Награда за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne) е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални постижения в областта на икономиката. Наградата е учередена през 1968 г. от Шведската банка (най-старата централна банка в света) в деня на нейната 300 годишнина. Въпреки, че наградата не присъства в завещанието на Алфред Нобел, лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология и медицина, и литература. Паричната сума, която се дава е еквивалентна с тази на другите награди.
Престижа на наградата се дължи отчасти на свързването ѝ с наградите в завещанието на Алфред Нобел, връзка, която често поражда полемики. Разпространеното название на наградата е Нобелова награда за икономически науки или, по-точно, Паметна Нобелова награда за икономически науки.
През февруари 1995 г. се взима решение наградата по икономика да се отнася за обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология. Също така, Комисията по награда за икономика се променя така, че да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейния състав е бил от петима икономисти.
Съдържание |
[редактиране] Процес на награждаване
Лауреатите по икономика, както и лауреатите на Нобелова награда за химия и физика, се избират от Кралската шведска академия на науките. Всяка година се номинират около 100 живи човека и след това комисия от пет до осем човека правят своя избор относно победителите. Този избор се одобрява официално. По правило най-много трима човека могат да поделят наградата всяка година. Наградата се дава на официална церемония в Стокхолм заедно с 10 милиона шведски крони (около 2 милиона лева).
[редактиране] Полемика
Полемиката произтича по няколко въпроса:
- Може ли наричането ѝ с името на Нобел, въпреки че тя не е част от неговото завещание, да бъде оправдано с приликата при награждаването?
- Съществуват ли някакви политически предразсъдъци?
- По-трудно ли е обективно да се номинира в обществени науки като икономика, отколкото във физика, химия, медицина, литература и мир?
- Вярно ли е, че повечето значими икономисти са наградени с наградата през 1970-те и ранните 1980, а оттогава съществуващите кандидати са били по-незначителни или пък по-противоречиви ?
[редактиране] Лауреати
ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия! |
[редактиране] 1960-1969г.
Година | Име | Тема |
---|---|---|
1969 | Рагнар Антон Китил Фриш (Норвегия), Ян Тинберген (Холандия) | за развитието и прилагането на динамични модели в анализа на икономическите процеси |
[редактиране] 1970-1979г.
Година | Име | Тема |
---|---|---|
1970 | Пол Самюелсън (САЩ) | за изследователската му дейност, допринесла за развитието на статичната и динамичната икономическа теория и за активния му принос в повишаване на равнището на анализа в икономическата наука |
1971 | Саймън Кузнец (САЩ) | за емпирично обоснованата интерпретация на икономическия растеж, даваща ново и по-задълбочено разбиране на икономическата и социалната структура и на процеса на развитието |
1972 | Джон Хикс (Великобритания), Кенет Ароу (САЩ) | за пионерния си принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието |
1973 | Васили Леонтиеф (САЩ) | за развитието на метода "разходи - готова продукция" и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми |
1974 | Гунар Мирдал (Швеция), Фридрих Хайек (Австрия) | за техния пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочения анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления |
1975 | Леонид Канторович (СССР), Тялинг Коопманс (САЩ) | за техния принос в теорията за оптималното разпределение на ресурсите |
1976 | Милтън Фридман (САЩ) | за постижения в областта на анализа на потреблението, историята на паричното обрьщение, и за разработки на монетарната теория, а така също за демонстриране на сложността на политиката на икономическа стабилизация |
1977 | Бертил Оолин (Швеция), Джеймс Мийд (Великобритания) | за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал |
1978 | Хърбърт Саймън (САЩ) | за пионерни изследвания на процеса на вземане на решения в икономическите организации |
1979 | Теодор Шулц (САЩ), Артър Люйс (Великобритания) | за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни |
[редактиране] 1980-1989г.
Година | Име | Тема |
---|---|---|
1980 | Лоурънс Клайн (САЩ) | за създаването на иконометрични модели и приложение на икономическите колебания и политики |
1981 | Джеймс Тобин (САЩ) | за неговия анализ на финансовите пазари и взаимовръзката им от разходните решения,употреба,продукция и цени. |
1982 | Джордж Щиглер (САЩ) | за неговите творчески изследвания върху индустриалните структури,функционирането на пазарите и причините и ефектите на публичното регулиране. |
1983 | Джерард Дебрю (САЩ) | за прилагането на нови аналитични методи в икономическите теории и за стриктното ремормулиране на теорията за общото равновесие |
1984 | Ричард Стоун (Великобритания) | за фундаменталния му принос към развитието на системите на държавните сметки и с това към подобряването на основите за емпирични икономически изследвания |
1985 | Франко Модиляни (САЩ) | за основополагащите изследвания в сферите на спестяването и на финансовите пазари |
1986 | Джеймс Бюканън (САЩ) | за развитието на договорните и конституционните основи в теорията за взимане на решения в икониката и политиката |
1987 | Робърт Солоу (САЩ) | за приноса към теорията на икономическия растеж. |
1988 | Морис Але (Франция) | за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и и ефикасното използване на ресурсите. |
1989 | Тригве Хаавелмо (Норвегия) | за изясняването на теорията на вероятностите като основа на иконометриката и за анализите му на едновременните икономически структури |
[редактиране] 1990-1999г.
Година | Име | Тема |
---|---|---|
1990 | Хари Марковиц (САЩ), Мертън Милър (САЩ), Уилям Форсайт Шарп (САЩ) | за основополягащия им труд в теорията на икономиката на финансите |
1991 | Роналд Коуз (Великобритания) | за откриването и изясняването на важността на разходите за транзакции и на правата върху имотите относно институционалната структура и функционирането на икономиката |
1992 | Гари Бекър (САЩ) | за разширяването на приложението на микроикономическия анализ върху редица проблеми на поведението на индивида и отношенията между хората, включително извън рамките на пазарните структури |
1993 | Робърт Фогел (САЩ), Дъглас Норт (САЩ) | for having renewed research in economic history by applying economic theory and quantitative methods in order to explain economic and institutional change |
1994 | Джон Харсаний (САЩ), Джон Форбс Наш (САЩ), Райнхард Зелтен (Германия) | for their pioneering analysis of equilibria in the theory of non-cooperative games |
1995 | Робърт Лукас (САЩ) | for having developed and applied the hypothesis of rational expectations, and thereby having transformed macroeconomic analysis and deepened our understanding of economic policy |
1996 | Джеймс Мърлийс (Великобритания), Уилям Викрий (САЩ) | for their fundamental contributions to the economic theory of incentives under asymmetric information |
1997 | Робърт Мъртън (САЩ), Майрън Сколс (Канада) | for a new method to determine the value of derivatives |
1998 | Амартя Сен (Индия) | за неговия принос към социалната икономика |
1999 | Робърт Мъндел (Канада) | for his analysis of monetary and fiscal policy under different exchange rate regimes and his analysis of optimum currency areas |
[редактиране] 2000-2006г.
Година | Име | Тема |
---|---|---|
2000 | Джеймс Хекман (САЩ), Даниел Макфадън (САЩ) |
за развитието на теория и методи за анализиране на избрани тестови групи за развитието на теория и методи за анализиране на поредни решения за избор |
2001 | Джордж Акерлоф (САЩ), Майкъл Спенс (САЩ), Джоузеф Щиглиц (САЩ) | за техния анализ на пазари с асиметрична информация |
2002 | Даниел Канеман (Израел/САЩ), Вернън Смит (САЩ) |
за интегрирането на изводи от психологически проучвания в икономическата наука, особено що се отнася до човешките процеси за взимане на решения при неяснота за очакваните резултати за изобретяването на лабораторни експерименти като инструмент в империчния икономически анализ, особено в изучаването на различни пазарни механизми |
2003 | Робърт Енгъл (САЩ), Клайв Гренгър (Великобритания) | за разработка на метод за анализ на икономически времеви серии с променливо във времето непостоянство или с общи тенденции |
2004 | Фин Кидланд (Норвегия), Едуард Прескът (САЩ) | за приноса им в динамичната макроикономика: времевата плътност на икономическата политика и движещите сили зад бизнес-циклите |
2005 | Робърт Ауман (Израел/САЩ), Томас Шелинг (САЩ) | за приноса им в развитието на нашето разбиране за конфликтите и сътрудничеството, използвайки за това теорията на игрите |
2006 | Едмънд Фелпс (САЩ) | за изследванията си на времевите зависимости в макроикономическата политика |