Отон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Отон
римски император
Отон
Роден: 25 април 32
Ферентино, Италия
Починал: 16 април 69
Бедриако, Италия

Марк Салвий Отон (25 април 32г.-16 април 69г.) управлява от 15 януари до 16 април 69г.

Отон принадлежи към старо етруско благородническо семейство, живеещо във Ферентино, Етрурия. Първоначално Отон изглежда като един от най-непредпазливите благородници от обкръжението на Нерон. Добрите му отношения с императора са преустановени прз 58г. заради една жена – Попея, разделена от съпруга си, за да стане любовница на Нерон. Благоприличието изисква Попея да бъде омъжена. Нерон, считайки, че не би възникнал проблем, решава да я омъжи за приятеля си Отон. Той, обаче, се влюбва в Попея и когато императорът я извиква , отказва да я изпрати при него. След множество молби и заплахи от страна на Нерон, бракът е анулиран, а Отон е изпратен като управител на Лузитания.

През следващите 10 години Отон остава в Лузитания и управлява с необикновена за времето си умереност. Когато през 68г. съседът му Галба, управител на Тарагонска Испания, се разбунтува срещу Нерон, Отон го придружава в Рим. Възможно е това действие да се разглежда като предизвикано от възмущението му към Нерон, но решаваща роля имат преди всичко личните му амбиции. Галба няма деца и Отон, поощряван и от предсказанията на астролозите, се надява да го наследи. Но през януари 69г. Галба му доказва, че тези негови недежди са били съвсем неоснователни, като осиновява Луций Калпурний Пизон, съвсем случайно избран на едно заседание.

Единственият изход на Отон е да понесе удара. Отчаян от финансовото си състояние, той намира начин да плати на 23 преторианци. На сутринта на 15 януари, само 5 дни след осиновяването на Пизон, изказва своето уважение на императора, но бързо напуска двореца под претекст, че е извикан по неотложни дела на Палатинския хълм. Дотам той е придружен от преторианците и е обявен за император.

Придружен от внушителен брой поддръжници, той с отправя към Форума и, в подножието на Капитолия, среща Галба, който, предупреден за плъзналите слухове за бунт, се отправя към насъбралото се множетво. Кохортата, разквартирувана на Палатин, придружаваща императора, незабавно го изоставя. Галба, осиновеният му син Пизон и техни поддръжници са жестоко убити от преторианците. След края на сблъсъка Отон се прибира победоносно в лагера и още същия ден е признат за император от Сената, който му гласува титлата “Август”, предава в ръцете му съдебната власт, както и му отдава и някои други почести. Отон дължи успеха си на таеното възмущение от страна на преторианците и войската, предизвикано от отказа на Галба да им изплати сумите, обещани им като отплата в случай, че го подкрепят в началото на краткото му управление. Римляните не приемат Отон, все още скърбят за Нерон. Първото нещо, което Отон прави по време на своето управление е да демонстрира, че си дава сметка за това положение.

Отон приема, или си дава вид, че приема прякорът “Нерон” с бурното одобрение на народа. Отново из града са поставени статуи на Нерон, слугите и освободените роби на Нерон са извикани отново в двореца, Отон известява народа за намеренито си да довърши Domus Aurea. В същото време страховете на най-уважаваните граждани са рзсеяни от обещанията на Отон да управлява справедиво и от снизходителното му и милостиво отношение към един бивш консул, верен последовател на Галба.

Но всеки следващ успех на Отон е подложен на изпитание от новината, която достига Рим скоро след възкачването му на трона, а именно, че войската в Германия е признала Вителий за свой император, който вече напредва към Италия. След напразните опити на Отон за помирение с Вителий дори с цената на поделянето на империята, Отон се приготвя за война като демонстрира неочаквана решителност. Той може да очаква твърде малко помощ от отдалечените провинции, но се радва на подкрепата на легионите в Далмация, Панония и Мизия, на преторианците, както и на флотата.

Флотата получава задачата да защитава Лигурия и на 14 март Отон, уплашен от предсказания и знамения, заминава за Северна Италия и застава начело на войските, с надеждата да препречи нахлуването на войските на Вителий. Но това е един закъснял ход и единственото, което му остава да направи, е да изпрати войските си по линията на По. Авангардите на Отон защитават успешни Пиаченца срещу генерал Алиен Цецина и го принуждават да се оттегли от Кремона. Но пристигането на Фабий Валент нарушава равновесието.

По това време генералите на Вителий решават да започнат решителната битка. Тяхната задача е улеснена от несигурността и разделението, царящи в лагера на Отон. Офицерите на Отон настояват, че такава важна битка трябва да се избегне поне до пристигането на легионите от Далмация. Но прибързаността на Тициан, брат на императора и на един от преторианците, прибавени към нетърпението на императора, надделяват и е взето незабавно решение за започване на битката. Когато е взето това решение, войската на Отон вече е прекосила По и се е установила в Бедриако, малко селце, разположено на “Via Postumia”, място, през което трябва да минат легионите от Далмация.

Битката при Бедриако (14.06.69г.) – Оставяйки един силед отряд в Бедриако, войските на Отон напредват по “Via Postumia” по посока Кремона. Съвсем близо до града срещат войските на Вителий. Войските на Отон, поставени в неизгодна позиция, се бият отчаяно, но накрая са принудени да се оттеглят и да се върнат обратно в Бедриако. Там, на следващия ден, ги последва Вителий и прекъсва военните действия с обезкуражения противник, за да бъде приет в лагара като приятел.

Отон все още е начело на много силна войска: легионите от Далмация току-що са пристигнали в Аквилея, а духът на войниците и на техните офицери е запазен. Но той решава да преустанови опитите си да запази властта. В един тържествен разговор се сбогува са най-близките от обкръженитео си и, оттегляйки се за почивка, заспива дълбоко за няколко часа. На сутринта се пробожда в сърцето със сабя, скрита от самия него под възглавницата, и умира. Погребението му е отпразнувано незабавно, а голяма част от войниците му последват примера му и се самоубиват. В Брешело е издигната в негова чест скромна гробница, с обикновения надпис: “Diis minibus Marci Otonus”.

Римски императори
Галба (68 - 69) Отон (69) Вителий (69)
Римска империя