Атомна енергия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия!
Тази статия е относно приложението на Атомните реактори като източник на енергия

Атомната енергия е тип ядрена технология включваща контролирано използване на ядрена реакция за създаване на енергия за работа включващо задвижване, топлина, и за генериране на електричество. Атомната енергия се създава от контролирана ядрена реакция и създава топлина—използвана за кипване на вода, създаващо пара, която задвижва парна турбина. Тя може да се използва за механична работа или за генериране на електричество.

Съдържание

[редактиране] Приложение

През 2004, Атомната енергетика осигурява 6.5% от енергията в света и 15.7% от електричеството в света. САЩ, Франция, и Япония заедно произвеждат 57% от това електричество., според МААЕ в момента има 435 действащи ядрени реактори в света в 31 страни

САЩ произвежда най-много с 20% от електричеството, докато Франция има най-голямо процентно съотношение за електричество произведено от Атомна енергия - 80% по данни от 2006 г. В Европейския съюз като цяло, 30% от електричеството се произвеждат от атомна енергия. Позицията на различните страни се различава, като например в Австрия и Ирландия няма атомни електроцентрали, докато Франция има много - 16. България има една действаща АЕЦ - АЕЦ Козлодуй и една в проект/строеж АЕЦ Белене. След затварянето на 1-4 блок под натиска на ЕС процентното съотношение на електрическа енергия произвеждана от АЕЦ спадна от 46% до 24%, което доведе до спиране на износа на електроенергия за много съседни страни, някои от които бяха принудени да въведат строг режим на тока.

Много военни и някои цивилни (например някои ледоразбивачи) кораби използват ядрено задвижване.

На международно ниво се работи върху подобряване на безопасността. Например пасивна безопасност използване на термоядрена реакция и допълнително използване на произведената топлина - за производство на водород (за развиване на водородна икономика), за обезсоляване на солена вода или за централно отопление.

[редактиране] История

[редактиране] Създаване

Първия успешен експеримент за ядрено делене е проведен през 1938 в Берлин от Немските физици Ото Хахн(Otto Hahn), Лизе Мейтнер(Lise Meitner) и Фриц Щрасман(Fritz Strassmann).

Първия реактор, Chicago Pile-1, достига критичната точка на 2 декември 1942 като част от Проекта Манхатън.

За пръв път електричество е генерирано на 20 декември 1951 в експерименталната станция EBR-I близо до Арко, Айдахо, с начален капацитет от 100 кВ. Този реактор е и първият, който частично се разтопи през 1955.

През 1952, проучването направено от Комисията Палей (Paley Commission) (Президентска комисия за материалите) за президента Хари Труман даде "относително песимистична" оценка на атомната енергия, и препоръча "проучванията в целия спектър на слънчевата енергетика". През декември 1953 в своето обръщение президента Дуайт Айзенхауър(Dwight Eisenhower), "Мирния атом"(Atoms for Peace), постави началото на правителствената поддръжка в САЩ за използване на атомната енергия.

[редактиране] Началото

През 1954, Леви Щраус(Lewis Strauss), тогава председател на Комисията по атомна енергия на САЩ(United States Atomic Energy Commission) (предтеча на Комисия по атомна енергия-САЩ/Nuclear Regulatory Commission/) говори за електричество прекалено евтино за да се измерва ("too cheap to meter.") Докато всички мислеха, че той има напредвид атомната енергия, той най-вероятно е имал впредвид водороден ситез, а не делене на уран. Всъщност, консенсуса в правителството и бизнеса е, че атомната енергия (получена чрез делене) може евентуално да бъде конкурентно способна с конвенционалните източници на енергия.

На 27 юни 1954, първата в света атомна електроцентрала за подаване към националната електро-преносна мрежа започна да работи в Обнинск, СССР. Реактора подава 5 мегавата (електричество), достатъчно за 2,000 домакинства.

През 1955 "Първата Женевска конференция" на Обединените нации, бе най-голяммото на света събиране на научни работници и инженери за дискутиране на технологията. През 1957 е създадена Евроатом от Европейска икономическа общност (понастоящем Европейски съюз). През същата година се създава и Международна Агенция по Атомна Енергия (МААЕ).

Първата комерсиална атомна електроцентрала е "Calder Hall" в Селафиелд(Sellafield), Англия - тя отвори врати през 1956 с начален капацитет от 50 МВ (след това 200 МВ). Shippingport Reactor (Пенсилвания - 1957) е първата атомна централа в САЩ.

Една от първите организации разработващи атомна енергия е Флота на САЩ, тя се използва за задвижване на подводници и самолетоносачи. Техните системи са много сигурни, благодарение на адмирал Химан Риковер (Hyman G. Rickover), водеща фигура в процеса. Флота на САЩ използва най-много ядрени реактори, дори и от Руския флот, без публично известни инциденти. Първата атомно задвижвана подводница, USS Nautilus (SSN-571), е пусната в експлоатация през 1955. Две подводници USS Scorpion и Thresher, са загубени в морето, но не от проблеми причинени от тяхните реактори, а техните останки са на такива места, че риска от замърсяване се счита за нисък.

Енрико Ферми (Enrico Fermi) и Лео Сзилард (Leó Szilárd) получават патент за ядрен реактор през 1955

[редактиране] Разработване

Нефтената криза през 1973 даде ефект на конструирането на Атомни електроцентрали по целия свят. Нефтеното ембарго доведе до глобална икономическа рецесия, запазване на енергия, и висока инфлация. Това доведе до намаляване на търсенето на електроенергия и оттук до нуждата от нови енергийни източници е САЩ и направи финансирането на големи и капиталоемки проекти по-трудно. Като резултат 100 поръчки за ядрени реактори са отменени в САЩ.Днес, нефта като суровина е малка част от източниците на електроенергия (с изключение на Хавай), докато Атомната енергия генерира 20% от електричеството в САЩ. Нефтената криза накара други страни, като Франция и Япония, дотогава разчитащи на нефт за генериране на електроенергия (съответно 39% и 73%) да инвестират в атомната енергия. Днес атомната енергия дава съответно 80% и 30% от електричеството в тези страни.

Първоначално инсталирания капацитет расте относително бързо, от по-малко от 1 гигават (ГВ) през 1960 до 100 ГВ в края на 70-те и 300 ГВ в края на 80-те. След това растежа не е толкова драстичен достигайки 366 ГВ през 2005, най-вече заради разширяването на използването на атомна енергия от Китай. Между 1970 и 1990, 50 ГВ са в процес на конструкция (с максимум от 150 ГВ в края на 70-те и началото на 80-те) — през 2005, 25 ГВ са планирани. Повече от 2/3 от поръчките за атомни централи направени в 70-те са отменени.

През 70-те и 80-те нарастващата икономическа стойност (свързана с повишеното време за построяване, най-вече заради законови промени промени и спорове) и намаляващата стойност на изкопаемите горива намали значимостта на атомните централи в строеж. През 80-те (в САЩ) и 90-те (в Европа), линейното повишаване на потреблението и приватизацията на електроразпределението също допринесе за намаляване на нуждата от нови мощности.

В края на 20-ти век се създаде негативно отношение към атомната енергия, най-вече поради нарастващия страх от въможен ядрен инцидент и от страха от радиоактивността, а също и създаването, транспорта и съхранението на атомни отпадъци. Инцидентите през 1979 в Three Mile Island и през 1986 - Чернобилска авария изиграха своята роля в спирането на изграждането на нови мощности в много страни. Но в САЩ това се случи преди изцидента в "Three Mile Island", след нефтената криза през 1973 - най-вече поради икономически причини, а не поради страх от аварии.


[редактиране] Бъдещето

[редактиране] Технология на ядрен реактор

[редактиране] Сигурност

[редактиране] Икономика

[редактиране] Сравнение

[редактиране] Цикъл на използване

[редактиране] Гориво

[редактиране] Отработено гориво

[редактиране] Твърди отпадъци

[редактиране] Последваща обработка

[редактиране] Проблеми свързани с Атомната енергетика

[редактиране] Инциденти

[редактиране] Уязвимост на централите към атаки

[редактиране] Използване на ядрените отпадъци като оръжие

[редактиране] Здравословни ефекти на населението живеещо близо до атомни централи

[редактиране] Разпространение на атомното оръжие

[редактиране] Потенциални проблеми на плаващите Атомни централи

[редактиране] Ефект върху околната среда

[редактиране] Замърсяване на въздуха

[редактиране] Външни връзки