Слободан Йованович
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Слободан Йованович сръбски политик |
|
Роден: | 3 декември 1869 Нови Сад, Сърбия |
---|---|
Починал: | 12 декември 1958 Лондон, Великобритания |
Слободан Йованович (на сръбски: Слободан Јовановић) е сръбски политически и държавен деец, професор по история, книжовник, юрист и общественик. Бил е председател е на Сръбската кралска академия.
Роден е на 3 декември (стар стил — 21 ноември) 1869 г. в Нови Сад в семейството на политика Владимир Йованович и Йелена. През лятото на 1872 г. той и семейството му се местят в Белград. През 1879 г. постъпва в Първа белградска гимназия
След като на 29 септември 1890 г. завършва право в Женева, Йованович отива на дипломатическа служба. От 1897 до 1939 г. е професор в Белградския университет като два пъти е бил негов заместник-ректор.
От 27 март 1941 г. до 9 януари 1942 г. е вицепремиер на Югославия.
От 1941 до 1942 г. е министър на правосъдието на Югославия.
От 11 януари 1942 г. до 26 юни 1943 г. е министър-председател на югославското емигрантско правителство в Лондон, както и министър на вътрешните работи и представител на министъра на външните работи на Югославия.
Йованович е министър-председател, министър на вътрешните работи и представител на министъра на армията, военната флота и военновъздушните сили на Югославия от 9 януари 1942 до 2 януари 1943 г.
Втори заместник-председател на министерския съвет от 26 юни до 10 август 1943 г.
Осъден е задочно на 20 години затвор след края на Втората световна война — през юли 1946 г.
Почива на 12 декември 1958 г. в 6:30 сутринта в Лондон.
[редактиране] Някои трудове
- „Светозар Маркович“ (1903)
- „Макиавели“
- „Политически и правни изследвания“
- „Водачи на Френската революция“