РНК
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рибонуклеинова киселина (РНК) е нуклеинова киселина, състояща се от верига от ковалентно свързани нуклеотиди. Тя се отличава биохимически от ДНК по наличието на допълнителна хидроксилна група, свързана с всеки пентозен пръстен, както и по използването на урацил вместо тимин. Една от главните функции на РНК е копирането на генетична информация от ДНК (чрез транскрипция и превеждането и в белтъци (чрез транслация. Наличието на допълнителна хидроксилна група в структурата на нуклеотидите на РНК я прави по-нестабилна и по-лесно разрушима в сравнение със структурата на ДНК. Ето защо генетичната информация на организма се съхранява в ДНК (с редки изключения).
Съдържание |
[редактиране] Видове РНК
Тъй като РНК изпълнява много функции в организма тя се дели на няколко вида в зависимост от предназначението си: рибозомна (рРНК), транспортна (тРНК) и информационна или матрична (иРНК или мРНК) РНК.
[редактиране] Рибозомна рРНК
Рибозомната РНК е главната съставка на рибозомите, нуклеопротеиновите структури, в които се изършва синтеза на полипептидните вериги на белтъците.
[редактиране] Транспортна тРНК
Функцията на тРНК е да пренася аминокиселините в тяхната активна форма до рибозомите, където те се свързват чрез пептидни връзки в последователност, определена от мРНК. Транспортната РНК е най-нискомолекулният тип РНК и съдържа само около 75 нуклеотида. За всяка аминокиселина има най-малко една тРНК. тРНК молекулите се образуват в ядрото от една по-голяма молекула-предшественик. Макар отделните тРНКи, специфични за аминокиселините, да притежават различна първична структура, те имат и много общи свойства. Всички тРНКи имат двойноспирални вътрешноверижни участъци, предизвикващи нагъване на веригата по специфичен начин.
[редактиране] Информационна (матрична) мРНК
мРНК служи като матрица или шаблон, по който се осъществява белтъчната синтеза. Процесът на тази синтеза се нарича още ДНК-транслация.
[редактиране] Състав на РНК
РНК е неразклонена верига от линейно свързани нуклеотиди, съединени с фосфодиестерни мостове. Тя много прилича на ДНК, но освен с една от пиримидоновите си бази, тя се различава от нея със структурата си. Докато ДНК има изявена двойноспирална структура, то при РНК се наблюдават различни двоични и третични форми, характерни за всеки отделен вид РНК. Нуклеотидите се състоят от рибозна част, съединена в 5' края си с фосфатна група. Симетрично от другата страна на рибозата се свърза една пиримидинова или пуринова база. Пиримидиновите бази при РНК са цитозин и урацил (при ДНК - тимин). Те са производни на химичното съединение пиримидин. Пуринови бази са са аденин и гуанин (еднакви за РНК и ДНК). Те са производни на съединението пирин.
[редактиране] Виж също
- Генетика
- Молекулярна биология
- РНК Онтологичен консорциум
- Северо Ахоа
- Antisense mRNA