Пловдив
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пло̀вдив е град в Южна България, административен център на Област Пловдив, важен икономически, транспортен, културен и образователен център и втори по брой жители град в Република България.
Пловдив | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Област: | Пловдив | ||
Население: | 375 585 | ||
Надм. височина: | 164 м | ||
Пощ. код: | 4000 | ||
Тел. код: | 032 | ||
МПС код: | РВ | ||
Кмет | |||
Иван Чомаков (ОДС) | |||
Адрес на общинската администрация | |||
пл. "Стефан Стамболов" No.1 тел.: +359 32 634 240, факс: +359 32 260 790 |
[редактиране] География
[редактиране] Релеф
Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Пловдивското поле е класическа алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От северозапад се издигат възвишенията на Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг полето е оградено от склона на Родопи, който е стръмен и висок – около 1300 м.н.в., прорязан от тесни долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др.
[редактиране] Климат
Температурата на въздуха е типична за Преходно-континентална област на Европейската континентална област. Средната годишна температура е 12,0°С, средно максималните температури са измерени през юли – 30.3°С, абсолютния максимум през юли 2007 год. +43,0°С. Средната годишна минимална температура е 6.5°С, а абсолютния минимум – минус 31,5°С в състояние на температурна инверсия.
[редактиране] Градоустройство
[редактиране] Квартали
Централна част на града обхваща зоната около пешеходните улици „Княз Александър I” (повече известна сред пловдивчани като Главната) и „Райко Даскалов” (малката Главна) - от пешеходния мост и пл. „Съединение” до пл. „Джумая”, пл. „Стефан Стамболов” и пл. „Централен”, както и търговските улици „Христо Г. Данов”, Отец Паисий”, „Иван Вазов”, „Гладстон” и „Капитан Райчо”, от Понеделник пазара до Четвъртък пазара. В цетралната част са обособени историческите квартали „Капана” и „Стария град”.
Традиционното наименование на кварталите, разположени на Северния бряг на река Марица е Каршияка, а на тези, които се намират Южно от Централна ЖП гара - Кючук Париж. Други стари квартали в Пловдив са „Мараша”, „Каменица”, „Съдийски квартал”, „Гладно поле”.
Етнически обособени квартали в Пловдив са „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала”, „Харман махала” и кв. „Столипиново”.
След втората половина на 20-ти век са изградени нови жилищни райони, застроени предимно с жилищни блокове. Най-големият от тях - ЖК Тракия има население от около 60 000 жители. Други по-големи жилищни комплекси в града са:
- В Район Северен - ЖК „Юрий Гагарин”, ЖК „Филипово”, ЖК „Захарна фабрика”
- В Район Южен - ЖК „Христо Ботев”-юг, ЖК „Христо Ботев”-север
- В Западната част на града - ЖК „Христо Смирненски”, ЖК „Младежки хълм”, ЖК „Младост” (среща се още като ЖК „Свобода”)
- В Източната част на града - ЖК „Каменица”-I, ЖК „Каменица”-II, ЖК „Изгрев” (среща се още като ЖК „Дружба”, ЖК „Дичо Петров” (Военни блокове), ЖК „Хладилника”, ЖК „Менделеев”
През 1969 г. селата Коматево и Прослав стават част от града, а в последните години, жителите на съседните на села Ягодово, Крумово, Белащица и Браниполе правят постъпки за присъединяване. Близките села Марково и Труд, не са в чертите на града, но попадат в неговата зона на активно влияние.
[редактиране] Паркове и градини
Пловдивските тепета Сахат тепе (Данов хълм), Бунарджик (Хълм на свободителите) и Джендем тепе (Младежки хълм) през 1995 г. са обявени за природно защитени територии. В центъра на града се намират „Цар Симеоновата градина” и „Дондукова градина”, които са сред първите паркове в България. Други по-големите паркове са Ботаническата градина, парк „Бели брези”, парк „Рибница”.
[редактиране] Население
Според статистическите преброявания, до края на 19 век, Пловдив е бил най-големият български град. Към 1885 г. населението му е наброявало 33 442 жители, към 1888 г. - 33 032 жители, към 1893 г. - 36 033 жители, през 1943 г. достига 119 000 жители. През 2007 г. жителите на града наброяват над 370 000, с което Пловдив е втори след столичния град. Според данни от печатни издания ежедневно в града пребивават 450 000 - 500 000 души, което е близо 10 % от населението на България.
[редактиране] Етноси
По етническо разнообразие Пловдив е на първо място в страната. При преброяване през 1885 г., етническото разпределение е както следва: 45% българи, 25% гърци, 21% турци, 6% евреи, 3% арменци. Днес естествено преобладава българския етнос, а други големи етнически групи са арменци, евреи, гърци, турци, цигани, и др. Циганите живеят концентрирано в три махали, като голяма част от тях се самоопределят като турци. Останалите етноси живеят разпръснато в града. Според резултатите от преброяването на населението към 1 март 2001 г. общият брой на турското население е 22 493, а на ромското - 5 194.
- Вижте още: Циганите в Пловдив
[редактиране] Религии
В града преобладава християнското население от всичките клонове на християнската религия — източноправославни, католици, източнокатолици, арменско-апостолическо изповедание, протестанти (адвентисти, баптисти, петдесятници и др.). В града има мюсюлманска и еврейска общности. Има храмове на всички религии.
- Евангелската съборна църква в гр. Пловдив е най-голямата протестантска църква на Балканския полуостров. Построена е през 1876 г. на ул. „Лейди Странгфорд” на хълма Сахат тепе и е една от малкото в България катедрали, построени в готически стил.
- Църква "Св. Богородица" - Катедрален храм „Св.Богородица” в Пловдив е на мястото, където още през девети век е съществувала средновековна църква, посветена на Успението (смъртта) на Св.Богородица. Възобновена като катедрален храм през 1189 г. по време на филипополския епископ Константин Пантехи, по–късно и възникналия прилежащ манастир са разрушени от османските турци при завладяване на града през 1371 г.
- Катедрален храм „Свети Лудвиг” е римокатолически църковен храм и е един от основните, а до началото на 2006г. и най-големият католически храм в България. Патрон на църквата е Луи IX. Храмът е построен през 50-те години на 19 век, тук е монтиран първият в България орган.
- Джумая джамия (Хюдавендигяр джамия) е мюсюлмански храм, построен вероятно по време на управлението на султан Мурад I (1369-1389), върху останките на някогашния християнски храм „Св. Петка”. На югозападния ъгъл на фасадата през 1878 г. е поставен слънчев часовник, дарение от руски офицер.
- Имарет джамия (Шахбединова Имарет джамия) е мюсюлмански храм, построен вероятно през (1444-1445) до десния бряг на река Марица от румелийския бейлербей Шахбедин паша.
[редактиране] История
[редактиране] Античност
Пловдив е град, чието начало е поставено в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр. Хр. Неговата история е на повече от 8000 години, което го прави един от най-старите европейски градове. Според историка Йорданес местното му име било Пулпудева, а според Амиан Марцелин градът някога се наричал Евмолпиада. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (Φιλιππούπολη). По-късно траките си възстановяват контрола и го наричат Пулпудева (превод на Филипополис).
През 107 г. градът попада в пределите на Римската империя и отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). През римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия. Бил е най-голям и главен град на голямата римска провинция Тракия. В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си, градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват днес само малка част от античното минало на старинния Пловдив.
[редактиране] Средновековие
В края на IV в. започва „византийския период” в историята на града. Около средата на VI в. в града идват славяните, с което постепенно се променя етническия облик на региона. Славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. В следващите години, градът преминава от ръце в ръце и Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия.
През 1204 г., рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта и. Градът става столица на Херцогство Филипополис, управлявано първоначално от Рение Дьо Три и по-късно от Жерар Дьо Стрем. Българския цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града. Между 1225 and 1229 г., по времето на Иван Асен II, Пловдив отново е включен в пределите на България. След 1263 г. градът отново преминава под властта на Византия, през 1322 г. е покорен от българския цар Георги II Тертер, през 1323 г. отново е византийски. През 1344 г. Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона в Константинопол.
През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша, завладяват града. Гроба на османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. Турците наричат Пловдив Филибе. Пловдив e главен град на османската област Румелия до 1382 г., когато управлението е преместено в София. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век на Сахат тепе, която се смята за първия градски часовник в Османската империя и една от най—старите в Източна Европа.
[редактиране] Възраждане
В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е най-големия град в българските земи. През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, градът става голям икономически център в европейската част на Турция. Пловдив същевременно бил център на огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна България. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния. Заможните пловдивчани започнали съревнование в строителството на нови, хубави къщи. Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище „Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква „Св. Богородица”, коледната през 1859 г. била отслужена на български за първи път в България. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.
През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от ескадронът на капитан Бураго.
За битката по време на Руско-турската война (1877-1878) вижте Пловдив (битка)
[редактиране] Източна Румелия
Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. урежда създаването на Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на младата държава и седалище на Временното руско управление. Санстефанският договор е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания и окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части, а Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия.
От пролетта на 1885 сформираният в града, под ръководството на Захари Стоянов, Българския таен централен революционен комитет се заема с активно пропагандиране на обединението на Източна Румелия с Княжество България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Днес, 6-ти септември се чества като Ден на Съединението и празник на град Пловдив.
[редактиране] Нова история
След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. Първата железница е построена в Пловдив още през 1874 г., а след 1888 г. тя вече свързва града и със София. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика.
В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост. В годините на Втората световна война се разширява тютюневата промишленост и търговията и износа на плодове и зеленчуци. Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, по-късно станал български патриарх.
В годините на Народната република в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като Комбинат за Цветни Метали, Текстилен Комбинат, Електроапаратурен Завод, Тютюнев Комбинат, Консервен Комбинат, Комбинат за Мотокари и др. На 6 януари 1956 г. e окрита първата тролейбусна линия в Пловдив, също през 50-те е построен емблематичния за града хотел „Тримонциум”. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси. През 70-те и 80-те години са разкрити много от археологическите паментици в Пловдив, изцяло е реставриран Стария град. През 1990 г. беше завършен спортния комплекс „Пловдив”, включващ най-големия стадион и най-голяма гребна база в България. 1999 година ще се запомни в историята на Пловдив с проведения през юни и юли Европейски месец на културата. В началото на новия век Пловдив претърпява много архитектурни промени и продължава да се развива като един от най-древните, и същевременно модерен европейски град.
[редактиране] Забележителности
[редактиране] Античен град
Античният театър, известен още като Амфитеатъра е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.
Римимския Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.
Римския форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол.

Римския стадион е още един значителен паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и трихълмието, на днешния площад „Джумаята”. Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания - Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата.
Археологически комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III – IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В предствавителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.
Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в древнотракийският град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.
[редактиране] Старинен Пловдив
'Старинен Пловдив' (още известен като Старият Пловдив или Стария град) е архитектурно-исторически резерват в центъра на съвременния град Пловдив.
През 18 век-19 век, със започване на новия разцвет на Пловдив по склоновете на Трихълмието се строят къщи, носещи характерните черти на Българското възраждане. Наред със стопанския развой кипи и интензивен духовен живот.
Градът няма да бъде същия без многобройните храмове, повечето от които съсредоточени в старата част на града.
[редактиране] Монументи и паметници
Руският паметник е издигнат през 1881 година на хълма Бунарджик (Хълм на Освободителите) в чест на руския цар Александър I и воините, загинали за освобождението на България от османско иго. Близо до него се намира и Алеята на космонавтите, покрай която са засадени дръвчета от всички гостували в Пловдив космонавти.
Паметникът на Съветската армия, известен е с името „Альоша” е издигнат на самия връх на хълма Бунарджик и е най-разпознаваемия символ на град Пловдив. Построен е през 1954 и официално открит три години по-късно, автори са българските скулптори Радославов, Занков, Коцев и Топалов. Представлява внушителна гранитна статуя (висока 10,5 м) на воин, обърнат с лице на изток. Прототип на паметника е руския войник Алексей Скурлатов. Около фундамента на паметника има площадка от която се открива чудесна панорамна гледка към Пловдив и Родопите.
- Вижте още: Паметници на Съветската армия в България
Часовникова кула на Сахат тепе (Данов хълм) се извисява от времето на Османската империя. Най-ранното сведение за нея е от 1623 г. В сегашния си вид е построена през 1812 г. и е висока 17,5 м. През 1883 г. в нея е поставен нов голям часовник, изработен във Виена, който и до днес отброява часовете с камбанен звън.
Монумента „Братска могила” се намира в началото на парк „Отдих и култура” в западната част на града. В изграждането на мемориалния комплекс, посветен на падналите за Освобождението на България от османско робство и по време на Балканските, първата и втората световните войни, са взели участие изтъкнати български творци като скулпторите Величко Минеков и Любомир Далчев.
Паметник на императора Филип II Македонски - основател на Филипополис е открита през 2004 г. на площад Джумаята. Статуята е дело на скулптора Кирил Найденов.
Паметника на Гюро Михайлов е поставен в югозападния край на площад Централен, до Военния клуб. Оригиналната скулпторна композиция, изработена от проф. Никола Кожухаров през 1938 г., увековечава подвига на Гюро Михайлов и неговите другари – войници от Източнорумелийската милиция, геройски загинали при изпълнение на служебния си дълг.
Паметника на Съединението представлява внушителна 12-метрова фигура, дело на скулптора Величко Минеков. Издигнат е през 1985 г. и олицетворява съединението на България. Двете разперени крила на птица символизират единството на двете принудително разделени части на страната в годините от 1878 до 1885.
Паметник на благодарността е издигнат на пл. Цар Калоян пред дома на младоженците. Дело е на скулптора Атанас Карадечев и е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи от концентрационните лагери на Нацистка Германия.
Паметник на хан Крум е издигнат в ЖК Тракия, като инициатор на проекта е кмета на район Тракия Славчо Атанасов от ВМРО с подкрепата на медийни партньори, директора на НИМ, КЦМ - Пловдив и др. Паметника беше открит на 4.06.2007 в присъствието на видни български политици и общественици начело с президента Георги Първанов.
[редактиране] Музеи
Археологическият музей е създаден през 1882 г. като Народен музей на Източна Румелия. Неговото узаконяване се извършва с указ на НВ Цар Борис III от 1921 г.. През 1928 г. музеят е настанен в сградата на пл. „Съединение”, построена през осемдесетте години на 19 век от видния пловдивски архитект Йосиф Шнитер. Музеят представлява най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия. Трите отдела - „Праистория”, „Античност” и „Средновековие”, съдържат ценни находки от старокаменната епоха (палеолит) до ранноосманския период в българската история (15-16 век). [1]
Исторически музей - Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от ХV до ХХ в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради - паметници на културата. [2]
Регионалният Етнографски музей - Пловдив е открит през 1917 г. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея - Куюмджиевата къща - е открит за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен Етнографски музей, а през 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека. В последните години екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията с акцент върху градската култура област, в която е огромният потенциал на тази институция. [3]
Природонаучният музей е открит през 1955 г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през 1880 г. Началото на музея се поставя от богатите колекции на бившия френски колеж „Св. Августин”. Днес музеят е един от най-значимите в страната, с богати сбирки в разделите Палеонтология, Минералогия, Ботаника. Няколко зали са посветени на животинския свят, а в приземието се намира най-големият сладководен аквариум в България с над 40 вида декоративни риби и някои земноводни. Особено ценна е сбирката от родопски минерали.
Музеят на авиацията е открит на 21 септември 1991 г., намира се на територията на авиобаза Крумово, на 12 км от Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 летателни апарата, разположени в две вътрешни и една външна експозиции, два ремонтно-възтановителни хангара и архивохранилище.
[редактиране] Култура и изкуство
[редактиране] Културни центрове
- Градски дом на културата, известен в миналото като Дом на Профсъюзите „Стефан Кираджиев”
- Общински младежки дом „Спектър” на ул. „Авксентий Велешки”
- Център за съвременно изкуство - Баня „Старинна”
- Културен център „ТракАрт”
- Военен клуб - Пловдив
[редактиране] Театър
[редактиране] Музика
Пловдивският симфоничен оркестър е първия извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Пловдивската опера и балет са създадени през ноември 1953 г.
През 1999 г. Пловдивската опера и Пловдивска филхармония са обединени в Оперно-филхармонично дружество - Пловдив. Днес дружеството поддържа съставите на оперни солисти, оркестър, хор и балетна трупа. Специално място в активната му дейност заемат представленията на открито. Началото датира от 1965 г., а приблизително 20 години по-късно, с разкопките на Античния театър в Пловдив, на операта е предоставена уникална сцена със завладяващ чар. [4]
Пловдивската формация „Бели, зелени, червени” - една от най-популярните български джазови формации, е създадена през 1971 г.. Днес групата е не само един от символите на съвременната музикална култура на града, но и един от основните двигатели на джазовия живот в България и участник във всички културни процеси в страната от седемдесетте години на миналия век до днес.
Пловдивчани са известният джазмен Милчо Левиев, композитора Панайот Пипков
Градският духов оркестър е емблематична формация за града в продължение на 40 години. Оркестърът бе закрит през 2000 година поради липса на средства за издръжка, но през 2007 г. са направени постъпки за възстановяването му.
Други известни музикални формации в Пловдив са още Хор на Пловдивските момчета и младежи, Камерен ансамбъл „Филипополис” и Професионален фолклорен ансамбъл „Тракия”.
[редактиране] Изобразително изкуство
Пловдив е развит център на иконописта още от Средновековието. През Възраждането в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир (Станислав Доспевски), Захари Зограф, Георги Данчов и др. След Освобождението, когато Пловдив е столица на Източна Румелия, тук работят големият български художник от чешки произход Иван Мърквичка и един от първите преподаватели в Държавното рисувателно училище Антон Митов. През 1912 г. е организирана изложба, на която са поканени всички художници от Южна България, с което се полого началото на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници.
Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и др. Като силно начало на 90-те се явява дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения - група „Ръб”, а в началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство „Изкуство днес”.
- Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавна художествена галерия Пловдив, наброява над 5000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „Златю Бояджиев” и Иконна сбирка на ул. „Съборна”, Постоянна експозиция на Цанко Лавренов на ул. „Княз Александър I”. През 1981 г. бе открита Постоянна експозиция на мексиканското изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
- Днес в града под тепетата работат над 30 художествени галерии.
[редактиране] Литература и книгоиздаване
Пловдив има сериозни основания да се гордее като родно място на българската книга, книгоиздаване, книгоразпространение и периодичен печат като първия голям литературен център. През 1855 г. тук е създадено първото българско издателство от възрожденеца Христо Груев Данов. По-късно в Пловдив се създава и първата печатница. Съобразно изискванията на времето тогавашното книгоиздаване се е ориентирало предимно към учебници и учебни помагала. За 20 години Хр. Г. Данов, този български Гутенберг, е публикувал 200 книги в около 300 издания, от които половината учебници. В Пловдив се поставя началото на българската периодика. В столицата на Източна Румелия излизат две литературни списания и първият вестник „Марица”. Съвременният най-голям пловдивски ежедневник носи същото име. През 1869 г. тук е основан първият литературен читателски клуб „Възраждане”.
Литературната биография на Пловдив е свързана и с имената на възрожденските книжовници Найден Геров и Йоаким Груев. Блестящ е пловдивският румелийски период с петгодишното присъствие на Иван Вазов (с изключение на романа „Под игото”, той пише тук най-значимите си творби - „Епопея на забравените”, „Чичовци”, „Немили-недраги”). Захари Стоянов пише в Пловдив първия том на своите знаменити „Записки по българските въстания”. По същото време в Града на тепетата живеят и творят Константин Величков, Петко Р. Славейков. В Стария град на Пловдив Генчо Стоев пише знаменития си роман „Цената на златото” и свързва задълго творческия си път с пловдивското издателство „Хр. Г. Данов”. През 1936 година в Пловдив е създаден литературния клуб „Пейо К. Яворов”, след 1944 г.: литературен колектив „Христо Смирненски”, чиито председател през 1948 година е писателя Димитър Димов.
- Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив е второто по големина национално книгохранилище за българската литература. Създадена е през 1879 г. като книгохранилище към Дирекцията на Народното просвещение в Източна Румелия по личната инициатива и с усилията на видния възрожденски учител и деец Йоаким Груев, тогавашен директор на Народното просвещение. Съвременната сграда на библиотеката е построена през 1974 г. [5]
- Полиграфическият комплекс в Пловдив е наследник на Търговска печатница, основана през 1884 г. В „Полиграфия” ЕАД - Пловди, се отпечатват годишно стотици издания, периодика, рекламни материали, бизнесформуляри, ценни книжа. Високото качество на полиграфическите услуги утвърди комплекса като един от водещите в страната. Към „Полиграфия” ЕАД функционира книжна борса и издателство „Полиграф”.
- Държавно издателство „Христо Г. Данов” е наследник на първото българско издателство и закономерно носи името на големия възрожденец Христо Г. Данов. През 1947 г. при национализацията на индустриалната собственост издателството прекратява дейността си и започва да функционира като държавно след 1960 г. От тази дата до наши дни издателството е обнародвало над 3 хиляди заглавия в милиони тиражи.
- Други книгоиздателства, работещи в Пловдив са: Полиграфически комплекс и Издателска къща „Жанет 45”, Издателство „Хермес”, Издателство „Летера”, Издателство „Пигмалион”, Издателство „Вион” и др.
[редактиране] Читалища
- Читалище „Алеко Константинов”, бул. Шести септември 160
- Читалище „Г. Търнев”, бул. България 146
- Читалище „Възраждане”, ул. Стоян Чалъков 1
- Читалище „Захари Стоянов”, ул. Равнища 4
- Читалище „Иван Вазов”, ул. П.Р.Славейков 33
- Читалище „П. Р. Славейков”, ул. П.Д.Петков 42
- Читалище „Съвременник”, ЖК Тракия
- Читалище „Христо Г. Данов”, бул. Шести септември 128
- Читалище „Христо Ботев”, ул. Даме Груев 1
- Читалище „Христо Смирненски”, ул. Копривките 15
[редактиране] Редовни културни събития
- Есенен салон на изкуствата - провежда се ежегодно от 1967 в Стария град.
- Седмици на съвременното изкуство в Баня Старинна - провежда се ежегодно от 1994 в Баня Старинна.
- Международен пленер на Графичното ателие - Ежегоден пленер, провежда се от 1995 г.
- Международен пленер по живопис - Провежда се ежегодно от 1977 г. през юли в Старият град.
- Международен симпозиум по скулптура - Провежда се през септември в Цар Симеоновата градина.
- Нощ на музеите и галериите - От 20 ч. до 03 ч. през нощта в последния петък на септември жителите и гостите на Пловдив имат свободен достъп до всички галерии и музеи в града.
- Международен фестивал на камерната музика - провежда се ежегодно от 1964 г.
- Верди фестивал - на сцената на Античния театър в продължение на седмица всяко лято от 1987 година се изнасят спектакли на великия композитор.
- Международен фестивал „Пловдивски джаз вечери” - ежегоден джаз фестивал през септември в лятно кино „Орфей”. [6]
- Международен фолклорен фестивал - провежда се всяко лято от 1993 г.
- Фестивал на старата градска песен „Нежни чувства” - провежда се ежегодно от 2000 г.
- Фестивал „С любов за танца” - фестивал за класически танци. Провежда се ежегодно от 1999.
- „Оранжевите концерти” - В продължение на 3 месеца през лятото, всяка сряда гостуват български виртуози и групи с успешни европейски турнета.
- Пловдив Рок Фест.
- Международен фестивал на китарата - в Зала „Съединение”.
- Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, провежда се ежегодно от 1996 г.
- Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко - трима са много”, провежда се ежегодно от 1991 г.
- Фестивал на българския неигрален филм „Златен Ритон” - Провежда се през година и присъжда награда за документален и анимационен филм.
- Фестивал на телевизионен фестивал „Златната ракла” - Провежда се ежегодно от 1970 г.
- Международни дни на фотографията - Провежда се ежегодно от 1992 г..
- Дни на литературата и книгата „Пловдив чете” - литературно четене, замислено и организирано за пръв път от поетесата и издател Божана Апостолова. Провежда се ежегодно от 2003 година.
- Празник на Стария град - в последната събота на септември откритите пространства в Стария град стават сцена за фолклорни танцови и вокални групи, джаз-балетни формации, хорове, рок и джаз групи, състави за стари градски песни.
[редактиране] Образование и наука
[редактиране] Висши училища
- Аграрен университет
- Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство
- Европейски колеж по икономика и управление [7]
- Земеделски колеж [8]
- Колеж по икономика и администрация [9]
- Медицински университет
- Медицински колеж [10] към МУ, Пловдив
- Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
- Технически университет, София
- Университет по хранителни технологии
[редактиране] Професионални училища
[редактиране] Средни училища
- Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия
- Национална търговска гимназия
- ФЕГ "Антоан дьо Сент-Екзюпери"
- Езикова гимназия "Иван Вазов"
- Пловдивска английска гимназия
- Образцова математическа гимназия
- Професионална гимназия по електротехника и електроника
- Професионална гимназия по туризъм "Проф. д-р Асен Златаров"
- ГХП "Св. Св. Кирил и Методий"
- НГ за сценични и екранни изкуства
- Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков"
- СОУ "П. Кр. Яворов"
- СОУ "Св. Паисий Хилендарски"
- Средна духовна семинария
- ССУ за деца с увреден слух "Проф. д-р Ст. Белинов"
[редактиране] Здравеопазване
Пловдив разполага с 5 болници, 16 поликлиники (10 от които стоматологични) и 5 диспансера. На територията на града функционират и около 600 частни лекарски кабинети, над 30 държавни и над 120 частни аптеки.
[редактиране] Спорт и развлечения
В Пловдив е построен един от най-големите спортни центрове в България - стадион „Пловдив”. Разположен в северозападната част на града, комплекса включва стадион за 50 000 седящи места, най-голямата гребна база на Балканите, закрит плувен басейн, открити и закрити тенискортове и лекоатлетическа писта.
Други по значими спортни съоръжения и атракциони в Пловдив са стадион „Локомотив”, стадион „Христо Ботев”, стадион „Марица”, стадион „Тодор Диев”, картинг-писта „Лаута”, хандбална зала „Локомотив”, колодрум, спортните зали „Дунав”, „Строител”, „Чайка”, „Академик”, „Total Sport”, водния комплекс Акваленд.
Пловдив е сред най-футболните градове в България с 4 отбора в професионалния футбол - „Локомотив”, „Ботев”, „Марица” и „Спартак”.
Международния боксов турнир "Странджа" се провежда ежегодно в Пловдив от 1949 година. В изданието за 2007 г. в турнира взеха участие 96 боксьори от 20 страни. Край Пловдив са разположени клубова по конен спорт „Аркан” и конно-спортна база „Хан Крум”.
В българското волейболно първенство участват отборите на „Локомотив“ (мъже) и „Марица“ (жени). Членове на Българска Федерация по баскетбол от Пловдив са клубовете: „Марица”, „Марица 1991”, „Марица Кършиака”, „Академик” и „Академик-жени”.
В Пловдив действа Радиоклуб LZ1KSP, имащ над 50-годишна история.[14]
[редактиране] Икономика
Градът има изключително благоприятно геостратегическо разположение и богато културно-историческо наследство. Икономиката е преодоляла кризатаот началото на 90-те години и показва растеж. Човешкия ресурс е с високообразование, над средното за страната. Висок е процента на хората в трудоспособна възраст. Има развита мрежа от ВУЗ, училища, детски градини, болници и здравни заведения, културни институции, спортни съоръжения, комуникационна и техническа инфраструктура. Така градът е в състояние, независимо от идентифицираните трудности и заплахи във всяка една сфера да приложи стратегия за устойчив и динамичен растеж.
Международен пловдивски панаир — 2 изложения годишно с международно значение: пролетно (панаир на леката промишленост) и есенно (технически панаир).
[редактиране] Транспорт
През Пловдив преминават основни транспортни артерии с международно значение: пътищата Мюнхен - Будапеща - Белград - София - Одрин - Истанбул и София - Стара Загора - Бургас. През Пловдив преминават и два от европейските транспортни коридори: 4-ти и 8-ми. Градът е и основен изходен пункт към Родопите.
През Пловдив протича река Марица, която се преодолява в рамките на града чрез шест моста: пешеходен мост Съединение (при Новотел Пловдив), автомобилните: на бул. „Васил Априлов” (при УХТ), мост Герджика (между бул. „Руски” и ул. „Победа”), бул. „Цар Борис III Обединител” (при Панаира), мост Адата (източно от Панаира над остров Адата), както и един железопътен - в най-западна част на града. Други големи транпортни съоръжения в града представляват пътен възел „Родопи”, Коматевски транспортен възел, надлезите на Асеновградско шосе и на Карловско шосе, „Бетонния мост”.
[редактиране] Градски транспорт
Вътрешноградският транспорт разполага с 40 градски автобусни и тролейбусни линии. Превозните средства от градския транспорт се движат между 5:00 и 22:30 ч., маршрутните таксита до 01:30 ч. Билети могат да се закупуват в самото превозно средство.
През 1997 г. в Пловдив е изградена градска железница (S-бан). Пръстенът обхваща Централна ЖП гара, Тракия, Скутаре, гара Филипово, минава покрай стадион Пловдив, покрай бул. Пещерско шосе се затваря на Централна гара. Линията има общо 10 спирки. Единствената градска железница в България осигурява превоз до основни точки в града от 5:20 до 21:48 ч. всеки ден. Обиколката на целия път трае 55 минути.
[редактиране] Железопътен транспорт
От 1874 г. през Пловдив преминава железопътната линия Любимец - Белово, разширена в началото на 20 век до София и Истанбул. Пловдив е център на ЖП управление за Южна България, а оттук започват линиите за Стара Загора и Бургас, Карлово, Панагюрище, Пещера, Хисаря и Асеновград. Пловдив се обслужва от четирите пътнически гари - Централната ЖП гара, ЖП гара Филипово, ЖП гара Тракия, ЖП гара Прослав и Товарна гара.
[редактиране] Автомобилен транспорт
Пловдив е един от малкото градове в България, които имат магистрална пътна връзка със столицата. Автомагистрала А1 - „Тракия” преминава на 5 км северно от града, а разстоянето по нея до София е 120 км. В източна посока магистралата достига до Чирпан. Чрез първокласни пътища Пловдив е свързан с Асеновград (20 км), Пазарджик (38 км), Смолян (89 км), Хасково (80 км), Стара Загора (93 км), Бургас (на 272 км), Русе (280 км) и Варна (396 км). Градът се обслужва от три автогари - Автогара Юг, Автогара Север и Автогара Родопи.
[редактиране] Въздушен транспорт
Международно летище - Пловдив е разположено на 12 км югоизточно от града, близо до село Крумово. Гражданското летище е открито през 1981 г. и обслужва пътнически, карго и бизнес полети. През зимния сезон от декември до април летището обслужва ежедневни чартърни туристически полети за българските ски-курорти Пампорово и Боровец. Понастоящем, редовни полети от и за Пловдив осъществява само авиокомпанията Fly Bulgarien - ежеседмично до Копенхаген.
[редактиране] Административно устройство
[редактиране] Областен център
В административно отношение, Пловдив е център на Пловдивска област и е един от от 28-те областните градове в Република България. Пловдивска област е съставена от 18 общини, има площ от 5 962 км2, население от 715 904 жители. От 2005 г., областен управител е инж. Тодор Петков от БСП.
Още преди Освобождението, на 1 февруари 1877 г., градът е определен за център на Пловдивска Губерния. След 1879 г., Пловдив е столица на автономната провинция Източна Румелия и административен център на Пловдивски департамент. След 1885 г. е административен център на Пловдивско окръжие, след 1901 г. - на Пловдивска област, след 1949 г. - на Пловдивски окръг, след 1987 г. - на Пловдивска област.
[редактиране] Общински център
Град Пловдив е административен център на Община Пловдив, но също и седалище на общините Марица и Родопи (създадени през 1987 г.).
Община Пловдив обхваща територията на града. Основни органи на местното самоуправление са кмет и Общински съвет.
[редактиране] Кмет на Пловдив
Основна статия: Списък на Пловдивските кметове
Кмет на Пловдив от 16 октомври 1999 e д-р Иван Чомаков, избран като кандидат на СДС и коалиция. На проведените избори за местни органи на държавната власт през 2003 година, като кандидат на ОДС д-р Чомаков печели втори мандат и е първият кмет на Пловдив от демократичните промени до сега, който получава втори мандат на управление.
[редактиране] Общински съвет
Общинският съвет, състоящ се от 51 общински съветници е избран по пропорциалната система чрез партийни листи. Настоящия му състав е определен след местните избори, проведени през 2003 г.
Разпределение на местата в Общинския съвет
- Коалиция "Обединени демократични сили-Пловдив" - 19
- Коалиция "Коалиция за Пловдив" - 16
- Партия "Национално движение Симеон Втори" - 5
- Коалиция "ВМРО" - 4
- Партия "Движение за права и свободи" - 3
- Партия "Български демократичен блок" - 1
- Партия "Съюз свободни демократи" - 1
- Партия "Консервативна партия КеП" - 1
- Партия "Българска социалдемократическа партия" - 1
[редактиране] Градски райони
На територията на град Пловдив понастоящем има шест районни администрации, чиито кметове се назначават от Общински съвет. Кметът на Община Пловдив заедно с шестте районни кметове представляват местната изпълнителна власт. Административно Община Пловдив е разделена на 6 района:
- Район „Централен”
- Район „Източен”
- Район „Западен”
- Район „Северен”
- Район „Южен”
- Район „Тракия”
[редактиране] Международно сътрудничество
[редактиране] Чуждестранни представителства
Градът е седалище на консулства от следните държави:
Турция, генерално консулство
Гърция, генерално консулство
Полша, генерално консулство
Италия, почетно консулство
[редактиране] Побратимени градове
Рим, Италия
Санкт Петербург, Русия
Солун, Гърция
Лайпциг, Германия
Бърно, Чехия
Кошице, Словакия
Познан, Полша
Истанбул, Турция
Бурса, Турция
Охрид, Република Македония
Куманово, Република Македония
Гюрми, Армения
Кутаиси, Грузия
Петра, Йордания
Колумбия, Южна Каролина, САЩ
Окаяма, Япония
Даегу, Южна Корея
Валенсия, Венецуела
Луоянг, Китай
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Регионални медии
Вестници
- Вестник „Марица”
- Вестник „Акценти”
- Вестник „Вахан”
- „Пловдивски труд”
- „Местен 24 часа”
- „Строителство имоти”
Радиостанции
- Радио Пловдив (БНР), основано през 1955 г.
- Радио KATRA FM
- Дарик Радио
- Радио FM+
- БГ Радио
Телевизии
- ТВ канал Пловдив (БНТ)
- Пловдивска обществена телевизия
- Телевизия Евроком България
- Телевизия Европа
Интернет портали
[редактиране] Любопитно
- Връх Пловдив, в Тангра планина на Остров Ливингстън, Западна Антарктика е висок 1040 м и е наречен на град Пловдив.
- 3860 Пловдив (1986 PM4) е името на малка планета (астероид) в Слънчевата система. Откриването на астероида е обявено на 8 август 1986 г. от ст.н.с. д-р Виолета Иванова и белгийския астроном Ерик Валтер Елст.
[редактиране] Галерия
[редактиране] Източници
- П. Детев, Л. Ботушарова, К. Колев, Хр. Джамбов, В. Коларова: „Археологически проучвания за историята на Пловдив и пловдивския край”, „Хр. Г. Данов”, 1966.
- Е. Кесякова: Филипопол през римската епоха. С., 1999.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на община Пловдив
- Снимки от Пловдив (старият град)
- Снимки с висока резолюция от Пловдив
![]() ![]() |
---|
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |