СС-20
от Уикипедия, свободната енциклопедия
СС-20 | |
---|---|
Основни характеристики | |
Предназначение | Балистична ракета със среден обсег |
Страна производител | СССР |
Оператори | |
Въведена в употреба | 1976 |
Технически характеристики | |
Двигател | Двустепенен с твърдо гориво |
Бойно тегло | 1600 kg |
Дължина | 16.5 м m |
Диаметър | 1.8 м m |
Обсег | 5 500 km |
Скорост | m/s |
Брой | 654 |
СС-20 (известни също като RT-21M) са ракети, които са премахнати след договор от 1987 г. между САЩ и СССР. Те са използвани от Съветския съюз между 1976 и 1988 г. В България също са били на въоръжение, но впоследствие са унищожени. Тези ракети са от типа "Пионер" (понякога наричан на тяхно име - СС-20). Базирани са на мобилна пускова установка, която може да се придвижва по обикновени пътища.
[редактиране] История на разработката
Към създаването на тази ракета се е пристъпило към средата на 70-години. Съгласно тактико-техническите изисквания е било предвидено да се построи самоходна пускова установка, която може да носи балистични ракети по всякакъв вид пътища и да обезпечава нейната предстартова подготовка и пуск.
Задачата е възложена на колектива на Московския институт по топлотехника под ръководството на А. Надиразде. Първото изпитание на ракетата е на полигона Капустин Яр на 21 септември 1974 г. На 9 януари 1976 г. държавната комисия подписва протокол, с който се прекратяват изпитанията и се препоръчва ракетата да се приеме на въоръжение.
На 11 март 1976 г. влиза в сила постановление на правителството за започване на бойните дежурства на ракетните комплекси с балистични ракети СС-20, а през август първият полк под командването на подполковник Доронин влиза в състава на дежурните части на Стратегическите ядрени сили на СССР.
[редактиране] Устройство и възможности
Ракетата има две степени, базирани на твърдо гориво, и агрегатен блок с главна част, който се стикова с помощта на съединителни отсеци. Може да носи повече от една бойна глава, като след достигане на стратегическа височина на полета главите могат да се разделят и насочат към различни цели.
Системата за управление е разработена от екипа на академик Пилюгин. Всички нейни блокове са разположени в херметичен отсек. Основана е на бордна изчислителна машина, която позволявала ракетата в хода на носене на дежурството да се намира в хоризонтално положение, и обезпечава точност на попадение не повече от 500 метра от целта, на всяка далечина и на всеки азимут, без да има нужда от завъртане на установката.
Установката позволява пълна автоматична предстартова подготовка и пуск. Притежава и резервна пускова система.
[редактиране] Външни препратли
Руски и съветски ракети "земя-земя" |
Скъд (SS-1) | Р-1 (SS-2) | Р-5 (SS-3) | Р-12 (SS-4) | Р-14 (SS-5) | Р-7 (SS-6) | Р-16 (SS-7) | Р-9 (SS-8) | СС-9 (SS-9) | СС-10 | УР-100 (SS-11) | РТ-1 (SS-12) | РТ-2 (SS-13) | РТ-15 (SS-14) | РТ-20 (SS-15) | РТ-21 (SS-16) | МР-УР-100 (SS-17) | Р-36 (SS-18) | УР-100Н (SS-19) | СС-20 | СС-21 | РТ-1 (SS-22) | Р-400 (SS-23) | РТ-23 (SS-24) | РТ-2ПМ (SS-25) | СС-26 Искандер (SS-26) | РТ-2 Топол М (SS-27) |
Списък с руски и съветски балистични ракети Ракети |