Национална сигурност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Националната сигурност са мерките, предприети от една държава, за да осигури своето оцеляване и безопасност. Националната сигурност включва спирането на нападения — отвътре (вътрешни) и отвън (външни), както и закрилата и благосъстоянието на гражданите.
Единствената легална дефиниция за Национална сигурност в българското законодателство е визирана в ЗЗКИ (Закон за защита на класифицираната информация) в Пар.1 т.13 от Допълнителните разпоредби. Дефиницията гласи следното:"Национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверинитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива."
Мерките, предприети за да се осигури националната сигурност, включват:
- поддържането на въоръжени сили
- повишаване степента на гражданската отбрана и готовност за действие в аварийни ситуации
- опитите да се създаде подвижност в инфраструктурата на държавата
- поддържането на разузнавателни служби за разкриване на заплахи
- защитата на поверителна информация