Кърчово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кърчово | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 121 (2001) |
Надм. височина: | 802 м |
Геогр. положение: | 41° 19' сев. ш. 23° 35' изт. д. |
Пощ. код: | 623 00 |
Тел. код: | 23230-6 |
Кърчово или Кърчево (на гръцки димотики: Καρυδοχώρι, Каридохори, катаревуса: Καρυδοχώριον, Каридохорион, в превод орехово село) е село в Република Гърция, в община Крушево (Ахладохори) в Ном Сяр (Серес), със 121 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Кърчово е разположено в южното подножие на планината Славянка на десния бряг на река Белица или Крушовската река в малка котловина. Отстои на 23 километра североизточно от град Валовища и на 3 километра източно от общинския център Крушево.
[редактиране] История
Кърчово е едно от старите рударски селища в областта Мървашко. Източно от селото има развалини от средновековна крепост и църква "Свети Атанас" ("Свети Костадин"). С тази крепост е свързан известият Кърчевски надпис, старобългарски епиграфски паметник от времето на цар Калоян (1197-1207).
До втората половина на 19 век селото е един от най-големите доставчици на желязна руда в Мървашко. В Кърчово са работили две пехци и един самоков. Самоковът е спрял да функционира към края на 19 век. След западане на рударската индустрия, населението се занимава със скотовъдство и малко земеделие.
Кърчово има съществен принос в църковно-националните борби на българите в Източна Македония през 19 век. По думите на Васил Кънчов: "В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време."[1]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кърчово е посочено като село със 176 домакинства с 580 жители българи.[2] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов, населението на Кърчово брои 1150 българи.[3] След учредяването на Българската екзархия през 1870 година цялото село става екзархийско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Киричово има 1 424 българи екзархисти. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 48 ученика.[4]
Кърчово е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия през октомври 1912 година по време на Балканската война.
През 1913 и 1918 година цялото население на селото, с изключение на 10-15 гръкомански семейства се изселва в България - главно в Свети Врач и района (най-вече в село Петрово), Белица, Неврокоп и други.[5]
[редактиране] Родени в Кърчово
- Илия Кърчовалията, (1856 - 1918), български революционер
- Стоян Тилков (1870 - ?), български просветен деец, преподавател в Софийския университет
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ Васил Кънчов. "Избрани произведения", Том І, София, 1970, стр.106.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.
- ↑ Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика", София, 1900
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.188-189.
- ↑ Йордан Н. Иванов. "Местните имена между Долна Струма и Долна Места". София, БАН, 1982, стр.26
Община Крушево (Ахладохори) | ![]() |
|
---|---|---|
Крушево (Ахладохори) | Кърчово (Каридохори) | Цървища (Капнофито)
|
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |