Бесарабия
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположен между реките Прут и Днестър.
Името "Бесарабия" произхожда от династията на влашките воеводи Басараби, които в края на ХІV и началото на ХV век владеят за кратко района между Килия и Акерман. Съществуват и мнения, които свързват името Бесарабия с тракийското племе беси, част от което било преселвано по време на римското владичество на север от Дунав.
До 1812 година под името "Бесарабия" е известен районът на Буджака, контролиран от татарски и ногайски племена. През 1812 година този район, както и източната част на Княжество Молдова е завладяна от Русия и названието "Бесарабия" се разпростира върху цялата територия между Прут и Днестър. Създадена е Бесарабска област, а от 1873 година - губерния с център Кишинев.
През 1918 година, в края на Първата световна война, Бесарабия се обявява за независима, след което е присъединена към Румъния. Тя е анексирана от Съветския съюз през 1940 след Пакта Молотов-Рибентроп и отново в края на Втората световна война. Върху основната част от територията на Бесарабия е създадена Молдавска ССР, а северната и южната част са присъединени към Украинската ССР. Днес тези две съветски републики са независимите държави Молдова и Украйна.
Географски Бесарабия заема територията от река Днестър на север и изток, Прут на запад и Дунав и Черно море на юг. Площта ѝ е приблизително 45 600 km2. По голямата част от страната е заета от хълмисти равнини и степи. Главните градове в Бесарабия са Кишинев (столицата на Република Молдова), Измаил, Болград и Хотин.
[редактиране] Вижте още
