Иван Славов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Славов
български философ
Роден: 14 февруари 1928
Сливен, България

Иван Славов е български философ и публицист. Роден е на 14 февруари 1928 година в Сливен. Професор, доктор на философските науки. Дълги години е преподавал в Софийския университет „Св. Климeнт Охридски“. Бил е посланик на Република България в Словакия. Стилът му се отличава с оригиналност, дълбочина, полемичност, а езикът му е цветист и образен. Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум“.

[редактиране] Книги

Творчеството му е посветено на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура - кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Хуморът, смеха и иронията заемат голяма част от предмета на неговите изследвания. Той изповядва максимата „Човек е оцелял, защото се е смял“. По-важните книги, които е написал:

  • Кичът
  • Иронията в структурата на модернизма
  • Прекословици
  • Златната решетка
  • Антология на глупостта
  • Ученически и кандидат-студентски бисери
  • Речник на глупостта
  • Смехотерапия - стрес - бизнес
  • Джобен смехар