Рали Дакар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Трофеят
Трофеят
Люк Алфан през 2006 г.
Люк Алфан през 2006 г.

Рали Дакар (известно допреди години като Рали Париж-Дакар) е най-тежкото и напрегнато автомобилно състезание в света на спорта. Ралито е от типа рали рейд и състезателните етапи са офроуд; маршрутът пресича пясъчни дюни, кал, камилска трева, каменисти местности и др. Стартът е в последните дни на декември или началото на януари, а финалът - в средата на януари. В ралито участват мотоциклети, високопроходими автомобили, прототипи и камиони. Участниците са както професионалисти, каращи за заводски отбори и разчитащи на съответна помощ и поддръжка от страна на механиците на отборите, така и аматьори (наричани също частни пилоти). Процентът на аматьорите във всяко издание е около 80. Пилотите и навигаторите се ориентират със сателитна техника. През (2004) година организаторите решават да направят дните на пилотите още по-тежки, като в някои етапи е разрешена навигация само по компас.

Съдържание

[редактиране] История

На 26 декември 1978 година се сбъдва мечтата на Тиери Сабен и той организира първото рали Париж - Дакар. Година по-рано той участва на рали Абиджан-Ница и се изгубва с мотора си в либийската пустиня. Тогава той решава, че пустинната местност е чудесно място за провеждане на ежегодно рали. Сабен фактически разкрива пред общественосста един нов свят. Неговото мото е "Предизвикателство за тези, които се включат. Мечта за тези, които не го направят." В първото издание на ралито 182 ентусиасти се впускат в надпревара, дълга 10 000 км, водеща през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал.

На следващото рали за първи път участват заводски отбори - тези на Ямаха, Фолксваген, БМВ и Лада. На това рали дебютират и камионите.

През 1986 г. загива Тиери Сабен, основателят на ралито, след като хеликоптера му се разбива. Баща му Жилбер Сабен и Патрик Вердой поемат организацията.

През 1988 г., когато Рали Дакар празнува десетата си годишнина, броят на участниците надвишава 600.

През следващите години броят на участниците спада и Жилбер Сабен решава да "поосвежи" ралито, правейки промяна в маршрута: през 1992 г. крайната цел е Кейп Таун, Южна Африка. Друго нововъведение е употребата на GPS-системи. То обаче не помага кой-знае колко на състезателите, които трябва да прекосят пясъчни бури, разкъсваната от война Чад и бушуваща река в Намибия.

Година по-късно ралито отново финишира в Дакар, а броят на участниците е рекордно нисък - 154.

През 1994 г. Сабен и екипът му се оттеглят, а правата за организация преминават в ръцете на Амори Спорт Организейшън, а година по-късно за шеф на ралито е избран трикратният победител Убер Ориол, който през 1992 г. влиз ав историята като първият състезател, спечелил ралито с мотор и автомобил.

През 1997-а Юта Клайншмит се превръща в първата жена, спечелила етап от ралито.

През 2005 г. е счупен рекордът за брой участващи машини - 687: 463 автомобили, мотори и камиони и 224 камиони и автомобили от поддръжката, които от няколко години се състезават в отделен клас.

С най-много победи в ралито е французинът Стефан Петерханзел, който има шест победи с мотор в периода 1991 - 1998 и три с автомобил в периода 2004 - 2007. Той е и рекордьорът по победи при мотоциклетистите. В автомобилния клас все още ненадминат е финладецът Ари Ватанен с четири победи между 1987 и 1991 г. При камионите с най-много победи е Карел Лопраис (Чехия) - шест. Германката Юта Клайншмит пък е първата и засега единствена жена победител.

[редактиране] Маршрут

Страните, през които е минало Рали Дакар. С червено: тези, през които ралито е минало минимум по два пъти
Страните, през които е минало Рали Дакар. С червено: тези, през които ралито е минало минимум по два пъти

Началната и крайната точка на ралито, както и самият му маршрут варират през годините поради политически, икономически и други причини. Случвало се е маршрутът да бъде променян или етапи да бъдат отменяни броени дни преди старта или дори по време на самото състезание.

Стартът на ралитата до 1991 г. се дава в Париж, като самият маршрут варира през годините и състезателите минават през Алжир, Тунис или Триполи, за да стигнат до Дакар. През 1992 г. керванът от машини дори прекосява цяла Африка, стигайки до Кейп Таун. От 1995 г. ралито стартира на различни места, а в цялата му история само четири пъти крайната точка не е Дакар.

Рали Дакар минава през следните страни, в скоби е броят посещения: Сенегал (28), Мали (22), Франция (21), Мавритания (20), Нигер (14), Мароко (12), Испания (12), Алжир (11), Буркина Фасо/Горна Волта (7), Либия (6), Гвинея (6), Бряг на слоновата кост (3), Тунис (2), Египет (2), Португалия (2), Чад (1), ЮАР (1), Ангола (1), Камерун (1), Конго (1), Намибия (1), Сиера Леоне (1), Централноафриканска република (1).


[редактиране] Списък на маршрутите

Година Маршрут Дължина Спец. етапи Участници Финиширали
1979 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 10 000 км 3 168 км 182 74
1980 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 10 000 км 4 059 км 216 81
1981 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 6 263 км 3 357 км 291 91
1982 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 10 000 км 5 963 км 385 127
1983 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 12 000 км 5 210 км 385 123
1984 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 12 000 км 5 882 км 427 148
1985 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 14 000 км 7 470 км 552 146
1986 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 15 000 км 7 731 км 486 100
1987 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 13 000 км 8 315 км 539 124
1988 Франция Париж - Алжир Алжир - Сенегал Дакар 12 874 км 6 605 км 693 151
1989 Франция Париж - Тунис Тунис - Сенегал Дакар 10 831 км 6 605 км 473 209
1990 Франция Париж - Либия Триполи - Сенегал Дакар 11 420 км 8 564 км 465 133
1991 Франция Париж - Либия Триполи - Сенегал Дакар 9 186 км 6 747 км 406 174
1992 Франция Париж - Либия Сурт - ЮАР Кейп Таун 12 427 км 6 263 км 332 169
1993 Франция Париж - Мароко Танжер - Сенегал Дакар 8 877 км 4 476 км 153 67
1994 Франция Париж - Сенегал Дакар - Франция Париж 13 379 км 4 446 км 259 114
1995 Испания Гранада - Сенегал Дакар 10 109 км 5 725 км 205 103
1996 Испания Гранада - Сенегал Дакар 7 579 км 6 179 км 295 121
1997 Сенегал Дакар - Нигер Агадез - Сенегал Дакар 8 049 км 6 509 км 280 141
1998 Франция Париж - Испания Гранада - Сенегал Дакар 10 593 км 5 219 км 349 104
1999 Испания Гранада - Сенегал Дакар 9 393 км 5 638 км 297 110
2000 Сенегал Дакар - Египет Кайро 7 863 км 5 012 км 401 225
2001 Франция Париж - Сенегал Дакар 10 219 км 6 180 км 359 141
2002 Франция Арас - Испания Мадрид - Сенегал Дакар 9 436 км 5 486 км 425 132
2003 Франция Марсилия - Египет Шарм ел-Шейх 8 552 км 5 216 км 490 186
2004 Франция Клермон Феран - Сенегал Дакар 9 506 км 4 635 км 595 163
2005 Испания Барселона - Сенегал Дакар 9 039 км 5 433 км 688 215
2006 Португалия Лисабон - Сенегал Дакар 9 043 км 4 813 км 475 193
2007 Португалия Лисабон - Сенегал Дакар 7 915 км 4 309 км 525 291

През 2007 г. маршрутът минава през Португалия, Испания, Мароко, Мавритания, Мали и Сенегал.

[редактиране] Мотори, автомобили и камиони

Рали Дакар 2006: Пал Андерс Улевалсетер (ляво) и Изидре Естеве Пуйол (и двамата с КТМ)
Рали Дакар 2006: Пал Андерс Улевалсетер (ляво) и Изидре Естеве Пуйол (и двамата с КТМ)
Момент от Рали Дакар 2006
Момент от Рали Дакар 2006

В Рали Дакар има три основни състезателни класа:

  • мотори
  • автомобили (бъгита, леки коли, джипове, малки камиони и др.)
  • камиони

[редактиране] Мотори

В последно време моторите с най-много успехи на ралито са Ямаха и КТМ. В ранните години на състезанието редица успехи са записвали и Хонда и БМВ.

Победи в крайното класиране
Победи Производител
9 Ямаха
7 КТМ
6 БМВ
5 Хонда
2 Каджива
Етапни победи
Победи Производител
139 КТМ
127 Ямаха
59 Каджива
52 Хонда
46 БМВ
10 Сузуки
3 Джилера, Хускварна
2 Бариго
1 Кавазаки

[редактиране] Автомобили

Порше 959
Порше 959
Джеф Гордън с Хамър Н3
Джеф Гордън с Хамър Н3
Рали Дакар 2007: Лагерът на Мицубиши
Рали Дакар 2007: Лагерът на Мицубиши

В първите години на Рали Дакар автомобилния клас е доминиран от следните машини с висока проходимост: Ленд Роувър, Рейндж Роувър, Тойота Ланд Крузер, Мерцедес G класа, Фолксваген Илтис и Пинцгауер. Участват и леки автомобили, специално модифицирани за трудния терен: Ситроен, Ролс Ройс, Пежо 405 и 205, Порше.

В днешни дни победата си оспорват модели като Мицубиши Паджеро, Фолксваген Туарег, БМВ X5 и X3, Нисан Навара, Мерцедес М класа, Хамър, бъгитата на Жан-Луи Шлесер. Голяма част от частните пилоти предпочитат сравнително евтините, но доста издържливи Боулър.

Победи в крайното класиране
Победи Производител
12 Мицубиши
4 Ситроен, Пежо
2 Порше, Шлесер,
Рейндж Роувър
1 Мерцедес, Рено,
Фолксваген
Етапни победи
Победи Производител
149 Мицубиши
59 Ситроен
49 Пежо
34 Рейндж Роувър
30 Шлесер
28 Фолксваген
21 Нисан, Порше
18 Лада
17 Мерцедес
8 Рено
5 Опел, БМВ
3 Ауди
2 Ленд Роувър, Сеат,
Тойота, Мега
1 Фиат, Хамър,
Субару

[редактиране] Камиони

Камаз
Камаз
МАН
МАН

Най-известните марки при камионите са Татра, Камаз, Хино, Мерцедес, МАН, ДАФ, ГИНАФ, Лиаз, Перлини. Няколко от тях си поделят годините на "господство" в ралито: Мерцедес доминира през 80-те, Перлини - в началото на 90-те, Татра - в края на 90-те, а Камаз - през новия век.

Ожесточената борба между Мерцедес и ДАФ през 80-те води до създаването на камиони с два двигателя и над 1000 к.с.

Победи в крайното класиране
Победи Производител
7 Камаз
6 Татра
5 Мерцедес
4 Перлини
1 МАН, Хино, ДАФ,
Сонаконе, АЛМ/Акмат
Етапни победи (след 1999 г.)
Победи Производител
59 Камаз
27 Татра
16 ДАФ
9 МАН
4 ГИНАФ
2 Хино, Мерцедес
1 Рено


[редактиране] Известни участници

Немалко са известните личности, решили да си вдигнат адреналина и да рискуват здравето си, включвайке се в Рали Дакар - от автомобилни състезатели и футболисти през артисти и певци, чак до кралски особи, като някои от тях участват по няколко пъти. По-известните от тях са: Албер ІІ, принц на Монако, Каролине Казираги, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ; Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, артистите Жан-Пол Белмондо, Клод Брасьор, Шантал Нобел, позната от Шатовалон; певците Джони Холидей, Жерар Ленорман и Мишел Сарду; космонавтът Жан Кретиан; футболистите Раймон Копа, Жан-Мари Пфаф и Мишел Идалго; скиорите Люк Алфан и Бернар Руси (олимпийски и световен шампион по ски алпийски дисциплини); олимпийската и световна шампионка по джудо Мари Клер Ресту; европейската шампионка и вицеолимпийска шампионка по плуване Кристин Карон; петкратният победител в Тур дьо Франс и двукратен в Джиро д'Италия Жак Анкетил; автомобилните състезатели Карлос Сайнц, Джаки Икс, Бруно Саби, Ари Ватанен, Юха Канкунен, Джеф Гордън, Анри Пескароло, Колин Макрий, Жан-Луи Шлесер, Патрик Тамбе, Филип Алиот, Бернар Дарниш, Жан-Пиер Жабуил и Укио Катаяма.

[редактиране] Инциденти

Останките от катастрофирал състезателен камион в северен Нигер
Останките от катастрофирал състезателен камион в северен Нигер

Ралито често е критикувано заради множеството катастрофи, при които загиват състезатели, зрители и обслужващ персонал. Броят на загиналите по време на ралито души към 20 януари 2007 е 55, от които 25 са състезатели. Жертвите сред местното население може и да са повечи, тъй като за тях не се води точна статистика.

На 14 януари 1986 г. по време на внезапно възникнала пясъчна буря в Мали в дюна се разбева хеликоптерът, в който лети Тиери Сабен. Освен него загиват и певецът Даниел Белавоан, пилотът на хеликоптера Франсоа-Ксавиер Бану, журналистката Натали Одан и радиотехникът Жан-Пол Льофюр.

През 1988 г. загиват трима участници и трима местни жители. Десетгодишно малийско момиченце е блъснато, докато пресича пътя. Кола на снимачния екип пък убива майка и дъщеря в Мавритания. Загиват и холандски навигатор от отбора на ДАФ, френски частен пилот и френски мотоциклетист. Освен това участници в ралито са обвинени за подпалването на горски пожар, който причинил паника във влак по линията Бамако - Дакар, която предизвикала смъртта на още трима души.

На 10 януари 2005 г. испанският мотоциклетист Хосе Мануел Перес умира в болница, седмица след сато катастрофира по време на седмия етап. Само ден по-късно загива и двукратният победител при мотоциклетистите Фабрицио Меони. Черната серия продължава на 13 януари, когато петгодишна сенегалско момиче внезапно изкача на пътя и попада под колелата на сервизен камион.

Година по-късно, на няколко километра от мястото, на което умира Меони, загива австралиецът Анди Калдекот. Това става на 9 януари. В следващите дни загиват две деца, пресичащи пътя.

През 2007 г. умират мотоциклетистие Елмър Саймънс и Ерик Обижу. Докато причината за смъртта на южноафриканеца Саймънс е ясна - той умира от нараняванията, получени след жестоко падане по време на четвъртия етап, то французинът Обижу умира при мистериозни обстоятелства 15 километра преди финала на предпоследния етап. Първо като причина за смъртта е посочен инфаркт, но в последствие се прокрадват съмнения, че тя може да е в резултат на наранявания, получени при катастрофа през деня. По-късно в италиански медии се прокрадва информацията че Обижу е бил убит - според очевидци катастрофата е била предизвикана умишлено от неизвестни нападатели.

За увеличаване на сигурността ежегодно се взимат мерки: ограничения в скоростта на моторите (до 160 км/ч) и на камионите, както и ограничени от 50 км/ч, някъде и 30, в населени места. Също така моторите са снабдеви с устройства, които предупреждават пилотите, когато зад тях с висока скорост се приближават автомобили и камиони.

[редактиране] Любопитни случки

По време на Рали Дакар се случват и множество куриозни случки.

  • Лидерът при мотоциклетистите Убер Ориол е дисквалифициарн по време на четвъртия етап - прехода от Гао до Бобо Диуласо - през 1980 г. Причината: Ориол е уловен да се вози в местен автомобил след повреда в скоростната кутия на неговото БМВ, пътувайки към Уагадугу, където щял да получи помощ за отстраняване на повредата.
  • На 9 януари 1982 г. Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, министър-председател на Обединеното Кралство, изчезва по време на осмия етап от Мопти до Гао. Той, навигаторката Шарлот Верни и един механик се отделят от колоната автомобили, за да отстранят повреда на своята машина, а по-късно не отговарят на повикванията по радиостанцията. Тре дни по-късно са обявени за изчезнали. На шестият ден от загубата на връзката самолет Локхийд C-130 Херкулес на алжирската армия ги открива невредими на около 50 км встрани от маршрута на ралито. Причината за загубата на връзката не е установена.
  • Формални проблеми на границата между Нигер и Горна Волта водят до отмяната на деветия етап през 1984 г. Много от състезателите са забавени на границата, докато други си изхитряват, не спират на знаците "Стоп" и прекосяват границата без да губят ценно време. Сабен решава, че това не е честно и отменя етапа.
  • Любопитна е дисквалификацията на Ари Ватанен през 1988-а. Неговото Пежо изчезва преди началото на 14-ия етап от Бамако до Кайе. Колата е открита, но Ватанен не успява да стигне до старта на етапа 30 минути преди началото, както е по правилата. На следващия ден е дисквалифициран, а Жан Тод, шеф на отбора, подава контестация, която остава без резултат.
  • През 1989-а, когато ралито за първи път минава през Либия, Муамар Кадафи дава безплатно гориво на всички състезатели.
  • Същата година, няколко етапа преди края на ралито, когато силен дъжд затруднява състезателите, Жан Тод се страхува за безопастността на двамата си топпилоти Икс и Ватанен, които заемат първите две места в класирането само на две минути разлика. Затова той решава, че късметът трябва да определи реда на пристигане на финала и хвърля монета. Пебели Ватанен, който избира обратната страна на монетата.
  • Марсел Угени е най-старият участник на Рали Дакар. През 1995-а, когато се състезава в автомобилния клас, той е на 81 години.
  • През 2000 г., когато маршрутът на ралито е от Сенегал до Египет, организаторите получават от френските министерства на отбраната и външншите работи предупреждение за възможни атентати на територията на Нигер. Състезанието е прекъснато за пет дни в Ниамей. Организирани са самолети Ан-124, които транспортират всички участници, механици и машините им до Сабха в Либия.
  • Ерик Балдио за малко да се размине с участи в ралито през 2002 г. Той е засечен от местни полицаи да кара с 232 км/ч на път за техническия преглед в Арас. Все пак е пуснат да продължи, при условие ме не надвишава 130 км/ч в европейската част на маршрута.
  • Сред най-машини, използвани в ралито се нареждат нетипичните за прекосяване на пресечени местности Ролс-Ройс (спонсориран от Кристиан Диор), отнел 2000 часа работа за преоборудване като монтиране на 4х4 предаване, редуциране на теглото, преместване на двигатиля и т.н., Харли Дейвидсън, както и шестколесен Мерцедес 190.

[редактиране] Победители

Година Кола Мотоциклет Камион
Пилот
Навигатор
Производител Пилот Производител Пилот
Навигатор
Механик
Производител
2007 Стефан Петерхансел
Жан-Пол Котре
Мицубиши Паджеро Сирил Деспре KTM Ханс Стейси
Чарли Готлиб
Бернард дер Киндерен
МАН
2006 Люк Алфан
Жил Пикард
Мицубиши Паджеро Марк Кома KTM Владимир Чагин
Семьон Якубов
Сергей Савостин
Камаз
2005 Стефан Петерхансел
Жан-Пол Котре
Мицубиши Паджеро Сирил Деспре KTM Фирдаус Кабиров
Айдар Беляев
Андрей Мокеев
Камаз
2004 Стефан Петерхансел
Жан-Пол Корте
Мицубиши Паджеро Нани Рома KTM Владимир Чагин
Семьон Якубов
Сергей Савостин
Камаз
2003 Хироши Масуока
Андреа Шулц
Мицубиши Паджеро Ришар Сeнкт KTM Владимир Чагин
Семьон Якубов
Сергей Савостин
Камаз
2002 Хироши Масуока
Паскал Мемо
Мицубиши Паджеро Фабрицио Меони KTM Владимир Чагин
Семьон Якубов
Сергей Савостин
Камаз
2001 Юта Клайншмид
Андреа Шулц
Мицубиши Паджеро Фабрицио Меони KTM Карел Ропраис
Йозеф Калина
Татра
2000 Жан-Луи Шлесер
Анри Мане
Шлесер-Рено Ришар Сенкт БМВ Владимир Чагин
Семьон Якубов
Сергей Савостин
Камаз
1999 Жан-Луи Шлесер
Филип Моне
Шлесер-Рено Ришар Сенкт БМВ Карел Ропраис
Радек Стахура
Йозеф Калина
Татра
1998 Жан-Пиер Фонтене
Жил Пикард
Мицубиши Паджеро Стефан Петерхансел Ямаха Карел Ропраис
Радек Стахура
Ян Чермак
Татра
1997 Кенджиро Шизоука
Анри Мане
Мицубиши Паджеро Стефан Петерхансел Ямаха Петер Райф
Йохан Дайнхофер
Хино
1996 Пиер Лартиг
Мишел Перин
Ситроен ZX Еди Ориоли Ямаха Виктор Московских
Кузмин
Камаз
1995 Пиер Лартиг
Мишел Перин
Ситроен ZX Стефан Петерхансел Ямаха Карел Ропраис
Радек Стахура
Йозеф Калина
Татра
1994 Пиер Лартиг
Мишел Перин
Ситроен ZX Еди Ориоли Каджива Карел Ропраис
Радек Стахура
Йозеф Калина
Татра
1993 Бруно Саби
Доминик Серие
Мицубиши Паджеро Стефан Петерхансел Ямаха Франческо Перлини
Джорджо Албиеро
Винанте
Перлини
1992 Убер Ориол
Филип Моне
Мицубиши Паджеро Стефан Петерхансел Ямаха Франческо Перлини
Джорджо Албиеро
Винанте
Перлини
1991 Ари Ватанен
Бруно Берглунд
Ситроен ZX Стефан Петерхансел Ямаха Жак Хуса
Тиери дьо Сольо
Ботаро
Перлини
1990 Ари Ватанен
Бруно Берглунд
Пежо 405 T16 Еди Ориоли Каджива Вила
Делфино
Винанте
Перлини
1989 Ари Ватанен
Бруно Берглунд
Пежо 405 T16 Жил Лале Хонда
1988 Юха Канкунен
Юха Пиронен
T16 Еди Ориоли Хонда Карел Ропраис
Радек Стахура
Мук
Татра
1987 Ари Ватанен
Бернард Жиру
T16 Сирил Невю Хонда Ян де Рой
Иво Гойсенс
Ван
ДАФ
1986 Рене Метже
Доминик Лемоан
Порше 959 Сирил Невю Хонда Джакомо Висмара
Минели
Мерцедес Унимог
1985 Патрик Занироли
Жан де Силва
Мицубиши Паджеро Гастон Рахие БМВ Карл-Фридрих Капито
Йост Капито
Мерцедес Унимог
1984 Рене Метже
Доминик Лемоан
Порше 953 Гастон Рахие БМВ Пиер Лальо
Дурк
Мерцедес Унимог
1983 Джаки Икс
Клод Брасьо
Мерцедес 280 G Убер Ориол БМВ Жорж Гроан
Тиери дьо Сольо
Бернар Малфериол
Мерцедес-Бенц
1982 Клод Маро
Бернар Маро
Рено 20 Турбо Сирил Невю Хонда Жорж Гроан
Тиери дьо Сольо
Бернар Малфериол
Мерцедес-Бенц
1981 Рене Метже
Бернар Жиру
Рейндж Роувър Убер Ориол БМВ Адриан Вилет
Жабрел
Волеро
ALM/ACMAT
1980 Фреди Котулински
Фред Льофелман
Фолксваген Илтис Сирил Невю Ямаха Атауат
Буркриф
Каула
Сонаком
1979 Ален Женестие
Жозеф Тербио
Рейндж Ровър Сирил Невю Ямаха

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници