Влахина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Влахина (на македонски литературен език: Влаина) е гранична планина между България и Република Македония.
Влахина е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север се простира до седловината Черната скала, която я разделя от Осогово, на изток до долината на река Струма, на юг до дълбоката долина на Сушицка река и на запад до долината на река Брегалница в Република Македония. На юг чрез седловината Седлото (Четало) планината се свързва с Малешевската планина. Посоката й на простиране е север-юг, със слабо изклиняване на югоизток. Дължината й е 40 км, а широчината (на българска територия) - 15 км. По протежение на по-голямата част от главното било на планината минава държавната граница между България и Република Македония, като по-голямата и висока част остава на българска територия.
Влахина е изградена предимно от напукани, на места смлени метаморфни скали (гнайси,амфиболити), но също от диорити, гранитогнайси, варовици, мергели и други.
Растителността в планината е сравнително бедна. По голямата част от склоновете до 700-800 м са заети от предимно от келяв дъб и сухолюбива храстова и тревна растителност. Срещат се площи заети от ясен, явор, габър и насаждения от черен бор. Високите части са заети от бук, високопланинска тревна растителност и хвойнови храсти.
Най-високата й точка е връх Огреяк (1924 м), по известен със старото си име Кадийца. Той е разположен в най-южната част на планината. Северната част на Влахина е най-широка и е заета от т.нар. Руенска планина , с най висока точка връх Руен (1134 м). В подножието и в самата планина са разположени множество малки села. Най-добри изходни пунктове за изкачването на Влахина са градовете Бобошево и Симитли.
[редактиране] Вижте също
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |