Ануар Садат
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ануар Садат египетски политик |
|
Роден: | 25 декември 1918 Мит Абу Кум, Египет |
---|---|
Починал: | 6 октомври 1981 Кайро, Египет |
Мохамед Ануар Садат (на арабски: محمد أنور السادات ) е египетски политик, президент на Египет от 1970 до 1981. През 1978 получава Нобелова награда за мир, заедно с израелския лидер Менахем Бегин, заради сключеното между тях Кемпдейвидско споразумение, първият мирен договор между Израел и арабска страна.
[редактиране] Биография
Садат е роден през 1918 в бедно семейство с 13 деца в Мит Абу Кум, село в делтата на Нил. Баща му е египтянин, а майка му е от Судан. През 1938 завършва Кралската военна академия в Кайро, след което е изпратен на служба в Судан. Там се запознава с Гамал Абдел Насър и, заедно с други младши офицери, е сред основателите на Движение на свободните офицери, поставящо си за цел премахването на корумпираното монархическо управление и освобождаването на Египет от британското влияние.
По време на Втората световна война Садат е изпратен в затвора от британците, заради опитите му да получи помощ от Оста за прогонването на британските части от страната. Заедно с останалите участници в Движението на свободните офицери той участва в преврата от 1952, довел до свалянето на крал Фарук I, като неговата задача е да завземе радиостанциите и да обяви новината за преврата.
През 1954 Ануар Садат е назначен за държавен министър, от 1960 до 1968 е председател на Народното събрание, а през 1964-1966 и 1969-1970 е вицепрезидент. През този период той е сред най-лоялните поддръжници на президента Насър.
След смъртта на Насър през 1970 Ануар Садат става президент, първоначално като компромисна фигура за различните групи в управляващия Арабски социалистически съюз. В началото на 1971 той обявява Поправителна революция и прочиства от управлението повечето лидери от времето на Насър, като си осигурява пълен контрол над властта.
Стремейки се да засили позициите си в преговорите за евентуален мирен договор с Израел, Садат изгонва от страната намиращите се там няколко хиляди съветски военни съветници и се опитва да реорганизира армията, която се намира в криза след поражението в Шестдневната война. През 1973, съвместно със сирийския лидер Хафез Асад, Ануар Садат започва Войната от Йом Кипур. Въпреки първоначалните успехи на съюзниците, Израел постига обрат и две седмици след началото на войната войските на генерал Ариел Шарон пресичат Суецкия канал и обкръжават египетската Трета армия. След споразумение между Съединените щати и Съветския съюз Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема резолюция за незабавно спиране на огъня.[1]
На 19 ноември 1977 Ануар Садат става първият арабски лидер, направил официално посещение в Израел. Той се среща с министър-председателя Менахем Бегин и говори пред Кнесета в Йерусалим. През 1978, с посредничеството на американския президент Джими Картър, е сключено Кемпдейвидското споразумение, за което Садат и Бегин получават Нобелова награда за мир.
Споразумението предизвиква отрицателни реакции в арабския свят, където то се разглежда като предателство на каузата за унищожаване на Израел от страна на най-голямата арабска държава. През 1979 Египет е отстранен от Арабската лига и премества седалището си от Кайро в Тунис, като страната е отново приета в организацията едва през 1989.
Последните години от управлението на Ануар Садат са свързани със засилваща се опозиция, най-вече от страна на ислямистки групи, и опити на режима да се задържи на власт със силови мерки. През 1977 правителството прави опит да либерализира пазара на храни, но след бунтове в големите градове отменя тази мярка.[2] [3] През септември 1981 са арестувани около 1600 души от различни кръгове - комунисти, насъристи, феминистки, ислямисти, хомосексуалисти, коптски духовници, университетски професори и други.
Месец по-късно, на 6 октомври 1981, Ануар Садат е застрелян, докато приема военен парад в Кайро. Убийството е организирано от военни, членуващи в организацията Египетси ислямски джихад.
[редактиране] Бележки
- ↑ http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+eg0051)
- ↑ Roy, Failure of Political Islam, Cambridge, Mass. : Harvard University Press, 1994, p.56
- ↑ Weaver, Weaver, Mary Ann, Portrait of Egypt, Farrar, Straus and Giroux, 1999, p.25
Гамал Абдел Насър | >>> | президент на Египет (5 октомври 1970 – 6 октомври 1981) | >>> | Суфи Абу Талиб (и.д.) |
Азиз Седки | >>> | министър-председател на Египет (26 март 1973 – 25 септември 1974) | >>> | Абделазиз Мухамад Хеджази |
Мустафа Халил | >>> | министър-председател на Египет (15 май 1980 – 6 октомври 1981) | >>> | Хосни Мубарак |
1901: Дюнан, Паси 02: Дюкомен, Гоба 03: Кримър 04: ИМП 05: Фон Зутнер 06: Рузвелт 07: Монета, Рено 08: Арнолдсон, Байер 09: Бернарт, д'Естурнел 1910: МБМ 11: Асер, Фрид 12: Руут 13: Лафонтен 17: Червен кръст 19: Уилсън 1920: Буржоа 21: Брантинг, Ланге 22: Нансен 25: Чембърлейн, Дауес 26: Бриан & Щреземан 27: Бюисон, Квиде 29: Келог 1930: Сьодерблум 31: Адамс, Бътлър 33: Ейнджъл 34: Хендерсън 35: Осиецки 36: Сааведра Ламас 37: Сесил 38: МСБ „Нансен“ 44: Червен кръст 45: Хъл 46: Болч, Мот 47: КСМО, АБКП 49: Бойд Ор 1950: Бънч 51: Жуо 52: Швайцер 53: Маршал 54: ВКООНБ 57: Пиърсън 58: Пир 59: Ноел-Бейкър 1960: Лутули 61: Хамаршелд 62: Полинг 63: Червен кръст 64: Кинг 65: УНИЦЕФ 68: Касен 69: МОТ 1970: Борлауг 71: Бранд 73: Кисинджър, Ле Дък Тхо 74: Макбрайд, Сато 75: Сахаров 76: Б.Уилямс, Кориган 77: Амнести интернешънъл 78: Садат, Бегин 79: Майка Тереза 1980: Перес Ескивел 81: ВКООНБ 82: А.Мюрдал, Гарсия Роблес 83: Валенса 84: Туту 85: ЛСПЯВ 86: Визел 87: Ариас Санчес 88: МСООНПМ 89: Далай Лама 1990: Горбачов 91: Аун Сан Су Чи 92: Менчу 93: Мандела, де Клерк 94: Арафат, Перес, Рабин 95: Пъгуошки конференции, Ротблат 96: Бело, Рамос-Хорта 97: МКЗПМ, Дж.Уилямс 98: Хюм, Тримбъл 99: Лекари без граници 2000: Ким 01: ООН, Анан 02: Картър 03: Ебади 04: Маатаи 05: МААЕ, Ел Барадей 06: Юнус, Грамин Банк |
Не е присъждана през: 1914-16, 1918, 1923-24, 1928, 1932, 1939-43, 1948, 1955-56, 1966-67, 1972 година |