Потребител:Spiritia/Attribution
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Този документ е чернова на превода на en:Wikipedia:Attribution
- В английската си версия този документ събира в себе си: en:Wikipedia:Verifiability (Уикипедия:Възможност за проверка), en:Wikipedia:No original research (Уикипедия:Без оригинални изследвания) и en:Wikipedia:Reliable sources (Уикипедия:Благонадеждни източници).
- Мое предложение за име: Уикипедия:Позоваване.
--Спири / беседка 22:10, 5 март 2007 (UTC)
Уикипедия е енциклопедия, а не издателство за оригинално творчество. Праг за включване на материал в Уикипедия не е неговата истинност, а дали може да се позове на достоверен публикуван източник. Уикипедия не е място за разгласа на лични мнения, аргументи и житейски опит.
Въпреки че за всяка информация в Уикипедия трябва да се упоменава източникът, на практика това не се случва. Но позовавания са необходими винаги когато се включват цитати или материали, които ще бъдат или е възможно да бъдат оспорени или премахнати от други редактори. Тежестта на доказването пада върху редактора, който добавя или възвръща дадена информация в статията. Ако не съществуват благонадеждни източници на дадена тема, Уикипедия не би трябвало да съдържа статии на тази тема.
Wikipedia:Attribution е едно от двете ключови правила в Уикипедия по отношение на съдържанието; другото е Уикипедия:Неутрална гледна точка. Съвместно, двете правила определят типа и качеството на допустимите за статиите материали. С други думи, съдържанието на Уикипедия трябва да е написано неутрално и да може да се позове на съответните източници. Тъй като двете правила взаимно се допълват, те не би трябвало да се тълкуват изолирано едно от друго. За примери и пояснения, които онагледяват ключовите аспекти от правилото, вижте en:Wikipedia:Attribution/FAQ.
Съдържание |
[редактиране] Ключови принципи
[редактиране] Уикипедия не публикува оригинални изследвания и мнения
Оригинално изследване се отнася до материал, който не може да се позове на достоверен публикуван източник. Оригиналните изследвания включват непубликувани факти, доказателства, идеи, твърдения и неологизми; както и непубликуван анализ или синтез на публикуван материал, които се явяват в защита на дадена теза. Цитираните източници трябва пряко и изрично да подкрепят съдържанието на статиите.
[редактиране] Статиите в Уикипедия трябва да се основават на надеждни източници
Надеждни източници са заслужаващи доверие публикувани материали, преминали през изпитан издателски процес; като цяло създателите им биват считани за авторитети по съответната тема или област.
Не всички източници по дадена тема могат да бъдат еднакво достоверни, а някои източници в различните контексти се отличават с различни степени на достоверност.
Общо взето, за най-достоверни източници се считат книгите и университетските издания; централната преса; списания и научни списания, отпечатани от известни издателства. Общото между всички тях е, че между създаването на материала и обнародването му стои един процес на оценяване и одобрение. Практическото правило е, че колкото повече хора са въвлечени в процеса на проверка на фактите, в анализа на правните аспекти (например, авторство на материала) и обстойния преглед на написаното, толкова публикацията е по-достоверна. Лично отпечатаните материали (самиздат) обикновено не се считат за надежден източник на информация, макар че има и изключения, посочени по-долу.
Всеки материал, който не се основава на източник, може да бъде премахван, а в случаите на биографии на живи хора спорното съдържание, което не цитира източници или цитираните източниците са неблагонадеждни, трябва да бъде премахвано.
[редактиране] Без оригинални изследвания
[редактиране] Какво Е оригинално изследване?
Даден материал се смята за оригинално изследване, ако:
- въвежда теория, метод за решение или каквато и да е оригинална идея;
- дефинира или въвежда нови понятия (неологизми), или предлага нови определения на съществуващи понятия;
- лансира довод без да цитира достоверен източник, кой е формулирал този довод във връзка с темата на статията; или
- представя анализ, синтез, обяснение или тълкувание на публикувани факти, мнения или доводи, без да ги позове на достоверен източник, който ги е публикувал във връзка с темата на статията.
Забележете разликата между материал без източник и оригинално изследване:
- Материал без източник е материал, за който все още не е цитиран достоверен източник на информацията.
- Оригинално изследване е материал, за който не може да се цитира достоверен източник на информацията.
Единственият начин да покажете, че даден материал не е оригинално изследване, е да цитиране достоверни източници, които съдържат съответната информация, пряко свързана с темата на статията, и да се придържате към това, което тези източници казват.
[редактиране] Непубликуван синтез на публикуван материал
Редакторите често допускат грешка, като мислят, че ако А е публикувано в надежден източник и Б е публикувано в надежден източник, то А и Б могат да се съчетаят в някоя статия, така щото да подкрепят дадена гледна точка В. Това обаче е пример за непубликуван синтез на публикуван материал, целят да прокара позиция, която по същината си представлява оригинално изследване.[1] „От А и Б следва В“ е допустимо тогава и само тогава, когато това твърдение е подкрепено от публикация в надежден източник, и то във връзка с темата на статията.
[редактиране] Какво НЕ е оригинално изследване?
Редакторите могат да правят математически пресмятания или логически заключения, базирани на напълно подкрепени с източници данни, но по такъв начин, че да не променят значимостта на данните, нито да изискват допълнителни допускания извън тези, направени в източника.
Заключенията следва да са поднесени така, че всеки читател без специално образование да може да ги разбере. Например, ако в публикуван източник са изнесени данни за броя гласове за всеки кандидат в дадена изборна кампания, могат да се изчислят процентните отношения на подадените гласове и тези проценти бъдат добавени в статията, заедно с фактическите бройки. Това не е оригинално изследване дотолкова, доколкото всички данни са взети от един и същ източник, и нас тях е извършено само това просто математическо пресмятане. Изчисления от този сорт не би трябвало да се правят, ако с тях се цели прокарването на определена гледна точка, или ако данните са взети от източник, който не е пряко свързан с дискутираната тема.
[редактиране] Оригинални изображения
Изображенията се радват на значително изключение от това правило, тъй като редакторите в Уикипедия са насърчавани да правят снимки и да чертаят диаграми, да ги качват в Уикипедия под свободен лизенз (например GFDL) и така да илюстрират статиите. Изображенията се приветстват, тъй като в общия случай не предлагат непубликувани идеи или доводи, което е в основата на политиката против оригиналните изследвания. Също така, поради законите за авторското право в редица страни, и връзката на тези закони с работата по изграждане на свободна енциклопедия, съществуват относително малко свободно достъпни изображения, които можем да ползваме наготово. Изображенията, които редакторите в Уикипедия създават, запълват възникналите нужди.
Недостатъкът на разрешението да се качват оригинални снимки се крие във възможността чрез фото-обработка да се изкривят фактите или гледната точка, която снимката онагледява. Манипулираните изображения трябва ясно да са обозначени като такива. В случай, че обработката съществено се отразява на енциклопедичната стойност на изображението, такива изображения следва да бъдат предложени за изтриване. Не се позволяват изображения, които по някакъв начин съставляват оригинално изследване, например схема на водороден атом с допълнителни частици в ядрото.
[редактиране] Достоверни източници
[редактиране] Първични и вторични източници
- Вижте и Уикипедия:Благонадеждни източници#Видове източници.
- Редакциите, които се позовават на първични източници, могат да имат единствено описателен характер, и да са проверими от всеки човек без специално образование
- Първичните източници са документи или личности, които се намират много близо до ситуацията, за която пишете. Първични източници са очевидецът на пътно произшествие и резюметата, които от Белия дом изготвят на президентските речи. Статиите в Уикипедия могат да се позовават на материали от първични източници, но само в случай, че те са били публикувани от авторитетен издател, и то много внимателно, тъй като с първичните източници е лесно да се злоупотреби.
- Винаги когато е възможно, статиите в Уикипедия трябва да са основани на достоверни, публикувани вторични източници
- Вторичните източници са личности или документи, които резюмират друг материал, обикновено такъв добит от първични източници. За вторични източници хората от научните, изследователските и журналистическите среди, и статиите и книгите, които те създават. Журналистическото описание на пътно произшествие, на което журналистът не е бил пряк свидетел, или аналитичен коментар на президентска реч са вторични източници на информация. Винаги когато е възможно, статиите в Уикипедия трябва да се позовават на достоверни публикувани вторични източници. Това означава, че ние публикуваме единствено мненията на независими надеждни автори, а не мненията на уикипедианци, които са прочели и интерпретирали по своему материали от първични източници.
[редактиране] Спорни и самиздат източници
Някои източници представляват особен проблем:
- Съмнителен източник е онзи, който не е било подложен на проверка на фактите или редакторски контрол, или има лоша слава в това отношение. Такива източници включват уебсайтове и публикации, които:
- отразяват гледни точки, повсеместно считани за екстремистки и отцепнически,
- имат рекламен характер,
- позовават се основно на слухове и лични мнения.
- Такива съмнителни източници могат да се използват само в статии, които са посветени на тях самите.
- Самиздат източник е материал, публикуван от самия автор на статията в Уикипедия, или за публикуването му е станало в условията на собствено финансиране ("vanity press"), чрез уеб-хостинг услуга или чрез организация, която налага слаб или никакъв редакторски контрол над публикуваното. Личните уебсайтове и съобщения чрез USENET или дъските за съобщения в Интернет се считат за форми на самиздат. При самопубликуваните източници никой не стои между автора и публикацията, материалът може да не премине през никаква проверка на фактите, оглед от правна гледна точка или колегиална оценка. Всеки може да си направи уебсайт или да си плати да му публикуват книга и после да претендира, че е експерт в дадената област. По тези причини, самиздат източниците в голяма степен са неприемливи за ползване.
Има две изключения:
- Материал от самиздат или съмнителни източници може да намери място в статиите за тези източници, в случай, че:
- посреща изискванията на правилата за проверимост, неутрална гледна точка и никакви оригинални изследвания,
- отговаря на значимостта на личността,
- не подлежи на оспорване,
- не обслужва изключително лични интереси;
- няма основателни съмнения за това, че е предоставена именно от обекта.
- статията е била първоначално написана на базата на източници, независещи от обекта на статията.
- Когато добре известен учен, признат професионалист в областта си, публикува сам свой материал, той може да бъде приет за източник в случай, че предишните му трудове са били публикувани от благонадеждни независими издания. В такива случаи редакторите в Уикипедия трябва да са предпазливи по две причини:
- Ако информацията на блога на учения (или друг самиздат еквивалент) наистина си заслужава да се отбележи, вероятно някой друг ще го направи.
- Информацията е била публикувана лично, т.е. не е преминала през независима фактологична проверка.
Самиздат източници, като лични сайтове и блогове, не бива никога да се третират като независими източници за живи хора, дори когато авторът им е добре-известен професионален изследовател или писател. А ако независим източник е публикувал същия или в съществена степен подобен материал, то този източник трябва да се предпочете пред самопубликацията.
[редактиране] Изключителните твърдения изискват изключителни източници
Някои сигнални лампички трябва да подсказват на редакторите да проучат източниците на някои твърдения:
- Изненадващи или привидно важни твърдения не са масово известни.
- Изненадващи или привидно важни сведения за скорошни събития не са отразени от благонадеждни средства за масова информация.
- Изложени са сведения за нечии твърдения, които не отговарят на известните досегашни негови позиции или напълно ги отричат и компроментират.
- Изложени са твърдения без източник или такива, които противоречат на преобладаващите схващания в съответните академични общности. Бъдете особено внимателни, когато защитниците на такива гледни точки твърдят, че има заговор техните схващания да бъдат потулени.
За целта изключителните твърдения – особено по отношение на исторически събития, въпроси от политически характер и биографии на живи хора – следва да бъдат подплатени с множество достоверни и проверими източници.
За насоки по създаването на цялостни статии по изброените теми, вижте en:Wikipedia:Fringe theories.
[редактиране] Живи хора
Редакторите трябва да бъдат особено внимателни, когато пишат биографични материали за живи хора — в името на справедливостта и по юридически причини. Когато спорният биографичен материал за жива личност не цитира източници или източниците са неблагонадеждни, премахнете го от статията и не го местете на беседата.[2] Това се отнася за всякакъв материал свързан с жива личност, който е качен в статия, беседа, потребителска страница или проект.
[редактиране] Самоцитиране
Можете да цитирате свои собствени публикации по същия начин, по който цитирате и чуждите, стига да сте убедени, че вашите материали имат отношение към статията и вие сте считан за достоверен източник по критериите и за целите на Уикипедия. Внимавайте да не прекалите с цитирането на своя собствен труд, което може да бъде изтълкувано като самореклама или конфликт на интереси; ако имате съмнения по този въпрос, обсъдете го на беседата на статията.
[редактиране] Език
Тъй като това е Българската Уикипедия, винаги когато е възможно добавяйте източници на български език. Източници на чужди езици са приемливи само ако не се открият техни български еквиваленти. Публикуваните преводи са за предпочитане от преводите, които правят уикипедианците. Когато редакторите в Уикипедия правят преводи, следва да осигурят превеждания материал и на оригиналния му език (за предпочитане в бележка под линия), така че читателите да имат възможност и сами да си направят проверка на превода.
[редактиране] Как да цитираме и търсим източници
- За повече информация: en:Wikipedia:Citing sources и en:Wikipedia:Citations quick reference
Всеки материал, който е или е много вероятно да стане обект на оспорване, както и всички цитати, трябва да бъдат придружени от ясно и точно цитиране, обикновено оформено в бележка под линия или вложена външна препратка; а допустимо е дори описание на източника в текста на статията.
Всяка редакция, за която липсва необходимото позоваване може да бъде възвърната, а тежестта на доказателството пада върху редакторът, който включва материала в текста или го връща в случай на премахване. При все това, това правило не трябва да се използва, за да се разрушават статии, като от тях се премахват материали за които е логично или много лесно да се намерят източници. Изключение правят спорните материали за живи хора, за които в случай, че липсват източници, тези материали следва да бъдат веднага премахнати.
Ако се натъкнете на безобидно твърдение, за което липсва цитиране, можете да го отбележите с шаблона {{източник}}, или да го преместите на беседата на статията, придружено с коментара, че е нужно позоваване.
Ако липсват източници за цяла секция или за цялата статия, можете да използвате шаблона {{без източници}}. Очевидно абсурдни твърдения без източник и оригинални изследвания би трябвало направо да се изтриват, вместо да се местят на беседата и отбелязват с шаблон.[3]
[редактиране] Вижте също
en:Wikipedia:Template messages/Disputes
Wales, Jimmy. Crackpot articles, July 12, 2003
Wales, Jimmy. "Original research", December 3, 2004
Wales, Jimmy. "Original research", December 6, 2004.
Academic Publishing Wiki - a wiki welcoming original research
Wikiresearch, a proposal for a wiki for original research.
[редактиране] Източници и бележки
- ↑ Джими Уейлс е обсъждал проблема за непубликувания синтез на публикуван материал, с думите: "Some who completely understand why Wikipedia ought not create novel theories of physics by citing the results of experiments and so on and synthesizing them into something new, may fail to see how the same thing applies to history." (Wales, Jimmy. "Original research", December 6, 2004)
- ↑ Jimmy Wales. "Zero information is preferred to misleading or false information", WikiEN-l, May 19, 2006.
- ↑ Jimmy Wales. "Zero information is preferred to misleading or false information", WikiEN-l, May 16, 2006.