Албрехт Дюрер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албрехт Дюрер Младши, (* 21 май 1471 в Нюрнберг; † 6 април 1528 в Нюрнберг) е художник, график, математик и изкуствовед от европейски ранг. Дюрер е значим творец от времето на Хуманизма и Реформацията.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] До 1497
Бащата на Албрехт Дюрер, който носи същото име, се заселва през 1455 от Унгария в Нюрнберг, където упражнява успешно професията си на златар. През 1467 той се оженва за дъщерята на нюрнбергския майстор - Барбара Холпер. За 25 години съвместен живот тя ражда 18 деца. Албрехт е третото дете в семейството и е роден на 21. май 1471. От 1475 година семейство Дюрер живее в собствена къща, която се намира близо до крепостта. Албрехт Дюрер Младши описва майка си като прилежна и набожна жена, която наказвала децата си често и "старателно". Изтощена от честите бремености тя е била в недобро здравословно състояние.
Още в раните му младежки години баща му го взима при себе си в ателието, за да го изучи на собствения си занаят. От този период са един негов портрет, нарисуван огледално през 1484 на пергамент и намиращ се в момента в Албертина във Виена, и една "Мадона с два ангела" от 1485.
От края на 1486 до 1490 Албрехт Дюрер учи и работи при нюрнбергския художник Михаел Фолгемут; съществуват индикации, които потвърждават, че Дюрер е работил върху скиците за Световната хроника на Шедел (издадена през 1493). Освен това Дюрер се е учил и от тогавашните медни гравюри.
От Великден 1490 до деня на Петдесятница 1494 Дюрер се отдава на пътевествия в областта Оберрайн като точният път, който той изминава в това първо от общо трите големи пътешествия в неговия живот, не е известен. Твърде е възможно да е бил първо в Нидерланден или в Мителрайн, преди да отседне през 1492 в Елзас. Живеещият в Колмар художник Мартин Шлонгауер, чието творчество указва силно влияния върху Дюрер, не е могъл да се запознае с него, защото Шлонгауер умира на 2. февруари 1491. По-късно Дюрер твори и в Базел. Там са създадени най-известните му гравюри на дърво по Кораба на глупаците от Себастиян Брант.
1494 той се оженва за Агнес Фрей († 1539), която е дъщеря на приятел на баща му и принадлежи към стара и уважавана нюрнбергска фамилия. Въпреки това зестрата, която тя носи, е само 200 флорини. Двамата остават бездетни. В последвалите години до 1500 Албрехт Дюрер създава няколко акварелни пейзажа с нюрнбергски мотиви, както и с мотиви от неговото пътешествие до Венеция, което той предприема през първата половина на октомври 1494, три месеца след сватбата си. В резултат от пътешествието в него се поражда голям интерес към изкуството от 15. век. През Май 1495 той се завръща в Нюрнберг.
През 1497 той става самостоятелен и още през 1503 успява да отвори ателие заедно с Ханс Шойфелайн, Ханс фон Кулмбах и Ханс Балдунг Грийн. Там той работи упорито и с голямо усърдие над творбите си в стария град на Нюрнберг.
От този първи период в творческия му път правят впечетление предимно портрети, както и няколко автопортрета: портрет на баща му (1497 в Лондон (National Gallery), негов автопортрет (1498) в Прадо в Мадрид, портрет на линдауерския търговец Освалд Крел (надписано "Осволт Крел. 1499") в Мюнхен, негов автопортрет от 1500 също в Мюнхен, портрет на Фридрих Мъдрия (1494/97) в Берлин и други. От 1500 е "Малкия Христос на кръста" в Дрезденската Галерия, една картинка, нарисувана с несравнимо майсторство. От тогава са и няколко творби за олтар: "Седемте страдания на Мария", Мария молеща се на Младенеца, както и олтара "св. Вайтер" заедно с Разпятието.
Албрехт Дюрер обаче главно се отдава на гравюрите, както и на подготовката на скиците за дърворез. Той започва да се занимава от много рано с гравюра: първият му датиран опит е от 1497, който обаче със сигурност е предхождан от няколко други. От този период са: Откровението на Йоан (1498), поредица от 16 дърворезби и гравюрата Адам и Ева от 1502.
Връзката на Дюрер с хуманизма може да се открие и в илюстрациите му за"Quatuor libri Amorum" (1502) от Конрад Келтис, който от своя страна пък хвали Дюрер като втория Апел.
[редактиране] Пътешествието до Венеция (1505 до 1506)
През 1505 Дюрер предприема второ пътешествие до Венеция, където тогава са творяли великите ренесансови художници от венецианската школа - Тициан, Джорджоне и Палма ил Вечио. Албрехт Дюрер остава обаче най много впечатлен от Белини, за когото казва в едно свое писмо, че е най добрия в изобразителното изкуство. Докато през първото си обучение още в родината си той се научава да цени точността на рисунката и буквалното пресъздаване, то тука той разбира каква огрома сила се крие в колорита, който по-късно му въздейства силно.
Немските търговци във Венеция поръчали за Вартоломеевата църква голямата картина, "Празника Розенкранц", която по-късно император Рудолф II. купува на голяма цена и бива пренесена от четерима мъже в Прага, където се намира и сега в Народната Галерия. Картината представя коронясването на Мадоната от двама ангела. Тя слага на императора розови венци, а Младенеца - на папата, както и св. Доминик и няколко ангели на околностоящите. При тази картина лесно може да се разпознае венециянското влияние. Въпреки че Дюрер намира голямо признание във Венеция и получава предложение от венециянския съвет за годишна заплата в размера на 200 дуката, в замяна на което той е трябвало да се засели за постоянно във Венеция, той се отправя през късната есен на 1506 обратно към родния си град Нюрнберг.*
[редактиране] 1506–1514
От 1509 Дюрер е назначен в Големия Съвет на Нюрнберг, което дава повод да се смята, че е вземал участие в планирането на художествени градски проекти.
[редактиране] Графики
Освен над някои малки творби в областта на гравюрата на мед и на дърво през тези години Дюрер работи и над три впечетляващи серии дърворез. В тези поредици безспорно може да се открие таланта и майсторството на Дюрер в областта на графиката. По-подробно става на въпрос за:
- Малките страсти (гравюра на дърво) (ок. 1509 и 1510) съдържаща 37 листа с формат 130x100мм, 1511;
- Големите страсти (1510), значително по различна във формат и представяне от малките, съдържа 11 изображения от живота на Христос и една заглавна страница;
- Живота на Мария (1510 и 1511) в 20 изображения.
От този период са и:
- Малкото триединство (гравюра на дърво, 1511)
- Меса на св. Григорий
- Св. Кристоф
- Св. семейство със св. Анна
- Йоахим с розов венец.
Още по това време Дюрер е правил опити да рисува със суха игла на мед, така са създадени "Св. Вероника от 1510", "Страдащия Христос и каещия се Йеронимус". Двете картини са от 1512. От този момент нататък Дюрер започва да се занимава предимно с дърворезба и гравюра и по-рядо с картини. 1512 Дюрер рисува малката картина "Светата Дева с голия младенец в ръце, държащ нарязана круша". През същата година е и създадена поредица от малки гравюри, които обхващат една трета от историята за страданията на Христос. Император Максимилиян му оказва привелегията, като поставя неговите творби под защите от копиране. Други великолепни произведения от този период са: "Рицар, смърт и дявол", "Св. Йеронимус", "Меланхолия". Освен това от 1515 година са останали и няколко железни офорта.
[редактиране] Връзката с император Максимилиян I.
Дюрер е работил няколко пъти по поръчка на император Максимилиян I. От най-късно 1510/11 е имало връзка между двамата, която е била проправена най-вероятно от Вилибалд Пиркхаймер. Всичките творби са служили главно за прославата на императора - освен Дюрер в тази насока са работили и творци като Ханс Бургмайр, Шойфелайн и Бек, или също Албрехт Алтдорфер, Лукас Кранак и Йорг Брой. По това време са възникнали паралелно гравюрите "Рицар, смърт и дявол"(1513), "Св. Йероним" и "Меланхолия I"(1514) или портрета на старата му майка два месеца преди смъртта й (1514), който е първият точен портрет на смъртно болен човек.
[редактиране] 1518 до 1520
От 1518 до 1520 той се посвещава изключително на теоретична работа като например изучаване на пропорциите. През лятото на 1518 той е представител на гр. Нюрнберг в аугсбургския Райхстаг, където овековачава Якоб Фугер и други значими личности чрез творбите си. Албрехт Дюрер се запознава с идеите на Реформацията, както и с учението на Лютер за когото твърди, че му е "помогнал в голямо утеснение".
[редактиране] Пътешествието в Нидерландия (1520–1521)
От 12. юни 1520 Албрехт Дюрер и жена му се отправят на пътешествие през Бамберг, Франкфурт и Кьолн към Антверпен и други холандски градове, от там той се завръща чак на следващата година. Пътешествието в Холандия е представлявало за него истински триумф. Навсякъде майсторът е приет с възхищение, като антверпенския съвет му предлага годишна заплата от 300 гулдена, чудесна къща като подарък, свободна издръжка и заплащане на всички негови обществени поръчки, за да го убедят да остане за постоянно в Антверпен. Князе, чужди посланици, учени като Еразъм Ротердамски, и творци му заявяват уважението си и го правят с удоволствие част от своята компания. Новоизбраният император Карл V. го уверява, че запазва сичките му привелегии (всъщност това е била целта на цялото пътуване) и му зявява своята кралска благосклонност. От голямо значение за Дюрер е факта, че по време на пътешествието има възможността да се запознае с големите холандски съкровища на изкуството и да се запознае с тамошните изключителни творци. В резултат на пътешествието на нас са оставени водените от Дюрер пътнически бележки в неговия дневник, както и множество изображения на духовници, благородници, творци и др. Обратното му пътуване към Нюрнберг започва на 2 юли 1521.
След завръщането си в родния си град Дюрер се захваща отново с огромно желание и страст за творческата си дейност. През годините 1520/21 той ръководи украсата на кметството.
Старата пинакотека в Мюнхен притежава две монументални творби на Дюрер датиращи от 1526 година: фигурите на апостолите Павел и Петър и на евангелистите Марк и Йоан в човешки ръст, които символизират и четерите темперамента. Тези две плочи са били подарени първоначално на града Нюрнберг и са били изложени в тамошното кметство. От същата година са и картината "Йероним", най-добрата от всички картини на Дюрер, както и портрета на Якоб Муфел.
В последните си години Дюрер се отдава на теория на изкуствата, като стига до идеи, които противоречат на тези на италианците.
[редактиране] Смърт, гроб и наследство
След пътешествието до Холандия Дюрер страда тежко от малария, от която и умира внезапно на 6. април 1528, малко преди своя 57-и рожден ден. Симптомите на болестта си - между които и силно уголемяване на далака му - Дюрер скицира в едно свое писмо до лекаря си.
До последния си ден Албрехт Дюрер е продуктивен, като за последно той е работил върху подготовката за отпечатване на една негова творба разискваща пропорциите на човешкото тяло.
Останките на Дюрер почиват недалече от гроба на неговия приятел Вилибалд Пиркхаймер в нюрнбергското гробище "Йоханесфрийдхоф", като дълго време са били покрити единствено от една обикновена метална плоча, приготвена от неговия свекър за гробницата на семейството. През 1681 година Йоахим фон Сандарт възобновява западналия гроб.
В негова чест през 19. век биват издигнати паметници и бюстове.
[редактиране] Статуи и други паметници
- 1821, Фонтана "Албрехт Дюрер" в Нюрнберг (Maxplatz), проект на Карл Александер Хайделоф в класическа форма. Едновременно и паметник на Вилибалд Пиркхаймер.
- 1840, Статуя за Нюрнберг по проект на Кристиян Даниел Раух, изпълнен от Якоб Даниел Бургшмийт
[редактиране] Мястото на Албрехт Дюрер в историята на изкуствата
Дюрер допринася изключително много за развитието на Гравюрата на дърво и мед. Той освобождава гравюрата на дърво от службата й към украсяването на книги и я издига до ранга на самостоятелно изкуство, което би могло да измести картината настрани. Дюрер създава богата скала между тъмно и светло и по този начин доближава формално гравюрата на дърво до тази на мед.
Както при нея, така и при тази на мед Дюрер развива революционни техники и я усъвършенства като изкуство. Той става известен в цяла Европа чрез творби като "Рицар, смърт и дявол" и "Меланхолия I". Дюрер също както Тициан, Микеланджело и Рафаело е виждал ползата от печатането, чрез което е било възможно да разпространиш по-бързо и по-лесно своите творби и по този начин да увеличиш приходите си, както и да повлияеш на изкуството на целия континент.
Освен с творчество Дюрер се е занимавал и с теоретични проблеми свързани с изкуството като например проблема с перспективата при живописта. Занимавал се е и с укрепването на градски крепости. В тази област голям помощник му е бил римският архитект и теоретик Vitruv със своите десет книги "de Architectura". По идеите на Дюрер през 1527 Ханс Бехайм престроява крепостната стена на Улм. А през 1585, след 22 години, е завършена единствената крепост, построена по концепциите на Дюрер.
[редактиране] Дюрер като математик
В историята на математиката Ренесансът се отличава като период, в който биват постигнати доста математически успехи благодарение на практици като инженера Simon Stevin, занаятчията Jost Buergi, юриста Francois Viete, картографа Gerhard Mercator или твореца Piero della Francesca.
Но "математикът" сред творците за своето време е бил безспорно Албрехт Дюрер. Той се сдобива през 1507 с екземпляр от първото издание на преведената на латински "Елементи на Евклид". Натоварен е също от император Максимилиян да помага на придворния астроном Йоханес Стьоберер да създаде карта на земното полукълбо. Неговата гравюра "Меланхолия I" съдържа няколко математически загатвания: една, от които е изобразеният магически квадрат, чиито редове, колони и диагонали съдържат сумата 34 и който съдържа в своите две долни полета годината на създаване - 1514,
Научно погледнато значително постижение е книгата Underweysung der messung mit dem zirckel und richtscheyt in Linien ebnen unnd gantzen corporen, която е първата математическа книга на немски език, съдържаща много нови и значими открития. Думата"Messung" в заглавието стои във връзка с тогавшния превод "Messkunst", който е бил използван за гръцката дума геометрия и означава в днешен вариант "конструкция". В книгата си Дюрер дава дефиниция за специални дъги, разпознава конструкцията на елипсата, параболата и хиперболата като разрез на конуса, показва нов и съвсем точен метод за тройното разделение на ъгъла, както и представя графически тангенсови функции. В своите методи Дюрер действа дедуктивно и систематично и осъзнава разликата междо демонстративните и приблизителните решения, което го отличава от съвремениците му.
[редактиране] Сътрудниците на Дюрер
Днес се смята, че Дюрер не е приемал и обучавал ученици; по-скоро се лансира теорията, че в ателието си той е приемал обучени и самостоятелни художници и творци като калфи и на които е помагал да се доразвият.
Сътрудници на Дюрер са били Ханс Балдунг, познат като Грийн (от 1503 калфа в ателието на Дюрер, до 1508), Бартел Бехам, Зебалд Бехам, Георг Пенч, Ханс Шойфелин (калфа от 1503), Ханс Шпрингинклее и Ханс фон Кулмбах.
Има предположения, че Матияс Грюневалд е бил отхвърлен от Дюрер. Много е вероятно брат му, Ханс Дюрер, да е получил образованието си в неговото ателие, като се вземе предвид, че участието му в работата над Хелер-олтар е доказана.
[редактиране] "Автопортрет"

В творчеството на Дюрер виждаме величав и мъжествен, истински хуманистичен образ на човека от една сложна епоха. «Автопортрет» (1500. Старата Пинакотека. Мюнхен) заема особено място не само в немското, но и в цялото европейско изкуство, отразявайки дълбочината и противоречивостта на творческото съзнание, намиращо се на границата две епохи. Изобразявайки се в строго фронтална поза, Дюрер исползва композиционна схема, която средневековните художници прилагали за образа на Христос. За него това имало особен смъсл: човекът, по идеята на автора, трябва да напомня за Спасителя не само с външния си облик, но и в преносен, висш смисъл — с готовността си да поеме и носи «кръста», даден му през земния му живот. Не горделиво високомерие, а дълбоко религиозно съзнание прозира в това «сравняване» с Христос: своят несравним художнически талант Дюрер (почти на прага на тридесетата си годишнина) възприема като Божия милост и своя отговорност перед Твореца, надарил го с изключителната способност «да създава света» наново — с четка и резец. В този автопортрет художникът се е опитал да свърже старата система на пропорциите с новото ренесансово учение за пропорциите на човешкото тяло. Стремейки се да преодолее условностите на старото изкуство, Дюрер пръв от немските художници овладял напредничавите художествени достижения на ренесансова Италия. Подобно на Леонардо да Винчи, той въплъщава в себе си характерния за Ренесанса тип на художник-учен, съединил рационалното, научно познание за реалния свят с неговата дълбоко философски осмислена и преобразуваща, динамична, страстна фантазия на художник.
[редактиране] Избрани творби
[редактиране] Изобразително изкуство
[редактиране] Графика
- Големите страсти Христови и Апокалипсис, 1496–1498, гравюра на дърво
- Трите"майсторски:
- Носорог, 1515, гравюра на дърво
[редактиране] Картини
- Портрет на Лабрехт Дюрер Старши (Флоренция), 1490.
- Молещи се ръце (Виена), около 1508.
- Портрет на Барбара Дюре, род. Холпер (Нюрнберг), около 1490–1493.
- Каещия се Йероним (Кембридж), около 1494/97.
- Мъжки образ на зелен фон (Кройцлинген), около 1497.
- Автопортрет (Мадрид), 1498.
- Портрет на Освол Крел (Мюнхен, Старата Пинакотека), 1499. Виж също и: изображението е Уикепедия.
- Портрет на Elsbeth Tucher (Касел]]), дат. 1499, Линденхолц 29,1 x 23,3 cм.
- Автопортрет (Мюнхен), 1500.
- Поклонението на влъхвите (Флоренция), дат. 1504.
- Празника Розенкранц (Прага), дат. 1506, първоначално във Венеция.
- Мадоната с елхова скатия (Берлин), 1506.
- Портрет на млад мъж (Виена), 1507.
- Измъчването на десет хиляди християни (Виена), 1507.
- Heller-Altar (Франкфурт/Майн), 1508/09;
- "Императорските картини":
- Император Карл Велики (Нюрнберг), 1511/12, 187,7 x 87,6 см.
- Император Зигизмунд (Нюрнберг), 1512/13, 188,3 x 87,5 см.
- "Портрет на Михаел Волгемут (Нюрнберг), 1516.
- Портрет на император Максимилиян I. (Нюрнберг), 1519.
- Св.Йероним, (Лисабон), 1521.
- Мария с младенеца, държаща круша (Флоренция), 1526.
- 'Портрет на Йоханес Клебергер (Виена), 1526.
- Т. нар.:Четери апостола (Мюнхен), 1526.
- Портрет на Йероним Холцшуер, 1526.
- Христос като спасител на света, последната картина на Дюрер- 1526.
[редактиране] Акварел
- Долината при Калхройт (Берлин), 1500.
- Езерце в гората (Лондон), 1495.
- Малък полски заек, (Виена), 1502.
- Голяма поляна, (Виена), 1503.
[редактиране] Литературни творби
- Lehrbuch der Malerei (Учебник по живопис), от 1500, от това произведения са останали само откъслечни части.
- Vnderweysung der messung mit dem zirckel vnd richtscheyt , Нюрнберг, 1525 (Digitalisat)
- Etliche vnderricht, zu befestigung der Stett, Schloß vnd Flecken, Нюрнберг, 1527
- Hierinn sind begriffen vier bücher von menschlicher Proportion (Тук са включени четири книги относно човешките пропорции), Нюрнбергg, 1528 – посмъртно излезналата „Proportionslehre“.
[редактиране] Външни препратки
*Albrecht Dürer - Alte Pinakothek München
- Albrecht Dürer - Dürers Melancholie mit den Augen eines Russen
- die Werke von Albrecht Dürer
- Art Gallery - Albrecht Dürer
- Werke von Dürer - Museumsportal Schleswig-Holstein
- Albrecht Dürer. In: Astronomie in Nürnberg, das Astronomieportal in der Region
- Жизнь и творчество Альбрехта Дюрера
- http://www.ibiblio.org/wm/paint/auth/durer/
- http://www-groups.dcs.st-andrews.ac.uk/~history/Mathematicians/Durer.html
- http://www.artchive.com/artchive/D/durer.html
- Alternative Albrecht Durer
- Albrecht Durer at Olga’s Gallery
- Art Gallery — Albrecht Dürer
[редактиране] Колекция от дигитални репродукции
- http://artroots.com/art/art22_index.html 7 автопортрета
- http://www.wga.hu/html/d/durer/index.html - Web Gallery of Art