Густав Малер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Густав Малер |
|
Роден: | 7 юли 1860 Калище, Чехия |
---|---|
Починал: | 18 май 1911 Виена, Австрия |
Густав Малер (на немски - Gustav Mahler) е австрийски композитор, диригент и оперен режисьор, един от големите симфоници от края на 19 и началото на 20 век.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Малер е второто от дванайсетте деца в семейството на дребен търговец. Баща му, Бернхард Малер, който се занимава главно с търговия с вино, е ерудиран и музикален човек, който въпреки недоброто си финансово положение се стреми да даде на децата си възможно най-високото образование. Именно той упътва сина си към голямото изкуство.
От малък Малер проявява силен интерес към музиката, особено към изпълняваната от народните певци в пределите на тогавашната Австрийска империя, из която семейството му пътува често. Този интерес обаче не остава само на повърхността – 15-годишен младият Густав вече е редовен студент във Виенската консерватория, а на 25 вече е поканен за диригент на Пражката опера. Там той така и не работи, поради лични конфликти с другите водещи музиканти, основната си кариера като диригент започва в Лайпцигската опера през 1886 година. В Лайпциг Малер пише първите си значителни творби.
След успеха в Лайпциг, славата застига Малер и той става широко известен не само в Германия, но и из Австрийската империя. Работи като диригент на Кралската опера в Будапеща (1888-1891) и, като такъв, популяризира късните оперни произведения на Рихард Вагнер. След Будапеща Малер се изявява в Хамбург (1891-1897) и, за кратко, в други градове, преди да продължи кариерата си във Виена (1897-1907) като диригент на Виенския имперски оперен театър. Под ръководството на Малер там се поставят - освен традиционните дотогава произведения на класици като Моцарт и Вагнер - творби и на по-непознати за виенската публика автори като Чайковски, Сметана и други.
През 1907 г. заминава за Америка, където известно време ръководи Нюйоркската филхармония. Късният творчески период на Малер е белязан от дълбок песимизъм и скръб. Композиторът през целия си живот е силно религиозен, като неговият мистицизъм понякога достига до суеверие. През 1902 г. например той пише прочутия си цикъл „Песни за умрелите деца” („Песни на смъртта”), а броени дни по-късно почива собственото му първородно дете. Съпругата на Малер, Алма-Мария Шиндлер (за която се е оженил през 1901 г.) непрекъснато го кори за това, че е предизвикал съдбата. След този случай Малер изпада в тежка емоционална криза, от която не се съвзема до края на живота си.
[редактиране] Творчество
Творчеството на Малер е дефинирано противоречиво от различните музиковеди. Някои наблягат на мащабите на неговия симфонизъм, други се спират на съдържанието му, обозначавано като „песимистично”, „скръбно” или „задълбочено философско”. Последните определения обаче не са критика, а определение, тъй като според всички коментатори Малер бележи връх в музикалното развитие.
Особено важно място в дейността на Малер като композитор заемат неговите десет симфонии – грандиозни творби, написани донякъде под идейното (но не и музикално) влияние на Антон Брукнер. В своята Трета симфония Малер за първи път след Бетовен използва хор (женски и детски) и - в това той е пръв - тук хорът не доминира над оркестъра, а е част от общата музикална картина. В Четвъртата симфония вече е вкарана и тематичност – написана за смесен и детски хор и соло сопран (по текст на Фридрих Ницше от знаменитата „Тъй рече Заратустра”), творбата дава начало на истинското новаторство на Малер, намерило пълна изява в по-късните му симфонии. Обявена от някои за грандоманска, най-мащабна е неговата Осма симфония (за 8 солисти, два големи смесени хора, детски хор и оркестър в удвоен състав). Извън симфонизма Малер пише и множество произведения с акцент върху вокалната музика – огромната кантата за хор, солисти и оркестър „Тъжна песен” и множество песенни цикли, сред които „Песни на странстващия чирак”, „Чудният рог на момчето”, „Песни за умрелите деца”, „Песни по поеми на Рюкерт” и др.
През 1905 г. Малер прави записи на няколко свои творби – три песни от изброените цикли и на транскрипцията за пиано на „Траурен марш” от своята Пета симфония.
[редактиране] Традиция и новаторство
Музиката на Малер има за корени немската традиция и музиката на Йохан Себастиан Бах, виенския класицизъм на Хайдн, Моцарт, Бетховен, както и романтичната традиция на Шуберт, Шуман и Менделсон. Но най-голямо влияние върху неговото творчество оказва Рихард Вагнер, единственият според Малер, чиято музика е музика в "развитие".
Малер е бил обсебен от творчеството на Бетовен. Бил е ужасен от мисълта да напише Симфония под номер девет, твърди, че всяка една от неговите симфонии е своебразна девета, със същото значение, както Ода на радостта. Малко композитори смесват до такава степен личния си живот със своето творчеството. За да допълним този малко комичен портрет, нека добавим, че Малер е имал натрапчиви мисли за Бог, за композитора се е казвало: "той често говори с Господ по телефона". Поради тези характерни черти на неговото творчество то е било възприемано, дори след смъртта му, като прекалено приповдигнато, дори надута. Дебюси предизвикателно напуска залата по време на премиерата на 2-та симфония в Париж с думите: "Нека отворим очите си и затворим ушите си!"
Малер има важна роля за прехода от епохата на романтизма към модерното време. Неговата музика оказва съществено влияние върху композиторите Рихард Щраус, Арнолд Шьонберг, Албан Берг и Антон Веберн, както и на диригентите Бруно Валтер, Ото Клемперер, чиято кариера той подпомага. Неговите мелодии стигащи почти до руптура, вкуса му за дългите експресивни интервали, острите модулации, използването на дисонантни интервали в ключовите моменти , които понякага нарушават класическата полифония и спомагат за преминаването към т. нар. "додекафонична" атонална музика, характерна за Нововиенската школа, която е силно повлияна от Малер.