Болница

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Болницата е лечебно заведение, в което се предлагат специализирани стационарни и амбулаторни медицински услуги.

Болници в съвременния смисъл на понятието съществуват в западно- и централноевропейските страни от 18 век. В България първите болници са създадени едва след Освобождението. Една от най-старите от тях, Александровската, е създадена през 1879 г.

В българската медицина е прието да се разграничава между доболнична (извънболнична), болнична и следболнична помощ.

Болниците могат да бъдат многопрофилни - за лечение на множество заболявания и/или специализирани - по кардиология, онкология, спешна помощ, акушеро-гинекология и много други профили. Също така могат да бъдат общински, държавни или частни.

Преобладаващата част от съществуващите в България болници са държавна собственост. От 2001 г. в България е наложен мораториум върху приватизацията на болниците.

Държавни болници са както областните (бивши окръжни) така и университетските болници, и националните центрове (напр. Център по белодробни заболявания).

За числото на болниците в България съществуват различни мнения. Така например официалната информация на Националният статистически институт сочи за 2005 г. 262 болници с 45 537 легла ([1]); в публичното пространство, включитело и от официални представители, често се споменава цифрата 280 и дори 300.

Правните въпроси, свързани с болници, са уредени в "Закон за лечебните заведения", приет 1999 и изменян многократно (вж. напр. [2]).

По данни на печата на 28 ноември 2006 в София бе открита първата голяма частна болница в България - "Токуда болница София", инвестиция на японска "Токушукай Медикъл Корпорейшън". Очакваният капацитет след завършването на болницата е 1000 легла.

Сайт с информация за структурата на българското здравеопазване: [3]

Факсимиле с историята на Александровска болница от 1937 г. с данни за историята на болничното дело в България: [4]


[редактиране] Вижте също