Цапари

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41.0561° N 21.1783° E

Цапари

Цапари
Цапари на картата на Република Македония
Данни
Регион: Пелагонийски
Община: Битоля
Географска област: Гяваткол
Население: 565 (2007)
Надм. височина: 1 010 м
Геогр. положение: 41° 3' 21" сев. ш.
21° 10' 41" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:
Код на МПС: BT

Цапари е село в Република Македония в община Битоля. Селото е разположено на 15 километра западно от Битоля в северното подножието на планината Баба (Пелистер), в областта Гяваткол по горното течение на река Шемница по пътя към Ресен. Цапари е планинско село на надморска височина от 1 010 метра. Цапари има 565 жители (2002), от които 563 македонци, 1 влах и 1 сърбин.

Съдържание

[редактиране] История

В местността Манков лък край Цапари се намират останки, които според местното предание, са от град, съществувал на това място. Съгласно легендата градът е бил изоставен след чумна епидемия (наричана панукла). На юг от селото се намира т.нар. Кале на Крали Марко[1].

[редактиране] В Османската империя

Първото споменаване на Цапари е от 1622-1623 година. До началото на 19 век, според предание, селото се е намирало в местността Чифлик, след което се е преместило на сегашното си място. До 20 век традиционен поминък на местните жители е правенето на дървени въглища (кюмюрджийство).

В края на 19 век Цапари е голямо чисто българско село. В селото функционира българско училище още от 70-те години на 19 век и селото е екзархийско. Според Васил Кънчов селото има 230 къщи с 1 420 души жители българи християни.[2] „Селяните са едни от най-събудените по тези места... Къщите са чисти, красиви, покрити с плочи и с широки дворове, пълни с плодовити дървета“, пише Кънчов в „Битолско, Преспа и Охридско“.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Цапари има 1 904 българи екзархисти.[4]. Според учителя в селото Н. Василев, през 1906-1907 година то има 285 къщи и 1 600 жители българи. Една от причините за намаляване броя на жителите на Цапари след 1903 година е масовата емиграция в Америка. През 1907 година отвъд Атлантика живеят 162 преселници от Цапари[5].

Гробницата на падналите въстаници, снимана по време на Първата световна война
Гробницата на падналите въстаници, снимана по време на Първата световна война

Жителите на селото участват активно във въоръжената борба на ВМОРО срещу турската власт. Заедно с жителите на Гявато и Смилево Цапари е ядрото на Илинденското въстание в Битолско и селото дава няколко стотин въстаници. Над Цапари се води последната битка в околията. Във въстанието селото дава 96 убити въстаници, най-много в цяла Македония. Признателните цапарци изграждат през 1906 година в двора на църквата "Свети Георги" костница, в която са прибрани костите на загиналите. През 70-те години на 20 век те са преместени в центъра на селото, където е построен голям паметник, който стои в герба на Цапари. На задната страна на новия паметник са имената на загиналите в комунистическата съпротива.

[редактиране] В Сърбия

Цапари силно пострадва и по време на сръбската окупация след началото на Балканската война. На 29 април 1913 година сръбският битолски околийски началник заедно с офицери членове на "Църна рука" обсаждат с войска Цапари събират всички мъже и ги карат да предадат всичкото оръжие, скрито в селото. Селските свещеници и първенци, както и голяма част от селяните са подложени на инквизици и мъчения, при които умира Насе Гечев войвода на Цапарската чета в Илинденското въстание. Преди да напуснат селото, един сръбски офицер казал, че сърбите мразели на първо място българите, после австрийците, а накрая турците. След това сръбските военни започват насилствено да записват цапарчани "доброволци" за сръбската армия. Селото изпраща депутация се явява пред руския консул в Битоля да протестира, но той я предава на сръбските власти, които затварят трима цапарчани.

[редактиране] След Втората световна война

Знаме и герб на бившата Община Цапари
Знаме и герб на бившата Община Цапари

Селото е освободено от сръбската власт през април 1941 година, когато Югославия рухва под ударите на Нацистка Германия. Цапари заедно с цяло Битолско за 3 години до 1944 година влиза в границите на българската държава, след което отово попада в нова комунистическа Югославия. В края на 50-те години огромна част от населението на Цапари - над 2 000 души емигрират отвъд океана, предимно в Австралия. До 2004 година Цапари е център на Община Цапари.

[редактиране] Българско военно гробище

През Първата световна война Цапари е на фронтовата линия и край селото са погребани 214 български войници и офицери. През 2004 година гробището в Цапари стана първото официално признато българско военно гробище на територията на Република Македония. Седемте паметника на български офицери, погребани в двора на църквата "Свети Георги" са единствените запазени от хилядите български офицерски паметници на територията на днешна Република Македония.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Родени в Цапари

[редактиране] Бележки

  1. Етнография на Македония, т. ІІ, София 1992, с. 52-53.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. Васил Кънчов. „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“. София, 1890.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  5. Етнография на Македония, т. ІІ, София 1992, с. 52.

[редактиране] Външни връзки


Населени места в Община Битоля
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърпци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици