Върбяни (Община Дебърца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбяни.

Координати: 41.4175° N 20.7942° E

Върбяни
Врбјани

Върбяни
Върбяни на картата на Република Македония
Данни
Регион: Югозападен
Община: Дебърца
Географска област: Дебърца
Население:  ? (?)
Надм. височина: 919 м
Геогр. положение: 41° 25' 3" сев. ш.
20° 47' 39" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:
Код на МПС: ОН

Върбяни (на македонски книжовен език: Врбјани) е село в община Дебърца на Република Македония. Селото е разположено в историко-географската област Дебърца.

[редактиране] История

В 19 век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Върбяни е посочено като село с 60 домакинства със 172 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. селото е населявано от 480 жители, всички българи.[2] В началото на 20 век цялото село под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

[редактиране] Родени във Върбяни

  • Кузман капитан, български хайдутин

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.102-103.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.162-163.
Населени места в Община Дебърца
Белчища | Арбиново | Ботун | Брежани | Велмей | Волино | Върбяни | Годиве | Горенци | Горно Средоречие | Гърко поле | Долно Средоречие | Злести | Издеглаве | Климещани | Лактине | Лешани | Мешеища | Мраморец | Ново село | Оздолени | Оровник | Песочани | Слатино | Слатински чифлик | Сливово | Сошани | Требенища | Туре | Цървена вода


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици