Видовден
от Уикипедия, свободната енциклопедия
На 15 юни (или на 28 юни, нов стил) по традиция българският народ чества Видовден.
Видовден е всенароден празник в Сърбия, а у нас той се чества най-вече в западните райони, включително и в Западните покрайнини.
[редактиране] Видовден в България
В България религиозната същност на празника не е добре позната.
Според едно народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани "градушкари") - Вартоломей и Елисей, и се отбелязва за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.
Според други поверия, това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.
Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!"
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към слънцето.
[редактиране] Видовден в Сърбия и други страни
В Сърбия е прието, че празникът е посветен на Свети Вит. Приема се, че в този ден са се случили и ще се случват едни от най-значимите за историята на Сърбия събития.
Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век). Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки.
Свети Вит е патрон и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия).
През 1969 г. Денят на Свети Вит в официалния църковен католически календар е отменен.