Пантанал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пантанал (исп. Pantanal, букв. „заблатена местност“, „тресавище“) е обширен регион в централната част на Южна Америка, заемащ части от Бразилия, Боливия и Парагвай. В тази област има хиляди големи и малки езера, както и множество реки, притоци на Рио Парагвай.
Регионът като цяло е равнинен, заключен между ниски плата в Боливия на запад и по-високото плато Планалто на изток, в бразилската част. Пантанал има площ колкото Великобритания и е покрит с изключително разнообразен ландшафт - блата, езера, тропически гори, савани и т.н.
[редактиране] Климат и води
Климатът на Пантанал е изключителен. Тъй като се намира в зона със субекваториален климат, за тук са типични сух и влажен период. В този регион в сърцето на Южна Америка цари вечна горещина, през цялата година средните температури са около 27 - 33 градуса по Целзий, като понякога, особено между декември и март, са и доста по-високи. Интересно е разпределението на валежите. Средното им годишно количество е 2000 - 3000 мм. През ноември, когато започва дъждовнит сезон, падат почти ежедневни поройни дъждове. Нивото на реките и езерата се покачва понякога с повече от 6 метра. Тогава пейзажът на Пантанал представлява огромна водна пустош като гигантско езеро, в което са разпилени като безброй мъниста островите суша, незалети от водата.
Тази картина коренно се променя през юли, когато започва сухият сезон. Тогава водите значително намаляват нивото си и остават само малки езерца и блата, по-малките от които пресъхват. Подобно на островите суша през дъждовния период сега езерцата са пръснати като безброй мъниста насред равнината, пресичаща се от многобройните реки, притоци на Рио Парагвай.

[редактиране] Раят на дивата природа

Природата е превърнала Пантанал в нещо невероятно. На площ от 200 000 кв. км. са събрани тропически гори, подобни на тези в басейна на Амазонка, савани и блата. Когато през дъждовния сезон водата покрие равнината, повечето вечнозелени тропични гори се наводняват. Това са т.нар. игапо - гъсти джунгли, подобни на мангрови гори, които обаче се наводняват от сладководни басейни, а някои остават постоянно наводнени - там, където водата се задържа и през сухия сезон. Саваните, които заемат голяма част от Пантанал, през дъждовния сезон се наводнват почти изцяло, но най-срещани са езерата и блатата.

Пантанал е рай за флората и фауната. Понеже тук има многообразие на природни зони, растителният и животинският свят също са изключително разнообразни. Районите, заети от тропически гори, са с типичната за зоната растителност - дървета, високи над 40 - 50 метра, многообразие от орхидеи и епифитни растения, лиани и др. За саваните и редките гори са харектерни бутилковото дърво, араукарията, палми бакаба и високи треви и храсти, а край блатата - висока блатна растителност, вкл. тръстики.
Уникален е животинският свят, който е изключително разнообразен и представя огромното биоразнообразие на южноамериканския континент, както и множество ендемити. Пантанал е същински птичи рай - тук са познати над 1000 вида, от миниатюрните колибри до едрия щраус нанду. Най-интересни сред птиците тук са множеството папагали, сред които е и хиацинтовият ара - най-големият от всички папагали, тукани, анхинга, касики, най-едрият щъркел ябиру (достигащ размах на крилата 3 метра) и др. От страховитите диви обитатели на региона са ягуарите, пумите, хищните риби пирани, множеството крокодили и каймани, някои от които са дълги над 7 метра, 11-метровите анаконди, боата-удушвач, отровните змии ярака и коралови змии, гигантските тропически стоножки, паяците-птицеяди и други отровни паяци (напр. тарантулите) и др. Срещат се редки животни като тапир, капибара, червен вълк, антилопа и елен, дълговрата костенурка мата-мата, гигантска видра, а също така маймуна, вискача (вид гризач), мравояд, броненосец, кинкажу и др.
[редактиране] Екология
Пантанал е една от последните девствени земи на нашата планета. Тук огромни територии са все още недокоснати от човека. Голяма част от региона е недостъпна. През тази обширна област са прокарани само 2 шосета и 1 железопътна линия, които са проходими само през сухия сезон. По време на дъждовния сезон Пантанал е напълно недостъпен, дори за най-мощните и проходими автомобили. Именно недостъпността на този регион го е запазила непокътнат.
Още през 17 век испански йезуити и португалски златотърсачи навлизат в Пантанал, но опитите на колонизаторите да завземат региона били безуспешни. По-късно регионът влиза в състава на колониите на двете европейски сили, но фактически остава напълно непозната територия. Посещаван е от различни изследователи, но интерес към него се появява едва след 1950 г. и то най-вече от бразилски животновъди - т.нар. "пантанейрос", които се установяват тук и развъждат едър рогат добитък, засаждат кафе, банани, ориз и други земеделски култури. Оттогава започва човешкото въздействие върху екосистемата Пантанал.
Днес в Пантанал живеят не повече от 100 000 души, от които животновъдите, (обикновено със смесен произход) са повече от половината, а около 1/3 са местните индианци (предимно от народностите тупи и гуарани), част от които също се занимават с животновъдство, а други се прехранват с лов, все още използвайки стрели както техните предци. Тук има над 100 фаценди (ферми), които са напълно откъснати от света. Хората и добитъкът живеят при изключително трудни условия, предизвикани най-вече от климата, носещ или засушаване, или огромни наводнения, докато за флората и фауната тук е рай. Нарастването на броя на фермите обаче увеличава случаите на сблъсъци между дивите животни от една страна и хората и добитъка от друга. Зачестяващите нападения на пуми или ягуари се обясняват с това, че фацендите заемат техните местообитания и пропъждат местните животни, които са обичайна плячка на хищниците и поради това те нападат домашни животни и хора, въпреки че днес могат да се видят местни елени, антилопи и капибари да пасат заедно с кравите и биволите, макар и рядко.
Много от животновъдите се противопоставят на исканията на природозащитниците Пантанал да бъде обявен за резерват или национален парк, който да защити уникалната флора и фауна. Предците на тези семейства са се заселили тук в началото или средата на 20 век. Първата вълна на тяхното недоволство се появява още при първото решение за защитаване на областта. Борците за опазване на околната среда успяват да надделеят и сега тук се простират националните паркове "Пантанал Матогросенсе", "Бодокена", "Отукис" и резерватите "Кадивен" и "Камейра", които обаче заемат малка площ. Целта е поне 60% от Пантанал да бъде обхваната от обща защитена територия, която по-добре ще защити невероятното биоразнообразие. Основни проблеми са както започналото в последните 25 години промишлено замърсяване, което, макар и засегнало много малка част, се разраства, така и бракониерството, срещу което през 1983 и 1999 г. се водят мащабни полицейски акции, когато са задържани над 240 бракониери и 38 убити при съпротива. Бракониерстват не местните животновъди и индианци, а предимно хора от съседни и дори далечни региони и страни.