Бригадирско движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бригадирското движение в България е привличане на младите хора след Втората световна война за доброволно участие в строителството на обекти с национално значение без заплащане. Организатор на бригадирското движение е РМС (РеМС).

За начало на масовото бригадирско движение се приема строителството на прохода Хаинбоаз (наречен Проход на републиката).

Откриването на националната бригада става на 5 август 1946 г. За настаняване на бригадирите е изграден лагер за 2 000 души. Оказва се, че желаещите са повече и се налага връщането на малолетните. В крайна сметка участие в бригата вземат 2 085 души. За командир е назначен Пенчо Кубадински - по-късно виден комунистически лидер. Освен младежи, в бригадата участват 140 партизани, 48 фронтоваци и 22 политически затворници.

Първият етап е до края на 1946 г. През 1947 г. започва втори, 6-месечен етап, в който се работи на 2 смени. Участват над 18 000 души, разпределени в 18 лагера.