Барий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

56 ЦезийБарийЛантан
Стронций

Ba

Радий

Периодична система (стандартна)
Периодична система (разгъната)
Химическа серия метал
Група, Период, Блок 2А, 6, s
Външен вид алкалоземен метал
Свойства на атома
Атомна маса 137,33 g/mol u
Атомен радиус (calc) 215 (253) pm
Ковалентен радиус 198 pm
Радиус на ван дер Ваалс ... pm
Електронна конфигурация [Xe] 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 8, 2
Оксидационни състояния
(Оксид)
2 (основа)
Кристална структура кубична
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо
Плътност 3510 kg/m³
Температура на топене 1000 K (727 °C)
Температура на кипене 2170 K (1897 °C)
Моларен обем 38,16×10-6 m³/mol
Специфична топлина на топене 7,75 kJ/mol
Специфична топлина на изпарение 142 kJ/mol
Налягане на парата 98 Pa при ... K
Скорост на звука 1620 m/s при .... K
Други
Електроотрицателност 0,89 (скала на Паулинг)
Специфичен топлинен капацитет 204 J/(kg·K)
Специфична електропроводимост .... S/m
Топлопроводимост 18,4 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 502,9 kJ/mol


Периодична система на елементите

Барият (Ba) е химичен елемент, сребрист мек метал от групата на алкалоземните метали (ІІА група), 6 период, пореден номер 56, относителна атомна маса 137,33 и степени на окисление: 1, 2, като 2 е най-характерна. Висшият оксид е силно основен.

Съдържание

[редактиране] История

Барият е открит като бариев оксид в минерала магнезиев биоксид през 1774 г. от Карл Шееле и изолиран за първи път от Хъмфри Дейви през 1808 г. Името му произлиза от гръцки, което означава „тежък“. ̀̀̀

[редактиране] Изотопи

Известни са 22 изотопа на бария, повечето от които са радиоактивни и имат период на полуразпад в порядъка от няколко милисекунди до няколко минути. Единственото изключение е 133Ba, който има период от 10,5 години. Барият има седем стабилни изотопа: 130Ba, 132Ba, 134Ba, 135Ba, 136Ba, 137Ba, 138Ba

[редактиране] Свойства

[редактиране] Физични свойства

Барият е сребрист метал с много висока температура на топене.

[редактиране] Химични свойства

Взаимодействия:

[редактиране] Разпространение и употреба

Поради високата му реактивност с кислорода, в природата не се среща в чист вид, а най-често като съединения в различни минерали.

Най-честата употреба на този елемент е във вакуумните тръби, луминисцентните лампи, в пиротехниката (съединенията на бария горят със светлозелен пламък) и производството на свещи за автомобили. Някои съединения на бария се употребяват също и във фотографията, медицината, производството на стъкло и бои и др.