Константин Муравиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Муравиев български политик |
|
Роден: | 5 март 1893 Пазарджик, България |
---|---|
Починал: | 31 януари 1965 София, България |
Константин Владов Муравиев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), участвал в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 61-то правителство (2 септември-9 септември 1944).
Муравиев е народен представител в XX (1923), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание.
[редактиране] Биография
Константин Муравиев е роден в Пазарджик и завършва Робърт колеж в Цариград (1912). Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военно училище в София (1915). През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.
Член на БЗНС от 1918, след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е началник на Обществена безопасност (1919-1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Холандия (1921) и Турция (1922-1923), министър на войната (1923).
След Деветоюнския преврат през 1923 е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926, той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. Муравиев е последователно министър на народното просвещение (1931-1932) и на земеделието и държавните имоти (1932-1934) в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат.
През септември 1944 той оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За няколкото дни, в които то е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. Въпреки това Съветския съюз обявява война на България и правителството е свалено от Деветосептемврийския преврат.
Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996. Освободен от затвора през 1955, на следващата година той е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Александър Стамболийски | >>> | министър на войната (12 март 1923 – 9 юни 1923) | >>> | Александър Цанков |
Александър Цанков | >>> | министър на народното просвещение (29 юни 1931 – 31 декември 1932) | >>> | Димитър Гичев |
Димитър Гичев | >>> | министър на земеделието и държавните имоти (31 декември 1932 – 19 май 1934) |
>>> | Коста Бояджиев |
Иван Багрянов | >>> | министър-председател (2 септември 1944 – 9 септември 1944) | >>> | Кимон Георгиев |
Първан Драганов | >>> | министър на външните работи и изповеданията (2 септември 1944 – 9 септември 1944) |
>>> | Петко Стайнов |
Министър-председатели на България | ||
Княжество България | Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов | ![]() |
Царство България | Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев | ![]() |
Народна република България | Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов | ![]() |
Република България | Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев * временно назначение |
![]() |