Сараево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За село Сараево в Северозападна България, вижте Сараево.
Сараево | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Население: | 401 399 | ||
Надм. височина: | 500 м | ||
Геогр. положение: | 43°52' сев. ш. 18°25' изт. д. |
||
UTC: | +1 | ||
Кмет | |||
Семиха Боравац | |||
Уеб адрес на града | |||
http://www.sarajevo.ba/ |
Сараево е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната. Населението му днес е около 400 000 души, а през 1991 там са живяли 429 672 човека. Основан е през 1461, когато територията му е подвластна на Османската империя. В Сараево е убит ерцхерцог Франц Фердинанд, което става повод за избухването на Първата световна война. Там се провеждат и Зимните олимпийски игри през 1984. Градът е обсаден по време на войните през 90-те. През града тече река Миляцка.
[редактиране] История
В началото на 15 век на кръстопътя на римските пътища, където са живеели хора още от каменната ера, възниква град Сараево. Градът е основан по времето на нашествието на османците на Балканите. Смята се, че основателя на Сараево е Ицхак бей Ицхакович. Той построява първата джамия, мост и няколко други обществени османски сгради.
Интензивното развитие на занаятчийството и търговията бързо превръщат Сараево от малко село в богат и добре развит град. Още през 16 век Сараево е един от най-богатите градове в Румелия. Тук османската власт построява много масивни сгради и други съоръжения, които днес представляват отлични образци на османската архитектура от това време. Именно по това време Гази Хусрев бей отваря и университет.
Още от времето на своето създаване Сараево е космополитен град. В градът се заселват изгонените шпаньолски евреи, които построяват своя синагога, изграждат се и православни църкви, а също и католически катедрали. Подобно на малко градове в Европа, Сараево побира в себе си всички четири световни религии, култури и цивилизации, които те носят в себе си. Вековното съжителство на тези различни религии и култури, довежда до сътворяването на една нова култура и цивилизация, която е издържала на всички исторически превратности.
С установяването на австро-унгарската власт над Босна и Херцеговина, дотогавашния предимно ориенталски град Сараево, в края на 19 век влиза в Западна Европа.
Товa e време на бързи промени, на навлизането на западно-европейските култура, икономика и обичаи. В Сараево се изграждат модерни фабрики, отварят се училища по западноевропейски образец, градът се обогатява със западноевропейска култура и архитектура, открива се се Земалския музей, един от най-големите културни институции на Балканите.
След Първата световна война, която започва именно от Сараево, поради убийството на австрo-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, града е обхванат от стагнация и изостава в развитието си.
След Втората световна война в Сараевo се развивива промишлеността, икономиката, културата и много други обществени институции, които превръщат града в най-голям град на Босна и Херцеговина. В този период се основава и Сараевския университет, операта, много от музеите и галериите, научните институти и други. Населението на града нарастава на над 400 000 жители. Сараево става град-домакин на XIV зимни олимпийски игри, които се провеждат с голям упсех през 1984 година.
Обществените и политическите промени на Балканите след 1991 година довеждат до кръвопролитна гражданска война, която води до създаване на независима и суверенна държава Босна и Херцеговина, чиято столица е съвременния град Сараево.
[редактиране] Вижте още
Служебни градове в Босна и Херцеговина |
---|
Баня Лука | Източно Сараево | Мостар | Сараево | |
Градове в Босна и Херцеговина | ![]() |
---|---|
Бановичи | Баня Лука | Бихач | Билеча | Биелина | Босанска Крупа | Босански Петровац | Босански Шамац | Босанско Грахово | Братунац | Бреза | Брод | Бръчко | Бугойно | Бусовача | Вареш | Велика Кладуша | Високо | Вишеград | Витез | Власеница | Вогошча | Гацко | Гламоч | Горажде | Горни Вакуф | Грачаница | Градачац | Градишка | Груде | Дервента | Добой | Долни Вакуф | Дървар | Жебче | Живинице | Завидивичи | Зеница | Зворник | Илиджа | Илияш | Източно Сараево | Какан | Калесия | Калиновик | Киселяк | Кладан | Ключ | Кнежево | Козарска Дубица | Кониц | Котор варош | Крешево | Купрес | Лакташи | Ливно | Лопаре | Лукавац | Любине | Любишки | Маглай | Модрича | Мостар | Мърконич град | Неум | Невесине | Нови град | Нови Травник | Олово | Оджак | Ораше | Пале | Посуше | Приедор | Пърнявор | Прозор | Рогатица | Рудо | Сански мост | Сараево | Соколац | Сърбац | Сребреница | Сребреник | Столац | Теочак | Теслич | Тешан | Томиславград | Травник | Требине | Търново | Тузла | Углевик | Фоча | Фойница | Хан Пиесак | Хаджичи | Цазин | Чаплина | Чайниче | Челинац | Читлук | Шековичи | Шипово | Широки бриег | Ябланица | Яйце | |
На независими държави
Амстердам, Холандия · Андора ла Веля, Андора · Анкара, Турция · Астана, Казахстан · Атина, Гърция · Баку, Азербайджан · Белград, Сърбия · Берлин, Германия · Берн, Швейцария · Братислава, Словакия · Брюксел, Белгия · Будапеща, Унгария · Букурещ, Румъния · Вадуц, Лихтенщайн · Валета, Малта · Варшава, Полша · Ватикан, Ватикан · Виена, Австрия · Вилнюс, Литва · Дъблин, Ирландия · Ереван, Армения · Загреб, Хърватска · Киев, Украйна · Кишинев, Молдова · Копенхаген, Дания · Лисабон, Португалия · Лондон, Обединено кралство · Любляна, Словения · Люксембург, Люксембург · Мадрид, Испания · Минск, Беларус · Монако, Монако · Москва, Русия · Никозия, Кипър · Осло, Норвегия · Париж, Франция · Подгорица, Черна гора · Прага, Чехия · Рейкявик, Исландия · Рига, Латвия · Рим, Италия · Сан Марино, Сан Марино · Сараево, Босна и Херцеговина · Скопие, Република Македония · София, България · Стокхолм, Швеция · Талин, Естония · Тбилиси, Грузия · Тирана, Албания · Хелзинки, Финландия
На зависими територии
Гибралтар, Гибралтар · Дъглас, остров Ман · Епископи, Акротири и Декелия · Мариехамн, Оланд · Сейнт Питър Порт, Гърнси · Сейнт Хелиър, Джърси · Торсхаун, Фарьорски острови
На непризнати държави
Никозия, СКТР · Степанакерт, Нагорни Карабах · Сухуми, Абхазия · Тираспол, Приднестровие · Цхинвали, Южна Осетия