Галата (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Галата.


Галата е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, Област Ловеч.

Галата (село)
Карта на България, мястото на Галата (село) е отбелязано
Данни
Област: Ловеч
Община: Тетевен
Население: 2 617 (13/09/2005)
Надм. височина: 450 м
Пощ. код: 5731
Тел. код: 069031
Геогр. положение: 43° 1' сев. ш.
24° 17' изт. д.
МПС код: ОВ
Кмет или наместник
Радослав Льоков

Съдържание

[редактиране] География

Село Галата се намира в Област Ловеч ,община Тетевен, на 450 метра надморска височина в предбалкана. Селото няма природни забележителности, но се гордее с младото си население, будните и трудолюбиви хора. Единственият поминък в селото е животновъдството и земеделието. Животните в селото са поминък от древността - преобладават говеда и дребен добитък (овце и кози) за което релефът е благоприятен. Има около 250 крави и около 1200 овце и кози.Населението е само от помаци, който произход е от павликяните, кадето до скоро все още имаше Арменско гробище.Селото съществува от 15век.

[редактиране] Обществени институции

В селото има училище. Първият етаж на училището е построен през 1943 г. от тогавашния кмет на селото Али Муков, a през 1957 г. е построен и втория етаж, с което училището придобива сегашния си вид. В него в момента се учат деца до 8-ми клас, които наброяват 360 ученици.

[редактиране] Говор

Галатският говор обхваща селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор (старото му име е Турски извор) в Тетевенско, Кирчево (старо му име е Помашка лешница) в Угърчинско, Добревци в общ. Ябланица, Румянцево (старо име Блъсничево) и Торос в Луковитско.

[редактиране] Редовни събития



[редактиране] Други

В селото съществуваше футболен отбор "Олимпик Галата" с президент Страхил Димчев. През сезона 1997/98 г. отбора играе във футболния елит на "А" група.


[редактиране] Източници

Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдивско университетско издателство "Паисий Хилендарски", 1994, с. 80.

[редактиране] Вижте също

  • Ислямизация Населението не е силно религиозно. Религията взима роля само при тъжни ритулали кадето да се отслужи определената за тази цел молитва. Празват се и свата мюсюлмански празника през годината БАЙРАМ без да се спазват едномесечните говеения както при Турците или при помаците от Родопите

[редактиране] Външни препратки