Младен Киселов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Младен Киселов български театрален режисьор |
|
Роден: | 11 юни 1943 Русе, България |
---|---|
Младен Илиев Киселов е български режисьор и педагог. Роден е на 11 юни 1943 г. в Русе.
Завършва режисура при А. Ефрос в ГИТИЗ, Москва през 1968 г. Дебютира с постановката на “Домът на Бернарда Алба” от Лорка в Драматичен театър – Пловдив (1968 г.).
Работи в Драматичните театри в Пловдив (1968 г.), Кърджали (1968-1970 г.), Бургас (1970-1971 г.), Народен театър за младежта (1971-1977 г.), Държавен сатиричен театър (1977-1982 г. (като главен художествен ръководител), Народен театър “Иван Вазов” (1983-1991 г.), заместник-генерален директор по художествените въпроси на Националния дворец на културата (НДК) - (1983-1991 г.).
Гостува в “Театър 199”, Националния дворец на културата (НДК), Драматично-музикален театър - Велико Търново, Драматичен театър - Шумен, Драматичен театър - Перник, Нов драматичен театър “Сълза и смях”, Драматичен театър - Русе, Драматичен театър - Сливен и др.
Асистент е на проф. Ж. Мандаджиев във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” (1975-1991 г.).
От 1991 г. работи в САЩ като педагог и режисьор. Чете лекции в Йелския университет, Ню Хейвън, Кънектикът (1981-1982 г.). Преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета “Карнеги Мелън”, Питсбърг (от 1991 г.).
Участва с постановки в изданията на Театър на нациите (Амстердам, Варшава, София), в международни театрални фестивали в Белград, Берлин и др. Носител е на международни и национални награди и на държавни отличия.
[редактиране] Постановки
- “Разходка в събота вечер” - Драгомир Асенов,
- “Мотопедът” - Недялко Йорданов,
- “Врагове”, “Последните” - Максим Горки,
- “Театър, любов моя” - Валери Петров,
- “Сън”, “Биволът”, “Човекоядката” - Иван Радоев,
- “Опит за летене”, “Кошници”, “Суматоха”, “Лазарица” , “Образ и подобие” - Йордан Радичков,
- “Животът - това са две жени” - Стефан Цанев,
- “Кой се страхува от Вирджиния Улф?” - Едуард Олби,
- “Чайка” - Антон Чехов,
- “Мъжът си е мъж” - Бертолт Брехт,
- “Разбойник” - Карел Чапек,
- “И най-мъдрият си е малко прост” - Александър Островски,
- “Дон Жуан” - Жан-Батист Молиер,
- “Топаз” - Марсел Паньол,
- “Бресткият мир” - М. Шатров,
- “Кабаре “Парнас” - Любомир Пеевски (съвместно с М. Младенова),
- “Рейс”, “Сако от велур” - Станислав Стратиев,
- “Есенна соната” - Ингмар Бергман и др.
[редактиране] Източници
- текст: http://www.focus-news.net/ от 12 януари 2006 г.
- снимка: http://www.bnr.bg/