Енвер Ходжа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енвер Ходжа албански политик |
|
Роден: | 16 октомври 1908 Гирокастро, Албания |
---|---|
Починал: | 11 април 1985 Тирана, Албания |
Енвер Ходжа е албански политик, дългогодишен авторитарен ръководител на Албания и председател на Албанската комунистическа партия на труда.
Женен за Нексмидже Ходжа - секретар на „Женската Лига на Албания“.
[редактиране] Държавническа дейност
Той ръководи Албания от края на Втората световна война до смъртта си през 1985. Той е първи секретар на Албанската комунистическа партия на труда. От 1944 до 1954 е министър-председател, от 1946 до 1953 - външен министър. По време на авторитарното му управление страната изпада в абсолютна международна изолация, изостава силно във всяко едно отношение на стопанството, науката и обществения живот. Първоначално става член на Варшавския договор, но през 1968 напуска. Енвер Ходжа обявява Албания за първата в света атеистична република. Забранява свободните вероизповедания и подлага на жестоки гонения всички хора с опозиционни възгледи. Разпорежда изграждането на стотици хиляди противоатомни бункери в цялата страна.
[редактиране] Безумието с бункерите
Енвер Ходжа задейства мощен пропаганден апарат, който убеждава хората, че те изграждат уникално преуспяващ строй и че това неминуемо ще доведе до опити от другите държави за унищоването на Албания. Той издава директива за изграждането във всяко селище и място на работа на противоатомни бункeри и дълги отбранителни линии с дълбоки траншеи. За няколко години Албания е покрита с над 700 000 бетони бункери, които наподобяват гъби, множество отбранителни съоръжения. Целта e в бункерите да има място за цялото населиние на Албания и те винаги да се поддържат снабдени с провизии за месеци живот в тях. Тази лудост коства доста лишения на албанския народ. Практически бункерите са неизползваеми за нищо в мирно време, а е и съмнителна пригодността им в случай на ядрена война срещу Албания.
[редактиране] Култ към личността
В типичен авторитарен стил Ходжа издига личността си в култ. В цялата страна са разлепени негови портрети, издигнати са масивни паметници, редица обекти са кръстени на него. Той се превръща абсолют в държавата. Дори телевизията предава единствено само за него, обикновените албанци нямат възможност за подобен лукс. Парадоксален е и фактът, че Албания - страна с огромни количества естествен асфалт, има едва няколко десетки километра асфалтирани пътища - от президентския дворец до летището.