Казимир Ернрот
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Казимир Ернрот руски генерал |
|
Роден: | 1833 Сееста, днес Финландия |
---|---|
Починал: | 1913 |
Йохан Казимир Густавович Ернрот е руски генерал от шведски произход, роден във Финландия. След Освобождението на България той е военен министър (1880-1881) и министър-председател (1881).
[редактиране] Биография
Казимир Ернрот е роден през 1833 в имението Сееста в богато благородническо семейство. През 1856 завършва военната академия в Санкт Петербург и започва военната си кариера в руската армия. Взима участие във войните с местните жители на Северен Кавказ (1856-1860), служи в армията в Полша (1861-1873).
Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI пехотна дивизия. След войната се уволнява от руската армия и остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг, от 1880 като военен министър.
Казимир Ернрот оказва активно съдействие на княз Александър I при провеждането на преврата през 1881, след който оглавява правителството. Той се отказва от половината си заплата в полза на министерството, като казва че и това му е много. При подаването на оставката си споделя с княза, че му е писнало да си има работа с подли хора. След съставянето на II Велико Народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията той подава оставката на правителството и заминава за Русия. Там той е заместник на държавния секретар (1882-1888) и държавен секретар (1888-1891) по въпросите на Финландия.
След песнионирането си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар в 1913 година. Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландския генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на Нокиа и Кимене Казимир Ернрот.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Александър Тимлер | >>> | военен министър (17 април 1880 – 13 юли 1881) | >>> | Владимир Крилов |
Петко Каравелов | >>> | министър-председател (9 май 1881 – 13 юли 1881) | >>> | правителство без министър-председател; от 5 юли 1882 Леонид Соболев |
Петко Славейков | >>> | и.д. министър на вътрешните работи (9 май 1881 – 13 юли 1881) | >>> | Арнолд Ремлинген |
Министър-председатели на България | ||
Княжество България | Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов | ![]() |
Царство България | Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев | ![]() |
Народна република България | Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов | ![]() |
Република България | Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев * временно назначение |
![]() |