Клетка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Схема на типична животинска клетка. Органели: (1) Ядърце (2) ядро (3) рибозома (4) алвеола, (5) гранулиран ER, (6) апарат на Голджи, (7) цитоскелет, (8) гладък ER, (9) митохондрий, (10) вакуола, (11) цитоплазма, (12) лизозома, (13) центриола
Схема на типична животинска клетка. Органели: (1) Ядърце (2) ядро (3) рибозома (4) алвеола, (5) гранулиран ER, (6) апарат на Голджи, (7) цитоскелет, (8) гладък ER, (9) митохондрий, (10) вакуола, (11) цитоплазма, (12) лизозома, (13) центриола

Клетката е структурна и функционална единица на всички живи организми и понякога е наричана "най-малката единица на живот".[1] Тя може да се самообновява, саморегулира и самовъзпроизвежда. Някои организми, като бактериите са едноклетъчни (съставени само от една клетка). Други организми като човека са многоклетъчни. (Човекът има приблизително 100 трилиона или 1014 клетки, като нормалната големина на една клетка е 10  µm, а масата й е около 1  нанограм). Най-голямата клетка е тази на щраусовото яйце.

Думата клетка произлиза от Латинската дума cellula, която означава малка стая/място. През 1688 г. Робърт Хук пръв използва понятието клетка, докато наблюдава коркови клетки.[2]

За пръв път Клетъчната теория е изказана през 1839 год. от Матиас Якоб Шлаиден и Теодор Шван, твърдяща че всички организми се състоят от една или повече клетки. Всички клетки идват от предшестващи ги клетки. Жизнените функции на организъма се съгласуват с клетките, и всички клетки притежават наследствена информация, нужна за регулация на клетъчните функции и за предаване на тази информация на следващите поколения клетки.


Клетката е изградена основно от белтъци, липиди и въглехидрати. Основни части на клетката са ядрото, клетъчната обвивка, цитоплазмата, вакуолите, пластидите и др. Всички клетки се хранят, дишат и отделят непотребни вещества. Клетките могат да бъдат прокариотни и еукариотни. Прокариотите нямат клетъчно ядро и се наричат още предядрени. Еукариотите имат ядро.

Съдържание

[редактиране] Анатомия на клетката

Има два типа клетки: еукариотни и прокариотни. Прокариотите обикновенно са единични клетки и по-рядко свързани в колонии, докато еукариотните клетки се откриват в многоклетъчни организми с висока степен на организация.

[редактиране] Прокариотна клетка

Основна статия: Прокариот
Строеж на прокариотна клетка. Натисни върху картинката за увеличение
Строеж на прокариотна клетка. Натисни върху картинката за увеличение

Прокариотните клетки не притежават обособено ядро, което да е отделено от цитоплазмата със самостоятелна мембрана и това ги отличава от еукариотите. Също така прокариотите не притежават повечето от цитоплазмените органели характерни за еукариотите (с изключение на рибозоми, които се откриват и в двата типа клетки). Повечето от функциите на органели като митохондриите, апарата на голджи и др. се изпълняват от прокариотната плазмена мембрана.

Прокариотите имат три обособени участъка: израстъци наречани флагелуми пили - това са белтъчни израстъци прикрепващи клетката към повърхността; клетката се огражда от клетъчна капсула, клетъчна стена и клетъчна мембрана и цитоплазмен учстък съдържащ клетъчния геном (ДНК), рибозоми и разнообразни включения.

Други разлики включват:

  • Палзмената мембрана (фосфолипидния бислой) разграничава прокариотната вътрешност от външаната среда и служи като филтър и сигнализационен пункт.
  • Повечето прокариоти притежават клетъчна стена (някои изключения са микоплазми (род бактерии) и термоплазми (род археобактерии). Тя съдържа пептогликан в бактерията и играе ролята на допълнителна защита срещу външни неблагоприатни въздействия. Също така непозволява на клетката да "експлоадира" (цитолизис) при повишено осмотично налягане в хипотонична среда.

Клетъчна стена се среща и в някои еукариоти като растенията (с голямо съдържание на целуоза) и при някои гъби, но има различен химичен състав.

  • Прокариотната хромозома е от пръстеновиден тип и не е обособена от мембрана, но въпреки това генетичния материал е съхранен като при ядрото. Прокариотите могат да имат екзоядрена ДНК локализирана в т. нар. плазмиди, който обикновенно са пръстеновидни. Плазмидите могат да поемат допълнителни функции, като например резистентност към антибиотици.

[редактиране] Еукариотна клетка

Основна статия: Еукариот

Еукариотните клетки са 10 пъти по-големи от прокариотните и могат да са до 1000 пъти по-обемни. Основната разлика между двата типа клетки е тази, че еукариотите притежават мембранно ограничени цитоплазмени компартменти, които учстват по специфичен начин в метаболизма на клетката. Най-важният от тях е ядрото, мембранно ограден органел, съдържащ клетъчната ДНК. Точно то дава името на еукариотите а имено същинско ядрени. Еукариотните клетки притежават високо специализирана едномембранна система характеризираща се с регулирано движение и транспорт на везикули.[3]


Други разлики са:

  • Плазмената мембрана наподобява прокариотната по функция, но има малки различия в устройството. Клетъчна стена е в наличие само при растенията.
  • Еукариотното ДНК е организирано като една или повече линейни ДНК молекули, наречени хромозоми, които са в комплект с хистонови белтъци. Цялото хромозомно ДНК е локализирано в ядрото, което от своя страна е разграничено от цитоплазмата посредством ядрена обвивка. Някои еукариотни органели (митохндрии, хлоропласти) също съдържат наследствена информация.
  • Еукариотите могат да се предвижват посредством флагелуми (камшичета), които са по-сложни от тези на прокариотите.
Сравнение на прокариоти и еукариоти
  Прокариоти Еукариоти
Типични организми, в които се срещат бактерия, археобактерии протисти, гъби, растения, животни
Размери ~ 1-10 µm ~ 10-100 µm (сперматозоидни клетки, без опашката са малки)
Тип на ядрото ядрена област; няма същинско ядро същинско ядро с двойна мембрана
ДНК пръстеновидна (обикновенно) линейни молекули (хромозома) със хистонови белтъци
РНК-/синтез на белтъци свързана в цитоплазма РНК - синтез в ядрото
белтъци - синтез в цитоплазмата
рибозоми Големина 50S+30S Големина 60S+40S
Структура на цитоплазмата малък брой структури виско структурирана от едномембранни органели и цитоскелет
Клетъчно предвижване Флагелум състоящ се от флагелин флагелум и микровили от белтъка тубулин
Митохондрия няма от 1 до няколко дузина
Хлоропласт няма във водорасли и растения
Организация обикновенно единични клетки единични клетки, колонии, високо организирани организми с клетки с разнообразни функции
Клетъчно делене бинарно делене
(просто делене)
Митоза (делене с делителен апарат)
Мейоза
Рисунка на стуктурата на корка от Робърт Хук.
Рисунка на стуктурата на корка от Робърт Хук.
Клетъчна култура, кератина е оцветен в червено а ДНК в зелено.
Клетъчна култура, кератина е оцветен в червено а ДНК в зелено.

[редактиране] Субклетъчни компоненти

Всяка клетка, било то прокариотна или еукариотна притежава мембрана разграничаваща я от околната среда и регулираща транспорта на вещества постъпващи в клетката и на такива излизащи от нея (избирателна пропускливост). Вътре в клетката цитоплазмата заема повечето от клетъчното съдържимо. Всички клетки притжават ДНК, наследствена информация от гени, и РНК, необходима да се синтезират белтъци, като ензимите, основната организация на клетката. Има и други видове биомолекули в клетката

Друга част на клетката е цитоплазмата. Тя е полутечно вещество със сложен химически състав и зърнест строеж и свързва отделните части на клетката. В нея се извършва образуването на вещества и тяхното разграждане с освобождаване на енергия. Тази част на цитоплазмата, която се намира около ядрото или вакуолите, се нарича цитоплазмена мембрана. Тя е силно оводнена (процесите се провеждат във водна среда). Колкото клетката е по-млада, толкова тя е по-оводнена.

[редактиране] Клетъчна мембрана: Границата определяща клетката

Основна статия:клетъчна мембрана
  • Клетъчната обвивка е изградена от двоен фосфолипиден слой, прорязан на места от белтъци. Такъв модел на строеж се нарича течностно-мозаичен. Белтъците в мембртаната изграждат канали или участват като белтъци-преносители, като съответно внасят или изнасят молекули от клетката. Мембраната пропуска свободно малко молекули и йони, но с определена големина и концентрация. По нея има множество рецептори разпознаващи различни молекули като хормоните например. В заключение мембрана служи за защита и за отграничаване на клетката от външната среда.

При растенията най-външната част е целулоза. Обвивката е еластична. Има множество пори или отворчета, чрез които се осъществява обмяната на веществата.

[редактиране] Цитоскелет: Клетъчния скелет

Основна статия:Цитоскелет
  • Цитоскелета е отговорен за организирането и регулирането на клетъчната форма; ; помага при ендоцитозата (поемането на материал от външната среда) и в цитокенезата (разделянето на двете дъщерни клетки след клетъчното делене); както и предвижването на органелите в цитоплазмата в процеса на израстването им. Еукариотния цитоскелет е представен от Микрогиламенти, Интермедиерни филаменти и Микротубули. Освен тях има огромно количество белтъци, които действат заедно с цитоскелетните елменти, като ги ръководят, смрежават ги и ги удължат. Прокариотния цитоскелет е много по-слабо изучен, но се знае че отговаря за подържането на кл. форма, полярността и цитокенезата.[4]

[редактиране] Генетична информация

Съществуват два различни вида генетичен материал: дезоксирибонуклеиновите киселини (ДНК) и рибoнуклеинови киселини (РНК). Повечето организми използват ДНК за складиране на наследствената си информация, но някои вируси (като ретровирусите), имат РНК за генетична информация. Биологичнат информация съдържаща се в един организъм е кодирана в ДНК и РНК последователности. РНК може да се използва и за транспорт на информация (иРНК) и като ензими (нар. рибозими), при организмите използващи ДНК за съхранение на информацията.

Прокариотния генетичен материал е структуриран като еденична, кръгова ДНК молекула (бактериината хромозома) в ядрената област на цитоплазмата. Еукариотния генетичен материал е разделен в линейни молекули наречени хромозоми, поместващи се в обособено ядро, като обикновенно има допълнителна генетична информация в митохондриите и хлоропластите (виж ендосимбионтна теория). Митохондриалната генетична информация е много малка количествено и може да кодира само няколко белтъка.

Човешкия геном се състой от 46 линейни ДНК молекули.


[редактиране] Клетъчни органели

Клетъчни органели:

Човешкото тяло съдържа много различни органи, като сърце, бял дроб, бъбрек и всеки от тези органи изпълнява различна функция. Клетките също имат набор от "малки органи" наречени органели, които са приспособени и/или специализирани да изпълняват една или повече жизнени функции. Мембранно ограничени органели са открити само в еукариотната клетка.


[редактиране] Клетъчно ядро (информационния център на клетката)

Клетъчно ядро. Ясно се вижда ядърцето изместено в десният край на ядрото.
Клетъчно ядро. Ясно се вижда ядърцето изместено в десният край на ядрото.
  • Клетъчното ядро е най-забележителния органел открит в еукариотната клетка. В него са поместени клетъчните хромозоми, освен това е мястото където се реплицира ДНК и се синтензира РНК. Ядрото е сферично на форма и е ограничено от цитоплазмата с двойна ядрена обвивка. Тя изолира и предпазва клетъчната ДНК от различни молекули, които биха могли случайно да повредят структурата й, или да я преработят. По време на процисинга, ДНК е транскрибирана, или копирана върху специално РНК, наречено иРНК. След това, иРНК-то се изнася от ядрото и по-късно се превежда в сецифична последователност от аминокиселини изграждащи дадения белтък. Този процес се извършва в цитоплазмата.


[редактиране] Митохондрии и хлоропласти (енергиините централи на клетката)

Снимка на митохондрии направена с трансмисионен електронен микроскоп.
Снимка на митохондрии направена с трансмисионен електронен микроскоп.
  • Митохондриите са самовъзпроизвеждащи се органели, които се намират в различен брой, форми и рамзери в цитоплазмата на еукариотните клетки. Тези органели притежават собствен геном, различен от този в ядрото.[5] Митхондриите са органели с много важна роля, а имено генериране на енергия в еукариотната клетка при процеса дишане, прибавяйки кислород към храната (разграждане на глюкозата и превръщането и в енергия на макроергичните връзки на АТФ). Това става в Цикъла на Кребс.[6]

Пластидите са органели, които съдържат различни видове багрила. Едни от най-широко разпространените пластиди са хлоропластите, в които се съдържа зеленото багрил хлорофил. Хлоропластите са характерни само за растителните клетки и в тях се осъществява фотосинтезата. Пластидите подобно на митохондриите съдържат собствен генетичен материал

[редактиране] Апарат на Голджи и Ендоплазматичен ретикулум (разпределители на макромолекулите)

Електронно микроскопска снимка на Апрата на Голджи в човешки левкоцит.
Електронно микроскопска снимка на Апрата на Голджи в човешки левкоцит.
  • Ендоплазменият ретикулум (ЕР) е транспортна мрежа за молекули разпределени за определена модификация със специфично предназначение, които плават свободно из цитоплазмата. Този органел има два участъка: Зърнест ендоплазмен ретикулум (наречен така поради наличието на рибозоми по повърхността му) и Гладък ендоплазмен ретикулум. В цистерните на Апарата на Голджи се извършват определени модификация (гликолизиране, ацетилиране и др.) на различни молекули.

[редактиране] Рибозоми (центрове за продукция на белтъци)

  • В рибозомите се извършва разчитането на генетичния код и синтезирането на нови белтъчни молекули необходими на клетката. В прокариотите рибозомите се срещат свободно в цитоплазмата, докато в еукариотите освен свободни, могат да са и по повърхността на някои от едномембранните органели или локализирани във вътрешността на двумембранните органели.

[редактиране] Лизозоми и Пероксизоми (само в еукариотни клетки)

  • Клетката не би могла да съдържа толкова разрушителни ензими, ако не бяха ограничени с мембрани. Тези ензими са поместени в лизозомите (съдържат ензимите хидролази) и пероксизомите (съдържат предимно оксидази). Понякога тези два органела са наричани "сомоубийствени сакове" тъй като могат да се "детонират" и да разрушат клетката (автолизис).

[редактиране] Центрозома (цитоскелетния организатор)

  • Центрозомата продуцира микротубулите в клетката, които са ключов компонент на цитоскелета. Те ръководят транспорта на везикули от Ендоплазмения ретикулум и Апарата на Голджи. Центрозомата организира и двете центриоли, които помагат при клетъчното делене, и помагат при формирането на делителното вретено. Центрозомата се среща в животинските клетки и в някои гъби и водорасли.

[редактиране] Везикули

  • Везикулите пренасят хранителни вещества и непотребни отпадъци, предназначени за изхвърляне от клетката. Описвани са като мехурчета изпълнени с течност и заградени от мембрана. Някои организми като Амебата, притежават свивателни вакуоли, които могат да изхвърлят вода от клетката, ако е в прекомерно съдържание.

[редактиране] Клетъчни Функции

[редактиране] Клетъчен растеж и метаболизъм

Основна статии: Клетъчен растеж и метаболизъм

Между последователните клетъчни деления, клетките нарастват с функционирането на клетъчния метаболизъм. Клетъчния метабоизъм е процес, при който индивидуалните клетките обработват хранителни молекули. Метаболизма има два ралични пътя: катаболизъм, през който клетките разрушават комплекси от молекули за да извличат енергия, и анаболизъм, през който клетките използват енергия за да построяват комплекси от молекули или да изпълняват други финкции. Комплексите от захари приети от организма могат да се разградят до по-малка комплексна молекула наречена глюкоза. От там в клетката, глюкозата се разгражда за производството на АТФ (по-точно производство на неговите макроергични връзки складиращи голямо количество енергия) по два различни начина.

Първият път е гликолизата, неизискваща кислород, отнасяща се към анаеробен анаболизъм. В прокариотите гликолизата е единствения път за производство на енергия.

Втория път се нарича цикъл на Кребс или цикъл на лимонената киселина извършващ се в митохондриите. В този цикъл се генерира енергия, която е достатъчна за изпълнение на клетъчните функции.

[редактиране] Производство на нови клетки

Основна статия: Клетъчно делене

Клетъчното делене включва една клетка (наречена майчина клетка), която се дели на две нови клетки (наречени дъщерни). Това води до нарастване на многоклетъчния организъм (нарастване на тъканта) и до увеличаване на броя на индивидите при едноклетъчните.

Прокариотите се делят чрез бинарно делене. Еукариотите обикновенно претърпяват процес на ядрено делене, наречен митоза, последвано от делене на цитоплазмата, наречено цитокенеза. Диплойдната клетка може да претърпи мейоза за да редуцира набора си до хаплойден. В резултат на това делене се получават четири дъщерни клетки. Хаплойдните клетки служат като гамети в многоклетъчните организми и при сливането си образуват диплойдни клетки.

ДНК репликацията или процеса на копиране на клетъчния геном, е необходима всеки път когато клетката стъпва в делене. Репликацията както всички останали клетъчни дейности изисква специални белтъци, който да помогнат за извършването й.

[редактиране] Синтез на белтъци

Основна статия: Биосинтез на белтъци

Клетките могат да синтензират нови белтъци, които са важни за подържането на клетъчната активност. Процесът включва, образуването на нови белтъчни молекули от аминокиселини, подредени по информацията кодирана в ДНК/РНК. Синтеза на белтъци се основава на две основни стъпки: транскрипция и транслация.

Транскрипцията е процесът, в който информация от ДНК е използвана за производството на комплементарна й РНК нишка. Тази РНК е информационното РНК (иРНК), което може свободно да мигрира в клетката. иРНК се свързва в РНК-белтъчни комплекси наречени рибозоми, локализирани в цитозола, където се превежда в полипептидна последователност.

[редактиране] Произход на клетките

Основна статия: Произход на живота

Произхода на клетката има общо с произхода на живота, и това е било една от най-важните стъпки в еволюцията на живота от както го знаем. Раждането на клетката бележи прехода от пребиотична химия към биологичен живот.

[редактиране] Произход на еукариотните клетки

Еукариотните клетки са се отделили от симбиозни общности от прокариотни клетки. Почти е сигурно, че органелите свързани с ДНК, като митохондриите и хлоропластите са остатъци от древни симбиозни кислородно дишащи бактерии и цианобактерии, съответно останалата част от клетката произлиза от прародителскa, архайска прокариотна клетка - теория определила ендосимбионтната.

[редактиране] История

  • 1665 - Робърт Хук открива клетки в корк, а след това и в жива растителна тъкан използвайки ранен тип микроскоп.[2]
  • 1839 - Теодор Шван и Матиас Якоб Шлайден изясняват принципа по които животните и растенията са изградени от клетки, заключавайки че клетките са обща структурна и функционална единица, и по този начин откриват клетъчната теория.
  • Рудолф Вирков установява че клетките винаги се появяват чрез клетъчно делене (omnis cellula ex cellula).
  • 1931 - Ернст Руска построява първия Трансмисинен електронен микроскоп (ТЕМ) в Берлинския университет.
  • 1953 - Уотсън и Крик правят първото си изявление за двойно-спиралната струкрура на ДНК.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

  1. Cell Movements and the Shaping of the Vertebrate Body in Chapter 21 of Molecular Biology of the Cell fourth edition, edited by Bruce Alberts (2002) published by Garland Science.
    The Alberts text discusses how the "cellular building blocks" move to shape developing embryos. It is also common to describe small molecules such as amino acids as "molecular building blocks".
  2. 2,0 2,1 "... I could exceedingly plainly perceive it to be all perforated and porous, much like a Honey-comb, but that the pores of it were not regular [..] these pores, or cells, [..] were indeed the first microscopical pores I ever saw, and perhaps, that were ever seen, for I had not met with any Writer or Person, that had made any mention of them before this. . ." – Hooke describing his observations on a thin slice of cork. Robert Hooke
  3. A. Rose, S. J. Schraegle, E. A. Stahlberg and I. Meier (2005) "Coiled-coil protein composition of 22 proteomes--differences and common themes in subcellular infrastructure and traffic control" in BMC evolutionary biology Vulume 5 article 66. 16288662
    Rose et al. suggest that coiled-coil alpha helical vesicle transport proteins are only found in eukaryotic organisms.
  4. Michie K, Löwe J (2006). „Dynamic filaments of the bacterial cytoskeleton“. Annu Rev Biochem 75: стр. 467-92.
  5. Anderson S, Bankier AT, Barrell BG, de Bruijn MH, Coulson AR, et al. (1981 Apr 9). „Sequence and organization of the human mitochondrial genome“. Nature. 290 (5806): стр. 4-65.
  6. Alberts, Bruce; Alexander Johnson, Julian Lewis, Martin Raff, Keith Roberts, Peter Walter (1994). „Molecular Biology of the Cell“. New York: Garland Publishing Inc.. ISBN 0-815-33218-1.

[редактиране] Външни препратки


Материя

Организъм → Система → ОрганТъканКлеткаОрганелМолекулаАтом → Субатомна частица → Кварк


Органели в клетката

Апарат на Голджи | Акрозома | Вакуола | Везикула | Ендоплазмен ретикулум | Ендозома | Клетъчна стена | Клетъчна мембрана | Лизозома | Меланозома | Митохондрия | Миофибрила | Пластид | Пероксизома | Рибозома | Флагелум | Хлоропласт | Центрозома | Цитоплазма | Ядро | Ядърце