Филип Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Филип Димитров
български политик
Роден: 31 март 1955
София, България

Филип Димитров Димитров е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС). Той е министър-председател на България в 79-то правителство (1991-1992).

Филип Димитров е народен представител в 36-то (1991-1994), 37-то (1994-1997) и 40-то (от 2005) Обикновено народно събрание.

Съдържание

[редактиране] Биография

Филип Димитров е роден в София. По майчина линия той е евреин. Влиза с привилегиите на син на активни борци против фашизма и капитализма (вуйчо му е убит партизанин) в Английската езикова гимназия. Завършва право в Софийския университет през 1977 г., след което работи като адвокат. През 1990 става заместник-председател на новосъздадената Зелена партия, която влиза в състава на СДС. През август той става заместник-председател, а няколко месеца след отстраняването на Петър Берон — председател на Координационния съвет на СДС.

Като лидер на СДС през 1991 г. Филип Димитров съставя правителство на малцинството, което пада година по-късно, след като губи подкрепата на Движението за права и свободи (ДПС). След загубата на изборите през 1994 г. Димитров се оттегля от ръководството на СДС.

След връщането на СДС на власт Филип Димитров е последователно представител на България в Организацията на обединените нации в Ню Йорк (1997-1998) и посланик на България в САЩ (1998-2001). След избирането на Георги Първанов за президент на Република България през 2001 г. той демонстративно напуска поста и отново се включва в дейността на СДС, като след разцеплението на партията през 2004 г. остава лоялен към лидера Надежда Михайлова.

[редактиране] Семейство

Филип Димитров е женен за д-р Елена Димитрова.

[редактиране] Библиография

  • Ибо живяха, Господи“ (1991)
  • Истинската история за рицарите на кръглата маса“ (1996)
  • Jumping into the Atlantic“ (Woodrow Wilson Center, САЩ, 2003)
  • Димитров, Филип (2003). „Митовете на българския преход“. Сиела. ISBN 978-954-649-548-8.
  • Димитров, Филип (2003). „Светлина на човеци“. Сиела. ISBN 978-954-649-637-9.
  • Димитров, Филип (2004). „Новите демокрации и трансатлантическата връзка“. Сиела. ISBN 978-954-649-659-1.

[редактиране] Източници

Петър Берон >>> председател на СДС (11 декември 199129 декември 1994) >>> Иван Костов
Димитър Попов >>> министър-председател (8 ноември 199130 декември 1992) >>> Любен Беров
Министър-председатели на България
 Княжество България  Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов
 Царство България  Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев
 Народна република България  Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов
 Република България  Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев
* временно назначение
На други езици