Юриспруденция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В страните на Общото право (Британската общност, САЩ) под юриспруденция се разбират правната наука.

Юристите в романската правна система разбират под юриспруденция съдебната практика.

Терминът произлиза от латинското iurisprudentia (jus + prudentia) - мненията на римските юристи по правни въпроси и прилагането на правни норми в практиката. Юриспруденцията в Древен Рим не се изгражда от съдебните актове, а от консултациите и тълкуванията на римските юристи.

Едва ІІІ в. пр.н.е., след като правото загубва тайния си характер, юриспруденцията престава да е монопол на понтифексите, но до времето на Август, тя е основно у сенаторското съсловие. Икономическият преход налага и промени в тълкуването на нормите, тъй като не било вече изгодно да се пригаждат старите формули към новите обществени отношения. С това обаче идва и признаването от принцепса на ius publice respondendi. Според Закона за цитиранията по времето на Домината произведенията на признатите римски юристи имали силата на закон, като се отчитало количеството твърдения в определена посока. Консултациите на юриста не са задължително в интерес на този, който го консултира, но са безплатни – honorarum.

[редактиране] Източници

  • АНДРЕЕВ, проф. Михаил. Римско частно право. 5 прер. изд. С: НиИ, 1975.