Неандерталец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Неандерталец
Homo neanderthalensis
Класификация
царство:  Животни   Animalia
тип:  Хордови   Chordata
клас:  Бозайници   Mammalia
разред:  Примати   Primates
семейство:  Човекоподобни   Hominidae
род:  Човек   Homo
вид:  Неандерталец   neanderthalensis
Научно наименование
Уикивидове Homo neanderthalensis

Неандерталецът (Homo neanderthalensis) е изчезнал вид, сроден на човека, живял в Европа и западна Азия в епохата на средния палеолит (2500 – 28 000 преди новата ера). е било прието , че той е под вид на Homo sapiens и е бил назован Homo sapiens neanderthalensis. Заедно с човека принадлежат към род Homo. В миналото някои палеоантрополози са разглеждали неандерталците като подвид на Homo Sapiens и ги класифицират под името Homo Sapiens Neanderthalensis (другият подвид, според тях, е Homo Sapiens Sapiens, кроманьонецът, анатомично модерният човек). Днес много автори го считат за независим вид, наречен Homo neanderthalensis.


Съдържание

[редактиране] Археологически находки

Терминът "неандерталец" идва от името на долината Неандер в Западна Германия, близо до днешния град Дюселдорф. Тук през 1856 г. в пещерата Фелдхофер били открити останките от човекоподобно праисторическо същество. Въз основа на тези находки за първи път е идентифициран видът Homo Neanderthalensis. Анатомът Херман Шаафхаузен (Schaaffhausen) и местният учител по естествена история Йохан Карл Фулрот (Fuhlrott) публикуват резултатите от разкопките. Любопитна интерпретация прави немският учен Р. Фирхов (Virhow) - той смята, че неговите сънародници са попаднали на скелета на болен казак, загинал в битка срещу войските на Наполеон. Според Фирхов удебелените кости над очите се развили от постоянно бърчене на вежди, заради болката, която му причинявал хроничен недъг. По-рано фосили на неандерталци са намерени в Белгия (1829 г. - детето Енгис) и Гибралтар (мината Forbes, 1848 г.)

Видовото име neanderthalensis е дадено от ирландеца Уилям Кинг, който го използва през 1863 г. на среща на Британската Асоциация и се появява в печатно издание една година по-късно, на страниците на Quarterly Journal of Archeology.

Разкопките в пещерата Тешик-Таш (планината Байсунтау, Сурхандаринска област - Узбекистан), проведени 1938 - 1939 г. от археолога А. П. Окладников разкриват череп и част от костите на неандерталско дете, на възраст 8-9 години. Гробът бил заобиколен с вкопани в земята рога на планински козел. В културния слой (до 1,5 м.) са открити останки от животни (планински кози, див кон, мечка и елен) а също и множество каменни сечива (стъргалки, дисковидни нуклеуси и др.)

Интересен случай представлява "старият мъж от пещерата Шанидар". През 60те г. на ХХ в. Ралф Солеки (Ralph Soleki) проучва обстойно праисторическия обект в долината Шанидар, Северен Ирак. Тук са открити останките на възрастен неандерталец (45-50 годишен), които носят белезите на сериозни физически дефекти. Ръката му е увредена от заболяване, прекарано в детска възраст (вероятно полиомиелит). Кракът му е чупен и зарастнал накриво. Ранен инцидент го е лишил от око. Гробът е заобиколен с камъни. Наред с останалите находки в него (череп на мечка, кости от други хищници) е установено наличието на значително количество полен, принадлежащ на червено цвете, което и днес расте в околностите. Този факт поражда разнообразни интерпретации и разгорещени спорове. Дали старият мъж, който очевидно не е бил способен да ловува, е играл ролята на шаман, а другите от общността са се грижели за прехраната му? Дали цветята, положени на гроба му не са свидетелство за особена почит? Притежавали ли са неандерталците абстрактната представа за задгробния живот и присъща ли е била за тях религиозната мисъл?

[редактиране] Анатомия

Неандерталско дете от пещерата Тешик-Таш,  реконструкция на М. Герасимов
Неандерталско дете от пещерата Тешик-Таш, реконструкция на М. Герасимов

В сравнение с популациите на съвременния човек, неандерталците показват ясно отличима краниофациална морфология. Ето някои от по-съществените им черти: широк и издаден нос - издължена черепна кутия - ниско чело - скосени скули - силно изразени костни дъги над очите - мощни челюсти и отсъствие на брадичка;

Разлики с анатомията на модерния човек могат да бъдат проследени и в структурата на скелета: къси крайници - едри и яки стави - дебели костни стени - дланта: широка, с къси пръсти и мощни нокти;

Ниският ръст (до 160 см.) и конструкцията на тялото предполагат плътна мускулатура и вероятно са имали съществена роля при адаптирането към суровите условия на ледниковите периоди (високото отношение на масата на тялото към неговата повърхност намалява относителната повърхност на топлоотдаването; подобна структура се определя с термина "хиперполярна морфология"). Обемът на мозъка е значителен: 1400-1600 см3 и повече.

сравнителна таблица на краниалния капацитет

стойности см.3 средни стойности см.3
шимпанзе 300 - 500 ---
australopithecines 400 - 540 ---
homo habilis 509-752 610
homo erectus 750 - 1250 958
homo neanderthalensis 1300 - 1750 1500
homo sapiens sapiens 900 - 1880 1345

Анатомичните особености позволяват изграждането на различни хипотези. Вероятно неандерталците се раждали по-зрели и се развивали по-бързо, отколкото изкопаемите хора от съвременен физически тип. Възможно е да са били избухливи, ако се съди по особеностите на техния мозък и хормонален статус, които могат да бъдат реконструирани по достъпния археологически материал. Налице са признаци за интензивно влияние на стресови фактори - изтъняване на зъбния емайл, поради лошо хранене и други патологични измения върху скелета, може би следствие от живота в тъмни и влажни пещери. Дебелите костни стени на крайниците предполагат по-слаба кръвотворна функция на костния мозък и предразположеност към анемия. Химическият анализ на телесните останки (измерване нивото на стабилни изотопи въглерод и азот в костния колаген) насочва към извода, че неандерталците са били хипермесоядни (Boherens 1991, Fizet 1995, Toussaint 1998) Оттук следва, че подобно на други месоядни видове в северните ширини, те са били принудени да изминават ежедневно големи разстояния в търсене на храна или да експлоатират местообитания с разнообразни ресурси ("принцип на Гайст", Geist 1978). Резултатите от проучванията показват недвусмислено, че става въпрос за хищничество, а не за консумация на мърша.


Профил и фас, реконструкция на М. Герасимов от 1948 г.
Профил и фас, реконструкция на М. Герасимов от 1948 г.

[редактиране] Географски и хронологически граници

[редактиране] Кога?

Спектърът на следите оставени от неандерталците е широк и може да бъде разделен на три хронологични групи:"ранни" неандерталци, живели в периода 250 000 - 130 000 г. назад във времето, неадерталци от прехода към горен палеолит, преди 130 000 - 45 000 години и късни "оцелели" неандерталци, прехвърлили дистанцията на 45 000 г. На езика на геологията това е времето на средния и горен плейстоцен с техните ледникови периоди: Миндел, Рис и Вюрм (І-ІV). Трудно е да се посочи ясно, кога се е появил "първият" от вида - всъщност не е възможно да бъде фиксиран моментът, в който видът А се превръща във вида Б. Находките от Гран Долина (Gran Dolina), Испания, позволяват да бъде реконструиран общ предшественик на човека и неандерталеца, Homo antecessor, на възраст 800 000 години. Друга версия лансира за същата роля Homo haidelbergensis.

[редактиране] Къде?

В апогея на своя разцвет групи неандерталци обитавали обширен регион, обхващащ Европа, Югозападна Азия и Източното Средиземноморие. В континентална Европа предпочитани места за заселване били закътаните долини на северна Испания, югозападна Франция и навсякъде в европейския юг, където пещерите предлагали подслон за зимуване. Все пак ареалът се променял с настъпването и отстъплението на ледниците. Югозападна Азия ги принудила да се приспособят към сух и студен климат, където постоянното движение било ключ към оцеляването. Местните популации притежавали по-лека конструкция от своите европейски съседи. Разкопките в Далечния Изток разкриват останки на Homo erectus и Homo sapiens sapiens, но neanderthalensis отсъства напълно.

Можем да си представим природата на неандерталеца. Преди началото на ледниковите периоди континентът бил покрит от тайга, в която преобладавали сребърната ела, елхата, борът и брезата. С настъплението на студа през средния плейстоцен се разпространили ландшафтните зони на тундрата и степта, покрити с мъхове, острица, върби и брези-джуджета. Вюрмското заледяване придвижило тундрата и степта на юг до Пиренеите, Алпите, Динарските планини и Кавказ. Единствено бреговете на Средиземно море запазили борови гори с широколистни примеси. Ниските температури повлияли и на животинските видове. Хипопотамите и слоновете с прави бивни, които живеели чак в Англия изчезнали, а на тяхно място дошли мамутът и косматият носорог, пещерният лъв и пещарната мечка. В горния плейстоцен тундровите животни стигнали до полуостров Крим. Стада от диви коне и бикове кръстосвали обширните степи.

[редактиране] Всекидневният живот

Неандерталците живеели като ловци и събирачи на диви плодове. Техният брой може би никога не надхвърлил 100 000 индивида. Археологията позволява приблизителна възстановка на менюто им. Преследвали северните бозайници: бизон, полярна лисица, леминг, мамут, лос и северен елен. В Леринген, Германия, между ребрата на слон са открити следи от дървено неандерталско копие. В Ум Ел Тлел (Сирия), вратните прешлени на кон са пронизани от каменно острие, типично за неандерталската технология. "Крапинската яма" в Хърватия съдържа кости от млади носорози. Очевидно ненадерталците залагали и на едър, опасен дивеч, където конкуренцията с други хищници била слаба. Ловували с дървени копия, дълги 2-3 метра, което подсказва умела тактика на дебнене и преследване, както и непосредствен контакт с жертвата. Зарастнали фрактури на главата и главата и крайниците са нещо обичайно. Травмите удивително напомнят тези на съвременните състезатели по родео. Освен за наситено със схватки ежедневие, те са доказателство, че грижата за болния не е била нещо необичайно за онези сурови времена.


[редактиране] Различни гледни точки

Съществува разпространена точка на виждане,че неандерталеца например, не би издържал «конкуренцията» с съвремениям човек, който е съществувал в периода между 40 и 24 хиляди години назад. Успели сме да разпознаем голяма част от ДНК на наеддерталеца, тя се отличава от ДНК съвремения човек. Това не поставя окончатна точка на иследванията— освен това даните са показали, че ДНК на съвремниците,които са иследвани са дали различия. Не е намерен нито един чист «еталонен» скелет на неандерталец, даже «класическия» неандерталец от Ла Ферраси има сапиентни признаци, но няма нито един специфичен неаддерталоиден признак, който да присъства във всички неандерталци и да отсъства в съвременния човек. И въпреки всичко наличните данни за неандерталците са сходни със съвремнните европейци.

[редактиране] Интернет-ресурси

1. Homo neanderthalensis; C. David Kreger; from archeologyinfo.com

2. Neanderthals; from Human Evolution

3. Археологический журнал Stratum-Plus - Время последних неандертальцев

4. В. С. Титов - Палеолит и мезолит; глава от "История Европы", на сайта Gumilevica

Еволюция на човека
Sahelanthropus tchadensis - Orrorin tugenensis
Ardipithecus: A. kadabba - A. ramidus
Australopithecine
Australopithecus : A. afarensis - A. africanus - A. anamensis - A. bahrelghazali - A. garhi
Paranthropus: P. aethiopicus - P. boisei - P. robustus
Хора и протохора
Kenyanthropus platyops
Homo: H. antecessor - H. habilis - H. rudolfensis - H. rhodesiensis - H. cepranensis - H. georgicus - H. erectus - H. ergaster - H. heidelbergensis - H. neanderthalensis - H. floresiensis - H. sapiens idaltu - H. sapiens sapiens