Никола Бакърджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Бакърджиев
български военен деец
Никола Бакърджиев
Роден: 26 септември 1881
Търново, България
Починал: 21 март 1954
София, България

Никола Петков Бакърджиев е български офицер, генерал от пехотата.

[редактиране] Биография

Завършва военното училище в София като първенец на 22-ри випуск през 1901 година, а на 1 януари 1901 г. е произведен в чин подпоручик и същата година е зачислен в 5-ти артилерийски полк в Шумен.

От 1903 до 1907 година учи в Торинската генералщабна академия, Италия и завършва с отличие, като през 1904 г. е повишен в чин поручик. През 1907 г. е прекомандирован към Щаба на армията. Последователно е назначен за старши адютант на 1-ва бригада на Седма пехотна рилска дивизия (1908), на 15 октомври 1908 г. е повишен в чин капитан, след което е помощник-началник на секция "Военни съобщения" в Щаба на армията (1909), като същата година е на стаж в 2-и конен полк. По-късно е командир на батарея в 5-и артилерийски полк, след това преподавател във Военното училище (1909-1910), помощник-началник на секция "Военни съобщения" в Щаба на армията (1911) и началник на строева секция при организационно-строевото отделение (1912).

През Балканската война (1912-1913) е помощник-началник на оперативната секция при Щаба на действащата армия (до март 1914 г.). През 1913 година е включен в делегацията за определяне на сръбско-българската граница. На 5 август 1914 е произведен в чин майор.

По време на Първата световна война (1915-1918) e началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия и командир на дружина в 1-и пехотен софийски полк (от март 1916 г.) с който участва във войната с Румъния и овладяването на Тутраканската крепост. На 16 март 1917 година е повишен в чин подполковник, а от декември 1917 г. е изпълняващ длъжността началник на Оперативното отделение при Щаба на действащата армия. През април 1918 година е командирован в Германия на Западния фронт.

На 1 ноември 1919 година е повишен в чин полковник, а на 25 ноември същата година е назначен за преподавател във Военната академия и временен началник на Военноисторическата секция при Щаба на армията. От 1920 година е командир на 3-ти пехотен полк, след което е командир на 7-и пехотен полк, а по-късно - командир на 9-пехотен полк. От 11 август 1922 година е председател на Военноисторическата комисия към Щаба на армията. От 4 юли 1923 до 26 май 1926 г. е началник на Втора военна област в Пловдив.

През 1925 г. е командир на 2-ри пехотен тракийски полк, а на 6 май 1926 г. е произведен в чин генерал-майор. От 26 май 1926 до 11 януари 1929 г. заема длъжността началник на Щаба на войската. От 11 януари 1929 до 31 януари 1931 г. е министър на войната (подава оставка). От 31 януари 1931 до 16 май 1934 г. отново заема длъжността началник на Щаба на войската.

На 15 май 1930 е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 16 май 1934 в чин генерал от пехотата и уволнен от армията. Сътрудничи на Военноисторическата комисия при Генералния щаб. През 1943 г. е поканен за министър на войната, но отказва.

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ III-та степен, 2-ри клас, IV-та степен 1-ви и 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ V-та степен с мечове, II-ра степен без мечове
  • Орден „За военна заслуга“ V-та степен на военна лента и същия орден I-ва степен на обикновена лента
  • Германски орден „Железен кръст“ 1-ва и 2-ра степен
  • Турски орден „Железен полумесец“

[редактиране] Източници

Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 201 стр. (Български език. Сборник, съставн от Светлозар Недев, на базата на информация от Централния военен архив, както и на редица военноисторически сборници, журнали и др. литература)

Владимир Стоянов >>> началник на Щаба на армията (1 юни 192611 януари 1929) >>> Сотир Маринков
Иван Вълков >>> министър на войната (11 януари 192931 януари 1931) >>> Александър Кисьов
Сотир Маринков >>> началник на Щаба на армията (31 януари 19316 май 1934) >>> Михаил Йовов