Долина на смъртта (национален парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Долина на смъртта
Забриски поинт
Забриски поинт
Местоположение на парка
Име Долина на смъртта
Местонахождение Калифорния и част от Невада
Най-близък град Шошон
Географска ширина 36° 14′ 31″ N
Географска дължина 116° 49′ 33″ W
Площ 13 628 км2
Дата на построяване
Дата обявен за национален парк 31 октомври 1994
Брой посетители 897 928
Уеб страница Национален парк Долина на смъртта

Националният парк Долина на смъртта (на английски Death Valley National Park) е национален парк в Съединените щати, в който се намира и едноименната долина. Освен нея, паркът включва долините Салин и Панаминт, както и няколко планински вериги. Разположен е в източната част на централна Калифорния, на изток от планинската верига Сиера Невада. Въпреки високите температури и ниската влажност паркът е обитаван от множество пустинни растения и животни.

Съдържание

[редактиране] История

Най-вероятно така е изглеждала Долината на смъртта преди 22 000 години
Най-вероятно така е изглеждала Долината на смъртта преди 22 000 години

Индиански племена са живяли по тези места преди 10 000 години. Тогава все още са съществували двете големи езера: Менли и Панаминт. Преди около 3000 години езерата пресъхват и индинците Саратога, които населяват района по това време, най-вероятно са живяли при доста сух и горещ климат. След тях идват няколко други индиански племена, които оставят странни рисунки и различни видове сечива.

Златната треска (The California Gold Rush) довежда първите европейци през 1849. Те дават името на долината поради тежките и трудни условия за оцеляване.

Първите полезни изкопаеми, добивани в района са борат, талк и боракс. Промишленото им добиване започва около 1881 година за производството на сапун и други материали. По-късно в района започва да се добива мед, злато, олово и сребро, но поради тежките условия на работа и малките залежи, повечето мини биват изоставени.

Първите документирани туристи в райони са от 1920 година и са приютени в палатки. През 1927 година е построен курорта Крийк Ин (Creek Inn and resort) използвайки водата на извора Фърнас Крийк (Furnace Creek).

Мината Скидо през 1906
Мината Скидо през 1906

Президент Хърбърт Хувър обявява околността (8,000 км²) около Долината на смъртта за национален монумент на 11 февруари 1933 година. През 30-те и 40-те години на 20-ти век 12 компании работят по построяване на пътища, телефонни линии, водни канали, общо 76 постройки, места за пикник, тоалетни и дори малко летище. През 1976 година е подписан акт, с който се забранява строенето на мини и добиването на полезни изкопаеми. През 1980 те са разрешени отново, но в ограничени райони при много строги екологични стандарти и работата им е следена отблизо. През 2003 работеща е останала само една мина за боракс.

През 1984 Долината на смъртта става Биосферен резерват, на 31 октомври 1994 е обявен за национален парк. Най-големият град в непосредствена близост е Лас Вегас, чийто население от 1985 aдо 1995 нараства от 550 700 на 1 1388 00.

[редактиране] Геология

В зелено са отбелязани границите на днешната Долина на смъртта
В зелено са отбелязани границите на днешната Долина на смъртта

Долината на смъртта се е формирала следствие на четири периода на силна вулканична дейност, четири периода на седиментация, няколко големи тектонични деформации и ефектът от два ледникови периода. Датирането на скалите в района дава възраст от 1700 милиона години, по време на еона протерозой. Те са подложени непрекъснато на високи температури, налягания и ерозия. В различните части скалите са от различен материал вследствие на наносите - засъхнала кал, доломит, карбонати. Най-младите скали са формирани от базалтова лава.

Преди милиони години на това място е имало солено море, което постепенно се е изпарило. Преди около 550 милиона години се формира платформа от отложени карбонати, подобна на тази в днешните Бахамски острови. Процесът продължава в следващите 300 милиона години по време на палеозойската ера и образува шест километров дебел слой.

От началото до средата на мезозой западната част на северноамериканския континент се сблъсква с океанската плоча под Тихия океан което води до свлачища в някои райони и издигане в други. В резултат на това след силна вулканична дейност се формира планинската верига и бреговата ивица е изместена на 300 км на запад. Интересен факт е, че в района не могат да се намерят скали образувани през юрския период.

Ледниковите периоди започват преди около 2 милиона години. Ледниците, които се образуват в близката планина Сиера Невада след топенето си образуват няколко езера в долината Панаминт. Допреди около 10 500 година една голяма част от дъното на Долината на смъртта е било покрито от голямо езеро, което геолозите наричат Менли и което постепенно започва да пресъхва.

[редактиране] Климат

Знакът за нивото на морския басейн Бедуотър, най-ниската точка в САЩ и Северна Америка, 86 метра (282 фута) под морското равнище
Знакът за нивото на морския басейн Бедуотър, най-ниската точка в САЩ и Северна Америка, 86 метра (282 фута) под морското равнище

В Долината на смъртта е измерена най-високата температура в САЩ и втората в света - 134 °F (56,7 °C) в Грийнленд Ранч (сега Фърнъс Крийк) на 10 юли 1913 г. Поради липсата на вода, Долината на смъртта е едно от най-сухите и топли места в света. Температури от порядъка на 120°F (50°C) са нещо обикновено през лятото, докато зимните падат под 0°C. Юли е най-горещият месец, а декември най-студеният. Най-ниската измерена температура е 15°F (-10°C).

Средните годишни валежи варират от 48 мм в районите, които са под морското равнище до 380 мм във високите планини, заобикалящи долината. Когато пада дъжд, той обикновено е съпроводен със силни бури, които предизвикват наводнения.

[редактиране] Туризъм - най-интересните места за посещение

[редактиране] Бедуотър

Бедуотър
Бедуотър

Пресъхналият басейн Бедуотър (Лоша вода) в Долината на смъртта е на 86 метра (282 фута) под морското равнище, което го прави най-ниската точка в САЩ и Северна Америка, и втората в Западното полукълбо след Лагуна дел Карбон в Аржентина. Последната е на 105 метра (244 фута) под морското равнище.

Бедуотър е равнинна област с отлагания от чиста сол, която отдалече изглежда като паднал сняг. Формирана е преди 2000 - 3000 години когато езерото, намиращо се на това място се е изпарило. Когато падат дъждове, басейнът се пълни с вода, но тя не се задържа дълго поради силното изпарение. Част от солта се разтваря във водата и след изпарението формира нови кристали, които блестят при отражение на светлината от слънцето.

[редактиране] Пясъчни дюни

Дюни в Долината на смъртта
Дюни в Долината на смъртта

В долината на смъртта има пясъчни дюни на няколко места. Най-известните от тях са "Мескит пясъчни дюни" (Mesquite Sand Dunes). Мескит е дърво, което вирее в Северна Америка и се използва за добив на каучук. Дюните се намират в северната част на долината и са заобиколени с планини от всички страни. Били са използвани многократно за снимане на филми с пустинни сцени, включително в "Междузвездни войни" (Star Wars). Най-голямата дюна се нарича Звездна (Star Dune) и е относително стабилна и не мени мястото си. Дълбочината на пясъка ù е 40-43 метра. Тя има форма на морска звезда, откъдето идва името ù. Дълбочината на други дюни обаче достига до 183-213 метра.

[редактиране] Забриски поинт

Забриски поинт на свечеряване
Забриски поинт на свечеряване

Името Забриски поинт идва от името на Кристиян Забриски (Christian Brevoort Zabriskie), който в началото на 20-ти век е вице-президент на компанията "Пасифик Кост Боракс" (Pacific Coast Borax), която добива и транспортира боракс в района. За целта той използва товарни вагони, теглени от 20 мулета. Мястото става много популярно и от филма "Забриски поинт" (1970) на Микеланджело Антониони. Преди милиони години тук е имало огромно езеро. Тази част от долината е напълно лишена от растителност и благодарение на ерозията формира причудливи форми в различни цветове. Приличащите на планини формации са всъщност смесица от риолит, чакъл и тиня, следствие на грещите извори и вулкничната активност.

[редактиране] Дяволското игрище за голф

Дяволското игрище за голф
Дяволското игрище за голф

Дяволското игрище за голф е част от долината, съставена от солена тиня, засъхнала така че формира остри ръбове и хората са мислели, че само Дяволът може да харесва това място, откъдето и името.

Преди около 3000-4000 години, когато климатът е все още влажен, Долината на смъртта е била покрита с около 10 метра вода, след това времето се затопля, дъждовете стават все по-голяма рядкост и езерата започват да пресъхват. Много минерали се разтварят във водата и тяхната конценрация се увеличава с увеличаване на изпаряването на водата. Само на места остават солени локви, примесени с кал, солта (NaCl) започва да кристализира и покрива дъното на долината с 1-2 метра дебел слой солена тиня.

За разлика от Бедуотър, дяволското игрище за голф е на по-високо надморско ниво и при кристализирането на солта се получават миниатюрни остри връхчета. Капилярният ефект е този, който спомага водата да се издигне и след като се изпари оставя тези фантастични форми от сол. Неравните остри върхове растат с около 2 см всеки 35 години. Вятърът и редките дъждове заедно непрекъснато променят тези форми.

[редактиране] Кратерът Ubehebe

Кратерът Ubehebe
Кратерът Ubehebe

Кратерът Ubehebe е голям вулканичен кратер разположен близо до северния връх на планината Котънууд (the Cottonwood Mountains). Той е широк 1 километър, дълбок между 150 и 237 метра и възрастта му е около 4000-7000 години.

Ubehebe се произнася Ю-бий-хий-бий и на местен индиански език означава "голяма кошница в камъка". Кратерът се е формирал следствие на вулканична дейност, когато магмата се е надигнала в близост до повърхността и е изпарила водата. Последвалата като резултат от парата експлозия се нарича хидровулканична. Ubehebe е последният и най-големият кратер в околността вследствие на такава експлозия. След експлозията прах и пепел покриват хълмовете наоколо, като слоят е от 4 до 6 метра. Днес ерозията разкрива тези слоеве от пепел.

Пътечка води от паркинга до дъното на кратера. В местността има силни ветрове които достигат 80 км/ч.

[редактиране] Соленото езеро и връх Данте

Отпечатъци на Соленото зеро
Отпечатъци на Соленото зеро
Връх Данте
Връх Данте

От връх Данте се разкрива гледка към централната част на Долината на смъртта. Той е висок 1700 метра. От него може да се види и връх Телескоп (Telescope Peak) който е висок 11,331 фита (3455 м). Връх Данте е част от Черната планина (Black Mountains).

Соленото езеро (Salt Creek) в по-голямата си част е пресъхнало и покрито с искряща сол.

[редактиране] Въгленните пещи

Въгленните пещи
Въгленните пещи

Въгленните пещи са построени през 1867 година и използвани за добиване на въглища от дърветата, които са били в близката околност. Процесът, който е използван е бавно горене при ниска концентрация на кислород. След като е произведено, това гориво е транспортирано в мините и използвано при добиването на руда. Пещите са използвани само 3 години и след това изоставени. Индианците Навахо от Аризона ги реставрират през 1971.

[редактиране] Мозаячният каньон

Мозаячният каньон
Мозаячният каньон

Мозаячният каньон е разположен в северозападната част на планинската верига. Името му произлиза от седимент, получен от скалата брекча и блокове от доломит. Входът на каньона изглежда съвсем обикновен, но само след 200 метра се стеснява значително, става дълбок и се врязва в планината Тъки. Стените на каньона са гладки и изглеждат като полиран мрамор. По време на палеозойската ера районът е бил покрит с огромно море. Водата, която е минавала оттук преди милиони години, е създала този каньон, приличащ по-скоро на пролом. Процесът, който го е формирал, се нарича "рязане и запълване". При проливни дъждове благодарение на ерозията скални отпадъци са депозирани в основата на каньона и образуват стъпаловидно дъно.

[редактиране] Пистовият плаж

Пистов плаж се нарича една равнинна област в Долината на смъртта, върху която няколко дузини камъни се придвижват сами по мистериозен начин върху пясъка, оставяйки следи върху него. Понякога тези следи представляват идеална права линия, а понякога са лъкатушещи. Интересното е, че на никой досега не се е отдало да наблюдава или фотографира това преместване въпреки че феноменът е забелязан преди повече от век. Теглото на някои от камъните достига 300 кг. Една от теориите за това явление посочва като причина за прместването дъждовете, които правят пясъка хлъзгав и след това силни ветрове успяват с по-малко сила да променят позицията им. Друга теория е, че е възможно да е свързано с магнитното поле и минераложкия състав на камъните.

[редактиране] Флора и фауна

Койот
Койот

Въпреки че долината на смъртта е едно от най-горещите, най-сухите и с трудни терени места, то е дом на 1040 вида растения, като 23 от тях са специфични за района и не се срещат никъде другаде по света. Съществуването и оцеляването на тези видове се дължи на особеностите на геологическото развитие и на адаптацията им към суровия климат. В по-ниските места основната разстителност са дивите цветя и кактусите. През пролетта тези цветя покриват склоновете в ярки цветове и привличат туристи с прелестната гледка. В по-високите части могат да се видят хвойново дърво, махагоново дърво и дори някои видове бор. От животинските видове най-разпространени за койотите, няколко дива гущери, змии, нощни гризачи, птици и дългороги овни.

Но може би най-малко очакваното животно тук е рибата. Тя може да се види в Соленото езеро (Salt Creek) и Саратога спрингс (Saratoga Springs). Представлява миниатюрни killfish и pupfish (Cyprinodon macularis) достигащи 2.5 см дължина. Те са единствените оцелели свидетели на времето, когато Долината на смъртта е била голямо езеро.

[редактиране] Външни препратки