Васил Априлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Васил Априлов
български просветител
Васил Априлов
Роден: 21 юли 1789
Габрово, днес България
Починал: 2 октомври 1847
между Букурещ и Галац, днес Румъния

Васил Евстатиев Априлов е български просветен деец и книжовник.

[редактиране] Биография

Учи в Москва, завършва гимназия в Брашов, следва медицина във Виена. От 1811 г. е търговец в Одеса. Първоначално помага на гръцкото освободително движение. През 1831г. се запознава с книгата на Юрий Венелин "Древните и сегашни българи" и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. Развива активна книжовна дейност, събира народни песни, подпомага просветното дело в България. През 1841 г. издава „Денница на новобългарското образование“, през 1842 г. — „Дополнение к книге денница“. Умира в Галац на път за Одеса, като завещава на габровци значителна сума за строеж на ново училище — Априловската гимназия, първата в България. Погребан е в Галац, днес Румъния.

Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни и други. Сътрудници в началото му стават Захарий Круша, Райно Попович, и Неофит Рилски. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се ползва и до днес.

[редактиране] Външни препратки

На други езици