Сапарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сапарево е село в Западна България. То се намира в община Сапарева баня, Област Кюстендил.

Сапарево
Карта на България, мястото на Сапарево е отбелязано
Данни
Област: Кюстендил
Община: Сапарева баня
Население: 1 517 (13/09/2005)
Надм. височина: 925 м
Пощ. код: 2645
Тел. код: 0707
Геогр. положение: 42,3 сев. ш.
23,3 изт. д.
МПС код: КН
Кмет или наместник
Радка Кончева

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


Съдържание

[редактиране] География

Село Сапарево се намира в планински район, в подножието на северните склонове на Рила. То се намира в близост до град Сапарева баня, в който има гейзер с най-топлата минерална вода на Балканския полуостров.[източник?] По време на османското владичество горещата вода се появила първо в близост до с. Сапарево (до параклиса "Св. Петър"), но заради появата на турски войски в Сапарева баня (тогавашна Германея), възрастните хора запушили извора с минералната вода от страх от нашествие. В последствие минералната вода изригнала в Сапарева баня.

[редактиране] История

За село Сапарево е най-старото сведение за учители и учебно дело в Кюстендилска област – от времето на нашето Възраждане. Отбелязано е на амвонната стена на черквата „Св. Никола“ в с. Сапарево през 1735 г.

От селото са и първите мелиоратори в България – хаджи Иван Велков, Петре Пугьов и Митьо Бонджилов, под чието ръководство се строи 14-километровата Сапаревска вада, по която се насочва част от водите на Черни Искър към басейна на Струма.

За първи път в Дупнишко, в село Сапарево се създава еснафско взаимоспомагателно сдружение, а през 1864 г. През същата година се построява и най-голямата черква за времето в Горно поле „Св. Богородица“.

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • Църквата „Св. Никола“ в Сапарево - в североизточния края на старото селско гробище на Сапарево. За църквата се знае, че е била възобновена през 1676 г. от дошлия от Солун свещеник поп Пешо. Предполага се, че е била разрушена през 1668 г. по времето на походите на Мехмед IV. Тази църква е поддържала връзка с Хилендарския манастир, в чиито документи се споменава и името на Сапарево. През 1952 г. след пожар оцелява само амвонът и част от каменните стени. Богомолците продължават да почитат нейните руини, поставят там икони и палят свещи по празници и други поводи. До пожара по стените още ясно личали надписи и подписи на български поклонници от началото на XVIII в. Малкото по обем запазени части от сградата и нейната стенопис, показват, че гробищната църква в село Сапарево принадлежи към прочутите църкви от Западна България. Паметник от национално значение.
  • Църквата „Успение на Св. Богородица“ в Сапарево е значителна по размери и много добре изографисана. Представлява умален вид на църквата в Рилския манастир. В изографисването и при изработването на дърворезбата художникът и майсторът-резбар също са се стремили да подражават на образци от Рилската обител. Строена е в периода 1861–1864 г. На мястото ѝ в началото на 19 век имало само един каменен кръст, което подсказва, че там се е намирало старо оброчище. Църквата е изградена по инициатива на Алексо Грахльов, който бил най-бедният човек в селото. Подтик към това му дало съновидение, в което му се явила Богородица и му казала да построи църква. Пак по такъв чуден начин му било подсказано къде да копае, за да намери необходимите за строежа пари. Котелът, в който, както твърдят, бедният човек намерил заровените златни пари, и до днес се пази като реликва в църквата. За строежа били наети майстори от Трън, прочути със своите строителни умения, а за украсата бил поканен дърворезбар и иконописец от Банско-Разложката школа. Църквата е най-голямата в общината и е изключително красива. Четирите колони, крепящи централния купол, са увенчани с позлатени образи.
  • В околностите на селото се намират още параклисите "Св. Георги", "Св. Петър и Павел", "Св. Илия", "Св. Архангел Михаил" и "Св. Троица", чиито храмови празници традиционно се отбелязат с големи събори и курбани.

[редактиране] Редовни събития

  • Всяка година на 15 август има събор в центъра на селото, съпроводен от голям курбан, танци и веселие с местните и гости от съседните села. Голями събори има също на Илинден, Арахангеловден и Петровден, всички съпроводени с курбан.

[редактиране] Други

[редактиране] Галерия

[редактиране] Външни препратки