Марково (Област Пловдив)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другите български села с име Марково, вижте пояснителната страница.
Марково (Област Пловдив) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Пловдив |
Община: | Родопи |
Население: | 2 134 (27/03/2007г.) |
Надм. височина: | 300 м |
Пощ. код: | 4108 |
Тел. код: | 03112 |
Геогр. положение: | 42° 4' сев. ш. 24° 42' изт. д. |
МПС код: | РВ |
Кмет или наместник | |
Крум Георгиев |
Марково е село в Южна България. То се намира в община Родопи, Област Пловдив.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Марково се намира в полупланински район. Разположено е на 5 километра южно от град Пловдив в северното подножие на рида "Чернатица", в така наречената "Родопска яка". Преходноконтинентален климат с алувиални, алувиално-ливадни и хумусно-карбонатни почви. Земеделската земя в землището на с.Марково възлиза на 18 000 дка. Основната култура, отглеждана в землището на селото, са лозята. В много по-малка степен вече са застъпени черешовите градини, жалки остатъци на фона на масивите, съществуващи до преди 15 години между Марково и двете съседни села: Първенец и Белащица. Свързва се с Пловдив посредством два пътя. Единия водещ към кв."Коматево" и един към район "Южен". Още два асфалтирани пътя водят съответно към тържище "Родопи" и към с. Първенец
[редактиране] История
Над селото се намират уникални каптажи още от римско време, от които се е водоснобдявал древният Тримонциум. Според преданието, когато през XIV в. турците нападнали Пловдив, един от пълководците, сполучил да намери част от водоснабдителната система, по която града се водоснабдявал с вода от Марково. С разрушаването и прекъсването на водоснабдяването се ускорило превземането на крепостта. За награда Султанът подарил Марково заедно с цялата му околност на пълководеца си за негово и на наследниците му владение. Последен владетел от тоя род бил известния пловдивски първенец турчин хаджи Измаил бей (разбирай - Исмаил бей). Части от Акведукта могат да се видят и днес. Това са руините, намиращи се на транспортния "Коматевски възел" в град Пловдив. Данни за селото има още от преди Освобождението. В един турски регистър от 1576г, селото съществува под името Маркува. За името на селото има три хипотези. Според една легенда, името на селото е дадено от самия Крали Марко. Според втора, едно семейство от село Павелско, носещо фамилията Маркови, се заселило тук и то дало името на селото. Истината е по-скоро друга. Името на селото идва от тракийската дума "мар", което ще рече вода (оттам и името на на местността "Марата" - мястото, където е римският каптаж) и турската дума "кьой" - село, сиреч "село при вода", по-късно е побългарено на Марково. Това е по-приемливата хипотеза и е обяснима с това, че римляните са каптирали именно извора в местността "Марата", намиращ се на около половин километър югозападно от селото, за да водоснабдяват Тримонциум. Този извор се използва и днес. Най-вероятно селото възниква от постоянно заселили се ратаи и работници, работещи на двата големи турски чифлика, които закупили земята от бейовете. Християнското население се увеличава от жителите на вече несъществуващото село Захридево, напуснали го по време на чумната епидемия през XVIII век, което се намирало на пет километра североизточно от Марково. Има сведения селото да е посещавано от Васил Левски и Захари Стоянов, като последният е пренощувал в Марково' на гости на Нася Ханджията (Атанас Бакалов) и там успяват да създадат общество(комитет) от няколко души. В навечерието на въстанието, обаче Наси изказал всичко, каквото чул и видял, как са го посетили и прочие, на хаджи Исмаил бея Шаблон:"Записки по българските въстания";том Първи;Глава VI-"Агитацията в четвъти окръг"
След Руско-турската освободителна война, през селото минава делегация от пловдивските консули на Великите сили на път за Инджекароското ханче в Централните Родопи. Целта им била да се срещне с капитан Петко Войвода - защитника на мирното християнско население. По това време той водил битки с разбунтувалия българите-мюсюлмани в Родопите англичанин на турска служба Сенклер паша. По времето на Третото Българско царство Марково постепенно е напуснато от турското население, което се изселва вън от пределите на страната, продавайки имотите си на новозаселили се българи, които пристигат от селата в планината, главно от Добралък и Косово. Много заможни граждани също купуват имоти в селото като това дава възможност за оформянето му като летовище. След 1915г. и преселването на арменци в България , много от тях си изграждат вили в селото, като преди 1944 година броят на им достига над сто. След 9-ти септември 1944г. строежите на вили продължава, като в селото се оформят две Вилни зони - едната по-голяма, югоизточно, а другата по-малка - западно от него.
[редактиране] Религии
Населението е източноправославно. Църквата в селото се нарича „Св. Дух“ и е построена през 1865г. В землището на селото има няколко параклиса: „Св. Георги“, „Св. Атанас“, „Св. Тодор“, „Св. Неделя" и "Св. Никола". В центъра на селото се намира новопостроеният параклис "Вси български светии". Ктитор на параклиса е Георги Майоров.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Непосредствено над Марково започва парк "Родопи"в който се намират курортите: "Здравец", "Студенец" и "Бяла черква". В дефилето на потока, на километър от селото, се намира местността "Манчевото" (още известна като "Ремсова поляна"), която е прекрасно място за отдих. Поляната е благоустроена: има маси, пейки, огнища, навес, чешма и сцена. Наоколо е заобиколена от големи дъбове, чиято сянка дава прохлада през летните горещини. До нея може да се стигне по няколко пътеки пресичащи ручея с дървени мостчета, или по горски път, за желаещите да я посетят с автомобил. На хълма над нея се намира и параклиса "Св. Георги". На билото на един от върховете, разположени югозападно от селото, се намира параклиса "Св. Атанас". На поляната около параклиса, благоустроена от ТД "Руен", са разположени маси и пейки за туристите, желаещи да отдъхнат сред природата. Над селото се намира връх Калоян. Нарича се така заради преданието, че при един от походите си, Цар Калоян е разпънал своята шатра в подножието му. От върха се вижда Горнотракийската равнина като на длан. Този връх се използва често за делта и парапланеризъм. В селото има основно училище "Св.Св. Кирил и Методий", чиято сграда е построена 1921г., като първото училище в селото датира от 1870г.. Читалището "Алеко Константинов" е основано през 1901г. от Георги Василев, Дамян Киров и др.. Южно от селото се намира местността "Калето" (още "Зандана", "Калояново градище"), разположена на едноименния връх. Там се забелязват останки от римски кастел, който е охранявал древния път от Пловдив, водещ към Централните Родопи и от там към Беломорието. Навремето същия този път бил настелен с каменни плочи, които в последствие местните селяни от околните села, използвали при строежите на домовете си.
[редактиране] Редовни събития
На 18 януари в местността "Св.Атанас" се събират почитащи празника Атанасовден от три села: Марково, Първенец и Извор. На 14 февруари марковци празнуват Трифон Зарезан. В деня след Тодоровден, една седмица след "Сирни заговезни", в селото се празнува кукерски (станчинарски) празник. На "Трети март" марковци, заедно с браниполчани, отиват на поклонение на паметника на 18-ти Вологодски полк, водил сражения с отстъпващите турски сили южно от Пловдив. На 6-ти май, (Гергьовден), се провежда събор в местността "Манчевото". Всяка година на празника „Свети Дух“ се провежда общоселски събор в центъра на селото.
[редактиране] Личности
Иван Сивинов - куклен актьор; Трифон Неделчев - скулптор; Вичка Николова - народна певица; Иван Хаджийски - музикант; Вълчан Петров - художник; Веселин Кузмов - музикант; Иван Паскалев - музикант; Николай Паунов - автомобилен пилот.
[редактиране] Спорт
В селото има футболен клуб с името "Сокол-Марково", чиято история започва през далечната 1928г. Няколко години отборът играе във "В-югоизточна група", а след това, два сезона, се подвизава в "Б", наред с именити отбори от по-големите градове. Стадионът на селото е лицезиран за срещи от висшия футболен ешалон и е с капацитет 2 500 души.
Над Марково стартира един от етапите на "Рали Хеброс" (СЕ "Здравец"), което с коефициент 5 от европейския рали шампионат, а пилотът Николай Паунов спечели шампионските титли в Българския шампионат по планински изкачвания за 2005 и 2006г.
[редактиране] Други
Близостта на Марково до град Пловдив и природните забележителности в землището на селото обуславят сравнително по-високите цени на недвижимите имоти от останалите села в областта. От селото се открива прекрасна гледка към столичния град на Тракия. За добро или за лошо, голяма част населението на селото не е постоянно живееща в него. Много от богатите люде от града използват Марково като място, на което могат да отдъхнат и да се наспят добре, далеч от замърсения въздух и напрежението на града. През последните години се изградиха десетки шикозни къщи, будещи удивление у посетителите на селото. Може би и заради това в началото на прехода, му лепват прякора "Пловдивският Бевърли Хилс".
[редактиране] Външни препратки
- в-к Марица Днес, бр. 227, 2000 г. - Марково строено върху свлачище
- Powered by ©2006 MaPKoBo team® - Сайтът на село Марково
- BETA RACING Rally Team - Сайтът на АСК Бета Рейсинг
- PROJEST BULGARIA - Марково Вилас Резорт
- Лична страница - Вълчан Петров
- в-к Демокрация, брой 291, 1997 г. Уникална гробница разкопана от иманяри
- Марково Чакат американци и италианци в Марково
- Марково и Калоян Парапланеризъм