Лавър Корнилов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лавър Георгиевич Корнилов Руски генерал |
|
Роден: | 18 август 1970 Уст Каменогорск, Руска империя (дн. Казахстан) |
---|---|
Починал: | 13 април 1918 Екатеринодар, Русия |
Лавър Георгиевич Корнилов (на руски - Лавр Гео́ргиевич Корни́лов) е руски военачалник, генерал, Върховен главнокомандващ на руската армия (1917). Пътешественик-изследовател, военен дипломат.
Герой от руско-японската и Първата световна войни.
Един от организаторите и xаризматичен лидер на Бялата гвардия.
Съдържание |
[редактиране] Детство
Лавър Георгиевич Корнилов е роден на 18 август (30 август по стар стил) 1870 година в град Уст Каменогорск (днешен Казахстан), в семейството на знаменосеца на Сибирската казашка армия Егор (Георгий) Корнилов. Майка му — Мария Ивановна също e от казашки род.
През 1881 година семейство Корнилови пристигат от Семипалатинска област на границата с Китай. През 1883 година младия Корнилов бил зачислен в Сибирския кадетски корпус, разположен в град Омск.
Въпреки пропуските в образованието (3-ти клас в основното училище), младият Корнилов бил много трудолюбив и способен младеж и скоро става един от най-добрите в корпуса. С отлични препоръки, получава право на избор за военно училище за продължаване на военното му обучение. Корнилов избира престижното „Михайловско артилерийско училище“ в Санкт Петербург, където постъпва през август 1889 година.
[редактиране] Служба в руската армия
В периода 1889—1892 години — Корнилов учи в „Михайловското артилерийско училище“. Завършва училището с отличие и получава назначение в „Туркестанската артилерийска бригада“. По време на службата му, продължава да се самообразова, изучава източни езици.
[редактиране] Генерал-щабна академия
През 1895 година е зачислен като слушател в „Николаевската Генерал щабна академия“ в Санкт Петербург. През 1897 година, завършвайки „Академията“ с малък сребърен медал, щабс-капитан Корнилов се отказва от място в Санкт Петербург и избира служба в Туркестанския военен окръг.
[редактиране] Експедиции в Афганистан, Китай (Източен Туркестан), Персия, Индия и Монголия
От 1898 до 1904 година служи в Туркестан, като помощник на старшия адютант в щаба на окръга, а по-късно и като щаб-офицер за поръчения при щаба. С риск за живота, провежда разузнаване на британската крепост „Дейдади“ в Афганистан. Извършва ред дълги изследователски и разузнавателни експедиций в Източен Туркестан (Кашгари), Афганистан и Персия. Освен задължителните за випусник на Генерал щабната академия немски и френски език, добре овладява английски и персийски език, както и урду.
От ноември 1903 до юни 1904 година се намира в Индия с цел «изучаване на езика и нравите на народа на Белуджистан», а фактически - за анализ на състоянието на британските колониални войски.
През 1905 година неговият секретен доклад «Отчет за пътуването в Индия» е предаден в Генщаба.
[редактиране] Руско-японска война
През юни 1904 година, подполковник Корнилов бил назначен в Главния щаб в Санкт Петербург, но скоро е прехвърлен в действащата армия. От септември 1904 година до декември 1905 заема длъжност щаб-офицер, след което е назначен за началник щаб на 1-ва стрелкова бригада.
През февруари 1905 година, по-време на отстъплението от град Шенянг, с атака пробива обкръжението и извежда бригадата от обръча, съединявайки се с другите части на армията. Награждаван многократно, в това число с орден „Свети Георгий“ 4-та степен и произведен в чин полковник за „бойни заслуги“.
[редактиране] Първа световна война
През 1914 година, генерал-майор Корнилов е началник на 48-ма пехотна дивизия.
[редактиране] Австрийски плен и бягство
В началото на април 1915 година, прикривайки оттеглянето на дивизията от обкрежение в Карпатските планини, генерал Корнилов е ранен два пъти и попада в плен на австрийците.
Спасявайки 48-ма дивизия генерал Корнилов позволява на 3-та армия да избегне пълен разгром. С указ на император Николай II от 28 април 1915 година Корнилов бил награден с орден „Свети Георгий“ 3-та степен.
След попадането му в плен генерал Корнилов бил изпратен в лагер за висши офицери недалеко от Виена. Въстановен от раните си опитва бягство, но първите два опита били безуспешни. Корнилов успява да избяга от плен през юли 1916 година с помоща на чеха Франтишек Мрняк, служещ в лагера като помощник аптекар. Спасявайки се от австрийски плен, генерала е приет лично от Николай II, който лично връчва на Корнилов „Свети Георгий“ 3-та степен. За бягството му пишат всички руски вестници и списания.
През септември 1916 година Корнилов еназначен ва командиро XXV-ти армейски корпус, на Юго-Западния фронт.
[редактиране] Февруарската революция
На 2 март 1917 година император Николай II, подписва абдикация от трона и назначава генерал-лейтенант Корнилов за Главнокомандващ войските на Петроградски военен окръг. Предполага се, че неговото популярно име на доблестен генерал повишава дисциплината в армията и спасява столицата от анархия и терор.
Една от първите грешки на Корнилов в ролята на главнокомандващ Петроградски ВО бил ареста на бившата императрица Александра Фьодоровна и семейството й в Царско Село. Корнилов не бил инициатор на ареста на императрицата, тъй като споделя монархически убеждения. Процедурата по ареста (резултат на отстъпки на „Временното правителство“ под натиска на Петроградския съвета) носи символичен характер, и трябвало да обеспечи безопасността на императорското семейство.
В края на април 1917 година Корнилов бил принуден да освободи поста Главнокомандващ Петроградския ВО след като една от ротите на Финландския полк отказва да се подчини на негова заповед. Корнилова е прехвърлен на Юго-Западния фронт, като командващ 8-ма армия.
7 юли 1917 година е назначен за Главнокомандващ войските на Юго-Западния фронт. 18 юли — е назначен за Върховен главнокомандващ.
[редактиране] Корниловски пуч
На 25 август 1917 година Корнилов, изпраща към Петроград 3-ти кавалерийски корпус под командоването на генерал Александър Кримов, по нареждане на министър-председателят на Временното правителство Александър Керенски. Под предлог на въвеждане на «надеждни войски» за неутрализиране на болшевиките Корнилов получава возможност да свали Временото правителство и да стане военен диктатор. В хода на продвижването на казаците на Кримова към Петроград, под натиска на Петроградския Съвет, министър-председателят Александър Керенски сменя своята первоначална позиция и на 27 август обявява генерал Корнилов за метежник. В същия ден Корнилов е свален от поста на Върховен главнокоманващ. Революционните агитатори, в чието числоважна роля играели болшевиките, спряли придвижването на 3-ти кавалерийски корпус а Корнилов и неговите сподвижници били арестувани, а Кримов се самоубива.
От 2 септември до ноември 1917 година, Корнилов е в ареста в Могильово.
[редактиране] Бяла Гвардия
[редактиране] Доброволческата армия
На 6 декември 1917 година в град Новочеркаск, заедно с генералите Михаил Алексеев и Антон Деникин организират създаването на Доброволческа армия. На 25 декември е обявен за командващ на Доброволческата армия.
[редактиране] Кубански („леден“) поход
Развитието на събитията около река Дон (отсътствие на подкрепа от казаците, победата на Съветите и гибелта на атамана генерал Алексей Каледин), принуждава Доброволческата армия да се придвижи към Кубанския край, за създаване на бази за борба с болшевиките. „Леденият поход“, преминава в невероятно тежки метереологични условия и при безспирни атаки от страна на червеноармейските отряди. Въпреки огромното предимство в числен състав на Червената армия, Корнилов успешно довежда Доброволческата армия (около 4,000 човека) до обединяване с Кубанската Доброволческа армия.
[редактиране] Гибелта
На 31 март (13 април по стар стил) 1918 година е убит от снаряд при щурма на град Екатеринодар.
Гроба с тленните останки на Корнилов бил прикрит при отстъплението на Доброволческата армия. На следващия ден болшевиките го откриват и пренасят тялото в Екатеринодар, където се гаврят с него след което го изгарят на клада.
[редактиране] Вижте също
- Февруарска революция (1905)
- Октомврийска революция
- Бяла гвардия
- Черна гвардия
- Червена армия
- Гражданска война в Русия
[редактиране] Външни препртки
- Глава 32 Бунта на Корнилов в Историята на Руската революция от Леон Троцки
- Бунта на Корнилов Болшевизъм: Пътят към революцията от Алън Уудс