Смилево

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41.155° N 21.111° E

Смилево

Смилево
Смилево на картата на Република Македония
Данни
Регион: Пелагонийски
Община: Демир Хисар
Географска област: Гяваткол
Население: 321 (2002)
Надм. височина: 880 м
Геогр. положение: 41° 9' 18" сев. ш.
21° 6' 39" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:
Код на МПС: BT

Смилево е село в Община Демир Хисар, Република Македония.

Съдържание

[редактиране] География

Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, в югоизточните склонове на планината Бигла в областта Гяватокол. Селото е с надморска височина от 880 метра. От пътя Демир ХисарБитоля селото е отдалечено на девет километра. Землището му е 16,4 кв.км.

[редактиране] История

Жителите на Смилево принадлежат към етнографската група на мияците и са преселници от Дебърско. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства)[1]. Традиционно смилевчани се прехранват с гурбет като зидари.

През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година - и девическо училище[2]. Според Васил Кънчов в 1900 година Смилево е имало 2 200 души жители българи християни[3].

В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Смилево има 2 500 българи екзархисти и функционират основно и средно българско училище.[4]

След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин: "Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг"[5]. По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени[6].

На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени[7].

В 1961 година селото има 1 158 жители, а в 1994 година броят им се е намалил на 384 жители.

[редактиране] Забележителности

  • Църква, построена през 1813 година
  • Манастир "Свети Петър"
  • Къща-музей на Смилевския конгрес на ВМОРО

[редактиране] Родени в Смилево

  • Георги Чуранов, български революционер
  • Даме Груев (1871 - 1906), български революционер
  • Донка Ушлинова, българска революционерка и военна деятелка
  • Козма Георгиев, български просветен деец

[редактиране] Бележки

  1. Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 180-181
  2. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия ,1878-1913, София 1982, с. 70-71
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, с. 238
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.174-175.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 238
  6. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191-192
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. IІ, София 1943, с. 223

[редактиране] Външни връзки

Населени места в Община Демир Хисар
Демир Хисар | Бабино | Базерник | Бараково | Белче | Боище | Брезово | Вардино | Велмевци | Вирово | Големо Илино | Граище | Доленци | Единаковци | Жван | Железнец | Журче | Загориче | Зашле | Кочище | Кутретино | Лесково | Мало Илино | Мренога | Ново село | Обедник | Прибилци | Радово | Ракитница | Растойца | Света | Сладуево | Слепче | Слоещица | Смилево | Сопотница | Стругово | Сухо гърло | Суходол | Утово | Церово


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици