Община Елин Пелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елин Пелин.

Област София
Карта на България, Област София е отбелязана
Съставни общини:
Антон
Община Божурище
Община Ботевград
Община Годеч
Община Горна Малина
Долна баня
Община Драгоман
Община Елин Пелин
Община Етрополе
Община Златица
Община Ихтиман
Копривщица
Община Костенец
Община Костинброд
Община Мирково
Община Пирдоп
Община Правец
Община Самоков
Община Своге
Община Сливница
Чавдар
Челопеч

Община Елин Пелин се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Общината има 19 населени места с общо население 22423 жители (21.07.05 г.).

Населени места в Община Елин Пелин:

Съдържание

[редактиране] География

Община Елин Пелин е разположена на площ 408 кв. км в централната част на Област София. Тя заема източната част на Софийското поле, разположените от север склонове на Стара планина и от юг-югоизток - на Средна гора. Центърът на общината - гр. Елин Пелин, се намира на 24 км източно от столицата София. Освен със Столична община, община Елин Пелин граничи с общините Ботевград, Горна Малина, Ихтиман, Самоков и Своге.

[редактиране] Релеф

Релефът на община Елин Пелин е високоравнинен, полупланински и планински. Много добре е развито котловинното дъно, което е разположено между 539 м и 600 м над морското равнище. Големи територии заема подножието, което се заключава между 600-ия и 800-ия хоризонтал. За територията на община Елин Пелин първенец е връх Мургаш - 1687 м.

[редактиране] Климат

Според климатичното райониране на България община Елин Пелин попада в южнобългарската умереноконтинентална област. Разпределението на валежите подчертава типичния умереноконтинентален характер - със зимен минимум и вторичен минимум в края на лятото, а максимумът е в началото на лятото. Най-ниски са количествата на валежите в равнината - 547 мм/кв. м, а най-високи - в планинските части - 832 мм/кв. м. Валежите от сняг са в периода ноември-април.

[редактиране] Почви

Община Елин Пелин се отличава с изключително пъстра почвена покривка. Най-високите части от територията й са покрити с кафяви горски почви. По тях обикновено са разположени канелени горски почви или рендзини - в района на с. Голема Раковица. Равнинните терени са заети с богат набор от ливадни почви, на места заблатени в различна степен.

[редактиране] Полезни изкопаеми

Почвообразуващите процеси са се развили предимно върху карбонатни скали от средния триас. Тази геоложка формация покрива по-голяма част от площта на общината. На територията й са установени лигнитни въглища в Чукуровския басейн; железни руди, медно-пиритни проявления и манганови минерализации в района на Голяма Раковица; огнеупорни и керамични глини в района на Нови хан, Побит камък, Габра; ураниеви залежи в района на с. Габра; кварцов пясък в района на Побит камък. Най-добре са проучени въглищното и ураниевото находище до с. Габра, които се експлоатират от “Мина Чукурово” ЕАД и “Редки метали”. Разработена е кариера за кварцов пясък в района на Побит камък от “Ватия” ЕООД.

[редактиране] Водни ресурси

Територията на община Елин Пелин е богата на водни ресурси. През нея протичат водосборната р. Лесновска, която се влива преди с. Долни Богров в р. Искър, р. Матица, която извира от Мургашкия дял на Стара планина и при гр. Елин Пелин се влива в р. Лесновска. На територията на общината са разположени язовир Огняново с обем 40 млн. куб. м и микроязовир Тараторското над с. Габра с обем около 5 млн. куб. м. Общината има три геотермални извора. Със статут от държавно значение е изворът в с. Равно поле, където минералният състав на водата и дебитът позволяват развитието на балнеоложки център. Другите два извора са в с. Елешница - “Топлика”, и в гр. Елин Пелин, където сондажът е замразен. Средногодишните валежи са около 550 млн./кв. м. Равнинната част се характеризира с високи подпочвени води.

[редактиране] Горски и земеделски фонд

Горският фонд на община Елин Пелин заема 153 936 дка гори, в това число: широколистни високостеблени - 150 319 дка иглолистни - 833 дка горски пасища - 758 дка ливади - 818 дка

Земеделският фонд на община Елин Пелин възлиза на 241 881 дка пасища, 17 504 дка естествени ливади, 807 дка трайни насаждения и др. Около 60% от обработваемата земя е в полупланински и планински райони. Категорията на земята е от трета до десета.

[редактиране] Население

Населението на община Елин Пелин наброява 24 063 души според преброяването през март 2001 г. Броят на мъжете и жените е почти еднакъв. Разпределение на броя на жителите по населени места:

[редактиране] История

Равното Софийско поле е било средище на народи и култури, тъй като през него минавали важни пътища, свързващи Азия със Западна Европа. Многобройни са следите от стари селища и крепости, строени по протежението им. През територията на общината минава тъй нареченият Траянов път от 2 век. Тракийските селища и надгробни могили и находките в тях свидетелстват за висока духовна и материална култура. Римската и византийската култура също са оставили значими следи. До село Лесново, край римския път (3 век) се е намирала голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). Югозападно от грaд Елин Пелин са открити и проучени от археолозите останки от крайпътна стражева кула (Стражница) с прилежащо към нея малко селище (4 век). Пак там са намерени останки и от създадено по-късно славянско селище, просъществувало до началния период на турското владичество. На три километра южно от сeло Нови хан се намират слабо запазени руини от тракийско селище с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има останки от римски селища.

Някои селища от общината са просъществували на почти едно и също място от времето на Втората българска държава до днес. От този период е запазена църквата “Свети Николай Чудотворец” в село Столник. Край сeло Елешница се е намирала българска крепост, разрушена при нашествието на османците. На 4 км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на тъй наречената софийска Мала Света гора, построен през 14 век. През 16-18 век той е бил оживен книжовен център. В църквата му “Света Богородица” са запазени ценни стенописи от 16 и 19 век. През 18 век в него е открито килийно училище. В село Доганово се намира най-старото килийно училище в района (от 1835 г.). Поради равнинния терен и близостта до черкезките селища и големия турски гарнизон в София местното население взема слабо участие в Априлското въстание. След въстанието село Голема Раковица е ограбено и опожарено, а водачите на бунтовната рая са заточени в Диарбекир.

Още през Възраждането тогавашното село Новоселци (сега град Елин Пелин) постепенно се превръща в естествен културен и търговски център за близките селища. През 1881 г. то е обявено за един от околийските центрове на Княжество България. Голяма роля в развитието му изиграват построяването на железопътната линия София - Саранбей (днес град Септември) и създаването на първата керамична фабрика в страната — “Изида”, намираща се на 4 км южно от сегашния град. С течение на времето селото укрепва икономически. В края на 19 век са създадени класно училище и читалище, които работят за повишаване на културата и просветата на населението в региона. През 1950 г. село Новоселци е преименувано на Елин Пелин в чест на големия бъллгарски писател. От 1960 г. е обявено за град.

[редактиране] Eтнография

Елинпелинският край е едно от най-запазените средища на шопската етнокултурна общност — типичният твърд говор, белодрешното облекло, характерните народните танци, песни и хумор. Традициите на местното население намират своята ежегодна изява на Шопския празник в град Елин Пелин, който се провежда от 1970 г.

[редактиране] Религии

[редактиране] Политика

[редактиране] Стопанство

На територията на общината има химическа, порцеланова, хранително-вкусова и въгледобивна промишленост, а също така са разити животновъдство, фуражи и зеленчукопроизводство.

[редактиране] Животновъдство

Природно-климатичните условия и изградените традиции създават изключително благоприятни предпоставки за развитие на животновъдството в общината. Отрасълът се развива в личните стопанства, като основно е застъпено отглеждането на дойни крави, овце, кози и свине. Единствено в земеделска кооперация “Прогрес” в с. Лесново е запазено концентрираното отглеждане на говеда и овце. Редица негативи обуславят тенденцията на намаляване на броя на животните, както и на млякото и месодобива.

[редактиране] Външни връзки