Българо-германски договор (1915)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пощенска картичка, отбелязваща влизането на България във войната на страната на Централните сили
Пощенска картичка, отбелязваща влизането на България във войната на страната на Централните сили

Договорът за дружба и съюз между България и Германия е военен договор, сключен на 24 август / 6 септември 1915 година в София. От българска страна е подписан от министър-председателя Васил Радославов, а от германска - от райхсканцлера Георг Михаелис.

Съгласно договора двете страни се задължават да не влизат в съюз или съглашение, насочени срещу другата страна, да водят политика на приятелство и да си оказват помощ.

Съгласно член 2 на договора Германия гарантира „с всички свои средства политическата независимост и териториалната цялост на България... против всякакво нападение или посегателство от страна на която и да е държава“. България се задължава да се притече на помощ с всички свои войски, „щом това се поиска от нея“, в случай, „че Германия без всякакъв повод бъде нападната от граничеща с България държава“.

Този договор заедно с Тайната българо-германска спогодба, Военната конвенция и Българо-турската конвенция, също сключени на 6 септември, оформя влизането на България на страната на Централните сили в Първата световна война.

Договорът е за срок от 5 години и остава таен до официалното влизане на България във войната.