Поибрене
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Поибрене е село в Южна България, отстоящо на 63 km от София. То се намира в община Панагюрище, Област Пазарджик.
Поибрене | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Пазарджик |
Община: | Панагюрище |
Население: | 792 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 511 м |
Пощ. код: | 4524 |
Тел. код: | 03530 |
Геогр. положение: | 42° 30' сев. ш. 24° 0' изт. д. |
МПС код: | РА |
Кмет или наместник | |
Станимир Дашев
xxxx/xx-xx--> |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Поибрене се намира в северозападната част на Пазарджишка област, на левия бряг на река Тополница на надморска височина 465 м.Землището на селото обхваща 115 000 декара, разположени в Същинска и Ихтиманска средна гора, разделени от Поибренския пролом. Съседни населени места са: село Оборище (8 km на изток), село Белица (13 km на запад) и село Петрич (14 km на север). Общинският център Панагюрище отстои 18 km на изток.Името на селото идва от местоположението му - "по(край) реката" (ибър). През 1948 година започва строителството на язовир "Тополница", който се намира непосредствено до селото.Тъй като част от махалите, намиращи се до реката, попадат на неговото дъно, те са изселени. През 1972 година непосредствено до селото се открива минерална вода на дълбочина 610 м. с температура 42 градуса. През 1979 година в селото е построена минерална баня.
История
Данни за село Поибрене има от дълбока древност. Тук е открит женски долмен с погребални дарове. За защита на прохода през Поибренския пролом от вражески нашествия са строени "Асеново кале" и "Шишманово кале", които и днес местните жители наричат "Градищата". За героично минало и исторически сражения напомнят и наименованията на местностите "Бойнова лъка" , "Поган" , "Гроба", "Ревешка могила", "Бойнов дол", "Мъртвилото", "Азиатски дол", "Струпания камък" и др. По време на турското робство селото е с войнугански статут - не плаща данъци към хазната, но в замяна на това има задължението да охранява прохода. В селото не е замръквал турчин, а легендата казва, че ако е замръквал, не е осъмвал... Около селото възникват 18 махали, водени и охранявани от местните войводи: Балчо, Ватах, Велко, Никола Османа, Кръжо, Павел, Пейо Калъча, Комитата. Четници от селото вземат дейно участие в Априлското въстание. През войните Поибрене дава 176 убити и 18 безследно изчезнали. През 1934 година жителите на селото са били 4 499. През 1942 е построено Начално училище. В него дълги години е преподавал даскал Георги Бакърджиев, патриот и просветител.
[редактиране] Обществени институции
- кметство с телефон и интернет-връэка
- черкваПоибренската черква е строена през 1850 година. Със сребърния кръст от тази черква свещ. Недельо Иванов освещава знамето, ушито от Райна Княгиня. Кръстът придружава Хвърковатата чета на Бенковски.
- читалищеПървото читалище в селото е построено през 1885 година и носи името "Здравец". Сега читалището се намира в съвременна функционална сграда и носи името "Ванчо Пашов", от големия поибренски род на Пашовите, герой от Съпротивата. В читалището има библиотека,група за автентичен фолклор и народни танци,кино и театрален салон, интернет.
- поща
- клон на ДСК
В училището се обучават 135 деца. В селото има полудневна детска градина с 20 деца.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
Празник на селото е Света Троица - Петдесятница.
[редактиране] Други
3 отлично заредени магазина за хранителни стоки, ресторант с външна тераса, модерен кафе-аператив, хотел с 20 легла, къщи за гости, минерална баня. Възможност за развиване на селски, балнеологичен и еко-туризъм, гъбарство, билкарство, лов и риболов. Ежедневно има 3 автобуса за и от София и 5 пъти за и от Панагюрище.