Дракула

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се отнася за литературното произведение и едноименния главен герой, Дракула. За прототипът му, реална историческа личност, вижте Влад Цепеш.

Дракула (също и Граф Дракула) е името на най-прочутия вампир в литературата, създаден от Брам Стокър в края на 19 век (година на издаване на романа: 1897). До масовата публика Дракула достига обаче предимно след многобройните филмирания на романа, и най-вече с гениалното изпълнение на Бела Лугоши (18821956).

Съдържание

[редактиране] Сюжет


Корица от първо издание на романа Дракула от Брам Стокър 1897г.
Корица от първо издание на романа Дракула от Брам Стокър 1897г.

Лондонският брокер на недвижими имоти Джонатан Харкър пътува за Трансилвания (Румъния), за да продаде на граф Дракула къща в Лондон. Близо до замъка местна жителка му дава разпятие, за да се предпазва от силите на злото. Скоро след това кочияш го посреща и придружава до жилището на графа. Първите дни отминават спокойно, но графът предупреждава Харкър да не влиза в някои от помещенията. Харкър забелязва, че Дракула няма отражение в огледалата, както и че придобива доста страховит вид, когато вижда кръвта на Харкър, след като се е порязал при бръснене. Харкър е силно заинтересован и от външния вид на графа – дълги, изключително бели и остри зъби и чувствени червени устни.

Скоро след това Харкър е принуден от Дракула да напише писма до приятелката си в Англия и началниците си, че се чувства добре и всичко около него е добре. Забранено му е да напуска замъка, а една вечер става свидетел как Дракула сякаш се преобразява в гигантски прилеп.

Веднъж Харкър влиза в една от стаите, които са му забранени от Дракула, и заспива там. Откриват го три красиви млади жени, които имат същите физически белези като Дракула — червени чувствени устни и остри, блестящи зъби. Той се преструва на заспал и без малко една от жените да го ухапе, но Дракула се появява внезапно и я възпира. Става ясно, че графът иска младия Харкър за себе си. За компенсация хвърля на дамите чувал, в който е завързано дете, с което да задоволят глада си. Харкър е в ужас, страхува се за живота си. Принуден е обаче да продължи да изпраща успокояващи писма до Англия. Планира бягство, но се ужасява от кучетата в двора, които току що са разкъсали една жена.

Междувременно Харкър открива в подземията на замъка саркофага, в който Дракула прекарва дните. Този саркофаг и още 49 други трябва да бъдат натоварени на кораба "Деметер", за да бъдат откарани в Англия. След известни перипетии Харкър успява да избяга от замъка.

Месец по-късно, по време на буря в пристанището Уитби (графство Йоркшир) акостира корабът "Деметер". Екипажът е изчезнал, с изключение на мъртвия капитан, който е завързан за щурвала. Когато корабът вече е в пристанището, от него изскача едно огромно черно куче и изчезва. От корабния дневник става ясно, че е намерил "нещо" на борда, моряците са изчезнали и е останал само капитанът.

Вилхелмина (Мина) Мъри – годеницата на Джонатан Харкър, също е във Уитби при приятелката си Люси. Случват се обаче странни неща — Люси е обзета от сомнамбулизъм, а Мина един ден открива на врата и две следи от ухапване. Люси изглежда болна и затова се обръщат за съвет към холандския учен професор Ейбрахам ван Хелсинг (чийто образ също е използван през 2005 г. за създаването на хитов холивудски филм).

Професорът веднага разбира, че си има работа с вампир, прави на Люси кръвопреливане, за да се възстанови, и окачва чесън на врата и. Чесънът обаче е махнат от майката на Люси, така че Люси умира и става също вампир.

Междувременно Харкър се завръща, след като е прекарал 3 месеца в болница в Будапеща, където се е оженил за Мина. Ван Хелсинг получава подробности от Харкър и е твърдо решен да се разправи с вампирите. Първоначално разбиват вампирската група на Люси, като лично нейният годеник забива кол в сърцето и, отрязва главата и и я напълва с чесън. След това ловната група на професора продължава търсенията си из Лондон.

Дракула обаче залавя Мина и провежда с нея нещо като "кървава сватба", като я принуждава да пие от кръвта му.

Граф Дракула решава да се върне в Трансилвания. След ритуала с пиенето на кръв обаче се е получила връзка между него и Мина и тя чувства къде се намира той. Ван Хелсинг използва тази информация, като я хипнотизира. Така ловците на вампири тръгват след Дракула. Следват го с влак, докато той пътува по море. За малко изпускат кораба на графа в пристанище Варна (България) и тръгват към замъка му в Трансилвания. Настигат го малко преди изгрев слънце и след успешна битка с циганите, които съпровождат саркофага на Дракула, успяват да убият вампира. Тялото на Дракула се разпада, а Мина оздравява.

[редактиране] Жанр

Романът като съдържание е смес между различни жанрове – пътепис, любовен роман и приключенски роман, съдържащ откъси от дневници и писма.

Това, че в действието липсва една единствена гледна точка му придава достоверност и документален и псевдореалистичен стил.

[редактиране] Предистория

Романът е един вид обобщение на цяла поредица от истории за вампири, възникнали в края на 19 век. Особено силно повлиян е от разказа “Кармила” на ирландския писател Шеридан льо Фану.

Стокър решава мястото на действието да е в Трансилвания, защото го е свързал с реално съществуващ исторически образ — истинският Дракула: князът и владетел Влад Цепеш, наричан още Дракула (1431-1476), живял във Влашко. Прякорът му означавал „Синът на Дракона и идва от това, че баща му е бил наричан „Дракул“, тоест член на „Ордена на дракона“.

В Лондон Стокър е бил член на окултна ложа. При срещите на ложата се е запознал с унгарския ориенталист Армин Вамбери, от когото е чул многобройните легенди за Влад “Цепеш” (набивача на кол – прозвище, дошло от славата на Влад, че набивал враговете си на кол).

[редактиране] Разпространение

Веднага след създаването на романа Стокър има желание да го постави като театрална постановка. За целта дори предлага на работодателя си Хенри Ървинг главната роля с желанието пиесата да бъде поставена в ръководения от Ървинг “Lyceum Theatre”. Ървинг обаче решава, че ролята е твърде тривиална и отказва. Така “Дракула” трябва да чака с години, докато дългогодишният приятел на Стокър — Хамилтън Дийн, постави пиесата през 1925 г. в Дерби. Сценарият е преработен по-късно специално за американския пазар и през 1927 г. излиза филма с легендарния Бела Лугоши в главната роля.

[редактиране] Филмиране

Неизброими са филмите, в които се среща мотива с вампирите. Някои от тях обаче са базирани основно върху романа на Стокър:

  • „Носферату“ (1921), режисьор: Фридрих Вилхелм Мурнау с Макс Шрек в главната роля.
  • „Дракула“ (1931), режисьор: Тод Браунинг с Бела Лугоши (базиран върху театралната постановка).
  • „Дракула“ (1958), режисьор: Терънс Фишър с Кристофър Лий.
  • „Нощем, когато Дракула се събужда“ (1970), режисьор Джес Франко, с Кристофър Лий.
  • „Дракула“ (1972), режисьор: Дан Къртис с Джак Паланс.
  • „Дракула“ (1979), режисьор: Джон Бедам с Франк Лангела (римейк на филма на Браунинг).
  • „Носферату – фантомът на нощта“ (1979), режисьор: Вернер Херцог с Клаус Кински (римейк на филма на Мурнау).
  • „Дракула на Брам Стокър“ (1992), режисьор: Франсис Форд Копола, с Гари Олдман.
  • „Дракула 2000“ (2000), режисьор: Патрик Лушър, с Жерар Бътлър.

[редактиране] Външни връзки