Михайло Апостолски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михайло Апостолски югославски военен |
|
Роден: | 8 ноември 1901 Ново село, днес Република Македония |
---|---|
Починал: | 7 август 1987 Дойран, днес Република Македония |
Михайло Апостолски (на македонски литературен език: Михајло Апостолски, понякога Михаило Апостолски), роден като Михаил Митев Апостолов, е комунист от Вардарска Македония, югославски генерал, политик и историк.
Съдържание |
Биография
Апостолски е роден в щипската махала Ново село, родно място на Тодор Александров и Иван Михайлов. Между двете световни войни Михаил Митев завършва сръбско военно училище и става генералщабен майор.
Втора световна война
По време на операцията на Нацистка Германия срещу Югославия през април 1941 година Михаил Митев е действащ майор в щаба на Дравската дивизия на югославската армия. Той е пленен и отведен в пленнически лагер близо до град Милано, Италия.
На 23 юни 1941 г. бащата на Михаил, Мите Апостолов Матовски, моли българския военен министър Теодоси Даскалов да бъдат направени постъпки пред германците за освобождаването на сина му, на базата на това, че Михаил е българин, роден от български родители в Щип. Също така, че синът му е постъпил на служба в сръбската армия единствено за препитание и е „единствената надежда и утеха“ за семейството си, което живее в голяма оскъдица. Бащата се позовава и на факта, че през Първата световна война самият той е бил доброволец в българската армия и е ранен, в следствие на което остава инвалид, а при завръщането си у дома намира имота си унищожен и разграбен. Молбата е удовлетворена на 2 юли 1941 г.[1]
След освобождението си Митев приема името Михайло Апостолски и се включва в югославското комунистическо партизанско движение. През май 1943 година според бойните реляции в Централния военен архив във Велико Търново, Михаил Митев Апостолов Матовски и командваните от него части са извършили военни престъпления, като са убили по особено жесток начин ранени български войници и след това са ги ограбили[източник?], след което Тито му дава званието генерал-майор. Апостолски е избран за един от делегатите на Македония за Второто заседание на АВНОЮ, но не успява да отиде там поради отдалечеността на мястото, където се провежда то - Яйце, Босна.[2]
Следвоенно време
След Втората световна война Апостолски е основен деец в борбата на нова комунистическа Югославия срещу българщината във Вардарска Македония и Западните покрайнини. През 1967 година Апостолски става "единствено за препитание" член на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) с подписа на Тито. От 1976 до 1983 е президент на МАНУ.
Апостолски е обявен за един от 66-те "народни герои" на титовска Македония, а брат му, който е страстен рибар, е обявен за "професор по ихтиология".[3]
През 1995 година новоучредената Военна академия в столицата на Република Македония Скопие е кръстена на негово име.
Източници
- ↑
Мите Апостолов Матовски (1941-06-23). „Молба вх. № 194 до Министра на Войната“. Взето на 2007-04-17
- ↑ Уикикниги на македонски: „Статусот на НР Македонија во Југословенската Федерација“
- ↑ „Македонија има 66 народни херои“, Утрински весник, 16 октомври 2006