Аминокиселина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аминокиселините са химични съединения, в молекулата на които присъстват задължително аминогрупа и химична група, придаваща киселинни свойства на съединението (при органичните е карбоксилна група). Най-известните аминокиселини са α-аминокиселините, от които са изградени всички генно детерминирани белтъци. Има и други аминокиселини, участващи в изграждането на белтъци, но те са модифицирани (метилирани и т. н.). α-аминокиселините са хирални съединения и биват L- и D-форми. Биологично активни са L-формите (това означава, че те въртят равнината на плоско поляризирана светлина наляво). Наричат се α (алфа) по името на централния въглероден атом, към който са свързани аминогрупата, карбоксилната група, водороден атом и въглеводородния остатък (Р). Освен това в метаболитно отношение 20-те алфа-аминокиселини в организма се делят на заменими (10), незаменими (8) и условнозаменими (2).
[редактиране] Аминокиселини
- Аланин
- Аргинин
- Аспарагин
- Аспартова киселина
- Орнитин
- Цистеин
- Цистин *
- Лизин *
- Триптофан *
- Левцин *
- Треонин *
- Глутаминова киселина
- Метионин *
- Валин *
- Глутамин
- Фенилаланин
- Изолевцин *
- Глицин
- Пролин
- Тирозин
- Хистидин
- Серин
- -отбелязаните със звездичка са незаменими
Основните 20 аминокиселини могат да се разделят на четири основни категории, според свойствата на остатъка (Р или R):
Неутрални аминокиселини с неполярен остатък:
L-Фенилаланин (Phe / F) |
Неутрални аминокиселини със слабо полярен остатък:
Аминокиселини с ациден остатък:
Аминокиселини с основен остатък: