Конак (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кона̀к е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище и е на територията на България от 1878 г.

Конак (село)
Карта на България, мястото на Конак (село) е отбелязано
Данни
Област: Търговище
Община: Попово
Население: 92 (15/03/2007)
Надм. височина: 343 м
Пощ. код: 7868
Тел. код: 060383
Геогр. положение: 43° 13' сев. ш.
26° 17' изт. д.
МПС код: Т
Кмет или наместник
Таня Димитрова

Съдържание

[редактиране] География

Селото е заселено на хълма до малка котловина, намиращ се между Голямата река (Буюк дере) от запад и десния приток на река Черни Лом от изток. Землището на селото обхваща 22 000 дка ниви, пасища, гори, градини и лозя. Намира се на 20 км южно от Попово, 38 км западно от Търговище и 21 км северозападно от Омуртаг на 300 - 500 м надморска височина. Малка рекичка разделя селото на две части. Конашкото землище граничи с землищата на селата Априлово, Долна Кабда, Коноп, Моравка, Любичево, Разделци и Долец.

[редактиране] Кратка историческа справка

Църковният храм от 1879 год.
Църковният храм от 1879 год.

Едно от малкото днешни български села със старо българско (местно) население (хърцои, ерлийци), което директно се свързва със средновековната ни епоха („Шишманово време” според местните предания). Съществувало е като голямо село в местността „Юртлука”, на 2 км на юг от днешното, още преди завладяването на българската държава от османските турци. Останките му са разпръснати на около 400 дка земя. Старото му българско име не е известно. За пръв път новото име на селото се споменава в османски данъчен регистър от 1555 год. - Конак (Конак-ери - място за спирка, за нощуване). В по-късен с няколко десетилетия регистър, в който отново се споменава селото, са записани и стари български лични имена като Манол, Михаил, Драган, Радослав, Петър и др. Едно от най-популярните лични имена през XIX и XX век в селото – Желез се среща за пръв път в изворите отново в османски данъчен регистър от 1658 год. Като село, разположено на важен път по „турско време“, „на опасно и страховито място“, то се е ползвало с известни привилегии. Жителите му били „дербенджии” – пазели (охранявали) подстъпите към Тузлука от разбойници по пътя, свързващ Цариград, през Одрин с Русе и Шумен с Търново. Те са били длъжни да дават подслон на държавните служители и охрана на пътниците, пътуващи и преминаващи край селото, особено край опасната местност „Бекчията”, намираща се южно от старото село.

Читалищната сграда
Читалищната сграда

До средата на 50-те год. на XVII век, то запазва чисто българския си характер. През 80-те - 90-те години на XVIII век селището е било опожарено и разпръснато по време на една наказателна акция на властта срещу жителите му. За този погром и до днес има запазена легенда, свързана с ограбването на турската хазна от Черньо Войвода. Част от оцелелите и завърнали се обратно „конакчани” създали днешното село на мястото на една гора. Старата църква, изгорена през Освободителната война, е била построена през 1850 год., а килийно училище в селото имало от 1859 год. Сегашната църква на селото датира от 1879 год. и е обявена за архитектурнен паметник от Възраждането, но се нуждае от основен ремонт за да стане отново действаща. През 60-те год. на XIX век в селото се засеват няколко семейства от Еленския Балкан. Освобождението заварва селото с почти еднакъв брой мохамедански и християнски семейства – около 120 къщи. Жителите на селото са представители на най-западната част от източнобалканската (преславско-шуменската) етнографска група от старото местно население, които се родеят с хората от Омуртагския край. С намаляване на значението на селото след 1900 год. и оставането му встрани от главните пътища, започва и постепенното намаляване и на неговите жители. Едно от малкото села в България, което е именувало и номерирало улиците и домовете си още в началото на XX век, като „Черковна“, „Срещна“, „Училищна“, „Сърта“, „Хутул-махле“. В началото на XX век има преселническа вълна към околните села, Попово и Търговище. И сега в Търговище и Попово има много стари фамилии с произход от това село. Днес в Конак живеят около 120 възрастни човека, преобладаващата част от които са българи, източно-православни християни и почти всички са прехвърлили 70 години. През последните години интерес към селото проявяват чужденци и жители на големи градове, които закупуват имоти поради чистата, красива природа и спокойствието там.

[редактиране] Загинали жители на селото във войните за национално обединение

[редактиране] Загинали жители на с. Конак по време на Балканските войни:

Паметни плочи
Паметни плочи

1. р-к Бони Тенев – 43-ти пехотен полк, 14-та рота, 22.11.1912 в 1-ва полска болница на 4-та пехотна Преславска дивизия в лагера до с. Субачево (Субаш кьой).

2. р-к Георги Василев Жеков – (26 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 26.11.1912 от холера в 3-та подвоенна полева болница към 9-та пехотна Плевенска дивизия.

3. р-к Господин Петров Господинов – (набор 1908), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 10.10.1912 при с. Петра, Одринска Тракия, от куршум в сражението срещу турците.

4. р-к Господин Панайотов Господинов – (26 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 16.10.1912 при с. Караагач, Одринска Тракия, в сражение срещу турците от куршум в гърдите.

5. р-к Драгни Петров Драгнев (25 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 08.07.1913 при връх “Големи” от куршум в сражение срещу сърбите по време на Междусъюзническата война.

6. р-к Илия Владев Маринов (набор 1904), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 16.10.1912 при с. Караагач, Одринска Тракия, от куршум в сражение срещу турците.

7. р-к Илия Господинов Бояджиев – 3-та балканска пехотна дивизия, 21.06.1913 при гр. Дойран.

8. р-к Илия Станчев Минчев – (43 год.), санитар 44-та полска болница, 05.11.1912 от холера в полевата болница на 4-та пехотна Преславска дивизия в лагера при с. Ерменково.

9. р-к Петър Рахнев Дражев (32 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 25.06.1913, северозападно от връх “Големи” от шрапнел в сражение срещу сърбите по време на Междусъюзническата война.

10. р-к Теню Михайлов – убит на 24.11.1912 при атаката на турската укрепена позиция при Чаталджа, Одринска Тракия.

11. р-к Теню Христов Авджиев – (37 год.), (преселен в с. Горна Кабда – 1902 год.), (набор 1896), 6-ти артилерийски полк, допълваща батарея, 6.01.1913 във Военната болница на гр. Сливен от раните си.

[редактиране] Загинали жители на с. Конак по време на Първата световна война:

1. ст. подофицер Йорго Драгнев Йоргов – (набор 1910), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 20.10.1916 при с. Каваклий, Меджидийска околия, Северна Добруджа, северно от селото.

2. мл. подофицер Георги Йоргов Маринов – набор 1911, 19-ти пехотен Шуменски полк, 1-ва картечна рота, 04.01.1917 при с. Джижила, Мачинска околия, Северна Добруджа.

3. мл. подофицер Панайот Жечев Неделчев – (набор 1903), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 20.10.1916 при с. Каваклий, Меджидийска околия, Северна Добруджа, северно от селото.

4. ефр. Димитър Труфев Жеков – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 15.10.1916 при с. Каваклий, Меджидийска околия, Северна Добруджа.

5. ефр. Стефан Илиев Златуров – (набор 1911), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 06.09.1916 в м. Бобла при с. Дайдър (дн. Шуменци), Тутраканско в сражение срещу румънците.

6. р-к Александър Станев Вичев – 82 пехотен полк, 11-та рота, 25.06.1918 от болест в Поповската държавна болница.

7. р-к Александър Христов Вълчев – 48-ми пехотен полк, 05.06.1916 при превземането на Тутракан.

8. р-к Ангел Станев Маринов – (22 год.), 6-ти пехотен Македонски полк, 9-та рота, 23.10.1915 при Криволак, Македония в сражение срещу войските на Антантата.

9. р-к Атанас Юрданов Петров – набор 1909, 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 31.12.1916 при с. Циганка, Мачинска околия, Северна Добруджа, пред пчелините на селото.

10. р-к Влади Димитров Маринов – (22 год.), набор 1915, 7-ми пехотен Преславски полк, 15-та рота, 05.09.1916 при Тутракан в сражението за града срещу румънците.

11. р-к Господин Петров Господинов – (19 год.), набор 1916, 38-ма допълваща дружина, 2-ра рота, 18.01.1917 в болницата на Хасково от туберкулоза.

12. р-к Дечо Драгнев Драгнев – набор 1914, 47-ми пехотен полк, 6-та рота, 29.09.1916 в Добрич от болест.

13. конник Дечо Илиев Дянков – (27 год.), 10-ти конен полк, 14.09.1916 при с. Айтос, Леринска околия, Македония, от куршум в сражение срещу войските на Антантата.

14. р-к Димитър Петров Златоров – 19-ти пехотен Шуменски полк, 1-ва картечна рота, 12.08.1917 на позициите при с. Максинени, Браилска околия, Северна Добруджа.

15. р-к Драгни Рахнев Бояджиев – 19-ти пехотен Шуменски полк, 03.01.1917 при с. Джижила, Мачинска околия, Северна Добруджа.

16. р-к Желю Василев Друмев – (20 год.), 48-ми пехотен полк, 12-та рота, 19.09.1916 при с. Качамак, Северна Добруджа в сражение срещу румънците.

17. р-к Илия Андонов Вълчев – (40 год.), набор 1894, 48-ми пехотен полк, 10-та рота, 04.10.1916 в Добрич от болест.

18. р-к Илия Юрданов Петров – набор 1906, 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 31.12.1916 при с. Циганка, Мачинска околия, Северна Добруджа.

19. р-к Марин Юрданов Железов – (20 год.), набор 1915, 4-та Преславска дивизия, сборна команда, 16.05.1917 при град Бабадаг, Северна Добруджа от болест в 1/6 запасна болница от бронхит.

20. р-к Петър Златев Маринов – (27 год.), набор 1909, 19-ти пехотен Шуменски полк, 21.10.1916 при с. Гювенлии от огнестрелна рана в корема в полевата болница в селото.

21. р-к Рахни Колев Дянков – 48-ми пехотен полк, 8-ма рота, 07.09.1916 от рани, получени в сражение срещу румънците при с. Дайдър (дн. Шуменци), Тутраканско, в превързочния пункт в селото.

22. р-к Христо Петров Железов – (набор 1912), 19-ти пехотен Шуменски полк, 9-та рота, 20.10.1916 при с. Кубадин, Меджидийска околия, Северна Добруджа.

23. р-к Христо Тенев Пиндалов – (43 год.), санитар в 4-та женска болница, 29.09.1918 в 5-та местна болница в София от болест.

[редактиране] Загинали жители на с. Конак по време на Втората световна война:

1. р-к Дечо Господинов Йорданов – род. 01.10.1919, (25 год.), от 3-та дивизионна картечна дружина, 3-та пехотна рота, 10.10.1944 при връх Стража, Крива Паланка, дн. Македония в сражение срещу германците от куршум.

2. р-к Никола Атанасов Колев – род. 18.05.1914, (30 год.), загива при с. Вилево, дн. Хърватска (или при с. Долни Михоляц, ок. Осиек) на 18.04.1945 год.

3. р-к Станю Петров Станев – род. 04.01.1920, (24 год.), от 5-ти дивизионен артилерийски полк, батарея 14/ III, 06.11.1944 при с. Мърдаре, Подуевска околия, дн. Македония в сражение срещу германците от рана от снаряд.

[редактиране] Религии

[редактиране] Обществени институции

  • Кметско наместничество;
  • Народно читалище „Виделина“;
  • Църква;

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • В землището на селото има следи от антично селище и от могилни некрополи от трако-римската епоха;
  • Местността "Юртлука", намираща се на около 2 км от селото. В миналото там са намирани следите от старото село Конак, отпреди опожаряването и разпръсването му от турците;
  • Църковният храм „Св. Архангел Михаил“, датиращ от 1850 год., който за съжаление не е действащ и не е в много добро състояние;
  • Паметникът на Иван Коджаманов с апликирани по-късно мраморни плочи с имената на загиналите коначени във войните за национално обединение;
  • Река Черни Лом - от землището на селото извира река Черни Лом (десният й ръкав);

[редактиране] Редовни събития

Няма.

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки