Нергал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нергал е хтоническо божество от шумеро-аккадската митология, което олицетворява различни отрицателни явления.

За първи път името Нергал се появява под формата KIŠ.UNU (KIŠ-ú r u g a l) в раннодинастичните списъци с имена на божества от Fāra, Abu Şalābīh, Ebla и Adab, както и в лексикални текстове от същата епоха. От времето на Акадската династия към името се прибавя фонетичният комплемент GAL ("голям", "велик"), като нерядко вместо KIŠ.UNU.GAL (KIŠ-úrugalgal или KIŠ-eri11-gal) се появява вариант GÌR.UNU.GAL. Още една паралелна форма възниква през средновавилонския езиков период - U.GUR (в транскрипция - néri-gal). Интересно е, че в по-ранните извори U.GUR изпълнява функцията на пратеник на Нергал, докато от старовавилонския период насетне функцията му е експроприирана от Хендурсанга/ Ишум . Известни са още над 15 изписвания на името, някои от които - чисто фонетични.

Съгласно старовавилонските списъци с имена на божества Нергал имал над 50 хипостази, около 40 от които са божества с имена, съдържащи компонента LUGAL ("господар", "цар"). Много от тях го описват като господар на определен растителен вид (напр. dlugal- ĝiššinig , dlugal- ĝiša-tu-gab-liš, dlugal- ĝišùr и dlugal-ĝiš-ĝišimmar в списъка, колациониран от Е. Вайднер: AfO 2, IV 13-15). Нергал рядко се открива в текстове от южна Месопотамия преди епохата на ІІІ Урска династия; вместо него обикновено е споменаван Месламтаеа ( dmes-lam-ta-è-a, "който излезе от Меслам"), едно от имената на Нергал съгласно старовавилонските списъци. От особена важност за разбирането на божествената природа на Нергал се явява неговият синкретизъм с Ерра ( < ак. erēru, "изгарям"), семитският бог на смъртта, състоял се около началото на старовавилонската епоха и особено отчетливо изразен в главния култов център на Нергал, Кута. Макар името Ерра да е засвидетелствано още в досаргоновата епоха (все пак рядко с детерминатив за божество преди стВ), царете от Акадската династия не го споменават в своите надписи; Нарам-Син дори имал особена връзка с Нергал ( според един надпис Нергал е царският MAŠKIM/ ак. rābişu, "~ управител": FAOS 7, 82: 46ff.), в която старовавилонската традиция заменя името на Нергал с Ерра. В старовавилонските и по-късни текстове Нергал и Ерра са две паралелни имена на едно и също божество. Но както отбелязва F. Wiggermann (RlA 9, S. 217), Ерра никога не получил толкова висок статут, че да измести Нергал, бога с шумерско име.

Първото свидетелство за Нергал като господар на Подземния свят е един zami(n)-химн (zà-mí = "възхвалявам", "прославям") от раннодинастичната епоха (R. Biggs, OIP 99, 48: 65-69). За първи път като "Господар на големия град" в текстове от южна Месопотамия Нергал се открива по времето на ІІІ Урска династия, а в старовавилонската епоха митът го свързва в брачни отношения с Ерешкигал, царицата на Подземния свят, разрешавайки по този начин възникналото противоречие между представите на юга и севера за идентичността на владетеля на Отвъдното.

Почти всички извори сочат Енлил като баща на Нергал, с изключение някои късновавилонски текстове, според които това е Ану; в Мита за Нергал и Ерешкигал - Еа. Майка му, съгласно различните традиции, е Нинлил, Белет-или, Нинхурсанга, Нинмах, Нинмена или Кутушар, всички те -проявления на "Богинята-Майка". Не по-малобройни са богините, които в различни епохи и локални пантеони са свързвани с Нергал в съпружески отношения, но всички те имат релация със земята - Ниншубура, Мами, Лац, Адму/ Адама (общосемитска богиня, съпруга също на угаритския Рашап, идентифициран с Нергал в редица списъци с богове), Ерешкигал. Съгласно списъка AN: dA-nu-um Нергал има син (Шубула) и дъщеря (Дадмуштум); негов пратеник в по-древните текстове се явява Угур, по-късно - Хендурсанга/ Ишум.Към антуража на Нергал/ Ерра се отнасят "седемте богове" (diĝir-imin-bi/ ak. ilānū sebettu), "дневните демони" (du4-ug/ ak. ūmū), различни болести (холера, епилепсия), а в литературните текстове - и персонажи от кръга на Ерешкигал.

F. Wiggermann, RlA 9, 221 свързва Нергал с представата за следсмъртното съществуване на душата ("soul") в "Големия град" (ÚRUGAL) в противовес на "изгниването на тялото"("body") в "Голямата" земя" (KI.GAL), символизирано от Ерешкигал. Абстракция от подобен тип е много съблазнителна по отношение примиряването на мъжкото и женското начало, проявени в характера на двете подземни божества, но противоречи на самите извори. Както ÚRUGAL, така и KI.GAL първоначално е била локализирана в хоризонтално направление (за топографията на Отвъдния свят в Месопотамия - D. Katz, The Image of the Netherworld in the Sumerian Sources), а след хтоничния брак в мита (вж. "Нергал и Ерешкигал" ) самият бог-господар на "Големия град" се превръща в обитател на KI.GAL. Освен това в Царството на Ерешкигал човекът продължава своята екзистенция post mortem като gidim/ ak. eţemmu, "дух (на мъртвия)", който наистина запазва известна, макар и доста неясна, връзка с някога живия човек (вж. "Гилгамеш, Енкиду и Подземният свят" ). Единствено за болния от проказа приживе е засвидетелствано неприятно, в смисъла на F. Wiggermann, описание (ETCSL 1.8.1.4., Версия А, р. 288-289), което обаче следва да се възприеме като рефлексия на земния живот.