ПФК ЦСКА (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„ПФК ЦСКА“ АД — София
Име на отбор „ПФК ЦСКА“ АД — София
Прозвище Армейците, Червените
Основан 5 Май 1948
Стадион Българска армия
Капацитет 22 015
Собственик Прамод Митал
Президент Александър Томов
Старши треньор Стойчо Младенов
Първенство „А“ ФГ
2007/08
Спонсор Vivatel
Екипировка Uhlsport
Цветове на отбора Цветове на отбора Цветове на отбора
Цветове на отбора
Цветове на отбора
 
Домакин
Цветове на отбора Цветове на отбора Цветове на отбора
Цветове на отбора
Цветове на отбора
 
Гост
Екипи на ЦСКА за сезон 2006-2007 г.
Екипи на ЦСКА за сезон 2006-2007 г.

ЦСКА е български футболен клуб от София, 30 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и Суперкупа на България за 1989 и 2006 г., 2 пъти полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948 г., като още същата година става за първи път шампион на България. Това е най-успешният български футболен отбор на всички времена.[1]

Съдържание

История

1923 – 1948 г.

На 28 октомври 1923 г. клубовете — „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. [2] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. — Националната купа, а през 1944 г. — и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС'23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[3]

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС'23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис ІІІ“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС'23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС'23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[4]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[4] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-о място, а през 1947-а завършва 10-и и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[4] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името — „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадионНародна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През 1950 г. името на отбора е сменено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

В следващите две години новопреименуваният на „ЦДНВ“ армейски отбор взема шампионските титли.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[5] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-о място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[6][7]

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966/67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците — в тях те завършват съответно на пето и второ място.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става Голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. Армейците печелят 3 последователни титли.

Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво остраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 19801981 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спряни едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981/82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-1984.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.[8]

Разформироването

За поврат в развитието на Българския футбол
За поврат в развитието на Българския футбол

На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Първо Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. След едно изключително грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и от немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови: ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.[8]

1985 – 2007 г.

Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.[8]

През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988/89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.[9]

През сезон 1989-1990 Армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Иво Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски — треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.[10]

На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.[10] Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден.[11] На европейска сцена Армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.[12]

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996/1997, но изключително странно[10] бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. Тримата се карат за капитанската лента.[13] Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов също напуска.[10]

През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.

През лятото на 1999 г. начело на отбора застава Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“.[14] В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.[15] В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.[10]

След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров - Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равентство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.

През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивна игра,[16] но пореди семейни причини Катуци сдава поста през зимата. На негово място е назначен отново Станков, който, след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството, е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.

През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. На полусезона Армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех[17] и отборът остава 3-ти.

През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи — Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара — напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.[18] ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“.[19] Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.

В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения[20] армейците печелят 30-ата си рекордна титла.

До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първия мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 0:1. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер ЛеверкузенДимитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0, и влизат в груповата фаза където остават четвърти. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.[21][22] Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.

Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „КремиковциПрамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.[23] След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 т. след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.

Имена

Факсимиле от вестник „Народен спорт“ от 5 май 1948 г.
Факсимиле от вестник „Народен спорт“ от 5 май 1948 г.

През годините отборът е носил различни имена [24]:

Цесекарите биват наричани „Червените“ поради цвета на екипите си. Играчите биват наричани също така „армейци“, поради бившата свързаност на отбора с войската (ЦСКА означава Централен спортен клуб на армията). Пак поради това, във връзка с военния позив „Чорба, каша…“ отборът е назоваван от противниците с негативното „Чорбата“, а феновете му „чорбари“ . Други прозвище, свързвани в парафразата Централна свинска кочина на армията, са „свине“, „прасета“, „кочина“.[25]

Успехи

ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“.[26] В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го измества, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.[27]

ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2 ), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към 2007 г.) е 184 мача, 76 победи, 34 равни и 74 загуби при голова разлика 282 — 259.

Стадион Българска армия

стадион „Българска Армия“
стадион „Българска Армия“

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.

Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. — „Чавдар“, в периода 19491990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 до сега — „Българска армия“.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора — Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места), Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.

През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „Динакорд“ — 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.

Емблема

Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ — изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.[28]

При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.[2]

Червеното символизира мъжкото начало, творческата сила и плодородието.[29] То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони.[30] В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката.[31][32] Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.[33]

Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове които са символ на плодородието и успеха.[34] В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.[35] В емблемата присъства и прегънат на 4 места флаг с надпис „ЦДВ“ (1948-1949), „ЦДНВ“ (1950-1953), „ЦДНА“ (1954-1962). В периода 1948-1962 като единствено е сменяно името на отбора.

След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издържливостта.[36] В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под флага е добавена цифрата „48“. Във флага името ЦДНА е заменено с ЦСКА.

През 1968 г. е наравена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“ . Червеният флаг вече завършва с българския трибагреник и е премахната цифрата под него.

След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната — надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова неофициална емблема, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“.[37][38] Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят текстовете „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. се появява нова неофициална емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.[38] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг 6 дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червен флаг, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В банера има надпис „ЦСКА“, а под него — годината 1948.

След смяна на името на ЦСКА за официален се използва моделът от 1987 г.

През 1998 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а в последствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г.

През 2005 след спечелване на 30-тата титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.

Настоящ състав

Отборът на ЦСКА Пролет 2007
Отборът на ЦСКА Пролет 2007
Играч Позиция Предишен клуб
Вратари
1
Оливер Ковачевич Вратар Самсунспор
12
Ивайло Петров Вратар Черно Море
22
Илко Пиргов Вратар Пирин (Благоевград)
33
Иван Караджов Вратар ДЮШ на ЦСКА
Защитници
2
Павел Виданов защитник ДЮШ на ЦСКА
3
Александър Тунчев Ляв / централен защитник Локомотив (Пловдив)
6
Кирил Котев Десен / централен защитник Локомотив (Пловдив)
13
Никола Вуядинович Централен защитник Раднички Пирот
14
Валентин Илиев Централен защитник Металург (Запорожие)
15
Роберт Петров Ляв защитник Локомотив (Пловдив)
27
Куидо Ланзаат Централен Защитник Дуисбург
29
Александър Събев защитник ДЮШ на ЦСКА
84
Фелипе Машадо Ляв Защитник Униао Лейрия
Полузащитници
5
Тодор Янчев Дефанзивен халф Рандерс
8
Велизар Димитров (к) Атакуващ халф Марек
10
Георги Илиев Десен / централен халф Локомотив (Пловдив)
11
Кевин Амунике Ляв Атакуващ Халф Витория Сетубал
17
Зе Руи Атакуващ Халф Насионал Мадейра
18
Флорентин Петре Десен атакуващ халф Динамо (Букурещ)
20
Йордан Юруков Ляв атакуващ халф Пирин (Благоевград)
21
Шалозе Удоджи Атакуващ халф Вихрен
23
Абдер Кабус Дефанзивен халф Норкьопинг
24
Михаил Александров Атакуващ халф ДЮШ на ЦСКА
26
Николай Чипев Дефанзивен халф ДЮШ на ЦСКА
28
Маркиньос Атакуващ халф ПФК Беласица
30
Йордан Тодоров Десен халф / защитник Черноморец (Бургас)
Нападатели
7
Стойко Сакалиев Централен нападател Нафтекс
9
Хосе Гарсес Централен нападател Насионал (Уругвай)
19
Георги Чиликов Централен нападател Насионал Мадейра
31
Станко Йовчев Централен нападател ДЮШ на ЦСКА
99
Неи Централен нападател Навал
Треньорски щаб
Стойчо Младенов старши треньор
Анатоли Нанков помощник треньор
Пламен Липински помощник треньор
Бисер Цолов анализатор
Стоян Йорданов треньор на вратарите
Ренато Шмид кондиционен треньор

Трансфери лято 2007

Играч Позиция Отбор
Маркиньош Халф от Беласица
Тодор Янчев Халф от Рандерс
Кевин Амунике Централен нападател от Витория Сетубал
Зе Руй Халф от Насионал Мадейра
Георги Чиликов Централен нападател от Насионал Мадейра
Куидо Ланзаат Централен Защитник от Дуисбург
Хосе Гарсес Централен нападател от Насионал (Уругвай)
Никола Вуядинович Централен защитник от Раднички Пирот
Неи Централен нападател от Навал
Фелипе Машадо Ляв Защитник под наем от Униао Лейрия
Александру Пицурка Нападател освободен
Жозе Емилио Фуртадо Нападател освободен
Тиаго Силва Ляв Бранител освободен
Гийом Да Зади Централен нападател под наем в Чангчун Ятай
Еуген Трика Атакуващ халф освободен
Евгени Йорданов Централен нападател завърнал се в Амкар
Александър Бранеков Централен защитник под наем в Локо (Пловдив)
Иван Иванов Ляв / десен защитник под наем в Локо (Пловдив)
Даниел Моралес Дефанзивен халф в Локо (Пловдив)
преминал в ЦСКА
преминал от ЦСКА
в момента на проби

Сезон

„А“ футболна група

Отбор М П Р З Г.р. +- Т
1. ПФК Левски (София) 30 24 5 1 96:13 83 77
2. ПФК ЦСКА (София) 30 23 3 4 68:13 55 72
3. ПФК Локомотив (София) 30 23 3 4 70:28 42 72
.. .... .. .. .. .. ..... .. ..

Купа на България

Четвърт финал

(120 min. Аделино Лопеш)

Купа на УЕФА

Първи кръг

  • Бешикташ — ПФК ЦСКА (София) 2:0
(82 min. Хосе Клеберсон)
(92 min. Гьоркхан Тюлец)
  • ПФК ЦСКА (София) — Бешикташ 2:2
(60 min. Валентин Илиев)(93 min. Мерт Нобре)
(69 min. Александър Тунчев)(103 min. Бобо)

Суперкупа на България

Еуген Трика)
Йордан Тодоров)
Флорентин Петре)

Управници

Треньори

Сред най-успешните треньори на ЦСКА са Крум Милев (рекордьор по спечелени титли в българското първенство — 11), Стоян Орманджиев, Манол Манолов, Аспарух Никодимов, Димитър Пенев.

Председатели на СК ЦСКА

  • генерал-лейтенант Георги Дамянов (почетен)
  • генерал-майор Боян Българанов
  • генерал-лейтенант Иван Кинов
  • армейски генерал Добри Джуров
  • генерал-полковник Георги Моменков
  • генерал-полковник Здравко Георгиев
  • генерал-лейтенант Стою Стоев
  • генерал-лейтенант Ангел Пенков
  • генерал-лейтенант Иван Иванов
  • професор полковник Георги Христов
  • генерал-лейтенант Тако Кръстев

Началници на ФК ЦСКА (1948-1991)

Президенти на ФК ЦСКА

  • Борис Станков (1990 – март 1991)
  • Валентин Михов (март 1991 – 29 юни 1993)
  • Борис Станков (29 юни 1993 – декември 1993)
  • Петър Калпакчиев (декември 1993 – 1 юни 1994)
  • Илия Павлов (1 юни 1994 – юли 1999)
  • Любослав Пенев (юли 1999 – 2001)
  • Васил Божков (2001 – 2006)

Настоящо ръководство

Основна статия: Ръководство на ЦСКА

Адрес: бул. „Драган Цанков“ №3, тел. 02 9633477, факс. 02 9633902

Известни играчи

Отборът на ЦСКА през 1973 г.
Отборът на ЦСКА през 1973 г.

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно[39] без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов.

На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.

На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.

Чуждестранни футболисти, играли в ЦСКА

  • Ненад Лукич
  • Деян Максич
  • Йован Веселинович
  • Саша Мъркич
  • Саша Ковачевич
  • Драган Шарац
  • Божо Джуркович
  • Иван Литера
  • Драган Жилич
  • Мичо Вранеш
  • Драголюб Симонович
  • Славко Матич
  • Александър Мутавджич
  • Ристе Милосавов

Сътрудничество

През 2007 г. ЦСКА подписва договори за сътрудничество с отборите на „Фламенго“ (Бразилия) и „Бенфика“ (Португалия), с които ще разменят футболисти, треньорски кадри и опит.

Екипи на ЦСКА

Екипи на ЦСКА за сезон 2005-2006
Екипи на ЦСКА за сезон 2005-2006
Основна статия: Екипи на ЦСКА

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.[40] Втори цвят с течение на времето става бялото като през определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.

Привърженици

Фен-клубове

ЦСКА е един от двата най-популярни футболни клуба в България. Привържениците му са организирани в Централен фенклуб и над 780 фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция.[41]

Известни привърженици

Източници

  1. Вечната ранглиста на „А“ група
  2. 2,0 2,1 Сп. „ЦСКА“, брой 15, 2003 г.
  3. „Това е ЦСКА!“, стр.8, Димитър Пенев
  4. 4,0 4,1 4,2 С рогите срещу историята, Sport1.bg
  5. „Това е ЦСКА!“, стр.51, Димитър Пенев
  6. „А“ група сезон 1963/64
  7. Треньори на ЦСКА
  8. 8,0 8,1 8,2 Статия за футболното хулиганство, БНТ
  9. Кариера на Стоичков, DIR.bg
  10. 10,0 10,1 10,2 10,3 10,4 Как могъщият ЦСКА изпусна парата, Sport1.bg
  11. „Това е ЦСКА!“, стр.120, Димитър Пенев
  12. ЦСКА през сезон 1994/95, CSKA.bg
  13. Кеш на Гугъл, Вестник СЕГА, Брой 71 от 30.03.98
  14. Интервю с Димитър Пенев, „7 дни спорт“
  15. ЦСКА в Европа, сезон 1999/00, CSKA.bg
  16. ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000-01, Bulgarian-football.com
  17. „Симони с отбора в Бургас“, „7 дни спорт“
  18. „Спират парите за Васко да Гама“, „7 дни спорт“
  19. ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg
  20. Възхитен съм от публиката на ЦСКА, „7 дни спорт“
  21. „Изритаха Йешич от ЦСКА“, „7 дни спорт“
  22. „Краят на любовната история в ЦСКА“, „7 дни спорт“
  23. Александър Томов: Митал не търси печалба в ЦСКА, „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006
  24. ЦСКА в Български клубове
  25. Изброените източници доказват употребата на понятието и съотнасянето му с отбора (към 2007 г.) в публичното пространство. Възможно е, от гледна точка на политическата коректност, науката или психичния интегритет, тази употреба да не е прецизна или уместна.    1) Renton (2004-12-29). „Чорбар“. Из „редактирания онлайн речник "Неолог“. Е. Еленков. Взето на 2007-07-17 „Популярно обръщение към феновете на ЦСКА“   2) Анти-цесекарски колажи обвързват отбора ЦСКА и стадиона му с образите на прасето и Турция. Пример: „Ето я чорбата“. Из „сайт с клипове zazz.bg“ (2007-05-27). Взето на 2007-07-17   3) Мирослав Цочев. „[… Че публиката на Левски е най-великата“]. Национален фенклуб на „Левски“. Взето на 2007-07-17 „Най-заблудени са онези, които смятат ЦСКА за пряк наследник на АС-23. Това най-често са чорбари, осъзнаващи комунистическата същност на отбора си, но нямащи възможност да се отрекат от него.“   4) В седмичника на журналистите е публикувано „Живописен сблъсък между шефовете на «Левски» и ЦСКА е на път да смени класическите прякори, с които сини и червени фенове любезно се позравяват един друг. «Чорбарите» стават СЛОНОВЕ, а «говедата» ¬ МУСТАЦИ. Това звучи по-културно.“ (29 януари — 4 февруари 2007). „Как Мустакът настъпи Слона“. Поглед (1813). Сайтът е посетен на 2007-07-17.   5) В песните на привържениците на „Левски“ се споменават прякорите на (вечния противник) ЦСКА. Примери:   5а) популярна песен. „„Дай си сърцето на синия отбор““. Из „Профила на потребител bolzai“. сайт с клипове zazz.bg. Взето на 2007-07-17 „Свинете", „чорбарската любов“ (ЦСКА) са антагонисти на „синия отбор“ („Левски“)“   5б) популярна песен. „Песента на агитката", „Сини богове“. Из „Текстове\Песни на ПФК Левски“. Взето на 2007-07-17 „Свине“ е контекстен синоним на ЦСКА и цесекарите.“   5в) В текста се пояснява, че „чорбар“ в заглавието означава „цесекар“. „Как един чорбар станал левскар“. Из „Песни“. сайт на „Левски“. „а заклетия цес'кар вече искал да ставал Левскар“   6) Тъй тези названия са неофициални и обидни, те се срещат предимно и многократно във форумите, коментарите към статиите и блоговете. Няколко примера:   6а) Keyboarder и др. (2006-08-25). „ЦСКА — Бешикташ“. Из „Форум sportbg.com“. Взето на 2007-07-17 „всички видяхме как чорбата се изложи срещу сърбите“   6б) ф (2007-03-13). „коментари към „Марков падна жертва на кризата в ЦСКА““. Из „сайт на в. „Дневник““. „Икономедия“. Взето на 2007-07-17 „Като искаш толкова да четеш мненията на чорбарите за слабото представяне на отбора, иди в някой от форумите на цска, там феновете сигурно си псуват наволя когото им падне по повод загубената титла и този сезон.“   6в) liudmil_70 (2006-12-16). „истината за Левски и Цска“. Из „блога на liudmil_70“. „Монтана днес“. Взето на 2007-07-17 „Истина е, че много от чорбарите не могат да кажат кое е по-силно у тях, любовта към Цска или омразата към Левски.“
  26. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg
  27. Мачът Ливърпул-ЦСКА, 23.08.2005, CSKA.bg
  28. Символите: Кръста, електронно списание „Маргарита“
  29. Психология на цветовете — Аманда Влахакис
  30. Символика на цветовете
  31. Символи на социализма, Тодор Станчев, Етнология 2007
  32. Анархистическата символика
  33. Френската революция
  34. Препратка към страница на английски Heraldic plants
  35. The fivepointed star
  36. Легенди и символика на дърветата, zeleno.bg
  37. „Това е ЦСКА!“, стр.105 , Димитър Пенев
  38. 38,0 38,1 Златен Албум на ЦСКА, стр.3, стр.102
  39. Голмайстори на Световното първенство 1994
  40. История на ЦСКА: 1948 — Първа шампионска титла, CSKA.bg
  41. Димитър Ангелов: Утре ще станат 102%, 7 дни Спорт

Вътрешни препратки

Външни препратки

Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 юни 2007. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.