Иван Попов (политик)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Попов български учен и политик |
|
Роден: | 8 декември 1907 Велико Търново, България |
---|---|
Професор Иван Николов Попов е виден български политик, стопански деец, бивш ректор на МЕИ в София, член-кореспондент на БАН.
Съдържание |
[редактиране] Образование
Завършва:
- специалност "Мaтематика", Софийски университет "Климент Охридски" (1930),
- специалност "Електротехника". Висше национално училище по електротехника и хидрология, Тулуза, Франция (1933).
[редактиране] Професионална дейност
Основоположник и организатор на крупната електротехническа промишленост в България. По-важни дати:
- 1933: инженер в заводи, Париж - с изобретения и патенти
- 1934: основател на предприятие за битови електроуреди научна апаратура, София
- 1941: инженер-изследовател, завод "Агро лукс", Будапеща
- 1945: конструктор и директор, заводи "Ганц", Будапеща
- 1949: директор, (нов) Силнотоков завод, София
- 1951: главен директор, Обединение "Елпром", София
[редактиране] Преподавателска и научна дейност
Заедно със съименника си от Държавната политехника и МЕИ проф. Иван Николов Попов (но роден през 1900 в Пловдив, починал през 1958) създава висшето образование в България по електрически машини. По-важни дати:
- Софийски университет "Климент Охридски": асистент (1930).
- Държавна политехника: хоноруван доцент и ръководител на Катедра "Конструкции на електрически машини" (1949).
- Машинно-електротехнически институт: редовен доцент и ръководител на Катедра "Проектиране на електрически машини" (1953); професор (1957) в Катедра "Електрически машини и апарати", Електротехнически факултет (ЕФ).
Основни области на научна и преподавателска дейност: конструкции и проектиране на електрически машини, електротермия, електрозаваряване, електротехнически материали, силови трансформатори, електронно-изчислителни машини. Основоположник на трансформаторостроенето като изследователско и проектантско научно направление в България.
Автор на над 50 публикации (сред които и научни трудове, публикувани в чужбина); учебници, изобретения.
Избран за:
- член-кореспондент на БАН (1961),
- почетен член на Съюза на германските инженери (1962),
- почетен член на Академията за наука и изкуства, Тулуза (1963).
Награди: орден "Кирил и Методий" І степен (1963), звание "Народен деятел на техниката" (1972).
[редактиране] Управленска дейност
Създава:
- първите научно-изследователски и проектно-конструкторски институти в основните отрасли;
- стройна и мощна система система за информационно обслужване начело с Централния институт за научно-техническа информация с нейната Централна научно-техническа библиотека;
- условия за мощно развитие на изчислителната техника и автоматизацията във всички области чрез мрежа от изчислителни центрове и модернизация на съобщителната система.
Във висшето образование и науката:
- 1958 - 1962: директор на Научно-изследователския институт за електротехнически изпитвания с голяма мощност, Берлин;
- 1962, 1 юли - 1962, 1 септември: ректор на МЕИ, София;
- 1977 - 1989: председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България.
В държавната администрация:
- 1962 - 1971: председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес;
- 1971 - 1973: министър на машиностроенето;
- 1971 - 1974: заместник министър-председател в 72-рото правителство на България;
- 1974 - 1976: заместник-председател на Държавния съвет.
... | >>> | вицепремиер, министър на машиностроенето (... 1971 – ... 1973) | >>> | ... |
... | >>> | вицепремиер (... 1973 – ... 1974) | >>> | ... |
... | >>> | заместник-председател на Държавния съвет (... 1974 – ... 1976) | >>> | ... |