Волен Сидеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Волен Сидеров
български политик и журналист
Волен Сидеров
Роден: 19 април 1956
Ямбол, България

Волен Николов Сидеров е български журналист и политик, лидер на Партия Атака. Депутат от 11 юли 2005 в 40-то Народно събрание от листата на Национален съюз Атака.

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Лична

Волен Сидеров е роден през 1956 в Ямбол. Има по-голям брат[1], доц. д-р Пламен Сидеров[2], математик, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"

Сидеров е завършил техникум по фотография. Няма данни да е служил в Българската армия. Преди 1989 г. работи като фотограф в Националния музей за литература в София. Оттогава са и първите му литературни опити в сферата на поезията, както и предполагаемите му (източникът не твърди, а предполага) изяви като фотомодел в актови сцени ([2]). В началото на 1990-те Волен Сидеров е главен редактор във вестник „Демокрация“, а по-късно е заместник главен редактор във вестник „Монитор“. Според някои сведения [3], в края на 90-те години е бил пресаташе на свързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз. Учил е известно време теология в Шуменския университет (2002-2003), но не е завършил. Отказва да се яви на изпит на 1 април 2007 г. поради големия журналистически интерес, въпреки че е платил таксата за възстановяване на студентските си прав[4]. През 2000 г. печели наградата на Съюза на българските журналисти. Автор е на три книги: “Бумерангът на злото”, “Властта на мамона”, “Българофобия". Те са посветени на световната конспирация и разобличават антибългарската политика на определени политически кръгове у нас и в чужбина. Според книгите на Сидеров малка група от евреи контролира света с помощта на марионетни държавни глави и международни организации.

Волен Сидеров живее дълги години на семейни начала с журналистката Капка Георгиева, бивша съпруга на Кин Стоянов. Приел е нейния син Димитър Стоянов. На 11 ноември 2006 те оформят съжителството си с граждански и църковен брак, Капка приема фамилията Сидерова. Ритуалите са проведени в град Кърджали. Кумове са директорът на телевизия СКАТ Валери Симеонов и Женя Баракова. Венчавката (църковният брак) е извършена от отец Боян Саръев.

Преди сватбата са публикувани изказвания на кмета на Кърджали Хасан Азис, че Ахмед Доган е склонен да им кумува и подари сватбено пътешествие до Ефес, Турция. [5][6]

[редактиране] Политическа

През 2003 година Сидеров се кандидатира за кмет на София, но получава под 2000 гласа.

Истински известен Волен Сидеров става с предаването „Атака“ по телевизия „Скат“, в което изразява личните си позиции по отношение на проблемите в страната. Въпреки че според някои източници[източник?] в миналото се е обявявал против възродителния процес, той често е обвиняван в расизъм заради острите му изказвания по адрес на нееднаквото третиране на българите спрямо циганите и турците в България и настояването му циганската престъпност да се пресече с цялата строгост на закона. Всъщност при всяко по-тежко престъпление или злоупотреба, Сидеров настоява за цялата строгост на закона и твърди, че управляващите не са способни да управляват страната. Оценките за тези му изказвания варират от „евтин популизъм“ и „език на омразата“ до „само Волен ще оправи България“ и „новият Левски“.

През 2005 година Волен Сидеров се опитва да регистрира партия с името на предаването си. Целта е участие в парламентарните избори, но тъй като регистрацията е забавена, Сидеров участва на изборите с няколко други националистически организации обединени в Национален съюз „Атака“.

Съюзът получава 296 848 или 8,2% от валидните гласове на изборите[7] и образува четвъртата по големина парламентарна група. През следващите месеци възникват конфликти с някои от съюзниците, например със Съюз на патриотичните сили и войните от запаса Защита и Нова Зора в следствие на което някои депутати са изгонени от парламентарната група. Партията „Атака“ получава регистрация едва след изборите.

Волен е кандидат за президент на изборите през 2006. Стига до балотаж, който загубва от Георги Първанов с 597 175 на 1 780 119 гласа.

[редактиране] Мнения за политическата кариера на В. Сидеров

Според Антонина Желязкова, историк, специалист по проблемите на Балканите и на малцинствата, доктор е на историческите науки и преподавател, "най-важната характеристика на Волен Сидеров, на която се дължи и силното му влияние, е, че той е един от губещите в прехода." Според нея, той е "успешен популист", олицетворение на "на унизеното достойнство, на болката, на омразата и страха на декласираните по време на прехода." Според нея, гласоподавателите на "Атака" знаят, че Сидеров не е в състояние да промени нещата, но гласуват за него, тъй като той представя тази категория хора и "унизеното им достоинство".[8]

Според други коментатори, от проучванията на социолозите в поредицата от избори от основаването на Атака насам става ясно, че горното твърдение е напълно невярно и тенденциозно написано.[източник?] От тези проучвания е видно, че една голяма част от членовете и симпатизантите на Атака са хора с висше образование, или със собствен бизнес.[източник?] Те гласуват за партия Атака, защото никой друг не предлага решения на проблемите им, нито дори говори за тях.[източник?]

[редактиране] Кандидат за президент

Гласуване по райони - първи тур, 22 октомври 2006
Гласуване по райони - първи тур, 22 октомври 2006

Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за изборите на 22 октомври 2006 г. с кандидат-вицепрезидент Павел Шопов. На първия тур се класира втори с 21,5%, от валидните гласове, зад действащия президент Георги Първанов, получил 64%. Между двамата се проведе балотаж на 29 октомври поради ниската избирателна активност - под 50%, които са необходими за победа на първи тур. Първанов победи със 76% срещу 24% за Сидеров, при избирателна активност от 41,11%. За двойката Сидеров-Шопов са гласували 649 000 души.

[редактиране] Мнението му за изборите

Според Сидеров и Шопов, изборите са манипулирани. На пресконференцията след изборите те оспорват резултата и изразяват мнението че "българската мафия е преназначила Първанов" за втори мандат. Много пространно обяснено с факти от вида на: многобройни нарушения в гласуването; разчита изключително на ДПС за подкрепа, която извършва множество документирани нарушения (ненаказани) включително и двойно гласуване; фарса с българските турци и туристическото гласуване; както и очевадния медиен дискриминационно-репресивен натиск; нито един телевизионен дебат между Първанов - Сидеров; макар и многократно предизвикан действащия президент не се решава на среща със Сидеров, а вместо това среща Беронов, който не е реален противник с оглед на рейтинга му и го "скалипирва" в дебата по БНТ! [9].

[редактиране] Политическа риторика

[редактиране] Относно българската политическа класа

На първото заседание на 40-то Народно събрание от 11 юли 2005 г., той нарича българската политическа класа „грухтящи прасета, в безчувствени топки лой, глухи за проблемите и страданията на българския народ“.[10]

Също обвинява народния представител Филип Димитров в „хомосексуална зависимост“ и съпричастност към структурите на бившата Държавна сигурност („доносник на Държавна сигурност“, „явочник“, и „отявлен хомосексуалист“).[11]

[редактиране] Относно ДПС

В своите изказвания В. Сидеров говори за "турцизация" и "ислямизация" на България, за „турски мекерета, предатели и ибрикчии“. Нарича ДПС „част от една политическа мафия“. За Ахмед Доган казва: „Той се гаври с българския парламентаризъм и този човек се хвали открито, че има обръч от фирми, вероятно мафиотски, с които той всъщност съществува.“ [12]

[редактиране] Анти-дискриминационни изказвания

По време на предизборните обиколки преди първия тур, в Кърджали, Волен Сидеров направи следните изказвания:

  • „Всички християни и мюсюлмани, които се наричат българи да се борят за единна и неделима България, в която да живеят с равни права и задължения.“
  • „"Атака" никога не е заставала срещу малцинствата. Всички български патриоти са добре дошли при мен, без значение от раса, етнос и религия“.
  • „Какво общо имат Юнал Лютфи, Йордан Цонев, Христо Бисеров и Лютви Местан с трудовите мюсюлмани, които с честен труд си изкарват прехраната. За тези хора, които биват лъгани, ние сме еднакво загрижени.“
  • „"Атака" е за равни права и задължения, тя не е расистка или ксенофобска“. [13]

[редактиране] „Планът на българофобите“

Изказване на първото заседание на Четиридесетото обикновено Народно събрание на Република България:

...През този 8-годишен период беше извършен гигантски геноцид на българската нация. По настояване на външни, враждебни на България, фактори от нашия народ се предвижда да останат 3,5-4 млн. жители. Такъв е планът на българофобите и този план се изпълнява пред очите ни. Ако някой пита как, ще му посоча: като се отнеме на българите правото да бъдат господари в собствената си държава, като се оставят да умират в мизерия и липса на лекарства и медицинско обслужване, като биват подлагани на терор от цигански банди, които всекидневно нападат, ограбват, изнасилват и малтретират българската нация, след което съзнателно никой не издирва престъпленията, извършени от тях, защото директивата отвън е такава ­ да не се разследват престъпленията на тези малцинствени групи. Целта е българите да живеят в страх, да бъдат обезверени, смачкани, покорни. Стотици хиляди хронично болни измират и в момента, защото мафиотски фирми на довчерашния кабинет правят нечисти сделки с живота и здравето на българите. Защото роднини на довчерашната министърка на околната среда въртят търговия с лекарства за раковоболни и по тази причина лекарства няма и стотици хиляди българи, болни от рак, днес са подложени на бавна, мъчителна агония.[14]

[редактиране] Съдебни процеси и обвинения срещу Сидеров

[редактиране] Първо дело

Сидеров и „Граждани срещу омразата”

В началото на 2006 година Обществена коалиция „Граждани срещу омразата” заведе иск срещу Волен Сидеров за подбуждане към дискриминация и насаждане на омраза. Точните изказвания, които според коалицията са престъпление, бяха публикувани през май 2006 от Джемини. Искът се основава на Закона за защита срещу дискриминация, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Международния пакт за граждански и политически права и Конституцията на Република България.[15]

[редактиране] Основание за съдебния иск - дискриминационните изказвания на В. Сидеров

Коалицията "Граждани срещу омразата" дава за пример в учредителния си манифест следното изказване на В. Сидеров: „…Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи!“ [16]

Волен Сидеров използва изрази, от рода на „международната еврейска върхушка“, както и такива, които делят българските граждани на „българи“ и „небългари“. По отношение на малцинствата, Волен Сидеров използва изрази, от рода на „педерастко-лесбийски сборища“ и „терористите от циганските гета“.

Тези изказвания на Сидеров са цитирани от коалицията „Граждани против омразата“[17]

По преценка на съда исковата молба е разделена в 8 отделни производства[18] и разпределена за разглеждане от осем съдии. Мотивите за това са, че ищците сочат осем различни признака, по които трябва да се установи подбудителство към дискриминация.[19]

[редактиране] Решение на съда на първа инстанция

Състав на Софийски районен съд (СРС) с председател Иво Дачев на 21 юли 2006 осъжда Волен Сидеров по едно от осемте дела. Присъдата е: да преустанови подбуждането към дискриминация, като спре да прави подобни изявления, и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия. Според съда, със свои изказвания той е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободно правото на слово и е нарушил правото на свобода от дискриминация. Искането за публично извинение се отхвърля. [20] [21]

[редактиране] Второ дело

Исковете са недоказани

Съдия Марияна Георгиева от Софийския районен съд е отхвърлила като недоказани исковете срещу лидера на "Атака" Волен Сидеров за тормоз и подбуждане към дискриминация на основа на сексуалната ориентация. Без уважение остава и искането Сидеров да бъде осъден да се извини публично и да спре да прави дискриминационни изявления във връзка със сексуалната ориентация.

Искът е заради няколко изказвания на лидера на "Атака". Сред тях е това от парламентарната трибуна отпреди година, когато Сидеров нарича Филип Димитров „отявлен хомосексуалист“. Обидни според ищците са и думите му: „…всевъзможни изявления на всякакви гей организации, педерастко-лесбийски сборища и прочие се отразяват широко и мощно“, „…най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи…!“ [22]

[редактиране] Случаят "Магистрала Тракия"

На 7 април 2006 г. Волен Сидеров претърпява инцидент на магистрала „Тракия“. Около 23 часа, неговият автомобил е засечен от два други. В автомобила, който се блъска в този на Сидеров, пътуват 22-годишно момче, което шофира, и 84-годишния му дядо (тази информация е твърдение единствено на семейство докови - бащата Ромео и синът Явор - и не е проверена от полицията). Във вторият автомобил, джип "Мерцедес", пътува бащата Ромео Доков, който кара пред автомобила на Сидеров. Синът Явор, който твърди че е бил ударен от автомобила на Сидеров, е студент по международни икономически отношения и разузнавателни науки в Англия. Според информационната система "Дакси", бащата, Ромео Доков участва като собственик или управител в 6 фирми, занимаващи се с туризъм и търговия. Той е собственик на хотел "Холидей парк" в курортния комплекс Златни пясъци. Занимава се с производство и търговия на сухари и захарни изделия. Ромео Доков е член и на управителния съвет на сдружение "Съюз на собствениците за развитие на курортен комплекс Златни пясъци". Още на следващата сутрин, няколко часа след инцидента, е организирана пресконференция, на която семейство Докови изказват своята теза за случилото се на магистралата. Според Волен Сидеров случилото се е атентат срещу него, а историята за внучето и болния дядо - измислица на Ромео Доков. Редица медии обаче изопачават това твърдение и публикуват материали със заглавия като "Сидеров и Чернев се оплакват, че 22-годишно момче и 84-годишният му дядо са направили опит за покушение срещу тях." Първоначалните показания на Сидеров са,[източник?] че адвокат Павел Чернев е присъствал на произшествието и е упражнил физическо насилие срещу шофьора на автомобила, който се блъска в този на Волен Сидеров. В последствие, Волен Сидеров се отрича от показанията си,[23][24] а адвокат Чернев отрича участие в побоя и инцидента. Павел Чернев, в свое интервю пред в-к „24 часа“ обяснява, че е бил помолен от Волен Сидеров да даде показания, че той е упражнил насилие над водача да другия автомобил, тъй като „най-много прилича“ на шофьора Любомир Бакърджиев, който е „условно осъден“ и самият Волен Сидеров „вече е казал на министъра, че Чернев е карал колата“.[25] Показанията на Волен Сидеров са на разположение в архива на Народното събрание. По искане на главния прокурор, в края на юни 2006 г., Народното събрание сваля имунитета на Сидеров за да бъде той разследван за подбудителство към лъжесвидетелстване на Чернев и прикриване на Бакърджиев от властите. [26] Следствието не е установило дали бащата и синът на Явор Доков са били на магистрала "Тракия" по време на инцидента, нито кой от участниците в инцидента е бил блъснат - Докови или Сидеров. В първите седмици на скандала в сутрешните блокове на bTV и НоваТВ се изнася информация за хода на следствието, която трябва да е следствена тайна. Това дава повод на Сидеров да заяви, че случаят е провокация срещу него с цел компрометиране (изказване на В. Сидеров в Парламента на 22.06.2006).

Призовкар връчва призовка на Сидеров след пресконференция

На 14 февруари 2007 г. съдебен призовкар от Националната следствена служба (НСС) връчва призовка по делото за инцидента на автомагистрала "Тракия" на Волен Сидеров. Призовката му се връчва да се яви в качеството на обвиняем.[27] Това става след пресконференция, на която Сидеров обяснява, че срещу него се изпълнява политическа поръчка и, че никой не го търси, въпреки, че няма депутатски имунитет. Служителят му връчва призовката след двуседмични опити да го намери.[28][29]

[редактиране] Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история

На 26 и 27 януари 2002 г. Волен Сидеров е изпратен от вестник "Монитор", където работи по това време, на Международна конференция по глобалните проблеми на всемирната история, проведена в Москва. Там той изнася доклад, насочен срещу глобализма.[30] Организатор е Московската социално-хуманитарна академия, събитието е отразено в някои руски еврейски[31] и православни сайтове.[32] Неговото участие в конференцията е отразено във в-к „Седем“.[33]

За тази конференция се споменава в кампанията на един от кандидатите в президентските избори през 2006 г. Неделчо Беронов.[34] Там се твърди, че на тази антиглобалистка конференция са присъствали и представители на Ку Клукс Клан като Дейвид Дюк, ислямисти като Ахмед Рами и руски националисти, поради което присъствието там на Сидеров е охарактеризирано като скандално.

[редактиране] Библиография

  • Сидеров, Волен (2002). „Бумерангът на злото“. Жарава.
  • Сидеров, Волен (2003). „Българофобия“. Бумеранг БГ. ISBN 978-954-93300-3-8.
  • Сидеров, Волен (2004). „Властта на Мамона“. Бумеранг БГ. ISBN 978-954-93300-4-5.

[редактиране] Бележки

  1. Капка и Волен като Бони и Клайд вестник СТАНДАРТ, Петък, 3 Ноември 2006
  2. СУ "Св. Климент Охридски", Пламен Николов Сидеров Доцент, Катедра Алгебра
  3. Волен Сидеров - новата ръка на хаоса, Нетинфо
  4. а [1]
  5. "Доган готов да кумува на Волен", Вестник "Стандарт", 2006-11-10. Посетен на 2007-03-30
  6. "Доган иска да кумува на Волен и Капка", Вестник "Новинар", 2006-11-10. Посетен на 2007-03-30
  7. Парламентарни Избори 2005
  8. Антонина Желязкова, в-к "Новинар". Относно скандалите около "Атака" и изборния резултат на Сидеров
  9. Резюме от пресконференцията. Нюз БГ
  10. Протокол от заседание от 11 юли 2005 на НС
  11. Протокол от заседание на НС от 7 декември 2005 г.
  12. Протокол от заседание на НС от 27 юли 2005 г.
  13. В Кърджали Волен Сидеров призова всички да се борят за единна България
  14. Протокол от първото заседание на НС от 11 юли 2005 г.
  15. Сайт на Джемини
  16. "86 организации дават Волен Сидеров на съд", Вестник "Сега", 2005-11-30. Посетен на 2007-03-30
  17. БХК: Информация за Коалиция "Граждани против омразата" и искът срещу В. Сидеров
  18. СРС и делото, срещу В. Сидеров
  19. БХК: решение на СРС, според информция на БТА
  20. Осъдиха Сидеров за дискриминация
  21. Сайт на Джемини
  22. "Съдът реши: Волен Сидеров не провокира към дискриминация", Вестник "Сега", 2006-12-02. Посетен на 2007-03-30
  23. Протокол от заседание на НС от 22 юни 2006
  24. "Волен Сидеров оттегли показанията си по инцидента на магистрала „Тракия“", Bulgarian Post, 2006-05-30. Посетен на 2007-03-30
  25. Последната версия на адвокат Чернев
  26. "Парламентът свали имунитета на Сидеров", Вестник "Сега", 2006-12-02. Посетен на 2007-03-30
  27. "Пред медии връчиха призовка на Волен Сидеров", News.bg, 2007-02-14. Посетен на 2007-03-30
  28. "Сидеров сгащен пред журналисти", Вестник "Дневен труд", 2007-02-15. Посетен на 2007-03-30
  29. "Сидеров върти фасони на следователите", Вестник "Стандарт", 2007-02-16. Посетен на 2007-03-30
  30. Волен Сидеров Глобализм - последний этап попытки колонизации православного Востока
  31. Yiddish Shteytl - Мина Содман. Особенности национального ревизионизма.
  32. Православное информационное агентство. Международная конференции по глобальным проблемам всемирной истории, Москва 26-27 января 2002 года
  33. "Червено-кафяво-зелената ос", Вестник "Седем", 2007-02-16. Посетен на 2006-03-15
  34. Сайт на Н. Беронов - информация за конференцията

[редактиране] Външни препратки

На други езици