Беседа:Баташко клане

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

[редактиране] Турски башибозук

Това „турския башибозук“ в първото изречение не е ли неточно? Имам някакъв спомен, че повечето са помаци от Чепинско. --Спас Колев 07:30, 4 май 2007 (UTC)

Аз лично съм съгласен. Според мен, трябва да е само „башибозук“, тъй като помаците са българи, а башибозук е точно нередовна армия - не е задължително да е съставена само от турци --Станислав Йорданов 11:00, 4 май 2007 (UTC)
Помаци са наистина повечето, които разбира се са и турци.ако не ви се чете цялото - бележка под линия 10--Мико Ставрев 11:08, 4 май 2007 (UTC)
Не съм съгласен, че помаците са турци. Но нека и другите да си кажат мнението. За мен „турския башибозук“ не е съвсем коректно употребено. --Станислав Йорданов 12:53, 4 май 2007 (UTC)
Ами поразгедай Захарий - най-добрият източник по въпроса. --Мико Ставрев 13:08, 4 май 2007 (UTC)
Аз нямам абсолютно нищо против помашки башибозук:-), само исках да отбележа, че и другото отговаря на истината.--Мико Ставрев 13:27, 4 май 2007 (UTC)
Там е въпроса, че не са всички помаци а „повечето“ т.е. само „башибозук“ е по-общо и по-точно според мен. Щом се казва, че повечето са били помаци, значи вероятно е имало и турци. --Станислав Йорданов 13:56, 4 май 2007 (UTC)
Били са башибозуци, събрани от съседните турски села, четах го в няколко източника. Цялата армия е била около 5000 бошибозуци и 3000 от редовната армия.
П.С.
Благодаря за цифрите на жертвите, имал съм грешка :) --ЧерноризецХрабър 13:19, 5 май 2007 (UTC)

Всички цифри за жертвите на Баташкото клане са приблизителни, но може да се допусне, че са ок. 2000, към която цифра клони и официалната турска анкета, проведена през лятото на 1876 г. - това е приблизително половината от населението на Батак! Поименно могат да бъдат установени към 1300 жертви, но става дума за списък, правен през 20-те години на ХХ в., когато вече са били забравени мнозина от загиналите, пък и има случаи на изтребление на цели родове, т.е. не са оцелели близки роднини, за да съхранят спомена задълго... А що се отнася до башибозука - не уточнявайте турски, защото това е било смес от помаци, юруци, турци - хора всякакви.... anikolov2003

Мюсюлмански не става ли? Предполагам, че в случая религиозната идентификация е била по-съществена от етническата. --Спас Колев 13:12, 5 май 2007 (UTC)
Ами то башибозука е само от мисюлмани така или иначе, кликни на препратката към статията за башибозук, там е написано вече...--ЧерноризецХрабър 13:19, 5 май 2007 (UTC)

[редактиране] Секция Полемика

Имам въпрос към хората писали тази секция (предполагам, че са наясно, а не ми се рови): Може ли да се уточни за какво точно става дума? Доколкото разбирам това е тема на доклад, който трябва да бъде изнесен на някаква несъстояла се конференция. Писан ли е изобщо самият доклад и може ли да се намери текста му? --Спас Колев 10:34, 18 май 2007 (UTC)

Има само изнесена програма на проекта, което може да бъде намерена тук, общо взето този проект е започнат за пари, платени от от турското лоби.--Черноризецът 17:22, 18 май 2007 (UTC)

Турското робство е мнимо. Априлското въстание е селска свада. Баташкото клане е мит. След Освобождението (мнимо, разбира се) българите изпадат в масова амнезия, не помнят робство, въстание и кланета, в националната памет зейва пропаст (хиатус според Балева). Орда русофили като Макгахан, Скайлер, Юго, Гарибалди, Беъринг, Гладстон и прочее запълват въпросния хиатус със злонамерени антиосмански и антиислямски фалшификации и така създават един изкуствен конструкт, наричан, кой знае защо, историческа истина и национална памет. Иван Вазов е автор на "природо-туристически наръчник за начинаещи патриоти", а не на потресаващо описание на Баташкото клане ("В недрата на Родопите"). До появата на картината на Пиотровски българската литература и публицистика не знаят що е туй 5-вековно робство. Платното на Пиотровски е представено за първи път на Пловдивското изложение през 1892 г., което вдъхновява Захарий Стоянов (починал през 1889 г.) да напише третата част от "Записките" (завършена през 1886 г.). Прочее, Захарий Стоянов и Антони Пиотровски "инструментализират Мита за Батак за свои лични цели" - единият пише "Записките", за "да легитимира за пореден път правото си на политически пост", другият рисува "Баташкото клане", за да се прослави като "един полски Делакроа". Какъв е "академичният" инструментариум за постигане на тази серия антиакадемични, извънакадемични и откровени политически цели? Инструментариумът е издевателски. Непрекъснато някой иска от нас да се отречем от себе си, да се самозачеркнем, да се изчегъртаме от живота, от времето, от бъдещето. И всяка поредна претенция е все по-неморална, все по-арогантна, все по-брутална, все по-цинична, все по-нечовешка.

Чудя се дали да го напиша или е твърде саркастично Ухилен съм, но въпреки всичко представя доста обективно какво искат на направят тия шваби и как всъщност си противоречат сами!--Черноризецът 13:20, 19 май 2007 (UTC)

Чакай, че съвсем ме омо̀та. :-) Това май не идва от сайта, който посочваш по-горе. Имаш ли по-пълен текст или не?
А иначе, не знам какви са мотивите на авторите, но и според мен символичната тежест на Батак е по-голяма от реалната. Като се каже турско клане, първата асоциация е Батак, а примери колкото щеш. На следващата година в Стара Загора жертивите са осем пъти повече - колко хора са чували за това? --Спас Колев 08:33, 21 май 2007 (UTC)
Не е от сайта, онази страница е така да се каже официалната страница на проекта, а текста долу в карето е какво твърди проекта, написоно в хумуристичен вид, иначе ето какво се казва:
  • Баташкото клане е мит
  • Турското робство е мнимо и е имало робство само в първото столетие след завладяването на България, в останалото време е просто владеене на българските земи, а българите по-това време са били равностойни по развитие с Австро-Унгария
  • Макгахан е руски шпионин, който създава писмата и репортажите си по нареждане на руснаците
  • Захари Стоянов пише книгата, но тя е лъжа, като той се е вдъхновил да я на напише от картината на Пиотровски (която я има в статията) като забележителното е че Захари умира три години преди катнита да се преставена за пръв път пред публика, тоест тия от проекта е чудно как си вярват сами!

Има и още други, а и не всички участници в проекта са историци а самия проект не ползва исторически сведения. Карайната му цел е да пренапише учебниците в България с тези измишльотини, да промени музейните колекции в баташкия исторически музей и Националния исторически музей и т.н.--Черноризецът 12:45, 21 май 2007 (UTC)

[редактиране] Негоден източник

Този линк: http://www.capital.bg/show.php?storyid=335038 не става за позоваване като източник. Там пише:


Грабвайте телата! Бранете историята! История-истерия за клане, национална чест и нови еничари

Българската държава не е основана от Аспарух в 681 г., а от Кубрат в 632, настоява Божидар Димитров в "12 мита в българската история" - една от най-продаваните книги у нас. В нея директорът на Националния исторически музей, или както го нарича във в. "Дневник" Антонина Желязкова "ченге и политик, който само се маскира като учен", развива патриотични тези и громи един по един историческите разкази. Очевидно Димитров е единственият човек, който безнаказано може да употребява в едно изречение дум...

Статията е достъпна само за абонати.

Ако сте абонат, въведете вашето потребителско име и парола горе в ляво.

Ако не сте - абонирайте се.

Ако искате достъп до сайта за 1 ден, научете повече за услугата SMS достъп.


Уикипедия е свободна безплатна енциклопедия. На източниците, които искат пари, им изпращаме най-искрени по-здрави. И на тези, които се опитвате да вкарвате такива източници. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 74.135.233.187 (беседа • приноси) .


Хм, това всъщност не е вярно. Препоръката да не се линква към сайтове изискващи абонамент е по отношение на външните препратки. Досега не съм виждала такова ограничение по отношение на източниците, макар че, да, би било добре ако са онлайн, да са достъпни за всекиго. Така или иначе, повечето източници на информация по принцип „искат пари“ - енциклопедии, речиници, книги, пресата... --Спири / беседка 09:07, 5 юли 2007 (UTC)
Ама разбира се, щом вие казвате, значи източник има и там пише точно това. Които се съмняват, не им е тука мястото, гонете ги! Не знам защо сте допуснали по-долу някой си да ви се лигави, че датите не съвпадали и дал е цял брой, или отделна статия. Нали има решение на общността - трийте го това и този (който ще да е) го блокирайте, да не пречи повече. Какво само си играете на гласуване! Аз ще го направя, нека да залужа и аз да стана един от вас.
Оправих го. :-):-):-) --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 67.87.191.66 (беседа • приноси) .

Моля, не редактирайте страници в Уикипедия през анонимен транзитен сървър (Open proxy). Официалната политика на Фондация Уикимедия забранява редактирането през такива сървъри и техните ИП-адреси следва да се блокират незабавно.

Четенето в Уикипедия през анонимен транзитен сървър е разрешено.

Ако случайно не сте потребител с отнети права или временно блокиран, можете да редактирате без да минавате през анонимен сървър, както и да си откриете сметка.


Please do not edit pages in Wikipedia via anonymous proxy servers. The official policy of the Wikimedia Foundation forbids editing of pages via such servers and their IP addresses are to be immediately blocked.

Reading Wikipedia via an anonymous proxy server is allowed.

If accidently you are not a banned or temporarily blocked user, you can edit without passing via an open proxy, or create an account.

[редактиране] За послъгването

Уикипедия е свободна и не се цензурира. Задължително е, освен на националистите и обикновените патриоти, да се отрази и позицията на антибългарските курви (и от трите пола). Но, доколкото има източници за нея, и без послъгване. Да се отрази, както е по източниците, сочена като нечия позиция, без опит да се позиционира като общоприета оценка. В тази връзка:

  • „вестник "Култура" посвещава отделен брой“ - кой е този брой?
  • в доказателство на горното е даден линк, но не към брой, а към нещо, което може би е редакционна статия: Брой 18 (2457), 08 май 2007 г. Плодовете на просвещението Кое е съмнителното? - ами ето го брой 18: Брой 18 (2457), 11 май 2007. Там датата е друга, не се твърди броят да е посветен на нещо и липсва линк към статия „Плодовете на просвещението“. Която, повтарям, би трябвало да е редакционна, има подпис "КУЛТУРА"

Какво ще правим при това положение? Ще оправяме статията, или ще обсъждаме въпроса, че не е допустимо на антибългарските курви да им се вика "антибългарски курви", даже и когато лъжат? --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 201.53.137.154 (беседа • приноси) .

Просто ще ви блокираме, които питате!
  • Моля да се обърне внимание, че има съмнение дали въобще в брой 18 има такава статия, или някой (няма да я спомена поименно) с достъп до в-к КУЛРУРА е качил несъществуваща статия с цел да се сочи тука като източник. Благодаря. Кочо

Моля, не редактирайте страници в Уикипедия през анонимен транзитен сървър (Open proxy). Официалната политика на Фондация Уикимедия забранява редактирането през такива сървъри и техните ИП-адреси следва да се блокират незабавно.

Четенето в Уикипедия през анонимен транзитен сървър е разрешено.

Ако случайно не сте потребител с отнети права или временно блокиран, можете да редактирате без да минавате през анонимен сървър, както и да си откриете сметка.


Please do not edit pages in Wikipedia via anonymous proxy servers. The official policy of the Wikimedia Foundation forbids editing of pages via such servers and their IP addresses are to be immediately blocked.

Reading Wikipedia via an anonymous proxy server is allowed.

If accidently you are not a banned or temporarily blocked user, you can edit without passing via an open proxy, or create an account.