Борис Христов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За оперния певец, вижте Борис Христов.
Борис Христов
български писател и поет
Роден: 14 октомври 1945
Крапец, България

Борис Кирилов Христов е съвременен български поет и романист.

Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (в Перник, между 1971 и 72), като журналист и редактор.

Носител е на голямата награда на Софийския университет за литература (2000). Като представител на съвременната българска литература, творби на Христов се изучават по литература в 12 клас в българските училища.

[редактиране] Творчество

Христов е съставител на множество сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и други. Автор е и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми.

За него Любомир Канов казва: "неговите стихове ... са породени единствено от искреността в сърцето на поета".[1]

  • Парушев, Паруш, Екатерина Томова и Борис Христов. Трима млади поети. Стихове. София: Народна младеж, 1975
  • Вечерен тромпет. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1977. (Второ издание: 1979)
  • Честен кръст. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1982
  • Бащата на яйцето. Роман. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1987
  • Сляпото куче. Долината на обувките. Повести. Варна: Г. Бакалов, 1990
  • Думи и графити (1991; 2002),
  • Крилете на вестителя (1991),
  • Смъртни петна” (1991),
  • Думи върху други думи (1992),
  • Вечерен тромпет. Честен кръст (2000),
  • Поезия (2004)
  • Христов, Борис. Каменна книга (Хеликон, 2006)

[редактиране] Източници

  1. „Интервю с Любомир Канов“. в-к Култура (6 октомври 2003). Взето на 19/02/2007

[редактиране] Външни препратки