Гьоврен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гьоврен е село в Южна България. То се намира в община Девин, Област Смолян.
Гьоврен | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Смолян |
Община: | Девин |
Население: | 1 040 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 1386 м |
Пощ. код: | 4811 |
Тел. код: | 030416 |
Геогр. положение: | 41° 40' сев. ш. 24° 23' изт. д. |
МПС код: | СМ |
Кмет или наместник | |
Сали Чобанов |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Гьоврен е типично планинско село, разположено върху стръмен скалист релеф по северния склон на Триградското карстово плато. На запад от селото тече Триградска река, силно врязала се в мраморите на Западните Родопи на север от с. Триград.
То е съставно селище на Девинска община, отстоящо на 20 км южно от общинския център. Намира се на 1020 м. надморска височина.
[редактиране] История
При битките на османската армия през 14. век в близост до селото загива от раните си Ибрахим паша. Гробът, в близост до реката, бил охраняван от войници. Впоследствие там е построена джамия, която според някои извори трябва да е била със златен покрив.
По-късно в селото се преселват и "юруци", които пристигат от днешна Коня - Турция.
От с. Гьоврен се отделят и днешните села Борино и Грохотно.
Според Българо-турската спогодба през 1886 г. селото остава на турска територия, но е върнато на България по Букурещкия мирен договор през 1913 г.
В Гьоврен също е провеждан т.н. Възродителен процес, начало на който се поставя през декември 1975 г.[източник?] и продължава до началото на 1990 г. Въпреки опитите за насилствено разделение на етносите, толерантността като цяло се запазва.
[редактиране] Население
99,9% турско население. Говорим език е турски и български.
[редактиране] Обществени институции
За съхранение на местния автентичен фолклор, съществен принос има читалище “Светлина” с ръководител Рамадан Шанов, към което функционира фолклорен танцов ансамбъл, който е пример за успешно съжителство между българското и турското музикално, танцово и песенно изкуство.
[редактиране] Икономика
Икономиката на с.Гьоврен е насочена най-вече в картофопроизводството и дърводобива и дървообработването. Туризмът е слабо развит (в селото има 2 малки семейни хотела). През лятото е и събирането на диворастящи гъби, билки и плодове (боровинки, малини, къпини, диви ягоди). Принципно икономиката на селото като цяло запада заради лошите условия на труд предлагани от работодателите. Текстилните цехове в околностите привличат евтина работна ръка, която е в изобилие и понякога злоупотребяват с безизходицата, в която се намират хората. Няма добре развита стратегия за инвестиционната политика от страна на управляващите местни структури.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Село Гьоврен е планинско село със съхранени традиции и занаяти. Местните родопчани са съхранили древни легенди, песни и традиции. Традиционните за Родопите производства – ръчно тъкане на халища, козяци и торби на хоризонтален и вертикален стан, наследен от траки и славяни, ръчната изработка на бродирани терлици и чорапи с великолепни шарки и богати оранаменти все още се практикуват от местното население. За съхранение на биоразнообразието в землището на с. Гьоврен е създаден природен резерват “Казаните”, заемащ площ от 161 ха. Обхваща стръмни терени с наклон от 36 до 45 градуса, северозападно до североизточно изложение и надморска височина 950-1500м. Насажденията са съставени предимно от бяла ела, бял и черен бор, смърч и единично бук на възраст от 80 до 100г. с голяма пълнота и гъстота. Резерватът се обитава от сърни, диви кози, глухари и диви прасета. В района на селото през летния период функционират две мандри, където се извършва отглеждане на овце, добив на мляко и преработката му в млечни продукти по технология, съхранена през вековете. Посещавайки ги, туристът може да се докосне до духа на отминалите времена и бита на нашите предци.
[редактиране] Редовни събития
През годината се честват различни празници, най-значими от тях са двата байрама, които се празнуват на селския площад.
Всяка година се организира футболно първенство, в което участват различни отбори от фирми, училището и джамийското настоятелство.
Стръмните скали в местностите около селото са подходящи за скално катерене, съществуват благоприятни условия за делтапланеризъм, а наличието на голям брой пещери – част от които са благоустроени, а други не, е предпоставка за развитието на спелеотуризма. За посетители са отворени две от пещерите в близост до селото, Ягодинска пещера и Дяволското гърло, които работят без почивен ден. Могат де се научат интересни неща от екскурзоводите, които са добри пещерняци. Населението на селото е много гостоприемно, дори да останете да пренощувате там ще има кой да ви подслони.