Автобус
от Уикипедия, свободната енциклопедия
За пиесата "Рейс" на Станислав Стратиев, вижте Рейс (пиеса)
Автобус (съкращение от автомобил-омнибус) при нас навлязъл най-вероятно от френски Autobus през руски Автобус, изговаря се Автобу̀с; в разговорния език често се нарича и рейс) се нарича моторно превозно средство за превозване на пътници с над 8 места за сядане без мястото на водача[1]. Автобусите с дължина под 5 метра обикновено се наричат микробуси.
Автобусите обикновено се движат по определен маршрут и спират на точно определени места за качване и слизане на пътниците, наречени спирки, като спазват времево разписание.
[редактиране] История
Първият автобус е произведен през 1801 година от Ричард Тревитик, а неговата демонстрация се състои на 24 декември същата година в Кемборн, Корноуел (Англия). Това е машина с парен двигател, която може да вози 8 пътника.
Първият електрически автобус се появява в Лондон през 1886 година. Той се е движил със средна скорост 11,2 км/ч.
Първият в света автобус с двигател с вътрешно горене, работещ с бензин, е построен в Германия през 1894—1895 години от завода "Бенц". Той побира 8 пътника и се е движил по 15-километрово трасе между немските градове Зиген, Нетфен и Дойц.
В България, първият "български" автобус се появява през 1928 година, когато майстор-коларя Рачо Вълков Джамбов започва изработването на каросерии в град Орхание, днес Ботевград, за нуждите на пътническия превозвач Иван Вълков.[2]
Между януари и март 1996 г. в гараж Малашевци пристигат новозакупени от завод Чавдар-Ботевград 30 броя съчленени автобуси Чавдар 141. След 9 годишна експлоатация през есента на 2005 година два автобуса вече чакат брак. Моделът е морално остарял още при създаването си. Използва се каросерия на Steyr от 1984 г. Заради конструктивен дефект още през 1999 започва да се премахва най-задната 4 врата и в момента много малко автобуси са в оригиналния си вид с 4 врати. Двигателят е 5-цилиндров MAN D 2865 LUH 05 Euro I kW 198/2000 U/min, скоростната кутия е автоматична VOITH.
А сега някои неща за Икарусите, използвани в българските градове. Първата доставка на автобуси Икарус за нуждите на градския транспорт в България са Икарус 620 (ще припомня, че това са 11 метрови автобуси с 2 врати и предно разположение на двигателя), които поради сравнително малката си вместимост не са давани на столицата и другите големи градове, а са се движили в Пазарджик, Кърджали, Враца, Плевен, Габрово и други градове от този порядък. Те са в бяло-червен цвят, известен и досега при икарусите.От 1968 г. започват да се доставят първите съчленени автобуси в България-Икарус 180 (има снимка в сайта на СКГТ, а и по-възрастните от вас сигурно си ги спомнят добре-движеха се в провинцията до 1984 г.), които масово навлизат в нашите градове. В същата разцветка са, с тази разлика, че се появява черната линия под долната лайсна. Имало е и автобуси от този тип боядисани в бяло с червена линия-стандарт за бившия СССР до средата на 70-те години преди да се замени с жълто.Доставяни са и Икарус 556-същата конструкция, но единични, с три врати, оцветени в жълто. Също не са експлоатирани в София. През 1973 г. са доставени първите Икаруси от серия 200-260-единични с три врати и голяма отвмаряема част на прозорците, бяло-червени, но без черна лента, които са пуснати по линия 80 (тогава тя обиколно съчетава маршрутите на сегашните 280 и 94, и е била една от най-натоварените в София). Същата година започват да пристигат и Икарус 280-в жълто и в добре познатия нам цвят. Тези автобуси от първите партиди са с тръбна арматура от неръждавейка, без тръбите да са боядисани. Някои от 280 са с отворено шофьорско място, без кабина, само със стъкло отзад, като по-късно им е сглобявана кабина у нас. До последно тези автобуси се движеха в София по линиите от Гео Милев за селата и от Връбница също в посока към тях до 1987 г. А единичните са предадени в провинцията още в края на 70-те години. До момента няма запазен автобус от тези доставки. Следващата доставка е от 1974 г., вече с тръбна арматура, боядисана в бяло. Такива машини също обслужваха връбнишките линии да 1987 г., а преди това, с идването на по-нови доставки са предавани в други градове. В същност при социализма столицата винаги получаваше нови автобуси при всяка доставка от Унгария, докато по-старите и вече износени отиваха в други градове. Има едно изключение за жалост на столичани, за него ще стане дума след малко. Автобусите, доставени през 1977 г. не се различават с нещо особено. През този период са доставяни и крайградски автобуси Икарус 280, но само с две врати, два реда седалки от двете страни, багажници на тавана. Доставката е през 1974 г. Обслужват линия 80, а по-късно-кремиковските маршрути, а във Варна-линия 109 до златни пясъци. Важно е да споменем и единичните крайградски Икарус 268, оцветени в жълто, а вратите им в бяло, те са две-една двукрилна отпред и стандартна в средата, със задно разположение на двигателя, също с багажници на тавана. В София обслужваха основно вит ошните и кремиковски линии, а в другите градове-крайградски маршрути до околните села. Доставките са две-1973 г. с отворено шофьорско място (по-късно затваряно) и дръжки от непъждавейка, и 1975 г. с бели тръби и кабина. По-нататък у нас такива автобуси не са доставяни официално. Автобусите, доставяни след 1978 г. се различават от по-старите само по цвета на вътрешната облицовка и тапицерията на седалките. Оттогава в същност Икарус 280 навлиза масово навсякъде-в по-малките градове ппрредимно чрез предаване на по-стари автобуси от София, Пловдив, Варна и Бургас. Вече автобусите доставка 1983. г. са с тръбна арматура, боядисана в черно. Тогава много градове като Варна, Плевен, Дупница, Враца, Русе и др. получават чисто нови автобуси от този тип. Доставката от 1985/1986 г. се различава по новия цвят на вътрешната облицовка и съвършено новата конструкция на кабината, която е с плъзгаща врата. Тук има и значителен брой автобуси с автоматична предавателна кутия. Освен в София, таки ва автобуси съм забелязал новодоставени в Пазарджик, Видин и Благоевград. В София имаше 15 броя, оцветени в жълто, с надписи на руски, вероятно предназначени за бившия СССР, с голяма отваряема част на прозорците. През 1987 и 1988 г. се извършва последната доставка на Икарус 280 в София-абсолютно идентични на тези от предната доставка но със широка долна лайсна и по-различен цвят на тапицерията. Малък брой такива машини имаше във Варна, отново по линия 109. Следващата доставка, от 1989 г. съдържа известни различия. Тя се състои от два основни вида:по-стар-като тези от 1988 г., но по конструкцията за СССР-с голяма отваряема част на прозорците, оцветени в жълто, с изцяло затворена фабрично шофьорска кабина без пряк достъп към салона и надписи на руски. Те са с автоматична скоростна кутия. Такива автобуси попадат във Варна, Пловдив, Бургас и Кърджали. По-новият тип се отличава с изцяло новата конструкция на вратите-те са въртящи се, като на Чавдар в 14-20, стълбите, седалките като на тролейбусите в София и луминисцентното осветление в салона. Кабината също е от посочения по-горе тип, надписите са на руски, вратите са оцветени в бяло, имат каишки за хващане. Скоростната кутия също е автоматична. Тези автобуси до 1998 г. са гръбнака на бургаския градски транспорт. Но повечето от тях са били собственост на Нефтохимическия комбинат(неясно по какви причини), който, след приватизацията си ги иска и ги получава след съдебно дело. Сега гният на една площадка в завода, вижда се много добре от влака. Точно този цирк налага спешно закупуване на автобуси за нуждите на града. Такива автобуси има и в Пловдив, но вече са в окаяно състояние. Защо от тези две последни доставки не постъпват автобуси в София? Защото е било предведено в столицата да се доставят 200 броя от новия модел-икарус 435, същия като на снимката, дори е подписан договор, но идва 10-ти ноември и всичко пропада. След 1990 г. започва повсеместно закупуване на старо на автобуси Икарус 260 и 280, най-вече от бившата ГДР, от всички описани горе разновидности и в най-различни разцветки:оранжево, жълто, бяло-синьо и т.н. Не се различават особено от официално доставяните у нас през съответните периоди, с тази разлика, че се отварят само един-два прозореца в салона (с малка или голяма, при по-новите, отваряема част), а има и Икарус 280 с две (като гореописаните), три (две в задната секция и една в предната и обратно) врати. По-новите-произедени след 1984 г. автобуси са със седалки като на тролейбусите, а някои от тях и с нова конструкция на джантите, луминисцентно осветление, но всички са със стария тип врати. Има екземпляри с автоматични скорости. Доставяни са във всички градове (има и 268), а малък брой попадат и в София. През 1992 г. във Варна са закупени автобуси Икарус 280, оцветени в бяло-зелено, с отварящи се порзорци през един и малка отваряема част, по-новия тип седалки, луминисцентно осветление, автоматични скорости и нов тип джанти. Вратите са от стария тип. Заку пени са на старо от един град в Словакия. С това се изчерпват доставките на този тип автобуси за България. През 1993 г. е докаран за проба във връзка с конкурса за доставка на автобуси за София един брой Икарус 280, който освен по оцветяването (бяло със зелени и червени линии) и новият двигател Раба Д10 е същият като доставката от 1989 г стария тип, с врати тип хармоника. той е с механична предавателна кутия. При пробите обслужваше линия 413, след което е върнат. Надписите също в него бяха на руски. Заслужава внимание още един екземпляр-един крайградски икарус 280 в Пловдив, боядисан в бяло, със всички описани нововъведения, но с три врати, като задните две са от новия тип-въртящи се, а предната-еднокрила, отваряща се навън, като на междуградските икаруси 250 и 256. Откъде е този автобус на мен ми е неизвестно. От 1995 г. започва подмяна на двигателите на софийските автобуси с новия тип,същия като на описания горе пробен автобус, докато старият-Д2156 почти е непроменен от времето на Икарус 556и 180. В момента всички икаруси в София са със сменени двигатели, без останалите в гараж Дружба газифицирани серия 34хх и "отрязаните" 38хх. В момента доста успешно основният ремонт на тези автобуси се извършва в "Кента" гр. Омуртаг, като на част от автобусите освен останалото се слагат и луминисцентни лампи. Такива автобуси обслужват изцяло линия 120, а пътуват и по други маршрути. През 1993. г. е направен експеримент с основен ремонт на автобус с използването на детайли от македонската фирма Санос за салонната долна, странична и горна облицовка и външните лайсни, а също и стълбите. Този автобус, с луминисцентно осветление имаше номер 3538 и пътуваше по линии 306 и 413. По-късно получи нов номер 38хх- и беше прехвърлен на лините Гео Милев-селата. През 1999 г. е бракуван. Друг един интересен екземпляр е ремонтираният в турция 2118, който също получи луминисцентно осветление, движеше се по линия 79, по-рядко по 280, също е бракуван през 1999 г. В момента в София, с малки изключения, се движат автобуси само от последните доставки 1987 и 1988 г, и малка част от купените настаро, които при основния ремонт бяха пребоядисани в стандартен цвят. Тролейбусите Икарус 280 Т се доставят от 1985 до 1988 г. и почти нямат различия по между си. Разликите в оформлението, в сравнение с автобусите са, както казах, в седалките и осветлението. Различните партиди почти не се различават-само по оригиналната тапицерия на седалките. Освен в София такива тролейбуси има и във Враца. По настоящем няма запазен нито един автобус или тролейбус в София в оригинален вид, за разлика от другите градове. Единствените в България Икаруси от по-новите, описани преди модели са двата туристически 398 -еденият на "Албена-автотранс", а другият -на частна фирма (на него му е махната емблемата и му е сложена звезда "Мерцедес"), и един междуградски 395 с три моста на частна транспортна фирма от Костенец. И в бъдеще за съжаление у нас сигурно скоро няма да видим нови икаруси поради високата им цена и също скъпите резервни части и поддръжка. Най-близко до нас можем да се повозим на нови тролейбуси Икарус 415Т в Букурещ, а на сравнително запазени Икарус 260 и 280-в Истанбул и Анкара. В Истанбул по-старите са абсолютно същите като българската версия, дори и цветът е същия, а по-новите боядисани са в червено и синьо, с луминисцентни лампи и от по-новите седалки. В Анкара автобусите са същите, но са бели с кафяви линии. В Атина има голям брой икарус 260, синьо-бели, с широка отваряема част. Всичко останало е идентично.
Градсия транспорт в София разполага също и с автобуси марка BMC 220 SLF. Сглобявани са в Турция.Те имат следните технически характеристили: Двигател: Cummins ISBe 220.30 (EURO 3), 6-цилиндров, турбодизелов с междинно охлаждане и работен обем 5,9 л., мощност 220 к.с. при 2500 об/мин и въртящ момент 820 Нм при 1500 об/мин Предавателна кутия: ZF 4HP 502C, автоматична с 4 предни и 1 задна предавка. Размери (мм): Дължина - 11 914 Ширина - 2519 Височина - 2949
Със заем от европейската баанка за възстановяване и развитие, СКГТ купува 50 броя съчленени автобуса МВ O345 G Conecto. През декември месец 2003 г. АП Земляне пуска по линия 83 15 броя МВ O345 G Conecto с инвентарни номера от 1101 до 1115. До края на януари 2004 тръгват и останалите 25 броя от 1116 до 1123 по линия 83 и от 1125 до 1141 по линия 11. В АП Малашевци от февруари 2004 по линия 280 тръгват 10 броя МВ O345 G Conecto с номера от 2161 до 2170. Те имат следните технически характеристики: Двигател: MB OM 457 hLA (EURO 3), 6-цилиндров редови турбодизел с водно охлаждане, директно впръскване на гориво и горивна помпа тип "помпа-водач-дюза". Работен обем 11 970 куб. см, степен на сгъстяване 11,75. Максимална мощност 300 к.с. (220 кВт) при 2000 об/мин. Максимален въртящ момент 1250 Н.м. при 1100 об/мин Предавателна кутия: Voith DIWA 864 3B 4HT 0R2, 3-степенна с вграден допълнителен забавител (ретардер).
Размери (мм): Дължина - 17 883 Ширина - 2500 Височина - 2994 Също така имат и устройство за намаляване на скоростта.
Малко информация и за Mercedes 0345G Heuliez
Първите съчленени МВ O305 G приистигат в София в самия край на 1992 г. и са пуснати по 74 на 29.12.1992 г. След това през февруари и април 1993 пристигат още съчленени автобуси от същия модел. Всички са зачислени в гараж Земляне и обслужват линии 76 и 74. През септември 1993 г. в гараж Дружба пристигат още 10 МВ О305 G и 10 МВ О305 G HLZ. Тръгват по линия 213 за празника на София, 17 септември. В края на 1993 г. отново в ПАТ 3 Дружба пристигат 20 броя МВ О305 G HLZ за линия 305. В самото начало на 1994 г. в ПАТ 2 Малашевци пристигат 29 МВ О305 G HLZ и 1 МВ О305 G. Всички внесени автобуси от тези партиди са купени на старо, но са били рециклирани в Майнц, Германия. През 1995 г. се сглобяват още 3 броя МВ О305 G, които първоначално са били предназначени за резервни части. два от тях отиват в Малашевци с номера 2500 и 2531, а третият в земляне и има номер 1755. В самия край на 1995 г. от германия са докарани също втора ръка 6 броя МВ О305 G - 3 за Земляне и 3 за Дружба. Излизат на линия през февруари 1996 г. През месец Март 1996 г. в ПАТ 2 Малашевци излиза на линия още 1 брой МВ О305 G HLZ, който е пристигнал заедно с първата доставка за малашевци, но е стял по автокъщи. Между декември 1998 и март 2001 г. в ПАТ 1 Земляне са докарани втора употреба 26 броя МВ О305 G и 5 броя МВ О305 G Heuliez. Те са с вътрешен дизаин на френската фирма Heuliez , но техническите им характеристки са като на МВ О305 G . Тръгват по линии 83, 102 и 60. В заключение може да се каже , че автобусите и другия подвижен състав на градския транспорт в София се нуждае от обновляване . Нужно е закупуване на нови автобуси , тъй като някои от тези автобуси вече са изхабени. За закупуването на нови автобуси обаче е необходимо средства,които вечно не достигат. Имаме да догонвме европейските държави и в тази област.
[редактиране] Производители
- Волво
- Чавдар
- ACEV (Mercedes-Benz, MAN, Renault)
- Dietrich Véhicules
- Durisotti (PSA, Fiat, Renault Trucks)
- Ernst Auwärter (Mercedes-Benz)
- Evobus (Mercedes-Benz)
- Fast Concept Car (Renault, Mercedes-Benz)
- Gépébus (PVI)
- Gruau
- Heuliez
- Irisbus (Renault Trucks,IVECO,Matra)
- MAN
- Mercedes-Benz
- Neoplan
- Novabus
- Renault Trucks
- Scania
- Setra
- Solaris
- Temsa
- Van Hool
- VDL Bova
- BMC
[редактиране] Източници
- ↑ http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/39.htm Закон за движение по пътищата
- ↑ http://www.carhistorybg.com/makes.php?lid=1&id=7