Потребител беседа:Simin

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Здравей и добре дошъл/а в Уикипедия, свободната енциклопедия!

Това е твоята лична дискусионна страница, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.

Благодаря, че с редакциите си спомагаш за разрастването на проекта.

Ако искаш, можеш да разгледаш Въведението в Уикипедия, което в няколко стъпки описва какво е Уикипедия и как работи. Създаден е и кратък Наръчник на уикипедианеца, в който са включени някои от основните аспекти при работа със софтуера и енциклопедията. В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците. Ако намериш пропуск в документацията, липсваща информация, която те интересува или някакви неточности и неясноти, не се колебай да го обсъдиш с другите, за да може бързо да се добави или подобри.

Ако се сещаш за начин, по който бих могъл да ти помогна при редактирането, форматирането или писането на статии, можеш да ми оставиш съобщение на моята беседа.

Желая ти много приятни мигове с Уикипедия :-)

Поздрави, Емил Петков 19:09, 3 януари 2006 (UTC)

Съдържание

[редактиране] Друга Уикипедия

Йоцо, що мислиш - да се напраи едну торлачку (или шопску, но не совийску) уикипедию? Да се не разправямо сас източнете ябанджийе?--Akeckarov 14:30, 10 август 2006 (UTC)

Немой. Tъгай че требе да се разправямо сас сърбьете. Oни че оче да се служу сас караджицуту, ни нема да сакамо и че стане... Нема да се куртулишемо. Не ни треба од мечка ремичка!--Simin 19:47, 11 август 2006 (UTC)

Май имаш право. Ка нема стандарт! (Кудè йе Мико да ни каже видите ли дека стандартът си има своюту вредност. :-)) Рано или късно сърбьете че успейу да наложе торлачкуту норму кикò четврту норму на сръбскиът - посърбена и т.н. А ни че си останемо със нашете источне догме. Ако следиш расправийете по разнете Уикипедийе, че видиш дека ка стане збор за македонскуту норму и дека нормата во РМ йе бугарска или йе слична на бугарската оти има член, нема падеже (има само остатци) и т.н., секигаш се одговара у стил Виктор Фридман - и у некои сръбскьи диалекти йе тека. Демек торлачките, кои постепено за светат стануйу сръбски.--Akeckarov 12:48, 14 август 2006 (UTC)

На гу и Мику. Моа дъ каъ саму тва "Сички сте българи, ма се сърбеете", да ми прости мойът идул.:-)--Мико Ставрев 13:02, 14 август 2006 (UTC)
Между другото снимах няколко (15 ина) карти от диалектния атлас с по-сериозните (според мен) изоглоси на торлачкия, щото Спас прояви желание да прави карта, но забегна, ако някой друг изкушен има желание...--Мико Ставрев 13:05, 14 август 2006 (UTC)

Друга Уикипедия може, но най-вероятно е рано. Вече ако почнете през един Уикиречник, хем ще е добре (описание на речниковия запас), хем ще положите основите за Уикипедията след това.

Пусто не знам къде се загуби Антон напоследък?! -- Златко ± (беседа) 10:15, 11 декември 2006 (UTC)

[редактиране] Ь

Здрасти. Моля те, прочети напоителната беседа Потребител беседа:Akeckarov преди да започнем танца на връщанията, който ми е отвратително неприятен, повярвай ми. Там са изложени всички аргументи и мисля, че колкото и да ни се иска подобно изписване е невъзможно - то е неразбираемо за хората с нормално средно образование.--Мико Ставрев 19:55, 23 ноември 2006 (UTC)

Предполагам, че си забравил, че участвах в тази беседа. И спорих с тебе. Една от репликите ми беше следната:

"В книгата няма Стенье, но има топоним Кленье и той не е едниственият с "ь". Изписано е така, че да се предаде вярното му звучене, за всеки, който това го е еня. И не е изписано по някакъв новоизмислен начин, а се следвани традиците, които някои се опитват да прекъснат. Както се вижда от самата дискусия, това е най-разбираемият начин да се предаде мекото н. Може би Кление е другата възможност, както е прието в статията Голо бърдо (Албания), но така или иначе Кленье не е някаква иновация, съчинена от един или двама. Иновациите са плод на гениалците - филолози от зрялата соц. и постсоц България--Simin 19:10, 9 август 2006 (UTC)" Извинявай, но няма как да се съглася с това правило при толкова много изключения и то от доста авторитетни източници. Да не говорим, че в статията Голо бърдо не беше написано Кление, а просто "Клене", което е още по-далеч от автентичното звучене на топонима. Колкото до нормалното средно образование, продължавам да не съм докрай убеден, че хората с такова образование няма да се сетят как се чете. Тази буква не е изчезнала от азбуката ни - все още.--Simin 20:10, 23 ноември 2006 (UTC)

В речника пише изрично, че палатизацията на н не се предава и даден Цетине за пример. Аз не знам как се чете Кленье би ли ми посочил учебник, речник или нещо такова, откъдето да го науча. Не искам да се заяждаме (още повече пък за това), пишем по едни и същи теми и се зарадвах искрено, че се появи, тъй като Антон нещо дезертира. Просто няма такова изписване на български език. Няма.--Мико Ставрев 11:04, 24 ноември 2006 (UTC)
Не е трудно да се прочете Кленье, когато се знае, че "ь (eр малък) няма собствена звукова стойност, а означава само мекост на съгласната, след която е написан" (Петър Пашов, Практическа българска граматика, С. 1989, с. 16). Интересуват ме авторите на правописния речник, на който ти се позоваваш. Вероятно са мастити филолози, на които аз противопоставям други утвърдени филолози (проф. Петя Асенова, проф. М. Виденов), за да аргументирам тезата, че по този въпрос не можем да бъдем толкова категорични - особено, когато става дума не за предаване на чужди имена, а за традиционна българска топонимия. Иначе, не горя от желание да се заяждам, особено с хора като теб, които респектират с познанията си точно по теми, които ме вълнуват. Жалко е, но точно след този спор Антон спря своето активно участие в Уикипедия.--Simin 11:27, 24 ноември 2006 (UTC)
Във всички правописни речници, които имам е така. В този смисъл Кленье е филоложко записване, предаване на звученето, но не е на книжовен български. Филолозите ползват и апострофи и други знаци, нефигуриращи в азбуката ни. И не е мастит филолог срещу мастит филолог, защото и Асенова и Виденов, ако биха искали да предадат звученето на Подуене, ще напишат Подуенье, но това не се отразява в книжовния език, как да го кажа по-ясно не знам. (Ако с последното си изречение намекваш, че съм го изгонил Антон - не съм азУхилен съм невинен). Западнопокрайнинските села, които днес са Градинье и прочие до 1919 са Градине. Единственото железно изключение е Скопие. Следващото изречението на Петър Пашов не си му обърнал внимание май - "По нашия правопис винаги пред ь има съгласна, а след него само гласната о" (Петър Пашов, Практическа българска граматика, С. 1989, с. 16). Същият е текстът и в тритомната граматика на БАН и в учебниците по български език, по които учат децата - бях написал на Антон един пример, който е истински - преподавах история в СМГ - елитно училище - и става въпрос за Имре Над, който беше традиционно написан в учебника им Имре Наги и аз им обяснявам, че звукът е нещо средно между меко г и меко д и пиша на дъската Надь и никой, наистина никой не разбра какво искам да обознача с тоя ер малък. Така че да се придържаме към правописа, който се учи в училище.--Мико Ставрев 11:42, 24 ноември 2006 (UTC)
За изречението на Петър Пашов си прав - аз използвах предходното, за да обърна внимание на стойността на буквата "Ь". Може би това е едно от предназначенията й още от среднобългарския период. И в беседата на Антон Кецкаров беше предположил, че в примерите става дума за филоложко записване, но ако погледнеш източниците, вероятно ще се убедиш, че и П.Асенова, и М.Виденов (в някои от случаите) използват "ь", не само когато коментират езикови явления. Още в началото на посочената в "Голо бърдо" статия П. Асенова пише, че е посетила селата - "Стеблево, Кленье, Требище...". Чак по-късно тя коментира особеностите на говора, както и самите местни имена - така, както звучат. И все пак - да приемем, че тези филолози изписват топонима филоложки. Защо да не го направим и ние? Очевидно е, че в редица случаи, особено, когато става дума за топоними, които не са фиксирани с някави административни актове, се използва именно този начин.--Simin 12:11, 24 ноември 2006 (UTC)
За пореден (и последен :-)) път ще кажа защо - защото не сме филолози професори и не можем да нарушаваме правописа. У го следва, а не го задава. Тази дискусия може би трябва да се изнесе на У:Р да чуем и други мнения (Нашите явно няма да си ги променим за съжаление).--Мико Ставрев 12:19, 24 ноември 2006 (UTC)
Значи професорите-филолози може да "нарушават" правописа? В беседата на Антон имаше и други примери на "нарушения" от страна на хора, които не са професори-филолози. Тяхното "нарушение" по-недопустимо ли е?:-) Моята основна теза е, че това правило просто не е общоприето, не се спазва във всички случаи и примерите на многократно цитираната беседа и този от статията на П. Асенова, както и много други го доказват.--Simin 12:26, 24 ноември 2006 (UTC)

То май и аз се обадих за малко в нея дискусия, но ще си кажа - нека да описваме на простоцарски тази мекота - дали ще е с апостроф (май най-често използвания по учебниците начин), дали с нещо друго, ама фонетично си има разлика между „н“ и „нь/н'“! Оттам насетне имаме казуса със записването, който попада под ударите на принципа на Дирихле - 45+ звука няма как да се запишат с 30 букви. Примера с Подуене е много удачен - 99% от народонаселението не знае, че това е с меко „нь“ и го произнася с твърдо „н“ (което вече си изчеква топонима)! -- Златко ± (беседа) 12:33, 24 ноември 2006 (UTC)

И изрично се препоръчва по граматиките да се изчекват:-). Ние не можем да нарушаваме правописа - който иска да го прави филолог, писател и пр. - това им е работата на тях за задават норми - и Славейков е пишел "во стаичката пръска", но ние не пишем во, колкото и да ни се иска. Аз съм склонен да приема ие, на прецедента на Скопие, но за мекото н - изрично е забранено с пример на Цетине и смятам, че трябва да се следва. Тези 99%, които не знаят, че е меко, няма да могат и да прочетат Подуенье.--Мико Ставрев 12:38, 24 ноември 2006 (UTC)
Да, ама аз лично намирам изчекването според граматиката без описване как е по фонетиката като нарушение на НГТ! Ако трябва тези произношения ще се записват и на звуков файл, но според мен фонетична транскрипция трябва. Знаеш откъде се намесих в този спор, чуй напр. Блекинге (провинция) :-). -- Златко ± (беседа) 13:05, 24 ноември 2006 (UTC)
Абсолютно съм съгласен. Виж долу.--Мико Ставрев 13:07, 24 ноември 2006 (UTC)

Ясно е, че в случая с "ие" благодарение на меката гласна "и" се отразява в значителна степен правилното произношение. "Клене" обаче може да се произнесе по различни начини, единият от които (този на хората с нормално средно образование)- май никой не спори - не е съвсем точен.--Simin 12:53, 24 ноември 2006 (UTC)

Не по този въпрос спор няма:-). Нито по въпроса трябва ли да се обозначи мекостта - трябва разбира се. Проблемът е къде - в заглавието на статията е абсурд, защото то трябва да е на книжовен български. С други думи дефиницията според мен е така: Клене (произнасяно в местния български диалект с мека съгласна н - Клен'е, на албански Klenjë или Klenja, произнасяно Клен'ъ) е село в Република Албания, окръг...--Мико Ставрев 13:05, 24 ноември 2006 (UTC)
Абсолютно съм съгласен. Виж по-горе Ухилен съм. Т.е. за мен е компромисно да клекнем заглавията да са по (изчекнатата) граматика, а вътре да се опише фонетично вярно. Ще воювам ако трябва, но фонетиката трябва да е на първия ред. -- Златко ± (беседа) 13:26, 24 ноември 2006 (UTC)
Между другото - дали да не съкратим обясненията чрез препратка: „Клене (произнасяно като Клен'е; на албански Klenjë или Klenja, произнасяно Клен'ъ“? -- Златко ± (беседа) 19:43, 24 ноември 2006 (UTC)
Ако не се каже изрично, че ь или ' показват меко н много хора (повечето според мен) няма да разбират какво пише.--Мико Ставрев 19:47, 24 ноември 2006 (UTC)
За апострофа съм съгласен, че много хора няма да разбарет, че обозначава мекост на съгласната. Но за "ь", особено в подобни съчетания като Кленье (не в имена като Надь, където е накрая) мисля, че няма да затрудни толкова много хора.--Simin 15:37, 25 ноември 2006 (UTC)
При това положение предлагам в статията Голо бърдо, в която са изброени селата да сложим "Клене (Кленье)". Когато се прави статия ще се ползва първата форма като заглавие, а в статията ще се обяснява, както се предложи по-горе. Става ли?--Simin 15:43, 24 ноември 2006 (UTC)

[редактиране] Да си жив и здрав

Благодаря ти за това, имаме повече нужда от такива статии! -- Златко ± (беседа) 10:09, 11 декември 2006 (UTC)

Благодаря! Но понякога е по-лесно да се пише и обобщава, когато източниците са ограничени. Има статии, които трябва да се пооправят, но не ми се и поглеждат.--Simin 13:49, 14 декември 2006 (UTC)

[редактиране] Костурско

Здрасти. Може да не си го виждал тоя сайт - има интересни работи.--Мико Ставрев 08:59, 9 януари 2007 (UTC)

Сайтът наистина е доста интересен. Не го бях виждал. Още не съм го разгледал както трябва, защото бързам да благодаря.:-)--Simin 12:20, 9 януари 2007 (UTC)

[редактиране] Пандил

Абе Пандил Шишков не е ли от другото Върбени, а не от Екши Су, където го добави. Написал съм го там в списъка, т.е. взел съм го отнякъде, но не мога да открия откъде - големи грешки стават с тия Върбенета, досега няколко съм видял.--Мико Ставрев 20:28, 8 февруари 2007 (UTC)

Според Борис Й. Николов във “Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник”, С. 2001, с. 191 е от Екши Су. В момента ми е трудно да намеря допълнителни източници в подкрепа или противоречащи на това.--Simin 12:21, 10 февруари 2007 (UTC)
Милен Куманов в "М-я. Кратък исторически справочник" пише Върбени.--Мико Ставрев 12:18, 14 февруари 2007 (UTC)
Не бях поглеждал в справочника на Милен Куманов. Все пак, ако трябва да избирам, повече бих се доверил на Б. Николов. Цитира доста литература, включитено и Илюстрация "Илинденъ" (от 1929, когато Пандил (Михаил) умира), където има доста хубави биографични статии за различни дейци.--Simin 16:37, 15 февруари 2007 (UTC)
Да, освен това Върбени може да е и двете, докато Екши Су - само едното. Т.е. единият може да се объркал лесно, другият по-трудно - махам го от Долното Върбени.--Мико Ставрев 16:40, 15 февруари 2007 (UTC)

[редактиране] За категорията

Здрасти. (Между другото само драго ми е, че се появи пак.) Опитах се да ги разделя по национален признак категория македонци и в тия писатели, поети и прочие от Република Македония мисля да слагам всички с македонско съзнание, макар и да не са доживели 44, т.е. НРМ-СРМ-РМ не ги е захванало - не е много коректно, но пък е по-добре да са разделени мисля. Другият вариант е както съм предложил да направим категория Македонци по нация или Македонци по националност.--Мико Ставрев 11:42, 28 май 2007 (UTC)

Здравей! Мисля, че недостатъкът на сегашния вариант, който посочваш, не е за пренебрегване. Чудя се защо да не остане Писатели от Македония. Ето тук - [1] сте обсъждали това.--Simin 11:49, 28 май 2007 (UTC)
Така е, но разделянето в крайна сметка си е необходимо - най-малкото и заради интеруикитата и т.н. не е лошо географското понятие македонци да си остане шапка и вътре да са подкатегоризирани по национален признак трите нации - Български еди какво си от Македония, Гръцки едикакво си от Македония и... тук е проблемът с името. По-голям недостатък на моя вариант е не Мисирков, а това, че Младен Сърбиновски определено е Писател от РМ, но и има българско съзнание и доста други. Не знам наистина какво име да измисля - може би Писатели с македонска националност и Писатели от РМ - това се обсъжа между другото напоително на Проектиране на категории.--Мико Ставрев 11:54, 28 май 2007 (UTC)
Ако този вариант остане, ми се струва, че Младен Сърбиновски трябва да присъства и в двете категории, а Мисирков - никъде. При него проблемът наистина не е значителен, просто защото писателската му дейност едва ли е толкова значима и видима. Мисля, че той с много по-голямо основание може да бъде приет за историк, отколкото за писател. Проблемът е по отношение на хора като Стоян Христов - не е роден, нито пък е живял в РМ. Бил е член е на Дружеството на писателите на РМ, но това плюс доза македонизъм (след 1944) дали е достатъчно?--Simin 12:02, 28 май 2007 (UTC)
Не знам. Ти имаш ли някави идеи за общия вид на категорията Македонци? Аз при всички положения мисля, че за да сме коректни трите националности трябва да присъстват. При това може още първите подкатегории на Македонци да са Македонски българи, македонски гърци и македонци по националност.--Мико Ставрев 12:11, 28 май 2007 (UTC)
Не мога да съм категоричен. Добре е, че се опитваш да въведеш някаква логика, но още се опитвам да си представя как би изглеждало това предложение при всяка една от ситуациите. Включително и при македонските албанци, при сърбоманите и сърбите от Македония, при хората, които са сменяли своята идентичност (такива в Уикипедия са Мисирков, Влахов, Дедов и др.). Чудя се как да се постъпи при случаи като Коста Абрашевич. Може би само категория Македонци без подкатегории?--Simin 12:25, 28 май 2007 (UTC)
Е тя Македонци при всички положения ще си остане като шапка. Тия нациосменячите ще фигурират и в двете - (че и в трите като Тзавелла). --Мико Ставрев 12:29, 28 май 2007 (UTC)
Усещам как ще започнат спорове за някои личности, но поне ще стане интересно.:-)--Simin 12:34, 28 май 2007 (UTC)
Абе споровете за хората да са проблем:-). Та последно какво мислиш - как да ги разделим?--Мико Ставрев 12:43, 28 май 2007 (UTC)
1. Ясно е, че при всяка отделна личност трябва да има занятие - писател, учен, офицер и т.н. Съгласен съм тези занятия да бъдат разделени така: категория Писатели от Република Македония/Български писатели от Македония....При това положение обаче трябва да сме точни - ако човекът не е роден в РМ или не е живял в РМ, той не може да бъде писател от РМ. (Все едно да определим Пайсий като историк от Република България)
2. Не съм сигурен дали кат. Писатели от Република Македония да бъде част от категория Македонци по националност, защото не всички от тях са македонци в етнически смисъл. Тази категория, както и останалите би трябвало да е част от шапката Македонци без междинни звена. Това важи и за Български писатели/учени/офицери от Македония. Теоретично е напълно възможно, някой да е бил български офицер пък да не е бил българин по националност (например голямата част от личния състав на Планинската дивизия по време на Първата световна и т.н.).
При горното разделение обаче възниква въпросът къде да отидат писатели като Стоян Христов, Коста Абрашевич. Дори и при случаи като Кочо Рацин не съм сигурен.--Simin 13:11, 28 май 2007 (UTC)
Ами стигаме до обсъждането на Проектиране на категории двойно категоризиране - по национален белег и по страна (държава). Май явно така и ще стане.--Мико Ставрев 13:36, 28 май 2007 (UTC)
Засега не ми хрумва нещо по-добро.--Simin 10:02, 29 май 2007 (UTC)
Добре а името на националните категории как да е Писатели с македонска националност, Футболиски с македонска националност и пр.?--Мико Ставрев 10:04, 29 май 2007 (UTC)
Не се сещам за нещо по-добро. Макар че още се колебая - да не би да се намери някой, който да възприема думата "националност" в нейния политически, а не етнически смисъл.--Simin 10:44, 29 май 2007 (UTC)
Ох, ми тя така се и възприема и тук даже вече. На статията българи се твърди усилено, че сме етнос, а не нация Ухилен съм. Почвам да ги правя категориите.--Мико Ставрев 10:46, 29 май 2007 (UTC)

[редактиране] Коор

Ето от тва можеш да взимаш координати и надморската височина - [2]--Мико Ставрев 12:31, 6 юни 2007 (UTC)

Благодаря! Както винаги, от тебе научавам интересни неща.:-)--Simin 13:15, 6 юни 2007 (UTC)
Тоя фолинг рейн е добър, защото често дава и разни стари алтернативни имена и така помага понякога за идентификацията на селата, но за Тракия няма нищо - в Македония виж в повечето случаи ги има старите форми.--Мико Ставрев 13:21, 6 юни 2007 (UTC)

[редактиране] Нарушенията на Mopkob (беседа - приноси)

Здравей. По повод Ламартиновата къща - да, достатъчно е, но беше хубаво да изчакаш да изтрият стария текст и да я създадеш начисто.

В момента се занимавам и с останалите творения на Морков и на устата ми са само разни хубави неща за майка му/ѝ. Трябва да се ровя из целия Пловдив и да изтривам текстове. --Daggerstab 18:02, 11 август 2007 (UTC)

Вече ще знам. :-)Предполагам, че си предупредил Mopkob.
Междудругото, имаш ли нещо ново по отношение на Българска народна бибилиотека - това, което коментирахме на твоята беседа за преводите на Джек Лондон. Изкушавам се да сложа препратки към преводи на отделни негови произведения на съответните статии, но не смея.--Simin 18:13, 11 август 2007 (UTC)