Плосък данък
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плосък данък (или пропорционален данък) е система от данъци, при която всички участници в дадена група (обикновено граждани или компании) се облагат с една и съща ставка (процент от дохода). Терминът „плосък данък“ най-често се използва за подоходния данък. Плоският данък се прилага на национално ниво в ограничен брой страни, като по света е по-разпространен прогресивният данък върху доходите, при който гражданите или компаниите с по-висок доход плащат по-висока данъчна ставка от тези с по-нисък доход.
Съдържание |
[редактиране] История и съвременно приложение
В исторически план въвеждането на плосък данък се е смятало за голямо подобрение в сравнение със ситуацията, в която аристокрацията и духовенството са освободени от почти всякакви данъци. Това, например, е една от причините за Френската революция. През 19 век плоският данък за всички доходи е въведен в повечето европейски страни.
След Първата световна война в повечето страни е въведен прогресивен данък, за да се финансират нарастващите правителствени разходи, главно във връзка с войните. През втората половина на 20 век редица изследователи, като Артър Лафер, стигат до заключението, че прогресивнят данък е безполезен - данъкоплатците, особено богатите и мобилни, успяват да избегнат високите ставки.
През последните години редица страни, главно в Централна и Източна Европа, се връщат към плоския данък, като основен мотив за това е увеличаването на икономическия растеж. В средата на 1990-те Естония и Латвия въвеждат плосък данък от, съответно, 24% и 25% с необлагаем минимум. От началото на 2001 в Русия е въведен плосък данък от 13% върху личните доходи, а Украйна приема същата система през 2003. През 2004 в Словакия е въведен плосък данък, като се използва една ставка от 19% за подоходния данък, данък печалба и данък добавена стойност. От началото на 2005 Румъния въвежда плосък данък от 16% върху личните и корпоративни доходи.
В Съединените щати, въпреки че на федерално ниво подоходният данък е прогресивен, пет щата (Илинойс, Индиана, Масачузетс, Мичиган и Пенсилвания) прилагат плосък данък за личните доходи, като ставката варира от 3% до 5,3%, а в Пенсилвания няма необлагаем минимум.
Страна | Година на въвеждане |
Данъчна ставка |
---|---|---|
Хонконг | 1947 | 16% |
Естония | 1994 | 22% |
Латвия | 1995 | 25% |
Литва | 1996 | 27% |
Русия | 2001 | 13% |
Сърбия | 2003 | 14% |
Словакия | 2004 | 19% |
Украйна | 2004 | 15% |
Румъния | 2005 | 16% |
Грузия | 2005 | 12% |
Исландия | 2007 | 35,7% |
Монголия | 2007 | 10% |
Киргизстан | 2007 | 10% |
Македония | 2007 | 12% |
Черна гора | 2007 | 15% |
През юли 2007 правителството на България обявява, че от началото на 2008 ще бъде въведен плосък данък от 10% върху доходите на физическите лица.[1]
[редактиране] Бележки
- ↑ (2007). „С 10 на сто ще бъдат увеличени пенсиите от 1 октомври 2007 г., а осигурителната тежест намалява с 3%“. Министерски Съвет на Република България. Посетен на 1 август 2007
[редактиране] Източници
- „Flat tax“, статия в Уикипедия на английски [26 септември 2005]
[редактиране] Вижте още
- Данък добавена стойност
- Данък печалба
- Подоходен данък
- Прогресивен данък
- Регресивен данък
[редактиране] Външни препратки
- Плосък данък — бюлетин на Института за пазарна икономика
- Плосък данък — рубрика на Блога за икономика