Август Шлайхер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Август Шлайхер
германски езиковед
Роден: 19 февруари 1821
Майнинген, Германия
Починал: 6 декември 1868
Йена, Германия

Август Шлайхер (19 февруари 1821 - 6 декември 1868) е германски езиковед, лингвист поддържащ т.нар. естетсвенонаучен възглед за езика. Големият му труд, Компендиум на компаративната граматика на индо-европейските езици, е опит да се реконструира праиндоевропейският език.

Август Шлайхер е роден в Манинген, като започва кариерата си изучавайки теология и Индо-европейски, особено славянски езици. Повлиян от Хегел, той измисля теорията, че езикът е организъм с периоди на развитие, зрялост, упадък. През 1850 Шлайхер завършва монография, систематично описваща езиците в Европа, наречена "Езиците в Европа през погледа на една систематична перспектива". Той явно представя езика като предимно естествен организъм, който може съвсем обичайно да бъде описан чрез термините на биологията - ген, видове и т. н. Дори твърдял, че вярва в естествените възход и съревнование на езиците още преди да е чел Дарвин. Изобретява система на езиците, която представлявала ботаническа таксономия, трасираща групите отделни езици и организирайки ги в генеалогично дърво. Неговият модел, Теория на семейното дърво, е бил от основно значение за развитието на изучаването на европейските езици. С цел да представи как индоевропейския би могъл да изглежда, съставил кратка история, наречена Шлайхерова приказка, за да илюстрира едновременно думите и познатата култура. Така че Шлайхер е признат за това, че първи е показал езиковото развитие чрез дървовидна структура.

[редактиране] Външни препратки