Макс Планк
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Макс Планк Немски физик |
|
Роден: | 23 април 1858 Кил, Германия |
---|---|
Починал: | 4 октомври 1947 Гьотинген, Германия |
Макс Планк (на немски Max Karl Ernst Ludwig Planck) е немски физик теоретик, считан за основател на квантовата механика и един от най-известните физици на 20-ти век. Директор на Института за теоретична физика в Берлин, член на Берлинската академия на науките.
През 1900 г. Макс Планк извежда закона за излъчване на абсолютно черно тяло и въвежда константа, която днес е известна като константата на Планк. През 1918 г. получава Нобелова награда за физика за откриването на закона за квантуване на енергията (връчена му е през 1919-а).
Съдържание |
[редактиране] Кратка Биография
След като завършва гимназия през 1874 година, има намерение да следва класическа филология, също така проявява изключителен музикален талант и свири на няколко инструмента. Любовта му към музиката го съпътства цял живот, често свири дует с Алберт Айнщайн: той на пианото, Алберт - на цигулка. В последна сметка се отдава на физиката, защото иска да знае какво става вътре в материята. Изучава математика и физика в университетите в Мюнхен и Берлин.
Планк се венчава за първата си жена през 1885 година. От нея има двама сина и две дъщери-близначки. Тя умира през 1909 година. Две години по-късно той се жени за своя племенница. От този брак се ражда син. Най-големият му син загива в Първата световна война, а в следващите години двете му дъщери умират при раждане. Вторият му син от първия му брак е обвинен в заговор против Хитлер и обесен на 23 януари 1945 година. Най-малкият му син, Херман, роден през 1911, е все още жив (бележка: 2007).
Планк умира 6 месеца преди да навърши 90 години. На гроба е изписано само името му и стойността на константата на Планк.
[редактиране] Публикации
- Planck, Max. (1900). “Entropy and Temperature of Radiant Heat” Annalen der Physick, vol. 1. no 4. April, pg. 719-37.
- Planck, Max. (1901). "On the Law of Distribution of Energy in the Normal Spectrum". Annalen der Physik, vol. 4, p. 553 ff.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
Нобелова награда за физика ![]() |
1901: Рьонтген 02: Лоренц, Зееман 03: Бекерел, Пиер Кюри, Мария Кюри 04: Релей 05: Ленард 06: Дж.Дж.Томсън 07: Майкелсън 08: Липман 09: Маркони, Браун 10: Ван дер Ваалс 11: Вин 12: Дален 13: Камерлинг Онес 14: Фон Лауе 15: Уилям Л. Браг, Уилям Х. Браг 17: Баркла 18: Планк 19: Щарк 20: Гийом 21: Айнщайн 22: Бор 23: Миликан 24: Зигбан 25: Франк, Херц 26: Перен 27: Комптън, Ч.Уилсън 28: О.Ричардсън 29: Дьо Бройл 30: Раман 32: Хайзенберг 33: Шрьодингер, Дирак 35: Чадуик 36: Хес, Андерсън 37: Дейвисън, Дж.П.Томсън 38: Ферми 39: Лорънс 43: Щерн 44: Раби 45: Паули 46: Бриджман 47: Епълтън 48: Блакет 49: Юкава 50: Поуел 51: Кокрофт, Уолтън 52: Блох, Пърсел 53: Цернике 54: Борн, Боте 55: Лам, Куш 56: Шокли, Бардийн, Братейн 57: Ян, Т.Д. Ли 58: Черенков, Франк, Там 59: Сегре, Чембърлейн 60: Глейзър 61: Хофстетър, Мьосбауер 62: Ландау 63: Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен 64: Таунс, Басов, Прохоров 65: Томонага, Шуингър, Файнман 66: Кастлер 67: Бете 68: Алварес 69: Гел-Ман 70: Алфен, Неел 71: Габор 72: Бардийн, Купър, Шрифър 73: Есаки, Йевер, Джозефсън 74: Райл, Хюиш 75: А. Бор, Мотелсон, Рейнуотър 76: Рихтер, Тинг 77: Андерсън, Мот, Ван Флек 78: Капица, Пензиас, Р.Уилсън 79: Глашоу, Салам, Уайнбърг 80: Кронин, Фич 81: Блумберген, Шолоу, К.Зигбан 82: К.Уилсън 83: Чандрасекар, Фаулър 84: Рубия, Ван дер Меер 85: Фон Клицинг 86: Руска, Биниг, Рорер 87: Беднорц, Мюлер 88: Ледърман, Шварц, Стайнбъргър 89: Рамзи, Демелт, Паул 90: Фридман, Кендъл, Тейлър 91: Дьо Жен 92: Шарпак 93: Хълс, Тейлър 94: Брокхауз, Шул 95: Пърл, Рейнс 96: Лий, Ошероф, Р.Ричардсън 97: Чу, Коен-Тануджи, Филипс 98: Лафлин, Щьормер, Ци 99: 'Т Хоофт, Велтман 2000: Алфьоров, Крьомер, Килби 01: Корнел, Кетерле, Уиман 02: Дейвис, Кошиба, Джакони 03: Абрикосов, Гинзбург, Легет 04: Грос, Полицер, Уилчек 05: Глаубер, Хол, Хeнш 06: Мадър, Смут |
Не е присъждана през: 1916, 1931, 1934, 1940-42 година |