Добричка епопея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Добричката епопея е една от победите на Българската армия по време на Първата световна война. Сраженията при Добрич се водят след включването на Румъния във войната и началото на военните действия между България и Румъния на 1 септември 1916 година.

Съдържание

[редактиране] Ход на битката

На 4 септември 1916 година, след като предните части на румънската 19 дивизия се оттеглет от Добрич, градът е освободен от Осми приморски полк, който влиза в състава на т. нар. Варненски укрепен пункт, командван от генерал Тодор Кантарджиев. Варненските войски са подпомогнати от една бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия начело с генерал-майор Христо Попов. В града българските части се натъкват на много цивилни жертви, избити от румънските власти[1]. Открити са труповете на 53 избити граждани, много повече са отвлечени като заложници.

На 5 септември българските войски са принудени да водят отбранителни боеве за Добрич, тъй като срещу тях са изпратени многократно превъзхождащи ги руски, румънски и сръбски сили, които са задържани. През нощта пристигат подкрепления и за двете страни.

На 6 септември атакуващите руски вериги достигат само на 150-200 метра от позициите на варненските войски, но са контраатакувани и отблъснати с удар "на нож". За да подпомогнат варненските войски, части на 6-та дивизия (35-и Врачански полк) нападат левия фланг на настъпващите към Добрич руско-румънски войски и по този начин поемат част от вражеския удар. През нощта две дружини от 35-и полк и артилерийски части са прехвърлени край Добрич в позициите на варненските войски.

На 7 септември се разиграват най-критичните за отбраната на Добрич боеве. Въпреки очакването на българското командване, че решителното сражение ще се проведе в участъка на варненските войски, пред Добрич, руският командващ генерал А. Зайончковски насочва основния си удар си на запад, срещу бригадата от Шеста бдинска дивизия - отслабения 35-и Врачански полк, 36-и Козлодуйски полк, пионерна дружина и няколко батареи от 2 артилерийски полк. За кратко време 35-и полк, който е подложен на унищожителна атака, претърпява сериозни загуби. За да се облекчи положението на 35-и полк, разположеният край село Осман факъ 36-и полк, получава заповед да атакува във фланг настъпващата руска 61 дивизия, но на свой ред е подложен на изненадващ удар от страна на сърбо-хърватската доброволческа дивизия и е принуден да отстъпи, с което 35-и полк изпада в критична ситуация. Неминуемата загуба и отстъплението от току-що освободения Добрич е предотвратена от своевременната намеса на разположената на запад конница на генерал Иван Колев, която прави бърз и смел преход на югоизток от Кочмар. Без да дочака заповед от Щаба на армията генерал Колев насочва своята Първа конна дивизия срещу фланга на сръбските части, като оставя слабо прикритие срещу руската 3-а кавалерийска дивизия. В късния следобед на 7 септември край с. Голямо Чамурлий конната дивизия разгромява сърбо-хърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Това води до паника и сред руските части, разположени пред фронта на варненските войски, които също отстъпват на север.

[редактиране] Загуби

В бовете при Добрич от 1 до 7 септември 1916 година българските войски губят 1012 убити, безследно изчезнали и починали от раните си войници и подофицери и 31 офицери. Най-големи са българските загуби в последния и решителен ден на битката. На 7 септември са тежко ранени и по-късно почиват полковник Панайот Минков, командир на Осми Приморски полк и полковник Димитър Чолаков, командир на дружина в 35-и Врачански полк. Общият брой на ранените български войници и подофицери е 2274 души, а на офицерите - 50. От частите най-засегнат е 36-и козлудуйски полк, който дава 1354 жертви - убити и ранени военнослужещи.

По-голяма част от убитите български войници са погребани във Военното гробище-музей в Добрич.

[редактиране] Последици

Добричката епопея е съизмерима с онова, което българските войски правят при Тутракан. С българската победа в тези сражения са провалени плановете на румънското командване за настъпление в Североизточна България. В боевете край Добрич българските части ангажират превъзхождащи ги неприятелски сили, с което облекчават действията на Трета армия при Тутракан и Силистра и спомагат за бързото освобождаване на Южна Добруджа.

При Добрич българските войници за пръв път в новата история на България са принудени да се сражават срещу руски войски.

Епизоди от боевете край Добрич са описани от Йордан Йовков в разказа "Българка" и в сборника на Антон Страшимиров "Червени страници".

[редактиране] Бележки

  1. Недев, Никола. България в Световната война (1915-1918), София 2001, с. 82

[редактиране] Източници