Теодосий Скопски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Гологанов
български духовник и учен
Роден: 7 януари 1846
Търлис, днес Гърция
Починал: 1 февруари 1926
София, България

Теодосий Скопски е изтъкнат български възрожденски деец, духовник, учен богослов и преводач, академик на Българската академия на науките. Теодосий Скопски с опита си да откъсне Скопската епархия от Българската екзархия е един от първите примери за национален сепаратизъм в Македония и може да се смята за един от първите македонисти.

[редактиране] Биография

Роден е в село Търлис, Неврокопско (днес Ватитопос) в свещеническо семейство под името Васил Илиев Гологанов. Брат е на видния фолклорист Иван Гологанов. Учи в гръцката класическа гимназия в Сяр (Серес). В 1862 година приема духовен сан и е ръкоположен за йеродякон. Между 1867 и 1867 заминава за Херцеговина, където е протосингел на митрополит Прокопий. След завръщането си в родния край в 1868 става свещеник в Пловдив. След създаването на Българската екзархия от 1874 до 1875 оглавява българската църковна община в Сяр и води упорита борба с гръцкото духовенство и опитите му да погърчи българите в родното му Серско. В 1875 година в Цариград е избран за архимандрит, а на следната става помощник на Нишкия митрополит. Между 1878 и 1880 е екзархийски наместник в Цариград, докато екзарх Йосиф поради Руско-турската война е принуден да стои в Пловдив. От 1880 до 1885 година е капукехая на екзархията, а в 1885 е ръкоположен за Скопски владика, но берат за заминаване за Скопие получава едва през 1890 година. Като Скопски владика Теодосий прави опити да възроди Охридската архиепископия и да откъсне македонските епархии от Екзархията, като се обръща и към папството за евентуална уния. Заради тази му дейност е уволнен през 1892 година. Този му неуспешен опит според Симеон Радев е породен от лични амбиции и омраза към екзарх Йосиф.[1]

След уволнението му от Скопската катедра Теодосий се връща в България и отново застава на български позиции.[2][3] Между 1901 и 1906 година управлява Пловдивската епархия, а между 1913 и 1919 - новосъздадената екзархийска Маронийска епархия.

Теодосий Скопски с една своя публикация във вестник „Мир“ е в основата на тезата, че водачът на българското възраждане Паисий Хилендарски е македонец от Банско.[4]

Теодосий Скопски пише богословски трудове и превежда на български Вергилий, Франсоа Шатобриан, Джон Милтън и други.

[редактиране] Бележки

  1. Симеон Радев. „Ранни Спомени“
  2. Теодосий Скопски. Спомени от епохата на българското духовно и политическо възраждение (Отъломци). Сборник в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон, София 1922, 212-219.
  3. „Беззащитно във всяко едно отношение, българското население, онеправдано от местните власти и бедно от материална и умствена страна, то представляваше твърде удобна почва за насаждането и възприемането на всякакви пропагандистични идеи. На това се дължеше и успехът на чуждите пропаганди в такива чисто български градове в Македония като Воден, Ресен, Лерин, Неврокоп, Щип и пр., където български училища нямаше, или ако имаше те бяха незначителни, а гръцки училища имаше по градове и по села и добре бяха наредени.“ Теодосий Гологанов - бивш митрополит Скопски, вестник „Ден“, София, 20 септември, 1910 год., бр. 2322.
  4. Вестник „Мир“. 18 април, 1912.


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област