Банско (Община Струмица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За града в България вижте Банско.

Координати: 41.3838° N 22.7436° E

Банско

Банско
Банско на картата на Република Македония
Данни
Регион: Югоизточен
Община: Струмица
Географска област: Подгорие
Население: 1 992 (2002)
Надм. височина: 275 м
Геогр. положение: 41° 23' 1" сев. ш.
22° 44' 36" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:
Код на МПС: SR

Банско, наричано още и Баня Банско е село в югоизточната част на Република Македония, Община Струмица с население 1 992 жители (2002).

Съдържание

[редактиране] География

Банско се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 275 метра надморска височина. Отстои на 12 километра източно от град Струмица. Банско е известно със своите лековити минерални извори, използвани още от античността и е значим балнеоложки център в Македония.

[редактиране] История

[редактиране] Античност и Средновековие

Животът в района на село Банско е възникнал в дълбока древност, във връзка с използването на топлите минералните извори. Непосредствено източно до селото са разкрити масивни, добре запазени римски терми, датиращи от периода 3 - 6 век, чието проучване и консервиране продължава и сега.

На 1,5 километра северно от селото са разкрити и консервирани останки от средновековна църква посветена на "Свети Четиридесет мъченици", изградена през 11 - 12 век и доизграждана през османския период.

На 1 километър южно от Банско в месността "Градище" са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. Вероятно тази крепост е идентична с крепостта Термица, спомената в изворите във връзка с Беласишката битка от 1014 година.[1]

Първото споменаване на Банско под формата Банска е в една грамота на крал Стефан Душан от 1343 година. Под същото име Банска селото е споменато и в грамота на Иван и Константин Драгаш от 1378.[2]

[редактиране] В Османската империя

В османско време се появява и формата Илиджа, но се запазва и Банско.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Банско е посочено като село със 100 домакинства със 174 жители българи и 120 жители мюсюлмани.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов, населението на селото брои 770 жители, от които 600 турци и 170 българи.[5] Всички жители на Банско в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти и е отворено българско училище.[6]

[редактиране] Банско днес

В 1953 година селото има 997 жители, от които 241 македонци, 649 турци и 87 други. В 1971 година жителите му са 1 207, а в 1981 - 1 515.[7]

По данни от преброяване 2002 Банско има 1 992 жители.[8]

Националност Общо
македонци 1 064
турци 900
роми 17
албанци 2
сърби 3
останали 6
Общо 1 992

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. Микулчик, Ив. Средновековни градови и тврдини во Македониjа, Скопиjе, 1996, стр.313-315
  2. Стојан Новаковић. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, с.410 и 513.
  3. Димка Митева. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.27.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 186-187.
  5. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900
  6. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.106-107.
  7. Димка Митева. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.27.
  8. Општина Струмица. Населени места. Банско.


Населени места в Община Струмица
Струмица | Баница | Банско | Белотино | Велюса | Водоча | Габрово | Градско Балдовци | Дабиле | Добрейци | Дорломбос | Злешево | Костурино | Куклиш | Мемешли | Муртино | Орманли | Попчево | Просениково | Раборци | Рич | Съчево | Свидовица | Три води | Чепели


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област