Василий I Македонец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Василий I Македонец
византийски император
Василий I Македонец
Роден: ок.811
тема Македония, Византия
Починал: 29 август 886
Византия

Василий I Македонец (гръцки: Βασίλειος Α΄ο Μακεδών), е византийски император от 867 г. до 29 август 886 година.

Василий I e възприеман от византийците като един от най-великите им императори, основател на най-великолепната византийска династия - Македонската, и инициатор на ренесанса на византийското изкуство. Мнението на съвременните историци обаче е далеч не толкова ласкателно, тъй като реформите традиционно приписвани на него, са били всъщност започнати от неговия предшественик Михаил III, когото Василий убива.

[редактиране] От селянин до император

Етническия произход на Василий е източник на множество спекулации още от времето на неговото царуване. Според традицията, установена още по него време, Василий е предполагаема далечна издънка на арменски царски род. Родителите му са били най-вероятно арменски селяни, заселени, според обичайната византийска практика, в тема Македония - византийска административно-териториална единица, която по това време отговаряла на областа около Адрианопол (Одринска Тракия, дн. Турция).

Василий I
Василий I

Бъдещият император прекарва голяма част от детството си като пленник в България, където семейство му е отведено след пленяването им през 813 г. от хан Крум. Заедно с голяма част от преселеното население, Василий успява да избяга ок. 836 г. и да започне работа в Константинопол като дворцов чиновник при някой си Теофилица, който бил роднина на кесар Бардас, чичото на императора Михаил III.

Византийски солид с образите на Василий, неговия син Константин и втората му жена Евдокия Ингерина.
Византийски солид с образите на Василий, неговия син Константин и втората му жена Евдокия Ингерина.

[редактиране] Управление

През 867 година Василий I сваля от престола Михаил III и го убива. Така той поставя началото на Македонската династия, която ще управлява Византия през следващите 150 години.

Финансовата, административната система и армията на Византия са разстроени от лошото управление на Михаил III. Василий I се заел енергично да възстанови реда във всички области на държавното управление. Организира чистка сред чиновническия апарат. Систематизира византийското законодателство (издава кодекса "Прохирон" и подготвя кодекса "Епанагога").

Василий увеличава заплащането на войниците и разширява числеността на армията. Воюва с променлив успех с арабите, възвръща част от загубените от предшествениците му територии (Самосата, Лул, Мелитина и други.)

В търсене на съюзници за борба с арабите, търси сближение с германския император и папата. В съгласие с това през 867 година възстановява на престола на Константинополския патриарх Игнатий, привърженик на сближението с Рим.

Освен това по негово време са покръстении сърбите и хърватите. От византийски свещеници са покръстени и киевските владетели Асколд и Дир. Но не всички мисии за християнизация са успешни - хърватите по-късно се ориентират към папата, а русите се връщат към езичеството. Едва през 988 година те са покръстени отново по времето на Василий II Българоубиец.

Василий I умира при нещастен случай по време на лов през 886 година.


Василий I поставя началото на възход на Византия през следващите три века. На престола се възкачва синът му Лъв VI Философ.


Михаил III >>> Византийски император (86729 август 886) >>> Лъв VI Философ