Олимпий Панов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Олимпи Панов
български офицер
Олимпи Панов
Роден: 29 юни* 1852
Шоп Тараклия, Руска империя
Починал: 6 март* 1887
Русе, България

Олимпий Спиридонов Панов е бесарабски българин, революционер и офицер, майор от артилерията. Той е военен министър във временното правителство на Петко Каравелов по време на русофилския преврат от 1886 г. Осъден е на смърт за участието си в проруския Русенски бунт от 1887 г.

[редактиране] Биография

Олимпий Панов е роден през 1852 г. в Шоп Тараклия, Бесарабия, по това време част от Руската империя. Завършва Болградската гимназия през 1867 г. и продължава образованието си в Техническото училище в Букурещ, където се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов. От 1872 до 1874 г. е за член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ. През периода 1875-1876 г. следва строително инженерство в Париж, след което се връща в Букурещ, става подпредседател на Българското централно благотворително общество и участва в набилането на български доброволци за Сръбско-турската война.[1]

След започването на Руско-турската война през 1877 г., Панов се записва в Първа рота на Българското опълчение. Той участва в боевете при Стара Загора и Шипка и е произведен в прапоршчик. След Освобождението следва в Санкт Петербург в Академията на Генералния щаб (1880-1883 г.).[1]

След Съединението на България през 1885 г., последвано от изтеглянето на руските офицери от България, Олимпий Панов става началник на артилерията в Българската армия. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение.[1]

След проруския преврат, целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Олимпий Панов е военен министър във временното правителство на Петко Каравелов от 24 до 28 август* 1886 г. След неуспеха на преврата бяга в Румъния. Там той се включва в нов проруски заговор, довел до Офицерския бунт в Русе в началото на 1887 г. След бунта Олимпий Панов е заловен, осъден на смърт и разстрелян, заедно със седем други участници.[1]

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 1,2 1,3 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Константин Никифоров >>> военен министър (24 август 188628 август 1886) >>> Данаил Николаев