Ядрено оръжие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Оръжия за масово унищожение
WMD world map
Видове

Биологично оръжие
Химическо оръжие
Ядрено оръжие
Радиологично оръжие

По страни

Страни, притежаващи ядрени оръжия

Ядреното оръжие е бомба, която използва освободената енергия или друг вид разрушителни ефекти, причинени от ядрени реакции.

Ядрените реакции се делят на няколко типа - разделяне на тежки ядра, сливане на леки ядра, радиационен разпад и пр. В зависимост от преобладаващата реакция в конкретната бомба, тя се нарича:

  • атомна бомба - използва разцепване на тежки ядра.
  • водородна бомба (или термоядренно оръжие) - използва сливане на леки ядра.
  • неутронна бомба - специфичен вид атомна бомба, при която потокът неутрони, излъчени при взрива е основният поразяващ фактор.
  • кобалтова бомба - вид апокалиптична атомна бомба, чийто външен слой е съставен от кобалт, който при ядрената реакция на плутония в самата бомба се превръща в изотопа кобалт-60 и излъчва огромни количества гама-лъчи.

Съдържание

[редактиране] Военно значение

Ядреното оръжие е оръжие за масово поразяване. Всичките му форми разрушават (или правят негодна за обитаване) голяма територия около мястото на взрива.

То е и оръжието с най-неизбирателно действие, създавано досега. При употребата му се отделят големи количества радиоактивни отпадъци, част от които попадат в атмосферата и чрез климатичните процеси замърсяват цялата планета.

Ядреното оръжие е основното стратегическо оръжие след втората световна война и остава такова до настоящия момент.

[редактиране] Политическо значение

В съвременния свят ядреното оръжие има двойнствено значение - то е едновременно заплаха за пълно унищожение, поради което е и сдържащ фактор, който спира войните между притежателите му.

По отношението си към ядрените оръжия съвременните държави се разделят на 3 категории.

Тези качества на ядреното оръжие го правят привлекателна цел за всяка голяма (или средно голяма страна), особено когато е заплашена от по-силен съсед.

[редактиране] Икономически и социални въздействия

Създаването и натрупването на ядрено оръжие е само по силите на големи, технологично напреднали и идеологически сплотени общества (или обществени групи). Процесът изисква големи икономически усилия и висока степен на монополизация и строг контрол над големи сектори от индустрията и други обществени структури - химия, металургия, фундаментални научни изследвания, военни структури.

В началото този процес има позитивно икономическо влияние, защото осигурява високи нива на заетост и създава нови икономически отрасли.

С натрупването на ядрен арсенал започват и негативни икономически и социални процеси. Ядрената сила трябва да заделя големи ресурси за охрана и поддържане на потенциала си. Освен това тя често се оказва заобиколена от по-малки държави-клиенти, които трябва да защитава военно без да има значими преки икономически ползи.

Ядрената сила не може да си позволи и социална нестабилност в размери, които биха довели до гражданска война. Единствената страна, унищожила собствения си потенциал е Южна Африка и причината за това е опасността от граждански размирици при смяната на режима на апартейд с демократично управление.

[редактиране] Технологично значение

Голяма част от технологиите, които наричаме модерни, са пряко или косвено повлияни от изследванията и разработката на ядрено оръжие.

[редактиране] Атомна енергетика

Първите атомни реактори са изследователски или за производство на плутоний за атомните бомби. За производството на 1 кг плутоний е необходимо да се изгори (в смисъл на атомно разцепване) над 1 кг от лекият изотоп на урана - 235U. При това изгаряне се отделя огромно количество енергия. В началото просто загрявали минаваща край реактора река.

Разпиляването на енергия по този начин продължило поне 5 години поради трескавата надпревара за производство на плутоний. След това започнало използването на тази енергия за производсво на електричество. През 60-те години на XX век се появяват и първите реактори с чисто енергийно предназначение.

Въпреки че са "мирни" атомните реактори натрупват големи количества плутоний в отработеното гориво. Изотопният състав на този плутоний не е много подходящ за военна употреба, но той е пригоден за производство на атомна бомба с непредсказуема мощност. Поради това отработеното гориво е обект на специални грижи.

[редактиране] Космически полети

Първите автоматични и пилотирани полети в космоса наред с идеологическите ползи са демонстрация на военна мощ.

Ядрените оръжия се нуждаят от транспортни средства за доставка до целта. Най-удобно това става с балистични ракети. Първите космически кораби са междуконтинентални балистични ракети, в които мястото на ядрената бомба е заето от научна апаратура или спускаемата капсула на космонавта (астронавта, тайконавта и пр.).

[редактиране] Компютри и електроника

Първото практическо използване на компютри и сложен софтуер е математическото моделиране на термоядрен взрив, по-специално техниката на запалване на термоядрената реакция с помощта на атомна бомба, известна като радиационна имплозия.

Миниатюризацията на управляващата електроника на атомните и водородни бомби има значителен принос към съвременните технологии за производство на интергрални схеми.

Най-използваната съвременна микроелектронна технология - CMOS първоначално е разработена за военни цели тъй като основните и преимущества са ниска консумация и радиационна устойчивост.

[редактиране] Авиация

[редактиране] Комуникации

[редактиране] Литература