Първа световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Икона за транскрибиране и/или превод Предлага се тази картинка или статия съдържаща картинка на чужд език да се транскрибира, преведе или да се замени с друга подходяща картинка на български език. Моля направете нужните промени, обновете картинката и махнете този шаблон след като сте приключили.


Първа световна война
Конфликт:

Европа в навечерието на войната, заедно с военните блокове
Период 19141918
Място Европа, Тихи океан, Близък изток, Средиземно море и Африка
Резултат Победа на Антантата
Причина Противоборството между Централните сили и Антатата
Повод {{{повод}}}
Територия
Воюващи страни
Антанта:
Великобритания
Франция
Руска империя
Япония
Сърбия
САЩ
Канада
Китай
Австралия
Нова Зеландия
ЮАР
• и други
Централни сили:
Германия
България
Австро-Унгария
Османска империя
Командири
Сили
Жертви
6 милиона военнослужещи
4 милиона цивилни
Общо: 10 милиона
4 милиона военнослужещи
5 милиона цивилни
Общо: 9 милиона

Първата Световна война е една от най-тежките войни в историята, продължила от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918. Войната се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави).

Поводът за войната е убийството на престолонаследника Франц Фердинанд на 28 юни 1914 год. от сръбския студент Гаврило Принцип (1894–1918). Причините за войната обаче лежат дълбоко в международните отношения и преразпределянето на колонии. Австро-Унгария иска от Сърбия да се проведе разследване по повод убийството на Фердинанд, в което Австро-Унгария да участва. Сърбия отказва и в резултат бива нападната от империята. Всъщност обаче убийството на австро-унгарския престолонаследник е само повод, зад който Австро-Унгарската Империя, подкрепяна от Германия се прикрива, за да може да удовлетвори своите политически интереси(главно на Балканите).

Съдържание

[редактиране] Начало на войната

На 28 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия и нахлува в нейната територия. Русия започва мобилизация. За приключването на този бавен процес са нужни около 6 седмици, защото трябва да събере войските си, намиращи се и в азиатската част на страната. В отговор Германия обявява война на Русия на 1 август, на Франция на 3 август и навлиза в Белгия, която е неутрална. Германия цели бърз пробив към сърцето на Франция - Париж, като в същото време избегне боеве по силно укрепената френско-германска граница.

На 4 август, поради инвазията в Белгия, Великобритания влиза във войната. Ето защо Германия и Австрия се смятат за главните виновници за началото на Първата Световна Война. Франция и Великобритания имат предварителна информация за стратегията на Германия - нахлуване във Франция през Белгия (виж план Шлифен). Франция също така има сключен отбранителен съюз с Русия с цел отбрана срещу агресивната политика на Вилхелм II. През август и септември германците навлизат дълбоко във Франция, но в сражението при река Марна (6-9 септември) са спрени. В следващите 4 години на Западния фронт се налага позиционна, окопна война. По същото време Русия навлиза в Източна Прусия, което принуждава Германия да изтеглят силите си от Западния фронт. Все пак руснаците са победени при Таненберг. Опасността от нахлуване дълбоко в тила на немците е предотвратена!

[редактиране] България в Първата световна война

Основна статия: Участие на България в Първата световна война

България се включва на 14 октомври 1915 г., когато започва войната със Сърбия. Дълго време страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният Съюз) да се включи във войната. В крайна сметка, според мнозина историци в резултат на изгодни предложения към самия княз Фердинанд, България застава на страната на Тройния Съюз, с което Съюзът си осигурява изключителнмо силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други Балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1-ви септември 1916г, България обявява война на Румъния. Българските и турски войски разгромяват румънската армия и превземат столицата Букурещ. Движейки се на северо-изток, българската войска да се изправи срещу Русия. Действията на съюзените българо - турски сили са успешни. Героят на този фронт е генерал Колев. Неговата 1-ва Кавалерийска дивизия има многобройни победи, като успява да надделее даже над считаната за непобедима казашка конница. (при конницата „надделее“ означава „изколи“)

Малко по-късно съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което става и повод за българското Владайското въстание, българските войници отказват да воюват и се оттеглят като в своя протест достигат до столицата.Там с нечовешка жестокост лично българския княз нарежда те да бъдат спрени. Бунтът е потушен след масови кланета и убийства, което всъщност е и началото на края на войната за България. Княз Фердинанд Сакс-Кобург-Готски успява да избяга от страната, взимайки със себи си голяма част от облагите, предоставени на страната от съюзническите сили и главно Германия. По-късно Съглашението нанася тежки поражения за съюзническите сили, с което се слага точка на спора относно изхода на войната.

България е първата държава, която подписва премирие на 28 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните договори страната е прунудена да изплаща милиони франка репарации на страните-победителки. В последствие България преживява и национална катастрофа. Веднага след България, на 3-ти октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президентa на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата Световна Война.

[редактиране] Включване на САЩ във войната

Официално, нарушаването на международното право по време на война от страна на Германия, поставя въпроса за военната намеса на САЩ във войната. Потапянето на големия британски пасажерски лайнер Лузитания от немска подводница U-20, предизвиква масови протести в САЩ, поради големия брой загинали 1198 от 1959(в това число и не малък брой американски жители). Този инцидент осигурява и обществената подкрепа на политически режим в САЩ за водене на война. Потопени са и седем американски търговски кораба от немски подводници, в следствие на доктрината на Германия за блокиране на морската търговия на враждебните държави. Към всичко това може да се прибави и хванатата телеграма от британското разузнаване, в което Министерството на външните работи на Германия нарежда на посланика си в Мексико да предложи на мексиканското правителството да се присъедини към Централните сили и да нападне САЩ. Президентът Удроу Уилсън обявява, че войната срещу търговията е война срещу човечеството [1] и декларира влизането на САЩ във войната.

Според Ноам Чомски [2], въпреки, че е избранo с платформа за мир, правителството на Уилсън обаче е било за включване във войната, затова трябвало да направи нещо. Създава се правителствена пропагандна комисия, наречена комисията Крийл, която само за шест месеца успява да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко германско, да разкъса немците на парчета, да се бие докрай и да спаси света..

[редактиране] Статистика

Дата Кой обявява война На кого е обявена война
28 юли 1914 г. Австро-Унгария Сърбия
1 август 1914 г. Германия Русия
3 август 1914 г. Германия Франция
4 август 1914 г. Великобритания Германия
5 август 1914 г. Черна гора Австро-Унгария
6 август 1914 г. Австро-Унгария Русия
6 август 1914 г. Сърбия Германия
6 август 1914 г. Черна гора Германия
12 август 1914 г. Великобритания и Франция Австро-Унгария
23 август 1914 г. Япония Германия
2 ноември 1914 г. Русия Османска империя
5 ноември 1914 г. Великобритания и Франция Османска империя
23 май 1915 г. Италия Австро-Унгария
14 октомври 1915 г. България Сърбия
9 май 1916 г. Германия Португалия
27 август 1916 г. Румъния Австро-Унгария
28 август 1916 г. Италия Германия
1 септември 1916 г. България Румъния
6 април 1917 г. САЩ Германия
27 юни 1917 г. Гърция Германия
22 юли 1917 г. Тайланд Германия
14 август 1917 г. Китай Германия
26 октомври 1917 г. Бразилия Германия
7 декември 1917 г. САЩ Австро-Унгария
12 юли 1917 г. Хаити Германия
19 юли 1917 г. Хондурас Германия
11 ноември 1918 г. край на войната

[редактиране] Край на войната

[редактиране] Капитулация на страни от Антантата

[редактиране] Капитулация на страните от Централните сили

[редактиране] Мирни договори след Първата световна война

Държава Договор Териториални клаузи Военни ограничения Репарации
Германия Версай, 28 юни 1919г.

в сила от 10 януари 1920г.

Елзас и Лотерангия - към Франция, Ойпен и Мелмеди - към Белгия, Саарска област - под контрло на ОН за 15 години, върната след плебисцит, Горна Силезия - към Чехословакия и Полша, Данциг - свободен град-държава, Мемел - отказ в полза на ОН - 1923г. е предаден на Литва, Люксембург излиза от митнически съюз с Германия Демилитаризиране на Рейнска област, премахване на задължителната военна повинност, разпускане на Генералния щаб и съществуващата армия - 100 000 пехота и 4 000 офицери, огричения на БФМ, тежка артилерия и танкове, забрана за авиация и подводници, разоръжаване под съюзнически контрол. Размерът подлежи на уточнение от репарационна комисия, задъжение да се изплатят в срок от 30 години. Всички търговски кораби в водоизместимост от 600 до 1000 тона и 50% от 1000 до 1600 т. от риболовния и речен флот да бъдат предадени на съюзниците. Репарациите оценени от комисията са 132 милд. златни марки.
България Ньойи сюр Сен, 27 ноември 1919г.,

в сила от 1 юни 1920г.

Южна Добружа - към Румъния, Западните покрайнини - към СХС, Беломорска тракия след автономен режим към Гърция. Общо 8700 км2[3]. 20 000 - доброволци в армията, 10 000 - за жандармерията, 3 000 за погранична стража[3] 2 250 000 златни франка за 37 години
Австрия Сен-Жермен ан Ле, 10 септември 1919г.,

в сила от 16 юли 1920г.

Забрана за Аншлус с Германия, Бохемия, Моравия и Силезия към Чехословакия, Тешен към Полша, Бургенланд - към към Австрия след плебезцит 1921г., Шопрон - към Унгария, Буковина - към Румъния, Южен Тирол, Триест, Истрия с част от Крайна и Каринтия, Далмация и Далматинските острови - към Италия, Словенска Каринтия с Клагенфурт след плебеццит 10 октомври 1920г. - към Австрия. 30-хилядна армия, без тежка артилерия Задължително плащане на репарация, конфискация на целия военен и търговски флот.
Унгария Трианон, 1 юни 1920г.,

в сила от 26 юли 1921г.

Трансилвания и Източен Банат - към Румъния, Хърватско, Зпаден Банат и Бачка към СХС, Словакия и Закарпатска Украйна - към Чехословакия, отказ от претенции към Фиуме 35-хилядна армия, отмяна на военна повинност, наемна армия, няма право на авиажия и танкове, тежка артилерия, целия флот подлежи на унищожение или предаване на съюзниците Конфискация на целия военен флот.
Османска империя Севър, 10 август 1920г.,

договорът не е признат от Кемал Ататюрк, направени са промени

Тракия с Галиполите, Егейските острови и Смирна - към Гърция, Сирия и Ливин към Франция, Ирак, Палестина, Кипър и Египет към Великобритания, Кюрдистан - евентуална бъдеща автономия, Турска Армения - свободна държава, Триполитания - към Италия 50-хилядна армия, без подводници и авиация Финансов и военен контрол от страна на победителите, международен контрол и управление на проливите
Турция Лозана 24 юли 1923г.. Източна Тракия и Смирна върнати на Турция, границата с Ирак - неуточнена Демилитаризация на Босфора и Дарданелите, право на свободен преход на търговски кораби през проливите и във военно време Няма формални репарации, но има отмяна на международния финансов контрол над страната, като Турция поема задължението да изплати дълга на Османската империя

[редактиране] Източници

  1. Удроу Уилсън обявява война срещу Германия (уикицитат на английски език)
  2. Медиите под контрол - ранна история на пропагандата
  3. 3,0 3,1 Недев, Н., България в световната война (1915-1918), София, 2001, Издателство „Анико“, , ISBN 954-90700-3-4, стр. 163

[редактиране] Виж също


Руско-турски войни
17 век • Руско-турска война (1676-1681) • Руско-турска война (1686-1700)
18 век • Руско-турска война (1710-1713) • Руско-турска война (1735-1739) • Руско-турска война (1768-1774) • Руско-турска война (1787-1792)
19 векРуско-турска война (1806-1812)Руско-турска война (1828-1829)Кримска война (1853-1856)Руско-турска война (1877-1878)
20 векПърва световна война (1914-1917)