Андрей Гуляшки

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Андрей Гуляшки
български писател
Роден: 7 май 1914
Раковица, България
Починал: 3 юли 1995
Страсбург, Франция

Андрей Стоянов Гуляшки е български писател, който твори през 20 век. Сътрудник е на левия печат през 30-те и 40-те години. След 9 септември 1944 година е редактор в редица издания, главен редактор на списание "Пламък" (1956-1966 г.), директор на Народния театър, главен редактор на списание "Съвременник" (1972-1973), секретар на Съюза на българските писатели (1956-1962), заместник-председател на СБП. През последните години от живота си пише в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Най-известен е неговият герой Авакум Захов, появил се за пръв път в повестта "Контраразузнаване" (1959).

[редактиране] Непълна библиография

  • "Дон Кихот от Селвеция" (1936 г.)
  • "Жени" (1938 г.)
  • "Смъртна присъда" (1940 г.)
  • "МТ станция" (1950 г.)
  • "Село Ведрово" (1952 г.)
  • "Златното руно" (1958 г.)
  • "Контраразузнаване" (1959 г.)
  • "Случаят в Момчилово" (1960 г.)
  • "Приключение в полунощ" (1960 г.)
  • "Спящата красавица" (1961 г.)
  • "През една дъждовна есен" (1963 г.)
  • "Приключенията на Авакум Захов" (1962 г.)
  • "Седемте дни на нашия живот" (1964 г.)
  • "Малка нощна музика" (1965 г.)
  • "Срещу 07" (1966 г.)
  • "Романтична повест" (1970 г.)
  • "Последното приключение на Авакум Захов" (1976 г.)
  • "Скитник броди по света" (1982 г.)
  • "Убийството на улица Чехов" (1985 г.)
  • "Краят на Лалелия" (1987 г.)