Клетъчна мембрана
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клетъчната мембрана (наричана още плазмена мембрана или плазмалема) е полупропусклива липидно - белтъчна обвивка, характерна за всички видове клетки. Клетъчна мембрана притежават както еукариотни, така и прокариотни клетки.
Тя обособява клетката от околната среда, придава й форма и я предпазва от неблагоприятните въздействия. Освен това към нея се прикрепва цитоскелета, който от своя страна има важна роля в подържането на формата й.
[редактиране] Строеж на мембраната
Клетъчната мембрана е изградена от фосфолипиди, белтъци и въглехидрати. Фосфолипидите образуват двойна мембрана, която отделя клетката от околната среда. Те са разположени със свойте хидрофилни глави към цитоплазмата и външната среда и с хидрофобните си опашки една към друга. Дължината на една фосфолипидна молекула е около 4-5 нм. Така общият слой, който формира мембраната е с дебелина от около 7 нм [1], като по този начин е ясно видима с трансмисионен електронен микроскоп.
Фосфолипидите образуват непрекъснат слой и затварят определено пространство. Белтъците образуват по повърхността на мембраната различни видове рецептори, които могат да се свържат с различни вещества. Също така имат и каталитични функции. Белтъците могат да преминават през мембраната.
Въглехидратите образуват структура наречена гликокаликс.
[редактиране] Източници
- ↑ Alberts, Bruce; et al., (4th edn). „Molecular Biology of the Cell“.
Органели в клетката |
Апарат на Голджи | Акрозома | Вакуола | Везикула | Ендоплазмен ретикулум | Ендозома | Клетъчна стена | Клетъчна мембрана | Лизозома | Меланозома | Митохондрия | Миофибрила | Пластид | Пероксизома | Рибозома | Флагелум | Хлоропласт | Центрозома | Цитоплазма | Ядро | Ядърце |
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|