Максимилиан фон Вайкс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Максимилиан фон Вайкс |
|
Роден: | 12 ноември 1881 Десау, Германия |
---|---|
Починал: | 27 юни 1954 Бург Рьозберг, Германия |
Максимилиан Мария Йозеф Карл Габриел Ламорал Райхсфрайхер фон Вайкс цу Глон (на немски: Maximilian Maria Joseph Karl Gabriel Lamoral Reichsfreiherr von Weichs zu Glon) (12 ноември 1881 — 27 юни 1954) е Генерал-Фелдмаршал в Германския Вермахт през Втората световна война.
[редактиране] Биография
Роден на 12 ноември 1881 г. в семейство на благородници в Десау, Германия е син на полковник от армията.
Военната му кариера започна през 1901 г., когато започва служба в Баварската кавалерия. От 1915 до 1918 г. в годините на Първата световна война служи в щаба на 3-ти Баварски корпус.
След войната служи в новосъздадения Райхсфер като инструктор. През октомври 1937 г. поема 13-ти корпус при германската окупация на Судетска област (Sudetenland) през 1938 г. По време на Германската инвазия в Полша през 1939 г. е назначен за командващ на военния корпус „Вайкс“, кръстен на негово име.
След предаването на Полша, е прехвърлен да подготвя Германската инвазия във Франция, като командващ на 2-ра Армия, част от Армейска група „А“ Запад с командващ Фелдмаршал Герд фон Рундщед.
За заслугите му във Френската кампания е награден с Рицарски кръст и е повишен в Генерал-полковник.
Вайкс, по-късно става част от Балканската кампания и участва в подготовката на Операция Барбароса а при инвазията в СССР е команпдващ на 2-ра армия, част от Група армии Център, командвана от Генерал-фелдмаршал Федор фон Бок. Той ръководи своята армия при Битката за Киев, Битката за Смоленск, по-късно при битките за Вязма и Брянск.
В усложнената за Германия ситуация, през август 1943 г. е назначен за командващ на Група армии „Ф“ на Балканите, предотвратявайки евентуалното нахлуване на съюзниците. На Балканите води ожесточени битки с партизаните в бивша Югославия и Гърция.
През 1944 година напуска полуострова, и е предислоциран в Източна Германия.
Оттегля се на 25 март 1945 година и е арестуван от американските военни през май същата година.
Изправен е пред Нюрнбергския процес, където са повдигнати обвинения за военни престъпления, основно срещу партизаните. Поради тежко здравословно състояние не получава присъда.
Умира на 27 юни 1954 година в Бург Рьозберг, село в покрайнините на Бон на 73 години.