Кореща
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кореща, произнасяно в местния диалект Корешча (на гръцки: Κορέστια, Корестия) е историко-географска и етнографска област в Егейска Македония, Гърция.
Областта е разположена в Северозападната част на страната на територията на Ном Лерин и Ном Костур.
Областта обхваща изцяло три административни единици:
- Дем Кореща на Ном Костур със селата Габреш (Гаврос), Дреновени (Кранионас), Жервени (Агиос Антониос), Кономлади (Макрохори), Поздивища (Халара), Статица (Мелас), Черновища (Маврокамбос);
- Община Кастраки на Ном Костур със селата Косинец (Йеропиги), Дъмбени (Дендрохори) и заличеното Лабаница (Агиос Димитриос);
- Община Смърдеш на Ном Лерин със селата Смърдеш (Кристалопиги), Брезница (Ватохори), Руля (Котас) и заличеното Въмбел (Мосхохори).
Освен това в нея влизат и няколко други села:
- От Дем Преспа на Ном Лерин селата Желево (Андартико), Ощима (Тригуно), Търново (Прасино) и заличеното Бесфиня (Сфика);
- От Дем Лерин на Ном Лерин село Туре (Корифи);
- От Дем Костур на Ном Костур село Апоскеп (Апоскепос);
- От Дем Акритес на Ном Костур село Кърчища (Полианемо);
- От Дем Света Троица на Ном Костур село Жупанища (Левки).
Понякога към областта е причислявано и село Връбник (на албански Върник), което днес се намира в Албания.
Така областта граничи на северозапад с планината Корбец (Трикларио), на североизток с Бигла (Варнудас), на югоизток с областта Пополе и на югозапад с Нестрамско.
През Корещата протича Желевската или Рулската река (смятана понякога за начало на Бистрица) и нейният приток Белишката река.
Първото споменаване на Корещата е в една грамота на император Василий II, издадена в 1019 година - веднага след завоюването на България - с която се определят правата на понижената в архиепископия Охридска патриаршия. Съществуват различни версии за етимологията на името. Според българския езиковед Йордан Заимов то идва от старобългарското куръ - петел.[1] Мито Аргировски смята, че името произлиза от античната македонска област Орестия,[2] а според Любица Станковска то идва от личното име Корета.[3]
[редактиране] Бележки
- ↑ Йордан Заимов. „Българските географски имена с -jь“. София, 1973, стр.119.
- ↑ Мито Аргировски. За етимологията на Корешта. Onomastica Jugoslavica, 6, Zagreb, 1979, стр.112-113.
- ↑ Љубица Станковска. „Топонимски вариjации во Костурско-Леринската област“. в: Македонските диjалекти во Егеjска Македониjа, Скопjе, 1994, стр.241.