Джон Адамс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джон Адамс
Джон Адамс
Ред: 2-и президент на САЩ
Вицепрезидент: Томас Джеферсън
Срок на
мандата:
4 март, 17974 март 1801
Предшестван от: Джордж Вашингтон
Сменен от: Томас Джеферсън
Дата
на раждане:
30 октомври, 1735
Място
на раждане:
Брейнтрий, Масачузетс
Дата
на смъртта:
4 юли 1826
Място
на смъртта:
Куинси, Масачузетс, САЩ
Първа дама: Абигейл Адамс
Политическа
партия:
федералист


Джон Адамс (30 октомври 1735 - 4 юли 1826) е първият (1789-1797) вицепрезидент на САЩ и вторият 1797-1801 президент на САЩ. Неговият син Джон Куинси Адамс е бил шестият президент на САЩ (1825-1829).

Съдържание

[редактиране] Биография

Адамс е роден на 30 октомври (по стар стил 18 октомври) през 1735 година в Брейнтрий, Масачузетс. Баща му – фермер, носи също името Джон, и е четвърто поколение потомък на Хенри Адамс, който емигрира от Девън, Англия в Масачузетс през 1636 година. Майка му е Сюзън Бойлстън Адамс.

Младият Адамс завършва Харвард Колидж в 1755 и за известен период от време учи право в Устър при Джеймс Пънтам. През 1758 година е признат за адвокат. От ранна възраст развива навика да описва събития и хора. Една от първите такива записки е за пледоарията на Джеймс Отис от 1761 година пред върховния съд на Масачузетс. Именно думите на Отис изпълват Адамс със желание да защитава каузата на американските колонии.

През 1764 година Адамс се жени за Абигейл Смит (17441818), дъщеря на конгрегационен свещеник от Уеймоут, Масачузетс. Техният син Джон Куинси Адамс се ражда през 1767 година.

Адамс няма никое от качествата на популярен политик, които са присъщи на втория му братовчед Самюел Адамс. Вместо това неговият авторитет се изгражда чрез работата му като конституционалист. Необуздан, напрегнат и често пъти яростен, Адамс има конфликтен характер, който често пъти се оказва недостатък в политическата му кариера. Тези отрицателни черти стават особено видни по време на мандата му като президент


[редактиране] Политика

Адамс за първи път демонстрира лидерски качества като водач на вигите от Масачузетс при обсъждането на Бандеролния закон от 1765 година. Същата година пише инструкции за поведение и действие, които се изпращат от името на град Брейнтрий до неговите представители в събранието на Масачузетс и които стават за другите градове модел, по който те създават свои правила за поведение на техните представители. През Август 1765 година предоставя анонимно на „Бостън Газет” четири статии (издадени по късно в Лондон1768 година под името „Дисертация относно каноническото и феодално право”) , в които твърди, че противопоставянето от колониите на „Бандеролния закон” е в същност израз на борбата между индивидуализма и авторитета на обществото. През Декември 1765 година произнася реч пред губернатора и съвета, в която твърди, че „Бандеролния закон” не поражда прана сила, тъй като е приет , без да има представители на Масачузетс в парламента.

През 1768 година Адамс се мести в Бостън. След Бостънското клане 1777 година няколко британски войници са арестувани и обвинени в убийството на четирима граждани на колонията и Адамс се присъединява към защитата им, която се води от Джозая Куинси мл. . процесът завършва с оправдаване на офицера, който води отделението, а и на повечето от войниците , но двама от тях са намерени виновни за убийство.Те се позовават на това, че са с духовен сан и биват освободени, но след като са жигосани на ръката.Това, че Адамс взема не популярната страна в този случай, води до загуба на изборите за камарата на представителите в Масачузетс при резултат 418 на 118 гласа.

Адамс е член на Континенталния конгрес за периода от 1774 до 1778 година. През юни 1775 година желанието му да убеди колониите в нуждата от съюз е причината да даде на поддръжката си за Джордж Вашингтон за назначаването му на поста главнокомандващ. Неговото влияние в Конгреса е значително и още от самото му начало става ясно, че идеите на Адамс са за отделянето на колониите от Великобритания. На 5 октомври 1775 година Конгресът създава първата от поредица за изучаване на морските въпроси. От тази дата насетне Адамс е движещата сила за създаването и укрепването на американския флот и често е посочван като баща на Флота на САЩ.

На 7 юни 1776 той заедно с Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин, Роберт Р. Ливингстън и Роджър Шуман е избран в комисията, която да създаде Декларацията за независимостта. Въпреки, че документът е бил създаден от Джеферсън, Адамс взема водещо място в дебатите за приемането на Декларацията.

[редактиране] Постконтиненталния Конгрес

През 1778 година Адамс отплава за Франция , за да замести Силас Дийн на мястото му в Американската мисия. Но веднага след като мисията там постига целта си, а именно да се сключи договор за съюзничество, Адамс се завръща у дома , тъкмо на време , за да бъде избран за делегат в конвента, който приема първата конституция на Масачузетс– 1780. Той подписва първия екземпляр на документа, заедно с Джеймс Бодуин и Самуел Адамс.

Преди да се свърши тази задача, той е избран за пълномощен– министър , който да договаря мирния и търговски договори с Великобритания и отново е изпратен в Европа през Септември1779 година. Френското правителство, след настояването на Шарл Гравие не одобрява назначението на Адамс и Бенджамни Франклин, Томас Джеферсън, Джон Джейи Хенри Лоурънс са принудени да му оказват дипломатическа помощ. Тъй като Джеферсън не напуска САЩ, Джей има минимална роля, то Адамс, Франклин и Лоурънс имат основната роля при провеждане на преговорите. Адамс и Лоурънс отхвърлят мнението на Франклин и не се съобразяват с инструкциите, които имат , те са: ”да се предоставя с чисто сърце всякаква конфиденциална информация по отношение на всички въпроси на представителите на нашия благороден съюзник – краля на Франция, както и да не приемат нищо при преговорите за мира и търговия без знанието и одобрението на представителите на Франция и да предприемат своите действие след съгласуване и съобразяване с тяхното мнение” и водят директни преговори с британските представители без да спазват горните указания.

По време на преговорите Адамс е особено настойчив в искането си да бъде признато правото на САЩ за извършване на риболов по протежението на американско – британския бряг. В крайна сметка се постига благоприятен за САЩ договор, който се подписва на 30 ноември 1782 година. Преди да започнат преговорите Адамс прекарва известно време в Холандия. През юли 1780 година са му вменени задълженията на Лоурънс и той успява да убеди холандското правителство да признае САЩ за независима държава на 19 април 1782 година. По време на това пътуване преговаря за отпускането на заем и на тази основа се подписва договор за търговия и сътрудничество, първият такъв договор с чуждо правителство, след този с Франция от 1778 година.

През 1785 година Адамс е назначен за първия представител на САЩ в съда Сейнт Джейсм. Когато той е представен на бившия суверен Джордж III, кралят дава да се разбере , че е известен за това, че Адамс не изпитва доверие във френското правителство. Адамс признава това, но добавя „Трябва да уверя Ваше Величество, че аз не изпитвам доверие към никой друг освен към моята страна”. Докато е в Лондон Адамс публикува „Дисертация относно каноническото и феодално право” 1787 , в която отхвърля възгледите на Турго и други европейски автори за това, че порочността е иманентно присъщо качество на държавните правителства. В това произведение той прави противоречивото твърдение, че „богатите, знатните и способните” трябва да бъдат отделени в едно управляващо тяло, наречено Сенат.

Горното твърдение е една от причините Адамс да получи само 34 от 69 гласа в президентските избори през 1789 година . Тъй като това е бил втори резултат , то той е обявен за вицепрезидент. Неговото вицепрезиденство е било съпътствано от подозренията на много негови колеги и става известно с формирането на две добре изразени политически групи – федералисти /водени от Адамс и Александър Хамилтън и демократи– републиканци.

[редактиране] Президентство

В 1796 година , след като Вашингтон се отказва от възможността за трети мандат, Адамс е избран за президент след като побеждава Томас Джеферсън.Желанието на федералистите е да се дадат еднакво количество гласове за Адамс и Томас Пинкни, за да се избегне възможността Джеферсън да стане вицепрезидент, то той все пак получава втори по размер резултат. Това е първата ситуация при която президентът и вицепрезидентът са от различни партии. Единственият друг път , когато това ще се случи е, при номинирането от Ейбрахъм Линкълн – републиканец на Андрю Джонсън – демократ за вицепрезидент – 1864.

Четирите години на Адамс в офиса (17971801) са маркирани от събития като прокарването на Закона за чужденците и бунтовете, което прави федералистката партия непопулярна и води до вътрешни противоречия в нея. Адамс и Хамилтън се отчуждават и членовете на кабинета започват да считат Хамилтън за свои политически ръководител. По това време САЩ са въвлечени в европейски проблеми и Адамс вместо да се възползва от войнствения дух след тези проблеми постига мирен договор с Франция, което е против желанията на Хамилтън и неговите поддръжници.

През 1800 година Адамс се кандидатира за втори мандат, но недоверието към него в собствената му партия , непопулярността на Закона за чужденците и бунтовете и популярността на неговия опонент – Томас Джеферсън, водят до загубата му. Той се оттегля в частния живот.


[редактиране] Смърт

На 4 юли 1826 година , на петнадесетата годишнина от приемането на Декларацията за независимостта, Адамс умира в Куинси като преди това промълвя известните си думи „Поне Томас Джеферсън ще продължи да живее”, без да знае , че няколко час по – рано Джеферсън е починал. Погребан е в Куинси. Преди неговият рекорд да бъде „счупен” от Роналд Рейгън той е президентът живял най – дълго – 90 години и 247 дни. Въпреки това Адамс е бил известен хипохондрик, които постоянно е твърдял, че боледува от различни по видове болести.

[редактиране] Външни източници

Джордж Вашингтон >>> президент на САЩ (4 март 17974 март 1801) >>> Томас Джеферсън

,