Василий Немирович-Данченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Василий Немирович-Данченко
руски писател
Роден: 5 януари 1849*
Тифлис, Руска империя
Починал: 18 септември 1936
Прага, Чехословакия

Васи́лий Ива́нович Немиро́вич-Да́нченко (1848/9 — 1936) е руски писател и публицист, брат на режисьора Владимир Немирович-Данченко. Автор е на много етнографски очерци, романи, разкази и спомени („На кладбищах“, 1921). Той е военен кореспондент в България през Руско-турската война 1877-78 г., награден е с войнишки Георгиевски кръст. Публикува дописките си от България в книгата «Год войны 1877—1978. Дневник русского корреспондента», т. 1-3, Санкт-Петербург, 1878—1879. На същата тема написва три военни романа: «Гроза» (1880), «Плевна и Шипка» (1881), «Вперёд» (1883). От 1921 е емигрант в Германия, след това в Прага.

На други езици