Репликация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Репликацията е процес на удвояване на молекулата на ДНК, при който от 1 молекула ДНК се получават 2 нови и напълно еднакви със старата молекули ДНК. Полуконсервативен процес (всяка двойно-спираловидна молекула е изграднена от 1 стара и 1 нова верига). Извършва се през синтетичния период(S-период) от интерфазата на митотичното делене (митоза). Репликацията протича в ядрото на клетката.
При биосинтезата на ДНК всяка една от двете полинуклеотидни вериги се разделя и служи като матрица,по която се синтезира ново точно копие днк. Репликацията е анаболитен процес,т.е изисква енергия. Тази енергия се доставя от самите изходни нуклеотиди, които съдържат дезоксирибоза, свързана с три фосфатни остатъка.
Основен ензим на репликацията е ДНК-полимеразата. Той има свойството да добавя свободни нуклеотиди към края на нарастващата полинуклеотидна верига. Ензимът е много чувствителен към грешки и може да отстрани погрешно попаднал нуклеотид при биосинтезата на ДНК. Репликацията започва от определено място, което се означава като нейно начало и представлява конкретна нуклеотидна последователност. На това място майчината полинуклеотидна верига се деспирализира с участието на специален ензим. За да се избегне свързването на двете полинуклеотидни вериги след започването на репликацията,към всяка една се прикрепват белтъци/те разпознават едноверижния участък от ДНК/ и така поддържат двете вериги разделени.
Целият комплекс от ензими и белтъци се означава като белтъчен комплекс на репликацията. Възможността за промяна на нуклеотиди в този процес е възможност за създаване на разнообразие и е една от причините за изменчивостта на организмите,но също така води до появата на някои заболявания с метаболитен характер,които се предават в клетъчното поколение.