Каспар Давид Фридрих
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каспар Давид Фридрих немски художник |
|
Роден: | 5 септември 1774 Грайфсвалд, Германия |
---|---|
Починал: | 7 май 1840 Дрезден, Германия |
Каспар Давид Фридрих (Caspar David Friedrich, 5 септември 1774 - 7 май 1840) е немски художник, последовател на Романтизма. Считан е от много критици за един от най-изявените му представители.
Каспар Давид Фридрих е роден в Грайфсвалд, който от 1630 до 1815 г. принадлежи на Швеция, в семейството на Йохан Готлиб Фридрих и Софи Доротея Фридрих като шесто от десет деца. Родителите му произхождат от Нойбранденбург, до където той по-късно често пътува. Майка му умира едва през 1781 г. Детството му е белязано и от смъртта на много от неговите братя и сестри. През 1787 г. при пързаляне с кънки той попада под леда, при което, опитвайки се да му помогне, загива трагично неговия брат Кристофер (вижте картината му Море от лед).
През 1790 г. в Грайфсвалд той взема първите си уроци по рисуване при Йохан Готфрид Куисторп, който предава на младия Фридрих въодушевлението си от пейзажа и красотата на своята родина. По-късно той учи в кралската академия по изкуства в Копенхаген (1794-1798), след което се заселва в Дрезден, където завършва образованието си. През летните месеци на 1801-1802 г. той пътува до родния си град и до намиращия се наблизо остров Рюген. Така възникват серия от скици, към които художникът често се завръща.
През 1816 той става член на Академията в Дрезден, а през 1924 г. е избран за неин почетен преподавател.
През 1818 г. на 44 години Фридрих се оженва за 25 годишната Кристияне Каролине Бомер, с която имат три деца. Съпругата си той рисува в Жена на прозореца (1822), една от серията картини в гръб. През 1835 г. получава удар и е принуден да спре с рисуването. Умира през 1840 г. в Дрезден. Интересно е, че през целия си живот той има шведско гражданство.
[редактиране] Творчество и възгледи
Заедно с Лудвиг Тик и Фридрих фон Харденберг той е в центъра на литературния и художествен живот на романтизма. Ключов елемент за разбиране на възгледите отразени в творчеството на Фридрих, е връзката между пейзаж и мистично чувство. През 1817 г., той се сприятелява с Карл Густав Карус (1789 г. - 1869 г), учен и художник романтик, който публикува "9 писма за рисуването на пейзаж". Водеща е мисълта, че съзерцанието на величието на природата е върховно естетическо преживяване и мистична нагласа. Изглежда Фридрих има сходен възглед. В творбите му се повтаря мотива за човешкото преклонение пред природата, която е божие проявление.
Фридрих въплъщава в себе си един истински романтик: по-скоро интровертен, стеснителен към света, привързан към природата и религиозен. Картините му се схващат най-вече като меланхолични. Мислите му кръжат често около Настояще, Минало и Бъдеще.
"Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си". К. Д. Фридрих.
Фридрих пътува често до различни части на Германия, които после пресъздава в картините си. Пейзажите му описват изключително Северна Германия. Те представляват красиви картини на дървета, хълмове, пристанища, утринни мъгли и други светлинни ефекти, основани на детайлно наблюдение на природата. Художникът има предпочитание към тъмните краски и темите: преклонение пред природата, огромно небе, руини, виолетов цвят, съдбата, безкрайното, снега, нощта.