Европейска общност за атомна енергия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) (днес "Евратом") e създадена чрез подписването на т. нар. Римски договори от Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Холандия и Италия на 25 март 1957 година в Рим. Паралелно е подписан и договора за Европейската икономическа общност - ЕИО.
Целта е да се създадат нужните условия за бързо развитие на атомната технология и нейното прилагане.
[редактиране] Политическо основание и развитие
Според Жан Моне, първи президент на Върховния орган на Евтропейската общност за въглища и стомана по онова време, мотивацията за такъв проект се съдържа в три основни предимства:
- Сравнително евтиното задоволяване на енергийните нужди чрез новата технология.
- Възможността да се развие и изгради атомно оръжие независимо от САЩ.
- Да се контролира изполузването на атомна енергия за граждански нужди в Германия.
Въпреки доста скептичните реакции на редица държави - холандското правителство е било против секторната интеграция на икономиката, а френските политици против супранационални структури - Жан Моне обвързва договора с този на Европейската икономическа общност за да контрира съпротивата им.
[редактиране] Институции
Институциите на ЕОАЕ са почти идентични с тези на ЕИО. Комисия, Събрание, Съвет, Съд и Икономически и социален съвет.
[редактиране] Развитие
На практика ЕОАЕ не успява да се развие и да изиграе толкова важна роля в европейската интеграция, колкото ЕИО. През 50те години на 20.век страните членки са възлагали големи надежди върху тази нова технология, но на практика става ясно, че всяка държава предпочита да следва свой собствен път на развитие. Допълнително в някои държави атомната енергия бива дискредитирана като ефективна и чиста.