Пелопонески войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пелопонеските войни представляват военен конфликт в Древна Гърция, в който участва от една страна Атина, а от друга Пелопонеския съюз под предводителството на Спарта. Протичат в периода 431 — 404 пр.н.е.

[редактиране] Причина

Повод за Пелопонеските войни всъщност са две събития. Първо спорът между гр.Коринт и неговата колония Керкира за богатия град Епидамн. Керкира се обръща за помощ към Атина и коринтската ескадра била отблъсната от атинските подкрепления -били засегнати интересите на Пелопонеския съюз, чийто член бил Коринт. Второто събитие било Мегарското решение, при което Атина забранявала на мегарски търговци достъпа до пристанищата на Атика, защото Мегара приемала избягали роби от Атина. Спарта изпраща ултиматум за премахването на това решение, но атиняните посъветвани от Перикъл отхвърлили ултиматума. Войните започват 431 пр.н.е. и завършват 404 пр.н.е., като са най-продължителната поредица от войни в класическа Гърция. Водят се между Делоския морски съюз и Пелопонеския съюз за политическо, икономическо и военно надмощие в Гърция. Обхващат цяла Гърция, гръцките градове в Южна Италия и остров Сицилия. Първият етап на войната се нарича Архидамов по името на спартанския цар, който водел военните действия. Първият етап завършва 421 пр.н.е. със сключването на Никиевия мир /наречен на името на Никий - атински политик, водил преговорите/. През 415 пр.н.е. Алкивиад организирал военна експедиция срещу град Сиракуза, който подкрепял Спарта - това било началото на Втория етап. Въпреки, че Алкивиад бил отличен пълководец и донесъл победи на атиняните, бил обвинен за светотатство от съгражданите си и затова избягал в Спарта. Разкрил военните планове на Атина и посъветвал спартанците да се укрепят в градчето Декелея и от там да я държат под контрол. При нападението на Атина в Сицилия и след намесата на Персия на страната на Спарта през 404 г.пр.Хр. Атина е разгромена. Делоският съюз се разпада и Спарта е призната за хегемон в Гърция. Въпреки че спартанците са имали възможност да разрушат Атина, те предпочитат да оставят незасегнато архитектурното и културно наследство на полиса, в който се е родила демокрацията.