Нос (анатомия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нос.

Човешки нос
Човешки нос

Носът е анатомичен орган на дишането и обонянието у гръбначните животни и човека, разположен върху лицевата част на главата. Състои се от външна изпъкнала част и вътрешна част — носна кухина.

Външната му част се намира в средата на лицето, разположена между очите и над устата и има вид на своеобразна пирамида. Вътрешната част на носа представлява кухина (носна кухина), разделена от носна преграда на две половини, които в повечето случаи не са съвършено еднакви. Всяка от половините има по два отвора: преден (ноздра) и заден (хоана). Във външната част от носа и в носната кухина е носната лигавица, която е много добре кръвоснабдена. Носът е свързан със слъзните канали, синусите и фаринкса. В предната си външна част носът е покрит с кожа и косми, които спират едрите частици прах да не навлизат навътре.

При повечето бозайници, носът е орган на обонянието. Когато животното души, въздухът преминава през ноздрите му до носната кухина и обонятелния епител. Достигайки повърхността му ароматните молекули носени с въздушната струя правят контакт с обонятелните рецепторни неврони, които предават свойствата на молекулата чрез електрически импулси до мозъка.

При китоподобните бозайници, носът е сведен само до ноздри на върха на главата, което им осигурява възможност да дишат докато тялото им е почти изцяло водата, както и не пречи на аеродинамичната форма на тялото им. Обратно, при други животни като слоновете носът представлява дълъг, мускулест орган (хобот), с който те си служат като с ръка.

[редактиране] Външни препратки