Нингма

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нингма е най-старата от четирите основни школи на тибетския будизъм (другите три са Кагю, Сакя и Гелуг). „Нингма“ буквално означава „древен“ и често се нарича „школа на древните преводи“ или „стара школа“, защото е основана на първите преводи на будистките свещени книги от санскрит на тибетски през 8 век.

Традицията Нингма всъщност включва няколко отделни линии, които всички проследяват произхода си до индийския учител Падмасамбхава (което означава на санскрит „роден от лотуса“, на тибетски „гуру ринпоче“ — „скъпоценен учител“) — легендарният основател на тибетския будизъм. Последователите на Нингма следват най-ранните доктрини на Ваджраяна (другите три школи са „Сарма“ или школи на новите преводи, възникнали от втора вълна на преводи). Последователите на традицията се наричат „нингмапа“, като „-па“ е наставка обозначаваща nomen agentis, сравнима с „-ар“ или „-ист“ в българския.

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Произход

Около 760 г. крал Трисонг Децен кани Падмасамбхава и индийския Махаяна учител Шантаракшита, в Тибет, за да въведат будизма в „Земята на снеговете“. По това време Бьон, местната духовна традиция в Тибет е съществувала около 16 000 години[източник?] в големия район, част от който в сега наричаме Тибет. Крал Трисонг Децен поръчва превода на будистките дхарма текстове на тибетски. Падмасамбхава, Шантаракшита, 108 преводачи и 25 от най-близките ученици на Падмасамбхава работят в продължение на много години в този проект за превод с неимоверни размери. Преводите от този период служат като основа за голямото пренасяне на дхарма доктрините в Тибет. Падмасамнхава ръководи основно преводите на Тантра, а Шантаракшита се съсредоточава върху СутритеU. Падмасамбхава и Шантаракшита основават и първия будистки манастир Самие на тибетска територия. Той е главен център на предаването на дхарма през тази епоха.

[редактиране] 25 ученици

Чудотворните способности на 25-имата ученици на Падмасамбхава широко се приемат от тибетските будисти. Тези ученици са: крал Трисонг Децен, Намкхай Нингпо, Нуб Чен Санге Йеше, Гялва Чоянг, принцесата на Карчен Кхандро Йеше Цогял, Палги Йеше, Палги Сенге. великият преводач Вайроцана, Няк Джнанакумара, Гялмо Юдра Нингпо, Нанам Дордже Дудьом, Йеше Янг, Сокпо Лхапал, Нанам Жанг Йеше Де, Палги Уангчук, Денма Цеманг, Кауа Палцек, Шупу Палге Сенге, Дре Гялуе Лодро, Дрокбен Кхиенчунг Лоцава, Отрен Палги Уангчук, Ма Ринчен Чок, Лхалунг Палги Дордже, Лангро Кьончог Юнгне и Ласум Гялва Чангчуп.

[редактиране] Ранен период

На тази основа тантрическият будизъм се установява цялостно в Тибет. От 8 до 11 век Нингма е единствената школа на будизма в Тибет. С царуването на крал Лангдарма (836842) настъпват времена на политическа нестабилност, които продължават през следващите 300 години, като през този период будизмът е преследван и до голяма степен е принуден да стане таен. От 11 век Нингма традицията процъфтява заедно с новите Сарма школи и по това време нингмапите започват да се открояват като отделна група и започват да използват понятието „Нингма“.

Традицията Нингма е уникална сред четирите школи с това, че нейните последователи никога не са имали политическа власт и така тя остава по-далеч от политическите машинации в Тибет. Тя се различава и със своята децентрализация и по-малката важност на монашеството в сравнение с другите школи, съответно с по-голям превес на нгакпите — стопани-миряни и йогини.

[редактиране] Съвременно развитие

Никога не е имало единствен водач, както Ганден Трипа (или Далай Лама) на Гелугпа, Кармапа на Карма Кагюпа и Сакя Тризин на Сакяпа. Едва неотдавна в изгнание в Индия е създадена такава роля по искане на тибетското правителство и тя до голяма степен е административна. Въпреки това, ламите, които са заемали тази роля са сред най-широко високо почитаните. Те са:

  • Негово Светейшество Кябдже Дуджом Ринпоче (ок. 19041987), служил от 1960-те години до смъртта си
  • Негово Светейшество Дилго Кхиенце Ринпоче (ок. 1910-1991), служил от 1987 г. до смъртта си
  • Негово Светейшество Пенор (Пема Норбу) Ринпоче, служил от 1991 г. до оттеглянето си през 2003 г.
  • Негово Светейшество Миндролинг Тричен Ринпоче, служещ от 2003 г. до днес

[редактиране] Характеристики на традицията Нингма

[редактиране] Тантрическа система

Извън терма традицията, структурата на тантрическите доктрини на Нингма има самостоятелно значение. Нингма-школите имат 6 нива на тантрически доктрини, докато в другите школи обикновено има 4 нива.

Външни тантри

  • Крия
  • Чаря или Упа
  • Йогатантра

Вътрешни тантри

  • Махайога
  • Ануйога
  • Атийога/Дзогчен („Великото съвършенство“)

В по-късните школи вътрешните тантрически доктрини се наричат Ануттарайогатантра, което съответства на Махайога в системата на Нингма, докато за Махамудра доктрините на по-късните школи се казва, че водят до резултати, подобни на тези от Дзогчен доктрините.

[редактиране] Терми и тертони

термите („скрити съкровища“) са от особена важност за Нингма традицията. Въпреки че е имало няколко Кагюпа тертони (откриватели на съкровища) и тази практика е обичайна и за Бьон, по-голямата част от тибетските будистки тертони са били нингмапи. Вярва се, че учителите от миналото, главно Падмасамбхава, са скрили учения за откриване от по-късни тертони в подходящо време, когато учението би било полезно. Тези учения биха могли да бъдат открити физически, често на скали или в пещери, или могат да бъдат „мисловна терма“, появяваща се направо в съзнанието на тертона.

[редактиране] Терма

Падмасамбхава и неговите главни ученици скриват стотици писания, ритуални обекти и реликви на тайни места, за да предпазят будизма по времето на упадък при Крал Лангдарма. Тези терми са открити по-късно и из цял Тибет са създадени специални терма традиции. От това, особено в Нингма традицията, се развиват два начина за предаване на дхарма: Така нареченото „дълго“ устно предаване от учител на ученик в непрекъсната приемственост и „късото“ предаване на „скрити съкровища“. Челните откриватели на тези терми са петте крале-тертони и осемте лингпи. През 19 век някои от най-известните са Кхен Конг Чок Сум, отнасящ се до Джамянг Кхиенце, Джамгон Конгтру и Чокгюр Лингпа.

[редактиране] Тертони

Много тертони са въплъщения на 25-те главни ученици на Падмасамбхава. През вековете се развива огромна система от приемствености на предаване. Нингма писанията са променяни в подходящи моменти. Терма доктрините водят много практикуващи будизма към реализация и просветление. Преоткриването на термите започва с първия тертон, Санге Лама (1000-1080). Много важни тертони са Нянграл Нима Уозер (1124–1192), Гуру Чьоуанг (1212–1270), Ригдзин Годем (1307–1408), Пема Лингпа (1450–1521), Джамянг Кхиенце Уангпо (1820–1892) и Оргиен Чьоджур Лингпа (1829–1870). Терма традицията има предшественици в Индия. Нагарджуна, например, преоткрива последната част на „Праджнапарамита-сутра в сто хиляди стиха“ от земята на Нагите, където тя е скрита по времето на Буда Шакямуни.