Димитър Йончев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Йончев български политик |
|
Роден: | 1944 Павликени, България |
---|---|
Димитър Трендафилов Йончев е български политик, виден функционер на БКП и БСП, един от създателите на Българската евролевица.
[редактиране] Биография
Завършва висше военно-гражданско образование във ВНВУ „Васил Левски“, Велико Търново през 1967 г. със специалност „инженер по ДВГ“, лейтенант. През 1962 - 1990 служи в Българската народна армия. Полковник.
[редактиране] Политическа дейност
Делегат е на 14 конгрес на БКП, където е избран за член на ръководството на партията, а после и за неин заместник-председател. Участва в работата на Кръглата маса. Съосновател е на Обединението за социална демокрация в БСП. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица.
През периода 1990-1994 е депутат в НС. Председател и заместник-председател на Комисията по национална сигурност в 7-то велико народно събрание и в 36-то народно събрание.
От 1995 до момента е председател на фондация "Демокрация и сигурност", а от 2003 г. - и председател на Управителния съвет на сдружение "Балкански форум по сигурността".
[редактиране] Научна дейност
Преподавател във висшето образование от 1978 г. досега, включително във Военната академия „Г. С. Раковски“ и Академията на МВР. Професор в Центъра за изучаване на рисковете и сигурността на Новия български универистет.
Основни курсове:
- "Теория на разузнаването",
- "Културна антропология на насилието",
- "Секретология",
- "Обща теория на сигурността" и др.
Дисертация за звание кандидат на философските науки (сега: доктор по философия), защитена в Москва през 1978 г.; дисертация за доктор на икономическите науки, защитена през 2002 г.
Доцент от 1988 г.; професор от 2005 г.; академик (действителен член) на Всемирната академия по комплексна безопасност от 2005 г.
Председател на Специализирания научен съвет по военни науки на ВАК; член на Специализирания научен съвет по национална сигурност и на Специализирания научен съвет по наукознание и защита на информацията на ВАК.
Монографии:
- „Военно-техническият прогрес в Българската народна армия“ (1988)
- „Отсъстващият образ“ (1990)
- „Теория на скритото присъствие“ (2002)
- „Разузнаване“ (2005)
- "Равнища на сигурност" (2006)