Антон Югов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Антон Югов
български политик
Антон Югов
Роден: 28 август 1904
Карасули, днес Гърция
Починал: 6 юли 1991
София, България

Антон Танев Югов е български политик, един от ръководителите на Българската комунистическа партия (БКП) в средата на 20 век. Той е министър-председател на България в 67-то (1956-1958), 68-то (1958-1962) и 69-то (1962) правителство.

Антон Югов е народен представител в XXVI Обикновено Народно събрание (1945-1946), VI Велико Народно събрание (1946-1949) и в I (1950-1953), II (1954-1957), III (1958-1961) и IV (1962-1964) Народно събрание.

[редактиране] Биография

Антон Югов е роден в село Карасули (днес Поликастро, Гърция), Гевгелийско, днес в Гърция. След Първата световна война живее в Пловдив и работи в тютюневата промишленост. От 1921 е член на БКМС, а от 1928 - на БКП. Участва активно в дейността лявата фракция на ВМРО - Вътрешна македонска революционна организация (обединена).

Участва в подготовката на Септемврийското въстание в Пловдивско през 1923. До 1933 участва в дейността на нелегалната БКП в района.

От 1934 до 1936 Антон Югов учи в Международната ленинска школа в Съветския съюз. От 1937 е член на ЦК и на Политбюро на ЦК на БКП. През 1940 ръководи голямата стачка на тютюноработниците в България. През есента на 1941 е интерниран в концлагера Гонда вода, откъдето скоро след това избягва. По време на партизанското движение в България е ръководител на военната комисия при БКП, а от 1943 - член на ръководството на Народоосвободителната въстаническа армия. През 1942 е задочно осъден на смърт в процеса срещу ЦК на БКП.

Антон Югов участва и в Деветосептемврийския преврат през 1944, след който става вътрешен министър. През следващите години заема важни постове в правителството и участва активно в репресиите срещу опозицията след 1947. След Априлския пленум през 1956 Антон Югов става министър-председател. През 1962, поради вътрешни противоречия в ръководството на БКП, с мотива "груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност" е отстранен от всички ръководни постове. Два пъти е награждаван с орден "Георги Димитров".

Вергил Димов1 >>> министър на вътрешните работи (9 септември 19446 август 1949) >>> Руси Христозов
--- >>> вицепремиер (20 юли 194920 януари 1950) >>> ---
Вълко Гочев >>> министър на индустрията и занаятите (20 януари 195017 февруари 1950) >>> Антон Югов2
Кирил Клисурски >>> и.д. министър на мините и подземните богатства
(20 януари 195017 февруари 1950)
>>> Антон Югов2
Антон Югов3 >>> министър на промишлеността (17 февруари 195020 септември 1951) >>> Антон Югов4
Атанас Димитров5
Антон Югов2 >>> министър на тежката промишленост (26 септември 195120 август 1952) >>> Тано Цолов
--- >>> вицепремиер (20 август 195218 април 1956) >>> ---
--- >>> председател на Държавния комитет за строителство и архитектура
(11 юли 195518 април 1956)
>>> Райко Дамянов
Вълко Червенков >>> министър-председател (18 април 195627 ноември 1962) >>> Тодор Живков

1: министър на вътрешните работи и народното здраве
2: министър на промишлеността
3: министър на индустрията и занаятите и и.д. министър на мините и подземните богатства
4: министър на тежката промишленост
5: министър на леката промишленост

Министър-председатели на България
 Княжество България  Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов
 Царство България  Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев
 Народна република България  Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов
 Република България  Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев
* временно назначение
На други езици