Бял бор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бял бор
Бял бор (Pinus sylvestris)
Бял бор (Pinus sylvestris)
Класификация
царство :  Растения   Plantae
отдел :  Голосеменни   Pinophyta
клас :  Иглолистни   Pinopsida
разред :  Борове   Pinales
семейство :  Борови   Pinaceae
род :  Бор   Pinus
вид :  Бял   sylvestris
Научно наименование
Уикивидове Pinus sylvestris   Linnaeus, 1753

Белият бор (Pinus sylvestris) предпочита по-големите височини в планината — от 500 до 2200 м надморска височина. Стъблото му е право, красиво и стройно. Високо е до 50 м и дебело до 1,5 м. Клоните му са разположени на пръстени (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години. Най-високото и най-дебелото белборово дърво у нас расте в местността Старо село, Област Смолян. Обиколката на дънера му на височина на гърдите е 5 м и е високо 38 м.

Старите борове имат дебела напукана тъмнокафява кора, а младите борчета — тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда като олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета.

При нараняване от ствола на бора изтича смола. Някои я наричат балсам, т. е. ароматичен сок. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване.

Белият бор е вечнозелен, защото игличките му остават по клончетата до пет години и не опадат всички едновременно в една година.

Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят и станат годни за засяване. Те поникват, ако се засеят до три-четири години. Снабдени са с ципесто крилце, което им помага да летят, подети от вятъра, и да се засяват сами.

Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за гръдоболни.

Белият бор се използува широко в строителството и медицината. От смолата след химическа преработка се получават масла, терпентин, колофон, катран, а от дървесината — хартия и изкуствени влакна, от които се тъкат платове. Младата кора се използува за щавене на кожи. С борови шишарки вълната се боядисва тъмносиньо. От семената се получава безир, с който се полират мебелите.

Игличките му са дълги до 7 cm, усукани около оста си и са разположени по две върху специфични скъсени клонки, наречени брахибласти, които обхващат основата на иглиците като къса тръбица. У нас белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив, по-ограничено и в другите планини. В Стара планина са запазени само единични дървета. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният наш иглолистен вид.

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки