Димитър Мишев (инженер)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За българския публицист вижте Димитър Мишев.
Димитър Мишев български инженер |
|
Роден: | 28 май 1933 Ловеч, България |
---|---|
Починал: | 13 февруари 2003 София, България |
Димитър Николов Мишев е български радиоинженер, професор, доктор на техническите науки, академик, основател и директор на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН (днес "Централна лаборатория по слънчево-земни въздействия “Акад. Д. Мишев” при БАН"), заместник-председател на Управителния съвет на фондация "Еврика", преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и в Минно-геоложкия университет "Свети Иван Рилски", член-кореспондент на Международната академия по астронавтика в Париж, член на Международния научен комитет по изследване на Земята от Космоса, на Международния комитет по изследване на природни бедствия и последствията от тях с космични средства; член на Съюза на учените в България, изтъкнат учен в областта на космическите изследвания, носител на наградата “За особен принос в науката” на МОН.
[редактиране] Биография
Димитър Мишев е роден през 1933 година в Ловеч. Завършва ВМЕИ в София и през 1951 година, все още студент, се включва в изследователската група по разработката на първия телевизионен център в България. През 1957 година получава магистърска степен от ВМЕИ, а през 1971 защитава докторат. През 1974 година става професор в новосъздадената Централна лаборатория за космически изследвания към БАН и оглавява секцията Дистанционни методи за изследване на Земята и планетите. Спектометърът "СПЕКТЪР" работи дълги години на борда на "Салют-6", "Салют-7" и станцията МИР. Спектрометричният и навигационен комплекс "Фрегата" е разработен под ръководството на професор Мишев и качен на борда на станцията "Фобос", предназначена за изучаване на Марс и неговия естествен спътник Фобос. Той е инициатор и организатор на няколко български космични програми, в това число полетите на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, както и националния проект "България-1300" наречен така послучай 1300-годишния юбилей от създаването на българската държава. Автор на 300 научни статии и 35 книги и учебници. През 2005 г. е посмъртно награден с орден Стара планина първа степен. Почетен гражданин на Ловеч (11.5.1999 г.).
Посмъртно излиза книгата му "Космическите изследвания в България. Хора , факти и документи", С. 2004. Тя съдържа негови записки и коментари за стотици космически събития, научни форуми и срещи, полетите на двамата български космонавти, документи и спомени за световни космически събития и личности, както и за българските космически проекти.