Демократична република Конго

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За други значения вижте пояснителната страница за Конго
République Démocratique du Congo
Знаме на Демократична република Конго Герб на Демократична република Конго
(знаме) (герб)
Национален девиз: Justice - Paix - Travail
(Справедливост, мир, работа!)
Местоположение на Демократична република Конго
Официален език френски
Столица Киншаса
Най-голям град Киншаса
президент Жозеф Кабила
Площ
 — Общо
на 12-то място
2 345 410 км2
Население
 — Общо (2005)
 — Гъстота
на 22-ро място
60 085 004
25 д/км2
БВП
 — Общо (2005)
 — на човек
на 84-то място
36,957 млрд $
? $
Валута конгуански франк (CDF)
Часова зона WAT (UTC+1) / CAT (UTC+2)
Независимост

 -дата
от Белгия
30 юни 1960
Национален химн Debout Congolais
Internet TLD cd
Телефонен код +243

Демократична република Конго (бивш Заир) е държава в Централна Африка и третата по големина държава на континента. Страната е известна до 1960г. под името Белгийско Конго, от 1971г. до 1997г. се казва Заир.

Итури

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Държавно устройство

[редактиране] Административно деление

[редактиране] Население

Населението на страната се състои от 12 основни етнически групи. Около 80% от жителите на ДРК принадлежат към народите банту. Населението на ДРК възлиза на 60,7 мил. души(към 2005г.) Гъстотата на населението е 24 души на кв.км. Населението се концентрира предимно в миннодобивния район Шаба и в долното течение на р.Конго. Около 30% живеят в градски територии. В столицата Киншаса живеят около 7,8 мил. души.

В администрацията се използва френският език. Освен него силно разпространен е езика лингала (разбираем от 50% от населението) и киконго (разбираем от 30% от населението).

[редактиране] Природни богатства и индустрия

Страната има богати запаси от мед, злато, сребро, диаманти, нефт, кобалт, манган, цинк, кадмий.

Промишленият сектор на страната е съсредоточен върху преработката на природните богатства. Важни за сектора са нефтените рафинерии, както и производството на цимент и каучук. Произвеждат се обувки, хранителни стоки, текстил, тютюневи изделия. Годините на война с съседните на ДР Конго държави довеждат до съсипването на инфраструктурата, която е жизненоважна за такава огромна страна, както и недохранване, от което страда немалка част от населението. Правителството на ДР Конго получава близо $2 млрд. годишни помощи от по-развитите членки на ЕС. Подписани са споразумения с Китай и Северна Корея за развитие на минното дело. По-голямата част от износа на метали е насочен към Китай. Заводите са съсредоточени в по-големите градове. Селските райони са основният източник на земеделска продукция.

Най-важните търговски партньори са Китай, Белгия, ЮАР, Чили, САЩ, Германия и Индия.

[редактиране] Стопанство

[редактиране] Култура

[редактиране] Други

[редактиране] Външни връзки


Страни в Африка

Алжир | Ангола | Бенин | Ботсвана | Буркина Фасо | Бурунди | Габон | Гамбия | Гана | Гвинея | Гвинея-Бисау | Джибути | Египет | Екваториална Гвинея | Еритрея | Етиопия | Замбия | Зимбабве | Кабо Верде | Камерун | Кения | Коморски острови | Кот д'Ивоар | Демократична република Конго | Република Конго | Лесото | Либерия | Либия | Мавритания | Мавриций | Мадагаскар | Малави | Мали | Мароко | Мозамбик | Намибия | Нигер | Нигерия | Руанда | Сао Томе и Принсипи | Сейшелски острови | Сенегал | Сиера Леоне | Сомалия | Судан | Свазиленд | Танзания | Того | Тунис | Уганда | Централноафриканска република | Чад | Република Южна Африка