Георгий Острогорски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георгий Острогорски
руски византолог
Роден: 19 януари 1902
Санкт Петербург, Русия
Починал: 24 октомври 1976
Белград, днес Сърбия

Георгий Острогорски е виден руски историк, придобил световна слава със своите изследвания, публикации и трудове в областта на византологията.

[редактиране] Биография

Син на директор на средно училище и писател по педагогически науки, Острогорски завършва средно образование в санктпетербургската класическа гимназия и отрано се запознава с гръцкия език. Той започва да следва в Хайделберг, Германия (1921), където първоначално се посвещава на философията, икономиката и социологията, въпреки че кара и курс по класическа археология. Сред неговите учители са Карл Ясперс, Хайнрих Рикерт, Алфред Вебер. Неговият интерес в историята, особено във византийската история е пробуден от млад доцент на име Пърси Ернст Шрам. След като учи различни аспекти на византологията в Париж (1924 – 1925), Острогорски защитава докторат в Хайделбергския университет през 1925 с дисертация, в която комбинира своите интереси в икономиката и византийската история. По-късно преподава като частен доцент в Братислава от 1928. В 1933 след установяването нацисткия режим се премества в Белград. В Белград той е поканен да заеме ръководното място на катедрата по византология.

Острогорски живее постоянно в Югославия за 40 години до своето пенсиониране през 1973. Става член-кореспондент на Сръбската академия на науките през 1946 и редовен член две години по-късно. В академията е създаден Институт по византология и Острогорски до смъртта си е негов директор и главен редактор на печатното издание на Института - Зборник радова византолошког института. Той също така ръководи монографските студии на института, от които избрани заглавия са неговото собствено изследване „Прония” (1951) и обемната поредица за Византийските извори за историята на нациите в Съюзна Република Югославия. Острогорски се отплаща неколкократно за гостоприемството на неговата нова страна; Той създава нова генерация от югославски византинисти, разширява хоризонтите на югославските историци с своя личен изследователски пример и спомага за техните по-близки контакти със световната научна общност. По д негово ръководство Белградският Институт, заедно с Мюнхенския и Парижкия се превръща във водещ изследователски център в областта на Византологията. Острогорски остава верен на Белград докрай, въпреки непрекъснатите предложения от съветски и американски центрове.

Неговата най-добра и най-позната книга е История на византийската държава (Geschichte des byzantinischen Staates), труд, който има три германски издания (1940, 1952, 1963) и две английски (1957, 1968) и преводи на повече от десет езика.


[редактиране] Източници

Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата George Ostrogorsky от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите.


На други езици