Ивайло Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За футболиста вижте Ивайло Петров (футболист).

Ивайло Петров
български писател
Роден: 19 януари 1923
Бдинци, България
Починал: 14 април 2005
София, България

Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е български писател, роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич.

Завършва гимназия в Добрич. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. През 1947г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт” Там поработва на няколко места, след което отива да следва право в София. Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.

Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след смъртта ми“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“, който за броени години се превръща в класика.

Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култураХристо Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ „Св. Климент Охридски“ за литература и много други.