Генерален щаб на Българската армия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Началник на Генералния щаб (по-рано началник на Щаба на армията) е най-висшата военна длъжност в Българската армия.
[редактиране] История
Във формираното през юли 1879 г. Военно министерство се създава „Строево отделение“, което изпълнява функции на щаб на войската. При реорганизацията на министерството през 1890 г. се премахва длъжността „другар на военния министър“ и се създава Генерален щаб с 4 отделения - Строево, Инспекторско, Мобилизационно и Историческо. През 1886 г. с Указ 41 една от предвидените длъжности „офицер за особени поръчки“ при Военното министерство е преименувана в „началник на Генералния щаб“. През 1898 г. към Щаба на армията се формира пехотна, кавалерийска, артилерийска и военно-инженерна инспекция. От 1890 до 1894 г. Щабът на войската се нарича Генерален щаб; от 1895 до 1899 г. - Щаб на армията; от 1900 до 1903 г. - Генерален щаб; от 1904 до 1930 г. - Щаб на армията. Общо 46 души заемат поста началник на Генералния щаб (Щаба на армията).
[редактиране] Началници на Генералния щаб на Българската армия
Званията са към датата на заемане на длъжността.
[редактиране] Източници
- Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Вестник „Българска армия“, електронно издание, 2003 г.