Орган (музика)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Органът е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Съвременните инструменти се състоят от три клавиатури (мануали) на които се свири с ръце и клавиатура от педали (педалиера) задвижвана с краката на изпълнителя. Обикновенно органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения със 6 и дори 7 мануала. Звукът на органа не се влияе от силата на удара с които се натиска съответния клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя. Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в секуларната класическа музика.
В днешно време инструмента може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в твочеството на бароковите композитори, сред които най-значим е композиторът Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Лутеранска църква; в съвременната авангардна музика; в саудтраците и електронния му вариант - в популярна музика.
Съдържание |
[редактиране] История и развитие
Първите органи се появяват през 3 век пр.н.е. в Римската империя и в Древна Гърция.
Cъздател на първия такъв инструмент е гръцкият инженер Ктесибиус от Александрия, който през 3 век пр.н.е. създава воден орган наричан хидравлис. Този инструмент се използвал често по време на съзтезания или представления в амфитеатрите и арените. Информация за употребата на инструмента и устройството му може да бъде намерена в различни изторически источници (например данни за хидравличната система, подаваща въздух, се черпи от описанията на Витрувий и Херон), а също от останки на самите инструменти (такива са намирани в Делфи, Гърция и Аквинкум, Унгария).
По-късно водните помпи са заменени с въздушни мехове, но въпреки това още два века водните органи продължават да се използват.
Дори след упадъка на Рим през 5 век органите продължават да бъдат използвани във Византийската империя, където инструментът е символ на престиж. Органите там са използвани до 15 век, като след падането на Византия под османска власт повечето инструменти са унищожени. Благодарение на възприемането на органа от католическата църква през 7 век, инструментът продължава съществуването си.
През Средновековието се появяват преносими органи - портатив и позитив. Тъйкато тези инструменти могат да се пренасят лесно без да е нужно да се разглобяват, се използват както за изпълняване на сакрална, така и за секуларна музика. След 13 век постепенно започват да се строят по-големи органи, които биват монтирани в църкви. По същото време се появява и регалът (друга отново портативна разновидност на инструмента).
През епохата на Ренесанса и Барока те биват усъвършенствани - появява се педалиерата и имат способността да свирят с различни регистри. През този период индтрумента изиграва важна роля в така наречения полифоничен стил. През епохата на Романтизма нововъведенията в устройството прави и френският органостоител Аристид Кавайе-Кол. Композитори писали за орган са Цезар Франк, Камий Сен-Санс, Густав Малер и др.
През 20 век меховете биват заменени от пнвематични помпи; трактурата (връзките между клапите на тръбите и клавишите) става освен механична и електронна или пневматична, което позволява конзолата да бъде монтирана на разстояние от секциите с тръбите.
През 30-те години започва производството на първите синтезатори и електронни органи. Това прави органа достъпен за по-широк кръг от музиканти и слушатели.
[редактиране] Устройство
[редактиране] Шпилтиш
Шпилтишът (наричан също конзола или пулт) при големите тръбни и електронни органи е онази част от инструмента, на която са разположени мануалите, педалиерата, всички видове педали/клапи, регистровите ключове и скамейката.
Мануалите са поставени стъпаловидно, един над друг. Срещат с немските си наименования, най-често в този ред (броено отдолу надоре): (рюк)позитив (първият мануал), хауптверк (основният, втори), оберверк/швелверк (третият), брустверк (четвъртият) и т.н. Разпределението им е според звученето на регистровите групи. Например хауптверкът разполага с най-мощните и прътни регистри, а позитивът - с най-ярките и звучни, но в същото време не толкова силни регистри. Швелверкът е онзи мануал, към който принадлежи швелерът - при него има възможност за крешчендо и декрешчендо.
Регистровите ключове са разположени от двете страни на мануалите или над тях (когато са по-малко). Броят и звученето им силно варират спред предназначението и периода, през който е строен инструмента, но при църковните органи обикновено броят на регистрите е приблизително около 20, а при концертните може да достигне до няколко стотин. Те могат да бъдат под формата на бутони, които по електронен път освобождават пътя на въздуха към избрания ред тръби (регистър (орган)) или като бутала, които се изтеглят и механично освобождават клапите.
В основата на органа е клавиатурата, на която се свири с краката (педалиерата). Над нея има един, два или повече педала за контролиране на швелерите и/или валце (което освен под формата на педал, може да бъде и вал). При по-съвременните инструемнти може да има и педали, оформени като бутони, за запаметените Setzer комбинации (предварително запаметени от органиста набори от регистри).
При някои по-малки разновидности на акустичните органи на мястото на педалиерата има два големи педала, които са свързани с меховете и позволяват на органиста сам да си осигурява въздушната струя. (Виж Хармониум)
[редактиране] Тръби
При тръбните органи звукът се произвежда от въздуха, преминаващ през тръбите, разположени вертикално и в редки случаи - хоризонтално. Тряхната форма може да бъде цилиндрична, конична, четиристенна или комбинирана, а материалът е метал (цинк, мед, сплав калай-олово) или дърво. От горната си част могат да бъдат както отворени, така и затворени. Подредени са във вертикални редици (регистри) в хроматичен ред.
Височината на тона се определя от дължината на тръбата във футове. Височината им се изменя в геометрична прогресия - тръбата за до от голяма октава е дълга 8', до отконтра октава - двойно по-дълга (16'), а за до от малка октава - 4' и т.н.
Тръбите са монтирани с основата си върху въздушни резервоари и виндлади - мястото, където въздушната струя се разпределя към отворените регистри на съответния тон.
Тръбите биват два вида: флейтови (лабиални) и езичкови (лингвални).
[редактиране] Регистри
Съществуват пет основни вида регистри: принципали, флейти, езичкови, аликвотни и микстури.
Регистрите са различните редове тръби с еднакъв тембър. Подредбата им, съобразена с акустиката на пространството, е в завършени групи (хорове), за всяка от които се използва даден мануал: хауптверк, оберверк, рюкпозитив, брустверк (при големите органи) и педални колони. Само най-големите метални цилиндрични тръби (принципал) не са подредени в такъв строй, а са подредени симетрично - на полутон, тъй като са изнесена най-отпред и при подредбата им се търси естетиката. Най-често срещаните регистри са с размер 8' (за задействаните от мануала) и 16' (за педалите). По-голямата част от регистрите носят имена на различни музикални инструменти поради сходното си звучене - виола, тромпет, тромбон, флейта, бомбарда, обой и пр. Други често срещани са vox humana (заради приликата с човешкия глас) и принципал. Съществуват и постоянни комбинации - микстури, които представляват различни тръби върху един и същ въздушен резервоар/виндладе/. Така за един тон се използват няколко различни тръби, което произвежда специфичния пронизителен органов звук. Регистрите са универсални за всички органи, но в някои случаи дадени регистри са характерни само за органите от определен регион. Явен пример за това са испанските тромпети - хоризонтално разположените тръби на органите в Испания.
Всеки отделен мануал и педалите контролират дадена група от регистри. За обогатяване на звучността има възможност за копула - свързване на мануали - регистрите от един мануал могат да могат да бъдат натрупани върху друг или върху педалиерата.
Съществуват и органови регистри, които не произвеждат звук по стандартния за инструмента начин - чрез преминаване на въздух през тръбите. Характерно за германските барокови органи е наличието на Zimbelstern (в превод: чинелна звезда) - звездовидно колело с подредени по краищата му миниатюрни звънчета или чинели.
За да се създаде тремоло-ефект се използва тремулант - въздушна струя се минава през утройство, което я подава така, че въздухът влиза в тръбите на малки порции. При големите органи съществуват няколко вида тремуланти, които могат да имат ралична скорост и дълбочина на тремолото.
[редактиране] Въздухоподаващо устройство
За да свири органът е необходимо да бъде снабдяван с въздух. В миналото въздухът е подаван от мях, задвижван с човешка сила. Тъй като възхушното налягане е неравномерно - на тласъци, от 17 век се въвежда двойният мях: всмукващият мях изпомпва въздуха към магазинния мях, което осигурява непрекъснато и постоянно налягане. Поради това при изпълнение на музика освен ограниста е бил необходим и още един човек, който надува меховете. След откриването на електричеството всмукващият мях бива заменен от електрически вентилатор (духало). При някои по-малки органи (хармониум) въздухът се подава от самия органист с помощта на педали, разположени в основата на конзолата, който помпи въздух чрез всмукващия мях.
Виндладът е пространството, в което въздушната струя се разпределя към съответния регистър в рамките на даден тон. Смяната на регистрите става чрез дървена лентичка с дупки. Когто лентичката се приплъзва дупките попадат под отворите на избрания регистър. Клавишите отворят клапите на тоновата кутия и звучат тоновете от регистъра или регистрите, които са отворени. При органите от 19 век има вариант на виндладова система, при която има конусовиден вентил, който снабдява с въздух наредените върху една регистрова кутия тръби. Третата система, конструирана в началото на 15 век, е шпрингладе (система на подвижните регистри), при която вместо летвички има единични вентили.
[редактиране] Трактура
Начинът, по който са свървани клавишите, педалите и регистровите ключове със системата от тръби се нарича трактура. Трактурата е механична и се осъществява посредством система от малки лостове. През 19 век органовите инструменти работят и с пневматична трактура, при която въздух под налягане, изпускан при натискането на клавиш, отваря вентила на тоновата кутия. След това се въвежда електронната трактура, действаща с електромагнити, отварящи вентилите. Това позволява конзолата да бъде местена независимо от останалата част на инструмента. Съществува и електропневматична трактура, комбинираща действията и на два типа.
Днес отново се изработват инструменти с механична трактура, но често пъти отчасти в комбинация с електронна, управляваща регистрите. Това позволява използването на запаметени комбинации за бърза смяна на регистрите.
[редактиране] Тонусилватели
Налягането на въздушната струя при органа и винаги постоянно, поради което тоновете звучат по един и същи начин независимо от силата, с която е натиснат клавиша. Прeз 17 век е въведена практиката дадени регистри да се поставят в затворени кутии тaка звукът им е приглушен и се постига ефект на ехо и отдалеченост. През 18 век тези кутии сa доусъвършенствани, като стената от външната им страна е заменена от швелери - дървени летви, подобни на щори, които могат да се затварят и отварят командвани от органиста посредством педал(и) в основата на конзолата. Това позволява плавно и контролирани затихване и увеличаване на звука от съответните регистри. В края на 18 век е въведен секвенционният швелер, позволяващ постепенно включване на допълнителни регистри., а през 19 век се появяват крешендовият и комбинираният вал, които също действат на този принцип.
[редактиране] Тръбен орган

Тръбният орган е най-големият като размер музикален инструмент. В днешния си вид се използва активно от 14 век. Звукът се произвежда от въздух, подаван от мехове или пневматична система, който преминава през тръбите при отваряне на клапите им. Наследник е на водните органи, изпозвани в античността в Римска империя.Най-големите инструменти могат да имат повече от 10 000 тръби. Модерните големи органи имат три или четири мануала с 5 октави и педали с две октави и половина.
При органите има набор от десетки различни регистри, които могат да се сменят и да се фиксират към даден мануал в процеса на свирене.
Инструментите имат различен дизайн и звук според георгафския регион и периода, в който са строени.
В момента най-старият функциониращ орган е се намира в църквата „Нотр Дам дьо Валер“ в швейцарския град Сион. Най-старите му части са датирани от 1435.
Трябва да се отбележи, че звучността на органа зависи не само от качествата на самия музикален инструмент, а и от акустическите дадености на залата, както и от начина, по който органът е разположен в нея.
[редактиране] Електронен орган
От 30-те години на 20 век започват да се създават електронни органи, синтезатори и други електронни инструменти. Електронният орган не имитира звука на тръбния орган, а използва записани с високо качество семпли от такъв. Предимствата му са по-малките размери, портативността и по-ниската цена.
[редактиране] Хамънд орган
Хамънд органът е създаден през 30те години на 20 век от Лорънс Хамънд (инструментът носи неговото име). Създаването на звука става чрез месингов диск. При въртене той създава различни звукови честоти, които се улавят от бобина поставена срещу него кaто сигналът отива към усилвателите.
Хамънд органът cе използва в популярната музика например в джазът и рокът.
[редактиране] Органът и църквата

По-голямата част от органитесе намират в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия и се използват по време на литургиив цъкрвитe. Приемането на органа в католическата църква става през 7 век от Папа Виталиан. Поради способността си да създава основа за звученето на композициите използвайли тоновете под гласовия регистър и едновременно с това да се извисява над гласовете.По време на служби инструментът може да акомпанира на хор и солисти или изпълнява да солови партии.
[редактиране] Класическа музика
Тримата най-значими композитори известни с музиката си за орган до 1650 ca: Антонио де Кабесон, Ян Свелинк и Джироламо Фрескобалди. Повлияна от тези композитори, от немската школа излизат Дитрих Букстехуде и Йохан Себастиан Бах, определяни като композиторите,значително повлияли за развитието на органовата музика. През епохата на Романтизма, органът e присъства в произведенията на Феликс Менделсон Антон Брукнер, Цезар Франк и Александър Бьоли,a по-късно при Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и др.
[редактиране] Нотация
Музикалните произведения за орган се записват най-често върху три петолиния - за лявата, за дясната ръка, и едно за краката.
[редактиране] Органите в България
В момента в България има 11 тръбни органа, разположени в 3 църкви, няколко концертни зали (в София, Варна,Сливен, Добрич, Пазарджик ,Благоевград) и в 2 музикални академии. През настоящата 2007. предстои доставката и монтажът на орган в Евангелската епископална методистка църква в София; очаква се и поставянето на инструмент в зала „Сливен“. Малкият брой се обяснява с това, че основната религия, която се изповядва в България е православното християнство, в чиято музика органът, както и другите музикални инструменти, не сe възприети. Другият негативен фактор е Османското владичество до края на 19 век.
Първият органов инструмент в България е построен през 1861 в пловдивската католическа катедрала „Свети Лудвиг“, но пред 1931 изгаря при пожар. В момента най-старият запазен е този в католическата катедрала „Свети Павел от Кръста“ в Русе, построен там през 1907 . Той е единственият от пневматичен тип в Югоизточна Европа с романтично звучене.
Най-големият е в софийската зала „България“. Той е построен през 1974 на мястото на стария, разрушен при бомбардировките по време на Втората световна война. Органът е с 3 мануала и 55 регистъра. Други големи са органът във Фестивален и конгресен център - Варна (3 мануала и 53 регистъра, испански тромпети) и този в Органовата зала в Добрич (2 мануала и 36 регистъра).
Въпреки че органa няма трдиции в България много от българските композитори му отделят внимание в своите композиции например: Нева Кръстева/ която е и органист и първия преподавател по орган в страната/, Иван Спасов,Красимир Кюркчийски,Емил Табаков и др.
Град | Местоположение | Създател | Монтиран | Мануали | Регистри | Трактура | Състояние |
Пловдив | Катедрала „Св. Лудвиг“ | ? | 1861-9 | ? | ? | ? | демонтиран, 1891 |
Пловдив | Катедрала „Св. Лудвиг“ | ? | 1891 | ? | ? | ? | разрушен, 1931 |
София | Катедрала „Св. Йосиф“ | ? | 1900 | ? | ? | ? | разрушен, 1944 |
Русе | Катедрала „Св. Павел от Кръста“ | Voit | 1907 | 2 | 13 | пневматична | в експлоатация |
София | Зала „България“ | Sauer | 1937 | 4 | 72 | електро-пневматична | разрушен, 1944 |
София | Зала „България“ | Schuke | 1974 | 3 | 55 | механична | в експлоатация |
София | Национална музикална академия | Jemlich | 1979 | 2 | 19 | механична | в експлоатация |
Добрич | Органова зала | Schuke | 1988 | 2 | 36 | механична | в експлоатация |
Варна | Фестивален и конгресен център | Schuke | 1989 | 3 | 53 | механична | в експлоатация |
Благоевград | Зала „Никола Вапцаров“ | Rieger Kloss | 1989 | 2 | 20 | механична | в експлоатация |
Пловдив | Катедрала „Св. Лудвиг“ | Walcker & Co | 1991 | 2 | 12 | механична | в експлоатация |
Пловдив | АМТИИ | W. Bosch | 1999 | 1 | 5 | механична | в експлоатация |
Варна | Евангелска методистка църква | Steinhoff | 2004 | 2 | 15 | механична | в експлоатация |
Пазарджик | Зала „Маестро Г.Атанасов“ | M. Walker | 2005 | 2 | 28 | механична | в експлоатация |
Сливен | Зала „Сливен“ | ? | 2006 | 2 | 16 | ? | не е монтиран |
[редактиране] Вижте също
- Воден орган
- Портатив
- Регал
- Позитив
- Хармониум (езичков орган)
- Клавиорганум - инструмент, комбиниращ орган и чембало
[редактиране] Външни препратки
Енциклопедия на органовите регистри
/
Информация за органите по света
- Информация и снимки на органите в България
- Статия за органите в България