Второ търновско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Второ търновско въстание
Конфликт: {{{конфликт}}}
[[|300px]]
{{{описание}}}
Период 1686
Място България
Резултат Потушаване на въстанието
Причина {{{причина}}}
Повод {{{повод}}}
Територия {{{територия}}}
Воюващи страни
Български въстаници Османска империя
Командири
Ростислав Стратимирович
Савелий Дубровски
неизв.
Сили
около 4000 неизв.
Жертви
неизв. неизв.

Второто търновско въстание е българско въстание против турската власт през 1686 г.

[редактиране] Предпоставки

През 1680-те години са налице благоприятни условия за българските освободителни опити. През 1683 година огромна 200 000 турска армия се отправя към Виена, за да превземе града. След нанесеното и съкрушително поражение във войната се включват Полша и Венеция, а по-късно и Русия. Тези държави и Австрия се обединяват в Свещена лига и предприемат широко настъпление на Балканите. В такава обстановка в българските земи избухват 3 въстания – Второто търновско, Чипровското и Карпошовото.

[редактиране] Обявяване и ход на въстанието

Мащабното настъпление на Свещената лига на Балканите подтиква българите от Търново към организиране на въстание. За съжаление документалните свидетелства за него са крайно оскъдни. Предполага се, че подготовката му е свързана с опити на Русия за намеса на Балканите.

В Русия е изпратен Ростислав Стратимирович, считан за потомък на последния владетел на Видинското царство цар Иван Срацимир. В Москва той се среща и получава подкрепата на московския патриарх Йоаким III, който изпраща за подкрепа племенника си Савелий Дубровски.

Въстанието избухва през 1686 година в Търново, но срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема града. Водачите на въстанието, пристигнали след избухването му, заедно с около 4000 души водят тежки сражения от Търново до София, където са разбити от турците. След много премеждия се укриват в Рилския манастир, откъдето се прехвърлят в Русия.

[редактиране] Източници

Информацията за въстанието е известна само от един извор – хрониката на рода Ростиславови-Дубровски, сега изчезнала. Легендарният и характер кара мнозина изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда”, обслужваща политическите интереси на Русия през 19 век. Но въстанически действия в този регион очевидно има, тъй като османски документи свидетелстват за бунтовни вълнения в Търновско с център Арбанаси по същото време.