Конус
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конусът или коничната повърхност в общия случай се нарича линейна повърхнина, чиято образуваща права минава през определена точка, наречена връх и през дадена равнинна управителна крива.
Обемната геометрична фигура, определена от сечението на линейната повърхнина с равнина, неминаваща през върха ѝ (наречена основа), също се нарича конус или конично тяло. Неговият обем е една трета от площта на основата, умножена по височината (перпендикулярното разстояние от върха до равнината на основата). Центърът на тежестта на конично тяло се намира на 1/4 от височината, измервано от основата. Няма общо правило за изчисляване на повърхността на конично тяло.
Кръгов се нарича конус, чиято управителна крива е окръжност. Когато перпендикулярът от върха на конуса към равнината на основата му я пресича в центъра на окръжността, конусът се нарича прав кръгов конус, в противен случай, конусът е наклонен. Правият кръгов конус се нарича също „ротационен конус“, тъй като може да се построи чрез завъртане в пространството на една права (образувателната) около друга, пресичаща я права (ос).
Най-простият прав кръгов конус може да се получи при завъртането на правоъгълен триъгълник около един от катетите му.
Конус може да означава и всеки предмет с такава формa.
[редактиране] Вижте още
- Конично сечение
- Пирамида
- Ротационна повърхнина
- Цилиндър
[редактиране] Литература
- Георги Каменаров, Справочник Висша математика, Техника, София, 1994, ISBN 954-03-0352-4, стр. 154-155
- доц. кпн Д. Серафимов, Н. Николов, Г. Коларов, Справочник четиризначни математически таблици и формули, Регалия 6, София, 1994, стр. 126-127
- доц. Георги Петров, Дескриптивна геометрия, ДИ Техника, София 1971, стр.197
- Станчо Димитров, Сборик задачи по Дескриптивна геометрия, Техника, София, 1969, стр.38-39