Сенар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сенарите са фискални чиновници във Втората българска държава, натоварени със събирането в натура на данък от сеното. Терминът се среща в Рилската и Витошката грамота на цар Иван Шишман (1371-1393).

[редактиране] Вижте още