Младен Исаев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Младен Исаев български поет |
|
Роден: | 7 юни 1907 Балювица, България |
---|---|
Починал: | ? 1990 София, България |
Младен Младенов Исаев е български поет и деец на Българската комунистическа партия(БКП).
[редактиране] Биография
Като младеж взема участие в Септемврийското въстание от 1923. През 1926-1929 е политически емигрант. След завръщането си в България е преследван заради убежденията си, хвърлян в затвора и последователно интерниран в три концлагера - Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик. През участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция е на фронта като военен писател.
[редактиране] Творчески път
Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост още в ранния му период, лирическият герой в поезията му най-често е борецът за свобода. Понякога разглежда и интимните изживявания на образите си, нетипично за класовото творчество. След 9 септември 1944 възпява победата на БКП, обществените промени в България и съграждането на новия обществен строй.
Съкилийник на Вапцаров по време на процеса на ЦК на БРП, Исаев взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и успява да я запази, скрита в крачола му, по време на престоя в 3 концентрационни лагера.
Младен Исаев пише стихосбирките "Пожари" (1932), "Жертва" (1934), "Ведрина" (1936), "Тревожна планета" (1938), "Човешка песен" (1941), след 9 септември 1944 - "Война" (1945), "Огъня" (1946), "Младост" (1949), "Звезда на мира" (1950), "Обич" (1954), "Ясни далечини" (1959), "Зеленото дърво" (1963).
Автор е на текста на известната песен "Високи сини планини".
Удостоен със званието Заслужил деятел на културата (1963).