Весела Василева

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Весела Василева
българска поетеса
Родена: 22 декември 1919
София, България
Починала: 6 януари 1944
Виена, Австрия

Весела Григорова Василева е българска поетеса, родена на 22 декември 1919 в София.

Дъщеря е на известния политически и обществен деец Григор Василев и на Мара Василева (Станишева) от Кукуш. В богато разклонения им кукушки род се преплитат кръвно и родствено корените на Христо Смирненски, Атанас Далчев, Борис Светлинов, Невена Стефанова, Константин Станишев, Александър Станишев и др.

Завършва Първа девическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет (1942). Специализира във Виенския университет, където подготвя докторска дисертация по старобългарски език.

Поезията на Весела Василева се вписва в лирическите изяви на поколението творци от края на 30-те и началото на 40-те години — Александър Геров, Богомил Райнов, Александър Вутимски, В. Петров и др. Публикува стихове и участва в редакционната колегия на ученическите издания „Звън“ и „Ученически подем“. Сътрудничи и в списанията „Първи стъпки“ и „Родина“. В поезията й се открояват няколко теми и мотиви: градът, самотата, природата, любовта, изкуството, войната. Интерпретирани в подчертано лирико-камерен план, те разкриват благородно съчетани проницателен интелект, крехка чувствителност и нравствен максимализъм. Весела Василева е една от първите, която застава срещу войната и антихуманното мислене. Антивоенната й лирика е близка до тази на Александър Вутимски. Като него я боли за разрушената красота, за настъпващия абсурд и безсмислие. И в нейните стихове, както в неговите, преобладават тревогата и песимизмът, горчивата размисъл и неясното утре. Независимо, че вярва в магичната сила на красотата и изкуството — в стиховете й пулсира пареща тъга за другите, за бъдещето...

Загива трагично на 6 януари 1944 във Виена.

[редактиране] Съчинения

  • Стихотворения. Лирични фрагменти. Писма. 1981 (1990, посмъртни издания).

[редактиране] Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.