Мерсия Макдермот

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мерсия Макдермот
английска писателка
Родена: 7 април 1927
Плимут, Великобритания

Мерсия Макдермот (добилото гражданственост изписване на Мърша Макдермът отпреди 1989 г. поради неприятното звучене на собственото ѝ име, на английски Mercia McDermott) е британска историчка и писателка, чуждестранен член[1] на БАН от 1987 г. и доктор хонорис кауза на СУ от 2007 година.

[редактиране] Биография

Ражда се в семейството на хирург и учителка. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет. През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в Югославия, където за първи път установява контакти с българи, сред които и поетът Павел Матев.

През 1947 г. Мерсия за пръв път гостува в България, на тържество в бригадирския лагер „Дивотино“, на линията Перник-Волуек. През 1948 г. се връща, вече за да участва в Международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“, сега „Копринка“. Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането си в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, понастоящем доктор по атомна физика.

От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ към Историческия факултет на Софийския университет.

Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя, също така, е почетен гражданин е на Карлово и Благоевград и носител на високите държавни отличия – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“.

[редактиране] Творчество

  • A History of Bulgaria 1393–1885, Allen and Unwin, 1962

През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода 1392–1885 година.

  • The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria), Allen and Unwin, 1967

Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Левски, „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.

  • Freedom or Death (the life of Gotsé Delchev), Journeyman Press, 1978

През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев, „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки.

  • For Freedom and Perfection (the life of Yané Sandansky), Journeyman Press, 1988

Следва трудът ѝ за Яне Сандански, „За свобода и съвършенство“, преведен от Веселин Измирлиев.

  • Bulgarian Folk Customs, Jessica Kingsley Publishers, 1998

В края на 20 век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и прочие.