Ричард Файнман

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ричард Файнман
американски физик
Ричард Файнман
Роден: 11 май 1918
Ню Йорк, САЩ
Починал: 15 февруари 1988
Лос Анджелис, САЩ

Ричард Филипс Файнман (на английски Richard Phillips Feynman) е един от най-забележителните американски физици на 20 век, наричан най-великият ум след Айнщайн[1]. През 1959 година изнася станалата по-късно световно известна лекция на тема нанотехнологии "Има достатъчно място на дъното" (на английски There's Plenty of Room at the Bottom)[2]. Файнман написва 3-томно издание на "Лекции по физика", университетски курс, който се ползва и до днес. Разширява чувствително теорията на квантовата електродинамика за което през 1965 получава, заедно с Джулиън Швингер и Шиничиро Томонага, Нобелова награда за физика. Създава диаграми за взаимодействията на елементарни частици, които носят неговото име и имат огромно практическо приложение. Спомага за разработването на атомната бомба с участието си в секретния проект Манхатън в лабораторията в Лос Аламос, Ню Мексико. Участва в дешифрирането на йероглифите на маите и в изясняването на причините за катастрофата на космическата совалка Чаланджър през 1986. Притежава блестящ ум, любознателност, игрив темперамент и невероятно остроумие. Известен е също така с книгите си "Вие навярно се шегувате, г-н Файнман! - приключенията на един любопитен персонаж" и "Какво те е грижа какво мислят другите? - по-нататъшните приключения на един любопитен персонаж" Съвременниците му разказват за увлекателните му лекции, за шегите-закачки, за ексцентричностa му и свободолюбивия му дух.

Съдържание

[редактиране] Биографични данни

[редактиране] Ранни години

Ричард Филипс Файнман е роден в Куинс, Ню Йорк на 11-ти май 1918 година. Родителите му са евреи. Подобно на Алберт Айнщайн той проговаря значително късно (на 3 годишна възраст все още не говори). На 10 годишна възраст започва да купува и поправя стари радиоапарати. Когато е на 12, вече поправя радиоапаратите на целия квартал. На 15 годишна възраст усвоява интегралното и диференциално смятане. От майка си наследява чувството за хумор, а от баща си непресъхващото любопитство да рзбере как работи всичко. Интересни случки от своето детство Файнман описва в автобиографичните книги "Вие навярно се шегувате, г-н Файнман! - приключенията на един любопитен персонаж" (Surely You're Joking, Mr. Feynman!) и "Смисълът на всичко: Мисли на един гражданин и учен" (The Meaning of It All: Thoughts of a Citizen Scientist)

[редактиране] Образование

Завършва Масачузетския Технологичен Институт през 1939 и защитава докторска степен през 1942 година в Принстън. Става професор най-напред в Корнел, а след това в Калифорнийския технологичен институт.

[редактиране] Професионална кариера

[редактиране] Проектът Манхатън

Файнман и Робърт Опенхаймер
Файнман и Робърт Опенхаймер
Личната му карта от Лос Аламос
Личната му карта от Лос Аламос

Робърт Уилсън убеждава Ричи Файнман (както го наричат колегите му) да се включи в строго секретния проект Манхатън по разработката на атомната бомба. В началото той не е много ентусиазиран от идеята да работи по тази проект, но по-късно се съгласява, мотивиран от мисълта, че нацистите може да успеят да изработят бомбата преди останалите. Назначен е за ръководител на група по теоретични изчисления. Поради секретността на проекта, учените които работят в Лос Аламос са изолирани от останалия свят. За да не скучае, Ричард Файнман измисля различни занимания - едно от тях е да свири на своите барабани "бонго" в индиански стил, а другото е да се шегува с колегите си като открива комбинациите на техните катинари.

По време на пребиваването си в Ню Мексико той често разговаря с друг известен физик - Нилс Бор, а също така става приятел с ръководителя на проекта Робърт Опенхаймер. Присъства и участва в ядрените тестове Тринити (Trinity).

[редактиране] В Корнел

На тази диаграма на Файнман един електрон и един позитрон анихилират при което се получава виртуален фотон, който се преобразува в двойка кварк-антикварк. (времето тече отляво надясно, а пространствената ос отгоре надолу)
На тази диаграма на Файнман един електрон и един позитрон анихилират при което се получава виртуален фотон, който се преобразува в двойка кварк-антикварк. (времето тече отляво надясно, а пространствената ос отгоре надолу)

След приключване на войната и на проекта Манхатън Ричард Файнман започва работа като професор в Корнел. Той обича да преподава. Често казва, че ако нещо не може да бъде обяснено на ниво студент първи курс, значи все още не е разбрано напълно. Той намира вдъхновение в своите лекции и счита, че контактът със студентите е важен както за тях, така и за него. Учуден е от факта, че получава предложения за работа от много елитни висши учебни заведения. Той избира Калифорнийския технологичен институт, от една страна заради мекия климат, от друга заради възможността да преподава, а не да се занимава само с изследователска работа. Последното е причината да отхвърли предложението на Принстън.

[редактиране] В Калтех

През 1950 Файнман започва работа като професор по теоретична физика в Калифорнийския технологичен институт. Той започва работа по квантова електродинамика, по атомното обяснение на теорията и поведението на течния хелий (при температура около 2К) и по развитието на теорията на слабите взаимодействия (например бета лъчението). Публикува статии за вихрите в свръхфлуидния хелий. Разработва метод на интегрирането по траектории в квантовата механика. Последните му научни занимания са на тема силни взаимодействия (на ниво кварки).

През 1960 е помолен да напише нов учебник по физика. Три години по-късно от печат излиза тритомното издание "Лекции по физика"[3], курс от лекции за висшите учебни заведения, който се превръща в класика и настолно четиво за много физици.

Диаграмите на Файнман са в основата на теорията на суперструните и М-теорията.

Ричард Файнман се отличава с изключителна оригиналност в мисленето, остроумие, свободолюбив, независим дух и неподчинение на авторитети, артистичност (научава се да рисува на 44 години) и ексцентричност. Фриймън Дайсън казва за него: полу-гений, полу-палячо, но след това го ревизира на цял-гений, цял-палячо.

[редактиране] Катастрофата Чаланджър

На 28 януари 1986 година 73 секунди след изстрелването от стартовата площадка се взривява космическата совалка Чаланджър със седем души на борда. Всички загиват. Създадена е президентска комисия за разясняване на причините за катастрофата. В нея се включва и Р. Файнман, основно по настояване на съпругата си. Именно той установява, че причина за трагедията е проблем с уплътненията в горивните резервоари. Пред комисията той демонстрира с елементарен опит, използвайки само кана с вода, лед и клещи, че гумичките използвани за уплътнение губят еластичността си при ниски температури, това нарушава херметичността и топлите газове нахлуват в камерата. Всичко това се излъчва наживо по телевизията. Известен с неподчинението си на авторитети, Р.Файнман обвинява НАСА, че астронавтите са принесени в жертва на политическите амбиции на ръководството.

[редактиране] Личен живот

Първата съпруга на Ричи Файнман е Арлийн Грийнбаум, тя умира от туберкулоза на 16 юни 1945. През цялото време докато е в Лос Аламос, той пътува всяка събота и неделя до Албакърки, където тя е настанена в санаториум. След нейната смърт е съкрушен и свири с часове на своето бонго. През 1952 се жени повторно, за Мари Луиз Бел, но този брак не просъществува, защото Ричард проумява, че е объркал любов с увлечение. По-късно се жени за третата си жена, Гуенет Хауарт, от Англия. От този брак има две деца - Карл Ричард, компютърен инженер (роден 1961) и Мишел Катрин (родена 1968).

Третата му жена споделя неговия ентусиазъм за приключения и пътешествия. Голям почитател на природата, той извършва с нея пътувания до много места, посещава многократно Мексико и Бразилия. Мечтата на Файнман е да посети Тува, тогава автономна област на СССР, от 1991 република Тува. Той е силно впечатлен от тяхното изкуство, природа, и пощенските им марки с триъгълна форма. Поради бюрократични спънки и Студената война, първоначално му отказват. Но Ричи не е човек, който лесно се примирява. Той започва да праща писма до руски вестници, свои снимки до кола, чийто номер е Тува и предлага да изнася безплатни лекции. Със съдействието на професор Андрей Капица, след дългогодишна кореспонденция, Ричард Файнман и неговите колеги получават официална покана от Академията на науките на СССР да посетят Тува, като при това Академията обещава да поеме всички техни разноски. Поканата е подписана на 19 февруари 1988[4]. По ирония на съдбата това се случва 4 дни след неговата смърт.

Колата, която кара е нарисувана цялата в диаграми на Файнман, а номерът и е «QANTUM». Това е само една от многото причини поради които е считан за ексцентрик. Някои от другите са увлечението му по парапсихологията, опитите с марихуана и опитите за разчитане на йероглифите на маите.

Към края на 70-те години се установява, че е болен от рядка форма на рак, най-вероятно вследствие на участието му в ядрените опити в Лос Аламос, Ню Мексико. След няколко операции, и след като бъбреците му отказват да функционират един по един, Ричард Файнман умира на 15 февруари 1988. Студентите му спускат огромен надпис от покрива на Калтех, на който се чете "Обичаме те, Дик" (We love you, Dick). Погребан е в Алтадена, Калифорния.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници