Бериево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бериево е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, Габровска област.
Бериево | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Габрово |
Община: | Севлиево |
Население: | 353 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 365 м |
Пощ. код: | 5438 |
Тел. код: | 067396 |
Геогр. положение: | 42° 58' сев. ш. 24° 53' изт. д. |
МПС код: | ЕВ |
Кмет или наместник | |
Тончо Тончев |
Съдържание |
[редактиране] География
Намира се по средата на пътя Севлиево - Троян.Разположено е по поречието на р.Видима.
[редактиране] История
От краи време само се пие и яде
[редактиране] Културни и природни забележителности
Покрай селото минава река Видима с все още чиста вода. По протежение на селото има три сравнително големи вира удобни за речен риболов - Казаните, Цъцъра,Беров брод и Слатински. Видовете риба са - черна мряна, скобар, кефал и от по дребната - дребен оклей (наричан от край време плюскета). Реката е доста чиста и през лятото вировете се използват за къпане. Селото се намира в подножието на планината и буквално от последните къщи започва гората. Поради географската си особеност подстъпите към вътрешността на планината са ограничени, което способства за запазване на дивечовото разнообразие в сърцевината и. Най често срещаните популация са тези на дивите прасета и елени. Във високата част, по южното било (от другата страна е с.Лъкарево) има регистрирани случаи на поява на семейство мечки. За любителите на гъбите гората предоставя всички видове ядливи гъби. Туризъм. Преди векове селото е било изнесено във високата част на планината. В резултат на това пътеките и пътищата прокарани в това време все още са проходими. Оформени са големи поляни и е изключително приятно за разходка и дъхавите треви и хладните гори. В доловете и долчинките се откричат направените от нашите праотци чешми с все още течаща ледена вода. Останали са стари сортове плодни дървета круши, ябълки, дрян, сливи (местен сорт Караджейка - изключително сладък и подходящ за ракия), скоруша (плод, който ако не е презрял е изключително стипчив и спира дъха, но презрее ли става сочен и на вкус е странна смесица между круша, мушмула и още нещо), ябълки от петровки до зимни и т.н. В езиково отношение са запазени думи, които вече не се срещат в езика - вместо "да", ще чуете "оу", "бутял" (означаващ гнил, но само за плодове), разкормащен (нещо което е било подредено и после раздърпано), "кузалтия" - място което никога не се огрява от слънцето, "люцки" - чужд, в думите с буквата "х" почти не се произнася, а на поздрава "Помози (Помага) Бог" се отговаря "Дал бог добро". Хората са прями, с неподправено достойнство на земни хора, отворени и изключително горди - като всеки типичен планинец.
Трябва да добавя още интересни думи,типично бериевски: нажебил - натъпкал си устата с храна нарамбъшил - преял до припадък цуйка - ракия пунгии - тестиси мак - кръчма меше - вид дъб,граница
магазина на Пешо - нищо особено.Магазин като магазин,ама играе ролята и на кръчма.Като няма такава...Само дето затваря рано.Тъкмо ти се е отворила глътката...и...затваря.Добре,че всеки е посварил от домашната и вечерта може да завърши подобаващо.
[редактиране] Редовни събития
Пиене и само пиене
[редактиране] Други
Селото се слави с местните зевзеци. За илюстрация ще бъде посочена една случка - за да излязат от рамките на редовните номера, които местните са си правили, една вечер отбор юнаци разглобяват каручата на свой приятел и я сглобяват на покрива на плевнята. На сутринта отива той на двора и с ужас установява, че каруцата е изчезнала. Вика "Милицята" да му я търси и съответно е намерена веднага, паркирана на покрива. Стари зевзеци: - Драганов /бивш учител/ - Петър - Клюфа -велик любовник.Посетил всички знайни и незнайни госпожи в района.Навсякъде посрещан радушно/явно има защо/ - бай Петър - Белята -велик майстор-строител.Инжинерни познания...Ниво -Кольо Фичето.Стара попивателна
Кухня.
1. Типично за това село е приготвянето на лучник.
Това е като баница с лук, но не се слага сирене и лукът се обработва преди това с червен пипер на тиган. Самият лучник е поне 5 пласта с ръчно точени кори. Заслужава си да се опита, а в комбинация с домашно червено вино е направо неподражаем.
2. Почти всяка къща има пещ за печене.
Местен специалитет е печене на младо яре. По-специалното при приготвянето му е, че след като месото се направи на порчии се потапя в смес от червен пипер и брашно (консистенцията е с гъстотата на боза) и след като се нареди в тавата се покрива с влажна хартия силно напоена със сол. Ако опитате от това месо след като е стояло 3 часа в пещта ще се откажете от агнешкото завинаги.
3.Да се внимава с местната ракия, много е пивка, но е около 50градуса.
След двойната преварка даже няма да разберете, че е толкова силна. Едно е сигурно, ако пиете само от нея на сутринта е изключено да имате главобол.