Христо Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Христо Станишев
български инженер и политик
Христо Станишев
Роден: 24 декември 1863
Кукуш, днес Гърция
Починал: 1952
София, България

Христо Арапнаков Станишев е български инженер - един от изявените специалисти в областта на строителството в следосвобожденска България. Същевременно той е един от ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет, а в периода 1901-1903 година е и негов председател.

Инж. Христо Станишев е един от учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД). Член е и на Македонския научен институт.

В 1880 година седем будни момчета са изпратени тържествено[1] от целия Кукуш за София, където да постъпят в новооткритата (1878 г.) класическа гимназия. Четирима от тях, включително бъдещият инженер, получават стипендии. (Сред седмината е и Милош Станишев - бъдещ главен прокурор, който е представител на другия род Станишеви в Кукуш). Христо завършва гимназията в 1885 г., след което заминава за Белгия, за да следва инженерство в Университета на град Гент. На 27 септ. 1889 г. се дипломира като първенец на випуска.

След завръщането си в България инж. Христо Станишев се занимава със строителство на пътища, мостове, жп линии, водопроводи и сгради. Неговите строежи стоят и досега, пръснати из цялата страна. Създава своя строителна школа. Има много ученици и последователи. В книгата си[2] той пише: "Политиката на една страна е в тясна връзка с нейните пазари и пътища или по-право с нейните съобщения. У нас аз заварих едва 2100 км пътища и занемарени съобщения." До 1939 г. инженерът развива със своите колеги едно десеторно увеличение на пътищата - 19 553 км. Други обекти, издигнати по негови проекти и под негово ръководство, са: постаментът на паметника на "Цар Освободител", чийто архитект е Арнолдо Дзоки; инженерните работи до цокъла на храм-паметника "Св. Александър Невски"; северното крило с колонадите на Народното събрание; пералният комплекс на Александровската болница; Английската легация; възстановяването на църквата "Св. Неделя" в София и на Народния театър; българският павилион на Световното изложение в Лиеж (1905) и в Милано (1906).

Успоредно със строителството инж. Христо Станишев е ангажиран активно с обществена и политическа дейност. От ранна младост участва в Македонското освободително движение. На 29 януари 1895 година, емигрантите от Македония в Княжество България, създават в гр. Бургас Македонско дружество, наречено “Пирин планина”, в което членуват и не малко тракийски бежанци. За негов председател е избран инж. Христо Станишев. През 1901 г. инженерът е избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет, а негови членове са такива известни българи като проф. Любомир Милетич, Алеко Константинов, Андрей Ляпчев и Пейо Яворов. През 1902 г. инж. Христо Станишев заедно със зет си Григор Василев започва да издава в. "Реформи" и се съветва за списването му с Гоце Делчев и Яворов. Един от най-ревностните сътрудници от Женева е Симеон Радев.

Инж. Христо Станишев оказва силно влияние върху племенника си д-р Константин Станишев - син на първа братовчедка на Христо от брака ú с брат на споменатия по-горе Милош. Въпреки разликата във възрастта, роднинството между тях е прерастнало в тясна дружба и пълно взаимно доверие. Всеки един в по-младите си години е крил под леглото си сандъци с пушки, а в по-зряла възраст е полагал всички усилия да представя достойно ВМРО както пред българското правителство, народ и общественост, така и пред външния свят. Иван Михайлов твърди[3], че инж. Христо Станишев и д-р Константин Станишев принадлежат към най-видните представители на македонската емиграция в България, като ги нарежда непосредствено след проф. д-р Любомир Милетич, проф. д-р Иван Георгов и Неврокопския митрополит Борис.

[редактиране] Бележки

  1. Христо Станишев, «Път от миналото към бъдещето», Съставители Ангелина Огнянова и Олга Кръстева, Издателство ОРБЕЛ, София, 1995
  2. Христо Арап-Наков Станишев, "История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г.", София, Издание на "Компас" О. О. Д-во, 1948
  3. Иван Михайлов, QUO VADIS, BULGARIA?, I изд., Индианаполис, Печатница “Македонска трибуна”, 1937, II изд., ИК “Витатон”, Пещера, 1996

[редактиране] Външни връзки

На други езици