Психоанализа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Психоанализата е стара теоретична система в психологията и психиатрията, която исторически се базира на работата на Зигмунд Фройд. Научната основа на психоанализата се оспорва поради липсата на солидна емпирична база от научно издържани изследвания. Терминът също така се отнася до техниката на психоаналитичната психотерапия, която се упражнява на базата на психоаналитичната теория. Основните постулати на теорията са, че поведението на човека е детерминирано, че то се основава на динамични компромиси между множество мотивационни фактори, че несъзнателни или подсъзнателни мисли, чувства, и мотивационни конфликти играят основна роля в поведението и личността, че ранното развитие на детето оказва голямо влияние върху по-нататъшното развитие на поведението и личността, както и че близките взаимоотношения имат определяща роля за развитието, личността и психотерапевтичния процес.
[редактиране] Други определения
- Терапевтична техника за третирането на неврозата.
- Техника - използвана да тренира психоаналитици. Основно изискване на психоаналитично трениране е психоаналитика да бъде подложен на успешен анализ.
- Техника на критичното наблюдение. Наследниците и съвременници на Фройд - Карл Юнг, Алфред Адлер, Вилхелм Райх, Мелани Клайн, Уилфред Бион, Жак Лакан, и многото други - развиват теориите на Фройд и развиват нови теории използувайки основният метод на тихо критично наблюдение и проучване на индивидуални пациенти и други събития.
- Клинична теория.
- Течение/движение, особено како предвождано от Фройд, за да осигури и защити одобрение на психоаналитичните теории и техники.
[редактиране] Психоанализата като псевдонаука
Научната основа на психоанализата е подложена на сериозна критика във Великобритания и САЩ. Основата на критиката е в това, че психоанализата се различава от емпиричната наука и наподобява псевдонауките въз основа на следните признаци:
- Психоаналитиците се противопоставят на използването на научни данни за развитие и обновяване на теорията;
- Психоаналитичните теории често се основават само на един вид данни (задълбочени изследвания на индивидуални клинични случаи), докато агрегация на данни чрез по-систематични научни методи и тестване на статистически хипотези липсва.
- Психоаналитиците не подлагат твърденията си на научно издържани тестове;
- Когато научни тестове опровергават психоаналитични хипотези, вместо да отхвърлят тези хипотези, психоаналитиците обясняват резултатите с допълнителни post hoc хипотези и теории;
- Теориите на психоаналитиците често не са парсимонни и не издържат на теста "бръснача на Окам".
[редактиране] Контрааргументи против това, че психоанализата е псевдонаука
- Психоанализата като всяко друго направление се осъвременява,тъй като и човекът се променя.
- Тя не изследва само отделни случай, а многобройни индивидуални случаи, тъй като колкото и да сме различни ние все пак имаме някакъв общ характер.
- Колкото до другите тестове - те просто пропускат това, че не е възможно да се разберат такива неща, като агресия и други със стандартни тестове, тъй като мотивацията, която лежи в основата на повечето чувства и реакции на хората е несъзнателна и може да се разбере само с проективни тестове.
- Днешната психология приема "илюзията", в която живеят хората, за реалност и обясняват точно илюзията, а не реалността.
- Смесването на психологията с други науки също допринася за промяната на целите и псохологията се превръща в наука за манипулирането на хората.
- Психоанализата обратно, изследва индивидуалните случаи и така предсказва какъв трябва да бъде човекът, а не какъв е направен от социокултурните, политически и икономически фактори.
- Психоанализата прониква до най-дълбочинните пластове на психиката и установява закономерности, та дори и открива в какво се състои човешката душа.
- Психоанализата на Фром досега е най-достоверната и хуманна теория за човека и начините на лекуването му.