Расово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Расово е село в Северозападна България. То се намира в община Медковец, Област Монтана.
Расово | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Монтана |
Община: | Медковец |
Население: | 1 397 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 133 м |
Пощ. код: | 3660 |
Тел. код: | 09729 |
Геогр. положение: | 43° 42' сев. ш. 23° 14' изт. д. |
МПС код: | М |
Кмет или наместник | |
Цветан Борисов |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Расово се намира на 30 км от град Монтана. Язовирът на селото е един от най-живописните водоеми в района. Със своите 630 декара водна площ и красива природа е подходящо място за риболов и почивка на открито.
[редактиране] История
Историята на село Расово датира от 12-14 в. преди н.е.,когато по тези земи се заселило тракийското племе мизи. Останки от това време са трите могили по върха източно от селото, както и трите исторически окопа около селото.
В 4 в. преди н.е. Филип Македонски завладява траките, а през 29 г. преди н.е. тези земи са завладяни от римляните. През 5-6 в. идват и се заселват славяните и уралските българи. Чак през 701-722 г. този край попада в територията на младата българска държава до падането под османска власт. По време на турското владичество борбите за освобождение в този край са свързани с името на поп Вълчо Иванов, роден в Расово през 1768 г., известен още като поп Вълчо Расовски. Свещеник и бунтовник,хайдутин и помощник на Страхил войвода и на войводата Иван Кулин, поп Вълчо отдава целия си живот за освобождението на България и доживява освобождението - живее 110 г. При поп Вълчо в Расово е идвал и Софроний Врачански, като му оставил един ръкопис на отец Паисий да го преписва и разпространява. Един от тези ръкописи, написан от поп Вълчо е запазен и до днес в Софийската народна библиотека.
В селото е имало стара гръцка църква наречена „Свети Георги“, която с течение на времето се е разпаднала и по молба на селяните им било разрешено с ферман от турския султан, издаден на 18 февруари 1858 г. да си построят нова църква със същото име. Оригиналът на този ферман, издаден на турски език е запазен и се намира на съхранение в Ломския музей. През 1865 г. църквата е осветена и съществува и до днес.
За съжаление времето е заличило много от историческите паметници. За още по-голямо съжаление пък и малките останки от историята не са защитени със закон и по всяко време могат да се видят иманяри, действащи спокойно, необезпокоявани от никой.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
- Събор на селото на 6 май (Гергьовден)
- Пазарен ден — петък