Летница

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Летница е град в Северна България. Той се намира в Ловешка област и е в близост до град Левски. Градът е административен център на община Летница.

Летница
Герб на Летница Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Ловеч
Население: 4 472
Надм. височина: 52 м
Пощ. код: 5570
Тел. код: 06941
МПС код: ОВ
Кмет
Красимир Джонев
Адрес на общинската администрация

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

Центърът на общината - гр. Летница е средновековно българско селище, което датира вероятно от IV в. пр.н.е. Едно доказателство за това е откритото през 1963 год. сребърно тракийско съкровище. Етимологията на името на града - Летовище - Летница, показва, че от най-древни времена прекрасната природа на местността е използвана от скотовъдците, за да "летуват" тук със своите стада. Според най-разпространената легенда на селището е създадено от сливането на три малки селища: Върбица, Златица и Брегалница. Жителите на трите селища изкарвали добитъка си лятно време на летовището, на мястото, където е днешния гр. Летница. За село Горско Сливово се знае, че в местността "Свети Константин", южно от селото, местното население се е събирало на оброк- черковище. В местността "Пустията" през 1857г. Филип Тотю гръмва първата пушка на българската свобода. Село Кърпачево в миналото е било под турско владение. Първото име на селото е било Уруците, след това Надежда, а след 9-ти септември 1944г. става Кърпачево. Село Крушуна е основано в римско време на една римска крепост. Според една легенда името си носи от един манастир, който е бил окован в олово.

Освен геологическа рядкост местността Маарата (с. Крушуна, Община Летница) има и богата и уникална историческа стойност. В някои от образувалите се ниши са оформени килии от пребивавалите тук продължително време отшелници-исихасти. Всички килии и ниши в обителта са издълбани в скалата от бигор в съседство с Крушунския водопад. исихазъм м., само ед. Истор. Религиозно учение във Византия и България през ХIII – ХIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване. исихазъм гр. "мир, покой" 1. рел. Мистико-аскетично учение в Православната църква, особено разпространено през ХІІ—ХІV в., според което при усилена молитва и вътрешно вглъбяване вярващият може да постигне единение с Бог, да види и да влезе в контакт с излъчваната от него енергия (Таворската светлина). Исихазъм е пътека на съвършенство в любовта към Бога в пълното спокойствие на дух и тяло “Исихазъм” е гръцка дума, която преведена буквално значи мълчание (от "исихия" - "мълча"). Този превод не е най-добрият, по-точно е да се каже безмълвие. Първият учител на българския исихазъм е Теодосий Търновски (около 1300 - 1363). Той приема монашески сан в манастира “Св. Николай” край Видин, после се премества в търновския манастир "Св. Богородица - Пътеводителка". Когато научава за великия исихаст Григорий Синаит и за неговия новопостроен манастир в Парория, той се отправя за там. В лицето на Теодосий, Григорий Синаит има един от най-верните и най-образовани свои ученици. Той е един от първите му последователи и може би затова е тъй мощно исихасткото движение в България.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

[редактиране] Външни препратки