Христо Карастоянов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Карастоянов български писател |
|
Роден: | 22 февруари 1950 Тополовград, България |
---|---|
Христо Карастоянов е български писател, белетрист.
Карастоянов се ражда в заможно семейство в Тополовград, по-късно се премества със семейството си в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Музиката го привлича и заедно с приятеля си Андон Балахуров създават банда, която наричат Студио Пулс. Изпълняват хумористични песни. Повечето от текстовете им са написани от двамата. Участват на национални фестивали, поканени са за участие в телевизията. Условието да не изпълняват своите песни, а други, с много по-ежедневни и безобидни текстове, ги кара да откажат.
Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва „Пропукан асфалт“ и е издадена през 1981 година. Работи като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата. Сключва брак със София Карастоянова, от която има син — Тодор Карастоянов, роден на същата дата на която е роден и той — на 22 февруари.
[редактиране] Библиография
- „Пропукан асфалт“, „Народна младеж“, София, 1981 (Награда на Профсъюзите на „Южна пролет 82“, Хасково)
- „Матвей Вълев“, „Български писател“, София, 1982
- „Перпетуум мобиле“, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984
- „Тази вечна земя“, „Народна младеж“, София, 1985 (в съавторство с Димитър Яръмов и Атанас Теодоров)
- „Сбъркана хроника“, „Български писател“, София, 1987
- „Вкус на узряване“, „Народна младеж“, София, 1989
- „Кукувича прежда“, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990 (Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2001)
- „Записки от времето, когато бъдещето беше светло“, „Христо Ботев“, София, 1993
- „Прашно лято“, „Христо Ботев“, София, 1995
- „Животът: третата лъжа“, „Хера“, Ямбол, 1996
- „Смъртта на Санчо Панса“, „Хера“, Ямбол, 1997 (стихосбирка, включваща доста от текстовете на песните им с Андон Балахуров)
- „Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“, „Хера“, Ямбол, 2000 (разкази; в съавторство с Любомир Котев)
- „Нефертити в зимна нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2001 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2002)
- „Аутопия: Другият път към Ада“, „Жанет-45“, Пловдив, 2003 (Номинация за роман на 2003 година на Фондация „Вик“, 2004)
- „Смъртта е за предпочитане“, Корпорация РАЗВИТИЕ КДА, София, 2003 (Голямата награда на конкурса за нов български роман на Корпорация „Развитие“ КДА, 2003; Номинация за наградата „Хеликон“, 2003)
- „La Vie En Rose и други такива“, „Жанет-45“, Пловдив, 2004
- „Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2005 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2005)
- „Kocama kari ariyorum“, „Жанет-45“, Пловдив, 2006 (на турски език в превод на Хюсеин Мевсим)
[редактиране] Външни препратки
- Една от песните на Христо Карастоянов
- Фен сайт
- Разкази и пиеси от Христо Карастоянов в Литернет
- „Пътят към Ада — И първата пресечка в ляво“ в превод на английски — „Down on the Road to Hell — And the First Crossing on the Left“
- „Прозорецът“ в превод на английски — „The Window“
- Изложба на карикатури на Христо Карастоянов