Панайот Карагьозов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панайот Карагьозов |
|
Роден: | 23 март 1952 София, България |
---|---|
Панайот Карагьозов е специалист по сравнително славянско литературознание и ръководител на Катедрата по славянски литератури в Софийски университет „Свети Климент Охридски” от 2005 г.
Автор на над 200 научни публикации в областта на историята на славянските литератури, култури и религиозни практики. От 1992 г. е член на Комитета на българските слависти, а от 2000 г. — на Асоциацията на американските слависти. От 2004 г. е директор на Летния семинар по българистика за чуждестранни българисти и слависти към СУ „Св. Климент Охридски”. Гост професор в Славистичния изследователски център на Хокайдския университет в Сапоро, Япония (2002-2003); лектор по български език, литература и култура и преподавател по история на славистиката и славянски литератури във Философския факултет на Карловия университет в Прага, Чехия (1997-2002).
В Софийски университет чете лекции по „Ренесанс, Просвещение и Възраждане при славяните“, „Сравнителна история на славянските литератури“, „Религиите на славяните“, „История на полската литература“, „Историографии на славянската словесност“ и други.
[редактиране] Избрана библиография
- Славянските свети мъченици. Същност и канонизация; хронология и типология; критика и апология на славянското мъченичество, С., 2006, УИ „Св. Климент Охридски”
- Почерк. Стихотворения, С., 1997, Издателство "Славика"
- Някогашните славяни днес, С., 1997, Издателство "Славика"
- Самосознание словесности. Историографии славянских литератур, С., 1996 УИ „Св. Климент Охридски”
- Полската поезия между двете световни войни, С., 1996, УИ „Св. Климент Охридски”
- Вкусът на любовта, С., 1993, Издание на Полския културен институт в София
- Целувки. Любовна лирика от Мария Павликовска Ясножевска, С., 1991, Издателство "Славика"