Индира Ганди
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Индира Ганди индийски политик |
|
Родена: | 19 ноември 1917 Аллахабат, Индия |
---|---|
Починала: | 31 октомври 1984 Делхи, Индия |
Индира Приядаршини Ганди (इन्दिरा गांधी) е индийски политик, премиер-министър на Индия от 1966 до 1977 и от 1980 до 1984 година.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Индира Ганди е родена в град Аллахабат (днес щат Утар Прадеш). Тя е единствената дъщеря на Джавахарлал Неру, първия премиер-министър на Индия и лидер на „Индийски национален конгрес“ (ИНК). Женена за индийският политик и журналист - Фероз Ганди (1913-1960) (няма родствена връзка с другата известна фамилия „Ганди“ — Махатма Ганди).
[редактиране] Политическа кариера
След смъртта на баща си през 1964 е избрана за депутат в Лок Сабха(долна част на парламента) от „ИНК“, работи в правителството на Лал Бахадур Шастри. Когато той умира през 1966 в Ташкент по време на мирни переговори с Пакистан, Индира Ганди става лидер на ИНК и премиер-министър на Индия (втора в света жена — премиер-министър след Сиримаво Бандаранаике). През 1969 година, след вътрешно-политически борби в „ИНК“, Ганди оглавява т.н. „Независима Партия на Конгреса“, по късно официално призната от централната избирателна комисия на Индия за правоприемник на „ИНК“. Расколът в партията е породен от желанието на Ганди да провежда по-социално-ориентирана политика и затопляне на отношенията със СССР. На парламентарните избори през 1971 печели победа под лозунга за борба с бедността. В същото това време Идния отново е във война с Пакистан — породена след интервенция на индийски войски в обхванатия от борба за независимост Източен Пакистан и провъзгласената република Бангладеш.
Индира Ганди национализира банките; в годините на нейното управление в страната с бързи темпове се развива промишлеността, в това число тежката; била пусната в експлоатация първата АЕЦ (в щат Махаращра); в селското стопанство протича т.н. „Зелена революция“ , благодарение на която Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция.
[редактиране] Извъредното положение
През 1975 година Върховния съд в Аллахабат признава Индира Ганди за виновна по обвинения в избирателни нарушения на изборите през 1971 година и нарежда да подаде оставка и забрана за политическа дейност в продължение на шест години. В отговор Ганди, позовавайки се на 352 статии от Конституцията, обявява извъредно положение. По време на извъредното положение Индия постига редица успехи, например практически били прекратени тежките религиозни конфликти. Някои мерки не били никак популярни, като наредбата за стерилизация за овладяване на непрекъснатият прираст на населението, закриването на някои вестници и ограничаването на политическите свободи.
[редактиране] Конфликтът
Ганди надценява собствената си популярност и назначава извъредни избори през 1977 година и ги загубва. Връща се на власт през 1980 година. Вторият й мандат като премиер бил изпълнен с конфликти със сикхите живеещи в щат Пенджаб. Лидерът на сикхите Джарнаил Сингх Бхидранвал обявява „Сикхска независима самоуправляема общност“. Сепаратистите поддържат Пакистан в тежкият конфликт между двете страни. През юни 1984 година те превземат светинята на сикхите — „Златният храм“ в Амритсар. В отговор индийското правителство провежда военна операция „Синя звезда“, при която храма бил освободен, а около 500 негови защитници убити.

[редактиране] Убийството
Отмъщението на сикхите не закъснява — на 31 октомври 1984 година Индира Ганди е убита от собствените си телоохранители. За утрото на 31 октомври премиера имала планирана среща, кято очаквала с особенно удоволствие, - телевизионно интервю с известния английски писател, драматург и актьор Питър Устинов. Тя дълго се подготвя за срещата, поставя завеси с цвят на шафран които, по нейно мнение, трябвало да допълват ефекта на екрана. Решава да свали бронираната желетка за интервюто, смятайки че я прави пълна (по-късно се оказва фатално).
Беант Сингх и Сатвант Сингх били от постовете, разположени на пътя водещ от резиденцията на премиера към личния й кабинет. От там преминава и свитата на Индира Ганди. Разминавайки се с охранителите, тя приветливо им се усмихва. Изваждайки пистолет, Беант Сингх три пъти стреля в премиер-министъра. Едновременно и Сатвант Сингх простралва Индира Ганди. Убийците били свалени веднага след това от охраната. Беант Сингх извиква преди смъртта си: "Аз направих каквото исках. Сега вие направете каквото искате". Повече не могъл да говори и издъхнал, вторият убиец паднал прострелян, но бил още жив.
В същото време, в което Индира Ганди умирала, убита от собствените си телоохранители, Питър Устинов и неговата снимачна група очакват премиер-министъра. Един от екипа му казва: "Май чух три единични изтрела, а след това и автоматична стрелба. Явно убийците искали да свършат работата със сто процента сигурност. Те просто не оставиха на жертвата никакъв шанс..."
Взрив от възмущение обхваща Индия след злодейското убийство на премиер-министъра. Гневът на народа изригва срещу сикхите. Из цялата страна започват гонения срещу сикхските екстремисти, съпроводени с насилие. Властта се опитва да защити невинните, но в течение на няколко седмици жертви стават стотици жители на Пенджаб. Правителството така и не разбира, кой е поръчител на убийството на Индира Ганди.
В историята на своята страна Индира Ганди е не само първата жена-премиер, но и умен и енергичен политик, сторила много за укрепване на страната и укрепване на международният авторитет на страната. Тя става един от лидерите на „Движението на необвързаните“. И сега името й се произнася с уважение в цял свят.
[редактиране] Наследство
След смъртта на Индира Ганди, нейн заместник става сина й - Раджив Ганди (убит от тамилска терористка през 1991), който оглавява партията и страната. През 2004 година неговата вдовица - Соня Ганди печели изборите начело на партията „ИНК“.
Двете деца на Раджив и Соня Ганди (внуци на Индира Ганди), също са поели по пътя на политиката. Рахул Ганди е член на парламента от ИНК а Приянка Ганди е част от екипа на Соня Ганди.
[редактиране] Цитати
- „Истинският път в живота, това е пътят на Истината, Ненасилието и Любовта.“
- „Историята е най-добрият учител, които има най-лошите ученици.“
- „Мъченическата смърт не е краят, а едва началото.“
- „Баща ми беше държавен мъж. Аз съм само жена политик. Баща ми беше светец. Аз не съм.“
- „Не мисля, че мъжете са освободени в по-голяма степен от жените.“
- „Не можете да си стиснете ръцете, ако сте със свити юмруци.“
- „Не можем да говорим за свобода там, където хората гладуват.“
[редактиране] Други
- През 1984 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.