Кочо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кочо (Qočo, кит. Гаочан) – тюркското наименование на столицата на създадената след 866 г. В Турфанския оазис уйгурска държава (княжество). За неин основател се смята Буку Чин, а първа нейна столица бил Бешбалик (кит. Бейтин, иран. Пенджикент) в Джунгария (дн. Северозападен Китай). Други наименования на Кочо са Чинанджкент (у Гардизи), Чинанджкас (в ,,Худуд ал-Алем”), Кара Ходжа и др. Уйгурската държава Кочо просъществувала до монголското нашествие, когато се подчинила мирно на Чингис хан. Последен неин владетел е Токлуг Темюр (1347-1365).