Потребител:Александър/ЖСБ Птици
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Текстът по-долу е преписан от „Животинският свят на България“, С. 1984. Авторски колектив: проф. Цоло Пешев (България на зоогеографската карта на планетата, Хордови, Земноводни и Влечуги); ст.н.с. Димо Божков (Безгръбначни (без насекоми)); ст.н.с. Михаил Йосифов (Насекоми); ст.н.с. Петър Коларов (Кръглоустни и Риби); доц. Симеон Симеонов (Птици); Николай Йовчев (Бозайници, Животни, изчезнали от фауната на България в историческо време, Аклиматизиране и реаклиматизиране на нови видове животни в нашата страна).
[редактиране] КЛАС ПТИЦИ
Птиците са най-младата група гръбначни животни. Произхождат от древните влечуги псевдозухии, които са били широко разпространени през триас (преди около 200 млн. години).
Намирайки се в тесни родствени отношения с влечугите, те притежават някои от техните характерни белези. Така например епидермисът на кожата и при птиците образува люспи (покриват краката им); във вътрешното си устройство имат клоака (обща празнина, в която се отварят храносмилателната и пикочно-половата система); размножават се с яйца, богати на белтъчни вещества; развитието на зародиша извън тялото на майката и се извършва чрез затопляне на яйцата и пр.
Заедно с това обаче птиците притежават и особености, които са характерни за тях като по-висша група в еволюционното развитие. На първо място имат постоянна телесна температура (дължи се на по-съвършеното устройство на кръвоносната система); яйцата им са защитени с варовита черупка; развитието на зародиша в по-малка степен, отколкото при влечугите, зависи от външните условия (птиците топлят яйцата си със собствената си температура); по-съвършено развита нервна система.
Специфична особеност само за птиците са приспособленията, свързани с живота във въздушна среда — тяло, покрито с пера, предни крайници, видоизменени в крила, силно развита гръдна мускулатура, пневматичен скелет, повишена обмяна на веществата и др.
Анатомичните и физиологичните особености у птиците са основа за висока екологична пластичност, подвижност и активност. Благодарение на това те са се приспособили към различни условия на живот. Днес са известни над 8660 вида птици, които се срещат по цялото земно кълбо. При тяхното разпространение се забелязва същата закономерност, както и при другите животни — по-богати на видове са страните с топъл и умерен климат. Най-богато е видовото разнообразие на птиците в Южна Америка. Там живеят около 2500 вида, като само по долината на Амазонка се срещат над 1000 вида. В Африка са установени около 1800 вида. В Европа се срещат само около 580 вида! В северните области на нашата планета видовото разнообразие силно обеднява.
Нашата страна има богат птичи свят — досега са установени 354 вида птици, обединени в 21 разреда.
Птиците, които населяват нашата страна, се разделят на три основни групи: постоянни, скитащи и прелетни. По-голямата част от нашите видове са прелетни. Те долитат през пролетта, отглеждат своето потомство и през есента отлитат в южните области на Европа или в Африка.
Голяма част от нашите видове се хранят с насекоми и са полезни за горското и селското стопанство. Други са ценни помощници на човека в биологичната борба с мишевидните гризачи, а трети са ловни обекти.
[редактиране] РАЗРЕД ПОЙНИ ПТИЦИ (PASSERES)
Към пойните птици спадат малки и средни по размери видове с тегло от 4 до 1500 г, които обитават гори, храсти, открити пространства и водни крайбрежия. Разпространени са по всички континенти без Антарктика. Разредът обхваща около 5100 вида, много от които са с неизяснено систематично положение. У нас се срещат 141 вида, обединени в 20 семейства.
[редактиране] СЕМЕЙСТВО ВРАНОВИ (CORVIDAE)
Врановите са най-едрите пойни птици — тегло от 150 до 1500 г. Ноздрите им са покрити с нишковидни перца. Оперението често е с метален блясък. Двата пола не се различават по окраска. От врановите птици у нас се срещат 8 вида.
[редактиране] Гарван-мършар, гробар (Corvus corax)
Той е най-едрият представител на пойните птици у нас. На тегло достига до 1,5 кг. Има черно оперение с метален блясък.
Разпространен е в Европа, Азия, Северна и Централна Африка, Северна Америка и Гренландия. У нас живее в открити скалисти места високо в планините, в проломи и дефилета и по-рядко в стари гори в равнините. През зимните месеци се среща и около населените места.
Гарванът-мършар живее на двойки. Размножителният период започва твърде рано — през февруари-март. Гнездото си — с диаметър до 1 м — прави по недостъпни скали и високи дървета. Изгражда го от клони и го застила с нежни клонки, растителни влакна, лишеи, вълна от умрели животни и бучки пръст. Гарваните са привързани към своята гнездова територия и често използуват едно и също гнездо няколко години. Ако гнездото се разруши, построяват ново в същия район. Женската снася от 3 до 6 синьозелени яйца с тъмни петна и точки, които мъти 20-23 дни. Мъжкият рядко взема участие при мътенето. Малките напущат гнездото през май, но се движат в общо ято до края на зимата.
Гарванът-мършар е всеядна птица. Главната му храна е мърша и като санитар по планините, горите и откритите пространства е полезен вид. Яде още насекоми, червеи, мишки, зайци и други дребни бозайници. Често разнообразява храната си със семена и паднали по земята плодове. Среща се твърде рядко и практически не нанася щети на ловното стопанство. Защитен е като изчезващ вид.
[редактиране] Сива врана (Corvus cornix)
Средна по големина птица (тегло до 700 г) с двуцветно оперение. Главата, гърлото, крилата и опашката са черни, а останалата част от тялото е сива.
Разпространена е в Европа, Азия и Северна Америка. В нашата страна е многоброен вид в равнини и предпланински райони, като рядко се изкачва до 1800 м. н.в. Отделни екземпляри прелитат през зимата в по-южните части на Балканския полуостров, а у нас зимуват големи ята от северните райони на Европа.
Сивата врана гнезди по високите дървета в окрайнини на гори и залесителни пояси. Гнездото си изгражда от клонки и го застила с вълна, косми и пера. През март-април женската снася от 4 до 6 сини или зеленикави яйца, изпъстрени с кафяви точки и петна. Мъти предимно женската. Малките се излюпват след 18-20 дни. През първите дни ги храни само мъжкият, а по-късно в храненето участвува и женската. Когато малките започнат да летят, през деня цялото семейство скита из откритите полета, а привечер се завръща и нощува в гнездото. През есента семейството се разпада и тогава сивата врана се среща предимно поединично. При застудяване образува големи ята, които често посещават и селищата.
Сивата врана е всеядна птица. Храни се с насекоми и техните ларви, мишевидни гризачи, малки зайчета. Често разравя почвата в посевите и яде засетите семена. През летните месеци унищожава много люпила на ловни и насекомоядни птици, като изяжда яйцата и малките им. Понякога напада и пилетата на домашните птици. В райони, където е многобройна, е разрешено регулиране на числеността ѝ.
[редактиране] Хайдушка гарга (Pyrrhocorax graculus)
Постоянна наша птица с тегло до 300 г. Има изцяло черно оперение с метален блясък. Човката ѝ е кехлибареножълта, а краката са червени.
Обитава планините на Северозападна Африка, Южна Европа, Кавказ, Средна Азия и Хималаите. У нас живее по високите върхове и скалисти зъбери на Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. По-рядко се среща в проломи и дефилета. През студени снежни зими слиза на ята в по-ниските части на планините.
Гнезди на групи или на големи колонии. Гнездото си прави в скални пукнатини, под надвеси в пещери, понори и други трудно достъпни места. То е голямо и плоско. Изградено е от клонки, сухи треви и коренчета и е застлано с трева и нежни перца. Често пъти гнездата на отделните птици са съвсем близо едно до друго. През май-юни женската снася от 3 до 5 бели яйца, изпъстрени с гъсти надлъжни кафяви резки. Мъти само женската в продължение на 17-19 дни. Малките нарастват бавно и започват да летят едва след един месец. Известно време след това възрастните птици продължават да ги хранят. По-късно младите се събират на големи ята.
Хайдушката гарга търси храната си сутрин и привечер по алпийските ливади и други открити пространства. През обедните часове ятата почиват по скалите. Храната ѝ е разнообразна — насекоми и техните ларви, охлюви, червеи, мърша, семена и дребни плодчета на треви и храсти. Като полезна и рядка птица, която краси нашите високи планини, хайдушката гарга е защитен вид.
У нас от врановите птици често се срещат още сврака, чавка (гарга), сойка (в иглолистните гори) и посевна врана (предимно през зимата).
[редактиране] СЕМЕЙСТВО СКОРЦИ (STURNIDAE)
Птици с тегло 70-80 г. Човката им е тънка, често почти равна на дължината на главата. Имат плътно телосложение. Оперението през размножителния период е с метален, пурпурен блясък. В нашата страна от семейството се срещат 2 вида.
[редактиране] Обикновен скорец (Sturnus vulgaris)
Обикновеният скорец е малко по-едър от домашно врабче. През пролетта и лятото мъжкият е черен с метален блясък и малки бели капковидни петънца по гърдите. Човката му е жълта. През останалите сезони загубва металния си блясък, светлите петна по гърди стават по-големи, а човката почернява. Женската е с по-слаб метален блясък.
Широко е разпространен в Европа, Средна и Предна Азия и Северна Африка. За нашата страна е прелетна птица. Долита през февруари и отлита през ноември. Зимува по островите на Бяло море. Отделни ята, населяващи по-северните страни на Европа, зимуват у нас. Обитава паркове, градини, окрайнини на гори, брегове на реки и блата, обрасли със стари хралупести дървета. По-рядко се среща и по високите полета в планините.
Размножителният период започва през март. Гнездото си прави в хралупи на дървета, под стрехи на сгради и в предоставени му изкуствени къщички. Постелката му се състои от дръжки на листа, нежни треви и пера. Женската снася от 4 до 8 бледосинкави яйца, които мъти две седмици. Мъжкият рядко взема участие при мътенето. Малките напущат гнездото след три седмици, но не могат все още да летят добре. Отглежда две поколения годишно.
Скорецът е полезна птица. През по-голямата част от годината се храни с насекоми (и техните ларви), вредители по горите и селскостопанските култури, охлюви и червеи, които събира по ниви, ливади и други открити места. При появяване на хоботници, скакалци и гъсеници налита на тях и масово ги унищожава. През есента предпочита растителната храна — семена и плодове. Тогава често напада на ята лозя, овощни и зеленчукови градини и се храни със сочните плодове. За привличането на скореца като полезна насекомоядна птица често се използуват изкуствени гнездилки. Те се поставят в окрайнини на гори, паркове и градини, където няма достатъчно удобни места за гнездене.
[редактиране] СЕМЕЙСТВО АВЛИГИ (ORIOLIDAE)
Авлигите са птици с големина на скорец. Имат плътно телосложение и ярка окраска с добре изразен полов диморфизъм.
В България семейството е представено от един вид.
[редактиране] Авлига (Oriolus oriolus)
У нас авлигата долита през април и отлита в края на август. Обитава широколистни гори, паркове и дървета край реки и блата. Гнездото си прави по тънките клони на дървета. То прилича на малка торбичка и е изплетено от лико и сухи жилави треви.
Авлигата е много полезна птица, защото се храни главно с космати гъсеници, които много рядко се използуват за храна от други птици. В стомахчето на авлига са намирани остатъци от 140 различни гъсеници. В края на лятото разнообразява храната си с плодове на дървета.
[редактиране] СЕМЕЙСТВО ЧИНКОВИ (FRINGILLIDAE) =
Чинковите птици са дребни видове — тегло от 10 до 60 г. Човката им е къса и конична (при кръсточовката — кръстосана). Крилата са къси и достигат до средата на опашката или покриват само нейната основа. Често двата пола се различават по окраска. В нашата природа от това семейство се срещат 18 вида.
[редактиране] Кадънка, щиглец (Carduelis carduelis)
Постоянна наша птица с размери на врабче. Има красиво пъстроцветно оперение. Предната част на главата ѝ е с широка червена ивица, бузите са бели, а тилът и темето — черни. Гърбът е кафяв, кръстът е бял, а долната страна на тялото е белезникава. Перата по крилата и опашката са черни с бели петна по върховете. През средата на крилата минава широка жълта ивица.
Кадънката е разпространена в Европа, Северозападна Африка, Азорските и Канарските острови, Мала Азия, Иран и Афганистан. У нас се среща през цялата година в равнини, предпланински райони и рядко високо в планините до 2000 м н.в. Обитава окрайнини на гори, овощни градини, паркове, дворове, залесителни пояси, крайпътни насаждения и единични дървета в открити пространства. През зимата слиза в равнините и скита на ята, често с други пойни птици по открити полета и край селища.
Гнездовият период започва през април. Гнездото си строи по тънки клони на високи храсти и дървета. То е дълбоко и закръглено. Изградено е от клонки, коренчета, суха трева, мъх и лико. Отвътре е застлано с вълна и растителен пух. Строи го само женската. В началото на май тя снася от 4 до 6 бледосинкави или бледовиолетови яйца, изпъстрени с ръждиви, червенокафяви и розови петънца и точки. Женската мъти в продължение на 14 дни. Малките нарастват бързо и на 14-дневна възраст напущат гнездото. Отглежда по две поколения годишно.
Кадънката се храни с животинска и растителна храна — семена на различни плевели (магарешки бодил, дива лобода, репей и др.), листни въшки и други дребни насекоми, които изважда от кората на дърветата. Явява се наш помощник в биологичната борба с вредните насекоми. Като красива декоративна птица и добър певец, кадънката е добре позната на любителите на нашата природа.
[редактиране] Кръсточовка (Loxia curvirostra)
Кръсточовката е малко по-едра от врабчето птица. Двата пола при възрастните се различават добре. Мъжкият има червено оперение, а женската е жълтозелена, по-светла от долната страна на тялото. Човката е здрава и долната ѝ част е силно закривена. Младите птици имат сивозеленикава окраска.
Широко е разпространена в Европа, Азия, Северозападна Африка и Северна Америка. В нашата страна се среща повсеместно в иглолистните горски масиви. През зимата често скита на малки ята и в смесени и широколистни гори, в паркове и населени места.
Кръсточовката има интересен размножителен цикъл. Още през февруари (тя не се страхува от студената снежна зима) женската избира строителна площадка, където започва изграждането на гнездото. То обикновено е разположено близо до ствола на дървото — в някоя дупка, широка хралупа или по гъстите клони на короната. Гнездото е дълбоко, чашковидно. Стените му са дебели, изградени от клечки и борови иглици. Застлано е с дебел слой лишеи, мъхове, суха трева и перца. В началото на март женската снася 3-4 белезникави яйца, изпъстрени с тъмнокафяви петна. Още със снасяне на първото яйце тя ляга и лежи непрекъснато в гнездото, за да не измръзнат яйцата. Мътенето продължава 14-16 дни. През това време мъжкият храни женската в гнездото. В края на пролетта кръсточовката вече е отгледала първото си поколение. Тогава женската започва да строи ново гнездо. То е разположено на открито място по клоните на дърветата и конструкцията му е по-лека.
Храната на кръсточовката е еднообразна — предимно семена на иглолистни дървета. Много рядко през летните месеци разнообразява менюто си с дребни насекоми. През зимата яде и буков жълъд, дървесни пъпки, семена на широколистни дървета и диви плодове. С кръстосаната си човка тя ловко отваря твърдите покривни люспи на шишарките. Често пренася шишарките от едно място на друго, като разсипва част от семената. Така извършва полезна залесителна дейност. Семената на иглолистните дървета са богати на смоли, които пропиват цялото ѝ тяло. Тя е естествено мумифицирана и затова често я наричат птица мумия. Кръсточовката е полезна птица и е жива окраса на нашите планини.
[редактиране] Чинка (Fringilla coelebs)
Птица с големина на врабче. Двата пола при възрастните се различават по своята окраска. Мъжкият има много пъстро оперение. Главата му е трицветна: челото е черно, темето и тилът са сивопепеляви, а бузите — меднокафяви. Гърбът и долната страна на тялото са кафяви, а кръстът е зеленикав. През крилата има две бели ивици, а крайните пера на опашката са чисто бели. Женската има по-светли тонове в оперението.
Чинката населява Европа, Северозападна Африка, Мала Азия, Палестина и Иран. У нас тя е една от най-широко разпространените постоянни птици. Среща се в равнините и в планините чак до горната граница на иглолистните гори. Обитава гори,
паркове, градини и населени места. През зимните месеци се среща по-често в равнините и образува смесени ята с други пойни птици.
Размножителният период започва рано през пролетта. Мъжките първо заемат гнездовите територии, които охраняват със силни и мелодични песни. След това се образуват двойките. Гнездото изграждат по високи дървета близо до ствола. То е дълбоко и има чашковидна форма. Отвън бива тапицирано с лишеи и мъхове, с което става трудно забележимо. Стените се изграждат от плътно преплетени тънки вейки, трева, мъх и лишеи, а отвътре бива застилано предимно с косми и рядко с перца и растителен пух. Главен строител е женската, а мъжкият доставя материалите. В гнездото женската снася от 4 до 7 синкави или сиви яйца, изпъстрени с ръждивокафяви петна шарки, които мъти 12-13 дни. Малките остават в гнездото две седмици. Няколко дни след като започнат да летят, родителите продължават да ги хранят. Едва след това възрастните отглеждат второ поколение.
Чинката е полезна птица. Храни се с насекоми и техните ларви и яйца, дребни семена на плевелни треви и листни пъпки. От чинковите птици у нас често срещани видове са още домашното и полското врабче, зелениката, конопарчето, черешарката.
[редактиране] СЕМЕЙСТВО ОВЕСАРКИ (EMBERIZIDAE)
Овесарките са дребни видове с тегло от 25 до 50 г. Човката им е здрава и конична,а под ноздрите двете половини образуват тъп ъгъл. Опашката е слабо врязана. Населяват предимно открити места. В България се срещат 9 вида овесарки.
[редактиране] Жълта овесарка (Emberiza citrinella)
Жълтата овесарка е сравнително дребна птица в разреда на пойните — 3-4 см. Главата, шията и долната страна при мъжкия са жълти, а останалите части на тялото са ръждиви или червенокафяви. При женската жълтият цвят на оперението е със зеленикав оттенък.
Разпространена е в Европа и Азия. В България се среща през цялата година-в равнини и планини. Обитава ливади, ниви, полянки с храсти, окрайнини на гори и сечища. През зимата посещава и населени места, често в смесени ята с други пойни птици.
Гнездовият период започва през март. Тогава мъжките пеят мелодичните си песни, кацнали по върховете на дървета и храсти,а женската строи гнездото в коренища, по ниски храсти или в плитка ямичка сред тревата. То е сравнително плоско и е изградено от груба трева, мъх и коренчета. Постелката му се състои от нежни тревички и косми. Женската снася от 3 до 5 белезникави яйца, изпъстрени с черни шарки, по-многобройни в тъпия край, и единични тъмни петна. Мъти предимно женската в продължение на две седмици. Малките напускат гнездото след 12 дни. За тяхната прехрана се грижат и двамата родители. Отглежда две, а понякога и три поколения годишно.
Жълтата овесарка търси храната си по земята. През лятото се храни предимно с насекоми и техните ларви и яйца,а през останалите сезони разнообразява менюто си с дребни семена и плодове.Тя е собено полезна птица.
Често срещани видове са още сивата и градинската овесарка. Снежната и лапландската овесарка са установени у нас в единични находища през зимата.
[редактиране] СЕМЕЙСТВО ЧУЧУЛИГИ (ALAUDIDAE)
Дребни птици с тегло от 30 до 60 г. Стъпалото на задната страна е закръглено и е покрито с напречни щитчета. Задният нокът често е много дълъг. Крилата са широки, а опашката е сравнително къса. Някои видове имат полов диморфизъм.
Чучулигите в нашата страна са представени от 8 вида.
[редактиране] Полска чучулига (Alauda arvensis)
Тялото на полската чучулига (птица, по-дребна от врабчето) е охристокафяво с по-тъмни надлъжни ивици и петна. Крайните опашни пера са почти изцяло бели. Двата пола не се различават по окраска.
Полската чучулига е разпространена в Европа, Азия и Северозападна Африка. У нас е скитаща, отчасти прелетна и постоянна птица. Среща се по-често в равнини и предпланински райони. Единични екземпляри са наблюдавани и до 2000 м н.в. Обитава културни площи, пасища, обширни горски поляни и плата, обрасли с трева. През есента и зимата образува ята и скита из полетата.
Размножителният период започва рано през пролетта. Тогава продължителната мелодична песен на мъжките се чува често сутрин рано и привечер, а понякога и при светли лунни нощи. Когато пеят, чучулигите се издигат високо във въздуха, като трептят бързо с крила. След това се спущат стъпаловидно надолу и кацат на някое малко възвишение. По време на продължителния полет и силната песен някои екземпляри се изтощават до такава степен, че падат като мъртви на земята.
Гнездото си разполага в сухи пасища, ливади и обработваеми площи, добре замаскирано сред висока растителност или в тревна туфа. Изгражда го от суха трева, сламки и коренчета и го застила с нежни листа, перца и косми. Женската снася от 3 до 6 сивожълтеникави или сивобелезникави яйца, изпъстрени с кафяви петна и точки, които към тъпия край са разположени като венец. Тя сама мъти яйцата в продължение на две седмици. За изхранването на малките се грижат и двамата родители. Малките напущат гнездото след десетина дни, въпреки че все още не могат да летят добре (при опасност се крият в гъстата трева). След няколко дни започват да летят и да се грижат сами за прехраната си. Възрастните птици започват отглеждането на второ поколение.
Полската чучулига е полезна птица. Храни се с разнообразна храна: вредни насекоми, семена на плевелни и културни растения и дребни плодчета, които събира по земята.
Често срещани видове у нас са още полската и горската чучулига.
[редактиране] СЕМЕЙСТВО СТЪРЧИОПАШКИ (MOTACILLIDAE)
Дребни видове — тегло 20-25 г. Човката е тънка и удължена. Опашката е по-дълга от крилата. При стърчиопашките двата пола имат различна окраска, а при бъбриците няма полов диморфизъм. От семейството у нас се срещат 9 вида.
[редактиране] Горска бъбрица (Anthus trivialis)
Птица с големина на врабче. Има сивокафяво оперение, изпъстрено с тъмни надлъжни широки резки. Двата пола не се различават по окраска.
Населява Европа, Средна Азия, Мала Азия и Туркестан. Тя е прелетна птица. Зимува в средиземноморските области, Предна Азия, Централна и Северна Африка. В нашата страна обитава окрайнини на гори, изпъстрени с поляни, предимно в планините и по-рядко в равнините. Понякога се заселва и в овощни градини. По време на прелета — април и октомври — се среща често на ята в равнините.
Със започване на размножителния период мъжките пеят през целия ден. Песента им е свързана със своеобразна акробатика. Те започват песента си, кацнали по върховете на дървета и храсти, и само след няколко секунди с мелодични трели се издигат направо нагоре във въздуха. Без да прекъсват песента си, широко разтварят крила и плавно започват да се спущат към дървото, на което са били. След малко, като кацнат, прекъсват песента си.
Гнездото си строи на земята сред тревата, до пън, под храст или по брегове на потоци. Изгражда го от трева и мъх и го застила с коренчета и косми. Женската снася от 4 до 6 белезникави яйца, изпъстрени с тъмни нежни петънца, които мъти сама в продължение на 12 дни. Малките напущат гнездото на 10-12-дневна възраст, но все още не могат да летят добре. Родителите им ги хранят още няколко дни и след това започват отглеждането на второ поколение.
Горската бъбрица е особено полезна птица. Храни се с гъсеници, пеперуди и други вредни за горското и селското стопанство насекоми, които събира по земята.
Често срещани видове са още полската бъбрица, черноглавата, планинската и бялата стърчиопашка.
[редактиране] СЕМЕЙСТВО ДЪРВОЛАЗКИ (CERTHIDAE)
Птици с тегло от 7 до 12 г. Човката им е дълга, тънка, сърповидно извита. Краката им са къси с остри, закривени нокти. Ноздрит са покрити с кожна издатина. Двата пола имат сходна окраска. В България семейството е представено от 3 вида.
[редактиране] Скалолазка (Tichodroma muraria)
Скалолазката е постоянна птица, малко по-едра от врабче. Окраската й е четирицветна. Гърбът е пепелявосив, гърдите и коремът са тъмнокафяви, а гушата и гърлото са черни. Крилата са обагрени карминовочервено и имат големи бели петна. През зимните месеци оперението е по-светло, а гушата е бяла.
Скалолазката е разпространена в Централна и Южна Европа и Азия на изток до Хималаите и Китай. Наблюдавана е до 4000 м н.в. до границата на вечните снегове. У нас обитава високопланински скали над горната граница на гората. През зимата слиза и в по-нискит части на планините и посещава проломи, дефилета, единични скални комплекси, каменни кариери и карстови терени. Любимите й места са слънчевите скалисти склонове, запазени от вятъра.
Гнездовият период започва късно през пролетта. За строеж на гнездото избира скални цепнатини, огрети от слънцето и защитени от ветрове и влага. Някои двойки гнездят в дупки по зидовете и под покривите на хижи, горски домове и други постройки в планините. Гнездото си грижливо изгражда от суха трева, мъх и коренчета и го застила с нежни перца и косми. Женската снася от 3 до 5 бели яйца с редки ръждиви точки, по-многобройни в тъпия край. Мъти само женската в продължение на 12-14 дни. Двете птици хранят малките три седмици. Известно време след като напуснат гнездото, малките се движат в ято с родителите си. С настъпване на есента семейството се разпада и птиците започват да скитат поединично.
Скалолазката е полезна насекомоядна птица. Търси храната си по скалите и пукнатините по тях. Със скокове и леко разтворени крила тя ловко се катери по скалата и оглежда зорко и най-тесните пукнатини. Храни се с дребни насекоми и техните яйца и ларви и паячета. Често прехвръква от скала на скала с грациозен полет, наподобяващ полета на пеперудата.
У нас се срещат още градинската и горската дърволазка.
[редактиране] СЕМЕЙСТВО ЗИДАРКИ (SITTIDAE)
Дребни видове с тегло 23-28 г. Човката им е дълга, права и на върха шиловидно заострена. Краката са къси, здрави със закривени нокти. Опашните пера са къси и здрави. Половият диморфизъм е слабо изразен. Семейството е представено в България от 2 вида: горска и скална зидарка.