Поливинилхлорид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Поливинилхлоридът с наименование по IUPAC Polychloroethene е полимер, получен при полимеризация на винилхлорид с обща формула (СН2-СНСL)n.

Други наименования: ПВЦ, PVC. Когато в контекст музика се каже „винил“, обикновено се разбира грамофонна полоча, те се правят от поливинилхлорид.

Полимеризацията се провежда във водни разтвори, съдържащи емулгиращи агенти или стабилизатори на суспензията; все повече се използва и блок-полимеризацията. Поливинилхлоридът се смесва с различни пластификатори, стабилизатори, пълнители, пигменти и др.

Използва се за направа на твърди материали (конструкции, тръби), за меки изделия (подови настилки, изкуствена кожа), за електроизолационни изделия. Има добра разтворимост в органични разтворители, употребява се и за получаването на някои лакове. При горене отделя хлороводород, въглероден оксид, фосген и други хлорсъдържащи съединения.