Прилеп (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Прилеп .

Координати: 41.3464° N 21.5544° E

Прилеп

Прилеп
Прилеп на картата на Република Македония
Данни
Регион: Пелагонийски
Община: Прилеп
Географска област: Пелагония
Население: 73 925 (2002)
Надм. височина: 432 м
Геогр. положение: 41° 20' 47" сев. ш.
21° 33' 15" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:
Код на МПС:

Герб на Прилеп

Прилеп е град със 73 925 жители, разположен в южната част на Република Македония, център и на Община Прилеп. Градът се намира на 126 километра (по въздушен път) от столицата Скопие и на 32 километра от Крушево. Прилеп е наричан също градът под Марковите кули, защото се намира близо до кулите на легендарния герой Крали Марко и град на тютюна.

Съдържание

[редактиране] Население

Мнозинството от жителите на Прилеп са македонци (64 527). Останалите са цигани (4 421), сърби (315), турци (254) и албанци (29).

[редактиране] История

Улица в Прилеп в края на 19 - началото на 20 век
Улица в Прилеп в края на 19 - началото на 20 век

Римското селище се е наричало Ceramia, а по византийско време - Прилапон, намирайки се на мястото на сегашния квартал Варош. От 9 век Прилеп е българско средище, после е в пределите на Византия, на Сръбското царство (цар Душан), а през 14 век е столица на независимо княжество на местни феодали.

По времето на крал Марко Мърнявчевич (Крали Марко), от 1371 до 1395 година, Прилеп е столица на държавата му.

След завоюването от турците през 1395 г. жителите напускат стария град. През 19 век се оформя днешният център със Старата чаршия. След 1912 г. Прилеп дели съдбата на Вардарска Македония.

През април 1941 г. германските части предават града на Царство България. На 11 октомври 1941 г. група македонски комунисти под ръководството на Титовия пратеник Лазар Колишевски атакуват полицейския участък в града. Поради тази причина 11 октомври е избран от следвоенното правителство на Югославска Македония за държавен празник.

[редактиране] Паметници на културата

В местностите Бедем, Градище и Безистен и при древните селища Стибера, Алкомена, Керамия и Колобанса около Прилеп се намират останки от античния период, както и некрополи от преди римско и раннохристиянско време.[[1]] Повечето забележителности са от средните векове: крепостта Маркови кули (10 век, разширенена през 14 век), изградена от гранитни блокове, е една от най-забележителните на Балканския полуостров. Малката църква Свети Архангел Михаил под крепостта (11 век) е престроена на куполна църква през 1371-1395 г. Църквата Свети Димитър (края на 10 - началото на 11 век) със стенописи от ранния 12 век (открити през 1963 г.) е била разширена през 14 век. Църквата Свети Никола (края на 12 век) е реставрирана през 1960-те г. Там се намират стенописи от 12 век и от 1298 г. Забележителни са църквите Свети Петър и Павел (14 век), Свети Атанасий (14 век), Света Богородица Пречиста (14 век и 1438 г.), Успение Богородичино (14 - 17 век) и Свето Преображение (14 - 17 век). В църквата Благовещение Богородично (1838 г.) се намира голям иконостас от резбарите Димитър Станишев и П. Гарка, както и икони от А. Зограф и А. Цугаро. Църквата Свето Преображение е построена през 1868 г.

Недалече от Прилеп се намира манастирът Трескавец с църквата Успение Богородично, където има фрески от 15, 16 и 19 век. Забележителна е и манастирската църква „Свето Преображение“ над село Зързе.

Мюсюлмански паметници на културата в града са "Скършена джамия", джамията при Старата чаршия (16 век) и Саат кула (1858 г.).

Известните възрожденци Димитър Миладинов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев и Даме Груев са били учители в града.

Лит.: А. Дероко, Маркови кули - град Прилеп / Старинар 5-6, 1954/55; А. Николовски, Д. Корнаков и Коста Балабанов, Споменици на културата на НР Македониjа, Скопjе 1961

[редактиране] Родени в Прилеп

  • Атанас Лютвиев, български просветен деятел и революционер
  • Борис Янчулев, български икономист
  • Влатко Стефановски, македонски джаз и рок музикант
  • Григор Кюркчиев, бъларски генерал
  • Данаил Крапчев, известен български журналист
  • Димитър Талев, български писател
  • Димитър Чкатров, български революционер
  • Димитър Янчулев, български църковен и просветен деец
  • Евгения Янчулева, българска просветна деятелка
  • Иван Каранджулов, български общественик
  • Йордан Чкатров, български революционер
  • Кирил Янчулев, български генерал
  • Коне Самарджиев, български книжар и издател
  • Коста Църнушанов, български просветен деятел
  • Кръсте Цървенковски, македонски комунистически лидер
  • Кръстьо Гермов, български революционер
  • Марко Цепенков, български фолклорист
  • Методий Кусев, български екзархийски митрополит
  • Методи Янчулев, бъларски юрист и политик
  • Михаил Иванов, български учен, лекар
  • Никола Каранджулов, български революционер
  • Пере Тошев, български революционер
  • Стефан Николов, български революционер и военен
  • Стефан Янчулев, български публицист и журналист

[редактиране] Външни препратки

Населени места в Община Прилеп
Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленища | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица
Градове в Република Македония
Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски Брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област