Зимни олимпийски игри (1924)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Плакат
Плакат

Олимпийските игри, проведени през 1924 в подножието на Монблан в Шамони (Франция) успоредно с летните олимпийски игри, впоследствие са определени от Международния олимпийски комитет (МОК) като първите зимни олимпийски игри. Тези зимни олимпийски игри се провеждат в периода 25 януари 19245 февруари 1924 под името Международна седмица на зимните спортове и се организират от Френския олимпийски комитет под патронажа на МОК. 258 спортиста (245 мъже и 13 жени) от 16 държави участват в състезанията. Жените участват единствено в индивидуалните и отборните състезания по фигурно пързаляне.

Съдържание

[редактиране] Хронология

Въпреки че фигурното пързаляне фигурира в олимпийските програми в Лондон (1908) и Антверпен (1920), а хокеят на лед е олимпийски спорт на олимпиадата в Антверпен, до 1924 г. зимните спортове са винаги ограничени от сезонните условия. През 1921 г., на събрание на МОК в Лозана (Швейцария), е отправен призив за поставяне на зимните спортове в равностойно положение, и след дълги дебати е решено да се организира международна седмица на зимните спортове през 1924 г. в Шамони.

Олимпиадата се открива с 500 м бързо пързаляне с кънки, на което златото взима Чарли Джютроу (САЩ) и по този начин се превръща в първия шампион от зимни олимпийски игри. Финландските и норвежките спортисти доминират на първенството. Финландският кънкьор Клас Тунберг и норвежецът Торлайф Хауг печелят по три златни медала.

Соня Хение, 1924 г.
Соня Хение, 1924 г.

Британският отбор по кърлинг, който се състои изцяло от шотландци, печели златен медал, който обаче има статут на демонстрационен медал. През 2006 г. МОК решава, че златният медал на шотландците трябва да получи официален статут.

На 29 януари Соня Хение, която тогава е едва на 11 години, участва в състезанията по фигурно пързаляне за жени. Тя завършва на последно място, но печели много почитатели и на следващите три зимни олимпийски игри взима златни медали.

На 31 януари фигуристът Гил Графстрьом става първият спортист, който успешно защитава своята титла от летните олимпийски игри на бяла олимпиада.

На 2 февруари канадският отбор по хокей на лед, представляван от хокеистите на „Торонто Гранитс“, завършва квалификационния кръг след 4 победи и голова разлика 104:2 срещу отборите на Швейцария, Чехословакия, Швеция и Великобритания.

Канадският отбор по хокей на лед повтаря постижението на Графстрьом и канадците стават последните, които успешно защитават своята титла от летни олимпийски игри на зимна олимпиада. Канада доминира в хокея на лед на първите няколко зимни олимпийски игри като националния им отбор взима златни медали на шест от първите седем зимни олимпиади.

След игрите в Шамони МОК решава да организира зимни олимпийски игри на всеки четири години, които да бъдат независими от оригиналните летни олимпийски игри, и през 1926 обявява Международната седмица на зимните спортове за първата проведена зимна олимпиада.

[редактиране] Спортове

[редактиране] Медали

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 Норвегия 4 7 6 17
2 Финландия 4 4 3 11
3 Австрия 2 1 - 3
4 Швейцария 2 - 1 3
5 САЩ 1 2 1 4
6 Великобритания 1 1 2 4
7 Швеция 1 1 - 2
8 Канада 1 - - 1
9 Франция - - 3 3
10 Белгия - - 1 1

[редактиране] Източници

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | (Атина 1906) | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | (Берлин 1916)
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | (Токио 1940) | (Лондон 1944)
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | (Сапоро 1940)
(Кортина д'Ампецо 1944) | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960
Инсбрук 1964 | Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988
Албервил 1992 | Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014