Телефон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Телефон (теле- и гр. phōné “звук”) e устройството и апаратът за предаване и приемане на говор от разстояние. Това се осъщества с помощта на електрически средства – проводници и уреди.
Съвременният стандарт за телефония предвижда предаването на честотна лента 0,3 - 3,4 kHz. Основните детайли на телефона са микрофонен капсул (микрофон), телефонен капсул, обединени конструктивно в т.н. телефонна гарнитура (слушалка) и телефонен трансформатор. Микрофонният капсул преобразува звука в електрически сигнал. Телефоният капсул - електрическия сигнал в звук. Телефонният трансформатор намалява до минимум силата, с която се чуват в слушалката звуците, приети от микрофона, като ги изпраща само към насрещния телефон. Електрическият сигнал се предава по проводници към телефонна централа, която пренасочва (комутира) сигнала към централата на търсения абонат. При мобилните телефони, апаратът преобразува електрическия в радиосигнал, който се предава чрез т.н. базови станции към съответната телефонна централа.
Между централите предаването на електрическия сигнал се извършва по най-различни начини. Класическият е чрез проводници, с вариант посредством високо-честотни уредби (уплътнителни уредби), модулиращи няколко нискочестотни сигнала върху по-висока носеща честота. Вече високочестният сигнал може да бъде предаван на големи разстояния, както по проводници, така и по радио-релейни и радиовръзки. Частен случай на радио-релейните връзки са спътниковите връзки.
[редактиране] История
Телефонът е изобретен през 1876 година от американския учен и изобретател Александър Греъм Бел. Първите предадени думи, предадени по телефон от Александър Бел, са до съседната стая, където е бил помощникът му, Томас Уотсън: „Господин Уотсън, елате, нужен сте ми“. Това става на 10 март 1876 г.
Първата телефонна връзка в България е проведена в сегашния град Пордим. Това става през 1877 по време на Руско-турската война при обсадата на Плевен. Връзка е осъществена между крал Карол I от щаба на румънската армия и княз Николай Николаевич от щаба на руската армия. Днес и двете сгради са музеи.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- Арнолд, С., Куркевич, Вл., Татомир, А., Журавски, В. История на света. Хронология на по-важните събития. Държавно издателство “Д-р Петър Берон”. С., 1985;
- Милев, Ал., Братков, И., Николов, Б. Речник на чуждите думи в българския език. Трето преработено и допълнено издание. Издателство “Наука и изкуство”.С., 1970.