Георги Наджаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За българския физик, академик Емил Наджаков вижте Емил Наджаков.

Георги Наджаков
български физик
Георги Наджаков
Роден: 26 декември 1896
Дупница, България
Починал: 24 февруари 1981
София, България

Георги Стефанов Наджаков е роден на 26 декември 1896 година в град Дупница.[1] Някои източници сочат за рождена дата 8 януари 1897.[2]

През 1920 година завършва физика и математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет (днес съществуват два отделни факултета — Физически факултет и Факултет по математика и информатика).

През 1921 година е назначен като асистент към същия факултет. От 1925 до 1926 е на специализация във Франция, където има възможност да работи с Пол Лажвен и Мария Склодовска — Кюри.

През 1937 г. Наджаков установява неизвестно до този момент явление — под едновременното въздействие на електрично поле и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава, при което протича деполяризационен ток. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети.

Академик Георги Наджаков е създател на Физическия институт при Българската академия на науките и дълги години е негов директор. Днес неговото име носи Институтът по физика на твърдото тяло към БАН. Публикувал е повече от 60 научни труда. Има приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

[редактиране] Научна кариера

  • доцент (1927)
  • професор по физика (1932)
  • ръководител на катедра Опитна физика (1937-1962) (бившата Експериментална физика)
  • декан на Физико-математическия факултет на СУ (1939-1940, 1944-1947)
  • академик (1945)
  • ректор на Софийския университет (1947-1951)
  • член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1939)
  • член на Академията на науките на СССР (1958)
  • член на Американската Асоциация за напредък на науката (1965)
  • носител на златен медал на мира (Фредерик Жолио-Кюри) (1967)
  • член и почетен председател на Световния съвет на мира (1970-1980)

[редактиране] Източници

  1. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984
  2. "Бащата на копирната машина", Емил Петров, в-к "Труд", 18 март 2004

[редактиране] Външни препратки

На други езици