Латински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Латински език
Говори се в:
Район
Общо говорещи:
Класификация Индоевропейски

 Италийски
  Латински

Официално положение
Официален във: Ватикана
Контролиран от: Opus Fundatum Latinitas
Кодове на езика
ISO 639-1 la
ISO 639-2 lat
ISO 639-3 LTN

Латинският език (Lingua Latina) е индоевропейски език, използван в Древен Рим. След разпадането на империята дълго време се използва за международен език (Lingua Franca), както и в богослужението на католическата църква. В съвременността се използва за образуване на научни термини и е основа на терминологията в медицината и таксономията.

Съдържание

[редактиране] История

Латинският първоначално е говорен в областта около Рим, наречена Лациум. Впоследствие придобова голямо значение като официалния език на Римската империя. Всички романски езици произлизат от латинския и много думи от латински произход се използват в други съвременни езици. В Западна Европа латинският запазва статуса си на лингва франка повече от хиляда години, докато не бива изместен от френския през XVIII век и английския в края на XX век. До днес църковният латински остава официалният език на Римокатолическата църква, което го прави и официалния държавен език на Ватикана. Латинският (заедно с гръцкия) още се използва за наименованията в научната класификация на биологичните видове.

[редактиране] Граматика

Латинският е синтетичен език: приставки се добавят към фиксирани корени за изразяване на род, число и падеж на прилагателните, съществителните и местоименията, което се нарича скланяне; а също и за изразяване на лице, число, време, залог, наклонение и "аспект" (свършен/несвършен вид) на глаголите, което се нарича спрягане. В латинския има пет именни склонения и четири глаголни спрежения.

Шестте падежа на съществителните имена са:

  1. именителен (nominativus)
  2. родителен (genitivus)
  3. дателен (dativus)
  4. винителен (accusativus)
  5. обстоятелствен (ablativus)
  6. звателен (vocativus)

Освен това някои съществителни имат и местен (локативен) падеж, използван за изразяване на място (обикновено изразявано чрез аблатив и употребата на предлог, например in - в), но тази особеност на индоевропейската езикова група е оцеляла у латинския само при имената на езера, градове и няколко подобни думи, включително думите къща, земя и околност.

[редактиране] Латински сентенции

Рим е първата република в историята на човешката цивилизация. Това полага началото на колективно управление и отстояване на разностранни интереси. Така се формира първият Сенат и възниква правото. Крилатите латински постулати и формулировки стават основен израз на мъдрост, етика и морал.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

Речници:

Други: