Фонема
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лингвистика |
Теоретична лингвистика |
Лингвистични методи |
Същност на езика |
Езикът като знакова система |
Езикът като система |
Фонетика |
Говорен апарат |
Артикулационна фонетика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетична акустика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетично членение на речта |
Фонология |
Фонема |
Позиция на фонемата |
Опозиция на фонемата |
Дистрибуция на фонемата |
Звукови промени |
Фонетични промени |
Нефонетични промени |
Морфология |
Синтаксис |
Семантика |
Лексикална семантика |
Стуктурална семантика |
Стилистика |
Диалектология |
Приложна лингвистика |
Психолингвистика |
Социолингвистика |
Генеративна лингвистика |
Когнитивно лингвистика |
Компютърна лингвистика |
Дескриптивна лингвистика |
Историческа лингвистика |
Компаративна лингвистика |
Етимология |
История на лингвистиката |
Лингвистични школи |
Известни лингвисти |
Нерешени проблеми |
Фонемата (от гръцки φώνημα, «звук») е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите. При замяната на една фонема с друга се получава друга дума.
Терминът "фонема се използва както в акустиката, така и в лингвистиката.
Фонемата е компонент на морфемата.
Фонемата е предмет на изучаване на фонологията и морфологията. Това понятие играе важна роля в решаването на такива практически задачи, като разработка на азбуки, правописните принципи и т.н.
Понятието "фонема" е въведено в езикознанието от видния полски учен-езиковед Ян Бодуен де Куртене (J. Baudouin de Courtenay). Основоположници на структурната фонология са руските езиковеди-емигранти организатори на Пражкия лингвистичен кръжок Н. С. Трубецкой и Р. О. Якобсон.
[редактиране] Фонетична и фонематична транскрипция
Точният запис на изговора, при който се държи сметка както за основните фонеми, така и за техните позиционни варианти се нарича фонетична транскрипция. Тя намира приложение при записване на диалектоложки материал.
За писване на изговора, при което се отбелязват само фонемите в състава на думите, но не и дехните позиционни варианти, се нарича фонематична транскрипция.
[редактиране] Транслитерация
В случаи, когато се налага думи, написани с буквите на една азбука, да се напишат с буквите на друга азбука се нарича транслитерация. Понеже фонетичните системи на различните езици не съвпадат и буквите от азбуките нямат точно съответствие, се налага въвеждане на допълнителни букви.
|
|
|