Съюз на демократичните сили

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема
Емблема

Съюзът на демократичните сили (СДС) е дясна българска политическа партия. Тя e създадена на 7 декември 1989 г. като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърлането на комунистическата тоталитарна система и установяването на демокрация в България. Член е на Европейската народна партия (ЕНП).

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] 1989 – 1997

[редактиране] 1997 – 2001

На 3 януари 1997 г. започват демонстрации на СДС срещу опитите на Българската социалистическа партия (БСП) да състави ново правителство след провала на първото с министър-председател Жан Виденов. През нощта на 10 януари разгневена тълпа щурмува и подпалва сградата на Народното събрание, но силите за сигурност разпръсват протестиращите. На 4 февруари БСП се отказва от съставянето на второ правителство. На последвалите предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997, оглавяваната от СДС коалиция Обединени демократични сили (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува своето второ правителство, първото след 1989, което изкарава пълен мандат.

[редактиране] 2001 –

През 2001 г., въпреки заявеното желание да управлява още един мандат, водената от СДС и Иван Костов коалиция губи изборите. Костов подава оставка и лидерският пост преминава за кратко в Екатерина Михайлова, а по-късно е поет от Надежда Михайлова.

Скоро след падането от власт настъпват процеси на разцепление в СДС. През ноември 2001 г. тогавашният кмет на столицата Стефан Софиянски напуска партията и създава своя — Съюз на свободните демократи. Евгений Бакърджиев също се отделя в маргиналната формация БДС „Радикали“. През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в СДС, Иван Костов заедно с привърженици сформира партията Демократи за силна България (ДСБ).

През 2005 г. поелата четири години по-рано председателския пост Надежда Михайлова го губи на Национална конференция от експрезидента Петър Стоянов. След загубата на лидерското място, Михайлова учредява в Плевен вътрешна фракция в СДС на име „Дясна алтернатива“.

През пролетта на 2007 г. СДС е порицан от ЕНП за намерението си да вкара евентуалните евродепутати от партията във фракция, предвождана от Консервативната партия на Великобритания, с участието на чешката Гражданска демократична партия.

За изборите на български представители в Европейския парламент през 2007 г. СДС регистрира своя листа начело с лидера Петър Стоянов, следван от Лъчезар Тошев и Мартин Димитров. Партията получава получава 4,74% от гласовете и остава без представители в Европарламента. Петър Стоянов подава оставка и на 15 юли за председател на СДС е избран Пламен Юруков.

[редактиране] Лидери

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

На други езици