Леа Коен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Леа Коен
българска писателка
Родена: 29 юни 1942
София, България

Леа Пепо Коен е българска писателка и музиколожка, дипломат и политик.

[редактиране] Творческа биография

В София завършва „Пиано“ и „Музикознание“ в Българската държавна консерватория, а след това е докторант по „История на музиката“ в Утрехт, Холандия.

До 1989 г. е известна като:

  • музиколог - автор на няколко книги за историята на музиката, включително монография за Любомир Пипков, както и на редица преводи от френски език - критическото наследство на Клод Дебюси, Морис Метерлинк, Жан Кокто, съвременни френски и холандски автори.
  • деец на музиката - редактор в списание "Българска музика", преподавател във Висшия музикален институт, директор на Софийската филхармония, главен драматург и изпълнителен. директор на Международния фестивал "Софийски музикални седмици".

След 1996 г. се изявява в областта на романа, като написва 5 романа:

  • „Докато смъртта ни раздели“ (1996, 1999),
  • „Кратката вечност на Алма М.“ (1997; 1998),
  • Флориада (1998),
  • „Консорциум Alternus“ (2005),
  • „Кандидат-президента“ (2007).

Книгите й са на съвременна тематика, разглеждат сложните интимни отношения в условията на болезнена съвременна действителност. Последните 2 романа - „Консорциум Алтернус“ и „Кандидат-президента“, носят чертите на съвременния черен роман.

Автор е и на пиесата „Горчиви череши“ (1999).

[редактиране] Дипломат и политик

През 1990 г. е избрана за депутат в 7-то Велико народно събрание от квотата на Съюза на демократичните сили (СДС).

Посланик в:

[редактиране] Външни препратки