Сиад Баре

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мохамед Сиад Баре
лидер на Сомалия
Мохамед Сиад Баре
Роден: 1919
Шилаво, Етиопия
Починал: 2 януари 1995
Лагос, Нигерия

Мохамед Сиад Баре (на сомалийски : Maxamed Siyaad Barre) е най-дълго управлявалият държавен глава на Сомалия. Той ръководи страната от 1969 до 1991 година. Преди да стане лидер, той е бил висш военен командир в сомалийската армия с чин генерал-майор. По време на неговото управление народът го нарича "другаря Сиад" (Jaalle Siyaad).

Съдържание

[редактиране] Постъпване в армията

Сиад Баре първоначално постъпва в италианската колониална полиция. Преди това той е бил сирак без никакво образование. Там се научава да пише и да чете, и продължава да учи усилено. Получава военно обучение в Италия. След независимостта на Сомалия Баре става заместник-главнокомандващ на сомалийската армия. През 1969 година е извършен преврат и тогавашният президент - Абдирашид Али Шермарке е свален от власт и убит. В последвалият период на анархия и политически вакуум Сиад Баре, вече практически върховен главнокомандващ на армията, завзема властта и става президент. Това се случва на 21 октомври 1969, ден след погребението на Шермарке.

[редактиране] Управление

Сиад Баре води лява, марксистка политика, повлиян от съветските военни по време на съвместни тренировки в началото на 60-те. През 1970 година Сомалия е провъзгласена за социалистическа република. Значим негов принос за страната е въвеждането на сомалийския език като национален, една от първите му задачи след встъпване в длъжност. Сомалийският става задължителен в училищата, и се изписва с латинска азбука, тъй като не е имал собствена писменост. В резултат на това действие в периода 1970-1973 грамотността се повишава драстично - от едва 5% тя става 60%. Баре пропагандира и идеята за Велика Сомалия, според която всички етнически сомалийци трябва да живеят в една страна. Това означава, че Джибути, Огаден и регионите населени със сомалийци в Кения трябва да бъдат присъединени към Сомалия. През 1977 година Сомалия напада Етиопия. В началото военните действия са много успешни и цял Огаден попада под контрола на Могадишу. По-късно обаче етиопската армия преминава в контранастъпление, и с помощта на кубински войници и помощи от СССР възстановява територията си. Така идеята за Велика Сомалия се проваля.

[редактиране] Международни връзки

Първоначално правителството в Могадишу е поддържало близки отношения с СССР. Заради стратегическото местоположение на страната Москва е наредила разполагането на военни бази и летища за съветската армия. На територията на Сомалия са били разположени атомни бомбардировачи и голям брой войници на Червената армия. Освен това Съветския Съюз снабдява Сомалийската Национална Армия с модерно въоръжение и осигурява професионална подготовка на войниците. По-късно обаче руснаците решават да преместят базите си в Етиопия. Това се случва точно по време на войната между двете страни, която сомалийците губят. Сиад Баре прекратява дружеските споразумения с СССР и насочва политиката си към Запада. САЩ осигуряват силна подкрепа на Баре до края на Студената война. През 1989 година Вашингтон спира всички помощи за страната.

[редактиране] Край на управлението

След като и Америка прекратява подкрепата си към правителството на Сиад Баре, настъпва период на политическа нестабилност. Множеството кланове в страната започват ожесточена борба за власт, появяват се безредици. Баре дава разрешение на армията да започне бомбардировки по северната част на страната, където се сформира непризнатата република Сомалиленд. Бунтовническите групи опустошават страната, ограбват, избиват, измъчват и изнасилват местното население в централните и северните региони на страната. Въпреки намесата на военните Сиад Баре не е в състояние да спре нарастващият хаос в страната. Отделните министри и служители на правителството, които са от най-различни кланове, отказват да изпълняват задълженията си. Политическата система практически престава да функционира и единствените институции с власт са Армията и самият Сиад Баре. През 1991 започват ожесточени боеве в Могадишу. Вечерта на 26 януари 1991 Мохамед Сиад Баре е свален от власт. Властта поема военният лидер Али Мехди Мохамед, който управлява до Ноември 1991. Той също е свален и оттогава Сомалия е разкъсвана от схватки между кланове и бунтовнически групи.

[редактиране] Последни години

След преврата Баре остава в Сомалия, като на два пъти се опитва да завземе отново Могадишу, но се проваля. След това бяга в Кения, но правителството не му позволява да остане. Заминава за Нигерия. Живее в Лагос до 2 януари 1995 година, когато умира от инфаркт. След неговото управление няма успешни опити за създаване на единно правителство.

[редактиране] Цитати

  • "Когато пристигнах в Могадишу...[там] нямаше нито един път, построен от италианците. Ако се опитате да ме накарате да се оттегля, ще напусна този град както го видях, когато пристигнах. Дойдох на власт с оръжие, и само оръжие може да ме накара да предам властта."[1]

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. Abdullahi, стр. 41