Амелия Ерхарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: допълване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Амелия Ерхарт
Авиатор
Амелия Ерхарт
Родена: 24 юли 1897
Ачисън, Канзас
Починала: изчезва на 2 юли 1937
над Тихия океан, обявена за починала на 5 януари 1939

Амелия Ерхарт (англ. Amelia Mary Earhart) е американски авиатор, една от първите жени-пилоти и първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. Родена на 24 юли 1897 година. Изчезва безследно на 2 юли 1937 над Тихия океан по време на околосветски полет. Обявена е за мъртва на 5 януари 1939 година.

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Детство и ранни години

Амелия Ерхарт е родена в Атчинсън, Канзас в семейството на Самюел Стентън Ерхарт и Амелия Отис Ерхарт. С по-малката си сестра Грейс Мюриел или Пидж получават необичайно възпитание, тъй като майка им не одобрявяла моделирането на дъщерите в "послушни момиченца". В детството си Амелия и Пидж се занимават с нетипични за момичетата игри като стреляне по плъхове с пушка и катерене по дърветата. През 1904 г. от желание да има в дома си увеселително влакче Амелия закача стръмни релси за покрива на къщата и се спуска по тях в дървена кутия. Експериментът й носи разцепена устна, скъсана рокля и невероятно въодушевление. "Все едно летях" казва тя на Пидж.

За пръв път вижда самолет през 1907 година на панаира на щата Айова в Де Мойн, но отклонява поканата на баща си да полетят с него, защото не изглеждал интересен.

До дванадесетата си година Амелия се обучава у дома с майка си, баба си и гувернантка. Когато семейството се мести в Де Мойн, Амелия и Пидж постъпват в държавно училище. По-късно семейството страда от алкохолизма на бащата, който води до уволнението му и конфискацията на имуществото им. Местят се в Сейнт Пол, но почти веднага след това момичетата са изпратени да живеят при приятели в Чикаго. Там Амелия завършва гимназията "Хайд Парк" през 1916 г. Започва колеж в Пенсилвания, но скоро напуска.

През 1917 година Ерхарт получава сертификат за помощник-сестра от Червения кръст и започва работа във военна болница "Спадина" в Торонто, Онтарио, която прекъсва след края на войната. През 1919 г. постъпва в университета "Колумбия", но и там не се задържа дълго. Заминава за Калифорния, за да живее в родителите си.

[редактиране] Първи опити в авиацията

През декември 1920 година Ерхарт за пръв път се качва на самолет. "Просто разбрах, че трябва да летя" казва тя за десетминутния полет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести хиляда долара, необходими за уроците по летене. През януари 1921 година постъпва на учение при Анита Снуук, една от първите жени пилоти. След шест месеца си купува първия самолет - "Кинър Ерстер" - който наричва "Канарчето". На 22 октомрви 1922 година Ерхарт вдига Канарчето до 14 000 фута, световен рекорд за жените пилоти. На 15 май 1923 година става шестнадесетата в света жена, получила пилотска книжка от Межународната федерация по аеронавтика.

През 1927 година Ерхарт е вече натрупала почти 500 часа самостоятелен полет без сериозни инциденти и отново се мести на източното крайбрежие. След няколко необмислени инвестиции наследството на баба й, явявало се основен източник на средства за семейството й, привършва. Ерхарт била принудена за втори път да изостави следването в "Колумбия" и да си намери работа. Става учителка, а по-късно и социален работник в Медфорд, Масчузетс.

Въпреки трудните времена Ерхарт не спира да се занимава с авиация. Става член, а по-късно и вицепрезидент на бостънския клон на Американското общество за аеронавтика. Работи и като търговски представител на "Кинър", производител на самолети, и пише вестникарски колонки, посветени на летенето.

[редактиране] Първи полет над Атлантика

След полета на Чарлз Линдберг над Атлантика през 1927 г. Ерхарт получава покана да бъде първата жена, изпълнила същия полет. Предложението идва от Ейми Фипс Гест от хайлайфа на Америка, която пожелала сама да бъде първата жена, прекосила Атлантика в самолет. Разбрала, че идеята й не е никак безопасна, Гест търси жена-пилот, която да спонсорира и я намира в лицето на Ерхарт.

Сред координаторите на проекта е и бъдещият й съпруг Джордж Путнам, публицист. Ерхарт придружава пилотите Уилмър Щулц и Луис Гордън като пасажер със задачата да води бордовия дневник. Тримата излитат от Трепъси Харбър, Нюфаундленд на 17 юни 1928 г. и 21 часа по-късно кацат в Бъри Порт, Уелс. Ерхарт не е пилотирала. При завръщането в САЩ екипажът е посрещнат от голям парад, завършил с прием при президента Кулидж.

Полетът с Щулц и Гордън превръщат Ерхарт в знаменитост. Почти веднага след пристигането си в САЩ тя издава книга, заминава на турне лекции, а след това рекламира разнообразни продукти. Заема се сериозно с промоцията на модна линия дамско облекло и куфари, а с приходите финансира авиационните си проекти. Приема работа като втори редактор в списанието "Козмополитън" и използва и тази платформа, за да популяризира търговската авиация. Заедно с Линдберг инвестира пари и усилия в създаването на първия редовен рейс между градовете Ню Йорк и Вашингтон.

[редактиране] Нови рекорди

Ерхарт мечтае и за собствен рекорд. През август 1928 година тя става първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно. През 1929 година се пробва и авиационно съзтезание за жени (Санта Моника до Кливланд) и печели трето място. През 1930 г. започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където настоява за отделянето на женските рекорди. Скоро и Международната федерация по аеронавтика въвежда разделението. На следната година поставя нов световен рекорд за височина - достига 18,415 фута. По същото време започва да съдейства на организацията "Деведесет и деветте", създадена, за да подпомага жените авиатори. Името на организацията е измислено от нея - на първото събрание се събират точно 99 жени.

[редактиране] Брак

Джордж Путнам получава развод през 1929 година и предлага брак на Ерхарт няколко пъти. Тя най-накрая се съгласява и двамата сключват брак на 7 февруари 1931 г. В деня на сватбата Ерхарт праща на Путнам писмо по куриер, което гласи: "Искам да разбереш, че нито ти трябва да спазваш средновековни норми на преданост към мен, нито аз се чувствам обвързана с тях." Възгледите на Ерхарт за брака са либерални за времето, тъй като вярва, че отговорността в семейството е разделена по равно. Отказва да смени името си или да откликва на "Г-жа Путнам".

Била е кумир на ранното феминистко движение.