Димитровден
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българската православна църква чества Димитровден на 26 октомври. Почита се паметта на Свети Димитър. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби, руси. Предполага се, че той е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пак според народните предания от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници. В представите на нашите предци Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.