Суровичево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Суровичево Αμύνταιο |
|
---|---|
![]() |
|
Суровичево на картата на Ном Лерин
|
|
Данни | |
Население: | 3 636 (2001) |
Надм. височина: | 633 м |
Геогр. положение: | 40° 41' сев. ш. 21° 41' изт. д. |
Пощ. код: | 532 00 |
Тел. код: | 23860-2 |
Суровичево или Сурович или Соровичево или Сорович (на гръцки димотики: Αμύνταιο, Ам̀индео, катаревуса: Αμύνταιον, Ам̀индеон, до 1928 година Σόροβιτς, С̀оровиц, турски: Soroviç, Сорович) е град в Република Гърция, център на едноименния дем Суровичево (Аминдео) в Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 3 636 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен на 33 километра югоизточно от окръжния център Лерин (Флорина) в североизточната част на котловината Саръгьол на един километрър от южния бряг на Петърското езеро в подножието на планината Нидже.
[редактиране] История
[редактиране] През Античността
Районът на Суровичево се намира на важния в Античността и днес път Via Egnatia (Εγνατία Οδός). При разкопки на ниския хълм Грубища (Γκρούμπιστα), намиращ се на един километър южно от Суровичево, са открити остански от селище от елинистическата и римската епоха с мраморна статуя на Артемида и барелеф на Атина.
[редактиране] В Османската империя
Суровичево е основано в средата на 18 век, когато българите от околните планини се спускат в равнината и се заселват в близо до Петърското и Островското езеро. Населението се занимава предимно с лозарство и винарство, с което районът е известен и до днес. Суровичево претърпява значителен подем, когато вследствие на разрастването на Руднишкото езеро центърът на Руднишката нахия е преместен от Рудник (днес Анаргири) в Суровичево. Тласък в развитието на селото дава строежа на железопътната линия Солун - Битоля в края на 19 век. Гара Суровичево, функционираща от 1892 година, не променя селския характер на селището, но му дава някои градски черти.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Сурвичево е посочено като село с 90 домакинства с 305 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Суровичево има 750 жители българи, 35 жители турци и 50 жители цигани.[2] В началото на 20 век половината от жителите на Суровичево са под върховенството на Българската екзархия и в селото функционират две български училища - основно и прогимназиално. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 304 българи екзархисти и 576 патриаршисти и 96 цигани.[3] Разположено почти на етническата граница между българи и гърци Суровичево силно пострадва от насилията на гръцката въоръжена пропаганда в Македония през първото десетилетие на 20 век. Така например на 13 март 1907 година андартска чета влиза в селото залавя шест жени на българи екзархисти и ги убива.
[редактиране] В Гърция
Суровичево е заето от гръцката армия по време на Балканската война на 18 октомври 1912 година. След контранастъпление турците си връщат важния железопътен възел в прочутата битка при Сорович, но на 23 ноември 1912 година паланката попада отново в гръцки ръце. Гръцките власти започват терор над всички българи екзархисти, принуждавайки ги да се откажат от българщината и да се обявят за славяногласни гърци. В училищата започва да се преподава на гръцки. Част от видните българи са арестувани и експулсирани. Този антибългарски терор се засилва при избухването на Междусъюзническата война. В 1912 година Суровичево става център на дем, а първият му кмет е Григориос Николаидис. Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 1 105 жители. През 1918 година е понижено в община, но през 1946 година отново става център на дем.
През Първата световна война Суровичево се оказва в близост до фронтовата линия и през август 1916 година е освободено от Кавалерийската бригада на Първа българска армия при Леринската настъпателна операция след тежки боеве със сръбските Дринска, Вардарска и Дунавска дивизии. Но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година Суровичево отново, този път завинаги, попада в гръцки ръце и бившият андартски капитан Стефос Григориос започва терор в Суровичево и околните села. Избити са всички попове, учители и просто видни българи в селата Пътеле, Суровичево и Петърско, между които поп Петре, Дине Даскето, Лазо Мишев, Михал Зунков, Коле Дашев и други. По време на войната в Суровичево са заселени бежански гъркомански (българи и власи) семейства от Битоля.
След като съглашенските сили изтласкват българските войски от района, там е организиран един от най-големите военнопленически лагери, през който преминават стотици български войници, попаднали в плен. Мнозина от тях намират смъртта си зад телените мрежи от мизерните условия, предизвикали епидемии от заразни болести.
След войната заради гарата си Суровичево се превръща в естествения градски център на околните села. Българското население продължава да напуска селото. Преброяването от 1920 година показва 1 514 жители. В 1922 година в селото са заселени няколко гръцки беженски семейства от Мала Азия. През 1928 година Суровичево е прекръстено на Аминдео на името на македонския цар Аминта. Преброяването от същата година сочи 2 148 жители.
В секретен доклад от 6 май 1932 година окръжното жандармерийско поделение на Ном Лерин прави списък на 44 жители на Суровичево, които са „доказани българомислещи, опасни за гръцката държава“. По-младите са „синове на членове на българския комитет“, а за по-старите се посочват действията им като функционери на ВМОРО. През юни 1935 година военният съд в Лариса осъжда шестима суровичани на по 5-6 години затвор по обвинение, че са „български автономисти“. Друг жандармерийски доклад от 28 април 1939 показва, че в Суровичево „е повишен интересът към Радио София“. Със започването на Итало-гръцката война през 1940 година терорът над българите в Суровичево и цяло Леринско се засилва. Така на 20 май 1940 петчленното семейство на Тодор Костадинов от Суровичево е експулсирано от страната, а на 31 май са изгонени без всякакъв багаж и 87-годишният Андон Митродинов и съпругата му. Преброяването от 1940 година показва 2 650 жители.
[редактиране] Втората световна война
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Суровичево е образуван български клуб, а много от жителите му влизат в българската защитна организация Охрана. Веднага след изтеглянето на германските войски през ноември 1944 година терорът над българщината се възобновява.
В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник "Фос" пише:
Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[4]
На 7 април е арестуван българогласният Константин Илиядис или Гешов. В Суровичево при идването на германците той разкъсал гръцкото знаме и оттогава развивал пропаганда в полза на идеята за Велика България и ругаел всичко гръцко. [5]
През март 1946 година съдът в Лерин съди 70 души от Суровичево за "пробългарска агитация" и участие в "Охрана".
Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 година показват съответно 3 279, 3 861 и 3 669 жители.
[редактиране] Родени в Суровичево
- Георгос Лианис (1942 - ), гръцки журналист и политик
- Андон Кацоров (Доне Кацоров, Андонис Кацорис, Антъни Кацорис) (1936 - ), български емигрантски деец
- Христо Сидеров - македонски активист за човешки права
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
- ↑ "Фос". 31 март 1945
- ↑ "Елиникос Ворас". 7 април 1945.
Дем Суровичево | ![]() |
|
---|---|---|
Суровичево (Аминдео) | Аналипси | Горничево (Кели) | Гулинци (Родонас) | Екши Су (Ксино Неро) | Петърско (Петрес) | Пътеле (Агиос Пантелеймонас | Сотир (Сотирас) | Спанци (Фанос) | Церово (Клиди) |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |