Якутия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Республика Саха
Саха Республиката
Знаме на Якутия

(информация)
Герб на Якутия

(информация)
Якутия на картата на Русия
Официален език руски и якутски
Столица Якутск
Президент Вячеслав Щиров
Министър-председател Семьон Назаров
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Площ
3 078 100 км2
Население
949 280 души
Гъстота
0,3 /км2
Валута рубла
Часова зона UTC +9,10 и 11
Автомобилен код 14

Якутия (официално название Република Саха (Якутия)) е субект на Руската Федерация. Образувана е през 1851 г. като Якутская област в състава на Иркутското генерал-губернаторство. На 27 април 1922 г. е преобразувана в Якутска АССР, а от 28 декември 1991 г. е Република Саха (Якутия).

Разположена е в североизточната част на Сибир и е най-големия регион в състава на Руската Федерация. Част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточен икономически район.

Съдържание

[редактиране] Население

Населението на Якутия съставлява 949 280 души (2002). Плътността на населението е само 0,3 дущи на един км² или 1 човек. на 3 км². Така републиката представлява най-рядко населения регион в Русия.

Националният състав на населението е разнообразен. Основни народи са якути (45,54%) и руснаци (41,15%). В републиката живеят също украинци, евенки, евени, татари и други малочисленни народи. Общо, по данни от преброяването на населението през 2002г., в Якутия живеят около 127 народа.

[редактиране] Географски и икономически данни

Републиката заема територии от субарктичния, арктическия и умерения климатични пояси, а климатът й е рязко континентален. Средната температура през януари е -35,6оС, а през юли +14,5оС.

Сред полезните изкопаеми икономическо значение имат находищата на диаманти, злато, каменни и антрацитни въгрища, железни руди, природен газ, олово, волфрам, полиметални руди, живак, антимон, апатити.

В промишлеността са добре развити добивът и обогатяване на суровини, цветната металургия, въгледобивната промишленост, както и електротехниката, дърводобива и дървообработването.

Развито е животновъдството (за ценни кожи, месо и мляко). В северната част на Якетия се отглеждат елени и се развъждат диви животни.

[редактиране] Транспорт

Транспортната система е много важна за развитието на Якутия. До този момент активно се използва водния, автомобилния (особено Амурско-Якутската магистрала) и въздушния транспорт. през2004 г. започна строителството на железопътна линии, съединяваща Якутск с Нерюнгри. Това ще позволи присъединяването на републиката към железопътната система на Русия (през 2010 г.). Общата дължина на строящатата се жп. линия е 800 км.

[редактиране] Връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Камчатски | Краснодарски | Красноярски | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Кемеровска | Кировска | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински-Бурятски | Ненецки | Уст-Ордински Бурятски | Ханти-Мансийски | Чукотски | Ямало-Ненецки
Федерални окръзи
Далекоизточен | Приволжки | Северозападен | Сибирски | Уралски | Централен | Южен