Бабчор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Костур.
Бабчор Βαψώρι |
|
---|---|
Данни | |
Област: | Западна Македония |
Ном: | Костур |
Дем: | Вич |
Географска област: | Кореща |
Население: | изселено (1949) |
Надм. височина: | 1250 м |
Геогр. положение: | 40° 40' 0" сев. ш. 21° 19' 59" изт. д. |
Пощ. код: | - |
Тел. код: | - |
Бабчор или Бапчор или Бабчур (на гръцки: Βαψώριον или Βαψώρι, Вапсорион или Вапсори, по-късно Ποιμενικόν или Ποιμενικό, Пименикон или Пименико) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на Ном Костур и Дем Вич.
Съдържание |
[редактиране] География
Бабчор се намира в планински район, на североизток от град Костур в областта Кореща в полите на планината Вич (Нередската планина). Над селото се простират букови гори, а под него - дъбови. Около самото село се намират бившите пасища и останките от селските кошари (бачила). Общо землището на Бабчор е с размер 33 кв. км. и граничи със селата Неред, Лаген, Елово, Прекопана, Българска Блаца, Вишени, Жервени, Кономлади и Турие.
[редактиране] История
Според местни предания Бабчор е образувано от жители на селищата Ровици, Круша и Козяка - вероятно през Средновековието. По време на османското владичество селото е средище на хайдути. Както твърди изследователят на миналото и фолклора на този край Христофор Тзавелла съпротивителният живот е особено активен през 15-16 век.[1]
В началото на 19 век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил отбелязва Бобсури като „българско село“.[2]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година, Бабчор е посочено като село със 100 домакинства с 310 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Бабчор има 1 080 жители българи.[4]
Около 1881 година учителят Наум Христов от село Неволяни, Леринско започва да преподава в местното училище на български език[5]. През 1903 година селото отхвърля върховенството на проповядващата гръцката национална идея Вселенска Патриаршия и признава Българската Екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
През 1913 година населението на Бабчор е 1 216 души, в 1920 г. – 959, в 1928 г. – 844, а през 1940 година - 854 души. Селото пострадва по време на Гражданската война в Гърция. През 1949 година то е опожарено и изоставено. Част от жителите му се преселват в тогавашна Югославия или в Лерин, Вишени и други места. В предишния период (до 1941 година) бапчорци емигрират главно в България и САЩ.
Днес от Бабчор е останала само църквата "Свети Георги", строена в 1774 - 1775 година. Вратите на църквата са зазидани, за да не може да служи за убежище на идващи от Албания нелегални имигранти.
[редактиране] Родове
Основните родове и семейства в Бапчор са били: Богданови, Доневи, Кочови, Ставревци, Клифунови, Гилеви, Попвасилеви, Мановци, Янкови, Маргини, Кьандови, Шарини, Зисови, Кулевеови, Коеви, Пейови, Димови, Донови, Стерьови, Дилянови, Шарини, Пейкови и Търпкови.
[редактиране] Емиграция в САЩ
Емиграцията на жителите на селото в САЩ е масова след 1903 година. Активно е преселването и в периода между двете световни войни.
Една от най-старите колонии на македонски българи в САЩ – тази във Форт Уейн, Индиана е основана от преселници от Костурско, сред които бабчорци са сред първите. През 1912 година преселениците от Бабчор основават във Форт Уейн свое благотворително дружество, наречено “Вич” и приемано за едно от най-мощните по това време български дружества в САЩ. Дружеството развива не само взаимоспомагателна дейност, но подпомага със значителни средства своите съселяни в Бабчор – финансира залесявяне, уреждане на овощни градини, прокарване на водопровод и други. През 1932 година бабчорци създават клон на дружеството и в град Рочестър, щат Ню Йорк. Междувременно, през 1921 година преселниците от Бабчор участват в основаването на братството “Костур” във Форт Уейн, което е домакин при учредяването на Македонската патриотична организация през октомври 1922 година[7].
[редактиране] Личности
- Атанас Попниколов (1883 - ?), български ботаник, преподавател в Софийски университет
- Живко (Зисо) Попов, български революционер
- Иван Трифонов (1893 - ?), български военен деец
- Никола Марковски (1883-1966), български революционер
- Митре Недин, български хайдутин, действал с чета в района на Бабчор през 1878 година
[редактиране] Литература
- Доневски Г. „Бапчор“, Скопjе 1996
- Шклифов, Благой, Пастирската лексика в района на Вич планина, София 2000
[редактиране] Бележки
- ↑ Христофор Тзавелла. „Дневник на Костурския войвода Лазар Киселинчев“, С. 2003, с.308
- ↑ F.Pouqueville. "Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly".
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 108-109.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник, София 2006, с. 42
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
- ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 149, 170
Дем Вич (Вици) | ![]() |
|
---|---|---|
Тихолища (Тихио) | Българска Блаца (Оксия) | Вишени (Висиния) | Кондороби (Метаморфоси) | Фотинища (Фотини) | Черешница (Поликерасо) | Шестеово (Сидерохори)
Исторически села: Бабчор (Вапсори) |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |