Щефан чел Маре
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Щефан чел Маре молдовски княз |
|
Роден: | ? 1433 Борзещ, днес Румъния |
---|---|
Починал: | 2 юли 1504 Сучава, днес Румъния |
Щефан чел Маре, Стефан Велики или Стефан ІІІ (на румънски: Ştefan cel Mare, Ştefan cel Mare şi Sfânt или Ştefan al III-lea) е войвода княз на Княжество Молдова, станал известен в цяла Европа с упоритата си съпротива срещу Османската империя.
Щефан чел Маре е син на Богдан ІІ, който е убит и чийто трон е узурпиран през 1451 година от Петру Арон. С помощта на влашкия войвода Влад III (Дракула), през 1457 година Щефан става владетел на Молдова. През 1467 г. спира настъплението на унгарските войски и през 1471 навлиза във Влашко, чиято територия междувременно е станала васална на Отоманската империя.
Османският султан Мехмед II предприема кампания срещу Молдова през 1475 г., но Щефан побеждава нашествениците при Васлуй, както и през последвалата битка през 1476 г. при Валя Алба. През следващата година е победен при населения пункт Разбоени, но турците са принудени да отстъпят, защото не успяват да превземат важните крепости при Нямц и Сучава. Щефан чел Маре търси подкрепа от Европа в борбата си срещу турците, но няма успех. За подвизите си срещу турците той е наречен от папа Сикстус IV „Athleta Christi“ (“христов атлет”).
През 1484 г. Щефан трябва да се справя не само с турските атаки, но и с опитите на Полша и Унгария да отнемат независимостта на Молдова. През 1503 г. той сключва договор със султан Баязид II, който гарантира независимостта на Молдова, но срещу ежегоден данък.
Въпреки че управлението на Щефан чел Маре е свързано най-вече с борбата за независимост на Молдова, делото му е свързано и със значителен принос към културното ѝ развитие. По негово време са построени над 44 църкви и манастири, както и многобройни крепости, част от които днес са обявени от ЮНЕСКО за паметници на световното културно наследство.
През 1992 година Стефан Велики е канонизиран за светец, чийто празник е на 2 юли.