Нова Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нова Загора е град в Централна България, Област Сливен, на 32 км източно от Стара Загора. Градът е втори по големина в областта след Сливен и е административен център на Община Нова Загора.

Нова Загора
Карта на България, градът е отбелязан

42° 29' N, 26° 1' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Сливен
Население: 25 755
Надм. височина: 131 м
Пощ. код: 8900
Тел. код: 0457
МПС код: СН
Кмет
Минко Динев
Адрес на общината
ул. "Петко Енев" 50
п.к. 8900
тел.: 0457/2-21-21

Съдържание

[редактиране] География

Град Нова Загора е разположен в северната част на Горнотракийската низина. Районът се отличава с мек умерен климат и равнинен релеф. Плодородните канелени горски почви и изобилието на водни източници обуславят селскостопанско производство. Географското положение на града го определя като удобен възел за автомобилния и селскостопански транспорт.

[редактиране] История

Първите следи от живот в района на Новозагорско датират от края на VII-то - началото на VI хил. пр. Хр. Те се откриват в най-долните културни пластове на Новозагорската селищна могила, Гюндийска селищна могила - в североизточния край на Нова Загора, Карановската селищна могила, селищната могила Пачника до Кортен, Дядо-Ненова до Коньово и др. Селищните могили (многослойни селища, обитавани в продължение на хилядолетия) в района на Нова Загора са 26. Те характеризират Новозагорско като район, най-богат на селища от този тип в България.

Проведените археологически проучвания на селищните могили - Дипсизка, Карановска, Дядовска, Новозагорска, позволиха да се направят важни приноси за изясняване културното развитие на древните обитатели на нашите земи. Известни са имената на археологическите култури “Нова Загора”, “Асеновец”, “Езеро”, “Караново”. Учени от Холандия, Австрия, Япония, Англия, Русия са участвали и продължават да участват, повече от 40 години в археологически проучвания в Новозагорско.

Върху археологическата карта на района през 5 в. пр.н.е. – 4 в. са регистрирани 66 обекта от късножелязната епоха и 74 - от римския период. Повечето са малки, неукрепени села. Шест са крепостите, издигнати през античността и над 500 известни досега надгробни могили. Мраморните статуетки на Зевс, Хера, Аполон, Асклепий, Херакъл и оброчните плочки на Тракийския конник – Хероса, дават информация за 20 светилища, регистрирани на разглежданата територия, разположени край буйни извори, планински върхове или в античните села. Въз основа на намерените оръдия на труда и предмети от бита може да се добие представа за стопанския облик на района през този период. Мъжът-тракиец се занимава със земеделие и бран. За тракиеца-воин говори изобилието от находки, свързани с въоръжението – криви железни бойни ножове (махайри), железни върхове на копия, бронзови шлемове. Намерената вносна гръцка керамика, бронзови съдове, произведения на торевтиката и монетни съкровища свидетелстват за интензивен стопански живот в района.

Интензивният живот в Новозагорско продължава и по време на Византийската империя, когато районът е в близост до столицата Константинопол. Това обстоятелство налага изграждането на отбранителна система през 5 - 6 в., свързана със защитата на столицата и нейните подстъпи. Възобновени и новопостроени са редица крепости по склоновете на Светиилийските възвишения, Средна гора и Стара планина. Въображението на съвременника е поразено от мощните крепости, разположени на непристъпни планински хребети и стратегически важни места, заобиколени от стръмни урви и реки. Макар и в руини, те и сега поразяват със своята величественост. Достатъчно е да споменем крепостите при Жребчево, Баня, Съдийско поле, на връх Св. Илия.

Може би не така огромна като площ, но с важно значение е била и споменатата в писмените извори крепост Вядица (Вятница). В някои исторически трудове тя се свързва с дн. Нова Загора. Безспорно е обаче, че тя не се е намирала на територията на съвременния град, а вероятно някъде по близките склонове на Средна гора. Н. Койчев я отъждествява с останките от градежи в местността Кара орман в землищата на селата Съдиево и Камено.

В чертите на съвременния град са открити останките на 2 средновековни селища и некрополи с твърде интересни находки: позлатени гривни и обеци, оловни отпечатъци, с които се скрепвала кореспонденцията. Тук е намерен моливдовул (оловен печат) на императорския зет деспот Стефан Кондостефан. Предполага се, че земите на днешния Новозагорски район са били императорско имение по време на управлението на династията на Комнините във Византия (края на 11 - 12 в).

През 13 и 14 в. българските земи са арена на непрекъснати борби между непокорните български боляри, стремящи се към самостоятелност и централната власт в Търново, както и между България и Византийската империя. Последното по-трайно присъединяване на днешно Новозагорско към България е по времето на Светослав Тертер (1300-1321) и Иван Александър (1331-1371).

Съществуват различни предположения за времето на завоюване на района от османците, като най-късната възможна дата, особено за южната част на района, е след битката при Черномен през есента на 1371 г. След тези драматични събития краят не остава безлюден. Свидетелства за това има в изворите от 15 в. Особено ярък е примерът с текето „Св. Илия“. В почитането на това място има преплитане на елементи от езичество, християнство и мюсюлманство, което е доказателство за възможността за мирно съществуване между представители на различни религии, народности и култури.

В периода на османското владичество населението на Нова Загора и района участва във въоръжената борба срещу потисниците. Известни са хайдутите и хайдушки войводи Гълъб войвода, Кара Кольо, Димитър Калъчлията, Пею Буюклията, Генчо Къргов, Мара хайдуткиня и редица други. В Новозагорско са хайдутували Панайот Хитов и Филип Тотю.

Новозагорци са едни от първите в страната, които се включват в църковно-националните борби за самостоятелна българска църква още през 1836 г.

В. Левски основава революционен комитет в града, в който влизат учители, търговци, занаятчии. Негово дело са и комитетите в Любенова махала, Асеновец, Кортен и др.

Новозагорци вземат участие и в Априлското въстание с четата на Стоил войвода, който с геройската си гибел остава в историята на българските национално-освободителните борби.

През Освободителната война 1877-78 г. Нова Загора и районът се оказват в центъра на военните действия. Равносметката е жестока - хиляди убити и бездомни, опожарени къщи, църкви, училища. На 14 януари 1878 г. войските на Първи орловски санкт-петербургски полк на полковник Василий Балк освобождават опожарена и почти безлюдна Нова Загора.

[редактиране] Религии

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

[редактиране] Обществени институции

  • Читалище "Д. П. Сивков"[1] - създадено през 1870 г. Библиотеката притежава фонд от 112 300 книги, читателите са 1700; има 5 специализирани отдела - детски, заемна за възрастни, читалня, зала по изкуствата, обрабатка и каталози. При читалището има 8 постоянно действащи художествени колектива. Те са: театрален колектив, детска и младежка студия, квартет за стари градски песни, фолклорна детска формация, състав за модерни танци Мега, група за спортни танци, мажоретен състав и вокална група. Съществуват и 2 временно действащи колектива: литературна група Гео Милев и група на художниците.
  • Детско-юношески фолклорен ансамбъл Загорчета e основан през 1986 г. с цел да издирва, съхранява и популяризира богатия български музикален, песенен и танцов фолклор. В ансамбъла участват над 100 деца от 6 до 16 годишна възраст, организирани в 3 танцови групи, в които изучават спецификата на българския танцов фолклор. Ансамбълът е участвал в много концерти в страната, както и на фестивали във Франция, Полша, Украйна, Македония, Гърция, Турция и Румъния.

[редактиране] Забележителности

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

  • Исторически музей - телефон (00359)(0457) 2-31-54; работно време от 8 до 12 ч., събота до 13 ч.

[редактиране] Начални училища

  • НУ „Свети Паисий Хилендарски“

[редактиране] Редовни събития

14 октомври - празник на града

[редактиране] Личности, родени в Нова Загора

  • Стоян Омарчевски (1885-1941), философ, политик, деец на БЗНС

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

  • ТД "Алеко - 1901" - тел. 089-6688439; председател Огнян Ненов; формирани са 2 секции: "Колотуризъм" и "Пешеходен туризъм".
  • Местният футболен клуб се казва "Загорец".

[редактиране] Кухня

Таратор, мусака, кебапчета и др.

[редактиране] Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол
На други езици