Лемниската на Бернули

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лемниската на Бернули
Лемниската на Бернули

Лемниската на Бернули е равнинна алгебрична крива от четвърта степен, която се дефинира геометрично като множество на точките в равнина α, произведенията на чиито разстояния до два фокуса в α са равни на квадрата на половината от разстоянието между двете точки (a2).

Съдържание

[редактиране] Уравнения и свойства

Кривата има следните формулни представяния:

  • Уравнение в Декартови координати: \left(x^2 + y^2 \right)^2 - 2 a^2 \left(x^2 - y^2 \right) \, = \, 0
  • Уравнение в полярни координати: r = a \sqrt{2 \cos(2\varphi)}
  • Параметрично уравнение: x = \frac{a \sqrt{2} \cos t}{1 + \sin^2 t}; \qquad y = \frac{a \sqrt{2} \sin t \cos t}{1 + \sin^2 t}

Лицето на областта, заградена от лемнискатата на Бернули е S = 2a2. Декартовите координати на фокусите са  F_1 (-a \sqrt{2}; 0) и  F_2 (a \sqrt{2}; 0) .

Лемнискатата на Бернули е частен случай на овала на Касини. Може да се получи при сечение на тор с равнина, успоредна на оста на ротация на тора и съдържаща допирателна към вътрешния му отвор.

Лемнискатата на Бернули може да се представи и като цисоида на две окръжности.

[редактиране] История

Якоб Бернули е дефинирал тази крива през 1694 г., но не е осъзнавал връзката й с овала, който Джовани Касини вече е дефинирал 14 години преди това. Поради приликата й с полегналата цифра 8, кривата може да бъде срещната и като "осмица". През 1750 г. Джулио ди Фаняно намира формулата за лицето на кривата. За времето си задачата за квадратурата на крива, състояща се от няколко "листа", е считана за нерешима, затова на титулната страница на публикацията въодушевеният ди Фаняно пише "Измерена с многократно деление. Слава на истинския бог" ("Multifarum divisa atque dimensa. Deo veritatis gloria").

В практиката лемнискатата на Бернули се използа например при трамвайни релси, когато са необходими закръгляния с малък радиус.


[редактиране] Вижте още

[редактиране] Източници

  • "Математически енциклопедичен речник", В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
  • "Лексикон Математика", Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN: 954-584-146-Х
  • "Математически термини", Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
  • "The Penguin Dictionary of Mathematics", John Daintith, R.D. Nelson, Penguin Books, 1989


[редактиране] Външни препратки