Угърчин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, ензиклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Угърчин е град в Северна България. Той се намира в Област Ловеч и е в близост до язовира Сопот. Градът е административен център на община Угърчин.

Угърчин
Герб на Угърчин Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Ловешка
Население: 3 055
Надм. височина: 297 м
Пощ. код: 5580
Тел. код: 06931
МПС код: ОВ
Кмет
Валентин Вълчев
Адрес на общинската администрация

Съдържание

[редактиране] География

Град Угърчин е разположен в северните части на Предбалкана по р. Каменица и многобройните и малки притоци , като Лепетура , Света, Грешки дол и други . Град Угърчин се намира на 33 км. западно от гр. Ловеч и 28 км. източно от гр. Луковит. Разположен е в котловина, обградена с невисоки хълмове: от юг Иван дял, от изток — Високата могила (Чукара), от север ; Бели камък, Средно бърдо и Забити камък и от запад ; Голи рът и Чуката.

Намира се на 330 м надморска височина. Площ на града 1863 дка , на землището - 135 206 дка . Жилищният му фонд се състои от 1880 къщи , от 1639 домакинства , с население 4232 души / по данни от 1985 год. Граничи със землищата на селата: на север Катунец, Орляне, Каленик, Радювене , на изток Микре, на юг Сопот и Славщица, на запад Торос, Дерманци и на северозапад от Ъглен и Драгана.

През землището протича от юг на север р. Каменица, като го разделя на две половини — източна и западна. Нейните притоци са Лепетура и Света.

Землището на Угърчин има полубалкански характер с разнообразен терен от гористи и голи хълмове, набраздени с тесни и просторни долове. Доминиращо място в него заемат ридът Иван дял, височините Курджелан, Гюлата и Сухата китка.

Северно от града и източно от р. Каменица се намира обширна мера. Тя започва от Сухи дол и стига на север до Буков дол (Олуман), а на североизток — до землището на с. Каленик.

Землището е бедно на водни ресурси. Река Каменица се образува от два източника. Единият извира от възвишението Бялка, на границата между землищата на гр. Угърчин и с. Микре, а другият, под името Батън, от възвишението Батън в Троянско под името Сопотска река.

[редактиране] История

За миналото на Угърчин и неговото землище има оскъдни сведения. Угърчин е едно от най - старите селища в Ловешка област . От случайно намерените предмети, от издирванията и проучванията е установено, че в землището на Угърчин с малки прекъсвания е имало живот още от дълбока древност. От разкритите досега единични гробни находки се вижда, че човекът е живял още през каменно-медната епоха. Към това време се отнасят: една бойна каменна брадвичка-чук, намерена в местността Гарван.

Животът около Угърчин не е прекъсвал и през бронзовата епоха (2400—2200 г.пр.н.е.). В местността ВарницитеДолната елия и в близката местност Калето освен фрагменти от съдове са намерени и медни брадви с ухо или наречените „Угърчински тип брадва“.

В м. Даскалската родина, недалеч от Сярина пещера на височината на Йовкин връх, има следи от селище. Тук имало малка могилка, след изравняването на която било намерено погребение с изгаряне на тялото, глинени съдове и едно бронзова халщатска фибула. Собственикът на местността прибрал само фибулата, а съдовете доразчупил и захвърлил. Тя е направена от обла тел, със слабо изтънена в краищата дъга, единият край на която след една извивка преминава в игла, а другият в приъгълна плоча — иглодържател. Този тип фибула датира от втората половина на старата халщатска епоха.

На много места в района на Угърчин има следи от живота на траките от римската епоха.

През VІІ в. този край бил заселен от славяни. При настаняването си тук те заварили по-старо, романизирано ли елинизирано тракийско население, от което възприели много названия на местности, долини, реки, висичини, бърда и др. като запазили или отчасти видоизменили първоночалната им форма. Като стари тракийски имена можеда се посочет: Лепетура, Гроздава, Морун; имена от гръцки произход Ефорел, Маргарец, Труфек, Елегина ливада. Колибите на Угърчин му придават особен колорит в миналото с тяхната уникалност. Освен в централното селище, в продължение на векове , голяма част от угърчинци живеят в колиби , пръснати на 188 места по хълмовете и овразите на обширното угърчинско землище . Малко автори се занимават с проучване на колибите в нашата страна - съдържание и същност на понятието " колиба" , произходът им и тяхното " отмиране " . Освен това няма точна дефиниция за " колиба " или " колибарско селище " . - Наименованието на "колибарско селище е било широко разпространено в страната . Характерно за тия селища е , че са планински и се състоят от различни по големина групи , в зависимост от конкретните географски условия . Общините се разпадат там на селища или куп дворове , които отстоят един от други на човешки клич и на български се наричат колиби , на турски - махали .


[редактиране] Религии

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Земеделието и скотовъдството са били основното препитание на угърчинци в миналото. По време на османското владичество по-голямата част от земите били принадлежали на паши и бейове — земевладелци и чифликчии.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

от вестник " Стремление " Виолета Малашка - директор на Държавен архив - Ловеч по повод 520 години Угърчин

Народно читалище " Вълчо К. Русковски " 

През 1894 год. по инициатива на будните учители Вълчо Колев Русковски , Георги Стоянов от Угърчин , Христо Манчев от Севлиево , Маня Станева и Мария Тюлюмбакова от Габрово и други прогресивни младежи са заражда идеята за създаване на читалище в Угърчин , което да подпомага просветното и културното издигане на населението . На 26 октомври 1895 г. 16 учители и по - будни селяни се събират в училището " Св. Св. Кирил и Методий " - Угърчин и основават читалище , което наименуват " Светлина " . Под ръководството на Вълчо Русковски и с помощта на прогресивните младежи Стефан Н. Пиянков , Стайко Бакърджията , Стоян Ст. Терзийски , Радой Петков , Стойчо Н. Гълъба и др. се събират средства и се построява първата сцена в училището , на която представят пиесата " Руска " от Иван Вазов . На нея прозвучава и първата сказка , изнесена от Вълчо Русковски . Активно участие в читалищното настоятелство дълги години имат Петко Владов , Иван Войников , Йоно Колев Йоновски , Стоян П. Ненов , Стойна Ал. Македонска , Стойко Симеонов от гр. Ловеч , които организират много театрални представления , сказки , вечеринки и лотарии. Затова ръководството решава с протокол от 16 декември 1936 г. да ги провъзгласи за почетни членове . В заседание на читалищното настоятелство от 19 март 1928 г. се обсъжда въпросът за строеж на общински и читалищен дом . За тази цел общинският съвет гласува в новия бюджет 500 хил. лв. . През 1931 - 1932 г. читалищната сграда се строи , а освещаването и ства на 8 януари 1933 год. По време на Първата световна война читалищната дейност замира , тъй като много от будните младежи отиват на фронта . Но на 21 декември 1936 г. се създава младежка група . А на 7 януари следващата година читалищното ръководство организира юбилейно честване - 40 години от създаването на читалище " Светлина " На 14 януари същата година настоятелството решава да проведе литературни четения на местни писатели . В протокола от 1 януари 1937 год.се обявяват за благодателни членове Данчо Коев , Васил Узунов , Радой Шишков от Угърчин , Александър Георгиев от Плевен и Христо Мазаджиев от Гложене за подарени от тях парични суми в полза на читалището . На 15 ноември 1937 г. настоятелството решава да уреди народен университет , като всеки вторник и четвъртът вечер се изнасят реферати по стопански въпроси , литература , наука , хигиена , кооперативно и въздържателно дело . В края на 1937 г. в читалищния салон се инсталира киноапарат , а на 20 януари 1938 г. е прожектиран и първият филм - " Клетниците "

Към читалището е създадена библиотека , която през 1938 г. има 1924 тома книги , а сега над 35000 книги . Литературно музикалната дейност започва през 1904 г. Отлични изяви имат женската и мъжката вокални групи , хор " Добри Христов " . По късно художествената самодейност се развива от ансамбъла за народни песни и танци с ръководител Васил Иванов Йовев , турския ансамбъл с ръководител Ибо Асанов Айтов и танцовата група с ръководител Донка Карабова , които се класират на първи места в окръжни и районни прегледи през 60 - те години . Към читалището има създаден литературен кръжок и детски музикален кръжок . За своята активна политико - просветна и обществена дейност читалището е наградено през 1974 г. с орден " Кирил и Методий " първа степен , и с обявено за Народно . В чест на 90 години от създаването му е преместено в нова сграда и с Решение 121 от 16.10. 1985 г. новият читалищен дом е преименуван в Народно читалище " Вълчо Колев Русковски " Така с богатата си и разнообразна дейност и днес читалището в Угърчин , наследило бурните традиции от миналото , е център на културно - масова дейност , огнище за родолюбие и патриотизъм .

[редактиране] Други

Предения и легенди Бели камък , Забит камък и маркова стъпка Някога Крали Марко и сестра му Мария се хванали на бас да се надхвърлят от високия връх на Стара планина - Мара Гидик . Крали Марко ще хвърля с мелешката /малко пръстче / на дясната си ръка един объл камък, голям колкото един пласт сено, а Мария ще хвърля с престилката си камък 5-6 м дълъг и около

[редактиране] Кухня

Рецепта от баба ми Пена Маринова Гачевска Бял Мъж Две чаши царевично , може и бяло брашно Три бучки прясно сирене Половин чаша олио Една , две супени лъжици захар

Прясното сирене / домашно подсирено / , неосолено , се оставя един ден на топло да се вкисне . В тенджера се загрява олиото , прибавя се натрошеното сирене и се пържи до разтоп

[редактиране] Външни препратки