Владимир Заимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Владимир Заимов
български генерал, съветски шпионин
Роден: 8 декември 1888 г.
Кюстендил, България
Починал: 1 юни 1942 г.
София, България

Генерал-полковник Владимир Стоянов Заимов (8 декември 1888 г. — 1 юни 1942 г.) е български офицер, отличил се по време на Първата световна война, в последствие осъден и разстрелян за шпионаж в полза на СССР.

Съдържание

[редактиране] Биография

Владимир е син на българския революционер и възрожденец Стоян Заимов.

Завършва кадетско училище през 1907 г. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1923 г. предотвратява разстрел на арестувани комунисти в Сливен след Септемврийското въстание в качеството си на командир на артилерийски дивизион.

Арестуван по обвинения в шпионаж в полза на СССР на 23 март 1942 г. В съда обвиненията са доказани, шпионажа е вършен за пари. За своята дейност в полза на Съветския съюз той е получил над 300 000 лева, тоест 300 тогавашни минимални заплати. Осъден е на смърт чрез разстрел. Той подава молба за помилване, заради ордените си за храброст. Един от тях е получен при нощната атака на Одринската крепост през Балканската война - 1912 година, а друг - през Първата световна война. Молбата е отхвърлена, той се продал (и България също) за пари. Присъдата е изпълнена на 1 юни същата година в софийски военен гарнизон.

Заимов е посмъртно повишен в чин генерал-полковник през 1944 г., а тленните му останки са пренесени в Плевен и положени до тези на неговия баща.

За предаването на военна и политическа информация за България, Германия, Румъния, Гърция, Турция и други страни, както и информация за разположението на конкретни дивизии, Владимир е посмъртно награден от СССР с ордените „Червено знаме“ през 1966 г., с „Ленин“ и „Герой на Съветския съюз“ — на 30 май 1972 г..

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“

[редактиране] Вижте също

  • „Цар и генерал“ — български филм от 1965 г. за Владимир Заимов и цар Борис III

[редактиране] Външни препратки