Хангьо (битка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Руската победа при Хангьо, картина от Морис Бакоа, 1724 г.
Руската победа при Хангьо, картина от Морис Бакоа, 1724 г.

Хангьо или Хангут, (на шведски език: Hangö, Hangut; на руски език: Гангут) - нос на финландското крайбрежие на изхода на Финския залив в Балтийско море, близо до днешния град Ханко. Там на 27 юли 1714 г., по време на Великата Северна война се състои първото голямо морско сражение между флотовете на Русия и Швеция. За да не рискува линейните си кораби, Петър I изпраща галерния флот на адмирал Апраксин да пробие пътя до Або (днес Турку). С 99 галери русите притискат една шведска ескадра, командвана от Ереншелд в дълбокия залив западно от носа и я атакуват. Деветте шведски кораба (от тях 7 линейни) посрещат русите с масиран огън и на два пъти ги принуждават да отстъпят. Апраксин решава третата атака да бъде насочена към фланговете на противника и по този начин успява да вземе шведите на абордаж. Всички кораби и самият Ереншелд попадат в плен. Битката дълбоко впечатлява шведите, които до момента не само са господствали в морето, но и са блокирали руските брегове. Стратегическите последствия са че сега цялото крайбрежие на Финландия е контролирано от русите, които лесно могат да атакуват самата Швеция.

На други езици