Топография
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- http://web.hit.bg/hinko/Graphy.htm. И правописните грешки даже!
Топографията е наука, изучаваща земната повърхност. Думата произхожда от гръцки език и означава местоописание. С помощтта на топографията може да се изобрази, двуизмерно, върху лист хартия, триизмерния образ на местността. За да можем да се ориентираме по карта, когато сме в дадена местност и при следващи посещения в същата местност или в непознат район е необходимо да сме запознати с топографията. Да начертаем карта на дадена местност означава да можем да разграничим различните местни предмети, да ги изобразим на карта, отчитайки реалното им местоположение спрямо околните местни предмети, да ги изобразим правилно съобразно надморската им височина и ориентацията им спрямо севера, да определим местоположението си с помощта на местните предмети, да се ориентираме с и без компас и в крайна сметка, да можем да разчертаем готова карта на местността. За да можем да се ориентираме в разнообразието на релефа, трябва по-подробно да се запознаем със знаците и методите, с които елементите на релефа се изобразяват върху картата, както и с техните общоприети наименования.
Местност. Това е част отземната повърхност с нейните неравности, растителност, водна мрежа, пътища, постройки, селища и т.н. От своя страна местността се разделя на релеф и местни предмети.
Релеф. Това са неравностите на земната повърхност, които биват изпъкнали (позитивни) форми, равнинни форми и вдлъбнати (негативни) форми.
Местни предмети. Това са предметите с естествен произход - гори, поля, реки, блата и др.под. и предмети с изкуствен произход - постройки, пътища, електропроводи и т.н.
Местностите се разделят, в зависимост от височината си, на:
Равнинна – с незначителни възвишения (до 20 - 30 м.) и наклон до 2о – 3о.
Хълмиста – с преобладаващи немного високи възвишения (до 100 – 200 м.) и наклон до 5о.
Планинска – с височина над 500 м. и ясно изразени релефни форми.
Пресечена – с разнообразен релеф.
Според специфичните се особености те се подразделят на открита, закрита, гориста, равнинна, блатиста, земна, глинеста, песъчлива, камениста, карстова и смесена местности.
Релеф.
По-характерните елементи на релефа са:
Планина – обширна област от земната повърхност, издигаща се значително над околната местност.
Могила – малка, най-често изкуствено създадена позитивна форма с неголяма височина.
Поли – ивицата от местността, в която планината (възвишението) преминава в равнина.
Склон (скат) – местността между върха и полите.
Хълм (бърдо) – възвишение, издигащо се над околната местност да 300 м.
Хребет – продълговато възвишение, образувано от два противоположни склона, излизащи от един връх или склон.
Гребен – най-високата точка на хребета.
Било – най-високата част в дадена планинска местност, където се пресичат склоновете.
Връх – най-високата и характерна част на билото.
Плато – високоразположена равнинна местност, заобиколена от всички страни от низходящи склонове.
Тераса – почти хоризонтална равнинна част върху склона.
Седло – ниската част между два върха, образувана на било или склон.
Лъсчина – вдлъбнатината, която започва от седлото надолу.
Превал – най-ниската част на възвишение или било, през която обикновено преминават пътища и пътеки.
Предел – голям превал, където се съединяват две планини.
Праг (слог) – предимно скални образувания с малка височина на даден склон, прекосяващи го вертикално или под известен наклон.
Скален венец – вертикална или с голям наклон оголена от земята скална ивица със средна или голяма височина, пресичаща хоризонтално или под наклон склона.
Гънка – линията, в която релефът на местността преминава от полегат или равнинен в стръмен и обратното.
Вододел – линията, съединяваща най-високите точки на дадена местност.
Водослив – линията, съединяваща най-ниските точки на дадена местност.
Котловина – вдлъбнатина, заградена от всякъде с повишаващи се склонове на съседни възвишения.
Долина – продълговата вдлъбнатина със слабонаклонено дъно и разнообразни склонове.
Дол (дере) – малка долина със стръмни склонове.
Овраг (ровина, промойно) – малка, еродирала долинка със стръмни, предимно сипейни и необрасли склонове. Склоновете са ронливи и неустойчиви.
Суходол – уширен овраг, обрасъл с трева.
Урва – силно ерозирала част от даден склон с неопределена форма.
Каньон (ждрело) – тясна и дълбока речна долина с вертикални склонове.
Въртоп – повърхностна вдлъбнатина с дълбочина по-голяма от ширината й.
Валог (увал) – удължена вдлъбнатина, получена от два или повече свързали се помежду си въртопа.
Способи за изобразяване на местността.
Изобразяването на местността върху карта може да стане по няколко начина. С тях се цели да се покажат различни особености на местността и релефа в зависимост от нуждите, за които ще се използва картата.
Отметки, точки и коти. Отбелязват се абсолютните височини на по-характерните точки от местността. Подходящ е за равнинни местности без голяма денивелация (разлика във височините), но най-добре е да се използва в комбинация с някои от другите методи.
Чрез сенки – релефът се изобразява чрез светлосенките, които дава при въображаемо странично осветяване. Най-често се приема, че светлината пада от северозапад. Използва се в дребно мащабираните карти като подчертаващи.
Чрез цветове – релефът е разделен на хоризонтални пояси, като всеки от тях се оцветява в зависимост от височината. Започват от ниското с нюанси на жълтото и зеленото и стигат до кафяво за високите части (сиво за скалите и бяло за сняг). Използва се за дребномащабни и географски карти.
Чрез релефно изобразяване – триизмерно (обемно) моделиране на местността, което дава пространствена представа за терена. Недостатък е, че макета е обемист и трудно да се носи, поради което е практически неприложим, освен като нагледно помагало.
Чрез щрихи – наподобява светлосенките, но изображението се получава чрез чертички с различна дебелина и дължина. Големите наклони се покриват с по-гъсти и по-дебели щрихи и обратно. Щрихът има посоката на “свободно течаща вода” по склона. Комбинира се с други, но рядко се използва.
Чрез хоризонтали – това са криви затворени линии, съединяващи точки с еднаква надморска височина. Разликата между два съседни хоризонтала е еднаква и точно определена (височина на сечението). Тя обикновено е през 10, 20 или 50 м. и е посочена в долната част на картата. Хоризонталите биват няколко вида – основни, полухоризонтали, спомагателни и главни. Основните хоризонтали са линиите, които съответстват на височината на сечението. Те се изчертават с цели непрекъснати линии. Полухоризонталите се прекарват точно по средата между основните хоризонтали с прекъсната линия (пунктир). Спомагателните хоризонтали се използват за допълване на подробности от релефа, за които не са достатъчни основните и полухоризонталите. Главните хоризонтали се поставят за улеснение при четенето на картата – при дадена точка от каратата, на определена височина, с плътно удебелен хоризонтал през пет основни хоризонтала. Височината се надписва с цифри, които се четат правилно, когато се гледа отдолу нагоре по склона.
Най-често се използва комбиниран способ между хоризонтали, коти и сенки. При тях с по-гъсти хоризонтали се изобразяват по-стръмните склонове. Колкото по-отдалечени са хоризонталите, толкова по-полегат е склона. От два върха по-висок е този, който е изобразен с повече хоризонтали.
Условни (топографски) знаци.
За да се изобрази върху картата даден предмет е необходимо да се отбележи с общоприет и различен от останалите, но ясно разбираем знак. Поради това изискване знаците изобразяват подобие на предмета, гледан отгоре или отстрани. В зависимост от спецификата на това, което изобразяват, знаците се подразделят на:
Мащабни знаци (контурни). По тях могат да се определят размерите на големите по площ предмети – гори, ливади, лозя, езера и др.
Немащабни знаци. Те не определят размера на предмета, а само неговото местоположение – постройки, извори, заслони, пещери и др.
Пояснителни знаци. Всички, с които се дава допълнителна характеристика на дадения предмет – имена на местности, хижи, язовири, стрелки с цифри и др. Полумащабни знаци. Отнасят се само до предмети, на които могат да се изобразят мащабно само дължините – реки, пътища, ж.п. линии и др.
При условните знаци има някои специфични правила. Хоризонталните надписи се поставят в посока запад – изток и се отнасят за малкоплощни предмети – манастири, кладенци, чешми, върхове, могили и др. Нехоризонталните надписи следват направлението на обекта (реки, долове и др. земни форми) по дължината му, но не определят посоката, в която тече водата. Хоризонтално поставените числа се използвата в два случая – ако са поставени до надписа на населен пункт, означават брой домакинства, а във всички останали случаи – абсолютна височина на точките, до които са поставени. Вертикално поставени числа се поставят само до гранични камъни и означават номера на камъка.
Wyand