Абдус Салам

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Абдус Салам
Абдус Салам получава Нобеловата награда по физика от краля на Швеция
Абдус Салам
Роден: 29 януари 1926
Панджаб, Британска Индия
Починал: 21 ноември 1996
Оксфорд, Великобритания

Абдус Салам (на урду: عبد السلام) е изтъкнат пакистански физик, носител на Нобелова награда по физика за 1979, известен с теорията за електрослабото взаимодействие, обединение на теориите за електромагнитното и слабото ядрено взаимодействие.

Салам е първият пакистанец и първият мюсюлманин, получил Нобелова награда. Абдус Салам, Стивън Уайнбърг и Шелдън Глашоу достигат едновременно до теорията за електрослабото взаимодействие, за което си поделят нобеловата премия от 1979. Теорията им се потвърждава от експериментите, проведени в Super Proton Synchrotron, в CERN, най-вече с откриването на W и Z бозоните.

На 14 годишна възраст, изкарва най-високия резултат на приемния изпит в Университета на Панджаб. През 1946, получава стипендия за Колежа св. Йоан в Кембридж, където, за 1949, се представя като най-добър студент по математика и по физика. Получава наградата Смитс на Кеймбриджкия университет за най-впечатляващо постижение на физик преди докторска дисертация. При публикуването на докторската му дисертация, през 1951, която съдържа значими изследвания в областта на квантовата електродинамика, ученият вече се е сдобил със солидна международна репутация.

От 1957 е професор в Импириъл Колидж, Лондон, а през 1964, основава и оглавява Международния център по теоретична физика край Триест, който днес носи неговото име.

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни връзки