Конак (село)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кона̀к е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище и е на територията на България от 1878 г.
Конак (село) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Търговище |
Община: | Попово |
Население: | 92 (15/03/2007) |
Надм. височина: | 343 м |
Пощ. код: | 7868 |
Тел. код: | 060383 |
Геогр. положение: | 43° 13' сев. ш. 26° 17' изт. д. |
МПС код: | Т |
Кмет или наместник | |
Таня Димитрова |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е заселено на хълма до малка котловина, намиращ се между Голямата река (Буюк дере) от запад и десния приток на река Черни Лом от изток. Землището на селото обхваща 22 000 дка ниви, пасища, гори, градини и лозя. Намира се на 20 км южно от Попово, 38 км западно от Търговище и 21 км северозападно от Омуртаг на 300 - 500 м надморска височина. Малка рекичка разделя селото на две части. Конашкото землище граничи с землищата на селата Априлово, Долна Кабда, Коноп, Моравка, Любичево, Разделци и Долец.
[редактиране] Кратка историческа справка
Едно от малкото днешни български села със старо българско (местно) население (хърцои, ерлийци), което директно се свързва със средновековната ни епоха („Шишманово време” според местните предания). Съществувало е като голямо село в местността „Юртлука”, на 2 км на юг от днешното, още преди завладяването на българската държава от османските турци. Останките му са разпръснати на около 400 дка земя. Старото му българско име не е известно. За пръв път новото име на селото се споменава в османски данъчен регистър от 1555 год. - Конак (Конак-ери - място за спирка, за нощуване). В по-късен с няколко десетилетия регистър, в който отново се споменава селото, са записани и стари български лични имена като Манол, Михаил, Драган, Радослав, Петър и др. Едно от най-популярните лични имена през XIX и XX век в селото – Желез се среща за пръв път в изворите отново в османски данъчен регистър от 1658 год. Като село, разположено на важен път по „турско време“, „на опасно и страховито място“, то се е ползвало с известни привилегии. Жителите му били „дербенджии” – пазели (охранявали) подстъпите към Тузлука от разбойници по пътя, свързващ Цариград, през Одрин с Русе и Шумен с Търново. Те са били длъжни да дават подслон на държавните служители и охрана на пътниците, пътуващи и преминаващи край селото, особено край опасната местност „Бекчията”, намираща се южно от старото село.
До средата на 50-те год. на XVII век, то запазва чисто българския си характер. През 80-те - 90-те години на XVIII век селището е било опожарено и разпръснато по време на една наказателна акция на властта срещу жителите му. За този погром и до днес има запазена легенда, свързана с ограбването на турската хазна от Черньо Войвода. Част от оцелелите и завърнали се обратно „конакчани” създали днешното село на мястото на една гора. Старата църква, изгорена през Освободителната война, е била построена през 1850 год., а килийно училище в селото имало от 1859 год. Сегашната църква на селото датира от 1879 год. и е обявена за архитектурнен паметник от Възраждането, но се нуждае от основен ремонт за да стане отново действаща. През 60-те год. на XIX век в селото се засеват няколко семейства от Еленския Балкан. Освобождението заварва селото с почти еднакъв брой мохамедански и християнски семейства – около 120 къщи. Жителите на селото са представители на най-западната част от източнобалканската (преславско-шуменската) етнографска група от старото местно население, които се родеят с хората от Омуртагския край. С намаляване на значението на селото след 1900 год. и оставането му встрани от главните пътища, започва и постепенното намаляване и на неговите жители. Едно от малкото села в България, което е именувало и номерирало улиците и домовете си още в началото на XX век, като „Черковна“, „Срещна“, „Училищна“, „Сърта“, „Хутул-махле“. В началото на XX век има преселническа вълна към околните села, Попово и Търговище. И сега в Търговище и Попово има много стари фамилии с произход от това село. Днес в Конак живеят около 120 възрастни човека, преобладаващата част от които са българи, източно-православни християни и почти всички са прехвърлили 70 години. През последните години интерес към селото проявяват чужденци и жители на големи градове, които закупуват имоти поради чистата, красива природа и спокойствието там.
[редактиране] Загинали жители на селото във войните за национално обединение
[редактиране] Загинали жители на с. Конак по време на Балканските войни:
1. р-к Бони Тенев – 43-ти пехотен полк, 14-та рота, 22.11.1912 в 1-ва полска болница на 4-та пехотна Преславска дивизия в лагера до с. Субачево (Субаш кьой).
2. р-к Георги Василев Жеков – (26 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 26.11.1912 от холера в 3-та подвоенна полева болница към 9-та пехотна Плевенска дивизия.
3. р-к Господин Петров Господинов – (набор 1908), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 10.10.1912 при с. Петра, Одринска Тракия, от куршум в сражението срещу турците.
4. р-к Господин Панайотов Господинов – (26 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 16.10.1912 при с. Караагач, Одринска Тракия, в сражение срещу турците от куршум в гърдите.
5. р-к Драгни Петров Драгнев (25 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 08.07.1913 при връх “Големи” от куршум в сражение срещу сърбите по време на Междусъюзническата война.
6. р-к Илия Владев Маринов (набор 1904), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 16.10.1912 при с. Караагач, Одринска Тракия, от куршум в сражение срещу турците.
7. р-к Илия Господинов Бояджиев – 3-та балканска пехотна дивизия, 21.06.1913 при гр. Дойран.
8. р-к Илия Станчев Минчев – (43 год.), санитар 44-та полска болница, 05.11.1912 от холера в полевата болница на 4-та пехотна Преславска дивизия в лагера при с. Ерменково.
9. р-к Петър Рахнев Дражев (32 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12-та рота, 25.06.1913, северозападно от връх “Големи” от шрапнел в сражение срещу сърбите по време на Междусъюзническата война.
10. р-к Теню Михайлов – убит на 24.11.1912 при атаката на турската укрепена позиция при Чаталджа, Одринска Тракия.
11. р-к Теню Христов Авджиев – (37 год.), (преселен в с. Горна Кабда – 1902 год.), (набор 1896), 6-ти артилерийски полк, допълваща батарея, 6.01.1913 във Военната болница на гр. Сливен от раните си.
[редактиране] Загинали жители на с. Конак по време на Първата световна война:
1. ст. подофицер Йорго Драгнев Йоргов – (набор 1910), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 20.10.1916 при с. Каваклий, Меджидийска околия, Северна Добруджа, северно от селото.
2. мл. подофицер Георги Йоргов Маринов – набор 1911, 19-ти пехотен Шуменски полк, 1-ва картечна рота, 04.01.1917 при с. Джижила, Мачинска околия, Северна Добруджа.
3. мл. подофицер Панайот Жечев Неделчев – (набор 1903), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 20.10.1916 при с. Каваклий, Меджидийска околия, Северна Добруджа, северно от селото.
4. ефр. Димитър Труфев Жеков – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 15.10.1916 при с. Каваклий, Меджидийска околия, Северна Добруджа.
5. ефр. Стефан Илиев Златуров – (набор 1911), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 06.09.1916 в м. Бобла при с. Дайдър (дн. Шуменци), Тутраканско в сражение срещу румънците.
6. р-к Александър Станев Вичев – 82 пехотен полк, 11-та рота, 25.06.1918 от болест в Поповската държавна болница.
7. р-к Александър Христов Вълчев – 48-ми пехотен полк, 05.06.1916 при превземането на Тутракан.
8. р-к Ангел Станев Маринов – (22 год.), 6-ти пехотен Македонски полк, 9-та рота, 23.10.1915 при Криволак, Македония в сражение срещу войските на Антантата.
9. р-к Атанас Юрданов Петров – набор 1909, 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 31.12.1916 при с. Циганка, Мачинска околия, Северна Добруджа, пред пчелините на селото.
10. р-к Влади Димитров Маринов – (22 год.), набор 1915, 7-ми пехотен Преславски полк, 15-та рота, 05.09.1916 при Тутракан в сражението за града срещу румънците.
11. р-к Господин Петров Господинов – (19 год.), набор 1916, 38-ма допълваща дружина, 2-ра рота, 18.01.1917 в болницата на Хасково от туберкулоза.
12. р-к Дечо Драгнев Драгнев – набор 1914, 47-ми пехотен полк, 6-та рота, 29.09.1916 в Добрич от болест.
13. конник Дечо Илиев Дянков – (27 год.), 10-ти конен полк, 14.09.1916 при с. Айтос, Леринска околия, Македония, от куршум в сражение срещу войските на Антантата.
14. р-к Димитър Петров Златоров – 19-ти пехотен Шуменски полк, 1-ва картечна рота, 12.08.1917 на позициите при с. Максинени, Браилска околия, Северна Добруджа.
15. р-к Драгни Рахнев Бояджиев – 19-ти пехотен Шуменски полк, 03.01.1917 при с. Джижила, Мачинска околия, Северна Добруджа.
16. р-к Желю Василев Друмев – (20 год.), 48-ми пехотен полк, 12-та рота, 19.09.1916 при с. Качамак, Северна Добруджа в сражение срещу румънците.
17. р-к Илия Андонов Вълчев – (40 год.), набор 1894, 48-ми пехотен полк, 10-та рота, 04.10.1916 в Добрич от болест.
18. р-к Илия Юрданов Петров – набор 1906, 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-та рота, 31.12.1916 при с. Циганка, Мачинска околия, Северна Добруджа.
19. р-к Марин Юрданов Железов – (20 год.), набор 1915, 4-та Преславска дивизия, сборна команда, 16.05.1917 при град Бабадаг, Северна Добруджа от болест в 1/6 запасна болница от бронхит.
20. р-к Петър Златев Маринов – (27 год.), набор 1909, 19-ти пехотен Шуменски полк, 21.10.1916 при с. Гювенлии от огнестрелна рана в корема в полевата болница в селото.
21. р-к Рахни Колев Дянков – 48-ми пехотен полк, 8-ма рота, 07.09.1916 от рани, получени в сражение срещу румънците при с. Дайдър (дн. Шуменци), Тутраканско, в превързочния пункт в селото.
22. р-к Христо Петров Железов – (набор 1912), 19-ти пехотен Шуменски полк, 9-та рота, 20.10.1916 при с. Кубадин, Меджидийска околия, Северна Добруджа.
23. р-к Христо Тенев Пиндалов – (43 год.), санитар в 4-та женска болница, 29.09.1918 в 5-та местна болница в София от болест.
[редактиране] Загинали жители на с. Конак по време на Втората световна война:
1. р-к Дечо Господинов Йорданов – род. 01.10.1919, (25 год.), от 3-та дивизионна картечна дружина, 3-та пехотна рота, 10.10.1944 при връх Стража, Крива Паланка, дн. Македония в сражение срещу германците от куршум.
2. р-к Никола Атанасов Колев – род. 18.05.1914, (30 год.), загива при с. Вилево, дн. Хърватска (или при с. Долни Михоляц, ок. Осиек) на 18.04.1945 год.
3. р-к Станю Петров Станев – род. 04.01.1920, (24 год.), от 5-ти дивизионен артилерийски полк, батарея 14/ III, 06.11.1944 при с. Мърдаре, Подуевска околия, дн. Македония в сражение срещу германците от рана от снаряд.
[редактиране] Религии
- Християнска (източно-православна- силно преобладваща);
- Mюсюлманска;
[редактиране] Обществени институции
- Кметско наместничество;
- Народно читалище „Виделина“;
- Църква;
[редактиране] Културни и природни забележителности
- В землището на селото има следи от антично селище и от могилни некрополи от трако-римската епоха;
- Местността "Юртлука", намираща се на около 2 км от селото. В миналото там са намирани следите от старото село Конак, отпреди опожаряването и разпръсването му от турците;
- Църковният храм „Св. Архангел Михаил“, датиращ от 1850 год., който за съжаление не е действащ и не е в много добро състояние;
- Паметникът на Иван Коджаманов с апликирани по-късно мраморни плочи с имената на загиналите коначени във войните за национално обединение;
- Река Черни Лом - от землището на селото извира река Черни Лом (десният й ръкав);
[редактиране] Редовни събития
Няма.
[редактиране] Личности
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.