Потребител:ЧерноризецХрабър/Хранилище
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Т'ва е хранилище за различни боклучки, които един ден могат и да ми послужат но засега са си боклучни :) Ако си намерите нещо полезно, взимайте го, безплатно е:
[редактиране] Рода Вокил, отстранен от старита Прабългарски родове, защото не е български
От рода Вокил произхождат няколко български владетели, управлявали България през 8 век:
По време на политическата криза, обхванала младата българска държава, родът Вокил враждува с рода Угаин, като представители на двата рода се редуват да управляват. Властта се сменя чрез организирани от другия род бунтове, при които ханът бива или убит, или принуден да бяга във Византия.
Някои историци предполагат, че Вокил и Укил са един и същи род. Друга теория твърди, че родът е бил всъщност славянски.
[редактиране] Мирни договори след Първатра световна война
Държава | Договор | Териториални клаузи | Военни ограничения | Репарации | |
---|---|---|---|---|---|
Германия | ![]() |
Версай, 28 юни 1919г. | Елзас и Лотерангия - към Франция, Ойпен и Мелмеди - към Белгия, Саарска област - под контрло на ОН за 15 години, върната след плебисцит, Горна Силезия - към Чехословакия и Полша, Данциг - свободен град-държава, Мемел - отказ в полза на ОН - 1923г. е предаден на Литва, Люксембург излиза от митнически съюз с Германия | Демилитаризиране на Рейнска област, премахване на задължителната военна повинност, разпускане на Генералния щаб и съществуващата армия - 100 000 пехота и 4 000 офицери, огричения на БФМ, тежка артилерия и танкове, забрана за авиация и подводници, разоръжаване под съюзнически контрол. | Размерът подлежи на уточнение от репарационна комисия, задъжение да се изплатят в срок от 30 години. Всички търговски кораби в водоизместимост от 600 до 1000 тона и 50% от 1000 до 1600 т. от риболовния и речен флот да бъдат предадени на съюзниците. Репарациите оценени от комисията са 132 милд. златни марки. |
България | ![]() |
Ньойи сюр Сен, 27 ноември 1919г., | Южна Добружа - към Румъния, Западните покрайнини - към СХС, Беломорска тракия след автономен режим към Гърция. | 20 000 души, без тежка артилерия (33 000 заедно с гранична и градска полиция) | 2 250 000 златни франка за 37 години |
Австрия | ![]() |
Сен-Жермен ан Ле, 10 септември 1919г., | Забрана за Аншлус с Германия, Бохемия, Моравия и Силезия към Чехословакия, Тешен към Полша, Бургенланд - към към Австрия след плебезцит 1921г., Шопрон - към Унгария, Буковина - към Румъния, Южен Тирол, Триест, Истрия с част от Крайна и Каринтия, Далмация и Далматинските острови - към Италия, Словенска Каринтия с Клагенфурт след плебеццит 10 октомври 1920г. - към Австрия. | 30-хилядна армия, без тежка артилерия | Задължително плащане на репарация, конфискация на целия военен и търговски флот. |
Унгария | ![]() |
Трианон, 1 юни 1920г., | Трансилвания и Източен Банат - към Румъния, Хърватско, Зпаден Банат и Бачка към СХС, Словакия и Закарпатска Украйна - към Чехословакия, отказ от претенции към Фиуме | 35-хилядна армия, отмяна на военна повинност, наемна армия, няма право на авиажия и танкове, тежка артилерия, целия флот подлежи на унищожение или предаване на съюзниците | Конфискация на целия военен флот. |
Османска империя | ![]() |
Севър, 10 август 1920г.,
договорът не е признат от Кемал Ататюрк, направени са промени |
Тракия с Галиполите, Егейските острови и Смирна - към Гърция, Сирия и Ливин към Франция, Ирак, Палестина, Кипър и Египет към Великобритания, Кюрдистан - евентуална бъдеща автономия, Турска Армения - свободна държава, Триполитания - към Италия | 50-хилядна армия, без подводници и авиация | Финансов и военен контрол от страна на победителите, международен контрол и управление на проливите |
Турция | ![]() |
Лозана 24 юли 1923г.. | Източна Тракия и Смирна върнати на Турция, границата с Ирак - неуточнена | Демилитаризация на Босфора и Дарданелите, право на свободен преход на търговски кораби през проливите и във военно време | Няма формални репарации, но има отмяна на международния финансов контрол над страната, като Турция поема задължението да изплати дълга на Османската империя |
[редактиране] Самуилово родословно дърво
Комит Никола (роден ?, умира ?) |
Рипсиния | ||||||||||
Давид | Мойсей | Арон
|
|||||||||
Агата | Самуил (роден 10 век, умира 6 октомври 1014, управлява 997–6 октомври 1014) |
||||||||||
наследник | дъщеря | дъщеря | ?
|
||||||||
Гавраил Радомир (роден 970?, умира 1015, управлява 1014-1015) |
Теодора Косара | Мирослава | 3 неизвестни |
[редактиране] Сръбска и руска версия в Сръбско-българската война
[редактиране] Сръбската версия
-
- Тази точка е преразказ на статията в сръбската Уикипедия във вида ѝ към 25 март 2007. Източникът е с ГНУ лиценз и не е проверяван за вярност.
През 1885 г. сръбско-българските отношения са лоши. Tе са утежнени както от стратегически интереси - Македония - така и от текущи проблеми: даването на убежище на участниците в Тимошкия бунт (на сръбски) начело с Никола Пашич (на сръбски) и проблемът с граничния пост в Бреговo. През пролетта на 1884 са на ръба на войната поради превземането на сръбския граничен пост в Брегово от българите.
Не след дълго се явява следващият повод за война. След организираният с българско участие преврат в турската провинция Източна румелия, тя е присъединена към България на 6 септември 1885. Според крал Милан, това е агресивна политика, нарушаваща равновесието на Балканите и Берлинския договор. Очевидно следващата стъпка на българите ще е присъединяване на Македония. През октомври в Истанбул е проведена конференция на великите сили, където Сърбия представя исканията си за компенсации заради нарушението на Берлинския договор, но без резултат.
Крал Милан решава да воюва и обявява мобилизация на 50 000 човека. Това не са всички сръбски сили, но той след Тимошкия бунт се бои от войската. Поради липса на средства е теглен заем за нейното оборудване.
[редактиране] Военни действия
Сръбските военни планове са чрез изненада да се завземе София, докато основните български войски са на турската граница. Според българските планове, западната армия трябва да удържи сърбите при Сливница до идване на основните сили, след което се преминава в настъпление.
Вместо да настъпват енергично по посока София, сръбските сили напредват бавно до Сливница, където става най-голямото сражение в тази война, от 5 до 7 ноември. От тактическа гледна точка в сражението няма победител, и двете армии се оттеглят, но стратегически сърбите са разгромени, защото деморализираната войска се изтегля на сръбска територия. Българската войска бързо се окопитва и получила вече числено превъзходство със силите, прехвърлени от Източна Румелия, нахлува на сръбска територия. Сръбската войска се изтегля до височините след Пирот, оставяйки града на българите. На северния фронт силите на Сръбската тимочка войска достигат до Видин, но не успяват да го превземат. По искане на Австро-унгария българите спират настъплението си, а примирие се сключва на 16 ноември, на практика без сериозни военни действия. Към този момент на бойното поле българите имат числено превъзходство 3:1.
Това е една лошо проведена кампания. Крал Милан е неопитен, а началник-щабът полковник Йован Петрович е вече болен. Не са мобилизирани наборите с опит в предишните войни. Командирите на дивизии нямат необходимата квалификация, имало е случаи една дивизия сама да воюва, а другите да изчакват. Пехотата не е обучена с новите пушки система Маузер-кокин, нито на стрелба, нито на бой със щик. Заявените нови френски оръдия не са доставени, артилерията е била с износени топове с по над 1000 изстрела, които не стрелят точно надалече, а в близък бой не са пускани, за да не попаднат в ръцете на българите. Даже четири от батареите са били с топове с предно (дулно) пълнене. Българите са имали нови оръдия Круп. Но и моралът на сръбската войска не е бил на висота, за разлика от българската.
Като основни грешки се приемат: непълната мобилизация, недостатъчните муниции, и най-важно, закъснялото начало. Ако войната е почнала няколко дена по-рано, или ако се е настъпвало по-енергично, основните български сили, които са били на границата с Турция, са щели да закъснеят за Сливница и даже за София. Цялата отговорност поема крал Милан.
Неочакван проблем са мунициите за новата, по-скорострелна пушка Маузер-кокин. Общо за войната са изгърмяни 9 милиона патрона, което дотогава е било количество за 2 месеца война. Но още на 5 ноември някои части са отстъпвали, понеже нямат патрони, войниците ги изгърмяват много бързо.
[редактиране] Примирие
Сключеното тримесечно примирие се използува от крал Милан за възстановяване на сръбската военна мощ с цел продължаване на войната в началото на 1886, или поне да се преговаря от по-силна позиция. Извършена е мобилизация на още набори, а крал Милан е протакал времето, имитирайки преговори до доставяне на патрони за пушките.
Докато текат преговорите, министър-председателят Милутин Гарашанин е мобилизирал още 100 000 запасняка. Новите стоманени топове Дебанж от Франция са пристигнали на смяна на старите бронзови пушкала. Оборудвани са 45 полски и 7 планински батареи от по 6 оръдия. Изградени са укрепления в източния край на Сърбия, от Виена са доставени патрони. Към края на декември Сърбия е със възстановена военна мощ.
[редактиране] Мир
До война все пак не се стига, поради дипломация на великите сили, наложили мирен договор по границите отпреди войната. Имало е спор за обезщетенията: България иска 25-30 милиона динара, настоявайки, че тази велика сила, която е дала пари на Сърбия за война, трябва да плати и щетите от тази война. Русия подкрепя тази позиция, но Австрия я отхвърля, защото Сърбия няма толкова пари, а тя не иска да плаща вместо нея. Това е позицията и на Германия и Англия, поради което България използува да се обедини с Източна Румелия. На 17 февруари 1886 е подписан Букурещкия мир.
Жертвите във войната са приблизително еднакви: 746 убити и 4570 ранени сърби, съответно 771 и 4232 българи.
-
- Край на преразказа на версията от сръбското Уики.
[редактиране] Откъси от руската версия
Сърбите от 2 години имат най-модерните за времето си пушки. Но те не могат да боравят практически с тях, офицерите заповясват стрелба от 1,5 километра или повече, изразходвайки по този начин патроните напразно... Сръбската войска е деморализирана заради обръшението на крал Милан към армията. Той казва, че изпраща войска да помага на българите срещу турците. Войниците са били изненадани, че срещу тях воюват българи.
[редактиране] Части от старата версия на статията на българският цар Самуил
[редактиране] Поражение и смърт
Развръзката идва когато на 29 юли 1014 византийският император успява незабелязано да заобиколи главната българска армия и в отсъствието на Самуил да предизвика битка при днешното село Ключ в планината Беласица. Византийците нанасят решително поражение като пленяват 14 или 15 хиляди български войници, които са ослепени и на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Легендата гласи, че гледката на ослепената армия поразила Самуил и довела до преждевременната му смърт на 6 октомври същата година. В прослава на това му деяние Василий II по-късно е удостоен от византийците с прозвището "българоубиец".
Първото българско царство успява да просъществува само още 4 години след смъртта на Самуил след което пада под византийска власт до 1185 г., когато българската държавност е възстановена с въстанието на братята Асен и Петър.
[редактиране] Цар на България
Цар Роман, който няма наследници, е последният владетел от Крумовата династия. След неговата смърт през 997 г. Самуил се обявява за цар на България и получава кралска корона от папа Григорий V (996-999).
През 998г. цар Самуил тръгва на поход срещу сърбите и пленява сръбския крал Йоан Владимир. През следващите няколко години е построена Самуиловата крепост.
Самуил и Василий II прекарват 15 години в очакване и подготовка за сблъсъка помежду си. Войната започва през 1002 г. До този момент армията на Василий II е по-силна, а и е натрупала опит при военните операции на изток. Както съобщава арабският летописец Яхия Антиохийски, царят на българите Комитопул е принуден да отстъпи дълбоко в територията на собствената си държава. Въпреки това, Самуил се надява да даде достатъчно отпор, за да се стигне до мирни преговори. В продължение на 12 години тактиката на Самуил е успешна и задържа войските на Василий II далеч от големите български градове, включително столицата Охрид.
[редактиране] Семейство
Самуил е женен за Агата, дъщеря на драчкия протевон Йоан Хрисилий. От този брак има три деца:
- Гавраил Радомир
- Мирослава, омъжена за Ашот, управител на Драч
- Теодора Косара, омъжена за Йоан Владимир, княз на Дукля
[редактиране] Становище на Република Македония относно цар Самуил и неговата държава
Приетите в Република Македония схващания за характера на Самуиловата държава са продиктувани от доктрината на македонизма. Тя изхожда от презумпцията, че след като днес има хора определящи се като етнически македонци и след като през Античността вероятно е имало такива, не е възможно през разделящите ги епохи ситуацията да е била по-различна. В Самуиловата държава се търси аргумент за наличието на средновековни македонци.
Научната основа на македонистката версия върху цар Самуил е поставена в началото на ХХ век от някои сръбски учени (Божидар Прокич и други), които в стремежа си да омаловажат българското историческо присъствие в някои части на Балканския полуостров проблематизират българския характер на ръководената от цар Самуил държава и приемат, че в края на Х век било създадено "славянско македонско царство". Въпреки, че подобни твърдения не получават особена популярност в световната медиевистика, след 1944 г. те придобиват нови функции в светлината на стремежите за изграждане на нова нация във Вардарска Македония и се приемат от редица популяризатори и учени в бивша Югославия като Драган Ташковски (1961), Степан Анатоляк (1969) и др. Документално тезите на посочените автори се градят единствено върху многократно дискутирано в науката кратко съобщение на Йоан Скилица, че след като вестта за смъртта на българския цар Петър І стига до Цариград, неговите синове за изпратени от визанитйските власти "да възпрат комитопулите в по-нататъшното им напредване ... Давид, Моисей, Аарон и Самуил, които са синове на един от много силните комити на България, клонели към метеж и започнали да бунят България". Начинът, по който се интерпретира този пасаж, е че метежът (приеман безапелационно за въстание) от 969 или 970 г. не е бил насочен срещу византийците, които по това време завладяват големи части от българското царство, а срещу българската централна власт. Към това авторите от Македония прибавят, че въстанието било срещу българите като народ и виждат някакво противопоставяне на етническа основа. Допълнителни аргументи за наличието на някаква средновековна македонска държава те виждат в географията - факта, че Македония е дял от ядрото на държавата, управлявана от Самуил, че столицата й е била в пределите на днешна Македония. Значително по-големия обхват на тази държава, включително и на Мизия се представя като завоевание на Самуил. Българското име на държавата, признаването от страна на Самуил на цар Роман за владетел, Битолският надпис на цар Иван Владислав, наличието на прабългарска титулатура в Македония и т.н според защитниците на небългарската принадлежност на Самуил и неговата държава са само формални белези, които получават различни обяснения в зависимост от вижданията на отделните автори или не се коментират.
В официалните версии за Самуил и неговата държава има и някои нюанси. Ако в някои научни изложения предпазливо се говори за Самуилово царство (а не за македонска държава) и макар и с много условности се споменава, че Самуил е бил приеман за цар на българите, в други, както и в учебниците по история категорично се говори да средновековна македонска държава.