Трявна
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трявна е град в Централна България. Той се намира в Област Габрово и е в близост до градовете Габрово и Дряново. Градът е трети по големина в областта след Габрово и Севлиево и е административен център на Община Трявна.
Трявна | |
---|---|
![]() 42° 52' N, 25° 30' E |
|
Данни | |
Област: | Габрово |
Население: | 11 628 |
Надм. височина: | 603 м |
Пощ. код: | 5350 |
Тел. код: | 0677 |
МПС код: | ЕВ |
Кмет | |
Стефан Данаилов | |
Адрес на общината | |
ул. "Ангел Кънчев" 21 п.к. 5350 |
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен в долинното разширение на Тревненска река, в северното подножие на Тревненска планина на 20 км източно от Габрово.
Кварталите на Трявна са:
- Божковци,
- Димиев хан,
- Кисийска мера,
- Раданци,
- Светушка,
- Стояновци — най-източният краен квартал на града; през него се влиза в гр. Трявна при подхождане от Прохода на републиката,
- Хитревци.
[редактиране] История
Възниква през втората половина на 12 век с името Търнава. Смята се, че е бил дъно на река или море.
[редактиране] Религии
[редактиране] Политика
- 2003 — Стефан Данаилов (Коалиция „За Трявна“) печели на втори тур с 60% срещу Александър Атанасов (БСП).
- 1999 — Стефан Данаилов (ОДС плюс) печели на втори тур с 50% срещу Тодор Шарланджиев (БСП, ПК Екогласност).
- 1995 — Тодор Шарланджиев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 62% срещу Никола Бонев (СДС, НС-БЗНС).
- 1991 - Людмил Иванов.
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Забележителности
Трявна е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Специализиран музей на резбарското и етнографско изкуство, лятно работно време (юни-септември): 09 - 19 ч.; зимно работно време (октомври - май): 08 - 17 ч.; има печат на БТС.
Роден град на Пенчо Славейков, Ангел Кънчев, известен с къщите си с възрожденска архитектура и с тревненската иконописна школа.
В последните години град Трявна е основно променен. Центърът на града е изцяло обновен и озеленен, фасадите са боядисани, от балконите висят цветя, а между административните сгради надничат зелени, ниско окосени морави и фонтани, съперничещи на тези, които може да се видят в известните европейски столици. Особено колоритна, с щъркелово гнездо на комина, е сградата на Музея за африканско изкуство (сградата на някогашната градска баня, обновена и ремонтирана с част от целевото дарение). Човек може да отпочине в градинката пред музея и да се полюбува на фонтана. Ако пък тръгне в посока към реката и погледне от мостчето, ще може да види изумителна гледка - множество риби, плуващи под моста в самия център на града.
Не може да бъде отмината прочутата часовникова кула на града, датираща поне от средата на 18 век, споменавана от Славейков като основна причина за гордост у тревненци (цитирано по памет): "Мигар има нещо по-високо на света от тяхната часовникова кула"! От дясно на кулата се намира старото Школо, понастоящем музей на тревненската резбарска школа. Интересно място с ентусиазиран гид, който ще разкаже за времето, когато това е било школо.
Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, и покривите са от каменни плочи. В такъв стил е и черквата на града (точно срещу часовниковата кула).
В Трявна има няколко хотела, предлагащи уют и добро обслужване на прилични цени, а от просторната тераса в старинен стил на хотел „Бръшлян“ се открива и прекрасна гледка към града. Хотел Бръшлян е споменат заради уникалната му архитектура и тераса.
[редактиране] Театър
[редактиране] Музеи
Даскаловата къща, Славейковата къща, Райковата къща, Старото школо, Музей на иконата и др.
[редактиране] Редовни събития
- Славейкови празници
- Фестивал „Балканът пее и разказва“ се провежда на ротациоен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.
[редактиране] Личности, родени в Трявна
- Ангел Кънчев (1850-1872), революционер
- Борис Богданов (1896-1985), профсъюзен деятел
- Георги Глушков (р. 1960), баскетболист
- Димо Казасов (1886-1980), политик
- Златина Недева (1878-1941), българска драматична артистка и режисьорка
- Кина Кънчева (1854-1932), революционерка, сестра на Ангел Кънчев
- Марта Попова (1891-1974), българска драматична артистка
- Пенчо Райков (1864-1940), химик-органик
- Пенчо Славейков (1866-1912), поет
- Симеон Симеонов (1823-1879), български иконописец
- Симеон Симеонов (1853-1881), български образописец
- Христо Славейков (1862-1935), политик
[редактиране] Личности, свързани с Трявна
- Васил Левски, революционер, основател на револючоинен комитет в Трявна. Плочата на къщата, където е бил основан Тревненският таен революционен комитет, е открадната в началото на 2007 г.
- Емилиян Брънеков (р. 1957), философ и историк, дългогодишен учител в гр. Ловеч
- Петко Славейков (1827-1895), писател и политик, дългогодишен учител в града
[редактиране] Печатни издания
- Тревненска седмица, седмичен вестник
[редактиране] Литература
[редактиране] Спорт
Футболният отбор на града се нарича "Валекс", наследник на "Ангел Кънчев" и "Иван Йонков".
[редактиране] Кухня
[редактиране] Тревненска гъбена чорба
Тревненци се гордеят, че от начина на приготвяне на тази чорба е произлязъл изразът "прост като гъбена чорба". Тя се приготвя от няколко вида горски гъби. Прибавят се само ориз (фиде), лук, тарос (естрагон), малко олио и сол на вкус. От смесването на няколкото вида гъби се получава много пикантен гъбен аромат, който се запазва именно от липсата на подправки.
[редактиране] Тревненски таратор
В тревненската рецепта за таратор има няколко тънкости. Една от тях е овкусяването на краставиците, копъра и зеления чесън, преди да се сложи киселото мляко. За целта се използва сол, олио и малко оцет. Истинският Тревненски таратор се сервира с истинска Тревненска сливова ракия (също добре охладена).
[редактиране] Външни препратки
- Снимки от Трявна
- Музеите в Трявна
- Исторически забележителности в Трявна
- Облогът в Даскаловата къща, сп. "Ек", 2004, № 6
- Електронен сборник, посветен на живота и културното наследство на П. Р. Славейков" - доклади от Славейковите дни 2005, 2006 г., с разрешение на Община Трявна