Стачка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стачката е форма на обществено недоволство и натиск от страна на различни обществени групи, най-често наемни работници, най-често върху работодателя, за постигане на различни цели, най-често свързани с условията и заплащането на труда.
Стачката е една от формите на организиран от синдикатите протест.
[редактиране] Форми на стачка
[редактиране] Стачки, свързани с условията и заплащането на труда
- генерална стачка - когато в стачната вълна обхваща голяма част от работещите в страната, която има елементи на политическа стачка;
- окупационна стачка - най-често това е стачка в едно предприятие или учреждение, когато стачкуващите не дават възможност да се извършват каквито и да било дейности в него;
- ротационна стачка - стачкуват част от работещите в предприятието (учреждението), водени от хуманната идея да не се прекъсва важна за другите граждани дейност;
- предупредителна стачка - участниците носят знаци, с които демонстрират своето недоволство и предупреждават по този начин, че ще преминат към ефективни действия;
- стачка от солидарност - работещите стачкуват от солидарност към други работещи, с което увеличават натиска отвън;
- гладна стачка - крайна стачка, която се практикува от крайно отчаяни работнически групи;
- японска стачка - стачкуващите увеличават значително производителността на труда, като водят до свръхпродукция и разходи на предприятието;
[редактиране] Граждански стачки
- политическа стачка - свързана е с недоволството на обществени групи от управлението на страната или региона;
- гражданско неподчинение - участниците прекратяват за неголям период от време достъпа до учреждения или по пътни артерии, с което предупреждават, че са възможни значителни негативни ефекти за обществото;
- студентска (ученическа) стачка - по принцип е свързана с неучастие (бойкот) на занятията;
- гладна стачка - крайна стачка на малки групи от хора (затворници, служащи и др.)