Единадесета пехотна македонска дивизия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Единадесета пехотна македонска дивизия е българска военна част , формирана от българи от Македония и действала в Първата световна война. Дивизията е наследник на Македоно-одринското опълчение.
Съдържание |
[редактиране] Формиране
Дивизията е създадена през 1915 година по идея на ръководството на старата ВМОРО около полковник Александър Протогеров. Първоначалният план е да се сформира около 25 000-на армия от македонски бежанци, която под формата на чети да нахлуе в окупираната от Сърбия Вардарска Македония и да предизвика въстание в тила на сражаващите се на север с австро-унгарците сръбски части. Тази идея не е осъществена поради бързата намеса на България във войната.
Единадесета дивизия е формирана от 1 до 4 септември по специален щат при общата мобилизация на действащата армия през септември 1915 година, непосредствено преди намесата на България в Първата световна война от българи от Македония - доброволци бежанци неслужили в българската армия и дезертьори от сръбската и гръцката армия. Наречена е първоначално Кадрова дивизия, а от 12 септември - 11 пехотна македонска. Дивизията включва 7 полка - 6 пехотни (наречени 1-6 македонски полк) и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав от 35 000 войници и офицери. Почти всички офицери са от Македония. Командир на дивизията е охридчанинът генерал Кръстю Златарев, а началник щаб - кукушанинът полковник Петър Дървингов. Други известни имена от офицерския състав на дивизията са командирът на Втора пехотна бригада – прилепчанинът полковник Григор Кюркчиев, командирът на Трета пехотна бригада охридчанинът полковник Протогеров и командирът на Пети македонски полк – скопянецът подполковник Борис Дрангов.
[редактиране] Боен път
През 1915 година при българското настъпление срещу Сърбия дивизията в състава на Втора българска армия участва в боевете при Криволак, Струмица, Кавадарци и Неготино. Личният състав на дивизията постоянно се попълва от българи, дезертирали от сръбската армия към българските или към съюзните на България австро-унгарски войски. На следващата 1916 година към Единадесета дивизия е прибавен още един артилерийски полк и тя влиза в боевете срещу английски части по долината на Струма. През май 1917 година дивизията е преустроена по модела на останалите български дивизии и полковете й получават номера от 59 до 64, като отпада името „македонски“. През 1918 година две бригади на дивизията са придадени на Втора армия, а една заема част от Дойранската позиция до връх Висока чука в Беласица и участва в епичните Дойрански сражения през есента на 1918 година, в които Първа българска армия отблъсква англо-гръцкото настъпление.
След съглашенския пробив при Добро поле през септември 1918 година дивизията отстъпва организирано към Горна Джумая, където е демобилизирана.
[редактиране] Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
# | звание | име | дати |
---|---|---|---|
? | полковник | Кръстю Златарев | септември 1915 |
? | полковник | Александър Протогеров | 1915 |
[редактиране] Източници
- Енциклопедия България. Том 4, София1 1984.
- Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995.
Дивизии на българската армия във войните за обединение на нацията 1912 - 1918 | ![]() |
|
---|---|---|
1 софийска | 2 тракийска | 3 балканска | 4 преславска | 5 дунавска | 6 бдинска | 7 рилска | 8 тунджанска | 9 плевенска | 10 беломорска | Македоно-одринско опълчение | 11 македонска | Планинска | Сборна |