Пенчо Кубадински
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенчо Кубадински български политик |
|
Роден: | 27 юли 1918 Лозница, България |
---|---|
Починал: | 22 май 1995 София?, България |
Пенчо Пенев Кубадински е роден на 27 юли 1918 г. в село Лозница, Разградско. Член на РМС от 1934 г. и на БКП от 1939 г. Участва в партизанското движение, след 9 септември завършва Висшата партийна школа при ЦК на БКП. Става секретар на ОК на БКП в Русе. От 1958 г. до 1962 г. е секретар на ЦК на БКП, от 1962 г. е кандидат-член, а от 1966 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Заместник-председател на МС и председател на НС на ОФ.
Пенчо Кубадински е Герой на социалистическия труд, носител на четири ордена „Георги Димитров” и на един „13 века България”.
Обявен е посмъртно за почетен гражданин на град Лозница в началото на септември 2004 г., но кратко след това званието му е отнето след подписка на жителите от околните селища и съответно искане на кмета Айхан Хашъмов.[1][2][3]
[редактиране] Източници
- ↑ „Народът отне почетна титла на Кубадински”, в-к „Стандарт”, 4 септември 2004 г.
- ↑ „Кубадински - господин за един ден”, в-к „Стандарт”, 28 април 2007
- ↑ „... През 2004 г. Общинският съвет в Лозница гласува Пенчо Кубадински да стане почетен гражданин на общината. След подписка в селата от региона ден по-късно местните парламентаристи сами отмениха решението си.”, радио „Дарик”, 12 юни 2007