Чернодробна трансплантация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] История на чернoдробната трансплантация:
Първите 3 чернодробни трансплантации са извършени от Томас Старцл при деца, в Денвър, САЩ през 1963 година.
Резултатът от тези 3 трансплантации е бил незадоволителен и е последван от мораториум за извършването им. Следват години на упорит труд за усъвършенствуване на хирургичните техники, както и за намиране на подходящи средства за предотвратяване отхвърлянето на присадката. Доказва се, че комбинацията кортикостероиди и азатиоприн значително удължава живота на трансплантираните, а откриването на Циклоспорина като имуносупресор през 1979 води до рязко повишаване на едногодишната им преживяемост ( 65 % ). Въвежда се и така наречения UW ( University of Wisconsin ) разтвор, който позволява по- продължително съхраняване на трупен черен дроб. През 1983 година в САЩ признават чернодробната трансплантация като лечебен, а не експериментален метод. В резултат на това, все повече центрове създават собствени програми за чернодробна трансплантация. През 1984 година за първи път се осъществява присаждане на черен дроб с предварително намалени размери- от един черен дроб се използуват неговите ляв и десен лоб ( т. нар. Split чернодробна трансплантация ). Разработват се и техники позволяващи използуването на три различни сегмента- ляв чернодробен лоб, негов ляв латерален сегмент и оставащата част от черния дроб ( десен лоб с медиален сегмент от левия лоб ). По този начин се преодоляват не само нарастващия дефицит от донорски черни дробове, но и трудностите и усложненията предизвикани от вместването на цял черен дроб от възрастен в коремната кухина на дете. Така става възможно извършването на трансплантация и при малки кърмачета. При спомагателната чернодробна трансплантация част от болния черен дроб се отстранява и се имплантира присадка с намалени размери. По този начин са корегирани метаболитни дефекти засягащи черния дроб; друго показание за нея са чернодробните заболявания с иключително бързо и неблагоприятно протичане, с осигуряване на метаболитна поддръжка до момента, в който собствения черен дроб се възстанови. След 1988 година хирургичните техники се усъвършенствуват значително и това позволи трансплантиране на присадка от жив донор. През 1993 година в Париж е постигнат консенсус относно индикациите и контраиндикациите за извършване на чернодробна трансплантаци.
[редактиране] Причини за извършване
Ето и най- честите ( в проценти ) причини за извършване на чернодробна трансплантация в детска възраст:
- Вродената непроходимост на извън чернодробните жлъчни пътища- 61
- Вътречернодробна холестаза- 9
- Фулминантни чернодробни нарушения- 9
- Алфа- 1 антитрипсинов дефицит- 5
- Хронични хепатити- 5
- Билиарна цироза- 4
- Метаболитни заболявания на черния дроб- 3
- Криптогенна ( с неясна обуслвяща причина ) цироза- 2
- Вродена чернодробна фиброза- 1
- Чернодробен рак- 1
Изброените по- горе заболявания изискват присаждане на черен дроб, когато напреднат до стадий на чернодробна цироза. Индикация за чернодробна трансплантация може да бъде и влошеното качество на живот при чернодробни заболявания, които могат да нямат задължително фатален край. В действителност могат да бъдат посочени повече от 40 болестни единици, за които е реализирано присаждане на черен дроб. За извършването на чернодробна трансплантация не е необходимо HLA съвпадение, достатъчно е съответствие по АВО кръвногрупова съвместимост. Оценка на всеки кандидат и поставянето му в по- висока, или ниска позиция в листа на чакащите трансплантация, се извършва от експертен съвет включващ детски гастроентеролог, хирург, трансплантационен координатор, координираща медицинска сестра, психиатър, социален работник, представител на агенцията за донорски органи.
[редактиране] Списък на чакащите
В САЩ списъкът на чакащите подходящ трупен орган определя разпределението им в 4 групи:
- 1.Болни, при които не се налага хоспитализиране и няма необходимост от медицински грижи.
- 2.Необходимост от продължителни медицински грижи, но не и от продължителна хоспитализация.
- 3.Необходимост от продължителна хоспитализация, но не в интензивно отделение.
- 4.Необходимост от престой в интензивно отделение, при очакван смъртен изход в рамките на 7 дни.
Болните от 4- та група имат най- висок приоритет, а тези от 1-ва най- нисък. Вътре в самите групи предимство имат чакалите най- дълго.
В САЩ организацията, която осъществява координиране на информацията за наличните донорски органи и моментната потребност от орган за чакащите трансплантация, е UNOS В Европа, тези функции се изпълняват от организацията Eurotransplant
[редактиране] Българска Изпълнителна агенция по трансплантация
Българската Изпълнителна агенция по трансплантация е създадена на 01.01.2004 г. със Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и осъществява дейности по управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България.
Повечето трансплантационни центрове понастоящем съобщават за пет годишна преживяемост при повече от 90 % от пациентите си.
На следващата фигура може да се добие най- обща представа за извършващите се при присаждането на черния дроб анастомози на кръвоносни и жлъчни съдове:
Първата чернодробна трансплантация на български пациент е реализирана при дете с чернодробна цироза, през 1993 г., в Университетската Хирургическа клиника, Брюксел, Белгия.
[редактиране] Чернодробна трансплантация в България
Първата чернодробна трансплантация в България е осъществена през м.ноември 2004г. от екип на Клинична болница " Лозенец ", под ръководството на проф. М.Малаго ( Университетска Хирургическа Клиника, гр. Есен, Германия).Трансплантирано е 7 месечно кърмаче. Присадена му е част от черния дроб от жив донор- неговия баща.
Повече подробности,относно чернодробната трансплантация, можете да намерите чрез WEB страницата на Асоциацията на чернодробно трансплантираните в България.
Статистика на извършените в България чернодробни трансплантации
Година | От жив донор | От трупен донор | Общо | |
2004 | 1 | 1 | ||
2005 | 5 | 2 | 7 | |
2006 | 1 | 4 |
*Данните са към 13.12.2006 г.
Получер текст