Герб на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гербът на България е одобрен от Народното събрание през 1997. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в началото на 1990-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.

Гербът на Република България се определя със закон, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава.

Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви Съединението прави силата.

Трите лъва представляват трите главни части на България - Мизия, Тракия и Македония. Короната над щита и лъва на него е тази на Второто българско царство (1185-1396), съществувала преди падането на България под османска власт.

Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът като символ на власт, сила и храброст е засвидетелстван през 14 век. Най-старият български герб датира от около 1420 г.

[редактиране] Исторически гербове и печати на България

[редактиране] Допълнителна литература

  • Иванов, Иван (2004). „Символите на България: герб, знаме, химн“. ИК "Петър Берон". ISBN 978-954-402-072-9.

[редактиране] Външни препратки