Кръстьо Мисирков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кръстьо Мисирков български публицист |
|
Роден: | 18 ноември 1874 Постол, днес Гърция |
---|---|
Починал: | 26 юли, 1926 София, България |
Кръстьо Петков Мисирков (на македонски литературен език: Крсте Петков Мисирков, на румънски: Cresto Misirkov) е филолог и публицист роден в село Постол, тогава част от Османската империя. Неговата етническа идентичност и възгледи са въпрос на противоречие между Република Македония и България.
Съдържание |
[редактиране] Преобладаващ възглед в Република България
Според българската гледна точка, макар че има колебания, в по-голямата част от своя живот и творчество, Мисирков определя себе си като българин. През 1924 година той пише: "Ние (славяните в Македония) бяхме повече българи от онези в България", и се застъпва за по-голяма България, обхващаща райони, които принадлежат на Кралството на сърбите, хърватите и словенците (дн. Република Македония) и на Гърция. Статията е публикувана в отделна секция в българския вестник "Мир" през 1919 година, където той причислява области на Македония, окупирани от Сърбия, като част от българското землище.
Също така през 1919 година пише в софийския вестник "20 юли" следното: "Дали ние наричаме себе си българи или македонци не е от значение, защото ние винаги ще се отделяме от сърбите и ще имаме българско самосъзнание". Счите се, че неговите текстове са значително променени по времето на комунистическия режим в Югославия, за да поддържа представата за македонска нация, различна от българската.
Българските историци отбелязват, че Мисирков избира българското гражданство, и че той живее в София, където работи за по-велика България до неговата смърт през 1926 година.
[редактиране] Преобладаващ възглед в Република Македония
Според македонистката гледна точка Кръстьо Мисирков е най-бележитият македонски публицист, филолог и лингвист, който изработва принципите на македонския литературен език в началото на XX век. В края на ХХ век, в Република Македония Мисирков е обявен за "македонецот на ХХ-от век".
Мненията му, относно политическите и националните въпроси на неговото време, изразяват борбата на македонските интелектуалци за освобождаване на македонците от османско иго и създаването на независима македонска държава.[1] През 1903 година, докато е в София, той публикува книгата "За македонцките работи", в която поставя основите на днешния македонски език. Според тази книга за база на създаването на македонския език, трябва да се използват диалектите, говорени от населението в централните части на Вардарска Македония. Мисирков използва тези народни говори, при написването на своята брошура. Принципите на публициста играят важна роля при създаването на модерния македонски език малко след Втората световна война.
Докато понякога той се обявява за българин, две години преди смъртта си той се възвръща към македонистките си позиции. Неговата етническа македонска идентичност е явно показана в една от неговите последни статии преди да почине: "Съзнателно чувствам себе си за македонец и това трябва да стои по-високо от всичко на този свят. Македонците не трябва да позволяват да бъдат асимилирани и изгубени, живеейки сред сърбите и българите. Ние можем да признаем близостта си с тях, но ние трябва да ги оценим от гледната точка на македонската позиция."[2]
[редактиране] Източници
- ↑ Krste Misirkov, посетен на 27.01.2007
- ↑ The self-determination of the Macedonians, посетен на 27.01.2007