Чепинска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чепино.

Чепинска котловина или Чепино е името на най-голямата котловина в Родопите. Тя е разположена по течението на Чепинска река, близо до Баташката планина, в северозападната част на Родопите. Котловината е разположена на надморска височина около 750 м. Ширината на котловината варира от 4 до 7 километра, а дължината ѝ е 18 км. Дъното на котловината е сравнително равно но се срещат и хълмове. На разломната структура на котловината се дължат честите сеизмични трусове в местността, както и високият брой минерални извори. Минералните извори, които са около 80 на брой, превръщат котловината в едно от най-популярните туристически места в областта.

Поради географското си положение, Чепинската котловина предлага климат, който е значително по мек от този в други части на България. Склоновете, които ограждат котловината, са покрити с вековни иглолистни гори, които са предимно от смърч. Близо до котловината се намира вторият по височина връх в Родопите - Голяма Сюткя.

На територията на Чепинската котловина са направени редица археологически разкопки. Близо до село Дорково са открити останките на крепостта Цепина. На левия бряг на река Чукурска, приток на река Чепинска се намира пещерата Лепеница, която е обявена за природна забележителност през 1962 г.

Името Чепино (съответно „Чепинска котловина“) е името записано в турски документи, след потурчването на района (около 1666). Оригиналното българско име на котловината е Цепина, Цепино, но тъй като в турския език не съществува звукът Ц, името било записано като Ч.