Брашов (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Герб Карта
герб гр. Брашов
Date
окр.: Брашов BV
Регион: Трансилвания
Географски координати:  ?
Площ:  ?
Население: 283 901 (2002)
Плътност:  ? жители на km²
www официална страница
E-Mail  ?
Пощенски код  ?
Телефонен код  ?
Кмет Джордже Скрипкару (ДП)
последни избори 2004
следващи избори 2008

Брашов (на румънски Braşov, на унгарски Brassó, на немски Kronstadt ) е град в централната част на Румъния и административен център на едноименния окръг. Населението е 283 901 (2002 г.).

Съдържание

[редактиране] География

Градът е разположен в Трансилвания, на около 160 км от Букурещ, където се срещат Южните и Източните Карпати.

[редактиране] История

1203: Предполага се, че градът е основан през тази година. Все пак, няма сигурни документи и източници, които да го потвърждават. Според Енциклопедия България[1], градът е основан през 1211 г. от немски колонисти.

1234 - "Корона": Изследователят Норберт Бакмунд издава т.н. "Catalogus Ninivensis", който съдържа списък с манастирите в Унгария и Трансилвания. Каталогът всъщност е копие на документ от XV-ти век, не достигнал до наши дни.Според историци, оригиналният документ е изготвен в периода 1236-1241 г. и съдържа най-старото упоменаване на гр. Брашов с името “Корона”.

1241: Татарско нашествие, при което е завладяна крепостта Спренги. След оттеглането на татарите е построена хексагонална кула за защита на града.

1252 – В тази година крал Бела IV дарява "tera Zek" (земята Зек) на комитата Винченциу, син на Акадаш секуй на Себус. В дарителния документ се посочва, че дарената земя се намира между земите на румънците от “Кърца”, на сашите от “Барасу” и секуите от “Себус”. Предполага се, че в случая топонимът “Барасу” (Брашов) е упоменат като област (територия), а “Корона” – населеното място.

1271 - Брасу: Този топоним е упоменат в латински документ, намиращ се в Държавния архив в гр. Будапеща и фотокопие в Историческия институт в гр. Клуж. Документът е акт, с който Щефан, крал на Унгария утвърждава договора между "Chyel comes, filius Erwin de Calnuk si Teel, filius Ebl de Brasu cognatus eiusdem". От този и други документи от периода 1252-1271 г. румънските историци правят извода, че топонимът “Брашов” се е употребявал по-скоро като название на областта, отколкото на град Брашов.

1288 - Брасо: В латински документ, намиращ се сега в Biblioteca Bathyaneum в гр. Алба Юлия, е записано "Datum in Braso" – счита се, че това е първият запазен документ, издаден в гр. Брашов.

1364: На Брашов е дарена привилегията да провежда ежегоден пазар.

1369-1380: Издадена е Брашовската грамота на цар Иван Срацимир.

1424: Кожарите в Брашов създават първа съсловна организация. Към 1798 г. вече има 43 съсловни организации, включващи 1227 майстори.

1448 - 1453 г.: Йоан де Хунедоара (Ян Хунеяди) разрушава крепостта Брасовия и със строителните материали от нея започва средновековното укрепване на гр. Брашов – изградени са 8 бастиона и 32 отбранителни кули.

През първата половина на XV век е основан български квартал „Шкеи“ (унг. Bolgarszeg, „български кът“). Заселници са българи-строители в града, а впоследствие нараства от търговци и български бежанци[1].

От 23 август 1950 г. до 1960 г. градът се е наричал Сталин.

[редактиране] Други

В немската гимназия в града учи Васил Априлов.

В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон[1].

[редактиране] Туристически обекти

  • Черната църква (Biserica neagra) – построена през 1383 г., реконструирана през 1477 г.
  • Църква Св. Николае – ХІV в.
  • Пояна Брашов – туристически комплекс, разположен в планината над града.
  • В близост до Брашов е добре запазеният замък Бран, легендата за който гласи, че е принадлежал на прочутия граф Дракула (Влад Цепеш).
  • В Брашов се провежда фестивала Златен елен (Cerbul de Aur).

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Източници

  1. 1,0 1,1 1,2 Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 380

[редактиране] Външни препратки


Тази статия е редактирано, преведено и допълнено копие на статията Braşov на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.