Бесфиня
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бесфиня Σφήκα |
|
---|---|
Бесфиня на картата на Ном Лерин
|
|
Данни | |
Население: | изселено |
Надм. височина: | 1 174 м |
Геогр. положение: | 40° 43' сев. ш. 21° 9' изт. д. |
Пощ. код: | няма |
Тел. код: | няма |
Бесфиня, Бесвиня или Бесфина (на гръцки: Σφήκα, Сф̀ика, старо Μπέσφινα, Бесфина, на македонски литературен език: Бесвиња) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния Дем Преспа в Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в областта Кореща, високо в южния склон на планината Корбец (Трикларио) на около 40 километра западно от номовия център Лерин (Флорина).
[редактиране] История
В 19 век чисто българското село е известно като убежище на хайдути и разбойници. В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото живеят 70 български семейства (373 души).[1] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Безвиния е посочено като село с 52 домакинства със 165 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Бесвиня живеят 390 жители българи.[3] Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Безсвини има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
След Балканската война Бесфиня попада в Гърция. Преброяванията от 1913 и 1920 година показва 431 и 348 жители, а тези от 1928 и 1940 - 322 и 294 жители. Намаляването на населението се дължи на емиграция в България и отвъд океана. Селото е разрушено напълно по време на Гръцката гражданска война, като всичките му жители - 77 семейства с 304 души бягат в социалистическите страни. Землището на селото е присъединено към това на съседното село Оровник (Кариес).
[редактиране] Родени в Бесфиня
- Никос Далипис, гръцки андартски капитан
- Стефанос Далипис, гръцки андартски капитан
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
Дем Преспа (Преспес) | ![]() |
|
---|---|---|
Ръмби (Лемос) | Ахил (Агиос Ахилиос) | Буковик (Оксия) | Винени (Пили) | Герман (Агиос Германос) | Гражден (Врондеро) | Желево (Андартико) | Лънги (Микролимни) | Медово (Милиона) | Нивици (Псарадес) | Оровник (Кариес) | Ощима (Тригоно) | Писодер (Писодери) | Пъпли (Левконас) | Рудари (Калитеа) | Търново (Прасино) | Щърково (Плати)
Исторически села: Бесфиня (Сфика) | Дреново (Краниес) | Дробища (Дасери) | Опая | Орово (Пиксос) | Търново (Анкатото) | Шаовци (Сяки) |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |