Никита Хрушчов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никита Хрушчов съветски политик |
|
Роден: | 17 април 1894 Калиновка, Русия |
---|---|
Починал: | 11 септември 1971 Москва, Русия |
Никѝта Сергѐевич Хрушчо̀в (на руски: Никита Сергеевич Хрущёв) е съветски политик, ръководител на СССР след смъртта на Йосиф Сталин.
Хрушчов е бил селски кравар[източник?], работник и миньор в Донбас от 1908 г., по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931–1935 г.).
През периода 1935–1938 г. Н. Хрушчов е първи секретар на московския градски партиен комитет, а от 1938 до 1947 г. е първи секретар на Централния комитет на Украинската болшевишка партия.
По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г. След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКБ (б) от декември 1949 г. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.
След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 до 1964. През 1959 г. получава Ленинска награда за мир.
Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. След Двадесетия конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов съществува относителна творческа свобода за интелектуалците.
Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов прави опит да активизира земеделието, с което СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство, хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в [[Казахстан].
Под натиска на САЩ[източник?] Хрушчов проявява инициатива във външната политика и постига относително сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност.[източник?]
Никита Хрушчов е свален от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 г. Умира в Москва на 11 септември 1971 година.
[редактиране] Външни препратки
Хрушчов, Никита С. Време, хора, власт (Спомени), кн. 1, Москва 1999
Хрушчов, Сергей Н. Хрушчов, Москва 2001
Държавни глави на Русия | ||
Руски князе и царе (1283-1547) | Даниил Московски • Юрий III • Иван I • Симеон • Иван II • Дмитрий Донски • Василий I • Василий II • Иван III • Василий III • Иван IV • Фьодор I • Борис Годунов • Фьодор II • Лъжедмитрий I • Василий IV • Михаил Романов • Алексей Романов • Фьодор III • Иван V • Петър I | ![]() |
Императори на Русия (1721-1917) | Петър I • Екатерина I • Петър II • Анна • Иван VI • Елисавета • Петър III • Екатерина II • Павел I • Александър I • Николай I • Александър II • Александър III • Николай II | ![]() |
Лидери на Съветския съюз (1917-1991) | Владимир Ленин • Йосиф Сталин • Георгий Маленков • Никита Хрушчов • Леонид Брежнев • Юрий Андропов • Константин Черненко • Михаил Горбачов | ![]() |
Президенти на Русия (1991-) | Борис Елцин • Владимир Путин | ![]() |