Северна България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част. В природогеографско отношение релефа е сравнително еднообразен, в по-голямата си част равнинно-хълмист. Тук е концентрирано 38% от населението на България. По-големи градове са Варна, Русе и Плевен. В административно отношение се включват следните области:
- Варна (24)
- Велико Търново (25)
- Видин (26)
- Враца (27)
- Габрово (4)
- Добрич (3)
- Ловеч (8)
- Монтана (9)
- Плевен (12)
- Разград (14)
- Русе (15)
- Силистра (17)
- Търговище (23)
- Шумен (16)
Площта на Северна България е 48 495,1 km2, а населението към края на 2004 г. — 2 935 127 души (60,5 души/km2).
В исторически план днешна Северна България заедно с останалата след 1918 година в Румъния Северна Добруджа е историческата област Мизия, една от трите - заедно с Тракия и Македония - историкогеографски области, в които през 19 век се оформя българската нация.