Генадий Велешки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
митрополит Генадий български духовник |
|
Роден: | 1800 Подкожани, днес Албания |
---|---|
Починал: | 12 май 1876 Битоля, днес Република Македония |
Митрополит Генадий със светско име Георги Димитров е български духовник, велешки и дебърски митрополит, борец за самостоятелна българска църква, вероятно от албански произход.
[редактиране] Биография
Георги Димитров е роден в село Подкожани, разположено в планината Мокра, недалеко от Поградец, (днес в Албания) в семейството на Димитър Мокрянин. По-късно баща му става учител в охридското училище, а Генадий става свещеник, но след като жена му почива се замонашва и става игумен на един манастир. Постепенно се издига в църковната йерархия и става архимандрит, протосингел на битолския владика, а в 1840 година е ръкоположен за епископ. Като свещеник е познат под името поп Георги Арнаутина.
Епископ Генадий се включва активно в борбата за самостоятелна българска църква. В 1860 година той се присъединява към българските владици, които на великденската служба отхвърлят името на гръцкия патриарх. Въпреки това в 1864 година е ръкоположен за Дебърски епископ, а в 1870 година Генадий е назначен от Цариградската патриаршия за Велешки митрополит. Още при пристигането си във Велес, митрополит Генадий се отказва от патриаршията и се присъединява към новосъздадената Българска екзархия.
Синът на Генадий Велешки Иван Генадиев (Хармосин) също участва активно в българската църковна и просветна борба през Възраждането. Внуци на митрополит Генадий са известният български политик Никола Генадиев, просветният и революционен деец Павел Генадиев и журналистът и преводач Харитон Генадиев.
Митрополит Генадий оставя речи, написани с гръцки букви на български език.
[редактиране] Източници
- Енциклопедия „България“, том 2, Българска академия на науките, София, 1981
- Симеон Радев. „Ранни Спомени“, Български писател, София, 1969, стр. 143; 313-316.