Панацея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Панацея (гр. "вселечителка") в древногръцката митология е дъщеря на Асклепий и Салус (или Епионе). Богиня на лечението и медицината. Тя била олицетворение на лечението с билки. Една от най-големите и добре запазени находки по нашите земи са намерените в Пловдив изображения на мраморен фриз от 2в. от н.е. на всеки един от членовете на семейството на Асклепий, вкл. на Панацея.

  • В преносен смисъл панацея означава лек за всичко, решаване на проблем.

[редактиране] Вижте също