Марагидик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марагидик | |
---|---|
Височина: | 1889 м |
Географски координати: | ? |
Местонахождение: | Област Ловеч, България |
Планина: | Стара планина |
Първо изкачване: | ? |
Марагидик (Мара Гидик) е връх в Стара Планина, над Априлци, другото му известно име е „Русалка“. Върхът е разположен северно от централното било и се вижда от от цялото северно подножие на планината източно от прохода Беклемето. От връха се открива широка панорама към цялото поречие на река Видима и град Априлци, към част от Северния Джендем и Предбалкана. Западно от него е разположена седловината, през която Русалиийският проход се прехврърля от Северна в Южна България.
Съдържание |
[редактиране] Легенди
Името Мара Гидик означава „Хубавата Мара“ и произлиза от легендата за княгина Мара - сестра цар Иван Шишман. Обречена за харема на султан Мурад, на път за Одрин тя минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите и потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъжа и на името на върха и прохода източно от него – Марагидик (Марин проход).
Друго предание разказва за сестрата на Крали Марко - Мара. „При нашествието на турците тя помагала на брат си в отбраната на прохода и загинала в скалистите пазви на върха ...“ Трета легенда разказва за смела българка от този край, хвърлила се в бездните и намерила смъртта, за да се спаси от поругаването на поробителите. И още една, за хубавата и капризна мома Мара, която обещала да стане изгора на този момък, който на ръце я изнесе на челото на стръмния връх. Намерил се такъв юнак, но на върха той умрял от изтощение.
[редактиране] Изкачване
Популярен маршрут за изкачването на върха започва от квартал Острец (град Априлци), през махала Боевци, до Острешка река и местността Христова стружна. От там за около двадесет минути се стига до хижа хижа Тъжа, от която през местността Табите (преди и тук е имало хижа) до върха се стига за около час и петнадесет минути.
Много по-живописно и предизвикателно е изкачването на върха директно по стръмния североизточен склон. Тясната и стръмна пътека се открива трудно и е известна само на местните хора. Маршрутът започва от махала "Мядна" и преминава през местността Бунаря, където преданите Габровци са изградили паметник в памет на четата на Цанко Дюстабанов. Постепенно се минава северно от връхната скала, която накрая се изкачва по малко и стръмно скалисто ръбче.
Друг не по-малко интересен маршрут е преминаването през местността "Турски рът". От кв. Видима се тръгва успоредно на Пръскалска река. Стръмната пътека извежда до седловината "Кънчовото", откъдето върхът се изкачва лесно по полегатия южен склон. Разкриват се незабравими гледки към внушителния Северен Джендем и към Видимското пръскало.
[редактиране] Забележителности
В подножието на върха, на 11 май 1876 г. се е водило едно от последните сражения между новоселските въстаници начело с Цанко Дюстабанов и преследващите ги турски потери. В местността Ранни Бонар е издигнат паметник на Цанко Дюстабанов. В близост се намират още Русалийска поляна, водопадите Кадемлийското пръскало и Хотнишки водопад и местността Търски рът, където според легендата, Крали Марко е водил първата си битка с турците.