Космонавтика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Космона́втика (от древногръцки κόσμος;— Вселена и ναυτική;— мореплаване) — процес по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати. Термина „космонавтика“ въвежда Г.Э. Лангемак.[1]

Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 година със старта на първият изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветският Съюз. Начало на пилотираната космонавтика става полета на съветският космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 година. Най-голямото достижение в областта на космонавтиката — стъпването на човек на Луната 21 юли 1969 година: американският астронавт Нийл Армстронг прави първата крачка по повърхността на естествения спътник на Земята с думите: — „Това е малка крачка за човек, но огромен скок за цялото човечество“.

Първите години от развитието на космонавтиката се характеризират с остра конкуренция между държавите (така наречената Космическа надпревара). Международното сътрудничество започва да се развива едва през последните десетилетия, най-вече, благодарение на съвместното строителство на Международната космическа станция и изследванията, провеждани на нейния борд.

Съдържание

[редактиране] Етапи на усвояването на космоса

Първият изкуствен спътник на Земята е разработен в подмосковното селище Болшев (сега наукоград Королёв). За реализацията на задачата за създаване на ядрено оръжие и средства за доставянето му на 13 май 1946 год. Съвета на Министрите на СССР прима постановление за започване на мащабна работа по развитие на ракетостроенето. В съответствие с това постановление в Болшев на територията на бившето инженерно училище се сформира Научно-изследователски артилерийски институт за реактивно въоръжение №4.

За началник на института е назначен генерал А. И. Нестеренко, негов заместник по специалността „Течни балистични ракети“ — полковник М. К. Тихонравов, съратник на С. П. Корольов от ГИРД и РНИИ. Михаил Клавдиевич Тихонравов е известен като създателя на първата ракета с течно гориво, стартирала в Нахабино на 17 август 1933 година. Също така той през 1945 година възглавлява проекта за извеждане на двама космонавта на височина 200 километра с помощта на ракета от типа „Фау-2“ и управляема ракетна кабина. Проекта е бил поддържан от Академията на науките на СССР и одобрен от Сталин. Обаче в трудните следвоенни години ръководството на военната промишленост не възприема космическите проекти, които са се възприемали като фантастика, пречеща за изпълнението на главната задача по създаване на „далекобойни ракети“.

Изследвайки перспективите на развитие на ракетите, създавани по класическата последователна схема, М. К. Тихонравов достига до извода за тяхната непригодност за междуконтинентални разстояния. Изследванията, проведени под ръководството на Тихонравов, показват, че пакетната схема от ракети, създадени от КБ на Королёв, осигурява скорост четири пъти по голяма от скоростта при обикновена компоновка. С внедряването на „пакетната схема“ групата на Тихонравов се приближава до осъществяването на своята заветна мечта за излизане на човек в космическото пространство. По самоинициатива продължават изследванията на проблемите по извеждането и завръщането на Земята на ИСЗ.

На 16 септември 1953 г. по заявка на ОКБ Королёв в НИИ-4 е открита първата научно-изследователска работа върху космическа тематика „Изследване по въпроса на създаване на първият изкуствен спътник на Земята“. Групата на Тихонравов, имаща солиден опит в тази област, я изпълнява оперативно.

През 1956 година М. К. Тихонравов с част от своите сътрудници се преназначава от НИИ-4 в ОКБ на Королёв като началник отдел по проектиране на спътници. С неговото непосредствено участие се създават първите ИСЗ, пилотируеми кораби, проекти на първите автоматични междупланетни и лунни апарати.

[редактиране] Космически агенции

[редактиране] Важни космически програми и полети на КА от различни страни

[редактиране] Изкуствени спътници на земята (ИСЗ)

Спътници на СССР и Русия по списък: Электрон // Метеор // Экран // Радуга // Горизонт // Молния // Гейзер // Альтаир // Купон // Глонасс // Парус.

[редактиране] Космически телескопи

виж. Категория: Космически телескопи

[редактиране] Автоматични междупланетни станции

[редактиране] Лунни станции

  • Луна — изследване на Луната, доставка на лунен грунт, Луноход 1 и Луноход 2. (СССР)
  • Рейнджър — получаване на телевизионни изображения на Луната при падането върху нейната повърхност. (НАСА)
  • Лунар Експлорер — изучение на Луната и окололунното пространство от селеноцентрична орбита. (НАСА)
  • Лунар Орбитър — достигане до лунна орбита, картографиране на лунната повърхност. (НАСА).
  • Сървейър — отрабтване на меко кацане върху Луната, изследвания на лунния грунт (НАСА).
  • Смарт-1 — изследвания на Луната, апаратът е оборудван с йонен двигател. (ЕКА)

виж Категория:Автоматични междупланетни станции

[редактиране] Пилотирани полети

виж Категория: Пилотирани КА

[редактиране] Орбитални станции

виж Категория: Орбитални станции

[редактиране] Частни космически кораби

[редактиране] Ракети-носители

Ракета-носител — един от най-важните елементи на космонавтиката. Осъществява извеждането на изкуствени спътници на Земята на орбита.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки