Герхарт Хауптман

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Герхард Хауптман
немски писател и драматург
Герхард Хауптман
Роден: 15 ноември 1862
Бад Залцбрун, днес Шчавно Здрой, Полша
Починал: 6 юни 1946
село Агнетендорф днес квартал Ягнионтков, на Йеленя Гура, Полша

Герхарт Хауптман (на немски Gerhart Johann Robert Hauptmann) е немски писател и драматург и един от най-видните представители на немския натурализъм.

Хауптман е роден на 15 ноември 1862 г. в семейство на гостилничар в Бад Залцбрун, Силезия, днес град Шчавно Здрой в Полша. Баща му бил собственик на ресторант, но дедите му били тъкачи. Недоволството му от пруският модел на обучение и честите заболявания водят до посредствени успехи в училището и до повтаряне на един от класовете. След завършване на средното образование се установява в имението на един от чичовците си в Силезия, където получава солидно аграрно образование. На 28 години се записва да следва скулптура в Кралската академия на изкуствата в Бреслау, от където още на следващата година е изключен поради незадоволително поведение и слаби резултати. След един нов, също така краткотраен и неуспешен опит да продължи следването си в Бреслау, Хауптман учи за кратко философия в универитета в Йена, където слуша лекциите на бележития биолог Хегел (1882). Последният му опит за кариера на художник е осъществен с финансовата помощ на бъдещата му съпруга Мари, чиято сестра е омъжена за брат му Карл: Хауптман заминава заедно с брат си за Рим (1884), където двамата наемат ателие. След като монументалната му склуптура "германски войн" се срутва (поради грешка в статиката и), той окончателно се отказва от идеята да бъде художник. Щом завършва образованието си, Герхард Хауптман се отдава изцяло на литературата. Предприема редица пътувания до Испания, Италия, Швейцария и др. Своите впечатления от Италия Хауптман е изразил в лирическата си поема "Съдбата на Прометидите" (1885).

През 1885 г. се жени за Мари Тинеман, дъщеря на едър земевладелец. С това Хаутпман решава финансовите си затруднения и оттук нататък може да работи като писател на свободна практика. Премества се да живее в Берлин, където поддържа контакти с редица известни личности. Първата драма, с която Хаутпман се налага на немска сцена , е "Пред изгрев слънце" (1889). Представянето на драмата в театър "Свободна зона" е цяло събитие в Германия. Примиерата означава победа за новатора-драматург.Втората пиеса на Хаутпман е "Празник на примирението" (1890) , а следващата е "Самотни хора" (1891). Една от най-забележителните драми на Хаутпман е "Тъкачите" (1893), където той изобразява глада и бунта на работниците. Драмата е в пет действия и прави впечатление големият брой действащи лица в нея. Почти едновременно с "Такачите" Хаутпман поставя на сцената комедията "Бобровата шуба" (1893). През 1894 г. излиза драмата му "Ханеле".През втората половина на 90-те години и началото на 20 век Хаутпман пише драми, които показват как развитието клони ту към реализма, ту към символизма. Към първата група спадат социално-реалистичните драми "Коларят Хеншел" (1893) "Михаел Крамер" (1901), "Плъхове" (1901) и др. От втората група най-голям интерес предизвиква драмата "Потъналата камбана" (1896), която може да се нарече драма-приказка.Произведенията му писани по време и след Първата световна война са пълни с тревога, смут, страдание, песимизъм - "Зимна балада" (1917), "Островът на великата майка" (1924) и др. Последната му реалистична драма е "Пред залез слънце" (1932).


През 1912 г. получава Нобелова награда за литература.

В началото на XX век Герхарт Хауптман е един от най-известните немски писатели, като след ППърва световна война му е предложена кандидатура за райхспрезидент, която писателят отказва.

Почива на 6 юни 1946 г. в село Агнетендорф, днес квартал Ягнионтков на град Йеленя Гура в Полша.

[редактиране] Произведения

Открийте още информация за Герхарт Хауптман в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)

Уикицитат (цитати)

Gerhart Hauptmann
Gerhart Hauptmann
  • Съдбата на Прометидите (1885)
  • Пред изгрев слънце (1889)
  • Празник на примирението (1890)
  • Самотни хора (1891)
  • Тъкачите (1893)
  • Боброва шуба (1893)
  • Хенеле (1894)
  • Коларят Хешел (1893)
  • Михаел Крамер (1901)
  • Плъхове (1901)
  • Потъналата камбана (1896)
  • Зимна балада (1917)
  • Островът на великата майка (1924)
  • Пред залез слънце (1932)
  • Великият сън
  • Атлантида
  • Стрелочникът Тил
  • Карнавал