Хайнрих Бьол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хайнрих Бьол
немски писател
Хайнрих Бьол
Роден: 21 декември 1917
Кьолн, Германия
Починал: 16 юли 1985
Кройцау-Лангенбройх, Германия

Хайнрих Бьол (на немски Heinrich Theodor Böll) е един от най-изтъкнатите немски писатели след Втората световна война. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1972 година.

[редактиране] Биография

Хайнрих Бьол е роден в Кьолн в либерално католическо семейство. През 1930-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеристката младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература в Кьолнския университет. Вермахтът му налага да отслужи военната си повинност във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и за цял живот му се налага да ходи по болници. През 1947 г. започва да пише.

Първият му роман "Влакът пристигна навреме" е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Най-известните му романи са "Възгледите на един клоун", "Билярд в девет и половина", "Групов портрет с дама", "Изгубената чест на Катарина Блум". През 1972 г. получава Нобелова награда за литература (последният немец лауреат на наградата е Херман Хесе, 1946 г.) Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.

Творчеството му е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм, с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието ѝ - материално и психологическо - върху животите на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Анти-героите му са фигурите, облечени във власт - правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.

Стилът на Бьол се отличава с простота на изказа и силна въздейственост. Характерно за Бьол е вглеждането в характерите на своите герои, в ситуациите и предметния свят, който осъществява сюжетната завръзка в разказа.

По време на превземането на Кьолн от нацистите, писателят се чувства като изгнанник в родния си град. Последвалите бомбардировки от съюзническите сили го ужасяват. Архитектурно възроденият нов Кьолн го оставя безчувствен - той дори твърди, че би предпочел да гледа катедралата, която все си оставала недовършена от 1848 г. След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз, първото убежище, което получава е в дома на Бьол.

Писателят умира през 1985 г. на 67-годишна възраст. Днес паметта му живее чрез неговото творчество, архива му в Кьолнската библиотека и фондацията "Хайнрих Бьол".


[редактиране] Библиография

  • Kreuz ohne Liebe, написана 1946-1947; публикувана 2002
  • Der Zug war pünktlich, 1949
    • Влакът пристигна навреме
  • Das Vermächtnis, написана 1948-1949; публикувана 1981
  • Wanderer, kommst du nach Spa, 1950
  • Die schwarzen Schafe, 1951
  • Nicht nur zur Weihnachtszeit, 1951
  • Wo warst du, Adam?, 1951
    • Къде беше, Адам?, Издателство "Ланс&Делакорт", София, 1999, ISBN 954-8415-51-8
  • Der Engel schwieg, написана 1949-1951; публикувана 1992
    • Ангелът мълчи, Издателство "Делакорт", 1998, ISBN 954-8415-39-9
  • Und sagte kein einziges Wort, 1953
    • И не каза нито дума, Издателство на ОФ, София, 1961
  • Haus ohne Hüter, 1954
    • Дом без стопанин, Издателство на НСОФ, София, 1963
  • Das Brot der frühen Jahre, 1955
    • Хлябът на предишните години, Издателство "Делакорт", София, 2001, ISBN 954-8415-59-3
  • Irisches Tagebuch, 1957
  • Die Spurlosen, 1957
  • Doktor Murkes gesammeltes Schweigen, 1958
  • Billard um halb zehn, 1959
    • Билярд в девет и половина, Издателство "Народна култура", София, 1986
  • Ein Schluck Erde, 1962
  • Ansichten eines Clowns, 1963
    • Възгледите на един клоун, Издателство "Народна младеж", София, 1966; "Народна култура", София, 1986; Издателство "Весела Люцканова", София, 1997, ISBN 954-8453-17-7
  • Entfernung von der Truppe, 1964
  • Ende einer Dienstfahrt , 1966
    • Така завърши една командировка, Издателство "Христо Г. Данов, Пловдив, 1971
  • Gruppenbild mit Dame, 1971
    • Групов портрет с дама, Издателство Атлантис КЛ, София, 1997
  • Die verlorene Ehre der Katharina Blum, 1974
    • Изгубената чест на Катарина Блум, Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1987
  • Fürsorgliche Belagerung, 1979
  • Was soll aus dem Jungen bloss werden?, 1981
  • Vermintes Gelände, 1982
  • Die Verwundung, 1983
  • Frauen vor Flusslandschaft, 1985 (публикувана посмъртно)

Сборници от разкази на Хайнрих Бьол на български:

  • Безсмъртната Теодора, Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1968
  • Джуджето и куклата, Издателство "Профиздат", София, 1987
  • В долината на кънтящите копита, Издателство "Весела Люцканова", София, 1999, ISBN 954-8453-35-5
  • Из спомените на един млад крал, Издателство "Весела Люцканова", София, 2001, ISBN 954-8453-63-0

[редактиране] Външни препратки

Открийте още информация за Хайнрих Бьол в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)

Уикицитат (цитати)

Уикицитат (цитати)

Преводна проза

Преводна поезия