Процес срещу българските медици и палестинския лекар в Либия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В приключилия процес срещу българските медици и палестинския лекар в Либия петте български медински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският лекар Ашраф Ахмад Джум‘а (или „Ашраф ал-Хаджудж“) - гражданин на България от юни 2007, са обвинени в:

  • извършване на действия на територията на Либия, водещи до безконтролното убиване на хора с цел покушение срещу сигурността на държавата (деяние, наказуемо със смърт);
  • участие в заговор и колективно договаряне за извършване на умишлено престъпление;
  • причиняване на епидемия чрез инжектиране на 393 деца от детската болница „Ал-Фатих“ в Бенгази с HIV (деяние, наказуемо със смърт);
  • действия, противоречащи на нормите и традициите в Либия: прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол.

Медицинските сестри и Ашраф ал-Хаджудж пристигат в Либия през 1998 г., за да лекуват пациенти в педиатрията. В процеса е обвинен в по-леки престъпления и българският лекар д-р Здравко Георгиев (нелегално опериране с чужда валута). Обвинението на д-р Георгиев се внася, след като той заминава за Либия по повод арестуването на жена му, Кристияна Вълчева. Здравко Георгиев излежава общо повече от четиригодишната си присъда и е оправдан през декември 2006 г. След което е освободен, но до края на процеса остава в Либия, очаквайки изходна виза.

През 2007 при голям медиен и политически шум около процеса предизвикан първоначално главно от българските медии, роднините на Ашраф ал-Хаджудж отправят поредната молба към президента Георги Първанов Ашраф да получи българско гражданство, тъй като „Либия го третира като палестински бежанец и зад него не стои нито организация, нито държава, която да се застъпва за него“. Според тях Ашраф всъщност все още не е доктор, а студент по медицина и е бил в Бенгази през 1998 г., за да довърши образованието си.[1]

В 06:29 на 24 юли 2007 френският президент Никола Саркози официално обявява, че представителите на Франция и ЕС са се споразумели с либийското правителство и са получили правото да екстрадират 6-те затворника от Либия (и да освободят българския доктор, който е осъден на 4 години затвор, но е задържан в Либия без виза).

В 9:51 ч. осъдените медици се завръщат в България на борда на френския правителствен самолет (тип Еърбъс А319-115X(CJ) с регистрация F-RBFB), придружавани от техни роднини, комисаря на ЕС по външни отношения Бенита Фереро-Валднер и съпругата на френския президент Сесилия Саркози. В 10:35 часа, министърът на външните работи Ивайло Калфин прочита указ, с който президентът Георги Първанов помилва българските медици.

Съдържание

[редактиране] Дела

[редактиране] Дело 44/1999 на Народния съд на Либия

(7 февруари 2000 г. — 17 февруари 2002 г.)

Делото започва, без българската страна да е официално уведомена. Делото е прекратено, тъй като съдът не вижда доказателства в подкрепа на обвиненията в заговор срещу държавата. Съдията заявява, че Народният съд се смята за некомпетентен по случая. (Народният съд на Либия е първата инстанция в триинстанционната съдебна система на страната.)

  • Като основа за делото се смятат изтръгнатите с мъчения „самопризнания“ на част от медиците и тезата на лидера на Либия, Кадафи, че обвиняемите са работили по поръчка на ЦРУ и Мосад.
  • В делото, медиците заявяват, че самопризнанията са постигнати чрез изтезание. Тезата на Кадафи е отхвърлена като абсурдна, както от международната преса, така и от експерти.
  • Няколко месеца след началото на делото, адвокатите Владимир Шейтанов и Осман Бизанти се обръщат към съда с искане за промяна на мярката за неотклонение поради физическото и психическото състояние на задържаните българи. Шейтанов посочва, че почти двегодишният предварителен арест е несъвместим с правния принцип, че всеки човек е невинен до доказване на противното.

[редактиране] Дело 213/2002 на Наказателния съд в Бенгази

(8 юли 2003 г. —... 2004 г.)

  • Либия оттегля обвинението за съучастничество в заговор на ЦРУ/Мосад и прави нови обвинения в нелегално изпробване на медикаменти и заразяване с мутации на HIV. Експерти определят обвиненията като невъзможни/некомпетенто съставени от медицинска гледна точка.
  • На заседание към делото свидетелстват международно признатите експерти Люк Монтание (откривателя на HIV) и Виторио Колици. Според тях, инфекциите в Ал-Фатих са в следствие на недостатъчна хигиена и започват още през 1997 г., преди обвиняемите да постъпят на работа там. След заседанието, BBC публикува на сайта си репортаж за развитието на процеса със заглавие Българските медици не са разпространили СПИН.

[редактиране] Дело 607/2003 на Наказателния съд в Бенгази

(... 200Х г. — 6 май 2004 г.)

Наказателният съд осъжда на смърт чрез разстрел Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Ашраф ал-Хаджудж по обвинение, че са заразили умишлено над 400 либийски деца с HIV. Д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор, глоба и лишаване от граждански права по обвинение за неправомерно опериране с чужда валута. По гражданския иск, съдът задължава Ашраф ал-Хаджудж, Кристияна Вълчева и Нася Ненова да платят обезщетения на родителите/настойниците на либийските деца. На 5 юли 2004 г. са внесени мотивирани жалби. (Резюме на присъдата на БТА)

[редактиране] Дело на Наказателния съд в Триполи

Българските медицински сестри и палестинския лекар получват повторни смъртни присъди от Наказателният съд в Триполи през декември 2006 г. въпреки натиска на ЕС и САЩ, които поставиха освобождаването на медиците като условие за подобряване на отношенията с Либия. Петте български медицински сестри бяха оправдани по по-леките обвинения – за валутни престъпления, варене на алкохол и нарушаване на морала на Джамахирията. Българското държавно ръководство обявява официално, че процесът е бил опорочен. Предстои разглеждане на делото от Върховния касационен съд на Либия, а последната дума ще бъде на Висшия съдебен съвет - орган от девет души, председателстван от либийския министър на правосъдието.[2]

[редактиране] Дело за клевета

Българските медицински сестри са обвинени в клевета, заради техни изказвания за физическо малтретиране по време на пребиваването им в затвора. На 27 май 2007 те са оправдани по това обвинение.[3]

[редактиране] Международната преса за процеса

Международната преса не отделя много голямо внимание на процеса. Повечето статии са единодушни в това, че обвинените играят ролята на изкупителна жертва за Либийските власти, допуснали условия за избухването на епидемията. Либийската и значителна част от арабската преса подкрепят официалните изявления на Либия, че се води справедлив процес. В българската преса, покритието е значително и присъдите без изключения се определят като абсурдни.

[редактиране] Обвиняеми

  • Кристияна Вълчева
Според обвинението, в жилището на Кристияна Вълчева са намерени банки с кръвна плазма, заразена с HIV. Още при нейния арест на 9 февруари 1999 г., мъжът й, д-р Здравко Георгиев, взима полет към Бенгази, където в последствие сам е арестуван и обвинен в неправомерно опериране с валута. Д-р Георгиев е осъден, след като вече е излежал повече от четиригодишната си присъда. Впоследствие е освободен на същия ден, в който Кристияна Вълчева е осъдена на смърт.
  • Здравко Георгиев
  • Ашраф Ахмад Джум‘а
  • Снежана Димитрова
  • Нася Ненова
Нася Ненова има 16-годишен трудов стаж като медицинска сестра. Работила е в Сливен, където съпругът й д-р Ненов е завеждащ реанимация на окръжната болница. По време на процеса българският защитник на обвиняемите адвокат Владимир Шейтанов поиска от съда да бъдат представени епикризата й от престоя в централната болница на Триполи на 12 април 1999 г. и да бъде изслушан завеждащият травматологията на тази болница, както и епикризата от вътрешното отделение на болницата, където Нася е била от 21 до 29 април същата година.
  • Валентина Сиропуло
  • Валя Червеняшка

[редактиране] Снимки

От Human Rights Watch

[редактиране] Прогнози

Според посланика на Германия в София Михаел Гайер „осъдените на смърт български медицински сестри ще се върнат още по време на германското председателство на Европейския съюз“, тоест до юли 2007 г. [1]

[редактиране] Спорни моменти в българската политика

За бездействие и неправилно действие от страна на българската държава преди и след началото на процеса са обвинявани българската Национална разузнавателна служба, правителството на Иван Костов и в частност министърът на външните работи Надежда Михайлова и посолството на България в Либия.[4] Надежда Михайлова твърди, че е разбрала за проблема с медиците в Либия едва след арестите през февруари 1999 година. Според нея, ако разузнаването е докладвало за съществуването на такъв проблем преди това, то първо президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов е трябвало да научат, тъй като НРС първо докладва на тях. Михайлова обвинява и тогавашния посланик в Либия Кръстьо Илов.[5]

[редактиране] Край на делото

Дългогодишните усилията на международни организации, политици от Европейския съюз и САЩ се увенчават с успех. На 24 юли 2007 г. българските медицински сестри, палестинският лекар Ашраф, който е вече с българско гражданство, и доктор Здравко Георгиев се завръщат в България.

Последните и решаващи преговори за приключване на осемгодишния спор се осъществяват от Сесилия Саркози, съпруга на президента на Франция Никола Саркози, и емира на Катар шейх Хамад бен Халифа Ал-Тани. Последният участва активно в преговорите и прави хуманитарен жест да подпомогне финансово страната ищец по делото — семействата на заразените от СПИН деца посредством самия полковник Кадафи, който изплаща тази помощ на семействата в Бенгази. „Фонд Бенгази“, създаден със средства на граждани от европейските страни, САЩ и България пък от своя страна ще построи болница в Триполи и ще подпомога либийската страна с обмяна на професионален медицински опит, медицински кадри и в борбата против СПИН.[6]

Никола Саркози и неговата съпруга Сесилия съпровождат осъдените на смърт до България. Френски правителствен самолет каца в 9 часа и 25 минути българско време на 24 юли 2007 г. на летище София. Бившите затворници на Джамахирията и техните придружители са тържествено посрещнати от близките на осъдените медицински работници, български граждани и представители на българското правителство. С държавен указ президентът на Република България Георги Първанов, воден от убеждението си за тяхната невинност, ги помилва.

Обвиняемите са поканени в правителствената резиденция от Георги Първанов. Грижата за тях е поверена на екип от български лекари и психолози.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Източници

  1. „Роднините на д-р Ашраф пак поискаха българско гражданство за палестинеца“ - vsekiden.com, 13.05.2007
  2. „Либия потвърди смъртните присъди на българките“ - mediapool.bg, 19.12.2006
  3. Bulgarian nurses and Palestinian doctor acquitted of slander
  4. „Осъдените и техните близки продължиха да обвиняват правителството на Костов“ - vsekiden.com, 09-05-2004
  5. „Надежда прехвърли вината за СПИН-процеса върху Стоянов и Костов“ - vsekiden.com, 24.01.2007
  6. Цитиране по смисъл на Изказване на Ивайло Калфин по БНР Хоризонт, 25.7.2007

[редактиране] Външни препратки

Новини

Подписки

Други