Вихрен Чернокожев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вихрен Чернокожев
български литературен историк
Роден: 5 юли 1951
Пловдив, България

Вихрен Илиев Чернокожев е литературен историк и критик, доктор по филология.

Роден е на 5 юли 1951 г. в Пловдив. Ст. н.с. д-р в Института за литература при БАН. Зам.-директор на Института за литература от 2000 г. Член на Сдружение на българските писатели. Един от малцината изследователи на българския литературен хумор и сатира. Автор е на произведенията:

  • „Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов“ (1986)
  • „Българският смях“ (1994) — отличена с Национална награда „Райко Алексиев“
  • „Антология на българския смях“ (1995) — заедно с Росица Чернокожева
  • „Врати към смисъла“ (2000)
  • „Другият бряг на думите“ (2002)

Съставител (заедно с Росица Чернокожева) на „Епиграми“ (2001) от Змей Горянин.

[редактиране] Външни препратки