Нуклеинова киселина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нуклеиновите киселини са високомолекулни органични съединения, съставени от голям брой линейно подредени нуклеотиди. Последователността на нуклеотидите в полинуклеотидната верига е специфична за всяка отделна молекула нуклеинова киселина (НК). Биват ДНК и РНК. Наименованието идва от мястото на локализация - nucleus (ядро). В състава им влизат C, H, O, N и P. Мономерът на нуклеиновата киселина се нарича нуклеотид. Нуклеотидите на ДНК са дезоксирибонуклеотиди, на РНК-рибонуклеотиди.Структура на НК - Нуклеиновите киселини са дълги, прави, неразклонини хетерополимерни молекули. Те са изградени от мономери (наречени нуклеотиди), подредени в точно определен ред. ДНК и РНК са полинуклеотиди. Всеки нуклеотид се състои от монозахарид пентоза (за РНК това е рибоза, а за ДНК - дезоксирибоза), остатък от фосфорна к-на (фосфатна група) и азотна база. За РНК това са Адемин, Гуанин, Цитозин и Урацил. ДНК има същите бази, като Урацила е заменен с Тимин. Аденин и Гуанин се наричат ‘големи’ или пуринови бази, а Цитозин, Урацил и Тимин - пирамидинови или ‘малки’.