Александър Малинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Малинов
български политик
Александър Малинов
Роден: 3 май 1867
Пандъкли, дн. Молдова
Починал: 20 март 1938
София, България

Александър Павлов Малинов е български политик, лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-тото (1908-1910), 31-вото (1910-1911), 36-тото (1918), 37-ото (1918) и 46-ото (1931) правителство.

Малинов е народен представител в XI (1901), XIV (1908-1911), XV (1911-1913), XVI (1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923), XXI (1923-1927), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание и в V Велико Народно събрание (1911). Той е председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931-1934).

Роден в Бесарабия, Александър Малинов завършва право в Киев през 1891. След идването си в България е съдия, прокурор и адвокат в Пловдив. Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908-1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са направени измененията в Търновската конституция от 1911.

В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократичен сговор, но през 1924 го напуска и преминава в опозиция.

Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София.

Семейство

Александър Малинов е женен за Юлия Малинова, имат три дъщери и двама синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър.

Източници

Петър Гудев >>> министър-председател (29 януари 190829 март 1911) >>> Иван Гешов
Иван Халачев >>> министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията
(29 януари 190818 септември 1910)
>>> Михаил Такев
Стефан Паприков >>> министър на външните работи и изповеданията
(18 септември 191029 март 1911)
>>> Иван Гешов
Васил Радославов >>> министър-председател (21 юни 191828 ноември 1918) >>> Теодор Теодоров
Васил Радославов >>> министър на външните работи и изповеданията
(21 юни 191817 октомври 1918)
>>> Теодор Теодоров
Йосиф Фаденхехт >>> министър на правосъдието (17 октомври 191828 ноември 1918) >>> Петър Джидров
Андрей Ляпчев >>> министър-председател (29 юни 193112 октомври 1931) >>> Никола Мушанов
Атанас Буров >>> министър на външните работи и изповеданията
(29 юни 193112 октомври 1931)
>>> Никола Мушанов
Министър-председатели на България
 Княжество България  Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов
 Царство България  Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев
 Народна република България  Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов
 Република България  Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев
* временно назначение
На други езици