Константин Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константин Георгиев
български военен деец
Роден: 25 август 1873
Брезник, днес България
Починал: 14 април 1925
София, България

Константин Георгиев Георгиев е е български военен деец и политик.

Роден е в град Брезник (според някои сведения, в с. Табан, днес Драгоманско). Завършва Военното училище в София през 1895 година и военна академия в Русия. Започва кариерата си на военен в 1895 година като артилерийски подпоручик в планинската артилерия. По-късно е произведен в чиновете поручик (1895), капитан (1904), майор (1910), подполковник (1914) и полковник (1917). При уволняването си от войската през 1920 година е произведен в чин генерал-майор. Междевременно е помощник-началник на секция в Щаба на армията, началник на щаба на Пета пехотна дунавска дивизия (1917) и помощник-началник на Щаба на Действащата армия.

След Първата световна война се включва във Военния съюз, а след уволняването си от армията и в гражданските партии. Генерал Георгиев е гарнизонен водач на Военния съюз в София. В ХХІ Обикновено народно събрание) е депутат от управляващия Демократически сговор.

Убит е на 14 април 1925 година от комунистическия терорист Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба, заедно с внучката си. По време на опелото на генерал Георгиев на 16 април 1925 година е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, при който са убити 213 души (между тях 12 генерали).

[редактиране] Награди

  • Орден „За военна заслуга" 5-та степен на военна лента
На други езици