Краище (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

[редактиране] Географско положение

На юг граничи с Осогово, на север и на изток със Западното Средногорие, На югозапад областта е ограничена от държавната граница с Република Македония. В Краище влизат и части от Сърбия - предимно горното течение на река Драговищица.

[редактиране] По-интересни форми на релефа

планината Лисец
122 пролома
Ритлите
Земенски пролом
водопад Полска Скакавица
ждрелото на р. Ерма
малки пещери
каменни пирамиди
зъбери
скални игли

други форми на релефа:
Трънска, Брезнишка, Радомирска, Пернишка котловина
Руйско-Верилска планинска редица
Земенска и Конявска планина
Голо Бърдо
Кюстендилска котловина

[редактиране] Климат

Умереноконтинентален във високите котловини. Преходноконтинентален на някои места, изпитващи влиянието на силно трансформираните над Средиземно море тропични въздушни маси, нахлуващи по долината на р. Струма.

Средна януарска температура: -2 до -4 градуса, по планините до -6;
Средна юлска температура: между 15 и 25 градуса

[редактиране] Води

Областта се отводнява почти изцяло от р. Струма и нейните притоци. В най-източната част оттичането е чрез р. Искър (Самоковска котловина) и р. Марица (Долнобалканска котловина).

най-големи реки:
Струма,
Джерман,
Искър,
Марица.

други реки:
Ерма,
Треклянска река,
Драговищица,
Светля,
Конска (река),
Арката.

[редактиране] Почви

смолници, образувани върху езерни седименти (дъната на Пернишка, Брезнишка, Радомирска и Трънска котловина)
алувиално-ливадни ( върху речните тераси )
канелени горски (останалите котловини, нископланинските и хълмистите земи)
кафяви горски (по-високите части на планинските склонове)
планинско-ливадни (по билата)
рендзини (Голо бърдо)

[редактиране] Полезни изкопаеми

железни руди (Брезнишко)
кафяви въглища (Пернишки и Бобовдолски басейн)

строителни материали

[редактиране] Геоекологични проблеми

Добивът на полезни изкопаеми в областта е причина за сериозното нарушаване на естествените ландшавти. Развитието на стопанските отрасли (енергетиката, металургията и др.) в Пернишката котоловина е довело до замърсяването на въздуха, почвите или водите. Естествената растителност в котловините е унищожена поради гъстото им заселване и използването им за земеделие.