Бойково

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бойково е село в Централни Родопи, на 26 km от Пловдив. Разположено е на рида Чернатица, на надморска височина 1106 m. Най-близките върхове са Средня (1543 m), Крив Камък (1109 m) и Градище (1607 m).
Бойково е село в Южна България. То се намира в община Родопи, Област Пловдив.

Бойково
Карта на България, мястото на Бойково е отбелязано
Данни
Област: Пловдив
Община: Родопи
Население: 111 (13/09/2005)
Надм. височина: 1129 м
Пощ. код: 4103
Тел. код: 03108
Геогр. положение: 42° 0' сев. ш.
24° 37' изт. д.
МПС код: РВ
Кмет или наместник
Милчев


Съдържание

[редактиране] География

Село Бойково се намира в планински район.

[редактиране] История

[редактиране] Културни и природни забележителности

В Бойково има 150 годишен манастир "Св. Богородица" и 24 параклиса в района на селото!

[редактиране] Редовни събития

На 15 август (Св. Богородица) е съборът в с. Бойково. Много хора се качват за преспиване на манастира(на 2-3км. в гората) ,където на сутринта има курбан.Купонът е пълен ;).След това забавлението се пренася към селото ,по-точно площада където има хора и много забавления.

[редактиране] Други

На 5 км от селото се намира вилна зона "Бойково" - идеалното място за почивка. В зоната имотите са предимно на семейства от Пловдив. В село Бойково през 1908 година, Каблешков построява първата вила, залесява 60 декара борова гора и полага основите на първото детско летовище „Майчина грижа”. Основава читалището в селото и му създава устав, подарява му книги, за да започне то да работи през 1911 година. Автор е на няколко забележителни книги: „Априлското въстание” (1926); „Страшната народна злочестина” (1928); „Горко на победените” (1928); „Адвокатът общественик и неговия морал”.Роден през 1867 година в Копривщица. Останал 9-годишен сирак Недко Каблешков учи известно време в родното си място при Никола Беловеждов. По-късно с помощтта на женското благотворително дружество „Благовещение” в Копривщица е изпратен в българо-католическата гимназия в Одрин, където получава добро образование. След това азвършва правни и политически науки в университета в град Лвов – Полша.

Назначен за член на Пловдивския окръжен съд на 7.10.1889 година, където е прокурор. От лятото на 1895-та г. започва самостоятелна адвокатска практика и малко след това е избран в ръководството на колегията.

Свързан до края на живота си с Пловдив, играе важна роля в обществения и културния живот на града. Един от малцината общественици , който неотклонно – с перо, слово и дела, защитава и отстоява интересите на Пловдив в името на просперитета и утвърждаването му като втора столица на България.


[редактиране] Външни препратки