Малък Преславец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малък Преславец е село в Североизточна България. То се намира в община Главиница, Област Силистра.
Малък Преславец | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Силистра |
Община: | Главиница |
Население: | 321 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 86 м |
Пощ. код: | 7620 |
Тел. код: | 08537 |
Геогр. положение: | 44° 4' сев. ш. 26° 51' изт. д. |
МПС код: | СС |
Кмет или наместник | |
Милена Димитрова |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Малък Преславец се намира на 9 км северно от с. Зафирово, община Главиница и на 49 км западно от град Силистра. То е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на надморска височина 100-150 м. Към момента населението му наброява 388 жители, като в минали години те са били значително повече.
[редактиране] История
Селото е основано през турско време. Жителите му са преселници от Котелският край на Балкана. Първоначално населението е смесено - българи и мохамедани, като българите преобладават, а в по-късен период турското население се изселва. Първото име на Малък Преславец е Несчесънца, а по-късно е преименувано на Кадъ-кове (съдийско село). По време на Румънската окупация селото се е нарича Кадъ-кьой, а след Съединението на България се преименува на Малък Преславец - името, с което е известно в днешни дни.Районът на село Малък Преславец е богат на паметници на културно-историческото наследство от различни епохи и цивилизации. По отвесния бряг на реката между Малък Преславец и Ветрен в дебелите льосови напластявания, археолозите откриват керамични оръдия на труда, свързани с първобитните обитатели. Те датират между един милион и десет хиляди години преди Христа и се явяват един от най-ранните паметници, свързани с хомосапиенса не само в България, но и на Балканите въобще.Праисторическо селище, разположено на 3,2 км северно от селото, до североизточната част от блатото при дунавския бряг, открито при строителството на хидромелиоративно съоръжение 80-те години на 20 век. Датирано е около шест хиляди години преди Христа и е определено към ранния неолит. Принадлежи към културните Градешница и Старчево-Криш. Засега това е едно от най-ранните стационарни селища, открити в Добруджа. Намерени са великолепни керамични съдове, предмети на бита и няколко праисторически жилища. В едно от тях е открит уникален праисторически гроб с реставрация, датиран шест века преди Христа. Тялото е намерено в поза “хокир” (като дете в майчина утроба). Това е едно от най-ранните датирани погребения в Българските земи и на Балканския полуостров.Праисторическо селище на 2,6 км северно от селото, разположено на крайезерна тераса. Датира от бронзовата епоха.Праисторическо тракийско селище, римска, късноримска, ранновизантийска и ранносредновековна българска крепост. Разположена е на 3,7 км северно от селото и на 0,5 км югозападно от пристана в местностите “Градището” и “Марата”. Обекта е частично археологически проучен и там са разкрити U-видна и ветрилообразна ъглова кула от късноримската епоха. Ранносредновековно селище и крепост, отстоящи на 4,2 км северно от селището и на 0,5 км източно от пристана в местността “Саръ Борун”. Крепостта попада в свлачище и по-голямата част от нея е пропаднала в коритото на р. Дунав. Личат следи от южната стена, градена от ломени камъни, споени с глина; има следи и от ров. На повърхността се откриват фрагменти от ранно-средновековна керамика. Римски път - през Римската епоха - II-IV век през района на Малък Преславец е минавал един от най-важните пътища на Римската империя край брега на Дунав, свързвал Рим през Виена до Черно море. За римските пътища на Балканският полуостров проф. Н. Мутафчиев в своето съчинение “История на българския народ” казва: “По тия големи пътища се движели римски армии, пътувала и държавната поща и затова те били снабдени с всички възможни в тогавашно време улеснения. На по-големи разстояния по тях се намирали добре уредени станции, в които пътниците могли да пренощуват." Близо до село Малък Преславец е открита Късна /Бивша/ Римска крепост “Кандидиана” в местността “Марата”. Основана е в края на ІІІ и началото на ІV в. и просъществува до края на VІ и началото на VІІ в. От последната четвърт на ІІІ в. до първата половина на ІV в. тук е действал/а “фиглина” като част от ІХ-тия легион на Клаудиус. Според картата на Кастория, римският крайдунавски път, идващ от Нове (Свищов), Сексажинта Приста (Русе), Трансмариска (Тутракан), минавал и през римската станция Нигринияна, която се намирала в местността “Градището” край сегашното село Малък Преславец, и продължавал през Кандидияна (с. Попина), Тегуличия (Сребърна), Дорусторум (Силистра) до устието на река Дунав. В развалините на “Градището” е намерена мраморна плоча с надпис, която говори за сраженията на българският хан Крум с византийският император Никифор в 811 година. Тази плоча се съхранява в археологическия музей - гр.София. За красотите на местността “Градището", допълнени с прекрасната гледка на блатото край Малък Преславец, говори и едно писмо на Киевския княз, посетил местността, до майка му, в което той пише: “Майко, ако искаш да видиш по-красива земя oт Киевската, ела в Кадъ-кьой” (писмото се съхранява в държавният исторически музей - гр. София).
Религия - Християнска
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
Защитена местност Блатото Малък Преславец
Защитена местност “Блатото Малък Преславец” се намира на 4 км северно от едноименното село и е в непосредствена близост до р. Дунав. Отстои на около 30 км от Поддържан резерват “Сребърна” и служи за хранителна база на чапли, блестящи ибиси, лопатари, корморани и други гнездещи в резервата птици. То e най-голямата колония на бяла водна лилия в България. Обявено е за Природна забележителност със Заповед № 310/10.04.1986 г. на Комитета за опазване на околната среда, издадена на основание чл. 18 и чл. 22 от старият Закон за защита на природата, и обхваща територия от 38.5 ха. През 2004 г. Блатото Малък Преславец е прекатеригоризирано в Защитена местност по Закона за защитените територии със Заповед № РД 411/28.04.2004 г. на Министъра на околната среда и водите. Прилежащата му територия е увеличена почти трикратно - 147,3364 ха. Блатото Малък Преславец граничи със землището на с.Малък Преславец, регулационните граници на населеното място, четвъртокласен път и територия Държавен горски фонд. Територията на защитената местност е 147,3364 ха, от които: гори, с площ от 67,32ха – Държавен горски фонд; земеделски земи, с площ от 44,6564ха – собственост на земеделски производители, общински и държавни мери; водна площ – 35, 36ха – изключителна държавна собствен Стопанисването, опазването и охраната на горите, земите и водните площи, в границите на защитената местност, се осъществява от Община Главиница и Кметско наместничество към Кметство село Зафирово, в съответствие с действащото законодателство и решения на Общински съвет гр.Главиница. Блатото Малък Преславец е разположено на 412 км по река Дунав, на 3-4 км от едноименното село и на около 20 км западно от езерото Сребърна. Източната му страна е в съседство с обработваеми площи, южната му граница се очертава от широколистна смесена гора, западната е дигата, която го отделя от реката, а северната се определя от шосеен път, водещ от селото до пристанището. Общата площ на блатото е 38.5 ха. Трябва да се отбележи, че по структура и строеж то прилича много на езерото Сребърна. Геоложката му история е много интересна. Преди около един милион години североизточната част на Дунавската равнина е вече суша. Върху тази суша се е образувало езерото благодарение на ерозионната дейност на кватерната река, която е отмивала съществуващите там гетски пясъци. Те са нестабилни и неспоени, лесно се рушат и се поддават на свличане и промиване. Този процес уширява устието на реката и намалява скоростта на течението, а носените пясъци формират пясъчна коса. Блатото има обширно водно огледало и малка заливна тераса, която при покачване на водите се увеличава. Понастоящем водозахранването на блатото е от повърхностно течащи води, вероятно и на подпочвени извори. Водната му повърхност е над средното дунавско ниво. Дълбочината му в северозападната част достига 5 м. Наклонът на дъното в южните части е около 2 градуса, което води до резки промени на водната площ при леко покачване на водите. С построяването на дига между блатото и реката се спира притока на речна вода към блатото. Осигурена е сезонната проточност на блатото Малък Преславец, при високи Дунавски води; не са ускорени еутрофикационните процеси, поради натрупване на биогени. Според специалистите находищата на бяла водна лилия тук са най-големите в страната. Но флората и фауната са значително по-богати. Тук са установени 177 вида висши растения от 61 семейства. В блатото на село Малък Преславец са наблюдавани и 147 вида птици. Около блатото се срещат следните растителни видове: синя жлъчка, пореч, червена детелина, дребна и издута водна леща, безкоренчеста волфия, вногокоренчеста спиродела, плаващ роголистник, водно лютиче, теснолистен и широколистен папур и безспорно растението номер едно на блатото - бялата водна лилия. Най-богат е птичият свят през пролетта и лятото. Могат да се видят гривеста чапла, малка и голяма бяла чапла, сива чапла, ням лебед, белобуза рибарка. През цялата година се срещат тръстиков блатар, мишелов, ливаден блатар, кос, сокол, белочела водна кокошчица - лиска (нейното присъствие говори, че водите на блатото са чисти), белоока потапница, голям гмурец, лятно бърне, корморан, воден бик.
[редактиране] Външни препратки
www.preslavec.net1.cc www.ezero-mp.bg