Бяла Слатина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бяла Слатина е град в Северозападна България. Той се намира във Област Враца и е трети по големина в областта след Враца и Козлодуй. Градът е административен център на община Бяла Слатина.
Бяла Слатина | |
---|---|
![]() 43° 28' N, 23° 56' E |
|
Данни | |
Област: | Враца |
Население: | 14 088 |
Надм. височина: | 99 м |
Пощ. код: | 3200 |
Тел. код: | 0915 |
МПС код: | ВР |
Кмет | |
Милко Симеонов (БСП) | |
Адрес на общината | |
ул. „Д.Благоев“ 85 тел.: 0915/20-11 е-поща |
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] Политика
- 2003 — Милко Симеонов (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ОБТ, ПДСД) печели на втори тур с 67% срещу Данаил Йолов (независим).
- 1999 — Милко Симеонов (БСП, БЗС Александър Стамболийски 1899, ПК Екогласност) печели на втори тур с 58% срещу Параскева Ненчева (ОДС).
- 1995 — Иван Георгиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Тодорин Диковски (независим).
[редактиране] Икономика
- Балканкар - Мизия АД
- Вега стар ЕООД
- Гарант АД
- Пионер АД
- Белпред ЕООД
- Фортуна-ФЗ АД
- Милве АД
- Рила Стил АД - клон
- Юнион Левъл АД - клон
- Капаска ООД - клон
- Нешо Миранов ЕТ
- Искра ООД
- Кардинал ЕТ
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
- Читалище: „Развитие“
- Дом-Музей: „Николай Хрелков“
[редактиране] Образование
- Начално училище "Цани Гинчев"
- Начално училище "Христо Ботев"
- Начално училище "Христо Смирненски"
- Прогимназия "Св. Климент Охридски"
- СОУ "Васил Левски"
- ПАГ "Никола Йонков Вапцаров"
- ПГО "Елисавета Багряна"
- ПУ "Софроний Врачански"
[редактиране] Редовни събития
- Традиционен белослатински панаир: Провежда се всяка година около 14 септември Кръстовден. Празникът продължава няколко дни. Включва културна програма и представяне на браншови организации.
[редактиране] Личности
- Родени в Бяла Слатина
- Георги Божинов (р. 1949), политик
- Блага Димитрова (1922-2003), писателка
- Цола Драгойчева (1898-1993), политик
- Васил Габровски род. 1930 г. - художник живописец, дизайнер, монументалист, председател на СБХ Враца (1972 - 1988), един от основателите на художествената галерия в Бяла Слатина.
- проф. д-р Васил Николов - род. 1951 - археолог, от 2003 г. ръководител на археологическия институт с музей към БАН.
- Лъчезар Лазаров поет и общественик.
- Маргарита Дакова (1926 -1984) - основоположник на музея в Добрич, етнограф, изследовател, публицист.
- Милен Гетов род. 1925 г. - кинорежисьор.
- Николай Хрелков (1894 - 1950) - поет, публицист и преводач, известен с поезията си за септемврийските събития 1923.
- Петко Карлуковски (1921 - 1974) - актьор, участник в трупата на Народен театър - София, награден с орден "Кирил и Методий" 1 степен.
- Събка Тодорова Николова-Цанкова (р.1948) - заслужил учител, дългогодишен директор на гимназия "Васил Левски" и общински съветник от листата на БСП
- Цанко Бозайников (1928 - 2003) - музикант, музикален педагог и композитор, през 1954 г. е един от основателите на Детската музикална школа в Б. Слатина и пръв неин директор, организатор и ръководител на инструментални състави и хорове.
- проф. Цанко Яблански род. 1944 г. - професор по генетика и селекция на животните, зам. ректор на Тракийски университет, посланик на България в Израел.
- Цено Йолов (1929-1998) учител, автор на 3 учебника.
- Личности записали имената си в историята на града:
- Иванчо Съйнов - народен будител и революционер, председател на тайния революционен комитет, народен представител във Великото народно събрание (Велико Търново 1880 г.). От 1883 до 1887 година е кмет на Бяла Слатина. През 2002 година е удостоен посмъртно със званието "Почетен гражданин на Бяла Слатина".
- Кольо Радев - Черкеза (1850 - 1927 г.) - революционер. Роден в Бяла Черква - Великотърновско, участник в четата на Христо Ботев. След нейното разпадане е заловен, и изпратен в София заедно с още двама четници, освободени са, но на път за Търновско отново са арестувани и закарани в Ловеч. Там са разпитвани и препратени към Търново. Имало е заповед по пътя да бъдат убити, но с хитрост успели да се спасят. Вероятно Кольо Радев отново е емигрирал в Румъния, защото през 1877 г. той преминава Дунава заедно с руските войски и влиза в Търново. Заселва се в Бяла Слатина през 1900 г. Занимава се с мелничарство, земеделие и градинарство. Умира през 1927 година в Александровската болница. Погребан е в двора на енорийския храм в Бяла Слатина.
- Цани Гинчев (1832 - 1894 г.) Роден в Лясковец - народен будител, писател, публицист и учител. Негови са книгата "Български басни" и повестите "Ганчо Косерката" и "Женитба", същите повести публикува в сп. "Труд", докато е негов редактор. По времето, което изпълнява длъжността окръжен училищен инспектор в Оряхово след Освобождението, съдейства за утвърждаването на Бяла Слатина като околийски център, за разширяване на образователното дело, за откриване на седмичен пазар за едър рогат добитък. Неговото име носи едно от училищата в града.
[редактиране] Легенда за Бяла Слатина
Било много много отдавна и никой не помни, кога се е появило селото. Малко, сгушено на левия бряг на реката Скът, с бедни разкривени къщурки, сякаш изпаднало от една от непрекъснато трополещите каруци. Оттатък реката едно поле простирало безкрайната си еднообразност и чезнело в далечината. Заоблените му зелени хълмове обгръщали тъничката сиромашка река, мъчейки се да я задържат единствено за себе си. Напролет, в ниското, близо до водата израствали хиляди бели цветчета. Толкова много и толкова мънички. Златинки им викали. Бели златинки. И вярвали, че щом като те са тук зимата вече си е отишла. Издълбан и прашен път водел към селото. По него търговците стигали до хана. Разпрягали уморени каруците и бързали да се отпуснат на грубо скованите столове. Там сред гъстия тютюнев дим и шумната глъчка, отново се намирал някой, който да подхване позабравената легенда за бяла Злата... Кога е живяла - никой не помнел. Но всички се надпреварвали да разказват за хубостта и. Стройна, усмихната, весела била. И всички я обичали в селото. Харесвал я и бейският син и все по-настойчиво я задирял. Заплашвал я, че ще затрие селото ако не му пристане. Кой знае как щяло да завърши всичко, ако една нощ Злата не изчезнала. Търсили я всички, но никой повече не я видял. Едни разказвали, че чули смеха и, когато пресичали гората, други уж я били мяркали покрай реката. И това било всичко. Дали безбройните бели цветчета или красотата на Злата са дали име на селището е трудно да се каже. Но Бяла Слатина живее и днес, пренесла през годините звънкото си име и спомена за една непокорена хубост...
[редактиране] Спорт
Футболен клуб "Чавдар Бяла Слатина" (Западна „Б“ група)