Лутеин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лутеин
Лутеин
Обща информация
Систематично име 4-[18-(4-хидрокси-2,6,6-триметил-1-циклохексенил)
-3,7,12,16-тетраметил-октадека
-1,3,5,7,9,11,13,15,17-нонаенил
-3,5,5-триметил-циклохекс-2-ен-1-ол
Други имена лутеинестер; транс-лутеин; бета,епсилон-Каротин-3,3'-диол
Молекулна формула C40H56O2
SMILES  ?
Моларна маса 568,871 g/mol
Външен вид червено-оранжево кристално вещество
CAS номер 127-40-2
Свойства
Плътност и фаза  ? g/cm³, ?
Разтворимост във вода неразтворим
Точка на топене  ?°C (? K)
Точка на кипене  ?°C (? K)
Киселинност (pKa)  ?
Основност (pKb)  ?
Хирално въртене [α]D  ?°
Вискозитет  ? cP при ?°C
Структура
Молекулярна форма  ?
Координационна
геометрия
 ?
Кристална структура  ?
Диполен момент  ? D
Опасности
Основни опасности  ?
Точка на възпламеняване  ?°C
Допълнителни данни
Структура и
свойства
n, εr, и др.
Термодинамични
данни
Фазово поведение
Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Други аниони  ?
Други катиони  ?
Сродни ?  ?
Сродни съединения  ?
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Лутеинът е един от повечето от 600 познати естествени каротиноиди. Съдържа се в зелени листни зеленчуци като спанак и къдраво зеле. Лутеинът се използва от организмите като антиоксидант и за поглъщане на синята светлина. Лутеинът е ковалентно свързан с една или повече мастни киселини, съдържащи се в някои плодове и цветя, особено турти (Tagetes). При осапунването на лутеинови естери се получава лутеин в приблизителна пропорция 2:1 тегловни части.

Лутеинът е липофилна молекула и по принцип е неразтворим във вода. Присъствието на дълъг хромофор от спрегнати двойни връзки (полиенна верига) осигурява характерните свойства на поглъщане на светлината. Полиенната верига е податлива на окислителна деградация от светлина или топлина и е химически неустойчива в киселини.

Основният естествен стереоизомер на лутеина е (3R,3'R,6'R)-бета,епсилон-каротин-3,3'-диол.