Македонци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За село Македонци в Област Кърджали, България вижте Македонци (село)
За жителите на Македония в Античността вижте Македони

Македонци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са жителите на югоизточноевропейския географски и исторически регион Македония, разделен между Гърция, Република Македония, България и Албания. Част от тях се определят като македонци на национално ниво - тоест хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво, тоест македонски българи, македонски гърци, македонски турци и други.

Съдържание

[редактиране] Преобладаващ възглед в България

Македонци е регионална идентичност (подобно на шопи, добруджанци, тракийци, тесалийци), поради което като македонци се възприемат и е възможно да се представят широк кръг от хора с различно национално самосъзнание и говорещи различни езици. Така, например, македонци са жителите на Петрич, които в огромното си мнозинство имат българско национално съзнание, македонци са и жителите на Кожани, които в огромното си мнозинство имат гръцко национално съзнание.

Славянските диалекти, говорени на територията на географската област Македония са диалекти на българския език, а книжовната норма в Република Македония, така нареченият македонски литературен език, е регионална книжовна форма на българския език.[1]

Носителите на тези диалекти - както в Република Македония, така и в Гърция и в Албания - са част от българския етнос, макар и повечето от тях да са с небългарско или поне неясно национално съзнание поради дълготрайното въздействие на политиката на елинизация или македонизация по време на чуждото - сръбско и гръцко господство. Хората приели елинизма за национална ориентация са наричани гъркомани, а приелите македонизма - македонисти.

Това е официалната позиция на Република България и позицията на българската научна общност, която се споделя от огромното мнозинство от българите.

[редактиране] Преобладаващ възглед в Гърция

„Аз съм македонец както и още два и половина милиона гърци“ Константинос Караманлис, премиер на Гърция
„Аз съм македонец както и още два и половина милиона гърци“ Константинос Караманлис, премиер на Гърция

Македонци (Mακεδόνες) могат да се наричат само и единствено жителите на Древна Македония и техните наследници. Тъй като според гръцката историография древните македонци са били гърци, техни наследници са единствено днешните гърци - „македонските гърци (Έλληνες Μακεδόνες)“, независимо дали са „гъркогласни гърци“ (ελληνόφωνοι Έλληνες) или славяногласни, влахогласни или албаногласни гърци (σλαβόφωνοι, αλβανόφωνοι, βλαχόφωνοι Έλληνες), жители на Македония (тоест хората, известни в България, Република Македония и Румъния като гъркомани).

Славянското население на Република Македония е наричано от официална Атина и изобщо в Гърция най-често „славомакедонци“ (Σλαβομακεδόνες), като също така в употреба са и термините „българоскопяни“ (Βουλγαροσκοπιανοί) или „скопяни“ (Σκοπιανοί). Езикът на, на който това население говори е наричан „скопянски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα).

[редактиране] Преобладаващ възглед в Република Македония

Македонците са славяноезичен народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в Република Македония, и като потиснато национално малцинство в България, Гърция, Албания и Сърбия) и говори македонски език. Днешните македонци са резултат от смесване между древните македонци и славяните, които са дошли на Балканите.

Славянските диалекти, говорени на географската област Македония, са диалекти на македонския език. Носителите на тези диалекти - както в България, така и в Гърция и в Албания - са част от македонския етнос, макар и повечето от тях да са с немакедонско или поне неясно национално съзнание поради дълготрайното въздействие на политиката на интензивна национална асимилация на населението (главно в България и Гърция), включваща забраната за образование на македонски език, образуването политически партии на македонското малцинство и невъзможността за свободно изявяване на македонско национално съзнание в тези страни.

Това е официалната позиция на Република Македония и позицията на част от научната общност в републиката, която се споделя от огромното мнозинство от имащите македонско национално съзнание.

[редактиране] Международно мнение

Международните организации по възможност избягват да вземат страна по този много горещ спор и използват различни наименования за обозначаване на различните общности, но не наричат никоя народност македонци без пояснение.

[редактиране] Източници

  1. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.

[редактиране] Външни препратки

Знаме на България

Български етнографски групи

Балканджии • Добруджанци • КапанциМалоазийски българиМакедонциРупци • Северняци • Тракийци • Хърцои • Шопи


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област