Западна Тракия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![]() |
|||||
---|---|---|---|---|---|
|
|||||
|
|||||
Главен град | Комотини (Κομοτηνή) | ||||
Номи | Еврос Ксанти Родопи |
||||
Население | 368 993 (2005) | ||||
Площ | 8 578 км² | ||||
Гъстота на населението | 43 души/км² | ||||
Западна Тракия или Беломорска Тракия или Гръцка Тракия (на гръцки: Θράκη, Траки или Δυτική Θράκη, Дитики Траки или Ελληνική Θράκη, Елиники Траки, турски: Batı Trakya, Батъ Тракя или Yunanistan Trakya, Юнанистан Тракя) е историко-географска област в Гърция, част от административната област Източна Македония и Тракия.
Съдържание |
[редактиране] География
Западна Тракия е тази част от Тракия, която е разположена между Места на изток, Марица на запад и първите склонове на Родопите на север. Днес към Западна Тракия принадлежат три гръцки административни окръга (нома): Еврос (Έβρος), Ксанти (Ξάνθη) и Родопи (Ροδόπη). Западната граница на ном Ксанти леко се разминава с традиционната западна граница на Западна Тракия. Към Западна Тракия принадлежи и егейският остров Самотраки, част от ном Еврос. Приблизителната площ на Западна Тракия е 8 578 км², а населението й - 368 993 (2005). Най-голям град в областта е Комотини (Гюмюрджина) с население от 63 774 души (2001).
По-големи градове в Западна Тракия:
|
[редактиране] История
[редактиране] Антична история
Основна статия: Тракия
През 6 век преди Христа, когато се формира Одриското царство, Западна Тракия влиза в пределите му. В 4 век преди Христос е завладяна от македонците. 45 година - тя става римска провинция, а от 395 година влиза в състава на Византия.
[редактиране] Модерна история
[редактиране] Гюмюрджинска република
[редактиране] Първо българско управление (1913-1919)
[редактиране] Мандат на Антантата (1919-1920)
[редактиране] Гръцко управление (1920-1941) и съпротива срещу него
[редактиране] Второ българско управление (1941-1944)
[редактиране] Религия или Съвременно състояние
Според последното преброяване на населението, проведено през 2001 г., приблизително 70% от гръцките (Тракийци) граждани се самоопределят като православни християни и членове на Гръцката православна църква. Гръцката православна църква е автокефална, под духовното ръководство на Вселенската патриаршия в Цариград.
Днес около 100 000 души, приблизително една трета от населението на областта, са мюсюлмани - единственото официално признато малцинство в Република Гърция. Това мюсюлманско малцинство се състои от около 50 000 турци, живеещи в равнината и 35 000 помаци, живеещи в полите на Родопите, които имат турско или гръцко национално съзнание и говорят като майчин език български диалект и 15 000 цигани. След 1990 г. в Западна Тракия има приток на легални и нелегални имигранти от Албания и от България.
[редактиране] Външни връзки
- Любомир Милетич. Етнографска карта на Одринския вилает от 1912
- Любомир Милетич. Статистически преглед на Одринския вилает в 1913
- Любомир Милетич. Гърците в Одринския вилает през 1913
- Илия Тодев. Българското духовно-национално движение в Одринска Тракия (до 1878 година)
- Любомир Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 година, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия" - София, 1989 г., София (онлайн публикация).