Соната

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Соната (на италиански: sonare — „звуча“) е музикална форма или произведение.

Съдържание

[редактиране] История на сонатата

Терминът е въведен през 16 век от испанските композитори, които наричат така своите произведения. В този доста широк смисъл „сонатата“ бързо се разпространява в западноевропейската музика. Тези най-ранни сонати по правило са били полифонични, написани за повече от един музикален инструмент — дуо-сонати, трио-сонати и т. н. По-късно полифонията бива изместена от хомофонията, при която водеща роля има един от гласовете (или музикален инструмент — цигулка, флейта, лютня, по това време клавирните инструменти имат по-скоро поддържаща роля) с ярко изразена мелодия. През 17 и 18 век сонати пишат Джузепе Тартини, Антонио Вивалди, Георг Хендел, Йохан Себастиан Бах. Последните двама въвеждат стил, сравнително близък до съвременното разбиране за клавирна соната. При все това сонатите от тази епоха се отличават от утвърденото по-късно като музикална форма и са по-близки до инструменталната сюита, отколкото до сонатата в собствен смисъл.

В края на 18 век в творчеството на композитори като Муцио Клементи, Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и малко по-късно Лудвиг ван Бетовен, сонатата вече придобива очертанията, които са характерни и днес. Тогава се оформя и основата на сонатната форма. Сонатата се развива в творчеството на композиторите-романтициФранц Шуберт, Роберт Шуман, Фредерик Шопен, Франц Лист, Йоханес Брамс и др. В по-ново време сонати пишат Сергей Рахманинов, Александър Скрябин, Цезар Франк, Францис Пуленк и др.

[редактиране] Сонатата като музикален жанр

Това е един от основните жанрове на камерната инструментална музика. В съвременното разбиране, наследено от времето на виенския класицизъм, сонатата е или чисто клавирна солова творба, или произведение за клавир и друг инструмент. В количествено отношение най-многобройни са чисто клавирните сонати.

[редактиране] Композитори и произведения

  • Йозеф Хайдн — написал е 35 сонати.
  • Волфганг Амадеус Моцарт — десетки сонати за пиано, орган, цигулка и пиано. Части от сонатите на Моцарт днес са популярни като самостоятелни произведения — например известният „Турски марш“.
  • Лудвиг ван Бетовен — 32 клавирни сонати, сред които най-известни са № 8 („Патетична“), № 14 (наречена по-късно „Лунна соната“), № 17, № 23 (Apassionata — „Безстрастна“). Връх в сонатното творчество на Бетовен са последните три сонати, твърде непознати на масовата публика. Бетовен има и 10 сонати за цигулка и пиано, сред които най-известна е „Кройцеровата соната“.
  • Композиторите-романтици пишат множество произведения, близки до сонатата, но твърде малко от тях носят това наименование. За отбелязване са творбите на Роберт Шуман, Франц Лист, Фредерик Шопен. В по-късно време тази тенденция се запазва.

[редактиране] Значение на сонатата като произведение

В сонатите, особено в по-късно време, композиторите влагат музикални идеи и теми, съпоставими по своята мащабност с тези от големите симфонични и ораториални произведения. Тези теми обаче предполагат по-камерно звучене и нюансираност. Сонатата и сродните и произведения предполагат не само високо технически изпълнителско майсторство, но и дарба и умение за интерпретация и импровизация.

[редактиране] Сонатата като музикална форма

Това е една от най-развитите форми на инструменталната музика. С известни изключения, тя е тричастна, като следва принципа бърза — бавна — бърза и тържествена (често рондо или вариации) част. Независимо че има многобройни отклонения от този принцип, повечето произведения, следващи сонатната форма, се придържат именно към него. Не се пренебрегва обаче принципът за контрастност между частите, а и в рамките на една от частите на произведението, следващо тази форма.

Като понятие сонатната форма е по-широко от понятието соната. Може да се каже, че сонатата като музикално произведение е по-скоро камерна инструментална творба, която се придържа към сонатната форма. Самата форма има значително по-широко приложение — първите части на класическите симфонии са изградени именно на основата на тази форма. В камерната музика към нея се придържат квартетите, квинтетите и др.

[редактиране] Външни препратки