Торино (отбор)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Име на отбор | Торино | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Прозвище | Ill Toro (Бикът) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Основан | 1906 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Стадион | Деле Алпи | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Капацитет | 27 167 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Президент | ![]() |
||||||||||||||||||||||||||||||||
Старши треньор | ![]() |
||||||||||||||||||||||||||||||||
Първенство | Италия, Серия А | ||||||||||||||||||||||||||||||||
2006-07 | 17-то | ||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ФК Торино (на италиански Torino Football Club 1906 - Torino) защитава честта на едноименния град заедно с Ювентус. Основан е през 1906 година и играе последователно на митичния, вече несъществуващ, стадион Филаделфия, стадио Комунале, стадио Деле Алпи, за да се завърне през сезон 2006-2006 на Комунале, който вече носи името "Олимпико"(25 370 седящи места). Отборът носи прякора "граната", който прозилиза от специфичния тъмно червен цвят на фланелките му. Резервният екип е бял. Наричан е от привържениците си Торо("бик") и носи на емблемата си именно символа на града - бик, изправен на задните си крака. Торино има в актива си 7 шампионски титли на Италия (последната, от които през сезон 1975-76), 5 купи на страната (последна - 1992-93) и малко и отдалечени в миналото международни успех, с което далеч отстъпва на именития си съперник Ювентус. Въпреки това, отборът се радва на голяма популярност и в самия град неговите фенове преобладават. Торино има дълга и славна история, но големите успехи са останали далеч в миналото. През последните години отборът се лута между Серия А и Б и рядко се "засича" с Юве за историческото дерби. Иначе то се е играло 220 пъти: 74 победи за торино, 59 равенства и 87 победи за Ювентус, при голова разлика 335 на 307 в полза на "бианконери"-те.
Съдържание |
[редактиране] История
Футболен клуб Торино е основан на 3 декември 1906 г. в пивоварната Войгт от бивши играчи на Ювентус, търсещи независимост. Новият клуб набира членове сред другите отбори на града, като Интернационале Торино (основан 1890) Унионе Спортива Торинезе.
Торино взима участие в първия в света международен турнир - Международния турнир на спортната преса през 1908 г., проведен в Торино и организиран от италианския вестник Ла Стампа Спортива. Торино губи на финала срещу швейцарския Сервет. През 1909 г. участва в турнир за трофея Сър Томас Липтън, за който торинската единадесеторка, съставена от играчи на Ювентус и Торино, не успяда да стигне на финала.
В ранните си години Торино не успява да стане шампион, заради избухването на Първата световна война, а първата им титла е отнета през 1926/27, поради нередности в мача с Ювентус. Торино печели първото си скудето, шампион на Серия А, през следващия сезон 1927/28, а в периода 1942/43 - 1948/49 "Гранде Торино", често считан и като най-великият отбор във футболната история на Италия, печели скудетото 5 пъти поред, воден от своя капитан Валентино Мацола.
На 4 май 1949 г. всички освен един кунтузен играч на Гранде Торино загиват в самолетна катастрофа в покрайнините на Торино. Клубът така и не се съвзел и след десетина посредствени сезона отпаднал в Серия Б през 1958/59, но се връща в Серия А през следващия сезон.
От началото на 60-те до края на 80-те Торино постига добри резултати в Серия А, включително и шампионската титла през 1975/76. След края на 80-те следват възходи и падения, а клубът се лута между Серия А и Серия Б, но печели Купата на Италия през 1992/93 и купата Митропа ппрез 1990/91. Сред най-добрите резултати на отбора се нарежда и финалът за Купата на УЕФА през 1991/92, когато Торино завършва 0:0 като гост и 2:2 като домакин с холандския Аякс. Торино, макар и непобеден, губи трофея, заради повечето голове на Аякс на чужд терен.
През 2004/05 Торино завършва на 3-то място в Серия Б и след като печели плейофите се връща отново в Серия А. Въпреки това италианската федерация изключва Торино и Месина, заради финансовите проблеми на двата отбора. Месина обжалва и успява да се върне в Серия А, но не и Торино, който се разпада.
Благодарение на Лодо Петручи (италианският закон, който позволява на даден спортен клуб, който е пряк приемник на закрит вече такъв, да започне надпревара с една дивизия по-напред от предишния), се формира нов клуб с настоящото название Торино, който заиграва отново в Серия Б. Закупен от предприемача Урбано Кайро, през сезон 2005/06 Торино завършва на 3-то място в Серия Б, което му дава право да играе плейоф за влизане. Торино побеждава Мантова на финала и влиза в Серия А.
Дори и през най-слабите си сезони Торино често успява да спечели дербитата с Ювентус. От 1990 г. клубът играе на 69,040-местния стадион Деле Алип заедно с Ювентус. Преди 1990 г. 30 години клубът дели Стадио Комунале, където се преместил от Стадио Филаделфия, домът на Гранде Торино. От началото на сезон 2006/07 отборът се мести на нов, собствен, по-малък стадион - Стадио Гранде Торино (който е преустроения бивш Стадио Комунале). Торино използва Стадио Деле Алпи за по-важните мачове.
Като домакин Торино играе с тъмночервени фланелки и бели гащета (понякога и изцяло в тъмночервено), а като гост - изцяло бял екип.
[редактиране] Гранде Торино
"Гранде Торино" е прякорът, с който отборът от 40-те години е известен в Италия. Торино поставил изключително важни рекорди в италианския футбол, които стоят и до днес.
Гранде Торино използвал схемата 4-4-2 10 години преди световната титла на Бразилия през 1958 г., а някои от схемите на отбора са използвани след 35 години от отбора на Холандия, който през 70-те години налага Тоталния футбол.
Националният отбор на Италия по това време се състоял почти изцяло от играчи на Торино, от който били 8-9 титуляри. На 11 май 1947 г. в приятелския мач с Унгария "адзурите" започват с 10 футболисти от Торино и вратаря на Ювентус Сентименти IV. Мениджърът на националния отбор Виторио Поцо заменил преди мача титулярния вратар Валерио Бачигалупо, защото иначе е щяла да играе цялата единадесеторка на "Гранде Торино"!
[редактиране] Рекордите на Гранде Торино
- Най-много последователни шампионски титли на Италия - 5 последователни сезона (1942/43, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1948/49 - през 1944 и 1945 мачове не се играят заради Втората световна война), с което изравняват рекорда на Ювентус от периода 1931-1935.
- Най-много поредни сезони без домакинска загуба - 4 (от 1945/46, 1946/47, 1947/48 и 1948/49)
- Най-много последователни мачове без домакинска загуба - 93 мача поред, в които имат 83 победи и 10 равенства (от 24 януари 1943 до 30 април 1949 г.)
- Най-много точки в един сезон (преди системата с 3 точки за победа): 65 точки (1947/48)
- Шампион с най-много точки пред втория в класирането: 16 точки пред Ювентус, Милан и Триестина през (1947/48)
- Най-голяма домакинска победа: 10:0 над Алесандрия (1947/48)
- Най-голяма победа като гост: 0:7 срещу Рома (1945/46)
- Най-много победи в един сезон (в лига с 16 отбора): 20 победи в 30 мача (1942/43)
- Най-много победи в един сезон (в лига с 20-21 отбора): 28 победи в 38 мача (1946/47) и 29 победи в 40 мача (1947/48).
- Най-много победи като домакин: 19 победи от 20 мача (1947/48)
- Най-много победи като гост (в лига с 16 отбора): 10 победи в 15 мача (1942/43)
- Най-много победи като гост (в лига с 20-21 отбора): 13 победи в 19 мача (1946/47)
- Най-много точки като домакин за 1 сезон: 39 от 40 възможни (1947/48)
- Най-много точки като гост за 1 сезон (в лига с 16 отбора): 22 точки от 30 възможни (1942/43)
- Най-малко загуби за 1 сезон: 3 загуби от 38 мача (1946/47 и 1948/49)
- Най-малко загуби като гост за 1 сезон: 3 загуби от 19 мача (1946/47 и 1948/49)
- Най-много отбелязани голове за 1 сезон: 125 гола (1947/48)
- Най-много отбелязани голове като домакин за 1 сезон: 89 гола (1947/48)
- Най-много отбелязани голове като гост за 1 сезон (в лига с 16 отбора): 31 гола (1942/43)
- Най-много отбелязани голове като гост за 1 сезон (в лига с 20-21 отбора): 36 гола (1946/47 и 1947/48)
- Най-много голове, отбелязани в петте шампионски сезона: 408 гола
- Най-малко допуснати голове в 1 сезон (в лига с 21 отбора): 33 гола (1947/48)
- Най-малко допуснати голове в 1 сезон (в лига с 16 отбора): 9 гола (1942/43)
- Най-добро голово съотношеное (средно голове на мач) за 1 сезон: 3.787 гола на мач през (1947/48)
- Най-много точки през втория полусезон: 34 точки от 38 възможни (1946/47) и 36 точки от 40 възможни (1947/48)
- Най-дългият мач, някога игран в италианското първенство: през сезона 1920/21, Торино - Леняно, след редовното време, след две допълнителни 30-минутни полувремена и след изиграни 8 минути още допълнително време (тогава не е имало победител чрез дузпи), двата отбора отказват да продължат, заради преумора.
[редактиране] Успехи
- Шампион на Италия - 7 пъти
- 1928, 1942-43, 1945-46, 1946-47, 1947-48, 1948-49, 1975-76 (плюс една отнета титла през 1927, но неприсъдена на друг отбор)
- Купа на Италия - 5 пъти
- 1935-36, 1942-43, 1967-68, 1970-71, 1992-93
- финалист - 9 пъти
- Шампион на Серия Б - 3 пъти
- 1959-60, 1989-90, 2000-1
- Купа на УЕФА
- финалист - 1991-92
- Купа Митропа - 1 път
- 1990-91
- Купа на Алпите
- носител - 1990
- финалист - 1993
[редактиране] Най-дългият мач в италианското първенство
През сезон 1920/21 първенството на Италия се провежда чрез местни елиминации. Така например отборите от местността Пиемонте са събрани в две групи от по 6 отбора, от които (всеки отбор играел с всеки на системата на разменено гостуване) трябвало да се излъчат представителите на региона. Всички излъчени отбори от всички региони били поставени в 4 групи по 4 отбора, като само първият отбор от групата се класира за следващата фаза - 1/2-финал, директни елиминации.
След като завършва втори в регионалните групи и се класира напред, Торино попада в група с Леняно, Падуа и Мантова. Накрая отборите на Торино и Леняно заели първите две места с по 8 точки. В отделен мач трябвало да се излъчи победител, който да отиде на полуфиналите. Точно в този мач, след 1:1 в редовното време и две продължения по 30 минути, в 8-та минута от третото продължение, отборите се отказват и напускат терена.
Победителят трябвало да играе на полуфинал с отбора на Болоня, но се стигнало до решението Болоня да се класира направо на финала срещу Про Верчели. Шампион на 17 юли 1921 г. става Про Верчели след победа с 2:1.
Мачът пък между Торино и Леняно остава в историята като най-дългият мач за първенството на Италия.
[редактиране] Любопитно
- В шампионата на Италия Торино е спечелил 7 пъти скудетото, 7 пъти е ставал втори и 7 пъти е завършвал на трето място. Което значи, че във всичките си 95 сезона, в които се е занимавал със спорт, отборът е взимал медали в 23,2% от тях.
- Торино изтегля фланелката с номер 12, носена от по-видните играчи, в чест на горещата и невероятната подкрепа на феновете на отбора. Номерът 12 символизира ролята на феновете като 12-ия играч на отбора.
- С победата си на 11 юни 2006 г. над Мантова Торино поставя още два трудно победими рекордa: като отбор, върнал се обратно следващия сезон след като е изключен и като първият отбор, класирал се 2 сезона поред за Серия А.