Фераро-Флорентинска уния

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фераро-Флорентинската уния е уния, сключена между папа Евгений IV и византийския император Йоан VIII Палеолог през 1437 - 1439 година. Наречена е така по името на градовете, в които са проведени преговорите - първо във Ферара, а после и във Флоренция. С нея византийският император цели папата да успее да организира кръстоносен поход срещу османските турци, който да спаси Византия от гибел. В замяна той щял да признае папата за духовен водач ва държавата си. Папата успява да накара унгаро-полския крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди да организират кръстоносен поход, но претърпяват поражение при Варна.