Светлен (Област Търговище)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Светлен вижте Светлен (Област Кърджали).
Светлен е село в Североизточна България. Намира се в Община Попово, Област Търговище.
Светлен (Област Търговище) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Търговище |
Община: | Попово |
Население: | 1 196 (15/03/2007) |
Надм. височина: | 144 м |
Пощ. код: | 7877 |
Тел. код: | 06030 |
Геогр. положение: | 43° 19' сев. ш. 26° 17' изт. д. |
МПС код: | Т |
Кмет или наместник | |
Нешко Вълчев |
Съдържание |
[редактиране] География
Разположено е на открита плодородна равнина, оградена от гористи хълмове. Намира се на около 6 км югоизточно от град Попово, на 100 – 200 м надморска височина. Южно и източно на селото преминава река Черни Лом. Землището му граничи с това на селата Заветно, Кардам, Глогинка, Априлово, Звезда и с кварталите на град Попово (бивши села) – Невски и Сеячи. През селото минава шосето от София за Варна през Търговище и от Русе за Омуртаг и оттам за Южна България през Попово. На 3 км от селото има ЖП спирка Стефан Караджа по ж. п. линията София – Варна. Образувано е от следните три махали: Беломорската (Мокренската) махала, Кюмюрджийската (Топчийската) махала и Черкезката махала. Беломорската махала е образувана след Освобождението на България.
[редактиране] История
Селото е наричано в миналото Аязлар и за пръв път с това име се среща официално в османо-турски данъчен регистър от 1555 год. Преди Освобождението то било чисто мюсюлманско село с две махали - турска и черкезка със 197 къщи и 615 жители. Къщите му, както всички къщи в турските села тогава, били ниски, измазани с глина, оградени със сачаклии плетове. В данъчен документ от края на 17-ти век в селото се срещат имената на 13 християни. През 1874 год. в селото вече не живеят християни. Сред турската махала извисявала джамията, а до нея била одаята на мухтарина (кмета). Вдигнел ли той тревога, черкезите начаса се качвали на конете, а турците хващали ятаганите и шишанетата. Те били готови за бой и през 1877 г., но след победата на русите в битката в близост до селото, наречена Малата Шипка, на 9, 10 август и 11 август, напуснали селото и побягнали към Шумен. Много от тях, за да прикрият вината си за пакостите, които извършвали в миналото, се заселили из Лудогорието, където са известни с прозвището „каралом ченгенелер" (черноломските цигани). А черкезите въобще се изселили в Турция. По време на войната селото било изгорено с изключение на 3 къщи.
На 20 май 1879 пристигнали първите нови български заселници в селото - бежанци от Беломорска Тракия. Те били от общо 7 къщи и идвали от селата Янорен и Кутруджа, Димотишки санджак, Одрински вилает, Софлийска каза. След десетина дни дошли още 12 семейства от Ипсалска околия - от село Ахър кьой край Бяло море. До края на 1882 год. в селото се заселили общо 100 български семейства от Беломорска Тракия. Българи дошли и от селата Горен Дервент и Долен Дервент, Кушланли, Покроян, Иброен, Кюмюрджи, Софлийска околия. Селото добива известност като средищно „беломорско село“ и след Балканската война и Първата световна война нови семейства от Беломорието потеглят с покъщнината си като бежанци към него. В селото дошли по-малък брой преселници и от по-близките села Благоево, Разградско, Конак и Ломци, но по-голямата част от тях отново се изселила.
Селото станало чисто българско „беломорско", каквото станало и съседното с. Невски (днес квартал на Попово). Беломорските българи се държали задружно и се отличавали от другите по това, че отглеждали много добитък, особено овце и коне, не обичали пиянството и с референдум през 1927 г. затворили кръчмите си. Те имали традиция да отделят младите семейства скоро след сватбата в нова къща. Казвали му „излизалка" и го правели с особена тържественост. Освен от скотовъдството светленчани се препитавали от коларо-железарство, дърводелство, абаджийство, мелничарство и керемидарство, а преди Балканската война много мъже от селото отишли като градинари в Америка и Русия.
В селото беломорците веднага си изградили църква, наречена „Свети архангел Михаил", чиято икона била донесена от старото им село Янорен. Още в 1881 г. си открили училище, в което учителствал в 1880 г. Антон Страшимиров, и в което момичетата били повече от момчетата. Във войните за национално обединение, от Светлен загинали по фронтовете 51 души, чиито имена са увековечени на гранитен паметник. Паметници са издигнати и на руския писател Всеволод Гаршин, ранен в боевете при с. Светлен в 1877 г. и на антифашиста Стоян Палаузов. За бита на беломорците е уреден етнографски музей. Сега в селото живее и компактна група роми.
Стари родове преселници в селото са: Барозовци, Дели Димовци, Дядо Теневци,Кара Ивановци, Кара Чоджуковци, Кундузовци, Мустакеловци, Мунджуевци, Узуновци, Хаджи Ивановци, Чолаковци и др.
На 14 август 1934 год. село Аязлар е официално преименувано в село Светлен, като за основа на новото име послужва превода от турски език на старото име, което означавало „ясно“, „светло“.
[редактиране] Религии
- Преобладава източно-православното християнство;
- Мохамеданска религия;
[редактиране] Обществени институции
- Кметство;
- Читалище „В. М. Гаршин“;
- Основно училище „Антон Страшимиров“;
- Църква;
- Параклис „Свети цар Борис - Михаил Покръстител“, построен през 2005 год. в памет на загиналите руски войници в сраженията при селото;
- Целодневна детска градина;
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Землището на селото е богато на археологически обекти и от него произхождат множество различни предмети от праисторията, античността и средновековието.
- Беломорска етнографска сбирка - намира се в стара къща и е посветенa на материалната и духовната култура на беломорските българи, заселили отново селото след Oсвобождението на България. Разполага с богата експозиция от автентични носии носени от т. нар. “беломорци” и предмети на бита на бежанците от Беломорска Тракия. Носиите са послужили в близкото минало като оригинален реквизит, използван при създаването на филма “Капитан Петко войвода” и др.
- Параклисът „Свети цар Борис-Михаил Покръстител“, построен като умалено подобие на „Златната църква“ при село Шипка;
- Руски паметник от 1885 год., построен над братска могила, в която са погребани 41 руски войници и офицери, загинали в сраженията при селото, намираща се на около 500 м от Светлен в посока на град Попово;
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
[редактиране] Фотогалерия
Откриването на параклиса „Св. цар Борис-Михаил Покръстител“ при селото - 2 май 2005 год.