Корозия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Корозията е химично или електрохимично разрушаване на метални повърхности под действие на външна среда (атмосферен кислород и други). Химичната корозия протича в непровеждаща електричество среда (газове и нефт), а електрохимичната корозия - обикновено във водни разтвори на електролити.

Корозията на металите е процес на самопроизволното им разрушаване вследствие на физикохимично взаимодействие с околната среда. Това понятие обхваща всички хетерогенни реакции, които протичат на границата между метала и средата. Причина за корозията на металите е тяхното взаимодействие със съдържащите се в атмосферата кислород и водни пари, прах, СО2, SО2, Н2S и др. От голямо значение е специфичната повърхност на металите и тяхната чистота. В зависимост от процесите, които протичат на граничната повърхност на хетерогенната система метал - външна среда, различаваме три основни вида корозия - химична, електрохимична и биохимична. Под химична корозия се разбира процесът на взаимодействие на металната повърхност с течните неелектролити или сухи газове. При газовата корозия се извършват чисто химични процеси, поради което газовете трябва да са съвършено сухи или ако съдържат водни пари, те трябва да са с температура над тази на кипене на водата. Процесите в атмосферата или в газова среда при обикновена температура, а понякога и при повишена температура, когато е възможно образуването и на най-тънки слоеве електролит /над 10мм/ върху повърхността на метала, се отнасят към електрохимичната корозия. Електрохимичната корозия е най-разпространеният вид корозия. Корозията в атмосферни условия, в промишлеността и др. обикновено има електрохимичен характер. Електрохимичната корозия е характерна за електропроводимите среди и повечето метални изделия се разрушават във влажна атмосфера или в контакт с разтвори на електролити. Причините за разрушаването на металите в среда, провеждаща електричен ток, са разтварянето на анодните участъци при работа на корозионните галванични елементи, които могат да възникнат при контакт на два различни метала, наличието на примеси, нееднородността на сплавта по състав и структура, наличието на защитен филм върху металната повърхност и др. Основната разлика в механизма на електрохимичната корозия от този на химичната се състои в това, че общата реакция на взаимодействие на метала с външната среда вследствие на възможността за съществуване на йони в разтвора и свободни електрони в метала може да се раздели на два процеса: 1. Аноден процес - преминаване на метала в разтвора под формата на хидратирани йони и оставане на еквивалентно количество електрони в метала:

2. Катоден процес - приемане на некомпенсираните електрони в метала от някакъв деполяризатор /атоми, молекули или йони от разтвора, които могат да се редуцират върху катода/:

При корозия в неутрална среда като деполяризатор обикновено служи разтвореният в електролита кислород, при корозия в киселини - водородният йон. В резултат на електронната проводимост в метала и йонната проводимост в разтвора анодният и катодният процес протичат териториално разделено - върху различните участъци от метала. В някои случаи те могат да протекат на една и съща повърхност, като се редуват по време. При такъв механизъм ефектът от корозията се появява на анода. На катодните участъци, където се извършва деполяризация, няма загуби на метал. Следователно корозията на металите и справите в разтвори на електролити се дължи на образуването и действието на макрогалванични или на многобройни микрогалванични елементи, които се намират на повърхността на метала.