Константин Жостов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константин Жостов
български военен деец
Константин Жостов
Роден: 30 септември 1867
Гайтаниново, днес България
Починал: 30 август 1916
Кюстендил, България

Константин Антонов Жостов виден български военен, генерал-майор от Българската армия, брат на Спас Жостов.

Съдържание

[редактиране] Биография

Константин Жостов е роден в село Гайтаниново, Пиринска Македония в 1867 година. През 1885 година се включва като доброволец в ученическия легион в Сръбско-българската война. В 1887 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Първоначално служи в артилерията. През 1890 година е повишен в поручик, а през 1894 година - в капитан.

През 1897 година завършва Висшето артилерийско училище във Виена с право да служи в Генералния щаб.

През 1901 година като капитан от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. По-късно е назначен на същия пост в руската столица Санкт Петербург и в Париж. През 1912 година полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни офицери.

По време на Балканската война е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в сраженията при линията Люлебургас-Бунархисар и Чаталджа. Участва като венен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913). В Междусъюзническата война взима участие като командир на Първа бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на Седма дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.

През Първата световна война е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване.

Умира на 30 август 1916 година в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са "Падна ли Чеган?"[1]

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ 2-ра и 3-та степен, 2-ри клас
  • Орден „Свети Александър“ 2-ра и 3-та степен с мечове по средата
  • Орден „За военна заслуга“ 4-та степен, 5-та степен с корона
  • Орден „За заслуга“
  • Османски орден "Лиякат" със звезда за военни заслуги, 18.12.1915[2]

[редактиране] Бележки

  1. Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914-1916, София 1995, с. 272
  2. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517

[редактиране] Източници

  • Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, с. 115
Климент Бояджиев >>> началник на Щаба на армията (7 септември 191530 август 1916) >>> Иван Луков