Абсолютна истина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Абсолютна истина
Абсолютна истина произлиза от латинската думаabsolutus, която означава безусловен. В противоположност на метафизиката, която изхожда от предпоставката, че човешкото знание е неизменно и приема всяка истина като веднъж завинаги даден, готов резултат на познанието, диалектическият материализъм разглежда познанието като исторически процес на движение от незнание към знание, от знание на отделни явления, на отделни страни на действителността към по - дълбоко и по - пълно знание, към откриване на все нови и нови закони на развитието. Всяка степен на познанието е ограничена от равнището на развитието на науката, от историческите условия на живота на обществото, които неизбежно правят нашите знания относителни, т.е. непълни. Но истините, откривани от научното познание, оставайки относителни, едновременно съдържат в себе си и частица от абсолютната истина, т.е. истина, която не може да бъде опровергана в бъдеще; те са стъпка към познанието на абсолютната истина, тъй като отразяват, макар и непълно, обективния външен свят. Ето защо познанието посредством непълни, относителни истини в прогресивното развитие на човешкото знание ни приближава към абсолютната истина, т.е. към пълното и всестранно познание на обективния свят. Светът се намира в състояние на вечно изменение и обновление. Следователно и познанието, което е мислено отражение на външния свят, е също така неизчерпаемо и безкрайно, както неизчерпаем и безкраен е светът. В миналото, до възникването на марксистката философия, философите са представяли създадените от тях системи за абсолютна истина, „истина от крайна инстанция“. Хегеловата философия, посочва Енгелс, е последната система от тоя род. С възникването на [[марксистката философия дойде краят на тия абсолютни системи. "„Ние оставяме на мира - пише Енгелс - непостижимата по тоя път (пътя на идеалистическата абстракция) и за всеки човек отделно „абсолютна истина“ и затова се устремяваме да търсим постижими за нас относителни истини по пътя на положителните науки и на обобщаването на техните резултати с помощта на диалектическото мислене. Ленин в своето произведение „Материализъм и емпириокритицизъм“ дава гениално осветление на въпроса за абсолютната и относителната истина. Като посочва, че всяка научна истина е относителна, в смисъл че тя е ограничена от истинските условия, Ленин същевременно установява, че от относителните истини се изгражда абсолютната истина. „От гледна точка на съвременния материализъм, т.е. на марксизма - пише Ленин - исторически условни за границите на приближаването на нашите знания към обективната, абсолютната истина, но безусловно е съществуването на тази истина, безусловно е това, че ние се приближаваме към нея.“ Ленин придава огромно значение на правилното тълкуване на понятието абсолютна истина, като го насочва против ония идеализъм идеалисти, които са използували относителния характер на нашите знания при едно или друго стъпало на познанието, за да отхвърлят обективната истина и съществуването на обективния външен свят. Ленин дълбоко и изчерпателни определя съотношението между абсолютната и относителната истина : „Човешкото мислене по своята природа е способно да ни даде и ни дава абсолютната истина, която се образува от сбора на относителните истини. Всяка степен в развитието на науката прибавя нови зърна в тоя сбор на абсолютната истина, но границите на истината на всяко научно положение са относителни, тъй като ту се разширяват, ту се стесняват от по нататъшния развой на знанието.“