Волейбол на олимпийските игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Volleyball

Волейболът е приет за спорт от олимпийските игри след 1964.

Плажният волейбол е приет в програмата за Атланта 1996.

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Произход

Историята на олимпийския волейбол започва от олимпийските игри 1924 в Париж, където волейбола се представя като част от американските спортове. Обсъждането на това предложение за допълване на олимпийската програма, обаче, става едва след Втората световна война, след основаването на FIVB и част от континенталните конфедерации. През 1957, е проведен специален турнир по време на 53-тата сесия на МОК в София, в поддръжка на това искане. Състезанието има успех и волейболът е официално включен в програмата на Летните олимпийски игри 1964.

За олимпийските игри(1996) в програмата се включва и плажният волейбол.

Отначало волейболният турнир на олимпийските игри е просто състезание, където всеки отбор играе срещу всеки друг отбор и класирането се определя по броя на спечелените победи, геймове и точки. Недостатък на този начин на провеждане е определянето на победителя преди края на състезанието и загубата на интерес от страна на публиката при изявен лидер.

За да се избегне тази ситуация, състезанието става на две фази: предварителен и финален кръг с четвърфинали, полуфинали и финали. След създаването и за Летни олимпийски игри 1972, тази нова система става стандарт за волейбония турнир на олимпийските игри, и се нарича "Олимпийски формат".

[редактиране] Волейбол - мъже

[редактиране] Волейбол - жени

[редактиране] Плажен волейбол - мъже

[редактиране] Плажен волейбол - жени

[редактиране] Начин на провеждане

Олимпийският турнир по волейбол има много стабилен начин за провеждане. Използват се следните правила:

  • Участват дванадесет отбора.
  • Нацията домакин се класира предварително.
  • Три отбора се класират от Световната купа.
  • Пет отбора се класират от континенталните квалификационни турнири.
  • Трите оставащи места се попълват от световният квалификационен турнир.
  • Състезанието протича в две фази.
  • За първата фаза, наречена квалификационен кръг, отборите се подреждат според Световната ранглиста на FIVB и се разделят в две групи от шест отбора. Нацията домакин е винаги 1.
  • В квалификационния кръг, всеки отбор изиграва един мач с всеки един от другите отбори в групата. Първите четири отбора от всяка група продължават, а последните два отпадат от състезанието.
  • Във втората фаза, обикновено наричана финален кръг, отборите играят четвъртфинали, полуфинали и финали.
  • За финалния кръг, мачовете се организират според резултатите от квалификационния кръг. Първите отбори от всяка група са A1, A2, A3, A4; B1, B2, B3, B4. Четвъртфиналите са: A1xB4; A2xB3; A3xB2; A4xB1.
  • Победителите от четвърфиналите играят полуфинали както следва: (A1/B4) x (A3/B2); (A2/B3) x (A4/B1).
  • На финалите, победителите от полуфиналите играят за злато, а загубилите за бронз.
  • Турнирът има много строги правила: позволени са само 12 играча и не се допуска замяната им, освен при травми.

[редактиране] Победители

[редактиране] Волейбол - мъже

Игри Злато Сребро Бронз
1964 Токио СССР Чехословакия Япония
1968 Мексико СССР Япония Чехословакия
1972 Мюнхен Япония ГДР СССР
1976 Монреал Полша СССР Куба
1980 Москва СССР България Румъния
1984 Лос Анжелис САЩ Бразилия Италия
1988 Сеул САЩ СССР Аржентина
1992 Барселона Бразилия Холандия САЩ
1996 Атланта Холандия Италия Югославия
2000 Сидни Югославия Русия Италия
2004 Атина Бразилия Италия Русия

[редактиране] Волейбол - жени

Игри Злато Сребро Бронз Total
1964 Токио Япония СССР Полша
1968 Мексико СССР Япония Полша
1972 Мюнхен СССР Япония Северна Корея
1976 Монреал Япония СССР Южна Корея
1980 Москва СССР ГДР България
1984 Лос Анжелис Китай САЩ Япония
1988 Сеул СССР Перу Китай
1992 Барселона Куба ОНД САЩ
1996 Атланта Куба Китай Бразилия
2000 Сидни Куба Русия Бразилия
2004 Атина Китай Русия Куба

[редактиране] Плажен волейбол - мъже

Игри Злато Сребро Бронз
1996 Атланта Charles "Karch" Kiraly
и Kent Steffes
САЩ
Michael Dodd
и Mike Whitmarsh
САЩ
John Child
и Mark Heese
Канада
2000 Сидни Dain Blanton
и Eric Fonoimoana
САЩ
Jose Marco Melo
и Ricardo Santos
Бразилия
Axel Hager
и Jörg Ahmann
Германия
2004 Атина Ricardo Alex Santos
и Emanuel Rego
Бразилия
Javier Bosma
и Pablo Herrera
Испания
Stefan Kobel
и Patrick Heuscher
Швейцария

[редактиране] Плажен волейбол - жени

Игри Злато Сребро Бронз
1996 Атланта Jacqueline Silva Cruz
и Sandra Pires Tavares
Бразилия
Monica Rodrigues
и Adriana Samuel Ramos
Бразилия
Natalie Cook
и Kerri Pottharst
Австралия
2000 Сидни Natalie Cook
и Kerri Pottharst
Австралия
Adriana Behar
и Shelda Bede
Бразилия
Adriana Samuel Ramos
и Sandra Pires Tavares
Бразилия
2004 Атина Kerri Walsh
и Misty May
САЩ
Shelda Bede
и Adriana Behar
Бразилия
Holly McPeak
и Elaine Youngs
САЩ

[редактиране] Медали по нации

Страна Злато Сребро Бронз Total
СССР 7 4 1 12
САЩ 5 2 3 10
Бразилия 4 5 3 12
Япония 3 3 2 8
Куба 3 0 2 5
Китай 2 1 1 4
Холандия 1 1 0 2
Полша 1 0 2 3
Австралия 1 0 1 2
Югославия 1 0 1 2
Русия 0 3 1 4
Италия 0 2 2 4
ГДР 0 2 0 2
България 0 1 1 2
Чехословакия 0 1 1 2
Испания 0 1 0 1
ОНД 0 1 0 1
Перу 0 1 0 1
Аржентина 0 0 1 1
Канада 0 0 1 1
Германия 0 0 1 1
Южна Корея 0 0 1 1
Северна Корея 0 0 1 1
Румъния 0 0 1 1
Швейцария 0 0 1 1

[редактиране] Външни препратки

Международен волейбол

FIVB | Световна ранглиста | Световна лига | Гранд при | Световна купа | Олимийски игри | Световно първенство | Световно волейболно първенство за младежи (21) | Световно волейболно първенство за жени (20) | Световно волейболно първенство за юноши (19) | Световно волейболно първенство за девойки (18)

     Азия и Океания: AVC – Азиатско първенство
     Африка: CAVB – Африканско първенство
     Северна Америка: NORCECA – Първенство NORCECA
     Южна Америка: CSV – Южноамериканско първенство
     Европа: CEVЕвропейско първенство