Превземане на Константинопол (1453)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Превземане на Константинопол (1453)
Конфликт: {{{конфликт}}}

Падането на Константинопол, картина от 1499 година
Период април-май 1453
Място Константинопол
Резултат Превземане на Константинопол от турците
Причина {{{причина}}}
Повод {{{повод}}}
Територия {{{територия}}}
Воюващи страни
Византийска империя Османска империя
Командири
Константин XI Мехмед II
Сили
около 10 000 над 100 000
Жертви
целият гарнизон е избит

Превземане на Константинопол (1453) - атака на турците за превземане на византийската столица Константинопол.


[редактиране] Предистория

През първата половина на 15 век турците временно са спрени след поражението при Анкара. Започва борба за трона между синовете на Баязид I. Това бил шанс за спасение на останалите независими балкански държави и да се освободи България. Но организираният кръстоносен поход не успява. Османската империя се стабилизира и концентрира големи войски срещу Константинопол. Първите няколко обсади не успели.

[редактиране] Обсадата

На 5 април 1453 година турците започват обсада на Константинопол, известен като непристъпна крепост. Още по-рано султанът построява на Босфора Румелийската крепост (Румелихисар), която отрязала комуникациите между Константинопол и Черно море, и едновременно започва експедиция в Морея, за да попречи на ромейския деспот на Мистра да окаже помощ на столицата.

Срещу колосалната турска армия, състояща се от близо 160 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере едва по-малко от 9 000 войници, от които близо половината били чужденци; византийците, враждебно отнасящи се към църковната уния, сключена от техните императори, не изпитвали желание да воюват. Така, въпреки мощта на турската артилерия, първата атака е отбита (18 април). Мехмед II успява да прокара своя флот в залива Златния рог и така поставя под заплаха другия участък от укрепленията на града. Но щурмът на 7 май отново не успява. Но в градската стена на подстъпите към вратата на Свети Роман бил извършен пробив. В нощта на 28 срещу 29 май 1453 година започва последната атака. Два пъти турците са отбити; тогава Мехмед пуска в атака еничарите. По същото време генуезецът Джустиниани Лонго, който заедно с императора е душата на отбраната, получава сериозна рана и се оказва, че той трябва да напусне своя пост. Това дезорганизира защитата. Императорът продължил доблестно да се сражава, но части на вражеската войска, овладели подземните ходове на крепостта – така наречения Ксилопорт, нападнали защитниците в тил. Това бил краят. Константин XI загинал в боя. Турците завладели града. В превзетия Константинопол започнали грабежи и убийства; над 60 000 души били взети в плен. По османски обичай султанът оставил на хората си да плячкосат града. На третия ден той спрял това. Тук, в този град смятал да пренесе столицата си.

[редактиране] Последици

На 30 май 1453 година, в осем часа сутринта, Мехмед II стъпил в столицата и заповядал да направят централната катедрала в града – църквата Света София, в джамия. Последните остатъци от някога великата империя – Морея и Трапезундската империя – попаднали под турска власт съответно през 1460 и 1461 година. Османската империя нахлула в Европа.