Омар Хаям

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Омар Хаям.


Омар Хаям
ирански учен и поет
Роден: 18 май 1048
Нишапур, Иран
Починал: 4 декември 1122/1123
Нишапур, Иран

Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарсиحکیم ابوالفتح عمر بن ‌ابراهیم خیام نیشابور) е ирански математик, поет, философ и астроном. Днес той е известен със своя Рубаят, сборник от рубаи.

Съдържание

[редактиране] Научна дейност

Приживе Омар Хаям е известен най-вече като астроном и астролог. През 1073 г., вече придобил известност в Иран и Трансоксиана, той е поканен от селджукския султан Малик Шах I и неговия везир Низам ал-Мулк в тяхната столица Исфахан. Там той ръководи изграждането на голяма обсерватория, работейки заедно с други изтъкнати учени.

В резултат на работата си Омар Хаям създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Той изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям на 15 март 1079 г. Малик Шах I коригира иранския календар, както през 1582 г. прави папа Григорий XIII с европейския въз основа на изчисленията на Алоизий Лилий (вижте Григориански календар).

Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола с окръжност. Макар подобен подход да е използван и преди това, той го обобщава до всички кубични уравнения. Освен това той открива биномното разлагане и прави някои изследвания на свойствата на фигури в неевклидова геометрия.

[редактиране] Философия

Философията на Омар Хаям, доколкото е публично известна, често се отклонява от официалните догми на исляма. Не е сигурно дали той вярва в съществуването на Бог или не, но се противопоставя на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Той не вярва и в някакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това смята, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят.

Видимите отклонения на възгледите на Хаям от ортодоксалността са причина многократно да дава обяснения за отношението си към исляма. Той е принуден да направи поклонение в Мека, за да докаже привързаността си към религията.

[редактиране] Поезия

Основна статия: Рубаят

Днес Омар Хаям е известен не толкова с научните си постижения, колкото с литературните си произведения. Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия (рубаи), въпреки че авторството им е спорно. Няма преки свидетелства Хаям да е писал стихове, а първите известни рубаи под негово име се появяват около два века след смъртта му, когато са използвани като цитати срещу преобладаващите възгледи. Това дава основание на някои изследователи да допускат, че името на Омар Хаям е използвано от авторите им само заради неговия научен авторитет.

[редактиране] Други

Паметникът на Омар Хаям в Букурещ
Паметникът на Омар Хаям в Букурещ
  • Животът на Омар Хаям е в основата на „Омар Хаям“, американски филм от 1957
  • През 1970 на него е наречен лунния кратер Омар Хаям
  • През 1980 на него е наречен астероидът 3095 Омархаям
  • Той е главен герой в „Самарканд“, роман на ливанския писател Амин Маалуф от 1988
  • На Омар Хаям е посветен и „The Keeper: the Legend of Omar Khayaam“, американски филм от 2005
  • Паметник на Омар Хаям има в Букурещ, на една от централните улици, на около 400 м от сградата на правителството. На челната страна на бюст-паметника са изписани датите на раждането и смъртта му, а на останалите - цитати от негови стихове.

[редактиране] Източници

  • Omar Khayyám, статия в Уикипедия на английски [17 януари 2006]

[редактиране] Външни препратки