Беседа:Асеновград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

[редактиране] Има ли още гърци в Асеновград?

Аз доколкото знам всички гърци от Пловдивско за изпратени по живо, по здраво, за Егейска Македония през периода 1913 - 1920 г.! Това твърдение нещо не ми се връзва и не знам дали не е нужно да се промени, дори и да има гърци, което е вероятно, те официално не са признати, защото ще бъдат признати тогава, когато Гърция признае българския характер на помаците и "македонците". Тоест на куково лято. Сега няма да преправям текста, но който го е писал да ме прощава, ще направя една справка и ще проверя дали в гръцката Уикипедия за Комотини пише "българи" - ако не пише, да ме прощават всички византийци, но гърци в България има само като студенти и като търговци. Останалите живеят в Гърция! 85.11.148.52 07:20, 4 септември 2006 (UTC)

Гърци в България има според преброяването, а не според вас.--Мико Ставрев 10:05, 24 януари 2007 (UTC)

[редактиране] Побратимени градове

Този Килкиш дали всъщност не е Кукуш? --Спас Колев 11:14, 18 януари 2007 (UTC)

Да явно е той. В сайта, в който намерих информацията са допуснали грешка.--Н.Христов 17:35, 18 януари 2007 (UTC)

[редактиране] Етимология

Тук я има тая етимология от множественото истиес или катаревуса истие и махи, но аз това истиес (не истей както пише в статията) не я разбирам много добре и не знам такава дума в новогръцки и я няма такава дума в речника ми, затова някой с по-добър гръцки да се изкаже. Мога да кажа само, че съселници няма в българския език - има съселяни:-)--Мико Ставрев 10:05, 24 януари 2007 (UTC)

Отново обръщам внимание на съселниците.:-)--Мико Ставрев 14:07, 3 февруари 2007 (UTC)
"стенос" (тесен) и "махе" (борба, сражение) ако за това питаш. Костантин Костенечки през 15 век го превежда като "теснобранство". Някои византийски хронисти обаче изписвали Стенимахос с тета, а в този случай "стенос" ще се преведе като сила, могъщество. Това го намерих в книгата на Николай Хайтов Ухилен съм. Други тълкувания, които се знаят в града са "стани мъка" (робството), "стани майко" (цар Костадин не можел повече да отбранява крепоста и казал на майка си "стани, майко, да бягаме"), и едно нереално според мен "Стенимъх" (мъх пос скалите). Дано съм ти помогнал.--Н.Христов 17:21, 3 февруари 2007 (UTC)
Това за стенос и махи ми е ясно и го написах - другият вариат истие ми е неясен - има го и по гръцките сайтове - виж линка горе - какви са тия съселници питах? Славянските етимологии са смешни и неверни - но може да се вкарат като народни етимологии със съответното позоваване.--Мико Ставрев 17:27, 3 февруари 2007 (UTC)
Не намирам нищо за истие, а и не ми е ясен този език. Ще трябва някой грък да помага.--Н.Христов 17:35, 3 февруари 2007 (UTC)
Абе аз помолих един, но не отговаря - ще питам на тяхната, но и там не са кой знае колко словоохотливи, а за съжаление статия няма още, пък да сядам да пиша на гръцки...--Мико Ставрев 17:36, 3 февруари 2007 (UTC)

[редактиране] Асен

Има ли някакви данни на кого всъщност е наречен града - Иван Асен II, всички Асеновци или нещо друго? --Спас Колев 12:54, 24 януари 2007 (UTC)

Ами на Асеновата крепостУхилен съмУхилен съмУхилен съм, която е наречена Асенова заради надписа, който Иван Асен (не лично) е направил вътре.--Мико Ставрев 13:22, 24 януари 2007 (UTC) Втори имам предвид - Иван ІІ Асен - трябва си оправяне няма Иван Асен ІІ - Асен е фамилно име. Бройката е за Йоан/Иван. Но мисля, че съм го казвал вече някъде.--Мико Ставрев 13:23, 24 януари 2007 (UTC)

[редактиране] Найлони

завод за найлон (Асенова крепост ЕАД, най-големият в Европа{{факт}})

Силно ме съмнява, че е най-големият в Европа. Ако този някой, който го е написал не даде източник до няколко дни го трия като подвеждаща информация.--Н.Христов 11:01, 3 февруари 2007 (UTC)

За големината на сайта на завода пише, че няма аналог в Източна Европа, каквото и да значи това. Във всички случаи не произвежда найлон. По-точно би било „полимерни опаковки“ (предимно полиетилен и полипропилен). --Спас Колев 13:49, 3 февруари 2007 (UTC)

[редактиране] Големина

Статията стана прекалено голяма и тежка, а тепърва смятам да добавям още към историята. Секцията за редовните събития и празници е ненужно голяма. Предлагам да останат само обичаите, които са уникални за Асеновград т.е. да изтрия писаното за Св. Богородица, Св. Георги Победоносец и за Йордановден може би.--Н.Христов 17:54, 11 март 2007 (UTC)

По-добре е да се премести в статията за съответния празник, за да не се губи информация. --Спас Колев 13:15, 12 март 2007 (UTC)
На тая сраница са описани част от обичаите на бежанците станимачани, които също били уникални :-), ако някой се вълнува де...--Мико Ставрев 15:34, 12 март 2007 (UTC)
Изтрих написаното за Св. Георги Победоносец, защото нямаше връзка с празника, а Св. Богородица слях с началния текст на секцията.--Н.Христов 18:20, 13 март 2007 (UTC)

[редактиране] Кандидат за избрана

Преди да я предложа ще помоля някой да провери статията за пунктуационни и правописни грешки. Също така ако мислите, че нещо ѝ липсва или трябва да се пипне някъде, кажете.--Н.Христов 10:47, 4 април 2007 (UTC)

Имам няколко неголеми забележки. Пиша ги тук, защото не съм сигурен, че всички предложения са идеални, а не ми се разбутва статията.
  • Секцията „Етимология“ би трябвало да се прекръсти на „Наименование“ или Етимология на Станимака
  • В „География“ не много ясно разграничено кое се отнася за града и кое - за общината. Например, не градът, а общината граничи с другите общини.
  • В началото на „История“ - името Филипополис е анахронично за 7 век пр.н.е. Всъщност май не е ясно какво е имало на мястото на Пловдив по това време и как се е казвало. Може би трябва да се замени по-общо с поречието на Марица?
  • „Асенова крепост“ би трябвало да е подсекция на „Културни и природни забележителности“
  • „Найлонът“ го коментирах по-горе
  • Хубаво е да има някакъв източник за оценката на възможностите в „Икономика“
  • Също може да се уточни какво е „първото по рода си в България“ на дискотеката
Тези дни ще мина да коригирам дребните грешки. --Спас Колев 12:02, 4 април 2007 (UTC)
Историята е малко недобре представена хронологично. И какво е съселник? Съселянин?--Мико Ставрев 12:12, 4 април 2007 (UTC)

Към Спас:

  • "Етимология на Станимака" ми се струва най-добре.
  • Описаните местности са свързани с Асеновград и се намират в голяма близост до града. Според мен всичко е наред в тази секция
  • Град вероятно е имало. Ще махна "Филипополис".
  • Приемам идеята. Всъщност в секцията „Културни и природни забележителности“ има някои неточности.
  • да полимерни опаковки са. Предприятието фалира, но не намирам източник да го докажаУхилен съм.
  • ще потърся, но не съм сигурен, че ще има някъде
  • Това е някаква непроверена глупост. Ще му сложа {{факт}} за 2-3 дни.

Към Мико:

Не мога да я открия в статията тази дума. Иначе означава човек, който живее в съседно населено място на даденото т.е. съсед по село или град.--Н.Христов 13:07, 4 април 2007 (UTC)

Има съселници - сигурно ли е, че това означава истие? Съселяни?--Мико Ставрев 13:09, 4 април 2007 (UTC)
Не разбирам гръцки. Може би това означава, незнам--Н.Христов 17:17, 4 април 2007 (UTC)
Абе аз питах един път в Гр У, сега питах пак.--Мико Ставрев 17:58, 4 април 2007 (UTC)
Текстът, който вкарах е според гръцкия текст и махнах съселниците.--Мико Ставрев 19:18, 4 април 2007 (UTC)

Между другото (нямам карта под ръка, та не съм сигурен) - ако помня добре община Пловдив включва само града и е оградена от Марица и Родопи. Тогава Асеновградската община не граничи с нея. --Спас Колев 13:39, 4 април 2007 (UTC)

Да.--Мико Ставрев 17:58, 4 април 2007 (UTC)

[редактиране] Античност/Средновековие

Кое име е споменато за първи път в Устава на Бачковския манастир? Стенимахос или Станимака? Ако е първото, как:-) се е казвал града основан в 7впр.н.е.? А и частта за Възраждането ми се струва малка - т.е. изобщо липсва.--Мико Ставрев 14:50, 16 април 2007 (UTC)

Станимака. Ако намеря време ще добавя нещо и за Възраждането.--Н.Христов 16:04, 17 април 2007 (UTC)

[редактиране] Снимки

Мисля, че снимките трябва да се сложат в текста, така в галерията долу се губи илюстративността им.--Мико Ставрев 13:57, 21 април 2007 (UTC)

Ами, не е хубаво снимките да ги има по 2 пъти в статията. Аз си мисля, че галерията е за снимки, които не са в текстовата част.--Н.Христов 16:25, 21 април 2007 (UTC)
Защо по два пъти - никоя не се повтаря.--Мико Ставрев 09:05, 22 април 2007 (UTC)
Сега те разбрах. Искаш да няма галерия, но не виждам защо. Няма нужда от толкова снимки в текстовата част.--Н.Христов 06:26, 23 април 2007 (UTC)
Аз лично смятам, че са прекалено малки и долу в дъното и така наистина тотално се губи

илюстративността им.--Мико Ставрев 07:12, 23 април 2007 (UTC) За какво сме искали разрешение за тая панорамна снимка, ако изглежда както е сега, например?--Мико Ставрев 07:41, 23 април 2007 (UTC)

Ами точно тази панорамна снимка нямам понятие къде да я сложа, а пък и не мога да и наглася рамерите.--Н.Христов 14:50, 23 април 2007 (UTC)
Ами нея отгоре, снимката от края на 19 в съответния параграф и т.н.--Мико Ставрев 18:15, 23 април 2007 (UTC)
Само да добавя, че най-вероятно утре ще вмъкна един материал за Възраждането.--Н.Христов 16:50, 21 април 2007 (UTC)
Направих някои дребни промени и размествания за да се спази хронологията.--Мико Ставрев 07:13, 23 април 2007 (UTC)

[редактиране] Богородично

Според Уикипедия село Богородично още си се казва Руен (Област Пловдив) - връщано ли е (полу) старото име през 90-те?--Мико Ставрев 07:12, 23 април 2007 (UTC)

Не. С около 90% сигурност.--Н.Христов 14:26, 23 април 2007 (UTC)
Ами що си написал Богородично тогава?Ухилен съм--Мико Ставрев 14:34, 23 април 2007 (UTC)
Да не е по-разпространеното, тотално наложено име в Асеновград?--Мико Ставрев 14:35, 23 април 2007 (UTC)
Е, не не, Руен си му викаме по принцип:-). На мен ми е останало това Богородично в глават а от дядо ми и затова съм го писал така.--Н.Христов 14:43, 23 април 2007 (UTC)

[редактиране] Констанций

Кой от двамата? Констанций I Хлор или Констанций II. Логиката на споменаването предиДиоклециан сочи към първия, но все пак да попитаме?--Мико Ставрев 07:27, 23 април 2007 (UTC)

Първият.--Н.Христов 14:33, 23 април 2007 (UTC)

[редактиране] 5 или 7

5 или 7 век е основан - в етимология пише 5 - взето от гръцкия източник, в история 7. 7 откъде? Също така не мислите ли, че етимология трябва да мине (без първото си изречение, което да отиде в дефиницията) след история?--Мико Ставрев 10:27, 25 април 2007 (UTC)

  1. 7 век пр.Хр. е според книгата на Хайтов.
  2. Може. Поне аз не бих възразил.--Н.Христов 15:18, 25 април 2007 (UTC)