Николай Лобачевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Николай Иванович Лобачевски
руски математик
Роден: 1 декември 1792
Нижни Новгород, Русия
Починал: 24 февруари 1856
Казан, Русия

Николай Иванович Лобачевски (на руски Николай Иванович Лобачевский) е руски математик, създател на неевклидовата геометрия на Лобачевски.

Лобачевски един от тримата сина в бедното семейство на чиновника Иван Максимович и Прасковия Александровна. Когато Николай е на седем години бащата умира. През 1800 г. майката заедно със трите деца се премества да живее в Казан. През 1802 г. Николай Лобачевски започва да учи във финансираната от държавата Казанска Гимназия, а пет години по-късно постъпва в новооткрития Казански университет. Създаден е през 1804 г. с указ на император Алексантър Първи. Професорите са предимно немски учени. В университета цари оживление, студентите учат денонощно.

Голямо влияние върху Лобачевски оказва неговият преподавател Мартин Бартелс (1769 - 1833) - който е и приятел на Карл Фридрих Гаус.

През 1811 г. Лобачевски завършва успешно с магистърска степен по физика и математика. Три години по-късно назначен за преподавател в университета. Между 1823 и 1825 г. е декан на факултета по физика и математика, а през 1827 г. е назначен за ректор. На този пост той работи в продължение на 19 години.

В първите години от професурата си, Николай Лобачевски се занимава усилено с евклидова геометрия, правейки опити да докаже Петия постулат на Евклид. През 1823 г. представя ръкопис на учебника си по геометрия, в който обаче изложението чувствително се различавало от традиционното. Говорейки за Петия постулат Лобачевски изтъква, че той няма нужда от строго доказателство; нещо повече — приема, че постулатът не е верен и на тази основа изгражда нова аксиоматика на геометрията. Съдбата на ръкописът е печална - даден за анонимна рецензия на Николай Иванович Фус, той бива остро разкритикуван.

Лобачевски прави втори опит през 1836 г. На 23 февруари излага идеите от книгата си "Съкратено изложение на началата на геометрията" ("Сокращенное изложение начала геометрии") пред факултетното събрание. Днес тази дата се приема за рождена за неевклидовата геометрия, която самият Лобачевски наричал "хиперболична". Но и този му ръкопис не бил публикуван веднага - едва през 1829-1830 г. първата част от него излиза в "Казански вестник".

През 1835 г. излиза "Въображаемата геометрия" ("Воображаемая геометрия"), а през 1835-1838 и "Нови начала на геометрията с пълна теория на успоредните линии" ("Новые начала геометрии с полной теорией параллельных линий"). Заради тези негови трудове, Гаус, който се запознава с тях през 1841 г., го предлага за член-кореспондент на Гьотингенското научно общество. В Русия обаче признание преживе той така и не получава; през 1846 г. се оказва фактически отстранен от Университета.

В края на живота си Лобачевски губи зрението си и затова се налага да диктува последния си труд "Пангеометрия", в който излага своите идеи за връзките между анализа, алгебрата, геометрията и физиката.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Използвани източници

  • "Математически енциклопедичен речник", В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
  • "Выдающиеся математики", А. И. Бородин, А. С. Бугай, "Радянська школа", Киев, 1987

[редактиране] Външни препратки