Мисионис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
През 1153 г. в един дворец на о-в Сицилия Абу Абдаллах Мохамед ибн Мохамед Ал-Идриси завършва книгата на своя живот. Писал я е цели 15 години и я нарекъл "Развлечение на копнеещия да преброди страните". Поръчана му е лично от любознателния крал Роджер II, предводителя на норманите, отнели преди време големия остров от арабите. По-късно потомците ще познават обемистото съчинение като "Географията на Ал-Идриси". Книгата дава сбита представа за познатите тогава части от Европа, Азия, Африка и заобикалящите ги морета и океани. За нас най-важни са главите, в които арабският учен подробно описва днешните български земи. Там са посочени имената на множество градове като Ниш, Видин, Ловеч, Разград и др. На три места Ал-Идриси споменава тайнствения Мисионис - многолюден цветущ град, разположен в подножието на планина, основан в древни времена. Имал пълни с народ пазари и природни богатства, а жителите му извличали значителни доходи от търговия. С присъщата си прецизност арабският географ посочва точните разстояния до близки селища. Именно те помагат на съвременните изследователи да го локализират. Според цифрите на Ал-Идриси днешните учени са изградили две версии: според някои Мисионис се е намирал в източния край на Шуменското плато, където бе разкрита голяма стара крепост. На друго мнение е основоположникът на българската археология - чехът Карел Шкорпил. Още преди век той допуска, че Мисионис се е издигал на 7 км западно от Търговище, в северния край на стръмния пролом на р. Врана, която там прекосява предпланините на Балкана. В 1962 г.проф. Димитър Овчаров, започва археологически разкопки на изявеното възвишение със странното име Крумово кале, намиращо се в самия край на този проход. Резултатите са зашеметяващи. Под кирките на работниците се появява мощна крепост от V-VI в. със запазени стени, високи до 3-4 м. Във вътрешността разкриват огромна църква с кръщелня, стражеви помещения, жилищни сгради. Склоновете на хълма също са покрити с квартали, които археолозите проучват частично. В един от кварталите излиза втори голям християнски храм, отново от типа на базиликата. Големият град се е простирал и в низината, където река Врана излиза от планината и се втурва в Дунавската равнина. Той е възникнал още в античната епоха и е продължил да съществува чак до османското нашествие в края на ХIV в. Освен крепостта на хълма, в близката околност се намират мраморни колони от монументални сгради, антична каменна пластика, изобилна римска керамика, средновековни некрополи. За съжаление през 1972 г. разкопките са прекратени. Подновени са едва през 2004 г., когато с уникалния обект се заема търговищкият археолог Ангел Конаклиев. Още преди да проучи терена, той е прекарал месеци над книгата на Ал-Идриси. Повторил е отново всички изчисления относно Мисионис и е стигнал до извода на Шкорпил. Тайнственият град не е до Шумен, а на хълма Крумово кале край Търговище. Но данните от ръкописите трябва да се потвърдят от фактите на археологията. Чрез обхождания и сондажи Ангел Конаклиев разбира, че градът е бил много по-голям, отколкото се смяташе преди. В гъстата гора той намира още една крепостна стена, обграждала някога разрасналите се квартали. Според предварителните наблюдения градската площ може би е надхвърляла 200 дка. Безспорно обаче най-голямото откритие на екипа е третата раннохристиянска църква от типа на базиликата. Тя е на стотина метра извън разкопаното от Димитър Овчаров укрепление и очевидно е обслужвала някой от кварталите. Това подсказват и развалините на няколкото каменни къщи, разчистени от археолозите. Храмът се е намирал на неголям площад, специално оформен за него сред постройките на града. Култовата сграда е дълга 34 и широка 10,5 м. Зидовете са дебели до метър и са градени от местен ломен камък. За лицевите страни са използвани едри и правилно оформени блокове. Към базиликата се подхожда през широк двор и двоен притвор. Във вътрешността се откриват две мощни колонади от по пет колони, разделящи централата част на три дяла. Запазените им бази са изработени от бял и мек варовик, какъвто не се среща в околността. Самите колони пък са били дървени и са изгорели в жестокия пожар, унищожил храма. Подовете пък са покрити с тухли, върху които майсторите са направили украса с пръсти, докато глината още е била влажна. В центъра на пода археолозите откриват нещо много любопитно. При разрушаването на църквата главният полилей се е сгромолясал долу и при падането си е оставил отпечатък върху тухления под. Днес се долавя неговата форма на двоен кръст с приблизителни размери 3/2 м. Новооткритият храм е бил епископска катедрала. Това личи от каменната седалка за архиереите в олтарната част, т. нар. синтрон. Пак там са оцелели следи от постамента за трона на местния епископ. Под пода на олтара пък се открива тайник, в който били пазени мощите на някакъв почитан тук светец. Откритите във вътрешността на църквата монети на византийските императори Анастасий, Юстиниан I Велики, Юстин II и София показват, че тя е създадена през V в. Сградата загива заедно с града към началото на VII в. при страшните нашествия на славяни и авари. Събраните от Конаклиев многобройни данни вече му позволяват уверено да твърди, че именно това е дълго търсеният от учените Мисионис. Още разкопките на Димитър Овчаров показват, че към IХ-Х в. животът тук се възражда. В руините на древния град се създава старобългарско селище, свързано тясно с близката столица Велики Преслав. През ХII-ХIV в. на хълма Крумово кале отново издига яки кули мощна крепост. Откриваните в нея изобилни находки свидетелстват, че тя е била богат град и важно звено на източните подстъпи към новата столица Търновград. В края на ХIV в. укреплението е превзето от османците след тежка обсада. Направените на съвсем плитко християнски погребения разказват картинно за жестоката битка. Според законите на газавата, крепостта е опожарена и никога повече не се възражда. След "География" на Ал-Идриси Мисионис не се споменава повече никога. Явно градът е получил ново име, което често се е случвало през онази епоха. Данни от турски документи показват, че той вероятно се е наричал Косово. Османският хронист Мехмед Нешри разказва за похода на везира Али паша през 1393 г. от превзетия Шумен към столицата Търновград. Тогава той се изправя пред непристъпната крепост Кос Ова, която се съпротивлява мъжествено. Нейният управител смело заявява на изпратените парламентьори: "Ние не ще се отречем от нашия господар (цар Иван Шишман), за да се покорим на турците!" Заради тези слова градът е изгорен след превземането, а всичките му жители са превърнати в роби.