Алфатар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е в близост до град Силистра. Градът е административен център на община Алфатар.

Алфатар
Карта на България, градът е отбелязан

43° 57' N, 27° 17' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: СилистрА
Население: 1 897
Надм. височина: 188 м
Пощ. код: 7570
Тел. код: 08511
МПС код: СС
Кмет
Радка Желева
Адрес на общината

Съдържание

[редактиране] География

Алфатар е град в Област Силистра, 20 км южно от Силистра. Гара на жп линия гара Самуил-Силистра. Край града минава шосето Силистра–Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавска хълмиста равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умереноконтинентален, преобладаващи черноземни почви, на места ерозирани.

В близост до града има гора-резерват в местността „Каракус“.

[редактиране] История

Алфатар е старо българско селище, известно от 1573. По време на Руско–турската война, след Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., част от местното население (гребенци) напуска селото и се заселва в Украйна, където основава с. Олшанка. На тяхно място след Руско–турската война 18281829 в Алфатар се настаняват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско робство е имало 2039 жители и е било едно от най–големите добруджански села. По Букурещкия мирен договор от 1913 селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация, участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940.

За кратко време Алфатар е било преименувано в Генерал Лазарово (19421943 г.), след което се възстановява днешното му име. По негово време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, два дарака и други дребни предприятия. През 1974 г. Алфатар е обявен за град. Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името "jai" - войска и "tora" - град /крепост/- в превод "крепост с войска.Ифлатар се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър /дн. Силистра/.

[редактиране] Религии

Жителите на Алфатар са християни.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

  1. "Силвоод" АД - 98% италиански капитал -производство на елементи за мебелно производство
  2. "Вива Агротекс"ЕООД /с.Алеково/-обработване на земеделска земя, зърнопроизводство, зърносъхранение
  3. ЕТ”Вива Шунк – Радослав Шунк” -внос, ремонт и поддръжка на селскостопанска техника, обработване на земеделска земя
  4. “Евро-етил”ЕООД - фабрика за производство на биоетанол
  5. "Елица" ЕООД - производство на дървени опаковки и амбалаж
  6. “Дайг”ООД - производство на пожарогасители и противопожарни аксесоари
  7. ”Мероне" ООД - предприятие за производство на млечни продукти - кашкавал и сирене
  8. ЕТ”Ракита-Д.Лечев” - производство на градински мебели и аксесоари за дома от ракита
  9. EТ”Лъчезар Данков” - ресторантьорство и социални дейности – домашен социален патронаж, столово хранене, кризисен център
  10. "ЮВС"ЕООД - производство на фуражи за всички категории животни; отглеждане на кокошки носачки;
  11. “Агроинвест” ЕООД - отглеждане на свине за угояване
  12. “Зърнени храни” ООД - изкупуване на зърнена продукция, склад и сушене
  13. ЗП"Димитър Нечев" - отглеждане на кокошки носачки
  14. "Манекс"ООД - зърнопроизводство
  15. ЕТ"Кидима" - зърнопроизводство
  16. ЕТ"Самуел -95" - зърнопроизводство
  17. ЗК"Напредък" - зърнопроизводство
  18. ЗК"Единство" - зърнопроизводство
  19. "Петрол" - бензиностанция

[редактиране] Обществени институции

  • Основно училище "Христо Ботев" - гр. Алфатар
  • Православен храм "Св.Троица" - гр.Алфатар, основан през 1846г., към него е било създадено и първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата от 30г. и туристически обект.
  • "Добруджанска къща" - Алфатар - туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на ХІХ и началото на ХХв. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винански пособия.
  • Народно читалище "Йордан Йовков" - гр.Алфатар
  • Народно читалище "Ведрина" - гр.Алфатар
  • Целодневна детска градина "Щастливо детство"
  • Дом за стари хора - разкрит през 2004г. Напълно рекуноструирана сграда, със съвременен интериор, финансирана със средства от Социалноинвестиционния фонд. Капацитет 40 човека.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х в.

  1. Скални манастири датирани към Х в. в местността "Суха чешма", "Братила".
  2. Тракйските скални светилища от местността "Балджията" "Киринджика"до с.Васил Левскии, и тракийски могилен некропол в местността "Бистренски лозя".
  3. Праисторическа /енеолитна/ селищна могила до с.Цар Асен.
  4. Защитена територия "Липник" в Каракуз.
  5. Част от територията на защитена територия "Малък Канагьол" /природна забележителност/.
  6. Църква "Света Троица", построена през 1846 г.

[редактиране] Музеи

  • Музейна сбирка при храм "Св.Троица".
  • Музейна сбирка при НЧ "Йордан Йовков" - историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети.

[редактиране] Редовни събития

  • Традиционния събор на града съвпада с православния празник "Свети дух", който е и празник на храм "Св.Троица";
  • 22 април - ден на земята, водата и въздуха;
  • 1 юни- ден на детето;
  • 4 септември - обявяване на Алфатар за град;
  • 12 октомври - празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ "Ден на българската община"
  • Коледа - Християнският празник на Рождество Христово.
  • Лазаров ден
  • Великден

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене.

Традиционни ястия:

  • Кавърма /баница/.
  • Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/.
  • Петмез /"маджун", мед от дини и т.нар.сладка пръчка/.
  • Агнешко месо с булгур на пещ - традиционно ястие за християнските празници "Гергьовден" и "Св.дух".
  • Агнешко чеверме.
  • Бахур и "баба" /пълнено, едро смляно свинско месо/ - традицонно за коледа
  • Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/.
  • Яхния със сини сливи.
  • Курбан.
  • Кончета и магаренца -обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни.
  • Точена торта.
  • Рогачки - листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва - традиционни за християнския празник Сирни Заговезни.

Напитки

  • Кайсиева ракия
  • Гроздова ракия.
  • Крушеница, традицонна безалкохолна напитка.

[редактиране] Външни препратки

На други езици