Радко Димитриев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Радко Димитриев
български военен деец
Радко Димитриев
Роден: 24 септември 1859
Градец, днес България
Починал: 18 октомври 1918
край Пятигорск, Русия

Генерал Радко Димитриев е български офицер, роден на 24 септември 1859 в Градец (Област Сливен) и отгледан от баба си в Котел. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Активно участва в подготовката на Априлското въстание.

По време на Руско-турската война 18771878 е зачислен като преводач във Втори полк на Гвардейската дивизия на Руската армия. След Освобождението на България е офицер в Българската армия. Отявлен русофил, той се противопоставя на Съединението и взема участие във военния преврат през август 1886.

Радко Димитриев е пръв командващ на Трета българска армия, разбила турците при Лозенград и Бунар Хисар през Първата балканска война. Началник на Генералния щаб на Българската армия от 1 януари 1904 г. до 28 март 1907 г. От 1913 г. е български посланник в Санкт-Петербург, отявлен русофил.

По време на Първата световна война служи в Руската армия, където командва 8-и Армейски и 3-и Сибирски корпуси, на 3-а и 12-а Армия. След Февруарската революция от 1917 г. подава оставка. Заедно със семейството си отива в Кавказ, близо до гр. Пятигорск. Разстрелян на 18 октомври 1918 г. заедно със 100 други генерали и офицери. Тленните останки на генерал Радко Димитриев са пренесени в църквата в град Пятигорск (Русия), където са и погребани.

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ 2-ра и 4-та степен, 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ 1-ва степен с мечове, 3-та степен без мечове
  • Орден „За военна заслуга“ 2-ра степен
  • Руски орден „Свети Георги“ 3-та и 4-та(?) степен


Стефан Ильев >>> началник на Щаба на армията (1 януари 190428 март 1907) >>> Вичо Диков
На други езици