Генадий Велешки

от Уикипедия, свободната енциклопедия

митрополит Генадий
български духовник
Роден: 1800
Подкожани, днес Албания
Починал: 12 май 1876
Битоля, днес Република Македония

Митрополит Генадий със светско име Георги Димитров е български духовник, велешки и дебърски митрополит, борец за самостоятелна българска църква, вероятно от албански произход.

[редактиране] Биография

Георги Димитров е роден в село Подкожани, разположено в планината Мокра, недалеко от Поградец, (днес в Албания) в семейството на Димитър Мокрянин. По-късно баща му става учител в охридското училище, а Генадий става свещеник, но след като жена му почива се замонашва и става игумен на един манастир. Постепенно се издига в църковната йерархия и става архимандрит, протосингел на битолския владика, а в 1840 година е ръкоположен за епископ. Като свещеник е познат под името поп Георги Арнаутина.

Епископ Генадий се включва активно в борбата за самостоятелна българска църква. В 1860 година той се присъединява към българските владици, които на великденската служба отхвърлят името на гръцкия патриарх. Въпреки това в 1864 година е ръкоположен за Дебърски епископ, а в 1870 година Генадий е назначен от Цариградската патриаршия за Велешки митрополит. Още при пристигането си във Велес, митрополит Генадий се отказва от патриаршията и се присъединява към новосъздадената Българска екзархия.

Синът на Генадий Велешки Иван Генадиев (Хармосин) също участва активно в българската църковна и просветна борба през Възраждането. Внуци на митрополит Генадий са известният български политик Никола Генадиев, просветният и революционен деец Павел Генадиев и журналистът и преводач Харитон Генадиев.

Митрополит Генадий оставя речи, написани с гръцки букви на български език.

[редактиране] Източници