Арно Пензиас

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Арно Алън Пензиас е американски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1978.

Роден е на 26 април 1933 в Мюнхен, Германия. На 6 годишна възраст, семейството му се преселва в Ню Йорк, бягайки от режима в нацистка Германия. През 1946 става натурализиран американски гражданин.

Получава магистърска (1958) и докторска степен (1962) от Колумбийския университет, след което започва работа в лабораториите Бел в Холмдел, Ню Джърси, където работи, с Робърт Уилсън, по създаването на изключително чувствителен радиотелескоп, за нуждите на астрономията. През 1964, при тестове на инструмента, засичат необясним шум, идващ от всички посоки на небето. След като отхвърлят началната хипотеза за интерференция със земни уреди, те публикуват своето откритие и през 1978 получават за това Нобелова награда.

Засеченото от тях лъчение, което е изотропно, е всъщност реликтовото излъчване, теоретично предсказано от теорията на Големия взрив.