Константин Жостов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Жостов български военен деец |
|
Роден: | 30 септември 1867 Гайтаниново, днес България |
---|---|
Починал: | 30 август 1916 Кюстендил, България |
Константин Антонов Жостов виден български военен, генерал-майор от Българската армия, брат на Спас Жостов.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Константин Жостов е роден в село Гайтаниново, Пиринска Македония в 1867 година. През 1885 година се включва като доброволец в ученическия легион в Сръбско-българската война. В 1887 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Първоначално служи в артилерията. През 1890 година е повишен в поручик, а през 1894 година - в капитан.
През 1897 година завършва Висшето артилерийско училище във Виена с право да служи в Генералния щаб.
През 1901 година като капитан от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. По-късно е назначен на същия пост в руската столица Санкт Петербург и в Париж. През 1912 година полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни офицери.
По време на Балканската война е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в сраженията при линията Люлебургас-Бунархисар и Чаталджа. Участва като венен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913). В Междусъюзническата война взима участие като командир на Първа бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на Седма дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.
През Първата световна война е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване.
Умира на 30 август 1916 година в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са "Падна ли Чеган?"[1]
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 2-ра и 3-та степен, 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ 2-ра и 3-та степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ 4-та степен, 5-та степен с корона
- Орден „За заслуга“
- Османски орден "Лиякат" със звезда за военни заслуги, 18.12.1915[2]
[редактиране] Бележки
- ↑ Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914-1916, София 1995, с. 272
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517
[редактиране] Източници
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, с. 115
Климент Бояджиев | >>> | началник на Щаба на армията (7 септември 1915 – 30 август 1916) | >>> | Иван Луков |
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |