Фонология
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лингвистика |
Теоретична лингвистика |
Лингвистични методи |
Същност на езика |
Езикът като знакова система |
Езикът като система |
Фонетика |
Говорен апарат |
Артикулационна фонетика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетична акустика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетично членение на речта |
Фонология |
Фонема |
Позиция на фонемата |
Опозиция на фонемата |
Дистрибуция на фонемата |
Звукови промени |
Фонетични промени |
Нефонетични промени |
Морфология |
Синтаксис |
Семантика |
Лексикална семантика |
Стуктурална семантика |
Стилистика |
Диалектология |
Приложна лингвистика |
Психолингвистика |
Социолингвистика |
Генеративна лингвистика |
Когнитивно лингвистика |
Компютърна лингвистика |
Дескриптивна лингвистика |
Историческа лингвистика |
Компаративна лингвистика |
Етимология |
История на лингвистиката |
Лингвистични школи |
Известни лингвисти |
Нерешени проблеми |
Фонологията изучава организацията и употребата на звуковете в естествените езици. Фонологичната система на един език включва описание на звуковете и техните характеристики, а също и правилата, които определят как звуковете си взаимодействат.
[редактиране] Фонология и модели
В класическата фонология централно място заемат фонемите и тяхните възможни комбинации. В стандартната генеративна фонология централни са отличителните характеристики. Потокът на речта е обрисуван като линейна последователност от отделни звукове-сегменти. Като всеки сегмент е композиран от едновременно проявяващи се черти/характеристики. Докато при не-линеарните фонологични модели потокът на речта е представен като многостранна (пространствна) не просто линеарна последователност от звукови сегменти. Началото на тези не-линеарни модели дава генеративната фонология. Не-линеарни модели са аутосегментната фонология, метричната фонология и лексикалната фонология.