Вячеслав Молотов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вячеслав Молотов съветски политик |
|
Роден: | 9 март 1890 Кукарка, Русия |
---|---|
Починал: | 8 ноември 1986 Москва, Русия |
Вячеслав Михайлович Молотов (на руски Вячесла́в Миха́йлович Мо́лотов) е съветски политик и дипломат. Молотов и самият Йосиф Сталин са единствените висши болшевики от времето на Октомврийската революция, оцелели след Голямата чистка от 1930-те.
Роден в село в Кировска област като Вячеслав Михайлович Скрябин, през 1906 той се присъединява към Руската работническа социалдемократическа партия и приема псевдонима Молотов (от молот, на руски "чук"). През Февруарската революция, заедно с Александър Шляпников, той ръководи болшевиките в столицата Санкт Петербург, до завръщането на лидерите на партията, като Ленин, намиращи се извън страната.
От 19 декември 1930 до 9 май 1941 той е Председател на Съвета на народните комисари - ръководител на правителството на СССР, макар че властта в СССР е в ръцете на Генералния секретар на ЦК на ВКП(б) Сталин. През 1932 оглавява специална комисия, изпратена в Украйна, за да организира принудителните доставки на зърно, довели до Голодомор. През май 1939 Молотов става и външен министър и води паралелните преговори с Великобритания и Франция от една страна и с Германия - от друга. В резултат на тях през август той подписва с немския външен министър Йоахим фон Рибентроп пакта Молотов-Рибентроп, довел до подялбата на Полша между двете страни и съветската окупация на Прибалтика. През 1940 г., в разгара на Зимната война с Финландия, Молотов прави пропагандното изказване, че съветските бомбардировачи хвърлят кошници с храна на гладния финландски пролетариат. Като реакция на това финландците наричат авиобомбите "кошниците на Молотов", а бутилките със запалителна смес, с които "приветстват" съветските танкове - "коктейл Молотов".
През 1941 самият Сталин заема поста на председател на Совнаркома, а Молотов остава външен министър до 1949. Макар и изпаднал в немилост пред Сталин, той продължава да бъде член на Политбюро и след проведения през 1952 г. конгрес. През 1948 г. съпругата му, Полина Жемчужина, (еврейка по произход, истинско име: Перл Карповская), е извадена от състава на кандидат-членовете на ЦК на партията (единственият гласувал "въздържал се" е самият Молотов) и е арестувана в хода на антисемитската кампания, започната от Сталин в последните години от живота му.
След смъртта на Сталин през 1953 г. Жемчужина е освободена, самият Молотов е върнат в Политбюро и е външен министър до 1956, но скоро влиза в противоречия с Никита Хрушчов, най-вече във връзка с отношенията с Югославия, извеждането на съветските войски от Австрия и развенчаването на култа към личността на Сталин. През 1957, заедно с други сталинисти, като Лазар Каганович, той прави опит да отстрани Хрушчов. Неуспехът на опита дава повод на Хрушчов да изпрати Молотов на поредица дребни постове, първо посланик в Монголия (1957-1960), а след това постоянен представител в Международната агенция за атомна енергия във Виена (1960-1961), докато през 1961 г. е снет от заеманите постове и е изключен от партията.
Молотов е възстановен като член на КПСС през 1984, партийният му билет в връчен лично от генералния секретар Черненко - знак за реабилитация на сталинизма. Когато умира на 96-годишна възраст, Молотов е последният оцелял важен участник в събитията от 1917. Не е писал спомени, но голяма част от живота му е описана от журналиста Феликс Чуев в книгата "140 беседи с Молотов" (издадена и на български език).