Маркиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маркиан
византийски император
Маркиан
Роден: ок. 390
Тракия
Починал: януари 457

Флавий Маркиан или Марциан (на латински: Flavius Marcianus, Флавиус Марцианус, на гръцки: Φλάβιος Μαρκιανός, Флавиос Маркианос) е император на Източната Римска империя от 450 г. до смърта си през 457 година.

Съдържание

[редактиране] Ранни години

Маркиан е тракиец по произход и син на наемен войник. В младоста си той постъпва в армията и по-голямата част от живота си прекарва в походи [1]. По време на Персийската война от 420422 г. служи като обикновен войник в армията на гота Ардавурий. По-късно, в 443 г., участва в похода на Аспар в Африка, попадна в плен на вандалите, но е пуснат от самия крал Гизерих, който, както гласи преданието, първи предсказал на Маркиан, че ще бъде император. Маркиан се заклева, че никога повече няма да вдигне оръжие срещу вандалите.

[редактиране] Възкачване на трона

Когато Теодосий II починал, сестра му Пулхерия, докато още никой не знаел за смъртта на императора, пратила да извикат Маркиан и, когато той дошъл, казала: «Тъй като императорът се помина, то аз избирам тебе измежду целия сенат, като най-достойният от всички. Дай ми дума, че ще уважиш девството ми, което съм обещала Богу, и аз ще те провъзглася за император». Маркиан обещал, и Пулхерия, извикала патриарха и сената, и го обявила за римски император [2]. После той встъпил в брак с Пулхерия, но не я познал като жена [3].

[редактиране] Управление

Златен солид от времето на Маркиан
Златен солид от времето на Маркиан

Маркиан бил умен, но слабо образован човек. Въпреки това негово управление се характеризира с укрепване на империята, както в икономически така и във военно-политически план, вследствие на икономическите и финансови реформи проведени от него и на ефективната защита на границите от външни неприятели.

[редактиране] Вътрешна политика

С помоща на суровия си характер той успял да обуздае своеволията на евнусите и да спре разточителствата. Също така забранил търговията с длъжности и презаселил обезлюдените провинции. През 452 г. отблъснал атаките срещу провинциите Сирия и Египет и потушил вълненията на арменската граница през 456 година. Друго значително събитие през неговото царуване е Четвъртият Вселенски събор в Халкедон от 451 г., на който Маркиан се опитал да посредничи между враждуващите теологични школи.

[редактиране] Външна политика

Когато през 450 г. Атила поискал от него ежегодния данък, Маркиан отвърнал, че не бил длъжен да плаща обещаното от предшественика му и че "златото е за приятелите, а желязото за враговете". Ако Атила го заплашел с война, той щял да събере сила, която да не остъпва на неговата. Атила известно време се колебал с кого по-напред да почне война - с Рим или Константинопол. Накрая все пак решил първо да нападне Западната империя и само преждевременнта му смърт през 453 г. му попречила да отмъсти на Маркиан [4].

Византийският император не предприел нищо в отговор на кампаниите на Атила и, верен на обещанието си, не вдигнал меч срещу вандалите, които превзели Рим през 455 година. В последно време обаче се появяват съмнения, че все пак Маркиан е взел по-дейно участие в подпомагането на Западната Римска империя, отколкото историците доскоро смятаха, и че неговият пръст може да бъде забелязан в събитията довели в крайна сметка до смърта на Атила [5].

[редактиране] Извори

  1. Евагрий: 2; 1
  2. Теофан: 443
  3. Евагрий: 2; 1
  4. Приск: 12
  5. Babcock, Michael A., The Night Attila Died: Solving the Murder of Attila the Hun, Berkley Books, 2005.
Теодосий II >>> Византийски император (450457) >>> Лъв I