Призрен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Призрен (на сръбски: Призрен или Prizren, албански: Prizren или Prizreni) е град на територията на Сърбия, намиращ се в провинция Косово. Населението е 171 464 жители [1]. Мнозинството от тях са етнически албанци[2]. Градът е разположен на североизточните склонове на Шар планина, затворен между границата с Република Македония и Албания.
В Призренският окръг населението наброява 221 хил. души, разпределени в града и 76-те села на областта.
[редактиране] История
Данните за града датират от 5 век пр.н.е., когато за първи път е споменат в "Географията" на Птолемей, като един от най-големите градове на илирите.
След разпада на Римската империя и заселването на славяните на Балканите, Призрен попада в границите на Първото българско царство, като в началато на 11 век, след падането му, там е създадена Българската епископия. През 1072 година в Призрен започва и въстанието на Петър Делян, потушено от византийците година по-късно.
С възстановяването на българското царство в самото начало на 13 век, Призрен отново попада в територията на българската държава (1204).
По-късно е превзет от сърбите и е определен за главно седалище на Сръбската православна църква (14 век).
С превземането на Призрен през 1545 г. от османците, населението му е поголовно изклано и опустелият град е презаселен с наскоро ислямизираните албанци, като града се превръща в един от бастионите на Османската империя в сърцето на Балканите.
Към днешна дата, градът е под контрола на ООН, а кварталите на сръбското малцинство в него са защитени от множество бронетранспортори и танкове на силите за сигурност, в следствие на безспирните въоръжени атаки на албански екстремисти срещу сръбски цивилни.