Дамян Велчев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дамян Велчев български политик |
|
Роден: | 4 март 1883 Габрово, България |
---|---|
Починал: | 25 януари 1954 Франция |
Генерал-полковник Дамян Велчев Дамянов е български офицер и политик, един от ръководителите на Военния съюз и близък до групата Звено. Той взема участие в трите държавни преврата в България през първата половина на 20 век.
[редактиране] Биография
Дамян Велчев е роден в Габрово и завършва Военното училище през 1903. По време на Балканските войни е командир на рота, а през Първата световна война - на пехотна дружина. През 1919 е сред основателите на Военния съюз, а от 1922 е член на ръководството му.
Дамян Велчев участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923, след който е върнат в армията. Той е помощник-началник, а от 1927 - началник на Военното училище. Поради конфликт с военния министър Иван Вълков през 1928 отново е уволнен от армията и участва във възстановяването на Военния съюз. През 1932 завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Близък до Звено, Дамян Велчев участва в подготовката на Деветнадесетомайския преврат през 1934. В началото на 1935 е отстранен от ръководството на Военния съюз, а през юли е изгонен в Югославия. В края на годината той се връща в страната, арестуван е и е осъден на смърт за подготовка на дръжавен преврат. По-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 е амнистиран.
През 1943 Дамян Велчев се включва в дейността на Отечествения фронт като представител на Звено. Той участва в подготовката на Деветосептемврийския преврат през 1944, след който е повишен в генерал и става военен министър. През септември 1946 е отстранен от правителството и е назначен за посланик в Швейцария. След като е освободен от този пост през 1947, той отказва да се върне в България, за което му е отнето българското гражданство. Дамян Велчев умира през 1954 във Франция.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 3-та степен, 1-ви клас, 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ 5-та степен с мечове по средата
- Съветски орден „Суворов“ 1-ва степен
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Иван Маринов | >>> | министър на войната (9 септември 1944 – 25 септември 1946) | >>> | Кимон Георгиев |
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |