Никола Данчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Данчов
български писател и лексикограф
Роден: 4 декември 1878
Сливен, днес България
Починал: 9 август 1956
София, България

Никола Данчов е български писател и лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Иван Данчов.

Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Петербург, Виена и Лозана. Работи като учител в София до 1926 г. Първите му публикации са още на 19-годишна възраст. Шест години по-късно театър "Сълза и смях" поставя пиесата му "Аз искам да живея". Сътрудничи на списанията "Мисъл", "Български преглед", "Българска сбирка", "Художник", на вестниците "Развигор", "Литературен глас", "Литературен фронт". Автор е на сбониците с разкази "Дъждовни дни" (1901), "Когато слънцето захождаше" (1911), "Ева" (1923) и "Родната стряха" (1935). Публикува множество статии за чистотата на българския език.

През 1936 г. заедно с брат си съставя и издава Българска енциклопедия. През 1954 г. двамата съвместно публикуват и „Правописен речник на българския книжовен език“ подписан под псевдонима „Братя Славянови“.

[редактиране] Използвани източници

  • (1981) „Eнциклопедия България, т. 2“. Издателство на БАН, София.
  • (1964) „Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 2“. Издателство на БАН, София.
  • Н.Г. Данчов, И. Г. Данчов (1936). „Българска Енциклопедия. А - ѫ“. СТ. Атанасовъ, София.