Стокхолмско метро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стокхолмско метро
(Stockholms tunnelbana)
Местоположение Стокхолм
Тип Метро
Начало на експлоатация 1950
Дължина на трасето 110 km
Брой линии 7
Брой станции 100
Дневна натовареност 1 070 000 пътници
Междурелсово разстояние 1435 mm
Собственик Storstockholms Lokaltrafik
Оператор Veolia Transport

Стокхолмското метро (на шведски Stockholms tunnelbana) е железопътна подземна система, част от обществения градски транспорт в Стокхолм, Швеция. Системата включва три основни линии със сто метростанции, 48 от които са подземни, а 52 са на земната повърхност [1].

"Зелената линия" към Хеселби Стронд
"Зелената линия" към Хеселби Стронд

На 30 септември 1933 г. е поставено началото на подземния железопътен транспорт в Стокхолм, с прокопаването на тунел под Сьодермалм, свързващ влакови композиции от обществения градски транспорт [2]. Именно от този тунел идва шведското име за метро - "tunnelbanan", буквално "тунелен транспорт". Означението на Стокхолмското метро е бял кръг със синя буква Т в средата.

Стокхолмското метро, се отличава с уникални за всяка метростанция декорации. Наричано е най-дългата художествена галерия в света. Няколко от метростанциите (най-вече в рамките на "Синята линия") са оставени до основната носеща скала, груби и недовършени, като останалия декор се вписва в рамките на концепцията. Метростанция Рисне притежава гиганска фреска с мотиви от историята на световните цивилизации, по протежение на двете страни на платформата.

Съдържание

[редактиране] История

Причината за започване на строежа на Стокхолмското метро е в изключителната натовареност на улиците на Стокхолм по време на първата четвърт на 20 век [3]. Колите, автобусите и трамвайте са причинявали задръствания по улиците и стокхолмските политици, вдъхновени от решението на проблема в други градове като Лондон, Париж и Ню Йорк взимат решение за построяване на метро-система [3]. След голям обществен дебат, започва планирането на метро-системата през 1941 г., като окончателното завършване на първия етап на подготвителните работи приключва през 1944 г. [3]

Първата линия на метрото е отворена на 1 октомври 1950 г. [3], когато съществуващата от 1933 г. подземна железопътна система е приведена спрямо стандартите за метро транспорт. Тази първа линия е вървяла в посока на юг от станция Слюсен. В рамките на няколко години линията е била разделена на три линии, насочени в южна посока от централната част на Стокхолм. През 1952 г. се отваря нова линия към западните предградия. През 1957 г. [3] тази и съществуващите линии са свързани, чрез изграждане на връзка през стария град, и поделят обща централна метростанция. "Червената линия" е отворена през 1964 г.[3], с две отделни линии, обхващащи оста североизток-югозапад. "Синята линия" е отворена през 1975 г. с две линии[3], насочени на северозапад от централната станция. Последно през 1994 г. са достроени части от съществуващата вече "Зелена линия".

[редактиране] Технология

Метрото използва енергоразпределителната система на обществения железопътен транспорт с номинален оперативен волтаж 650 V за зелената и червената линии и 750 V за синята линия.

Използват се основно 271 модерни вагона, но съществуват и около 200 вагона, произведени през 70-те и 80-те години на 20 век. Една метро-композиция включва до 8 стари или 3 модерни вагона. Дължината й е 140 m.

Cx тип композиция
Cx тип композиция

По-старите вагони, типове от C6 до C15, са с дължина 17,62 m, на широчина са 2,8 m и са високи 3,8 m. Тежестта им е между 20 и 30 t и побират 48 седящи пътници (384 седящи места в пълната композиция). Обикновено се прикачват от шест до осем вагона от този тип.

Болшинството от старите вагони, постепенно се заместват с т.нар. "Vagn 2000" (тип C20), въведени в употреба за първи път през май 1998 г. [4] Метро-композициите от този тип включват два до три вагона тип C20, всеки с дължина 46,5 m с врати от двете страни. Общата бройка на седящите места в такава композиция е 414 пътници [4].

Старите вагони могат да бъдат забелязани в пиковите часове, главно по червената и синята линии, като единствено типове C6, C9, C14 и C15 са все още в употреба, с общото име Cx. Препълнена композиция в пиковите часове може да побере между 1000 и 1200 пътници.

"Vagn 2000" (тип C20) композиция
"Vagn 2000" (тип C20) композиция

Максималната скорост за червената и синята линии е 80 km/h, а за зелената 70 km/h. (в рамките на метростанциите максималната позволена е 50 km/h). Максималното ускорение е 0.8 m/s².

За осъществяването на максимална сигурност при близките дистанции, в които оперира метрото, съществува автоматична система, изпращаща постоянни контролни сигнали. Сигналът се получава през релсите от антена, закачена на оста на първото колело, и се сравнява с текущата скорост на композицията. При подаден сигнал от главната система, спирачния механизъм на определена композиция се задейства, ако е превишена максималната позволена скорост. На ватмана се дава информация за текущото ограничение на скоростта на екрана във ватманската кабина. При тип C20 или при тип Cx, преекипирани с новата система, директно това се отразява на скоростомера. Системата не позволява две композиции да се разминат при близък контакт със скорости, по-големи от 15 km/h.

Друга система позволява автоматично управление на метро-композицията, но ватманът все още контролира отварянето и затварянето на вратите, както и потеглянето. Тази система до началото на 2007 г. съществува единствено при "Зелената линия".


Съвременни вагони:
C6 C9 C14 C15 C20 C20F
Използвани в миналото вагони:
A13 B13 C1 C2 C3 C4 C5 C7 C8 C12 C13 C14z

[редактиране] Линии

  • "Зелента линия" има 49 метростанции: 12 са подземни (9 бетонни, 3 в масивна скала) и 37 наземни метростанции. Линията е дълга 41 256 m. Отворена е на 1 октомври 1950 г., а през 2005 г. е използвана от 451 000 пътници на ден или 146 милиона на година.
  • "Червената линия" има 36 метростонции: 20 подземни (4 бетонни, 16 в масивна скала) и 15 надземни. Линията е с обща дължина 41 238 m. Отворена е на 5 април 1964 г., а през 2005 г. е използвана от 394 000 пътници на ден или 128 милиона на година.
  • "Синята линия" е с 20 метростанции: 19 подземни (всички в масивна скала) и 1 наземна. Общата дължина на трасето и 25 516 m. Отворено е на 31 август 1975 г., а през 2005 г. е използвана от 171 000 пътници на ден или 55 милиона души на година.
Линия Маршрут Отворена на Дължина Метростанции
10 Кунгстредгорден - Юлста (Kungsträdgården – Hjulsta) 31 август 1975 15,1 km 14
11 Кунгстредгорден - Акала (Kungsträdgården – Akalla) 5 юни 1977 15,6 km 12
13 Норшбори - Рупстен (Norsborg – Ropsten) 2 септември 1967 26,6 km 25
14 Фруанген - Мьорби Ц (Fruängen – Mörby C) 30 септември 1973 19,5 km 19
17 Окешов - Скарпнек (Åkeshov – Skarpnäck) 19 ноември 1958 19,6 km 24
18 Алвик - Фаршта стронд (Alvik – Farsta strand) 24 ноември 1957 18,4 km 23
19 Хеселби стронд - Хегсетра (Hässelby strand – Hagsätra) 9 септември 1951 28,6 km 35
Общо 1 октомври 1950 143,4 km 100

[редактиране] Карта

Карта на Стокхолмското метро
Карта на Стокхолмското метро

[редактиране] Поддръжка

Метрото е собственост на Община Стокхолм, която е договорила съвместната поддръжка с Veolia Transport.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

  1. Препратка към страница на шведски Информация за метростанциите
  2. Препратка към страница на шведски Teknisk Tidskrift за прокопаването на тунела под Сьодермалм
  3. 3,0 3,1 3,2 3,3 3,4 3,5 3,6 Препратка към страница на шведски Историческа справка
  4. 4,0 4,1 Препратка към страница на шведски Технически данни за Vagn 2000

[редактиране] Външни връзки