Белград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Белград | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Население: | 1 111 825 (2007) | ||
Надм. височина: | около 117 м | ||
Геогр. положение: | 44°49' сев. ш. 20°27' изт. д. |
||
UTC: | +1 | ||
Кмет | |||
Ненад Богданович | |||
Уеб адрес на града | |||
http://www.beograd.org.yu/ |
Белград (на сръбски Београд-( изговор)) е столицата на Сърбия. Разположен е в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав. Населението му е 1 111 825 души (2007).
Съдържание |
[редактиране] История
Първото селище на територията на днешен Белград се е наричало Сингидинум, по името на местното племе (сравни Сердика и сердите). При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавни с цвят. Цветът за Запад е бил белият цвят и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.
След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на Сърбия през 13 век, а за пръв път става сръбска столица при деспот Стефан Лазаревич (1403 - 1427 г.). Белград е превзет от османските турци в средата на 16 век. През 1867 година турският гарнизон напуска Белград и в него се премества столицата на Княжество Сърбия, намирала се преди това в Крагуевац. След Първата световна война Белград става столица на новооснованото Кралство на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия.
По време на Втората световна война Белград е превзет от немските войски през април 1941 г., а е освободен от войските на съветскя Трети украински фронт на маршал Толбухин (в състава на който участват и български войски) и части на Югославската народноосвободителна армия на 20 октомври 1944 г.
След освобождението Белград става столица на новата социалистическа Федеративна народна република Югославия, преименувана по-късно в Социалистическа федеративна република Югославия, както и на Сърбия.
През 20 век градът е бил бомбардиран 5 пъти, като последната е бомбардировката на НАТО, която продължава от 24 март до 8 юни 1999 г.
[редактиране] Административно деление
Под град Белград най-често се разбират 3 основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун. В Стари Белград се намират основните държавни институции на Република Сърбия. В Нови Белград, построен основно след Втората световна война, се намират "спалните" райони. Земун е бил отделно селище на западния бряг на Сава още от римско време, като след присъединяването на Войводина към Кралството на сърби, хървати и словенци постепенно се присъединява към Белград.
Столичният окръг Белград се разделя на 17 общини:
- Бараево,
- Вождовац,
- Врачар,
- Гроцка,
- Звездара,
- Земун,
- Лазаревац,
- Младеновац,
- Нови Београд,
- Обреновац,
- Палилула,
- Раковица,
- Савски Венац,
- Сопот,
- Стари град,
- Сурчин,
- Чукарица.
От тези общини 10 са градски и 7 - крайградски (предградия). От 10-те градски обаче само 6 общини са изцяло в същинския град, докато останалите 4 имат градски и крайградски части.
[редактиране] Името на Белград през вековете
Име | Обяснение |
---|---|
Сингидун | дадено му от келтското племе Скордиски; 279 пр.н.е. |
Сингидунум | Романизирано келтско име |
Alba Bulgarica | 824. г. когато е бил български |
Белград | славянско име; появява се за пръв път 878 г. в писмо от Папа Йоан VIII към княз Борис I |
Alba Graeca | латински превод |
Fehérvár | унгарско име |
Weissenburg | немско име |
Castelbianco | италианско име |
Nándoralba | средновековно унгарско име |
Nándorfehérvár | средновековно унгарско име |
Lándorfehérvár | средновековно унгарско име |
Veligradon | византийско име |
Veligrada | османско име |
Belogrados poleos | гръцко име |
Prinz Eugen Stadt | нацистко име |
[редактиране] Линкове
- Община Белград - на сръбски, немски и английски
- Стари Белград - на сръбски
- Нови Белград - на сръбски
- Лични впечатления от Белград - на български
- Belgrade Inside Out - информациe на английски
[редактиране] Личности
- Родени в Белград
- Растко Петрович (1898-1948), поет и писател
- Воислав Кощуница (р.1944), политик
- Филип Вуянович (р.1954), президент на Република Черна гора
- Починали в Белград
- Доситей Обрадович (ок.1740-1811), писател
- Никола Пашич (1845-1926), политик
- Йован Цвиич (1865-1927), географ
- Иво Войнович (1857-1929), хърватски драматург
- Дража Михайлович (1893-1946), генерал
- Тугомир Алаупович (1870-1958), хърватски писател
- Иво Андрич (1892-1975), писател
- Милош Църнянски (1893-1977), поет и писател
|
|||||
---|---|---|---|---|---|
Окръзи в Централна Сърбия
Окръзи в Автономна област Войводина
|
На независими държави
Амстердам, Холандия · Андора ла Веля, Андора · Анкара, Турция · Астана, Казахстан · Атина, Гърция · Баку, Азербайджан · Белград, Сърбия · Берлин, Германия · Берн, Швейцария · Братислава, Словакия · Брюксел, Белгия · Будапеща, Унгария · Букурещ, Румъния · Вадуц, Лихтенщайн · Валета, Малта · Варшава, Полша · Ватикан, Ватикан · Виена, Австрия · Вилнюс, Литва · Дъблин, Ирландия · Ереван, Армения · Загреб, Хърватска · Киев, Украйна · Кишинев, Молдова · Копенхаген, Дания · Лисабон, Португалия · Лондон, Обединено кралство · Любляна, Словения · Люксембург, Люксембург · Мадрид, Испания · Минск, Беларус · Монако, Монако · Москва, Русия · Никозия, Кипър · Осло, Норвегия · Париж, Франция · Подгорица, Черна гора · Прага, Чехия · Рейкявик, Исландия · Рига, Латвия · Рим, Италия · Сан Марино, Сан Марино · Сараево, Босна и Херцеговина · Скопие, Република Македония · София, България · Стокхолм, Швеция · Талин, Естония · Тбилиси, Грузия · Тирана, Албания · Хелзинки, Финландия
На зависими територии
Гибралтар, Гибралтар · Дъглас, остров Ман · Епископи, Акротири и Декелия · Мариехамн, Оланд · Сейнт Питър Порт, Гърнси · Сейнт Хелиър, Джърси · Торсхаун, Фарьорски острови
На непризнати държави
Никозия, СКТР · Степанакерт, Нагорни Карабах · Сухуми, Абхазия · Тираспол, Приднестровие · Цхинвали, Южна Осетия