Самуилов надпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 година, един от най-старите датирани надписи на кирилица.

Самуилов надпис от 993 г.
Самуилов надпис от 993 г.

Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 година при строежа на църквата "Св. Герман" при с. Герман, Преспанско, в дн. Гърция. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997-1014) в памет на родителите и брат му - Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т.нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.

За пръв път надписът е обнародван от директора на Руския археологически институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 година, като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимофей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 година надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Ст. Л. Костов.

[редактиране] Самуилов граничен камък

На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село Самуилово е задържан втори Самуилов надпис. Според учените това е граничен камък, разположен между България и Византия и служи за обозначаване на държавната граница. На него се чете надписът: "Самуил - цар и самодържец всем българом", което е неоспоримо доказателство за българския характер на Самуиловата държава. Като първи документ от XI век, където самият цар Самуил се нарича български цар, той е бил приготвен за изнасяне в Република Македония. Според проф. Божидар Димитров, директор на НИМ: “Този камък, повече от сигурно е, че в момента, в който щеше да премине македонската граница, щеше да бъде счупен пет метра след като мине границата”. В Благоевград гражданите образуват жива стена, за да попречат Самуиловият камък да бъде преместен в София. Кметът Лазар Причкапов казва пред медиите, че находката е с национално значение и трябва да остане в регионалния музей, защото нейното място на българска национална светиня е именно в Пиринска Македония.

[редактиране] Литература

  • Успенскиiй, Ф. И. Надпис царя Самуила, Известiя Руского Археологического Института в Константинополе, 1898, ІІІ, с.184-194
  • Кос, М. О натпису цара Самуила, Гласник српског научног друштва 5, 1929, с. 203-209
  • Иванов, Йордан. Български старини из Македония, С. 1931, с. 23-25


[редактиране] Външни препратки


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици