Григорий VII

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Григорий VII
римски папа
Григорий VII
Роден: ок. 1120
Соана, Италия
Починал: 25 май 1085
Ватикан

Григорий VII е римски папа в периода 22 април 1073 г. до смъртта си на 25 май 1085 година. Светското му име е Хилденбрант.

[редактиране] Управление

Времето, прекарано начело на римската курия той посветил на две основни неща:борба за отстояване на моралната чистота на свещенниците и борба, със светската власт, за налагането на християнско управление в Западна Европа. Успехът му в и двете предопределил последвалото развитие на запада. Папата завършил т.нар. Клюнийска реформа, чиято основна цел е да стегне институционално системата на католическата църква. Той определил железният закон на безбрачието (целибат), за католическите духовници. Мярката била оправдана в христологически и в социален план. Хората се нуждаели от отдадени на паството си духовни пастири, които не слагат семейството си на първо място. Целибатът, дал изключителна обществена подкрепа за папството и лично за Григорий във войната му със светската власт.

[редактиране] Поклонението в Каноса

През 1077 година отношенията между папа Григорий VII и немския император Хайнрих IV се изострят. Папата иска да си възвърне ръководната роля в Западна Европа, като по този начин да принуди немския император да се признае за негов васал. Папата освобождава от васалната клетва поданиците на императора. Той изпада в трудно положение и е принуден да отиде при Григорий VII, който да го помилва. Императорът отива в резиденцията на папата в Каноса. Принуден е няколко дни да чака папата необлечен и гладен. След няколко дни Григорий VII го приема и му дава опрощение.

Победата над императора била победа на духът над меча. Запада наложил истинско християнско управление във всички сфери на обществото и доказателство за това, е изумителната подкрепа за кръстоностните походи.Те са немислими без доверието на хората към църквата,която го заслужава през предходния период. Като част от заслугата се пада на Григорий VII, най-вече в твърдото отстояване на реформата.