Фитотерапия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фитотерапията е клон от фармакологията, който представлява научно обоснована профилактика и лечение с галенови препарати, получени от лекарствени растения и части от такива.
Фитотерапията прилага растенията в свежа или изсушена форма, или под формата на мехлеми, настойки, отвари, прахове, сиропи, като за извличането от растителната суровина на лекарствено-активните вещества се правят водни, спиртни, спиртно-водни, спиртно-етерни, маслени, глицеринови и други извлеци.
Три са източниците, на които фармакологията се позовава:
- народна медицина - с нейния емпирично натрупан през столетията опит;
- експериментална фармакология и токсикология с лечебни растения; и
- клинична фармакология.
Основни характеристики на фитотерапията са:
- перорален прием или външно приложение на фитотерапевтичните средства;
- нужда от дълготрайно приложение, бавно действие и късно проявление на резултата, умерен ефект;
- доказана липса на ефект при много заболявания (например които се развиват скоротечно, или в ранна детска възраст).
По-подходящи за лечение с фитотерапевтични средства са хроничните заболяване на ендокринната, дихателната, храносмилателната, нервната, сърдечно-съдовата системи, заболявания на кожата. Фитотерапията е неприложима при септични и инфекциозни състояния, при острите фази на редица хронични заболявания, както и психичните заболявания.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- "Съвременна фитотерапия", под редакцията на проф. Веселин Петков, "Медицина и физкултура", София, 1982
- "Билките във всеки дом", Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов, "Медицина и физкултура", София, 1982
- "Нашите лекарствени растения", Нено Стоянов, "Наука и изкуство", София, 1973