Александър Малинов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Малинов български политик |
|
Роден: | 3 май 1867 Пандъкли, дн. Молдова |
---|---|
Починал: | 20 март 1938 София, България |
Александър Павлов Малинов е български политик, лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-тото (1908-1910), 31-вото (1910-1911), 36-тото (1918), 37-ото (1918) и 46-ото (1931) правителство.
Малинов е народен представител в XI (1901), XIV (1908-1911), XV (1911-1913), XVI (1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923), XXI (1923-1927), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание и в V Велико Народно събрание (1911). Той е председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931-1934).
Роден в Бесарабия, Александър Малинов завършва право в Киев през 1891. След идването си в България е съдия, прокурор и адвокат в Пловдив. Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908-1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са направени измененията в Търновската конституция от 1911.
В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократичен сговор, но през 1924 го напуска и преминава в опозиция.
Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София.
Семейство
Александър Малинов е женен за Юлия Малинова, имат три дъщери и двама синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър.
Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Петър Гудев | >>> | министър-председател (29 януари 1908 – 29 март 1911) | >>> | Иван Гешов |
Иван Халачев | >>> | министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (29 януари 1908 – 18 септември 1910) |
>>> | Михаил Такев |
Стефан Паприков | >>> | министър на външните работи и изповеданията (18 септември 1910 – 29 март 1911) |
>>> | Иван Гешов |
Васил Радославов | >>> | министър-председател (21 юни 1918 – 28 ноември 1918) | >>> | Теодор Теодоров |
Васил Радославов | >>> | министър на външните работи и изповеданията (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) |
>>> | Теодор Теодоров |
Йосиф Фаденхехт | >>> | министър на правосъдието (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) | >>> | Петър Джидров |
Андрей Ляпчев | >>> | министър-председател (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) | >>> | Никола Мушанов |
Атанас Буров | >>> | министър на външните работи и изповеданията (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) |
>>> | Никола Мушанов |
Министър-председатели на България | ||
Княжество България | Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов | ![]() |
Царство България | Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев | ![]() |
Народна република България | Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов | ![]() |
Република България | Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев * временно назначение |
![]() |