Китара

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Класическа китара
Класическа китара

Китарата е струнен музикален инструмент най-често с шест струни. Звукът се извлича от вибрациите на струните и резонанса му в кухата част на инструмента. Свири се чрез лявата ръка, която притиска струните към металните пластини на грифа, и дясната, която дрънка по тях, с пръсти или „перо“.

Китарите могат да бъдат акустични или електрически (със електронно усилване) или и двете. Използват се в много музиклни стилове, като най-популярният стил е рока. Те се правят и поправят от лютиери.

[редактиране] История

Инструмент подобен на днешната "китара" е бил популярен преди 5000 години. "Китарата" толкова популярна в западния свят е дошла от подобни струнни инструменти в Централна Азия (Иран). Най-ранното доказателство за инструмент подобен на днешната китара са от древни статуетки намерени в Иран.

Електрическата китара е изобретена от Адолф Рикенбекер, с помощ от Джордж Биучамп и Паул Берт през 1931. Рикенбекер е изобретил адаптор от подковообразен магнит. Въпреки това Динелектро са първите които са направили електрически китари за хората. Истинската електрическа китара с изцяло плътен корпус е създадена от американеца Лео Фендър (Leo Fender), който през 1946 г. основава компанията за електрически инструменти "Фендър". До ден днешен музикалните инструменти "Фендър" са едни от най-качествените и ценени от много известни музиканти по цял свят.

[редактиране] Видове китара

[редактиране] Външни препратки