SIP

от Уикипедия, свободната енциклопедия

SIP (от английски Session Initiation Protocol, „Протокол за иницииране на сесия“) представлява протокол, опериращ на нивото на програмния слой от OSI модела, който се използва при провеждането на IP и Интернет конферентни разговори, както и за изпращане на кратки съобщения. SIP може да бъде използван и при мобилни клиенти в съчетание с WLAN и VoIP технологиите.

SIP клиентите използват TCP или UDP обикновено на порт номер 5060 за свързване със SIP сървъри и други точки на свързване използващи този протокол. Протоколът може да бъде използван от всякакъв вид приложения, нуждаещи се от създаване и поддържане на сесия.

Съдържание

[редактиране] Предимства на протокола

Устройството на формата на хедъра, както и комуникацията между клиента и сървъра са базирани на добре установени Интернет стандарти като HTTP и SMTP. Това устройство или дизайн, че всяка заявка на протокола ще бъде последвана от предефиниран набор от SIP отговори. Този модулен строеж позволява добавянето на нови операции, чрез просто добавяне на нови заявки или методи(англ. requests или SIP methods)със съответните им отговори. Тъй като протокола е изграден от прост текстови масиви, парсирането (разчитането)им и отделянето на различните команди е сравнително лесно.

[редактиране] Стандартизация

SIP бива стандардизиран от следните RFC документи:

[редактиране] Виж също

[редактиране] Външи препратки