Макс Фриш

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Макс Фриш
швейцарски писател
Роден: 15 май 1911
Цюрих, Швейцария
Починал: 4 април 1991
Цюрих, Швейцария

Макс Фриш (на немски Max Frisch) е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект.

Ражда се в през 1911 г. в семейството на архитекта-строител Франц Бруно Фриш и жена му Каролина Бетина. Най-напред изучава германистика. След като през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, Фриш се изпълва с неудовлетворение към хуманитарните дисциплини, прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини.

Публикува първата си книга, романа „Юрг Райнхарт“, през 1934 година. Изживява мирогледна криза, решава да скъса с литературата и да се отдаде на някоя „положителна“ професия. През 1936 г. започва да следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Междувременно за романа си получава авторитетната литературна награда „Конрад Фердинанд Майер“. И въпреки решението си да изостави литературата, продължава да пише.

През 1943 г. излиза романът му „Мъчни хора“ (1943). В Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием „Ето че те отново пеят“ (1945). Следват драмите „Санта Крус“ (1946), „Когато войната свърши“ (1949), „Граф Йодерланд“ (1951) и големият му световен успех - комедията „Дон Жуан, или Любовта към геометрията“ (1953).

Слава на белетрист му донасят романите „Щилер“ (1954), „Хомо Фабер“ (1957) и „Ще се нарека Гантенбайн“ (1964). През последните години на живота му вниманието привличат повестта му „Монтаук“ (1975), драмата „Триптих“ (1978), както и повестите „Човекът се появява през холоцена“ (1979) и „Синята брада“ (1982).

В творчеството си Фриш разглежда отчуждението на съвременния човек от света, от себеподобните и от самия себе си, като излага възгледите си на хуманист и моралист.

[редактиране] Външни препратки