Самуилов надпис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 година, един от най-старите датирани надписи на кирилица.
Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 година при строежа на църквата "Св. Герман" при с. Герман, Преспанско, в дн. Гърция. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997-1014) в памет на родителите и брат му - Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т.нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.
За пръв път надписът е обнародван от директора на Руския археологически институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 година, като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимофей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 година надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Ст. Л. Костов.
[редактиране] Самуилов граничен камък
На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село Самуилово е задържан втори Самуилов надпис. Според учените това е граничен камък, разположен между България и Византия и служи за обозначаване на държавната граница. На него се чете надписът: "Самуил - цар и самодържец всем българом", което е неоспоримо доказателство за българския характер на Самуиловата държава. Като първи документ от XI век, където самият цар Самуил се нарича български цар, той е бил приготвен за изнасяне в Република Македония. Според проф. Божидар Димитров, директор на НИМ: “Този камък, повече от сигурно е, че в момента, в който щеше да премине македонската граница, щеше да бъде счупен пет метра след като мине границата”. В Благоевград гражданите образуват жива стена, за да попречат Самуиловият камък да бъде преместен в София. Кметът Лазар Причкапов казва пред медиите, че находката е с национално значение и трябва да остане в регионалния музей, защото нейното място на българска национална светиня е именно в Пиринска Македония.
[редактиране] Литература
- Успенскиiй, Ф. И. Надпис царя Самуила, Известiя Руского Археологического Института в Константинополе, 1898, ІІІ, с.184-194
- Кос, М. О натпису цара Самуила, Гласник српског научног друштва 5, 1929, с. 203-209
- Иванов, Йордан. Български старини из Македония, С. 1931, с. 23-25
[редактиране] Външни препратки
- Първият документ от XI век, където самият цар Самуил се нарича български цар
- Самуил - царъ и самодържецъ болгарский
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |