Филипински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Филипински език
Говори се в: Филипини
Район
Общо говорещи: (като тагалог)
Първи език: 24 млн (?)
Втори език: над 65 млн (?)
Класификация Австронезийски
 Малайско-полинезийски
  Западни малайско-полинезийски
   Мезофилипински
    Централнофилипински
     Тагалог
      Филипински
Официално положение
Официален във: Филипини
Контролиран от: Комисия по филипинския език
Кодове на езика
ISO 639-1 ---
ISO 639-2 fil
ISO 639-3 fil

Филипинският език е националният и един от двата официални езика на Филипините според филипинската конституция от 1987 г. Езикът е напрактика стандартизирана версия на тагалог, австронезийски език, говорен като първи език от около 15 000 000 души във Филипините към 1995 г.[1]

Съдържание

[редактиране] История

Филипинският език е базиран на най-разпространения сред населението на островите местен език - тагалог (tagalog). Думата „тагалог“ означава „живеещ край река“. Много малко се знае за историята на езика преди идването на испанците през 16-ти век понеже няма запазени по-ранни текстове. Първата книга за която се знае че е написана на тагалог е „Християнска доктрина“ от 1593 г. Тя е била написана на испански и две версии на тагалог - едната на местната писменост наречена „Baybayin“ (Уникод 1700-171F) и една на латиница.

През 1937 г., първото народно събрание на Филипините създава Националния Езиков Институт, който избира тагалог за основа на нов национален език. През 1961 г. този език е наречен „пилипино“ (pilipino), но по-късно е прекръстен на „филипино“ (filipino) в конституцията от 1972 г.

По настоящем някои твърдят, че филипино е идентичен с тагалог, а според други филипино е смесица от тагалог, различни по-малко разпространени местни езици, английски и испански.

[редактиране] Граматика

[редактиране] Речник

[редактиране] Фрази

kumustà - как си?

[редактиране] Литература

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници