Червена панда
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Червена панда | |||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
Червената панда (Ailurus fulgens) е животно от семейство Мечкови.
Съдържание |
[редактиране] История
Европейците откриват червената панда през 1821, когато майор Томас Хардуик представя пред Линеевото дружество в Лондон своя доклад „Description of a New Genus… from Himalaya Chain of Hills between Nepaul(sic) and the Snowy Mountains“. Той нарича животното уа („wha“) заради типичния му вик. „Открива са най-често заради своя вик или повик, напомнящ на думата Wha, често повтаряйки го…“ Той споменава и други местни имена, сред които „poonya“, което е преминало в английското „panda“.
Хардуик се е забавил много при завръщането си в Англия с екземпляри и затова е изпреварен от френския натуралист Фредерик Кювие, който дава и официалното латинско название на червената панда — Ailurus fulgens, „огнена котка“. Той също така я описва като „красив вид, едно от най-красивите четириноги, познати на човека“. Тази ситуация създава известно напрежение между английските и френските натуралисти през епохата, като Кювие е обвинен, че пречи на Англия да открива животински видове дори в собствените си владения. За почти половин век червената панда остава „Пандата“ до откриването през 1869 на черно-бяло животно с много подобни хранителни навици и структура от френския мисионер Арман Давид. Това животно е наречено гигантска панда и другата веднага получава името малка панда, което бива по-късно заменено с червена панда.
[редактиране] Разпространение
Червената панда обитава в хладни влажни места в умерените гори на Хималаите, Непал, Тибет и други части от Китай. Живеят на високи места от 2 до 5 хиляди метра надморска височина и въпреки че обитаемото пространство е дълго няколко хиляди километра, то е много тясно и уязвимо.
[редактиране] Физически характеристики
Средната височина на възрастните червени панди варира от 50 до 60 cm и тежат от 3 до 6 kg, малко по-големи от домашна котка. Притежават специална кост на ръката, която им помага да хващат по-добре бамбуковите стебла при катерене, нещо като допълнителен палец. Имат покрити с козина стъпала, които им осигуряват допълнителна опора при катерене, а също и ги топлят. Покрити са с гъста козина, оранжева по гърба и черна по корема и лапите и ушите, имат отличителни бели ивици по муцунката и ушите. Притежават дълга, пуфкава опашка (до 60 cm), с която се завиват, когато им е студено. Живеят до 14 години.
[редактиране] Хранене
Диетата на червената панда я поставя в група с малкото живеещи изключително от бамбук животни - гигантската панда, два вида бамбукови плъхове и един вид лемури. Също като голямата панда, червената не може да извлича енергия от целулозата и това налага поглъщането на голямо количество листа и филизи. За разлика от гигантските, червените панди са много избирателни към храната си и търсят само най-младите и крехки листа и връхчета, като ги дъвчат максимално дълго. През топлите периоди ядат също плодове и насекоми, малки птици и гризачи. Бедната на калории бамбукова диета е причина през студените сезони, когато няма достатъчно количесто от допълнителната им храна, червените панди да губят до 15% от теглото си. В плен ядат с удоволствие месо.
Най-вероятно тези хранителни навици са запазени от минали епохи, защото са намирани останки от подобни на червената панда животни в Европа и Америка, които датират от миоцена и плеистоцена. Възможно е разпространението на бамбука да се е променяло през различните периоди, но то е относително постоянно в Южна Азия, ареалът на червените панди.
[редактиране] Начин на живот
Нискокалоричната диета е основен фактор, определящ поведението на червената панда. На практика те прекарват цялото си време в хранене и сън, като търсенето на храна може да отнеме до 13 часа в денонощие. Поради избирателността на храната червените панди имат много големи лични територии, около 5 квадратни километра за мъжките и наполовина за женските. Териториите на мъжките и женските често се припокриват, понякога дори и с територии на други от същия пол. Установено е, че средно за един месец обхождат едва 25% от територията си. Рядко общуват помежду си освен по време на размножителния период и израстването на малките. Основните им методи на комуникация са с обонятелни маркери (имат специални жлези в лапите), общи отходни места (разпознават по миризмата пол, възраст, размножителна готовност и други), а при среща с жестове (клатене на глава, махане с опашка) и звуци (типичния им вик, съскане). В периоди с недостиг на храна забавят метаболизма си допълнително, както и удължават периода на търсене и поемане на храна.
Естествените врагове на червената панда са хората и снежният леопард.
[редактиране] Размножаване
Червените панди имат сравнително дълъг период на бременност за размера си, средно около 135 дена. Рядко раждат повече от 2 малки, които растат много бавно и остават с майката за около година. Достигат полова зрялост на 18 месеца. Поради тези причини популацията бавно се възстановява.
[редактиране] Допълнителни сведения
Браузърът Mozilla Firefox е кръстен на червената панда, в ранните дни в Mozilla Store се продаваха плюшени червени панди за популяризиране на новото име (дотогава се казваше Firebird) ([1]).