Георги Владимиров (историк)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Владимиров български историк |
|
Роден: | 27 септември 1974 София, България |
---|---|
Георги Владимиров е български историк, доктор по история, магистър по теория и история на културата. Работи в сферата на ранната история на Дунавска и Волжка България, културните модели и техния сравнителен анализ, проявите на “българското” в разнообразни историко-културни контексти.
Георги Владимиров е носител на международната награда „Проф. Франциско Герра“ за перспективен млад учен с приноси в историята на медицината. Член на Българското дружество по история на медицината и редколегията на международния годишник по история на медицината "Асклепий".
[редактиране] Библиография
- Владимиров, Георги (2005). „Казанското ханство“. София: Тангра ТанНакРа. ISBN 954-9975-77-5.
- Владимиров, Георги (2005). „Дунавска България и Волжка България – формиране и промяна на културните модели /VII-XI в./“. София: Орбел. ISBN 978-954-496-075-9.
- Владимиров, Георги (2006). „Волжка България и Казанското ханство: строително изкуство и архитектура“. София: Тангра ТанНакРа. ISBN 978-954-9942-91-0.
Освен на изброените монографии, Георги Владимиров е автор и на над 60 статии, студии и проучвания в областта на средновековната история и култура, публикувани у нас и зад граница. Съставител е на първата в България христоматия с писмени източници за Волжка България. Научен редактор на монографията на сър Стивън Рънсиман "Византийската теокрация". УИ "Св. Климент Охридски", С., 2006.