Водороден показател
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Водородният показател (pH) е отрицателен десетичен логаритъм от концентрацията на водородните катиони (H+):
pH = −lg c(H+)
Чрез концентрацията на H+ се определя химичния характер на даден разтвор. С малките числени стойности на KW се работи много трудно.
Съществурат няколко вида разтвори според pH:
Съдържание |
[редактиране] Неутрален разтвор
Неутрален е разтвор, в който концентрацията на H+ е равна на тази на OH−:
c(H+) = c(OH−) = 10−7 mol/l
При тези разтвори стойноста на pH е 7.
[редактиране] Киселинен разтвор
Киселинен е разтвор, в който концентрацията на H+ е по-голяма от тази на OH−:
c(H+) > c(OH−), т.е. c(H+) > 10−7 mol/l
При тези разтвори стойноста на pH е по-малка от 7.
[редактиране] Основен разтвор
Основен е разтвор, в който концентрацията на H+ е по-малка от тази на OH−:
c(H+) < c(OH−), т.е. c(H+) < 10−7 mol/l
При тези разтвори стойноста на pH е по-голяма от 7.
[редактиране] Определяне на pH
[редактиране] Чрез цветни индикатори
Редица химични съединения променят цвета си, в зависимост от рН на средата. Това им свойство се използва за практическо определяне на рН на различни субстанции. Най-често използваният индикатор е фенолфталейнът. Използват се още:
- тимолфталейн
[редактиране] Чрез апарати
Създадени са специални апарати за автоматизирано определяне на рН, наречени рН-метри.
[редактиране] Изохидрични разтвори
Изохидрични се наричат разтворите с еднакво рН.