Горни Коритен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горни Коритен е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, Област Кюстендил.
Горни Коритен | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Кюстендил |
Община: | Трекляно |
Население: | 26 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 1032 м |
Пощ. код: | 2557 |
Тел. код: | 07927 |
Геогр. положение: | 42° 30' 16" сев. ш. 22° 34' 19" изт. д. |
МПС код: | КН |
Кмет или наместник | |
Име Фамилия |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Горни Коритен се намира в планински район в северозападната част на Кюстендилско Краище, популярен още като "Мала Франция", в нископланинския пояс на Кобилската планина (връх Чардак - 1312 м.), Милевската планина (връх Милевец 1733 м.) и части от Пенкьовската планина (Конски връх 1187 м.). Горни Коритен е на 33 км от Кюстендил посока с. Трекляно. До селото се стига или по третокласен път №601 - Кюстендил-Драговищица-Долно Уйно-отклонение за Горни Коритен (11 км) или по отклонение от Драговищица-Злогош-отклонение Долни Коритен.
- името на селото идва от релефа, просечен от сухи каменисти долини напомнящи на „корита“, със стръмни склонове-Kрайщидна тектонска зона/Coфииско-Краищенска провинция/.
- селото е на махали/Център-село,Мазгарци,Ралоква,Пауновци,Цоневци,Богдановци,Спасановци,Джуркинци,Реката …/,къщите са строени с неизпечени тухли-местно производство/глина+слама/ и гредоред,варосани отвън, някои къщи покрити с каменни плочи, каменни зидове, наличие на асфалтов път до Център-село, останалите селски-трамбовани
- нерегулярна автобусна връзка с Кюстендил
- намира се в 2 км гранична зона със Сърбия/Пчински окръг, гранична линия на база на Ньойски договор/27.11.1919год./-минаваща по билото на Рудина/
- съседни села: Долни Коритен (3 км) и Уши (4 км) до общинския център Трекляно - 9,6 км.
- основен поминък е скотовъдство - дребен рогат добитък и крави; земеделие - овес, ръж, тютюн, царевица;
ограничено зеленчуково производство (главно в ниските части край Кортенската река вливаща се в река Драговищица):зеле, зелен боб, цвекло, тикви, картофи и др.
- климат - умерено-континентален до нископланински
- камениста-планинско-ливадна почвена покривка,редуване на планински ридове и долини, редуване на дъбови кории с ливади и участъци с плодови дървета/джанки, ябълки-стари български сортове, сливи, круши/,в местността „Локва“ наличие на глинеста почва използвана за производство на непечени тухли за строеж,наличие на находища от нечисти варовици и въглища,раион на средно и силно ерозирани почви.
- агроекологичен район-липса на промишленост и замърсители, в близост наличие на дивеч, район богат на билки, шипки, горски плодове, гъби: Lactarius piperatus-лютива млечница,Аmanita ubescens-бисерна гъба, коприва
- животински свят:див заек, пъдпъдъци/Coturnix rustica/, планинска жаба, стенен гущер/Lacerta muralis/,зелен гущер/Lacerta viridis/, яребици, лисици,селска лястовица/Hirundo rustica/ и др.
- селото е електрифицирано (1953),няма действащо водоснабдяване (изоставени помпени станции) и канализация, наличие на карстови води.
- до 1989 год. - ТКЗС, след това не е образувана земеделска кооперация
[редактиране] История
- Откривани следи от древни поселения, намерени останки от строителна и битова керамика,най старото племе населявало тези земи е пеонци,в античността -тракииското племе дентелети, липсват задълбочени исторически изследвания.
- след това земите са в рамките на римската провинция Вьтрешна Дакия,а в края на 14 век вьв Велбьждко феодално княжество.
- След Освобождението 1878 год. е в рамките на Княжество България-Краишка околия със седалище в с. Извор
- След Съединението в 1886 год.е в Босилеградска околия.
- През Сръбско-българската война/1885 год./в района действа Изворския отряд под командването на капитан Стефан Тошев,като
при с.Трекляно има решителна битка с Моравската/сръбска/дивизия.
- След Освобождението в селото са основани Основно училище и Прогимназия"В.Левски"/построени две отделни сгради/.След 1944
година вследствие на протичащите демографски процеси те са закрити в различни етапи.
- В периода 1921–1941 селото се намира на пътя на чети от Вътрешна западнопокрайненска революционна организация, като в селото има техни ятаци.
- През годините се чувства влияние от идеите на анархизма тъй,като в непосредствена близост е с.Трекляно един от центровете
на това учение в България.
[редактиране] Развитие
- В плана за регионално развитие на общината е предвиденно да се работи за откриване в местност
"Славчето" на ГКПП,което би допринесло за оживяване на връзките със Западните покрайнини в Сърбия/с. Извор, гр. Босилеград и др./,където живеят много роднини на местните жители.
- Съгласно Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000" част от землището влиза в защитена зона "Долни Коритен".
[редактиране] Религия
-източно-православна, наличие на църква-"Свети Пророк Илия"/189..год./-Софийска екзархия,намира се в Център-село,недействаща.
[редактиране] Културни и природни забележителности
-Наличие на суха речна долина/наречена от местните хора „Доло“/,която преминава покрай дълбока пещера, затлачена от 40 години от наноси, с подземна река, която излиза на повърхноста на десетки километри разстояние на "Скакавишкия" водопад. Пещерата се намира до махала Димовци, село Долни Коритен.
[редактиране] Редовни събития
-Ежегоден събор-среща на границата със Сърбия/местност Славчето/.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Личности
Емануил Попдимитров Попзахариев/1885-1943год./-известен български поет и писател в периода 1904–1906 год.творил в района, докато е бил учител.
Стоичко Мазгарев/...../-Директор на Прогимназия "В.Левски" в периода 1930-1944год.Ерудиран учител,оставил траини следи в своите ученици и сьвременници.
Надежда Христова Цекова/1905-1991/-самобитна местна моделиерка и шивачка ,родена в махала Ралоква,омъжена в махала Маэгарци,притежателка на първата шевна машина "Singer" в селото и ателие за шиене на дамски облекла,шила облеклата на жените от района в продължение на дълги години ,известна и със своите умения в тъкане на битови черги по класически български технологии влагайки свои мотиви и творчество.Природно интелигентна жена с творчески заложби.
Владимир Господинов Цеков/1884-1979/ - Владе Американеца:
роден в махала Мазгарци,отрано останал сирак и потърсил своя късмет на няколко пъти като икономически емигрант/над10 години в USA/, работил по изграждането на жп-линии/щат Айова 1915 год./,трамвайна линия/щат Пенсилвания-гр.Лебенон 1910-1914 год./ и в металургичните заводи на САЩ/щат Охайо-гр.Юкиюкстон-ф-ма Хинситук фабричен номер 8049/-като леяр;завърнал се в България през 1924 год.след претърпяна трудова злополука в металургичен завод и лечение. Помагал на местните хора финансово и безвъзмездно в годините на икономическата криза след Първата световна война. Участник в битката при Булаир-1913год и Одринската крепост/13 пехотен Рилски полк-барабанчик/.Награждаван за проявен героизъм като войник. В периода 1945-1979 земеделски производител,принудително вкаран в ТКЗС,лишен от възможността да получи трудова пенсия от САЩ.
инж.Владимир Николов Кацарски/1953год./ -внук на Владе Американеца.
завършил ВМЕИ/Технически университет/София-1979год.-специалност "Текстилна техника" и ВАВТ-Москва /Всесъюзна Академия за външна търговия/-1986год.;специалност "Международни икономически отношения",Правен Университет към Съюза на юристите в България.Активен участник в ТНТМ-над 10 разработки номинирани с отличия. Носител на авторски свидетелства и разработки в областта на леката промишленост/текстил,галантерия и др./. Специализант на фондация"CARL DUISBERG"-Германия/1989/. Преминал обучение във фирми:"FRED JOHL"-Германия/1989/,"JAKOB MUELLER"-Германия/1988/,"ZEEGER"-Германия/1989/,"CREACIONES АCOSTA"-Испания/2006/,"CARLINO DIFUSION"-Italia/2004/,"MAZZINI MODA"-Italia и други. Експерт в областта на производството на дамски чанти и други галантериини артикули за водещи световни фирми. Работил в СО"Младост",СО"Пирин",ВТП"Пиринимпекс",ВТП"Еврокомерс 90"-зам.директор, "Дарис МС"ЕООД-Управител.
[редактиране] Други
[редактиране] Мeстни напитки:
"Джанковa ракия" - Ракия от джанки,около 40 градуса,със специфичен мириз "плодова ракия"-ябълки,круши и др.
[редактиране] Занаяти:
"тъкане на битови шарени черги" - от парцалени изрезки,от вълнена прежда;дървен стан със совалка и "бърдо" "предене на прежда от овча вълна"-вретено,хурка,чекрък "производство на ~опинци/цървули/~ от свинска кожа"-материал свинска "щавена" нестригана кожа "производство на непечени тухли от глина и слама"-дървени калъпи и сушене на слънце "варене на ракия от джибри"
[редактиране] Народни носии:
женска носия/Кюстендилски край/: вълнен сукман обшит със сърма,кенарена"кошуля","скутача"- тъкана престилка,"метални или сребърни пафти","опинци","яшмак"на главата
мъжка носия:потури,кошуля,вълнен елек,навуща,опинци,овчи калпак
[редактиране] Игри:
в селото в миналото е разпространено спускане със саморъчно направени дървени шейни/"сани"на местното наречие/по тревата в кориите
[редактиране] Кухня
Типични местни гозби: --------------------- "мачкан"-надробен хляб запържен в масло с прибавено сирене "лучена супа"-прави се с пера от лук,прясно мляко "каша с пилешко месо" "лучена яхния със сушени сини сливи" "спържа"-късчета свинско месо и дреболии в мас "печени гъби-лютици"-вид местни гъби/лютива млечница-Lactarius piperatus/,нямащи отровен двойник,люти на вкус "свинско месо с праз лук и сухи червени чушки" "зелник"-кръгла баница в средата със специална плънка от праз лук и др. "погача печена в ~подница и връшник~на жар" "колак"-печена питка в средата с цяло яйце/с черупката/ "пресно козе или краве сирене" "супа от коприва" "супа от зелени домати" "расол"-супа от кисело зеле "ермеева чорба"-слаб оцет,разреден с вода,стрити печени люти сухи чушки,лук "вариво"-свинско месо със зеле
[редактиране] Специфични думи:
"ручок"-закуска около 10 часа, обикновено на нивата "подница"-глинен съд за печене на хляб "кошуля"-риза "арно"-добре "бучка"-продълговат дървен съд за биене на мляко "дуня"-плод от дюла "пладне"-обедно време "катанец"-катинар "опинци"-цървули "бохча"-специална кърпа за носене на храна "вук"-вълк "пенджер"-прозорец "яшмак"-кърпа за глава "малечок"-малък "капа"-шапка "ручам"-ям "ябока"-ябълка "зъркели"-очила "компир"-картоф "ткая"-тъча "репушка"-листо от цвекло "ткане"-тъкани изделия "саат"-час "инкья"-фуния "ода"-ходя "бумбар"-брьмбар "патладжан"-домат "камик"-камьк