Уикипедия беседа:Благонадеждни източници

от Уикипедия, свободната енциклопедия

[редактиране] Заглавието

Как ви харесва повече: „благонадеждни източници“ или само „надеждни източници“? --Спири / беседка 22:03, 8 февруари 2007 (UTC)

Нито едното, нито другото, по-смислен превод и по-близо до целта на темата би било „Авторитетни източници“, „Достоверни източници“, но ако свеждаш избора само до едно от посочените две - „надеждни“. Идеята е дали можем да се доверяваме в достоверността им, нали? -- Златко ± (беседа) 23:21, 9 февруари 2007 (UTC)
Почнах да заменям някои от срещанията. Но като за заглавие на документа, "авторитетни" вече ми иде много претенциозно, много далеч от оригинала (reliable sources) и много далеч от обективната реалност. :-) Какво ще кажеш за Уикипедия:Достоверни източници? --Спири / беседка 23:43, 13 февруари 2007 (UTC)
Според мен "надеждни" е най-удачното. От една страна авторитетът не е гаранция за достоверност. От друга страна достоверността е нещо субективно и трудно доказуемо. Понякога два авторитетни източника могат да застъпват различни гледни точки. Източникът не трябва да е непременно авторитетен (някоя енциклопедия напр.), но не бива да го наричаме и достоверен, поради размитостта на това понятие - всеки приема за достоверно различно нещо (жълтата преса например). Източникът трябва да надежден - да се ползва с някакъв авторитет и в същото време да има основание да се вярва, че информацията му е достоверна. Поне така мисля аз. --Stalik 20:53, 24 май 2007 (UTC)
Аз междувременно пък мигрирах към авторитетни източници. Според мен надеждни е по-субективно. Честно казано, това за мен вече няма значение. --Спири / беседка 21:25, 24 май 2007 (UTC)
Добре - съветската енциклопедия в известен смисъл е авторитетен източник. Надежден ли е обаче? Авторитетен = общопризнат, влиятелен. Надежден = верен, устойчив, сигурен. Много авторитетни източници могат да бъдат идеологически повлияни. Това не ги прави неверни, но ги прави не особено надеждни като интерпретация на фактите например и поражда необходимостта и от други, по-безпристрастни източници. Пак казвам - така виждам нещата аз. Но е възможно четящите тази препоръка въобще да не се вдълбочат чак толкова в семантиката като нас... :-) --Stalik 22:03, 24 май 2007 (UTC)

Тази дискусия е твърде интересна. Аз бих предпочела по-скоро надеждни източници, като по-неутрално а и общо прието.--Seraphita 12:27, 25 май 2007 (UTC)

[редактиране] Интерполация / Екстраполация

В този контекст

Thus, primary materials typically require interpretation, interpolation, extrapolation, or corroboration, each of which usually constitutes original research. ... The informed and expert interpretation, interpolation, extrapolation or corroboration of primary sources to synthesize a conclusion.

се срещат два математически термина — интерполация, екстраполация, които (според мен) имат нужда от по-художествен превод и тълкуване, като за хора, които не знаят какво значи едното и другото. Екстраполацията в този контекст я разбирам като „обобщение на някаква информация, анализирането ѝ в някакъв по-широк план“. Интерполацията ми е малко по-трудно да я обясня, освен може би като „конкретизация, детайлизация“. Може обаче и да съм на тотално грешен път; ще се радвам да чуя и други мнения... --Спири / беседка 22:03, 8 февруари 2007 (UTC)

Аз ги възприемам като пълно изброяване на всички основни методи за обработка на първична информация - тълкуване, догадки и предположения, последващи заключения, все четене между редовете. Вместо дословен превод, според мен тук е нужен смислов. Може да се използват посочените от мен думи, но и друго с подобно значение за обработка на информацията пак върши работа. -- Златко ± (беседа) 23:10, 9 февруари 2007 (UTC)
Оправено, благодаря. --Спири / беседка 23:43, 13 февруари 2007 (UTC)