Коноп (растение)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
КОНОП
Значение, произход, разпространение, добиви. Конопът е важна стъбловлакнодайна култура. Добитото от него стандартно влакно се отличава с голяма здравина и устойчивост на гниене. То е грубо и се използува главно за направа на канапи, въжета, рибарски мрежи, брезенти, чували, строителни зебла и др. Нестандартното късо влакно се употребява за пълнене на мебели при тапицирането им, за почистване на машинни части и др. От отпадаците при обработката на конопените стъбла (пъздерът) се получава качествена хартия, целулоза, лигнин и др. Семената на конопа съдържат 30-35 % бързо съхнещи мазнини, кото са подходящи за получаване на безир, лакове и маслени бои. Конопеното кюспе съдържа 7-10 % мазнини и 18-29 % белтъчини и е отличен концентриран фураж за селскостопанските животни. Конопът произхожда от Средна Азия. Той е отглеждан още в древността за влакно и семена. Първите писмени доказателства за това датират от 800-900 години пр. н.е. В Европа прониква едва през XVII век по два пътя - през Мала Азия и Гърция, и през Казахстан. В света сега се отглеждат около 5,3 милиона декари, при среден добив 50-70 kg/dka влакно. Основни производители са Индия, бившият СССР, Китай, Румъния, Италия, Полша, Унгария, Франция и др. У нас се отглежда главно в общините Плевен, Враца, Русе, Силистра и област Монтана. Площите, добивите и производството на коноп у нас и в света са дадени в таблица 29.
БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА Конопът е едногодишно, разделнополово, двудомно растение. Коренова система. Съставена е от вретеновиден централен корен, проникващ до 1,5-2 m дълбочина, и странични разклонения, разрастващи се радиално до 30- 45 cm. До 90 % от общата коренова маса е разположена в слоя 1-30 cm. Женските растения превишават по маса на кореновата система мъжките 2,0-2,5 пъти (хетероризия). Общо взето кореновата система на конопа е със слабоусвояваща способност. Това се явява като една от причините за повишената взискателност на културата към плодородието на почвата и торенето. Стъбло. На височина достига от 0,75 до 5 m, с дебелина от 3 до 30 mm. При младите растения е зелено (често с антоцианов оттенък) и крехко. С напредване на вегетацията постепенно се вдървенява и оцветява бледожълто до жълто - кафяво. Напречното сечение в основата му е с кръгла форма, към средата - с шестоъгълна, а към върха - с четириъгълна. Стъблото е формирано от 7-8 междувъзлия, всяко от които с дължина до 40 cm и повече. При гъсти посеви стъблото се разклонява само в горната си част, а при редки - още от основата си. Анатомично зрялото конопено стъбло е съставено от кутикула с епидермис, паренхим, в който пръстеновидно, в 2-3 реда, са разположени ликови снопчета, камбий, дървесина и сърцевина (фиг. 19). Елементарните влакна са с дължина 15-35 mm и кухина (лумен) в средата. Имат вторичен произход и се образуват от камбия. Влакната са свързани чрез пектинови вещества помежду си и в снопчета. Рандеманът на влакно е 18-23 % и зависи преди всичко от сорта, пола на растението и агротехниката. Качеството на влакното е в зависимост от същите фактори. Мъжките растения съдържат с 3-5 % повече и по-висококачествено влакно. Независимо от това, 2/3 от общия добив на посева се дължи на женските растения, тъй като те са с по-високи и по-дебели стъбла. Количеството на мъжките и женските растения в посева е приблизително еднакво. Листа. Семеделните и първата двойка същински листа на конопа са едноделни (назъбени). Втората двойка са 3- делни (длановидни). По - нагоре по стъблото броят на листните дялове постепенно нараства и достига 5-7 (в отделни случаи до 11-13). Към върха броят на дяловете отново намалява. Съцветие. Женските растения формират класовидни съцветия (семенни главички), разположени в пазвите на листата от връхния пояс на стъблото, а мъжките - метловидни съцветия, разположени по страничните разклонения и върха на стъблото (Фиг. 19 и 20). Цветове. Женските цветове са съставени от срастнал еднолистен перигон, от чиято странична цепнатина излизат 2 дълги перести бели крилца и едногнезден плодник, а мъжките - от прост околоцветник с 5 жълтозелени венечни листенца и 5 тичинки, разположени висящо, оцветени в жълто. Плод. Представлява малко, едносеменно орехче, с диаметър 2-3 mm. При вършитба се разпуква лесно и семето се отделя. Семена. Те са овални, леко сплеснати, с гладка повърхност и сивозелена или кафява окраска, често мозаечно оцветени. Масата на 1000 семена е 20-25 g.
СИСТЕМАТИКА , СОРТОВЕ Конопът се отнася към семейство Kонопови (Canabinaceae), на род Canabis L. Съществуват 3 вида коноп: Canabis sativa L. - обикновен коноп, отглеждан за влакно и семена; Canabis indica Lam. - индийски коноп, от който се получава хашиша и Canabis ruderalis Janisch. - диворастящ (плевелен) koноп. Обикновеният коноп включва два екологични типа: южен (европейски) и източен (азиатски). У нас се отглежда обикновеният коноп, отнасящ се към европейския тип. Районирани са сортовете Силистренски и Краснодарски 35.
БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ Изисквания към топлина и светлина. Семена на конопа могат да поникнат при 1-20 С. По-бързо и по-дружно това става при 8-100С. Младите поници издържат на отрицателни температури до минус 4-50 С. Оптимални температури за растежа и развитието на конопа през вегетацията са 20-250 С. Температурите под 150 С по време на бутонизация и цъфтеж задържат растежа и развитието на растенията, понижават добива, качеството и рандемана на влакно. Късият ден и интензивното слънчево греене повишават добива на семена, а дългият ден и разсеяната светлина увеличават вегетационния период и добива на влакно. Изисквания към влага. Конопът спада към групата на влаголюбивите растения. Най-голяма нужда от вода посевът изисква във фазите бутонизация и цъфтеж на мъжките растения. Тогава е необходимо да се поддържа предполивна влажност 70-80 % от ППВ. Транспирационният коефициент на конопа е 600-800. Изисквания към почва. Конопът е много взискателен към почвата. Високи добиви от него се получават на богати на хранителни вещества, с близка до неутрална реакция почви (рН- 7,1-7,4). Най-подходящи са дълбоките, рохкави, богати с хумус и влагозапасени почви, с подпочвени води до 0,75 - 1 m. Такива качества притежават наносните почви по поречията на реките и пресушените торфено-блатни почви. Подходящи по механичен състав са песъчливите черноземни, глинесто-песъчливите кестеняви, кафяви и сиви горски почви.
ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО От 20-я до 60-я ден след поникването конопените растения нарастват най-интензивно. През този период се формира и около 3/4 от общия добив. Тогава се извличат около 75 % от азота и се изразходват 50-70 % от водата, необходими за цялата вегетация. През първите 30-40 дни след поникването нарастването на кореновата система е с по-нисък темп, което е причина конопът да изисква в този момент от вегетацията достатъчно количество лесно достъпни хранителни вещества в почвата. Конопът е типично кръстосаноопрашващо се растение. Цъфтежът започва сутрин към 7-8 часа и достига своя минимум към 11-12 часа. Мъжките растения зацъфтяват 3-5 до 10-15 дни (за южните сортове) по-късно от женските. След прецъфтяването те завяхват и умират, а женските продължават вегетацията си. Вегетационният период за районираните у нас сортове е с продължителност 100-120 дни на мъжките и 150-160 дни на женските растения.
АГРОТЕХНИКА Място в сеитбообращението. Взискателността на конопа към специални почви принуждава често производителите да го отглеждат последователно няколко години на едно и също поле. За да се получат високи добиви, в този случай обаче е необходимо засилено торене, отчитане степента на намножаване и водене на ефикасна борба с икономически най-важните болести и неприятели по културата. Включването на конопа в сеитбообръщение рязко повишава добива от него. Подходящи предшественици за него са всички зърнено-бобови и зърнено-житни култури, особено ако са торени с оборски тор. Развива се много добре след люцерна и многогодишни тревни смески и на отводнени новоусвоени места. При по-големи площи може да се изгради следното сеитбообръщение: 1-2 год.- люцерна, 3 - 4 год.- коноп, 5 год.- царевица, 6 год.- коноп. Обработка на почвата. Основната обработка на почвата зависи от предшественика. След житен предшественик се препоръчва дискуване на стърнището, след което се оре на дълбочина 22-25 cm. Разораването на люцерната и тревните полета като предшественици е необходимо да става след втората коситба. За да се унищожат напълно люцерновите растения, е необходимо предварително допълнително лющене на дълбочина 7-8 cm, последвано (след изсъхване на кореновите шийки) от оран на дълбочина 25-28 cm. След окопни и бобови предшественици се извършва направо дълбока оран на дълбочина 22-25 cm. Когато конопът се засява за първи път на новоотводнени блатно-торфени почви, разораването трябва да се извърши през юли-август, за да може да се разложи чимът. Наесен дълбокоизораните площи, в зависимост от заплевелеността, се преорават на дълбочина 10-12 cm или култивират. Рано напролет се извършва едно предсеитбено култивиране с едновременно брануване. На новоусвоените блатно-торфени почви често се налага да се извърши едно допълнително пролетно дискуване за доразбиване на чима. Торене. За да формира добив от 100 kg сухи стъбла конопа извлича азот, фосфор, калий и калций съответно 4,5; 1,3; 2,0 и 4,0 kg. Около 2/3 от азота и калия се усвояват от бутонизация до цъфтеж, включително. Фосфорът се усвоява равномерно през цялата вегетация. Азотът влияе в най-голяма степен върху величината на добива. Фосфорът и калият повишават качествените показатели на влакното. Поради голямата чувствителност на конопа към почвеното плодородие, той се използува като индикатор при разузнавателните опити. При торене само с минерални торове и неполивни условия на отглеждане се внасят по 10-12 kg/dka N, P2O5 и К2О, а при поливни - по 14-16 kg/dka от трите макрохранителни елемента. Конопът реагира положително на торене с угнили оборски тор. Използуването му в количества 2-4 t/dka изисква намаление на минералното торене на 6-8 kg/dka N, Р2О5 и К2 О. Реакцията на конопа е положителна при торене с микроелементите бор и молибден в доза 19-20 g/100 kg семена. На по-бедни песъчливи почви много добри резултати дава зеленото торене с тритикале + зимен грах или фий. Угнилият оборски тор, фосфорните и калиевите торове се внасят с дълбоката оран, а азотните - с последната предсеитбена обработка на почвата. Сеитба. Подготовката на семената изисква те да са сортирани (да бъде подбрана най-едрата фракция), да са от последната реколта и да отговарят на изискванията на БДС 715- 74. Преди сеитба трябва да се обеззаразят с фунгициди срещу фузариоза и други гъбни болести. Конопът се засява при трайно затопляне на почвата над 7-80 С, на дълбочина 5-6 cm. За Южна България това е през първата половина на март, а за Северна България - през втората половина. Закъсняването на сеитбата води до неблагоприятни резултати, поради съвпадението на усиления растеж на конопа с честите пролетни засушавания. Конопът за влакно се засява на 10-12 cm междуредово разстояние, с 10- 12 kg/dka семена (400-600 к.с./m2). На 12 cm междуредие, с 6-8 kg/dka семена се засява конопът предназначен за влакно и семена. Семепроизводните посеви се засяват широкоредово на 50-70 cm междуредие, с 2-3 kg/dka семена. Дълбочината на засяване не трябва да надвишава 3-4 cm на по-тежките, а на по-леките, сухи и песъчливи почви - 5 cm. Грижи през вегетацията. Състоят се в унищожаване на почвената кора, борба с плевелната растителност, болестите и неприятелите и напояване. Почвите, склонни да образуват кора се разрохват с ротационни мотики преди и непосредствено след поникването на конопа, за да се подпомогне неговото поникване и се унищожат част от плевелите. Поддържането на посевите чисти от плевели през първите 2-3 седмици след поникването е много важно. По-нататък, поради бързото отрастване, той е в състояние сам да се справи с тях. Конопът е чувствителен към хербицидите. При вероятност от силно заплевеляване може да се използва паторан (300-400 g/dka) или афалон (200-300 g/dka), внесени веднага след сеитбата, инкорпорирани с леки брани. Икономически по-важни болести по конопа са бяло гниене, сива петнистост по листата, фузариоза, бактериоза и септория. Борбата с тях се води чрез ротация (най-малко 3-годишна), унищожаване и заораване на растителните остатъци, използуване на здрави семена, обеззаразяване на семената с Формалин - 4l 1 % - ов р-р за 100 kg семена. Повреди по конопа нанасят конопената бълха, конопената листозавивачка, царевичният стъблопробивач и други неприятели. Срещу конопената бълха семената се третират с Фурадан 35 СТ - 0,9 l/100 kg семена, или през вегетацията посевите се пръскат с Имидан 50 ВП (200 g/dka), Падан 50 ВП (150 g/dka), Рипкорд 40 ЕК (0,02 %), серщу царевичният стъблопробивач могат да се използват Семафор 20 СТ (350 ml + 750 ml вода /100 kg семена), Падан 95 СП (60 g/dka) през вегетацията, Феромонова уловка Феромон 3510 ЕСВ или 3-кратно колонизиране на трихограма през 6-10 дни. Сериозни поражения по конопените растения причинява синята китка. Борбата срещу нея се извежда чрез включване на конопа в сеитбообръщение. Критичните периоди за водопотребление на конопа обикновено у нас не се покриват с естествените валежи. Нуждите на културата напълно се задоволяват, ако от формирането на стъблата до цъфтежа почвената влага се поддържа 75-80 % от ППВ. Това на практика е осъществимо с 2-4 поливки от по 50 m3/dka, за предпочитане чрез дъждуване. Прибиране. Посевите, предназначени за влакно, се прибират след пълното прецъфтяване на мъжките растения. Тогава влакното в стъблата им е с най-високо качество и рандеман. В стъблата на женските растения съдържанието на влакно все още се повишава, но отлагането на прибирането понижава общия добив поради влошаване на качеството и рандемана на влакното от мъжките растения. Прибирането се извършва с конопожътварки с или без връзвателен апарат. Ожънатите, навързани на снопчета, в свежо състояние или след изсушаване на полето стъбла, се предават на конопените фабрики. За да се облекчи прибирането, може предварително да се извърши дефолиация с Пуривел 80 ВП (600 g/dka), внесен преди пълния цъфтеж на мъжките растения или Раундъп (350 ml/dka), внесен около 3 седмици преди пребирането. За същата цел се използва и магнезиев хлорат (2 kg/dka, разтворен в 20 l вода). Разтворът се разпръсква с въртолет в началото на цъфтежа на женските растения. Посевите, отглеждани едновременно за влакно и семена, се прибират при 50 % узрели семена с конопожътварка без връзвателен апарат. След изсушаването им при полски условия се връзват ръчно на снопчета, извозват се и преди да се предадат на фабриките се обезсеменяват чрез конопочукачка . За целта може да се използува и обикновена вършачка, като се подават само върховете на растенията. Семепроизводните посеви се реколтират при узряване на семената в средната част на съцветието с обикновени зърнокомбайни, преустроени за целта.