Силно ядрено взаимодействие
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Под теория на силното взаимодействие разбираме квантова хромодинамика (КХД), теория на взаимодействащи си цветни кварки с обмен на 8 безмасови глуона. В квантовата хромодинамика има три кварки с различни цветове, условно приемани за червен, зелен и син. Всеки цветен кварк притежава по три различни цветни заряда. Кварките си взаимодействат посредством обмен на осем цветни глуона. Глуоните също имат по три различни цветни заряда. Силата на взаимодействието е пропорционална на произведението на зарядите, като едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. Когато изпусне глуон кваркът променя цвета си. Ако червен кварк изпусне глуон в резултат на което се превърне в зелен кварк, ще казваме, че цветът на глуона е червен минус зелен (ч-з). Изчерпвайки всички възможни преходи между кварките с промяна на цвета получаваме, че трябва да има 6 глуона от този тип ч-з, з-с, с-ч, з-ч, с-з, ч-с. Освен това съществуват кваркови преходи без промяна на цвета – червен в червен, зелен в зелен и син в син. Те се осъществяват от два цветнонеутрални глуона. Антикварките имат антицветни заряди, които се отличават от зарядите на съответните кварки само по своя знак. КХД обяснява огромен брой закономерности във физиката на силното взаимодействие – т.н. стандартен модел. Единственият липсващ елемент в стандартния модел е частицата на Хигс. Много скоро ще стане ясно дали тя съществува или не съществува. Теорията на елементарните частици продължава своето развитие.