Че Гевара

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна
аржентински революционер
Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна
Роден: 14 юни 1928
Росарио, Аржентина
Починал: 9 октомври 1967
Ла Игера, Боливия

Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (на испански Ernesto Rafael Guevara de la Serna) (14 юни 1928 - 9 октомври 1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че[1] е аржентински политик, поет и революционер.

Съдържание

[редактиране] Кратка биография

Ернесто Гевара е роден в Аржентина в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Израства в среда с леви политически убеждения. Завършва медицина в Буенос Айрес, но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.

Тежките пристъпи на астма от ранно детство го принуждават да спазва диета и да бъде подлаган на различни медицински лечения. В същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. От малък се отличава със свободен и бунтарски дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си. На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник.

Предприема няколко пътешествия из Централна и Южна Америка. Става свидетел на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба.

Че се намира в Гватемала по време на преврата през 1954 и последвалата го диктатура. Той е принуден да избяга в Мексико. Там се запознава с Фидел Кастро и става член на Движението 26 юли, което завзема властта в Куба през 1959 г. Под ръководството на Гевара в крепостта Ла Кабаня са избити множество хора, включително политически дисиденти.[2] В качеството си на член на националното ръководство на Единната партия на социалистическата революция, заема различни държавни постове, като: президент на Националната банка (1959 г.) и министър на промишлеността (1961-1965 г.). Ернесто Гевара изиграва значителна роля и за кубинската дипломация в периода 1959 - 1964 г. Тогава той прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, представя Куба на конференция по икономическо планиране в Алжир, на 19-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и на конференция на ООН по въпросите на търговията и развитието в Женева.

Ернесто 'Че' Гевара се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и напуска Куба през 1965 г., с надеждата да помогне на революционната партизанска борба по света и разпали нови социални революции в други страни - първо в Конго, а след това и в Боливия, където е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит.

[редактиране] Хронология

Че на 17 години
Че на 17 години

1928

  • 14 юни - Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна е роден в град Росарио, Аржентина, първороден син на Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна. След него се раждат още две дъщери и двама сина, общо пет деца. Семейството му принадлежи към средната класа и е добре материално осигурено.

1930

  • Двегодишният Ернесто получава първия си пристъп на астма. Тя ще го преследва цял живот. Семейството се премества по-късно да живее в Алта Грасия, Кордова, местност, известна със здравословния си климат.

1947

1950

  • Ернесто пътува из цяла Аржентина, обикаля почти всички най-бедни провинции, сам, на мотоциклет и изминава около 4500 километра.

1952

  • Заедно с Алберто Гранадо, негов приятел и колега, биохимик, Ернесто осъществява пътешествие с мотоциклет из Южна Америка. Те посещават Чили, Перу, Колумбия и Венецуела. В този период Ернесто Гевара живее за кратко в колония за прокажени в Хуамбо. Пътуванията са описани в книгата му "Мотоциклетни дневници" (Diarios de Motocicleta), а през 2003 излиза и едноименния филм, съвместно производство на САЩ и Аржентина.

1953

1953 - 1954

  • Второто латиноамериканско пътешествие, заедно с друг свой приятел заминава за Боливия. Пътува из Централна Америка, посещава Панама, Коста Рика и Гватемала. В този период Ернесто среща Илда Гадеа, за която по-късно се жени в Мексико.

1954

1955

Че и Илда
Че и Илда
  • Оженва се за Илда Гадея, перуанска революционерка, от която има дъщеря Илда. Работи известно време като лекар.
  • юни - В Мексико Сити Ернесто Гевара се запознава с Фидел Кастро, който вече прави планове за въоръжено завръщане в Куба. Малко по-късно, заедно с други кубински бежанци те започват военна подготовка.

1956

  • Арестуван за участието си в подготовката на десанта. Срещу него е повдигнато обвинение. От юни до август лежи в затвора в Мексико Сити.
  • 2 декември - Отрядът на Фидел Кастро и Ернесто Гевара дебаркира на южният бряг на Куба с яхтата "Гранма".
  • 18 декември - Макар и ранен в унищожителното първо сражение при Алегрия де Пио, Че е един от осемнадесетте революционери (от общо 82), които успяват да се изтръгнат живи от обръча, за да образуват ядрото на въстаническата армия, възглавявана от Фидел Кастро и започнат партизанска война в планината Сиера Маестра.

1957

  • 5 юни - Че получава званието "майор" (на испански Comandante), което е най-високото звание във въстаническата армия и преди него само Фидел Кастро го е носел.
  • В края на годината войната навлиза в решителната си фаза. През цялото време, в планинския лагер Че се опитва да издава списанието "Свободна Куба" (Cuba Libre).

1958

1959

1960

1961

Че Гевара в Сиера Маестра с кучето си
Че Гевара в Сиера Маестра с кучето си
  • 23 февруари - Че напуска поста председател на Националната банка на Куба и оглавява Министерството на индустрията на страната.
  • 17 април - Започва американската инвазия при Плая Хирон, при която Че Гевара е командир на военния окръг и на кубинската отбрана.
  • август - Че представя Куба на срещата на CIES в Уругвай. След нея прави кратко пътуване до Буенос Айрес. Среща се тайно с аржентинския президент Артуро Фрондизи. По път към Куба посещава Бразилия, където е награден с ордена Cruz del Sur от бразилския президент Хуан Куардос.

1963

1964

1965

1965 - 1966

  • намира се в белгийско Конго, където подготвя партизани. След като не получава подкрепата на местното население, се завръща в Куба. Счита тази операция за провал.

1966

1967

Последната снимка на живия Че, направена непоследсвено след залавянето му в Боливия 1967
Последната снимка на живия Че, направена непоследсвено след залавянето му в Боливия 1967
  • 23 март - Партизански отряди в Боливия, водени и от Че постигат първата си значителна победа над боливийската армия.
  • 10 април - Нов триумф на отрядите на Че Гевара.
  • 14 май - Боливийската армия открива и атакува главният партизански лагер, малко преди да бъде евакуиран.
  • 8 октомври - Битката при местността Кебрада де Юро, близо до град Вилегранде, Боливия. Раненият Че попада в плен. Акцията е организирана от ЦРУ.
  • 9 октомври - По заповед от Вашингтон Ернесто 'Че' Гевара е разстрелян и боливийското правителство съобщава за екзекуцията.
  • 15 октомври - Фидел Кастро официално съобщава за смъртта на Ернесто Че Гевара.

1968

  • юни - в Хавана излиза първото издание на книгата "Боливийски дневник".

1997

  • 28 юни - Група от кубински и аржентински учени открива гроба на Че и още 6-ма партизани близо до Вилегранде. Останките са пренесени в Санта Клара.

[редактиране] Съвременно възприемане на 'Че' Гевара

паметник на Че Гевара в Санта Клара, където се намират и останките му
паметник на Че Гевара в Санта Клара, където се намират и останките му

Оценките на личността и дейността на Ернесто 'Че' Гевара в съвременния свят са все още заобиколени с противоречия и спорове.

Определени среди, предимно антикомунисти и кубинци в изгнание, включително актьорът Анди Гарсия считат Ернесто Че Гевара за терорист и убиец. Във филма си "Загубеният град" (The lost city, 2006) Анди Гарсия представя Ернесто Гевара като безкрупулен и хладнокръвен убиец. Обвиняват го в организирането и извършването на убийства на политически опоненти в крепостта Ла Кабаня, считат го за демагог, обикновен садист, който получава удоволствие от убийствата и го определят като "изключително успешна измислица на световната левица".

От друга страна, за много хора той е символ на непрестанното противопоставяне на народните потисници в страните от Латинска Америка и Африка и на борбата за социално равенство. Наричат го последният революционер романтик. Името му е станало синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата му позиция в полза на преследване на идеала за промяна на начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и в целия свят. 'Че' Гевара може да се нарече последният революционер от поколението революционери, който е предпочел да рискува всичко и да загине за идеалите си вместо да се задоволи със своето лично щастие и благоденствие. Приживе Че Гевара печели симпатиите дори и на представители на "капиталистическия лагер". Ето какво пише за него в доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967 г.:

Той е способен и трудолюбив човек, който е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с неговите неизменни ирландски чар и военна униформа предизвиква съществено впечатление у много мъже и жени. До 1964 г. навярно е най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро

Самият 'Че' никога не се е самоопределял като социалист или комунист, а по-скоро като революционер и идеалист, борец за равноправие на народите. Първоначално се увлича по марксизма, но по-късно решава, че идеите на Маркс са остарели. Според Че, главното съвременно противоречие не е труд-капитал, а север-юг, или богати-бедни страни.

[редактиране] Легендата 'Че' Гевара

През 1999 г. авторитетното американско списание Тайм определя Ернесто Гевара като един от символите на 20-ти век.

След смъртта му най-вече каризматичният му лик, а не толкова неговата личност, става изключително популярен благодарение на СНИМКАТА, направена от кубинския фотограф Алберто Корда, заснета случайно по време на траурна церемония през 1960 г.. Тя завладява целия свят и до ден днешен се възприема като символ на борбата за справедливост, независимост, непримиреността, волята, или в повечето случаи просто на тийнеджърския порив за неподчинение на обществените норми. Много анализатори считат, че епохата след смъртта на Че Гевара и засилващите се настроения срещу външната политика на САЩ в социалистическите страни са съществени предпоставки за превръщането на аржентинския революционер в идол на няколко поколения. Интерпретациина фотографията са направени от редица съвременни артисти - като например Джим Фицпатрик, който отпечатва първите плакати през 1968 г. по времето на Виетнамската война и Анди Уорхол, считан за основател на 'поп' изкуството - което още повече е допринесло за глобалното ѝ разпространение. Днес тя е сред най-разпознаваните и известни фотографии в цялата история на човечеството. Ликът му може да се види на тениски, чаши, плакати и шапки.

В Никарагуа сандинистите, поддръжници на идеите на Че Гевара, се връщат на власт през 2006. Боливийският президент Моралес неведнъж засвидетелства уважението си към личността на Че, той има негов портрет в кабинета си. Президентът на Венецуела, Уго Чавес придружава Фидел Кастро през 2006 година на посещение на дома на Че Гевара в Кордова. През май 2007 от печат излиза книгата "Повикване на духа" на неговата вдовица Алейда Марч.

Някои политици изказват опасения, че култът към Че засенчва делото на дисидентите и че личността му се представя в иделистична и романтична светлина, без да се имат предвид неговата идеология и политическа кариера.

[редактиране] Цитати

Ернесто Гевара пише така за своята политическа философия през 1967 г.:

"Омразата като бойно средство е безусловната омраза към врага ти, която те отнася отвъд човешките ограничения и те превръща в ефикасна, насилствена, селективна и студена машина за убиване."[3]

  • Ако винаги, когато се извършва неправда някъде по света, те обхваща справедлив гняв, сме приятели, а това е най-важното.
  • Ако аз загубя, това не означава, че не е трябвало да се победи.
  • Зная, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй страхливецо, ти просто само ще убиеш един човек.
  • Аз не съм освободител. Няма освободители. Хората сами се освобождават.
  • Аз съм авантюрист, който рискува живота си, за да докаже баналната си теза.
  • Ние трябва да пренесем войната навсякъде, където е врагът - в неговия дом, в неговите увеселителни центрове: тотална война. Необходимо е да не му дадем нито един момент покой, нито един миг извън или в барикадите: трябва да атакуваме навсякъде където е той и да го накараме да се чувства като звяр, притиснат в ъгъла. Тогава издържливостта му ще започне да се смалява, но съответно с това ние ще почувстваме как започват да изчезват всякакви признаци на упадък.
  • По време на революция човек или побеждава, или загива.
  • Може да звучи глупаво, но според мен, истинският революционер е воден от силно чувство за любов.
  • Бъдете реалисти, мечтайте за невъзможното.

[редактиране] Бележки

  1. В Латинска Америка започват да наричат Ернесто Гевара Чеel Che, „Че-то“), защото е аржентинец. В Аржентина (както в Уругвай и донякъде в Боливия, макар и да не е чак толкова разпространено), частичката che има звателна функция и може да се преведе с българското „бе“, „де“, „хей“, „човече“, „хора“. Служи за обръщение към един или повече събеседници и е тъй характерна за аржентинския разговорен език, че често другите испаноговорящи на смях или на галено могат да нарекат когото и да било от Аржентина „че“.
  2. Courtois, Stephanie; et al (1999). „The Black Book of Communism: Crimes, Terror, Repression“, Harvard University Press, стр. 652.
  3. "Odio como factor de lucha; un odio incondicional hacia tu enemigo, el cual te empuja mas allá de las limitaciones humanas y te convierte en una efectiva, violenta, selectiva y fría maquinaria de matar."

[редактиране] Библиография

  • Che Guevara E. Obras. 1957—1967. Vol. I—II. La Habana, 1970.
  • Che Guevara E. Escritos y discursos. T. 1-9. La Habana: Editorial de Ciencias Sociales, 1977.

[редактиране] Външни препратки