Ксилография

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ксилографията е техника в изобразителното изкуство, вид резба или гравюра върху дърво, която възниква в Китай около I век, а според някои VI век. Първата част на думата идва от гръцкото xylon - отсечено дърво (ксило- при сложни думи сочи връзка с дървесината като материал).

[редактиране] Техника

При ксилографията се ползва крушово дърво, срязано по жилата и добре шлайфано. Използва се остър инструмент - длето, с който се гравира релеф, запълван по-късно с мастило, с цел да се отпечата върху хартия. Релефният образ е негативен, за да се получи позитивен отпечатък. При цветната ксилография за тази цел се изготвят отделни плоскости.

[редактиране] Автори

Михаел Волгемут и неговият ученик Албрехт Дюрер, Анри Лоранс, Жоан Миро, Бернар Лоржу и др. са сред творците, ползвали тази техника. Ксилографията е любима техника и на Мориц Корнелис Ешер.

[редактиране] Галерия