Алексей Шелудко

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алексей Шелудко
български физикохимик
Алексей Шелудко
Роден: 18 май 1920
Хале
Починал: 8 май 1995
София

Алексей Димитров Шелудко е български физикохимик, един от най-видните представители на българската физикохимична школа.

[редактиране] Биография

Роден през 1920 г. в семейството на украински евреи в Хале, Германия. Баща му е професор-филолог. През 1922 идва преселването в София. През 1948 г. завършва химия в Софийския университет, след което става там асистент на Ростислав Каишев в катедрата по физикохимия. Там той започва изследвания в областа на колоидната химия, по-конкретно, физикохимията на тънките течни филми. През 1957 се хабилитира за доцент. През 1961 защитава докторска дисертация в Института по физикохимия на Академията на науките в Москва. От 1962 е професор, и поема ръководството на катедрата по физикохимия в Софийския университет. Работите му получават международно признание след поредица лекции пред Кройт-колоквиум в Утрехтския университет. През 1979 е сред 12те учредители на Международната асоциация на учените по колоиди и повърхности. От 1984 е академик.

През Втората световна война взема участие в антифашисткото съпротивително движение. Участва в създаването на нелегалната радиостанция "Христо Ботев", издаването на първия брой на нелегалният вестник "Отечествен фронт" (чиито уводни статии са писани от Тодор Живков). В края на социалистическото управление на България е дисидент, един от инициаторите за създаването и учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988. Той е сред българските интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България през 1989 г.

Почива на 8 май 1995 г.

Професор Алексей Шелудко представя теорията си за критичните дебелини на късане на тънки течни филми
Професор Алексей Шелудко представя теорията си за критичните дебелини на късане на тънки течни филми

[редактиране] Работи

Работи в областта на тънките течни филми, трифазен контакт и линейно напрежение и др. Ключовите постижения на Алексей Шелудко са създаването на интереферометричния метод за изследване на тънки филми (клетка на Шелудко) и създаването на теорията на критичните дебелини на късане на тънки течни филми.