Войната на розите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт Предлага се тази статия да се обедини със статията Война на розите.
Род Ланкастър
Род Ланкастър
Род Йорк
Род Йорк

Войната на розите е гражданска война в Англия през периода 1455-1487 г.

Съдържание

[редактиране] Причина за войната

Причина за войната става недоволството на част от английското общество срещу неудачите на Англия в Стогодишната война и политиката, провеждана от съпругата на крал Хенри VI кралица Маргьорит дьо Валоа и неговите фаворити (самият крал е слабохарактерен човек, който в определени моменти има психически проблеми). Опозицията, начело с Йоркския херцог Ричард си поставя за цел първо той да стане регент, а след това и нов крал на Англия. Основанието им било, че краля е правнук на Джон Гонт- четвъртия син на крал Едуард III,а Ричард Йоркски е правнук на Лайнъл- третия син на Едуард III (по женска линия, а по мъжка е правнук на Едмънд-пети син на Едуард III. Дядото на краля Хенри IV завзема трона през 1399 г., след като сваля от него Ричард II и така начело на англия е клона Ланкастър от династията на Плантагенетите.

[редактиране] Произход на Червената и Бялата роза

Често срещаното твърдение е, че Червената роза е герб на рода Йорк, а Бялата роза на рода Ланкастър. Това не е вярно- правнуците на Едуард III имали сходни гербове. Хенри VI е ползвал герба на Плантагенетите (състоящ се от герба на Англия- три леопарда на алено поле и герба на Франция- три лилии не светлосин фон), а херцог Йорк е имал същия герб, добавен само с титлата му. Розите не били гербове, а отличителните емблеми на двете враждуващи партии.


[редактиране] Основни събития по време на войната

Противопоставянето между Йорк и Ланкастър преминава във военен конфликт през 1455 г., когато йорксистите печелят първата битка при Сейнт-Олбън. Скоро след това Парламента обявява Ричард Йоркски за кралски протектор и наследник на Хенри VI. През 1460 г. обаче в битката при Уейкфилд Йоркския херцог е убит. Партията на бялата роза е оглавена от синът му Едуард, който през 1461 г. е коронясан за крал под името Едуард IV. В тези години йорксистите печелят победи при Мортимър-Крос и Таутън. При последното сражение основните сили на ланкастърци са разбити, а крал Хенри VI и кралица Маргьорит бягат от страната (кралят скоро е заловен и затворен в Тауър).

Активните бойни действия се възобновяват през 1470 г., когато на страната на Ланкастър преминават граф Ричард Уоруик и херцог Кларънс ( младши брат на Едуард IV). Двамата връщат короната на Хенри VI. Едуард IV, заедно с другият си брат херцог Ричард Глостърски бяга в Бургундия, откъдето се връща през 1471 г. Херцог Кларънс отново преминава на страната на брат си и йорксистите печелят при Барнет и Тюксбъри. В първото сражение е убир краф Уоруик, а при второто принц Едуард, единствения син на Хенри I. Скоро след това самият Хенри умира в Тауър (според някои е убит). Така се слага край на Ланкастърската династия.

Едуард IV- първият крал от рода Йорк мирно царува до смъртта си през 1483 г. Наследява го непълнолетният му син Едуард V. Единодушно Кралския съвет обаче обявява новият крал за незаконороден син (покойният крал бил известен женкар и освен официалната си съпруга е имал още един таен брак). Така на престола се възкачва Йоркския херцог Ричард (брат на Едуард IV) под името Ричард III. Неговото кратко и драматично царуване е изпълнено с борба срещу явната и скрита опозиции.В нея той в началото има успех, но количеството на противниците нараства. През 1485 г. ланкастърските сили, начело с Хенри Тюдор (правнук на Джон Гонт по женска линия) влизат в Уелс.В битката при Босуърт Ричард III е убит и крал става Хенри Тюдор под името Хенри VII, който се оженил за дъщерята на Едуард IV Елизабет Йоркска. През 1487 г. граф Линкълн (племенник на Ричард III) се опитва да върне короната на Йорк, но в сражението при Стоук Фийлд е убит.

[редактиране] Резултати от войната

Войната на розите слага фактическия край на английското Средновековие. По време на сражения, на ешафодите и в затвора загиват не само всички официални наследници на Плантагенетите, но и значителна част от английските рицари и лордове. Възцаряването на Тюдорите се води за началото на Новото време в английската история.