Сава Доброплодни

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сава Доброплодни (1820-1894) е роден в Сливен. Той е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане.

Получава своето образованието в гръцко училище в Цариград, Куручешме. В гръцки учебни заведения се подготвят много образовани българи от този период, което до голяма степен е в унисон с характерното за началните етапи на българското учебно дело и народна просвета елинофилство. Именно Доброплодни, наред с други образовани българи, обаче е един от тези, които оформят облика на българската култура и просвета, в която националното е на предна позиция в противовес на гръцкото влияние.

Сава Доброплодни учителства в Котел и Шумен, където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от този период.

Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Има голямо влияние върху тях и развива у тях интерес към литературата и театралното изкуство.

Това е така, защото самият той превежда на български език и пише пиеси, които представляват началната фаза на развитие на българската драматургия, която по-късно е развита от неговите последователи и ученици.

Доброплодни се запознава с театъра в Сремски Карловци и на 15 юли 1856 г. осъществява представянето на първата драматургична творба в България - побългарената комедия (по гръцкия писател Хурмузис) „Михал Мишкоед”.