Антихомосексуално движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия не цитира източниците си. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги добавите.

Антихомосексуално движение е обобщено понятие, означаващо различните форми на неприемане на хомосексуалните и техните прояви.

Съдържание

[редактиране] Форми на антихомосексуалното движение

[редактиране] Според догмите на много световни религии

Повечето течения на християнството, в частност католицизмът, православието, повечето традиционни протестантски и лютерански църкви смятат, че хомосексуалните контакти (част от содомията) са греховни и недопустими. Те се обявяват срещу узаконяването на еднополовите бракове и препоръчват молитви, въздържане от тези греховни връзки и покаяние. Но в момента официалната позиция на Католическата църква не подкрепя и не предвижда каквото и да било индивидуално преследване на хомосексуалистите, например, да се възстановят текстовете, обявяващи хомосексуализма за престъпление. Някои от протестантските църкви приемат хомосексуалността, макар и да не я одобряват.[източник?] Има сведения, че точно тези църкви постепенно се маргинализират поради кризи и разкол.[източник?] Най-яркият пример е разколът в Англиканската църква. След като Английската Англиканска църква прие, че хомосексуалистите имат право да участват в църковния живот, тя беше осъдена от много национални Англикански църкви в Африка, Азия и Австралия.[източник?] Трябва да се отбележи обаче, че в някои демократични страни свещениците, които се опитват да изкажат виждането за хомосексуализма като грях, са преследвани.[източник?] Има пример с осъждане на протестантски пастор в Швеция за проповедите му срещу хомосексуализма.[източник?]

В традиционният, ортодоксален юдаизъм хомосексуалността като начин на живот или форма на полови контакти е тежък грях. В местата, където живеят компактни групи от ортодоксални евреи спрямо хомосексуалните се практикува убиване с камъни, съгласно Тората. Същевременно в юдаизма има и течения, отнасящи се по-толерантно към хомосексуалните. Консервативният и реформисткият юдаизъм допускат хомосексуализма, без да го одобряват, като допускат и еднополови бракове.[източник?]

Според Исляма хомосексуалността е тежък грях. Нито едно течение на Исляма не се отнася толерантно към хомосексуалността.

[редактиране] Според традиционния морал

Според традиционния морал, хомосексуалността води до морален упадък на обществото, развращаване на младежта, загубване или обезценяване на традиционните семейни ценности, ерозиране на брака като институция и снижение на раждаемостта.[източник?]

[редактиране] Според някои медици и психолози

След политическото легитимиране на хомофилските общества в САЩ, като обществото „Маташин“ и събитията от Стоунуол, в началото на 70-те години Американската асоциация по психиатрия сформира научен комитет, със задачата да бъдат разгледани изследванията върху хомосексуалността, натрупани през 50-те и 60-те години. В резултат на работата си комитета препоръчва патологичният статут на хомосексуалността да бъде преразгледан. През 1973 г. Американската асоциация по психиатрия, най-голямото национално сдружение на психиатри в света, приема становището на комитета, че няма научно издържани аргументи в полза на твърдението, че хомосексуалността е психично разстройство. Това решение в последствие е подкрепено от Американската асоциация по психология. Малка група психоаналитици, водени от д-р Чарлз Сокаридис и д-р Ървинг Бибър, не се съгласяват с решението на ААП, с твърдението, че то не е основано на надеждни научни факти, а на политически натиск. Организирана е среща на затворени врати и ААП, която до този момент и никога след това не е уреждала научни въпроси чрез плебисцит, прави това през пролетта на 1974 г. Научното мнозинство гласува за снемане на хомосексуалността от списъка със заболявания на организацията, но Сокаридис и групата около него изискват разследване на референдума, връщайки решението трети път. ААП назначава комитет, който да разгледа въпроса. Той излиза със становище, че „референдуми върху научните факти са безсмислени“ и отправя препоръка за промени в процедурите, за да се предотврати подобно фиаско за в бъдеще. Когато през 1992 г. Световната здравна организация също снема хомосексуалността от Международната класификация на болестите, Сокаридис и съмишленици организират „Национална асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността“ (НАИТХ), посветена на „утвърждаване на разнополовия модел мъж — жена за полова и сексуална ориентация“. Днес това е единственото научно сдружение в САЩ, обявяващо се против депатологизацията на хомосексуалността.[1][2]

[редактиране] Според някои политически сили

Според консервативните десни партии, религиозните и националистическите партии, най-вече от ултрадесните, хомосексуалността руши основите на традиционното общество.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. По Ronald Bayer. Homosexuality and American Psychiatry. Princeton University Press, 1987. ISBN 0691028370
  2. По Francis Mark Mondimore, M.D. A Natural History of Homosexuality. The Johns Hopkins University Press, 1996 ISBN 0801854407

[редактиране] Външни препратки

На други езици