Егейско море
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За морето в Русия вижте Бяло море.
Егейско море или Бяло море (изписване преди 1945 година Бѣло море, на гръцки: Αιγαίο Πέλαγος, Егео Пелагос, на турски: Ege Adaları, Еге Адаларъ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено на мястото на суша, потънала в края на плиоцена между Балканския полуостров, Мала Азия и остров Крит. Свързано с Мраморно море чрез протока Дарданели. Обща дължина около 610 километра, ширина до 300, а площта се равнява на 191 000 кв. км.
Бреговете на Егейско море са силно разчленени и са образували редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са Акте, Атика, Магнисия, Халкидически, Галиполски (на Балканския полуостров); Чешме и Режадие (в Мала Азия). Арголическия, Сароническия и Волоския залив са в областта на средна Гърция, а Халкидическия полуостров е заобиколен от Солунския и Струмския залив, като неговите собствени полуострови оформят още два дълбоки залива - Касандра и Сингитикос. По на изток е Сароския залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква. Южната част на Егейско море, край Крит, е известна като Критско море, а северната, между Халкидическия и Галиполския полуостров - като Тракийско море.
Егейско море е характерно с множеството си острови. Изчисляват се на 1415, от които само 20 не принадлежат на Гърция. Най-голям с площта си от 4165 кв. км е Евбея. Други по-големи са Хиос, Лесбос, Тасос, Наксос, Родос, Самос. Островите формират четири по-малки архипелага: Цикладски острови, Саронически острови, острови Южни Споради (Додеканези), острови Северни Споради. Останалите острови се определят като североегейски. Средната дълбочина на морето е 1200 м. По-дълбоки части са дъното на Критско море в близост до остров Карпатос - 2591 м (най-голяма дълбочина) и падината южно от Халкидическия полуостров с дълбочина до 1575 м. Солеността на морската вода е до 38 промила, приливите не надхвърлят метър. Главни пристанища са Пирея, Солун, Измир. Между островите има множество морски и фериботни връзки. През морето преминават всички морски линии за Русия, България и другите страни от Черноморския регион.
За гръцкото име на морето - Егейско, още от древността има различни обяснения. Според някои то идва от град Егей, а според други — от Егея, царица на амазонките, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар Егей, бащата на Тезей, който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал.
Тук се раждат две цивилизации: минойците от Крит и микенците от Пелопонес. По-късно се появяват градовете-държави Атина, Спарта, както и много други, които изграждат елинската цивилизация. Егейско море по-късно е владяно от Персия, Древен Рим, Византия, Венеция, селджуците и Османската империя.
В модерната епоха България има излаз на Бяло море между 1912 и 1918 и отново между 1941 и 1944 година, когато владее и два от егейските острови - Тасос и Самотраки.
[редактиране] Вижте още
- Егейска цивилизация
- Егейски острови
- Егейска криза