Древноизточни църкви

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Древноизточните църкви, наричани и Нехалкедонски църкви, са група християнски църкви, възникнали в Азия и Африка през 5 век. Те водят началото си от несторианството и монофизитството, които се отделят от православието, съответно на Ефеския (431) и Халкедонския събор (451).

Към древноизточните църкви се отнасят: