Око

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За езерото в Югозападна България вижте Окото.

Човешко око
Човешко око
Котешко око
Котешко око
Око на сокол
Око на сокол
Жабешко око
Жабешко око
Очи на водно конче
Очи на водно конче


Окото е орган на зрението при човека и животните. При различните организми очите са устроени по различен начин. Единствената функция на най-просто устроените очи е да разграничава тъмнина и светлина. По-сложно устроените предполагат по-развито зрение. Много сложноустроени видове от класовете Бозайници, Птици, Влечуги и Риби имат по две очи, които могат да са разположени в една равнина и дават възможност за възприемане на триизмерен образ (бинокулярно зрение), както е например при човека. При други видове - като заека и хамелеона - очите са в различни равнини и виждат два отделни образа (монокулярно зрение).

Съдържание

[редактиране] Устройство на очите

Зрението е възниквало многократно в процеса на еволюцията, поради което сега живеещите същества притежават различно устроени очи.

Най-големи и с най-съвършена оптика са очите на съвременните гръбначни и главоноги мекотели. Макар да си приличат, очите на тези две групи са възникнали независимо. При гръбначните нервните влакна, събиращи и отвеждащи зрителната информация, се намират пред клетките, непосредствено реагиращи на светлината. При главоногите редът е обратен (това е по-съвършена конструкция, тъй като в окото на гръбначните има тъмно петно, там където зрителният нерв излиза от вътрешността му).

[редактиране] Други типове

Други типове очи са фацетните очи на насекомите и простите очи на някои други групи (прости очи или техни рудименти имат и гръбначните).

[редактиране] Обработка на зрителната информация

Обработката на зрителната информация е сложен процес. Възникването и усъвършенстването на механизмите за възприемане и обработка на зрителна информация са били паралелни. Като пряко следствие животните със сложни очи имат голям и сложен мозък, като очите и мозъка са близко разпложени. Може да се каже, че главният мозък се е развил като концентрация на нервни клетки между очите и устата.

[редактиране] Човешкото око

Човешко око със свиваща се и разширяваща се зеница
Човешко око със свиваща се и разширяваща се зеница

При човека очите се намират в отделни очни кухини в черепа. Всяко от тях се състои от очна ябълка и спомагателни приспособления: мускули, с помощта на които очната ябълка се движи; слъзна жлеза, която отделя течност (сълзи) за почистване, овлажняване и предпазване на окото от дразнители; клепачи и мигли - за предпазване от механични и светлинни въздействия; нежна лигавица (конюктива), покриваща видимата част на очната ябълка и вътрешната повърхност на клепачите.

Светлинните лъчи преминават през роговицата и зеницата и попадат във вътрешността на окото. По граничните повърхности те се пречупват, но общо взето всички среди на окото действат като изпъкнала леща с фокусно разстояние около 17 мм.


[редактиране] Вижте още