Колю Фичето
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колю Фичето български архитект и строител |
|
Роден: | 1800 Дряново, днес България |
---|---|
Починал: | 1881 Търново, България |

Колю Фичето (истинско име: Никола Иванов Фичев), наричан Уста Колю Фичето (на арабски: устаз - майстор, професор ), понякога Кольо Фичето, е български възрожденски строител, архитект и скулптор, роден е в село Дряново през 1800 г.
Останал сирак без баща на 3 години, едва 10-годишен той започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при албанските майстори от Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строeжа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23 годишен, той е вече калфа, а на 36 години е общопризнат от целия дюлгерски еснаф за майстор.
Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език, но не е можел да чете и пише. Известен е с това, че когато построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си.
През 1865-1867 г. построява Беленския мост над река Янтра край Бяла и Покрития мост в Ловеч над река Осъм (1872-1874).
Почива през 1881 г. във Велико Търново. Там се намира днес гробът му. Българският генерал Иван Фичев му е внук.