Лужишки сърби
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лужишките сърби (сорбите, лужичаните) са славянска общност, наброяваща около 100 000 души, които живеят в югоизточните части на източна Германия. Те са наследници на доста по-многобройните в миналото славяни, населявали районите на Дрезден, Лайпциг и Берлин през ранното средновековие. Лужичаните се делят на горнолужичани и долнолужичани, със съответни два отделни езика - горнолужишки и долнолужишки. Самите лужичани се наричат sorby, а езика си - sorbski. Преобладаващата религия на горнолужичаните е протестантството, а на по-многобройните долнолужичани - католицизъм.
За разлика от ободритите, от които в края на 19 век в Люнебургската пустош останал само един старец, който знаел на славянски език само молитвата „Отче наш“[източник?], част от полабските сърби успяла да се съхрани езика и самосъзнанието си до наши дни. През 1945 година броят им е около 500 000.