Заземяване
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Заземяване — електрическо съединение на определено устрийство със земята. Заземяването се състои от "заземител" (част от ел. мрежата непосредствено съприкосновена със земята) и заземяващ проводник съединявящ заземяемото у-ство със заземителя. Заземителя може да бъде прост метален кабел (най-често меден), или сложен комплекс от елементи със специална форма.
Съдържание |
[редактиране] Устройство на заземяването
Изискванията към заземяването и неговото устройство са регламентирани в правила за устройство на електроинсталациите.
[редактиране] Грешки при заземяването
Понякога като зеземител се използват водопроводни тръби, въпреки че не е подходящо да се използват като проводник. Във водопроводната система може да има "непроводими" елементи (примерно пластмасови тръби), или нарушен електрически контакт между тръбите в следствие на корозията и др.
[редактиране] Заземяване при неизправно електро-оборудване
Доброто заземяване е изключително важен фактор. В примерът от картикнката, ако изолацията на включения прибор с метален корпус е нарушена, то корпуса може да се окаже под електрически потенциал на фазата и при отсъствие на заземяване, това не може да се установи. Съприкосновението с такъв неизправен прибор може да доведе до смърт. Ако металния корпус на електрическия прибор е заземен, то при възникването на електрически контакт между проводника и корпуса може да се случи следното:
- Ако приборът е включен в ел. мрежата чрез електрически предпазител, то той зафиксира разликата дори и незначителна (обикновено прага на чувствителност е 10мА или 30мА), и незабавно изолира неизправния участък в мрежата.
- Ако няма, електрически предпазител, то неизправния участък, може да изключи само бушонът ако силата на токът в фазата на заземителя превиши прага му. Фатически бушонът се задейства, само при относително силен ток.