Иван Странски (физикохимик)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази страница е за българския учен физикохимик. За почвоведа, вижте Иван Странски (почвовед)
Иван Странски български физикохимик |
|
Роден: | 2 януари 1897 София, България |
---|---|
Починал: | 1979 София, България |
Съдържание |
[редактиране] Биография
Иван Странски е роден в София в семейството на Никола Странски, придворен аптекар, и Мария Странска (рождено име Корн, немкиня от Прибалтика). От детска възраст страда от костна туберкулоза, нелечима по онова време.
Завършва средното си образование в Първа Мъжка Софийска Гимназия. С идеята да се бори с болестта си, решава да следва медицина, но след една година следване във Виена, силно разочарован от възможностите на медицината, решава да прекъсне. През 1922 г. завършва висше образование в Софийския университет, специалност химия. Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгенова спектроскопия. През 1925 е избран за първия доцент в новооткритата Катедра по физикохимия към Физикоматематическия факултет на Софийския университет, и става първият преподавател по физикохимия в България. От 1929 г. е вече извънреден професор, а редовен - от 1937. В преподавателската си кариера води лекции по всички области на физикохимията, привлича в катедрата способни учени - Ростислав Каишев, Любомир Кръстанов и др. - заедно с които прави най-значителните си разработки. През 1930 е поканен в Берлинския технически университет (БТУ) като Рокфелеров стипендиант за съвместна работа с Макс Фолмер заедно с Каишев. В периода 1935-1936 с Каишев публикуват основоположните си трудове по теорията на средните отделителни работи. По-късно с Любомир Кръстанов предлагат механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал.
По покана на Валтер Косел за съвместна работа в Бреслау, заминава за Германия през 1941. През войната участва в разработки, например, за предотвартяване на образуването на ледени кристали върху немските самолети. С приближаването на съветската армия към границите на Германия, Странски се завръща отново в Берлин, където работи в Кайзер Вилхем институт за физикохимия и електрохимия. След капитулацията на немците, Макс Фолмер е отведен насилствено в СССР, и Странски заема неговото място като ръководител на Катедрата по физикохимия в БТУ в западен Берлин. Полуунищожен от бомбандировките, чрез усилията на Странски, БТУ е от малкото университети в Германия, открили учебна година още през 1945. В периода 1948-49 е декан на факултета по общи и инжинерни науки, а след това ректор и заместник-ректор на БТУ. През 1953 става директор на Фриц Хадер институт (новото име на Кайзер Вилхелм институт), пост, който са заемали Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн.
В България, с идването на социалистическата власт, Странски е обвинен във връзки с фашисткия режим и е уволнен от катедрата. Едва през 60те години учениците му успяват да издействат той да бъде избран за чуждестранен член на БАН, и през 1967, Странски за първи път след войната се завръща в родината си.
Почива в България през 1979 г. Погребан е в Берлин.
Иван Странски е член е на научните академии в Гьотинген (1939), Бавария (1959), Ню Йорк, Шведската академия на науките. Хоноруван сенатор на БТУ на Западен Берлин (1962). Неговото име носят два научни института - Института по физика и химия към БТУ и Института по металургия в Оберхаузен. Носител на два ордена "Кирил и Методий" и редица международни отличия.
[редактиране] Работи
Иван Странски е един от основателите (заедно с Косел) на молекулнокинетичната теория за формирането и растежа на кристалите. Въвежда за първи път понятието положение на полукристал. Заедно с Ростислав Каишев установяват връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите на базата на молекулна трактовка. Разработват метода на средните отделителни работи, молекулно-кинетичен метод, изиграл роля в развитието на теорията на зараждането и растежа на кристалите. Създават модела на Каишев и Странски за послойния растеж на кристалите, имат заслуги за изясняване на връзката между двумерното зародишообразуване и спиралния растеж на кристалите. С Любомир Кръстанов предлагат механизъм на растеж на един кристал върху подложка от друг. В Берлин работи в различни области от физикохимията, предимно теоретични разработки с непосредствено практическо приложение: триболуминисценция, топене, разлагане на уротропин, електронна емисия на кристални повърхности (тези му изследвания водят до създаването на автоемисионния микроскоп FEM). Сериозно приложение имат теоретичните му работи в областта на металургията, с помощта на които рудодобива в западна Германия става значително по-ефективен и рационален.
[редактиране] Библиография
I. N. Stranski, Zur Theorie des Kristallwachstums, Z. physik, Chem., 136, 259 (1928)
I. N. Stranski, D. Totomanow, Die Ostwald'sche Stufenregel, Naturwissenschaften, 20, 905 (1932)
I. N. Stranski, L. Krastanov, Zur Theorie der orientierten Ausscheidung von Ionenkristallen aufeinander, Sitzungsber. d. Akad. d. Wissensch. Wien, Math.-naturw. Kl. Abt. IIb, 146, 797 (1938)
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- Първомайсторът на кристалния растеж, режисьор Стефан Стефанов
- Архив на Софийския университет