Беседа:Сьорен Киркегор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Живот
Сьорен Киркегор е роден във влиятелно семейство в Копенхаген, Дания. Баща му, Михаел Педерсен Киркегор е бил силно религиозен човек. Имал е убеждението, че е навлякъл върху себе си Божия гняв, поради което вярвал, че нито едно от децата му не ще доживее до 34 годишна възраст. Според него, греховете, с които е заслужил това наказание били това, че като млад е проклинал Божието име и че съпругата му забременяла още преди да сключат брак. В действителност, неговите предсказания се сбъднали за пет от седемте му деца.
Това рано запознанство с понятието за греха и предаването му от баща на син стои в основите на много от творбите на Киркегор (особено Страх и трепет). В своите книги Киркегор никога не споменава за майка си, Анна Сьоренсдатер Лунд Киркегор, макар че и тя оказва влияние върху по-късните му произведения.
Въпреки религиозната меланхолия, в която бащата на Киркегор често изпадал, между тях двамата съществувала силна връзка. Киркегор се учел да изследва царството на въображението си чрез редица упражнения и игри, които двамата заедно играели.
Друг важен момент в живота на Киркегор, с особено значение за неговите произведения, е отменения му годеж с Регине Олсен. Причините, поради които Киркегор отменил годежа остават загадъчни. Смята се, че двамата са били силно влюбени един в друг, дори след като Регине се омъжва за Йохан Фредерик Шлегел (1817-1896), влиятелен държавен чиновник (да не се бърка с германския философ Фридрих фон Шлегел, 1772-1829). В общи линии, техните контакти от там насетне се свеждали до случайни срещи по улиците на Копенхаген. След няколко години Киркегор стигнал до там, да поиска разрешение от съпруга на Регине за разрешение да говори с нея, но получил отказ. Скоро след това съпрузите напуснали страната, тъй като Шлегел бил назначен за управител на Датските Западни Индии. Когато Регине се завърнала, Киркегор вече не бил жив. Тя доживяла до 1904 година и след смъртта си била погребана недалеч от Киркегор в гробището в Копенхаген.
Последните години на Киркегор (1854-1855) били заети от непрекъснати атаки към Датската Църква чрез статии, публикувани във вестник Отечество (Fаеdrelandet) и серия от памфлети наречени Моментът(Оеieblikket), които публикува самостоятелно.
Киркегор бил подтикнат към действие от една реч на професор Ханс Ласен Мартесен, който нарекъл своя наскоро починал предшественик епископ Якоб П. Минстер "свидетел на истината, един от истинските свидетели на истината". Киркегор харесвал Минстер, но постепенно осъзнал, че неговото разбиране за Християнството било по скоро в услуга на човека, отколкото на Бога и по никакъв начин животът на Минстер не можел да се сравни с това да бъде "свидетел на истината".
На 2 октомври 1855 година, преди да публикува десетия брой на Моментът, Киркегор припада на улицата и е закаран в болница. Там той прекарва близо месец и отказва да приеме причастие от свещеника, когото Киркегор смята просто за чиновник, а не за божи служител. Той казва на приятеля си от детинство, Емил Боесен, който бил пастор и записал този разговор, че неговият живот бил едно от големите и незнайни страдания, което макар че за другите изглеждало като суета, всъщност не е. Киркегор умира в болницата Фредерик след едномесечен престой, вероятно в следствие на усложнение след падане от дърво като малък. Бил погребан в Копенхаген.
На погребението му неговият племенник Хенрик Лунд предизвикал скандал, протестирайки, че погребват Киркегор според официалната църква, макар че той още преживе скъсал с нея. По-късно Лунд бил глобен.