Шелдън Глашоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шелдън Глашоу
Американски физик
Роден: 5 декември 1932
Бруклин, Масачузетс

Шелдън Лий Глашоу е американски физик, носител на Нобелова награда по физика от 1979. Понастоящем е професор по математика и физика в Бостънския университет.

През 1960, предлага първоначална теория на електрослабото взаимодействие, която по-късно Салам и Уайнбърг доразвиват в пълна теория[1], за което тримата споделят нобеловата награда за 1979.

По-късно, заедно с Джон Илиополус и Лучано Маяни предсказва теоретично очарователния кварк.

Завършва Природоматематическата гимназия в Бронкс, Ню Йорк, където са съученици с Уайнбърг, после получава бакалавърска степен от Корнелския университет, а докторска дисертация защитава през 1959 в Харвард.

Глашоу е отявлен критик на теорията на суперструните, главно поради липсата на каквито и да е нови наблюдаеми следствия от тази теория. Навлизането на суперструнната теория в Харвард е главната причина Глашоу да напусне университета.

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни връзки