Василий I Македонец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Василий I Македонец византийски император |
|
Роден: | ок.811 тема Македония, Византия |
---|---|
Починал: | 29 август 886 Византия |
Василий I Македонец (гръцки: Βασίλειος Α΄ο Μακεδών), е византийски император от 867 г. до 29 август 886 година.
Василий I e възприеман от византийците като един от най-великите им императори, основател на най-великолепната византийска династия - Македонската, и инициатор на ренесанса на византийското изкуство. Мнението на съвременните историци обаче е далеч не толкова ласкателно, тъй като реформите традиционно приписвани на него, са били всъщност започнати от неговия предшественик Михаил III, когото Василий убива.
[редактиране] От селянин до император
Етническия произход на Василий е източник на множество спекулации още от времето на неговото царуване. Според традицията, установена още по него време, Василий е предполагаема далечна издънка на арменски царски род. Родителите му са били най-вероятно арменски селяни, заселени, според обичайната византийска практика, в тема Македония - византийска административно-териториална единица, която по това време отговаряла на областа около Адрианопол (Одринска Тракия, дн. Турция).
Бъдещият император прекарва голяма част от детството си като пленник в България, където семейство му е отведено след пленяването им през 813 г. от хан Крум. Заедно с голяма част от преселеното население, Василий успява да избяга ок. 836 г. и да започне работа в Константинопол като дворцов чиновник при някой си Теофилица, който бил роднина на кесар Бардас, чичото на императора Михаил III.
[редактиране] Управление
През 867 година Василий I сваля от престола Михаил III и го убива. Така той поставя началото на Македонската династия, която ще управлява Византия през следващите 150 години.
Финансовата, административната система и армията на Византия са разстроени от лошото управление на Михаил III. Василий I се заел енергично да възстанови реда във всички области на държавното управление. Организира чистка сред чиновническия апарат. Систематизира византийското законодателство (издава кодекса "Прохирон" и подготвя кодекса "Епанагога").
Василий увеличава заплащането на войниците и разширява числеността на армията. Воюва с променлив успех с арабите, възвръща част от загубените от предшествениците му територии (Самосата, Лул, Мелитина и други.)
В търсене на съюзници за борба с арабите, търси сближение с германския император и папата. В съгласие с това през 867 година възстановява на престола на Константинополския патриарх Игнатий, привърженик на сближението с Рим.
Освен това по негово време са покръстении сърбите и хърватите. От византийски свещеници са покръстени и киевските владетели Асколд и Дир. Но не всички мисии за християнизация са успешни - хърватите по-късно се ориентират към папата, а русите се връщат към езичеството. Едва през 988 година те са покръстени отново по времето на Василий II Българоубиец.
Василий I умира при нещастен случай по време на лов през 886 година.
Василий I поставя началото на възход на Византия през следващите три века. На престола се възкачва синът му Лъв VI Философ.
Михаил III | >>> | Византийски император (867 – 29 август 886) | >>> | Лъв VI Философ |