Националсоциализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия разглежда идеологията на историческия нацизъм. За историята на Германия в периода от 1933 до 1945 г. вижте статията Нацистка Германия. Разгледайте и историята на Австрия

Националсоциализъм (на немски: Nationalsozialismus), или според противниците му, Нацизъм, е тоталитарна идеология, която се оформя в Германия през 1920-те и 30-те години. След идването си на власт през 1933 година Националсоциалистическата германска работническа партия изгражда политически режим, който също се нарича националсоциализъм и представлява тоталитарна диктатура в държава, структурирана по националистически образец. Възникването на националсоциализма се основава на отхвърлянето на Ваймарската република - установената в Германия след 1918 г. демократична държава, както и на претенциите за духовно ръководство на Църквата и комунизма. В основата му стоят преди всичко национализмът, расизмът и антисемитизмът, както и ревизионизмът срещу санкциите на Версайския договор, подписан след загубата на Първата световна война от Германия, наричани „Версайският позор“ или „Срамният диктат от Версай“. Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за немската поробителна война в Европа след 1939 г. (Втора световна война) и престъпните етнически убийства срещу европейските евреи и лагери на смъртта.

Съдържание

[редактиране] Термин и съдържание на понятието

Нациналсоциалистите се смятат за социалисти и имат знаме с червен цвят. Това е неудобно идеологически по времето на социалистическия лагер, чиито режими се кичат със същите атрибути.

На български се използва употребявания в английския и руския термин нацизъм (nazism, нацизм). Понемчената версия (Nazismus) се употребява рядко в Германия, за разлика от носещото негативни конотации наци (Nazi) за привърженик на нацизма.

Думата произлиза от по-дългото название НАционалсоЦИализъм, с което се самоназовават нацистите, като го мотивират политически. Наименованието „Националсоциализъм“ (също „национален социализъм“) произлиза от програмната платформа на образуваната през 1919 г. Германска работническа партия, година по-късно преименувана на NSDAP.

След падането на Хитлер терминът националсоциализъм продължава да се употребява във ФРГ за идеологията на водената от него Националсоциалистическа германска работническа партия (NSDAP, учредена 1920 г.), като по този начин националсоциализмът бива разграничаван от италианския фашизъм. В ГДР вместо това националсоциалистическият светоглед (в основите си по-скоро един конгломерат от различни идеологически начала с корени в ХІХ в. ) по-често се назовава (както на руски) „фашизъм“ (по-точно „хитлерофашизъм“). В този случай следователно преобладава едно обобщаващо тълкуване, при което националсоциализмът се обединява с други буржоазни идеологии и режими, като такива целящи отблъскване на предполагаема социалистическа революция.

Още по-генерализираща интерпретация е теорията за тоталитаризма, разпространена предимно в САЩ, но и във ФРГ през 50-те и 60-те години на ХХ в., която подчертава сходствата между незачитащите човешката личност режими при нацизма и сталинизма. Този спорен подход, при който се прави сравнение между нацизма и сталинизма с намерението да се докажат техните сходства чрез разместване на различни идеологически и теоретически конструкции, и до днес води до оживени обществени дебати.

Терминът националсоциализъм се опитва да направи връзка между расистки мотивираният национализъм и заимстваните от социализма единични антикапиталистически стремления.

Социалистическите елементи в “Програмата от 25 точки” на NSDAP от 1920 г. не били прилагани сериозно на практика. Сред тях имало: одържавяване на някои клонове на индустрията, получаване на част от печалбата в големи предприятия, „освобождаване от робството на лихварите“ (антисемитски лозунг, който различава позитивно оценяванията “създаващ” капитал от негативно оценявания “грабителски” капитал, който в разбиранията на националсоциалистите се идентифицирал с еврейството). Те трябвало преди всичко да послужат за приобщаване на работническата класа за целите на партията и били силно повлияни от идеята за “еднонародно общество” (Volksgemeinschaft).

Съществени елементи на развитата от Карл Маркс и Фридрих Енгелс между 1840 и 1890 г. социалистическа теория, а именно премахване на капиталистическото класово господство и принципът на интернационализма и равенството били обаче яростно оспорвани. Редом с еврейството Хитлер поставял като свой най-голям идеологически враг марксизма, чиито партии след налагането на нацистката диктатура през 1933 били забранени по същия начин, както и втората носеща колона на организираното работническо движение - профсъюзите.

От 1928/ 1930, след като Хитлер се наложил над войнствено настроеното социалнореволюционно ляво крило на NSDAP около Грегор и Ото Щрасер, той се обърнал към селския електорат и към буржоазията, която се надявал да спечели чрез временно ограничаване на заразителния антисемитизъм в националсоциалистическата пропаганда и подчертаване на външнополитически теми.

По-нататък той търсил съюз с едрата индустрия с цел постигане на легално заемане на властта, след като десните опити за преврат в началото на 1920-те (пучът на Кап и фон Лютвиц и Биреният пуч на Хитлер) се провалят. Ако не се вземат предвид някои изключения като Фриц Тюсен или Емил Кирдорф, които щедро предоставяли на партията дарения, преобладаващата част от едрите индустриалци останали скептични или неутрални спрямо нацизма чак до 1933 г. Това се показва и от сравнението между двата политически призива на капиталисти през есента на 1932 г. Апелът на близкият до Германската национална народна партия (DNVP) кръг, който действал в подкрепа на канцлера Франц фон Папен бил подписан от повече от 300 индустриалци, докато “заявлението на индустриалците”, което изисквало посочването на Хитлер за канцлер, не съдържало повече от 20 подписа.

По-голямата част от работническите среди не се подлъгва по стратегията на NSDAP за напречен фронт и продължава да гласува, доколкото били възможни свободни избори, бъдеще за традиционните, Социалдемократическа работническа партия (SPD) и Немска комунистическа партия (KPD), въпреки конфликта между тях. Както показват проучванията на политолога Юрген Фалтер, при работниците, несвързани с класата си (например селски работници, домашни прислужници или заетите в малки предприятия), успехите на NSDAP не са под средното в никакъв случай.

1934, година след завземането на властта, “лявото” (антикапиталистически настроено) крило на NSDAP е окончателно разгромено, като Хитлер осигурява централната си позиция във властта чрез задържания и убийства на своите хипотетични вътрешнопартийни конкуренти (сред които и неговият бивш покровител, поддръжник и близък приятел, водачът на щурмовите подразделения (SA) Ернст Рьом). В нацистката пропаганда това действие се окачествява като потушаване на Бунта на Рьом.

[редактиране] Характерни черти на нацизма

Спорно е, доколко е съществувала обособена националсоциалистическа идеология. В тази връзка е и изказването на Ханс Франк (нацистки военен престъпник, политик и управител на завладяната Полша) от Нюрнбергските процес, че е имало „толкова много националсоциализми, колкото и националсоциалисти“. В крайна сметка въпросът би трябвало да остане отворен, като се вземе предвид фактът, че нацистката идеология надживява своя фюрер, който е трябвало да послужи за абсолютен център за изграждането на цялостната политическа система.

Могат да се назоват обаче някои основни характерни черти:

  • расизъм, особено антисемитизъм, който кулминира в холокоста, както и възвеличаване на „арийската и германската раса“; (срв. расова теория и ариософия), социален дарвинизъм (идеология на неравенството).
  • Евтаназия и евгеника, съответно „расова хигиена", като вяра във възможността за „положителна селекция" на една господстваща раса,
  • Родство с фашизма, което се показва и в пропагандата,
  • Идея за народ-общество (еднонародно общество, Volksgemeinschaft), определено чрез кръвното родство, в което не трябва да има класови противоречия; оттам също антимарксизъм, антикомунизъм и антиболшевизъм, също както и антикапитализъм (защото за нацизма капиталистическата икономика уврежда връзката с родината и морала на народа),
  • тоталитаризъм – отклоняване от демокрацията; разбиване на политическите партии, профсъюзите и свободната преса,
  • широкообхватни правомощия за тайните служби и шпионите; вж. също Гещапо и доносничество
  • Фюрерство – концентрация на цялата власт и авторитет в едно водещо лице, както и разпростирането на този принцип на останалите йерархически нива,
  • милитаризъм,
  • “политика на жизнено пространство”, „жизнено пространство на изток“, защита на родната „кръв и земя"
  • позоваване на “пруските добродетели”, съответно на философията на немския идеализъм.

Подобно на фашизма в Италия, който неговият инициатор Бенито Мусолини нарича като „сливане на едрия капитал и държавата“, нацистите са подпомагани финансово както от отделни немски, така и от чуждестранни предприемачи като бастион срещу болшевизма.

Антисемитизъм, 1 април 1933
Антисемитизъм, 1 април 1933
Сенатор Бъркли наблюдава трупове на евреи в Бухенвалд, 24 април 1945
Сенатор Бъркли наблюдава трупове на евреи в Бухенвалд, 24 април 1945

Антисемитизмът се захранва от различни, частично противоречиви течения. Така евреите били държани отговорни общо взето за неуредици като масовата безработица, урбанизацията (увеличаването на броя на градовете, обезлюдяването на провинцията и преместването на селското население в градовете). Те са представяни като подстрекатели на специфичната за нацизма теория на заговора между съветския болшевизъм и англо-американския финансов капитализъм (негов смъртен враг), които искали да обгърнат Германия в смъртна хватка. Общо евреите били заклеймявани, че „разлагат" обществото и „принадлежат на нисша раса“.

Понятието за раса е основно в нацисткия светоглед. Постулирано е „Превъзходството на арийската раса“ над другите раси, при което „арийски“ по погрешка е приравнено на индогермански. Арийската раса трябвало да бъде опазена от вредното въздействие, което нацистите виждали в ‚смешението‘ с другите раси. Запазването на т. нар. „чистота на кръвта“ оправдава приетата с Нюрмбергските закони забрана за брак на германци с партньори „преобладаващо от друга раса“. Стерилизацията на умствено изостанали, психично болни и извършители на тежки престъпления трябвало да попречи унаследяването на мнимо болния геном.

Успоредно се провеждало въоръжаване, първоначално тайно, впоследствие открито. Хитлер и другите висши нацисти предвиждали започване на нападателни войни, след като Вермахтът (тогавашната армия) стане достатъчно силен. Една след друга страните трябвало да бъдат изолирани и победени. Крайната цел по мнението на историците било поробването на континенталната суша, на Съветския съюз до линията Архангелск – планината Урал – Кавказ, както и населването на тези области от германците; други учени считат, че имат доказателства да смятат, че Хитлер се е стремял към световно господство. Господството над завладените територии трябвало да бъде засилено чрез унищожаването на нежелани групи от население.

[редактиране] „Завземане на властта" от нацистите

В Германия на изборите за Райхстага (долната камара на тогавашния немския парламент) на 5 март 1933 г. Хитлер за малко не успява да получи абсолютно мнозинство с NSDAP поради което бил принуден да поддържа коалиция с Германската национална народна партия (DNVP). Като лидер на най-силната партия пет месеца по-рано той бил посочен от президент на Ваймарската република Паул фон Хинденбург за имперски канцлер. Въпреки че националсоциалистите пропагандират този ден като ден на „Завземането на властта" (Machtergreifung), процесът протича като обикновена смяна на правителствата. Пожарът в Райхстага (вж. Г. Димитров) в Берлин на 27 февруари 1933 г. променя ситуацията. Нацистите твърдят, че подпалваческият атентат е комунистически опит за преврат и обвиняват доста комунистически политици в съучастие. Президентът Хинденбург издава извънреден указ на основание чл. 48 от Ваймарската конституция за отменяне на гарантираните основни права, който те използват за да настъпят срещу опозицията, особено Немската комунистическа партия.

Пълноценното завладяване на властта се удава на нацистите едва чрез Закона за пълномощията от 23 март 1933, за приемането на който те се нуждаели от мнозинство от две трети от присъстващите депутати, което постигнали чрез забраната на НКП и пакт с центъра и ГННП. С този закон практически била суспендирана Ваймарската конституция, тъй като Райхстагът се оттеглил като излишен, след като със закона дал съгласие да предаде властта си, при което отделянето на изпълнителната от законодателната власт било отменено.

[редактиране] Идеология

Идейна основа на нацизма е оспорване на идеята за човешката чест, според която човекът е ценност като такъв, тоест без каквито и да е постижения. Основните ценности на нацизмът не били нито нови, нито ограничени върху определена историческа епоха. Те са ценностите на обществото на постиженията, но по-радикални и всеобхватни. Организираността на работата, техниката и физическата култура, от една страна, и, от друга, принизяването на изкуството до оръдие на волята е също така израз на този възглед за човека, както и системата на трудовите лагери и унижожаването на т.нар. “малоценен живот” (асоциални индивиди, напр. проститутки, цигани, лесбийки, алкохолици). Версайският договор и последиците на Световната икономическа криза от двадесетте години отварят широко вратите на идеологията на постиженията и на усещането за ограбване на личния труд (Leistungsideologie und dem Gefühl, um die eigene Leistung betrogen zu sein). Примерът на антисемитизма, основан на мита, че еврейската култура живее на гърба на немската, обаче показва несъответствието между реалността и желаните резулати.

Основни елементи на нацистката идеология са записани от Адолф Хитлер в неговата книга “Моята борба”. Тя се счита за основа на всички други публикации на нацизма. Като друг особено важен идеолог се сочи Алфред Розенберг, който в своята радикално антихристиянска книга “Мит на ХХ век” достига доста широко развитие на неговите мисли. Все пак книгата на Розенберг не била възприемана сериозно от много водещи нацистки политици, особено Йозеф Гьобелс. Антихристиянската идеология на Розенборг никога не оказва влияние върху политиката.

Хайнрих Химлер доразвива по собствен начин националсоциалистическата идеология. Наличните и при Розенберг връзки с Индия били изградени в SS уредбите като Крепостите на ордена (бази за обучение на младите кадри на партията), които Химлер разбирал като елит на системата. Езотерични учения с източно влияние, които частично били заети от SS, надживяват края на войната и живеят – по-често като неполитически подобни на религии учения – до днес. Химлер предприема и европеизиране на идеологията. Един от известните ѝ продукти са единиците от доброволци на “европейските SS" от много страни; дори имало концепции за европейско икономическо пространство.

Често нацизмът придобивал религиозни черти. На дните на държавната партия нацизмът бил празнуван точно така, както е изтъкнато и подчертано във филма "Триумф на волята" на режисьорката Лени Рифенщал. Отношението на нацизма към християнската религия било също така противоречиво. От една страна, имало опити чрез така нареченото „Немското християнство" Eвангелистката църква да бъде впрегната за целите на нацизма. От друга, забелязвали се антихристиянските елементи при Розенберг и пълният отказ от християнството, който правел Химлер, позовавайки се на Буда и предбудиските индийски писания. Държанието на религиите и техните представители по време на нацисткия режим следва да се разгледа отделно (вж немската статия за религията по време на националсоциализма).

Тук спада Митът за кръвта и земята („Blut-und-Boden-Mythos", разгръщане на расата /кръвта/ като легитимация на нацията и осигуряване на съществуването на собствения народ чрез унищожаване на другите и осигуряване на жизнено пространство /земята/), възвеличаването на съсловието на селяните („изхранващото съсловие") и един определен вид носталгия. Много нацисти се отказват да възприемат урбанизацията (в тесен смисъл) и растящата индустриализация и копнеели за земя, която както винаги била обработвани от селяни. Химлер също имал такива идеи, когато предложил да се населят завладените територии на Съветския съюз със селяни, които да бъдат едновременно войници (“селяни бранители”). Руснаците, украинците и поляците трябвало да бъдат селскостопански работници, домашна прислуга, строители и общи работници.

[редактиране] Литература и външни препратки

За печатни издания и интернет сайтове на немски вижте оригиналната статия и Уикипортала “Националсоциализъм”


Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Nationalsozialismus от сайта http://de.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите.