Васил Левски (Област Стара Загора)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Васил Левски.
Васил Левски е село в Южна България. То се намира в община Опан, Област Стара Загора. До 1937 селото се казва Аладайли.
Васил Левски (Област Стара Загора) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Стара Загора |
Община: | Опан |
Население: | 299 (13/09/2005) |
Надм. височина: | ? м |
Пощ. код: | 6068 |
Тел. код: | 04108 |
Геогр. положение: | 42° 6' сев. ш. 25° 47' изт. д. |
МПС код: | СТ |
Кмет или наместник | |
Димо Димов |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Малко преди Освобождението на мястото на днешното село Васил Левски се заселват българи от Беломорска Тракия (от района на Димотика, от село Караклисе). Преселниците първоначално се заселили в с. Богомилово на няколко километра от град Стара Загора, но там земята била малко и не е имало достатъчно паша за многобройните им стада от овце и крави. Те тръгнали да се връщат обратно на юг и стигнали до турското село Аладайли (Пъстра гора). Селото вече било напуснато от повечето му жители, етнически турци (преместили се в днешна Турция след Освобождението). Останалите няколко турски семейства продали земята на българските преселници и така се е променил генетичния фонд на селото, защото повечето преселници били руси.
До раждането на престолонаследника Симеон Сакскобурготски село Васил Левски е носило името Аладайли. Преименувано е след като жителите му изпращат поздравителна телеграма до цар Борис ІІІ.
Някога селото е било многолюдно с почти 2000 жители от компактно българско население. Имало е едно циганско семейство, което е живеело близо до църквата и се е изхранвало с просия. Сега значителен е броят на циганите демерджии.
[редактиране] Религии
Село Васил Левски е с компактно православно население. Около20% са представителите на евангелистите.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Интересен е фактът, че селото и регионът имат характерен диалект, представляващ смесица от старобългарски, гръцки и турски език. От това произлиза и името на местното население — гочета.