Култура (вестник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вестник „Култура“ е специализирано седмично издание за изкуства, медии, философия, история, политически дебати и културни събития в три „тетрадки“ (дванадесет страници), първата от които е посветена на наблюдателски рубрики (за кино, театър, пластични изкуства, радио, телевизия, книги, чуждестранна хуманитаристика). Единствен по рода и историята си в сферата на българската печатна периодика, „Култура“ предлага и пълен, безплатен достъп онлайн до своя архив от 1997 г. насам.
Седмичникът е основан през 1957 г. под името „Народна култура“. През 80-те се превръща в трибуна на интелектуалците-дисиденти. През 90-те запазва интерес както към световните новости, така и към местни ценности като например читалищната култура.
От 1990-а, когато „народна“ отпада от заглавието на вестника, а самият вестник престава да получава субсидии от държавата, Копринка Червенкова е негов главен редактор. Настоящият екип зад изданието е в състав: Христо Буцев, Георги Лозанов, Никола Вандов, Любен Русков, Марин Бодаков, Геновева Димитрова, Виолета Дечева, Екатерина Дочева, Светла Петкова, Диана Попова и Стефан Банков. А характерният облик на „Култура“ две десетилетия се налага от художника Христо Градечлиев.
[редактиране] Външни препратки
- Сайтът на вестник „Култура“ с безплатен достъп до пълното съдържание от брой 2000 (1997 година) насам
- „Култура“ за Уикипедия
- Позиции по отношение на в. „Култура“ и неговото място в българската култура, изразени от Димитър Гочев, Иван Станев, Александър Андреев, Александър Кьосев, Владислав Тодоров и др.
- Позиции по отношение на българската преса с културен профил, в частност „Култура“, изразени от Орлин Спасов и Ивайло Знеполски
Качествената преса в Югоизточна Европа (сборник статии)