Монопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За играта с това име вижте Монопол (игра).

Монополът е пазарна структура със строго определен единствен продавач, който произвежда продукция без близки заместители. Монополът е пълно отрицание на конкуренцията. Думата е от гръцки произход и означава „продавам сам“ (μόνος „сам, единствен“ πωλώ „продавам“). Ако една-единствена фирма предлага и продуктът няма заместители, тя е абсолютен монопол. В практиката се говори за монополизация на пазара дори когато продавачът не е един. В такъв случай понятието се използва като синоним на монополна сила или монополна власт, реализирана чрез влияние върху пазарната цена.

[редактиране] Класификация според начина на възникване

  • естествен - възниква чрез естествените сили на конкуренцията. Това се получава, когато една фирма е в състояние да задоволи пазарното търсене при по-ниски разходи за единица продукция. Тя се превръща в единствен продавач и издига бариери за вход в отрасъла за всички останали. Тази ситуация е характерна за отрасли, в които е възможна икономия от мащаба, а конкуренцията е силно затруднена. Пример са водоснабдяване, топлофикация, железопътен транспорт и др.
  • изкуствен (институционален) - причина се явява правителствени ограничения за навлизането на множество фирми в даден отрасъл (дейност). Законовата защита на патенти, авторски права, издаването на лицензи, отдаването на концесия за ползване на природни ресурси поставят фирмите в привилегировано спрямо пазара положение.

[редактиране] Вижте още