Златар (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Златар е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, Област Шумен.

Златар (село)
Карта на България, мястото на Златар (село) е отбелязано
Данни
Област: Шумен
Община: Велики Преслав
Население: 1 265 (13/09/2005)
Надм. височина: 91 м
Пощ. код: 9880
Тел. код: 05330
Геогр. положение: 43° 6' сев. ш.
26° 58' изт. д.
МПС код: Н
Кмет или наместник
Нина Тодорова

телефон на кметството: 05230/215


Съдържание

[редактиране] География

От общинския център Велики Преслав до село Златар се отива по живописен асфалтиран път. Отдясно на пътя се виждат североизточните склонове на Преславско-Драгоевската планина, а отляво в далечината-Камчийската долина. Пътят продължава за град Смядово и се включва в главния път от Шумен през Ришкия проход за Южна България. Село Златар е разположено в долината на Златарска река и вляво по невисокия хълм. Обособени са няколко махали. Долната, най-старата, обхваща югоизточния край до основното училище. В нея живее коренното българско население. Горната, гьочлийската /преселническата/, добруджанската и ромската.

Златарското землище е разположено в района на средното течение на Голяма Камчия. То има форма на правоъгълник със страни 6/7 км. Общата му площ е около 40000 дка, от които обработваема земя 25 000 дка. Цялото Златарско землище и самото село лежат върху един невисок хълм, който се спуска от планината към долината на Камчия.

[редактиране] История

Златар е старо славянобългарско селище от времето на средновековната българска държава, възникнало през VIII-IХ век.

Според преданията, селото носи името на първия заселник-Злати. Той идва от Карнобатско с голямо стадо овце.

Друга версия е, че по време на Първата българска държава в околността работи известен златар. Може би името на селото е свързано с изработването на златни предмети, украшения и други.

Безспорно е, че при завоюването на нащите земи в края на ХIV век и началото на ХV век османският поробител заварва тук село с утвърдено славянско име, което остава непроменено, въпреки че през годините на робството селото е изгаряно и опустошавано.

Първите заселници на сегашното място са родовете Герчови, Калчеви, Петкоолу, Райчеви, Трифонови и др.

Археологическите находки доказват, че сред първите жители на селото преобладават славяните. Землянките, характерни за техните жилища, са повече от юртите, изграждани от прабългарите.

След падането на страната под османско иго в Златар се настаняват турци и така възниква турската махала. По-късно там се заселват татари и черкези. През 1880г. Село Златар има 1488 жители, от които 394 българи, 830 турци, 70 гърци, 59 румънци и 135 роми.

За първи път името на Златар се среща в османо-турски регистър, описващ военно-феодалните владения през 1430г.

Предания говорят, част от местните турци са потомци на потурчени българи, на еничари и на смесени бракове. След руско-турската война от 1828/ 29 г. 381 златарчани тръгват с руснаците и се заселват в Русия. На тяхно място през 1863г. В Златар идват 10 семейства кримски татари и черкези. С наближаване на руските войски през Освободителната война 1877/ 78г. черкезите, а и някои турци се изселват в Турция. През 1901/02г.27 семейства мюсюлмани се изселват в Турция. По това време с. Златар е на първо място в Преславска околия по брой на изселените турци. На тяхно място в селото се настаняват християнски семейства от цялата страна. В средата на миналия век с. Златар е на трето място по големина селище в околията след Преслав и Върбица, с 2803 жители. Населението е смесено, като по-голямата част са християни. С течение на времето голяма част от младите хора напущат селото и се заселват в градовете. През 1985 г.в селото живеят 1400 жители. Днес то е с 618 обитаеми къщи.

Освобождението заварва селото с две начални училища- българско и турско. Народно първоначално училище се открива през 1878г. До 1894г. за провеждане на учебни занятия се използват частни къщи. След това училището се нанася в новопостроена сграда. През 1920/21г.в селото се открива първи прогимназиален клас.

Първоначалното училище съществува до 1928г., когато се обединява с прогимназията в основно училище “Христо Ботев”. През 1936г. при училището се открива училищна трапезария. През учебната 1999г. в него учат 143 ученици. То съществува и днес.

През 1959г. в Златар се открива Практическо училище с двегодишен курс на обучение над основното образование. В него учениците се подготвят за професиите тракторист, комбайнер, шивач, готвач и др. То просъществува 5 години.

Читалището “Зора” в село Златар е основано през 1906г. През 1936г. то се премества в самостоятелна сграда, в която се помещават театрален салон и библиотека. През 1928г. към читалището е организирано вечерно училище за възрастни.

През 1907г. в селото се основава Земеделско спестовно заемно дружество “Пчела”.

През 1922г. се основава още една кооперация- Всестранно земеделско сдружение “Орало”, което през 1932г. се слива с Кредитна кооперация “Пчела”.

През 1910г. в центъра на селото се построява Голямата чешма с два чучура.

През 1934г. в Златар е основано коневъдно дружество “Паганини”, което съществува до 1947г.

На 17.V.1945г.се учредява Трудово кооперативно земеделско стопонство. Така стопаните на Златар се нареждат сред първите 3 села в Шуменски окръг, в които се преминава към кооперативно обработване на земята. През 1949г. в селото се открива пощенска станция, а през 1954г. започва да функционира първата автобусна линия Русе, Шумен, Драгоево, Златар, Риш.

[редактиране] Религии

Населението е източно православно и мохамеданско. Възрастни златарчани помнят местата на два параклиса в старата българска махала-единият вдясно от пътя за гробищата, а другият в низината източно от основното училище. Храмът “Свети Димитрий” е построен през 1902г. Пръв и дългогодишен свещеник в новопостроения храм е Иван Василев. Той е един от основателите на читалището и Кредитната кооперация в селото.

Джамията в село Златар е построена в края на миналия век по инициатива на братята Ариф и Хюсмен Муса и Хасан Коч.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Манастирът "Св. св. Петър и Павел" е разположен в местността "Манастирите" между шуменските села Ивански и Златар. Той е построен на мястото на стар манастир от римско време, който е бил разрушен с идването на турците през ХIV век.

[редактиране] Редовни събития

Трети март-денят на Освобождението и традиционен сбор на Димитровден (на 26 октомври).

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

  • Петров, Кирил. Село Златар, близко и далечно минало, Шумен 2000

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки