Перник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Перник
Герб на Перник Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Перник
Население: 85 391[1]
Надм. височина: 756 м
Пощ. код: 2300
Тел. код: 076
МПС код: РК
Кмет
Антоанета Вълева
Адрес на общинската администрация
ул. "Св. Св. Кирил и Методий"
п.к. 303
тел.: 076/2-56-33
сайт: www.pernikinfo.com

Перник е град в Западна България в близост до град София. Той е административен център на Област Перник и Община Перник.

Съдържание

[редактиране] География

Поглед към Перник от крепостта Кракра през зимен период
Поглед към Перник от крепостта Кракра през зимен период
Поглед към Перник от крепостта Кракра, разположена в южния край на града
Поглед към Перник от крепостта Кракра, разположена в южния край на града

През град Перник минава т.нар. транспортен коридор 4, европейски път E79 и железопътна линия, която съединява Централна Европа и Гърция.

Градът е разположен на 710 метра над морското равнище. Той е най–големият град в Югозападна България след София. Разположен е на 30 км. югозападно от София, на 59 км. североизточно от Кюстендил, на 70 км. северно от Благоевград. Той е и най–големият град в България за добив на въглища.

Перник е важен транспортен център с удобни железопътни връзки за София, Благоевград, Кулата и Кюстендил. В градската част е развит тролейбусен и автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват преди всичко от общинската транспортна фирма.

През територията на града преминават автомагистрала , много първокласни, второкласни и третокласни пътища. В региона се намира един от най-старите търговски пътища на Балканите - София-Солун-Скопие.

Град Перник се намира в югозападната част на България, на 30 км от столицата София. Той е разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 м, дължина 22 км. и е заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от витошкия Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 км.. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади (до 25 години) хора.

Градът е стопански, културен и административан център на община с два града и 22 села, с обща площ - 461.1 кв. км., което надвишава средната площ за община в България - 427 кв. км. На 100 кв. км.територия са разположени 4.98 селища. Броят на хората в трудоспособна възраст е около 65 300 души, пенсионерите са 26 129. Жените са повече от мъжете - 56 835 срещу 54 964. Раждаемостта на 1000 души е 6.1. Перник е и център на област - Пернишка.

Умерено-континентален климат, характерни са честите температурни инверсии, инверсионна облачност и радиационни мъгли.

[редактиране] История

Основна статия: История на Перник

Много подробна статия от pernik.info

Перник е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.

Перник е наследник на средновековния град със същото име. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей.

Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.

Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през век. Свързва се със славянския бог Перун. В началото на ХI в. селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Особено голям е приносът на Кракра през 1003г, когато той спира храбро настъплението на византийския император Василий II Българоубиец към Сердика. Днес Пернишката крепост е една от най-големите исторически забележителности на града.

Най-новата история на Перник започва през миналия век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-ХI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население ги копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички "чернийо камък". Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.

С построяването на първите миньорски квартали по терасите на река Струма се слага началото на рударското селище Перник.Няколко десетилетия Перник е енергийното сърце на България.

[редактиране] Религии

Голямата част от населението на Перник е от българско. Най-разпространената религия в региона е Източното православие. В града има само източно православни християнски църкви и параклиси, а джамии, синaгоги и катедрали в района не се срещат.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Минната Дирекция
Минната Дирекция

Пернишката икономика е много силно засегната от икономическата криза и причините за това са много комплексни: преход от централизирана към децентрализирана система на управление; забавяне на структурната реформа и най-вече на приватизацията; загуба на традиционни пазари и в същото време малък вътрешен пазар за мощности, които бяха разчетени да задоволяват пазара на СИВ.

В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля има черната металургия ("Стомана индъстри" [1]), производство на електро- и топло-енергия ("Топлофикация -Перник"), машиностроителна и металообработваща промишленост (“Прамет”/Феромагнит/, “Струма”, “Солидус”, „ЗГГМ“, “Минералмаш”), електротехника (“Инкомс – токоизправители“), въгледобив и др. Нараства делът на леката промишленост (предимно шивашка), търговията и услугите.

Ново строителство в центъра на Перник
Ново строителство в центъра на Перник

Значителна част от производствените фондове са преминали в частна собственост, в т.ч. и на чуждестранни фирми (редимно от Гърция): в металургията - "Виохалко"; в шивашката промишленост - "Блупойнт", "Демо", "Арахни"; в дървообработването - "Рапид груп"; в хранителната промишленост - "Мелбон" и др.

[редактиране] Обществени институции

  • Колеж по предприемачество [2] към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър

Други:

  • Организация на слепите, ул. "Райко Даскалов" 11
  • Дружество "Военноивалид", ул. "Радомир" 1, стая 16
  • Клуб "Инвалид", ул. "Радомир" 1а
  • Съюз на военно-инвалидните кооперации в България, ул. "Кракра" 14, вх. Б, ап. 14
  • Регионално дружество за подкрепа на лица с умствени и физически затруднения, клон Перник
  • Дружество на самотните майки, ул. "Брезник" 60
  • Демократичен съюз на жените, ул. "Радомир" 1, етаж 2, стая 11
  • Български женски съюз
  • Регионален съвет на Българския антифашистски съюз
  • Свободен младежки център, ул. "Кракра" 68/7
  • Фондация "Здраве"
  • Регионален координационен съвет на КНСБ
  • Регионален съвет на КТ "Подкрепа"
  • Комитет "Спасение"
  • Фондация "Дар за бъдещето"
  • Регионален комитет на БЧК, ул. "Радомир" 1
  • Българско сдружение за честни избори и граждански права
  • Женска инициатива за солидарност към фондация "ЖАР"
  • "Общински младежки съвет"-гр.Перник,Общински младежки дом,пл. Кракра 1,ет.2

[редактиране] Културни и природни забележителности

Дворецът на културата
Дворецът на културата

[редактиране] Дворец на културата

Общинският комплекс „Дворец на културата - Перник“ е културното средище и институцията, осъществяваща дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности в Перник. Постройката е най-големия комплекс за културно средище на целия балкански полуостров.[2] Към нея функционират

  • професионален духов оркестър с диригент доц. Христо Тонев, основан през 1902 г.и преминал към Двореца на културата от 1965 г.
  • камерен оркестър "Орфей", създаден от общината на гр. Перник през 1975 година.
  • народен оркестър, в чийто състав влизат български фолклорни инструменти като кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тъпан.
  • ансамбъл за народни песни и танци "Граовска младост", създаден през 1959 г., участник на множество фолклорни фестивали в България, Италия, Франция, Унгария, Белгия, Германия, Полша, Югословия, Русия, Турция, Канада.
  • художествена галерия, която разполага с три художествени зали: „Градска художествена галерия“, Галерия „Културно-информационен център“ и „Арт-салон“. Фондът на градската художествена галерия се състои от 1682 произведения на изкуството, сред които творби на Златю Бояджиев, Илия Петров, Александър Поплилов, Светлин Русев и др. Галерия „Културно-информационен център“ е домакин най-вече на изложби на пернишки художници и гостуващи творци от страната. Галерия „Арт-салон“ е ориентирана към индивидуални и тематични изложби, както и изложби на деца от школите по рисуване.
  • научна библиотека "Светослав Минков"' с фонд от около 280 000 библиотечни единици, който я прави най-голямото документално книгохранилище на територията на региона.
  • обединена школа по изкуствата, която от 1954 г. функционира като музикална школа, а през 1996 се разширява със създаването на класа по изобразително изкуство. Школата провежда обучение по пиано, акордеон, цигулка, китара, удари инструменти и изобразително изкуство.
  • общински младежки съвет, който работи по инициативи свързани с различни сфери от обществения живот на град Перник: "Спорт,екология и младежки дейности", "Превенции и социални дейности" и "Образование и култура".

[редактиране] Музеи

  • Исторически музей
  • Музей по минно дело

[редактиране] Други

[редактиране] Редовни събития

  • Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.
  • Ден на град Перник - 19 октомври
  • Майски културни празници
  • Ноемврийски музикални празници
  • Празник на детското творчество "Чичо Стоян". Провежда се първата събота и неделя от юни.

[редактиране] Личности

  • Ивета Григорова - модел, собственик на модна агенция "Ивет фешън"
  • Албена Хубенова - Бачкова - баскетболистка, национална състезателка

[редактиране] Транспорт

Перник се обслужва от постоянни автобусни и ж.п. линии до цялата страна. В града има голям набор от маршрутни таксита, действа и тролейбусна мрежа. Най-големите фирми предоставящи автобусен транспорт, в града са Юниън и Пътнически Превози.

[редактиране] Комуникации и медии

[редактиране] Интернет

[редактиране] Радио и телевизионни канали

[редактиране] Кухня

Място, където може да прекарате комфортно няколко часа, като се насладите на отличаваща се с оригиналност и безспорни вкусови качества местна и интернационална кухня.

[редактиране] Спорт

Логото на "Миньор"
Логото на "Миньор"

Футболният отбор на гр. Перник е на ПФК "Миньор". Той е създаден през 1919 година след обединението на съществуващите до тогава в Перник спортни клубове към ДСО (Доброволните спортни организации). Наследник на СК "Кракра" (1919 г.), СК "Светкавица" (1932 г.), СК "Бенковски" (1936 г.) и ЖСК (1941 г.), които след Девети септември 1944 г. се обединяват в едно, под името "Рудничар".

ФК "Кракра" е създаден през април 1919 година, но е регистриран официално и утвърден от Българската национална спортна федерация през 1920 година. Спортен клуб "Светкавица" е създаден през месец май 1932 година и съществува до 19 май 1934 година, когато е разтурен от полицията. СК "Светкавица" е бил член на Софийския спортен съюз (а не на БНСФ).

Представителният футболен клуб на Перник носи името "Миньор" от 1952 година. След Девети септември 1944 година в Перник се създава едно дружество - "Рудничар", което след обявяването на България за република се преименува на "Републиканец - 46". По-късно основното дружество в града е "Торпедо", което от 1952 година се преименува на "Миньор". От 1970 година до 1973 година дружеството, а и футболният отбор се нарича "Перник", а от 1974 г. до днес - "Миньор".

Официален сайт: http://minior-pernik.hit.bg/

  • ФК "Металург"

ФК Металург е български футболен отбор от град Перник. Основан е през 1954 г. През 1997 г. завършва на трето място в "Б" група и се класира за "А" група. Представя се повече от успешно и постига победи срещу ЦСКА, Локомотив (София), Ботев, Локомотив (Пловдив), Нефтохимик, Левски (Кюстендил), Септември, Миньор, Спартак (Плевен) и др., равенства с Левски (София), Славия и Литекс. В края на сезон 1998/99 г. обаче е установено, че домакинските загуби от Литекс (1:2) и Левски (София) (0:3) са били уговорени. След края на първенството БФС наказа Металург с изваждане от "А" група, а на Литекс и Левски бяха отнети по 3 точки от актива. Основния екип е червени фланелки, тъмносини гащета и червени чорапи. Играе мачовете си на стадион Металург в кв. Изток, Перник с капацитет 10 000 зрители.

[редактиране] Големи магазини и бизнес сгради

Бизнес комплекс „Елена“
Бизнес комплекс „Елена“

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Галерия

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол


Герб на България

Административно деление на България

БлагоевградБургасВарнаВелико ТърновоВидинВрацаГабровоДобричКърджалиКюстендилЛовечМонтанаПазарджикПерникПлевенПловдивРазградРусеСилистраСливенСмолянСофийска областОбласт СофияСтара ЗагораТърговищеХасковоШуменЯмбол