Сива

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сива (на латински: Siwa) е богиня на славянското полабско племе ободрити, спомената от историка Хелмолд Босауски от втората половина на 12 век в неговата „Славянска хроника“ (Siwa dea Polaborum).[1]

По късно в 15 век Ян Длугош включва Сива в своя пантеон на полските богове под името Живе: „Имали [поляците] също бог на живота наречен Живе“.[2] Полският учен Александър Гещор смята, че Длугош е заел Живе заедно с друго божество Погода „по някакъв начин от Хелмолд, чийто текст не е познавал пряко, а и култът им в Полша изглежда твърде съмнителен.“[3]

Персонаж Жива е споменат и във Веда Словена от 19 век [4] - текст, чиято автентичност се оспорва от сериозни учени като Константин Иречек, Иван Шишманов[5], Михаил Арнаудов.

[редактиране] Бележки

  1. De ritu Slavorum. Incipunt Cronica Slavorum Edita a Venerabili Helmoldo Presbitero. Capitulum LII
  2. Ioannes Dlugossius. Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae. I
  3. Александър Гейщор. „Митология на славяните“. София, Български художник, 1986, стр.169.
  4. Веда Словена. Книга II. Личен ден Власин ден. Песен 5.
  5. Glück und Ende einer beruhmten literarischen Mystification. In: Archiv für slavischen Philologie, 1903.
На други езици