Ян ван Ейк
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ян ван Ейк фламандски художник |
|
Роден: | ок. 1390 Маасейк, Лиежко епископство |
---|---|
Починал: | 9 юли 1441 Брюге, Фландрия |
Ян ван Ейк (на нидерландски: Jan van Eyck) е фламандски художник. Най-известното му произведение е Гентския олтар, но има и много картини на мадони и портрети, новаторски за времето си, заради индивидуалното изобразяване на лицата.
Духовният климат, в който Ян ван Ейк твори - ранните десетилетия на 15 век, - е особено неспокоен и сложен, пронизан от потиворечиви тенденции - късното средновековие си отива, но още е живо, а ренесансовите просветки само загатват за изгрева на нова епоха.
Ян ван Ейк е роден в околностите на старинния град Маастрих в долината на река Маас - една от трите големи реки, другите са Рейн и Шелда. Земята на ранното му детство е осеянас паметници на романската архитектура и той с любов рисува техните очертания във фона на своите картини. Пътува много - не само из Нидерландия (работи украсата на замъка на холандските градове Хага, после в Брюге, в Лил и др.), но също и в Испания, Англия, Португалия. Интериорите и фоновете в картините му показват, че най-близък му е светът на собствената му северна родина - нидерландските градове, чиято архитектура е още под знака на късната готика. Самият художник притежава свой дом в град Бюрге - една от онези тясно прилепнали една до друга къщи със стръмни, стъпаловидни покриви, толкова характерни за северноевропейските градове от онова време. Съпругата му ражда десет деца. Върху рамка, имитираща порфир, на портрета, който й рисува (Маргарита ван Ейк), е написано: „Съпругът мой Ян ме завърши на 17 юни 1439 година. Възрастта ми е 30 години. Както умея.“ Думите „както умея“ са като девиз, който художникът поставя на по-късните си творби. Тълкуват ги като декларация, че е сторил всичко, което му е позволявало умението, но и като знак на творческо самочувствие.
Ян ван Ейк има брат - Хуберт. Присъствието на този по-голям брат в историята на изкуството е обгърнато със загадка. Какъв е, какво точно рисува, доколко участва в създаването на шедьовъра „Гентският олтар“? Страници и страници са изписани за доказване или отричане на неговото съществуване изобщо. Но, както твърдят последните заключения на комисията на реставраторите от 1953 годена, ръководена от Паул Кореманс, в неговото изпълнение е невъзможно да се открие ръката на втори художник. Но ако Хуберт ван Ейк е личност-легенда, Ян ван Ейк, колкото и ранните години на живота му да са забурени в неизвестност, е „освидетелствуван“ било в херцогски архиви (като придворен художник на Филип Добри, херцога на Бургундия, той има титлата „valet de chambre“ - на наш език нещо като дворцов интендант - и се ползва с различни привилегии; херцогът му подарява златна верижка, два коня и става кръстник на децата му; има право да държи лакей с ливеря и пр.), било в други документи, като разписка за пари, внсени в църквата „Св. Донат“ в Бюрге за неговото погребение - 9 юли 1441 година.
Това, което също е известно, са многобройните му пътувания - възможности, редки за онова време, когато всеки е почти закрепостен в своето съсловно или поминъчно съществуване. Съдбата му открехва врати към света и живота. Среща се с множество хора - аристократи и духовници, бюргери и рицари, държавници и книжовници, мъже, жени... - една великолепна школа за проникване в човешките характери. Но наред с това познава и душата на вещите - така както само един човек на Севера може да я познава, когато общува с тях през късите дни и дългите нощи на зимата, - красотата на един чайник или на едно огледало, на един прозорец, който, ако е открехнат, примамва погледа навън, към улицата, където тече друг живот, а ако е затворен, кара човека да се вслуша в тишината на стаята, изпълнена с неповторимото дихание на хора и предмети, или в приспивната песен на щурчето край огнището...
Ян ван Ейк е и необикновено просветен в християнската и класическата литература, но разбира и от ботаника (безбройните цветя, дървета и растения, които се срещат в картините му, са нарисувани сякаш от ботаник!), и от химия (открива нова, своя живописна техника, разработва нови съставки на маслената живопис), занимава се с геометрия и математика... Той не степенува явленията на важни, по-малко важни и съвсем незначителни защото изповядва иеалите на една нова философия, която утвърждава присъствието на Бога във всичко, в целия видим свят. Всъщност той има новото за времето разбиране, че божествената и земната природа са единни, но докато божествената остава недостижима за човешкия ум, то земната е всецяло отворена за наблюдение и изучаване. И Ян вн Ейк цял живот прави това - наблюдава, и изучава, и въплътява своите творби един почти необхватен пластичен свят от човешки образи и природа, от вещи и символи. Ван Ейк твори по време, когато и един от нй-големите мислители на Европейския Север - Николай Кузански пише своите философски трудове. Интересното е, че без да са в пряко общуване, тези двама велики мъже изповядват едни и същи идеи и така синтезират със със слово и образ същината на онова духовно обновление, което ще даде ренесансов тласък на цялата европейска култура.