Паметници на Съветската армия в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Паметниците на Съветската армия в България са издигнати в по-големите градове на страната по различно време в периода 1945-1989. Издигнати са като форма на признателност към Червената армия при настъплението й в България след 8 септември 1944 година.

На места паметниците на Съветската армия (особено когато статуята е само на един войник) са наричани "Альоша".

Съдържание

[редактиране] Паметници в страната

[редактиране] Плевен

Паметникът в Плевен е изобразявал изправен съветски войник, загърнат в наметало. Наричан е "Альоша". Намирал се е в идеалния център на града, на т.нар. Стара главна в близост до общината и Мавзолея-костница. Премахнат е през 1991 година под натиска на СДС. Нарязан е на парчета и по-късно претопен.

Известно време постаментът му остава празен, докато през 1999 не е ремонтиран и превърнат под ръководството на тогавашния кмет Румен Петков в паметник на загиналите за свободата на Плевен.

[редактиране] Пловдив

Пловдивския Альоша
Пловдивския Альоша

Паметникът на Съветската армия в Пловдив (скулптор - Васил Родославов) е най-известния в България паметник, носещ прозвището Альоша. Издигнат е на едно от известните седем тепета на Пловдив - Бунарджик. Разположен е в непосредствена близост до паметника на освобождението на Пловдив от османско владичество. Изобразява изправен съветски войник, държащ автомат модел "Шпагин" с цевта надолу. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи "Слава на непобедимата съветска армия освободителка".

До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки, около които се развива естествената растителност на тепето. Паметникът е като цяло запазен и без следи от вандализъм.

Надписът под паметника
Надписът под паметника

Неколкократно са предприемани опити за премахване на пловдивския Альоша, но до момента те остават безуспешни.

[редактиране] Русе

Паметникът в Русе
Паметникът в Русе

Паметникът изобразява изправен съветски войник, държащ знаме в лявата си ръка, като е опрял дръжката му до нозете си. На постамента са поставени петолъчка и надпис.

[редактиране] Сливен

Паметникът на Съветската армия е разположен извън града, на едно от възвишенията, обграждащи Сливен. Представлява внушителен каменен масив под формата на пантеон.

[редактиране] София

Паметникът на Съветската армия в София
Паметникът на Съветската армия в София

Паметникът се намира в идеалния център на града, на булевард "Цар Освободител", между Орлов мост и Софийския университет, в началото на Борисовата градина. Гледан откъм булеварда, паметникът е на фона на Витоша. Издигнат е през 1954 година, като ръководител на творческия колектив е архитект Димитър Митов. Започва с две скулптурни композиции откъм булеварда и преминава през гранитен плочник, ограден с метални отливки на големи дъбови венци. Постаментът е обграден с бронзови барелефи от трите страни. Скулптурната група включва ликуващ съветски войник с вдигнат автомат, от двете страни на когото са застанали жена и мъж - съответно селянка и работник от България.

През 1993 година Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахването на паметника. Въпреки това, опитите за реализиране на решението не получават силна обществена подкрепа и търпят неуспех.

Паметникът не е поддържан от общината и е подложен на системен вандализъм. Станал е и традиционно място за събиране на младежи. В момента в близост до него се извършват изкопни работи за метро. По данни от пресата изкопните работи ще станат причина за временното премахване на паметника и поставянето му обратно след завършване на работата.

Левите сили в София традиционно празнуват годишнината от 9 септември 1944 на паметника. Също така, русофилски дружества отбелязват там годишнините от 9 май 1945.

[редактиране] Отрицание

В периода на еднолично управление на БКП паметниците на Съветската армия са смятани за символи на българо-съветската дружба и на благодарността за помощта на Съветската армия за установяването на т.нар реален социализъм в България. След промените от 1989 година някои отричат значението им, както и конкретните им естетически качества, докато други смятат, че присъствието им е нужно като уважение към приноса на СССР за откъсването на България от Оста и присъединяването към антихитлеристката коалиция, както и с цел поддържане на добри отношения между България и Русия.

Под натиска най-вече на СДС, в началото на 90те години някои от паметниците са премахнати. Други, сред които този в София, остават на мястото си, но са оставени без грижи по поддръжката от страна на общинските власти.