Атака за отказ на услуга
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атака за отказ на услуга (на английски: denial-of-service attack, съкратено DoS attack — DoS атака) е опит даден ресурс, предоставян от компютър (наричан жертва), да бъде направен недостъпен за целевите му потребители. Обикновено жертви на такива атаки стават популярни уеб сървъри, като целта е те да станат недостъпни от Интернет. Според Бордът на архитектите на Интернет, това действие е компютърно престъпление, нарушаващо Етиката в Интернет.
DoS атаките биват два основни вида:
- Принуждаване на жертвата да се рестартира или да потреби всичките си ресурси, така че вече да не може да предоставя целевата услуга;
- Възпрепятстване на комуникацията между жертвата и целевите потребители на услугата, така че те вече да не могат да я достъпват адекватно;
Не всички спирания на услуга, дори тези, които са следствие от злонамерени действия, задължително са атака за отказ на услуга. Други видове атаки може да включват отказ на услуга като част от тях, но имат за крайна цел друг ефект.
Атаката с отказ на услуга е различна по цел, форма и ефект спрямо повечето атаки срещани в мрежата и компютрите. Болшинството атакуващи вкючени в киберпрестъплението търсят начин да проникнат в системата, да извлекат нейните тайни или да подлъжат някого да им предостави услуги, които те не би трябвало да имат достъп да използват иначе. Атакуващите обикновени се опитват да крадат номера на кредитни карти или да се сдобият с конфеденциална информация, да придобият достъп до машини, за да инсталират свой софтуер или да запишаъ собствена информация, да обезобразят Web страници или изменят важно съдържание на машината на жертвата. Често компрометираните машини са оценени от нападащия като ресурси които могат да са насочени към каквато и да е цел, обикновено считана за важна от тях. В DDoS атаките, да проникнеш в голям брой компютри и да спечелиш злонамерено управление над тях е само първата стъпка. Тогава атакуващия се придвижва към DoS атакуване на самия себеси, което има различна цел—да предотврати предлагането на услуги към легитимните потрбители от страна на машината жерта или мрежи. Не са откраднати данни, не е изменено нищо върху машината на жертвата и не е направен никакъв неразрешен достъп. Жертвата просто спира предлагането на услуги към нормалните потребители, тъй като е прекалено зает с овладяването да трафика на атаката. Докато без никакъв неправомерен достъп до жертвата на DDoS наводняването се среща, голям брой други устройства са били подготвени и контролирани от атакуващия, който ги използва като оръжие за атака. В повечето случай това е неразрешен достъп, чрез легален начин. Докато има ефект на отказ-на-услуга върху жертвата може да звучи относителна, особено когато някой си помисли, че това обикновено продължава само докато атаката е активна, за много потребители на мрежата това може да бъде опустошаващо. Ползването на Интернет услугите е станало важна част от нашето ежедневие. Интернет все повече се използва в ръководството на бизнеса и дори за осигуряването на някои критични услуги. Посочени са някои примери за унищожителния ефект на „Атаките с откас на услуга”.
• Страници, които предлагат услуги на потребителите посредством онлайн поръчки правят пари само когато потребителите могат да достъпят тези услуги. Например, страница на голяма книжарница не може да продава книги на своите клинети ако те не могат да разгледат Web страницата и да поръчат продукти онлайн. Атаката с отказ на услугата на подобни страници значи сурова загуба на годишен доход за времето през което атаката е продължила. Дългите или многократни атаки също нанасят продължителна загуба ма репутацията на страницата—клиентите, които не са успели да достъпят желаната от тях услуга обикновено се насочват към конкуренцията. Страници чиято репутация е била засегната може да има проблеми в привличането на нови клиенти или откриването на инвеститори, които да ги финансират в бъдеще.
• Големите новинарски страници и търсачки, платени от търговци, за да представят техните рекламни банери на публиката. Посещенията зависят от броя потребители, които за посетили страницата. Атака с отказ на услугата на подобна страница значи директна загуба от годишния доход от търговците и може да има продължителен ефект върху клиените предпочели по-лесно достъпни страници. Загубата на популярност води до директна загуба в рекламодателския бизнес.
• Някои страници предлагат критични безплатни услуги на Интернет потребителите. Например, Интернет Domain Name System (DNS) осигурява необходимата информация да превежда на четим от човека Web адреси (като например www.example.com) в адреси на Интернет Протокол (IP) (като например 192.0.34.166). Всички Web браузъри и многобройни други приложения зависят от DNS, за да бъдат способни да предоставят информацията поискана от потребителите. Ако DNS сървърите са под DoS атака и не могат да отговорят поради претоварване, много страници могат да станат недостъпни защото техните адреси не могат да бъдат разрешени, въпреки, че тези страници са на линия и напълно способни да овладеят трафика. Това прави DNS част от критичната инфраструктура и други също толкова важни парчета от инфраструктурата на Интернет, които са така уязвими.
• Многобройни бизнеси са станали зависими от Интернет за важни дневни работи. Една DoS атака може да прекъсне важна видеоконферентна връзка или голяма клиентска поръчка. Може да провали изпращането на важен документ във важен момент или да попречи на спечелването на голяма сделка.
• Интернет все повече се използва за облекчаването на управлението на обществени услуги, като напримет вода, ток, боклук, доставка на важна информация за важни дейности, като например времето и трафика, за пристигане на кораби. DoS атака, която разрушава тези критични услуги директно ще афектира дори върху хора чиито дейности не са свързани с компютри или Интернет. Това може дори да изложи на опасност човешки животи.
• Мнозинството от хора използват Интернет ежедневно за развлечение или за комуникиране с приятели и семейство. Докато DoS атаката, която разрушава тази активност не може да им причини някакви сериозни загуби, със сигурност е неприятен опит, който са искали да избегнат. Ако подобни разрушения се срещат често, хоратя вероятно ще спрат да използват Интернет за тези цели в ползва на по-надеждни технологии. Първата значима атака DoS беше червеят Morris, откъснал около 5000 машини за няколко часа. По онова време (Ноември 1988 г.), това беше катастрофа за академичните и изследователските центрове, но слабо се отрази на останалия свят. Някои от последните DoS атаки бяха насочени към силно профилирани web-сайтове като Yahoo, eBay, Buy.com, CNN.com, E*TRADE и ZDNet и ги направиха неизползваеми за кратък перион от време. Атаките бяха осъществени през месец февруари 2000г. и продължиха повече от два дни. Те веднага бяха идентифицирани като разпределени атаки с отказ на услуга ( distributed denial of service – DDoS ), тъй като тяхната ярост далеч надминаваше типичната DoS атака. На бял свят се появиха и други DoS атаки. През месец септември 1996г. един Интернет доставчик, който не беше от Ню Йорк, Public Access Networks Corporations (PANIX), беше под обсада в продължение на повече от седмица, отказвайки Интернет услуги на около 6000 индивидуални потребители и 1000 компании, съгласно сведения на PC Week. Най-страшното при тази атака беше, че тя се възползваше от вродени слабости в основния Интернет протокол (TCP/IP) и начина, по който системата обработва SYN заявки. Ситуацията допълнително се влоши от това, че нападателя беше подправил своя действителен адрес, за да прикрие самоличността си. По този начин, беше много трудни извършителите на тази и последвалите я атаки да бъдат открити. Събитието имаше изключително силен ефект в Интернет обществото и подчерта крехкостта на Интернет. Въпреки че тази атака беше прогнозирана години по-рано, рисковете, съпътстващи търговията в Информационния век, едва сега станаха болезнено реални. Много инструменти „отказ на услуга” са доказателство на концепцията и демонстрират несигурността в много от най-разпространените операционни системи, като Windows, Linux, Solaris и разновидностите на UNIX. Червеят Morris беше експеримент по разпределена работа, макар и малко насилствено приложен. Неподходящите методи на създаване и неуспехът да се въведе защитата навреме в новите приложения и операционни системи доведоха до съществуването на използваните слабости. Стандартите за сигурност нараснаха силно и това отчасти е реакция на атаките „отказ на услуга”. Едва напоследък виждаме закони, отнасящи се до този вид атаки. Загубата на приходи вече не се счита за глупава шега.
Защо трябва да ни е грижа?
Защо има значение ако някой може да доведе до спирането на работата на Web сървър или рутер? Има значение защото Интернет е станал важен ресурс чието разрушение има финансово замесени или дори страшни последици за човешката безопасност. Увеличаващия се брой важни услуги използвани чрез Интернет за ежедневни действия. DDoS атака може не просто за значи пропуск в последните спортни резултати или прогноза на времето. Тя може да означава загуба на предложена жюцена на предмет, който сте искали да закупите или загуба на ваши клиенти за ден-два докато сте под атака. Може да значи, както стана с пристанище Хюстън, Тексас, когато Web сървърите осигуряващи осигуряващи информация за времето и планирането са били недостъпни и корабите не могли да акустират [MK03]. Напоследък, смущаваща тенденция на заплахи се появява—online бизнеси са заплашени от DDoS ако те не платят за "защита." Подобна заплаха е често подкрепени от малка демонстрация, която прекратява работата за няколко часа [Sha]. Колко вероятно е да бъдеш цел на DDoS атака? Изучаването оцени Интернет DDoS активността през 2001, съдейки по малък пример на трафик забележим от неговата мрежа [MVS01]. Авторите са били способни да засекат приблизително 4,000 атаки за седмица (за три-седмичен период), срещу разнообразието от цели вариращши от големи компании като Amazon и Hotmail до малки Интернет доставчици (ISP) и dial-up връзки. Метода, който използвали не е позволил да бъдат засечени всички атаки направени през този период, ето затова 4,000 е доста подценена стойност. По-напред, докато DDoS активността се засилвала и развивала, днешните фигура е вероятно много по-голяма. През 2004 според съобщение на ФБР (FBI) за кибер престъпления приблизително всеки пети от ответниците който е претърпял финансова загуба от атака е бил поразен от DoS атака. Общата сума от регистрирани разходи заради DoS атаки е била над $26 милиона. Отказ на услугаъа е била най-големия източник на финансова загуба дължаща се на кибер-престъпленията през 2004. Безопасо е да се мисли, че вероятността да бъдеш цел на DDoS атака не е незначителна. Но DDoS не афектира само на целта на атакуващия трафик. Лргитимните потребители на услугите предлагани от целта също са афектирани. През Януари 2001, DDoS атака на Microsoft попречи на повече от 98% от легитимните потребители да използват който и да е от сървърите на Microsoft. През Октомври 2002, е осъществена атака на всички 13 root Domain Name System (DNS) сървъри. DNS услугиата е критична за Web браузърите и много други приложения, а тези 13 сървъра пазят важна информация за целия Интернет. Откакто DNS информацията е прецизно съхранявана и атаката продължила само час, намаше голямо разрушение на Интернет активността. Обаче, 9 от тези 13 сървъра бяха сериозно афектирани. Ако атаката беше продължила по-дълго, Интернет би могъл евентуално да изпита сурово разрушение. Горепосочената атака, която изведе от строя пристанището Хюстън, Тексас, беше всъщност насочена към чат потребители от Южна Африка, с компютрите на пристанището, които били неправилно употребени за атака [Reg]. DDoS афектира на всички нас директно или недиректно и е заплаха, коят би трябвало да се приема сериозно.
Скрития мотив
Защо атакуващите търсят да откажат услугата? Това действие, много разрушително в природата не е винаги окончателно сами за себеси. Каква може да бъде окончателната цел тогава? Някои от ранните DoS атаки били lдо голяма степен доказателство за концентрация или просто шеги направети страна на от хакери. Окончателната цел е била някой да се докаже пред другите, че е способен на нещо голямо, като например да прекрати работата на популярен Web сайт. Такова значително постижение носи на атакуващия признание в подземното общество. Често, атакуващите биха могли също да се борят един друг за надмощие чрез отрицание на услугата. Интернет каналите за лафче бяха и все още са много търсени от атакуващите. Те са използване за координиране на атакуване от много на брой машини и за търговия с нелегална информация с други атакуващи. Потребителя, който създаде канал и има контрол на достъпа до него се нарича модератор, оператор или собственик. Лесния начин да преодолееш канала (и заедно с него всички атакуващи машини, които се управляват чрез този канал) и да доминираш над всички комуникации е да извършиш DoS атака на текущия му председател. Когато машината на модератора спре, друг потребител може да поеме управлението на канала. Освен надмощието, атакуващите също така търсят отмъщение чрез отказ на услугата. Хакера, чиято машина е била ударена от DoS би "върнал услугата" като атакува виновника. Хората, които са се осмелили да заговорничат с лошо към хакера в обществото също са почувствали желанието за DoS отмъщение. Друг често срещан мотив за DoS атаки е само-описване бидейки политически. Индивидуално или групи, които не са съгласни с възгледите или действията на определена организация ( онлайн страница на медия, корпорация или правителство) са били запознати с насочена DoS атака срещу компютри и мрежи притежавани от тази организацията. Ако целта на атаката е компания, възможен мотив може да бъде конкурент, които би искал да се вреди на пазара. До сега не са доказани атаки с такъв мотив. Все пак има огромна липса на информация за виновниците и мотивите за DoS атаки. Болшинството от атаки не са регистрирани, да не говорим за изследванията. На тези, който са изследвали претърпяното подробно, само някои от тях съдържат достатъчно доказателства, за да установи мотива. Възможно ли е някои компании да прибегнат към такива незаконни средства, за да изведат конкуренцията извън пазара. Неотдавна, много от атаките са се появили като част от опити за изнудване [ZDn04]. Атакуващите заплашват онлайн бизнесите с отказ на услуга, а заплащането е поискано за "защита." Страници, които отказат заплащането са бивали "убедени" чрез малкостепенни атаки.
Meet the Attackers
Кои са вероятните виновници за DDoS атаките? Имаме доказателства от проучвания на хиляди атаки срещани в еднаква основа, все още много малко атакуващи са били залавяни и обвинявани. Това е от части заради неспособността на жертвите да срещне лимита за минимална загуба необходими за обвинения или защото жертвата не е усетила да действието да си стружа или се страхуват от отрицателна публичност. Друг фактор е спокойствието за извършване на DoS атака без да се оставят много следи за разследването, които да бъдат проследени. Невъзможно е да се осъди профили на виновници от такива малки опити на доказуеми престъпления. Все още поради липсата на сложност в много атаки е безопасно да се смята, че много голям процент е извършен от неопитни хакери така наречените скрипт хлапета. Тези хакери теглят примитивни инструменти за атака от Интернет и ги използват недвусмислено. Докато подобни атаки могат жестоко да осакатят жертвата, задоволителните следи понякога съществуват за следователите имащи възможност да разберат много за атакуващия. Такива сурови атаки също често генерират лесно забележим модел на трафика, който може да бъде контролиран с прости филтри. Друг тип на DoS виновниците е сложния хакер, който използва няколко средства, за да засенчи неината идентичност и да създаде неуловимо изменение в примерния трафик чрез заобикаляне на защитата. Докато тези атаки са по-малко общи спрямо простите такива, те са особено покварни и трудни за управление. Сложния хакер може да повлияе за своето собствено мнение (като атакува за надмощие в техния вътрешен кръг или за отмъщение) или може би нает от подземно преустрояване или криминална организация. Най-опасния потенциален атакуващ е the nation-state actor, който има значителни ресурси и умения да напише собствени приложения, да използва сложни команди за управление и контролни техники, а възползвайки се от предимството на интелигентните ресурси that are hard to come by. Подобни атакуващи биха могли да съзадат много устойчиви ефекти, при които трудно би могло да се забележи сходен метод или инструмент. Освен това, следящите устройства могат потенциално да имат уязвими места, които да бъдат използвани с цел скриването присъствие на атака. Към днешна дата, никакви DDoS атаки не могат да бъдат приписани на такива nation-state actors, но те са и значително по-добри в прикриване на следите им. Ако подобни атаки не са срещани все още, те могат да се срещнат в бъдеще.