Горно Броди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Горно Броди
Местоположение
Данни
Население: 460 (2001)
Надм. височина: 1060 м
Геогр. положение: 41° 17' 60 сев. ш.
23° 40' 60 изт. д.
Пощ. код: 621 00
Тел. код: 23210-8

Горно Броди (рядко Горни Брод, на гръцки: Άνω Βροντού, Ано Вронду) е село в Република Гърция, самостоятелна община в Ном Сяр (Серес), област Централна Македония с 406 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 35 километра от Сяр (Серес) в малка котловина между планините Шарлия (Бродската планина, на гръцки Врондос) от запад, Черна гора (Мавро Вуно) от североизток и Змийница (Меникио) от юг на 1060 метра надморска височина. През него тече Бродската река.

[редактиране] История

Първото споменаване за Броди е от 14 век в писмо от сръбския цар Стефан Душан до управителя на Вронди и Трилиса (Търлис) Райко.

В края на 19 - началото на 20 век Горно Броди е голямо чисто българско село. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Горни брод има 793 домакинства с 2 700 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 1900 в Горно Броди живеят 6 100 души българи християни.[2] В селото функционира и българско училище от 1863 година, когато учителят Георги от Либяхово заменя езика на преподаване в местното училище от гръцки на български.

Югоизточната част на Горно Броди в началото на 20 век с църквата „Свети Димитър“ (долу дясно) и кулата
Югоизточната част на Горно Броди в началото на 20 век с църквата „Свети Димитър“ (долу дясно) и кулата

Жителите на селото носят името мърваци и в 19 век традиционно се занимават с рударство и скотовъдство. Друг разпространен занаят сред бродчани е дърворезбарството на църковни иконостаси и часовникарството - братя Димкови от Горно Броди са направили уникалния часовник в камбанарията на село Тешово. В края на 19 век железарският занаят запада и с него започва да упада и селото.

След Руско-Турската война 1877-1878 в района на Горно Броди се подвизава четата на Зюмбюл войвода, който с брат си в продължение на 20 години защитава местното българско население. На Великден 1884 година четата на Зюмбюловци влиза с развети знамена в Горно Броди, войводата изгаря всички гръцки книги и кара гъркоманите да се закълнат пред иконата на Свети Свети Кирил и Методий, че няма да правят злини на българското училище и българското богослужение. А на излизане от селото четата унищожава една черкезка потеря. Тези две събития принуждават управителя на Сяр да изпрати войска в Горно Броди, която арестува 90 души и много от тях са заточени в Анадола. Останалите са пуснати след като са накарани да се закълнат в гръцката митрополия. Българското училище е затворено и селото се връща под владичеството на Цариградската патриаршия.

В 1887 година българското училище е отворено наново. А през 1893 година 850 от 900-те къщи на селото приемат върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 6 480 българи екзархисти и 240 българи патриаршисти и функционират по едно основно и средно българско и гръцко училище.[3]

Изпращане на доброволците от Горно Броди в Македоно-одринското опълчение
Изпращане на доброволците от Горно Броди в Македоно-одринското опълчение

Жителите на селото участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. В 1903 година селото пострадва при убийството на Гоце Делчев в съседното село Баница, както и след Илинденското въстание, когато много от жителите му са арестувани и заточени, а друга част се изселва в България.

След Илинденското въстание голямото екзархийско българско село се превръща в трън в очите на гръцките андарти и то многократно е нападано от гръцки чети, ръководени от Серския гръцки силогос. Постепенно отношенията между екзархисти и патриаршисти се изострят и четите на ВМОРО често са принудени да извършват наказателни акции срещу патриаршистите от Броди, окончателно приели елинизма. В битката си с гръцката въоръжена пропаганда селото си извоюва названието Малка София.

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война, когато в селото има 1 100 къщи и над 8 000 жители.[4] По време на Междусъюзническата война през юни 1913 година Горно Броди е унищожено напълно с артилерийски огън от гръцките войски, като жителите му, които успяват да се спасят избягват в България.

След катастрофата на Гърция в Гръцко-Турската война в 1923 година в Горно Броди са заселени много бежанци гърци от Мала Азия и Източна Тракия. Компактни маси бежанци от Горно Броди има в Неврокоп (Гоце Делчев) (200 семейства), Пловдив (300 семейства) и други.[5]

През април 1941 година българската армия навлиза в източната част на Егейска Македония и Горно Броди с цяло Серско влиза в границите на България. Според българските статистики в селото има около 50 български гъркомански семейства и 50 гръцки колонисти, които живеят в центъра на селото около извора Кладнец, а останалата част от селото е в развалини, над които стърчи оцелялата часовникова кула.[6] Българските власти провеждат политика за насърчаване на завръщането на бежанците българи и изселване на придошлите гърци. В 1944 година селото окончателно влиза в рамките на Гърция.

По време на Гражданската война в Гърция селото е отново изгорено, тъй като е база на ЕЛАС. След това то е отново възстановено и в него живеят 200 гръцки семейства колонисти и 50 семейства от български произход.[7]

[редактиране] Родени в Горно Броди

  • Аргир Калъчев (1896 - 1958), български художник
  • Архимандрит Серафим (1912 - 1993), български духовник
  • Атанас Ников (? - 1906), български просветен деец
  • Атанас Свещаров (1847 - 1930), четник в четата на Христо Ботев
  • Димитър Пасков (1914 - ?), български фармаколог
  • Димо Хаджидимов (1875 - 1924), български революционер
  • Георги Баждаров (1881 - 1929), български революционер и журналист
  • Георги Зюмбюлев (Зюмбюл войвода) (1847 - 1880), български хайдутин и революционер
  • Георги Радев (1857 - 1942), български революционер
  • Кръстьо Белев (1908 - 1978), български писател
  • Михаил Скендеров (1885 - ?), български революционер
  • Никола Димков (1859 - 1937), български общественик
  • Петър Котов – музиколог и диригент, работил в САЩ
  • Тасос Стамбулоглу (1937 - ), гръцки поет и литературен критик

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  4. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  5. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  6. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.
  7. Иван Катарджиев. „Серската област“, Скопjе, 1961, стр.95 и сл.


Деми в Ном Сяр (Серес)
Алистрат | Амфиполи | Ахинос | Беласица (Керкини) | Валовища (Сидирокастро) | Висалтия | Долна Джумая | Емануил Папас | Зиляхово (Неа Зихни) | Кавакли (Левконас) | Капетан Митруси | Кормища (Кормиста) | Кюпкьой (Проти) | Нигрита | Орляк (Стримонико) | Петрич (Петрици)| Просеник (Скотуса) | Радулево (Родоливос) | Скутари | Струма (Стримонас) | Сяр (Серес) | Трагилос
Общини в Ном Сяр (Серес)
Горно Броди (Ано Вронду) | Драготин (Промахонас) | Крушево (Ахладохори) | Сенгелово (Ангистро) | Фращани (Орини)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици