Яна Язова

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Яна Язова
българска писателка
Родена: 23 май 1912
Лом, България
Починала: 9 юли 1974
София, България

Яна Язова в псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева.

Съдържание

[редактиране] Биография

Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Дядото по майчина линия на Язова се е казвал Стойко Христов Бешикташлиев от Калофер. Забележете Христов. Баща му е Христо. А сега направете логичната връзка с описаният от Захари Стоянов в “опита” му за биография на Христо Ботев случай във воденицата накрая на Букурещ. Само, че трябва да заместите името на другия спътник от Христо Карловчанинът на Христо Калоферчанинът . Той е прадядото на Яна Язова, той е на снимката до Левски и най-накрая той е вуйчо на Ботев. Казвал се е Христо Стоев Дрянков. Неин родственик е българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Вяра и живот“ и др. Заедно с Александър Балабанов издава през 1941–1943 списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Нейното убийство на 9 юли 1974 год. от ДС съвсем не е случайна. Тогава на Бузлуджа проехтяват първите взривове за строителството на един огромен паметник.

[редактиране] Критически бележки

Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи — рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот — историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към историческото време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.

[редактиране] Любопитни факти

Обществена тайна е, че Яна Язова е протеже и любовница на проф. Александър Балабанов. Той е неин покровител и меценат, почти целият и живот преминава в неговата сянка. Той осуетява сватбата й и всичките й опити да се откъсне от него са неуспешни. Мистерията около смъртта й е наистина голяма, но се съмнявам, че не се знае, кой е извършителят на това грозно убийство (Яна Язова е убита в жилището си в София, а трупът е оставен да се разложи, за да се заличат следите на престъпника). Под покровителството на проф. Ал. Балабанов Яна Язова си позволява някои дързости — обижда Дора Габе и другите жени, членове на Съюза на Българските Писатели. Интересна е също и "смъртта" на романа „Левски“. След като ръкописът е откраднат, П. Величков се заема да издири крадеца. Тодор Живков привиква Величков при себе си и заявява, че романът ще бъде издаден, но крадецът няма да се закача. Яна Язова е псевдонимът, който проф. Ал. Балабанов дава на писателката. Все още мистерията около смъртта на Яна Язова не е разкрита!

[редактиране] Произведения

[редактиране] Стихотворения

  • През зимата — първата публикация (1930)
  • Циганка (1931)
  • Яз (1931)
  • Дъждовни капки (1937)
  • Кошмар
  • Маска
  • Ние - тука...
  • Неверница
  • Плътта
  • Октомври
  • Дърво
  • В тинята
  • Скръб
  • Гамени
  • Вълни
  • В нощта
  • Рози
  • Много късно
  • Край канала
  • Снежни думи
  • Мъгла
  • Бедни думи

[редактиране] Романи

  • Ана Дюлгерова (1936)
  • Капитан (1940)
  • Александър Македонски (1944)
  • Война (1945-1946-2001)
  • Голямо и малко (1946-2003)
  • Левски — първи том от трилогията „Балкани“ (1987)
  • Бенковски — втори том от трилогията „Балкани“ (1988)
  • Шипка — трети том от трилогията „Балкани“ (1989)
  • Соления залив
  • Мойра — епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов (състав., предг. и бележки Цв. Трифонова — 1996)

[редактиране] Поезия

  • Язове — дебютна стихосбирка (1931)
  • Стихотворения — стихосбирка (1931) подлежи на проверка!
  • Звезда на моряка — стихосбирка (1932) подлежи на проверка!
  • Бунт — стихосбирка (1933-1934)
  • Кръстове — стихосбирка (1934)
  • Сноп ІІ — сборник стихове (1937)
  • Лица в черти, стихове и колелца (1941)

[редактиране] Разкази

  • Герой — детски сборник (анималистичен бисер) (1941)
  • Коледен сън на един гащат петел — библейски опус
  • Златната ръка на Света Богородица — библейски опус
  • Първото червено яйце — библейски опус
  • Последният приятел — анималистичен бисер
  • Златан козарят

[редактиране] Драми

  • Последният езичник — в 3 действия (1940)

[редактиране] Приказки

  • Приказка за морето — детска приказка

[редактиране] Афоризми

  • Сол и пипер — 500 афоризми и 50 карикатури на Балабанов (1963)
  • Златни искри на съдбата — 272 афоризма (1963)

[редактиране] Източници

  • „Речник по нова българска литература (1978–1992)“, Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова.
  • Афоризми, сентенции. ЦДА, ф. 1 400, оп. 1, а. е. 57.
  • Шопенхауеровото ръкописно наследство. „Оракул“ от Грациян (прев.). ЦДА, ф. 1 400, оп. 1, а.е. 77.
  • ЯНА ЯЗОВА. Язове, С., 1931
  • ЯНА ЯЗОВА. Кръстове. С., 1934

[редактиране] Външни препратки