Търновски надпис на цар Иван Асен ІІ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Търновският надпис на цар Иван Асен ІІ е старобългарски епиграфски паметник, издълбан в средния от трите стълба в северната част на църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново.
Надписът е известен от 1858 г., когато възрожденецът Христо Даскалов от Трявна успява да посети църквата (по това време джамия) и да снеме копие от надписа.
Освен че съобщава за създаването на храма “Св. Четиридесет мъченици” Търновският надпис е един от основните домашни извори за политическото положение на България през 1230 г. – Клокотнишката битка, завладяването от цар Иван Асен ІІ на голяма част от земите на Епирското деспотство, превъзходството на България над Латинската империя.
[редактиране] Съдържание на надписа
"В лето 6738 [1230], индикт 3. Аз Иван Асен, в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, създадох из основа и с живопис украсих докрай тази пречестна църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от моето царуване, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска и плених самия цар кир Теодор Комнин с всичките му боляри, а цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска. Франките владееха само градовете около Цариград и самия този град, но и те се повинуваха под десницата на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха своите дни, защото така повели Бог. Понеже без него ни дело, ни слово се извършва. Нему слава на векове. Амин."
[редактиране] Литература
- Дуйчев, Иван. Из старата българска книжнина, т.ІІ, С. 1944, с.38-39
- Златарски, Васил Н. История на българската държава през средните векове, Т.ІІІ, Второ българско царство, с. 587-596
- Успенскиiй, Ф. И. О древностях города Тырнова, Известiя Руского Археалогического Института в Константинополе, 1901, VІІ, вып 1, с.6-7 и табл. 5