Средна аномалия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В орбиталната динамика средна аномалия е мярка на времето специфична за дадено тяло, представляваща частта от орбиталния период на тялото p изминал след последното преминаване през периапсидата към целия орбитален период. Измерва се в радиани от 0 до 2*π и може да се унагледи с помощта на спомагателен кръг. На диаграмата по-долу е отбелязана с M (ъгълът z-c-y).
Точката y е дефинирата по начин при който площта на кръговия сектор z-c-y е равна на площта на елиптичния сектор z-s-p, умножен по отношението между голямата и малката оси на елипсата на орбитата.
[редактиране] Изчисление
Средната аномалия се изчислява като:
където:
е средната аномалия по време
,
е началното време
,
е разглежданото време,
е средното движение.
Алтернативно:
където:
е аномалията на ексцентрицитета на орбитата,
е ексцентрицитета на орбитата.
[редактиране] Виж още
- Закони на Кеплер
- Аномалия на ексцентрицитета
- Същинска аномалия