Димитър Влахов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Влахов македонски политически деец и журналист |
|
Роден: | 8 ноември 1878 Кукуш, дн. Гърция |
---|---|
Починал: | 7 юни 1953 Белград, дн. Сърбия |
Димитър Янакиев Влахов (Димитар Влахов) е политически деец от Македония, журналист, активист на ВМОРО, а след 20-те години на 20 век - идеолог на македонизма.
[редактиране] Биография
Роден е на 8 ноември 1878 година в гр. Кукуш, Беломорска (Егейска) Македония. Племенник е на инж. Христо Станишев, един от ръководителите на Върховния Македоно-одрински комитет. През 1894-1897 г. учи в Солунската българска мъжка гимназия, но е изключен поради участието си в ученически бунт. По-късно завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в София, след което е учител в Белоградчик. Учи Химия в няколко университета в Германия и Швейцария, но дипломира през 1903 в Софийския университет.
През 1903 година като български поданик отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, но избягва от нея и започва работа като учител в българската мъжка гимназия в Солун, където заедно с Г. Мончев ръководи солунската организация на ВМОРО. През лятото на 1904 година е арестуван, което е причина органите на Екзархията да видят в него заплаха за учебното дело в Солун и да го уволнят. През 1904-1905 г. е в Швейцария и се движи предимно в социалистически кръгове. През 1905 година се завръща в България, където е осъден на три месеца затвор като дезертьор от българката войска. По-късно е учител в Казанлък. През 1908 година отново за кратко време е назначен за учител в Българската мъжка гимназия в Солун.
След Младотурската революция от 1908 година се включва активно в политическия живот на българите в Македония. Влахов е сред ръководителите на създадената в Солун от т.нар Серска група във ВМОРО (или санданисти) Народна федеративна партия. Той се обявява в защита на младотурците, с чиято подкрепа е избран за един от двамата санданистки депутати в отоманския парламент (заедно с Христо Далчев, баща на поета Атанас Далчев и на скулптора Любомир Далчев). Междувременно се включва в дейността на Солунската социалистическа федерация, а през 1912 г. отново е избран за депутат в Отоманския парламент.
След Балканските войни заема различни български дипломатически и административни длъжности - консул в Одеса (1914-1915), окръжен управител на намиращия се по време на Първата световна война под българско управление Прищински окръг (1916), търговски представител в Киев (1918) и Виена (1923). През 1924 г. съдейства за подписването във Виена на т.нар. Майски манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Агитацията в полза на манифеста и ключова му роля в преговорите със съветските представители дават основание на ръководителите на ВМРО да го обвинят, че не се е съобразил с интересите на македонското освободително движение, а се е продал на съветските пратеници.
На основата на принципите на Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с комунистическите движения през октомври 1925 г. във Виена Димитър Влахов участва в създаването на т.нар. ВМРО (обединена) - организация, която има сравнително слабо влияние в различните части на Македония, особено в Егейския и Пиринския дял. От същата година Д. Влахов е и член на БКП. В периода 1924-1932 г. е един от редакторите на сп. "Балканска федерация", а през 1925-1933 г. - и на органа на ВМРО (об.) "Македонско дело" (Виена, Берлин, Париж). От 1936 до 1944 г. Димитър Влахов живее в СССР, а през 1944 г. се връща в Македония, където заема най-висши партийни и държавни длъжности. Подпредседател е на Президиума на Съюзното събрание на Федеративна Народна Република Югославия.
Умира на 7 юни 1953 година в Белград.
[редактиране] Политически възгледи
Като ръководител на Солунската организация на ВМОРО през 1903-1904 г. Влахов не се отличава от останалите дейци на ВМОРО, борещи се за автономия на Македония и Одринско и за защита на българското население. След 1908 г. в качеството си на депутат в Отоманския парламент Д. Влахов неведнъж се застъпва за икономическите и политически права на българите в Македония, които нарича именно по този начин.
През 1911 г. Д. Влахов прави опит да създаде в Отоманския парламент група от привърженици на идеята за Балканска федерация.
По това време, въпреки социалистическите си идеи той се ползва с доверието на българските власти. Българският дипломатически представител в Солун Атанас Шопов го определя като "интелигентен и енергичен момък". Подобно отношение и впечатлението, което прави Влахов с речите си в парламента в Цариград, му дава възможност да заеме редица дипломатически и административни постове. Като български окръжен управител на Прищина през 1916 г. Димитър Влахов неведнъж се обръща към военните власти в Скопие с напразни предложения цели албански села да бъдат запалени заради размирността на някои от техните жители.
След Първата световна война идеите на Димитър Влахов също не се отличават съществено от тези на ВМРО - борба за единна и независима Македония. Постепенно обаче той еволюира в посока на комунизма, а впоследствие и към провъзгласения от Комунистическия интернационал македонизъм. В излязлата през 1926 г. в Прага книга "Изменниците на македонското дело", в която се атакува ВМРО на Иван Михайлов и Александър Протогеров, както и в други издания Д. Влахов и неговите съидейници все още употребяват термините "македонци" и "българи" като синоними. В края на двадесетте и началото на тридесетте години на 20 век Д. Влахов и една част от дейците на ВМРО (об) приемат, че монозинството от населението в Македония не е българско, а принадлежи към отделна македонска нация (народ).
След 1944 г. Димитър Влахов е свидетел на разправата във Вардарска Македония с инакомислещите, включително с някои от своите бивши другари, отказали да приемат македонизма на Втора Югославия (1944-1991). Все пак, в издадените посмъртно, през 1970 г. в Скопие негови "Мемоари" се прокрадват признания, че в през 19 и в началото на 20 век мнозинството от населението в Македония се е наричало българско, а терминът "македонец" е имал географско значение: "Кога зборувам за македонскиот народ ги имам предвид на прво место македонските Славjани. Под името македонски народ по тоа време мекедонските деjатели го разбираа целото население на Македниjа, т.е. зборот Македонци имаше поскоро географски карактер ...Кога револуционерната организациjа беше основана и почна да работи, jа започнува своjата работа наjнапред среде оние Македонци кои се викаа Бугари..." (с.21)