Оброчище
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оброчище е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, Област Добрич. В миналото името му е било Текето.То се намира в близост до черноморските курорти Албена, Кранево, Златни пясъци.
Оброчище | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Област: | Добрич | ||
Община: | Балчик | ||
Население: | 2 544 (13/09/2005) | ||
Надм. височина: | 135 м | ||
Пощ. код: | 9630 | ||
Тел. код: | 0579 | ||
Геогр. положение: | 43° 24' сев. ш. 28° 3' изт. д. |
||
МПС код: | ТХ | ||
Кмет или наместник | |||
Иван Петков |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Оброчище е разположено на дъното на дълбок стар залив, между Варна и Балчик в живописната долина на река Батова и само на няколко километра от курорта Албена. Бреговата му граница е била очертана от скалното било, на което в днешни дни е разположено село Ляхово. Дълбоко врязаният в сушата залив вероятно е бил използван за пристан.
[редактиране] Обществени институции
- В местното училище (СОУ "Христо Смирненски") учат деца от съседните села и градове.
[редактиране] История
Старото име на Оброчище (до 1942 година) е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси). За пръв път селото се споменава в един турски летопис от 1676 година под името Текеджик. Вероятно е основано доста по-рано още в началото на XVI век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на мюсюлмански манастир от един ислямски духовен водач на име Ак Язълъ баба. Той е изповядвал идеите на бкташите. Принадлежал е към архаично религиозно течение в исляма, стоящо най-близко по своята същност и философия до християнството.
Според един стар турски статистически справочник през 70-те години на XIX век селото е имало 118 къщи. След Освобождението ни от турско робство преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носила из цялата империя, за целителната сила на манастира на Ак Язълъ баба. За разлика от джамиите на империята в манастира на село Текето можели да влизат и друговерци. На всеки било позволено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния водач Ак Язълъ баба и да получи надежда за изцелението на болести и за житейските си неудачи.
Прогонени от родните си места, първо се преселили 2-3 семейства от фамилията на Атанас Желев с прякор Чорбаджията, Димитър Стамболията и Михо Димитров. След няколко месеца се заселили още двадесетина семейства, дали началото на родовете Михови, Коларовци, Анастасовци, Армудовци, Маруловци, Паприцови, Пауновци. Почти всички те били от Лозенградския и Одринския край, а преселението станало някъде около 1879 година.
Непосредствено след пристигане на голямата група заселници били събрани средства и бил построен православен храм в архитектурен стил XIII - XIV век Това е църквата, в която и днес палим свещ за здраве и за упокой. Не след дълго било издигнато и училище. В него първи като учител влязъл даскал Никола Златев. Били направени три чешми, било заградено и място за гробища. По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село. Без да изневеряват на християнския си религиозен толеранс, новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква. Атанасовден станал и своеобразен празник за цялото село. На този ден в православния храм се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Ак Язълъ баба, където заедно вярващите християни и мюсюлмани оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните. Оттам може би идва и името на селото Оброчище. Думата оброчище означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци и обреди.
От есента на 1918 до месец септември на 1940 година жителите на селото преживяват издевателствата и несгодите на румънската окупация.
Мъжкото население взема участие в почти всички конфликти от национално значение – Междусъюзническата война, Войнишкото въстание. Във Втората световна война на териториите на Югославия и Унгария се бият 45 войници от селото. Събития, променящи бита и мисленето, връхлитат преселниците от Беломорието година след година. След ужаса на двете войни, окупацията и въстанието, донесли много смърт, в селото следва една нова промяна. До 1956 година селото е управлявано от няколко кмета. Сред тях са Войнов, Ангел Стоянов Филен, Петър Бомбов от село Църква, Георги Димитров Касаджика. Те работят за селото и изстрадалите му жители в най-тежките години на прехода 1944 – 1956 година.
През 1956 година населението на Оброчище наброява 1500 жители. Осемдесет на сто българи, малцинство двадесет на сто: кoпанари (румънски цигани), цигани и малка част турци. Основният поминък на населението от село по тава време е лозарство, зеленчуково производство. Има и работници в ленена фабрика, към ДЗС в напоителната система, занаятчийски работници: тепавичари, воденичари, коларо-железари, строители, шивачи и др. В селското стопанство работят тридесет на сто в кооперативното стопанство, а останалите са частни стопани, които обработваха земята с животинска тяга. Почти нямаше механизация - както при частните стопани, така и в кооперативното стопанство. В новообразуваните животновъдни ферми към ТКЗС всичко се извършва само на ръка.
[редактиране] Източници
- Информацията е предоставена със съгласието на Кирил Анастасов — най-възрастният жив кмет на Оброчище.