Солунска легенда
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Слово от Кирил Философ как покръсти славяните сиреч българите или още Солунска легенда е апокрифен текст от неизвестен автор, създаден по време на византийското владичество (XI - XII век) като автобиография на Константин-Кирил Философ. В нея се срещат не само легендарни, но и патриотични български традиции [1]. Известни са 4 преписа (Софийски — XVI в., Тиквешки — XVI в., Търновски и Константинов), като всички са открити на територията на Македония.
Текстът е изпъстрен с исторически неточности като още в началото авторът смесва личностите на Константин-Кирил Философ и Кирил Кападокийски. Все пак прави впечатление, че авторът нарича македонските славяни, в т.ч. и солуняните, българи. Като се има предвид, че апокрифът е написан на език, съоветстващ на този регион през данения период, т.е. авторът най-вероятно е роден в Солун или в околията му, може да се направят заключения за народностното самосъзнание на славяните в тази област през XI - XII век и по-късно.
[редактиране] Външни препратки
- Солунска легенда, фототипно издание на Й. Иванов по Тиквешкия препис.
- Слово от Кирил Философ как покръсти българите, Д. Петканова
[редактиране] Литература
- ↑ Стара българска книжнина, проф.д-р Георги Данчев, Велико Търново, 1996.