Околия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Околията като административна единица в България става факт на 14 и 16 април 1879 г.
Съдържание |
[редактиране] Източна Румелия
На 14 април 1879 г. специалната европейска комисия, която според чл. 18 на Берлинския договор трябва да изработи Органически устав на Източна Румелия, приключва своята работа и нейните членове подписват документа. След утвърждаването му от султана, той влиза в сила като основен правилник за устройството на областта.
В административно административното деление на Източна Румелия представлява 6 департамента (окръзи) и 28 кантона (околии).
Със Закон за административното деление на областта от 29 ноември 1879 г., шестте департамента в Източна Румелия се подразделят на 28 околии, както следва:
- Татарпазарджишки департамент с център гр. Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) - обхваща 5 околии:
- Пловдивски департамент - обхваща 6 околии:
- Пловдивска,
- Овчехълмска - със седалище с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение),
- Стрямска - със седалище гр. Карлово,
- Сърненогорска - със седалище с. (дн. гр.) Брезово,
- Конушка - със седалище гр. Станимака (дн. гр. Асеновград) и
- Рупчоска - със седалище с. (дн. гр.) Чепеларе;
- Хасковски департамент с център Хасково - обхваща 4 околии:
- Хаджиелеска - със седалище гр. Хаджи Елес (дн. гр. Първомай),
- Кърджалийска,
- Хасковска и
- Харманлийска;
- Старозагорски департамент - обхваща 4 околии:
- Сливенски департамент - обхваща 5 околии:
- Каваклийска - със седалище гр. Каваклии (дн. гр. Тополовград),
- Сливенска,
- Котелска,
- Ямболска и
- Къзълагашка - със седалище с. Къзъл агач (дн. гр. Елхово);
- Бургаски департамент - обхваща 4 околии:
- Бургаска,
- Карнобатска,
- Айтоска и
- Ахиолска - със седалище гр. Ахило (дн. гр. Поморие).
Този закон не е утвърден от Високата порта и на 6 ноември 1880 г. Областното събрание приема друг, който се различава от първия по това, че се закрива Копривщенската околия и се открива Сейменска околия - със седалище с. Сеймен (дн. гр. Симеоновград), в Старозагорския департамент. Същевременно се разместват и някои населени места от една околия в друга. Новият закон също не получава султанска санкция, но въпреки всичко Областното събрание го прилага.
[редактиране] Княжество България
На 16 април 1879 г., в старата българска столица Търново, всички 229 депутати в Учредителното народно събрание подписват първата конституция на Княжество България, която определя административното устройство на страната: “Територията административно се дели на окръжия, околии и общини”.
С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър I Батенберг от 26 юни 1880 г., съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии, както следва:
- Софийско окръжие - обхваща 5 околии, със седалища:
- Орханийско окръжие – в гр. Орхание (дн. гр. Ботевград) - обхваща 2 околии, със седалища:
- гр. Орхание (дн. гр. Ботевград) и
- гр. Тетевен;
- Трънско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
- Кюстендилско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища:
- Варненско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
- Провадийско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища:
- Шуменско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
- гр. Шумен,
- градец Нови пазар (дн. гр. Нови пазар) и
- градец Преслав (дн. гр. Велики Преслав);
- Ескиджумайско окръжие в гр. Ески Джумая (дн. Търговище) - обхваща 2 околии, със седалища:
- Разградско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
- гр. Разград,
- с. Голяма Кокарджа (дн. с. Голям Поровец - в община Исперих) и
- с. Попово (дн. гр. Попово);
- Силистренско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
- гр. Силистра,
- с. Хас кьой ( дн. с. Добротица - в община Ситово) и
- с. Базаурт (сборно село, което съществува до 1940 г. - негови съставни селища са: с. Малък Базаурт - дн. с. Житница - в Добричка-селска община, с. Среден Базаурт - дн. с. Тянево - в Добричка-селска община, както и с. Голям Базаурт - преименувано на с. Горско през 1942 г. и заличено през 1969 г., поради изселване на населението му);
- Русенско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища:
- Търновско окръжие (дн. гр. Велико Търново) - обхваща 6 околии, със седалища:
- гр. Търново (дн. гр. Велико Търново),
- гр. Елена,
- с. Кесарево (дн. в община Стражица),
- с. Куцина (дн. в община Полски Тръмбеш),
- градец Сухиндол (дн. гр. Сухиндол) и
- гр. Трявна;
- Свищовско окръжие - обхваща една околия със седалище гр. Свищов;
- Севлиевско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища:
- Ловешко окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
- Плевенско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища:
- Вратчанско окръжие във Вратца (дн. гр. Враца) - обхваща 2 околии, със седалища:
- гр. Вратца (дн. гр. Враца) и
- с. Камено поле (дн. в община Роман);
- Ореховско окръжие в Орехово (дн. гр. Оряхово) - обхваща 2 околии, със седалища:
- гр. Орехово (дн. гр. Оряхово) и
- градец Бела Слатина (дн. гр. Бяла Слатина);
- Берковско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища:
- Ломско окръжие - обхваща една околия със седалище гр. Лом;
- Видинско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
- гр. Видин,
- гр. Кула и
- гр. Белоградчик.
На следващата година броят на окръжията в княжеството намалява до 14, а през 1884 г. се възстановява статута на стари 3 окръжия.
[редактиране] След Съединението
От 1885 г. до 1947 г. околията е второстепенна административно-териториална единица след окръжието, окръга или областта. През същата година в Народна република България се закриват областите и като първостепенна административно-териториална единица остават околиите - те са 102 на брой, от които 7 са градски: София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен.
През 1959 г. Народна република България се разделя на 30 окръга, като се премахват околиите - градски и селски (общо 117 на брой) и административно-териториалната структура на страната за пръв път става двустепенна
[редактиране] Източник
Административно-териториално деление на България, автор Димитър Попов