Омуртаг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За града със същото име вижте Омуртаг (град).
Кан Омуртаг | ||
---|---|---|
Владетел на България | ||
![]() |
||
Омуртаг, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, XII век | ||
Управление | 814–831 | |
Роден | 8 век | |
Починал | 831 | |
Предшественик | Крум | |
Наследник | Маламир | |
Потомци | Енравота Звиница Маламир |
|
Династия | Дуло | |
Баща | Крум |


Кана субиги Омуртаг е български владетел, син на кана субиги Крум, управлявал България от 814 до 831 г.
Името Омур-таг има тюркски произход и означава планина/връх Омур. Едноименен връх се намира в планината Тян Шан в днешен Китай.
Съдържание |
[редактиране] Управление
[редактиране] Външна политика
След възкачването си Омуртаг започва да опустошава ромейските земи. Първоначално отхвърля предложението за мир на император Лъв V. През есента на 814 г. двете войски се срещат в решително сражение, което българите губят. В началото на 815 г. пратеници на Омуртаг пристигат в Константинопол, където сключват мирен договор с Византия. Императорът се заклева според езическите обичаи на българите, а пратениците на Омуртаг - според християнския закон. Договорът се сключва за 30 години и определя границите между двете страни.
През 823 г. избухва бунтът на византийския пълководец Тома Славянина, който обсажда Константинопол с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб.
Вероятно през 823 или 824 година, славянските племена браничевци и абодрити, населяващи средното течение на река Дунав, се отцепват от българската държава и търсят покровителството на франкската империя. Три последователни години – 824, 825 и 826, хан Омуртаг провожда мирни пратеничества при франките. След като те не постигат резултат, през 827 и 829 български войски навлизат в земите по Средни Дунав. Отцепилите се славянски племена са отново подчинени. Франките изпращат войски, но не успяват да се намесят ефективно. На мястото на разбунтувалите се славянски вождове хан Омуртаг поставя свои довереници, най-вероятно прабългари. Отношенията между България и франкската държава са уредени с мирен договор около 830.
[редактиране] Вътрешна политика
След опита за отцепване на среднодунавските славяни Омуртаг напълно ликвидира автономията на славянските племена. Омуртаг също така разделя страната на нови административни области - комитати, начело с управители комити и на по-малки административни единици - жупи, начело с жупани, като на областта около столицата е даден специален статут. Създава се единна армия без оглед на етническа принадлежност и окончателно се оформят двата вида въоръжени сили – постоянна войска около хана и опълчение, свиквано при война. Нараства ролята на първите помощници на хана – кавхана и ичиргу боила. Резултатът от всички реформи е консолидиране и по-нататъшна централизация на българското ханство [1].
[редактиране] Строителна дейност
При неговото управление се развива мащабно строителство - възстановена е опожарената през 811 г. столица Плиска и са построени нови дворци и крепости. Омуртаг оставя знаменития надпис „Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му“.
[редактиране] Гонения на християните
Омуртаг има трима сина - Енравота, Звиница и Маламир, но лишава първородния Енравота от трона заради вярата му в християнството. Има сведения, че управлението на Омуртаг се характеризира с големи гонения срещу християните. Всички негови надписи обаче започват с християнски кръст и споменават Бог, а самият Омуртаг е изобразяван с християнски държавни символи - скиптър с кръст, корона с кръст. Вероятната причина е имитация на византийските символи и монети.
Омуртаг умира през 831 г. и е наследен на престола от третия си син Маламир.
[редактиране] Източници
Крум | >>> | кан на България (814 – 831) | >>> | Маламир |
Български владетели | |
---|---|
Стара Велика България (632 – 681 г.) Ханове (канове): Кубрат | Батбаян Първа българска държава (империя) (681 – 1018 г.) Ханове (канове): Аспарух | Кубер (в Македония) Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате) Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II Втора българска държава (империя) (1186 – 1396 г.) Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир Трета българска държава (след 1878 г.) Княз: Александър Батенберг |