Слухови нарушения
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Причини и лечение
Съществуват четири типа слухови нарушения: кондуктивни, сензорно-невронни, смесени и централни.
Кондуктивните слухови нарушения са причинени от заболявания или нарушения на външното или средното ухо. Слухът на човек с кондуктивни слухови нарушения обикновено може да бъде подобрен чрез слухови апарати или чрез медикаментозна или хирургическа помощ.
Сензорно-невронните слухови нарушения са причинени от увреждане на деликатните клетки на вътрешното ухо. Дори и с апаратура, усилваща нивото на звука, човек със сензорно-невронни слухови нарушения може да долавя изкривени звуци, което прави понякога успешното използване на слухови апарати невъзможно.
Смесени слухови нарушения се свързват с комбинация на кондуктивни и сензорно-невронни нарушения и означават, че проблемът е както във външното, така и във вътрешното ухо.
Централни слухови нарушения се свързват с нарушения на централната нервна система: нарушения на нервните пътища водещи към мозъка или на самия мозък.
Специалната педагогика и слуховите нарушения Слуховите нарушения или глухотата не се отразвята на интелектуалното ниво или на обучителните способности на човека. Обаче глухи ученици или такива с със слухови нарушения изискват някои специални форми на обучение. Такива форми включват:
- Говорни и езикови тренировки със специалист
- Слухови апарати
- Използване на езика на глухо-немите
- Разчитане по устните
- Разполагане на учениците на специални места в класната стая, така че да могат да четат по устните на говорещия
- Осигуряване на видео-материали със субтитри
- Осигуряване на човек, който да води бележки за учениците със слухови увреждани
За учениците със слухови нарушения е много по-трудно да обогатяват речника си, да усвояват граматиката и другите аспекти на вербалната комуникация. За глухите ученици или за тези със сериозни слухови нарушения ранното и системно използване на езика на глухонемите може да им помогне да намалят закъснението в езиковото обучение.
Учениците със слухови нарушения използват вербални или невербални варианти на комуникирането или комбинация от двата, за да учат. Вербалната комуникация включва говор, четене по устните и употребата на остатъчен слух. Невербалната комуникация се осъществява чрез ръцете с помощта на езика на глухонемите. Тоталната комуникация, предпочитан метод от специалистите, е комбинация от вербалния и невербалния метод. След като по-голямата част от глухите деца /повече от 90 %/ са родени от родители с нормален слух, програмите за специално обучение трябва да предлагат също така инструкции за родители и братя и сестри. [1]
[редактиране] Източници
- ↑ National Information Center for Children and Youth With Disabilities (NICHCY). Deafness & hearing loss: Disability fact sheet No. 3 (FS3). August 8, 2005 от http://www.nichcy.org/pubs/factshe/fs3.pdf