Гинко

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гинко
Гинко (Ginkgo biloba)
Гинко (Ginkgo biloba)
Класификация
царство:  Растения   Plantae
отдел:  Гинкови   Ginkgophyta
клас:    Ginkgoopsida
разред:    Ginkgoales
семейство:    Ginkgoaceae
род:    Ginkgo
вид:  Гинко   G. biloba
Научно наименование
Ginkgo biloba   Linnaeus

Гинко (Ginkgo biloba) е семенно растение, единственият съществуващ и днес вид в отдел Ginkgophyta. В продължение на векове се смята, че е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се среща в ограничен район в Източен Китай, въпреки че дивият статут на тези дървета е спорен.

Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 m, като отделни екзепляри в Китай са достигали повече от 50 m. То често има остра корона и дълги неподредени клони. Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Образува голямо количество скъсени клонки, по които розетковидно се нарежат листата. По удължените клонки листата са единично разположени. Те са с много характерна ветриловидна форма, обикновено врязани на върха и оттам идва епитетът "biloba", т.е. "двуделен". Листата имат много характерно архаично жилкуване - всяка жилка, навлизаща от листната дръжка в листната петура, се разклонява вилообразно на две, след това всяко разклонение още на две и т.н. докато разклоненията достигнат ръба на листа. Такъв тип разклоняване се нарича "дихотомно" или "дихотомично". През есента листата стават ярко жълти, след което падат, понякога само за 1 до 15 дни.

Гинко е двудомно растение, което означава, че на един индивид има репродуктивни органи само от единия пол, така, че индивидът може да бъде или женски, или мъжки. Мъжките репродуктивни органи - макроспорофилите - са събрани в ресовидни съцветия. Женските - семепъпките - се залагат по 1-2 на дълга дръжка. След опрашването от тях се развиват семената. Те са едри (колкото едра маслина), с месеста обвивка, която при узряване на семената ферментира и издава неприятна миризма. Семената в някои страни (Китай) се обработват със солена вода и се използват за храна.

Съчетанието от устойчивост на болести и неподатлива на насекомите дървесина правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години.

Гинко се култивира у нас от края на 19-ти век. Първите засадени дървета растат и до днес в градината при Докторския паметник (зад Народната библиотека). Отделни индивиди от него могат да се видят в почти всеки парк в различни градове на България.

[редактиране] Източници

  • Ginkgo, статия в Уикипедия на английски [4 януари 2006]

[редактиране] Външни препратки