Моймир II
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Моймир II (?-906 г.) е последния княз на Великоморавия. Заради гражданската война с брат си, и вероятно заради боевете с маджарите, той не успява да предотврати разпокъсването на княжеството. Моймир наследява своя баща Святополк като княз на Великоморавия през 894 година. По същото време княжество Нитра е дадено като зависима територия на брат му Святополк II. Но той, подкрепян от Арнулф Каринтски - крал на източнофранкското кралство, въстава срещу своя брат Моймир II през 895 и отново през 897 година, когато сключва споразумение за сътрудничество с Арнулф. Като резултат Моймир атакува своя брат и е подкрепен от източнофранкските войски, изпратени да подкрепят въстанието на Святополк.
Изтощена от вътрешния конфликт, загубила периферните си територии (отказва се от Блатненското княжество в полза на Източнофранкското кралство през 894 година, след като маджарите плячкосват този регион), Бохемия се оттегля на следващата година и става васал на Арнулф. Друга опасност се появява, когато маджарите пресичат Карпатите и остават в Карпатския басейн (895/896 г.). През 896 година те се настаняват в слабо населените територии на Великоморавия около горна и средна Тиса и през 900/901 година, след няколко грабителски похода в Европа, се настаняват и отвъд Дунава. Лужишките сърби също се откъсват през 897 година и стават васали на Арнулф.
Въпреки тази катастрофа, Моймир успява да обедини силите си. През 898 година поисква от папата да освети новите свещеници, за да намали влиянието на баварските духовници в страната. Баварците (франките), разтревожени от това искане, изпращат войски, които са победени от Моймир. Освен това Моймир пленява бунтуващия се Святополк. Но Святополк се спасява чрез баварските войски, с които избягва в Германия. След смъртта на Арнулф, папата най-накрая изпраща легати да осветят архиепископа и трима епископи през 899 година, и да намалят влиянието на баварския клир. Единственото нещо, което знаем за тях е, че архиепископът позволява литургиите да бъдат ръководени на славянски език, а един от тях е оставен в Нитра.
Както е споменато по-горе, през 900 година маджарите атакуват отвъд Дунава (бивша великоморавска територия, окупирана от франките) и нападат Бавария, заедно с войските на Моймир. Франките са принудени да сключат мир с Великоморавия през 901 година и Моймир се помирява с брат си , който приема да се върне. Договорът с тях слага край на войната между Великоморавия и Бавария, продължила до 895 година.
Въпреки това, маджарите стават опасни и за двете страни. Моймир спира атаките им през 902 и 906 година. През 904 г. е подкрепен от баварски войски. Братята вероятно умират през 906 година, годината на тежки войни с маджарите.
През 907 година маджарите разгромяват баварците в трите битки при Братислава. Моймир или името на наследника му не са споменати във връзка с важните битки.
След това държавата започва да се разпада. Остатъкът от централната част е поделен между Бохемия и Унгария, а местни управители продължават да управляват в планините на Словакия.
Святополк | >>> | Княз на Великоморавия (894 – 906) | >>> | - |
Забележка: Превод от ангийски език