Джото

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джото
италиански художник
Джото
Роден: ? 1267
Коле ди Веспиняно, близо до Флоренция, Италия
Починал: 8 януари 1337
Флоренция, Италия
Камбанарията на Санта Мария дел Фиоре, Флоренция
Камбанарията на Санта Мария дел Фиоре, Флоренция

Джото ди Бондоне, по-известен само като Джото, е италиански художник и архитект, работил в епохата на Ренесанса.

Съдържание

[редактиране] Биография

Джото се ражда близо до Флоренция, в семейството на земеделеца Бондоне. Някои автори смятат, че истинското му име е съкращение от Амброджо (Амброджото) или Анджело (Анджелото).

Джорджо Вазари разказва в своите „Животописи на най-знаменитите художници, скулптори и архитекти“, че когато Джото станал на 10, баща му го пратил да пасе овцете и докато ги пасял, малкият рисувал върху земята и по камъните с остро камъче. Един ден художникът Чимабуе минавал случайно оттам и видял момчето да изобразява овца, толкова реална и съвършена, че незабавно попитал баща му дали може да го вземе чирак. Бащата на Джото се съгласил и така започнала кариерата на младия художник.[1]

След завършване на обучението си, в течение на 12 години Джото работи в различни градове - Авиньон, Ферара, Неапол, Падуа, Равена, Рим, Верона и други. През 1311г. става член на флорентинската гилдия на художниците. В периода[1328—1333 г. е придворен художник на неаполитанския крал, Роберт Анжуйски. От 1334 г. е главен архитект на Флоренция. Джото умира през 1337 г. на 70 годишна възраст. Погребан е в Санта Мария дел Фиоре.

[редактиране] Изкуство

Екстазът на свети Франциск, Асизи
Екстазът на свети Франциск, Асизи

За оформянето на Джото като художник освен неговият първи учител, Чимабуе, голяма роля изиграва и Пиетро Кавалини. Повлияват му и идеите на св. Франциск Асизки за връщането към раннохристиянския идеал.

Сред най-известните творби на Джото са стенописите в капелата (параклис) на семейство Скровени в Падуа, посветени на епизоди от живота на Дева Мария и Исус Христос. Други известни негови фрески са тези в капелите на родовете Барди и Перуци в базиликата Санта Кроче. В капела Барди се намират известните шест сцени, посветени на свети Франциск. В капела Барди са изобразени сцени от живота на Йоан Кръстител и Йоан Евангелист. Смята се, че стенописите в базиликата на Св. Франциск в Асизи също са на Джото, макар че според някои изследователи те са по-скоро дело на негови ученици. Джото е автор и на много олтарни образи -„Полагането в гроба“ (галерия Уфици), „Успение Богородично“ и други.

Освен живописец Джото е и архитект. Той ръководи строежа на флорентинската катедрала Санта Мария дел Фиоре след Арнолфо Камбио. Негов е проектът за камбанарията ѝ.

Джото има много последователи, които се наричат „джотески“. Най-известните от тях са Бернардо Дади, Аньоло Гади и Лоренцо Монако.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки