Вътрешни болести

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вътрешни болести е медицинска спецалност, която се занимава с профилактиката, диагностиката, терапията и рехабилитацията при болести на дихателната система (Пулмология), на сърцето и кръвообращението (Кардиология), на храносмилателните органи (Гастроентерология), на бъбреците и отвеждащите пътища отделителната система (Нефрология), на кръвта и кръвообразуващите органи (Хематология), на кръвоносните съдове (Ангиология), на метаболизама и на жлезите с вътрешна секреция (Ендокринология), на имунната система (Имунология), на съединителната тъкан (Ревматология), на инфекциозните болести (Инфектология) и отравянията (Токсикология) както и на туморите (Онкология). Поради бързото развитие на подспециалностите на вътрешната медицина класическите интернисти (специалисти по вътрешни болести) се изместват от съответните специалисти.

[редактиране] Методи на издледване на вътрешните болести

  • Анамнеза
  • ЕКГ
  • Ултразвук
    • Доплерово изследване
    • Ехокардиография
    • Трансезофагеална ехокардиография
  • Ендоскопия
  • Лабораторни изследвания
  • Изследвания на костен мозък
  • Катетеризация на сърцето
  • Изследване на белодробната функция

и др.

Методите на изследване на специалността вътрешни болести показват през последните години тенденция да стават по-инвазивни (сравними с малки операции). Това важи най-много за специалностите Кардиология и Гастроентерология.