Иван Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Русев
български офицер и политик
Иван Русев
Роден: 27 ноември 1872
Шумен, днес България
Починал: 1 февруари 1945
България

Иван Атанасов Русев е български офицер и политик от Демократическия сговор. Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923-1926).

Иван Русев е народен представител в XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934) и XXV (1940-1944) Обикновено Народно събрание.

Съдържание

[редактиране] Биография

Завършва Военното училище в София (1892) и военна академия в Санкт Петербург (1900). След завръщането си в България заема различни постове в армията. По време на Балканските войни е началник-щаб на Осма пехотна дивизия (1912-1913), а по време на Първата световна война е началник-щаб на Втора армия (1914-1916), командир на Втора и на Седма пехотна дивизия (1916-1918). През 1917 година е повишен в генерал-майор.

През 1918 генерал Русев преминава в запаса. Той е главен директор на Трудова повинност (1920-1921) при правителството на Александър Стамболийски. Активен член на Военния съюз и Народния сговор, Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат през 1923. След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от Александър Цанков. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на Българския земеделски народен съюз след преврата и в потушаването на Септемврийското въстание, както и в последвалите репресии срещу левицата. След разделянето на Демократическия сговор през 1932 се включва в Народното социално движение на Цанков, но през 1934 го напуска.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV Обикновено Народно събрание. Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996.

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен, 2-ри клас
  • Орден „Свети Александър“ 3-та степен с мечoве по средата
  • Орден „За военна заслуга“ 2-ра степен с военно отличие, 5-ти клас на обикновена лента
  • Орден „За заслуга“ 2-ра степен на обикновена лента

[редактиране] Библиография

  • Една година военна служба“ (1911)
  • Движение напред на пехотния взвод“ (1914)
  • Добро поле и 2-ра пех. Тракийска дивизия“ (1921)
  • Осма пехотна Тунджанска дивизия във войната срещу турците (1912-1913)“ (1923)
  • Учебник за подготовка на подофицери“ (1927; в съавторство)
  • Принос към историята на Втора армия във войната 1915-1918 г.“ (1928)
  • Обществени и политически мисли“ (1941)

[редактиране] Източници

Христо Стоянов >>> министър на вътрешните работи и народното здраве
(9 юни 19234 януари 1926)
>>> Андрей Ляпчев