Ернак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ернак (гръцки: Ήρνάχ "Hernach") е третият син на Атила.

След смъртта на Атила през 453 г., неговата империя се бързо разпада и останките и минават под власта на Ернак. Смята се, че той е царувал от 453 г. до 503 г. над българите утигури, племе което представлявало значителна част от бившата Хунска империя и населявало източната и част (дн.Украйна).

Според Именник на българските ханове, владетел на име Ирник е бил начело на прабългарите в продължение на 150 години и началото на неговото царуване се отнася прибилизително към 453 г. Някои историци смятат, че Ернак и Ирнак са били една и съща личност.

Според Прокопий анд утигурския хан Сандилх, Ернак имал двама сина:

"...единият се казвал Утигур, а другият Кутригур. След смъртта на баща им те си разделили власта и дали имената си на управляваниет от тях племена, така че дори и днес някои от тях се няричат утигури, а други - кутригури." [1]

[редактиране] Източници

  1. Priscus. Excerpta de legationibus. Ed. S. de Boor. Berolini, 1903, p. 586

[редактиране] Виж също

Атила >>> владетел на утигурите (ок.453 – ок.503) >>> Утигур и Кутригур