Икономика на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Икономиката на България се свива драматично през 1990-те с разпадането на системата на СИВ и загубата на съветския пазар, с който тя е тясно свързана. Жизненият стандарт и брутният вътрешен продукт на глава от населението достигат нивата от 1989 едва през 2003-2004. Систематичното забавяне на належащите икономически реформи, съчетано с неудачните опити на социалистическото правителство на Жан Виденов да поддържа валутния курс при висок бюджетен дефицит, довежда до икономическия срив в края на 1996 и началото на 1997. При инфлация, достигнала до 311%, срив на валутния курс и масови фалити на банки, правителството е изправено пред обявяване на неплатежоспособност.
Новото правителство, дошло на власт през пролетта на 1997, въвежда пакет от икономически реформи, подкрепен от МВФ и Световната банка, включително въвеждане на валутен борд, и икономиката започва да се стабилизира. Правителството на Иван Костов предприема и мащабни структурни реформи, свързани с приватизацията на държавните активи в икономиката. Още през 1998 е реализиран икономически растеж от 3,5%, а до 1999 инфлацията е сведена до 6,2%. Валутният курс на лева е успешно фиксиран към германската марка, а след въвеждането му през 1999 - към еврото.
Съдържание |
[редактиране] Търговски споразумения
- Основните търговски споразумения, по които България е страна са:
СТО: България е член на Световната търговска организация от 1 декември 1996г.
Европейски съюз: През март 1993г. България подписа две споразумения - Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение за търговия, търговски и сродни на тях въпроси. В съответствие с Европейското споразумение за асоцииране, митническите такси между България и страните-членки на Европейския съюз върху промишлени стоки постепенно се намалиха и премахнаха. Въведоха се и значителни облекчения при търговията със селскостопански стоки. През септември 2001г. се сключиха нови споразумения по отношение на преработените продукти. Търговията с нечувствителни стоки напълно се либерализира. За определени продукти, за които се прилагат квоти, митата се премахнаха в рамките на квотите, а за количествата, надвишаващи квотите, митата бяха намалени.
ЕФТА: Договореностите между България и страните-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) гарантират почти същите преференции, както Европейското споразумение за асоцииране.
ЦЕФТА: България става член на Централноевропейското споразумение за свободна търговия през 1998 и започва процес на либерализация на търговията с промишлени и селскостопански стоки със страните-членки на ЦЕФТА – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения и Хърватска. Процесът на либерализация по отношение на промишлените стоки приключи до 1 януари 2002г.
- Други споразумения за свободна търговия, по които България е страна:
Споразумение за свободна търговия с Турция, Споразумение за свободна търговия с Македония (до 2005г. митническите такси постепенно ще бъдат намалявани), Споразумение за свободна търговия с Естония и Израел, Споразумение за свободна търговия с Литва, Споразумение за свободна търговия с Латвия (влезе в сила на 1 април 2003).
Всички споразумения за свободна търговия съдържат също така клаузи за селскостопанските продукти, включително взаимни концесии под формата на квоти с намалени или нулеви митнически ставки.
[редактиране] Статистика
- БВП
- общо (номинален): 39,972 млрд. лева (2006)[1]
- общо (паритет на покупателната способност): 66,96 млрд. долара (2005)
- реален ръст: 5,4% (2005)
- на глава от населението (ППС): 9 000 долара (2005)
- по сектор: селско стопанство - 10,1%; промишленост - 30,2%; услуги - 59,7% (2005)
- в услуги е включен дял от 9,9% за ИКТ (информационни и комуникационни технологии)[2].
- Население под границата на бедността: 13,4% (2002, оценка)
- Приходи/консумация на домакинствата по процентен дял (1997)
- най-ниските 10%: 4,5%
- най-високите 10%: 22,8%
- Разпределение на семейния доход (индекс на Джини): 26,4% (2001)
- Инфлация (потребителски цени): 4,5% (2005)
- Работна сила
- общо: 3,34 млн. (2005)
- по сектор: селско стопанство - 11%; промишленост - 32,7%; услуги - 56,3% (2004, трето тримесечие)
- безработица: 11,5% (2005)
- Бюджет (2005)
- приходи: 11,18 млрд. долара
- разходи: 10,9 млрд. долара
- Вътрешен дълг спрямо БВП:
- 32,4% (2005)
- Промишленост
- сектори: енергетика, машиностроене, хранителна промишленост, химическа промишленост, производство на строителни материали, металургия
- ръст на производството: 7% (2005)
- електричество
- производство: 38,07 GWh (2003)
- консумация: 31,75 GWh (2003)
- износ: 5,449 GWh (2003)
- внос: 1,8 GWh (2003)
- петрол
- добив: 2908 барела/ден (2003)
- консумация: 107 000 барела/ден (2003)
- доказани резерви: 8,1 млн. барела (1 януари 2002)
- природен газ
- добив: 4 млн. м³ (2001)
- консумация: 5,804 млрд м³ (2001)
- доказани резерви: 3,724 млрд м³ (1 януари 2002)
- Земеделски продукти: зеленчуци, плодове, тютюн, добитък, вино, пшеница, ечемик, слънчоглед, захарно цвекло
- Баланс на текущата сметка: 682,9 млрд. долара (2004)
- Износ
- Внос
- общо: 15,9 млрд. долара (f.o.b., 2005)
- стоки: горива, минерали и суровини; машини и оборудване; метали и руди; химикали и пластмаси; храни, текстил (1998)
- партньори: Германия - 15,1%, Италия - 10,9%, Русия - 7,9%, Гърция - 7,5%, Турция - 6,9%, Франция - 4,4% (2005)
- Външен дълг: 15,46 млрд. долара (2005)
- Парична единица: 1 лев = 100 стотинки; на 5 юли 1999 левът е деноминиран - 1 лев след тази дата е равен на 1000 лева преди нея
[редактиране] Източници
[редактиране] Бележки
- ↑ (2007). „Брутен вътрешен продукт за четнърто тримесечие и 2006 година“. Национален статистически институт. Посетен на 4 април 2007
- ↑ (2006). „The ICT Sector Almost 10% Bulgarian GDP“. ICTalent. Посетен на 14 юни 2007