Панарет Пловдивски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панарет Пловдивски български духовник |
|
Роден: | 1805 Пътеле, днес Гърция |
---|---|
Починал: | 26 ноември 1883 Пловдив, днес България |
Панарет Пловдивски е виден български православен духовник от Възраждането, епископ на Пловдивска епархия.
[редактиране] Биография
Панарет Пловдивски е роден като Петър Иванов Мишайков в село Пътеле, Южна Македония (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) в 1805 година. Учи в гръцка гимназия в Битоля и Атина, а след това в историко-филологическия факултет на Атинския университет. Между 1843 и 1844 година преподава в гимназията в Битоля, а след това приема духовен сан и постъпва при янинския митрополит. Издига се в църковната йерархия и в 1851 година е назначен за митрополит в Ксанти (Скеча).
След 10 години, в 1861, в разгара на българо-гръцката църковна разпра, Цариградската патриаршия го назначава за митрополит в Пловдив. Първоначално Панарет е лошо приет от българското население в града, но през 1868 година се отмята от патриаршията и прегръща българската църковна кауза. В началото на 1872 година заедно с Иларион Ловчански и Иларион Макариополски е заточен от османските власти в Измит (Никомидия), но след по-малко от месец под натиска на цариградската българска колония заточениците са освободени. В същата година Панарет е избран за пловдивски екзархийски епископ и член на Светия Синод на новоучредената Българска екзархия.
Умира в Пловдив в 1883 година.
Панарет Пловдивски е по-голям брат на видния български лекар и общественик Константин Мишайков.
[редактиране] Източници
- Енциклопедия България. Том 5, Издателство на БАН, София, 1986.