Юлиан Вучков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлиан Вучков български публицист |
|
Роден: | 31 януари 1936 Варна, България |
---|---|
Юлиан Димитров Вучков е български есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен теоретик, историк, критик. Създател, коментатор и водещ на предаването "Размисли и страсти" по телевизия Скат, преди предавеното се излъчваше по "КАНАЛ 2001".
Съдържание |
Биография
Юлиан Вучков е роден на 31 януари 1936 в град Варна. Завършва гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при Българската академия на науките на тема „Българската драматургия (1878-1944)“.
Завежда кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959-1969, а от 1969 до 1990 е главен редактор на списание „Театър“.
Вучков е дългогодишен член на Българската комунистическа партия и делегат на нейния последен конгрес.
Доктор Юлиан Вучков е професор по художествена култура в Университета за национално и световно стопанство. Там чете лекции и по дисциплините „Артмениджмънт“ и „Култов туризъм“.
Той е водещ на предаването „Размисли и страсти“ по телевизия Скат. Предаването тече на живо, гостуващите музиканти свирят и пеят на живо, без плейбек или симбек. Работил е дълги години в БНТ(в предаването "Всяка неделя"), ТВ "7 дни", където създава предаването "Храна за душата" - разискват се проблемите и философията на човешкото съществуване. Театроведът естет Юлиан Вучков води рубрика "Посланията на Юлиан Вучков" във "Вестник за жената".
Произведения
Юлиан Вучков публикува за пръв път през 1955. Автор е на около 1500 публикации в печата и на повече от 20 книги в областта на художествената култура и етиката. Има приблизително 1500 участия в телевизионни предавания и 500 участия в Националното радио.
- „Живот с голяма и малка буква“ (1965)
- „Есета и публицистични очерци“ (1965)
- „Театрални светове. Статии.“ (1968)
- „Човешки нрави“ (1.изд.1975,2.изд.1980)
- „Изборът в живота“ (1981)
- „Българската драматургия 1944-1979“ (1981)
- „Българската драматургия 1878-1944“ (1983)
- „Изкуството да живеем“ (1984); „Изкусство жить“, издадена в Москва
- „Театърът - реалност и магия“ (1986)
- „Сезоните на възрастта,или Глад за обич“ (1988)
- „Българската драматургия 1856-1878“ (1989)
- „Телевизията - живот и чудо“ (1990)
- „Капризите на живота“ (1995)
- „Загадките на любовта“ (1996)
- „Кратка история на световната драматургия“ (1997, второ издание 1998)
- „Върхове в историята на българската литература“ (1999)
- „Теория на художествената култура“ (2000)
- „Артмениджмънт“ (2002)
- „Човешкият свят,или храна за душата“ (2003)
- „Животът в България през моите спомени: Срещи с бележити хора“ (2005; ISBN 9544434607)
Награди
Юлиан Вучков е отличаван многократно с различни награди. През 1968 Съюзът на българските писатели (СБП) награждава книгата му „Театрални светове“, година по-късно получава втора награда за критика на Четвъртия национален преглед на българската драма и театър, а през 1980 трудът му „Българската драматургия 1944-1979“ е удостоен с наградата на Съюза на артистите в България, през 1984 г. същият труд бива отличен с Първа награда за критика на Шестия национален преглед на българската драма и театър.
През 1970 Ю. Вучков получава орден „Кирил и Методий“ първа степен, пет години по-късно става лауреат на Димитровския комсомол за публицистичния му труд „Човешки нрави“. През 1977 става Заслужил деятел на културата, а през 1983 - Народен деятел на изкуството и културата. През 1986 г. е удостоен с орден „Народна република България“ първа степен, а през 1998 Съюзът на българските писатели отличава книгата му „Кратка история на световната драматургия“ с наградата за литературна история и критика.
През май 2006 проф. Ю. Вучков получава награда за цялостно творчество от Съюзa на българските писатели.
През м. април 2007 Юлиан Вучков бива удостоен с високата награда за цялостно творчество "Златната муза"; специално отличени биват трудовете му "Кратка история на световната драматургия" и "Теория на художествената култура"
Външни препратки
- Разграничавайте доброто от злото - интервю във вестник "Дума"