Йосиф Ковачев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йосиф Ковачев български учен и държавник |
|
Роден: | 14 януари 1839 Щип, днес Р.Македония |
---|---|
Починал: | 31 октомври 1898 София, България |
Йосиф Ковачев – виден педагог, обществен и държавен деец, действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) е роден на 14 януари 1839 г. в Щип (днес Република Македония).
Завършва Духовната семинария в Белград. По-късно със средства от Одеското българско настоятелство заминава за Киев, където завършва Духовна академия.
Завръща се в българските земи и учителства в Габрово, Щип и Прилеп. За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото мъжко педагогическо училище. През 1872 г. е назначен за училищен инспектор в Кюстендил.
След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния.
Избран е за народен представител в Учредителното народно събрание (1879 г.).
От 1880 г. до 1887 г. заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи, член на Държавния съвет и кмет на София.
От 1887 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет).
[редактиране] Научни трудове
- Издава първия български учебник по педагогика "Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи".
- Автор е и на редица други педагогически помагала и учебници:
- "Буквар по нагледната и гласна метода",
- "Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода" и др.
Умира на 31 октомври 1898 г. в София.
[редактиране] Източници
http://www.focus-news.net/ от 14 януари 2006 г.
Иван Славейков | >>> | кмет на София (20 октомври 1886 – 1 ноември 1887) | >>> | Никола Даскалов |