Виктор Пелевин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Виктор Пелевин
руски писател
Виктор Пелевин
Роден: 22 ноември 1962
Москва, Русия

Виктор Олегович Пелевин (* 22 ноември 1962 г., роден в Москва), е един от най-популярните съвременни (постсъветски) руски писатели. Творбите му носят някои от особеностите на научната фантастика, но са прикрити от многослоево постмодернистично звучене, в което са смесени елементи от поп културата и езотеричната философия. В книгите му често светът и реалността са представени като променливи, напълно податливи на човешките съзнание, воля и интуиция. Пелевин оставя читателя сам да реши какво точно се случва. За да подчертае това, в началото на някои от книгите си добавя следната бележка: "Всяка мисъл, която възникне по време на четенето на тази книга е обект на авторското право. Нелицензираното мислене е забранено." В сюжетите разкрива характерни черти на руския народ в прехода след разпада на СССР, като умело впримчва и нишка от ученията и разбиранията на Далечния Изток.

Виктор Пелевин завършва институа по енергетика на Московския технически универстиет, специалност електромеханика. След уволнението си от армията, завършва Литературен институт "Максим Горки". Сътрудничи няколко години на списание "Наука и религия", където пише статии за източен мистицизъм. Първият му роман излиза през 1989 г.

Пелевин отбягва честата поява в обществото. Рядко дава интервюта и когато го прави, отклонява разговора oт начина си на писане към естеството на човешкото съзнание. Все пак разрешава някои от творбите му да бъдат публикувани на официалния му сайт за некомерсиално разпространение. Някои от романите му са драматизирани в звукови файлове.

Преведен е на повечето световни езици (вкл. японски и китайски). Негови пиеси се играят в Лондон и Париж.

Съдържание

[редактиране] Частична библиография

[редактиране] Романи

  • (1993) "Жизнь насекомых"
  • (1996) "Чапаев и Пустота"
    • Преведен на български.
    • Действието се развива през 1919. Чапаев се увлича в разговори с Пьотър Пустота, които отвеждат в паралелни светове от бъдещето. Често умело се губи нишката, коя действителност е действителната, като героите се срещат със северния войнствен бог Один, с Шварценегер и др.
  • (1999) "Generation «П»" (бълг. "Поколение «П»")
    • Преведен на български.
    • Преплитат се парапсихологични способности и религия с пиар и реклама на фона на управлението на Русия след промените, Русия на новобогаташите.
  • (2003) "ДПП NN - Диалектика переходного периода из ниоткуда в никуда" (бълг. "Диалектика на преходния период (от никъде към никъде)")
    • В издадения сборник влиза също романът "Числа".
    • Главният герой е собственик на средно голяма банка в съвременна Русия, който се ръководи от правилата на основана от самия него интуитивна нумерология.
  • (2004) "Священная книга оборотня"
  • (2005) "Шлем ужаса" (бълг. "Шлемът на ужаса")
    • Преведен на български.
  • (2006) "Empire V"
Край на разкриващата сюжета част.

[редактиране] Повести

  • (1990) "Затворник и Шестипалый" (бълг. "Затворникa и Шестопръстия")
  • (1991) "Омон Ра"
  • (1992) "Принц Госплана" (бълг. "Принцът на Госплан")
  • (1993) "Желтая стрела" (бълг. "Жълтата стрела")

[редактиране] Разкази

  • "Акико"
  • "Реконструктор"
  • "Бубен нижнего мира"
  • "Водонапорная башня"
  • "Девятый сон Веры Павловны"
  • "День бульдозериста"
  • "Жизнь и приключения сарая номер XII"
  • "Миттельшпиль"
  • "Ника"
  • "Откровение Крегера"
  • "Проблема верволка в средней полосе"
  • "Происхождение видов"
  • "СССР Тайчжоу Чжуань"
  • "Ухряб"
  • "Хрустальный мир"

[редактиране] Eсета

  • "Гадание на рунах или рунический оракул Ральфа Блума"
  • "ГКЧП как тетраграмматон"
  • "Зомбификация"
  • "Икстлан - Петушки"
  • "Джон Фаулз и трагедия русского либерализма"
  • "Ultima Тулеев, или Дао выборов"
  • "Имена олигархов на карте родины"
  • "Последняя шутка воина"
  • "Мой мескалитовый трип"

[редактиране] Награди

  • «Великое Кольцо-90» за разказа «Реконструктор»
  • «Золотой шар-90» за повестта «Затворник и Шестипалый»
  • «Великое Кольцо-91» за повестта «Принц Госплана»
  • Малая Букеровская премия 1992 года за сборника «Синий фонарь»
  • «Великое Кольцо-93» за разказа «Бубен верхнего мира»
  • «Бронзовая улитка-93» за повестта «Омон Ра»
  • «Интерпресскон-93» за повестта «Омон Ра»
  • «Интерпресскон-93» за повестта «Принц Госплана»
  • «Странник-95» за есето «Зомбификация»
  • «Странник-97» за романа «Чапаев и Пустота»
  • «Немецкая литературная премия имени Рихарда Шенфельда» за романа «Generation P». 2000 г.
  • «Нонино-2001» в Зальцбург, за най-добър чуждестранен писател
  • «Национальный бестселлер-2003» за романа «ДПП NN»
  • «Премия Аполлона Григорьева-2003» за романа «ДПП NN»

[редактиране] Връзки