Козица (Област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото българско село с име Козица, вижте Козица (Област Кърджали).

Козица е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Козица (Област Търговище)
Карта на България, мястото на Козица (Област Търговище) е отбелязано
Данни
Област: Търговище
Община: Попово
Население: 401 (15/03/2007)
Надм. височина: 281 м
Пощ. код: 7833
Тел. код: 06032
Геогр. положение: 43° 27' сев. ш.
26° 17' изт. д.
МПС код: Т
Кмет или наместник
Хасан Хайрола

Съдържание

[редактиране] География

Селцето Козица е от полупланински тип, разположено на около 13 км северно от град Попово и на 1 км от село Зараево, на един южен склон, на 200 - 300 м надморска височина. Землището му граничи със землищата на селата Садина, Помощица и Зараево, с което е много тясно културно и исторически свързано. По предание първоначално селото се е намирало в местността Ак Пунар (Бял извор), но било изместено заради разразила се чумна епидемия. Съставено е от две махали: Долната махала и Горната махала.

[редактиране] Кратка историческа справка

Старото име на селото е било Кечилер („кечи“ означава „коза“). При преименуването с Министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 год. е използван буквалният превод на името в умалителна форма - Козица. Бягайки от чумата, според преданието, жителите му се скрили и заживели в гората, където били кошарите за козите им и там основали новото село. Най-ранното отбелязване на името на селото в писмен документ е от 1676 год.

Преди Освобождението селото имало 120 турски и 6 татарски къщи. Татарите се изселили веднага след като войната прикючила, като селото останало чисто турско до 1885 год., когато в него за пръв път се заселили българи - балканджии, които дошли от съседното село Зараево. През 1929 год. в Козица имало 59 турски и 50 български къщи, а през 1974 год. селото набоявало 524 жители, от които 112 семейства българи християни, две семейства българи мохамедани, а останалите жители са били български турци. Повечето българо-мохамедани дошли в селото от Благоевградско (от селата Аврамово, Конарско, Слащен, Годешево и град Якоруда), първоначално през 1973 - 1974 год. В най-ново време почти всички от потомците на първите български жители на Козица са го напуснали. Старата джамия изгоряла по време на освободителната война през 1877 год., а църковен храм в селото въобще не е бил построен. Децата от селото са учили и учат в съседното село Зараево.

По-големи родове, потомци на зараевските заселници са били: Белчевите, Дядови Фильови, Кула Минчовите, Узун Гяуровите, Юва Тодоровите и др.

[редактиране] Обществени институции

  • Кметство;
  • Народно читалище „Отец Паисий“;
  • Джамия;
  • Целодневна детска градина;

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • Останки от антично селище, намиращо се южно от сегашното село;
  • Две надгробни могили, намиращи се северно и североизточно от селото;
  • Джамията на селото;

[редактиране] Редовни събития

Няма

[редактиране] Личности

[редактиране] Кметове на селото

  • Хасан Хайрола
  • Ахмед Емин
  • Севджан Мехмед
  • Хасан Хайрола

[редактиране] Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.

[редактиране] Религии

[редактиране] Външни препратки