Радий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.

  • Атомен номер - 88;
  • Атомна маса - 226,02;
  • Точка на топене - 973К;
  • Точка на кипене - 1413К

Радият е открит през 1898 г. от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius - лъч. Преди и по време на Първата световна война се е използвал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е силно ограничено, като се използва единствено за научни цели.

Радият се съдържа в най-богатите на него уранови руди до 0,2 g на тон руда. Вероятно се съдържа в слънцето и звездите.[източник?] Неговата цена се колебае в зависимост от производствените възможности между 20 и 200 хиляди долара за грам радий.[източник?] Понастоящем радият се получава в относително големи количества в Канада. Досега са добити, сметнато в световен мащаб, около 2,5 kg радий.[източник?]

[редактиране] Свойства

Радият е сребристо бял метал, достатъчно мек. Радиевите соли багрят безцветния пламък в червен. Разлага студената вода буйно. Той е по-силен редуктор от бария. Прясно получените соли на радия са безцветни, но след късо време се оцветяват в жълто, после в кафяво в следствие на радиоактивно лъчение. Както радият, те всички светят, като на тъмно се наблюдава зелено светене.

[редактиране] Източници

  • Н. Коралов, „Неорганична химия“, ДИ „Техника“, София, 1975