Дъбенско съкровище

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дъбенското съкровище е открито през лятото на 2004 г. в землището на село Дъбене при разкопки под ръководството на археолога Мартин Христов. Нови елементи от него са открити през юли 2006 г.

Разкопките край Дъбене започват, след като двама археолози от Националния исторически музей срещат местна жена, носеща изящно изработена златна огърлица, намерена от съпруга й, докато орял нивите си с трактор. Първоначално съпрузите не подозирали произхода на украшението, но оказали съдействие на археолозите. Тъй като съкровището е открито в земеделска земя, археолозите трябвало да съобразят времето на разкопки със селскостопанските дейности.

Цялото съкровище се състои от 15 000 златни елемента, като най-значим сред тях е откритият при разкопките през 2006 г. златно-платинен кинжал (двуостра кама), който завършва не с остър връх, а със заточена равна част. Съкровището е датирано към 5 000 година пр.н.е. Археолозите все още не са единни в мнението си за произхода му - тракийски или прото-тракийски. Предполага се обаче, че в Карловското поле, в което се намира и село Дъбене, в древността се е намирал голям производствен център, снабдяващ цяла Европа със златни накити с висока художествена стойност. Този извод е направен, тъй като златните елементи не са открити в гробна могила, липсват останки от човешки кости и керамика, т.е. не са части от погребален дар.

Съкровището е открито в отлично състояние и без реставрация е изложено в НИМ на 9 август 2005.

[редактиране] Външни препратки