Липен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Липен е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, Област Монтана.
Липен | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Монтана |
Община: | Монтана |
Население: | 368 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 221 м |
Пощ. код: | 3489 |
Тел. код: | 09569 |
Геогр. положение: | 43° 23' 29" сев. ш. 23° 23' 17" изт. д. |
МПС код: | М |
Кмет или наместник | |
Венчо Латинов |
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
[редактиране] Културни и природни забележителности
Манастира в село Липен Според сведения сабрани от предания и легенди,манастират е вазникнал още в Римско време.Бил е местен три пьти по разли4ни при4ини.Пьрвона4ално е имал вида на землянка-могила изградена от дьрвени прьти.По-кьсно вьзниква вьрху руините на монашеско средище от времето на Второто бьлгарско царство.След падането на Видинското царство вси4ки светини били осквернени,а манастира ограбен и разрушен.Вьзстановен е кьм 1840г от родолиубиви християни на4ело сас стареца Стефан от Брусарци,Нейко,братята поп Димитьр и монаха Агапий от Медковец.В 1852г е напълно завършен и украсен.През 1860г през тези земи минал ънгарският пътешественик Феликс Каниц,който уписал целебната сила на манастирскара вода,от която прогледнало детето на богат тур4ин.От благодарност той дарил златно имане,което било заровено в основите на манастира.В последствие то става при4ина за набези на иманяри.В бурната 1876 манастирът пак е ограбен,а монасите са пръснати.След Освобождението отново се събрали монаси,но в 1880 игуменат Игапий решил да го премести долу на пътя,за което е наказан и затворен в Раковишкия манастир.Поради това монасите напуснали и манастира служел за енорийските нужди на Брусарци до 1914,когато отново бил възстановен.С времето оба4е отново запустял.Злосторници ограбили 4аст от иконите и утварите,а иманярите разкопали пода в търсене на съкровища.През 1989 манастира отново бил възстановен.
[редактиране] Редовни събития
4италище ,,Пробуда,,-село Липен
Хората от село Липен, община Монтана честват 80-годишнината от откриването на читалище “Пробуда”
Тържеството е организирано в събота 22 април от 10 часа в културния дом, съобщи Венчо Латинов - кмет на Липен. Празничната програма включва изпълнения на певческата и танцовата група на читалището и младежки танцов състав ,,ПИПИЛОТА,, които са сред редовните участници на фолклорния събор в Копривщица. След това в двора на дома официално ще бъде поставена паметна плоча на Славчо Филипов – един от големите дарител за строежа на сградата.
Читалището е създадено през 1926 от група будни хора в Липен – Ангел Иванов, Николай Наков, Мито Замфиров, Христо Димов и поп Кузма Павлов. Първата театрална постановка е направена в старото училище. Като в учителската стая е направена сцената от чинове и ритли на волска каруца, а за завеси са пуснати двуполи калчищни черги. Всички учители и дядо Ицо Пекьов участвали като актьори. През 1956 старото училище е разрушено и липнени решават на доброволни трудови начала да построят нова едноетажна сграда за читалище. В процеса на строеж майстор Михаил проявил инициатива и променя първоначалните планове като надгражда още един етаж. Тухлите за сградата също са доброволно отлети от местна младежка бригада. И така на 25 декември, 1960 година е открит сегашния културен дом в Липен.
Дедовско дърво
На 1 км в северна посока от с. Липен има местност, която се нарича "Дедовско дърво" или "Дедово дърво", където до скоро имало вековно дърво. Преданието е, че след загиването на старото дърво там винаги пониквала млада фиданка. Богомилите чели своите молитви не в църкви, а под големи дървета, в гори или на високи места. С името на дедеца или дядото етимологически са свързани и имена на други местности.