Персийско-византийска война 602-628
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Персийско-византийска война 602-628 – 26-годишна война между Византия и Персийската империя, изтощила и двете държави, което предопределя арабското завоевание на Близкия Изток. Лев Гумильов нарича тази война „Световна война на VII век”.
[редактиране] ПредисторияПрез 602 година сред армията, стояща на лагер при Дунав, избухва въстание срещу император Маврикий, войниците избират за главнокомандващ простия войник Фока и потеглят към Константинопол. Маврикий се опитва да ги спре при столицата, но когато метежниците, начело с Фока, приближават към града, тогава и там избухва революция. Маврикий избягва със семейството си по азиатския бряг и се отправя към Халкедон със своя най-голям син и наследник на трона Теодосий за помощ от персите. Между това Фока стъпва в столицата, Маврикий бил убит, накрая Теодосий бил настигнат в Никея и споделя участта на баща си. [редактиране] Хозрой II срещу ФокаОще през същата година Хозрой II под предлог да отмъсти за убийството на Маврикий, свой другар и опекун, нападнал византийските владения. [редактиране] Нападението на ПерсияВъв войската Хозрой намерил някой, представящ се за Теодосий – сина на Маврикий. Коронясал го, а шаханшахът му дава войска, която била разбита при Дар. На следващата година Хозрой започва голямо нападение срещу Византия. През 604 година, след продължителна обсада е превзета Дара, по време на щурма на който убил епископа на града, изплашен пред угрозата шахът да го убие. Към 607 година персите овладели цяла Месопотамия. [редактиране] Гражданска война във ВизантияПрез 608 година екзархът на Картаген Ираклий (старши) вдига бунт против узурпатора Фока, въоръжил армията и поставя начело на нея своите синове Ираклий и Теодосий. През 610 година въстаниците превземат Египет, осторвите в Егейско море и накрая потеглят към Константинопол. [редактиране] Хозрой II срещу ИраклийПрез 611 година в Константинопол е извършен преврат, в резултат на който узурпаторът Фока е екзекутиран, а за нов император е провъзгласен синът на екзарха на Картаген Ираклий. [редактиране] Опит за мирни преговори през 611 годинаВеднага след свалянето на Фока новият император Ираклий отправя към Хозрой пратеници. Той обаче не реагира на опита за преговори. [редактиране] Настъпление на Персия в Киликия, Палестина и ЕгипетОт май до октомври 611 година персите превземат Антиохия, Апамея и Едеса в Сирия. На следващата година персийският пълководец Бахрам овладява Кесария Кападокийска. Два пъти персите достигат до Халкедон, а в Сирия Шахрбараз превзема Дамаск. Второ предложение за мир на Ираклий било отхвърлено. На 15 април 614 година Шахрбараз потеглил към Йерусалим и го превзема след двайсетдневна обсада. По различни източници в града са убити от 62 до 90 000 души, а останалите живи са отведени като роби в Персия. В техни ръце попада и Светия Кръст Господен, който Шахрбараз изпратил при Хозрой, а той го полага в съкровищницата на шаха. Самият град пък е изгорен. През 615 година персите превземат Александрия и цял Египет. След него те завладяват Халкедон. [редактиране] Прелом във войнатаПрез 621 година Ираклий сам възглавява византийската армия и войната придобива друг характер. Цялата следваща година императорът прекарва в подготовка на войската, а през април 623 година вместо с поход към Ктесифон, както очаквал Хозрой, той започва поход през Армения от Атропатен до Гандзак, където за малко в плен не е взет самият Хозрой. Оттук отстъпва в Албания и превзема нейната столица Барда. През пролетта на 624 година персите преграждат проломите, водещи от Алабния до Персия, но Ираклий ги обхожда през техните големи и дълги пътища по долините. Хозрой изпраща против него Шахин и Шахрбараз, но василевсът ги разбива в няколко сражения в Армения и на следващата пролет през Тавър нахлува в Сирия по течението на Тигър. [редактиране] Обсада на Константинопол от аварите 626Основна статия: Обсада на Константинопол (626) В началото на 626 година Шахрабараз настъпва към Константинопол и се разполага на азиатския бряг на Босфора. Аварите и подвластните им славяни нарушават примирието обградили града от европейския бряг, по същото време когато Шахин атакува Ираклий. Но петте дни на атаката не сломяват обсадените и аваро-славянската войска си отиват. [редактиране] Влизане във войната на Западно-тюркския хаганатПрез 625 година Ираклий сключва съюз с тюрките и още в 626 година тюркска войска под командването на Шад превзема Дербент и разграбва Закавказието. През 627 година Ираклий продължава военните действия против Шахин със своя брат Теодор, дошъл в Лазика (Западна Грузия). При Тбилиси се среща с тюркските войски, но обединените войско така и не могли да превземат града. След безуспешната обсада Джебукаган заедно с войската си напуска Ираклий, обещавайки да се върне на следващата година (през следващата година на тюрките се удало да превземат Тбилиси).През това време Ираклий нахлува дълбоко в Персия, настъпва към Ниневия и започнал да преследва персийската войска под командването на Рахзад. В началото на сражението Ираклий е два пъти ранен, но побеждава Рахзад. Победата била за византийците и през януари 628 година настъпват към Ктесифон. Превземат и разграбват Дастагерд – резиденцията на Хозрой. Самият той избягва от двореца си девет дни преди да дойде императорът. Междувременно в ръцете на Ираклий попаднало тайно писмо на шаханшаха, в което той, недоволен от Шахрбараз, призовавал да го убият. Императорът изпраща това писмо на Шахрбараз и той прави заговор срещу шаха. По пътя от Ктесифон Ираклий узнава, че Хозрой е свален от престола и убит, а на престола се възкачил сина му. [редактиране] Мирният договорСлед смъртта на баща си шах станал Кавад II, който не след дълго сключил мир с Ираклий, връщайки му всички завзети територии и Светия Кръст Господен. [редактиране] Външни връзки на руски език
[редактиране] Източници
|