Атанас Узунов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Узунов български военен деец |
|
Роден: | 1857 Русе, Османска империя |
---|---|
Починал: | 22 февруари 1887 Русе, България |
Атанас Маринов Узунов е български офицер (майор).
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Национално-освободително движение
Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през 1875 г. След нейния неуспех емигрира в Румъния.
[редактиране] Сръбско-турската война (1876)
Доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., в която се сражава при Зайчар и Корито. Същата година постъпва на служба в 60-ти пехотен заморски полк на руската армия. След войната учи в Одеското юнкерско пехотно училище (1877).
[редактиране] Руско-турска освободителна война (1877-1878)
При обявяване на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) се записва за опълченец в 3-та рота на 2-ра дружина на Българското опълчение. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на Шипка, Шейново и в Котленския балкан. Награден е с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршчик през 1878 г.
След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във 2-ра пехотна кюстендилска дружина, а след това в 22-ра пехотна пазарджишка дружина и 1-ва софийска сапьорна рота. Той е първият офицер от българската войска, който завършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург. [1]
[редактиране] Сръбско-българската война (1885)
По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на непревземаеми крепости като Одрин и Тутракан.
В битката за Видин българите проявяват умение да воюват срещу превъзхождащ ги противник, предвождани съответно от капитан Атанас Узунов и генерал Лешанин. Обсаден във Видин, капитан Узунов е призован от сръбския ген. Милойко Лешанин, герой от Сръбско-турската война, да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14 ноември - 17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли.
[редактиране] Офицерски бунт (1887)
Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите-русофили, който избухва на 19 февруари 1887 г., за което е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари на платото „Левенттабия“ край Русе.
Обявен е за почетен гражданин на Видин през 1886 г. На негово име са наречени село Майор Узуново, много улици в България, както и Спортното училище вРусе.
[редактиране] Офицерски звания
- 27 април 1878 - прапоршчик;
- 1879 - подпоручик;
- 24 март 1882 - поручик;
- 24 март 1885 - капитан;
- 1885 - майор.
[редактиране] Награди
- Орден "За храброст" 3-та степен;
- Орден "Свети Александър" 5-та степен;
- Орден "Георгиевски кръст" 4-та степен (Русия).