Температура
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Температурата (символ: T) (от лат. temperatura — правилно смесване, нормално състояние) е физична величина, характеризираща средната кинетична енергия на частиците от дадена макроскопична система, намираща се в състояние на теромодинамично равновесие. Може да се каже също, че температурата е свойство на тялото, което определя скоростта, с която към него (или от него) се пренася топлината.
В равновесно състояние температурата има еднаква стойност за всички макроскопични части на системата. Ако в системата две тела имат еднаква температура, кинетичната енергия на техните частици (т.е. топлината) не се предава между телата. Ако има разлика между температурите, то топлината преминава от тялото с по-висока температура към тялото с по-ниска температура.
Температурата е свързана също със субективните усещания за «топло» и «студено».
Свойствата на температурата се изучават от науката термодинамика. Температурата също играе важна роля в много области на науката, като физиката, химията и биологията.
Основната единица за температура в Международната система единици (SI) e келвинът (K). Един келвин представлява 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата (това е точката, при която водата, ледът и водната пара съществуват в равновесие). Температурата 0 K се нарича абсолютна нула и съответства на точката, в която молекулите и атомите имат възможно най-малката топлинна енергия. Важна температурна единица в теоретичната физика е температурата на Планк (1,4 · 1032 K).
Във всекидневния живот най-удобна и най-често използвана е скалата на Целзий (наречена на името на шведския астроном Anders Celsius, 1701–1744). При тази скала 0 °C отговаря на температурата, при която ледът се топи, а 100 °C отговаря на точката на кипене на водата (на морското равнище). Температурна разлика от 1 градус по тази скала е равна на температурна разлика от 1 К, така че скалата по същество е еднаква с келвиновата скала, но е изместена с температурата, при която водата замръзва (273,15 K). Така че за превръщане на градусите по Целзий в келвини може да се използва уравнението:
K = °C + 273,15
В САЩ широко се използва скалата на Фаренхайт. По тази скала точката на замръзване на водата отговаря на 32 °F, а точката на кипене – на 212 °F. Връзката между скалите на Целзий и Фаренхайт се дава от формулата:
°C = (5/9) · (°F - 32)
За практическо измерване на температурата се избира някой термодинамичен параметър на избрано термометрично вещество. (Например параметърът обем на веществото живак.) Изменението на този параметър еднозначно се свързва с изменението на температурата.
Думата «температура» е възникнала по времето, когато хората са смятали, че в по-нагретите тела се съдържа по-голямо количество от някакво особено вещество — “топлород”, отколкото в по-малко нагретите. Затова температурата се е възприемала (подобно на алкохолните напитки) като показател (градус) за “топлородното” съдържание в сместа, съставена от веществото на тялото и топлорода. По тази причина единиците за измерване на алкохолното съдържание на спиртните напитки и температурата се наричат еднакво — градуси.
Някои интересни температурни стойности
57,78 °C | Най-високата измерена температура на въздуха |
37 °C | Нормална температура на човешкото тяло |
29,76 °C | Температура на топене на галия |
20 °C | Нормална стайна температура |
3,97 °C | Температура на максимална плътност на водата |
0,01 °C | Тройна точка на водата |
0 °C | Точка на замръзване на водата |
−17,78 °C | Нула по скалата на Фаренхайт |
−38,83 °C | Тройна точка на живака |
−89,60 °C | Най-ниската измерена температура на въздуха |