Пещера (град)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.
Пещера (град) | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Област: | Пазарджик | ||
Население: | 20 971 | ||
Надм. височина: | 450 м | ||
Пощ. код: | 4550 | ||
Тел. код: | 0350 | ||
МПС код: | РА | ||
Кмет | |||
Стелиян Варсанов | |||
Адрес на общинската администрация | |||
ул. "Дойранска епопея" № 17 тел.: 0350/22-01 |
Пе́щера е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до градовете Батак и Брацигово. Градът е трети по големина в областта след Пазарджик и Велинград и е административен център на Община Пещера.
Съдържание |
[редактиране] География
Град Пещера (н.в. 450 м) се намира в предпланината, на границата с Горно-тракийската низина, на 20 км. от Пазарджик, 40 км от Пловдив и на 125 км от София. На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината - с. Радилово и с. Капитан Димитриево.
[редактиране] История
[редактиране] Ранна история
Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите “Снежанка” и “Юбилейна” са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на римляни и византийци. Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на ІV век пр.н.е.
Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, българи и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура - кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: "Киево кале" "Перун", "Тъмра", "Св.Никола", "Св.Петка" и др. Няколко са предположенията за името на Пещера, но надделява това от пещерите в околностите.
Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името "Пещера" е от 1479 година. По това време Пещера е част от тимар на някой си Мустафа заедно с още 41 селища.
[редактиране] Възраждане
Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви "Св. Димитър", "Св. Петка" и "Св. Богородица" в гр. Пещера, "Св. Марина" в Пловдив, "Св. Богородица" в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.
Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 г., а читалището "Надежда" - през 1873г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски, баща на българския генерал Атила Зафиров.
В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера - Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В Опълчението участвуват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Пещера е освободена в Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава 8-ма рота на кап. Сафонов от 123-ти Козловски полк.
През 1876 г. Пещера има над 800 къщи, от които около 500 български, около 60 цинцарски и около 250 турски и цигански. През 1880 г., при първото официално преброяване на града след Освобождението, той има 758 къщи и 3871 жители, от които 2 618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето цинцари), 53 цигани и един каракачанин. 5 години по-късно населението на града е 4 704 души, а къщите - 876.
[редактиране] Заглавен текст
[редактиране] Религии
== [[Медия:Заглавен текст] == заплахарэовп ш мж оцшджн тгжрфрхпотъйп нох
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Икономиката на град Пещера се гради на няколкото индустриални завода които се намират на територията на града:
- „Биовет Пещера“ – завод за производство на антибиотици и лекарства. Силно замърсяващ въздуха в града.
- „Винпром Пещера“ – завод за производство на алкохолни напитки, известен най-вече с ракията си “Пещерска Гроздова”
- "Comyp" – завод за производство на обувки.
[редактиране] Обществени институции
- Художествена галерия “Проф.Веселин Стайков” - създадена е през 1996 година.Фонда и наброява над 350 картини, графики, скулптури, малка пластика, дърворезба и др. Във фонда на галерията се съхраняват творби на проф.Веселин Стайков, доцент Стоян Раканов, Мира Лихчанска, Тодор Хаджиниколов, Никола Димитров, Елена Грънчарова, Владимир Рилски и др.
- Ансамбъл “Славейче” – общински ансамбъл за народни песни и танци, създаден през 1995 година, наследник на ансамбъл “Здравец”.В него танцуват и пеят четери възрастови групи и обхващат над 100 деца. Имат изнесени над сто концерта в страната и чужбина. Лауреати са на много фестивали.
- Културен дом - основан през 1980 година. В клубните и кръжочни форми на културен дом Пещера участват над 250 деца. Особено внимание се отделя на развитието на танцовото и музикално изкуство и новите информационни технологии
- Читалища – на територията на община Пещера има три читалища със сто годишна история. Всички те са с много добри комплектовани библиотечни фондове.В читалищата работят над 20 форми на художествената самодейност и крубове по интереси. в които са заети на 350 самодейци. Материалната база е в много добро състояние.
- Творчески групи – в община Пещера съществуват следните творчески групи - клуб на художниците “Петър Стайков”, литературен клуб “Искри”, клуб на историците и клуб на дейците на културата. Всяка от групите участва със собствени инициативи и прояви в културния календар на общината.
[редактиране] Забележителности
Градът е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
- Пещера “Снежанка” (лятно работно време от 9 до 17:15 ч. без почивни дни, зимно от 10 до 16 ч., има печат на БТС) се намира в Баташката планина, Западните Родопи. Тази труднодостъпна пещера е наречена подземен дворец и е една от седемте най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари 1961г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името и на основание фигурите напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Дължината и е 220 м и заема площ 3130 кв.м. и има над 600 000 сталактити. Намира се на 5 км. югозападно от гр. Пещера в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м. над речното легло. Има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голямата зала, Каменната гора. Включена е в 100-те национални туристически обекти на страната. По своята пищност и красота в туристическата анкета е поставена сред 4-те чудесни български пещери - Магурата, Леденика и Съева дупка. През 1979г. е пещера Снежанка е обявена за природна забележителност годишно се посещава от около 10 000 души.
- Пещера “Юбилейна” се намира на 600 м. надморска височина. Дължината й е около 1000 м. Открита е на 12 февруари 1974г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.
- На 16 км от град Пещера се намира летовище "Свети Константин", известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир "Батак" - за летен плаж и риболов.
- Църквата "Св.Димитьр" е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 - 1831 година. Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: "Богородица Одигитрия", определена като изпълнена през 17-18 век, "Велик архангелски събор" - датирана от 1830 година, "Св.Димитър" - датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции "Богородица ширшая", "Благовещение" и някои старозаветни пророци.
- На 3 км югоизточно от Пещера се намира резерват "Купена", богат на застрашени от изчезване растителни и животински видове. Последните години самият резерват е застрашен от безнаказаната гавра с природата от страна на дървената мафия в града. Незаконната сеч е основен поминък на местните мързеливи цигански племена, които явно са намерили на кого да си плащат в общината, защото нокой не смее да им попречи. Все пак това е основния еректорат на подкупният общински съвет!
[редактиране] Музеи
Исторически музей – експозицията е разположена в 5 зали. Притежава богата колекцияот над 8 000 експоната, разкриващи живота на територията на общината от периода на неолита. През последните години особено внимание се обръща на археологията в раздел „Праистория“. Находки от този период участват в национални и международни изложби.
[редактиране] Редовни събития
6 май - Гергьовден, празник на Пещера.
Възобновено е провеждането на ежегоден събор на летовище "Св. Константин" в последната събота на месец юли. Събира хора от цяла България.
[редактиране] Личности
Учени
От Пещера и цялата община тръгват към върховете на науката и културата: 2 академика, 23 професора, 10 доцента, 3 ректора на ВУЗ, 1 декан и 2 заместник-декана. Прославят името на България учени като:
- акад. Веселин Хаджиниколов, историк
- акад. Людмил Стайков, кинорежисьор
- проф. Янко Тодоров, известен учен в античната история,
- проф. Димитьр Пасков, лекар-фармаколог, откривател на "Нивалина",
- проф. Димитьр Ранев, известен хирург
- проф. Веселин Стайков, художник, световно известен график
- проф. Никола Хаджиев, спортист - спортна гимнастика
- проф. Георги Клисуранов, дългогодишен преподавател в МГУ, София
проф. Атанас Стаматов - философ, преподавател в МГУ и СУ "Св. Климент Охридски"
- доц. Димитър Пунев, актьор и режисьор
- Катя Чукова, актриса
- Румен Григоров, ветеран на българската кинематография.
- Серафим Тодоров (р. 1969), боксьор
Политици
- Атанас Симетчиев - будител и интелектуалец
- Георги Кьосеиванов (1884-1960), политик и дипломат
- Георги Петърнейчев (р. 1949), автомобилен състезател и политик. Като кмет, ограби града и реши да стане депутата
- Георги Теохаров - политик (министър на просвещението и правосъдието)
- Григор Чешмеджиев (1879-1945), политик
- Михаил Такев (1864-1920), политик
- Никола Стоилов - политик (министър на земеделието)
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
През септември месец 2006г. отваря врати най големият комплекс в региона "HEAT", включващ дискотека, лоби-бар, ресторант-кафене, хотел.
[редактиране] Външни препратки
![]() ![]() |
---|
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |