Велинград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Велинград е град в Южна България, наречен на името на Вела Пеева. Той се намира в Област Пазарджик и е втори по големина в областта след Пазарджик. Градът е административен център на Община Велинград.

Велинград
Герб на Велинград Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Пазарджик
Население: 25 892
Надм. височина: 777 м
Пощ. код: 4600
Тел. код: 0359
МПС код: РА
Кмет
Стоян Дулев (1)
Адрес на общинската администрация

Съдържание

[редактиране] География

Велинград се намира в Чепинската котловина в Западните Родопи. Отстои на 48 km път от Пазарджик, на 80 от Пловдив и на 134 от София.

Климат. Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото й намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средно-годишната температура на въздуха е 9°С. Относителната влажност е 75%. Атмосферното налягане е ниско – 693 мм живачен стълб.

Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеенето на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинска река. По-важните й протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица. Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза. Във Велинград са съсредоточени едни от най-богатите в България хидротермални находища.

[редактиране] История

Легендите разказват, че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят, че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак - водача на въстаналите роби в древния Рим.

Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 - 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид:

„Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития. Още по-важен бил храмът на Дионисий в Родопите, където ходели Александър Македонски и бащата на Октавиан Август, за да им гадаят за изхода на походите им срещу траките.“

От траките са останали 7 надгробни могили в Баташкото блато (сега дъно на езеро) и 2 могили в местността „Юндола”. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец”, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „Биволичино дере” и „Ремово”. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.

В началото на 6 век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления в местността „Стража” – на 2,5 km източно от града в местността „Градот” – на 2 km северно от Велинград. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си в Мелник.

От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371-1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да наляга исляма засилено или насилствено още в началото на 16 век.

Османският регистър отнасящ се за годините 1516-1517 посочва появяването на първите живеещи мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.

По времето на Мехмед IV (1656-1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма. Друга част обаче твърдо устоявала на натиска и се оттеглила в планината, в близост до село Каменица. С терор и оръжие турската власт се наложила и променила вярата на голяма част от населението на Чепинското корито. По-късно това насилие отново ще се възроди в лицето на Ахмед ага Барутинлията, един от извършилите на геноцида в Батак. Почти всички наследници обаче са запазили народността, езика и благия си характер. Чепинци продължили да говорят звучния български език, да пеят мелодичните си песни, да тачат обичаите си. Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1818 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица”. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Църквата взела активно участие в създаването на първото килийно училище, което се открива през 1846 г. Първият учител бил Илия Ждраков.

През 1948 г. селата Лъджене, Каменица и Чепино се обединяват в едно селище-град. То носи името на родената в Каменица партизанка Вела Пеева и е наречено Велинград. От 1977 г. става общински център.

[редактиране] Квартали

Велинград се състои от три квартала, носещи имената на бившите съставни села: Лъджене, Каменица и Чепино.

Чепино е най-южният от трите квартала на Велинград. Името на селото е Баня Чепинска до 1934 г., когато е преименувано на Чепино на името на Чепинската котловина.

Името Чепино (съответно „Чепинска котловина“) е записано в османски документи, след потурчването на района (около 1666). Първоначалното име на котловината е Цепина, Цепино, но тъй като в турския език не съществува звукът „ц“, е променено в Чепино.

[редактиране] Религия

В града повечето жители са християни, в околните села населението е съставено предимно от българо-мохамедани.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Забележителности

  • Извор Клептуза - най-забележителният, романтичен и тайнствен кът на Велинград е Клептуза. Той е най-големият карстов извор в страната, едно истинско чудо на природата. Всяка секунда от него извира до 1200 литра студена вода. Големи количества от тази вода се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува 2 чудно красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река, а от нея - в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости особено през лятото.
  • Крепост Цепина - на 18 км. източно от Велинград в землището на село Дорково се намира старата българска крепост Цепина, столица на деспот Слав. Тя е била непревземаема крепост, пред която са се спирали византийските и турските поробители.
  • Пещера Лепеница - на 12 км от Велинград се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Досега в нея е влизано на 1400 м. дълбочина, но никой не е стигнал и не е видял всичко, което природата е създала в хилядолетната си история.

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

  • Къща-музей "Вела Пеева"

[редактиране] Редовни събития

Традиционен празничен календар

[редактиране] Значими личности

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

Футболният клуб на града се нарича „Чепинец“ и е основан под това име през 1926 г. През есента на 1977 г. в турнира за Купата на Съветската армия отборът стига до полуфинал с ЦСКА, който печели с 5:4 след изпълнение на дузпи (в редовното време 1-1). Преди това в същия турнир „Чепинец“ отстранява: „Ботев“ (Ихтиман) с 4-2, „Етър“ (Велико Търново) с 4-3, „Сливен“ с 4-0 и „Левски“ (София) с 5-3 след изпълнение на дузпи (в редовното време 1-1).

[редактиране] Кухня

[редактиране] Галерия

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Забележки

(1): Временно изпълняващ длъжността


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол