Александър Дондуков-Корсаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Дондуков-Корсаков
руски генерал и държавник
Роден: 24 септември 1820
Санкт Петербург, Русия
Починал: 27 април 1893
Полоная, Русия

Александър Дондуков­-Корсаков – руски княз, висш офицер и държавник, е роден на 12/24 септември 1820 г. в Петербург.

След завършване юридическия факултет в Петербург постъпва на военна служба като адютант на княз Воронцов. Участва във войната срещу войските на Шамил (1845-1851 г.) и в Кримската война (1853-1856 г.), където е тежко ранен.

През 1859 г. е назначен за началник щаб на войската в Донска губерния. През 1869 г. е произведен в чин генерал-адютант и до 1877 г. изпълнява длъжностите генерал-губернатор на Киевска, Подолска и Волинска губернии. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е командващ 13 армейски корпус, а през февруари 1878 г. е произведен в чин генерал от кавалерията и е назначен за командващ на източния отряд.

На 20 май 1878 г. пристига в България за да оглави след смъртта на княз Владимир Черкаски Временното руско управление на България. Като руски императорски комисар в България подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Той напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг.

След завръщането си в Русия княз Александър Дондуков е назначен за генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков. От 1882 до 1890 г. княз Дондуков е губернатор и военоначалник в Кавказ. Неговото управление в този район е забележително.

В края на живота си княз Александър Дондуков­-Корсаков е назначен за член на Държавния съвет (1890-1893 г.).

Умира на 15/27 април 1893 г. в с. Полоная, Псковска губерния.

[редактиране] Източници

На други езици