Асмодей
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асмодей (Asmodeus или Асмодис, Ашмаел, Денница) според книгата на Енох е предводителя на разбунтувалите се ангели, създали потомство със смъртни жени, за което изгонени впоследствие от Рая. Последен падащ от небето, той се обръща и съзира Бог, като това му донася два белега във формата на проблясък във всяко око — спомен за Божия образ. Винаги е в средата на най-кръвопролитние битки. По-късно е намразен и прогонен от събратята си заради това, че още носи в очите си образа, напомнящ им за изгубеното, лутащ се, сам се разкъсва на две в пустинята, за да има другар във скитанията си. Другата половина на демона е позната под името Имодей.
Отъждествен е като демона на похотта, разврата и гнева. На него се преписват необяснимата ярост, в която изпадат хората и нечовешките дела, извършени от тях.
Изобразяван е яздещ дракон, с три глави (бича, овнешка и човешка) и с крака на петел.
Отговорен е за разпространяването на единия от седемте смъртни гряха — сластолюбието.