Византийски теми в България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Византийските теми в България са военноадминистративни единици по време на византийската власт в българските земи.
[редактиране] История
Византия успява да сломи съпротивата на България и да я завладее през 1018 година. Император Василий II Българоубиец предприема мерки срещу възможна съпротива от страна на българите. На аристокрацията са дадени висши благороднически титли и е изселена в Мала Азия. Българската патриаршия получава ранг на архиепископия с център Охрид. България е разделена на теми.
[редактиране] Теми в България
Северна България е обособена в Паристрион с център Дръстър, Югозападна България - България (Скопие), северозападните части - Сирмиум (Срем), крайните югозападни земи - Дирахий (Драч), Източна Тракия - Македония, земите по река Струма - Стримон, а земите около Солун - Тесалоники - с център Солун. Крайните източни територии стават Тракия Навсякъде са назначени византийски управители, наречени общо стратези.
През следващите години българските земи страдат от нападенията на сърби, маджари и най-вече - от нормани (в югозападните части), узи, печенеги, кумани. В крайна сметка Византия успява да ги отхвърли. Българите са подложени на изпитания. Обаче те привикват да носят оръжие, което се отразява по-късно благоприятно. След въстанието на братята Асен и Петър първо тема Паристрион, а по-късно при цар Калоян и другите теми са освободени и включени в пределите на България.
Византийски теми в България | ![]() |
|
---|---|---|
Теми | ||
Паристрион | Македония | България | Тракия | Сирмиум | Дирахий | Тесалоники | Стримон | Филипопол |