Кислород
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||
Химическа серия | неметал | |||||
Група, Период, Блок | 6 (6A), 2, p | |||||
Външен вид | безцветен газ |
|||||
Свойства на атома | ||||||
Атомна маса | 15,9994 u | |||||
Атомен радиус (calc) | 60 (48) pm | |||||
Ковалентен радиус | 73 pm | |||||
Радиус на ван дер Ваалс | 152 pm | |||||
Електронна конфигурация | 2p42s2 | |||||
e- на енергийно ниво | 2, 6 | |||||
Оксидационни състояния (Оксид) |
-2,-1 (неутрален) | |||||
Кристална структура | кубична | |||||
Физични свойства | ||||||
Агрегатно състояние | газ | |||||
Плътност | 1,42934 kg/m³ | |||||
Температура на топене | 50,35 K (-218,4 °C) | |||||
Температура на кипене | 90,18 K (-182,9 °C) | |||||
Моларен обем | 17,36×10-6 m³/mol | |||||
Специфична топлина на топене | 0,22259 kJ/mol | |||||
Специфична топлина на изпарение | 3,4099 kJ/mol | |||||
Налягане на парата | n.a. Pa при n.a. K | |||||
Скорост на звука | 317,5 m/s при 293 K | |||||
Други | ||||||
Електроотрицателност | 3,44 (скала на Паулинг) | |||||
Специфичен топлинен капацитет | 920 J/(kg·K) | |||||
Специфична електропроводимост | n.a. S/m | |||||
Топлопроводимост | 0,02674 W/(m·K) | |||||
Йонизационен потенциал | 1313,9 kJ/mol
|
|||||
Периодична система на елементите |
Кислородът е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99. Той е безцветен газ без миризма с т.т. -218,4°С и т.к. -182,9°С. Съдържанието му във въздуха е 21 об.% Съществува в две алотропни модификации — кислород и озон. При нормални условия или при загряване реагира с повечето химични елементи, като образува оксиди. В промишлеността се използва в производството на стомана, за химични синтези, за газово заваряване, за производство на експлозиви, за ракетно гориво и др. Елементът е от голямо значение за живата природа.
Съдържание |
[редактиране] Историческа справка и разпространение
Процесите на горене и дишане отдавна са привлекли вниманието на учените. Първото указание за това, че не целия въздух, а само „активната” от него част поддържа горенето, е открито в китайски ръкописи от VIII век. Много по-късно Леонардо да Винчи (1452-1519) разглежда въздуха като смес от два газа, липсата на единият, от които прекратява горенето и дишането. Окончателното откриване на главните съставки на въздуха – азот и кислород става през XVIII век. Кислород получават почти едновременно К. Шееле (1769-70) и Дж. Пристли (1769-70). През 1772 г. Д. Резерфорд открива азота.
Кислородът е един от най-често срещаните елементи в природата, в атмосферата заема 21%. Той поддържа живота на планетата и прави възможно горенето. Като най-разпространен елемент на Земята, кислородът съставя 85% от световния океан, явява се компонент на много от минералите. Повече от 60% от масата на човешкото тяло е от кислород.
[редактиране] Биологична роля
[редактиране] Физични свойства
Безцветен газ. При охлаждане до -183°С кислородът се превръща в прозрачна синкава течност, която при -218,7°С образува сини кристали. Плътността на газообразният кислород е 1,42897 г/л. Кислородът е малко разтворим във вода: при 20°C и 1 am в 1 м³ вода се разтваря 0,031 м³, а при 0°C - 0,049 м³ кислород.
[редактиране] Химични свойства
Почти всички реакции на кислорода с другите химични съединения са реакции на екзотермични окисления, т.е. протичат с отделяне на топлина. С водорода при нормална температура кисларода не реагира, но при 550 градуса С протича реакция с взрив: 2Н2 + O2 = 2H2O.