Многоточие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Многоточието () е препинателен знак, представляващ три точки.

Съдържание

[редактиране] Български език

В българския език многоточието изпълнява различни функции:

  • обозначава незавършеност на изказа, предизвикана от вълнение у говорещия, обрат в логическото развитие на мисълта или външна намеса.
    • Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравявайки нова България…“ (И. Вазов, „Дядо Йоцо гледа“)
    • Спрете там, чедо, и се позабавете повечко, та дано ми замирише на топли милинки за последен път…“ (Чудомир, „Страх“)
  • обозначава пауза вътре в изречението, предизвикана по същите причини.
  • обозначава изпускане на думи в цитиран текст.
    • Бащата […] живее в едно село в Северна България.
    • „Днес… се представи на Н. Ц. Височество президент-министърът и министър на вътрешните дела г. д-р К. Стоил…“ (Алеко Константинов, „Бай Ганьо“)

[редактиране] Други езици

Многоточието се използва и в други езици, но правилата за употребата му са различни за всеки знак. В руския и английския за многоточие се използват също три точки, но в китайския многоточието те са шест (две групи по три точки). В английския многоточието означава изпуснати думи, но не и колеблива реч.

[редактиране] Математика

В математиката многоточието означава „и така нататък“. В следните случаи се използва многоточие:

  • При изпускане на елементи от поредица, например 1 + 2 + ... + 100, което означава сумата на числата от 1 до 100.
  • За трансцедентни числа, например числото пи е равно на 3,14159265…

[редактиране] Вижте още

  • Елипса (езикознание)

[редактиране] Източници