Имунитет (биология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на имунитет.

Имунитетът (от на латински: immunis - свободен) е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенетични фактори на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани хомеостазата и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа.

АНТИТЯЛО
АНТИТЯЛО
ЛИМФОЦИТ
ЛИМФОЦИТ


Съдържание

[редактиране] Видове имунитет

[редактиране] Според произхода

[редактиране] Вроден

Вроденият имунитет се формира по време на ембрионалното развитие. Той се обуславя от:

  • генетичните особености на систематичната група - говедата не боледуват от сап, конете не боледуват от шап
  • генетичните особености на отделните индивиди - независимо от екстремалната вирулентност и патогенност на някои щамове патогенни микроорганизми, някои индивиди не се заразяват от болестта, която покосява техните събратя
  • имунитета на майчиния организъм - при определени условия е възможно новоразвиващият се организъм да възприеме антитела от майката (като разновидност на пасивния имунитет)

[редактиране] Придобит

Придобитият имунитет възниква през стадия на самостоятелен живот.

[редактиране] Според начина на изграждане

[редактиране] Активен

Активният имунитет е сложен адаптивно-защитен механизъм. Той възниква след среща на клетките, тъканите или органите с патогенетичните фактори на околната среда.

[редактиране] Естествен

Естественият активен имунитет възниква след преболедуване.

[редактиране] Изкуствен

Изкуственият активен имунитет се придобива след ваксинация.

[редактиране] Пасивен

[редактиране] Естествен

Естественият пасивен имунитет се реализира чрез засукването на антитела от майчиното мляко.

[редактиране] Изкуствен

Изкуственият пасивен имунитет се придобива след инжектиране на хиперимунен серум.

[редактиране] Според специфичността

[редактиране] Специфичен

Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни антигени. Специфичният имунитет бива:

  • клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни лимфоцити)
  • хуморален (специфични антитела).

[редактиране] Неспецифичен

Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма. Формите на неспецифичния имунитет са:

  • клетъчен (макрофаги, NK-клетки - клас лимфоцити, наречени natural killers)
  • хуморален (неспецифични, "широкообхватни", антитела)
  • реологичен - непрекъснат течен поток срещу околната среда, който отмива и отблъсква всички чужди тела и вещества по пътя си: сълзи, носни изтечения (сополи), бронхиални изтечения (храчки), пот, слюнка, урина, изпражнения, полови секрети
  • абразивен - непрекъснато отмиране и отлющване на повърхностния слой клетки, които обвиват и отнасят със себе си всички заобикалящи ги чужди тела и вещества; чрез този механизъм се защитават кожата, стомашно-чревния тракт, дихателната и пикочо-половата система
  • температурен - повишената температура силно влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми и понякога дори спира тяхното размножаване
  • алкално-киселинен - резките промени на pH унищожават и подтискат голям брой микроорганизми; рН е кисело в стомаха, женските полови секрети, потта и др.; рН е алкално в слюнката, червата, семенната течност и др.

[редактиране] Според механизма на реализиране

[редактиране] Клетъчен

Клетъчният имунитет се реализира от фагоцитиращите клетки на имунната система (макрофаги и микрофаги), Т-килърните лимфоцити и NK-клетките

[редактиране] Хуморален

Хуморалният имунитет се реализира чрез антителата. Те са специални белтъчни молекули, които могат да свързват антигените. Така образуваният комплекс антиген-антитяло по правило е безвреден и бързо се извежда от организма. Антителата се образуват от активирани В-лимфоцити.

[редактиране] Според времето на действие

[редактиране] Временен

Временен може да бъде само специфичният имунитет. Той може да бъде с различна продължителност:

  • 2-6 часа - антитела, засукани с коластрата
  • 1-30 дни - антитела, придобити от кръвта на майката или чрез инжектиране с хиперимунен серум
  • 1-12 месеца - специфичен клетъчен имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация
  • 1-15 години - специфичен хуморален имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация

[редактиране] Постоянен

Постоянен е неспецифичният имунитет. След тежко преболедуване специфичният хуморален имунитет може да се запази за повече от 15 години, да остане доживотен и дори да остави следи в генетичния код на индивида.

[редактиране] Вижте също

Имунна система

На други езици