31-ви пехотен Силистренски полк
от Уикипедия, свободната енциклопедия
31-ви пехотен Силистренски полк е основан непосредствено след Освобождението на България от османска власт от състава на 9-та Търновска дружина.
[редактиране] До 1919 г.
С Указ № 84 (1903 г.) на Народното събрание се влива в състава на 7-ми резервен полк със седалище в гр. Добрич. Впоследствие полкът е базиран в гр. Варна, а от 1904 г. - в гр. Силистра.
Бойното му кръщение е по време на Балканската война (1912 - 1913). Името на полка се свързва с боевете и превземането на Селиолу, Караагач, Тарфа, Лозенград, Гечкенли, Петра, Тутракан и на Чаталджанската позиция.
През 1919 г., когато Силистра е предадена на Румъния, е разформиран.
[редактиране] След 1919 г.
След Крайовската спогодба (1940) отново се възстановява от състава на 8-ми Приморски полк, гр. Варна и се установява в гр. Силистра с новото си име 31-ви пехотен Силистренски полк.
Полкът си спечелва името "железният" по време на боевете при Драва, Мур и с. Ястребци през Втората световна война. Загубите, дадени от полка през Втората световна война, са 1333 души убити, ранени и безследно изчезнали при обща численост от 2300 войници, сержанти и офицери.
Командир на полка през Втората световна война е полковник Димитър Векиларчев. Тогава полкът се състои от три дружини:
- Първа дружина с командир подполковник Димитър Карамаждраков;
- Втора дружина с командир капитан Богдан Богданов;
- Трета дружина с командир капитан Евгени Митов.