Видин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вѝдин е град в Северозападна България. Той е областен център на Област Видин и се намира на брега на река Дунав. Градът е административен център на Община Видин.

Видин
Карта на България, градът е отбелязан

43° 59' N, 22° 52' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Видин
Население: 59 051
Надм. височина: 34 м
Пощ. код: 3700
Тел. код: 094
МПС код: ВН
Кмет
Иван Ценов
Адрес на общината

Съдържание

[редактиране] География

Градът е разположен край река Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботния комплекс, който през настоящото десетилетие вероятно ще бъде заменен от втори мост на реката. Фериботът е връзка с румънския град Калафат.

През Видин минават два европейски транспортни коридора - 4-ти и 7-ми. Препратка към страница на английски [1]

[редактиране] Население

Центърът на града
Центърът на града

Видин е 19-ти град по големина в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено много е намалението на Област Видин, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (пенсионери над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от 28 области. Дори области с много по-неблагприятни условия за живот и по-малки територии, като Смолян, Кърджали са с по-многобройно население. За момента населението на Област Видин е около 123 000 души. Необходима е спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България, защото за в бъдеще областта може да се обезлюди, като Странджа, където гъстотата е едва 10–12 души/kм² при средна гъстота за България 70,3 души/kм².

[редактиране] История

Средновековната крепост "Баба Вида"
Средновековната крепост "Баба Вида"

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (Бъдин), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Второто българско царство цар Иван Срацимир се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 го 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. През 1848 г. избухва Видинското въстание.

[редактиране] Политика

  • 2003 — Иван Ценов (Всички за Видин) печели на втори тур с 52% срещу Добромир Тодоров (БСП, ПД Социалдемократи, ОБТ, БЗС Александър Стамболийски).
  • 1999 — Иван Ценов (ОДС) печели на първи тур с 56% срещу Кръсто Спасов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПК Екогласност, БКП Георги Димитров, БЕКП).
  • 1995 — Иван Симеонов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 60% срещу Борис Спасов (Обединена демократична опозиция).


[редактиране] Религии

Градът е център на Видинската митрополия, начело с митрополит Дометиан. Тук се намира мавзолеят на екзарх Антим I - първия български екзарх и първия председател на българския парламент. Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по-големина в България след софийската „Александър Невски“.

[редактиране] Икономика

В града възстановява работата заводът за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за ризи „Вида“, както и заводът за помпи „Випом“. Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата и ниския стандарт на живот в Северозападна България и Видин като типичен град в тази част на страната.

[редактиране] Обществени институции

Областна администрация, Общинска администрациям Общински съвет, поща, банки, съд, регионални централи на политически партии, училища, стадион "Георги Бенковски", кина, пазар, спортна зала, фитнес зали, библиотеки.

[редактиране] Забележителности

[редактиране] Исторически забележителности

Крепост „Баба Вида“

Крепостта Баба Вида, намираща се на брега на Дунав и опасана с ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.

Възниква още по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители са я ползвали за феодален замък.

Един от Стоте национални туристически обекта на БТС. Музеят-крепост "Баба Вида" работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 10:00 до 17:00 ч.

Градска крепост

Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за неговата защита се изгражда градска крепост. Тя включва:

  • крепостни стени с ров с вода, опасващи града откъм сушата и реката,
  • 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1985 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част стените. Южната половина от рова е засипана и е създадена градина, която отделя стария град, наричан Калето, от новите градски части.

Други

Добре запазени и поддържани са бившият османски конак и т.нар. Кръстата казарма (превърнати в музеи), религиозни храмове - християнски църкви, мюсюлмански джамии, еврейска синагога, както и мавзолеите на екзарх Антим I и на турския управник Мустафа паша (в района на болницата).

[редактиране] Културни учреждения

Музеи

Театри

Библиотеки и читалища

[редактиране] Отдих и развлечения

[редактиране] Крайдунавска градска градина

Тя има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чимширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове - пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да определим като типично български. Изграждането на крайдунавската градина става в четири основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (най-новият етап от развитието - Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър “Веда”, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

[редактиране] Други паркове и градини

  • Градината над рова, разположена над затрупания ров, ограждал градската крепост (кв. „Калето“).
  • Парк “Владикина бахча”, където е била разположена лятната резиденция на Видинския митрополит, а днес служеща като преход към спортния комплекс на града.
  • Парк “Нора Челеби Пизанти”, където се провеждаше Видинският панаир.
  • Парк “Майски лес”.
  • Ловен парк край града.

Парковете фактически вече не съществуват като такива, тъй като повечето от дърветата там са изсечени, а местата са превърнати на сметища.

Около големите обществени сгради - църковни комплекси, училища, детски градини, общинската болница и промишлените предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

[редактиране] Крайградски зони за отдих

“Орляка” , разположена на дунавския бряг на 4 км северозападно от града; обхваща къмпинг “Дунав” с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с водни спортове и риболов.

В непосредствена близост е и фериботът Видин - Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Свързана е с асфалтиран път.

“Божурица” Обособена е в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от града, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа „Божурица“ и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарковата среда и водна площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автолинии между града и околните селища.

[редактиране] Редовни събития

Всяка събота се организира пазар за амбулантни стоки пред стадион "Г.Бенковски", а в района на Сточна гара тържище за селскостопанска продукция. Също така редовна младежка проява е турнира по уличен баскетбол "Streetball" провеждан по инициятива на Видинските младежки организации и не на последно място годишния фестивал на училищата от региона.

През тоталитарно време до 1996 година Видинският панаир се е провеждал на всеки пет години през първата половина на септември.

  • Фолклорен фестивал "Танци Край Дунав" - 6-то издание през 2007
  • Авторали "Вида" - юбилейно 20-то издание през 2007

[редактиране] Личности

[редактиране] Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол