Борис Данков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Данков български писател |
|
Роден: | 16 април 1941 Жълтеш, Област Габрово |
---|---|
Борис Данков български журналист, поет и преводач. Той е роден на 16 април 1941 г. в с. Жълтеш, община Габрово. Завършил е Априловската гимназия (1959), а в СУ „Св. Климент Охридски“ — българска филология (1966) и журналистика (1984). Създател е на литературната група „Илия Иванов — Черен“ и издател на литературния свитък „Повик“ (1968).
Известно време работи във в. „Балканско знаме“ — Габрово като редактор в „Културен отдел“. От 1974 г. до 1978 г. е журналист във в. „Народна младеж“, а след това до 1983 г. — редактор във в. „Работническо дело“. От 1983 до 1989 г. е кореспондент на вестника във Варшава. След демократичната промяна през 1989 г. е сред екипа на новосъздадения от Стефан Продев в. „Дума“. От 1991 до юли 1995 г. е член на редколегията и зав. отдел „Култура“ на вестника.
През периода 1995 – 1998 г. е директор на Българския културен институт във Варшава и главен редактор на излизащото на полски език издание „Bułgarska kronika“. След завръщането си в България — отново e завеждащ отдел „Култура“ и член на редколегията на в. „Дума“, от 2000 г. досега — коментатор във вестника и редактор на литературното приложение „Пегас“. Носител е на годишната награда на фондация „Христо Ботйов“ (2004).
Автор е на книгите:
- „Магията на словото“ (1986), психографски анкети с публицисти.
- „Полша — вчера и днес“ (1988), политически очерк.
- „Сянка на птица“ (1994), стихове.
- „Хаос“ (1995), стихове.
- „Енигма“ (1995), стихове.
- "Колибарски сънища" (2007), стихове.
Преводач и съставител:
- "Антология на новата полска поезия" (2006).
- Сергей Есенин, "Изповед на хулигана" (2007).