Симеон Сакскобургготски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Неутралността на тази статия е спорна.
Моля, вижте съответната дискусия на беседата.


Симеон II
български цар и министър-председател
Симеон II
Роден: 16 юни 1937
София, България

Симеон Борисов Сакскобургготски (Симеон II) е български монарх, министър-председател и политик.

Той е цар на България от 28 август 1943 г. до 15 септември 1946 г., като поради непълнолетието му от негово име управлява регентски съвет. От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Симеон Сакскобургготски е 62-рият министър-председател на България начело на 85-тото правителство на България.

След спечелването на парламентарните избори става лидер на партията, първоначално носеща неговото име, Национално движение Симеон Втори (НДСВ).

Симеон II е единственият[източник?] монарх, който се завръща в родината си след изгнание и заема висш ръководен пост след редовни парламентарни избори .

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Царство България

Симеон II e роден на 16 юни 1937 г. в София като първи син и престолонаследник на цар Борис III и царица Йоанна. Произхожда по бащина линия от рода Сакс-Кобург-Гота (Сакс-Кобург-Гота - Кохари) и от рода на Орлеаните. Майката на цар Фердинанд, принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), е дъщеря на краля на Франция Луи-Филип. По майчина линия Симеон II е свързан с италианската кралска династия на Савоите. Негов кръстник е генерал Данаил Николаев.

Симеон II е цар на България от 1943 до 1946 г. Заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет. От 1943 до 1944 в него влизат регентите княз Кирил Преславски, проф.Богдан Филов и генерал Никола Михов, а след деветосептемврийския комунистически преврат, от 1944 до 1946 - представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Тримата регенти, всички министри на последените 3 правителства, депутати, целият[източник?] генералитет на българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средна класа на България са екзекутирани от Народния съд през февруари 1945 г. ("Кървавия четвъртък"). Царското семейство живее в двореца Врана под домашен арест.

На 15 септември 1946 г. в България, в присъствието на съветската армия, се провежда референдум. Референдумът показва, че над 95% от българите искат народна република, а не монархия. На 16 септември 1946 г. царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му Мария Луиза) е прогонено от страната. Симеон II напуска България, без никога да е абдикирал от престола. Референдумът е противоконституционен[източник?], защото не е проведен в съответствие с действащата в страната Търновска конституция.

Симеон става кръщелник на великия княз Георгий Михайлович на 6 май 1981 г. в Мадрид.

Предложенията за провеждане на нов референдум за монархия или република са отклонени по време на Великото народно събрание през 1990 г., въпреки първоначалното съгласие на тогавашния лидер на БСП Александър Лилов. Монархическите партии в България не получават широка обществена подкрепа след 1989 г.

[редактиране] Чужбина

След референдума царското семейство заминава за Египет, където в изгнание живее бащата на царица Йоанна - италиански крал Виктор Емануил ІІІ. Симеон II завършва британския колеж "Виктория" в Александрия. През 1951 се установява в Испания, където живее до 2001 г. В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки. Когато навършва пълнолетие на 16 юни 1955 г., Симеон II прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България. През периода 1958 - 1959 г. той е курсант във военната академия “Вали фордж” (Valley Forge Military Academy and College), гр. Уейн, щата Пенсилвания, САЩ. Там става известен под името “кадет Рилски”. Завършва със звание “младши лейтенант”.

В официалната му биография на сайта на Министерския съвет (докато го оглавява) липсва информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се оженва, до 1996 г., когато идва за пръв път в България. Според някои източници[1], през този период Симеон е бизнесмен в Испания и САЩ. 13 години е председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост "Томсън". Работил е като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти.

[редактиране] Република България

След напускането на страната, Симеон II идва за първи път в България през 1996 г., след преодолени трудности, свързани с искането да му бъде издаден български паспорт и ЕГН. Българите приветстват неговото завръщане.[източник?] Тогавашният премиер Жан Виденов отказва да се срещне с него. За втори път Симеон идва в България с кораб по Дунава в рамките на международна религиозно-екологична конференция през 1999 г.

Завръща се в страната през 2001 г. Сформираната от него партия Национално движение Симеон II (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите). През 2005 той прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия "Новото време" (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).

На парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила. БСП спечелва 31% от гласовете, опитва се да игнорира изборния резултат и да състави правителство без втората политическа сила, а само с турската етническа партия ДПС. След зрелищен провал в Парламента, БСП съставя коалиционно правителство с НДСВ и ДПС. Симеон II получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. На първите избори за български представители в Европейския парламент през май 2007 г. НДСВ успява да спечели едва едно място за евродепутат, след ГЕРБ - 5, БСП - 5, ДПС - 4 и Атака - 3.

На проведения през юни 2007 г. извънреден конгрес името на партията се променя на "Национално движение за стабилност и възход" (НДСВ).

[редактиране] Семейство

На 21 ануари 1962г. в православната църква във Вьове, Швейцария, Симеон II се жени за испанската благородничка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела (дъщеря на маркиз и роднина на испанския крал Хуан Карлос), родена през 1935 г. Двамата имат четирима сина и една дъщеря:

  • Кардам (р. 1962 г.), женен за Мириам Унгрия и Лопес
  • Кирил (1964 г.), женен за Росарио Надал и Фустер-Пуигдорфила
  • Кубрат (1965 г.), женен за Карла Мария Ройо-Вилянова и Урестарасу
  • Константин Асен (1967 г.), женен за Мария Гарсия де ла Расия и Гортасар
  • Калина (1972 г.), омъжена за Антонио (Китин) Муньос Валкарсел.

Симеон има 11 внучета, като последното, първороден син на дъщеря му Калина, е родено в България.

Симеон живее в Двореца "Врана", район "Искър", София. Освен родния си български език, Симеон Сакскобургготски говори отлично [източник?]) английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.

[редактиране] Награди и отличия

  • Орден "Велик кръст на Леополд III", Белгия
  • Орден "Велик кръст на Спасителя", Гърция
  • Орден "Карл III", Испания
  • Орден "Велик орден на Златното руно", Испания
  • Орден "Велик кръст на Малтийския орден", Малта
  • Орден "Великият кръст на честта и благочестието", Малта
  • Орден "Велик офицер на почетния легион", Франция
  • Орден "Ислямският Велик кръст на независимостта на Йордания"
  • Орден "Великият кръст на Божи гроб" от йерусалимския патриарх
  • Орден "Стара планина" първа степен, България

[редактиране] Скандали

[редактиране] Двойно гражданство

След референдума за република през 1946 царското семейство е прокудено от страната без акт за абдикация или детронация. Симеон Сакскобургготски не е лишен - нито тогава, нито по-късно, от българско гражданство. През май 1991 г. иска български паспорт, мотивирайки се пред българския посланик в Мадрид с желанието "да се включи в референдума за бъдещото държавно устройство на България". Паспорт получава едва по-късно, а референдум управляващите не искат.

Идвайки обаче в България през 2001 за участие в парламентарните избори, както и през мандата на неговото правителсвтво, неведнъж бива повдиган въпросът[източник?], има ли и паспорти, издадени от други държави. Естествено е, че политическите му врагове се досещат че все трябва да е имал някакъв паспорт, с който да е пътувал. Един от синовете му призна в интервю, че семейството му е ползвало италиански дипломатически паспорт по линията на майка си, като временно решение. По-късно стана ясно, че му е бил издаден и испански паспорт, но не като на испански гражданин.

До момента не са представени доказателства за наличието на двойно гражданство. Министър-председателят на България по конституция не може да има такова. Ако се докаже, че Симеон е имал двойно гражданство към момента на поемането на функциите на премиер, това може да има непредвидими последици за легитимността на много дипломатически и държавнически актове на Република България през ХХІ в.

[редактиране] "Царски имоти"

В момента Симеон Сакскобургготски и останалите членове на царската фамилия са отново собственици на част от недвижимите имоти които са притежавали до 1946 година изчислявани от някои на стойност около 160 млн. евро. (вкл. 2100 хектара гора в района на зимния курорт Боровец). Между тези имоти са резиденция "Врана" и ловна хижа "Царска Бистрица".

През 1998 г. Конституционният съд (КС) с Решение 12 обявява за противоконституционен Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници. Документът уточнява и че според списъка от 1946 г., изготвен по нареждане на министър-председателя Кимон Георгиев, царските имоти са 17. От тях на царското семейство частично са върнати резиденция “Врана” (от общо 3500 дка са върнати 980 дка, от които около 920 дка собствениците са дарили на Столичната община [източник?]), “Царска Бистрица”, “Саръ-гьол”, “Ситняково”, къща в гр. Баня, горски масиви в района на град Самоков - Боровец и с. Бели Искър.

Макар в медиите да се разпространяват твърдения, че Симеон Сакскобургготски има претенции за собственост на връх Мусала, както и на гори в Пирин и Разложката котловина, не е провеждана процедура за възстановяването на други имоти, освен посочените в решението на Конституционния съд, нито са предявявани искания за обезщетение [източник?]

Редица юристи твърдят, че решението на КС не е достатъчно основание за връщането на имотите и въпросът трябва да бъде уреден с отделен закон, както и че някои от царските имоти са собственост на Интендантството, а не на царското семейство. От друга страна Интендантството никога не е било държавна институция и не е разполагало с държавни средства. То представлява личната администрация (секретариат) на царете Фердинанд, Борис и Симеон, и е управлявало техните собствени средства от цивилната листа.

Според други тълкования, някои от тези имоти са държавна собственост, предоставени за обслужване на монархическата институция. На тази основа някои политически противници на Сакскобургготски, включително и Иван Костов, по време на чието правителство са реституирани част от имотите, да настояват за анулиране на реституцията. Стела Банкова внася два законопроекта [източник?], вторият от името на Партия Атака, с които реституцията се отменя, но те не са подлагани на гласуване.

През март 2006 г. е създадена специална парламентарна комисия за разследване на реституцията на т.нар. "царски имоти".

[редактиране] "Царска болница"

През юни 2006 г. името на екс-премиера е замесено в скандал, който според италианските медии даже щял да "промени политическата ситуация в България". Името на бившия министър-председател е замесено в предполагаеми корупционни схеми на арестувания в Италия негов първи братовчед принц Виктор-Емануил Савойски, обвинен в престъпно сдружение с цел корупция на държавни служители, измами и използване на проститутки. По-късно Виктор-Емануил Савойски зявява, че братовчед му Симеон Сакскобугготски няма общо [източник?].

Проектът за строеж на детска болница в България с посредничеството на Виктор-Емануил Савойски и с покровителството на тогавашния премиер Сакскобугготски, според някои е на цена, надвишаваща подобни здравни заведения в Европа. Проектът за педиатрията излиза на 4 май 2004 г. като предложение, подкрепено с Решение 384 на кабинета и подписано от премиера Сакскобургготски. Неговото правителство се опитва на два пъти да прокара проекта през 39 Народно събрание, което предизвиква протести и става причина за създаване на временна анкетна комисия. В доклада на анкетната комисия е посочено, че финансовият министър Милен Велчев и здравният Славчо Богоев са нарушили конституцията и закона за международните договори, защото са сключили споразумение за кредит с банка "Банк Аустрия Кредитанщалт" без съгласието на парламента. Изводът на комисията е, че изпълнителната власт не е защитила държавния интерес.

По цени на Камарата на архитектите в България стойноста на строежа е 1 960 000 евро. Средствата, които се предвиждат в споразумението обаче, са 7 259 000 евро. Разгърнатата застроена площ на детската клиника по чертеж е 11 807 кв. м. В предложението за инвестиционен проект, което внася министърът на здравеопазването Славчо Богоев в парламента, се посочва общата площ на педиатрията от 60 000 кв. м. Най-странното е, че и в двата случая посочената сума за изграждането на новата детска клиника е една и съща независимо от огромната разлика в площта. Така едно легло в педиатрията излиза 280 000 евро. В най-реномираните европейски болници цената на легло през 2004 г. е 30 000 евро.

През юли 2004 девет депутати от опозицията дaват доклада си за "Царската болница" на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е бавена почти две години, въпреки законовия едномесечен срок. Две седмици преди избухването на италианския скандал е назначена нова проверка на болницата. На 13 юни 2006 е публикуван докладът, поръчан от новия главен прокурор Борис Велчев, в който се разкрива, че делото за "Царската болница" е било умишлено бавено по нареждане на предшественика му Никола Филчев.

[редактиране] Литература

  • Тицин, Найо (2003). „Ваше величество, колко ви е часът?“. Spotlight, Mobilis. ISBN 978-954-91405-1-4.

[редактиране] Външни препратки

Борис III >>> цар на България (28 август 194315 септември 1946) >>> Монархията е премахната
Иван Костов >>> министър-председател (24 юли 200117 август 2005) >>> Сергей Станишев
Министър-председатели на България
 Княжество България  Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов
 Царство България  Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев
 Народна република България  Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов
 Република България  Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев
* временно назначение
Български владетели

Стара Велика България (632681 г.)

Ханове (канове): Кубрат | Батбаян

Първа българска държава (империя) (6811018 г.)

Ханове (канове): Аспарух | КуберМакедония) Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян

Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате)

Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II

Втора българска държава (империя) (11861396 г.)

Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир

Трета българска държава (след 1878 г.)

Княз: Александър Батенберг

Царе: Фердинанд | Борис III | Симеон II