Камерун

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Камерун на картат на Африка вдясно и на света вляво.
Камерун на картат на Африка вдясно и на света вляво.

Камерун е държава в Централна Африка.

Съдържание

[редактиране] География

Страната има площ от 475,5 хил. кв. км с излаз от 364 км на Гвинейския залив на Атлантическия океан. Граничи (в км) с Екваториална Гвинея - 183, Габон - 310, Конго - 520, ЦАР - 822, Чад - 1 122, Нигерия - 1 720.

Камерун притежава богати земеделски (банани, какао, кафе, памук) и горски ресурси. Други природни ресурси: петрол, боксит (минерал, от който се извлича алуминий), желязо, дървесина, водна енергия.

[редактиране] Население

Населението на Камерун е 15 250 хил. жители. Средната му гъстота е 32,1 жители на кв. км. Официални езици са френски и английски. Местните езици са фанг, дуала, бимелеке, фула (фулбе).

[редактиране] История

Територията на страната е населявана от хора още от неолита, най-продължително - от пигмейски племена.

Португалски моряци достигат брега през 1472. Те установяват наличие на много едри скариди и раци и наричат района Rio dos Camarões (на португалски: Реката на едрите скариди), откъдето произлиза наименованието Камерун.

Германската империя обявява през 1884 района за колонияи започва тотално покоряване на страната, налагайки използване на робски труд. След поражението на метрополията през 1919 страната е разделена на Френски Камерун (Cameroun) и Британски Камерун (Cameroons). След 5-годишна партизанска война на 1 януари 1960 Френски Камерун получава независимост, а на 1 октомври 1961 се присъединява Британски Камерун, образувайки Федерална република Камерун.

През 1966 първият президент Ахмаду Ахиджо (Ahmadou Ahidjo) оставя само своя управляващ Национален съюз на Камерун, като забранява останалите политически партии. Федералното устройство на държавата е заменено през 1972 с единно, а тя се преименува на Обединена република Камерун. Ахиджо води политика на "планов либерализъм", като съсредоточава усилията върху развитието на пазарното земеделие и добива на нефт, което дава възможност за общ икономически и обществен подем.

Наследникът му (1982) Пол Бия (Paul Biya) започвяа управлението си с демократични реформи, но опит за преврат го връща към твърдия стил на неговия предшественик. В средата на 1980-те следват иконимическа криза, суша, срив на световните цени на нефта, корупция, лошо управление. Страната призовава за международна помощ, орязва правителствените разходи, приватизира индустрията.

С връщането към многопартийната система през декември 1990 се усилва натискът на англофоните за по-голяма автономия дори с искания за създаване и пълно отделяне на Република Амбазония [1].

[редактиране] Политическо устройство

Камерун е република. Изпълнителната власт принадлежи на президента и министър-председателя, а законодателната власт - на Националното събрание. Президентът се избира за срок от 7 години, а парламентът - за 5. Столица на Камерун е град Яунде.

[редактиране] Икономика

Камерун има една от най-успешните икономики в Африка. Селскостопанското производство е развито, а петролната индустрия расте постоянно. Основни селскостопански култури, които отглежда местното население, са: нефт, какао (Камерун е един от най-големите износители), кафе, банани, памук и естествен каучук. Износът на нефт представлява около 29% от общия износ на Африка.

Брутният му вътрешен продукт (4 793 Mds de FCFA au total et par habitant: 250 000 FCFA) представлява половината от този на Икономическата общност на държавите от Централна Африка, което му отрежда важно място на регионално ниво.

От 1965 до 1985 Камерун претърпява продължително развитие. Икономическата ситуация след това бързо се срива до девалвацията на франка през 1994. След десетилетие на рецесия, характеризиращо се със силен спад в брутния вътрешен продукт (-30% между 1985 и 1993) и срив от 40% в потреблението на човек от населението, започва икономически растеж от 1994 г.

Към 1995 активното население се разделя както следва: 80 % в първичния сектор (добив), 13% във вторичния (преработка) и само 7% в третичния сектор (услуги).

Около 75% от градската работна ръка работи в сивия сектор - при недеклариран труд и слаби доходи; 6 от 10 домакинства печелят поне част от дохода си в сивия сектор. Това значение на сивия сектор нараства все повече след икономическата криза и опитва по такъв начи да премахне частично проблема с безработицата - 20% от населението към 1995, 30% към 2003.


Страни в Африка

Алжир | Ангола | Бенин | Ботсвана | Буркина Фасо | Бурунди | Габон | Гамбия | Гана | Гвинея | Гвинея-Бисау | Джибути | Египет | Екваториална Гвинея | Еритрея | Етиопия | Замбия | Зимбабве | Кабо Верде | Камерун | Кения | Коморски острови | Кот д'Ивоар | Демократична република Конго | Република Конго | Лесото | Либерия | Либия | Мавритания | Мавриций | Мадагаскар | Малави | Мали | Мароко | Мозамбик | Намибия | Нигер | Нигерия | Руанда | Сао Томе и Принсипи | Сейшелски острови | Сенегал | Сиера Леоне | Сомалия | Судан | Свазиленд | Танзания | Того | Тунис | Уганда | Централноафриканска република | Чад | Република Южна Африка