Смарт карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Смарт карта използвана за здравно осигуряване във Франция.
Смарт карта използвана за здравно осигуряване във Франция.

Смарт карта или чип карта (английски: smart card, chip card, или integrated circuit(s) card (ICC)) се дефинира като карта с джобна големина и интегрална схема, която може да обработва информация. Съществуват две категории смарт карти. Памет карта съдържа само памет, организиране по някакъв начин, като самата карта не може да извършва сложни изчисления (с изключение на някои основни операции относно сигурността). Чип картите съдържат памет, която може да се променя и микропроцесорен компонент.

Обикновено материалът използван за направа на картата е пластмаса, най-често PVC. Картата може да има холограма, за да предотврати фалшифицирането.

Съдържание

[редактиране] Въведение

"Смарт карта" се дефинира също така и по следния начин:

  • размери на кредитна карта. ID-1 на ISO 7810 стандарт ги определя като 85.60 × 53.98 mm.
  • съдържа система за сигурност
  • данните от картата се прехвърлят към централизирана система чрез устройства за четене на карти като банкомат и други.

[редактиране] История

Смарт картата е изобретена от германския ракетен учен Хелмут Грьотструп и неговия колега Юрген Детлоф през 1968; патентът е окончателно одобрен през 1982. За първи път смарт карти се използват масово във Франция през 1983 за плащане на телефонни разговори.

Чип картите получават широко разпространение през 90-те с навлизането на GSM мобилни телефони поради SIM картите използвани в тях.

[редактиране] Контактни смарт карти

Контактните смарт карти имат малък златен чип с размери около 1 cm в диаметър от едната страна. Когато се постави в четец, чипът прави контакт с електрическите конектори, които четат и пишат информация.

ISO/IEC 7816 и ISO/IEC 7810 серия от стандарти определят:

  • физическите размери
  • позицията и размерите на електрическите конектори
  • електрическите характеристики
  • комуникационните протоколи
  • форматът на командите пращани към картите и отговора на картата
  • функционалността

Смарт картата не съдържа батерия; източника на електричество е картовия четец.

[редактиране] Комуникационни протоколи

Комуникационни протоколи
Име Описание
T=0 Протокол за пренос на данни на ниво байт
T=1 Протокол за пренос на данни на ниво блок
T=CL Протокол за пренос на данни през безконтактен интерфейс ISO 14443

[редактиране] Криптографски смарт карти

Най-модерните смарт карти включват в себе си специализиран криптографски хардуер, който позволява да се използват алгоритми като RSA и DSA. Съвременните криптографски смарт карти също така позволяват да се генерира двойка секретни ключове на самата карта.

Такива смарт карти се използват основно за цифров подпис и сигурна идентификация.

Често включват и възможност за генериране на псевдо-случайни числа.

[редактиране] Виж също