Петрич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петрич.


Петрич
Герб на Петрич Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Благоевград
Население: 31 747 [1]
Надм. височина: 168 м
Пощ. код: 2850
Тел. код: 0745
МПС код: Е
Кмет
Вельо Илиев, ОДС
Адрес на общинската администрация

Петрич (на гръцки: Πετρίτσι, Петрици, на турски: Petriç) е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Благоевград и е административен център на Община Петрич.

Съдържание

[редактиране] География

Центърът на Петрич
Центърът на Петрич

Петрич е разположен в южната част на Петричката котловина, в северното подножие на планината Беласица. Надморската височина на града е между 180–260 м. Климатът е преходносредиземноморски. Средната годишна температура е 13,6°С, като средната януарска температура е положителна - 1,6°С, а средната юлска - 25,6°С. Средната валежна сума е 670 мм. Максимума на валежите е през зимата - 204 мм, а минимума през лятото - 103 мм. Зимата е почти безснежна, а лятото е много горещо. През града тече река Луда Мара, десен приток на Струмешница, която му предава особен колорит. Почвите са делувиални, алувиално-ливадни, глинесто-песъкливи, лекопесъкливи глинести и силноерозирани канелени горски. Той е вторият по големина град в Област Благоевград. Населението нараства от естествен и механичен прираст.

[редактиране] История

[редактиране] Античност

Петрич е един от старите градове по средна Струма. Той води началото си от времето, когато на Балканския полуостров са живеели първите жители – траките. В това отдалечено време на 10 км. североизточно от днешния Петрич, в южните склонове на планинското възвишение Кожух е имало тракийско селище.

През 1 век пр.н.е. римляните завладели земите на траките. Тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е имал за цел да пази средното течение на Струма и Рупелския пролом. Римският историк Тит Ливий ни съобщава, че този град се казва Петра, а археологическите разкопки, че е съществувал до 6 век от новата ера, когато е бил опожарен от славяните. Предполага се,че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич. Така Петрич става наследник на историята и на името на древния тракоримски град Петра. Към старото име е добавено славянското окончание „-ич“.

[редактиране] Средновековие

Петричкият край се присъединява към българската държава през 837 г. в резултат на войната на българския хан Персиан срещу Византия. В следващите векове, краят на 10 и началото на 11 век земите около Петрич заемат важно военно-стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 г. недалеч от днешния град се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуиловата крепост и до днес напомнят за ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището Българоубиец.

През средновековието Петрич се превръща в здрава крепост – част от укрепителната система в югозападна България. За това говорят останките от средновековната крепост „Гяур калеси“, която се издига над града и грамотата на владетеля Константин Драгаш, който през 1376-1377 подарява в Петрич имоти на руския манастир „Свети Панталеймон“ в Атон. Градът пада под османска власт след 1395 г. Петрич и неговата околност са включени в състава на Кюстендилския санджак.

[редактиране] В Османската империя

През османското владичество Петрич както и много български градове, придобива турско-мюсюлмански облик. Българите бягат в отсрещната планина Огражден, за да бъдат по-далече от своеволията на турците. Османскиятят пътешественик Евлия Челеби, посетил Петрич през 1651 г., ни съобщава, че градчето има 240 къщи с градини. Има всичко две махали. Има джамия, параклис и само една баня. Център е на каза с 80 села. Има всичко 50 дюкяна, което подсказва за развитието на занаятите и търговията. Петрич е известен преди всичко със селскостопанското си производство: пшеница, ечемик, ръж, овес, памук, ориз, тютюн, афион, плодове, важно място сред които заемат кестените. През периода 16-18 век, западно от града в землището на село Долене се провежда прочутия Долянски панаир, който се утвърждава като най-големият панаир в границите на Османската империя.

С годините нараства и града. През Възраждането с развитието на занаятите и търговията Петрич отново променя демографския си облик. През ХІХ век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Негушко, Гостиварско и от други места. Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов населението на града брои 7 190 души, от които 2 450 българи, 4 600 турци, 40 власи и 100 цигани.[1] Както всички градове останали в Османската империя, така и Петрич, въпреки значителното си нарастване не е имал градоустройствен план. Къщите са изградени от груби големи камъни, взети от речното корито и са споени с кал и слама, гъсто натрупани по двата бряга на реката, която прорязва града. Приземният етаж винаги се е използвал за складиране на продукти, за кошари и обор за животните. За горния етаж, който е служил за дом на семейството се е отивало отвън чрез стълбище, приличащо на подвижна стълба. Домашната мебелировката е била проста. Стаите били застлани с тъкани шарени черги, а по рафтовете наредени бакърени, дървени и глинени съдове.

Както навсякъде така и в Петрич облеклото било израз на социални различия. По-богатите били облечени с копринени фустани, дълги рокли, самурено кюрче и с три реда на шията, а по - бедните с обикновени тъкани фустани, шарени престилки и големи шамии.

Петричани били трудолюбиви хора. По - голямата част от времето си те прекарвали в тежък труд в чаршията, на дюкяна, в работилницата, на полето, на своето дребно парче земя или в чифлика на бея и чорбаджийската нива. „Техните движения - пише англичанинът Ейбът, са бавни, но сигурни. Лицата им загрижени и изгорели от слънцето. Не притежават дарбата красноречие, но в замяна на това са надарени със способност за усилена, непрекъсната работа“.

[редактиране] Възрожденски борби

По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба за български език, училище и българска църква. В 1868 г. завършва строежа на първата българска черква „Свети Николай“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана първата българска църковна община. През 1873 г. се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов (Ангел Войнов от Кюстендил). След него като учители работели Ефтим Поптраянов и Кочо Мавродиев, който полага основите на класното училище.

По силата на Санстефанкия мирен договор от 1878 г. градът влиза в пределите на освободена България, но по силата на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на Османската империя, където остава до 1912 г.

През 1899 г. учителят Георги Константинов полага основите на комитет на ВМОРО в града. На 11 май 1889 г. за първи път се празнува празникът на славянската писменост. През 1899 г. - театрален колектив представя пиеса. През 1909 г. е организиран струнен оркестър. Петрич отново става крепост на българското свободолюбие, център на революционери като Атанас Лютвиев, Димитър Гощанов, Мануш Георгиев и Христо Чернопеев.

Гъркоманската партия в Петрич обаче си остава силна. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Петрич се състои от 3 392 българи екзархисти, 1 080 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци и 176 власи. В града има 1 основно и 1 средно българско училище и 1 основно и 2 средни гръцки.[2]

[редактиране] В България

Община Петрич
Община Петрич

По време на Балканската война през октомври 1912 г. Петрич посреща освобождението си. Градът е освободен от четата на капитан Никола Парапанов. Мнозина местни българи се включват в редовете на Македоно-одринското опълчение. В паническото бягство турците напускат града. От Петрич се изселват и голяма част от гъркоманите, които се заселват от другата страна на Беласица в село Ветрен, прекръстено на Неон Петрицион (на димотики днес Нео Петрици, в превод Нови Петрич).

Броят на жителите му бързо намалява, за да се увеличи отново след Междусъюзническата война, когато хиляди бежанци поемат пътя към свободната част на отечеството.Бежанците се пръскат из цялата страна. В Петрич се установяват да живеят около 4500 души бежанци. За няколко години броят на жителите достига 7164 души. От 1920 година до 1934 година Петрич е окръжен град, център на Пиринска Македония. Тогава се извършва и първото планиране, водоснабдяване и електрифициране. По това време се построяват сградите на гимназията и училище "Кочо Мавродиев", "Гоце Делчев" и "Отец Паисий". Център на културния живот става читалище "Братя Миладинови", което се настанява в турската джамия Султан Селим. Издигнат е паметник на "Загинали за Родината" в памет на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

След освобождението в поминъка на петричани не настават никакви особени промени. Земеделието и скотовъдството остават основния източник за прехрана. В земите на избягалите турци по време на Балканската война се разделят на малки късове и се раздават на безимотните семейства и бежанците. Днес Петрич е административен, стопански и културен център на Петричка община. Населението през 1997г. е 27 887 души. Петричка община включва 50 села с които населението възлиза на 57 477 души към 1997г. В Петричка община има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич са открити Исторически музей и Младежки дом.

[редактиране] Религии

  • Храм “Успение Богородично”
  • Църква “Свети Георги”
  • Църква “Свети Николай”

[редактиране] Политика

  • Кмет на Петрич: Вельо Илиев (2000-)
  • Председател на Общинския съвет, Петрич: Христо Богданцалиев (2006-)

[редактиране] Икономика

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • Планина Беласица - там, където се е сгушил Петрич. На върха на планината, в една точка се пресичат трите граници - българската, македонската и гръцката
  • Паметник "Антон Попов" - Антон Попов е от петричкото село Гега, където се намира и неговата къща-музей (днес тя е частна собственост). На негово име са наречени много организаций в Петрич, сред които е киното.
  • Паметник "Загинали за Родината" - изграден е през 1937 г. по проект на проф. Иван Лазаров в памет на загиналите петричани по време на Балканските войни 1912-13 г., Първата световна война 1915-18 г. и Петричкия инцидент 1925 г.

Паметник "Загинали за Родината"


Паметник на Антон Попов


В близост до Петрич се намират:

[редактиране] Обичаи

[редактиране] Станчинари (местните кукери)

Станчинари се наричат в Петрич и региона кукерите. Станчинарските игри се устройват всяка година на 1 януари. Събитието привлича всяка година многохилядна публика. Макар да разчита на местни самодейци, събитието привлича все повече гости от страната и чужбина.

В състезанието участват самодейни групи от различните квартали. Програмата на всяка една от групите (по квартали) трае обикновено около половин час. Броя на участниците варира но е около 60-150 души с различни роли. Има хора с огромни маски, по които понякога има дори препарирани животни, клоуни, танцьори, музиканти. Програмата на сцената на градкия площад е само малка част от преживяването. Всяка група тръгва от своя квартал. Шествието се отправя към площада, изнася програмата си и след това участниците се смесват с тълпата на площада.

През последните години се забелязва интересна тенденция - в групите на всички квартали има представители на други етноси (цигани), така е елиминиран много разумно проблемът с етническото противопоставяне, характерно за предишни издания на събитието.

[редактиране] Личности

[редактиране] Спорт

[редактиране] Футбол

Основна статия: ПФК Беласица (Петрич)

Футболният отбор на Петрич е ПФК Беласица. Клубът е основан през 1920 г. като носи имената Мануш войвода, Л. Весов, Македония, Илинден и Динамо. Беласица е от 1957 година.

Участва в А група от 1980 до 1984. Завръща се в първия ешелон през 1999 г. През сезон 2004/05 се състезава в българската Висша лига. Президент на отбора от 1996 г. е бизнесменът Костадин Хаджииванов.

Стадионът, на който „Беласица“ играе, се казва „Цар Самуил“ и е с капацитет от 15 000 места.

[редактиране] Литература

Бъчварова, Д. „Петрич през вековете“. София, 1999.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол



Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област