Сила на Лоренц
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сила на Лоренц e силата действаща върху заредена частица, причинена от електрическото, магнитното или електромагнитно полета на средата, в която тя се намира. Лоренцовата сила се изразява с уравнението на Лоренц-Кулон (понякога наричано само уравнение на Лоренц):
където
- F е пълната сила действаща на частицата [N]
- Fе е силата породена от електрическото поле [N]
- Fm е силата от магнитното поле [N]
- E e вектора на електрическото поле (електрически интензитет) [V/m]
- B e вектора на магнитното поле (плътност на магнитния поток или магнитна индукция) [T]
- q е електрическия заряд на частицата [C]
- v моментната скорост на частицата [m/s]
- × изразява векторно произведение.
Трябва да се отбележи, че статичен заряд (v=0) изпитва само електрическа сила, докато подвижен заряд изпитва едновременно електрическа и магнитна сила.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- Nathan Ida (2004). „Engineering Electromagnetics“. Springer.