Средоточно българско попечителство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Средоточно българско попечителство е едно от имената на политическата организация Епитропия (1853), която е създадена от влиятелната българска емиграция във Влашко. Епитропия се трансформира в седемчленен комитет, наречен Средоточно българско попечителство, на 9 март 1854 г. Ръководна роля в него имат Христо Георгиев, Марин Бенли, Панарет Рашев, Найден Геров, д-р Петър Протич, д-р Георги Атанасович, Михаил Колони, Георги Шопов, Иван Бакалоглу и др. Това са заможни високообразовани българи, патриоти по дух. Тяхната дейност е подчинена на освободителното дело. Те обаче са твърдо убедени, че освобождението на българския народ е възможно само с помощта на Русия. В годините след Кримската война организацията е обречена на бездействие, съществува само формално. За да прикрият политическата форма на организацията, през 1862 г.ръководителите й я обявяват за благотворителна под наименованието Добродетелна дружина.