Свищов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Свищо̀в е град в Северна България. Той се намира в Област Велико Търново и е разположен на брега на река Дунав. Градът е трети по големина в областта след Велико Търново и Горна Оряховица и е административен център на Община Свищов.

Свищов
Герб на Свищов Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Велико Търново
Население: 35 172
Надм. височина: 0-80 м
Пощ. код: 5250
Тел. код: 0631
МПС код: ВТ
Кмет
Станислав Благов (СДС)
Адрес на общинската администрация
ул. "Цанко Церковски" 2
тел.: 0631/ 60854
ел.поща: [1]

Съдържание

[редактиране] География

Свищов е разположен в Централна Северна България, на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав. Най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 260 км от София, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

В Свищов минимум 4 пъти годишно се вижда Северното сияние.

[редактиране] История

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година се настанява Осми августовски легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувал град под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.

На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищовска битка).

В Свищов още по турско време с дарени средства е изградено първото в България читалище - "Еленка и Кирил Д. Ааврамови", през 1856 г. Тук Г. С. Раковки основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята - бяло, зелено и червено.

[редактиране] Име

Турското име на Свищов е Систова, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 05 август 1791 г., заменило турското наименование Zigit.

[редактиране] Религия

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва източното православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са католически изцяло (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Забележителности

Едни от най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1-2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността "Паметниците" на брега на Дунав и паркът около старото кале в самия център.

Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС: Къща-музей "Алеко Константинов" (отворен за посещения: 8 - 12 ч. и 13 - 17 ч.; в събота има дежурен; има печат).

  • Археологически и архитектурни паметници от античността и Възраждането - Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).
  • Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
  • Първи български хор „Янко Мустаков“
  • Първо българско светско училище.
  • Часовникова кула (1763).
  • Църкви:
    • „Свети Димитър“ (16 в.),
    • „Света Троица“ (1867 Н. Фичев, 1877 Г. Кънев),
    • „Свети свети Петър и Павел“ (1644),
    • „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 Г. Кънев) и др.

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

  • Музей, посветен на преминаването на р. Дунав от руските войски при Освобождението на България от османско владичество.
  • Етнографска експозиция
  • Археологическа експозиция
  • Градски бит и култура (кр. на 19 - нач. на 20 в.)
  • Къща-музей "Алеко Константинов"
  • Военно исторически музей "Главна квартира на руската армия", с. Горна Студена

[редактиране] Редовни събития

Ежегодно в края на месец септември се провежда общоградският празник "Свищовски лозници", съпроводен с множество обществено-културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е свързана с атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране и награждаване на винопроизводителите от региона.

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Свищов

Алеко Константинов - писател, народен будител и основател на организираното туристическо движение в България
Алеко Константинов - писател, народен будител и основател на организираното туристическо движение в България
  • Алеко Константинов (1863–1897), писател и народен будител
  • Пантелей Киселов (1863-1927), български генерал, военен герой и освободител на Южна Добруджа
  • Георги Атанасович (1821-1892), лекар, първи министър на образованието
  • Владислав Бабаров (1933-1999), български художник.
  • Никола Катранов, поет и революционер, прототип на Инсаров от романа на Тургенев „В навечерието”
  • Цветан Радославов написал музиката и текста на химна на България "Мила Родино"
  • Димитър Ценов финансист, икономист и меценат
  • Иван Шишманов (1862-1928), литературен критик и етнограф
  • Александър Божинов художник, писател, публицист и критик

[редактиране] Починали в Свищов

  • Емануил Васкидович (1795-1875), български просветен деец
  • Георги Атанасович (1821-1892), лекар, първи министър на Образованието
  • Янко Мустаков (1842-1881), певец, композитор и хоров диригент

[редактиране] Литература

[редактиране] Кухня

[редактиране] Други

Свищов може да се гордее със своето минало и настояще и не би трябвало да се притеснява за бъдещето си, бидейки родно място на патриоти като Николай Катранов, Цветан Радославов и Алеко Константинов, от които последният е може би най-стойностният писател на след-освобожденска България (чрез незабравимия Бай Ганьо).

[редактиране] Меценатство

Свищов е известен със своите меценати: и Търговската гимназия, и Стопанската академия, и читалището в града са построени с дарени средства от богати свищовлии.

Търговията и частният интерес често са възприемани като диаметрално противоположни на дарителството и отказа от частния интерес в полза на общността. Свищовлии не без гордост могат да кажат, че техните деди успешно са съчетавали едното с другото. Ред е на днешните жители на града да покажат това отново.

[редактиране] Университетски град

Свищов е единственият град в България, който може да бъде определен като "университетски", т.е. средище на науката, в което университетът играе най-важна роля. Само за сравнение ще кажем, че другите 2 ВУЗ-а, които съперничат на Стопанска академия "Д. А. Ценов", са разположени в гр. Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в гр. София (с около 40 пъти по-голямо население).

През учебния период Свищов може да се определи и като "най-младият" град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно, благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.

[редактиране] Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол