Агрометеорология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

[редактиране] Агрометеорологията като наука

Агрометеорологията изучава метеорологичните, климатичните, хидрологичните и почвените условия в тяхното взаимодействие с обектите и процесите на селскостопанското производство. Т.е., тази наука се намира във взаимодействие с редица други науки — географията, метеорологията, климатологията, агрономическите и животновъдните науки, биологията, почвознанието, физиологията на растенията и животните, математиката и статистиката и др.

Най-важните задачи на агрометеорологията са:

1. Изучаване и описание на закономерностите при формиране на метеорологичните и климатичните условия за аграрното производство в пространството и времето;

2. Разработка на методи за количествена оценка на влиянието на метеорологичните фактори върху състоянието на почвата, развитието, растежа и продуктивността на културите, развитието и разпространението на болестите и неприятелите;

3. Разработка на методи за агрометеорологични прогнози;

4. Агроклиматично райониране на нови култури, сортове и хибриди; обосновка на рационалното използване на климата за повичаване на добивите от културите;

5. Агроклиматична обосновка на технологиите на производство, в т.ч. по мреме и място на всички аграрни практики;

6. Разработка на методи и опрогнози за растителна защита;

7. Отчитане на екологичните въздействия на аграрното производство и методи за опазване на околната среда и др.

Хидрометеорологичната информация се ползва на три нива:

  • За предприемане на оперативни стопански решения;
  • За разработка на планови решения в средносрочен аспект;
  • За избор на дългосрочни програми за развитие на земеделието.

Агрометеорологията ползва информация от метеорологичните и агрометеорологичните станции в страната, и борави с методи на други науки, както и със собствени методи.

[редактиране] Основни познания

Изучаването на науката Агрометеорология предполага получаването на информация по следните основни теми:

[редактиране] Вижте още

На други езици