Увреден слух
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Човешкото ухо възприема звук в обхват от 125 до 8000 Hz със сила от 0 до 20 dB. При нужда от по-силен звук дори и само при определени честоти се касае за увреден слух или загуба на слуха. Загуба на слуха до 40 dB се приема за лека, до 55 dB е умерена, а до 90 dB e тежка. Нуждата от усилване на звука над 90 dB е показателна за пълна глухота.
Съдържание |
[редактиране] Видове загуба на слуха
Кондуктивна
За кондуктивна загуба се касае, когато външното или средното ухо не могат да предават звуковите вълни към вътрешното ухо. Обикновено това се дължи на проблем в слуховия канал, тъпанчето или костиците в средното ухо. Някои от причините за този вид увреда на слуха са
- отит
- перфорация на тъпанчето
- обструкция на слуховия канал (например от предмет)
- натрупване на ушна кал
- тумори
- вродени малформации на външното или средното ухо
Невросензорна
При невросензорното увреждане на слуха е поразено вътрешното ухо (кохлеа) и/или слуховият нерв, който свързва вътрешното ухо с мозъка. Този вид загуба може да бъде вродена или придобита.
Някои причини за придобита невросензорна загуба на слуха са
- употреба на ототоксични медикаменти
- излагане на силен шум
- травма
- болест на Мениер
- автоимунно заболяване
- туморни образувания
- вирусни и бактериални инфекции (например менингит)
[редактиране] Наследствена и генетична глухота
[редактиране] Хората с увреден слух
Докато от медицинска гледна точка са важни само видът и степента на увредата, социалната категоризация на хората с увреден слух е по-сложна. Езикът, развитието на устна реч и специалните нужди разграничават хората с увреден слух на глухи и тежкочуващи.
[редактиране] Тежкочуващи
Модерните слухови апарати могат значително да облекчат слуховите увреждания. Дори и хора с тежка загуба от над 90 dB могат да извлекат полза от слухов апарат. Колкото по-малка е загубата, толкова повече слуховият апарат възстановява функцията на ухото. Затова тежкочуващите дори и от медицинска гледна точка остават хетерогенна група с широк обхват от слухови умения.
Социалните граници на групата обаче са изградени не толкова върху загубата на слуха, колкото върху начина на общуване. Тежкочуващите общуват орално, като според нуждите си разчитат на своя слух, на невербална информация от говорещия, на знанията си по темата на разговора. Често като тежкочуващи се приемат по медицинско определение глухи хора, загубили слуха си след детството и след овладяването на говорим език. Те се изразяват устно (а не чрез жестов език) и разчитат на четене по устните на събеседника.
Тежкочуващите разчитат малко или много на звуковото възприятие на човешка реч. Обикновено то е непълно като се изпускат звукове, думи или цели изрази. При по-тежко увреждане често се чува само неразбираем шум там, където за чуващия има дума, а при по-леки случаи има объркване на звукове (неразграничаване на "м" и "н", "в" и "ф" и др.) Такива бели полета могат да бъдат попълнени чрез разчитане по устните на говорещия или чрез досещане за съдържанието на пропуснатото. Обикновено колкото е по-запознат с темата на раговора тежкочуващият, толкова по-лесно му е да попълва белите петна. Не всеки тежкочуващ умее да разчита добре по устните, а и не всеки говорим език подлежи на изцяло визуално възприятие. Често тежкочуващите молят да им се повтаря, дори повече от веднъж, както и да се перефразира изречението. Други визуални помощници на тежкочуващия са мимиката, езикът на тялото и естествените жестове, с които допълваме речта си.
Тежкочуващият влага не малко усилия в общуването и затова се уморява по-бързо. При тежка загуба на слуха се губи и умението за възприятие на посоката на звука, умението да се филтрира околния шум както и усещането за силата на собствения глас. Много тежкочуващи викат не защото не могат да се чуят (те чуват гласа си и чрез костните вибрации в тялото), а защото не могат да преценят колко високо говорят.
Обратно на всеобщото схващане викането не помага на тежкочуващия да чува по-добре, защото изопачава думите. По-подходящо е към тежкочуващия да се обръщаме с леко по-бавен и по-ясен говор, без да закриваме устата и лицето си.
[редактиране] Глухи
[редактиране] Глухи срещу тежкочуващи
В България общност на тежкочуващите не съществува извън тесни приятелски кръгове. Общността на глухите обаче е сплотена, с култура и история, изградени върху българския жестов език, споделено детство, най-често прекарано в едно от четирите училища пансиони за глухи деца в страната, членство в Съюза на глухите в България и неучастие в света на чуващите. Към тази общност спадат и хора, които от медицинска гледна точка са тежкочуващи, но по свой избор ползват жестов език и поддържат социални контакти в средата на глухите. Въпреки че много от проблемите им са общи, глухите и тежкочуващите често гледат едни на други с недоверие и предпазливост. Съществуват и отрицателни нагласи - например стереотипът, че глухите не са толкова интелектуално развити, защото устната им реч е засегната и имат ограничен речников запас на български език. Тежкочуващите от своя страна понасят неприязън, защото се справят и в света на чуващите.
[редактиране] Интеграционни нужди
[редактиране] Технически помощни средства
Двадесети век донася на хората с увреден слух не само аналоговите и цифрови слухови апарати, но и други устройства, които значително облекчават ежедневието. Това са
- FM системи, които увеличават звука и по FM вълни го пренасят от приемник към слуховия апарат в обхват от 10-15 метра. Обикновено приемникът се поставя пред източника на звука като по този начин слухопротезираният може да избере кой звук да чува и кой да заглуши. Тъй като елиминират ефекта на дистанцията, FM системите са улесняваща добавка към слуховите апарати. Особено подходящи са в шумни ситуации, при общуване с много хора наведнъж както и в големи помещения. Удобна е употребата им в обучителни ситуации: учителят носи приемника на врата си, а ученикът чува гласа му директно в слуховия си апарат като и двамата могат да се движат свободно.
- Индукционни вериги, които действат подобно на FM системите, но предават звука по електромагнитни вълни като изцяло заглушават страничния шум. От обикновен микрофон звукът достига направо до слуховия апарат (единственото изискване е слуховият апарат да има програма Т (T coil)) на потребителя, застанал в опасаното от индукционния кабел пространство. На практика всеки в това пространство, чийто слухов апарат е превключен на програма Т, приема звука от микрофона. Затова индукционните вериги са особено подходящи за обществени места като гари, кина и театри.
Всяко пространство може да бъде оборудвано с индукционна верига. В рамките на дома звукът от телевизор, стерео, звънец и пр. може да бъде приеман чрез веригата. Малки индукционни вериги се предлагат от производителите на мобилни телефони. Тъй като често слуховите апарати и мобилните телефони не са лесно съвместими, слухопротезираният може да включи индукционен кабел в телефона (самият кабел се носи на врата) като по този начин поставянето на телефона до ухото става излишно.
[редактиране] В България
Високите цени на техническите помощни средства, внасяни в България, не позволяват на повечето хора с увреден слух да се възползват от тях. Законът за интеграция на хората с увреждания позволява отпускане на целеви помощи за закупуване единствено на слухови апарати по предписание на лекуващия лекар. Липсата на субсидии за допълнителни технически приспособления затруднява достъпа до FM системи, а обществени места, оборудвани с индукционни вериги, няма.
[редактиране] Известни хора с увреден слух
- Лудвиг ван Бетховен
- Хелън Келър
- Луис Бунюел
- Франсиско Гоя
- Бил Клинтън [1]