Ана Австрийска
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ана Австрийска кралица на Франция и Навара |
|
Родена: | 22 септември 1601 Валядолид, Испания |
---|---|
Починала: | 20 януари 1666 Вал дьо Грас , Франция |
Ана Австрийска (22 септември 1601 - 20 януари 1666) е кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XIII и регент на нейния син, Луи XIV. По време на нейното регенство първи министър на Франция е кардинал Мазарини.
Съдържание |
[редактиране] Съпруга на краля на Франция
Ана е родена във Валядолид, Испания и е кръстена Ана Мария Мавриция, дъщеря на испанския крал Филип III и Маргарита Австрийска, от династията на Хабсбургите. При раждането си носи титлите инфанта на Испания и Португалия, херцогиня на Австрия, принцеса на Бургундия и Нидерландия. На десетгодишна възраст Ана е сгодена и на 24 ноември 1615 година в Бургос е омъжена по делегация за крал Луи XIII (1601-1643). Това е чисто политически брак, целящ да заздрави отношенията между католическите сили Франция и Испания и да запази властта в династията на бурбоните.
Бракът не е щастлив, изпълнен с недоверие и подозрения. Стартира лошо, като чеиринадесетгодишната двойка е насилена да консумира брака си, за да се предпази брака от възможността за бъдещо анулиране. Това унижение докарва Луи до положение да отказва да се докосне до жена си в следващите няколко години. Въпреки че е настанена в Лувъра, Ана е изцяло игнорирана. Майката на Луи, Мария Медичи, продължава да се нарича „кралица на Франция“, без ни най-малка съпротива от страна на нейната снаха, а плахия и затворен млад крал излгежда дълбоко незаинтерсуван. Като испанка, заобиколена от антураж от испански благороднички, Ана остава много настрани от френската култура и начин на живот, тя продължава да живее съобразно испанския етикет и не полага усилия да подобри своя скован френски език. През 1617 година, Луи в заговор с Шарл, херцог дьо Люн успява да се освободи от влиянието на майка си, като извършва дворцов „преврат“ с убийството на любимеца на Мария Медичи Кончино Кончини на 26 април същата година. В годините си на силно влияние, херцог дьо Люн се опитва да излекува дистанцираността между Луи и неговата кралица. Той отпраща испанските придворни дами и ги замества с френски, между които принцеса дьо Конти и херцогиня дьо Шеврьоз, която е негова жена по това време, като организира дворцови празненства, които да сближат кралската двойка. Ана започва да се облича по френски маниер и през 1619 година Люн притиска краля да сподели едно легло с кралицата.
Серия от помятания разочароват краля и охлаждат техните отношения. Луи се отдава на битката си с протестантите, а Ана на дворцови интриги. Кралят назначава за свой съветник кардинал Ришельо. Външната политика на Ришельо е насочена срещу заобикалящите Франция на два фронта Хабсбурги, което обтяга отношенията между Ана и Ришельо. Ана остава бездетна цели шестнадесет години, Луи става все по-зависим от Ришельо, който става първи министър от 1624 година.
Под влиянието на Шеврьоз, център на дворцовите сплетни, кралицата застава на страната на политическата опозиция на Ришельо и е въвлечена в няколко интриги срещу него. В двореца се носят неясни слухове за предполагаемите изневери на Ана, за участието и в заговора на граф дьо Шале срещу Ришельо, организиран през 1626 година от Шеврьоз и по-късно в заговора на любовника на Луи, маркиз дьо Сен-Мар.
През 1635 година, Франция обявява война на Испания, поставяйки кралицата в беззащитна позиция. Нейната кореспонденция с брат ѝ, краля на Испания Филип IV, далеч надминава сестринската привързаност. През август 1637 година Ана е заподозряна в измяна с достатъчно основателна причина и Ришельо я принуждава да подпише споразумение относно нейната кореспонденция, като я задължава да предава отсега нататък писмата си за проверка. Херцогиня дьо Шеврьоз е изпратена в изгнание и действията на Ана са следени изкъсо.
Изненадващо в тази недоверчива среда, кралицата е отново бременна, което слухът отдава на една нощ с гръмотевична буря, която възпрепятсвала пътуване на краля и принудила краля да прекара нощта с кралицата. Скоро след това се ражда дофинът и бъдещ крал Луи. Раждането и на втори син по-късно не успява да върне взаимното доверие на кралската двойка. Ришельо подарява на краля своя кардиналски дворец, намиращ се на север от Лувъра, преименуван по-късно на Пале Роял (кралски дворец). Луи никога не получава този подарък. Ана с двамата си сина се премества да живее там и остава и по време на регентството в него. Луи се опитва да предотврати регентството на кралицата след неговата смърт, която настъпва през 1643 година, не много по-късно от тази на Ришельо.
[редактиране] Регент на Франция
Ана се провъзгласява за регент веднага след смъртта на съпруга ѝ. С помощта на канцлера Пиер Сегие, Ана се налага над парламента на Париж, нарушавайки волята на покойния крал, който искал да ограничи правомощията. Техният четиригодишен син е коронясан за крал като Луи XIV. Ана спечелва регенството, но за всеобща изненада поверява управлението на първия министър кардинал Мазарини, който е протеже на Ришельо и е член на регентския съвет. Мазарини напуска хотела, който обитава до този момент и се премества в Пале Роял, за да бъде по-близо до кралицата. Дълги години за него се подмята, че е бил любовник на кралицата и дори неин съпруг.
С подкрепата на Мазарини, Ана овладява бунтовете на аристокрацията, водени от Луи II дьо Бурбон, принц дьо Конде, известни като Фронда. През 1651 година, когато нейния син Луи XIV официално става пълнолетен, свършва нейното регенство. Въпреки това, тя остава с голяма власт и силно влияе над своя син до смърттта на Мазарини. През 1659 година войната с Испания е прекратена с Пиринейския договор. През следващите години мирът е укрепен с брака между младия крал Луи и племенницата на Ана, хабсбургската принцеса Мария Тереза Испанска.
През 1661 година, след смъртта на Мазарини, Ана се оттегля в манастира Вал дьо Грас, където по-късно умира от рак на гърдата. Нейната придворна дама, мадам дьо Мотвил написва история за живота на кралицата в нейните „Мемоарите на Ана Австрийска“. Мнозина виждат в нея блестяща и ловка жена и като такава е представена в романа на Александър Дюма - баща „Тримата мускетари“.
[редактиране] Източник на текста
![]() |
Тази страница частично или изцяло, представлява превод на страницата „Annе of Austria“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите. |