Закон на Вебер-Фехнер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Закона на Вебер-Хефнер е емпиричен физиологичен закон, който се заключава във факта, големината на усещането за определено дразнение е пропорционално на логаритъма на големината на самото дразнение. Ернст Хайнрих Вебер (1795–1878) е един от първите учени, които изследват количествено отговора на разни дразнители. Густав Теодор Фехнер (1801–1887) предлага строго теоретичо изследване на закона, познат дотогава като закон на Вебер, което е повод за добавянето на неговото име.
Съдържание |
[редактиране] Опит на Вебер
Класическият опит, извършен от Вебер, е усещането за тежест, което има човек с вързани очи. Вебер установява, че при увеличаването на тежест от 1кг с няколко грама, участникът в екперимента не усеща промяна в теглото. За участникът в експеримента теглото се увеличава, едва когато масата се увеличи няколко пъти. Вебер установява, че промяната в усещането за тегло е пропорционално на отношението на промяната на теглото към цялото тегло. Това се изразява със следното диференциално уравнение:
, където р е усещането, а S - дразнението при наблюдателя.
При интегрирането му се получава:
- p = klnS + C, където С е интеграционна константа.
Ако S0 е този праг, под който наблюдателят не усеща дразнението, то:
- 0 = klnS0 + C или
- C = − klnS0
Така закона на Вебер-Фехнер добива вида:
[редактиране] Зрение
Когато източникът на светлина се увеличава линейно, дразнението при човешкото око се увеличава логаритмично, поради което, звездните величини се мерят с логаритмична мярка. Първата класификация на звездите, основаваща се на този принцип, е въведена от древногръцкия астроном Хипарх, през 2. век пр. Хр.. Той е разделил звездите на 6 категории, като тези със звездна величина 1 са били 100 пъти по-ярки от тези със звездна величина 6. Съвременната връзка между две звездни величини се дава от формулата на Погсон.
[редактиране] Слух
Друга логаритмична скала е на слуховото възприятие. В опит, при който се произвеждат ноти, всяка с честота, двойно по-голяма от предната, за човешкото ухо изглежда, че тези ноти са равноодалечени една от друга.
[редактиране] Големи дразнители
Закона на Вебер-Фефнер е добро приближение за големината на физиологичните реакции при слаби дразнители. Когато дразнителите станат особено големи, закона губи своя смисъл.
![]() |
Тази страница частично или изцяло, представлява превод на страницата „Weber–Fechner law“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите. |