Дъждовник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За селото в Южна България вижте Дъждовник (село).


Дъждовник Срещат се в България
Salamandra salamandra
Salamandra salamandra
Класификация
царство:  Животни   Animalia
тип:  Хордови   Chordata
клас:  Земноводни   Amphibia
разред:  Опашати земноводни   Caudata
семейство:  Саламандрови   Salamandridae
род:  Дъждовници   Salamandra
вид:  Дъждовник   S. salamandra'''
Научно наименование
Уикивидове Salamandra salamandra
Подвидове:
  • S. s. almanzoris
  • S. s. bejarae (или hispanica)
  • S. s. bernardezi
  • S. s. beschkovi Срещат се в България
  • S. s. crespoi
  • S. s. fastuosa (или bonalli)
  • S. s. gallaica - Португалски дъждовник
  • S. s. gigliolii
  • S. s. infraimmaculata
  • S. s. longirostris
  • S. s. morenica
  • S. s. salamandra (или werneri) Срещат се в България
  • S. s. semenovi
  • S. s. terrestris
Разпространение
ареал

Дъждовникът (Salamandra salamandra), наричан също Огнен саламандър, е най-разпространеният вид саламандър. Той е най-едрият представител на семейство Саламандрови. На дължина достига 15-25 cm, в редки случаи - до 30 cm.

На цвят дъждовникът е черен с яркожълти петна или ивици, чието количество може да варира - някои екземпляри са почти изцяло черни, докато при други жълтото преобладава. При някои подвидове са възможни нюанси на червено и оранжево, заместващи или смесващи се с жълтото.

Съдържание

[редактиране] Разпространение и биотоп

Дъждовникът се среща в Южна и Средна Европа, Северна Африка и северните части на Близкия Изток. Североизточната граница на ареала му преминава през южната част на Дания, Южна Полша и Карпатите, а източната достига до Иран. Не се среща на Британските острови.

В България се срещат два подвида - S. s. slamandra и S. s. beschkovi, който за пръв път е описан през 1981 в долината на река Санданска Бистрица. Не е установено наличието на дъждовници в районите край река Дунав, Добруджа, Странджа и равнинните части на Тракия.

Предпочитано място за живот на дъждовника са широколистните гори, в които земята е покрита с листа. Също така се нуждае за своето размножаване от малки водни басейни (ручеи, чисти локви и други). Най-често се среща в пояса между 400 и 1 000 m над морското равнище. По изключение е намиран на 2 350 m при Типишките езера, но обикновено достига само до горния край на пояса на буковите гори (1200-1600 m).

[редактиране] Начин на живот и хранене

Дъждовникът е активен вечер и нощем. През останалото време се крие в сенчести процепи, под паднали дървета или други влажни и сенчести места. Денем излиза на повърхността само в дъждовни дни, понякога и при слаб снеговалеж, откъдето идва и името му. Обикновено е активен от април до ноември, но при меко време може да бъде видян и през зимата.

Дъждовникът остава верен на на едно и също местообитание в продължение на много години. Експерименти са показали че той познава територията си и важен фактор за това е зрението му. Продължителността на живота на дъждовниците е около 14 години, но може да бъде и много по-голяма. Някои екземпляри, отглеждани затворени, са достигали възраст от над 50 години.

Дъждовникът се храни с дребни безгръбначни, главно голи охлюви, но също и дъждовни червеи, стоножки, насекоми, ларви, паякообразни, мокрици. Улавя ги с предните зъби или със задната половина на езика, която залепва плячката.

Младите дъждовници си изграждат предпочитания към плячката по време на първите няколко седмици. За улавянето на плячка дъждовникът използва различни тактики в зависимост от ситуацията. Когато е светло използва движението, за да се ориентират, и игнорират неподвижните животни. Когато ловуват на тъмно, те използват обонянието си като главен ориентир. Тогава дъждовникът може да атакува и неподвижна плячка толкова пъти, колкото успее да надуши миризмата ѝ.

[редактиране] Размножаване

Мъжките и женските дъждовници не се различават външно, освен през размножителния период, когато при мъжките се появява издута жлеза, произвеждаща сперматофорите. Оплождането обикновено се извършва на сушата между октомври и декември. Мъжкият оставя сперматофорите на земята, а женската ги поема в яйцепровода си. След това женските могат да раждат в продължение на 2-3 години, тъй като сперматозоидите остават живи в яйцепороводите им.

Повечето дъждовници са яйцеживородни и раждат по 20 до 55 почти напълно развити водни ларви с дължина 12-21 mm. Това става най-често в извори, вирове на планински реки, корита на чешми и други, като се предпочитат тъмни и студени водоеми. Раждането става през пролетта или есента, а понякога и през двата сезона. Ларвите имат външни хриле и перка по горния и долния ръб на опашката. По време на метаморфозата, продължаваща 4-6 месеца, ларвите губят хрилете си и развиват бели дробове. Няма сведения за неотения при дъждовниците. Наскоро метаморфозиралите животни се крият и рядко излизат на повърхността.

Два от подвидовете (S. s. fastuosa и S. s. bernardezi) са живородни. Те раждат на сушата напълно развити малки.

[редактиране] Токсичност

При раздразнение кожата на дъждовника отделя отровен бял секрет - невротоксичният алкалоид самандарин. Секретът, концентриран в кожни жлези, главно около главата и по гърба, причинява на гръбначните животни силни мускулни конвулсии и високо кръвно налягане. Жлезите, отделящи самандарина, обикновено са разположени по цветните петна. Дъждовникът е способен да разпръсква тази отрова срещу жищници, за да обезкуражи нападателя. Въпреки това е известно, че някои животни, като жълтоухата водна змия и смокът мишкар, понякога поглъщат дъждовници.

Самандаринът може да се използва срещу бактериални и гъбични инфекции на кожата, но също така може да бъде и опасен, дори и за хората.

[редактиране] Допълнителни сведения

В България дъждовникът е защитен с Приложение III на Бернската конвенция и със Заповед 729/1986 г. на Комитета за опазване на природната среда.

[редактиране] Източници

  • Бешков, Владимир; Кръстьо Нанев (2002). „Земноводни и влечуги в България“. Пенсофт. ISBN 978-954-642-147-0.
  • Fire Salamander, статия в Уикипедия на английски [29 ноември 2005]

[редактиране] Външни препратки


Жаба Земноводните в България Знамето на България