Фонема

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лингвистика
Теоретична лингвистика
Лингвистични методи
Същност на езика
Езикът като знакова система
Езикът като система
Фонетика
Говорен апарат
Артикулационна фонетика
Гласни звукове
Съгласни звукове
Фонетична акустика
Гласни звукове
Съгласни звукове
Фонетично членение на речта
Фонология
Фонема
Позиция на фонемата
Опозиция на фонемата
Дистрибуция на фонемата
Звукови промени
Фонетични промени
Нефонетични промени
Морфология
Синтаксис
Семантика
Лексикална семантика
Стуктурална семантика
Стилистика
Диалектология
Приложна лингвистика
Психолингвистика
Социолингвистика
Генеративна лингвистика
Когнитивно лингвистика
Компютърна лингвистика
Дескриптивна лингвистика
Историческа лингвистика
Компаративна лингвистика
Етимология
История на лингвистиката
Лингвистични школи
Известни лингвисти
Нерешени проблеми


Фонемата (от гръцки φώνημα, «звук») е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите. При замяната на една фонема с друга се получава друга дума.

Терминът "фонема се използва както в акустиката, така и в лингвистиката.

Фонемата е компонент на морфемата.

Фонемата е предмет на изучаване на фонологията и морфологията. Това понятие играе важна роля в решаването на такива практически задачи, като разработка на азбуки, правописните принципи и т.н.

Понятието "фонема" е въведено в езикознанието от видния полски учен-езиковед Ян Бодуен де Куртене (J. Baudouin de Courtenay). Основоположници на структурната фонология са руските езиковеди-емигранти организатори на Пражкия лингвистичен кръжок Н. С. Трубецкой и Р. О. Якобсон.


[редактиране] Фонетична и фонематична транскрипция

Точният запис на изговора, при който се държи сметка както за основните фонеми, така и за техните позиционни варианти се нарича фонетична транскрипция. Тя намира приложение при записване на диалектоложки материал.

За писване на изговора, при което се отбелязват само фонемите в състава на думите, но не и дехните позиционни варианти, се нарича фонематична транскрипция.

[редактиране] Транслитерация

В случаи, когато се налага думи, написани с буквите на една азбука, да се напишат с буквите на друга азбука се нарича транслитерация. Понеже фонетичните системи на различните езици не съвпадат и буквите от азбуките нямат точно съответствие, се налага въвеждане на допълнителни букви.

  • а ─ a
  • б ─ b
  • в ─ v
  • г ─ g
  • д ─ d
  • е ─ e
  • ж ─ ž
  • з ─ z
  • и ─ i
  • й ─ j
  • к ─ k
  • л ─ l
  • м ─ m
  • н ─ n
  • о ─ o
  • п ─ p
  • р ─ r
  • с ─ s
  • т ─ t
  • у ─ u
  • ф ─ f
  • х ─ h
  • ц ─ c
  • ч ─ č
  • ш ─ š
  • щ ─ šт
  • ъ ─ â
  • ь ─ j
  • ю ─ ju
  • я ─ ja
  • дз - dz
  • дж - dž