Исмет Иньоню

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, редактиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Исмет Иньоню
2-ри президент на Турция
Роден: 24 септември, 1884
Измир, Турция
Починал: 25 декември, 1973
Анкара, Турция

Мустафа Исмет Иньоню(24 септември 1884-25 декември 1973)е бил турски войник,държавник и втори президент на Турция.

Той е роден в Измир от смесено турско-кюрдско семейство с произход от Малатия.Негов баща бил Хачи Решид Бей,член на Османската бюрокрация и изпитан магистрат,роден в Малатия,а негова майка била Чеврие Ханим,дъщеря на емигрант от България след Руско-турската освободителна война.Заради назначенията на бащата,семейството се премествало от един град в друг.Така Исмет Инюню направил първите си следвания в Сивас.Неговият син,Ердал Инюню,носител на медал Уигнър за математика и физика и бивш заместник министър-председател на Турция,както и бивш лидер на Социалдемократическата партия,Социалдемократическата популистка партия и почетен лидер на Социалдемократическата партия на хората.

Съдържание

[редактиране] Ранна военна кариера

Инюню завършва Военната академия през 1903г. и получава първата си военно назначение в Османската войска.Той се присъединява към Комитетът за обединение и прогрес.Той печели първите си военни победи потушавайки два големи бунта срещу мъчещата се Османска империя,първо в Румелия и после в Йемен,чийто лидер бил Яхия Мухамад Хамид ед-Дин.Исмет е служил като военен офицер по време на Балканската война на Османско-Българския фронт.По време на Първата световна война той служи като полковник на Османския източен фронт в Сирия и по-късно е назначен за командир на западните сили.Работи заедно с Кемал Ататюрк по време на назначението на Кавказкия фронт.

[редактиране] Войната за независимост

След Първата световна войнатой отива в Анатолия за да се присъедини към Турското националистическо движение и е назначен за главнокомандващ на Турската западна армия,позиция, която той запазва през цялата Турска война за независимост.Инюню бил произведен в чин генерал-бригадир след "Битката на Инюню" в която той побеждава гръцката армия в западна Анатолия.По време на Турската война за независимост той е член и на Турската национална асамблея в Анкара.

Той сменил кариерата си,когато бил назначен за началник-пълномощник на турската делегация за Лозанският договор и станал известен с решителността и упоритостта си в защитаването на турските интереси докато отстъпвал много малко на другите страни на преговорите,карайки мирната конференция да продължи по-дълго отколкото се очаква.

[редактиране] Политическа кариера

По-късно Инюню служил като министър-председател на Турция за няколко мандата,поддържайки системата,която Ататюрк въвел.Той реагирал след всяка първостепенна криза (като бунта на Шеик Саид или покушението срещу Ататюрк в Измир) да въдвори ред в страната.Инюню ръководел икономиката успешно,особено след кризата през 1929,изпълнявайки икономически план,вдъхновен от Петгодишният план на СССР.

[редактиране] Президентство

След смъртта на Ататюрк, Инюню бил виждан като най-подходящия човек да го замести и бил избран за вторият президент на Турция.В първата година от президенстването му започва Втората световна война и Алианса и Оста натиснали Инюню да въведе Турция във войната на тяхна страна.

Германците изпратили Франц вон Папен в Анкара,докато Уинстън Чърчил тайно се срещнал с Инюню в един вагон на влак близо до Адана на 30 януари 1943година.По-късно Инюню се срещнал с Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил на Втората конференция в Кайро от 4 до 6 декември 1943 година.До 1941г. и Рузвелт и Чърчил смятали,че продължаващият неутралитет на Турция ще служи на интересите на Алианса,блокирайки Оста да достигне стратегическите петролни запаси на Близкия изток.Но ранните победи на Оста до края на 1942г. накарало Рузвелт и Чърчил да преосмислят възможно участие на Турция във войната на страната на Алианса.Турция поддържала прилично голяма армия и въздушна сила през войната и Чърчил искал турците да отворят нов фронт на Балканите.Рузвелт, от друга страна, все още вярвал,че една турска атака ще бъде твърде рискована и евентуален провал на Турция ще има гибелен ефект върху Алианса.Инюню знаел много добре трудностите,които неговата страна е изтърпяла през 11-те години война между 1911 и 1922 и бил убеден да държи Турция извън война доколкото може.Инюню също така искал финансови гаранции и военни помощи за Турция,както и гаранция,че САЩ и Великобритания ще застанат на страната на Турция в случай,че след войната СССР евентуално нападне турските протоци.Страхът от съветска инвазия и желанието на Сталин да контролира протоците накарали Турция да не спази принципа си на неутралитет и да се включи към НАТО през 1952г.

Може би най-голямото политическо постижение на Инюню е това,че успява да запази Турция от Втората световна война до февруари 1945г.,когато Турция се включва във войната на страната на Алианса срещу Германия и Япония.

[редактиране] Многопартийна система

През 1950г. партията му загубва изборите и Инюню дава председателството на Демократическата партия на Аднан Мендерес.Инюню служил 10 години като лидер на опозицията преди да се оттегли като министър-председател след преврата от 1960г.

По стандартите на тогавашното време Инюню бил високообразован човек и говорел четири езика - арабски, английски, немски и френски.

Инюню умира през 1973г.Той бил погребан до мазволеят на Кемал Ататюрк в Антикабир, Анкара.