Кактус
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кактуси | |||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||
|
|||||||||||||||
Родове | |||||||||||||||
Виж Таксономия на Кактусови |
Кактус се наричат всички представители на семейството от покритосеменни растения Кактусови (Cactaceae). Кактусите виреят почти изключително в Северна, Южна и Централна Америка. Изключение прави Rhipsalis baccifera, който расте навсякъде в тропическия пояс, включително и в Африка, Мадагаскар и Шри Ланка. За него се смята, че се е разпространил от тропическа Америка сравнително скоро, през последните няколко хилядолетия, пренесен вероятно като семена в храносмилателните пътища на мигриращи птици. Много други кактуси се аклиматизират в други части на света с подобни условия, след като са били пренесни от хората.
Змийският остров е единственото място в България където се срещат диворастящи кактуси.
Много сукулентни растения по целия свят забележително наподобяват на кактуси и често биват наричани също „кактус“ в ежедневния език. Това подобие, обаче, е вследствие на паралелна еволюция. Никое от тези растения няма близко родство с кактусите. Една ясна отличителна черта на семейството на кактусите са ареолите — специализирани структури, от които израстват бодлите или нови издънки.
Смята се, че кактусите са еволюирали през последните 30–40 милиона години. Много отдавна Америките са били свързани с останалите континенти, но са се отделили поради дрейфа на континентите. Видовете, уникални за новия свят би трябвало да са се развили след отделянето. Континентите са се раздалечеили на значително разстояние едва преди 50 милиона години. Така би могло да бъде обяснено защо кактусите с толкова редки в Африка — континентите са били вече разделени, когато кактусите са еволюирали.
Както и другите растения с месести листа и стъбла, кактусите са добре приспособени към живот при оскъдни валежи. Листата са еволюирали до бодли, които, освен че способстват за изпаряването на по-малко вода чрез транспирация, отколкото обикновените листа, защитават кактуса от животни, търсещи вода. Фотосинтезата се осъществява от увеличените стъбла, които служат и за складиране на вода. За разлика от други месести растения, стъблото е единствената част на същинския кактус, където се осъществява това. Много малко членове на семейството имат листа и те обикновено са рудиментарни и бързо опадват. Листата са обикновено шилообразни и не по-дълги от 1 до 3 мм. Два рода, Pereskia и Pereskiopsis обаче имат дълги, немесести листа с дължина 5–25 см, както и немесести стъбла. Възможно е това да са примитивни родове, смятани за твърде подобни на растенията, от които кактусите са еволюирали.
Кактусите имат голямо разнообразие от форми и размери. някои израстват до внушителни размери. Някои кактуси имат красиви цветове, които, както и бодлите и разклоненията, израстват от ареолите. Много видове кактуси цъфтят през нощта, тъй като се опрашват от нощни насекоми или дребни животни, главно от нощни пеперуди и прилепи. Формата и размерът им варират от малки и овални до високи и стълбообразни, като например сагуарото.
Много видове кактуси се култивират като декоративни растения. Някои кактуси дават плодове, годни за ядене.
[редактиране] Етимология
Думата „кактус“ произлиза от гръцкото Κακτος кактос, използвано в класическия гръцки за един вид трън, вероятно кардона, и използвано като генерично наименование Cactus от Линей през 1753 г. (сега отхвърлено и заменено с Mammilaria).
[редактиране] Литература и външни връзки
- Anderson, Edward F. The Cactus Family (Timber Press, 2001) ISBN 0-88192-498-9
— Изчерпателна и пищно илюстрирана
- Benson, Lyman The Cacti of Arizona (The University of Arizona Press, 1981) ISBN 0-8165-0509-8
— Задълбочено изследване на видовете, разпространени в Аризона, САЩ
- CactiGuide.com
— много снимки и дискусионен форум
- Портал за кактусите
- Галерия от кактуси
- Филми за цъфтящите кактуси хидрокактус
- Градинарство със студоиздържливи кактуси