Франк Рост
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франк Рост | ||
![]() |
||
Персонална информация | ||
---|---|---|
Цяло име | Франк Рост | |
Дата на раждане | 30 юни 1973 | |
Място на раждане | Карл-Маркс-Щат (днес Кемниц), Източна Германия |
|
Височина | 194 см | |
Отбор | ||
Настоящ отбор | Хамбургер ШФ | |
Номер | 1 | |
Пост | вратар | |
Юношески отбори | ||
1981 - 1982 1982 - 1986 1986 - 1991 1991 - 1992 |
![]() ![]() ![]() ![]() |
|
Професионални отбори* | ||
1992 - 2002 2002 - 2007 2007 - |
![]() ![]() ![]() |
147 (1) 130 (0) 17 (0) |
Национален отбор** | ||
2002 - | ![]() |
4 (0) |
* Информацията за мачовете и головете за професионалните отбори |
Франк Рост (на немски Frank Rost) е немски футболен вратар, роден на 30 юни 1973 в Карл-Маркс-Щат (Кемниц), Източна Германия.
Съдържание |
[редактиране] Кариера
Франк Рост започва да тренира футбол в лайпцигския "Локомотив Запад", а през 1982 преминава в "Кемий Бьолен". В тези начални години той играе като нападател, а на 13 години застава на вратата. От 1986 г. играе за "Локомотив Лайпциг", а след Обединението на Германия - в ФК Маркклееберг.
През 1992 е трансфериран във Вердер Бремен, като първоначално рядко намира място сред титулярите. След като титулярният вратар Оливер Рек преминава в Шалке 04 през 1998 г., Рост става първи вратар на отбора. С този тим става шампион на Германия през 1993 и два пъти печели купата на страната (1994, 1999). През 2002 той също преминава в Шалке, където през 2005 г. става вицешампион и носител на Купата на лигата и играе финал за купата на Германия.
В началото на есенния полузесон 2006 Рост се контузва и е заменен от Мануел Нойер, който се представя доста добре. След два мача Рост се завръща като титуляр, но след не особено обедителна игра в следващите мачове от Бундеслигата (три победи и три загуби от шест мача, при голова разлика 7:10) и отпадането от Нанси в първи кръг на Купата на УЕФА е оставен на резервната скамейка, а треньорът Мирко Сломка оправдава постъпката си с думите, че на Рост му "липсва доза късмет".[1] Тъй като Сломка не слага Рост в плановете си като титулярен вратар, вратарят преминава в Хамбургер ШФ през зимната пауза, подписвайки даговор за две години.
За националния отбор Рост има четири мача, като дебютът му е през 2002 г. срещу САЩ.
[редактиране] Личен живот
Рост е роден в спортно семейство. Родителите му са национали на ГЗР по хандбал. Петер Рост е златен медалист от олимпиадата в Москва през 1980, а Кристина Рост е носителка на сребърен медал от Олимпийските игри през 1976 в Монреал.
Франк Рост е женен, има една дъщеря.
[редактиране] Успехи
- Шампион на Германия: 1 - 1993
- Вицешампион на Германия: 2 - 1995, 2005
- Носител на Купата на Германия: 2 - 1994, 1999
- Финалист за Купата на Германия: 2 - 2000, 2005
- Носител на Купата на лигата: 1 - 2005
- Финалист за Купата на лигата: 3 - 1995, 2002, 2005
- Четвъртфинал за Купата на УЕФА: 1 - 2000
[редактиране] Любопитно
- Прякорът му е "Фойстел".
- Рост е един от двамата вратари (другият е Йенс Леман), вкарали гол от игра в мач от Бундеслигата. На 31 март 2002 в мача между Вердер и Ханза вратарят прави резултата 3:3, отбелязвайки минута преди края. В добавеното време Вердер дори успява да вкара още един гол и така печели мача.
- В края на предаването на немската държавна телевизия ZDF "Актуално спортно студио" гостите трябва да вкарат футболна топка от седем метра във врата с две дупки - горна и долна - с диаметър 55 см, като имат по три опита на дупка. Франк Рост е един от осем гости на предаването (другите са Гюнтер Нетцер, Руди Фьолер, Гюнтер Херман, Райнхард Зафтих, Матиас Бекер, Ролф Фрингер и Франк Пагелсдорф), успели да вкарат пет пъти. Досега няма гост, уцелил дупките и при шестте си опита.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ "Новият не е нов", статия на сайта на УЕФА http://de.uefa.com/magazine/news/kind=16384/newsid=493070.html
![]() |
1 Франк Рост | 2 Хуан Пабло Сорин | 3 Тимоти Атуба | 4 Бастиан Райнхарт | 5 Йорис Матийсен | 6 Рафаел Вики | 7 Мохамед Зидан | 8 Найджъл де Йонг | 9 Паоло Гереро | 10 Венсан Компани | 11 Ивица Олич | 12 Волфганг Хесл | 13 Марио Филингер | 14 Давид Яролим | 15 Пьотр Троховски | 16 Мустафа Куцукович | 18 Ромео Кастелен | 20 Ги Демел | 21 Себастиян Лангкамп | 22 Ерик Максим Чупо-Мотинг | 23 Рафаел ван дер Ваарт | 24 Мишо Бречко | 25 Коси Сака | | 30 Колин Бенджамин | 32 Енис Бен-Хатира | 33 Бени Файлхабер | 34 Сидни Сам | 37 Рувен Хенингс Треньор: Хууб Стевенс |