Баня (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.


Баня е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград.

Баня (Област Благоевград)
Карта на България, мястото на Баня (Област Благоевград) е отбелязано
Данни
Област: Благоевград
Община: Разлог
Население: 2 989 (13/09/2005)
Надм. височина: 1012 м
Пощ. код: 2778
Тел. код: 07445
Геогр. положение: 41° 53' сев. ш.
23° 32' изт. д.
МПС код: Е
Кмет или наместник
Костадин Чобанов

Съдържание

[редактиране] География

Село Баня се намира в планински район. Разположено е в центъра на Разложката котловина между трите големи български планини - Пирин, Рила и Родопите. Отстои на 5 километра от курорта Банско. През селото минава пътят за Велинград и Пловдив. От тук минава жп линията Септември-Добринище, която е построена през 30-те години на 20 век.

[редактиране] История

Село Баня е най-старото село в Разложката котловина. Първите негови основатели и заселници са били траките. И до днес мога да се видят останки от тракийските поселища в селото и неговите околности.В началото на IV век пр. н. е. селото и Разложко попаднали под властта на Македонския цар Филип II, а по-късно и на Александър Македонски. Близо до старата баня е съществувало селище със светилище на бог Аполон, построено от македонците в чест на бога на Слънцето и топлата вода. За това свидетелства и до сега запазен камък с надпис на старогръцки език. При каптирането на топлите минерални извори при банята, са намерени монети с образите на Филип и Александър Македонски.

От римско време в село Баня има запазена минералня баня. Това е старата баня, построена в типичен римски стил - ред камъни, три-четири реда тухли, сводеста с малки отвори на свода, отделен сводест клозет, със светилник с комин над свода. След разпадане на Римската империя селото остава в границите на Византия до времето на кан Пресиян, който пресъединява тези територии към българската държава. През периода на Второто българско царство село Баня се намира ту под властта на родопските, ту под властта на македоските феодали. Това е видно от грамотата, дадена на манастира от българския цар Иван Шишман от 21 септември 1378 год. Село Баня и разложко преживяват под гнета на турците около 530 години. Освобождението идва през 1912 година по време на Балканската война. Поради наличието на топла минерална вода в селото се заселват турци, които остават да живеят в него до 1912 година.Периодът от началото на XIX век до 1878 е период на стопански и културен подем за село Баня. Развиват се занаятите, търговията и просветното дело. Към 1870 год. в Баня били открити и работели 40-50 занаятчийски работилници, 10 сапунджийници, 10 железоковачи, имало е и много терзии, въжари, бакърджии, тюфекчии и др. Селскостопанското производство също имало успех. Отглеждало се много лен, произвеждали се ленени конци, които се изнасяли.

При подготовката на Априлското въстание селото и района на Разлога били включени в ІV Панагюрски революционен окръг. В селото е създаден революционен комитет. Според "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов било предвидено населението на Разлога да се пренесе в Батак, където трябвало да бъде по-защитено от башибозука. След Руско-турската освободителна война Македония била оставена отново в пределите на Османската империя. Но будното население на Разложкия край не останало бездейно.

През 1878 година избухва Креснеско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня. Така жадуваната свобода от българското население така и не идва. През периода 1893 - 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско - ВМРО. Свободата на целия района донасят щиковете на българските войците от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 год. Първия кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.

[редактиране] Религии

Основната част от населението е християнско. Източноправославните българи имат изградени две църкви: "Свети Георги" и "Успение на Пресвета Богородица. Една малка част от християнското население изповядва протестантството, като за целта имат изградена евангелска църква. В селото живее една незначителна част от потомците на насила обърнатите в исляма българи.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Село Баня е селище с дълголетна история. В селото и неговите покрайнини има останки от римско време и средновековието. В момента в рамките на селището има две стари бани. До новата обществена баня се намират останките от баня, която е била ползвана от турското население в периода на османското владичество. Втората, обявена за старинна, се намира в старата част на селото. Това е българската баня, използвана от християнското население на селото. На входа на ѝ има надписи на български и турски език, които датират към ХVІ век.

Селото е известно в областта и страната с многобройните минерални извори - 72 на брой. През Баня тече река Глазне, която води началото си от циркусите на Пирин планина. В момента от селото тръгва „Зелен коридор“, който е създаден с помощта на фондация "ЕкоОбщност" и на американски и германски фондове. Коридорът е туристическа забележителност в района. Неговата дължина е около 7 км и завършва в началото на град Добринище.

В момента в селото функционират два хотела - "Аспавила" и хотел "Римска баня". Хотелите разполагат с прекрасни стаи и апартаменти, както и с открити басейни с минерална вода. Към настоящия момент (07.2007 г.) продължава строителството на няколко вилни селища и апартаменти.

[редактиране] Редовни събития

Всяка година през първата неделя на месец юли се провежда традиционен събор "Празник на моето село". На него се събират жители на селото живеещи и работещи из различни крайща на България. В празника взимат участие фолклорни състави от страната и чужбина. Традиционно на първи януари се изпълнява обичая "сурвакане". Други трационни събития са големите религиозни празници Коледа и Великден. На втория ден от Възкресение Христово в местността "Крушата" извън селото се провежда събор. Населението се придвижда до мястото с конски и магарешки каруци. На място се отслужва литургия от свещеник. Следобеда се провеждат надбягвания с коне, както и надтегляния.

[редактиране] Родени в Баня

  • Неофит Рилски (1793-1881), светско име - Никола Петров Попов - Катошев
  • Парашкева Димова, майка на Георги Димитров
  • Димитър Венедиков, български военен и революционер
  • Йордан Венедиков (1871 - 1957), български военен и учен
  • Христо Венедиков, дописник на в-к "Македония", издаван от Петко Р.Славейков
  • Иван Асянчин, дописник на в-к "Македония"
  • Христо Иванов Дойчинов, писател, документалист
  • Стефан Попстаматов , български зограф
  • Иван Терзиев, български зограф


[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки

Сайт на село Баня Сайт на село Баня-пълен