Локорско
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Локорско е село в Западна България. То се намира в Столична община, Област София.
Локорско | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | София |
Община: | Столична |
Население: | 567 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 587 м |
Пощ. код: | 1513 |
Тел. код: | 02996 |
Геогр. положение: | 42° 47' сев. ш. 23° 27' изт. д. |
МПС код: | С, СА |
Кмет или наместник | |
Христо Христов |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Локорско се намира в подножието на Стара планина на около 15 км от София. Разположено е в красива местност, като борова и широколистна гора започват веднага след крайните къщи на селото. През селото минават три малки рекички, които почти пресъхват през лятото. На два часа път над него е един от най-високите върхове в Софийска планина - Драгунът (1110 м). Горските поляни са обсипани с цветя и гъби, които привличат много екскурзианти през почивните дни.
[редактиране] История
Не е установено точно кога е възникнало селото и какво означава неговото име. Предполага се, че то е от тракийски или римски произход.
Първият документ, в който селото е споменато, е от 1452 год. В него се казва, че село Локорско влиза в пожизненото феодално владение на Ахмед, син на Караджа1.
В средата на XVI век, заедно с другите подбалкански села около София, Локорско е било обявено за войнуганско. Войнуганите (войнуците) са били рая със специален статут - те са имали право да притежават земя, да носят оръжие и да плащат по-ниски данъци, като в замяна на това по време на война са служели като помощна войска в обоза на турската армия.
След освобождението от турско робство, развитието на селото е свързано главно с близостта му до София, където се реализира селскостопанското производство и където намират работа много от жителите му.
През 60-те и 70-те години на XX век Локорско беше благоустроено, всички улици бяха асфалтирани и беше оформен новият център на селото. В покрайнините на Локорско беше построен най-големият на Балканите кравекомплекс.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Училищната сграда в Локорско, разположена на едно от най-високите места в селото, строена през земеделското управлеие на Ал. Стамболийски, е една от най-представителните в селата около София. Нейната внушителна фасада, боядисана в бяло, се виждаше от цялото Софийско поле и беше символ на селото. В училището имаше богата библиотека и се развиваше активна читалищна дейност. По-късно, поради липса на достатъчно ученици, в локорското училище за известно време беше разположен интернат. Понастоящем сградата е занемарена и обезличена.
Църквата "Св.Николай" е построена през XVII век. Притежава интерсни стенописи и е обявена за паметник на културата. В момента е в процес на реставрация.
[редактиране] Редовни събития
От незапомнени времена празник на селото е Възнесение Христово (Спасовден). На този ден в местността Кръста (където под вековен орех има останал каменен кръст на неизвестен гроб) се готви курбан и се събират жителите на селото. Съборът се провежда в неделния ден след Спасовден.
[редактиране] Личности
Илия Лазаров според спомените на дъщеря си е един от двамата българи, свалили от бесилото Васил Левски. Той го е пренесъл в църквата "Св. Параскева Самарджийска", където Левски е опят и погребан2. По-късно Илия Лазаров е единственият шоп в четата на Христо Ботев. Бил е осъден на смърт, но съгласно обявената на 1 август 1876 година амнистия, е бил освободен. Участвал е като доброволец в Сръбско-българската война и е награден със сребърен медал и кръст за храброст.
Локорско е дало и двама опълченци - братята Михаил и Петко Лимборови, които са участвали и в Сръбско-турската война през 1876 год3.
Акад. Дончо Костов е известен български генетик, специализирал в Харвардския универитет в САЩ, от 1932 до 1939 год. работи в СССР, професор в Ленинградския университет. След завръщането си в България е назначен за директор на Ценралния земеделски изпитателен институт и професор по генетика в Агрономическия факултет. Основният му труд е "Цитогенетика на рода Nicotiana". Носител е на международни награди за научни постижения - "Бернандини" от 1942 год. и др4.
Един от най-големите български боксьори в средна категория, национален и европейски шампион през петдесетте години - Христо Митрев - Локорски, е от тук. Същият впоследствие е един от най-способните български външнотърговски кадри, допринесъл с милиарди левове печалба за страната.
Христо Витков, поет от началото на XX век, участвал в Балканската и Междусъюзническата война, загинал през Първата световна война.
Професор Войн Божинов - виден изследовател на българската просвета в Македония и Одринска Тракия.
[редактиране] Литература
1. Бойци на революцията., Христо Несторов, ДВИ, София, 1970.
2. Гробът на Васил Левски., проф. Христо Гяуров, сп. "Духовна култура", кн. 2, 1959.
3. Неизвестни герои. Тримата от Локорско., Христо Рибаров, в. "Отечествен Фронт", бр. 6761, 1966.
4. Кратка българска енциклопедия., БАН, София, 1966.