Европейско първенство по футбол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейско първенство по футбол | |
---|---|
![]() |
|
![]() |
|
Спорт | Футбол |
Основан | 1960 |
Брой отбори (състезатели) | 52 |
Държава | Европа |
Настоящ победител | Гърция |
Официален уебсайт | UEFA EURO 2008 |
Европейското първенство по футбол е най-значимото състезание на националните отбори по футбол в Европа. Организира се от УЕФА и се провежда на всеки четири години. За първи път е проведено 1960 г. под името Купа на европейските нации и сегашното име е въведено 1968 г. Идеята за провеждането му принадлежи на френския журналист Габриел Ано, а инициативата по осъществяването – на генералния секретар на Френската футболна федерация Анри Делоне. На конгреса на УЕФА в Стокхолм на 27 януари 1958 г. е взето решение (с 15 гласа "за" и 13 "против") за провеждането на турнир за Купата на европейските нации. Награда за победителя е голяма сребърна амфора, носеща името на междувременно починалия Анри Делоне. Турнирът се провежда през 4 години между световните шампионати.Първите два турнира се играят по системата на отстраняване в преки двубои при взаимно гостуване. Полуфиналите, както и финалът и мачът за трето място се играят в някоя от страните-полуфиналистки. В следващите три турнира (1968, 1972 и 1976 г.) участниците предварително са разделени по жребий в 8 квалификационни групи, където се играе на принципа "всеки срещу всеки". Победителите образуват четвъртфинални двойки и излъчват 4 състава, които играят в една от страните-полуфиналистки за 1-о и 3-о място. В следващите 4 турнира (1980, 1984, 1988 и 1992 г.) класирането отново става с предварителни групи, но във финалния кръг участват 8 отбора, разделени в две групи по 4, в които се играе също на принципа "всеки срещу всеки". Победителите играят на финал, а вторите – за трето място, но от 1984 г. мач за трето място не се играе. На последните два турнира (1996 и 2000 г.) финалистите са вече 16, разделени в 4 групи по 4 отбора (играе се по системата "всеки срещу всеки"), като победителите в групите образуват четвъртфинални двойки, новите победители образуват полуфинални двойки и победителите в полуфиналите играят на финала. До 1976 г. само 4 отбора участват във финалния турнир. От 1980 г. участват 8, а от 1996 г. — 16 отбора. Отборите, които участват на финалния турнир, се определят от серия квалификационни мачове. През 1960 и 1964 г. се играят плейофи с разменено гостуване, от 1968 г. се играят квалификационни групи и плейофи, а отборът-домакинсе класира автоматично.
В настоящия вид на турнира 16-те класирали се отбора са разделени в 4 групи по 4 отбора. Всеки отбор изиграва по един мач с другите 3 отбора в групата и първите 2 отбора от всяка група се класират за четвъртфиналите. Там се играе с директна елиминация. От 2004 г. се въвежда правилото за сребърния гол.
[редактиране] Формат
[редактиране] Квалификации
За да се класира отбор той трябва или да спечели една от седемте квалификационни групи или да завърши втори. След това отбора продължава напред към финалите които се провеждат в държавата/ите домакин/и чиито отбори се класират автоматично. Квалификационната фаза започва през есента след Световно първенство почти две години преди финалите.
Групите за квалификациите съставят от комитет на УЕФА като се използва принципа на урните като всеки отбор попада в урна според това какво е постигнал в предните квалификации за европейско първенство и световното първенсто. За да се определи точно кой отбор в коя урна да бъде сложен се прави ранг който се изчислява като се вземат всички спечелени точки и се разделят на броя на изиграните мачове. В случай че отборът е бил домакин на предишно първенство се взема предвид друга по-ранна квалификация. Ако два отбора имат еднакъв коефициент се взема предвид;
- Коефициента от мачовете играни в последтине две квалификации.
- Следна голова разлика.
- Следно вкарани голове.
- Средно вкарани голове като гост.
- Теглене на жребий.
Квалификационната фаза се играе в групов формат. Състава на групите се определя от жребий. Жребия се извършва преди да започнат квалификациите за световно първенство. За ЕВРО 2008, квалификационната фаза се състои от седем групи, една с осем отбора, а останалите с по седем.
Квалификационната фаза се извършва в групи, които са мини лиги, където отборите заели първо и второ място, след като всичик отбори са играли по два пъти на разменено гостуване с останалите, отива на финалите. Точките които се начисляват са 3 за победа и 1 за равенство. Ако два или повече отбори имат еднакъв брой точки отборите се подреждат според:
- Най-много точки сред "проблемните" отбори.
- Голова разлика сред "проблемните" отбори.
- Най-много вкарани гола сред "проблемните" отбори.
- Най-много вкарани гола като гост сред "проблемните" отбори.
- Резултати от всички мачове:
- Голова разлика.
- Най-много вкарани гола.
- Най-много вкарани гола като гост.
- Коефициент за честна игра.
- Жребий.
[редактиране] Финали
Шестнадесет отбора се класират за финалите, за турнира през 2008 това са победителите и завършилите втори в групите както и домакините Австрия и Швейцария. Тези 16 отбора се разделят в 4 групи по 4. Групите се теглят от администрацията на УЕФА като се използва принципа на урните. В първата урна са отборите домакини, настоящия шампион и отбора имащ най-добър коефициент от спечелени точки на мач. Останалите урни се запълват според същия коефециент.
Четерите групи отново се играят като лига където всеки отбор играе по един път с останалите. Победителя и втория отбор от всяка група се класират за четвъртфиналите където формата се преобразува в такъв с пряка елеминация в един мач. Победителите в четвъртфиналите продължават към полуфиналите, от където последните два отбора играят финал. Ако в етапа на пряка елеминация се постигне равен резултат се играят две продължения от по 15 минути. Ако в продълженията се постигне равен резулта т се бият по 5 дузпи. Ако в дузпите се постигне равен резултат се бият дузпи до победа на един от двата отбора.
[редактиране] Първо европейско първенство
В квалификациите участват 17 отбора, като само Ейре и Чехословакия играят предварителен кръг. България играе с Югославия и след 0:2 в Белград и 1:1 в София отпада. Полуфинали: СССР – Чехословакия 3:0, Югославия – Франция 5:4. За трето място: Чехословакия – Франция 2:0. Финал на 10 юли 1960 г., Париж, стадион "Парк де Пренс", 18 000 зрители, съдия А. Елис (Англия): СССР – Югославия 2:1 след продължения (в редовното време 1:1) – 0:1 Галич (43), 1:1 Метревели (49), 2:1 В. Понеделник (113). Европейски шампион СССР: Яшин, Чохели, Масльонкин, Крутиков, Войнов, Нето, Метревели, В. Иванов, Понеделник, Бубукин, Месхи. Голмайстори: В. Иванов и В. Понеделник (СССР), Д. Йеркович и М. Галич (Югославия), Ф. Ет (Франция) – по 2 гола.
[редактиране] Второ европейско първенство
В квалификациите участват 29 страни, като за осминафиналите по право се класира СССР като настоящ първенец. България отстранява в предварителните срещи Португалия след 3:1 в София, 1:3 в Лисабон и 1:0 в трети мач в Рим, но на осминафиналите губи от Франция след 1:0 в София и 1:3 в Париж. Полуфинали: Испания – Унгария 2:1, СССР – Дания 3:0. За трето място: Унгария – Дания 3:1. Финал на 21 юни 1964 г., Мадрид, стадион "Сантяго Бернабеу", 120 000 зрители, съдия А. Холанд (Англия): Испания – СССР 2:1 – 1:0 Переда (6), 1:1 Хусаинов (8), 2:1 Марселино (84). Европейски шампион Испания: Ирибар, Ривиля, Оливеля, Калехо, Фусте, Зоко, Амансио, Переда, Марселино, Суарес, Лапетра. Голмайстори: Ф. Бене и Д. Новак (Унгария), Е. Переда (Испания) – по 2 гола.
[редактиране] Трето европейско първенство
За първи път участващите 31 отбора са разделени в 8 квалификационни групи. България играе с Португалия 1:0 в София и 0:0 в Лисабон, с Швеция 3:0 в София и 2:0 в Стокхолм, с Норвегия 4:2 в София и 0:0 в Осло и става победител в групата. На четвъртфиналите България отстъпва на бъдещия шампион Италия след 3:2 в София и 0:2 в Неапол. Полуфинали: Югославия – Англия 1:0, Италия – СССР 0:0, след жребий се класира Италия. За трето място: Англия – СССР 2:0. Финал на 8 юни 1968 г. в Рим, стадион "Олимпико", 70 000 зрители, съдия Г. Дийнст (Швейцария): Италия – Югославия 1:1 – 0:1 Джаич (39), 1:1 Доменгини (81). Втори мач на 10 юни 1968 г., Рим, стадион "Олимпико", 55 000 зрители: Италия – Югославия 2:0 – 1:0 Рива (12), 2:0 Анастази (31). Европейски шампион Италия: Дзоф, Бургнич, Факети, Розато, Гуарнери, Салваторе, Доменгини, Де Систи, Мацола, Анастази, Рива. Голмайстор: Д. Джаич (Югославия) – 2 гола.
[редактиране] Четвърто европейско първенство
Участват 32 страни, разпределени в 8 групи. България играе с Унгария 3:0 в София и 0:2 в Будапеща, Франция 2:1 в София и 1:2 в Нант, Норвегия 1:1 в София и 4:1 в Осло, но остава втора в групата. Полуфинали: ФРГ – Белгия 2:1, СССР – Унгария 1:0. За трето място: Белгия – Унгария 2:1. Финал на 18 юни 1972 г., Брюксел, стадион "Хейзел", 45 000 зрители, съдия Ф. Маршал (Австрия): ФРГ – СССР 3:0 – 1:0 Г. Мюлер (27), 2:0 Вимер (52), 3:0 Г. Мюлер (58). Европейски шампион ФРГ: Майер, Хьотгес, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес, Нетцер, Вимер, Хайнкес, Г. Мюлер, Кремерс. Голмайстор: Г. Мюлер ФРГ – 4 гола.
[редактиране] Пето европейско първенство
Участват 32 страни, разпределени в 8 групи, като шампионът ФРГ този път не се класира директно. България играе с ФРГ 1:1 в София и 0:1 в Щутгарт, Гърция 3:3 в София и 1:2 в Атина, Малта 5:0 в София и 2:0 в Ла Валета и се класира трета в групата. Полуфинали: Чехословакия – Холандия 3:1 след продължения (в редовното време 1:1), ФРГ – Югославия 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). За трето място: Холандия – Югославия 3:2 след продължения (в редовното време 2:2). Финал на 20 юни 1976 г., Белград, стадион "Цървена звезда", 45 000 зрители, съдия С. Гонела (Италия): Чехословакия – ФРГ 5:3 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2) – 1:0 Швехлик (8), 2:0 Добиаш (25), 2:1 Д. Мюлер (28), 2:2 Хьолценбайн (90). Европейски шампион Чехословакия: Виктор, Пиварник, Ондруш, Чапкович, Гьог, Добиаш, Паненка, Модер, Масни, Швехлик, (Весели, Юркемик, Нехода). Голмайстор: Д. Мюлер (ФРГ) – 4 гола.
[редактиране] Шесто европейско първенство
Участват 32 страни, разпределени в 8 групи без Италия, която се класира по право като домакин. България играе с Англия 0:3 в София и 0:2 в Лондон, Ейре 1:0 в София и 0:3 в Дъблин, Северна Ирландия 0:2 в София и 0:2 в Белфаст, Дания 3:0 в София и 2:2 в Копенхаген и остава предпоследна в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа: Чехословакия – ФРГ 0:1, Холандия – Гърция 1:0, ФРГ – Холандия 3:2, Гърция – Чехословакия 1:3, Холандия – Чехословакия 1:1, Гърция – ФРГ 0:0. Класиране: ФРГ 5 т. 4-2, Чехо[[словакия] 3 т. 4-3, Холандия 3 т. 4-4, Гърция 1 т. 1-4. Втора: Белгия – Англия 1:1, Испания – Италия 0:0, Белгия – Испания 2:1, [[
Англия]] – Италия 0:1, Испания – Англия 1:2, Италия – Белгия 0:0. Класиране: Белгия 4 т. 3-2, Италия 4 т. 1:0, Англия 3 т. 3-3, Испания 1 т. 2-4. За трето място: Чехо[[словакия] – Италия 10:9 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1). Финал на 22 юни 1980 г., Рим, стадион "Олимпико", 50 000 зрители, съдия Н. Райня (Румъния): ФРГ – Белгия 2:1 – 1:0 Хрубеш (10), 1:1 Ван дер Ейкен (71-дузпа), 2:1 Хрубеш (88). Европейски шампион ФРГ: Шумахер, Калтц, Щилике, К. Х. Фьорстер, Дитц, Шустер, Бригел, Х. Мюлер, Румениге, Хрубеш, Кл. Алофс, (Кулман). Голмайстор: Кл. Алофс ФРГ – 3 гола.
[редактиране] Седмо европейско първенство
Участват 33 страни, разпределени в 7 групи без домакина Франция. България играе с Югославия 0:1 в София и 2:3 в Сплит, Уелс 0:1 в Рексъм и 1:0 в София, Норвегия 2:2 в София и 2:1 в Осло, но остава трета в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа:Франция – Дания 1:0, Белгия – Югославия 2:0, Франция – Белгия 5:0, Дания – Югославия 5:0, Франция – Югославия 3:2, Дания – Белгия 3:2. Класиране: Франция 6 т. 9-2, Дания 4 т. 8-3, Белгия 2 т. 4-8, Югославия 0 т. 2-10. Втора: ФРГ – Португалия 0:0, Румъния – Испания 1:1, ФРГ – Румъния 2:1, Португалия – Испания 1:1, ФРГ – Испания 0:1, Португалия – Румъния 1:0. Класиране: Испания 4 т. 3-2, Португалия 4 т. 2-1, ФРГ 3 т. 2-2, Румъния 1 т. 2-4. Полуфинали: Испания – Дания 6:5 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1), Франция – Португалия 3:2 след продължения (в редовното време 1:1). Мач за трето място не се играе. Финал на 27 юни 1984 г., Париж, стадион "Парк де Пренс", 50 000 зрители, съдия В. Христов (Чехо[[словакия]): Франция – Испания 2:0 – 1:0 Платини (57), 2:0 Белон (90). Европейски шампион Франция: Батс, Босис, Льо Ру, Домерг, Батистон, Аморос, Тигана, Жирес, Платини, Фернандес, Лакомб, (Женжини, Белон). Голмайстор: М. Платини Франция – 9 гола (рекорд).
[редактиране] Осмо европейско първенство
Участват 32 страни, разделени в 7 групи, а домакинът ФРГ се класира направо. България играе с Ейре 2:1 в София и 0:2 в Дъблин, Белгия 1:1 в Брюксел и 2:0 в София, Шотландия 0:0 в Глазгоу и 0:1 в София, Люксембург 4:1 в Люксембург и 3:0 в София, но остава втора в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа: ФРГ – Италия 1:1, ФРГ – Дания 2:0, Дания – Испания 2:3, Италия – Испания 1:0, ФРГ – Испания 2:0, Италия – Дания 2:0. Класиране: ФРГ 5 т. 5-1, Италия 5 т. 4-1, Испания 2 т. 3-5, Дания 0 т. 2-7. Втора: Англия – Ейре 0:1, Холандия – СССР 0:1, Англия – Холандия 1:3, Ейре – СССР 1:1, Англия – СССР 1:3, Ейре – Холандия 0:1. Класиране: СССР 5 т. 5-2, Холандия 4 т. 4-2, Ейре 3 т. 2-2, Англия 0 т. 2-7. Полуфинали: ФРГ – Холандия 1:2, СССР – Италия 2:0. Финал на 25 юни 1988 г., Мюнхен, Олимпийски стадион, 70 000 зрители, съдия М. Вотро (Франция): Холандия – СССР 2:0 – 1:0 Гулит (33), 2:0 Ван Бастен (54). Европейски шампион Холандия: Ван Брьокелен, Ван Аерле, Р. Куман, Рийкард, А. Мюрен, Ван Тигелен, Ваненбург, Вутерс, Ван Бастен, Гулит, Е. Куман, (Босман, Кифт, Суврийн, Ван’т Шип). Голмайстор: Ван Бастен (Холандия) – 5 гола.
[редактиране] Девето европейско първенство
Участват 33 страни, разделени в 7 групи, а Швеция се класира като домакин. България играе с Швейцария 0:2 в Женева и 2:3 в София, Шотландия 1:1 в София и 1:1 в Глазгоу, Румъния 3:0 в Букурещ и 1:1 в София, Сан Марино 3:0 в Сан Марино и 4:0 в София и остава трета в групата. Югославия се класира за финалите, но поради наложеното ембарго от ООН е заменена с Дания, която пък става шампион. Финалистите са разделени в две групи – първа: Швеция – Англия 2:1, Франция – Дания 1:2, Англия – Франция 0:0, Швеция – Дания 1:0, Дания – Англия 0:0, Швеция – Франция 1:1. Класиране: Швеция 5 т. 4-2, Дания 3 т. 2-2, Франция 2 т. 2-3, Англия 2 т. 1-2. Втора: Холандия – Германия 3:1, Шотландия – ОНД 3:0, Шотландия – Германия 0:2, Холандия – ОНД 0:0, Холандия – Шотландия 1:0, ОНД – Германия 1:1. Класиране: Холандия 5 т. 4-1, Германия 3 т. 4-4, Шотландия 2 т. 3-3, ОНД 2 т. 1-4. Полуфинали: Швеция – Германия 2:3, Дания – Холандия 7:6 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2). Финал на 26 юни 1992 г., Гьотеборг, стадион "Улеви", 50 000 зрители, съдия Б. Галер (Швейцария): Дания – Германия 2:0 – 1:0 Йенсен (19), 2:0 Вилфорт (78). Европейски шампион Дания: Шмайхел, Сивебек, Кристиянсен, К. Нилсен, Олсен, Пиехник, (Кристофт), Йенсен, Вилфорт, Ларсен, Поулсен, Б. Лаудруп. Голмайстори: Х. Ларсен (Дания), Д. Бергкамп (Холандия), К. Х. Ридле (Германия) и Т. Бролин (Швеция) – по 3 гола.
[редактиране] Десето европейско първенство
Участват 47 страни, разделени в 8 групи, а Англия се класира като домакин. България играе с Германия 3:2 в София и 1:3 в Берлин, Уелс 3:0 в Кардиф и 3:1 в София, Грузия 2:0 в София и 1:2 в Тбилиси, Молдова 4:1 в София и 3:0 в Кишинев, Албания 3:0 в София и 1:1 в Тирана, като се класира на второ място в групата и за първи път добива право на участие на европейски финали. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –
- "А":
- Класиране: Англия 7 т. 7-2, Холандия 4 т. 3-4, Шотландия 4 т. 1-2, Швейцария 1 т. 1-4.
- "Б":
- Класиране: Франция 7 т. 5-2, Испания 5 т. 4-3, България 4 т. 3-4, Румъния 0 т. 1-4.
- "Д":
- Дания – Португалия 1:1
- Хърватия – Турция 1:0
- Португалия – Турция 1:0
- Хърватия – Дания 3:0
- Дания – Турция 3:0
- Португалия – Хърватия 3:0
- Класиране:Португалия 7 т. 5-1, Хърватия 6 т. 4-3, Дания 4 т. 4-4, Турция 0 т. 0-5.
- Четвъртфинали:
- Полуфинали:
- Финал на 30 юни 1996 г., Лондон, стадион "Уембли", 74 000 зрители, съдия П. Пайрето (Италия): Германия – Чехия 2:1 след "Златен гол" в продълженията (редовното време 1:1) – 0:1 Бергер (60-дузпа), 1:1 Бирхоф (73), 2:1 Бирхоф (94). Европейски шампион Германия: Кьопке, Щрунц, Бабел, Замер, Хелмер, Айлтс, Циге, Шол, Клинсман, Хеслер, Кунц (Мьолер, Колер, Ройтер, Бобич, Боде, Бирхоф).
- Голмайстор: А. Шиърър (Англия) – 5 гола.
[редактиране] Единайсето европейско първенство
Участват 48 страни, разделени в 9 групи, а Белгия и Холандия като домакини се класират по право. България играе с Англия 0:0 в Лондон и 1:1 в София, Полша 0:3 в Бургас и 0:2 във Варшава, Швеция 0:1 в Бургас и 0:1 в Стокхолм, Люксембург 2:0 в Люксембург и 3:0 в София, като остава четвърта в групата. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –
- "А":
- Германия – Румъния 1:1
- Португалия – Англия 3:2
- Португалия – Румъния 1:0
- Англия – Германия 1:0
- Румъния – Англия 3:2
- Португалия – Германия 3:0
- Класиране: Португалия 9 т. 7-2, Румъния 4 т. 4-4, Англия 3 т. 5-6, Германия 1 т. 1-5.
- "Б":* Белгия – Швеция 2:1
- Класиране: Италия 9 т. 6-2, Турция 4 т. 3-2, Белгия 3 т. 2-5, Швеция 1 т. 2-4.
- "Ц": Норвегия – Испания 1:0
- Класиране: Испания 6 т. 6-5, Югославия 4 т. 7-7, Норвегия 4 т. 1-1, Словения 2 т. 4-5.
- "Д": Франция – Дания 3:0
- Класиране: Холандия 9 т. 7-2, Франция 6 т. 7-4, Чехия 3 т. 3-3, Дания 0 т. 0-8.
- Четвъртфинали:
- Полуфинали:
- Франция – Португалия 2:1 след "Златен гол" (в редовното време 1:1)
- Италия – Холандия 3:1 след дузпи, (0:0 в редовното време и след продължения).
- Финал на 2 юли 2000 г., Ротердам, стадион "Де Кюип", 51 000 зрители, съдия А. Фриск (Швеция): Франция – Италия 2:1 след "Златен гол" (1:1 в редовното време) – 0:1 Делвекио (56), 1:1 Вилтор (90), 2:1 Трезеге (103). Европейски шампион Франция: Бартез, Тюрам, Лизаразу, Блан, Десаи, Виейра, Дешан, Зидан, Джоркаеф, Анри, Дюгари (Пирес, Трезеге, Вилтор, Лама, Кандела, Карембьо, Анелка).
- Голмайстори: С. Милошевич (Югославия) и П. Клуйверт (Холандия) – по 5 гола.
[редактиране] Дванадесето европейско първенство
Дванадесето европейско първенство
[редактиране] Статистика
Година | Домакин | Финал | Мач за третото място | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Победител | Резултат | Подгласник | Трето място | Резултат | Четвърто място | ||||
1960 Подробности |
Франция | ![]() СССР |
2 - 1 след прод. |
![]() Югославия |
![]() Чехословакия |
2 - 0 | ![]() Франция |
||
1964 Подробности |
Испания | ![]() Испания |
2 - 1 | ![]() СССР |
![]() Унгария |
3 - 1 след прод. |
![]() Дания |
||
1968 Подробности |
Италия | ![]() Италия |
1 - 1 сл. прод. 2 - 0 (преиграване) |
![]() Югославия |
![]() Англия |
2 - 0 | ![]() СССР |
||
1972 Подробности |
Белгия | ![]() ФРГ |
3 - 0 | ![]() СССР |
![]() Белгия |
2 - 1 | ![]() Унгария |
||
1976 Подробности |
Югославия | ![]() Чехословакия |
2 - 2 сл. прод. (5 - 3) след дузпи |
![]() ФРГ |
![]() Холандия |
3 - 2 след прод. |
![]() Югославия |
||
1980 Подробности |
Италия | ![]() ФРГ |
2 - 1 | ![]() Белгия |
![]() Чехословакия |
1 - 1 (9 - 8) след дузпи |
![]() Италия |
||
Година | Домакин | Победител | Резултат | Подгласник | Полуфиналисти | ||||
1984 Подробности |
Франция | ![]() Франция |
2 - 0 | ![]() Испания |
![]() Дания |
и | ![]() Португалия |
||
1988 Подробности |
ФРГ | ![]() Холандия |
2 - 0 | ![]() СССР |
![]() Италия |
и | ![]() ФРГ |
||
1992 Подробности |
Швеция | ![]() Дания |
2 - 0 | ![]() Германия |
![]() Холандия |
и | ![]() Швеция |
||
1996 Подробности |
Англия | ![]() Германия |
2 - 1 златен гол |
![]() Чехия |
![]() Англия |
и | ![]() Франция |
||
2000 Подробности |
Белгия и Холандия |
![]() Франция |
2 - 1 златен гол |
![]() Италия |
![]() Португалия |
и | ![]() Холандия |
||
2004 Подробности |
Португалия | ![]() Гърция |
1 - 0 | ![]() Португалия |
![]() Холандия |
и | ![]() Чехия |
||
2008 Подробности |
Австрия и Швейцария |
||||||||
2012 Подробности |
Полша и Украйна |
Забележка: От 1984 г. не се играе мач за определяне на трето и четвърто място.