AGS

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Automobiles Gonfaronnaises Sportives (АGS) е малък отбор от формула 1, просъществувал през годините 1986-1991. Има 30-годишна история в автомобилните спортове. Отборът е създаден от Анри Жулиен през 60-те години. Жулиен - бивш посредствен пилот, осъзнава таланта си като техник и собственик на отбор.

Първата кола AGS JH1 е създадена за Формула Франция през 1969 г. от бившия чирак на Жулиен - белгиеца Кристиан Вандерплен (който остава в отбора до 1988 г.). Скоро AGS се насочват към Формула 3, но техните коли не оправдават амбициите, които имат създателите. През 70-те години този шампионат е доминиран от Мартини и AGS трудно могат да развалят хегемонията.

Следващата стъпка е направена през 1978 г. - отборът влиза във Формула 2. Двамата отново сами чертаят и произвеждат колите си. Сезони 1978 и 1979 са катастрофални и AGS не записва нито една точка. 80-те години бележат промяна. Отборът е един от 4-те, които сами произвеждат колите си (другите са Маурер, Минарди и Мерцарио). Отборът почва редовно да печели точки и през 1984 Филип Щтрейф печели и първата победа.През 1985 г. шампионатът е преобразуван на Формула 3000, но Жулиен не е доволен от новия формат и мисли за развитие.

През 1986 г. отборът влиза във Формула 1. Това става едва в края на сезона, на Монца. Отборът по това време се състои от едва 7 човека, а "фабриката" е същият сервиз, с който Жулиен почва през 60-те години. Колата JH 21C е странна смесица от миналогодишната кола за Формула 3000 и нови части, взети от Рено. Двигателят е турбо, доставян от Мотори Модерни Пилот на отбора е Иван Капели. Малко по-рано бившата звезда от Ф1 Дидие Пирони тества колата. През 1987 г. двигателят е Косуърт, а пилот - Паскал Фабре. Той е надежден, но изключително бавен и в края на сезона е заменен от бразилската надежда Роберто Морено. На Аделаида Морено записва първите точки за тима, така той завършва с равен брой точки с доста по-богатия тим на Лижие. 1988 г. е повратна точка - единствен пилот е Филип Щрейф, но той успява да завърши едва 4 пъти. Намерен е спонсор - френската Bouygues group, които обещават да налеят много пари в отбора. Почва строеж на фабрика извън градчето Жонфарон (Gonfaron). Bouygues обаче се оттеглят, а за да спаси фалита Жулиен продава отбора на Сирил дьо Рувр. Вандерплен отива в Колони, а Щрейф е заменен за следващия сезон от Габриеле Таркини. Таркини е близо до точките в Монако и Финикс, но отпада. Все пак в Мексико е шести и това е последната точка в историята на AGS. През 1989 г. е въведена преквалификацията и AGS рядко я преминава. За 1990 г. отборът отново използва двигатели Косуърт. Финансовата криза е толкова голяма, че механиците дори не обядват във Финикс. Отборът е продаден на италианците Патрицио Канту и Габриеле Рафаели, но освен пилотския състав (Стефан Йохансон е заменен от Фабрицио Барбаса) нищо не се променя през 1991 г. Последното състезание е ГП на Португалия 1991 г. В днешно време AGS е училище за млади пилоти, а сервиза близо до Жонфарон все още съществува.