Езан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Eзанът в ислямската религия представлява призив към молитва. Пеещият езана е мюезина. По време на пеенето на езана ръцете на мюезина трябва да са поставени зад ушите му, а погледа му трябва да е отправен към Мека. Слеа езана се чете икимят — непосредственото начало на молитвата, повтарящи думите от езана плюс кад каматис салят (молитвата започва). После се чете шахада и се прославя Аллах. По време на езана мюезинът не трябва да е в състояние на ритуално осквернение.
Според суните, нетрябва да се напуска джамията преди пеенето на езана да е свършило.
[редактиране] Текст на езана
- Аллаху екбер (Аллах е велик - 4 пъти)
- Ешхеду ен ля илляхе илля-ллах (Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах - 2 пъти)
- Ешхеду енне Мухаммеден расуляллах (Свидетелствам,че Мохамед е Негов пророк - 2 пъти)
- Хайя аля саля (бързайте за молитвата - 2 пъти)
- Хайя алель-фелях (бързайте за спасението - 2 пъти)
- Аллаху екбер (2 пъти)
- Ля илляхе илляллах (Няма друг Бог освен Аллах)
[редактиране] Първият мюезин
Първият мюезин е бил Билял от Етиопия — сподвижник на пророка Мохамед. Билял не е бил арабин а негър, който е бил подлаган на жестоки мъчения от езичниците, след като приел исляма.
[редактиране] Езанът в Турция
През 1920-те и 1930-те години на 20 век правителството на Ататюрк заменя традиционният езан на арабски език с негов превод на турски. Забраната да се пее езан на арабски е премахната на 6 юни 1950 година, след победата на опозицията на изборите. Ислямски теолози смятат, че използването на езан на турски език противоречи на хадиса, според който при превода на текста от арабски се губи неговия смисъл.