Десетте лъжи на македонизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Десетте лъжи на македонизма (на македонски книжовен език: Десетте лаги на македонизмот) е книга, издадена от българския историк и директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, на български и македонски литературен език.

Десетте лъжи на македонизма, както са формулирани от автора[1], са твърденията, че:

  1. Съвременните македонци са наследници на населението на древна Македония.
  2. Българите са „татари“, а македонците - „чисти славяни“.
  3. Светите Кирил и Методий, Климент Охридски, Горазд, Сава и Ангеларий са „македонски просветители“, създатели на македонската азбука
  4. Самуил е „македонски“ цар на „Македонското царство“.
  5. Охридската архиепископия (1019-1767) е македонска църква.
  6. Македонците са били „заробени“ от Българската екзархия.
  7. ВМРО e македонска организация, целяща освобождението на македонския народ.
  8. Кръсте Мисирков - македонец №1 на 20 век.
  9. Македонците са се съпротивлявали яростно срещу българската окупация (1941-1944).
  10. За радостта от повторното присъединяване към Югославия през 1946 и за 250 000-те македонци, останали в България.

В България, книгата е издадена от университетското издателство „Св. Климент Охридски“, а в Македония - от издателство „Блаже Коневски“ в Струмица. Книгата предизвиква широк обществен отзвук и в двете страни.

На македонски литературен език, книгата може да бъде намерена он-лайн[2].

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

  1. Божидар Димитров, Десетте лъжи на Македонизма,
  2. Он-лайн версия на книгата - 1 част, 2 част


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици