Цветан Владовски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чочо Владовски български певец |
|
Роден: | 20 март 1956 София, България |
---|---|
Починал: | 10 декември 2006 София |
Чочо Владовски е рок, певец фронт вокал, композитор, аранжор и музикант от група Тангра.
Съдържание |
[редактиране] Образование
Чочо Владовски (Цветан Христов Владовски) е роден в София на 20 март 1956г. в музикалното семейство на Христо Владовски - солист флейтист на Софийската филхармония. От малък започва да се занимава с музика, първоначално с цигулка, в последствие с флейта, с която се записва в Музикалната гимназия в София. Голямо влияние върху музикалното си развитие получава от по-големия си брат - Трошан Владовски, китарист на Сребърните гривни, една от първите рок групи в България.
[редактиране] Творчески път
[редактиране] Първи стъпки
В Музикалната гимназия, повлиян от музиката на Джетро Тул, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, заедно със съученика си Иван Лечев правят първата си "читалищна група" през 1970 - 1971 в читалище "Пробуда". През лятната ваканция заедно с друга легенда на нашата рок музика Нако "Циганина" забиват на морето в къмпинга Аркутино.
[редактиране] Професионално израстване
Изключен от училище заради "неблагонадежност" към комунистическата система на обучение, той започва творческия си път през 1972 г. със състава на "Сребърните гривни". Поподайки в среда на изключителни музиканти по това време, Иван (Ванко) Пеев, Александър Петрунов (Сашо Гривната), Чочо за кратко време се приспособявя като бек вокал, флейтист и перкусии (конги). По това време се правят главно кавъри на извесни парчета на Ийгълс, Дуби Брадърс, Фрии, Дийп Пърпъл, в който той се изявява и като фронт вокал. През 1974 г. започва работа и прави няколко музикални турнета с Митко Щерев и Шест плюс едно. През този период работи с още по-големи величия на родния рок - Илия Караянев (Личо Стоунса), Ванко "Филибето" и др.
[редактиране] В шоу бизнеса
През периода 1975 - 1978 г. работи с Емил Димитров в оркестъра на Синьо белите. Освен многобройните гастроли у нас, Чочо пътува на турнета във Франция, СССР, Чехословакия, Турция. Има участия на Златния Орфей, новогодишни и абитуриентски балове. През този период натрупва огромен опит от многобройните концертни прояви и замисля вече самостоятелни изяви.
[редактиране] С група Тангра
През на 1979 г. Чочо започва да пее с наскоро формираната рок група "Тангра", взимайки участие в Младежкия конкурс за забавна песен. Групата печели първо място с песента "Очакване" и след това заминава на Златни пясъци където свири през летния сезон. В този период освен Чочо в групата работят: Константин Марков ("Косьо") - бас, Борислав Цонев ("Боби") - китара, Борислав Панов ("Боти") - клавири и цигулка, кръстник на "Тангра", Антон Бубев ("Капъша") - барабани. Репертоарът включва кавъри на "Канзас", "Status Quo", "Free" и други, но вече има и български авторски песни.
Повторно Чочо започва работа с Тангра през 1980 - 1982 г., като изпява най-големите хитове на групата: "Нашия град", "Богатство", "Любовта, без която не можем" по музика на Борис Карадимчев, текстове на Александър Петров и аранжименти на Тангра. Тангра е в състав: Косьо Марков - бас, Борислав Цонев - китара, Емил Герасимов - ударни и Валентин Пападополус ("Папи") - клавири. Следват турнета у нас и в чужбина, СССР, ГДР, като успехът е огромен. През 1983 г. групата има покана за турне в Чехословакия, но МВР - респективно КДС, отказва паспорт на Чочо. Това е тежък удар за цялата група, която в последствие се разпада. Психически Чочо е разбит и той търси утеха в алкохола. Преживява страшна криза, отказва да работи, и изпада в душевна депресия.
[редактиране] Солова кариера
След 1984 г. Чочо работи за кратко с Развигор Попов и Мими Иванова като соло изпълнител. В последствие започва самостоятелна кариера и се ориентира към изпълнения в стил поп. Сътрудничи с композиторите Тончо Русев, Стефан Димитров, Вили Казасян, Асен Драгнев, Кристиян Бояджиев и др. От този период е хитът "Безсъние" отново по музика на Борис Карадимчев и текст на Александър Петров. През 1989 г. издава самостоятелен албум озаглавен "Цветан Владовски". В началото на 1990 г. започва съвместна работа с Лили Иванова откривайки музикално студио, и продуцира нейния албум "Хазарт" 1993 г. През 1996 година издава вторият си албум "Богатство". В творчески колектив с Александър Кипров и Данаил Драганов ("Дени"), печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" 1997 година за българска песен, а през следващата 1998 г. - първа награда. През 2002 г. взима участие в авторският проект на Георги Анастасов ("Фишека") "Като свещ в мрака", като изпълнява и взима участие в три песни от албума. В следващият албум на Георги Анастасов ("Фишека") "Господи, дай ми сили" през 2003 г. изпълнява "Спи дете" в дует със Светлана Желязкова ("Дзуфи"). Песента е посветена на наскоро родилият му се син Хари. От началото до края на 90-те години Чочо Владовски изпълнява българските версии на началните песни на много от анимационните сериали на "Дисни" ("Патешки истории", "Чип и Дейл: Спасителен отряд", "Чернокрилият паток" и др.).
[редактиране] Дискография
[редактиране] "Нашият град"
С група "Тангра" 1982 г.
- Нашият град
- Боряна
- Панелен рок
- Любовта, без която не можем
- Момиче от другия клас
- Богатство
- Срещи
- Приятели
- Събота
- Завръщане
- Дискотека
- Не е за теб
- Можеш ли?
- Есента
[редактиране] "Цветан Владовски"
1989 г.
- В наше село
- И глас на саксофон
- И краля ходи бос
- На улицата
- Безсъние
- Казва ли ти някой?
- Плува ли корабче?
- Монолог
- Попътен вятър
- Спомени от бъдещето
[редактиране] "Богатство"
1996 г.
- Богатство
- Любовта, без която не можем
- Нашият град
- И краля ходи бос
- Плува ли корабче?
- Автопортрет
- Безсъние
- Кръговрат
- Днешната любов
- Самота
- Спомени от бъдещето
- All Right Now
- Начало
- Надежда
[редактиране] Външни препратки
„Чочо Владовски — биография“. БГ Радио. Взето на 2007-01-12
„Чочо Владовски: Песните сега са бездушни, като изпълнени от компютър (Последното интервю на Владовски пред Тангра мега рок)“. Взето на 2007-01-30