Плазмид
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плазмидът е физически разделен от бактериалната хромозома генетичен елемент, способен да съществува устойчиво и да се реплицира самостоятелно. Плазмидите са малки, циркулиращи ДНК-молекули, които могат да се срещнат в клетките на бактериите, но не принадлежат към същинската ДНК на бактериалната хромозома (Фиг. 1).
Терминът „плазмид“ е въведен от американския молекулярен биолог Джошуа Ледерберг през 1952 г.