Маргарит и Маргарита
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Внимание! Съдържанието на статията може да засегне чувствата на определени личности.
Маргарит и Маргарита |
|
Режисура | Николай Волев |
---|---|
Продукция | Студия Бояна |
Сценарий | |
Актьори | Васил Михайлов, Ирини Жамбонас, Христо Шопов |
Музика | Дж. Замфир, Бийтълс, Кени Роджърс |
Премиера | 1989 |
Времетраене | 92 мин. |
Страна | България |
Език | български |
Външни препратки | |
Страница в IMDB |
„Маргарит и Маргарита“ е един от провокиращите филми в българското кино, завършен през 1988 г. Противоречивата любовна история се развива на фона на изродената управленска система по времето на социализма в България. Поради това и прожекциите на филма били възпрепятствани.
Съдържание |
[редактиране] Актьори и роли
- Ирини Жамбонас – Рита (Маргарита), ученичка
- Христо Шопов – Маргарит (Мър), ученик
- Васил Михайлов – Неризанов, партиен функционер
- Рашко Младенов – Юлиян, хореограф
- Таня Сашова – класна ръководителка
- Кина Дашева – майка на Маргарит
- Илия Раев – директор на училище
- както и:
- Рени Китанова – учителка по литература
- Мая Томова – съпруга на Неризанов
- Елена Райнова – майка на Маргарита
- Стоян Стоев – баща на Маргарита
- Марин Дамянов – учител по трудово възпитание
- Красимир Ранков – следовател
- Румяна Първанова – шеф на ресторанта
- Благовест Арнаудов – келнер
- Владимир Бърнски – съученик
- Валентин Недялков – шофьор на Неризанов
Диалозите са на Марин Дамянов.
[редактиране] Сюжет
[редактиране] Развой на събитията
Маргарита, която иска да я наричат Рита, е преместена в друго училище, защото е ударила шамар на перверзния си учител по трудово възпитание, хванал я да пуши в училище. Тъй като момчето до нея по време на час я убеждава, че не ѝ се подиграва, а действително се казва Маргарит, той е извикан за изпитване на дъската, но се прави на велик и хвърля бележника си по главата на учителката. Един съученик закача полата на Рита, която се къса. Рита заблудена зашлевява шамар на Мър (както нарича Маргарит впоследствие), а той подгонва съученика, като в боя си разбиват директорския кабинет. Макар че класната ръководителка за втори път се опитва да изглади проблема, Маргарит не се извинява по време на комсомолското мероприятие и директорът е принуден да повторно да нареди остригването на двете момчета нула номер. Маргарит отказва и е последван от Рита, която междувременно е избягала от къщи.
След като не желае да послуша молбите на майка си, която е готова да направи всичко, за да го върне в правия път, Маргарит се преместват с Рита в мизерно помещение. Започват работа, но Рита е увлечена по танците и постепенно се привързва към хореографа Юлиан, към когото Маргарит неколкократно подхожда с агресия, тъй като го счита за педераст. Страстната любов между Мър и Рита е съпътствана от крамоли и забрани. Сватбата се проваля. Оплодена без да иска, тя абортира. Въпреки това тренира до припадък, прави участия и така се запознава с всевластния Неризанов, който може да ѝ отпусне апартамент. Но „за да получиш, трябва да дадеш”, смята Неризанов и така започва сексуалното обслужване на женения Неризанов, който се ползва от влиянието си, за да облагодетелства или заплашва другите.
Рита е използвана от Юлиан като муле на валута, но е заловена. Убедена е да не го издава, а условна присъда е наложена на Маргарит. Последният отказва да плати глобата си с парите на Юлиан и започва работа в „Кремиковци”. Сбиване с друг работник, закачал се с Рита, добавя нови прегрешения към досието му.
Неризанов неколкократно успява да се спаси от буйния Маргарит – веднъж чрез Военна полиция, която го връща във армията, веднъж чрез охранителя си. В последната от сцените в издействания апартамент Юлиан показва, че е привличан от Рита, но тя е заета с мисълта, как ще продаде изпросено палто. Пристига Неризанов, който изважда поредната бутилка луксозно за времето си уиски. Самоуверено кара Юлиан да му завърже обувката, докато унижаващо отърква пубиса си в седалището му. Опитва да накара същото Мър, дошъл междувременно, който „по особено мъчителен начин и с особена жестокост” разбива главата му в стената, за което рецидивистът законосъобразно е осъден на смърт от СГС.
В коридора на Съдебната палата Маргарит отнема пистолета на милицонер и се самоубива.
[редактиране] Културен контекст
Заглавието на филма е алюзия на романа на Булгаков „Майстора и Маргарита”, като любовната история е също толкова абсурдна. С романтична крайност младите погубват живота си.
Трудно е да се определи дали има положителни герои във филма: циничният корумпиран социалистически деец, непоправимият побойник, зарязалата родители и училище, хореографът - връзкар и валутен престъпник. Родителите, даващи всичко за децата си са пародирани, а добронамерената учителка – измамена.
Филмът действа изобличаващо за обществените недостатъци по време на тоталитарния социалистически режим в България.
- Възкачването в йерархията става чрез връзване на връзки и Неризанов твърди, че ще продължи да успява по тази начин.
- Сдобиването с блага става чрез непотизъм, без да се взимат под внимание справедливостта и нуждите на трудещите се, например при осигуряването на безплатния апартамент (сдобиването с какъвто става след години чакане) или при „бракуването” на палтото от норки за 8 000 лв.
- Възпитателните мерки (обръсване на главата, комсомолски събирания, родителски напътствия) не повлияват благоприятно на младежите. Въпреки телевизионните си призиви за „единство на думи и дела” Неризанов е двуличен демагог.
[редактиране] Политическа история на филма
Сценарият се базира на повестта на Александър Томов, но е далеч по-критичен към народната власт, поради което авторът ѝ се отказва от проекта.
С цел продукцията да бъде одобрена от художествения съвет Волев представя фалшиви режисьорски книги. Актьорите не донасят, какъв е характерът на филма. След завършването през 1987 г. си е допуснато да бъде прожектиран пред работниците в Перник чак през 1989 г. с очакването, че публиката ще го критикува, след като режисьорът е отказал да го промени.
Впоследствие е спрян с официалния мотив, че бил твърде публицистичен, а не художествен.
Втората премиера е на 4 декември 1989 г. След промяната на управлението в България „Маргарит и Маргарита“ се разпространява свободно.
Филмът печели Наградата за най-добър филм през 1989 г. на Съюза на българските филмови дейци. Избран е за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан през 1990 г..
[редактиране] Вижте също
- История на България (1945-1989)
- зрял социализъм
- критика
- изкуство