Рачо Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рачо Петров
български военен деец и политик
Рачо Петров
Роден: 19 февруари 1861
Шумен, днес България
Починал: 22 януари 1942
Белово, България

Рачо Петров Стоянов български офицер (генерал от пехотата) и политик.

Съдържание

[редактиране] Биография

Рачо Петров заема редица постове в българската армия, а след уволнението си през 1896 г. се занимава с политическа дейност. Два пъти е министър-председател на България — първият път оглавява временното 21-во правителство от 25 януари 1901 г. до 4 март 1901 г., а вторият — 26-тото правителство от 19 май 1903 г. до 4 ноември 1906 г. По време на своята кариера той е смятан за особено близък с княз Фердинанд I.

Рачо Петров е народен представител в XI (1901 г.) и XIII (1903-1908 г.) Обикновено Народно събрание.

На 30 август 1878 г. Рачо Петров е произведен в чин прапоршчик. Завършва Военното училище в София с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. На 24 март 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1883 г. завърщва Николаевската военна академия в Санкт Петербург. Назначен е за ротен командир в 5-та пехотна тетевенска дружина, след което служи в 11-та пехотна орханийска дружина в Шумен. На 24 март 1885 г. е произведен в чин капитан, причислен е към Генералния щаб и назначен за бригаден адютант в щаба на 1-ва пехотна бригада в София.

След Съединението (1885 г.) и по време на Сръбско-българската война е началник-щаб на армията. През 1887 г. е началник на Военното училище, а след това отново началник-щаб на армията (1887-1894 г.). Рачо Петров участва активно в потушаването на военните бунтове в Русе през 1887 г. През 1894 г. става военен министър в правителството на Стефан Стамболов и остава на поста във втория и третия кабинет на Константин Стоилов до 1896 г. Обвиняван в злоупотреби, той е произведен в генерал-майор и напуска армията и министерския пост на 29 ноември 1896 г.

През следващите години Рачо Петров се занимава с политическа дейност, като е близък с Народнолибералната партия. Участва във второто правителство на Тодор Иванчов, а в началото на 1901 г. оглавява временно правителство, натоварено с провеждането на избори. През 1903-1906 г. отново оглавява правителство на Народнолибералната партия.

Рачо Петров е мобилизиран в началото на Балканската война и е назначен за комендант на Търново Сеймен. По време на Междусъюзническата война командва 3-та армия, а след нейния край е повишен в генерал-лейтенант (1913 г.). По време на Първата световна война известно време е управител на Македония, след това е преместен в щаба на армията. През 1917 г. окончателно напуска армията по свое желание.

През Първата световна война (1915-1918) е назначен за генерал-губернатор на Македонската военноинспекционна област. През 1916 г. е зачислен към щаба на действащата армия. През 1917 г. излиза в запас по собствено желание.

При правителството на Александър Стамболийски (1920) той е съден на 75 години затвор. Прекарва 4 години в затвора, след което пада правителството на Стамболийски и е амнистиран през 1924 г. На 6 май 1936 г. лично цар Борис III го удостоява с най-високото звание генерал от пехотата.

Рачо Петров умира на 22 януари 1942 г. в гара Белово - Пазаржишко.

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ II степен
  • Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, II степен с мечове отгоре и I степен без мечове
  • Златен орден „За заслуга“
  • Турски орден „Меджидие“ I степен
  • Турски орден „Османие“ I степен
  • Руски орден „Св. Анна“ I степен
  • Германски орден „Короната“ I степен
  • Сръбски орден „Таково“ I степенл

[редактиране] Семейство

Рачо Петров е женен от 1887 за Султана Панталеева Минчович (1869-1946), известна като Султана Рачо Петрова. Те имат 3 деца:

  • Мария
  • Влада (по мъж (Карастоянова ), известна журналистка от BBC
  • Благой

Бракът не върви добре и през 1919 г. се развеждат.

Рачо Петров има любовница – сръбкинята г-жа Балугчич, а Султана Рачо Петрова според някои източници, е била любовница на Фердинанд, което е спомогнало бързата кариера на Рачо Петров.[1]

[редактиране] Библиография

  • Записки по военна топография“ (1888)

[редактиране] Източници

  1. Фердинанд и сексуалните скандали. Вестник НОВИНАР, Вторник, 10 Април, 2007
няма >>> началник на Щаба на армията (9 септември 188529 април 1887) >>> Стефан Паприков
Данаил Николаев >>> военен министър (10 юли 18871 септември 1887) >>> Сава Муткуров
Стефан Паприков >>> началник на Щаба на армията (23 октомври 188715 април 1894) >>> Никола Иванов
Михаил Савов >>> военен министър (27 април 189429 ноември 1896) >>> Никола Иванов
Васил Радославов >>> министър на вътрешните работи (10 декември 19004 март 1901) >>> Михаил Сарафов
Тодор Иванчов >>> министър-председател (25 януари 19014 март 1901) >>> Петко Каравелов
Димитър Тончев >>> и.д. министър на външните работи и изповеданията
(25 януари 19014 март 1901)
>>> Стоян Данев
Стоян Данев >>> министър-председател (18 май 19034 ноември 1906) >>> Димитър Петков
Стоян Данев >>> министър на външните работи и изповеданията
(18 май 19034 ноември 1906)
>>> Димитър Станчов
Министър-председатели на България
 Княжество България  Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов
 Царство България  Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев
 Народна република България  Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов
 Република България  Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев
* временно назначение


На други езици