Ефрем Каранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ефрем Каранов
български фолклорист
Ефрем Каранов
Роден: 28 януари 1952/1853
Кратово, днес Република Македония
Починал: 6 декември 1927
Кюстендил, България

Ефрем Цветков Каранов е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, академик на Българската академия на науките.

[редактиране] Биография

Ефрем Каранов е роден в град Кратово, Македония в 1852 или по-вероятно в 1853 година в семейството на кратовския чорбаджия Цвятко Стоянов от село Гайранци. Учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1866 - в българското училище в Цариград. След това завършва гимназия и учи славянска филология в Новоросийския университет в Одеса, Русия. В Одеса започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали. Там се запознава и със Стефан Стамболов. Подготвя сборник с народни народни песни, част от който излиза в „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). В 1875 Каранов става дописен член на БКД. В същата година се връща в родината и става учител в Щип. След Руско-турската война се мести в свободна България и учителства в Кюстендил, Самоков и София. Установява се в Кюстендил и развива активна обществена и научна дейност - основател е на местното читалище и музей. В 1884 година става действителен член на БКД.

В 1895 година Каранов основава революционен в Кюстендил, който е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев. След неуспешния опит за въстание в 1895 година и разцеплението във Върховния комитет Каранов се ориентира към Вътрешната организация. Каранов поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов.

Ефрем Каранов умира в Кюстендил в 1927 година. Академик Ефрем Каранфилов е негов внук.

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Източници