Възпитанието в примитивните общества

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: свързване на изреченията в текст, посочване на източници, добавяне на доказателства и конкретни примери. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Възпитанието е обществено явление и е присъщо само на човека и човешкото общество. Това е преднамерена форма на взаимодействие между децата и възрастните, която е определена от степента на еволюция на културния опит, религията и морала на общността. Основните фактори, които довеждат до възникване на възпитанието, са трудът, езикът и човешкото общество. Човек се появява, когато се отделя от света на животните. Започва трудова дейност, когато изработва оръдия на труда и си служи с тях. Изработването на оръдия на труда означава човек да въздейства върху природните предмети така, че да им придаде форма, благодарение на която чрез тези предмети да придобие средства за съществуване. В индивидуалния си живот, човек може да придобие много малко знания за действителността. Това е продължителна еволюция. Възрастните предават на децата начина за изработване на оръдия на труда. Това по същество е възпитанието в примитивните общества. Възпитанието представлява, предаване на опита на минали поколения на подрастващите.

Трудът става източник за съществуването на хората. Трудово-производствената дейност е основата, върху която възникват и се развиват социалните връзки и отношения между хората и се създава човешкото общество. Трудовата дейност на хората обуславя появата и на възпитанието. То се превръща в необходим задължителен елемент на човешкото общество, защото осигурява приемственост между миналите и новите поколения, осигурява развитието на обществото.

Езикът възниква в процеса на трудовата дейност, защото се налага хората да съгласуват действията си, да споделят мисли, да общуват. Езикът обобщава и съхранява изминалия опит. За възпитание в истинския смисъл на думата се говори, когато върху подрастващия се въздейства със средствата на речта. Ако няма устно указание, няма възпитание в истинския смисъл, а има подражание.

Съдържание

[редактиране] Период на Палеолит

Палеолит или старокаменна епоха — човек се създава като анатомичен вид. Появява се членоразделна реч. Възпитанието през този период не се отделя от процеса не труда и заедно с него образува едно цяло. В литературата е отбелязано убиване на новородените. Децата са на всички и за тях се грижат всички възрастни от общността. Възпитанието е еднакво за всички деца. През този период децата още не се смятат за социална ценност. Няма съзнанието, че те са продължители на рода.

[редактиране] Период на Неолит

Неолит или новокаменна епоха — развитие на родовоплеменния строй. Възпитанието се отделя от процеса на труда и се обособява в самостоятелна социална дейност. Принципно ново различие е обучението с оглед на бъдещето.Възпитанието е строго разграничено по пол. До 7-9 г.  възраст всички деца се възпитават от майката. След тази възраст момчетата отиват при мъжете и под тяхно ръководство се учат на лов и риболов. Преминаването през възрастовите групи става чрез церемонии. Това са изпите за посвещаване във възрастност — инициация. Възпитанието получава организиран характер. Младите хора се подготвят за инициациите, създават се "младежки лагери".

[редактиране] Период на Енеолит/Халколит

Енеолит или Каменно-медна епоха – период на разделение на труда – земеделци, скотовъдци, занаятчии. Разпада се матриархалната родова община и се утвърждава патриархалното семейство. Мъжът застава начело на рода. Възпитанието получава семеен характер. То е авторитарно – гради се на авторитета на бащата, предците, боговете. Диференцира се съгласно социалното различие. "Младежките лагери" се разделят на младежки домове за всички и на домове за децата на племенните вождове и жреците.

[редактиране] Литература

  • Чакъров, Найден. Избрани лекции по история на педагогиката — София,1970
  • Чакъров, Найден. История на педагогиката — София, 1982