Антон Деникин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Антон Иванович Деникин
руски военачалник
Антон Иванович Деникин
Роден: 4 декември 1872
Воцлавек, Полша
Починал: 8 август 1947
Анн-Арбор, Мичиган, САЩ

Антон Иванович Деникин е генерал-лейтенант от Руската армия (1916) и един от най-изтъкнатите генерали на белогвардейците -анти-болшевишки настроените руснаци по време на гражданската война.

Завършва „Киевското военно училище“ през 1892 година, а след това Академията на Генералния щаб през1899. През Първата световна война командва дивизия в Южната армия. През 1916 година участва в корниловския пуч против „Временното правителство“. Арестуван е, а впоследствие бяга от затвора и става един от организаторите на Бялата армия. След смърта на генерал Корнилов става командващ „Доброволческата армия“.

В боевете срещу Червената армия претърпява загуба и заминава за Константинопол през 1920 година. По време на Втората световна война отхвърля всички опити на нацистите да осъществят контакт с него, като възможен лидер, около който може да се съберат антисъветски сили.

След края на войната заминава за САЩ. Автор е на петтомния мемоар "Очерци на руския смут", който става ценен източник на информация за годините на революцията в Русия.

[редактиране] Външни препратки