Любимец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Любимец е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до градовете Харманли и Свиленград. Градът е административен център на община Любимец. Старото му име е Хабибчево.

Любимец
Карта на България, градът е отбелязан

41° 50' N, 26° 5' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Хасково
Население: 8 431
Надм. височина: 56 м
Пощ. код: 6550
Тел. код: 03751
МПС код: Х
Кмет
Янко Кючуков
Адрес на общината

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

Първите селища в околностите на Любимец датират от 6000 години преди новата ера. През тракийско време - третото, второто и първото хилядотие преди новата ера, този край постига възход, който го поставя на едно ниво със Средиземноморската култура. По това време районът е обитаван от тракийското племе одриси, запазило най-дълго етнически облик, създало държавна организация и висока материална и духовна култура.

В Средновековието този край също живее интензивен и културен живот, следите от който са намерени край някои селища. Християнството е било въведено в този край по-рано от колкото в другите предели на България.[източник?] Петстотинте години на османско робство са период на пълен застой. Селищата западат, културният живот секва. Някъде в началото на тези столетия е основано и селището, което днес е град Любимец. Той е включен в пределите на България след Съединението.

[редактиране] Обществени институции

Читалище "Братолюбие"

Читалището в Любимец е основано през 1884 г под името "Братолюбие". През 1953 г. то е преименувано в народно читалище "Септември". Учителите Петър Митев, Господин Карагьозов и Александър Вапцаров, заедно с любознателните селяни Вангелаки Бояджиев, Добри Станев, Георги Старирадев, Христаки Бояджиев и др. поставят началото на читалищното дело в Любимец. Първите културни прояви на новооснованото читалище се се осъществяват в малката стаичка на училището в черковния двор. Тук се изнасят и първите пиеси. В училищната стая се организират неделни сказки, изнасяни от учителите Петър Митев и Александър Вапцаров.

Същевременно се учредява читалищната библиотека, пак в една от стаите на старото училище в черковния двор. Библиотечното обслужване се извършва на обществени начала. В учебните стаи на училището се организират и вечеринки, по време на които библиотекарят раздава и книги за прочит.

При опожаряването на Любимец през Междусъюзническата война училището е изгорено и заедно с него и библиотечното имущество на читалището. През 1914 г. читалището подновява своята дейност, закупени са нови книги, но по време на Първата световна война то преустановява работата си.

След войната читалището отново възстановява дейността си. От декември 1923 г. се отваря и библиотека, като преди това се подема инициатива за набавяне на средства за закупуване на книги. Първоначално те се съхраняват в наетото помещение, след това в една стая на новото училище "Захари Стоянов", а от 1929 г.- в сградата на Кафозови на ул."Цар Освободител". През 1927 г. читалището вече разполага с 1207 тома литература, а през 1937 г.- с 2185 тома.

Важен аспект от работата на читалището е театралната дейност. Тя започва още с основаването му, в учебната стая на училището в църковния двор, без сцена и при съвсем примитивни условия.

През април 1934 г. е завършена читалищната сграда до градския народен съвет. Това се посреща с голяма радост от цялото население. Тук вече има театрален салон с 380 места и сцена с много по-големи възможности за сценични приспособления.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

Родени в Любимец

  • Димо Димов (р.1938), цигулар, член на "Квартет Димов"
  • Стойчо Мазгалов (1930-2006), български артист и киноартист
  • Атанас Врабчев, български математик и музикант

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки

На други езици