Аушвиц (концлагер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!


Тази статия не цитира източниците си. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги добавите.
Входът на Аушвиц I
Входът на Аушвиц I

Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацистки концентрационни лагери. Разположен е в южна Полша в близост до малкия полски град Освиенцим (Auschwitz на немски). Първи началник на лагера става Рудолф Хес. Комплексът се състоял от 3 основни лагера:

  • Аушвиц 1 е служил за административен център на целия комплекс. Основан е на 20 май 1940 г. върху основите на кирпичени две и триетажни полски, а по-рано и австрийски казарми. Първата гръпа, в която влизали 728 полски политически затворници е изпратена в лагерна още на 14 юни същата година.
  • Аушвиц 2 е това, което обикновено се подразбира като се говори за Освиенцим. Там, в едноетажни дървени бараки се били държани стотици хиляди евреи, поляци и цигани. Жертви на този лагер стават повече от милион хора. Строителството на тази част на лагера започва през октомври 1941 г. Известният като Биркенау, Аушвиц 2 имал 4 газови камери и 4 крематориуми. Недалеч от Освенцим се намирали и още около 40 неголеми лагера, общо известни като Освенцим 3.

Новите затворници идвали едежнедно с влакове от цяла окупирана Европа. Идващите се деляли на 4 групи. Първата група, се отправяла веднага към газовите камери. Това били преди всичко жени, деца, старци и всички, които не минат пред комисията по пригодност за работа. Втората група затворници се отправяли на работа към индустриални заводи на различни компании. В комплекса Освенцим около 405 хил. затворници били изпратени към фабриките от 1940 до 1945 г. От тях, повече от 340 хил. починали от болести или били убити. Запазен е случая, когато немския магнат Оскар Шиндлер спасява около 1000 евреи, откупувайки ги за работа във своята фабрика и извеждайки ги от Освиенцим към Краков. Третата група, в която влизали близнаци и карлики/ру?/, били отвеждани за различни медицински експерименти, в частност при доктор Йозеф Менгеле, известен с името "ангел на смъртта". В четвъртата група имало предимно жени, които формирали групата "Канада" и били за лично използване от нацистите в качеството им на прислужници и лични слуги. Името "Канада" било избрано като издевателство над полските затворници - в Полша думата "Канада" често се използвало като възклицание при вида на скъп подарък. Първите полски емигранти често изпращали подаръци на роднините си в Канада. Освенцим частично е обслужван от затворници, които периодично били убивани и заменяни с нови. За реда в концлагера отговаряли 6000 члена на СС.

През 1943 г. на терориторията на лагера е сформирана съпротива, която помогнала на няколко затворници за избягат, а през октомври 1944г. хрупата разрушила един от крематориумите. Когато през 27 януари 1945 г. съвестката армия превзема Освиенцим, те намират там около 7500 оцелели. Повече от 58 000 затворници били убити от немците. В памет на жертвите от лагера, през 1947г. Полша създава музей на територията на Освиенцим.

  • Аушвиц 3 се явява група от неголеми лагери, създадени около общия комплекс. Най-големият от тези лагери е бил Мановиц, водещ името си от полско село, разположено на неговата територия. Започва да фунционира през май 1942 и бил придаден към компанията IG Farben. Тези лагери редовно били посещавани от лекари, които отбирали слабите и болните за газовите камери на Биркенау.


В Аушвиц-Бикернау са били депортирани повече от 1,3 милиона души от цяла Европа. От тях 1,1 милиона са били убити като един милион от тях са били евреи. Около 900 000 от депортираните са били директно изпращани в газовите камери или разстрелвани. Още 200 000 умират от болести,недохранване,мъчения,медицински експерименти или по-късно от обгазяване. Името „Аушвиц”, превърнало се в символ на Холокоста, превръща близо 6 милиона евреи, а също роми, синти, руски и полски работници, хомосексуални и много други във врагове на националсоциализма. Днес останките от лагера са достъпни като държавен мизей „Аушвиц-Биркенау", паметник на холокоста и еврейско гробище. От 1979 тази област е въведена в листа за световно културано и природно наследство за човечеството.

Съдържание

[редактиране] Възникване

На 26 септември 1941 Рудолф Хес получава заповед да построи един допълнителен работен лагер за 100 000 руски военопленника в областта Аушвиц. Този лагер възниква в областта Биркенау, отдалечена на около 3 км от концентрационния лагер Аушвиц I. Националсоциалиститите изчакват построяването на лагера, след което принуждават населението от тази област да напусне своите домове. Арестантските командоси имали за задача да съборят къщите, за да набавят необходимия материал. Лагерът е голям едва 5 км2. Разделен е на многобройни секции, които са били оградени от огради от бодлива тел, по който непрекъснато е протичал ток. Построен първоначално като работнически лагер за военопленници и други арестанти да бъдат принудително заети с работа за СС, впоследствие функцията на лагера бързо бива променена. В началато на 1942 в Аушвиц-Биркенау руски комисари и негодни за работа арестанти били първоначално убивани чрез „Циклон Б” (цикол б-това е търговското наименование на едно силно отровно вещество (биоцид),съдържащо т.н. „синя киселина”((циановодород), формула :HCN), след което с края на 1941 настъпва времето на експерименталните опити. Малко по-късно майките с децата им и негодни за работа хора биват селектирани от пристигащия транспорт и обгазявани. От юли 1942 или по-точно от април(точната дата не е известна) преобладаващото мнозинство от доставени евреи били избити. Аушвиц-Биркенау приема функцията на унищожителен лагер, но също така запазил дейността си на концентрационен и работен лагер.

[редактиране] Селекция и обгазяване

Повечето жертви пристигали в Аушвиц-Биркенау с влака, често след целодневно пътуване във вагони за добитък. Пристигащите задържани са били откарвани от гарата "Аушвиц” до лагера. Чак 1944 били поставени релси директно до лагера. Понякога целият „транспорт” е бил директно изпращан в газовите камери, друг път бива провеждана първо „селекция”, при която по-слабите, възрастните и болните са били отделяни от останалите работоспособни и били отвеждани в газовите камери. Ползващият се слоша слава доктор в лагера Йозеф Менгеле е водил (правил) често тези селекции.

В Аушвиц-Биркенау е имало в 6 сгради газови камери, които обаче не всички са били необходими по едно и също време. През първата полугодина на 1943 биват експлоатирани четири крематориума, които съдържали подразделения с газови камери с площ 100м2. Четири строителни фирми са били разпределени за строителната област, пещите за изгаряне са били конструирани, построени, пазени и репарирани от фирмата „Дж.А.Топф&Синове”

[редактиране] Принудителната работа

Арестуваните, преживяли селектирането били принуждавани да работят в лагера в индустриалните заводи, занимаващи се предимно със строежа на индустриални съоръжение за добив на синтетичен бензин или каучук (т.нап. Буна) за I.G. Farben. Други немски фирми като „Круп” също са имали работа в директна близост до Аушвиц. Те изплащали поставените от националсоциалистите мита за всеки предоставен работнически роб, полза също е била извличана и от СС-зашитни екипи. Тези работници са били напълно без права и предавани не само своеволието на СС-дежурен персонал,а също и на цивилните служители от немските фирми. Внезапното вземане на решение, своенравен каприз, хора да бъдат убивани поради незначителни провинения е било в дневния ред.

[редактиране] Особени области в лагера

Tака наречената централна сауна, чието официално име е: БВ 32 е била едновременно приемна сграда и дезинфекционно съоръжение в Аушвиц-Биркенау. В тези сгради са били доставяни новите арестанти, подлагани на примерните процедури. Там тяната самоличност бива изземвана, хората се превръщат в номера. В „сауната” били извършвани и селекции на евреиски арестанти. Отделна област в лагера се занимавала с жените. В друга област,наречена „канада”, след приемането били сортирани и събирани номерата на убитите арестанти, за да могат да бъдат доложени по-късно и на немското правителство.

[редактиране] Йерархия в унищоването: Унгарските евреи

През май 1944 немски въоръжени сили навлизат в Унгария. Там живее все още най-голямата група европейски евреи на една нация, която до сега все още е останала помилвана от Холокоста. От тези близо 700 000 унгарски евреи прблизително 430 000 били депортирани в Аушвиц-Биркенау от май до юни 1944. Работоспособните са били преместени в други лагери като работници. Като цяло по предположения на Волфганг Бенц са били убити само 502 000 унгарски евреи в Аушвиц. Тъй като капацитета на крематориумите не бил достатъчен, са били изгаряни и в отворени ями.

[редактиране] Убийството на синти, йени и роми

Много синти, йени и роми заедно с целите им семейства са били задържани в специалния секция в лагера. През юли 1944 те са били обгазени, въпреки че те малко преди това са успели чрез СС да се противопоставят на износа (превоза) до газовите камери, където се е пренасяла инфомация до арестантите. Това е означавало за семействата само малко отлагане на тяхното убийство.

[редактиране] =Опити за бягство и въстанието на зондеркомандосите

Общо близо 700 задържани са се опитвали да избягат от Аушвиц, което се уддало само на 300 от тях. Опитът за бягство е бил наказван с гладуване, често също са били задържани и другите членове на семейството на опиталия да избяга и са били подалагани на сплашвания в Аушвиц I. Друг вид наказание било изтезаването на участниците в бягството. На 7 октомври 1944 въстават еврейските зондеркомандоси (арестантите, които трябвало да заслужат да бъдат изпратени в газовите камери или в крематориумите и които били държани отделно от другите командоси). Задържаните жени внесли тайно експлозиви в една фабрика за проиводство на оръжие, което дoвело до унищожението на Крематориум IV. Накраая всички задържани опитали масово да избягат, но всички 250 избqгали били скоро хванати и убити.

[редактиране] Информацията за лагера на съюзниците

Биещите се на страната на Германия нейни съюзници, имали от 31 май 1944 подробни въздушни снимки на всички лагери. За първи път през 2003 "Роял Еър Форсе" публикува снимки от разузнавателните полети над Аушвиц, върху които могат да се видят горящи планини от трупове. Рудолф Врба и Алфред Ветцлер, двама измъкнали се арестанти, са съставили точни описания и карти на лагера, които през лятото на 1944 достигат до немските съюници. Витолд Пилетцки, който допроволно е влезнал в лагера,е изпращал многобройни доклади на източните съюзници (неговото задържане е било накъде между 19.09.1940 и 27.04.1943). ЦОВ e предоставяла на полското "подземие" инфомация за лагера и немските дейностти, извъшвани там. От октомври 1940 ЦОВ изпраща доклади до Варшава,а от март 1941 докладите на Пилетцки за полското съпротива били изпращани на британското правителство в Лондон, който служел на източните съюзници като важен източник на информация за Аушвиц. По-късните допълнителни доклади издвали от избягалите Рудол Вбра и Алфред Ветзлер (април1944) От 13 септември 1944 американски бомбардироваци нападнали Буна-инструментите като нанесли значителни щети Въпросът дали съюзническите въдушни сили е трябвало да бомбардират също лагера или релсите там, все още бива дискутиран

[редактиране] Събаряне на лагера

Дейността на някои крематориуми и газови камери от концентрационния лагер е била още от ноември 1944 прекъсната. Пещите за горене са били демонтирани и е трябвало да бъдат отново пострени във все още считания за сигурен концентрационен лагер Маутхаузен. Последните крематориуми били взривени от националсоциалистите малко преди освобождаването на лагера през януари 1945.

[редактиране] Освобождението

Между 17 януари и 23 януари 1945 са били евакуирани едва 60 000 арестанти и с маршова стъпка към изток преселени. В лагерите и вншните постове 7500 арестанти са били оставени, тъй като са били прекалено слаби или болни, за да могат да маршируват. Повече от 300 са били разстреляни. Предполага се, че една планирана унищожителна акция е била предотвратена поради бързото преместване на червената армия. Първоначално главният лагер Моновиц е бил освободен преди обед на 27.01.1945 от частите на 60.армия на Първия украински фронт по заповед на Павел Куротшкин. От изоставените там задържани (данните показват, че са наброявали от 600 до 850души) 200 са умрели в последвалите дни на изнурение, въпреки оказаната медицинска помощ Щамлагерът и Аушвиц-Биркнау са били окончателно освободени следобед на 27.01. В Биркенау са били почти 5800 изнурени и болни арестанти, от тях за 4000 жени не е било погрижено. В дезинфекцираните бараки са били обзаведени с полеви лазарети, в които са се грижели за недохранените и инфекциозно болните. Няколко дни по-късно светът е бил информиран за зверствата. Търсачите са намерили повече от един милион дрехи, приблизително 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса, които са били оставени от СС.