Странджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.

Поглед към Странджа от връх Папия
Поглед към Странджа от връх Папия
Трионска река в Странджа
Трионска река в Странджа
Странджански дъб
Странджански дъб

Странджа (на турски: Yıldız Dağları или Istranca Dağları, на гръцки: Στράντζα, Страндза) е планина в Турция и България.

Странджа е разположена в източната част на историкогеографската област Тракия между Бургаската низина, Черно море и източнотракийската равнина. Общата площ на планината е около 10 000 квадратни километра.

Странджа има три добре очертани била - основното южно било в Турция, граничното било и ридът Босна, разположен изцяло на българска територия. Южното било, разположено в посока северозапад-югоизток, е изцяло в турска територия и на него се намира най-високият връх на планината - Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 метра в частта Карамустафа баир. Граничното било е оградено от долините на Резовска река и Велека и най-високата му точка е връх Голямо градище (710 метра). На североизток е разположен ридът Босна, с най-висок връх Папия (502 метра) с разклоненията Росен баир и Медни рид. Между граничното било и Босна в долината на Велека е разположена историкогеографската област Хасекия.

Странджа е изградена от стари (главно палеозойски) метаморфити и гранитоиди и от метаморфозирани триаски и юрски седименти. От нея извират реките Велека, Резовска, Ропотамо, Дяволска река, Факийска река, Оряшка река и Изворска река. В южната част на планината климатът е със средиземноморско влияние.

На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година с 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). Към защитените територии спадат и резерватите „Силкосия“, „Узунбуджак“, „Витаново“ „Средока“ и „Тисовица“. Преобладаващите почви са жълтоземните. В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. Горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и субевксински гори от благун, цер и източен горун. Флората на планината е от 1 665 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната й фауна е най-богатата в българска защитена територия - 263 вида. В планината има находища на медни, медно-полиметални и златни руди.

Странджа е най-слабо населената област в България - едва 10 души на квадратен километър.

С Решение № 6794/29.06.2007 г. Върховният административен съд отменя статута на Странджа като защитена територия.[1] След масови протести на природозащитници по този повод Народното събрание гласува закон, според който установените от правителството защитени територии не могат да бъдат оспорвани в съда. По този начин планината е спасена от застрояване.

[редактиране] Бележки

  1. http://www.sac.government.bg/home.nsf/0/EF1ABEA51514518A42257309002F91C0

[редактиране] Виж също

[редактиране] Външни препратки