Тодор Влайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тодор Влайков
български писател
Тодор Влайков
Роден: 13 февруари 1865
Пирдоп, България
Починал: 28 април 1943
София, България

Тодор Генчов Влайков (1865-1943) е български писател, общественик и политик. Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Най-известното му произведение е повесттаДядовата Славчова унука“. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888. Един от основателите (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Тодор Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.

[редактиране] Частична библиография

  • „Леля Гена“ (1890)
  • „Разкази и повести“ (1897)
  • „Дядовата Славчова унука“ (2 изд. 1928)
  • „Преживяното“ (1934, 1939, 1942 починал е на 28 април 1943 г. в София

[редактиране] Външни препратки