Пи (буква)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гръцка азбука | |||
---|---|---|---|
Α α | алфа | Β β | вита/бета** |
Γ γ | гама | Δ δ | делта |
Ε ε | епсилон | ![]() |
дигама* |
Ζ ζ | зита/зета** | Η η | ита/ета** |
Θ θ | тита/тета** | Ι ι | йота |
Κ κ | капа | Λ λ | ламбда |
Μ μ | ми/мю** | Ν ν | ни/ню** |
Ξ ξ | кси | Ο ο | омикрон |
Π π | пи | ![]() |
сан* |
![]() |
копа* | Ρ ρ | ро |
Σ σ | сигма | Τ τ | таф/тау** |
Υ υ | ипсилон | Φ φ | фи |
Χ χ | хи | Ψ ψ | пси |
Ω ω | омега | ![]() |
сампи* |
*излязла от употреба | |||
**старогръцко произношение |
Вижте пояснителната страница за други значения на Пи.
Пи (главна буква Π, малка буква π) е 16-тата буква от гръцката азбука. В гръцката бройна система с тази буква се означава 80.
В съвременния гръцки език, последователността от буквите μπ се чете /b/, тъй като β се чете /v/.
Съществува и друг вариант на изписване на малката буква пи, приличаща на омега ϖ.
Главната буква Π се използва като символ за:
- Оператор за произведение в математиката
Малката буква π се използва като символ за:
- математическа константа π ≈ 3,14159, изразяваща отношението на дължината на окръжност към нейния диаметър
- елементарната частица пион в ядрената физика