Елисавета Вълчинова-Чендова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елисавета Вълчинова-Чендова български музиколог |
|
Роден: | 4 февруари 1954 София, България |
---|---|
Елисавета Вълчинова-Чендова (родена 4 февруари 1954) е български музиколог, старши научен сътрудник в Института за изкуствознание — БАН, д.изк. През 1985 защитава докторска дисертация на тема "Военните духови оркестри в България и техният репертоар - 1879-1944 г.". През 2005 защитава дисертация за присъждане на научната степен "доктор на изкуствознанието" на тема "Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации". Автор е на изследването "Градската традиционна инструментална практика и оркестровата култура в България - средата на ХІХ - края на ХХ век (С., 2000), на "Енциклопедия български композитори" (СБК, 2003), публикувана на български и на английски език, и на книгата "Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации" (С., ИИзк, 2004), на студии и статии, посветени на българското композиторско творчество и изпълнителско изкуство в български и чуждестранни печатни научни тематични сборници, енциклопедични издания и други, както и в интернет издания. Публикувала е множество публицистични и критични материали в специализирания и периодичен печат. Главен редактор от 2006 на списание "Българско музикознание", издание на Института за изкуствознание - БАН. Два мандата е председател на секция “Музиколози” в Съюза на българските композитори (1999-2005). Носител е на наградата за критика и публицистика "Владимир Башев" (1989), "Кристална лира 2004" на Съюза на българските музикални и танцови дейци, Мин. на културата и "Класик ФМ" радио, награди на СБК за музиколожко творчество "Книга на годината" (2000, 2003, 2004), "Златното петолиние 2005" и др.