Никола Желявски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Желявски
български военен деец
Никола Желявски
Роден: 23 април 1859
София, днес България
Починал: 24 май 1926
София, България

Никола Петров Желявски е български офицер, генерал-лейтенант.

Съдържание

[редактиране] Биография

След Освобождението, Никола Желявски постъпва в първя набор на Българската земска войска - 3-та пехотна радомирска дружина (1878). В края на 1878 година постъпва във Военното училище в София и през 1879 година завършва с първия випуск. Като подпоручик е зачислен в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 година е произведен в чин поручик а на 30 август 1885 г. в чин капитан.

По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на 4-та дружина от 1-ви пехотен софийски полк, след което командва авангарда на колоната на майор Попов.

На 1 януари 1896 г. е повишен в чин полковник. През 1903 г. поема командването на 14-ти пехотен македонски полк, а след това на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия (1909-1912).

По време на Балканската война (1912-1913) е командир на 1-ва бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия, която в състава на 1-ва армия се сражава на Тракийския военен театър.

През на Междусъюзническата война (1913) е началник на 1-ва пехотна софийска дивизия (юни 1913), с която воюва срещу сърбите. На 2 август 1913 г. е повишен в чин генерал-майор.

В Първата световна война (1915-1918) е началник на тиловото управление на 3-та българска армия (1915) и началник на 3-та дивизионна област (1917-1918). След това е генерал за поръчки и от 1 ноември 1918 г. преминава в запаса, повишен в чин генерал-лейтенант.

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен, 2-ри клас
  • Орден „Свети Александър“ III-та степен с мечове по средата, IV-та и V-та степен без мечове
  • Орден „За военна заслуга“
  • Орден „За заслуга“ на обикновена лента
  • Османски медал "За бойни заслуги", 12.12.1916[1]

[редактиране] Семейно положение

Женен за Весела Желявска. Има един син (Пешо Желявски) и три дъщери (Мара Желявска Копаранова, Живка Желявска и Елена „Леса“ Желявска Павурджиева)

[редактиране] Бележки

  1. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517

[редактиране] Източници

Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 94