Уилям Гилбърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Уилям Гилбърт
английски физик
Уилям Гилбърт
Роден: 24 май 1544
Колчестър, Англия
Починал: 30 ноември 1603
Лондон, Англия

Уилям Гилбълт (на английски William Gilbert) е английски физик, лекар и философ. Той е известен с едни от първите изследвания на магнетизма и електричеството. Той въвежда и самия термин електричество.

Основното произведение на Гилбърт е „De Magnete, Magneticisque Corporibus, et de Magno Magnete Tellure“ („За магнита, магнетичните очи и за Големия земен магнит“), публикувано през 1600. В книгата той описва много от своите експерименти с умален модел на Земята (терела). Той стига до извода, че самата Земя е магнетична и че това е причината компасите да сочат на север (дотогава има предположения, че те сочат към полярната звезда или към голям магнитен остров на Северния полюс).

В книгата си Гилбърт изследва и статичното електричество, използвайки кехлибар. Кехлибарът е наричан на гръцки електрон, затова той решава да нарече наблюдаваните ефекти електрическа сила.

Гилбърт смята, че електричеството и магнетизмът са напълно различни явления. Той сочи за доказателство неправилното наблюдение, че електрическото привличане изчезва при нагряване, а магнитното се запазва. Едва Джеймс Максуел два века и половина по-късно демонстрира връзката между двете явления.

[редактиране] Източници

  • William Gilbert, статия в Уикипедия на английски [25 септември 2006]

[редактиране] Външни препратки