Олища
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олища Μελισσότοπος |
|
---|---|
Данни | |
Област: | Западна Македония |
Ном: | Костур |
Дем: | Свети Врач |
Географска област: | Пополе |
Население: | 199 (2001) |
Надм. височина: | 732 м |
Геогр. положение: | 40° 34' 59" сев. ш. 21° 24' 0" изт. д. |
Пощ. код: | |
Тел. код: |
Олища (понякога книжовно Холища, в местния диалект Олишча, на гръцки: Μελισσότοπος, Мелисотопос, старо Χόλιστα, Холиста, на македонски книжовен език: Олишта) е село в Гърция, Дем Свети Врач (Агии Анаргири), Ном Костур, Област Западна Македония със 199 жители.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в географската област Пополе, в южното подножие на планината Върбица, разклонение на Вич (Вици), на около 20 километра източно от номовия център Костур (Кастория) и на 10 северно от демовия Горенци (Корисос).
Над Олища е разположен известният Олишки манастир „Свети Врач“ или „Свети Безсребреници“, на който е кръстен дем Свети Врач.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
През 19 век Олища е чисто българско село. На два километра на югоизток от Олища е разположено село Загоричани (Василиада) - един от главните центрове на българското възраждане в Македония. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 година, в Олища има 40 домакинства със 150 жители българи[1].
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 в Олища живеят 390 жители българи.[2]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Олища има 546 българи екзархисти. В селото функционира българско училище.[3]
Гръцка статистика от 1905 година показва Олища като село с 225 жители българи и 225 гърци.[4]
[редактиране] В Гърция
В 1913 година вследствие на Междусъюзническата война Олища попада в Гърция. През 20-те години е прекръстено на Мелисотопос.
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 110-111.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 265.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melissotopos.
Дем Свети Врач (Агии Анаргири) | ![]() |
|
---|---|---|
Горенци (Корисос) | Бобища (Верга) | Бъмбоки (Ставропотамос) | Загоричани (Василиада) | Загоричански манастир „Света Петка“ (Агия Параскеви) | Куманичево (Лития) | Олишки манастир „Свети Врач“ (Агии Анагири) | Олища (Мелисотопос) | Чурилово (Агиос Николаос) |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |