Максимилиан Робеспиер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Максимилиан Мари Изидор де Робеспиер френски революционер |
|
Роден: | 6 май 1758 Арес, Франция |
---|---|
Починал: | 28 юли 1794 Париж, Франция |
Максимилиан Мари Изидор де Робеспиер е един от най-известните лидери на Френската революция. Неговите поддръжници го наричат "Неподкупния".
[редактиране] Младежки години
Той е ирландец по произход[1] и е роден на 6 май 1758 г. в град Арес в семейство на потомствени адвокати. Tой се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа "Луи Велики" в Париж, постъпил в Юридическия факултет на Сорбоната.
Максимилиан се връща в родния си град Арес и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политчески характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. В докладите си на нейните събрания идеята за "естествените права" на човека и се обявява против законодателството, което не държи сметка за тези права.
[редактиране] Политическа кариера
През 1789 г. Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите за Генералните щати. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността на абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати, с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително той често взима думата за най-важните политически въпроси - за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права. Появата му на трибуната винаги се предшества от грижлива подготовка:както неговата външност, така и словото му са безупречни.
Заедно с неколцина депутати той образува крайната левица на Събранието. Благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач на тази малка групичка. Арският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, което се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституцията. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.
Робеспиер е между депутатите, които отказват да признаят правото на краля на вето. При разглеждане на "Декларацията за права на човека и гражданина" той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на "активни" и "пасивни" според имотното състояние, застъпва се за всемирното разширяване на политическите свободи за въвеждане на всеобщо избирателно право.Невероятната последователност с която отстоява принципите си му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а и мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народната маса заради честността му и думите му: "Демокрацията е държава където народът е суверен и се ръководи от закони изработени от самия него.."както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи произнесени в Якобинският Клуб.
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократчно крило на борюазията.
През 1792 г. след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава опасната за бъдещето на революцията съглашателска политика на жиродинците, които се стрямят да разгромят левите сили. Непримиримият революционер разобличава намерението им чрез разпалването на революционна война против европеските феодално-монархически държави. Той предупреждава, че ще бъде предателство ако се тръгне по пътя на военна колизия с другите държави преди да се укрепи революцията. Заедно с Марат и други революционери от “Планината” Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля и макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на “бесните” през 1793 година той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.
След народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 г., които слагат край на властта на жиродинската буржоазия, във франция се установява Якобинската диктатура с това настъпва и часът на Максимилиян Робеспиер за осъществяване на неговите политически и социални идеали. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение и приемайки ръководството на страната той блясва като теоретик, но и като безпорен вожд на революцията. Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер е причина обаче той да се лиши от подкрепата на народните маси, а това се оказва фатално за якобинците и техният водач. Той се оказва неспособен да разбере че като премахне “бесните” се лишава от най-масовата упора на якобинската власт. В тази обстановка става заговор на реакционната десница и на крайната левица в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици,които завършва с арестуването му на 27 юни 1794 година .
Гилотиниран е на Площада на Революцията на 28 юли 1794г.
[редактиране] Източници
- ↑ 1911 Енциклопедия Британика