Пиер Корней

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пиер Корней
френски драматург
Пиер Корней
Роден: 6 юни 1606
Руан, Франция
Починал: 1 октомври 1684
Париж, Франция

Пиер Корней (фр. Pierre Corneille) е френски трагик, един от тримата най-велики френски драматурзи през 17 век, заедно с Молиер и Жан Расин. Наричан е основоположник на френската трагедия и пише пиеси близо 40 години. Член е на Френската академия.

Той е син на адвокат и сам е бил член на адвокатската гилдия в Руан. Първоначално учи в йезуитски колеж, а после завършва висше юридическо образование.

Литературната се дейност Корней започнал с лирически стихотворения, после пише комедии. За периода 1629—1644 г. създал осем произведения от комедийния жанр ("Мелита", "Вдовицата или наказаният предател" и др.). Първите му комедии носят нравоописателен характер.

Неговата първа истинска трагедия е Медея със сюжет от старогръцката митология, създадена през 1635 г. След това пише бележитата си драма "Сид". Сюжетът е испански, главният герой е испанският национален герой Родриго, наречен от признателния испански народ "Сид" (от арабски - повелител). Следващата трагедия на Корней е "Хораций" със сюжет от историята на Древен Рим. Тя се представя на парижката сцена през 1640 г. След нея е написал още няколко трагедии с римски сюжет - "Цина", "Смъртта на Помпей", "Серторий", "Софонисба", "Отон" и др.

Последната му пиеса е трагедията Сюрена (1674). След нея се оттегля от сцената и умира в дома си в Париж през 1684 г. Погребан е в църквата Свети Рош.

[редактиране] E-текстове


[редактиране] Външни препратки


[редактиране] Произведения

  • Mélite (1629)
  • Клитандър (Clitandre) (1630–31)
  • la Veuve (1631)
  • la Galerie du Palais (1631–32)
  • la Place royale (1633–34)
  • Комическа илюзия l'Illusion comique (1636)
  • Медея (Médée) (1635)
  • Сид [le Cid] (1637)
  • Хораций (Horace) (1640)
  • Cinna (1641)
  • Полиевкт (Polyeucte) (1642)
  • la Mort de Pompée (1643)
  • Le Menteur (1643)
  • Родогюн (Rodogune) (1644)
  • Ираклий (Héraclius) (1647)
  • Дон Санчо Арагонски (Don Sanche d'Aragon) (1650)
  • Андромеда (Andromède), (1650)
  • Никомед Nicomède, (1651)
  • Pertharite, (1651)
  • l'Imitation de Jésus-Christ (1656)
  • Едип (Oedipe) (1659)
  • Trois Discours sur le poème dramatique (1660)
  • La Toison d'or (1660)
  • Серторий (Sertorius) (1662)
  • Othon (1664)
  • Agésilas (1666)
  • Атила (Attila) (1667)
  • Тит и Беренис (Tite et Bérénice) (1670)
  • Психея (Psyché) (w/ Molière and Philippe Quinault,1671)
  • Сюрена (Suréna) (1674)