Рихард Вагнер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рихард Вагнер Немски композитор |
|
Роден: | 22 май 1813 Лайпциг, Германия |
---|---|
Починал: | 12 февруари 1882 Венеция |
Вилхелм Рихард Вагнер (на немски: Wilhelm Richard Wagner) е прочут немски композитор.
Роден е на 22 май 1813 г. в Лайпциг в семейството на чиновника Карл Фридрих Вагнер и Йоханна Розина Вагнер (родена Пец), дъщеря на мелничар от Вайсенфелс.
Детството на Рихард не е било щастливо: той често боледувал, семейството му често се местило, в резултат на което момчето учило с прекъсвания в различни училища и в различни градове. Въпреки това в ранните си години Вагнер е научил доста от живота. Той успял да прочете доста книги от класическата и съвременна литература, пленили го оперите на К.М.Вебер, посещавал концерти, овладял началните стъпки на композирането. Появило се у него влечение към театрално-драматичните форми, силно се интересувал от политика и философия. През февруари 1831г. постъпил в Лайпцигския университет, а малко преди това било изпълнено неговото първо произведение - увертюра си-бемол мажор.
В университета Вагнер слушал лекции по философия и естетика, занимавал се с музика при Т.Вайнлиг. В този период той попаднал в кръга на полските революционери-изгнаници и през 1832г. съпроводил граф Тишкевич в неговото пътешествие до Моравия, а от там заминал за Виена. В Прага неговата току-що завършена симфония в до мажор била изпълнена на оркестрова репетиция в Консерваторията, а на 10 януари 1833 била публично изпълнена в Лайпциг в концертната зала на Гевандхаус.
Вагнер остава в историята на изкуството с уникалния замах на творбите си. С повечето си произведения композиторът въвежда нови техники на хармонията, изпълнението и интерпретацията на различните елементи на операта. На него принадлежи концепцията за "Музикалната драма" като съвършенно единство на поезия, музика и танц, обединени в драматургиката на сценичното изпълнение.
[редактиране] Произведения
[редактиране] Опери
- "Сватбата" - Die Hochzeit (1832)
- "Феите" - Die Feen (1834)
- "Забранената любов" - Das Liebesverbot (1836)
- "Риенци, последният трибун" - Rienzi (1840)
- "Летящият холандец" - Der fliegende Holländer (1843)
- "Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург" - Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg (1845)
- "Лоенгрин" - Lohengrin (1848)
- "Пръстенът на Нибелунгите" - Der Ring des Nibelungen с четири части:
- "Рейнско злато" - Das Rheingold (1854)
- "Валкирия" - Die Walküre (1856)
- "Зигфрид" - Siegfried (1871)
- "Залезът на боговете" - Götterdämmerung (1874)
- "Тристан и Изолда" - Tristan und Isolde (1859)
- "Нюрнбергските майстори певци" - Die Meistersinger von Nürnberg (1867)
- "Парсифал" - Parsifal (1882)
В общественния си живот Вагнер е бунтовник, също както и в изкуството. Той взема активно участие в политическите размирици през 1848/49год., за което си навлича гнева на германската аристокрация и голяма част от живота си е принуден да прекара като емигрант в Швейцария и Франция.
Освен другото, Вагнер се оформя и като яростен антисемит, вероятно под въздействието на личните си отношения със свои колеги-евреи, като Жак Халеви, Джакомо Майербер и Феликс Менделсон. Заради своя антисемитизъм и до днес той е persona non grata в Израел, където съществува официална забрана да се поставят неговите опери.
Годината е 1870, когато Рихард Вагнер посетил Байройт, защото бил чел за сградата на Маркграфската опера, чиято огромна сцена му се струвала подходяща за неговите оперни постановки. В крайна сметка се оказало, че мястото за оркестъра не побира многобройните музиканти в опери като „Пръстенът на Нибелунгите”. Затова Вагнер се заел със задачата, да построи в Байройт свой собствен Фестивален комплекс. Градът го подкрепил в това негово начинание и Общинският съвет му предоставил на разположение парцел, намиращ се на зелен хълм в непосредствена близост до центъра на града. Същевременно Вагнер се сдобил и с място, намиращо се до Дворцовата градина, където построил своята къща, наречена от него самия „Дом Ванфрийд”. В градината на къщата се намират и гробовете на Рихард Вагнер и съпругата му Козима, както и гробът на любимото му куче. От 1976г. вила Ванфрийд помещава Вагнеровия музей.
На 22 май 1872 били положени основите на Фестивалния комплекс, който бил открит тържествено на 14 август 1876г. Архитект на комплекса бил Ото Брюквалд от Лайпциг, който вече бил доказал таланта си при построяването на Лайпцигския и Алтенбургския театър. През 1951 г. в Байройт, под ръководството на Вийланд и Волфганг Вагнер, се състоял и първият следвоенен Фестивал "Рихард Вагнер". Фестивалът в Байройт (така наречените "Вагнерови празници") е едно от най-важните културни събития в Германия, превърнало се в уважавана традиция. Той се провежда ежегодно, започвайки в края на юли и продължава до края на август, радвайки се на огромен зрителски интерес.