Алтай (република)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Республика Алтай
Алтай Республика
Национално знаме на Република Алтай

(информация)
Герб на Република Алтай

(информация)
Република Алтай на картата на Русия
Официален език руски и алтайски
Столица Горно Алтайск
Президент Александър Бердников
Министър-председател Александър Бердников
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Площ
92 600 км2
Население
202  947 души
Гъстота
2,2/км²
Валута рубла
Часова зона UTC +6
Автомобилен код 04

Алтай (Република Алтай) е субект в състава на Руската Федерация.

Алтай се намира се в Сибирски федерален окръг и е част от икономически регион Западен Сибир. Разположен е на площ от 92 600 км2 (0,54% от РФ, 38-мо място в РФ).

Населението наброява 202 947 души (2002 г.), а гъстотата на населението е 2,2 д./км2.

Официални езици в републиката са руски и алтайски. Столица на Алтай е град Горно Алтайск.

Съдържание

[редактиране] История

Долините на Алтай са заселени още в Каменната ера - преди около 1,5 млн. години. През 8 пр.н.е.3 пр.н.е. Алтай е населяван от скити. Хунско-сарматският период от историята на региона започва от края на 3 пр.н.е.. От 4 пр.н.е. Средна Азия е завладяна от потомците на хуните и предците на алтайците – тюрките.

Алтай се смята за прародина на всички съвременни тюркски народи по света. През 552 г. древните тюрки създават своя държава – хаганат, където се формира тюркският език, получил разпространение благодарение на появата на писмеността известна днес като "архейска руническа писменост". Заради геополитическото си разположение - центъра на Евразия, през различните исторически епохи, Алтай е обединявал различни етноси и култури. През дълъг период от време Алтай е център на държавата на калмиките – Джунгарското ханство.

През 1756 г., след падането на Джунгарската държава, Северен Алтай е анексиран от Руската империя.

Република Алтай е създадена на 1 юни 1922 г. като Ойротска автономна област в състава на Алтайския край, преименувана на 7 януари 1948 г. в Горноалтайска автономна област. Oт октомври 1990 г. статутът й е повишен (Горноалтайска АССР), от 3 юли 1991 г. - Горноалтайска ССР в състава на РСФСР, от май 1992 г. - Република Горни Алтай, от 1993 г. - Република Алтай.

[редактиране] Население

Населението на страната е 202 947 души (0,14% от ФР, 79-то място в РФ), от които над 50 000 живеят в гр. Горно Алтайск, а останалата част - в селата. Населението е разпределено неравномерно - около 50 % от него е разпределено на 9 % от териториятата на страната (гр. Горноалтайски, Маймински и Шебалински райони).

Националният състав на населението е изключително разнообразен. В Република Алтай живеят над 100 националности и народности. По-голямата част от населението са руснаци (57,41%). Алтайците са коренното население на страната, като всъщност представляват съвкупност от малки тюркско говорящи народи - телеути, теленгити (1,17%), алтай-кижи, кумандинци, чалканци, шорци, тубалари и др. Те съставляват 30,64%, приблизително 60 0000 души, от населението на страната. 5,97% от населението са казахи, а останалата част се състои от тубалари (0,76%), украинци (0,71%), кумадинци (0,46%), немци, латвийци, естонци и др. За коренно население са признати и живеещите от над 200 г. в тези райони староверци.

[редактиране] Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Република Алтай се дели на следните райони:

  • Маймински;
  • Чойски;
  • Турочакски;
  • Чемалски;
  • Шебалински;
  • Онгудайски;
  • Усткански;
  • Усткоксински;
  • Улагански;
  • Кошагачски;
  • град Горно Алтайск

[редактиране] Физико-географски данни

Република Алтай се намира в южната част на Западен Сибир в басейна на реките Бий и Катуни, в центъра на Евразийския континент. Има външна граница с Хакасия, Монголия, Казахстан и Алтайски край.

Климатът е рязко-континентален, с късо горещо лято и дълга студена зима. Средната температура през янеари е -23,5оС, а през юли: +22оС

Релефът се характеризира с високи хребети, разделени от тесни и дълбоки речни долини и широки между планински котловини.

Най-високата планина е Белуха (Кадин-Бажи) - 4506 м, която е и най-високата точка на Сибир.

Хидрографската мрежа наброява над 20 хиляди потока с обща дължина над 60 хил. км и около 7 хиляди езера с обща площ над 600 км2. Най-големи реки са Катун и Бия, които при сливането си образуват река Об - най-голямата река в Сибир.

Най-голямо езеро — Телецкое (Алтин-Кьол) с площ 230,8 км2 и дълбочина 325 метра.

Най-известните находища на полезни изкопаеми са Акташското (живак) и Майско бердското на циментена суровина.

Разстояние от столицата Горно Алтайск до Москва: 3 641 км.

[редактиране] Икономика

Развити са следните основни отрасли ан промишлеността: хранително-вкусова, лека, дърводобивна и дървообработваща, електротехническа, строителни материали.

В селското стопанство е развито животновъдството - отглеждат се овце, кози, якове, марали, петнисти елени. Развито е и пчеларството.

[редактиране] Външни връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Камчатски | Краснодарски | Красноярски | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Кемеровска | Кировска | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински-Бурятски | Ненецки | Уст-Ордински Бурятски | Ханти-Мансийски | Чукотски | Ямало-Ненецки
Федерални окръзи
Далекоизточен | Приволжки | Северозападен | Сибирски | Уралски | Централен | Южен