Българските космонавти
от Уикипедия, свободната енциклопедия
България е единствената страна от членовете на програмата “Интеркосмос”, която успява да изпрати в Космоса двама космонавти.
[редактиране] Началото
Космическата история на България започва през август 1964 г, когато на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Малиновски военния аташе при посолството на България генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българи в Космоса със съветски космически кораб. Той даже представя възможните кандидати за такъв полет-братята Стаменкови, Стаменко, Карамфил и Евгений , летци от българските ВВС и съпруга на тяхната сетра също летец.(Всъщност те имат и четвърти брат Крум също летец който по това време вече е в запас и лети в селскостопанската авиация). През 1964 г това обаче остава само мечта. Съветския съюз все още няма подходящ космически кораб за подобни полети.
[редактиране] Интеркосмос
Мечтата става реалност през 1977 г когато в рамките на програмата “Интеркосмос” когато втората група страни (след първата Чехословакия, Полша и ГДР) състояща се от България, Куба, Унгария, Монголия и Румъния изпраща своите кандидати за космонавти в ЦПК “Гагарин”. Отбора за първия набор български космонавти започва през 1977г. Всички кандидати са военни летци. Основното адмистративно ограничение е че кандидати е трябвало да е завършил ВНВВУ “Георги Бенковски” в периода между 1964 и 1972 г. Което означава че да има пълно висше образование (които училището започва да дава от 1964г) и да има поне 3 години летателен стаж.
Заявление подават стотици военни летци. Първия отбор е през лекарската комисия в България. Успешно миналите се изпращат за по обстойно изследване в Софийската военна болница , което продължава няколко седмици. Тъй като изискванията били твърде строги и кандидати силно оредели се наложило да се увеличи възрастовата граница. Така била сформирана първата предварителна група състояща се от 15 члена. Кандидатите в нея заемали длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк.
Последвал нов подбор, който съкратил кандидатите до 6:
- Александър Панайотов Александров
- Чавдар Добрев Джуров
- Георги Любенов Йовчев
- Георги Иванов Какалов
- Иван Наков
- Кирил Радев
По различни причини отпадат Джуров и Радев. В Москва заминават останалите четирима. На Георги Йовчев съветските лекари откриват сърдечен проблем и той отпада. Окончателно се решава, че основният кандидат ще е Георги Какалов, а дубльорът - Александър Александров. Поради проблем с звученето на руски на фамилията на основния кандидат се решава тя да бъде променена на Иванов.
[редактиране] Втория набор
Втори шанс да изпрати космонавт на орбита България получава през 1986 г когато завърналия се от посещение в СССР министър на отбраната на НРБ армейски генерал Добри Джуров обевява че е съумял да се уговори със съветските власти за изпращане в Космоса на втори космонавт. Протокол за подготовката и провеждане на съвместен българо-съветски космически полет е подписан в Москва на 22 август 1986 г.
Решено е финасирането да се уреди чрез конструиране и производство на научно оборудване на стойност 7 милиона валутни лева (14 милиона долара по тогавашния курс) което да се предаде на СССР. Технологиите за това оборудване са предоставени безвъзмездно от СССР на НРБ. След щателен медицински подбор на повече от 300 летци от българските ВВС остават 10 кандидата от които пристигналите в България съветски медици избират 4:
- Александър Александров
- Пламен Александров
- Николай Райков
- Красимир Стоянов
В Москва съветските лекари откриват проблеми на Пламен Александров и групата остава от 3 души. Окончателно са избрани двама кандидати:
- Александър Александров - основен кандидат
- Красимир Стоянов - дубльор.