Москва

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За реката със същото име вижте Москва (река).

Москва
Герб на Москва Карта на Русия,градът е отбелязан
Данни
Население: 10 472 629
Надм. височина: 150-200 м
Геогр. положение: 55°45' сев. ш.

37°37' изт. д.

UTC: +3
Кмет
Юрий Лужков
Уеб адрес на града
http://www.mos.ru/


Москва (на руски: Москва, произношение: Масквá ) е столицата на Русия, намира се на едноименната река Москва и е с площ 1097,12 km2 (0,01% от Русия, 88-мо място в Руската федерация). Има следните географски координати: 55о 45` с.ш. и 37о 56` и.д. Градът е най-населеният в Европа с 10 472 629 жители преброени през 2006 (7,13% от цялото население на Русия, 1-во място в Руската Федерация).

Москва се намира в Централния федерален окръг, административен център е на Московска област (без да влиза в нея), но и сама има специален статут на субект на Руската федерация. Тя е била столица на Съветския съюз, на Руската империя и на Московското княжество. Там се намира Кремъл - средновековна крепост, която служи за седалище на руското федерално правителство.

Катедралата Свети Василий Блажени край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. Патриархът на Москва е едновременно и глава на Руската православна църква.

Съдържание

[редактиране] География

Градът е разположен в центъра на европейската част на Русия между реките Ока и Волга. Общата площ (към 2005 г.) е 1081 км2 при средна надморска височина 180 м.

Разположен е на двата бряга на река Москва Освен нея през града протичат няколко десетки нейни притоци. Най-големият приток е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.

[редактиране] История

Катедралата Свети Василий Блажени
Катедралата Свети Василий Блажени

Първото споменаване на Москва датира от 1147, когато според хрониките там се срещат князете Юрий Дългоръки и Светослав Олгович. Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 великият княз Юрий Дългоръки построява около града дървени стени и ров, заради което по-късно е приеман за основател на Москва.

След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и се превръща в столица на независимо княжество.


През 1300 година Москва е била управлявана от Даниил Александрович, син на Александър Невски и член на Династията Рюрикови.

Изгодното положение на водите на река Волга допринася за устойчивото разширение. Москва е стабилна и благополучна много години и e привлекателна за голям брой заселници от цяла Русия. През 1304 Юрий Московски спори с Михаил Тверски за трона на Владимирско-Суздалското княжество. Иван Калита накрая разбива войските на Твер и се превръща в глава на Владимирското княжество и единствен събирач на данъци за монголските владетели. Заради високата събираемост на данъците Иван печели важни отстъпки от монголския хан. За разлика от другите владения Москва не е била разделена между неговите синове, а е преминала непокътната в ръцете на най-големия му син.

Макар че ханът на Златната орда първоначално опитва да ограничи влиянието на Москва, растежът на Великото литовско княжество започва да заплашва цяла Русия. Затова ханът подкрепя княжеството, за да уравновеси Литва, позволявайки ѝ на Москва да се превърне в най-силния град в Русия. През 1480 г. Иван III отхвърля продължителната зависимост от монголите (вижте Стоене на Угра) и Москва се превръща в столица на империя, която накрая обхваща цяла Русия заедно със Сибир.

Тиранията на по-късните руски царе, като Иван Грозни, води до западане на държавността, въпреки разширението на империята. През 1571 татарите от Кримското ханство превземат и изпепеляват Москва. От 1610 до 1612 г войски на Жечпосполита окупират Москва и крал Сигизмунд III прави опит да узурпира руския трон. През 1612 г. Нижни Новгород и други руски градове се вдигат на бунт срещу полските завоеватели, войските им обсаждат Кремъл и го превземат. През 1613 имперското събрание избира Михаил Романов за цар, който основава династията Романови.

Модерна Москва; Логото на Sanyo се извисява над статуята на Ленин, едва видима над билборда
Модерна Москва; Логото на Sanyo се извисява над статуята на Ленин, едва видима над билборда
Московски държавен университет
Московски държавен университет

Москва престава да бъде столица, когато през 1703 г Петър Велики построява за столица град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се евакуират и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата армия временно заема опожарения град, но гладът, студът и болестите я принуждават да напусне.

През януари 1905 г. градът официално се сдобива с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва. След успеха на Октомврийската революция през 1917 нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.

Като жизнено важен възел от инфраструктурата на СССР Москва, заедно с Ленинград и Киев, е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през 1941 г. (виж План Барбароса) През ноември 1941 г. немската Армейска група "Център" достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна операция.

През 2005 г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.

[редактиране] Население през историята

Демографско развитие на Москва между 1400 и 1856
1400 1638 1710 1725 1738 1775 1785 1811 1813 1825 1840 1856
40 000 200 000 160 000 145 000 138 400 161 000 188 700 270 200 215 000 241 500 349 100 368 800
Демографско развитие на Москва между 1868 и 2002
1868 1871 1888 1897 1912 1920 1926 1939 1959 1979 1989 2002
416 400 601 969 753 459 1 038 600 1 617 157 1 027 300 2 101 200 4 609 200 6 133 100 8 142 200 8 972 300 10 383 000

[редактиране] Виж още

  • Московити
  • История на Русия

[редактиране] Административно деление

Административно деление на Москва
Административно деление на Москва

Москва, като административно-териториална единица, е разделена на 10 административни окръга, включвайки гр. Зеленоград като 10-ти окръг. Тези 10 окръга са разделени на общо 123 муниципални района.

В момента кмет е Юрий Лужков.

[редактиране] Култура

Москва е сърцето на руските сценични и изящни изкуства. Градът е осеян с театри за драма, опера и балет, сред които най-известен е Болшой театър. По времето на Съветския съюз цените на билетите са били на стойност до няколко долара, но са претърпели сериозни промени оттогава.

Въпреки че по-малко от една четвърт от руснаците живеят в селски райони, московчани, подобно на другите градски жители, са привързани към природата. Много от тях живеят в провинциални вили (наречени дачи) през почивните дни и празниците. Дачата също служи като място за отдих на възрастните и пенсионерите. В Москва са разположени и много паркове и градини.

Следвоенните години са белязани със сериозна жилищна криза, разрешена с изграждането на големи панелни жилищни блокове и комплекси. Около 13 000 от тези стандартизирани блокове приютява повечето от московските жители. Това са сгради с височина от 9, 12, 17 или 21 етажа. Апартаментите са приготвяни и частично сглобявани в заводи преди да бъдат монтирани в цялостни сгради. Популярният в съветската епоха комичен филм "Ирония на съдбата" осмива този еднообразен и бездушен начин на строителство.


[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

ЛИТЕРАТУРА:

  • Москва: Альбом. Авторы текста Т. И. Гейдор, П. С. Павлинов; Вступ. ст. А. Г. Раскина. СПб.: Изд-во "Иван Федоров", 2004, 256 с.
  • Православные святыни Московского Кремля в истории и культуре России: Альбом. М., Индрик, 2006, 384 с.
  • Валерий Воскобойников. Летопись Москвы. История города в датах. М., ОГИ, 2007, 304 с.
  • Имена московских улиц. Авт. Р. А. Агеева, Г. П. Бондарук, Е. М. Поспелов, Т. П. Соколова, А. Л. Шилов. М., ОГИ, 2007, 608 с.
  • Москва златоглавая. Монастыри, храмы, святыни. Путеводитель. М., Духовное преображение, 2007, 312 с.




Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Камчатски | Краснодарски | Красноярски | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Кемеровска | Кировска | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински-Бурятски | Ненецки | Уст-Ордински Бурятски | Ханти-Мансийски | Чукотски | Ямало-Ненецки
Федерални окръзи
Далекоизточен | Приволжки | Северозападен | Сибирски | Уралски | Централен | Южен