Комод

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Комод
римски император
Комод
Роден: 31 август 161
Починал: 31 декември 192
Рим Италия

Комод е римски император, син на Марк Аврелий, последният представител на Антонините. Макар че не притежавал качествата на баща си, в първите години управлявал добре, благодарение на своите съветници. Впоследствие надделяла страстта към състезанията, към зрелищата и грижите за държавата били изоставени.

Съдържание

[редактиране] Политическа дейност

Отказвайки се от експанзионистична политика в други области на империята. Сключил мир с даките и сарматите. По време на неговото управление имало вълнения в провинциите Британия, Германия и Дакия, но те били овладяни с помощта на армията. Комод създал африканския флот.

Популистката му политика през първите години направили Комод почитан сред народа, но скоро станало ясно, че неговото управление слага края на епохата на т.нар, "петима добри императора". Той практически не се занимавал с държавни дела. Годините на неговото управление се характеризират с огромни разхищения на държавните пари.

[редактиране] Порядки и наклонности

Отличавал се с невероятна физика и външен вид, владеел до съвършенство да борави с меч, копие, лък и всякакъв друг вид оръжие. С това достойнствата му се изчерпват.

Древните историци поставят акцент върху покварената природа на Комод, като пренебрегват средата в която се е оформил. Майка му Фаустина Младша била известна с лекомислието и похотливостта си, често прекарвала нощите си с прости войници и моряци. Марк Аврелий рядко виждал сина си заради постоянните военни ангажименти. Комод имал още 9 сестри, той бил най-младият в семейството, родил се в годината когато баща му станал император и веднага бил предопределен за наследник. Въпреки опитите на Марк Аврелий да възпита сина си според своите представи, той останал слабо образован, повърхностен и инфантилен, податлив на лошо влияние и скоро се опорочил под въздейсвие на обкръжението си.

Превърнал двора на Палатин в средище на изтънчен разврат и необуздан разкош, за разлика от разумните си предшественици, Комод не познавал задръжки и мярка.

В неговия харем имало няколкостотин жени и също толкова млади момченца. Според думите на съвременниците му, той изпробвал всички начини за разврат. Сред неговите пристрастия били носенето на женски дрехи и играта на лекар с препариране на живи хора. Бил близък с известния лекар Гален, който го посветил в тънкостите на човешкото тяло чрез аутопсии на живи и мъртви хора.

Обожавал да влиза в ролята на гладиатор, въпреки, че стъпването на свободни хора на гладиаторската арена се считало за безчестие (лат. infamia). Добре знаел този занаят и владеел меча. При това не се стеснявал да излага на показ своите таланти. Считайки се за въплъщение на Херкулес, облечен в лъвска кожа, пред очите на поданиците си се биел на арената и убивал диви животни. Понякога излизал с боздуган в ръка, с който размазвал главите на слепи и недъгави хора. От специална платформа убил 100 лъва с копия, без да пропусне нито веднъж, пронизал слон с помощта на дълга пика, безпогрешно улучвал диви зверове с лъка си. Провел 735 битки, както за собствено удоволствие, така и за забавление на тълпите - за пръв и последен път обикновените хора прииждали от всички краища на световната империя за да бъдат свидетели на подобно зрелище!

Изисквал да бъде обожествяван и приемал високопарни титли. Преименувал Рим в "Колония на Комод". Бил поклонник на източните култове. На главата си носил изображение на бог Анубис. Участвал в самоизтезателни религиозни ритуали.

Комод, изобразен като Херкулес
Комод, изобразен като Херкулес

Отъждествявал се с Херкулес и изисквал от Сената да го наричат не Комод, син на Аврелий, а Херкулес, син на Юпитер. По негово настояване месец август започнал да се нарича комодски, а септември - херкулес, октомври - непобедим, ноември - преодоляващ, а декември - амазонски. Сенатът не възразявал и удовлетворявал всички приумици на императора.

В края на управлението си съвсем загубил разсъдък, отрекъл се от образа на Херкулес и приел името на наскоро починал гладиатор, негов личен любовник. Дори се преселил в гладиаторска школа.

[редактиране] Заговорът на Луцила

В първите години на своето управление (183г.) императорът станал жертва на опит за убийство, организатор на който били роднини на сестрата на Комод, Ания Луцила. Пратили при императора убиец, който обаче издал своето намерение като заявил на Комод: "Ето, какво ти изпраща Сената" и в този момент бил хванат от охраната. Всички заговорници били убити, а Луцила изпратенa на остров Капри, където починала след няколко години.

След този случаи Комод започнал панически да се бои от заговори и за всяко малко свое подозрение, отсъждал смърт. Най-вече намразил Сената, считайки го за основния си враг. Своята жена Брутия Криспина убил, след като я уличил в прелюбодеяние.

[редактиране] Политически интриги

Доколкото императорът живеел във въображаем свят и имал специфична представа за реалността, решенията по държавните въпроси били в ръцете на неговите фаворити. В началото влияние на императора оказвал неговия любовник Саотер, но той бил скоро убит. Следващите три години на управлението влияел съпрефектът на преторианците Тигидий Пирен. Той бил особено непопулярен сред Британските легиони, които в края на крайщата поискали от императора да махне всесилния сановник. Пирен бил обвинен в намерение да заеме трона и по заповед на Комод, той, жена му и децата били убити от преторианците. След този случай Комод си направил необходимите изводи и командирите на преторианците започнали да се сменят с главозамайваща бързина. Така длъжността загубила своето значение. На императора вече влияел освободения роб Клеандър, който получил изключителната титла «кинжал» (лат. a pugione). При него разцъфтяла невиждана корупция. Масово се търгували постове, провинции и съдебни решения. За една година той успял да продаде титлата консул 25 пъти.

Държавното управление при Комод било силно занемарено и в упадък, финансите - вечно недостатъчни. Конфискацията на имущество на богати граждани само отлагало проблемите и натрупвало враждебност. Положението на хората се влошавало, икономиката била в застой. Ветеранът Матерн от Галия оглавил бунтовническа армия от дезертьори, роби и бедняци, превземал и ограбвал градове, освобождавал затворници. При опита си да се добере до Рим и да убие императора, армията на Матерн била разбита от крупни части на редовната войска.

През 190 г. противници на Клеандър предизвикали недостиг на продоволствия в столицата, което довело до вълнения. Клеандър опитал да използва преторианската гвардия, за да ги потуши, и тогава освирепелия от глад народ обкръжил императорския дворец и поискал смъртта му. Комод, без да се колебае, изпълнил искането на народа.

Преторианците били по-разпуснати от всякога, недисциплинирани, нелоялни и арогантни, те лесно получавали увеличения на заплатите и премии от слабохарактерния император. В последните години на Комод преторианския префект Квинт Емилий Лет се ползвал с абсолютна власт. Той не искал да последва съдбата на предшествениците си.

[редактиране] Смърт

На 1 януари 193 г. Комод се канел да отпразнува своето встъпване на поста консул и искал да се появи на церемонията в гладиаторски вид. Този негов план така и не се осъществил. Новият преториански префект Квинт Емилий Лет, любовницата на императора Марция и придворния Еклект взели решение да се отърват от неадекватния император. Градският префект Пертинакс се присъединил към заговора в замяна на обещанието, че ще бъде следващия император. Марция дала на Комод отровено вино. Отровата не дала очаквания ефект и тогава императора бил задушен от бореца Нарция, с когото Комод се упражнявал в борба. Това се случило на 31 декември 192г.

Сенатът одобрил тази постъпка незабавно обявявайки Комод за враг на отечеството. Разярените сенатори и тълпата искали да хвърлят тялото му в Тибър, а името му да бъде заличено навсякъде, но Пертинакс не позволил това да се случи. Тялото на Комод било погребано тайно.

Със смъртта на Комод завършило златното време на Римската империя, започнала епоха на нестабилност и упадък на античната средиземноморска цивилизация.

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Извори

[редактиране] Допълнителни материали

  • Commodus статия в De Imperatoribus Romanis


Римски императори
Марк Аврелий (161 г. — 180 г.) Комод (180 г. — 193 г.) Пертинакс (193 г.)
Римска империя