Физически институт Лебедев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Физическият институт Лебедев (ФИАН, на руски: Физический институт академии наук) на Руската академия на науките в Москва е един от водещите руски институти по физика и един от най-старите институти в Русия.
Съдържание |
[редактиране] История
Неговата история започва още по времето на Петър Велики, когато той основава колекция от физически инструменти в Кунсткамерата в Петербург през 1714. В сегашната си форма институтът е основан през 1934 година от академик Сергей Вавилов. През същатата година институтът е преместен в Москва и е наречен на бележития руски физик Пьотър Лебедев.
[редактиране] Научни изследвания
Сред широкия спектър на изследвания, извършвани в института, следва да бъдат отбелязани направленията: лазерни технологии, струтура на тъмната материя, наноструктури, свръхпроводимост, космически лъчи, гама-астрономия. През последните години се издига като водещ център за изследвания по иконофизика (физическа икономика).
В допълнение към широкия си научен принос институтът е известен още с усъвършенстването на технологията за кристализация на кубичен цирконит, още наричан Фианит в Русия, в чест на ФИАН.
[редактиране] Директори на института
- Сергей Вавилов (1934–1951)
- Дмитрий Скобелцин (1951–1972)
- Николай Басов (1973–1988)
- Леонид Келдиш (1988–1994)
- Олег Крохин (1994–2004)
- Генадий Месяц (2004–)
[редактиране] Нобелови награди на учени от ФИАН
- 1958 - Павел Черенков, Игор Там, Илия Франк: "за откритието и обяснението на ефекта на Черенков-Вавилов".
- 1964 - Николай Басов, Александър Прохоров: "за фундаментална работа в полето на квантовате електроника, която е довела до създаването на осцилатори и усилватели, базирани на принципа на мазера-лазера ".
- 1975 - Андрей Сахаров: Нобелова награда за мир за кампанията му за човешки права.
- 2003 - Виталий Гинцбург: "за пионерския му принос към теорията за свръхпроводниците и свръхфлуидите".
[редактиране] Външни препратки
- уеб сайт на ФИАН (на руски)