Бунт на боилите (866)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бунтът на боилите (866) е бунт на част от прабългарската аристокрация срещу княз Борис I заради това, че въвежда християнската вяра в България. Съществуват обаче различни датировки за бунта. Според едни историци това е 865, а според други - 866 година.
През 864 година княз Борис I въвежда християнството в България. След като той изпраща пратеници в Константинопол, те са покръстени, а по-късно и той приема християнството. В България постепенно започва да се разпространява новата вяра. Част от прабългарската аристокрация обаче се противопоставя на това. Според нея така прониква византийското влияние в страната, а князът "отстъпва от бащината вяра и чест". Причините за бунта обаче се крият в предаността на тези боили към старите езически вярвания. Техните привърженици от десетте комитата се събират в столицата Плиска, за да започнат бунт, но са изненадани от бързата реакция на владетеля. Петдесет и двама боили са избити заедно с целите им родове. Дълго време потушаването на бунта тревожи съвестта на княза, като той получава опрощение от папа Николай I.
Бунтът е единствената пречка пред покръстването на българите. След него започва бързата християнизация на страната.