Голосеменни
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голосеменни | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | ||||||
|
Голосеменните (Pinophyta) са отдел растения. Те са по-древна група от покритосеменните и се отличават по редица свои особености, по-важните от които са следните:
- Семепъпката при тези растения се залага открито, а не е скрита в плодник като при покритосеменните.
- Проводящите елементи при голосеменните са само трахеиди.
- Тъй като липсва плодник, при тях не се образуват плодове, а само семена. Често семената са групирани по много върху специфични органи, наречени шишарки, които представляват видоизменени клонки; по-рядко са разположени по една-две.
Всички съвременни голосеменни са без изключение дървесни растения (дървета и храсти). От голямото многообразие голосеменни, съществували някога по земята, днес до нас са достигнали едва около 800 вида.
Съгласно съвременните класификации, голосеменните се подразделят на следните класове: Pinopsida, Ginkgopsida, Gnetopsida, Cycadopsida, Lyginopteridopsida и Bennettitopsida. Представителите на последните два класа нямат съвременни живи представители. Най-многобройни са иглолистните (Pinopsida). Независимо от факта, че видовете голосеменни растения са много по-малко на брой от покритосеменните, някои от тях заемат огромни територии от сушата, а много от тях освен това са видове с големи размери и ценна дървесина, и имат важно средообразуващо и стопанско значение.
[редактиране] Външни препратки
- Отдел „Голосеменни растения“, списание „БГ Наука“
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|