Хърватско

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хърватско (на хърватски: Hrvatska) е държава в Югоизточна Европа. Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На запад има излаз на Адриатическо море.

Republika Hrvatska
Хърватско знаме Хърватски герб
(подробно) (подробно)
Местоположение
Официален език хърватски
Столица Загреб
Президент Стиепан Месич
Премиер Иво Санадер
Площ

 — Общо
 — % води

на 123-то място

56,542 км²
0.01%

Население

 — Общо (2003)
 — Гъстота

на 119-то място

4,422,248
83/км²

Независимост 1991
Валута куна (100 липи)
Часова зона
- Лятно часово време
CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)
Национален химн Хубава наша родино
Internet TLD .hr
Телефонен код 385

Забележка: на български език името на страната може да се срещне по три начина, „Хърватска“, „Хърватия“ и по-рядко „Хърватско“. Поради липса на консенсус между редакторите относно заглавието на статията, и трите заглавия в енциклопедията насочват към една и съща статия и текст, който можете да редактирате тук

Съдържание

[редактиране] География

Основна статия: География на Хърватско

Хърватско се намира в Южна Европа.

В Хърватско има:

Климатът във вътрешността на Хърватско е умерено-континентален, в планинската част на Хърватско – предпланински и планински, по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета).

Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата на морската вода през лятото е от 25ºC до 27ºC.

Морска площ: 33 200 км²
Обща земна и морска площ: 89 810 км²

Дължина на брега: 5 835 км
Дължина на брега на континенталната част: 1 777 ккм
Дължина на брега на островите: 4 058 км

Брой на островите: 1 185 (66 населени)

По-важните градове в Хърватско са: Загреб (столица), Сплит, Дубровник, Риека, Осиек, Задар, Карловац, Книн, Шибеник, Славонски брод и др.

Вижте също: Списък на градовете в Хърватско)

[редактиране] История

Основна статия: История на Хърватско

Карта на Хърватско

Хърватите са славянски народ, който се заселва по днешните хърватски земи през 7 век. След период на управление на хърватските князе и крале, през 1102 г. хърватите подписват съглашение с унгарския крал и той поема управлението на Хърватско. В средата на 15 век унгарското кралство търпи тежки удари от разширяващата се Османска империя, поради което хърватският Сабор поканва Хабсбургите да поемат управлението на Хърватско. След редица войни, през 18 век голяма част от хърватските земи са освободени от турска власт, но Хърватско става административно зависима от Унгария. След продължително владение на хърватското адриатическо крайбрежие от Венеция, през 1813 г. то става австрийска провинция.

След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Хърватско влиза в Кралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Кралството на СХС през 1929 г. е преименувано в Кралство Югославия. Хърватско става бановина през 1939 г. По време на Втората световна война е основана фашистка Независима хърватска държава (19411945).След войната Хърватско става част от новата, социалистическа Югославия.

През 1991 г., една година след първите демократични избори, Хърватско обявява независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 г.

През 1992 г. Хърватско е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации.

[редактиране] Политика

Основна статия: Политика на Хърватско

След приемане на новата конституция, Хърватско е парламентарна демокрация.

Държавен глава на Хърватско е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър председателя, който се назначава от хърватския Сабор.

Хърватският Сабор е еднокамарен законодателен орган с максимум 160 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският Сабор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември, всяка година.

На чело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместника и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната.

Хърватско има триинстанционна съдебна система: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията.

[редактиране] Жупании

Основна статия: Жупании в Хърватско

Жупании в Хърватско

Хърватско е разделена на 20 жупании и един град*:

Жупания Главен град
1. Загребска Загреб
2. Крапинско-загорска Крапина
3. Сисашко-мославска Сисак
4. Карловашка Карловац
5. Вараждинска Вараждин
6. Копривнишко-крижевска Копривница
7. Биеловарско-билогорска Биеловар
8. Приморско-горанска Риека
9. Лишко-сенска Госпич
10. Вировитишко-подравска Вировитица
11. Пожешко-славонска Пожега
12. Бродско-посавска Славонски брод
13. Задарска Задар
14. Осиешко-баранска Осиек
15. Шибенишко-книнска Шибеник
16. Вуковарско-сремска Вуковар
17. Сплитско-далматинска Сплит
18. Истрийска (Истрия) Пазин
19. Дубровнишко-неретванска Дубровник
20. Меджимурска Чаковец
21. Град Загреб* Загреб

Вижте също: Списък на градовете в Хърватско

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Хърватско

Икономиката е базирана предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи.

Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: голяма безработица (14,4% през 2004) и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Ситуацията е утежнена и от лошата съдебна и административна система.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Хърватско

Основната част от населението на Хърватско представляват хърватите. Най-големите малцинства са: сърбите, бошняците, унгарците. Демографският преход е завършен: естественият прираст се измерва в промили. Очакваната продължителност на живота и грамотността са високи.

Основното вероизповедание е католицизмът, а има и източноправославно и сунитско мюсюлманско малцинство.

Официален език е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Хърватско

Хърватската култура има тринадесетвековна история. Запазени са множество паметници на културата, художествени произведения и научни трудове. В Хърватско има шест паметника на световното наследство и осем национални парка.

В Хърватско са родени множество световно известни творци на изкуството и учени, като напр. скулпторът Иван Мещрович, физиците Руджер Бошкович и Никола Тесла и много други. Хърватско се слави и със своите изобретатели, сред които са: Едуард Славолюб Пенкала (автоматична писалка) и Фауст Вранчич (парашут).

Национални празници (неработни дни)
Дата Име Забележка
1 януари Нова година
6 януари Свети три краля
ден след Великден Велики понеделник променяща се дата
1 май Празник на труда
60 дена след Великден Свето тяло променяща се дата
22 юни Ден на антифашистката борба
25 юни Ден на държавността
5 август Ден на победата и благодарността на отечеството
15 август Успение Богородично
8 октомври Ден на независимостта
1 ноември Вси светии
25 декември Коледа
26 декември Свети Стефан

[редактиране] Други

  • Въоръжени сили на Хърватско

[редактиране] Външни препратки