Таркан (титла)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Таркан, тархан (tarqan, tarhan; кит. даду, даган) – широкозастъпен сред народите от Pax Nomadica титул, вероятно от източноирански произход. В осетинския език, който е от ирански произход думата "таерхон" означавя "съдя, съдник", т. е. вероятно има значение на "съдия". В Орхонските надписи Тоникук, най-висшият съветник и пълководец на тюркския каган Кутлуг, се нарича боилът бага таркан. Според Лев Гумильов таркан е титла, давана на лицата, освободени от налози [1].

[редактиране] Тарканът в Средновековна България

Титлата таркан се среща в прабългарските надписи и в писмените извори, отнасящи се до началния период от съществуването на българската държава. Във всички познати случаи на употреба тя се предхожда от друга титла - зера таркан, жупан таркан (ζουπαν ταρκανος), олгу таркан, вулиа (боила) таркан, боритаркан, калутеркан, канна таркан (κανα ταρκανος). Тарканите съставлявали привилигирована прослойка в Средновековна България, която не се свързва с кастата на боилите или багаините. Според Константи Багренородни, вторият син на българския хан носел титлата боила таркан. Стивън Рънсиман предполага, че с титлата таркан в Първото българско царство се е означавал висш военен чин, равняващ се на стратег във Византия[2].

[редактиране] Засвидетелствани таркани в България

  • Жупан таркан Шун (Охсун) - името му е известно от надпис от Плиска от 822 година, в който се съобщава, че жупан тарканът бил сътрапезник на хан Омуртаг (814-831) и е умрял по време на военна служба. Шун бил от рода Куригир (Кюригир). Веселин Бешевлиев предполага, че той вероятно е бил управител на славянска община - жупа, което обяснява и титлата - жупан таркан[3].
  • Зера таркан Онегавон (Негавонаис) - от рода Кубиар. Удавил се в река Тиса по времето на хан Омуртаг - вероятно при военните кампании в Панония през 827 или 829 година.
  • Боритаркан, наместник на княз Борис І (852-889) в Белград. Споменава се в Житието на Свети Климент Охридски от Теофилакт Охридски без да се посочва името му. Във второто житие на Св. Наум се твърди, че името на управителя на Белград било Радислав[4].
  • Канатаркан Илия, участвал в българската делегация на VІІІ Вселенски събор в Константинопол през 869 годинаа.
  • Олгу таркан Теодор, споменат в надписа от село Наръш, Солунско от 904 година.
  • Калутаркан Симеон, участвал в българска мисия в Цариград в 927 година, която уредила брака на цар Петър І (927-969) с внучката на византийския император Роман І Лакапин (920-944)

[редактиране] Бележки

  1. Гумильов, Лев. Древние тюрки, Москва 1993, с. 46, бел. 16
  2. Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London 1930, p. 286 (на български в: Рънсиман Стивън. История на Първото българско царство, София 1993, с. 231)
  3. Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници, София 1981, с. 145
  4. Милев, Александър. Гръцките жития на Св. Климент Охридски, София 1966, с. 120, Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 313
На други езици