Видинско евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Видинското евангелие е написано малко след Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско четвероевангелие) във Видин по поръка на царица Ана - съпругата на Иван Срацимир, владетел на Видинското българско царство.

Негов автор е Ромил Видински, който се е придържал към езиковите стандарти на Търновската школа - изписано е в търновски уставен шрифт. Известно е още и като Четвероевангелието на митрополит Данаил. Смята се, че - за разлика от това на Иван Александър - е богослужебна книга, главно защото е бедно на рисунки, а и в Четвероевангелието на Иван Александър е споменато, че то се чете, докато човек е "у дома".

Видинското четвероевангелие е сред деветте ръкописа, добити от лорд Кързън по време на посещението му в манастира "Св. св. Петър и Павел" в Света гора в началото на 19 век (манастирът е гръцки, но притежава голяма сбирка от български ръкописи).