Лъки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лъки е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област и е в близост до град Асеновград. Градът е административен център на община Лъки.
Лъки | |
---|---|
![]() 41° 51' N, 24° 49' E |
|
Данни | |
Област: | Пловдив |
Население: | 2 464 |
Надм. височина: | 780 м |
Пощ. код: | 4241 |
Тел. код: | 03052 |
МПС код: | РВ |
Кмет | |
Тодор Тодоров(Съюз свободни демократи) | |
Адрес на общината | |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Град Лъки се намира на 210 км. от столицата София, на 54 км. от областния гр.Пловдив, 36 км от гр.Асеновград и на 88 км. от гр.Смолян. Община Лъки е разположена в силно пресечения Преспански дял на Западни Родопи. Граничи с общините Асеновград, Чепеларе, Смолян и Баните. В близост е до международно известния Бачковски манастир и преди курорта Пампорово. На нейната територия се намира манастирския комллекс "Кръстова гора-Св.Троица" и Държавна дивечовъдна станция "Кормисош" с прекрасни условия за ловен туризъм. Районът се намира в живописните клисури на р.Манастирска, Дряновска, Юговска, Лъкинска. На територията на общината с административен център - град Лъки са разположени осем села - Борово, Белица, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Манастир и Югово. Надморската височина на Общинския център гр.Лъки е 634 метра, а на най-високо населеното място с.Манастир 1 500 метра. Средната годишна температура е 11,5 градуса по Целзий. Релефът на Общината е типично планински. Представлява лабиринт от ридове с различни дължини и посоки. Района е богат на красиво извисени карстови форми.
[редактиране] История
[редактиране] Религии
Почти половината от населението изповядва източноправославна християнска религия, а останалата част мюсолманска (сунити) религия. В града има построена молитвен дом — джамия през 2002 г и в момента (2005 г) се изгражда сграда на църква.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Главният отрасъл в икономиката на града е добива на оловно-цинкова руда. В миналото на територията на общината е имало няколко действащи рудници, но към момента функционират само два - рудник „Дружба“ и „Джурково“. С тяхната дейност са свързани много от работоспособните жители на града. В града функционира и фабрика за обогатяване на добитата руда. Друг отрасъл застъпен в местната икономика е текстилната промишленост. Функционират няколко шивашки цеха и завод „Преспа“, чиято продукция се изнася и в чужбина. Дуга част от жителите са заети в областта на услугите - образование, местна администрация, здравеопазване и т.н.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Училища
Едва през 1934 год. проблясва първата светлина в Лъкински район - открито е училище в с. Югово, а малко по-късно и в с. Манастир.
Първото училище в Лъки е открито на 27 декември 1937 година, в което учителства Филип Петров Бояджиев родом от с. Габарево Казанлъшко. Обучават се 20 ученика на различна възраст. Училището се е помещавало в една от стаите на Общината, построена през 1935 г. През втората година се открива трапезария за учащите се, с което се дава възможност на по-голям брой деца от околните населени места да се учат в Лъки.
Учителят Бояджиев, чието име учениците произнасят с благоговение, успява да завладее и да разпали детското им въображение в изработването на първите етнографски експонати с маниста — гердани, гривни, торби. С това се слага началото на на етнографското проучване на родния край през 1937 г., а през есента на същата година училището участва със свои предмети в Стопанската изложба в гр. Пловдив и получава първите награди — 2 златни гривни и 2 одеала.
Броят на учениците непрекъснато се увеличава и след две години осезаемо се чувства нуждата от разширяване на сградата. С помощта на Общината се обзавежда едно сравнително добро за времето си училище, което след третата година след основаването си става средищно, независимо че в него работи само един учител. По-късно постъпват на работа учителите Петър Цанов ог с. Оряховица, Пазарджишка община и Пейо Панов от с. Манастир.
До 1954 год. училището в Лъки е начално. През същата година се открива и първият прогимназиален клас — пети. Разработените рудни находища на територията на Лъкинска община привличат много заселници, което дава отражение върху броя на учениците, поради което възниква необходимост от нова училищна сграда. След зимната ваканция на учебната 1958/59 учениците са настанени в ново училище, което разполага с 9 учебни стаи, дирекция и учителска стая. С помощта на местния Народен съвет и вече съществуващата общественост в Лъки се открива Интернат, в който са настанени всички деца от околните махали.
Паметна за населението на Лъки остава 1959 година. С Указ №139 на МС местността се утвърждава в самостоятелна административна единица и се отделя административно от община Дряново.
През годините 1955-1961 пред учителскят колектив стоят не малко задачи, една от които е ограмотяване на населението и ликвидиране на неграмотността и с много сърцатост и отговорност учителите работят в училище и с населението от общината и постигат значителни резултати.
През 1961/62 г. училищната сграда се разширява, като се построява и III етаж с 5 учебни стаи, кабинет по химия и хранилище. Освен това към северната част на училищния двор се издига нова постройка, която се обзавежда съвременно — лекарски кабинет, физкултурен салон, библиотека, кабинет па физика, стая за извънкласна работа с учениците и работилница. Богата е 1961 година със събития за учителския колектив. На 16 октомври 1961 г. към училището се открива редовна вечерна прогимназия с 4 класа — V-VIII клас. През тази учебна година училището преминава в осмокласно.
Със заповед 21-а от 11 май 1963 г. на МНП от 15 септември същата година Основното училище в с. Лъки прераства в СПУ (Средно политехническо училище). Същата година се разкрива и вечерно средно политехническо училище с една паралелка в IX клас. Това събитие се посреща с особено задоволство от родители, ученици и учители. Тогава директор на училището е сърцатият Слав Бозаджиев — човек енергичен, всеотдаен в работата си, неуморен педагог, значителен читалищен и обществен деец.
На 25 май 1966 год. завършва I гимназиален випуск на училището. През годините на утвърждаване Средното училище се нарича СПУ „Христо Ботев“, от 1980/81 г ЕСПУ „Христо Ботев“ (Единно средно политехническо училище) и от 1989/90 г. СОУ „Христо Ботев“ (Средно общообразователно училище). През 1968/69 година е построена новата сграда на Ученическия пансион, където живеят и се учат децата от съседните села. Броя на учениците достига рекордното число 1393 през 1970/71г., като през 1986/87 г спада на 710, а през 2004/2005 г е едва 385 ученика по причина на миграция на населението и намаляване драстично раждаемостта през последните 10-15 години на новото време.
През 2004/2005 год завършва 40-тия гимназиален випуск на училището. Учениците успешно се обучават от 1996/97 година в специалностите "Среден мениджър", " Организатор на среден и дребен бизнес" и от 2003/2004 г профилирано обучение "Стопанско управление". Една част от учениците успешно намират реализация в стопанския сектор, а повече от половината ежегодно успешно се представят на кандидат-студентските конкурсни изпити и успешно се обучават и завършват различни ВУЗ. През 40-годишната гимназиална история от училището са завършили не малък брой учители, инженери, икономисти, юристи, медици, стоматолози и много кадри в Техникуми и колежи над средно образование.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
[редактиране] Редовни събития
Всяка година през последната седмица на месец август, по традиция се организира събор наречен "Миньорски Празник" в чест на всички миньори в местността. Събитието е голямо за град Лъки , като се събират хора от всички околни местности. През 2006г официален гост беще президентът на Република България, Георги Първанов.
[редактиране] Личности
В Лъки живеят музикантите от Виевска фолк група /ВФГ/- барабанистът Милко Узунски и надарената с глас родопска певица Росица Пейчева. През 2007г. ВФГ отбелязва 30-годишен юбилей.
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
Характерна е родопската баница наречена клин