Палестина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Палестина (латински Syria Palæstina; иврит: פלשתינה Палестина, ארץ־ישראל Ерец Израел; Arabic: فلسطين Филастин) е регион в Близкия изток, граничещ със Средиземно море.

До Първата световна война под името Палестина се разбират земите между град Рафия, югоизточно от Газа и долината на река Литани. Източната линия е между реката Йордан и град Аман. Пустинята Негев обаче не е включена в нея.

През 20-те години на ХХ век еврейската имиграция в Палестина е изключително активна. През този период там се заселват повече от 100 000 евреи срещу 6 000 неевреи. От 1939 година ционистите започват да осъщедтвяват плана за нелегална миграция на хиляди евреи в Палестина, познат в историята като Алия Бет.

През май 1947 година се създава специална комисия за Палестина на ООН, която разглежда два варианта - единият се състои в предложението за съзсаване на две независими държави - палестинска и еврейска, като град Йерусалим е поставен под международно управление. Вторият предлага създаването на федерална държава с две отделни административни структури. Арабското население и ръководството на палестинската общност отхвърлят становището на световната организация. Евреите обаче го приемат.

След първата арабо-израелска война през 1948 година фактически се установява само една държава - Израел.

Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Политическият й статут е предмет на остри спорове. Вж. Палестина (регион). В различни точки на света терминът „Палестина“ се тълкува по различен начин.

През 1988 година България признава независимостта на палестинската държава.