Глен Гулд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Глен Гулд
канадски пианист
Глен Гулд
Роден: 25 септември 1932
Торонто, Канада
Починал: 4 октомври 1982
Торонто, Канада

Глен Гулд (на английски: Glenn Gould) е един от най-ярките пианисти на ХХ век. Освен като инструменталист е известен също като композитор, радиоводещ, а също така с ексцентричния си характер. В съзнанието на масовата публика Гулд се възприема като най-добрия изпълнител на пиесите на Й. С. Бах. Въпреки че те заемат голяма част от неговото творчество, Гулд също така изпълняво множество творби на други автори от различни стилове и епохи – от викторианската музика (Бърд, Гибънс), през виенската класика и романтизма (Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Шуман, Григ, Сибелиус), до автори от новото време като Рихард Щраус, Паул Хиндемит, Албан Берг и Арнолд Шьонберг. Освен соловите си изпълнения са прочути дуетите му с музиканти като Йехуди Менухин и Елизабет Шварцкопф. Работил е с диригенти от ранга на Леополд Стоковски и Ленард Бърнстейн.

Глен Гулд е роден в семейството на потомствени музиканти. Майка му Ема е племенница на прочутия норвежки композитор Едвард Григ. Започва да учи пиано от малък, а към пълнолетието си вече има световната слава на пианист-виртуоз. Спечелил е призовите места на множество международни конкурси, след 8-годишна успешна концертна дейност, Глен Гулд внезапно се отказва от концертна дейност. „Аз не искам да се състезавам с 17-годишни абитуриенти, които със сигурност свирят по-добре от мен. Защото музиката не е въпрос на състезание, а е въпрос на любов”, твърди той. Допълва, че според него повечето хора посещават концерти, за да чуят нещо познато. Самият той искал всяка среща с дадено произведение да е уникална. И наистина, от многобройните записи, които е правил, е записал втори път единствено „Голдберг вариации” на Бах. Всъщност двата записа на вариациите отбелязват началото и края на кариерата му – първият мащабен запис е именно на това произведение, последният – също. Освен със звукозаписна дейност Глен Гулд води предавания по радиото, участва в образователни филми.

Ексцентричността на Гулд е пословична. В ранните си години например, той смята, че за всяко отделно произведение му трябва отделен роял. Впоследствие се отказва от тази своя прищявка, но неизменно носи със себе си на всеки концерт ниското столче, което някога е сковал баща му. (Днес то се пази под кристален похлупак в Националната библиотека на Канада в Торонто). На журналистически въпрос отговаря: „Най-много обичам бира, картофки и куче-коли. В предишния си живот съм бил куче-коли”. Страхува се от студа, дори в топлите дни не се разделя с палтото и ръкавиците си.

За изпълненията на Гулд е характерна чистота и педантична точност, но и свободна разработка на интерпретацията, особено що се отнася до темпото и агогиката. Освен пълното изпълнение на творчеството на Бах, Гулд записва всички сонати и фантазии от Моцарт и повечето му концерти. (Самият Гулд се изказва скептично относно Моцарт). Петте концерта на Бетовен, интегралното изпълнение на неговите сонати, а също клавирната преработка на бетовеновите симфонии, са друг връх в творчеството на Гулд. Знаменити са интерпретациите му на Шуберт, Брамс, Григ, Сибелиус, Шьонберг, клавирните преработки на оперите на Вагнер. Изявява се като композитор – пише струнни квартети, вокални фуги, клавирни творби. Един от най-добрите интерпретатори на клавирното творчество на Гулд е Емил Наумов.

Скоро, след като записва за втори път „Голдберг вариации” на Бах, на 4 октомври 1982 г. Гулд умира. След смъртта му редица музиканти се обявяват за негови последователи и го обявяват едва ли не за музикален пророк.

Приживе Гулд получава една награда „Грами”, а посмъртно - още три. На негово име е учреден конкурс за пианисти, който се провежда веднъж на три години.

[редактиране] Външни препратки