Чалга
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чалгата, наричана още попфолк, турбофолк или етнопоп (на сръбски: турбофолк или turbofolk), е термин, обозначаващ стил в популярната музика в редица балкански страни, оформил се в края на 19. век. Терминът „чалга“ се прилага преди всичко за популярната музика наследник на чалгата, обособила се като жанр в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век.
Съдържание |
[редактиране] Произход
По форма чалгата се родее с балканско-ориенталската популярна етномузика. В музикознанието стилът е известен под името „етнопоп“[1][2]. Произходът на популярното му название е от арабски език през турското çalgı — свирня, музика. Въз основа на етимологията и мотивните корелати с ориенталската по характер популярна музика може да се заключи, че стилът няма славянски корени.
Етимологическото значение на думата чалга отправя към популярната развлекателна музика от времето на българското Възраждане, изпълнявана от етнически или смесени инструментални състави, наричани „чалгии“[3]. Този процес е резултат на градския начин на живот — смяна на патриархалния обществен модел с новата градска култура. Тези малки градски оркестри добиват широка популярност с участията си в разнородни тържества — от сватби до събори. Репертоарът им е подчертано еклектичен — балканска фолклорна музика, градски песни, популярни европейски миниатюри (мазурки, полки, валсове и др.). Основният момент в тези изпълнения е импровизацията.[3]
По времето на социализма в България на база естетическите норми на марксистко-ленинската изкуствоведска критика този жанр е забранен. Започва развитието си с появата на „Хисарския поп“, популярен още през 80-те години на 20 век.
[редактиране] Видни представители
Списък на известни представители на този жанр, подредени по азбучен ред на фамилните им имена:
- България:
- Тунчер Али - Тони Стораро
- Димитър Андонов - Хисарския поп
- Васил Боянов - Азис
- Сашка Васева
- Емилия Вълева - Емилия
- Тони Дачева
- Анелия Динева - Анелия
- Цветелина Добрева - Цветелина
- Десислава Донева - Деси Слава
- Петя Иванова - Преслава
- Милко Калайджиев
- Ваня Калудова - Ивана
- Мария Кирова - Мария
- Гергана Кацарска - Гергана
- Нина Маринова - Екстра Нина
- Софи Маринова
- Наско Минчев - Наско Ментата
- Камелия Вескова - Камелия
- Галина Пенева - Глория
- Сашо Роман
- Константин Стефанов - Коцето Сланинката
- Райна Терзийска - Райна
- Теодора Стойкова - Теодора
- Татяна Къцова - Татяна
- Сърбия
- Милойко Китич - Миле Китич
- Драган Койич - Кеба
- Драгана Миркович
- Светлана Ражнатович - Цеца
- Синан Сакич
- Шабан Шаулич
[редактиране] Външни препратки
- Чалга плейлист - Чалга хитове от 90-те
- Чалга сайтове
- Ара Аудио-Видео
- Пайнер Мюзик
- Планета ТВ
[редактиране] Бележки
- ↑ Розмари Стателова. Седемте гряха на чалгата. С. 2003
- ↑ Венцислав Димов. Етнопопбумът. С. 2001
- ↑ 3,0 3,1 Елисавета Вълчинова-Чендова. Градската традиционна инструментална практика и оркестрова култура в България (Средата на ХІХ – краят на ХХ век). С. 2000