Серджо Челибидаке
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Серджо Челибидаке Диригент |
|
Роден: | 28 юни 1912 Роман, Румъния |
---|---|
Починал: | 14 август 1996 Париж, Франция |
Серджо Челибидаке (Sergiu Celibidache) е световноизвестен румънски симфоничен диригент, който през по-голямата част от живота си живее и работи в Германия.
Детството и младостта си прекарва в Румъния, където получава основното си музикално образование. Изучава математика и философия в Букурещ, но основният му интерес си остава в областта на музиката. Музикалното си образование продължава в Берлин, оттогава датира и доживотното му увлечение по дзен-будизма.
През 1946 година, по време на денацификацията, от поста титулярен диригент на Берлинската Филхармония, е отстранен музикалният кумир и учител на Челибидаке – Вилхелм Фюртвенглер. Челибидаке заема неговото място и е главен диригент на този знаменит симфоничен оркестър до 1952 година, когато Фюртвенглер отново поема диригентската палка, а Челибидаке е негов помощник.
След смъртта на Фюргвенглер, за негов приемник обаче е избран не Челибидаке, а младият тогава Херберт фон Караян. Оттогава датира личната и концептуална вражда между двамата. Челибидаке демонстративно отказва да дирижира в Берлин и Виена, но има многобройни гастроли в скандинавските страни, Италия, САЩ и др. Принципната вражда Челибидаке-Караян и до днес се поддържа от техните многобройни последователи.
През кариерата си Челибидаке е бил главен диригент на Лондонската филхармония (1962-1963 и 1977), Южнонемската филхармония (Щутгарт – от 1972 г.), Оркестъра на Френското национално радио (от 1975 г.), а от 1979 година е главен диригент на Мюнхенската филхармония, където работи до края на живота си. Води активна преподавателска дейност. Автор е на няколко симфонични творби, които са малко известни на широката публика. При огромен успех преминават концертите му в България през 1993 година.
Прочут интерпретатор на творбите на Франц Шуберт, Йоханес Брамс, Ектор Берлиоз, Густав Малер и най-вече на Антон Брукнер. Симфониите на Лудвиг ван Бетовен, изпълнени под негово ръководство, приживе не се радват на добро приемане от страна на публиката, но днес интересът към тях се засилва.
Челибидаке категорично отказва да прави студийни записи, както и да бъдат издавани записите на неговите концерти. Няколко години след смъртта му обаче неговите наследници, с оглед предотвратяването на пиратското разпространение на някои от тях, а и по чисто комерсиални причини, разрешават на компании като „Сони мюзик”, ЕМИ, „Дойче грамофон”, да издадат съхраненото от творчеството на диригента.