Охрид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За българското село Охрид вижте Охрид.

Координати: 41.1172° N 20.8020° E

Охрид

Охрид
Охрид на картата на Република Македония
Данни
Регион: Югозападен
Община: Охрид
Географска област:
Население: 54 380 (2002)
Надм. височина: 687 м
Геогр. положение: 41° 7' 1" сев. ш.
20° 48' 7" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:
Код на МПС: OH

Герб на Охрид

Охрид е град в югозападната част на Република Македония, център на Община Охрид. Намира се на брега на едноименното Охридско езеро. Населението му е 54 380 (2002 г). Поради значението си за българската културна и духовна история е известен като Българският Ерусалим.

Съдържание

[редактиране] География

Градът се намира на източния бряг на Охридското езеро, на юго-запад от столицата Скопие, в непосредствена близост до границата с Албания (на изток от Елбасан и Тирана).

[редактиране] История

[редактиране] Древна история

Най-старото население на областта са бригийците (другото име на фригийците) и енхелейците. За пръв път за селище на това място се споменава Лихнидос, който се намирал на пътя Виа Егнация.

По време на Третата македонска война срещу цар Персей градът става главна база в Северна Македония. За последен път Лихнидос се споменава през 6 век пр.н.е., когато на 29 и 30 май 526 е разрушен от земетресение. От античния град е открит храм на богинята Изида.

[редактиране] Средновековие

Славяните заселват областта през 6 век н.е. До 30-те години на 7 век областта е изцяло колонизирана от племето берзити. Името Охрид се появява тогава за пръв път. През 8 век влиза в територията на България. По времето на цар Борис I e част от Охридско-Деволския комитат.

През 886 г. Климент Охридски е изпратен като учител в областта Кутмичевица - днешни Югозападна Македония и Щжна Албания с главни градове Охрид и Девол. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност Охрид се превръща през втората половина на 9 век в българска книжовна столица през Златния век на българската култура (9 - 10 век). Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове.

По времето на цар Самуил е столица на България и престолен град на Българската патриаршия (10 - 11 век). Крепостта, строена по негово време и наречена на него - Самуилова крепост, все още се извисява над града.

През есента на 1015 г. император Василий II Българоубиец превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав - наследник на Гаврил Радомир, син на цар Самуил. По време на византийското владичество, градът е център на Охридската българска архиепископия.

През 1202 г. градът е включен в Солунското латинско кралство. През 1334 г. сръбският владетел Стефан Душан превзема Охрид заедно с Прилеп и Струмица.

[редактиране] Османско робство

В края на XIV век Баязид I превзема Охрид и го включва в Османската империя. Около 1568 година Охрид и околността му пострадват от сериозно земетресение[1]. През 1767 година е закрита Охридската архиепископия (патриаршия).

През 1852 г. в махалата Месокастро се изгражда „училищна сграда за просвещението на българските деца“, която изгаря в 1904 г. Запазеният каменен надпис, пубикуван от Йордан Иванов гласи: „Сiѧ оучилищна сграда къ просвѣщенiи болгарскiѧ младенци трѣхъ махалъ: Месокастро, Хаджи-Касъмъ и Скидеръ-Бей съзыда сѧ въ лѣто 1852 июлiѧ 15. Охридъ“.

През 1860 г. охридчани искат от Цариградската патриаршия да прати друг вместо гърка Милетий владика, който да не пречи на българския език в църквата и училището. До българските представители в Цариград те пращат на 9 април 1861 г. пълномощно на гръцки език, за да се застъпят пред Високата порта за това и за възвръщането на привилегиите на закритата през 1767 г. Охридска архиепископия. Пълномощното, публикувано от Йордан Иванов, започва с думите: „’Αξιότμοι ’ Αντοπροόσωποι του Βουλγαρικου ετνος!“.

Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 в Охрид живеят 2 700 домакинства, от които 2 000 жители мюсюлмани, 4 450 българи, 450 власи и 200 цигани.[2]

Според българския географ Васил Кънчов в началото на 20 век Охрид има 14 860 жители със следния етнически състав: 8 000 българи християни, 5 000 турци, 300 арнаути християни и 500 арнаути мохамедани, 460 власи и 600 цигани.[3]

Мнозинството от християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 г. християнското население на Охрид се състои от 7 768 българи екзархисти, 168 българи патриаршисти гъркомани, 56 българи патриаршисти сърбомани, 660 власи и 6 албанци. В града има 1 средно и 5 основни български училища и по 1 основно гръцко, сръбско и влашко училище. [4]

[редактиране] Нова и съвременна история

През 1980 г. Охрид е включен от ЮНЕСКО към световното културно наследство.

В града е сключено Охридското споразумение, прекратяващо бойните действия между албанските въоръжени отряди и полицейските сили на централната власт. Споразумението отваря пътя за конституционни промени в Република Македония, даващи повече права на местното албанското малцинство.

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени

  • Александър Протогеров (1867 - 1928) - деец на ВМРО, български генерал
  • Анастас Гаврилов (1797 - ?) български свещеник, възрожденец
  • Андон Дуко - (1913 - 1944) - македонски художник и антифашист
  • Андроник Йосифчев (около 1816 – 1901) – български възрожденец, учител
  • Антон Кецкаров (1865 - 1945) - български просветен и обществен деец, революционер
  • Борис Бояджиски (1915 - 1959) – македонски писател
  • Ванчо Николески (1912 - 1980) - македонски книжовник
  • Васил Диамандиев (30 януари 1839 – 1 май 1912) – български възрожденец
  • Видое Видичевски (1931 - ) - македонски писател
  • Георги Баласчев (1869 - 1936) - български историк и археолог
  • Георги Капчев - български революционер, гарибалдеец
  • Григор Пърличев (1830 - 1893) - български писател и възрожденец
  • Гьорше Попов (? – 1829) – български възрожденец, учител
  • Димитър Пандев (1958 - ) - македонски литературен критик
  • Димитър Робев (1822 – 1890) – български възрожденец и общественик
  • Димче Коцо - (1910 - 1993) - македонски художник, историк, професор и академик
  • Димче Маленко (1919 - 1990) - македонски писател
  • Диониси Писинов - български генерал (краят на 19-ти, началото на 20-ти век), инженер, починал в София
  • Драган Спасески (1960 - ) - македонски поет
  • Евтим Спространов (1868 - 1931) - български общественик и просветен деец
  • Иван Генадиев (Хармосин) - (около 1830 – 13 март 1890) – книжовник, възрожденец
  • Иван Охридчанинвъзрожденец, книжовник
  • Иван Сапунджиев - възрожденец, учител
  • Иван Снегаров - (30 септ. 1883 - 1 март 1971) историк
  • Иван Точко (1914 - 1973) - писател
  • Илия Йосифов (1888 - 1914) - български революционер
  • Климент Бояджиев (1861 - 1933) - български генерал, началник-щаб на българската войска през 1915 г.
  • Климент Карагюлев (1868 - 1916) - български езиковед
  • Константин Робев (1818 – 1900) – българдски възрожденец, лекар
  • Коста Абраш (1879 - 1898) - поет
  • Коста Нелчинов – български възрожденец, учител
  • Кръстю Златарев (1864 - 1925) - генерал-лейтенант от българската армия, командир на полк през Балканската война
  • Люба Карагюлева (1898 - 1923) - българска просветна деятелка
  • Методи Патчев (1875 - 1902) - български революционер
  • Миле Скопаков - български възрожденец, учител
  • Наум Йосифов (1886 - ?) - български революционер
  • Наум Спространов (1851 – 1887) - български възрожденец
  • Никола Робев (1831 – 17 юли 1906) – български възрожденец, търговец
  • Паско Кузман (1947 - ) - македонски поет и археолог
  • Петре Пирузе - (1907 – 1980) - македонски адвокат, антифашист и политик
  • Петър Шанданов - (1895 – 1971) - български революционер и комунистически партизанин
  • Стефан Дедов (1869 - 1914) - македонски публицист
  • Стефан Джеров – български учител, възрожденец
  • Стефан Робев (1842 – 1880) – български възрожденец, търговец
  • Христо Сапунджиев – български възрожденец, книжар
  • Христо Узунов (1878-1905) - български революционер
  • Яким Сапунджиев (1836 – 1910) – български възрожденец, учител
  • Яким Маленков – български възрожденец, учител
  • Янаки Стрезов(1818 – 1903) - български възрожденец, учител

[редактиране] Починали

[редактиране] Литература

  • Йордан Иванов, Български старини из Македония, С. 1931; вто изд. С. 1970, с. 34-55

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви, София 1986, с. 112
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905.


Населени места в Община Охрид
Охрид | Вапила | Велгощи | Велестово | Горно Лакочерей | Долно Конско | Долно Лакочерей | Елшани | Завой | Конско | Косел | Куратица | Лагадин | Лескоец | Ливоища | Любанища | Опеница | Орман | Пещани | Плаке | Подмоле | Рамне | Расино | Речица | Свинища | Сирула | Скребатно | Търпейца | Шипокно
Градове в Република Македония
Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски Брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип


Обекти от световното наследствоЮгоизточна Европа Емблема на Световното наследство
Албания: Бутринт | Гирокастра
Босна и Херцеговина: Район на Стари мост в Мостар
България: Боянска църква | Ивановски скални църкви | Казанлъшка гробница | Мадарски конник | Несебър | Национален парк Пирин | Рилски манастир | Свещарска гробница | Резерват Сребърна
Гърция: Акропол, Атина | Атон | Храм на Аполон Епикур в Баса | Вергина | Делос | Делфи | Епидавър | Метеора | Микена | Мистрас | Олимпия | Патмос | Родос | Самос | Солун | Хиос
Република Македония: Охрид
Румъния: Укрепени църкви в Трансилвания | Делта на Дунав | Дървени църкви в Марамуреш | Църкви на Молдавия | Дакийски крепости в планините Орастие | Исторически център на Сигишоара | Манастир в Хорезу
Словения: Пещери Шкоцян
Сърбия: Дечани | Стари Рас и Сопочани | Студеница
Турция: Исторически райони на Истанбул
Хърватска: Дубровник | Плитвишки езера | Епископски комплекс в Пореч | Исторически комплекс в Сплит | Трогир | Катедрала Свети Яков в Шибеник
Черна гора: Котор | Национален парк Дурмитор


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област