Рихард Авенариус

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рихард Авенариус
немски философ
Роден: 19 ноември 1843
Париж, Франция
Починал: 18 август 1896
Цюрих, Швейцария

Рихард Хайнрих Лудвиг Авенариус (на немски: Richard Heinrich Ludwig Avenarius), познат като Рихард Авенариус е немски реакционен[източник?] философ, субективен идеалист, един от основателите на емпириокритицизма.

Авенариус отрича обективната реалност на света, изхожда от субективно - идеалистическото положение : „мислимо като съществуващо“ е само усещането. Според Авенариус съзнанието и битието, субектът и обектът („аз“ и „средата“) се намират в постоянна, задължителна връзка („принципиална координация“) ; няма битие без съзнание, няма съзнание без битие. За основа на тая връзка Авенариус вещта не може да съществува независимо от нашето съзнание, без мислещия субект. Затова връзката между „аз“ и „средата“, „принципиалната координация на Авенариус и компания е субективен идеализъм“ (Ленин). Цялото това изкуствено построение на Авенариус противоречи на науката, която е доказала, че съзнанието е продукт на продължителното историческо развитие на материята и че е било време, когато на земята не е съществувал човекът с неговото съзнание. Стремейки се да се измъкне от нелепостите, до които го довежда учението за „принципиалната координация“, Авенариус излиза с не по - малко нелепата мистическа теория за „потенциалния централен член“. Според тая идеалистическа теория ние „примисляме“ себе си, т.е. представяме си, че сме съществували в онова време, когато още не е съществувал човекът, но вече е съществувало земното кълбо. Авенариус оказва голямо влияние върху руските махисти : Богданов, Базаров и др. Философията на Авенариус като един от изразите на идеалистическата реакцияв епохата на империализма бе напълно разгромена от В. И. Ленин в книгата му „Материализъм и емпириокритицизъм“. Ленин показа, че тази философия служи на попщината, служи на същите цели, на които служи и философията на Беркли и Дейвид Хюм.