Стойчо Мазгалов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стойчо Мазгалов български актьор |
|
Роден: | 2 май 1930 Любимец, Хасковско |
---|---|
Починал: | 1 ноември 2006 София, България |
Стойчо Тодоров Мазгалов е български артист и киноартист.
Роден е на 2 май 1930 г. в град Любимец, Хасковско. Следва в Висшия икономически институт в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1954 г. при професор Николай Масалитинов. Играе в театъра в Перник (1954-1955 г.), в театър "Трудов фронт" (1955-1964 г.), в театър "Народна сцена" (1964-1966 г.).
Той е един от основателите на театър "Сълза и смях" и негов директор и художествен ръководител от 1969 г. до 1983 г. През 1985 г. играе в Народния театър. Член е на Съюза на българските филмови дейци. Носител е на орден "Кирил и Методий" - II степен.
Играе в 47 филма, сред които популярните български Песен за човека, Цар и генерал, Шибил, Осмият, Тримата от запаса, Тайфуни с нежни имена, Войната на таралежите, Хан Аспарух и др.
Автор на автобиографичната книга "Когато съм".
Стойчо Мазгалов умира на 1 ноември 2006.