Христо Бурмов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Бурмов български военен деец |
|
Роден: | 23 септември 1869 Габрово, днес България |
---|---|
Починал: | 23 декември 1936 София, България |
Христо Димитров Бурмов е български офицер, генерал-лейтенант.
Съдържание |
[редактиране] Биография
През 1889 година завършва Военното училище в София, а през 1898 година - Генералщабната академия в Торино, Италия. От 1892 година е поручик. През 1899 година е повишен в чин капитан и служи в Оперативното отделение на Щаба на армията като офицер за особени поръчки. От 1900 година е редактор на списание "Военен журнал". След като преминава през някои строеви длъжности като командир на рота и други, в 1903 година е назначен за старши адютант при щаба на Първа пехотна Софийска дивизия.
През 1904 година като майор е назначен за военно аташе във Виена, а три години по-късно - за командир на дружина в 6-и пехотен полк. От 1908 година е подполковник. През 1910 година е началник щаб на Трета Балканска дивизия, а през 1911 - командир на 11-и Сливенски полк.
През октомври 1912 година е произведен в чин полковник. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като началник щаб на Трета Балканска дивизия. През 1914-1915 година последователно е началник на Школата за запасни подпоручици и началник щаб на Първа инспекционна област.
При намесата на България в Първата световна война полковник Бурмов, въпреки несъгласието си с българския избор и провежданата политика, отново заема строева дръжност и добросъвестно отдава своя принос във военните усилия на страната[1]. Като командир на Трета бригада (53 и 54 полк) на Седма Рилска дивизия Христо Бурмов ръководи разбиването на сръбските части в Македония - при Голак планина, Виница и връх Кара Таш, както и превземането с помощта и на други части на Велес (15-17 октомври 1915)[2]. На 17-31 октомври 1915 г. бирагадата на полковник Бурмов участва в боевете с французите край Криволак. В тези тежки сражения Бурмов поддържа духа на своите подчинени с изключителна лична самопожертвователност и смелост[3]
От април 1916 година Христо Бурмов е командир на Десета пехотна Беломорска дивизия, която охранява егейското крайбрежие. На 20 май 1917 година е произведен в чин генерал-майор и е назначен за командващ Втора пехотна Тракийска дивизия на Македонския фронт - пост, който заема до 15 юли 1918 година, когато е назначен за началник на Щаба на Действащата армия. Като началник-щаб на армията генерал Христо Бурмов носи своята отговорност за закъснялата реакция на съглашенския пробив при Добро поле през септември 1918 година. Както пише неговият съвременник Димитър Азманов, "По време на тези събития Бурмов остана непоправим оптимист. Той погрешно вярваше, че войниците ни ще устоят на неприятелския удар и навярно това бе една от основните причини за неговото колебание и несвоевременно вземане на мерки за излизане от фаталното положение...Той не прецени, че ония храбри войници, които в миналото устояваха така храбро на толкова много и силни неприятелски нападения, не бяха вече морално същите..."[4].
След войната генерал Бурмов е началник на Втора военна инспекция. През лятото на 1919 година се увонява от армията и се отдава на научна дейност. През 1932 година е избран за пръв председател на Военнонаучния институт. На 6 май 1936 година, шест месеца преди смъртта си е произведен в чин генерал-лейтенант.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен, 2 клас
- Орден „Св. Александър“ 3-та и 4-та степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ 2-ра степен с военно отличие
- Османски медал "За бойни заслуги", 11.05.1917
- Османски орден "Лиякат", 04.10.1917[5]
[редактиране] Бележки
- ↑ Азманов, Димитър. Български висши военоначалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 352
- ↑ Българската армия в Световната война, т. ІІІ, Войната срещу Сърбия през 1915 година. Настъплението на Втора армия в Македония, София 1938, с. 89-95, 213-214, 553-555 и др.
- ↑ Азманов, Димитър. пос. съч., с. 352
- ↑ пак там, с. 360
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517
[редактиране] Източници
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 118
Иван Луков | >>> | началник на Щаба на армията (17 юли 1918 – 10 октомври 1918) | >>> | Иван Луков |
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |