Амоняк
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амонякът е газ с остра характерна миризма. По-лек от въздуха, добре разтворим във вода и лесно втечним при високо налягане. Състои се от 1 обем азот и 3 обема водород, затова отговаря на формулата NH3. Азотният атом е свързан с водородните атоми с полярни ковалентни връзки. Тези връзки са полярни, защото електроотрицателността на азота е по-голяма от тази на водорода. Молекулата на амоняка е полярна поради полярните ковалентни връзки и несиметричния и строеж. При азотния атом има свободна електронна двойка.
Съдържание |
[редактиране] История
Фриц Хабер е немски химик, разработил заедно с Карл Бош метод за промишлено производство на амоняк, ключов за съвременната промишлена химия. През 1918 г. той получава Нобелова награда за химия. През 1934 г. е принуден да емигрира, заради еврейския си произход и умира малко по-късно в Швейцария.
[редактиране] Свойства
[редактиране] Физични свойства
Амонякът NH3 е безцветен газ с остра характерна миризма. По-лек от въздуха, добре разтворим във вода и лесно втечним при високо налягане. Амонякът е отровен газ. На чист въздух този газ не се запалва, но при смесване с въздуха запалена свещ ще продължи да гори, при което пламъкът на свеща ще се увеличи, а амонякът ще се изхаби по време на горенето. Ако се смеси кислород с топъл концентриран разтвор амоняк, то получената смес може да бъде запалена и да гори с бледо жълт пламък.
Плътността му спрямо въздуха е 0,59.
При обикновена температура и повишено налягане амонякът лесно се втечнява. Течният амоняк лесно се изпарява, като поглъща голямо количество топлина от околната среда, в резултат на което я охлажда. Затова амонякът широко се използва в хладилната техника.
Амонякът е много добре разтворим във вода. Водният разтвор с масова част на амоняка 25% се нарича амонячна вода.
Образува хидратите NH3.H2О и 2NH3.H2О. Съществуването на NH4ОН все още не се приема еднозначно.
[редактиране] Химични свойства
Амонякът не само се разтваря във вода, а и химически се свързва с нея. Водният разтвор на амоняка притежава основен характер и променя цвета на лакмуса в син. Азотните атоми от молекулите на амоняка свързват чрез свободните си електронни двойки водородните йони, получени при дисоциацията на водата. Така се образуват сложни положителни амониеви йони (NH4+). В разтвора остават свободни хидроксидни йони (OH-), които определят основния характер на разтвора:
NH3 + H2O → NH4OH
С киселини амонякът взаимодейства по начин, аналогичен на взаимодействието с вода. Получават се соли, наречени амониеви. При тях връзката между амониевия и киселинния йон е йонна:
NH3 + HCl → NH4Cl
При обикновени условия амонякът не реагира нито с кислорода, нито с въздуха. При загряване обаче образува експлозивни смеси. Струя от амоняк гори в среда от чист кислород. В зависимост от условията на взаимодействие се получават различни продукти. За практиката голямо значение има реакцията на каталитично окисляване на амоняка, при което се образува NO:
4NH3 + 5O2 → 4NO + 6H2O + Q
[редактиране] Получаване
Лабораторно амонякът се получава при взаимодействието на амониев хлорид (NH4Cl, нишадър) с натриева (NaOH) или калциева основа (Ca(OH)2). Процесът се ускорява при загряване:
NH4Cl + NaOH → NH3 + H2O + NaCl
При загряване на амонячна вода също може да се получи амоняк. Промишлено газът се получава чрез пряк синтез - от азот и водород. Катализатор на реакцията е желязото:
N2 + 3H2 ↔ 2NH3
При преработка на каменни въглища като отпаден продукт се получава амоняк. Така той се изхвърля във въздуха.
[редактиране] Приложение
Амоячната вода се използва в медицината. При загубване на съзнание на пострадалия се дава за много кратко време да вдишва през носа амоняк. При ухапване от насекоми местата се намазват с амонячна вода, която действа като противоотрова. В бита амонячната вода се употребява за пране на цветни тъкани, премахване на петна, избелване на найлони и коприна.
Амонякът се използва за получаване на азотна киселина, минерални торове, пластмаси, багрила, лекарства. Широко приложение намира в хладилната техника, медицината и др. Събира се в метални балони, боядисани в жълто.
[редактиране] При отравяне
При отравяне с амоняк се препоръчва чист въздух, вдишване на водна пара с прибавка на оцет, пиене на топло мляко, минерална вода. При поражение на кожата тя се измива с чиста вода и се поставят компреси от 5-процентов разтвор на оцет. Може да се използва и 5-процентов разтвор на лимонена киселина.