Игра

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Игра на карти“, Пол Сезан
„Игра на карти“, Пол Сезан

Играта е физическа или интелектуална форма на организирана по някакъв признак социална или индивидуална активност, която съществува от праисторически времена и се предприема по ред причини: за забавление, отмора, каляване на тялото или умствените способности, с познавателна цел, със залог, за сплотяване на общност.

Играта обикновено (но не задължително) има ясно зададени правила и цел, която играчът или играчите трябва да постигнат.

Често за целите на игрите се ползват определени предмети (карти, та̀бла, стикове, пионки, ракети, топка, кегли, компютър, лист хартия и нещо за писане при бесеницата и пр.) и места (игрища, плувни басейни, казина, площадки, пясъчници), въпреки че не е задължително (при игрите на думи, замръзванката и др.).

Сляпа баба
Сляпа баба

Играчките са предмети, замислени специално за да бъдат ползвани за игра на по-малките: конструктори, камиончета, куклени къщурки, плюшени животни, кубче Рубик и подобни.

Има игри по-скоро за деца (дама, ластик, кубчета, броилки), и такива преобладаващо за възрастни (шах, скрабъл, билярд, голф). Играят се както у дома (не се сърди, човече, игра на конец), така и в зала (боулинг) или на открито (на федербал, сляпа баба, пейнтбол).

Има игри по-типични за момичетата (с кукли, на „майка и деца“) и такива, по-популярни сред момчетата (с прашка, на войници), има и универсални (на стражари и апаши, гоненица, криеница).

Игрите могат да се превърнат в професия (спортовете и покерът например, или писането на кръстословици и ребуси).

[редактиране] Виж още

[редактиране] В изкуството

[редактиране] Български идиоматични изрази с „игра“, „играчка“, „играя“

  • Играя си с огъня
  • Играчка-плачка
  • Играя по свирката на някого