Стенли Кубрик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стенли Кубрик американски режисьор и сценарист |
|
Роден: | 26 юли 1928 Ню Йорк, САЩ |
---|---|
Починал: | 7 март 1999 Лондон, Великобритания |
Стенли Кубрик (на английски Stanley Kubrick), (26 юли 1928, Ню Йорк - 7 март 1999, Лондон) е американски режисьор и сценарист. Счита се за един от най-добрите режисьори на 20ти век. Филмите му се отличават с „необикновена задълбоченост в разработването на най-сложни философски теми“, както и с техническата си завършеност. Приживе започва да режисира „Изкуствен интелект“, който по-късно е довършен от Стивън Спилбърг.
Съдържание |
[редактиране] Първи успехи
Кубрик започва кариерата си като фотограф. Първоначално продава аматьорски снимки на ню-йоркското списание Look, като по-късно започва постоянна работа за него.
Кубрик се концентрира върху документалната фотография, от което по-късно произлиза и първият му документален късометражен филм "Денят на боя". Мотивиран от интереса, който предизвиква първият му опит, заснема също и "Flying Padre", както и по-малко успешния "The Seafarers".
[редактиране] Завръщане в Англия и първите му филми
Заедно с третата си съпруга (с която се запознава на снимките за филма „Пътеките на славата“) и трите си деца се премества в Англия в началото на 60те. Пресата е отразявала живота му като отшелнически, според по-близките му познати обаче е прекарвал по-голямата част от времето си в компанията на семейството и приятелите си.
Първият филм, който режисира в Англия, е „Лолита“. Работи активно заедно с автора на романа Владимир Набоков. За снимките на филма харесва актьора Питър Селърс, който играе три роли в следващия филм на Кубрик, „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“. Въпросният филм получава изключително добра оценка от критиците. В него Кубрик поема риска да представи напрежението на Студената война като една абсурдна комедия. Следващите му два филма („2001: Космическа Одисея“ и „Портокал с часовников механизъм“) предизвикват също голям интерес и дори обществени дебати, както върху съдържанието, така и върху изразните средства на Кубрик.
Затова пък „Бари Линдън“ се оказва филм за широката публика. Кубрик се опитва да пресъздаде красотата на барока, основавийки се на биографията на Бари Линдън.
[редактиране] По-късното творчество
След „Бари Линдън“ е режисьор само три филма. С Джак Никълсън режисира „Сиянието“, адаптация по романа на Стивън Кинг. Най-вече феновете на Стивън Кинг оценяват филма като лош, тъй като Кубрик си позволява свободно да излиза извън рамките на романа. Самият Стивън Кинг счита филма за най-лошата адаптация на някой от неговите романи.
В средата на 80-те започва работа върху филма Пълно Бойно Снаряжение, по новелата на американският писател Густав Хасфорд, адаптиран от Майкъл Хер. Филма е изключителен поглед на Виетнамската война и нечовешката военна подготовка, превръщаща хората в добре обучени убийци. Филма получава номинация за Оскар през 1987 година.
На 7 март 1999 година, Кубрик почива от сърдечен инфаркт, докато спи.
[редактиране] Филмография
- Страх и желание (Fear and Desire) (1953)
- Целувката на убиеца (Killer's Kiss) (1955)
- Убийство (The Killing) (1956)
- Пътеките на славата (Paths Of Glory) (1957)
- Спартак (Spartacus) (1960)
- Лолита (Lolita) (1962)
- Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба (1964)
- 2001: Космическа Одисея (2001: A Space Odyssey) (1968)
- Портокал с часовников механизъм (A Clockwork Orange) (1971)
- Бари Линдън (Barry Lyndon) (1975)
- Сиянието (The Shinning) (1980)
- Пълно Бойно Снаряжение (Full Metal Jacket) (1987)
- Широко затворени очи (Eyes Wide Shut) (1999)