Джордж Бърнард Шоу
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джордж Бърнард Шоу британски драматург |
|
Роден: | 26 юли 1856 Дъблин, Ирландия |
---|---|
Починал: | 2 ноември 1950 Ейът Сейнт Лорънс, Англия |
Джордж Бърнард Шоу (на английски George Bernard Shaw) е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925).
Роден е в Дъблин, Ирландия в семейството на разорен предприемач. На петнадесет години започва да изкарва сам хляба си. Първите му пет романа са последователно предлагани на множество издателства и също така последователно отхвърляни от тях. След като се заселва в Лондон започва да пише за периодичния печат като музикален критик и прозаик. Привърженик на социалистическата идея и член на т.нар. Фабианско общество. Представител на "интелектуалния театър", автор на десетки пиеси. Започва да пише през 1879 г.,като през периода 1879-1883г. създава петте си романа:"Незрелост", "Неразумните връзки", "Любовта между артистите" , "Професията на Кешъл Байрон" и "Несоциалният социалист". Нито един от романите на Шоу не намира издател. Шоу сътрудничи в редица литературни издания (списание "Стар" и вестниците "Пел Мел" и "Уърлд"), където завежда рубриките "музикална критика" и "театрален живот". Статиите си подписва с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за един рядко оригинален,културен и остоумен журналист,който изразява смело своите мнения. Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си "Къщата на вдовеца",която включва в цикъла "Неприятни пиеси". В този цикъл са вкючени още две пиеси: "Обичаният мъж"(1893) и "Професията на госпожа Уорън"(1894). Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат осем години ,за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл "Приятни пиеси" обхваща: "Героят и войникът"(1895)-действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, "Кандида" (1894), "Избранникът на съдбата" и "Никога не може да се каже" (1894). Третият цикъл са три пиеси за пуритани: "Ученикът на дявола" (1898), "Цезар и Клеопатра" (1899) и "Промяната у капитан Брасбоунд" (1899). Към същият период от творческата му дейност се отнасят и комедиите "Човек и свръхчовек" (1903), "Другият остров на Джон Бул" (1904), "Майор Барбара" (1905), "Дилемата на лекаря" (1906), "Женитба" (1908), "Неравен брак" (1909), "Разобличението на Бланко Поснет"(1908), "Андрокъл и лъвът" (1912), "Пигмалион" (1913). През периода 1912-1918г. Шоу пише едноактни пиеси на злободневни теми. След войната създава пиесите "Домът на разбитите сърца" (1919), "Връщане в Матюзалем" (1920), "Света Йоанна" (1923), "Кола с ябълки" (1929), "Много е хубаво,за да бъде вярно" (1931), "Милионершата" (1935), "На скалите" (1933), "Женева" (1938), "В щастливите дни на Карл Чарлз" (1939).
Шоу е известен с изключително острия си език. Строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Един от създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира в посока към социална справедливост. Едни от най-известните му и бляскави произведения са: “Къщите на вдовиците” (пиеса публикувана през 1893 от цикъла "Неприятни пиеси"), “Професията на мисис Уорън" (драма с основна тематика за проституцията), “Кандида”, “Избранник на съдбата”, “Човек и свръхчовек”, “Майор Барбара”, "Андрокъл" и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му. Починал на 94 годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.