Ускорение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ускорението е физична величина, която показва изменението на скоростта на движещо се тяло за единица време. Обикновено се обозначава с a (от acceleration). Единица за ускорение е \frac{m}{s^2} (метра в секунда на квадрат). Специален случай е земното ускорение, което се означава с g (от gravity). В този случай то има смисъл и на интензитет на земното гравитационно поле.

Тъй като скоростта е векторна величина, то тя може да се променя както по големина, така и по посока. Често под 'скорост' се има предвид само големината на скоростта. Тогава и ускорението е число, което може да приема както положителни, така и отрицателни стойности. При положителна стойност на ускорението имаме увеличаване на скоростта (т.е. в езиков смисъл ускоряване), при отрицателни стойности имаме спиране или забавяне. Нулева стойност на ускорението означава, че скоростта е постоянна. Ако обаче разгледаме скоростта като вектор, то ускорението придобива друг характер. Например в случая на движение по окръжност дори и при постоянна (по големина) скорост действа ускорение в посока центъра ѝ, наречено центростремително, което изразява промяната в посоката на скоростта. В общия случай, всяко ускорение може да се раздели на нормално (променящо посоката на скоростта) и тангенциално (променящо големината на скоростта).

В случая на постоянно ускорение са верни известните формули за път и скорост:

S = S_0+V_{0}t+ {at^2 \over 2}
V = V0 + at

Величината ускорение също така свързва силата която действа на едно тяло и неговата маса, посредством основния принцип на механиката изразен чрез Втория закон на Нютон:

F=\dot p или неговия частен случай при константна маса: F=m\cdot a.

В преносен смисъл понятието се използва и за промяна в темпа на други процеси, включително обществени, като в този случай "отрицателно" ускорение рядко се използва в езика.