Попина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Попина е село в Североизточна България. То се намира в община Ситово, Област Силистра.
Попина | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Силистра |
Община: | Ситово |
Население: | 813 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 55 м |
Пощ. код: | 7590 |
Тел. код: | 08560 |
Геогр. положение: | 44° 7' сев. ш. 26° 57' изт. д. |
МПС код: | СС |
Кмет или наместник | |
Иван Иванов |
Съдържание |
[редактиране] География
Попина се намира на река Дунав. Селото е китно, с богата растителност и е известно с кайсиевите си масиви.
[редактиране] История
За името на село Попина има две предположения. Една част от възрастното население твърдят, че през Възраждането Попина са излезли много попове, отличаващи се с начетоността и уменията си да проповядват християнската религия. Те отивали да вършат това и в близките и далечни околни села. По този повод селището било наречено попското селище, а от там – Попина. Други твърдят, че далеч преди Възраждането в селото имало свещеник, отличаващ се с хуманността, свободолюбието си и безграничната си ненавист към турските завоеватели и гръцкото фанариотство. В защита на ненавинното българско население свещеникът бил посечен от турците, а селото наречено попско село - Поп кьой. В първите писмени документи селото се среща с наименованието Попина. През 4 в. от н.е. римляните построяват военно укрепление в днешните попински земи, познато с наименованието “Калето”. До военните укрепления на римляните се оформяли селища, в които живеели граждани, обслужващи войската. Калето в онова далечно минало съществувала гостилница Popina в която подкрепяли силите си пътуващите между две големи дунавски крепости – Дуросторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан). Около гостилницата възникнало селище, което постепенно нараснало. Затова може би днес местността в непосредствена близост на изток от “Калето” се нарича “Градище”, както го наричали славяните след идването си в попинските земи. Вероятно те запазили наименованието Попина.
От историческите данни се съди, че още през 4 в. Попина съществува като селище. През различните епохи тук са кръстосвали различни племена и народности, които безспорно оставили следи от себе си и в етническия състав на населението. Днешното население на селището се смята за коренно население, останало още от Второто Българско царство. Населението спада към гребенско – елийско население. Гребенците носят наименованието си от гребена на младоженката (женска шапка, направена кто гребен на петел. Тя сие носи от младата булка до 10 години – докато добие 3-4 деца) Гребенът се казва още и “скуфия”. Попина се сочи като чисто българско село. Гребенци са известни като консервативни пазители на всички стари особености. През 19 в. в Попина се заселват малък брой българи от Търновско, Дряновско, Еленско, Сопотско и др. места. Тия родове били наречени балканджии и горненци. След Румънската колонизация в селото се заселват около 40 семейства от Алмалий.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Култура: Църква “Свети Георги Победоносец” Народно Читалище Никола Йонков Вапцаров” село Попина. Към Читалището действа самодеен състав – женска певческа група и е изградена музейна експозиция. Селски събор – Гергьов (06.05) Обичаи – Бразая, Коледари, Кукери, Тодоров ден (кушии), Велик дин – Лазаруване, Данец, Гергьов ден и др.
[редактиране] Редовни събития
Всяко лято, обикновено в първата десетдневка на август, се провежда Празник на Дунав на брега на реката.Типични традиционни игри, запазени от миналото, са преплуването на Дунав, хващане на прасенце, ходене по намазана с грес дървена греда над водата.
[редактиране] Други
Археологически особености При разкопки в местността “Дренчето” е намерена керамика от тракийско време. По – богати са находките в попинското землище от римско владичество (4-6в), открити в местността “Калето”. При разкопките през 1954 г. се установяват два културни пласта – долен античен и долен – средновековен. Местността “Калето” е била римски военен лагер, разположен между важните крепости на Дунав – Дорусторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан), където минава римски път, останките от който личат и днес. Изследвани са 4 ранно – славянски селища: Джеженски лозя, Дренчето, Момчила (остров сред блатото в местността “Калето”. Коренното население на селото спада към гребенско елийското население “Гребенци” и е останало още от Второто Български царство.
Исторически паметници Паметник на загиналите в Отечествената война – намира се в центъра на селото. На празници се поднасят венци. Поддържа се от кметство Попина.