Евгени Матеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Евгени Матеев
български икономист
Роден: 1 април 1920
Търговище, България
Починал: 4 юни 1997
София, България

Евгени Георгиев Матеев е български учен - икономист. Най-виден представител на марксистката икономическа мисъл в България. Член на БАН, и на Съветската (по-късно Руска) академия на науките.

[редактиране] Биография

Евгени Матеев е роден в семейството на железопътен чиновник. Завършва Софийската духовна семинария през 1939 г. и право в Софийския университет през 1943 г.

Още от 1939 година е член на РМС и участва активно в обществения живот. Като студент води публичен диспут по политико-икономически въпроси с проф. Семьон Демостенов. След 9 септември 1944 работи първоначално като журналист, а по-късно заема висши държавни постове: подпредседател и председател на Държавната планова комисия (1951-52 и 1960-62), министър (1963-66), член на Държавния съвет (1974-81). Периодично изпада в немилост пред Вълко Червенков, по-късно пред Тодор Живков, когато не се притеснява да критикува официалната държавна политика.

Професор е от 1950 г., а академик от 1967 г. Подпредседател и председател е на Икономическата комисия на ООН за Европа (1968-71). Народен представител в 4-то до 7-мо Народни събрания. След тежко боледуване умира на 4 юни 1997 г.

[редактиране] По-важни трудове

Трудовете на Евгени Матеев са в областта на теория на икономиката, планирането и управлението на народното стопанство. Той е и един от пионерите на икономическата кибернетика в България. По-важни негови трудове са:

  • "Субективната школа и марксистко-ленинската политическа икономия" (1947),
  • "Перспективно планиране и икономическа кибернетика" (1967),
  • "Рентабилност и планиране" (1970),
  • "Автоматизирана система за управление на народното стопанство" (1974),
  • "Структура и управление на икономическата система" (1987).

[редактиране] Външни препратки