Малък Дервент

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дервент.

Малък Дервент
Местоположение
Данни
Население: 255 (2001)
Надм. височина: 359 м
Геогр. положение: 41° 18' 50 сев. ш.
26° 5' 55
изт. д.
Пощ. код: 68005
Тел. код: +30 25540

Малък Дервент (на гръцки: Μικρό Δέρειο, катаревуса: Μικρό Δέρειον, Микро Дерион) е село (в гръцката статистика се представя за малко градче) в Дем Орфей, Ном Еврос, Република Гърция с 255 жители (2001), според преброяването от 1991г. Малък Дервент заедно с останалите шест селца от едноименната селищна система имат 2038 жители.

[редактиране] История

Малък Дервент е сред будните български села от долното поречие на р.Марица. В настъпилия силен революционен подем преди Илинденско-преображенското възстание в поробената част на Тракия, западно от река Марица, започва създаването на революционни комитети в редица български села. В Софлйско едно от българските села с революционен комитет е и Малък Дервент.[1]

Преди Балканските войни село Малък Дервент е едно от големите български християнски села в района на Софлу и Димотика. В 1830 година Малък Дервент има 210 български къщи, в 1878 - 256, в 1912 - 220, а в 1920 - 180[2]. В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че селото има 200 екзархийски български семейства[3].

През 80-те години на ХІХ век в селото функционира българско начално училище. През учебната 1886-1887 година в него се обучават 40 ученика[4] През 1920 година броят на учениците в Малък Дервент е най-голям сред българските училища в Софлийско - те са 152[5].

[редактиране] Бележки

  1. Караманджуков, Христо. Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение. Книга I. Историята им до 1903 г. Библиотека „Тракия”, № 7. София, 1934 г., стр. 154—292
  2. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 308
  3. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
  4. Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов - Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8
  5. Трифонов, Стайко. Антантата в Тракия 1919-1920 г, София 1989, с. 221

[редактиране] Вижте също