Древен Рим
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![]() |
|

Рим е държава, съществувала в Европа, Северна Африка, и Близкия Изток в периода от 753 г. пр.н.е. до завладяването й през 476 г. от н.е. Официалното название на държавата на латински е Senatus popolusque romanus (SPQR), в превод Сенатът и римският народ. Римската държава претърпява три последователни етапа на развитие - Римско царство, Римска република и Римска империя. Легален наследник на Римската империя във всяко едно отношение е Византийската империя, като всяко хронологично разграничаване между двете е напълно условно.
В продължение на над 1000 години, римляните контролират цяла Западна Европа, както и областите около Средиземно море и някои части около Черно море. Векове наред римската империя се е смятала за непобедима, а древните хора са считали, че тя е целият свят. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града или ab urbe condita. Легендата разказва, че Вечният град е основан от Ромул.
[редактиране] Религия
Религията в Древен Рим е политеистична. За разлика от древноегипетските божества, римските богове и богини са без животински части, могат да обичат и да изразяват чувства. Главният бог е Юпитер (Зевс при гърците), а главната богиня е Юнона (Хера при гърците). Много почитана е дъщерята на Юпитер — Минерва (Атина при гърците). Други богове са Вулкан (Хефест при гърците) и Нептун (Посейдон при гърците).