Луций Елий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елий римски император |
|
Роден: | 13 януари 101 Рим, Италия |
---|---|
Починал: | 1 януари 138 Рим, Италия |
Луций Елий Вер Цезар е осиновен син и наследник на императорската власт на Адриан от 136 до 138 година. Той обаче умрял преди своя осиновител и никога не наследил властта.
Спорен е въпроса защо Адриан предпочел именно Елий за наследник. Има подозрения че той е негов интимен любимец или незаконен син, но повечето смятат че Адриан е търсел благонадежден и неамбициозен човек който да осъществи преминаването на властта към многообещаващия но все още млад Марк Аврелий. Елий няколко години споделял повечето длъжности на императорската власт с осиновителя си и бил натоварен с управлението на Панония.
Големите средства, похарчени за празненства по случай встъпването на Елий в длъжност обаче се оказали напразна загуба. Цезарят бил образован и вежлив, но водел лекомислен и екстравагантен живот, а най-забележителния му талант бил съчиняването на поезия. Здравето му било разклатено от туберкулоза дотолкова че при произнасянето на благодарствената реч към императора на Нова година Елий едва се крепял на краката си. Поемайки свръхдоза лекарство той починал в съня си в нощта срещу 1 януари 138. Адриан забранил публичното му оплакване поради празниците.
Неговият син Луций Вер бил определен за съимператор на Марк Аврелий от император Антонин Пий.
Римски императори | ||
Адриан (117 - 138) | Елий (136 - 138) с Адриан | Антонин Пий (161 - 180) с Адриан |
---|---|---|
Римска империя |