Филип Велев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип Велиев български книжовник и учител |
|
Роден: | 1818 Габрово, България |
---|---|
Починал: | 24 септември 1883 Казанлък, България |
Филип Велиев е български учител, просветник и общественик. Почти целият му живот преминава в Казанлък и е посветен на преданост към работата и на активно участие във всички важни процеси на възрожденското казанлъшко общество.
Основа на бъдещата му просветна и обществена дейност е солидното образование, което му осигуряват неговите родители - първо в гръцкото училище в Казанлък, а след това в Пловдив.
В спомените си Йоаким Груев пише, че когато отива да учи в Пловдив, Филип Велев бил там помощник на главния учител. През 1846 се завръща като класен учител в Казанлък в Калпакчийското училище.Въвежда годишни изпити, които започват с водосвет.
Според негови съвременници настоявал всеки българин да знае 4 езика: български, турски, френски и гръцки, защото: българският ще им служи между тях, турският ще служи за общуване с управниците, френският ще ги свързва с външния свят, а с гръцкия ще общуват с големите търговци.Други освен тези езици не им трябват.
Книжовната му дейност е също насочена към подобряване на образованието.Издава "Граматика гръко-българска" в Цариград през 1860г. В Казанлък съставя след 1869г. българска граматика, написва елинска граматика, превежда книги от гръцки на български език.Както твърди големият изследовател на Казанлък Матей Георгиев - най-важната негова литературна работа, която му дава място в нашата литература е преводът на Омировата "Илиада". Като част от книжовната му дейност е сътрудничеството на възрожденските вестници.
През 1870г. като представител на град Казанлък даскал Велиев е изпратен на учителския събор в Пловдив.Съборът има за цел да състави обща програма на уроците, които трябва да се преподават в българските училища.
След завръщането си с помощта на читалище "Просвещение" се заема да реализира решенията на събора.На 31 май 1870г. в Казанлък е свикан събор на учителите от околията.Съборът не само обсъдил училищната програма, изработена в Пловдив, но и била определена датата на изпитите. Съборът задължил учителите да събират и описват песни, приказки, обичаи и пр., които да изпращат на настоятелствата на читалището. С това се подпомогнало проучването и съхранението на българското народно творчество и се стимулирало сътрудничеството между най-значимите културни институции на възрожденски Казанлък - училища и читалища.
Запазена е дописка на учителя Филип Велиев до в. "Право" от 2 март 1870г. в която е отразено тържеството в Казанлък по случай основаването на Българската екзархия.Той определя това събитие като "граничен предел между преминалите и бъдещите родове на българския народ".Официалното признание за българската нация даскал Филип нарича "знаменита епоха".
Но не само духовното дело привлича усилията на Филип Велиев.Той е активен деец и на национално-революционното движение.В началото на 70те години на 19 век оформянето на ясна идеология и програма на Революционното движение е дело на Васил Левски.В Казанлък Апостолът отсяда в хана на баба Гана.
През 1871г. в стаята на нейния син Петьо Ганин е основан Казанлъшкия революционен комитет.Изследователите сочат като негови членове освен Петьо Ганин, Учителя Филип Велиев, Костадин Ваклидов, свещеник Стефан Бозав, Ботьо Папазов. Заседанията на комитета са провеждани в къщите на Филип Велиев, Ботьо Папазов и в хана на баба Гана.Но комитетът на казанлъчани не става онзи ръководен център в долината, какъвто предвиждал Васил Левски.
Още преди края на Освободителната руско-турска война старият учител Велиев се включва в изграждането на основите на новата българска държава.В първите дни на януари 1878г. са създадени местните органи на власта.Филип Велиев е назначен за председател на съдебния съвет.След Берлинския договор Казанлък е в автономната област Източна Румелия.На мястото на бившия "съдебен съвет" е създадена длъжност "Кантонален съдия", но в Казанлък тази промяна слабо се забелязва, защото дотогавашния председател на съдебния съвет Велиев е назначен на новата длъжност и като че ли положението остава същото, а само названието е друго.И в това свое поприще, както в учителската си дейност той отдава всичките си знания и опит за доброто на казанлъчани.На съдийската длъжност остава до смъртта си на 24 септември 1883г.