Изкуствен спътник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изкуствен спътник е обект, произлязъл от човешка дейност и изведен в орбита около Земята или друго небесно тяло.

Този вид спътници на български се наричат още и сателити, което произлиза от английската дума за спътник.

Съдържание

[редактиране] История

Първият изкуствен спътник е Спутник-1, изстрелян от СССР през 1957 г. Първият спътник на САЩ е "Експлорър 1", изстрелян през 1958 г.

[редактиране] Видове спътници

  • Астрономически спътници - използват се за наблюдение на отдалечени планети, галактики и други космически обекти.
  • Комуникационни спътници - използват се за комуникации и за предаване на данни. Повечето комуникационни спътници се намират на геостационарни орбити и са обикновени ретранслатори на радио сигнали в микровълновия диапазон. Съществуват и по-сложни системи за двустранна връзка, както и нискоорбитални спътници за изграждане на телекомуникационни мрежи.
  • Наблюдателни спътници - проектирани да наблюдават Земята, подобно на разузнавателните спътници, но за невоенни цели. Тези спътници се използват за метеорологични наблюдения, наблюдения на околната среда, картография и др.
  • Навигационни спътници - използват се за навигация, като излъчват радио сигнали и позволяват на потребителите, снабдени с необходимата апаратура за приемането им, да определят точнато си местоположение.
  • Разузнавателен спътник - тайни спътници, обикновенно разработени от правителството и военните, използвани за военни и разузнавателни цели.
  • Енергийни спътници - проектирани да събират слънчева енергия, като я преобразуват в микровълни и да я изпращат към Земята, за да генерират електричество.
  • Космически станции - обитаеми станции в орбита около Земята.
  • Метеорологични спътници - използвани за метеорологични нужди и наблюдение на климата на Земята.
  • Миниатюрни спътници - спътници с малки размери и маса. Биват няколко вида: мини-спътници(500–200 kg), микро-спътници (под 200 kg), нано-спътници (под 10 kg).

[редактиране] Видове орбити

Съществуват няколко вида орбити около Земята, на които са разположени изкуствените спътници и които се категоризират според височината:

Съществуват и други видове орбити

  • Орбита Мълния - силно елиптична орбита
  • Слънчево-синхронизирана околоземна орбита
  • Полярна орбита - орбита с инклинация 90, минаваща над полюсите
  • Надсинхронна орбита - Орбита малко над геосинхронната. Използва се за сателити, които трабва да се преместват бавно на запад
  • Подсинхронна орбита - Орбита малко под геосинхронната. Използва се за сателити, които трабва да се преместват бавно на изток

[редактиране] Космически боклук

Около Земята има огромно количество от така наречения „Космически боклук”- това са сателити, които не са изгорели в нейната орбита. Американските ВВС следят тези сателити с цел избягването на сблъсъци с опериращите сателити или други космически кораби. Понякога ракетните двигатели се използват, за да поставят не опериращите сателити на места на който няма да пречат и съответно да направят място за новите сателити.

[редактиране] Изкуствени спътници по страни

Държава Спътник Ракета-носител Изстрелян от Дата
1950-те
1. СССР Спутник-1 Р-7 Семьорка Байконур, Казахстан 4 октомври, 1957
2. САЩ Експлорър-1 Джупитър-Си Кейп Канаверал, Флорида 31 януари, 1958
1960-те
3. Канада Алует (изстрелян от НАСА) Американска ракета носител Военновъздушна база Ванденберг, Калифорния 29 септември, 1962
4. Франция Астерикс Диамант Хамагур, Алжир 26 ноември, 1965
5. Австралия WRESAT Американска ракета Редстоун Ракетна площадка в Австралия 29 ноември, 1969
1970-те
6. Япония Ошуми Ламбда Космически център Танигашима, Кагошима 11 февруари, 1970
7. Китай Донг Фанг Хонг I Голям Поход Център за изстрелване на спътници Жункан, Вътрешна Монголия 24 април, 1970
8. Великобритания Просперо Екс-3 Черна Стрела Умера, Австралия 28 октомври, 1971
9. Европа КАТ 1 Ариана 1 Космически Център Гвиана, Френска Гвиана 24 декември, 1979
1980-те
10. Индия Роини 1 Спътникова ракета-носител Космически Център Сатиш Дауан, Остров Шрихарикота 18 юли, 1980
11. Швеция Викинг Ариана 1 Космически център Гвиана, Френска Гвиана 22 февруари, 1986
12. Израел Офек 1 Шавит Военновъздушна база Памалчим, в близост до Памалчим 19 септември, 1988
13. Ирак Иракски космически апарат Ал-Абид Ракетна площадка на 230 км югозападно от Багдад 5 декември, 1989
1990-те
14. Северна Корея Канмьонсон-1 Таеподонг-1 Площадката в Мусудан-ри 31 август 1998
15. Египет НилСат Руска ракета носител Днепър 1998