Кибела
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кибела (среща се и като Кимема, Диндимена) е фригийска богиня, считана за майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия (около гората Ида, в Лидия, Витиния, Галатия и т.н. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.
Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци - гали, сами се скопявали.
Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида. Към средата на I хилядолетие пр.н.е., чрез гръцките колонии в Мала Азия, култът към нея проникнал и в Гърция, където богинята се отъждестявала в Рея.
Култът на Кибела (Magna Mater) е въведен в Рим на 4 април 204 пр.н.е., когато черният камък (метеорит), символ на богинята, е преместен от Песинунт (Фригия) и е поставен в Палатинския храм. В Рим Кибела се отъждествява с гръцката Рея и богинята на посевите и жътвата Опс. През 191 пр.н.е., в периода на Републиката в нейна чест са въведени празниците мегалезии. Изобразявана е в обкръжение на животни.
Нейно свещено дърво е пинията, в която тя превърнала любимия си Атис.