Битка при Сталинград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битката при Сталинград е един от повратните моменти на Втората световна война, и е смятана за една от най-кръвопролитните и съдбоносни схватки в човешката история. Този сблъсък е белязан от жестокост е незачитане на броя на цивилните жертви и от двете воюващи страни. Битката е започната с обсадата на Сталинград (днешен Волгоград) в южна Русия и отбраната вътре в самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с разбиване на силите на Оста в и около града. Смята се, че общият брой на жертвите от битката достига между един и два милиона. В тази битка, силите на Оста губят около една четвърт от личния състав на военните си сили заети на Източния фронт, загуба от която така и не успяват да се възстановят. Съветският съюз от своя страна, губи около един милион войници и население по време на битката, която става начало на изтласкването на Оста от Съюза и е един от основните фактори за победата над Третия райх през 1945.
[редактиране] Операция Барбароса: прелюдия към сблъсъкаТри немски армейски формирования проникват през 1941 в СССР на фронт, който се простира от Балтийско до Черно море. Един милион и половина войници на Вермахта взимат участие в бойните действия. Като част от Операция Барбароса (започнала на 22.06.1941), немските войски напредват ночаквано бързо без да срещнат особена съпротива, като успяват да нанесат огромни поражения на изненаданата и отслабена от гоненията на Сталин Червена армия и унищожават по-голямата част от съветските военновъздушни сили в собствените им бази. Руските войници не успяват да организират защита и отсъпват неорганизирано, предават се или организират отчаяни опити да спрат немското настъпление. Според западни военни експерти, руснаците са щели да претърпят пълно поражение от немците за шест до осем седмици. Началото на немското настъпление не дало причини за съмнения в тази теза. Избрани са войски, които вече били станали ветерани от превземането на Белгия, Холандия и Франция за по-малко от месец. Армейско формирование Север, командвано от генерал-фелмаршал Вилхелм Ритер фон Лееб започва своята атака от източна Прусия, като се насочва към Ленинград, на брега на Балтийско море. Армейско фомирование Център под командването на генерал-фелдмаршал Федор фон Бок се насочва към столицата на СССР Москва, а Армейско формирование Юг под началството на един от "Черните рицари" на Германия, фелдмаршал Герд фон Рундштедт, се насочват към Украйна и петролните полета на Кавказ. Срещу тях се изправят съветските военни, маршалите Климентий Ворошилов, стар болшевик и приятел на Сталин; Семьон Буденний, кавалерийски офицер с признати качества на вещ в модерното военно дело, и Семьон Тимошенко, един от малкото способни офицери оцелели от гоненията на Сталин. Предвкусвайки лесното превземане на Москва, Ленинград и Кавказ, немското върховно командване си дава по-малко от шест месеца, за да ликвидира опасността от Червената армия и да овладее европейската част на СССР, като прекрати Операция Барбароса при планините на Урал. Според плановете на Хитлер това трябва да осигури на Германия необходимото пространство, храна и минерални ресурси за победата на Третия райх през Втората световна война. Германското настъпление е толкова опустошително, че Сталин изпада в не може да извършва нормалните си функции на държавен глава и управлението на държавата е поето от съветския външен министър Вячеслав Молотов. Единадесет дена минават преди Сталин да произнесе реч [източник?] пред съветския народ с какво му предстои да се сблъска. В радио обръщение на 3 юли 1941 Сталин говори на съветския народ да не губи надежда, напомняйки за нашествието на Наполеон и разбиването на неговите армии и за това, че Хитлер е не по-малко уязвим от френския император. Сталин също така изразява благодарност за обещаната подкрепа от страна на западни нации, които виждат в Съветския съюз естествения враг на Германия, способен за затрудни максимално противника. Не трябва да се забравя и безпокойството на западните нации от това Хитлер да се сдобие с огромните природни богатства на територията на СССР, това към което фюрерът се е стремил с все сили. Това е и една от причините за ожесточението на битката при Сталинград, който останал единственото препятствие по пътя към петролните полета. В същото време започва да пристига западна помощ за СССР, но вече е малко това, което една от малкото страни не съюзници или не окупирани от Вермахта - Великобритания, може да направи. На съветската армия се налага да се справи сама с противника. Но един след друг се увеличават проблемите за Червената армия. Армейско формирование Център взема около 600 000 пленници, а лошо планирана контраатака при Харков струва на руснаците 300 000 бойци. Вермахтът превзема Смоленск и пътят към Москва излежда открит. На север силите на фелдмаршал фон Лееб наближават Ленинград. Финландци се обединяват с немците при обсадата на града, която продължава около 900 дни и води до милион и половина човешки жертви от населението на града. В това време Хитлер отклонява сили за превземането на Киев, но когато този град е превзет, времето вече работи срещу немците. Лошите атмосферни условия усложняват обстановката, а защитата на Москва е поета от Жуков, който е признат за ролята си при организирането на отбраната на Ленинград. През октомври 1941 фон Бок съсредоточава сили пред Москва, а на върха на неговото нападение е така нареченият немският танков генерал Хайнц Гудериан. На 7 ноември Сталин присъства на ежегодния войскови преглед на Червения площад в Москва, а войските продължават своя марш директно към фронта. Червената армия води операция по забавяне на противника, докато Жуков събира сили за контраофанзива, която не след дълго е започната и дава резултат в изтласкването на немските войски, но по настояване на Хитлер немците остават да отбраняват позициите. Съветската армия не успява да използва предимствата си и да напредне. [редактиране] Операция Блау (Синьо)През зимата на 1941 и 1942, Руският фронт се стабилизира и военните действия се ограничават до схватки между противниците, а зимата не позволява и на двeтe страни да се придвижват бързо. Германците имат проблеми с логистиката. Според оглавяващия немския генерален щаб генерал полковник Франц Халдер, германските войски не трябва да подновяват бойните действия, а да се възстановят от загубите си, вече наброяващи около 650 000 войници. Други среди в генералния щаб на Хитлер искат частично оттегляне с цел да се използват природни прегради и да се спре очакваната руска контраатака. В това време Съединените щати влизат във войната, което допринася за усложняването на обстановката. Хитлер разбира, че не може да се справи с война на всички фронтове и оставя централното и северното си формирования да задържат позициите си и заедно с генералния щаб се решава операция Блау (Синьо) да започне като две армейски формирования се изпратят, за да овладеят петролните залежи на Урал и прекъснат транспорта по Волга при Сталинград. Очаквало се е, че евентуално овладяване на петролните запаси е щяло да позволи на Германия за задържи позициите си и да получи предложение за мир от съюзниците. Проблемите на руския фронт довеждат до реорганизация в немското военно командване. Хитлер поема командването на генералния щаб до края на войната, фон Лееб е свален, а фон Рундщедт вече не е начело на Група Армии Юг, защото заповядал непозволено отстъпление. Федор фон Бок остава на мястото си във формирование Юг. Въпреки това той е освободен след като не се съгласява с разделянето на формированието на две групировки - А и Б. Група Армии Б се състои от 6-а армия под командването на Фридрих Паулус и 4-а танкова армия под командането на генерал Херман Фон Хот. Нейната цел е да се вреже през коридора разделящ Волга от Дон, да завие на североизток и да превземе Сталинград, отрязвайки трафика по Волга. Тази армейска гпупировка включва и войски от съюзниците на Германия по това време: Италия, Румъния и Унгария. Група Армии А е оглавена от фелдмаршал Лист, а отделните армии са командвани от фелдмаршалите фон Манщайн и фон Клайст. Тя трябва да напредне през Транскавказ към Армавир и петролните полета при Майкоп в Каспийския басейн. На 19 юли на ничия земя е свален самолетът на майор Райхел, щабен офицер от 23 танкова дивизия, а в отломките съветски войници откриват документи с подробни заповеди за операция "Синьо". Настъпва паника сред немците, които също пращат войници до мястото на катастрофата и разбират, че липсват тези важни документи. Сталин обаче ги обявява за опит за дезинформация. Според него целта на Хитлер е все още Москва. Дори нарежда да се подготви изпреварващ удар в посока Орел. До там не се стига. На 28 юни съсредодточените в околностите на Курск 2-ра армия и 4-та танкова армия нападат от изток Воронеж, който е превзет на 3 юли. На 30 юни 6-та армия на Паулус също напада от източната страна на р. Донец. На левия и фланг е 2-ра унгарска армия, а на десния 1-ва танкова. В първите дни на офанзивата немските войски напредват бързо, но скоро се влошава снабдяването на танковите дивизии с гориво и темпото се намалява. Освен това немците не успяват да обкръжат крупни съветски съединения, както през 1941 г. Ръководството на Червената армия възприема по-гъвкава тактика и позволява на командирите си стратегическо отстъпление, ако е нужно. В нетърпението си Хитлер извършва промени в плана. В централната фаза на операцията се предвижда 6-та армия и 4-та танкова армия да напреднат бързо в посока Сталинград и да се отреже пътя за отстъпление на войските на Тимошенко, преди да се атакува Ростов и да се напредне в посока Кавказ. Хитлер решава, въпреки съветите на Халдер, да се извършат двете фази едновременно. За да се ускори пробива към Кавказ 4-та танкова армия и XL. танков корпус на 6-та армия също са пратени на юг, по този начин темпото на 6-та армия се намалява значително. На 23 юли Ростов е превзет, а съветските войски западно от Дон и отстъпващи пред 6-та армия са пред тотално унищожение. Съветският Съюз е заплашен да бъде разсечен на две. В тази ситуация Сталин издава заповед Nr. 227, известна с думите: "Нито крачка назад!". В нея дезертьори и войници създаващи паника са заплашени да бъдат разстреляни на място. В редиците на Червената армия се разпространява хаос, а много от съветските командири се страхуват да проявят инициатива. Въпреки това боевете са тежки и русите оказват ожесточена съпротива. На 1 август Хитлер отново връща 4-та танкова армия под командването на Група Армии "Б" и скоро Паулус обкръжава и последните съветски съединения западно от Дон (8 стрелкови дивизии и артилерийски позиции). Генерал Андрей Йеременко, командващ южния фронт на Червената армия, успява да формулира стратегия за задържане на армиите на Оста на запад от Волга. Шансовете му не изглеждат големи като се вземе предвид състоянието на руската армия и наближаващата сила от 750 000 към това, което е щяло да се превърне в последната точка на отбрана на Червената армия. В това време съмнения започват да преследват командира на Група Армии Б, фелдваршал фон Вайкс, след като Паулус прекосява тясната ивица между Дон и Волга срещайки малка или никаква съпротива. Липсата на контакт с врага и все по-нарастващата уязвимост на левия фланг на армията му подхранват страховете му. [редактиране] Противници: Паулус срещу ЧуйковБитката за Сталинград е водена от двама военачалници. За Нацистка Германия това е генерал полковник Фридрих Паулус, а руският му опонент е генерал лейтенант Василий Чуйков, и двамата с признати качества на пълководци, доказали се в предишни военни конфликти като Първата световна война и Гражданската война последвала Октомврийската революция в Русия. Паулус се присъединява към немската армия през 1910, след като неуспешно се опитва да учи в университет и служи в новосъздадената планинска дивизия Алпенкорпс. След края на Първата световна война остава да служи в Райхсвера или това, което останава от немската армия след Версайския мирен договор. Достига до чин майор по времето, когато Хитлер не идва на власт, а след това, заедно с бързото разрастване на немската армия, е повишен в генерал майор през 1939. Назначен е в щаба на 10-а Армия водена от генерал Валтер фон Райхенау, където поема организационните задължения, които Райхенау презирал. Тази комбинация дава една от най-ефективните армии във Вермахта. Паулус се отличавал с ненавист към мръсотията и прекарвал много време в разработване на теоретични бойни ситуации. При все това, според по-висши офицери, понякога му е липсвала решителност във воденето на военни действия. Преименувани на 6-а Армия с началото на нацистката експанзия на запад, силите водени от Райхенау и Паулус са на върха на атаките през Белгия и се доказват като една от елитните части на немската армия. 6-а Армия е една от силите притискащи французи и британци при Дюнкерк. Паулус също така участва в разработването на план за нападение на Британия, т. нар. Операция Морски Лъв, но със отменянето на операцията е върнат в Берлин, където работи по планирането на Операция Барбароса. С освобождаването на фелдмаршал фон Рундщедт от командването на Група Армии Юг, фон Райхенау е повишен за да заеме овакантената позицията. Той препоръчва Паулус като свой заместник начело на 6-а Армия и по план е трябвало да му помага в поемането на властта, но умира от сърдечни усложнения, предполагаемо причинени от неочаквано големия стрес в руската кампания. В това време, Паулус, който е вече 51 годишен постига мечтата на своя живот - да води армия в реални бойни действия. Срещу него се изправя генерал лейтенант Василий Чуйков, който непосредствено преди сблъсъка е отзован от поста си на военно аташе в Китай. Чуйков е един от малцината руски офицери излезли невредими от чистките на Сталин сред офицерския състав на Червената армия. Въпреки това, за него се знае, че не е бил назначаван на по-високи позиции отколкото са били заслугите му. По ирония на съдбата Чуйков за пръв път се е проявил във военна кампания след като се присъединява към новосформираната Червена армия, по-точно при превземането на южноруския град Царицин, името на Сталинград преди да бъде преименуван на името на съветския вожд. Чуйков се е славел като способен и изключително строг военен, не понасящ никакво неподчинение. Смятало се е, че това е точният човек за воденето на отбраната на Сталинград, тъй като моментът е бил изключително важен във воденето на войната. Битката е била стратегическа от гледна точка, както на важният психологически ефект свързан със символиката на името на града, така и със стратегическото му положение на река Волга и значението му на логистичен център на Съветския съюз в тази част на страната. Не на последно място градът е стоял на пътя на немската армия към нейната крайна цел в този регион - Каспийският петролен басейн. [редактиране] Началото на биткатаБитката започва с тежки бомбардировки над града от страна на Луфтвафе. Огромният град е разрушен и се превръща в гробище. Много от гражданите загиват, а градът е жалка останка от предишния си вид. Въпреки това, много от сградите оцеляват и съветският патриотизъм остава. Много от работниците във фабриките се включват в битката. Сталин забранява на цивилните да напускат града. Той смята, че тяхното присъствие ще мотивира бойците да оказват по-голяма съпротива при отбраната на Сталинград. Цивилните, включително жените и децата, са преместени в укрепления. Тежка немска бомбардировка на 23 август предизвиква голям пожар, причинил смъртта на хиляди и превърнал града в огромно поле от отпадъци и руини. Осемдесет процента от жилищната зона на града е унищожена. Първоначално за отбраната на града отговаря 1077-ма противовъздушен полк. Частта е съставена главно от жени доброволци, които нямат никаква подготовка за борба с наземни цели. Въпреки това, без подкрепа от другите съветски войски, те остават на постовете си и се заемат с напредващите Панцери. Немската 16-та танкова дивизия елиминира всичките 37 оръдия. В началото, руснаците разчитат главно на бойци от заводите, които не са пряко свързани с военното производство. За кратък период от време, танковете продължават да се произвеждат и в последствие се ползват от доброволни отряди от работници в заводите. Те тръгват директно от фабриките към фронтовата линия, много често без боядисване и дори преглед на оръдията. В края на август, Група Армии Юг (Б) вече е достигнала река Волга, северно от Сталинград. Следва настъпление към реката на юг от града. Към 1 септември, руснаците могат да извършват доставки и да изпращат войски в града само чрез опасни прекосявания на реката, под постоянна бомбардировка от самолети и артилерия. В руините на града, съветските 62-ра и 64-та армии, включващи 13-та стрелкова дивизия, укрепват отбранителните си позиции в къщи и фабрики. Битката е отчаяна и жестока. Очакваната продължителност на живота на новодошлите руски войници е под 24 часа. Със заповед номер 227 на Сталин от 27 юли 1942, се заповядва всички отстъпили или напуснали позициите си без изрична заповед да бъдат незабавно разстрелвани. Лозунгът е "Нито крачка назад!". Германците, напредващи през града, понасят тежки загуби. Немската военна тактика е базирана на принципа на комбинираните действия между различни войскови единици и близко сътрудничество между танкове, пехота, инженери, артилерия и самолети за наземни цели. За да противодействат, руснаците приемат проста тактика - винаги да държат фронтовите линии колкото се може по-близо физически до врага. Чуйков нарича това "прегръщане" на немците. Това принуждава немската пехота или да се сражава самостоятелно или да рискува загуби от приятелски поддържащ огън. Това неутрализира немската авиация и чувствително отслабва артилерията. Жестокият бой се води за всяка улица, всяка фабрика, всяка къща, мазе и стълбище. Немците никога не са виждали такива бойни действия, те наричат това Rattenkrieg ("война между плъхове") и злобно се шегуват за превземане на кухнята, но продължаване на битката за всекидневната. Битката за един от хълмовете е кървава и безжалостна. Позицията си сменя контрола много пъти. По време на една от контраатаките, руснаците за един ден загубват дивизия от 10,000 души. При един от комплексите за преработка на жито битката е толкова близо, че войниците на двете армии могат да чуят дишането на противниците си. Битката за този комплекс продължава със седмици. Накрая немците надделяват и са силно изумени, когато откриват около 40 тела на руски войници. Те са очаквали много повече при такава отчаяна и продължително отбрана. В друга част на града, руски взвод под командването на Яков Павлов превръща една жилищна сграда в непревземаема крепост. Къщата по-късно става известна като "Къщата на Павлов" и има пряка видимост към площад в центъра на града. Войниците я обграждат с мини, разполагат картечници по прозорците и пробиват стените на мазето за по-добра комуникация. Немците започват да разполагат тежка артилерия в града, включително 800 милиметровото влаково оръдие с прякор Дора. Немците не правят опит да изпратят части от другата страна на река Волга и допускат създаването на много руски артилерийски батерии там. Съветските позиции от източната стена на реката продължават обстрела на немските позиции. Бранителите на града използват разрушените сгради за прикритие. Това е сериозен проблем за немските танкове - те са изправени пред огромни (до 8 метра) купчини от останки. Когато се опитат да напреднат, те биват обстрелвани от противотанковите позиции в разрушените сгради. И за Хитлер и за Сталин битката е въпрос на престиж, много по-важен от самата стратегическа важност на града. Съветското командване изпраща стратегическите резерви на Червената армия от Москва в района на долна Волга и прехвърлят самолети от цялата страна в района на Сталинград. Напрежението оказва голямо влияние на командващите армията - Паулус развива неконтролируем тик на клепача, а Чуйков получава екзема, заради която се налага да си бинтова целите ръце. Частите и на двете армии усещат напрежението на близкия бой. През ноември, след тримесечна касапница и бавен и скъп напредък, немците най-после достигат река Волга, завземайки 90 процента от разрушения град и разделяйки останалите съветски войски на двe тесни изолирани групи. Освен това, ледоходът на реката пречи на превозите до руските бранители от другата страна на реката. Въпреки това жестоката битка продължава, а сраженията за някои от заводите ще останат в историята. Докато бранителите на града защитават позициите си, много работници от заводите ремонтират танковете близо до бойното поле, а понякога и на него. [редактиране] Съветската контраофанзиваПо време на обсадата, немските, италианските, унгарските и румънските армии, защитаващи фланговете на Група Армии Юг (Б) преместват щабовете си. Унгарската 2-ра армия (съставена от зле екипирани и обучени единици) има за цел да защитава секция от 200 километра от фронта на север от Сталинград. Позициите са слаби, на места участъци от по 1-2 километра се охраняват от по един взвод. Съветските войски имат няколко силни позиции на южния бряг на реката, които са голяма опасност за Група Армии Юг (Б). Въпреки това, Хитлер се съсредоточава в града и отказва да изпрати подкрепления по фланга. Командващият генералния щаб Франц Халдер изтъква този недостатък в бойните действия пред Хитлер. В средата на октомври Халдер е отстранен от поста си. [редактиране] Операция УранПрез есента съветските командири Василевски и Жуков, отговарящи за стратегическото планиране в района, съсредоточават силите на юг и север от града. Немският северен фланг е много отслабен, тъй като е съставен предимно от италиански, унгарски и румънски бойни единици, които не са добре подготвени, снабдени с оръжия и нямат достатъчно висок дух на фона на немските части. Тази слабост е известна на руснаците и те предпочитат да нападат други войски вместо немските. По същият начин в Северна Африка британците където е възможно нападат италиански части вместо немски. Планът е да се извърши удар по слабите флангове и немската армия да бъде обкръжена в града. Жуков дори посещава фронта по време на подготовката, нещо много нетипично за толкова високопоставен военачалник. Операцията е с кодово име "Уран" и стартира едновременно с Операция Марс, която се ръководи от Група Армии Център. На 19 ноември съветските части започват операцията. Те са ръководени от ген. Николай Ватутин и са съставени от три пълни армии, 1-ва пехотна армия, 5-та танкова армия и 21-ва армия, общо 18 пехотни дивизии, 8 танкови бригади и 2 моторизирани бригади, 6 кавалерийски дивизии и една противотанкова бригада. Вероятно румънците са получили информация за готвената операция и заявяват още подкрепления, но им бива отказано. Тяхната 3-та армия, която е на север от немската 6-та армия, е разгромена. На 20 ноември започва нова офанзива срещу румънски части на юг от града, които са съставени предимно от пехота и биват ликвидирани много бързо. Съветските войски продължават на запад и се срещат след 2 дни, затваряйки кръга около Сталинград и 6-та армия. [редактиране] Обградените войскиВ резултат на съветската атака, около 250000 немски и румънски войници, както и хърватски части и доброволци, са обградени. В обсадената част са и около 10000 руски граждани, както и няколко хиляди съветски военнопленници. Не всички войници от немската 6-та армия са обградени, около 50000 остават извън обсадата. Червената армия веднага формира два фронта - челен, недопускащ настъпление, и тилен, предотвратяващ подпомагане. Адолф Хитлер обявява в реч на 30 септември, че немците никога няма да напуснат Сталинград. Малко след съветската обсада, немските военачалници настояват за незабавен пробив на запад от Дон. През това време Хитлер е в резиденцията си в Бавария с командващия Луфтвафе Йешонек. Когато бива попитан от Хитлер, Йешонек отговаря, след дълго мислене, че Луфтвафе ще осигури въздушен коридор за 6-та армия. Това ще помогне на немските части да продължат битката докато бъде създадена част за подпомагане. Командващият 4-ти аерофлот Волфрам фон Рихтхофен прави опит да промени това решение, но без успех. 6-та армия е най-голямото военно формирование в света, почти два пъти по-голяма от редова немска армия. Части на 4-та танкова армия също са обкръжени. Капацитетът на Луфтвафе обаче е най-много 300 тона дневно, много по-малко от нужните 500 тона на ден за обградените части. Въпреки всичко Хитлер отново дава заповед на вкараните в клопка негови войски да не отстъпват. Въздушната операция претърпява провал почти моментално. Тежки противовъздушни оръжия и бойни самолети на руснаците унищожават много немски транспортни самолети. Ситуацията се усложнява и от лошото зимно време, намаляващо ефективността на Луфтвафе. Като цяло, само около 10 процента от нужните доставки достигат обградените войски. Дори и така, много от доставките са непотребни (един самолет пристига с 20 тона водка и летни униформи, напълно ненужни в ситуацията). Успелите да кацнат успешно самолети откарват ранени или болни войници. 6-та армия започва да гладува. Пилотите на немските самолети с ужас разбират, че някои от войниците в самолетите са толкова изтощени и умиращи от глад, че не могат да разтоварват провизии. Генерал Цайцлер, ръководещ главния щаб, съчувства на войските за тежкото им положение и започва да яде колкото тях. След няколко седмици на тази диета той вече е толкова изтощен, че лично Хитлер му заповядва за започне да яде нормално отново. [редактиране] Операция СатурнСъветските части укрепват позициите си около града и започват тежки битки за стесняване на кръга на обградената 6-та армия. Немска бойна група прави опит да помогне на войските в града (Операция Снежна буря), но бива спряна от руснаците през декември. Тежката руска зима е във вихъра си. Волга замръзва, което е от огромна важност за логистиката на руснаците, които вече могат много по-лесно да подпомагат армията си. Обсадените немци много бързо започват да изчерпват запасите си от гориво за отопление и медицински принадлежности и хиляди започват да умират от измръзване, недохранване и болести. На 16 декември, Червената армия започва нова офанзива - Операция Сатурн, имаща за цел да избута противниковата армия и да превземе Ростов. При успех офанзивата ще притисне в Кавказ цялата Група Армии Юг - една трета от всичките немски части в Русия. Немците започват "мобилна защита" - дребни единици задържат градчета докато пристигне бронирана поддръжка. Руснаците не успяват да се приближат до Ростов, но принуждават фон Манщайн да изведе Група Армии А от Кавказ и да стабилизира фронтовата линия на около 250 километра от града. Лефтвафе също понася тежки загуби и вече надеждите за подкрепления на 6-та армия изчезват. Немските части в Сталинград не знаят за това и продължават да се сражават, убедени че подкрепленията са близо. Някои от немските офицери искат Паулус да наруши заповедта на Хитлер и да пробие обсадата. Паулус категорично отказва, ненавиждайки мисълта за нарушаване на заповед. По-рано е било възможно да бъде извършен пробив, но на този етап 6-та армия вече няма достатъчно гориво за такава акция, а немските войници не могат сами да пробият през чуждите позиции в тежките зимни услония. [редактиране] Съветската победаНемците се изтеглят от предградията на града към центъра. На 25 януари те губят две летища, което прекратява въздушните доставки и извозването на ранени. Сега вече немците не само гладуват, но и нямат амуниции. Въпреки всичко, те продължават да се съпротивляват, отчасти защото вярват, че руснаците ще екзекутират предалите се. По-точно, някои от бившите съветски офицери, сражаващи се на страната на немците, са убедени в съдбата си при пленяване. Руснаците, от своя страна, са изумени от броя на обкръжените войски и изпращат подкрепления. Отново започва кървав уличен бой, но този път немците са изтласкани от Волга. Съветски пратеник предлага на Паулус да се предаде, като в замяна руснаците гарантират сигурността на пленниците, медицински грижи за ранените и болните, както и обещание, че немците ще могат за задържат личните си вещи, да получават храна и репатрация в която поискат държава след войната. Паулус, следвайки бойния си дълг, отказва. Така той окончателно обрича на унищожение 6-та армия. Хитлер повишава Паулус във фелдмаршал на 30 януари 1943, точно 10 години след идването си на власт. Тъй като никога не е бил пленяван немски фелдмаршал, фюрерът очаква от Паулус да се включи в сражението или да се самоубие. Въпреки това, Паулус се предава на руските части, когато достигат щаба му в руините на универсален магазин в града. Останалите 91000 изморени, болни и гладни немски войници и се предават на 2 февруари. За радост на съветските войски и ужас на Третия Райх, сред пленниците има и 22 генерали. Хитлер е бесен при новината за предалия се фелдмаршал и заявява: "Паулус беше на прага на вечната слава, но направи обрат.". |