Хермес с детето Дионис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Статуята „Хермес с детето Дионис“ се датира около 343 г.пр.Хр. и е направена от пароски мрамор. Това е единствената оригинална творба на Праксител, която е оцеляла и е намерена на Олимпия, непокътната на базата си, няколко метра под земята. Височината й е 2,10 м. Тя била посветена на свещения Алтис от елейците и аркадците, за да отбележи мирния им договор. По-късно била преместена в храма на Хера, където била намерена през 1877 година.
Скулптурата, “диамантът на Олимпия”, представя Хермес, вестителя на боговете, държащ малкия Дионис, който се опитва да вземе нещо от ръката му. Историята е следната: Семела, майката на Дионис, умряла от страх, когато Зевс се появил пред нея, с всичките си мълнии и великолепие. Макар че била бременна по това време, Зевс взел детето и го изпратил с Хермес при нимфите в Крит. Бебето започнало да плаче и за да го успокои, Хермес му показал блестящ предмет.
Хермес изглежда уморен, но мъжествен, почиващ си на стъблото на дърво. По устните му, които имат светлосянка, можете да видите началото на усмивка. Деликатната уста е в контраст с големия нос. Косите на Хермес са разбъркани и контрастират с кожата му, която изглежда гладка. Ненадминатото изкуство на Праксител се проявява в твърдостта на мрамора, прави го да изглежда като плът. Това се дължи на големия му талант в използването на светлината и сянката. За да даде живот на статуята, Праксител умишлено не оставя симетрията. Ако някой погледне лицето отляво, то е тъжно, отдясно се усмихва, а в анфас е спокойно.
Статуята се намира в Археологическия музей в Олимпия, Гърция.