Садово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Садово е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област и е в близост до град Пловдив. Градът е административен център на община Садово.

Садово
Карта на България, градът е отбелязан

42° 8' N, 24° 56' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Пловдив
Население: 2 539
Надм. височина:  ? м
Пощ. код: 4122
Тел. код: 03118
МПС код: РВ
Кмет
Марин Йосифов
Адрес на общината

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

Съдържание

[редактиране] География

Градът е в близост до р. Марица, на 18 km източно от Пловдив. През Садово преминава магистралната железопътна линия към Хасково и Свиленград. В станция Садово е измерена най-високата абсолютна температура (+45,2 С) в България през 1916 г.

[редактиране] История

Старото име (до 1881 г. ) е Чешнегир махала.

[редактиране] Религии

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Научни и образователни институции

Институт по растителни генетични ресурси "Константин Малков" (основан през 1902 г.) Национален център по интродукция и съхранение на растителни генетични ресурси. Тук се намира Националната семенна генбанка, в която се съхраняват над 60 000 образци от местни и интродуцирани растения. Институтът е част от международната система за генетични ресурси.

Селскостопанска гимназия (основана през 1883 г.) Една от най-старите професионални гимназии в България, поставила началото на земеделското образование.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

Вацлав Стрибрни (1853-1933) - известен ботаник с чешки произход, работил в Земеделското училище на Садово по покана на българското правителство (през 1883). Има съществен принос в изучаването на българската флора и много ендемични видове са наречени на негово име. Той е и човекът, който е въвел ягодите като земеделска култура в България.

Константин Малков (1873-1908) - агроном, основател на Института по растителни генетични ресурси (през 1902 г. - Земеделска опитна станция) и основоположник на опитното дело в България, на опазването на местните растителни ресурси и на интродукцията на нови култури. Особено ценни са проучванията му върху болестите при растенията. Погребан е в двора на института, на мястото на опитното му поле.

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки

На други езици