Георги Тодоров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Тодоров български военен деец |
|
Роден: | 10 август 1858 Болград, днес Украйна |
---|---|
Починал: | 16 ноември 1934 София, България |
Георги Стоянов Тодоров е български военен деец, генерал от пехотата, брат на Александър Теодоров-Балан.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Георги Тодоров е роден на 10 август през 1 858 г. в Болград, Бесарабия.
По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) участва в Българското опълчение като доброволец. След Освобождението завършва в първия випуск на Военното училище в София (1879), като на 10 май същата година е произведен в чин подпоручик. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. През същата година постъпва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, но не завършва последния курс, защото се завръща в България поради Съединението (1885). На 30 август 1 885 г. е произведен в чин капитан.
Взима участие в Сръбско-българската война (1885) като началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите сръбски части към Видинската крепост.
След войната участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, поради което е уволнен от армията през септември 1886 г., като по-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е произведен в чин майор, 1 януари 1892 г. - в чин подполковник, а на 1 януари 1896 г. в чин полковник. Служи във военното училище като инспектор на класовете, като началник на гарнизона в Севлиево и командир на 20-ти пехотен добруджански полк, 19 пехотен шуменски полк и 1/6 бригада. На 1 януари 1910 г. е повишен в чин генерал-майор и е началник на 7-ма пехотна рилска дивизия.
По време на Балканската война(1912 - 1913) е командир на Седма пехотна рилска дивизия при настъпването й към Солун. През януари 1 913 г. отблъсква труците при Булаир.
По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при Калиманци (4 - 18 юли), като след войната става инспектор на 2-ра военноинспекционна област. На 2 август 1915 година е повишен в чин генерал-лейтенант.
През Първата световна война (1914 - 1918) ръководи Втора българска армия (октомври 1915 - декември 1916), която настъпва в Македония и попречва на обединяването на дебаркиралите в Слоун войски на съглашенето със сръбската армия. През февруари 1917 година поема командването на Трета българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е произведен в чин генерал от пехотата.
От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември - поради заболяване на генерал Никола Жеков, е главнокомандващ на Действащата армия и като такъв е един от военоначалниците, отговорни за неуспеха при Добро поле и недостатъчно адекватнана реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него Димитър Азманов пише: "Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля"[1]
През 1919 година е уволен от армията.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 2-ра, 3-та и 4-та степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ 1-ва степен с мечове по средата, 4-та степен и 5-та степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен с военно отличие и брилянти, 3-та степен на военна лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Османски орден "Лиякат" със звезда за военни заслуги, 18,12.1915[2]
[редактиране] Бележки
- ↑ Азманов, Димитър. Български висши военоначалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517
[редактиране] Източници
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, с.107-108
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |