Рак (болест)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рак
Когато нормалните клетки се увредят до степен да не могат да бъдат възстановени тялото се освобождава от тях. Раковоите клетки обаче продължават да се делят неконтролируемо.
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рак.


Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, разширяване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Рак се наричат група от злокачествени туморни заболявания. Във всекидневния живот "Рак" е събирателно понятие за множество сродни болести, при които телесни клетки растат неконтролируемо, делят се и изместват здравата тъкан и могат да я разрушат.

При рака туморният процес се характеризира с:

  • неконтролирано разрастване на неопластичните клетки
  • инвазия или проникване в околните структури
  • метастазиране по кръвен и/или лимфен път в други органи.


Голяма част от раковите заболявания са лечими когато бъдат диагностицирани навреме.


Съдържание

[редактиране] История на името

Името „рак” е дадено от Гален вследствие на сходството на отеклите вени на един външен тумор с краката на рак. Преди това Хипократ вероятно първи е употребявал определението „рак”, когато при третиране на гръден абцес е открил приликата с краката на ракообразни. Аристотел е обозначавал с „рак” повърхностни, инфилтрирани в съседни органи и врастващи в тях тумори (като например напредналия рак на кожата или рака на гърдата).


[редактиране] Причинители

Клетката е особено чувствителна по време на клетъчното деление: при това клетки, които се делят бързо, са особенно предразположени. Предизвикващи рак са и влияния, които възпрепятстват имунната система да разпознава и отстранява изродените клетки. Особенно опасни са:

  • физичните влияния - йонизиращото излъчване като ултравиолетова светлина, рентгеново или гама излъчване.
  • химични влияния
  • мутагенни химикали – най-важните са по-големите полициклични ароматни въглеводороди, бензол, Хром(VI)-съединения и нитросамини
  • Онковируси - различни ДНК-вируси (например хепатитен В-вирус (HBV), който може да доведе до карцином на черния дроб, и HPV, който може да доведе до карцином на шийката на матката).
  • Различни РНК вируси
  • Някой тумори са преносими от животно на животно
  • Стволовите клетки могат при определени условия да предизвикат рак.
  • Генна предразположеност

Основните ракови заболявания се увеличават чувствително с възрастта, така че ракът може да се разглежда като едно дегенеративно възрастово заболяване на растежа на клетките.

[редактиране] Фактори от начина на живот

  • Тютюнопушенето е основен причинител на рак на белия дроб. Стотици епидемиологични изследвания потвърждават това твърдение.
  • Слънчевата радиация е сочена като причинител на рак на кожата.
  • Болести предавани по полов път.
  • Като канцерогенни се сочат и редица добавки използвани от хранително вкусовата промишленост. Това са различни оцветители, консерванти, подсладители и др. Обикновенно биват обозначавани с ЕХХХ на етикетите на хранителните продукти.

Има изледвания които свързват ниските нива на мелатонин с рака. Тези нива се получавата когато хората прекарват продължително време под силно изкуствено осветление.

[редактиране] Исторически хипотези

1902г. Джон Беард пише, че раковите клетки приличат на трофобластичните ембрионални клетки. В началото на една бременност тези клетки се грижат за загнездването на ембриона в матката. Растежът е агресивен и хаотичен. Клетките се делят бързо и добиват своята енергия от ферментацията на захар. Те подтискат имунната система на майката и произвеждат Choriongonadotropin (hCG), който междувременно е признат като туморен маркер. Бързият разтеж спира едва когато ембриона през 7-та седмица започва да произвежда панкреасни ензими. Без тези ензими би се възникнал злокачествен тумор Chorionkarzinom. Хипотезата, че раковите тумори добиват енергия от ферментацията на захар (това ще рече, че тумора може да живее анаеробно), е била база за много остарели методи на лечение. През 1908г. Елерман и Банг откриват вирус, който причинява левкемия при кокошките. Рейтон Роуз е този, който през 1911г. филтрира от тумор на мускул с точност на филтъра от 120 нанометра един екстакт, с който отново е можел да създаде рак. Той предполага, че в този екстракт има вирус. 1966 Роуз получава за откриването на Rous-Sarkom-вируса (RSV) нобелова награда.

[редактиране] Диагностициране

При диагностициране на рака се прилагат различни методи. Една част от тях са насочващи - такива са ехографията, рентгенографията, компютъртомографията - скенер, изследване на кръвта за туморни маркери, опипване на лимфните възли и други, но само патоморфологичното или хистологичното изследване установява окончателно вида на процеса.

[редактиране] Стадии на заболяването

С цел стандартизиране на лечението се прилага стадиране на заболяването - за различните локализации стадирането е различно, но най-общо е:

  • Първи стадий - процесът е локализиран в органа, където е възникнал;
  • Втори стадий - има [метастаза|метастази] в регионални лимфни възли;
  • Трети стадий - засегнати са съседни органи
  • Четвърти стадий - има далечни метастази.

Деленето на стадии се осъществява съгласно международна класификация. Имаме от Т0 до Т4 за разширяването на първичния тумор, N0 до N3 за поразените лимфни възли и М0 или М1 за липса или наличие на [метастази|метастази].

[редактиране] Поява и протичане

Всеки орган на човешкото тяло може да бъде нападнат от рак, при това има големи честотни различия според възрастта, пола, колективната принадлежност, географския район, начина на хранене и т.н.

Раковото заболяване се има различни проявления и болестни картини, поради тези причини не могат да се направят генерални изводи относно продължителността на живот и шансовете за излекуване. Днес са познати около 100 различни ракови заболявания, които отчасти силно се различават по шанса за преживяване, възможностите за лечение и образуването на метастази.

[редактиране] Възникване на рака

При раковите клетки съгласуването на растежа, делението и разрушаването в клетките е извадено от строя. Регулиращите сигнали не се разпознават или не се изпълняват, защото в повечето случаи необходимия за това генетичен код е дефектен. Около 5000 от общо 25000 гени на хората имат константно държание на генетичния код от една генерация на клетките към следващата. Тези така наречени онкогени и тумороподтискащи органи контролират коректната последователност на базовите двойки в ДНК след всяка репликация, преценяват необходимостта от възстановяване, задържат клетъчния цикъл, докато се извърши възстановяването и разпореждат евентуално една програмирана клетъчна смърт (Апоптоза), в случай че възстановяването не е било успешно. Понастоящем най-правдивоподобната теория за възникването на рака (карциногенеза) гласи, че една копирна грешка - или по-рядко вече вроден дефект - в един от тези „гени- пазачи” предизвикват първоначалното запалване: съответният ген не може вече коректно да контролира своята част, така че се стига до по-нататъшни дефекти при следващите клетъчни генерации. Ако е засегнат втори ген-пазач, то ефектът се степенува и т.н. Ако накрая са засегнати и гени, които би трябвало да задействат смъртта на многото дефектни клетки, то тези клетки стават безсмъртни. По някакъв неизяснен начин от хаоса се образуват напълно нови клетъчни свойства, като например способността да преживяват при недостиг на кислород, да изграждат свое кръвоснабдяване (Ангиогенеза) или да се преселват от групата и да се заселват в чужди тъкани като кости, дроб или мозък (метастазиране). Чак тогава, чрез този феномен, ракът придобива своята смъртоносна потенция: 90% от всички раково болни пациенти, при които болестта завършва със смърт, умират не от първоначалния тумор, а от тези метастази. Имунната система на целия организъм опитва да атакува неконтролеруемо растящите клетки. Понеже те в много отношения още наподобяват нормалните телесни клетки, съпротивителните механизми се оказват твърде слаби да спрат безсмислените процеси на растеж.


[редактиране] Многостепенен модел

Повечето изследователи на рака изхождат от един многостепенен модел на възникването му. По-старият, така наречен тристепенен модел, се разделя на фази на начало (Инициация), производство (Промоция) и движение напред (Прогресия). След продължаващата няколко години или десетилетие латентна фаза между началните DNS-вреди, или трансформацията на една единствена клетка, се стига до тумор, който може да бъде доказан. Проблематичното на многостепенния модел е, че понятията начало (Инициация), производство (Промоция) и движение напред (Прогресия) само описват, но не обесняват причината. При това Промоцията и Прогресията в практиката не могат точно да се разграничат едно от друго. Трябва да са настъпили до десет различни мутации. Някои от тези необходими мутации могат да са наследени, което обеснява, че и много малки деца могат да се разболеят и че в така наречените „ракови семейства” болестта може да се появи по-често.Типичен пример за това е предавания по наследство Xeroderma pigmentosum. При близки роднини на пациентки с рак на гърдата вероятността да се разболеят от същия е двойно по-висока отколкото при останалото население. В другите стъпки на възникването на тумора (Промоция и Прогресия) генотоксичните процеси не играят голяма роля, което може да подведе наблюдателя да квалифицира тези влияния като „раков регулатор”. Същинската злокачественост (при злокачествените тумори) на израждащата се клетка се достига в фазата на Прогресия. Заслужаващ внимание е случая на Хенриета Лакс, която 1951г. умира от злокачествен рак на шииката на матката. Преди нейната смърт са взети тъканни проби и се образува така наречената HeLa-клетъчна линия. Туморните клетки живеят от повече от петдесет години в лабораторни условия.


[редактиране] Класификация на видовете рак

[редактиране] Произход на тъканта

Раковите тумори се класифицират по типа на дегенерация. По-голямата част от раковите заболявания образуват карциноми или тумори, които произлизат от епитела. Те се подразделят на плоскоепителни карциноми, които произхождат от роговия и нероговия слой на кожата и аденокарциноми, които произходжат от жлезистата епител и могат да бъдат по-нататък диференцирани по произход и строеж. Образуващите се в отделителните органи карциноми се наричат уротелни и са типични за рака на пикочния мехур. Друга голяма група са хематологичните ракови форми на кръвта и кръвообразуващите органи, които се разделят на левкемии и лимфоми, наричани също рак на лимфните жлези. Освен това съществуват по-редки злокачествени тумори като образуващите се от съединителната и опорна тъкан - саркоми, нервоендокринни тумори като карциноида или произхождащите от ембрионалната тъкан тератоми (най-вече от половите жлези).

[редактиране] Възможности за лечение

[редактиране] Операция

Целта на онкологичната хирургия е да се отстрани засегнатият орган, лимфни възли и/или съседната тъкан, поразена от болестта. При някои органи като гърда, тестис и дори крайник, това може да е безпроблемно за нормалния живот на индивида, но когато се стигне до орган като окото или носа например, може да има много сериозни психически последствия след операцията. За съжаление в късните стадии на болестта болните са неоперабилни и тогава остава да се прилагат палиативни средства (подобряващи качеството на оставащите месеци живот).

[редактиране] Лъчева терапия

Бива:

  • с радиоактивни материали - чрез радиоактивен йод (щитовидната жлеза поема активно йод)
  • с рентгенови лъчи - с протонна терапия или йонно облъчване (облъчване с протони или йони, които пазят тъканта около тумора)
  • с микровълни (загряване на засегнатата тъкан)

[редактиране] Медикаментозно лечение

  • с цитостатика (химиотерапия); пречи се на размножаването на раковите клетки, респективно се спира

- хормонална терапия, например отнемане на тестостерон при карцином на простатата - задържане на растежа на кръвоносните съдове (раковата тъкън привлича кръвоносните съдове да растат в посока на раковата тъкан, за да я изхранват) - имуннотерапия (увеличаване на имунния отговор на туморните клетки)

[редактиране] Радиоимунотерапия

Тази терапия е по-развитата форма на имунотерапията. Радиоимунотерапията комбинира въздействието на имунотерапията точно в целта/ терапия на антителата с високата ефективност на лъчевата терапия. При радиоимунотерапията едно антитяло (Ibritumomab) закарва подобно на такси разрушаващ раковите клетки лъчев източник точно до тях. Обратно на чистата имунотерапия при радиоимунотерапията се разрушават не само клетките на туморната повърхност, но също и клетките във вътрешността на туморната маса.

[редактиране] Палиативно (облекчаващо болките) лечение

или поддържане качеството на живот - даване на обезболяващи средства - подобряване на общото състояние чрез обезболяващо лечение - достатъчно хранене - забавяне на разграждането на костната система - увеличаване на кръвообразуването в костния мозък - симптоматично лечение например разширяване на стенози - физиотерапия (специално терапия на дишането при рак на белия дроб)


[редактиране] Алтернативни методи на лечение

сред които терапия с бял имел или употребата на Амигдалин. Двата метода са оспорвани. Факт е обаче, че много успешни цитостатици (като Винкристин) първоначално са открити в растенията. Тeзи цитостатици са много чисти и концентрирани и затова не могат да се сравняват с билков чай или подобни.


[редактиране] Други методи на лечение

Има експерименти за лечение на рак с вируси.

Незадоволителния коефициент на лечение при определени туморни заболявания и страничните въздействия на утвърдилите се методи на лечение предизвикват често страхове и отчаяние при засегнатите и техните роднини. Това води евентуално към търсене на нетрадиционни начини на лечение, за които в повечето случаи липсва доказателството за ефективност, и не биха издържали научна проверка на техните основи. Някои от тях се отричат, но други се одобряват от медицината. Дори когато (за съжаление много често) не може да се постигне едно окончателно излекуване, трябва да се има в предвид, че при един 75-годишен пациент с рак удължаването на живота с една до две години се разглежда като много добър резултат (по-възрастни раковоболни пациенти умират често от друго, а не от самия рак), докато при една 45-годишна пациентка с рак на гърдата 10 години без рецидив се оценява като много добро постижение – защото при нея се предполага значително по-дълга продължителност на живот. В индустриялните държави 75 от 100 деца преживяват раково заболяване, докато при децата в развиващите се страни смъртността от рак е около две трети.


[редактиране] Граници на методите за лечение

В днешно време частта на излекуваните от рак в индустриялните държави е от 30% до 65% (САЩ – 65%) за всички видове ракови заболявания при двата пола. Докато ракът е ограничен по местоположение шансовете за лечение са по-добри отколкото когато туморът се е разпространил по няколко органа на тялото (например ракът на белия дроб образува много бързо метастази, докато това е рядкост при рака на простатата). Трудността при много от раковите заболявания се състои в това, че те биват разпознати твърде късно. Един тумор с обем под 1мл може да създаде метастази, но например при рак на гърдата един непрофесионалист може да го разпознае чрез опипване. Голям проблем представлява анатомичната невъзможност за достъп до туморите при оперативното им отстраняване, например при хранопровода. Симптомите не винаги могат да бъдат разпознати лесно или се проявяват едва в напреднал стадий, поради което ракът на панкреаса се разпознава твърде късно. Болните от рак имат съвсем различни шансове за преживяване. Фактори, които допринасят за това са:

  • Ранно откриване на болестта (Туморът трябва да е порастнал до определена големина, за да го разпознае непрофесионалист – например рак на гърдата)
  • Пациентът влачи болестта и отива твърде късно при лекар (Нетипични симптоми като хроничната кашлица при пушачи)
  • Туморът образува бързо метастази (Опастността при рака на белия дроб е в бързото образуване на метастази) • Реагира ли туморът на химиотерапия (В зависимост от тъканта, в която се заражда туморът определени реактиви са напълно или частично нееефикасни)
  • Може ли туморът да бъде отстранен оперативно (Операции за отстраняване на част от белия дроб намалява драстично шанса за оцеляване на пациента, затова тези операции се избягват)


[редактиране] Профилактика

Чрез профилактика и ранно откриване рискът от рак може при определени обстоятелства (зависещи от момента на диагностиката, вида на рака и оптималната възраст на пациента) значително да се намали.


[редактиране] Статистика

За излекуван се счита човек, който е преживял най-малко 5 години без да се разболее отново (рецидив). Тази дефиниция за оздравял е проблематична, защото в много случаи повторното завръщане на болестта се случва след 5 години. Следователно много пациенти се отчитат от статистиката на излекуваните от рак болни, но по-късно умират от същата болест.

Заболяването е сред трите най-чести причини, водещи до смърт в света - на първо място са сърдечно-съдовите заболявания - инфаркти или инсулти, на второ място катастрофи или инциденти и на трето място онкологични заболявания.

България е сред страните с най-малък брой излекувани болни от злокачествени заболявания. Сред причините за това са:

  • ниската здравна култура на хората, които не търсят медицинска помощ или я търсят твърде късно, когато злокачественият процес е твърде напреднал.
  • липсата на медикаменти за лечение
  • корупцията в здравеопазването

[редактиране] В допълнение

Същестуват случаи на обречени хора, които оздравяват. Известни са алтернативни методи на лечение - саменто, йога, вяра и самоусъвършенстване, които са излекували не един. Но е препоръчително да им се гласува доверие успоредно с конвенционалната медицина.

Световният шампион Ланс Амстронг имал рак на тестиса с метастази в белия дроб, които се считат за нелечими - и дори в мозъка. Опериран е и са му правени много месеци химиотерапия. След лечението той става два пъти шампион в Тур дьо Франс. Същият злокачествен рак преодолява и българският футболист от златните години на нашия футбол Любослав Пенев.

[редактиране] Вижте също