Боженците

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Боженците е село в Северна България. То се намира в община Габрово, Област Габрово.

Боженците
Карта на България, мястото на Боженците е отбелязано
Данни
Област: Габрово
Община: Габрово
Население: 14 (13/09/2005)
Надм. височина: 692 м
Пощ. код: 5349
Тел. код: 067193
Геогр. положение: 42°52' сев. ш.
25°25' изт. д.
МПС код: ЕВ
Кмет или наместник
Име Фамилия

Съдържание

[редактиране] Име

Село Боженците понякога се среща изписано като „Боженци“. В Национална база данни и в ЕГАТТЕ от 2001 г. село Боженците е членувано. Според справка на ГРАО-Габрово в Националния статистически институт по повод коректността на изписване на селото, още през 1934 г. по данни от преброяване на населението селото е съществувало точно „Боженците“, а не „Боженци“ и през годините това не е променяно. Единствената промяна е през 70-те години на 20 век, когато статутът му от махала е преминал на село.

[редактиране] География

Село Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредстветно след Шипченския проход. Разстоянието от Габрово е 15 км, от София - 201 км, от Варна - 255 км, от Пловдив - 116 км, от Бургас - 207 км.

[редактиране] История

Село Боженците е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-трудно достъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на ХVІІІ в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.

[редактиране] Архитектура

гледка от Боженци
гледка от Боженци

Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покрив от каменни плочи, ъглови камини, дърворезби на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи

[редактиране] Културни и природни забележителности

Боженци е сред 100 национални туристически обекта, Български туристически съюз: Архитектурно-исторически резерват, 09:00 - 19:00 часа. Има печат в настаняване целогодишно.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки