Трифон Кунев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Трифон Кунев
български поет и фейлетонист
Роден: 20 февруари 1880
с. Ъглен, Област Ловеч, България
Починал: 2 февруари 1954
София, България

Трифон Кунев Бояджиев е български поет и фейлетонист.

През 1908 г. завършва право в Софийски университет и започва работа като журналист и редактор във в. „Българска независимост“. Между 1911-1915 г. е в редакционния екип на в. „Воля“.

От 1931 г. е член на БЗНС. След 9 септември 1944 г. минава в опозиция. Между 1945 и 1950 г. е редактор на списание „Изкуство“, както и на официоза на Никола Петков, в. „Народно земеделско знаме“.

Първите творби на Трифон Кунев са отпечатани през 1898 г. в просъществувалото за кратко (1897—1899) сп. „Живот“. Сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Наш живот“, „Демократически преглед“ и „Българан“. Между 1944 и март 1945 г. заема поста председател на Съюза на българските писатели.

Поезията му е лирична и се доближава до тази на символистите. Кунев е автор на стихосбирките:

  • 1905 — „Песни“
  • 1907 — „Хризантеми“
  • 1926 — „Зарници“
  • 1945 — „Стихотворения“

Освен поезия пише и хумористични разкази и фейлетони.

Писал е и под псевдоними: Ланчелото, Риналдо, Реналдини, Тевеке.

[редактиране] Източници

  • Енциклопедия България, том 3, изд. на БАН, София, 1982

[редактиране] Външни препратки