Дъмбени

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дъмбени
Δενδροχώρι

Дъмбени
Дъмбени на картата
Данни
Област: Западна Македония
Ном: Костур
Община: Кастраки
Географска област: Кореща
Население: 349 (2001)
Надм. височина: 1077 м
Геогр. положение: 40° 34' 59" сев. ш.
21° 9' 0" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Дъмбени (понякога книжовно Дъбени, на гръцки: Δενδροχώρι, Дендрохори, катаревуса: Δενδροχώριον, Дендрохорион, до 1926 година Δύμπενι, Димбени или Ντέμπενι, Дембени, на македонски литературен език: Д'мбени) е село в Република Гърция, в община Кастраки, Ном Костур (Кастория), Област Западна Македония с 349 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Дъмбени е разположено на 15 километра северозападно от номовия център Костур и на 6 километра източно от центъра на общината село Косинец (Йеропиги) в южните поли на планината Виняри част от планината Орлово (Малимади). Селото традиционно е разделено на две махали - източната Каменска махала и западната Кланченска махала.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Селото е основано от преселници от селата Берик, Горно Сливени, Сайново, Баница и Света Петка като и до днес в дъмбенските родове се знае кой откъде е. В края на 19 век селото е чисто българско. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Дъмбини е посочено като село със 280 домакинства с 800 жители българи.[1] През учебната 1878-1879 година в дъмбенското училище започва да се преподава на български език[2]. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Дъмбени има 1 650 жители българи.[3] В началото на 20 век всички жителите на Дъмбени са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 640 българи екзархисти, като функционират две български основни училища.[4]

Дъмбенци участват активно в Илинденското въстание и селото е изгорено от османските войски, като над 70 жители на селото загиват[5].

Гръцка статистика от 1905 година представя Димбени като село с 1 000 жители гърци.[6]

[редактиране] В Гърция

След Балканската война в 1912 година селото попада в Гърция. В 1913 Дъмбени има 1207 жители, а в 1920 – 944. В периода 1914-1919 35 дъмбенци се изселват по официален път в България.[7]В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Дендрохорион, дървено село. Преброяването от 1928 показва 866 жители. В 1932 година в селото има 180 българофонски семейства, всички с изявено „българско национално съзнание“. Преброяването от 1940 сочи 794 жители. До 1940 година от селото има много голяма емиграция в България - изселват се 50 семейства - и отвъд океана. По време на Втората световна война дъмбенци се включват активно в българската паравоенна организация „Охрана“ и в селото има подразделение на Македоно-българския комитет и стационарна чета на организацията.[8] В 1945 година в Дъмбени живеят 780 българогласни, всичките с „негръцко национално съзнание“.

Селото е напълно разрушено през юни 1948 година по време на Гръцката гражданска война и всичките му около 1000 жители бягат в Югославия, България или другите социалистически страни. Според преброяването от 1951 година в селото живеят 19 души. В 1957 година в Дъмбени, както и в съседните села Косинец (Йеропиги), Смърдеш (Кристалопиги) и Въмбел (Мосхохори) са заселени влашки номадски семейства от Епир. През 1961 и 1971 година селото има съответно 450 и 352 жители.

[редактиране] Родени в Дъмбени

  • Апостол Грежов (1861 - 1935), български просветен деятел и революционер
  • Васил Пуйовски (1946 - ), македонски поет
  • Васко Караджа (1923 - ), македонски поет
  • Лазар Москов (1877 - 1902), български революционер
  • Лазар Поптрайков (1876 - 1903), български революционер

[редактиране] Литература

[редактиране] Външни връзки

Препратка към страница на английски Dambeni. Gone but not forgotten.

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 107.
  2. Поповски, Търпо. Македонски дневник, София 2006, с. 32.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  5. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203, Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 37
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dentrohori.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dentrohori.
  8. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)


Община Кастраки
Косинец (Йеропиги) | Дъмбени (Дендрохори)

Исторически села: Лабаница (Агиос Димитриос)



Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици