Люлебургас

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41°24′N 27°21′E

Люлебургас
Местоположение
Данни
Население: 79 002 (2000)
Надм. височина: 89 м
Геогр. положение: 41° 24' 24 сев. ш.
27° 21' 19 изт. д.
Превземенато на Люлебургас от българската войска по време на Балканската война
Превземенато на Люлебургас от българската войска по време на Балканската война

Люлебургас или Люлебургаз (на турски Lüleburgaz, на гръцки Αρκαδιούπολη, Аркадиуполи) е град в северозападна Турция във вилаета Лозенград, 41°25'N - 27°22'E, 60 км югоизточно от Одрин, по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума „lule“ — лула, с производството на които градът се слави. Населението на Люлебургас е 79 002 жители (2000), а заедно с околностите то наброява 117 606 души. Градът е транспортен и търговски център на предимно селскостопански район, в който се отглежда цвекло, зърно и слънчоглед. Празник на града е Денят на освобождението 8 ноември.

Съдържание

[редактиране] История

През 823 г. в Аркадиопол живее Тома Славянина. През 970 г. край крепостта се води битка между войските на киевския княз Светослав и византийските войски, водени от Варда Склир.

По време на Руско-турската война, на 24 януари 1878 г. късно вечерта отрядът на генерал Александър Струков разгромява противника при Люлебургас. Според Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) Люлебургаз влиза в България, но по Берлинския договор остава в Османската империя.

През Първата балканска война там се водят ожесточени боеве и българските войски превземат Люлебургас, като разгромяват 4-и корпус на Източната армия на Абдала паша, която се оттегля на Чаталджианските позиции. При Люлебургаското сражение (28-30 октомври 1912) загиват 30 хил. турци и 15 хил. българи. ([1]) Ярослав Вешин създава като военен художник при военното министерство картините „Атака“ (1913), „Отстъплението на турците при Люлебургаз“ (1913), „Бивак пред Одрин“ (1913) и „Люлебургаз-Чаталджа“.

[редактиране] Забележителности

Архитектурен комплекс, състоящ се от джамията „Мехмед Соколи Паша“, построена през 1539-1588 година от Мимар Синан; турска баня и хан Мимар Синан Кервансарай, градина и мавзолей на Зиндан Баба (14 век). В околностите на Люлебургас и в Къркларели могат да се видят тракийски могили, долмени и менхири.

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Външни препратки

На други езици