Петко Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петко Иванов
български аграрен учен
Петко Иванов
Роден: 3 февруари 1930
Габрово, България

Роден е на 3 февруари 1930 г. в гр. Габрово. Завършил е Априловската гимназия, а след това и Агрономически факултет в София през 1952 г.

През периода от 1956 г. до 1995 г. работи непрекъснато в Института по пшеницата и слънчогледа "Добруджа" (сега Добруджански земеделски институт) Генерал Тошево като изпълнява длъжностите: ръководител на агрохимична лаборатория за картиране на почвите в Североизточна България, ръководител на секциите Агрохимия и торене и Технология на полските култури, и ръководител на Лабораторен комплекс.

Хабилитиран е като ст.н.с. I ст., защитил е научните степени Доктор и Доктор на науките. Специализирал е като стипендиант на Фондация “Александър Хумболт”в Университета в Бон (Германия) и към Фондация за развитие на науката в Япония към Университета в Токио.

През периода до 1995 г. е автор на над 150 научни труда и публикации в реномирани наши и чужди списания. Научната му работа е в областта на агрохимията и торенето. Разработва задълбочено широк кръг от научни и научно-приложни проблеми: агрохимична характеристика на почвите в Североизточна България; трансформации на азотните и фосфорни торове в почвите; загуби и токсични ефекти от торенето; влияние на агротехниката върху агрохимичните свойства и плодородието на почвите; изследване на методи за агрохимични анализи; изследвания върху природата, превръщенията и усвояването органичните фосфати; генотипна специфика на минералното хранене на сортове пшеница и др. Разработил е няколко оригинални агрохимически методи за изследване на фосфора и азота в почвите, които са признати за изобретения.

От 1982 г. досега непрекъснато е член на Специализиран научен съвет по земеделие към ВАК. Подготвил е 2 докторанти и 15 дипломанти. Бил е член на Оперативна комисия по земеделие на Министерство на земеделието и горите, член и председател на Научно-производствени съвети в няколко региона. През 1986 г. е удостоен със званието “Заслужил деятел на науката”.

През периода до 1995 г. е член на Редакционната колегия и отговорен редактор на научното списание “Почвознание, агрохимия и екология”, а от 2001 г. до сега е отговорен редактор на списание “Агроном”.

От 1992 г. до сега работи като редовен и гост-професор в няколко университетски структори: Факултет по екология към Технически университет – Варна (зав. катедра), Добруджански технологичен колеж – Добрич (зам. директор), Агро-педагогически факултет към Славянски университет в Добрич (зав. катедра) и преподавател в Международен колеж “Албена” по аграрни дисциплини. В периода след пенсионирането си е написал 30 научни публикации и над 100 научно-популярни и популярни статии по редица актуални проблеми на съвременното земеделие.

[редактиране] Вижте също така