Антон Дончев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Дончев български писател |
|
Роден: | 14 септември 1930 Бургас, България |
---|---|
Антон Николов Дончев е съвременен български писател роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Става световноизвестен с романа си „Време разделно“. Академик на БАН (2003).
[редактиране] Биография
Завършва гимназия в Велико Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. През 1999 г. за своето цялостно творчество акад. Дончев получава наградата за балканска литература Балканика, наричана от създателите си "балкански Нобел". През декември 2004 г. ректорът на Софийския университет Боян Биолчев му връчва Голямата награда за литература и почетния знак на синя лента.
[редактиране] Творчество
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Неговата втора книга "Време разделно", написана само за 45 дни, и досега остава най-известният български роман в световната литература[източник?]. Преведена е на 25 езика с тираж 2 милиона копия. През 70-те години на 20-ти век – малко след премиерата на „Време разделно“ в САЩ, книгата е включена в програмата на славянските факултети на световните университети[източник?].
Получава номинация в Америка от фондацията "Джеън и Ървинг Стоуън" за най-добър исторически роман. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.
[редактиране] Произведения
- „Сказание за времето на Самуила“ - 1961 г.
- „Време разделно“ - 1964 г. (екранизиран през 1987 г.)
- „Девет лица на човека“ - 1989 г.
- „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ - (1982 - 1992)