Младен Исаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Младен Исаев
български поет
Роден: 7 юни 1907
Балювица, България
Починал: ? 1990
София, България

Младен Младенов Исаев е български поет и деец на Българската комунистическа партия(БКП).

[редактиране] Биография

Като младеж взема участие в Септемврийското въстание от 1923. През 1926-1929 е политически емигрант. След завръщането си в България е преследван заради убежденията си, хвърлян в затвора и последователно интерниран в три концлагера - Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик. През участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция е на фронта като военен писател.

[редактиране] Творчески път

Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост още в ранния му период, лирическият герой в поезията му най-често е борецът за свобода. Понякога разглежда и интимните изживявания на образите си, нетипично за класовото творчество. След 9 септември 1944 възпява победата на БКП, обществените промени в България и съграждането на новия обществен строй.

Съкилийник на Вапцаров по време на процеса на ЦК на БРП, Исаев взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и успява да я запази, скрита в крачола му, по време на престоя в 3 концентрационни лагера.

Младен Исаев пише стихосбирките "Пожари" (1932), "Жертва" (1934), "Ведрина" (1936), "Тревожна планета" (1938), "Човешка песен" (1941), след 9 септември 1944 - "Война" (1945), "Огъня" (1946), "Младост" (1949), "Звезда на мира" (1950), "Обич" (1954), "Ясни далечини" (1959), "Зеленото дърво" (1963).

Автор е на текста на известната песен "Високи сини планини".

Удостоен със званието Заслужил деятел на културата (1963).