Бобощица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бобощица | |
---|---|
Данни | |
Население: | около 1 200 (2005) |
Надм. височина: | 1112 м |
Геогр. положение: | 40° 33' 15 сев. ш. 20° 45' 52 изт. д. |
Бобощица (в местния диалект понякога Бобошчица, често неправилно Бобошница и Бобошица, на албански: Boboshticë или Boboshtica, румънски: Bobostita или Boboştiţa, на гръцки: Μπομποστίτσα, Бобостица) е село в Албания в окръг Корча, област Корча, разположено на 8 километра южно от град Корча в подножието на планината Морава в долината на река Дунавица. В миналото Бобощица заедно със съседното село Дреново има преобладаващо българско население, почти асимилирано вследствие на силните процеси на албанизация и елинизация. Днес само десетина души в Бобощица говорят български език[1][2].
Съдържание |
[редактиране] История
Бобощица е последното от многобройните навремето български села в Корчанско. Джеймс Петифър пише, че местна легенда гласи, че селото е основано от полски заселници, изостанали след един кръстоносен поход.[3]
Според османски документи в 1486 година османският султан Баязид II дарил на своя мирахор, местния потурчен албанец Иляс бей, редица села, включително и Бобощица. Селото е вакъфирано от Баязид заедно с други три села от Корчанска каза в 1505 г.[4]
Според академик Иван Снегаров[5] през 1503 година в манастира до селото „Свети Никола“ е построена нова църква, на чиято западна стена има гръцки надпис с имената на ктиторите - Богдан, Челко, Вълчо и Телче.
През 1709 година манастирът „Свети Никола“ става ставропигия на Охридската патриаршия.
През 1728 година заедно с други села в Корчанско Бобощица става вакъф на Корчанската митрополия. В тази година в Бобощица се провежда и епархийски събор под председателството на охридския партиарх и корчански митрополит Йоасаф. Бобощица става лятна патриаршеска и митрополитска резиденция. Този факт се потвърждава и от английския учен и дипломат Уилям Лийк, който през 1805 година пише, че митрополитът се върнал от Бобощица в Корча, когато научил за неговото пристигане. За областта на Корча Лийк пише, че „българският език все още се говори в някои села на тази област“[6]. В 1806 година българинът от Бобощица Константин дарява 100 гроша за отпечатването на книгата на Софроний Врачански „Неделник“.[7]
Бобощица започва да запада след 1814 г., когато албанският независим феодал Али паша Тепеделенли включва Бобощица и Дреново към своите 900 чифлици. След смъртта на пашата през 1822 г. султан Махмуд II задържал селата като свой емляк.
Според академик Снегаров на 26 октомври 1873 година жителите на Бобощица пишат молба до българския екзарх Антим I, написана с гръцки букви на бобощички диалект. В молбата се казва, че в Бобощица и в Дреново се говори български език, описва се селото, разказва се за неговите околности и за стопанското му положение и се съобщава, че то отвсякъде е обградено от албанци. От писмото става ясно, че при Али паша Янински селото става държавен имот и голяма част от жителите му се преселват във Влашко. По-късно султан Абдул Азис започнал да продава имотите. Бобощани не успяват да се освободят от държавна зависимост и затова се обръщат с молба за помощ към екзарх Антим I.
През 1874 година Бобощица се освобождава от държавна зависимост и в 1877 година в селото както и в съседното Дреново е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.
По Санстефанския мирен договор от 1878 година Бобощица с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя.
През 1880 г. селото имало 1004 жители.[8] В 1897 година английският консул Чарлз Блънт пише, че в Бобощица живеят 902 православни българи.
В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през 14 и 15 век е оцеляло в подножието на планините[9].
По данни на Българската екзархия в началото на 20 век в Бобщица има 250 български къщи с 1 471 жители.
Албанологът Густав Вайганд пише „Българските села южно от Корча (Корица), Дреново и Бобошица образуват езиков остров, който не е във връзка с останалата българска езикова област. Това са последните останки от българската езикова област, разпростирала се някога на запад до Адриатическо море, за която напомнят много български имена на местности в района на Томорица и Опар между Берат (наричан някога Белград) и Корча“.[10]
В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2 800 българи.[11]
През 2005 година Бобощица е посетено от албанския езиковед Джелал Или, който пише че в селото само пет шест души говорят „славянски език“.[12] В същата година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на говора, а във второто само една жена.[13]
В 2005 година в Бобощица започва да функционира гръцко училище „Омирос“.[14] Много семейства от Бобощица емигрират в Гърция.
Селото е известно с черничовата си ракия.
[редактиране] Говор
В 30-те години на 20 век френският учен Андре Мазон посещава Корчанско, включително и Бобощица и събира документи и образци от българския говор на населението[15]. Тези документи заедно с писмото до екзарха използва българският езиковед професор Любомир Милетич, който пише няколко статии, посветени на Корчанския български диалект[16][17][18]. В бобощенския говор има значителни следи от старобългарския назализъм, подобно на съседния му от изток костурски говор.
Според Милетич говорът на компактната група бежанци от Западна Македония в село Айдемир, наричана от околните българското население "арнаути" е почти еднакъв с говора на бобощичани, което означава, че тези айдемирци са бежанци от Корчанско.
Сръбският професор и езиковед Стоян Новакович, който по-късно става един от бащите на македонизма, също изследва бобощенския говор в своята статия „Приноси към изследването на македонските диалекти“, обнародвана в „Архив за славянска филология“ на професор Ватрослав Ягич. Новакович прави анализ на бобощенския говор на базата на текстове от родния в Бобощица информатор Търпо Тимков, слуга в Цариградска гостилница. Новакович също обръща внимание на запазения назализъм и нарича бобощенския и дреновския говор български.[19]
С бобощенския говор се занимават и руската езиковедка албанистка Агния Десницка[20], македонският езиковед Божидар Видоески[21] и българският езиковед Благой Шклифов[22].
[редактиране] Родени в Бобощица
- Виктор Ефтимиу (1889 - 1972), румънски поет и драматург, академик
- Лукса Икономова-Петрова (1827 - 1910), дъщеря на свещеник, отраснала в Свищов, съпруга на плевенския първенец Маринчо Петров, майка на родоначалника на модерната българска хирургия д-р Асен Петров
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Бележки
- ↑ Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
- ↑ Xhelal Ylli. Die slavischsprechende Bevölkerung in Südostalbanien und ihre Mundarten. в Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Международная научная конференция. Санкт-Петербург, 11-12 июня 2004 г.
- ↑ James Petiffer. "Blue Guide Albania & Kossovo", London, 2001.
- ↑ Боян Гюзелев. „Албанците в Източните Балкани“
- ↑ Иван Снегаров. „Един важен български документ от Корчанско“, „Македонски преглед“, 1934, № 1, с.1-16
- ↑ W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
- ↑ Софроний Врачански. „Кириакодромион, сиреч Неделник“. Римник, 1806, стр.1.
- ↑ Пепо, П. Към историята на село Бобощица (Албания), ИИИ, т. 14–15, 1964, с. 163–183.
- ↑ H. Gelzer. Vom Heiligen Berge und aus Makedonien, в Bulletin of the American Geographical Society, Vol. 38, No. 5 (1906), p. 333
- ↑ Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.
- ↑ Българите в Албания I част
- ↑ Xhelal Ylli. Die slavischsprechende Bevölkerung in Südostalbanien und ihre Mundarten. в Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Международная научная конференция. Санкт-Петербург, 11-12 июня 2004 г.
- ↑ Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение)
- ↑ webalbania.com Shkollës 9 vjeçare të fshatit Boboshticë
- ↑ Andre Mazon. Documents, contes et chansons slaves de l’Albanie du Sud, Paris, 1936
- ↑ Любомир Милетич. „Нови сведения за македонските българи в Бобощица (Корчанско) и техният език“ - в Македонски преглед, X, 3 и 4, 19-32, 1937.
- ↑ Любомир Милетич. „Образци от говора на с. Бобощица (Корчанско)“ - в Македонски преглед, X, 3 и 4, 1937.
- ↑ Любомир Милетич. „Най-старинният днес български говор е в Македония“ - в Македонски преглед, XI, 1 и 2, 1937.
- ↑ Stojan Novakovic. 1893. Beiträge zur Erforschung der macedonischenDialekte. Archiv für slavische Philologie 15: 37-46
- ↑ О говоре славянских деревень Бобоштица и Дренова (южная Албания) // VI Mežinárodni Sjezd slavistu. Acta Sjezdu. Praha, 1970.
- ↑ Бобошчица (Boboshtica; ОЛА 10b). Fonološki opisi, 1981, стр. 753-766.
- ↑ Благой Шклифов. Общността на говора на село Бобощица с Костурския говор – в Помагало по българска диалектология, 1984, сс. 77-81