Лясковец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За село Лясковец в Хасковска област вижте Лясковец (село).
Лясковец е град в Северна България, Великотърновска област, в близост до град Горна Оряховица. Селището е административен център на община Лясковец.
Лясковец | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Област: | Велико Търново | ||
Население: | 9 789 | ||
Надм. височина: | 192-256 м | ||
Пощ. код: | 5140 | ||
Тел. код: | 0619 | ||
МПС код: | ВТ | ||
Кмет | |||
Димитър Дервишев | |||
Адрес на общинската администрация | |||
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Град Лясковец се намира на 43º 6' с.ш. и 25º 44' и.д. Разположен е в началото на Предбалкана, източно от Арбанашкото бърдо, в подножието на скалата върху, която се намира манастира "Св. св. Петър и Павел", на 10 км североизточно от гр. Велико Търново, на 2 км. югоизточно от гр. Горна Оряховица и на 5 км. южно от р. Янтра. Градът е върху наклонена равнина на надморска височина от 170 до 260 м. Открит е на изток и на север към долината на р. Янтра и Дунавската равнина. Релефът на територията е хълмисто-равнинен и обхваща части от Дунавската хълмиста равнина и Средния Предбалкан.
Климатът е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято и студена зима. Сравнително ниската средно-годишна температура (11,5ºС) и високата годишна амплитуда (25,2ºС) са белези на континенталния климат в района. Годишното количество на валежите е под средното за страната.
През територията на общината протича р. Янтра, която извира от Стара планина и се влива в р. Дунав. Подземните води на територията на общината са карстови и порови.
Разпространени са главно следните почвени типове: черноземи, тъмносиви и сиви горски почви, които заедно с климатичните особености и разнообразния релеф са предпоставка за високо естествено плодородие. Почвите са подходящи за отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед, лозарство и зеленчукопроизводство. В сравнение със земеделските земи горските масиви са със сравнително малка площ и включват предимно широколистна растителност.
Град Лясковец принадлежи към Великотърновска област и е център на община, която граничи с Община Горна Оряховица, Община Стражица, Община Златарица и Община Велико Търново. Общата й площ възлиза на 117 542 дка. В границите й влизат 6 населени места - град Лясковец с площ 213 ха и петте съставни села с площи както следва: с. Джулюница - 186,3 ха, с. Козаревец - 153,7 ха, с. Добри дял - 186,3 ха, с. Драгижево - 91,1 ха и с. Мерданя - 89,8 ха.
Населението на общината наброява около 16 000 души. Около 10 000, от които живеят в гр. Лясковец, 2300 в с. Джулюница, 1200 в с. Добри дял, около 1100 в с. Козаревец, 750 в с. Драгижево и 650 в с. Мерданя. От общият брой на жителите около 49% са мъже и 51% - жени. По възрастова структура населението е приблизително както следва: до 18 г. - 16%; население в трудоспособна възраст - 58% и население в пенсионна възраст - 26%.
Географското положение на общината благоприятства развитието на транспортно-комуникационната система, обслужваща националната транспортна мрежа. Мрежата на автомобилния транспорт включва републикански и общински пътища с обща дължина 44,65 км.
Лясковец и общината са в непосредствена близост до ж.п. възел Горна Оряховица и международното летище в гр. Горна Оряховица. Градът има ж.п. гара на линията Горна Оряховица - Елена. През територията на общината минават и шосейните магистрали София - Варна (I-4, Е772), и Русе - Кърджали (Е85), както и ж.п. линията София - Варна.
Община Лясковец е разработила междуобщински транспортни схеми. Селищата в общината са свързани по между си с пътни комуникации, които са добре развити. През зимните месеци пътните условия не се променят.
[редактиране] История
Името на града произлиза от дървото леска или лешник (Coryllus avellana), което е било характерно за района в миналото, но сега се срещат само отделни единици. Първоначалното звучене на името е Лясковица и по-късно преминава в Лясковец.
Процесите по формиране на селище в района започват от каменно-медната епоха - IV хил. пр. н. е. По-бързо развитие селището получава в началните десетилетия на Второто българско царство благодарение на изграждането на Лясковския манастир - Св.Св. Петър и Павел. Тук е открито и първото богословско училище в България. Днешното положение на града се очертава около XVII век. Съществуват различни версии за това или по-ранно възникване, но липсата на исторически източници не дава възможност за потвърждаване на повечето от тях.
Лясковец се оформя като селище, състоящо се от пет махали, носещи имената на съответните църкви: Св. Атанас, Св. Васил, Св. Георги, Св. Димитър и Св. Никола. Най-старото селище се е намирало в местността Светицата (по името на малка църква - Св. Троица). Махалите се образуват по различно време, главно от различни преселници, като се долепят една до друга.
Пример за това са албанските преселници, дошли на коне изморени от дългия път и по-късно наречени "кондьовците". Това название дава и вече остарялото име на Кондьовската махала. На изток от Лясковец (местността Брода) се намирало село Чертовец, което поради честите набези на турци, кърджалии и др. се изселва около 90-те години на XVIII век. Жителите му се заселват в източния край на Лясковец (махалата с църквата Св. Георги), който и досега се нарича от местните Чертовец. Макар и присъединен по този начин Чертовец остава отделна община по време на турското управление.
Една от най-интересните легенди свързани с положението на Лясковец по време на турското робство, която намира известно доказателство от исторически документи, е дадена от Цани Гинчев, който пише: "Лясковец, преди да дойдат тук турците от Анадола, било село на някоя си царска дъщеря и тази царска дъщеря после я дал баща й на султан Мурат за жена и тя още приживе го направила вакъф, т.е. да не могат наследниците да го делят, нито да го дават другиму, а да остава на всичкия род, и да му взема дохода онзи, комуто се пада по ред, и от тогава станало вакъф".
Интересни данни за правното положение на Лясковец, както и на другите три околни села - Горна Оряховица, Долна Оряховица и Арбанаси, се намират в фермана издаден през 1538 от султан Селим II: "Живущите в тези села рая се управляват автономно като свободни граждани. Те ще се считат за опростени и за освободени от всякакви правителствени и обществени налози и данъци... На всеки външен човек, с какъвто чин и положение да е и към каквато и категория да се числи, се забранява да влиза насила в пределите на тези свободни и независими села... Раята да не се третира като проста безправна рая, нито да се напада, изтезава и измъчва...". Въпреки че повечето от тези права остават предимно на хартия, все пак дават известно спокойствие на населението, което преживява робството сравнително по-леко. Казаното в този ферман се преповтаря и в няколко по-късни като този на султан Махмуд II от 16 юли 1810. Въпреки това положение от Лясковския манастир потеглят три въстания срещу турското робство.
В Лясковец са пребивавали Г. С. Раковски и Васил Левски. Една от многото използваните от тях и от други революционери къщи е тази на Марин Станчев, която се намирала в чертовската махала.
Освобождението на Лясковец станало сравнително "тихо" поради липсата на турска войска в града. Заптиетата избягали от Лясковец, когато била донесена вестта, че руските войски са в Търново. За 25 юни 1877 Иван Церов пише: "Отидох с някои младежи в Лясковец и от долния му край видях, как турците в бягство си хвърлят по пътя пушки, патрони, припаси, които някои по-смели лясковчани прибираха и занасяха в къщите си".
Лясковец е обявен за град през 1880 година с "предписание" на Търновския окръжен началник, No. 1034 от 15 март. По това време кмет е Вълчо В. Бързаков и с него и други видни граждани е свързана историята по обявяването на Лясковец за град. Според нея учителя Ганчо Лавдов бил натоварен да се погрижи за това. Той изтрил буквите "ело" от думата "село" на общинския печат, а буквата "с" преработил на "г". Това според историята било забелязано от управата в Търново, която потърсила сметка на кмета, но все пак станало причина за преименуването на Лясковец в град.
Първите данни за населението на Лясковец са във фермана от 1810 година. Според посоченото в него през 1751 година Лясковец и подчинените му махали са наброявали 252 християнски домакинства (за Г.Оряховица са посочени 164). Според статистическо изследване на руския ген. щаб направено преди обявяването на руско-турската война в Лясковец и Чертовец е имало общо 1140 къщи с 6042 жители. Цифрите от същата статистика за Търново са 1541 български къщи с 3661 души и 1247 турски с 2022 души, а за Г.Оряховица 791 български къщи с 1732 души и 110 турски с 274 души.
Населението на Лясковец започва да намалява след 1905 главно поради изселване. Изселващите се са предимно чиновници, градинари, търговци и учащи се. Като основни причини за изселването на жители от Лясковец се представят пренаселеността му в навечерието на освобождението и характерния поминък на населението. Поради липсата на достатъчно обработваема земя много хора са били принудени да търсят препитание за себе си и семействата си по градини в чужбина.
През 1906 година е създадено първото градинарско дружество в Лясковец - "Пчела", а през 1910 и второ - "Съгласие". Именно с градинарския занаят лясковчани са най-прочути по онова време. Лясковец е известен винарски център, отглеждат се различни плодове и зеленчуци, някои днешни сортове, от които носят името му (напр. Лясковска бамя). Някои градинари са се установявали в по-големи градове или в чужбина, а замогналите се от тях са имали възможност да осигурят на децата си образование също извън Лясковец или страната, за което е липсвало приложение в родния град. Това довежда до намаляването на населението на града. Други обаче са пътували и са се завръщали периодично, носейки новостите от Европа и големи печалби от бахчите. Така че градинарското движение е дало и своите блага на града. Останалото в Лясковец население се препитава изключително с земеделие поради липса на друго занятие. Този поминък и развитието на града въобще получават и известен тласък от построената през 1929 година ж.п. линия Г.Оряховица - Лясковец.
В памет на загиналите лясковчани във войните 1912-1918 е построен паметник на площада в центъра на града пред тогавашното читалище. Идеята за него е дадена през 1915 година, но активното събиране на средства започва през 1925. Проектът поглъща 250000 лева. Паметникът е осветен на 6 ноември 1938. От едната страна е разположена бронзова фигура на войник, а от другата са изписани имената на 219 загинали лясковчани.
Едно от най-катастрофалните събития в историята на Лясковец е земетресението от 1913 година. Повечето тухлени постройки в града са съборени. Здрави или с пропуквания и размествания остават само старите паянтови къщи. Съборени са всичките пет църкви и други обществени сгради. Трусовете затихват няколко седмици. Загиналите са 7, а ранените над 30 души.
След разрушенията от земетресението започва изграждане на нови сгради съобразени със съвременните за тогава градоустройствени тенденции. Лясковец е електрифициран от 1928. Към 1944 в града са регистрирани 1784 домакинства.
[редактиране] Икономика
На територията на община Лясковец се намират няколко структуро-определящи промишлени предприятия, в които са концентрирани значителни производствени мощности и които осигуряват заетост на по-голяма част от трудоспособното население на общината. Развити са отрасли на промишлеността като машиностроене, металообработване, хранително-вкусова и текстилна промишленост.
Делът на частния сектор в общинската икономика определя мащабите на местната инициатива за развитие на стопанската дейност и привличане на нови местни и чужди инвеститори.
Осигуряването на работни места, достъпът до сериозни пазари, защитата на сертификати за качество, както и наградите от изложения са доказателство за устойчивото развитие на фирмите в региона и за ролята им в развитието на общината.
На територията на община Лясковец земеделската земя е 122 253 дка, в т.ч. ниви с площ 97 684 дка, разпределени в 16 726 земеделски имота. От тях 9 512 имота са с обща площ 54 021 дка и размер от 3 до 10 дка. Уедряването на земята, активизирането на нейния пазар и нейното ефективно използване са в пряка връзка с цялостното развитие на селскостопанския отрасъл. Независимо от разпокъсаността на земята пазарно-ориентираните кооперации и арендаторите в община Лясковец стопанисват сравнително големи площи. Към настоящия момент земята се обработва от пет земеделски кооперации, дванадесет арендатори и много частни земеделски стопани.
Основната цел в селското стопанство е развитието на ефективно производство чрез рационалното използване на природните, финансовите и трудовите ресурси.
Природните условия са подходящи за отглеждането на различни зърнени култури. Засетите площи с пшеница са в границите от 32 000 до 34 000 дка, на ечемика - около 7 000 дка, на слънчогледа 13 000 дка. Отглежда се царевица, рапица и др.
Подходящите почвени и климатични условия, както и местоположението на района създават благоприятни условия за развитие и процъфтяване на лозарството сектор, при който възвращаемостта е четири пъти по-голяма от вложените средства. Влошаването на възрастовата структура на лозята показва, че са необходими инвестиции и увеличаване на заетите площи. На територията на общината са новозасети 150 дка винени сортове лозя. Основна цел в сектора е интегрирането между земята, суровината и крайния продукт.
Лясковският край е прочут с традициите и умението на населението в зеленчукопроизводството. Традициите на жителите на общината в този сектор са от векове, а опитът им се е разпространявал и в другите страни - Чехия, Унгария, Сърбия, Румъния и Русия. В момента зеленчукопроизводството е изцяло в личния сектор, където се наблюдава увеличаване на площите с домати, пипер и картофи.
От трайните насаждения се отглеждат праскови, череши и десертни лозя.
Животновъдството, като подотрасъл е изцяло съсредоточено в частния сектор. Отглеждат се говеда, свине, овце и кози. Застъпено е пчеларството.
Обслужването на тези два подотрасъла се извършва от машинен парк, който включва комбайни, верижни и колесни трактори, сеялки, култиватори, плугове, пръскачки, сламопреси, тороразпръсквачки, брани, косачкии др.
Увеличаването на селскостопанското производство и изграждането на конкурентноспособно селско стопанство се постига чрез инвестиции в отрасъла. Субсидирането на земеделието се извършва чрез програма САПАРД. В общината са завършени два частни проекта, подпомогнати от САПАРД, както и е закупена селскостопанска техника със средства от същата програма.
[редактиране] Обществени институции
Община Лясковец е сертифицирана по международния стандарт за контрол на качеството EN-ISO 9001:2000 на 23.02.2003 със сертификат номер 125998. С това тя е първата община в страната, сертифицирана по този стандарт.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Паметниците на културата на територията на общината са обособени в няколко групи: църкви (общо дванадесет на брой за общината, като пет от тях са в гр. Лясковец); манастири ("Св.св. Петър и Павел" в гр. Лясковец и "Св.Четиридесет мъченици" в с. Мерданя); Музей на гурбетчийското градинарство в гр. Лясковец и други групови и индивидуални паметници на културата. На територията на гр. Лясковец има регистрирани 120 сгради - паметници на културата предимно възрожденски, свързани с местната история и култура, групирани в четири ансамбъла. Концентрацията им в обособени зони поддържа пространствената характеристика на града.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
В град Лясковец се намира единствения по рода си Музей на гурбетчийското градинарство, разположен в най-атрактивната част на града - "Ланджов двор", в красива стара къща - паметник на културата от Възрожденската епоха. Музеят разполага с музейна сбирка, аранжиран вътрешен двор, в който са пресъздадени с подходящи експонати традиционни дейности за района, а след спечелен проект по програмата "ПРООН - Възможности 21 век" е оборудвана конферентна зала за провеждане на семинари, конференции, срещи и изложби. По същия проект е създаден и атракционно-дегустационен център, едно чудесно допълнение напълно в тон със съвременните изисквания на туризма.
[редактиране] Редовни събития
- Празник на града на Петровден (29 юни)
[редактиране] Личности
- Родени в Лясковец
- Георги Крънзов (1905-1991), драматург и театрален режисьор
- Добри Ганчев (1854-1936), български общественик и мемоарист
- Петър Слабаков (р. 1923), актьор
- Павел Теодорович (1840-1881), просветен деец
- Други личности, свързани с Лясковец
- Авксентий Битолски (1850-1919), духовник, учител в Петропавловската семинария (1884-1900)
- Васил Друмев (1840-1901), духовник, ректор на Петропавловската семинария (1878-1884)
[редактиране] Литература
Цани Гинчев, Никола Козлев, Добри Ганчев
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
[редактиране] Източници
- Статията се основава на материали от официалния сайт на община Лясковец, използвани с разрешение.