Нюрнбергски процеси
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в германския град Нюрнберг от 1945 до 1949 година.
Първият и най-известният е Процесът срещу основните военни престъпници пред Международният военен трибунал, на който са обвинени 24 от най-известните лидери на Нацистка Германия. Той протича от 20 ноември 1945 до 1 октомври 1946 година.
Втория процес е по-малък и е процес за военни престъпления, воден от Нюрнбергския военен трибунал на САЩ. В този процес е включен и така наречения Докторски процес.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
Присъдите на Международния трибунал в Нюрнберг осъждат не само нацизма, но и милитаризма, поне този на победените. „Процесът на века“ (ХХ), както и тези на Нюрнбергския военен и на Токийските трибунали срещат широк отзвук сред много народи, като дават и тласък на Международното наказателно право. В пледоарите на обвинението се казва „Провеждането на агресивна война е не толкова престъпление от международен характер. То е тежко международно престъпление”.
През XVII век във войните на европейския континент загиват 3 млн. души, през XVIII век – 5,2 млн., през XIX век – 5,5 млн. През XX век, в Първата световна война загиват 10 млн. а във втората – 50 млн. (само загубите на СССР са 26 млн.). Втората световна война е съпроводена с извършването на злодеяния, зверства и геноцид от страна и на двете воюващи страни. Пример за тези злодейства са концентрационните лагери, в които националсоциалистите задържат 18 млн. души, като броят на убитите варира според различните източници. [източник?]
Не дълго преди началото на агресията против Полша (1939) и СССР (1941) , Хитлер говори на един от своите приближени Раушнинг: „Ние сме длъжни да развием техниката на обезлюдяване. Ако ме питате какво разбирам под термина обезлюдяване, ще кажа че имам предвид унищожаването на цели расови единици, и това е нещо, което аз имам намерение да осъществим, като, грубо казано, е моя задача. Природата е жестока, така че и ние можем да бъдем жестоки… Аз имам право да отстраня милиони от низшите раси, които се размножават като червеи”. [източник?]
[редактиране] Организация на трибунала
На „Лондонската конференция“ проведена от 26 юни до 8 август 1945 година СССР, САЩ, Великобритания и Франция приемат „Лондонското споразумение“ („Нюрнбергска харта“), неразделна част към което е Уставът (статут) на Международния военен трибунал. Впоследствие към споразумението се присъединяват 23 държави (според други източници 19). С резолюция от 11 декември 1946г. Общото събрание на ООН потвърждава принципите на международното право, залегнали в уставао. На 29 август 1945 година е публикуван първият списък с обвиняемите, състоящ се от 24 нацистки политици, военачалници и идеолози на националсоциализма.
Процесът има огромно значение за осъждането за пръв път на военни престъпления. В последните дни на войната Хитлер, Химлер и Гьобелс се самоубиват. За разлика от тях обаче, повечето от най-активните държавни ръководители и партийни дейци попадат на подсъдимата скамейка.

От деня на завършването на Втората световна война, до началото на процеса минават малко повече от шест месеца. За това време били разработени устав, правила и процедури на Международния съд, събрани са и са систематизирани основните доказателства на обвинението, съставено е обвинителното заключение.
Обема на доказателствения материал, представен от обвинението бил огромен. Трибунала трябва да прегледа повече от 3,000 документа, да разпита около 200 свидетеля, включително маршал Фридрих Паулус. Изправянето на маршала на скамейката се оказва един от най-драматичните епизоди на процеса. Всички подсъдими, намиращи се на подсъдимата скамейка, считали че Паулус е загинал в Битката при Сталинград, били потресени когато той се изправя за да свидетелства срещу тях. Съдът приема и около 300 писмени показания.
[редактиране] Съдии, прокурори и адвокати
Съдийски състав
- Полковник Сър Джефри Лорънс (Главен съдия - Великобритания)
- Сър Норман Бъркет (Заместник - Великобритания)
- Франсис Байдел (Главен съдия - САЩ)
- Джон Паркър (Заместник - САЩ)
- Професор Анри Донедю дьо Вабр (Главен съдия - Франция)
- Робърт Фалко (Заместник - Франция)
- Генерал-майор Йона Никитченко (Главен съдия - СССР, заместник-председател на ВС на СССР, участвал в показните процеси на Сталин)
- Полковник Александър Волков (Заместник - СССР)
Прокурори
- Робърт Х. Джаксън- Главен прокурор от САЩ
- Сър Хъртли Шоукрос от Великобритания,
- Генерал-лейтенант Р.А. Руденко от СССР
- Франсоа дьо Ментон и Аугуст Шамптие де Рибез от Франция

Адвокати
- Телфорд Тейлър
- Майор Сър Дейвид Максуел-Фейв
- Сър Джон Уилър-Бенет
- Антъни Мареко
[редактиране] Началото на процеса
Първият и единствен процес от Междунаровния военен трибунал се провеждта в в Нюрбергската съдебна палата (Дворец на правосъдието). Всички прозорци на залата са били зазидани и напълно е отсъствала дневна светлина. Залата е от тъмно зелен мрамор. На стените има барелефи – символи на правосъдието. По време на процеса стенографите били сменявани на всеки 25 минути. Кинооператори и фотографи от цял свят правели снимки, през специално направени стъклени отвори в стената, извършвал се и звукозапис.
В най-високата част на залата седи съдебният състав: най-вляво – американците Джон Паркър и Франсис Байдел, подполковник А. Волков и генерал-майор Йона Никитченко, англичаните лорд Беркет и сър Лорънс и французите дьо Вабр и Робърт Фалко.
Едно ниво пред тях, паралелно е разположен секретариатът. Още едно ниво под тях стенографите. В дясната част били разположени местата на членовете на обвинението и техните сътрудници. Зад тях били местата на представителите на пресата. Вляво от изхода – скамейката на подсъдимите. Преди всяко заседание ги довеждат един по един, при засилена охрана. Скамейката на подсъдимите била обкръжена от войници от американската военна полиция. Пред тях на специални места били разположени адвокатите.
На втория етаж на залата имало балкон за гости.
Това била обстановката в която се провеждали заседанията около една година. Съдебния процес започва на 20 ноември 1945 и завършва на 1 октомври 1946 година. Трибунала провежда 403 съдебни заседания, стенографирани в 20 228 стр. в руския вариант.
В първият ден на процеса в кратко встъпително слово за правотата и основанията на Международния военнен трибунал, председателят заявява: „Процесът, който започва, е уникален по рода си в историята на световното право, и той има огромно обществено значение за хората по света. По тази причина върху нашите плещи лежи огромна отговорност, и ние сме длъжни честно и добросъвестно да изпълним своите задължения, без каквито и да е пристрастия, съобразно със свещенните принципи на правото и справедливостта.”
Германските лидери се държали непринудено и спокойно. Те приказвали помежду си, пишели бележки на адвокатите си, водели пространни бележки от разпитите на свидетелите.
[редактиране] Главното дело и присъдите
[редактиране] Основни Обвинения
Планове на нацистката партия
- Използване на нацистката партия за агресия срещу суверенни държави.
- Агресивни действия срещу Австрия и Чехословакия.
- Нападение срещу Полша.
- Агресивна война срещу целия свят (1939—1941).
- Инвазия в СССР, в нарушение на „Договор за ненападение между Германия и СССР“, от 23 август 1939 година.
- Съвместно с Италия и Япония – Агресивна война срещу САЩ (ноември 1936 — декември 1941 година).
Престъпления срещу мира
- Всички обвиняеми сами или съвместно са участвали до 8 май 1945 година в «Престъпления срещу мира - планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на агресивна война в нарушение на международни закони и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления».
Престъпления срещу човечеството
- Убийства, изтребления, депортация, поробване на цивилно население преди или по време на война; преследване по политически, расови или религиозни причини, независимо дали са извършени в нарушение на националното законодателство. Обвиняемите са провеждали политика на преследване, репресии и изтребление на враговете на нацисктката диктатура и правителство. Убиване и изтезания на хора без съд и присъда.
Военни престъпления
- Нарушаване на законите на войната, убийства, депортации и принудителен труд на мирно население и военнопленници, разрушаване на селища без военна нужда. Трибуналът търси индивидуална отговорност от лидерите, организаторите, подстрекателите и съучастниците за осъзнато участие в създаването на система на беззаконие, несправедливост и жестокост, срещу всички законни и морални принципи на цивилизования свят.
- Убийства и жестоко отношение към хора в окупираните територии и по море.
- Използване на населението на окупираните територии за роби и др.
- Убийства и жестоко отношение с военнопленици и военнослужещи, с които Германия се намира в състояние на война а също така с хора плаващи по море.
- Разрушения на градове и села без, военна необходимост от това.
- Германизация на окупираните територии.
[редактиране] Присъди
- Организиране и изпълнение на Престъпления срещу мира
- Планиране, организиране и провеждане на Война, Агресия и други престъпления срещу мира
- Военни-престъпления
- Престъпления срещу човечеството
"О" Обвинен "В" Обвинен и признат за виновен "º" Няма повдигнати обвинения
Име | Точки на обвинението | Присъда | Бележки | |||
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | |||
Мартин Борман |
О | º | В | В | Смърт чрез обесване | Наследник на Хес като секретар на нацистката партия, след бягството на Рудолф Хес в Англия. Личен секретар на Хитлер. Получава задочно смъртна присъда, въпреки че защитата пледира, че Борман е мъртъв, давност до 1972 г. Обявен за мъртъв от Западногермански съд през 1973 година.[1] |
![]() Карл Дьониц |
О | В | В | º | 10 години затвор | Командващ на Военноморския флот на Германия. Президент на Германия след смъртта на Хитлер [2]. Обвиненията отправени към Дьонитц са основно свързани с многото потопени кораби от поверените му подводни сили.[1] |
Ханс Франк |
О | º | В | В | Смърт чрез обесване | Първоначално Губернатор на Краков а по-късно Генерал-губернатор на окупирана Полша, член на СС[3] |
Вилхелм Фрик | О | В | В | В | Смърт чрез обесване | Министър на вътрешните работи при управлението на Хитлер.[4] |
![]() Ханс Фридцше |
О | О | О | º | Невинен | Завеждащ нацистката пропаганда в Министерството на пропагандата. Заместник на Йозеф Гьобелс[5] |
Валтер Функ | О | В | В | В | Доживотен затвор | Министър на икономиката при Хитлер[6] |
![]() Херман Гьоринг |
В | В | В | В | Смърт чрез обесване | Райхсмаршал, Командващ на Военно-въздушните сили на Германия Луфтвафе. Самоубива се с отрова преди екзекуцията.[7] |
Рудолф Хес | В | В | О | О | Доживотен затвор | Заместник на Хитлер, в опит да сключи мир с Великобритания пилотирайки самолет се отправя към Шотландия през 1941, където е задържан от британските военни като военопленник[8] |
![]() Алфред Йодл |
В | В | В | В | Смърт чрез обесване | Заместник на Кайтел, през 1953 година, Германския денацификационен съд го оневинява за престъпления срещу международните закони.[9] |
Ернст Калтенбрунер | О | º | В | В | Смърт чрез обесване | СС лидер, шеф на централата на нацисткото разузнаване. Един от създателите на концентрационните лагери [10] |
Вилхелм Кайтел |
В | В | В | В | Смърт чрез обесване | Главнокомандващ на Вермахта (OKW).[11] |
![]() Густав Круп фон Болен |
О | О | О | О | Невинен | Главен нацистки индустриалец. |
Роберт Лей |
О | О | О | О | Без обвинения | Председател на германския трудов фронт, самоубива се преди началото на процеса 25 октомври, 1945. |
Константин фон Нойрат | В | В | В | В | 15 години затвор | Министър на външните работи до 1938, наследен от Рибентроп. Освободен поради влошено здравословно състояние на 6 ноември 1954[12] |
![]() Франц фон Папен |
О | О | º | º | Оправдан | Канцлер на Германия до 1932 г, става вицеканцлер след 1933 година. По-късно посланик в Турция. Въпреки че е оправдан от Нюрнбергския процес по-късно, през 1947 година, на Германски денацификационен процес е намерен за виновен по обвинения във военни престъпления и осъден на 8 години тежък физически труд. [13] |
![]() Адмирал Ерих Рийдер |
В | В | В | º | Доживотен затвор | Командващ военноморските сили до 1943 година, наследен от Дьонитц. Освободен поради здравословни причини на 26 септември 1955[14] |
![]() Йоаким фон Рибентроп |
В | В | В | В | Смърт чрез обесване | Нацистки министър на външните работи[15] |
Алфред Розенберг |
В | В | В | В | Смърт чрез обесване | Главен идеолог на Нацианалсоциализма, по-късно Протектор на окупираните територии.[16] |
![]() Франц Сюкел |
О | О | В | В | Смърт чрез обесване | Главен идеолог на Програмата за принудително използване на военнопленници и граждани като работна ръка.[17] |
Ялмар Шахт | О | О | º | º | Оправдан | Довоенен президент на Райхсбанк.[18] |
Балдур фон Ширах | О | º | º | В | 20 години затвор | Главнокомандващ на Хитлеровата младеж. Разкаял се.[19] |
Артур Зайс-Инквард | О | В | В | В | Смърт чрез обесване | Губернатор на окупирана Холандия.[20] |
Алберт Шпеер |
º | º | В | В | 20 години затвор | Личен архитект на Хитлер и негов близък приятел. След войната издава мемоари, в които изказва съжаление за ролята с в Третия райх.[21] |
![]() Юлиус Щрайхер |
О | º | º | В | Смърт чрез обесване | Възбудител на преследвания срещу евреите, издател на антисемитския вестник „Дер Щурмер“.[22] |
Трибуналът обявява за престъпни организации ръководния състав на NSDAP, SS, SD, Гещапо и отхвърля искането относно правителството, връховното командване, генералния щаб и SA.
Контролният съвет (от страните победителки) отхвърля молбите за помилване.
[редактиране] Съмнения относно легитимността на трибунала
След войната юристи, историци и други специалисти от Европа и САЩ изказват съмнения относно легитимността на съда и справедливостта на присъдите. Основният аргумент на тези критики е фактът, че са издадени присъди според закони, които не са били в сила по време на извършване на деянието- закон "пост фактум". Подобна позиция е застъпил например сенаторът от Охайо Роберт Тафт, чиято позиция по този въпрос е изяснена в книгата на американския президент Джон Кенеди "Образи на смелостта " q:Роберт Тафт.
Освен това, за деянията на въоръжените сили на Съюзниците, които също биха могли да бъдат квалифицирани като военни престъпления и престъпления срещу човечеството, не е предприето никакво съдебно преследване – като например Катинското клане и бомбардировките над Дрезден. [23]
[редактиране] Източници
- Нюрнбергски процеси в Англ.Уики
- Нюрнбергски процеси в Руското Уики
- Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 35 - 49