Георги Марковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Марковски
български писател
Георги Марковски
Роден: 31 януари 1941
Василовци (Област Монтана), България
Починал: 9 януари 1999
София, България

Георги Марковски е български писател. Творчеството му е съсредоточено около проблемите на отношенията личност-време и творец-власт, синтезирайки традиционното и фолклорното с експерименталните техники на постмодернизма.

Съдържание

[редактиране] Биография

Георги Борисов Марковски е роден в село Василовци. Завършва начално образование в родното си село и гимназия в Лом (1959). Първата си публикация прави през 1956, а през 1959 приключва работата по първия си останал непубликуван роман. Завършва българска филология и философия в Софийския университет (1967). Работи в окръжния комитет на ДКМС в Михайловград (1967-68), в химико-фармацевтичния завод "Фармахим" в София (1968-69). Редактор (1970-73) във вестник "Студентска трибуна", завеждащ редактор в издателство "Народна младеж" (1973-79), заместник-завеждащ отдел "Култура" във вестник "Работническо дело" (1979-80), завеждащ отдел "Белетристика" в списание "Септември" (1981-86) и заместник-главен, по-късно главен редактор на списание "Отечество" (1986-90). Ръководител на основаната от него Издателска къща "Сребърен лъв" до смъртта си (1991-99). Член на Съюза на българските писатели от 1978, два пъти носител на годишната му награда - за романа "Хитър Петър" за 1978 и за сборника философски фрагменти "Христоматия за двама" за 1996.[1]

[редактиране] Творчество

Корица на първото издание на романа "Хитър Петър", изд. „Христо Г. Данов", Пловдив, 1978.
Корица на първото издание на романа "Хитър Петър", изд. „Христо Г. Данов", Пловдив, 1978.

Марковски навлиза в българската художествена проза с няколко сборника с новели, разработващи нравствено-етичните проблеми на човека от II половина на ХХ век. Те открояват особенностите на наративната му поетика - доминация на художествената фикция през преход от битово-реалистичния към условно-алегоричния изказ, подчертан стремеж към експеримент с традиционните културни и художествени модели (сюжети, стилове, похвати, идеологеми), разискване на една основна теза чрез прякото авторово присъствие в текста, което организира разнороден художествен материал ("Приказка за щастието", "Повест за Истатко Бирков" и други). По-късно Марковски се насочва към романното повествование. Романите "Хитър Петър" и "Разказвачът и Смъртта" изследват - първият в исторически, вторият в съвременен план, автономността на таланта във взаимоотношенията му с властта. Те провокират традиционния рецептивен хоризонт на читатели и литературни критици, предизвикват остра полемика във връзка с утвърждаването на един нов подход в съвременната българска белетристика: концептуално-философско изграждане на наративния текст посредством пародийното, притчово-алегорично пресемантизиране на културно-историческата традиция. Това са романи на усложнения полифоничен изказ, конструиран чрез използването на различни художествени системи и културни кодове с оглед по-цялостното осветляване на поставената тема. В "Хитър Петър" се преобръща фолклорната и средновековно християнската традиция (цитати, образи, технически конструкции), за да се обогати художественият и социалноисторическият образ на един национален герой, да се потърсят нови измерения на духовните корени на нацията. В "Разказвачът и Смъртта" целенасочено се демаскира митологемата за "елитарното" изкуство. Марковски е автор на сборник с етнографски разкази за деца "Селски календар", на книгата "Достойно ест" - личен прочит на класици от българската литература, на "Триножник" - опит за лична равносметка на автора. Обнародва в периодичния печат интервюта, литературни рецензии, публицистични материали. Романът на Марковски "Хитър Петър" е преведен на немски, руски и унгарски езици. Отделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни.[2]

[редактиране] Библиография

Обнародвани книги

  • 1. "По желязната стълба", новели; изд. „Народна младеж"; библиотека „Смяна"; 1971.
  • 2. "Успоредни светове", новели; изд. „Народна младеж"; 1975.
  • 3. "Хитър Петър", роман; изд. „Христо Г. Данов" (Пловдив); 1978.
  • 4. "Както за праведен, тъй и за грешник", новели; изд. „Георги Бакалов" (Варна); 1978.
  • 5. "Хитър Петър", роман; второ издание; изд. „Христо Г. Данов"; 1980.
  • 6. "Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри", разкази; изд. „Отечество"; 1980.
  • 7. "Кълна се в Лукавия", новели; изд. „Георги Бакалов"; 1981.
  • 8. "Der schlaue Peter", Roman; aus dem bulgarischen von Egon Hartman; verlag „Volk und Welt"; 1981; Berlin.
  • 9. "Хитър Петър", роман; трето издание; изд. „Христо Г. Данов"; 1985.
  • 10. "Разказвачът и Смъртта", роман; изд. „Георги Бакалов"; 1985.
  • 11. "Достойно ест. Похвално слово за българската литература", есета; изд. „Христо Г. Данов".
  • 12. "Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри", разкази; второ поправено издание; изд. „Отечество"; 1987.
  • 13. "Кълна се в Лукавия", новели; второ поправено издание; изд. „Народна младеж"; библиотека „Прилив"; 1987.
  • 14. "Хитър Петър", роман; четвърто издание; изд. „Български писател"; 1988.
  • 15. "Хитрый Петр", роман; перевод с болгарского Татьяна Нанчева; изд. „София-Прес"; 1990.
  • 16. "Триножник", публицистика; изд. „Христо Ботев"; 1990.
  • 17. "Христоматия за двама. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си", фрагменти; ИК „Сребърен лъв"; 1996.
  • 18. "Huncut Petar", forditotta es az utoszot irta Szondi Gyorgy; „Krater"; Budapest; 1997.
  • 19. "Апокриф за Вавилонската кула", пиеса за четене, изд. „Балкани"; поредица „Книга с автограф"; 1998.
  • 20. "Вътрешен емигрант", сборник интервюта по националния въпрос; изд. „Балкани"; библиотека „Избрани интервюта"; 2001.
  • 21. "Хитър Петър", роман; пето издание; изд. „Слово" (Велико Търново); поредица „Нова българска литература"; 2002.
  • 22. "Кардиограми. Дневник (10 ноември 1989-30 декември 1992). Библиография на Георги Марковски"; ИК "Сребърен лъв"; 2003.

[редактиране] Бележки

  1. Г. Марковски, "Кардиограми. Дневник (10 ноември 1989-30 декември 1992). Библиография на Георги Марковски", ИК "Сребърен лъв", София, 2003, стр. 10-16.
  2. М. Иванова, "Речник по нова българска литература 1878-1992", Българска академия на науките, Институт за литература, издателство "Хемус", София, 1994, стр. 219-220.