Дуранкулашко езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изглед към Дуранкулашкото езеро, зад него се вижда Черно море
Изглед към Дуранкулашкото езеро, зад него се вижда Черно море

Дуранкулашкото езеро е воден басейн, разположен до едноименното село в североизточната част на България. То е защитена природна територия, населявана от множество редки биологични видове. Жителите на близките села Дуранкулак, Ваклино и Крапец наричат езерото „гьолът“.

Съдържание

[редактиране] География

Езерото е разположено в най-североизточната част на България, на около 6 км от българо-румънската граница и на 15 км северно от град Шабла, близо до селата Дуранкулак и Ваклино. Представлява крайбрежно езеро-лиман с площ от 4 037,4 дка. В западната част на езерото са разположени два острова (съответно 20.0 и 5.3 дка). Езерото е свързано посредством изкуствено изграден канал с разположеното северно Карталийското блато и нос Карталбурун.

През 50-те и 60-те години е изградена преградна стена, която предпазва отливане на водите на езерото в Черно море. От местността „Гарда“, където се намира стената, има черен път, по който на 5 км се стига до село Ваклино. Северно от Дуранкулашкото езеро се намира къмпинг Космос.

[редактиране] Природа

Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Находището на триръбестия камъш е най-представителното за България.

Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнездането на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици - голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан.

Езерото е и единственото в България доказано находище на див шаран.

[редактиране] Археология

Археологическите разкопки в Дуранкулак започват се водят от 1974 г. На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 - 4700 г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 - 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото.

На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 - 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 - 1200 г. пр. н.е.). На 26 м навътре в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела (3 век пр.н.е.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9 - 10 в.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки