Йозеф II (Свещена Римска империя)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йозеф II император на Свещената Римска империя |
|
Роден: | 13 март 1741 Виена, Австрия |
---|---|
Починал: | 20 февруари 1790 Виена, Австрия |
Йозеф II (на немски:Joseph II) е император на Свещената Римска империя в периода 1765 - 1790, както и ерцхерцог на Австрия, крал на Бохемия, крал на Унгария. Йозеф II е най-големият син на Мария Тереза, с която съуправлява Хабсбургската монархия, а от 1780 унаследява от нея владенията на Хабсбургите. Йозеф II e държавник-реформатор, ярък представител на епохата на просвещенния абсолютизъм.
Съдържание |
[редактиране] Съуправление с майка си
След смъртта на бащу му Франц I Лотарингски, който е избран за император на Свещената Римска империя, Йозеф II е приобщен към майка си, с която да управлява Австрийските владения. Епохата на тяхното съвместнио управление се ознаменува с широка реформаторска дейност, започнала по времето на Седемгодишната война, която за малко да сложи край на Хабсбургските владения. През този периoд проникват просветителските идеи на френската философия от 18 век. Партияята на Просвещението (Aufklärungspartei) все повече набирала популярност в литературата и дори сред правителствените кръгове в Австрия. Въпреки консервативните нагласи на императрицата Йозеф II застава начело на това движение, което довежда до облегчения в положението на селяните, укрепва държавната власт в ущърб на клерикалните и феодални елементи, разпуска Ордена на Йезуитите. Макар и провежданата политика на Мария Тереза да се определя като "компромисна", тя не могла да удовлетвори сина й. Въпреки искрената любов към майка си Йозеф прекарва най-добрите си години от живота си в тиха борба с нея, а по някога значително изостряща се (например, по въпроса отностно веротърпимостта).
[редактиране] Самостоятелно управление. Просвещенният абсолютизъм на Йозеф II
Едва след смъртта на майка си през 1780 г. Йозеф е напълно свободен, за да осъществи своите реформаторски планове. Целите му представляват най-последователните идеи на просвещенния абсолютизъм. Съвременник на коронованите философи като Фридриха II Пруски и Екатерина Велика Йозеф е сред най-деятелните хора, който не щадял нито себе си, нито другите около него, като така изтощил себе си. Неговите безчислени пътешествия не са триумфални разходки, а тежък труд на добросъвестен ревизор. Следял за всичко лично и вярвал в своето призвание да изведе Австрия от полудивото й състояние, по пътя на реформите, провеждани отгоре. За осъществението на тези идеи е нужно усилие преди всичко от старна на държавната власт. Въпреки това Йозеф II продължава да следва старата австрийска традиция на укрепване на вътрешното и външното могъщество на държавата, бюрократическа централизация, обединение на разноплеменния състава на монархията и подчинение на Църквата на държавата. Като коректив на произвола и абсолютизма Йозеф II позволява гласно обсъждане на текущите въпроси в пречата и открита критика спрямо действията на монарха (Закон за печата от 11 юни 1781 г.).
[редактиране] Религиозна политика
През 1781 г. Йозеф II издава знаменития си указ от 13 октомври за веротърпимостта и с него закрива тези манастири и монашенски ордени, които не подкрепят народното просвещение и презират болните. Църквата е поставена в тясна зависимост от държавата и връзките й с Римската курия значително са ограничени. Народното образование е поставено под надзора на държавата государства. Католическата църква останала господстваща в Хабсбургските владения, но последователите на православието, лютеранството и калвинизма се сдобиват с равни граждански права, а юдеите получили различни облегчения. От 1782 г. нататък отстъплението от господстващата религия (католицизма) перестава да се смята за углавно престъпление, но "свободата на съвестта" не е пълна. Правителството ограничило със срокове и други препятствия право на избор на вероизповедание, а към сектантите Йозеф II се отнася понякога дори жестоко.
[редактиране] Селска реформа

Като и с останалото наследство от Средновековието така и с феодализма Йозеф II води упорита борба. Премахването на привилегиите на магнатите и аристокрацията и установяването на равенство за всички граждани пред закона са основна задача пред Йозеф II, който признава дворянството само като служащо съсловие и допуска хора от различни съсловия в чиновническата администрация. Хабсбургският монарх отменя крепостното право в Бохемия (1 ноември 1781 г.), а след това и в другите провинции. Веднъж захванал се да осъществи подем и подобряване на благосъстоянието на селското население, Йозеф II се кани да установи равномерно поземелно облагане, но не му било съдено да осъществи това си намерение. Неговата политика възбужда всеобщо недоволство сред аристоккрацията и среща силна й съпротива. Феодалите и клерикалните съсловия всячески бавели осъществяването на реформите. Въпреки напразното посещение на папа Пий VI, с което да охлади новаторскиде идеи на императора, Йозеф II не спира с реформите. В особено затруднено положение императорът изпада имено тогава, когато нараства нетърпението сред онези обществени елементи, в полза на които той се бори с реакционистите. В такова положение се оказва когато влашките селяните се разбунтуват през 1784 година. Причините за неуспехите на Йозеф II се дължат на желанието му веднъж завинаги и с крути мерки да се сложи край на традиционната политика на Хабсбургите, представляваща централизация, налагането на немския език, унищожаване на привилегиите на провинциите и замяна на остатъците от съсловно-представителния слой на виенската бюрокрация.
[редактиране] Неуспешна война и неговата смърт
Започналата Руско-турска война дава надежда на Йозеф II, че ще повдигне позападналия му авторитет. За целта той не се ограничава в помоща си на съюзника Русия и със всички сили се включва във войната, като дори застава лично начело на войската. Това негово решение е плод на любвта му към военното дело, представляващо, заедно с увлечението му по външната политика, основно противоречие в личността на неспирния реформатор. Скоро военните неуспехи и смътоностната болест, хваната по време на похода, го принуждават да се върне във Виена. Там той става наясно с безизходицата на положението си и при опасни вътрешни брожения, отменя всички направени разпоредби освен селската реформа и закона за веротърпимостта. На смъртен одър, въпрекитежките си страдания, той продължава да се занимава с държавните дела до последния си час на 20 февруари 1790 г., когато умира.
Йозеф II не оставя свои наследници и негов приемник става по-младият му брат Леополд II, а след кратко управление на последния го наследява племенника му Франц II.