Буквуване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Буквуване (или чуждицата спелуване, от англ. spell, spelling) е система за произнасяне на отделни букви чрез цели думи, започващи с дадената буква при гласово общуване по комуникационен канал с ниско качество - изкривяване на сигнала, фонов шум и др.

Набора от думи, наричан фонетична азбука, се различава в различните езици и различните системи за буквуване. Обикновено думите са еднотипни, но почти винаги са съществителни: нарицателни, лични имена, географски обекти.

Съдържание

[редактиране] Български системи

В България са разпространени две системи - с лични имена, и с имена на български градове. Много често се използва някаква смес от двете, в която точното съотношение зависи от използващия я.

[редактиране] Българска система с градове

  • А - Айтос
  • Б - Бургас
  • В - Варна
  • Г - Габрово
  • Д - Димитровград/Добрич
  • Е - Елена
  • Ж - Жеравна
  • З - Златица
  • И -
  • Й -
  • К - Карлово/Карнобат
  • Л - Ловеч
  • М - Монтана (Михайловград)
  • Н - Несебър
  • О -
  • П - Пловдив
  • Р - Русе
  • С - София
  • Т - Троян
  • У -
  • Ф -
  • Х - Хасково
  • Ц -
  • Ч -
  • Ш -
  • Щ -
  • Ъ - „ер голям“ (не се буквува)
  • Ь - „ер малък“ (не се буквува)
  • Ю -
  • Я - Ямбол

[редактиране] Българска система с лични имена

  • А - Ангел
  • Б - Борислав
  • В - Велин
  • Г - Георги
  • Д - Димитър
  • Е - Елена
  • Ж - Живка
  • З - Златка
  • И - Иван
  • Й - Йордан
  • К - Кирил
  • Л - Любомир
  • М - Мария
  • Н - Никола(й)
  • О - Огнян
  • П - Петър
  • Р - Радка
  • С - Стоян
  • Т - Тодор
  • У -
  • Ф - Филип
  • Х - Христина
  • Ц - Цветан
  • Ч - Чавдар
  • Ш -
  • Щ -
  • Ъ - „ер голям“ (не се буквува)
  • Ь - „ер малък“ (не се буквува)
  • Ю - Юрий
  • Я - Яна

[редактиране] Чуждестранни системи

В различните страни и езици системите отразяват използваната азбука и особеностите на дадената култура.

[редактиране] Външни препратки