Потребител беседа:Vpenev

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

[редактиране] Добре дошъл!

Здравей и добре дошъл в Уикипедия, свободната енциклопедия!

Това е твоята лична беседа, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.

Не се колебай да прегледаш помощните страници за редактирането, както и наръчника на уикипедианеца. Можеш също да прелистиш често задаваните въпроси или няколкото препоръки и да изпробваш как работи системата в пясъчника. Винаги можеш да разбереш какво се случва в момента чрез страницата Последни промени. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на страницата за разговори.

В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците.

Поздрави, Спири / беседка 14:19, 21 юни 2007 (UTC)

[редактиране] Геометризиране

Здравей. Не мога да преценя, ама май става добра енциклопедична статия. Имам два въпроса:

  • Кой от двата термина геометризиране или геометризация е по-удачен за заглавие на статията (защото на мен геометризация ми звучи една идея по-добре)?
  • Какъв е терминът на други езици (питам, понеже аз поне не открих аналогични статии в дрегоезични Уикипедии, а е хубаво евентуално да се сложат междуезикови препратки).

И само имам молба, да намалиш до един разумен минимум външните препратки в статията (особено тези към личните ти публикации :-)). --Спири / беседка 14:19, 21 юни 2007 (UTC)

Момичето се притеснява, ама аз ще те питам направо: Има ли "Геометризиране на езика на химията" изън твоите трудове, по някои други източници? Силно е желателно да намериш такива, и то - сериозни. --Berzelius 15:12, 21 юни 2007 (UTC)

Няма "геометризиране на езика на химията" извън тези публикации просто защото никой досега (освен нас) не е правил такова нещо. Затова няма и други източници. Има обаче отзиви за проекта и резултатите от двама световно известни български академици - акад. Стефан Христов и акад. Иван Костов, както и от двама много сериозни и авторитетни (сред занимаващите се с математическа химия по света) български учени - чл.-кор проф. дхн Данаил Бончев и проф. дхн Ованес Мекенян. Първият е научен редактор на монографията, дадена в официалния сайт на проекта, и е единия от двамата и рецензенти. Другият рецензент е проф. дхн Ованес Мекенян от "Лабораторията по математическа химия" към университета "Асен Златаров" в Бургас. Отзивите и рецензията се намират на адрес http://www.clmc.bas.bg/staff/V_Penev/gcl/Comments/Comments_BG.htm. По принцип с математическа химия в света се занимават малко хора, а това направление - геометризирането, засега се развива единствено от нас в ЦЛМК, БАН. --vpenev 15:46, 21 юни 2007 (UTC)

[редактиране] Приятни и ползотворни часове в Уики обществото!

Добре дошли в Уикипедия! Пожелавам ползотворни и приятни часове в Уики обществото! Статията ви сега е и в Категория:Теоритична химия във Уикипедия на Френски език. За съжаление за сега е съвсем е мъничка статииката. Ще продължа в съвсем близко време. --Seraphita 16:59, 21 юни 2007 (UTC)

Благодаря Ви за прекрасното посрещане!!! И на теб мила Seraphita, и на чудесната Спири!!! Благодаря също за "Френската връзка" :lol: !!! --vpenev 19:38, 21 юни 2007 (UTC)

Мисля, че можеш да върнеш по-важните си статиите (на английски или български) в раздел Външни препратки към статията Геометризация (например под сайта). Бих те помолила за всичките линкове, може би на беседата ми Потребител беседа:Seraphita (на английски и български). Имам интереси главно в областта на хуманитарните дисциплини, но съм отворена и за новите завоевания в областта на всички области на науката. Пък и ще ми бъде по-лесно да довърша статията във френското уики. Много добре си променил страницата, Спири не е посмяла да ти каже едно към едно, но в уики има малко резерви към личните разработки – една от причините е да бъдат ограничени маниаците от безумни писания. Поздрави и успех за новите научни разработки!--Seraphita 20:40, 21 юни 2007 (UTC)

Нека не бързаме толкова с чуждоезичните версии Seraphita! Статията за геометризацията не е завършена, а понятието е ключово, доста сложно и доста дълбоко.

Що се отнася до негласните резерви в уики към личните разработки, смятам че подобно поведение е съвсем разумно. Не само от гледна точка на това, за което споменаваш. Все пак това е енциклопедия и е редно в нейната научна част да попадат най-напред неща с висока степен на общност и достоверност, които са или общоприети, или има достатъчно широк и стабилен научен консенсус по отношение на тяхната достоверност. Подобни неща изискват повече време за утвърждаването си, така че наличието на резерви в уики към сравнително нови разработки е съвсем нормално и естествено. От друга страна една енциклопедия съдържаща само подобни статии би изоставала прекалено много от времето си. А когато става дума за енциклопедия като уики (базирана и развиваща се в толкова интензивна и динамична информационна среда като интернет) подобно изоставане от времето би било просто пагубно. Затова може би е добра идея да се обособи отделна категория "Нови научни разработки", към която да бъдат класифицирани задължително (освен към останалите категории) статиите, посветени на разработки, които отговарят на изискването за общност, но все още не отговарят на изискването за висока степен на достоверност (все още не са общоприети, или с достатъчно широк и стабилен научен консенсус), но които от друга страна имат голям шанс да се утвърдят с течение на времето. (Личното ми мнение е, че публикации от рода на тези за геометризацията на езика на химията, би трябвало да бъдат класифицирани задължително и в точно такава "рискова" категория.)

А за списъка с външните цитати Спири беше абсолютно права. Цитирането на официалния сайт на проекта е напълно достатъчно по простата причина че в него са дадени всички линкове към английските и българските версии на публикациите по проекта. Просто не е необходимо да се товари статията с подобна, напълно излишна всъщност, информация. --vpenev 00:14, 22 юни 2007 (UTC)

Чудесно е, че си учен, а не маниак, значи има смисъл да се говори с теб. За категорията си напълно прав. За начало обаче, си иди на сайта и наслагай дати - първи етап, втори етап... самите публикации също ги датирай. И въобще, оправи го. Отворих това, дето си го дал по-горе: http://www.clmc.bas.bg/staff/V_Penev/gcl/Comments/Comments_BG.htm - и си зададох простия въпрос: какво рецензират тези хора, къде да цъкна, та да го видя? Отговор няма, всичко е летящо някакси.
После хвани статията и, почвайки от дефиницията, та до края, твърденията от вида "това е едикакво си" ги замени с "в разработката се казва" или подобно. Защото това само ти го твърдиш, и то вече 15 години (2007 - 1992) но май никой не поема идеята. В статията това трябва да личи - няма такива понятия, но се прави сериозен опит за въвеждането им. Рецензиията и двата отзива са ти на по 10 - 11 години, а след това напредък няма. Предполагам, ти по-добре ще си оправиш статията, отколкото аз да се меся, но ако трябва... --Berzelius 02:57, 22 юни 2007 (UTC)

"но ако трябва... --Berzelius" - Berzelius! Май ще трябва да ми дадеш някакви координати за връзка в чат (ползвам главно скайп - а тук просто не зная как да те намеря), защото така поставени (ако статията ще се променя от материал за основно понятие към материал за научна разработка, в която това понятие се въвежда и обосновава), нещата стават доста по-различни, и ще имам много яка нужда от помощта ти. Вчера, въвеждайки материал за проекта "Геометризиране на езика на химията" всъщност интуитивно бях тръгнал точно в тази посока. Спири по-късно изтри този материал (разбира се с моето съгласие и одобрение) и беше съвсем права! На този етап, просто не е ясна концептуалната структура и насоченост на материала, който би могъл да влезе в уики - дали да е за отделни понятия или за цялостната разработка, въвеждаща и обосноваваща тези понятия. Лично на мен ми се струва че трябва да се тръгне от представянето на разработката. Иначе просто няма как да се разплете кълбото от логически връзки и да се изгради наистина обоснована и достоверна текстова структура. Отделни материали просто ще висят във въздуха, което не е от полза за никого. --vpenev 12:03, 22 юни 2007 (UTC)

"отворих това, дето си го дал по-горе: http://www.clmc.bas.bg/staff/V_Penev/gcl/Comments/Comments_BG.htm - и си зададох простия въпрос: какво рецензират тези хора, къде да цъкна, та да го видя?"

Berzelius, извинявай но мислех че е ясно, че това е просто отделен пейдж от сайта на проекта. (Адреса на сайта е http://www.clmc.bas.bg/staff/V_Penev/gcl/.) В сайта са дадени в пълен текст (както на български, така и на английски) всички публикации по проекта - така че е съвсем ясно какво рецензират хората. Дадени са в пълен текст и официалните отчети по проекта пред НФНИ. Освен това има подробно резюме-навигация на всички основни резултати, привързани към публикациите, в които те са представени. Хронологическото привързване на етапите става ясно от титулните страници на отчетите по проекта, а на публикациите е указано в самите им заглавия. Последната публикация е от 2006 г.

Няколко думи за утвърждаването на проекта: Основния проблем, с който е свързано популяризирането и утвърждаването на такъв вид фундаментални и интердисциплинарни изследвания, е намирането на практическо приложение на резултатите. Затова от една страна, от 2000 г. насам, основните ни изследвания са насочени към прилагане на резултатите от проекта за геометризиране на езика на химията към поставяне на основите за геометризиране на езика на минералогията. (Аз работя в "Централна лаборатория по минералогия и кристалография" и тази насока на изследванията е съвсем естествена. Това е друг изследователски проект и резултатите по него са в други публикации.) Друга насока на практическо използване на резултатите от геометризирането на езика на химията, в която в момента се опитвам да установя сътрудничество и да започнем работа, е използването на построените математически модели за редукция на броя на началните променливи, представящи химическите елементи, в Protein Data Base. Идеята е че замяната в базата на химическите елементите (а те са доста много на брой), разглеждани като начални променливи, с 4-координатни математически променливи, основаващи се на построените модели, ще редуцира изключително силно както броя на тези начални променливи, така и броя на операциите с тях, с които се работи в тази база. А с това ще ускори значително бързодействието и ефективността на тази изключително важна база данни. Ако успеем да пробием в това наистина практическо направление на прилагане на резултатите от проекта, се надяваме това да доведе до силен интерес и към самия проект за геометризиране на езика на химията, като теоретична основа за практически приложения.

Всичко това го казвам по повод на: "Защото това само ти го твърдиш, и то вече 15 години (2007 - 1992) но май никой не поема идеята."

Няколко въпроса, няколко отговора:
  1. За статията в Уикипедия: Тука си има правила: Уикипедия:Без оригинални изследвания, Уикипедия:Посочвайте източниците си, Уикипедия:Възможност за проверка, Уикипедия:Неутрална гледна точка. Първо ги изчети, ама като за изпит. Готов ли си? Та, според тях, за статията тука, е все едно дали си прав и доколко е вярно писаното в твоята разработка. Важно е, доколко са приети нещата от научната общност. Там ти е зле положението. Не че си отречен, ама освен рецензии в смисъл "абе дайте му на колегата финансиране, може да излезе нещо от това" друго признание няма, над десет години. Оттам наистина виси въпроса какво да се пише в статията, аз нямам отговор. Опитай се ти да се претеглиш по горните критерии.
  2. За сайта ти. Пак ще ти повторя: "отворих това, дето си го дал по-горе: http://www.clmc.bas.bg/staff/V_Penev/gcl/Comments/Comments_BG.htm - и си зададох простия въпрос: какво рецензират тези хора, къде да цъкна, та да го видя?" В твоя отговор, не виждам отговор на моя въпрос: „къде да цъкна“, а именно - там (точно указание, къде на страницата) е линка, там цъкаш, ако беше гледал, ще си го видял този линк. Досега трябваше да си осъзнал, че никой не е длъжен да влезе през началната ти страница. Може, чрез търсачка, да попадне на произволна страница. И тя, сама за себе си, трябва да е ясно написана, да личи - от коя дата е, част от какво е и къде му е началото на описанието на това нещо. Къде е предната и къде е следващата страница и дали има такива. На тебе, ако това ти е ясно, понеже сайта и самото изследване ти си ги правил, то на човек, попаднал на някоя страница не му става ясно. Нито има линк, откъде му е началото, та да чете. Още има хора, дето четат, ама им верни линкове трябват. Щом се налага тука да ми даваш този линк, дето ми трябва: http://www.clmc.bas.bg/staff/V_Penev/gcl/ - то, сайта ти е недъгав, линка трябва да е там.
  3. Само не ме убеждавай. Правилата не съм ги аз измислил, а за сайта, ако си го харесваш така - браво, да ти е жив и здрав. --Berzelius 20:39, 22 юни 2007 (UTC)

Благодаря за отговорите! Явно се разминаваме в доста неща и разбирането става трудничко. Сайта просто има навигация - обичайна и общоприета практика за сайтове, съдържащи повечко разнородни пейджове. А линка към него още от самото начало бе даден в края на статията от уики, към която е тази беседа - просто е трябвяло да погледнеш там. На свой ред публикациите имат абстракти - също обичайна и общоприета практика за такъв вид литература общо взето. Освен това сайт съдържащ над 300 стр. текст е доста трудно, ако не и направо невъзможно, да се построи по такъв начин, че да дава отговори на всевъзможни въпроси от рода на „къде да цъкна“, особено когато самите въпроси изобщо не са формулирани. За такива цели общо взето се ползват търсачки. Именно затова на Номе Page-а на сайта е поставена и специализирана търсачка на Гугъл, даваща възможност да се търси вътре в сайта

Що се отнася до правилата - май не разбирам защо наличието на монография и на публикации в академични научни списания няма достатъчна стойност от гледна точка на достоверността на източниците. Поне на мен ми се стори че в същите тези правила (Уикипедия:Без оригинални изследвания) пише доста по-различни неща точно за това кои източници се считат за достоверни. И че според това описание на въпросните достоверни източници дори вестници и електронни медии се считат за достоверни източници, да не говорим за академична монография (която минава освен през рецензенти и през специален научен съвет, преди да бъде одобрена за печат), за 10-тина публикации по темата в академични научни списания (също минали през доста здраво сито на рецензенти), както и за още 5-7 публикации (по аналогична тема, но за езика на минералогията, също минали през здраво рецензентско сито), публикувани в също академични научни издания. Много внимателно прочетох темата Уикипедия:Без оригинални изследвания и ми се струва че май наистина има доста дълбоко разминаване помежду ни по въпроса за какво все пак става дума в тази тема, когато се говори за "оригинални изследвания". Струва ми се че не само аз, но и други трябва да прочетат тази тема отново доста внимателно и добре да си помислят какво точно се определя в нея, макар и леко фриволно, като "оригинално изследване". Казвам леко фриволно просто защото в науката под "оригинално изследване" обикновено се разбира нещо наистина доста по различно от определението, дадено в тази тема от уики. Струва ми се че именно това различията в смисъла, влаган в науката от една страна и в уики от друга, в словосъчетанието "оригинално изследване" (акцента е върху думата оригинални, защото точно тя води до въпросното смислово разминаване) е истинската причина за разминаването в тази дискусия. Цитат от Уикипедия:Без оригинални изследвания: "Първоначалната мотивация зад правилото в Уикипедия да няма оригинални изследвания е да се попречи на хората, които се опитват да използват свободната енциклопедия, за да лансират и привличат внимание към своите собствени теории." Очевидно тук е "скрит ключа от мазето" (т. е. скритата теза) на възраженията ти приятелю Berzelius. Само че подобна скрита теза - а именно че в случая става въпрос за опит за използване на уики за лансиране и привличане на вниманието, е просто абсурдна, абсолютно несериозна и направо смешна!!! Достатъчно е човек да хвърли поне един бегъл поглед в сайта на проекта на резюмето на получените основни резултати по проекта, на резюмето на монографията, на отзивите (обръщайки внимание все пак и на авторите им), за да схване че наистина става въпрос за доста дълбоко, доста сериозно и наистина оригинално (но в научния смисъл, а не в този на уики) изследване със значим (както като обем, така и като стойност) приносен характер. И за да си даде сметка за простия факт че едва ли една енциклопедия изобщо (да не говорим за популярна) би могла съществено да повлияе за лансирането на резултатите от, и привличане на вниманието към точно такъв тип изследване. Още повече че тези резултати са публикувани изцяло доста преди появата на поне на българската версия уикипедия (както на български, така и на английски) в академични издания и са предоставени в пълен текст в интернет. Което означава че отдавна могат да бъдат намерени с прост сърч в Гугъл. Ще резюмирам тезата за да я опростя: Учените, които се занимават с подобен вид изследвания, едва ли ползват уикипедия като съществен източник за информация в своите области на изследване. Те просто четат научни списания и търсят научни публикации от техните области в интернет с търсачки. Така че едва ли каквато и да е информация в уикипедия, свързана с геометризирането на езика на химията, би допринесла по какъвто и да е значим начин за "лансирането" и "привличането на вниманието" към подобен род изследвания. Извинявам се, но пак ще повторя - подобно предположение (за използването на уики с такива цели) в случая е направо несериозно, абсурдно и смешно. --vpenev 00:31, 23 юни 2007 (UTC)

- Здравей! Уикипедия е това, което е Уикипедия и Уикипедия не е това, което е Уикипедия. Параграф 22! Аз отдавна се питам какво всъщност е това явление Уикипедия. Много усилия хвърли за написване обяснение, на което е твърде възможно малко хора от бг.Уики общността да ти отговорят и което дори не всички ще прочетат. В Уикипедия.авторитети и ръководство няма и в Уикипедия дефакто има волеизявление на авторитети. Уиипдия е демократична общност, но де факто, често се използват болшевишки нагласи и методи. Мога да продължа още... Постави си следният въпрос искаш ли да сътрудничиш на Уики в твоята област или и в други области? Ако да, не прави грешката от първоначалната си статия Категория:Геометрия на химията да искаш да си осигуриш пространство, като се уповаваш на авторитети и на своите лични заслуги (звучи малко като реклама – уики не приема реклами) , не я карай съвсем без авторитети и потърси най-подходящите авторитети. Новаторска научна работа, дълго обяснение (твоето), Noblesse oblige, - по-обстоягелствен отговор.
- Дано все пак останеш сред нас!--Seraphita 00:32, 23 юни 2007 (UTC)

I don't know дали ще остана. Но при всички случаи "този филм го гледам вече доста години и ми е просто скучен". Не си падам по ролите нито на проповедник, нито на маниак, нито на смахнат, нито на пророк, нито пък на фен на каквото и да е (в това число и уики). Занимавам се просто с наука. При това имам доста сериозни основания да смятам че тези занимания са на доста високо ниво с всички произтичащи от това особености и неудобства. :) И освен това не смятам че уики е най-подходящото място за сериозни научни дискусии, за правене на научен престиж (който никога не ме е интересувал) или каквото и да е от тази група съпътстващи занимания.

Поздрави на Майор Майор Майор, Майло Майндърбайндър, доктор Данийка, вожда Бял Полуовес, к**в**а на Нейтли и останалите от далечен брат'чед на Йосариан, който не си пада, поне в момента, по задраскването на съществителни. :))) --vpenev 00:43, 23 юни 2007 (UTC)

За мен Уики е безплатно пространство в интенрнет, където хлапетиите могат да прочетат нещо, което им е интересно или необходимо. И все още не е това, което би могло да бъде. Като си помисля колко струва една енциклопедия или речник! --Seraphita 00:52, 23 юни 2007 (UTC)

За мен е горе долу същото, поне засега. И точно затова просто исках да сложа нещо по-сериозно в нея - нищо повече. Но май просто съм объркал мястото заради погрешни асоциации с Енциклопедия Британика. Какво да се прави - думата енциклопедия е май доста подвеждаща понакога. :( --vpenev 01:20, 23 юни 2007 (UTC)

 :: Може и да не ни светнат на червено - УНФ (Уики Не е Форум) но в други страници биха санкционирали този разгвор. Съветвам да помислиш от книгите, които са минали през ръцете ти и това, което знаеш, как да допълниш Уики бг, тя наистина е много нещастна и бедна. За сега страницата ти не е заплашена от изтриване. На френси ще я допълня, мога да опитам да я създам на испански и английски във мини вариант. Ако има грешки, все някой ще ме поправи. Създай статии за химия, когато имаш време! Да има какво да четат хлапетиите, ако не могат да си купят скъпите книги!--Seraphita 01:27, 23 юни 2007 (UTC)

"Създай статии за химия, когато имаш време! Да има какво да четат хлапетиите, ако не могат да си купят скъпите книги!"

Абе тука май е пълно с доста странни хора, обичащи да дават доста странни предложения и съвети???!!!

Ти мила Seraphita ми предлагаш да създавам статии за химия. Аз обаче не разбирам защо трябва да създавам статии за неща, по които не съм подготвен?! (Завършил съм физика - пише го в сайта, а не химия, и от години се занимавам с логически анализ и математическо моделиране на системите от основни химически и минераложки понятия и отношения, и с философия на научното познание. А не с химия!) И защо в същото време не бива да пиша статии в уики точно за тези неща, по които до момента все още съм единствения достатъчно компетентен учен в света (за мое огромно съжаление)?! И единствения в света (отново за огромно съжаление), който изобщо има публикации по тези проблеми (в това число и монография), при това в академични издания!

Друг пък (който вероятно никога през живота си не се е занимавал дори с елементарен уебдизайн) ми предлага да съм слагал дати, часове, бутони за напред и назад, изобщо всякакви глупости, в пейджове на сайт! И в същото време дори не може да стигне сам до този сайт, въпреки че линк към същият сайт изрично е даден в статията, по която е тръгнал да се изказва!!!??? И който след като му е даден URL на пейдж от този сайт, не е способен да види че това е отделен пейдж и открие самия сайт! Ми че то е елементарно бе Берцелиус, просто триеш до предишен слеш и виждаш къде ще попаднеш, ако трябва повтарящ същото в посока към знака за hhtp протокола - това дори хлапетата в началното училище го знаят! ("Щом се налага тука да ми даваш този линк, дето ми трябва...то, сайта ти е недъгав, линка трябва да е там." Абе има нещо недъгаво наистина тука, ама със сигурност не е сайта. И май не е нещо, а некой.) Да не говорим за това че чукайки по навигацията на линка "Публикации" веднага можеше да видиш колко публикации има за така бързо пресметнатите от теб (и неявно оценени като профукани) години - ще рече че можеше поне мъничко да провериш за какво все пак са били профукани тези години. Както и да видиш къде точно и какви точно са тези публикации. Да кажем можеше поне да забележиш че всички са в академични издания. А при наличие на елементарно желание можеше дори да се позапознаеш поне с абстрактите. Можеше ама не!!! Явно не си от тези, за които сам казваш: "Още има хора, дето четат, ама им верни линкове трябват." Предпочиташ да се изказваш - един вид "чукча писатель, не читатель". Само че по този начин лафа "пак се изказа неподготвен" става доста актуален тука.

Та така... Като че ли почвам въпреки желанието си да добивам впечатлението че в уики.бг май наистина царува доста странна логика, че е прието да се правят доста странни изказвания, да се дават доста странни предложения, да се разбират по доста странен начин правилата. И всичко това май е в името на колкото може по-бързото натрупване на статии. --vpenev 04:22, 23 юни 2007 (UTC)

Извинявай за предложението ми, ако съм те засегнала. Понеже още не съм влизала за по-обстойно преглеждане на сайта, а научната ти работа е в областта на химията, направих предишното си предложение. Има статии мисля в уики на други езици по геометризация на физиката, теоретична химия и т.н. Нали ползваш други езици? Аз бих предпочела да се появят по-специализирани статии от специалисти, но дали ако създадеш количество статии в тази област, някой няма да изпишти и да повлече и други в лавиноопасен процес. Всичко зависи от мярата! Да има странни неща в уики, за които имам някакви обяснения но частични и може да не са верни. Приятен Уикенд! --Seraphita 10:01, 23 юни 2007 (UTC)

Мила! Аз се извинявам за невъздържаната си реакция! Какво да се прави, такива неща се случват и в най-добрите английски семейства. Не съм се засегнал разбира се. Просто реагирах спонтанно, това е всичко. А с езиците не съм никак добре. С българския все още горе долу се справям, но с все по-големи трудности и усилия. С останалите положението е много лошо, но това не ме притеснява особено. Най-лошо обаче е положението с езика на тишината за огромно мое съжаление. :((( Всъщност това май е единственият език, който ме интересува. --vpenev 02:44, 24 юни 2007 (UTC)

Здрасти! Гледай сега - трябва да си зададеш въпроса: защо съм тук и какво искам да направя. Знам, че игото те гъделичка, а и по принцип на физиците никак не ни липсва самочувствие Картинка:Wink.png НО ако желаеш да помагаш, поле на действие има много. Започнали сме проект за писане на биографиите на Нобелови лауреати по физика. Аз се заех с кашите в елементарни частици, но време напоследък никакво. Така че за момент забрави "АЗ" и мисли "НИЕ"... и вземи си направи потребителската страница като знак, че искаш да останеш. От мен толкова.--Радостина Георгиева 03:04, 24 юни 2007 (UTC)
Здравей! Опитвам се да те ориентирам мъничко. Не зная, дали това, което ти предлагам ще ти стори смислено. Но за сега не се сещам друго. Въпреки, че пишеш, че не знаеш други езици, все пак научната терминология значително се припокрива на различните езици. Виж статията Теоретическая физика, Physique théorique, Theoretical physics. Има и таблица във френската, може да ти е интересно да видиш как се прави. Такава статия на бг. за сега няма. Няма нищо задължително в Уики Българската статия може да е по-различна. В фр. Уики Теоритична химия има само три статии: Изкуствена Химия (Може термина на бг. да не е точно това) Постулат на Хамън (Hammond). Нещо, което ми се струва по близко до областта на интересите е Category:Supersymmetry на английски, Catégorie:Supersymétrie на фр. Има статия на френски Mathématisation de la physique във фр уики. за съжаление няма никакви формули за да можеш да се ориентираш. Дано съветите ми да не са съвсем безсмислени!--Seraphita 07:46, 24 юни 2007 (UTC)
  • Май ще трябва да продължиш да четеш: У:НЛН. В резюме (абстракт) там пише, че не може да изказваш съображения за някого лично. За мене, в частност. Уверявам те, аз също имам някакво мнение за хората, имащи сайт със следният начин на навигация: "просто триеш до предишен слеш и виждаш къде ще попаднеш, ако трябва повтарящ същото в посока към знака за hhtp протокола" но не го пиша. Защото тука не е прието, а и работата е доста по-дебела.
  • - Първо, щом след "сериозните" източници си изпаднал тука да си популяризираш идеите, то ще трябва за тука да прилагаш тукашната дефиниция на "оригинално изследване" - общо взето, заобиколен начин да се каже "писания на непризнат манияк"
  • - Второ, недей да клатиш авторитета на БАН и българската наука. Много авторитетни са ти били публикациите, много силни рецензиите и отзивите. И какво, къде е признанието? Кой, освен тебе, ползва тази терминология: „С термина геометризация (геометризиране) се означава кратко основната насока на развитие на дадена научна дисциплина (или наука) през даден точно определен еволюционен етап от нейното развитие. Геометризацията може да се окачестви най-общо като постепенно преобразуване на съответната научна дисциплина (или наука) в комплекс от такива аксиоматични формулировки на различните системи от логически съгласувани, непротиворечиви и истинни твърдения на тази научна дисциплина (или наука), които се характеризират с широко използване на математически пространствени представи.“ Кой бе, Пенев? - никой. И как, в една енциклопедия за масова употреба да напишем като общоприето това, което само в твоите публикации се твърди, а никой по света не го възприема?
  • Да ти обясня пак за моето отношение към твоите писания: работата не е ялова по мое лично мнение, ама тукашните стандарти не позволяват (а и елементарната почтеност също) твоите писания да се вкарат императивно в енциклопедия като дефиниции - това е така, онова - едикакси. Още не е, ама работиш, и май ще стане! Виж моля някакси преформулирай нещата. От себе уважение го направи - да лъжеш в популярно издание, представяйки своите невъзприети още разработки като безспорно дефинитивно приети, е излагация за сериозен учен. А, повтарям, за мене лично, работите ти не са ялови. Успех! --Berzelius 21:24, 27 юни 2007 (UTC)

Приятелю Berzelius! Благодаря ти за усилието, но то не маха разминаването. И вината не е твоя. Нито пък моя. Просто живота е такъв. Самото ми набутване тук беше грешка - във вътрешен смисъл, а не във външен. Никой от вас не е причината да осъзная това. Но вие всички ми помогнахте макар и мъничко в осъзнаването. Не с приемането или отхвърлянето - не става изобщо въпрос за такива неща! помогнахте ми просто с добронамереността си да осъзная още още мъничко това, което отдавна знам, но изглежда че все още не мога изцяло да приема. Изобщо не става въпрос нито за геометризирането, нито за науката (нито в частност за БАН). Поне в тези неща яснотата ми много отдавна е кристална и неизменна. Става въпрос за много по-дълбоки нива в човека. Та така... Не зная как да изтрия сам тази статия, беседата към нея и акаунта си. Ще помоля някой друг да го направи. Надявам се че няма да ви обидя с това. --Предният неподписан коментар е направен от Vpenev (беседа • приноси) .

[редактиране] Бързо изтриване

Здравей, потребителски беседи не подлежат на триене, особено пък бързо. Помисли пак толкова неспасяема ли е статията. И малкото допълнително усилие по пооправянето й е по-добро от изтриването. Поздрави, Спири / беседка 11:09, 1 юли 2007 (UTC)