Вечна замръзналост
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вечна замръзналост е най-горната част на земната кора на местата, където температура ѝ от минимум 2 години до хилядолетия не надвишава 0 °C. Понятието се среща с латинското наименование пермафрост (permafrost), с руските вечная мерзлота - популярно, с криолитозона - научно и с трайно замръзнала земя.
Площта на вечната замръзналост е около 35 милиона km². Разпространение — северната част на Аляска, Канада, Европа, Азия, островите в Северния ледовит океан. Единственият континент, където няма вечна замръзналост е Австралия. В зоната на трайно замръзналата земя подземните води са замръзнали, а дълбочината на замръзналата кора понякога е над 1000 метра.
Вечна замръзналост заема над 25 % от земната суша. Значителна част от нея е следствие от последния ледников период, като в днешно време бавно се топи. Към 2100 година ще бъде 4 пъти по-малка на площ от сега.
Строежите върху вечната замръзналост са предизвикателство. Например, при строежа на панелни блокове в Сибир, блокът се изгражда до гол панел и се остава да стои няколко години. Ако не почне да потъва се довършва, ако ли пък не, се търси ново място. Предизвикателство е и строежа на Чингхай-тибетскатa железница върху такива земи.
В недрата ѝ са намирани дори цели запазени мамути.
Науката за вечната замръзналост води началото си от съветските учени, като съветските концлагери (ГУЛАГ) били също използвани за първите натрупвания на знания.