Христо Радевски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Василев Радевски /1903 - 1996/ - български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач на поезия.
[редактиране] Биография
Роден е в село Белиш, Троянско, на 10 октомври 1903. Завършва гимназия в Пловдив. Следва романска филология в Софийския университет. Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното списание "Звънар". После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов списание "Наковалня". От 1929 до 1934 г. редактира вестник "РЛФ". В първите си стихосбирки "Към партията"(1932) и "Пулс"(1936) Радевски се проявява като талантлив продължител на Христо Смирненски. През 1945г. излиза най-представителната стихосбирка на поета - "Въздух не достигаше".
Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения - "Те още живеят" (1959), "Сатира" (1961), "100 басни" (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници.
Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца.
Умира на 14 февруари 1996 г.