Спринт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

старт на 100-те метра на първите Олимпийски игри в ново време - 1896г.
старт на 100-те метра на първите Олимпийски игри в ново време - 1896г.

Спринт е състезание по бягане на кратко разстояние в леката атлетика. Това е едно от най-вълнуващите и обичани състезания на Олимпийските игри.

Съдържание

[редактиране] Обичайни дистанции

[редактиране] 60 метра

Дисциплината 60 метра обикновено се изпълнява на закрито. Изминаването на цялото разстояние отнема на състезателите от 6 до 7 секунди. В тази дисциплина бързият старт е по-важен от всякъде другаде. Тук се постигат най-големи скорости, а бягането е на един дъх, образно казано. Често 60-те метра се използват като подготовка за различни видове спорт - футбол, например. Млади атлети бягат 60 метра на открито, докато навлизат в спринта. Обикновено до 11 годишна възраст се бягат 60 метра, а след това - 100. Световният рекорд принадлежи на Морис Грийн от САЩ, постигнал време 6,39 секунди.

[редактиране] 100 метра

  • Бягането на 100 метра е най-известната спринтьорска дисциплина и една от най-престижните атлетически дисциплини. Дължината на пистата се побира без завои на едната страна (дължина) на стандартната писта на стадион, която е 400 метра. Често победиятелят в 100-те метра е обявяван за най-бързия човек на планетата. В момента световният рекорд е 9,77 и е постигнат от двама атлети - Асафа Пауъл (Ямайка) и Джъстин Гатлин от САЩ. За последния има съмнения, поради положителен допинг тест и вероятно постижението му няма да бъде зачетено.
  • Щафетата 4х100 метра също е много престижно състезание. При нея четирима души от един отбор бягат по 100 метра всеки, като предават щафетата от първия до последния бягащ. Тук средната скорост е по-висока, защото атлетите имат право да се засилят преди да вземат щафетата, т.е. има летяш старт. Когато предаде на следващия, атлетът вече е свършил своята част от състезанието. При тази дисциплина често от значение е и стратегията на отбора - на коя позиция да стартира (съответно кой под ред да бъде) всеки един от спринтьорите, в зависимост от възможностите си.

[редактиране] 200 метра

Състезателите стартират в завоя на пистата, за да завършат в края на правата дължина. Това налага те да имат различни фиксирани позиции при стратиране, като най-напред е състезателят в най-външния коридор, а най-отзад е този в най-вътрешния коридор. Разстоянието помежду им е така премерено, че всеки да има точно 200 метра до финала, за да могат при равни възможности напълно едновременно да го пресекат. Ключът към успеха в дисциплината се крие още в доброто излизане от завоя, а средната скорост е по-висока от тази в 100-те метра. Когато се бяга на закрито се прави точно една обиколка и времената обикновено са съвсем малко по-слаби от тези на открито. Щафетата е рядкост в тази дисциплина. Подобно, но много малко по-късо и на права отсечка, било първото състезание в древните олимпийски игри. Световният рекорд от 19,32 секунди е поставен от Майкъл Джонсън.

[редактиране] 400 метра

400 метра е точно една обиколка на трасето на стадион. И тук, както и в 200-те метра се налага състезателите в различните коридори да имат различни стартове позиции, за да се осигури еднаква дължина за всички. Въпреки че дистанцията е спринт, все пак тя предразполага много повече да се използва тактика, това се доказва от времената, които са твърде повече от сумарно 4 пъти 100-те метра. Световният рекорд е 43,18 секунди, постигнат от Майкъл Джонсън. Щафетата 4х400 метра е много известно състезание и традиционно с нея се закриват големите шампионати. Често използвана тактика е следната: първият завой се взима с максимална скорост, в първата права и вторият завой скоростта не е толкова голяма и тялото си "почива" за изключителното натоварване на финалната права. Заради голямата дължина на състезанието атлетите често имат проблеми с издръжливостта на мускулите си. Най-често решението е чрез допълнителни тренировки на по-големи дистанции - 500 и 600 метра.

[редактиране] Необичайни дистанции

[редактиране] 150 метра

Тази неофициална дисциплина се използва при тренировка за постигане на издръжливост в 100-те метра или на скорост в 200-те. Била е използвана само като показна дистанция. В състезание между олимпийските шампиони от 1996 година златният медалист на 100 метра Донован Бейли (Канада) побеждава Майкъл Джонсън (САЩ).

[редактиране] 300 метра

Това е друга неофициална дистанция, която се използва по време на тренировки за подобряване на издръжливостта при бягането на 200 метра, и на скоростта при бягането на 400 метра.

[редактиране] 500 метра

По-често състезателите тичат 500 метра, особено, за да увеличат издръжливостта си в дисциплината 400 метра, и скоростта си в средно-дългите разстояния. Това е дисциплината, която стои на границата между късите и средно-дългите разстояния.

[редактиране] 600 метра

Тази дисциплина най-често се изпълнява от ученици в часовете по физкултура. В 11 и 12 клас нормативът за максимален брой точки е 1:55 мин. Също често атлетите на 400 метра подобряват издръжливостта си, а тези на 800 метра - скоростта си, бягайки на това разстояние. Понякога 600-те метра се класифицират като бягане на средно разстояние.

[редактиране] Спринтьори

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

сайт на Българската федерация лека атлетика