Костадин Гугов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Костадин Гугов
български фолклорен певец
Роден: 12 февруари 1935
София, България
Починал: 2 февруари 2004
София, България

Костадин Гугов е български изпълнител на народни песни.

Роден е през 1935 г. в София в семейство на бежанци от Кукуш. В семейството му винаги се е пеело, бил е внук на музикант в гвардейски оркестър.

На 18 години стъпва на сцената, поканен от акордеониста Стефан Демирев. Харесват го и го включват във фолклорната група, в която вече пеят Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Мита Стойчева. За записи е поканен от Радио София, както и от Балкантон и редакция „Народна музика“ на БНР и БНТ, в чийто златен фонд има над 400 записа. От 1992 г. работи със звукозаписната компания StarsRecords.

В репертоара на Гугов са емблематични български народни песни като "Биляна платно белеше", "Йовано, Йованке", "Море, сокол пие", "Миле Попйорданов", "Ако умрам ил'загина", "Когато шумат буките", "Назад моме Калино". Твърди се, че знаел и помнел над 2000 песни.[1] Наричат го „най-яркия представител на македонската народна песен“.[2]

Носител е на много награди, сред които "Нестинарка" за цялостно творчество от международния фолклорен фестивал в Бургас. Последното му изпълнение наживо е на новогодишния концерт на 1 януари 2004 г. в центъра на София.

[редактиране] Източници

  1. Информация за Костадин Гугов, на сайта на звукозаписната компания StarsRecords
  2. Информация за Костадин Гугов, Electron.bg

[редактиране] Външни препратки