Омега
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гръцка азбука | |||
---|---|---|---|
Α α | алфа | Β β | вита/бета** |
Γ γ | гама | Δ δ | делта |
Ε ε | епсилон | ![]() |
дигама* |
Ζ ζ | зита/зета** | Η η | ита/ета** |
Θ θ | тита/тета** | Ι ι | йота |
Κ κ | капа | Λ λ | ламбда |
Μ μ | ми/мю** | Ν ν | ни/ню** |
Ξ ξ | кси | Ο ο | омикрон |
Π π | пи | ![]() |
сан* |
![]() |
копа* | Ρ ρ | ро |
Σ σ | сигма | Τ τ | таф/тау** |
Υ υ | ипсилон | Φ φ | фи |
Χ χ | хи | Ψ ψ | пси |
Ω ω | омега | ![]() |
сампи* |
*излязла от употреба | |||
**старогръцко произношение |
Омега (главна буква Ω, малка буква ω) е 24-тата буква от гръцката азбука. В гръцката бройна система с тази буква се означава 800.
Името на буквата означава "Голямо О" и в старогръцки език се прознася като дълго /о/, в новогръцки - като обикновено о.
Главната буква Ω се използва като символ за:
- Ом, единица за съпротивление в международната система за единици; в миналото използвана наобратно (℧) като означение за мо, стара единица за проводимост (днес сименс, S).
Малката буква ω се използва като символ за:
- Ъглова скорост във физиката.
- Аритметична функция в теорията на числата.