Никодим Кондаков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никодим Кондаков руски изкуствовед и византинист |
|
Роден: | 1 (13) ноември 1844 Халан, Русия |
---|---|
Починал: | 17 февруари 1925 Прага, Чехословакия |
Никоди́м Па́влович Кондако́в е голям руски историк на византийското и староруско изкуство, археолог, създател на иконографския метод за изучаване на паметниците на изкуството. Член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1892; действителен член от 1898) на Руската академия на науките и академик на Петербургската художествена академия (1893).
В периода 1861–1865 учи в историко-филологическия факултет на Московския университет под ръководството на Фьодор Буслаев. След завършване на университета преподава в средни учебни заведения, включително и в Московското художествено училище. През 1870 г. е избран за доцент в Катедрата по история на изкуството в Новоруския университет в Одеса; от 1877 е доцент в Новоруския университет. През 1873 г. защитава в Московския университет магистърска дисертация на тема "Паметник с харпии от Мала Азия и символиката на гръцкото изкуство". През 1876 г. защитава докторска дисертация на тема "История на византийското изкуство и на иконографията по миниатюри от гръцки ръкописи".
От 1888 до 1897 г. е професор в катедрата по история на изкуството на Санкт-Петербургския университет, преподава също в Петербургските висши женски курсове. В периода 1888–1893 г. ръководи Отделението по изкуство на средните векове и Ренесанса в Ермитажа. През 1895 г. основава (заедно с Фьодор Успенски) Руския археологически институт в Константинопол.
Лекциите на Кондаков оказват голямо влияние на Дмитрий Айналов, Николай Лихачов, Михаил Ростовцев, Сергей Жебельов, Егор Редин, Яков Смирнов, Пьотър Покрышкин, Николай Окунев, Леонид Мацулевич, Н. Сычев, В. Мясоедов и много други историци, археолози и изкуствоведи.
По време на Октомврийската революция и Гражданската война в Русия Кондаков живее последователно в Одеса и Ялта През 1920 емигрира в Истанбул, а после в София. През 1920–1922 чете лекции по средновековно изкуство и култура в Софийския университет и изучава паметниците на изкуството в България. В Одеса и София се учат при него Николай Окунев и Андрей Грабар. От 1922 г. живее в Прага, където преподава в Карловия университет до смъртта си през 1925 г. Обединилият се около него кръг от млади учени, известен като Seminarium Kondakovianum, през 1931 г. е преобразуван в Археологически институт Кондаков.
Основни трудове
- История византийского искусства и иконографии по миниатюрам греческих рукописей (1876)
- Мозаики мечети Кахрие Джамиси в Константинополе, Одеса 1881
- Древняя архитектура Грузии (1876)
- Путешествие на Синай. Древности Синайского моря (1882)
- Византийские церкви и памятники Константинополя, Одеса 1887
- Русские древности в памятниках искусства, СПб. 1889-97 (с И.И.Толстой)
- Византийские эмали. Собрание А.В. Звенигородского. История и памятники византийской эмали, СПб. 1892(изд. едновременно на фр. и немски език във Франкфурт на Майн)
- Русские клады. Исследования древностей великокняжеского периода, т. I., СПб. 1896
- О научных задачах истории древнерусского искусства, СПб. 1899
- Памятники христианского искусства на Афоне, СПб. 1902
- Археологическое путешествие по Сирии и Палестине (1904)
- Иконография Господа Бога и Спаса Нашего Иисуса Христа, СПб. 1905
- Македония. Археологическое путешествие, СПб. 1909
- Иконография Богоматери, т. 1-2. СПб. 1914; Прага 1915
Посмъртни издания:
- Русская икона, т. 1-4. Прага 1928-33; на англ. език: Лондон 1927
- Воспоминания и думы, Прага 1927; Москва (Индрик) 2002 (ISBN 8857591635)
- Очерки и заметки по истории средневекового искусства и культуры, Прага, 1929
Непубликувани трудове:
- Иконографии Богоматери (Мадонны), т. З (ръкописът е закупен от Ватикана през 1925 г.)
- Русские клады, т. 2
- История средневековой итальянской миниатюры