Никифор II Фока

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никифор ІІ Фока
византийски император
Никифор ІІ Фока
Роден: ок. 912
?, ?
Починал: 11 декември 969
Цариград, Византия

Никифор ІІ Фока (гръцки Νικηφόρος Β΄ Φωκάς) (912-969) е византийски император периода 963-969.

[редактиране] Произход

Никифор II произлиза от знатния малоазийски род Фока, свързан с едрата военно-земевладелска аристокация от Мала Азия.

[редактиране] Вътрешна политика

Ограничава опита на църквата да се превърне в най-едрия земевладелец, като дава привилегии на едрата аристокрация с цел да се подсигури имперската военна отбрана. По линия на същата политика Никифор Фока облага църковната поземлена собственост с високи данъци, а през 964 година забранява основаването на нови манастири с цел ограничаване на църковния поземлен фонд. Никифор ІІ Фока извършва и военна реформа, чиято главна цел е превръщането на тежката конница от рицарски тип в основна сила на войската.

[редактиране] Външна политика

Води успешни войни срещу арабите, като отвоюва големи територии от тях:

През 967 г. при цар Петър І нарушава мирните договори с България, привлича киевския княз Светослав на своя страна и започва военни набези срещу българите.

На 11 декември 969 г. е убит в резултат на заговора на Йоан I Цимисхий.


Роман II >>> император на Византийската империя (963969) >>> Йоан I Цимисхи