Велчова завера
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велчова завера — през 1835 година в Търново и района започва подготовката на въстание, известно като „Велчова завера.“
Георги Мамарчев, руски комендант на Силистра, влиза във връзка с търновските първенци и съзаклятниците формират 2 центъра — Силистра с ръководители Г. Мамарчев и Васил Хадживълков и Търново, начело с Велчо Атанасов-Джамджията. Привлечени са съмишленици от Горна Оряховица, Дряново, Трявна, Елена, Габрово.
Основната цел на въстанието е образуването на автономно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни борби. При успешен завършек автономният статут щял да се разпростре върху всички български земи.
Организаторите на въстанието обаче били заловени от османските власти след предателство. При това те водили упорит бой с турците в Плаковския манастир. В сражението учатвали и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността.
Малък брой въстаници се измъкнали от обкръжението и водени от Иван Аврамски били разбити до село Средни колиби, Еленско. Главните дейци на заверата са заловени, съдени и обесени, а Мамарчев като руски поданик е заточен на о. Самос, където умира през 1846 година.