Тодор Живков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тодор Живков
български политик
Тодор Живков
Роден: 7 септември 1911
Правец, България
Починал: 5 август 1998
София, България

Тодор Христов Живков е български политик от годините на социализма в България. През 1954 е определен за Първи секретар на ЦК на БКП (и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния й секретар Вълко Червенков. През април 1956г.,след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП (Българска комунистическа партия), той оглавява БКП. През 1981 г.длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавния глава.

Тодор Живков е народен представител в VI Велико Народно събрание (1946 - 1949) и в I (1950 - 1953), II (1954 - 1957), III (1958 - 1961), IV (1962 - 1966), V (1966 - 1971), VI (1971 - 1976), VII (1976 - 1981), VIII (1981 - 1986) и IX (1986 - 1990) Народно събрание.

Съдържание

[редактиране] Биография

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец, Ботевградско. Син на Маруца и Христо Живкови. Тодор Живков има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От юли 1938 г. е женен за д-р Мара Малеева (1911-1971). Имат дъщеря Людмила (1942-1981) и син Владимир (1952).

През 1932 г. постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа.

От 1932 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП) и на Окръжния комитет на партията в София.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София.

От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава "като полунелегален" в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци.

[редактиране] Семейство

Тодор Живков е женен за Мара Малеева-Живкова. Те имат дъщеря и син:

Фамилия:

[редактиране] Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

  • От юни 1943 г. се изявява като организатор на партизанското движение в Ботевградско.
  • През 1944 г. е изпратен в партизанския отряд "Чавдар" като пълномощник на ОК на БКП. Партизанското му име е Янко.
  • През юли с.г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона.
  • На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации.
  • На 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.

[редактиране] Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

  • От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция.
  • От 1945 г. е кандидат-член на Централния комитет на БКП.
  • От 1948 г. до декември 1989 г. - член на ЦК на БКП.
  • От 1948 г. до 1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП - София, председател на Градския комитет на Отечествения фронт.
  • През 1950 г. става секретар на ЦК на БКП.
  • От 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП.
  • От март 1954 до април 1981 г. е първи секретар на ЦК на БКП.
  • Инициатор на т.нар. Априлски пленум на ЦК на БКП (2 - 6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков.
  • От 4 април 1981 г. до 10 ноември 1989 г. е Генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (11-13 декември 1989 г.) е изключен от БКП.

[редактиране] Държавни постове след 9 септември 1944 г.

  • От 1948 до 1990 г. е народен представител.
  • От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.
  • От 19 ноември 1962 г. до юли 1971 г. е председател на Министерския съвет.
  • От юли 1971 до ноември 1989 г. - председател на Държавния съвет на Народна република България.

[редактиране] След 10 ноември 1989 г.

Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.

  • През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура.
  • През 1990 г. е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.
  • На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
  • На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”.
  • Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.

[редактиране] Библиография

  • Избрани съчинения“ (в 39 тома; 1975-1989)
  • Срещу някои лъжи“ (1993)
  • Без догма (Размисли за политическите нрави)“ (1994)
  • След студената война“ (1995)
  • Мемоари“ (1997)

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки

Добри Брадистилов >>> кмет на София (27 май 19491 ноември 1949) >>> Иван Пашов
Антон Югов >>> министър-председател (20 ноември 19629 юли 1971) >>> Станко Тодоров
--- >>> председател на Държавния съвет (197117 ноември 1989) >>> Петър Младенов
Министър-председатели на България
 Княжество България  Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов
 Царство България  Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев
 Народна република България  Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов
 Република България  Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев
* временно назначение