Телекомуникации

от Уикипедия, свободната енциклопедия


Според най-разпространената (и вероятно най-точната) дефиниция, телекомуникациите са техника за пренасяне на съобщение от едно място до друго. Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:

  • Преносна среда
    • Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
    • Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)
  • Телекомуникационна услуга
    • Пренос на глас (телефония)
    • Пренос на образ (телевизия, видеоконференция)
    • Данни (достъп до споделени ресурси)
    • Комбинирана

Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са:

В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване).

Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.

Според броя на приемниците се прави поделяне:

  • едно към едно (един предавател — един приемник (англ. point-to-point))
    • телефонен разговор
  • едно към много (един предавател — точно определен брой приемници (англ. point-to-multipoint))
    • конферентен разговор
  • разпръскване (един предавател — всички приемници (англ. broadcast))
    • незащитено радиопредаване

Телекомуникациите са основата на съвременните информационни услуги, в това число обикновени телефони, мобилни услуги, позиционни системи, компютърни мрежи, Интернет.

Основни доставчици на телекомуникационни услуги са: