Ингуши

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ингушитя (самоназвание галгай) са северно-кавказски народ. Говорят на ингушски език от нахско-дагестанска]] група. Използват кирилицата за писменост. Вярващите ингуши са мюсюлмани-сунити.

Числеността на ингушите в Руската федерация възлиза на 412 хиляди души, като по-голята част от тях живеят на територията на Ингушката република - 361 хиляди. Раждаемостта на ингушите е една от най-високите сред народите, живеещи в Русия.

Древни ингушски селища са се намирали в съвременния Джейрахски район на Ингушетия, като и от части в Чечня и Северна Осетия. Най-известните ингушски общества (тейпи, кланове) са Джераховски, Фенински, Галаевски, Цорински и Мецкалски.

Преселението на ингушите в равнината започва през 16 - 17 век. Особено интезивно е в 1830-те и 1860-те години, което е било принудително, предизвикано от руското правителство. Едно от първите селища е аулът Ангуш (Ингуш), намиращ се на мястото на сегашното село Тарское, от където произлиза и съвременното руско название на народа.

В края на 1943 и началото на 1944 година ингушите са обвинени в сътрудничество с германските нашественици и били принудително преселени в Казахстан. След смъртта на Сталин (1953) били върнати обратно в Северен Кавказ през 1957 г. Част от населените места, където са живели ингушите, останали в състава на репулика Северна Осетия, което след разпадането на Съветския съюз довежда до въоръжен конфликт между осетинци и ингуши.