Народен съд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Народният съд е български съдебна институция от съветски тип, действала в периода 1944 - 45 г. и постановила смъртни присъди на значителен брой български политици, държавни служители и интелектуалци. Народният съд е създаден от установената с Деветосептемврийския преврат от 1944 година отечественофронтовска власт за съдене на управляващите страната по времето на Втората световна война. Режимът, част от който е Народният съд, е обявен за престъпен със закон по причина потъпкване на човешките права.[1]

Съдържание

[редактиране] Учредяване и състави

След заземането на властта от БРП(к)(по-късно преименувана на БКП и по настоящем БСП) и Отечествения фронт след 9 септември 1944 г. не по конституционноустановения ред с Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея е учреден Народен съд. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник”- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.

По-голямата част от съдиите се определят от Отечествения фронт, а останалите, включително председателите на съставите от Министъра на правосъдието Минчо Нейчев. Обвинителите и главният обвинител се назначават от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз няма.

13-членните състави заседават в София и разглеждат обвиненията на висшите държавни и обществени функционери. Останалите съдебни състави са в областите и се състоят от 5 члена. За общ брой на съставите се сочи 68. [2]

За лично укривателство Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища.

[редактиране] Престъпления и наказания

Според този извънреден наказателен нормативен акт с обратна сила (в противоречие с норми на европейското право) са обявени за престъпни:

  • сключването на договори с воюващи държави, обявяване на война, нарушаване неутралитета на СССР(самият СССР не е бил неутрален, защото е нападнал заедно с Германия Полша която са поделили) , непредпазване народа от увреждане чрез войната, изпращането на войски в заграбените от Югославия и Гърция български земи.
  • противозаконно облагодетелстване чрез властта; извършването на тежки престъпления на политическа основа
  • дипломатическите действия с Германия и съюзниците,
  • поставянето в опасност на български войски от техните ръководители,
  • съдействането на легитимната власт срещу комунистическите партизани; „грубо престараване” от страна на магистрати,
  • изразяването на значителна подкрепа за горните деяния и гоненията на евреите.

Не е обявено за престъпно изпращането на войски в услура на СССР, при което загиват 35 000[източник?] во̀йни.

Не са посочени конкретни размери на наказанията:

  • смърт, временен или доживотен строг тъмничен затвор,
  • допълнително глоба до пет милиона лева, лишаване от права, конфискация,

[редактиране] Дейност

Подсъдни на съда са всички лица, включително неприсъстващите и убитите произволно преди това, а по отношение на конфискацията – и наследниците, и другите преобретатели.

Липсват конкретни съдопроизводствени правила. Макар че на съставите е указано да действат по съвест, те се ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници продължават и след това). Обжалване няма. Смъртните присъди се изпълнявани веднага.

На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотенни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10 годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания. [3] За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите – 9 155. [2] По „Дело № 6” са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други.

[редактиране] Критики

Основните критики са свързани с това, че процесите са скалъпени, а Народният съд е нелегитимен. Твърди се също, че той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им.

През 2000 г. Народното събрание посочва Народния съд като едно от обстоятелствата, които правят комунистическия режим в България престъпен.[1]

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

  1. 1,0 1,1 чл. 3, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 отЗакон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000 г.)
  2. 2,0 2,1 Декомунизация, интернет инициатива в консултация с български учени
  3. Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 158, цит. по Декомунизация