Измекяр

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Измекяр или Измекярин ( турски: hizmetkar) е остаряла дума от турски произход, която означава слуга, ратай, наемник. Произлиза от hizmet „служба“ + персийската наставка - kar.

[редактиране] Съвременна употреба

Съвременната употреба на думата е с негативен отенък. Смисълът е подобен на марионетка, но още по-негативен. Марионетката е без собствена воля, управлява се от дуг, докато измекяринът има собствена воля, но я е продал доброволно, продал се е за пари. Подразбира се, че се е продал да върши мръсната работа на чорбаджията, който му плаща.

В повечето езици, а и у нас, в този контекст се употребява лакей. Измекяр е турска дума, което я натоварва с допълнителен негативизъм спрямо лакей - виж Ислям в България.

В някои части на страната се употребява разговорно в смисъл „човек, който муфти“.