Европейско първенство по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Европейско първенство по футбол
Настоящ сезон или издание на турнира Европейско първенство по футбол 2008
ЕВРО 2008 Австрия-Швейцария
Спорт Футбол
Основан 1960
Брой отбори (състезатели) 52
Държава Европа
Настоящ победител
Гърция
Официален уебсайт UEFA EURO 2008

Европейското първенство по футбол е най-значимото състезание на националните отбори по футбол в Европа. Организира се от УЕФА и се провежда на всеки четири години. За първи път е проведено 1960 г. под името Купа на европейските нации и сегашното име е въведено 1968 г. Идеята за провеждането му принадлежи на френския журналист Габриел Ано, а инициативата по осъществяването – на генералния секретар на Френската футболна федерация Анри Делоне. На конгреса на УЕФА в Стокхолм на 27 януари 1958 г. е взето решение (с 15 гласа "за" и 13 "против") за провеждането на турнир за Купата на европейските нации. Награда за победителя е голяма сребърна амфора, носеща името на междувременно починалия Анри Делоне. Турнирът се провежда през 4 години между световните шампионати.Първите два турнира се играят по системата на отстраняване в преки двубои при взаимно гостуване. Полуфиналите, както и финалът и мачът за трето място се играят в някоя от страните-полуфиналистки. В следващите три турнира (1968, 1972 и 1976 г.) участниците предварително са разделени по жребий в 8 квалификационни групи, където се играе на принципа "всеки срещу всеки". Победителите образуват четвъртфинални двойки и излъчват 4 състава, които играят в една от страните-полуфиналистки за 1-о и 3-о място. В следващите 4 турнира (1980, 1984, 1988 и 1992 г.) класирането отново става с предварителни групи, но във финалния кръг участват 8 отбора, разделени в две групи по 4, в които се играе също на принципа "всеки срещу всеки". Победителите играят на финал, а вторите – за трето място, но от 1984 г. мач за трето място не се играе. На последните два турнира (1996 и 2000 г.) финалистите са вече 16, разделени в 4 групи по 4 отбора (играе се по системата "всеки срещу всеки"), като победителите в групите образуват четвъртфинални двойки, новите победители образуват полуфинални двойки и победителите в полуфиналите играят на финала. До 1976 г. само 4 отбора участват във финалния турнир. От 1980 г. участват 8, а от 1996 г. — 16 отбора. Отборите, които участват на финалния турнир, се определят от серия квалификационни мачове. През 1960 и 1964 г. се играят плейофи с разменено гостуване, от 1968 г. се играят квалификационни групи и плейофи, а отборът-домакинсе класира автоматично.

В настоящия вид на турнира 16-те класирали се отбора са разделени в 4 групи по 4 отбора. Всеки отбор изиграва по един мач с другите 3 отбора в групата и първите 2 отбора от всяка група се класират за четвъртфиналите. Там се играе с директна елиминация. От 2004 г. се въвежда правилото за сребърния гол.

Съдържание

[редактиране] Формат

[редактиране] Квалификации

За да се класира отбор той трябва или да спечели една от седемте квалификационни групи или да завърши втори. След това отбора продължава напред към финалите които се провеждат в държавата/ите домакин/и чиито отбори се класират автоматично. Квалификационната фаза започва през есента след Световно първенство почти две години преди финалите.

Групите за квалификациите съставят от комитет на УЕФА като се използва принципа на урните като всеки отбор попада в урна според това какво е постигнал в предните квалификации за европейско първенство и световното първенсто. За да се определи точно кой отбор в коя урна да бъде сложен се прави ранг който се изчислява като се вземат всички спечелени точки и се разделят на броя на изиграните мачове. В случай че отборът е бил домакин на предишно първенство се взема предвид друга по-ранна квалификация. Ако два отбора имат еднакъв коефициент се взема предвид;

  1. Коефициента от мачовете играни в последтине две квалификации.
  2. Следна голова разлика.
  3. Следно вкарани голове.
  4. Средно вкарани голове като гост.
  5. Теглене на жребий.

Квалификационната фаза се играе в групов формат. Състава на групите се определя от жребий. Жребия се извършва преди да започнат квалификациите за световно първенство. За ЕВРО 2008, квалификационната фаза се състои от седем групи, една с осем отбора, а останалите с по седем.

Квалификационната фаза се извършва в групи, които са мини лиги, където отборите заели първо и второ място, след като всичик отбори са играли по два пъти на разменено гостуване с останалите, отива на финалите. Точките които се начисляват са 3 за победа и 1 за равенство. Ако два или повече отбори имат еднакъв брой точки отборите се подреждат според:

  1. Най-много точки сред "проблемните" отбори.
  2. Голова разлика сред "проблемните" отбори.
  3. Най-много вкарани гола сред "проблемните" отбори.
  4. Най-много вкарани гола като гост сред "проблемните" отбори.
  5. Резултати от всички мачове:
    1. Голова разлика.
    2. Най-много вкарани гола.
    3. Най-много вкарани гола като гост.
    4. Коефициент за честна игра.
  6. Жребий.

[редактиране] Финали

Купа на победителя в Европейското първенство
Купа на победителя в Европейското първенство

Шестнадесет отбора се класират за финалите, за турнира през 2008 това са победителите и завършилите втори в групите както и домакините Австрия и Швейцария. Тези 16 отбора се разделят в 4 групи по 4. Групите се теглят от администрацията на УЕФА като се използва принципа на урните. В първата урна са отборите домакини, настоящия шампион и отбора имащ най-добър коефициент от спечелени точки на мач. Останалите урни се запълват според същия коефециент.

Четерите групи отново се играят като лига където всеки отбор играе по един път с останалите. Победителя и втория отбор от всяка група се класират за четвъртфиналите където формата се преобразува в такъв с пряка елеминация в един мач. Победителите в четвъртфиналите продължават към полуфиналите, от където последните два отбора играят финал. Ако в етапа на пряка елеминация се постигне равен резултат се играят две продължения от по 15 минути. Ако в продълженията се постигне равен резулта т се бият по 5 дузпи. Ако в дузпите се постигне равен резултат се бият дузпи до победа на един от двата отбора.

[редактиране] Първо европейско първенство

1960 г. във Франция

В квалификациите участват 17 отбора, като само Ейре и Чехословакия играят предварителен кръг. България играе с Югославия и след 0:2 в Белград и 1:1 в София отпада. Полуфинали: СССРЧехословакия 3:0, ЮгославияФранция 5:4. За трето място: ЧехословакияФранция 2:0. Финал на 10 юли 1960 г., Париж, стадион "Парк де Пренс", 18 000 зрители, съдия А. Елис (Англия): СССРЮгославия 2:1 след продължения (в редовното време 1:1) – 0:1 Галич (43), 1:1 Метревели (49), 2:1 В. Понеделник (113). Европейски шампион СССР: Яшин, Чохели, Масльонкин, Крутиков, Войнов, Нето, Метревели, В. Иванов, Понеделник, Бубукин, Месхи. Голмайстори: В. Иванов и В. Понеделник (СССР), Д. Йеркович и М. Галич (Югославия), Ф. Ет (Франция) – по 2 гола.

[редактиране] Второ европейско първенство

1964 г. в Испания

В квалификациите участват 29 страни, като за осминафиналите по право се класира СССР като настоящ първенец. България отстранява в предварителните срещи Португалия след 3:1 в София, 1:3 в Лисабон и 1:0 в трети мач в Рим, но на осминафиналите губи от Франция след 1:0 в София и 1:3 в Париж. Полуфинали: ИспанияУнгария 2:1, СССРДания 3:0. За трето място: УнгарияДания 3:1. Финал на 21 юни 1964 г., Мадрид, стадион "Сантяго Бернабеу", 120 000 зрители, съдия А. Холанд (Англия): ИспанияСССР 2:1 – 1:0 Переда (6), 1:1 Хусаинов (8), 2:1 Марселино (84). Европейски шампион Испания: Ирибар, Ривиля, Оливеля, Калехо, Фусте, Зоко, Амансио, Переда, Марселино, Суарес, Лапетра. Голмайстори: Ф. Бене и Д. Новак (Унгария), Е. Переда (Испания) – по 2 гола.

[редактиране] Трето европейско първенство

1968 г. в Италия

За първи път участващите 31 отбора са разделени в 8 квалификационни групи. България играе с Португалия 1:0 в София и 0:0 в Лисабон, с Швеция 3:0 в София и 2:0 в Стокхолм, с Норвегия 4:2 в София и 0:0 в Осло и става победител в групата. На четвъртфиналите България отстъпва на бъдещия шампион Италия след 3:2 в София и 0:2 в Неапол. Полуфинали: ЮгославияАнглия 1:0, ИталияСССР 0:0, след жребий се класира Италия. За трето място: АнглияСССР 2:0. Финал на 8 юни 1968 г. в Рим, стадион "Олимпико", 70 000 зрители, съдия Г. Дийнст (Швейцария): ИталияЮгославия 1:1 – 0:1 Джаич (39), 1:1 Доменгини (81). Втори мач на 10 юни 1968 г., Рим, стадион "Олимпико", 55 000 зрители: ИталияЮгославия 2:0 – 1:0 Рива (12), 2:0 Анастази (31). Европейски шампион Италия: Дзоф, Бургнич, Факети, Розато, Гуарнери, Салваторе, Доменгини, Де Систи, Мацола, Анастази, Рива. Голмайстор: Д. Джаич (Югославия) – 2 гола.

[редактиране] Четвърто европейско първенство

1972 г. в Белгия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи. България играе с Унгария 3:0 в София и 0:2 в Будапеща, Франция 2:1 в София и 1:2 в Нант, Норвегия 1:1 в София и 4:1 в Осло, но остава втора в групата. Полуфинали: ФРГ – Белгия 2:1, СССР – Унгария 1:0. За трето място: БелгияУнгария 2:1. Финал на 18 юни 1972 г., Брюксел, стадион "Хейзел", 45 000 зрители, съдия Ф. Маршал (Австрия): ФРГСССР 3:0 – 1:0 Г. Мюлер (27), 2:0 Вимер (52), 3:0 Г. Мюлер (58). Европейски шампион ФРГ: Майер, Хьотгес, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес, Нетцер, Вимер, Хайнкес, Г. Мюлер, Кремерс. Голмайстор: Г. Мюлер ФРГ – 4 гола.

[редактиране] Пето европейско първенство

1976 г. в Югославия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи, като шампионът ФРГ този път не се класира директно. България играе с ФРГ 1:1 в София и 0:1 в Щутгарт, Гърция 3:3 в София и 1:2 в Атина, Малта 5:0 в София и 2:0 в Ла Валета и се класира трета в групата. Полуфинали: ЧехословакияХоландия 3:1 след продължения (в редовното време 1:1), ФРГЮгославия 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). За трето място: ХоландияЮгославия 3:2 след продължения (в редовното време 2:2). Финал на 20 юни 1976 г., Белград, стадион "Цървена звезда", 45 000 зрители, съдия С. Гонела (Италия): ЧехословакияФРГ 5:3 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2) – 1:0 Швехлик (8), 2:0 Добиаш (25), 2:1 Д. Мюлер (28), 2:2 Хьолценбайн (90). Европейски шампион Чехословакия: Виктор, Пиварник, Ондруш, Чапкович, Гьог, Добиаш, Паненка, Модер, Масни, Швехлик, (Весели, Юркемик, Нехода). Голмайстор: Д. Мюлер (ФРГ) – 4 гола.

[редактиране] Шесто европейско първенство

1980 г. в Италия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи без Италия, която се класира по право като домакин. България играе с Англия 0:3 в София и 0:2 в Лондон, Ейре 1:0 в София и 0:3 в Дъблин, Северна Ирландия 0:2 в София и 0:2 в Белфаст, Дания 3:0 в София и 2:2 в Копенхаген и остава предпоследна в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа: ЧехословакияФРГ 0:1, ХоландияГърция 1:0, ФРГХоландия 3:2, ГърцияЧехословакия 1:3, ХоландияЧехословакия 1:1, ГърцияФРГ 0:0. Класиране: ФРГ 5 т. 4-2, Чехо[[словакия] 3 т. 4-3, Холандия 3 т. 4-4, Гърция 1 т. 1-4. Втора: БелгияАнглия 1:1, ИспанияИталия 0:0, БелгияИспания 2:1, [[

Англия]] – Италия 0:1, ИспанияАнглия 1:2, ИталияБелгия 0:0. Класиране: Белгия 4 т. 3-2, Италия 4 т. 1:0, Англия 3 т. 3-3, Испания 1 т. 2-4. За трето място: Чехо[[словакия] – Италия 10:9 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1). Финал на 22 юни 1980 г., Рим, стадион "Олимпико", 50 000 зрители, съдия Н. Райня (Румъния): ФРГБелгия 2:1 – 1:0 Хрубеш (10), 1:1 Ван дер Ейкен (71-дузпа), 2:1 Хрубеш (88). Европейски шампион ФРГ: Шумахер, Калтц, Щилике, К. Х. Фьорстер, Дитц, Шустер, Бригел, Х. Мюлер, Румениге, Хрубеш, Кл. Алофс, (Кулман). Голмайстор: Кл. Алофс ФРГ – 3 гола.

[редактиране] Седмо европейско първенство

1984 г. във Франция

Участват 33 страни, разпределени в 7 групи без домакина Франция. България играе с Югославия 0:1 в София и 2:3 в Сплит, Уелс 0:1 в Рексъм и 1:0 в София, Норвегия 2:2 в София и 2:1 в Осло, но остава трета в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа:ФранцияДания 1:0, БелгияЮгославия 2:0, ФранцияБелгия 5:0, ДанияЮгославия 5:0, ФранцияЮгославия 3:2, Дания – Белгия 3:2. Класиране: Франция 6 т. 9-2, Дания 4 т. 8-3, Белгия 2 т. 4-8, Югославия 0 т. 2-10. Втора: ФРГПортугалия 0:0, РумънияИспания 1:1, ФРГРумъния 2:1, ПортугалияИспания 1:1, ФРГИспания 0:1, ПортугалияРумъния 1:0. Класиране: Испания 4 т. 3-2, Португалия 4 т. 2-1, ФРГ 3 т. 2-2, Румъния 1 т. 2-4. Полуфинали: ИспанияДания 6:5 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1), ФранцияПортугалия 3:2 след продължения (в редовното време 1:1). Мач за трето място не се играе. Финал на 27 юни 1984 г., Париж, стадион "Парк де Пренс", 50 000 зрители, съдия В. Христов (Чехо[[словакия]): Франция – Испания 2:0 – 1:0 Платини (57), 2:0 Белон (90). Европейски шампион Франция: Батс, Босис, Льо Ру, Домерг, Батистон, Аморос, Тигана, Жирес, Платини, Фернандес, Лакомб, (Женжини, Белон). Голмайстор: М. Платини Франция – 9 гола (рекорд).

[редактиране] Осмо европейско първенство

1988 г. във ФРГ

Участват 32 страни, разделени в 7 групи, а домакинът ФРГ се класира направо. България играе с Ейре 2:1 в София и 0:2 в Дъблин, Белгия 1:1 в Брюксел и 2:0 в София, Шотландия 0:0 в Глазгоу и 0:1 в София, Люксембург 4:1 в Люксембург и 3:0 в София, но остава втора в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа: ФРГИталия 1:1, ФРГДания 2:0, ДанияИспания 2:3, ИталияИспания 1:0, ФРГИспания 2:0, ИталияДания 2:0. Класиране: ФРГ 5 т. 5-1, Италия 5 т. 4-1, Испания 2 т. 3-5, Дания 0 т. 2-7. Втора: АнглияЕйре 0:1, ХоландияСССР 0:1, АнглияХоландия 1:3, ЕйреСССР 1:1, АнглияСССР 1:3, ЕйреХоландия 0:1. Класиране: СССР 5 т. 5-2, Холандия 4 т. 4-2, Ейре 3 т. 2-2, Англия 0 т. 2-7. Полуфинали: ФРГХоландия 1:2, СССРИталия 2:0. Финал на 25 юни 1988 г., Мюнхен, Олимпийски стадион, 70 000 зрители, съдия М. Вотро (Франция): ХоландияСССР 2:0 – 1:0 Гулит (33), 2:0 Ван Бастен (54). Европейски шампион Холандия: Ван Брьокелен, Ван Аерле, Р. Куман, Рийкард, А. Мюрен, Ван Тигелен, Ваненбург, Вутерс, Ван Бастен, Гулит, Е. Куман, (Босман, Кифт, Суврийн, Ван’т Шип). Голмайстор: Ван Бастен (Холандия) – 5 гола.

[редактиране] Девето европейско първенство

1992 г. в Швеция

Участват 33 страни, разделени в 7 групи, а Швеция се класира като домакин. България играе с Швейцария 0:2 в Женева и 2:3 в София, Шотландия 1:1 в София и 1:1 в Глазгоу, Румъния 3:0 в Букурещ и 1:1 в София, Сан Марино 3:0 в Сан Марино и 4:0 в София и остава трета в групата. Югославия се класира за финалите, но поради наложеното ембарго от ООН е заменена с Дания, която пък става шампион. Финалистите са разделени в две групи – първа: ШвецияАнглия 2:1, ФранцияДания 1:2, АнглияФранция 0:0, ШвецияДания 1:0, ДанияАнглия 0:0, ШвецияФранция 1:1. Класиране: Швеция 5 т. 4-2, Дания 3 т. 2-2, Франция 2 т. 2-3, Англия 2 т. 1-2. Втора: ХоландияГермания 3:1, ШотландияОНД 3:0, ШотландияГермания 0:2, ХоландияОНД 0:0, ХоландияШотландия 1:0, ОНДГермания 1:1. Класиране: Холандия 5 т. 4-1, Германия 3 т. 4-4, Шотландия 2 т. 3-3, ОНД 2 т. 1-4. Полуфинали: ШвецияГермания 2:3, ДанияХоландия 7:6 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2). Финал на 26 юни 1992 г., Гьотеборг, стадион "Улеви", 50 000 зрители, съдия Б. Галер (Швейцария): ДанияГермания 2:0 – 1:0 Йенсен (19), 2:0 Вилфорт (78). Европейски шампион Дания: Шмайхел, Сивебек, Кристиянсен, К. Нилсен, Олсен, Пиехник, (Кристофт), Йенсен, Вилфорт, Ларсен, Поулсен, Б. Лаудруп. Голмайстори: Х. Ларсен (Дания), Д. Бергкамп (Холандия), К. Х. Ридле (Германия) и Т. Бролин (Швеция) – по 3 гола.

[редактиране] Десето европейско първенство

1996 г. в Англия

Участват 47 страни, разделени в 8 групи, а Англия се класира като домакин. България играе с Германия 3:2 в София и 1:3 в Берлин, Уелс 3:0 в Кардиф и 3:1 в София, Грузия 2:0 в София и 1:2 в Тбилиси, Молдова 4:1 в София и 3:0 в Кишинев, Албания 3:0 в София и 1:1 в Тирана, като се класира на второ място в групата и за първи път добива право на участие на европейски финали. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –

  • Четвъртфинали:
  • Полуфинали:
    • ЧехияФранция 6:5 след дузпи (в редовното време и след продължения 0:0)
    • ГерманияАнглия 7:6 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1).
  • Финал на 30 юни 1996 г., Лондон, стадион "Уембли", 74 000 зрители, съдия П. Пайрето (Италия): ГерманияЧехия 2:1 след "Златен гол" в продълженията (редовното време 1:1) – 0:1 Бергер (60-дузпа), 1:1 Бирхоф (73), 2:1 Бирхоф (94). Европейски шампион Германия: Кьопке, Щрунц, Бабел, Замер, Хелмер, Айлтс, Циге, Шол, Клинсман, Хеслер, Кунц (Мьолер, Колер, Ройтер, Бобич, Боде, Бирхоф).
  • Голмайстор: А. Шиърър (Англия) – 5 гола.

[редактиране] Единайсето европейско първенство

2000 г. в Белгия и Холандия

Участват 48 страни, разделени в 9 групи, а Белгия и Холандия като домакини се класират по право. България играе с Англия 0:0 в Лондон и 1:1 в София, Полша 0:3 в Бургас и 0:2 във Варшава, Швеция 0:1 в Бургас и 0:1 в Стокхолм, Люксембург 2:0 в Люксембург и 3:0 в София, като остава четвърта в групата. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –

[редактиране] Дванадесето европейско първенство

Дванадесето европейско първенство

[редактиране] Статистика

Година Домакин Финал Мач за третото място
Победител Резултат Подгласник Трето място Резултат Четвърто място
1960
Подробности
Франция
СССР
2 - 1
след прод.

Югославия

Чехословакия
2 - 0
Франция
1964
Подробности
Испания
Испания
2 - 1
СССР

Унгария
3 - 1
след прод.

Дания
1968
Подробности
Италия
Италия
1 - 1 сл. прод.
2 - 0
(преиграване)

Югославия

Англия
2 - 0
СССР
1972
Подробности
Белгия
ФРГ
3 - 0
СССР

Белгия
2 - 1
Унгария
1976
Подробности
Югославия
Чехословакия
2 - 2 сл. прод.
(5 - 3)
след дузпи

ФРГ

Холандия
3 - 2
след прод.

Югославия
1980
Подробности
Италия
ФРГ
2 - 1
Белгия

Чехословакия
1 - 1
(9 - 8)
след дузпи

Италия
Година Домакин Победител Резултат Подгласник Полуфиналисти
1984
Подробности
Франция
Франция
2 - 0
Испания

Дания
и
Португалия
1988
Подробности
ФРГ
Холандия
2 - 0
СССР

Италия
и
ФРГ
1992
Подробности
Швеция
Дания
2 - 0
Германия

Холандия
и
Швеция
1996
Подробности
Англия
Германия
2 - 1
златен гол

Чехия

Англия
и
Франция
2000
Подробности
Белгия и
Холандия

Франция
2 - 1
златен гол

Италия

Португалия
и
Холандия
2004
Подробности
Португалия
Гърция
1 - 0
Португалия

Холандия
и
Чехия
2008
Подробности
Австрия и
Швейцария
2012
Подробности
Полша и
Украйна

Забележка: От 1984 г. не се играе мач за определяне на трето и четвърто място.