Петър Панчевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Панчевски
български и съветски генерал
Роден: 25 януари 1902
Бутан, България
Починал: 17 ноември 1982
София, България

Петър Павлов Панчевски (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български военен, армейски генерал, единственият българин с генералско звание в Червената армия.

Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г.

Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийското въстание. След потушаването на бунта емигрира в Югославия, а от 1925 г. е в СССР.

Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.).

Панчевски участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и във Втората световна война - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.

Завръща се в България през 1945 г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г., а от 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е и в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски, в така наречения процес "Трайчо Костов". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.

Петър Панчевски е народен представител (1950-1961 г.) и посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г.

Умира на 17 ноември 1982 г. в София.

[редактиране] Източници

Агенция Фокус от 25 януари 2006 г.