Христо Сираков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Сираков е роден през 1872 г. в с. Костел, Еленско. Той произхожда от семейство, което е дало и други борци срещу турския поробител. Дядото на Христо Сираков е хайдушкия войвода Дели Димо, заловен и обесен от турците преди Освобождението на България.
Христо Сираков е подофицер от Българската армия. Активен деец на ВМОК.
През 1902 г. напуска армията, за да участва в Горноджумайското въстание като подвойвода.
В началото на 1903 г. е войвода на чета, с която действа в Горноджумайско и Поройско в Серски революционен окръг. Определен е за поройски районен войвода.
По време на Илинденско-Преображенското въстание е взводен командир в отряда на поручик Любомир Стоенчев, който навлиза в Разложко в средата на август 1903 г.
Отрядът е изпратен в Демирхисарско, където има за задача да разруши моста на р. Струма и да пречи на турските войски да преминат през Рупелския проход и от Солун да се придвижат към Пиринска Македония.
Отрядът води няколко големи сражения през септември в местността “Ливадата”, при “Мали пресек” и при с. Доспат, като прикрива бягащите от турските зверства селяни от Разложко и Неврокопско. Отрядът се завръща в България в края на месец септември.
След въстанието Христо Сираков се заселва в гр. Горна Оряховица и си намира работа като железничар.