Хелмут Кол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хелмут Кол немски политик |
|
Роден: | 3 април 1930 Лудвигсхафен, Германия |
---|---|
Хелмут Йозеф Михаел Кол (немски: Helmut Josef Michael Kohl) е немски консервативен политик от Християндемократическия съюз (ХДС). Той е роден в семействота на Ханс Кол,който бил държавен служител.Хелмут Кол е третото дете на едно силно религиозно католическо семейство.По големият му брат загива по време на Вторта Световна война.Той завършва гимназията Макс Планк. През 1950 год. се установява в Франкфурт,където изучава право.През 1951 се прехвърля в университета в Хаиделберг където продължава обучението си по история и политически науки.През 1956 год.става асистент на Алфред Уебър,1958 става доктор по философия,след като защитава тезата си "Политическото развитие и реконструкцията на политическите партии след 1945 година".През 1960 е избран за водач на партията и заема този пост до 1969.От 1966 год. до 1973 год. е член на федералния съвет на партията.За определен период от време е професор в университета в Хайделберг.От 19 май 1969 е е министър председател,а през 1971 се кандидатира за канцлер,но не е избран.Едва през 1982 год. той става канцлер на Германия от 1 октомври 1982 до 27 октомври 1998 (до 1990 само на Западна Германия). Председател на ХДС от 1973 до 1998 година. Шестнадесетте години на власт като канцлер на Германия са най-продължителните от времето на Ото фон Бисмарк. По негово време Германия се обединява политически, а по-късно Германия подписва Маастрихтския договор под негово ръководство.По време на неговото управление най-силно се набляга на икономиката и на международната политика на Германия.Привърженик е на умерената социял-демократическа политика,единствените му по агресивни възгледи идват в подкрепата му политиката на Рейгън по отношение на СССР.По време на неговото управление германската марка бива заменена от еврото.
Хелмут Кол, заедно с президента на Франция Франсоа Митеран, получава международната награда "Карл Велики" през 1988 година. През 1998 година Кол е обявен за "Почетен гражданин на Европа" от европейските държавни глави, за приноса си към обединяването и кооперирането между европейските държави. Той е първият човек след Жан Моне, получил това отличие.