Християнизация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Християнизацията е широкообхватен обществен феномен в световната история. Изразява се в подмяната на традиционните религии на определени общества или народи от различни форми на християнството.
Християнизацията довежда до сериозни промени във всички сфери на обществения живот и културата. Старите обичаи, вярвания и религиозни практики са изместени от нови форми, които с времето се развиват в нови културни традиции (европейска, несторианска, коптска, етиопска).
Макар на теория християнството да не приема езическите вярвания, в повечето случаи се запазва известна приемственост между дохристиянската и християнската митология, обредност и светоглед. Крайните форми на инкорпориране на езически форми в християнството са известни като двоеверие.
Съдържание |
[редактиране] Форми на християнизация
В хода на последните две хилядолетия християнизацията приема различни форми, които най-общо могат да бъдат групирани като:
- Мисионерство — проповед на християнските възгледи и обединение на хората, които ги приемат в християнски общини. Тази форма е доминираща в Близкия Изток и Средна Азия, в Средиземноморието до началото на 4 век, при ранното разпространение на християнството сред съседните на Римската империя народи. След 17 век започва нова, продължаваща и днес, мисионерска вълна довела до създаването на нови християнски общности в Африка, части от Америка, Азия.
- Приемане на християнството за държавна идеология от обществените елити. Извършвано по различни причини, официализирането на християнството е типично за периода от първите случаи през 4 век (Армения, 301; Римска империя, 313) до покръстването на скандинавските страни през 11 век и на Литва през 14 век.
- Налагане на християнството на завладени народи. С превръщането на християнството в политическа идеология, то започва да бъде налагано насилствено на новозавладени народи. Примери за това са покръстването на саксите (началото на 9 век), на Прибалтика (13-14 век), на мюсюлманите и евреите в Испания (15-16 век), на голям брой местни жители в Америка (16-17 век).
[редактиране] Хронология
- 301 — официално приемане на християнството в Армения
- 313 — официално приемане на християнството в Римската империя
- 496 - официално приемане на християнството във Франкската империя
- 866 — официално приемане на християнството в България
- 988 — официално приемане на християнството в Русия
[редактиране] Предхристиянски форми в християнството
[редактиране] Празници
[редактиране] Обичаи
[редактиране] Светци
[редактиране] Съвременни оценки на християнизацията
[редактиране] Положителни
Християнизацията на Европа създава една нова цивилизация, която в продължение на векове оставя дълбоки следи в световната култура.
Някои хора твърдят, че основата на европейските ценности — права на човека, уважението към личноста — се коренят в християнското „възлюби ближния си като себе си“. Според тях в християнската религия няма разделение на правоверни и рая или на евреи и гои, като в подкрепа на това се дават откъси от Библията, например: „за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. “