Открито първенство по тенис на Германия (мъже)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хамбург Мастърс
Спорт тенис
Основан 1892
Брой отбори (състезатели) 64 (основна схема); 84 (общо)
24 двойки
Държава Германия
Настоящ победител Роджър Федерер
Официален уебсайт www.amrothenbaum.de

Откритото първенство по тенис на Германия за мъже се провежда на тенискомплекса Ам Ротенбаум в Хамбург. Днес турнирът е част от сериите Мастърс на АТП и се нарича Хамбург Мастърс. Той е един от най-старите и най-титулувани в света, наред с Уимбълдън и откритите първенства на Австралия, Франция и САЩ, известни като Турнири от Големия шлем.

Съдържание


[редактиране] История

Турнири от
сериите Мастърс
Индиън Уелс
Маями
Монте Карло
Рим
Хамбург
Монреал/Торонто
Синсинати
Мадрид
Париж

[редактиране] От основаването до Втората световна война

Първото открито първенство по тенис на Германия за мъже се провежда през 1982 г. Право на участие имат само германци и австрийци. Турнирът започва на 27 август, но е прекъснат заради избухналата епидемия на холера. Месец по-късно Валтер Боне печели първата шампионска титла.

През 1894 г. турнирът се провежда за първи път на мястото, където се намира днешният тенискомплекс. Договорено е той да се провежда на ротационен принцип на това място и на кортовете в квартала Уленхорст (където се провежда през 1892 и 1893). От 1897 г. право на участие получават всички чужденци, а шампион става англичанинът Джордж Хилярд.

Поради финансови затруднения на организаторите, в периода 1898 - 1901 г. откритото първенство на Германия се провежда в Бад Хомбург. 1902 г. бележи не само завръщането на турнира в Хамбург, но и първото състезание за двойки, спечелено от французите Декюги и Гермо.

По време на Първата световна война Германия е изключена от международния тенис съюз и турнирът не се провежда до 1920 г. От 1924 г. комплексът Ам Ротенбаум е избран за място на провеждане на откритото първенство. Година по-късно титлата е спечелена за седми път от Ото Фройцхайм - постижение, ненадминато и до днес. Заради Втората световна война между 1940 и 1947 г. състезанието отново не се провежда.

[редактиране] 1948 - 1978

През 1956 г. се състои юбилейният петдесети турнир. По този повод капацитетът на централния корт е увеличен на 5000 места. През 1964 г. броят на местата нараства на 8000. През тази година се играе и последният до днес чисто немски финал, в който Вилхелм Бунгерт побеждава Кристиан Кунке в четири сета.

От 1966 г. наравно могат да се състезават професионалисти и аматьори. Три години по-късно за първи път има официален награден фонд. Той е в размер на 17 500 долара.

През 1971 г. турнирът става част от основаната от Джак Креймър година по-рано серия Гран при и започва да се провежда през месец юни.

През 1973 г. за първи път се използва правилото тайбрек. Две години по-късно са въведени квалификации за определяне на последните осем състезатели от основната схема, която се състои от 64 тенисисти. Турнирът вече се провежда през месец май.

[редактиране] От 1979

През 1979 настъпват редица промени. Една от тях е преместването на женското открито първенство на Германия, което от създаването си през 1986 г. се провежда паралелно с мъжкото, в Берлин. Сменен е и организаторът на турнира - до 1979 г. това е Хамбургската Тенис Гилдия, а след това - Хамбургският Тенис Съюз.

През 1980 г. капацитетът на централния корт е увеличен на 9000. Тази година рекорден брой зрители гдедат срещите - 67000. Следващият турнир е юбилеен - 75-и - и затова наградният фонд е увеличен на 200 000 долара.

Интересът към турнира расте, а с всеки следващ се подобрява рекорда по посещаемост. През 1989 г. има 102000 посетители. През тази година централният корт побира 10000 зрители, а Германският Тенис Съюз мести офиса си на територията на комплекса.

През 1990 г. наградният фонд надвишава един милион долара. Три години по-късно Михаел Щих става първият германец, спечелил турнира след Вилхелм Бунгерт.

Подвижният покрив на централния корт
Подвижният покрив на централния корт
Централният корт
Централният корт
Рекордьорът по титли Ото Фройцхайм (горе) и третият в класацията Дж. Ричи (в средата)
Рекордьорът по титли Ото Фройцхайм (горе) и третият в класацията Дж. Ричи (в средата)
Момент от мача мужду Джеймс Блейк и Анди Мъри през 2006 г.
Момент от мача мужду Джеймс Блейк и Анди Мъри през 2006 г.

През 1997 е завършена последната реконструкция на централния корт. Капацитетът вече е 13200 места. Кортът е снабден и с подвижен покрив. Това е единствена по рода си конструкция от въжета, които при нужда опъват платнище с площ 8000 м2 и тага мачове могат да се играят и при дъждовно време. Разходите за реконструкцията са почти 10 милиона евро.

От 1999 г. турнирът става част от новосъздадените серии Мастърс.

Юбилейното стотно издание на турнира през 2006 г. е спечелено от испанеца Томи Робредо.

Наградният фонд през 2007 г. е малко над 2,08 милиона евро. На финала Раджър Федерер надделя срещу Рафаел Надал, с което прекъсна рекордната серия на испанеца от 81 поредни мача на клей без загуба. Регистриран е нов рекорд по посещаемост - над 110 000 зрители.

Тази година в рамките на Мастърса се проведе и турнир от серията Блек Рок Тур, предназначен за тенислегенди от близкото минало. Ще участват Михаел Щих, Седрик Пиолин, Карел Новачек, Анри Льоконт, Томас Мустер, Борис Бекер, Серхи Бругера и Горан Иванишевич, спечелен от Бругера.

Напоследък става традиция преди началото турнира да се играе демостративен мач. През 2006 година се изиграва мач, в който Марат Сафин и Томи Хаас използват екипи и ракети, с които се е играело в началото на 20-ти век. През 2007 г. Томи Робредо и Филип Колшрайбер играят върху контейнери в хамбургското пристанище.


[редактиране] Комплексът Ам Ротенбаум

Тенискомплексът Ам Ротенбаум се състои от един централен и четири по-малки корта. Централният носи името на първия президент на Германския Тенис Съюз - Карл Аугуст фон дер Меден. Комплексът е разположен в един от централните квартали на Хамбург - Ротербаум и е лесно достъпен благодарение на няколкото автобусни линии, както и на една линия на метрото, които имат спирки в непосредствена близост.


[редактиране] Рекорди

  • Най-много шампионски титли имат: Ото Фройцхайм (7), Готфрид фон Крам (6), Джосая Ричи (5), Роджър Федерер (4), Андрей Медведев, Граф Виктор Фос и Еди Дибс - по 3.
  • Най-дългият сет в историята на турнира продължава 125 минути. На 3 август 1962 г. в турнира по двойки австралийцине Кен Флетчър и Джон Нюкомб печелят трисетов мач срещу германците Вилхелм Бунгерт и Кристиан Кунке. Вторият сет завършва при презултат 30:28 гейма.


[редактиране] Победители

Година Победител Финалист Резултат
2007 Роджър Федерер Рафаел Надал 2:6, 6:2, 6:0
2006 Томи Робредо Радек Степанек 6:1, 6:3, 6:3
2005 Роджър Федерер Ришар Гаске 6:3, 7:5, 7:6
2004 Роджър Федерер Гилермо Кория 4:6, 6:4, 6:2, 6:3
2003 Гилермо Кория Аугустин Калери 6:3, 6:4, 6:4
2002 Роджър Федерер Марат Сафин 6:1, 6:3, 6:4
2001 Алберт Портас Хуан Карлос Фереро 4:6, 6:2, 0:6, 7:6, 7:5
2000 Густаво Кюртен Марат Сафин 6:4, 5:7, 6:4, 5:7, 7:6
1999 Марсело Риос Мариано Сабалета 6:7, 7:5, 5:7, 7:6, 6:2
1998 Алберто Коста Алекс Кореча 6:2, 6:0, 1:0 (отк.)
1997 Андрей Медведев Феликс Мантия 6:0, 6:4, 6:2
1996 Роберто Каретеро Алекс Кореча 2:6, 6:4, 6:4, 6:4
1995 Андрей Медведев Горан Иванишевич 6:3, 6:2, 6:1
1994 Андрей Медведев Евгени Кафелников 6:4, 6:4, 3:6, 6:3
1993 Михаел Щих Андрий Чесноков 6:3, 6:7, 7:6, 6:4
1992 Щефан Едберг Михаел Щих 5:7, 6:4, 6:1
1991 Карел Новачек Магнус Густафсон 6:3, 6:3, 5:7, 0:6, 6:1
1990 Хуан Агилера Борис Бекер 6:1, 6:0, 7:6
1989 Иван Лендъл Хорст Скоф 6:4, 6:1, 6:3
1988 Кент Карлсон Анри Льоконт 6:2, 6:1, 6:4
1987 Иван Лендъл Мирослав Мечир 6:1, 6:3, 6:3
1986 Анри Льоконт Мирослав Мечир 6:2, 5:7, 6:4, 6:2
1985 Мирослав Мечир Хенрик Сундстрьом 6:4, 6:1, 6:4
1984 Хуан Агилера Хенрик Сундстрьом 6:4, 2:6, 2:6, 6:4, 6:4
1983 Яник Ноа Хосе Игерас 3:6, 7:5, 6:2, 6:0
1982 Хосе Игерас Питър Макнамара 6:4, 7:6, 6:7, 3:6, 7:6
1981 Питър Макнамара Джими Конърс 7:5, 6:1, 4:6, 6:4
1980 Харълд Соломон Гилермо Виляс 6:7, 6:2, 6:4, 2:6, 6:3
1979 Хосе Игерас Харълд Соломон 3:6, 6:1, 6:4, 6:1
1978 Гилермо Виляс Войтек Фибак 6:2, 6:4, 6:2
1977 Паоло Бертолучи Мануел Орантес 6:3, 4:6, 6:2, 6:3
1976 Еди Дибс Мануел Орантес 6:1, 4:6, 6:1, 2:6 6:1
1975 Мануел Орантес Ян Кодес 3:6, 6:2, 6:2, 4:6, 6:1
1974 Еди Дибс Ханс-Йоахим Пльоц 6:2, 6:2, 6:3
1973 Еди Дибс Карл Майлер 6:1, 3:6, 7:6, 6:3
1972 Мануел Орантес Адриано Паната 6:2, 9:7, 6:0
1971 Андрес Химено Петер Сьоке 6:3, 6:2, 6:2
1970 Том Окер Илие Настасе 4:6, 6:3, 6:3, 6:4
1969 Тони Роуч Том Окер 6:1, 5:7, 7:5, 8:6
1968 Джон Нюкомб ЮАР Клиф Драйсдейл 6:3, 6:2, 6:4
1967 Рой Емерсън Мануел Сантана 6:3, 6:3, 6:1
1966 Фред Стоул Ищван Гуляс 2:6, 7:5, 6:1, 6:2
1965 ЮАР Клиф Драйсдейл Боро Йованович 6:2, 6:4, 3:6, 6:3
1964 Вилхелм Бунгерт Кристиан Кунке 0:6, 6:4, 7:5, 6:2
1963 Мартин Мълиган ЮАР Боб Хюит 6:0, 0:6, 8:6, 6:2
1962 Род Лейвър Мануел Сантана 8:6, 7:5, 6:4
1961 Род Лейвър Луис Аяла 6:2, 6:8, 5:7, 6:1, 6:2
1960 Никола Пиетранджели Ян-Ерик Лундквист 6:3, 2:6, 6:4, 6:2
1959 Уилям Найт ЮАР Ян Вермаак 4:6, 6:4, 4:6, 6:3, 8:6
1958 Свен Давидсон Жак Бришан 5:7, 6:4, 0:6, 9:7, 6:3
1957 Мервин Роуз Пиер Дармон 6:3, 6:0, 6:1
1956 Лю Хоуд Орландо Сирола 6:2, 5:7, 6:4, 8:6
1955 Артър Ларсен Владислав Сконечки 3:6, 6:3, 7:5, 6:8, 6:3
1954 Бъдж Пати Свен Давидсон 6:1, 6:1, 7:5
1953 Бъдж Пати Фаусто Гардини 6:3, 6:2, 6:3
1952 ЮАР Ерик Стърджис Ярослав Дробни 6:3, 6:2, 6:3
1951 Ленарт Бергелин Свен Давидсон 4:6, 6:3, 4:6, 6:4, 7:5
1950 Ярослав Дробни Готфрид фон Крам 6:3, 6:4, 6:4
1949 Готфрид фон Крам Ернст Буххолц 7:5, 6:1, 6:0
1948 Готфрид фон Крам Хелмут Гулч 6:4, 6:1, 4:6, 6:3
1939 Германия Хенер Хенкел Родерих Менцел 4:6, 6:4, 6:0, 6:1
1938 О. Сигети Бертран Дестрамо 8:6, 6:8, 6:3, 6:3
1937 Германия Хенер Хенкел Вивиан Макграт 1:6, 6:3, 8:6, 3:6, 6:1
1935 Германия Готфрид фон Крам О. Сигети 6:3, 6:3, 6:3
1934 Германия Готфрид фон Крам Бъруел 6:2, 6:1, 6:4
1933 Германия Готфрид фон Крам Родерих Менцел 7:5, 2:6, 4:6, 6:3, 6:4
1932 Готфрид фон Крам Родерих Менцел 3:6, 6:2, 6:2, 6:3
1931 Родерих Менцел Густав Йенеке 6:2, 6:2, 6:1
1930 Кристиан Бусу И. Охта 1:6, 8:6, 2:6, 6:4, 6:4
1929 Кристиан Бусу Ото Фройцхайм 6:1, 4:6, 6:1, 6:8, 6:1
1928 Даниел Прен Ханс Молденхауер 6:1, 6:4, 6:3
1927 Ханс Молденхауер В. Ханеман 6:2, 4:6, 6:4, 6:4
1926 Ханс Молденхауер Валтер Десарт 6:2, 6:2, 6:1
1925 Ото Фройцхайм Бела фон Керлинг 6:4, 6:1, 4:6, 6:1
1924 Бела фон Керлинг И. М. Хейдън 8:6, 6:1, 9:7
1923 Хайнц Ландман И. М. Хейдън 6:2, 6:3, 7:5
1922 Ото Фройцхайм Фридрих Рае 2:6, 6:0, 8:6, 6:1
1921 Ото Фройцхайм Р. Клайншрот 6:4, 8:6 (отк.)
1920 Оскар Кройцер И. М. Хейдън 6:0, 6:0, 6:2
1913 Германия Хайнрих Шомбурк Германия Ото фон Мюлер 6:2, 6:4, 7:5
1912 Германия Ото фон Мюлер Германия Хайнрих Шомбурк 2:6, 6:1, 6:4, 6:2
1911 Германия Ото Фройцхайм Ф. Пайпс 6:3, 6:2, 6:1
1910 Германия Ото Фройцхайм Германия К. Бергман без игра
1909 Германия Ото Фройцхайм Германия Фридрих Рае 6:0, 6:2, 6:3
1908 Джосая Ричи Г. Лоджи 6:1, 6:1, 6:3
1907 Германия Ото Фройцхайм Джосая Ричи 7:5, 6:3, 6:4
1906 Джосая Ричи Германия Фридрих Рае 6:2, 6:2, 6:0
1905 Джосая Ричи Антъни Уилдинг 8:6, 7:5, 8:6
1904 Джосая Ричи К. фон Весели 6:4, 6:0, 10:8
1903 Джосая Ричи Макс Декюги без игра
1902 Макс Декюги Флавел 4:6, 2:6, 7;5, 7:5, 6:0
1901 Макс Декюги Ф. Пийн 6:4, 6:4, 4:6, 6:2
1900 Джордж Хилярд Хю Дохърти без игра
1899 Кларънс Хоубърт Херълд Меъни 8:6, 8:10, 6:0, 6:8, 8:6
1898 Херълд Меъни Джошуа Пим 6:4, 6:3, 6:4
1897 Джордж Хилярд Б. Грийн 6:1, 6:2, 6:3
1896 Германия Граф Виктор Фос Германия Г. Ванцелиус 6:1, 6:0, 6:1
1895 Германия Граф Виктор Фос Германия Кристиан Винцер 6:2, 6:1, 6:2
1894 Германия Граф Виктор Фос Германия Кристиан Винцер 6:1, 6:4, 11:9
1893 Германия Кристиан Винцер Германия Валтер Боне 6:4, 6:0, 3:6, 6:3
1892 Германия Валтер Боне Р. А. Леерс 7:5, 6:3

[редактиране] Източници


[редактиране] Външни препратки