Лазер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лазерът (от английски laserlight amplification by stimulated emision of radiation) е комбинация м/у квантово-механични и термодинамични процеси. Обикновният лазер изпуска тънък добре изразен лъч с постоянна дължина на вълната (еднакъв цвят) постоянна фаза и голяма яркост, за разлика от обикновните домакински крушки, които изпускат вълни с различна дължина в много посоки. Лазерите могат да бъдат различни видов според целтана създаването им.

[редактиране] Устройство

Лазерът е изграден от следните компоненти: активна среда, източник на светлина, рефлектор и полу-пропускливо огледало.

Компоненти:1. активна среда2. източник на светлина3. рефлектор 4. полу-пропускливо огледало5. лазеран лъч
Компоненти:
1. активна среда
2. източник на светлина
3. рефлектор
4. полу-пропускливо огледало
5. лазеран лъч

В основата лежи явлението стимулирано излъчване водещо до принудително усилване на светлинното излъчване след многократното му преминаване през дадена прозрачна твърда, течна или газова активна среда.

[редактиране] Действие

Като активна среда първоначално е използван натурален рубинов кристал,а в последствие синтезиран изкуствено,наречен Корунд, които представлява алуминиев оксид Al2O3- безцветен кристал, но при наличието на малки количества примеси на тривалентен хром Cr3+ кристалът се оцветява в рубинено червено. Именно този хром е в основата на действието на лазера. С помощта на мощна импулсна газоразрядна ксенонова лампсе осветява кристала, като в резултат на което се появява повишаване на енергията на електроните от валентната зона и те прескачат на по високи нива като се задържат там 10-8sec. и се връщат на енергетично по изгодно ниво в резултат на което се отделя фотон. При лазерите се използва същият този метод, но се подбират материали които ще задържат вазбудените електрони повече от 10-8sec.








[редактиране] История

Първоначално е открит мазерът (maser — microwave amplification by stimulated emision of radiation) който излъчва сноп от радиовълни и по-късно по аналогия се поражда идеята за laser (от английски — light, светлина).

Първият прототип на лазера е с активна среда от рубинов кристал с цилиндрична форма, на който двете чела са полирани за да служат като отразяващи повърхности. По-късно се появява лазер използващ среда от хелий и неон (He — Ne), както и лазери с друга структура работещи на същия принцип.