Цветан Владовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Чочо Владовски
български певец
Чочо Владовски
Роден: 20 март 1956
София, България
Починал: 10 декември 2006
София

Чочо Владовски е рок, певец фронт вокал, композитор, аранжор и музикант от група Тангра.

Съдържание

[редактиране] Образование

Чочо Владовски (Цветан Христов Владовски) е роден в София на 20 март 1956г. в музикалното семейство на Христо Владовски - солист флейтист на Софийската филхармония. От малък започва да се занимава с музика, първоначално с цигулка, в последствие с флейта, с която се записва в Музикалната гимназия в София. Голямо влияние върху музикалното си развитие получава от по-големия си брат - Трошан Владовски, китарист на Сребърните гривни, една от първите рок групи в България.

[редактиране] Творчески път

[редактиране] Първи стъпки

В Музикалната гимназия, повлиян от музиката на Джетро Тул, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, заедно със съученика си Иван Лечев правят първата си "читалищна група" през 1970 - 1971 в читалище "Пробуда". През лятната ваканция заедно с друга легенда на нашата рок музика Нако "Циганина" забиват на морето в къмпинга Аркутино.

[редактиране] Професионално израстване

Изключен от училище заради "неблагонадежност" към комунистическата система на обучение, той започва творческия си път през 1972 г. със състава на "Сребърните гривни". Поподайки в среда на изключителни музиканти по това време, Иван (Ванко) Пеев, Александър Петрунов (Сашо Гривната), Чочо за кратко време се приспособявя като бек вокал, флейтист и перкусии (конги). По това време се правят главно кавъри на извесни парчета на Ийгълс, Дуби Брадърс, Фрии, Дийп Пърпъл, в който той се изявява и като фронт вокал. През 1974 г. започва работа и прави няколко музикални турнета с Митко Щерев и Шест плюс едно. През този период работи с още по-големи величия на родния рок - Илия Караянев (Личо Стоунса), Ванко "Филибето" и др.

[редактиране] В шоу бизнеса

През периода 1975 - 1978 г. работи с Емил Димитров в оркестъра на Синьо белите. Освен многобройните гастроли у нас, Чочо пътува на турнета във Франция, СССР, Чехословакия, Турция. Има участия на Златния Орфей, новогодишни и абитуриентски балове. През този период натрупва огромен опит от многобройните концертни прояви и замисля вече самостоятелни изяви.

[редактиране] С група Тангра

През на 1979 г. Чочо започва да пее с наскоро формираната рок група "Тангра", взимайки участие в Младежкия конкурс за забавна песен. Групата печели първо място с песента "Очакване" и след това заминава на Златни пясъци където свири през летния сезон. В този период освен Чочо в групата работят: Константин Марков ("Косьо") - бас, Борислав Цонев ("Боби") - китара, Борислав Панов ("Боти") - клавири и цигулка, кръстник на "Тангра", Антон Бубев ("Капъша") - барабани. Репертоарът включва кавъри на "Канзас", "Status Quo", "Free" и други, но вече има и български авторски песни.

Повторно Чочо започва работа с Тангра през 1980 - 1982 г., като изпява най-големите хитове на групата: "Нашия град", "Богатство", "Любовта, без която не можем" по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на Тангра. Тангра е в състав: Косьо Марков - бас, Борислав Цонев - китара, Емил Герасимов - ударни и Валентин Пападополус ("Папи") - клавири. Следват турнета у нас и в чужбина, СССР, ГДР, като успехът е огромен. През 1983 г. групата има покана за турне в Чехословакия, но МВР - респективно КДС, отказва паспорт на Чочо. Това е тежък удар за цялата група, която в последствие се разпада. Психически Чочо е разбит и той търси утеха в алкохола. Преживява страшна криза, отказва да работи, и изпада в душевна депресия.

[редактиране] Солова кариера

Чочо и Дени със "Златния Орфей"
Чочо и Дени със "Златния Орфей"

След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. В последствие започва самостоятелна кариера и се ориентира към изпълнения в стил поп. Сътрудничи с композиторите Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и др. От този период е хитът "Безсъние" отново по музика на Борис Карадимчев и текст на Александър Петров. През 1989 г. издава самостоятелен албум озаглавен "Цветан Владовски". В началото на 1990 г. започва съвместна работа с Лили Иванова откривайки музикално студио, и продуцира нейния албум "Хазарт" 1993 г. През 1996 година издава вторият си албум "Богатство". В творчески колектив с Александър Кипров и Данаил Драганов ("Дени"), печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" 1997 година за българска песен, а през следващата 1998 г. - първа награда. През 2002 г. взима участие в авторският проект на Георги Анастасов ("Фишека") "Като свещ в мрака", като изпълнява и взима участие в три песни от албума. В следващият албум на Георги Анастасов ("Фишека") "Господи, дай ми сили" през 2003 г. изпълнява "Спи дете" в дует със Светлана Желязкова ("Дзуфи"). Песента е посветена на наскоро родилият му се син Хари. От началото до края на 90-те години Чочо Владовски изпълнява българските версии на началните песни на много от анимационните сериали на "Дисни" ("Патешки истории", "Чип и Дейл: Спасителен отряд", "Чернокрилият паток" и др.).

[редактиране] Дискография

[редактиране] "Нашият град"

Нашият град
Нашият град

С група "Тангра" 1982 г.

  • Нашият град
  • Боряна
  • Панелен рок
  • Любовта, без която не можем
  • Момиче от другия клас
  • Богатство
  • Срещи
  • Приятели
  • Събота
  • Завръщане
  • Дискотека
  • Не е за теб
  • Можеш ли?
  • Есента

[редактиране] "Цветан Владовски"

1989 г.

  • В наше село
  • И глас на саксофон
  • И краля ходи бос
  • На улицата
  • Безсъние
  • Казва ли ти някой?
  • Плува ли корабче?
  • Монолог
  • Попътен вятър
  • Спомени от бъдещето

[редактиране] "Богатство"

Богатство
Богатство

1996 г.

  • Богатство
  • Любовта, без която не можем
  • Нашият град
  • И краля ходи бос
  • Плува ли корабче?
  • Автопортрет
  • Безсъние
  • Кръговрат
  • Днешната любов
  • Самота
  • Спомени от бъдещето
  • All Right Now
  • Начало
  • Надежда

[редактиране] Външни препратки