Павел Христов (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Павел Христов.

Павел Христов
български военен деец
Павел Христов
Роден: 10 април 1859
Етрополе, днес България
Починал: юли 1921
София, България

Павел Петров Христов е български офицер, генерал от пехотата. Великден 1913 г. Генерал Павел Христов с щаба на 5-а пехотна Дунавска дивизия в Странджа.

[редактиране] Биография

Генерал-майор Павел Христов с щаба на 5-та пехотна Дунавска дивизия в Странджа - Великден 1913 г.
Генерал-майор Павел Христов с щаба на 5-та пехотна Дунавска дивизия в Странджа - Великден 1913 г.

Павел Христов е роден на 10 април 1859 г. в Етрополе. В края на 1878 г. постъпва във военното училище в София и завършва с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-та пехотна орханийска дружина, а след това, през 1880 г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-ти пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-та свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан.

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк, сражава се при височината „Три уши“ на Сливнишката позиция и в Пирот.

След войната, на 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва 13-ти пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10-ти пехотен рилски полк. На 02 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г, командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. На 1 януари 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което същата година е назначен за командир на 9-та пехотна плевенска дивизия.

По време на Балканската война (1912-1913) е началник на 5-та пехотна дунавска дивизия (1910-1913), с която участва в сражението при Бунархисар, като на 15 октомври 1912 г. именно с атаката на тази дивизия започва Люлебургас-Бунархисарската операция (15-19 октомври). Участва също в сраженията при Ериклер и Чаталджа.

През Междусъюзническа война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията - при Клисура, Власина и Сурдулица. След края на войната, на 17 август 1913 е уволнен от армията и преминава в запаса. На 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант.

В Първата световна война (1915-1918) е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.

След края на войната, на 23 октомври 1918 г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата.

Умира през юли 1921 г. в София.

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ III-та и IV-та степeн 2-ри клас
  • Орден „Свети Александър“ II-ра степен с мечове по средата
  • Орден „За военна заслуга“ II-ра степен

[редактиране] Източници

  • Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 201 стр. (Български език. Сборник, съставн от Светлозар Недев, на базата на информация от Централния военен архив, както и на редица военноисторически сборници, журнали и др. литература)