Джон Кенеди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джон Фицджералд Кенеди
Джон Фицджералд Кенеди
Ред: 35 -и президент на САЩ
Вицепрезидент: Линдън Б. Джонсън
Срок на
мандата:
20 януари 196122 ноември 1963
Предшестван от: Дуайт Айзенхауер
Сменен от: Линдън Б. Джонсън
Дата
на раждане:
29 май, 1917
Място
на раждане:
Бруклин Масачузетс
Дата
на смъртта:
22 ноември 1963
Място
на смъртта:
Далас, Тексас
Първа дама: Жаклин Лий Бувие Кенеди
Политическа
партия:
Демократическа партия

Джон Фицджералд Кенеди (на английски John Fitzgerald Kennedy) (29 май 1917 - 22 ноември 1963), често се изписва Джон Ф. Кенеди, JFK (ДжейЕфКей) или Джак Кенеди, е бил 35-ият президент на САЩ. Заема тази длъжност от 1961 г. до покушението му през 1963 г. Член на известната фамилия Кенеди, той се счита икона на американския либерализъм1. По време на Втората световна война служи като лейтенант във флота, позициониран в Тихия океан и получава официална похвала за спасяването на членовете на неговия екипаж. Той е и най-младият президент в историята на Съединените Американски Щати - бил е на 43 години, когато е избран на тази пост ( Теодор Рузвелт е бил най – младият служил като президент).

Значимите събития по време на неговото управление са провалът при Залива на прасетата, Кубинската ракетна криза, изграждането на Берлинската стена, надпреварата за Космоса, ранните събития във Виетнамската война и движението за гражданските права. В множеството класации на американските президент Кенеди има оценка малко над средната, но в общественото мнение той често се счита за велик държавник.

Кенеди е единственият католик, избиран за президент, първият, който е роден в 20 век, последният (за момента), който умира докато е в офиса, последният демократ от Севера избран на този пост и последният който встъпва в длъжност направо от Сената.

Кенеди е най – младият починал президент – той е на 46 години и 177 дни, когато е убит на 22 ноември 1963 г. Покушението често се смята за определящ момент в историята на САЩ поради силно травмиращия му ефект върху цялата нация и поради статуса на JFK на икона за младото, тогава, поколение американци. И до ден днешен остава загадка отговора на въпроса кой точно стои зад неговото убийство.


Съдържание

[редактиране] Ранни години, образование

Кенеди е роден в Бруклин, Масачузетс в семейството на Джозеф П. Кенеди старши и Рози Фицджералд. Години по късно – става ясно, че на Кенеди като дете му е поставена диагноза болестта на Адисън, рядко срещано хормонално разстройство. Този и други негови медицински проблеми са били държани скрити от пресата и обществото.

Кенеди посещава Чоут Скул в Кънектикът, едно от най – елитните в страната и го завършва през 1935 година. Преди да постъпи в колежа, посещава Лондон Скуул оф Икономикс за една година, където изучава политикономия при професор Харолд Ласки. През есента на 1935 година се записва в Университета Принстън, но е принуден да напусне след като се разболява от жълтеница. Следващата есен започва да посещава Харвард. Кенеди пътува из Европа на два пъти докато учи в Харвард, посещавайки Великобритания, където баща му е посланик. През 1937 година са му предписани стероиди за овладяване на колита му, които само засилват проблемите със здравето му и водят до развиване на остеопороза и проблеми с кръста.

Кенеди пише дипломна работа на тема „Защо Англия спи?” по повод британската позиция по Мюнхенския договор . Той завършва „с почести” Харвард с диплома в международни отношения през Юни 1940 година. Дипломната му работа е публикувана същата година и става бестселър.

[редактиране] Военна служба

През пролетта на 1941 година Кенеди иска да постъпи доброволец в армията на САЩ, но е отхвърлен, главно поради проблемите му с гърба и кръста. Въпреки всичко флотът го приема през септември същата година след протекциите на директора на морското разузнаване, бившо военно аташе в Лондон при баща му.

Като лейтенант служи в офиса, който подготвя информационните бюлетини за Секретаря на флота. По време на това негово назначение става и атаката над Пърл Харбър. Също тогава започва романтична връзка с Инга Арвад, за която има подозрения, че е била немски шпионин. Те приключват своите взаимоотношения, когато Кенеди е преместен в Южна Каролина. Посещава училище и курсове за морски катери преди да бъде преместен в Панама и най – накрая в Тихия океан.

Кенеди в своята патрулна лодка РТ109
Кенеди в своята патрулна лодка РТ109

На 2 август 1943 година, лодката на Кенеди РТ– 109 участва в нощен рейд край Нова Джорджия (близо до Соломоновите острови, когато се натъква на японски разрушител. Кенеди е изхвърлен на палубата, като получава наранявания в гърба. Въпреки всичко той някак си успява да придвижи лодката до остров наблизо, където той и екипажът му са спасени, като на няколко пъти губи съзнание. За тези си действия JFK получава медал за храброст.

Другите отличия на Кенеди от Втората световна война включват Пурпурно сърце, Медал от кампанията в Азия и Пацифика, Медала на победата във Втората световна война. Той напуска армията с почести в началото на 1945 година, само няколко месеца преди Япония да капитулира.

[редактиране] Ранна политическа кариера

Официален портрет на Джаки Кенеди
Официален портрет на Джаки Кенеди

След Втората световна война влиза в политиката (отчасти за да запълни празнината оставена от смъртта на по – големия му брат Джозеф П. Кенеди, мл., загинал във войната и на когото семейството е възлагало големи надежди. През 1946 г. конгресмен Джеймс Кърли освобождава мястото си в Камарата на представителите, за да стане кмет на Бостън и това дава възможност Кенеди да бъде избран за два мандата на тази позиция след като побеждава републиканския си конкурент с голяма разлика. Има разнопосочна история на гласуванията, като често се отклонява от позицията на президента Хари Труман и Демократическата партия.

Кенеди се жени за Жаклин Лий Бувие на 12 септември 1953 година. Претърпява две операции на гръбнака през следващите две години, като е на прага на смъртта и дори получава последно причастие и често липсва от Сената. През този период публикува книгата Образи на смелостта, описвайки осем примера, в който сенатори рискуват кариерите си в отстояване на своите морални позиции. Книгата е наградена през 1957 година с Пулицър за биография.

[редактиране] Поддръжката на семейство Кенеди за Маккарти

След 1950 година сенатор Джозеф Маккарти е най – известният американец от ирландски произход заедно със семейство Кенеди. Дори преди да стане известен, Маккарти има близка връзка с Джозеф П. Кенеди, който дарява хиляди долари на Маккарти и става един от най – големите му поддръжници. В края на 40– те, Джозеф Кенеди го прави чест гост през почивните дни в семейната къща. Дори Маккарти излиза със сестрата на JFK – Партиша Кенеди. В кампанията за Сената през 1952 година очевидно Джозеф Кенеди сключва сделка с Маккарти, да не произнася речи в Масачузетс полза на Републиканската партия. В замяна на това Джон Кенеди няма да прави никакви анти– маккартиски изказвания, въпрекинастояванията на неговите либерални поддръжници. През 1953 г. бащата настоява пред Маккарти и той наема Робърт Кенеди (тогава на 27 години) за старши помощник. През 1954 г., когато Сената заплашва,че ще порицае Маккарти, сенатор Кенеди се сблъсква с дилема „Как мога да искам порицание за Джо Маккарти за неща, които е извършил след като брат ми е в неговия екип. ” През 1954 г., в края на краищата, след сблъсък с шеф екипа на Маккарти – Роб Кон, Боб напуска. Джон Кенеди има проект на реч за порицаване на Маккарти, но така и никога не я произнася. Когато Сенатът гласува за порицанието, сенатор Кенеди е в болница и никога по – късно не дава знак как би гласувал.

[редактиране] Сенатор, 1953–60

През 1952 година, Кенеди се кандидатира за Сената с лозунга „ Кенеди ще направи повече за Масачузетс.” При своята малко очаквана победа, той успява да се пребори със защитаващия поста си републиканец Хенри Лодж, мл. и спечелва около 70 000 гласа повече.

През 1956 г, Кенеди провежда кампания за кандидатурата на Демократическата партия за вице президент на конвента, но делегатите се спират на сенатора от Тенеси Естес Кефор. Въпреки всичко това помага за издигането на репутацията му в средите на Демократическата партия.

Пример за политическата приспособимост на Кенеди преди кампанията от 1960 г. е отношението му към Закона за гражданските права от 1957 г. Той гласува за окончателното му приемане, като по рано приема поправка към него, която до известна степен го обезсмисля. Всичко това му дава възможност да каже и на двете страни, че ги е подкрепил.

[редактиране] Президентските избори от 1960

Кенеди и Ричард Никсън се поздравяват преди един от телевизионните дебати от 1960 г.
Кенеди и Ричард Никсън се поздравяват преди един от телевизионните дебати от 1960 г.

През 1960 година декларира своето намерение да се кандидатира за президент. На първичните избори на Демократическата партия негови конкуренти са Хъбърт Хъмфри от Минесота, сенатора Линдън Б. Джонсън от Тексас и Адлай Стивънсън претендент за поста от името на Демократическата партия през изборите от 1952 и 1956 година. Кенеди печели важните първични избори в Уисконсин и Западна Вирджиния. На един по – късен етап посещава въглищните мини и провежда разгвоори с миньорите, за да спечели тяхната подкрепа. Те по природата са дълбоко консервативни протестанти и са подозрителни към Кенеди и неговата католическа вяра. Той се доказва като общо приемлив кандидат за партията си след победите в тази част на страната.

На 13 юли 1960 г. Демократическата партия номинира Кенеди като своя кандидат за президентския пост. Той кани Джонсън за вицепрезидент, въпреки острите сблъсъци между тях двамата по време на първичните избори. Той се нуждае от силата на Джонсън в Юга, за да спечели в очертаващите се като най – оспорвани избори от 1916 г. Основни въпроси по време на кампанията са: отношението към Куба, стъпките, които трябва да се предприемат, за да се стимулира икономиката, католицизма на Кенеди и дали военните и космически програми на Съветите са по – напреднали от тези на САЩ. За да успокои страховете, че неговата римо– католическа вяра ще влияе при взимането на решения JFK произнася своята прочута реч в Хюстън, Тексас на 12 септември 1960 година, ” Аз не съм католическия кандидат за президент. Аз съм кандидатът на Демократическата партия за президент, който по стечение на обстоятелствата е католик. Аз не говоря от името на църквата по обществените въпроси нито тя говори от мое име.

През септември и октомври се провеждат президентските дебати, като за първи път се излъчват по телевизията, на тях се срещат Кенеди и претендентът на Републиканската партия Ричард Никсън. На тях Никсън изглежда напрегнат, потящ се и небръснат, което е в силен контраст със спокойствието и добрия външен вид на Кенеди, което кара мнозина да го сочат за победител, макар и историците да твърдят, че и двамата са били еднакво добри оратори. Дебатите се считат за повратна точка в политическия живот на страната, моментът от който телевизията като посредник почва да се взима под огромно внимание от президентските и други политически кандидати.

В общите избори на 8 ноември 1960 г., Кенеди побеждава Никсън в изключително оспорвано състезание. На лице са изключително сериозно обвинения за изборни измами в Тексас и Илинойс, които, според някой мнения, костват президентството на Никсън. Има необичайно голяма разлика в гласовете в Чикаго, която е обявена след като цял Илинойс е гласувал. Единствената промяна след официалното преброяване на гласовете е,решението, че Кенеди печели в Хавай.

[редактиране] Президентство

Кенеди произнася своята незабравима реч по повод встъпването в длъжност
Кенеди произнася своята незабравима реч по повод встъпването в длъжност

Кенеди полага клетва като 35– ия президент на САЩ на 20 януари 1961 г. В своята реч по встъпването в длъжност той посочва, че всички американци трябва да са активни участници в обществото „Не питайте какво вашата страна може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за страната си.” казва JFK. Също така призовава останалите нации в света да се обединят в борбата срещу, това което той нарича, „общите врагове на човека: тиранията, бедността, болестите и войната.

[редактиране] Външна политика

На 17 април 1961 г., Кенеди дава заповеди за изпълнението на преди това планирана операция на територията на Куба. С подкрепата на ЦРУ, останалата в историята като Операцията при Залива на прасетата, 1500 тренирани в САЩ кубински емигранти, наречени „Бригада 2506” се връщат на острова с надеждата да свалят Фидел Кастро, но ЦРУ подценява значително популярността им сред гражданите, прави грешки при изготвянето и изпълнението на плана, и емигрантите не са подкрепени от народа, както се е очаквало. До 19 април силите на Кастро са заловили или убили по голямата част от емигрантите и Кенеди е принуден да преговаря за освобождаването на 1189 човека. След 20 месеца, Куба ги освобождава срещу сумата от 53 милиона долара под формата на храна и лекарства. Инцидентът е изключително унижение за Кенеди, но въпреки това той поема пълната отговорност за провала.

На 13 август 1961 г. Източно германското правителство започва изграждането на Берлинската стена, която ще отдели източния от западния сектор на града, поради американското военно присъствие в Западен Берлин, Кенеди определя тези действия като нарушение на Договора между Четирите сили. Той не предприема действия, който да спрат или забавят построяването на стената.

Снимка на един от съветските ракетни полигони в Куба.
Снимка на един от съветските ракетни полигони в Куба.

Кубинската ракетна криза започва а 14 октомври 1962 г., когато американските шпионски самолети U– 2 заснемат полигон на руски ракети със среден обсег, изграждащ се в Куба. Кенеди се изправя пред тежка дилема: ако полигона се атакува това може да доведе до ядрена война със СССР, ако САЩ не направят нищо, страната ще бъде изправена под вечна заплаха от ядрен удар в региона, който, ако е изпреварващ, при такава малка дистанция няма да даде възможност за адекватен отговор. Друг основателен страх е,че САЩ може да изглеждат слаби и то в собствената си сфера на влияние. Много висши военни и част от членовете на кабинета настояват за въздушни удари срещу ракетните полигони, но Кенеди нарежда налагането на морска блокада, при която флота проверява всички морски съдове, пътуващи към Куба. Той започва преговори със Съветите и седмица по – късно, заедно със съветския премиер Никита Хрушчов постигат споразумение. Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите, в замяна САЩ публично да обещаят, че никога няма да нападнат Куба, а освен това е и постигнато тайно споразумение американците да изтеглят ракетите си от Турция в срок от 6 месеца. След този инцидент, който довежда света до ръба на ядрената война, Кенеди встъпва в конфронтация със Съветска Русия значително по – внимателно.

Опирайки се на твърдението, че „тези, които правят мирната революция невъзможна, правят кървавата революция неизбежна” Кенеди иска да възпре разпространението на комунизма в Латинска Америка, чрез създаването на Алианс за прогрес, който изпраща помощ на затруднените страни в региона и налага по – високи стандарти за човешките права. Той работи тясно с губернатора на Пуерто Рико Луис Муньош Марин за развитието страната и приемане на автономия.

Друг пример на вярата на Кенеди, че и без военна сила е възможно подобряването на света, е създаването на Корпуса на мира, един от първите действия след встъпването му в длъжност. Чрез тази програма, която съществува и днес, американски доброволци подпомагат нациите в сфери като образование, земеделие, медицина и строителство.

Кенеди използва ограничени военни действия, за да възпре разпространяването на комунизма. Той подкрепя политиката на предходната администрация на политическа, икономическа и военна помощ за нестабилното правителство на Южен Виетнам, което включва и изпращането в този регион на военни съветници и на специални сили. Намесата на САЩ трайно ескалира и води до това, че редовни военни сили се бият при следващата администрация във Виетнамската война.

На 26 юни 1963 г. Кенеди посещава Западен Берлин и произнася реч, публично критикуваща комунизма. Докато Кенеди говори хора от другата страна на стената, в Източен Берлин, го аплодират и показват своята ненавист към съветската окупация. JFK използва изграждането на Берлинската стена като пример за провалите на комунизма – „Свободата среща много трудности и демокрацията не е перфектна, но ние никога до сега не е трябвало да издигаме стена, за да държим хората си затворени.” Речта е известна и с прочутата си фраза „Ich bin ein Berliner!”.

Опасностите от радиоактивно заразяване и нуждата от ограничаване разпространението на ядрени оръжия, карат Кенеди да подпише Договорът за частична забрана на опитите, който не разрешава извършването на ядрени опити на повърхността, атмосферата и под водата. Съединените щати, Великобритания и Съветския съюзи са инициаторите за подписването на този документ, Кенеди го превръща в закон с подписа си на през август 1963 г. и го счита за едно от най – големите достижения на администрацията му.

[редактиране] Национална политика

Кенеди използва термина Нова граница за символ на своята национална програма. Неговите амбициозни обещания включват финансирането на образованието и медицинската помощ за възрастните хора и намеса на правителството за спиране на рецесията. Болезненият край на поддържаната от държавата расова дискриминация е един от най – належащите проблеми пред администрацията на Кенеди. Върховния съд на САЩ отсъжда през 1954 г., че сегрегацията в обществените училища вече не е позволена. Въпреки това много учебни заведения, особено на юг, не приемат това решение. Освен това остава практика да е налице сегрегация в автобусите, кината, ресторантите и другите обществени места.

Кенеди започва своята борба в поддръжка на гражданските права, когато се обръща към черните избиратели по време на кампанията си през 1962 година. През същата година Джеймс Мередит се опитва да се запише в Университета на Мисисипи, но му е попречено от бели студенти. JFK отговаря като изпраща 400 федерални шерифи и 3000 войници, който да осигурят възможността Мередит да се запише в първи курс.

Хиляди американци се присъединяват към Кенеди в борбата му за защита на гражданските права. Президентът е подкрепял интеграцията и правата на малцинствата и доказателство за това е обаждането му през 1960 г. до Корета Скот Кинг, жената на хвърления в затвора Мартин Лутер Кинг мл., което привлича много черни избиратели на негова страна. В началото на своето президентство Кенеди вярва, че борбата за граждански прав на местно ниво само ще раздразни белите южняци и ще направи още по – трудно прокарването на необходимите закони през Конгреса, който по това време е доминиран от демократи от Юга. В резултата на това много от лидерите на движението за гражданските права смятат Кенеди за не достатъчно решителен.

На 11 юни Кенеди се намесва, когато губернаторът на Алабама Джордж Уолъс запречва врата на Университета на Алабама, за да попречи на двама чернокожи студенти, Вивиан Малон и Джеймс Худ, да се запишат. Губернаторът отстъпва едва след като влиза в сблъсък с федералните шерифи, заместник главния прокурор и националната гвардия на Алабама. Същата вечер Кенеди прави по телевизията известното обръщение за гражданските права и излага своите идеи, които през 1964 г. залягат в основата на Закона за гражданските права.

В национален план Кенеди предлага и реформи на данъчната система, която включва и намаляване на данъците върху доходите, но тя не е приета от Конгреса до смъртта му през 1964 г. Това е едно от най – големите намаления на данъчната тежест в модерната американска история надминаващо и това на Роналд Рейгън.

[редактиране] Подкрепа за космическата програма

JFK разглежда космическия кораб Френдшип7, който извършва три обиколки в орбита на борда с Джон Глен.
JFK разглежда космическия кораб Френдшип7, който извършва три обиколки в орбита на борда с Джон Глен.

Кенеди е нетърпелив в желанието си САЩ да участва в надпреварата за Космоса. СССР е по – напред в изследването му и Кенеди е убеден, че американската страна може да настигне руснаците. В реч произнесена в Университета Райс през септември 1962 г., той казва „Никоя нация, която иска да бъде лидер на другите нации, не може да остане назад в това състезание.”, а също и „ние избрахме да стъпим на Луната през това десетилетие, а и да направим други стъпки, не защото те са лесни, а защото са трудни.” Кенеди иска от Конгреса да одобри финансиране с повече от 22 милиарда долара за Проекта Аполо, който има за цел прилуняване на американец преди края на десетилетието. През 1969 г., шест години след смъртта му, целта най – накрая е постигната, когато Нийл Армстронг и Едуин Олдрин се превръщат в първите човешки същества, стъпили на Луната.

[редактиране] Имидж, социален живот и семейство

Може да се каже, че както Кенеди, така и жена му Джаки са много млади, в сравнение с другите двойки, когато влизат в Белия дом. Двамата са изключително популярни, дори по скоро по начина на поп изпълнителите и филмовите звезди, отколкото като политици, като повлияват на модните тенденции и стават обект на безброй фото сесии в популярните списания.

Семейство Кенеди внасят нов живот и енергия в атмосферата на Белия дом. Те са вярвали,че той трябва да бъде място, където да се почита американската история, култура и достижения, като често канят артисти, писатели, учени, поети, музиканти, актьори, носители на Нобелова награда и спортисти. Жаклин Кенеди също така събира ново изкуство, обзавеждане и реновира всички стаи на Белия дом.

Белият дом изглежда като по– весело място, изпълнено с повече младост, може би и заради присъствието на двете малки деца на семейството – Каролин и Джон мл. (който става известен в пресата като „Джон– Джон”, макар че години по – късно Жаклин отрича да са го наричали по този начин в семейството)

Зад бляскавата фасада семейство Кенеди изживява много лични трагедии – Жаклин прави спонтанен аборт през 1955 г., а година по – късно бебето им се ражда мъртво. Въпреки,остава без име (от женски пол е) и е погребано в Арлингтън до нейните родители с надпис „дете от женски пол Кенеди”, по – късно репортерите твърдят, че Кенеди са имали желание да носи името „Арабела”. Смъртта на новородения им син Патрик Бувие Кенеди е изключителна трагедия за семейната двойка.

Харизмата, която заобикаля Кенеди е една от причините неговата администрация да е известна като Камелот, а според Джаки този прякор идва от това, че Джон е харесвал актуален по това време мюзикъл на Бродуей със същото име.


[редактиране] Покушението и събитията след това

Президентът Кенеди, Джаки и губернатор Джон Конъли в президентската лимузина, малко преди покушението.
Президентът Кенеди, Джаки и губернатор Джон Конъли в президентската лимузина, малко преди покушението.

Президентът Кенеди е убит в Далас, Тексас, на 22 ноември 1963 г. – Петък в 12:30 по обяд, централно време, по време на обиколка из щата. Лий Харви Осуалд е обвинен за убийство на полицай и за убийството на президента, още същия ден (по това време все още не се е говорило за „покушение”). Осуалд е прострелян смъртоносно два дни по – късно в подземието на полицейския участък на Далас от Джак Руби. Пет дни след като Осуалд е убит, новият президент, Линдън Б. Джонсън, създава Комисията Уорън, председателствана от Председателя на Върховния Съд Ърл Уорън, която да разследва покушението. Нейното заключение е, че Осуалд е единствен извършител. Разследване, проведено по – късно, през 1970 г., от Назначената от Конгреса Комитет по Покушенията също стига до извода, че Осуалд е убиецът, но все пак добавя, че той може би е част от конспирация, имаща за цел убийството на президента, но комитетът не открива достатъчно доказателства да посочи някой друг член на конспирацията.

Критици предлагат множество теории за убийството на Кенеди, които противоречат на тези възприети официално. Предлагат се различни версии за това колко куршума са изстреляни, посоката от която са изстреляни, кой куршум уцелва президента и кой губернатора.

Лий Харви Осуалд отрича да е стрелял по някого и твърди,че му е направена постановка като „балама”. Твърди, че фотографията, на която държи оръжието на убийството е фалшификат и ще може да докаже, че лицето му е монтирано натялото на някой, който държи пушката. Но поради неговото собствено убийство от Джак Руби, вината или невинността му никога не е установена от съд.

Някой от най – разпространените теории, сочат за организатори на конспирацията– ЦРУ, мафията, КГБ и Фидел Кастро, вицепрезидента Линдън Джонсън, съюз между военната индустрия и армията, воден от определни генерали.


[редактиране] Завет

Телевизията се превръща в основния източник, от който хората черпят информация за събитията около покушението на Кенеди , докато вестниците на следващия ден се превръщат по – скоро в сувенири и изгубват ежедневната си функция .Американските телевизионни мрежи минават на 24 – часов информационен режим, което се случва за първи път в историята. Погребението на Кенеди и убийството на Лий Харви Осуалд са предавани на живо из цяла Америка и по другите части на света. Всичко това поставя телевизиите наравно с вестниците , като начин за получаване на информация.

Убийството има изключително влияние върху обикновените американци , че и до ден днешен е изключително често срещано събитие хората да си спомнят ясно моментът , в който за първи път са чули новината тогава.

На 14 март 1967 г. тялото на Кенеди е преместено в постоянния си гроб в Националното гробище Арлингтън. Президентът е погребан заедно с жена си, тяхното умряло при раждането дете и брат му Робърт, мястото е белязано с „вечен огън”.

Множество от речите на Кенеди и особено тези при встъпването му в длъжност се считат за класика и въпреки относително краткото време , което прекарва в офиса и липсата на значими законодателни инициативи, американските граждани редовно го поставят сред най – добрите президенти на страната сред имена като Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон и Франклин Делано Рузвелт.

[редактиране] Критика

Кенеди е един от най – популярните президенти , но въпреки това има множество критици твърдят, че тази му репутация е твърде незаслужена. Въпреки че е млад и харизматичен , той има малко шанс да постигне много по време на своя мандат. Широката му популярност може би е резултат на оптимистичното начало на множество програми, които се оказват от голяма полза. Законът за гражданските права е внесен в Конгреса през 1963 г. и е подписан от Линдън Джонсън.

Личният живот на Кенеди привлича гневът на критиците , някой от които твърдят , че това засяга професионалните му преценки. Сред обвиненият на критиците са: семейството на Кенеди е скрило от обществото здравните проблеми на президента; че има дълга история на извънбрачни връзки ; че има връзки с фигури , свързани с организираната престъпност; за ангажирането на администрацията във Виетнамската война.

[редактиране] Външни източници

[редактиране] Бележки

  • [1]По принцип американския либерализъм е анти– социалистически, когато под социализъм трябва да се разбира акцент на държавната собственост на основните средства за производство и дистрибуция, това е така защото американските либерали се съмняват в тези идеи и смятат, че те не дават възможност за наличие на политическа опозиция и че свободата може да съществува само там, където всички права в обществото са неотменни. Американските либерали не възприемат като реална възможността за управление социалистическата система. На едно с прагматизма и емпиричната основа, американската либерална философия възприема идеята, че значителното благосъстояние и равенството на възможностите може да бъде постигната чрез комплектност на бизнеса и липса на закостеняла и деспотична бюрокрация.


Дуайт Айзенхауер >>> президент на САЩ ( 20 януари 196122 ноември 1963) >>> Линдън Б. Джонсън