Сидер Флорин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сидер Флорин
български преводач, теоретик на превода
Роден: 12 юни 1912
Днепропетровск, днес Украйна
Починал: 23 ноември 1999

Сидер Петров Флорин е известен български преводач от английски и руски и теоретик на превода.

Съдържание

[редактиране] Биография

Сидер Флорин е роден в Днепропетровск, Южна Русия (днес Украйна) в 1912 година. Завършва американския колеж в Симеоново в 1931 година и учи финанси и администрация в Свободния университет (1931-1937).

След това биографията му е богата на събития: „...американската авантюра, затвор, народен съд, след оправданието - концлагер, изселване от София и полугладно съществуване с жена и две дъщери в Търново.“[1]

В 1974 година става учредител на „Съюза на преводачите в България“ и създател на научната му секция „Теория, история и критика на превода“.

[редактиране] Творчество

Първите си стихове Флорин публикува в списанието „Рилски шепот“, на което е редактор от 1927 до 1929 и главен редактор 1930 - 1931.

Сред авторите, които Флорин превежда на български са Хенри Лонгфелоу, Джек Лондон, Оскар Уайлд, Чарлс Дикенс, Алексей Толстой и други. Капиталният му труд „Непреводимото в превода“ в съавторство със Сергей Влахов е издаден първо на руски („Непереводимое в переводе“) през 1980, 1986 и на български 1990. Този труд се сочи като задължителен при подготовката на преводачи в Русия и се цитира в почти всяко изследване на тема превод. С този труд се развива теоретически понятието за „реалии“ в текста и възможността те да бъдат адекватно предадени на друг език.

[редактиране] Вижте също

  • Сергей Влахов

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки