Око
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За езерото в Югозападна България вижте Окото.
Окото е орган на зрението при човека и животните. При различните организми очите са устроени по различен начин. Единствената функция на най-просто устроените очи е да разграничава тъмнина и светлина. По-сложно устроените предполагат по-развито зрение. Много сложноустроени видове от класовете Бозайници, Птици, Влечуги и Риби имат по две очи, които могат да са разположени в една равнина и дават възможност за възприемане на триизмерен образ (бинокулярно зрение), както е например при човека. При други видове - като заека и хамелеона - очите са в различни равнини и виждат два отделни образа (монокулярно зрение).
Съдържание |
[редактиране] Устройство на очите
Зрението е възниквало многократно в процеса на еволюцията, поради което сега живеещите същества притежават различно устроени очи.
Най-големи и с най-съвършена оптика са очите на съвременните гръбначни и главоноги мекотели. Макар да си приличат, очите на тези две групи са възникнали независимо. При гръбначните нервните влакна, събиращи и отвеждащи зрителната информация, се намират пред клетките, непосредствено реагиращи на светлината. При главоногите редът е обратен (това е по-съвършена конструкция, тъй като в окото на гръбначните има тъмно петно, там където зрителният нерв излиза от вътрешността му).
[редактиране] Други типове
Други типове очи са фацетните очи на насекомите и простите очи на някои други групи (прости очи или техни рудименти имат и гръбначните).
[редактиране] Обработка на зрителната информация
Обработката на зрителната информация е сложен процес. Възникването и усъвършенстването на механизмите за възприемане и обработка на зрителна информация са били паралелни. Като пряко следствие животните със сложни очи имат голям и сложен мозък, като очите и мозъка са близко разпложени. Може да се каже, че главният мозък се е развил като концентрация на нервни клетки между очите и устата.
[редактиране] Човешкото око
При човека очите се намират в отделни очни кухини в черепа. Всяко от тях се състои от очна ябълка и спомагателни приспособления: мускули, с помощта на които очната ябълка се движи; слъзна жлеза, която отделя течност (сълзи) за почистване, овлажняване и предпазване на окото от дразнители; клепачи и мигли - за предпазване от механични и светлинни въздействия; нежна лигавица (конюктива), покриваща видимата част на очната ябълка и вътрешната повърхност на клепачите.
Светлинните лъчи преминават през роговицата и зеницата и попадат във вътрешността на окото. По граничните повърхности те се пречупват, но общо взето всички среди на окото действат като изпъкнала леща с фокусно разстояние около 17 мм.