История на Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: редактиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


След петте години на политически вълнения в края на Втората Световна Война, Енвер Ходжа и Мехмед Шеху се издигнали като доминиращи фигури в Албания. Първоначално те се концентрирали върху обезопасявянето и поддържането на позициите, които заемали, а в последствие се съсредоточили върху запазването на Албанската независимост и реформа на страната според наставленията на Сталинизма. Според общия принцип, Ходжа създал обстоен култ към личността си, който го издигнал със статус на безпогрешен водач. Когато починал през 1985 г, по територията на цялата страна се състояли внушителни траурни церемонии.

Скоро след смъртта на Ходжа, правителството започнало да търси тъсни връзки със Запада, с цел да подобри икономическото състояние на страната. По тази причина били направени начални демократични реформи, включително и многопартийни избори през 1991 г. Съгласно временния фундаментален закон от 1991 г, албанците ратифицирали собствена конституция през 1998 г, поставяйки началото на демократична система, водена от правителство гарантиращо защитата на основните човишки права. През 1992 г. Демократичната Партия спечелила изборите и взела контрoл над страната. Това, което последвало, били преднамерени икономически програми и демократична реформа, но албанската липса на опит откъм капитализма, довела до разпространение на пирамидални схеми. Те обаче не били забранени, поради високата корупция в парламента. В резултат на рухването на тези схеми, настанала анархия в края на 1996 и началото на 1997 г, сигнализираща на целия свят, че Албания има нужда от незабавно и интензивно интернационално посредничество.

През 1997 г. Социалистическата партия оглавила парламента. Президентът Бериша подал оставка и социалистическата партия издигнала на неговата длъжност свой представител – Реджеп Мейдани. Лидерът на партията - Фатос Нано - заел поста Министър Председател до Октомври 1998 г, когато подал оставка в резултат на много напрегната ситуация в страната, породена от убийството на бележит лидер от Демократичната Партия. Неговото място заел Пандели Майко до 1999 г, когато бил сменен от Илир Мета. На изборите през 2000 г, отново Социалистическата Партия оглавила парламента.

Въпреки че Албания е направила първите крачки към демократична реформа, има сериозни недостатъци в избирателния кодекс, което проличало на парламентарните изборите през Юни 2001. Международни наблюдатели оценяват изборите като приемливи, но Съюза на Победителската Коалиция, който бил втори по вот, успорил резултата и бойкотирал парламента до 31-ви Януари 2002. Социалистите избрали повторно Илир Мета за министър председател през Август 2001. Той заемал този пост до Февруари 2002, когато подал оставка поради скрити вътрешни за партията съревнования. На негово място бил издигнат отново Пандели Майко.