Шипченска битка (август 1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.

Втора битка при Шипка
Конфликт Руско-турска война (1877–1878)
Дата 2126 август 1877
Място Шипченски проход, България
Резултат Победа за Русия
Участници
Русия Османска империя
Командващи
Дарожински Сюлейман паша
Сили
5 000 30 000
Жертви
3 640[1] 6 644[1]
Руско-турска война (1877–1878)Балкани
Зимница – Свищов – НикополШипка IПлевен – Стара Загора – Шипка IIЛовечШипка IIIГорни ДъбникШейновоПловдив

Втората битка при Шипка е битка на 2126 август 1877, която се оказва една от най-важните в хода на Руско-турската война (1877–1878). При нея руските войски, включващи и голям брой български опълченци, удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги османска армия, опитваща се да открие пътя към обсадения Плевен.

През август 1877 Сюлейман паша, отстъпил в Тракия след Първата битка при Шипка, получава значителни подкрепления, прехвърлени от Албания. Той успява да превземе Стара Загора и настъпва с около 30 000 души и 48 оръдия към Шипченския проход, решен да го превземе, вместо да го заобиколи по някой по-слабо охраняван път. Идеята на Сюлейман паша била да се нанесе главен удар от изток, да се разсече отбраната и да се унищожат по части отбраняващите се войски.[1]

След превземането на прохода през юли 1877 руските войски изграждат там защитни позиции. Генерал Дарожински разполага с около 5 000 души, разположени на три позиции - връх Свети Никола, Централния хълм и резерви между тези две точки.

На 21 август (9 август стар стил) османците подлагат на обстрел руските позиции и атакуват връх Свети Никола. Срещу предната позиция от изток действал Реджеб паша, а от юг - Шакир паша. Нападението е отблъснато и те се окопават на около 100 m разстояние. През деня на бойното поле пристигнал от Габрово Брянския полк

На 22 август (10 август стар стил) османците придвижват артилерията си на по-висока точка и обстрелват прохода, докато пехотата обхожда руския фланг.

На 23 август (11 август стар стил) османците нападат всички руски позиции, като основният удар отново е насочен към Свети Никола. Една руска част на Централния хълм започва да отстъпва, но са прехвърлени подкрепления и атаката е отблъсната.

На 24 август (12 август стар стил) от север идват на помощ 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк с което бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души, като българските опълченци се изтеглени и изпратени във военния лагер при село Зелено дърво.[2]

На 26 август (14 август стар стил) османската атака към Свети Никола успява да достигне руските окопи, но отново е отблъсната. В този ден пристигат още руски подкрепления и е направен опит за контраатака срещу османските позиции, но без успех. С това битката завършва, като двете страни остават на позициите си. Няколко седмици по-късно Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода (вижте Трета битка при Шипка).

[редактиране] Източници

  • Battle of Shipka Pass II, статия в Уикипедия на английски [5 септември 2005]

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 1,2 Пейчев, А. и др 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 189, 191, 192
  2. Богданов, И., Епопея от подвизи и слава, София, 1978, ДПК „Димитър Благоев“, стр. 163

[редактиране] Вижте още

На други езици