Термодинамика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Термодинамиката (от гръцки θερμη означаващо "топлина") е раздел от физиката, занимаващ се с топлинните процеси протичащи в телата, следствие промяната на температура, обем и налягане. Термодинамиката се дели на класическа, статистическа и химическа и в основата и са законите на термодинамиката - постулати, които постановяват, че енергия може да се обменя между системите във формата на работа или топлина. Общо казано, термодинамиката описва как отделни системи реагират на промени в околната среда.
[редактиране] Видове термодинамични системи
Понятието система е много важно в термодинамиката, то се отнася до частта от пространството, което бива изучавано в момента. Системата е отделена от останалата част от вселената с граници, които могат да бъдат реални или не, но определят краен обем. Съществуват 5 основни вида системи:
- Изолирани системи – вещество и енергия не могат да преминават границата.
- Адиабатни системи – топлината не може да преминава границата.
- Изотермични системи - топлина може да мине през границата.
- Затворени системи – вещество не може да премине границата.
- Отворени системи – топлина, работа, и вещество могат да преминават през границата.
[редактиране] Закони на термодинамиката
- Нулев закон отнасящ се до термично равновесие: Ако две термодинамични системи са поотделно в термично равновесие с трета, то те са в термично равновесие помежду си
- Първи закон на термодинамиката отнасяш се до съхраняване на енергията: промяната във вътрешната енергия на затворена термодинамична система е равна на сумата от количеството топлинна енергия внесена в системата и работата, извършена върху системата.
- Втори закон на термодинамиката въвеждащ понятието ентропия: ентропията на една изолирана термодинамична система има тенденцията да се увеличава с времето
- Трети закон на термодинамиката отнасящ се до невъзможността от достигане на абсолютната нула: ентропията е нула при абсолютната нула