Демократична република Конго
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За други значения вижте пояснителната страница за Конго
République Démocratique du Congo | |||||
|
|||||
Национален девиз: Justice - Paix - Travail (Справедливост, мир, работа!) |
|||||
![]() |
|||||
Официален език | френски | ||||
Столица | Киншаса |
||||
Най-голям град | Киншаса | ||||
президент | Жозеф Кабила | ||||
Площ — Общо |
на 12-то място 2 345 410 км2 |
||||
Население — Общо (2005) — Гъстота |
на 22-ро място 60 085 004 25 д/км2 |
||||
БВП — Общо (2005) — на човек |
на 84-то място 36,957 млрд $ ? $ |
||||
Валута | конгуански франк (CDF ) |
||||
Часова зона | WAT (UTC+1) / CAT (UTC+2) | ||||
Независимост -дата |
от Белгия 30 юни 1960 |
||||
Национален химн | Debout Congolais | ||||
Internet TLD | cd |
||||
Телефонен код | +243 |
||||
Демократична република Конго (бивш Заир) е държава в Централна Африка и третата по големина държава на континента. Страната е известна до 1960г. под името Белгийско Конго, от 1971г. до 1997г. се казва Заир.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Държавно устройство
[редактиране] Административно деление
[редактиране] Население
Населението на страната се състои от 12 основни етнически групи. Около 80% от жителите на ДРК принадлежат към народите банту. Населението на ДРК възлиза на 60,7 мил. души(към 2005г.) Гъстотата на населението е 24 души на кв.км. Населението се концентрира предимно в миннодобивния район Шаба и в долното течение на р.Конго. Около 30% живеят в градски територии. В столицата Киншаса живеят около 7,8 мил. души.
В администрацията се използва френският език. Освен него силно разпространен е езика лингала (разбираем от 50% от населението) и киконго (разбираем от 30% от населението).
[редактиране] Природни богатства и индустрия
Страната има богати запаси от мед, злато, сребро, диаманти, нефт, кобалт, манган, цинк, кадмий.
Промишленият сектор на страната е съсредоточен върху преработката на природните богатства. Важни за сектора са нефтените рафинерии, както и производството на цимент и каучук. Произвеждат се обувки, хранителни стоки, текстил, тютюневи изделия. Годините на война с съседните на ДР Конго държави довеждат до съсипването на инфраструктурата, която е жизненоважна за такава огромна страна, както и недохранване, от което страда немалка част от населението. Правителството на ДР Конго получава близо $2 млрд. годишни помощи от по-развитите членки на ЕС. Подписани са споразумения с Китай и Северна Корея за развитие на минното дело. По-голямата част от износа на метали е насочен към Китай. Заводите са съсредоточени в по-големите градове. Селските райони са основният източник на земеделска продукция.
Най-важните търговски партньори са Китай, Белгия, ЮАР, Чили, САЩ, Германия и Индия.
[редактиране] Стопанство
[редактиране] Култура
[редактиране] Други
[редактиране] Външни връзки
Страни в Африка |
---|
Алжир | Ангола | Бенин | Ботсвана | Буркина Фасо | Бурунди | Габон | Гамбия | Гана | Гвинея | Гвинея-Бисау | Джибути | Египет | Екваториална Гвинея | Еритрея | Етиопия | Замбия | Зимбабве | Кабо Верде | Камерун | Кения | Коморски острови | Кот д'Ивоар | Демократична република Конго | Република Конго | Лесото | Либерия | Либия | Мавритания | Мавриций | Мадагаскар | Малави | Мали | Мароко | Мозамбик | Намибия | Нигер | Нигерия | Руанда | Сао Томе и Принсипи | Сейшелски острови | Сенегал | Сиера Леоне | Сомалия | Судан | Свазиленд | Танзания | Того | Тунис | Уганда | Централноафриканска република | Чад | Република Южна Африка |