Ми-40
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] История
През 1983 г. в конструкторското бюро “Мил” започва работа по боен хеликоптер, предназначен за транспортиране на десантно отделение и едновременно с това снабден с мощно ракетно-оръдейно въоръжение. Новият модел е обозначен като Ми-40. Машината е руски еквивалент на американския боен хеликоптер UH-60 “Black Howk”.
Първият проект на мащината е готов през 1984 г., но поради финансови трудности работата временно е прекратена. В същото време съветските военни правят поръчка за разработване на базата на Ми-40 на нов хеликоптер по схемата NOTAR (No Tail Rotor) - система без рулеви винт. КБ “Мил” се завръща отново към проекта Ми-40 през 1992 г., когато финансирането на програмата е възобновено.
[редактиране] Тактико-технически характеристики
Хеликоптерът Ми-40 е изпълнен по класическата едновинтова схема с рулеви винт. Повечето възли и системи са заимствани от модела Ми-28. Основната разлика е в конструкцията на фюзелажа.
В предната част на корпуса е разполжена кабината на екипажа. Товарната кабина, с вместимост 8 десантчици, се намира в центъра на корпуса, точно зад пилотската кабина.
Шасито е триопорно, прибиращо се по време на полет, с предно носово колело.
[редактиране] Виж още
Мил Ми-1 | Мил Ми-2 | Мил Ми-4 | Мил Ми-6 Мил Ми-8 | Мил Ми-9 | Мил Ми-10 | Мил Ми-12 | Мил Ми-14 | Мил Ми-17 | Мил Ми-24 | Мил Ми-26 | Мил Ми-28 | Мил Ми-28Н | Мил Ми-30 | Мил Ми-32 | Мил Ми-34 | Мил Ми-35 | Мил Ми-36 | Мил Ми-38 | Мил Ми-40 | Мил Ми-42 | Мил Ми-44 | Мил Ми-46 | Мил Ми-52 | Мил Ми-54 | Мил Ми-58 | Мил Ми-60 |