Изатовци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изатовци | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 31 (2002) |
Надм. височина: | 788 м |
Геогр. положение: | 43° 7' 14 сев. ш. 22° 52' 59 изт. д. |
Пощ. код: | ? |
Тел. код: | 0038-1-10 |
Изатовци (на сръбски: вариант на латиница - Izatovci) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Цариброд (Димитровград).
Съдържание |
[редактиране] География
Изатовци се намира в района, известен като Висок (Горни Висок), на 25 километра северно от Цариброд (Димитровград), в подножието на планината Видлич.
Махали на селото са: Горня мала, Долня мала, Лисичкова мала и Радевица.
[редактиране] История
Изатовци се споменава в османо-турски документи от 15 век под името Изатофча. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот). В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават 11 войнуци от село Изатофче - Пешо Янчин, Джурдже Димитре, Стоян Станко, Йото Пенин, Милко Пенин, Стоян Тонин, Милко Илин, Петре Джуджин, Мито Пенин, Никола Станко, Стойко Лачо и Илия, син на Димитри [1].
През 19 век в Изатовския манастир “Св. Архангел Михаил” се открива първото училище в този край.
По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от общините Славиня (до 1910) и Каменица (от 1910).
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Изатовци е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
[редактиране] Население
Населението на Изатовци е предимно българско. Автентичният диалект на селото спада към т.нар. Белоградчишко-трънски говори, известни в Сърбия и като Тимошко-лужнички. Според някои местното население спада към етнографската трупа на т.нар. торлаци, макар че това название не е много популярно сред изатовчани.
Според преброяванията жителите на Изатовци се разпределят по следния начин:
- 1900 г. - 322 д.
- 1905 г. - 349 д.
- 1910 г. - 349 д.
- 1921 г. - 386 д.
- 1948 г. - 366 д.
- 1991 г. - 55 д.
- 2002 г. – 31 д.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Останки от Изатовския манастир “Св. Архангел Михаил”, разрушен при земетресение през 1929 година.
[редактиране] Личности
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 233
[редактиране] Литература
- Златковић , Драгољуб. Микротопонимиjа Старе планине. Горњи Висок од Браћевца до Влковиjе и Шугрин, Пиротски зборник, бр. 27-28, Пирот 2003, с. 135-139
- Николова, Весна. Микротопонимията в Горен Висок, сп. Мост, бр. 170-171, Ниш 2001, с.163-164
|
|||||
---|---|---|---|---|---|
Селища в Горни Висок
Селища в Забърде
Селища в Бурел
Селища в Дерекул
|