Едуард VI (Англия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - оформление, препратки, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Едуард VI 1547-1553 г.

Едуард VI
крал на Англия
Едуард VI
Управление 28 януари 14476 юли 1553
Роден 12 октомври 1537
Починал 6 юли 1553 (на 16 години)
Предшественик Хенри VIII
Наследник Лейди Джейн Грей

Едуард е роден през 1537 г. Той е син на Хенри VIII и лейди Джейн Сиймор. Възкачва се на трона през 1547 г. след смъртта на баща си само на 9 години. Едуард е сгоден за братовчедка си - младата шотландска кралица Мери, но лошите англо-шотландски отношения развалят годежа. Той умира на 16 години, без да се е женил.

Малолетието на Едуард е причина за борби за власт в кралския двор. Хенри VIII в последните дни от живота си се опитва да предотврати този проблем, разпореждайки се от името на малолетния крал да управлява Регентски съвет, докато той навърши пълнолетие. Главната грижа за Едуард е поверена на вуйчо му Сиймор. Регентския съвет, който е предложен на Сиймор е приет от него. Съветът се грижи добре за младия крал и държавата, но за да защити протестантските интереси си служи с религиозен радикализъм. Молитвеникът, дело на архиепископ на Кентърбъри Томас Крамнър е обявен през 1549 г. за ръководство на новия начин на боготворене, с който се избягва спорни въпроси, за да се успокоят католиците. Законите за ереста са отменени и така Англия е превърната в убежище за континентални еретици. Католиците са удовлетворени от умерения протестантизъм, но крайните протестанти искат усилване на реформите, като по този начин задълбават раздора.

Икономическата криза засяга Англия при царуването на Едуард, а външната политика е в безпорядък. Разтурването на манастирите и новата религия оставят редица църковни чиновници без работа, безработицата се увеличава чувствително, отнемането на манастирските земи оставя много селяни без работа и средства за препитание. Монетната система до такава степен е понижена, че са изсечени монети от метали с по-ниска стойност. Монетите от Новия свят наводняват Англия. Френско-шотландския съюз застрашава Англия и ангслийската армия атакува северният съсед. Шотландците са разбити при Пинки. Сиймор, херцог Съмърсет (вуйчо на краля) е екзекутиран през 1552 г. Започва една от най-тъмните епохи в английската политическа история.

Автор на заговора е Джон Дъдли, граф на Уоруик. Дъдли е амбициозен човек, който е воден от желанието си да стане най-големият земевладелец в Англия. Той убеждава Едуард, че на 12 години той навършва пълнолетие и е готов за управление. Той също така контролира "кесията" на Едуард. Дъдли е направен херцог на Нортъмбърланд и без да има официална власт, той фактически управлява Англия. Регентският съвет под негово ръководство систематично конфискува църковни имоти, което поради задаващата се вълна от радикален протестантизъм изглежда логично и оправдано продължение на реформите на Хенри VIII. Амбициите на Нортъмбърланд растат пропорционално на увеличаването на властта му. Той отчаяно се опитва да се обвърже с кралското семейство.

На Нортъмбърланд му се открива възможност да стане толкова влиятелен, че да възстанови практиката да определя краля, както е правел през миналия век Ричард Невил. Съгласно завещанието на Хенри VIII след Едуард наследнички на трона последователно са сестрите му Мери и Елизабет, следвани от потомците на сестрата на Хенри - Мери: Франсис Грей и децата й. Нортъмбърланд убеждава Едуард, че сестра му Мери ще унищожи протестанстките реформи, които са извършени през царуването му. В действителност, Нортъмбърланд знае, че Мери ще възстанови католицизма и ще върне на църквата конфискуваните земи, които правеха членовете на Регентския съвет богати. Искането на Нортъмбърланд за радикализъм към Едуард има за цел следното: сестрите му Мери и Елизабет да бъдат обявени за незаконородени и да бъдат изключени от реда на наследяване на короната. Така наследница на короната става дъщерята на Френсис Грей - лейди Джейн Грей, която е сред малцината близки приятели на Едуард. Нортъмбърланд успява да убеди Френсис Грей да се съгласи със сватбата на сина на Нортъмбърланд Гилфорд с Джейн Грей. Едуард VIII умира на 6 юли 1553 г., оставяйки открит въпроса за наследството на английската корона. Джейн против желанието си е обявена за кралица от Регентския съвет. Мери отива във Фрамлингам (Съфолк) и обявява претенцията си за трона. Нортъмбърланд организира армия, която да плени Мери, но се проваля. Съветът изоставя Нортъмбърланд и Мери, печелейки масова подкрепа от нацията, потегля за Лондон. Джейн Грей е затворена в Тауър до 1554 г., когато е екзекутирана по заповед на Мери. Едуард е умен и религиозен младеж, който става жертва на Регентския си съвет. Ако беше доживял до пълнолетие, можело е да стане един от най-великите английски крале.