Расци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Расци (Rác, Ratzen, Ratzians, Rasciani) е название, което маджарите и немците изпозлвали, за да наричат сърбите и буневците. Названието расци произлиза от името на една от първите сръбски държави - Рашка. Наред с названието расци са се употребявали и названията расцияни (rasciani), а земите, които населявали са наричани Rascia или Racszag.
През 15 век започва заселването на сърбите по земите на днешна Войводина. Много от картите и историческите извори в периода 15-18 век говорят за Войводина като Расция и Мала Рашка. Названието Расция се среща и по земите на Славония.
Според една бележка от 1543 година Темишвар и Арад се намират "насред Расция" (in medio Rascionarum), а според същата бележка в Банат влдеел сръбския език. По това време в Банат съществували седемнадесет сръбски манастира.
Когато през 1848 година представителите на сърбите от Войводина однасят своите искания на Лайош Кошут, го нахокват, че в тяхна вреда е да ги нарича расци, тъй като си имат свое народностно и историческо име - сърби.
От названието расци произлиза и първото име на Нови Сад- Rácka város (Ratzen Stadt), което ще рече "сръбски град".
[редактиране] Литература
- Драго Негован, Присъединяване на Войводина към Сърбия, Нови Сад, 2004.
- Милан Туторов, Мала Рашка или Банат, Зренянин, 1991.
- Расциа, Часопис за сърбите във Войводина, година I, брой 1, Вършац, Май 1996.