Сибила
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сибила (от старогръцки Σίβυλλαι, по името на една от прорицателките, в българския се среща и под името сивила) в древногръцката и староримската традиция е жена, която в екстатично състояние е способна да получи вдъхновение от божеството, на което служи, и да предаде неговата воля. Сибилите трябва да се отличават от пророците, тъй като за разлика от тях, те не съзнават смисъла на изказаните от тях откровения. Поради тази причина към тях са били прикрепяни специални тълкуватели (херменевти), които да обясняват смисъла на казаното.
Съдържание |
[редактиране] Определение
За съвременната наука въпросът за това, как са се избирали сибилите, или как определени млади жени са ставали такива, все още подлежи на изясняване. Според някои изследователи (Фрейзър и последователите му), особено при необходимата приемница на старата сибила към някой от оракулите, става дума за ясен и целенасочен подбор, извършван по определени критерии. Според други автори (в България Александър Фол е привърженик на това схващане), дарът на сибилите се е проявявал спонтанно, веднъж проявен, той е бил санкциониран от тогавашното теократично по устройството си общество. Така или иначе, освен способността за екстатично възпрятие, към задължителните качества за една сибила се отнасят девствеността и неграмотността. Последното е част от концепцията, поне в по-късната античност, че прорицателката трябва да има минимални съприкосновения с външния свят, за да може изцяло и безпристрастно да се съсредоточи върху своята дейност.
[редактиране] Етимология
Етимологията на думата не е съвсем уточнена и подлежи на различни трактовки у различните автори. Със сигурност се знае, че първоначално Сибила е името на една от прорицателките в древна Троя, чието име се е превърнало в нарицателно и е прикрепяно към следващи прорицателки. (Платон, Федър244b). Тази версия кара някои да търсят произхода на понятието сибила в древния Близък изток. Павзаний(Х 12, 1-3) я свързва с Елевзинската Пития, сибилата на Аполон при Делфийския оракул. Във всеки случай в античността сибилите играят огромна роля в обществения, религиозния и културния живот в цялото Средиземноморие по време на Античността.
[редактиране] Известни сибили
Сред сибилите има някои особено изтъкнати. Това са най-вече Питиите – сибилите на Делфийския оракул. В по-късната традиция особена важност придобива т. нар „Еритрейска сибила”, която в едно от виденията си предсказва идването на Иисус Христос. В един от акростиховете на нейните прорицания се съдържа и думата „Ихтис (ихтюс) – риба”, във връзка с което рибата става един от най-ранните и основни символи на християнството.
[редактиране] Сибилини книги
- Сборници, които съдържат прорицанията на сибилите.
- Християнски кодекси, които съдържат езическите предсказания за идването на Спасител (Иисус Христос).
[редактиране] Вижте също
- Делфийски оракул
- Пития