Водица (Област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото българско село с име Водица, вижте Водица (Област Варна).

Водица е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Водица (Област Търговище)
Карта на България, мястото на Водица (Област Търговище) е отбелязано
Данни
Област: Търговище
Община: Попово
Население: 784 (15/03/2007)
Надм. височина: 269 м
Пощ. код: 7851
Тел. код: 060386
Геогр. положение: 43° 21' сев. ш.
26° 3' изт. д.
МПС код: Т
Кмет или наместник
Стамен Колев

Съдържание

[редактиране] География

Намира се на 18 км западно от град Попово на 300 – 500 м надморска височина, на шосето БялаПопово. Граничи със землищата на селата: Цар Асен, Ковачевец, Посабина, Асеново, Николаево, Лом Черковна (бившето Бойка) и Осиково. Една част от селото е равна, а другата е разположена на четири хълма. Със селата Посабина и Асеново е свързано чрез черни пътища а до останалите съседни села водят асфалтови. Образувано е от следните седем махали: Бабин дол, Сред село, Калъджовата махала, Нивище, Горните чешми, Йоргоолу и Ращени.

Селото е разположено на вододела между река Черни Лом и река Баниски Лом на малката рекичка, приток на Баниски Лом и носеща името на селото. Землището на Водица се намира в изключително благоприятни природни условия – изобилна чиста балканска вода, заветно място, зелени пасища, широколистни гори и плодородна почва.

[редактиране] Кратка историческа справка

Селото вероятно съществува още от времето на Второто българско царство и е било свидетел на завладяването на България от османските турци. Името на село Водица е старинно и не е променяно през вековете. То се споменава за пръв път в писмен документ от 1430 год., вече като поземлена собственост (тимар) на Хадър бег от град Кастамония в Мала Азия и е имало население от около 30 домакинства. Било е част от зиамет Герилец, а по-късно става част от каза Херазград (дн. Разград). В османски данъчни регистри името му се среща и през 1479, 1524, 1541, 80-те год. на 15-ти век и през целия 16-ти и 17-ти век. Среща се и под формата Водиче. През 1635 год. в селото живеели 70 български (немюсюлмански) домакинства, а около 1640 год. те рязко спадат на 11. Най-вероятно в този период по-голямата част от българското население е било принудено да приеме исляма.

Населението на селото през вековете се е препитавало от скотовъдство (овцевъдство) и земеделие. Стари български имена от 16-ти век от селото са: Стойчо, Коста, Минчо, Добре, Роман, Иван, Михо, Братучен, Бахни, Драган, Кою и др.

През 17-ти и 18-ти век селото започнало бързо да нараства. Дошли заселници – балканджии от селата Ловни дол и Добромирка, Севлиевско, Гостилица, Дряновско, Кози рог, Габровско, Леденик, Търновско, от Трявна и други населени места от този район на Стара планина. От селото са излизали и българи – хайдути. През 1838 год. в селото е открито първото в района килийно училище. Около 1856 год. в селото имало около 100 български къщи и малко турски. За един кратък период от време там са били заселени и черкези. Селото е било опожарявано и възстановявано неколкократно.

По време на освободителната война половината от селото било изгорено, а руските войски навлезли в селото на Петровден. Църквата на Водица е била построена през 1859 год. на мястото на по-стара църква, но също била ограбена и опожарена. През 1882 год. водичани строят нов църковен храм с патрон свети великомъченик Георги, който сега е обявен за паметник на културата от Възраждането. В двора й се намират паметници на загинали руски войници през лятото на 1877 год. при селото и на загиналите войници от селото във войните за национално обединение. След Освобождението голямото село Водица получава статут на градец по-рано от бъдещия околийски град Попово.

В миналото населението на селото се препитавало от земеделие и животновъдство, а по течението на рекичката, даваща началото на Баниски Лом са били разположени множество караджейки (воденици) и тепавици. В края на 19-ти век в землището на селото избликва минерален извор. Водата идва от дълбочина 1200 м.

Промишлеността на селото се състои от мелница, a доскоро в селото функционираше цех за бутилиране на минерална вода "Водица". В малко по-далечно минало там работеше електро-апаратурен (военен) завод и земеделска кооперация.

Днес в селото живеят съвместно българи, роми и турци.

Най-старите селски родове са били: Братойолу, Даноолу, Йоргоолу, Калъжоолу, Карацоньоолу, Коважоолу, Кулоолу, Маркоолу, Таврите и др.

[редактиране] Религии

[редактиране] Обществени институции

  • Кметство;
  • Основно училище „Отец Паисий“;
  • Народно читалище "Просвета", учередено първоначално през 1904 год.;
  • Църква;
  • Целодневна детска градина;

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • В землището на селото има останки от археологически обекти от различни епохи - присторически селищни могили, антични и средновековни селища, могили и др. В миналото в тях и около тях са намирани най-различни предмети и монети;
  • Църковен храм „Св. Великомъченик Георги“ - паметник на културата от Възраждането от 1882 год. (в лошо състояние);
  • Паметник (братски гроб) на 7 загинали руски войници в руско-турската война в двора на църквата;
  • Сградата на земеделската кооперация, построена през 1940 год.;
  • Язовир "Водица";

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки