Шарл I (Франция)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шарл I Плешивия - свещен римски император и крал на Западнофранкското кралство (Франция). Той е син на Луи Благочестиви и втората му съпруга Юдит. Шарл е роден на 13 юни 823 година, когато по-възрастните му братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща.
Опитите на Луи Благочестиви да даде на Шарл управлението на Алемания (829) и земите между Мойс и Пиринеите (833) водят до разбунтуването на останалите му синове. Смъртта на императора през 840 г. води до избухване на война между тримата му сина. Шарл се съюзява с брат си Лудвиг Немски срещу новия император Лотар I и двамата го побеждават в битката при FONTENOY - PUISAYE на 25 юни 841 г. Следващата година двамата братя потвърждават своя съюз с договор в Страсбург. Войната приключва през 843 г. с подписване на договора от Вердюн. С него Шарл получава Западните франкски земи (днешна Франция), Лудвиг става крал на Източните франкски територии (днешна Германия), а Лотар остава император на Фландрия, Бургундия и владенията в Северна Италия.
Първите години от царуването на Шарл до смъртта на Лотар през 855 г. са мирни. През тези години тримата братя на няколко пъти се събират да решават различни въпроси. През 858 г. подтикван от недоволни барони Лудвиг е решен да завладее Западнофранкското кралство. Шарл е дотолкова непопулярен, че след като неуспява да събере армия, побягва към Бургундия. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг и Уелфс, който е свързан с майка му Юдит. През 860 г. той е решен да завземе кралството на племенника си Шарл Провански, но се проваля. След смъртта на друг свой племенник император Лотар II, се опитва да завладее териториите му. Договорът му от Меерсен през 870 г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг.
Срещу Шарл редовно избухват въстания в Аквитания и Бретан. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Шарл воюва и срещу норманите, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През 875 г. след смъртта на свещенният римски император Лудвиг II ( син на брат му Лотар) Шарл с подкрепата на папа Йоан VIII отпътува за Италия, където в Павия получава кралската корона, а на 29 декември и императорските символи. Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорксата титла нахлува в земите на Шарл и ги опустошава. Това принуждава Шарл да напусне бързо Италия. След смъртта на брат си Лудвиг, Шарл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при Андернах (876).
Междувременно папата заплашен от сарацините, призовава Шарл да отиде в Италия и да му помогне. Кралят преминава Алпите, но експедицията не е подкрепена от благородниците. В същото време Карломан, син на Лудвиг Немски идва от север. Шарл се отправя към него, но умира по пътя през 877 г.
Шарл е наследен от сина си от първия си брак Луи. Той е високообразован и винаги е разчитал на поддръжката на църквата.
Луи I | >>> | крал на Франция (840 – 877) | >>> | Луи II |