Джузепе Арчимболдо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джузепе Арчимболдо Италиански ренесансов живописец |
|
Роден: | 1527 Милано, Италия |
---|---|
Починал: | 11 юли 1593 Милано, Италия |
Джузепе Арчимболдо (на италиански Giuseppe Arcimboldo, Giuseppe Arcimboldi), италиански ренесансов художник.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Арчимболдо е роден в патрицианско семейство с подчертан афинитет към изкуството. Дядо му е архитект, баща му – художник. Първите си стъпки в изобразителното изкуство младият Джузепе прави именно в ателието на баща си. Достоверно се знае, че е работил, вероятно като чирак, в работилниците на Миланската катедрала, където е помагал при създаването на витражите. Като цяло ранната биография на Арчимболдо е забулена в тайна. Анализирайки влиянието на Леонардо да Винчи, мнозина изкуствоведи предполагат, че вероятно негов учител е бил някой от учениците на Леонардо.
От 1562 година работи във Виена и Прага, при двора на императора Свещената римска империя на Максимилиан II и неговия наследник Рудолф II, който високо цени работата на художника. През 1591 година получава титлата граф.
Последните няколко години от живота си Арчимболдо прекарва в родния си Милано.
[редактиране] Творчество
Човек с дълбока и разностранна ерудиция, подобно на много майстори от тази епоха Арчимболдо владее, упражнява и съвместява много различни художествени и инженерни професии. Това идеално пасва на вкусовете на тогавашния кралски двор (особено при Рудолф II), където има силен интерес към изкуството, натурфилософията, алхимията и астрологията. При императорския двор Арчимболдо работи като портретист, театрален декоратор и организатор на дворцовите тържества и забави. Според някои изследователи, при тези случаи Арчимболдо влага съществен принос в теорията и практиката на „светомузиката”. Приписва му се изобретяването на т. нар. „перспективна лютня” и „цветен клавесин” – прибори за оптимално съгласуване между музиката и визуалните ефекти. Конструира различни механизми и хидравлични апарати.
Въпреки безспорните си постижения в различни области, Арчимболдо е известен най-вече като живописец. Най-прочути са неговите „фантастични портрети”, които започва да работи след 1560 година. Те не са буквални портрети, а са съставени от старателно подбрани и вписани в изображението предмети от бита, растения, плодове, цветя, материали. Често те са алегории на първичните стихии или годишните сезони. Приживе най-голяма слава получава портретът на Рудолф II, т. нар. „Плодотворен Рудолф”, изобразен като образ на древноримския бог на промените Вертемний. Смята се, че по времето на Рудолф, Арчимболдо рисува голям брой живописни творби, но от съхраненото до днес (а то категорично е непълно) много малко е с безспорно авторство, тъй като Арчимболдо, твърде популярен сред съвременниците си, има множество имитатори. Сред по-известните творби са тези от цикъла "Годишни времена", "Стихиите" и др.
Много от картините на Арчимболдо, намиращи се в колекцията на Рудолф II, са плячкосани през 1648 година, по време на Тридесетгодишната война, от шведските войски по специална поръчка на Кристина Шведска.
[редактиране] В наши дни
Днес оригиналните картини на майстора се намират в Консисторията във Виена, в Парижкия „Лувър”, в галерията „Уфици” във Флоренция. Някои изкуствоведи, причисляват творчеството на Арчимболдо към т. нар. „маниеризъм”. Основно обаче е влиянието му върху сюрреалиститe от началото на 20 век и особено върху Салвадор Дали. Именно с появата и излизането на мода на сюрреализма се възражда интересът към творчеството на Арчимболдо, който е смятан за един от предшествениците на това художествено течение.