Владимир Вазов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Вазов български генерал и военен герой |
|
Роден: | 14 май 1868 Сопот, днес България |
---|---|
Починал: | 20 май 1945 Рибарица, България |
Владимир Минчев Вазов е български офицер, генерал-лейтенант. Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, офицерът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.
През 1886 г. Владимир Вазов постъпва във Военното училище в София. През 1888 г. подпоручик Вазов е разпределен в 5-ти артилерийски полк в Шумен. През 1902-1903 г. той е в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия. На 18 май 1890 e произведен в чин поручик, на 2 август 1894 в чин капитан, а на 31 декември 1906 г. в чин подполковник. През 1900 г. Владимир Вазов служи като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. При избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция. На 12 април 1912 г. е произведен в чин полковник.
През Балканската война (1912-1913) командва 4-ти артилерийски полк и участва в сраженията при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургас и Чаталджа.
В Междусъюзническата война (1913) воюва срещу сръбската армия при Цариброд.
Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война. Като командир на Девета пехотна плевенска дивизия удържа Дойранската позиция в епичното последно Дойранско сражение (16-18 септември 1918 г.) срещу двукратно превъзхождащ по численост противник (гръцки и британски части).
След войната се демобилизира и бива назначен за началник на армейска област, а за кратко време сред това е инспектор на артилерията.
На 24 февруари 1920 г. генерал-лейтенант Владимир Вазов преминава в запаса и става първият председател на новоучредения Съюз на запасните офицери. През 1926 г. става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилския и витошкия водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа.
Сред най-интересните моменти от живота на Владимир Вазов е посещението в Англия през 1936 г. Организацията Британски легион чества победата на английската армия през Първата световна война. Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателя на Британския легион казва в речта си: „Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“ Последните години от живота си прекарва в ловешкото село Рибарица, където умира на 75 годишна възраст през 1945 г.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 2-ра и 3-та степен, 1-ви клас, 3-та степен, 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ 5-та степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ 3-та степен на военно отличие; 5-ти клас на военна лента
- Османски медал "За бойни заслуги"
- Османски сребърен орден "Лиякат", 11.05.1917[1]
[редактиране] Бележки
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 517
[редактиране] Библиография
- Вазов, Владимир. Животописни бележки. София, 1992
Георги Маджаров | >>> | кмет на София ( 7 април 1926 – 14 март 1932) | >>> | Боян Начов |
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |