Староарамейски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Староарамейски език ארמית ,ܐܪܡܝܐ |
||
---|---|---|
Говори се в: | ||
Район | ||
Общо говорещи: | - | |
Класификация | Афро-азиатски Семитски Западносемитски Централносемитски Северозападносемитски Арамейски |
|
Официално положение | ||
Официален във: | --- | |
Контролиран от: | --- | |
Кодове на езика | ||
ISO 639-1 | няма | |
ISO 639-2 | няма | |
ISO 639-3 | няма | |
|
Староарамейският език е семитски език, използван за написване на редица библейски книги и е основният език на Талмуда. Смята се, че Исус Христос е говорил на някой от диалектите на староарамейския. Първоначално староарамейският е езикът на арамейците, семитска народност, заселила се в Плодородния полумесец около 12 век пр.н.е. С времето той се разпространява сред останалите народи в региона и към 7 век пр.н.е. служи за лингва франка на Близкия Изток. С включването на тези територии в Персийската империя, староарамейският става един от официалните езици в персийската администрация.