Българска традиционна носия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шаблонът е поставен на 13:49, 4 май 2007 (UTC).
НОСИЯ , българска народна носия
Традиционно облекло на българския народ, отразяващо спецификата на културата му и художествения му вкус. Има главно славянска основа, носи следи от облеклото на траки и прабългари, също и от облеклото на народите'с които българите са били в контакт. По характер носията е работно облекло, но чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с подвижност и практичност при трудова дейност, обреди или празненства. Според вида на горната дреха се различават 4 типа женски носии: еднопрестилчена'с една престилка, тясна или с ширина, колкото да обгърне цялата долна част на тялото - разпространена в Западните Родопи; двупрестилчена'с по една престилка отпред и отзад, запасани върху ризата - в Дунавската равнина и северните склонове на Стара планина; сукманена (виж сукман) - в централните планински райони на България; саяна (виж сая) - в Южна България. Според цвета и кройката на горните дрехи мъжката носия е белодрешна (виж беневреци), по-старинна; чернодрешна (виж потури), появява се през Възраждането. Българските носии са с локално многообразие. След Освобождението 1878 настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи - в приложното изкуство, художествените занаяти и в съвременното облекло.