Арад
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герб | Карта |
---|---|
липсва |
![]() |
Основни данни | |
Окръзи в Румъния: | Окръг Арад |
Географско положение | 46° 11' N, 21° 19' O |
Надморска височина: | 116,5 m |
Площ: | 46.18 km² |
Население: | 191 473 (2006) |
Гъстота на населението: | 4152 жит./km² |
Пощенски кодen: | 310xxx |
Телефонен код: | 0040(x57) |
Website: | www.arad.ro |
E-Mail-адрес на кметството: | primarie@arad.ro |
Арад е административен център на Окръг Арад в регион Банат в западната част на Румъния.
Съдържание |
[редактиране] География
Град Арад е разположен на десния бряг на река Муреш (на немски „Mieresch“, унгарски - Maros).
[редактиране] Статистически данни
Средногодишния естествен прираст на населението е -1,4 %. 14,6 % от населението е на под 15 годишна възраст, а 4,5 % са на над 75 години.
[редактиране] Исторически данни
Арад е споменат за първи път документално през ХІ-ти век. След първото монголско нашествие в Унгария през 1241 г., през втората половина на ХІІІ-ти век жителите на Арад издигат каменни укрепления около града. Османската империя завладява региона през 1551 г. и го държи до 1699 г. Тогава властта преминава в ръцете на Австрия, а после към кралство Унгария. С построяването на нова крепост (между 1763 и 1783 г.), Арад става гарнизонен град и заедно с Тимишоара – важен военен пункт в югоизточната част на Унгария. Градът изиграва важна роля в борбата за независимост на Унгария през 1849 г. До юли 1849 г. градът е защитаван от австрийския генерал Бергер (Berger), след което е превзет от унгарските въстаници и става техен основен опорен пункт. От тук известният унгарски герой Лайош Кошут (Lajos Kossuth) обявява на 11 август 1849 г. своята прокламация, с която предава военното и гражданско управление на града на Артур Гьоргей (Arthur Görgei). С мирния договор от Трианон от 1920 г. градът е предаден на Румъния. Заедно с днешното румънско население, в града има значително унгарско малцинство, както и други етнически групи (немци, българи).
[редактиране] Религии
Градът е седалище на източноправославна епархия. Унгарското и българското малцинства са с католическо вероизповедание.
[редактиране] Стопанство
Арад преживява бързо икономическо развитие. Още през 1834 е обявен от кайзер Франц І за “кралски свободен град”. През 1910 г. той е най-големия град в региона със своите 61 000 жители. През 2001 г. в града е открита първата електростанция, която свързва Румъния с европейската енергоразпределителна мрежа.
[редактиране] Образование
В Арад има множество гимназии, източноправославна семинария и музикална консерватория.
[редактиране] Архитектура
Арад е интересен, модерен град с активен културен живот. През центъра на града минава атрактивен, широк булевард от ХІХ век, обграден от представителни търговски и жилищни сгради, театър, православна и католическа катедрали, концертен дом и кметство (в неоренесансов стил).
[редактиране] Външни връзки
- http://www.primariaarad.ro/index.php?newlang=deu (кметство на гр. Арад, многоезичен сайт)
- http://www.arad.info.ro (на румънски език)
- http://www.virtualarad.net (на румънски език, частично на немски и английски)