Андрей Гуляшки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Гуляшки български писател |
|
Роден: | 7 май 1914 Раковица, България |
---|---|
Починал: | 3 юли 1995 Страсбург, Франция |
Андрей Стоянов Гуляшки е български писател, който твори през 20 век. Сътрудник е на левия печат през 30-те и 40-те години. След 9 септември 1944 година е редактор в редица издания, главен редактор на списание "Пламък" (1956-1966 г.), директор на Народния театър, главен редактор на списание "Съвременник" (1972-1973), секретар на Съюза на българските писатели (1956-1962), заместник-председател на СБП. През последните години от живота си пише в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Най-известен е неговият герой Авакум Захов, появил се за пръв път в повестта "Контраразузнаване" (1959).
[редактиране] Непълна библиография
- "Дон Кихот от Селвеция" (1936 г.)
- "Жени" (1938 г.)
- "Смъртна присъда" (1940 г.)
- "МТ станция" (1950 г.)
- "Село Ведрово" (1952 г.)
- "Златното руно" (1958 г.)
- "Контраразузнаване" (1959 г.)
- "Случаят в Момчилово" (1960 г.)
- "Приключение в полунощ" (1960 г.)
- "Спящата красавица" (1961 г.)
- "През една дъждовна есен" (1963 г.)
- "Приключенията на Авакум Захов" (1962 г.)
- "Седемте дни на нашия живот" (1964 г.)
- "Малка нощна музика" (1965 г.)
- "Срещу 07" (1966 г.)
- "Романтична повест" (1970 г.)
- "Последното приключение на Авакум Захов" (1976 г.)
- "Скитник броди по света" (1982 г.)
- "Убийството на улица Чехов" (1985 г.)
- "Краят на Лалелия" (1987 г.)