Христо Несторов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Несторов български анархист |
|
Роден: | 3 март 1903 с. Габарево, България |
---|---|
Починал: | 23 март 1954 Кавак дере, България |
Христо Димитров Несторов (Щако, Ицата, Страхил, Богдан Стефанов) е роден на 3 март 1903г, в село Габарево ( Казанлъшко ). Анархист става още като ученик.
След преврата на 9 юни 1923, минава в нелегалност. Член е на анархистическата бойна група „Възел” в София. През май 1925, е арестуван в Казанлък, но успява да избяга от сградата на Обществена безопасност.
През есента на 1927, като отмъщение за екзекутираните в САЩ анархисти Сако и Ванцети, Христо Несторов хвърля бомба по американското посолство в София. Първоначалния му план е да отвлече посланика и да иска размяната му срещу Сако и Ванцети. През същата 1927г, Несторов организира обир на касата на Окръжната постоянна комисия в Пловдив. Парите са взети за нужди на анархистическото движение. В началото на 1928, Христо Несторов е арестуван и на 1 май същата година е осъден на доживотен затвор. Преминава през затворите в София, Враца, Пазарджик, Стара Загора.
Помилван през януари 1940, през есента отново е нелегален и е първият партизанин в България. Става командир на Тъженския партизански отряд. През лятото на 1944, комунистите му поставят ултиматум да стане член на БКП или да напусне отряда. Христо Несторов напуска отряда и последните месеци преди 9 септември прекарва като вълк-единак, криейки се и от властта и от комунистите. На 9 септември слиза в родното си село и е носен на ръце до центъра му от съселяните си. Скоро след това Христо влиза в конфликт и с новите властници от БКП на които става непримирим противник. Принуден да емигрира във Франция. През септември 1953, анархистите Христо Несторов, Милю Иванов и Дончо Караиванов скачат с парашути над Средна гора. Започват изграждането на лагери, землянки и стабилна мрежа от ятаци с цел разширяване на съпротивата срещу диктатурата.
На 23 март 1954г, след предателство, няколкостотин войници , милиционери и набързо въоръжени партийни членове обкръжават Христо Несторов, Милю Иванов и Дончо и Емилия Караиванови в местността „Кавак дере”, близо до Павел баня. След ожесточено няколкочасово сражение, Христо Несторов е убит, Милю Иванов е заловен, а Дончо и Емилия Караиванови пробиват обръча и успяват да емигрират.
[редактиране] Виж още
- Анархизъм
- Антикомунизъм