Холокост

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Холокостът (от гръцкото ὁλόκαυστονὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“) е термин, употребяван за избиването на част от европейските евреи по времето на Втората световна война, елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Националсоциалистическият режим в Германия под ръководството на Адолф Хитлер. [1] Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“ (Иврит: השואה), което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа“.

Други етнически, политически и социални групи - хомосексуалисти, комунисти, цигани, Свидетели на Йехова, съветски военнопленници, поляци, белоруси и политически затворници, инвалиди също са преследвани и унищожавани от този режим.

Много изследователи не включват тези групи в определението за Холокоста и го определят само като геноцид спрямо евреите, или както нацистите го наричат „окончателното решение на еврейския въпрос“ („Die Endlösung der Judenfrage“). Ако се вземат предвид и нееврейските жертви на нацистките репресии, общият брой на загиналите обикновено се оценява на девет до единадесет милиона, в по-крайни оценки - до 26 милиона души.[2]

Истинноста на фактите, доказващи Холокоста, както и най-често соченият брой на жертвите — приблизително шест милиона, се оспорват от много историци, наричащи себе си „историци-ревизионисти“. В редица западнопевропейски страни оспорването на Холокоста се счита за престъпление. Например, в Германия се преследва от закона публичното одобряване, отричане или омаловажаване на действията на националсоциалистическия режим, което може да наруши общественото спокойствие.[3][4]Дори такива твърдения да са част от обявяващо се за научно изследване или хипотеза, те могат да обосноват наказуемост, защото защитата на свободата на словото не е валидна за съзнателно изнасяне на доказано лъжливи факти. [5]

[редактиране] Бележки

  1. Niewyk, Donald L. The Columbia Guide to the Holocaust, Columbia University Press, 2000, p.45: „The Holocaust is commonly defined as the murder of more than 5 000 000 Jews by the Germans in World War II.“ Also see „The Holocaust,“ Encyclopaedia Britannica, 2007: "the systematic state-sponsored killing of six million Jewish men, women, and children and millions of others by Nazi Germany and its collaborators during World War II. The Germans called this „the final solution to the Jewish question.“
  2. (1946) „Crimes contre la Personne Humain, Camps de Concentration“, Paris: Service d'Information des Crimes de Guerre, стр. 197.
  3. § 130 от германския Наказателен кодекс забраняващ оспорването на Холокоста (на немски)
  4. § 185 относно обидата въобще. Немското правосъдие счита за обида спрямо жертвите отричането на газовите камери и целенасоченото масово изтребление (абз. 9 и 43 от реш. на 1. Senats BVerfGE , 13.4.94), която, съгл. § 194 се преследва без тъжба.
  5. Решение на германския Конституционен съд по този въпрос (т.2 b) [Според КС службата по събранията може да направи предписание (абз. 14) на организаторите да не се нарушават наказателноправни норми (абз. 4). Достатъчно е, че е поканен е дясноекстремистки ревизонистичен историк (теза за „Лъжата Аушвиц”), макар и да е обещал да не използва точно думата „Аушвиц” (абз. 5, 10). Според жалбоподателите практиката използвала правен инструмент за предотвратяване на нежелани исторически дискусии (абз. 19, 20), макар че подобна поправка в НК била отхвърлена. Отхвърлени били обаче само по-високи санкции (абз. 47).
    КС квалифицира спора по същество не толкова до свободата на събиранията, колкото до свободата на словото (абз. 25). Защитата се отнася до мненията (оценъчни твърдения) и фактите, на които се основават, но не и до неистинската информация (абз. 28, или смес от мнения и факти, абз. 48), когато това е съзнавано (абз. 50). Свободата на словото трябва да се съпоставя с други правнозащитени ценности като личността, младежта и човешката чест (абз. 30, 31). Препоръката не е засегнала правото на изразяване; жалбоподателите по-скоро твърдят, че имат право на такива изказвания( абз. 33). Отричането на преследванията на евреите е твърдение за факт, многократно доказано като неистинско, докато определянето на вината за Втората световна война – комплексно изразяване на мнение (абз. 34).]

[редактиране] Вижте също така