Тимар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тимарите са особен вид държания, които Османската държава предоставяла на войниците от спахийската конница или на чиновниците си. Те представлявали владеенето не толкова на определена площ земя (лен), колкото годишния приход от тази земя, или част от нея, чрез отчисление от централизираната феодална рента в полза на спахията. С приходите от тимара държателите му обезпечавали своята издръжка, включително и въоръжението си.