Сен-Жерменски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сен-Жерменският договор е договор между република Австрия и победителите от Антантата след края на Първата световна война. Той е вторият по ред договор от Версайската система от договори. Изработен е от Парижката мирна конференция и е подписан на 10 септември 1919 г. в парижкото предградие Сен-Жермен-ан-Ле.

Териториалните загуби на Австрия са огромни с оглед на австрийската част на Австро-Унгария (Цислейтания). Тя изгубва Южен Тирол и полуостров Истрия в полза на Италия, Далмация, част от Каринтия, Крайна и Босна в полза на Югославия, Галиция в полза на Полша, Буковина в полза на Румъния, както и Бохемия и Моравия, които стават част от новосъздадената Чехословакия. Антантата забранява всякаква връзка с Германия - както използването на термина "Германска Австрия" от бъдещата австрийска държава, така и обединението с Германия (Аншлус). Австрия се задължава да поддържа професионална армия от максимум 30 000 души.

Моралните загуби на Австрия са огромни. Австрия загубва 6 500 000 австрийци. От тях 3,5 милиона остават в изкуствено новосформираната държава Чехословакия, около 2 милиона автрийци остават на територията на бившето Унгарско кралство (разкъсано от Румъния, Сърбо-хърватско-словенското кралство, Чехословакия), което преди е било подчинено на австрийската императорска корона. Около половин милион австрийци попадат в италианските граници след откъсването на областта трентино-южен Тирол, която над 1000 години е била населена с немци. По-малки части остават в областта Буковина, която е откъсната от Австрия и присъединена към Румъния (в момента Буковина е разделена между Украйна и Румъния), също няколкостотин хиляди австрийци от областта Галиция са откъснати от родината и присъединени към Полша.

На Австрия е позволено да проведе два плебисцита, за да запази малка територия, към която необосновани претенции има Сърбия под ръководството на Пашич. След него Австрия успява да запази Клагенфурт. Единствената териториална придобивка на Австрия е формалното присъединяване от Унгария на населения с австрийци Бургенланд.

[редактиране] Измерения на катастрофата

От втората по големина държава в Европа, Австрия е превърната в малка немскоезична държава, лишена от 60% от немците в империята и 88% от територията на Австро-унгарската империя.

В цифри измерено: От 684 000 кв. км. на Австрия остават едва 83 000 кв. км. От 53 000 000 население на империята, Австрия остава с 6 000 000 население.

Истинска катастрофа настъпва в столицата на империята - Виена. От космополитен град с население от 2 500 000 (1914 г.) (от които 400 000 чехи) и един от най-големите градове в света за времето си, се превръща в пустиня. Между 70-75% от жителите напускат града. Според много автори самоубийствата в града са били най-многобройни в света. Настъпва пълно морално и материално падение за жителите на града, а и на цялата империя.

Австрия е лишена от 5 500 км излаз на Адриатическо море, който е поделен между новосформираното Сърбо-хърватско-словенско кралство и Италия. Огромната производствена база на империята е завзета от новосформираните държави и от присъединилите територия. Австрия се оказва без икономика. Обществото на народите се задължава да помогне на Австрия, за да създаде нова производствена база, която да възстанови рухналата икономика.


Версайска система от договори
Основни
Версайски договор | Сен-Жерменски договор | Ньойски договор | Трианонски договор | Севърски договор
Последвали
Рапалски договор (1920) | Рапалски договор (1922) | Лозански договор