Лепило
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лепило — вещество или смес на основа на органични или неорганични вещества, способни да съединяват (залепят) различни материали — като, дървесина, кожа, хартия, плат, стъкло, керамика, метал, пластмаса, гума и други.
Залепването се осъществява чрез образуване на здраво адхезионна връзка между слоя лепило и материала на съединяваните повърхности. На здравината на залепения шев влияе и кохезията на лепилото към повърхността.
[редактиране] Класификация на лепилата
[редактиране] По състав
- неорганични (разтвори, расплави, а също припои)
- органични (разтвори, расплави, полимеризиращи се)
[редактиране] По тип на залепване
- изсъхващи лепила (силикатно лепило, казеин, лепило за дърво, ПВА лепило, ]] …)
- неизсъхващи адхезиви (например, на основата на колофон)
- връзки на основата на полимеризиращи композиции — неорганични, например алумофосфатни връзки (АФС) и органични, полимеризиращи композиции (епоксидна смола)
Основа на органичните лепила служат главно синтетически олигомери и полимери (например, фенол-формалдехидни, епоксидни, полиефирни смоли, полиамиди, полиуретани, силициевоорганични полимери, каучуци и др.) образуващи лепилен слой в резултат на втвърдяване при охлаждане (термопластични лепила), втвърдяване при химическа реакция (термореактивни лепила) или вулканизация (каучукови лепила).
Към неорганичните лепила се отнасят алумофосфатните, керамичните (основа — оксиди (окиси) на алуминия, силиция, алкалните метали), силикатни (основа — калиево или натриево течно стъкло), металически (основа — течен метал, например живак).
Според агрегатното им състояние лепилата биват течни (разтвори, емулсии, суспензии) или твърди (плочки, пръти, гранули, прахове); последните се използват като разплав или се нанасят на нагрята повърхност.