Тертер (династия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тертерова династия
Тертерова династия

Тертер е българска царска династия от края на 13 и началото на 14 век. Първият български цар представител на династията е Георги I Тертер управлявал от 1280 до 1292 г. В началото на неговото управление татарите опустошават на няколко пъти България с което принуждават Георги Тертер да се признае за васал на Ногай. През 1292 Георги І Тертер абдикира.

Следващия цар на България от династията е татаринът Чака - съпруг на дъщерята на Георги І Тертер Елена. През 1299 Чака превзема Търново и се възкача на трона на България. След заговор на Тодор Светослав Чака бил хвърлен в тъмница и впоследствие убит.

Синът на Георги І Тертер Тодор Светослав се възкача на трона на мястото на Чака и управлява от 1300 до 1321. Светослав успява да сключи мир с татарите. Впоследствие византийската армия била разбита при Крън, а другият претендент за трона севастократор Радослав бил пленен. След това, през 1303 г., цар Тодор предприел поход и завзел редица крепости в източна Стара планина. През 1304 г. превзел Анхиало, Месемврия, Агатопол и Созопол. Византийският император Андроник II изпратил нови войски. В сражението край Созопол ромейските войски претърпели пълен провал. Тодор Светослав води успешна външна политика и успява да постигне вътрешна стабилизация на държавата. Почива от естествена смърт през 1321 г. и е наследен от своя син, цар Георги II Тертер.

Георги ІІ бил войнствена натура и атакувайки Византия успява временно да превземе Пловдив и други градове. В последствие обаче бива разбит от византийската армия и умира през 1322 г. Най-вероятно е убит при заговор.