Флавий Филип
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Флавий Филип (fl. 340-те-350-те) е офицер на Римската империя при император Констанций II.
Син на месар, Филип се издига сред социалните прослойки, ставайки notarius.[1] През 344 той става преториански префект на Изтока при император Констанций, както се твърди, поради влиянието на придворните евнуси.[2] Филип става консул през 348.

През 351, когато Констанций се изправя срещу бунта на узурпатора Магненций, Филип е изпратен във въстаническия лагер, официално за да преговаря за мир, но всъщност за да разбере военната готовност на врага.[3] Филип се обръща към въстаническата армия, обвинявайки ги в неблагодарност към Константиновата династия и предлагайки на Магненций да напусне Италия и да запази само Галия. След като Магненций се опитва да покори Сисция, Филип е задържан като затворник от узурпатора.[4]
[редактиране] Бележки
[редактиране] Източници и използвана информация
![]() |
Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Flavius Philippus от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите. |
[редактиране] Първични източници
- Либаний, Orationes, xlii, lxxii.
- Зосим, Historia Nova, ii.46.2-4.
[редактиране] Вторични източници
- Morris, John; Arnold Hugh Martin Jones, and John Robert Martindale (1992). „The prosopography of the later Roman Empire“, Cambridge University Press, стр. pp. 696-697. ISBN 0-521-07233-6.