Томас Бернхард
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Томас Бернхард австрийски писател |
|
Роден: | 9 февруари 1931 Хеерлен, Холандия |
---|---|
Починал: | 12 февруари 1989 Гмунден, Австрия |
Томас Бернхард (на немски Thomas Bernhard) е един от най-известните и най-влиятелни австрийски писатели. Творчеството му включва стихотворения, разкази, романи и пиеси, които и до днес предизвикват силен отзвук у читатели и литературна критика не само в немскоговорящите страни.
[редактиране] Биография
Детството си Томас Бернхард прекарва в Южна Бавария близо до Залцбург. Най-важната личност эа него в този период е дядо му по майчина линия, писателят Йоханес Фроймбихлер (1881 – 1949). Бернхард прекъсва средното си образование в залцбургска гимназия през 1947 г. и постъпва като чирак в търговска фирма. На 16-годишна възраст се разболява от тежко белодробно заболяване и впоследствие прекарва дълги месеци по болници. По същото време се запознава с Хедвиг Ставияничек - връзката им продължава до нейната смърт през 1984 година.
[редактиране] Творчество
От 1955 г. до 1957 г. Бернхард следва драматургия и актьорско майсторство в залцбургския Моцартеум (преди това е вземал и часове по пеене). След излизането на няколко тома с негова лирика през 1963 г., той прави пробив в литературата с романа „Мраз”. Следват нови книги и разкази: „Амрас“ (1964), „Смут“ (1967), „Фабриката за вар“ (1970), „Корекция“ (1975), „Крушенецът“ (за Глен Гулд, 1983), „Старите майстори“ (1985), „Изличаване“ (1986) и „Племенникът на Витгенщайн“. Между 1975 г. и 1982 г. излизат пет негови автобиографични разказа: „Причината“ (1975), „Келнерът“ (1976), „Дъхът“ (1978), „Студът“ (1981) и „Дете“ (1982).
Бернхард е лауреат на най-престижната немска литературна награда, „Георг Бюхнер“ (1970), както и на наградите „Мондело“ (Италия, 1983) и Медисис (Франция, 1988). Крайно критичното му отношение към обществото, най-вече в Австрия, предизвиква настървени спорове и екстремни реакции, например сензационното конфискуване на романа му „Дървосеч” през 1984 година.
Бернхард е смятан за един от най-големите немскоговорящи драматурзи. От 1970 г. общо 18 негови пиеси са поставени в различни държави. Вечно недоволен от австрийската културна среда, в завещанието си авторът изрично забранява неговите театрални произведения да се представят на австрийска сцена след смъртта му.