Ямбол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ямбол е град в България. Той е административен център на Област Ямбол и на Община Ямбол.
Разположен е върху територия от 91 кв.км. на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 77 км. от Черно море и южно от магистралата София - Бургас. Старото му име е Дианополис.
Ямбол | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Област: | Ямбол | ||
Население: | 84 757 | ||
Надм. височина: | 114 м | ||
Пощ. код: | 8600 | ||
Тел. код: | 046 | ||
МПС код: | У | ||
Кмет | |||
Кирил Тодоров (независим) | |||
Адрес на общинската администрация | |||
ул."Г.С.Раковски" №7 тел.: +359-46-662247 |
Съдържание |
[редактиране] География
Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на бреговете на р. Тунджа (в миналото са я наричали Тонзос). Плодородните земи по долината на реката са били заселени още от най-дълбока древност. Област Ямбол обхваща територия от 3 355 км2.Заема 3.1% от площта на страната.
Сателитна снимка на града с означения на по-важните обекти: www.Wikimapia.org
[редактиране] Местно самоуправление
Колективен орган на самоуправление е Общинският съвет, а кметът на града е орган на изпълнителната власт. Общинското управление се осъществява от шест дирекции, които включват "административно-правно и информационно обслужване", "финансово-стопански дейности и управление на собствеността", "териториално устройство и развитие", "финанси и икономическа политика", "общинска собственост" и "социално развитие".
[редактиране] История
"Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа и само откъм страната на северната звезда има възвишения. Всичките му улици са покрити със старовременски калдаръми от едри камъни, като царски пътища. Има още пет покрити с олово и подобни на крепости здания и един солиден Безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя друга страна няма." Евлия Челеби 1667 г.
Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на бреговете на р.Тунджа. Плодородните земи по долината на реката са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района, сред които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от периода на неолита (6000-4000 г.пр.н.е.), енеолита (4000-2700 г.пр.н.е.) и бронзовата епоха (2700-900 г .пр.н.е.).
Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 година император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май той бил в Одрин, откъдето тръгнал за Стара Загора, Пловдив и София. Пътят на императора минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис-град на Зевс.
През многогодишната си история,град Ямбол се назовавал с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Диамполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Ямболу, Ямболъ, Янболи, Ямболи и накрая сегашното му име - Ямбол. В западни исторически извори е известен с хубавото име Гренбоел.
Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес.
От периода на османското робство в града са запазени два великолепни архитектурни паметника от ХV век: Безистенът, който е единственият в България добре запазен покрит пазар, и османският храм Ески джамия.
Добре запазени са и църквите „Св. Георги“ и „Св. Троица“, които са пазели българските традиции по време на петвековното османско владичество. Ямбол е освободен през януари 1878 г. от руски войски. По този случай на връх Бакаджик край Ямбол е построен и осветен храмът „Свети Александър Невски“ - първият паметник на българо-руската дружба в България.
[редактиране] Религии
Преобладаващата религия е православно християнство. В града има православни (храм Св. Никола, храм „Свети Георги“ - построен през 1737 год.), католическа и протестантски църкви (адвентистка църква, Апостолска реформирана църква, евангелска църква, евангелска баптистка църква), както и джамия („Ески джамия“). Бившата синагога понастоящем се ползва като картинна галерия и се намира в центъра зад профсъюзния дом.
[редактиране] Икономика
[редактиране] Промишленост
Отрасловата промишлена структура на Ямболска област обхваща следните подотрасли: хранително-вкусова промишленост; химическа промишленост; машиностроене и металообработване; текстилна и трикотажна промишленост; шивашка промишленост и др. В Ямбол се развиват нови индустриални отрасли като производството на автомобилно електрооборудване и рециклирането на отпадни пластмасови продуки.
Важно значение за областната икономика има развитието на дейността на малките и средни предприятия. Основна цел пред развитието на промишлеността на Ямболска област е на базата на наличния промишлен потенциал, с привличането на местни и чуждестранни инвестиции, да се осигури нарастване на производството, обновяване на крайната продукция и повишаване на нейната конкурентноспособност на вътрешния и международните пазари.
[редактиране] Селско стопанство
Регионът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Произвеждат се: хлебна и фуражна пшеница; ечемик; царевица; маслодаен слънчоглед; качествено червено и бяло грозде от винени сортове; плодове и зеленчуци; технически култури - памук, слънчоглед, кориандър.
На Ямболска област принадлежат 5.1% от обработваемата земя на страната. Животновъдството е с ориентация към производство на месо - свинско и говеждо, и мляко - краве и овче. Добре развити са овцевъдството, свиневъдството, рибовъдството и фазановъдството. Перспективите за бъдещо развитие на селското стопанство са в: увеличаване на лозовите насаждения, на пивоварния ечемик; развитие на млечното говедовъдство; обвързване на инвестициите в хранително-вкусовата промишленост с преки инвестиции в селското стопанство и др.
[редактиране] Образование
- Технически колеж [1] към Тракийския университет, Стара Загора
- Гимназия с преподаване на чужди езици "Васил Карагьозов" [2]
- Професионална гимназия по икономика "Г. С. Раковски"
- Политехническа гимназия "Васил Левски"
- Математическа гимназия "Атанас Радев"
- Професионална техническа гимназия "Иван Райнов" [3]
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Античният град Кабиле край Ямбол е сред 100-те национални туристически обекта.
"Безистена" - построен е през 1509 г. по образец на други подобни османски сгради в европейската част на империята. Специалисти твърдят, че залата му притежава най-добрата акустика в България и би могла да се използва за различни концерти. Освен Безистена, който всъщност е покрита чаршия, само Ески джамия е единствената друга османска постройка, запазена в почти цялостен вид. С известна уговорка, защото през 1972 г. Безистена е бил полуразрушен и построен наново. Точно това време е вододелът, разделящ стария Ямбол от това, което представлява градът днес. В началото на 70-те тогавашните му управници решили да поразширят центъра, да отворят пространство, да построят нови по-големи сгради. Много от старите ямболии обаче с умиление още си спомнят тесните улички и схлупените къщурки из центъра с белия паваж и брезичките.
[редактиране] Театри
Драматичен театър „Невена Коканова”
ул. “Г. С. Раковски” 20
тел. 046 66 34 26; 66 34 31
Куклен театър
ул. ”Жорж Папазов” 1
тел. 046 66 27 40; 66 27 39
[редактиране] Исторически музей
Дължи създаването си на безкористната, събирателска и проучвателска дейност на местни интелектуалци положили основите на историческите проучвания за региона. Още през 1886г в трикласното мъжко училище в Ямбол по инициатива на проф. Петър Нойков е уредена първата музейна сбирка. Археологическото ученическо дружество "Диана" (основано 1925 г.) през 1926 г. подрежда музейна сбирка. По това време известни местни интелектуалци основават гражданско археологическо дружество "Диамполис" , което развива активна дейност в областта на археологията и етнографията. Събраните от тези дружества експонати се съхраняват до 1936г в сградата на ямболската педагогическа гимназия, а по-късно са предадени на читалището. През 1948 г. отдел "Музеи и галерии" при Комитета за наука, изкуство и култура с писмо предлага на ГНС-Ямбол да предвиди в бюджета си за 1949 г. службата "Асистент по старините", и помещение за музей.
На 26.І.1952 г. Венета Дачева е назначена на длъжност референт за "музей и картинна галерия". С този акт се полага началото на музея като институция. Официално музеят е открит на 2.VІ.1953 г. като музей на революционното движение. До 1955 г. В.Дачева е единственият уредник в него. Първоначално в музея има 3 отдела: исторически (включващ историческото развитие на Ямбол и региона от праисторията до 1944г);социалистическо строителство (отразяващ събитията след 1944г.) и отдел природонаучен. Първите му експонати са част от музейната сбирка на археологическите дружества. Постепенно музейната дейност се разраства и броят на специалистите, работещи в него се увеличава.
Понастоящем музеят разполага със специалисти, разпределени в 4 основни отдела: "Археология" (включва фондовете "Праистория", "Античност", "Средновековие" и "Нумизматика"), "Българските земи ХV-ХІХ в." (включва фондовете "Възраждане" и "Етнография"), "Нова и най-нова история" и "Връзки с обществеността". Към музея функционира и ателие за реставрация и консервация.
Фондовете на музея (основен и спомагателен) като цяло включват около 90 000 експоната от родната история, някои от които с неоценима научна стойност, разпределени в съответните отдели.
Съвместно с организацията JOCV (Японски доброволци за сътрудничество в чужбина) музеят осъществи пилотен проект по компютъризация на музейното дело. В резултат на това бе разработена програма за компютърна обработка на музейните експонати и беше създадена база-данни за съществуващите музейни фондове. В музея е изградена вътрешна компютърна мрежа. Благодарение на богатите си фондове и добрите специалисти през изминалите години Ямболският музей е организирал над 30 мащабни изложби, свързани с историята на Ямбол и региона. Музеят има десетки издания с научни и популярни публикации по различни регионални исторически проблеми. През 1995 г. музейните специалисти издават в. "Вести на Ямболския музей" и списание. Фондовете на музея продължават да се попълват ежегодно както от събирателска дейност и дарения, така и от продължаващите вече десетилетия разкопки на античния град Кабиле и праисторическа селищна могила край с.Драма. Резултат от тези проучвания са три международни симпозиума "Поселищен живот в Тракия" и множество научни публикации.
Всички музейни специалисти участвуват активно в провежданите национални и регионални конференции, в които чрез своите проучвания популяризират и разпространяват историята на Ямбол и региона, неотменима част от българската история.
[редактиране] Редовни събития
- Конкурс за млади художници и литератори "Душата на един извор"
Регламент: Конкурсът е в две категории: изобразително изкуство и литература Техники и жанрове* в категория “Изобразително изкуство” – акварел, пастел, темпера, графика, масло, а в категория “Литература” – приказка, кратък разказ, есе Тема - Свободна. Конкурсът се провежда от 2002 година
- Маскараден фестивал – Ямбол.
Периодичност: провежда се всяка година през месец февруари
Организатори: Министерство на културата, Община Ямбол – дирекция “Хуманитарни дейности и евроинтеграция” – ул. “Георги Раковски” № 7; Община Тунджа – пл. “Освобождение” № 1
Телефони за контакт: Община Ямбол – 046 681 305
- Театрални празници “Невена Коканова”
Дата: 4 – 8 юни 2007 година
Място: театрални зали в града
Периодичност: всяка календарна година
Организатори: Министерство на културата; Община Ямбол – дирекция “Хуманитарни дейности и евроинтеграция” – ул. “Георги Раковски” № 7; Драматичен театър – ул. “Георги Раковски” № 20
- Национален куклено-театрален фестивал “Михаил Лъкатник” с международно участие.
Място: Куклен театър Ямбол.
Периодичност: провежда се всяка година – последна седмица на април
Организатори: Министерство на културата; Община Ямбол – дирекция “Хуманитарни дейности и евроинтеграция” – ул. “Георги Раковски” № 7; Община Тунджа, Съюз на артистите в България, Куклен театър – Ямбол, ул. “Жорж Папазов” № 1
Телефони за контакт: Община Ямбол – 046 681 308
- Всяка година се провежда национален мотосъбор в местноста Бакаджика. [4]
[редактиране] Личности
С ямболски корен е Джон Атанасов, изобретателят на компютъра. В Ямбол са родени първият професор по педагогика в България Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев; художникът Джон Попов; последният български енциклопедист Кирил Кръстев; Стилияна Параскевова, извезала първообраза на българското национално знаме и други.
- Родени в Ямбол
- Никола Аврамов (1897-1945), художник
- Георги Господинов (р. 1968), писател
- Стилиян Ковачев (1860-1939), офицер
- Любен Корнезов (р. 1947), политик
- Георги Куманов (р. 1963), футболист
- Георги Мечеджиев (р. 1978), футболист
- Александър Морфов (р. 1960), режисьор
- Жорж Папазов (1894-1972), художник
- Волен Парашкевов (р. 1972), футболист
- Минчо Огнянов (р. 1935), скулптор
- Николай Петрини (1889-1925), политик
- Димчо Рошманов (р. 1934), читалищен и оперетен деятел
- Волен Сидеров (р. 1956), журналист и политик
- Антон Станков (р. 1966), политик
- Марио Тагарински (р. 1958), политик
- Георги Шейтанов (1896-1925), терорист
- Митко Щерев (р. 1945), композитор
- Други личности, свързани с Ямбол
- Добри Чинтулов (1822-1886), поет, учител в града през 1858-1861
- Христо Карастоянов (р. 1950), писател, живее в града през 1960-те
- Невена Коканова (1938-2000), актриса, започва професионалния си път в града през 1956
[редактиране] Литература
Книги за града:
- Кабиле, том I, 1982 - на български (резюме на френски)
- Кабиле, том II, 1991 - на български (резюме на френски)
- Сборник статии от I Mеждународен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Ямбол, 1982 година (на български)
- Сборник статии от II Mеждународен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Terra Antiqua Balcanica, V, 1990 (на английски)
- Сборник статии от III Mеждународен симпозиум за поселищен живот в древна Тракия, Ямбол, 1994 година (на английски, френски, немски)
- Д. Драганов. Монетосеченето в Кабиле, София 1993 година - на български (резюме на английски)
- Библиография "Кабиле", Ямбол 1993 година
- 125 години Ямболска околия, Ямбол 1995 година ( на български)
- Историята на Ямболските банки, Ямбол 1997 година ( на български)
- Посещенията на короновани особи в Ямбол и ямболския регион, 1998 година (на български)
- Исторически календар на Ямбол и Ямболския регион, Ямбол 1996 година (на български)
- Археологически обекти в Ямболски регион, София, 1978 година - на български (резюме на английски)
- Кратка история на Ямбол през средновековието (за деца), Ямбол 1997 година (на български)
- Брошура "Кабиле" (на български и немски)
- Брошура "Мемориален паметник Александър Невски" (на български и немски)
- "Брошура "Пафти от Ямболски регион"
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
![]() ![]() |
---|
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |