Панайот Карагьозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Панайот Карагьозов
Роден: 23 март 1952
София, България

Панайот Карагьозов е специалист по сравнително славянско литературознание и ръководител на Катедрата по славянски литератури в Софийски университет „Свети Климент Охридски” от 2005 г.

Автор на над 200 научни публикации в областта на историята на славянските литератури, култури и религиозни практики. От 1992 г. е член на Комитета на българските слависти, а от 2000 г. — на Асоциацията на американските слависти. От 2004 г. е директор на Летния семинар по българистика за чуждестранни българисти и слависти към СУ „Св. Климент Охридски”. Гост професор в Славистичния изследователски център на Хокайдския университет в Сапоро, Япония (2002-2003); лектор по български език, литература и култура и преподавател по история на славистиката и славянски литератури във Философския факултет на Карловия университет в Прага, Чехия (1997-2002).

В Софийски университет чете лекции по „Ренесанс, Просвещение и Възраждане при славяните“, „Сравнителна история на славянските литератури“, „Религиите на славяните“, „История на полската литература“, „Историографии на славянската словесност“ и други.

[редактиране] Избрана библиография

  • Славянските свети мъченици. Същност и канонизация; хронология и типология; критика и апология на славянското мъченичество, С., 2006, УИ „Св. Климент Охридски”
  • Почерк. Стихотворения, С., 1997, Издателство "Славика"
  • Някогашните славяни днес, С., 1997, Издателство "Славика"

- Самосознание словесности. Историографии славянских литератур, С., 1996 УИ „Св. Климент Охридски”

  • Полската поезия между двете световни войни, С., 1996, УИ „Св. Климент Охридски”
  • Вкусът на любовта, С., 1993, Издание на Полския културен институт в София
  • Целувки. Любовна лирика от Мария Павликовска Ясножевска, С., 1991, Издателство "Славика"

[редактиране] Външни препратки