Обсада на Константинопол (718)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обсада на Константинопол
Конфликт: Византийско-арабски войни
[[{{{картинка}}}|300px]]
{{{описание}}}
Период 717718
Място Константинопол
Резултат Победа за Византия
Причина Стремежът на арабите да завладеят византийски земи
Повод {{{повод}}}
Територия
Воюващи страни
Араби от Омаядски халифат Византийска империя, Първо българско царство
Командири
Маслама
адмирал Сюлейман
Лъв III Исавър
хан Тервел
Сили
200 000 войници, 1 800 кораба 30 000 византийци, 50 000 българи
Жертви
130 000-170 000 войници неизв.

Обсада на Константинопол (718) - мащабен поход на арабите да завладеят Константинопол - столицата на Византия.


[редактиране] Предистория

През 7 век арабските територии се простират на три континента - Азия, Африка и Европа. Покорени са бившите византийски провинции Сирия, Палестина, Египет, Северна Африка. В началото на 8 век е покорено и Вестготското кралство в Испания. Арабите вече реално застрашават Европа и най-вече ромейската столица.

[редактиране] Обсадата

През есента на 717 година огромна арабска армия потегля към Константинопол. Тя наброява над 80 000 души и 1 800 кораба. Градът отвсякъде е обсаден. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския хан Тервел с молба за помощ. Ханът правилно преценява ситуацията - ако помогне на нашествениците това ще изправи българите пред още по-силен противник. Ето защо той изпраща войници на помощ на ромеите. Те нанасят поражение на арабите. Това принуждава техният водач Маслама да нареди да се изкопае нов ров - срещу българите и срещу столицата. Така арабите се превърнали в обсадени.

Настъпва необичайно сурова зима. Много от неприятелите на ромеите умират от болести и глад, а оцелелите са принудени според някои съвременни източници да ядат мъртвите си коне, умрели другари и дори малки камъни. Въпреки всичко обсадата не бива свалена и на следващата година арабите се опитват отново да превземат града, но са разгромени и са принудени да се оттеглят. Загубите от арабска страна са много големи. При завръщането по море тежка буря унищожава почти напълно останалата флота и само 5 галери се завръщат успешно.

„...Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето от ромейските кораби... Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо от техния цар, второ от морето и трето от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал...

Михаил Сирийски византийски летописец

[редактиране] Значение на битката

В много източници българският хан е наречен "спасителят на Европа" (източник?), защото разгромява една чужда и завоевателна религия. С тази обсада е сложен край на опасността от мащабна инвазия на Балканите.

На други езици