Ставерци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ставерци е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, Област Плевен.
ЦЪРКВАТА "Св.Параскева" Е ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА Построяването на храма става през турско време. Дават му име "Св.Параскева", на светицата, която да бъде образец на всички девици в селото. Ето накратко историята му: През 1858 г. първенците на селото, начело с Иван Панов, Пано Йотов, Марин Сурджията и др., направили прошение /молба/ чрез Оряховската кааза до Султан Абдул Азис в Цариград, да им разреши да си построят храм в селото. Разрешението било дадено още същата година. Издаден бил ферман, подписан от самия Султан и скрепен с неговия печат /тугра/, написан бил на арабско писмо. Изграждането на храма започнало още през турско време – през 1859 година и продължило до 1868 г. По своята архитектура храмът е кръстообразен, състои се от притвор, средна част и олтар. Дължината му е 18 аршина, 12 арашина и височина – 6 аршина. Камбанарията е пристроена през 1903 година. Вероятно идеята за построяването на храма е дал епископ Доротей Врачански, а осветен бил готовият храм от епископ Паисий. Когато минавали през селото, те кръщавали новородени деца на свое име. Затова в Ставерци има Доротей Чорбаджийски и Паисий Копчовски и др. Иконите на иконостаса – истински произведения на българското изкуство от времето на Възраждането, са изработени от художника Христо, син на Иван Дренски от Троян. На входната западна врата на горния праг на камъка са издялали надпис: "Сей храм построи се в 1868 г. "Св.Параскева" от мала и велика чада на с.Ставерци". Южната входна врата е украсена с гравирани в камъка орнаменти – лоза и два бели библейски гълъба, а на южния прозорец са се подписали със славянски букви тримата майстори: Вуто, Герго и Братан. Главен майстор на храма бил Кръстьо Правчанина. Освещаването на храма съвпада с една славна дата в историята на българския народ – през 1868 година четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата преминава р.Дунав, след тежки сражения въстаниците завършват живота си славно на връх Бузлуджа. В първите години след построяването на храма той бил обслужван, свещенодействали в него свещеници предимно от с.Кнежа, след това идва свещеник Димитър Цветков от с.Кунино, живял и починал в с.Брегаре. От 1887 до 1898 г. служил йеромонах Евтимий, а от 1899 до 1922 г. – свещеник Павел Илиев. През 1930 г. селото е разделено на две енории, като от 1933 г. свещеник в него е Даниил Василев Дочев. След него идва Влад Ст.Дренски и остава до 1962 година. /Из бележките, направени вероятно от свещеник Влад Ст.Дренски в тетрадка, съхранявана в храма “Св.Параскева”/
Ставерци | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Плевен |
Община: | Долна Митрополия |
Население: | 2 064 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 44 м |
Пощ. код: | 5863 |
Тел. код: | 06550 |
Геогр. положение: | 43° 34' сев. ш. 24° 17' изт. д. |
МПС код: | ЕН |
Кмет или наместник | |
Венета Къслева |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
За средновековната история на Ставерци има откъслечни сведения.Селище е имало!През турското робство населението е било в по-голямата си част турско.Малкото българи са ползвали доста привилегии,бидейки войнаши и ямаши.
Сегашното население са потомци на преселници от Врачанско(доста от с.Кунино, което селце "сред скалите"може наистина да се гордее с неизвестното за много, но славно и интересно минало!),Влашко,Македония и малка част са потомци на старото коренно население .За тази пъстрота от поселенци говори и колоритният ставерски диалект,доста труден за разбиране и усвояване от българите на изток от ятовата граница.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В селото се е родила и изучила известната сега учителка по химия Соня Иванова Радойска. Тук е родното място на Вълчо Иванов.
Климатът в този район е доста суров.Характеризира се с горещи и сухи лета с типичните прашни бури за този сезон и със студени зими.Редките летни проливни дъждове, пък, причиняват много щети с калните си потоци ("ЛОПЕА") из по-ниските махали. Селото има голямо землище-над 70 000 дка. Преобладава чернозем. Сеят се главно зърнени култури.
Населението се занимава предимно със земеделие и животновъдство. Тук се отглеждат едни от най- хубавите и продуктивни овце от породата Черноглава плевенска.Ставерчани обичат конете и са добри коневъди - дори сватбарският байрак (наричан "ОРУГЛИЦА") се е правил до скоро от конска опашка.
[редактиране] Редовни събития
Празник на селото е Петковден.Слави се по стар стил - последната събота и неделя на октомври.
[редактиране] Други
Характерни ястия за с. Ставерци и региона:
"ЮТИКА" - печени, обелени и скълцани пиперки и домат, подправени с олио,сол и магданоз.Тя е в основата на други известни ястия, като "ПИЛЕ НА ЮТИКА", "ЮТИКА С БОБ","ЮТИКА СЪС СИРЕНЬЕ и др.
"КИСАЛО"- летен или жътварски таратор.Приготвя се от нарязани на ситно краставици и домат,2-3 цели сухи чушлета.Всичко това се залива със студена вода.Подправя се с оцет, сол и копър.
"ПОДБРЪКАНКА ГОЗБА"-пилешка яхния,приготвяна с повечко кромид и скълцано бяло месо.
"ПИЛЕ НА САЛАМУР"- незастроена супа,без фиде, от младо пиле(може и от гургулица,фазан,яребица).Пилето се вари в подсолена вода.След като уври ,се накъсва и се препича на жар,връща се към бульона,към който се прибавят накъсани печени пиперки,малко домат и след като поври малко,се подправя с чесън и магданоз.
"ПЪЛНЕНИ (СБОРЕНСКИ, ГНЕТЕНИ)ЧУШКИ"-варени пиперки,пълнени с кайма и ориз и застроени с варена застройка от кисело мляко,яйце и брашно.
"ЛЕП ПОД ВРЪШНИК", "ЯГНЕ В ТРАП", "ПИТА ПЕПЕЯНКА","ЛУЧНИК","ЩИРНИК","ЕЦЕ НА РАТИШКА","ГУРБИШКИ","ПРОСЕНИК","КРЪКИШ","КАЧАМАК С ПРЪЖКИ","МРЪЗЛИВА БАНИЦА" и още много други специалитети.
"Па заповедайте!Додете ни на госкье!" "Па ниа имаме могу глангоре на село"
Ма мигар незнаете к`во а тава "глангор"?
-
-
- Глангор- Див, див , ама див...Ставерчанин!
-