Савири
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Савирите (гръцки σαβιροι) са номадско племе, според много от изследователите, от угрофински произход, което впоследствие била тюркизирано. Първоначално живеели в Западен Сибир, който М. И. Артамонов смята, че носи тяхното име (наричани са и сабири/сибири). През II в. Птолемей ги локализира в степите на Северното Прикаспие [1], а впоследствие към 463 г. заели Северен Дагестан. Пак според М. И. Артамонов те заедно с барсилите (βαρσιλτ, βαγρασικ) били основното население на ,,Царството на хуните” (VI-VII в.) [2]. Средновековните автори като Прокопий Кесарийски [3], Агатий Миринейски [4] и Теофан най-често ги наричат хуни, но въпреки това повечето изследователите ги причисляват към кръга на българските племена. Косвено в полза на това говори обстоятелството, че част от тях по-късно (X в.) се озовала по Средна Волга, отново в близост с българите. Там те били известни под името сувари и имали значителен град, носещ същото име – Сувар.