Леон Даниел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Леон Даниел
български театрален режисьор
Роден: 17 февруари 1927
Русе, България

Леон Аврам Даниел е български театрален режисьор.

Роден е на 17 февруари 1927 г. в Русе. Завършва режисура при П. К. Вейсбрем и Н. Н. Галин в Ленинградския държавен театрален институт (1952). Режисьорският му дебют е „Еснафи“ от Максим Горки в Драматичен театър - Русе (1952).

Работи в Драматичен театър - Русе (1952-1957), в Драматичен театър - Бургас (1957-1960), в БНТ (1960-1961), в Театър „Българска армия“ (1961-1963; след 1982), в Театър „Народна сцена“ (1963/1964), в Студия за хроникални и документални филми (1964-1965), в Театър на поезията и естрадата (1965-1968), в Драматичен театър - Враца (1968-1971), в Държавен музикален театър (1972-1978), в Театър „София“ (1978-1982), художествен консултант на Драматичен театър - Пазарджик (1981-1986), в Народен театър „Иван Вазов“ и т.н.

Режисьор е на игралния филм "На чисто" (1973), на документални филми и телевизионни предавания. Негови спектакли са участвали в български и чужди фестивали, гостували са в чужбина. Носител е на множество награди.

Автор е на много студии и други публикации, а също така и на книгите: "Театър и здрител" (С., 1964); "Пътешествие в театъра" (С., 1975); "Театрални есета" (С., 1979); "Чекмеджето на режисьора" (С., 1988); "Игрите. Есеистична проза. (Опит за мемоари)" (С., 1997).

Баща на художника Андрей Даниел и на поетесата Ида Даниел.

През март 2003 президентът Георги Първанов връчва орден „Стара планина“ първа степен на Леон Даниел за цялостен принос към българската култура.

[редактиране] Постановки от 90-те