Расово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Расово е село в Северозападна България. То се намира в община Медковец, Област Монтана.

Расово
Карта на България, мястото на Расово е отбелязано
Данни
Област: Монтана
Община: Медковец
Население: 1 397 (13/09/2005)
Надм. височина: 133 м
Пощ. код: 3660
Тел. код: 09729
Геогр. положение: 43° 42' сев. ш.
23° 14' изт. д.
МПС код: М
Кмет или наместник
Цветан Борисов


Съдържание

[редактиране] География

Село Расово се намира на 30 км от град Монтана. Язовирът на селото е един от най-живописните водоеми в района. Със своите 630 декара водна площ и красива природа е подходящо място за риболов и почивка на открито.

[редактиране] История

Историята на село Расово датира от 12-14 в. преди н.е.,когато по тези земи се заселило тракийското племе мизи. Останки от това време са трите могили по върха източно от селото, както и трите исторически окопа около селото.

В 4 в. преди н.е. Филип Македонски завладява траките, а през 29 г. преди н.е. тези земи са завладяни от римляните. През 5-6 в. идват и се заселват славяните и уралските българи. Чак през 701-722 г. този край попада в територията на младата българска държава до падането под османска власт. По време на турското владичество борбите за освобождение в този край са свързани с името на поп Вълчо Иванов, роден в Расово през 1768 г., известен още като поп Вълчо Расовски. Свещеник и бунтовник,хайдутин и помощник на Страхил войвода и на войводата Иван Кулин, поп Вълчо отдава целия си живот за освобождението на България и доживява освобождението - живее 110 г. При поп Вълчо в Расово е идвал и Софроний Врачански, като му оставил един ръкопис на отец Паисий да го преписва и разпространява. Един от тези ръкописи, написан от поп Вълчо е запазен и до днес в Софийската народна библиотека.

В селото е имало стара гръцка църква наречена „Свети Георги“, която с течение на времето се е разпаднала и по молба на селяните им било разрешено с ферман от турския султан, издаден на 18 февруари 1858 г. да си построят нова църква със същото име. Оригиналът на този ферман, издаден на турски език е запазен и се намира на съхранение в Ломския музей. През 1865 г. църквата е осветена и съществува и до днес.

За съжаление времето е заличило много от историческите паметници. За още по-голямо съжаление пък и малките останки от историята не са защитени със закон и по всяко време могат да се видят иманяри, действащи спокойно, необезпокоявани от никой.


[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития


[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки