Дуранкулак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дуранкулак е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, Област Добрич.

Дуранкулак
Карта на България, мястото на Дуранкулак е отбелязано
Данни
Област: Добрич
Община: Шабла
Население: 478 (13/09/2005)
Надм. височина: 26 м
Пощ. код: 9670
Тел. код: 05748
Геогр. положение: 43° 42' сев. ш.
28° 31' изт. д.
МПС код: ТХ
Кмет или наместник
Зюмбюл Медаров


Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в най-североизточната част на България, на 2.4 км от живописния морски бряг и на 5 км от границата с Румъния. Близо до селото се намират Дуранкулашкото езеро, в западната част на което са разположени два острова - Малкият и Големият остров (съответно 20.0 и 5.3 дка).

[редактиране] История

Както повечето села в Добруджа - и това е създадено в началото на ХІХ век (1800 г.) от изселници предимно от Източна Стара планина (основно Котелско) и по-малко от Одринска Тракия. Името е турско (макар в самото село никога да не са живeли турци) и идва от формата на езерото (наричано в района "гьола" или "блатото"). Преводът е нещо като "водно ухо". След връщането му към България през 1940 г., селото е кръстено Блатница. Така се именова до 50-те години на ХХ век.

Край бреговете на езерото, на Големия остров и срещу него, е имало няколко селища, като първото е от около 7 хил. години пр.Хр. Тези поселения са съществували през различни периоди и са били с различен произход. Последното от тях е било българско и е изчезнало в края на ІХ век. Сред интересните неща е фактът, че в него е имало капище, чийто вход е бил зазидан, а в близост е изградена църква - т.е. селото е преживяло покръстването. Разкопките са продължили доста дълго (в ограничен мащаб продължават и сега) и са открили редица ценни свидетелства както за древните българи, така и за хората, живели на същото място преди тях.

На Големият остров се намира единственото в Европа пещерно светилище на богинята Кибела.

Находките на Големия остров и в местността Нивата, където се намира друго забележително откритие - най-големият некропол в Европа са по-стари от Варненския некропол и се определят като Българската Троя поради тяхната възраст и значимост.

Най-известното събитие от историята на селото е „Дуранкулашкият бунт“ на 1 юни 1900 г., когато селяните от Дуранкулак се вдигат на бунт срещу въведения данък десятък от тогавашното правителство на Радославов. Тогава в близост до Дуранкулак се събират селяни от околните села. Причината не е точно изяснена (вероятно селянин е стрелял по офицер и го е убил), но конната част, изпратена наблизо, се впуска в атака. Жертвите са около 40 (никой от тях не е от Дуранкулак). След края на Балканските войни Дуранкулак е в пределите на Румъния. Това продължава до подписването на Крайовската спогодба на 7.ІХ.1940 г., с което Южна Добруджа отново е българска. Освен връщането в Отечеството, 1940 г. бележи и друг момент в историята на Дуранкулак и повечето добруджански села. По силата на договора от Северна Добруджа за изселени почти всички българи (ок. 50 000 души). Така нар. „преселци“ идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада. Значителна група (днес съставляваща почти половината от селото) се установява в Дуранкулак. Повечето от тях идват от село Нунташи.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В селото има читалище с музейна сбирка, картинна галерия и богата библиотека. Тук се намира и черквата „Свети Архангел Михаил“, която е център на религиозния живот на селото. На могила край селото в западна посока има статуя на Чакащата жена, посветена на Дуранкулашкото въстание от 1900 година.

Край Дуранкулашкото блато има рибарска хижа, превърната в днешно време в ресторант Златната рибка. Близо до селото е построен къмпинг Космос.

[редактиране] Редовни събития

Едно от най-редовните събития е провежданият ежегоден събор на селото на 1 юни. Всяка година през месец август се провежда седмица на морето.

[редактиране] Други

Дуранкулак се намира в гранична зона. На около 5 км северно от селото е ГКПП Дуранкулак, и пункта Вама Веке, през който се влиза в Източна Румъния.

[редактиране] Външни препратки