Христофор Хесапчиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христофор Хесапчиев Български генерал, дипломат и учен |
|
Роден: | 6 февруари 1858 Йерусалим, днес Израел |
---|---|
Починал: | 15 май 1938 София, България |
Христофор Георгиев Хесапчиев е български офицер, генерал-майор от 1912 г., действителен член на БАН (академик от 1920 г.), е роден в Йерусалим на 6 февруари 1858 г.
Завършва военното училище в София (1879 г.), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.).
Военната му кариера включва:
- По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември 1885 г.).
- Началник е на военното училище (1885-1893 г.),
- Началник е на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания,
- Командир е на VI пехотен полк (1896-1898 г.).
Христофор Хесапчиев е български дипломат в Балканските страни:
- Военен аташе в Белград (1899-1904 г.),
- дипломатически агент в Белград (1904-1905 г.),
- дипломатически агент 1905 г. и
- от 19 юли 1909 – първият пълномощен министър на България в Букурещ (до 1911 г.).
Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография.
Умира на 15 май 1938 г. в София.
През последните години от живота си (след 1929 г.), Хесапчиев работи върху мемоарите си, обхващащи период от 15 години (1899-1914 г.), наситени със значими събития от историята на Югоизточна Европа. Озаглавеният "Дипломатическо-военни спомени (1899-1914 г.)" ръкопис се пази в архива на Българската академия на науките и е публикуван една през 1993 г.
През 2003 г. в Румъния е публикувана книгата „Спомени на един български дипломат в Румъния“ (Amintirile unui diplomat bulgar in Romania), представляваща превод на румънски език на част от мемоарите на Хесапчиев, обхващаща периода 1905-1910 г.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 4-та степен, 1-ви клас
- Орден „свети Александър" 4-та степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ 2-ра степен на обикновена лента
- Медал „За наука и изкуство“
[редактиране] Източници
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |