Мианмар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Знаме на Мианмар Герб на Мианмар
(знаме) (герб)
Национален девиз:
Местоположение на Мианмар
Официален език бирмански
Столица Найпидал
Най-голям град Янгон
председател Тан Шве
министър-председател Со Вин
Площ
 — Общо
на 39-то място
678 500 км2
Население
 — Общо (2007)
 — Гъстота
на 24-мо място
54 020 464
80 д/км2
БВП
 — Общо (2005)
 — на човек
на 63-то място
$ 74 104 млн
1371$
Валута Кият (KMM)
Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}
Независимост
от Великобритания
4 януари, 1948
Национален химн Химн на Мианмар
Internet TLD .mm
Телефонен код +95

Мианмарският съюз (също Мианмар или Мианма, преди - Бирмански съюз или Бирма) е държава в Югоизточна Азия с обширна територия. На север граничи с Китай, на изток с Лаос, на югоизток с Тайланд, на запад с Бангладеш и с Индия на северозапад. Страната има над 2000 км брегова ивица на Индийския океан (Андаманско море и Бенгалски залив). През 1989 г. официално сменя наименованието си от английското Бирма на Мианмар (заедно с това и английските наименования на много градове и местности, като столицата си - от Рангун на Янгон).

Съдържание

[редактиране] История

Първоначално на територията на днешен Мианмар са съществували няколко държави, като най-известна е държавата Паган (съществувала през 11 век), а държавите Ава, Пегу, Таунгу в продължение на 5 века се борят за обединението на територията - всяка под своята власт. Около 17 век държавата Ава успява и обединява териториите и на останалите държави, което прави Бирма на една най-големите държави в Югоизточна Азия. Доминацията на страната в региона продължава до началото на 19 век. След последвалите 3 колониални войни - съответно първата през периода 1824-1826, втората през 1852-1853 и третата война през 1885 г. В резултат на последната война Великобритания завладява Бирма и я включва в състава на Британска Индия. Процеса довеждащ до независимостта на Бирма през 1948 г. е съпроводен от освободително въстание от 1930 до 1932 г. (когато Великобритания отделя Бирма от Индия) и окупацията ѝ от японските войски в периода 1941 - 1945 г. Като република с демоктарично управление Бирма просъществува едва 14 години - до 1962 г., когато генерал Не Вин извършва военен преврат. Не Вин управлява страната в продължение на 26 години, налага сурови реформи, създава революционен съвет, който обнародва политическата декларация "Бирмански път към социализма". В резултат на управлението му през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз. През целия прериод от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоражени борби срещу правителството на Не Вин. Репресивната политика до момента води до политическа криза. На парламентарните избори през 1990 г.опозиционната Национална лига за демокрация печели мнозинство с 80%, но военните отказват да предадат властта. Мианмар е член на ООН от 1948 г.

[редактиране] Политика

Мианмар се управлява от военния Държавен съвет на мира и развитието. Председател на съвета се нарича Старши генерал Тан Шве. Неговото правителство извършва военния преврат през 1989 и сменя официалното име на държавата. Режима на генерал Тан Шве се характеризира с авторитарно управление, преследване на националните малцинства в страната, отсътствие на граждански свободи. Във външната си политика ръководството на Мианмар активно си сътрудничи с международните организации, участва в икономически форуми, провежда кампании за борба с корупцията.

[редактиране] Стопанство

Родина на тигра, бамбук, биволи, маймуни и птици, тропическата гора се експлоатира заради ценната и дървесина ( главно тиково дърво). Бирма изнася също така ориз, юта, каучук и скъпоценни камъни ( рубини, сапфири). Изнася се и Опиум, извличан от мака, отглеждан между Лаос и Камбоджа под контрола на трафиканти на наркотици.

[редактиране] География

Мианмар е държава разположена в северозападната част на полуостров Индокитай, край Бенгалския залив и Андаманско море. Има площ 677 хил. кв. км. Граничи (в км) с Бангладеш (244), Индия (1539), Лаос (235), Тайланд (2115) и Китай (2347). Бреговата ѝ линия с Индийския океан е 1385 км. По-голяма част от територията ѝ е с планински релеф. На запад - планините Аракан Йома, на север - крайните южни разклонения на Тибет с най-висок връх Кхакаборази - 5881 m, на изток - платото Шан. Равнинна местност е централната и южна част на страната, където е равнината Иравади. Земята на Мианмар е богата на калаена руда, волфрам, цинк и нефт. Климатът е предимно тропичен. По-големи реки са: Иравади, Салуин, Чиндуин.

[редактиране] Население

Страната има население 51 540 хил. жители. Гъстотата на населението е 76,2 жит. на кв. км. Естественият прираст е положителен (21). Средна продължителност на живота - мъже - 57г., жени - 62г.

[редактиране] Религия

81,6% - будисти, християни - 5,8%, мюсюлмани (сунити) - 5,2%, индуисти - 0,9%, конфуцианци и даоисти - 0,2%, местни традиционни вярвания и култове - 6,3%

[редактиране] Култура

[редактиране] Език

Официалният език е бирмански. Други - английски, каренски, шански.

[редактиране] Външни връзки


Страни в Азия

Азербайджан | Армения | Афганистан | Бангладеш | Бахрейн | Бруней | Бутан | Виетнам | Грузия | Египет | Израел | Източен Тимор | Индия | Индонезия | Ирак | Иран | Йемен | Йордания | Казахстан | Камбоджа | Катар | Кипър | Киргизстан | Китайска народна република | Кувейт | Лаос | Ливан | Малайзия | Малдиви | Мианмар | Монголия | Непал | Обединени арабски емирства | Оман | Пакистан | Папуа Нова Гвинея | Русия | Саудитска Арабия | Северна Корея | Сингапур | Сирия | Таджикистан | Тайван | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Филипини | Шри Ланка | Южна Корея | Япония

Зависими територии: Палестина