Османско владичество
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Османско владичество (също османска власт, понякога наричано османско или отоманско иго или турско робство) е термин, с който се означава периодът от края на 14-ти до края на 19 век, в който България е била в рамките на Османската империя, а българският народ е в подчинено и неравноправно положение спрямо турците и други азиатски етноси, насилствено заселили се в българските земи. Много автори го определят като време на политическо безправие, социален гнет, етнически и архитектурни промени, принудително насаждане на чуждоезичие и чужда религия. Въпреки всичко това българите съхраняват родния си език, вярата и традициите.
Неравноправното положение на българите се поддържа и насажда от османската държава чрез насилствени методи, най-разпространени сред които са:
- кланета (виж Родопски кланета, Тракийски кланета, Панагюрско клане, Баташко клане, Търновско клане, Перущенско клане и т.н.);
- масови изселвания на цели области в Мала Азия и презаселването им с азиатски етноси (турци, черкези и др.);
- насилствена ислямизация и потурчване пред заплаха от смърт;
- закони, гарантиращи неравноправието на християнския български етнос спрямо турците и мюсюлманите в империята.
Макар да не става дума за робство в истинския смисъл на думата, този израз е използван активно както от дейците на българското национално-освободително движение, така и в пропагандата при комунистическото управление през 1945 - 1989 г. срещу Турция, считана тогава за основен НАТОвски противник на Балканите.
[редактиране] Хронология
- 1393 - пада Велико Търново, столицата на по-голямото българско царство, а неговият цар Иван Шишман става васал на турския султан;
- 1396 - пада Видин, столицата на по-малкото българско царство, с което България окончателно е покорена и започва османското владичество;
- 15 век - въстание на Константин и Фружин, походи на крал Владислав III Варненчик и Янош Хуняди;
- 16-17 век - различни форми на съпротива: хайдутство, Търновски въстания, Чипровско въстание, Карпошово въстание;
- 18 век - начало на Възраждането: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански; въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1735-1739) и Руско-турската война (1768-1774);
- 19 век - развитие на нацоналната просвета и култура: Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Рилски, Найден Геров, Петко Рачов Славейков, братя Миладинови;
- 1860-1878 - организирано национално-освободително революционно движение; Георги Раковски основава Тайния централен български комитет, Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Българския революционен централен комитет; Старозагорско въстание и Априлско въстание, организирано и ръководено от Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов, Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов и други;
- 1877-1878 - Руско-турска освободителна война;
- 19 февруари (3 март) 1878 - Санстефански мирен договор: възстановена е българската държава.