Иван Бацаров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Бацаров български лекар и военен деец |
|
Роден: | 16 август 1866 Шумен, днес България |
---|---|
Починал: | януари 1951 София, България |
Иван Николов Бацаров е български лекар и офицер, санитарен генерал-майор.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Иван Бацаров е роден в Шумен през 1866 година. Син е на възрожденския деятел Никола Бацаров. Завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в София, а висшето - в Цюрих, Швейцария, специалност Медицина. По-късно специализира бактериология в Париж, в Института "Пастьор".
В Сръбско-българската война от 1885 година е доброволец в Червения кръст. От 1893 година е на действителна военна служба като подпоручик в различни артилерийски части.
През 1902 година д-р И. Бацаров оглавява новосформирания Противочумен институт, който по-късно се обединява с Бактериологичния институт[1]. В 1904 година е назначен за началник на 1-ва софийска дивизионна болница, а от 1906 година е дивизионен лекар на Четвърта пехотна Преславска дивизия. През 1908 година е повишен в чин подполковник.
Участва в Балканската война като дивизионен лекар на 4-та дивизия. От 1914 година, вече като полковник, поема длъжността началник на военно-санитарната служба при Министерството на войната и Главен лекар на Действащата армия - пост, който заема до 1920 година. Иван Бацаров е първият български лекар, който получава чин генерал-майор - на 15 август 1917 година. Това е признание за усилията, които д-р Бацаров полага за намаляването на смъртността и болестите в българската армия по време на Първата световна война.
Уволнява се от военна служба през 1920 година, след което работи (до 1929 г.) в Бактериологичния институт в София.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 4-та степен, без мечове
- Орден „Св. Александър“ 4-та степен с мечове отгоре
- Орден „За военна заслуга“ 3-та и 4-та степен на обикновена лента
- Османски медал "За бойни заслуги", 19.03.1917
- Османски сребърен орден "Лиякат", 1917
- Османски орден "Меджидие", март 1917 [2]
[редактиране] Съчинения
- Die maligen Tumoren des geschites und ihre operative Behandlung (1892), Zurich
- La pneumonie pesteuse experimental (1899), Paris[3]
[редактиране] Бележки
- ↑ История на медицината в България, София 1980, с. 147
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517
- ↑ Централен военен архив, ф. 012, оп.1, а.е. 9, л.1
[редактиране] Източници
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 125
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |