Партизанска бригада "Георги Димитров"

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Партизанска бригада "Георги Димитров" е българска партизанска бригада, участвала в партизанското движение в България през 1941-1944. Действа в околностите на Стара Загора.

През 1942 в Старозагорско е създадена партизанска чета, която по нареждане на ЦК на БКП се влива в средногорския отряд "Христо Ботев". От 1943 действа самостоятелно в Старозагорско. На 20 март същата година води бой в местността Боздугановска кория, на 3 юни - край село Бенковски.

През април 1944 партизаните от Старозагорско, Казанлъшко и Новозагорско се обединяват в отряд "Георги Димитров". Той провежда акции в селата в околността, напада мините "Българка", "Бутора", "Надежда", "Твърдица".

През юли 1944 отрядът прераства в бригада, в състав от 5 отряда - Старозагорски, Кириловски, Новозагорски "Петко Енев" и два казанлъшки - "Марко Чернев" и "Цвятко Радойнов". От август същата година, бригадата нелегално издава свой печатен орган - вестник "Народна борба".

На 9 септември 1944 участва в установяването на властта на ОФ в села в СТарозагорско.