Едуард IV (Англия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Едуард IV
крал на Англия
Едуард IV
Управление 4 март 1461 - 9 април 1483 г.

прекъсване в периода 14701471

Роден 28 април 1442
Починал 9 април 1483
Предшественик Хенри VI
Наследник Едуард V
Брак Елизабет Уудвил

Едуард IV (28 април 14429 април 1483) е крал на Англия от 4 март 1461 г. до 9 април 1483 г., с прекъсване от няколко месеца в периода 14701471.

Съдържание

[редактиране] Възкачване на трона

Едуард IV е роден 28 април 1442 г. в Руен, Франция. Той е син на Ричард Plantagenet, 3-ти херцог на Йорк и Сесили Невил. Претенциите на херцога на Йорк за английската корона през 1460 г. са в основата на конфликта, ескалирал в т.нар. Война на розите (между фамилиите Йорк и Ланкастър). Когато бащата е убит в битката при Уейкфийлд, Едуард, като най-голям от живите си братя в момента, наследява тези претенции.

С помощта на Ричард Невил, 16-и граф на Уоруик ("The Kingmaker"), Едуард преодолява съпротивата на фамилията Ланкастър, успява да постави под контрол столицата и е обявен за крал през 1461 г. в Лондон. По това време Хенри VI и съпругата му Маргьорит Д'Анжу се намират в северна Англия. Едуард затвърждава позициите си с решителна победа същата година в битката при Тоутън (Towton), в която армията на Ланкастър е напълно разгромена.

[редактиране] Сваляне от власт

През 1464 г. Едуад IV се жени за Елизабет Удвил, вдовица на сър Джон Грей, загинал в битка на страната на Ланкастър. Тя има доста бедни, но амбициозни роднини от рода Ланкастър и макар да не представлява реална заплаха за позициите на граф Уоруик, бракът на Едуард IV рязко влошава отношенията им. С помощта на по-малкия брат на Едуард - Джордж, херцог на Кларънс, Уоруик повежда армия срещу Едуард IV.

Основната част на кралската армия е разгромена в битката при Еджкот Мур (Edgecote Moor), а самият Едуард IV е пленен впоследствие. Уоруик се опитва да управлява от негово име, но среща съпротива от страна на благородниците и е принуден да освободи Едуард IV. Кралят не търси отмъщение, а напротив - помирение с Уоруик и Кларънс.

Последните двама въстават отново през 1470 г., но този път са разгромени и принудени да избягат във Франция. Там се свързват с Маргьорит Д'Анжу и Уоруик се съгласява да възстанови Хенри VI, за което получава френска подкрепа, с която извършва успешно нападение по-късно същата година и принуждава Едуард IV да избяга. Междувременно братът на Уоруик, Джон Невил, 1-ви маркиз Монтагю също е преминал на страната на Ланкастър и това разпределение на силите действително не оставя друг избор на Едуард IV.

[редактиране] Възстановяване на престола

Хенри VI се връща за кратко на престола (акт, известен като "Повторното посвещаване на Хенри VI"), а Едуард намира убежище в Бургундия. Владетели на Йорк са неговият зет Чарлз, херцог на Бургундия, и сестра му, Маргарет Йоркска. Отначало Чарлз няма желание да оказва помощ на Едуард IV, но французите обявяват война на Бургундия и Чарлз променя позициите си. С помощ от страна на Бургундия, Едуард IV събира войска, за да си върне кралството.

При завръщането си в Англия, той избягва залавяне, като оставя впечатление, че претендира само за херцогството си. Градът на Йорк не го приема, но той продължава на юг, събирайки подкрепа. Брат му Кларънс осъзнава, че би имал по-добри позиции като брат на краля, отколкото като подвластен на Хенри VI и се присъединява към Едуард. В битката при Барнет (Barnet) Едуард разгромява Уоруик, а след неговата смърт елиминира оставащата съпротива от страна на Ланкастър в битката при Туксбъри (Tewkesbury) през 1471 г. Наследникът на Ланкастър Едуард Уестминстърски, принц на Уелс е убит или в битка, или скоро след това. Няколко дни по-късно Едуард IV се връща в Лондон и Хенри VI, който по това време е задържан, е убит, за да се сломи напълно опозицията на Ланкастър.

По-младите братя на Едуард IV - Джордж, херцог на Кларънс, и Ричард, херцог на Глоучестър (Gloucester) (по-късно английски крал Ричард III), са съпрузи на Изабела Невил и Ан Невил, които са дъщери на Уоруик и съпернички за голямото наследство на все още живата им майка. Кларънс и Глоучестър са в конфликт през по-голямата част от управлението на Едуард IV. Впоследствие Кларънс е заловен да подготвя заговор срещу Едуард IV и е затворен в Лондонската кула, Тауър. На 18 февруари1478 е извършена неговата "частна екзекуция" (твърди се, че е удавен в бъчва с вино).

[редактиране] Управление до края на живота

Останалата част от царуването на Едуард е спокойна, тъй като на практика родът Ланкастър е унищожен и единственият останал съперник е Хенри Тюдор, който живее в изгнание.

През 1475 г. Едуард IV обявява война на Франция и впоследствие сключва изгоден за Англия договор. През 1482 г. подкрепя опит на Александър Стюарт, брат на шотландския крал Джеймс III, да превземе шотландския престол.

Около Великден, 1483 г. се разболява, но успява да направи някои допълнения към завещанието си, най-важното от които е определянето на брат му Глоучестър за регент след смъртта му. Умира на 9 април 1483 г. и е наследен от 12-годишния си син, Едуард V.

[редактиране] Общ поглед върху царуването на Едуард IV

Изключително добър и смел военачалник, Едуард IV разгромява рода Ланкастър със серия от впечатляващи победи. Бил е популярен и способен крал и е имал много лоялни привърженици до смъртта си. По време на неговото управление в страната се възцарява закон и ред. Едуард IV е бил успешен бизнесмен и едър търговец, със сериозни инвестиции в няколко корпорации в Лондонското Сити.

Едуард IV е имал общо 10 деца от Елизабет Удвил, 7 от които го надживяват - 2 сина и 5 дъщери. Имал е многобройни любовници и поне шест незаконни деца от три от тях.

Той е един от малкото представители на рода си, починали в леглото.


Тази страница частично или изцяло, представлява превод на страницата „Edward IV of England“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите.