Българска армия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За стадиона на ЦСКА вижте Българска армия (стадион).
Българска армия или българска войска се наричат въоръжените сили на България.
Официалният празник българските въоръжени сили е Денят на храбростта и Българската армия 6 май, Гергьовден.
Съдържание |
[редактиране] Историческа справка
Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Първоначално се нарича Българска земска войска.
От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (или армия).
По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.
През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.
С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция.
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.
През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк.
Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от:
- Действаща – със срок на служба 10 г., от които 4 редовна, а останалите – в запас, и
- Резервна, със срок на служба 8 г.
В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади. Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на Княжеството да достигат 318570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генерален щаб.
През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина.
През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част – във Варна.
През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили.
През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части.
По време на Балканската война 1912–1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639567 души, а през Първата световна война 1914–1918 г. (към 1 септември 1918 г.) – 885175 души.
По силата на Ньойски мирен договор 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата и численост е сведена до 33000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи.
Последното голямо изпитание за Българската армия е участието и в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г.
Главната функция на армията ни е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г. и 1934 г. Нейни части вземат активно участие и в преврата на 9 септември 1944. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от 1900 г., Войнишкото въстание 1918 г., въстанията от юни и септември 1923 г., срещу съпротивителното движение в България 1941–1944 г., по време на така нар. Възродителен процес и др.
През периода на тоталитарната държава са изградени така наречените Трудови войски, в които служа най-вече малцинствата (цигани и турци), които през периода на своята задължителна служба са използвани като строителни работници на големи и по-малки обекти - заводи, пътища и други.
[редактиране] Съвременна структура
Въоръжени сили на Република България | |
---|---|
Общи данни | |
Призивна възраст | 18 г. |
Мобилизационна възможност | мъже на възраст 15–49: 1 661 211 (2005 г.) |
Годни за военна служба | мъже на възраст 15–49: 1 302 037 (2005 г.) |
Годишен призив | мъже: 51 023 (2005 г.) |
Редовна армия | 51 000 (2006 г.) |
Военни разходи | |
Общо разходи | $715.7 млн. (2006 г.) |
Процент от БВП | 2.55% (2007 г.) |
Политичекото управление на армията се реализира от Министерство на отбраната. Военното ръководство е в ръцете на Генерален щаб на Българската армия. Армията се състои от три рода войски: Сухопътни сили, Военноморски сили и Военновъздушни сили. Всеки от родовете войски се управлява от Главен щаб. Към армията съществуват и други войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили.[1]
В резултат на програмата на Министерство на отбраната План 2004, армията се преструктурира в по-компактна структура от около 42 000 души със Сили за бързо реагиране и два допълнителни корпуса.
Освен армията, към въоръжените сили на България са и представителното военно формирование Националната гвардейска част, а според изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили от 2004 г. и Национална спортна рота - военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия, в което може да се изпълнява военна служба.
[редактиране] Оборудване
[редактиране] Пехотно въоръжение
Оръжие | Тип | Произход |
---|---|---|
АК-47 | автоматично огнестрелно оръжие | ![]() |
АТ-3/4/5 | управляема противотанкова ракета | ![]() |
[редактиране] Бронетанкови войски
Машина | Тип | Произход | Брой |
---|---|---|---|
Т-72 | Основен Боен Танк | ![]() |
432 |
Т-55 | Основен Боен Танк | ![]() |
400 |
БРДМ-2 | Бронетранспортьор | ![]() |
60 |
БМП-23 | Бронетранспортьор | ![]() |
114 |
БМП-1 | Бронетранспортьор | ![]() |
80 |
БТР-60 | Бронетранспортьор | ![]() |
618 |
МТ-ЛБ | Бронетранспортьор | ![]() |
900 |
[редактиране] Артилерия
Машина | Тип | Произход | Брой |
---|---|---|---|
БМ-21 | 122 мм ракетна установка | ![]() |
218 |
Д-20 | 152 мм оръдие | ![]() |
205 |
М-30 | 122 мм оръдие | ![]() |
193 |
2С1 | 122 мм самоходна гаубица | ![]() |
687 |
СУ-100 | 100 мм самоходна гаубица | ![]() |
68 |
2С11 | 120 мм самоходно оръдие | ![]() |
359 |
[редактиране] Други
Регистрационният код на превозните средства на БА е - МПС код: ВА, СР
[редактиране] Външни препратки
- Официална страница на Министерство на Отбраната
- Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- ↑ Длъжностите във Въоръжените сили изискващи висши офицерски звания - указ на президента от 2002 (последно изменен 2004).
- Вестник „Българска армия“
- Списание „Български воин“
- Военен телевизионен канал
- Военна академия „Г. С. Раковски“
- в-к Българска Армия - Списък на командващите Генералния щаб
Йерархия в българската армия
Войнишки звания: Редник ⇒ Ефрейтор ⇓
Сержантски звания: Младши сержант ⇒ Сержант ⇒ Старши сержант ⇒ Старшина ⇒ Офицерски кандидат ⇓
Младши офицерски звания: Младши лейтенант ⇒ Лейтенант ⇒ Старши лейтенант ⇒ Капитан ⇓
Старши офицерски звания: Майор ⇒ Подполковник ⇒ Полковник ⇓
Висши офицерски звания: Бригаден генерал ⇒ Генерал-майор ⇒ Генерал-лейтенант ⇒ Генерал ⇒ Армейски генерал
Въоръжени сили на страните в Европа |
---|
Въоръжени сили на: Австрия | Азербайджан | Албания | Андора | Армения | Беларус | Белгия | Босна и Херцеговина | България | Ватикан | Германия | Грузия | Гърция | Дания | Естония | Испания | Република Ирландия | Исландия | Италия | Кипър | Латвия | Литва | Лихтенщайн | Люксембург | Република Македония | Малта | Молдова | Монако | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | Румъния | Русия | Сан Марино | Сърбия | Словакия | Словения | Турция | Украйна | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Хърватска | Черна гора | Чехия | Швейцария | Швеция |