Струмица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За едноименната река, минаваща покрай град Струмица, вижте Струмица.

Координати: 41.4375° N 22.6433° E

Струмица

Струмица
Струмица на картата на Република Македония
Данни
Регион: Югоизточен
Община: Струмица
Географска област: Струмишка котловина
Население: 35 311 (2002)
Надм. височина: 203 м
Геогр. положение: 41° 26' 15" сев. ш.
22° 38' 35" изт. д.
Пощ. код: 2400
Тел. код:
Код на МПС: SR

Герб на Струмица

Струмица (на гръцки: Στρώμνιτσα, Стромница, турски: Usturumca, Устурумджа) е град в Република Македония. Население: 35 311. Градът е общински център на Община Струмица (25 селища). Кмет на града е Зоран Заев.

Съдържание

[редактиране] География

Градът е разположен в Струмишката котловина в най-югоизточната част на Република Македония, близо до границата с България при град Петрич. Близо до града минава едноименната река Струмица (Струмешница).

[редактиране] История

[редактиране] Античност и средновековие

Градът се споменава под името Астраион за първи път от римския историк Тит Ливий във връзка със събития от ІІ век пр.н.е., като част от Древна Македония. От края на ІІ и началото на ІІІ век след н.е. е известен в историческите извори с името Тивериопол. След заселването на славяните на Балканския полуостров, получава настоящето си име, което е и име на реката, минаваща недалеч от града. През ІХ век Струмица влиза в пределите на Първата българска държава и е цетър на комитат. След битката при Беласица през 1014 година градът попада под византийска власт.

[редактиране] В Османската империя

Струмица пада под османска власт след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилски санджак, като самостоятелна кааза.

През Възраждането Струмица от типично турско-мюсюлмански град постепенно се побългарява. В него се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква. В края на 60-те години на ХІХ век в града е формирана българска църковна община. През 1870 година в града отваря врати първото новобългарско училище с учител йеродякон Агапий Войнов, което среща сериозна съпротива от местната турска власт и Струмишката митрополия. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Струмица е посочен като град с 2 400 домакинства с 3 300 жители мюсюлмани и 2 120 българи.[1] На 25 юни 1895 година д-р Христо Татарчев основава комитет на ВМОРО в Струмица. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов градът брои 10 160 жители от които 6 200 българи християни, 3 100 турци, 700 евреи и 160 цигани.[2]

Улица в Струмица в началото на 20 век
Улица в Струмица в началото на 20 век

През 1897 година със султански берат в града е учредена Струмишка българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел Митрополит Герасим. Но екзархийската партия в Струмица си остава по-слаба от гъркоманската. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Струмица се състои от 1 800 българи екзархисти, 4 400 българи патриаршисти гъркомани, 114 българи протестанти, 35 гърци и 18 власи. В града има 4 основни и 2 средни български училища и 1 основно и 1 средно гръцко.[3]

[редактиране] В България, Сърбия и Югославия

Струмица след предизвикания от гърците и гъркоманите пожар
Струмица след предизвикания от гърците и гъркоманите пожар

Градът е освободен от османска власт на 21 октомври 1912 г. по време на Балканската война от части на 26 Радомирски пехотен полк на Седма рилска дивизия и до 1919 г. влиза в границите на Царство България.

По време на Междусъюзническата война през 1913 г. за кратко време Струмица е завзета от гръцката армия. След отеглянето на гръцките части от града се изселват голям брой местни гръкомани, турци и евреи, които го опожаряват. По време на големия пожар през август 1913 г. изгарят повече от 1900 обществени сгради, къщи, дюкяни и кафенета. От същата година градът е център на Струмишки административен окръг.

След края на Първата световна война по силата на Ньойския договор от 1919 г. Струмица и Западните покрайнини са отстъпени от България на Кралството на сърби, хървати и словенци, бъдещата Югославия.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 г. градът отново е включен в границите на България.

[редактиране] Струмица днес

Според преброяването от 2002 година Струмица има 35 311 жители.

Националност Всичко
македонци 32 075
турци 2 642
сърби 157
цигани 130
бошняци 5
власи 3
албанци 1
други 298

Струмица е известен център на земеделието, по-специално - тютюни.

[редактиране] Други

В Струмица се развива част от действието на романа „През дебрите на Балкана“ (1888) на известния немски писател Карл Май, в който главният герой Кара бен Немзи казва за Остромджа: „От по-нови данни знаех, че градът има около седем-осем хиляди жители, в по-голямата си част турци и българи, отглеждащи много памук и тютюн.“[4]

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Струмица

[редактиране] Починали в Струмица

  • Антон Попов (1906 - 1968), македонски писател

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Литература

  • Αγγελόπουλος, Αθανάσιος, "Βόρειος Μακεδονία. Ο Ελληνισμός της Στρωμνίτσης", 1980 (βραβείο Ακαδημίας Αθηνών) (Ангулопулос, Атанасиос. „Струмнишкият елинизъм“)

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.106-107.
  4. Карл Май. „През дебрите на Балкана“


Населени места в Община Струмица
Струмица | Баница | Банско | Белотино | Велюса | Водоча | Габрово | Градско Балдовци | Дабиле | Добрейци | Дорломбос | Злешево | Костурино | Куклиш | Мемешли | Муртино | Орманли | Попчево | Просениково | Раборци | Рич | Съчево | Свидовица | Три води | Чепели
Градове в Република Македония
Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски Брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област