Ломци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ломци е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
Ломци | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Търговище |
Община: | Попово |
Население: | 993 (15/03/2007) |
Надм. височина: | 218 м |
Пощ. код: | 7838 |
Тел. код: | 060385 |
Геогр. положение: | 43° 26' сев. ш. 26° 21' изт. д. |
МПС код: | Т |
Кмет или наместник | |
Гинка Огнянова |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на 16 км североизточно от град Попово на шосето Попово – Разград, на около 235 м надморска височина. Разпростряно е върху обширна площ сред ниски хълмове, прорязани от реката Малки Лом и две други по-малки рекички. През средата му тече същата река Малки (Мали) Лом. Землището му граничи със землищата на селата: Помощица, Благоево, Тръстика, Еленово, Дриново, Зараево и Козица. Свързано е чрез асфалтирани шосета със село Кардам и градовете Разград и Попово. Шосета водят и до селата Помощица, Садина, Дриново, Еленово и Благоево, а черни пътища до Козица, Тръстика и Зараево. Образувано е от следните махали: Горната махала, Долната махала, Отсрещната (Бежанската) махала, Ташлък махала, Текето и Цаци махала.
[редактиране] Кратка историческа справка
В средата на 15-ти век селото било поземлена собственост (тимар) на спахията Яхши, син на Юсуф, който го експлоатирал срещу участието си във военните походи на султаните. Оттам идва и старо име му – Спахлар, Спахлари (селото на спахията). В местността Текето, която днес се намира в центъра на селото, в миналото имало старо селище с около 70 къщи. В същата местност преди построяването на текето се намирал манастира „Свети Илия”, който след идването на турците бил превърнат в споменатото теке. Поради тази причина българското население си изградило малък параклис, в който продължило да почита светеца. Текето било съборено през 1829 год. по време на руско-турската война от тази година. При запазения параклис се правел курбан за берекет и здраве на Илинден, в който участвали и българи и турци.
Около манастира в местността Юртлука имало чисто българско село Сърнево, което издържало манастира. С течение на времето поради различни причини всички околни малки селища се разтурили и жителите им дошли при манастира, където се образувало новото село Спахлар. В османо-турски данъчен регистър името Спахлар се среща през 1676 год. В данъчен регистър от края на 17-ти век, обхващащ християнското население, селото било записано като Сипахилер.
През 1858 год. в селото са заселени четири семейства татари, които дават началото на фамилията Татарови. След тях в селото идват 12 къщи черкези, които се отдават на обири и кражби и били принудени след три години да напуснат селото.
До Освобождението селото било дарено на бивш войник от армията на султана (заим), който вземал десятък от приходите му и живеел в село Кестене, Търговищко.
По време на Освободителната война в селото имало 50 български и 150 турски къщи. Българите били обособили своята махала около църквата, а турците – около джамията. Църквата "Св. архангел Михаил" била построена през 1860 год. и днес е обявена за архитектурно - строителен паметник от Възраждането. По време на освободителната война тя е била ограбена и полуразрушена, като впоследствие е многократно ремонтирана. Към нея имало и килийно училище. На Петровден 1877 год. руски разузнавателни отряди наближили селото и завързали сражение със сформираните башибозуци, които били разбити. По Атанасовден българското население, което било избягало от селото с помощта на селския кмет Емин ага, се завърнало и го заварило наполовина изгорено.
Още преди Освобождението в селото започнали да се заселват български семейства, дошли от селцата на Стара планина – от Еленско и Дряновско. Тази преселническа вълна се засилила след 1878 год., като дошли нови български семейства освен от Балкана и от Костанденец, Сваленик (Разградско) и Садина, Поповско. През 1898 год. в селото вече имало 140 български и 84 турски къщи. По време на балканската война и след Първата световна война в селото се заселили семейства – бежанци от Беломорска Тракия – от село Янурен и град Софлу, Димотишки санджак, Одрински вилает, който най-напред дошли в село Светлен.
На 14.08.1934 год. селото било преименувано на течащата в близост река и до днес то носи новото си име Ломци.
През 1946 – 1947 год. село Ломци приема последните си заселници, дошли от селцата и махалите на Кюстендилско и Гоцеделчевско.
Едни от най-старите родове на селото били Камбурови, Татарови, Цацеви и др.
Днес в селото живеят българи, турци и роми.
[редактиране] Религии
[редактиране] Обществени институции
- Кметство;
- Народно читалище „Пробуда“;
- Основно училище „Христо Ботев“;
- Целодневна детска градина;
- Църква;
- Джамия;
[редактиране] Културни и природни забележителности
- В землището на селото се откриват останки от антични селища, могилни некрополи, а в близкото минало са намирани антични монети и други археологически материали;
- В местността Текето се е намирал разрушеният манастир Свети Илия, превърнат в теке и старо селище;
- В местността Юртлука се е намирало старото българско изчезнало село Сърнево, срещащо се в документи от 16-ти век, което се грижело за манастира;
- Възрожденски православен храм “Свети Архангел Михаил” от 1860 год.;
- Мюсюлмански храм (джамия) „Гаази Бали бей“, за която се предполага, че е на около 400 години;
- Войнишки паметник с автор Любомир Далчев;
- Паметник-барелеф на Стойчо Георгиев (1920-1942);
- Сградата на основното училище с часовниковата кула от 1930 год.;
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.