Тюргеши
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тюргешите (türgäš; кит. тукиши; ар. ат-туркаш) са номадско племе, населявало в VI-VIII в. Джунгария и централното Притяншание.
Лев Гумильов смята, че тюргешите са потомци на два народа - мукрини и абари. През целия период на съществуването си тюргешкия народ се дели на две части - жълти и черни родове. Жълтите родове според Гумильов са потомци на мукрините, а черните, които представлявали малцинство, - на абарите[1].
Тюргешите са едно от петте племена, влизащи в конфедерацията ,,Дулу”, която през VI-VII век, е в непрекъснат конфликт с друга - ,,Нушиби”. Тези две конфедерации съставляват гръбнака на Западния Тюркски каганат.
Към края на VII и началото на VIII в., тюргешите създават на мястото на Западния Тюркски каганат своя държава – Тюргешкия каганат, просъществувал до 766 година, когато е завладян от карлуките. Част от тюргешите се преселват на изток, в Уйгурия, където се вливат в уйгурския народ.
[редактиране] Бележки
- ↑ Гумилев, Лев Н. Ритмы Евразии. Эпохи и цивилизации, Москва 1993, с. 351-355