Син тушканчик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Син тушканчик (на френски: Gerboise Bleue) е първата взривена френска атомна бомба. Тя е взривена в сърцето на Алжирската пустиня на 13 февруари 1960 година, точно по времето на Алжирската война (1954-62). Особеното име на бомбата произлиза от наименованието на малък пустинен гризач от Азия и Африка, тушканчикът, и от първия цвят във френското знаме - синьото. Следващите бомби са наречени съответно на останалите цветове - "бял" и "червен" тушканчик.
"Син тушканчик" е най-мощната бомба, използвана като първи ядрен опит. Нейните 70 килотона я правят по-мощна от американската "Trinity" (20 килотона), руската РДС-1 (22 килотона) и британската "Ураган" (22 килотона), взети заедно. Само две други бомби, тествани в Сахара, са били по-мощни - Рубис (около 100 кт) и Сапфир (ок. 140 кт). Устройството е било монтирано на върха на 100-метрова кула.
[редактиране] Бял, червен и зелен тушканчик

"Операция Тушканчик", както е наименованието на цялата програма, включва Синият, който е първият френски ядрен опит, но и още три бомби - Бял, Червен и Зелен, които са значително по-малки от първата бомба.
- На 1 април 1960 година е детониран "Бял тушканчик", с мощност от около 6 килотона. Този опит е проведен с цел проверка на ефективността на френските тактически ядрени способности. Бомбата е взривена на върха на 50-метрова кула.
- На 27 декември същата година следва нов опит - "Червен тушканчик". Неговата мощност е приблизително равна на "Белия", но за разлика от него, тази бомба е взривена направо на земята, а не върху кула.
- На 25 април 1961 година е проведен последният атмосферен тест в Сахара - "Зелен тушканчик". Неговата мощност е едва 0.5 килотона. Той, както и "Белия", е взривен на върха на 50-метрова кула.
[редактиране] Основни характеристики
Време | 6:04 ч. на 13 февруари, 1960 (GMT) |
Място | Алжирска пустиня, Африка |
Вид и височина на опита | Кула с височина 100 метра |
Мощност | 70 килотона |