Геодезия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
Геодезията е наука за измерването и изобразяването на части от физическата земна повърхност или на цялата Земя на план или карта. Дели се на четири дяла равнинна (низша) геодезия, висша геодезия, космическа геодезия и инжинерна геодезия.
Равнинната (низшата) геодезия се занимава с измерване и изобразяване на сравнително малки участъци от земната повърхност, при изобразяването, на които е възможно да се пренебрегне кривината на Земята.
Висшата геодезия е наука за определяне на фигурата и гравитационното поле на Земята, и планетите във функция на времето.
Космическата геодезия определя земното положение на точки намиращи се на голямо разстояние една от друга.
Инженерната геодезия изучава геодезическите работи свързани с проучването, проектирането, монтажа и строителството на инженерни съоражения.
== Теодолит ==
Геодезически инструмент за определяне посоката и измерване на хоризонтални и вертикални ъгли при геодезически работи , при топографски и маркшайдерски снимки; в строителството и т.н. Основна работна част в теодолита са хоризонтален и вертикален кръг с градусови и по-малки деления.Освен това с него се измерва и разстояния.Името си този инструмент се среща още от средата на XV в. През периода 1720-1780 г. теодолитът постепенно се усъвършенства и в този си вид се използва до 1924г.Тогава швейцарският инженер Х.Вилд конструира и изработва т.нар.оптичен теодолит. В наше време се използват само оптични и електронни теодолити. Устройство на теодолита
1)Статив с место за закачане на отвес или с оптически отвес; 2)Поставка за хоризонтиране с три регулиращи винта и воден нивелир;/тринога, на която имаме затегателен винт/ 3) Хоризонтална скала; 4) Алидада- устройство за измерване на височини и вертикални разстояния:/Тя еподвижна част от инструмента върху нея седят почти всички опции на инструмента/
а) кръгла и цилиндрична либела б) зрителна тръба;Обикновено до зрителната тръба имаме по малка тръбичка по която отчитаме ъглите в)винтове за преместване и фиксиране на зрителната тръба; г/хоризонтален и вертикален кръг по които се правят отчетите ,огледалце за осветяването на кръговете
д/микрометрични винтове , с които се насочваме прецизно в дадена точка е/застопорителни лосчета с които се застопорява алидадата за да може да се направят съответните отчети ж/затегателен винт-с който прикрепваме инструмента към триногата
Това по принцип и простото устройство на инструмента без да включваме неща като трите му оси хоризонтална ,вертикална и зенитна и други по-малки части в инструмента
Оптико-механичен геодезически уред за геометрическо нивелиране и за определяне разликите във височините между няколко точки. Лазерните нивелири са предназначени за нивелиране на повърхнини, за контрол на строителни съоръжения, на кофражни работи , за подравняване на терени и мн.др. При тях хоризонталната линия се дава от лазерен лъч.Обикновено лазерните нивелири са конструирани тъка ,че лъчът се върти като материализира равнина. Тази равнина може да бъде хоризонтална или вертикална. Автоматичната система следи за хоризонтателността на лазерния лъч.Отчитането става чрез специални устройства по обикновена лата или такава в цифров вид.
Устройство на нивелира
1) Триножник (статив); 2) Зрителна тръба; 3) Приспособление за връщане в хоризонтална плоскост; 4) Компенсатор на вибрациите ; Кеплерова тръба
Една от основните части на геодезическите инструменти е зрителната тръба.Чрез нея се извършва насочването им към отделните обекти.Поради отдалечеността на точките зрителната тръба трябва да бъде с определено увеличение.Използва се Кеплерова астрономическа тръба, с която се получава увеличен и обърнат образ.Същата позволява фокусиране.Обективът и трябва да е съставен от единично вдлъбната леща, която да се поставя зад двойноизпъкнала леща, за да се отстрани сферичната аберация.
Форма и размери на Земята
Взаимното разположение на точките в пространството е от изключителна важност за нуждите на геодезията.Една точка е еднозначно определена в пространството, ако е зададена с трите координати: абсциса (X), ординатата (Y), и котите (H). Тези координати се отчитат спрямо тела наречени елипсоиди, чиито параметри (голяма полуос, малка полуос, сплесната полуос т. н.) се доближават възможно най-точно до действителната форма на Земята. Чрез физико-гравиметрични изследвания проведени в различни точки на земната повърхност се определят флуктуациите в плътността на Земята ;прави се анализ на геопотенциала, а от там и на силовото поле във всяка точка; следи се как варира силата на тежестта от географската ширина т.н. По този начин се създава модел на действителната форма на Земята, наречен геоид. Въз основа на точни измервания е установено, че Земята се отклонява от формата на ротационният елипсоид.
Свойства на електромагнитните вълни и Оптико-електрониката
Откритието на Торичели, че атмосферното налягане зависи от надморската височина е основа на Барометричната нивелация.Чрез нея може да се определят височините на различни точки.Голямото предимство на този тип нивелация е това че не е необходимо да има видимост между точките и ,че може да се извършва при най-трудни теренни условия.Налягането на надморското ниво при географска ширина 45 и температура на въздуха 0 C е 760 mmHg. Това налягане се нарича нормално атмосферно налегне и е равно на 1.033 kg/sm.тоест една физична атмосфера.Височината , на която трябва да се изкачим ,за да спадне налягането с 1 mmHg се нарича барометрично стъпало и не е константна величина.При изкачване от 0 до 700 м. височината на стъпалото е около 11 м. , а от 700-1400м тя е 12м Формулата даваща превишението при барометрична нивелация във опростен вид изглежда така: U1, 2=K (1+Lxt) lgB1/B2 U1, 2 –търсеното превишение между точки 1 и 2 К – барометрична константа – за България = 18474 L – коефициент на разширение на въздуха = 0.00367 T – средна температура на въздуха измерена в двете точки = t1+t2/2 B1, B2– измерените атмосферни налягания в точки 1 и 2
Свойствата на електромагнитните вълни, като например зависимостта на скоростта им на разпространение от показателя на пречупване на средата, възможността да се модулират по фаза, амплитуда и честота ; да се отразяват и т.н. ги прави широко приложими при изработване не светло- и радио далекомери. Бурното развитие на оптико – електрониката , използването на светло- и фото диоди , използването на различни видове раетери (щрихов, кодов и т.н) доведе до създаването на изключително точни системи за отчитане, намерили приложение в електронните теодолити и тахиметри, баркодовете, латите и др.