Скъд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Р-300 „Елбрус“
Основни характеристики
Предназначение пренасяне на конвенционални, химически, биологични или ядрени бойни глави
Страна производител СССР
Оператори
Въведена в употреба 1961
Технически характеристики
Двигател течногоривен
Бойно тегло kg
Дължина 11.25 m
Диаметър 0.88 m
Обсег 300 km
Скорост  ? m/s
Брой 500+ по целия свят

Скъд представлява серия от балистични ракети с малък обсег, създадени по времето на СССР и широко изнасяна по света. Запомнена е с означението си в НАТО - SS-1 Scud („мъгла“, „облак“, също „валеж“), което първоначално се отнася за ракетата Р-11, а по-късно и за нейните развития Р-17 и Р-300 "Елбрус".

Съдържание

[редактиране] Развитие

Първите балистични ракети, появили се в епохата непосредствено след Втората световна война, са почти пълни копия на германската Фау-2. СС-1 произлиза от Р-1, която е преработена Фау-2, пленена от руснаците в края на 1945 година. Р-11 обаче е нова версия, която използва конфигурация, подобна на немската, но с някои драстични промени - съвсем различна форма, както и единична горивна камера. Монтиран е бил и заглушител, който ограничава дима и шума при полет. Същият двигател по-късно служи и за основа на руските космически ракети. Р-11, известна също като Скъд-А, излита за пръв път през 1957 година. Нейният обсег е бил едва 130 километра, и тя е изведена от експлоатация през 1978 година. Най-масовият вариант е Скъд-В, който е разпространен по целия свят. Счита се за "стандартен" модел и има обсег от 300 км. Работното му име е Р-300 "Елбрус", и е полетял за пръв път през 1961 година. По-нови версии са Скъд-С, която има сходни характеристики с В-версията, но с двойно по-голям обсег, и Скъд-D, която е пригодена да пренася различни видове конвенционални експлозиви. Всички модели с изключение на Скъд-А са с дължина 11.25 метра, диаметър 0.88 метра и течногоривен керосинен двигател.

Полска ракета „Скъд“
Полска ракета „Скъд“


Вариант Наименование на НАТО Първи полет Изведена от експлоатация Обсег Бойна глава Максимално отклонение от целта
СС-1В Скъд-А 1957 1978 130 км конвенционална 4000 метра
СС-1С Скъд-В 1961 300 км конвенционална; химическа - всички видове химикали; биологична - всички видове токсини; ядрена - от 5 до 80 кт 900 метра
СС-1D Скъд-С 1965 600 км конвенционална; химическа - всички видове химикали; биологична - всички видове токсини; ядрена - от 5 до 80 кт 900 метра
СС-1Е Скъд-D 1980-те 700 км конвенционална/вакуумна бомба/40 касетъчни бомби/100 5-кг леки касетъчни бомби 50 метра

[редактиране] Употреба

Скъд е най-употребяваната ракета при бойни действия след Фау-2. Най-нагледният пример за това е гражданската война в Афганистан, при която през 1988 година са били изстреляни повече от 1000 ракети Скъд-В, десетина от тях удрят цели дори на територията на Пакистан [1]. Ирак изстрелва близо 200 ракети по време на войната срещу Иран, някои от които с химически бойни глави. Иран отвръща на ударите също с Скъд-В. Либия организира ответен удар след бомбардировките през 1986, като изстрелва няколко ракети по американска охранителна станция на остров Лампедуса. Скъд-В са били използвани както от Северен, така и от Южен Йемен по време на гражданската война през 1994 година. Една иракска ракета удря американска база в Саудитска Арабия по време на Войната в Залива, в следствие на което загиват 28 войници. Именно иракската армия е известна с множеството си модификации на ракетата, най-ефективната от които е Ал-Хюсеин.

[редактиране] Ирак и Скъд

Почти винаги медиите свързват ракетите Скъд с Ирак, и това е обяснимо по ред причини. Ракетата е едно от основните офанзивни оръжия по времето на Саддам Хюсеин. Иракските ракети поразяват цели на територията на Иран, Кувейт, Израел и Саудитска Арабия по време на Войната в Залива, и унищожават жилищен блок в Рияд малко след началото на войната от 2003 година. Скъдовете са най-голямото безпокойство за Израел по това време, тъй като се разпадат на множество части при приближаване на целта и е почти невъзможно бойната глава да бъде прихваната от стандартните ракети Пейтриът. Общо 40 ракети са изстреляни срещу Израел през 1991. Друг проблем за Съюзниците тогава е представлявала и голямата подвижност на установката. Американските пилоти твърдят, че са унищожили над 100 установки, но не могат да потвърдят унищожаването на нито една. Сирия, Либия, Афганистан, Иран, Йемен и Египет днес използват тактика, характерна за арабските страни - те крият всичките си установки в пещери и подземни тунели, което ги прави неуязвими (и незабележими) в случай на въздушно нападение. Тази тактика е била приложена за пръв път именно от иракчаните.

[редактиране] Страни, отказали се от балистичните ракети

Има няколко страни, които доброволно се отказват от всичките си арсенали от ракети Скъд. Това са Албания, България, Полша, Словакия и Унгария. Албания ще го направи малко преди да се присъедини към НАТО, а България се отказа от ракетите и химическите си оръжия по същата причина преди няколко години.

[редактиране] Вижте също

  • Ал-Хюсеин
  • Ал-Абас
  • Шахаб-1

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки


Руски и съветски ракети "земя-земя"

Скъд (SS-1) | Р-1 (SS-2) | Р-5 (SS-3) | Р-12 (SS-4) | Р-14 (SS-5) | Р-7 (SS-6) | Р-16 (SS-7) | Р-9 (SS-8) | СС-9 (SS-9) | СС-10 | УР-100 (SS-11) | РТ-1 (SS-12) | РТ-2 (SS-13) | РТ-15 (SS-14) | РТ-20 (SS-15) | РТ-21 (SS-16) | МР-УР-100 (SS-17) | Р-36 (SS-18) | УР-100Н (SS-19) | СС-20 | СС-21 | РТ-1 (SS-22) | Р-400 (SS-23) | РТ-23 (SS-24) | РТ-2ПМ (SS-25) | СС-26 Искандер (SS-26) | РТ-2 Топол М (SS-27)

Списък с руски и съветски балистични ракети
Ракети