Мюнхенско споразумение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мюнхенското споразумение от 1938 година е съглашение, съставено в Мюнхен през 29 септември 1938 година и подписано на 30 септември същата година от примиер-министърът на Великобритания Невил Чембърлейн, примиер-министърът на Франция Едуар Даладие, райхсканцлерът на Германия Адолф Хитлер и примиер-министърът на Италия Бенито Мусолини. Споразумението уговаря предаването от Чехословакия на Германия на Судетската област. Също така е широко известно като Мюнхенски сговор.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
Преди началото на Втората световна война нацистска Германия без използване на военна сила присъединява редица територии в Европа: Австрия (виж. Аншлюс) и Судетската област (1938), централните райони на Чехия и Мемелската (Клайпедската) област (1939). Тук става въпрос за присъединяването на Судетската област.
През 1938 година в Чехословакия живеят 14 млн. човека, от тях 3,3 млн. етнически немци, компактно живеещи в Судетската област. Промишленноста на Чехословакия, в това число и военната, е една от най-развитите в Европа. Заводите «Шкода» от момента на окупацията от Германия до началото на войната с Полша, са произвели почти толкова военна продукция, колкото е произвела за това време цялата военна промишленост на Великобритания. Чехословакия е един от водещите световни износители на оръжие, нейната армия е превъзходно въоръжена и се опира на мощните укрепления в Судетската област.
Судетските немци, подстрекавани от пронацистската судетско-немска партия на Конрад Хенлайн, постоянно заявява за нарушаване на техните права от страна на чехословашкото правителство. Правителството предприема ред мерки по обезпечаване на представителство на судетските немци в Националното събрание, местното самоуправление, образованието на майчин език, но не успява да намали напрежението. Оприрайки се на тези заявления, Хитлер през февруари 1938 г. се обръща към райхстага с призив « да се обръне внимание на ужасяващите условия на живот на немските събратя в Чехословакия».
[редактиране] Първа Судетска криза
В края на март 1938 година Хенлайн отива в Берлин където получава инструкции за следващите действия. През май ръководеното от него движение активизират прогерманската пропаганда, издигат искане за провеждане на референдум за присъеденяването на Судетските земи към Германия и на 22 май, — деня на общинските избори, — подготвят преврат, за да превърнат тези избори в референдум. Едновременно с това се извършва прехвърляне на Вермахта към чехословашката граница. Това провокира първата Судетска криза. Чехословакия провежда частична мобилизация, вкарва войски в Судетите и заема приграничните укрепления. В поддръжка на Чехословакия се обявяват Франция и СССР (по изпълнение на съветско-французският договор от 2 май 1935 година и съветско-чехословашкият договор от 16 май 1935 година). Протест по отношение на силовото разрешаване на кризата заявява даже съюзникът на Германия - Италия. Опитът да се завладеят Судетите, опирайки се на сепаратисткото движение на судетските немци в този момент претърпява неуспех. Хитлер преминава към преговори. Преговорите се водят между Хенлайн и чехословашкото правителство при посредничество на Великобритания.
[редактиране] Втора Судетска криза
На 12 септември 1938 година, след провала преговорите, е провокирана втората Судетска криза. Движението, ръководено от Хенлайн организира масови протести в Судетите, което принуждава чехословашкото правителство да обяви военно положение в Судетска област. Хенлайн, бяга от арест и се скрива в Германия. На следващият ден Чембърлейн с телеграма уведомява Хитлер за готовността му да посети Германия «заради спасението на мира». На 15 септември 1938 година Чембърлейн пристига на среща с Хитлер в града Берхтесхаден, в Баварските Алпи. По време на тази среща фюрерът заявява, че иска мир, но е готов заради чехословашките проблеми и на война. Обаче, войната може да се избегне, ако Великобритания се съгласи на предаване на Судетската област на Германия въз основа на правото на нациите на самоопределение. Чембърлейн се съгласява с това.
На 18 септември в Лондон се провеждат англо-френски консултации. Страните стигат до споразумение, че териториите на които преживяват повече от 50% немци, трябва да преминат към Германия, и че Великобритания с Франция гарантират новите граници на Чехословакия. На 20 — 21 септември английският и френският посланици в Чехословакия заявяват на чехословашкото правителство, че в случай че то не приеме англо-френското предложение, френското правителство «няма да изпълни договора» с Чехословакия. Също така съобщават следното: «Ако чехите се обединят с руснаците, войната може да приеме характер на кръстоносен поход срещу болшевиките. Тогава правителствата на Англия и Франция ще им бъде много трудно да останат настрани»[1]. Чехословашкото правителство не се съгласява с дадените условия.
На 22 септември Хитлер дава ултиматум: да не се пречи на Германия в окупацията на Судетите. В отговор на това Чехословакия и Франция обявяват мобилизация. На 27 септември Хитлер пред заплахата на започване на война дава обратен ход и изпраща на Чембърлейн писмо, в което съобщава, че той не иска война, готов е да даде гаранции за безопасноста на останалата част от Чехословакия и ще обсъди детайлите на договора с Прага.
[редактиране] Мюнхенската конференция
През 29—30 септември в Мюнхен по инициатива на Хитлер се провежда среща между с главите на правителствата на Великобритания, Франция, Германия и Италия. Обаче въпреки своето обещание в писмото до Чембърлейн, чехословашките представители не са допуснати до обсъждането на споразумението. Основа на съглашенито се явяват предложенията на Италия, практически неотличаващи се от исканията, издигнати по рано от Хитлер при срещата му с Чембърлейн. Чембърлейн и Даладие приемат тези предложения. В един часа през ноща на 30 септември 1938 г. Чембърлейн, Даладие, Мусолини и Хитлер подписват Мюнхенското споразумение. След това в залата където е подписано споразумението се допуска чехословашката делегация. Правителствата на Великобритания и Франция оказват натиск на правителството на Чехословакия, така че, въпреки подтвърдената решимост на СССР да окаже военна помощ и отказа на поддръжка от Франция, чешското правителство без съгласието на Националното събрание приема даденото споразумение.
[редактиране] Последствия
Откъсването на Судетската област е било само началото на процеса по разделяне на Чехословакия.
На 1 октомври 1938 година Полша в ултимативна форма иска от Чехия да и се предаде Тешинската област, предмет на териториални спорове между нея и Чехословакия през 1918 — 1920 г. Останало в международна изолация, чехословашкото правителство се принуждава да приеме условията на ултиматума.
Под натиска на Германия, чехословашкото правителство на 7 октомври приема решение за предоставяне на автономия на Словакия, а на 8 октомври на Закарпатска Украйна.
На 2 ноември 1938 година Унгария по решение на Първият Виенски арбитраж получава южните райони на Словакия и Закарпатска Украйна с градовете Ужгород, Мукачево и Берегово.
През март 1939 година Германия окупира останалата от Чехословакия огризка, включивайки я в състава на Райха под името "протекторат Бохемия и Моравия". В ръцете на Германия попадат значителни запаси от въоръжението на бившата чехословашка армия, които позволяват да се въоръжат 9 пехотни дивизии, и чешките военни заводи. При нападението на СССР, от 21 танкови дивизии на вермахта, 5 са укомплектовани с танкове чехословашко производство.
На 19 март правителството на СССР връчва нота на Германия , където заявява за своето непризнаване на немската окупация на части от територията на Чехословакия.
Споразумението, подписано в Мюнхен, става кулминационна точка в английската "политика на умиротворяване".
Една част от историците счита, че тази политика е опит за преустройство на Версайската система от международи отношения по дипломатически път, чрез договорености между четирите велики европейски държави. Чембърлейн, връщайки се от Мюнхен в Лондон на стълбичката на самолета заявява: "аз донесох мир за нашето поколение".
Обаче друга част от историците счита, че истинската причина за провеждането на тази политика е опитът на западните страни да унищожат СССР. Например, заместникът на министъра на външните работи на Великобритания Кадоган записва в своя дневник: "Премиер-министърът (Чембърлейн) заяви, че по-скоро ще подаде оставка, отколкото да подпише съюз със Съветите". В такъв случай тези историци смятат, че "политиката по умиротворяване" е многоходова комбинация по насъскването на хитлеристка Германия и СССР, провеждана от 1937 година, и постигнала целта си през 1941 г.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Литература
- ↑ http://zhurnal.lib.ru/z/zhitorchuk_j_w/jitorchuk7.shtml Начало Второй мировой войны как закономерный итог политики Чемберлена по умиротворению Гитлера
- Системная история международных отношений. Под ред. Богатурова А.Д. - М: Московский Рабочий, 2000, глава 10. ISBN 5-89554-138-0
- Свищев В.Н. Танковые соединения и объединения Германии перед нападением на СССР
- Малая советская энциклопедия. Т.8 - М: 1939, с. 449
- СОГЛАШЕНИЕ МЕЖДУ ГЕРМАНИЕЙ, ВЕЛИКОБРИТАНИЕЙ, ФРАНЦИЕЙ И ИТАЛИЕЙ 29 сентября 1938 г.
- Krejčí, Oskar: "Geopolitics of the Central European Region. The view from Prague and Bratislava" Bratislava: Veda, 2005. 494 p. (Free download)