Жоржи Амаду
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жоржи Амаду бразилски писател |
|
Роден: | 10 август 1912 Итабуна, Бразилия |
---|---|
Починал: | 6 август 2001 Салвадор, Бразилия |
Жоржи Амаду ди Фария (на португалски: Jorge Amado de Faria) е бразилски писател. Обикновено причисляван към течението на модернизма, той се свързва с магическия реализъм.
[редактиране] Биография
Жоржи Амаду е роден през 1912 във ферма във Ферадаш, днес част от град Итабуна в югоизточната част на щата Баия. Година по-късно семейството му се премества в Илеуш, където той прекарва детството си. По-късно посещава гимназия в Салвадор, столицата на щата. През този период започва да сътрудничи на няколко списания и се включва в литературния живот на града.
Амаду публикува първия си роман „O País do Carnaval“ през 1931, когато е само на 18 години. Той се жени за Матилде Гарсия Роза и през 1933 им се ражда дъщеря, Лила. През същата година издава втория си роман „Cacau“, който увеличава популярността му. Връзките на Жоржи Амаду с левицата го поставят в немилост пред режима на Жетулио Варгаш. През 1935 е арестуван за първи път, а през 1937 негови книги са подложени на публични изгаряния. Те са забранени и в Португалия, но постигат голям успех в други европейски страни, особено след публикуването на „Jubiabá“ във Франция.
Между 1941 и 1942 Жоржи Амаду живее в изгнание в Аржентина и Уругвай. След завръщането си в Бразилия се разделя със съпругата си. През 1945 е избран за депутат в Националното конституционно събрание, като кандидат на Бразилската комунистическа партия. През същата година се жени повторно за писателката Зелия Гатаи, а през 1947 им се ражда син, Жуау Жоржи.
През 1947 Бразилската комунистическа партия е забранена, а членовете ѝ са подложени на преследвания. Жоржи Амаду заминава за Франция, където остава до 1950. През 1949 умира дъщеря му Лила. От 1950 до 1952 той живее в Чехословакия, където се ражда втората му дъщеря, Палома. По това време той пътува до Съветския съюз, където получава Сталинска награда за мир през 1951.
След завръщането си в Бразилия през 1955 Амаду се оттегля от политическия живот, а на следващата година напуска Бразилската комунистическа партия. През 1958 издава „Gabriela, Cravo e Canela“, която поставя началото на нов период в творчеството му. Той донякъде се отдръпва от реализма и социалните сюжети от по-ранните си книги. Описанието на сексуалните нрави в родната му страна предизвиква такъв скандал, че в продължение на няколко години той не може да се върне в Илеуш, мястото, където се развива на действието на книгата.
През 1961 Жоржи Амаду е избран за член на Бразилската литературна академия. През следващите години популярността му по света не намалява. Книгите му са преведени на десетки езици, адаптирани са за филми, театрални постановки и телевизионни програми.
Жоржи Амаду умира на 6 август 2001 в Салвадор.
[редактиране] Библиография
- „O País do Carnaval“ (1931)
- „Cacau“ (1933)
- „Suor“ (1934)
- „Jubiabá“ (1935)
- „Mar Morto“ (1936)
- „Capitães da Areia“ (1937)
- „Terras do Sem Fim“ (1943)
- „São Jorge dos Ilhéus“ (1944)
- „Seara Vermelha“ (1946)
- „Os Subterrâneos da Liberdade“ (1954)
- „Gabriela, Cravo e Canela“ (1958)
- „Габриела, карамфил и канела“ (2007; ISBN 978-954-529-518-8)
- „A Morte e a Morte de Quincas Berro Dágua“ (1959)
- „Os Pastores da Noite“ (1964)
- „Dona Flor e Seus Dois Maridos“ (1966)
- „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ (2006; ISBN 978-954-529-479-2)
- „Tenda dos Milagres“ (1969)
- „Teresa Batista Cansada da Guerra“ (1972)
- „Tieta do Agreste“ (1977)
- „Farda Fardão Camisola de Dormir“ (1979)
- „Tocaia Grande“ (1984)
- „O Sumiço da Santa“ (1988)
- „A Descoberta da América pelos Turcos“ (1994)
- „Navegação de cabotagem“ (1992)
- „O Compadre de Ogum“ (1995)