Дипломация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За термина дипломация съществуват различни определения. Според Жан Сере и Джон Ууд, дипломацията е "изкуството да се разрешават международни разногласия с мирни средства”. Според Г. Никълсън това е ”осъществяване на международните отношения посредством преговори”.

Едно съвсем прилично определение гласи, че дипломацията е изкуството и практиката да се водят преговори между упълномощени представители на различни групи или нации от страна на дипломати. Терминът се отнася най-вече до международната дипломация, тоест за междудържавните отношения, с които се договарят осигуряването на мира, културен, търговски и стопански обмен и разрешаването на конфликти.

Същевременно, този термин предполага преговори или осъществяване на контакт между две или повече групи по даден повод. “Дипломатическото” поведение в случая е готовността да се направи компромис и желанието да се удовлетворят желанията и гледните точки на всяка от групите.

 Сградата на ООН в Женева - най-голямата международна организация и център на съвременната дипломация
Сградата на ООН в Женева - най-голямата международна организация и център на съвременната дипломация

Съдържание

[редактиране] Исторически данни

Ако проституцията е най-древната професия, шпионажът – втора по старост, то дипломацията определено заема почетното трето място. Зачатъци на дипломация можем да намерим още в родовообщинния строй. Още тогава са налице форми на преговори. За същинско формиране на дипломацията като обществена институция обаче можем да говорим обаче само след появата на държавите.

Дипломатически дейности могат да се открият в периода на съществуване на древногръцките градове-държави (полиси). Там могат да се срещнат и посолства и преговори и дори международни конференции. През този период са се сключвали както отбранителни, така и настъпателни съюзи, често скрепявани с договори.

В Древния Рим, външнополитическите дела са били ръководени от Сената, а след централизирането на държавната власт, ръководството се е упражнявало от императора, с помощта на личната му канцелария.

Интересна и своебразна институция е възникналата в древна Гърция институция ”проксений” (гостоприемство). Като “проксен” обикновено се е изявявал един от жителите на приемащия полис. Той оказвал гостоприемство на жителите на другия полис и техните представители, като е посредничел между тях и властите на своя град. Проксените често са участвали и при воденето на преговори. Те били дълбоко уважавани от жителите на полиса, на когото оказвали услуги.

В античните времена, и в Изтока, и в Гърция и в Рим, са използвани дипломатически средства като сключване на междудържавни договори, сключване на съюзи, обмен на дипломатически преписки. Най-богатата такава преписка, достигнала до наши дни е т.н. "ел-амаринска" преписка, взела името на Амарна – местността в Среден Египет, където е открита. Водена е на глинени плочки (тогава още не била известна технологията на производство на хартия) и представлява кореспонденцията между фараона и владетелите на други държави.

Институцията посланик също е възникнала в дълбоката древност. В периода на съществуването на древногръцките градове-държави, конфликтите често се решавали още преди да избухнат с помощта на “посланици” – старейшини или вестоносци. Посланиците били избирани сред най-уважаваните граждани. Те съставяли свое “посолство”, членовете на което били равноправни. По-късно възникнал обичая да бъде избиран ръководител – глава на мисията. На посланика били връчвани две свързани, намазани с восък дъсчици, наричани “диплома”, в която били изписвана задачата на посланика и която е първообраз на сегашните акредитиращи писма. От тази гръцка дума “диплома” произхожда днешната дума “дипломация”.

Тогавашните посланици обикновено са имали конкретна, временна задача. Постоянен статут тази институция получава по-късно. Интересното е, че и тогава личността на посланика е била считана за неприкосновена и това правило е било съблюдавано навсякъде. В Рим, например, са приемали посланици дори от враждебни държави, макар и отношението към тях да е било по-различно, отколкото към представителите на приятелски държави. Личността на посланиците обаче се е считала за свещена. По отношение на методите, ползвани в дипломацията, то от древността до днес основен си остават преговорите – двустранни и многостранни.

Началото на постоянните посолства като институция е поставено през ХV век. През 1520 г. вече съществува обмен на посланици между Англия и Свещената Римска империя.

Столетие по-късно, през 1648 г., след края на Тридесетгодишната война, Вестфалският мирен договор урежда определени норми на междудържавни отношения.

Дипломатическите връзки получават своя разцвет през ХVІІІ и ХІХ век. На Виенския конгрес през 1815 г. представители на много европейски държави се договарят за дейността на дипломатическите представителства и старшинството на техните ръководители. През 1818 г. с Аахенския протокол се доуточняват някои функции на представителствата.

Понастоящем е в сила международен документ, който по-подробно и с отчитане на дипломатическата практика определя дипломатическите отношения. Документът е подписан през 1961 г. във Виена и се нарича Виенска конвенция за дипломатическите отношения.

[редактиране] Основни понятия

Събирателния термин за дипломатите на една държава в друга е дипломатическо представителство, най-високият ранг в тази група е посланик, съответно за представител на Ватикана - апостолически нунций. Дипломатическа мисия, водена от посланик се нарича посолство. Те са официалните представители и говорители на изпратилата ги нация или организация (например, ООН) пред приемащата страна. Всички дипломати, от различни страни, намиращи се в дадена държава се наричат дипломатически корпус (corps diplomatique), поради което отличителният знак на моторните превозни средства на дипломатите в цял свят е "CD".

[редактиране] Методи на дипломацията

  • официални и неофициални (без вратовръзки) посещения и преговори на най-високо (държавни ръководители) и високо ниво;
  • дипломатически конгреси, конференции, съвещания и срещи;
  • подготовка и сключване на двустранни и многостранни международни договори и други дипломатически документи;
  • участие в международни организации и техните органи;
  • постоянно представителство на държавата в държава-приемник, посредством посолства и мисии;
  • дипломатическа кореспонденция;
  • публикуване на дипломатически документи;
  • публикации в средствата за масово осведомяване на позицията на правителството по различни въпроси.

Международното право забранява намесата на дипломатическите представители във вътрешните работи на страната-приемник.

Органите и отговорните лица, намиращи се на дипломатическа служба, се ползват в страната-приемник с общопризнатите права и дипломатически привилегии (имунитет и неприкосновеност на дипломатическия персонал и помещенията, право на шифрована и дипломатическа закрита свръзка с изпращащата страна, право да се издига националното знаме на държавата, митнически привилегии и др.).

[редактиране] Форми

Най-простата и най-старата форма на дипломацията е билатералната (двустранна) – тоест дипломация между две страни. Съществуват и тристранна и многостранна дипломация, когато множество държави преговарят, опитвайки се да постигнат единен, удовлетворяващ ги резултат. В противовес на тези форми е унилатеризмът, при който една държава се съобразява само със собствените си интереси, без да държи сметка за мнението на останалите нации.

[редактиране] Дипломатически контакт

Дипломатически контакт се осъществява между различни нации посредством контакта например на едно посолство с правителството или в рамките на дипломатически форум. Значими форуми на дипломацията са ООН, Европейския съюз (ЕС) и др.

[редактиране] Особености

Дипломацията навсякъде функционира на базата на вербалното чувство за такт, което допринася да се обсъждат фактите по същество.

[редактиране] Дипломация и шпионаж

Дипломацията и шпионажа са тясно свързани. Посолствата са изходен пункт както за дипломати, така и за шпиони. Част от задълженията на дипломатите е да събират информация за страната на местоприбиваване с всички разрешени от местните закони средства. Така например, задачите на военния аташе в дипломатическата мисия включват събирането на информация за въоръжените сили на страната. Тези му задачи не са тайна и във връзка с тях страната-домакин дори го кани да присъства на военни паради, учения и др. Има обаче и прикрити шпиони, които използват дейността си в посолството като прикритие за истинските си задачи – да осъществяват контакти, да вербуват информатори и да събират информация. В екстремни ситуации дори може да им се възложат задачи по подкрепяне на противниците на действащия в страната режим или извършване на съботажни действия.

Събираната чрез шпионаж информация винаги е играла изключително важна роля в дипломацията. Контролът на въоръженията, например, едва ли е възможен без сателитно разузнаване и данни от агентура. Събраната по този начин информация е полезна както при търговските преговори, така и при защитата на националните интереси.


[редактиране] Прочути дипломати

[редактиране] Цитати

  • Как се управлява света и се водят войните? Дипломатите лъжат журналистите и след това вярват на написаното от тях, когато го прочетат. (Карл Краус)
  • Дипломацията е да казваш най-ужасните неща по най-мил начин. (Амброс Биерс, Речника на дявола)

[редактиране] Виж също:

  • Доайен
  • Нунциатура

[редактиране] Външни връзки