Вождът Джоузеф

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вождът Джоузеф
Индиански вожд
Вождът Джоузеф
Роден: ? 1840
долината Уалоуа, североизточен Орегон
Починал: 21 септември 1904
резерватът Колвил, Вашингтон, САЩ

Вождът Джоузеф (ист. име И-мут-ту-я-лат-лат; още — Инматон-Ялактит, Ин-ма-ту-я-лат-кект - Носещият-се-През-Планините-Гръм) (184021 септември 1904) е вожд на групата Уал-лам-уат-каин (Уалома) от индианското племе не-персе. Принудени от американските власти да отстъпят земите си и да се заселят в резерват в Айдахо, не-персе поемат към канадската граница, желаейки да се преселят в британска Канада, където индианците все още са свободни. Племето е преследвано от войските на генерал Оливър О. Хауърд. Привърженик на мира, Джоузеф се проявява като талантлив военен предводител. По време на безпрецедентния си поход към Канада през юли-октомври 1877 г., не-персе изминават почти 1900 км., водят 5 големи сражения и множество по-малки схватки с преследващите ги американски части, в които проявяват забележително военно майсторство и героизъм. Настигнато само на ок. 20 км. от канадската граница, след тридневни боеве при планите Беар Поу, племето е принудено да се предаде. Вождът Джоузеф остава в историята като един от видните индиански герои, борец за свободата и правата на своя народ.

NEZ PERCE SUMMER, 1877: The U.S. Army and the Nee-Me-Poo Crisis[1]