Фреска
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фреска (от италиански il fresco "на свежо") е живописен метод за изпълнение на стенописи, при който постните бои (темпера, гваш и т. н.) се налагат върху прясна, още влажна основа (мазилка) - оттам и името на тази живописна техника (за разлика от saecco - рисуване върху суха основа). Старинните източници посочват тази техника за най-трудна за изпълнение, след енкаустиката. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, т.е. преди грундът, мазилката, да е изсъхнал.
Така поставеният живописен слой се слива с основата, с грунда, което го прави твърде дълговечен.
Поради факта, че в миналото това е бил най-широко използваният метод за изпълнение на стенописи, понятието "фреска" с течение на времето се превръща в синоним на стенопис.
Сред по-известните художници, работили с тази техника са Леонардо да Винчи, Микеланджело. У нас тажи живописна техника е най-разпростраеният метод за живописване - Пимен Зографски, Йоаникий Попвитанов, Димитър Зограф, Захарий Зограф, Братя Молерови и др. са оставили прекрасни живописни образци, изпълнени чрез техниката на фреската.