Димитър Попниколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Попниколов
Деец на македоно-одринското революционно движение, педагог
Роден: [[]] [[]]
Карахадър, Османска империя
Починал: 30 март 1978
[[]], [[]]

Димитър Попниколов (Д. П. Янев) е деец на македоно-одринското революционно движение, педагог. Ръководител на Тракийската организация (01.09.1925-13.01.1927). Негов брат е войводата Яни Попов също едно от водещите имена в Тракийската организация.

[редактиране] Животопис

Роден е в с. Карахадър, Лозенградско. Завършва мъжката педагогическа гимназия в Одрин, след което работи като учител в Бургас. Включва се в дейността на местното дружество на ВМОРО и е избран за негов секретар. За революционна дейност е осъден задочно от Одринския военен съд на 101 г. затвор. Взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След неговия разгром се установява в София. Следва философия и педагогика в СУ "Св. Климент Охридски", а по-късно продължава образованието си в Женевския университет. Специализира в Швейцария, Белгия и Франция. След завръщането си в България работи в Министерството на народното просвещение, а от 1921 г. е директор на училище "Т. Минков" в София. Прокарва редица новаторски идеи – факултативно изучаване на западни езици, създава училище за родители, въвежда ученическо самоуправление и др. Член е на международна комисия за домашно възпитание в Брюксел и на международната организация "Майката и семейното огнище". Димитър Попниколов е сред учредителите на дружество "Одринска Тракия" (1914 г.), а по-късно и на Тракийската организация (1918 г.). Изработва мемоара за Тракия, представен на делегатите на Парижката мирна конференция 1919–1920 г.). Главен редактор е на в. "Тракия" (1921–1935 г.) и на в. "Народен зов" (1930 г.). Публикува книгите "Одринска Тракия", "Преображенското въстание", множество учебници и брошури.

[редактиране] Вижте също