Никола Желявски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Желявски български военен деец |
|
Роден: | 23 април 1859 София, днес България |
---|---|
Починал: | 24 май 1926 София, България |
Никола Петров Желявски е български офицер, генерал-лейтенант.
Съдържание |
[редактиране] Биография
След Освобождението, Никола Желявски постъпва в първя набор на Българската земска войска - 3-та пехотна радомирска дружина (1878). В края на 1878 година постъпва във Военното училище в София и през 1879 година завършва с първия випуск. Като подпоручик е зачислен в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 година е произведен в чин поручик а на 30 август 1885 г. в чин капитан.
По време на Сръбско-българската война (1885) е командир на 4-та дружина от 1-ви пехотен софийски полк, след което командва авангарда на колоната на майор Попов.
На 1 януари 1896 г. е повишен в чин полковник. През 1903 г. поема командването на 14-ти пехотен македонски полк, а след това на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия (1909-1912).
По време на Балканската война (1912-1913) е командир на 1-ва бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия, която в състава на 1-ва армия се сражава на Тракийския военен театър.
През на Междусъюзническата война (1913) е началник на 1-ва пехотна софийска дивизия (юни 1913), с която воюва срещу сърбите. На 2 август 1913 г. е повишен в чин генерал-майор.
В Първата световна война (1915-1918) е началник на тиловото управление на 3-та българска армия (1915) и началник на 3-та дивизионна област (1917-1918). След това е генерал за поръчки и от 1 ноември 1918 г. преминава в запаса, повишен в чин генерал-лейтенант.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен, 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ III-та степен с мечове по средата, IV-та и V-та степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Османски медал "За бойни заслуги", 12.12.1916[1]
[редактиране] Семейно положение
Женен за Весела Желявска. Има един син (Пешо Желявски) и три дъщери (Мара Желявска Копаранова, Живка Желявска и Елена „Леса“ Желявска Павурджиева)
[редактиране] Бележки
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517
[редактиране] Източници
Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 94
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |