Заветно

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Заветно е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Заветно
Карта на България, мястото на Заветно е отбелязано
Данни
Област: Търговище
Община: Попово
Население: 89 (15/03/2007)
Надм. височина: 293 м
Пощ. код: 7881
Тел. код:  ?
Геогр. положение: 43° 20' сев. ш.
26° 20' изт. д.
МПС код: Т
Кмет или наместник
Троян Иванов

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


Съдържание

[редактиране] География

Намира се на около 13 км източно от град Попово и на около 26 км северозападно от град Търговище, вляво от пътя, който свързва двата града. Край селото минава железопътната линия СофияВарна със спирка за пътнически влакове – „Караджата” и централното шосе от София (през Велико Търново) за град Варна (през Търговище). Граничи със землищата на следните села: Дриново, Голямо Ново, Глогинка, Светлен и Кардам. Селото е полупланински тип, разположено в хълмиста местност върху два склона – северен и южен. Намира се на 200 – 300 м надморска височина. Центърът му остава в малка падина. Състои се от две махали: Горната (Пачамановата) махала и Долната (Арнаудовата) махала.

[редактиране] Кратка историческа справка

За пръв път селото се споменава в османо-турски данъчен регистър от 1541 год под името Саръ Насух с 16 мюсюлмански домакинства, от които 11 били еледжии. Носи името на основателя на селото – турчина Насух, по прякор „Саръ” (жълт), който е доказано исторически съществувала личност. По-късно, през 60-те год. на 19-ти век, в селото се заселват и черкези.

Освобождението на България заварва селото като изцяло турско. По време на войната през 1877 год. в местностите Ашика и Капитан гроб (Мандарлъка) са станали малки сражения. В това село известно време се е намирал щабът на турските войски, разположени на територията, отговаряща на днешна Североизточна България.

През 1880 год. в него се заселват първите българи, преселници и бежанци от Беломорието и Одринска Тракия – от селата Янурен, Димотишко и от Чукур ченгел, Силиврийско. В миналото в селото са живеели и румънци от Молдова. Българското население в селото започва силно да се увеличава за сметка на изселващото се към Турция старо население и през 1900 год. в селото вече живеят 286 българи и само 12 турци. Училището било отворено през 1891 год., а старата турска джамия била преустроена в църковен храм, посветен на Св. св. Кирил и Методий около 1898 год. Във войните за национално обединение малкото село дава три жертви.

Самото село се намира на заветно място, оградено с гора, откъдето идва през 1934 год. и новото му име - село Сарнасуф е преименувано на Заветно.

Старите родове на селото са били: Арнаудьовци, Барозовци, Велиденьовци, Дъловци, Котковци, Лелчевци, Палазотовци, Пачамановци, Тринговци, Царьовци, Ченговци, Чотровци и др.

Днес в селото живее основно ромско население.

[редактиране] Религии

[редактиране] Обществени институции

  • Кметско намесничество;
  • Църковен храм „Св. св. Кирил и Методий“;
  • Училище (закрито);

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • Днешното село (Долната махала) е построено на мястото на антично селище;
  • В землището на селото се откриват следите на селища от неолита, бронзовата епоха и на могилни некрополи;
  • В местността Боаза, намираща се на 2 км западно от селото е имало антична крепост;

[редактиране] Редовни събития

  • Няма такива;
  • В миналото се е извършвал редовно Курбан за благоденствие на селото - на Свети Дух;

[редактиране] Личности

  • Атанас Вълчев (род. 14.01.1937 год.) - виртуоз - гъдулар, наречен “Паганини на гъдулката”. Работи със световно известния хор “Мистерията на българските гласове”;
  • Иван Димитров Иванов (род. 23.03.1931 год.) - инженер, доктор. Работи в Научно-изследовaтелския институт по химическа промишленост в София и в Министерството на химическата промишленост. Репресиран по време на управлението на Тодор Живков.

[редактиране] Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки