Сърбизация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сърбизацията или посръбчване (на сръбски: србизација или srbizacija) е термин, използван за обозначаване на процеса на културна и национална асимилация на несръбското население в сръбско.
През различни периоди от истоията на Сърбия на сърбизация са подлагани предимно онези етнически малцинства в страната, които изповядват православието, като българите (в това число и македонците), власите, циганите, румънците и други. Макар хърватите и бошняците да са културно много по-близки до сърбите, тези малцинства по-трудно са подлагани на сърбизация поради католическата си и мюсюлманска религия.
По време на Кралството на сърби, хървати и словенци правителството му прави опити за сърбизация спрямо българите във Вардарска Македония, като ги обявява за "прави срби", а вардарския дял на Македония за "Южна Сърбия". Българският диалект в Повардарието е обявен за диалект на сърбо-хърватския език.[1]
Заедно с това е забранено говоренето на местния диалект в училищата и в останалите обществени дейности, като използването му е подлагано на наказания.
Същевременно в Западните покрайнини са намалявани часовете по български език[2], забранявани са българските окончания на фамилиите на жените, затваряни са родилните отделения и по този начин са принуждавани да се записват като сърби при раждане в други места във вътрешността на Сърбия. Процесът на сърбизация на българите в Западните покрайнини продължава почти до началото на 21 век, когато пада режима на Слободан Милошевич, който провеждаше националистическа политика. По модела на македонизацията на българското население във Повардарието в опитите си да наложат друга национална принадлежност на българите в Западните покрайнини се правят опити от властите да ги обявят за "шопско" или "торлашко" малцинство. За целта на сцената на царибродското читалище са представяни театрални представление от български класици на "шопски език".
[редактиране] Източници
- ↑ Friedman, V. (1985) "The sociolinguistics of literary Macedonian" in International Journal of the Sociology of Language. Vol. 52, pp. 31-57
- ↑ http://www.un.int/bulgaria/Official_Reports/Human_Rights/National_Minority/49-455.htm