Горицко

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.

Горицко
Αγραπιδια

Горицко
Горицко на картата
Данни
Област: Западна Македония
Ном: Лерин
Дем: Айтос
Географска област: Саръгьол
Население: 250 (2001)
Надм. височина: 680 м
Геогр. положение: 40° 38' 39" сев. ш.
21° 31' 54" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Горицко или Горенци (на гръцки димотики: Αγραπιδια, Аграпидия или Αγραπιδιές, Аграпидес, катаревуса: Αγραπιδέαι, Аграпидее) е село в Република Гърция, в Дем Айтос, Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 250 жители (2001). Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 48 километра южно от номовия център Лерин (Флорина) и на един километър западно от демовия Айтос в подножието на рида Радош, част от планината Вич на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).

[редактиране] История

Горицко е старо българско село, в което през 19 век се заселват турци и българското му население го напуска. В селото има руини на стара църква „Свети Харалампи“. Според местна легенда името си Горенци носи от разпространените в околността круши горници. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Горицка е посочено като село с 35 домакинства с 85 жители българи.[1] В 1889 Стефан Веркович пише грешно, че в селото живеят 50 български семейства (278 души).[2] Гьорче Петров правилно определя селото като турско с 20 къщи.

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Горенци има 100 жители турци и 35 жители цигани.[3]

След Балканската война селото попада в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Неволяни и на негово място са заселени понтийски и тракийски гърци, бежанци от Турция. Селото е преименувано на Аграпидее. След Гражданската война в селото са заселени и малък брой колонисти от Епир.

Преброявания:

  • 1913 - 114 жители
  • 1920 - 162 жители
  • 1928 - 102 жители
  • 1940 - 190 жители
  • 1951 - 190 жители
  • 1961 - 219 жители
  • 1971 - 200 жители

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  2. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.


Дем Айтос (Аетос)
Айтос (Аетос) | Горицко (Аграпидиес) | Долно Неволяни (Валтонера) | Зелениче (Склитро) | Любетино (Педино) | Прекопана (Перикопи) | Рудник (Анаргири) | Сребрено (Аспрогия) | Свети Тодор (Лимнохори)

Исторически села: Врабчин (Химадио) | Горно Новоселско (Ано Неа Коми) | Долно Новоселско (Като Неа Коми)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област