Рицин (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за растението. За отровата вижте рицин (белтък).
Рицин
Рицин (Ricinus communis)
Класификация
царство:  Растения   Plantae
раздел:  Покритосеменни   Magnoliophyta
клас:  Двусемеделни   Magnoliopsida
разред:    Malpighiales
семейство:  Млечкови  Euphorbiaceae
род Рицин  Ricinus
вид Рицин  communis
Научно наименование
Уикивидове Ricinus communis   Linnaeus, 1753

Рицинът (Ricinus communis), наричан още кърлеж, е растение от семейство Млечкови, основен представител на рода Рицин, а според немалко автори и единствен[1]. Латинското име Ricinus също означава „кърлеж“ - име, показващо сходството между формата на семената и напил се с кръв кърлеж.

Съдържание

[редактиране] Разпространение и описание

Произхожда от Източна Африка, но като техническа култура се сади във всички зони с умерен климат. В тропическите ширини е многогодишно дървовидно растение, а в умерените ширини рядко успява да преживее зимата и се развива като едногодишно тревисто растение[2].

Цялото растение е отровно - съдържа отровния бълтък рицин и алкалоида рицинин Семената му съдържат 45-60% рициново масло. Приличат на семената на боба (въпреки че двете растения са от различни семейства) и ако бъдат объркани и използвани за храна довеждат до натравяния[3].

[редактиране] Употреба

Култивиран е още от дъбока древност заради извличаното от семената рициново масло, което се използва за осветление. Семена са намирани в древноегипетски гробове от около 4000 г. пр.н.е. Според информация на Botanical.com, рицинът е споменава от Херодот като „кики“ и посочва произхода му от Египет, Страбон описва приложението на извличаното масло в маслени лампи и мазила, Теофраст и Диоскорид описват растението. Диоскорид също описва процеса за извличане на маслото и неговото приложение като слабително. Плиний също описва слабителното действие на рициновото масло[4].

Поради разнообразието от цветове на листата му (виолетово-черни, червени, зелено и бронз и др.), се използва като декоративно растение.

Според Енциклопедия България в България се използва само с декоративни цели до средата на 30-те години на XX век, а след това и като маслодайна култура, като достига 100 000 декара засети площи до средата на 50-те години[5].

[редактиране] Източници

  1. Univercity of Melbourne - Multilingual multiscript plant name database, Sorting Ricinus names (на английски)
  2. The Castor Bean (на английски)
  3. Здраве от природата - Отравяния с лечебни растения
  4. botanical.com - Castor Oil Plant (на английски)
  5. Енциклопедия България, том 5 П-Р, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 786

[редактиране] Външни препратки