Парагвай

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За река Парагвай вижте Парагвай (река).

República del Paraguay
Tetã Paraguái
Знаме на Парагвай Герб на Парагвай
(знаме) (герб)
Национален девиз: Paz y justicia!
(Мир и сраведливост!)
Местоположение на Парагвай
Официален език испански и гуарани
Столица Асунсион
Най-голям град Асунсион
президент Никанор Дуарте Фрутос
Площ
 — Общо
на 58-мо място
406 750 км2
Население
 — Общо (2005)
 — Гъстота
на 101-во място
6 347 884
15 д/км2
БВП
 — Общо (2005)
 — на човек
на 96-то място
$ 27 581 млн
$ 4 555
Валута Гуарани (PYG)
Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}
Независимост
- обявена
от Испания
14 май 1811
Национален химн Paraguayos, República o Muerte
Internet TLD .py
Телефонен код +598

Република Парагвай (на испански: República del Paraguay) е държава в Южна Америка. Граничи на юг-югозапад с Аржентина, с Бразилия на североизток и с Боливия на северозапад. Вътрешноконтинентална държава, без излаз на море или океан. Общата дължина на границите е 3 920 км. Площта й е 406 750 км², от която водната повърхност е 2,3 %. Населението през юли 2004 г. е 6 191 368 души. Климатът е субтропичен до умерен. Столица на Парагвай е Асунсион. Административно страната е разделена на 17 департамента и един столичен департамент.

Съдържание

[редактиране] История

Европейците за пръв път пристигат в този район в ранните периоди на 16 век. Днешната столица на Парагвай, Асунсион е основана от испанския конкистадор Хуан де Салазар на 15 Август,1537г. Градът става център на испанска колониална провинция, както и център на разпространението на христянството по тези земи през 18 век. Парагвай обявява независимост след като отхвърля местното испанско управление на 14 май,1811.

Историята на Парагвай е белязана от дълги авторитарни управления, политическа нестабилност и опустошителни войни със съседите.

След колониалната история на Парагвай се разделя на следните основни периоди:
1811-1816 Основаване на Парагвай и администрацията
1816-1840 Управление на Хосе Гаспар Родригес де Франсия
1840-1965 Правителства на Карлос Антонио Лопес и Франсиско Солано Лопес
1865-1870 Войната на тройния съюз. Отнемане на 50% от територията на Парагвай, както и на 80% от населението
1870-1904 Възстановяване на Парагвай от войната и управление на правителства от Колорадската партия
1904-1932 Управление на Либерална партия
1932-1935 Война за Гран Чако с Боливия
1935-1940 Управление на революционерската партия Фебериста и Хосе Феликс Естегарибиа
1940-1948 Правителство на Хигинио Мориниго
1948-1954 Парагвайска гражданска война и ново управление на Колорадската Партия
1954-1989 Управление на диктатора Алфредо Стреснер
1989 - Демократични реформи

Освен обявяването на независимост през 1811, войната на Чако и Войната на тройния съюз има и други важни събития в историята на Парагвай.Парагвай участва във Войната на тройния съюз, най-голямата война в историята на Южна Америка. В нея участват и Брзилия, Аржентина и Уругвай, които се бият в съюз срещу Парагвай. След пет години кървави бойни действия Парагвай е победен и са му отнети огромни територии.Във войната за Чако, Парагвай отвоюва част от 'Гран Чако', регион в централна Южна Амеика от Боливия.

By Joan Alexandrov

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Парагвай Президентска република. Глава на държавата и правителството е президентът, избиран за 5 години. Законодателен орган - Национален конгрес, състоящ се от сенат (45 сенатора) и палата на депутатите (80 депутата), избирани за 5 години. Изпълнителната власт - правителство, назначавано от президента.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Парагвай

Парагвай се състои от 17 департамента и 1 столичен окръг: Горен Парагвай, Горна Парана, Столичен окръг (Парагвай), Консепсион, Итапуа, Мисионес, Сан Педро, Амамбай, Бокерон, Каагуасу, Каасапа, Каниндею, Сентрал, Кордийера, Гуаира, Неембуку, Парагуари и Пресиденте Айес.

[редактиране] Климат

Основна статия: Климат на Парагвай Тропичен със средна месечна температура - юли 17-19 градуса Сº, януари - 27-29 градуса Сº. Валежи - от 700-1000 м на запад до 2000 мм на изток. Главни реки - Парана и Парагвай са плавателни. Растителност - смесени листопадно-вечнозелени гори и храсти (включително и парагвайския чай - мате), в речните долини - заблатени гори и високотревна саванна. Горите заемат 56 % от площта на страната.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Парагвай Аграрно-индустриална страна. Обработваемите земи са 8 %, а пасбищата - 34 % от площта на страната. Животновъдството е пасбищно - едър рогат добитък (около 8 млн. глави), овце, коне. Основни култури - соя, царевица, захарна тръстика, манго, батати, цитруси. Страната изнася чай (мате), тютюн, памук, кафе. Развито е и лозаро-винарството. От добиваните полезни изкопаеми с най-голямо значение са солта и варовикът. Има и залежи на железни, медни, манганови руди и нефт. Промишлеността е представена от малки предприятия на хранително-вкусовата (обработка на месо), дървообработваща, производство на дъбилен екстракт, текстилна, циментова и тютюнопреработваща промишленост. Тук е построен най-големият в света хидроенергетичен комплекс на р. Парана (проектна мощност 12,6 млн. КВт).

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Парагвай 5 610 хил. жители. Гъстота - 13.8 жит. на кв. км. Естествен прираст 29. Средна продължителност на живота - мъже - 70 г, жени - 74 г. Етнически състав - парагвайци-гуарани (индианци и метиси) - 89.9 %, други индианци - 2.2 %, бразилци - 3.5 %, немци - 1.5 %, японци - 0.6 %, японци - 1.5 %, други - 2.3 %. Конфесионален състав - християни - 98.5 % (католици - 97.5 %, протестанти - 2.0 %, други - 0.5 %), други - 1.5 %. Извън страната живеят около 700 хил. парагвайци, главно в Бразилия и Аржентина. Градско население - 56 %.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Парагвай

[редактиране] Други

  • Комуникации в Парагвай
  • Транспорт в Парагвай
  • Армия на Парагвай
  • Външна политика на Парагвай

[редактиране] Външни връзки


Страни в Южна Америка

Аржентина | Боливия | Бразилия | Венецуела | Гаяна | Еквадор | Колумбия | Парагвай | Перу | Суринам | Уругвай | Чили

Зависими територии: Фолкландски острови | Френска Гвияна