Княжество България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 до обявяването на независимостта през 1908. В историческата литература „Княжество България“ най-често се използва, за да се разграничи северната българска държава от автономната област Източна Румелия.

Според Берлинския договор столицата на васалното княжество е София. За княз е избран от Великото народно събрание през 1879 година германският принц Александър І Батенберг, който е участвал като доброволец в Руско-турската освободителна война (1878-1879). Той управлява от 1879 до 1886 година, когато е извършен преврат срещу него от група военни. Те не управляват дълго, защото Стефан Стамболов извършва контрапреврат и връща княза на престола. Но руският император не одобрява това и Батемберг отново абдикира, но този път доброволно. Назначен е регентски съвет начело със Стефан Стамболов,който управлява до избирането на нов княз.

Новият български владетел е Фердинанд Сакс Кобург Гота. Той е княз до 1908 година, когато той обявява Независимостта и става цар на Царство България.