Требища (Ном Кожани)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Требища.

Требища
Местоположение
Данни
Население: 810 (2001)
Надм. височина: 670 м
Геогр. положение: 40° 31' 0 сев. ш.
21° 45' 0 изт. д.
Пощ. код: 502 00
Тел. код: 24630-51

Требища или Трепища, понякога Требище (на гръцки: Άγιος Χριστόφορος, Агиос Христофорос, до 1928 година Τρέπιστα, Треписта, на турски: Terepişte, Терепище) е село в Егейска Македония, Република Гърция, център на Дем Света Петка (Агия Параскеви), Ном Кожани (Козани), Област Западна Македония с 810 жители. Селото е разположено на 4 километра източно от Кайляри (Птолемаида), в подножието на планината Каракамен (Вермио).

Съдържание

[редактиране] История

В Средновековието на мястото на Требища има голям град с около 10 000 души население и 22 църкви с гръцко име Панагия (Пресвета) и българско Пречиста.[1] В 9 и 10 век градът влиза ту в границите на Византия, ту в тези на България.

Градът е разрушен от турското завоевание в края на 14 век. Легендата разказва, че при османското завоевание в църквата на манастира „Свети Христофор“ една икона на Богородица започва да плаче и сълзите и остават следи в каменния под. Тази плоча дълги години е обект на поклонение в Требища. В края на 19 век Требища е смесено българо-турско село, като турските му жители са преселници от Коня. Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 Трепища има 280 жители българи и 250 жители турци.[2]

Според гръцка статистика от 1904 година в Треписта живеят 100 гърци и 300 турци.[3]

В 1905 цялото християнско население на Требища е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

След Балканската война селото попада в Гърция. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Требища и в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е прекръстено на Агиос Христофорос (в превод Свети Христофор). В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Требища живеят 60 българофонски семейства и 100 бежански от Понт. Според Тодор Симовски съотношението между потомците на местното население и бежанците е 1 към 3.[5]

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 559 души
  • 1920 - 581 души
  • 1928 - 704 души
  • 1940 - 936 души
  • 1951 - 835 души
  • 1961 - 909 души
  • 1971 - 838 души
  • 1981 - 928 души
  • 1991 - 794 души
  • 2001 - 810 души

[редактиране] Външни връзки

Препратка към страница на английски История на Требища

Препратка към страница на гръцки История на Требища

Препратка към страница на гръцки Информация за Дем Агия Параскеви

[редактиране] Бележки

  1. История на Агиос Христофорос.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  5. Тодор Симовски „Населените места во Егеjска Македониjа“, Скопjе 1998.


Дем Света Петка (Агия Параскеви)
Требища (Агиос Христофорос) | Войводина (Спилия) | Кузлукьой (Кариохори) | Ранци (Ермакия)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област