Флавий Хонорий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хонорий | ||
---|---|---|
Император на Западната Римска империя | ||
![]() |
||
Гравюра на Хонорий от 19 век, направена на базата на монетите му | ||
Управление | 23 януари 393 - 395 (август при баща си); 395 - 15 август 423 (император на запад, докато брат му Аркадий е император на изток) |
|
Пълно име | Флавий Хонорий Август | |
Роден | 9 септември 384 | |
Починал | 15 август 423 | |
Предшественик | Теодосий I | |
Наследник | Валентиниан III | |
Брак | Мария, дъщеря на Стилихон | |
Династия | Теодосиева | |
Баща | Теодосий I | |
Майка | Елия Флацила |
Флавий Хонорий (9 септември 384–15 август 423) е римски император (393- 395) и по-късно император на Западната римска империя от 395 до смъртта си. Той е малкият син на Теодосий I и първата му съпруга Елия Флацила и брат на императора на Източната Римска империя Аркадий.
Управлението на Хонорий се характеризира с упадък на Западната Римска империя и териториите й. Когато Хонорий умира, той оставя империята на ръба на пропастта.
Съдържание |
[редактиране] Управление
[редактиране] Ранни години на управление
След като става консул на двегодишна възраст, Хонорий е провъзгласен за август и респективно за съимператор на 23 януари 393. Когато Теодосий умира през януари 395, Хонорий и Аркадий си поделят империята и по този начин Хонорий става император на Западната римска империя на десегодишна възраст.
През първата част на управлението си Хонорий разчита на военачалничеството на вандалския генерал Стилихон. За да скрепи отношенията си с императора, Стилихон омъжва дъщеря си Мария за него. Епиталамията, написана по този повод от придворния поет на Стилихон - Клавдиан, е запазена.
Първоначално Хонорий избира за своя столица Милано, но когато вестготите нахлуват в Италия през 402, той мести столицата си в грайбрежния град Равена, който е защитен от пръстен от блата и здрави укрепления. Докато новата столица е лесно защитаема, нейното местоположение не позволява на римските войски да бранят централната част на Италия от варварските нахлувания.
[редактиране] Упадък на Западната римска империя
Управлението на Хонорий бива изложено на много заплахи: от нахлуващите на територията на империята варвари до няколко узурпатора.
Бунт, предвождан от Гилдон, comes Africae, в Северна Аррика, продължил две години (397-398). През 405 варварска армия, предвождана от Рагадайс, напада Италия, опустошавайки сърцето на империята, докато Стилихон не я разбива през 406.
Ситуацията в Британия е даже по-критична. Британските провинции са изолирани, нуждаейки се от поддръжката на империята, и войниците подкрепят бунтовете на Марк (406 - 407), Грациан (407), и Константин "III". Константин напада Галия през 407, окупирайки Арл.[1]
Нашествие на алани, свеви и вандали тръгва от Галия на 31 декември 406 и пристига в Испания през 409. През 408 Стилихон е арестуван и екзекутиран по заповед на Хонорий, най-вероятно поради дворцов заговор срещу военачалника-арианин.
През 409 идва ред на узурпацията на Приск Атал, сенатор, подкрепян от краля на вестготите Аларих I, както и на бунта на Геронтий и Максим в Испания. За да спре Приск, Хонорий се опитва да преговаря с Аларих, който оттегля подкрепата си към претендента за престола през 410, но нахлува в Италия и плячкосва Рим. Геронтий, военачалник на Константин, е провъзгласил в Испания Максим за император против самия Константин, но Хонорий се намесва в бормата между Константин, Максим и Геронтий като изпраща своя военачалник Констанций, който потушава бунтовете през 411.
Галия отново е епицентър на проблемите на Хонорий: едва след като войските на Констанций се завръщат в Италия, Йовин вдига бунт в Северна Галия с подкрепата на алани, бургунди и и галския нобилитет. Йовин се опитва да преговаря с нахуващите готи на Атаулф (412), но провъзгласяването на брат му Себастиян за август кара Атаулф да потърси съюз с Хонорий. Хонорий кара Атаулф да разреши проблема с Йовин и въстаналият е победен и екзекутиран през 413.
През 414 Констанций напада Атаулф, който провъзгласява повторно Приск Атал за император. Атаулф е принуден от Констанций да се оттегли в Испания и Атал, отново загубил подкрепата на вестготите, е заловен и детрониран.
Североизточната част на Галия изпитва даже по-голямо франкско влияние, докато подписания през 418 договор отстъпва на вестготите сверозападния дял, бившата Аквитания.
В периода (420-422), в който друг Максим (ако не и същият) печели и губи властта в Испания, Хонорий провъзгласява своя военачалник Констанций (който освен всичко е и съпруг на сестра му, Гала Плацидия, от 417) за съимператор (421). Той продължава да управлява като едноличен владетел след смъртта на своя колега през (422).
[редактиране] Смърт
Хонорий умира от воднянка през 423, без да остави наследник. В последвалия хаос Йоан е обявен за император. Въпреки това още същата година източния император Теодосий II провъзгласява за император своя братовчед Валентиниан III, син на Гала Плацидия и Констанций III.
[редактиране] Плячкосването на Рим
Най-значимото събитие от управлението му е нападането и плячкосването на Рим на 24 август 410 от вестготите на Аларих.
Градът бива обсаден от вестготите малко след свалянето от пост и екзекутирането на Стилихон през лятото на 408. Нуждаещ се от способен военачалник, който да контролира съставената предимно от варвари римска армия, за Хонорий е почти невъзможно да атакува директно войските на Аларих и той прилага единствената възможна стратегия в тази ситуация: да чака пасивно вестготите да се уморят и да прекарва времето си в подреждане на войските, които може. Изглежда, че този курс на действията на Хонорий всъщност е плод на неговата нерешителност и поради това той е доста критикуван както от съвременниците му, така и от по-късните историци.
Може би е спорно дали този план е могъл да проработи, особено след като той се лишава от няколко способни офицери, като поставя единствено католици на висшите военни постоове.[2] Във всеки случай всичкоп това е плод на събитията. Подтикнат от глада, някой отваря римските укрепления на Аларих и готите нахлуват вътре. Градът не е попадал в чужди ръце откакто галите извършват едно нападение преди около седем столетия. Победилите вестготи нанасят невъобразима емоционална щета на града, не по-малка от материалната: шокиращата новина за това събитие отекнала от Британия до Йерусалим и вдъхновила Августин да напише своя magnum opus За Градът Божи.
През 410 също така Хонорий отговаря на апела на Британия за помощ срещу местните варварски нашествия. Погълнат изцяло от проблема с вестготите и без реална възможност да помогне на отдалечената провинция, Хонорий казва на населението там да защитава себе си толкова добре, колкото му е възможно.
[редактиране] Оценка на управлението на Хонорий
Има една история (която Едуард Гибън отхвърля), според която, когато чул новината, че Рим е "загинал", Хонорий първоначално бил шокиран; смятайки, че новината се отнася до любимо пиле, която той бил нарекъл "Roma", той отговорил, че това било лъжа, защото съвсем скоро птицата се хранила от ръката му. Впоследствие му било обяснено, че става дума за града.
Правейки оценка на управлението на Хонорий, историкът Джон Бъри пише: "Неговото име щеше да бъде забравено сред имената на най-неизвестните, заемали имперския трон, ако управлението му не съвпадаше с фаталния период, в който се решава, че Западна Европа ще се превърне от римска в тевтонска." След като прави списък на бедствията от тези 28 години, Бъри заключва, че "самият той не прави нищо значимо срещу враговете, които нападат неговата империя, но самият той се радва на изключителен късмет, тъй като се задържа на трона, докато не умира от естествена смърт и става свидетел на поражениетона множество тирани, които се опълчват срещу него."[3]
Но Бъри сякаш не е запознат с връзката на Хонорий с легендата за Свети Телемах. Според католическата традиция, мъченическата смърт на светеца повлияла на императора да издаде едикт, с който забранявал гладиаторските игри. При всички случаи последните гладиаторски игри, за които знаем, са били по времето именно на Хонорий.
[редактиране] Ridicularia
Хонорий и нападението на вестготите са споменати от капитан Жан-Люк Пикар в Стар Трек: Следващото поколение в епизода "Най-доброто от двата свята": "Чудя се дали Хонорий, наблюдавайки как вестготите превземат седмия хълм, наистина е осъзнавал, че Римската империя ще падне?"
По време на своето управление Хонорий също така издал декрет, забраняващ на мъжете да носят панталони в Рим [Codex Theodosianus 14.10.2-3, tr. C. Pharr, "The Theodosian Code," p. 415].
Император Хонорий бил луд по пилета. В един епизод на Приключения в Одисея императорът е представен как наема хора, които да се грижат за нуждите на пилетата му.
[редактиране] Виж също
- Узурпатори по времето на Хонорий:
- Приск Атал в Рим (два пъти);
- Максим в Испания;
- Марк, Грациан, Константин "III" и Констанс "II" в Галия и Британия;
- Йовин и Себастиян.
- Приемници на Хонорий:
- Йоан и Валентиниан III.
[редактиране] Източници и използвана информация
![]() |
Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Honorius (emperor) от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите. |
[редактиране] Бележки
- ↑ Докато Константин е в Галия, неговият син Констанс "II" се разпорежда в Британия.
- ↑ Едуард Гибън, Залез и упадък на Римската империя, III, (London: Everyman's Library, 1993), стр. 247.
- ↑ John Bagnall Bury, History of the Later Roman Empire, 1923 (New York: Dover, 1958), p. 213
Теодосий I | >>> | Император на Западната Римска империя (395 – 423) | >>> | Валентиниан III |