Ечемик

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ечемик
Ечемик (Hordeum vulgare)
Ечемик (Hordeum vulgare)
Класификация
царство:  Растения   Plantae
отдел:  Покритосеменни   Magnoliophyta
клас:  Едносемеделни   Liliopsida
разред:    Poales
семейство:  Житни   Poaceae
род:    Hordeum
вид:  Ечемик   Hordeum vulgare

Ечемикът е важна фуражна, техническа, а в някои страни — и продоволствена култура. Основно се отглежда заради зърното.

Зърното от ечемик има висока фуражна стойност заради по-високото съдържание на белтък в него и подходящия му състав на протеина. Ето защо фуражът от ечемик е отлична храна за продуктивните животни, най-вече за угояване на свине.

Ечемикът е основна пивоварна култура в света. За тази цел се селекционират сортове с ниско съдържание на протеин и високо съдържание на въглехидрати. Климатичните условия на България, поради високите температури през лятото и ниската сума на валежите, се оценяват като неблагоприятни за получаването на зърно с висока пивоварна стойност.

Сламата от ечемик има по-висока хранителна стойност от пшеничената слама.

Ечемикът е предимно европейско растение. В света се засяват около 800 млн. дка от тази култура, от които половината в Русия и Китай.

У нас тази култура е достигала площ от 4,8 млн дка (1980 г.), но поради някои негативни изменения в климата и намаляването на поголовието на продуктивните животни, тази площ в началото на XXI в. намаля повече от 2 пъти.

По отношение на продуктивността, ечемикът се изравнява с пшеницата, а в определени години дава и по-високи добиви. Средният добив в страната се колебае между 350 и 350 кг/дка, но в определени благоприятни години от големи площи могат да се получат средно по 600–700 кг/дка.

За разлика от пшеницата, отглеждането на ечемик е по-евтино, а като негативно следва да се приеме по-слабата му зимоустойчивост. Последната му особеност предполага, че условията на Южна България са по-подходящи за отглеждане на културата.

При торенето на ечемика за фураж се дава превес на азотните торове, с цел повишаване на белтъчното съдържание в зърното, а при пивоварния - на фосфорните и калиевите торове. Дозата на азот за пивоварните сортове е с 2-4 кг/дка по-ниска от тази на фуражните. При пролетните пивоварни сортове цялата азотна торова норма се внася предсеитбено.

[редактиране] Вижте също