Георги Вазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Вазов
български офицер
Роден: 17 януари* 1860
Сопот, Османска империя
Починал: 13 август 1934
София, България

Георги Минчов Вазов е български офицер, генерал-лейтенант от инженерните войски. Той е един от основните организатори на проруския преврат от 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг. По време на Балканската война командва Източния сектор при обсадата на Одрин, където е извършено настъплението, довело до превземането на града.

Георги Вазов е брат на писателя Иван Вазов, на генерал-лейтенант Владимир Вазов и на политика Борис Вазов и чичо на политика Иван Вазов.

Съдържание

[редактиране] Биография

Георги Вазов е роден на 17 януари (5 януари стар стил) 1860 г. в Сопот в семейството на търговеца Минчо Вазов. От 1874 г. учи в Априловската гимназия в Габрово, но по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. прекъсва образованието си и работи като писар в руската администрация в Свищов. През 1880 завършва Пехотно училище в Одеса. През следващите години е на служба в милицията на Източна Румелия и известно време е адютант на генерал-губернатора Алеко Богориди.[1]

През 1882 г. постъпва във Военно-инженерната академия в Санкт Петербург, но прекъсва обучението си, за да участва в Сръбско-българската война от 1885 г. След войната преподава във Военното училище в София. През 1886 г. е сред ръководителите на проруския преврат, целящ детронацията на княз Александър I Батенберг, а след контрапреврата емигрира в Русия. През 1888 г. завършва Военно-инженерната академия, след което остава на служба в руската армия.[1]

След размразяването на българо-руските отношения в края на 90-те години, през 1898 г. Георги Вазов е върнат на служба в Българската армия. През 1899-1900 г. работи във Военно-инженерната инспекция, след това е командващ пионерна дружина (1900-1903 г.), началник на инженерните войски (1904-1905 г.) и инспектор на инженерните войски (1908 г.). През 1906 г. е повишен в генерал-майор. По-късно е обвинен в корупция при доставките на взривни вещества и през 1908 г. е уволнен от армията.[1]

При започването на Балканската война през 1912 г. Георги Вазов е мобилизиран и е назначен за началник на военните съобщения и транспорта. На 22 ноември* става военен губернатор на Лозенград, а от 1 февруари* е началник на Източния сектор при Одрин. Той ръководи сектора и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет.[1]

След започването на Междусъюзническата война Георги Вазов е назначен за министър на войната в правителството на Стоян Данев (11 юли-17 юли* 1913 г.) и в правителството на Васил Радославов (17 юли-4 септември* 1913 г.).[2] и е повишен в генерал-лейтенант. Подава оставката си заради политически различия и се уволнява от армията. През 1915-1919 г. е общински съветник в София.[1]

Георги Вазов умира на 13 август 1934 г. в София.[1]

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен, 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ 2-ра степен с мечове отгоре, 5-та степен без мечове
  • Орден „За военна заслуга“ 3-та степен
  • Руски орден „Св. Станислав“ 3-та степен
  • Руски орден „Свети Владимир“ 4-та степен
  • Руски орден „Света Ана“ 1-ва степен

[редактиране] Библиография

  • Вазов, Георги (1884). „За военната гимнастика в училищата и в обществото“.
  • Вазов, Георги (1902). „Нашата армия и нейният бюджет“.
  • Вазов, Георги (1909). „Кратко упътване за действие против крепостите и атаката им“.
  • Вазов, Георги (1929). „Спомени от Балканските войни. История на едно 55-дневно министерствуване“.
  • Вазов, Георги (1939). „В пустинята на Средна Азия. Службата ми в Русия“.
  • Вазов, Георги (1884). „За военната гимнастика в училищата и в обществото“.

Ген. Георги Вазов е автор и на десетки статии в областта на военното дело.

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Справка за назначенията на ген. Георги Вазов за министър на войната

[редактиране] Външни препратки


Стилиян Ковачев >>> министър на войната (11 юли 19134 септември 1913) >>> Климент Бояджиев