Хелиоцентрична система

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Художествено представяне на хелиоцентричния модел
Художествено представяне на хелиоцентричния модел

Хелиоцентризмът е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него. Идва от гръцкото "Хелиос" - Слънце и "Кентрон" - център. . Съвременното разбиране за хелиоцентризма започва от Николай Коперник, който излага първоначален неин вариант в книгата си „De_Revolutionibus_Orbium_Coelestium“. Първи в историята, изглежда, е изказал хипотезата, че Слънцето е в центъра на системата, древногръцкият астроном Аристарх Самоски.

В първоначалната теория, предложена от Коперник, Слънцето се намира в центъра на Вселената (В тази епоха е било още твърде смело да се твърди, че съществуват и други слънца. Защитавайки тезата, че другите звезди всъщност са далечни слънца, италианецът Джордано Бруно е изгорен на клада), а Земята и другите планети обикалят около концентрични кръгови орбити около него. Този модел е усъвършенстван от Йохан Кеплер, който открива, че планетите всъщност обикалят по елипси, а Слънцето се намира в един от двата ̀и фокуса. Айзък Нютон извежда дотогава чисто емпиричните закони на Кеплер като следствие от неговия Закон за всемирното привличане.

С развитието на космологията се разбира, че освен други звезди, съществуват и други галактики, освен Млечния път. Съвремения космологичен принцип гласи, че Вселената е хомогенна и изотропна, т.е. тя няма център, и изглежда по един и същ начин за всеки наблюдател.

Съдържание

[редактиране] Хронология на установяването на хелиоцентричната теория

[редактиране] Науката преди Коперник

  • Аристарх Самоски изглежда е първият, който предлага хелиоцентрична теория.
  • Геоцентризмът господства в западната наука от 12. до 15 век.
  • Парменид, Платон и Аристотел са предполагали, че Земята е сферична.
  • Ератостен изчислява с голяма точност радиуса на Земята.
  • Птолемей, древногръцки географ и астроном, предлага геоцентричната система. Съставената от него книга „Алмагест“, която обобщава в голяма част знанието за епохата, е влияла дълго на арабската, а по-късно и на западната наука, включително на Коперник.
  • Марко Поло и неговото произведение Пътешествията на Марко Поло (Il Milione)
  • Великите географски открития на Васко да Гама, Христофор Колумб и Магелан и откриването на нови земи в Азия и Близкия Изток, които имат огромно значение за Европа, се осъзнава във всички слоеве на населението, че Земята е кръгла.

[редактиране] Установяването на хелиоцентричната теория

  • Първият учен, който предполага, че Слънцето е в центъра на системата, а не Земята, е, изглежда Аристарх Самоски, през ІV век пр.Хр.[1]
  • В началото на XV век, Николай Кузански предлага теория, близка до хелиоцентризма. [1]
  • 1515 Николай Коперник: пише краткото съчинение, посветено на папата "De Hypothesibus Motuum Coelestium a se Contitutis Commentariolus". Коперник твърди, че Земята описва определена траектория около Слънцето. Всички привидни движения, които наблюдаваме по небосвода, са в следствие на движението на Земята, не на небесната сфера.
  • 1530-1543: Николай Коперник пише втори трактат De Revolutionibus Orbium Coelestium (За въртенето на небесните сфери) публикуван в Нюрнберг от лутерански издател на 24 май 1543, малко преди смъртта на самия Коперник.
  • 1618: Йохан Кеплер формулира третия закон на Кеплер за движението на планетите.
  • 1600: Джордано Бруно е осъден от Инквизицията да гори на клада за своите теологически възгледи, които се приемат за ерес както и за неговите неколкократни нападки срещу църковния догматизъм. Всъщност той е осъден, защото се основава на възгледите на Коперник при развитие на философската си система за безкрайната Вселена населена с идентични светове.
  • 1640: избухването на свръхновата SN 1604, хвърля смут в умовете на хората относно представите за „сферата на неподвижните звезди“.
  • 1624: Галилей е приет на аудиенция от папа Урбан VІІІ, който го съветва да продължи своя писмен анализ и сравняване на значителните астрономични системи. Коперниковият модел би могъл да се има предвид но само от гледната точка на математиката.
  • 1632: Галилей публикува „Dialogo sopra i due massimi sistemi del mondo“, („Диалог за двете значителни системи на мирозданието“), съчинение, в което трима философи беседват. Единият от тях, аристотелианец, Симплицио, е осмян.
  • 1632: Започва процесът срещу Галилей.
  • 22 юни 1633: Галилей е осъден от Инквизицията за съчинението dialogo sopra i due massimi sistemi del mondo;
  • 1634 Декарт: получава от приятеля си Бекмън произведението на Галилей "Диалог за двете значителни системи на мирозданието". Декарт спира да пише своето произведение: Трактат за Вселената и светлината, и насочва научните си интересите към философията.
  • 1687: Нютон формулира класическата теория на гравитацията.
  • 1690: Джон Лок публикува есе за човешкото разбиране. В по-ново време, това е първият философски трактат за познанието и човешката мисъл.
  • 1741: след оптичното доказателството за траекторията на Земята, папа Бенедикт XIV позволява отпечатването на произведенията на Галилей.
  • 1757: папа Бенедикт XIV премахва възбраната за произведения отнасящи се до хелиоцентризма.
  • 1781: Кант публикува "Критика на чистия разум", произведение, в което преразглежда основите на метафизиката.

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 Fabienne Casoli and Thérèse Encrenaz, The New Worlds - What do we learn from our own solar system?, Spinger New York, 2007, ISBN978-0-387-44906-7 (Print) 978-0-387-44907-4 (Online)