Богомил Райнов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Богомил Райнов български писател |
|
Роден: | 19 юни 1919 София, България |
---|---|
Починал: | 8 юни 2007 София, България |
Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика. Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век,[1] и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много "идеологически заблудени" български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“.[2] Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“.[3]
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.[4]
Съдържание |
[редактиране] Избрана библиография
[редактиране] Романи и повести
- „Любовен календар“ (1942)
- „Инспекторът и нощта“ (1963), екранизиран
- „Пътища за никъде“, повест, екранизирана („Бялата стая“)
- „Умирай само в краен случай“, екранизиран (1978)
- „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), екранизиран
- „Господин никой“ (1967, 1971, 1974), екранизиран
- „Денят не си личи по заранта“, ISBN: 9547397133
- „Голямата скука“ (1971, 1974), екранизиран
- „Един наивник на средна възраст“ (1975), екранизиран (1976)
- „Реквием за една мръсница“ (1975), екранизиран (1976)
- „Тайфуни с нежни имена“ (1977), ISBN: 9547397125
- „Черните лебеди“ (1977), екранизиран, дъщеря му Диана в главната роля
- „Само за мъже“ (1977, 2003), ISBN: 954445845X
- „Денят не си личи по заранта“ (1981), екранизиран
- „Не ме разсмивай“ (1983, 1989)
- „Тихият кът“ (1999)
- „Ченге втора употреба“ (2000)
- „Цветовете на болката“ (2004)
- „Тайната“ (2005), ISBN 9547396919
- „Магичен фенер“ (2005), ISBN 9547396072
- „Тютюневият човек“
[редактиране] Други
- „Стилът в изобразителните изкуства (увод в стилознанието)“ (1948)
- „Против изкуството на империализма“ (1953)
- „Пътищата на ционизма“ (1969), очерк
- „Ерос и Танатос“ (1971)
- „Людмила“
- „Облачно“, стихове, ISBN 9549044270
- „Тайното учение“ (2003)
- „В името на отца“ (2001), биография, ISBN 954-90442-5-4, Продуцентска къща „2 ½”
[редактиране] Бележки
- ↑ mediapool.bg „Богомил Райнов избран за носител на държавна награда за 2006 г.“
- ↑ Борис Делчев, „Дневник“, София, 1995, стр. 206, 278 и 467
- ↑ Невена Стефанова, „Талантлив угодник, какво унизително съчетание“, вестник „Култура“, 14 май 2002
- ↑ Как бе източвано културното наследство при Людмила Живкова?