Епитафия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Епитафията (на гръцки: ἐπιτάφιος, „надгробен“) е кратко слово, изсичано на надгробната плоча на починал човек, което сбито преразказва живота му, като възхвалява неговите добродели.
Често епитафията е в стихотворна форма, но за целта могат да служат и цитати от Светото писание, както и афоризми. Нерядко надгробните надписи припомнят на живите за тяхната тленност. За много поети, писатели, учени е известно, че преживе сами са измислили своите лични епитафии.
Въпреки че класическата епитафия е панегиричен жанр, тя впоследствие навлиза и в сатиричната поезия като разновидност на епиграмата. Сатиричните епитафии имат за цел да осмеят иначе живите хора, на които са посветени, или типични черти на обществото. Такива сатирични епитафии са писали много български поети, сред които Ботев, Вазов, Ст. Михайловски, Смирненски, В. Ханчев.
[редактиране] Известни епитафии на известни личности
- Лудолф ван Цойлен
- Епитафията на гроба на немския математик Лудолф ван Цойлен е 3.14159265358979323846264338327950288.... Това са първите 35 знака след запетаята от числото Пи, които ван Цойлен успял да пресметне. В негова чест пи понякога е наричано „лудолфово число“.
- Паул Ердьош
- Ексцентричният унгарски математик Паул Ердьош, известен с тънкото си чувство за хумор, сам измислил своята епитафия: „Vegre nem butulok tovabb“ („Най-сетне ще престана да оглупявам“).[1]
- Якоб Бернули
- Преживе Якоб Бернули се занимавал с изследвания на логаритмичната спирала и толкова бил поразен от инвариантите ѝ свойства (наричал я чудна спирала, spira mirabilis), че пожелал тя да бъде изсечена на гроба му с надписа „Eadem mutata resurgo“ („Променена, възкръсвам предишната“).[2][3]
[редактиране] Източници
- „Речник на литературните термини“, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1969
- „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993
- ↑
The Man Who Loved Only Numbers, Paul Hoffman, New York Times
- ↑ "Математически термини", Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
- ↑ Снимка на гроба на Бернули
[редактиране] Външни препратки
- „Епитафия“, Андре Френо, превод Елисавета Багряна
- „Епитафия“, Пейо Яворов
- „Епитафия“, Пенчо Славейков
- „Баладична епитафия на обесените“, Франсоа Вийон, превод Васил Сотиров