Иван Радоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За литературната награда вижте Иван Радоев (награда).

Иван Радоев
български писател
Роден: 30 март 1927
Пордим, България
Починал: 10 юли 1994

Иван Радоев (30 март 1927, Пордим10 юли 1994) е български драматург, поет и журналист.[[Завършва гимназия в Плевен, следва право и българска филология в Софийския университет. Редактор във в. "Стършел", в. "Родни криле", сп. "Български воин". Драматург в Народната опера в София, главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите"Сълза и смях" и "София", на театъра в Перник. Носител на специалната извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след 1944г., станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата, романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като "сексуално- буржоазна", "еротична", "порочна","упадъчна". Постепенно упреците за "вредителството", за липсата на " идейно здраве" се прехвърлят върху личният живот на поета. Той е прнуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т. нар. лирична драма през II полувина на 50-те години. В малките пиеси ; "Джудо", "Петрол", "Ромео и Жулиета", "Моцарт" от 1986г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласияи бягства, станали причина спирането на спектаклите. ]]