Базилика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Думата е с гръцки произход и първоначално е използвана като название за жилището на царя. В Древен Рим е служила за обществена сграда най–често със съдебни, политически и икономически функции. След приемане на християнството започва изгаждането на църкви с правоъгълен план наречени базилики. Този вид църкви са преобладаващи в Западна Европа. Базиликата претърпяла развитие във византийската, романската и готическата архитектура. Базиликалният тип храм се среща даже и в архитектурата на ренесанса и барока.