Берово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41.7030° N 22.8577° E

Берово

Берово
Берово на картата на Република Македония
Данни
Регион: Източен
Община: Берово
Географска област: Малешево
Население: 7 002 (2002)
Надм. височина: 925 м
Геогр. положение: 41° 42' 10" сев. ш.
22° 51' 27" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:
Код на МПС:

Берово е град в източната част на Република Македония. Център на Община Берово, която има население от 13 491 души и на историческата област Малешево.

Съдържание

[редактиране] География

Градът се намира в подножието на Малешевска планина, близо до Беровското езеро, на 160 км от Скопие, 47 - от Струмица и 52 км - от Кочани.

Умерено-континентален климат с определено влияние на планински климат.

[редактиране] История

В различни археологически обекти в района на Берово са открити останки от желязната епоха, от римско време, от Късната Античност и от Средновековието. Те включват некрополи и няколко селища от различно време. Най-продължителен е бил животът в селището в местността Ковачилница, което, макар и с прекъсвания, е съществувало от желязната епоха до Средновековието.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621-1622 година е отбелязано село Берова, което заедно с еврейската си махала имало с 55 джизие ханета (домакинства)[2].

През Възраждането Берово е един от центровете на борбата на българите в Източна Македония за културно-национални права. В 1830 година в него е открито килийно училище, в което учителства Петър Клисаров от Щип. През втората половина на ХІХ век това училище прераства във взаимнобългарско. В него учителстват Димитър Попгеоргиев-Беровски, Димитър Бисеров от Дупница и други възрожденски деятели. Димитър Попгеоргиев е и един от водачите на местната българска църковна община, която ръководи борбата на беровчани с гръцкия владика в Струмица и противодейства на опитите на сръбската пропаганда да наложи свои учебници в местното училище. След неуспешни опити да се присъединят към Кюстендилската епархия на Българската екзархия, в 1874 година беровчани изгонват от своята църква струмишкия Йеротей Камбаянис[3]. През пролетта на 1878 година беровчани се включват активно в събирането на подписи за благодарствения адрес до руския император след подписването на Санстефанския мирен договор[4].

В края на 19 век Берово е малко българо-помашко градче в Малешевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Берово е посочено като село с 620 домакинства, като жителите му са 2 250 българи и 35 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. паланката е населявана от 2 300 жители българи християни, 600 българи мохамедани и 40 цигани.[6]

В началото на 20 век християнското население на Берово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев през 1905 година в Берово има 1 840 българи екзархисти и 1 184 българи патриаршисти сърбомани, като там функционират едно българско и две сръбски училища.[7]

[редактиране] Берово днес

Според преброяването от 2002 година Берово има 7 002 жители.

Националност Всичко
македонци 6 404
цигани 459
турци 91
сърби 14
власи 6
бошняци 3
други 25

[редактиране] Родени в Берово

  • Димитър Попгеоргиев, български революционер
  • Ильо войвода, български хайдутин и революционер
  • Константин Попгеоргиев, български революционер
  • Никола Малешевски, български революционер

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 286
  3. Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, София 1988, с. 21-26
  4. Иванов, Йордан. Българите в Македония, София 1986 (фототипно издание), с. 353-354
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  7. D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905. стр. 140-141


Населени места в Община Берово
Берово | Будинарци | Владимирово | Дворище | Мачево | Митрашинци | Ратево | Русиново | Смоймирово
Градове в Република Македония
Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски Брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област