То (психоанализа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия


За тази статия някой е преценил, че се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания.
Моля, помогнете да се намери такъв редактор или подобрете тази страница, ако можете.

То или себе (от себе си) е понятие, използвано в психоанализата за неосъзната част на психиката, свързана с удоволствието и нагона.

[редактиране] История на понятието

Това е термин, въведен в психоанализата за първи път от Георг Гродек, и веднага, още през 1923, възприет от Зигмунд Фройд. Впоследствие Фройд доразвива понятието, включва го в триадата, изграждаща личността, и значително се отдалечава от първоначалното значение, вложено от Гродек. С това понятие Фройд обозначава едно от трите нива на личността. Тази част от егото олицетворява вродените инстинкти и се подчинява на принципа на удоволствието. Това е импулсивната, неосъзната част на човешката психика, която не признава норми (забрани или изисквания), нито реалност (време и пространство) и е движена само от принципа на удоволствието и непосредственото, безпрекословно удовлетворение на биологичните потребности. Често е в конфликт със Свръх-егото, център на нормите и ценностите, наложени от средата, обществото или моралните изисквания. Свръх-азът цензурира, ограничава и потиска импулсивните нагони на себе-то.

[редактиране] Функция

Тази част от психичното е резултат от:

  • вродения и наследствен капитал, сбор от най-общите черти на вида (сексуалност, агресивност)
  • и потискането на импулсите от индивида, които не са се реализирали и се появяват отново по друг начин.

[редактиране] То и невроза

Основата на невротичните разстройства фройдистите виждат в конфликта между себе-то и Свръх-егото. В психичния апарат като "свръх-аз" се означава привнесеното от социалната и културна среда и в частност от родителските образци и модели чувство за вина и наказание. Тази "репресивна" инстанция регулира в зрелия живот поведенията, съобразени със социално приемливия морал. Третата инстанция - на Егото - се оформя през петата-шестата година от индивидуалното развитие. Егото, или зрелият Аз, е обусловен от Едиповата ситуация в семейството и нейното преодоляване. В него, казано образно, се "съдържат" т.нар. психични защитни механизми. Всяка личност борави с определен индивидуален набор от такива защитни механизми. Част от тях са примитивни, други са невротични и незрели, и най-сетне се отработват и зрелите механизми на психична защита. Взаимоотношенията между трите структури на личността могат да се опишат най-общо по следния начин. То иска, Свръх-азът забранява и от това страда Азът. Тоест, когато се появи някакво инстинктивно желание у човека, то влиза в противоречие с овътрешностените норми, съдържащи се в Свръх-аза, и Аз-ът трябва да намери някакво решение, съобразено и с двете позиции, които са принципът на удоволствието и принципът на нравствеността. Доста често обаче Азът не се справя в адекватното потискане на желанията поради незрялост на защитните механизми. Тогава непреработената нагонна енергия може да обуслови засилване на вътрепсихичното напрежение, дължащо се на натрупаното неудовлетворение. Така се създават предпоставки за възникване на невроза.


На други езици