Тезаурус

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теза́урус (от гръцки „θησαυρός“ — „съкровище“) в съвременната лингвистика e особен вид речник с обща или специална лексика, в който се посочват семантични отношения (синоними, антоними, пароними, хипоними, хипероними и т.н.) между лексикалните единици. По този начин тезаурусът, особено в електронен формат, е ефикасен инструмент за описание на отделните предметни области.

За разлика от тълковния речник, тезаурусът позволява да се поясни смисъла не само с помощта на определение, но и чрез съотнасяне на думата с други понятия и техни групи, благодаря на което може да се използва в системите за изкуствен интелект.

В миналото с термина „тезаурус“ са се означавали предимно речници, представящи лексиката на езика с максимална пълнота и с примери за нейната употреба в писмената реч.

Първият тезаурус е съставен през 1805 г. от британския лексикограф Питър Роже, но е публикуван едва през 1852 г. под името „Тезаурус на думите и фразите в английския език“.

[редактиране] Източници

Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Тезаурус от сайта http://ru.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите.



[редактиране] Външни препратки