Тодор Кантарджиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Кантарджиев български офицер |
|
Роден: | 10 февруари 1861 Самоков, Османска империя |
---|---|
Починал: | ? ? |
Тодор Димитров Кантарджиев е български офицер, генерал-лейтенант.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 година в град Самоков. Завършва Военното училище в София през 1884 година и Военната академия в Белгия през 1893 г. През 1916 година командва Варненския укрепен пункт и се прославя с освобождаването на Добрич от румънската окупация на града. Под негово командване Българската армия за първи път се сражава с руски части и постига победа.
[редактиране] Военна служба
- 1883-1884 г. — Военно училище в София
- 1884 г. — Първа пехотна дружина
- ноември 1885 г. — Командир на рота в Първа пехотна дружина
- 1886 г. — Командир на рота в Първи пехотен полк
- ? г. — Командир на Шеснадесети пехотен полк
- ? г. — Преподавател във Военното училище в София
- 1904 г. — Kомандир на Първа бригада от Девета пехотна дивизия
- 1909 г. — Командир на Втора бригада от Втора пехотна дивизия
- 1912-1913 г. — Командир на Първа бригада от Шеста пехотна дивизия
- 1913-1914 г. — Командир на Пета пехотна дивизия
- юли 1914 г. — В запас
- септември 1915 г. — Началник на тиловото управление на Трета армия
- 1916 г. — Началник на Варненския укрепен пункт
- 1916 г. — Командир на Сборната дивизия
- октомври 1917 г. — В запас
[редактиране] Офицерски звания
- 30 август 1884 г. — Подпоручик
- 30 август 1886 г. — Поручик
- 1 януари 1889 г. — Капитан
- 1 януари 1894 г. — Майор
- 1 януари 1899 г. — Подполковник
- 02 август 1903 г. — Полковник
- 14 февруари 1914 г. — Генерал-майор
- 15 август 1917 г. — Генерал-лейтенант
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ трета степен първи клас
- Орден „За храброст“ четвърта степен втори клас
- Орден „Свети Александър“ трета степен с мечове
- Орден „Свети Александър“ четвърта степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ първа степен с военни отличия
- Османски медал "За бойни заслуги", 11.05.1917 г. [1]
[редактиране] Родство
- Баща на „водача“ на Ратниците професор Асен Кантарджиев.
- Тъст на началника на жандармерията генерал Никола Станимиров.
[редактиране] Бележки
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 518
[редактиране] Литература
- Стефан Стефанов. „От Сливница до Серет, от редник до пълководец“
- „Офицерският корпус в България 1878-1944“, издателство „Св.Георги Победоносец“
[редактиране] Вижте също
- Генерал Кантарджиево — село, наречено на името на генерала.
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |