Иксион (митология)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иксион в древногръцката митология е лапит. Цар е на лапитите в Тесалия. Син на Флегий и брат на Коронида. Баща е на Пиритой. Преди да се ожени за дъщерята на цар Деионей, Диа, той обещал на баща й богати дарове. Но когато по-късно баща й дошъл да ги получи, Иксион го убил. Заради това престъпление, го нападнала богиня на безумието и той полудял. Нито бог, нито човек искал да го очисти от престъплението. На края над него се смилил Зевс и го очистил, но Иксион се влюбил в Хера. Зевс пресъздал нейния образ под вид на облак, познат като Нефела. От съюза с Иксион се родили кентаврите. Зевс привързал Иксион към вечно въртящо се колело (според много митове-огнено колело) и го хвърлил на небето (Аполодор epit. I 20). Според друг вариант, Зевс обрекъл привързания към колелото Иксион на вечни мъки в Тартар. Историята на Иксион е разказана от Диодор, Пиндар, Виргилий в "Георгики" 4 и "Енеида" 6, и от Овидий в "Метаморфози" 12. Някои изследователи свързват огненото колело със слънчевия диск.