Потребител:Mariana
от Уикипедия, свободната енциклопедия
'Нерон' (Луций Домиций),римски император(37-68 г. след Хр.)Син на Домиций Ахенобарб и на Агрипина. Когато Агрипина се оженила за император Клавдий, тя го накарала да осинови сина й Нерон, в ущърб на правата на Британк. На доблестния войн Бур и на философа Сенека било възложено да възпитават младия Нерон, който станал император на 17 годишна възраст(54). Мъдри мерки отбелязали първите пет години от царуването му, но след това у него се пробудили най-лоши инстинкти. Когато се опитал - не без основание - да се освободи от гнетителното настойничество на майка си, тя го заплашила, че ще поддържа правата на Британик, той отровил малдия Британик. Уморен от сплетните на майка си, той не се поколебал да посегне и на нейния живот, а римският сенат се покзал тъй подъл, че побързал да поздрави младия убиец.По-късно изгонил жена си Октавия и умъртвил с ритник наложницата си Попея. Не е доказано, обаче, че Нерон е подпалил Рим (64), ако и да е достоверно, че по време на пожара той е свирил на арфа и пял химни. Все пак мълвата сред народа го обвинявала за опожаряването на столицата и тогава той хвълрил вината върху христяните. Те изпатили много - едни били хвърлени на диви зверове, други намазани със смола, били запалени, за да служат като главни на едно празненство в Нероновите градини. От тук започнало първото преследване на христяните (64-68). Нерон продължавал да се отдава на безбройни развартни увлечения и римляните с ужас го гледали да се явява и пее на сцената. Пизон образувал заговор, но Нерон разкрил съзаклятието и много римляни загинали (между тях: Петроний, Традей, Корбулон, Сенека, Лукан). Управителят на Галия - Виндекс и управителя на Испания - Галба вдигнали възтание и част от имперските провинции признали Галба за император; сенатът и преторианците също се обявили в полза на Галба. Нерон се видял принуден да избяга от Рим и пред невъзможността да се спаси, заповядал на придружаващия го роб да го убие с меч, като в този момент извикал:"Какъв артист светът губи с мене!". Все пак римският народ и провинциите дълбоко съжалявали за смъртта на Нерон и неговия гроб в Рим дълго бил обсипан с цветя. Факт е, че той не е бил лош администратор. Когато никоя от лошите му страсти не е била засягана, Нерон - интелигентен и образован - управлявал добре; той облекчил участта на робите и прокарал повече справедливост в законите за освободените роби и за длъжниците. Надарен с най-разнообразни способности, той развивал всичките си наклонности със страстно увлечение е като не можел да се издигне над посредствеността, страдал от накърнено самолюбие и ставал жесток.