Общи данни за древните траки по нашите земи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Възникване на тракийската народност
През бронзовата епоха, в резултат на сложни, нееднократни миграционни движения в земите между Карпатските планини и Егейско море започнала постепенната консолидация на древнотракийската народност. В Южна България и през ранната бронзова епоха продължавал животът върху селищните могили, обитавани още през неолита и енеолита. В същото време под въздействието на нахлуващите от източноевропейските степи номадски племена в Северна България настъпили значителни културни промени. Селищните могили били напуснати и животът продължил във временни селища с предимно скотовъдна ориентация на стопанството. Най-характерни паметници от ранната бронзова епоха са надгробните могили, пряко свързани с културата на степните области. През късната бронзова епоха развитието на производителните сили, подпомагано от масовата употреба на бронза, под формата на различни изделия и инструменти, довело до по-силно изразено социално разслоение. Това от своя страна станало причина за разлагане на родовите отношения и начало на прехода към цивилизацията. Най-характерно свидетелство за това е прочутото Вълчитрънско съкровище, представляващо сервиз от златни съдове, с общо тегло наз 13кг. Великолепната изработка на това раннотракийско съкровище говори за значително концентрация на власт и богатство в ръцете на притежателя му.
[редактиране] Тракийско общество
През първото хилядолетие преди Христа древните тракийци били един от най-многобройните народи в Европа. Разделени на много племена, те обитавали източната част на Балканския полуостров от Карпатите до Егейското крайбрежие, както и някои съседни територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи били одрисите - в Югоизточна Тракия, бесите - в Родопската област, гетите - в североизточните райони, трибалите - в днешна Северозападна България и витините - в Мала Азия.
Тракия била селска страна. В плодородните равнини и полета било развито орното земеделие, допълвано с пасищно скотовъдство, а в планинките райони животновъдството играело водеща роля. От земеделските култури зърнените били предпочитани, отглеждани били също и различни пладове и зеленчуци, лен и коноп. Голямо значение имало лозарството - любовта на тракийците към виното била пословична. От ечемика пък приготвяли питие наречено брютон. Отглеждани били различни видове дребен и едър добитък, добре развито било и коневъдството. Важно стопанско значение имали ловът и риболовът. Развити били домашните и някои специализирани занаяти - рударство и металообработване, грънчарство, кожарство, дървообработване и др.
Основната част от населението обитавала малки села с прости жилища и стопански сгради, заобиколени с дворове. За защита от вражески нападения на естествено укрепени места били изграждани крепости, в които при нападение тракийците укривали не само покъщнината, но и добитъка си. Войната била постоянен спътник в техния живот. Войската била съставена предимно от лековъоръжени пехотинци и конници. Те били въоръжени обикновено с лек кожен щит, двойка къси копия за хвърляне, къс меч или нож, лък и колчан стрели.
Тракиецът бил господар в дома си. Жените били безправни и обречени на тежък труд, не само в къщи, но и на полето. "Тракийците... използват жените си, за да им обработват земите, да им пазят и отглеждат добитъка и всякак да им слугуват, като че ли са им роби", твърди Платон. Обичайно било мъжете да откупуват жените си от техните родители. Браковете, ражданията и погребенията ставали поводи за семейни празненства, съпроводени с ядене, пиене и различни забавления. Изобщо тракийците обичали да се веселят, да устройват гощавки и празненства, да посрещат гости да получават и изпращат подаръци. Те били невъздържани в яденето и пиенето, обличали се с пъстри дрехи и носели много накити.
На тракийските селяни противостояла аристокрацията, разликата между тях са схванали ясно още античните автори. Тракийската аристокрация включвала царете (племенните предводители) и техните семейства, приближените до тях лица, някои от които били натоварени с различни служебни функции, местните аристократи, често само полузависими от царската власт, както и дружинниците, които формирали царската свита, въоръжената охрана и елитната военна сила на владетелите. Знатните живеели в укрепени резиденции сред показин разкош. Начинът им на живот е характеризиран кратко и точно от Херодот: "Да се стои без работа смятат за чудесно, да се обработва земята - за унизително, а да се живее от война и грабеж - за най-добро." Обичайното развлечение за знатните бил ловът, всекидневието им било съпътствано от непрестанни пиршества и угощения. Сражава ли се като тежко въоръжени конници и била основнота ударна сила на тракийската армия. Въоръжението им често включвало шлем, ризница, наколенници, щит, меч и две копия. Около царските резиденции през втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. започнали да се формират първите градове. Пример за такъв "царски" град проученият от археолозите Севтополис в района на горна Тунджа.
Най-характерна, а и най-добре позната чрез археологически находки изява на тракийската аристокрация са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Богати могилни погребения са проучени в могилите край село Дуванли, Пловдивско, в Могиланската могила във Враца и на много други места. Една от най-големите и внушителни е край с.Мезек - Свиленградско. Със своите великолепни стенописи е прочута Казанлъшката гробница. Централната сцена в куполното помещение представя знатен тракиец, увенчан с венец и седнал пред ниска маса, до него жена му на трон, а от двете му страни - процесия с музиканти, слуги с дарове и коняри с колесница и ездитни коне. По друг начин е украсена гробницата при с. Свещари, Исперихско. Нейното централно помещение е правоъгълно, стените са запълнени с релефни изображения на жени с вдигнати ръце, които сякаш носят вода. Над тях на стената срещу входа е нарисувана живописна композиция, в центъра на която богиня увенчава с венец представения на кон тракийски владетел.
За богатството на аристокрацията може да се съди от тракийските съкровища, заровени в земята, по време на война или друга опастност, а може би и с чисто ритуална цел - като жертвоприношения. Особено известно е панагюрското съкровище, състоящо се от девет златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Особено известно е Рогозенското съкровище, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой - само пет, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край село Борово, Русенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница. През 2001г. край с. Александрово, Хасковско бе открита гробница, ограбена, но впечатлявяща с красивите си стенописи. През 2004г. същият екип от учени разработи гробница в Казанлъшко (могилата Голяма косматка) където при погребението на тракийски владетел е използвана златна маска (по предположения на Терес). Три години по-късно бе открито ново погребение в същия район, отново със златна маска на цар. Открит е и сребърен ритон за вино, изобразяващ глава на рогато животно, вероятно сърна, с височина около 30 сантиметра. Самият гроб отвътре е бил облицован с дърво, в него се виждат останките на човешки скелет, един бронзов съд и три добре запазени големи глинени амфори.