Пантелей Зарев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пантелей Зарев Литературен критик |
|
Роден: | 11 ноември 1911 Видин, България |
---|---|
Починал: | 18 февруари 1997 София, България |
Пантелей Йорданов Пантев (11 ноември 1911 — 18 февруари 1997), с псевдоним Пантелей Зарев, е български литературен критик, академик, бивш председател на Съюза на българските писатели. Баща на писателя Владимир Зарев.
[редактиране] Биография
Пантелей Пантев е роден на 11 ноември 1911 г. във Видин. Там завършва гимназиалното образование, след което започва работа като слуцител в митницата в Лом. Запознава се с дейци на комунистическата партия и Комсомола и става активен партиен функционер. През 1932 г. става член на БКП. Осъден е за конспиративна дейност и е изпратен в Ломския затвор за периода 1935 — 1936 г.
Заминава за София, където завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“. Като студент работи като редактор на в. „Академик“, сътрудничи на в. „РЛФ“, „Кормило“, „Нова литература“, „ЛИК“, „Час“, „Светлоструй“, сп. „Изкуство и критика“ и мн. др. По-късно е член на редакторската колегия на сб. „Жажда“ (1939), работи като учител в с. Негованци и Реброво. Според негово обяснение, фамилното име Зарев от псевдонима му е съкрашение от израза „за революцията“.[източник?]
След 9 септември 1944 г. е сътрудник на множество периодични издания. Професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата в Софийския университет от 1950 г, чийто ректор е по-късно (1968 — 1972). В периода 1951 — 1968 г. е заместник директор на Института по литература на БАН, член-кореспондент (1951), академик (1967), първи заместник-председател на БАН (от 1968 г.).