Древноизточни църкви
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Древноизточните църкви, наричани и Нехалкедонски църкви, са група християнски църкви, възникнали в Азия и Африка през 5 век. Те водят началото си от несторианството и монофизитството, които се отделят от православието, съответно на Ефеския (431) и Халкедонския събор (451).
Към древноизточните църкви се отнасят:
- монофизитски:
- Арменска апостолическа църква;
- Коптска православна църква;
- Етиопска православна църква;
- Сиро-яковитска православна църква;
- Малабарска православна църква;
- Маронитска църква.
- несториански: