Термодинамика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Термодинамиката (от гръцки θερμη означаващо "топлина") е раздел от физиката, занимаващ се с топлинните процеси протичащи в телата, следствие промяната на температура, обем и налягане. Термодинамиката се дели на класическа, статистическа и химическа и в основата и са законите на термодинамиката - постулати, които постановяват, че енергия може да се обменя между системите във формата на работа или топлина. Общо казано, термодинамиката описва как отделни системи реагират на промени в околната среда.

[редактиране] Видове термодинамични системи

Понятието система е много важно в термодинамиката, то се отнася до частта от пространството, което бива изучавано в момента. Системата е отделена от останалата част от вселената с граници, които могат да бъдат реални или не, но определят краен обем. Съществуват 5 основни вида системи:

  1. Изолирани системи – вещество и енергия не могат да преминават границата.
  2. Адиабатни системи – топлината не може да преминава границата.
  3. Изотермични системи - топлина може да мине през границата.
  4. Затворени системи – вещество не може да премине границата.
  5. Отворени системи – топлина, работа, и вещество могат да преминават през границата.

[редактиране] Закони на термодинамиката

  • Нулев закон отнасящ се до термично равновесие: Ако две термодинамични системи са поотделно в термично равновесие с трета, то те са в термично равновесие помежду си
  • Първи закон на термодинамиката отнасяш се до съхраняване на енергията: промяната във вътрешната енергия на затворена термодинамична система е равна на сумата от количеството топлинна енергия внесена в системата и работата, извършена върху системата.
  • Втори закон на термодинамиката въвеждащ понятието ентропия: ентропията на една изолирана термодинамична система има тенденцията да се увеличава с времето
  • Трети закон на термодинамиката отнасящ се до невъзможността от достигане на абсолютната нула: ентропията е нула при абсолютната нула