Немски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Немски
Говори се в: Германия
Австрия
Швейцария и 38 други страни
Район: Западна Европа и др.
Общ брой говорящи: 120 милиона
Ранглиста: 9
Класификация Индоевропейски

 Германски
  Западногермански
   Горногермански
    Среднонемски
     Източен
      Немски

Официално положение
Официален език на: Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн и Белгия
Контролиран от:
Кодове на езика
ISO 639-1 de
ISO 639-2(B) ger
ISO 639-2(T) deu
SIL GER

Немският език (Deutsch на немски) принадлежи към западната група на германските езици. Говори се главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн,Люксембург, Южен Тирол (Südtirol) в Италия, Източните кантони на Белгия и южна Дания, части от Румъния, в Елзас и част от Лотарингия във Франция. Освен това в няколко бивши колониални владения на тези страни, като Намибия, има значителни немскоговорящи общности. Немскоговорящи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде ду Сул, Санта Катарина, Парана и Еспириту Санту.


Немският език е роден език на 101 милиона хора. Говорим език е на общо 121 милиона и стои на 9-то място по разпространение в света.

През ранното средновековие думата «тойч» (от германското thioda, thiodisk за «народ»), обозначава племената, кото не говорят на латински или романски езици. До 9 век за обозначаване на езика се е използвало по-старото «франкски / езика на франките». На този език е говорил Карл Велики (748-814 г.). Скоро след това елитът на западните франки приема романския език на местното население (сегашна североизточна Франция). Лингвистиката различава между "долнонемски" и "горнонемски" език, с което се обозначава географското разпространение на двата главни идиома.

Развитието на съвременния литературен немски език (Hochdeutsch) става на базата на "горнонемския език", наричан също Hochdeutsch. С течение на времето той се изменя постоянно и малко или повече кодифицира. Разделя се главно на 4 исторически периода:

  • 750-1050 г. — стар
  • 1050-1350 г. — средновековен
  • 1350-1650 г. — ранно нов
  • от 1650 г. — нов

През цялото средновековие, за разлика от съседните страни, немските земи са политически много разпокъсани, което води до образуването на съвсем различни диалекти. Началото на стандартизирания немски език се търси в "средновековния горнонемски" (Mittelhochdeutsch) на придворната лирика около 1200 г. (на пътуващите от двор на двор трубадури), но при наличието на една оромна маса от аналфабети, основите на стандатизирания литературен немски език се поставят едва през късното средновековие и особено през ренесанса, когато все още, а и дълго след това, в учените европейски кръгове продължава да доминира латинският език. Не малка роля играе при това и първият пълен превод на Библията на "горнонемски", направен от протестантския реформатор Мартин Лутер, излязъл за пръв път в печат през 1534 г.

Първият голям немски речник е този на Йохан Кристоф Аделунг от 1781 г. През 1852 г. братята Якоб Грим и Вилхелм Грим започват с издаването на многотомния «Немски речник», чийто последен том излиза в печат едва в 1961 г. По същото време пишат класиците на немската литература Гьоте и Шилер. Нормирането на правописа се извършва главно през 19 век, особено по времето на Втория райх, когато Германия е обединена и Берлин, не на последно място протестантската администрация на Бисмарк, уеднаквява и административния език. Исторически се налага накрая «горнонемският» език на протестантската северна Германия и както в другите страни литературният език на класиците от 19 век.

От 1880 г. насам постоянно излизат в огромен тираж и в нови редакции речниците на Конрад Дуден, които са познати под краткото название «Дуден». Макар че те не са признати със специален закон, те имат почти безспорен авторитет. През 1996 г. Германия, Австрия и Швейцария приеха политическото решение за реформа на правописа, която особено в Германия не се прие всеобщо. Някои издателства и автори продължават и досега да ползват «стария» правопис.

Между Германия, Австрия и Швейцария не съществуват проблеми с кодифицирания немски език. Във връзка с много по-късното кодифициране на някои езици в света, например на писмен македонски език, интересен е опитът на либералната Швейцария, която има немскоезично население, сравнимо по численост с това на България и Р. Македония взети заедно.

Официални езици в Швейцария са немски (близо 64 % от населението), френски, италиански и реторомански. Преобладаващата част на немскоезичните швейцарци говорят помежду си на стотици диалекти, познати под общото наименование «швейцарско-немски» (Schweizerdeutsch или Schwyzerdütsch). Някои от тези диалекти са толкова различни един от друг, че самите швейцарци не се разбират помежду си. В такива случаи и при контакт с германци или австрийци, швейцарците говорят на стандартния "горнонемски", на който пишат разбира се и швейцарските автори, например Макс Фриш. Въпреки това през последните десетилетия се наблюдава тенденцията да се говори и пише все повече на «швейцарско-немски», например в училищата, по телевизията и в печата. На базелски градски диалект например се говори само в гр. Базел. Там той се среща по реклами, във вестниците и в радиото. По необходимост в телевизионните програми, които се излъчват както в страната, такаи в немскоговорящите страни, речта на лицата, говорещи на диалект се превежда синхронно с «пълзящи» надписи. Учители обръщат внимание на факта, че все повече ученици не владеят литературния немски език. Не малко швейцарски интелектуалци се опасяват, че такова развитие довежда до откъсване от общата голяма немска литература и култура и накрая до провинциализъм.


Съдържание

[редактиране] Фрази

Български Немски
Здравей! Hallo
Здрасти! Tag
Добро утро! Guten Morgen
Добър вечер! Guten Abend
Лека нощ! Gute Nacht
До скоро! Bis bald!
Довиждане! Auf Wiedersehen
Довиждане! (използва се в
южна Германия и Австрия)
Auf Wiederschauen!
Дочуване! Auf Wiederhören
Чао! Tschüss!
Благодаря Danke!
Благодаря много Vielen Dank!
Да Ja
Не Nein
Вие как сте? Wie geht es Ihnen?
Те как са? Wie geht es ihnen?
Как си? Wie geht es dir?
Как e? Wie geht es?
Обичам те. Ich liebe dich.
Колко струва това? Wie viel kostet das?
Искам чаша кафе! Ich will eine Tasse Kaffee!
От къде идвате? От къде сте? Woher kommen Sie?
Идвам от България Ich komme aus Bulgаrien.
Kann ich Ihnen helfen? Мога ли да Ви помогна?
Wer ist das? Кой е това?
Was ist das? Какво е това?
Guten Tag. Добър ден
Woher kommst du? От къде си?
Auf Wiedersehen Довиждане
Wie alt ist er? На колко години е той?
*Was machen die Kinder? Какво правят децата?
Übersetze ins Deutsche! Преведи на немски
Was sind deine Hobbys? Какви са вашите хобита?
Woher kommen Sie? Откъде сте?
Was arbeiten Sie? Какво работите?
Ich studiere an der Uni. Аз уча в университетa
Wofür interessierst Du Dich? От какво се интересуваш?
Herzlich willkommen! Добре дошли!
разбирам Ich verstehe.
разбира се selbstverständlich
естествено natürlich
аз ich
ти du
той er
тя sie
то es
ние wir
вие ihr
те sie
майка Mutter
баща Vater
баба Großmutter, Oma
дядо Großvater, Opa
чичо Onkel
леля Tante
Говорите ли немски? Sprechen Sie Deutsch?
aз съм ich bin
На колко години сте? Wie alt sind Sie?
цигулка Geige
жалко schade
сирене Käse
яд Zorn
така, тъй,толкова so
малко wenig
много viel
добре gut
часовник Uhr
риба Fisch
понеделник Montag
вторник Dienstag
сряда Mittwoch
четвъртък Donnerstag
петък Freitag
събота Sonnabend, Samstag
неделя Sonntag
седмица Woche
година Jahr
век Jahrhundert
кой wer
какво was
как wie
къде wo
кога wann
очила Brille
вратовръзка Krawatte
преподавам lehren
уча lernen

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

По материали на немската Уикипедия