Плутоний

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Плутоний е наименованието на химичният елемент с номер 94 в периодичната таблица. Той е тежък, силно радиоактивен метал и се означава с Pu. Принадлежи на групата на актиноидите. Плътността му е 19,8 g/cm³, има температура на топене от 640°С и кипи при 3228°С. Той се среща изключително рядко в природата. Съществуващите естествени количества са от порядъка на няколко атома на няколко тона уранова руда. Почти всички съвременни ядрени оръжия го използват като основен работен материал. Открит е през 1940 година от американския учен Глен Сийборг чрез облъчване на уран с деутерони. Най-важният му изотоп е Pu-239, с период на полуразпад от 24 360 години. Именно това е най-разпространеният изотоп. Друг изотоп е Pu-244, който се използва рядко, защото излъчва големи количества радиация и освобождава по-малко енергия отколкото Pu-239. Плутоният излъчва големи количества γ-лъчи, и в по-малки количества α- и β-лъчи.