Георги Парцалев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Парцалев
български актьор
Роден: 16 юни 1925
Левски, България
Починал: 31 октомври 1989
София, България

Георги Иванов Парцалев е български театрален и киноактьор. Обикновено играе комедийни роли.

Съдържание

[редактиране] Живот

Роден е в Левски през 1925 година. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични” концерти, постепенно се превръща в живата легенда на на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.

Георги Парцалев не се е женил и няма деца. След смъртта му негови познати твърдят, че е гей.[1] [2] [3]

Умира на 64 години в София през 1989 година.

[редактиране] Роли

[редактиране] В Сатиричния театър

  • „Баня“ от Владимир Маяковски (1957; реж. Стефан Сърчаджиев) — Оптимистенко
  • „Дванайсетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров (1958; реж. Гриша Островски) — Кислярски и Едноок
  • „Криво седи - право съди“ от Нейчо Попов и Енчо Багаров (1959; реж. Гриша Островски) — няколко роли
  • „Побеснялото агне“ от Аурел Баранга (1959; реж. Михай Райку) — Таке Имиряну
  • „Дървеница“ от Владимир Маяковски (1959; реж. Боян Дановски) — Продавач на копчета, Кум и Пияница
  • „Главата на другите“ от Марсел Еме (1960; реж. Гриша Островски) — Горен
  • „Чичовци“ от Иван Вазов (1960; реж. Методи Андонов) — Хаджи Смион
  • „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски (1961; реж. Гриша Островски) — Делегатът
  • „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолд Брехт (1961; реж. Боян Дановски, Методи Андонов) — Актьорът
  • „Когато розите танцуват“ от Валери Петров (1961; реж. Гриша Островски) — Съседът
  • „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл (1962; реж. Методи Андонов) — Нуц
  • „Импровизация“ от Радой Ралин и Валери Петров (1962; реж. Гриша Островски) — няколко роли
  • „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни (1963; реж. Методи Андонов) — Михал
  • „Щръклица“ от Панчо Панчев (1963; реж. Вили Цанков) — Чорбаджи Петко
  • „Четвъртият прешлен“ от М. Ларни (1964; реж. Гриша Островски) — Борис Мингвенген
  • Червен смях по Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов и Орлин Василев (1964; реж. Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов) — няколко роли
  • „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов (1964; реж. Методи Андонов) — Денчо Отнянов
  • „Смъртта на Тарелкин“ от Сухово-Кобилин (1965; реж. Методи Андонов) — Варавин и Порутатаринов
  • „Краят на началото“ от Шон О'Кейси (1965; реж. Методи Андонов) — Дери
  • „Ревизор“ от Николай Гогол (1966; реж. Методи Андонов) — Осип
  • „Големанов“ от Ст. Л. Костов (1966; реж. Нейчо Попов) — Горилков
  • „Суматоха“ от Йордан Радичков (1967; реж. Методи Андонов) — Иван Гамаша
  • „Сватба за цяла Европа“ от А. Арканов и Г. Горин (1968; реж. Нейчо Попов) — Василий Журенков
  • „Сняг“ от Валери Петров (1968; реж. Гриша Островски) — Председателят
  • „Петрол“ от Иван Радоев (1968; реж. Асен Шопов) — Горският
  • „Женитба“ от Николай Гогол (1971; реж. Нейчо Попов) — Подкальосин
  • „Фаталната депеша“ от Орлин Орлинов (1971; реж. Борис Спиров) — Поп Гочо
  • „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост“ от Георги Мишев (1972; реж. Гриша Островски) — няколко роли
  • „Кораб с розови платна“ от Борис Априлов (1974; реж. Никола Петков) — Начев
  • Януари от Йордан Радичков (1975; реж. Любомир Шарланджиев) — Сусо
  • „Енергични хора“ от Василий Шукшин (1976; реж. Борис Спиров) — Аристарх
  • „Състезанието“ от Петър Караангов (1976; реж. Александър Попов) — Ловецът
  • „Интервенция“ от Лев Славин (1977; реж. Валентин Плучек) — Полковник Фреданбе
  • „Как се обира една банка“ от Сами Фаяд (1978; реж. Борис Спиров) — Августино Капече
  • Рейс от Станислав Стратиев (1980; реж. Младен Киселов) — Алдомировци
  • „От много ум... вражалец“ по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) — Вражалеца
  • „Чичовци“ от Иван Вазов (1981; реж. Маргарита Младенова, Младен Киселов) — Хаджи Смион
  • „Представянето на "Хамлет" в село Долно Туткаво“ от Иво Брешан (1981; реж. Уляна Матева) — Мило Пърлето
  • „Кошници“ от Йордан Радичков (1982; реж. Младен Киселов) — Давидко
  • „Обичате ли човешко?“ от Мирон Иванов (1989; реж. Здравко Митков) — Професор Лютибродски

[редактиране] В киното

  • „Любимец 13“ (1958) — Актьорът
  • „Невероятна история“ (1964) — Художникът
  • Привързаният балон (1967) — Амед
  • Кит (1970) — Главният инженер
  • „Петимата от Моби Дик“ (1970) — Педро
  • „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971) — Фурман-син
  • Тримата от запаса (1971) — Иван Стайков
  • „С деца на море“ (1972) — Чичо Манчо
  • „Сиромашко лято“ (1973) — Методи Рашков
  • „Вечни времена“ (1975) — Улаха
  • Два диоптъра далекогледство (1976) — Димо Манчев
  • „Роялът“ (1979)
  • „Концерт за флейта и момиче“ (1980) — Полицейският началник
  • „Тринайсетата годеница на принца“ (1987) — Царят на Калемби

[редактиране] В телевизията

  • „Вестникар ли?“ от Иван Вазов (1962)
  • „Учителят“ от Ст. Л. Костов (1964)
  • „Политикани“ от Рачо Стоянов (1966)
  • „Юнаци с умни калпаци“ от Никола Русев (1968)
  • „Недорасъл“ от Фонвизин (1969)
  • „Опечалена фамилия“ от Бранислав Нушич (1971) — Агатон
  • „Тайната на младостта“ от Миклош Дярваш (1972)
  • „Дако, Нако и Цако“ (1973) — Дако
  • „Баща ми бояджията“ (1974) — Костас
  • „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников (1976) — Чорбаджи Коста
  • „Неочаквана ваканция“ (1981)
  • Под игото по Иван Вазов (1989) — Хаджи Ахил

[редактиране] Други

  • На името на Георги Парцалев е кръстена улица в родния му град Левски.
  • Неговото име носи и читалището в родния му град

[редактиране] Бележки

[редактиране] Литература

  • Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“. ИК "ДБ Мария", 2002.
  • Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
  • Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“

[редактиране] Външни препратки