Интелектуална недостатъчност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Като цяло, терминът интелектуална недостатъчност съвпада с термина умствена изостаналост. Учениците с интелектуална недостатъчност обикновено по-късно проговарят, прохождат и започват самостоятелно да се грижат за себе си: самостоятелно да се хранят, обличат и т.н. Те имат затруднения с учебния процес в училище. Тези учиници могат да бъдат обучавани, но процесът е по-дълъг, а има определени неща, които те не могат да научат. Много е важно да се помни, че всяко дете с интелектуална недостатъчност е способно да учи, да се развива и да расте.
Интелектуалната неспособност не е болест. Не можете да се заразите от нея. Тя не е също и някакво психическо заболяване като депресията. Няма лечение за нея. Лекарите са открили много причини за интелектуалната неспособност. Най-често срещаните са:
- Генетическа предразположеност
- Проблеми по време на бременността и раждането
- Болести, недохранване, отравяния
Интелектуалната недостатъчност се диагностицира чрез предглед на следнтите два признака:
- Способност на детето да учи, мисли, да се справя с проблеми и да разбира околния свят /наречена IQ или интелектуално функциониране/
- Способност да се справя самостоятелно /наречено адаптивно поведение или адаптивно функциониране/
Интелектуалното функициониране, или IQ обикновено се измерва чрез тест, наречен IQ тест. Средният резултат е 100. Хора, чийто резултат е под 70-75, се смята, че имат интелектуална недостатъчност. За да измерят другия показател, адаптивното поведение, професионалистите наблюдават какво дадено дете прави в сравнение с другите деца на неговата възраст.[1]
[редактиране] Източници
- ↑ National Information Center for Children and Youth With Disabilities (NICHCY). Mental retardation: Disability fact sheet No. 8 (FS8). August 8, 2005 от http://www.nichcy.org/pubs/factshe/fs8.pdf