Стою Недялков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази страница е предложена за изтриване. Можете да откриете причините за това и да гласувате „за“ или „против“ на Уикипедия:Страници за изтриване.

Моля, не изтривайте този шаблон от страницата - премахването му не спира процедурата за изтриване. Вместо това можете да изразите мнение на У:СИ и/или да промените статията съобразно критиките към нея.

Стою Николов Стефанов, по-известен като Стою Недялков (след време му "лепват" завинаги прякора Докотор Кох) играе в ЖСК от сезон 1935/36 до 1948/49г. Стою Недялков е най-колоритната фигура от старото поколение футболисти на Локомотив.

Той е роден през 1913 г. в София. Останал от дете сирак, за известно време живее в Пловдив и там играе за юношите на Ботев. После се връща в София и постъпва на работа в Железопътната работилница. Играе футбол в местния квартален клуб на Баталовата воденица, където го открива треньорът на Спортклуб унгарецът Фогъл. През 1935 г. Недялков става шампион с този отбор. Година по-късно преминава в ЖСК, където остава до края на кариерата си ( 1949 г.).

Изключително сърцат и мъжествен, централният халф на локомотивци води като капитан своя отбор към шампионската титла през 1940 и 1945 г., а също поема и купата на страната през 1948 г. Дълги години е централен защитник на националния отбор на България и негов капитан. Едва ли ще се намери човек, който да каже лоша дума за него. Стою е пример за мъжество, скромност, вдъхновение и безпримерна любов към Локомотив. Бате Стою винаги се е ползвал с дълбока почит и уважение от спортистите и привържениците на Локомотив.