Капанци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Капанци е етнографска група българи живеещи в Североизточна България - Разградска и Търговищка област. Капанци са жителите на селата Дряновец, Осенец, Садина, Гецово, Топчии, Кривня, Каменово, Ушинци, Желязковец, Доброшката махала на гр. Разград, Опака и др.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Съществуват много хипотези за произхода на името капанци и историята на капанците:
1. Според първата хипотеза капанците са потомци на аспаруховите българи, а името капанци произлиза от капище - древнобългарско светилище. В подкрепа на тази хипотеза видният изследовател на етнографската група капанци професор Иван Коев намира сходство между елементи в културата на капанците и чувашите от Чувашия, Руска федерация.
2. Втората хипотеза се основава на името на характерната женска риза наречена капанка с шевица на капки.
3. Третата хипотеза е свързана с въвеждането на християнството за официална религия в България от цар Борис I през IX век. Предполага се, че капанците са наследници на непокорните боили, които са били закапени (заточени) на запад от Плиска.
4. Четвърта хипотеза свързва произхода на капанците с тракийските племена, населяващи в древността Североизточна България и по-точно с така наречените капнобати у мизите. Страбон разказва, че мизите от благочестие не употребявали одушевени същества, следователно и добитък. Те живеели мирно и се хранели с мед, мляко и сирене, затова били наричани «богопочитатели» и насмешливо «капнобати», хора, които се «хранят» с въздух от гръцката дума καπνος, която означава "пушек", "дим"[1]. Същия корен намираме и в думата капище (старинно светилище), защото вероятно свещените ритуали са били свързани с окадяване и горене на треви.
Могат да се правят интересни паралели в потвърждение на тази теория и от археологическите разкопки, и по-точно, разглеждайки скулптурните фигури на кариатидите в Свещарската гробница, намираща се североизточно от Разград. Облеклото на тези кариатиди силно напомня характерните за капанските женски носии плисирани поли, така наречените "пещемали", които се срещат само в този край.
5. Пета популярна хипотеза има за отправна точка годината 811-та., когато при управлението на хан Крум византийците начело с император Никифор I опустошават Плиска, но при обратния път им бива устроен капан във Върбишкия проход, в който е участвало населението от посочения район, където византийската армия е разгромена, а императорът - убит.
[редактиране] Етнографски белези
- Поминък
- Жилище
- Облекло
Традиционното капанско облекло е изработено от памук, вълна и коноп. Капанските шевици, изпълнени в тъмни цветове - червено и черно изобразяват растения, птици, хора и покъщнина. Характерна в женското облекло е дългата риза капанка с шевица на капки. Носията е двупрестилчена. Мъжкият костюм е чернодрешен, ризата е с широка пазвена шевица.
- Обреди, празници и обичаи
- Говори
[редактиране] Литература
- Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура, Иван Коев, София, 1971
- Капанци, БАН, София, 1985
- Село Гецово, община Разград - Никола Иванов, Издателство ПИК Велико Търново 2001
[редактиране] Вижте също
![]() |
Български етнографски групи |
---|---|
Балканджии • Добруджанци • Капанци • Малоазийски българи • Македонци • Рупци • Северняци • Тракийци • Хърцои • Шопи |