Зоран Джинджич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зоран Джинджич
сръбски политик
Роден: 1 август 1952
Босански Шамац, Югославия
Починал: 12 март 2003
Белград, Сърбия

Зоран Джинджич (на сръбски език: Zoran Ðinđić или Зоран Ђинђић) е сръбски политик. Роден е на 1 август 1952 г. в малко градче в северна Босна и Херцеговина. Син на офицер от югославската армия, Зоран Джинджич е философ по образование. Министър-председател на Република Сърбия от 2001 г. до 12 март 2003 г., когато е убит.

През 70-те години е изхвърлен от университета за участието му в демонстрация против закона, даващ пожизненено право на Йосип Броз Тито да бъде президент на Югославия. По-късно е арестуван и осъден за организирането на независима студентска организация.

След излизането от затвора заминава за Германия, където през 1979 г. защитава докторантура по философия. В Югославия се завръща през 1989 г. и започва да работи като преподавател по философия в университета в Нови Сад.

През 90-те години Джинджич е сред организаторите на демонстрации против режима на Милошевич. Той е сред основателите на Демократичната партия и по-късно - нейн председател. Победата на изборите през 1997 г. му дават възможност за кратък период да бъде кмет на Белград - първият некомунистически кмет след Втората световна война.

По времето на конфликта в Косово, Джинджич се премества да живее в Черна гора, за да избегне евентуален атентат върху живота си. Там се сближава с бъдещия президент на Черна гора Мило Джуканович.

През 1999 г. Джинджич се опитва безуспешно да организира улични протести и да предизвика с това предсрочни избори. По време на предизборната борба за президентските избори през февруари 2000 г. Джинджич поддържа кандидатурата на Воислав Кощуница.

След свалянето на Милошевич, Зоран Джинджич става премиер на Югославия през януари 2001 г. По време на председателството си на Министерския съвет, обаче, Джинджич се изявява по-скоро като опозиция на президента Кощуница.

Периодът му като премиер е доста противоречиво приеман. Противниците му го определят като арогантен и обвързан със съмнителни кръгове, докато привържениците му го приемат като прагматичен. Благодарение на твърдата му позиция през 2000 г. Милошевич е предаден на Трибунала в Хага. Благодарение на това Сърбия получава финансова помощ от ЕС и започва период на стопанско развитие.

Във вътрешната си политика Джинджич обръща голямо внимание на борбата с трафика на хора и на наркотици. Заедно с това, обаче, той не е достатъчно ефективен по отношение на бившите специални служби, които обхващат сивата икономика.

На 23 май 2007 г. той и Звездан Йованович са осъдени на 40 години затвор, а на други 10 човека са присъдени 8, 30 и 35 години. Според съдията по делото Ната Месаревич, "всичко е подготвено от Улемек" и Йованович е стрелял по Джинджич.[1][2][3]

[редактиране] Бележки

  1. Twelve convicted in murder of Serb leader Djindjic, "Ройтерс", 23 май 2007 г.
  2. Twelve guilty of Djindjic murder , "Би-Би-Си", 23 май 2007 г.
  3. Сръбският съд призна за виновни 12 души за убийството на премиера Зоран Джинджич "Нюз Бе Ге", 23 май 2007 г.