Икономическа теория
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Икономическа теория
Икономическата теория (Общата теория на пазарното стопанство) изучава това, как обществото - при наличе на изключващи се възможности - насочва и използва ограничените си ресурси за придобиване на различни блага и как разпределя тези блага между хората.
Икономическата теория се интересува от качествените особености на икономиката, свързана с нейните количествени, времеви, и пространствени промени.
[редактиране] История на икономическата теория
Теорията на икономиката се отнася към икономическите науки, а те към системата на социалните науки. В Антична Гърция и в Древния Рим икономическото звание, наречено от Ксенофонт (440-335 г. пр. Хр.)икономика, е било преплетено с философията и правото. Теорията на икономиката се оформя като самостоятелна наука едва през ХVII век. Тогава съвкупността от икономическите знания и икономическата политика французинът Ан. дьо Монкретиен (1575-1622) именува политическа икономия. Понеже капитализмът възниква като търговски капитализъм, икономистите-меркантилисти изучават зависимостта на растежа на националното богатство - схващано като натрупване на злато - от търговията. Според икономистите класици (Фр. Кене, А. Смит, Д. Рикардо и др. - XVIII - XIX в.) икономическата теория изучава "естествения ред" и "естествените закони" на производството и разпределението на богатството в условията на стопанска свобода. Историческата школа в Германия (XIX в.) обръща внимание на еволюцията на народното стопанство от една в друга отраслова структура на човешката дейност. Карл Маркс (1818 - 1883) извежда на преден план социалната природа на икономиката. Той и неговите последователи изследват не производството (предмет на технологията), а отношенията между хората при производството, размяната и разпределението на обществения продукт, т.е. обществения строй на производството. В края на XIX в., за да освободи Политическата икономия от идеологически пристрастия и я направи позитивна наука за пазарното стопанство, англичанинът Алфред Маршал (1842 - 1924) я преименува в Икономикс, т.е. Обща теория на пазарното стопанство. Оттогава насам икономистите акцентират върху: микроикономическия анализ; законите, имащи постоянна валидност във всяко общество; пазарното разпределение на ограничените ресурси за изключващи се цели; проблема на икономическото равновесие и пр. По нов начин се дефинира предметът на икономическата теория, а именно: изучаване на човешкото поведение като отношение между алтернативни цели и органичени средства за тяхното постигане.