Никола Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Николай Трайков
български дипломат и учен
Роден: 26 май 1888
Вранещица, днес Република Македония
Починал: 12 юни 1963
София, България

Никола Трайков Нарев е български революционер, дипломат, учен, историк, журналист, библиограф.

[редактиране] Биография

Никола Трайков е роден в село Вранещица, Кичевско, днес в Република Македония. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и заради революционната си дейност е принуден да замине за свободна България. Учи в Софийския университет, където в 1914 година завършва славянска филология. Участва като доброволец в трите войни за обединение на нацията - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

След войните две години е гимназиален учител в Златица и в София, след което започва дипломатическа кариера. От 1921 година до 1940 работи в българските легации в Букурещ, Румъния и Атина, Гърция, а от 1940 до 1946 година - в министерството на външните работи в София.

След деветосептемврийския преврат започва да преподава новогръцки език в Софийския университет.

Още от 1911 година започва активно да се занимава с публицистика, което прави почти през целия си живот, като пише не само за български, но и за румънски и гръцки вестници. Успоредно с това Трайков има и исторически търсения като изследва Българското възраждане и събира документи, свързани с известни български възрожденци - Софроний Врачански, Иван Денкоглу, Георги Раковски, братя Миладинови, Григор Пърличев, Любен Каравелов, Христо Ботев, като работи в българските, гръцките, румънските и югославските архиви. Трайков проучва културните влияния върху българската интелигенция и връзките й със съседните балкански интелектуални елити.

[редактиране] Трудове

  • „Монастир Пречиста“ (1912)
  • "Кичево в миналото" (1913)
  • „Архив на Г.С.Раковски“ (т.2, 1957, т.3, 1966)
  • „Преписка на братя Миладинови“ (1964)