Беседа:Петрич
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Текстът със съмнения за права го местя тук - добре е да се слее с останалия.
[редактиране] Петрич, неофициална история или какво няма да ви разкажат в музея
Според историците Петрич е селище създадено от оцелелите от катастрофата сполетяла древното селище в подножието на пл. Кожух. Останките от това селище и до днес са любимо място на местните иманяри (професионалисти и лаици). Интереса от страна на археолозите е епизодичен. Това поселище е известно с високоразвитите за периода на неолита култура и технологии. Според иманярите те са разкривали любопитни гробове на невероятно високи и едри хора с богати погребални дарове.
След преселението в полите на Беласица не са оставяни значими археологически следи. Селището остава малко село. Единствената археологическа следа са стени от средновековна крепост. За нея се смята, че е унощожена при османската експанзия на Балканите.
През 19в. е споменато в „Записки по българските въстания“.
Влиза в границите на Царство България през 1912 година.
Съществено развитие селището получава когато след Втората Балканска война в пределите на Царството се стича поток от бежанци. Бежанците са от Беломорска Македония, която попада в пределите на Царство Гърция. Те бягат от младия гръцки национализъм извършващ второто най-голямо за периода етническо прочистване и мащабна асимилация след тази на младата Турска република. При това мащабно преселени една част от преселниците остават в градовете по поречието на р.Струма. Петрич за щастие е един от тях. За преселниците са застроени няколко нови квартала с помощта на богатите еврейски фамилии Рокфелер и Шарон. Сега в знак на благодарност най-голямата улица е наречена „Рокфелер“ а квартала застроен някога с къщи дар от фамилия Шарон носи тяхното име.
За кратко градът е областен център. Споменът от Първата Световна Война се изчерпва с убитите, нищетата и единствената авиобомба пусната случайно в града. След войната се случва един значим граничен „инцидент“. Убити са гръцки войници и граничният конфликт прераства в малка война. В резултат има нахлуване на гръцки войски, градът е обсаден, а много от околните села са плячкосани. Има много убити. Обществото на народите (ОН предшественик на ООН)потушава конфликта. Действие твърде навременно и нужно тъй като българката армия по това време е твърде малобройна, в следствие на мирния договор последвал края на първата Световна война.
През Втората Световна война градът е използван за плацдарм за немското настъпление в Гърция. Местните хора и до днес пазят добри спомени от немските войски разквартирувани в района. За разлика от тях разквартируваните няколко години по-късно съветски войски се споменават с лошо, както и в цялата страна, макар че изнасилванията или грабежите не са били толкова много както в северна и източна България.
През периода на комунистическото управление градът попада в т.н. Втора гранична зона. Попадналите в нея селища имат специален пропусквателен режим. За да се напусне зоната е нужно разрешение от властите (Народната Милиция). За да се влезе в тези зони пък бе нужна покана на жител на зоната и разрешение от властите или лични документи удостоверяващи че сте местен жител. Заради тези ограничения в местния фолклор градът бе наричан „град-държава“. Особеното положение спомогна да се запази специфичният говор, чиято специфика се изучава от студентите филолози, както и провинциалният дух на градчето. Говорът (диалект) в Петрич е идентичен с този в гр. Струмица находящ се в Република Македония. Заради това сходство Струмчани са наричани отвъд границата - "бугарите".
След падането на комунистическият режим градът навлиза в нов период на икономически подем. Разположен в близост до две чужди граници градът става опорна точка в транс граничната търговия, както и за контрабандата между България, Македония и Гърция. Той е особено важен за македонските търговци в периода на икономическото ембарго наложено на Р. Македония от страна на Р. Гърция по повод името и знамето на Р. Македония. Тогава те не могат да преминават през територията на Р. Гърция и за да поддържат икономическите си връзки с Турция са принудени да минават през България.
В ранните години на пост комунистическия период градът стана известен с прозвището „Градът на милионерите“. Тогава повече от сто души получиха кредити от банките. Те дадоха своя принос в умишленото де капитализиране на банковата система довело до фалита на много от тях през периода 1994–1996 година.
В средите на ползвателите на т.н. леки наркотици града и околността са синоним на качествен "продукт". Все повече от производителите на споменатия "продукт" попадат в български и гръцки затвори. Това обаче не обезнадеждава жителите на селата и те не се отказват от своя поминък.
През годините на прехода градът и околните села спазиха традицията на българския политически живот и гласуваха по съвест и според убежденията си. Градът за десницата а селата за левицата. Така Петрич последователно се сдобиваше ту с ляв, ту с десен кмет, в зависимост от броя на гласувалите на изборите.