Тома Давидов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Поручик Тома Давидов е роден в гр. Ловеч на 20 април 1868. Завършва медицина.
Като доброволец се сражава в Сръбско-Българската война в 1885 г. Завършва военно училище, където е съвипускник на Гоце Делчев и Борис Сарафов. Като офицер се включва в дейността на ВМОК.
През 1895 г. участва във въоръжените акции на Македонския комитет като войвода на чета в ІІІ-та Серска дружина в състав от 200 души. Дружината влиза в Неврокопско и превзема Доспат. Група, начело със стария харамия дядо Стою, се отделя от дружината и заминава за Драмско. Останалите четници, начело с Тома Давидов и кап. Димитриев се връщат в България.
От тази първа голяма акция в Македония Тома Давидов си взема първия урок в революционното движение. Той осъзнава, че въстание в Македония не може да бъде вдигнато само с чети, изпратени от България, а трябва дълга и упорита работа сред местното българско население, което да бъде добре подготвено за национална революция.
След завръщането си в Македония Тома Давидов се включва дейност в работата на Тайните Македоно-Одрински офицерски братства и Върховния Македоно-Одрински комитет.
На VІ-ия (1899 г.) и VІІ-ия (1900 г.) конгреси на Македонските братства в България е избран за подпредседател на ВМОК, ръководен от Борис Сарафов. Идеалист до дъното на душата си Давидов е огорчен от вътрешните ежби във Върховния комитет и през септември 1902 г., начело на чета, заминава за Македония. Гоце Делчев го назначава за войвода на Ревизионната чета на ІІ-ри Битолски революционен окръг. Много бързо Тома Давидов спечелва доверието на всички районни войводи, които го боготворят за неговите воински и човешки качества.
В писмо до своите приятели в София Давидов ги насърчава да действат по-активно с думите: “Нито минута да не стоим на едно място. Както знаеш, осветлявай (народа), защото както е казал Шекспир, заблуждението не спи, затова пък истината трябва да се повтаря 1000 пъти.”
Като главен ревизор на четите в Битолския революционен окръг Тома Давидов обикаля Охридско, Битолско, Демирхисарско и се грижи за военната подготовка на войводите и четниците, засилва дисциплината и бойния дух с оглед на предстоящото въстание. Димитър Попандов пише за него: “Голям водач, психолог, той разбираше човешката душа, влизаше в тежкото положение на населението и вземаше мерки, щото четите да не са му в голяма тежест. Беше издал заповед, когато се наложи чета да пребивава в дадено село, да не се поръчва какво да й се приготовлява за ядене, а четниците да бъдат доволни от каквото ядене им поднесат селяните. Сам Давидов, когато отиваше в някое село, никога не позволяваше да му постилат завивки, а спеше само с шинела си.”
На Тома Давидов не му е писано да вземе участие във въстанието и да види как е обучил своите четници. През пролетта на 1903 г. във въздуха се носи вече тътена на предстоящата буря. В Преспанско, Ресенско и Охридско четите на ВМРО провеждат упорита подготовка за предстоящото въстание. Често стават и сражения с турския аскер, в които участват по 2-3 чети с по 200-300 четника.
На 14 март 1903 г. Давидов получава съобщение, че Горно Дебърската чета на войводата Деян е обсадена в с. Ърбино и веднага вдига своята чета, заедно с въоръжени селяни от околните села, за да се притече на помощ.
На 15 март Давидов пристига близо до Ърбино заедно с 80 души, но сражението вече е свършило, войводата Деян е разкъсал обръча и се е изтеглил. Под с. Оздолени, Охридско четата се натъква на башибозук и при завързалото се сражение поручик Тома Давидов е смъртоносно ранен. Неговите другари го носят върху т.нар. комитски саркофаг – три напречно поставени пушки.
Дълго време населението продължава да вярва, че войводата Давидов е жив и го очаква да се появи отново с четата си.
Признателните селяни го погребват в местността Градище в слатинската планина, като превръщат неговия гроб в място за поклонение. До ден днешен местността се нарича Давидов гроб, а местните хора пеят песента за любимия си войвода:
“Македонийо, ой Робиньо,
Ти Голгота на борните!
Грабиш жертви все отбрани,
Плач от вси страни.
Стани Давидов от гроба черен,
Стани, стани, юнако,
Народът те чака...”