Габрово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Габрово.

Габрово
Герб на Габрово Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Габрово
Население: 67 336
Надм. височина: 392 м
Пощ. код: 5300
Тел. код: 066
МПС код: ЕВ
Кмет
Богомил Белчев
Адрес на общинската администрация
пл. „Възраждане“ 1
тел.: 066/24939, факс: 066/29371

Габрово е град в Централна България. Той е областен център на Област Габрово и е в близост до Трявна (18 км), Дряново (20 км) и Севлиево (27 км). Намира се в в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина, на река Янтра. Градът е административен център на община Габрово. Член на ФЕКГ (Фондация на европейските карнавални градове). Габрово е световна столица на хумора и сатирата. В България е известен с шегите, котките без опашки, гостоприемството на габровци (виж Габровски шеги). Той е единственият град, който има паметник в реката, космос на земята, кораб в гората и дърво на пътя. Дори и Земята да бъде унищожена, габровци ще има къде да живеят, защото имат своя собствена планета.

Съдържание

[редактиране] География

Град Габрово са намира в сърцето на Стара планина. Близо до града е туристическата местност „Узана“, където се намира географският център на България. Габрово още е познат като най-дългия град в България. С дължина около 25 километра и ширина на места само около 1 километър той се разпростира по поречието на река Янтра. До Габрово може да се стигне лесно с кола или автобус понеже лежи на един от основните трансбалкански пътища близо до прохода Шипка , също така е и последна спирка на влак с връзка само от Царева ливада. През Габрово минава европейски транспортен коридор 9. Габрово е град в Централна България. Той е областен център на Област Габрово и е в близост до Трявна (18 км), Дряново (20 км) и Севлиево (27 км). Намира се в в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина, на река Янтра. Градът е административен център на община Габрово. Член на ФЕКГ (Фондация на европейските карнавални градове). Габрово е световна столица на хумора и сатирата. В България е известен с шегите, котките без опашки, гостоприемството на габровци Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. От там идва името на града — Габрово. Съществуват и други не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово. Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква. На 2 km източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до XI–ХІІ век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и сега, въпреки че се нуждаят от нова реставрация. Там са направени разкопки преди около 30 години.

При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода ХІІІ-ХІХ в. , и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.

[редактиране] История

Паметника на Рачо Ковача в Янтра
Паметника на Рачо Ковача в Янтра

Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. От там идва името на града — Габрово. Съществуват и други не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово. Една от тях е тази за заселника Иван (виж Цончев, д-р П., Из общественото и културно минало на Габрово, Габрово 1996 (1934), с. 240).

Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква (Ibid., с. 245). На 2 km източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до XI–ХІІ век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и сега, въпреки че се нуждаят от нова реставрация. Там са направени разкопки преди около 30 години.

При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода ХІІІ-ХІХ в. , и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.

[редактиране] Религии

Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в Габрово
Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в Габрово

Източно-православни-98%, Мюсюлмани-1%, други-1%

[редактиране] Политика

  • 2003 — Богомил Белчев (БСП, ПК „Екогласност“, ЗПБ) печели на втори тур с 53% срещу Мирослав Семов (СДС).
  • 1999 — Богомил Белчев (БСП, ПК „Екогласност“, БКП „Георги Димитров“) печели на втори тур с 59% срещу Захари Дошков (ОДС плюс).
  • 1995 — Николай Дачев (СДС, ФЦБ) печели на втори тур с 50% срещу Богомил Белчев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).
  • 1991 — Иван Ненов
  • 1990 — Георги Георгиев
  • 1988 — Иван Петров
  • 1983 — Нено Недялков
  • 1979 — Недко Недков
  • 1976 — Генчо Попов
  • 1971 — Карл Кандулков
  • 1966 — Михаил Додунеков
  • 1959 — Карл Кандулков
  • 1956 — Димитър Василев
  • 1952 — ...
  • 1949 — Дойчо Димитров
  • 1947 — Атанас Тотев
  • 1946 — Рачо Пенчев

[редактиране] Икономика

В миналото Габрово е бил известен като българския Манчестър заради добре развитата си индустрия. В първите години на XIX в. от трансилванския град Брашов в Габрово е донесен първия гайтанджийски чарк. Направата на чаркове е в основата на последвалия стопански подем на града. Производството е било основно в текстилната, текстилопреработвателната и стоманената промишленост.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Габрово е сред Стоте национални туристически обекта:

  • Музей на образованието
  • Етнографски музей "Етъра"

Малко известни факти за Габрово:

  • първото светско новобългарско училище - 1835 г.
  • първата ученическа библиотека - 1840 г.
  • първото приложение на звучната методика за произнасяне на буквите - 1868 г.
  • първият учебен кабинет по физика - 1872 г.
  • първата фабрика за производство на патрони Еловица.
  • първият тенискорт и ледена пързалка -1922 г. в парка на Иван Хаджиберов, сега цех 1 на фирма Финтекс
  • първата фабрика за доставка на платове за Княжеския двор - фабриката на Иван Калпазанов - 1882 г.
  • първото изпълнение на сегашният химн Мила Родино в Априловската гимназия.
  • първата и всички 11 фабрики за производство на сапуни до 1936 г.
  • първата фабрика за кокс и деривати.
  • първата фабрика за калъпи за обувки - 1918 г.
  • първото дружество на Червения кръст - основано на 1 ноември 1883 г.
  • първата съвременна концертна зала - открита на 21 октомври 1962 г.
  • първата опитна земеделска станция
  • първата метеорологична станция - 1 януари 1887 г.
  • Габрово е обявено за кредитор на България през 1942г.
  • В историческия музей – Габрово се съхраняват първата българска банкнота със сериен №000001 от 1881г. , една от трите златни монети на Филип Македонски от ІІІв пр. Хр. и най-добре запазената в България хълчата ризница от ІХв.
  • Първият губернатор на София и първи министър-председател на България е габровецът Тодор Бурмов 1880г.
  • Най-индустриализираният град в България през 1905-1978г. е бил Габрово и тогава е получил прозвището “Българския Манчестър”

Габровци са:

  • първият министър на войната – ген. Константин Попконстантинов,1882г.
  • създателят на българската артилерия – ген.майор Никола Рязков
  • първият председател на военнонаучния институт - ген.лейтенант Христо Бурмов
  • първата българска оперна певица пяла в Миланската “Скала” – Елена Доскова – Рикарди
  • една от основателките на българската опера – Богдана Гюзелева – Вульпе
  • първият и най-голям български библиограф – акад. Никола Михов
  • първият корабостроителен български инженер и създателят на Варненската корабостроителница – Иван Родев
  • първият български психиатър-невролог д-р Георги Паяков /1871- 1935/
  • първият секретар на Учредителното Народно събрание – Иван Гюзелев
  • първият текстилен инженер – Иван Метев Христов 1913г.
  • първият машинен инженер – Иван Манафов 1885г.
  • първата жена-доктор в България - Тота Венкова
  • първата акушерка Мария Патрунчева 1897г.
  • първият дипломиран архитект, проектирал по-голямата част от българските жп гари – Христо Василев Енев


Други културни забележителности:

  • Дом на хумора и сатирата — културен институт, център, музей и галерия за популяризиране на световното хумористично изкуство.
  • Народна астрономическа обсерватория и планетариум

[редактиране] Театри

  • Драматичен театър „Рачо Стоянов“
  • Куклен театър

[редактиране] Музеи

  • Архитектурно-етнографски комплекс Етъра (Преди ЕМО Етър)
  • Архитектурно-исторически резерват Боженци
  • Къща-музей на Митко Палаузов
  • Къща-музей Дечковата къща

[редактиране] Кина

  • Кино „Алеко “

[редактиране] Спорт

[редактиране] Чудеса

Седемте чудеса на Габрово е полушеговит списък от „забележителности“:

  • Паметник в реката – паметник на Рачо Ковача на остров в река Янтра.
  • Космос на земята – заведение на 20-ия етаж на най-високата сграда - кафе „Космос“
  • Кораб в гората – постройката на болница за белодробни заболявания има формата на кораб. Намира се на брега на р. Янтра в гориста местност. Габровци я наричат „Парахода“.
  • Дърво на пътя – столетно дърво в близост до паметника на Рачо Ковача.
  • Планета Габрово (Астероид 2206-Габрова)
  • 3 мадами под водата - композиция от три голи, къпещи се жени, държащи риба в шадравана пред хотел „Янтра“.
  • Конниците които са на покрива на Дом на Културата.

[редактиране] Редовни събития

  • 1 април — ден на хумора и рожден ден на Планета Габрово
  • Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата (МБХСИ) — третата събота на май, всяка нечетна година
  • Национална среща-наддумване „Благолаж“ — третата неделя на май, всяка нечетна година
  • Диксиленд парад — май, всяка година
  • Международен фестивал на комедийния спектакъл — май, всяка нечетна година
  • Детски мини Карнавал — третата събота на май, всяка година
  • Международен панаир на народните занаяти — началото на септември, всяка година

[редактиране] Личности

  • Родени в Габрово
    • Стефан Влахов Мицов, университетски преподавател и философ
    • Борис Беров (р.1959), енигматик и издател
    • Васил Априлов (1789-1847), просветен деец и книжовник
    • Васил Рашеев (?-1907), общественик
    • Дамаскин Габровски (?-1771), Св. свещеномъченик
    • Димитър Тодоров - Димитрото (1855-?), революционер
    • Емануил Манолов, композитор
    • Иван Вуцов, футболист, футболен треньор и футболен деятел
    • Иван Гюзелев (1844-1916), учител
    • Иван Златин (1843-1927), общественик
    • Иван Метев, първият текстилен инженер
    • Иван п.Христов (1843-1868), революционер
    • Илия Видинлиев (през 90-те год. на XVIIIв.-1876), чорбаджия
    • Илия Христович (началото на 30-те год. на XIXв.-1882), учител
    • Йосиф Соколски, (през 80-те год. на XVIIIв.-1895), архиепископ
    • Капитан дядо Никола
    • Коста Евтимов (1834-1868), революционер
    • Лазар Български (1774-1802), Св. мъченик
    • Лазар Паяков (1860–1910), икономист, политик
    • Лалю Метев (1885–1957), индустриалец
    • Любомир Андрейчин (1910–1975), езиковед
    • Митко Палаузов
    • Никола Войновски (?-1876), революционер
    • Никола Саранов (1854-1915), учител
    • Николай Палаузов (1819-1899), общественик
    • Онуфрий Габровски (1786–1818), Св. Преподобно-мъченик
    • Поп Харитон (?-1876), революционер
    • Продан Тишков — Чардафон (1860-1906), революционер
    • Райчо Каролев (1846-1928), учител
    • Райчо п.Христов (Попович) (1838-1884), революционер
    • Ран Босилек (1886-1958), писател
    • Иеросхимонах Спиридон (р. първата половина на XVIIIв.)
    • Станимир Станимиров (1858-1943), църковен историк, учител на цар Борис III
    • Тодор Бурмов (1834-1906), учител и политик
    • Д-р Тота Венкова, (към края на 50-те год. на XIXв.-1921), благодетел
    • Тотю х.Досев (1849-1876), революционер
    • Христо Генчев (Рачев), (1901-1986), лекар-паразитолог и интернист
    • Христо Метев, фабрикант
    • Христо Цокев живописеца (през 40-те год. на XIXв.-1883), учител
    • Цанко Дюстабанов (1844-1876), революционер
    • Цветко Самарджиев (1816-1892), учител
    • Никола Станимиров (1876-1962), генерал-майор. Началник на Лейбгвардейския конен полк.
    • Христо Явашев (1935), художник - създател на опаковането като художествен похват
  • Други личности, свързани с Габрово

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Виж още

[редактиране] Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол