Уайтхол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дворецът Уайтхол (Palace of Whitehall) е бил главната резиденция на английските монарси в Лондон от 1530 до 1698, когато всичко (с изключение на Банкетната зала) е унищожено от пожар. Преди пожара дворецът е бил най-големият в Европа, с над 1500 стаи (а в определен период е бил и най-голямата сграда в света).
Дворецът дава името си Уайтхол на днешния административен център на британското правителство.
Съдържание |
[редактиране] Местоположение
Двоецът се е разпростирал върху по голямата част от територията, която понастоящем е обградена от авеню Northumberland на север до Даунинг стрийт и почти до Derby Gate на юг; и от възвишенията, където днес са сградите на Horse Guards (road), на запад до бреговете на река Темза на изток - общо около 23 акра (93 хил. m²).
[редактиране] История
До 13-и век дворецът Уестминстър вече е станал седалище на правителството в Англия и главна лондонска резиденция на кралете от 1049. Околностите станали много популярно и скъпо място. Уолтър де Грей, архиепископ на Йорк, купил имот в областта малко след 1240, и го нарекъл York Place.
Едуард I отсядал в имота на няколко пъти и разширил сградата, за да побере цялата му свита. York Place е построен отново през 15-и век и разширен толкова много от кардинал Улси, че единствен с него можел да се сравнява дворецът Ламбът. Впоследствие, когато Henry VIII премахнал кардинала от властта през 1530, той определил York Place да замени Уестминстър като негова главна лондонска резиденция. Той се наслаждавал на богатствата му в компанията на младата си годеница лейди Ан Болейн.
Хенри VIII препроектира York Place, и продължава да разширява и препостроява двореца през целия си живот. Вдъхновен от двореца Ричмънд, той включил също така възстановителен център с боулинг, тенис кортове, арена за бой с петли и арена за турнири. Изчислено е, че над 30 000 £ са похарчени през 40-те год. на 15-и век - 50% повече от построяването на целия дворец Брайдуел. Хенри VIII се е оженил за 2 от съпругите си в двореца - Ан Болейн през 1533 и Джейн Сиймор през 1536. През януари 1547 кралят умира в този дворец. През 1611 дворецът приема първото известно представление на Шекспир Бурята.
Джеймс I прави някои значими промени на сградите, най-вече изграждането през 1622 на новата Банкетна зала, построена по проект на Иниго Джоунс, за да заменят множеството други банкетни зали, датиращи още от времето на Елизабет I. Украсата му приключва през 1634 по времето на Чарлз I, който е екзекутиран пред сградата през 1649. До 1650 дворецът е бил най-големият комплекс от този вид в Англия, с над 1500 стаи. Обликът му е изключително ранообразен, а частите му са били с много различни размери и в няколко различни архитектурни стила. Дворецът приличал по-скоро на малко градче, отколкото на 1 сграда.
Чарлз II не променя много неща. Подобно на баща си и той умира в двореца, само че получава удар, а не е екзекутиран. Джеймс II поръчва ралични промени, включително нов параклис, завършен през 1687, препострояването на покоите на кралицата (1688) и др.
[редактиране] Гибел
През 1691, когато дворецът е най-големият и най-сложният в Европа, пожар унищожава повечето от старите дворцови сгради. Още един пожар на 4 януари 1698 разрушава повечето от другите жилищни и правителствени сгради. Въпреки няколкото опита да бъде построен отново финансови ограничения не позволяват грандиозно препострояване. През втората половина на 18-ти век местността е отпусната за строеж на градски къщи.
По време на пожара много произведения на изкуството са унищожени, включително и Купидон - прочута скулптура на Микеланджело, купена като част от колекцията Гонзага през XVII век.
[редактиране] Дворецът днес
Банкетната зала е единствената сграда, която съществува и до днес, въпреки че е малко променена. И все пак все още могат да се открият следи от двореца, включително части от покрития тенис корт от времето на Хенри VIII, и др.
През 1938 започва обновяването на източната част с построяването на сградата на Министерството на отбраната. Открито е подземно помещение от времето на кардинал Улси, сега известно като Избата на Хенри VIII, добър пример за тухлено-сводест покрив от времето на Тюдорите, дълъг 70 и широк 30 фута.
[редактиране] Вижте още
- Списък на дворците
- Уестминстър - главна лондонска резиденция от 1049 до 1530
- Сейнт Джеймс - главна лондонска резиденцип от 1702 до 1837
- Бъкингам - главна лондонска резиденция от 1837