Трансатлантик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трансатлантик (на английски: Transatlantic) е прогресив рок супергрупа, основана през 1999 г. от певеца и пианист Нийл Морз от Spock's Beard и барабаниста Майк Портной от Dream Theater.
[редактиране] Биография
Първоначалните планове на Морз и Портной са да привлекат китариста на Fates Warning Джим Матеос, но поради ангажиментите на Матеос избират китариста и певец на The Flower Kings Ройн Столт. Завършеност на групата придава басистът и прогрок ветеран Пит Треуавас от Мерилиън.
Първият албум на Трансатлантик е SMPT:e (игра на думи: едновременно абревиатура от инициалите на четиримата музиканти и звукозаписен протокол, от Society of Motion Picture and Television Engineers). Албумът получава добри отзиви от критиката, включително като "един от най-добрите прогресив рок албуми, които някога са излизали" (от Робърт Тейлър в „All Music Guide“ и "фойерверк от идеи и музикално майсторство" („The Metal Observer“). За много критици в жанра, обаче, музиката на Трансатлантик не е достатъчно оригинална.
Последващото турне в САЩ води до двойния лайв Transatlantic Live in America, и едноименно видео. Бандата разкрива музикалното си наследство с кавъри на Бийтълс' "Strawberry Fields Forever", както и китката от песни на Дженезис като "Watcher of the Skies" и "Firth of Fifth".
През 2001 г. Трансатлантик издават втория си студиен албум Bridge Across Forever, който съдържа само четири песни, но с дължина типична за жанра прогресив рок: 26-минутната "Duel With the Devil", 14-минутната "Suite Charlotte Pike", 5-минутната едноименна песен "Bridge Across Forever" и 26-минутната "Stranger in Your Soul".
Трансатлантик се разпадат, когато Морз, който се обръща към християнството, заявява намерението си да започне нова музикална кариера, повлияна от религията. През 2002 г. той напуска както основната си група Spock's Beard, така и страничния си проект Трансатлантик. В края на 2003 г. групата издава DVD с последното си турне, в което освен споменатите вече опуси, е включена и китката "Abbey Road" на Бийтълс и кавъра по Пинк Флойд "Shine on You Crazy Diamond".
Името на групата първоначално трябвало да е "Second Nature" („Втора природа“), но било променено на Трансатлантик по идея на Пер Нордин, художник на обложките.
[редактиране] Дискография
- SMPT:e (2000)
- Live in America (2001)
- Bridge Across Forever (2001)
- Transatlantic Demos на Нийл Морз (2003)
- SMPTe - The Roine Stolt Mixes (2003)
- Live in Europe (2003)
[редактиране] Външни прерпратки
![]() |
Тази страница е производна работа на страницата „Transatlantic (band)“ от Уикипедия на английски (или е ползвала части от нея), към дата 16 юли 2007. Оригиналната страница, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. |
Забележка: при ползване на производни версии на тази страница във външни сайтове, от издатели, различни от Фондация Уикимедия, би следвало да се посочат съавторите както на оригиналната страница (от създаването до 16 юли 2007), така и на тази страница (от създаването до момента, в който се взема). История на промените на тази версия и списък на съавторите.