Лиляна Димитрова-Тодорова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лиляна Димитрова-Тодорова български езиковед |
|
Роден: | Габрово, България |
---|---|
Лиляна Дойчева Димитрова – Тодорова, старши научен сътрудник II степен, доктор.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Родена в град Габрово. Завършва политехническата гимназия „Васил Априлов” в същия град. Висшето си образование (специалност българска филология, втора специалност руска филология) получава в СУ „Св. Климент Охридски”.
От 1968 до 1970 год. работи като хоноруван сътрудник във вестниците „Вечерни новини” и „Отечествен фронт” в София. От 1970 год. работи в Института за български език при БАН.
Живее и работи в град София, в Институт за български език, като ръководител на секция за българска етимология.
[редактиране] Научна дейност
Учен – изследовател в областта на етимологията, ономастиката и социолингвистиката, на славянското и балканското езикознание. Научното й творчество обхваща около 150 публикации (две монографии, студии, статии, рецензии) в авторитетни български и чуждестранни научни издания. Един от авторите на академичния „Български етимологичен речник” и на „Славянски ономастичен атлас”, подготвян от международен колектив от учени. Автор на частта за ономастиката в България в двутомната „Енциклопедия на славянската ономастика”, издадена в Полша.
Участвала е с приносни научни доклади в 50 международни конгреси, конференции и симпозиуми и в няколко национални. Специализирала е в Полша по проблемите на славянската етимология и ономастика.
[редактиране] Международна дейност
Член на ISOS (Интернационален съвет за ономастични науки), на Международната комисия по ономастика и на Етимологичната комисия към Международния комитет на славистите, на Обществото за ономастични изследвания в Източен Тирол, Австрия, на Българо-полското дружество „Боян Пенев” към Полския институт в град София и др. Член на редакционната колегия на списание „Български език”.
[редактиране] За „Местните имена в Поповско“
Автор на „Местните имена в Поповско” от 2006 год. Книга, в която е събран и научно интерпретиран богат исторически, археологически, краеведски, етнографски, фолклорен, езиков и топонимичен материал от бившата Поповска околия (51 селища), която се намира в Североизточна България. Материалът е подложен на всестранен топонимичен анализ (фонетичен, морфологичен, словообразувателен, семантичен и етимологичен). Основна част в труда заема Речникът на топонимите в Поповско, който съдържа пълни данни за пространствената и географската характеристика на обектите. В него е дадено научно обяснение за произхода на всеки един топоним. В труда са направени важни изводи за етногенезиса на населението в Поповско.