Джагфар Тарихи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Джагфар Тарихи“ (на татарски Cäğfär Taríxı, Җәгъфәр тарихы — „История на Джагфар“) е спорен текст, претендиращ, че е компилация от ранни исторически материали за прабългарите, хазарите и други евразийски номади. Според защитниците му Джагфар Тарихи е написан в сегашната си форма през късния 17 век в Татарстан. Той говори за много личности и исторически събития, за които липсват свидетелства от други източници. Например, в него се споменават хазарските владетели от средата на 7 век Халга и Кабан, които липсват в ал-Табари, в Кембриджкия ръкопис и в Хазарската преписка или в някой друг запазен документ.

Повечето учени гледат на труда като на смесица от реални данни и откровени измислици. Критиците му твърдят, че е фалшификация, създадена или по искане на НКВД, за да се популяризира идеята, че волжките татари са древна, автохтонна етническа група, силно различаваща се от кримските татари и други групи, наричани татари. Известно е, че съветското правителство е създало подправени исторически документи в няколко случая[източник?] с намерението да създаде разкол и фракционизъм между съветските народи.

Джагфар Тарихи е написан Бахши Иман през 1680 г. във Волжка България по заповед на сеид Джагфар.[източник?] Последният запазен препис на руски език е направен от Ибрагим Нигматулин (1916-1941 г.) в казахския град Петропавловск.[източник?]

Летописите разказват за фантастична тридесет и пет хиляди години българска история.

[редактиране] Литература

[редактиране] Външни препратки

На други езици