Осетинците в Руско-турска война (1877-1878)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Сведения за борбата на най-добрите синове на България за освобождаване на своята страна от петвековния турски гнет проникват в Осетия, преодолявайки значителните за това време разстояния. Естествено, по това време не е имало никаква систематична връзка и тези сведения са имали случаен, епизодичен характер. Но и това е било достатъчно, щото в средата на зараждащата се национална интелигенция, в осетинското офицерство и в народните маси да назряват съчувствие и поддръжка на борбата на братския народ за своята свобода. Самият осетински народ е свободолюбив и болката на българския народ той възприел като своя собствена. Поради тази причина не е за учудване, че вестта за началото на войната за освобождение на българския народ намерила в сърцата на осетинците най-горещ отклик и те взели участието в освобождението на България от турско иго. Осетинският доброволчески дивизион в състава на Руската армия са показали чудеса на мъжество и героизъм. Техните доблестни подвизи са били достойно оценени в България, където и до сега могат да се видят паметници на осетинците, дали живота си за свободата на България. Те ще живеят вечно в паметта на [[България|българския} и осетинския народи, техните имена грижливо пазят легенди и предания. В най-голяма степен героизмът на осетинците се е проявил по време на събитията на Шипка, в Плевен... Не напразно генерал Скобелев изпратил писмо до Петербург на руския император: “Изпратете повече осетинци!”. Участието на осетинците имало решаващо значение в такива важни битки като битките за Ловеч, Плевен, Пловдив и други. Известният български учен Георги Копчев е писал, че «Владикавказкият казашки полк и Осетинският дивизион се отличили в щурмуването на укрепените турски позиции” (Георги Копчев, “Мавзолеят на Плевен”, 1901, с.207). Осетинци са служили и в Руската регулярна армия, и в нерегулярните Казакски части. От тях най-много се е отличил Осетинският дивизион, който влизал в състава на Кавказката казашка бригада, която командвали такива прославени пълководци като М. Д. Скобелев, И. Гурко, Н. Г. Столетов, Ф. Ф. Радецки, И. Ф. Тутолмин. Осетинци обаче воювали и в редиците на българското опълчение, сред тях бил героят от руско-турската война Дудар Караев. А отрядът на славния безстрашен син на България Петко Войвода се сражавал заедно с осетинския дивизион. Редица изследователи обръщат внимание, че делът на осетинците в победата на руско-турската война се оказва по-голям, отколкото може да се предположи, изхождайки от неголямата численост на осетинския народ. Числеността на осетинския дивизион била малко по-голяма от 300 души. Мястото на убитите и ранените се попълвало постоянно с подкрепления от Осетия. Командвали ги такива прославени пълководци като М. Скобелев, И. Гурко и други. В рапорта си от 3 септември 1877 година Скобелев пише: “ Въобще, поведението на Осетинския дивизион по безпримерна саможертва и рицарска храброст е повече от похвално”. 400 осетинци са удостоени с Георгиевски кръст 1, 2, 3 и 4 степени. Болшинството от повече от 200 осетинци – генерали от Руската Армия – за първи път демонстрират своето военно майсторство именно на бойното поле за свободата на България. Непосредствено участие са взели около 2 000 осетинци.