Берген-Белзен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 52°45′28″N, 9°54′28″E

Тази статия е за концентрационния лагер. За създадения по-късно бежански лагер, вижте Берген-Белзен (бежански лагер).


Масово погребване на трупове след освобождението на лагера през април 1945.
Масово погребване на трупове след освобождението на лагера през април 1945.

Берген-Белзен (на немски: Bergen-Belsen) е германски концентрационен лагер, разположен край град Берген, Долна Саксония. През 1943-1945 там умират около 50 000 души, близо 35 000 от тях при епидемия от тиф в началото на 1945.[1] Лагерът е освободен на 15 април 1945 от британската 11-та бронирана дивизия.[2] В него са открити около 60 000 затворници, повечето в лошо здравословно състояние,[1] както и 13 000 непогребани трупа.[2]

[редактиране] История на лагера

Берген-Белзен е създаден през 1940 като лагер за съветски военнопленници, като до пролетта на 1942 там умират от глад, студ и болести около 18 000 души. През 1942 лагерът е преобразуван в концентрационен, а от април 1943 е под командването на СС. Първоначално Берген-Белзен е лагер за интерниране (Aufenthaltslager), в който са изпратени няколко хиляди евреи, които трябва да бъдат разменени за интернирани цивилни германци в други страни. През март 1944 част от лагера е преобразувана във възстановителен лагер (Erholungslager),[3] където са изпращани затворници от други лагери, твърде болни, за да работят. През август 1944 в лагера пристигат около 8 000 жени от различни националности, прехвърлени от Аушвиц.

През декември 1944 командването на Берген-Белзен е поето от Йозеф Крамер, дотогава на служба в Аушвиц-Биркенау. С настъплението на съветските войски голям брой затворници от концлагерите на изток са прехърлени в Берген-Белзен - на 1 декември 1944 затворниците са около 15 хиляди, на 1 февруари 1945 - 22 хиляди, на 1 март - 42 хиляди, на 15 април - 60 хиляди. В същото време нараства и смъртността, поради пренаселването на предназначения за 10 хиляди затворници лагер и започналата епидемия от тиф. През февруари умират около 7 хиляди души, през март - 18 хиляди, през първата половина на април - 9 хиляди.

Лагерът Берген-Белзен не е предназначен за масово унищожаване на хора и там не са изграждани газови камери. По-голямата част от 50-те хиляди жертви, главно евреи, чехи, поляци, християни, хомосексуални и цигани, умират от тиф. Сред тях са чешкият художник и писател Йозеф Чапек и холандската писателка Ане Франк. Средната продължителност на живота на затворниците в лагера е около 9 месеца.

След като британските и канадски части освобождават лагера на 15 април 1945, те заварват там хиляди тела и принуждават пленения германски персонал да ги погребе. Оцелелите затворници са преместени в съседен лагер на германската армия, но до лятото на 1945 още 13 хиляди от тях умират. Самият концлагер е унищожен с огнехвъргачки, за да се предотврати разпространението на епидемията от тиф.

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 "Bergen-Belsen", United States Holocaust Memorial Museum.
  2. 2,0 2,1 "The 11th Armoured Division (Great Britain)", United States Holocaust Memorial Museum.
  3. http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/Holocaust/Belsen.html

[редактиране] Източници