Петър Корнажев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Корнажев
български политик и юрист
Роден: 1930
София, България
Починал: 21 октомври 2002

Петър Корнажев е български политик и юрист, депутат в Седмото Велико народно събрание и министър на правосъдието в 80-то правителство на България.

[редактиране] Биография

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: преразказ, така че да не се нарушават ничии авторски права. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Петър Корнажев е роден в София през 1930 г. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат от 1954 г. Автор е на девет книги, многобройни научни и публицистични материали, голяма част от които са преведени на немски, френски, полски и руски език. Бил е депутат във Великото Народно събрание и зам.-председател на парламентарната група на СДС, зам.-председател на Изпълнителното бюро на БСДП, председател на Съюза на българсите фондации и зам.-председател на Българската секция на Световната асоциация по наказателно право. След 10 ноември 1989 г. ръководи съзстановения Български адвокатски съюз и фондацията "Янко Сакъзов". (Задна корица на "Речник по етика", издадена в София през 1993.


[редактиране] Библиография

  • «Наказателноправен режим на непълнолетните», Наука и изкуство, София, 1970
  • «Полови престъпления», Наука и изкуство, София, 1974
  • «Престъпления против човешкото достойнство» (Обида и клевета), Библиотека на дружество Георги Кирков, София, 1978
  • «Наказуемото бездействие», Издателство на Отечествения фронт, София, 1980
  • «Квалифицираните умишлени убийства», Наука и изкуство, София, 1981
  • «Старостта - правни и психологически проблеми», Издателство на Отечествения фронт, София, 1982
  • «Документни престъпления», Профиздат, София, 1986
  • «Живот край мене», Издателство на Отечествения фронт, София, 1988
  • «Реституцията - как да възстановим правото си на собственост» (коментар на юриста), Пеликан-алфа, София, 1992
  • «Речник по етика» (или 30 писма с отговори на един литературен критик до един адвокат) - в съавторство с Николай Василев - Издателска компания К&М, София, 1993
  • «Полови престъпления», Университетско издателство Св. Климент Охридски, 1995 (преиздадена)
  • «Уморената надежда» (Седмото Велико народно събрание и малко преди това) - Издателство Захарий Стоянов, София, 1998
  • «Съдебна реторика» (Избрани съдебни речи) - Издателска къща Софи-Р, 2000 (преиздадена)
  • «Умишлените убийства» (по наказателния кодекс на република България) - Издателска къща Софи-Р, 2000 (преиздадена)

[редактиране] Други публикации

Мишо Вълчев >>> министър на правосъдието (23 юни 199317 октомври 1994) >>> Теодор Чипев