Четирок

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Четирок
Μεσοποταμία

Четирок
Четирок на картата
Данни
Област: Западна Македония
Ном: Костур
Дем: Бистрица
Географска област: Пополе
Население: 1 802 (2001)
Надм. височина: 653 м
Геогр. положение: 40° 30' 0" сев. ш.
21° 10' 1" изт. д.
Пощ. код: 520 58
Тел. код: 24670-91

Четирок или Четирник (на гръцки: Μεσοποταμία, Месопотамия) е село в Егейска Македония, Република Гърция, център на Дем Бистрица (Алиакмонас) в Ном Костур, Област Западна Македония с 1 802 жители.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 10 километра западно от номовия център Костур, в Костурската котловина между Белица, Бистрица, Четирошката и Олишката река, поради което и носи името Четирок.

[редактиране] История

В края на 19 век Четирок е смесено българо-турско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Четирок е посочено като село с 280 домакинства с 520 жители българи и 180 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Четирок има 360 жители българи християни, а мюсюлманското население от 440 души е посочено като българи мохамедани, а не като турци.[2] Според Тодор Симовски мюсюлманите в селото са турци, а не помаци.[3] В началото на 20 век всички жители на Четирок са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 456 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско - с 850 жители гърци и 200 жители турци.[5]

След Балканската война селото влиза в Гърция. През 20-те години мюсюлманското население на Четирок се изселва в Турция и на негово място са заселени 545 понтийски гърци, бежанци от Мала Азия.[6] Селото е прекръстено на Месопотамия (Междуречие).

През Втората световна война Четирок е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и ядро на българската паравоенна организация Охрана с четири чети.[7] Българските четници се сражават на няколко пъти с гръцките андартски чети и с частите на ЕЛАС.[8]

По време на Гръцката гражданска война селото дава 42 убити, а 191 се изселват в социалистическите страни. След войната много от жителите на Четирок емигрират отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

[редактиране] Официални преброявания

  • 1913 - 888 души
  • 1920 - 1 021 души
  • 1928 - 1 083 души
  • 1940 - 1 552 души, от които 684 българоговорещи, а останалите понтийци
  • 1951 - 1 271 души
  • 1961 - 1 158 души
  • 1971 - 1 118 души
  • 1981 - 1 507 души
  • 1991 - 1 758 души

[редактиране] Четирок днес

Старите църкви в Четирок са „Света Троица“ и параклисът „Свети Георги“. През 20 век е построена „Свети Петър и Свети Павел“.

В Четирок има понтийски културен център, който има за цел запазването на понтийската култура. Центърът провежда ежегодишна възпоменателна церемония на 19 май в близост до река Бистрица в памет на изхода на понтийските гърци от Мала Азия.

Четирок има футболен отбор, наречен Астрапи Месопотамия или просто Астрапи (Αστραπή).

[редактиране] Литература

  • Красимира Колева. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция “25 г. ШУ “Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.” (Доклади). Шумен, 1998, с. 11-19.

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 107.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. Тодор Симовски „Населените места во Егеjска Македониjа“, Скопjе 1998.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  5. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia.
  7. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  8. Πάνος Κρίκης. ΕΙΜΑΣΤΕ ΑΜΠΟΙΡΟΙ ΕΥΘΥΝΩΝ ΓΙΑ ΤΗΝ ΟΝΟΜΑΣΙΑ


Дем Бистрица (Алиакмонас)
Четирок (Месопотамия) | Горно Папратско (Птерия) | Добролища (Калохори) | Долно Папратско (Като Птерия) | Ощени (Инои) | Света Неделя (Агия Кириаки) | Тиквени (Колокинту) | Тръстика (Акондио)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици