Петър Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Тодоров
български политик
Роден: 3 февруари 1881
Ловеч, България
Починал: 30 януари 1955

Петър Тодоров Цачев (3 февруари 1881 или 1883 - 30 януари 1955) е български политик. Роден е като син на опълченец в Ловеч. Завършва прогимназия в родния си град. През 1907 г. пътува в Сърбия, Виена, Италия и Швейцария. Следва финансови науки в Берлин (1907-1911). Редактор на в. "Родина" (1911 г.) и сп. "Демократически преглед" (1919 г.). През 1911 г. става член на Радикалдемократическата партия (РДП). От август 1923 г. е член на Управителния съвет на Демократическия сговор. От 1923 до 1924 г. е член на Изпълнителния комитет на РДП. Министър на финансите в двата кабинета на проф. Александър Цанков (от 9 юни 1923 до 4 януари 1926 г.). През 1926-1935 г. участва в групата на "лъчистите", от която през 1927 г. произлиза Народният съюз "Звено". Той е един от неговите основатели и ръководители. Депутат в ХХІ Обикновено народно събрание, като от 4 ануари 1926 до 15 април 1927 г. е негов подпредседател. От 19 май 1934 до 22 януари 1935 г. е министър на финансите в първия кабинет на Кимон Георгиев. След 9 септември 1944 г. е член на Централното управление на Народния съюз "Звено". Участва в българската делегация при подписване на Спогодбата за военно сътрудничество между България и Югославия на 5 октомври 1944 г. в Крайова. От 1945 до 1947 г. е политически представител на България в Белград.

[редактиране] Източници