Михаил Савов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Савов български офицер |
|
Роден: | 26 ноември* 1857 Ески Заара, днес България |
---|---|
Починал: | 23 юли 1928 Сен Валие дьо Тией, Франция |
Михаил Попов Савов е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата. Той е на два пъти военен министър (1891-1894 г. и 1903-1907 г.) и помощник-главнокомандващ по време на Балканските войни. На два пъти е уволняван от армията и е възстановяван със съдействието на цар Фердинанд I. Михаил Савов и Фердинанд се смятат за основните виновници за започването на Междусъюзническата война и поражението на България в нея.
[редактиране] Биография
Михаил Савов е роден през 1857 г. в Ески Заара, учи в Хасково, Пловдив и в Априловската гимназия в Габрово, след това в Галатасарайския лицей в Цариград (1876 г.). Завършва Военното училище в София с първия му випуск през 1879 г., продължава образованието си в Генералщабната академия в Санкт Петербург (1881-1885 г.).[1]
След завръщането си в България Савов е на служба в милицията на Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. командва левия фланг в Сливнишката битка. След това участва в комисията за уточняване на българо-турската граница в Родопите и служи в щаба на военния министър.[1] През 1887 г. е назначен за помощник на военния министър.
През 1888 г. Михаил Савов става почетен флигеладютант на княз Фердинанд I, а през 1891 г. е назначен за военен министър в кабинета на Стефан Стамболов. След падането му през 1894 г. е уволнен от армията, но през 1897 г. е възстановен и до 1903 г. е началник на Военното училище. От 1903 до 1908 г. е отново военен министър в третото правителство на Стоян Данев, второто правителство на Рачо Петров, правителството на Димитър Петков, правителството на Димитър Станчов и правителството на Петър Гудев. През 1907 г. е даден под съд за корупция и злоупотреби при доставките на оръжие и през 1908 г. за втори път напуска армията.[1]
След започването на Балканската война през 1912 г. Савов отново е възстановен на служба на новосъздадения пост помощник на главнокомандващия цар Фердинанд I. По негова заповед е проведена неуспешната Чаталджанска операция, както и нападението срещу сръбските и гръцки войски, поставило началото на Междусъюзническата война. След войната е отново уволнен, а през 1914 г. е съден от Държавен съд. През следващите години Михаил Савов живее във Франция. След Първата световна война е пълномощен министър във Франция (1920-1923 г.) и за Белгия (1922-1923 г.).[1]
Михаил Савов умира в Сен Валие дьо Тией, Франция. Погребан е по-късно в София.[1]
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 2-ра и 3-та степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ 1-ва степен с мечове по средата, 3-та степен с мечове отгоре и 2-ра степен с брилянти без мечове
- Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен
[редактиране] Бележки
- ↑ 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Сава Муткуров | >>> | военен министър (16 февруари 1891 – 27 април 1894) | >>> | Рачо Петров |
Стефан Паприков | >>> | военен министър (31 март 1903 – 4 май 1907) | >>> | Данаил Николаев |
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |