Скриняно

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скриняно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.

Скриняно
Карта на България, мястото на Скриняно е отбелязано
Данни
Област: Кюстендил
Община: Кюстендил
Население: 207 (13/09/2005)
Надм. височина: 479 м
Пощ. код: 2599
Тел. код: 07920
Геогр. положение: 42° 19' 8" сев. ш.
22° 41' 53" изт. д.
МПС код: КН
Кмет или наместник
Име Фамилия


Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Родени в Скриняно

  • Синесий Стобийски (1836 - 1917), български църковен деец

Светското му име е Стоимен Райков Димитров. Учи в българско училище в Цариград. Три години завежда Кюстендилския манастир "Св.Мина". Работил е като викарий на Кюстендилския митрополит в гр. Щип и като наместник на Пловдивския митрополит Панарет. Бил е Охридски и Скопски митрополит. Умира в гр. Кюстендил. Погребан е пред олтара на старата черква "Св.Мина" в Кюстендил. Автор е на религиозни книги.

  • Стоян Венев /1904-...../, живописец и карикатурист, народен художник, два пъти герой на социалистическия труд, почетен гражданин на гр. Кюстендил. През 1931 г. завършва Художествената академия гр. София. Изявява се в областта на графиката и живописта. Самостоятелни изложби - в гр. София, гр. Москва, ГДР, Западен Берлин и др. Негови творби се намират в Националната художествена галерия, в много галерии в страната, в Дрезденската галерия, В Пушкиновия музей в Москва, в Санкт Петербург, Лондон, Париж, Кишинев и др.
  • Стоян Лудев /1918-1944/, един от видните дейци и организатори на антифашиската съпротивя в Кюстендилско. Има най-голяма заслуга за създаване на Кюстендилския партизански отряд. Убит е жестоко на 26 години като партизанин в м. Черенец през август 1944 г., където е заровен. Препогребван е четири пъти в родното си село. Като последно костите му са намерили покой в градинката пред Дома-паметник "Стоян Лудев" в родното му село Скриняно. На гроба му няма кръст или знак за срам на родната демокрация и неговите съселяни.

ДРАГАН МАРАМСКИ 1930-1995, главен редактор, журналист

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки