Михаил Арнаудов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Михаил Арнаудов
български учен
Роден: 5 октомври 1878
Русе, България
Починал: 18 февруари 1978
София, България

Михаил Петров Арнаудов - български фолклорист, литературен историк, етнограф, професор, е роден на 5 октомври 1878 г. в Русе. Член е на Украинската академия на науките, литературната академия "Петьофи", доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936 г.) и Мюнстер (1943 г.). Членува в Масонска Ложа "Светлина".

Михаил Арнаудов следва славянска филология във Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски") през периода 1895-1898 г. По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898-1900 г.), в Прага (1903-1904 г.), където защитава докторат по философия, славянска филология и индология.

От 1908 г. М. Арнаудов е редовен доцент в Софийски университет, от 1919 г. - редовен професор по сравнителна литературна история, декан на Историко-филологическия факултет (1921-1922 г.) , директор е на Народния театър (1926 г.), ректор е на Софийския университет (1935-1936 г.), председател е на БАН.

Проф. Арнаудов е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов и др.

Изследва творчеството на класиците на българската литература - Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и др.

Умира на 18 февруари 1978 г. в София.

[редактиране] Източници