Априлово (Област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другите български села с име Априлово, вижте пояснителната страница.

Априлово е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Априлово (Област Търговище)
Карта на България, мястото на Априлово (Област Търговище) е отбелязано
Данни
Област: Търговище
Община: Попово
Население: 651 (15/03/2007)
Надм. височина: 313 м
Пощ. код: 7864
Тел. код: 03036
Геогр. положение: 43° 15' сев. ш.
26° 17' изт. д.
МПС код: Т
Кмет или наместник
Ангел Асенов

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в котловина с изход на запад. Намира се на 13 км южно от Попово и на 23 км западно от Търговище. Река Черни Лом, протичаща през него го разделя на две части (махали). Граничи със селата Долец, Звезда, Светлен, Глогинка, Марчино, Долна Кабда и Конак. През селото преминава шосето Попово - Търговище.

[редактиране] Кратка историческа справка

Читалището на селото
Читалището на селото

До Освобождението село Араблар, както то се е наричало в миналото, е било населено само от мюсюлмани - турци. Старото име на селото под формите Араблар, Аараблъ, се среща в османо-турски данъчни регистри от 1524 и 1541 год. През 80-те год на 15-ти век в селото са живеели и юруци. По време на кърджалийските размирици, селото е било посещавано и ограбвано от кърджалии. След Освобождението по-голямата част от жителите му турци се изселват в Турция, а на тяхното място се заселват българи от Еленско – селата Беброво, Златарица, Пестник, Стаматевци, Черешов дял и др., Дряновско, Търновско и Котленско. Към 1882 год. се заселват и български семейства - преселници от Източна Тракия, главно от село Изворово, Харманлийско, а към 1940 год. се заселват в селото и няколко семейства от Кюстендилско и Босилеградско. Преселниците създават свои махали - Балканджийската и Качаунската (Тракийската). Училището на селото, което съществува и до днес, е открито през 1883 год., а църковният храм е построен през 1911 год. и осветен през 1924 год. от Доростолския и Червенския митрополит Василий, е посветен на Свети Димитър. В селото живеят, българи, турци и роми, като преобладаваща е ромската общност.

Старите тракийски родове на селото са: Алвандерлиите, Гьопците, Кокалановите, Куртевите, а балканджийските са: Карасавовите, Кадиите, Ламбанските, Милановите, Сираковите, Тойовците, Черен Недьовите и др.

Днес населението на селото, което се намира в трудоспособна възраст се препитава от земеделие, животновъдство, събиране на билки или работа в близките по-големи градове.

[редактиране] Религии

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Керчан баир

Керчан баир
Керчан баир
Новият паметник на Войводата
Новият паметник на Войводата

На север от селото се издига гористото възвишение Керчана (Керчан баир), част от Преславския Балкан. На 27 май 1876 год. там води последната си трета битка четата на Таньо Войвода, преминала река Дунав при град Тутракан на 16 май 1876 год., преследвана и обкръжена от турска потеря, състояща се от редовна войска, башибозук и черкези от близките села и черкезки махали. Воеводата загива до воденицата (Махмудовата) на река Черни Лом в подножието на хълма в ръкопашна схватка, убивайки шестима от нападателите си привечер на същата дата.

На Керчана по време на Руско-турската война (1877 год.) е имало окопи и са се водили сражения. И до днес там се намират оловни куршуми и патрони от оръжията, използвани през войната, а част от тях е възможно да са изстреляни и от четниците на Таньо Войвода или от потерята.

[редактиране] Къснонтичната крепост „Манастира“

Планът на крепостта
Планът на крепостта

Руините й се намират в северозападната част на Керчан баир на платото, на 1 км северно от селото. Крепостта има форма на правоъгълник, на който страните са ориентирани по посоките на света. Днес крепостният зид едва личи под насип, силно затревен и залесен. Портата се е намирала в североизточния ъгъл на външния окоп, който е бил и най-достъпен. От там пътят е слизал в долината на река Черни Лом по северозападния склон на Керчан баир. Във вътрешността на крепостта е имало светилище на Тракийския конник, откъдето са намирани оброчни плочки. По време на „иманярския период“ в България на хълма около крепостта са откривани колективни монетни находки от републикански и императорски римски монети.



[редактиране] Редовни събития

Походът в памет на четата
Походът в памет на четата
  • 2 юни - импровизиран събор и тържествен концерт с поднасяне на венци пред паметника на Таньо Войвода в местността Керчан баир.
  • Приключване на националния поход „По стъпките на четата на Таньо Войвода“ на същото място.

[редактиране] Личности

  • Димитър Вълканов - художник

[редактиране] Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки

Списък на четниците от четата на Таньо Войвода, сражавали се на Керчан баир

Кметът на селото за село Априлово