Любомир Стоенчев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полковник Любомир Димитров Стоенчев е роден в гр. Велико Търново на 14 октомври 1876 г.
През 1895 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Става член на ВМОК. Един от съратниците на Борис Сарафов. Участва в подготовката на изпращането на чети в Македония.
През 1898 г. Любомир Стоенчев е изпратен от Сарафов в Цариград като специален представител на ВМОРО, за да разговаря с Екзарх Йосиф І по отношение на учителите членове на Организацията, които Екзархията трябва да назначи в Българските екзархийски училища в различни райони на Македония. За да не бъдат залавяни от турските власти онези учители, за които турската полиция започва да подозира, че са членове на Революционната организация, бързо биват премествани в други градове или села, по-далече от мястото, където са работили до момента.
През 1902 г. поручик Любомир Стоенчев участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание.
Той участва и в Илинденско-Преображенското въстание. През средата на месец август 1903 г. Любомир Стоенчев навлиза в Разложко, Серски революционен окръг начело на отряд от 80 души.
Когато се изготвя плана за бойните действия в Серски революционен окръг поручик Стоенчев получава задача от ген. Иван Цончев, ръководителя на ВМОК да замине за Демирхисарско и да извърши разузнаване в Рупелския проход, евентуални да го овладее и да разруши моста на р. Струма, за да се затрудни предвижването на турската армия.
В Демирхисарско отрядът на поручик Стоенчев действа заедно с четата на стария войвода дядо Илия Кърчовалията.
Когато отрядът на Стоенчев доближава моста н р. Струма е нападнат от турска войска, която охранява района.
Въстаниците водят голямо сражение с турската армия на 9 септември в местността “Ливадата”. Турците дават 6 души убити, а четата на поручик Стоенчев се изтегля без загуби.
На 12 септември в местността “Мали пресек” поручик Любомир Стоенчев води ново сражение. Битката продължава цял ден. Турците дават около 30 убити и много ранени, а четат губи 6 души въстаници и 16 души са ранени. Като прибира ранените, отрядът на поручик Стоенчев се изтегля към Неврокопско. Тук башибозукът и турската войска са започнали да опожаряват и разграбват българските села. Отрядът на Любомир Стоенчев прикрива бягащите към границата с България български семейства от опожарените села Кремен и Обидим и ги придружава досами границата. Преди да премине на българска територия отрядът на поручик Стоенчев води сражение с турците при с . Доспат.
След въстанието, през 1904-1905 г. поручик Любомир Стоенчев действа като войвода на чета в Малешевско.
По време на Балканската война Любомир Стоенчев е командир на 9-та Велешка дружина от Mакедоно-Одринското опълчение.
През Първата световна война Любомир Стоенчев отново воюва в Македония, този път като командир на 28-ми Пехотен струмски полк. Достига до чин полковник от Българската армия.
След войната напуска армията и се отдава на обществена дейност. Продължава да бъде тясно свързан с дейността на ВМРО и ръководителите на Организацията – ген. Александър Протогеров и Тодор Александров.
Умира в София на 21 април 1952 г.