Панславизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Национален флаг на всички славяни, одобрен на Панславянското събрание през 1848 в Прага
Национален флаг на всички славяни, одобрен на Панславянското събрание през 1848 в Прага

Панславизмът е движение от средата на XIX век, чиято цел е единството на славянските народи. Главният му център са Балканите, където южните славяни са били под контрола на две големи империи, Австро-Унгария и Османската империя.

Често използвани символи на панславизма са панславянските цветове (червено, бяло, синьо) и панславянският химн, "Хей, славяни".

[редактиране] Произход

Панславянски идеи за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич в средата на 17 век. Въпреки това панславизмът като цялостно движение се заражда до голяма степен по подобие на пангерманизма, като чувство за единство и национализъм при отделни етнически групи под френско господство по времето на Наполеоновите войни. За пръв път терминът панславизъм е бил използван от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г. Повлияни от военните успехи на Руската империя, много славянски активисти свързват мечтите си за еманципация спрямо властващите германци, австрийци и османци с помощта на Санкт Петербург. Други, като чехът Ф. Палацки, се надявали Австрийската империя да стане федерация на славяни, австрийци и унгарци. След транссформирането й само в Австро-Унгария той променя възгледите си. В самата Русия в края на 30-те години на ХІХ в., основно в трудовете на М. П. Погодин, се развили идеите за превъзходството на славяните над "западняците". Други известни славянофили като К. С. Аксаков, А. С. Хомяков, И. В. Киреевски противопоставят православния свят на "болната Европа". През 1867 г. в Москва е проведен първият Славянски конгрес, след което започват да се сформират славянски комитети. Агитацията на панславистите до голяма степен допринася за преобръщането на общественото мнение в Руската империя в полза на военната помощ за балканските славяни и най-вече за разпалването на Руско-турската война 1877-78 г., при която са дадени близо 170 хил. жертви. Редица висши руски офицери, като княз В. Черкаски, генералите М. Г. Черняев, М. Д. Скобелев, Р. А. Фадеев, са били привърженици на панславизма. В края на ХІХ в. панславизмът в Русия значително губи популярност. Едва преди Първата световна война той отчасти се възражда под формата на неославизъм. Руските неослависти начело с граф В. Бобрински заедно с активисти от други славянски страни (чехът К. Крамарж, словенецът И. Грабар и др.) провеждат славянски конгреси в Прага (1906 г.) и София (1910), с цел да се постигне междуславянско сближение пред лицето на евентуалната немска заплаха. Революционните събития от 1917 г. обаче погребват за дълги години идеите на панславизма в Русия. Те се изваждат от нафталина едва по време на Великата отечествена война. През август 1941 г. в Москва се учредява Всеславянски комитет. В САЩ, Англия, Канада и др. започват да се създават славянски комитети с участието на комунисти от славянски произход. През 1946 г. в Белград се провежда Всеславянски конгрес с участието на делегати от всички славянски страни, но след изострянето на отношенията между СССР и Югославия всички славянски комитети прекратяват дейността си.

[редактиране] Съвременно развитие

След провалите на маломащабни проекти като обединението на Чехословакия и Югославия, идеята за обединение в цялостен мащаб се смята за мъртва. Славянските държави по принцип поддържат добри отношения една с друга, но нищо освен организации, ориентирани към общите култура и наследство не се предвижда като обединителен подход сред славянските страни в Европа.

[редактиране] Вижте също