Гранична полиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия


Гранична полиция са специални милитаризирани части за охрана на държавната граница. Гранична полиция е част от структурата на Министерството на вътрешните работи на Република България.


Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Гранична стража (1887 г. - 1946 г.)

На 22 декември 1887 г. Народното събрание приема първия Закон за пограничната стража. Законът предвижда охраната на границите да се „извършва от една погранична стража, която се състои от конни и пеши стражари, разделени на младши и старши“. На всеки стражар се пада за охрана отрязък от граничната линия, не по-къс от два и не по-дълъг от шест километра ...

[редактиране] Гранична милиция, Гранични войски (1946 г. - 1997 г.)

На 10 август 1946 г. е утвърден Закон за създаването на Граничната милиция. Съгласно него, Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата и при Министерството на вътрешните работи се учредява управление на Граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата. Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на сегашната войска. На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски.

Граничната застава е основно войсково подразделение, което в системата на Гранични войски съществува от 1948 г. и се счита като център за охрана на държавната граница. Тя има различен числен състав и въоръжение. Разполага се на известно разстояние от линията на държавната граница, близо до населено място и в район, свързан с пътна мрежа. Охранява непрекъснато определен участък от държавната граница, като изпраща различни по вид и състав гранични наряди. Граничният отряд е войскова част в Гранични войски, създавадена като като военно формирование на базата на граничните сектори в 1950 г. В състава на всеки граничен отряд в зависимост от характера и от големината на охранявания участък влизат съответен брой гранични комендатури, гранични застави, щабни, обслужващи и осигуряващи подразделения, щаб, тил и различни по название отделения и служби. В отряда са съсредоточени цялата служебно-оперативна дейност, обучението на личния състав, а така също и административно-домакинската работа. Граничният наряд се счита за най-малката бойна единица в състава на Гранични войски. Той се състои от един, двама и повече въоръжени граничари, които са длъжни да изпълняват бойната заповед по охраната на държавната граница на България.

В средата на 20 век обстановката на държавната граница е усложнена. За периода 1947 г. - 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1 446. През следващите две години граничните наряди срещат още 218 въоръжени нарушители. През 1962 г., Гранични войски преминават на подчинение на Министерство на народната отбрана до 1972 г. От 1989 г. до 1991 г. Гранични войски са обединени с Вътрешни войски под общо командване и общо наименование - Войски на МВР.

[редактиране] Гранична полиция (след 1997 г.)

През 1997 г. Национална служба „Гранична полиция“ (НСГП) е изведена от състава на Въоръжените сили и е обособена като специализирана полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим. Функциите и задачите на Гранична полиция и правомощията на органите включват наблюдението на зелена и синя граница и граничния контрол на ГКПП. В състава на граничните сектори, които охраняват морската и речната граница са включени звена гранични кораби. С приемането на нов закон за МВР през 2006 г. Гранична полиция е включена в състава на Национална служба „Полиция“.

[редактиране] Източници