Пеньо Пенев (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пеньо Пенев
български поет
Роден: 7 май 1930
Добромирка, България
Починал: 27 април 1959
Димитровград, България

Пеньо Пенев е български поет.

Роден е на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Габровско. Учи в гимназия в Севлиево. Участва в бригадирското движение в Димитровград. Работи като журналист във в."Димитровградска правда". По-късно е редактор във в. "Стършел". За пръв път печата през 1947 г.

Автор е на стихосбирките "Добро утро, хора!"(1956), "Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения"(1959), "Стихотворения" (1961) (посмъртно).

Автор е[източник?] (или само му се приписват) на апокрифни еротични произведения като "Поема за Кънчо Путкодеров", "Когато цъфнат теменугите" и др.

След много изпитания, лутания и тежка депресия Пеньо Пенев се самоубива на 27 април 1959 г.

В Димитровград има музей, посветен на неговия живот и творчество. На негово име е наречен паркът "Пеньо Пенев" в града.

[редактиране] Външни препратки