Преписи и преводи на Библията

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: да се добави въведение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Съдържание

[редактиране] Най-стари преводи на Библията

Библейските книги са написани на еврейски, арамейски и гръцки език. Най-старите преводи от древността са: Септуагинта или Превод на Седемдесетте, готският и Вулгата.

Септуагинта възниква около 32 век пр.н.е.. Самото име на този превод се основава на легендата, възникнала въз основа на писмо на Псевдо-Аристей: по молба на Деметрий Фалерей, библиотекар на прочутата Александрийска библиотека в Египет, Птолемей II Филаделф (285-246 год. пр.н.е.) поканва от Палестина седемдесет и двама евреи есеи, които владеят гръцки език, за да преведат Стария завет от еврейски на гръцки. Всъщност Преводът на Седемдесетте не възниква целият по едно и също време, но е ценно свидетелство за стария еврейски текст.

Готският епископ Вулфила осъществява първия превод на Библията в Европа. Преводът е завършен през 343 г. в днешните български земи, край Дунава.

Страница от Библията на Вулфила в Codex Argenteus
Страница от Библията на Вулфила в Codex Argenteus

Вулгата е латински превод, който е направен от свети Йероним по поръчение на папа Дамас. Този превод е основна ревизия на дотогавашния стар латински превод на Библията Vetus latina (или просто Латина) и е направен между 383 и 406 год. Повечето старозаветни книги са преведени наново, а няколко от старозаветните и всички новозаветни книги са взети от стария латински превод, като в някои са внесени поправки (напр. в евангелията).

Най-старият превод на Библията в България е този на братята Кирил и Методий през 9-ти век.

[редактиране] Най-стари преписи на Библията

Оригиналите или т.нар. автографи на отделните библейски книги са изгубени: били са написани на нетраен материал (пергамент, хартия), а от времето на възникването им са изминали хилядолетия. До нас са достигнали само по-късни преписи (апографи): много гръцки и по-малко еврейски. До средата на 20 век изданията на еврейската библия са били въз основа на препис от 11 век (т.нар Codex Leningradensis).

През 1947 и по-късно в Кумран край Мъртво море е открит богат библейски материал, датиращ от 21 век пр.н.е. и 12 век.

[редактиране] Съвременен текст на Библията

С въпроса за отношението на съвременния текст на Библията (на еврейски, арамейски и гръцки) към текста на оригинала се занимава библейската текстуална критика. Оригиналните текстове са достигнали до нас чрез различни преписи, които до голяма степен са сходни помежду си. Текстовете от Кумран също не се различават съществено от познатите преди това. До това заключение се стига след научно сравняване на най-старите преводи и запазени преписи – т.нар. библейски кодекси и папируси. В отделни текстове съществуват минимални разлики – т.нар. варианти или разночетения, каквито се срещат не само в библейските, но и във всички древни книги, каквито са например книгите от класическите гръцки и римски писатели. В това отношение Библията дори е в по-добро положение от класиците, достигнали до нас в сравнително ограничен брой преписи, повечето от които от 9 век и по-късно: има запазени гръцки преписи на Библията от 4 век. След откритията в Кумран науката разполага с още по-древни преписи – за някои дори се смята че са от 3 век пр.н.е..

[редактиране] Най-важни библейски ръкописи

[редактиране] Еврейски

  • Папирус Наш: съдържа целият текст на Декалога (Десетте божи заповеди) – Изход (20:2 – 17) и Второзаконие (5:6 – 12), както и началото на Шема Израел (Второзаконие, от 6:4, Слушай, Израилю). Намерен е през 1902 г. и е наречен на името на първия си собственик. Съхранява се в Кеймбридж. Папиролозите го датират към началото на 1 век пр.н.е. или по-рано. Преди откритията в Кумран този ръкопис е смятан за един от най-старите запазени библейски текстове на еврейски език.
  • Ръкопис на Исаия (IQIsa): съдържа почти целия текст на Исаия. Това е един от най-ценните ръкописи, открити в Кумран през 1947 г.
  • Ръкопис на Самуил (4Q Samb): съдържа значителни части от Първа и Втора книга на Самуил. Намерен е също в Кумран. Оценен е като един от най-старите известни досега библейски ръкописи. Учените смятат, че е от 3 век пр.н.е..
  • Ленинградски кодекс или Кодекс Ашер (L или B 19a): преписан в Кайро през 1008 год. по настояване на Арон бен Моше бен Ашер. Съдържа целият Стар завет и заедно с Алепския кодекс (от 930 г.) е най-старият запазен цялостен еврейски препис на Библията. Въз основа на него е направено критично издание на еврейския текст на библията под редакцията на Р. Кител (Biblia hebraica, 3 издание, 1929 г.).

[редактиране] Гръцки

  • Папирус Райландс (P 52): най-старият, известен досега откъс от Новия завет. Съхранява се в университетската библиотека „Джон Райландс“ в Манчестър. Открит е в началото на 20 век в Египет. Това всъщност е листче с размери 9X6 см, изписано от двете страни. Съдържа няколко реда от евангелието от Йоан (18:31 – 33 и 18:37 – 38). Важен е с това, че папиролозите го отнасят към първата половина на 2 век и по този начин се опровергават теориите за късния произход на евангелието от Йоан.
  • Папирус Бодмер (P 66): съхранява се в библиотеката Бодмер в Женева. Открит и издаден от В. Мартин. Важен е както със своята старинност (писан е около 200 год.), така и със съдържанието си: съдържа голяма част от евангелието от Йоан (1:1 – 14:26) и още няколко откъса от следващите глави.
  • Ватикански кодекс (B): съхранява се от 14 век в библиотеката на Ватикана. Съдържа целия Стар завет (в превода на Седемдесетте) и Новия завет. Запазени са 734 фолия, като началното (Битие, 1:1 – 46:28) и крайното (Послание към евреите, от 9:15 нататък) са изгубени. Смятан е за най-важния запазен препис на Библията. Не се знае със сигурност къде е преписван, но надделява предположението, че е в Египет през първата половина на 4 век. От гледна точка на палеографията е оценен като най-верен препис.
  • Синайски кодекс (S): също съдържа целия Стар и Нов завет. Открит е в манастира Св. Екатерина на Синайския полуостров през 1844 г. от Константин фон Тишендорф, който го занася в Лайпциг, а оттам се озовава в библиотеката в Санкт Петербург. През 1933 г. СССР го продава на Бритиш мюзиъм за сумата от 100 000 лири.

[редактиране] Еврейският начин на мислене и изразяване

Речникът на еврейския език е характерен с не много богата лексика, поради което отделните думи са натоварени с много значения. Това дава възможност мисълта да се изрази с малко думи с много нюанси на съдържанието. Поради тази причина е невъзможно в лексикално отношение да се превеждат еднозначно редица книги от Библията, особено Песен на песните, Еклесиаст и др.

В еврейския библейски текст глаголът е основното изразно средство. Еврейският глагол има форми за две временаминало (перфект) и бъдеще. В същото време обаче глаголът има множество форми, при които коренът приема различни значения. По този начин има големи възможности за нюанси в изразяването чрез глаголи.

Строежът на изречението в Стария завет е твърде прост: библейският еврейски почти не познава зависимите изречения, а само съчинителните. Поради това на практика в библейския текст преобладава съюзът и, което води до определена сухота и монотонност на езика, а мисълта остава недоизказана, с отворени възможности събеседникът да улови мисълта повече или по-малко по интуиция.

Европейският начин на изказване на мисълта – по-точно гръко-римският – е характерен с логичността си, с подчинените си изречения и с възможности за абстракция, то еврейският е координиран и конкретен и се гради върху парадокса. Еврейският стил е образен и конкретен, обича силни изрази, смели метафори, фантастични картини, емфази и хиперболи, като дори и най-духовните и най-абстрактните неща се представят с материални термини: Бог има очи, уши, ръце, гневи се, трогва се. Това са изразни средства, обусловени от самите възможности на езика и стила.

[редактиране] Източници

  • Д-р Бонавентура Дуда, Opći uvod u Bibliju (Общ увод в Библията), Загреб, 1980