Густав Лудвиг Херц

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Густав Лудвиг Херц
немски физик
Густав Лудвиг Херц
Роден: 22 юли 1887
Хамбург, Германия
Починал: 30 октомври 1975
Берлин, Германия

Густав Лудвиг Херц (на немски Gustav Ludwig Hertz) е немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 година заедно с Джеймс Франк. Племенник е на Хайнрих Рудолф Херц.

[редактиране] Кратка биография

След като учи в Гьотинген, Мюнхен и Берлин, Херц става главен асистент в университета Хумболт в Берлин. През 1912-1913 заедно с доцента по това време Джеймс Франк разработват експеримент (днес известен като експеримент на Франк-Херц), който се оказва съществен при потвръждаване теорията на Нилс Бор за дискретните енергетични нива на електроните в атома. За тези си разработки и двамата получават Нобелова награда през 1925 година. През 1928 става професор в Техническия университет в Берлин. Тъй като е от еврейски произход, с взимането на властта от нацистите, Густав Лудвиг Херц е уволнен през 1935. От 1935 до 1945 работи за компанията Сименс.

Специалните части на Червената армия през април 1945 го отвеждат в град Сухуми, където се занимава с леки изотопи. Те стават основна технология по-късно при обогатяването на урана и атомната бомба. През 1954 се завръща в Лайпциг (тогава ГДР) и става директор на иститута по физика. Умира на 88 години.

[редактиране] Външни препратки