Картинка беседа:Matakiev-1-.jpg
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Яков. Д. Матакиев
Един от най-заслужилите ни обществени труженици, един светъл лъч от политическия ни живот, общоуважаван и безкористен пазарджишки гражданин. Роден в 1852 г., 13 септември. Яков Матакиев е получил първоначалното си образование в родния си град Татар - Пазарджик и завършил гимназия в Чехия, град Табор. след това учителства в града си заедно с К. Величков. Това е времето на най - трескавата революционна дейност, когато се подготвя Априлското въстание. Всички по - будни учители участват в революционната организация, между които и Яков Матакиев - председател на Пазарджишкия Революционен Комитет. Всички тайни събрания се провеждали в неговата къща, цялата кореспонденция е била отправяна от него, и когато се очаквало Бенковски да обяви въстанието, организацията била парализирана. В Перущица, прогласила вече бунта, бил убит учителят Бонев и у него властта намерила едно писмо от Матакиев. Не другия ден Яков Д. Матакиев, брат му Петър, баща му Матаки, К. Величков и много други били оковани във вериги и откарани в Пловдивския затвор. Там, след дълги разследвания, баща му и брат му били освободени, а сам Матакиев, Величков и другите членове на организацията, били откарани в Одринския затвор. младите патриоти знаели какво са вършили, какви доказателства властта държи в ръцете си и били уверени, че или ще умрат на бесилката или ще изгният в азиатските зандани. в това състояние на духа вкарали Матакиев в една мръсна килия, в която светлината прониквала само през вратата. Когато отворили вратата, на отсрещната врата той прочел изречение, написано на турски от някой страдалец: "яху, бу да гечер" (Приятелю, и туй ще мине). И наистина минало. Членовете на комитета били освободени по силата на амнистията, наложена в следствие на Цариградската конференция. Матакиев отишъл в Цариград и постъпил в редакцията на вестник "Право", издаван от Иван Найденов. А когато се обявила Освободителната война, разбрал, че в турската столица главата му не стои здраво на раменете си и избягал по море, минал в Румъния, и от там с руските войски се върнал в България. През целия Румелийски режим Матакиев е бил избиран за народен представител и се е числял към партията, която в началото се наричала Гешова, а от 1884 г., когато започнала пропаганда за съединението - партия на съединистите. Едновременно с това Матакиев е и председател на Пазарджишкия окръжен съд. За съжаление по това време съединистите, или поне техните водачи, не мислили наистина да правят съединение, а целта им се изразявала в премахването на главния управител Богориди и идването им на власт. Един път настанени на директорските кресла те безпощадно погват всички, които в 1885 г. провели борбата за Съединение. Матакиев, искрен привърженик на народната кауза, скъсал със своите дотогавашни съпартийници. Сам той се явил на площада в Пазарджик като председател на митинга за Съединението, в следствие на което директорът на правосъдието С. С. Бобчев, съгласно постановлението на Частния съвет, го уволнява от длужността председател на съда. След Съединението Матакиев е избиран за народен представител до 1893 г., после в 1899, в 1903, в 1914 г. В Народното събрание е бил избран за подпредседател. След падането на Стамболов, когато сам той и неговите приятели били подложени на преследвания, Матакиев бил нападнат посред ден от нагласен убиец и наръган с нож в гърдите. Удърът бил отправен в сърцето, но ножът се плъзнал по едно ребро и Матакиев останал жив. Полицията, по същия начин както по време на убийството на Стамболов, била получила заповед да изчезне. Но гражданите, обичайки и почитайки дълбоко дедо Матакиев, възмутени от подлото убийство, се спуснали след убиеца, заловили го и го предали на властта. В съда Матакиев заявил, че прощава на убиеца и не желае наказание за него, защото той е сляпо оръжие на други хора. Яков. Д. Матакиев през цялата си политическа кариера се отличавал с примерен патриотизъм и с преданост на обществените интереси. "Той никога не говореше без да е обмислил какво ще каже, и от неговата уста никога не излезе обидна дума". Предан на партията на Стамболов, в чиито първи редове се числял, но коректен към политическите си противници, той притежавал възвишен ум и великодушно сърце, не бил заразен от крайно и сляпо партизанство и никога не проявил злоба и завист. На тези му качества се дължала всеобщата почит към него. В дългата си политическа кариера, било като народен представител, било като кмет, било като председател и член на окръжния съд, той засвителствал толкова доказателства за себеотрицание, че никога не го застигнал никакъв укор.