Диаболизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В литературата диаболизмът (от лат. diabolos — ‚дявол‘) е изображение на свръхестествени образи и явления. Като модернистично литературно направление акцентира върху интерпретации на ирационалното, фантастичното, призрачното и гротескното. Нерядко диаболизмът се повлиява от митологичните вярвания и произведения.

Историческите корени на литературният диаболизъм се откриват в романтизма и преди всичко творчеството на Ернст Теодор Амадеус Хофман. Като направление в българската проза и поезия се налага през 20-те години на 20 век. Сред представителите на диаболизма в българия са Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев, Атанас Далчев, а отзвук от него се открива и в творби на Чавдар Мутафов, Емилян Станев и др.

Някои западни изследователи ползват определението „диаболизъм“ като синоним на сатанизъм извън литературния контекст.