Благодатен огън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Благодатен, или още Свещен огън е огън, който се запалва всяка година на Възкресение Христово по свръхестествен начин в съсобствения на различни християнски конфесии храм „Възкресение Христово”, построен точно върху Божия гроб в Йерусалим. Смята се,[1] че този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.
Този огън се самозапалва само след молитва на православния патриарх на Йерусалимската Църква, при задължително присъствие на деца-мюсюлмани.[източник?]
Единственият случай, за който се твърди,[2] че Огънят е слязъл извън пределите на храма, бил през 1579 г. Представители на арменската църква подкупили султан Мурад III и местната градска управа да получат изключителното право да получат огъня и да честват Пасха в храма. Патриарх Софроний и православните поклонници не били допуснати нито в параклиса над Божия гроб, нито въобще в храма, а били изгонени да се молят на входа. Въпреки че арменският патриарх прекарал целия ден в молитви, чудото не се случило. Вместо това Огънят лумнал извън храма, точно пред православния патриарх. Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили пасхалната церемония винаги да се води от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва и никога да не взема пряко участие в получаването на огъня.
Вярва се, че ако някоя година този огън не се запали, в тази година ще настъпи краят на света.[източник?]
Обхватът на самозапалването не е еднакъв според различните източници. Според някои източници,[източник?] се самозапалват свещите на присъстващите в храма, а понякога и на площада около храма. По други източници,[източник?] се самозапалват само някои свещи. Повечето кандила в храма се самозапалват. При католици самозапалване на свещи не се наблюдава, както и на кандилата в католическата част на храма.[източник?]
[редактиране] Източници
- ↑ „Православен речник“. Pravoslavieto.com. Взето на 08/03/2007
- ↑ Златина Иванова. „Огънят, който слиза от небето“. Двери.БГ. Взето на 08/03/2007