Република Южна Африка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Republic of South Africa Republiek van Suid-Afrika IRiphabliki yaseNingizimu Afrika(1) |
|||||
|
|||||
Национален девиз: !ke e: ǀxarra ǁke (Различни хора, но сплотени)! |
|||||
![]() |
|||||
Официален език | английски(2) | ||||
Столица | Кейптаун (законодателна) Претория (административна) Блумфонтейн (съдебна) |
||||
Най-голям град | Йоханесбург | ||||
президент | Табо Мбеки | ||||
Площ — Общо |
на 24-то място 1 219 912 км2 |
||||
Население — Общо (2005) — Гъстота |
на 26-то място 44 344 136 37 д/км2 |
||||
БВП — Общо (2004) — на човек |
на 21-во място 501,667 млрд $ |
||||
Валута | ранд (ZAR ) |
||||
Часова зона | SAST (UTC+2) | ||||
Независимост -обявена |
от Великобритания 31 май 1961 |
||||
Национален химн | National anthem of South Africa | ||||
Internet TLD | .za |
||||
Телефонен код | +27 |
||||
(1):в Южноафриканската република има 11 официални езика. В резултат на това съществуват няколко допустими официални наименования на страната. |
Република Южна Африка (РЮА, също: Южноафриканска република, ЮАР) е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка. На север тя граничи с Намибия, Ботсвана и Зимбабве, на североизток - с Мозамбик и Свазиленд. Държавата Лесото е напълно обкръжена от територията на ЮАР.
ЮАР е една от най-разнообразните в етническо отношение африкански страни, като частта на бялото население е най-голямата на континента. Расовата и етническа борба са изиграли голяма роля в историята и политиката на страната.
Съдържание |
[редактиране] Други наименования
В ЮАР има 11 официални езика, което я прави втора по техния брой след Индия. В резултат съществуват няколко допустими официални наименования на страната:
- Republiek van Suid-Afrika (африкаанс)
- Republic of South Africa (английски)
- IRiphabliki yeSewula Afrika (ндебеле)
- IRiphabliki yaseMzantsi Afrika (кхоса)
- IRiphabliki yaseNingizimu Afrika (зулуски)
- Rephaboliki ya Afrika-Borwa (педи)
- Rephaboliki ya Afrika Borwa (сесото)
- Rephaboliki ya Aforika Borwa (тсуана)
- IRiphabhulikhi yeNingizimu Afrika (суази)
- Riphabuḽiki ya Afurika Tshipembe (венда)
- Riphabliki ra Afrika Dzonga (тсонга)
[редактиране] История
До приситгането на европейските заселници В Южна Африка са открити едни от най-старите човешки останки на света. Останки на Australopithecus africanus са открити при Taung и в пещерите на Sterkfontein, Kromdraai и Макапаннсгат. Най-старите от тях са на около 3,3 милиона години. След питеканторпите тук са живяли различни видове Homo, като Homo habilis, Homo erectus и накрая модерния човек Homo sapiens. По време на миграцията си племената Bantu пресичат реката Limpopo и се заселват на територията на днешна Южна Африка, занимавайки се със земеделие и животновъдство. По време на миграцията си те достигат реката Фиш Ривър, която днес се намира в провинция Осткап. Живеещите от около 20 000-хиляди години на територията на днешна Южна Африка племена San и Khoikhoi биват прогонени от племената Bantu.
Холадска Колонизация
Началото на написването на новата история на Южна Африка слага Jan van Riebeeck. На 6-ти април 1652 по поръчка на холандската Източно-Индийска компания той основава снабдителен пункт на Нос Добра Надежда. Благодарение на добрата си стратегическа позиция този пункт е трябвало да служи като място за почивка на търговските кораби пътуващи между Европа и Югоизточна Азия. През ХІІ-ти, ХІІІ-ти век това холадско селище непрекъснато расте. Първоначално заселниците се разпростират в регион Уесткап, заемайки територии на племената Khoisan. След достигането през 1770-та границите на Bantu, заселниците водят поредица от войни с народа на Xhosa. Холандците докарват значителна бройка роби от Индонезия, Мадагаскар и Индия. В началото на 1743-та година, броят на докараните роби е значително по-голям от броя на белите заселници. Наследниците на тези роби често се женели за бели заселници. В последствие те заедно с бушмените образуват така наречената класа на цветнокожите (Kap-Malaien) и днес представляват около 50% на населението на провинция Уесткап.
Британска колонизация
Влошеното финансово състояние на Обединената Източно-индийска компания намалява влиянието на холандските търговци и позволява на войските на Британското кралство да завземат региона на Нос Добра Надежда през 1797 година. Холадия е превзета от войските на Napoléon Bonapartes и новосъздадената Батавска Репуплика вече не е обвързана с британците. След подписването на Амбиенския мирен договор през 1802 британците трябва да предадат страната на Холандия, но през 1806 година те отново я завземат и наново основават тук британска колония. Пограничните войни с племената Xhosa продължават и това води до непрекъснато нарастване на територията на страната до източния бряг на реката Fish River. Британците укрепват границата на новата колония, а земите отвъд нея бързо биват завземани от белите заселници. Отмяната на робството от Британския парламент през 1833 година отнема поминъка на много бури (бури от хол. boer-селянин). Това, както и честите погранични сблъсъци и други различия с англичаните кара много бури (около 14 000) да се отправят към вътрешността на континента, където основават свои държави, най-известните от които са Трасвал (Transvaal) и Орания (Оранжева Свободна държава - Oranje Vrystaat).
Бурски войни (1880-1904): Първа бурска война (1880-1881 г.) През 1880 г. Великобритания прави опит за завладяване на двете държави Трасвал (Transvaal) и Орания (Оранжева Свободна държава - Oranje Vrystaat), създадени около 70 години преди това от бурите - потомци на холандските заселници в Южна Африка през 17 и 18 век.Бурите се организират във военни отряди и успяват да спечелят войната. Съгласно мирния договор, Великобритания признава независимостта на Трасвал, като запазва като свой приоритет външната политика на тази държава.През 1886 г. в двете държави са открити богати залежи на злато и диаманти и те става обект на златна треска и от Европа, главно от Великобритания, пристигат хиляди нови заселници. През 1895 г. британска власт в Южна Африка прави опит за овладяване на залежите, на което се противопоставят със сила военните отряди на бурите. При такова стечение на обстоятелствата Великобритания започва да се готви за война, прехвърляйки големи войскови подразделения към Южна Африка.
Втора бурска война (1899-1904 г.) Втората бурска война започва през 1899 г. Първоначално бурите имат успехи, но за по-малко от година двете бурски държави - Трансвал и Орания са завладяни от Великобритания. През следващите две години продължават партизански тип сражения, в които бурите са подкрепяни от германската колония в Южна Африка.За установяване на контрол върху партизанското движение на бурите британската власт организира първите в света концентрационни лагери, в които е интернирано население от бунтуващите се райони. В действителност най-губещо от тези войни се явява местното чернокожо население, към което започват да се прилагат расистките постановки на политиката на апартейд. За това население са определени два пустинни резервата - Лесото и Свазиленд, където негърското население се занимава със земеделие. Друга част от чернокожите са ангажирани в мините за добив на злато, диаманти, каменни въглища, цинк, олово и манган, благодарение на доходите от които Южноафриканският съюз се превръща в една от най-богатите и красиви държави.
Формиране на Южноафрикански съюз
След приключване на войната бурите получават широка местна самостоятелност и като бели европейски заселници получават по-високи обществени и стопански позиции в Южноафриканския съюз, създаден през 1910 г. с ранг на доминион на Великобритания. Южноафриканският съюз е създаден на 31.05.1910 година от четирите колонии Натал, Трансвал, Орания и Кейп. През 1934 година става обединяването на британската Южно-африканска партия и бурската Национална партия в т.нар. Обединена партия с цел помиряването на бялото и цветнокожото население. Но още през 1939 година този съюз се разпада, поради различия относно участието на Великобритания във Втората световна война. Продясната Национална партия симпатизира на Хитлерова Германия и на радикалното расово разделение (апартейд). След края на войната бялото население под ръководството на Националната партия запазва своята власт и въвежда политика на апартейд, приемайки чрез парламента редица закони, които разделят ежедневието на населението според цвета на кожата. Апартейдът става основна конфликтна точка през втората половина на 20-ти век, която води до широкообхватни икономически санкции, както и до изтеглянето на редица фирми от РЮА. Растящото недоволството на подтиснатото население стига своята върхова точка през 1976-та година, когато органите на реда се изправят срещу демонстриращи студенти в Совето, при което загиват 176 чернокожи ученици и студенти. След дълги години на съпротива чрез стачки, протестни маршове, саботажи, както и терористични актове на различни движения борещи се срещу апартейда (най-известното от които е Африканския национален конгрес) през 1990-та година правителството на Националната партия водено Фредерик де Клерк прави първата крачка на отстъпление от политиката на апартейд, като премахва забраната на движението Африкански национален конгрес и освобождава от затвора неговия лидер Нелсън Мандела (най-известния борец срещу апартейда, кой прекарва в затвора 27 години). Постепенно апартейда изчезва от конституцията и това дава възможност през 1994 година да се проведат първите свободни избори, които партията Африканския национален конгрес печели убедително и оттогава управлява страната чрез издигнато от нея правителство. Нелсън Мандела става първия чернокож президент на страната и заедно с последния президент на Националната партия Фредерик де Клерк печели Нобелова награда за мир през 1993 година. Въпреки края на апартейда през 21-ви милиони южноафриканци, предимно цветнокожи век живеят в нищета.
[редактиране] Политика
Подробна статия: Политика на ЮАР
[редактиране] Столици
РЮА има няколко столици: органите на изпълнителната власт се намират в Претория, парламентът е в Кейптаун, а Върховният съд — в Блумфонтейн. Това е свързано с факта, че отначало РЮА е била федеративна държава. При образуването на Южноафриканския съюз (от британските владения със столица Кейптаун, Оранжевата свободна държава със столица Блумфонтейн и Южноафриканската република (Трансваал) със столица Претория) органите на властта били разпределени по столиците на влезлите в съюза държави.
[редактиране] Административно деление
Административно Република Южна Африка е разделена на девет провинции:
Провинции на РЮА | ![]() |
---|---|
Гаутенг • Западен Кейп • Източен Кейп • Квазулу-Натал • Лимпопо • Мпумаланга • Северен Кейп • Северозападна провинция • Фрайстат |
[редактиране] Географски данни
Подробна статия: Географски данни за ЮАР
[редактиране] Икономика
Подробна статия: Икономика на ЮАР
[редактиране] Туризъм
Туризмът в Южна Африка се развива като един от най-важните сектори на икономиката. Забележителности с важно значение за туризма са:
- Сън Сити
- Националния парк "Крюгер"
- град Кейптаун
- град Йоханесбург
- Драконовите планини
Туристическата индустрия дава около 7% от БВП на страната. През 2002г. повече от 6 милиона туристи са посетили ЮАР. Около 3% от заетите работят в туристическия бранш.
[редактиране] Население
Основна статия: Население на ЮАР
[редактиране] Култура
Подробна статия: Култура на ЮАР
Страни в Африка |
---|
Алжир | Ангола | Бенин | Ботсвана | Буркина Фасо | Бурунди | Габон | Гамбия | Гана | Гвинея | Гвинея-Бисау | Джибути | Египет | Екваториална Гвинея | Еритрея | Етиопия | Замбия | Зимбабве | Кабо Верде | Камерун | Кения | Коморски острови | Кот д'Ивоар | Демократична република Конго | Република Конго | Лесото | Либерия | Либия | Мавритания | Мавриций | Мадагаскар | Малави | Мали | Мароко | Мозамбик | Намибия | Нигер | Нигерия | Руанда | Сао Томе и Принсипи | Сейшелски острови | Сенегал | Сиера Леоне | Сомалия | Судан | Свазиленд | Танзания | Того | Тунис | Уганда | Централноафриканска република | Чад | Република Южна Африка |