Струма

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Струма и Стримон.


Карта на България с водосборния басейн на река Струма
Карта на България с водосборния басейн на река Струма

Струма е река в югозападна България и северна Гърция. Струма извира в планината Витоша, близо до най-високия връх Черни връх, тече в южна посока и се влива в Бяло море.

Съдържание

[редактиране] Въведение

Първото населено място, през което минава р. Струма, е село Чуйпетлово
Първото населено място, през което минава р. Струма, е село Чуйпетлово

Река Струма води началото си от южните склонове на Витоша на 2180 м надморска височина, което е на около 600 метра южно от Черни връх. Струма тече на юг и напуска българската територия при село Кулата на кота 62 м надморска височина. Дължината на реката от извора до границата е 290 км, което я поставя на пето място по дължина сред българските реки след Искър, Тунджа, Марица и Осъм.

Река Струма приема водите на около 42 притока. По-големите от тях са: Конска река, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска река, Илиина река, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица.

Водосборът на река Струма в България заема югозападния дял на страната до границите със Сърбия, Македония и Гърция. Географското му разположение се определя от следните координати: 41° 25’ и 42° 50’ с.ш. и 22° 22’ и 23° 40’ и.д. Общата площ на горното и средното поречие на реката до държавната граница е 10797 км². Водосборът обхваща една десета част от територията на страната и е вторият по големина след поречието на Марица. Формата на водосборната област е силно продълговата като средната й дължина e около 250 км, а средната й ширина е около 40 км, с ясно изразен планински характер, което определя и големия наклон на притоците й (от 1% на р. Конска до 11,4% на р. Петричка). Наклонът на реката в сектора до Перник е 65‰, при Перник спада рязко на 5,3‰, в Земенския пролом е 3,7‰, Дупнишкото поле - 3‰ в Петричко-Санданската котловина е 1,5‰. Средната надморска височина е 900 м.

Гъстотата на речната мрежа варира между 0,51 км/км2 (на най-южния приток р. Петровска) до 2,43 км/км2 (на р. Църна – приток на Елешница в северо-западната част на водосбора). Съществува обратна връзка между средния наклон на реката и коефициента на извитост. Главната река има по-голям коефициент на извитост (2,2) в сравнение с притоците й. Най-нисък коефициент на извитост (1,17) имат реките Берсинска и Дяволска.

Общините от поречието на река Струма попадат в Югозападен икономически район, обхващащ областите Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска. Повърхностните и подземните води в поречието на р. Струма и притоците й се използват за питейно-битово и промишлено водоснабдяване на населените места, напояване и енергодобив.

[редактиране] Средногодишен, максимален и минимален отток

На територията на водосбора на Струма се инсталирани и функционират в момента 33 хидрометрични станции, от които 5 по главната река, а останалите са по притоците. Те са част от Националната хирометрична мрежа.

Средно годишният отток на Струма се изменя в границите от 2,117 м³/с при Перник до 76,167 м³/с при Марино поле. Вариациите на оттка са около 0,3. Годишния отток и на притоците е с нисък коефициент на вариация около 0,3 като минималния е 0,22 л/с.км² за река Илийна при Бричибор и максималния – 0,5 на р. Сушичка – Полена.

По дължина на реката минималните водни количества нарастват от 1 м3/с при Перник до 33,49 м3/с при Марино поле. Нарастването на максималния отток е много по-чувствително: от 3,5 м3/с при Перник достига до 149 м3/ с при Марино поле.

Поради климатичното влияние на многото планини ограждащи долината на Струма, в отточния й режим се наблюдават 2 минимума – зимен (февруаримарт) и летен (септемвриоктомври). През различните години по-малък е ту зимния, ту летния минимум, поради което редицата от годишни минимуми е нееднородна. След Крупник, поради Средиземноморското влияние минималния отток е само летен. Формирането на оттока на р. Струма е основно дъждовно-снежно и/или дъждовно, поради което съотношението на Qmin/Qср.год. е не повече от 0,3.

Външна препратка: Характеристики на естествения годишен отток във водни количества на Струма.

Вътрешно годишното разпределение на оттока в поречието на река Струма е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за Планинския климатичен район на Преходно континенталната климатична подобласт и на Континентално-Средиземноморската климатична област. В северната от водосбора валежините суми през летния сезон са с малко по-високи от пролетните, докато при Петрич зимата е с най-обилни валежи (Брезник 172 мм през лятото и 146 мм през пролетта, Дупница – летни 171 мм, пролетни 167 мм, Петрич зимни средно 210 мм и летни 124 мм). В планинските области пролетните валежни суми са най-голями.

Оттокът се формира основно през април, май и юни. В 5 месеца от година (от юли до ноември) се формират по-малко от 5-6% от годишния отток. От друга страна поради февруарски затопляния, каквито бяха в някои от годините на началото на 90-те години, предизвиканото снеготопене през януари и особено през февруари формира значителна част от оттока, независимо че средния годишен отток е нисък. Това не е типично, но в последните години е често явление.

Външна препратка: Годишно разпределение на оттока на р.Струма за периода 1961-1998 г..

[редактиране] Релеф на водосбора

Релефът на водосбора на Струма представлява пъстра мозайка от планини и котловини. Тя е единствената река в България, за която не можем да говорим за горно, средно и долно течение в неговия буквален смисъл, защото средната надморска височина на водосбора на средното течение е по-висока от тази на горното. Средната надморска височина на водосбора при Перник е 1018 м, при Ръждавица – 884 м, при Невестино- 856 м, при Бобошево 974м, при Крупник 973 м и при границата 898 м.

На запад от Витоша след Владайското дефиле е разположена Люлин планина, която е доста широка и висока и на запад постепенно намалява. На югоизток Витоша продължава с Плана планина, на юг с Верила (безводна планина). Тя е антиклинала, западната част на която представлява неразчленен и висок масив, по средата се снишава, а на изток се превръща в хълмиста местност, пресечена от реки. На юг склоновете й са дълги и голи. На запад от Струма е Голо бърдо, която разделя Пернишкото от Радомирското поле. Тя е гола, варовита и неразчленена. На северозапад от Голо бърдо, Струма и Трънската река са разделени от нагънат рид – Трънската антиклинала. Между Голо бърдо и Люлин е разположено Пернишкото поле. На Струмския приток р. Конска, между планините Вискяр и Любаша е разположено Брезнишкото поле (740 м). То е голо и нахълмено по периферията. Заедно с Пернишкото поле образува т.н. област Граово. Радомирското поле се разстила между Голо бърдо и Конявска планина. Последната е дъговидна. Разделя Радомрското, Кюстендилското и Бобовдолското полета. След като напусне Радомирското поле, Струма навлиза в живописния Земенски пролом между планините Конявска и Крайще и навлиза в Кюстендилското поле (470 м). То е оградено от планините Конявска (вр. Виден 1487 м) с разседни склонове, Осоговска планина със стръмен северозападен склон нарязан от от началните притоци на соволянска Бистрица и полегат източен склон, дълбоко изровен от долинната мрежа на Елешница, който в долната си част преставлява силно опороена хълмиста земя. По северните склонове на места има шлейфове от наносни конуси и Крайще (вр. Доганица 1922 м е в Сърбия). Последната представлява обширна планинска област между Струма и Морава в Сърбия. Има развит карст и на места с карстови извори. Интензивно развива ровинна ерозия.

Между Рила и Верила протича Джубрена река. От периферията на Западна Рила извират много малки рекички, поради което тази част на Рила е набраздена от долините им. При вливането на Джерман в Струма е разположено Бобошевското поле (400 м). Кочериновското поле е също малко, разположено е по Рилска река и е доста ниско – 370 м.

Левият приток на Струма Градевска река (Еловица в горното си течение) събира водите си от Южните склонове на Рила от десния си склон и от Пирин чрез левия. След нея – левите притоци на Струма събират водите си от Пирин, която има алпийски характер. На юг се простират няколко по-малки планини. Славянка или Алиботуш (2212 м) има стръмни склонове с много красиви карстови форми. На запад е Сенгелската планина. Тя е по-ниска и на запад достига до Рупелския пролом на Струма. По Североизточния клон на Сенгелската планина върви Гръцко-Българската граница.

След Осоговска планина, десните притоци на Струма събират водите си от планините Малашевска, Огражден и Беласица.

Между планините по дължина на реката са разположени няколко малки полета като Бобошевското (400 м), Кочериновското (370 м) – разположено на р.Рилска, Благоевградското (350 м) – разположено между Влахина и Рила, ниското и хълмисто Санданско поле, което е запазено от Пирин; Петричкото поле – на река Струмешница. Оградено е от планините Беласица и Огражден. Чрез вулканичното възвишение Кожух (150 м) е отделено от Санданското поле.

[редактиране] Геоложка характеристика на водосбора

В геоложкия строеж на водосборния басейн на р. Струма от изворите и до южните погранични планини, участват множество разнородни скални формации, образувани от докамбрийските ератеми до холоцена включително. Горното й поречие се изгражда от мезозойските, предимно горнокредни вулканогенни и седиментогенни формации на Западносредногорските структури и от множество палеозойски и докамбрийски ивици, оформящи специфичния (мозаечен) гънково-блоков и навлачен строеж на областта Крайще.

Сред палеозойските (ордовик, силурски, девонски) формации и диабазово-филитоидния комплекс преобладават слабоводоносните шисти, филити и аргилити. Сред тях са внедрени магмените плутони от Струмската диоритна формация с горно палеозойска възраст.

В Крайщето сравнително големи площи заемат средно-горнотриаските напукани, разломени и окарстени варовици, доломитни варовици и доломити, частично и юрски карбонатни формации оформящи рида Голо Бърдо, Земенската и Конявската карстови водоносни системи и цяла редица по-малки карстови райони и фрагменти със значителни количества студени и субтермални карстови води. Те подхранват многобройни извори, които се ползват за водоснабдяване и напояване и участват във формирането на речния отток. В областта се разкриват и континенталните пермски и долнотриаски конгломератни-пясъчникови свити, морските и флишки (юрски и долнокредни) седименти със сравнително ниска водоносност.

В редица участъци на Краищидната област и в Огражден планина приабон-олигоценски лави от риолити, риодацити и др. вулканити пробиват по-старите скални формации. Едно от най-късно затвърдялите вулкански тела е височината “Кожух”, разположена в самото корито на река Струма, до устието на река Струмешница. Палеовулканската структура в “Рупите” е ареал на интензивна съвременна хидротермална и мофетна дейност. С нея са свързани горещите (76° С) въглекисели минерални извори.

Най-големи площи от територията на Струмското поречие заемат най-старите скали - докамбрийските метаморфни задруги и свити. Представени са от пъстра и/или монотонна гама различни видове гнайси, шисти, амфиболити и мрамори. Сред тях преобладаващо разпространение имат гнайсите. Общата дебелина на целият метаморфен комплекс вероятно надвишава 10 km.

Грамадните магмени - гранитни и гранодиоритни интрузиви (плутони) с палеозойска и горнокреднa-палеогенска възраст са внедрени сред метаморфните свити и изграждат ядрата на високите планини Осогово, Рила и Пирин. Малки гранитоидни интрузиви се разкриват и по планините Влахина, Крупнишката, Огражден и Беласица.

Силикатните скални задруги са силно напукани и тектонски разломени и акумулират пукнатинни (и пукнатинно-жилни) пресни, студени и термоминерални подземни води. Те съставляват своеобразните непластови, планински хидрогеоложки системи или хидрогеоложки масиви.

Допалеозойските окарстени и водоносни мрамори участват в строежа на Северен Пирин и най-широко на Южен Пирин.

През палеогена и неогеона по Струмската долина активните и дълбоки разломявания на земната кора формират грабенови седиментни басейни (ровове). В тях се отлагат дебели морски и речно-езерни седименти (моласи) от брекчоконгломерати, конгломератни блокажи, пясъчници, пясъци, глинести и глинесто-песъчливи материали и въглища. Образуват се олигоценските Пернишки, Бобовдолски, Сухострелски и Брежански въглищни басейни, а по-късно, през неогена - Кюстендилския и Орановския лигнитни басейни. По Струмската дислокационна (линеаментна) зона са наредени: Джерманската долина с ЮЗ-СИ направление и меридионалните: Благоевградската, Симитлийската, Санданската неогенски грабенови котловини. С последната се съчленява грабена на р. Струмешница със субпаралелна ориентация. Същевременно те представляват засебени хидрогеоложки басейни (системи) с пресни студени и термоминерални води в запълващите ги седименти и кристалинните им фундаменти. Максималната дебелина на моласовите речно- езерните отложения в Симитлийската и Санданската котловини надвишава 1000 m.

Палеогенските и неогенските седименти се характеризират с относително слаба водоносност.

В речните легла, заливните и надзаливни речни тераси и в наносните конуси при устията на реките и потоците и крайпланинските подножия е образувана кватернерна покривка от алувиални и пролувиални, най-често силно водоносни наноси от валуни, чакъли и пясъци с песъчливо-глинеста почвена покривка. Дебелината им в коритото на р. Рилска достига 40-50 m, а в Петричката река и над 300 m. Край планинските склонове са натрупани пролувиални и делувиални скални блокажи, брекчи, пясъчни и глинести материали.

В ледниковите долини и циркуси и около езерата по високопланинските дялове на Рила и Пирин се срещат морени и речно-ледникови (наслаги) с ограничено разпространение.

Интензивните алпийски тектонски и неотектонски разломни движения, причинили потъването на междупланинските котловини и импозантното издигане на ограждащите ги планински масиви, продължават своята активност и до днес. Израз на тяхното проявление е и високата сеизмична активност в областта. Известно е, че в района на Крупнишкия разлом, с ЮЗ - СИ ориентация, пресичащ Струмската дислокация се намират огнищата на едни от най-разрушителните земетресения на континента. По активните разломни зони в долината се проявяват и термоминералните и горещи извори, сред които най-високотемпературните (100° С) в страната, лечебни хидротерми в Сапарева баня.

[редактиране] Почви във водосборния басейн

Обработваемите почви се характеризират с не голямо разнообразие. По цялата дължина на р. Струма и притоците й в почвената характеристика са излужените канелено горски и алувиални, алувиално-ливадни почви. За някои от обособените обработваеми масиви са налице малки различия, проявени с наличие на някои допълнителни почвени типове. В Радомирското поле това са излужени черноземни смолници. В поречието на р.Джерман, в района на гр. Дупница, се появяват делувиални и делувиално ливадни почви. В долния участък на поречието на р.Рилска - са алувиални и делувиално - ливадни почви и в поречието на р. Струмешница - делувиални и делувиално-ливадни почви.

При нормални години, зимните валежи осигуряват на почвения профил запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в излужените канелено горски почви са 1624 m 3/ h a , а за алувиално - ливадните са 1694 m 3/ h a . За всички почвени типове това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за отглеждане на житните култури без напояване. Въпреки това за поречието при поливни и неполивни условия те са неефективни. За останалите култури, в нормални години, напояването осигурява увеличение на добивите.

[редактиране] Климат

Климатичните характеристики на поречието го определят като част от континенталната средиземноморска зона. В нея валежите достигат своя връх през м. ноември и декември със сравнително сухо лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с разполагаеми данни за района на най-южната част на Югозападна България. Средногодишна стойност на валежите е около 534 mm. Тя е под необходимото водопотребление на културите през вегетационния период.

В началото на поречието, полетата на Кюстендил и Радомир, под влиянието на континенталната средиземноморска зона се проявяват климатичните особености и на преходно континенталната зона, които са характерни за тази част от Централната западна зона. Изразени са със сравнително по-мека зима и по-топло лято. Средногодишна стойност на валежите е малко по-ниска - 517 mm.

Валежите се характеризират с неравномерно разпределение през годината, по-ясно изразена за Югозападната зона с малкото им количество през летните месеци и по-голямата честота на периоди без валежи в същите месеци. Това предопределя напояването като основна предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.

[редактиране] Качество на водите

Кислородният режим на реката, дори и след гр. Перник, е много добър – яз. Пчелина е много ценен в това отношение. Това се дължи на ясно изразения планинския характер на реката. По този показател водите са I категория, с едно изключение – участъка след гр. Перник до гр. Батановци, където водите са II категория. Следва участък с по-високо кислородно съдържание до с. Ръждавица, където водите са I категория. До границата водите са II категория по съдържание на разтворен кислород2). Само в отделни участъци, като след село Невестино, след гр. Сандански водите не могат да се използват за развъждане на риба и то само при минимални водни количества.

До яз. Студена и след него до гр. Перник водите са бедни на органично съдържание и по показателите БПК5 и са I категория, Следва II категория води до с. Борково, след което в резултат на самопречиствателната способност на реката и яз. Пчелина водите са I категория. От с. Ръждавица надолу до гр. Сандански по водите са II категория. При границите водите на р. Струма са I категория по показателя БПК5. Само в участъците под гр. Перник, гр. Батановци и с. Невестино водите не могат да се използват за риборазвъждане при ниски води.

Количеството на нитратен азот (N-NO3) във водите на р. Струма е ниско. Максималните стойности са след Перник – около 3-3,5 mg/l до с. Борково. Съдържанието на амониев азот (N-NH4) и фосфати (PO4) се изменя надлъжно по един и същи начин. По тези показатели водите на р. Струма не могат да се използват за риборазвъждане в участъка под гр. Перник – гр. Сандански. Съдържанието на биогенни елементи не влияе при използване на водите за напояване.

Количеството на разтворени вещества във водите на р. Струма е ниско до с. Невестино и след вливането на р. Джерман. По съдържание на разтворени вещества водите са в препоръчителните граници при използване за риборазвъждане. Водите на р. Струма в участъка от гр. Перник до с. Крупник не се препоръчва да се използва за напояване.

Количеството на неразтворени вещества до гр. Перник е ниско. Тук яз. Студена играе определяща роля.

[редактиране] Питейно-битово водопотребление

Водоснабдяването за питейно-битови нужди в разглежданите поречия се осъществява от:

  • подземни води от терасата на р. Струма
  • подземни води от терасите на притоците
  • каптажи на изворни води
  • водохващания в горното течение на реките
  • яз. Студена

Най-голяма водоснабдителна система в района е Перник. Основно съоръжение на системата е яз. Студена с обем 252 106m3, изграден на р. Струма. Водохранилището се пълни с води от р. Струма, други малки витошки реки и от съседния водосборен басейн на р. Искър посредством събирателните деривации “Владайски канал” и “Палакарийски канал”. Водоснабдителната система осигурява вода на населени места от община Перник. Свързана е с водоснабдителната система на община Радомир.

Следващи по капацитет са водоснабдителните системи Кюстендил, Дупница и Благоевград. Трета група са водоснабдителните системи Радомир, Сандански и Петрич. Четвърта група са останалите водоснабдителни системи в поречието на р. Струма.

Външна препратка: Потреблението на питейна вода за отделните общини в поречието през 1998 г. и в перспектива до 2010 г.

[редактиране] Напояване

Напояването в поречието на р. Струма е със стари традиции. Тук са създадени едни от първите водни синдикати в България. Всичко това е наложено от характерните климатични особености на района. Нарастването на напояваните площи е ограничено от наличния размер на обработваемите земи. В общи линии възможностите на поречието за разширяване на напояваните площи са изчерпани. Релефните особености на поречието, наличието само на един основен водоизточник - р. Струма, с някои от притоците й, и малките възможности за регулиране на оттока за напояване е предопределило характера на напоителните системи. В по-голямата си част те са без регулиращи обеми, с използване на течащите води на р. Струма и притоците й.

[редактиране] Водопотребление за енергодобив

Общият технически използваем хидроенергиен потенциал на река Струма е 1413,6 МWh. Частта на застроения потенциал е 34,07 % - степента на усвояване на разполагаемия хидроенергиен потенциал е ниска.

В експлоатация са 14 водно електрически централи. Водовземането за ВЕЦ “Студена” (предоставена на “В и К” - гр. Перник) и ПАВЕЦ “Калин” е от едноименните язовири с годишно изравнение на оттока. На дневно изравнени води са: централите на каскада “Санданска Бистрица” - “Попина лъка”, “Лиляново” и “Сандански”; на каскада “Пиринска Бистрица” - “Пирин” и “Спанчево”; “Каменица”, “Пастра”, “Рила”, “Петрово”, “Самораново”. На течащи води са “Осогово” и “Лешница”.

Външна препратка: Основни технически и режимни показатели на ВЕЦ по Струма.

[редактиране] Използвана литература

  • Тази статия съдържа данни и текст от изследването „Генерални схеми за използване на водите в районите с басейново управление в РБ“ (www), използвани с разрешение. Изследването е извършено под ръководството на Института по водни проблеми (ИВП) към БАН, като отделните части са подготвени от:
    • хидроложки, хидрографски и географски данни, даннни за качество на водите - НИМХ
    • хидрогеоложки описания и данни - Геоложки институт
    • демографски и икономически данни - ИВП
    • данни за водопотреблението - ИВП, УАСГ и ИХМ




Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област