Боню Ангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Боню Ангелов
български филолог
Роден: 6 януари 1915
Ягода, България
Починал:  ? 1989
?

Професор Боню Ангелов Стоянов е български филолог, работил в областта на средновековната българска и руска литература.

Боню Ангелов е роден в село Ягода, Старозагорско. Основното си образование получава в родното си село, а средното - в смесената гимназия в Казанлък (1929-1934). Завършва като частен ученик в Стара Загора (1934), понеже е изключен от гимназията в Казанлък за участие в ученическа стачка. Следва славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1934-1938).

Боню Ангелов учителства последователно в Плевен, Карлово и Казанлък, директор е на Казанлъшката мъжка гимназия (1944-1945). От 1946 е научен сътрудник в Българска академия на науките - отначало в Института за български език, а от 1949 в Института за литература. От 1957 е старши научен сътрудник. От 1967 е професор в Института за литература. Член е на Българската комунистическа партия.

Научните интереси на Боню Ангелов се съсредоточават върху Кирило-Методиевата проблематика, Паисиевата епоха, руско-българските отношения, въпросите около „Слово о полку Игореве“, издаването на старославянски съчинения. Автор е на „Празникът на славянските просветители Кирил и Методий (произход и развитие)“.

Боню Ангелов е един от авторите на първи том от „История на българската литература“ (1962). Съавтор е на учебници за гимназии и за учителски институти. Участва в издаването на съчиненията на Климент Охридски (том първи, 1970).