Ѓ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирилска буква Ѓ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
![]() |
||||||
Кирилица | ||||||
А | Б | В | Г | Ґ | Ѓ | Д |
Ђ | Е | Ё | Є | Ж | З | Ѕ |
И | I | Ї | Й | Ј | К | Ќ |
Л | Љ | М | Н | Њ | О | П |
Р | С | Т | Ћ | У | Ў | Ф |
Х | Ц | Ч | Џ | Ш | Щ | Ъ |
Ы | Ь | Э | Ю | Я | ||
Неславянски букви | ||||||
Ӑ | Ә | Ӕ | Ҕ | Ӗ | Ғ | Ӏ |
Ӂ | Җ | Ӝ | Ҙ | Ӟ | Ӡ | Ӣ |
Ӥ | Ҡ | Қ | Ҟ | Ҝ | Ң | Ҥ |
Ө | Ӧ | Ҧ | Ҫ | Ҷ | Ҹ | Ӵ |
Ҽ | Ҿ | Ҩ | Ҳ | Һ | Ҭ | Ҵ |
Ӳ | Ӯ | Ү | Ұ | Ӱ | ||
Отпаднали букви | ||||||
Ҁ | Ѹ | Ѡ | Ѿ | Ѻ | Ѣ | ІА |
Ѥ | Ѧ | Ѫ | Ѩ | Ѭ | Ѯ | Ѱ |
Ѳ | Ѵ | Ѷ |
Ѓ, ѓ е шестата буква от македонската азбука и обозначава звука /gʲ/ или африкатата /ʥ/. Често се употребява при транслителиране на сръбски имена, в които има изписана буквата Ђ, въпреки че има различно произношение (Милован Ђилас — Милован Ѓилас). Заедно с още няколко букви е въведена от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (9 гласа "за", 2 "против"); алтернативно предложение от стрaна на Езиковите комисии е използването на сръбското Ђ — не е въведена по политически съображения и поради различията между македонското и сръбско произношение. Знакът Ѓ е производен на кирилската буква Г, която на свой ред произлиза от гръцката Гама (Γ). В македонската азбука Ѓ не е подредена до Г, а след Д — точно както е подреждането на сръбската буква Ђ.
Тъй като в западните български диалекти не съществува меко д, неговата роля е поета от мекото г - така в македонския литературен език ѓ замества мекото д от стандартния български език (ѓавол — дявол, ѓакон — дякон), а понякога и изгубилия мекостта си звук д (паѓане — падане). Освен това мекото г в западните диалекти е наследникът на праславянската група *dj, която в източните български диалекти е дала жд и така ѓ в македонската писмена норма се появява там, където в българския книжовен език стои съчетанието жд (меѓу — между, раѓање — раждане).
В последно време в руския език се наблюдава използването на буква Ѓ в текстове, свързани с юдаизма и кабалистиката за обозначения на характерния за иврит гърлен звук /h/: "Элияѓу" (пророк Илия), "Зоѓар" (название на една от кабалистическите книги).
[редактиране] Литература
- Иван Кочев, Иван Александров. Документи за съчиняването на "македонския книжовен език" // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.
[редактиране] Външни връзки
- Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998