Ийгълс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Eagles
от ляво на дясно: Ранди Майснер, Глен Фрей, Джо Уолш, Дон Хенли, Дон Фелдър (около 1977)
от ляво на дясно: Ранди Майснер, Глен Фрей, Джо Уолш, Дон Хенли, Дон Фелдър (около 1977)
Информация
От Лос Анджелис, Калифорния, САЩ
Стил Рокендрол
Country rock
Години на активност 1971–1980
1994 - до наши дни
Музикален издател Asylum
Geffen Records
Уебсайт Eagles website
Бивши членове
Бърни Лидън (1971–1976)
Ранди Майснер (1971–1977)
Дон Фелдър (1974–1980; 1994–2001)

"Ийгълс" (на английски Eagles, по правилата за транскрипции след 1995 г. правилният правопис е Ѝгълс) са американска рок група, която е сформирана в Лос Анджелис в началото на 70-те години на 20-ти век. С пет номер-едно сингъла и четири номер-едно албума Ийгълс са сред най-успешно записващите изпълнители на десетилетието. В края на 20-ти век два от техните албума, Eagles: Their Greatest Hits 1971-1975 и "Хотел Калифорния" (Hotel California), се наредиха между най-успешно продаваните албуми според Асоциацията на Американската Звукозаписна Индустрия (RIAA). Най-продаваният студио-албум "Хотел Калифорния" се определя като 37-ят албум в "Ролинг Стоун" (Rolling Stone) листата „The 500 Greatest Albums of All Time” („500-те най-велики албума за всички времена”), a бандата беше категоризирана на #75 в листата на Rolling Stone “100 Greatest Artists of All Time” („100-те най-велики изпълнители за всички времена”). Те са също най-добре продаваната някога американска група с Eagles: Their Greatest Hits 1971-1975, който е най-добре продаваният албум в САЩ до момента. "Ийгълс" се разделят през 1980 и са извън сцената за 14 години, но се събират отново през 1994 за Hell Freezes Over (“Адът замръзва”) („За записа, ние никога не сме се разделяли. Ние просто си взехме ваканция от 14 години"). Оттогава те пътуват прекъсващо и през 1998 г. са въведени в Рок и Рокендрол Залата на Славата. На 2 февруари 2007 Дон Хенли, барабанист е певец на групата заяви в списание "Билборд" (Billboard), че нов албум на "Ийгълс" се очаква в следващите 60 до 90 дена.

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Сформиране и успех

Бандата е сформирана през 1971, когато мениджърът тогава на Линда Ронстат Джон Бойлан измъква Глен Фрей, Берни Лидън и Ранди Майснер от техните предишни групи. Последните двама са за кратко барабанисти, докато Фрей се обажда на Дон Хенли, когото е срещнал в един нощен клуб - „Трубадур” в Лос Анджелис. Te акомпанират на Ронщадт на двумесечно турне, след което решават да създадат тяхна собствена група. Новата група избира името „Ийгълс” като преклонение пред "Дъ Бърдс" (The Byrds, Лидън е бил в „The Flying Burrito Brothers” с бившия басист на „The Byrds” – Крис Хилман)

Техният първи албум „Eagles” е пълен с естествен, понякога чист кънтри рок и извежда три сингъла в Топ 40. Дебютният сингъл „Take it easy” е песен, писана от приятел на Глен Фрей, негов близък и колега кънтри рок-музикант – Джаксън Браун. Фрей го чува да изпълнява песента и го пита дали Eagles биха могли да я използват. Браун се съгласява и с няколко нови стиха, добавени от Фрей, песента е записана и става класика, като достига #12 в класацията Billboard Top 100 и избутва Eagles към звездния небосклон. Сингълът е последван от блуса “Witchy woman” и приятната кънтри рок балада „Peaceful easy feeling”, които са в чарта съответно на #9 и #22. “Eagles” е голяма сила в популяризирането на кънтри рока, характерен за южна Калифорния, из цялата нация. Листата на списание Rolling Stone „500 Greatest Albums of All Time” му отрежда #374.

Задната обложка на албума Desperado
Задната обложка на албума Desperado

Вторият им албум “Desperado” e свързан с темата за беззаконията в Дивия Запад и представя склонността на групата за концептуален текстопис. В албума историята за бандата Дулин-Далтън e основна тема – в песните "Doolin-Dalton", "Bittercreek", "Desperado"(„Главорез”) and "Doolin-Dalton/Desperado". Въпреки че той създава класика - Tequila Sunrise („Текила на изгрев слънце”) и Desperado , бившият успява да влезе в Billboard Hot 100, достигайки # 64, докато последният всъщност не постига голям успех в топ-листите. Единствено албума Desperado сингълът "Outlaw Man" (Беззаконен мъж”) достига до по-висока позиция в чартовете - #59. "Desperado" и "Tequila Sunrise" стават две от най-популярните песни на Ийгълс. Блусовите песни "Twenty-One", "Doolin' Dalton (Инструментал)" и баладата "Saturday Night" са забележителни със способностите на (иначе китариста) Бърни Лидън на банджо, т.нар.fingerpicked китара и мандолина.

Първите два албума са продуцирани от Глин Джонс, който преди това е работил с „Бийтълс”, „Лед Цепелин”, „Роулинг Стоунс” и „Дъ Ху”. Бандата търси рока, но Джонс държи да се наблегне върху “месестата” страна на тяхната двойно-насочена музика. В техния трети албум On the Border („На границата”), Ийгълс започват да продуцират с Джонс, но само след две записани песни се ориентират към Бил Симзик, довeл Дон Фелдър да добави т.нар. „слайд” или „ботълнек” техника в песен, кръстена "Good Day in Hell"(„Добър ден в рая”) и бандата е толкова впечатлена, че два дена по-късно кани Фелдър да стане петият член на групата. Той се появява само още веднъж в албума – в песента "Already Gone"(„Вече изминало”), в която изпълнява паметното двойно китарно соло с Глен Фрей. On the Border ражда #1 Billboard сингъл с песента "Best of My Love"(„Най-доброто от моята любов”), която оглавява чартовете на 1 март 1975 и става първата от петте номер-едно сингъла на групата.

Техният следващ албум One of These Nights(„Една от тези нощи”) съдържа тежък и агресивен рок. Албумът още показва растящата сила на текстописния тим Хенли/Фрей, особено в песента, която носи името на албума-One of These Nights и в спечелилата Грами награда "Lyin' Eyes"(“Лъжещи очи”). "One of These Nights" оглавява “Билборд” чарта на 2 август 1975. Самата песен често е цитирана от Фрей като негова любима. Албумът също съдържа изпреварил времето си като звучене инструментал - "Journey of the Sorcerer"(„Пътуването на магьосника”), която е позната на мнозина като саундтрак към Пътеводител на галактическия стопаджия („The Hitchhiker's Guide to the Galaxy”). One of These Nights е първият #1 албум на Eagles, оглавил поп чартовете. Te достигат своя връх в рока като успехи, но не всичко е толкова добре в бандата отвътре.

По това време членовете на бандата започват да се карат един с друг. Записитеи пътуванията са брутални от времето след първия дебютен и едноименен албум – избухливостта ескалира, а характерите на музикантите започват да се оказват несъвместими. Между следващия албум и следващото турне, Бърни Лидън напуска групата, разочарован от насоката, която бандата е избрала в своята музика. Те не остават за дълго концентрирани върху кънтри рока, който кара Лидън да си тръгне. Наемането на Дон Фелдър означава, че ролята на Лидън може да бъде намалена по изключително добър начин. Групата бързо замества Лидън Джо Уолш, ветеран от такива групи като James Gang („Бандата на Джеймс”) и Barnstorm(„Странставащата банда”) и соло изпълнител. Следователно те могат да продължат и с програмата за своите турнета.

Междувременно в началото на 1976 е пуснат Their Greatest Hits (1971-1975), който става най-успешният албум в историята на САЩ, като до днешна дата е продал над 27 милиона копия.

Предната обложка на албума Hotel California
Предната обложка на албума Hotel California

Следващият албум на групата, Hotel California, излиза в късната 1976. "New Kid in Town" („Ново дете в града”) е #1 хит на 26 февруари 1977 , а Hotel California на 7 май същата година. "Life in the Fast Lane" (“Eкстремален Живот”) също е голям хит и в процеса става т. нар. catchphrase, като освен това установява желанието на Джо Уолш за повече хард-рок звучене. Въздействащата и меланхолична балада "Wasted Time"(„Пропиляно време”) затваря първата част на записите, но тяхната втора част продължава с инструментали. Албумът приключва с "The Last Resort (“Последно средство”), която песен до днес Фрей смята за най-добрата работа на Дон Хенли. Като цяло „Хотел Калифорния” е назоваван като шедьовърът на бандата и се появява във всички листи на най-добрите албуми от всички времена. Към днешна дата са продадени 16 милиона копия в САЩ.

По време на финалния етап на следващото пътуване Ранди майснер решава, че е видял достатъчно хотели като член на Eagles за седем години и напуска бандата за относителна почивка в Небраска, за да си почине и започне солова кариера. Игълс заменят Майснер с мъж, преуспял вече в Poco - Timothy B. Schmit (Тимъти.Б.Шмит). През 1977(която година е тогава) останалите в строя на Игълс изпълняват инструменталната работа и бекинг вокалите за албума на Randy Newman (Ранди Нюман) - ”Little Criminals” („Малки престъпници”). В албума те са оценени повече като индивидуални изпълнители, отколкото като Игълс, вероятно, за да избегене противоречие по отношение на контракта на Игълс с тяхната звукозаписна фирма.

През февруари 1979 Eagles влизат в студио, за да продуцират техния финален студио албум - The Long Run („Дългото бягане”). Албумът отнема две години, за да бъде създаден, но групата прави последното си - пето парче в Billboard - "Heartache Tonight" („Главоболие довечера”) – 10 ноември 1979. Турнето, което трябва да представи албума усилва междуличностните различия между членовете на бандата; и още по-лошо – през нощта на 21 ноември 1979 Хенли е арестуван за притежание на наркотици, след като 16-годишна проститутка е получила припадък вследствие на употреба на дрога в хотелска стая. Хенли след това е обвинен в блудство с малолетна. Като притурка Глен Фрей и Дон Фелдър са разделени с полиция и останалите от бандата в гримьорната след агитационен концерт за калифорнийския сенатор Алън Крестън. Фрей твърди, че отвърнал на Фелдър след обида към сенатора.

[редактиране] Разделяне

Турнето завършва на 31 юли 1980 в Лонг Бийч Калифорния, когато се скучва това, което Бил Симзик паметно описва като „Дългата нощ на грешния плаж”. Фрей и Фелдър прекарват последното шоу, описвайки един на друг боя, който всеки планира да раздаде зад кулисите. „Само още три песни и ще те смачкам, нещастник”-отговаря Фрей на Фелдър, който казва, че наближава края на бандата. Фелдър отговаря със заплаха точно когато започват да пеят "The Best Of My Love". Веднага след края на шоуто настъпва хаос и хулиганство. Фрей се нахвърля върху Фекдър, който защитава себе си с китара. За секунди се включват и останалите от групата. Дванадесет полицаи разтървават настървените музиканти.

Изглежда това е краят на Игълс, въпреки че те още дължат на Warners запис на живо от турнето. Eagles Live(появил се през ноември 1980) е микс на Фрей и Хенли. Двамата решават, че те не биха могли да издържат да са в един и същи щат, камо ли в същото студио.

[редактиране] След Игълс

След раздялата всеки от екс-членовете на бандата пробва своя шанс в самостоятелна кариера. Джо Уолш вече се е установил като соло изпълнител още през 1970 преди и по време на неговото пребиваване в Игълс.

Уолш опитва да продължи своята соло кариера, която включва хитовете на 1973 - "Rocky Mountain Way" („Каменист планински път”) и 1978 - "Life's Been Good" („Животът е бил хубав”), но намира за трудно това след разпадането на бандата. Албумът There Goes the Neighborhood („Там отива кварталът”) от 1981 е смятан за успешен, но следващите албуми от 80-те се оказват посредствени. По същото време той участва като допълнителен музикант с Дан Фогелберг, Стив Уинууд и Емерсън, Лейк енд Палмър и продуцира албума на Ринго Стар - "Old Wave" („Стара вълна”)

Дон Хенли се оказва с най-добра соло кариера от петимата през този период. През 1982 той пуска добре-възприетия от публиката албум I Can't Stand Still („Аз не мога да стоя неподвижен”), начело с хита - "Dirty Laundry" („Мръсно пране”). Той след това прави сингъл, дует със Стиви Никс –"Leather and Lace"(„Кожа и дантела”). Първият албум бледнее в сравнение с неговия следващ – трясъка на 1984 - Building the Perfect Beast („Строене на перфектния звяр”). В този албум е създаден достигналият 5-та гореща позиция хит и класик-рок радио парче – „Boys of summer”(„Момчета на лятото”). Албумът извежда и #9 хита – “All She Wants To Do Is Dance” (“Всичко, което тя иска да прави е да танцува”), както и „Sunset Grill” („Печене на залез слънце”). Следващият албум се появява едва през 1989 - The End of the Innocence („Краят на невинността”). Този албум има по-голям успех, като включва хитовете - The End of the Innocence и “The Heart of The Matter” („Сърцето на проблема”). Това е неговият последен албум, докато през 1994 Игълс се събират отново.

Глен Фрей също открива соло успеха през 80-те години. През 1982 той пуска своя първи албум - No Fun Aloud („Никакво забавление гласно”), който ражда #14 хита - "The One You Love" („Единствения, когото ти обичаш”). Той последва този албум с The Allnighter, който се отличава с #20 хита "Sexy Girl" („Секси момиче”). Фрей достига #2 с "The Heat Is On" („Жегата е нататък”) от саундтрака на „Ченегето от Бевърли Хилс”. Той има и още една песен на тази позиция - "You Belong to the City" („Ти принадлежиш на града”) от 1985 – саундтрак на Miami Vice („Маями порок”). Той също участва с песните - "Flip City" (“Нахален град”) към Ghostbusters II ( „Ловци на духове II) и "Part of Me, Part of You" („Част от мен, част от теб”) към саундтрака за „Телма и Луис”.

[редактиране] Възобновяване

13 години след раздялата, е пуснат Игълс кънтри албума, наречен Common Thread: The Songs of The Eagles(1993) („Прост край: Песните на Игълс”). Травис Трит настоява да използва членовете, които са записали Long Run („Дълго бягане”) в неговото видео за "Take It Easy" и те отстъпват. След видеото за "Take It Easy" изминава година и бандата се събира отново след дълги години на медийна спекулация. Именно тези членове се връщат на сцената – Фрей, Хенли, Уолш, Фелдър и Шмит. „Ние никога не сме се разделяли. Ни само си взехме почивка от 14 години” споделя Фрей на тяхното първо лайв изпълнение през април 1994. Следващото турне ражда лайв албума Hell Freezes Over („Адът замръзва”) (наименуван на прочутото изречение на Хенли, който е казал преди, че бандата ще се събере отново, когато адът замръзва”, който дебютира на #1 в Billboard чарта и ражда два нови хита - "Get Over It" („Преодолей го”) и "Love Will Keep Us Alive" („Любовта ще ни пази живи”).

Избухва спор на 2 септември 1996, когато бандата посвещава "Peaceful Easy Feeling" на Садам Хюсеин в американската демократична партия в Лос Анджелис. През 1998 бандата е въведена в Рок и Рокендрол зала на славата. По време на церемонията Фрей, Хенли, Фелдър, Уолш и Шмит изпълняват заедно песните Няколко следващи турнета (без Майснер и Лидън) довеждат до нечуван рекорд по продажба на билети.

През февруари 2001, Дон Фелдър е изгонен от групата. Започват дълги съдебни дела. През 2003 излиза нов техен сингъл за атаките от 11 септември - "Hole in the world" ("Дупка в света").

На 14 юни 2005, Игълс пускат новa DVD продукция, титулувана „Прощално турне 1 – на живо от Мелбърн”, с две нови песни - "No More Cloudy Days" („Без повече облачни дни”) и "One Day at a Time" („Един ден във времето”).

Към 2006 Игълс се състоят от Фрей, Хенли, Уолш и Шмит. На „Прощално турне 1 – на живо от Мелбърн” те са допълвани от още осем музиканта – барабанист/перкусинист (Скот Краго), китарист(Стюарт Смит), двама клавирни изпълнители (Майкъл Томпсън и Уил Холис) и четирима духови изпълнители (Ал Гарт, Бил Армстронг, Крис Мостърт и Грег Смит), които също свирят на цигулка и допълнителна перкусия. Бандата прави турне из Европа през лятото на 2006. През май същата година те дават двучасово специално интервю за BBC.

Техният пръв студио-албум след 1979 се очаква да бъде наречен The Long Road To Eden („Дългият път към Идън”), който е в процес от няколко години. През август 2006 Джо Уолш предсказа излизане през 2007. В края на частен концерт през януари 2007 Дон Хенли каза, че албумът се очаква в период от 60 до 90 дни.

[редактиране] Членове на бандата

1971–1974
1974–1976
  • Глен Фрей – китара, клавирни, пиано, вокал
  • Дон Фелдър – китара, вокал
  • Бърни Лидън – китара, банджо, мандолина, педъл стийл китара, вокал
  • Ранди Майснер – бас, вокал
  • Дон Хенли – барабани, вокал
1976–1977
  • Глен Фрей – китара, клавирни, вокал
  • Дон Фелдър – китара, вокал
  • Джо Уолш – китара, клавирни, вокал
  • Ранди Майснер – бас, вокал
  • Дон Хенли – барабани, вокал
1977–1980
  • Глен Фрей – китара, клавирни, вокал
  • Дон Фелдър – китара,орган, вокал
  • Джо Уолш – китара, клавирни,вокал
  • Тимъти Б. Шмит – бас, вокал
  • Дон Хенли – барабани, вокал, китара
1980–1994 Бандата не е активна
1994–2001
  • Глен Фрей – китара, клавирни, вокал
  • Дон Фелдър – китара, вокал
  • Джо Уолш – китара, клавирни, вокал
  • Тимъти Б. Шмит – бас, вокал
  • Дон Хенли – барабани, китара, вокал
2001–досега

[редактиране] Награди

  • Игълс са спечелили четири Грами награди:
    • 1975 Най-добро Поп Вокално Изпълнение от дует, група или хор: "Lyin' Eyes" („Лъжливи очи”)
    • 1977 Награда за запис на годината: "Hotel California" (сингъл)
    • 1977 Най-добър аранжимент за гласовете: "New Kid in Town" („Ново дете в града”)
    • 1979 Най-добро рок вокално изпълнение от дует или група: "Heartache Tonight" („Главоболие довечера”)
  • Групата е въведена в Рок и Рокендрол зала на славата през 1998.
  • На 7 декември, 1999 Американската асоциация на звукозаписните компании почита групата с награда за най-успешно продаван албум на века - Their Greatest Hits (1971-1975) („Техните велики хитове (1971 – 1975)”)
  • Игълс са въведени в Залата на славата на вокалните групи през 2001.

[редактиране] Дискография

[редактиране] Студио албуми

  1. Eagles (1 юни, 1972)
  2. Desperado (17 април, 1973)
  3. On the Border (22 март, 1974)
  4. One of These Nights (10 юни, 1975)
  5. Hotel California (8 декември, 1976)
  6. The Long Run (24 септември, 1979)
  7. Eagles Bonus CD from Live in Melbourne (3 декември, 2006)
  8. The Long Road to Eden (30 октомври, 2007)

[редактиране] Лайв албуми

  1. Eagles Live (7 ноември, 1980)
  2. Hell Freezes Over (8 ноември, 1994)

[редактиране] Компилативни албуми

  • 1976 Their Greatest Hits (1971-1975) #1 US (27x Platinum), #2 UK
  • 1982 The Eagles Greatest Hits, Vol. 2 #52 US (11x Platinum)
  • 1984 The Best of the Eagles (European) #8 UK
  • 1994 The Very Best of The Eagles (1994) (European) #4 UK
  • 2000 Selected Works: 1972-1999 (box set) #109 US (1x Platinum)
  • 2001 The Very Best of the Eagles (2001) (European) #3 UK
  • 2003 The Very Best of the Eagles (2003) #3 US (3x Platinum), #9 UK (called The Complete Greatest Hits in Europe)
  • 2005 Eagles Box Set

[редактиране] Хит сингъли

От Eagles
  • 1972 "Take It Easy" #12 US
  • 1972 "Witchy Woman" #9 US
  • 1972 "Peaceful Easy Feeling" #22 US
От Desperado
  • 1973 "Tequila Sunrise" #64 US
  • 1973 "Outlaw Man" #59 US
От On the Border
  • 1974 "Already Gone" #32 US
  • 1974 "James Dean" #77 US
  • 1974 "Best of My Love" #1 US
От One of These Nights
  • 1975 "One of These Nights" #1 US, #23 UK
  • 1975 "Lyin' Eyes" #2 US, #23 UK
  • 1975 "Take It to the Limit" #4 US, #12 UK
От Hotel California
  • 1976 "New Kid in Town" #1 US, #20 UK, #1 United World Chart
  • 1977 "Hotel California" #1 US, #8 UK
  • 1977 "Life in the Fast Lane" #11 US
Сингъл, невключен в албум
  • 1978 "Please Come Home for Christmas" #18 US, #30 UK
От The Long Run
  • 1979 "Heartache Tonight" #1 US, #40 UK
  • 1979 "The Long Run" #8 US
  • 1980 "I Can't Tell You Why" #8 US
От Eagles Live
  • 1980 "Seven Bridges Road" #21 US
От Hell Freezes Over
  • 1994 "Get Over It" #31 US
  • 1994 "Love Will Keep Us Alive" #1 (Adult Contemporary) US
От The Very Best of the Eagles
  • 2003 "Hole in the World" #69 US
Сингъл, невключен в албум
  • 2005 "No More Cloudy Days" #3 (Adult Contemporary) US






[редактиране] Източници и информация

Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Eagles от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите.



[редактиране] Външни препратки