Аспида
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Заглавието на тази статия може да бъде сбъркано с Апсида.
Аспида ![]() |
|||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Подвидове | |||||||||||||||||||||
|
Аспидата (Vipera aspis), наричата също каменарка, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.
Обикновено аспидата достига държина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Опашката е много къса - 1/7 до 1/9 от общата дължина при женските и 1/6 до 1/8 при мъжките. Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата (Vipera berus). [1]
Аспидата е разпространена в Североизточна Испания, по-голямата част от Франция, най-югозападните части на Германия, Западна Швейцария и Италия, включително Сицилия.[2]
В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката (Vipera ammodytes).[2]
Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините.[1] Храни се главно с гризачи и гущери. Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните.[2]
Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, а според Щемлер 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.[3]
[редактиране] Бележки
- ↑ 1,0 1,1 Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
- ↑ 2,0 2,1 2,2 Бешков, Владимир; Кръстьо Нанев (2002). „Земноводни и влечуги в България“. Пенсофт. ISBN 978-954-642-147-0.
- ↑ Stemmler O. 1971. Die Reptilien der Schweiz mit besonderer Berucksichtigung der Basler Region. Veroff Nat Mus Basel, Number 5.