Баска автономна област
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||||
|
|||||
Столица | Витория | ||||
Площ – Общо – % от Испания |
14-то място 7 234 km² 1,4% |
||||
Население – Общо (2005) – % от Испания – Гъстота |
7-мо място 2 124 846 души 4,9% 293,7 души/km² |
||||
Автономен статут | 25 октомври 1979 | ||||
Парламентарно представяне – Места в Конгреса – Места в Сената |
19 3 |
||||
Президент | Хуан Хосе Ибарече (БНП) | ||||
Провинции | Алава Биская Гипускоа |
Баската автономна област, наричана също Страна на баските или Еускади (на еускара: Euskadi или Euskal Autonomia Erkidegoa), е испанска автономна област от 1979 г. Разположена е на североизточното крайбрежие на Бискайския залив, познат ни с името на една от провинциите й -Биская- древно васалство на кастилските крале; макар самите испанци да го наричат Кантабрийско море. На североизток граничи с Франция, на юг с Риоха и Кастиля и Леон, на запад с Автономната област на Кантабрия, а на изток с Навара. В миналото е била позната с имена като Басконгадас или провинция Басконгадас, а днес обединява териториите на провинциите Алава, Гипускоа и Биская.
Населението на областта (към 2001 г.) е 2 082 587 души. Столица на страната е гр. Витория.
Според действащата Конституция на кралство Испания историческата автономна област на Навара с баско население също има право да се приобщи към територията на Страната на баските, но от внасянето през 1982 на констутуционната поправка, позволяваща приобщаването й, правителството на Навара не е проявявало подобен интерес, настоявайки на собствената си независимост.
Въпреки широката автономия на Страна на баските, от десетилетия тлее конфликт между баските сепаратисти от ЕТА и мадридското правителство и неговите подръжници в областта. В последните години терористите са изолирани все повече от широките общественни кръгове в Страната на баските, но въпреки това продължават своята дейност, често жертва на която са както дейци на правосъдието и полицията, така и местни политици.
Причините за възникване и засилване на баския национализъм и сепаратистките тенденции на баския тероризъм в лицето на ЕТА са историческите неуспехи на карлизма и силното национално потисничество на баските области по времето на диктатурата на генерал Франко, както и забраната му да се използва баски език дори в тесните семейни кръгове.
[редактиране] Наименования
Понятията Еускади и Страна на баските (според Устава на автономията - Euskadi и Euskal Herria, на баски) са официалните названия на баската автономна област.
[редактиране] Euskal Herria
Приема се също испанското название Страна на баските, или по-честото Euskal Herria (Еускал Ерия), което означава обособените културно и исторически баски земи, смятани от баския национализъм като изконни на суверената си нация: настоящата Страна на баските (обхващаща сегашните провинции Алава, Гипускоа, Биская) и Навара, както и историческите баски територии попадащи в сегашна Франция (Ипаралде).
Наименованията Страна на баските или Euskal Herria, лишени от политически подтекст се използват също за означаване на Пиринейските земи в Испания и Франция обхващащи провинциите на Биская, Гипускоа, Алава и Навара в Испания, и Сола (Zuberoa, Soule), Долна Навара (Nafarroa Beherea, Basse Navarre) и Лаборт (Lapurdi, Labourd) във Франция.
[редактиране] История
Римските историци са оставили свидетелства за древните жители на съвременните баски земи, различавайки няколко племенни групи, чийто език е все още непознат на съвременната наука. Разнородни са и сведенията за териториалното им разпределение от двете страни на Пиринеите.
Романизацията на тези територии е оставила дълбока и трайна следа, въпреки опозицията на местното население.
С падането на Римската империя се умножават вестготстките колонии в Иберия, превръщайки се за кратно време в част от вестготското кралство, чийто устои биват разклатени с мюсулманските нашествия от юг.
Някои съвременни историци предполагат, че именно баските отряди са оказали решаващата съпротива, разгромявайки франкските войски, предвождани от Карл Велики в легендарната битка в Ронсенвал през 778 г.
Едно от най-древните християнски кралства на испанска територия е създаденото през втората половина на IX век и в продължение на X век Кралство на Памплона.
По времето на Санчо III Гарсес (1004-1035) кралството на Нахера-Памплона достига териториалния си разцвет общващайки по-голямата част от Иберийския Север. Кралят е запомнен със званията Рекс иберикус (Rex Ibericus) и Рекс Наваре Испаниарум (Rex Navarrae Híspaníarum).
След смъртта на Санчо III ( 1035 г.) кралството се разделя между синовете му и през XII век възникват новите политически структури с кралствата Навара, Арагон и Кастиля.
През Средновековието Бискайското васалство доброволно се приобщава към Кастиля
През 1200 кралството Навара губи част от териториите си (Алава, Гипускоа и Дурангесадо), които минават в ръцете на кастилския монарх, докато Навара ориентира териториалните си претенции на североизток, към Арагон и отвъд Пиринеите.
Както Навара, така и Баските провинции запазват древните си териториални привилегии и значителна степен на независимост и самоуправление до XIX век, когато биват частично отменени от правителството на Кановас дел Кастильо, след разгрома на карлизма. По времето на франкизма единствено Алава и Навара запазват древните си автономни права.
Днес, след приемането на Устава на автономията през 1979 г., автономната област Еускади наследява различните исторически права и привилегии на териториите с баско население.
Автономни области в Испания | ![]() |
---|---|
Андалусия | Арагон | Астурия | Балеарски острови | Баския | Валенсия | Галисия | Естремадура | Канарски острови | Кантабрия | Кастилия-Ла Манча | Кастилия и Леон | Каталония | Ла Риоха | Мадрид | Мурсия | Навара |