Десетте лъжи на македонизма
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Десетте лъжи на македонизма (на македонски книжовен език: Десетте лаги на македонизмот) е книга, издадена от българския историк и директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, на български и македонски литературен език.
Десетте лъжи на македонизма, както са формулирани от автора[1], са твърденията, че:
- Съвременните македонци са наследници на населението на древна Македония.
- Българите са „татари“, а македонците - „чисти славяни“.
- Светите Кирил и Методий, Климент Охридски, Горазд, Сава и Ангеларий са „македонски просветители“, създатели на македонската азбука
- Самуил е „македонски“ цар на „Македонското царство“.
- Охридската архиепископия (1019-1767) е македонска църква.
- Македонците са били „заробени“ от Българската екзархия.
- ВМРО e македонска организация, целяща освобождението на македонския народ.
- Кръсте Мисирков - македонец №1 на 20 век.
- Македонците са се съпротивлявали яростно срещу българската окупация (1941-1944).
- За радостта от повторното присъединяване към Югославия през 1946 и за 250 000-те македонци, останали в България.
В България, книгата е издадена от университетското издателство „Св. Климент Охридски“, а в Македония - от издателство „Блаже Коневски“ в Струмица. Книгата предизвиква широк обществен отзвук и в двете страни.
На македонски литературен език, книгата може да бъде намерена он-лайн[2].
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ Божидар Димитров, Десетте лъжи на Македонизма,
- ↑ Он-лайн версия на книгата - 1 част, 2 част
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |