Васил Коларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Васил Коларов
български политик
Васил Коларов
Роден: 28 юли* 1877
Шумен, днес България
Починал: 23 януари 1950
София, България

Акад. Васил Петров Коларов е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и Коминтерна и министър-председател на България в 65-то (1949-1950) и 66-то (1950) правителство.

Васил Коларов е народен представител в XVI (1913), XVII (1913-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923), XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание и в VI Велико Народно събрание (1946-1949). Той е председател на XXVI Обикновено Народно събрание (1945-1946) и на VI Велико Народно събрание (1946-1947).

[редактиране] Биография

Васил Коларов е роден в Шумен, завършва гимназия във Варна и от 1895 до 1897 е учител в Никопол, където се включва в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Следва право в Екс ан Прованс и завършва в Женева (1900). След завръщането си в България е адвокат в Шумен, а от 1904 — в Пловдив. След разделянето на БРСДП остава в ръководената от Димитър Благоев Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и от 1913 до 1923 е народен представител от тази партия. Коларов участва в Балканските войни като запасен офицер.

През 1919 е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на заболелия Георги Кирков. Ръководи българската делегация на II и на III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922. През 1922 става негов генерален секретар и действа като такъв до 1924, вземайки участие в конгресите на компартии от Германия, Италия, Франция, Норвегия, Чехословакия, Монголия и други.

След Деветоюнския преврат в България през 1923 призовава БКП към въоръжена борба срещу режима на Александър Цанков, но не среща подкрепа. Пристига нелегално в България в началото на август и заедно с Георги Димитров налага решението за вдигане на Септемврийското въстание. След неговия неуспех заминава за Югославия, а оттам — за Австрия, където организира временно задгранично представителство на БКП. В края на 1923 се връща в Москва. След смъртта на Димитър Благоев през 1924 Васил Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). След Лайпцигския процес (1933) той е изместен от този пост от придобилия международна популярност Георги Димитров. През следващите години Васил Коларов заема различни научни и политически постове в Съветския съюз и Коминтерна.

Васил Коларов се завръща в България през 1945 и година по-късно става председател на Народното събрание. Той ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция през 1946. След премахването на монархията в България е председател на Временното председателство на републиката (15 септември 19467 ноември 1947) и изпълнява функциите на държавен глава до приемането на конституцията от 1947.

След смъртта на Георги Димитров Васил Коларов оглавява правителството, но самият той умира половин година по-късно в София. Първоначално е погребан до мавзолея на Георги Димитров, а през 1990 останките му са преместени в Софийските централни гробища.

[редактиране] Библиография

  • Из Болшевишка Русия“ (1957)
  • Партийният кризис“ (1958)
  • Спомени 1891-1924 г.“ (1968)

[редактиране] Източници

--- >>> вицепремиер (11 юли 194720 юли 1949) >>> ---
Кимон Георгиев1 >>> министър на външните работи (11 юли 19476 август 1949) >>> Владимир Поптомов
Георги Димитров2 >>> министър-председател (20 юли 19493 февруари 1950) >>> Вълко Червенков

1: министър на външните работи и изповеданията
2: до 2 юли 1949

Министър-председатели на България
 Княжество България  Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов
 Царство България  Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев
 Народна република България  Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов
 Република България  Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев
* временно назначение