Димитър Душанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: формат, проверка на източниците, категория. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Димитър Душанов
български книжовник, преводач
Роден: 23 февруари 1837
Казанлък, България
Починал: 15 август 1904
София, България

Димитър Тачев Душанов е български просветен деец, книжовник и преводач.

Учи в Казанлък, Одрин и Куручешме (Цариград). През 1856 г. постъпва като писар в търговската кантора на Д. Добрович в Галац. Работи и в Тулча, развива активна обществена дейност. През 1860 г. се завръща в Казанлък, става учител (1859-64, 1867-69, 1871) и основава читалище „Искра“. През 1867 г. се оженва За Рахил Барак (след това Душанова). Учителства в Карнобат (1864-67), Хасково (1869-70), Плевен (1872, 1876), Севлиево (1875) и Пловдив. Придружава Франц Каниц в Казанлъшко, подпомага Ю. Скайлер и княз Цертелеев в събирането на данни за потушаването на Априлското въстание (1876). Неофициален представител на Румелия в Първото народно събрание в Търново. Секретар-началник на Хасковската префектура (1879-80), началник на канцеларията при Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия (1880-85), учител (1885-87) и пенсионер в Пловдив, където умира.

Сътрудничи активно на "Цариградски вестник", "Македония", "Право", "Турция", "Напредък", "Читалище", "Българска сбирка" и др. с дописки, преводи, научно-популярни сатии и други. Автор е на учебни помагала. Съставя "Бисер и безценни камъни..." (Цариград, 1869), където включва кратки дидактични разкази за деца в своя преработка, като използва Езопови и др. басни, религиозни истории, произведения на Б. Франклин и др. Компилативен характер имат и двата му учебника по история - "Кратка българска история по питание и отговор за първоначалните училища" (1870, 1872, 1874, 1882) и "История на православната християнска черкова" (1874).

На корицата на изданието на комедията "Зла жена" (Цариград, 1870) е отбелязано "Побългарил Д. Т. Душанов", но литературните историци предполагат, че преводът е дело на Рахил Душанова. Творбата е превод на едноименната комедия на сръбския писател Йован С. Попович. Д. Душанов побългарява повестта на Кристоф Шмид "Вапсаните яйца". Душанов е един от първите български преводачи на Омир. Първоначално публикува откъси ("Светлина",1895), а след това и първия пълен превод на "Илиада" (1899, 2 изд. 1917). Превежда в проза, с добро познаване на оригинала, но не винаги намира точен български еквивалент. Публикува и превод на откъси от "Одисея" ("Българска сбирка", 1895-98).