Върбешница

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Върбешница е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, Област Враца.

Върбешница
Карта на България, мястото на Върбешница е отбелязано
Данни
Област: Враца
Община: Мездра
Население: 350 (13/09/2005)
Надм. височина: 364 м
Пощ. код: 3147
Тел. код: 0910
Геогр. положение: 43° 12' сев. ш.
23° 41' изт. д.
МПС код: ВР
Кмет или наместник
Красимир Стефанов (ССД)


Съдържание

[редактиране] География

Намира се между град Мездра и град Враца

[редактиране] Каменоделство

[редактиране] Начало на кеменоделството

За строежа на тунели, мостове и подпорни стени необходими при прокарването на железопътната линия през Искърския пролом, българското правителство сключва договор с италиански майстори каменоделци. След завършване на работата четирима от тях остават в град Мездра. През 1893 г. те били наети от Тодор Балабанов за строеж на спиртна фабрика.

Италианците Франческо Красини и Поли Луизи (от с. Санта Брожино край Верона), Антонио Чедулини (от Клаузето) и Франческо Санкета (от с. Виченца в Алпите) разработили първата каменна кариера в местноста Дедов дол край с. Върбешница. Няколко години след тях в селото се заселват и двама българи каменоделци - бежанци от Корчанско (днес в Албания) - Спиро Лазаров Спиров и Лазар Спиров. В следващите години много върбешчани започват да се занимават с каменоделство и през 1910 г. в селото вече има записани 72-ма души практикуващи този занаят.

[редактиране] Видни каменоделци

Сред първите по-известни майстори са:

  • Вуто Николчов (починал през 1927 г.) - изработил паметници на загиналите във войните в селата Горно Пещене, Девене, Ослен, Лесура и Галатин.
  • Георги Антонов Чедолини - предприемач, работил по сградите на БНБ и МВР в София, гарата в Шумен, училища и др.
  • Мито Антонов Чедолини - работи с брат си Георги, председател на каменоделското сдружение.

За най-добър е признат башмайсторът Найден Тодоров (1895 - 1993). Започнал е работа на 13 години при италианските майстори. Благодарение на таланта си. за няколко години станал майстор със собствена кариера. Изработва декоративни фигури за митрополията в гр. Враца, каменния лъв за паметника на Загиналите във войните пред гарата във Враца, прави модел за капителите на читалище „Развитие“ във Враца, фигура на каменно куче в Борисовата градина в София. Изработва каменен щанд в селото и много други.

[редактиране] Върбешката музика

Дълги години гордост на село Върбешница е бил духовият оркестър наричан „музиката“. Тя е създадена към 1922 година и първоначално е била в състав: Васил Минчов - кларинет, Аврам Ненчов - флигорна, Стоян Гоцов - флигорна, Гоцо Христов Илиевски - басфлигорна, Доно Христов - бас флигорна и Вуто Иванов Лъжовски - тъпан. Вуто Лъжовски е имал разкъсана горна устна от раняване на фронта и групата също е наричана „щърбановата“. По-късно към състава се присъединяват Иван Илиев Коновски - кларинет и братята Гено и Мито Илиеви Коновски - басфлигорни.

Прелом в работата на върбешката музика настъпва, когато през 1932 година пристига Митко Мицев - завършил Педагогическото училище в Берковица, изучавал солфеж, цигулка и флейта.Той е назначен за учител в с. Върбешница. През 1938 година ръководството на читалището сключва договор за образуваща се местна духова музика с ръководител Митко Мицев. Съгласно него читалището се задължава да осигури една стая за репетиции и съхраняване на инструменти. Години наред музиката свири след всяко представление на читалищната театрална трупа. Славата на върбешката музика се носи из цялата околия. Когато хора от други села питат - какво става във Върбешница, им отговарят, че музиката свири и народът се весели.


[редактиране] Културни и природни забележителности

В близост до селото има каменни кариери и язовир.

[редактиране] Редовни събития

Празник на селото е св. архангел Михаил. Празнува се на 22 ноември (по стар стил). Всяка година в края на август се празнува деня на каменоделеца. В последните няколко години селото взима участие в станалия традиционен турнир по футбол на малки вратички в гр. Мездра

[редактиране] Външни препратки