Анастасия Николаевна
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анастасия Николаевна Дъщеря на император Николай ІІ |
|
Родена: | 18 юни 1901 Петергоф, Руска империя |
---|---|
Починала: | 17 юли 1918 Екатеринбург, Русия |
Велика княгиня Анастасия Николаевна Романова (на руски - Анастасия Николаевна Романова) е дъщеря на императора на Русия Николай ІІ Романов и императрица Александра Фьодоровна (тяхно четвърто дете).
Родена е в Петерхоф на 18 юни (5 юни по стар стил) 1901 година. По време на Първата световна война шие бинтове за войниците. През 1917 година, заедно със семейството й е поставена под арест. На 17 юли 1918 година е разстреляна в Екатеринбург. Заедно с родителите си, сестрите и брат си са обявени за новомъченици на Русия, на юбилейния Архиерейски събор на Руската православна църква през август 2000 година. По-рано, през 1981 година, те били канонизирани от Руската православна църква зад граница.
[редактиране] По чудо спасена
Съществува легенда че княгиня Анастасия се е спасила от екзекуцията и напуснала страната. След 1920 година, множество дами в Европа и САЩ претендират върху правото да се наричат Анастасия Романова. Най-известните от тях са: Анна Андерсън и Евгения Смит. Историята за чудото на спасението на младата княгиня става много популярна благодарение на Холивуд, където е сниман знаменитият анимационен филм „Анастасия“, основан на версията на Анна Андерсън.
[редактиране] Българската версия на спасението
Има и наша версия на спасението на княгиня Анастасия и княз Алексей. Ето историята, разказана от Йорданка Трополова, в „Български Дипломатически Преглед“:
„Статията е поместена през 1995 г. в бр. 28 на старозагорския вестник „Днес“ и разказва следното: През юли 1953 г. – тогава 16-годишен ученик – Петър Христов Петров от град Каварна, попада в болницата в Балчик и лежи в една стая с белогвардееца Петър Замяткин. Опасявайки се, че няма да оживее, руснакът му поверява странна история. Като подпоручик от ескадрона за охрана на царското семейство се ползвал с доверието на Николай II. Един ден бил повикан от царя и в присъствието на военния министър и духовно лице му била поверена отговорна тайна мисия – да изведе две от царските деца – Алексей и Анастасия, и да ги скрие в родното си село близо до Одеса, докато дойде специален пратеник да ги вземе, ако нещата „се оправят“. Дали му пари, злато и скъпоценности и той отвел децата, преоблечени като селянчета. Но последвал разстрелът на царското семейство, пратеник така и не дошъл и тъй като било опасно да останат в Русия, решили да избягат с кораб, отплаващ от Одеса за Александрия. В последния момент на пристанището пристигнала червена кавалерия и започнала стрелба по пътниците на палубата (той предполагал, че целта била Анастасия). Куршумът прострелял кучето, което тя държала на гърдите си, а нея само ранил. След много митарстване – от Турция в Сърбия и оттам в България – пристигнали в София. Тук момчето се разболяло и го настанили в болница, където Замяткин се сближил със заможен пациент от Казанлък. Той предложил да настани бездомниците в къща на свои познати в село, близо до Казанлък (Замяткин обаче не споменал името на селото).“