Александър Василевски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Михайлович Василевски (30 септември 1895 — 5 декември 1977) — е виден съветски военачалник, Маршал на Съветския съюз (1943).
През годините на Великата Отечествена война, А. М. Василевски е началник щаб на Генералния щаб (1942—1945). Взима дейно участие в разработката и осъществяването практически на всички важни решения по отбраната и настъплението на Червената армия във Втората световна война.
В годините 1949—1953 е Министър на въоръжените сили и Военен министър СССР.
Два пъти е Герой на Съветския Союз (1944, 1945), кавалер на два ордена «Победа» (1944, 1945).

Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Детство и юношество
Роден е на 30 септември 1895 година в село Нова Голчиха, Кинешемски уезд, близо до град Вичуг, Ивановска област, Русия)в семейство на местния свещеник Михаил Александров Василевски. Майката — Надежда Ивановна Соколова, е дъщеря на свещеника в близкото село Углец. Александър бил четвъртото дете в семейството от осем братя и сестри.
През 1926 година Василевски прекъсва отношенията си със семейството заради членството си в Комунистическата партия - ВКП (болшевики), както правят и още трима негови братя. Отношенията им биват въстановени през 1940 година по предложение на Сталин.
Във 1897 година семейството се мести в село Новопокровско, където бащата става свещеник в новопостроения каменен храм "Възнесение Господне".
По късно младия Александър започва църковно училище в този храм. През 1909 година завършва Кинешемското духовно училище и постъпва в семинария, диплом от която му дава възможност да продължи светско образование.
В резултат на всерусийската стачка на семинаристите, която била срещу забраната за постъпване в университети, Василевски бил изключен , но след няколко месеца се връща в семинарията след частични удовлетворения на исканията на семинаристите.
[редактиране] Първа световна и Гражданска война
Александър мечтаел да стане агроном или земемер, но Първата световна война нарушава плановете му. Преди последния клас в семинарията, той и няколко негови съвипускници напускат и започват обучение в Алексеевското военно училище. През май 1915 година завършва ускорен четиримесечен курс на обучение и с чин пряпоршик е изпратен на фронта. От юни до септември пребивава в запасните части като през есента е изпратен на Юго-западния фронт където е назначен за заместник командир на рота от 409-ти Новохоперски полк на 103-та дивизия, 3-та армия.
Пролетта на 1916 година го заварва като командир на рота и с признанието на един от най-добрите подофицери в армията. В резултат на многото загуби на офицери, е произведен предсрочно в штабс-капитан и става командир на 409-ти полк. Известието за Октомврийската революция го заварва в прогизналите окопи под Аджуд-Ноу в Румъния, където решава да напусне службата и през 1917 година излиза в отпуск.
Завръщайки се в родината, разбира че е избран за командир на полка, част от Румънския фронт под командването на генерал Щербачов и Кинешемския военен отдел нарежда да не напуска армията. През 1918 година е назначен за инструктор по начално военно обучение в Костромската губерния.
От септември 1918 година започва работа като учител в началното училище в село Върховя , Тулска губерния.
Април 1919 година е призован в Червената армия и изпратен в 4-ти запасен батальон като взводен инструктор. След месец е изпратен като командир на отряд от 100 боеца в Тулска губерния за оказване на помощ за борба с бандитите. Същото лято батальона е преименуван в Тулска стрелкова дивизия, поради приближаването на Южния фронт и армията на генерал Деникин. Назначен е за командир на новосформиран батальон. Разположен на юго-запад от град Тула, батальона не влиза в битка поради спирането настъплението на армията на Деникин.
[редактиране] Великата Отечествена война
Участник във Великата Отечествена война от първия й ден.
На 1 август 1941 г. Генерал-майор Василевски бил назначен за заместник-началник на генералния щаб-началник на оперативно управление. По време на Битката за Москва от 5 до 10 октомври 1941 година е част от групата обеспечаваща прехвърлянето към Можайския рубеж на отстъпващите и излизащи от обкръжение военни части.
През втората половина на октомври оглавява оперативна група на Върховното главнокомандване в Москва с евакуирания от столицата Генерален щаб.
На 28 октомври е повишен в чин генерал-лейтенант.
От средата на април до 8 май 1942 година е изпратен на Северозападния фронт.
От 24 май 1942 година става заместник на разболелият се тежко маршал Борис Михайлович Шапошников и започва да изпълнява длъжността началник на Генералния щаб.
На 26 април е повишен в чин генерал-полковник.
На 9 май, когато немците пробиват Кримският фронт е отзован в Москва. При обкръжението на Ленинград през юни 1942 година е изпратен заедно с командващия Ворховския фронт – маршал Кирил Афанасиевич Мерецков в град Малая Вишера, Новгородски район да организират излизането на войските от обкръжение.
На 26 юни 1942 е назначен за началник на Генерал щаба на Червената армия, а от октовмри едновременно е и заместник на Народния комитет по отбраната.
От 23 юли до 26 август 1942 година лично отговаря за Битката за Сталинград, направлявайки съвместните действия на войските. Внасяйки новаторски идеи в развитието на съветското военно изкуство, заедно с маршал Георгий Константинович Жуков планира и осъществява контранастъплението при Сталинград.
Василевски остава сам да води настъплението, защото Жуков е изпратен да ръководи Западния фронт.
В резултат на успешно завършената операция, Василевски до средата на декември провежда акции за унищожаването на остатаците от армията на фелдмаршал Фридрих Паулус в «Сталинградският котел». Не довежда докрай операцията защото е изпратен да отблъсне армията на фелдмаршал Ерих фон Манщайн, който се опитва да направи пробив в обръча при Сталинград и да направи възможно спасяването на армията на Паулус.
От 2 януари, след капитулацията на Паулус , поема Брянския фронт и води настъплението на съветската армия по Донското направление.
На 16 февруари 1943 година е удостоен със званието Маршал на Съветския съюз, което било крайно необичайно предвид че преди 29 дни е удостоен със званието Армейски генерал. Така Василевски става единствения военнослужещ, който е повишен за толкова кратко време на тази длъжност.
По поръчение лично на Сталин, Василевски ръководи Воронежкия и Степния фронт в Битката при Курск.
Ръководи освобождаването на Донбаския район, освобождаването на Украйна и Крим.
На 10 април е удостоен с орден „Победа“ в чест на освобождаването на Одеса, медал който се дава едва за втори път (пърия е даден на Жуков).
При превземането на Севастопол, джипа му попада на мина в следствие на която получава травма на главата и лицето му е нарязано от стъкла. Настанен е в болница и остава там докато се въстанови.
По време на Беларуската операция координира 1-ви Прибалтийски 2-ри Прибалтийски и 3-ти Беларуски фронт. От 26 юли ръководи освобождаването на Прибалтика.
На 29 юли 1944 година е награден със званието «Герой на Съветския съюз» и е награден с орден «Ленин» и медал «Златна звезда».
Източно-Пруската операция от начало е ръководена лично от Сталин, защото Василевски е зает с освобождаването на Прибалтика, но с освобождаването й, поема отново задълженията си на Началник на Генщаба и поема Източно-Пруската операция.
На 18 февруари 1945 година при завръщането на Сталин от срещата в Ялта, Василевски го моли да бъде освободен от задълженията си на Началник на Генщаба, защото прекарва почти цялото си време на фронта в Източна Прусия.
Същия ден в Полша загива командващия на 3-ти Беларуски фронт генерал Иван Данилович Черняховски. Това кара Сталин да вземе решение да освободи Василевски от длъжността Началник щаб и го назначава за командващ на 3-ти Беларуски фронт. Като такъв той води Червената армия в атаката на Кьонигсберг - операция станала харизматична.
След войната , коменданта на „Крепостта Кьонингсберг“ – генерал Ляш обвинява Василевски за неспазване на обещанията си при уговарянето на капитулацията, описани в книгата му – «Как падна Кьонингсберг».
От 8 юли 1945 година ръководи бойните действия в Далечния изток, като ръководейки 1-ви и 2-ри Забайкалски Далекоизточен фронт и монголските войски разгромява едномилионната японска армия в Манджурия.
За това през септември 1945 година за умело ръководство на съветските войски в операцията получава отново «Златна звезда».