Димитър Общи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Общи
български революционер
Димитър Общи
Роден: около 1835
Дяково, Османска империя
Починал: 10 януари 1873
София, Османска империя

Димитър Николов Общи (наричан още Димитър Дяковчанина, Димитър Македонски, Димитър Николич, Димитър Косовеца и други) е български революционер, гарибалдиец, назован от Стоян Заимов „рицар на камата“. В слествие на негови разкрития, след залавянето му през есента на 1872 г., османските власти успяват да нанесат сериозен удар върху Вътрешната революционна организация.

[редактиране] Биография

Родом от град Дяково, днес Джаковица в областта Косово, Република Сърбия. Участник в Първа българска легия, в Критското въстание, в отрядите на Джузепе Гарибалди. Изпратен през юни 1871 година от БРЦК в Букурещ за пръв помощник на Васил Левски. Извършил покушението срещу дякон Паисий - наместник на ловчанския владика, подозиран в предателство към властта. Организирал успешния обир на орханийската хазна в прохода Арабаконак на 22 септември 1872 година. Заловен и съден по делото за същия обир. Вярвайки, че ще успее да придаде политически характер на процеса и намеса на европейските сили в българския въпрос, Общи необмислено прави разкрития, които позволяват на турската власт да обезвреди част от изградената от Левски комитетска мрежа.

Осъден на смърт, Общи е обесен в София на 10 януари 1873 г.