Бозвелийско
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бозвелийско е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, Варненска област. Старото му име е Кадъ-кьой.
Бозвелийско | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Варна |
Община: | Провадия |
Население: | 1 440 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 111 м |
Пощ. код: | 9273 |
Тел. код: | 05120 |
Геогр. положение: | 43° 6' сев. ш. 27° 28' изт. д. |
МПС код: | В |
Кмет или наместник | |
Живко Панев |
Съдържание |
[редактиране] География
Днешното село Бозвелийско лежи в равнината ,близо до устието на река Анадере.
Някога долината била често заливана ,отчасти или изцяло заблатена и обрасла с гори /лонгоз/.Затова и най-старите селища са били разположени по хълма на юг от сегашното село.Околностите били обитавани от хората в най-стари времена.Намерена е каменна брадва от 2000г.пр.н.е.На югоизток от селото ,край рекичката Учмакдере/губеща се река/под Кайнак пещера,са запазени следи от старо селище.Тук са намерени :монети,бронзова лампичка,големи гърнета,тухли,камъни от строежи. Селището е основано от траките,а по-късно става римско.През 4в. то е ограбено и изгорено от готите.
Южно от с.Бозвелийско,вляво от пътя за с.Чайка и вдясно от пътя за с. Цонево е месността"Клисаджика".Тук са намерени останки от старо селище,развалини от стара
черква,византийски монети и бронзова емайлирана икона. На същото място е имало тракийско селище,просъществувало през цялото време на старата българска държава и известно време през турско робство.След настаняването на турците по нашите земи ,период от около 50г., българите са изгонени от селото и през 1486г. тук няма изобщо българи. По-късно селото се споменава в един регистър в град Провадия с името Църковица. Недалеч от Църковица до река Анадере и разклонението на стария главен път било основано днешното село. Най-вероятно е това да е станало в края на Второто българско царство или в началото на турското робство.От тогава селото не се е местило. Какво е било българското име не е известно, но турците са го наричали Кадъ. С това име то се среща за първи път в един списък на джелепкешаните в кааза Провадия през 1573г. Всичките 30 овцевъди , които през тази година отглеждали овце за продан на държавата, били все българи, записани да продадат 485 овце. Ако се съди по някои от имената на тия хора и като се има предвид традицията/даване на овце/ жителите на с.Кадъ са били потомци на преселници от място, където е имало до известна степен гръцко влияние. Предполага се , че основателите на селото са избягали от Тракия. паднала по рано под турска власт и са дошли тук в пределите на свободното още Шишманово царство. В края на 16в. с. Кадъ сигурно е било доста голямо с многобройно за времето си население, главно българи. Разположено на кръстопът и близо до града , то не е могло да остане без турци.Още през 15в. в селото се заселват турци и техния брой се е увуличил много в периода на преднамерената турска колонизация в този край, главно през първата половина на 18в. Българите идват отново тук в 1750г.от балканските села. През 1750г. се заселва родът на Иван Баев, дошъл от с.Голица. В началото на Руско-турската война 1918/1923г. турците масово напущат селото поради страх от русите.Изглежда в края на същата война го напущат и българи,които заминават за Русия. В селото остават свободни дворни места , които по късно са заети от българи преселници от ++++++ По сведения в началото на 1930г. в с.Кадъкьой е имало 30 двора с мъже българи и гърци, турци-53 от които 40 са напуснали селото.Очевидно тези българи и гърци са били преселници +++++++, измежду които имало гърчеещи се българи. По физически черти, характер и традиции те се отличават от коренното население, а носията им е била такава каквато имат преселниците от Тракия.Макар да се считали за българи,говорили турски и турците ги наричали гагаузи. Затова и професор Милетич в края на 19в. пише: " Тук има български гагаузи и турци". На 31.12.1880г. в селото има 1080 жители, от които 363 българи, 714 турци и 3 евреи. През 1891г. Милетич дава 62 къщи гагаузи и 141 къщи турци. С църква и училище българите се сдобиват след Освобождението. От един документ с дата 14.03 +++++ се вижда , че в с. Кадъкьой през 1879г. има 38 български къщи и 47 венчила, но църква няма. Откриването на църква и училище тук може да се отнесе най-рано през есента на 1880г., като училището е било една стая към църквата. През 1903г. се построява училище с една класна стая и две по-малки.През 1903г. са записани 80 деца и има 2 учители.През 1934г. Кадъкьой получава името Бозвелийско в чест на бележития възрожденец Неофит Бозвели. ПРез същата 1934г. селото наброява 2021 жители.СТроежът на днешното училище е започнат през 1946г. и същото е довършено и предадено за експлоатация през 1950г.При освещаването му инспекторът от Провадийската околия Тотю Узунов в краткото си слово обявява, че училището ще носи името на Васил Левски. Днес в ОУ" Васил Левски" с. озвелийско се обучават над 160 деца в 10 паралелки от първи до осми клас.Религиозните храмове в селото са два-християнски и мюсюлмански. Днешната църква е строена в продължение на 8-9 години с доброволни дарения и труд на населението. Осветена е на 21.11.1938г. от поп Христо Григоров и носи името "Свети Архангел Михайл". Джамията е полуразрушена и за нея няма никакви данни.Смята се, че е построена преди повече от зоо години/към 2005г./.Читалището е основано през 1927г. и носи името "Пробуда".През годините развива богата творческа и културна дейност. Самодейните състави са печелили много конкурси и награди. И днес са запазени обичаите Бабинден, Кукеровден, Лазаруване,Гергьовден, Коледуване.