Центавър (съзвездие)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Центавър | |
---|---|
![]() щракнете за по-голям размер |
|
Латинско име | Centaurus |
Съкращение | Cen |
Символизира | Кентавъра |
Ректасцензия | 13 h |
Деклинация | −50° |
Площ | 1060 кв. градуса 9 в класацията |
Брой звезди (величина < 3) |
9 |
Най-ярка звезда | Alpha Centauri (α Cen) (Видима величина −0.01) |
Метеорни потоци |
|
Съседни съзвездия |
|
Видимо на ширини между +30° and −90° Най-добра видимост в 21:00 през месец май |
Центавър (на латински: Centaurus) е едно от най-големите съзвездия видими от южното полукълбо. Въпреки че в научната литература съзвездието е възприето като Центавър,[1][2][3] то още може да се срещне и като Кентавър, както е възприето да се нарича съществото получовек-полукон от древногръцката митология.[4]
Съзвездието е споменато от Евдокс от Книд през 4 в.пр.н.е. и Арат (3 в.пр.н.е.). Птолемей е категоризирал 37 от звездите в него.
То съдържа най-близката до Слънцето звезда, Проксима, както и четвъртата най-ярка звезда на небето, Алфа Центавър, с видима звездна величина 0m. Иначе, в ясна нощ с просто око могат да се видят около 150 звезди от Центавър, но само 11 от тях са по-ярки от трета звездна величина.
В рамките на съзвездието могат да се наблюдават:
- двойните звезди α Cen, β Cen, γ Cen, k Cen, D Cen
- променливите звезди μ Cen, T Cen, R Cen
- мъглявината IC 2944
- планетарната мъглявина NGC 3918
- най-яркият кълбовиден звезден куп на небето, NGC 5139
- разсеяните звездни купове NGC 5460, NGC 3766, NGC 5316, NGC 5617
- елиптичната галактика NGC 4945
- лентикулярната галактика NGC 5128 съдържаща радио-източника Centaurus A
[редактиране] Източници
- ↑ Астрономически календар за 2007 г., Издателство на БАН, София, 2006, ISSN 0861-1270
- ↑ „Астрономия“, Никола Николов, Марин Калинков, УИ Св. Кл. Охридски, София, 1998, ISBN 954-07-1118-5
- ↑ „Митове и легенди за съзвездията“, Ангел Бонов, Издателство Наука и изкуство, София, 1976
- ↑ „Информация за съзвездието Кентавър“. bgastronomy.com. Взето на 31/03/2007
[редактиране] Външни препратки
88-те съвременни съзвездия |
Андромеда | Бик | Близнаци | Везни | Водна змия Водолей | Воловар | Вълк | Гарван | Голяма мечка | Голямо куче | Гущер | Гълъб | Дева | Делфин | Длето | Дракон | Еднорог | Еридан | Жерав | Жертвеник | Живописец | Жираф | Жребче | Заек | Златна рибка | Змиеносец | Змия | Индианец | Касиопея | Кит | Козирог | Колар | Компас | Кораб | Корабни платна | Косите на Вероника | Кърма | Лебед | Летяща риба | Лира | Ловджийски кучета | Лъв | Малка лисица | Малка мечка | Малко куче | Малък лъв | Маса | Микроскоп | Мрежичка | Муха | Овен | Октант | Орел | Орион | Паун | Пегас | Пергел | Персей | Пещ | Помпа | Райска птица | Рак | Риби | Рис | Северна корона | Секстант | Скорпион | Скулптор | Стрела | Стрелец | Телескоп | Триъгълник | Тукан | Феникс | Хамелеон | Херкулес | Хидра | Центавър | Цефей | Часовник | Чаша | Щит | Ъгломер | Южен кръст | Южен триъгълник | Южна корона | Южна риба |