Падеж (граматика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Падежът (на латински: casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението. Например, ако думата е съществително име, категорията падеж може да изразява отношението на обозначаван от съществителното име предмет спрямо други предмети, действия, признаци. Това отношение се изразява чрез падежните форми, образуващи се с помощта на падежни окончания (падежна флексия, парадигма). Системата от падежни форми се нарича склонение (деклинация).

Някои езици имат повече от 20 падежа, например фински.

Съдържание

[редактиране] Произход на термина падеж

Терминът падеж е във връзка с глагола падам и възниква чрез превод на латинската дума casus, чието основно значение е падане (от глагола cado, падам). Старите граматици разглеждали промяната на имената като падане на една форма в друга, затова ги нарекли падежи. По подобен начин е образуван и терминът за промяната на една форма с друга, т.е. склонение, от латинската дума declinatio, която означава отклонение, отдалечаване. Старите граматици са си представяли, че формите се отдалечават от основната форма.

[редактиране] Изразяване на падежните отношения в различни езици

Категорията падеж, изразявана чрез съответните падежни форми, се среща в синтетичните езици (морфологичен падеж). Такива езици са, например, латински, повечето славянски и германски езици и много други езици. В старобългарски и в староанглийски език също е имало развита падежна система, от която в съответните съвременни езици (български и английски) има само остатъци, предимно при личните местоимения (например: тойнего, hehim и т.н.).

В езиците, които нямат синтетична структура (аналитични езици), категорията падеж се изразява по други различни начини:

  • позиционно: имената не се променят по форма, а чрез мястото си в изречението изразяват падежното отношение;
  • чрез предлог/следлог (препозиционно/постпозиционно): имената се придружават от думи, които изразяват падежното отношение, но самото име не се променя по форма.

Някой от тези два начина може да се комбинира с падежна форма в синтетичните езици.

[редактиране] Падежни системи според вършител и получател на действието

Езиците могат да се категоризират в няколко падежни системи, според това как се групират вършителя и получателя на действието по падежи:

  • Номинативно-акузативни: Вършителят на действието както при преходните, така и при непреходните глаголи е винаги в именителен падеж, а получателят на действието (при преходните глаголи) е във винителен падеж. Получателят на действието може да бъде и в дателен падеж.
  • Ергативно-абсолютивни (или просто ергативни): получателят на действието е винаги в абсолютив, както и вършителят на действието при непреходните глаголи. Ако има и вършител, и получател на действието, вършителят е в ергатив.
  • Активни: вършителят на действието е винаги в субектен падеж, а получателят на действието е винаги в обектен падеж (обикновено винителен падеж). Падежът не зависи от това, дали глаголът е преходен или непреходен.
  • Тригерни: Едно от съществителните в изречението е тема или фокус. Това съществително е в тригерен падеж, и информация в друга част на изречението определя ролята му на тригер (например глаголната наставка в тагалог). Тригерът може да бъде идентифициран като вършител на действието, получател на действието и т.н. Другите имена могат да се променят по падеж, но окончанията се претоварват, например в тагалог субектът и обектът на глаголното действие се изразяват чрез родителен падеж, когато не са в тригерен падеж.

[редактиране] Независими и зависими падежи

[редактиране] Независими падежи

Независимите падежи имат номинална функция, т.е. служат за наименуване или назоваване на лице, предмет, явление и др. при разказ или описание (именителен падеж) (напр. Соколът лети високо.) или при обръщение в пряка реч (звателен падеж) (напр. Соколе, лети високо!).

[редактиране] Зависими падежи

Чрез зависимите падежи се изразява свързаността на значението на думата, поставена в съответен падеж, с останалите думи в изречението. Тази връзка може да бъде вътрешна, тясна, причинна и непосредствено необходима за разбиране на изречението, а може да бъде и външна, свободна, когато се дават допълнителни сведения и случайни или съпътстващи обстоятелства. Такива падежи са, например, родителен, дателен, винителен, местен, творителен и др.

[редактиране] Вътрешна, причинна връзка

Вътрешна, причинна връзка означават:

  • винителен падеж, който показва:
    • цялостност или онова, което възниква, изчезва или се променя от дадено действието или понася дадено действие;
    • онова, в което се прониква или влиза;
    • онова, което се хваща или докосва;
    • онова, на което се обляга, сяда или застава;
    • онова, което се притежава и т.н.
  • родителен падеж, който показва частичност, отделяне, отдалечаване, приближаване, произход, принадлежност и т.н.

[редактиране] Допълнителни сведения

Допълнителните сведения могат да бъдат динамични и статични.

  • Динамични сведения дават:
    • дателен падеж, който означава насоченост или за какво е предназначено нещо, към какво е насочено или към какво се стреми;
    • творителен падеж, който означава съпътстващи обстоятелства, място, по което нещо се движи, време, през което нещо се случва, средство, чрез което нещо се извършва и т.н.
  • Статични сведения дава:
    • местен падеж, който означава, че нещо е в покой на дадено място или в определено време; място, където нещо се случва, където нещо стои, пребивава или където нещо е в покой; време, когато нещо се случва и т.н.

[редактиране] Схематично представяне на системата от падежи

Падежи
Независими (наименуване, назоваване) Зависими (свързаност)
При разказване (именителен) При обръщение (звателен) Необходими сведения (причинна, тясна връзка) Случайни сведения (външна, свободна връзка, допълнителни обстоятелства)
Цялостност (винителен) Частичност (родителен) Динамични сведения Статични сведения (покой) (местен)
Цел, предназначение (дателен) Средство, начин, време (творителен)

[редактиране] Синтактико-семантични функции на падежите

Падежите изразяват субектно-обектни отношения, които могат да бъдат разпределени според основните им синтактико-семантични функции:

  • Субект на активно действие, например, именителен и творителен падеж.
  • Субект на възприятие и отношение, например, дателен, именителен и творителен падеж.
  • Инструментален обект, например, творителен падеж.
  • Обект на действието, например, винителен, именителен, творителен, дателен падеж.
  • Обект на възприятие и отношение, например родителен, винителен, дателен, местен, именителен, творителен падеж.
  • Възприемащ обект, например, дателен падеж.
  • Обект на непълен обхват на действието, например, родителен, винителен, местен падеж.
  • Изяснителен обект, например, местен, дателен падеж.

Примерните падежи са дадени с оглед на славянските езици.

[редактиране] Използвана литература

  • Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
  • Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993

[редактиране] Външни препратки