Болест на Паркинсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Болест на Паркинсон (съкра. БП), англ. Parkinson's disease (PD)

Неврологично заболяване, характеризирано с дегенерация на допаминергичните (произвеждащи допамин) неврони в субстанция нигра.

Съдържание

[редактиране] Симптоматика

18F ПЕТ (позитронна емисионна томография), показваща понижена допаминова активност в базалните ганглии - причина за много от симптомите в БП.
18F ПЕТ (позитронна емисионна томография), показваща понижена допаминова активност в базалните ганглии - причина за много от симптомите в БП.

На невронално ниво се забелязва понижена активност в специфични структури от мозъка, наречени базални ганглии, които регулират много моторни и психични процеси. Дисфункцията на базалните ганглии е в основата на симптоматиката при ПБ.

Невродегенеративните процеси остават дълго време незабелязани: първите моторни симптоми (тремор в покой, най-ясно забележим в пръстите на ръцете) се появяват едва когато 70-80% от допаминергичните неврони са дегенерирали. Поради участието на допамина в регулацията на много физиологични и психични процеси симптоматиката е комплексна. Наред с моторните симптоми (тремор, ригор, ступор) се забелязват специфични когнитивни дефицити, а при 30-50% от пациентите - депресия с характерна за болестта (неврогенна) симптоматика. Част от пациентите (20-25%) развиват деменция.

[редактиране] Превалентност

БП се среща сравнително рядко (между 100 и 200 на 100.000 души) и засяга предимно хора на възраст между 50 и 60 години (при около 10% от пациентите дагнозата е поставена преди 40. година). През последните години се наблюдава плавна тенденция към увеличаване квотата на "младите" пациенти.

[редактиране] Етиология

Представена е схематично активността на част от допаминовата система в мозъка при здрави хора (дясно) и пациенти с БП (ляво). Червените стрелки означават инхибиране (потискане активността) на целевите структури, сините означават стимулация (повишаване активността) на целевите структури. Може да се приеме, че при нормална допаминова активност базалните ганглии се намират в равновесие (баланс между активация и инхибиране). При БП този баланс е нарушен.
Представена е схематично активността на част от допаминовата система в мозъка при здрави хора (дясно) и пациенти с БП (ляво). Червените стрелки означават инхибиране (потискане активността) на целевите структури, сините означават стимулация (повишаване активността) на целевите структури. Може да се приеме, че при нормална допаминова активност базалните ганглии се намират в равновесие (баланс между активация и инхибиране). При БП този баланс е нарушен.

Причината за възникване на характерната симптоматика е дегенерацията на допаминергичните неврони в Субстанция нигра. Допаминът регулира много психични и физиологични процеси, в това число и функцията на базалните ганглии (наричани още подкорови ядра). Моторните и психични дефицити, характерни за ПБ, са предимно свързани с дисфункция на базалните ганглии, предизвиката от потижена допаминова активност в следствие дегенерацията на допаминергичните неврони. Причините за дегенеративните процеси не са ясни - в този смисъл етиологията на БП е неизяснена.

[редактиране] Лечение

На този етап ПБ не може да бъде излекувана, т.е. дегенеративните процеси в субстанция нигра не могат да бъдат спрени. Въпреки това успешно се прилага симптоматично лечение: въпреки че източникът на заболяването е неизвестен и не може да се премахне, симптомите могат да се смекчат или премахнат с комбинация от фармакологична терапия, психотерапия, физиотерапия и (когато се налага) неврохирургична намеса. Симптоматичното лечение облекчава симптоматиката значително и позволява на пациентите да водят пълноценен живот въпреки заболяването си.

Във фармакотерапията се прилагат предимно леводопа (прекурсор на недостигащия допамин)и допаминови агонисти (вещества, "имитиращи" или засилващи истественото въздействие на допамин в мозъка). Към неврохирургичните методи за терапия се числят оперативното премахване на участъци от мозъка с патологично повишена активност или имплантиране на невронални пейсмейкъри, които потискат абнормалната активност. В практиката неврохирургичните методи се прилагат, ако и когато ефектите на фармакотерапията са недостатъчни. Психотерапията се прилага, за да редуцира когнитивните дефицити на пациентите (клинична невропсихология) или при диагноза на депресия. Физиотерапията (често подценявана както от пациентите, така и от лекуващите ги професионалисти) се прилага за редуциране на моторната симптоматика.

[редактиране] Прогноза

БП е хронично заболяване - невродегенеративните процеси напредват бавно, но постоянно. Заболяването не е летално дори в тежките си форми. Въпреки това симптоматиката обременява пациентите значително.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки