Европейски парламент
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейският парламент (ЕП) представя народите на държавите, обединени в Европейския съюз. Институцията еволюира заедно със съюза и съществува първоначално като асамблея, а по-късно е преименувана в парламент.
Ежемесечните заседания на ЕП се провеждат в Страсбург, а извънредните и допълнителни сесии - в Брюксел. Европарламентът има офиси и в Люксембург.
[редактиране] Състав
Броят на депутатите от 1 януари 2007 г. е 785. До края на 2006 г. той бе 732. Всяка страна участва с различен брой представители в зависимост от броя на населението й. Депутатите имат мандат от 5 години. Последните общи избори за ЕП се проведоха през юни 2004 г. България и Румъния, които влязоха в ЕС от 1 януари 2007 г., ще изберат своите евродепутати пряко през 2007 г. - България на 20 май, а Румъния - наесен. Дотогава временно ще изпълняват функциите им досегашните наблюдатели (при които има няколко персонални промени). До края на мандата на този Европарламент (средата на 2009 г.) България ще има 18 евродепутати, а Румъния - 35. След новите общи избори за ЕП България ще има 17, а Румъния - 33 места.
Европейският парламент представлява 496,5 милиона души, колкото е общото население на 27-те държави-членки на Европейският Съюз . Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Влиянието на ЕП все повече нараства, тъй като той е призван да контролира бюджета на евроинституциите. Държавите, които имат най-много представители в Европарламента, са Германия (99), Франция, Италия и Великобритания - по (78), Испания и Полша с по (54), Холандия с (27), Белгия, Чехия, Гърция, Унгария и Португалия с по (24), Швеция (19), Австрия (18). Евродепутатите обаче не образуват национални фракции, а се групират по политически признак. Най-голяма е групата Европейската народна партия-Европейски демократи (ЕНП-ЕД) с 264 евродепутати, следвана от групата на социалистите с 201 члена, Алианса на либералите и демократите за Европа с 90, групата на зелените/Европейския свободен алианс с 42 и др. В началото на 2007 крайнодесните, които дотогава бяха "незаписани", образуваха своя група в ЕП, наречена Идентичност, традиция и суверенитет (ИТС). В нея участват 20 евродепутата от седем страни членки.
[редактиране] Седалища
Макар че обичайно Брюксел се възприема като столица на Европейския съюз и в нея са седалищата на изпълнителните му органи - Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, в нарочен протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в Страсбург. Затова понякога неофициално наричат парламента "парламента от Страсбург", подразбирайки Страсбург като демократичната столица на Европа и противопоставяйки го на бюрократичното начало в Брюксел. От практически съображения обаче цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комитетети протичат в Брюксел. Нещо повече, Секретариатът на Европейския парламент (администрацията му), в който работят болшинството от административните служители на парламента, е разположен в Люксембург (преди години тук са се провеждали и пленарните сесии). В резултат на това парламентът прекарва всеки месец четири дни в Страсбург, където текат окончателните пленарни сесии и гласувания. Понякога пленарни сесии се провеждат и в Брюксел.
На няколко пъти Европейският парламент е предлагал да получи правото сам да определя мястото на своите седалища и по този начин да прекрати системата с двете седалища, но това е до голяма степен политически въпрос и в няколко последователни договора европейските страни-членки продължават да не му отстъпват това право. Макар че все пак са се отказали от третото седалище в Люксембург още преди двадесет години, спорът между Белгия (Брюксел) и Франция (Страсбург) за основно седалище на парламента продължава. Това обаче е свързано със значителни трудности и разходи - за регулярното преместване на документация и оборудване между двата града (отстоящи на 400 км) са необходими 10 големи камиона и 30 души работници. Освен това общо около 5 000 души, свързани с работата на парламента, също пътуват - самите депутати, техните съветници, чиновниците и журналистите. Разходите се оценяват на около 200 милиона евро годишно. Повечето от депутатите са против използването на седалището в Страсбург и през годините са предприемали различни инициативи за определянето на Брюксел като единствено седалище. Последната такава иницитива вече е събрала над един милион подписа от граждани на Европа на www.oneseat.eu.