Помощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Помощица е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Помощица
Карта на България, мястото на Помощица е отбелязано
Данни
Област: Търговище
Община: Попово
Население: 63 (15/03/2007)
Надм. височина: 228 м
Пощ. код: 7839
Тел. код: 06036
Геогр. положение: 43° 28' сев. ш.
26° 20' изт. д.
МПС код: Т
Кмет или наместник
Илия Илиев


Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено върху два ската в хълмиста, полупланинска местност. През средата на селото тече малко дере – „Селското дере”, приток на Омурски Лом (Малки Лом). Намира се на 19 км североизточно от град Попово, на 200-300 м надморска височина. Граничи със землищата на селата Осенец, Балкански, Благоево, Ломци, Козица и Садина. Образувано е от две махали - Старата махала (Богдановската махала) и Новата махала (Ангелската махала). До селата Садина и Ломци има изградени шосета, a до останалите близкостоящи села водят черни пътища. В землището на селото и до днес се откриват най-различни старини от неолита до средновековната епоха.

[редактиране] Кратка историческа справка

Обновеното кметство
Обновеното кметство

Старото име на селото от турско време е Ярдъм или още Ярдъм кьой. Турското име на селото означавало „помощ” и е било дадено на селото, защото от неговите жители е бил събиран натурален допълващ данък като помощ на основателя – спахия на съседното село Спахлар (дн. село Ломци). Новото си име селото получава през 1934 год. Първоначално старото село се намирало в местността Маслака, но е било преместено поради появилата се там чума. Старите турски гробища, напълно обезличени днес, се намирали в местността Гюзлюкджак. Освобождението заварва селото със 73 къщи с близо 500 жители от изцяло турскоезично население, като още в първите две десетилетия след това появилото се българско население вече доминира над останалите да живеят в селото турци.

За пръв път името на селото се появява в османотурски данъчен регистър през 1541 год. като село Ярдъм. През 1573 год. в османски данъчен регистър селото е записано под името Шукур Хебиб – негов жител, овцевъд. През август 1877 год. по време на Руско - турската освободителна война почти цялото село е било опожарено, а черкезите - прогонени. Първите български жители - балканджии (30 семейства), които идват и се заселват в селото на мястото на изселващото се в Анадола турско население още през пролетта на 1879 год. са от днешното село Благоево, Разградско, макар че техните корени са от Дряновския Балкан (колибите Куманите и Дурча). През 1885-1886 год. в селото се заселват и няколко семейства беломорски българи от поповското село Светлен, в което вече има заселени много беломорски семейства - бежанци от Османската империя.

Училището на селото, което отдавна не функционира, е било построено през 1879 год., а църковният храм е бил издигнат между 1907 и 1909 год. на мястото на изгорялата джамия в центъра на селото, доразрушена през 1901 год. До неговото построяване жителите на селото си устройват малък параклис „Св. Архангел Михаил”. Започналите войни за национално обединение попречват за вътрешното завършване на църквата и едва през 1926 год. с финансовата помощ на населението от района тя е завършена, тържествено осветена и започва да действа. Църквата носи името на параклиса.

В местността Лозята на Костадиновден се е правело курбан до един забит камък с кръст, традиция която отдавна е прекъсната.

Най-старите български родове, дошли в селото след Oсвобождението са били Аджийските, Богдановци, Гиговци, Гърневските, Миховци, Пейковци, Радуловци, Цаньовците и др.

През последните няколко години в останалото чисто българско село, но с много възрастно население, са закупили имоти и са се заселени няколко семейства от Нидерландия и Великобритания, с чиято финансова помощ е ремонтирана външно и църквата на селото, силно пострадала по време на земетресението от 1986 год. с епицентър до град Стражица.

Днес жителите на селото, използвайки своето благоприятно разположение и съхранени стари традиции правят първите крачки в развитието на селския туризъм.

[редактиране] Религии

[редактиране] Обществени институции

  • Кметство;
  • Църковен храм „Св. Архангел Михаил“;
  • Читалище;

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • В землището на селото са запазени следите на селища и селищни могили най-вече от праисторическата епоха (най-ранното е от новокаменната ера), но се има останки от антично и средновековно селище и градежи;
  • Църковният храм на селото, който е момента е ремонтиран само външно, но предстои и неговото вътрешно обновяване;

[редактиране] Редовни събития

Няма.

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки

Още информация за селото и природните му дадености