Педерастия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Педерастията е вид хомосексуално отношение, при което единият партньор е зрял мъж, а другият - юноша. Терминът е използван още в Древна Гърция и идва от старогръцкото paidos (момче) и erastea (копнеж, желание).
Педерастията представлявала обществена норма в множество древни и средновековни култури (пр. в Древна Гърция, Древен Рим, Япония, Китай, Малайзия), а в някои от тях била и единствената допустима проява на хомосексуалност. В тези общества хомосексуалните отношения между равностойни по възраст и социално положение мъже били осъдителни. Общественото отношение към педерастичните връзки варира силно между различните култури и в различните епохи. [източник?]
Педерастията, обаче, не е педофилия, понеже юношата задължително трябвало да е полово съзрял и можел да бъде въвлечен в подобно отношение само по негово собствено желание.
Педерастичният характер на еднополовите връзки е основната разлика между хомосексуалните отношения в историята и в съвремието. Днес за мнозинството от хомосексуалните мъже, сексуалните контакти с непълнолетни момчета са нежелани и недопустими. Съвременните хомосексуални отношения включват възрастово и социално равнопоставени мъже. Модерният хомоеротизъм по правило е насочен към зрели мъже, т.е. има характер на андрофилия, а не на педерастия. [източник?]
Съдържание |
[редактиране] В Античния свят
[редактиране] Социални аспекти
В някои дорийски полиси в Древна Елада като Спарта, Крит и Тива педерастичните връзки имали характер на наставничество. Те били контролирани и уредени от държавата, както доказва наличието на закони в тази област. Също така са били одобрявани и от религиозните институции, тъй като присъствали в древногръцката религия. Така например в митологията се разказва за любовта между Аполон и Хиацинт, Зевс и Ганимед, Херакъл и Хилас, Ахил и Петрокъл, Орест и Пилад. [източник?]
Исторически и митографски сведения сочат, че връзката трябвало да бъде одобрена от бащата на момчето. Ксенофонт, например, пише в своя труд "Симпозиум": "Един благороден любовник не бива да крие нищо, което касае момчето, от бащата му". Тази норма е в съотвествие с древногръцката патриархалност, при която бащата има пълно право над живота и смъртта на децата си. [източник?]
Момчетата встъпвали във връзка с мъж веднага щом навлезели в полова зрялост. Те трябвало да бъдат ухажвани и имали право сами да си изберат своя любовник, за разлика от момичетата, чийто брак бил отрано уреждан между баща им и бъдещия жених. [източник?]
Функцията на педерастичните връзки изглежда е била да се въведе младежът в обществото на зрелите мъже и да бъде запознат с поведението и отговорностите на възрастните. За тази цел се очаквало любовникът (erastes; в Спарта - eispnelas, т.е. вдъхновител) да напътства любимия си (eromenos; в Спарта - aites, т.е. слушател), да уреди и заплати за образованието му, да му предостави необходимите церемониални дарове при навършване на пълнолетие. Връзката между двамата трябвало да се основава на взаимна любов и желание (за разлика от връзката между мъж и жена), на редовни сексуални отношения, както и на сходните политическите интереси на двете фамилии. Връзките били изцяло открити и публични, и имали свое значение за социалниян статус на партньорите. Те ставали част от биографията на човека. Така например, спартанските историци винаги упоменавали, кой на кого е бил слушател и на кого - вдъхновител.
За семейството на младежа отношенията му с влиятелен възрастен мъж била от особено значение, тъй като предоставяла важни обществени връзки. По тази причина момчетата с много обожатели често сменяли любовниците си, като след сключване на брак, запазвали близки контакти с всички бивши партньори.
Педерастията била идеализирана форма на възрастово обусловен хомоеротизъм, чиито по-малко идилични проявления били проституцията и сексът със собствените момчета-роби. Някои хомосексуални практики, обаче, били абсолютно забранени. Така, например, забранено било роб да прониква пълноправен гражданин, както и да се плаща на свободни юноши за секс. Свободните момчета, които предоставяли сексуални услуги срещу заплащане, бивали публично осмивани, и в зряла възраст не били допускани до официални длъжности. [източник?]
Много често връзките се разпадали, а за съответните момчета се казвало, че: "не мразят друг повече от онзи, който бил техен любовник". Затова критяните изисквали още в началото момчето да изяви своето желание да участва във връзката и му давали възможност да я прекрати, ако му било сторено някакво насилие.[източник?]
[редактиране] Образователни аспекти
Относно критската традиция, историкът Ефор обяснява, че любовникът отвеждал любимия си в планините, където в продължение на няколко месеца живеели заедно, ловувайки и пирувайки с приятелите си. Накрая те се връщали с тържествена церемония при семействата си, с която въвеждали официално юношата в обществото на възрастните мъже. [източник?]
Различните митографски материали предполагат и религиозно образование. Ученето да се кара бойна колесница е много често срещан символичен мотив в легендите. Аполон, пък, научава своя любим, Орфей, да свири на арфа. Зевс пък обучава Ганимед да сервира нектар, което също е мотив с религиозна конотация.
Според древногръцките представи, мъжкото семе било носител на знанието и мъдростта. Поради това, посредством сексуалния контакт, мъдростта на зрелия, улегнал и опитен мъж се предавала на още невъзмъжалото момче, подготвяйки го да встъпи в пълнолетие и да поеме съответните функции. Едва след като е имал сношение с мъж, младежът се смятал годен да се ожени и да създаде семейство. [източник?]
От обществено утвърдената педерастия, в Древна Елада, води началото си и институцията на педагога. Това бил добре образован възрастен роб, който се грижел за възпитанието на благородния младеж и навсякъде ходел с него, за да го пази от нежелани обожатели или от твърде напористи ухажори. [източник?]
[редактиране] Исторически аспекти
Съществуват множество индикации за това, че елинският педерастичен модел е бил доразвитие на по-стари индоевропейски ритуали на посвещаване, основани на древните шаманистки традиции от неолита. [източник?]
Древните критяни, според историка Ефор, практикували архаична форма на педерастия, при която мъжът разигравал обредно отвличане на своя любим юноша, с одобрението на неговия баща. Изглежда тези обреди били извършвани само от аристократите; при навършване на пълнолетие, момчето бивало наричано kleinos (т.е. прославен) и се радвало на особен социален статус. Смята се, че от о-в Крит произхожда и митът за отвличането на младия Ганимед от бог Зевс, който бил влюбен в него. Но дори и господарят на боговете не си позволил да обиди бащата на любимия си, и му дал обезщетение за сина му. [източник?]
В древногръцкия град Тива, друг известен център на педерастията, тази практика била съхранена в мита за зараждането на града. Според него Лай, един от митичните предци на тиванците, в ролята си на любовник предал бащата и насилил сина. За престъплението му боговете отсъдили показно наказание, наложено не само върху него, но и върху сина му - Едип, и неговите наследници. [източник?]
В древна Спарта се очаквало всички мъже да встъпят във връзка с момче,[източник?] както им повелявали законите на основателя на града Ликург, който оформил спартанската държава като идеалистична общност, просъществувала стотици години. За разлика от Крит, в Спарта, в Атина и в другите градове-държави мъжът първо трябвало да спечели любовта на момчето, което желаел.
Според древните автори[източник?] държавата имала изгода от подобни връзки. Те действали силно мотивиращо и възспиращо на юношите, защото ако любимият извършел престъпление, отговорност се търсела и от любовника. На война любовниците воювали рамо до рамо, като всеки се опитвал да впечатли другия и да го пази. Затова се смятало, че армия от любовници би била непобедима, какъвто бил Свещеният отряд на Тива, съставен от 150 воини, всеки подпомаган от своя колесничар-любовник. Тираните се страхували от педерастичните двойки, защото свързаността между любовниците засенчвала подчинението пред владетеля. Неслучайно на атинските любовници Хармодий и Аристогитон се приписвало свалянето на тирана Хипий и установяването на демокрацията.
Други автори твърдят, че някои държави насърчавали педерастията с цел ограничаване на раждаемостта, насочвайки любовта и сексуалната енергия на гражданите си в непродуктивна насока.
По Римско време педерастията изгубила до голяма степен своето социално и образователно значение, и била възприемана като чисто сексуална проява. Общественото възприемане на педерастията намалявало и се засилвало в отделните периоди, достигайки своя последен зенит по времето на император Адриан, който поставял статуи на своя любим Антиной, който загинал преждевременно. [източник?]
Възходът на християнството довел до забраната на педерастичните отношения, които били възприемани като част от античната езическа култура. Кампаниите за изкореняване на педерастията били обосновавани с пасажи от Стария Завет, където в книгата на Левит хомосексуалните действия били заклеймени, по стара еврейска традиция. [източник?]
[редактиране] Съвременно развитие
Днес терминът педерастия се употребява за каквото и да е любовно или сексуално отношение между мъж и юноша, а в някои езици означава и въобще хомосексуално отношение. В медиите терминът понякога се бърка с педофилия, но последното означава сексуален контакт между възрастни и полово незрели деца (момчета или момичета).
През последното столетие гей-идеалът за мъжка красота претърпява значителни изменения - еталон за мъжки сексапил вече не е момчето, а зрелият мъж, с подчертано мъжествени черти. С това хомосексуалните връзки все по-често възникват между зрели партньори, близки по възраст. Затова и съвременният хомосексуализъм не се възприема като продължение на древните педерастични практики, а като изцяло ново социално явление.
Законодателствата на много западни държави (като тези от ЕС, Канада и др.) създават пространство за законни педерастични отношения, но при все това такива са рядкост. Съвременното общество е твърде чувствително по тези проблеми, и на такива отношения се гледа като на рискови, потенциално експлоатативни.
Дори когато са налице контакти с педерастичен характер, в повечето случаи и двамата партньори са непълнолетни, или всичко остава на ниво физически контакт, а най-често - и двете. Не се наблюдават трайни връзки, възникващи от такива контакти.[източник?] Премълчаването и непознаването на проблема води до липса на родителски надзор и съвет, а липсата на възможности за трайни връзки води до висок брой случайни контакти. Комбинацията от тези фактори довежда до висок риск от заразяване със СПБ (особено СПИН), сред юношите.[източник?]
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
„Гей история = Човешка история“. Проект Андрофил (2005-03-30). Взето на 2007-01-08