Марксизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Марксизмът е обществена и икономическа теория и политическа практика, които се базират на творчеството на немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Теорията се състои главно в критика на обществената постройка и капитализма на XIX век. На политическата сцена марксизмът е бил изключително влиятелен в опитите за построяване на комунистически общества, но днес трудно пробива в политическия спектър на по-голямата част от света.

Влияние върху марксизма оказват идеите на Хегел, който разглежда историческото развитие на човека като напредък към свободата. Но този напредък се случва в преходи между противоречащи си идеи, като тези преходи не винаги протичат спокойно. Вероятно тук може да се търси и корена на революционния мотив в множество марксически течения.

[редактиране] Теория за принадената стойност

Друга важна идея, която лежи в основата на марксизма е, че принадената стойност на дадена стока произтича от директно упражнения върху нея труд. Това води до заключението, че много видове трудещи се, които не създават физически продукт, всъщност експлоатират чужд труд. По старото поколение си спомня заклинанията „стока-пари-стока прим“ и „пари-стока-пари прим“, които му се наливаха в съзнанието с цел обучение по марксизъм, и от които се стигаше до съвсем немарксисткия извод, че без търговийка няма печалба.

Самият Маркс няма нито ден трудов стаж, по едно време го е издържал Енгелс.

Теоретизирайки върху подобни идеи, много марксисти поставят очакването си за революционен крах на капитализма на научна основа. Днес може да се каже, че тези очаквания са малко пресилени. Марксистите обаче биха възразили поне по два начина: (1) обществото още не е готово да построи системата, която да замени капитализма; и (2) всъщност марксическите идеи са се осъществили успешно в страни като Швеция и Дания, макар и не чрез революционен скок. Дали тези интерпретации имат смисъл в рамките на идеите на Карл Маркс, е трудно да се каже.

[редактиране] Теоретици привърженици на марксизма

  • Луи Алтюсер
  • Валтер Бениамин
  • Бертолт Брехт
  • Корнелиус Кастариадис
  • Мао Дзъдун
  • Ги Дебар
  • Херман Гортер
  • Антонио Грамши
  • Мансур Хекмат
  • Александра Колонтай
  • Карл Корч
  • Пол Лафарг
  • Анри Льофевр
  • Ленин
  • Георг Лукач
  • Роза Люксембург
  • Херберт Макузе
  • Антон Панкьок
  • Максимилиан Рюбел
  • Лев Троцки