Народоосвободителна въстаническа армия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Народоосвободителната въстаническа армия е единна организация на партизанските формирования и бойните групи, участващи във въоръжената съпротива срещу хитлеристките войски и прогерманската политика на българските правителства в периода 1941-1944.
Създадена е през април 1943 с цел по-добра координация на действията на нарасналите по брой и числен състав бойни единици на съпротивата след Сталинградската битка. Създаден е Главен щаб на НОВА, а територията на България е разделена на 12 въстанически оперативни зони: I - Софийска, II - Пловдивска, III - Пазарджишка, IV - Горноджумайска, V - Старозагорска, VI - Сливенска, VII - Хасковска, VIII - Горнооряховска, IX - Шуменска, X - Варненска, XI - Плевенска, XII - Врачанска. Начело на всяка зона стои щаб, който осъществява ръководството на бойните действия под прекия политически контрол на местния комитет на БКП. Координацията на работата на щабовете по места се осъществява от Главния щаб.
През зимата на 1943/1944 година правителството хвърля 100 000 войска, полиция и жандармерия с цел да разгроми НОВА, но претърпява неуспех. През пролетта на 1944 частите на НОВА се разрастват и минават в настъпление.
НОВА има съществен принос за вземането на властта от Отечествения фронт на 9 септември 1944. Нейни ръководни дейци стават помощник-командири в армията по време на Отечествената война на България.