Облигация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Облигацията е ценна книга, удостоверяваща, че нейният притежател е кредитирал издателя. Например акционерно дружество се нуждае от средства и за целта емитира на борсата облигации. Те се закупуват от физически или юридически лица, които се явяват кредитори на акционерното дружество.

Облигацията има номинална стойност и купони (най-често в процент от номинала), явяващи се лихвени плащания по задължението. Плащанията по купоните се правят на предварително обявени падежи. Притежателите на облигации за разлика от притежателите на акции нямат участие в капитала на дружеството, а се явяват само заемодатели. Ако издателите на облигации не платят на съответните падежи лихвата и главницата, държателите на облигации имат право по съдебен път да поискат обявяване на несъстоятелност на акционерното дружество и възстановяване на средствата си от активите му.

Средствата, набрани чрез емитиране на облигации, се наричат облигационен заем.