Хавайски острови
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хавайските острови, известни в миналото като Сандвичеви острови, сформират архипелаг от 19 острова и атола и многобройни други островчета в Тихия океан. Хавайските острови отстоят на 3000 км (1860 мили) от най-близкия континент, което ги прави най-изолирания архипелаг в света.
Политически Хавайските острови формират американския щат Хаваи, с изключение на атола Мидуей, който е включен в територията на САЩ, наречена Малки далечни острови.
Хаваиските острови са с важно транспортно-географско значение. Островите са пръснатина дължина около 3800 км. Главният остров е Хавай - дал името на архипелага. Тук се издига конусът на вулкана Мауна Кеа (Бяла планина), чийто връх е най-високата точка на островите (4205).
Архипелагът се състои от 24 вулканични и коралови острова. Най-големите от тях са обитаеми, като местното население отглежда ананаси, захарна тръстика, кафе и други. Хаваиските острови са едни от най-посещаваните туристически места на Земята.
Друго име, с което е известна островната група е Сандвичеви острови, наречени от английските мореплаватели в чест на лорд Сандвич, командващ Британското адмиралтейство.
Хаваи се състои от 8 по-големи острова: Нихау, Кауай, Оаху, Мауи, Молокаи, Ланай, Кахоолале и Хавай.