Нойверк

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изглед към Нойверк от брега на Куксхафен
Изглед към Нойверк от брега на Куксхафен

Нойверк (на немски: Neuwerk) е германски остров в Северно море, пренадлежащ към територията на Хамбург. Населението на острова през 2006 г. е 36 души.

Съдържание

[редактиране] География

Нойверк е разположен в югоизточната част на Северно море, между устията на реките Елба и Везер. На около 13 км югоизточно от острова се намира градът Куксхафен. От административна гледна точка Нойверк принадлежи към район Хамбург-център, въпреки че се намира на около 100 км от града. Нойверк е главният остров на хамбургския "квартал" Нойверк, към когото спадат още островите Шархьорн и Нигехьорн. Островът се намира в националния парк Хамбургишес Ватевмеер. Площта му е 3 км2, а най-високото му възвишение е 7 м.

На път за Нойверк
На път за Нойверк

При отлив островът може да бъде достигнат пеша (за около два часа и половина) или с каруци, а при нормално ниво на водата - с кораб.

Намиращите се на около 4 км от Нойверк острови Шархьорн и Нигехьорн образуват защитен резерват за птици, а достъпът на хора до тях е ограничен.

[редактиране] История

Най-старият съществуващ документ, в който се споменава Нойверк, е коалиционен договор между Ланд Вурстен и Хамбург от 1316 г. Там островът е споменат със старото си име - Ниге О. През 1300 г. започва строежът на наблюдателна кула, който продължава 10 години. Първоначално тя служи за защита на острова и водната линия към Хамбург от пирати. Около кулата е построена стена, на места висока до осем метра, така че се получава нещо като крепост. Съоръжението получава името Дат Варк - военен израз, означаващ наблюдателна кула. По късно това наименование се превръща в име на острова. Първоначално кулата е от дървен материал и се налага да бъде построена наново (този път от камък) в периода 1367 - 1369 г. след възникнал пожар. Кулата започва да служи като фар през 1814 г.

250 след построяването на кулата островът се използва само от военни, а първите цивилни заселници идват в средата на 16 век.

През 1931 г. земята пред дигите е опасана с пръстен от камъни, чиято цел е да предпазва острова от ерозия.

На 1 април 1937 влиза в сила т.нар. Велик Хамбургски Закон, по силата на който в територията на Хамбург влизат градове, села и околии, принадлежали дотогава на Прусия. В замяна Прусия (по-късно Долна Саксония) получава няколко хамбургски територии, сред които Куксхафен и Нойверк. През 1969 г. Хамбург и Долна Саксония подписват договор, според който Нойверк и Шархьорн се връщат на Хамбург.

[редактиране] Икономика

Основните поминъци на жителите на Нойверк са туризмът и земеделието. През летните месеци островът се посещава от около 120 000 туристи годишно, които могат да нощуват в три пансиона, ваканционни квартири, два хотела-плевни и две младежки общежития. По главната дига островът може да бъде обиколен за около един час.

Също през летните месеци върху земята пред дигата могат за бъдат отглеждани коне и говеда.

Тогава островът служи и като център за съвукопление на пчели, "организиран" от пчелният институн в Целе. Спокойствието на острова създава идеална предпоставка за това.

[редактиране] Забележителности

Фарът
Фарът

Най-голямата забелижетелност на острова безспорно е фарът. Това е най-старата сграда на Хамбург. Дълго време служила за защита на острова, кулата функционира от 1814 г като фар, а от 1942 г. маслената лампа отстъпва мястото си на електрическа такава. Фарът е обявен за културен паметник през 1924 г.

Допреди години всички трупове, довлачени от прилива до бреговете на острова са погребвани в гробището на незнайните. Днес труповете се превозват до континетална Германия.

Плитчините, образуващи се при отлив, както и ивицата земя пред дигита дават възможност нагледно да бъде проследен процесът на приливите и отливите. Приливите (особено след бури) често изхвърлят на брега кехлибари, някои от които могат да бъдат видяни в музея на кехлебара.

Една част от земята пред дигите е част от гореспоменатия резерват за птици.

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки