Станчо Белковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Станчо Белковски
български архитект и учен
Роден: 11 август 1891
София, България
Починал: 10 октомври 1962
Полша

Професор Станчо Илиев Белковски е водещ български архитект и учен от първата половина на 20 век, член-кореспондент на БАН.

[редактиране] Професионална дейност

Завършва архитектура в Берлин през 1920. Изтъкнат специалист в областта на строителството на обществени сгради. Автор на много обществени, жилищни и други сгради, най-значителни от които са:

  • къщите на Куюмджийски, ул. "Г. Деж" (сега "В. Търново"), София
  • къщите на Семерджиев, ул. "Оборище", София,
  • градоустройствено решение за жилищен комплекс "Твърди ливади", Перник (1925-1932),
  • концертна зала, ресторант и хотел "България" (1934-1937), София,
  • кинотеатър и апартаментен хотел "Балкан" (сега Младежки театър, 1935-37), София,
  • Студентски дом, София,
  • Правителствена поликлиника, София,
  • Телеграфо-пощенска палата, Велико Търново - работени всички заедно с проф. арх. Иван Данчов;
  • Телефонна палата, София (1942-1947) и др.

[редактиране] Преподавателска и научна дейност

Висше техническо училище (ВТУ), Държавна политехника, ИСИ, София:

  • 1943: професор;
  • 1944 - 1945: първи избран ректор на Висшето техническо училище;
  • 1944 - 1962: ръководител на Катедра "Обществени сгради";
  • първи про-ректор на Държавната политехника;
  • директор на Института по градоустройство и архитектура при БАН.

Избран за член-кореспондент на БАН през 1961.

Основни области на научна и преподавателска дейност: архитектура, проектиране на жилищни и обществени сгради. Автор на научни публикации. Съдейства за откриването на Машинен факултет в Държавната политехника.