Шишмановци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шишмановци са средновековна династия от Второто Българско Царство, управлявали в периода 1323-1396. С оттеглянето на татарите от Балканите в началото на 14 век, търновските боляри поставят на престола Михаил Шишман, заможен търновски благородник и една от важните фигури за времето си на Балканите.
За нещастие иначе амбициозният Михаил управлява само до 1330 година, когато пада в битка срещу сърбите, сякаш като предзнаменование за краткото и мимолетно управление на династията.
При неговите наследници, започва разцепването на България и завземането на българските земи от османците.
За произхода на династията се знае малко, като според повечето историци произлизат от кумански род.Към династията на Шишмановци спадат следните царе, както следват по реда им на управление:
След смъртта на Иван Шишман, синът му приема монашеското име Йосиф и става Вселенски патриарх в Константинопол, по известен като Йосиф II (1416-1439) и е последния представител на династията на висш държавен или църковен пост.
Редица историци и родови експерти, считат че част от представителите на рода, след падането на Второто ни царство, приемат исляма заедно с високи постове в Османската Империя.
Като доказателство за това отцепредателство стои и днес малко разпространеното турско фамилно име Şişman на последните издънки от злополучния род на Шишмановци.