Севаст

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Севаст (на гръцки: σεβαστός) е висша титла, използвана в някои от средновековните балкански държави.

Във Византия първоначално титлата се е носела само от императорите и е отговаряла на латинското Augustos. При император Алексий І Комнин (1081-1118) нейното значение било разширено. Тя е била дадена на брата на императора Никифор, велик друнгарий на флота, и на други приближени на императора. През 12 век тази тила започнала да се раздава на все по-широк кръг от лица и се превърнала в почетно звание на цяло съсловие от благородници[1]. Нейното значение намалява с въвеждането на титлата протосеваст. Във Византия, както и в средновековна Сърбия титлата се е давала за заслуги и не е била свързана със заемането на определени държавни функции.

Във Втората българска държава севастите са заемали службата на управители на области (хори) или на по-малки административни единици, включени в областите. Мнозина автори приемат, че в средновековна България терминът севаст има различно значение в отделни случаи и освен че е свързан с изпълнението на определени административни функции, може да представлява само благородническа титла[2]. От епиграфски и други източници са познати имената на няколко български севасти от ХІІІ-ХІV век: Хинат, Чъсмен, Василий Вампулин, Алекси (управител на крепостта Кричим), Прибо (управител на Скопска област), Огнян (кефалия в дн. Ботевградско) и други.

[редактиране] Бележки

  1. Мутафчиев, Петър. Боженишкият надпис, В: Избрани произведения, т.І, София 1973, с. 493-495
  2. Андреев, Михаил. Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право, София 1965, с. 149-152