Зигмунд Фройд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зигмунд Фройд австрийски невролог и психолог |
|
Роден: | 6 май 1856 Фрайберг, Австрийска империя |
---|---|
Починал: | 23 септември 1939 Лондон, Великобритания |
Зигмунд Фройд (1856-1939) е австрийски невролог и психолог, основател на най-популярното течение в психологията - психоанализата.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. във Фрайберг, Моравия (днес в Чехия) в еврейско семейство. Когато бил на 4 г, семейството му се премества във Виена, където Фройд живее и работи до 1938 г, когато е принуден да отплава за Великобритания след присъединяването на Австрия към Германия. През 1881 г. получава дипломата си по медицина от университета във Виена, а през 1885 г. печели стипендия, за да замине да учи в Париж при прочутия Жан Мартен Шарко в Салпетриер. Шарко, със своята диагноза на хистерията и използването на хипнозата, открива пред Фройд пътя към сериозното приемане на умствените заболявания. След завръщането си във Виена през 1886 г, Фройд става практикуващ лекар. През 1933 г, по времето на националсоциалистите в Германия, са изгорени някои от творбите му. Когато през 1938 г. немските трупи навлизат в Австрия и след като Гестапо разпитва дъщеря му, емигрира в Лондон. Заболял още през 1922 г. от рак на небцето, Зигмунд Фройд умира от желана свръх-доза морфин в Лондон през 1939 г.
[редактиране] Личността Фройд
Фройд е имал трима сина, с които не е могъл да осъществи емоционална връзка, за разлика от трите си дъщери, с които разговарял значително повече. Фройд е бил по-скоро студен и не успял да изгради действителни човешки отношения с околните, дори с колеги и приятели.
От 1884 до 1887 г. се занимава с изследвания за и чрез кокаин. Опитът му да излекува приятел, зависим от морфин, е безуспешен, което самият Фройд не признава публично, а става ясно чак по-късно от личната му кореспонденция с годеницата му Марта Бърнайс (Martha Bernays). Междувременно изцяло публикуваната му кореспонденция с Вилхелм Флийс (Wilhelm Fließ) потвърждава, че самият Фройд е консумирал кокаин.
В основата на учението на Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен като вертикал, в чиято най-долна част се намира То - биологичните импулси на организма, които не могат да бъдат контролирани от индивида, например либидото. В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта), който се влияе от родители, приятели, общество, църква, партии и т.н. и също не подлежи на контрол от страна на индивида. По този начин Аз-ът заема място по средата на вертикалата, като поема натиск отдолу (То) и отгоре (Свръх Аз). Аз-ът е единствената контролна инстанция на психиката, той е критичният разум. Според Фройд 90% от решенията на човек са несъзнателно мотивирани и едва 10% са "видими".
Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват значително влияние върху изкуството (Густав Климт, Салвадор Дали, Итало Свево и др.), социологията, психиатрията и психологията през първата половина на XX век.
[редактиране] Любопитно
Фройд е чичо на известния и влиятелен PR гуру Едуард Бернайс (Edward Bernays) (1891-1995), който използва идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в корпоративни интереси и да накара масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания.
[редактиране] Външни препратки
- "Един спомен от детинство на Леонардо", e-book
- The Century of the Self: неколкократно награждаван документален филм на Адам Къртис (Adam Curtis) и BBC, в който Едуард Бърнейз е главен (анти)герой.