Стопанство на Грузия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
След разпадането на СССР Грузия изпада в изключително тежко икономическо положение. Гражданската война в Абхазия, Аджария и Южна Осетия влошава допълнително положението на страната. През 1994г. страната произвежда едва 1/4 от това което е произвела през 1989г. Безработицата в столицата Тбилиси достига до 40%. Традиционите отрасли на грузинското стопанство са туризма и селското стопанство. Грузия разпола със залежи на каменни въглища, мед и манган.
В средата на 90-те година на 20 век повече от половината грузинци живеят под прага на бедноста, а между 13% до 15% от населението живее в "изключителна бедност".
След политическата смяна от 2003г. в страната се наблюдава подобрение на икономическото положение. Чуждите инвестиции в Грузия за 2005г. възлизат на 447 милиона щатски долара.
Най-големият външнотърговски партньор на страната е Турция, следвана от Русия, Азърбайджан и Германия. В последните години Страната провежда амбициозни фискални и икономически реформи. От началото на 2005г. е в действие нов данъчен кодекс. Намален е ДДС от 20% на 18%. Значително са опростени правилата за започване на нов бизнес в страната. Напредва процеса на раздържавяване на икономиката.
Проведени са и реформи в нормативната база касаеща банковото дело и търговията с ценни книжа. Целта е да се създаде по-либерална среда за регулиране на банковия сектор. Започнатите от 2003г. реформи в страната имат за цел да превърнат Грузия в малко корумпирана и сравнително много благоприятна за бизнеса страна в света. В резултат на всичко това понастоящем Грузия е класирана от Световната банка на 37 място сред всички страни по леснота при правене на бизнес.