Анатомия на човека

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анатомията е общобиологична наука за строежа на човешкото тяло. Тя е дял от морфологията. Названието и произтича от гръцкото анатоме, което означава разсичам, разделям.

Съдържание

[редактиране] Историческо развитие на анатомията

Интересът към устройството на човешкото тяло възниква у хората в дълбока древност. Но до средата на 16 век те познават строежа на физическите и небесните тела много по-добре, от този на своите собствени. Тогава започват да се осъществяват методично дисекции на трупове с цел да се проучи тяхното устройство. По-рано подобна практика била категорично отхвърляна и забранена от господстващите етични норми и религиозни вярвания. Съществуващите тогава познания за строежа на човешкото тяло се основавали на наблюдения на животни и затова били неточни, а и много от тях и грешни.

Белгийският лекар Андрес Везалий (1514-1564), професор по анатомия в престижни университети, като тези в Ловайна, Падуа и Болоня, е първият, който се осмелява да се отклони от моралните правила на времето си и започва да съчетава в часовете си теоретичните обяснения с практически демонстрации на дисекции на човешки трупове. През 1543 г. публкикува постиженията си в книга със заглавие Строежът на човешкото тяло, която съдържа повече от триста подробни анатомични чертежи и схеми. Тя предизвиква голямо сътресение в тогавашните научни среди, защото открито се противопоставя на приетите дотогава теории. Този труд е изключително важна крачка за познание за човешкото тяло, макар че има сериозни последствия за знаменития си автор. През 1561 г. Везалий, който дотогава живее в Испания и служи в двора на Филип ІІ, е осъден на смърт от Светата инквизиция. По-късно смъртната присъда е заменена с поклонение на Божи гроб. При завръщането си Везалий загива в корабокрушение.

С течение на времето анатомичните изледвания се нормализират и към наблюденията с просто око, извършени при дисекции, се прибавят и наблюденията, осъществени с по-модерна техника. По-този начин се стига до много по-точно познание за устройството на човешкото тяло и за функциите на всяка от неговите системи. Това помага системите да се опознаят по-добре, да се определят различните видове тъкани, изграждащи органите, и строежът на най-простите му елемиенти - клетките.

[редактиране] Систематична анатомия

Систематичната анатомия изучава строежа и структурата на човешкото тяло по органи и органни системи. Тя има следните дялове:

  • Остеология - изучава костите
  • Артрология - изучава ставите
  • Миология - изучава мускулите
  • Спланхнология (Висцерология) - изучава вътрешните органи
    • Кардиология - изучава сърцето
    • Ринология - изучава носната кухина
    • Ларингология - изучава гръкляна
    • Пулмология - изучава белия дроб
    • Стоматология - изучава устната кухина
    • Одонтология - изучава зъбите
    • Гастрология - изучава стомаха
    • Ентерология - изучава червата
    • Хепатология - изучава черния дроб
    • Нефрология - изучава бъбреците
  • Андрология - изучава мъжката полова система
  • Гинекология - изучава женската полова система
  • Урология - изучава пикочната система
  • Ангиология - изучава кръвоносните и лимфните съдове
  • Неврология - изучава нервната система
  • Дерматология - изучава кожата и кожните образувания
  • Офталмология - изучава окото
  • Отология - изучава ухото

[редактиране] Топографска анатомия

Топографската анатомия изучава строежа и структурата на човешкото тяло по части. Тя има следните дялове:

  • Анатомия на главата
  • Анатомия на шията
  • Анатомия на трупа
    • Анатомия на гръдната кухина
    • Анатомия на коремната кухина
    • Анатомия на тазовата кухина
  • Анатомия на гръдния крайник
  • Анатомия на тазовия крайник

[редактиране] Пластична анатомия

Изучава външните форми и линии на човешкото тяло.


Анатомия на човека

Анатомия и геометрични пропорции (Albrecht Dürer)

Портал медицина