Полевки

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Полевки
Microtus pennsylvanicus
Класификация
царство:  Животни   Animalia
тип:  Хордови   Chordata
клас:  Бозайници   Mammalia
разред:  Гризачи   Rodentia
семейство:  Мишкови   Muridae
подсемейство:  Полевки   Arvicolinae

Полевките (Arvicolinae) са подсемейство гризачи от семейство мишкови. Разпространени са по целия свят (без Австралия) и са представени от 111 вида (в България от 8).

Обикновената полевка (Microtus arvalis) има повсеместно разпространение у нас, особено в равнинните райони. Тя е всеяден гризач, макар да предпочита люцерната и детелината. Допреди 30 години се считаше, че полевката избягва посевите с пшеница и ръж, което напълно се опровергава от няколкото каламитети на този вредител именно в житните посеви през последните години.

[редактиране] Морфологични белези

  • Полевката е покрита с гъста сива козина, по-светла по коремната страна.
  • Тялото има дължина около 12 см, а опашката е дълга 3-4 см.
  • Предните крака имат по 4 пръста, а задните - по 5.

[редактиране] Особености в поведението и размножаването

  • Живее в ходове в почвата. Ходовете са с диаметър 3-5 см и полевката ги прави през цялата година, като през лятото предпочита по-ниските и влажни места, а през зимата - по-сухите и отцедливи места.
  • Полевката живее в колонии. Гнездото си устройва на дълбочина 30 см и го постила със суха трева.
  • Една женска обитава участък от 90-1002. Тя ражда 4-6 пъти в годината по 4-7 малки. Бременността трае 20-21 дни. Следващото оплождане може да се извърши в деня на раждането.
  • Рамножаването започва през февруари-март, като достига максимума си през юни. Малките достигат полова зрелост 45 дни след раждането си.
  • Каламитет на обикновената полевка може да се очаква при повече валежи през август и септември, когато е налице обилен тревен покров, т.е. храна.

[редактиране] Значение за аграрното производство

Полевката е неприятел с изразена икономическа значимост за аграрното производство. Щетите върху добивите от земеделските култури през години с каламитет могат да достигнат 50 %. Ето защо, периодично се налага провеждане на растително-защитни практики с пестициди върху големи площи, което от своя страна много често рефлектира негативно върху другите диви животни.