Кабардино-Балкария

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кабардино-Балкарская Республика
Къэбэрдей-Балъкъэр Республикэ
Къабарты-Малкъар Республика
Национално знаме на Кабардино-Балкария

(информация)
Герб на Кабардино-Балкария
(информация)
Кабардино-Балкария на картата на Русия
Официален език руски, кабардински и балкарски
Столица Налчик
Президент Арсен Каноков
Министър-председател Генадий Губин
Федерален окръг Южен федерален окръг
Площ
12 500 km2
Население
901 494 души (2004)
Гъстота
72,1/km2
Валута рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 03

Кабардино-Балкария е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Южния федерален окръг и Севернокавказкия икономически район.

По данни от 2002 г., населението наброява 901 494 души. За държавни езици са приети руски, кабардински и балкарски.

Съдържание

[редактиране] География

Кабардино-Балкария е разположена основно в планините на Северен Кавказ, а северната й част е равнинна.

Територията й заема площ от 12 500 км2 (0,62% от територията на Руската Федерация, 60-то място в Русия). Столица на страната е гр. Налчик (отдалечен от Москва на 1 873 км), с население от 233 900 души. Граничи със Ставрополския край на север, Северна Осетия на юг, Карачаево-Черкезия на запад, Грузия на юг. Най-висока точка: вр. Елбрус (5 642 м).

Намира се в умерения климатичен пояс и има високопланински климат. Средната температура през януари е -2,6оС, а през юли +23,4оС.

Най-големите реки в републиката са — Терек (623 км); Малка (216 км); Черек (131 км); Чегем (102 км); Аргудан; Баксан; Куркужин; Лескен; Урух; Налчик.

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са находищата на молибденови, волфрамови и полиметални руди. Най-известното находище на волфрамово-молибденови руди е Тирнаузкото.

[редактиране] Население

По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението на републиката наброява 901 494 души, с гъстота 72,1/km2. Урбанизацията на населението е 56,61%. Националният състав на населението е следния:

[редактиране] Административно деление

[редактиране] Градове

  • Прохладний;
  • Търнауз;
  • Налчик (столица);
  • Майский;
  • Баксан;
  • Терек;
  • Нарткала;
  • Чегем.

[редактиране] Райони

  • Баксански,
  • Золски,
  • Майски,
  • Прохладненски,
  • Терски,
  • Урвански,
  • Чегемски,
  • Черекски,
  • Елбруски.

[редактиране] Икономика

В основата на икономиката на републиката е селското стопанство (зърнени култури (пшеница, царевица, просо), технически култури (слънчоглед, коноп), животновъдство), както и дървообработване и добив на волфрам-молибденови руди.

[редактиране] Външни връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Камчатски | Краснодарски | Красноярски | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Кемеровска | Кировска | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински-Бурятски | Ненецки | Уст-Ордински Бурятски | Ханти-Мансийски | Чукотски | Ямало-Ненецки
Федерални окръзи
Далекоизточен | Приволжки | Северозападен | Сибирски | Уралски | Централен | Южен