Тритикале
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тритикале е изкуствен хибрид между пшеница и ръж. Името е производно от сливането на латинските наименования triticum (пшеница) и secale (ръж). Той съчетава високия продуктивен потенциал и добри качества за хлебопроизводство на пшеницата с понижените изисквания към почвите и пластичност към климатични условия и плевели на ръжта.
Получаването на първично тритикале става чрез опрашване на мека или твърда пшеница с прашец от ръж. Получения хибрид е стерилен, но чрез изкуствена полиплоидия след обработка с алкалоида колхицин може да се възпроизвежда. Получените хибриди с твърда пшеница са хексаплоидни, а с мека пшеница - оксаплоидни. Хибридите възпроизвеждат характеристиките на двата родителски вида, но за стопански цели се използват кръстоски между изравнени линии и сортове тритикале.
За първи път хибридът е създаден в края на XIX век и започва да се отглежда в Швеция и Шотландия, но едва в края на XX-ти получава стопанско значение. В света главно се използва за фураж на животни, но все по-голямо приложение намира като хлебна култура - за производство най-вече на диетични храни.
Основни производители на зърно от тритикале са Полша, Германия, Франция, Беларус, Китай, Австралия, Унгария, Чехия. Според данни на ФАО през 2004 г. са произведени 13,7 млн. тона зърно от тритикале. За сравнение през същата година първите 10 производители на пшеница са произвели общо 417 млн. тона, а общото производство на първите 10 производители на ръж е 17,5 млн. тона.
ТРИТИКАЛЕ
Значение, произход, разпространение, добиви. Тритикале е най-новата зърнено-житна култура, създадена от човека след изкуствено кръстосване на пшеница и ръж. Първи това е извършил през 1870 г. английският ботаник Wilson, но константни пшеничено-ръжени хибриди за пръв път получава немският селекционер Rimpau през 1891 г. Съвременните сортове тритикале, в сравнение с тези на останалите зърнено-житни култури, отглеждани със слята повърхност, се отличават с най-високи продуктивни възможности за добив на зърно и зелена маса. В зърното им се съдържа и повече протеин и лизин, което позволява при самостоятелно изхранване да се задоволяват до 80 % от нуждите на някои селкостопански животни от тези ценни съставки. Количеството на протеина в зърното на тритикале понякога надвишава 20 %, но съдържанието на глутен е приблизително колкото на пшеницата и e с по-ниско качество. Въпреки това при 25 % участие на високобелтъчно тритикале в брашно - смес с пшеница, се получава хляб с много добро качество. Той е с по-голям обем и по-високо белтъчно и лизиново съдържание, в сравнение с хляба, приготвен от чисто пшенично брашно. Зърното на тритикале се използва главно за концентриран фураж, а сламата - за груб фураж и постеля на животните. Зелената маса от тритикале е по-ценна от тази на пшеницата и ръжта. Съдържа повече смилаем протеин, а приготвеното от нея сенно брашно е по-богато и на каротиноиди и минерални вещества. Продуктивните възможности на тритикале за добив на зърно надвишават 1000 kg/da, а на зелена маса - 5-6 t/da. Площите, добивите и производството тритикале в света и България са систематизирани в таблица 6.
БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА Коренова система. Брадест тип. Основната маса от нея е разположена в орния почвен слой. Някои корени достигат на дълбочина до 2,5 m. По-мощна е и има по-голяма способност да усвоява хранителните вещества в сравнение с тези на пшеницата и ечемика. Стъбло. Съставено е от 4-7 подземни и толкова надземни възли и междувъзлия. На височина достига до 215 cm. Сортовете с ниско стъбло (АД-7291, Вихрен, Персенк, Престо) - до 120 cm са устойчиви на полягане, позволяват прилагането на по-интензивни технологии и се отглеждат за зърно. Сортовете с по-високи стъбла (над 125-130 cm) полягат, поради което се отглеждат за зелена маса (Прибой, Белица 1). Листа. Съставени са от влагалище и петура с ланцетна форма с успоредна нерватура. Ушичките и езичето са в по-голяма степен развити от тези на пшеницата. Тритикале формира по-голяма листна площ в сравнение с пшеницата, ръжта и ечемика. Съцветие. То е клас, съставен от коленчато вретено с разположени стъпаловидно по него класчета. На всяко коляно от вретеното се формира по едно многоцветно (с 3 до 8 цветчета) класче. Две до пет (най-често 2-3) от цветчетата са фертилни. Отвън класчетата са обхванати с класови плеви (glumae), а цветчетата - с външна и вътрешна плеви (palae inferior u palae superior). По морфологични белези приличат на тези на пшеницата. Между тях са раположени три тичинки и плодник със стълбче, с пересто близалце. В основата на цветчето са разположени т.н. лодикули - ципести образувания, служещи да разтварят цветните плеви по време на цъфтежа. Дългият клас, с по-голям брой класчета, тритикале наследява от ръжта, a по - високия процент фертилност на цветчетата в тях - на пшеницата. Зърно. То е по-едро от това на пшеницата, но най-често по-леко и с по-ниска хектолитрова маса, защото е спаружено, с брашнест лом и по-ниска плътност на ендосперма. Формата на зърното е продълговата или овална. Връхната му част е окосмена. Броят на зърната в класа варира от 15 до 140. Масата на 1000 зърна е 32-60 g, a хектолитровата маса - 65-76 kg.
СИСТЕМАТИКА , СОРТОВЕ
Първи Шулындин, А. Ф. (1972) и Ю. Г. Сулима (1976) предлагат различните видове, тритикале да се отнасят към отделен род Triticale на сем. Poaceae = Gramineae.
В зависимост от вида на пшеницата, участваща в кръстоската с ръжта, Шулындин определя следните наименования : Triticale durum forme Schul. (с участие на T. durum Denf.); Triticale aestivum forme Schul. (с участие на меката пшеница T. aestivum Pere); Triticale turgidum forme Schul (с участие на английската пшеница T. turgidum L.) и т.н. А. Ф. Шулындин разделя тритикале на шест други - двувидови, тривидови и насищани съответно с мека пшеница, твърда пшеница или ръж. Larter, Schebesky, Mc Ginnis Evans u Kaltsikes (1970) и Сулима (1976) предлагат, според броя на хромозомите, родът Triticale да се разделя на : тетраплоидни (4 х 2n = 28); хексаплоидни (6 x 2n = 42); октаплоидни (8 x 2n = 56) и декаплоидни (10 x 2n = 70) видове и да носят съответно наименованията: Triticale tetraploide Krol.; Triticale xexsaploide Lar.; Triticale octaploide Lar. и Triticale decaploidе Müntz. Най-перспективни, с най-добри качества са хексаплоидните, тривидови тритикале, в чийто геном участвуват гени на мека пшеница, твърда пшеница и ръж. У нас са районирани сортовете АД-7291, Вихрен, Персенк, Ракита, Заряд /всички за зърно/, Прибой /за зърно и зелена маса/, Престо / за зърно и зелена маса/, Белица 1 / за зелена маса/ и др.
БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ Изисквания към топлина. Семената на тритикале покълнват и никнат при минимална температура 1-20 C. Оптималната температура е 20-220 C. Среднодневната температура, при която практически става покълнването и поникването на тритикале у нас, е 12-140 C. При наличие на достатъчно влага в почвата посевите поникват за 8-10 дни. Студоустойчивостта на тритикале е сортова особеност и естествено зависи от това дали в генома му са наследени гени от твърдата или меката пшеница, заедно с тези на ръжта. Хексаплоидните сортове тритикале са по-малко устойчиви от октаплоидните. Критичната температура за районираните у нас сортове е минус 16-180 C в зоната на възела на братене. Температурите над 5-60 C, рано напролет трайно възобновяват вегетацията на посевите. Оптимални за цъфтежа и наливането на зърното са температурите 18-220 C. Подобно на ръжта, тритикале е чувствително към по-високите от 25-260 C температури, особено при наливане на зърното. Изисквания към влага. За да покълне зърното на тритикале, е необходимо да поеме вода, равняваща се на 50-60 % от масата му. Критични периоди по отношение изискванията към влагата са: вретенене, изкласяване, цъфтеж, млечновосъчна зрелост. Независимо от по-голямата екологична пластичност на тритикале, дължаща се преди всичко на по-ниската му чувствителност към екстрeмните засушавания, често в периода на наливане на зърното почвените засушавания, съчетани с ниска атмосферна влажност, предизвикват спаружване на зърното и понижаване на добива. Изисквания към светлина. Тритикале не е чувствително към дължината на деня. Изисквания към почва. Неподходящи за тритикале са само заблатените и засолени почви. С успех може да се отглежда и на кисели, слабопродуктивни почви в равнините, предпланинските и планинските райони на страната.
ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО Тритикале преминава през същите фенологични фази, етапи на органогенезис и стадии на развитие както пшеницата, ръжта и останалите зърненo-житни култури. Като ръжта то усилено брати наесен и бързо отрасва напролет, с което изпреварва развитието на плевелите и подтиска тяхното развитие. Изкласява по-рано от пшеницата.
АГРОТЕХНИКА Място в сеитбообращението. Участието на пшеницата и ръжта като родителски форми предполага специфични изисквания на тритикале към предшественика. То понася по-добре от пшеницата засяване след зимни житни култури, в т.ч. след себе си в кратка монокултура, дължащо се на устойчивостта му към кореново и базично гниене. Условие за това е спазването на същите изисквания, препоръчани при отглеждане на пшеницата след стърнищен предшественик. Най-добре е в сеитбообращението тритикале да идва след едногодишни зърнено-бобови култури (фасул, грах, леща, нахут и др.), окопни култури (картофи, особено в предпланинските и планинските райони на страната), слънчоглед, фъстъци, бустанни култури и др. Тритикале е много добър предшественик за повечето полски култури. Отглеждането му за зелена маса в чисти или смесени посеви, дава възможност за уплътняване на сеитбообръщението с втори култури. Обработка на почвата. Не съществуват специални изисквания при подготовката на почвата за сеитба на тритикале, различни от тези за пшеницата и ръжта. Всички технологични мероприятия са сходни. Подготовката на почвата трябва да осигури към момента на сеитба рохкав слой с дълбочина 5-8 cm с твърдото легло, без растителни остатъци и необработени места върху повърхността на почвата. При липса на плевели това се постига с неколкократни (2-3) дискувания на дълбочина 8-10 cm. При средно заплевелени почви се върши лятна оран с многокорпусен плуг на дълбочина 13-15 cm, веднага след прибирането на предшественика, последвана от две дискувания. След стърнищен предшественик или заплевеленост с многогодишни коренищни или кореновоиздънкови плевели, след прибиране на предшественика, се върши оран на дълбочина 18-20 cm, последвана от 2-3 дискувания и едно предсеитбено култивиране на дълбочина 8-10 cm. Торене. За да формира добив от 100 kg зърно и съответната биомаса, тритикале извлича от 2,5 до 4 kg N; 1,3 kg P2O5 и 3,6 kg K2O. Приблизително толкова извлича и за един тон зелена маса, когато се отглежда в това направление. Критични периоди по отношение интензивността на усвояване на хранителните вещества са фенофазите край на братене-начало на вретенене и изкласяване-цъфтеж-млечна зрелост. Примерни торови норми при отглеждането му за зърно могат да бъдът: 14-18 kg/dka N, 10-14 kg/dka P2O5, а при нужда и 5-10 kg/dka К2О. Посеви, предназначени за зелена маса, се торят с 10-12 kg/dka N, 6-8 kg/dka P2O5 и К2О (при нужда). Количеството на внасяните макроелементи зависи от наличието им в почвата (от естественото й плодородие), нейната запасеност с влага и планирания добив. Схемата на торене не се различава от тази при пшеницата и ръжта. Сеитба. Посевният материал трябва да е автентичен, изравнен по едрина, и с чистота не по-ниска от 97 %. Кълняемостта на семената, поради генетични причини, обикновено варира от 85 до 98 %. Поради устойчивостта на тритикале към праховитата и твърдата главня, третиране на посевния материал срещу причинителите им не се извършва. Сеитбата на тритикале за зърно в равнинните части се извършва от1-ви до 10-ти октомври за Северна България и от 10-ти до 20-ти октомври за Южна България. За високите части на страната тя трябва да започне от 15 септември и да приключи до края на месеца. По-слабо братящите сортове се засяват с 600-650 к.с./m2, а по-силно братящите - с 550-600к.с./m2. При маса на 1000 зърна около 40 g и 100 % кълняемост, сеитбената норма е 22-26 kg/dka. Когато сеитбата не се извършва в най-благоприятния за района агротехнически срок (закъснява) или на недобре подготвена почва, посевната норма се завишава с по 50 к.с./m2. Дълбочината на засяване е 4 - 6 cm. Тритикале за зелена маса в чист посев се засява с 400-500 к.с./m2, а в смесен (например със зимен фуражен грах) - сеитбената норма се формира както следва: 100-150 к.с./m2 тритикале + 90-100 к.с./m2 грах. На практика това означава 6-7 kg тритикале + 16 - 18 kg грах. Грахът е с по-ниска мразоустойчивост и зимоустойчивост от тритикале, затова при определяне срока на сеитба трябва да се има предвид, че до трайното застудяване е необходимо той да образува 3-4 същински листа. Грижи през вегетацията. Тритикале се отличава с бърз растеж и висока братимост, поради което най-често само се справя с плевелите. При необходимост може да се използват същите хербициди и дози, както при пшеницата. При смесен посев на тритикале със зимен грах се третира с базагран - 200-250 g/dka, внесен във фаза 3-ти -5-ти лист на граха. Новите сортове тритикале са с висока устойчивост на кафява и черна ръжди и брашнеста мана. При нападение от неприятели като листни въшки, житна пиявица, растителни дървеници, житен бегач и др. се използуват същите препарати и дози от тях, както при пшеницата. Прибиране. Тритикале за зърно се прибира в пълна зрялост, еднофазно, с обикновен зърнен комбайн. Регулировката на вършачния апарат на комбайна трябва да е направена така, че да не се допуска начупване на семената. Независимо дали са чисти или смесени, посевите за зелена маса се покосяват във фаза изкласяване. Когато площите след тритикале за зелена маса няма да се засяват с втори култури, по-целесъобразно е те да се реколтират във фаза млечно-восъчна зрялост (при 30-40 % влажност на биомасата). Така се повишават добивът и хранителната стойност на получения фураж.