Мавзолей
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мавзолеят е архитектурен паметник, представляващ монументална гробница на виден държавник.
Думата произлиза от името на карийския цар Мавзол, управлявал между 376 г. пр.н.е. и 353 г. пр.н.е. След смъртта му неговата сестра и вдовица Артемизия му издигнала пищна гробница в столичния град Халикарнас (днес Бодрум в малоазиатска Турция). Този първи мавзолей, завършен около 350 г. пр.н.е., бил един от седемте чудеса на древния свят. Той бил във формата на 24-степенна пирамида с височина 45 м и почти квадратна основа, а обиколката му била около 125 м. Подпирали я 36 колони, а на върха имало статуя на колесница, теглена от 4 коня. В продължение на 16 века мавзолеят бил в добро състояние, докато не рухнал при силно земетресение през 1304 г. До средата на 16 век почти всички каменни блокове от сградата били взети за строителството на крепости и жилища.
В по-ново време мавзолеи се строят предимно за починали държавни лидери. Известни примери за това са мавзолеите на някои бивши комунистически лидери, един от които е този за Ленин, починал през 1924 г. Като нововъведение, телата им са балсамирани и специално поддържани, за да създават илюзията, че вождът е "вечно жив". В България такава гробница е построена за Георги Димитров през 1949 г. Този мавзолей в центъра на София е взривен на 21 август 1999 г. Тялото на Димитров е кремирано, а останките му - погребани в Централните софийски гробища.
Освен мавзолея на Ленин в Москва, подобни открити за поклонение гробници има в Пекин - на Мао Дзедун, в Ханой - на Хо Ши Мин, и в Пхенян - на Ким Ир Сен, в Ню Йорк - на генерал Грант, в близост до Мадрид - на генералисимус Франциско Франко (наречен Алеята на падналите, както и редица други.
Мавзолеи се строят не само за бивши държавни лидери. Много хора са самофинансирали изграждането на мавзолей за себе си и семействата си. Известен пример е Станфордския мавзолей.