Станка Николица-Спасо-Еленина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Станка Николица-Спасо-Еленина
българска книжовничка, преводачка и поетеса
Родена: 1835
Арнаут, днес България
Починала: 7 декември 1920
Разград, България

Станка Нико̀лица-Спасо-Еленина (18357 декември 1920) е българска книжовничка и преводачка, една от първите български поетеси. Родена в село Арнаут (днес Пороище), Разградско през 1835 г., живяла, работила и починала в Разград. Учи при Никола Икономов, който събужда у нея интерес към руската и сръбска литература. През 1852 г. двамата се женят. Станка работи като учителка в девическите училища в Разград (до 1866 г.) и в Русе (18661871). След това се завръща и учителства в Разград до края на живота си. Член е на разградското женско дружество и дарител на женското благотворително дружество „Ступанка“.

[редактиране] Творчество

Станка Николица-Спасо-Еленина е първата преводачка в България на произведенията на Доситей Обрадович. През 1853 г. издава части от негови съчинения под заглавие „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“, с което се утвърждава като първата българка, поставила открито въпроса за еманципацията на жената. Книгата е въведена като учебно помагало в някои български училища през Възраждането.

Тя е една от първите български поетеси. Подготвя за печат преводите на „Многострадална Геновева“ и „Касиа царица“, неин роман, който не успява да издаде.

[редактиране] Външни препратки