Наследствени болести при човека
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наследствените болести при човека се разделят на две групи - хромозомни и молекулни болести.
Съдържание
|
[редактиране] Хромозомни болести
Хромозомните болести се дължат на промени в структурата (хромозомни мутации) или в броя на хромозомите (геномни мутации). Най-честата хромозомна мутация е откъсване на хромозомен фрагмент, а най-честата геномна мутация - анеуолоидия. Наличието на излишна хромозома в някоя хомоложна двойка се нарича тризомия, а наличието само на едната хромозома - монозомия. Тризомиите се срещат по-често. При всички случаи се нарушава нормалното взаимодействие между гените. Анеуплоидията може да засегне както автозомите, така и половите хромозоми.
[редактиране] Синдроми, свързани с аномалии в броя на автозомите
Монозомии не са описани. Срещат се тризомии на 13-а, 18-а, 21-а хромозома и др. Те са съпроводени с изоставане в умственото и физическото развитие и смущения във формирането на скелета и вътрешните органи. По правило отклоненията от нормалния брой на автозомите водят до смърт в детска възраст.
[редактиране] Синдром на Даун
Това е най-често срещаната автозомна аномалия. Честотата е 1,5 на 1000 новородени. Установена е зависимост между честотата на заболяването и възрастта на майката - при по-възрастни майки честотата нараства значително. Болестта се дължи на тризомоя на 21-вата хромозомна двойка. Болните имат в кариотипа си 47 вместо 46 хромозоми. Кариотипът се означава 47 XX+21 или 47 XY+21. Най-характерните признаци са умствено изоставане, нисък ръст, кръгла глава с плоско лице, монголоидни очи и кожна гънка във вътрешния ъгъл на окото, голям език, аномалии на зъбите, дефекти в ушните миди, къси пръсти, понижен мускулен тонус, повишена подвижност на ставите, вродени сърдечни пороци. Половината от децата умират до тригодишна възраст. Някои от болните може да доживеят до напреднала възраст.
[редактиране] Синдроми, свързани с аномалии в броя на половите хромозоми
Анеуплоидии на X хромозомата: XXY, XO, XXX. Дължат се на неразределяне на X-хромозомата по време на мейозата.
[редактиране] Синдром на Клайнфелтер
Най-често срещаната хромозомна аномалия. Честотата е 3 на 1000 новородени момчета. Кариотипът е 47 XXY. Болните са мъже с висок ръст, тесни рамене, широк таз и непропорционален растеж на крайниците, окосмяване и отлагане на подкожна мазнина от женски тип, слабо окосмяване на брадата, недоразвити полови органи.
[редактиране] Синдром на Търнър
Честотата е 1 на 2000 новородени момичета. Кариотипът е 45XO. Жените са с нисък ръст, къс врат и криловидни кожни гънки на шията. Липсват яйчници и матката е недоразвита. Установяват се дефекти в развитието на костите, сърцето и отделителната система.
1. Определение. Заболелите от този синдром са само момичета. При тях вместо 2 Х хромозоми има само 1. В 75% от случаите става въпрос за загуба на бащината У хромозома по време на мейозата.
2. Честота. Заболяването се среща с честота 1:2000 новородени.
3. Форми. Ако загубата стане по време на мейозата се получава пълна форма на синдрома, а ако е по време на митозата - непълна форма.
4. Клиника. Болните момичета имат 2 водещи симптома: първична аменорея или липса на мензес и стерилитет, налице са също така недоразвити вторична полови белези, изостават във физическото си развитие – нисък ръст и костната възраст не отговаря на календарната. Умственото развитие е нормално. Има лицев дисморфизъм – къса шия с кожна гънка на врта – заради това тези деца ги наричат малки сфинксчета, хипертелоризъм – голямо междуочно разстояние. Ранна проява на заболяването още в периода на новороденото е лимфедема – оток на гърба на стъпалата.
5. Лечение. Ниският ръст се лекува със системно приложение на растежен хормон, а за развитието на вторични полови белези се използват полови хормони.
6. Генетичен риск. Тъй като в над 80% от случаите става въпрос за ненаследствена форма то рискът е равен на популациония 1:2000, т.е. 0.0005% новородени момичета.
[редактиране] Синдром на "свръхжени"
Честотата е 1:1000 новородени момичета.Възниква по често,ако родителите са възрастни.Кариотипът е 47ХХХ.Болните жени са с нарушена функция на яйчниците и обикновено са безплодни.Наблюдава се умствено изоставане.
[редактиране] Синдром на "свръхмъже"
Синдромът на Клайнфелтер (47 XXY) се дължи на XXY-тризомия, макар че са възможни и други комбинации (XXYY,XXXY,XXXXY,XXXXXY). От това заболяване боледуват само момчета. В техният кариотип вместо 1 Х хромозома има 2. Основен симптом е мъжкият стерилитет – резултат на аспермия. При нормални външни полови органи има много тежки морфологични изменения в тестисите. Тези пациенти са с висок ръст, евнухоидни пропорции, тесни рамене с широк таз, дълги ръце, гинекомастия, слабо окосмяване. Пациентите са с нормално психическо развитие. Степен на разпространение - 1:1000 новородени момчета. В 75% от случаите става въпрос за ненаследствени форми и рискът е равен на популационния 1:1000 новородени момчета или 0,001%.
[редактиране] Молекулни болести
Молекулните болести са резултат от генни мутации. Те могат да засегнат регулаторни или структурни гени. Ако е мутирал регулаторен ген, структурните гени, които са под негов контрол, не функционират и съответният белтък не се синтезира изобщо. Ако е мутирал структурен ген, се променя структурата на съответния белтък, той се синтезира, но е с променени свойства и активност. Молекулните болести биват:
[редактиране] Хемоглобинопатии
[[Генните мутации могат да засегнат структурни или регулаторни гени на синтезирането на хемоглобин. Мутациите на структурните гени водят до синтезиране на анормални хемоглобини. Болестите, които възникват, се наричат хемоглобинози. Пример е сърповидно-клетъчната анемия, при която в резултат на генна мутация се образува анормален хемоглобин S. Еритроцитите имат сърповидна форма и лесно се разрушават. Мутациите на регулаторните хемоглобинови гени изключват дейсвието на контролираните от тях структурни гени. В резултат не се образуват съответните полипептидни вериги и компесаторно се синтезира непълноценен хемоглобин. Болестите, които възникват, са наречени таласемии (от гр. таласа - море, тъй като са разпространени в района на средиземноморието). В някои средиземноморски популации честотата им достига 1 на 400 новородени. Класическа форма на таласемия е анемията на Кули. Еритроцитите са с увеличени размери и намалена устойчивост спрямо механични въздействия.]]
[редактиране] Ензимопатии
Метаболитният процес е верига от свързани една с друга биохимични реакции, катализирани от ензими. Всеки ензим е кодиран от структурен ген. Когато генът е мутирал, ензимът е с променена структура и не е в състояние да взаимодейства със своя субстрат, Броят на известните ензимопатии е над 6000. Липсата на определен ензим може да прекъсне метаболитната верига в самото й начало. В резултат се стига до патологично натрупване на субстрат. Метаболитната верига може да бъде прекъсната в някое междинно звено, тогава се получава натрупване на междинни метаболити. Междинният метаболит се натрупва в голямо количество, отлага се в клетките и нарушава нормалното им функциониране.
В някои случаи липсва ензимът, който превръща последния междинен метаболит в крайния продукт на метаболитната верига и липсва краен продукт. Пример за наследствена болест, дължаща се на липса на краен продукт, е албинизмът. При нея липсва ензимът, отговорен за образуването на пигмента меланин. Кожата, космите и ирисите остават непигментирани.
[редактиране] Болести, дължащи се на генетични дефекти на клетъчните рецептори
Клетъчните рецептори разпознават и взаимодействат със специфични за тях вещества - хормони, метаболити, лекарства и др. Генетичният дефект на определен вид клетъчни рецептори води до невъзможност съответното вещество да бъде усвоено и използвано от клетките. Пример за такова нарушение е генетичният дефект на клетъчните рецептори за холестерол. Те са отговорни за свързването, пренасянето и използването на холестерола, който участва в образуването на клетъчните мембрани и на някои хормони. Когато холестероловите рецептори са дефектни, клетките не са в състояние да усвоят холестерола от кръвната плазма и той се отлага в артериалните стени. Това води до развитие на ранна атеросклероза.
[редактиране] Фармако-генетични дефекти
Силата, продължителността и механизмът на действие на много лекарства зависят от начина, по който те се разграждат в организма от определени ензими. При генетично обусловени дефекти на някои от тези ензими настъпва промяна в действието на много лекарства - аналгерици, сулфонамиди, антибиотици и др. Фармако-генетичните дефекти са преразположения, които може да останат и неразпознати, ако съответното лекарство не се приема.
[редактиране] Медико-генетична консултация
Медико-генетичното консултиране включва поставянето на диагноза преди раждането (дородова диагностика), определяне на генетичния риск за увреждане на потомството, прогнозиране и профилактика на наследствените аномалии. На дородова диагностика подлежат:
• всички бременни над 35-годишна възраст
• семейства, в които е раждано дете с наследствено заболяване
• генетични аномалии в родословието на някой от родителите
• семейства, в които някой от родителите работи във вредна среда (повишена радиация, тежки метали и др.)
Дородовата диагностика трябва да бъде проведена през първата половина на бременността. Основен метод на дородовата диагностика е ултразвуковото изследване. Чрез него се установяват груби аномалии - липса на мозък, деформации на гръбначния стълб и крайниците и др.
Голяма част от генетичните дефекти могат да бъдат установени чрез изследване на околоплодната течност. Околоплодната течност се взима чрез метод, наречен амниоцентеза. Околоплодната течност и клетките на плода, които се съдържат в нея, се подлагат на биохимичен, хромозомен и ДНК- анализ.
Има наследствени болести, които може успешно да се лекуват, ако лечението започне непосредствено след раждането. Ако бъдат диагностицирани аномалии, причиняващи тежка инвалидност на плода, без да е възможно лечение, бременността се прекъсва. Най-добре е това да стане до 20-ата седмица на бременността.