Малък Дервент
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Дервент.
Малък Дервент | |
---|---|
Данни | |
Население: | 255 (2001) |
Надм. височина: | 359 м |
Геогр. положение: | 41° 18' 50 сев. ш. 26° 5' 55 изт. д. |
Пощ. код: | 68005 |
Тел. код: | +30 25540 |
Малък Дервент (на гръцки: Μικρό Δέρειο, катаревуса: Μικρό Δέρειον, Микро Дерион) е село (в гръцката статистика се представя за малко градче) в Дем Орфей, Ном Еврос, Република Гърция с 255 жители (2001), според преброяването от 1991г. Малък Дервент заедно с останалите шест селца от едноименната селищна система имат 2038 жители.
[редактиране] История
Малък Дервент е сред будните български села от долното поречие на р.Марица. В настъпилия силен революционен подем преди Илинденско-преображенското възстание в поробената част на Тракия, западно от река Марица, започва създаването на революционни комитети в редица български села. В Софлйско едно от българските села с революционен комитет е и Малък Дервент.[1]
Преди Балканските войни село Малък Дервент е едно от големите български християнски села в района на Софлу и Димотика. В 1830 година Малък Дервент има 210 български къщи, в 1878 - 256, в 1912 - 220, а в 1920 - 180[2]. В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че селото има 200 екзархийски български семейства[3].
През 80-те години на ХІХ век в селото функционира българско начално училище. През учебната 1886-1887 година в него се обучават 40 ученика[4] През 1920 година броят на учениците в Малък Дервент е най-голям сред българските училища в Софлийско - те са 152[5].
[редактиране] Бележки
- ↑ Караманджуков, Христо. Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение. Книга I. Историята им до 1903 г. Библиотека „Тракия”, № 7. София, 1934 г., стр. 154—292
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 308
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
- ↑ Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов - Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8
- ↑ Трифонов, Стайко. Антантата в Тракия 1919-1920 г, София 1989, с. 221