Юлиан Апостат
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлиан римски император |
|
Роден: | 331/332 Константинопол, дн. Турция |
---|---|
Починал: | 26 юни 363 Ктезифон, дн. Ирак |
Флавий Клавдий Юлиан (на латински: Imperator Caesar Flavius Claudius Iulianus Augustus), наричан от християнската историография Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник), е римски император от 360 до 363 година и племенник на император Константин I Велики.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Като дете Юлиан станал свидетел на убийството на семейството си, поръчано от чичо му Констанций II, който през 337 г. станал император. Както самият Юлиан споделя, от този момент се зародил скептицизмът му спрямо християнството. Той и брат му Гал, били отгледани в имението Мацелум.
По време на обучението си в Атина, Юлиан се запознал с Грегорий Назиански и Василий Велики, които по-късно станали епископи и християнски светци.
[редактиране] Възкачване на трона
След като Гал бил провъзгласен за Цезар на Изтока през 351 г. и екзекутиран от Констанций, Юлиан бил повикан в императорския двор в Милано, където му била дадена титла Цезар на Запада, а Констанциевата сестра Елена му станала съпруга.
В следващите години Юлиан воювал срещу нахлуващите в Империята германски племена. Той върнал Кьолн под имперска власт през 356 г., отблъснал алеманите и пленил вожда им Хнодомар при Страсбург подсигурявайки имперската граница по река Рейн за следващите петдесет години. През 360 г. Констанций му заповядал да изпрати галските си отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвикало бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон. Гражданската война била избегната единствено благодарение на смърта на Констанции.
[редактиране] Управление
При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император Константин I да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани, а поклонниците в тях — избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещенници и църкви. Последните той присмехулно нарича „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия Исус Христос наричал просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към езичеството Юлиан е наречен „Отстъпник“.
В своя едикт за толерантността от 362 г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в Антиохия храмът на Аполон бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.
Според източниците, император Юлиан загива в битка срещу Сасанидска Персия. Уверен в победата си той влязъл в бой без доспехи и бил фатално ранен от копие. Според съвременника му Ливаний, императорът бил убит от свой войник — християнин, по религиозни подбуди.
Популяраната фраза "Ти победи, Галилеянино !", Юлиан никога не е изричал. Това са думи на Теодорети, написани век след смъртта на императора, а фразата нашумява покрай произведението на викторианския поет Algernon Swinburne "Химнът на Прозерпина", издадено през 1866 г.
[редактиране] Творчество
Написаното от него, дори само това, което е устояло на християнския набег, не е никак малко. При това повечето е създадено в годините на административна заетост, последните от живота му. Енергичен и пламенен, той твори бързо, за деня. Квалификацията публицистика би могла да изглежда вярна, отнесена не само към писмата му. Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете речи „Към царя Слънце" и „Към майката на боговете". Други две, които оборват възгледите и начина на живот на киници, са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод — след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири — едната писана в Константинопол в 361 г. и наречена „Цезарите", представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено Константин I, а другата, създадена в началото на 363 г. в Антиохия и озаглавена „Враг на брадите", дава отговор на критиките, с които бил посрещнат от силно похристиянчената Антиохия между другото и за това, че по подражание на Адриан, пионера на елинската култура във II век, Юлиан носел брада. За съжаление между унищожените творби е по-голямата част от съчинението му „Срещу галилеяните", написано въз основа на документи и раннохристиянски източници, на свой ред също недостигнали до нас. Сборникът с частни писма образува най-живата част от неговото писмено дело. Най-ранните са писани в последните години на Юлиановото цезарство в Галия, а най-късните са от времето на престоя му в Антиохия, преди да се отправи към гибелта си на изток.
Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор Гор Видал, написан през 1964 г.
[редактиране] Външни препратки
Римски императори | ||
Констанций II (337 - 361) | Юлиан (361 - 363) | Йовиан (363 - 364) |
---|---|---|
Римска империя |