Велинград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велинград е град в Южна България, наречен на името на Вела Пеева. Той се намира в Област Пазарджик и е втори по големина в областта след Пазарджик. Градът е административен център на Община Велинград.
Велинград | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Област: | Пазарджик | ||
Население: | 25 892 | ||
Надм. височина: | 777 м | ||
Пощ. код: | 4600 | ||
Тел. код: | 0359 | ||
МПС код: | РА | ||
Кмет | |||
Стоян Дулев (1) | |||
Адрес на общинската администрация | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Велинград се намира в Чепинската котловина в Западните Родопи. Отстои на 48 km път от Пазарджик, на 80 от Пловдив и на 134 от София.
Климат. Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото й намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средно-годишната температура на въздуха е 9°С. Относителната влажност е 75%. Атмосферното налягане е ниско – 693 мм живачен стълб.
Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеенето на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинска река. По-важните й протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица. Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза. Във Велинград са съсредоточени едни от най-богатите в България хидротермални находища.
[редактиране] История
Легендите разказват, че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят, че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак - водача на въстаналите роби в древния Рим.
Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 - 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид:
- „Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития. Още по-важен бил храмът на Дионисий в Родопите, където ходели Александър Македонски и бащата на Октавиан Август, за да им гадаят за изхода на походите им срещу траките.“
От траките са останали 7 надгробни могили в Баташкото блато (сега дъно на езеро) и 2 могили в местността „Юндола”. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец”, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.
През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „Биволичино дере” и „Ремово”. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.
В началото на 6 век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.
За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления в местността „Стража” – на 2,5 km източно от града в местността „Градот” – на 2 km северно от Велинград. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си в Мелник.
От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371-1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да наляга исляма засилено или насилствено още в началото на 16 век.
Османският регистър отнасящ се за годините 1516-1517 посочва появяването на първите живеещи мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.
По времето на Мехмед IV (1656-1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма. Друга част обаче твърдо устоявала на натиска и се оттеглила в планината, в близост до село Каменица. С терор и оръжие турската власт се наложила и променила вярата на голяма част от населението на Чепинското корито. По-късно това насилие отново ще се възроди в лицето на Ахмед ага Барутинлията, един от извършилите на геноцида в Батак. Почти всички наследници обаче са запазили народността, езика и благия си характер. Чепинци продължили да говорят звучния български език, да пеят мелодичните си песни, да тачат обичаите си. Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.
Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1818 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица”. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Църквата взела активно участие в създаването на първото килийно училище, което се открива през 1846 г. Първият учител бил Илия Ждраков.
През 1948 г. селата Лъджене, Каменица и Чепино се обединяват в едно селище-град. То носи името на родената в Каменица партизанка Вела Пеева и е наречено Велинград. От 1977 г. става общински център.
[редактиране] Квартали
Велинград се състои от три квартала, носещи имената на бившите съставни села: Лъджене, Каменица и Чепино.
Чепино е най-южният от трите квартала на Велинград. Името на селото е Баня Чепинска до 1934 г., когато е преименувано на Чепино на името на Чепинската котловина.
Името Чепино (съответно „Чепинска котловина“) е записано в османски документи, след потурчването на района (около 1666). Първоначалното име на котловината е Цепина, Цепино, но тъй като в турския език не съществува звукът „ц“, е променено в Чепино.
[редактиране] Религия
В града повечето жители са християни, в околните села населението е съставено предимно от българо-мохамедани.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Забележителности
- Летовище Юндола
- Извор Клептуза - най-забележителният, романтичен и тайнствен кът на Велинград е Клептуза. Той е най-големият карстов извор в страната, едно истинско чудо на природата. Всяка секунда от него извира до 1200 литра студена вода. Големи количества от тази вода се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува 2 чудно красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река, а от нея - в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости особено през лятото.
- Крепост Цепина - на 18 км. източно от Велинград в землището на село Дорково се намира старата българска крепост Цепина, столица на деспот Слав. Тя е била непревземаема крепост, пред която са се спирали византийските и турските поробители.
- Пещера Лепеница - на 12 км от Велинград се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Досега в нея е влизано на 1400 м. дълбочина, но никой не е стигнал и не е видял всичко, което природата е създала в хилядолетната си история.
[редактиране] Театри
[редактиране] Музеи
- Къща-музей "Вела Пеева"
[редактиране] Редовни събития
Традиционен празничен календар
[редактиране] Значими личности
- Васил Божков (р. 1959), бизнесмен, бивш собственик на ЦСКА
- Вела Пеева (1922-1944), партизанка
- Владо Черноземски (1897-1934), български революционер.
- Димо Тонев, бивш волейболен национал.
- Иван Лебанов (р. 1957), носител на първия зимен олимпийски медал за България. (Лейк Плесид 1980г. - бронзов медал в дисциплината 30 км. ски-бягане).
- Лидия Шулева (р. 1956), политик, бивш вицепремиер.
- Николай Гяуров (1929–2004), оперен певец.
- поп Топорчо, възрожденски деятел, съратник на Левски.
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
Футболният клуб на града се нарича „Чепинец“ и е основан под това име през 1926 г. През есента на 1977 г. в турнира за Купата на Съветската армия отборът стига до полуфинал с ЦСКА, който печели с 5:4 след изпълнение на дузпи (в редовното време 1-1). Преди това в същия турнир „Чепинец“ отстранява: „Ботев“ (Ихтиман) с 4-2, „Етър“ (Велико Търново) с 4-3, „Сливен“ с 4-0 и „Левски“ (София) с 5-3 след изпълнение на дузпи (в редовното време 1-1).
[редактиране] Кухня
[редактиране] Галерия
[редактиране] Външни препратки
- Община Велинград
- Всичко за Велинград
- Радио и телевизия във Велинград
- Информационен портал на град Велинград
[редактиране] Забележки
(1): Временно изпълняващ длъжността
![]() ![]() |
---|
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |