Владимир Арнолд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Владимир И. Арнорд (Москва, декември 2001).
Владимир И. Арнорд (Москва, декември 2001).

Владимир Арнолд (на руски: Влади́мир И́горевич Арно́льд) е един от най-големите съвременни математици. Най-известното му постижение е Теоремата на Колмогоров-Арнолд-Мосер, отнасяща се до стабилността на интегрируемите Хамилтонови системи. Има основни заслуги в теорията на динамичните системи, топологията, алгебричната геометрия, класическата механика и др.

Съдържание

[редактиране] Биография

Роден е през 1937 в Одеса, тогава в СССР.

През 1959 се дипломира в Московския държавен университет, където работи до 1986 (професор от 1965), а оттогава работи в Математическия институт Стелков в Москва, а по-късно започва работа и в Парижкия университет Пари-Дофин. През 1990 е приет за член на Академията на науките на СССР (от 1991, Руска академия на науките). Още студент, на 20 години, дава решение на 13-ата задача на Хилберт, заедно със своя преподавател в Московския университет Андрей Колмогоров[1].

Арнолд е известен със своя стил на писане, който съчетава математическата строгост с физическа интуиция, както и лесен за възприемане стил на преподаване. Има ясно изразено предпочитание към геометричния подход в решаването на математически задачи, например при обикновените диференциални уравнения.

Като професор във Франция, Арнолд е яростен противник на школата на Бурбаки, течение във френските математически среди от средата на 20. век, отличаващо се с придаването на допълнителна абстрактност на математиката. Според него, това е основна причина за влошаване на преподаването по математика във Франция и в другите държави[2], [3].

Носител е на Ленинската награда (1965, заедно с Колмогоров), Наградата Крафорд (1982)[4], Наградата Харви (1984)[5], както и Наградата Волф (2001)[6].

Астероида 10031 Владарнолда, открит от руската астрономка Людмила Георгиевна Карачкина през 1981, е наречен на негово име[7].

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Източници

[редактиране] Selected bibliography

  • V. I. Arnold, Mathematical Methods of Classical Mechanics, Springer-Verlag (1989), ISBN 0-387-96890-3
  • V. I. Arnold, Geometrical Methods In The Theory Of Ordinary Differential Equations, Springer-Verlag (1988), ISBN 0-387-96649-8
  • V. I. Arnold, Ordinary Differential Equations, The MIT Press (1978), ISBN 0-262-51018-9
  • V. I. Arnold, A. Avez, Ergodic Problems of Classical Mechanics, Addison-Wesley (1989), ISBN 0-201-09406-1
  • V. I. Arnold, Teoriya Katastrof (Catastrophe Theory, in Russian), 4th ed. Moscow, Editorial-URSS (2004), ISBN 5-354-00674-0
  • V. I. Arnold, Yesterday and Long Ago, Springer (2007), ISBN 978-3-540-28734-6.


Тази страница частично или изцяло, представлява превод на страницата „Vladimir Arnold“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите.