „не“ и τόπος - „място“, т. е. „не място“ или „място, което не съществува“) е въображаем остров, описан от Томас Мор като място със съвършената социална, правна и политическа система. Думата се използва и в негативен смисъл за общества, които са нереалистични и които е невъзможно да бъдат осъществени.

Томас Мор с трактата си „Утопия“ критикува социалните порядки на своето време. На тогавашната действителност той противопоставя идеалния строй на острова „Утопия“, където няма частна собственост. Земята и всички средства за производство принадлежат на държавата, която е федерация от градове. Всички хора са заети с трудова дейност. От физически труд се освобождават само онези лица, притежаващи изключителни умствени способности и занимаващи се с научна работа.

Мор предлага проект на комунистическата форма на организация на трудовата дейност. Социалната структура на обществото започва със семейството и завършва с града. На висока почит е образованието на децата. Жените имат равни права с мъжете. Подобно на Платон („Държавата“) изисква ликвидиране на собствеността на отделните индивиди в полза на държавата, религиозна толерантност, възможния минимум религиозни догми и предаване на младежта и нейното възпитание в ръцете на духовенството. Утопийците живеят в условия на равенство в труда, липса на противоположност между града и селото, между умствения и физическия труд, при демократично управление.

Томас Мор мечтае преминаването към новия строй да се осъществи по мирен път. Мор защитава католицизма и върховната власт на папата, обявява се против лутеранците и отказва да признае краля за глава на църквата. Обвинен в държавна измяна, той е екзекутиран през 1535 г. по заповед на Хенри VIII.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

  • en:Utopia - Статия в Уикипедия на английски език [1]
  • РАДЕВ, Ради и др. Кратък речник на философите / Ради Радев, Иван Стефанов, Александър Личев. – София : Лик, 1995. – 343 с.
  • ФИЛОСОФСКИ речник / Под. ред. на Михаил Бъчваров, Минчо Драганов, Стою Стоев. – София : Партиздат, 1985. – 710 с.
  • ШМИТ, Хайнрих и др. Философски речник / Хайнрих Шмит, Георги Шишков; Прев. от нем. Анастасия Рашева. – София : Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1997. – 783 с.