Южен поток

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Южен поток (на английски: South Stream, на руски: Южный поток) е руско-италиански проект за газопровод по дъното на Черно море от Джубга (Краснодарски край, Русия) до Варна (карта) и през Балканския полуостров по две разклонения до южна Италия през Гърция и Йонийско море и до северна Италия през Румъния, Унгария и Словения (с разклонениe до Австрия).

Споразумението бе подписано на 23 юни 2007 г. в Рим между руския "Газпром" и италианската компания "Ени" в присъствието на енергийните министри на Русия и Италия. Предвижда се да се транспортират 30 млрд. куб. м. природен газ годишно. България, Гърция и другите транзитни страни потвърдиха участието си.

Проектът е на предполагаема стойност 10 млрд. евро и се очаква да приключи за по-малко от три години след одобрение на Европейския съюз. Той ще се финансира, притежава и управлява съвместно от "Газпром" и "Ени", a на транзитните страни ще бъдат предложени миноритарни дялове. Проучвателните работи и строителството ще се извършат от "Сайпем" (поделение на "Ени"). Подводната част ще бъде дълга 900 километра и ще стига до две хиляди метра дълбочина.

Изглежда, че проектът ще измести предвижданото по-рано продължение на газопровода "Син поток" от Турция към ЕС, а вероятно "Газпром" ще се откаже от участие в газопровода "Набуко". "Южен поток" ще обхожда Турция и Украйна (по подобие на проекта "Северен поток" от Русия до Германия по дъното на Балтийско море в обход на балтийските държави и Полша) и е израз на политическия стремеж на Русия да намалява зависимостта на газопреносната мрежа към ЕС от съседните й страни.

На българска територия газопроводът вероятно ще излиза на 8,5 километра южно от нос Галата до съществуващия тръбопровод на фирмата "Петреко CAPЛ" (поделение на "Мелроуз Рисорсиз") от подводното газово находище Галата (м. Паша дере). Между 250 и 400 млн. долара годишно може да печели България от транзитни такси според източник от Министерството на икономиката и енергетиката [1].

На други езици