Дружество на българите в Унгария
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дружеството на българите в Унгария е основано от градинаря Лазар Иванов, родом от Тетевен. По негова инициатива на 27 юли 1914 г. организационен комитет от 17 души единодушно възприема идеята за основаване на дружество с цел свикване на 2 август (Илинден) на общо събрание. За 6 дни се събират 170 души, които даряват сумата от 4345 златни крони.
На 2 август 1914 г. на общото учредително събрание са присъствували 64 души. Бил е избран и първият управителен съвет на чело с Лазар Иванов.
Димитър Димитров е отстъпил собственото си жилище от три стаи на ул. „Лоняи“ 11 (Будапеща, 9 район), което било обзаведено за дружествен клуб.
Започва се издаване на периодично списание „Унгаро-български преглед“ на български и унгарски език. От списанието обаче излиза само един брой, тъй като редакторът му Стефан Гьоков бил мобилизиран и заминал за България.
През 1922 г. се открива читалището „Иван Вазов“ с фонд от 200 книги. През 1923 г. е открито училище и параклис в гр. Мишколц. През 1932 г. от доброволните дарения на колонията се построява българският православен храм „Кирил и Методий“ в Будапеща.
Веднага след войната дружеството се заема да възстанови българското училище и църква, които са били разрушени.
През 1953 г. дружеството постъпва към събиране на доброволни дарения за построяването на българския културен дом в Будапеща. В това дело участвува цялата българска колония – 445 семейтва, които даряват за тази цел сумата от 2 725 000 форинта. Културният дом е открит през есента на 1957 г.
Председател на Дружеството е Димитър Танев.