Агамемнон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Така наречената 'Маска на Агамемнон'. Открита от Хайнрих Шлиман през 1876 г. в Микена.
Така наречената 'Маска на Агамемнон'. Открита от Хайнрих Шлиман през 1876 г. в Микена.

Агаме́мнон (гръцки: Ἀγαμέμνων) („много решителен“), един от най-известните герои от гръцката митология, е син на царят на Микена Атрей (или Аргос) и царица Еропа и брат на Менелай.

[редактиране] Ранни години

Бащата на Агамемнон Атрей бил убит от Егист, който завзел трона на Микена и властвал заедно с баща си Тиест. През това време Агамемнон и Менелай били приютени от Тиндарей, краля на Спарта. Там те се оженили за дъщерите на Тиндарей Клитемнестра и Хубавата Елена. Агамемнон и Клитемнестра имали четири деца — три дъщери, Ифигения, Електра и Хризотемида и един син, Орест.

Менелай наследява Тиндарей на трона на Спарта, а Агамемнон с помощта на брат си изгонва Егист и Тиест и си връща царството на баща си. След това разширява владенията си чрез завоевания и става най-силният принц в Гърция.

Историята на рода на Агамемнон още от легендарния цар Пелопс е помрачена от педерастко изнасилване, убийство, кръвосмешение и предателство. Гърците вярвали, че това бурно минало е станало проклятие за цялата Атреидска династия.