Първа пехотна софийска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия


Първа пехотна софийска дивизия
Активна 1892 - 1918
Държава България
Гарнизон/Щаб София
Прякор(и) "Желязната дивизия"
Битки/войни Гечкенли; Селиолу ; Сарсанлар; Тутракан
Командири
Известни
командири
Никола Бочев, Васил Кутинчев, Стефан Тошев, Иван Попов, Никола Желявски

Първа Софийска пехотна дивизия, наричана още и Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия, е българска военна част.

Съдържание

[редактиране] Формиране

През 1885 година е формирана първа бригада в състав: 1-ви софийски, 2-ри струмски, 3-ти шейновски и 4-ти сливенски пехотни полкове. През 1892 година тя се преобразува в 1-ва пехотна софийска дивизия.[1]

От 1903 година Първа софийска дивизия включва:

  • Щаб в София;
  • Първа бригада с щаб в София и в състав - Първи пехотен Софийски и Шести пехотен Търновски полк;
  • Втора бригада с щаб в и в състав - 16-и пехотен Ловчански (в Орхание) и 25-и пехотен Драгомански (в Цариброд) полк.

Във военно време дивизията включва и трета бригада.

[редактиране] Боен път

Превземенато на Люлебургас от българската войска
Превземенато на Люлебургас от българската войска

[редактиране] Балканска война

В Балканската война (1912-1913), командвана от генерал-майор Стефан Тошев, Първа дивизия воюва в състава на Първа армия. Дивизията включва две бригади - първа, формирана от 1-и и 6-и полк и втора, формирана от 37-и и 38-и полк. 16 и 25 полк в тази война и в Междусъюзническата са включени като самостоятелна бригада в новосформираната Десета сборна дивизия.

В Лозенградската настъпателна операция (9-11 октомври) Първа дивизия се сражава на десния фланг на армията срещу 4-ти и 1-ви корпус (Измитска дивизия) на османската армия, както и срещу турската Конна дивизия[2]. В боевете при Гечкенли и Селиолу, подкрепена и от други части (Четвърта Преславска и Конната дивизия), Първа дивизия разбива противника и го обръща в бягство.

В Люлебургас-Бунархисарската операция дивизията подпомага 6 Бдинска дивизя и превзема отстъпения от нея Люлебургас.

При атаката на Чаталджанската позиция (4-5 ноември 1912), на 4 ноември 1912 година част от първа бригада на дивизията настъпва без успех към укреплението Гяурбаири, а втора бригада води двудневни боеве (на 4 и 5 ноември) срещу форта Бахчеиштабия.

Към 1 март 1913 година дивизията наброява 27 585 души, от които 947 офицери. В нейния състав влизат и 60 оръдия[3].

[редактиране] Междусъюзническа война

В Междусъюзническата война Първа дивизия воюва в състава на Трета армия в басейна на Нишава. През юли 1913 година части от дивизията са предислоцирани в басейна на Струма и взимат участие във военните действия срещу гръцката армия.

[редактиране] Първа световна война

В Първата световна война дивизията вооюва в трибигаден състав, към който са прикрепени и артилерийски части. В трета пехотна бригада са мобилизирани 41 и 42 пехотен полк, които в предишните войни са част от Трета Балканска дивизия.

[редактиране] Настъплението срещу Сърбия

В кампанията срещу Сърбия през октомври - ноември 1915 година дивизията е включена в състава на Първа армия, като участва в Моравската настъпателна операция и в Косовската операция. В периода 1-13 октомври 1915 година Първа дивизия атакува сръбските части в района на укрепения пункт Пирот и на 14 октомври, след успешните действия на Осма и Девета дивизия в горното течение на Тимок, с които са застрашени левия фланг и тила на сърбите, овладява града и преминава в преследване на противника. На 26 октомври дивизията превзема Лесковъц. В края на октомври трета бригада преминава придошлата река Пуста, но е подложена на контраатака от превъзхождащи я сръбски сили, които я принуждават да отстъпи на източния бряг на реката, където остава до началото на Косовската настъпателна операция. В тези сражения 41 и 42 пехотен полк понасят тежки загуби [4].

Общо загубите на Първа дивизия по време на настъплението в Сърбия до края на месец ноември са следните[5]:

категория убити починали от рани безследно изчезнали ранени всичко
офицери 26 8 2 89 125
подофицери 26 1 18 345 390
войници 776 31 497 4255 5559

През декември 1915 година са убити или почиват още 11 офицери и 1695 подофицери и войници от дивизията, а 431 войници и подофицери са безследно изчезнали[6].

[редактиране] Войната срещу Румъния

В началото на 1916 година дивизията е включена в състава на Трета армия, която е съсредоточена на румънската граница. След включването на Румъния във войната на страната на Антантата "железните шопи", заедно с Четвърта Преславска дивизия, воюват в източната част на добруджанския фронт. Първа бригада на полковник Христо Недялков участва в овладяването на Тутраканската крепост (17-19 септември 1916 г., нов стил), а трета бригада, командвана от генерал Атила Зафиров, спира и разбива при Сарсанлар румънската Девета дивизия, опитваща се да подпомогне тутраканския гарнизон. През септември-октомври 1916 година Първа дивизия участва в сраженията с румънско-руските войски при Кобадин. Тя се отличава с действията си при с. Кокарджа. Заедно с Четвърта Преславска дивизия Първа дивизия извършва решителния пробив на Кубадинската позиция на 20 и 21 октомври 1916 година, на места отхвърляйки руските войски и с удар "на нож".

В края на ноември 1916 година, в състава на българо-германската Дунавска армия Първа дивизия участва в преминаването на Дунава при СвищовБукурещкото настъпление и преследването на румънските и руски части до река Серет. На 9 декември 1916 година сборна рота на дивизията заедно със сборна рота от 12 дивизия преминава в тържествен марш на победата през превзетия от съюзническите армии три дни по-рано Букурещ[7].

[редактиране] На Южния фронт

През април 1917 година дивизията е прехвърлена на западния участък на Южния фронт, където остава до пробива при Добро поле и подписването на Солунското примирие от 29 септември 1918 година. Въпреки че дивизията не е претърпяла поражение, по силата на примирието нейните войници и офицери, както и всички останали български военнослужещи, които в момента на подписването се намират на запад от Скопския меридиан, са обявени за военнопленници.

На бойния път на дивизията през 1916-1918 година е посветено едно от най-забележителните произведения на българската военна литература и мемоаристика - "Един от Първа Дивизия" на Георги Ст. Георгиев, преиздавано многократно[8].

[редактиране] Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

# звание име дати
 ? генерал-майор Никола Бочев 1901
 ? генерал-майор Васил Кутинчев
 ? генерал-майор Стефан Тошев 1909, 1912/1913
 ? генерал-майор Иван Попов май 1913 - юни 1913
 ? полковник Никола Желявски юни 1913
 ? генерал-майор Янко Драганов 1913 - 18 септември 1916
 ? полковник Христо Недялков 19 септември 1916
 ? генерал-майор Стефан Тасев (след войната) - 1919
 ? полковник Велизар Лазаров 1919 - 1921
 ? полковник Тановски 1935 - ?

[редактиране] Бележки

  1. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190
  2. Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136
  3. Станчев, Станчо. Човешките загуби и тяхното попълване през войните на България 1885-1945, София 2001, с. 95
  4. Недев, Никола. България в Световната война (1915-1918), София 2001, с. 50; Тодор Петров, Игнат Криворов и др.Българската армия в Първата световна война, т. І - септември 1915-август 1916, София, б.г., с. 122-123
  5. по Станчев, Станчо, пос. съч. с. 105
  6. пак там, с. 131
  7. Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г., София 2006, с. 65
  8. Георгиев, Георги Стоянов. Един от Първа дивизия. Спомени на участник, София 1935, 376 с., 1 издание

[редактиране] Външни препратки

Дивизии на българската армия във войните за обединение на нацията 1912 - 1918
1 софийска | 2 тракийска | 3 балканска | 4 преславска | 5 дунавска | 6 бдинска | 7 рилска | 8 тунджанска | 9 плевенска | 10 беломорска | Македоно-одринско опълчение | 11 македонска | Планинска | Сборна