Маргарит и Маргарита

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Внимание! Съдържанието на статията може да засегне чувствата на определени личности.

Маргарит и Маргарита
Маргарит и Маргарита
Режисура Николай Волев
Продукция Студия Бояна
Сценарий
Актьори Васил Михайлов, Ирини Жамбонас, Христо Шопов
Музика Дж. Замфир, Бийтълс, Кени Роджърс
Премиера 1989
Времетраене 92 мин.
Страна България
Език български
Външни препратки
Страница в IMDB

Маргарит и Маргарита“ е един от провокиращите филми в българското кино, завършен през 1988 г. Противоречивата любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на филма били възпрепятствани.

Съдържание

[редактиране] Актьори и роли

  • Ирини Жамбонас – Рита (Маргарита), ученичка
  • Христо Шопов – Маргарит (Мър), ученик
  • Васил Михайлов – Неризанов, партиен функционер
  • Рашко Младенов – Юлиян, хореограф
  • Таня Сашова – класна ръководителка
  • Кина Дашева – майка на Маргарит
  • Илия Раев – директор на училище
  • както и:
    • Рени Китанова – учителка по литература
    • Мая Томова – съпруга на Неризанов
    • Елена Райнова – майка на Маргарита
    • Стоян Стоев – баща на Маргарита
    • Марин Дамянов – учител по трудово възпитание
    • Красимир Ранков – следовател
    • Румяна Първанова – шеф на ресторанта
    • Благовест Арнаудов – келнер
    • Владимир Бърнски – съученик
    • Валентин Недялков – шофьор на Неризанов

Диалозите са на Марин Дамянов.

[редактиране] Сюжет

[редактиране] Развой на събитията

Маргарита, която иска да я наричат Рита, е преместена в друго училище, защото е ударила шамар на перверзния си учител по трудово възпитание, хванал я да пуши в училище. Тъй като момчето до нея по време на час я убеждава, че не ѝ се подиграва, а действително се казва Маргарит, той е извикан за изпитване на дъската, но се прави на велик и хвърля бележника си по главата на учителката. Един съученик закача полата на Рита, която се къса. Рита заблудена зашлевява шамар на Мър (както нарича Маргарит впоследствие), а той подгонва съученика, като в боя си разбиват директорския кабинет. Макар че класната ръководителка за втори път се опитва да изглади проблема, Маргарит не се извинява по време на комсомолското мероприятие и директорът е принуден да повторно да нареди остригването на двете момчета нула номер. Маргарит отказва и е последван от Рита, която междувременно е избягала от къщи.

След като не желае да послуша молбите на майка си, която е готова да направи всичко, за да го върне в правия път, Маргарит се преместват с Рита в мизерно помещение. Започват работа, но Рита е увлечена по танците и постепенно се привързва към хореографа Юлиан, към когото Маргарит неколкократно подхожда с агресия, тъй като го счита за педераст. Страстната любов между Мър и Рита е съпътствана от крамоли и забрани. Сватбата се проваля. Оплодена без да иска, тя абортира. Въпреки това тренира до припадък, прави участия и така се запознава с всевластния Неризанов, който може да ѝ отпусне апартамент. Но „за да получиш, трябва да дадеш”, смята Неризанов и така започва сексуалното обслужване на женения Неризанов, който се ползва от влиянието си, за да облагодетелства или заплашва другите.

Рита е използвана от Юлиан като муле на валута, но е заловена. Убедена е да не го издава, а условна присъда е наложена на Маргарит. Последният отказва да плати глобата си с парите на Юлиан и започва работа в „Кремиковци”. Сбиване с друг работник, закачал се с Рита, добавя нови прегрешения към досието му.

Неризанов неколкократно успява да се спаси от буйния Маргарит – веднъж чрез Военна полиция, която го връща във армията, веднъж чрез охранителя си. В последната от сцените в издействания апартамент Юлиан показва, че е привличан от Рита, но тя е заета с мисълта, как ще продаде изпросено палто. Пристига Неризанов, който изважда поредната бутилка луксозно за времето си уиски. Самоуверено кара Юлиан да му завърже обувката, докато унижаващо отърква пубиса си в седалището му. Опитва да накара същото Мър, дошъл междувременно, който „по особено мъчителен начин и с особена жестокост” разбива главата му в стената, за което рецидивистът законосъобразно е осъден на смърт от СГС.

В коридора на Съдебната палата Маргарит отнема пистолета на милицонер и се самоубива.

[редактиране] Културен контекст

Заглавието на филма е алюзия на романа на Булгаков „Майстора и Маргарита”, като любовната история е също толкова абсурдна. С романтична крайност младите погубват живота си.

Трудно е да се определи дали има положителни герои във филма: циничният корумпиран социалистически деец, непоправимият побойник, зарязалата родители и училище, хореографът - връзкар и валутен престъпник. Родителите, даващи всичко за децата си са пародирани, а добронамерената учителка – измамена.

Филмът действа изобличаващо за обществените недостатъци по време на тоталитарния социалистически режим в България.

  • Възкачването в йерархията става чрез връзване на връзки и Неризанов твърди, че ще продължи да успява по тази начин.
  • Сдобиването с блага става чрез непотизъм, без да се взимат под внимание справедливостта и нуждите на трудещите се, например при осигуряването на безплатния апартамент (сдобиването с какъвто става след години чакане) или при „бракуването” на палтото от норки за 8 000 лв.
  • Възпитателните мерки (обръсване на главата, комсомолски събирания, родителски напътствия) не повлияват благоприятно на младежите. Въпреки телевизионните си призиви за „единство на думи и дела” Неризанов е двуличен демагог.
Край на разкриващата сюжета част.

[редактиране] Политическа история на филма

Сценарият се базира на повестта на Александър Томов, но е далеч по-критичен към народната власт, поради което авторът ѝ се отказва от проекта.

С цел продукцията да бъде одобрена от художествения съвет Волев представя фалшиви режисьорски книги. Актьорите не донасят, какъв е характерът на филма. След завършването през 1987 г. си е допуснато да бъде прожектиран пред работниците в Перник чак през 1989 г. с очакването, че публиката ще го критикува, след като режисьорът е отказал да го промени.

Впоследствие е спрян с официалния мотив, че бил твърде публицистичен, а не художествен.

Втората премиера е на 4 декември 1989 г. След промяната на управлението в България „Маргарит и Маргарита“ се разпространява свободно.

Филмът печели Наградата за най-добър филм през 1989 г. на Съюза на българските филмови дейци. Избран е за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан през 1990 г..

[редактиране] Вижте също