Епистемология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Епистемологията (гр. eprsteme — знание, и logos — учение, слово) е разклонение на философията, занимаващо се с природата, произхода и обхвата на познанието. Терминът „епистемология“ се употребява в англоезичната, по-рядко във френската и немската философия. Въвеждането му се приписва на шотландския философ Дж. Ф. Ферие („Основи на метафизиката“, 1854), който разделя философията на онтология и епистемология. Епистемология, буквално, означава наука за познанието. "Епистемологията изследва как опознаваме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко можем да припишем достоверност на това наше познание." - Робърт Пол Улф, За Философията (Издателство на Нов Български Университет, 2004г., Елица Рафи - преводач, доц. Христо Тодоров - редактор). Епистемологията вербализира мисълта, че знаем нещо като аргументираме и обусловим именно онова, което претендираме, че знаем. Епистемологията не трябва да се бърка с изследванията върху познанието на Психологията, макар че и тя се занимава, но далеч по -небрежно, с механизмите на познанието.