Хасаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хасаново
Μεσοχώρι

Хасаново
Хасаново на картата на Ном Лерин
Данни
Население: 514 (2001)
Надм. височина: 642 м
Геогр. положение: 40° 53' сев. ш.
21° 31' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Хасаново или Хасаново село или Асаново или Асаново село (на гръцки : Μεσοχώρι, Месохори, катаревуса: Μεσοχώριον, Месохорион, старо Χασάνοβο, Хасаново, на турски: Hasan Oba, Хасан Оба) е село в Република Гърция, в Дем Долно Клещино (Като Клинес), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 514 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 17 километра североизточно от номовия център Лерин (Флорина) между Асанов и Мечов рид на Нидже в близост до река Сакулева (Сакулевас) в Леринското поле, на два киломера от границата с Република Македония. Землището на селото е 16 квадратни километра.

[редактиране] История

В началото на 19 век Хасан Оба е чисто турско село. В 1836 года чумна епидемия опустошава селото и турското му население започва да го напуска. Беговете Хасан бег, на когото е кръстено селото и Мечо бег продали голяма част от землището на селото на битолчанина Никаруш, който започнал да продава имотите на българи от околните села - Градешница, Скочивир, Живойно, Гермиян, Брод, Бач. Така във втората половина на 19 век вече по-голямата част от жителите на селото са българи. В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото има 22 български и 15 турски къщи.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Асаново село е посочено като село с 30 домакинства с 40 жители българи и 60 жители мюсюлмани.[2]

В началото на 20 век и последните турци напускат Хасаново. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Асаново село има 540 жители българи и 50 жители турци мохамедани.[3] Всички християнски жители на Хасаново са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Хасаново има 600 българи екзархисти.[4]

През 1912 година след Балканската война селото попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Месохорион. В 1932 година в селото 112 българофонски семейства, от които 102 с „изявено българско съзнание“. В 1945 в селото има 859 българофони, 350 от които с „негръцко национално съзнание“, 209 с гръцко и 300 с неустановено национално съзнание. По време на Гражданската война в Гърция селото пострадва значително като 150 от жителите му емигрират в Югославия. През 50-те и 60-те години много от жителите на селото емигрират отвъд океана.

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 562 души
  • 1920 - 507 души
  • 1928 - 639 души
  • 1940 - 861 души
  • 1951 - 787 души
  • 1961 - 823 души
  • 1971 - 609 души
  • 1981 - 571 души
  • 1991 - 581 души
  • 2001 - 514 души

[редактиране] Бележки

  1. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.


Дем Долно Клещино (Като Клинес)
Долно Клещино (Като Клинес) | Битуша (Парорио) | Буф (Акритас) | Горно Каленик (Ано Калиники) | Горно Клещино (Ано Клинес) | Долно Каленик (Като Калиники) | Клабчища (Полиплатано) | Кладороби (Кладорахи) | Негочани (Ники) | Неос Кавкасос | Обсирено (Етнико) | Орта Оба (Месокамбос) | Раково (Кратеро) | Сакулево (Марина) | Света Петка (Агия Параскеви) | Хасаново (Месохори)

Исторически села: Рахманли (Елеуса)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област