Азот
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За едноименната област в Република Македония вижте Азот
|
||||||
Химическа серия | неметал | |||||
Група, Период, Блок | 5А, 2, p | |||||
Външен вид | безцветен газ |
|||||
Свойства на атома | ||||||
Атомна маса | 14,0067 u | |||||
Атомен радиус (calc) | 65 (56) pm | |||||
Ковалентен радиус | 75 pm | |||||
Радиус на ван дер Ваалс | 155 pm | |||||
Електронна конфигурация | 1s22s22p3 | |||||
e- на енергийно ниво | 2, 5 | |||||
Оксидационни състояния (Оксид) |
+3,5,4,2,0,-3 (силна киселина) | |||||
Кристална структура | хексагонална | |||||
Физични свойства | ||||||
Агрегатно състояние | газ | |||||
Плътност | 1,2506 kg/m³ | |||||
Температура на топене | 63,14 K (-210 °C) | |||||
Температура на кипене | 77,35 K (-195,8 °C) | |||||
Моларен обем | 13,54×10-3 m³/mol | |||||
Специфична топлина на топене | 0,3604 kJ/mol | |||||
Специфична топлина на изпарение | 2,7928 kJ/mol | |||||
Налягане на парата | NA Pa при NA K | |||||
Скорост на звука | 334,5 m/s при 20 K | |||||
Други | ||||||
Електроотрицателност | 3,04 (скала на Паулинг) | |||||
Специфичен топлинен капацитет | 1040 J/(kg·K) | |||||
Специфична електропроводимост | NA S/m | |||||
Топлопроводимост | 0,02598 W/(m·K) | |||||
Йонизационен потенциал | 1402,3 kJ/mol
|
|||||
Периодична система на елементите |
Азотът (на латински: Nitrogenium) е химичен елемент. Означава се с буквата N и е открит през 1772 г. Намира се в 5А група, във втори период. Той има пореден номер Z = 7. Названието 'азот' идва от гръцки и означава „безжизнен“.
[редактиране] История
За първи път е получен от Михаил Ломоносов при опитите му да изгяря метали в затворени съдове. За откривател се счита Даниъл Ръдърфорд, който през 1772 г. оставил да живеят под стъклен звънец мишки. Газът под звънеца след отстраняване на O2 и CO2 не поддържал живота. Същият „лош“, „отровен“ газ бил получен и от Джоузеф Пристли и от Карл Шееле, а през 1787 г. Антоан Лавоазие установил, че това е нов химичен елемент.
[редактиране] Характеристика
В ядрото си азотът има седем протона. Седемте електрона в електронната му обвивка са разположени в два електронни слоя. Съответно по два и пет. Молекулите на азота са двуатомни и неполярни. Между тях действат много слаби сили на привличане. В молекулата на азота атомите са свързани с много здрава тройна ковалентна химична връзка. Свободните атоми азот имат голяма химична активност.
Азотът е елемент с неметален характер. Той е газ без цвят и мирис, не гори и не поддържа горенето. Този химичен елемент е твърде малко разтворим във вода и е по-лек от въздуха. Съединява се при висока висока температура с кислорода (азотен окис), водорода (азотоводородна киселина — азиди), някои метали (нитриди).
Азотът се съдържа в атмосферата (около 4/5), в белтъчните вещества, в алкалоидите и др. Индустриално се получава чрез фракционна дестилация на втечнен въздух. Прилага се за получаване на амоняк, азотна киселина, торове, взривни вещества и др. Той е жизнено необходим за растежа на живите организми. Разпространено е мнението, че азотът е инертен газ и не оказва физиологично въздействие върху човешкия организъм. Но при повишено налягане (например потапяне на водолазите на големи дълбочини) нараства концентрацията на разтворения в тъканите азот. Проявява се т. нар. азотна наркоза.