Латински език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Латински език |
||
---|---|---|
Говори се в: | ||
Район | ||
Общо говорещи: | ||
Класификация | Индоевропейски Италийски |
|
Официално положение | ||
Официален във: | Ватикана | |
Контролиран от: | Opus Fundatum Latinitas | |
Кодове на езика | ||
ISO 639-1 | la | |
ISO 639-2 | lat | |
ISO 639-3 | LTN | |
|
Латинският език (Lingua Latina) е индоевропейски език, използван в Древен Рим. След разпадането на империята дълго време се използва за международен език (Lingua Franca), както и в богослужението на католическата църква. В съвременността се използва за образуване на научни термини и е основа на терминологията в медицината и таксономията.
Съдържание |
[редактиране] История
Латинският първоначално е говорен в областта около Рим, наречена Лациум. Впоследствие придобова голямо значение като официалния език на Римската империя. Всички романски езици произлизат от латинския и много думи от латински произход се използват в други съвременни езици. В Западна Европа латинският запазва статуса си на лингва франка повече от хиляда години, докато не бива изместен от френския през XVIII век и английския в края на XX век. До днес църковният латински остава официалният език на Римокатолическата църква, което го прави и официалния държавен език на Ватикана. Латинският (заедно с гръцкия) още се използва за наименованията в научната класификация на биологичните видове.
[редактиране] Граматика
Латинският е синтетичен език: приставки се добавят към фиксирани корени за изразяване на род, число и падеж на прилагателните, съществителните и местоименията, което се нарича скланяне; а също и за изразяване на лице, число, време, залог, наклонение и "аспект" (свършен/несвършен вид) на глаголите, което се нарича спрягане. В латинския има пет именни склонения и четири глаголни спрежения.
Шестте падежа на съществителните имена са:
- именителен (nominativus)
- родителен (genitivus)
- дателен (dativus)
- винителен (accusativus)
- обстоятелствен (ablativus)
- звателен (vocativus)
Освен това някои съществителни имат и местен (локативен) падеж, използван за изразяване на място (обикновено изразявано чрез аблатив и употребата на предлог, например in - в), но тази особеност на индоевропейската езикова група е оцеляла у латинския само при имената на езера, градове и няколко подобни думи, включително думите къща, земя и околност.
[редактиране] Латински сентенции
Рим е първата република в историята на човешката цивилизация. Това полага началото на колективно управление и отстояване на разностранни интереси. Така се формира първият Сенат и възниква правото. Крилатите латински постулати и формулировки стават основен израз на мъдрост, етика и морал.
[редактиране] Вижте също
- Категория:Латински изрази
- Латински сентенции
- Простонароден латински език
[редактиране] Външни препратки
- Латинският език на Ethnologue
- Уикипедия на латински
- Българският сайт за латински език
- Проект Romulus Bulgaricus - библиотека с двупосочни текстове, латински и български на класически произведения
- Българският форум за класически езици - латински, старогръцки и старобългарски
Речници:
Латинско-английски речник и латинска граматика, University of Notre Dame
Латински цитати и фрази
Речник на юридическите латински фрази
Други:
Латински език, произход, история, граматика, речник, текстове и прочее
Corpus Scriptorum Latinorum - база от латински текстове и преводи
Проект Персей, ресурс за класически езици и литература
Ephemeris латински вестник онлайн
Латински речник и граматическа помощ
Nuntii Latini, седмични новини за света на класическия латински, Radio Finland
Memoria Press, редакторски публикации за ползата от изучаване на латински
Schola Latina Universalis, илюстриран латински учебник
Латинските фрази в обичайните употреби на английския език