Стъргач

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стъргач
Стъргач

Стъргач е гранична планина, разположена между България и Гърция. На българска територия заема площ от 37 кв км, което е около 40% от общата и площ. Тя е най-малката и най-ниската планина от Рило-Родопския масив. На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица, а на изток чрез седловината Митницата се отделя от Бесленския рид.

Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата и точка се намира в Гърция връх Кулата (1270 метра). На българска територия това е Асанов връх (1218 метра).

Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали - мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.

Поради близостта на Стъргач до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени. Само в най-високите и части се срещат кафяви горски почви.

Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.

Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село Нова Ловча и село Илинден.



Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици