Имунитет (право)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на имунитет.
Имунитетът (от лат. immunitas, в превод "освобождение, избавление от нещо") представлява процесуално- или материалноправна пречка за подвеждане на даден правен субект под наказателна, административна или гражданска отговорност.
Противниците на този институт смятат, че той си противоречи с идеята за правовата държава.
Съдържание |
[редактиране] Депутатски имунитет
В някои държави е забранено задържането или възбуждането на наказателно преследване срещу народни преставители с цел да им се осигури свобода и независимост при изпълнение на задачите им. Изключение понякога се допуска при заварени тежки престъпления. Имунитетът на народните представители в България се снема с разрешение на Народното събрание при престъпления от общ характер или при писмено съгласие на народния представител.
В България членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители. След първите промени в Конституцията през 2003 г. имунитетът на представителите на съдебната власт беше сведен до функционален наказателно- и гражданскоправен.
Президентът на Република България и вицепрезидентът също притежават имунитет. Той може да бъде снет от Конституционния съд при нарушение на Конституцията или държавна измяна.
Министрите не разполагат с подобна защита.
[редактиране] Дипломатически имунитет
Дипломатическите представителства и техният персонал на територията на чужди държави притежават съвкупност от привилегии и имунитети. Включва неприкосновеност на помещенията на дипломатическите представителства и жилищата на дипломатическите представители, на кореспонденцията, лична неприкосновеност, неподсъдност на местните съдилища, освобождаване от такси, данъци, мита и лични и обществени повинности. Основава се на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, Конвенцията за специалните мисии, Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Обединените нации и т.н. С особен статут се ползват някои представители в международни организации и в Европейския съюз, където те получават имунитет и от юрисдикцията на изпращатата държава - например в Съвета на министрите на Съвета на Европа и депутатите в Европейския парламент на Европейския съюз.
Преобладаващото мнение е, че имунитетът е вид привилегия с правопрепятстващо действие относно: наказателната отговорност (материален) и нейното реализириране (процесуален).
[редактиране] Феодален имунитет
През Средните векове феодалите имали право да изпълняват във владенията си някои държавни функции (съдебни, събиране на налози, полицейски надзор) без намеса на централната власт и същевременно да бъдат освобождавани от редица данъци и плащания. Имунитетът спомага за закрепостяване на селяните.
[редактиране] Държавен имунитет
Съгласно доктрината за държавния имунитет такъв може да притежава и държавата.
[редактиране] Вижте също
- екстериториалност (вънземство)