Аксиния Джурова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аксиния Джурова български учен |
|
Родена: | 18 септември 1942 София |
---|---|
Проф. д-р Аксиния Джурова е български учен, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията.
[редактиране] Биография
Дъщеря на Добри Джуров.
Завършва българска филология в Софийския университет (1965) и "История и теория на изкуството" в Московския държавен университет „Ломоносов“ (1969). Кандидат (сега: доктор) на изкуствознанието (1974).
От 1974 г. работи в Института за изкуствознание на БАН, защитава докторска дисертация през 1982, а от 1984 е редовен професор по история на изкуството в Софийския университет (Центьр по културознание).
От 1986 г. е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към СУ. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания (Венеция).
Авторка е на стотици публикации и 25 книги върху средновековната култура, славянското и византийското средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за модерното изкуство, между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.
[редактиране] Основни трудове
- Славянска ръкописна книга в Британския музей и Библиотека, С. 1978
- Асеманиево Евангелие, т. I, II, Ватикана 1981
- 1000 години българска ръкописна книга, С. 1981
- Каталог на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека, С. 1985
- Томичов псалтир, т. I-II, С. 1990
- Каталог на гръцките ръкописи в Центъра "Дуйчев", Солун 1994
- Каталог на славянските ръкописи в Института за източни науки (Orientalia Cristiana Analecta, 255) Рим 1997
- Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните, С. 1997
- La Miniatura Bizantina. I manoscritti miniati e la loro diffusione, Milano 2001
- Byzantinische Miniaturen. Schätze der Buchmalerei vom 4. bis zum 19. Jahrhundert. Regensburg 2002
- Украсата на Ватиканския кирилски палимпсест Vаt. Gr. 2502, С. 2002
- (с Дайсаку Икеда) Духът на лъва, Токио 2000; С. 2002
- (с Вася Велинова, Мария Полимирова, Иван Патев)Покров Пресвятия Богородици в Самоков, С. 2002
[редактиране] Външни препратки
- „Войните на бъдещето ще са за петрола“, интервю с Аксиния Джурова, в-к „Стандарт“, 3 февруари 2003
- „Митът Димитър Казаков - Нерон“, статия на А. Джурова, сп. „Пламък“, брой 7/8, 2001 г.