Драготин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Драготин
Местоположение
Данни
Население: 252 (2001)
Надм. височина: 193 м
Геогр. положение: 41° 22' сев. ш.
23° 22' изт. д.
Пощ. код: 623 00
Тел. код: 23230-4

Драготин (понякога Дервишбейов чифлик, на гръцки димотики: Προμαχώνας, Промахонас, катаревуса: Προμαχών, Промахон) е село в Република Гърция, самостоятелна община в Ном Сяр (Серес), с 252 жители (2001).

[редактиране] География

Драготин е разположено на 32 километра северно от град Сяр (Серес) и на 16 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България. Западно от селото тече река Струма, която на юг от него навлиза в Рупелския пролом. До селото е граничният контролно-пропускателен пункт Кулата-Промахон.

[редактиране] История

Драготин е старо село. Според Константин Иречек името напомня „Драгота войвода, който през 1246 година предал на императора Ватацеса гр. Серес“.[1] С името Драгота свързва етимологията на селото и българският учен Йордан Н.Иванов.[2] В края на 19 век Драготин е малко българско чифлишко село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Драготин е посочено като село с 60 домакинства с 200 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Драготин живеят 110 българи.[4]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Драготин има 200 българи екзархисти.[5]

По време на Балканска война в 1912 година Драготин е освободено от Седма рилска дивизия, но след Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция. През 20-те години е прекръстено на Промахон, в превод бойница.

[редактиране] Бележки

  1. Константин Иречек. „История на Българите“, Търново, 1886, стр.351.
  2. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.118.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 139.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
  5. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.188-189.


Деми в Ном Сяр (Серес)
Алистрат | Амфиполи | Ахинос | Беласица (Керкини) | Валовища (Сидирокастро) | Висалтия | Долна Джумая | Емануил Папас | Зиляхово (Неа Зихни) | Кавакли (Левконас) | Капетан Митруси | Кормища (Кормиста) | Кюпкьой (Проти) | Нигрита | Орляк (Стримонико) | Петрич (Петрици)| Просеник (Скотуса) | Радулево (Родоливос) | Скутари | Струма (Стримонас) | Сяр (Серес) | Трагилос
Общини в Ном Сяр (Серес)
Горно Броди (Ано Вронду) | Драготин (Промахонас) | Крушево (Ахладохори) | Сенгелово (Ангистро) | Фращани (Орини)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици