Пепелянка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пепелянка ![]() |
|||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Подвидове | |||||||||||||||||||||
Пепелянката (Vipera ammodytes) е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена на Балканите и в част от Близкия Изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби (до 13 mm) и сравнително силната отрова.
Съдържание |
[редактиране] Описание
Пепелянката достига дължина до 50-70 cm, изключително рядко над 100 cm. Максималната дължина на женските е по-малка, отколкото на мъжките, макар че средният им размер е по-голям.[1] Максималният размер зависи и от подвида, като северните форми са по-едри от южните.[2]
Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много лесно се разпознава. То се състои от 9-17 люспи, подредени в 2, рядко 3 или 4, напречни реда.[2] Рогчето достига дължина около 5 mm и е меко и гъвкаво. При южните подвидове то стои изправено, докато при V. a. ammodytes е наклонено напред.[3] Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. Опашката е много къса и завършва рязко.
На цвят е бежово- до светлокафява („пепелява“, откъдето идва името ѝ) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Езикът обикновено е черен, а ирисът - със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V-образният белег.[2]
[редактиране] Разпространение и местообитания
Пепелянката е разпространена в Североизточна Италия, Западна Унгария, Южна Словакия, Балканския полуостров, югозападните части на Карпатите, Турция, Грузия и Сирия.[4] Някои източници включват в ареала ѝ и Южна Австрия.[2]
Пепелянката се среща в цяла България до 1450 m надморска височина. Изключение правят някои високи полета в западната част на страната, макар че присъства по съседните планински склонове. Разпространени са два подвида - V. a. ammodytes в Северозападна България и V. a. meridionalis в останалата част на страната. Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на върха на опашката, а вторият - със светлозелено до жълтеникаво-зелено.[5] Последните изследвания показват, че в България не се среща подвидът V. a. montadonii, за който по-рано се е смятало, че също обитава територията на страната.
Пепелянката предпочита открити, каменисти, припечни места, обрасли с висока тревиста растителност, папрати, храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития.
[редактиране] Поведение
Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време - също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри - с гущери.[2] Понякога яде и змии, включително други пепелянки.[5] Прекарва 2 до 6 месеца в зимен сън.[1]
Пепелянката е като цяло летаргична и не особено агресивна, като рядко хапе без значително дразнение (неволно настъпване, опит за улавяне). Когато е изненадана може да реагира по различни начини - да остане неподвижна, като съска силно, да изсъска и да избяга или незабавно да се опита да хапе.[2]
Пепелянката не снася яйца, а е яйцеживораждаща.[6] Копулация се наблюдава между април и началото на юни, а малките се раждат през август-октомври. Те са от 1 до 12, най-често 4-8 на брой, като при раждането дължината им е 14-24 cm.[1][5]
[редактиране] Отрова
В миналото, когато много хора са ходели боси, смъртните случаи след ухапване са били относително чести.[3] Българската популация на пепелянката се смята за не особено отровна. Отстъпва вероятно единствено на усойницата по токсичност, но обикновенно инжектира по-голямо количество отрова. Дори без противоотрова обаче симптомите обикновено не са тежки и отшумяват за ден-два, може да представлява опасност за деца или възрастни с влошено здраве.
Отровата на пепелянките е сравнително токсична, но се променя с времето и при различните популации.[2] Тя има както протеолитични, така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на гърмящите змии. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване.[2] Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а земноводните дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като медянките и водните змии, изглежда са нечувствителни към нея.[2]
Отровата на пепелянката се използва за производството на противоотрова за ухапвания от други европейски отровни змии, като тя се отглежда за тази цел.[6][7]
[редактиране] Подвидове
Пепелянката е описана първоначално от Карл Линей в „Systema Naturae“ през 1758. В началото на 20 век Жорж Албер Буланже описва няколко подвида, които и до днес са широко признати. Въпреки това има много алтернативни таксономии.[2] В литературата се споменава подвидът V. a. ruffoi (Bruno, 1968),[2], срещащ се в Италианските Алпи. Много автори смятат ruffoi и gregorwalineri за синоними на V. a. ammodytes[1], а transcaucasiana за отделен вид.[1][2]
V. a. ammodytes | (Linnaeus, 1758) | Австрия (Щирия, Каринтия), Северна Италия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония, Албания, Югозападна Румъния, Северозападна България[2] |
V. a. meridionalis | Boulenger, 1903 | България,[5] Гърция, Източна Тракия[2] |
V. a. montandoni | Boulenger, 1904 | Южна Румъния[2] |
V. a. transcaucasiana | Boulenger, 1913 | Грузия, Северна Турция[2] |
[редактиране] Други
- Пепелянката е защитена с Приложение II на Бернската конвенция. [8]
[редактиране] Бележки
- ↑ 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 Strugariu A. 2006. The European Horn-Nosed Viper. VenomousReptiles.org.
- ↑ 2,00 2,01 2,02 2,03 2,04 2,05 2,06 2,07 2,08 2,09 2,10 2,11 2,12 2,13 2,14 2,15 Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
- ↑ 3,0 3,1 Street D. 1979. The Reptiles of Northern and Central Europe. London: B.T. Batsford Ltd. 268 pp. ISBN 0-7134-1374-3.
- ↑ McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).
- ↑ 5,0 5,1 5,2 5,3 Бешков, Владимир; Кръстьо Нанев (2002). „Земноводни и влечуги в България“. Пенсофт. ISBN 978-954-642-147-0.
- ↑ 6,0 6,1 Stidworthy J. 1974. Snakes of the world. Grosset & Dunlap Inc. ISBN 0-448-11856-4.
- ↑ Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.
- ↑ Convention on the Conservation of European Wildlife and Natural Habitats, Appendix II at Council of Europe. Accessed 9 October 2006.
|
|||||
---|---|---|---|---|---|
|