Малорад
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малорад е село в Северозападна България. То се намира в община Борован, Област Враца.
Малорад | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Враца |
Община: | Борован |
Население: | 2 192 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 182 м |
Пощ. код: | 3255 |
Тел. код: | 09141 |
Геогр. положение: | 43° 29' сев. ш. 23° 41' изт. д. |
МПС код: | ВР |
Кмет или наместник | |
Илия Влайчовски |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Малорад е разположено в северозападната част на хълмистата Дунавска равнина. Намира се на 40 км южно от град Оряхово и на 40 км от град Враца. Селото заема площ от около 6000 декара. По-голямата му част е заела равнината на юг от рекичката, чието начало дават изворите, наречени "Езерото" в източния край на селото. Друга част е плъпнала на север от реката по високия рид "Рамчово бърдо", изкачило се и овадяло част от равното до местностите "Гарванско" и "Неделкьово" бранище. На изток се е изкатерило на терасата "Чаира" и се е доближило до "латинското селище". На юг достига дълбоко между Малкия Голиям поток,а на запад до "Вировски дол".Село Малорад е свързано с околния свят чрез шосейни пътища за градовете: Оряхово, Бяла Слатина, Враца. Граничи на север с землищата на село Рогозен и Сираково, на изток с Добролево и Борован, на югоизток с Борован, на юг с Девене и Трикладенци и на запад с землището на село Фурен. Разликата в надморската височина на землището не надхвърля 40 м. Най-високата точка се намира на изток от селото в местноста "Ямите", където е построен резервоарът за водоснабдяване на селото. Земеповърхните форми на землището са такива като на хълмистата Дунавска равнина. Прорязано е от плитки долища, които тук наричат падини. Езерска падина на изток от селото дава началото на селската бара, която разсича селото и продължава на запад. След "Стефановски вир" прави завой на север и лъкатуши в землището на Рогозен. В югоизточния край на землището започва "Годулска падина" и изворът "Годулчето". Пак от този край се вие и река "Смръдльовец", която навлиза от борованското землище. Под "Рътков връх" се събират в едно с "Годулчето", а в края на местността "Балиев мост" се сливат с идващия от юг "Вачовски лъг" и в селото под Спасковци се вливат в "Езерска бара". В южната част на землището започва "Малкият поток", който по на север преминава в "Нечова падина" и се влива в барата при Драгоевци. Големият поток води началото си от "Герчови тръници". Спуска се по "Плитката падина", заобикаля "Оградите" и при "Слънчев бряг" се слива с "Виривски дол". Последният навлиза от "Фуренското землище", заобикаля "Каменити кладенец" и "Кариерите" лъкатуши под "Черкезките места" и на запад от селото, в местноста "Мешани бари", се влива в "Езерска бара". На север от селото е "Жинина падина", в края на която е изворът "Пишурата". При местноста "Пчелина" стръмно се спуска на запад и при "Стоянова воденица" се влива в барата. Климатът на района на Малорад е умерено континентален. Зимата обикновено продължава 3 месеца и почти съвпада с календарната от средата на Декември до средата на м. Март. Почвите на селото са различни: в южната част на землището "Билото" е чернозем, в района на "Годуля" - сива горска, на "Балиев мост" - глинесто песъчлива. На север от шосето Малорад - Борован почвите са леки пропускливи. Преобладават сивите горски почви, които са на надморска височина 150-200 м, т.е. в пояса на дъбовите гори. Те имат дебел хумусен пласт и върху тях се развиват успешно всички селскостопански култури: зърнени, тревни и трайни насаждения. През ХVIII век пътешественикът Феликс Каниц минава надлъж Мизия и е удивен от величието и красотата на тази първична природа, незасегната от ръката на цивилизацията. Освобождението сварва Малорад с 30 000 дюлюма земя. Като островчета в огромно море била обработваемата земя сред вековните гори и ливади. Много извори дали началото на поточета, ромолели и лакатушели в долища, обрасли с храсти и павитак. Малорадската гора била смесена широколистна: летен дъб, ясен, бряст, липа, леска и клен. В долищата покрай поточетата избуявали мекишът и пчешкодрянът, див хмел, павитак и шипка. Покрай изворите и заблатените места ухае дивата мента. Покрай пътищата растат бял и черен пелин, а в нивите - лайка и ален мак. Тази дивна природа се допълва от животни и птици, които намират в нея дом и прехрана, грижат се за гората и правят живота по разнообразен. От влечугите се срещат: водната змия, смокът, пепелянката, стоманярката(черна), слепокът. След 1860 г, когато прогонените от Кримския полуостров и Кавказ татари и черкази се заселили в Мизия, в Малорад са настанени 200 семейства черкези. На тях са отделени 4000 декара гора на запад от селото, която те изсичат и обработват. От тогава всяка година от различни краища на страната идвали тук и се заселвали другоселци. На тях се раздавала земя(гора). Така година след година гората намаляла, а работната земя се увеличила. От висшите растения в землището добре вирее: ръж, пшеница, царевица, слънчоглед, просо, маслодаен мак, ечемик, овес, захарно и кръмно цвекло, коноп, соя, грах, фий и рапица, лозя и овощни дървета, тютюн и зеленчуци. Почвата добре приема оборския и изкуствен тор. Системното унищожаване на горите довежда до коренни изменения в животинския свят. Изчезват горските хищници, сърните, орлите и другите хищни птици. Машинната обработка на земята и внасянето на химични препарати довеждат до унищожаването на някои видове животни и птици обитаващи нивите и ливадите. Написал Петър Йорданов Цанов (Кръстителски)
[редактиране] История
В землището на Малорад има неизследвани праисторически селища. На една вискока равна тераса северно от Мешани бари в м. Пчелина има останки от селище, което е обитавано през новокаменната епоха - Шесто хилядолетие пр. н. е. Това са били първите обитатели на околностите на днешното село. Разкрит е дебел културен пласт от останките на праисторическо селище. Тук са намерени глинени съдове, кремъчни ножове, каменни брадви и един меден връх от копие, представляващ археологическа рядкост. В двора на Герго Петров Рогозянски, който се намира на височината на Голямата чешма в северозападната част на Малорад, са открити огнища, фрагменти от глинени съдове, кремъчни и каменни оръдия на труда. През второто и първо хилядолетие пр. н. е. околностите на селото са обитавани от траките. Свидетелства за това са двете тракийски могили - едната в двора на Могиланците, а другата в землището на запад от селото. И двете са вече напълно разрушени. Следи от селище, обитавано в началото на Бронзовата епоха, са намерени в местността Гучувица (Смръдльовец). В местността Езерото има останки на селище от края на бронзовата епоха. Между различни други находки са открити куха бронзова брадва и бронзови фибули от късно желязната епоха. Това селище изглежда е съществувало и през римската епоха, и българското средновековие. Доказват го намерените археологическите материали. Случайно е изровена колективна находка от 93 броя римски сребърни монети с последна емисия от император Луций Вер (161-169 година),заедно с една гривна от сребърен плетен тел и глинен съд. В местността Горанова круша е имало голямо тракийско селище, обитавано през V-II век пр. н. е. Там са намерени глинени съдове и вази с интересна форма и бронзови фирури. В местността Чаира личат останките от голямо средновековно селище. Намерените материали го датират от времето на Първо и Второ Българско царство. Именно тук е било средновековното село Малорад. За името Малорад има няколко предположения. Първото е, че името идва от Мали град - римско поселище с повече от 30 къщи, които римляните наричали малки градове. Тези поселища пазели и поддържали римските пътища и били ползвани като станции за смяна на впряговете и отдих на пътниците. Наименованията "латинско селище", "латинска църква" и "латинско гробище", наличието на паметници с непознати писмени знаци навеждат на мисълта, че името Мали рът води началото си от Мали град. Второто предположение е, че името произхожда от старобългарското "Малоради" .Третото предположение е, че името е продължител на старобългарското "Мало рад" - малка война, малка войска. Последното и най-вероятно предположение е на археолога Богдан Николов. Името Малорад се определя от релефа на местността. То означава Мали рът, Малък рът (Рит Малко бърдо). Средновековното селище е заварено от турските поробители в края на XIV век. Среща се в османски документи от 1620 г. за събиране на данъци от раята с 12 домакинства. В друг документ от 1632 г. домакинствата вече са 20. Не е проучено чие владение е било Малорад в османската феодална система. В края на XVIII век селото било опожарено от кърджалийте. Опожарена и осквернена била и латинската църква. Една част от оцелелите малорадчани се скрили в оградите на запад от селото, други в горите на Смръдльовец, а трети забегнали във Влашко. След като отминала oпастността хората се завърнали в селото, възтановили жилищата си и заживели постарому. В началото на XIX век ги налетяла чумата - враг по-страшен и от кърджалийте. За кратко време смъртта покосила цели семейства, което показва разкрит гроб, в който са намерени мъжки и женски скелет, а между тях - детски. Ужасени, селяните отново потърсили спасение в горите, където вярвали, че ще се скрият от страшния мор. Към 1835 г. те се заселили на запад от старото село в ниското покрай реката. Преданията разказват, че страхът от чумата бил толкова голям, че никой не смел да мине праз старото село, а по-късно и да намерели там накит или златна пара, не го докосвали, защото се страхували, че са чумави. В края на XVIII и началото на XIX век положението на зависимото население се влошава от продължителните войни, тежестите на които се понасят от българското население. Въвеждат се нови данъци, свързани с издръжката на турската армия. За умиротворяване на зависимото население, турското правителство включва в местното управление (В меджлиса на каазите) влиятелни български чорбаджии. Малорад има такъв от началото на XIX век. Това е Петър Гарвана. Той е втората личност на Малорад, взел участие в изковаването на съдбините на селото, а и на цялата Раховска кааза по онова време. През 1861 г. тук дошли 200 семейства черкенези. Населението били задължено да им построи жилища. На колонистите били отделени 4000 декара гора на запад от селото, която те секли, горили и превърнали в обработваема площ. Пришълците били планински хора, ловци и разбойници, занимаващи се с кражби и грабежи. Правели много пакости на малорадчани. Тяхната култура, обичаи и начин на живот се сблъскали с тези на местното население. Черкенезин се опитал да отвлече най-хубавата мома от селото. Тя била любима на Герго Томов Кръстев (02.04.1852г. - 03.12.1922г.) Герго убил черкенезина и забягнал във Влашко. През 1876 г. е доброволец в Сръбско-турската война, а през 1877 г. - 1878 г. -в Освободителната война е опълченец в четата на Илъо Марков. През 1873 г. в селото са идвали пратеници ВРЦК да запишат доброволци за Ботевата чета. Според сведения, събрани от стари хора, някой си Цеко от с. Еница е записал 30 души от Малорад, които трябвало да се присъединат към Ботева. Помощници на Цеко били Христо Даскала от с. Бързина и Лукан от с. Галиче. Черкенезите се организирали за нападение на четата и това попречило на малорадчани да се пресъединят към Ботева. Освобождението на Малорад е бягството на черкезите от селото. При това бягство те отвлекли коли и добитък и четири български девойки. Освобождението сварва Малорад с около 130 къщи. След Освобождението кмет на селото е Петър Каленски. Първите свободни избори се провеждат през 1879 г. и за кмет е избран Герго Цветков - Дифаня. Църквите и манастирите са светите места, където българите пазели вярата и народността си. Малорад има своя църква още през Второ Българско царство, която наричали Латинската църква. Тя носела името на Свети пророк Илия. Макар и опожарена, без покрив с опушени полуразрушени стени, тя продължавала вярно да служи на християните до 1848 г. За сватби, кръщанета, погребения и празници тя събирала хората. През 1848 г. започнал градежа на новата църква на високия баир на север от селото, Латинската църква била разрушена и с камъните й била завършена новата на която дали същото име Св. Пророк Илия. Новата църква скоро се срутила. На мястото й построили друга, която осветили с името Успение на Св. Богородица. В църковния двор построили килия, в която се учели децата на селото. През 1872 г. свещеник е бил поп Дамян Попдимитров. 1879 г. и тази църква се срутила и в 1882 г. е била построена сегашната. Майстор на сегашната църква е Уста Майстор Кънчо от Трявна. Най-старият свещеник, който е живял в спомени на малорадчани е от началото на XIX век, служил в Латинската църква, е Никола Рашоевски. Той е бил погребан на изток от олтара на Латинската църква. През 1922 г. камъните от основите на църквата били извадени за построяване на мостове и чешми. Тогава били извадени и мощите на свещеника и заровени в двора на сегашнта. В гроба били намерени одеждите му разложени, обаче шарките направени от тел били запазени, от това се заключава, че там е бил погребан свещеника. Пък и самите му внуци, които били живи по онова време и са знаели за гроба му, в спомените на дедите и бащите си разказваха, че поп Никола бил интересна личност. Бил начетен и скромен човек. Ползва се с голямо доверие и почит. Имал вечен календар, по които обяснявал много събития и явления. Даже отгатнал кога ще умре. Интересна е смъртта му. В деня преди да умре, бил на работа на полето. По пътя минал негов съсед, който отивал на воденицата и свещеникът му казал "Върни се да ми погребете останките, понеже аз утре ще умра по еди-кое-си време. Съседът му отговорил, че се шегува, понеже днес е на работа и продължил пътя си. Вечерта свещеникът си приготвил всичко, което му било нужно за погребението. Това се видяло странно на близките му и те се отнесли с недоверие към него, но щом дошъл уречения час за голямо учудване на всички той починал. В новата църква на баира пръв свещеник е поп Дамян Попдимитров. Тази фамилия ражда свещеници до идването на поп Константин Митрев. 1847 г. е паметна в историята на Малорад. Сложено е началото на учебното дело. Открито е килийно училище, в което се обучават 12 момчета и 2 момичета. Първият учител е Георги Петков Кършигорски от с. Долна Кремена. Учел се в родното си село, Черепишкя манастир и гр. Враца. Учителствувал е няколко години в различни села и през 1847 г. чорбаджии от Малорад го спазарили да открие училище в селото. Той приема и остава в историята на Малорад като основател на учебното дело. Учителствува тук до Гергьовден на 1848 г. и на този ден е спазарен за учител в село Борован. Според тогавашните правила за килийните училища, учебната година започвала и завършвала на празника на Св.Георги Победоносец. След 1854 г. Кършигорски се главява като учител в село Галиче. На 17.05.1858 г. приема свещенически сан в Галиче и служи като такъв до своята смърт. Умира от холера в 1913 г. След него в Малорад учителствували: Иванчо Маруцин от Враца, Кръстьо Ценов от с. Девене, Николчо Илиев от Малорад, Цоло Иванов от с. Добролево, които се оженва в селото и създава Цоловския род, Герго Осенеца от с. Осен, Георги Савов Денов от с. Галиче, Петко Цалков Хитов от с. Долна Гноеница и др. Иванчо Маруцин бил кръчмар и учел децата. Той бил единственият грамотен човек на селото. Добри негови приятели били заможните селяни Веко Симеонов и Герго Стоянов, които един ден спазарили крачмаря да учи децата им Симеон Веков и Стоян Гергов. Приема и други деца. Учат в стая, съседна на крачмата. След него учител става Николчо Сланьовски, спечели си слава на добър църковен певец. Обучeнието се водело на черковно славянски език. Наизустявяли са кирилицата, църковни песни и тропархимна на султан Азис. Пишели на панихида (сандъче с пясък). Дисциплината била спартански сурова. Физическите наказания били нещо обикновено - побои, фаланга, стригане на косите. От този период на килийното училище е останало малко нещо, полезно за живота на прадедите ни. Друг голям род е Петърчовския. Първият от този род - Георги, е дошъл по тези земи преди 170-180 год. И до сега може да се види на една от къщите в селото - паметен надпис "150г. - Петърчовски род", поставен от признателните потомци преди 25 години.
НАСЕЛЕНИЕ Преброяване на населението: 1620 г. - 12 домакинства; 1630 г. 20 домакинства; 1860 г. - 220 двора; 1872 г. - 129 къщи и 254 венчила; 1900 г. - 1835 жители; 1910 г. - 2500 жители; 1926 г. - 3391 жители; 1934 г. - 4158 жители; 1946 г. - 4508 жители; 1956 г. - 4272 жители; 1965 г. - 4123 жители; 1985 г. - 3409 жители; 1992 г. - 2593 жители.
Малорадчани, загинали в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна Война: 1.Косто Марков - Сръбско-Българската воина 34.Мл.П.Офицер Георги Ценов-Кобишница 2.Фелдфебел Петко Наиденов - Починал град Оряхово 35.Редник Никола Георгиев-Осман Факъ 3.Мл.П-Офицер Иван Ценов-Езли-Бей 36.Цветко Марков-Турски Муфрат 4.Цено П. Рамаданов-Езли-Бей 37.Георги Къчев-Цари Двор 5.Въло Иванов-Долинци 38.Васил Ценов-Гр.Кичево 6.Ефреитор Панчо Нецов-Аджилар 39.Георги Антов-гара Фортикоя6 7.Дамян П. Йорданов-Первела-Кота90 40.Зветко Велков-Чеган 8.Ст.П-Офицер Васил Лилов-Чеган 41.Герго Ценов-Цокал Баня 9.Доброволец Тодор Димов-Лозенград 42.Петър Славчев-Бараково 10.Редник Цаци Алиев-Одрин 43.Косто Василев-Осман Факъ 11.Цено Младенов-Димотика 44.Георги Върбанов-Есел Лий 12.Найден Иванов-Чорлу 45.Герго Иванов-Ези Бей 13.Цветко Иванов-Кошу-Кавак 46.Димитър Петров-Осман Факъ 14.Димитър Петков-Кошу-Кавак 47.Цено Цолов-Добрич 15.Димитър Павлов-Царево 48.Цанко Стаменов-Пловдив 16.Ефреитор Кузо Динков-Вратца 49.Лило Петков-Варна 17.Марко Илиев Гешков-Ези-Бей 50.Димитър Цеков-Варна 18.Редник Иван Савов-Град Лозенъ 51.Иван Петков-Осман Факъ 19.Иван Цветков Велковски-Джуанъ 52.Спас Георгиев-Безследно изчезнал 20.Цветко Петков-Чеган 53.Петър Гергов-Осман Факъ 21.Петър Макавеев-Кобишница 54.Илия Вълов-Осман Факъ 22.Гръгор Стоянов-Пехчево 55.Павел Ганчов-Осман Факъ 23.Ангел Тодоров-Чаталджа 56.Иван Гергов-Осман Факъ 24.Тано Вълов-Чаталджа 57.Димитър Гечов-Мраморница 25.Ако Велиев-Призрен 58.Цано Иванчов-Телица 26.Христо Кръстев-Люле Бургас 59.Дано Илиев-гр.Враца 27.Иванчо Петров-Петрич 60.Иван Стоянов-гр.Жраца 28.Иван Цветков-Чеган 61.Алия Дуров-с.Зеитинлък 29.Иванчо Димов-Чеган 62.Йончо Димитров - Безследно изчезнал 30.Герго Петков-Чеган 63.Васил Георгиев - Безследно изчезнал 31.Петър Венков-Връшка Чука 32.Иван П. Гарвански-Битуля 33.Герго Н. Жильов-Кубадин
МАЛОРАДЧАНИ, ЗАГИНАЛИ В АНТИФАШИСТКАТА СЪПРОТИВА И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1923 ГОДИНА: 1.Ангел Савов Бърдарски 2.Нино Стаменов Гешовски 3.Петър Иванов Гевезииски 4.Цветко Илиев Сгориградски 1938 - 1944 ГОДИНА 1.Петър Димитров Крачуновски 2.Семко Петков Крачуновски(ПАРТИЯТА) 3.Цветан Петров Дуцов ЗАГИНАЛИ В ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1.Въло Иванов Бързашки 2.Въло Христов Цоловски 3.Петър Къчев Сланьовски 4.Станой поп Константинов УБИТИ СЛЕД 9.09.1944 г. 1.Боян Иванов Кожухарски(Убит в обществения карцер) 2.Цено Иванов Велковски 3.Цено Донков Белослатински 4.Васил Ценов Крачуновски 5. Крум Тошев Вачовски(Загинал в кариерите на лагера Бойчиновски
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
събора на с.Малорад е на 28 октомври