Морис Метерлинк
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![]() белгийски писател |
|
Роден: | 29 август 1862 Гент, Белгия |
---|---|
Починал: | 6 май 1949 Ница, Франция |
мини|Метерлинк преди 1905
Граф Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (на френски: Maurice Polydore Marie Bernard Maeterlinck) е белгийски драматург, поет и есеист. Той пише на френски език, а стиховете и пиесите му са типични за символизма. През 1911 г. Метерлинк получава Нобелова награда за литература.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Морис Метерлинк е роден през 1862 в Гент в богато говорещо френски семейство. Още докато учи, той започва да пише стихове и кратки романи, които по-късно унищожава и от които са запазени само отделни откъси. След като завършва право в Гентския университет през 1885, прекарва няколко месеца в Париж, където се запознава с някои представители на новото по това време течение на символизма. Сред тях е Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам, който оказва силно влияние върху работите на Метерлинк.
През 1889 Метерлинк бързо става известен, след като първата му пиеса La princesse Maleine получава ентусиазираното одобрение на критика Октав Мирбо. През следващите години пише поредица от пиеси, характеризиращи се с фатализъм и мистицизъм. Сред тях са L'Intruse („Натрапницата“, 1890), Les Aveugles („Слепците“, 1890) и Pelléas et Mélisande („Пелеас и Мелизанда“, 1892), по която през 1902 е написана и опера от Клод Дебюси. Най-успешната пиеса на Метерлинк, докато е жив, е L'Oiseau Bleu („Синята птица“, 1909).
През 1911 Морис Метерлинк получава Нобелова награда за литература, но през следващите години популярността му намалява. През 1914 Римокатолическата църква включва всички негови произведения в Индекса на забранените книги. От 1895 до 1918 той има връзка с певицата Жоржет Льоблан, а през 1919 се жени за Рене Даон. През 1930 купува замък в Ница, където живее през следващите години. През 1932 е обявен за граф от белгийския крал Албер I. След началото на германското настъпление във Франция през 1940 Метерлинк заминава за Съединените щати и се връща в Ница след края на Втората световна война.
Морис Метерлинк умира в Ница през 1949.
[редактиране] Произведения
[редактиране] Стихове
- Serres chaudes (1889)
- Douze chansons (1896; преиздадена през 1900 като Quinze chansons)
[редактиране] Проза
- Le Trésor des humbles (1896)
- „Съкровището на смирените“ (1999)
- La Sagesse et la destinée (1898)
- La Vie des abeilles (1901)
- „Животът на пчелите“ (2006)
- L'Intelligence des fleurs (1907)
- La vie des termites (1926)
- Bulles bleues (1948; автобиография)
[редактиране] Пиеси
- La Princesse Maleine (1889)
- L'Intruse (1890)
- „Натрапницата“ (в сборника „Сврака на бесилката“, 2002, ISBN 9548608375)
- Les Aveugles (1890)
- Pelléas et Mélisande (1892)
- „Пелеас и Мелизанда“ (в сборника „Сврака на бесилката“, 2002, ISBN 9548608375)
- La Mort de Tintagiles (1894)
- „Смъртта на Тантажил“ (в сборника „Сврака на бесилката“, 2002, ISBN 9548608375)
- L'Intérieur (1894)
- „Вътре“ (в сборника „Сврака на бесилката“, 2002, ISBN 9548608375)
- Monna Vanna (1902)
- L'Oiseau bleu (1908)
- „Синята птица“
- Le Bourgmestre de Stilmonde (1918)
- La miracle de Saint-Antoine
- „Чудото на Сн. Антоний“