Меркантилизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Меркантилизмът е икономическа теория и политика появила се в края на 15 и началото на 16в. в Италия, но истинското си изражение намира в политиката на Англия след победата над Нидерландия. Понятието меркантилизъм произлиза от латинската дума mercor-"купувам" и mercary - "развивам търговия". Съществуват ранен и късен меркантилизъм. При ранният водеща идея е при всяка сделка износа да надвишава вноса, а при късният обратното, но като цяло годишният баланс на държавата да бъде положителен.Представители в Англия са били Уилям Стафорд /ранен/ и Томас Мън /късен/.А представители в Италия - Антонио Сера и Гаспарис Скаруфин.
Приносни моменти на меркантилистическата политика:
- богатството е не в парите като такива, а в определените способи за тяхното добиване и употреба; -отдава приоритет на националната промишленост и на външната търговия за умножение на националното богатство -теорията на "паричния баланс" се заменя с теорията на "търговския баланс" при натрупване на капитала ( Развит меркантилизъм ) -"парите отиват там, където се ценят повече" -международните търговски отношения се отъждествяват с тезата: "печалбата за едни е за сметка на загубата на други"
- икономическа теория,основана на строгия държавен контрол върху ценните метали,преобладаване на износа над вноса и държавно подпомагане на индустрията