Трифон Кунев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трифон Кунев български поет и фейлетонист |
|
Роден: | 20 февруари 1880 с. Ъглен, Област Ловеч, България |
---|---|
Починал: | 2 февруари 1954 София, България |
Трифон Кунев Бояджиев е български поет и фейлетонист.
През 1908 г. завършва право в Софийски университет и започва работа като журналист и редактор във в. „Българска независимост“. Между 1911-1915 г. е в редакционния екип на в. „Воля“.
От 1931 г. е член на БЗНС. След 9 септември 1944 г. минава в опозиция. Между 1945 и 1950 г. е редактор на списание „Изкуство“, както и на официоза на Никола Петков, в. „Народно земеделско знаме“.
Първите творби на Трифон Кунев са отпечатани през 1898 г. в просъществувалото за кратко (1897—1899) сп. „Живот“. Сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Наш живот“, „Демократически преглед“ и „Българан“. Между 1944 и март 1945 г. заема поста председател на Съюза на българските писатели.
Поезията му е лирична и се доближава до тази на символистите. Кунев е автор на стихосбирките:
- 1905 — „Песни“
- 1907 — „Хризантеми“
- 1926 — „Зарници“
- 1945 — „Стихотворения“
Освен поезия пише и хумористични разкази и фейлетони.
Писал е и под псевдоними: Ланчелото, Риналдо, Реналдини, Тевеке.
[редактиране] Източници
- Енциклопедия България, том 3, изд. на БАН, София, 1982
[редактиране] Външни препратки
- Поезия на Трифон Кунев, Liternet.bg, външни препратки