Сюита

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сюитата (от френски Suite – “редица”, “последователност”) е циклична многочастна музикална форма, състояща се от самостоятелни пиеси, често обединени от една и съща музикална идея. Понякога сюитата се нарича с другото си разпространено има – „партита”. Характерно за сюитата е това, че като музикална форма не е толкова строго фиксирана, както сонатата или симфонията.

Исторически сюитата възниква през 17 век във Франция и първоначално представлява цикъл от танцувални пиеси, написани за един музикален инструмент или ансамбъл от инструменти. През този период основни танци, включвани в сюитата са паваната и гаярдата. През 18 век композиторите значително обогатяват съдържанието на сюитата, като добавят популярните за времето си танци алеманда, менует, жига, сарабанда, куранта, гавот, полонез, чакона, пасакалия и др., без техният брой да бъде строго фиксиран. Понякога в сюитата се включват и нетанцувални пиеси – прелюдия, токата, ария, увертюра. През този период сюитите са изпълнявани на танцови забави и имат изключително развлекателен характер.

През 18 век, особено в творчеството на Йохан Себастиан Бах, отношението към сюитата се преосмисля и тя се превръща в самостоятелно музикално произведение. Тази тенденция се доразвива при по-късните композитори, където танцувалният характер на пиесите от цикъла вече не е определящ за сюитата. Сюити като „Картини от една изложба” на Модест Мусоргски, „Детски кът” и „Бергамска сюита” на Клод Дебюси, „Пер Гинт” на Едвард Григ вече се отличават по скоро с програмност и носят танцувалния елемент, когато го има, твърде условно. Някои композитори обработват известни музикални произведения във формата на сюита – например сюитата „Кармен” от Родион Шчедрин, съставена по фрагменти от едноименната опера на Жорж Бизе. На по-късния етап от музикалната история се появяват също вокална и хорова сюита.