Беньо Цонев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беньо Цонев български езиковед славист |
|
Роден: | 12 януари 1863 Ловеч, днес България |
---|---|
Починал: | 5 октомври 1926 София, България |
Беньо Стефанов Цонев е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека Св. Св. "Кирил и Методий".
[редактиране] Живот
Роден е на 12 януари 1863 г. в Ловеч. Завършва прогимазия в родния си град през 1876 г. Получава стипендия и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб през 1884 г. Работи 1884–1886 г. като учител в Петропавловската духовна семинария и в Ломската гимназия. През 1886-1888 г. следва славистика във Виенския университет при Ватрослав Ягич, след това в Лайпциг като ученик на проф. Август Лескин. Доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890). След завръщането си в София чете лекции във Висшето училище (от 1890 г.) и преподава в Софийската мъжка гимназия. От 1893 г. е избран за доцент, а от 1895 г. е професор в Катедрата по история на българския език. Декан на Историко-филологическия факултет през учебните 1897/98, 1905/1906, 1909/1910, 1912/1913, 1916/1917. Ректор на Университета през учебната 1910/1911. Член на бившето Книжовно дружество от 1892 год. Действителен член на БАН от 1900 год.
Първото издание на Алековите пътни впечатления от Америка излиза придружено от негова бележка. През 1908 г. написва текста на туристически марш, наречен „Песен походница“.
Умира на 5 октомври 1926 г. в София.