Австрия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Republik Österreich | |||||
|
|||||
Национален девиз: -няма | |||||
![]() |
|||||
Официален език | немски | ||||
Столица | Виена |
||||
Най-голям град | Виена | ||||
Президент | Хайнц Фишер | ||||
Канцлер | Алфред Гузенбауер | ||||
Площ — Общо |
на 112-то място 83 858 км2 |
||||
Население — Общо (2007) — Гъстота |
на 89-то място 8 308 906 99 д/км2 |
||||
БВП — Общо (2005) — на човек |
на 35-то място $ 254 095 млрд $ 32 000 (1) |
||||
Валута | евро (EUR ) |
||||
Часова зона - Лятно часово време |
CET (UTC+1) - CEST (UTC+2) |
||||
Независимост -обявена |
27 юли 1955 | ||||
Национален химн | Land der Berge, Land am Strome | ||||
Internet TLD | at |
||||
Телефонен код | +43 |
||||
(1):приблизителни данни |
Република Австрия е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Античност
В Античността голяма част от региона южно от река Дунав е известен като Норик. Западният планински регион между реките Рейн и Ин и баварското и субалпийското плато е известен като Реция – територия, която включва части от сегашните Германия и Швейцария. Равнинният регион на изток–югоизток е познат като Панония и включва територии от днешните Унгария и Словения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които са стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодородната Долна Австрия.
[редактиране] Средновековие
От 6 век на земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване с баварци, които прогонват проникващите от изток авари и славяни.
В края на 8 век франкският владетел Карл Велики създава маркграфството Каролин между реките Енс, Рааб и Драва, за да предотврати нахлуването на аварите. През 907 г. маркграфството e унищожено от маджарите. През 955 г. Отон Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между 976 г. и 1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването й. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията на Хабсбургите. През 1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владение Херцогство Австрия. По–късно Хабсбургите завоюват херцогствата Щирия, Каринтия и Тирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия с Триест. През 1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско.
[редактиране] Ренесанс
През 16 и 17 век възниква силно съперничество с Османската империя, чиито войски два пъти достигат до Виена. След изтласкването на османските нашественици и проникването на Хабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейска велика сила. По това време възниква класическият австрийски барок. През втората половина на 18 век Мария Тереза и синовете й Йозеф II и Леополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време.
[редактиране] Нова история
През 1867 г. крал Франц Йозеф одобрява основаването на дуалистичната монархия Австро-Унгария. Двете части на тази монархия разполагат със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. След Първата световна война Австро–Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавите Чехословакия, Австрия и Унгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите на Полша, Румъния, Италия и Югославия. По този начин Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На 12 ноември 1918 г. е учредена Република Австрия. Тази малка държава много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа.
През 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, която е твърде слаба и не може да се противопостави. Присъединена е чрез така наречения договор за присъединяване аншлус към нацистка Германия. На 15 май 1955 г. с помощта на съюзници е постигната независимостта на Република Австрия. След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция Австрия става членка на Европейския съюз на 1 януари 1995 г.
[редактиране] Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Австрия
Австрия е федеративна парламентарна република, начело с президент, избиран за 6 години. Парламентът е двукамерен - състои се от Национален съвет (183 депутата, избирани за 4 години) и Федерален съвет (63 депутата, избирани за 4 години). Начело на правителството стои федерален канцлер.
[редактиране] Административно деление
Основна статия: Административно деление на Австрия
Република Австрия е федерална държава, административно разделена на 8 провинции (Bundesländer) и приравненената, в административно отношение, столица Виена. Провинциите се състоят от окръзи (Bezirke) и градски общини (Städte).
[редактиране] Природа
Предимно планински релеф - 2/3 от територията са заети от Източните Алпи (високи ридове и дълбоки долини; най-висок връх Гросглокнер - 3797 m), на север е южната част на Чешкия масив, на изток - западната част на Среднодунавската низина. Влажен умереноконтинентален климат (средна януарска температура от -1 до -4 °С, средна юлска температура 15 - 18 °С, валежи 500 - 2000 mm годишно), ледници. Главни реки - Дунав и притоците му Ин, Драва, Морава и др., езера - Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Дъбови и букови гори до виочина 800 m, борови гори, ливади и алпийска растителност във височина. 180 строги и частични резервата, 214 защитени ландшафта с площ 1,5 млн. ha.
[редактиране] Стопанство
Основна статия: Стопанство на Австрия Жито 1,3млн.тона, Вино 3 млн. хектолитра, Едър рогат добитък 2,6 млн.глави, Свиневъдство 3,7 млн глави;
[редактиране] Население
Според преброяването на населението през 1991 г. населението на Австрия е било 7 795 786 души. През 2003 г. населението е вече 8 188 207 души, а гъстотата е 98 души на км2. Около 67% от населението е градско, като повече от една пета от хората живеят в петте най–големи града – Виена, Грац, Линц, Залцбург и Инсбрук.
Виена, столицата на Австрия и най–големият й град, има население 1 562 482 души (2001 г.). Други важни градове са Грац - центърът на тежката промишленост (226 892 души); Линц - провинциалната столица на Горна Австрия и пристанище на река Дунав (186 226 души); Залцбург - културен и туристически център (144 817 души), Инсбрук - провинциална столица на Тирол и туристическа атракция (113 826 души).
[редактиране] Религия
73,6% от австрийците са римокатолици, а 4,7% — протестанти. Броят на мюсюлманите се е увеличил повече от два пъти между последните преброявания: от 2% през 1991 г. той се е повишил на 4,2% през 2003 г. На следващо място са членовете на православната църква (180 000 души или 2,2%). Рязко нараства броят на хората без вероизповедание. Става въпрос за около 1 млн души, което отговаря на 12%. Спрямо 1991 г. тази група се е увеличила с около 4%.
[редактиране] Култура
- Основна статия: Култура на Австрия
Заради своето богато културно минало и настояще Австрия е ценена по целия свят. Нейната култура е представена от грандиозни паметници като например катедралата Свети Стефан, дворецът Шьонбрун, императорският дворец във Виена и много много други. Световноизвестните композитори, хорове, оркестри са като посланици на страната по света.
[редактиране] Други
- Комуникации в Австрия
- Транспорт в Австрия
- Въоръжени сили на Австрия
- Външна политика на Австрия
[редактиране] Външни препратки
Преговарящи държави-кандидатки: Турция • Хърватия
Държави-кандидатки: Република Македония
Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) |
---|
Австрия | Австралия | Белгия | Германия | Гърция | Дания | Исландия | Италия | Ирландия | Испания | Канада | Люксембург | Мексико | Нова Зеландия | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | САЩ | Словакия | Турция | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Чехия | Швейцария | Швеция | Южна Корея | Япония |