Анархо-комунизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Комунизъм

История на комунизма


Комунистически течения
Марксизъм · Ленинизъм
Троцкизъм · Маоизъм
Съветски комунизъм


Комунистически партии
Комунистически интернационал
Световно Комунистическо движение
Комунистическа революция
Световна революция


Комунистически режими (държави)
Съветски съюз
Народна република Китай
Германска демократична република
Куба · Виетнам
Лаос · Северна Корея


Общи въпроси
Социализъм
Планова икономика
Исторически материализъм
Марксизъм-ленинизъм
Евро-комунизъм
Левичарски комунизъм
Люксембургизъм
Анархо-комунизъм
Новите левичари (Ново люво крило)
Антикомунизъм

С понятието анархо-комунизъм се обозначава комунистическо общество, в което не присъстват централизиращи институции. Като заместник на Държавата и капитализъма той предлага хозиронтална мреца от доброволни сдружения, работнически съвети и обществени блага, които всеки би могъл да използва за по-добър живот.

Анархо-комунизма е известен също като анархистки комунизъм, комунистки анархизъм и червен анархизъм или, понякога, либертариарен комунизъм. Обаче, докато анархистите комунисти са либертарни комунисти, някои либертарни комунисти, например поддръжниците на комунизма на съветите, не са анархисти. Това, което отличава анархисткия комунизъм е противопоставянето срещу всяка форма на политическа власт, йерархия или доминиране.

[редактиране] Философски аргументи

Анархистите комунисти отхвърлят обвинението, че заплатата за труда е нужда, защото хората са "естествено" мързеливи и себични. Те посочват, че дори така наречените "мързеливи богаташи" понякога намират да вършат полезни неща, въпреки че всичките им нужди са задоволени чрез труда на другите. Анархо-комунистите като цяло не се съгласяват с вярата в изначалната "човешка природа", отбелязвайки, че човешката култура и поведение са много повлияни от социализацията. Много, като Пьотр Кропоткин, също вярват, че в основата на човешката еволюция е взаимното подпомагане в името на общата полза и оцеляване вмество състезанието между етделните индивиди. [1]

Анархистите комунисти гледат на комунизма като на средство за подсигуряване на максимално възможната лична свобода и благоденствие на всички, вместо само на богатите и силните. В този смисъл, анархо-комунизма е са из основа философия на равенството. Анархистите считат, че никой няма право да бъде господар на някой друг, или "шеф" както постановяват капитализмът и държавата. Някои съвременни анархо-комунисти и адвокати на пост-лявата анархия като Боб Блек отхвърлят концепцията за задружната работа за сметка на превръщането на съществуващите задачи в доброволна игра.

Много анархо-комунисти (и анархо-колективисти също) отхвърлят "индивидуализма" и "колективизма" като илюзорни понятия. Според тях личностите не могат да се жертват за "по-добро" или да се управляват от "общността" или "обществото", защото обществото се състои от личности, а не е свързваща единиця отделна от личността и следователно колективния контрол над индивида е тираничен и неанархистки[2].

[редактиране] Анархо-комунистически общества

Има различни опити, успешни и неуспешни, за създаване на анархо-комунистическо общество в различни части на света. Някои анархо-комунисти, по-специално анархо-примитивистите твърдят, че родовите общества са ранна форма на анархо-комунизъм. Егалиратните религиозни общности като "движението на копачите" по време на Английската революция могат да бъдат описани като първото анархо-комунистическо общество в модерната история. Големите общества и федерации от общества като Анархистка Каталуния и Свободната Територия в революционна Украйна са примери за анархо-комунизъм в Европа през 20-ти век. Свободните територии от Унгария по време на революцията през 1956 също са пример за успешен анархо-комунизъм от голям мащаб.

Корейското анархистично движение в Северна и Южна Корея, показва временен успех в създаването на анархо-комунизъм в Корея. Обаче, този успех е краткотраен и не толкова известен както анархизма в Испания или Унгария. Някои считат, че в момента съществуващите общности с анархистка природа в Аржентина и Чиапас са анархо-комунистически по природа. Други ги считат за колективистки или синдикалистки общности.

Някои части от общността на свободния софтуер, ГНУ движението и някои части от "копилефт" движението са типична икономика основана на даровете (това е предпочитаната икономическа система от анархо-комунистите). Програмистите правят своя изходен код достъпен, позволявайки на всеки да го копира и променя/подобрява. Отделните програмисти печелят престиж и уважение, а общността като цяло печели от по-добър софтуер. Някои организажии за онлайн блага като Уикимедия, различни други уики-та и Индимедия са сочени като примери за функциониращи анархо-комунистически организации.

[редактиране] Източници

  1. Пьотр Кропоткин Взаимопомощта като фактор на еволюцията (на английски език)[1]
  2. The Place of Anarchism in the Evolution of Socialist Thought, p. 14-15