Йо-йо
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йо-йо е играчка за деца и възрастни, направена от два еднакви малки диска от пластмаса (метал, дървесина и др.), свързани с ос, около която е навита еластична нишка, завършваща с примка за пръста - така получената макаричка се хвърля надолу и сама се връща в ръката на играещия.
Смята се, че играчката произхожда от Филипините. Първият ѝ сериен производител е филипино-американецът Педро Флорес, който през 1928 г. отваря цех за йо-йо в Санта Барбара, Калифорния: започва с една дузина ръчно изработени йо-йо, а към края на 1929 г. вече се радва на такъв успех, че произвежда по 300 000 парчета дневно.
Модата на йо-йо се завръща периодично с различна сила от 30-те години на 20 век насам. Понастоящем по света има колекционери, посветени на тази играчка музеи, международни състезания (на които се демонстрират различни техники) и други.
Алтернативни имена, с които е било познато йо-йото в по-ранните си фази са „бандалор“ (в Англия) или „нормандско жужу̀“ и емигрет (във Франция).