Правописна реформа (1945)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт, доминирано от просъветски политици, назначава голяма комисия от езиковеди и писатели, които да разгледат възможността за осъвременяване на българския правопис, подобно на руския.
В началото на следващата година комисията внася своето предложение в Министерския съвет, то е прието в средата февруари и на 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като Наредба-закон.
Съдържание |
[редактиране] Основни положения
- Изхвърля се от употреба буквата Ят и се заменя с Я или Е, според книжовното произношение.
- Изхвърля се от употреба буквата Голям юс и се замества с Ъ.
- Прекратява се изписването на буквата Ъ в края на думите, където няма звукова стойност.
- Прекратява се изписването на буквата Ь в края на думите, но се запазва пред буквата О за означаване на мекост (пример: миньор)
- Остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род, единствено число. (Заб.: По тази точка комисията предлага свободна, по избор, употреба на двете форми, но Министерският съвет не одобрява това предложение, макар да е трудно за употреба)
[редактиране] Допълнителни положения
Правописната комисия дава решение или насока и на други правописно-езикови въпроси, като:
- отпада задължителната употреба на някои остарели форми (пример: винителен падеж при лични имена от мъжки род);
- уточнене е правописа на редица стари и нови думи в българския език;
- внесени са опростявания и уточнявания в правописа на сложните думи, на главните букви и в употребата на препинателните знаци.
[редактиране] Подкрепа и критика
Поддръжниците на Реформата я определят като:
- Развитие на проектите на Константин Величков от 1895 г. и БАН от 1922 г.
- Съобразена с еволюцията на българския език и на българската писменост - прилагане на фонетичния писмен принцип и отхвърляне на традиционно-историческия принцип, затрудняващ широката употреба на правописа.
- Полезна за по-широкото и правилно усвояване на книжовния говор с премахването на двузначната буква Ят.
Критиците на Реформата я атакуват от различни съображения:
- Реформата е определяна като проруска, т.е. наложена под чуждо влияние.
- Реформата е определяна като несъобразена с традициите и опростенческа, пречка за разграничаване на българите по принцип образованост. Скоро след 1989 г. започна издаването на книги на стария правопис, което като тенденция тенденция се оказа по-скоро модно увлечение.
- Реформата е определяна като ограничаваща развитието на традиционните диалекти в България. Тази тенденция беше по-широко подкрепена във връзка със сближаването на правописа в България и Македония през 70-те години и от висши държавници.