Иван Данчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Данчов
български лексикограф
Роден: 1 декември 1888
Пловдив, България
Починал: 20 октомври 1960
София, България

Иван Данчов е български лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Никола Данчов.

Завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник на българските делегации в Букурещ и Атина.

През 1936 г. заедно с брат си съставя и издава Българска енциклопедия.

Две години по-късно под псевдоним Ив. Д. Славянов издава „Правописен речник на българския книжовен език“. Ново издание на този речник излиза през 1954 г., допълнен в съавторство с Никола Данчов и подписан под псевдонима Братя Славянови.

Иван Данчов е автор и на „Френско-български речник“ (1939), речника „Чужди думи в българския език“ (1944), и има принос към съставянето на „Кратка Българска Енциклопедия в 5 тома“ (1963-1969).

[редактиране] Използвани източници

  • (1981) „Eнциклопедия България, т. 2“. Издателство на БАН, София.
  • (1964) „Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 2“. Издателство на БАН, София.
  • Н.Г. Данчов, И. Г. Данчов (1936). „Българска Енциклопедия. А - ѫ“. СТ. Атанасовъ, София.