Барабан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Барабанът е музикален перкусионен инструмент от групата на мембранофонните инструменти.

Това е най-емблематичният от всички ударни инструменти, послужил за еталон на цялото перкусионно изкуство.

В различни вариации е разпространен сред почти всички народи в света. В Африка освен за музика се е използвалза пренос на информация. В началото на 20 век вестта за смъртта на кралица Виктория достига Кейптаун първо чрез системата от том-томи, а чак след това чрез телеграма.

Съдържание

[редактиране] Видове барабани

Няма ударен инструмент с мембрана, който да не е оприличаван на барабан, но всъщност названието „барабан“ в музикалната терминология се използва само в още няколко случая, а именно когато се говори за:

  • комплекта барабани в най-общ смисъл,
  • големия барабан,
  • малкия барабан,
  • цилиндричния барабан,
  • провансалския барабан.

[редактиране] Голям барабан

Състои се от дървен корпус, две кожи, два метални обръча за опъване на кожите и винтове за настройване.

Големият барабан има нисък басов звук. Той се използва в оркестровата музика и като част от комплектa барабани. Като част от комплектa той има по-малки размери и често се използва само с една кожа.

Техника на звукоизвличане:

  • В оркестър - посредством удар по кожата с дебела дървена палка с голям накрайник от най-мекия вид филц.
  • При комплекта барабани - посредством удар със чукче, най-често с накрайник от филц, което се задвижва от педал.

В различните държави големият барабан може да се срещне в различни варианти:

  • ламбег - ирландският вариант на големия барабан.
  • набат - вид голям барабан, на който се е свирело в руската армия по времето на Руската империя.

[редактиране] Малък барабан

Малкият барабан представлява мембрана, опъната върху резонатор.

[редактиране] Провансалски барабан

Използва се във френската маршова музика и в класическата оркестрова музика.

[редактиране] Цилиндричен барабан

Цилиндричният барабан често може да бъде видян заедно с останалите барабани, а именно: голям барабан, малък и провансалски барабан, като най-честата комбинация е цилиндричен барабан и провансалски барабан.

  • Бомбо е вид цилиндричен барабан има аржентински произход.

Дариус Мийо използва и четирите разновидности заедно в своето произведение „Концерт за ударни инструменти и камерен оркестър“.

[редактиране] Кожи за барабани

Кожите, които се използват при барабаните, се делят основно на две групи: естествени и изкуствени.

Естествените кожи се предпочитат обикновено заради техния мек топъл звук и специфичен тембър. Използват се телешки кожи. След като се махне външният слой, кожата се изсушава и се обработва на специална кожарска машина. Използва се гърба на животното, тъй като може да се вземе най-широк участък от нея, а и е най-дебела и здрава. След обработката, кожата се завива около дървен обръч подобен на металния на самия барабан, който я притиска. Това се е наложило като практика, за да улесни пренасянето при смяната на една кожа с нова.

Макар естествените кожи да са се наложили като употреба от както съществуват барабаните, те имат и своите недостатъци. Естествените кожи, предвид произхода и същността си, са силно хигроскопични (поемат влагата). Влияят се от влажността на въздуха, което променя тона им. Ако са били настроени преди концерт да звучат по един начин, то след като влезе публиката, от дишането въздухът се спарва и кожите се овлажняват. Ако се свири на открито, в зависимост от температурите, барабаните могат за кратко време да повишат или понижат тона си.

Изкуствени кожи (наречени още пластикови кожи) се изработват от синтетични материали, предимно от PЕТ филм (Polyethylene Terephthalate) — термопластичен полимер от групата на полиестерите, по-популярен в музикантските среди като „Милър“ или „Мелинекс“. През 1958 г. Марион Евънс открива, че този синтетичен материал е подходящ за употреба в музикалната индустрия, дава гласност на тази възможност и предизвиква дискусии из музикантските среди. Не след дълго американецът Ремо Бели възприема матерала като много иновативен и започва масовото производство на кожи в своята компания за кожи за барабани. Ремо налага нов стандарт в производството и употребата им, като дълги години неговата фирма „Ремо“ е монополист в бранша.

Настъпва истински бум с пластиковите кожи и те се налагат като стандарт при комплекта барабани.

В днешно време изкуствените (пластикови) кожи са предпочитани от повечето барабанисти заради тяхната здравина, отзвучаване и устойчивост на влага. Единственият им недостатък е, че имат „сух звук“ в сравнение със естествените.

Произвеждат се в два варианта единични и двуслойни, като дебелината варира от 0,05 до 0,25 мм.