Антонио Вивалди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Антонио Вивалди
италиански композитор
Антонио Вивалди
Роден: 4 март 1678
Венеция, Италия
Починал: 28 юли 1741
Виена, Австрия

Антонио Вивалди (на италиански Antonio Lucio Vivaldi ), наричат още Il Prete Rosso ("Червеният абат"), е венециански свещеник и италиански бароков композитор, толкова прочут колкото и приживе като цигулар. Той се ражда през 1678 година, във Венеция, Италия. "Годишните времена", които са серия от 4 цигулкови концерта, са неговата най-прочута творба.

[редактиране] Биография

Антонио Вивалди е роден на 4 март 1678 във Венеция, столицата на Венецианската република. Той е покръстен незабавно, в домът си от акушерката. Не се знае как е живял в детските си години, но вероятно в бедност. Официалното църковно покръстване е станало два месеца по-късно. Неговият баща, Джовани Батиста, е бил бръснар, преди да стене професионален цигулар, и обучавал младия Антонио, като обикалял с него да свирят из града. Джовани Батиста е един от основателите на Sovvegno dei musicisti di Santa Cecilia, нещо като търговско обединение на музиканти и композитори. Председател на тази асоциация е бил Джовани Лоренци (Giovanni Legrenzi), диригент (maestro di cappella) на базиликата "Св. Марко" и бележит бароков композитор. Възможно е младият Вивалди да е вземал първите си уроци по композиция именно при него. Люксембургският музикант-ерудит Валтер Колнедер (Walter Kolneder), познат още с младежката си литургична творба Laetatus sum (RV Anh 31, написана през 1691, когато е бил на 13 год.) оказва влияние върху стилът на Лоренци. Бащата на Антонио през 1688г. композира операта "La Fedeltà sfortunata", подписвайки я като Джовани Батиста Роси (Giovanni Battista Rossi), а това е и името под което той се присъединява към Sovvegno di Santa Cecilia ("Rossi" означава "червен" - цветът на косата, отличителна черта в неговия род).

Антонио Вивалди имал медицински проблем, наречен пристягане на гърдите (вид астма). Въпреки проблемът си, той учи цигулка и композиране, отчасти заради предписание за музикална активност. Когато е на 15 (1693), той започва да учи за свещеник, а през 1703, когато вече е на 25 г., бива ръкоположен. Скоро придобива и прозвището "Червеният абат" и след ръкополагането му за свещеник през 1703, започва работа в Ospedale della Pietà, институция за образование на сираци, незаконни или бедни момичета, място със завидна музикална репутация.

Вивалди композира около 500 концерта и още голям брой произведения за църква и театър.

Напуска Венеция през 1741 година с явната надежда да намери нови покровители във Виена, където обаче умира кратко време след пристигането си.

[редактиране] Произведения

Опери

Има повече от 40 опери, в т.ч. "Роланд — мнимия безумец" (Orlando fiato pozzo, 1714, театър «Сант-Анджело», Венеция), "Нерон, ставшащ Цезар" (Nerone fatto Cesare, 1715, пак там), «Коронацията на Дарий» (L’incoronazione di Daria, 1716, пак там), "Фарначе" (1727, пак там, по-късно известна под името "Фарначе, управител на Понт»), "Кунегонда" (1727, пак там), "Олимпиада" (1734), «Гризелда» (1735, театър "Сан-Самуел", Венеция), "Аристид" (1735, пак там), "Оракул в Месения" (1738, театър "Сант-Анджело", Венеция), "Ферасп" (1739, пак там);

Оратории

"Моисей, бог фараона" (Moyses Deus Pharaonis, 1714), "Тържествуващата Юдит" (Juditha Triumphans devicta Holo-fernis barbarie, 1716), "Поклонението на влъхвите" (L’Adorazione delli tre Re Magi, 1722) и др.;

Други'

Има написани много кантати, серанади, симфониил повече от 400 инструментални концерта, в т.ч. 76 сонати (с басо континуо), в т.ч. 30 за цигулка, 19 за 2 цигулки, 10 за виолончело, 1 за цигулка и виолончело и др.

Едно от най-известните произведения на Вивалди е цикъла от 4 цигулкови концерта Годишните времена.