Амстердам
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За едноименния град в РЮА вижте Амстердам (ЮАР).
Амстердам (на нидерландски Amsterdam) е столицата и най-големият град в Холандия. Днес Амстердам, въпреки че не е метрополис, има някакво право да иска да носи титлата Световен град. Градът е разположен на 50 канала, на които има над 500 моста, заради което се нарича Холандска Венеция. Той е главният финансов център на държавата, с най-голямата борса и с най-много банки. Има разнообразна промишленост - автомобили, самолети, кораби, електротехника, химикали, лекарства, полиграфически артикули, модна конфекция, шлифовани диаманти, хранителни продукти. Домът на великия худойник Рембранд ван Рейн, който се намира в Амстердам, е превърнат в музей. Голям интерес предизвиква и музеят на секса, който е посещаван ежегодишно от милиони туристи. В пристанищното предрадие Зандам има паметник на Петър I Велики. Запазен е и домът му, в който е живял през 1697 г., когато изучава тук корабостроене.
Съдържание |
[редактиране] География
Намира се в провинцията Северна Холандия, в Рандстад, на устието на реката Амстел в Ай. Асмтердамското пристанище е свързано чрез Нордзеканал със Северно море. На 1 юли 2006 г. в града живеят 741 623 души. Градският район (Амстердам заедно с други сътрудничещи си общини, виж Регионален орган Амстердам, Алмере и др.) наброява повече от 1,5 милиона жители. Към района може да се брои територията между Алкмар, Занстад, Пюрмеренд, Алмере, Амстелвен, Хофддорп, Харлем, Аймойден, Димен и Абкауде.
[редактиране] История
Амстердам започва като рибарско селище. През 13 век е построен бентът (хол. dam), от който Амстердам получава името си. Частта от реката от външната му страна, Дамрак, е началото на амстердамското пристанище. В началото на 20 век са намерени останки от онзи бент на сегашния площад Дам (площад), между Националния монумент и сградата на универсалния магазин „Бейенкорф“.
Най-старото споменаване на Амстердам е в документ от 27 октомври 1275 г., в който граф Флорис V освобождава жителите от пътни такси. Има несигурност относно точната дата, на която Амстердам получава статут на град, но според едно от предположенията утрехтският епископ Ги ван Авен дава статут на град на селището през 1306 г. Всъщност не може да се твърди нищо повече от това, че това е станало скоро след 1300 г.[1].
Скоро след това е въведен акциз върху бирата. Контактите по търговията с бира с Хамбург дават начален тласък за търговията с района на Балтийско море, поставило началото на утвърждаването на Амстердам като търговски град. През 15 век Амстердам е израстнал до най-важен търговски град в Холандия.
Градът бързо развива традиция на гражданско управление, в която важна роля играе vroedschap — съвет на изтъкнати граждани, които определят повечето управници.
Градското управление не води бунта срещу Испания, но накрая през 1578 г. се присъединява към Алтерацията, главно поради търговски интерес. След завземането на Антверпен от испанците през 1585 г. много граждани на Антверпен заедно с търговската си мрежа пристигат в Амстердам. Идването им, както и идването на португалските евреи, има голяма роля за идването на Златния век за Амстердам и Холандия.
През този период населението на Амстердам бързо нараства. Около 1570 г. Амстердам има по-малко от 30 000 жители, а през 1622 г. броят им е нарастнал до над 100 000. Към края на 17 век населението би наближило 200 000. Това нарастване на населението създава необходимост от систематичен поглед върху развитието на града, благодарение на който са създадени красивите концентрични канали с техните красиви къщи на търговци и складове.
По-късно растежът на града достига до стагнация. Около 1683 г. строителството спира. От източната страна на Амстел има толкова много земя, че парцелите се раздават на благотворителни дружества, а Плантаже е предназначен за парк.
Едва около 1850 г. Амстердам започва да се разширява навън от построения през 17 век канал Сингелграхт. От 1876 г. Нордзеканал е пряка връзка между амстердамското пристанище и шлюзовете при Аймойден, които дават достъп до Северно море. Тогава настъпва индустриалната революция и започва нов период на разширение. Обновяване на пристанището, нова промишленост и ексползия на прираста на населението, която е поета от пояса от канали от 19 век. Населението се удвоява от 250 000 около 1850 г. до 510 000 през 1900 г.
Обществените неправди, с които е придружена индустриалната революция, правят от Амстердам център на холандската социалдемокрация и водят до широкомащабни разширения на града.
Към края на 20 век разширението получава нов импулс със строителство за „компактен град“ и за Амстердам настъпва нов период на процъфтяване: център на толерантност и еманципация, на нови медии и икономика на знанието, на разнообразие (културно, икономическо, етническо).
[редактиране] Архитектура
Типично за повечето от къщите в Амстердам са характерни тесните стръмни стълбища и куката за повдигане на товари, стърчаща от таванския етаж, тъй като по тесните стълбища е невъзможно да се пренесе каквато и да било мебел.
Друга типична част от архитектурата на града са жилищата-лодки. Голяма част от тях са пълноценни жилища, след като общината им е осигурила ток, вода, газ, и канализация. Този тип жилища са над 2000, но поради големия им брой поставянето на нови е забранено.
[редактиране] Спорт
От Амстердам е и футболния отбор Аякс.
[редактиране] Личности
- Родени в Амстердам
- Рууд Гулит (р.1962), футболист и треньор
- Карел Дюжарден (1640-1678), художник
- Йохан Кройф (р.1947), футболист и треньор
- Ринус Михелс (1928-2005), футболист и треньор
- Барух Спиноза (1632-1677), философ
- Яп де Хоп Схефер (р.1948), политик
- Починали в Амстердам
- Йохан Глаубер (1604-1670), аптекар и химик
- Рембранд ван Рейн (1606-1669), художник
- Други личности, свързани с Амстердам
- Ане Франк (1929-1945), писателка, живее в града през 1934-1944
[редактиране] Бележки
На независими държави
Амстердам, Холандия · Андора ла Веля, Андора · Анкара, Турция · Астана, Казахстан · Атина, Гърция · Баку, Азербайджан · Белград, Сърбия · Берлин, Германия · Берн, Швейцария · Братислава, Словакия · Брюксел, Белгия · Будапеща, Унгария · Букурещ, Румъния · Вадуц, Лихтенщайн · Валета, Малта · Варшава, Полша · Ватикан, Ватикан · Виена, Австрия · Вилнюс, Литва · Дъблин, Ирландия · Ереван, Армения · Загреб, Хърватска · Киев, Украйна · Кишинев, Молдова · Копенхаген, Дания · Лисабон, Португалия · Лондон, Обединено кралство · Любляна, Словения · Люксембург, Люксембург · Мадрид, Испания · Минск, Беларус · Монако, Монако · Москва, Русия · Никозия, Кипър · Осло, Норвегия · Париж, Франция · Подгорица, Черна гора · Прага, Чехия · Рейкявик, Исландия · Рига, Латвия · Рим, Италия · Сан Марино, Сан Марино · Сараево, Босна и Херцеговина · Скопие, Република Македония · София, България · Стокхолм, Швеция · Талин, Естония · Тбилиси, Грузия · Тирана, Албания · Хелзинки, Финландия
На зависими територии
Гибралтар, Гибралтар · Дъглас, остров Ман · Епископи, Акротири и Декелия · Мариехамн, Оланд · Сейнт Питър Порт, Гърнси · Сейнт Хелиър, Джърси · Торсхаун, Фарьорски острови
На непризнати държави
Никозия, СКТР · Степанакерт, Нагорни Карабах · Сухуми, Абхазия · Тираспол, Приднестровие · Цхинвали, Южна Осетия
1992 Мадрид ·1993 Антверпен ·1994 Лисабон ·1995 Люксембург ·1996 Копенхаген ·1997 Солун ·1998 Стокхолм ·1999 Ваймар
2000 Рейкявик ·Берген ·Хелзинки ·Брюксел ·Прага ·Краков ·Сантяго де Компостела ·Авиньон ·Болоня ·2001 Ротердам ·Порту
2002 Брюж ·Саламанка ·2003 Грац ·2004 Генуа ·Лил ·2005 Корк ·2006 Патра ·2007 Люксембург ·Сибиу
Предстоящи: 2008 Ливърпул ·Ставангер ·2009 Линц ·Вилнюс ·2010 Есен ·Печ ·Истанбул ·2011 Турку ·Талин ·2012 Гимараеш