Вевчани
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вевчани | |
---|---|
Вевчани на картата на Република Македония
|
|
Данни | |
Регион: | Югозападен |
Община: | Вевчани |
Географска област: | Дримкол |
Население: | 2 433 (2002) |
Надм. височина: | 1 000 м |
Геогр. положение: | 41° 14' 25" сев. ш. 20° 35' 35" изт. д. |
Пощ. код: | 6335 |
Тел. код: | 00389-46 |
Код на МПС: |
Вевчани (варианти на името Вехчани, Весчани) е село в югозападната част на Република Македония, център на едноименната община.
Съдържание |
[редактиране] География
Вевчани се намира на 14 километра северно от град Струга, в подножието на планината Ябланица. На север от него е разположено село Подгорци, на юг - Октиси, на югозапад Горна Белица, а на изток населеното с албанци село Велеща.
Голяма част от землището на селото се намира над 1000 метра надморска височина.
[редактиране] История
В землището на селото са намерени следи от жилища от ІІ век преди Христа. След ІХ век и официалното приемане на християтството в България селото се споменава като принадлежащо на различни охридски манастири и църкви.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Охрид от 1633-1634 година селото е отбелязано под името Вешчано с 154 джизие ханета (домакинства)[1].
В миналото жителите на Вевчани са известни като строители и обикалят редица краища на Османската империя и извън нея (предимно във Влашко). През 60-те години на ХІХ век е изградена църквата "Свети Никола", чиито икони са дело на Дичо Зограф, а фреските - на неговия син Аврам Дичов.
Има сведения за училище в селото през 1835 година. От 1868 година в селото работи българско мъжко училище "Свети Спас" (според други данни - от 1873 година[2]), а от 1890 година - девическо училище "Надежда".
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Весчани е посочено като село с 865 домакинства с 2430 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов в края на ХІХ век Вевчани се обитава от 2590 жители българи[4]. Данните от 1907 година са по-точни – 2347 жители и 440 къщи[5]. От тях към 1908 година 12 къщи се отделят в сръбска община. През 1910 година техният брой е 17[6].
На 13 август 1903 година и през следващите дни, по време на Илинденско-Преображенското въстание, селото многократно е нападано от башибозук и ограбвано. Местният свещеник Пантелей и двама първенци са убити, мнозина са ранени и пребити.
Вевчанци са известни със своеобразния си диалект, различен от този на околните села. През 1907 г. главният учител в Охрид Яким Деребанов в ревизионния си рапорт за българските училища и население в Скопска, Дебърска и Охридска епархия, пише: “Това село си има свой диалект, говорът им не прилича на нито едно село от околните. Има едно предание: жени от с. Вехчани отишли на работа в некое село, стопанинът им казва, че парите ще им брои след некой ден, а те му казват, че искат парите “на река” (на ръка). Зачудил се стопанинът какво да прави и как да им занесе парите на реката”[7]
[редактиране] Забележителности
На 13 и 14 януари (Василица) се повежда ежегодния Вевчански карнавал.
- Вевчански извори (природна забележителност)
- Църква "Свети Никола" (ХІХ век)
- Манастир "Свети Спас" (ХІХ век)
- Църква "Свети Спас" (1986-1996)
[редактиране] Личности
- Ставре Гогов (1884 - 1907) - стружки войвода на ВМОРО, самоубил се в родното си село при сражение с турски войски.
- Яким Алулов (неизв. - 1903) - стружки войвода на ВМОРО
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 359
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1983, с. 73
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 104 - 105.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с.72-73.
- ↑ Отоманският парламент за положението в Македония, Солун 1909, с. 75-76; Гръцката и сръбски пропаганди в Македония, съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 476-482
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, С. 1992, с.72-73
[редактиране] Външни препратки
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |