Енрико Ферми
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енрико Ферми италиански физик |
|
Роден: | 29 септември 1901 Рим, Италия |
---|---|
Починал: | 28 ноември 1954 Чикаго, САЩ |
Енрико Ферми (на италиански Enrico Fermi) e изтъкнат италиански физик. Основните му изследвания и постижения са в областта на атомната и ядрена физика, статистическата механика, космическата физика, физиката на високите енергии и астрофизиката. Има значителни приноси както в теоритичната, така и в експерименталната физика. Той е един от основоположниците на квантовата механика. През 1925 година заедно с Дирак разработва статистиката на частиците, които се подчиняват на принципа на Паули. По-късно тези частици са наречени на негово име - фермиони. Открива забавянето на неутроните, което носи името ефект на Ферми и създава теорията, която го описва. За тази си теория през 1938 получава Нобелова награда за физика. В построения от него първи ядрен реактор осъществява първата верижна реакция.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Европа
Роден в Рим, от малък проявява интерес към физиката и математиката, но когато брат му умира през 1915 година (той е на 14), се потапя напълно в изучаването на научни дисциплини. Завършва университета в Пиза (Scuola Normale Superiore in Pisa). През 1923 г. работи за кратко в Гьотингенския университет при Макс Борн, а през 1924 г. в Лайденския университет и след това във Флорентинския университет.
През 1934 година Ферми създава теорията за бета разпада (β разпад). В основата ù стои твърдението, че при разпада се изпуска не само електрон, но и неутрино. В същата година провежда и експерименти в областта на ядрената физика като бомбардира различни елементи с неутрони. В резултат са получени нови 60 радиоактивни изотопа и открито забавянето на неутроните.
През 1938 Ферми получава Нобелова награда за физика за "демонстриране на съществуването на нови радиоактивни елементи при бомбардиране с неутрони и за откритието на забавянето на неутроните". Веднага след получаване на наградата в Стокхолм той, жена му и двете му деца - син и дъщеря - емигрират в САЩ и пристигат в Ню Йорк. Жена му Лаура е италианка, но от еврейски произход, а фашисткото правителство на Бенито Мусолини не е благосклонно към евреите. От 1939 до 1942 година е професор в Колумбийския университет, а от 1942 до 1945 г. в Чикагския университет. През 1946 става професор в Института за ядрени изследвания в Чикаго.
[редактиране] Америка
През 1939 г. развива количествената теория на йонизационните загуби на енергия от заредени частици, в която се взема предвид поляризацията на веществото. Той изказва мисълта, че при деленето на урана, трябва да се очаква отделянето на бързи неутрони. По същото време го доказва експериментално, оказва се че при разцепването на урановите ядра с помощта на бавни неутрони се отделят 2-3 нови бързи неутрона. Доказва възможността за осъществяване на верижна ядрена реакция на делене на урана. Построява първия ядрен реактор и на 2 декември 1942 г. го пуска в действие за първи път и получава първата управляема верижна реакция.
През 1944 става американски гражданин. По това време работи и като консултант по проекта Манхатън в Лос Аламос, Ню Мексико. Ферми е известен преди всичко със скромността си, но също така и с енергетичността си, което му спечелва много приятели и обичта и уважението на колегите. На 50 години решава да започне изследвания в напълно нова за него област - физиката на високите енергии и астрофизиката. През 1949 г. разкрива механизма на ускоряване на първичните частици в космичните лъчи и разработва теорията за произхода на космичните лъчи. Заедно с Ч.Янг предлага през 1949 г. първия композиционен модел на елементарните частици. Извършва важни изследвания с пиони, мюони и мезони. Работи и като преподавател в Университета в Чикаго. През 1952 г. открива пъвия адронен резонанс. Умира на 28 ноември 1954 г. в Чикаго от рак на стомаха, най-вероятно вследствие на радиоактивното облъчване при ядрените опити.
[редактиране] Международно признание

Енрико Ферми е член на чуждестраннни академии на науките като например Академията на Науките на СССР и академията на науките на Италия, както и на международни научни дружества и организации. Президент на Американското физическо дружесво (American Physical Society). На негово име е кръстен 100-я химичен елемент фермий, в САЩ е учредена награда „Енрико Ферми“, а Института за ядрени изследвания в Чикаго носи неговото име. Той създава своеобразна школа по физика и много от неговите ученици стават носители на Нобелова награда за физика - Джак Стайнбъргър, Оуен Чембърлейн, Джеръм Фридман, Т.Д. Ли и други.
[редактиране] Вижте също
- Парадокс на Ферми
- Фермиони
- Фермий
- Фермилаб
[редактиране] Външни препратки
Нобелова награда за физика ![]() |
1901: Рьонтген 02: Лоренц, Зееман 03: Бекерел, Пиер Кюри, Мария Кюри 04: Релей 05: Ленард 06: Дж.Дж.Томсън 07: Майкелсън 08: Липман 09: Маркони, Браун 10: Ван дер Ваалс 11: Вин 12: Дален 13: Камерлинг Онес 14: Фон Лауе 15: Уилям Л. Браг, Уилям Х. Браг 17: Баркла 18: Планк 19: Щарк 20: Гийом 21: Айнщайн 22: Бор 23: Миликан 24: Зигбан 25: Франк, Херц 26: Перен 27: Комптън, Ч.Уилсън 28: О.Ричардсън 29: Дьо Бройл 30: Раман 32: Хайзенберг 33: Шрьодингер, Дирак 35: Чадуик 36: Хес, Андерсън 37: Дейвисън, Дж.П.Томсън 38: Ферми 39: Лорънс 43: Щерн 44: Раби 45: Паули 46: Бриджман 47: Епълтън 48: Блакет 49: Юкава 50: Поуел 51: Кокрофт, Уолтън 52: Блох, Пърсел 53: Цернике 54: Борн, Боте 55: Лам, Куш 56: Шокли, Бардийн, Братейн 57: Ян, Т.Д. Ли 58: Черенков, Франк, Там 59: Сегре, Чембърлейн 60: Глейзър 61: Хофстетър, Мьосбауер 62: Ландау 63: Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен 64: Таунс, Басов, Прохоров 65: Томонага, Шуингър, Файнман 66: Кастлер 67: Бете 68: Алварес 69: Гел-Ман 70: Алфен, Неел 71: Габор 72: Бардийн, Купър, Шрифър 73: Есаки, Йевер, Джозефсън 74: Райл, Хюиш 75: А. Бор, Мотелсон, Рейнуотър 76: Рихтер, Тинг 77: Андерсън, Мот, Ван Флек 78: Капица, Пензиас, Р.Уилсън 79: Глашоу, Салам, Уайнбърг 80: Кронин, Фич 81: Блумберген, Шолоу, К.Зигбан 82: К.Уилсън 83: Чандрасекар, Фаулър 84: Рубия, Ван дер Меер 85: Фон Клицинг 86: Руска, Биниг, Рорер 87: Беднорц, Мюлер 88: Ледърман, Шварц, Стайнбъргър 89: Рамзи, Демелт, Паул 90: Фридман, Кендъл, Тейлър 91: Дьо Жен 92: Шарпак 93: Хълс, Тейлър 94: Брокхауз, Шул 95: Пърл, Рейнс 96: Лий, Ошероф, Р.Ричардсън 97: Чу, Коен-Тануджи, Филипс 98: Лафлин, Щьормер, Ци 99: 'Т Хоофт, Велтман 2000: Алфьоров, Крьомер, Килби 01: Корнел, Кетерле, Уиман 02: Дейвис, Кошиба, Джакони 03: Абрикосов, Гинзбург, Легет 04: Грос, Полицер, Уилчек 05: Глаубер, Хол, Хeнш 06: Мадър, Смут |
Не е присъждана през: 1916, 1931, 1934, 1940-42 година |