Яни Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Яни Попниколов Янев
Роден: 27 септември 1878
Карахадър, Османска империя
Починал: 20 януари 1954
Ивайловград, България

Яни Попов е български революционер деец на ВМРО и закрилник на тракийските българи. Яни Попов е един от най-бележитите и колоритните личности на освободителното движение на македонските и тракийските българи. Автор на въстанническия марш „Ясен месец“ на възстанниците от Странджанско по време на Преображеснкото въстание.


Тракийското дружество в град Българово, Бургаско носи името на войводата Яни Попов.

Съдържание

[редактиране] Животопис

Яни Попов с рождено име Яни Попниколов Янев е роден на 27 септември 1878 г. в лозенградското село Карахадър (днес в Турция). Произхождащ от родолюбиво българско семейство от малък войводата се отличава като будно и ученолюбиво дете. Дядо му Яни Бъчваров пламенно разказва на внука си за гостуването на Левски в техния дом и изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан. След Преображенското въстание Яни Попов се установява и живее в Ивайловград, недалеч от родния край, с надежда, че някой ден Тракия ще се освободи и той ще може да се върне отново в родното огнище. На 20 януари 1954 г. Яни Попов затваря очи завинаги.


[редактиране] Революционна дейност

Яни Попов е привлечен в подготовката на Илинденско-преображенското въстания през 1898г. от едно от най-големите имена революционното движение в Източна и Беломорска Тракия - войводата Лазар Маджаров. През 1901 г. Попов преминава нелегално границата издирван от турските власти във връзка с Керимидчиоглувата афера и се установява в Бургас. Подпомогнат и от други бегълци от Тракия Яни Попов започва работа като кантонер по железопътната линия БургасПоморие. Две години по-късно той се връща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това е началото на активната му дейност като комита. Обикалят селата от Лозенградско, изграждат нелегални комитети и “смъртни дружини”.

На конгреса на “Петрова нива”, Яни Попов участва като делегат и е определен за участъков войвода на Лозенградски (полски) участък. Тук на конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния ден на конгреса, турски аскер попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и Дико Джелебов ги отблъсват. При изтегляне от района на конгреса, четата на Яни Попов попада на засада. Благодарение на помоща на четата на Цено Куртев турците са принудени отстъпят. Двете чети известно време се движат заедно, а по-късно се разделят. В тази битка, турците дават двама убити.

На 5 срещу 6 август в навечерието на Преображенското въстание, преди залез слънце, в Кавакли пристига майка Парашкева - Карахадърската попадия, майката на Яни Попов. Плъзва слуха, че и Яни е наоколо, за да се предотврати предателство са изпратени куриери да съберат четниците и “смъртните дружини” от селата и да ги поведат към центъра на Ениджия. Удрят камбаните, събират хората от селото и наказват предателите.

След погрома на въстанието, Яни Попов остава верен на своя революционната идея. Не престава да мисли за поробена Тракия. Продължава да живее с мислите, болките и страданията на поробените, останали извън пределите на майка България, участва в създаването и изграждането на тракийската организация, в защита интересите на тракийските бежанци. През 1904 г. войводата участва в тракийския конгрес във Варна, както и на първия събор на ”Петрова нива” през 1928 г. и още на много срещи.

[редактиране] Песента в сърцето на войводата

Дълги години след въстанието войводата си спомня за хайдушките години, за другарите си по оръжие, за красотите на родна Тракия, които той толкова много обича и възпява в песните си. Яни Попов е автор на странджанската марсилеза “Ясен месец” и на две песнопойки:

  • “Странджанска гусла”
  • “Странджански жалби”

Първата представлява сборник от хайдушки и революционни песни, записани на “местно наречие” от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във втората “Странджански жалби” е поместен и пълният текст на “Ясен месец”, посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола, в два варианта.

[редактиране] Вижте също