Конус

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: Проверка на терминологията, виж беседата. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Прав кръгов конус. Виждат се образуващите прави и основата на конуса
Прав кръгов конус. Виждат се образуващите прави и основата на конуса

Конусът или коничната повърхност в общия случай се нарича линейна повърхнина, чиято образуваща права минава през определена точка, наречена връх и през дадена равнинна управителна крива.

Обемната геометрична фигура, определена от сечението на линейната повърхнина с равнина, неминаваща през върха ѝ (наречена основа), също се нарича конус или конично тяло. Неговият обем е една трета от площта на основата, умножена по височината (перпендикулярното разстояние от върха до равнината на основата). Центърът на тежестта на конично тяло се намира на 1/4 от височината, измервано от основата. Няма общо правило за изчисляване на повърхността на конично тяло.

Кръгов се нарича конус, чиято управителна крива е окръжност. Когато перпендикулярът от върха на конуса към равнината на основата му я пресича в центъра на окръжността, конусът се нарича прав кръгов конус, в противен случай, конусът е наклонен. Правият кръгов конус се нарича също „ротационен конус“, тъй като може да се построи чрез завъртане в пространството на една права (образувателната) около друга, пресичаща я права (ос).

Най-простият прав кръгов конус може да се получи при завъртането на правоъгълен триъгълник около един от катетите му.

Конус може да означава и всеки предмет с такава формa.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Литература

  • Георги Каменаров, Справочник Висша математика, Техника, София, 1994, ISBN 954-03-0352-4, стр. 154-155
  • доц. кпн Д. Серафимов, Н. Николов, Г. Коларов, Справочник четиризначни математически таблици и формули, Регалия 6, София, 1994, стр. 126-127
  • доц. Георги Петров, Дескриптивна геометрия, ДИ Техника, София 1971, стр.197
  • Станчо Димитров, Сборик задачи по Дескриптивна геометрия, Техника, София, 1969, стр.38-39