Арабска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Страници от Корана
Страници от Корана
Химнът на Алжир
Химнът на Алжир

Арабската писменост е азбучна, базирана върху отделни букви, присъединени до други букви, които в много от случаите променят техния вид в зависимост от това къде се намират в думата. Арабската азбука се базира върху Nabatean азбука, един Западно Арамейски eзик на античния Среден изток (Aramaic language).

Арабската писменост има общо 28 знака, като 3 са гласни (a, i, u, но i е често употребявана вместо буквата “y”, а “u” често вместо “w”). Освен това някои региони на Арабския свят имат особености в диалекта, поради което са прибавени и допълнителни буквени знаци. Звуци, които не се покриват от стандартния арабски са “p”, “g”, “v”. Те се изписват почти като буквите от стандартния Арабски, но с допълнителна точка. Следващите Арабски букви също не кореспондират с латинската азвука : kh (еквивалент на немско ch), gh (мека версия на kh), th (като в английски), dh (мека версия на th), sh (както в английски) и твърди и акцентувани варианти на буквите t, d, s, z, h.

Всяка от буквите може да се изписва по 1 до 4 начина според нейното място в думата (в началото, по средата, на края или самостоятелно). На арабски (освен числата) се пише от дясно на ляво. Няма голяма разлика между печатните и ръкописните букви. Повечето от буквите се свързват една с друга (дори и при печатните) и така се променя начинът, по който изглеждат. Някои буквени комбинации образуват специални лигатури.

Гласните звуци нямат букви, само се добавят знаци към буквите, които ги предшестват. В много от случаите гласните не се изписват, както например в “Muhammad”, която се изписва ‘Mhmd”. Гласните са нормални само в специални случаи, когато може да се появи съмнение в правилния прочит на думата и в транскрибирането, където се маркират с чертичка над или под буквата.

[редактиране] Разпространение

Тъмнозелено: Страни, където арабската писменост е единствената официална ортография ; Светлозелено: Страни, където е използвана арабската , както и други форми на писменост
Тъмнозелено: Страни, където арабската писменост е единствената официална ортография ; Светлозелено: Страни, където е използвана арабската , както и други форми на писменост

Заради Корана, свещената книга на исляма, която е написана на тази азбука, влиянието на тази писменост се разпростира с исляма. В резултат арабската азбука се използва за записване на много други езици — дори и на езици, които принадлежат на езикови семейства, различни от семитското. Пример за не-симитски езици, изписвани с арабска азбука, са персийският език (фарси) и урду. За да се приспособи към фонетиката на другите езици, към азбуката се добавят букви и други символи.

[редактиране] Вижте още

Арабски език