Източна Тракия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Източна Тракия или Одринска Тракия (турски: Doğu Trakya, гръцки: Ανατολική Θράκη, Анатолики траки) е тази част от Тракия, която след Букурещкия мирен договор от 1913 година остава в Османската империя. Днес това е територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале. Към Източна Тракия принадлежи и остров Имброс (Гьокчеада), част от турския вилает Чанаккале.

В България често под Източна Тракия се разбира не цяла Европейска Турция, а приблизително територията на запад от линията Мидия - Енос, която по Лондонския договор е отстъпена от Османската империя на Балканския съюз.

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Балканската война

[редактиране] Разорението на тракийските българи

[редактиране] Севърският мир и гръцката окупация

[редактиране] Гръцко-турската война

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Вижте още

На други езици