Физикогеографски зони и области на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Физикогеографските зони на България са природни зони в България с ясно разграничени характеристики от гледна точка на физическата география. Според разликите в географското положение, релефа, водите, климата и живия свят, България се разделя на пет зони:

От своя страна зоните се разделят на общо 17 физикогеографски области.

Съдържание

[редактиране] Дунавска равнина

Основна статия Дунавска равнина.

Дунавската равнина обхваща дясното поречие на река Дунав в рамките България от река Тимок на запад до Добруджанското плато и се разделя на три области: западна, средна и източна.

Релефът е низинен като постепенно преминава в хълмисто-платовиден и се повишава на изток. Средната надморска височина е 178 м[1]. Повечето речни долини имат полегати леви и стръмни десни склонове, а крайните западни реки (Видбол, Тополовец и Чичилска) и реките в Добруджа са с каньоновидни долини.

Климатът е умерено-контентален, с горещо лято и студена зима.

Средната годишна сума на валежите е от 500 до 600 мм. Реките са къси, с най-голям отток през юни и най-малък през февруари.

[редактиране] Старопланинска зона

Старопланинската зона, наричана още Балканска зона включва четири области - Предбалкан, Стара планина, Задбалкански котловини и Средногорие.

[редактиране] Краищенско-Тунджанска зона

Състои се от три области - Краище, Горнотракийска низина и Тунджанска област.

[редактиране] Осоговско-Родопска зона

Обособени са четири области - Осоговско-Беласишка, Рило-Пиринска, Западни и Източни Родопи.

[редактиране] Черноморска зона

Разделя се на три области - северна, средна и южна.

[редактиране] Източници

  1. Университет на Осло - Тодор А. Тодоров, Помагало по българско странознание, Физикогеографски зони