Емил Зола

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!
Емил Зола
френски писател
Емил Зола
Роден: 2 април 1840
Париж, Франция
Починал: 29 септември 1902
Париж, Франция

Емил Зола (на френски: Émile Zola) е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи). Автор на прочути романи като „Терез Ракен“ (1867), „Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885) и други.


Емил Зола е влиятелен френски романтист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи). Автор на прочути романи като „Терез Ракен“ (1867), „Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885) и други.Емил-Едуар Шарл Антоан Зола е роден на 12.04.1840 в Париж, умира на 30.09.1902. Баща му е италиански инженер,умира още докато Зола е дете. Прекарва детството си в Екс ан Прованс. 7-годишният Емил се озовава в деликатна ситуация. Слугата на семейството Мустафа изпитва сексуално влечение към момчето. От този момент у Зола се заражда непримиримост към хосексуализма. Зола е романтичен младеж, който чете и пише поезия.Като ученик се увлича от поетите романтици Ламартин, Юго, Мюсе. На 25 години Зола започва да ухажва шивачката Александрина Мелей. Тя е стройна, впечатляваща брюнетка, една година по-възрастна от него. За срещите им не се знае много. Знае се, че Александрина е любовница на Пол Сезан, с когото Зола е приятел. Вероятно самият художник запознава Мелей с писателя. Според някои биографи самата шивачка привлича вниманието на Зола с истеричния си плач по предишния любовник, който я напуснал. Мелей и Зола почват да живеят заедно. 4 години по-късно двамата се женят. Александрина и Емил имат проблеми в секса. Едва след 5 години Зола признава на свой приятел, че още в началото на семейния живот правел любов с жена си веднъж на десетина дни. Скоро и тези периодични изблици на страст секват. Студенината и отчуждението скоро съсипват брака им и той влага потиснатите си емоции в писането. Той оставя 20 книги, в които изобилстват реалистични описания на секс и голота. След 18 години брак без любов и плътски ласки Зола надебелява, чувства се нещастен и преждевременно остарял. Той признава, че е изкушен от мисълта да се пъхне в леглото с кое да е младо момиче. През 1887 г. неговият живот се променя невероятно. Той се подлага на диета, отслабва. Няколко години по-късно среща Жан Розеро. Тя е на 20 г., стройна, тъмноока и е сериозно изненадана от вниманието на известния писател. Зола се влюбва светкавично в нея, настанява я в един апартамент. Жан му ражда две деца - Денис и Жак. Творецът се посвещава изцяло на жената, която му дава непознатото дотогава щастие - да има истинско семейство, близост, топлота и удовлетворяващ секс. Зола се грижи, обича и закриля всячески Жан. Зола дълги години води нелегално съществуване между двете семейства. Едно анонимно писмо информира обаче Александрина за неговата метреса и децата им. Законната съпруга на Зола вдига шум до бога и заплашва с раздяла, но скоро разпалеността й се уталожва. Тя дори се среща с децата и след смъртта на Жан се грижи за тях. Александрина не се възпротивява наследниците на писателя да получат официално името му и дори ги признава за свои.От 1862 до 1866 работи в издателство ,,Ашет", което му открива възможности за контакти с литературните среди. Отдава се на журналистическа дейност в списание "Ревю дю прогре", в седмичника "Травай" и сътрудничи във вестниците "Евенман", "Фигаро", "Голоа". Влиза в полемика с романтиците и защитава новото по това време литературно течение реализъм. Обявява се открито срещу политиката на Наполеон ІІІ. Учението на Клод Бернар и Ломброзо за ролята на наследствеността оказва решаващо влияние върху литературното развитие на Зола, който замисля есето "Експерименталният роман".13-и януари 1898 г. Емил Зола отново събужда обществения интерес. Заедно с Морис Барес, той е един от най-известните писатели на своето време и същевременно един от най-противоречивите. Славата, която му донася сагата на Ругон-Макарови,(това е двадесеттомна серия романи "Ругон-Макарови",която Зола създава от 1871г. до 1893г.)далеч не е придружена от уважението на хората от неговата класа. В очите на много хора личният му живот също не струва повече. Трябва да се спомене, че семейният триъгълник, който той образува със законната си съпруга и младата шивачка, не успява да събуди снизхождението на здравомислещите.Но в този ден той прави една извънредна крачка. Атакувайки смело, в статия с крещящото заглавие „Аз обвинявам...“, най-висшите граждански и военни власти, които смята за съучастници в един несправедлив процес, той извършва непоправимото. Писателите вече не ги пращат в Бастилията. Но остава углавният съд, от който той няма да се измъкне. И ето го началото на мита за писателите, жертвани пред олтара на истината и справедливостта. Заедно с него започва и тежкият труд на историците, на които не ще липсват митове за разрушаване от всякакъв вид, нито ще липсва изследователската работа, за да покажат една правдива история на интелектуалците. „Аз обвинявам...“-От есента на 1897 присъдата, с която военният съвет, три години по-рано е осъдил капитан Алфред Драйфус за държавна измяна, тази присъда е публично поставена под въпрос. Основното доказателство - документ, претендиращ да носи подписа на А. Драйфус - е съмнително и се надигат гласове, искащи възобновяване на процеса. Напразно. Вестникарската кампания, водена в частност от малка група авангардни писатели, събрани около „Ла Ревю бланш“, няма напредък. Статията на Зола дава тласък на движението. Аферата Драйфус става аферата Зола. Вследствие жалба на военния министър писателят, както вече отбелязахме, е призован в углавния съд месец по-късно. Не закъснява и разпростирането на полемиката на територията на цялата страна. В повечето големи градове присъстваме на големи протести, по време на които биват оплювани Е. Зола и евреите. В Алжир се случват истински погроми. Но в пресата се множат петициите, одобряващи постъпката на романиста и изискващи преразглеждане на процеса. Съдържанието на списъците говори самò за себе си. Намираме университетски преподаватели (Селестин Бугле, Франсоа Симиан, Емил Дюркейм...), студенти (младия Шарл Пеги), и накрая утвърдени писатели (Анатол Франс) или начинаещи (Марсел Пруст и Андре Жид).Срещу имената на подписалите се са поставени техните университетски титли. Бързо терминът „интелектуалец“, до този момент рядко употребяван, се утвърждава като обозначаващ движението. Той е употребяван с гордост от участващите в него, докато техните противници, които не закъсняват да се включат в битката, го използват иронично. По време на Парижката комуна Зола е задържан от версайците и едва не е разстрелян. През 80-те години приема в дома си в Медан група писатели, които утвърждават с творчеството си натуралистичната школа: Юисманс, Мопасан, Анри Сеар, Леон Егик и Пол Алексис. Те издават колективен сборник с новели "Медански вечери", в който всеки участва с по една новела за Френско-пруската война от 1870-1871. Зола се представя с новелата "Щурмът на воденицата". Той се запознава с френски марксисти Жул Гед и Пол Лафарг, чете "Капитала" на Карл Маркс, но социалните му схващания остават по-близо до възгледите на френския утопичен социализъм. След публикуването на романа "Земя" някои от последователите му се дистанцират от него с "Манифест на петимата", в който се обявяват срещу "загниващата литература" на Зола.Емил Зола умира при нещастен случай, задушен от въглероден двуокис в собствената си стая. Известна е и версията, че писателят е убит от свои политически врагове. Шест години по-късно прахът от тялото му е пренесен в Пантеона. Първите произведения на Зола "Разкази за Нинон" и "Изповедта на Клод"са написани под влияние на романтиците. В есетата си "Какво ненавиждам", "Моят салон" и "Едуар Мане" Зола воюва срещу академизма в изкуството и поддържа първите импресионисти. С романа "Терез Ракен" се очертава нова тенденция в творчеството му - към реализма и натурализма. Цикълът романи "Ругон-Макарови" започва с "Възходът на семейство Ругон" и завършва с том 20 "Доктор Паскал". Всяко произведение, в резултат на подробно проучване, показва личната осведоменост на автора относно биологичните и социалните фактори, които определят съдбата на човека. По-важните романи от този цикъл са с тематика из живота на трудовите хора на Париж. Зола пресъздава тяхната нищета във "Вертеп", света на проституцията в "Нана", властта на капитала в "Дамско щастие" и в "Радостта да живееш", мината и миньорите в "Жерминал", живота на селяните и низките човешки инстинкти в "Земя", властта на парите над равните пред закона граждани в "Пари"и "Разгром". Доказателство, че не са му чужди лиричните теми, са книгите "Една страница любов" и "Мечтата", но две години по-късно се завръща към натуралистичния роман, който се налага не само във Франция, но и в европейската литература. Увлечението на Зола по социалните теории е ярко изразено в "Четирите Евангелия", цикъл от четири романа: "Плодородие", "Труд", "Истина" и "Справедливост", останал незавършен. Тези романи разобличават буржоазния строй и изразяват вяра в победата на разума и алтруизма над егоизма, на правдата над несправедливостта. В цикъла "Три града" - "Лурд", "Рим", "Париж", Зола показва, че не се задоволява само с описанията на недостатъците на обществото, но търси и пътища за тяхното преодоляване. Зола е автор и на комедии, в които възражда традициите и на Молиер и на Бомарше. Слугите и тук са по-хитри от господарите. Теоретическата обстановка на театралните творби на Зола се намира в трудовете му "Нашите драматурзи" и "Натурализмът в театъра", в които се обявява срещу романтичните тенденции в театъра от средата на 19 век и буржоазната мелодрама на Скриб и Ожие. Пише също и разкази, събрани в няколко тома, либрета, непубликувани театрални пиеси, адаптации за романите си за сцена и есета, където излага естетическите си схващания за натурализма, есето "Експерименталният роман", публикувано най-напред в Русия в списание "Европы", "Романистите натуралисти" и "Литературни документи".

.

[редактиране] Външни препратки