Османско владичество

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Териториално разрастване на Османската държава
Териториално разрастване на Османската държава

Османско владичество (също османска власт, понякога наричано османско или отоманско иго или турско робство) е термин, с който се означава периодът от края на 14-ти до края на 19 век, в който България е била в рамките на Османската империя, а българският народ е в подчинено и неравноправно положение спрямо турците и други азиатски етноси, насилствено заселили се в българските земи. Много автори го определят като време на политическо безправие, социален гнет, етнически и архитектурни промени, принудително насаждане на чуждоезичие и чужда религия. Въпреки всичко това българите съхраняват родния си език, вярата и традициите.

Неравноправното положение на българите се поддържа и насажда от османската държава чрез насилствени методи, най-разпространени сред които са:

  • кланета (виж Родопски кланета, Тракийски кланета, Панагюрско клане, Баташко клане, Търновско клане, Перущенско клане и т.н.);
  • масови изселвания на цели области в Мала Азия и презаселването им с азиатски етноси (турци, черкези и др.);
  • насилствена ислямизация и потурчване пред заплаха от смърт;
  • закони, гарантиращи неравноправието на християнския български етнос спрямо турците и мюсюлманите в империята.

Макар да не става дума за робство в истинския смисъл на думата, този израз е използван активно както от дейците на българското национално-освободително движение, така и в пропагандата при комунистическото управление през 1945 - 1989 г. срещу Турция, считана тогава за основен НАТОвски противник на Балканите.

[редактиране] Хронология