Тензин Гяцо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тензин Гятсо далай лама |
|
Роден: | 6 юли 1935 Тактсер, дн. Китай |
---|---|
Тензин Гятсо е четиринадесетият и настоящ далай лама, духовен водач на тибетските будисти. Негово Светейшество Далай лама XIV, Танзин Гянтсо се явява духовен лидер на тибетския народ. Роден на 6 юли 1935 година в християнско семейство, в малкото селце Такцер в североизточен Тибет и е получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 година Далай лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога. През 1937 година, вече след смърта на Далай лама XIII - Тубтен Гяцо, в селото пристига група лами, които търсят веговото превъплащение. След съответен изпит двугодишния Лхамо Дхондруп бил признат за въплащение на своя предшественик.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Обучение: Далай лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той е имал двама официални наставника - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са влезали "пет големи науки" ( логика, тибетско изкуство и култура, санкскрит, медецина, будистка философия ) и "пет малки науки" ( поезия, музикаи драматично изкуство, астрология и словестност). На 22 февруари 1940 година Далай лама XIV бил възкачен на трона в столицата на Тибет, Лхаса. След окупацията на Тибет от комунистически Китай през 1949-1950 година Далай лама непрестанно предприемал постъпки за мирно съжителстване межу двата народа, но бил принуден да напусне Лхас на 17 март 1959 година, и намира обужище в Индия.
От 1960 година Далай лама живее в Индия, град Дхарамсала ( "Малък Лхаса"). Там е разположена щаб-квартирата на тибетското правителство в игнание.
В периода 1959-1965 година нееднократно Далай лама XIV моли ООН за съдействие при решаване на тибетския проблим. Резултат на това са и трите резолюции на Генералната асамблея на ООН, призоваващи Китай да уважава правата на човека в Тибет.
През 1963 година Негово Светейшество провъзгласява Демократична конституция, основана на будистки принципи и Всеобща декларация за правата на човека, като модел за бъдещо освобождаване на Тибет.
През 1987 година на съвещание на Съвета на Конгреса на САЩ, Негово Светейшество представя "Мирен план от пет точки". Първа точка от него била в Тибет да бъде създадена "зона на мира".
На 15 юли 1988 година в Страсбург Далай лама внася разширен вариант на "План от пет точки", като предлага демократично самоуправление в Тибет "в сътрудничество с Китайската Народна Република".
На 10 декември 1989 Далай лама ХIV получава Нобелова награда за мир.
[редактиране] Дело
През 1949, комунистите на власт в Китай отричат независимостта на Тибет и изпращат свои военни и идеологически части за да освободят населението робството на теокрацията. През 1950, тринадесет годишен настоящият Далай лама става глава на правителството. През следващите девет години, той търси мирно решение на кризата, но е принуден да потърси убежище в Индия, където в Дхармасала установява тибетско правителството в изгнание. Както на навсякъде в Китай по време на културната революция манастири са разрушавани, монаси и монахини са преследвани, лишени от свобода и измъчвани. Народът е лишен от правото на свободно изразяване.
От изгнание далай лама Тензин Гятсо изобличава политиката на Китай и воюва последователно и неуморно, но с мирни средства за връщането на автономията на Тибет. На 9 март 1961 той отправя апел към Обединените Нации в полза на възстановяването на независимостта на Тибет. Дън Сиопин през 1979 заювава, че освен независимостта всичко друго може да бъде обсъдено.От тогава Далай лама настоява не за независимост а за реална автономия на Тибет, като се позовава на китайската конституция. Водени са преговори между представители на далай лама и китайското правителство, но все още не се е състояла среща без посредници между далай лама, негоовото правителство в изгнание и китайското правителство.
Днес в Китай, тибетския будисткият култ Гелугпа не е вече забранен, а официално разрешен от китайското правителството дори и в Пекин, в древния храм Йонгхе. Многобройни международни асоциации репресиите към духовни лица в Тибет: задържаното на Панча Лама Гедхун Чоеки Нийама през 1995, закриването през 2001 на будисткия институт Сертхар основан от Кенпо Джигме Пхунтсок, който е бил под домашен арест и изчезва при съмнителни обстоятелства, или присъдата на доживотен затвор на Тенцин Делек Ринпоче през 2005. Повечето от значителните будистки учителеи са били принудени да потърсят убежище извън страната си например бягството на Рингдзин Намха Гиатсо Ринпоче през 1998, или на 17-тия Кармапа Орджиен Тринлеи Дорже през 2000.
Китайското правителство е заявило, че следващия далай лама ще се роди в Китай и ще бъде избран от Китай. В отговор далай лама заявява, че "той едва ли ще се роди в Китай, ако ситуацията не се промени, а ще се рроди в свободна страна, за да може да продължи делото си за благото на Тибет, Будизма и човечеството."
Делото на 14-тия Далай Лама Тензин Гятсо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.
[редактиране] Награди през последните години
- 27 юли 2005г. - Премия за мир от хората на Хес
Парламент Хес (Хесбаден, Германия),
- 12 август 2005г. - Премия за мир от фонд «Манхай»
Фонд «Манхай» (Южна Корея),
- 25 септември 2005г. - Почетна докторска степен
Университет Ратгерс (Ню-Джърси, САЩ),
- 6 ноември 2005г. - Премия «Състрадание и вдъхновение»
Американски хималайски фонд (Сан-Франциско, САЩ),
- 16 февруари 2006г.- Премия Бен Хурион
Университет "Бен Хурион" Израел),
- 4 май 2006г. - Почетна докторска степен
Университет Сантяго (Сантяго, Чили),
- 9 септември 2006г. - Почетен гражданин на Канада ,
- 19 септември 2006г.- Почетна докторска степен
Университет Бъфало (Ню Йорк, САЩ),
- 14 октомври 2006г.-Почетна докторска степен в областа на биологията
Университет Рим (Рим, Италия)
[редактиране] Външни препратки
1901: Дюнан, Паси 02: Дюкомен, Гоба 03: Кримър 04: ИМП 05: Фон Зутнер 06: Рузвелт 07: Монета, Рено 08: Арнолдсон, Байер 09: Бернарт, д'Естурнел 1910: МБМ 11: Асер, Фрид 12: Руут 13: Лафонтен 17: Червен кръст 19: Уилсън 1920: Буржоа 21: Брантинг, Ланге 22: Нансен 25: Чембърлейн, Дауес 26: Бриан & Щреземан 27: Бюисон, Квиде 29: Келог 1930: Сьодерблум 31: Адамс, Бътлър 33: Ейнджъл 34: Хендерсън 35: Осиецки 36: Сааведра Ламас 37: Сесил 38: МСБ „Нансен“ 44: Червен кръст 45: Хъл 46: Болч, Мот 47: КСМО, АБКП 49: Бойд Ор 1950: Бънч 51: Жуо 52: Швайцер 53: Маршал 54: ВКООНБ 57: Пиърсън 58: Пир 59: Ноел-Бейкър 1960: Лутули 61: Хамаршелд 62: Полинг 63: Червен кръст 64: Кинг 65: УНИЦЕФ 68: Касен 69: МОТ 1970: Борлауг 71: Бранд 73: Кисинджър, Ле Дък Тхо 74: Макбрайд, Сато 75: Сахаров 76: Б.Уилямс, Кориган 77: Амнести интернешънъл 78: Садат, Бегин 79: Майка Тереза 1980: Перес Ескивел 81: ВКООНБ 82: А.Мюрдал, Гарсия Роблес 83: Валенса 84: Туту 85: ЛСПЯВ 86: Визел 87: Ариас Санчес 88: МСООНПМ 89: Далай Лама 1990: Горбачов 91: Аун Сан Су Чи 92: Менчу 93: Мандела, де Клерк 94: Арафат, Перес, Рабин 95: Пъгуошки конференции, Ротблат 96: Бело, Рамос-Хорта 97: МКЗПМ, Дж.Уилямс 98: Хюм, Тримбъл 99: Лекари без граници 2000: Ким 01: ООН, Анан 02: Картър 03: Ебади 04: Маатаи 05: МААЕ, Ел Барадей 06: Юнус, Грамин Банк |
Не е присъждана през: 1914-16, 1918, 1923-24, 1928, 1932, 1939-43, 1948, 1955-56, 1966-67, 1972 година |