Апокалипсис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Апокалипсис (на гръцки Αποκάλυψις - "разкриване", "смъкване на завеса", "откровение") - термин, с който се обозначават текстове, носещи пророчески и обикновено есхатологичен характер.

В канона на Новия завет е включен апокалипсисът на апостол Йоан Богослов. В Стария завет подобни по жанр откъси и големи пасажи има при книгите на пророците - Исайя, Йезекиил, Даниил и др. В апокрифите от началото на първото хилядолетие след Христа, терминът се използва често. Според личноста, на която се приписва авторството, те се делят на старозаветни ("Апокалипсис на Йеремия", на Ездра, на Давид и т. н.), и новозаветни ("Апокалипсис на Петър", на Павел и др.)

В разговорния език, поради характера на тези произведения, думата се използва като синоним на "свършека на света".