Марсел Пруст

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Марсел Пруст
френски писател
Марсел Пруст
Роден: 10 юли 1871
квартал Отьой на Париж, Франция
Починал: 18 ноември 1922
Париж, Франция

Марсел Пруст (на френски Valentin Louis Georges Eugène Marcel Proust, Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст) е френски писател, автор на многотомния роман "По следите на изгубеното време" ("A la recherche du temps perdu"). Представител на литературата, в която е застъпена широко наративната техника "поток на съзнанието", заедно с Джеймс Джойс, Вирджиния Улф и др. Писателят предава събития, спомени, впечатления, настроения, състояния така, както възникват в съзнанието на разказвача и героите. Повлиян от философията на Анри Бергсон, в романите си той често се спира на проблемите за времето, за индивидуалното съзнание, за съня, за спомена, за междучовешките отношения. Поредицата излиза между 1913 и 1927 в 16 тома. Умира през 1922 в Париж

[редактиране] Биография

[редактиране] Творчество

Според литературни критици Марсел Пруст поставя началото на съвременния, модерен роман. Авторът се отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Темите са развити в музикална последователност и съответствията са близки до поезията. Пруст е искал да обхване живота в движение и флуктуациите на афективната памет. Той завеща неповторими портрети, претворени места, размисли за любовта, ревността, картина на живота, на съществуването изпразнено от смисъл и изкуството. Завеща ни и стил съставен от често дълги изречения, подобни на дишане, което ни омайва.
Творчеството на Марсел Пруст е и задълбочен размисъл за времето, за неговата относителност и невъзможността да се улови настоящето. Животът се изнизва неосъзнато от индивида и само благодарение на случайно събитие – вкусът на мадлена, препъването в паве - той осъзнава миналото в неговата цялост и разбира че само миналото, "изгубеното" време има стойност. Времето не съществува нито като минало, нито като настояще а само като минало и неговото осъзнаване граничи със смъртта. Само съзнаването на миналото време обединява фрагментарното ежедневие.
С анализът на снобизма и обществото на аристократите и буржоа на неговото време творчеството на Пруст поставя проблемите за социалните мотиви на индивида и взаимоотношенията му с другите, инструментите на социалното издигане. Подобно на Балзак Пруст изгражда въображаем свят, копие на реалния изпълнен с герои превърнали се днес в морални и социални архетипи. В героите на Балзак Дядо Горио, Евгения Гранде, дукеса дъо Ланже или Вотрен са подобно на Мадам Вердюрен, дукесата дьо Гермент, Шарлю, или Суан на Пруст, са въплътени безкористност, амбиции, високомерие от принадлежността към висшето общество и подлост. Любовта и ревността са анализирани по нов начин. Любовта на Суан и на Разказвача, съществуват само чрез ревността. Ревността или просто факта, че не си избраникът, пораждат любовта, която се подхранва не от действително осъществената пълнота а от отсъствието. Суан се жени за Одет дьо Креси, когато вече не я обича. Разказвачът обича най-силно Албертин, когато тя изчезва от живота му.

[редактиране] Външни препратки