Фадей Белингсхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белингсхаузен.

Фадей Белингсхаузен
руски мореплавател и откривател
Фадей Белингсхаузен
Роден: 9 (20) септември 1778
Аренсбург, Русия
Починал: 13 (25) януари 1852
Кронщад, Русия


Фадей Белингсхаузен (на руски Фаддей Фаддеевич Беллинсга́узен, на немски Fabian Gottlieb Thaddeus von Bellingshausen) е знаменит руски мореплавател, адмирал. Роден е на 9 (20) септември 1778 в град Куресааре, на естонския остров Езел, днес Сааремаа, Естония (тогава част от Русия). Починал на 13 (25) януари 1852, Кронщад, Русия).

Образованието си получил в морския кадетски корпус в Кронщад и участвал в първото руско околосветско пътешествие през 18031806 на фрегатата "Надежда" под командването на Иван Крузенщерн.

В периода 18191821 ръководи околосветската експедиция с корабите „Восток“ и „Мирний“ (с командир Михаил Лазарев), която е изпратена в Антарктика, за да проникне максимално в южната полярна зона (1819-1821 г.)

Експедицията тръгнала на 4 юни 1819 от Кронщад и стигнала на 2 ноември в Рио де Жанейро. Оттук Белингсхаузен се отправил право на юг, обикаляйки югозападния бряг на остров Нова Джорджия, открит от Джеймс Кук. На около 56° ю. ш. открил трите острова Маркиз де Траверсе, разгледал Южните Сандвичеви острови, тръгнал на изток по 59° ю. ш. и два пъти се отправял далеч на юг, доколкото позволявали ледовете, като достигнал 69° ю. ш. На 16 (28 януари) 1820 експедицията открила Антарктида; приближавайки се до нея в 69° 21' 28" ю. ш. и 2° 14' 50" з. д. (района на съвременния шелфов ледник Белингсхаузен). На 21 януари (2 февруари) участниците отново видели брега, а на 5 и 6 (17 и 18) февруари експедицията стигнала почти до брега.

След това през февруари и март 1820 корабите се разделили и тръгнали към Австралия (порт Джексон, днес Сидни) през Индийския и Южния океан (55° шир. и 9° дълж.), които дотогава не били посещавани от никого. От Австралия експедицията се отправила към Тихия океан, открила няколко острова и през ноември отново тръгнала към Южното полярно море.

От остров Макари под 54° ю. ш., на юг от Нова Зеландия, експедицията се отправила право на юг, след това на изток и 3 пъти пресякла Полярния кръг. 10 януари 1821 под 70° ю. ш. и 75° з. д. Белингсхаузен срещнал паков лед и бил принуден да тръгне на север. След това открил между 68° и 69° ю. ш. остров Петър I и бряг Александър I, отишъл към островите Нова Шотландия, отминал ги и открил много нови острови в тропическите райони на Тихия океан. На 24 юли (5 август) 1821 след 751-дневен поход експедицията се върнала в Кронщад.

Плаването на Белингсхаузен съвсем справедливо се определя като едно от най-важните и трудни. Знаменитият изследовател Джеймс Кук през 70-те години на 18 век първи достигнал Южното полярно море и, виждайки на няколко места плътен лед, обявил, че по-нататък е невъзможно да се проникне на юг. Повярвали му и следващите 45 години не се организирали южнополярни експедиции.

Белингсхаузен доказал неверността на това мнение и направил невероятно много за изследването на южнополярните области. Неговата книга " Двукратные изыскания в Южном Ледовитом океане и плавание вокруг света в продолжение 1819–1821, совершенные на шлюпах «Восток» и «Мирный» " (Cпб., 1831) и до днес се радва на интерес.

След връщането си от плаването Белингсхаузен получава чин контраадмирал и участва в обявената от Русия война срещу Отоманската империя. След това командвал дивизия от Балтийския флот, а през 1839 е назначен за военен губернатор на Кронщад и на този пост получил чин адмирал и орден Владимир I ст. През 1870 в Кронщад му издигнали паметник.

С името на Белингсхаузен са наречени море в Тихия океан, нос на Южен Сахалин и остров в архипелага Туамоту, руска научна полярна станция в Антарктида, лунен кратер.

[редактиране] Външни препратки