Созопол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Созопол е град в Югоизточна България на Черно море. Намира се в област Бургас и е административен център на община Созопол. Един от най-популярните курорти в България.
Созопол | |
---|---|
![]() 42° 25' N, 27° 42' E |
|
Данни | |
Област: | Бургас |
Население: | 7 641 |
Надм. височина: | 0 м |
Пощ. код: | 8130 |
Тел. код: | 0550 |
МПС код: | А |
Кмет | |
Веска Караманова | |
Адрес на общината | |
|
Съдържание |
[редактиране] География
Созопол е разположен на българското черноморско крайбрежие, на 35 км южно от Бургас. Центърът му (Старият град) се намира на малък полуостров. В близост до него е остров Свети Иван.
[редактиране] История
Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.
През 610 г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци под името Аполония Понтика. Градът израства като търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. преди Христа.
Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония).
През 72 г. пр. Хр. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена - разрушена. През IV в. той отново е в подем и вече е известен с името Созополис - „град на спасението“. Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на Константинопол, едва през 812 г. - при хан Крум - Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.
От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните |икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Созопол е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: печат има в Археологическия музей.
[редактиране] Архитектурни и археологически паметници
- Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол
С Постановление на Министерския съвет № 320 от 7 септември 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за музей. Около 180 жилищни сгради от средата на ХVІІІ и началото на ХІХ в. оформят облика на резервата. Като типично българска, градена от камък и дърво, созополската къща се родее с къщите от старопланинския и странджанския регион: “Къща на Мариета Стефанова”, “Къща на Креаноолу”, “Къща на Тодор Загоров”, “Къща на Куртиди”, “Къща на Димитър Ласкаридис” и прочие.
- Тракийски крепости в района на Бакърлъка
Усамотен планински рид, опасващ като дъга полетата и ниските хълмове около Созопол. Още през ХІІІ – ХІІ в. пр. Хр. траките изграждат (от ломен камък без спойка) отбранителна линия, състояща се от крепости по почти всички високи върхове на рида. Най-интересни са крепостите на връх Атия, вр. Бакърлъка (ок. 4 дка площ на най-високото място, 376 м), „Лободово кале“ (ок. 1,5 дка) и „Малкото кале“ (ок. 4 дка, единствената, където са проведени редовни археологически разкопки – 1973-1977 г. в рамките на програмата “Странджа–Сакар”.
- Тракийски надгробни могили
По височините на Меден рид и хълмовете около крайбрежието са разположени множество могили – следи от погребалните ритуали на траките. В миналото общият им брой е бил около 1500. До днес са оцелели по-малко, като някои от тях са археологически проучени.
- Антични некрополи
Интересът към старините на Созопол датира още от средата на ХІХ век. Изследователите насочват усилията си предимно към проучване на некрополите и материалите, откривани в тях. Днес по-известните некрополи на античната Аполония Понтика са тези в Морската градина и местностите “Харманите”, “Буджака” (частични спасителни археологически разкопки) и “Калфата” (тук ежегодно се провеждат археологически разкопки от българо-френски екип).
- Крепостни стени VІ–ХІV век
Средновековен Созопол е ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий, ок. 511 година. Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Днес от защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3–4 метра.
[редактиране] Храмове
- Църкви
“Св. Богородица” (ХV век) е трикорабна едноапсидна псевдобазилика и е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО. “Свети Кирил и Методий”, еднокорабна едноапсидна постройка с полуцилиндрично засводяване, завършена през 1888 г., е дело на даровития архитект Уста Генчо.
Днес в града съществуват две действащи църкви: “Св. Георги” (най-голямата созополска църква, трикорабна псевдобазилика с една апсида, издигната в първата четвърт на ХІХ век) и “Св. Зосим” (еднокорабна едноапсидна каменна църква, изградена през 1857 г.).
- Параклиси
Средновековните църкви в Созопол са разрушени от османските турци през ХV–ХVІІІ век. Върху техните основи християнското население издига малки параклиси. Те са около 20 на брой, а някои от тях съществуват и до днес: “Св. Атанас”, “Св. Димитър”, “Св. Никола”, “Св. Неделя”, “Св. Марина”, “Исус Христос”, “Възнесение” и други.
[редактиране] Музеи
- Археологически музей
През 1961 г. Светият синод предоставя сградата на храм „Свети Кирил и Методий“ за създаване на музей, в който да се съхраняват и експонират археологическите материали, откривани в Созопол и околностите. От август 1978 г. за нуждите на музея са предоставени зали и помещения и в Културния дом. Музеят притежава редица уникати, част от които са достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина. Структуриран е в две направления: археология (V хилядолетие пр. Хр. – ХVІІ в. сл. Хр.) и християнско изкуство (ХVІІ-ХІХ век). През 2003 г. с подкрепата на Община Созопол и НИМ (София), експозиционната площ и реквизит са обновени. Актуализиран е научно-спомагателният апарат – текстови табла, карти, фотоси, схеми и други.
- Художествена галерия
Създадена е през 1991 година. Помещава се в зданието на т.нар. „Старо училище“, паметник на културата. Притежава 287 картини (главно живопис и графика) и около 40 скулптури от наши и чужди творци. Във фондовете се съхраняват и произведения, дарени от участниците в Международните пленери на художниците-маринисти.
- Къща-музей Александър Мутафов
Започва да действа като такава през 1976 година. Официално е открита за посещения през 1981-а.
- Килийно училище с. Росен
Сградата е построена през 1830 година. Реставрирана и открита за посещения през 1981-а.
[редактиране] Остров Свети Иван
Островът е природен и археологически резерват, поставен под закрила на държавата с постановление, обнародвано в бр. 35/1965 г. на „Държавен вестник“.
Той е най-големият от петте острова по българския черноморски бряг (660 дка) и е неразделна част от живота на антична Аполония и средновековен Созопол.
[редактиране] Туризъм

В непосредствена близост до града са няколко къмпинга: „Градина“, „Златна рибка“, „Каваци“, „Веселие“ и „Смокиня“. Последните три имат обща брегова ивица, която е и един от най-големите нудистки плажове в България.
Созопол е обичайно място за среща на българските музиканти и интелектуалци.
[редактиране] Личности
[редактиране] Редовни събития
- Празници на изкуствата Аполония 1 септември — 10 септември
- Джулая, нощта на 30 юни срещу 1 юли всяка година
[редактиране] Кухня
Созополският специалитет е смокиновото сладко.
[редактиране] Галерия
[редактиране] Външни препратки

Южно Черноморие : Елените • Свети Влас • Слънчев бряг • Несебър • Кокетрайс • Равда • Ахелой • Поморийско езеро • Поморие • Европа • Сарафово • Атанасовско езеро • Бургас • Бургаско езеро • Мандра • Пода • Узунгерен • Ченгене скеле • Крайморие • о. Св. Анастасия • Атия • Акин • Черноморец • Червенка • Златна рибка • Градина • Созопол • о. Св. Кирил • о. Св. Иван • о. Св. Петър • Колокита • Райски залив • Каваците • Смокиня • Пясъчна лилия • Веселие • Агалина • Дюни (курорт) • Алепу (дюни) • Алепу • Хумата • о. Св. Тома • Аркутино • Кая • Ропотамо • Ропотамо (резерват) • Св. Димитър • Беглик таш • Маслен нос • Стомопло (блато) • Стомопло (залив) • Перла • Дяволска река • Приморско • ММЦ Приморско • Лес • Китен • Караагач • Лазурно море • Корал • Лозенец • Арапя • Царево • Странджа • Нестинарка • Варвара • Делфин • Ахтопол • Наково кладенче • Велека • Синеморец • Силистар • Резово • Резовска река