Козица (Област Търговище)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Козица, вижте Козица (Област Кърджали).
Козица е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
Козица (Област Търговище) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Търговище |
Община: | Попово |
Население: | 401 (15/03/2007) |
Надм. височина: | 281 м |
Пощ. код: | 7833 |
Тел. код: | 06032 |
Геогр. положение: | 43° 27' сев. ш. 26° 17' изт. д. |
МПС код: | Т |
Кмет или наместник | |
Хасан Хайрола |
Съдържание |
[редактиране] География
Селцето Козица е от полупланински тип, разположено на около 13 км северно от град Попово и на 1 км от село Зараево, на един южен склон, на 200 - 300 м надморска височина. Землището му граничи със землищата на селата Садина, Помощица и Зараево, с което е много тясно културно и исторически свързано. По предание първоначално селото се е намирало в местността Ак Пунар (Бял извор), но било изместено заради разразила се чумна епидемия. Съставено е от две махали: Долната махала и Горната махала.
[редактиране] Кратка историческа справка
Старото име на селото е било Кечилер („кечи“ означава „коза“). При преименуването с Министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 год. е използван буквалният превод на името в умалителна форма - Козица. Бягайки от чумата, според преданието, жителите му се скрили и заживели в гората, където били кошарите за козите им и там основали новото село. Най-ранното отбелязване на името на селото в писмен документ е от 1676 год.
Преди Освобождението селото имало 120 турски и 6 татарски къщи. Татарите се изселили веднага след като войната прикючила, като селото останало чисто турско до 1885 год., когато в него за пръв път се заселили българи - балканджии, които дошли от съседното село Зараево. През 1929 год. в Козица имало 59 турски и 50 български къщи, а през 1974 год. селото набоявало 524 жители, от които 112 семейства българи християни, две семейства българи мохамедани, а останалите жители са били български турци. Повечето българо-мохамедани дошли в селото от Благоевградско (от селата Аврамово, Конарско, Слащен, Годешево и град Якоруда), първоначално през 1973 - 1974 год. В най-ново време почти всички от потомците на първите български жители на Козица са го напуснали. Старата джамия изгоряла по време на освободителната война през 1877 год., а църковен храм в селото въобще не е бил построен. Децата от селото са учили и учат в съседното село Зараево.
По-големи родове, потомци на зараевските заселници са били: Белчевите, Дядови Фильови, Кула Минчовите, Узун Гяуровите, Юва Тодоровите и др.
[редактиране] Обществени институции
- Кметство;
- Народно читалище „Отец Паисий“;
- Джамия;
- Целодневна детска градина;
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Останки от антично селище, намиращо се южно от сегашното село;
- Две надгробни могили, намиращи се северно и североизточно от селото;
- Джамията на селото;
[редактиране] Редовни събития
Няма
[редактиране] Личности
[редактиране] Кметове на селото
- Хасан Хайрола
- Ахмед Емин
- Севджан Мехмед
- Хасан Хайрола
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
[редактиране] Религии
- Ислямът, като преобладваща;
- Християнство (източно православие), изповядвано от няколкото семейства българи;