Полог
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пологът или Тетовското поле е историко-географска област в северозападната част на Република Македония. Пологът е котловина, оградена от планината Шар с ридовете й Рудока и Враца от запад, с рида на Бистра планина Буковик от юг и с планините Сува гора и Жеден от изток. Котловината е дълга 55 км, широка е от 8 до 10 км и се намирана на надморска височина от 300 до 600 метра. През Полога тече в североизточна посока река Вардар, която в края на котловината завива рязко на югоизток и през клисурата Дервент излиза в Скопското поле. В етнографско и диалектологично отношение котловината се разделя на Горен Полог и Долен Полог (или Горни и Долни Полог), като границата между тях най-общо минава на север от село Бървеница. Днес жителите на Полога са около 30% македонци и 70% албанци. Основните населени места са градовете Тетово в Долен Полог и Гостивар в Горен Полог.
Пологът има тектонски произход. През терциера и кватернера в долината има езеро, което след големи тектонски размествания се оттича през Дервентската клисура в Егейско море. Тектонската котловина е разположена върху две разседни линии, от които едната минава под Шар, а втората под Жеден и Сува гора. През нея минават и напречни разседи, които са повлияли върху оформянето на релефа в този регион. Оформеното котловинно дъно е изключително удобно за земеделска обработка, а околният планински терен за скотовъдство. Тези два фактора привличат хората още от най-ранни времена и те са основна причина Пологът да е винаги изключително гъсто населен, а селата са главно в подножието на Шар, Сува гора и Жеден, за да могат едновременно да се използват и равнината и планинските склонове.
Етимологията на Полог е от славянското наименование на мястото, в което птиците снасят яйца. Алтернативен вариант за етимология е от Подлог със значение под планина. За пръв път за Полог говори Хоматиан в началото на 13 век, който казва, че "в областта Полог живеят дръговичи". "Това е една хоризонтална долина в подножието на Скардус, 10 часа път дълга и 2 часа широка, която се оросява от Вардар по цялото си протежение... Българите се занимават със земеделие, а албанците в планинските села със скотовъдство... Долината е една голяма градина, в която нито педя земя не е останала пуста", пише немският ботаник Хенрих Гризебах в "Пътуване през Румелия към Бурса", 1839 г.
[редактиране] Литература
- Афанасий Селишчев. "Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии". София, 1929.