Загоре
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За селото със същото име, вижте Загоре (село)
Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загориа) е историческото название на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения - на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, намираща се на територията на днешна България.
[редактиране] Име
Името има славянски произход и означава буквално „зад гората“. Но тъй като гора в повечето славянски езици означава планина, името по-правилно би било да се преведе на модерен български като областта зад планината. Областта е кръстена от славяните при заселването на юг от Мизия в началото на VII век и вероятно първоначално така е била наричана цялата Горнотракийска низина.
[редактиране] История
За първи път областта е спомената на старогръцки език с името Ζαγορια (преведено от старобългарското Загорїа) в източниците, описващи договора между император Юстиниан ІІ Ринотмет (Носоотрязания) и хан Тервел от 705 г., с който областта се отстъпва на България. Впоследствие тя е завладяна от Византия при войните на император Константин V Копроним през 755-775 г. и отново е завладяна от България от хан Кардам през 796 г. Впоследствие областта е преминавала под властта на една или другата държава неколкократно през средновековието. Така през 966 г. е завладяна от император Никифор II Фока, през 1199-1202 г. е присъединена към България от цар Калоян, през 1279 г. е завладяна от император Михаил VIII Палеолог, през 1307 г. е върната на България от цар Тодор Светослав, през 1330 г. е заграбена от император Андроник ІІІ, а през 1334 г. е върната от цар Иван Александър, за да бъде завзета от Османска империя през 1364 г.
През цялото средновековие и по-нова история името Загора е название на областта. От него произхождат и названията на днешните градове Стара Загора и Нова Загора.
[редактиране] Други области
Тъй като името Загоре е от славянски произход, има още няколко географски области в Европа, носещи същото или подобно име: