Оперета
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оперетата (от италианското operetta „малка опера“, „малко произведение“) е музикално-драматичен жанр, родствен едновременно с операта и с театъра. Характерното за оперетните сюжети е, че са по-леки и занимателни (често даже хумористични). В оперетите диалогът се редува с арии и балетни интермедии, а от актьорите се очаква повече пластичност и изразителност, отколкото от оперните певци.
Оперетата е най-близка по същината си до бродуейския мюзикъл, с тази разлика, че най-славните ѝ образци са от предходна епоха (19 век, особено характерна за Австро-унгарската империя), а сценичното ѝ действие не е толкова динамично, колкото в мюзиклите.
Едни от най-известните композитори на оперетна музика са Имре Калман, Йохан Щраус, Франц Лехар, Жак Офенбах, Адолф Адам. Сред най-прочутите оперети са „Прилепът“, „Царицата на чардаша“, „Цигански барон“, „Лелята на Чарли“, „Веселата вдовица“, „Графиня Марица“ и други.
Музикалният театър „Стефан Македонски“ в столицата е едно от традиционните средища на оперетата в България.