Белица (Област Габрово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другите български села с име Белица, вижте пояснителната страница.

Белица е село в Северна България. То се намира в община Трявна, Област Габрово.

Белица (Област Габрово)
Карта на България, мястото на Белица (Област Габрово) е отбелязано
Данни
Област: Габрово
Община: Трявна
Население: 43 (13/09/2005)
Надм. височина: 460 m. м
Пощ. код: 5363
Тел. код: 067774
Геогр. положение: 42° 51' сев. ш.
25° 35' изт. д.
МПС код: ЕВ
Кмет или наместник
Денчо Манев

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

Съдържание

[редактиране] География

Село Белица се намира в Предбалкана, в Тревненската планина. Надморска височина - 460 м. Селото е ориентирано в посока север-юг около коритото на река Белица (приток на Янтра). Климатът е сух, умерено континентален. Пролетта е съпроводена с късни слани, а зимата е умерено студена. Лятото е прохладно, а есента - продължителна и топла. Характерни дървесни видове - дъб, бук, габър, леска. През с. Белица преминава път, който свързва областния център Габрово с Прохода на Републиката. Селото се намира в непосредствена близост до общинския център Трявна (на 12 км).

[редактиране] История

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

Всяка година в Белица се провежда голям събор на 19 август, когато е храмовият празник на селото - "Преображение Господне". На този ден се събират почти всички родове от цяла България, дава се осветен курбан, а на мегдана на селото до късна вечер се извиват хора, пеят се песни и се пие сливова ракия. Храмът "Преображение Господне" е построен в средата на 19 век. Първи свещеник в него е бил отец Димитър от с. Фъревци, област Габрово. Образован и авторитетен човек, поп Димитър е бил и даскал в местното килийно училище на с. Белица.

Преди години много популярен е бил празникът "На Белица, на хорото", който се е провеждал през лятото в местността Сухото дърво над някогашното с. Иван Димов или на връх Белновръх (на около 5 км. южно от Белица). Празникът е бил чисто фолклорен. В него са участвали стотици хора. Бил е съпроводен с много смях, песни, танци.

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки