Кузман Шапкарев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кузман Анастасов Шапкарев български книжовник и фолклорист |
|
Роден: | 1 февруари 1834 Охрид, днес Република Македония |
---|---|
Починал: | 18 март 1909 София, България |
Кузман Анастасов Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).
[редактиране] Биография
Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си А. Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 - 1859), Охрид (1859 - 1860), Прилеп (1861 - 1865, 1872 - 1873), Кукуш (1865 - 1872), Битоля (1873 - 1874). Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 - 1892). Сътрудничи на вестник "Македония", "Право", на списание "Читалище" и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов - през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря. Най-значителният му труд е сборникът "Български народни умотворения" (ч. I - III, 1891 - 1894), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови.
Кузман Шапкарев е баща на Климент Шапкарев и дядо на Петър Шапкарев.
[редактиране] По-значими съчинения
- 1866 - "Българский буквар"
- 1868 - "Кратко землеописание за малички детца..."
- 1884 - "Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина.С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев"
- 1884 - "Русалки"
- 1885 - "Сборник от народни старини"