Христо Стоичков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Стоичков български футболист |
|
Роден: | 8 февруари 1966 Пловдив, България |
---|---|
Христо Стоичков Стоичков е български футболист и треньор, един от най-известните българи по света, нападател. Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Висок 179 см, тежи 76 кг. Започва кариерата си в школата на Марица (Пловдив). Играл е още за отборите на Завод "Юрий Гагарин", УСМ, Хеброс, ЦСКА, Барселона, Парма, Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.
Започва кариерата си в Марица (Пловдив) за който изиграва 1 мач. След добри мачове за Хеброс (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава буйният му нрав и в края на сезона след мач за купата с Левски бива наказан да не играе завинаги, след което наказанието е намалено на една година.
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.
За националния отбор дебютира на 14 октомври 1987 г. срещу Ирландия в квалификация за ЕП (в Дъблин).
През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК където отбора отпада от Барселона.
Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичов веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, който печели първата КЕШ на Барселона през 1992. През 1995 е трансфериран в Парма където остава един сезон като в последствие се връща в Барселона.
На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели престижната футболна награда Златна топка.
Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на ЕП'1996 в Англия.
През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.
През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.
Изключително провокативното му интервю за българското издание на сп. Макс става повод за всенародно негодувание.
Съдържание |
[редактиране] Състезателна кариера
Кариерата на Христо Стоичков като футболист:
Марица (Пловдив) 1981/пролет; 1 мач, 0 гола
Завод "Юрий Гагарин" (Пловдив) 1981/82; 16 мача, 3 гола
УСМ (Пловдив) 1982/есен; 4 мача, 1 гол
Хеброс (Харманли) 1982/83; 11 мача, 4 гола
Хеброс (Харманли) 1983/84; 21 мача, 10 гола
ЦСКА (София) 1984/85; 11 мача, 1 гол
ЦСКА (София) 1985/86; наказан
УСМ (Пловдив) 1986/пролет; 1 мач, 0 гола
ЦСКА (София) 1986/87; 25 мача, 6 гола
ЦСКА (София) 1987/88; 27 мача, 14 гола
ЦСКА (София) 1988/89; 26 мача, 23 гола
ЦСКА (София) 1989/90; 30 мача, 38 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1990/91; 24 мача, 14 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1991/92; 32 мача, 17 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1992/93; 34 мача, 20 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1993/94; 34 мача, 16 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1994/95; 27 мача, 9 гола
Парма (Италия) 1995/96; 23 мача, 5 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1996/97, 22 мача, 7 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1997/98, 4 мача, 0 гола
ЦСКА (София) 1998/пролет; 4 мача, 1 гол
Ал Насър (Саудитска Арабия) 1998/пролет; 2 мача, 1 гол (за Купата на Азия)
Кашива Рейсол (Япония) 1998/99; 28 мача, 13 гола (12/5, 16/8)
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2000; 18 мача, 12 гола
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2001; 17 мача, 10 гола
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2002; 16 мача, 6 гола
Ди Си Юнайтед (Вашингтон,САЩ) 2003; 21 мача 5 гола
- За Купата на България има 27 мача и 10 гола.
- За КЕШ има 34 мача (27 за Барселона и 7 за ЦСКА) и 17 гола (14 за Барселона и 3 за ЦСКА).
- За КНК има 30 мача (17 за Барселона, 8 за ЦСКА и 5 за Парма) и 16 гола (7 за Барселона, 7 за ЦСКА и 2 за Парма).
- За УЕФА има 2 мача за ЦСКА.
- За Суперкупата на Европа има 2 мача и 1 гол за Барселона.
- За Междуконтиненталната купа има 1 мач и 1 гол за Барселона.
- За Купата на Испания има 23 мача и 6 гола.
- За Суперкупата на Испания има 10 мача и 6 гола.
- За Купата на Италия има 1 мач.
- За Суперкупата на Италия има 1 мач.
[редактиране] Успехи
[редактиране] С ЦСКА
- Титла на България — 3 (1987, 1989 и 1990).
- Купа на България — 4 (1985, 1987, 1988 и 1989).
- Суперкупа на България — 1 (1989).
- Голмайстор на България
- КНК
- 1990 г. — „Златна обувка“ на „Франс футбол“ — 38 гола
[редактиране] С ФК Барселона
- Титла на Испания — 5 (1991, 1992, 1993, 1994 и 1998).
- КЕШ — 1 (1992).
- Суперкупа на Европа — 1 (1992).
- Суперкупа на Испания — 4 (1991, 1992, 1994 и 1996).
- Кралска купа на Испания - 1 (1997).
- КНК - 1 (1997).
[редактиране] С Парма
- Суперкупа на Италия - финалист (1995).
[редактиране] С Ал Насър
- КНК на Азия - 1 (1998).
[редактиране] С Кашива Рейсол
- Купа на Япония - 1 (1999).
[редактиране] С Чикаго Файър
- Купа на САЩ — 1 (2000).
[редактиране] Индивидуални награди
- 1989 г. — Футболист номер 1 на България
- 1989 г. — Голмайстор на КНК
- 1990 г. — „Златна обувка“ (Голмайстор на Европа)
- 1990 г. — Футболист номер 1 на България
- 1991 г. — Футболист номер 1 на България
- 1992 г. — „Сребърна топка“ на Франс футбол
- 1992 г. — „Златен онз“ на „Онз Мондиал“
- 1992 г. — Футболист номер 1 на България
- 1994 г. — „Златна топка“ на Франс футбол
- 1994 г. — Голмайстор на СП САЩ'94 с шест гола
- 1994 г. — „Сребърен онз“ на Онз Мондиал
- 1994 г. — „Бронзова топка“ за играч от СП САЩ'94
- 1994 г. — Спортист номер 1 на Балканите
- 1994 г. — Спортист номер 1 на България
- 1994 г. — Футболист номер 1 на България
[редактиране] Треньорска кариера
- На 17 ноември 2004 г. България завърши 0:0 с Азербайджан в контрола, играна в Баку.
- На 29 ноември 2004 г. България завърши 1:1 с Египет в контрола, играна в Кайро.
- На 28 декември 2004 г. България победи с 2:1 сборен отбор на испанската област Валенсиана в контрола, играна на стадион "Местая".
- На 9 февруари 2005 г. националите завършиха 0:0 със Сърбия и Черна гора в контрола, играна в София.
- На 27 март 2005 г. България загуби с 0:3 от Швеция в София, а на 1 април завърши 1:1 с Унгария в Будапеща, като Петер Райш изравни в 90-ата минута.
- На 4 юни 2005 г. България загуби с 1:3 от Хърватия в София, с което окончателно загуби всякакъв шанс за класиране на Световното първенство в Германия през 2006 г.
- На 7 октомври 2006 г. България завърши наравно 1:1 с Холандия в квалификация за ЕП през 2008 г. в Австрия и Швейцария, играна в София.
- На 11 октомври 2006 г. България победи с 1:0 Люксембург като гост в квалификация за ЕП.
- На 28 март 2007 г. България завърши наравно при резултат 0:0 с Албания като домакин в квалификация за ЕП.
- На 11 април 2007 г. Стоичков подаде оставка като треньор на националния отбор и пое поста на старши треньор на отбора на клуб „Селта“, гр. Виго, Испания.