Въздушен транспорт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Въздушен транспорт е транспорт осъществяван посредством въздушни съдове (самолети, въртолети,дирижабли), а също така необходимата за тяхната експлоатация инфраструктура: летища, диспечерски и технически служби.
Въздушният транспорт е най-бързият и същевременно най-скъпият вид транспорт. Основната сфера на използване на въздушния транспорт са пътническите превози на разстояния над хиляда километра. Така също се осъществяват и товарни превози, но техният процент е много нисък. Основно това са бързоразвалящи се продукти и особено ценни товари, а също така пощенски пратки. В много труднодостъпни райони (например, в планини, в Крайният Север) въздушният транспорт е без алтернатива. В такива случаи, когато на мястото на приземяване липсва писта (например, при доставка на научни групи в труднодостъпни райони) се изполват въртолети. Голям проблем при съвременните самолети е шума при излитане, който нарушава качеството на живот на жителите на разположените в близост до летището квартали.
В настоящо време понятията авиация и въздушен транспорт фактически са синоними, тъй като превоза се осъщестява изключително с въздушни съдове по-тежки от въздуха. Но първите въздушни съдове са били по-леки от въздуха. През 1709 година е пуснат първият въздушен балон. В края на XIX век доминиращи във въздуха стават огромните въздушни кораби — дирижаблите. Техният златен век е през първата половина на XX век, когато пътнически дирижабли са извършвали регулярни полети между Европа и Америка. Епохата на дирижаблите завършва през 1937 година, когато на летището до Ню-Йорк изгаря немският пътнически дирижабъл-лайнер «Хинденбург». В края на XX век интересът към дирижаблите се възобнови защото те макар и да са много по-бавни от самолетите са и много по евтини, но вече вместо взривоопасният водород се използва инертен хелий. Въпреки това сферата на тяхното приложение остава минимална: рекламни и увеселителни полети, наблюдение на пътната обстановка.