Хана Аренд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хана Аренд немски философ |
|
Родена: | 14 октомври 1906 Линден, Хановер, Германия |
---|---|
Починала: | 4 декември 1975 Ню Йорк, САЩ |
Хана Аренд (на немски: Hannah Arendt) е немска политоложка и мислителка, оказала сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си за тоталитаризма.
Родена в еврейско семейство в Линден, Хановер, и отрасла в Кьонигсберг (родният град на Имануел Кант, комуто тя се възхищава) и Берлин, Аренд учи философия с Мартин Хайдегер в Марбургския университет. Изглежда[източник?] има краткотрайна романтична връзка с Хайдегер — обвързване, донесло ѝ много критики поради неговата привързаност към нацистите.
След Марбург, Аренд отива в Хайделберг, където пише своята дисертация за любовта в творчеството на Св. Августин (354–430) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс.
В труда си „Тоталитаризмът“ Хана Аренд разкрива в механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.
Едно от ключовите понятие, което вкарва и развива в съвременната философска мисъл, докато отразява процеса срещу Адолф Айхман за сп. „Ню Йоркър“ през 1963 г. (репортажи, събрани по-късно в книгата „Айхман в Йерусалим“), е баналността на злото.