Петър Дървингов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Дървингов
български офицер и историк
Роден: 25 май 1875
Кукуш, днес Гърция
Починал: 8 март 1958
София, България

Петър Георгиев Дървингов е български офицер, полковник и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките.

[редактиране] Биография

Дървингов е роден в будния български град Кукуш (днес Килкис, Гърция) в 1875 година. В 1896 година завършва Военното училище в София. По време на Илинденското въстание Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. В 1909 завършва Военната академия в Торино, Италия. Участва в Балканската война, организира Македоно-одринското опълчение и става началник-щаб на частта. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия.

След 1918 година Дървингов пише трудове, свързани с военната история.

В 1953 година комунистическата власт в България започва процес срещу Дървингов и след като той разбира, че негови приятели писмено са се отрекли от него, умира.

[редактиране] Трудове

Корица на „История на Македоно-одринското опълчение“ на Петър Дървингов
Корица на „История на Македоно-одринското опълчение“ на Петър Дървингов
  • „От Пловдив и София към Цариград и Скопие“ (1903)
  • „Пирин и борбата в неговите недра“ (1904)
  • „Военна България. Социологически етюд на българската действителност“ (1911)
  • „История на Македоно-одринското опълчение“ (том 1, 1919; том 2, 1925)
  • „Духът на бългърската история“ (1932)
  • „Опитите на българите да пресъздават себе си“
  • „Физическо и нравствено възпитание на българския народ“
  • „Буквар от 1895 г. или самоучител на възрастни хора“
  • „Книга за българския войник - неговия морален лик“

[редактиране] Външни връзки