Недялка Керанова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Недялка Керанова български народен певец |
|
Роден: | 24 април 1941 с.Татарево, България |
---|---|
Починал: | 22 юни 1996 Пловдив, България |
Недялка Керанова е българска народна певица, родена в с. Татарево, Хасковско на 24 април 1941 г. Баща й Тодор Керанов е известен за времето си цигулар. Като момиче, Недялка впечатлява със своята самобитната дарба, плътен, дълбок и овладян глас. Песните си учи от тях, от татаревските жени, от професионални музиканти като Рамадан Лолов. Едва на 13 години получава първото си отличие и заедно с Магда Пушкарова, Борис Карлов и други музиканти пътува из България, пее по сватби и тържества. През 1956 г. е приета за солистка на фолклорния ансамбъл в Пловдив. Три години по-късно Филип Кутев я кани в Държавния ансамбъл в София, където Недялка работи десет години. През 1969 год. Недялка Керанова напуска Държавния ансамбъл в София и се връща в Пловдив, където се чувства най-добре. Пее с почти всички инструментални групи в Тракия – Леновската, Конушенската и много други. Наричали са я “най-мъжката певица”, “българската Елла Фицджералд”, “доайенът на сватбарската песен”, “черната перла на Тракия”. Печели златни медали от музикални фестивали в Румъния, Австрия, Югославия, България Умира на 22 юни 1996 г в Пловдив.
Сред най-популярните и песни са: Аз не съм дошъл; Калина, Димитър мама думаше; Драгано моме; Караджа из гора вървеше; Като седиш, Кино; Кинче, Малъмка крави доеше; Марко Дафинка продума, Стано; Стано, бяла Стано; Стар свекър Янки думаше; Стоян на мама думаше, Хранила мама, гледала; Дена из пътя вървеше; Мама Радойчо гълчеше; Заради тебе, Гроздано; Станка на мама думаше.