Триумф

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Триумф (лат. triumphe) - в Древен Рим пищно шествие в чест на блестяща военна победа, най-висшата награда за един военачалник. Единствено Сенатът е имал правото да присъжда подобно отличие. Завърналият се военачалник е трябвало да изчака извън градските стени разрешението на Сената да влезе в града. Мандатът му изтичал в момента, в който прекрачи померия. Триумфаторът бил посрещан с царски, почти божествени почести. Тържественото шествие навлизало през триумфалната порта по посока на Капитолия. Улиците били украсявани с венци, а храмовете - отворени. Зрителите приветствали победителя с викове, а войниците пеели песни. Шествието било оглавявано от висшите магистрати и сенаторите, следвали музикантите, след тях карали трофеите, плячката и картини на покорените градове и народи. След това минавали жреците, водещи бели бикове за жертвоприношението и по-знатните военопленници. Триумфаторът, съпровождан от ликтори, музиканти и певци, стоял в златна колесница, теглена от четири бели коня. Облечен бил в пурпурна туника (tunika palmata) и пурпурна, украсена със златни звезди тога (toga picta). В ръцете си държал скиптър от слонова кост, със златен орел на върха и лаврово клонче. Отзад в колесницата стоял роб, който придържайки лавровия венец над главата на победителя му нашепвал: "Memento mori" („Помн̀и, че си смъртен“). Шествието завършвали войниците с лаврови отличия и всички наградни знаци по тях, които викали "Io triumphe" или пеели песни, понякога и с доста нецензурно съдържание по адрес на победителя. Например на галския триумф на Цезар войниците подвиквали - "Римляни, крийте жените си - водим у дома плешивия развратник". [[1]]