Иван Венедиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Венедиков
български археолог и траколог
Иван Венедиков
Роден: 10 януари 1916
София, България
Починал: 19 август 1997
София, България

Иван Йорданов Венедиков е виден български археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно и историческо наследство.

Съдържание

[редактиране] Научна дейност

В повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език, въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа. Той установява, че и фригите и траките са се развивали под въздействието на по-старите източни култури. Прави периодизация на тракийското изкуство. Занимава се с паметници и извори, характерни за конните народи в Тракия, като възстановява външния изглед на тракийската колесница и написва единствената монография по тази тема ("Тракийската колесница") през 1960 г. Съставя изложба, посветена на тракийското изкуство, включваща най-хубавите паметници от цяла България (1972 г.). Тя обикаля световните столици и увеличава престижа на България в чужбина и днес. Изследването на прабългарски надписи и извори за прабългарите водят Венедиков до заключения нови за времето си - че прабългарският език все още се е говорел в първата половина на ІХ век и че дори са правели опити да пишат на него. Установява и че Преслав е съществувал като голяма българска база още през първата половина на ІХ век. Той установява и значението, изпълвайки с конкретно историческо съдържание, на много титли и длъжности на българските владетели и боляри. Посвещава монография на военното и административно устройство на българската държава (1979 г.).

[редактиране] Семейство

Баща му, генерал-майор Йордан Венедиков е автор на голям брой трудове върху българската военна история през Средновековието, османско и ново време. Майка му е Екатерина Генадиева. И двамата му родители са потомци на известни родове от Македония с приноси в църковно-националното движение и изграждането на следосвобожденска България. През 1942 г. Иван Венедиков се оженва за Вера Димитрова от Скопие, която е етнограф. С нея живее до края на живота си. Имат две дъщери.

[редактиране] Биография

Иван Йорданов Венедиков е роден на 10.І.1916 г. в София. Завършва Класическа филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1934-1939 г.). Негови професори са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Гаврил Кацаров, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов, Петър Мутафчиев. Над половинвековната му научна кариера започва с "Фонетика на латинските надписи от българските земи", издадена през 1942 г. От 1941 до 1944 г. като уредник в Античния отдел в музея в Скопие прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала - Брегалница и средновековния (от ІХ-Х век) Козяк. От 1945 до 1973г. е уредник в античния отдел на Народния археологически музей в София. През 1957 г. е избран за младши научен сътрудник, а през 1962 г. за старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1973 до 1978 г. работи в новосъздадения институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. завежда отдел Антична археология при Националния исторически музей в София и е един от неговите създатели.Професор е от 1981 г. Дълги години чете лекции по история на Тракия в Софийския университет.

[редактиране] Проучвания и разкопки

По време на работата си прави проучвания и разкопки, повечето от които са издадени на български и чужди езици. От 1945 до 1949 г. ръководи разкопките в Созопол, 25 години е научен ръководител на археологическите проучвания (включително и подводни) в Несебър (1949 - 1974 г.). През 1971 г. организира експедиция, която за първи път проучва скалните гробници на одрисите в Родопите. През 1975 г. участва в проучванията на долмените в Странджа и Сакар. Наред с тези големи проучвания, той се занимава и с по-малки, но интересни обекти: тракийското светилище при с. Лиляче, нимфеума при с. Каснаково, гробниците при с. Ветрен и град Враца, тракийските колесници в Кюстендилско и много други. В повечето от тези експедиции участие вземат и ученици, студенти, стажанти, по-млади колеги, на които професор Венедиков предава опита и знанията си.

[редактиране] Членство в научни институции

  • Научните съвети на Археологическия институт с музей
  • Институт по тракология при БАН
  • Институт по изкуствознание при БАН
  • Германски археологически институт - член кореспондент
  • Международна Асоциация по гръцка и латинска епиграфика със седалище Рим
  • Македонски научен институт
  • Българско нумизматично дружество

[редактиране] Награди и отличия

  • Юбилеен медал Марин Дринов - по случай вековният юбилей на БАН
  • Орден "1300 години България"
  • Орден "Кирил и Методий І степен"
  • Юбилеен медал 100 години от Съединението
  • Почетна значка Отличник на комитета за култура
  • Почетен гражданин на Несебър

[редактиране] Библиография

Венедиков е автор на около 250 научни труда, около 20 от тях монографични. Разделени са в областите: тракология (151), археология (43), прабългаристика (28), епиграфика (11), фолклор (10), праистория и ранножелязна епоха (9), езикознание (8), нумизматика и сфрагистика (6), етнография (3). Отделни публикации са свързани по-тясно със скитите, с Древна Персия, с античната география, тракийската топонимия, развитието на земеделието по нашите земи, проблемите на Възраждането и съвременността. Създател е и сценарист на телевизионни и документални филми и радиопредавания върху българската древност и средновековие. Повече от 30 от научните му трудове са издадени в чужбина: Русия, Франция, Турция, Унгария, Англия, САЩ, Германия, Австрия, Канада, Индия, Чехословакия, Полша, Италия, Испания, Япония. Трудовете му са превеждани на руски, френски, турски, немски, английски, испански, чешки, полски, италиански и японски. Книгата "Тракийското изкуство", написана от Иван Венедиков и Тодор Герасимов е преведена на 8 езика.

[редактиране] Избрана библиография

  • Земите по средния Вардар. Принос към античната география на Македония. Скопие, 1943г.
  • Тракийската колесница. София, 1960г.
  • Тайната на тракийските могили. София, 1968г.
  • Тракийското изкуство. С Тодор Герасимов. София, 1973г.
  • Съкровището от Летница. София, 1974г.
  • Медното гумно на прабългарите. София, 1983г.
  • Златният стожер на прабългарите. София, 1987г.
  • Панагюрското златно съкровище. София, 1987г.
  • Раждането на боговете. София, 1992г.
  • Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. І. София, 1993г.
  • Прабългарите и християнството. Стара Загора, 1995г.
  • Тракийското съкровище от Летница. София, 1996г.

[редактиране] Периодичен печат

До смъртта си от 1995 е член на редакционната колегия на списание "Родина" и от 1992 на списание "Нумизматика и сфрагистика".

[редактиране] Източници

  • За библиографията - Thracia ХІV. In honorem annorum ХХХ Instituti Studiorum Thracicorum, Serdicae MMІІ

[редактиране] Вижте също