Лацио (отбор)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||
Име на отбор | Сосиета Спортива Лацио | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Прозвище | бианкочелести,
римските орли |
||||||||||||||||||||||||||||||||
Основан | 9 януари 1900 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Стадион | Стадио Олимпико | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Капацитет | 82 656 | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Президент | Клаудио Лотито | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Старши треньор | Делио Роси | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Първенство | Италия Серия А | ||||||||||||||||||||||||||||||||
2006-2007г. | 3-ти | ||||||||||||||||||||||||||||||||
|
SS LAZIO е италиански футболен отбор от Рим.
Клубът е създаден през 1900 година в Рим. Два пъти е ставал шампион на Италия през сезоните 1972/1973 и 1999/2000 година. Четири пъти е печелил купата на Италия. За последно - през сезон 2003/2004 година. Печели купата на носителите на купи през 1999 година. А след това и Суперкупата на Европа през следващата година като побеждава Манчестър Юнайтед с 1-0. Клубът печели два пъти и Суперкупата на Италия. Най-доброто представяне на отбора в Шампионската лига е 1/4 финал. След напускането на Краньоти като президент, клубът е разтърсен от тежка финансова криза и е принуден да продаде някои от основните си играчи. От отбор, който се бори за титлата в Италия, ЛАЦИО е принуден да се бори за оставането в СЕРИЯ А през есента на 2004 година. След това през пролетта на 2005 година отборът се стабилизира и завършва на относително доброто за тогавашното си състояние 10-то място. Лятото взима участие в турнира УЕФА Интертото и стига до полуфинал, където е отстранен от Олимпик Марсилия. Сезон 2005/2006 започва добре за Лацио, като през цялата есен отборът не допуска нито една загуба на своя стадион "ОЛИМПИКО". Отборът има нов треньор - Делио Роси. За сезон 2006/2007 амбициите на отбора са завишени, като тимът се цели в място в Шампионската лига. В началото на пролетния сезон орлите заемат 4-то място, което им дава право на участие в турнира.
Съдържание |
[редактиране] История
Лацио е основан през 1900 г. край една пейка близо до брега на река Тибър. Предложение за името дошло от офицера Луиджи Бигиарели. Тъй като вече съществувало Гимнастическо дружество Рома (Рим), Бигиарели предложил да бъде нещо по-голямо, в което Рим е включен. Така клуба приел и названието на региона - Лацио. Идеята за цветовете дошла от гръцкото знаме, като почит към Олимпийските игри. Лацио е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия.
Отначало Лацио е спортен клуб като постепенно членовете му започват да играят футбол около 1901 - 1902 г.
През 1907 г. Лацио печели турнир с участието още на Лука, Пиза и Ливорно. Всичките мачове се играят в един ден, като Лацио печели и трите си мача.
През 1927 г. представителят на Лацио, генерал Джорджо Вакаро, отхвърля идеята на фашисткия лидер Итало Фоши Лацио да участва в сливането на всичките тогавашни клубове в един - АС Рома (Рим).
През 30-те години към Лацио се присъединява Силвио Пиола и играта на отбора сякаш потръгва. Лацио завършва на 5то място през сезон 1934/35, а през следващите два - съответно на 7мо и 2ро място, на 3 точки от шампиона Болоня (тогава за победа се давали 2 точки, за равен - една).
През сезона 1942/43 Лацио съумява да надвие два пъти Ювентус, веднъж Интер, завършва наравно със силния Торино, но губи "по-малките" мачове и завършва на 9то място. През следващите два сезона шампионатът е спрян заради Втората световна война.
Въпреки колебливите си представяния в няколко сезона след Войната, в сезоните 1950-1952 Лацио завършва три пъти на 4то място. Въпреки това отборът продължава с колебливите си изпълнения и до края на 50те години два пъти последователно през 1956 и 1957 записва 3то място в шампионата и печели Купата на Италия през 1958 година.
60те години за Лацио са свързани с периоди на изпадане и влизане в серия А. В началото на 70те обаче Лацио отново изпада в Б (1971), но следващия сезон завършва на второ място и се връща отново в серия А, където през 1973 година достига 3то място. По това време нападателят на Лацио Джорджо Киналия става първият футболист от серия Б, извикан в националния отбор на Италия. Следващия сезон (1974) Лацио става за първи път шампион на Италия.
[редактиране] Успехи
- Шампион на Италия: 1974, 2000
- Купа на Италия: 1954, 1998, 2000, 2004
- Суперкупа на Италия: 1998, 2000
- Купа на носителите на купи: 1999
- Суперкупа на Европа: 2000
[редактиране] Римското дерби
Мачът между двата най-популярни отбора в италианската столица - Лацио и Рома. В двубоите досега Лацио отстъпва на градския си съперник.
- За шампионата :
32 победи за Лацио; 54 равенства; 42 победи за Рома
- Общо (мачове за Купата на Италия и приятелски срещи) : 37 победи за Лацио; 57 равенства; 50 победи за Рома
Голова разлика: 133:170
[редактиране] Силвио Пиола
Силвио Пиола е най-добрият голмайстор в историята на серия А с 274 гола, 49 гола пред следващия в класацията. Също така, той е може би и най-добрият футболист в историята на Апенините. Общо има 536 мача в Серия А - 4ти по това отношение във вечната ранглиста за мачове в Италия.
Силвио Пиола е името, което ще остане в историята на Мондиал '38. Италианецът единодушно е провъзгасен за най-добрия играч на първенството. Всички италиански фенове на футбола знаят, че той е бащата на задната ножица. Това майсторско и много атрактивно изпълнение и до наши дни носи името "А ла Пиола". Силвио има 36 мача със "Скуадра Адзура", в които 30 пъти е поразявал противниковите врати.
За Лацио има 227 мача и 142 гола в Серия А. Общо за Лацио е записал 237 участия, в които е отбелязал 148 гола.
Въпреки своя талант, по странно стечение на обстоятелствата Пиола никога не печели скудетото.
[редактиране] Голмайсторите на Лацио
Общо голове за Лацио.
1. Силвио Пиола, 148 гола |
2. Джузепе Синьори, 127 гола |
3. Джорджо Киналия, 123 гола |
4. Бруно Джордано, 110 гола |
5. Алдо Пучинели, 77 гола |
6. Ренцо Гарласкели, 63 гола |
7. Пиер Луиджи Казираги, 56 гола |
8. Симоне Индзаги, 54 гола |
9. Хуан Карлос Мороне, 53 гола |
10. Винченцо Д'Амико, 51 гола |
Павел Недвед, 51 гола |
[редактиране] Разни
- Най-голяма победа: 1932 Лацио - Модена 9:1 за Серия А.
- Най-голяма загуба: 1934 Амброзиана Интер - Лацио 8:1 за Серия А.
- Най-голяма домакинска посещаемост: 1974 Лацио - Фоджа 77 859 души.
- Най-много мачове: Джузепе Фавали - 401 мача.
- Най-много мачове като треньор: Дино Дзоф - 202 мача.
- Най-много отбелязани дузпи: Джузепе Синьори - 35.
- До днес в Лацио са играли общо 26 аржентинци и 20 бразилци.
- Лацио печели 7 трофея за 3 години. Това са на два пъти Купата и Суперкупата на Италия (1998 и 2000), КНК (1999), Суперкупата на Европа (2000) и шампион на Италия (2000).
- Лацио е не само първият сформиран футболен отбор от Рим, но и първият в цяла Централна и Южна Италия.
- Лацио е и първият клуб, въвел ръгбито в Италия.
- Нападателят на Лацио Джорджо Киналия е първият футболист от серия Б, извикан в националния отбор на Италия.
[редактиране] Отборът
[редактиране] Паоло Ди Канио
Паоло Ди Канио, нападател, номер 9, може да не е един от най-успешните играчи на Лацио през годините, но е един от най-обичаните. Юноша на клуба, в представителния отбор от сезон 1985/86, играл под наем за Тернана в Серия С2 (27 мача и 2 гола през сезон 1986/87), той прави не особено впечатляващ дебют за Лацио. В първия си сезон за клуба, в който дебютира, има 1 гол в 30 мача. Този гол е по-специален и го превръща в любимец на феновете - на 15 януари 1989 г. срещу градския съперник Рома. Лацио побеждава с 1:0 именно благодарение на гола на Ди Канио. Въпреки това нападателят не изкарва много добри сезони с Лацио - в следващия от 24 мача вкарва едва 3 гола. След Лацио сменя няколко италиански клуба - Ювентус, Наполи и Милан, преди да замине в шотландския Селтик.
На Острова Ди Канио се представя доста по-добре - в първия си сезон за Селтик записва 26 мача и 12 гола. През 1997/98 и 1998/99 играе в Шефийлд Уензди, където изиграва общо 41 мача и отбелязва 15 гола.
От януари 1999 г. преминава в отбора на Уест Хем, където играе до сезон 2002/03. За "чуковете" има общо 117 мача и 54 гола. През 2001 г. печели наградата на ФИФА за феърплей. В мач срещу Евертън след центриране на почти празна врата, Ди Канио хваща с ръка топката, за да се окаже помощ на вратаря на Евертън Пол Джерард, който лежи контузен на тревата. През 2003/04 преминава в Чарлтън и изиграва 17 мача, в които вкарва 8 гола.
През сезона 2004/05 се завръща в Лацио и още в първия си мач срещу Рома бележи уникален гол за 1:0 и помага за първата победа на Лацио над градския съперник от 5 години с 3:1. Двата сезона, 2005 и 2006, които изкарва в Лацио, не са особено успешни откъм голове - 6 гола в 23 мача и 5 гола в 27 мача съответно, но определено е голям любимец на феновете и повдига духа на Лацио, който се нуждаел от лидер като Ди Канио.
В мачовете си за Лацио, въпреки че е лидер, Ди Канио записва и скромно участие откъм минути. Това налага да отстъпи място за по-младите играчи и от сезон 2006/07 заиграва в отбора на Сиско Рим в Серия С2.