Малък Самоков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.
Малък Самоков | |
---|---|
Данни | |
Население: | 4 855 (2000) |
Надм. височина: | 400 м |
Геогр. положение: | 41° 49' 17 сев. ш. 27° 45' 38 изт. д. |
Пощ. код: | 39000 |
Самоков или Малък Самоков (на турски: Demirköy, Демиркьой, на гръцки: Σαμάκοβο, Самаково, на катеревуса гръцки: Σαμάκοβον, Самаковон) е град във вилаета Лозенград (Къркларели), Източна Тракия, Турция. Градът е разположен на 400 метра надморска височина в източната част на планината Странджа и има население от 4 855 души (2000 година). Наречен е Малък Самоков, за да се отличава от другия град Самоков.
Съдържание |
[редактиране] История
В 19 век Самоков е малко българско градче, чиито жители традиционно се занимават с железодобивна индустрия, за което свидетелстват и имената на града - Самоков и Демиркьой, което означава желязно село.
По време на Руско-турската война (1828-1829) на 8 август 1829 година Малък Самоков, в който има фарбика за артилерийски снаряди, е превзет от смесен отряд руски войници и 1000 български въстаници, начело с малкотърновеца Хаджи Георги.[1]
Към края на 19 век градът попада под силното влияние на елинизма и добива почти напълно гръцки облик. Според Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 100 семейства българи и 800 - гърци, които се занимават главно с въглищарство и в по-малка степен със земеделие, лозарство и скотовъдство. Българите са изгонени от Самоков в 1913 година след Междусъюзническата война.[2] Гръцките жители на града се изселват в Гърция през 20-те години на 20 век. Част от тях основават село Нео Сидирохори, Гюмюрджинско.
Забележителности на града са тракийските долмени в околностите му, както и пещерата Дупница.
[редактиране] Преброявания
- 1997 - 4 791 жители
- 1990 - 5 203 жители
- 1985 - 4 732 жители
- 1980 - 4 345 жители
- 1975 - 3 950 жители
- 1970 - 3 400 жители
- 1965 - 3 309 жители
- 1960 - 2 335 жители
[редактиране] Родени в Малък Самоков
[редактиране] Външни връзки
Κορνηλία Θεόφιλου Τζάρτου. "Αναμνήσεις από το Σαμάκοβο της Ανατολικής Θράκης" (Корнилия Теофилу Царту. Спомени от Самоков в Източна Тракия)