Морфин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Химична формула
Структурна формула на морфин
Структурна формула на морфин
Химическо наименование: 7.8-дидехидро-4.5-епокси-
17-метилморфинан-3.6-диол
Научно наименование: Morphine - INN
Достъп по пациента: Строго ограничен, с жълта рецепта за упойващи средства. Списък А.
Синоними: Morphini hydrochloridum

Морфинът е създаден през 19 век, като болкоуспокояващо. Приятните изживявания, които поражда и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане, го поставят в групата на наркотичните вещества.

Съдържание

[редактиране] Приложение

Силни болки (тежки травми, инфаркт на миокарда, рак), кардиална астма и при премедикация.

[редактиране] Фармацевтична характеристика

Основен представител на групата на наркотичните обезболяващи средства. Има силно аналгетично действие, заради свързването със специфични рецептори на централната нервна система.

[редактиране] Странични ефекти

Потискане на дишането, спадане на кръвното налягане, гадене и повръщане, развитие на лекарствена зависимост във всичките ѝ форми - физическа, психическа и с изразен толеранс; както и запек и задръжка на урина. При бременни наркоманки се наблюдава абстинентен синдром и у бебето.

[редактиране] Дозировка

Подкожно 5-10 мг. 10 мг на 70 кг телесно тегло е първоначалната оптимална доза на морфина и има задоволителен аналгетичен ефект при всеки седем от десет пациента. Максимално-допустимата доза е 50 мг на денонощие. При деца се дозира 0.1 мг/кг.