Бребевница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бребевница | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 62 (2002) |
Надм. височина: | 734 м |
Геогр. положение: | 43° 2' 53 сев. ш. 22° 53' 32 изт. д. |
Пощ. код: | ? |
Тел. код: | ? |
Бребевница (на сръбски: вариант на латиница - Brebevnica) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Цариброд (Димитровград).
Съдържание |
[редактиране] География
Село Бребевница се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 15 километра северо-източно от Димитровград (Цариброд). Разположено е на десния бряг на малката Забърдска река.
[редактиране] История
Бребевница се споменава в османо-турски документи от средата на 15 век под името Бребетинци, а по-късно като Бребевниче или Бребовниче. В джелепкешански регистър от 1576 година са записани трима джелепкешани от Бребевниче - Нешо Петри, Милю Брайкю и Йофко Пеше[1]. В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават също трима войнуци от селото - Велчо, син на Стоян, Лале, син на Димитри и Никола Райкин[2].
По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот). По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е включено в община Станянци.
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година селото е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
[редактиране] Население
Населението на Бребевница е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:
- 1900 г. - 352 д.
- 1905 г. - 373 д.
- 1921 г. - 365 д.
- 1948 г. - 413 д.
- 1953 г. - 372 д.
- 1961 г. - 329 д.
- 1971 г. - 233 д.
- 1981 г. - 149 д.
- 1991 г. - 90 д.
- 2002 г. - 62 д.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Манастир "Св. Димитър".
[редактиране] Личности
- Зоран Димитров - поет
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. ІІІ, Редактори Б. Цветкова и А. Разбойников, София 1972, с. 152
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 232
[редактиране] Литература
- Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198
- Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.ІІІ, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983
|
|||||
---|---|---|---|---|---|
Селища в Горни Висок
Селища в Забърде
Селища в Бурел
Селища в Дерекул
|