Елена от Константинопол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Света Елена | |
---|---|
Източноправославна икона на Свети Константин Велики и Света Елена, неговата майка |
|
Майка на Константин Велики | |
Родена | c. 250 |
Починала | c. 330 |
Почитана в | Римокатолическата, Православната и Лутеранската църкви |
Канонизирана | Нейната канонизация предшества практиката на официално канонизиране от папата.[1] |
Празник | 18 август (К), 21 май (Л и П), 19 май (Л), 9 Пашонс (Коптска православна църква) |
Атрибути | Кръст |
Покровителства | археолозите, променилите се, трудните бракове, разведените хора, императриците, Хелена, столицата на Монтана |
![]() |
Флавия Юлия Елена, позната също като Света Елена, Елена Августа и Елена от Константинопол (250 – 330) е наложница на (въпреки че може да е била женена за него) Констанций Хлор и майка на император Константин I. По традиция името й се свързва с откриването на Светия Кръст.
Съдържание |
[редактиране] Семеен живот
Около нея витаят много легенди. Твърди се, че тя е дъщеря на ханджия. Нейният син Константин преименува град Дрепанум, намиращ се в залива на Никомедия, на 'Хеленополис' в нейна чест, което довежда до по-късните интерпретации, че Дрепанум е неин роден град.
Констанций Хлор се развежда с нея (292), за да се ожени за доведената дъщеря на Максимиан, Флавия Максимиана Теодора. Синът на Елена, Константин, става император на Римската империя и с неговото издигане тя става част от имперския двор и получава титлата Augusta.
[редактиране] Живот на светица
Тя е считана от Православието и Католическите църкви за светица, прочута със своето благочестие. Нейният празник като светица на Източноправославната църква се празнува заедно с този на нейния син на 21 май, празникът на пресветите равноапостолни Константин и Елена [1]. Нейният празник в Римокатолическата църква е на 18 август. Нейният празник в Коптската православна църква е на 9 Пашонс. Евсевий описва детайлите около нейното поклонничество до Палестина и други източни провинции (но не и откриването на Светия Кръст). Тя е покровителка на археолозите.
[редактиране] Открития на реликви
На осемдесетгодишна възраст според някои източници Елена е поставена начело на мисия с цел събиране на християнски реликви от нейния син император Константин I, който наскоро обявява Рим за християнски град. Елена пропътува повече от 144 мили от Рим до Йерусалим. Градът все още бива престрояван поради разрушаването му от Адриан, предишен император, който построява храм на Венера на мястото на гробницата на Исус в близост до Голгота. Според легендата, Елена влязла в храма заедно с епископ Макарий и избрала място, където да започнат разкопките, което довело до изкопаването на три различни кръста, включително Светия Кръст и гвоздеите от разпятието. Твърди се, че за да използва чудодейната им сила в помощ на своя син, Елена поставила един от тях в шлема на Константин, а друг - в юздата на коня му. Елена напуска Йерусалим и източните провинции през 327, за да се завърне в Рим, като след нейното пътуване до Изтока Елена умира в присъствието на своя син Константин (Евсевий, Vita Constantine, 3.46). Някои от реликвите, които тя открива, са складирани в двореца й в Рим, който по-късно е преправен в манастира Санта Кроче.
На "именния ден" на Света Елена обичаят да се върви върху горящи въглени все още е почитан в Северна Гърция.
[редактиране] Преображения в английския фолклор
Във Великобритания една късна легенда, спомената от Хенри от Хънтингдън, но направена известна от Годфрид Монмутски, твърди, че Елена е дъщеря на краля на Британия Кол от Колчестър, който се съюзил с Констанций, за да избегне война между Британия и Рим. По-нататък Годфрид заявява, че тя била отгледана като кралица, тъй като нямала братя, които да наследят престола на Британия. Изворът на Монмутски и Хънтингтън може да е бил Созомен. Въпреки това Созомен не твърди, че Елена е британка, въпреки че в Historia Ecclesiastica твърди, че нейният син Константин I приел християнството там.[2] Няма други запазени доказателства, които да подкрепят тази легенда[3], което може да е така поради припознаване със Света Елън, съпруга на късния император Магнус Максимус.
Поне двадесет и пет святи извора съществуват в момента във Великобритания, които са посветени на Света Елена или Елън. [2] Тя е също така патронна светица на Колчестър и Абингдън.
[редактиране] Елена в белетристиката
Елена е главната героиня на "Priestess of Avalon" (2000), фентъзи новела от Марион Зимър Брадли и Даяна Л. Паксън. Дадено и е името Ейлан и е представена като свещенослужителка в Авалон.
Елена е също така протагонистка на новелата на Ивлин Уо Елена.
[редактиране] Източници и използвана информация
- ↑ GermanCulture.com.ua: August 18 in German History. Възстановено на 23 септември 2006.
- ↑ Sozomen, Salminius Hermias. Historia Ecclesiastica. Bk I, Ch. V.
- ↑ Гибън, Едуард (1776). Залез и упадък на Римската империя
![]() |
Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Helena of Constantinople от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите. |
- "Decoding the Past - Relics of the Passion", документален филм от 2005 на History Channel
[редактиране] Външни препратки