Кърлеж
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кърлеж е общото име за малки паякообразни, разред акари (Acarina). Кърлежите са паразит, хранещи се чрез кръвосмучене от бозайници, птици, а в някой случаи и влечуги и земноводни. Те са важен вектор за разпространението на много болести. Всеки кърлеж има четири чифта крачета. Двата чифта предни крачета са снабдени с вендуци, а двата чифта задни крачета - с дълги власинки. У мъжкия кърлеж и на последния чифт крачета също има вендуци, които спомагат за прикрепването му при копулация. Истинският паразит е женският кърлеж. След оплождането той си пробива малки тунелчета /галерийки/ в най-горния слой на кожата, в който снася по 24 яйца с големина 0,10 - 0,16 мм. Към третия - седмия ден те се превръщат в ларви, а до 17-тия ден - в нимфи, които вече са способни да пренасят заразата. Това става при спане в общо легло, при полово сношение, чрез белъо и други заразени предмети. Впиват се със зъби в тялото. Най-добрият и сигурен начин за тяхното отстраняване е лекарска намеса.