Дженгал

от Уикипедия, свободната енциклопедия


Дженгал

Връх Дженгала заснет от запад, от м. Тияците
Височина: 2730 метра
Географски координати: 41°42′23.7″N, 23°29′52.0″E
Местонахождение: Област Благоевград, България
Планина: Пирин
Първо изкачване: ?
Връх Дженгал
Връх Дженгал
Връх Дженгал от по-близо през късния април
Връх Дженгал от по-близо през късния април

Дженгал се нарича един от най-красивите върхове в Пирин. Той е разположен на едно от страничните пирински била - Полежанското, между Дженгалската порта и връх Момин двор, над (западно) от Поповото езеро. Висок е 2730 м, което не го поставя между десетте най-високи върха в планината. Името Дженгал идва според най-популярната версия от турската дума "дженгал", която означава овца без агне. При стрижене на такива овце оставяли по един пискюл, за да ги отличават. Действително, гледан от посоката на хижа Безбог, върхът сякаш има един оставен пискюл. Според друга версия, върхът носи името на сина на бог Перун - Дженгал. С него е свързана легендата за злия бог Бес (Без), който решил да открадне дъщерята на Перун, докато си играела в самодивските градини (край Самодивските езера). Брат й Дженгал отгатнал намеренията му, победил го и го затрупал с камъни на връх Безбог. Това старо турско име на два пъти е било променяно с официални актове на държавата: през 1942 г. на Голец, а по времето на Възродителния процес на Самодивски връх. Днес и двете имена не се използват от туристите.

Дженгал е гранитен връх, който може да се изкачи от три места. Най-достъпната пътека започва от Самодивските езера, изкачва се към скалистия ръб в посока Момин двор, а след това минава зад самите скали. Тя стига до пирамидата на върха и се изкачва по лесен терен от южната страна. Възможно, но опасно и с висока техническа трудност е изкачването от страна на Дженгалската порта, тоест от север. Там се простира шеметен гранитен гребен, наречен Дженгалски ръб. Пътеката е едва забележима, като изключително е затруднена от наличието на големи клекови храсти по скалите. Накрая тя излиза в подножието на самия връх на малкото плато от северната страна. По-малко опасен е вариантът за изкачване на върха от страната на Поповото езеро, тъй като там има добре направена пътека, която обаче е много трудна за улавяне при движение отдолу нагоре. Тя минава между отвесните скали над езерото и излиза на същото това плато, където се свързва с маршрута от Дженгалската порта.

На други езици