Бамбук
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бамбук | ||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
|
Бамбукът е от групата на вечнозелените растения, Семейство Житни. Родината му е Източна и Южна Азия, като са известни повече от 1600 вида - http://www.networkearth.org/naturalbuilding/bamboo.html. То е бързо растящо растение - рекордът е 120см на денонощие , а височината му достига до 40м. Понякога образува гъсти непроходими гори. Използа се като строителен материал заради здравината си и като материал за изработка на различни съдове, сувенири и пр. В някои страни на Южна Азия от бамбук се произвежда специална хартия. Използва се и като декоративно растение в парковете.
Бамбукът постепенно набира популярност и в България при озеленяването най-вече на частни градини. Ако желаете да експериментирате с бамбук във Вашата градина, трябва да знаете, че многото видове бамбук се групират в две основни групи, според характера на кореновата си система.
Първата основна група имат прибрана (съсредоточена) коренова система - новите пролетни издънки поникват съвсем близо до снопа стебла, от чиито корени произлизат. Това е предпоставка за образуване на изключително гъсти, практически непроходими храстовидни струпвания. Не са подходящи за жив плет - всеки посаден храст е тесен долу и се разширява нагоре, оставяйки големи празнини между отделните насаждения - http://www.lewisbamboo.com/habits.html.
Вторият основен вид бамбук има т.нар. „бягаща“ коренова система. Среща се само в умерени климатични зони, в тропиците вирее само в планините. За една година един такъв подземен корен може да измине от 7 до 10 метра, като от него следващата пролет могат да покарат примерно 12-на нови издънки, които обикновено достигат почти пълния си ръст до края на топлия сезон. В Съединените щати нерядко явление е съседи по двор да се съдят затова, че посаденият в едното стопанство и занемарен инвазивен бамбук е завзел не само градината на собственика си, но и терените в съседство. Такова тъжно развитие на нещата може да се предотврати чрез ограничаване кореновата система на инвазивните видове бамбук с вкопани до около метър в земята пластмасови плоскости - http://www.bambooheadquarters.com/wordpress/?cat=5. Подходящ за жив плет - с грижливо управление на кореновата система!
20-годишна горичка от „бягащ“ бамбук може да покрие площ от 0,4 хектара и повече, а туфа „прибран“ бамбук на същата възраст достига от 8 до 16 метра в диаметър - http://www.jmbamboo.com/runnerclumper.htm.
Инвазивният бамбук има много повече положителни черти, отколкото недостатъци. „Бягащата“ коренова система при тези видове води до създаване на горички с по-рядко разположени стволове - идеални за залесяване на ерозиращи и обезлесени терени. Най-вероятно масовото залесяване с инвазивен бамбук на пустеещите, голи терени в световен мащаб ще е разковничето за елиминиране на огромните излишъци от въглероден двуокис в атмосферата, натрупан вследствие на неконтролираното, експоненциално разрастване на непланова, свръхпроизводствена индустрия - http://en.wikipedia.org/wiki/Carbon_dioxide_in_the_Earth%27s_atmosphere.
За разлика от повечето дървесни растителни видове, които увеличават органичната си маса с 3 до 5% на година, бамбукът (тревист вид) складира атмосферния въгледвуокис изключително ефективно, увеличавайки с до 30% годишно биомасата си.
Новопосаденият бамбук се установява трайно за около 3 години, запознати препоръчват разреждането (уползотворяването, жъненето) на ново насаждение да не става преди 9-10 години след засаждането, докато то успее да развие достатъчно мощна коренова система. Натрупаните в добре развита коренова система резерви гарантират пролетното възстановяване на бамбука, даже цялата му надземна част да е била ожъната за материал или измръзнала през някоя рядко сурова зима. Бамбуковите масиви не са напълно ефективни в усвояването на атмосферния въгледвуокис, ако не се разреждат периодично, докладват научни изследвания. Пълното изсичане на бамбукова гора не е препоръчително.
Повечето видове бамбук имат кухи стволове. Съдържанието на силикати в стеблата им придава изключителна якост - близка до и даже конкурираща тази на стоманата - в същото време бамбукът е близо 10 пъти по-лек от желязото, което го прави чудесен материал за какви ли не приложения.
Бамбукът намира изключително широка употреба в човешката дейност. Строителните скелета от бамбукови пръти могат да достигнат десетки метри височина - http://en.wikipedia.org/wiki/Image:BambooConstructionHongKong.jpg. Освен че са много по-леки от железните си аналози, водят до спестяване на скъпите и неекологични стоманени тръби - технологията на железните руди използва въглища и изхвърля огромни количества въгледвуокис в атмосферата. След подходяща обработка (против гниене и дървояди) бамбуковите стебла могат да заменят арматурното желязо в бетонните конструкции - якостта на опън на бамбука дори превъзхожда тази на желязната арматура. За невероятно многото приложения на бамбука можете да прочетете в статията на Босилена Мелтева - http://gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=97, а и в много други статии в Интернет (на английски и други езици).
Освен видовете, виреещи в тропика, съществуват голям брой студоустойчиви разновидности бамбук, подходящи за умерен климат. Обикновено ги класифицират според най-ниската температура, която даден вид бамбук може да издържи през зимата (някои видове издържат и под -20ºC). Американците например са картографирали територията си в 8 (от общо 11) климатични зони според най-ниските температури, характерни за тях - http://www.lewisbamboo.com/Bamboo_location_zones.html. Калкулатор за превръщане на градуси по Фаренхайт към градуси по Целзий можете да ползвате тук - http://www.wbuf.noaa.gov/tempfc.htm
Основателен е въпросът - какво средногодишно количество валежи е необходимо, за да вирее бамбукът? Някои автори сочат 400мм годишни валежи като долна граница (необходимия минимум), за да се развива бамбукът добре. Естествено, от особена важност са именно пролетните валежи (зимата и пролетта на 2007-ма бяха необичайно сухи и горещи, поради глобалното затопляне). Все пак, твърди се, че бамбуковите масиви се справят и с твърде жарки и сухи лета. Но - синоптиците предвиждат дъждовен юни 2007г.
Залесяването на пустеещите територии (в частност - с бамбук) е успешна превенция (предотвратяване) на най-тежкото последствие от глобалното затопляне - сушите и опустиняването на цели държави. Кореновата система на горите служи като буфер при обилни валежи, предпазва почвите по наклонените терени от отмиване (ерозия), а самата гориста растителност предпазва почвата от изсушаване под влияние на жаркото слънце.
Засаждането на бамбукови гори е чудесно противодействие на масовото обезлесяване в развиващите се страни като България. Твърде високите цени на отоплението, базирано на електричество, централно парно, газ и течно гориво, накара много нашенци да преминат на твърдо гориво - така един отоплителен сезон им струва приблизително колкото една месечна сметка за парно (или ток) през най-студените месеци. Така въздухът в градовете, където концентрацията на домакинства е много висока, се пресища със сажди, въгледвуокис, силно токсичният въглероден монооксид, и други неприятни продукти на горенето на дърва и въглища. Има предложения празните тревисти площи в градовете да се засаждат с бамбук (особено между пътни платна и до тях) - това чувствително ще подобри газовете, които ние и децата ни дишаме.
Уви - човечеството все още живее в желязната епоха - съвременните технологии са основани почти изключително на черни метали (главно желязо и мед) и петролни продукти (горива и пластмаси). В основата на черната металургия се използват огромни количества въглища. Въглеродът от въглищата се свързва химически с кислорода от рудата и се изхвърля в атмосферата като парниковия газ въглероден двуокис - главния виновник за засилващото се глобално затопляне и кризата на климата. Горивата като природен газ и петролните продукти имат най-голям дял в техногенния (продукт на човека) въгледвуокис, но използването на въглища за отопление и в металургията има почти равен дял с тях - http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Global_Carbon_Emission_by_Type.png. На тази графика е отчетено само теглото на въглерода от изхвърления в атмосферата въгледвуокис. И докато природният газ и течните петролни горива отделят и доста водни пари при изгарянето им (освен въгледвуокис и токсичния въглероден моноокис - CO), при изгарянето на въглища се отделят предимно въглероден двуокис, CO, серен окис, сажди, пепел и органични радикали - основни съставки на смога над градовете и причинители на киселинните дъждове.
Много актуален документален филм - „Една неудобна истина“ (премиерата тече у нас) - апелира всяко човешко същество да предприеме мерки за поправяне на вредите, които цивилизацията нанесе на климата и природата - чиито последствия вече жънем преизобилно. „Засадете дърво!“ е един от десетките апели, които бившият вицепрезидент Ал Гор отправя към съвременния човек. Чудесен избор на дървовидна култура за залесяване е бамбукът - бързоразвиващото се растение-чудо ще компенсира само след няколко години Вашия личен принос към парникови газове в атмосферата. Засадете бамбук!
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|