Абланица (Област Благоевград)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Абланица.
Абланица (Област Благоевград) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Благоевград |
Община: | Хаджидимово |
Население: | 2 822 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 700m м |
Пощ. код: | 2932 |
Тел. код: | 07524 |
Геогр. положение: | 41° 32' сев. ш. 23° 56' изт. д. |
МПС код: | Е |
Кмет или наместник | |
Адем Арнаудов (независим) |
Абланица е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово в Област Благоевград.
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Абланица се намира в планински район - в крайните западни разклонения на Родопите, между реките Места и лявият и приток Бистрица. Релефът е полупланински, но въпреки това благоприятен за обработване на земеделски площи. Климатът е преходно-средиземноморски с благоприятни условия за отглеждане на топлолюбиви култури (тютюн, лозя, смокини, бадеми). Характерна е мека и дъждовна зима и топло и сухо лято. Близо до селото е изграден изкуствен язовир от който през лятото се поливат земеделските площи. Селото е най-голямото в община Хаджидимово, като по редица показатели е дори пред общинския център - град Хаджидимово.
[редактиране] История
През 1976 г. се навършили 1000 години от основанието на село Абланица. По този повод доц.Мелов от исторически архив Благоевград изнася доклад за историята не селото. От доклада основаващ се на исторически факти, а и от легендите се установява, че селото се е образувало с 16 къщи разположени в махала "Балтачица". Около главната махала са били разпръснати по-малки махалички, но те са изчезнали още преди завладяването на Балканите от Римската Империя. Точно римляните дават името на селото (Ablan-бяла Nitsa-глина [източник?]).
Оправдано е това наименование,защото цялото землище на селото разположено между поречията на двете реки Места и Бистрица е от глинени масиви и то на дължина от 4 - 5 km. През вековете тази глина е копана и пренасяна на различни места - на юг до Солун, Кавала и дори до Атина, където е била използвана за направата на керамични предмети. Също е пътувала на север до Филипополис (Пловдив) и Сердика (София). Освен за направата на предмети от бита, глината е била и ценно разменно средство по пазарите. Разменя ли я за хранителни продукти и дрехи. Този факт са доказва с международния исторически път, минавал през селото и свързващ Пловдив с градовете от северна Гърция, както и Солун и Атина.
Поминък в миналото са били скотовъдството и земеделието - лозарство и овощарство. Тогава Абланица е била известна със лозовите си масиви, запазени в имената на местностите - "Лозята" и "Голямо Лозе".
Гроздоберът е бил голям празник. От цялата околия се стичали хора да помагат и на края се правел пищен гуляй на местостта "Чевермето".
[редактиране] Икономика
В началото на XXI век селото е голямо наброява около 3000 души и хората се занимават предимно със земеделие-отглежда се тютюн като основна култура, а и други но в по-малко количество.
[редактиране] Религии
Населението на селото е мюсюлманското вероизповедание.Изключение правят няколко семейства. Но всички се разбират добре.
[редактиране] Обществени институции
- Читалище „Просвета“
- СОУ „Отец Паисий“
[редактиране] Културни и природни забележителности
На няколко километра от селото, разположен върху р. Бистрица и стоящ там от векове, може да се види римски мост. Той е подобен на всички мостове в Родопите и е свидетелство за нахлуването на Римската империя в нашите земи преди векове.
[редактиране] Редовни събития
Интересно е да се посети вече станал традиционен за жителите на селото конкурс "Мис Пролет", който се провежда в края на месец Март. В него момичета от гимназията демонстрират въображение и финес, красота и оригиналност, с цел; да се харесат на представителното жури и да доставят естетическа наслада на многобройната публика.
[редактиране] Други
В селото има ресторант, а на брега на язовира има хотел-ресторант, които предлагат превъзходна кухня, съчетани с любезно обслужване. От друга страна характерно ястие за селото , което не се среща никъде другаде е траханата. Представлява доматено-брашнена каша, която се яде с хляб, обикновено на закуска.