Ганимед (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ганимед
Ганимед
Ганимед заснет от апарата Галилео
Откриване
Открит от Галилео Галилей
Симон Мариус
Дата 11 януари 1610 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус 1,07×106 km
Ексцентрицитет 0,0015
Орбитален период 7 дни 3 часа 42,6 мин.
Инклинация 0,195°
Естествен спътник на Юпитер
Физически характеристики
Среден диаметър 5262,4 km
Площ 87 милоона km2
Маса 1,482×1023 kg
Средна плътност 1,936 g/cm3
Повърхностна гравитация 1,42 m/s2
(0,1449 G)
Период на въртене 7 дни 3 часа 42,6 мин
(синхронен)
Наклон на оста неизв.
Албедо 0,43
Повърхностна температура
- мин.
- средна
- макс.


неизв.
113 K
неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане следи
Кислород 100%

Ганимед е най-големия спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса) и от Плутон. Открит е на 11 януари 1609 г. от Галилео Галилей и носи името на най-красивия между смъртните — син на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването му, но то не навлиза в широка употреба до началото на 20 век. Преди това Ганимед е наричан Юпитер 3 или третият спътник на Юпитер.

[редактиране] Физически характеристики

Ганимед е съставен главно от силикатни скали и лед. На повърхността му има ледена кора, плаваща върху течен океан, разделящ я от скалното ядро на спътника. Според данните събрани от Галилео Ганимед е изграден от три слоя: сравнително малко на размери разтопено желязно с вероятни примеси на сяра ядро обхванато от силикатна мантия и повърхностна покривка от вода в течно и твърдо състояние. Наличието на обособено метално ядро е признак за планетарна диференциация протекла след образуването на спътника и изискваща значително количество топлина. Според някои учени, изключвайки слоя от лед, Ганимед е сходен по строеж и начин на образуване с Йо.

Граница между тъмния регион Nicholson Regio и светлия Harpagia Sulcus
Граница между тъмния регион Nicholson Regio и светлия Harpagia Sulcus

На повърхността на Ганимед се наблюдават два основни типа местности: стари и покрити с многобройни кратери тъмни области и по-млади (но поне на 3 милиарда години) и по-светли райони с разломи и хребети. За разломите и хребетите се смята, че са с тектоничен произход — счита се, че Ганимед има подвижни литосферни плочи, подобни на земните. Освен това са наблюдавани потоци от застинала лава, издаващи наличието на вулканизъм в миналото на спътника. Хребети и разломи се наблюдават и на Енцелад, Миранда и Ариел. Райони, обсеяни с кратери, се наблюдават на Калисто.

За възрастта на терена на Ганимед посредством измерване на гъстотата на кратерите е определено че е на около 3 до 3,5 милиарда години. Наблюдава се наслагване на кратерите и разломите, което говори за значителната възраст на последните. Някои от кратерите са по-млади и на тях са видими следи от изхвърлен материал вследстивие на удара. За разлика от кратерите на Луната на същата възраст, тези на Ганимед са гладки и при тях липсват пръстеновидни хребети и централна вдлъбнатина понеже за ледената покривка на спътника се счита, че в геологически период от време може изглади повърхностния релеф поради „течливостта“ си (подобно на земен ледник).

Най-голямата зебележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio и поредица концентрични хребети които са остатък от древен кратер, изгладен с времето от геологичните процеси.

С помощта на телескопа Хъбъл беше открита тънка атмосфера, състояща се кислород, за която се счита, че се е формирала под въздействието на слънчевия вятър и заредени частици от магнитното поле на Юпитер. Атмосферата на Ганимед е аналогична по произход с тази на Европа и със сигурност е с небиологичен произход.

Апаратът Галилео откри наличието на магнитно поле на Ганимед, за което се смята, че се поражда или от процеси в металното ядро, или в соления му океан под повърхността при преминаването през магнитните линии на полето на Юпитер. Ганимед е единственият спътник в слънчевата система, за който известно, че има собствена магнитосфера.

[редактиране] Ганимед в киното и фантастиката

  • В научнофантастичния сериал „Вавилон 5“ Сенките заравят под повърхността на Ганимед космически кораб, който впоследствие бива открит.
  • В романа на Артър Кларк „2061: Одисея Три“ Ганимед е затоплен от новата звезда „Луцифер“ и съдържа голямо екваториално езеро, като се е превърнал се в център на колонизацията на юпитеровата система от хората.
  • В романа на Джеймс Хоугън „Нежните Гиганти на Ганимед“ (ISBN 0345314697) на Ганимед е намерен извънземен космически кораб.

[редактиране] Виж още


Спътници на Юпитер
... | Европа | Ганимед | Калисто | ...
Група на Амалтея | Йо | Европа | Ганимед | Калисто | Темисто
Група на Хималия | Карпо | S/2003 J 12 | Група на Ананке
Група на Карме | Група на Пасифая | S/2003 J 2


Слънчева система
Звезда: Слънце
Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун
Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313
Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт
Вижте също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система
подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето