Гара Бов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: енциклопедизиране, извличане на стойностната информация от ненциклопедичен текст, оформяне на външни препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Гара Бов е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.

лого на Бов
лого на Бов
Гара Бов
Карта на България, мястото на Гара Бов е отбелязано
Данни
Област: Софийска
Община: Своге
Население: 1 140 (13/09/2005)
Надм. височина: 535 м
Пощ. код: 2271
Тел. код: 07168
Геогр. положение: 43° 1' сев. ш.
23° 21' изт. д.
МПС код: СО
Кмет или наместник
Ангел Цветков (НДСВ)

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

Наименованието на селището произлиза от името на френския рицар граф Сен дьо Бьоф. Последният заедно с други пленени латински рицари след битката при Одрин през 1204 г. бил заточен в лагера Костел, край днешния град Севлиево. По късно, през 1206 г. непосредствено след смъртта на император Балдуин Фландърски, като васал на българския врадетел Калоян, граф дьо Боф заедно с още около 1000 латински рицари бил разселен в планинските предели на Искърския пролом. Установил се тук завинаги, на посоченото място графа заварил селяни другоземци (българи). Тук той се заселил, основал ново поселище, въздигнал и крепост, а след време оставил и името си на селището. Оттогава и до ден днешен всички наричат това селище с побългареното му име Бов от Боф.

За да не бъдем голословни нека прочетем какво пише в тази връзка народният поет Иван Вазов. Без да се оприличава на човек разбиращ изкъсо историята, в пътеписа си “Разходка по Искъра” с присъщото си многословие относно името той заключава: “ Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари. http://www.chitalishte.bg/newsview.php?newsid=1539&gopopup=0&PHPSESSID=e2e59c695bf2e374bb6d468f69ae61eb http://www.alisanet.dir.bg/_wm/gallery/?df=17


[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

Традиционният събор на Гара Бов се отбелязва на големия християнски празник Петдесетница (50-ят ден след Възкресение Христово).

ПРАЗНИЦИТЕ НА БОВ се провеждат ежегодно с продължителност една седмица, която е между традиционния събор на село Бов (неделята след Спасовден) и този на Гара Бов. http://www.chitalishte.bg/newsview.php?newsid=1843

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ИЛИЯ ГЬОШЕВ ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ В БОВСКИЯ КРАЙ: “…Аз съм на 84 години и съм роден в с. Заселе. В училището ни преподаваха учителите Васил Белчев и Василка Белчева.Учителят Белчев често ни четеше от читанките разказите на писателя Иван Вазов…Дядо Йоцо се е казвал Йордан Маринков Църнярски, ми е разказвал дядо Новко Алексов, който по това време беше на 92 години. Кошарата на дядо Йоцо е била точно на “Злио камик” над девети тунел....

Баща ми Гьоше Андреев ми е разказвал, че бащата на дядо Йоцо-Маринко Църнярские работил в град Враца при врачанския бей. Беят взел жената на Маринко за харема си. Маринко отмъстил за похитената си съпруга като го ликвидирал и избягал във Врачанския балкан.

Турците тръгнали с потеря след Маринко. В местността “Гладна”, под “Каличина бара” между селищата на Осиково и Згориград, турците го задържали и убили.

През 1935 г. с баща ми ходихме пеша от Заселе до Враца и обратно, на панаир през м. септември. Там баща ми ми показа къде е гробът на Маринко Църнярски, който беше обрасъл с вечна зеленина и с бръшлян.От рода на дядо Йоцо са – Кола, Манко, Вачо, Стоичко и Васил П. Маринкови..”

Оригиналният текст на спомените се съхранява в библиотеката на читалището в Гара Бов заедно с други материали за пребиваването на И. Вазов в бовския край. Създаден е и документален филм "Истината за дядо Йоцо" от КТ "Алиса`93" гр. Своге съвместно с читалище "Светлина" Гара Бов. Филмът е заснет на мястото където е живял прототипът на Вазовия герой, до останките от зидовете на кошарите му и на фона на живописния водопад "Скакля". В Бов през лятото на 1918 г. Иван Вазов пребивава в Данговата къща. За този край той е написал редица произведения, между които "Дядо Йоцо гледа", "Водопадът", "Гълъбинка" и др.

Повече информация и богат снимков материал за мястото където е живял дядо Йоцо може да откриете в електронния вариант на историята на читалището (съдържа над 400 снимки, 500 имена на спомоществователи и участници в чит. дейност,спомени за читалището) на следния адрес: http://www.chitalishte.bg/bookview.php?bookid=34 http://www.chitalishte.bg/newsview.php?newsid=1539&gopopup=0&PHPSESSID=e2e59c695bf2e374bb6d468f69ae61eb http://www.alisanet.dir.bg/_wm/library/item.php?did=23353&df=8&dflid=3 http://www.alisanet.dir.bg/_wm/library/item.php?did=23243&df=8&dflid=3

[редактиране] Други

Село Заселе: [1]

събора на Бов е неделята преди СВЕТИ ДУХ, всяка година се мени http://www.chitalishte.bg/newsview.php?newsid=1529 http://www.chitalishte.bg/newsview.php?newsid=1442

[редактиране] Външни препратки