Потребител беседа:Phips/Основно пространство/2006+
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Кактус, или за качеството на статиите
Сложил съм я кактус не за да се обсъжда или гласува, защото ако някой наистина вземе да гласува и обсъжда ще си умра от смях. А да привлека за пореден път вниманието на по-интелигентните администратори да не се подминават глупости, а да се трият още докато са пред погледа. Текста от тази статия може единствено да се спори дали е за Уикипедия:Хумор или Уикипедия:Сълзи. На мен лично хич не ми е смешно, а направо изтръпвам като вида статия от подобен род, както имаше навика да прави дори една от администраторките "Лилията е цвете." и други подобни бисери. Поздрави. --The Engineer 02:24, 6 май 2006 (UTC)
- Да, аз видях и за ананаса, че си номинирал. Не подходих по същество, а до недублирането на процедури.
--Phips 02:52, 6 май 2006 (UTC)
И за Крокодил, и да не беше машинен пак е страховита глупост, поне в енциклопедия не трябва да стоят изречения от рода крокодила е голям гущер.--The Engineer 15:45, 14 май 2006 (UTC)
[редактиране] медицина вместо физика в Уелнес процедури
Виж en:Wellness и Wellness, за да разбереш защо предпочитам пренасочване към медицина. Може да имам примерно рак, ама ще ми е кеф три голи мадами да ми правят масаж с мед. Т.е. лекуваме не тялото, а духа. -- Златко ± (беседа) 18:55, 6 май 2006 (UTC)
- "При човека определението за здраве е съвкупност от физически, психически и социален комфорт" - Статия за Здраве. Мисълта ми е, че влияят на психическия комфорт, което пак е човешко здраве. Това го чух на една лекция по Социална медицина. А това от англ. Уики освен да се обвърже с "нетрадиционната медицина"?--Phips 19:48, 6 май 2006 (UTC)
[редактиране] Софтуер >/= програми
Програми или мекуеър
Подозирам, че все някога си срещал този термин (или така), и не успявам да разбера защо защитаваш английско-българския мелез (пак вариант). И понеже съм го писал много пъти, но е било преди да се включиш към проекта (и може още да не си ми чел излиянията) - Google е правен за "търсачка", а не за "броячка". Бройките там са само ориентировъчни и не много верни, камо ли пък да трябва да са меродавни. Поздрави, Златко ± (беседа) 23:34, 13 май 2006 (UTC)
- Това, което написах, за да обоснова възпротивяването си, не беше продиктувано и дори не взимаше предвид количествен критерий. Продължавам да мисля по същия начин, а именно, че софтуер е по-широкото понятие. (Писал съм, че в него влизат и дефинициите, които не са програми). Поздрави, --Phips 08:00, 14 май 2006 (UTC)
- Всъщност аз и за дефиниции имам българска думичка - определения
. Разбира се не мога да те накарам да я предпочиташ, особено ако по цял ден ти се налага да говориш на английски. Не знам дали имаш нерви да изясним кое какво съдържа и дали да търсим съответствия между двата езика. Поздрави, Златко ± (беседа) 16:37, 14 май 2006 (UTC)
- Ами всъщност не се чувствам достатъчно навътре, за да изяснявам. Затова се доверих и на чуждите Уикита. А за дефинициите, имах предвид вирусни, май не бях чувал да им казват определения, въпреки, че сигурно не е грешно. Няма смисъл да се отклоняваме в момента около тази чуждица, а по същество: дали едни списъци с код (предполагам), които казват, това, това и това е вирус, който код не е изпълним, а само информация, спадат към програмите, макар че със сигурност спадат към софтуера.--Phips 16:56, 14 май 2006 (UTC)
- Ясно, т.е. ти говориш точно и конкретно за Virus Definition File. там широтата на използваните термини е доста безбрежна (определния, модели, сигнатури, бази от данни и мн. др.), без да има ясно открояващ се победител. Ще трябва да се приложи НГТ-принципа в цялото му великолепие и да опишем в половин страница основния набор от имена за едно и също нещо.
- И аз ти го давам просто като пример за неща, които не са програми, но са софтуер.--Phips 12:22, 15 май 2006 (UTC)
- Ако не е код тогава е данни. В този смисъл антивирусните дефиниции не са софтуер. Иначе и документите писани с текстов редактор излиза, че са софтуер. Борис Йорданов
- Това е малко стара дискусия и конкретният повод вече е разрешен. Според английското Уики и данните са софтуер. Вж. третия абзац. Немците направо си го казват: При разговорната реч понякога под софтуер се имат предвид само активните данни, тоест използва се за изпълними компютърни програми, така пасивните данни отпадат. Но ние не държим на разговорното значение, нали?--Phips 21:16, 31 май 2006 (UTC)
- Че на кое друго да държим? :) Кой нарича текстовите си файлове, бази, презентации, музика, филми софтуер?!? Щом сте го решили вече...Борис Йорданов
- Ние (аз) сме го решили, решено е и по конкретния повод (името на една категория) за конкретния момент, но ние (Уикипедия) винаги има място за коригиране на невярната научна информация и нашето (моето) мнение не е задължително меродавно. --Phips 18:19, 1 юни 2006 (UTC)
- Това е малко стара дискусия и конкретният повод вече е разрешен. Според английското Уики и данните са софтуер. Вж. третия абзац. Немците направо си го казват: При разговорната реч понякога под софтуер се имат предвид само активните данни, тоест използва се за изпълними компютърни програми, така пасивните данни отпадат. Но ние не държим на разговорното значение, нали?--Phips 21:16, 31 май 2006 (UTC)
- Ако не е код тогава е данни. В този смисъл антивирусните дефиниции не са софтуер. Иначе и документите писани с текстов редактор излиза, че са софтуер. Борис Йорданов
- И аз ти го давам просто като пример за неща, които не са програми, но са софтуер.--Phips 12:22, 15 май 2006 (UTC)
- Аз се отплеснах на по-общата тема - програма срещу software. Все пак антивирусните програми са само малко подмножество от всички програми, и за мен ще е още по-безсмислено да имаме подкатегория "XXX софтуеър" в категория Компютърни програми. Поздрави, Златко ± (беседа) 20:59, 14 май 2006 (UTC)
- Ама категорията също правилно и обобщаващо се казва Софтуер, а не Компютърни програми.--Phips 12:22, 15 май 2006 (UTC)
- За теб спора може и да е разрешен, но не съм убеден как да споделя мнението ти. Цитирайки думите ти по-горе, ти се „доверяваш на чуждите уикита“, но пропускаш да преведеш на български термините. Опитах се да обясня, че software = програмен продукт и видимо не успявам. Да беше погледнал в речник: примерно Уебстър твърди „компютърни програми, програмно осигуряване“
- Явно в твоята вселена програмите са подмножество на software-то, но в Мати Болгария има дори програми, които не са software (и точно затова се нуждае от уточнението компютърни). А „правилното и обобщаващо“ е трудно да се промени, ти си приел даден псевдо-факт като гравиран върху камък и аз нямам шансове да го променя. Поздрави, Златко ± (беседа) 21:32, 31 май 2006 (UTC)
- Какво искаш да кажеш сега? Ясно е, че като говорим за компютърен (на ЕИМ, а не само на персонални) софтуер и хардуер, ще става дума за компютърни програми. А като говорим за компютри, нормално е да поглеждам назапад, а не към майка ти българска, защото не тя се води водач във водещите технологии. Караш ме да стигам до крайност, за да стана ясен, да правя радикални генерализации: в компютъра освен хардуер и софтуер друго няма. Хардуер е, както е прието да се казва, всичко, което можеш да ритнеш. Следователно, всичко нематериално е софтуер. Информацията на компютъра е компютърния софтуер, което не е тъждествено с изпълнимото в софтуера. Компютърните информационни науки не разглеждат само програмите, но и 1) операционния софтуер (операционната система и свързаните с нея данни) и 2)пасивния софтуер (бази от данни, дефиниции, групирани в неизпълними файлове). Не знам какъв пуризъм те е обхванал, че искаш да изтрия лазерно гравираното в каменната си глава посредством 2 стабилни енциклопедии с милиони редактори и да се предоверя на един неспециализиран речник, който ти не четеш както трябва (the entire set of ... рrograms, procedures, and related documentation associated with a system и само специфично, тоест по-тясно, жаргонно: програми). Хубаво, че не се изразявам грубо :)--Phips 21:58, 31 май 2006 (UTC)
- „Два остри камъка брашно не мелят“. Ако ти се губи подходящата дума можеш да потърсиш при колеги-уикипедианци, сигурно ще я намериш
. А понеже съм по-дРЪт, при мен са го гравирали по допотопната метода с чука и мамата
.
- Дай и аз да ти подчертая: the entire set of ..., кое остава да е в повече? Ако трябва да спорим с английски термини - освен hardware и software, там има още firmware и microprogram, а ми е трудно да предположа къде ще класифицираш специализираните ИС. Ако искаш да си доволен, че ме хващаш натясно - не знам наложен превод на firmware, защото термина е относително нов. Всичко останало е по-дърто от машините, проектирали Восток 1 и си има термин на български! Няма да успея да ти повярвам за „милионите редактори“ просто, защото всичкото българин, живяло някога и пипало ЕИМ са по-малко. Твоя „операционен софтуер“ в каменната ера му викахме „системно програмно осигуряване“, а на „пасивния софтуер“ си му викахме кратичко „данни“. На „дефинициите“ освен определения викахме още „константи“ и като измрем ще спрем да им викаме така. Майната му, не се коси оти че ти мине. Поздрави, Златко ± (беседа) 23:01, 31 май 2006 (UTC)
- Всъщност аз и за дефиниции имам българска думичка - определения
Абе той спорът е ясен, още преди да е започнал. Ти искаш да преведеш всичко, включително софтуера като програми, а аз виждам в него обобщаващо понятие. Въпросът е обаче, кой е прав. (На мен лично моите доказателства ми изглеждат по-убедителни.) Може би трябва да потърсим някой независим. Фипс.
[редактиране] Речници, предложени за изтриване
Знам, че няма да те убедя, но се опитвам да разбера какви са мотивите ти. В едното изречение статии са допустими, ако книгата е известна. В следващото изречение ще даваме светлина на тези книги. Кое е първо - кокошката или яйцето, известността на книгата или статията за нея? Поздрави, Златко ± (беседа) 22:07, 22 май 2006 (UTC)
- Това, че няма да си променя мнението, изглежда доста сполучливо като твърдение. Причината е в това, че първо интуитивно/ емоционално съм преценил и после съм се аргументирал, колкото да има нещо. За разлика от преценката по критерии, този начин е по-трудно доказуем и оборим. Без да съм си чел мнението поддържам 2 твърдения. 1., Статия за речник, не бива да бъде изтривана само за това, че е описва съществуващ език, тъй като всички книги се основават на хората, а статии за книги са допустими. 2. Тези речници са значими според мен. Те са в поле, което поражда спорове и се предполага развитие. Поради това, информацията за тях важна и следва да присъства в Уикипедия. // Статията е от типа на списъците, макар и наченат. // Не знам, дали не съм и малко пристрастен. // Сега ще погледна какво съм написал. // Уикипедия несъмнено е средство за информация, а оценъчното твърдение е "оригинални речникови трудове". Поздрави, --Phips 16:40, 23 май 2006 (UTC)
Казваш, че трябва да се сложат на статията за Македонския език. Но на същото основание трябва да се сложат и на статията за българския език. Тогава ще се повтаря информация.--Phips 13:32, 25 май 2006 (UTC)
- Никой не поставя под съмнение съществуването на българския език, така че няма защо да се слагат тези речници в неговата статия. --V111P (беседа) 00:58, 30 май 2006 (UTC)
- Тук разсъждаваш погрешно според мен. Явленията не попадат в енциклопедията, защото са спорни; наличието на контроверсия не е квалифициращ признак за допустимостта на статия в енциклопедията. Ако продължим тази логика излиза, че за българския език няма място в статията за българския език, защото няма спор, че български език съществува.
- Проблемите, според мен, са 3. 1) Има ли отделен македонски език. Отговора на този въпрос не трябва да се утвърждава чрез Уики. Достатъчен аргумент за наличието на статия е, че въпросът за македонския език е усърдно обсъждан. Такава статия трябва да е, разбира се, неутрална. Ето защо не бях съгласен с Ботам, когато каза "Няма смисъл от статията, защото няма македонски." 2) Необходимо ли е да има информация за такива речници. 3) Къде трябва да се намира тази информация. Златко например първо казва "речниците не са значими", после обаче казва "е, може да пишем за тях, но да си нямат статия". Напротив, речниците са значими, те са уникални, рожба са на теза, която има достатъчно последователи. В случая статият е повече за явлението "издаване на такива речници", защото и ги сравнява помежду им. А за да не се дублира информацията на местата, с които е свързано, логично е да се изведе отделно. Салют, --Phips 18:08, 31 май 2006 (UTC)
- Златко често пише бързо и неясно
. Първоначално, следначално или еволюирало мнение, изберете сами: не са (достатъчно) значими (за самостоятелно разглеждане). Аналогично на У:СИ#Красимир Георгиев - ако има някакво значение, то е само в конкретен контекст, но не сам за себе си. Скандален не е равно на значим и обратното. Здраве да е, и без това се изписа ненужно много за (според мен) незначителни книги. За знаещите езика мога да предложа руски вицове, последния в списъка е по темата. -- Златко ± (беседа) 18:38, 31 май 2006 (UTC)
- Златко често пише бързо и неясно
-
- Нека се ограничим до конкретната статия за два речника, в която единствено пише че съществуват два речника. "Статията" е напълно ненужна според мен, тъй като е напълно нормално да съществуват речници за два езика или диалекта, както и да ги наречем. Текста има смисъл само като доказателство, че някои хора мислят, че има мак. език. --V111P (беседа) 20:10, 31 май 2006 (UTC)
- Отново не мога да се съглася. А). По въпроса за спорността. Не е необходимо нещо да е спорно, за да бъде създадена статия. (Пример: Няма спор, че съществува България, но такава статия има.) Това и по-горе го написах. Сега повтаряме същото на по-ниско ниво. Аналогично, не е необходимо, даден факт да е спорен, за да бъде вписан в статия. Енциклопедията събира обективни факти. (Пример: Няма спор, че през 1908 г. Княз Фердинанд се провъзгласява за Цар, но този факт заслужава място на съответната страница.) Б) По въпроса за естествеността. Естествените неща, когато са значими, заслужават място в енциклопедията. Нормално е да има държавите да имат столици, но въпреки това, това се записва в статията за страната. По въпроса за речниците само няколко абзаца по-горе твърдях и пред Златко, че всички книги са свързани с хората, но за книги статии има. Има речници, които заслужават статии, нищо че описват езика и косвено хората. Има речници, които заслужават статии, макар че разнообразието от езици и комуникативни функции предполага наличието на речници. (А да има речници не винаги е нормално. Да кажем, има ли българско-китайски речник?) В) Не бива с такова пренебрежение да се пише „някой хора“!--Phips 20:45, 31 май 2006 (UTC)
- И какво ненормално може да има в един бг-китайски речник? Статия за речник може да има, но в случая нямаме такава. --V111P (беседа) 20:58, 31 май 2006 (UTC)
- Аз ти казвам, че както нещата, които не са спорни, така и нещата, които са в нормата, могат да имат място в Уикипедия, а ти се хващаш за литературния мандарински. Това беше страничен пример, защото ти казваш, че е нормално да има речници и затова не трябва да пишем по въпроса. И аз питам, да пишем тогава за нещо ненормално, например една статия "Липсата на българско-китайски речник". Това имам предвид: първо, че речниците не са нещо подразбираемо, и, второ, че дори и да бяха пак щяха да заслужават внимание.
--Phips 21:22, 31 май 2006 (UTC)
- Аз ти казвам, че както нещата, които не са спорни, така и нещата, които са в нормата, могат да имат място в Уикипедия, а ти се хващаш за литературния мандарински. Това беше страничен пример, защото ти казваш, че е нормално да има речници и затова не трябва да пишем по въпроса. И аз питам, да пишем тогава за нещо ненормално, например една статия "Липсата на българско-китайски речник". Това имам предвид: първо, че речниците не са нещо подразбираемо, и, второ, че дори и да бяха пак щяха да заслужават внимание.
- И какво ненормално може да има в един бг-китайски речник? Статия за речник може да има, но в случая нямаме такава. --V111P (беседа) 20:58, 31 май 2006 (UTC)
- Разбрах, какво искаш да кажеш. Уникалността е обратната страна на нормата, на естествеността, която коментирах по горе в буква Б. Но аз просто не съм съгласен: дори нещо да не е уникално, то може да има място в Уикипедия. Уникалността/-нормата просто не е критерий. Смяната на ден и нощ е нещо нормално, но има място в енциклопедията, докато онзи грузинец, дето мъкнал 2 микробуса, завързани за ухото му е уникален, но няма място в Уики. Поздрави, --Phips 22:13, 31 май 2006 (UTC)
- Това вече може да е аргумент за изтриване. Макар че може и да е аргумент за поправка. А тази страница донякъде спада към списъчние и затова няма дефиниция. Пак --Phips 22:13, 31 май 2006 (UTC)
- Отново не мога да се съглася. А). По въпроса за спорността. Не е необходимо нещо да е спорно, за да бъде създадена статия. (Пример: Няма спор, че съществува България, но такава статия има.) Това и по-горе го написах. Сега повтаряме същото на по-ниско ниво. Аналогично, не е необходимо, даден факт да е спорен, за да бъде вписан в статия. Енциклопедията събира обективни факти. (Пример: Няма спор, че през 1908 г. Княз Фердинанд се провъзгласява за Цар, но този факт заслужава място на съответната страница.) Б) По въпроса за естествеността. Естествените неща, когато са значими, заслужават място в енциклопедията. Нормално е да има държавите да имат столици, но въпреки това, това се записва в статията за страната. По въпроса за речниците само няколко абзаца по-горе твърдях и пред Златко, че всички книги са свързани с хората, но за книги статии има. Има речници, които заслужават статии, нищо че описват езика и косвено хората. Има речници, които заслужават статии, макар че разнообразието от езици и комуникативни функции предполага наличието на речници. (А да има речници не винаги е нормално. Да кажем, има ли българско-китайски речник?) В) Не бива с такова пренебрежение да се пише „някой хора“!--Phips 20:45, 31 май 2006 (UTC)
- Нека се ограничим до конкретната статия за два речника, в която единствено пише че съществуват два речника. "Статията" е напълно ненужна според мен, тъй като е напълно нормално да съществуват речници за два езика или диалекта, както и да ги наречем. Текста има смисъл само като доказателство, че някои хора мислят, че има мак. език. --V111P (беседа) 20:10, 31 май 2006 (UTC)
[редактиране] Искър (район) и авторските права
Здравей. Махнах {{авторски права}} от Искър (район), тъй като попромених минимално текста и в общи линии остават факти, които не подлежат на авторски права. --V111P (беседа) 12:30, 29 май 2006 (UTC)
- Еми ... прекрасно.
--Phips 18:08, 31 май 2006 (UTC)
[редактиране] Руй
Имаш ли нещо против да подредим снимките в галерия, по прегледно е (--Прон 16:21, 3 юни 2006 (UTC)
- Да - аз не знам как, а сега не ми се учи. Ти ако искаш - става. Аз само копирах снимката от Забел. Между другото всички снимки на статията за планината Руй са всъщност (изглежда) на върха Руй. Поздрави,--Phips 16:26, 3 юни 2006 (UTC)
[редактиране] За Роби Фаулър
Преместено при Димитър Дулички.
[редактиране] Иракли
От лятото на 2006 г. в къмпинга ентусиасти и екологични организации водят протести срещу инвеститора и общината. Според последния, строежът отстои на 3 km от границите на защитената територия.
Кой е последният? Източник! Какво се има предвид, само в днешния печат има развитие за Иракли, а какво остава в предните седмици и месеци? Тук статията за Иракли я следим стотици хора и има десетки заглавия, не коментирам, просто защото съм й автор, но какво имаш предвид? .--Svik 06:17, 15 юли 2006 (UTC)
- Няма значение кой е добавил линка (аз) и текста (ти), важното е информацията да не е едностранна, за да не противоречи на правилата на Уикипедия.
- Относно яснотата на изказа, ако не е разбираемо, може да се оправи. "Последния" играе ролята на местоимение, т.е. "него". Според последния, т.е. него, инвеститора строежът отстои...
- Това, че информацията е текуща, аз бях отбелязал със шаблон "актуално", но Спас Колев, не знам защо, го махна.
- Източник са личните ми контакти с лице, което притежава процесуална представителна власт с оглед защитата на интересите на Ст. Захaриев. Не към всички факти може да се посочи източник, понякога той е недостъпен, в случая е устен разговор.
- Евентуално може да се проучат становищата на спорещите страни, ако има стенограма на предаването на Милен Цветков на брега на Иракли, но в момента нямам време за това.
- Но не е начина да се маха информация, която явно може и да е потвърдима. Когато искаш източник, слагаш съответния шаблон, а не триеш! --Phips 03:34, 15 юли 2006 (UTC)
Според последния, т.е. него, инвеститора строежът отстои... именно тук объркваш - от твоя текст излиза, че общината е "последния", макар че си мислиш, че като "тя" е в женски род, това определя смисъла, но не е така. Личните ти контакти нямат никакво значение за енциклопедията, аз и много хора живеем с и на Иракли цяло лято, но спазваме, надявам се, енциклопедичен изказ, нито говорим за някакви познати.
Няма спорещи страни, има факти - изведи ги и няма проблеми. Милен Цветков на брега на Иракли ако ти е някакъв аргумент, просто жалка работа - човекът си прави бизнеса, а дори и не съм го гледал.--Svik 06:47, 15 юли 2006 (UTC)
-
- Редактирах текста, предлагам ти да продължиш дискусията на беседата!
- Кой колко е жалък не е тема на разговора, докато всяка обективна информация е полезна.
- Между неясен (за теб) и неенциклопедичен (каквото и да значи) изказ би следвало да има разлика. В случая познатите ми също не са от значение.--Phips 03:49, 15 юли 2006 (UTC)
- Ти някога ходил ли си на Иракли, че пишеш с такова самочувствие - аз вече разбрах що за човек си - ако беше ходил, щеше да видиш, че няма никакви 3 км от защитената местност, то багерите ринат защитените растения буквално, много е лесно да се ежиш и да хапеш. Но да обичаш България, според мен означава да надскочиш себе си. --Svik 06:55, 15 юли 2006 (UTC)
[редактиране] Erik Mongrain
Hello Phips, Sorry to disturb you, but could you please write a stub http://bg.wikipedia.org/wiki/Erik_Mongrain - just a few sentences based on http://en.wikipedia.org/wiki/Erik_Mongrain? Just 2-5 sentences would be sufficient enough. Please! --Antaya 22:23, 26 юни 2007 (UTC)
[редактиране] Немски
Имам някакъв спомен, че си на de-(>1). Можеш ли да погледнеш цитирания тук текст - съмнявам се, че забраната се отнася и за научните изследвания на Холокоста, както пише в статията в момента. Благодаря. --Спас Колев 07:20, 9 юли 2007 (UTC)
- Аз сега трябва да излизам, ще погледна по-късно други споменат чл. 185, както и цитираните вътре чл. 86 и някакъв законник, ето бърз превод на чл. 130 (директно под твърдението)
Демагогско подстрекаване на масите (букв. Насъскване/ подстрекателство на народа) …
(2) С лишаване от свобода до 3 г. или с глоба се наказва, който
1. Текстове (§ 11 Abs. 3 – звукови и картинни носители, носители на данни, илюстрации и други изображения), които подстрекават към омраза спрямо части от населението или срещу национална, расова, религиозна или чрез народността си определена груп, подбуждат към мерки на насилие или произвол или накърняват човешкото достойнство чрез оскърбяване, злонамерено презиране или чрез оклеветяване на части от населението или гореспомената група,
a) разпространява,
b) публично излага, залепва, прожектира или прави достъпни по друг начин,
c) предлага, поверява или прави достъпни за лице под 18 г.
d) произвежда, заем, доставя, държи на склад, предлага, оповестява (наличието им), рекламира, предприема внос или износ, за да използва получените екземляри по смисъла на букви a до c или да направи възможно използването им от другиго или
2. разпространява съдържанието, описано в т. 1, чрез радио, медии и телевизия (?).
(3) С лишаване от свобода до 5 г. или глоба се наказва онзи, който публично или по време на събрание одобрява, отрича или омаловажава действие от вида, описан в чл. 6, ал. 3 от Международния наказателен кодекс (разпоредбата е за геноцида), извършено под господството на националсоциализма, ако го прави по начин, годен да наруши обществения мир.
(4) С лишаване от свобода до 3 г. или глоба се наказва онзи, който публично или на събрание нарушава общественото спокойствие по начин, накърняващ достойството на жертвата/ите, като одобрява, възвеличава или оправдава националсоциалистическото господство на насилието и произвола.
(5) Ал. 2 се прилага и за текстове ( и др.-те изброени) с посоченото в ал. 3 и 4 съдържание.
(6) В случаите на ал. 2, също и във връзка с ал. 5 и във случаите на ал. 3 и 4, се прилага съответно чл. 86.
Посоченият член 130 напомня чл. 162 и 108 от българския Наказателен кодекс., но предвижда специални разпоредби за индивидуалното омаловажаване на нацизма.
Посоченият като аналогичен чл. 185 няма нищо общо с фашизма (просто е много по-генерален, не че е неприложим) и е класическата обида плюс такава при сбиване (аналог. на чл. 146 бълг. НК)
Посоченият в чл. 130 чл. 86 е предвиден да защитава правовата държава чрез наказуемост на разпространението (производството, склада, вноса, износа, даването на достъп) на пропагандни средства (срещу свободното демократично устройство или срещу идеята за разбирателство между народите) на противоконституционни организации (и организации, които ги продължават и управления, които ги подкрепят) или такива пропагандни средства, които са написани така, че да продължат стремленията на бившите националсоциалистически организации – до 3 г. л.с. или гл. При ниска вина, може да не се наказва.
Според ал. 3, чл. 86 не се прилага, когато пропагандното средство или действието служи на граждански разяснения, за отбрана срещу противоконституционни стремежи, на изкуството, науката, на изследванията или преподаването, на създаването на доклади за исторически събития или за подобни цели.
Не се притеснявай да пишеш, ако нещо е неясно. Няма да пипам статията обаче засега.--Фипс 21:28, 9 юли 2007 (UTC)
- Благодаря за помощта. Аз подредих малко, на базата на твоя превод. Ако виждаш нещо неточно, оправяй. --Спас Колев 08:13, 10 юли 2007 (UTC)
[редактиране] Поправяне на статии за Скорпионс
Преместено на Потребител беседа:Iliank - отнася се до него. Съобщено на: Потребител беседа:87.120.24.171. От: --Фипс 19:10, 13 юли 2007 (UTC)
[редактиране] Държавен служител
Не мога да разбера смисъла на раздела "България" в създадената от теб статия. Би ли ми обяснил по-подробно какво точно искаш да кажеш? --Иван Иванов 12:29, 18 юли 2007 (UTC)
- Отговорено на беседата на въпросната страница.--Фипс 01:19, 19 юли 2007 (UTC)