Езиков знак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лингвистика |
Теоретична лингвистика |
Лингвистични методи |
Същност на езика |
Езикът като знакова система |
Езикът като система |
Фонетика |
Говорен апарат |
Артикулационна фонетика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетична акустика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетично членение на речта |
Фонология |
Фонема |
Позиция на фонемата |
Опозиция на фонемата |
Дистрибуция на фонемата |
Звукови промени |
Фонетични промени |
Нефонетични промени |
Морфология |
Синтаксис |
Семантика |
Лексикална семантика |
Стуктурална семантика |
Стилистика |
Диалектология |
Приложна лингвистика |
Психолингвистика |
Социолингвистика |
Генеративна лингвистика |
Когнитивно лингвистика |
Компютърна лингвистика |
Дескриптивна лингвистика |
Историческа лингвистика |
Компаративна лингвистика |
Етимология |
История на лингвистиката |
Лингвистични школи |
Известни лингвисти |
Нерешени проблеми |
Най-общо под знак се разбира вещ взета в отношение спрямо друга вещ за да я представя, посочва замества и припомня за нея в процеса на общуване. Много е важен условния характер на знака - дадено нещо в една ситуация е вещ, а в друга не е.
Разглеждането на езика като знакова система води началото си от древността. Древногръцките философи сочет, че елементите на езика - думите и изреченията са знаци.
Първи се опитват теоретично да го обяснят стоиците от Мегарската школа и от тях води началото си едно от съвременните мнения за същността на езиковия знак. Той представлява отношение между означаващо, означаемо и обект. Означаващото е звук или съчетание от звуци; означаемото е този предмет, означен със звука, който ние постигаме чрез разсъдъка, като съществуващ преди това (понятие); обектът е самият предмет. Обектът и звукът са телесно (материални), а означаемото - безтегловно (идеално). Следователно езиковият знак има тристранна природа и материален характер.
Според Сосюр, езиковият знак свързва не предмет и име, а понятие и акустичен образ. Тези два термина Сосюр заменя така: понятие - означаемо; акустичен образ - означаващо. Означаващото няма материален характер, а е психически отпечатък на звука - представа получена от сетивата ни. Следователно езиковият знак има двустранна природа - отношението между означаващо и означаемо. Обектът не влиза в същността на знака, но езиковият знак има отношение към обекта чрез понятието към обекта. Езиковият знак няма материален характер, а двустранна психическа същност.