Паоло Ди Канио

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Паоло Ди Канио
италиански футболист
Роден: 9 юли 1968
Рим, Италия

Паоло Ди Канио (на италиански Paolo Di Canio) е италиански футболист, роден на 9 юли 1968 в Рим, Италия. Състезавал се е за Лацио (1985-1986) , ФК Тернана (1986-1987), Ювентус (1990-1993), Наполи (1993-1994), Милан (1994-1996) , Селтик (1996-1997), Шефилд Уензди. (1997-1999) , Уест Хем (1999-2003), Чарлтън Атлетик (2003-2004) и Чиско Рома (2006-)

[редактиране] Биография

Паоло Ди Канио отрасва в школата на Лацио, с който и подписва първия си професионален договор. След като през сезона 1985-86 не намира място сред титулярите в нито един официален мач ди Канио е преотстъпен на "ФК Тернана", където записва 27 мача и отбелязва два гола. Качествата му са забелязани и той се налага в Лацио, като за периода 1987-1990 той изиграва 54 мача с любимия отбор и отбелязва четри гола. Най-големия клуб в Италия Ювентус побързва да закупи талантливия футболист и той се присъединиява към отбора от Торино. На техният стадион Деле Алпи той играе три години (1990-1993) и се превръща в основна фигура като отбелязва 6 гола в 58 мача с екипа на "Старата Госпожа".

[редактиране] В живота

Паоло Ди Канио никога не е криел крайно десните си политически разбирания и с това си поведение печели не само привърженици, но и много медийни врагове. Бързо се превръща в любимец на фашистите в цял свят. Става идол на феновете на Лацио, както и любимец на почитателите на редица отбори в и извън Италия и на множество клубове, чиито фенове се самоопределят като крайно десни.