Бухал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бухал
Бухал (Bubo bubo)
Класификация
царство:  Животни   Animalia
тип:  Хордови   Chordata
клас:  Птици   Aves
разред:  Совоподобни   Strigiformes
семейство:  Совови   Strigidae
род:  Бухали   Bubo
вид:  Бухал   bubo
Научно наименование
Уикивидове Bubo bubo

Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица срещаща се в България.

Съдържание

[редактиране] Разпространение

Разпространение на Bubo bubo
Разпространение на Bubo bubo

Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия, без крайния север: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи скалисти терени.

[редактиране] Начин на живот и хранене

В различните области бухалът ловува най-разнообразни животни - от болни, новородени и млади сърни, елени, лосове, както и мърша от тези видове, млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които вероятно улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък.

[редактиране] Размножаване

Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси, на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася 2-4 яйца на интервал от 2-4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.

[редактиране] Допълнителни сведения

Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове.