Потребител:GoriLLaz
от Уикипедия, свободната енциклопедия
== Местообитание на птиците по скалистите места ==
Различен е птичият свят на скалните места.Докато някои видове белогъзки, бързолети и скални дроздове) се срещат от скалите непосредствено край морския бряг до каменисти места във високите планини,то други видове строго се придържат към определени височини(напр. Скалния орел,брадат лешояд; хайдушка гарга и др.),обитават само високите планини.Трети видове ще намерим да гнездят както в скалните пукнатини,така ми в дървесните кухини(напр. Обикновена гарга,папуняк,синя гарга и др.).Четвърти видове,като скалния гълъб и египетския лешояд,избягват високопланинските скални места и се срещат предимно в равнини и по нископланински непристъпни скали и пещери.Затова в зависимост от географското положение на района,в който ще екскурзираме,ще намерим различни птици.
Гарванът-гробар(Corvus corax) рядко прелита по високите скали.В летене той лесно се различава:изцяло черен и доста по-едър от сивата врана.Широки и дълги крила с добре развити „пръсти” на маховите пера.Относително дълга опашка.Главата изглежда едра поради четинестите пера по гърлото.Има масивен и ъгловат клюн.Въпреки размерите си лети акробатично .Изпълнява падащи и премятащи се фигури,особено при брачния полет напролет. Не е общителен,по-често се вижда по двойки,но макар и рядко се събира на ята.Обаждането му е характерно дълбоко и грубо гракане или типичното „коррк...коррк”.Широко разпространен, никаде многоброен вид.
Обикновената гарга(чавка-Coloeus monedula)често гнезди по скалисти проломи и то на многобройни шумни колонии.Най-дребният и най-широко разпространен представител на семейство Вранови.При възрастните и младите по-голямата част от главата и тялото са матово сажденочерни,със сиво по темето,тила и горната част на гърдите.Къс масивен клюн.Очите на възрастните са с бял ирис,при по младите не се открояват толкова.Лети обикновено направо по-чести махове от другите вранови; крайчетата на крилата са без „пръсти”.Гласовита,обажда с металическо „чияк-чияк-чияк”.
По-типичен обитател на високопланинските скали е хайдушката гарга(Pyrrhocorax grasulus).Тя е по-едра от кос,със стройно телосложение и сравнително дълъг жълт клюн.Леко лети и отдалеч се чува нейният характерен звук „клиюу..клиюу”,доста звънко и силно и съвсем неприлично на граченето на другите птици.Гнезди в скални ниши,пукнатини и тераски,но винаги на недостъпно място.Храни се предимно с насекоми дребни животни.
На пояса на горите нашето внимание може да бъде приковано от летенето на една неголяма птици,едра колкото врабче,но с красиви сивочервеникави криле.Тази птичка каца на някоя скала,и то почти отвесно,отдръпва с дългата си слабо закривена човка скрило се там насекомо и го поглъща.Тя е пепеляво-сива отгоре,черна отдолу,с черна опашка и червени големи крилни пера,но изпъстрени с големи полукръгли бели петна. Това е скалолазката(Tichodroma muraria),типичен обитател на високите планини.
Домашната червеноопашка(Phoenicurus achrurus) е много характерна птичка по така наречените каменни реки и „морени” във високите планини.Тя често стои кацнала на някой каменен блок,издава една подсвиркване,което завършва с гърлесто характерно чирикане „ди...ди...чтррдиди”,или пък само подсвиркване и чирикане като „фийт..чк...чк”.Тя е с големината на врабче,но с много по-стройно телосложение. При летене винаги се откроява много ясно ръждиво-червеникавата и опашка.Отгоре е тъмносива и черна по гушата и гърдите с по едно белезникаво петно на крилете.Зиме мъжкият не е в наситени багри,но се запазва червеникавото оцветяване на бързо трепкащата опашка.Младите са тъмнокафяви,изпъстрени с по-бледи петна,и червеникава опашка. Гнезди освен между кухините на скалните блокове и в кухините на каменни огради и под керемидите на високопланинските сгради и хижи.
Покрай пътя,по трапеците с чакъл или по ерозираните места,дори и край каменните огради по някои селища ще намерим обикновената белогъзка(Оеnanthe oenanthe).Тя е също малко по-малка от врабче.При летене винаги изпъква бялото и оперение в областта на трътката(надопашната област),откъдето е получила името си.Нарича се и каменарче защото се заселва главно по каменисти места.Мъжкият отгоре е сив,с черно-кафяви бузи,криле и опашка и кремаво-бели гърди.Женската е сиво-кафява отгоре,бежова отдолу с кафява презочна ивица,покриваща и бузите.Младите са подобни,напъстрени с бежово.При възбуждение мъжкият се навежда,снижава и изправя,като издава характерно „чи...чекчек”,песента е кратко стържещо чирикане.Движат се предимно по земята,притичват стремглаво на кратки разстояния и спира с вирната опашка.
Скалният или каменният дрозд(кос-Monticola saxatils) се среща по скалисти места и по Черноморското крайбрежие,и по каменистите сипеи всред иглолистните гори.Той е голям колкото кос.Мъжкият е особено красив и четири цветен:синкава глава и шия,ръждиво-червеникави гърди,корем и опашка,бял кръст и тъмнокафяви криле.Пее и в летене и песента му е подобна на песента на авлигата.Женската,мъжкият през зимата и младите са сивкави,но опашката-кестенява.Отгоре са кафяви,а отдолу-бежови с изобилни люспести напетнявания.Обикновено е активен по земята.Обажда се с късо „тък”.Песента е разнообразно и наподобяващо флейта чуруликане.Може да се наблюдава от май до август.
Планинска завирушка(Prunella collaris) среща се над зоната на гората,по каменните блокове.Тя е по-дребна от скорец,сиво-кафеникаво напетнено оперение,но под гушата е белезникава с много напречни тънки ивици.Песента и е подобна на чучулигата.
По високопланинските каменни места,с отвесни скални и непристъпни стени гнезди скалната лястовица(Riparia rupestris).Тя е голяма колкото градската лястовица,но се отличава от нея по цвета си.Отгоре крилете и са земно-кафеникави,а отдолу е нечисто белезникави с жълтеникав оттенък.Опашката и е слабо врязана с няколко кръгли бели петна.Често смесвани с лястовиците са бързолетите.Тези неуморно летящи птички са едни от нашите най-добри летци.Крачката им са съвсем къси-само за закрепване.Крилете им са неимоверно дълги,така че при летене силуетът им наподобява на полумесец или на сърп.Хранят се само с летящи насекоми.
Черният бързолет(Micropus apus/Apus apus) e изцяло черно-кафяв,с неясно белезникаво петно под човката.Клюнът е мъничък,но устата-голяма.Краката са малки,почти не ги ползва за ходене.Очите са относително големи.Крилата са дълги и тесни.Полетът е бърз и характерно трепкащ.Опашката е къса и плитко врязана на края.Често се събира на ята.Прекарва повечето време в полет.Издава пронизителни високи писъци.Широко разпространен и на определени места често срещан вид.
Алпийски бързолет(Micropus melba/Apus melba)е с големината на дрозд.Той е кафяв отгоре,бял отдолу,като през шийката му преминава напречна тънка ивица.
От хищните птици по каменистите места рядко у нас може да се видят гнездящи бухали(Bubo Bobu),сокол-скитник(Falco peregrinus),скален орел(Aquilla chrysaetos),белоглав лешояд(Gyps fulvus),брадат орел(Gypaetos barbatus).
Сравнително по-често у нас гнезди по скалистите проломи египетския лешояд(каняк)-(Neophron percnopterus).Оперението на възрастните е изцяло бяло,с черни краища на крилете.Човката,гушата и краката му са яркожълти.Храни се с мърша,земноводни влечуги и разни дребни бозайници.
По скалните ниши ще срещнем групи от сини гарги и ветрушки.
На много места у нас по пещерите гнездят и големи групи от диви скални гълъби(Columba livia),към които често се присъединяват и дават смесено поколение и подивели домашно гълъби.Средно голям гълъб.Оперението е в мек сив цвят,възрастният е с метален блясък по много пера по темето и врата.В полет се виждат белият кръст и двете черни препаски по заоблените крила.Клюнът е тъмен и къс,краката са червени.Полетът е бърз и прав.Обажда се с мъркащи и гукащи звуци.Скалният орел гнезди на отдалечени скалисти брегове и в планински райони.
От ловните птици най-характерен за скалистите терени е планинският кеклик(скалната яребица – Alectoris graeca).Той има големината на яребица.Отгоре е сиво-синкав с ръждив оттенък на гърба.Една черна ивица през очите и гърлото отделя бялото поле на гушата от сивите гърди.По слабините има множество вълновидни кафяво-черни напречни препаски.Клюнът и краката му са яркочервени.През пролетта и лятото,мъжкият рано сутрин пее звучно „кикилииик”.Храни се със семена,насекоми,червеи,мравки и мрави яйца,листа и плодове на боровинки,хвойна,мащерка и др.
Ясен Хр. Генсузов Молекулярна биология в СУ "Св. Климент Охридски" II-ри курс Това е един доклад който трябваше да правя миналата година,информацията е събирана от няколко учебника! Надявам се да ви е полезно!