Суринам

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Republiek Suriname
Знаме на Суринам Герб на Суринам
(знаме) (герб)
Национален девиз: Justitia - Pietas - Fides!
(Справедливост - Мир - Вяра!)
Местоположение на Суринам
Официален език холандски
Столица Парамарибо
Най-голям град Парамарибо
президент Роналд Венетиан
Площ
 — Общо
на 90-то място
163 270 км2
Население
 — Общо (2005)
 — Гъстота
на 170-то място
438 144
2,5 д/км2
БВП
 — Общо (2005)
 — на човек
на 163-то място
$ 2 681 млн
$ ?
Валута Суринамски долар (SRD)
Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}
Независимост
-обявена
от Нидерландия
25 ноември 1975
Национален химн God zij met ons Suriname
Internet TLD .sr
Телефонен код +597

Република Суринам е държава в северна Южна Америка. В миналото е наричана „Холандска Гвиана“. Граничи на запад с Гвиана, на изток с Френска Гвиана е по река Марони, а на юг с Бразилия. Най-южните части на границите с Гвиана и Френска Гвиана са спорни (горното течение на реките Курантин и Марони). Официален език в страната е нидерландският.

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Суринам

Индианците суринени (от които страната получава името си) са най-ранното известно население на района. Към 16 век обаче суринените са изтласкани от други южноамерикански индианци, а именно араваките и карибите. На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб „открива“ Новия свят. През 1499 г. Америго Веспучи, на когото е наречен континента, открива северния бряг на Южна Америкаи Испания проучва Суринам през 1593 г. През 17 век има няколко опита на холандците и англичаните да колонизират Суринам, като накрая холандците успяват да постигнат стабилен контрол. Холандия, а оттам и Суринам, използвала робски труд на роби предимно от африкански произход. С робите се отнасяли лошо и много от тях избягали в джунглата. Тези избягали роби (наричани още „джуки“ (Djukas) или „бакабуси ненгре“ (Bakabusi Nengre)) често се връщали и нападали плантациите. Робският труд е премахнат едва през 1863 г., с което Холандия става една от последните страни, които го премахват. (Управляваните от Испания Куба и Пуерто Рико имат роби съответно до 1880 и 1873 г.) Робите обаче не са освободени до 1873 г. След това работници са доведени от Холандските Източни Индии (съвременна Индонезия и Индия).

През 1954 г. Суринам получава самоуправление, като Холандия си запазва контрола над отбраната и външните работи. През 1973 г. местното правителство, водено от NPK (до голяма степен креолска партия), започва преговори с холандското правителстов за независимост, която е дадена на 25 ноември 1975 г. Първи президент на страната е Йохан Фериер с Хенк Арон (водач на Суринамската национална партия) като министър-председател. Около една трета от населението на новата страна емигрира в Холандия, страхувайки се, че новата държава няма да оцелее. Поредица от военни преврати през 1980 води до скъсване на холандско-суринамските отношения. На 8 декември 1982 г. са убити някои хора като резултат от лошата ситуация по това време. Деси Баутерсе неотдавна признава, че би могъл да е замесен в убийствата.

През 1987 г. са проведени първите избори от години и е написана нова конституция. Т. нар. „телефонен преврат“ през 1990 г. прелъсва този процес, но през 1991 г. отново са проведени избори. С демокрацията холандското правителство възобновява помощите. От 1990 г. управлението се води от коалицията от четири партии „Нов фронт“, водена от Роналд Венетиан. През последните години развитието на икономиката е един от най-тежките проблеми на Суринам.

През есента на 2006 г. суринамската армия е изпратена в Никери поради очаквания за въможна нелегална имиграция от гвианци, които се опитват да избягат от възможно насилие по време на изборите в Гвиана на 28 август 2006 г. Изборите се оказват мирни и не се стига до имиграционна криза.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Суринам

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Суринам

Суринам е разделен на 10 окръга:

  • Брокопондо (Brokopondo)
  • Комевейне (Commewijne)
  • Корони (Coronie)
  • Маровейне (Marowijne)
  • Никери (Nickerie)
  • Пара (Para)
  • Парамарибо (Paramaribo)
  • Сарамака (Saramacca)
  • Сипаливини (Sipaliwini)
  • Ваника (Wanica)

Десетте окръга са разделени на 62 общини, наречени Ресорт (ressort, мн. ч. ressorten).

[редактиране] География

Основна статия: География на Суринам

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Суринам

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Суринам

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Суринам

[редактиране] Други

  • Комуникации в Суринам
  • Транспорт в Суринам
  • Армия на Суринам
  • Външна политика на Суринам

[редактиране] Външни връзки


Страни в Южна Америка

Аржентина | Боливия | Бразилия | Венецуела | Гаяна | Еквадор | Колумбия | Парагвай | Перу | Суринам | Уругвай | Чили

Зависими територии: Фолкландски острови | Френска Гвияна