Четвърти кръстоносен поход
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Четвъртият кръстоносен поход бил започнат от папа Инокентий III през 1202г.. Целта му била навлизане в Светите земи през Египет. Венецианците взели контрол над похода и го отклонили за Константинопол, защото искали да сложат друг човек на престола. Преди това, отново в полза на Венецианската република кръстоносците били принудени да завладея град [[Задар], който след завладяването си бил ограбен от тях и от венецианците. След серия от неразбирателства и избухване на насилие, града бил разграбен през 1204 г.Останалите под византийска власт земи са организирани в няколко държави, превзетите от кръстоносците - в Латинската империя, а Венецианската република се превръща в най-могъщата морска сила в Средиземноморието.Началото на четвъртия кръстоносен поход е поставено от папа Инокентий ІІІ. След смъртта на Хайнрих VІ през 1197г. третият кръстоносен поход остава без водач и е заплашен от пълен разгром. Именно в този момент на папския престол застава папа Инокентий III, който си поставя за цел подновяването на кръстоносния поход. През същата година той пише на водачите на германския кръстоносен поход писма, в които се опитва да ги убеди да продължат начинанието си, но много скоро осъзнава, че сам трябва да се нагърби с това. Папата съобщава на Йерусалимския патриарх за отпътуването на нова експедиция, пише писмо до византийския император Алексий ІІІ, в което му напомня за дълга на християните да освободят родното място на Христа от езичниците и го моли да даде своя принос за изпълняването на тази повеля. На 1 август 1198 г. Инокентий разпраща енцитлика до всички епископи, за да обяви предстоящия, четвърти под ред, кръстоносен поход и да ги помоли за тяхното съдействие, освен това в нея посочва кардиналите Софредо и Пиетро Капуано за легати, които да организират проповядването му. Пиетро успява да получи от събралите се в Дижон френски епископи обещанието за лепта, изчислена на една тридесета от техния доход. Големите религиозни ордени също се съгласяват да се обложат, а през 1201 г. лидерът на цистерцианците заявява, че цистерцианските абати ще участват в експедицията. Подкрепа за похода от аристокрацията е получена след турнира, провел се през ноември 1199г. в Екри (днес Асфелд, в Ардените). Този успех се приписва най-често на Пиетро Капуано, който порицал рицарите задето се отдават на забранени от Църквата игри (забранени, защото били твърде опасни), когато Христос очаква тяхната помощ. Не са известни условията, при които настъпва това колективно приемане на кръста, в което участват граф Тибо дьо Шампан, братовчед му Луи дьо Блоа, Балдуин – граф на Фландрия и Ено #виж Балдуин Фландърски, избрани по-късно за водачи на похода. След това движеието завладява и цяла Франция и Германия.За транспорта си до светите места, рицарите се обръщат към венецианския дож Енрико Дандоло през 1201 г., вероятно след неуспешен контакт с Пиза и Генуа. Дожът приема да се погрижи за 4500 рицари и конете им, 9000 оръженосци, 20 000 пехотинци, снабдяването им с храна за девет месеца и ескорт от 50 галери в замяна на 85 000 марки и половината от направените завоевания като иска едногодишен срок, за да изпълни обещаното.Но организацията на четвъртия кръстоносен поход е засенчена от смъртта на графа на Шампан на 24 май 1201г. За негови заместници били инабелязани бургундският херцог и графът на Бар-льо-Дюк, но те отклонили поканата. В крайна сметка бил избран Бонифаций, Монфератски маркиз, който бил подкрепен от роднината си Филип II Огюст, крал на Франция.
