Анамнеза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анамнезата (от гр. αναμνησις - спомняне, припомняне) е медицински термин, с който се означава подробното и последователно получаване на сведения от пациента, или негови близки, за характера на възникналото заболяване. Всеки медицински преглед трябва да започне със снемане на анамнеза. Особено важно е да не се прекъсва пациента, докато той се оплаква и да му се задават само въпросите, на които той не е отговорил.
Има два вида анамнеза, в зависимост от характера на получаваните данни:
- Anamnesis vitae - жизнена анамнеза; чрез нея се получават данни за жизнената среда и наследствената обремененост на пациента. Включва четири основни въпроса:
- Какво е здравословното състояние на родителите на пациента и от какво са боледували те?
- С какво се е хранил пациентът през последните дни и какъв е неговият обичаен хранителен режим?
- Каква е битовата среда на пациента и какви са неговите навици (тютюнопушене, алкохол, наркотици и др.)?
- Къде работи пациентът и какви са особеностите на обичайната му работна среда (прах, шум, вибрации, изправен стоеж и т.н.)?
- Anamnesis morbi - анамнеза на болестта; чрез нея се получават данни за възникването и развитието на болестта. Включва шест основни въпроса
- Кога е започнало заболяването?
- Какви признаци са се проявили до момента?
- Има ли други болни в дома или на работното място на пациента?
- Боледувал ли е друг път пациентът и от какво?
- Каква е причината за възникване на заболяването, според пациента?
- Правени ли са вече опити за лечение, с какво и от кого?
При необходимост се задават допълнителни въпроси и се изискват резултати от проведени по-рано изследвания.
Основната цел на анамнезата е възможно най-бързото, пълно и точно поставяне на диагноза.