Политология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Политологията е дисциплина на социалните науки, която се занимава с научното изследване на политиката.

[редактиране] Предмет

Политологията се занимава със съжителството на хората, като изследва как то се регулира или би трябвало да се регулира. Традицинно политологията е силно нормативно насочена. Тази тенденция започва още от Платон. Днес описателната част също е силно застъпена.

Един от основните проблеми е кои части от междучовешкото съжителство са или трябва да са част от предмета. Тук има 2 мнения. Едното дефинира политологията като "широк" термин, т.е. тя обхваща всичките социални отношения. Другата дефиниция е "тясна" - тя аргументира, че политиката трябва да се концентрира върху обществената сфера в аристотеловия смисъл. Проблеми има и при сливането на двете сфери. По време на силните феминистки движения (най-вече в САЩ през 1970-те години) изведнъж домашният/частният живот (оикос) става предмет на ежедневната политика.

Модерната политология, изучавана в университетите и други ВУЗ-ове, е разделена на 4 основни части:

  • международни отношения (International Relations в англо-американските университети е самостоятелна наука),
  • сравнителни политически системи,
  • политика и икономика и
  • политика и право.

Като един от най-новите клонове на политическата наука се очертава научната дисциплина европейска интеграция, която като научна област включва изследването на политическите теории за интеграционните процеси в Европа, политическите институции на интеграцията, политическите отношения, както и редица други проблеми от правен и икономически аспект.

Политологията изучава и политическата култура, която дава по-всеобхватно обяснение на политиката и политическите процеси. Политическата култура е вид избор в ситуация (политическа), при който се осъществява защита на определен тип исторически значим начин на живот. Изборът се основава не само на интереси и на изгода, а и на ценности, които представляват ситуационно активирани принципи. Става въпрос не за прост рационален избор (на партия например), а за културнорационален избор, обединяващ интересите и ценностите. (Виж Тодор Танев, „Политическата култура“, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2001).

[редактиране] История

Първите стъпки са направени в САЩ края на 19-ти век. Почват със създаването на училища за обучение на админстрацията. През първата половина на 20-ти век науката за проучване на публичното мнение става част от политологията ("бихейвиоризъм"). В континетална Европа преди Втората световна война "Франкфуртското училище", от което произлизат известни политолози като Юрген Хабермас, е най-реномираният институт, занимаващ се с тази наука.

След Втората световна война американците налагат политологията в Германия, и донякъде в Австрия, като "наука за демокрацията" с цел да подсилят демократичното съзнание и процеси.

В България политологията е основана през 1986 година като специалност към Софийския университет „Св, Климент Охридски“ под името "политикознание" от проф. Минчо Семов с подкрепата на доц. Горан Горанов, тогава личен помощник на Тодор Живков.

[редактиране] Термини

Тъй като до ден днешен в политологията английският силно доминира, се използват много английски термини, които нямат пряк превод. Най-важното различаване трябва да се прави при самата дума "политика" - на аглийски тя се явява в 3 вида:

  • politics - процесуалното ниво на политиката (конфликти, дебати, спорове, търсене на консенсус);
  • policy - съдържанието на политиката (икономическа, социална политика и т.н.);
  • polity - институционалното ниво на политиката (конституция, парламент, министерства и т.н.)