Солунско кралство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Солунското кралство е кратко съществувала кръстоносна държава, основана след Четвърти кръстоносен поход в завладените византийски земи.
Кръстоносците и византийците очакват Бонифаций Монфератски да стане новия император след завладяването на Константинопол. Венецианците обаче усещат, че той е близо до трона на Византия, поради което брат му Конрад се свързва с византийското императорско семейство. Венецианците искат император, който да могат да контролират по-лесно, и затова Балдуин Фландърски е избран за император на нововъзникналата Латинска империя.
Бонифаций неохотно се съгласява и е изпратен да завладее Солун, вторият по големина град във Византия след Константинопол. Той трябва да се конкурира с император Балдуин, който също иска града, но Бонифаций спечелва спора, отстъпвайки Крит на венецианците. Отива да спечели Солун по-късно през 1204 година и създава там кралство, подчинено на Балдуин, въпреки че титлата крал никога не е използвана официално. През 13 и 14 век историческите извори предполагат,че основава претенциите си към Солун на твърдение на по-младия си брат Рение, който отстъпил града на сватбата си с Мария Комнина.
Кралството завладява земи по егейския бряг на Тракия, Тесалия и Македония, но вътрешните граници са неопределени, защото кралството е постоянно във война с българите, които искат да завладеят остатъка от Византия, а Епирското деспотство опитва да завладее Константинопол. Солунското кралство е атакувано също и от сваления император Алексий III Ангел, който избягва в Коринт, макар че бързо е разгромен. След победата Бонифаций завладява остров Евбея и помага на други кръстоносци да създадат Атинското графство и Ахейското княжество, които стават васални на Солунското кралство.
Управлението на Бонифаций продължава по-малко от две години, преди да се сблъска с българския цар Калоян. Убит е на 4 септември 1207 година. Тронът се пада на сина му Деметрий, който е бебе, така че реалната власт е в ръцете на разни едри феодали. Те веднага се разбунтуват срещу Латинската империя, но са победени от император Анри Фландърски през 1209 година. Тогава брат му става регент на Деметрий. Имайки преимущество в тази ситуация, императорът на Епир Михаил I, бивш съюзник на Бонифаций, атакува кралството през 1210 година, както и българите. Хенри побеждава и двете страни. Братът на Михаил Теодор Комнин продължава нападенията след смъртта на брат си през 1215 година. През следващите девет години Теодор постепенно завладява кралството без самия град, но Латинската империя не може да отдели армия да защити града, докато те са все ангажирани в боеве с Никейската империя. През 1224 година Деметрий става достатъчно голям да вземе властта, Теодор най-накрая превзема Солун и кралството станало част от Епирското деспотство.
Кралството е управлявано от кралете Монферат до 1284 година, а също и от херцозите на Бургундия. Балдуин II обещава титлата на Юг IV, за да си върне Латинската империя.
[редактиране] Крале на Солун
- Бонифаций Монфератски (1204-1207)
- Деметрий (1207-1224)
- регент (1207-1209)
- регент (1209-1216)
- регент (1216-1224)
[редактиране] Крале в изгнание
- Деметрий (1225-1230)
- Фридрих II (1230-1239)
- Бонифаций II (1239-1253)
- Вилхелм VII (1253-1284)
- Юг IV (1266-1271) (претнедент)
- Робер II (1273-1305) (претендент до 1284 година)
- Юг IV (1305-1313)
- Луи Бургундски (1313-1316)
- Юд IV (1316-1320?) (правата му са съмнителни)
[редактиране] Източници
![]() |
Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Kingdom of Thessalonica от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите. |