Ефрем Каранов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ефрем Каранов български фолклорист |
|
Роден: | 28 януари 1952/1853 Кратово, днес Република Македония |
---|---|
Починал: | 6 декември 1927 Кюстендил, България |
Ефрем Цветков Каранов е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, академик на Българската академия на науките.
[редактиране] Биография
Ефрем Каранов е роден в град Кратово, Македония в 1852 или по-вероятно в 1853 година в семейството на кратовския чорбаджия Цвятко Стоянов от село Гайранци. Учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1866 - в българското училище в Цариград. След това завършва гимназия и учи славянска филология в Новоросийския университет в Одеса, Русия. В Одеса започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали. Там се запознава и със Стефан Стамболов. Подготвя сборник с народни народни песни, част от който излиза в „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). В 1875 Каранов става дописен член на БКД. В същата година се връща в родината и става учител в Щип. След Руско-турската война се мести в свободна България и учителства в Кюстендил, Самоков и София. Установява се в Кюстендил и развива активна обществена и научна дейност - основател е на местното читалище и музей. В 1884 година става действителен член на БКД.
В 1895 година Каранов основава революционен в Кюстендил, който е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. След неуспешния опит за въстание в 1895 година и разцеплението във Върховния комитет Каранов се ориентира към Вътрешната организация. Каранов поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов.
Ефрем Каранов умира в Кюстендил в 1927 година. Академик Ефрем Каранфилов е негов внук.
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Източници
- Жеко Попов. Ефрем Каранов — Жизнен път и творческо дело
- Енциклопедия „България“, том 3, София, Издателство на БАН, 1982.