Европейски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Европейски съюз

Знаме на Европейския съюз
Знаме на Европейския съюз

Мото: In varietate concordia (лат)
(Единство в многообразието)
Химн: Ода на радостта - Бетовен
Столица Брюксел de facto
Парламент Страсбург (седалище),
Брюксел (изпълнителен орган),
Люксембург (администрация)
Официални езици английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, холандски, чешки, шведски
Официални азбуки латиница, кирилица, гръцка азбука
Работни езици английски, френски, немски
Тип Управление наднационална конфедерация
Изпълнителна власт
- Европейски съвет
- Съвет на Европейския съюз
- Европейска комисия
(Президентство)
Португалия

Жозе Мануел Дурау Барозу
Законодателство
- Съвет на Европейския съюз
- Европейски парламент
(Президентство 1 юли-31 декември 2007)
Португалия
Ханс-Герт Пьотеринг
Съдебна система
- Първоинстанционен съд
- Съд на Европейските общности
(Президентство)
Василиос Скурис
Бо Вестердорф
Формиране
Като ЕИС
 - Подписан
 - Влязъл в сила

Като ЕС
 - Подписан
 - Влязал в сила


Договор от Рим
 - 25 март, 1957
 - 1 януари, 1958

Договор от Маастрихт
 - 7 февруари, 1992
 - 1 ноември, 1993

Площ
 - Общо
7-ма по площ
4 325 675 км²
Население
 - Общо (2005)
 - Гъстота
3-та по население
496 500 000
115 души/км²
БВП (2005)
 - Общо (PPP)
 - На жител(PPP)

$13,3 трилиона
$26 900
Парични единици

Евро (EUR, €)
Други парични единици:
Британски паунд (GBP, £),
Български лев (BGN, лв),
Датска крона (DKK, kr),
Естонска крона (EEK, kr),
Кипърски паунд (CYP, C£),
Латвийски лат (LVL, Ls),
Литовски литас (LTL, Lt),
Малтийска лира (MTL, Lm),
Полска злота (PLN, zł),
Румънска лея (RON), lei),
Словашка крона (SKK, Sk),
Унгарски форинт (HUF, Ft),
Чешка крона (CZK, Kč),
Шведска крона (SEK, kr)

Часови зони UTC 0 до +2

UTC +1 до +3 (лятно време)

Интернет домейн .eu
Телефонни кодове Не са стандартизирани
Портал на ЕС http://europa.eu/

Европейският съюз (съкратено ЕС) е международна организация, обединяваща 27 европейски държави. Създаден с Договора за Европейски съюз (ДЕС, широко известен като Договора от Маастрихт), подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 година, в сила от 1 ноември 1993 година. В член 1 от Договора Съюзът е определен като основаващ се на Европейските общности, допълнени от други форми на сътрудничество между членуващите страни.

Европейският съюз играе важна роля в много области от ежедневието на европееца - от здравеопазване и икономическа политика до отбрана и външна политика. Значителна част от тях произтича от правомощията на Европейската икономическа общност (ЕИО), която Договорът за Европейския съюз преименува в Европейска общност (ЕО).

Сред основните задачи на Европейската общност са осигуряването на стабилен общ европейски пазар, обединяваща единна политика в областта на граничния контрол, борбата с престъпността, земеделието, търговията, риболова, здравеопазването, външните работи, сигурността и други. Единната европейска парична единица евро (използвана в момента от 13 от 27-те страни членки) е в обращение от 2002 година.

Съдържание

[редактиране] Статут

За да обяснят препокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба обединени под общ покрив. Съгласно този модел, Европейските общности са първият стълб на съюза (Европейската общност за въглища и стомана - ЕОВС, Европейската общност за атомна енергия - „Евратом“, и Европейската икономическа общност - три на брой в момента на създаването му, а днес само две, след изтичане на Договора за ЕОВС през 2002 година). Вторият и третият стълб представляват новите форми на междудържавно сътрудничество предвидени в Договора от Маастрихт, а именно обща политика в областта на външните работи и сигурността (дял V от ДЕС) и полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ „покрив“ въплътен в целите и принципите на съюза (oбщите разпоредби на ДЕС). Наред с това, трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка. „Базата“ на този храм се състои от общите и заключителни разпоредби на Договора, отнасящи се до влизането в сила на Договора, времевия и териториален обхват на неговото действие (Договора за Европейски Съюз е безсрочен), възможността за изменението му и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази база се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втори и трети стълб, така и в разпоредбите на Договора за създаване на Европейска Общност.

Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно Договора от Маастрихт Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейския съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските общности, имат подчертано междуправителствен характер.

От друга старна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните-членки. Това позволява да се твърди, че страните-членки на ЕС са прехвърлили част от своя суверенитет и че ЕС започва да наподобява федерация или конфедерация. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския съюз да се гледа като на държава.

Същевремено да се нарече Европейският съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза - Европейските общности, който има наднационален характер.

За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности. В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международният, който предоставя права и задължения не само за държавите членуващи в него, но също така и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „sui generis“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.

На 13 октомври 2004 европейските лидери подписват договор за Европейска конституция. До този момент тя е ратифицирана от 13 страни-членки. Но след нейното отхърляне на последователни референдуми във Франция и Холандия през пролетта на 2005 проектът е замразен. Бъдещето на конституцията все още остава неясно. Основна последица от влизането в сила на този договор би било премахването на храмовата структура на Съюза, поради предвиденото обединяване на общностите и съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в Берлин на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители и представителите на страните-членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на европейската конституция.

[редактиране] История

Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3 000 години със силата на меча над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19-ти век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.

Като се има предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана(ЕОВС) е на работника във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя тази идея на 9 май 1950 (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалната идея на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрола на военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951, а влиза в сила през юли 1952.

Впоследствие общността се разраства със създаването на нови две общности - Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договора от Рим от 1957, встъпил в сила на 1 януари 1958. През 1967 тези 3 общности се обединяват в Европейска общност. С договора от Маастрихт от 1992 официално е създаден Европейският съюз (ЕС). Съществуващата до този момент Европейска общност е възприета като „първи стълб“ на новосъздадената структура.

[редактиране] Държави членки и кандидатки

[редактиране] Настоящи държави-членки

В момента Европейският съюз има 27 държави-членки. ЕС се простира на площ от 4 325 675 км² и има над 490 милиона граждани. Ако Европейският съюз беше държава, то той би бил седмата по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралия) и третата по население (след Китай и Индия) страна в света.

Карта на ЕС, прием 2007 и страни кандидатки

От основаването на ЕС от 6 държави през 1952 до този момент 21 други страни са се присъединили към съюза:

Година Държава
1952 Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург, Холандия (основателки)
1973 Дания, Ирландия, Обединено Кралство
1981 Гърция
1986 Португалия, Испания
1990 Източна Германия се обединява със Западна Германия и става част от ЕС
1995 Австрия, Финландия, Швеция
2004 Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия
2007 България, Румъния

Бележка:

  • Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 и напуска Европейската общност през 1985 след проведен референдум.

[редактиране] Преговаряни разширения

  • Турция е официална страна кандидатка за членство в ЕС. Напорите да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963. Турция започна първоначални разговори по откриване на преговорния процес на 3 октомври 2005. След тази първа фаза трябва да започне и същинските преговори за членство. Повечето анализатори считат, че до присъединяването на Турция към Европейския съюз ще мине поне едно десетилетие. В същото време тя е изправена пред опозицията на голям брой страни членки, които смятат, че мястото на тази многомилионна мюсюлманска държава не е в Европейския съюз.
  • Хърватия е официална страна кандидатка за членство в ЕС. Започна преговорния процес за присъединяване към ЕС през октомври 2005. Стреми се да се присъедини към ЕС до 2010.
  • Република Македония е официална страна кандидатка за членство в ЕС от 17 декември 2005.

[редактиране] Потенциални разширения

Водени са предварителни разговори за бъдещо присъединяване със следните страни: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора.

[редактиране] Институции на Европейския съюз

[редактиране] Основни институции на ЕС

В рамките на Европейския съюз функционират пет основни институции:

[редактиране] Други важни институции на ЕС

Финансови институции

Консултативни органи

За тясно дефинирани научни, технически и управленчески задачи отговарят множество специализирани агенции.

[редактиране] Седалище на европейските институции

ЕС няма официална столица. Институциите на съюза се намират в няколко града:

[редактиране] Икономика

ЕС предлага редица предпоставки за развитие на икономиката в страните членки на съюза. Тези предпостваки включват, единен европейски пазар, без мита в страните члени на ЕС за другите страни от Евросъюза, свободна търговия на територията на целия Европесйски съюз, свободен транспорт на информация, хора, стоки и капитали в рамките на Европеския съюз, гарантиране на демократичност и конкурентност в рамките на страните и качество на предлаганите продукти, отговарящи на строги критерии за качество. ЕС осигурява и икономическа помощ на изоставащите страни в ЕС, като така се стимулира икономиката. За България в момента са отделени милиони евро по земеделските и структурните Еврофондове.


Държави членки БВП (PPP)
милиони
инт.долари
БВП (PPP)
на жител
инт.долари
БВП (номинален)
на жител
инт.долари
 Европейски Съюз 13 840 833 27 894 30 937
Люксембург Люксембург 35 194 76 025 91 927
Ирландия Ирландия 191 694 45 135 57 163
Дания Дания 203 502 37 399 54 474
Австрия Австрия 298 683 36 189 41 266
Финландия Финландия 179 141 34 162 41 542
Белгия Белгия 353 326 33 908 39 331
Холандия Холандия 549 674 33 079 42 763
Великобритания Великобритания 2 004 461 32 949 41 960
Германия Германия 2 698 694 32 684 36 779
Швеция Швеция 296 715 32 548 44 454
Франция Франция 1 988 171 31 377 37 417
Италия Италия 1 791 006 30 383 33 078
Испания Испания 1 203 404 28 810 31 727
Гърция Гърция 274 493 24 733 24 030
Словения Словения 49 062 24 459 18 346
Кипър Кипър 19 692 23 419 22 046
Малта Малта 8 447 21 081 14 598
Португалия Португалия 217 892 20 673 19 288
Чехия Чехия 210 418 20 539 15 186
Естония Естония 25 796 19 243 12 933
Унгария Унгария 190 343 18 922 10 914
Словакия Словакия 101 220 18 705 11 307
Литва Литва 53 400 15 700 8 010
Полша Полша 547 000 14 300 7 940
Латвия Латвия 32 700 14 200 7 630
България България 82 533 10 844 4 075
Румъния Румъния 218 926 10 152 6 338
Страни кандидатки:
Турция Турция 653 298 8 839 5 417
Хърватска Хърватия 61 804 13 923 10 559
Република Македония Република Македония 17 902 8 738 3 040
Потенциални кандидати:
Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина 25 505 6 884 2 774
Албания Албания 18 329 6 259 3 175
Сърбия Сърбия 47 770 6 112 3 700
Черна гора Черна гора 2 412 3 800 1 784
БВП (PPP) на жител 2006, показващ държавите над и под средното равнище за ЕС
БВП (PPP) на жител 2006, показващ държавите над и под средното равнище за ЕС

[редактиране] Официални езици на Европейския съюз

В Европейския съюз са приети 23 официални езика. Те са: български, чешки, датски, немски, английски, естонски, финландски, ирландски, френски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски, холандски и румънски.

Всеки може свободно да използва който и да е от официалните езици на ЕС в институциите на ЕС, но като работни езици на ЕС се възприемат само 3 - немски, френски и английски.

[редактиране] Външни препратки