Транзистор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За транзисторен радиоапарат вижте радиоприемник.
Транзистор — полупроводников електронен прибор, който се използва за усилване, комутация и преобразуване на електрически сигнали. Транзисторите са в основата на всички съвременни електронни устройства и се използват практически във всички съвременни битови уреди — от компютъра до хладилника или прахосмукачката. В наше време повечето транзистори са в състава на интегралните схеми. Те могат да съдържат милиони транзистори на един полупроводников кристал.
[редактиране] Класификация на транзисторите
- Биполярни транзистори
- Полеви транзистори
- Специални типове транзистори
- Комбинирани транзистори
- Еднопреходни транзистори
Принципът на действие и способите за използване на транзисторите съществено зависят от техния тип. За подробна информация вижте съответстващите статии.
Според типа на използвания полупроводник транзисторите се разделят на силициеви, германиеви и други.
Според мощността се различават на маломощни транзистори (разсейваната мощност е в порядъка на миливати), средномощни транзистори ( 0,1 W до 1 W) и мощни транзистори (над 1 W).
Според изработката се различават дискретни транзистори и транзистори в състава на интегралните схеми.
[редактиране] История на транзисторите
Транзисторът е изобретен през 1947 година от сътрудниците на Bell Labs Джон Бардин, Уилям Бредфорд Шокли и Уолтър Хаузер Бретен.На 23 декември се състои официалното представяне на първия транзистор. За това изобретение те са удостоени с Нобелова награда за физика за 1956 година.
Първоначално наименованието транзистор се е отнасяло за резисторите, управляеми с напрежение.