Хана Аренд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хана Аренд
немски философ
Хана Аренд
Родена: 14 октомври 1906
Линден, Хановер, Германия
Починала: 4 декември 1975
Ню Йорк, САЩ

Хана Аренд (на немски: Hannah Arendt) е немска политоложка и мислителка, оказала сериозно влияние върху съвременната философия с книгата си за тоталитаризма.

Родена в еврейско семейство в Линден, Хановер, и отрасла в Кьонигсберг (родният град на Имануел Кант, комуто тя се възхищава) и Берлин, Аренд учи философия с Мартин Хайдегер в Марбургския университет. Изглежда[източник?] има краткотрайна романтична връзка с Хайдегер — обвързване, донесло ѝ много критики поради неговата привързаност към нацистите.

След Марбург, Аренд отива в Хайделберг, където пише своята дисертация за любовта в творчеството на Св. Августин (354–430) под ръководството на философа и психолог-екзистенциалист Карл Ясперс.

В труда си „Тоталитаризмът“ Хана Аренд разкрива в механизмите на действие на тоталитарното управление, поставяйки под общ знаменател фашизма и комунизма.

Едно от ключовите понятие, което вкарва и развива в съвременната философска мисъл, докато отразява процеса срещу Адолф Айхман за сп. „Ню Йоркър“ през 1963 г. (репортажи, събрани по-късно в книгата „Айхман в Йерусалим“), е баналността на злото.

[редактиране] Външни препратки