Потребител:Bggoldie/Лични възгледи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нет, не под чуждым небосводом,
И не под защитой чуждых крыл,
Я была тогда с моим народом,
Там, где мой народ, к несчастью был.
Анна Ахматова, 1961 г.

Изложените в Уикипедия от мен мнения са си мои, само мои, и на никого другиго. Те не ангажират другите членове на семейството ми, минали, настоящи и бъдещи работодатели, клубове по интереси, или обитаваната в момента на написването им планета. Мога да ги променям защото мнението ми еволюира, а може и защото така ми отърва - преценете сами (както на вас ви отърва).

Мненията ми могат да бъдат цитирани или възпроизвеждани по произволен начин. Доколкото GFDL не забранява произволно модифициране на чужд документ, останалите потребители имат пълното право да изопачават думите ми както намерят за добре. С цел да предпазят доброто ми име и да претендират авторството си, би следвало измененията да бъдат ясно идентифицируеми. При сериозни изменения на оригиналния ми текст си запазвам правото да отричам съпричастност към измененото копие.

Мога да повтарям или цитирам чужди мнения в опит да се солидаризирам, да оборя довод, да иронизирам, и каквото още ми скимне. Опитвам се да спазвам свободата на словото без да я превръщам в слободия, но не мога да гарантирам дали някой няма да види последната в моите думи.

Съдържание

[редактиране] Що е то Уикипедия

... и има ли то почва у нас?

Уикипедия е свободна многоезична енциклопедия в Мрежата, която се списва от анонимни и регистрирани потребители от цял свят. За мен тя трябва да бъде източник на знания и да се пише от знаещите за незнаещите.

  1. Уикипедия е енциклопедия! Като такава тя следва да съдържа енциклопедична информация и точно спорът коя информация е „енциклопедична“ е причина за много от проблемите в българската Уикипедия. Според Енциклопедия България[1], енциклопедиите „излагат в сбита и систематизирана форма най-същественото от всички отрасли на знанието и практическата дейност (обща Е.) или от определена област на знанието (специална или отраслова Е.)“.
    • най-същественото не означава да опишем пещера от 9 м[2], всяко едноклетъчно животно, всяка изпята песен или да опишем всичките 7,5-8 милиона българи;
    • тя не е обща, но не е и специализирана енциклопедия. Описваните обекти трябва да са от значение за много от специалистите и поне интересни за неспециалистите. Тесните интереси на единици специалисти следва да бъдат задоволявани в профилирани справочници или форуми (напр. клубовете на Дир.бг);
    • информацията трябва да е изложена кратко и подредено, без пространни есета или суров нечетим текст. Желателно е да не попада под ударите на крилатата фраза „пиша ти дълго, защото нямам време да ти пиша кратко“.
  2. Уикипедия е свободна и трябва винаги да остане такава. Свободата е както по отношение на съдържанието, така и на потребителите.
    • свободното съдържание е трудно за осмисляне от мнозина. Утехата е, че за разлика от кашата с двете значения на английски, на български има разлика между „свободен“ и „безплатен“. Засега Уикипедия е и двете. Злоупотребата с авторските права е недопустима, новите потребители трябва да бъдат информирани своевременно, а редовните редактори е наложително да следят за евентуални нарушения.
    • свободата на редакторите според мен следва да се разбира като свобода за допринасяне, а не като пълна слободия да пишат каквото им скимне! Мнозина разбират енциклопедичните изисквания като задължителни само за основното именно пространство. Според мен личните страници следва да описват само информацията за дадения редактор, която може да е от полза в контекста на Уикипедия. Категорично не съм съгласен с тълкуването, че личните страници могат да се ползват за какво да е, особено с употребата им като рекламни пана, страници за автобиографии или средство за пропаганда. Един от проблемите вследствие на тези разлики в разбиранията е горещия дебат за потребителските кутийки на английската Уикипедия. В българската също имаше размяна на жежки реплики, но поради малкия брой участници разрушенията не бяха толкова тежки.
  3. Уикипедия е многоезична и това е както повод за сходства, така и повод за разлики.
    • информацията или текстът от „съседна“ Уикипедия могат свободно да бъдат използвани тук с известна увереност в авторските права. За жалост тази увереност не може да бъде пълна, защото в някои подпроекти се гледа през пръсти на авторските права. Дори в английската Уикипедия и в Общомедия не всички нарушения се хващат (веднага).
    • непроверената информация от другоезична статия не става вярна само с един превод! Водени от добри намерения неопитните редактори могат да преведат измислици заедно с фактите. Копирането на препратка към източника е най-доброто решение.
    • най-големият проблем (според мен), категорично доказан през 2006-та година, е доста голямата автономност на отделните подпроекти вследствие на езиковата преграда. Имах съмнения още като гледах шаблоните с текст „... an official policy on the English Wikipedia“, но те се потвърдиха когато оплакването на Dbogdev бе върнато без разглеждане от Арбитражния комитет на английската Уикипедия.
  4. Уикипедия трябва да бъде източник на знания! Ако нямате какво да правите, моля не го правете тук!

[редактиране] Моето поведение

Активен участник съм в процеса по изтриване на статии. Защо го правя може да се прочете на отделна страничка.

[редактиране] Мнения по наболели въпроси

Някои въпроси са достатъчно наболели, дъвкани и предъвквани, та се налага обяснение на личната позиция по тях.

[редактиране] Проблеми на Уикипедия

Най-голямата сила на Уикипедия е и нейната най-голяма слабост - всеки може да редактира, наистина всеки! Ако всички хора на този свят бяха добронамерени, нямаше да знаем какво е война. Понеже доброто за едни е лошо за други и обратно, понеже не всички са добронамерени, то все пак се намират и грозни постъпки. Когато с известността на Уикипедия се злоупотребява, нещата може да загрубеят! После иди, та доказвай, че нямаш сестра.

В английската Уикипедия това вече се е случвало - първоначално създадената статия за Джон Сейгенталер Старши (en:John Seigenthaler Sr.) е била доста груба измислица. След неуспешен опит да я „поправи“ и понеже е в достатъчно добри позиции, той написва редакционна статия във вестник Ю Ес Ей Тудей (en:USA Today), озаглавена „A false Wikipedia 'biography'“.

Като не успява да реши проблема отдолу нагоре, той се обръща към добрия стар метод - отгоре надолу. Раздува достатъчно скандала и се обръща направо към Св. Джимбо. Впоследствие скандалът е описан в отделна статия в Уикипедия (en:John Seigenthaler Sr. Wikipedia biography controversy).

По-недоловима е разликата в случая с Бърнард Хайш (en:Bernard Haisch). Той недоволства, че вместо да опишат неговия 10-годишен стаж като редактор на астрофизично списание и над 100 научни публикации, внимание е обърнато на страничното според него занимание със списание за нетрадиционен научен подход към феномени като парапсихология и съобщения за НЛО. Е, за мен разликата дори е спорна: работата в слабопозната за масовия читател област на науката за мнозина ще е по-маловажна от далеч по-„познатите“ им НЛО-та. Ако същия този човек успее да намери научно обяснение на редица странни съобщения, то това може наистина да се окаже по-важната част от кариерата му. Все пак, вдъхновен от подхода на Сейгенталер, Хайш също пише редакционна статия - в Лос Анджелис Таймс (има копие на негов си сървър, „Why Wiki Can Drive You Wacky“).

[редактиране] Философии, сходни на моята

  • en:User:WMMartin - не бих могъл да го напиша толкова добре и затова само го посочвам