Стефан Гечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: Правопис, енцилкопедичен вид, неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Стефан Гечев
български поет
Роден: 29 януари 1912
Русе, България
Починал: 4 януари 2000
София, България

Стефан Албертов Гечев (29 януари 1912, Русе4 януари 2000, София).

Учи в Париж, завършва гимназия в София и славянска филология в Софийски университет (1934). От 1935 слуша лекции по византийска литература при проф. Вейс в университета в Атина, където води и курс по български и старобългарски език за гръцките студенти (1936). Превежда заедно с Кл. Пераскос стихове на Елисавета Багряна и Атанас Далчев на гръцки език, публикувани в сп. „Неа естия“. От 1942 живее в Братислава. След 9 септември 1944 до май 1945 е интерниран в Пищяни, след което се връща в Братислава и е консул до 1947. Работи в българската легация във Варшава (1947–1950). В България започва работа в Министерството на външните работи (1950). Редактор във в. „Стършел“ (до 1956). Заедно със Стефан Сърчаджиев и Веселин Ханчев основава Сатиричния театър в София (1957), където е драматург (до 1958). Завеждащ отдел „Публицистика“ в сп. „Пламък“ (до 1966). Зам. главен редактор на сп. „Контакти“ (1966–1967).

Стефан Гечев е значителна, но недооценена фигура в културния живот на Българияя, със силно интелектуално присъствие. Автор на стихове, разкази, фейлетони, драми, критика, криминални и приключенски романи, публицистика, преводи. За пръв път пише стихове на 15 г. Поезията му е философски осмислена, изискано лаконична, в посоката на модерните търсения от средата на 20 век Официалната критика я отхвърля като отглас от съмнителни образци (първата стихосбирка „Бележник“ е обвинена в сюрреализъм и дадаизъм) и за цели десетилетия Гечев е изолиран от литературния живот, като са анулирани всичките му договори за книги с български издателства. През това време създава оригинални творби, които излизат от печат едва след 1989 (стихосбирката му „Поеми“ включва стихове и поеми в проза, писани през 1966–86).

Стефан Гечев е автор и на обстойни статии и есета, поместени като предговори към антологии и книги на чужди автори, издадени в Българияя. Съставител на „Антология на новата гръцка поезия“ (1960), „Съвременна кипърска поезия“ (1965), „Френски поети“ (1992), участва и в превода на стихотворенията. Превежда от гръцки език стихове на Константинос Кавафис (1963, 1984), А. Диктсос (1967), Георгиос Сеферис (1975); от английски език„Алиса в огледалния свят“ на Луис Карол (1965). Редактира „Антична поезия“ (1970). Помага на Диктеос за издаването на „Антология на българската поезия“ на гръцки език. През 1984 подготвя превод иа „Песните на Малдорор“ от Конт де Лотреамон, който завършва окончателно през 1986, но и до днес не е отпечатан. Творби на Стефан Гечев са преведени на немски, полски, руски и други езици. Получава гръцкия орден „Златен кръст на Почетния легион“, връчен му от гръцкия посланик в България г-н А. Сидерис (1996). Получава почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура от Министерството на културата на Република България. На 17 юни е награден от френския министър на културата и информацията с високото отличие „Кавалер на ордена за изкуство и култура“, връчен му от френския посланик у нас г-н Тремо. На 28 юли получава от Съюза на преводачите, съвместно с Посолството на Република Гърция, Грамота за цялостна преводаческа дейност и за приноса му за популяризиране на гръцката литература в България (1997). Получава Златен медал от Гръцкия съюз на преводачите, връчен от Кмета на Атина за цялостното му преводаческо дело, което представлява принос към новогръцката литература и култура (1998).

[редактиране] Съчинения

  • Към въпроса за славянския физиолог. Изследване. 1938
  • Ние и другите. Хумористични разкази и фейлетони. 1956
  • Цветовете на грижата. Разкази. 1961
  • Момичето и предателят. Повест (в съавт. с К. Кюлюмов). 1964
  • Денят на екзекуцията. Пиеса. 1964
  • Човекът с табакерите. Роман. 1966
  • Бележник. Лирика. 1967
  • Крадци на богородици. Роман. 1969 (в съавт. с М. Миланов)
  • Мостът. Роман. 1983
  • Поезия. Лирика, поеми. 1990
  • Осъденият на Сеньора. Разкази. 1994
  • Въпроси.Стихотворения в проза. 1994
  • Виктория и нейните синове. Т. 1–2. 1995
  • Бележник. 1997
  • Човешкото приключение или мисли по повод сентенцията „Познай себе си“. Лъжефилософски роман. 1997
  • Самобичуване. Стихотворения. 1999
  • Голготата на Варава. Пиеси. 1999
  • Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман. 2000

[редактиране] Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.