Шипка (паметник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.

Паметникът "Шипка" на връх Столетов
Паметникът "Шипка" на връх Столетов
Стълбите към паметника
Стълбите към паметника

Храм-паметникът Шипка е създаден във връзка с драматичните исторически събития от Руско-турската освободителна война. Това събитие предизвиква редица български творци да възпеят големия подвиг на Опълчението и да увековечат делата на онези, които проливат кръвта си за да се нарече България свободна.

Най-голямото име на българската литература Иван Вазов гради националната митология върху тези действия в своята „Епопея на забравените“. Този цикъл съдържа едни от най-красивите и тъжни български поеми, които призовават към „събуждане на народната памет“. За тази „събудена“ народна памет именно са свидетелство паметникът Шипка и прилежащите му храмове. Той е един от най-впечатляващите със своите размери и историческа стойност български паметници. Неговата строгост и пестеливост на художествените средства будят респект. От целия паметен комплекс лъха спокойствие и достолепие. При мисълта за водените сражения, за тяхната важност и тоталното числено преимущество на турската войска човек се изправя с гордост пред този паметник на свободолюбивия дух.

Отношението на обществото към тези събития като цяло винаги е било с чувство на гордост и благодарност. Разбира се има времена, непосредствено след Освобождението, когато героизмът и жертвите на войната са тънели в забвение, но тук се появява Вазов, който вади от мрака на миналото всички исторически личности от Паисий Хилендарски, през Кочо, Георги Бенковски, Васил Левски, Георги Сава Раковски и Опълченците на Шипка. Разбира се, забвението се дължи по-скоро на властта, отколкото на самите хора, защото народът винаги е бил признателен на своите освободители, както българи, така и чужди. За тази признателност свидетелстват множеството паметници на войници, незнайни войни, руски освободители и др.

Самият паметник на Шипка е построен с волни пожертвувания на българския народ, както много други паметници и храмове. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, които са върховете – Св. Никола, Орлово гнездо, Шипка, от 9 до 11 август 1877 г. (втора битка при Шипка).

Българското опълчение и техните руски съюзници са отблъснали 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не включва башибозушките орди. Българо-руският отряд под командването на ген. Столетов се е бил с 5500 души и 27 оръдия срещу турците под командването на Сюлейман паша.

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията й в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, обезсмъртени от Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка. Край Шейново е паметникът на победата. Тук е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

Руската църква в Шипка
Руската църква в Шипка

Храмът-паметник „Рождество Христово“ е до селището Шипка и е популярен като Шипченски манастир. Този храм, строен от 1885 до 1902 година в стила на руските църкви от 17 век, е посветен на руските и българските войни, загинали в годините 1877-78г. по време на Освободителните войни.

Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места у нас, една от най-големите туристически забележителности.

Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите легенди. Наред с Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“.

На Шипка освен традиционни туристически посещения се правят национални чествания от по-големи мащаби, което сочи, че подвигът не е забравен.

[редактиране] Външни препратки

На други езици