Национална сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Националната сигурност са мерките, предприети от една държава, за да осигури своето оцеляване и безопасност. Националната сигурност включва спирането на нападения — отвътре (вътрешни) и отвън (външни), както и закрилата и благосъстоянието на гражданите.

Единствената легална дефиниция за Национална сигурност в българското законодателство е визирана в ЗЗКИ (Закон за защита на класифицираната информация) в Пар.1 т.13 от Допълнителните разпоредби. Дефиницията гласи следното:"Национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверинитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива."

Мерките, предприети за да се осигури националната сигурност, включват:

  • поддържането на въоръжени сили
  • повишаване степента на гражданската отбрана и готовност за действие в аварийни ситуации
  • опитите да се създаде подвижност в инфраструктурата на държавата
  • поддържането на разузнавателни служби за разкриване на заплахи
  • защитата на поверителна информация