Президентски избори в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

След 10 ноември 1989 г. в България са произведени шест избора за държавен глава на републиката. Два пъти (1990 и 1991) президентът е избиран непряко - от Народното събрание, а останалите четири пъти (1992, 1996, 2001 и 2006) - пряко от всички избиратели, имащи право на глас.

Съдържание

[редактиране] Първи президентски избори (1990)

[редактиране] Статут

На 3 април 1990 г. ІХ Народно събрание приема Закона за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник”, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който се закрива Държавният съвет и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на републиката. Председателят е държавен глава на НРБ.

[редактиране] Процедура за избор

  • Съгласно чл. 91, ал. 1 председателят (президентът) се избира от Народното събрание с мнозинство 2/3 от присъстващите за срок да края на мандата на Народното събрание, което ще приеме новата Конституция. За председател (президент) на републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е навършил 40 години и отговаря на условията за народен представител (чл. 91, ал. 2).
  • Заместник-председателят (заместник-президентът) на републиката се избира от Народното събрание по предложение на председателя (президента) с обикновено мнозинство от присъстващите (чл. 94, ал. 1), а мандатът на заместник-председателя (заместник-президента) е еднакъв със срока, за който е избран председателят (президентът).
  • Председателят (президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) могат да бъдат преизбирани за същата длъжност само за още един мандат. Трето преизбиране не се допуска (чл. 95, ал. 1).

[редактиране] Прекратяване на пълномощията

  • Пълномощията на председателя (президента) на републиката и на заместник-председателя (заместник-президента) могат да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание по предложение най-малко на една трета от народните представители, когато са нарушили Конституцията или положената клетва. Решението се приема с тайно гласуване и с мнозинство повече от две трети от народните представители (чл. 97, ал. 1).
  • Когато пълномощията на председателя (президента) на републиката и заместник-председателя (заместник-президента) бъдат прекратени, както и по тяхно желание или при смърт, в едномесечен срок се избира нов председател (президент) или заместник-председател (заместник-президент). Когато Народното събрание не заседава, то се свиква от неговия председател (чл. 97, ал. 3).

[редактиране] Изборни резултати

Първите избори за председател (президент) на НРБ се произвеждат на 3 април 1990 г. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов, който е избран с пълно единодушие. Веднага след избора той полага клетва и встъпва официално в длъжност. Решението за избиране на председател (президент) на републиката е обнародвано в „Държавен вестник”, брой 29 от 10 април 1990 г.

[редактиране] Втори президентски избори (1990)

[редактиране] Процедура на изборите

Вторият избор на президент на републиката се произвежда отново непряко, във връзка с подаването и приемането от Народното събрание на оставката на Петър Младенов (20 юли 1990). Той се произвежда по същите процедурни правила, както първият избор. Гласува се в 6 тура, докато един от кандидатите набира необходимото мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.

[редактиране] Избор на президент

Кандидати Издигнати от 1 тур 2 тур 3 тур 4 тур 5 тур 6 тур
24 юли 26 юли 30 юли 1 август
Чавдар Йорданов Кюранов1 БСП 217 211 190 194
Петър Антонов Дертлиев2 СДС 130 131 146 146 130
Виктор Георгиев Вълков3 БЗНС 36 37 41 37 254
Желю Митев Желев4 СДС 284
Въздържали се 1 1 108
Недействителни бюлетини 6 5 9 7 2
Общо гласували 390 384 387 384 386 392

1 На 30 юли от името на парламентарната група на БСП Александър Лилов заявява, че неговите колеги са решили да оттеглят кандидатурата на Чавдар Кюранов, „водени от желанието и волята на нашата партия да се излезе от очерталата се президентска криза и още днес да се избере президент на нашата република”. Лилов добавя, че „ще подкрепим онзи от двамата кандидати, който поставя политиката на националното съгласие над партийните интереси”.

2 На 31 юли Петър Дертлиев оттегля кандидатурата си.

3 На 31 юли Елена Кирчева съобщава от името на парламентарната група на БЗНС, че оттегля кандидатурата на Виктор Вълков. Самият кандидат на свой ред заявява пред депутатие: „Не се чувствам достатъчно уверен в такъв момент да пристъпя към ръководството на държавата при положение, че отсега виждам в парламента една група от около 130 души, на чиято подкрепа аз вероятно няма да разчитам”.

4 На 31 юли Стоян Ганев номинира като кандидат за държавен глава от името на парламентарния Съюз на демократичните сили Желю Желев. На 1 август министър-председателят Андрей Луканов заявява, че парламентарната група на БСП ще подкрепи кандидатурата на Желю Желев, Виктор Вълков прави това от името на БЗНС, БСП и СДС, а Юлий Бахнев - от името на ДПС. Така е осигурено необходимото мнозинство и Желю Желев е избран на поста.

[редактиране] Избор на вицепрезидент

  • При издигането на кандидатурите за държавен глава БСП номинира за вицепрезидент Велко Вълканов, СДС – Петър Берон, а БЗНС не издига претендент за поста. При оттеглянето на кандидатите за президент Чавдар Кюранов, Петър Дертлиев и Виктор Вълков и номинирането на Желю Желев също не е посочена кандидатура за негов заместнки.
  • На 1 август, веднага след като е избран за президент, Желю Желев предлага за свой заместник генерал Атанас Семерджиев. Неговата кандидатура е подложена на явно гласуване с вдигане на ръка и той е избран с гласовете на 383-ма депутати, 7 гласуват „против”, а 2-ма се въздържат.

[редактиране] Трети президентски избори (1992)

[редактиране] Първи тур (12 януари 1992)

Кандидати Издигнати от Получени
гласове
 %
Президент Вицепрезидент
1 Кирил Борисов Борисов Милан Славов Тонев Либерална партия - Перник 11 227 0,22
2 Тодор Иванов Пашалийски Велин Аспарухов Илиев Християнрадикална партия 6 307 0,12
3 Иван Емилов Георгиев Иван Николов Кисимов Българска национално-радикална партия 19 495 0,38
4 Желю Митев Желев Блага Николова Димитрова Съюз на демократичните сили 2 273 541 44,66
5 Андон Колев Дончев Николай Кирилов Шкутов Движение “Глас за безпартиен президент” 31 798 0,62
6 Правдолюб Георгиев Кожухаров Симеон Желев Янулев Българска работническо-селска партия 7 808 0,15
7 Йоло Димитров Денев Георги Димитров Статков Българска демократическа партия 10 769 0,21
8 Петър Манолов Георгиев Емилия Георгиева Савова Движение “Безпартийни за демокрация” 14 023 0,28
9 Благовест Христов Сендов Огнян Стефанов Сапарев Инициативен комитет 113 897 2,24
10 Димитър Крумов Димитров Велчо Дочев Велев Свободна демократическа партия 8 620 0,17
11 Иван Лазаров Иванов Петър Иванов Димитров Български национален съюз “Нова демокрация” 10 099 0,20
12 Димитър Марков Марковски Димитър Георгиев Савов Свободна кооперативна партия 8 360 0,16
13 Петър Николов Гогов Богдан Борисов Йоцов Независима демократическа партия 21 302 0,42
14 Асен Стойков Младенов Иван Цветанов Георгиев Българска комунистическа партия 29 646 0,58
15 Славомир Драганов Цанков Михаил Кръстанов Миланов Съюз на демократичните партии и движения “Ера-3” 50 247 0,99
16 Велко Вълканов Иванов Румен Илиев Воденичаров Инициативен комитет 1 549 970 30,44
17 Сийка Петрова Георгиева Станчо Манев Митев Политически форум “Преображение” 17 150 0,34
18 Крум Савов Крумов – Куманов Венчеслав Славчов Георгиев Предизборен съюз за национално спасение 10 266 0,20
19 Кузман Георгиев Кузманов Никола Костадинов Шумарев Десен демократичен алианс    
20 Стоян Христов Цанков Иван Методиев Стоянов Демократическа партия в България 9 888 0,50
21 Димитър Илиев Попов Христо Христов Генчев Българска национална демократическа партия 32 606 0,64
22 Георги Ганчев Петрушев Петър Кирилов Берон Български бизнес блок 854 108 16,78

[редактиране] Втори тур (19 януари 1992)

Кандидати Издигнати от Получени
гласове
 %
Президент Вицепрезидент
4 Желю Митев Желев Блага Николова Димитрова Съюз на демократичните сили 2 738 420 52,85
16 Велко Вълканов Иванов Румен Илиев Воденичаров Инициативен комитет 2 443 434 47,15

[редактиране] Статистика

Първи тур Втори тур
Брой на избирателите по избирателни списъци 6 817 914 6 859 318
Брой на гласувалите 5 139 891 5 206 226
Процент на гласувалите 75,39 75,90
Брой на недействителните гласове 48 713 24 388
Брой на действителните гласове 5 091 179 5 181 844

[редактиране] Четвърти президентски избори (1996)

[редактиране] Първи тур (27 октомври 1996)

Кандидати Издигнати от Получени
гласове
 %
Президент Вицепрезидент
1 Христо Димитров Бойчев Иван Георгиев Кулеков Движение за защита на пенсионерите, безработните и социално слабите граждани 57 668 1,34
2 Димитър Марков Марковски Димитрина Николова Вулджева Свободна кооперативна партия 5 823 0,14
3 Митко Енчев Димитров Игнат Велков Игнатов Обединение за запазване на богатствата на България 7 793 0,18
4 Илиян Денев Николов Сергей Николаев Немцеров Българска национална екологична партия 4 920 0,11
5 Иван Русев Маразов Ирина Георгиева Бокова Коалиция "Заедно за България" 1 158 204 27,01
6 Вера Денчева Илиева Искра Янева Атанасова Българска комунистическа партия 34 004 0,79
7 Славомир Драганов Цанков Добри Йорданов Добрев Съюз на демократичните партии и движения "Ера 3" 22 724 0,53
8 Любомир Василев Стефанов Паруш Янчев Караиванов Алтернативно социалистическо обединение 6 056 0,14
9 Петър Стефанов Стоянов Тодор Колев Кавалджиев Обединени демократични сили 1 889 825 44,07
10 Иван Методиев Стоянов Румяна Иванова Якимова Демократическа партия в България 14 659 0,34
11 Александър Трифонов Томов Людмил Асенов Маринчевски Независими 135 571 3,16
12 Жорж Ганчев Ганчев Арлин Григоров Антонов Български бизнес блок 937 686 21,87
13 Минчо Генов Минчев Пенчо Петров Пенчев Отечествена партия на труда 13 567 0,32

[редактиране] Втори тур (3 ноември 1996)

Кандидати Издигнати от Получени
гласове
 %
Президент Вицепрезидент
5 Иван Русев Маразов Ирина Георгиева Бокова Коалиция "Заедно за България" 1 687 242 40,27
9 Петър Стефанов Стоянов Тодор Колев Кавалджиев Обединени демократични сили 2 502 517 59,73

[редактиране] Статистика

Първи тур Втори тур
Брой на избирателите по избирателни списъци 6 837 737 6 859 318
Брой на гласувалите 4 317 161 4 215 145
Процент на гласувалите 63,14 61,67
Брой на недействителните гласове 28 908 25 416
Брой на действителните гласове 4 288 499 4 189 733

[редактиране] Пети президентски избори (2001)

[редактиране] Първи тур (11 ноември 2001)

Кандидати Издигнати от Получени
гласове
 %
Президент Вицепрезидент
1 Петър Кирилов Берон Стоян Вълчев Андреев Партия „Съюз България” 31 394 1,11
2 Петър Стефанов Стоянов Нели Петрова Куцкова Инициативен комитет 991 680 34,95
3 Богомил Ангелов Бонев Атанас Иванов Железчев Партия „Гражданска партия на България” 546 801 19,27
4 Жорж Ганчев Ганчев Веселин Стоянов Бончев Партия „Блокът на Жорж Ганчев” 95 581 3,36
5 Георги Седефчов Първанов Ангел Иванов Марин Коалиция „Коалиция за България” 1 032 665 36,39
6 Ренета Иванова Инджова Кръстю Николов Илов Партия „Демократичен алианс” 139 680 4,92

[редактиране] Втори тур (18 ноември 2001)

Кандидати Издигнати от Получени
гласове
%
Президент Вицепрезидент
Петър Стефанов Стоянов Нели Петрова Куцкова Инициативен комитет 1 731 676 45,87
Георги Седефчов Първанов Ангел Иванов Марин Коалиция „Коалиция за България” 2 043 443 54,13

[редактиране] Статистика

Първи тур Втори тур
Брой на избирателите по избирателни списъци 6 847 422 6 889 638
Брой на гласувалите 2 850 297 3 784 036
Процент на гласувалите 41,62 54,92
Брой на недействителните гласове 12 589 8 917
Брой на действителните гласове 2 837 708 3 775 119

[редактиране] Шести президентски избори (2006)

[редактиране] Първи тур (22 октомври 2006)

Кандидати Издигнати от Регистрирани с решение
на ЦИК (№ от дата)
Получени
гласове
%
Президент Вицепрезидент
1 Неделчо Крумов Беронов Юлиана Иванова Николова Инициативен комитет 99 от 14.09.2006 271 078 9 753
2 Любен Йорданов Петров Нели Атанасова Топалова Инициативен комитет 103 от 15.09.2006 13 854 0 498
3 Георги Седефчов Първанов Ангел Иванов Марин Инициативен комитет 75 от 11.09.2006 1 780 119 64 047
4 Григор Петров Велев Йордан Жеков Мутафчиев Целокупна България 90 от 12.09.2006 19 857 0 714
5 Петър Кирилов Берон Стела Димитрова Ангелова-Банкова Инициативен комитет 105 от 16.09.2006 21 812 0 785
6 Волен Николов Сидеров Павел Димитров Шопов Партия Атака 96 от 13.09.2006 597 175 21 486
7 Георги Евдокиев Марков Мария Маринова Цонева-Иванова Ред, законност и справедливост 100 от 14.09.2006 75 478 2 716

[редактиране] Втори тур (29 октомври 2006)

Кандидати Издигнати от Гласове  %
Президент Вицепрезидент
3 Георги Седефчов Първанов Ангел Иванов Марин Инициативен комитет 2 050 488 75 948
6 Волен Николов Сидеров Павел Димитров Шопов Партия Атака 649 387 24 052

[редактиране] Статистика

Първи тур Втори тур
Брой на избирателите по избирателни списъци 6 447 147
Брой на гласувалите 2 757 441
Процент на гласувалите* 42,32%
Брой на недействителните гласове 57 560
Брой на действителните гласове 2 699 875

* спрямо избирателните списъци

[редактиране] Факти

  • Предизборната кампания за първия тур се провежда в периода 19 септември - 20 октомври 2006.
  • За бюлетини бюджетът отделя между 266 000 и 304 000 лв. Бюлетините изготвя фирма "Демакс", собственост на депутата от БСП Петър Кънев. [1]
  • Въз основа на актуализирани данни от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието от избирателните списъци са заличени близо 580 000 лица, след което в списъците остават около 6 384 000 гласоподаватели.[2]
  • Българите по света гласуват в 144 секции в 49 държави. [3]
  • За първи път в България се провеждат избори за президент с интегрална бюлетина и прозрачни урни.

[редактиране] Източници

  1. „4 стотинки ще струва една изборна бюлетина“. Mediapool.bg. Посетен на 2006-10-24
  2. „Всеки десети, отпаднал от избирателните списъци у нас, бил от Кърджалийско“. bta.bg. Посетен на 2006-11-05
  3. „Българи в чужбина гласуват в 49 държави“. СЕГА. Посетен на 2006-10-24

[редактиране] Любопитно