Азия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Местоположението на Азия върху световната карта
Местоположението на Азия върху световната карта
Сателитна снимка на Азия
Сателитна снимка на Азия

Азия е най-големия и най-населения континент. Тя покрива 8.6 % от Земната повърхност (или 29.4 % от континенталната й част) и има население надхвърлящо 4 милиарда души. Това предствалява около 60 % от човешката популация.

Азия се помества предимно в източното полукълбо северното полукълбо.

Границите не са строго определени, най-вече тези с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, на юг от Кавказ, по Черно море, Мраморно море, Егейско море,и по протоците Дарданели и Босфора.

Взимайки напредвид размера и разнообразието му, Азия е топоним датиращ още от древността - повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло[1][2]. (виж Субрегиони в Азия и Азиатци).


Съдържание

[редактиране] Етимология

[редактиране] Дефиниране и граници на Азия

Три океана-Северен ледовит,Тихи и Индийски океан,оформят бреговата линия на континента,дълга около 70 000км.На запад Азия има широка връзка с Европа и заедна с нея образува най-голямата суша на Земята,наречена Евразия.На югазапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал.На юг,в Индийския океан,са вдадени трите най-големи полуострова на континента-Арабски,полуостровите Индостан и Индокитай.

[редактиране] Територии и региони

[редактиране] Икономика

Основна статия:Икономика на Азия

[редактиране] Търговски обединения

[редактиране] Естествени ресурси

[редактиране] Производство

[редактиране] Финанси и други услуги

[редактиране] История на Азия

Основна статия:История на Азия

[редактиране] Познания на древните египтяни за Азия

За египтяните Азия (Сет Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации. Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите от Близкия Изток се чувстват осезаемо през Додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път чрез търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и, за да се защитят от съседите разрушители на изток, египтяните от Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.

Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от Сирия и Финикия: дървесина от Ливан, скъпоценни камъни, метали и сплави от първа необходимост като мед, бронз, сребро, а по-късно и желязо. В действителност частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от ханаанците. Владетелите от Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура — на Месопотамия. Азиатските племена на хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на 2 континента държава — на територията на Египет и Палестина (виж Ханаан).

По време на Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: хетите на север, митанийците (при които фараоните от XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло), на изток — асирийците и вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история. От Асирия пристигат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя — едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтианизирани династии — лагидите.

[редактиране] Езици и литература

[редактиране] Нобелови награди

[редактиране] Вярвания

[редактиране] Митология

Основна статия:Списък на Азиатските митологии

[редактиране] Религии

Основна статия:Източна Философия

[редактиране] Източници

  1. "Asia". Encyclopædia Britannica. 2006. Chicago: Encyclopædia Britannica, Inc.
  2. "Asia". McGraw-Hill Encyclopedia of Science and Technology. 2006. New York: McGraw-Hill Inc.

[редактиране] Външни препратки


Региони в света
Африка Източна · Централна · Северна · Южна · Западна
Америка Кариби · Централна · Латинска · Северна · Южна
Азия Централна · Източна · Южна · Югоизточна · Западна
Европа Централна · Югоизточна · Северна · Южна · Западна
Океания Австралия · Меланезия · Микронезия · Нова Зеландия · Полинезия

Полярни области Арктика · Антарктида
Океани Тихи · Атлантически · Индийски  · Южен  · Северен ледовит



Страни в Азия

Азербайджан | Армения | Афганистан | Бангладеш | Бахрейн | Бруней | Бутан | Виетнам | Грузия | Египет | Израел | Източен Тимор | Индия | Индонезия | Ирак | Иран | Йемен | Йордания | Казахстан | Камбоджа | Катар | Кипър | Киргизстан | Китайска народна република | Кувейт | Лаос | Ливан | Малайзия | Малдиви | Мианмар | Монголия | Непал | Обединени арабски емирства | Оман | Пакистан | Папуа Нова Гвинея | Русия | Саудитска Арабия | Северна Корея | Сингапур | Сирия | Таджикистан | Тайван | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Филипини | Шри Ланка | Южна Корея | Япония

Зависими територии: Палестина

На други езици