Константин Никифоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константин Никифоров
български офицер
Роден: 31 октомври* 1856
Габрово, днес България
Починал: 1 февруари* 1891
Мерано, Италия

Константин Никифоров Попконстантинов е български офицер, майор от артилерията. Той е военен министър през 1885-1886 г., включително по време на Сръбско-българската война.

[редактиране] Биография

Константин Никифоров е роден на 31 октомври (19 октомври стар стил) 1856 г. в семейството на учител в град Габрово. Първоначално учи в родния си град и в Елена, завършва реално училилище в Николаев. През 1876 г. постъпва в Константиновското артилерийско училище в Санкт Петербург, но прекъсва обучението си, за да вземе участие в Руско-турската война от 1877-1878 г. По време на войната служи в 26-та артилерийска бригада на руската армия и е произведен в подпоручик. Непосредствено след Освобождението служи за кратко в 1-ва пеша видинска батарея, а през 1879 г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през 1883 г.[1]

При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската артилерия като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във Военното училище. Капитан Константин Никифоров става първият българин - военен министърправителството на Петко Каравелов). Той заема този пост на 22 септември* 1885 г., след като руското правителство се противопоставя на Съединението на България и изтегля своите офицери от страната. За по-малко от два месеца подготвя армията за Сръбско-българската война (1885 г.), изявявайки се по време на войната като военен ръководител от голям ранг. За заслугите си по време на войната е произведен в чин майор.[1]

След русофилския военен преврат от 21 август* 1886 г., имащ за цел детронирането на княз Александър I Батенберг, Константин Никифоров е включен без негово съгласие в кабинета на митрополит Климент Търновски. Той е смятан за близък с лидера на Либералната партия Петко Каравелов и, подобно на него, нито подкрепя преврата, нито твърдо му се противопоставя. Никифоров отказва да заеме поста военен министър в новото правителство и се уволнява от армията.

През следващите години Константин Никифоров се отдава на преподавателска и теоретична дейност. Автор е на „Ръководство за артилерията“ (в 2 части, 1889-1891 г.). Майор Никифоров се проявява и като пионер в създаването и развитието на родната военно-теоретична мисъл и доктрина.

В края на 1890 г. Константин Никифоров заминава на лечение в град Мерано в Италия, където умира на 1 февруари (20 януари стар стил) 1891 г. По време на 25-годишният юбилей от Сръбско-българската война през 1910 г. останките му са тържествено препогребани в София.[1]

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 1,2 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

[редактиране] Други източници

Михаил Кантакузин >>> военен министър (22 септември 188524 август 1886) >>> Олимпий Панов