Баба (планина)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Баба.
Баба или Баба планина е планина, която се намира в югозападния дял на Република Македония, разположена на няколко километра западно от Битоля. Често се нарича и Пелистер, въпреки че това е само името на нейния най-висок връх. Със своите 436 кв. км тя е тринадесета, а според височината си (Пелистер, 2.601 м) - трета планина в Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Баба се намира между Пелагония на изток и Преспанската котловина на запад. Северната граница на Баба е Гявато (1.169 м), който я разделя с планината Бигла, както и с малката Цапарска котловина. На юг планината продължава в Гърция. През нейния южен дял се простира западната част на македоно-гръцката граница. Приблизително 65% от планинския масив на Баба се намира на територията на Република Македония, останалите 35% са на територията на Гърция.
[редактиране] Релеф
Баба е млада верижна планина. По своето тектонично състояние и състава на скалите Баба спада към геотектоничната група Западно-македонска зона. Масивът й е най-южният дял на Родопската планинска система с алпийски характер. Планинското било е голо, извито, неразчленено и има дължина от 25 км. Баба е разделена на много хребети. Главният започва на север с върха Въртешка, а на юг завършва на територията на Гърция.
Застъпени са и глациални релефни форми, които се датират от плейстоцена, когато на високите склонове на Баба са се намирали глетчери. От глациалните форми са застъпени циркусни и морени. Циркуси има на надморска височина над 2000 м, а два от тях са пълни с вода - Голямото и Малкото езеро, които от населението са наречени Пелистерски очи. Голямото езеро се намира на 2421 м н.в., с дължина 233 м, широчина 162 м и дълбочина 14.5 м. Малкото езеро се намира на 2280 м н.в. и е с размери - 79 м дължина, 68 м широчина и 2.6 м дълбочина. Техните басейни са оградени от морени. Друга релефна характеристика на Баба е Каменното море.
[редактиране] Най-високи върхове
В планината има 24 върха над 2000 метра н.в. Най-известни са:
- Пелистер (2.601 м) (Пелистер е трети най-голям връх в Република Македония, след Кораб и Титов връх)
- Илинден (2.542 м)
- Два гроба (2.514 м)
- Стив (2.468 м)
- Ветерница (2.420 м)
- Муза (2.351 м)
- Бояджиев връх (2.334 м)
- Широка (2.218 м)
- Грива (2.193 м)
- Кози Камен (2.182 м)
- Висока Чука (2.182 м)
- Бяла Вода (2.156) (во Грција)
- Скърково (2.140 м)
- Въртешка (2.010 м)
- Бабин зъб (1.850 м)
[редактиране] Флора и фауна
От растителните съобщества най-голямо пространство заемат иглолистните гори, които се срещат на 1174 ха. В планината растат ела, бор, бук, дъб и други растения. Фауната е представена от мечката (Ursus arctos), сърната (Capreolus capreolus), риса (Lynx Lynx), дивата коза (Rupicapra rupicapra), елена (Cervus elaphus), дивото прасе (Susscrofa), яребицата каменарка (Alectoris qraeca), златния орел (Aquila chrystaetos), скалолазката (Tichodroma muraria) и жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax pyrrchocorax). От рибите значимо е присъствието на ендемичната пелистерска пъстърва (Salmo trutta peristericus).
Освен тези животни се срещат и много други видове растения, гъби, членестоноги, риби, птици, бозайници и т.н., част от които са ендемични.
[редактиране] Климат и туризъм
Климатът на Баба е планински и като такъв е подходящ за планински туризъм. Туризмът започва да се развива между Първата световна и Втората световна война. Изградени са почивни станции, планински и спортни обекти, ски лифтове и писти.
[редактиране] Външни препратки
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |