Жан-Жак Русо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Жан-Жак Русо
френски философ
Жан-Жак Русо
Роден: 28 юни 1712
Женева, Швейцария
Починал: 2 юли 1778
Париж, Франция

Жан-Жак Русо (на френски: Jean-Jacques Rousseau) е френски философ, роден на 28 юни 1712 г. в Женева в семейство на чиновник.Неговите прадеди са били френски хугеноти,емигрирали в Швейцария през епохата на религиозните войни.При неговото раждане умира майка му.Когато е на десет години баща му е принуден да бяга от Женева,поради дуелиране с аристократ. Самообразова се.Най-напред е ученик при един селски свещеник,после служи при един нотариус,който го изгонил на скоро,смятайки го за ленив.Когато е на 16-годишна възраст го прибира един свещеник-католик и се заема да го отърве от калвинизма и да го приобщи към католическата църква.Но Русо никога не станал католик.Започват години на скитания от едно място на друго.В Лозана става учител по музика,притежавал е несъмнени музикални дарби.През 1741г. пристига в Париж. Запознава се с Дени Дидро, Жан д'Аламбер ,Мабли ,Кондияки други френски просветители.През 60-те години на столетието Русо издава романите си "Новата Елоиза","Емил" и политическия трактат "Общественият договор".Веднага след публикуването на "Емил" започва преследването на автора.В Париж изгарят "Емил" и властите издават заповед за арестуване на автора.В родният му град Женева също изгарят не само "Емил",но и "Общественият договор".От Женева Русо бяга в Берн,но и там не го приемат.Той се скрива в едно селце в планините на Юра ,откъдето пише своите пълни с гняв и огорчение "Писма от Юра". В Париж ,Женева, Хага публично изгарят богопротивните "Писма". Интересно е, че католици и калвинисти са единодушни в преследването. На континента никъде не може да намери приют. През 1766 г. той търси убежище в Англия, повикан от философа Дейвид Хюм. Там животът му не е заплашен, не изгарят книгите му, но изпитва нравствени огорчения поради бедността си и неискреността дори на почитателите си. Пише музика, преписва ноти. Русо умира на 2 юли 1778 г., малко повече от месец след смъртта на Волтер, в едно селище недалеч от Париж, където е и погребан. По време на революцията парижкият народ пренася тленните останки в Пантеона.

Русо е деист. За него човекът не е толкова рацинално същество, както смята Рене Декарт. Човекът е природно, сетивно, емоционално и едва тогава разумно същество. В съчиненията на Русо се забелязва носталгия по миналото на човечеството, по първичното природно състояние. Според него развитието на науките и изкуствата са увеличили уменията и знанията на човека, но не са го направили по-щастлив. Той смята, че частната собственост е причина за неравенството и нещастията на човека. Само равенството в собствеността прави обществото хармонично и хората по-морални. „Човек се ражда свободен, а навсякаде е в окови.“ Човек може да има само такива задължения, за които е сключил обществен договор. С идеята за обществен договор Русо отрича феодалните задължения, които човек има по рождение, смятани за „естествени“. За Русо републиката е най-съвършената държава. В нея всички са равни пред закона. Държавата е основана на равноправен договор.

[редактиране] Съчинения

  • Разсъждение за науките и изкуствата(1750)
  • „Обществения договор“(1762)
  • „Разсъждение за това дали напредъкът на науките и изкуствата е допринесъл за очистване на нравите“
  • „Разсъждение за произхода и основите на неравенството между хората“(1754)
  • Емил или за възпитанието
  • Нова Елоиза
  • Изповед