Световен съвет на мира
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Световният съвет на мира (ССМ) е обявен за висш постоянен на Движението за мир, доминирано от момента на създаването си до 90-те години от представители на страните от Социалистическия лагер.
ССМ е създаден през ноември 1950 г. по време на Втория конгрес на защитниците на мира във Варшава и се явява наследник на Постоянния комитет на същото движение, избран по време на първия му конгрес една година по-рано.
[редактиране] Цели и структури на ССМ
Официалната цел на ССМ е да координира дейностите на защитниците на мира в целия свят в борбата им:
- срещу опасността от избухване на световна война;
- срещу империалистическата агресия;
- за национална независимост на колониалните държави.
ССМ, съгласно неговия устав, е съставен от представители на страни от целия свят. Най-голяма численост на ССМ има през 1971 г. - 600 представители от 120 страни и няколко леви международни организации.
Резиденцията на ССМ от 1950 до началото на 1990 г. е в Хелзинки, след което се премества в Атина. След разпадането на комунистическата система ССМ е малобройна организация, която няма влияние върху световния политически процес.
За първи президент на ССМ е избран френският физик и химик, Нобелов лауреат - Фредерик Жолио-Кюри, който изпълнява тази длъжност до смъртта си през 1958 г.
Следващите ръководители на ССМ са:
- 1959-1965 г. - Джон Демзънд Бернал, британски физик, комунист
- 1965-1969 г. - белгийката Изабел Блум
- след 1977 г. - индийският социалист Ромеш Чандра, който от 1966 до 1977 г. изпълнява длъжността генерален секретар и на практика ръководи организацията след 1969 г.
През 1950 г. ССМ учредява Международна награда за мир, лауреати на която стават:
- 1950 г. - американският оперен певец и активист в световното движение за мир Пол Робсън (1898-1976);
- 1950 г. - бразилският художник и комунист от италиански произход Кандидо Портинари (1903-1962);
- 1951 г. - турският писател - комунист, по-късно емигрант в Москва Назъм Хикмет (1901-1963);
- 1954 г. - бразилският физик и социален писател, активист в движението против световния глад, Жосуе де Кастро (1908-1973)
- 1956 г. - китайският художник Ки Баиши (1864-1957)
След смъртта на Фредерик Жолио-Кюри Международната награда за мир започва да носи неговото име, но е връчена само през 1959 г. на съветския писател Борис Полевой (1908-1981).
[редактиране] Критики и разпад
От създаването си ССМ се обявява за представителство на широки обществени групи, без различия по политически и религиозен принцип. На практика, обаче, ССМ се оказва прокомунистическа организация с атеистична насоченост.
ССМ е обявен за независима организация, която се финансира от членски внос на участващите лица, държави и организации. През 1989 г. ръководството признава, че 90 % от финансовите източници са от СССР. С разпадането на тази държава ССМ изпада в икономическа несъстоятелност и съществува формално.
Зависимостта на ССМ от СССР обяснява различното отношение на организацията към военните конфликти - ССМ критикува експанзивната политика на САЩ във Виетнам и Латинска Америка, но подминава с мълчание империалистическите действия на СССР в Афганистан. По отношение на съветско-китайските спорни теми ССМ заема страната на СССР, което довежда до оттеглянето на Китай от организацията през 1966 г.