Андрей Пантев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Андрей Пантев
български историк
Роден: 26 март 1939
Раковица, България

Андрей Пантев е български историк, член-академик на Световната академия “Платон”.

Роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Област Видин. През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва "История" в СУ ”Св. Климент Охридски”, където се дипломира през 1961 г.

Пантев работи в историческия музей във Видин през периода 1962-1965 г., след което записва редова аспирантура в Софийски университет. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г.

От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътруудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. – за професор в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

През периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.

Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение "Св. Георги Софийски".

Андрей Пантев е депутат в 39-то и 40-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. Вербуван е за сътрудник на Държавна Сигурност 3то ГРУ на 16.10.1979 и остава такъв след разформироването на службата при промените от 10.11.1989.

Андрей Пантев е автор на:

  • над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски;
  • около 40 книги,
  • съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.

Някои от неговите книги са:

  • "Англия срещу Русия на Балканите: 1879-1894” (1972 г.),
  • "Българския въпрос във Великобритания 1876" (1981 г.),
  • "Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919” (1986 г.),
  • "Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка, XVII-XVIII в." (1988 г.),
  • "Защо две Америки" (1991 г.),
  • "История на България. Т. 7" (1991 г., съавт.),
  • "Години на демокрация?" (1992 г.), "История на България" (1993 г., съавт.),
  • "Раждането на модерната демокрация" (1993 г.),
  • "US Project for Determining the Borders of Bulgaria: 1918-1919” (USA, 1993 г.),
  • "САЩ и българския териториален въпрос 1919" (на английски, Ню Лексингтън, Охайо, 1993 г.),
  • "История на новото време" (1994 г., съавт.),
  • "Проблеми на новата и най-новата стопанска история" (1994 г., съавт.),
  • "Стефан Стамболов - хъшът държавник, или “Българският Бисмарк" (1994 г.),
  • "Хронологична енциклопедия на света", т. V (1995 г., съавт.),
  • "За Стамболов в часа на България" (1995 г.),
  • "Cultural and Intercultural Traditional Perspectives in Europe" (Strasburg, 1995 г.),
  • "Българският април 1876 г. в Англия и САЩ" (1996 г.),
  • "Историческата еволюция и политическа демокрация" (1997 г.),
  • "Другата версия" (1998 г.),
  • "100 най-известни българи в нашата история" (1997 г., съавт.),
  • "Гладстон и българите" (1999 г., съавт.),
  • "Светът след Иисус" (1999 г., съавт.),
  • "Стоте най-влиятелни българи в нашата история" (1999 г.),
  • "Исторически многоточия" (1999 г.),
  • "Българската история в европейския контекст" (2000 г.),
  • "Сир, това е революция" (2001 г.);
  • "Христофор Колумб и новият свят" (за деца, 1989 г.) и др.
  • "Исторически въпросителни" изд. РИВА, София (2003 г.)
  • "Носът на Клеопатра" изд. РИВА, София (2004 г.)

През 2002 г. Андрей Пантев получава награда "Голям Платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон".

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки