Бързодействие (ИС)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бързодействието е основна характеристика на интегралните схеми. Определя се от времената на превключване и продължителността на фронтовете на изходните сигнали. Бързодействието на логическите елементи е максимално, когато на всички входове се подават едновременно управляващи сигнали. В противен случай се увеличава влиянието на паразитните капацитети.
Бързодействието е много важно за процесора в компютъра - колкото то е по-голямо, толкова той е по производителен. Измерва се с MIPS (на английски: Millions of Instructions Per Second) или с FLOPS (акроним от на английски: Floating point Operations Per Second, произнася се флопс) — величини, които показват съответно колко милиона инструкции за секунда се изпълняват, или колко операции с плаваща запетая в секунда се изпълняват.
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|