Българско опълчение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За стихотворението на Иван Вазов вижте Опълченците на Шипка.
За селото в Южна България вижте Опълченец (село).

Българско опълчение са български доброволчески военни части, взели участие в Сръбско-турската война от 1876 г. и в Руско-турската война от 1877-1878 г. Участниците в тях се наричали „опълченец поборник“.


Съдържание

[редактиране] Сформиране на Българското опълчение

Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, което става прототип за националното знаме на България
Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, което става прототип за националното знаме на България
Самарското знаме
Самарското знаме

Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война от 1877—1878 г. е сформирането и действията на Българското опълчение. Идеята за създаването му се ражда през есента на 1876 г. и принадлежи на генерал Р.А. Фадеев, и е подкрепена от българските емигрантски организации. На 20 октомври 1876 г. граф Д.А. Милютин подписва заповед за създаване на Българско опълчение. За негов командир е определен генерал Н.Г. Столетов. Сформирането на български дружини започва в град Кишинев. В началото на 1877 г. са сформирани 3 батальона под името Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич, а след обявяването на войната батальонът е прекръстен на Българско опълчение. Подготовката на българските дружини продължава в Плоещ, където се сформират 6 опълченски дружини от около 7500 души. Жителите на Самара подаряват на Българското опълчение знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. край Плоещ на Трета опълченска дружина. Там местният общественик Петър Алабин им връчва Самарското знаме с образите на Иверската Богородица и Св. св. Кирил и Методий (днес във Военно-историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението достига 10 000 души.

[редактиране] Действия на Опълчението по време на Руско-турската война

Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции и е поставено под управлението на княз В. Черкаски. По-късно обаче дружините са причислени към отряда на генерал Гурко, с който участват в боевете. Опълченците се проявяват в сраженията на Шипка и при атаката на укрепения турски лагер при Шейново. На тях Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.

[редактиране] Литература

• С. Кисьов. „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877–1878 г.“

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

На други езици