Янко Драганов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Янко Драганов Български офицер |
|
Роден: | 29 март 1859г. Тулча, днес Румъния |
---|---|
Починал: | 23 ноември 1932г. София, България |
Янко Драганов Драганов е военен деец, достигнал до чин генерал-лейтенант. Роден е в Тулча, Северна Добруджа.
[редактиране] Биография
Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878) като доброволец в Българското опълчение.
През 1880 година завършва Одеското военно училище.
По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на общия резерв по време на отбраната на Видин.
През Балканската и Междусъюзническата война е във военната свита на цар Фердинанд I. След двете войни е назначен за началник на Първа пехотна Софийска дивизия и като такъв през Първата световна война участва в сраженията срещу сърбите при Пирот, Бела Паланка, Лесковъц и други. През 1916 година води боеве срещу румънците на Добруджанския фронт. Там се отличава в сраженията при Тутракан и Силистра, но поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 година е сменен след намеса на германския фелдмаршал Август фон Макензен[1].
През 1917 година е назначен за главен интендант при Министерството на войната. След края на войната преминава в запаса.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 2-ра, 2-та и 4-та степен
- Орден „Свети Александър“ 4-та и 5-та степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ 3-та степен на военна лента
- Османски медал "За бойни заслуги"[2]
[редактиране] Бележки
- ↑ Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г., София 2006, с.24
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 516
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |