Свиленград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свѝленград е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до границата с Турция и Гърция. Градът е административен център на община Свиленград.
Свиленград | |
---|---|
![]() 41° 46' N, 26° 12' E |
|
Данни | |
Област: | Хасково |
Население: | 19 930 |
Надм. височина: | 60 м |
Пощ. код: | 6500 |
Тел. код: | 0379 |
МПС код: | Х |
Кмет | |
Георги Манолов | |
Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Свиленград е разположен в долината на р. Марица, образувана между Източните Родопи и тунджанския масив, в частта му Бранница (Сакар планина).
Тук е налице един дълъг и оформен пролом, който започва от Симеоновград и свършва при Одрин. Проломът е последица от тектонични явления, но се е оформил и продължава да се оформя от течението на Марица. В края на плиоцена, поради хлътване на Бяло море, се е засилила и регресивната ерозия на реката. В пролома се откриват тераси от някогашното по-високо ниво на Марица. В Горнотракийската низина се наблюдават и съвременни промени поради тектонични явления.
Релефът от двете страни на пролома при Свиленград се очертават от издигащите се Източни Родопи и на север от Сакар планина. Източните Родопи на юг се ограничават от тясната долина на река Арда, най-високият връх е Шейновец - 704м.
Река Марица в пролома има малко притоци, по-големи и постоянни са река Съзлийка и река Олудере, другите реки са малки и през лятото пресъхват. В дългия Маришки пролом реката тече бавно из нешироко и често запълнено с пясъци корито и е образувала много пясъчни острови.
Двата големи квартала на Свиленград - Канаклия и Бандърлия са разположени върху свлачището на река Канаклийска (Сухата река) при вливането й в Марица. По-голямата, висока част на квартал Канаклия е върху чакълестата част на това свлачище, към юг кварталът е върху ситните му наносни пясъчни материали, както и Бандърлия.
Третият квартал на града, Гебран, който е и най-малкият, е разположен върху малко издигната земя в заливната долина на Марица и когато нивото на реката се повиши в миналото е бил заливан.
В климатично отношение Свиленград и околността му до Харманли спадат към преходноклиматичната средизимноморска област в България. Температурните условия се характеризират със следните показатели:
- януарските температури са над нула градуса, с около 2,5 градуса по-високи от тези в Горнотракийската низина (преходната континентална област)
- юлските температури са също високи, но годишната амплитуда е по-малка в сравнение с тези в преходната континентална област.
Свиленградско-Одринската област се приближава към средизимноморския климат, където годишната амплитуда е под 20 градуса.
Свиленградският район се очертава като един от най-топлите в България, характеризиращ се със сухо и горещо лято и топла и дъждовна зима. Друго благоприятно обстоятелство от селскостопанско гледище тук са редките късни пролетни застудявания и слани или също редките ранни есенни мразове и слани. Свободният от застудявания и слани период през годината е сравнително най-дълъг. В Свиленградско няма бързи и крайни промени във времето.
Преобладаващите ветрове в града са северозападните (24,4%), след него са-североизточния (10,8%). Южният вятър е по-рядко явление ("бял вятър", 2,2%), тихото време е 38%. Есента е най-тиха (43,6%), след нея зимата. Средногодишни ясни дни 107,2, мрачни дни 84,9. Валежите през годината в Свиленградско също показват връзката със средизимноморския климат. Сезонният максимум на валежите в Свиленград е през зимата, през декември - 67мм/кв.м., а през август-едва 22мм/кв.м.
В Свиленградския край и специално в долината на Марица са типични гъстите върбови гори и пирамидалната топола, а също и нискорасъл дъб и габър. От полската фауна още са запазени заекът, яребицата, кекликът и др.
Най-голямо стопанско значение имат зърнените храни, сусамът, тютюнът, памукът и костилковите плодове - бадем, праскова и кайсия. Лозята дават грозде с голяма захарност, виреят и стафидните сортове. Бубарството е изгубило предишното си значение.
През Свиленград минават паневропейски транспортни коридори 4, 9 и 10.
[редактиране] История
Благоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от тракийското племе одриси. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и други.
Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта. На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто).
Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история: през 1205 г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Падането на България под османско иго задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение.
През 1529 г. на река Марица е построен мост, представляващ значимо за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград. Обявен е за национален паметник и се намира под специалната закрила на ЮНЕСКО.[източник?] Около моста възникнало ново селище – Мустафа паша, превърнало се през втората половина на 16 век в град.
По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847 г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872-1873 учителства патриархът на българската лителатура Иван Вазов. През 1870 г. отваря врати читалище "Звезда". Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874 г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913 г.
На път за Цариград от тук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Георги Раковски, Петко Славейков, Христо Г. Данов, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871 г. той основал таен революционен комитет. На 8 януари 1878 г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Александър Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт.
23 години по-късно, по време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище. Oт града е излетял първият самолет в светa, използван за бойни цели.[източник?] Това става на 16 октомври 1912 г. при обсадата Одринската крепост. Пилот на самолета е Радул Милков, а наблюдател Продан Таракчиев.
Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913 г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913 г. след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.
[редактиране] Религии
Преобладаващо източноправославно вероизповедание. В града има три православни храма. Няма джамия и синагога. В града има и евангелска протестантска църква.
[редактиране] Политика
Организирана политическа дейност водят БСП, СДС, НДСВ, Политическо движение „Социалдемократи“. Политически структури в града имат и ССД, БДС „Радикали“, ДПС, ДСБ и други по-малки партии.
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
- Читалище "Просвета", към което в момента функционира младежки театър, смесен народен хор "Станко Панайотов", група за стари градски песни "Чаровен поглед", група за руски песни "Хармония", духов оркестър, детска група за автентичен фолклор.
- Градски музей.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Мостът на река Марица
- Старият мост е единственият напълно запазен елемент от едновремешен цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам.
- Свиленградският каменен мост е построен по нареждане на Дамад Мустафа паша през времето на султан Сюлейман Великолепни (1520-1566). За строителството са отишли 706 парапетни блока. Надписът в чест построяването на моста представлява мраморна барелефна плоча, поставена в средата на моста. Преводът на текста гласи:[1]
„ | Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша-бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело. | “ |
- Църква "Света Троица" и училище "Христо Попмарков"
- Църквата е построена през 1834 г. с доброволните пожертвования на хората от трите махали на града. Вероятно това е причина църквата да е наречена "Света Троица". При опожаряването на града през 1913 г. църквата също изгаря, но при реставрацията формата ѝ била запазена. През 1847-1848 г. към църквата отваря врати първото светско училище в града. В периода 1872-1873 г. главен учител е бил Иван Вазов.
- Паметник на героите от войните
- Поставен на площад "Свилена", гранитният паметник почита паметта на над 100 загинали във войните герои от Свиленград и общината.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година, в последната пълна седмица на септември се провежда традиционният есенен панаир.
- Традиционен фолклорен фестивал - с международно участие.
[редактиране] Личности
- Христо Попмарков, главен учител в Свиленград, революционер
- Бахар Гачов, възрожденец
- Станко Разбойников, председател на революционния комитет
- Спас Разбойников, първи кмет на града след освобождението през октомври 1912год.
- Александър Кипров, писател, революционер и общественик
- Петър Стоев Петров, учител-революционер, загинал като заточеник в Диарбекир
- Георги Василев, учител, секретар на Одринския революционнен комитет
- Димитър Катерински, учител, представител на Свиленградския революционен район на конгреса на Петрова нива 1903год.
- Васила Гачева, учителка, член на револючионния комитет в Димотика
- Невена Гачева, учителка, куриер на Одринския революционен комитет
- Елена Гачева, укрива революционнен архив и оръжие
- Яни Войнов, учител, учасник в революционното движение
- Ангел Диамандиев, учител, учасник в четата на Пею Шишманов 1903год.
- Георги Фотев, член на революционнита организация през 1902-1903год. и инспектор на българските училища в Одринско
- Павел Ганев, главен учител, революционер
- Христо Арнаудов, войвода 1903год.
- Васил Хаджиколев, куриер на организацията, връзка с арестуваните българи в Одринския затвор
- Христо Гачов Бахаров, член на революционния комитет, секретар на общинския съвет след освобождението в 1878год.
- Мария Варналиева-Димирева, учителка основала женското дружество "Светлина" през 1911год.
- Милко Калайджиев, фолк певец
- Ивайло Балабанов, поет
- Мартин Камбуров, футболист
- Надя Казакова, участник в Куку-Академия за вокал в Шоуто на Слави, сега една от водещите на шоуто Five Stars
- Мариана Александрова, поетеса
- Станко Панайотов,с помощта на Филип Кутев основава народен хор към читалище"Просвета",а смесеният хор носи името на своя основател -Лауреат на много фестивали -носител на златни и сребърни медали.
[редактиране] Кухня
- На почит е тракийската кухня.
[редактиране] Източници
- ↑ „Историческо наследство на Свиленград“. Сайт на община Свиленград. Взето на 12/05/2007
2. Миналото на Свиленград История на града до 1913 година, ИОФ, София-1990, Ат. Разбойников, Спас Разбойников