Захарно цвекло
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Захарно цвекло | |||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
Захарното цвекло (Beta vulgaris L.) е най-важното кореноплодно растение в България, което се отглежда заради кореноплодите, в които се натрупват много захари, главно захароза. Захарното цвекло е основната култура за производство на захар в страните с умерен климат, така както захарната тръстика е основна за страните в тропическите райони на света. Около 40% от световното производство на захар се добива от кореноплодите на захарното цвекло.
Захарозата има изключително значение в живота на човека заради високата енергийна стойност, лесната й смилаемост и високите вкусови качества. Годишната консумация на захароза в България е над 40 кг на глава от населението и заедно с обогатяването на асортимента от захарни изделия нараства. Важно значение за наратсването на консумацията на обикновена захар има и ниската себестойност и цена в световен мащаб.
На практика цялото растение цвекло се използва. Листата и „челата“ имат висока хранителна стойност за животните, а след извличането на захарта в захарните заводи се получават други фуражни продукти:
- резанки — остатъка от кореноплодите
- меласа — остатъчен продукт, който съдържа некристализирали захари, протеин, безазотни екстрактни вещества и пепел.
В България на всеки тон кореноплоди се падат 500 кг листа, 600 кг резанки и 50 кг меласа, което като фуражна стойност се равнява на 150 кг царевично или ечемичено зърно.
Първата захарна фабрика в света за преработка на захарно цвекло е открита през 1802 г. в Силезия, Полша, а в България през 1898 г. в София (вижте Български захарни фабрики и рафинерии).
В света се засяват около 82 млн. дка със захарно цвекло, от които се произвеждат около 240 млн. тона кореноплоди. Най-големи производители са европейските страните от бившия СССР (Русия, Украйна, Беларус, Молдова), Германия, Франция и Полша. Най-високи са добивите в Централна и Западна Европа 4500–5000 кг/дка. У нас площите на културата нарастнаха до 600 хил. дка в началото на 80-те години на 20 век. През 90-те години се оказа, че националното производство е нерантабилно заради ниските добиви и беше заместено с внос на нерафинирана и рафинирана захар. Към настоящия момент захарно цвекло се засява инцидентно.
[редактиране] Повече за културата
- Биологични особености на захарно цвекло
- Отглеждане на захарно цвекло