Кожани
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кожани | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 49 812 (2001) |
Надм. височина: | 710 м |
Геогр. положение: | 40° 18' 4 сев. ш. 21° 47' 11 изт. д. |
Пощ. код: | 501 00 |
Тел. код: | 30 24610 |
Кожани (на гръцки: Κοζάνη, Козани) е град в Гърция с 49 812 жители, център и най-големият град на административната област Западна Македония, както и на едноименните ном Кожани, епархия Кожани и дем Кожани.
Съдържание |
[редактиране] География
Кожани се намира на 120 км югозападно от Солун и на 15 км северозападно от язовира Полифитос, между планините Чапка (на гръцки Пиерия), Каракамен (Вермио), Синяк (Аскио) и Червена гора (Вуринос). Разположен е на 710 метра над морското равнище. Името на града вероятно е с български произход и е свързано с търговията на кожа, която от векове се развива в района, или пък е свързано със селото Косдяни в Епир, от където може би са мигрирали първите жители на града.[1]
[редактиране] История

Кожани е построен вероятно в край на 13 век от християни, мигрирали в областта от Епир и от македонската равнина. През 17 и 18 век се развива търговията между града и Централна Европа, през този период се построяват много господарски домове, храмове, училища и кулата на камбанарията на Свети Николай на централния площад, която е символът на града.
В края на 19 век Кожани е смесен турско-гръцки град. Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 Кожани има 3 000 жители турци, 2 800 жители гърци и 300 жители власи.[2] Но според преброяването на жителите на района през 1904 в Кожани по това време живеят 12 000 гърци елинофони и 350 влахофони.[3] На турците, постоянното обитаване в града, било забранено според султанския ферман, който е придобил Харисиос Трантас, през 1664 година, така че те живели само в околните села. През 19 век, както споменават чужди пътешественици, населението на Кожани е гръцко и с тенденция на увеличаване (Уилям Лийк 1835:305[4] и Ами Буе 1854:87.[5]).
Кожани е освободен от османска власт от гръцката армия през Балканската война на 11 октомври 1912 г. През 20-те години на 20 век турското население на града се изслева и на негово място са заселени гърци бежаци от Мала Азия и Източна Тракия.
Земетресението от 6,6 по Рихтер през май 1995 година не взема човешки жертви. Днес Кожани е търговският, образователният, административният и транспортният център на Западна Македония и много хора работят в близките ТЕЦ, където се произвежда 80% от гръцкото електричество.
[редактиране] Забележителности
В Кожани е базата на техническия институт и на Университета на Западна Македония. Градът има около 10 000 студенти. Градската библиотека, датираща от 17 век, е втора по брой на книги в Гърция, след тази в Атина. Най-голямата забележителност на Кожани е фолклорно-историческият музей, сграда с традиционна македонска архитектура. Други музеи в града са археологическият, музеят на съвременната регионална история и господарските домове на Григориос Вуркас и Георгиос Ласанис. Църквата „Свети Николай“ в центъра на града има забележителен резбован иконостас от края на 18 век.
Близо до Кожани на левия бряг на река Бистрица (Алиакмон) се намира прочутият манастир Завордас от 15 век с невероятно красиви фрески. В манастира през 1959 г. бе намерен ръкопис на Константинополския патриарх Фотий от 9 век.
Много стара традиция за Кожани е организацията на карнавала в края на зимата, който продължава 12 дни и завършва с големия парад в центъра и с палене на огньове.
[редактиране] Транспорт
Магистралата „Егнатия Одос“, пресичаща Северна Гърция, минава край Кожани. Летището „Филипос“ се намира на 3 км от града. Близо до центъра се намира и последната гара на железнопътната линия Солун-Кожани.
[редактиране] Спорт
Представителният футболен отбор на града носи името ФК Кожани.
[редактиране] Побратимени градове
Бристол, Кънектикът, САЩ
Яш, Румъния
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Ιστοσελίδα Δήμου Κοζάνης
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Leake, W.M. 1835. Travels in Northern Greece. London.
- ↑ Boue, A. 1854. Recueil d' itineraires dans la Turquie d' Europe. Details topographiques et statistiques sur cet empire. Vienna
Деми в Ном Кожани (Козани) | ![]() |
||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Велвендос | Димитриос Ипсилантис | Еани | Елимия | Елиспондос | Камбуница (Камвуния) | Каракамен (Вермио) | Кожани (Козани) | Мурик (Мурики) | Ляпчища (Неаполи) | Кайляри (Птолемаида) | Света Петка (Агия Параскеви) | Сервия | Синяк (Аскио) | Сятища | Цотили
|
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |