Европейска южна обсерватория
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейската организация за астрономически изследвания в южното полукълбо, накратко Европейска южна обсерватория (на английски: European southern observatory, ESO), e междуправителствена организация, основана през 1962 г. от пет европейски държави, а към 1 януари 2007 в нея членуват 13 държави.[1] Седалището на организацията се намира в Гархинг край Мюнхен, Германия, а телескопите на обсерваторията са разположени в Чили. Организацията е известна с конструирането и използването на първите телескопи снабдени със системи за активна и адаптивна оптика, като New Technology Telescope и Very Large Telescope.
Съдържание |
[редактиране] Ла Сия
Обсерваторията Ла Сия (La Silla) се намира на 2400 м надморска височина, [2] на изток от град Ла Серена. На това място за разположени много телескопи, но най-важните от тях са:
- 3.6 м телескоп, въведен в експлоатация през 1976 г.
- 2.2 м телескоп, въведен в експлоатация през 1984 г.
- New Technology Telescope (NTT), 3.5 м телескоп, въведен в експоатация през 1989 г. За този телескоп са изработени първите в света системи за активна оптика, [3] които по-късно са внедрени в VLT.
[редактиране] Паранал
На връх Паранал (Cerro Paranal), в Андите, на 2600 м надморска височина, е разположена една от най-големите обсерватории на Земята, Very Large Telescope (VLT). VLT се състои от 4 телескопа, всеки с диаметър на огледалото 8.4 м, и три подвижни, помощни телескопи, всеки с диаметър от 1.8 м.[4] Телескопите могат да действат и заедно, като интерферометър. Дадени са им имена на астрономически обекти на езика на местното индианско племе Мапуче.[5]: Анту - Слънце, Кюйен - Луна, Мелипал - Южен кръст, и Йепун - Вечерница
Благодарение на системите за активна и адаптивна оптика, които позволяват огледалата на телескопите леко да се накривяват, в зависимост от движенията на атмосферата, VLT наблюдава с висока разделителна способност (0.5 дъгови секунди), която може да се увеличи още повече, ако три от телескопите бъдат използвани едновременно за интерферометрични наблюдения.
[редактиране] Проекти на Европейската южна обсерватория
В момента в ESO се подготвят няколко амбициозни проекта за бъдещи телескопи, като най-важни от тях са ALMA, E-ELT и OWL.
- Atacama Large Milimeter Array
- В най-напреднала фаза е ALMA (Atacama Large Milimeter Array). ALMA ще се състои от 66 радиотелескопа, а работната дължина на вълната ще е от 0.3 до 10 mm. Телескопите ще могат да се местят в диапазон от 150 км[6], което ще позволи промяна на увеличението на телескопите. Очаква се ALMA да бъде завършена към 2013, като първите антени ще функционират от 2010.
- European Extremely Large Telescope
- Е-ELT (European Extremely Large Telescope) се очаква да бъде пуснат в действие в периода 2015-2020. Проектният диаметър на огледалото му е 42 м.[7]
- OWL
- OWL е най-амбициозният от всички проекти, който се състои в произвеждането на телескоп с диаметър на огледалото 100 м.[8] Проектът е в най-ранна фаза.
[редактиране] Астрономи от ESO
- Катрин Сезарски
- Валентин Иванов
[редактиране] Бележки
- ↑ http://eso.org/about-eso/
- ↑
„18th EU Contest for Young Scientists Catalogue, стр. 43“ (PDF). European Comission (September 2006). Взето на 16/04/2007
- ↑ http://www.eso.org/projects/aot/introduction.html
- ↑ http://www.eso.org/outreach/ut1fl/
- ↑ http://www.eso.org/outreach/ut1fl/names.html
- ↑ A Universe of Discoveries, European Southern Observatory
- ↑
„A Landmark Decision“. ESO. Взето на 16/04/2007
- ↑
„The ESO 100m OWL Optical Telescope“. ESO. Взето на 16/04/2007