Теофан Изповедник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

св. Теофан Изповедник
византийски историк
св. Теофан Изповедник
Роден: ок. 758-760 г.
Константинопол, дн. Турция
Починал: 12 март 817 или 818 г.
о-в Самотраки, дн. Гърция

Свети Теофан Изповедник е аристократичен, но аскетичен византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието. В Българската православна църква и Римокатолическата църква той се почита на 12 март, а в някои Източноправославни църкви — на 25 март. Да не се бърка със св. преподобни Теофан Изповедник (Начертани), епископ Никейски († 847), който се чества на 11 октомври.

Съдържание

[редактиране] Биография

Теофан е роден в Константинопол от богати и аристократични родители-иконолюбци — Исак, имперски управител на островите в Бяло море, и Теодора, за чието семейство няма сведения. Тъй като рано остава сирак византийският император Константин V Копроним (740-755) се погрижва за обучението и възпитанието му в императорския двор. Теофан получава няколко служби под негово управление. Хрониката му запазва жив детски спомен за айсбергите, получени при разтопяването на замръзналото Черно море и плаващи край Константинопол през февруари 764 г.

Жени се на 12-годишна възраст, но убеждава жена си да живее в девственост и през 799 г. след смъртта на тъста му те се разделят по взаимно съгласие, за да водят религиозен живот, като тя избира един манастир на остров близо до Константинопол, а той отива в манастир, наречен „Полихрон“ в окръга Сигиан (Сигриано) близо до Кизик от азиатската страна на Мраморно море. По-късно той построява манастир в собствените си земи на остров Калоним (сега Каломио).

След шест години се завръща в Сигриано и основава абатство, познато под името „на големия акър“ и го управлява като абат. Като такъв той посещава Втория вселенски събор в Никея през 787 г. и пдописва указите му в защита на свещените икони.

Когато император Лъв V Арменец (813-820) подновява иконоборството, той заповядва Теофан да бъде доведен в Константинопол и съден, за да го убеди да порицае решенията на събора, но напразно. Теофан е хвърлен в тъмница и в продължение на две години понася жестоко отношение. След това през 817 г. той е прогонен в изгнание на о-в Самотраки, където, съкрушен от страданията, живее само 17 дни и след смъртта му, вероятно на 12 март — денят, в който се почита в Римската мартирология.

[редактиране] Хронографията

„Хронографията“ (Животоописания на византийските царе) на св. Теофан, написана като продължение на летописа на синкела Георги е един от основните и най-важни извори за историята на Първото българско царство. Един от източниците, ползвани при съставянето и е хрониката на Йоан Малала, византийски хронист от сирийски произход. По нареждане на василевсa Константин VІІ Багрянородни било написано продължение на „Хронографията“.

Откъси от „Хронография“ отнасящи се до българите:

  • "В тази година (501-502), така наречените българи, за които до тогава никой нищо не бил чувал [1] нахлули в Илирия и Тракия..."
  • "В тази година (513-514) Виталиан, завладявайки цяла Тракия, Скития и Мизия с [помощта на] множество хуни и българи, покорил Анхиало и Одесос, и като поразил Кирил, тракийския военачалник (стратилат) и опустошавайки всичко, дошъл до самия Константинопол."

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Всъщност българите били съюзници на Византия още от 480 г., но към края на века започвали да опустошават териториите ѝ.