Никола Ракитин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Василев Панчев
български писател
Роден: 6 юни 1885
Трудовец, Софийска област
Починал: 2 май 1934

[редактиране] Биографични бележки

Никола Ракитин е псевдоним на Никола Василев Панчев (6 юни 1885, с. Лъжане — днешно Трудовец, Софийско — 2 май 1934 г.). Завършил славянска филология в Софийския университет (1908). Участвал в Първата световна война.

Работи като учител в Плевен (1908–1933). Директор на Военно-историческия музей в Плевен (1933–1934). Несправедливо обвинен в злоупотреба с държавни пари и оклеветен, Ракитин се самоубива.

За първи път печата през 1906 г. в сп. „Демократически преглед“. Поезията на Ракитин е предимно пейзажна. Стихосбирката му „Размирни години“ е протест срещу войната и насилието над човека.

[редактиране] Съчинения

  • „Под цъфналите вишни“ (1909)
  • „Животът може би е сън“ (1911)
  • „Беглец“ (1914)
  • „Размирни години“ (1919)
  • „Преди да съмне“ (1920)
  • „Златните нишки“ (1922)
  • „Родното село“ (1922)
  • „В тишината на далечния град“ (1923)
  • „Васил Левски“ (1923- съавтор Ст. Георгиев)
  • „Жената и морето“ (1923)
  • „Мургаш“ (1923)
  • „На една струна“
  • „Освободеният Прометей“ (1923)
  • „Лес“ (1924)
  • „Дарове на Балкана“ (1932)
  • „Капят Листата“ (1933)
  • „Русалска поляна“ (разкази, 1938) и др.

[редактиране] Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.