Стилихон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стилихон (вдясно) със своята съпруга Серена и сина си Евхерий
Стилихон (вдясно) със своята съпруга Серена и сина си Евхерий

Флавий Стилихон (понякога споменаван като Стиликон) (35922 август 408) е високопоставен военачалник (magister militum) и патриций на Западната Римска империя, който е с полуварварски произход.

Диптих от 395, изобразяващ Стилихон и семейството му
Диптих от 395, изобразяващ Стилихон и семейството му

Съдържание

[редактиране] Кариера

Стилихон е роден в днешна Германия. Баща му е вандал, а майка му е римска гражданка. Независимо от произхода на бащата, едва ли може да има някакво съмнение в това, че Стилихон е считал себе си за римлянин, въпреки че, както повечето германи, е бил арианин, а не католик/православен.

Присъединява се към римската армия и се издига сред редиците по време на управлението на Теодосий I, който управлява Източната половина на Римската империя от Константинопол и който се превръща в последния император, управлявал и Източната, и Западната половина на империята едновременно. През 384 Теодосий го използва като пратеник до двора на персийския шах Шапур III, за да преговаря за мирно споразумение, засягащо подялбата на Армения. Със завръщането му в Константинопол след успешния край на преговорите, Стилихон е повишен на военачалник и е натоварен със задачата да защитава империята от атаките на вестготите, задача, с която той се занимава в продължение на около двадесет години. Императорът осъзнава, че Стилихон би бил ценен съюзник и за да се свърже кръвно с него, Теодосий омъжва своята осиновена племенница Серена за Стилихон. Сватбата се случва около времето на мисията на Стилихон в Персия и в крайна сметка Серена ражда син, който е наречен Евхерий.

След убийството на западния император Валентиниан II през 392, Стилихон помага за събирането на войската, която Теодосий ще поведе към победата в битката при Фригиду и е един от лидерите на Изтока в тази битка. Един от другарите му повреме на кампанията е вестготският военачалник Аларих, който стоял начело на солиден брой готски помощни войски. Аларих ще се превърне в най-големия противник на Стилихон в по-късните години на кариерата му като глава на западноримските войски. Стилихон се отличил при Фригиду и Теодосий, въодушевен от кампанията, вижда в него човек, достоен да поеме отговорността за бъдещата сигурност на империята. Последният император на обединен Рим назначава Стилихон за пазител на своя син Хонорий малко преди смъртта си през 395.

Със смъртта на Теодосий Хонорий станава император на Западната империя, а брат му Аркадий - на Източната. Нито един от двамата не доказва себе си като способен император и Стилихон de facto се превръща в главнокомандващ на римските войски на Запад. Имайки тази своя правоспособност, Стилихон енергично доказва своите способности, въпреки че политическите машинации на шпионите на двата имперски двора ще го спъват през цялата му кариера.

Първият му сблъсък с такава имперска политика идва през 395. Вестготите, живеещи край Дунав, били под натиска на хуните и наскоро били избрали Аларих за свой крал. Аларих нарушава договора си с Рим повежда хората за нападение срещу Тракия. Победилата при Фригиду армия била все още събрана и Стилихон я повежда срещу войските на Аларих. Макар тази армия, съставена от формации от двете половини на империята, да воюва в Източната половина на империята, Аркадий отзовава източните формации в Константинопол. Аркадий действа по съвета на своя преториански префект Руфин, който бил стар враг на Стилихон. Стилихон се подчинява на заповедта и отпраща източните части, оставайки твърде слаб, за да може да се противопостави ефективно на Аларих. Руфин не се радва дълго на победата си над Стилихон, тъй като завърналите се войски го убиват с пристигането си в Константинопол.

Две години по-късно, през 397, Стилихон разбива войските на Аларих в Македония, макар че Аларих успява да избяга в околните планини. Същата година Стилихон успешно потушава бунта на comes Гилдон в Африка. Впоследсвие пристига в Реция през 401, където води голяма кампания срещу своите бивши роднини - вандалите, и други варварски мародери. Стилихон води още две големи сражения срещу Аларих - при Поленция през 402 и Верона през 403. През 405 той заповядва унищожаването на Сибилинските книги, защото пророчествата от книгите били използвани за атака срещу управлението му.

[редактиране] Падение

Въпреки успехите му, неримският му произход и арианската религиозна ориентация го опетняват в очите на имперските царедворци, особено на Олимпий, който през 408 замисля как да го погуби. Придворните разпространяват слухове, че Стилихон е планирал убийството на Руфин, че е интригантствал със стария си противник Аларих, че е поканил варварите в Галия през 406 и че планира да постави сина си на императорския трон. При Тицинум римската армия вдига бунт на 13 август, убивайки най-малко седем старши имперски чиновници (Зосим 5.32). Това е последвано от събития, за които Джон Матюс отбелязва, че "имат всички признаци за напълно координирано coup d'etat, организирано от политическите опоненти на Стилихон."1 Стилихон се оттегля в Равена, където е арестуван. Въпреки че е във възможностите му да оспори обвиненията, Стилихон не се съпротивлява, било от чувство за вина, било от страх от последствията за и без това несигурното състояние на Западната империя. Той е екзекутиран на 22 август 408. Синът му Евхерий е убит в Рим малко след това.

[редактиране] Post mortem

В безредиците, последвали падението и екзекуцията на Стилихон, жените и децата на варварските foederati в цяла Италия са убити от местните римляни. Закономерният резултат е, че тези мъже (пресмятани около 30,000) се събират под закрилата на Аларих и искат да бъдат пуснати да се бият срещу страхливия си враг. Съответно вестготският вожд преминава Юлските Алпи и повежда кампания през сърцето на Италия. През септември 408 варварите вече стоят пред стените на Рим.

Без силен военачалник като Стилихон, който да контролира предимно варварската в момента армия, Хонорий може да стори малко, за да спре настъплението и възприема пасивна стратегия, опитвайки се да изчака навън Аларих, надявайки се, че ще събере войските си, за да победи вестготите междувременно. След двегодишна обсада с надеждата да му бъде платено, Аларих нахлува в града благодарение на предател, отворил един от изходите на защитните укрепления. За пръв път от осем века външен нашественик влиза в Рим.

[редактиране] Спор

Главен спор относно Стилихон е относно това дали неговата защита на империята е продиктувана повече от лични интереси или от лоялност към Рим или Теодосий. Много историци твърдят, че основната му цел е поставянето на сина му на императорския престол, може би докато в същото време събере отново цялата империя; тази теория обяснява почти непрекъснатата му борба с Руфин, неговият източен еквивалент.

Друга проблемна тема е битката с Аларих в Македония. Стилихон може да е планирал да завоюва провинция Далмация за Запада, дори при положение, че войските, които използва, за да победи, са от Изток. Отстъпена на Изтока след катастрофата при Адрианопол, тя е богата е населена провинция, изкушаваща придобивка за Стилихон. Независимо дали това е истина или не, страхът от него може да обясни защо Руфин убеждава Аркадий да изиска завръщането на войските му, когто победата изглежда неминуема. Във всеки случай, веднъж щом Рим дава на Аларих титла в знак на предложение за мир, Стилихон става мишена на дворцови интриги в Константинопол, било поради непопулярност или очевидна амбиция. Това е главната причина, поради която екзекуцията на Стилихон в крайна сметка се струва правдоподобна на Хонорий; Аларих е съюзник на Рим, а не негов враг. Оттук нататък присъствието на Стилихон не е потребно на Хонорий на този етап.

[редактиране] В литературата

Стилихон присъства в известен брой литературни творби, както като протагонист, така и като антагонист.

  • В ранните новели на серията на Джак Уайт, посветена на Артур. В тези книги той има забележителна връзка с фамилията на Британик, когото Уайт свързва с легендите за Мерлин, Артур и Камелот.
  • В първата част от трилогията на Уилям Нейпиър за Атила (2005). Той е убит по заповед на принцеса Гала Плацидия, която го подозира в заговорничене с младия Атила, техния знатен пленник.

[редактиране] Бележки

  1. John Matthews, Western Aristocracies and Imperial Court AD 364–425 (Oxford: University Press, 1990), p.281.

[редактиране] Извори

Освен важните юрдически свдетелства в Codex Theodosianus, главният извор за събитията около Стилихон, или поне за събитията до 404, са панегириците, адресирани до него от поета Клавдиан. За събитията след 404 главен извор е Зосим, въпреки че от своята позиция на византиец, той изпитва силна антипатия към Стилихон.

[редактиране] Още литература

  • Bury, J.B. History of the Later Roman Empire.
  • Claudian. "De Bello Gildonico"
  • Claudian. "De Consulatu Stilichonis"
  • Claudian. "In Eutropium"
  • Claudian. "In Rufinum"
  • Ferrill, Arther. The Fall of the Roman Empire: The Military Explanation.
  • Гибън, Едуард. Залез и упадък на Римската империя.
  • Zosimus. Historia Nova.

[редактиране] Външни препратки

  • Claudian at LacusCurtius (Сбирка от произведения на Клавдиан както на английски, така и на латински, включително панегириците му за Стилихон.)

[редактиране] Източници и използвана информация

Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Stilicho от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите.