Деца бежанци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Деца бежанци (на македонски книжовен език: деца бегалци) е термин, с който в България и Република Македония се обозначават 28 000-те деца на възраст между 2 и 14 години, които през 1948 година по време на гражданската война в Гърция организирано са изведени от Демократичната армия на Гърция извън пределите на страната, за да не пострадат от войната.
Децата бежанци за изведени в Албания и Югославия и оттам са разселени из всички тогавашни социалистически страни - Румъния, Унгария, Полша, Чехословакия, България и СССР. Децата бежанци са предимно с български етнически произход и малка част с гръцки. В 1982 година след демократизацията на страната Гърция приема закон, с който позволява възвръщането на отнетото гръцко гражданство на бежанците, но само „ако са гърци по род“. На следната 1983 година се приема и закон за връщане на имотите на бежанците, но също само „ако са гърци по род“.
В Република Македония, където децата бежанци са най-многобройни, функционира Асоциация на децата бежанци, която досега е организирала три Световни срещи на децата бежанци - през 1988 и 1998 в Скопие (Република Македония) и през 2003 година в Лерин (Флорина, Гърция).
[редактиране] Източници
- „Програма на втората светска средба на децата бегалци од Егеjскиот дел на Македониjа. 50 години Екзодус“, Скопjе, 1998.