Понятия в микроикономиката
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Потребности - усещането за неудовлетвореност у хората, което те се стремят да преодолеят.
Потребление - сфера от общественото стопанство, която обхваща принципите и механизмите за задоволяване на човешките потребности.
*Потребление - непосредствена консумация на блага от хората /домакинствата/, отразяваща техните конкретни нужди.
Производство - сфера от общественото стопанство, която обхваща принципите и механизмите за създаване на блага /полезности/, необходими за потреблението.
Пазар - сфера от общественото стопонство, която обхваща принципите и механизмите за придвижване на благата /стоките/ от производителите към потребителите.
Икономика - съвкупност от всички сфери, институции и социални дейности, които са свързани със задоволяване на потребностите в една държява.
Ресурси - всички предпоставки, които правят възможно протичането на производствения процес. Към тях отнасяме: земя, труд, капитал и прудприемачески фактор.
Блага - всички средства за задоволяване на потребностите, които притежават определена полезност.
Икономизирано поведение - стремеж към рационализация и оптимизиране на резултатите от чавешката дейност.
Икономическа наука - учение за принципите на икономическо поведение на хората.
Микроикономическа теория - раздел от икономическата теория /икономикс/, в който се разглеждат принципите на поведение на отделните икономически единици - потребители, производители, фирми, в обхвата на съответните пазари.
Макроикономическа теория - раздел от икономическата теория /икономикс/, в който се разглеждат принципите на функциониране на националната стопанска система /макроикономика/ в нейната цялостност, единство, в т. ч. равнище на националното производство, заетост /безработица/, инфлация, както и принципите и механизмите на макраикономическите политики.
Ограниченост - проявява се по отношение на всички неща, количествата, на които са недостатъчни за задоволяване на потребностите на хората в обществото.
Избор - търсене на алтернативни решения за поведението на хората, предизвикано от ограничеността на ресурсите и стремежа им да постигнат възможно най - пълно задоволяване на патребностите.
Икономическа теория /икономикс/ - наука за това, как хората използват ограничените ресурси за за производството на избрани от тях блага за задоволяване на определени конкуриращи се потребности.
Позитивна икономическа теория - констатиране или описване на реалното /обективно/ състояние /това, което е/ на икономиката.
Нормативен икономикс - ценностна концепция за изменение, трансформация на определена икономическа система за постигане на предварително определени конкретни цели / това, което би трябвало да бъде/.
Всеобща ограниченост - изразява се в ограничеността на ресурсите и на благата и резултира във възможностите за задоволяване на потребностите.
Рационализация на избора - най - добрата комбинация на изгодите, ко,то се осигурява с ограничени възможности.
Икономизирано поведение - стремеж към рационализъм, пълноценно използване на ресурсите, постигане на висока икономическа и производствена ефективност.
Предел, пределна граница - определен мащаб, размер, до който една дейност може да постигне максимален ефект.
Максимизиращо поведение - 'реализация на най - доброто алтернативно решение при ограничени икономически възможности.'
Вторичен ефект - стланичен, неочакван ефект при осъществяване на дадена дейност.
Координация на конкуриращото поведение - система от принципи за съгласуване на интересите на пазарните участници.
Фактори на производството - включването на ресурсите за производствено използване ги превръща във фактори на производството /земя, труд, капитал,предприемачество/.