Капатово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Капатово е село в Югозападна България. То се намира в Община Петрич, Област Благоевград.
Капатово | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Благоевград |
Община: | Петрич |
Население: | 213 (15.03.2007) |
Надм. височина: | 233 м |
Пощ. код: | 2872 |
Тел. код: | 074201 |
Геогр. положение: | 41° 28' сев. ш. 23° 22' изт. д. |
МПС код: | Е |
Кмет или наместник | |
Име Фамилия |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Капатово се намира в Санданската котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Отстои на около 20 километра североизточно от общинския център Петрич. Съседни села са Ново Кономлади и Кромидово. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Югоизточно край землището на селото тече Мелнишка река.
[редактиране] История
Капатово е малко село в полите на Пирин планина, възникнало в античността, вероятно като тракийско селище. За това говори наличието на няколко тракийски надгробни могили в землището му. Самото име може да е тракийско - от корена "скапто", откъдето е и древното име Скаптопара на днешния Благоевград. Тези могили, както и по-късният, римски некропол са многократно ограбвани и прекопаваани от иманяри. Всъщност тук трябва да са живели меди, от чиито среди произлиза Спартак. По-късно в района на селото се заселват славяни и българи.
По времето на арнаутина Али паша Янински, а и след Освобождението на Гърция през 1828 година, настъпват големи преселвания. От юг на север идват много българи и куцовласи. Тогава и в село Капатово пристигат първите вълни от бежанци от Янинско. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Капатово е посочено като чисто българско село с 35 домакинства и 120 жители българи. [1] През 1887 година в селото е изградена черквата "Пресвета Богородица, животоприемний източник", днес паметник на културата. През 1898 година в Капатово отваря врати българско начално училище. Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година в селото живеят 255 българи християни[2].
Селото е освободено от османско владичество по време на Балканската война през октомври 1912 година. По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Капатово е опожарено от гръцката армия. След Първата световна война в периода 1918-1925 идват още бежанци и така селото нараства. Тук се установяват българи от селата Дели Хасан махала, Серско, Герман и Цървища, Демирхисарско. От този период в Капатово жителите му се делят на староселци и новоселци. Около 9 септември 1944 обаче настъпва обратен процес - много от младите емигрират в чужбина - в Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Нова Зеландия. Други по-късно се преселват в големите български градове и така особено след 10 ноември 1989 година постепенно селото запада. Настрана от пътния поток, останало без хора, това някога будно и китно селище с древна история умира, подобно на няколко други съседни села, като Зорница, Виногради, Лозеница.
[редактиране] Забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.140-141.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 190.