Поморие
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Поморие е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Бургас. Градът е административен център на община Поморие.
Поморие | |
---|---|
![]() 42° 33' N, 27° 39' E |
|
Данни | |
Област: | Бургас |
Население: | 14 600 |
Надм. височина: | 0 м |
Пощ. код: | 8200 |
Тел. код: | 0596 |
МПС код: | А |
Кмет | |
Петър Златанов | |
Адрес на общината | |
ул. „Солна“ 5 п.к.8200 тел.: 0596/22004 |
Съдържание |
[редактиране] География
Гр. Поморие е разположен на тесен скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на 20 км от Бургас и на 18 км от Слънчев бряг.
[редактиране] История
Градът е основан като гръцка колония с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, той е от най-важните черноморски градове по българските земи.
Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време(III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница - хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.
През IX в. Анхиало влиза за първи път в пределите на българската държава. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. В последствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.
Малко известно е (пра)българското име на Поморие - Тутхон.
Съдбата на Поморие (Анхиало) е да бъде често опожаряван и разрушаван. Разрушавали са го готи, авари; унищожавали са го убийствени пожари и природни бедствия, затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.
На 30 юли 1906 година големият гръцки град е запален и напълно унищожен за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.
През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.
[редактиране] Религии
Манастир ”Свети великомъченик Георгий”,Град Поморие
В древния Анхиало /Поморие/ християнството прониква още в края на І век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан /284 - 305/ от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от ІІІ-ІV век има сведения за епископи на града.
През V-VІ век Анхиалската църква бива провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя - Византия. Преданието сочи, че през VІІ век на това място вече е съществувал храм или манастир посветен на великомъченик Георги.
При хан Крум в 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно след Покръстването, към 894 г. тук е създадена българска църковна организация. От края на ХІІІ век Анхиалския епископ е почетен със сан митрополит.
С нахлуването на османските турци в България обителта на св. Георгий вероятно бива разрушена и запустява. Временно предаден на византийците градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Над Анхиало пада дългата нощ на османското владичество.
Към края на ХVІІІ век тук се заселва турчина Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но започнал често да му се явява насън красивият момък яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който извършвайки молитва го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя.
През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки била издигната и 17 – метрова кула – камбанария /1964 г./. В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от ХVІІІ и ХІХ век. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.
На 6 май тук ежегодно се извършва тържествена архиерейска служба и поклонение, придружени от тридневен панаир, на който се стичат богомолци и търговци от цяла Тракия. Поморийският манастир “Св.Георги” е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник на град Поморие.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Поморийското езеро — защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 1000 ха
- Блатно кокиче — защитена местност, площ 2,0 ха; разположена край с. Горица
- Корията — природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец
- Манастир „Св. Георги“ — мъжки православен манастир
- „Стари поморийски къщи“ — архитектурен резерват;
- Кални бани - лечение с кал от Поморийското езеро
- Църква „Преображение Господне“ ХVІІІ век;
- Църква „Св. Рождество Богородично“ ХІХ век;
- Тракийска куполна гробница
[редактиране] Театри
В Поморие действат два театрални състава: Детски театрален състав „Светулка“ при читалище „Светлина“ и Самодеен театрален състав при читалище „Просвета“.
- Детска театрална студия „Светулка“ при Читалище „Светлина“ град Поморие е създадена през 1994 г. и се ръководи от Румяна Кралева, актьор в Куклен театър — Бургас. Сред поставяните пиеси са „Червената шапчица“, „Вълшебникът от Оз“, „Малкият принц“, „Хитър Петър“, „Дванадесетте месеца“, „Съкровището на Силвестър“, „ПУК“ (по Валери Петров), „Пинокио“, „Спящата красавица“, както и юбилейният спектакъл „Десет години от приказка в приказка“. Театралната студия е гостувала със своите постановки в различни градове на България, а през 2006 година посещава и Гърция
- Любителски театрален състав при читалище "Просвета". Oт 1999г. този състав е не само национален, но и балкански лидер в областа на любителското театрално изкуство. През 2005 г. председателят на съюза на артистите в България заявява по БНТ, че любителският театрален състав при читалище "Просвета" е театралното явление през последните години и сред професионалистите. Известен е с постановките си "Зимните навици на зайците", "Женско царство", "Службогонци", "Когато котката я няма", "Муа у тупан", "Бог", "Ние врабчетата" и "Рейс". Театърът печели награди на фестивалите в Тополовград и Каварна, както и на фестивалните сцени в република Сърбия и Турция.
[редактиране] Музеи
Музей на солта — единствен в България, създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Република България и Община Поморие - част от Стоте национални туристически обекта.
- Общински исторически музей с интересни експонати от 2 500-годишната история на града.
[редактиране] Редовни събития
Яворови дни-през август. Дни на виното. 6-май празника на града. фестивал на маските (маскин бал)
[редактиране] Личности
- От Анхиало произхожда един от Цариградските патриарси – Михаил ІІІ Анхиалски (1170 – 1178 г.), високообразован византийски духовник, който твърдо се противопоставя на тогавашните предложения за уния с Римската църква.
- Цариградският патриарх Еремия ІІ (1572-1595 г.) произхожда от Анхиало.
- През 1869 г. митрополит в Анхиало (Поморие) и Смирна (Измир, Турция) е бил възрожденецът Василий, родом от Загоричане, Костурско.
- Петко Г. Димитров (Сливен 1853 – юни 1909) – възрожденец, околийски лекар в Анхиало след Освобождението
- Тодор Георгиев Добриков (р. Чепеларе, Смолянско - 1908) – възрожденец, учител в Анхиалско след 1869
- Христо Златев (р. в с. Равна, Провадийско) – възрожденец, учител в Анхиало през 1853 г.
- Евтимий Каркадаков - възрожденец, учител в Анхиало от 1878 до 1885 г.
- Боян Керемедчиев (Ямбол, 14 май 1847 – Ямбол, 11 февр. 1906) - възрожденец, след Освобождението управител на митницата в Анхиало
- Христо Шиваров (Стара Загора, 30 окт. 1850 – 1933) - възрожденец, революционер – след Освобождението служител в Анхиало от 1878 до 1879 г.
- Яворов - създал едни от най хубавите си произведения в Поморие
[редактиране] Други
[редактиране] Старата част от града
[редактиране] Външни препратки
- Anhialo.info - Уеб порталът на Поморие
- Уеб порталът на Поморие, IRC, новини, статии и информация
- Туристическия портал на Поморие
- Сайт на манастира

Южно Черноморие : Елените • Свети Влас • Слънчев бряг • Несебър • Кокетрайс • Равда • Ахелой • Поморийско езеро • Поморие • Европа • Сарафово • Атанасовско езеро • Бургас • Бургаско езеро • Мандра • Пода • Узунгерен • Ченгене скеле • Крайморие • о. Св. Анастасия • Атия • Акин • Черноморец • Червенка • Златна рибка • Градина • Созопол • о. Св. Кирил • о. Св. Иван • о. Св. Петър • Колокита • Райски залив • Каваците • Смокиня • Пясъчна лилия • Веселие • Агалина • Дюни (курорт) • Алепу (дюни) • Алепу • Хумата • о. Св. Тома • Аркутино • Кая • Ропотамо • Ропотамо (резерват) • Св. Димитър • Беглик таш • Маслен нос • Стомопло (блато) • Стомопло (залив) • Перла • Дяволска река • Приморско • ММЦ Приморско • Лес • Китен • Караагач • Лазурно море • Корал • Лозенец • Арапя • Царево • Странджа • Нестинарка • Варвара • Делфин • Ахтопол • Наково кладенче • Велека • Синеморец • Силистар • Резово • Резовска река