Долец (Област Търговище)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Долец, вижте Долец (Област Силистра).
Долец е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
Долец (Област Търговище) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Търговище |
Община: | Попово |
Население: | 49 (15/03/2007) |
Надм. височина: | 361 м |
Пощ. код: | 7858 |
Тел. код: | 060383 |
Геогр. положение: | 43° 14' сев. ш. 26° 14' изт. д. |
МПС код: | Т |
Кмет или наместник | |
Стоянка Найденова |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в дол, на 300-500 м надморска височина на десния бряг на Буюк дере (Голямата река). Намира се на 17 км на юг от Попово в полупланински район по пътя за град Антоново. Землището му граничи със селата Звезда, Априлово, Конак, Разделци и Берковски. Край селото тече река Голяма река (Буюк дере), а край нея се намира хижа "Незабравка", която за съжаление в момента не е действаща. Самото село е образувано от 3 махали - Горната махала, Долната махала и Партал махала.
[редактиране] Кратка историческа справка
Първоначално селото било издигнато на десния бряг на река Голяма река (Буюк дере) в близост до нея, но поради честите прииждания на реката е преместено там, където се намира и днес. До 1934 год. носи името Дере (Дере кьой), а в османотурски данъчен регистър от 1555 година е споменато с името Сюлейман дере.
Преди Освобождението селото е брояло 120 турски къщи с население, което се препитавало от разбойничество и ограбване на съседните села и което избягало в Анадола главно по време и след Освободителната война. След тях селото е било заселено с черногорци и българи.
Заселването с българи в селото започва през 1882 година. През 1886 година дошли шопи от село Извор, Босилеградско, бягащи от беднотията. През 1887 година идва втора, по-голяма група преселници отново от селата от Босилеградско и от Кюстендилско) - Паралово, Груинци, Милевци, Чешлянци, Горна Кобиле, Долно Кобиле. И досега отделните махали носят имената на селата от които първите заселници са дошли. В селото било заселени и около 30 семейства черногорци, които не се смесват с новото българско население и по-късно се изселват. На тяхно място се заселват отново преселници от Кюстендилския край и т. нар. Западни покрайнини - от Драгойчинци, Бъзовица, Лечеци, Уши, Побит камък и други. През 1889 година е открито училището на селото в частна къща. Днес населението на селото се състои преимно от възрастни пенсионери, наследници на старите босилеградчани. Църковен храм няма, а джамията на старото турско население е съборена много отдавна.
Старите родове на новите заселници след Освобождението са: Аджиите, Харизановите, Баба Темкините, Груинци, Драгойчанчани, Калеините, Катърци, Кобилчани, Ушинци, Параловчани, Радойковци, Самарджиите, Соколови, Стоичкови, Сърбиновите, Ушанчане, Чешлянчане и др.
На една скала има надпис, за който се предполага, че е арабски.
[редактиране] Религии
Селото се състои само от православни християни.
[редактиране] Обществени институции
- Кметско наместничество.
- Недействащо (закрито) училище.
- Народно читалище "Арсо Овчаров".
[редактиране] Културни и природни забележителности
В землището на селото се намират множество археологически обекти от различни епохи - селищни могили, надгробни могили и могилни некрополи, както и руините на две малки късноантични крепости.
[редактиране] Екопътека Голямата река
КРАЙ ХИЖА "НЕЗАБРАВКА" ПОКРАЙ РЕКА "ГОЛЯМА РЕКА" ПО ПРОЕКТ ПО ПРОГРАМА ФАР Е ИЗГРАДЕНА ЕКО-ПЪТЕКА. КРАСОТАТА НА ПРОРОДАТА Е НЕВЕРОЯТНА. УСЕЩАНЕТО Е, ЧЕ СИ СЕ ВЪРНАЛ 100 ГОДИНИ НАЗАД!
[редактиране] Хижа „Незабравка“
Недействаща
[редактиране] Античната крепост „Буюк кале“
Античната крепост, известна под името Буюк кале (Голямото кале) е изградена върху висок скален рид, силно издаден към коритото на река Голямата река (Буюк дере), течаща в посока на село Иванча. Обхваща площ между 5 и 7 дка. За достигането на руините й е необходимо да се премине през село Долец и да се излезе на пътя за хижа „Незабравка”. Около 1 км преди хижата, отдясно на шосето коларски път извежда до хълма „Тепето”, където скрита в гората на 10 минути път се намира й крепостта. В момента вътрешността на й е гъсто залесена с акациеви дървета (горичка). Крепостната стена с дебелина малко над 2 м има овална форма, издължена в посока на долината на реката.
На много места, особено от външната й страна е оголена от иманярските изкопи, с които е осеяна и цялата крепост. Изградена е от ломени камъни с различни размери, споени с хоросан. На места е запазена на височина до 1,20-1,50 м. Следи от кули в насипите не се забелязват. Входът й е бил от противоположната на реката страна. В далечното минало е охранявала римския път, минаващ през долината на реката. Останките на крепостта са дългогодишен обект на иманярски разкопки и разрушения поради богатите й културни пластове.
Крепостта е обявена за паметник на културата в Държавен вестник, брой 70, от 31.08.1976 год.!
[редактиране] Редовни събития
- Събор - провежда се всяка година на празника Малка Богородица /най-близката неделя около 8-ми септември/.
[редактиране] Личности
Родно място е на поета Димитър Стойнев Станоев.
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.