Стефан Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стефан Костов
български писател и етнограф
Роден: 30 март 1879
София, България
Починал: 27 септември 1939
София, България

Стефан Лазаров Костов (често произнасян като Сте Ле Костов) е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатия български комедиограф.

Съдържание

[редактиране] Биография

Баща му, Лазар Костов е деец на национално-освободителното движение от гр. Банско. През 1902 година Стефан Костов завършва Славянска филология във Висшето училище в София. Като студент той се занимава със журналистика - дейност, която продължава и една година след завършването си. От 1903 година е учител в София и Пловдив. През 1906 година специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия при Ватрослав Ягич, В. Вондрак, М Решетар и други. От 1909 година е уредник, а от 1924 година е директор на Етнографския музей в София - пост, който заема до смъртта си. По време на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония.

От 1923 година е член Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 година е негов председател, а през 1927 година, за кратко е и директор на театъра.

От 1929 година е дописен член на БАН.

[редактиране] Литературно творчество

Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са "Големанов" (1927), "Златната мина" (1925), "Вражалец" (1933) и други, влизащи и днес в репертоарите на родните театри. В тях Ст. Л. Костов гневно и саркастично излива своя протест и възмущение от нравствената и политическа поквара на своето време.

Стефан Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника "Царската сватба" (1936).

[редактиране] Съчинения

[редактиране] Литертурни творби

  • "Мъжемразка" - комедия (1914)
  • "Златната мина. Комедия в 4 действия", София, 1925 (София, 1929)
  • "Големанов. Комедия в 3 действия", София, 1928 (София, 1935)
  • "Морската болест" (1929)
  • "Симеон. Историческа драма в 3 действия", София, 1929
  • "Тя и двамата. Драма в 3 действия", София, 1929
  • "Главчо и царската дъщеря. Игра с кукли", София, 1929
  • "Гонизаякът. Комедия в 1 действие", София, 1930
  • "Новото пристанище" (1931)
  • "Женско царство. Комедия", София, 1931
  • "От много ум. Държавните липи. Женско царство. Едноактни комедии", София, 1931
  • "Чл. 223. Комедия в 3 действия", София, 1931
  • "Скакалци. Комедия в 3 действия", Пловдив, 1931
  • "Патичета". Комедия в 1 действие", София, 1931
  • "Вражалец. Комедия в 4 действия", София, 1933
  • "Царската сватба. Хумористични разкази", София 1936, 172 с.
  • "Държавните липи. Комедия", София 1937
  • "Комедия без име" (1938)
  • "Избрани творби", София 1943
  • "Големанов, Златната мина. Комедии", София, 1953
  • "Комедии", София 1961

[редактиране] Научни съчинения

  • Изображенията на Св. Георги в българския народен накит, В: Сб. Л. Милетич, 1912, с. 187-201
  • Култът на Герман у българите (1912)
  • Амулети против уроки, Известия на Народния етнографски музей, 1/2/, 1921, с. 91-100
  • Български народни шевици (в съавторство с Евдокия Петева), ч.ІІ Югозападна България и Македония, София 1928
  • Трънска носия, Известия на Народния етнографски музей, 8, 8-9, 1929, с. 135-148
  • Белодрешковци в Северозападна България, Известия на Народния етнографски музей, 10-11, 1932, с. 73-110
  • Селски бит и изкуство в Софийско (в съавторство с Евдокия Петева), София 1935, 207 с.