Марко Цепенков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марко Цепенков български писател и фолклорист |
|
Роден: | 1829 Прилеп, днес Република Македония |
---|---|
Починал: | 29 декември 1920 София, България |
Марко Костов Цепенков е български писател и фолклорист.
[редактиране] Биография
Роден е през 1829 г. в Прилеп. Известно време изучава гръцки език в Струга при Н. Хаджов. Важна е срещата му с Димитър Миладинов (1856-1857 г.), след която започва активно да събира фолклорни текстове. Участва и в борбата срещу гръцкото духовенство.
През 1888 г. Министерството на народното просвещение в София започва да издава “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Марко Цепенков се свързва с проф. Иван Шишманов, на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и др. Цепенков отново идва в София. До 1900 г. обнародва в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. Автор е на стихотворения и песни, на драмата “Църне войвода”. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 г. по поръка на Иван Шишманов.
От "Автобиография" на Марко Цепенков:
Смили се ти, о, Господи,
Виделото поврати ми
На моите две мили очи,
Дай ми здравйе, изцели ме,
За да гледам како напре,
Да допишам приказните, :
Приказните и песните,
И многуто друзи сбиркьи,
Що сум сбирал од годинье,
Како що берат пчелите
Мед и восок по горите,
И го носат в кошарите.
Сите да [г]и напечатам,
Вечен спомен да остаам
На мой мил народ бугарскьи,
Да [г]и пей и ми вели:
— Бог да прости деда Марка,
Що [г]и пишал тие неща,
Од нашите предедои
И за сега да се знаи.
В Република Македония Марко Цепенков се смята за македонски писател.
[редактиране] Външни препратки
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |