Андрей Сахаров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Сахаров съветски физик |
|
Роден: | 21 май 1921 Москва, Русия |
---|---|
Починал: | 14 декември 1989 Москва, Русия |
Андрей Дмитриевич Сахаров (руски: Андре́й Дми́триевич Са́харов) е съветски ядрен физик, дисидент и общественик. Един от създателите на водородната бомба, той става известен като привърженик на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Сахаров е роден в Москва и постъпва в Московския държавен университет през 1938, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан. Работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 се завръща в Москва, където през 1947 защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките (ФИАН).
В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба, ръководен от Игор Курчатов. Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949. След като се премества в Саров през 1950 той играе важна роля в следващия етап, създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953. През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби (1955), както и на Цар бомба (1961), най-мощното устройство, взривявано в историята.
Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с контролиран ядрен синтез, която и днес е в основата на повечето изследвания в тази област. Заедно с Игор Там, той предлага затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле, за да се контролира синтеза. Това довежда до разработването на устройството токамак.
В края на 50-те години Сахаров проявява загриженост към моралните и политически последствия от своята работа. Политически активен през 60-те, той се обявява против разпространението на ядрени оръжия. Настоявайки за прекратяване на атмосферните опити, той спомага за подписването през 1963 в Москва на Договора за частична забрана на ядрението опити. През 1965 се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.
През май 1968 той публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва анти-балистичните отбранителни системи, като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез самиздат, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика. През 1970 е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 се жени за правозащитничката Елена Бонер.
През 1973 Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Неговите идеи за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че „принципът, "каквото не е забранено е разрешено", трябва да се разбира буквално“, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона. Той е арестуван на 22 януари 1980 след протестите му срещу Съветското нахлуване в Афганистан през 1979 и е заточен в Горки (сега Нижни Новгород), затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.
Между 1980 и 1986 Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В неговите мемоари споменава, че техния апартамент в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Той остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си и през 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.
Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 1989 е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.
На 14 декември 1989, малко след 21:00, Сахаров отива в ателието си да си вземе почивка преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Неговата жена отива да го събуди в 11:00, както той е пожелал, но намира Сахаров мъртъв на пода. Внезапен инфаркт отнема живота му на 68-годишна възраст.
[редактиране] Други
- Награда Сахаров е създадена през 1985 в негова чест и се връчва ежегодно от Европейския парламент
- Сахаров участва в романа на Артър Кларк „2010: Одисея Две“
- Сахаров е и името на космически кораб в научнофантастичния сериал „Star Trek: The Next Generation“
[редактиране] Източници
- „Andrei Sakharov“, статия в Уикипедия на английски [9 август 2005]
[редактиране] Външни препратки
- Андрей Сахаров: съветска физика, ядрени оръжия и човешки права (на английски)
- Биография на nobel-winners.com (на английски)
1901: Дюнан, Паси 02: Дюкомен, Гоба 03: Кримър 04: ИМП 05: Фон Зутнер 06: Рузвелт 07: Монета, Рено 08: Арнолдсон, Байер 09: Бернарт, д'Естурнел 1910: МБМ 11: Асер, Фрид 12: Руут 13: Лафонтен 17: Червен кръст 19: Уилсън 1920: Буржоа 21: Брантинг, Ланге 22: Нансен 25: Чембърлейн, Дауес 26: Бриан & Щреземан 27: Бюисон, Квиде 29: Келог 1930: Сьодерблум 31: Адамс, Бътлър 33: Ейнджъл 34: Хендерсън 35: Осиецки 36: Сааведра Ламас 37: Сесил 38: МСБ „Нансен“ 44: Червен кръст 45: Хъл 46: Болч, Мот 47: КСМО, АБКП 49: Бойд Ор 1950: Бънч 51: Жуо 52: Швайцер 53: Маршал 54: ВКООНБ 57: Пиърсън 58: Пир 59: Ноел-Бейкър 1960: Лутули 61: Хамаршелд 62: Полинг 63: Червен кръст 64: Кинг 65: УНИЦЕФ 68: Касен 69: МОТ 1970: Борлауг 71: Бранд 73: Кисинджър, Ле Дък Тхо 74: Макбрайд, Сато 75: Сахаров 76: Б.Уилямс, Кориган 77: Амнести интернешънъл 78: Садат, Бегин 79: Майка Тереза 1980: Перес Ескивел 81: ВКООНБ 82: А.Мюрдал, Гарсия Роблес 83: Валенса 84: Туту 85: ЛСПЯВ 86: Визел 87: Ариас Санчес 88: МСООНПМ 89: Далай Лама 1990: Горбачов 91: Аун Сан Су Чи 92: Менчу 93: Мандела, де Клерк 94: Арафат, Перес, Рабин 95: Пъгуошки конференции, Ротблат 96: Бело, Рамос-Хорта 97: МКЗПМ, Дж.Уилямс 98: Хюм, Тримбъл 99: Лекари без граници 2000: Ким 01: ООН, Анан 02: Картър 03: Ебади 04: Маатаи 05: МААЕ, Ел Барадей 06: Юнус, Грамин Банк |
Не е присъждана през: 1914-16, 1918, 1923-24, 1928, 1932, 1939-43, 1948, 1955-56, 1966-67, 1972 година |