Ивайло Дичев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивайло Дичев социолог, антрополог |
|
Роден: | [[]] [[]] [[]], [[]] |
---|---|
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийски университет, преподава във Франция, САЩ и други. Защитил докторати в Софийски университет и университета Париж-7, работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството.
Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ 1999, „Черноризец Храбър“ 2002 и „Димитър Пешев“ 2005.
[редактиране] Книги
- „Пространства на желанието, желания за пространство“, София, 2005
- „От принадлежност към идентичност“, София, 2002
- „Дарът в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, София, 1999
„Да даваш без да губиш. Размяната във въображението на модерността“, Париж, 1997
„Албания-утопия. При закрити врата на Балканите“ (съставител, автор), Париж, 1996
- „Еротика на авторството“, София 1991
- „Буквализми“, миниатюри, София, 1991
- „Граници между мен и мен“, есета, София, 1990
- „Миг след края на света“, разкази, София, 1988
- „Идентификация“, роман, София, 1987
- „Звезден календар“, разкази, София, 1982
- „Уча се да плача“, София, 1979
[редактиране] Текстове онлайн
- Sofia, fluid city
- Die geheimen Freuden des Provinzialismus
- Crossing borders
- Fluid citizenship
- The Eros of Identity
- 90-те, разказ
- Бунтът на масите, римейк
- Е-топии. Фантазмът WWW