Р-7

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Р-7 Семёрка
Основни характеристики
Предназначение Стратегически ядрени удари; изстрелване на космически апарати
Страна производител СССР
Оператори

СССР

Въведена в употреба 1957
Технически характеристики
Двигател течногоривен
Бойно тегло 278 000 kg
Дължина 34 m
Диаметър 2,95 m
Обсег 8 800 km
Скорост m/s
Брой

Р-7 (на руски също Семёрка — буквално седмѝца) е първата междуконтинентална балистична ракета в света. На запад е известна под натовското означение SS-6 Sapwood, а в номенклатурата на ГРАУ — 8K71.

Р-7 е съветска двустепенна ракета с дължина на полета 8000 km, способна да носи 3000 kg полезен товар. Дължина на самата ракета е 33 m, диаметър 2,95 m, тегло 278 t. Първата ѝ степен е снабдена с четири двигателя РД-107, а втората степен — с един двигател РД-108. Няколко стартови комплекса на Байконур и четири стартови площадки на космодрума Плисецк. Снета е от въоръжение през 1968 г.

На 4 октомври 1957 година, носен от специално модифицирана ракета Р-7, е изстрелян първият изкуствен спътник „Спътник-1“. С това се бележи първата стъпка на човечеството в космоса. Създадена е като междуконтинентална балистична ракета от конструкторското бюро на Корольов. Поради техническите си характеристики, без аналог в света при създаването й, и относително сигурната й употреба, Р-7 е използвана като основна ракета-носител на СССР в началото на Космическата надпревара със САЩ. Р-7 е използвана при изстрелването на първия апарат към Луната, както и за извеждането на Гагарин в орбита.


Руски и съветски ракети "земя-земя"

Скъд (SS-1) | Р-1 (SS-2) | Р-5 (SS-3) | Р-12 (SS-4) | Р-14 (SS-5) | Р-7 (SS-6) | Р-16 (SS-7) | Р-9 (SS-8) | СС-9 (SS-9) | СС-10 | УР-100 (SS-11) | РТ-1 (SS-12) | РТ-2 (SS-13) | РТ-15 (SS-14) | РТ-20 (SS-15) | РТ-21 (SS-16) | МР-УР-100 (SS-17) | Р-36 (SS-18) | УР-100Н (SS-19) | СС-20 | СС-21 | РТ-1 (SS-22) | Р-400 (SS-23) | РТ-23 (SS-24) | РТ-2ПМ (SS-25) | СС-26 Искандер (SS-26) | РТ-2 Топол М (SS-27)

Списък с руски и съветски балистични ракети
Ракети