Мехмед II
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мехмед II османски султан |
|
Роден: | 30 март 1432 Одрин, Османска империя |
---|---|
Починал: | 3 май 1481 Ункяр-Каири, Арабия |
Мехмед II, известен с прозвището си "ел-Фатих" (Завоевателя), е 7-ия султан на Османската империя. Управявал е през периодите 1444-1446 и 1451-1481 г.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Мехмед II е третия син на Мурад II. Роден е на 30 март 1432 г. в град Одрин, от 1361 г. столица на Османската империя. През 1437 г. най-големият му брат умира и едва петгодишен, Мехмед ІІ е назначен на неговото място като управител на Амасия. Две години по-късно заема и поста на другия си голям брат Алаедин Али в Маниса, който е убит през 1443 г.
Мурад II приема тежко загубата и на двамата си сина и през лятото на 1444 г. решава да се оттегли от властта. Султанът абдикира в полза на дванадесетгодишния си син Мехмед II и се оттегля на религиозно усамотение близо до град Маниса.Мурад II е сключил примирие с противниците си в Европа и с Карамански бейлик още преди отстъпването на престола си. Това му дава основание да мисли, че положението в империята е достатъчно стабилно, за да повери властта в ръцете на дванадесетгодишния си син, който е под силното ръководство на начетения и опитен велик везир Чандарлъ Халил Паша.
[редактиране] Първи период на управление: юли 1444 - август 1446
[редактиране] Вътрешна политика
Първият период от управлението на Мехмед ІІ е отбелязан с жестокото съперничество между великия везир и хората от най-близкото обкръжение на младия султан - Шахбедин паша, Заганос паша и Саруджа паша. Докато великият везир Халил паша, който е представител на тюркската родова аристокрация следва миролюбива външна политика, приближените на Мехмед ІІ- главно гърци от военното съсловие, убеждават младия султан, че главната му задача е да разшири пределите на държавата. Според тях целта на османците е да завладеят Константинопол, за да обединят своите европейски и анадолски владения.
[редактиране] Външна политика
Междувременно конфликтите във властта улесняват османските противници. Византийският император освобождава заложника си Орхан, който прави неуспешно въстание в Делиормана в опит да се добере до престола. През септември 1444 г. войските на кръстоносния поход на полския крал Владислав ІІІ, обединени с войските на трансилванския войвода Владислав Дракула и Янош Хуняди, пресичат Дунава с цел да разгромят Османската империя и освободят България. Обстановката на Балканите става толкова опасна за тамошното турско население, че то започва да се прехвърля в Мала Азия. Мурад ІІ е извикан да се върне в столицата Одрин и старият султан се завръща в Румелия и поема управлението. На 10 ноември 1444 г. той разбива кръстоносците на Владислав ІІІ край Варна.[1] (От тук идва и прозвището на загиналият полски крал - "Варненчик".)
[редактиране] Сваляне от престола
Вътрешната обстановка в империята остава все така сложна - Мехмед ІІ е султан, но великият везир и партията му считат Мурад ІІ за официален държавен глава. Мехмед ІІ е свален от трона и изпратен да поеме управлението в Маниса, след като през лятото на 1446 г. Халил подтиква еничарите към бунт и се налага старият султан Мурад ІІ да успокои обстановката.
[редактиране] Втори период на управление: 18 февруари 1451 - 3 май 1481
[редактиране] Начало на управлението и въстановяване вътрешния мир в империята
Мехмед ІІ е единственият законен престолонаследник и Мурад ІІ желае да осигури добро управление на сина си след възкачването му на престола. Той го води със себе си по време на военните кампании на Балканите срещу унгарците в Косово (1448 г.) и албанците (през лятото на 1450 г.) Скоро след сватбата на Мехмед ІІ с дъщерята на управителя на Дулкадир, който е съюзник на османците в борбата срещу Караманският бейлик, старият султан умира и Мехмед ІІ поема властта на империята за втори път. Веднага след това деветнадесет годишният султан издава заповед малкият син на неговата мащеха да бъде удавен. Това далеч не е първият случай на братоубийство с цел да бъде осигурен вътрешен мир в Османската империя. Мехмед ІІ издава дори "закон за братоубийството", гласящ: "Който и от синовете ми да наследи султанският трон, уместно е да убие своите братя, за да осигури мир в държавата"
[редактиране] Завладяването на Константинопол
Още от 1354 г., когато османците покоряват Галиполи - първия град на европейска земя, амбицията на всеки султан е била да завоюва Константинопол. Това е мечтата и на Мехмед ІІ, който е израснал с разказите за велики герои и подвизи от древността и сам мечтае да бъде велик, не по-малък от Юлий Цезар (по-късно той е обявен за "Цезар на османската империя") и нов Александър Македонски. От август 1452 г. Константинопол е обсаден. Другите византийски градове в Мала Азия и страните на Балканския полуостров са отдавна победени. На 29 май 1453 г. Мехмед II завладява Константинопол. Последният византийски император пада в битката върху крепосните стени и Византия престава да съществува. Мехмед II умира на 3 май 1481 г. в Ункяр-Каири от подагра.
Осман I • Орхан I • Мурад I • Баязид I • Мехмед I • Мурад II • Мехмед II • Баязид II • Селим I • Сюлейман I • Селим II • Мурад III • Мехмед III • Ахмед I • Мустафа I • Осман II • Мурад IV • Ибрахим I • Мехмед IV • Сюлейман II • Ахмед II • Мустафа II • Ахмед III • Махмуд I • Осман III • Мустафа III • Абдул Хамид I • Селим III • Мустафа IV • Махмуд II • Абдул Меджид • Абдул Азис • Мурад V • Абдул Хамид II • Мехмед V • Мехмед VI |