Ставропигия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ставропигия (на гръцки σταυροπήγια, от σταυρός — „кръст“ и πηγνύω — „забивам“) означава манастир или църква, които са под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в една страна, в БългарияСветия синод.

Етимологията на думата „ставропигия“ е следната: „При основаването на известен манастир, в основата му се забивал кръст. Когато кръстът не е забит от епархийския епископ, а от патриарха, тези манастири се наричат ставропигиални – те имат самостойно управление.“[1][2]

Според устава на Българската православна църква: „Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват по решение на Св. Синод, а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Св. Синод, само ако са осигурени средства за издръжката им.“[3] При провъзгласяването на един манастир за ставропигия, игуменът му си сменя статута — от архимандрит става епископ.

[редактиране] Българските ставропигии днес

На територията на България ставропигиалните манастири са пет:[3]

Ставропигиален е и патриаршеският катедрален „храм-паметник Свети Александър Невски“. Този статут храмът получава след дълги дебати през 1924 г.[6]

От самото си основаване Софийската духовна семинария "Свети Йоан Рилски" също има статут на ставропигия.

В Света гора има 20 ставропигиални манастира,[7] единият от които е българският Зографски манастир.

[редактиране] Български ставропигии в миналото

[редактиране] Източници

На други езици