Коте Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Коте Христов
гръцки андартски капитан

(на снимката със синовете си)

Коте Христов
Роден: 1863
Руля, днес Гърция
Починал: 27 септември 1905
Битоля, днес Р.Македония

Константин Христов Саров или Саровски, наречен Коте, известен в Гърция като Константинос Котас или Котас Христу (на гръцки: Κωνσταντίνος Κώτας или Κώττας; Κώτας или Κώττας Χρήστου) e деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда и оглавил гъркоманска андартска чета в Македония.

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Хайдутство

Коте Христов е роден в 1863 година в костурското село Руля, разположено в областта Кореща. През пролетта на 1898 година Коте заедно Павле Киров (Павлос Киру) от село Желево излизат хайдути и начело на малка чета от Корещата се занимават с дребни нападения, кражби и убийства на бейове злодеи - Касим бей, Хабедин бей от Костур, Нури бей от Хрупища, Джемал бей от Корча, Нури от Лерин и т.н. Коте е заловен е от османските власти в село Писодер и осъден на затвор в Корча.[1]

[редактиране] Във ВМОРО

След излизането на Коте от затвора през 1899 година с него се свързват костурският районен ръководител на ВМОРО Павел Христов и главният районен агитатор Лазар Поптрайков и го привличат в редовете на организацията. Коте обаче несе отказва от хайдушките си навици и въпреки е получава заплата от организацията, продължава да извършва несъгласувани с началството обири, нападения и изнудвания, с което излага революционното дело на риск.

През октомври 1900 година е направен неуспешен опит за ликвидиране на Коте. В края на следващата 1901 година с Коте се свързва костурският париаршески митрополит Германос Каравангелис, който с пари се опитва да го привлече на гръцка страна. В началото на 1902 година Коте се явява на съд в Кономлади, където е осъден от костурското началство на ВМОРО на смърт, но Гоце Делчев го помилва след обещания да се поправи.[2] Коте обаче продължава да не изпълнява нарежданията на организацията и през август 1902 година е направен нов опит за убийството му в село Ощима. Четата на Коте дава двама убити, двама ранени и двама пленници, но Коте се спасява невредим

В края на август 1902 година пристигналият в Костурско войвода на Върховния македоно-одрински комитет полковник Анастас Янков след като неуспява да спечели костурските ръководители на ВМОРО за вдигане на въстание се свързва с Коте и двамата правят планове за нападение срещу Лерин.[3] Нападението обаче се осуетява след сигнал до турските власти от местния гръцки владика и отрядът на полковник Янков и Коте, разположен над Лерин се връща в село Смърдеш. Коте придружава Янков и при раздялата им за благодарност получава карабината на полковника, а част от четата му се присъединява към тази на Коте.

През април 1903 година въпреки съпротивата на Даме Груев и Лазар Поптрайков смъртната присъда над Коте е потвърдена от костурското началство по настояване на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. Въпреки това при избухването на Илинденското въстание Лазар Поптрайков, начело на отряд от 600 души, се среща с Коте, опрощава го и го ангажира в общата борба. На 26 юли отряд от 200 въстаници, начело с Ангел Андреев и Коте напада силния турски гарнизон село Пъпли и след няколко дни обсада превзема селото. Коте се оттегля в своя район по Рулската река. След въстанието при него търси подслон войводата Спиро Олчев с двама четници, но Коте ги обезоръжава и обира.

Подслон при Коте потърсва и тежко раненият костурски началник Лазар Поптрайков, с когото Коте се е помирил по време на въстанието, но Коте, решил вече окончателно да премине на гръцка страна, му отрязва главата и я праща на костурския владика Каравангелис, от когото получава 50 лири.

Четници на ВМОРО убиват брата и бащата на Коте в село Брезница.[4]

[редактиране] В служба на гръцката пропаганда

Паметник на Коте Христов на входа на родното му село Руля (Котас)
Паметник на Коте Христов на входа на родното му село Руля (Котас)

Зимата на 1903-1904 година Коте прекарва в Атина при синовете си, които учат там с издействани от Каравангелис стипендии. През март 1904 година се завръща в Македония и заедно с Павле Киров от Желево и няколко души от влашкото село Писодер оформят база на гръцката пропаганда по Рулската река, в която посрещат първата гръцка чета, съставена от гръцки офицери, начело с Павлос Мелас. Коте започва да преследва изявените български дейци, но и продължава да разбойничества - на 4 май убива Георги Трайков, български учител в село Търново. В същия ден пребива жената на изявения български деец свещеник Търпо Поповски и лелята на Васил Чекаларов.

Съществуват няколко версии за смъртта на Коте. Според Христо Силянов на 22 май в село Буф изтезава току-що завърналия се от Америка Петко Янев с цялото му семейство и обира всичките му донесени от гурбет пари. Обраният се оплаква на валията Хилми паша в Битоля и на чуждестранните консули в града. След настояване на английският консул Хилми паша обещава, че ще залови Коте и на 9 юни войска обгражда Руля и Коте без съпротива се предава. Оведен е в Битоля, осъден е като разбойник и е обесен през септември 1905 година на Ат пазар в Битоля.[5]

Според друга версия за смъртта на Коте - той е предаден на турците от костурския владика Каравангелис, защото отказва да им помогне да заловят приятеля му Митре Влаха и защото се колебаел дали да не се върне отново към българщината.[6] Турците му предлагат да стане водач на потеря, но той отказва и е обесен.

След като родното село на Коте Руля попада в Гърция през 1912 година, гръцката власт го прекръщава на негово име - Котас. Родната му къща е превърната в музей, а на входа на селото има голям негов паметник.

[редактиране] Бележки

  1. Пандо Кляшев. „Спомени“.
  2. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“. т.1., София, 1933, стр.134.
  3. Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities
  4. Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities
  5. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“. т.2., София, 1943, стр.206-207.
  6. Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities


[редактиране] Външни връзки

Открийте още информация за Коте Христов в нашите сродни проекти:

Уикиизточник
Уикиизточник

На други езици