Алусиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алусиан
византийски политик
Роден:  ?
Починал: 11 век

Алусиан е втори син на българския цар Иван Владислав. Той е заточен в Армения заедно с потомците на последните български царе от император Василий II след завладяването на България от Византия през 1018 г. Получава достойнството на патриций. Обвързан е с голямото въстание по западните български земи от 1040-1041 г.

[редактиране] Участие във въстанието от 1040-1041 година

Към 1040 г. е патриций и стратег на Теодосиупол (днес Ерзерум в Армения). Изпадайки в немилост (забранено му е да се появява в Константинопол), през септември 1040 г. Алусиан, възползвайки се от въстанието на братовчед си Петър Делян, пристига в българските земи, за да претендира за трона. След неуспешен опит да намери привържаници сред приближените на рода си, той се обръща към Петър Делян. Последният, съзнавайки, че Алусиан е конкурент за престола, въпреки всичко му предоставя 40 хилядна войска, с която да атакува Солун. Можем само да гадаем за мотивите на Петър Делян, но опититът на Алусиан да превземе Солун приключва с погром за българската войска. Пред стените на крепостта загиват 15 000 български бойци. След като Алусиан се завръща, през 1041 г. прави заговор срещу Петър Делян, като го приканва на среща и заедно с приближените си гo обезоражава, отрязва му носа и му изважда очите. След като завзема властта, Алусиан предприема няколко неуспешни похода срещу Византия и на един от тях през лятото на 1041 г. преминава на страната на Византия, изоставяйки войската си. Приет е радушно в императорския лагер в Масинопол - бива реабилитиран, получава дворцова титла магистър и е изпратен в Константинопол. Междувременно император Михаил IV Пафлагон организира войската си и от Солун атакува въстанниците. В сражението при Острово българите претърпяват загуба. Петър Делян е отведен в Константинопол, където историческите сведения за него прекъсват. Така приключва първия значим опит за отхвърляне на Византийското господство.

Участието на Алусиан във въстанието е описано в ред съчинения, като Хронография на Михаил Псел.


[редактиране] Литература

  • БОЖИЛОВ, Иван, ГЮЗЕЛЕВ, Васил. История на средновековна България VII-XIV век, София, ИК Анубис, 1999. ISBN 954-426-204-0