Шумен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шумен
Герб на Шумен Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Шумен
Население: 95 108
Надм. височина: 184 м
Пощ. код: 9700
Тел. код: 054
МПС код: Н
Кмет
Веселин Златев (СДС)
Адрес на общинската администрация
бул. „Славянски“, № 17; тел.: 054/542 322;
сайт: www.shumen.bg

Шумен е град в Североизточна България. Той е десети по големина в страната и е административен център на Община Шумен и на Област Шумен. В близост е до градовете Търговище и Велики Преслав. Разположението на Шумен е кръстопътно - край града се пресичат главните пътища София-Варна, Русе-Бургас и Силистра-Ямбол.

Съдържание

[редактиране] География

Шумен се разполага в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина – западните части на града лежат на около 280-300 м над морското ниво, а крайните източни на 180-200 м. Градът се намира в подножиетo на Шуменското плато, което има много разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна.

Климатът на Шумен е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града.

[редактиране] История

Шуменската крепост
Шуменската крепост

През вековете град Шумен е бил люлка на богата духовна и материална култура - тракийска, римска, византийска и българска. В близост до Шумен се намират първите две столици нa Българската държава - Плиска и Преслав, и култовият център Мадара. Особено активна културна и просветна дейност се развива през Златния век на България, когато градът може би се е наричал Симеонис. Относно името на гр. Шумен има няколко хипотези. Според едната името на града произхожда от името на Цар Симеон Велики: Симеонис - Шимеонис - Шумен (застъпва се от Константин Иречек и Георги Джумалиев). Според друга произхожда от "шума", "зашумена местност" - силно залесено място с много гори (застъпва се от проф. Атанас Иширков, Иван Богоров, Вера Антонова и други). Според Васил Миков името произлиза от "шум", "шумолене". От основаването си до XV век градът е разположен в района на Шуменската крепост, която е представлявала сложен комплекс от укрепителни съоръжения, битови и култови сгради.

Шуменската крепост е една от силните византийски крепости. По време на Първото българско царство Шумен, като внушителна българска твърдина, влиза в системата на старобългарските крепости, бранещи подстъпите към столиците Плиска и Преслав. В истински средновековен град Шумен се превръща през Второто българско царство (XII XIV в.). Освен военен, градът тогава бил и значителен икономически, търговски, стопански и културен център с развити занаяти.

[редактиране] Османско владичество и Възраждане

След кръстоносния поход на Владислав Варненчик през 1444 година Шумен е разрушен от турците и преместен на сегашното му място в подножието на Илчов баир. На 11 май 1813 в града се състояло първото в България честване на Светите братя Кирил и Методий и първото театрално представление. През 1828 е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 - първото Девическо класно училище и първото читалище. През 1846 са основани първите училищни самодейни колективи. В Шумен през 1850 е основан първият български симфоничен оркестър. Тук са се родили или живяли и работили бележитите шуменци - възрожденци : Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Панайот Волов, Нанчо Попович, Илия Р. Блъсков и много други.

[редактиране] Нова история

След Освобождението на България от османско владичество Шумен е бил център на област или окръг през всички административни деления с две кратки изключения - след 9.9.1944г. за 2 години и от 1987 г. с въвеждането на новите области. През периода 29.І.1950 - 29.ХІІ.1965 г. градът е носил името Коларовград. Сега Шумен е център на едноименната община.

[редактиране] Религии

По отношение на вярата град Шумен е изключително многообразен, което е породено от многообразието от етноси в града. Преобладава християнската религия, но сравнително голям процент се заема от мюсюлманството. От своя страна най-голямата част от християните са православни. Съществуват и евангелистки, арменски, петдесятни, адвентистка и др. църкви, чийто членове представляват немалка част от християните в града.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Градът е един от динамично развиващите се през последните години въпреки общото икономическо изоставане на Северна България. Добре развита леката промишленост, представена основно от преработваща, текстилна, шивашка и хранително-вкусова, както и строителство. В гр. Шумен се намира и КТА Мадара - завод за производство и ремонт на тежки машини и камиони, както и химически завод "Панайот Волов". В последните години развитие бележи и туризмът.

[редактиране] Образование

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Театри

Шуменският драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори. Детско Юношески Театър "БИС" е създаден през 1990 г. Художествен ръководител от създаването му до днес е Здравка Стоянова, а дебютът бе по приказката на Андерсен "Дванадесетте пътника". През изминалите сезони ДЮТ се утвърди като изявен художествено-творчески колектив. В богатия му репертоар са постановките "Джуджето и седемте Снежанки" на Ст. Цанев, "Хождение по буквите" на Валери Петров, "Приказка за тиквата" на Панчо Панчев, "Пазачът на декорите" на Николай Павлов и др. Реализирани са литературни композиции по Христо Ботев, Йордан Радичков, Елисавета Багряна, Валери Петров, Петя Дубарова, Робърт Бърнс и др. Младите актьори имат дипломи и награди от Националния рецитаторски конкурс за Левски през 1997 г., от конкурса в Калофер през 1998 г., от Националния детски фестивал в Габрово през 2002 г, от Международния театрален фестивал във Варна през 2004 г., от Международния конкурс "Поезия на дружбата", от Националните детски театрални празници и от Карнавала на плодородието в Шумен. Многобройни са участията на състава в общински и училищни празници, концерти и чествания. ДЮТ "БИС" е инициатор за организирането на Националните ученически театрални празници в Шумен и негов постоянен участник от 1995 г. насам.

[редактиране] Паметници и археологически забележителности

В Шумен се намира и паметникът „1300 години България“, представящ най-важните моменти от българската история) от VІІ до Х век. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Вътрешното пространство е декорирано със 21скулптури и 540 м2мозайки. От него се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато.

На платото е разположена и средновековната Шуменска крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично възстановена. На 20 км от Шумен се издига Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав, две от старите столици на България.

[редактиране] Храмове

В центъра на града се намира правослвният катедрален храм "Св. Три Светители". Друг посещаван храм е базиликата "Св. Възнесение Господне". В Шумен се намира и Томбул джамия - най-голямата джамия в страната и втора по големина на Балканския полуостров. Построена е през 1744.

[редактиране] Музеи

Освен регионалния исторически музеи, гостите на града могат да посетят редица галерии, както и къщите-музеи на Панайот Волов, Лайош Кошут, Добри Войников и Панчо Владигеров.

Шумен е част от Стоте национални туристически обекта.

[редактиране] Редовни събития

  • Два пъти годишно в града се провежда базар, на който се предлагат само стоки, произведени в България.
  • Карнавал на плодородието през две години, следващо издание 2008 година.
  • Музикален конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров"
  • Национални детски театрални празници м.април.
  • Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия през 2 години.

[редактиране] Личности

  • Родени в Шумен:
    • Нанчо Попович (1818-1883), общественик и дарител
    • Добри Войников (1833-1878), писател и просветител
    • Васил Друмев (1841-1901), писател, духовник и политик
    • Харалан Ангелов (1845-1904), просветен деец и поет
    • Панайот Волов (1850-1876), революционер
    • Стоян Данев (1858-1949), политик
    • Янко Съкъзов (1860-1941), политик
    • Никола Добрев (1861-1925), български химик-неорганик и аналитик
    • Рачо Петров (1861-1942), офицер и политик
    • Сава Савов (1864-1940), офицер; Жеко Спиридонов/1867-1945/-скулптор
    • Иван Русев (1872-1945), офицер и политик
    • Елена Карамихайлова (1875-1961), художник
    • Никола Михайлов (1876-1960), художник
    • Васил Коларов (1877-1950), политик
    • Кирил Попов (1880-1966), математик
    • Методи Попов (1881-1954), биолог
    • Стилиян Чилингиров (1881-1962), писател
    • Боян Пенев (1882-1927), филолог
    • Николай Николаев (1887-1961), политик
    • Андрей Стоянов (1890-1969), музикант и преподавател
    • Веселин Стоянов (1902-1969), композитор
    • Николай Шмиргела (1911-1999), скулптор и художник
    • Иван Пейчев (1916-1976), поет
    • Здравко Петров (1928-2000), литературен критик
    • Тончо Жечев (1929-2000), писател
    • Герчо Атанасов (р. 1931), писател
    • Хачо Бояджиев (р. 1932), режисьор
    • Тодор Колев (р. 1939), актьор
    • Милена Моллова (р. 1940), музикант и педагог
    • Антраник Шаварш Арабаджиян - Астор (р.1943), илюзионист
    • Георги Касчиев (р. 1949), атомен физик
    • Красимир Радев (р. 1953), физик
    • Ивайло Савов (р. 1955), журналист
    • Николай Свинаров (р. 1958), политик,бивш Министър на Отбраната
  • Починали в Шумен:
    • Харалан Ангелов (1845-1904), просветен деец и поет
    • Димитър Димитров (1876-1902), публицист и литературен критик
    • Тодор Икономов (1835-1892), политик
  • Други личности, свързани с Шумен:
    • Антон Станков (р. 1966), политик, съдия в града през 1991-1994
    • Васил Стоянов (1839-1910), филолог, учи в града през 1849-1856
    • Лайош Кошут (1802-1894), унгарски революционер и бележит политик, изгнаник в града през 1850
    • Михай Шафран (1824-1905), музикант и диригент
    • Сава Доброплодни (1820-1894), писател и педагог
    • Илия Р. Блъсков (1839-1913), писател и педагог
    • Панчо Владигеров (1899-1978), композитор и педагог
    • Тотю Тотев (р. 1930), археолог и богослов
    • Желю Желев (р.1935), философ, политик, бивш президент на България
    • Христина Ангелакова (р.1944), оперна певица и педагог

[редактиране] Литература

[редактиране] Спорт

стадион "Панайот Волов"
стадион "Панайот Волов"

Футболният клуб на града е ПФК Шумен и е основан на 1 декември 1929. Отборът има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006. В града активно се развиват фехтовка, волейбол, баскетбол, хандбал и вдигане на тежести. Централният стадион на Шумен е Панайот Волов (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи - спортна зала Младост.

[редактиране] Виж също

[редактиране] Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол