Новите седем чудеса на света

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Новите седем чудеса на света са съвременна алтернатива на Седемте чудеса на Античния свят. Кампанията е организирана от швейцарската корпорация New Open World Corporation. Финалният списък е представен на 7 юли 2007 в Лисабон, Португалия, на Ещадио да Луж, стадион на Бенфика. Гласуването е приключено на 6 юли 2007. Изборът е направен чрез гласове подадени през телефон или в интернет. В гласуването вземат участие над 100 млн. души от целия свят.

Съдържание

[редактиране] Победителите

[редактиране] Великата китайска стена

Основна статия: Велика китайска стена
Великата китайска стена
Великата китайска стена

Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата му част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Прекосява страната от границата с Корея - при заставата Шанхайгуан, до пустинята Гоби - при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".

[редактиране] Град Петра, Йордания

Основна статия: Петра (Йордания)
„Манастирът“ в Петра
„Манастирът“ в Петра

Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Босра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. На 6 декември 1985 Петра е включена Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

[редактиране] Статуя на Христос, Рио де Жанейро

Статуята Христос Спасител
Статуята Христос Спасител

38-метровата статуя на Христос с разперени ръце гледа към Рио де Жанейро на атлантическия бряг от хълма Корковаду. Изваяна е от полско-френския скулптор Пол Ландовски, тежи над 1000 т и е изградена на части във Франция, които впоследствие били докарани с кораб в Бразилия. Статуята е тържествено открита на 12 октомври 1931 г.

[редактиране] Мачу Пикчу, Перу

Мачу Пикчу
Мачу Пикчу

Мачу Пикчу (буквално "стар връх") понякога е наричан "изгубеният град на инките". Този град е бил създаден като свещен планински дом на великия управник на инките Пачакутек, столетиe преди превземането му от Испанската империя - около 1440 г., и функционирал до 1532 г., когато испанците са нападнали империята на инките. През 1532 г. всички негови жители тайнственно са изчезнали.

Градът е разположен на върха на планински хребет на височина 2057 метров над долиноата на рекиа Урубамба на територията на днешно Перу. Със своите скромни размери Мачу Пикчу не може да претендира за звание на голям град — в него има не повече от 200 сгради. Това са главно храмове, жилиша, складове и други помещения за обществени нужди. По-голямата част са направени от добре обработен камък, плътно снадени един с друг. Предполага се, че в града и околностите са живели около 1200 души, които са се кланяли там на бога на Слънцето Инти и са отглеждали селскостопански култури на тераси.

Повече от 400 години този град е бил забравен. Открит е отново от американския изследовател из Йейлският университет професор Хайрем Бингхем на 24 юли 1911 г.

[редактиране] Чичен Ица, Мексико

Чичен Ица
Чичен Ица

Чичен Ица (на испански: Chichén Itzá) е политически и културен център на маите в северната част на полуостров Юкатан (Мексико). Най-вероятно е основан през 7 век пр.н.е. През 10 век е бил превзет от толтеките. От средата на 11 век е столица на толтекската държава. През 1178 е разгромен от обединените войски на трите града-държави Майяпан, Ушмал и Ицмал, управлявани от Хунак Кел. По време на испанските завоевания в средата на 16 век е в развалини.

На территорията на Чичен Ица нееднократно са провеждани разкопки, в резултат на които са открити големи архитектурни паметници на маите и толтеките: храм Кукулкан - 9-стъпална пирамида (висока 24 метра) с широки стълбища на всяка от страните; храм на войните на невисока 4-стъпална пирамида и храм на ягуарите; обсерватория Каракол; 7 стадиона за игри с топка; руини на 4 колонади, образуващи гигантски правоъгълник, и др. Съхранили са се и статуи на божества с характерна стилизация, релефи, богати с растителни и геометрически орнаменти, произведения на малката пластика и т.н. В града е имало свещен кладенец (сенот) с дълбочина около 50 м, който е служил за жертвоприношения.

[редактиране] Колизеумът, Рим

Основна статия: Колизей
Римският колизеум
Римският колизеум

Колизеумът е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим. Издига се в Рим, близо до двореца на Нерон Domus Aurea, който е построен след опожаряването на града през 64 г. Строежът на амфитеатъра отнема 10 години. Веспасиан започва работата през 72 г., а неговият син Тит го открива през 80 г. с тържествени игри, които продължават 1000 дни. Счита се, че сградата е изцяло завършена от Домициан, брата на Тит. При откриването на Колизеума през 80 г. по време на игрите, продължили 100 дена, били избити повече от 5 000 животни: слонове, тигри, лъвове, лосове, хиени, хипопотами и жирафи.

В амфитеатъра - по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae) чрез наводняване на арената, и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа, да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.

[редактиране] Тадж Махал, Индия

Основна статия: Тадж Махал
Тадж Махал
Тадж Махал

Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императора Шах Джахан в чест на любимата му жена Мумтаз Махал, която умира по време на военна кампания през 1631 г. при раждане на 39-годишна възраст. Той решава да я увековечи с построяване на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур строителството на мавзолея започва през 1633 г. За място на строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх. Работата продължава 17 години, а в строеха са ангажирани 20 хиляди души - архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникси и аметисти. Разноските по строителството на екстравагантния мавзолей водят държавата до сериозна финансова криза.

[редактиране] Другите претенденти

[редактиране] Външни препратки