Сава Сръбски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сава.


Свети Сава

Фреска на Свети Сава от Милешевския манастир
Архиепископ на сърбите
Роден c. 1175
Починал 14 януари 1235, Велико Търново, България
Почитан в Източноправославна църква
Главно светилище Храм "Свети Сава" (Белград)
Празник 14 януари (Грегориански календар), 27 януари (Юлиански календар)
Покровителства Сърбия и сърбите
Портал:Светци

Свети Сава, роден Растко Неманич, е сръбски духовник, просветен деец и дипломат. Бори се за независимостта на Сръбската православна църква и е първият неин архиепископ (1219-1233). Впоследствие е канонизиран и според някои е най-важният сръбски светец.

Съдържание

[редактиране] Биография

Според различни източници е роден е 1169[1] или 1175 г. в Рас, столицата на сръбската държава Рашка (близо до днешния град Нови пазар в Сърбия) като Растко Неманич, най-младият син на великия сръбски жупан Стефан Неманя. Най-големият му брат Вукан е жупан на Зета, Требине, Топлица и Метохия, а другия му брат Стефан Първовенчани е сръбски велик жупан (от 1196) и крал (от 1217). Умира през 1236 в Търново, столицата на Второ българско царство.

Сава е назначен за жупан на Хум (Херцеговина), когато е на 15 години. На 16 години обач постъпва в руския манастир „Св. Пантелеймон“ (известен още като „Русико“) в Света гора, дн. Гърция, а по-късно в гръцкия манастир „Ватопед“, където се замонашва. През 1208 се връща в Сърбия, за да прекрати гражданската война между братята си Стефан и Вукан. След това развива важна просветна дейност в тогавашна Сърбия. През 1214 е изпратен от брат си Стефан да преговаря с българския севастократор Стрез за невключването му към българо-латинската коалиция срещу Сърбия. През 1217 отново отпътува до Атон.

През 1219 Сава става първи архиепископ на Сърбия след като извоюва автокефалността на сръбската църква, а през 1221 коронясва своя брат Стефан за крал. Сава остава архиепископ до 1233, когато предава своя пост в ръцете на своя ученик Арсений Сремски.

При завръщането си от второто пътуване до Йерусалим умира през 1235 (според други източници — през 1236) в Търново от пневмония. Погребан е в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, но на 6 май 1237 мощите му са преместени в Милешевския манастир в Южна Сърбия. Мощите са изровени по нареждане на Синан паша и изгорени на централния площад в Белград на 27 април 1594. През XX век в Белград се построява негов храм-паметник.

[редактиране] Значение

Най-важната работа, която извършва, е съграждането на Хилендарския манастир в Света гора (заедно с баща си Стефан Неманя, приел монашеството под името Симеон), манастира Жица в Сърбия (до 1253 седалище на архиепископията), несъществуващия днес манастир „Св. Архангел“ в Йерусалим, както и също несъществуваща днес болница за православните поклонници в Акра.

Сред писателска му работа се открояват житието за починалия му баща Стефан Неманя - Св. Симеон — „Житие на Св. Симеон“; хилендарския и студеничкия типики; и „Номоканон“, първият писан сръбски сборник от закони.

Според Радослава Трифонова[2], преди да бъде ръкоположен като архиепископ, св. Сава е игумен на манастира Студеница. Според същия източник манастирът Милешева се развива като книжовно средище благодарение на култа към светеца.

Днес сръбската църква почита паметта му на 27 януари (14 януари стар стил), известен в Сърбия като Савинден. Денят също е празник в сръбските училища.

[редактиране] Източници

  1. Храм Светог Саве - Свети Сава, архиепископ српски
  2. ЛитерНет - Радослава Трифонова, Памети за локалните южнославянски светци в манастирските сборници от XIII в.

[редактиране] Външни препратки