Великоморавия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Великоморавия (лат. Moravia Magna) е средновековна славянска държава, съществувала от началото на 9 (около 830) до началото на 10 век, на територията на днешна Словакия и Моравия. Освен това е заемала и територии от днешна Унгария и Австрия. Предпоставки за нейното създаване са рухването на Франкската империя и Аварския хаганат. Пръв неин владетел е Моймир I. Терминът Великоморавия за пръв път се употребява от византийския император Константин VII Порфирогенет в неговия труд „De Administrando Imperio“ („За управлението на империята“, ок. 950 г).
Столица на Великоморавия бил град Велеград, чието местонахождение днес е неизвестно на археологическата наука. Според някои историци (като Петер Юхас) Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките Драва и Сава, а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името Белград.
Достига своя апогей при управлението на княз Ростислав. През 862 година той изпраща пратеничество при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу българите и германците. Но освен това той иска от василевса да му изпрати духовници, които да проповядват християнството на славянски език, тъй като християнството е проникнало в страната, но се проповядва на немски. Той му ги изпраща. Така във Велеград пристигат Светите братя Кирил и Методий, които проповядват на разбираем за местните език и обучават много ученици. През 885 година папа Стефан V издава була, с която забранява славянското богослужение и те са изгонени от страната.
При Святополк I страната все повече започва да зависи от Немското кралство. Разгромена е от маджарите през 906 година.