Обесването на Васил Левски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

"Обесването на Васил Левски" е лирическо произведение на Христо Ботев. Макар че е художествена фикция, то има за повод реално събитие.

Първият вариант на стихотворението е публикуван в бр. 22 в. "Нова България" на 12 август 1876 г., със заглавие "Дякон Васил Левски", а вторият вариант - в "Съчинения на Христо Ботев", редактирани от Захари Стоянов от 1888 г.


Дакон Васил Левски
(I вариант)

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скръбно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

Над чий гроб там тъй грозно грачеш?


О, зная, зная, ти плачеш, майко

Затуй, че ти си черна робиня;

Затуй, че твоят свещен глас, майко,

Е глас без помощ, глас вов пустиня!


Плачи! Там близо до град София

Вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

Виси на него... Със страшна сила


Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

И студ, и мраз - плач безнадежден

Навяват на теб, теб на сърдцето.


Гарванът грачи грозно, зловещо,

Псета и вълци вият в мъглата;

Старци се богу молят горещо,

Жените плачат, пищат децата!


Умря той вече! Юнашка сила

Твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

Плачи за него, кълни съдбата!

Обесването на Васил Левски
(II вариант)



О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?



Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.



Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.



Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.


  • Източник: Христо Ботев, Събрани съчинения в два тома, "Български писател", С. 1971, с. 574-576.