Насер Орич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Насер Орич
босненски командир
Насер Орич
Роден: 3 март 1967
Поточари, Босна и Херцеговина

Насер Орич (на босненски: Naser Orić) е бивш бошняшки военен командир, командвал Въоръжените сили на Босна и Херцеговина в района на Сребреница, по време на войната в Босна 1992-1995. През 2006 е обвинен в извършване на военни престъпления от Международния наказателен трибунал в Хага за бивша Югославия. Обвинението се състои от допускане на убиването на петима сърби, както и тормозенето на 11 сръбски пленници към края на 1992 и началните месеци на 1993. Обвинен също и в разрушаване на инфраструктурата и домовете на цивилното население, в качеството му на военен.

В родината си Насер Орич е смятан за герой и защитник на Сребреница, а в Сърбия — за военнопрестъпник.

Съдържание

[редактиране] Ранни години

Завършвайки Средно училище Насер Орич постъпва в редиците на Югославската народна армия през 1985/1986, където служи в специална част за ядрена и химическа отбрана. Напуска ЮНА със звание подофицер.

През 1988 изкарва курс в Земун за полицай от специалните части. Изпратен е да служи в Косово. След завръщането си в Белград става телохранител на Слободан Милошевич.

През август 1991 година е изпратен в Босна, където го заварва началото на войната.

[редактиране] Войната

През април 1992, когато Босна обявява, че е в състояние на война, Насер Орич оглавява полицията в родния си град Поточари. Оттук нататък той не напуска района на Сребреница и ръководи местните операции на босненската армия срещу сръбските сили.

През юни 1992, със заповед на началника на Генералния щаб на Босненската армия, ген. Шефер Халилович, Орич е назначен за командващ на Кризисния щаб за района на Сребреница.

В началото на ноември 1992 Орич вече командва Обединените въоръжени сили на Босна в четири източни общини — Сребреница, Братунац, Власеница и Зворник. Официалното име на частта му е Осма оперативна група "Сребреница" на Армията на Босна и Херцеговина. Обвиняем е в качеството си на неин командир, позволил убиването и измъчването на сръбски цивилни.

Остава на този пост включително и по време на избиването на повече от 8000 мъже и момчета мюсюлмани от Сребреница през юли 1995. Тогава неговата част е преименувана и добива номера, с който е известна днес — 28-ма дивизия. На тази дата, лишена от оръжие, муниции и транспорт, става жертва на сръбската агресия. Няколко дни преди нападението Орич напуска Сребреница.

[редактиране] Сребреница

През 1991 в Сребреница живеят 37 000 жители, като 73% от тях са бошняци, а 25% — сърби.

Сребреница е на близо до сръбската граница и е обявена за стратегическа цел на сърбите. Целта е съединяването на източна Босна със Сърбия в една обща и етнически чиста територия.

В началото на 1992 сръбските паравоенни части превземат Сребреница. През май същата година босненците начело с Наcер Орич превземат обратно града.

През септември босненците успяват да свържат Сребреница на юг с друг град под техен контрол — Жепа. През януари 1993 те разширяват тази територия и със село Черска, на запад от Сребреница. Тогава босненският анклав достига пика на своето разширение, достигайки територия от 900 кв. км.

Босненската армия предприема етническо прочистване на сръбското население, съпроводено с убийства и мъчения. Десетки сръбски селища са опожарени, а оцелелите къщи - разграбени или разрушени.

През 1993 година сръбската армия завзема отново Сребреница. Потокът бежанци увеличава двойно жителите на Сребреница, който вече е обявен за "зона за сигурност" на ООН. Обитателите на Сребреница прекарват 27 месеца под сръбска обсада. На 12 юли 1995 корпусът "Дрина" на сръбската армия превзема Сребреница и избива повече от 8000 Босненски мъже и момчета .

[редактиране] Обвинение

Насер Орич е обвинен във военни престъпления срещу сърби от Източна Босна, извършени през 1992-1993 г.

Обвинението е повдигнато на 17 март 2003 и е държано в тайна, докато на 10 април силите на ЕСФОР не арестуват Орич в Тузла.

[редактиране] Съд, освобождаване и завръщане в Босна

В затвора Орич подържа приятелски отношения с хърватския генерал Анте Готовина. След смъртта на Слободан Милошевич, Насер Орич не се разписва в съболезнователната книга. Орич бива осъден на 2 години затвор. Съда приема, че е излежал присъдата си докато е бил съден в Холандия. Карла Дел Понте протестира срещу решението, Насер Орич да бъде освободен. В Цяла Сърбия избухват протести. Президентът Борис Тадич публично изказва възмущение от присъдата. Орич пристига на летището в Сараево на 1 юли 2006 година, приветстван от многохилядна тълпа Бошняци. Днес Насер Орич живее в Тузла, където развива собствен бизнес.

[редактиране] Вижте още