Дионисий Ловчански
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дионисий Ловчански български духовник |
|
Роден: | 1840 Берковица, Османска империя |
---|---|
Починал: | 1875 Ловеч, Османска империя |
Дионисий Ловчански е български духовник, Ловчански митрополит (1873-1875). До 1867 г. е дякон на Софийския митрополит. Следва богословие в Белградската семинария (1869-1872). Учител е в Берковица, един от основателите на читалището. Избран е за Ловчански митрополит на 14 юни 1873 г. Когато през 1873 г. екзарх Антим I повиква пред Светия Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора, той му казва: „Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.“ (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). В Ловеч Дионисий Ловчански разобличава турски злоупотреби и настоява пред турското правителство за разследване. Умира от туберкулоза, според други иpточници е отровен. Във вестник „Знаме“ Христо Ботев го споменава „в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!“ Според Ботев младият епископ бил отровен, защото изобличил злоупотреби на софийския управител Маасар паша („българоубиецът [...] джелатинът на Васил Левски“) и на ловчанския каймакамин, „изверг в пълен смисъл на думата“.
[редактиране] Източници
- Енциклопедия. Българската интелигенция..., С. 1988, с. 209-210