Беласица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Беласица.


Беласица (на гръцки: Κερκίνη, Керк̀ини или Μπέλες, Б̀елес) е планина в областта Македония. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между Гърция (около 50%), Република Македония (около 30%) и България (около 20%). Общата площ на планината е 670 кв км. От двете гръцки имена Керкини е предполагаемото антично име, а Белес е модерното, произлязло от българското.

Съдържание

[редактиране] География

Беласица се простира по посока изток-запад. Дължината и е 63 км, а средната ширина 7-9 км. На север Беласица граничи с долината на река Струмешница, на изток с Рупелското дефиле, на юг със Серското поле и на запад с Костуринската седловина.

В структурно-геоложко отношение Беласица представява типичен линеен хорст. Тя се оформя като планински блок през плиоцена между два паралелни разседа (грабена), които я ограждат от север и юг, т.е. издига се хорстово, а съседните полета потъват. По тази причина река Струма на гръцка територия рязко сменя южното си направление със западно, успоредно на южния разсед.

Гледана от север от долината на река Струмешница или от юг от Серското поле, Беласица се издига като внушителна стена. Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029 м). Други високи върхове са: Конгур или Голям Конгур (1951 м), Дебело бърдо (1951 м), Лозен (1898) и Тумба (1880 м), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.

Беласица е изградена главно от метаморфни скали - амфиболити, различни видове шисти, гранитогнайси, гранити, гнайси и други.

Северното подножие на планината, известно с името Подгорие е оформено от дебели наносни пластове, които задържат обилни водни запаси. В полите на Беласица са разположени редица села.

[редактиране] Флора и фауна

Флората на Беласица е съставена от около 1200 растителни вида, което представлява приблизително 1/3 от флората на България. В българския участък на планината са установени 102 вида с високо консервационно значение, от които 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 25 са балкански ендемити, 2 - български, 38 вида са включени в Червената книга на България, а 29 са защитени от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES).

Голямо богатство на Беласица са широколистните гори и особено питомният кестен, който вирее изключително на север от главното било до към 900-1000 м. Кестените обикновено са смесени с гори от бук. Над тях е разположен буковият пояс, до около 1700 м. Дъбът също е разпространен в ниските части. Рядко се среща ела и бял бор. В субалпийския пояс на планината растът нискостеблена хвойна и боровинки. Има и множество пасища.

Безгръбначната фауна е изключително богата на видове. Установени са 36 ендемитни, 44 редки и 3 реликтни вида. Беласица дава убежище и на множество гръбначни животни - 8 вида земноводни, 15 вида влечуги, 120 вида птици и над 50 вида бозайници.

Югозападно от Петрич на площ от 1312 хектара е разположен резерват Конгура в който са запазени естествени екосистеми от бук и питомен кестен.

[редактиране] Туризъм

През последните няколко години от почти непозната планина, Беласица се превърна в една от предпочитаните дестинации за пешоходен туризъм. Основните туристически маршрути в българския участък на планината са маркирани с лентова маркировка с определен цвят. Поради факта, че до скоро Беласица беше "затворена" планина в нея има малко места за настаняване на туристи. В българската част на планината са изградени 2 туристически хижи, втората от които е бивша гранична застава:

  • Беласица, 720 м, 65 места;
  • Конгур, 1280 м, 50 места.

Основен изходен пункт за изкачването на Беласица е гр.Петрич, както и селата Самуилово, Ключ и Скрът.

[редактиране] Литература

  • Благоевъ, Т. А, Бѣласица, С. 1925.

[редактиране] Външни препратки




Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област