Рилска грамота

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рилската грамота е хрисовул, издаден от канцеларията на цар Иван Шишман (1371-1393) на Рилския манастир.

Грамотата е издадена на 21 септември 1378 година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман. Писана е на пергамент с размери 130х22 см. с полуустав.

С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на Второто българско царство. В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица - севасти, съдии, практори, примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори, комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии, находници. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава[1]. Сведенията в нея дават представа и за границата между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години на 14 век[2].

За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов през 1845 година, следван от Г. Илински (1911), Йордан Иванов, Иван Дуйчев и други. Съществуват и мнения (Георги Баласчев, Владимир Мошин, Валери Стоянов), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове.

Грамотата се съхранява в музея на Рилския манастир.

[редактиране] Бележки

  1. Андреев, Михаил. Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право, София 1965, с. 95-96
  2. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, с. 180, Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 171-173

[редактиране] Литература

  • Дуйчев, Иван. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година, С. 1986
  • Ильинский, Г.А. Грамоты болгарских царей, Москва 1911, с. 24-26
  • Даскалова, Ангелина и Мария Райкова, Грамоти на българските царе, София 2005, с. 10, 44-46 и др.