Държавен бюджет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Държавният бюджет обхваща всички приходи и разходи на дадено правителство за определен период от време. Той се състява по определена процедура, която често започва почти веднага след като е приет предходния бюджет. В началото се определя макрорамката – списък от показатели, с които трябва да е съобразен бюджета. Такива са например валутните курсове (на валутата на държавата спрямо основните валути, с които се работи), лихвените равнища, платежния баланс на страната, размера на държавния дълг (оттук величината на плащанията по него), ръста на инфлация и др.
Бюджетът се състои от приходна и разходна част. Приходната част съдържа обикновен три пера: данъчни приходи, неданъчни приходи и други (обикновено безвъзмездни) приходи.
- Данъчни приходи - включват постъпленията от подоходните, корпоративните, косвените данъци, митата и др.
- Неданъчните приходи - включват държавни такси, приватизация, глоби, санкции, наказателни лихви. И ако приходите от приватизация подлежат на планиране, то глоби, санкции и наказателни лихви могат да се пресметнат приблизително с помощта на статистическа информация и трендове.
- Други приходи - тук се записват очаквани безвъзмездно предоставени суми по различни програми.
Разходната част на бюджета се състои от: текущи разходи, капиталови разходи, непредвидени и неотложни разходи.
- Текущи разходи - включващи цялостната издръжка на държавната администрация (заплати, осигуровки, стипендии, поддръжка на материалната база), субсидии, разходи за лихви по държавния дълг.
- Капиталови разходи - включващи придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт.
- Непредвидени и неотложни разходи – включва покриване на разходи вследствие на природни бедствия и аварии.
В разходната част се записват и трансферите. Това са преди всичко субсидии предоставяни на общините, за образование, здравеопазване, култура, за издръжка на националните медии, на съдебната власт, за земеделие.
Разликата между приходната и разходната част на държавния бюджет е бюджетното салдо. То може да бъде бюджетен излишък и бюджетен дефицит. Това салдо също се финансира – ако е дефицит, се записват колко и какви средства ще го покрият. Ако салдото е излишък – то финансирането е с отрицателна стойност и най-често представлява плащания за погасителни вноски по държавния дълг.
В държавния бюджет обикновено се формира и дял „резерв“.
Правилното съставяне и стриктното изпълнение на бюджета, в съчетание подходяща фискална политика е от решаващо значение за икономическата стабилност на държавата.
Държавните органи често разполагат и с извънбюджетни средства.
[редактиране] България
В България ежегодно в „Държавен вестник“ се обнародва приетият от Народното събрание "Закон за Държавния бюджет на Република България за ....... година" (макар че обикновено се приема, че той няма характера на закон).
Българският държавен бюджет е сложна структура от съставни бюджети със специфични имена, определени от Закона за устройството на държавния бюджет. Двата големи клона са Републиканският бюджет и Бюджетът на съдебната власт. Първият включва Централния бюджет (на МС и др.) и бюджетите на органите, а вторият Бюджетът на ВСС и бюджетите на съдилищата, следствията и прокуратурите. Второстепенните (по принцип), третостепенните и следващите разпоредители с бюджетни кредити (винаги) разполагат само с бюджетни сметки.
Според Закона за общинските бюджети последните са самостоятелни и отделни от държавния бюджет като израз на фискалната децентрализация, но в Републиканския бюджет обикновено се предвиждат общи субсидии, целеви субсидии и субвенции за общините.
България, като член на Европейския съюз от 2007 г. е задължена да прави и вноски в бюджета на ЕС, което перо се записва в разходната част на държавния бюджет.
Подстраница "Бюджет" от сайта на Министрство на финансите на РБългария