Тетрархия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тетрархията (на гръцки: τετραρχία, управление на 4-ма) е форма на управление, в която властта е поделена между четирима човека (тетрарси).
Като правило с тетрархия се означава системата, въведена в Древен Рим от император Диоклециан през 293 г. и продължила до 313 г. С нейното въвеждане е разрешена кризата в Римската империя от 3 век. Държавата е разделена на 2 части, всяка от които управлявана от абсолютен монарх, наречен доминус (от латински: господар), и избран от него цезар, представляващ пряк негов наследник.
За тази форма на управление е характерен култ към личността на владетеля.
[редактиране] Столици на тетрархията

Карта на Римската империи към 395 г., показваща префектури Галия, Италия, Илирия и Изток, примерно съответстваща на зоните на влияние на четиримата тетрарси
Четирите столици на тетрарсите били: