Натурализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Думата натурализъм идва от лат.natura - природа. Възниква като литературно направление в Европейската литература, през 60-те години на 20 вek във Франция. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Проявява се и като философско учение, което обеснява обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". Водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; близост с науката; научност в изображението; физиологическите явления определят живота и развитието на човека;


[редактиране] Натурализмът в литературата

Огромно влиание оказва широко разпространената тогава теория за наследствеността. Посредством това в произведенията на писателите натуралисти човекът е представен като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяваната форма е романът. Той е "изследване на природата, хората и средата".

Представители - Емил Зола, братя Гонкур, Ги дьо Мопасан.

Писателите натуралисти се смятат за наследници и продължители на Балзак, Стендал, Гюстав Флобер.