Смолянски музикален театър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: проверка за copyvio, подреждане. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Смолянски музикален театър

Голяма роля за създаването на европейска звукова среда в Смолян има военният духов оркестър , съставен от музиканти-професионалисти. Те често изпълняват увертюри и потпури из опери по време на читалищните театрални представления (“Женитба”(1914), “Глупакът”(1915) “В цивилно облекло”(1916) и т.н., а по- късно подпомагат (срещу известно материално възнаграждение) изпълненията на цели оперети от граждани и ученици, а капелмайсторите им участват в начинанията за основаване на музикални театри за деца и възрастни в града.

Периодът след Първата световна война ( 20-те години на ХХ в.) до 40-те години на същото столетие отразява зората от развитието на хоровото дело в Смолян, когато хорът при читалището е светски и църковен. Разнообразните задачи, които е изпълнявал още при формирането си (1920г.)- църковни, светски, концертни, сценични и др.- му отреждат неотменно място в градския културен бит. В него съществен дял заема участието в театрални представления, където хористите са и артисти (““Иванко”, “Ревизьор”,”Доктор”и др.) Макар все още скромната техническа подготовка на изпълнителския състав, отвреме навреме се поставят песни и сцени от опери и оперети. (.”Сиромахкиня” на Ем. Манолов, ”Тахир Беговица” на Д. Хаджигеоргиев и др.)

Оперети са се играли в България още в началото на ХХ век, но солидна основа на този жанр се поставя през 1917 г., когато ентусиастът Ангел Сладкаров (през 1966 г.като гост- режисьор, той поставя на смолянска сцена оп.”Сватба в Малиновка”) образува първата професионална оперетна трупа в България, която играе в театър "Одеон".

В страната започват да никнат оперетни трупи.

Устойчив и траен се указва и устремът на смолянци при създаване на оперетен театър. През февруари 1927 г. с участието на военния духов оркестър в града, под диригенството на капелмайстора А. Явашев и режисурата на К. Анастасов те успяват, да реализират постановката на оперетата “Селима от Багдат” от Холедер и да спечелят своя публика, която им остава вярна и занапред В това изкуство – съчетание между разни изкуства смолянският оперетен театър извървява своите възземания, застой и спадове в неспирна битка за съществуване.

В периода между двете световни войни талантливите любители от читалищната оперета осъщесвяват редица постановки-“Софианци пред Букурещ”, “Фабрика за подмладяване”, “Пеги, радост моя”, “Горска самодива” и др.Наивитетът, с който те подхождат към процъфтяващия от години в Европа популярен музикално-сценичен жанр, се изкупва от творческите им амбиции да пренесат и на смолянска сцена непознатото, но подкупващо с виталността на музиката и блясъка си забавно, синтетично, европейско изкуство и го правят при небивал дотогава успех.

В същия период смолянското училище, в което музикалната подготовка вече има традиции, успява със свои собствени сили, да представи на читалищната сцена няколко детски оперетки-“Малката кибритопродавачка”(1935), “Пепеляшка”(1936), “Самодивското изворче”(1937), “Спящата царкиня”(1939). ”Снежанка и седемте джуджета”(1941) и пр.

Събитията от 1944 рязко променят посоката. От изкуство на образованите и по-заможните, операта и оперeтатa – по образеца на “големия брат” – трябва да се преобразят в изкуство за народа, за масите. Към атрактивни форми на промяната – репертоар и тълкуването му, организирани посещения, лектории, фестивали, прегледи, конкурси и пр. – принадлежи замислената и проведена децентрализация на изкуството в страната.

През 1956 г. група ентусиасти начело с младия диригент Сашо Чобанов сформират в Смолян естрадно- джазов състав с група вокалисти към него, който под крилото на читалището близо 40 години развива интензивна дейност. Към него се изгражда естрадна студия, за обучаване на музиканти и вокалисти..В концертия репертоар на състава има около 800 песни и мелодии от различни стилове на попа и джаза. Изнасят се над 2500 концерта в града, страната и чужбина. През неговите формации преминават и израстват плеада класни музиканти, които впоследствие захранват много оркестри в страната, Европа и Америка. А голяма част от състава на този бенд са ядрото духачи в оркестъра на оперетния театър.

60-те години на миналия век обогатяват читалището с детска оперета. Премиерата на “Момчил воевода” от С. Чобанов, постановка на Л. Гочев (1960), открехва вратата за този вид съвременно детско зрелище, подплатено с подходяща музика. Това е първата лястовица на десетките постановки, които ще осъществи в бъдеще читалищният детски музикален театър.


В един период от време тогавашната българската официална критика отрича нововиенската класика- Калман и Лехар и счита тяхните произведения за буржоазна щампа. Въпреки това тези оперети се играят навсякъде.

Най-представителното, класически-съвършено нововиенско заглавие “Царицата на чардаша” има 3 постановки на смолянска сцена и се играе при голям успех.(1962,1976,1987г.) Публиката изобщо приема възторжено постановките на класиката, която благодарение на диригента Сашо Чобанов е широко застъпена в Смолянския музикален театър- “Графиня Марица”(1973), “Веселата вдовица”(1974), “Любовта на Шуберт”(1975) и т.н.

Репертоарът е подбиран измежду най-нашумелите заглавия от афиша на европейските оперетни столици (Виена, Будапеща, Париж, Лондон, Петербург, Берлин, Прага) Това приобщава публиката от нашия град към световните духовни ценности.

През 1970 година към читалището се сформира щатен струнен оркестър (варира от 7 до 16 души), който обслужва музикалния театър и развива самостоятелна музикално образователна дейност. В репертоара на камерния оркестър влизат творби от западноевропейската класика, български, руски и други автори.

През този период в афиша на оперетата фигурират много имена на певици и певци гастрольори от ДМТ-София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол. По- късно вокалният отдел на Софийската консерватория изпраща свои студенти на стаж в смолянския музикален театър.Талантливи студенти играят своите дебютни роли в нашите спектакли.

80-те години на м.в.е преломен за репертоара на Оперетата. Отдавна вече не се пишат нови оперети. Мюзикълът шефства по световните и български сцени. “В него глуповатичката оперета се е сетила да се поучи от драмата.”-казва световната критика. Накратко- мюзикълът комбинира повече елементи от театъра. Тук музиката може да се доближава до jazz-a, до популярната музика и до оперната. Едни от най популярните театри, в които се правят такива постановки, са нюйоркският Бродуей и лондонският Уест енд.

Първият мюзикъл, който се настанява на смолянска сцена, това е “Моята прекрасна лейди”(1980 и втора постановка 2005). Това е един от образците на световния мюзикъл.

В този период под патронажа на феноменалната българска балетмайсторка Фео Мустакова към читалището действа школа по класически балет, която подпомага дейността на музикалните театри.

Реализират се поредица от постановки на мюзикъли- “Лелята на Чарли”(1981), “Пенелопа”(1983), Хоби”(1986), ”Службогонци”(1997) и пр. и пр., за да се стигне днес до предстоящата премиера на световно известния италиански мюзикъл на Горни Крамер “Лека нощ Бетина”(2006).