Правила за имена на астрономически обекти

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В древността, само Слънцето, Луната, ярките планети, най-ярките звезди и галактиката Андромеда са имали собствени имена. След изобретяването на телескопа през 1609 са били открити множество нови тела, които са били произволно наименувани от откривателите им. Днес, астрономите признават авторирета на Международния астрономически съюз, който единствен има право да утвърждава имена на небесни обекти.

Решенията на Международния астрономически съюз се вземат от Общи събрания, на които са представени астрономи от на практика всички астрономически институти по света, които се провеждат на всеки 3 години.

Съдържание

[редактиране] Имена на звезди

Според решенията на Международния астрономически съюз, звездите, освен по исторически причини, нямат собствени имена. Често се обозначават с номер и името на съответния каталог. Легално е и обозначението гръцка буква + трибуквено съкращение на съзвездието, в което се намират.

Звездите, които имат собствени имена, са най-често именувани от арабите, което отразява водещата им роля в астрономията в Средновековието. Много малко звезди са именувани на хора.

Интернет-сайтовете, предлагащи именуване на звезди срещу заплащане, са очевидно мошенически.

[редактиране] Съзвездия

Съществуват 88 съзвездия с граници, фиксирани през 1930 от Йожен Жозеф Делпорт и приети от Международния астрономически съюз през 1932. Голяма част от тях носят имена на герои от древногръцката митология(Орион, Персей, Херкулес), други, предимно тези от Южното небесно полукълбо, са именувани на инструменти, продукти на научно-техническия прогрес от 17-19 век(Телескоп, Микроскоп, Прав ъгъл). Малка част от имената идват от други митологии. В днешно време, нови съзвездия не се обособяват.


[редактиране] Свръхнови

Свръхновите получават код от вида SN 2006 ue, където SN е съкращение от свръхнова(supernova), следва годината им на откриване, с четири цифри и накрая е поредността им, изразена в латински букви. Първите 26 свръхнови се обозначават от a до z, след което следват aa, ab, ac,...,az,ba,...,bz,...za,...zz. Последната свръхнова за 2006 е SN2006ue, което означава, че това е 551-вата(никоя от тези свръхнови не е в нашата галактика) свръхнова за 2006 (рекордна година!).

[редактиране] Галактики, мъглявини, звездни купове

Както и звездите, галактиките и мъглявините нямат собствени имена, освен мъглявините Лагуна, Гира, звездния куп Плеяди, галактиката Андромеда и неколцина други. Най-често се обозначават с номера си в съотвения каталог, например (Каталог на Месие или Нов общ каталог)

[редактиране] Планети и планети-джуджета

Планетите се именуват на Римски божества. Земята се именува от различните народи според езика им (The Earth, La Terre, Земля). Повечето планети са познати от древността, освен Уран, открит Уилям Хершел през 1781 и Нептун, през 1846, от Йохан Готфрид Гале, на основа на изчисленията на Урбан Льо Верие.

Плутон, Церера и Ерида, обособени наскоро в нов клас - планети-джуджета, следват тази традиция. Ерида, последната открита от планетите-джуджета, е кръстена на богинята на раздора в Римската митология, поради настъпилия раздор сред астрономите за дефиницията за планета.

[редактиране] Комети

Кометите се именуват на откривателите им (Халеевата комета, кометата Шумейкър-Леви 9). Цифрата след името е поредната комета, открита от този наблюдател. От 1995 съществува и нов начин за именуване на комети, например C/1969 Y1. Възможните представки са C/ за непериодична комета, P/ периодична, X/ за комета, за която няма достатъчно данни, D/ за изгубена или разрушена комета. Следващите четири цифри са годината на откриване, следвани от буква, обозначаваща двуседмичието и поредността на кометата. Така, P/2006 D4 е периодична комета, открита през 2006, през втората половина на февруари и е четвъртата комета за тези две седмици.

[редактиране] Астероиди

Имената на астероидите се дават от откривателите им, по тяхно усмотрение, и се утвърждават от Комитета за именуване на малките тела[1] към Международния астрономически съюз. Имената, все пак, трябва да отговарят на определени условия, с задължителното одобрение на Комитета за именуване.

За да могат откривателите да предлагат имена са необходими множество наблюдения, от различни източници, които да осигурят достатъчно данни за предизчисляване на бъдещите положения на астероида. Имената не са окончателни, до утвърждаването им от общите събрания на Международния астрономически съюз. Десетина астероида носят български имена, част от тях са открити от българи (Само Владимир Шкодров и Виолета Иванова са откриватели на астероиди, утвърдени на общо събрание на МАС). Астероидът 2575 България е открит от руската астрономка Тамара Смирнова през 1970.

[редактиране] Външни връзки

  • Често задавани въпроси във връзка с наименуването на астрономичеси обекти в сайта на Международния астрономически съюз:[2]
  • Списък на откриватели на астероиди: [3]


Тази статия е редактирано и преведено копие на статията [4] на сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.

На други езици