Таркан (титла)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Таркан, тархан (tarqan, tarhan; кит. даду, даган) – широкозастъпен сред народите от Pax Nomadica титул, вероятно от източноирански произход. В осетинския език, който е от ирански произход думата "таерхон" означавя "съдя, съдник", т. е. вероятно има значение на "съдия". В Орхонските надписи Тоникук, най-висшият съветник и пълководец на тюркския каган Кутлуг, се нарича боилът бага таркан. Според Лев Гумильов таркан е титла, давана на лицата, освободени от налози [1].
[редактиране] Тарканът в Средновековна България
Титлата таркан се среща в прабългарските надписи и в писмените извори, отнасящи се до началния период от съществуването на българската държава. Във всички познати случаи на употреба тя се предхожда от друга титла - зера таркан, жупан таркан (ζουπαν ταρκανος), олгу таркан, вулиа (боила) таркан, боритаркан, калутеркан, канна таркан (κανα ταρκανος). Тарканите съставлявали привилигирована прослойка в Средновековна България, която не се свързва с кастата на боилите или багаините. Според Константи Багренородни, вторият син на българския хан носел титлата боила таркан. Стивън Рънсиман предполага, че с титлата таркан в Първото българско царство се е означавал висш военен чин, равняващ се на стратег във Византия[2].
[редактиране] Засвидетелствани таркани в България
- Жупан таркан Шун (Охсун) - името му е известно от надпис от Плиска от 822 година, в който се съобщава, че жупан тарканът бил сътрапезник на хан Омуртаг (814-831) и е умрял по време на военна служба. Шун бил от рода Куригир (Кюригир). Веселин Бешевлиев предполага, че той вероятно е бил управител на славянска община - жупа, което обяснява и титлата - жупан таркан[3].
- Зера таркан Онегавон (Негавонаис) - от рода Кубиар. Удавил се в река Тиса по времето на хан Омуртаг - вероятно при военните кампании в Панония през 827 или 829 година.
- Боритаркан, наместник на княз Борис І (852-889) в Белград. Споменава се в Житието на Свети Климент Охридски от Теофилакт Охридски без да се посочва името му. Във второто житие на Св. Наум се твърди, че името на управителя на Белград било Радислав[4].
- Канатаркан Илия, участвал в българската делегация на VІІІ Вселенски събор в Константинопол през 869 годинаа.
- Олгу таркан Теодор, споменат в надписа от село Наръш, Солунско от 904 година.
- Калутаркан Симеон, участвал в българска мисия в Цариград в 927 година, която уредила брака на цар Петър І (927-969) с внучката на византийския император Роман І Лакапин (920-944)
[редактиране] Бележки
- ↑ Гумильов, Лев. Древние тюрки, Москва 1993, с. 46, бел. 16
- ↑ Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London 1930, p. 286 (на български в: Рънсиман Стивън. История на Първото българско царство, София 1993, с. 231)
- ↑ Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници, София 1981, с. 145
- ↑ Милев, Александър. Гръцките жития на Св. Климент Охридски, София 1966, с. 120, Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 313