Венецианска република
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Венецианската република е била град-държава във Венеция, Североизточна Италия. Била е известна като „най-ведрата република“ и съществува от 9 век до 18 век (1797) г. Притежавала е колонии по крайбрежието на Адриатическо, Егейско, Черно и Мраморно море.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Раждане на Републиката
Хуните водени от Атила през 452 година разрушават римския град Аквилея. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така създават постепенно възникват няколко селища Градо, Хераклея, Маламоко и др.
След падането на Западната Римска империя тези земи попадат под владичеството на остготите, Византия и др. При войните с лангобардите възниква необходимостта от общо управление и през 697 година жителите избират Паоло Лучио Анафесто за общ върховен водач пожизнено. Титлата получила наименованието дож.
Отначало правителството е със седалище в Хераклея. През 742 година е преместено в Маламоко, а през 810 година е преместено на празния до тогава остров Риалто, на който след това изниква град Венеция.
През 806 година венецианската островна група е присъединена към Франкската империя на Карл Велики, но съгласно мирния договор от 812 година е върната заедно с Далмация на Византийската империя.
[редактиране] Разцвет на Републиката
[редактиране] Залез
Краят на републиката настъпва през 1797 г., когато войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в нея. След това държавата е поделена между Франция и Австрия.
Държавният глава на републиката носел титлата дож.
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|