Гръцко-турска война (1919-1922)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гръцко-турската война е война, към която в Турция се отнасят като към част от Турската освободителна война. Тя се води след Първата световна война, през 19191922 г., между Гърция и Турция. Въпреки първоначалните успехи на гръцките войски в Мала Азия, войната приключва с разгром на Гърция и изгонването на милион и половина гърци от родните им места в Мала Азия.

[редактиране] Ход на войната

След завършване на Първата световна война Гърция, като съюзник на страните-победителки, е получила обещание, че ще й бъдат предадени определени части от Мала Азия, където компактно живее гръцко население. На 15 май 1919 година гръцките войски извършват десант в района на Смирна (Измир). Турската армия отстъпва в безпорядък. Сериозно съпротивление на гърците е организирано едва в края на юни, като негов идеен вдъхновител е бил Мустафа Кемал (Ататюрк), действията на който се осъждат от правителството в Истанбул.

Към есента на 1919 година гръцките войски контролират пространството между река Меандър на юг, Ахметли на изток и Кидониес (Ванчико), а силите на Кемал към този момент не могат да окажат сериозно съпротивление. При това гърците не навлизат във вътрешността на континента, преди всичко поради липсата на разрешение от съюзниците си.

През март 1920 година силите на съюзниците окупират Константинопол. През април 1920 година Кемал създава временно правителство в Анкара, враждебно на константинополското правителство. Скоро след това войските на Кемал нанасят съществени поражения на френските войски, и Франция е принудена да подпише примирие. Обезпокоени от укрепването на Кемал (не в последна степен благодарение на поддръжката на Съветска Русия), съюзниците дават «право» на гърците за навлизане в дълбочина на полуострова. В хода на три атаки през лятото са завладяни ред важни градове, в това число и Бурса.

През това време в самата Гърция се развихря ожесточена вътрешна борба между поддръжниците на правителството на Елефтериос Венизелос и роялистите, при което борбата е толкова остра, че операцията в Мала Азия временно преминава на втори план. На 10 август 1920 е подписан Севърският договор между страните от Антантата и султанска Турция. По този договор Гърция получава източна Тракия (до разстояние 30 км от Константинопол), островите Имброс и Тенедос, а областта Измир се предава под управление на Гърция с преспективата след пет години да стане гръцка територия. Два дни след подписването на договора е извършено покушение срещу Венизелос, който успява да оживее. Последва нов цикъл на вътрешнополитическата борба в Гърция, съпроведен и от политически убийства. През есента на 1920 година гръцките войски все още имат превес над кемалските войски (самият Кемал естествено не признава Севърският договор). След смъртта на гръцкият крал Александрос I (25 октомври) и съкрушителното поражение на изборите на 14 ноември в Гърция на партията на Венизелос, на гръцкият трон в резултат на референдум се възкачва отново Константинос I (декември 1920). Едновременно с това Гърция се лишава от поддръжката на съюзниците, които имат основание да считат, че крал Константинос І поддържа Германия, а към Антантата е бил дори враждебен. Годината завършва с поредните успехи на гърците и ново разтягане на техния фронт.

В началото на 1921 година се засилва поддръжката за Кемал Ататюрк. Неговото правителство е признато от СССР през март. В същото време, гърците настъпват и към края на месец август са непосредствено пред Анкара. Обаче са отблъснати две седмици по-късно и фронта се установява на линията Ескишехир — Афион-Карахисар. Последва относително затишие на фронта и активизация на политическите интриги. Франция признава правителството на Ататюрк, което значително усилва неговите позиции. През 1922 година Франция, Британия и Италия предлагат план за постепенно изтегляне на гръцките войски от Мала Азия. Кемал отхвърля тези предложения. В Гърция през това време през май 1922 года идва на власт коалиционно правителство, което, недооценявайки ситуацията, се опитва да организира операция по завладяване на Константинопол, за да се окаже натиск върху Кемал. Тази операция не е осъществена, както твърдят гръцки източници, поради забрана от съюзниците.

Въпреки че заемат обширен плацдарм в Мала Азия, позицията на гърците е проиграна. Сто хиляди гръцки войници удържат повече от 700 километра фронт. Много от военнослужещите на гръцката армия воюват без прекъсване от 1912 година, снабдяването е лошо, командването е отслабено от политически интриги. На 26 август турците започват генерално настъпление, разбиват гърците по всички фронтове, отблъсквайки ги към Смирна. Гръцките дивизии са разделени и разбити на части. Гърците се опитват да осигурят евакуация на Смирна. Почти едновременно е дадена заповед за оставяне на целия малоазиатски плацдарм. В началото на септември 1922 година Смирна пада и е опожарена.

От Турция бягат около милион и половина гърци, което слага край на хилядолетното гръцко присъствие в Мала Азия. Загубите на напълно разгромената гръцка армия надвишават 40 хил. убити и 50 хил. ранени. Загиват също така десетки хиляди мирни жители. Материалните загуби въобще не се поддават на изчисление. Поради тези причини, гърците наричат събитията от есента на 1922 година Малоазиатска катастрофа.

[редактиране] Статистика

Страни Население 1919 г. Войски Убити Ранени Умрели от раните си Умерели от болести Пленени Изчезнали Убити мирни жители
Турция 12 919 000 120 000 [1] 20 540[2] 10 000 13 460 15 000
Гърция 5 660 000 200 000 19 362 48 880 3 000 1 878 20 820 17 995 264 000
Всичко 18 579 000 320 000 39 902 58 880 15 338 279 000
  1. В тези цифри не влизат десетки хиляди доброволци.
  2. От всички причини.