Българи мохамедани (наричани също най-често помаци, локално и потурнаци, ахряни, бабечани, торбеши, горани, жупани, аповци) е наименование, използвано от другите българи за потомците на българи християни, които са приели исляма, по време на османското владичество.
Терминът „българи мохамедани“ е oстарял и неправилен, защото последователите на исляма не смятат пророка Мохамед за бог. Според вярата им те изпълняват волята на единствения бог Аллах и наричат себе си мюсюлмани. Според позиция на част от интелигенцията на общността, дори названието "българи мюсюлмани" е неправилно, тъй като не говорим за останалите като за "българи християни". Терминът е въведен за разграничаването им от мюсюлманите с небългарски етнически произход - турци, роми, и т.н.
Българите мюсюлмани не представляват хомогенна общност и нямат единно самосъзнание. Тези, които живеят в Централните Родопи, са предимно нерелигиозни и имат българо-християнски имена. Малка част от тях приемат християнството след 1990 г. Онези, които са в Пиринско и Югозападните Родопи, са предимно вярващи и практикуващи мюсюлмани и са запазили турско-арабски имена, облекло и обичаи. Голямата част от българите мюсюлмани се самоопределят като "българи", но малка група в Гоцеделчевско изявява турска принадлежност на преброяването от 2001 г., макар и да посочват като майчин език българския. още »
|
Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 280 г.–22 май 337 г. от н.е.), по-известен като Константин I (в римокатолическия свят) и Константин Велики или Свети Константин (в източноправославния свят), е римски император, провъзгласен за Август от войските си през 306, който управлява постоянно нарастващ дял от Римската империя до своята смърт. Най-известен с това, че е първият християнски римски император, чийто Медиолански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъже с името Константин като светци, той е удостоен с титлата "Велики" за своите приноси към християнството.
През 324 г. Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол, Градът на Константин, след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години. още »
|