Малцинство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Малцинство или малцинствена група е социологическа група, която не представлява политически доминиращо множество от цялото население в дадено общество. Социологическото малцинство не е задължително числено малцинство. То може да е всяка група, която е непривилигирована спрямо доминиращата група по отношение на социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве и политическа власт.

В социалната икономика терминът "малцинство" се отнася до социално подчинена етническа група (в смисъла на език, националност, религия и/или култура). Други малцинствени групи включват хората с физически недостатъци, както и групи, формирани по други признаци - финансово състояние, възраст, сексуална ориентация.

Терминът "малцинство" често се среща в дискусии върху гражданските права, популярни в днешно време. Членовете на малцинствените групи са обект на диференциран подход в обществото, към което принадлежат. Това разграничаване (дискриминация) може да се дължи единствено на факта, че индивидът принадлежи към дадената малцинствена група, а не на неговите лични качества. То може да се прояви и скрито поради наличието на социални структури, които не са равно достъпни за всички.

Съдържание

[редактиране] Социология на малцинствата

Могат да бъдат обособени най-малко следните малцинствени групи:

  • Расови малцинства
  • Етнически малцинства
  • Езикови малцинства
  • Религиозни малцинства
  • Малцинства, на основата на сексуална ориентация
  • малцинства на хора с физически увреждания
  • малцинства на хора с умствени увреждания

[редактиране] Малцинствата в законодателството и правителството

[редактиране] Mалцинствата в Европейското право

Терминът "малцинство“ няма общоевропейска правна норма. Определения за "малцинство" и „национално малцинство“ съществуват в някои международни документи, цитирани по-долу. Не същетсвува, обаче, легална дефиниция на този термин.

[редактиране] Подход на някои европейски страни

Според проучването на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на република България[1], различните европейски страни имат два основни подхода, при дефинирането на понятието "малцинство".

При единия изчерпателно се изброяват етническите или езиковите малцинства. Той е възприет в Германия, Австрия, САЩ, Естония и Македония. В Германия например, са изброени: датчаните, лужичаните, фризите, синтите и циганите. Милионите турци живеещи там не попадат в това изброяване.

Другият подход, възприет в редица европейски държави, като Белгия, Руската федерация, Украйна, Молдова, дава обща дефиниция на разглежданото понятие, без да се изброяват изчерпателно етническите и езикови общности, които влизат в него.

Френската конституцията и законодателство не дефинира понятието “малцинство”.

[редактиране] Малцинствата по българското законодателство

[редактиране] Правна рамка

В българското право съществува правна рамка по въпросите на малцинствата в България. Тя включва части от конституцията и различни закони в които изрично се определят равни права за хората независимо от тяхната народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в определена организация или партия. Законите определят и наказания за нарушаването на тези права.[2] Съществуват и междунардно-правни документи ратифицирани от България, които разглеждат тези въпроси.


[редактиране] Правомощия на Министъра на външните работи

В пълномощията на външния министър влиза защитата на българските национални малцинства в чужбина - той "защитава правата и свободите на лицата, принадлежащи към българските национални общности и малцинства, в съответствие с международноправните норми в тази област и с интересите на страната'." [3]

[редактиране] Национално малцинство

Основна статия: Национално малцинство

[редактиране] Документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

Освен дефинициите на Препоръка 1134 и Препоръка 1220 на ПАСЕ, както и информация за Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, дадени в тази статия, трябва да се отбележи, че на среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет. Тази резолюция официализира дефиницията в рамките на Европейския съюз.

[редактиране] Конситуционен съд на Република България и "националните малцинства"

В свое решение [4] по искане да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията като цяло, Конституционният съд констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства", както и че Конвенцията не дава оппределение на термина "национално малцинство".

Въпреки това, Конституционният съд, обяснява в т. 7 от своето решение, някои от елементите на "националните малцинства". В нея се казва:

"В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. Като "най-важни елементи" на идентичността на лицата, принадлежащи към национални малцинства, чл. 5, ал. 1 от Конвенцията сочи религията, езика, традициите и културното наследство, но това не е счетено за достатъчно за изработването на определение."

Видно е, че тези елементи са отчетени в решението на Конституционния съд.

Освен това, в т. 8, Конституционният съд обяснява как да се извлече определение на термина "национално малцинство":

"Определение на термина "национални малцинства" за нуждите на Конвенцията не може да бъде извлечено и от други международни актове, например чл. 27 МПГПП и Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г. Позоваването на тези актове в Преамбюла на Конвенцията "не се отнася до каквото и да било определение за национално малцинство" - т. 26 от Обяснителния доклад."

От тази точка също така става ясно, че самата Конвенция не дава определение на "национално малцинство".

Конституционният съд, в т. 11 отбелязва, че този термин не е чужд на българското законодателство:

"От друга страна, следва да се отбележи, че терминът "национално малцинство" не е чужд на българското право. В конституционноправната ни традиция този термин е употребен в чл. 79, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 284 от 1947 г.). Разпоредбата гласи, че "Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително".

[редактиране] Международен пакт за гражданските и политическите права

Според Конституционния съд, определение на "национално малцинство" може да бъде извлечено от чл. 27 на МПГПП:

"В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език. "[5]

[редактиране] Господстващи малцинства

Апартейдът налага расово разделение
Апартейдът налага расово разделение

Господстващо малцинство е тази група, която има политическо, кономическо или културно надмощие в страна или регион, независимо от това, че представлява малка част (демографско малцинство) от цялото население. Този термин най-често се използва по отношение на расови, етнически, национални, религиозни или други малцинства, които имат непропорционално надмощие и власт.


[редактиране] Бележки

  1. Резюме на законодателно проучване на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на тема „Интегриране на малцинствата в образователния процес“
  2. Уикиизточник:Правна рамка по въпросите на малцинствата
  3. Правомощия на външния министър на Република България
  4. РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г.
  5. МПГПП

[редактиране] Външни препратки