Странджа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.
Странджа (на турски: Yıldız Dağları или Istranca Dağları, на гръцки: Στράντζα, Страндза) е планина в Турция и България.
Странджа е разположена в източната част на историкогеографската област Тракия между Бургаската низина, Черно море и източнотракийската равнина. Общата площ на планината е около 10 000 квадратни километра.
Странджа има три добре очертани била - основното южно било в Турция, граничното било и ридът Босна, разположен изцяло на българска територия. Южното било, разположено в посока северозапад-югоизток, е изцяло в турска територия и на него се намира най-високият връх на планината - Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 метра в частта Карамустафа баир. Граничното било е оградено от долините на Резовска река и Велека и най-високата му точка е връх Голямо градище (710 метра). На североизток е разположен ридът Босна, с най-висок връх Папия (502 метра) с разклоненията Росен баир и Медни рид. Между граничното било и Босна в долината на Велека е разположена историкогеографската област Хасекия.
Странджа е изградена от стари (главно палеозойски) метаморфити и гранитоиди и от метаморфозирани триаски и юрски седименти. От нея извират реките Велека, Резовска, Ропотамо, Дяволска река, Факийска река, Оряшка река и Изворска река. В южната част на планината климатът е със средиземноморско влияние.
На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година с 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). Към защитените територии спадат и резерватите „Силкосия“, „Узунбуджак“, „Витаново“ „Средока“ и „Тисовица“. Преобладаващите почви са жълтоземните. В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. Горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и субевксински гори от благун, цер и източен горун. Флората на планината е от 1 665 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната й фауна е най-богатата в българска защитена територия - 263 вида. В планината има находища на медни, медно-полиметални и златни руди.
Странджа е най-слабо населената област в България - едва 10 души на квадратен километър.
С Решение № 6794/29.06.2007 г. Върховният административен съд отменя статута на Странджа като защитена територия.[1] След масови протести на природозащитници по този повод Народното събрание гласува закон, според който установените от правителството защитени територии не могат да бъдат оспорвани в съда. По този начин планината е спасена от застрояване.