Огняново (Област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
За другите български села с име Огняново, вижте пояснителната страница.

Огняново е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, Област Пазарджик.

Огняново (Област Пазарджик)
Карта на България, мястото на Огняново (Област Пазарджик) е отбелязано
Данни
Област: Пазарджик
Община: Пазарджик
Население: 2 677 (13/09/2005)
Надм. височина: 195 м
Пощ. код: 4417
Тел. код: 03511
Геогр. положение: 42° 8' сев. ш.
24° 24' изт. д.
МПС код: РА
Кмет или наместник
Митко Душков Хайдуков


Съдържание

[редактиране] География

Намира се в Тракийската низина в подножието на т.нар. "Бесапарски ридове", които представляват подстъпите към Родопите. Разположено на левия бряг на река Марица, селото отстои на около 7 км. от съседния град Пазарджик, на около 10 км. от гр. Стамболийски и 30 км. от гр. Пловдив.

[редактиране] История

Тук е открито тракийското светилище на Трите нимфи.


История на името на селото:

Първоначално селото носи името Саладиново, обяснявано от народната етимология чрез "саловете", които по време на османското владичество плуват по р. Марица. По-вероятна, обаче, е версията, че населеното място е именувано по Саладин бей: османски първенец, който живеел в селото. Впоследствие, след Освобождението, селото се преименува на Марица, а след 9 септември, 1944 г. става Огняново, по името на "партизанина" Огнян, чиято паметна плоча все още стои на къщата, която той обитавал в непосредствена близост до училището. Паметна плоча отбелязва и къщата, в която Васил Левски отсяда, организирайки революционни комитети.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Далеч от "културната" дейност, най-голямата забележителност на селото представлява пазарът за зеленчуци на едро - т.нар. "борса" - която осигурява препитанието на голяма част от населението, изхранващо се предимно с отглеждане на зеленчуци.

Друга забележителност представлява и голямата сграда на училището, за съжаление зле поддържана и все по-празна, но все още внушителна, отличаваща се с характерния силует на многогодишното щъркелово гнездо със своите традиционни обитатели.

Своеобразно място за посещение е и малкият параклис на северния склон на Бесапарските ридове, който отстои на около половин час път пеша от центъра на селото. Параклисът не е действащ.

Над параклиса се извисява най-високият в околността Еленски връх, цел на редовните излети, организирани от училището.

В непосредствена близост до селото са и присъстващите във всеки учебник по география варови фабрики. Те са и основната причина за подчертано изкуствено терасирания релеф на възвишенията.

[редактиране] Редовни събития

Йордановден: хвърляне на кръста в р. Марица и ваденето му от ентусиасти-младежи.

15 август: селски събор - полуофициален празник на селото, отбелязван и в местната православна църква според църковния календар.

21 януари: ден на родилната помощ. Отбелязва се със скромно тържество в селското читалище.

24 май: Ден на славянската писменост и българската култура. Отбелязва се в местното училище сред все по-нарастващия брой ромски ученици, чието интегриране в българската образователно система изправя учителите пред големи предизвикателства.

[редактиране] Други

В селото има и футболен клуб, който се представя доста успешно в местната "А" областна футболна група.Той съшествува от 1940 година,а през 2003 година изцяло подновения отбор "Марица"- Огняново прекъсва около 8 годишното пустеене на местния стадион.

През 2005 година придошлата река Марица срутва бетонения мост над нея и залива близките къщи, което е второто подобно събитие в рамките на около 50 години. За пръв път мостът над Марица (тогава все още дървен) се срутва през в края на 50-те години на 20 век.

Понастоящем (към края на юли 2006 г.) жителите на селото използват моста до съседното село в посока Пловдив - Хаджиево. Това затруднява достъпа до жизненоважната за препитанието на местните жители борса.

Интересен напоследък е процесът на "урбанизация" на селото и постоянната миграция към гр. Пазарджик с цел образование и препитание.


[редактиране] Външни препратки