Потребител беседа:Elkost/Архив1
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Добре дошъл/дошла
Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия!
Това е твоята лична дискусионна страница, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.
Не се колебай да прегледаш помощните страници за редактирането, с повече подробности за промяната, създаването и оформлението на статиите. Можеш също да прелистиш често задаваните въпроси или няколкото препоръки и да изпробваш как работи системата в пясъчника. Винаги можеш да разбереш какво се случва в момента чрез страницата Последни промени. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на страницата за разговори. Насоки за това как трябва да изглежда една статия в Уикипедия можеш да прочетеш в Уикипедия:Вашата първа статия.
В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците.
-
- Поздрави, Daggerstab 08:40, 12 септември 2006 (UTC)
Здравей и добре дошъл и от мен! Личната страница е простичка, но искрена, а редакторите тук са ценни не по уменията им за работа с Уикипедия, а със знанията. Примерно твоите по арабски биха били много ценни. Дори и да налееш суров текст, винаги ще се намери кой да го подреди хубаво. Обаче без знания, подреждачите ще седят без работа.
Ако нещо не ти е ясно и мога да помогна - обади се на беседата ми. Успех и благодаря за помощта. Поздрави, Златко ± (беседа) 17:45, 27 септември 2006 (UTC)
[редактиране] Молба
Здравей! Малко е странно, но изпращам това съобщение на теб и на още няколко души, без да знам нещо особено за възгледите им, просто защото в един или друг момент проявиха известно разбиране към позицията ми в конфликта около Интеграция на циганите в България. Надявам се, че поне някой от вас ще има сили и желание да се занимава с този въпрос. В течение на три дни имах доста ожесточен спор и редакционна война с ИнжИнера и Златко на тази страница, но сега възнамерявам да се оттегля и повече да не допринасям на българската Уикипедия, тъй като нямам нито физическа, нито психическа възможност да продължавам. Общо взето, постигнахме известни компромиси, но и в момента има няколко спорни пункта и се опасявам, че оттеглянето ми (или прекратяването на "вандализма" ми, според опонентите ми) може да доведе до прекален дисбаланс. Бих се радвал, ако се запознаеш със статията и със спора и вземеш отношение по него (причините за последното избухване на редакционна война стават ясни на беседата, в секция Беседа:Интеграция на циганите в България#Кой как разбира Уикипедия и в следващата Беседа:Интеграция на циганите в България#И пак източници). Още по-добре би било, ако имаш възможност допринесеш за подобрението на статията оттук нататък. Изпращам такова съобщение на няколко души, дано поне някой има желание и възможност да се занимава. --194.145.161.227 01:50, 7 октомври 2006 (UTC)
[редактиране] Как се борим с вандализъм
Мога да направя исканото от теб, но предпочитам да те науча как да го правиш и ти. Така ще можеш да ни помагаш в борбата с вандализма.
- Отиваш в историята на статията (етикетчето „история“ най-горе, до „редактиране“);
- намираш коя версия е неразрушената, защото понякога може да има няколко разрушителни редакции (в нашия случай това е 23:23, 8 октомври 2006 Thijs!bot);
- отваряш въпросната версия чрез препратката върху часа и датата;
- записваш въпреки предупреждението за редактиране на стара версия, като в резюмето описваш какво си свършил. Желателно е да напишеш, че правиш „връщане“ - напр. „връщане на вандализъм на 88.226.82.66“ или „връщане към последна версия на Thijs!bot“.
Поздрави, Златко ± (беседа) 08:55, 12 октомври 2006 (UTC)
- Благодаря, Златко! Пакко обаче ме е изпреварил. Поне урокът ще ми стои тук да се подсещам. Поздрави! --Elkost 09:48, 12 октомври 2006 (UTC)
[редактиране] Подсещане
Един поглед на У:СИ#Ивайло Стефанов може и да не е излишен. Всичко тече, всичко се променя. Поздрави, -- Златко ± (беседа) 14:52, 23 октомври 2006 (UTC)
[редактиране] Молба да погледнеш Категория:Български дипломати
Здравей! Аз в момента минавам по Категория:Български дипломати и да оправям статиите да се появяват по азбучен ред по фамилии, но ми прави впечатление, че много от тях са мъничета, да не кажа микромъничета. Дали не би могъл да добавиш по някоя и друга думичка тук и там (следва подкупваща женска усмивчица и пърхане с миглички) Поздрави, Spiritia 19:52, 26 октомври 2006 (UTC)
- Изпревари ме - тъкмо вчера го забелязах и се заканих да ги преподредя по фамилия! За съжаление не знам много за тях, само с някои сме учили зедно, но сме в различни сфери. Общото е, че сме международници, но аз съм в бизнеса, и само за кратко бях "търговски дипломат". Интересно е да се понапише за изявени търговски дипломати и видни (предимно международни) бизнесмени или поне да се изредят имената им, но бих искал по-напред (докато все още имам търпение) да кача инфо за най-важните термини в международния бизнес. --Elkost 09:03, 27 октомври 2006 (UTC)
- Когато можеш, но да знаеш, че вече са им наточили ножа ;) Потребител беседа:Spiritia#Дипломатите Поздрави, --Spiritia 09:09, 27 октомври 2006 (UTC)
[редактиране] Изречения с начална малка буква
Здравей! Както се вижда вече е възприето събитията по дати да имат формата на изречение, завършващо с точка. Кое не ти хареса в този начин на описание, че започна ремoнти? 83.228.95.67 16:51, 27 октомври 2006 (UTC)
- Здравей, колега! Съгласен съм, че следва да приемаме краткото описание на всяко събитие (в раздел "Събития" на съответната дата) за отделно изречение. В този смисъл приемам забележката, че не винаги слагам точка накрая.
- По заглавието ти обаче съдя, че въпросът ти трябва да е за малката (вместо голяма) буква след годината и тирето в описанието на отделното събитие. Сам казваш, че това е отделно „изречение, завършващо с точка“. Само че изречението всъщност започва от годината. То е непълно или, по-точно, съкратено изречение, тъй като се изпуска израз, който се подразбира и се повтаря за всяко събитие. Ако си го представим с и без изпуснатия (с курсив) израз, то има следния вид:
-
- пълен вариант: На тази дата през 2006 става еди-какво си.
- кратък вариант: 2006 - става еди-какво си.
-
- По заглавието ти обаче съдя, че въпросът ти трябва да е за малката (вместо голяма) буква след годината и тирето в описанието на отделното събитие. Сам казваш, че това е отделно „изречение, завършващо с точка“. Само че изречението всъщност започва от годината. То е непълно или, по-точно, съкратено изречение, тъй като се изпуска израз, който се подразбира и се повтаря за всяко събитие. Ако си го представим с и без изпуснатия (с курсив) израз, то има следния вид:
- Ще ти бъда благодарен, ако и занапред ми обръщаш вниманието на мои грешки, неясноти и пропуски - по форма и по съдържание. Поздрави! --Elkost 12:18, 28 октомври 2006 (UTC)
-
- Здравей отново. Формално си прав. Ако обърнеш внимание на повечето минали дати ще ти направи впечатление, че е възприет вече някакъв стил. Става дума за стотици статии, с няколкостотин редакции, т.е. ако имаш намерение да променяш нещо в тази посока е най-добре да го предложиш на обсъждане предварително. На практика от по-голяма полза за енциклопедията е да добавяш информация, а в един момент се случва да се обединят мнения за промяна на стила. Приятно ми беше!
83.228.95.67 17:04, 28 октомври 2006 (UTC)
- Здравей отново. Формално си прав. Ако обърнеш внимание на повечето минали дати ще ти направи впечатление, че е възприет вече някакъв стил. Става дума за стотици статии, с няколкостотин редакции, т.е. ако имаш намерение да променяш нещо в тази посока е най-добре да го предложиш на обсъждане предварително. На практика от по-голяма полза за енциклопедията е да добавяш информация, а в един момент се случва да се обединят мнения за промяна на стила. Приятно ми беше!
-
-
- Здравей пак, колега! Това, че допусната грешка е повтаряна многократно, не означава, че трябва да я пренебрегваме - така неправилно възпитаваме младите (с още неукрепнали знания), които и без друго не отделят своевременно достатъчно внимание на родния си език, а след време механично прилагат в българския нормите на изучаваните чужди езици (особено на английския). Ето, само преди седмица се появи многообещаващ младеж на 15 год. с много силен интерес към науката, а му куца граматиката - в обикновено изречение (кратко, в изявително наклонение с глагол в действителен залог) употребява пълен член за допълнение! Смятам, че не може да допускаме компромиси, ако искаме Уикипедия бъде считана за достойна енциклопедия.
- Допада ми идеята ти за обръщане към останалите колеги, но не с предложение за обсъждане - излишно е да губим времето им за обсъждане на очевидни грешки (всекиму се случва, затова съм благодарен да ми ги посочват), а с молба за съдействие, тъй като нямам намерение да правя масови поправки. Дано обаче да намеря и желание да отправя тази молба! Поздрави! --Elkost 08:46, 30 октомври 2006 (UTC)
- Здравей пак, колега! Това, че допусната грешка е повтаряна многократно, не означава, че трябва да я пренебрегваме - така неправилно възпитаваме младите (с още неукрепнали знания), които и без друго не отделят своевременно достатъчно внимание на родния си език, а след време механично прилагат в българския нормите на изучаваните чужди езици (особено на английския). Ето, само преди седмица се появи многообещаващ младеж на 15 год. с много силен интерес към науката, а му куца граматиката - в обикновено изречение (кратко, в изявително наклонение с глагол в действителен залог) употребява пълен член за допълнение! Смятам, че не може да допускаме компромиси, ако искаме Уикипедия бъде считана за достойна енциклопедия.
-
[редактиране] ТУ
[1]: „Понастоящем в него се обучават над 20 студенти...“. Звучи правдоподобно . Ще коригираш ли броя? Не ми се рови, а ти изглежда си го намерил някъде. --Спас Колев 12:31, 7 ноември 2006 (UTC)
- Благодаря за насочването! Бях изпуснал хилядите на бройката студенти. Допреди година ги премятах (трябваха ми служебно), като събирах данните за звената по годишния доклад на ректора (от окотмври-ноември). Трябва да ги опресня, но засега оставих бройката от 20 хил. Лек ден! --Elkost 06:29, 8 ноември 2006 (UTC) [2] (копие от беседата на Спас Колев)
[редактиране] Саддам Хусейн?
Защо си преместил статията под това име? В българския език се използва Саддам Хюсейн. Не смяташ ли, че такива значими промени е добре да се обсъждат първо на беседата на страницата ? --Ivanko 17:57, 15 ноември 2006 (UTC)
- Най-напред, в българския се използва също и Саддам Хусейн, което зависи от познанията на хората и от "натиска" от медиите. При това, ако някаква грешка е повтаряна многократно, тя пак си остава грешка, нали! Ето с това мога да съм полезен тук - 5 години съм учил арабски, после съм го упражнявал. Някога, преди появата у нас на арабистите, мнозинството наши ориенталисти при разчитането на арабски названия изхождаха от правилата на турския език. А разликите не са малко:
- на арабски ударението винаги е на последната сричка, докато на арабски (по общото правило, като в българския) то е на предпоследната, но има редица изключения;
- арабските гласни са А, У, И, но в турския понякога (най-често според ударението) те стават съответно "Е", "О"/"Ю", "Ъ", което в арабския се възприема като разговорно, неграмотно - А̀хмад (арабски) / Ахмѐд, Муха̀ммад/Мохамѐд, „муслима̀н“/„мюсюлма̀н“;
- двойните съгласни, типични за арабския, стават единични в турския;
- и много други - излишно е сега да ги привеждам.
- Разбира се, когато имаме лични имена, то приоритет имат вариантите, които самите лица са приели на кирилица или поне на латиница. За съжаление много рядко можем да установим какви са били именно личните им предпочитания, но все пак ни помагат някои общи черти - 1. в Северна Африка казват "бен" (= "син на") вместо "ибн"; 2. звука ДЖ от книжовния арабски ливанците произнасят и записват като Ж, а египтяните като Г (техният Гамал Абдел Насър трябва да е "Джамал" (= красив), а в Ливан му казват "Жамал"). Определено фамилията на иракския лидер е Хусейн, а не по турски Хюсеѝн. В тази връзка завършам с цитат от американски автор: "За човек е най-важно неговото име!" (в прекия и преносния смисъл - ако бъркаме името му, значи не смятаме, че той е достоен да го запомним). --Elkost 19:26, 15 ноември 2006 (UTC)
- Благодаря за поясненията, може би е добре да ги сложиш на беседата на статията. Колкото до името, дано да си прав и да се надяваме, че превода не е минал през руския, вместо през турския език... Като цяло оставам с впечатлението, че всеки арабски Хюсеин е Хусеин, а всеки турски Хюсеин си е Хюсеин, или бъркам? --Ivanko 20:28, 15 ноември 2006 (UTC)
- Да, добре е да дам пояснения и на беседата на статията, но съкратено, само за този случай, за да не се разводнява. Имената според националността са: Хусейн (с дифтонг/двугласие "ей") - за арабин, Хюсеин (с 2 гласни: "е" + "и") - за турчин. А иначе турският много ни влияе на българите, аз просто съм имал шанса да се занимавам с арабски на теория и на практика, та правя тези разлики. Е, на мен (като имам основата) турският понякога ми помага за арабската лексика заради многото ни турцизми - имаме невероятно много арабизми (дошли през турския), без да подозираме! Например: маха̀лла = място за живеене, ка̀атил = убиец, ка̀лям = молив, ка̀ляма = пиша и много други. Видях веднъж статия с турцизми, та мислех с арабизми да подготвя, но не я виждам скоро - иска много време.
- Благодаря за поясненията, може би е добре да ги сложиш на беседата на статията. Колкото до името, дано да си прав и да се надяваме, че превода не е минал през руския, вместо през турския език... Като цяло оставам с впечатлението, че всеки арабски Хюсеин е Хусеин, а всеки турски Хюсеин си е Хюсеин, или бъркам? --Ivanko 20:28, 15 ноември 2006 (UTC)
-
-
-
- Само искам да отбележа, че философията на Уикипедия е да отразява, а не да формира езика. Затова У:ПН дава приоритет на утвърдените форми, а не на „правилните“ (правилността зависи и от правилото
). Класическия пример е Джордж Вашингтон/Дейзъл Уошингтън - ако е утвърдено, остава неправилно.
- В конкретния случай - ако имаш някакви специализирани източници, те би трябвало да имат приоритет пред вестниците и съм склонен да се съглася. Но само фонетичната близост ми се вижда недостатъчна. --Спас Колев 11:52, 16 ноември 2006 (UTC)
- Само искам да отбележа, че философията на Уикипедия е да отразява, а не да формира езика. Затова У:ПН дава приоритет на утвърдените форми, а не на „правилните“ (правилността зависи и от правилото
- И от мен същата забележка - описва се както го знае масовия потребител, описва се че е неправилно и се пуска по течението на историята да се оправи в светлото бъдеще. В този пример би било нещо от типа „Саддам Хюсеин (на арабски <...>) е ... на Ирак. Правилното произношение е Хусейн, но в българския език е влязло през <...> и се произнася неточно.“ Няма да споря, че шансовете да променим възгледите на средностатистическия българин са малки на фона на грамотността на многотиражните вестници, но има малък шанс да пообразоваме бъдещите журналисти. -- Златко ± (беседа) 12:25, 16 ноември 2006 (UTC)
-
-
[редактиране] Малко пояснения по пояснителните странички
Здрасти. Малко пояснения по пояснителните странички Когато са толкова много хора, които споделят едно име Атанас Атанасов, страницата "Атанас Атанасов" трябва да стане пояснителна страница, но не под името "Атанас Атанасов (пояснителна)" все пак. А вече всеки от Атанасовците си става със скоби, напр. по професия. Ако си го видял някъде с "(пояснителна)" в заглавието и затова така си го отиграл, кажи да оправяме, ама общоприетата практика е както ти я казвам. Ако думата има напр. 2 значения, но е основно известна под едното от тях, то си става титулярно, а другото е в скоби и няма нужда от спец. страница, а просто препратчица горе. Аз така съм отигравала напр. Парабола и Парабола (литература). Е, аз веднъж така сбърках с Радика, ама тва все едно не съм ти го казала. Оттогава гледам да не повтарям.
Поздрави, Spiritia 15:02, 17 ноември 2006 (UTC)
- Реших, че може аз да не знам колко е известен актьорът и да спестя преместването на „Атанас Атанасов“ (с беседата и историята) като „Атанас Атанасов (актьор)“ - по „Уикипедия:Пояснителна страница“ това си е допустимо, макар за мен депутатът, като най-известен (а не актьорът или другият професор), да заслужава основната статия без добавка. Впрочем кметове има оше няколко, но на села все пак. Благодаря ти за помощта, ама оправи, моля те, кмета, че изчезна от пояснителната! --Elkost 15:30, 17 ноември 2006 (UTC)
- Там си беше, но го извадих наяве. Аз пък знаех само художника :) --Spiritia 15:36, 17 ноември 2006 (UTC)
- Моето скромно мнение е, че пояснителните страници трябва да са с имена Име (пояснение), а оригиналното име да се запази за най-популярната му употреба. А, когато са с еднаква популярност (например технически термини) е логично името на пояснителната страница да е без скоби (Име), а останалите да са с пояснения в скоби.--Ivanko 15:44, 17 ноември 2006 (UTC)
-
- Ами, така направихме. Проблемът е, особено с хората, че често популярността е относителна. --Спас Колев 15:56, 17 ноември 2006 (UTC)
- Да, популярността е относителна, но все пак има признаци по които може да се съди за нея. Например, най-популярните статии се появяват първи и дълго време се задържат единствени, също така, броя на препратките към такива страници е много по голям, а повечето редакции на случайни редактори сочат към тях. Механично да се поясняват страници, само защото имало (или ще има) и други е неприемливо. Поздрави. --Ivanko 17:39, 17 ноември 2006 (UTC)
- Ами, така направихме. Проблемът е, особено с хората, че често популярността е относителна. --Спас Колев 15:56, 17 ноември 2006 (UTC)
-
- Ми аз съм гледала какво сочи към Уикипедия:Пояснителна страница и положението е... абе, май не е фифти-фифти, тези с "(пояснение)" в заглавието май са по-малко. Предполагам, че по-лесно е да се пусне бот да ги унифицира към едното от двете положения. А за популярната употреба на титулярното заглавие ... в някои случаи е трудно да се прецени, както в случая с Атанас-Атанасовците. --Spiritia 16:03, 17 ноември 2006 (UTC)
-
-
- И аз по едно време все с добавка "пояснение" ги правех. Може би трябва да го предложим за обсъждане в "Разговори". --Elkost 16:18, 17 ноември 2006 (UTC)
- Впрочем имам един проблем в тази връзка - искам да подготвя статия за покойния Димитър Александров Димитров, бивш министър на образованието и науката и бивш ректор на ТУС. Не ми харесва да включвам презиме, а не мога да подбера добавка след фамилията: 1. министър/политик - вече има един Димитров политик, заместник-министър (може и министър да стане), сигурно има и други; 2. учен/преподавател - много са, поне още един познавам; 3. ректор. Лошото е, че Димитър е 3-тото по честота (след Иван и Георги) мъжко име у нас, много е вероятно да изникне още някой с подобна характеристика. Май-все пак ще се спра на ректор, ако някой не ми подскаже нещо по-удачно. --Elkost 16:18, 17 ноември 2006 (UTC)
- Димитър Димитров (ректор) е най-удачното сякаш. --Spiritia 16:27, 17 ноември 2006 (UTC)
- Впрочем имам един проблем в тази връзка - искам да подготвя статия за покойния Димитър Александров Димитров, бивш министър на образованието и науката и бивш ректор на ТУС. Не ми харесва да включвам презиме, а не мога да подбера добавка след фамилията: 1. министър/политик - вече има един Димитров политик, заместник-министър (може и министър да стане), сигурно има и други; 2. учен/преподавател - много са, поне още един познавам; 3. ректор. Лошото е, че Димитър е 3-тото по честота (след Иван и Георги) мъжко име у нас, много е вероятно да изникне още някой с подобна характеристика. Май-все пак ще се спра на ректор, ако някой не ми подскаже нещо по-удачно. --Elkost 16:18, 17 ноември 2006 (UTC)
- И аз по едно време все с добавка "пояснение" ги правех. Може би трябва да го предложим за обсъждане в "Разговори". --Elkost 16:18, 17 ноември 2006 (UTC)
-
-
-
-
-
-
- Аз имам такъв проблем с Димитър Попов (3-4 министри само). Наскоро обсъждахме въпроса (не се сещам къде) и един споменаван вариант беше годините на раждане/смърт. --Спас Колев 16:29, 17 ноември 2006 (UTC)
-
-
-
-
А например: "Д.Д. (министър-председател)", "Д.Д. (министър на финансите)", "Д.Д. (министър на здравеопазването)" (аз тия тримата открих), сега вече ако се повтарят и в рамките на едно и също министерство... тогава пак с презиме! --Spiritia 16:41, 17 ноември 2006 (UTC)
-
-
-
-
- Друг възможен вариант би могъл да бъде, да се използва съкратено второто име (с точка) ... --Ivanko 17:21, 17 ноември 2006 (UTC)
-
-
-
[редактиране] Стоп!
Спри се! „Явно обаче не съм бил в час тая сутрин“ беше добре, другото вече си е излагация. Посмяхме се, всеки може да греши, а мюрето беше също на ниво. -- Златко ± (беседа) 14:54, 19 ноември 2006 (UTC)
- Просто си оправих кашата от "махмурлука". Обаче намесата на ИнжИнера преди малко ме хвърли в музиката - направо е върховно! --Elkost 15:13, 19 ноември 2006 (UTC)
[редактиране] Благодарности
Благодаря за корекциите по Бану Хашим, курейши,... Превеждал съм ги криво-ляво едно време и не съм се сетил да ти кажа да ги погледнеш. --Спас Колев 14:11, 24 ноември 2006 (UTC)
[редактиране] Транскрипция от арабски език
Здравей Elkost, виждам, че имаш познания в арабския език. Бих искал да те попитам за транскрипцията на лични имена, свързани с тирета. Например Ал-Кайда ? Правилно ли е това изписване на български език, защото го срещам в най-различни варианти Мерси много. ----Ivanko 07:33, 1 декември 2006 (UTC)
- Здравей, Ivanko! Имам добри познания предимно по т. нар. "литературен" (книжовен) или "класически" арабски - не съм филолог, но ми бе първи език, учил съм го 5 год. средно по 2 уч. часа дневно (и поне толкова за самоподготовка), а и съм живял при арабите. Това е езикът на Корана (и на исляма), служи за взаимо-разбиране на арабите, които иначе говорят на различни (по произношение, лексика, граматика) диалекти и наречия поради различен етнически прозход (на аразбизираните племена) и регионално развитие на носителите на езика - мароканци и иракчани например се разбират именно с негова помощ. Арабските държави го обявяват за свой официален език, но имат нюанси - обикновено в стила и лексиката, не по основните правила.
- 1. На въпроса ти за тирето в личните имена - смятам, че с тире е най-правилно. Защо казвам "най"? В арабския "ал-" (разговорно: "ел-") е определителен член без род и число (като der, die и la, le, les), който се пише (за разлика от БГ) преди думата, за която се отнася, но слято с нея (в израз всички думи се членуват: арабскаТА думаТА). Много често обаче на езиците на кирилица и латиница тези имена се записват без члена - "Асад" вместо "ал-Асад" (сирийските президенти баща и син), поради което от гледна точка на автоматичното търсене е по-добре да не ги пишем слято (да могат търсачките да ги търсят само по името без члена, като възприемат думата като 2 думи или с 2 съставни части, ако е с тире). Допустимо е и без тире - обаче пак отделно (като при члена на английски, френски, немски), но се отдалечаваме от слятото писане на името и члена в арабския.
- 2. Друг въпрос е началната буква на члена (вместо или и на името) - главна ли да бъде? Явно, щом е собствено име, на БГ трябва поне едната начална да е главна. В арабския няма големи и малки букви - не помага. Избягвам главните букви без повод, затова предпочитам с главна да е името, а неговият член да е с главна само при тяхна самостоятелна употреба, например: Ал-Асад, но Хафез ал-Асад (ако пишем името с фамилията или само фамилията на бившия сирийски президент).
- 3. По името на статията - правилното е Ал-Каида с ударение на "Ка". Защо? На БГ нямаме дълги гласни, а в чуждите думи рядко ги пишем като двойни, обикновено като единични. На арабски думата звучи като "каа-'и-да", където: "аа" е дълга гласна А, върху която пада ударението, обаче за краткост (нали така правим на БГ) пишем само една буква А; а апострофът обозначава уникална арабска гърлена съгласна (без аналог - звучи почти като гласната! А, но не се пише на БГ). Буквата Й няма място тук, това е гласната И.
- Постарах се кратко да обясня, надявам се да е ясно. Готов съм за допълнителни обяснения и други въпроси. Поздрави, --Elkost 14:30, 1 декември 2006 (UTC)
Проблемът се усложнява от промяната на съгласната когато думата започва с „д“ (ад-Дала), „з“ (аз-Зубаир) и др. Спомням си, че вътре бяха още „л“ (основната и най-позната ни форма), „м“, но се надявам Elkost да помогне с пълния списък . -- Златко ± (беседа) 14:53, 1 декември 2006 (UTC)
- Да, има такова правило, което наистина ни усложнява работата и затова напоследък при транскрибиране го пренебрегвам по примера на мнозина араби (и те предпочитат лесното - навсякъде Л в "ал-" вместо други букви в половината случаи).
- Все пак за какво става дума? Половината от всички 28 съгласни в арабския (нямат букви за гласните звуци, а само спомагателни знаци за обучаеми и чуждици) са "слънчеви", а останалите са "лунни". Слънчевите съгласни заемат мястото на звука Л в определителния член "ал-" и така се получава удвояване на първата съгласна от думата. Слънчевите букви са: t на латиница (Т на кирилица), ṯ ("Т", като th в think на английски), d (Д), ḏ ("Д", като th в the), r (Р), z (З), s (С), š (Ш), ṣ (силно С), ḍ (силно Д), ṭ (силно Т), ẓ (силно З), l (Л), n (Н).
- Както споменах, вече съм склонен като арабите да не спазвам това правило при транскрибиране на членувани думи с неарабско писмо - за читателите е достатъчно да знаят, че има определителен член "ал-", а не да се чудят защо често неговото Л се променя); затова го препоръчвам. --Elkost 21:38, 3 декември 2006 (UTC)
[редактиране] Кьормосунтабел?
Ами заради тебе кой да се подпише? --ИнжИнера 12:41, 21 декември 2006 (UTC) Стабилен Stable
- Благодаря ти, още се случва да забравям! Вече се подписах. А какво означава заглавието и на турски ли е (тук арабският изобщо не ми помага)? --Elkost 12:49, 21 декември 2006 (UTC)
[редактиране] Сливане и изтриване
Здравей! Без да съм представител на единственото в света мнение кое как трябва да се прави, аз лично предпочитам статиите след сливане да остават като пренасочване. Хем тяхната история показва приноса на отделните редактори в крайния текст (GFDL изисква признаване на авторството), хем не се изисква намесата на администратори. Поздрави, Златко ± (беседа) 23:00, 26 декември 2006 (UTC)
- Добра идея, тук става, благодаря! Сега ще се възползвам. --Elkost 23:26, 26 декември 2006 (UTC)