Анабиоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анабиозата (гръцки. ἀναβιω- връщане към живот) е състояние на почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност. От него огранизмът може да излезе при определени условия и да се върне към интензивен живот.

Счита се, че състоянието на анабиоза е открито през 1701г. от холандския биолог Антони ван Льовенхук. Терминът "анабиоза" е предложен през 1873 г. от немския учен Вилхелм Прейер в негово изследване на временното прекратяване на жизнената дейност.

[редактиране] Изпадане в анабиоза

В състояние на анабиоза организмите може да изпаднат при:

  • ниски температури. Може да се използват както бързо изстудяване, така и препарати. В такова състояние могат да се поставят насекоми, едноклетъчни, както и някои многоклетъчни.
  • силно изсушаване

[редактиране] Приложение

В състояние на анабиоза се "заглушава" кислородния глад и се запазва жизнеността при различни интоксикации и травми. Анабиозата се използва при приготвяне на сухи живи ваксини, при консервиране на кръв за трансфузия и т.н.

Освен анабиоза, други термини, които обозначават това състояние са биостаза, абиоза, криптобиоза, мнима смърт и т.н.