Депеш мод
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![]() |
||
---|---|---|
![]() Депеш мод, 2001 (от ляво на дясно: Мартин Гор,
Дейв Геън, Анди Флетчър). |
||
Информация | ||
От | ![]() Великобритания |
|
Стил | Синт поп Ню-уейв Алтернативен рок Електроника |
|
Години на активност | 1980 – до сега | |
Музикален издател | Мют Рекърдс, Рипрайз Рекърдс, Сайър Рекърдс |
|
Уебсайт | www.depechemode.com | |
Актуален състав | ||
Дейвид Геън Мартин Гор Андрю Флечър |
||
Бивши членове | ||
Винс Кларк (1980–1981) Алън Уайлдър (1982–1995) |
Депеш Мод (на английски: Depeche Mode) е английска синт поп (synth pop) група, основана през 1980 г. в Базилдон и кръстена на френското модно списание „Dépêche mode“. Стилът в началото на кариерата им е ню уейв (new wave) с елементи на ню романтик (new romantic), а през 90-те ги окачествяват като алтернативна рок група.
Съдържание |
[редактиране] Членове
- Мартин Гор (Martin Gore) - текстове, музика, китара, синтезатор, вокали, бекграунд вокали
- Дейвид Геън (David Gahan) - фронтмен, вокали, текстове
- Aндрю Флетчeр (Andrew Fletcher) - синтезатор, менаджер
Бивши участници в групата:
- Алън Уайлдър (Alan Wilder - Recoil) - клавиши, ударни, програмиране. От 1982 до 1995 година.
- Винс Кларк (Vince Clarke - Yazoo, The Assembly, Erasure) - текстове, синтезатор. От 1980 до 1981 година.
[редактиране] История
[редактиране] 80-те: В търсене на себе си
[редактиране] 1979
В училището "Николас Компрехенсив" в Базилдон ходят в един и същи клас Винс Кларк, Андрю Флетчер и Мартин Гор. Винс и Андрю, които пеят заедно в църковния хор, свирят заедно и в групата "No Romance In China". Мартин свири на китара първо в групата "Norman And The Worms", а след това и в "French Look", като се пробва и да пише текстове на песни.
След появата на Гари Нюман, Винс решава, че ще променят стилът си и ще преминат изцяло на синтезатори. Така се създава "Composition Of Sound". Винс заема временно мястото на певец и фронтмен на групата. Мартин се присъединява в малко по-късен период. Единственото, което липсва на триото е един певец.
[редактиране] 1980
В началото на 1980 се присъединява Дейвид Геън, който работи на микспулта за групата "Composition of Sound", като певец. Дейв посещава три години колежа "Southend Art" и чете модни списания, между които и френското "Mode Dépêche". Той дава и прекрасната идея, групата да се преименува на някое благозвучно име, което лесно може да се запомни: "Depeche Mode"
Докато Дейв се занимава по цял ден да предлага демотата на групата на различните звукозаписни компании, Мартин работи в банка. Анди работи като застрахователен агент, а Винс от време на време като шофьор. Демотата и инструментите струват тогава доста пари, които трябвало да се изработят по някакъв начин. Въпреки всичко следват отказ след отказ от звукозаписните компании.
Когато Депеш Мод на 10 декември 1980 г. за втори път излизат на сцена като подгряваща група на "Fad Gadget", най-накрая целта е постигната. На концерта ги забелязва (Daniel Miller), автор на революционен за времето си проект The Norm, собственик на независимото звукозаписно студио "Mute Records", при което е и "Fad Gadget".На първо време (до 86та) Mute нямат договор с Depeche Mode. Всичко се определя от едно ръкостискане и съгласие за пълно поделяне на разходите, както и на приходите. В днешно време групата сключва единичен договор за издаването на всеки следващ албум.
[редактиране] 1981
Първият сингъл "Dreaming Of Me" достига 57 място на английската чарт-класация. Вторият сингъл "New Life" се изстрелва веднага с излизането си на 11, а "Just Can't Get Enough" достига дори до 8-мо място. Мотивирани от успеха на 3-те си хита през октомври се появява дебютният им албум "Speak And Spell". Всички песни, с изключение на 2, са написани от Винс Кларк. Депеш Мод предприема малко турне в Англия и Германия. Любопитсвото към четирите момчета от Базилдон се покачва и Джоан (Joanne), приятелката на Дейв, организира информационно бюро в къщата на нейните родители. Оттам тя дава информация за най-новите планове на групата. Поради бързо нарастващата известност на групата и придналежащия стрес Винс Кларк, на който му идва повече, решава да напусне групата.По принцип Винсънт ненавижда живите изяви по клубове и зали .Стремежът му да бъде студиен музикант творящ музика за дискотеките проличава и от останалите му проекти , които той осъществява след като напуска Депеш мод . На 21 декември, 1981 г. Винс Кларк напуска официално групата с прощално представление на Депеш Мод по английската телевизия.
[редактиране] 1982
Тъй като Винс Кларк напуска Депеш Мод, групата остава без главния си талант за писане на текстове. Тази трудна задача се поема от Мартин Гор, който в албума "Speak And Spell" с написаните си две песни доказва, че може да се справи с трудната задача. Така триото Депеш Мод се насочват смело към издаването на четвъртият си сингъл "See You", който Мартин е написал още преди години. Чрез една обява в "Melody Maker" намират Алън Уайлдър, който до тогава работи като помощник тонрежисьор с групи като "Hitmen" и като кийбордист в групата " Korges ". Депеш Мод обаче официално продължават да се появяват като трио. Едва към средата на годината, след успешно САЩ-турне и след успешно изкарване на вторият си албум "A Broken Frame", Алън се утвърждава като четвърти член на групата. За години напред той определя цялостното звучене на групата , и стиловата аранжировка - дейности в които се оказва доста способен . Много критици не предричат бляскаво бъдеще на Депеш Мод, след напускането на Винс Кларк. Групата е определена като тийн-идол , следователно е причислена към " еднодневките "/ One Off Group / - иронично название на групи и изпълнители създали един единствен хит , след което биват автоматически забравени . За разочарование на злите езици , и за радост на Депеш Мод албума "A Broken Frame" достига до осмо място в английската чарт-класация. Следва успешно турне в Европа до края на годината.
[редактиране] 1983
С "Get The Balance Right" Депеш Мод публикуват техният седми сингъл. През март следват турнета в Канада, Япония, Хонгконг и САЩ. Още незавърнали се през юли се появава и първият предизвестник на новият им албум: сингъла "Everything Counts". Третият албум "Construction Time Again" се появява през октомври и е шедьовър на Депеш Мод. Това ли е обаче Депеш Мод? Тежки текстове, които заклеймяват унищожението на околната среда и мизерията на третия свят; всичко това опаковано в добре звучащи, меки мелодии. Освен това става видима промяната в стилът им . От леките и неангажиращи песнички , те демонстрират разширяване на стиловата си ориентация . Това е първият им албум издържан в технопоп стил - придобиващ все по - голям интерес сред синтезаторните групи , респективно печелещ все повече почитатели сред меломаните . За първи път е миксирана плоча с 56 пътеки - в берлинските "Hansa Studios". Шедьовър в историята на музиката! Пътят е ясен: технопоп ритми и прекрасни синтетични мелодии. Също и този път Мартин поема главния товар на писането, с изключение на две песни ("Two Minute Warning" и "The Landscape Is Changing"), които са написани от Алън.Още тогава композиторският талант на Алан Уайлдър създава напрежение между него и Мартин - очевидно преживяващ се като лидер в групата , заради композирането на песните . Дванайсет години по-късно напрежението между двамата , ще мотивира Алън да напусне групата през 1995г. Както и в предният албум Мартин изпълнява и в този една песен ("Pipeline"). Веднага след това Депеш Мод правят турне в Европа за да рекламират новият си албум. Още докато трае турнето се появява и новия сингъл "Love In Itself".
[редактиране] 1984
Добре отпочинали Депеш Мод стартират за своя нов удар. През Април се появява "People Are People", и се изстрелва на първо място в немската и на трето място в английската чарт класация.Аранжирана като образцов технопоп , песента е записана и с нови дигитални синтезатори , което позволява доста по сложни ритмични и мелодични аранжировки , невъзможни при използване на аналогови синтезатори . Феноменалният успех следва почти венага и в други европейски страни. И всичко това след като повечето европейски критици не предвещават добро бъдеще на групата след напускането на Винс Кларк.
Списания, които по-рано се колебаят дали да вземат интервю от Депеш Мод, се надпреварват сега да бъдат допуснати до групата. Въпреки всичко обаче Депеш Мод отказват на някои списания, тъй като забелязват, че те пишат каквото си искат.
Връщайки се от различни турнета, от които печелят златната плоча за "People Are People", се захващат за работа в берлинските Ханза студия и миксират четвъртия си албум "Some Great Reward". Вторият сингъл "Master And Servent" стои 2 седмици на второ място в немските класации. През ноември публикуват "Blasphemous Rumours" и вълните на възмущението от текста заливат Европа. Песента третира неадекватното поведение на Бог , играещ си със съдбата на хората . В Германия и Великобритания песента бива бойкотирана и Депеш Мод са принудени да я издадат като двоен сингъл. Групата търпи и критика от страна на църквата, която заклеймява сингъла като скандален и богохулствен. Въпреки всичко Депеш Мод правят едно успешно европейско турне.По това време интересът към тях е направо маниакален . Голям дял в това има интереса на музикалния бизнес към синти-поп групите , намиращи се в апогея на славата си . В следващите години електронната звучност ще бъде постепенно неглижирана , за сметка на набиращия " скорост " алтернативен рок .
[редактиране] 1985
В началото на годината Депеш Мод правят концерти в Япония и САЩ. През Май публикуват "Shake The Disease" и Мартин шокира света: още през 1984 той се появява на концерти с къса пола над кожените му панталони, а сега показва и предпочитанието си към дълги кожени поли. Всичко допълва и със своите изцепки и разсъбличания пред репортери. Това води до всеобщо въодушевление, но и до предположението, че Мартин е може би би- или хомосексуален. Той обаче дава да се разбере, че това си е негова лична работа, а не на групата като цяло. Въпреки това съмненията относно сексуалната ориентация на момчетата остават и до ден днешен . През септември Депеш Мод публикуват своя 14. сингъл "It's Called A Heart". В края на годината групата се събира отново в студиото и започват работа по новия си албум. Първо излиза в края на годината сингъл-компилацията "The Singles 81-85", която включва и сингълите "Get The Balance Right", "Shake The Disease" и "It's Called A Heart", в последствие и Live-видео "The Greatest Hits".
[редактиране] 1986
Най-голямата си трансформация Депеш Мод претърпяват през 1986 година с издаването на петнайстия им сингъл "Stripped" и последвалият го албум Black Celebration. За него Мартин Гор написва едни от мрачнитеси текстове. В Black Celebration е включена и нова версия на "Fly on the Windscreen",първоначално b-side на "It's Called a Heart". "A Question of Time" е първият клип на групата, режисиран от холандския фотограф Антон Корбин. До този момент Корбин е режисирал 19 клипа на Депеш. Съвместната им работа продължава и до ден днешен, като последният заснет от него клип на Депеш Мод е "Suffer Well".
[редактиране] 1987 - 1988
През тази година излиза албумът Music for the Masses. Пресата прелива от хвалби към него за разлика от всеки друг албум, издаден от групата досега. С него момчетата пробиват на американския пазар - нещо, което до този момент не са успели да постигнат. Music for the Masses е последван от световно турне в периода 1987-1988. Кулминацията му е на 18 юни 1988 в Роуз Боул, Пасадена, като този концерт е посетен от 60 453 души. Концертът е заснет и издаден под името 101.
[редактиране] 90-те: Години на бляскав успех и трудни премеждия
[редактиране] 1989 - 1990
В средата на 1989 Депеш Мод започват работа по поредния си студиен албум. От него са суперуспешните сингли "Personal Jesus" и "Enjoy the Silence". "Personal Jesus" е различен от всичко, правено от групата досега. В песента за първи път са използвани китари. Албумът е наречен Violator, а последвалото го турне - World Violation Tour. По това време Антон Корбин вече изцяло се грижи за визията на Депеш Мод. Той определя всичко: от обложките на синглите до видеоклиповете, както и сценичното оформление за предстоящото турне. World Violation Tour също е огромен успех за групата. 48 000 билета за концерта в Лос Анджелис за продадени само за един час. След края на турнето Дейв, Мартин, Анди и Алан си вземат една година почивка, нещо, което не се е случвало от създаването на групата до този момент. Ще изминат три години, докато британците издадат нещо ново, но пък чакането определено ще си заслужава.
[редактиране] 1993 - 1994
През 1993 година с албума Songs of Faith and Devotion Депеш Мод правят рязък завой в стила си. Няколко седмици преди появата на алума е издаден пилотният сингъл към него - "I Feel You", който приятно изненадва феновете с рок звученето си. За разлика от предни години момчетата започват да използват живи инструменти. Мрачните текстове на Мартин Гор допълват брилятната му музика. Songs of Faith and Devotion дебютира на първо място в САЩ и Великобритания. Следва 14-месечното турне "Devotional", което утвърждава Депеш Мод като една от най-големите рок банди наред с U2, R.E.M., INXS, и The Rolling Stones. То е последвано от две по-малки през лятото на 1994 - "Summer Tour" и "Exotic Tour". На тях обаче ясно проличава, че вече нещо не е наред в Депеш Мод: Андрю Флечър не взема участие, като се оправдава със здравословното си състояние. Все пак в музикално отношение нещата вървят идеално. Успехът на Songs of Faith and Devotion е толкова голям, че е издадена негова лайф версия, а турнето е заснето на филм. Но по това време Дейв е под все по-силна зависимост от хероина, което е причина за нарастващото напрежение и вече откровена непоносимост между членовете на групата.
[редактиране] 1995-1998
Сутринта на 1 юни 1995 изненадва всички (включително и членовете на групата) с изключително неприятна новина. Тогава, навръх 36-тия си рожден ден, Алан Уайлдър оповестява, че напуска Депеш Мод. Човекът, оформил до голяма степен типичното за бандата звучене, изразява разочарованието си, че упоритата му работа не е получила нужното уважение и заявява, че повече не може да търпи тягостната атмосфера между музикантите. Алан не се оттегля изцяло от музикалната сцена, продължава да работи над соловия си проект Recoil. Неприятелите на групата потъркват доволно ръце и предизвестяват края на Депеш Мод. Чернто лято продължава с неуспешния опит за самоубийство на силно зависимия от наркотиците фронтмен от 17 август 1995, когато Дейв си прерязва вените с бръснарско ножче. Приет е в клиника на лечение, но кратко след това е пуснат. На 28 май следващата година свръхдоза хероин и кокаин го довежда до клинична смърт. През лятото певецът почва да лекува зависимостта си, като по време на лечението групата записва нов албум. Ultra се появява на следващата година, като от него излиза един от най-популярните хитове на Депеш Мод - "It's No Good". За първи път от години издаването на албум не е последвано от турне. Издадена е обаче нова колекция от сингли, озаглавена "The Singles 86-98". В нея е включена и една нова песен - "Only When I Lose Myself". След като заснема видеото към нея, Антон Корбин прекратява на този етап работата си с Депеш Мод. Самите музиканти се оттеглят от сцената и следват години на мълчание.
[редактиране] 2005-2006
През 2005 година издават новият си албум Playing the Angel, след тежката криза и няколко години без хитове, успехит на албума е огромен, и следва огромно турне! На 21 Юни "Боговете" пристигат в България, където събират над 40 000 души на Стадион Локомотив, и правят грандиозно шоу! Отзивите на публиката са: "Депеш са богове", "Такова мултимедийно шоу на живо не бях виждал, няма и да видя", "Обичам ги, и 100 лв си заслужаваше да дам, на такова нещо не бях присъствала", "Плаче ми се като чуя Дейв". Сетлиста в България беше:
Intro 1 A Pain That I'm Used To 2 A Question Of Time 3 Suffer Well 4 Precious 5 Walking In My Shoes 6 Stripped 7 Home 8 It Doesn't Matter Two 9 In Your Room 10 Nothing's Impossible 11 John The Revelator 12 I Feel You 13 Personal Jesus
Encore 14 Shake The Disease 15 Photographic 16 Never Let Me Down Again
[редактиране] Дискография
[редактиране] Албуми
- Speak And Spell, 1981
- A Broken Frame, 1982
- Construction Time Again, 1983
- Some Great Reward, 1984
- People Are People, 1984 (само в USA)
- The Singles 81-85, 1985
- Catching Up With Depeche Mode, 1985 (само в USA)
- Black Celebration, 1986
- Music For The Masses, 1987
- 101, 1989 (Live-Албум)
- Violator, 1990
- Songs Of Faith And Devotion, 1993
- Songs Of Faith And Devotion Live, 1993 (Live-Албум)
- Ultra, 1997
- The Singles 86-98, 1998
- The Singles 81-85, 1998 (обновено публикуване)
- Exciter, 2001
- Remixes 81-04, 2004 (ремикси)
- Playing The Angel, 2005
- THE BEST OF VOLUME 1, 2006
[редактиране] Сингли
- Dreaming Of Me, 1981
- New Life, 1981
- Just Can't Get Enough, 1981
- See You, 1982
- The Meaning Of Love, 1982
- Leave In Silence, 1982
- Get The Balance Right!, 1983
- Everything Counts, 1983
- Love In Itself, 1983
- People Are People, 1984
- Master And Servant, 1984
- Blasphemous Rumours/Somebody, 1984
- Shake The Disease, 1985
- It's Called A Heart, 1985
- Stripped, 1986
- A Question Of Lust, 1986
- A Question Of Time, 1986
- Strangelove, 1987
- Never Let Me Down Again, 1987
- Behind The Wheel, 1987
- Little 15, 1988
- Everything Counts (Live), 1989
- Personal Jesus, 1989
- Enjoy The Silence, 1990
- Policy Of Truth, 1990
- World In My Eyes, 1990
- I Feel You, 1993
- Walking In My Shoes, 1993
- Condemnation, 1993
- In Your Room, 1994
- Barrel Of A Gun, 1997
- It's No Good, 1997
- Home, 1997
- Useless, 1997
- Only When I Lose Myself, 1998
- Dream On, 2001
- I Feel Loved, 2001
- Freelove, 2001
- Goodnight Lovers, 2002
- Enjoy The Silence '04, 2004
- Precious, 2005
- A Pain That I'm Used To, 19.12.2005
- Suffer Well, Април 2006
- John The Revelator / Lilian, Юни 2006
- Martyr, Октомври 2006
[редактиране] Видео / Live-Видео
- The World We Live In And Live in Hamburg, 1985 (Live-концерт VHS)
- Some Great Videos, 1985 (Видео компилация, VHS)
- Strange, 1988 (Видео компилация, VHS)
- 101, 1989 (Live-концерт VHS)
- Strange Too, 1990 (Видео компилация, VHS)
- Devotional, 1993 (Live-концерт, VHS)
- The Videos 86-98, 1999 (?) (Видео компилация, VHS/DVD)
- One Night in Paris, 2002 (Live-концерт, DVD&VHS)
- The Videos 86-98+, 2002 (Видео компилация, DVD-релийз с 2 диска)
- 101, 2003 (Live-концерт, DVD-релийз)
- Devotional, 2004 (Live-концерт, DVD-релийз)
- Touring The Angel: Live in Milan, 2006 (Live-концерт, DVD-релийз)
[редактиране] Компилации
- Catching Up With Depeche Mode, 1984 (USA)
- The Singles 81-85, 1985 (Най-добрите хитове-компилация)
- The Singles 86-98, 1998 (Най-добрите хитове-компилация)
- The Singles 81-85, 1998 (Най-добрите хитове-компилация, Релийз с Бонус-парчета и нов дизайн)
- Remixes 81-04, 2004 (Ремикс-албум, като CD, 2CD, 3CD и лимитираните 6LP - Чарт-класация на 8.11.2004 - 2 място, а на 15.11.2004 на 3)
[редактиране] Външни препратки
- Официална страница на Депеш Мод
- Депеш мод в Open Directory Project