Анри Троая
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анри Троая френски историк и биограф |
|
Роден: | 1 ноември 1911 Москва, Русия |
---|---|
Починал: | 2 март 2007 Париж, Франция |
Анрѝ Троая̀ (Henri Troyat, по рождение: Левон Аслан Торосян, наричан в Русия Лев Асланович Тарасов) е френски биограф, романист и историк от арменски произход.
Троая е роден в Москва. Напуска Русия със семейството си по време на болшевишката революция. Известно време живее в Истанбул и Венеция. През 1920 г. се установява в Париж. Започва да пише и още на 24 години получава първия си литературен приз. През 1959 г. е избран за академик във Френската академия, заемайки мястото на починалия през 1957 г. Клод Фарер.
Анри Троая е автор на над сто биографии на исторически личности, много от които са част от руската история и култура: Пушкин, Екатерина Велика, Гогол, Марина Цветаева, Распутин, Тургенев, Александър I, Александър III. Много от книгите му са издадени на български език.
Първият му роман Faux jour е награден през 1935. През 1938 за романа L'Araigne получава наградата Гонкур.
Умира на 2 март 2007 г.[1]
[редактиране] Избрана библиография
- "Сеитби и жътви", цикъл романи в пет тома (1953-58)
- "Ейглетиерови", роман в три тома (1965-67)
[редактиране] Източници
- ↑
„Новини на сайта на Френската Академия“. Académie française. Взето на 06/03/2007