Римска провинция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Римска провинция e термин, който обозначава административно-териториално единица извън Апенинския полуостров в Древен Рим. До 296 година провинцията е най-голямата единица в Римската империя.


Провинции на Римската империя около 120 г. от н.е.
Азия | Аквитания | Арабия Петра | Африка | Ахея | Балеари | Белгика | Бетика | Британия | Витиния | Горна Германия | Галатия | Дакия | Далмация | Долна Германия | Египет | Епир | Илирия | Италия | Кападокия | Кипър | Комагена | Корсика и Сардиния | Котски Алпи | Крит и Киренайка | Ликаония | Ликия | Лугдунска Галия | Лузитания | Мавритания | Македония | Малка Армения | Мизия | Нарбонска Галия | Норик | Нумидия | Осроене | Памфилия | Панония | Пенински Алпи | Приморски Алпи | Писидия | Понт | Реция | Сирия | Сицилия | Софена | Тараконска Испания | Тракия | Юдея