Френска екваториална Африка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Френска екваториална Африка (на френски: Afrique Équatoriale Française, AEF) е бивша федерация на френските колониални територии в Африка, която се простира от река Конго до пустинята Сахара.
Федерацията е основана през 1910 и се състои от четири територии — Габон, Средно Конго (дн. Република Конго), Убанги-Чари (или Убанги-Шари, дн. Централноафриканска република) и Чад, въпреки че Чад не е организиран като самостоятелна единица до 1920. Седалището на генерал-губернаторът е в Бразавил и има наместници във всяка територия.
През 1911 Франция отстъпва части от територията си на Германски Камерун в резултат на Агадирската криза. Територията е възвърната след разгрома на Германия по време на Първата световна война.
По време на Втората световна война федерацията се съюзява с Свободните френски сили под командването на Феликс Ебуе (август 1940) (с изключение на Габон) и става център на техните дейности в Африка.
По време на Четвъртата република във Франция (1946-1958), федерацията е представлявана във френския парламент. Когато териториите гласуват на референдум автономността си през септември 1958, федерацията се разпада. През 1959 новите републиканци образуват асоциация, наречена Съюз на централноафриканските републики. По-късно, през август 1960 териториите стават изцяло независими.