Дидона
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дидона е митична царица и основателка на град Картаген. Дъщеря е на финикийския цар Тир и вдовица на жреца на Херкулес Акербас или Сихей, който бил убит от брат й Пигмалион, за да вземе богатството му. След смъртта на мъжа си бяга в Африка с много съкровища и спътници. Там купува от берберския цар Ярб земя. Според условията на сделката, тя получила правото на толкова земя, колкото заеме една волска кожа. Съобразителната Дидона нарязала кожата на тънки ивици и така оградила много земя.
Според римската митология Дидона се влюбила в бягащия след Троянската война Еней. Най-ранният разработен сюжет за Дидона и Еней е в "Енеида" на Вергилий.
Има няколко версии за смъртта ѝ. Според едната се самоубила след като изневерила на Еней. Според друга Еней бил готов завинаги да остане с нея, но боговете му напомнили за дълга, заставяйки го да изостави Дидона. Покорявайки се на волята ѝ, Еней отплавал за Италия, за да основе там династията на римските царе. Дидона не понесла раздялата с любимия и се самоубила. Умирайки, предсказала враждата на Рим и Картаген.
Дидона е спомената и от Данте Алигиери в „Рай“ от „Божествена комедия“.
Съдбта на Дидона и отношенията и с Еней са били сюжети за картини на Рубенс, поема на Г. Сакс, опери на Пърсел, Скарлати и Хайдн.
[редактиране] Вижте също
- „Дидона и Еней“, опера от Хенри Пърсел
- Изопериметрична задача, формалният математически еквивалент на Задачата на Дидона за волската кожа