ITER
от Уикипедия, свободната енциклопедия
ITER е международен ТОКАМАК (магнитно ограничаван синтез) инженерно-изследователски проект, създаден с цел да докаже научната състоятелност и технологичната осъществимост на термоядрен реактор с естесвен мащаб.
Първоначално наименованието ITER е образувано като съкращение от английското название International Thermonuclear Experimental Reactor (международен експериментален термоядрен реактор). Понастоящем то официално не се счита за абревиатура на израза, а се свързва с латинската дума iter (път).
Очаква се ITER да бъде експериментална стъпка между днешните учения в плазмената физика и бъдещите енерго-произвеждащи плазмени електроцентрали. Той ще бъде изграден на базата на проведените изследвания върху други подобни устройства, каквито са DIII-D, EAST, TFTR, JET, JT-60, и T-15, и ще бъде значително по-мащабен от всяко едно от тях.
Страни-участници:
На 21 ноември 2006 седемте страни, участващи в реализацията на проекта, сключват договор за финансирането на проекта. Програмата предвижда 30-годишна продължителност на проекта, като 10 от тях ще бъдат за изграждането му и 20 години експлоатационен период. Цената му се определя приблизително на 10 млрд. евро, което го прави един от най-големите модерни научно-технически мегапроекти.
ITER ще бъде разположен в Кадараш (Cadarache), Франция. Технически проектът е готов за започване на изграждането му и първоначалното пускане в експлоатация се очаква през 2016.
Проектиран е да произвежда около 500 MW (500 млн. вата) мощност от синтез, поддържана до 500 сек. (в сравнение с пиковата мощност на JET от 16 MW за по-малко от секунда) чрез изгаряне на 0,5 гр. смес на дeутерий и тритий в реакторната камера с обем ~840 m3. Бъдещата термоядрена електроцентрала ще произвежда около 3000-4000 MW топлинна мощност. Макар че ITER ще произвежда чиста мощност под формата на топлина, произвежданата топлина няма да се използва за добиване на електричество.