Казимир Попконстантинов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Казимир Попконстантинов Kонстантинов български учен |
|
Роден: | 1942 г. с. Гарван, Силистренско |
---|---|
Казимир Попконстантинов Kонстантинов е български учен, роден през 1942 година.
[редактиране] Биографични данни
Завършва Духовната семинария в София през 1961 год. и история във Великотърновския "Св. св. Кирил и Методий" през 1968 год. През 1978 год. защитава дисертация за КИН с темата „Гражданската архитектура в средновековна България (VIII-XI в.)“. През 1995 год. става ДИН с дисертацията „Епиграфските паметници и писмената традиция в България (IХ-ХI в.)“. От 1996 год. Казимир Попконстантинов е професор по археология във Великотърновския университет. Втори мандат е декан на Православния богословски факултет и втори мандат ръководител на катедра „Археология“ в университета. През 1985 год. е удостоен с Кирило-Методиева награда на БАН за принос в развитието на славистиката и старобългаристиката, а през 2000 год. - с Годишната академична награда на БАН в областта на хуманитарните науки за принос в изследването на средновековната българска култура. Носител е на Хердерова награда. Член е на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите. Дългогодишен музеен работник и полеви археолог с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика.