Вестник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вестникът (на български думата произхожда от „вест“) е издание съдържащо новини, информация и реклами, обикновено публикувано на биващата по-евтина вестникарска хартия. Може да обхваща въпроси от по-общ или специализиран характер и се публикува всекидневно или седмично. Първият публикуван вестник е бил през 1605, и тази форма на издаване е оцеляла в съревнование с такива съперници като радиото, телевизията, и интернет. Днешните вестници, разбира се, имат своите интернет сайтове, където статиите могат да бъдат четени свободно или чрез абонамент. Разчита се много повече на интернет абонамента, отколкото на абонамента за хартиеното издание, макар че вестници като София Ехо правят изключение.
Вестникът е първото модерно средство за масова информация, възникнало в подобен на сегашния си вид през ХVІІ век в Европа (в частност - Германия, Италия, Франция, Англия): хартиен носител с поне няколко страници, съдържащ новини, оформени в различен тип статии (строго информативни, мнение, анализ, специализирани съобщения и др.), често придружени с илюстрации и снимки.
Вестниците се превръщат в инструмент за масова информация и оформяне на общественото мнение едва през ХХ век.
Информацията във вестника е по-злободневна от тази в други хартиени издания като списания, годишници и прочие. Но за разлика от електронните медии (радио, телевизия, интернет), тя има специфични ограничения, налагани от времето за подготовка на физическото му тяло.
Съдържание |
[редактиране] Формат

Повечето модерни вестници с в три формата:
- Големи: 600 mm на 380 mm (23½ на 15 инча), обикновено асоциирани с по-интелектуални вестници, макар че има мода към по-компактни издания в последните години.
- Таблоиди (A3): половината от големината на големите, тоест 380 mm на 300 mm (15 на 11¾ инча), обикновено възприемани като сензационни (сензационалистки) за разлика от голямо-форматните.
- Берлинер или Миди: 470 mm на 315 mm (18½ на 12¼ инча) използван от европейски вестници като Льо Монд във Франция, Ла Стампа в Италия, от 12 септември 2005, Гардиън във Великобритания.
Рекорден по големина е вестникът Chillout, излизащ от 14 септември 2006 в тираж от 4 000 броя. Страниците му са с височина 2,1 м. и широчина 2,95 м, като предходния рекорд е на белгийския вестник Het Volk.
Вестниците обикновено са печатани на евтина, не особено бяла хартия наречена вестникарска. От 80-те, вестникарската индустрия сериозно се е прехвърлила от нискокачествената ръчна преса към по-висококачествената, четирицветна преса, офсетно принтиране. В допълнение персоналните компютри, софтуерните текстови редактори, графичният софтуер, дегеталните камери и дигиталната препреса и технологиите за набор и печат са революционализиралипроцесът на продукция на вестници. Тези технологии са дали възможност на вестнеците да публикуват цветни илюстрации, дори цветни заглавия (при таблоидите) и по-добър дизайн.
Някои вестници за да се отличават по сергиите се печатат на цветна хартия, като например Файненшъл Таймс - розова, италианският Ла Газета дело Спорт, също на розова, Лекип (преди Лауто) - на жълта.
[редактиране] Вестниците в България
[редактиране] История
Първият български вестник е „Български орел“ (1846) на Иван Богоров, издава се на български в германския град Лайпциг през Възраждането. Други периодични издания от същата епоха са „Цариградски вестник“, „Гайда“, „Българска дневница“, „Дума на българските емигранти“, „Будилник“, „Знаме“ и мн. други. Сред първите български журналисти са Любен Каравелов, Петко Славейков, Христо Ботев, Георги Сава Раковски.
[редактиране] Днес
В България, както навсякъде по света, подялбата на вестниците по периодичност е на ежедневници (около 60 за страната, според Националния статистически институт, сред които: „Дневник“, „24 часа“, „Дневен Труд“, „Сега“, „Стандарт“, Монитор), седмичници (близо 190 и често с някаква специализация, като икономическия „Капитал“, „Култура“, хумористичния „Стършел“), месечници („Свят и дипломация“), чуждоезични (Sofia Echo) и други.
[редактиране] Външни препратки
Относително обхватен набор от линкове към сайтове на вестниците по света
Обхватен набор от основните вестниците по света
Показалец на най-добрите онлайн вестници по света
- За форматите на вестниците
- Официалният вестник на NSDAP
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|