Шопи
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шопите са българска етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия (Поморавието и Западните покрайнини) и в Северозападна Република Македония (Кумановско и Паланечко). В Сърбия и Република Македония някои от шопите имат сръбско и македонско национално съзнание. Областта, която населяват шопите се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Шоплукът няма ясно определени по географски път граници и се дефинира според наличието или отсъствието на съзнание за принадлежност към общността на шопите. Западната част на Шоплука попада в землището на Торлашките говори.
Съдържание |
[редактиране] Етнографски граници
Етнографите делят общността Голям и Малък Шоплук, според други общността се разделя на Бял и Черен Шоплук.
[редактиране] Голям Шоплук
Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на Искър, продължава на юг през Ботевградско, обхваща от югоизток Софийското поле, Ихтиманско, Самоковско, Дупнишко, Кюстендилско, след което преминава в Република Македония и обхваща Паланечко и Кумановско, после се отправя на север по река Южна Морава към Сърбия и обхваща Вранско, Лесковско, Пиротско, Нишко (Поморавието), Гургусовско, Зайчарско (Тимошко) и свършва при Видин на река Дунав.
В този район етнографите очертава по-малък Шоплък, често наричан и Същински Шоплук
[редактиране] Малък Шоплук

Малкият Шоплук обхваща Софийското поле, Елинпелинско, Самоковско, Свогенско, Годечко, Сливнишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Пернишко и Радомирско. Малкият Шоплук се характеризира със всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.
[редактиране] Названия и самоназвания
В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — полянци, в Трън и околията — знеполци, в Пернишко и Брезнишко — граовци, в Радомирско — мрачани, в Поморавието — нишавци, от двете страни на Стара планина — торлаци, в Северозападна Република Македония — шаренодрешковци.
Българите, живеещи извън София, често наричат софиянците шопи, въпреки че поради засилената урбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин и района, Костинброд и района, Владая, Мусачево и кварталите Симеоново, Драгалевци и Бояна.
[редактиране] Опити за обособяване
Независимо от националното съзнание на шопите в България, Сърбия и Република Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.
Шопите в Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. Oбявявани са от централната власт за шопско или торлашко малцинство. В Цариброд на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления на "шопски език" - всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект.
[редактиране] Фолклор
Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия. Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия — Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "С кол е баба врата запиняла", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица — селище в полите на Витоша планина до гр.София, още се пее тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.
"От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длъбоко нема, от София по-големо нема, от шопо по-арен и убав човек нема." "Дръж се земьо - шоп те гази!"
[редактиране] Външни връзки
![]() |
Български етнографски групи |
---|---|
Балканджии • Добруджанци • Капанци • Малоазийски българи • Македонци • Рупци • Северняци • Тракийци • Хърцои • Шопи |