Берлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Берлин
Герб на Берлин Карта на Германия, градът е отбелязан
Данни
Площ: 891,82 км2
Население: 3 402 312
(30 Септември 2006)
Гъстота на населението: 3 815 Души на км2
Надм. височина: 34-115 м
Геогр. положение: 52° 31'сев. ш.

13° 23'изт. д.

UTC: +1
Кмет
Клаус Воверайт
Уеб адрес на града
http://www.berlin.de
Брандербурската врата
Брандербурската врата

Берлин е главна столица и една от 16-те провинции на Германия. Той е и в сърцето на метрополитната зона Берлин-Бранденбург, намираща се в свероизточна Германия. Със своето население и площ Берлин е най-големият град в държавата и втори по населеност в Европейския съюз след Лондон.

Съдържание

[редактиране] Икономическа характеристика

Берлин е един от най-влиятелните политически, културни и научни центрове в Европа. Градът е с изключително добре развит градски транспорт и е дом на някои от най-реномираните университети, спортни събития, оркестри и музеи. Неговата икономика е базирана на обслужващия сектор, включвайки разннобразен спектър от медицински и медийни корпорации, политически среди, откривателски институти и конструктивната индустрия.

[редактиране] История

Документиран за пръв път през 13 век, Берлин се превръща успешно в столица на Прусия (от 1701), Германската Империя (1871-1918), Ваймарската република (1919 – 1932) и на Третия Райх (1933 – 1945). След Втората световна война градът бива разделен. Източен Берлин се превръща в столица на ГДР, докато Западен Берлин остава в територията на Западна Германия, заобиколен от Берлинската стена (1961 – 1989). След обединението на 3 октомври 1990 градът присвоява статуса си на столица на цяла Германия.

[редактиране] Географски особености

[редактиране] Административно устройство

След реформата на административното деление от 10 юни 1998 бройката на берлинските райони след 1 януари 2001 бе намалена от 23 на 12.

Дванадесетте района на Берлин
Район Жители
30 септември 2006
площ
в kм²
Шарлотенбург-Вилмерсдорф 315 244 64,72
Фридрихсхайн-Кройцберг 264 922 20,16
Лихтенберг 258 964 52,29
Марцан-Хелерсдорф 249 882 61,74
Център 325 629 39,47
Нойкьолн 305 658 44,93
Панко 356 956 103,01
Райникендорф 243 536 89,46
Шпандау 224 408 91,91
Щеглиц-Целендорф 288 572 102,50
Темпелхоф-Шьонеберг 332 091 53,09
Трепто-Кьопеник 236 450 168,42


[редактиране] Редовни събития

Добиващите широка популярност фестивали, съвременната архитектура, нощен живот и авангардното изкуство развиват международната репутация на Берлин. Бивайки главен туристически център и дом на хора от над 150 нации, градът столица е важна точка за хората, които се интересуват от либерален начин на живот, бурно градско ежедневие и свобода на словото и художественото изразяване.

[редактиране] Наука и образование

Университета "Хумболт", Ректорат
Университета "Хумболт", Ректорат

Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на висши училища и научно-изследователски институти в Европа. Тук следват около 140 хил. студента в общо 4 университета, 4 висши училища по изкуствата, 7 други висши училища и 12 частни ВУЗа.

Четирите берлински уневерситета, в които следват общо 112 хил. души, са:

  • Свободен университет Берлин с 40 840 студента,
  • Хумболт университет Берлин с 36 423 студента,
  • Технически университет Берлин с 31 547 студента и
  • Университет на изкуствата Берлин с 3 800 студента.

От 2003 година медицинските факултети на Свободния и на Хумболдовия университет са слети под общото название "Шарите - медицински университет Берлин". От тогава това е най-големият медицински университет в цяла Европа.

[редактиране] Спорт

В Берлин играе домакинските си срещи футболният отбор от Първа Бундеслига Херта.

В Берлин се провеждат Олимпийските игри през 1936. В града се играят и срещи от Световното първенство по футбол 2006. Берлин ще е домакин на световното първенство по лека атлетика през 2009.

[редактиране] Личности

Райхстагът в Берлин
Райхстагът в Берлин
Основна статия: Личности (Берлин)

Като столица на Прусия Берлин е родно място на много от кралете на Прусия, както и на известния пруски учен Александър фон Хумболт. Сред чуждестранните посланици, пребивавали в града са бъдещият австрийски канцлер Клеменс фон Метерних и нобеловият лауреат Иво Андрич.

Висшите училища в Берлин са важни научни центрове. През различни периоди в тях работят учени като Леонард Ойлер, Карл Вайерщрас и Денис Габор. Сред студентите са чешкият писател Карел Чапек и австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. В Берлин учат и много българи, между които бъдещите министър-председатели Александър Цанков и Андрей Ляпчев, както и писателят Петко Тодоров.

[редактиране] Външни препратки


Федерални провинции на Германия Герб на Германия
Бавария | Баден-Вюртемберг | Берлин | Бранденбург | Бремен | Хамбург | Хесен | Мекленбург-Предна Померания | Долна Саксония | Рейнланд-Пфалц | Саарланд | Саксония | Саксония-Анхалт | Северен Рейн-Вестфалия | Тюрингия | Шлезвиг-Холщайн