Кавхан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кавхан (също и кавкан) е бил вторият по значимост пост след владетелския в Първото българско царство. Кавханът имал широки правомощия, включително и регентски (например кавхан Исбул бил наместник на хан Маламир). Властта на кавкана се предавала по наследство.

В Самуилова България, функцията кавхан се изпълнявала от прочутия Кракра. Последният известен кавкан е Георги Войтех, подбудителят на въстанието на цар Петър III Бодин (Константин Бодин). През епохата на Второто българско царство званието не е използвано.

Други по известни кавхани в българската история са: Етх, Овсун и Петър. Изпълнявали са длъжността по времето на хан (по късно княз) Борис-Михаил и при сина му цар Симеон, а кавхана Петър и при цар Петър I, наречен още "светия цар". Безспорно най-известният кавхан и с най-много заслуги пред държавата е кавхан Исбул. Той заемал тази длъжност по време на управлението на трима български владетели - хан Омуртаг, хан Маламир и неговият племенник хан Пресиан. Негова е основната заслуга за изграждането на Плиска, като една хубава столица по времето на хан Омуртаг, за доизграждането на един стабилен средновековен държавен апарат. По негова заповед се извършва акция по залавяне на византийските шпиони. И накрая, но не на последно място по значение той е в основата на подписването на 30 годишния мирен договор между България и Византия в 815 г. и има огромна заслуга за изключително изгодните за България условия по този договор.

На други езици