Лясково (Област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другите български села с име Лясково, вижте пояснителната страница.

Лясково е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, Област Пловдив.

Лясково (Област Пловдив)
Карта на България, мястото на Лясково (Област Пловдив) е отбелязано
Данни
Област: Пловдив
Община: Асеновград
Население: 30 (13/09/2005)
Надм. височина: 780 м
Пощ. код: 4238
Тел. код: 03345
Геогр. положение: 41° 59' сев. ш.
24° 49' изт. д.
МПС код: РВ
Кмет или наместник
Иван Паскалев

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


Съдържание

[редактиране] География

Село Лясково се намира в Родопа планина, на 8 км южно от Асеновград. Преобладават иглолистните гори,но има и широколистни. Преобладаващото иглолистно растение е борът. Животни: змии, костенурки, кози, крави, много навътре в горите е възможно да има и мечки. За селото е характерен застудавящият климат. Понякога в Лясково вали и страшна градушка. Продуктите за хранене се осигуряват главно от Лясковските ниви, в началото на южното селце.

[редактиране] История

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • "Света Петка"
  • "Голямата чешма"
  • "Свети Въртоломей"
  • "Свети Атанас" - най-почитаният в селото.

Гледките от Балкана са забележителни. В селото е известна, но по-малко и "Малката чешма". При "Свети Атанас" всички отиват на седянка. В Лясково има много пътеки,водещи до невероятни места. Горите в това село са иглолистни и придават на Лясково величествена красота.

Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!


              _с. Лясково Пловдивско _     
   Точни данни за населението на льсковци на това място за сега няма. Има две

предположения. Първото, че заселването е станало около 1517 г., а второто около 1695 г Знае се че когато е започнало помохамеданчването на населението на с. Лясково Смолянско, дванадесетина семейства, които са отказали да приемат турската вяра и за да избегнат острия османски ятаган, напуснали селото и тръгнали да търсят ново място за заселване. След няколкодневно пътуване, се установили в сегашната местнност "Лювадиц". Тук мястото им харесало - имало хубави пасища, ниви, гори и студена вода. Това заселване не се харесало на селяните от с. Добърлък, които ги принудели след две годишен престой да напуснат тази местност и се установили в месността "Чимурево" където имало добри условия за живеене и след двадесетина години живеене с разрешение

на Бачковския манастир се установили на сегашното място което отстои на 3 км. от

с. Яворово и 9 км. югозападно от Асеновград. С установяването си нарекли месностите с имената на месностите от старото село, изградили параклиси на същите светии, продъ- лжили запазването на бита, езика, нравите и обичаите на селото майка и предавали от поколение на поколение произхода си. И днес приликата на бита, езика, нравите и обичаите на населението от двете села са напълно сходни което се е установило от срещите, през 1971 г. 1972 г. 1974 г. и през 1976г. По време на срещите се установили връзки на еднакви фамилии - връзки роднински, връзки братски, в жилите на които тече еднаква българска кръв водеща началото си от едни и същи фамилии от един род.

  Постепенно селото се разраствало, като е стигнало до 180 къщи с 850 души население

около 1920 год.

  Жителите на Лясково се занимавали с скотовъдство, примитивно земеделие и горянство.

По късно започнали отглеждането на тютюн, лозарство и малко овощарство. Беднотията е съпътствала живота им столетия наред. Но това не е било причина да запазят буден своя дух и да обогатяват българските традиции, някои от които са характерни само за

лясковци. 
  Невъзможно е накратко да се опише миналото на селото за това ще се задоволим с 

някои по интересни факти.

  Лясковци са ходили на гурбетчалък да правят дървени въглища в Бургаско преди
освобождението от турско робство.
  Най много добитък са имали фамилиите: Димови, Пищяреви, Паскалеви, Орманови,
Павлови и др.
  Пръв засява тютн Янко Манчев през 1896 г. и поради липса на купувачи, тютюна му

бил изгорен от акцизните власти, за да не го изпушат контрабанда.

  Църквата е построена около 1800 г., а камбанарията е открита на 12 04 1897 год.

Къде са извършвали религиозните ритуали до тогава не ни е известно.

  1898 г. е построено сегашното училище. До тогова децата са учили в стара сграда

на мястото до сегашното училище.

  1908 г. е основана кредитната кооперация, която през 1921 г. преминава в 

потребителна кооперация. Пръв магазинер е бил Георги Христев.

  1909 г. незапомнено до тогава наводнение, отвлякало Яровата воденица зедно с

хората и много добитък.

  Костадин Георгиев Попов е бил кмет на селата Куклен, Паная, Яврово и Лясково

които са били една община около 1895 г.

  1919 г. е поставен паметника до параклиса св."Атанас" в памет на загиналите през

воините, по иниацитива и със средства на Петър Бакалов. По същото време по негово предложение и средства е направен моста на р. Луковица.

  1925 г. е основано читалище "Родолюбие" по иниацитива на учителя Ангел Тодоров.
  Стояна и Васил Кутинчеви са имали една дъщеря и седем сина - седемте прочути

кавалджии за времето си.

  След 9 09 1944 г. се електрифицира и водоснабди селото. 
  Въпреки създадените по-добри условия за живот, лясковци започват масово да се

изселват и тогава в селото е имало 170 къщи с 140 жители, повечето от които възрастни хора, а в Асеновград има 165 семейства с 640 души, Пловдив 85 семейства с 320 души, София 72 семейства с 260 души и в другите градове десетина семейства с 40 души. Или извън селото живеят около 332 семейства с 1260 души.

  Надявам се че ще представлява интерес за лясковци да разберат за миналото на селото

написано от Илия Попов през 1976 г.

[редактиране] Редовни събития

Редовното събитие в село Лясково е годишният събор по случай празника „Свети дух“Този събор се прави в центъра на селото,където се събират и млади,и стари.Характерното хоро е ръченицата.Винаги се викат певици,които изпълняват невероятно хитовите народни песни.


[редактиране] Други

[редактиране] = Кухня

Кухнята е родопска. Най-често ядат фасул. Правят си и скара. За селото са характерни тип мешени салати.

[редактиране] Външни препратки