Видовден

от Уикипедия, свободната енциклопедия

На 15 юни (или на 28 юни, нов стил) по традиция българският народ чества Видовден.

Видовден е всенароден празник в Сърбия, а у нас той се чества най-вече в западните райони, включително и в Западните покрайнини.

[редактиране] Видовден в България

В България религиозната същност на празника не е добре позната.

Според едно народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани "градушкари") - Вартоломей и Елисей, и се отбелязва за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.

Според други поверия, това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.

Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!"

Свети Вит
Свети Вит

На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към слънцето.

[редактиране] Видовден в Сърбия и други страни

В Сърбия е прието, че празникът е посветен на Свети Вит. Приема се, че в този ден са се случили и ще се случват едни от най-значимите за историята на Сърбия събития.

Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век). Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки.

Свети Вит е патрон и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия).

През 1969 г. Денят на Свети Вит в официалния църковен католически календар е отменен.