Николай Райнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Николай Райнов
български писател
Роден: 1 януари 1889
Кесарево, България
Починал: 2 май 1954
София, България

Николай Иванов Райнов е виден български писател, академик.

[редактиране] Биография

Роден е в с. Кесарево, Великотърновска област на 1 януари 1889 г. Брат е на художника Стоян Райнов и баща на видния скулптор Боян Райнов, както и на отреклия се от него писател Богомил Райнов.

Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).

Главен ректор на сп. "Зеница" и сп. "Орфей". Първата му книга е публикувана "Богомилски легенди" (1912) с псевдонима Аноним. За романа "Между живота и пустинята" посветен на живота на Исус Христос е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.

Пише поезия, белетристика, култорологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).

Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.

Умира в София на 2 май 1954 г.

[редактиране] Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.