Янко Драганов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Янко Драганов
Български офицер
Янко Драганов
Роден: 29 март 1859г.
Тулча, днес Румъния
Починал: 23 ноември 1932г.
София, България

Янко Драганов Драганов е военен деец, достигнал до чин генерал-лейтенант. Роден е в Тулча, Северна Добруджа.

[редактиране] Биография

Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878) като доброволец в Българското опълчение.

През 1880 година завършва Одеското военно училище.

По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на общия резерв по време на отбраната на Видин.

През Балканската и Междусъюзническата война е във военната свита на цар Фердинанд I. След двете войни е назначен за началник на Първа пехотна Софийска дивизия и като такъв през Първата световна война участва в сраженията срещу сърбите при Пирот, Бела Паланка, Лесковъц и други. През 1916 година води боеве срещу румънците на Добруджанския фронт. Там се отличава в сраженията при Тутракан и Силистра, но поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 година е сменен след намеса на германския фелдмаршал Август фон Макензен[1].

През 1917 година е назначен за главен интендант при Министерството на войната. След края на войната преминава в запаса.

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ 2-ра, 2-та и 4-та степен
  • Орден „Свети Александър“ 4-та и 5-та степен без мечове
  • Орден „За военна заслуга“ 3-та степен на военна лента
  • Османски медал "За бойни заслуги"[2]

[редактиране] Бележки

  1. Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г., София 2006, с.24
  2. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 516