Скопие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 42.0000° N 21.4333° E

Скопие
Скопје

Скопие
Скопие на картата на Република Македония
Данни
Регион: Скопски
Община: Скопие
Географска област: Скопско поле
Население: 506 926 (2002[1])
Надм. височина: 240 м
Геогр. положение: 42° 0' 0" сев. ш.
21° 25' 59" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код: 02
Код на МПС: SK

Скопие (на македонски литературен език Скопје, сръбски Скопље, албански Shkup или Shkupi, турски Üsküb, Юскюб) е столица и най-голям град на Република Македония с население около 506 926 души (2002 г.) и многобройни индустриални предприятия - половината от производството на Р. Македония. Бил е столица на България от 972 до 992 г. Разположен е в долината на река Вардар. В Скопие се намират Македонската академия на науките и изкуствата, Скопския университет „Свети Свети Кирил и Методий“, Исторически архив, Педагогическа академия, Македонски народен театър. Градът изпитва сериозни екологични проблеми. Разположен е във Вардарската разломна зона, в която се наблюдава значителна сеизмична активност. Градът е силно разрушен от земетресението през 1963 г. (ок. 80 % от сградите) и след това възстановен (центъра по проект на японския архитект К. Танге).

Съдържание

[редактиране] История

В античността селището е наричано Скопи от римските писатели и Скупи от византийските. По време на Римската империя е било главен град на областта Дардания, населявана предимно от племето дардани. Античният град е разрушен през 518 г. от земетресение. Смята се, че император Юстиниан I го възстановява и му дава името Юстиниана Прима, но след неговата смърт градът връща предишното си име.

Скопие, гравюра от 1594
Скопие, гравюра от 1594

През IX-X в. e в състава на Първото българско царство. През 980 г. Роман е обявен за цар на България и резидира в Скопие, което е столица на страната до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България. В средата на ХІІІ век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на 13 в. Скопие е в състава на Сърбия. По време на сръбския цар Стефан Душан е столица на Сръбското царство (1331-1355)[източник?].

Парад на българската ШЗО в Скопие, 14 август 1916
Парад на българската ШЗО в Скопие, 14 август 1916

1392 до 1912 г. e под османска власт. Според изследване на Хр. Гандев[2], от 312 християнски домакинства и 316 турски през 1450 г. етническият състав е променен до 268 християнски и 623 турски през 1519 г., като един от методите е принудително изселване.

1913 г. e в състава на Сръбското кралство. Освободен е от българската войска през 1915 година по време на Първата световна война, но от 1918 г. отново е върнат на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Югославия. От октомври 1915 до септември 1918 г. и от април 1941 г. до септември 1944 г. е в състава на Царство България.

След края на Втората световна война градът бързо се развива и става индустриален, културен и административен център на Социалистическа Република Македония.

След 1991 г. Скопие е столица на Република Македония.

[редактиране] Административно деление

Административна карта на Община Скопие
Административна карта на Община Скопие

Според новото административно деление на страната от 2004 година в състава на град Скопие влизат 10 градски общини: Аеродрум, Бутел, Гази баба, Гьорче Петров, Карпош, Кисела вода, Сарай, Център, Чаир и Шуто Оризари.

[редактиране] Природни бедствия

Първото земетресение, което засяга Скопие и за което има исторически свидетелства, е регистрирано на 28 април 518 г. През 1555 г. градът попада в обсега на ново разрушително земетресение, но бързо се възстановява.

В началото на ноември 1962 г. река Вардар прелива и наводнява Скопие и околностите, а на 26 юли 1963 г. е регистрирано катастрофално земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер, при което над 1000 души загиват и около 120 000 души губят своето жилище.

[редактиране] Забележителности

Каменният мост на Вардар - символът на Скопие
Каменният мост на Вардар - символът на Скопие
  • Скопско кале, средновековна крепост
  • Камен мост
  • Акведукт от римско време
  • Марков манастир, наречен на Крали Марко, чийто патрон е св. Димитър.
  • Милениумски кръст, намиращ се на планината Водно.
  • Скупи - античен град с останки на театър, терми, базилика, некропол.
  • църква Св. Пантелеймон в Нерези (1164) г. с едни от най-прочутите средновековни стенописи
  • църква Св. Никита в с. Чучер-Сандево (ок. 1307-1308) със стенописи на майсторите Михаил и Евтихий в стила на Палеолозите (ок. 1320 г.)
  • църква Св. Никола в Люботен със стенописи (1337) г.
  • Султан Мурад джамия, построена през 1436 от султан Мурад II
  • В стария център на Скопие се намира реставрираната Стара скопска чаршия от османско време.

[редактиране] Личности

Родени в Скопие

Починали в Скопие

[редактиране] Галерия

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Източници

  1. Официjален Портал на Град Скопjе
  2. Хр. Гандев - „Българската народност през XV век“, част 2

[редактиране] Външни препратки

Градове в Република Македония
Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски Брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област