Борис III
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис III цар на България |
|
Роден: | 30 януари 1894 София, България |
---|---|
Починал: | 28 август 1943 София, България |
Борис III е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.
Роден е на 30 януари 1894 г. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II.
Макар и неохотно, Борис ІІІ санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 г., царят не възстановява разпуснатите партии. Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него.
Борис ІІІ съдейства с посредническата си роля за подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западът се съгласява Нацистка Германия да получи населените с етнически немци Судетски земи от Чехословакия в замяна на "вечен мир". Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания.
След началото на Втората световна война Борис ІІІ насочва България към съюз с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на Ньойския мирен договор. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. Борис ІІІ отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. Той обаче се съгласява България да послужи като плацдарм на германската експанзия на Балканите.
През април 1941 г. нацистките войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Борис ІІІ е възвеличен като Цар Обединител.
През 1943 г. след натиск от страна на нацистите българските власти се съгласяват да депортират евреите от новите територии, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от плана е осъществена със съдействието на българската администрация, но втората се осуетява поради активното противодействие от страна на група народни представители, водени от под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, ръководството на Българската православна църква, видни интелектуалци, опозиционери и др.
Цар Борис ІІІ умира на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Слухове за смъртта му казват, че е отровен по нареждане на Хитлер, но сигурни доказателства така и не са намерени. Погребан е в Рилския манастир, но през 1944 тялото му е есхумирано по нареждане на комунистическите управници. Днес е запазено само сърцето му, което се намира в Рислкия манастир.
Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II.
[редактиране] Семейство
През 1920-те години Борис ухажва румънската принцеса Илиана. През 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна. Раждат им се 2 деца:
- княгиня Мария Луиза (р. 1933)
- цар Симеон II (р. 1937)
[редактиране] Награди и отличия
- Орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий", България
- Орден "Св. Александър", България
- Орден "Св. Андрей Първозвани", Русия
- Орден "Велик офицер на почетния легион", Франция
- "Орден на Белия орел", Полша
Предшестван от: цар Фердинанд |
цар на България 3 октомври 1918-28 август 1943 |
Наследен от: цар Симеон II |
[редактиране] Допълнителна литература
- Стефан Груев, „Корона от Тръни“. София 1991
Български владетели | |
---|---|
Стара Велика България (632 – 681 г.) Ханове (канове): Кубрат | Батбаян Първа българска държава (империя) (681 – 1018 г.) Ханове (канове): Аспарух | Кубер (в Македония) Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате) Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II Втора българска държава (империя) (1186 – 1396 г.) Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир Трета българска държава (след 1878 г.) Княз: Александър Батенберг |