Бяла мура
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бяла мура | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
|
Бяла мура (Pinus peuce) е вид в рода Бор (на латински, Pinus). Открита е от Гризебах през 1839 г. в Пелистер. По-късно този вид е намерен и от Янка в Пирин, в Рила и др.
В България бялата мура достига височина 35 метра и диаметър около 50-60 cm. Короната е тяснопирамидална, с къси, слабо възходящи клони, разположени в прешлени. До около 40-50 години кората на бялата мура е гладка, тъмнозелена или зеленикавовиолетова, а след това се напуква плочковидна.
Има тънки, нежни, сивозелени игловидни листа, събрани по 5 в снопче (наречено брахибласт). Мъжките репродуктивни органи са реси, жълтеникави, които се появяват в основата на нарастващите клонки. Младите шишарки са зелени или зеленовиолетови, а зрелите - жълтокафяви,цилиндрични по форма. Узряват през октомври на 2-рата година. Семената са с ниска кълняемост и покълват бавно.
Бялата мура има ядрова дървесина, с плътност 430 kg/m3.
[редактиране] Разпространение
Ендемит на Балканския полуостров. У нас се среща в горите на Рила, Пирин, Западни Родопи, Средна Стара планина, Славянка и Витоша, при надморска височина от 1400 до 2100 метра.
Бялата мура е често срещана по паркове и големи градини, тъй като не се разпространява бързо на големи площи. Това растение може да издържи на -45 °C, както и при изложение на силен вятър.