Гергьовден

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на ромското малцинство в България и като ден на овчарa.

[редактиране] Ден на храбростта и Българската армия

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

[редактиране] Имен ден

Вероятно един от най-празнуваните именни дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо и др. Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне, което вероятно е свързано със езическите жертвени ритуали дошли от Славянската религия.

[редактиране] Източници

  • Литература:
    • Стефанов, П. Светци-змееборци в българския фолклор. - Български фолклор, 1981, № 1, 75-84.
    • Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С, 1986, 398-408, 408-411.
    • Ито, И. Преображение святого Георгия в болгарском народном сознании. - В: Доклади. Втори международен конгрес по българистика. Т. 10. Етнография. С. 1987, 31-36.
    • Чайка, Х. Свети Георги в българския и в полския фолклор. - Български фолклор, 1988, № 1, 29-37.