Виктор Юго

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Виктор Юго
френски писател
Виктор Юго
Роден: 26 февруари 1802
Безансон, Франция
Починал: 22 май 1885
Париж, Франция

Виктор-Мари Юго (26 февруари 180222 май 1885) е френски поет, белетрист, драматург, есеист, зрителен творец, държавник, борец за човешките права и може би най-влиятелният представител на Романистичното течение във Франция.

Във Франция авторитетът на Юго в литературата се основава на неговите поетични и драматични издания. Измежду томовете поезия особено висока критическа оценка се дава на Съзерцаванията и Легенда на вековете и Юго често е идентифициран като най-великият френски поет. В България неговите най-добре познати произведения са „Клетниците“ („Les Misérables“) и Парижката Света Богородица („Notre-Dame de Paris“).

Въпреки че е прекалено консервативен в своята младост, по-късно той-се ориентира към политическата левица. Той става страстен привърженик на републиканизма и със своята дейност докосва политическите и социалните проблеми и художествените тенденции на времето си.

[редактиране] Ранен етап в живота и влияния

кабинетната снимка на Виктор Юго, направена от Лондонската Стереоскопична Компания
кабинетната снимка на Виктор Юго, направена от Лондонската Стереоскопична Компания

Виктор-Мари Юго е третият и последен син на Йозеф Леополд Сигиберт Юго (17731828) и Софи Требухет (17721821); неговите братя са Абел Йозеф Юго(17981855) и Еуген Юго (18001837). Той е роден през 1802 в Безансон в неголемия регион Франш-Конте и живее във Франция до своето пълнолетие. Но той е изпратен в изгнание по времето на император Наполеон III; живее за кратко в Брюксел през 1851; в Джърси от 1852 до 1855; в Гернси от 1855 до 1870 и отново през 18721873. Макар да има генерална амнистия през 1859, неговото изгнание оттук насетне е резултат на личен избор.

Ранното детство на Юго е маркирано от велики събития. Предишният век на неговото раждане е свидетел на свалянето от власт на Бурбоните във Френската революция, появата и падението на Първата френска република и зараждането на Първата френска империя и диктатурата на Наполеон Бонапарт. Наполеон е провъзгласен за император две години след раждането на Юго и монархията на Бурбоните е възстановена преди неговия 11-и рожден ден. Противоположните политически и религиозни възгледи на родителите на Юго изразяват силите, които ще се борят за върховната власт във Франция през целия му живот. Бащата на Юго е старши офицер в армията на Наполеон, атеист, републикан, който смята наполеон за герой; неговата майка е вярна католичка, за която се смята,че е била любовница на генерал Виктор Лахори, който е екзекутиран през 1812 за заговор срещу Наполеон.

Софи последва своя съпруг в Италия (където Леополд служи като управител на провинцията около Неапол) и Испания (където поема контрола върху три провинции). Изтощена от постоянното местене от военния живот и кавгите с нейния неверен съпруг, Софи се разделя временно с Леополд и се заселва в Париж. Впоследствие тя контролира образованието и отглеждането на Юго. Като резултат ранната дейност на Юго в поезията и белетристиката изразява привързаност към монархизма и християнството. Но по-късно по-време на събитията, довели до Френската революция от 1848, той ще да въстане срещу своето католическото роялистко образование и защити републиканизма и свободомислието.

[редактиране] Ранна поезия и проза

Виктор Юго на младини
Виктор Юго на младини

Като много писатели от своето време Юго е дълбоко повлиян от Франсуа Рене де Шатобриан, който се смята за основателят на [Романтизъм[|романтизма]] във френската литература през първите години непосредствено след 1800г. В своята младост Юго решава, че ще бъде „Шатобриан или нищо” и неговият живот ще протече по подобие на този на неговия предшественик в много аспекти. Също като Шатобриан Юго ще бъде причината Романтизмът да се въвлече в политиката – като защитник на Републиканизма и ще бъде изпратен в изгнание поради своите политически възгледи. Рано проявената дарба и красноречие в дейността на Юго му носи успех и слава още докато е съвсем млад. Неговата първа поетична сбирка(Nouvelles Odes et Poésies Diverses – „Нови различни оди и стихове”) е публикувана през 1824, когато Юго е само на 22 години и му печели кралска пенсия от Луи XVIII. Въпреки че поемите са адмирирани поради спонтанния плам и словото в тях, две години по-късно през 1826г. излиза стихосбирката (Odes et Ballades – „Оди и балади”), която открива Юго като велик поет, истински шедьовър по отношение на лириката.

Против волята на своята майка Виктор се влюбва и тайно се свързва със своята приятелка от детинство Аделa Фуше (1803-1868). Необикновено близък до своята майка, непосредствено след смъртта й, той се жени за Адела (през 1822). През 1823 се ражда тяхното първо дете Леополд, но детето умира рано. Други деца на Юго са Леополдина (28 август, 1824), Чарлз (4 ноември, 1826), Франсуа-Виктор (28 октомври, 1828) и Адела (24 август, 1830). През 1823 Юго публикува своя първи роман – „Имам остров” („Han d'Islande”), а през 1826 – втория – „Bug-Jargal”. Между 1829 и 1840 той ще публикува още пет тома поезия – „Ориенталците” („Les Orientales”, 1829), „Пластовете на есента” („Les Feuilles d'automne”, 1831), „Частите на здрача” („Les Chants du crepuscule”, 1835), „Вътрешните гласове” („Les Voix intérieures”, 1837) и „Лъчите и сенките” („Les Rayons et les ombres”, 1840), базиращи неговата репутация на един от най-великите елегични и лирични поети на онова време.



[редактиране] Източници и информация

Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Victor Hugo от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите.