Димо Коларов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димо Коларов български кинооператор |
|
Роден: | 16 февруари 1924 г. Попово, България |
---|---|
Починал: | 23 февруари 1997 г. София, България |
Димо Димитров Коларов е български кинооператор.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е в град Попово на 16 февруари 1924 г. в сравнително бедно семейство. Училищните му години преминават в поповската прогимназия и гимназия без да бъде блестящ ученик. Учи и работи едновременно като музикант в ресторант, а през ваканциите - и в по-големите градове като Варна, Русе и Велико Търново. Военната си служба отбива в град Горна Оряховица в музикален взвод. След това се премества в София.
През 1946 г. заминава за Чехия с идеята да следва медицина. Работи и като уличен музикант, за да се издържа. Записва се за учебната 1947 г. във филмовия отдел на Академията за изящни изкуства (ФАМУ) в Прага при професор Карол Плицка след отлично представяне на изпита. Работи едновременно като кинооператор в „Справодайски филм” в Прага и снима документални филми.
Учи до 1950 год., когато се връща отново в София и работи като кинооператор в „Българско дело”. От 1954 г. до пенсионирането си работи в Студио за игрални филми „Бояна”. Умира на 23 февруари 1997 г. в София.
[редактиране] Филмография
- 1950 - „Гората“ (черно-бял, нпф.); „Нашите пещери“ (ч/б, нпф.);
- 1951 - „Село Сребърна“ (ч/б, нпф.); „Слънце над Пирин“ (ч/б, нпф, реж. Д. Грънчаров);
- 1953 - „Христо Ботев“ (ч/б, документален);
- 1954 - „Димитровска България“ (ч/б, документален);
- 1958 - „Хайдушка клетва“ (игрален, сц. О. Василев, реж. П. Василев);
„На малкия остров“ (ч/б, игрален, сц. В. Петров, реж. Р. Вълчанов);
- 1959 - „Командирът на отряда“ (ч/б, игрален, сц. В. Чанков, реж. Д. Мундров);
- 1960 - „Първи урок“ (игрален, сц. В. Петров, реж. Р. Вълчанов);
- 1961 - „Последният рунд“ (ч/б, игрален, сц. А. Антонов-Тонич, реж. Л. Кирков);
- 1962 - „Слънцето и сянката“ (ч/б, игрален, сц. В. Петров, реж. Р. Вълчанов);
- 1963 - „Анкета“ (ч/б, игрален, сц. и реж. К. Илинчев);
- 1965 - „Вълчицата“ (ч/б, игрален, сц. Х. Оливер, реж. Р. Вълчанов);
- 1966 - „Понеделник сутрин“ (ч/б, игрален, сц. Н. Тихилов, реж. Хр. Писков, Ир. Акташева);
- 1968 - „Пътешествие между два бряга“ (цветен документален, сц. и реж. Р. Вълчанов);
„Бялата стая“ (ч/б, игрален, сц. и реж. М. Андонов);
- 1979 - „Инспекторът и нощта“ (ч/б, игрален, сц. Б. Райнов, реж. Р. Вълчанов);
„Господин Никой“ (ч/б, игрален, сц. Б. Райнов, реж. И. Терзиев);
- 1970 – „Старецът“ (ч/б, игрален, сц. И. Петров, реж. П. Каишев);
- 1971 - „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (ч/б, игрален, сц. Б. Райнов, Св. Бъчварова, реж. М. Андонов);
- 1972 - „Корените на изгряващото слънце“ (цв. документален, съвместно с Б. Янакиев, сц. и реж. В. Радев);
„183 дни“ (цв. документален, съвместно с Б. Янакиев, сц. и реж. И. Халачев);
„Козият рог“ (ч/б, игрален, сц. Н. Хайтов, реж. М. Андонов);
- 1973 - „Голямата скука“ (цв. игрален, сц. Б. Райнов, реж. М. Андонов);
„Дъщерите на началника“ (цв., телевизионен, сц. А. Вагенщайн);
- 1974 - „На живот и смърт“ (цв. игрален, телевизионен, сц. А. Вагенщайн, реж. Н. Чернев);
„Изгори, за да светиш“ (цв., игрален, телевизионен, сц. А. Дончев, реж. Н. Чернев);
- 1976 - „Свирачът“ (цв., игрален, сц. и реж. М. Браун);
- 1977 - „Момичето и хармониката“ (цв. , сц. И. Славков, Н. Станков, реж. Н. Чернев);
- 1982 - „Капитан Петко войвода“ (цв., телевизионен сериал, сц. Н. Хайтов, реж. Н. Чернев);
- 1983 - „Фалшификаторът от Черния кос“ (цв., телевизионен, сц. Х. Оливер, реж. Н. Чернев);
[редактиране] Награди
- 1963 - орден „Кирил и Методий”, 2-ра степен
- 1965 - орден „Народен орден на труда”, сребърен
- 1967 - звание „заслужил артист”
- 1972 - специална награда на журито за филма „Корените на изгряващото слънце” на XI-ти Варненски кинофестивал
- 1974 - орден „Червено знаме на труда” по повод 50-годишнината му и за активна творческа дейност
- 1974 - „Сребърен Хюго” за блестяща черно-бяла фотография във филма „Козият рог”, в Чикаго, САЩ
- 1975 - Годишна награда на София
- 1982 - специална награда за филма „Капитан Петко Войвода” от XVII-ти филмов фестивал,Варна
- 1984 - орден „Народна република България”, 2-ра степен по повод 60-годишнината му
- 1989 - награда на Съюза на филмовите дейци за операторско майсторство за филма „Понеделник сутрин”
[редактиране] Източници
- "Бате Димо", Пламен Събев и Петя Габровска, издателство "Зограф", 2004 год.