Непал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

नेपाल अधिराज्य
Знаме на Непал Герб на Непал
(знаме) (герб)
Национален девиз: Майка и родина са по-ценни от царството небесно
Местоположение на Непал
Официален език непалски
Столица Катманду
27°42′с.г.ш. 85°19′и.г.д.
Най-голям град Катманду
крал Гянендра
министър-председател Гирия Прасад Койрала
Площ
 — Общо
на 94-то място
147 181 км2
Население
 — Общо (2005)
 — Гъстота
на 40-то място
27 676 547
196 д/км2
БВП
 — Общо (2005)
 — на човек
на 81-во място
42,17 млрд $
1500 $
Валута непалска рупия (NPR)
Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}
Независимост
-дата
Обединение на Непал
21 декември 1768 г.
Национален химн Rastriya Gaan
Internet TLD np
Телефонен код ++977

Непал е държава в Южна Азия, граничеща на север с Китайската народна република, а на юг, изток и запад с Индия. Непал няма излаз на море и е разположена в близко съседство с Хималаите, като на границата между Непал и Китай се намира връх Еверест. Непал е единствената монархия, в която официална религия е индуизмът, като ок. 80% от населението изповядва тази вяра. Релефът на Непал е разнообразен за малка държава като Непал, като в южната част се намира влажната Тераи, а на север се издигат Хималаите. Осем от десетте най-високи върха в света се намират на територията на Непал. Столица и най-голям град в Непал е Катманду. Произходът на топонима Непал не е установен със сигурност, но според най-разпространената теория той идва от думите „не“ (свещен) и „пал“ (пещера).

След като дълги години държавното управление на Непал е абсолютна монархия, през 1990 г. държавата последва модела на конституционна монархия. Това води до нестабилност както в парламента, така и в страната. След 1996 г. избухват много маоистки бунтове. Маоистите се опитват да свалят монархията и да осъществят своята идея за република. Тайа се разразява гражданска война, в която отнема животът на 12 000 души. Кралят обявява извънредно положение в началото на 2005 г., за да спре бунтовниците, които контролират около 70% от страната, като разпуска парламента и поема цялата изпълнителна власт.

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Непал

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Непал

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Непал

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Непал

Територията на Непал има формата на правоъгълник . На дължина е 650 km, а на ширина 200 km. Площта ѝ е 147 181 km². Непал обикновено се разделя на три физико-географски области: планинска, хълмиста и терайска. Тези екологически пояси се редуват от изток на запад и се пресичат от големите речни системи в Непал.

Терайските равнини, които граничат с Индия, представляват северната част на Индо-Гангската равнина. Те са образувани и се подхранват от три големи реки: Коси, Нараяни и Карнали. Областта се характеризира с горещ и влажен климат.

Хълмистата област (на непалски Пахар) граничи с планинската. Надморската височина тук варира от 1000 до 4000 m. Ниските планински вериги Махабхарат Лех и Шивалик преобладават в областта. Хълмистият пояс включва и долината на Катманду, която е най-плодородният и урбанизиран район. Въпреки географската изолираност и ограничения икономически потенциал, областта винаги е била политически и културен център на Непал. За разлика от долинната част, земите с надморска височина над 2500 m са слабо населени.

Планинската област включва най-високите места на Земята. Най-високият връх — Еверест (Чомолънгма), висок 8850 m, е разположен на границата с Китай. Осем от десетте най-високи върха се намират в Непал. Канченджанга (или Канченджунга) е третият по височина връх в света и също се намира в Непал, граничейки на изток с индийския щат Сиким. Във всички области обезлесяването е главен проблем, който води до ерозия и унищожаване на екосистемите.

В Непал има шест климатични области, които се изменят във височинен план. Тропичната и субтропичната области са със средна надморска височина под 1200 m. Умерената област е между 1200 и 2400 m, студената област е от 2400 до 3600 m, а субарктичната е от 3600 до 4400 m. Арктичната област започва на надморска височина 4400 m. В Непал има пет сезон: лято, мусонен сезон, есен, зима и пролет. Хималаите служат за преграда на студените ветрове от Централна Азия през зимата и са северна граница на мусонните ветрове.

Въпреки че Непал няма обща граница с Бангладеш, двете държави са разделени от тясна ивица земя, широка ок. 21 km. Правят се опити за превръщането ѝ в свободна търговска зона.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Непал

Непал е една от най-бедните и слабо развити държави в света. Близо половината от населението на страната живее под прага на бедността. Първичният сектор дава препитание на 80% от населението и дава около 40% от БВП. Третичният сектор заема около 40%, а вторичният — около 20%. Хълмистият и планински релеф в две трети от северната част на страната прави изграждането на пътнотранспортна мрежа и други инфрастуктурни съоръжения изключително трудно и скъпо. 4000 km от пътищата са павирани, а в южната част преминава жп линия с дължина 59 km. Авиацията е в по-добро състояние, като в страната има 46 летища, 9 от които са с павирани писти. На 46 човека се падат средно една телефонна линия. Осигурен е достъпът до Интернет на около 100 000 места, но след обявяването на извънредно положение през 2005 г. услугата е спряна в някои части.

Липсата на природни ресурси и на излаз на море, технологическата изостаналост и гражданската война са пречки пред Непал за нормалното развитие на икономиката ѝ. Страната получава външни средства от Индия, Китай, САЩ, Япония и Европейския съюз. Бюджетът на правителството е около $665 милиона, а разходите са $1,1 млрд. Инфлацията е спаднала до 2,9%, след като през 90-те години нейното ниво е високо. Много години непалската рупия е обвързана с индийската рупия с постоянен обменен курс 1,6. Дългогодишното икономическо споразумение с Индия помага за укрепване на отношенията с Индия. След отслабването на контрола върху чуждата валута в началото на 90-те години, черният пазар за нея почти изчезва.

Разпределението на богатството сред народа е подобно на това в много развити и развиващи се държави: първите 10% от домакинствата притежават 30% от националня доход, а последните 10% — малко повече от 10% от това.

Работната сила на Непал е около 10 милиона човека. Съществен проблем е липсата на квалифицирана работна ръка. В първичния сектор работят 81% от работната сила, във вторичния — 3%, и в третичния 16%. Селскостопанската продукция включва производството на ориз, царевица, пшеница, захарна тръстика, кореноплодни растения, мляко и месо от индийски бивол. В промишления сектор главно се обработва селскостопанската продукция, включително юта, захарна тръстика, тютюн и житни растения. Природните дадености и екзотичната култура на Непал дават големи надежди за развитие на туризма, но икономическия растеж в този отрасъл е спънат от политическата обстановка в страната. Процентът на безработицата и непълната заетост на работната ръка достига половината от трудоспособната част от населението. Много непалци отиват в Индия, за да търсят работа, и много непалки са продадени в индийски публични домове, около 7000 всяка година[1]. Непал получава около $50 милиона годишно чрез войниците гурки, които служат в индийските и британските войскови части.

БВП на Непал за 2005 г. е около $37 млрд, което прави страната 83-ата най-богата страна в света. Средните доходи на човек са около $1402, което я нарежда на 163-о място в света. Непал изнася предимно килими, дрехи, кожени изделия, юта и зърнени култури, приходите от които възлизат на 568 милиона американски долара. Вносът се състои главно от злато, апаратура и оборудване, петролни продукти и торове на обща стойност $1,419 млрд. Индия (48,8%), САЩ (22,3%) и Германия (8,5%) са страните с най-голям дял в износа. Непал внася от Индия (43%), ОАЕ (10%), Китай (10%), Саудитска Арабия (4,4%) и Сингапур (4%).

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Непал

Населението на Непал е 27 676 547 души по данни от юли 2005 г., като естественият прираст е 2,2%. 39% от населението са на възраст до 15 години, 57,3% са на възраст от 15 до 64 години, и 3,7% са на възраст над 65 години. Средната възраст е 20,07 години (19,91 за мъжете и 20,24 за жените). На всеки 1000 жени се падат 1060 мъже. Средната продължителност на живота е 59,8 години (60,9 за мъжете и 59,5 за жените). Процентът на грамотните е 53,74% (68,51% от мъжете и 42,49% от жените).

Най-голямата етническа група са чхетрите (15,5%). Други етноси включват планинските брамани (12,5), магари (15%), тхару (6,6%), таманги (5,5), невари (5,4%), мюсюлмани (4,2%), ками (3,9%), ядави (3,9%), неопределени (2,8%) и други (32,7%). Според преброяването от 2001 г., 80,6% от населението изповядва индуизма, 10,7% — будизъм, 4,2% — ислям, 3,6% — кирант и 0,9% имат други вероизповедания. Непалският е официален език и за 47,8% от населението той е майчин език. Говорят се още маитхили (12,1%, боджпури (7,4%), тару (дагаура/рана) — 5,8%, таманг (5,1%), непалски баса (3,6%), магарски (3,3%), авади (2,4%), неопределен (2,5%) и други (10%). Различията между индуистите и будистите са малки поради общите вярвания. И в двете религии има едни и същи храмове и се почитат общи божества. Будисткото население е концентрирано в източните части и в централната част на Тераи. Будизмът е сравнително разпространен сред неварите и тибето-непалските групи. От тибето-непалците магарите, сунварите и раи попадат под най-силното влияние на индуизма. Влиянието на индуизма е по-малко сред групите гурунги, лимбу, бутия и такали, които използват будистки свещеници за релегиозните си церемонии. Индуизмът е официална религия в страната и това прави Непал единствената индуистка страна.

Северната планинска област е слабо населена. Преобладаващата част от населението живее в централните части, въпреки че през последните години значителна част от населението мигрира в плодородните Тераи. Столицата Катманду е най-големият град в страната с население 80 000 души.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Непал

[редактиране] Други

  • Комуникации в Непал
  • Транспорт в Непал
  • Армия на Непал
  • Външна политика на Непал

[редактиране] Бележки

  1. Непал

[редактиране] Външни препратки


Страни в Азия

Азербайджан | Армения | Афганистан | Бангладеш | Бахрейн | Бруней | Бутан | Виетнам | Грузия | Египет | Израел | Източен Тимор | Индия | Индонезия | Ирак | Иран | Йемен | Йордания | Казахстан | Камбоджа | Катар | Кипър | Киргизстан | Китайска народна република | Кувейт | Лаос | Ливан | Малайзия | Малдиви | Мианмар | Монголия | Непал | Обединени арабски емирства | Оман | Пакистан | Папуа Нова Гвинея | Русия | Саудитска Арабия | Северна Корея | Сингапур | Сирия | Таджикистан | Тайван | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Филипини | Шри Ланка | Южна Корея | Япония

Зависими територии: Палестина