Димитрий Солунски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
Свети Димитър Солунски | |
---|---|
Мозайка изобразяваща Свети Димитър (13в.) от Михайловски златнокуполен манстир в Киев, Украйна |
|
Великомъченик, светец и чудотворец | |
Роден | 3 век, Солун, днес Гърция |
Починал | 26 октомври 306, Солун, днес Гърция |
Почитан в | Източноправославна църква, Римокатолическа църква |
Главно светилище | Солун (Гърция), Търново (България) |
Празник | 26 октомври |
Покровителства | покровител на българите, династията на Асеневци, град Солун, кръстоносците (римокатолическата традиция) |
![]() |
Свети великомъченик Димитрий Солунски Чудотворец или Свети Димитър (на гръцки:Άγιος Δημήτριος της Θεσσαλονίκης) е православен светец.
Роден е в Солун през 3 век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитрий умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитрий обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.
Според източниците,[1] при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитрий да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитрий бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.
За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата[2], преди смъртта си Димитрий предал имането си на слугата си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.
Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитрий Мироточиви. Паметници от 10 век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.
Чудотворната сила на Свети Димитрий е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.
В иконографията Свети Димитрий се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса - седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса - той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитрий убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец, турчин. В гръцката иконография често жертвата е българският цар Калоян, в Русия - татарин - т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкования на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.
[редактиране] Източници
- ↑ Св. великомъченик Димитрий Солунски Чудотворец, pravoslavieto.com
- ↑ Българска енциклопедия на Братя Данчови, София, 1936