Асеновград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Асеновград (до 1934 г. — Станимака, на гръцки: Στενήμαχος, Стенимахос) е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е разположен на 19 км южно от град Пловдив. Асеновград е втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на Община Асеновград.

Градът е известен с многото си църкви и манастири и често е наричан Малкия Йерусалим.[1] Друго известно прозвище е Града на булчинските рокли поради големия брой булчински магазини за такъв малък град.

Асеновград е със смесено население — българско, турско, гръцко и ромско. Междуетническите отношения са модел за подражание[2].

Асеновград
Герб на Асеновград Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Пловдив
Население: 55 782
Надм. височина: 269 м
Пощ. код: 4230
Тел. код: 0331
МПС код: РВ
Кмет
Кирил Трендафилов
Адрес на общинската администрация
ул. „Акад. Николай Хайтов“ N-9
п.к. 4230
тел.: 0331 62161

Съдържание

[редактиране] География

Река Чая
Река Чая

Град Асеновград е разположен в южната част на Област Пловдив. Асеновградската община граничи с общините Родопи, Садово, Първомай, Лъки, Куклен, Перущица, Черноочене и Баните. Градът е разположен в дефилето на река Чая (Чепеларската река или Асеница) при нейния изход от Родопите към Тракийската низина. По тази причина Община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция: Пловдив-Смолян-Ксанти.

Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление вечерник — лек вятър, койт се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте фьон). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4-5 км на север по течението на реката.

Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най-малко през септември и октомври. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване. Освен Чая, през територията на общината преминава и река Юговска.

На 30 километра от града се намира скалният феномен Белинташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Усойката (в землището на село Добростан) и местността Лале баир в землището на града. Лале баир се намира югоизточно от града и е едно от малкото места където се среща балканският ендемит — родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г.

Горският фонд на община Асеновград e 289 540 декара, от тях 145 510 декара се ползват за производствени цели. Добре е развита дървопреработващата промишленост.

[редактиране] История

[редактиране] Първобитен живот

В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от новокаменната ера. Първите данни за заселване в региона са край село Богданица. По река Сушица (приток на Юговската река) е открита селищна могила наречена Тумбата. Дълга е 150 м в основата, на широчина е 88 м и 5 м височина. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.[3]

Друга селищна могила е открита близо до село Руен (Паная или Богородично), на 5 км на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит (3500-3000 г. пр.н.е.).

В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили високи от 4 до 7 метра. През 1956 г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен тракиец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край — с релефно изображение на сатир. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.[3]

В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях — комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в София.

[редактиране] Античност

Асеновград е основан през 7 век пр.н.е., под името Стенимахос от 3 000 гръцки колонисти евбейския град Истиеа. Вероятно градът е основан с цел да пази пътищата на юг и да създаде възможност за контрол на транзитната търговия към поречието на река Марица, там където е днешен Пловдив.

В черквата „Богородица-Балъклийка“ са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер показва божеството държащо в едната ръка патера, а в другата скиптър. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол, а отляво — четириного животно. В Станимака е намерен и друг релеф посветен на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: „Ефрат, син на Хиацинта, посвещава на Юпитер по внушение на божеството след съновидение“.[3]

Интерес предизвикват и двете каменни плочи посветени на върховния еврейски бог Яхве. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: „На върховния бог Яхве“.

От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 см с изображение на неизвестна богиня изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго неидентифицирано божество.[3]

[редактиране] Средновековие

Паметник на Иван Асен II в центъра на града
Паметник на Иван Асен II в центъра на града

Средновековното име на Асеновград — Станимака (Станимахос) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир, който е написан от неговия създател — грузинеца Григорий Бакуриани.

В същия документ са споменати и средновековните наименования на някои местности и забележителности около и в града:

От документа става ясно и наличието по това време на черквите „Горен Свети Георги“ и „Долен Свети Георги“, които са се намирали в близост до сегашната метошка черква носеща името на същия светия.

Около разположената на 2 км южно от града Асенова крепост са открити археологически находки от Средновековието — керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за Втората българска държава. Най-ценните открити монети са от римските императори Констанций I Хлор и Диоклециан.

В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич или наричано още Василикис. За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани. Точното място на селището се установява едва през 1960 г. при разкопки на нива около шосето за Яврово. Открити са делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат открити понеже в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило за да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.[3]

Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189-1191 г.) където крепостта се нарича Скрибенцион. Походът се води от германския император Фридрих Барбароса. През 1189 г. той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака.

Няколко години след кръстоносния поход византийският император Алексий III Ангел издига за владетел на Родопската област убиеца на Асен IИванко. През 1198 обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема крепостта Станимака, като пленява всички българи, които са се намирали вътре.

На 13 април 1204 г. Цариград пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Пловдивската област и Асеновград влизат във владение на Рение дьо Три. Една година след това цар Калоян събира армия, за да превземе пловдивската област. След като узнава това, Рение дьо Три бяга от Пловдив, придружен само от 15 рицари, и се окопава в крепостта Станимака. След една година обсада Рение успява да се измъкне, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход Жофроа дьо Велардуен.

Крепостта на града е възстановена от цар Иван Асен ІІ. През периода 1259-1344 г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. В 1344 година при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от османските турци в 1363 година или след Черноменската битка в 1371.

[редактиране] Нова история

В първите векове на осанското владичество градът е вакъфско селище на султан Сюлейман Великолепни, а по-късно става център на нахия. Ценен източник за миналото на града дава пътеписа на френския пътешественик Пол Люка от 1706 година:

Станимака е значителен градец, населен само с християни. Околността му е покрита с хубави лозя, които дават превъзходни вина. Тук едно нещо ми се видя необикновено: бъчвите за вино достигат 40 педи дължина и 6-8 стъпки височина (…) В Станимака има 12 църкви, без да се смятат онези, които се намират наоколо по съседните височини.

По време на кърджалийските размирици в края на 18 — началото на 19 век градът е на три пъти ограбван и опожаряван. Около средата на 18 век в града пристигат бежанци от Македония (Костурско), прокудени от Али паша Янински. На преселниците се гледало с добро око и дори издействали пари от цариградските власти за построяване на собствена черква през 1765 година.

В първата половина на 19 век Ами Буе пише за Станимака:

На една и половина левги от Филибе се минава Станимак по един каменен мост с два свода, наречен Кемер-Кюпри. При входа на моста има хан и голям кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслади на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разстила най-красива гледка към пролома на Станимак, един от най-живописните в Родопа… Станимак е населен с българи и мюсюлмани[4]

След обсебването на Бачковския манастир от фанариотите, фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на гръкоманството. През 1881 г. манастирът решава да отхвърли Патриаршията и да мине под ведомството на българския екзарх. Това намерение обаче среща отпор. Започва процес, който трае 27 години и завършва с отхвърляне на молбата.

Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в „елиногласни“. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През 1847 започва отпорът срещу фанариотщината — в Марашката махала на града се изгражда първата бълграска черква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци начело с Челеби Георгаки. Гръкоманите действат със заплахи и понякога с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец — Стоян Апостолов (Пантата).

През 1857 г. станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на черковнославянски език. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж — Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетяли на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен.

Най-ценните придобивки от борбата срещу фанариотщината са двете български училища. През 1861 г. българите от Бахча махала откриват също свое училище.[3]

Но до началото на 20 век Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население, затова и макар в него да е основан революционен комитет през 1876 година градът не взима активно участие в революционните борби през Българското възраждане.

Станимака е освободен от османска власт по време на Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 година. След освобождението Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие — винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след антигръцките вълнения в България през 1906 година и особено след договорения обмен на население между България и Гърция по Спогодбата Калфов-Политис след Първата световна война. Тогава около 300 гръцки семейства се заселват в обезбългарения Кукуш[5] (Килкис), а други се заселват в негушкото село Хоропан, прекръстено на Стенимахос.[6] Поради тази причина и днес Асеновград е побратимен с Кукуш и Негуш.

[редактиране] Етимология на Станимака

Старото име на града Станимака е обългарен вариант на гръцкото му име Стенимахос. Има няколко мнения за етимологията на името Стенимахос. Едното е, че произлиза от Истеомахи (Ιστιεομάχη), тъй като градът е основан след много битки (на гръцки „махи“) в преселниците от Истиеа. Истиеомахи с времето се променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака. Според други името е със средновековен произход и идва от стеномахос (στενομάχος), означаващо „бой на тясно (място)“, тъй като градът е близо до изхода на дефилето на река Чая. Според трета теория името идва от личното име Стенемахос (Σθενέμαχος), на неизвестен герой от 10-11 век.[7]

[редактиране] Религии

Храм Света Троица
Храм Света Троица

Религиите в града са:

Асеновград е силно свързан с християнската религия. В околностите на града има около 40 християнски храма — църкви, манастири, параклиси. Някои от най-известните и красиви християнски храмове са: Църквата „Света Богородица“, Църквата „Свети Архангели“, Манастирът „Света Петка“, Манастирът „Свети Свети Кирик и Юлита“, „Света Богородица Благовещение — Рибната“, „Успение Богородично“, „Свети Иван Рилски“, „Свети Атанасий Александрийски“, „Свети Никола Мирликийски“, „Свети Георги“ в квартал Амбелино, „Свети Георги“ в квартал Метоха, „Света Марина“, Параклис „Света Богородица Малката“, Параклис „Свети Константин и Елена“, Параклис „Свети Яни“, Параклис „Света Варвара“ и други.

Около 20% от населението е турско и изповядва исляма. В града има само една джамия, в близост до пазара. В близост до стадион „Шипка“ се намира адвентистката църква.

[редактиране] Политика

В Асеновград традиционно печелят дясно-центристките партии. Стабилно присъствие в периода 1990-2005 г. имат Съюзът на демократичните сили (СДС), Движението за права и свободи (ДПС) и Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ). Българската социалистическа партия (БСП) често е втора политическа сила в град Асеновград. Сред нейните лидери по-известни са Божидар Малинов (кмет на Асеновград през периода 1995–1999 г.), Мария Вълканова, Любомир Пандърски и Георги Динков. Основни лидери на СДС през този период са Георги Игнатов (народен представител в 7 ВНС и 36 ОНС), Николай Налбантов (народен представител в 37 ОНС), Симеон Тодоринов (кмет на Асеновград 1991–1995 г.), Йордан Бакалов (народен представител в 38, 39 и 40 ОНС).

През 2003 г. с много малка разлика от кандидата на БСП, изборите печели Кирил Трендафилов от СДС. Тенденцията, която се забелязва е, че доверието към СДС намалява, а избирателите предпочитат БСП, ДПС или Граждани за европейско развитие на България. Заместник кмет е инженер Георги Чордов.

[редактиране] Икономика

Асеновград е известен и в чужбина със своята запазена винарска традиция и по-точно със станимашката малага и асеновградския мавруд.

През втората половина на 20 век около града са построени няколко големи промишлени предприятия: комбинат за цветни метали (КЦМ-АД, най-големият на Балканите[8]), завод за полимерни опаковки (Асенова крепост ЕАД[9]), завод за преработка на отпадъчна пластмаса (Химик АД, единствен в България[10]), завод за калциев карбид, негасена вар, калциев карбонат преципитат, опаковани фино очистена гасена вар и варови разтвори, (Калцит АД [11]). По пътят за Козаново има завод за производство на захарни изделия (Алпи). Асеновград е прочут и с поизводството на консервни кутии и детски храни и пюрета.

В днешно време градът е известен и с множеството си магазини за булчински рокли и аксесоари.

Асеновград има стратегическо географско разположение за привличане на чужди инвеститори и може да се развие като средище на леката промишленост (кожухарска, пластмасова, дървообработваща и текстилна), както и хранително-вкусовата промишленост.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Градът е важно средище за религиозен и културен туризъм. Особено атрактивни са туристическите маршрути до манастирите „Света Петка“, „Свети Кирик“ и Араповския манастир. Около града има общо 5 манастира, 15 църкви и 58 параклиса, исторически,[12] етнографски,[13], палеонтологичен[14] и винарски музей, а на 2 км от града е Асеновата крепост.

Край Асеновград се намира и комплексът за спортен лов и риболов „40-те извора“. Климатът е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави града и околностите примамливи за туризъм.

В близкото минало градът е известен и с една от първите дискотеки в България (Джумбаре) с 600 места и кръгъл дансинг, завършена през 1977 година. Тя се намирала в хотелски комплекс „Асеновец“, който понастоящем се възстановява изцяло, но дискотеката вече не съществува.

[редактиране] Асенова крепост

Асенова крепост
Асенова крепост
Основна статия: Асенова крепост

Асеновата крепост е крепост, разположена в планината Родопи и свързана с Асеновград с двукилометрово шосе. Крепостта съществува още по времето на траките, а през Средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен ІІ. Църквата „Света Богородица Петричка“ е единствената изцяло запазена сграда в Асеновата крепост. През 1991 г. след завършването на цялостната реставрация на църквата тя отново започва да функционира като православен храм.

Крепостта е сред Стоте национални туристически обекта и е отворена целогодишно за посещения. Ежедневно десетки асеновградчани и туристи правят преход до скалата.

[редактиране] Редовни събития и празници

Празниците в Асеновград са християнски, но се срещат и някои езически мотиви. Градът се отличава с особено развита християнска култура. Гърците и българите живели тук образуват една духовна общност. Някои от обичаите не се срещат никъде другаде в България. Днес Асеновград е една от крепостите на православната религия. В града се празнуват всички християнски празници по един внушителен начин като се започне от Богоявление, Атанасовден, Антоновден, Трифон Зарезан, Тодоровден и се премине през Великден, Света Богородица, Кръстовден и се завърши с Никулден, Коледа и Стефановден. Градът през годините е създал уникална топлина и съчетание на празничност.

Мюсюлманите в града през летните месеци, обикновено през месец август, правят курбан за здраве и берекет, който е станал традиционен техен празник. През летните месеци в селата около Асеновград се провеждат и различни събори и веселби свързани с бита и поминъка на асеновградчани.

В църквата намираща се в квартал „Свети Георги“ и носеща името „Света Богородица — Свето Благовещение“ се намира икона на Света Богородица, която е смятана за чудотворна. На 15 август тя се носи от Асеновград до Бачковския манастир и после се връща обратно.

[редактиране] Йордановден — 6 януари

Както в повечето български градове, така и в Асеновград се извършва тържествено хвърляне на кръста в река или водоем. За целта е избран мостът който води към центъра на града. В определен сутрешен час свещениците и енориашите от всички църкви се събират на определеното място за да извършат „кръщаването“. Начело на всяко шествие върви свещеникът, а след него се носят иконите, хоругвите и запалени фенери. Желаещите да гледат се събират по двата края на реката или върху моста, а младежите желаещи да уловят кръста са в коритото на реката. Иконите, които са донесени от църквите се измиват в реката.

[редактиране] Свети Трифон Зарезан — 1 февруари

Това е един от най-големите празници на града, също така широко известен и в цяла България. Посетителите се събират на параклиса „Свети Трифон Зарезан“ където се води празнична програма, има сергии и шумна музика. Голямо зрелище са пехливанските борби, които се провеждат всяка година на този празник. Победителят в тях печели овен или коч. Този празник отбелязва края на зимата и началото на прехода към пролетта.[15]

[редактиране] Поклонение до манастира „Света Петка“ — 19 февруари

Както много български градове, така и Асеновград е посещаван от Васил Левски. Има легенда, че Апостола е прекарал известно време (или е бил чест гост) на манастира „Света Петка“, който се намира на 4 километра югоизточно от Асеновград. Така всяка година ако не на самата дата през съботата или неделята около 19 февруари в манастира се отбелязва годишнината от смъртта на Васил Левски. Обикновено много хора и граждани на града и околните села отиват на поклонение до манастира.

[редактиране] Свети Свети Константин и Елена — 21 май

В града има параклис „Свети Свети Константин и Елена“ построен през 1821 г. Според вярването на този ден Свети Константин и Света Елена могат да възвърнат говора на деца, които не могат да говорят или заекват. На всички деца имащи този проблем свещеникът дава да пият светена вода, в която той пуска специален ключ, който „отключва говора“. Ключът задължително трябва да постои едно денонощие във водата. При идването на детето в параклиса то трябва да отключи вратата, да го даде на жената в параклиса, тя го потапя в светената вода и го слага в устата на детето като имитира „отключване“[16]

[редактиране] Медии

През 1986 г. в града започва да се излъчва програмата на Централната съветска телевизия чрез предавател на върха на хотел „Асеновец“. През 1997 г. това излъчване е прекратено и на същата честота започват да се излъчват сателитни или регионални програми. Асеновградската телевизия се казва ТВ САТ и се излъчва само в домакинствата, които са свързани към кабелния оператор, който носи същото име.[17]

Вестниците в Асеновград са два — вестник „Регион“[18] и „Вестител“. В тях се публикуват предимно местни новини.

[редактиране] Спорт

В града най-популярен спорт е футболът. В Асеновград винаги е имало около 2-3 футболни отбора, от които най-стар и известен е ФК Асеновец, който присъства неизменно във „В“ група. Стадионът на отбора се казва Шипка. Асеновец е бил четвъртфиналист за Купата на Съветската армия през 1981 г. и осминафиналист за Националната купа през 1979 г. Друг известен футболен тим е ФК Сокол Долни Воден, който се състезава в регионалните групи. Асеновград се слави с елитната си школа по вдигане на тежести, от която в миналото са излизали и олимпийски шампиони. Олимпийският медалист от игрите в Сеул през 1988, световен и европейски шампион - Стефан Топуров е асеновградчанин.

Шахът също се ползва с голям интерес. Известният български шахматист Иван Чепаринов е родом от Асеновград. От 2004 г. в града има и клуб по триатлон, чийто възпитаници се явяват на републикански състезания. Асеновград има и клуб по гребане, който се подготвя на язовир „40-те извора“ и редовно взима участия в републикански шампионати. Волейболът и хандбалът са слабо известни поради липсата на зали за практикуване.

[редактиране] Кухня

Типично асеновградски ястия и деликатеси са [19] :

  • Станимашки сърми
  • Хардало
  • Асеновградски мавруд — червено вино
  • Булама /бяло сладко/
  • Балсуджук
  • Сладко от зелени смокини
  • Рачел /сладко от тиква/
  • Сладко от бели череши
  • Асеновградска малага — червено вино
  • Агнешки крачета по касапски
  • Супа от агнешки главички
  • Бурания (кисело зеле и ориз)
  • Целина със сос
  • Сланутък (говеждо с нахут)
  • Сладкиш с петмез
  • Туршия от пълнени камби

[редактиране] Известни личности от Асеновград

  • Апостол Доксиадис (18741942), български и гръцки лекар
  • Атанас Кръстев (Начо Културата), български меценат
  • Благовест Сендов, български математик и политик
  • Георги Ковачев, български художник
  • Димитър Ангелов, български акордеонист
  • Живко Сталев, виден български юрист
  • Камен Петров, български политолог и геополитик
  • Константинос Димитриадис (18811943), гръцки скулптор
  • Константинос Доксиадис (19131975), виден гръцки архитект
  • Коста Форев, български художник
  • Иван Кирков, български художник
  • Иван Любенов, български художник
  • Иван Михайлов, актьор, режисьор, драматург
  • Иван Чепаринов, български шахматист
  • Надежда Тодорова, българска актриса
  • Николай Желязков, български щангист
  • Николаос Лусис (18401882), гръцки революционер
  • Николаос Николаидис (18921969), гръцки архитект
  • Олга Блажева (19011986), българска поетеса
  • Петър Тосков, български актьор
  • Петя Буюклиева, известна българска поп-певица
  • Севдалин Маринов, български щангист
  • Стефан Топуров, български щангист, олимпийски, световен и европейски шампион
  • Христо Ке Пелла, български поет
  • Христос Цундас (18571934), виден гръцки археолог, академик

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Източници

  1. „Асеновград — Малкият Йерусалим“. asgr.hit.bg. Посетен на 19 април 2007
  2. „В ромския квартал на Асеновград...“. focus-news.net. Посетен на 19 август 2007
  3. 3,0 3,1 3,2 3,3 3,4 3,5 Хайтов, Николай (1965). „Асеновград в миналото“. София: Наука и изкуство.
  4. La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, etc. Paris, 1840. Цитирано по „Френски пътеписи за Балканите, ХІХ век“, София, Наука и изкуство, 1981, стр.265.
  5. „Δήμος Κιλκίς. Αδελφοποιήσεις“. dhmoskilkis.gr. Посетен на 19 април 2007
  6. „Δήμος Νάουσας. Στενήμαχος.“. naoussa.gr. Посетен на 19 април 2007
  7. (2004). „Ανατολική Ρωμυλία“. thrakiki.gr. Посетен на 19 април 2007
  8. Комбинат за цветни метали
  9. http://www.assenova-krepost.com/
  10. Капиталов пазар. Борсова информационна компания
  11. Калцит АД
  12. http://asmuseum.hit.bg/
  13. http://asmuseum.hit.bg/etno_bg.htm
  14. http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/asenovgrad.htm
  15. Календарни празници от Асеновград", Ганка Маринова, 1996г.
  16. Календарни празници от Асеновград", Ганка Маринова, 1996г.
  17. http://www.predavatel.com/bg/3/ase.htm
  18. http://region.asenovgrad.info/
  19. „Българска национална кухня“ Л. Петров, 1983
  20. 20,0 20,1 http://www.asenovgrad.info/index.php?page=36
  21. 21,0 21,1 http://www.tova-e-bulgaria.com/Plovdiv/Asenovgrad/

[редактиране] Галерия

[редактиране] Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол


Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 април 2007. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.