Хрупища

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костур.

Хрупища
Άργος Ορεστικό

Хрупища
Хрупища на картата
Данни
Област: Западна Македония
Ном: Костур
Дем: Орестида
Географска област: Костенария
Население: 7 558 (2001)
Надм. височина: 650 м
Геогр. положение: 40° 28' 0" сев. ш.
21° 16' 0" изт. д.
Пощ. код: 522 00
Тел. код: 24670-2

Герб на Хрупища

Хрупища (понякога Хрупище, на гръцки: Άργος Ορεστικό, Аргос Орестико, катаревуса: Άργος Ορεστικόν, Аргос Орестикон, старо Χρούπιστα, Хруписта, арумънски: Hrupistea, Хрупищя) е град в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на Дем Орестида в Ном Костур, част от административната област Западна Македония. Градът е разположен в Костурската котловина на река Бистрица (Алиакмон) на 12 километра южно от номовия център Костур по главния път за Гревена. Наброява 7 558 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

В 17 век турският писател Хаджи Калфа (Кятиб Челеби) пише в своето описание на Румелия и Босна за града: „Хорпища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далече от Кесрие (Костур). Наблизо се намират Кесрие, Билища, Наслидж (Населица). Жителите са българи.” В края на 19 век Хрупища е център на нахия в Костурска каза и има силно смесено население. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Хрупища има 2 690 жители, от които 1 100 българи, 700 турци, 720 власи и 170 цигани.[1]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Хрупища има 560 българи екзархисти и 1 616 българи патриаршисти, както и 100 гърци, 960 власи и 60 цигани, а в паланката функционират българско и гръцко училище.[2]

Гръцки статистики от 1905 година показват Хрупища като градец с 2 180 жители, от които 650 гърци, 300 българи, 1 200 турци и 30 власи.[3]

[редактиране] В Гърция

В 1912 година след Балканската война Хрупища попада в Гърция. Преброяването от 1913 показва 2 448 жители, а това от 1920 – 3605. В периода 1914 и 1919 шест, а след 1919 година девет души се изселват по официален път в България.[4] В 1924 година турското население на града е изселено и в него са настанени 863 гърци бежанци от Мала Азия. Преброяванията от 1928 и 1940 година сочат 3 605 и 4 215 жители. По време на Втората световна война в Хрупища има подразделение на Българския клуб и две подразделения на българската паравоенна организация Охрана - общо 180 души начело с Паскал Добролитски от село Добролища. След 1945 за участие в Охрана в Хрупища са арестувани над 200 души.[5] В 1951 по време на Гражданската война жителите на града са 4 196, а в 1961 – 3978, а заедно със селяните бежанци от войната - 5104. Преброяването от 1971 показва 5 147 жители, а тези в 1981 и 1991 - 5 979 и 6 653 жители.

[редактиране] Родени в Хрупища

[редактиране] Външни връзки

Препратка към страница на гръцки Официален сайт на Дем Орестида


[редактиране] Бележки

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  3. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko. В гръцките статистики „българи“ са единствено българите екзархисти, а патриаршистите се броят за „гърци“.
  4. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko.
  5. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
Дем Орестида
Хрупища (Аргос Орестико) | Бела църква (Аспроклисия) | Бухин (Антиро) | Вичища (Ники) | Витан (Вотани) | Госно (Лаханокипи) | Долени (Зевгостаси) | Езерец (Петропулаки) | Жужелци (Спилеа) | Забърден (Меланитио) | Зиковища (Спилиос) | Керасона | Либешево (Агиос Илияс) | Лудово (Крия Нера) | Лъка (Ланка) | Мангила (Ано Периволи) | Марковени (Амбелохори) | Моласи (Диалекто) | Нестиме (Ностимо) | Осничани (Кастанофито) | Песяк (Амудара) | Ресула (Велос) | Семаси (Кремасто) | Скумско (Врахос) | Старичани (Лакомата) | Шкрапари (Аспронери)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици