Буново (Област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото българско село с име Буново, вижте Буново (Софийска област).

Буново е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.

Буново (Област Кюстендил)
Карта на България, мястото на Буново (Област Кюстендил) е отбелязано
Данни
Област: Кюстендил
Община: Кюстендил
Население: 33 (13/09/2005)
Надм. височина:  ? м
Пощ. код: 2539
Тел. код: 07934
Геогр. положение: 42° 23' сев. ш.
22° 46' 5" изт. д.
МПС код: КН
Кмет или наместник
Недялко Янев

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


Съдържание

[редактиране] География

Село Буново се намира в планински район, в поречието на река Шегава.Заема обширна територия по южните склонове на хребета Риша в Конявската планина.Махали:Джонгевци,Бойовци,Атовци,Пенкьовци, Груьовци,Милкинци,Петковци,Болюбашинци,Караджинци,Долни Чакаревци,Милчаковци,Миладиновци,Горни Чакаревци,Стоилковци,Пейовци,Стойчинци,Център.

[редактиране] История

В регистърот 1976 година се споменават имената на две села - Горне Бунува и Долне Бунува.През 1605 година се среща като Букува.По време на Освобождението в Буново има 50 къщи на българи староседелциПрез 1893 има 7754 декара землище (3845 декара ниви,2714 декара гори,838 декара ливади,101 декара градини,16 декара лозя и други.)и се отглеждат 1617 овце, 1226 кози,327 говеда,157 коня.Построени са училище(1911)църква "Свети Георги" (1927) кооперация "Риша" (1942).

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки

Село БУНОВО, Кюстендилско

100 % ЕКОЛОГИЯ 100 % СПОКОЙСТВИЕ 100 % ЗДРАВЕ

АБСОЛЮТНО ДОСТЪПНИ ЗА ВСИЧКИ

КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

         Първите сведения на селото ни отнасят към самото начало на 17 век – 1605 г. Тогава то е било известно под името Букува. След освобождението селото брои едва 50 къщи с 425 жители. Най-голям ръст на населението е установен при преброяването през 1926 г., когато жителите му наброяват 893 души.
         Данните от 1893 г. сочат, че селото е разполагало с 7754 дка землище от които 3845 дка ниви, 2714 дка гори, 838 дка ливади, 101 дка градини, 16 дка лозя и др. Отглеждат се 1716 овце, 1226 кози, 327 говеда, 157 коня. През 1911 г. в селото започва да действа начално училище, а през 1927 г. се открива църквата “Св. Георги”. 15 години по-късно, през 1942 г. в селото се учредява и кооперация, носеща името на планината Риша.

ПРИРОДНИ, УРБАНИСТИЧНИ И ДЕМОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

         Разположението на селото е в хълмиста, залесена местност в  подножието на Риша планина. То е добре подредено и чисто. Освен централната му част, където се намира площадчето и Кметството с магазинчето за хранителни и други стоки, селото се състои от около 17  пръснати махали, някои от които са доста отдалечени. Освен центъра, останалите махали са наименувани на фамилиите, които са ги създали и обитавали. Това са: Джонгевци, Бойовци, Атовци, Пенкьовци, Болюбашинци, Караджинци, Долни Чекаревци, Милчаковци, Миладиновци, Горни Чекаревци, Стоилковци, Пейовци и Стойчинци.  Голяма част от тези махали, намиращи се в красиви местности, вече са напълно изоставени, къщите, в чийто дворове все още тук-там цъфтят перуники и люляци, са напуснати и представляват екзотично, любопитно и малко тъжно зрелище.
         Не може да се твърди със сигурност какъв е настоящият брой на  жителите на селото.  През лятото на 2004 г. те са били 54. През зимата на 2006-2007 г. обаче, в селото е имало едва трийсетина души. Броят на жителите намалява не само по естествени причини. Поради застаряването на жителите, някои от тях предпочитат да се преместят при своите близки в Кюстендил, където имат осигурени не само по-големи удобства за живот, но и необходимото и навременно медицинско обслужване.
         Що се отнася до къщите, за сметка на старите, неудобни в много отношения жилища, в селото има изградени или подновени основно много сгради, не малка част от които притежават необходимите градски удобства и комфорт. Поради тази причина, както и поради изключително здравословните природни условия, голяма част от вече изселилите се в близките градове буновци, редовно идват да прекарат лятото именно тук и поддържат малки зеленчукови  и цветни градинки в дворовете си. Освен тях, в селото постепенно навлизат и столичани, които купуват и подновяват стари   къщи, преобразувайки ги в здравословни летни дачи.  
         Близките околности на селото предоставят чудесни възможности за разходка и туризъм. Непосредствено от малкото площадче, намиращо се в центъра на селото, започва сенчеста пътека, изкачваща се по южния склон на Риша. Тя отвежда до стоящите високо по този склон махали, а веднага след това потъва в смесена гора. 
         Успоредно с нея, на около двеста метра по на запад, след последните селски къщи, се попада в изключително живописна долина, от края на която започва гъста борова гора.
         Пак от площадчето е началото на макадамов път в западна посока, който е успореден с живописна, дълбока урва и отвежда до лъката, от където може да се достигне до по-отдалечените махали. По някои, едва забележими отклонения от него, може да се достигне до малки, живописни изоставени махали. Във все още непорутените къщи, могат да се открият белези и носталгични предмети, които напомнят, че тук са се раждали и прекарвали своя не лек живот, много поколения семейства. Полагали са своя изнурителен труд за да осигурят препитание на своите многобройни семейства, отглеждали са своите деца и са погребвали престарелите си родители. Борили са се с суровата природа и тежките зими и са се радвали на всеки разцъфнал калем по ашладисаните овощни дървета.
         Селото е ситуирано в район отличаващ се с изключителна екологична среда.  Най близките промишлени предприятия, намиращи се в Радомир и Кюстендил,  отстоят на повече от 20 км. 
         Климатът в този географски район е мек, а слънчевите дни са преобладаващи. 
         Надморската височина на площадчето в центъра на селото е  около 900 м.


         Флората е богата и разнообразна. Околностите са пълни със свободно растящи разнообразни лековити билки. На много места има туфи от мащерка и мента, а жълтият и червеният кантарион растат почти навсякъде. Шипки също има в изобилие. Намират се и гъби – главно масловки и рижики, а понякога се откриват и манатарки. От много места могат да се берат лапад и киселец, а коприва расте повсеместно.
        Свободно растящите дървесни видове са главно бор, дъб, ясен, габър, върба, акация и топола. Растат и не малко лешникови и дрянови храсти. Има и много бъзови дръвчета, чийто цвят има лековити свойства и се използва за направа на сиропи. В землището на селото растат почти навсякъде орехови дървета, липи, ябълки, череши, разнообразни джанки и сливи. 
         Животинският свят е представен главно от многобройните и различни птици. През летния сезон най многобройни са лястовиците, чийто гнезда висят на цели колонии под стрехите на къщите. Останалите птици са изключително разнообразни. Измежду по едрите от тях, може би най красиви са сойките. Освен споменатите, в небето кръжат керкенези и соколи, които внасят паника всред кокошките. Тези грабливи птици не се притесняват да налитат на домашните птици дори в пространството на селските дворове.
         С изключение на чакали и прасета,  други диви бозайници не се срещат в околностите, а и споменатите могат да бъдат видени случайно и много рядко.
         Катеричките обаче, не се притесняват от присъствието на хората и могат да бъдат виждани как скачат от клон на клон по дворовете.
         Водоснабдяването на селото се осъществява чрез изградена водопроводна мрежа, захранвана от няколко местни каптирани източници. В Лъката има извор с голям дебит и помпена станция, която когато работи захранва резервоар, намиращ се на височината над площада, от където гравитационно снабдява по голямата част от сградите. За съжаление, помпата не се поддържа поради недостатъчна рентабилност /ограничен брой на останалото в селото население/.
         Канализация се ползва единствено от Кметството. Останалите къщи имат септични ями.
         Селото е напълно електрифицирано и по-важните улици са добре осветени.

Има инсталирана автоматична телефонна централа с постове в повечето от къщите.

         Телевизорите получават отличен сигнал от телевизионен ретланслатор, изграден върху височината, отстояща на около 6 км от площада и пряко видим от почти всички къщи. Предаваните програми са общо 4: БНТ, БиТиВи, Нова ТВ и Регионален канал от Кюстендил. 

СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ , АДМИНИСТРАЦИЯ, ТЪРГОВИЯ

       Още с влизането в селото се минава покрай канцеларията на местния клон на земеделската кооперация и стопанския двор с оборите, кошарите и паркираната там техника. Дейността на кооперацията понастоящем е ограничена с производството на жито и слънчоглед от няколко твърде маломерни масива. В миналото стопанството е разполагало с едър рогат добитък, около 2000 овце, още толкова кози и други животни. По онова време в селото са работили и няколко мандри. 
       Понастоящем има съвсем малобройно стадо, комплектувано от овцете и козите на някои от селяните, което се извежда на паша в последователен ред от собствениците на животните. Някои от стопаните отглеждат по една, две   крави, както и няколко коня. Добивът на мляко от кравите се извършва с автоматични доилки, а млякото се предава на изкупвачи от кооперацията в с. Коняво.   
       Известна част от добиваното мляко от овцете, кравите и козите се използва от собствениците за производство на сирене и кашкавал за лична употреба. 
       Поради голямото разнообразие на цветя и билки, както и поради екологичната чистота на района, в селото се произвежда великолепен, чист и много висококачествен и разнообразен по своя състав, вкус и аромат мед. По избор може да се намери акациев, боров, липов, такъв от полски цветя, както и “манов” мед.
       Някои от селяните събират и предоставят за продажба орехи, каквито дървета има в почти всеки стопански двор.
       Овошките са сравнително малко, добивът от тях е по-скоро за лична употреба и няма стопанско значение. От различните сливови и джанкови дръвчета в двата селски казана се приготовлява не лоша домашна ракия за частна консумация.
       Както може да се очаква, почти всяко домакинство отглежда определен брой кокошки. Поради това, че са на свободен режим в екологична среда, яйцата и месото от тези птици се отличават с отличен вкус, твърде различен от този на  стандартно отглежданите бройлери.
         Отминавайки стопанския двор, по нататък по пътя, в самия център на селото, поместено в двуетажна сравнително нова сграда, се намира Кметството.
         Настоящият кметски наместник се нарича Недялко Янев. Неговият телефонен номер е 222.
         В същата сграда е инсталирана и автоматичната телефонна централа. Кодът за набиране на Буново е 07934
         На партерния етаж се намира магазин с най-необходимите хранителни стоки и спиртни напитки, снабдяван от кооперацията в с. Коняво. Той работи 5 дни в седмицата и почива в четвъртък и неделя. В  магазина се продава и ежедневно доставян хляб след предварително записване. Продават се и някои стоки от първа необходимост като електрически крушки, спирт за горене, вар, цимент, азотен тор, бельо, гумени цървули, хигиенни препарати, парфюмерия и т.н. 
          Пак там има разположени няколко маси със столове, където желаещите могат да изпият своя аперитив. В близкото минало, в другия край на партера се е намирала и селската кръчма, която сега е обединена с магазина, поради намаляване броя на населението.
           В заслона до кметството 2 пъти в седмицата пристига микробус, зареден със зеленчуци, плодове и топъл хляб.
           Въобще проблемът относно снабдяването на населението с хранителни и всякакъв вид стоки не стои, поради близостта на гр. Кюстендил. Както  бе посочено по горе, Кюстендил се намира на 23 км. от с. Буново /4+ 19/. Там именно се намират най-разнообразни магазини, някои от които на европейско равнище. Магазините са отлично заредени и естетически задоволяват дори претенциозни купувачи. Освен това, близо до центъра е уреден обширен пазар за зеленчуци, плодове и всякакви хранителни продукти, чието разнообразие и качество са всеобщо признати. Той е съчетан и с внушителен базар, състоящ се от множество павилиони, предлагащи промишлени стоки на занижени и приемливи  цени. 
          Тъй като градът е най-близкият населен пункт до границата с Република Македония /граничният град Гюешево отстои едва на 22 км/,  Кюстендил е традиционно и предпочитано място за търговия, включително и за чуждестранни граждани, жители на съседната държава, както и за транзитни  туристи.


МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

пътища, бензиностанции, цени на билети за рейсовете, разстояния
        За да се отиде до с. Буново от София е необходимо да се пътува по бул. Цар Борис ІІІ. След като се премине през Княжево и Владайския проход трябва да се продължи по шосето за Кюстендил /като се пренебрегнат отклоненията за Благоевград и Перник/.  
         До с. Буново шосето минава по следния маршрут:

през кв. Княжево, покрай с. Владая, покрай гр. Перник, през гр. Радомир, покрай с. Прибой, покрай с. Извор, покрай язовир Углярци, покрай с. Драгомирово, покрай с. Байкалци и се отклонява при “Караулката” за Буново. Единственото населено място, което трябва да се пресече след като се излезе от кв. Княжево е Радомир и то в неговата периферия, което прави пътуването приятно и безпроблемно.

         Пътят от София до Радомир,  минаващ край Перник, е с четири платна - по две във всяка посока, разделени от непрекъсната зелена ивица  засадена с храсти. Околността е  залесена с разнообразни дървета и предлага великолепна панорама. Шосето е добре поддържано, поради това, че е част от коридор № 4, който през Кюстендил свързва София със Скопие, Албания и Адриатическо море. 
         По неговото протежение има общо 7  бензиностанции:  2 между Княжево и Владая, 1 -  веднага след изхода на Владая / но от насрещната страна на шосето/, 1 голяма на Шел – на разклона за с. Рударци /по посока към Радомир/, 1 – покрай пътя, заобикалящ Перник, 1 – на изхода на Перник /по посока София, но с възможност за ползване и по посока Радомир/ и 1 - непосредствено пред Радомир. 
         От Радомир до “Караулката” /най-високата част от Конявския проход/, шосето минава покрай селата Прибой, Извор, Драгомирово и Байкалско. Веднага след Драгомирово, от отклонението за село Байкалско, има прав едно-километров участък, след което започва изкачване със завои /около 2 км/. Шосето е с две платна, но е основно ремонтирано преди една година, съгласно европейски критерии и е поддържано в отлично състояние. Околността е много красива, богато залесена и предлага чудесна панорама.
          Между Радомир и “Караулката” бензиностанциите са общо 3 – Първата – на изхода от Радомир, втората до с. Извор, а третата – между с. Байкалци и “Караулката”.
          Общо, по шосето от изхода на София – Княжево до отклонението за Буново при “Караулката” има 10 бензиностанции, което означава средно по една бензиностанция на всеки 6 км.
         “Караулката” е най-високата част от пътя за Кюстендил на Конявския проход. Именно там на всеки 30 минути спират рейсове, пътуващи за София, както и такива за Кюстендил през същия интервал от време.   Непосредствено преди нея е отклонението за Буново. То е добре маркирано с подходящи пътни знаци и в двете посоки, което изключва възможността да бъде пропуснато. 
           Буново отстои на 4 км. от “Караулката”. Пътят е асфалтиран, ограден с парапети по завоите и опасните места и завършва на селското площадче пред Кметството. Околността му е много живописна. От двете му страни са израснали млади и китни дъбови и иглолистни дървета, а откритите му части предлагат отлична панорама във всички посоки.    
        Едно от най-големите предимства на селото е фактът, че с него завършва и водещо към него шосе. Иначе казано, пътят не е транзитен и в селото идват единствено онези които живеят в него или трябва да посетят свои близки. Освен тях, селото се посещава и от служебно ангажирани чиновници или от търговците, които го зареждат със стоки. Този факт осигурява спокойствието на пребиваващите в селото и в голяма степен предопределя и отсъствието на сериозни кражби и разбивания на домовете. Заедно с това, малкият брой на населението дава възможност хората да се познават лично и по тази причина да установяват пристигането на всеки непознат човек.
         От “Караулката” до Кюстендил, шосето слиза по многобройни завои, преминава покрай с. Цървеняно, с. Коняво и пресича с. Ябълково. Малко след с. Цървеняно шосето вече има четири платна. 
      Веднага след изхода от с. Коняво и сливането на стария път с новото, разширено шосе, до моста на р. Струма има модерна бензиностанция. Втора такава има непосредствено пред гр. Кюстендил, по посока към София, но с възможност да се ползва и в двете направления.
         Цени на билетите на обществения транспорт:
         От “Караулката” до София -  варира между 4.50 и 5 лв. 
         А от “Караулката” до Кюстендил -  1 – 2 лв.  Разликата се обяснява с факта, че маршрута се обслужва от различни компании.
         Цената на билет от София до “Караулката” е между 3.50 и 5 лв.  
         А от София до Кюстендил – превозът струва около 6 лв. Рейсовете за Кюстендил потеглят от Овча Купел – автогарата пред стадион “Славия”. Има рейсове всеки  половин час.

отстояния

         София – Буново  -  67 км     /София – Караулката  -  63 + 4 до Буново/
         Буново – Радомир           - 4 + 27 = 31 км 
         Буново - Кюстендил       - 4 + 19 = 23 км
         Кюстендил – Гюешево /граница/ - 22 км           


ЗДРАВНА ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ

         До 1994 година в селото имаше уреден здравен пункт обслужван от  фелдшер, който оказваше медицинска помощ за по-леки случаи и доставяше някои лекарствени средства на нуждаещите се. С намаляване на броя на жителите и поради липса на средства, този пункт вече не функционира повече от 10 години.
         Понастоящем болните получават здравна помощ и медицинско обслужване от Окръжната болница в Кюстендил, а лекарствата купуват от добре уредените и снабдени аптеки в същия град.
         23. май 2007                                               Димитър Йокимов