Безкрайност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Безкрайност е термин с латински произход и означава нещо, което няма граници, няма край. Използва се в математиката, физиката, философията и теологията.

Така например в математиката се работи с това понятие основно в теория на числата и теория на множествата и при намиране на граници. Във философията се свързва най-вече с понятията пространство, време и мислене.