Пиер Тейяр дьо Шарден

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пиер Теяр дьо Шарден
френски палеонтолог и теолог
Пиер Теяр дьо Шарден
Роден: 1 май 1881
Оверн, Франция
Починал: 10 април 1955
Ню Йорк, САЩ

Пиер Тейяр дьо Шарден (френски Pierre Teilhard de Chardin) е френски учен палеонтолог, антрополог, теолог и философ.

„Вече овладяхме енергията на вятъра, на морето, на слънцето. Но денят, в който човек успее да овладее Енергията на любовта, ще е толкова важен, колкото и откриването на огъня."

Съдържание

[редактиране] Биография

Тейяр дьо Шарден е роден в замъка Сарсена в Пюи де Дом, недалеч от Клермон Феран, Оверн, Франция. След завършването на обучението си в йезуитския колеж в Монж, се подстригва за монах и през 1899 г. влиза в ордена на йезуитите. В периода от 1901 до 1905 г. изучава философия и теология в католическата семинария на остров Джърси. През 1905-1908 г. живее в Кайро, където преподава физика и химия и където възниква интересът му към палеонтологията. Завръща се в Англия, където продължава теологическото си образование в Хастингс. През 1911 г. приема свещенически сан. Следва специализация по палеонтология в Париж. Тейяр дьо Шарден взема участие в Първата световна война като военен свещеник и санитар. През 1920 г. става професор в Католическия институт в Париж, две години по късно получава докторска степен по палеонтология в Сорбоната. През 1923-1925 г. участва в палеонтологическа експедиция в китайската провинция Тянцзин. Принуден да напусне Католическия институт през 1926 г., след като възгледите му за първородния грях са обявени за несъответстващи на църковното учение. Заминава отново за Китай, където прекарва с известни прекъсвания около 20 години и където през 1929 г. става един от съоткривателите на синантропа при разкопки в Чжоукоедян край Пекин. Участва също в експедиции в Монголия, Индия, Индонезия и Северна Африка. Втората световна война затруднява работата на Тейяр дьо Шарден, но въпреки трудностите, през 1940 г. той е съосновател на геобиологическия институт в Пекин. Сътрудничи с информация на съюзническите сили. През 1946 г. се завръща в Париж. Посещава Рим, където се опитва без успех да получи благословията на Католическата църква да публикува богословско-философските си съчинения. Въпреки това някои от произведенията му се разпространяват и оказват силно влияние върху научната общественост. От 1952 г. се заселва в Ню Йорк, където до смъртта си се занимава с антропология. След смъртта му негови приятели и съмишленици издават от 1957 до 1976 т. 13 тома, в които са включени почти всички негови съчинения.

[редактиране] Философско и богословско творчество

Трудно е да се определи границата между теологията и философията в творчеството на Тейяр дьо Шарден. Той създава цялостна мирогледна система, в която се опитва на „помири”, използвайки метода на феноменологията, научните и религиозните възгледи за света. Според Тейяр дьо Шарден конфликтът между научните и религиозните догми е изкуствен и може да бъде решен не на основата на елиминирането на една от тези две страни на човешкото познание, а по пътя на техния синтез.

Тейяр дьо Шарден създава еволюционна теория (твърде различна от дарвиновата), еволюцията той разбира в смисъла на телеологията. Според тази теория Божественото начало е скрито в „сърцето на материята” и насочва нейното развитие. Като целенасочен космически процес, еволюцията представлява развитие на материята и енергията, при което те все повече се усъвършенстват и одухотворяват. Така възниква понятието „ноосфера” (сфера на ума - Тейяр дьо Шарден не е автор на термина, но го разработва най-задълбочени), която надраства по-низшите сфери на мъртвата материя (предбиосфера) и биосферата. По-нататъшното развитие е възможно само на колективна основа. Техническият и стопанският прогрес са важно условие да по-нататъшното развитие, но решаващ е духовният фактор. Крайна цел на така описваната еволюция е есхатологичната „точка омега”, където се осъществява конвергенцията на цялото мироздание и „ноосферата” преминава в още по-висшето състояние на „свръхперсонализация”. „Точката Омега” е духовният център, който въздейства върху развитието на феномените чрез т. нар. „радиална” (психична) енергия, отъждествявана с Божествената благодат, която именно движи еволюцията към все по-сложни форми.. Радиалната енергия се различава от „тангенциалната” (физична), но действа в синхрон с нея.

Тейяр дьо Шарден критикува емпиричната наука заради дълбоката пропаст, която съществува в науките за Вселената и науките за човека. Според него именно човекът, който е „ос и връх на еволюцията” е основата, „най-синтетичното състояние, в което ни е достъпна тъканта на универсума”, чрез която може да бъде разбран светът.

Църквата Тейяр дьо Шарден определя като „главен отряд на еволюиращото човечество, но я критикува заради начина, по който прекалено дуалистично разделя природата, историята, вярата, спасението и Божията благодат. Доколкото човекът е призван да сътрудничи на Бога при завършването на творението, вярата трябва да го подтиква не към бягство от материята и историята, а към стремеж за съединяване с Бога посредством участие в усъвършенстването на творението и създаването на съвършено човешко общество.

Въпреки че е отхвърлено от Католическата църква, учението на Тейяр дьо Шарден оказва силно влияние на известни католически среди и извън тях.

[редактиране] Произведения

  • Човешкият феномен (Le Phénomène humain, Р. 1955), български превод С. 1994.
  • Божествената среда (Le Milieu divin, Р. 1957)
  • Бъдещето на човека (L’Avenir de l’Homme Р. 1959), български превод С. 2003, ISBN 954-739-293-X

[редактиране] Външни препратки

Американска асоциация "Тейяр"

Изследователски институт по човешка еворюция

Статия от Александър Мен

Фондация "Тейяр дьо Шарден" - Холандия, с версии на английски, руски и холандски.

Немскоезичен сайт за Тейар дьо Шарден