Кримска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия

93-ти Шотландски полк посреща Руската кавалерия, „Битката при Балаклава“, 1854 година. Худ. Робърт Гиб
93-ти Шотландски полк посреща Руската кавалерия, „Битката при Балаклава“, 1854 година. Худ. Робърт Гиб

Кримската война (18531856) е започната от Русия през 1853 г. като руско-турска война за господство в Близкия изток.

[редактиране] Причини за конфликта

От страна на Англия главна роля играе съперничеството с Русия в Източния въпрос; Наполеон III, съзнавайки нетрайността на своята власт, създадена с преврата на 2 декември 1851 година, иска да отвлече вниманието на французите и в същото време да удовлетвори чувството на лична неприязън към руския цар Николай I.

Към средата на 19 век Англия и Франция изместват Русия от близкоизточните пазари и поставят Турция под свое влияние. Императорът Николай I не успява да се договори с Англия за разделяне на сферите на влияние в Близкия Изток и затова прибягва към директен натиск върху Турция, за да запази своите икономически интереси на Черно море и да укрепи влиянието си на Балканския полуостров. Англия и Франция, от своя страна, способстват за изострянето на конфликта, разчитайки на откъсването на Крим и Кавказ от Русия.

Като непосредствен повод за война се взима спорът за контрола над светите места в Йерусалим. Когато през май 1853 година Портата отговаря с отказ на искането на руския посланик, княз Александър Меншиков, за признаване правата на гръцката църква относително светите места, а също за привилегиите на православните християни в Турция, император Николай I заповядва на руските войски (80 хил.) да завземат васалните на султана дунавски княжевства Молдова и Влашко "като залог, докато Турция не удовлетвори справедливите искания на Русия". На 21 юни (3 юли) руските войски влизат в дунавските княжества.

[редактиране] Ход

Кримската война завършва с Парижкия мирен договор от 1856 г.

Военната и икономическата изостаналост на Русия са причина за поражението й. Във войната участва български доброволчески отряд (около 4000 души).

Във Варна по време на войната е имало база на британската армия, включително и голям лазарет. Много британски войници починали от холера и били погребани край село Аджемлер (днес Аксаково) в гробища, наречени “Латин мезар”. След Освобождението преселниците българи извадили надгробните камъни и превърнали мястото в ниви [1].


Руско-турски войни
17 век • Руско-турска война (1676-1681) • Руско-турска война (1686-1700)
18 век • Руско-турска война (1710-1713) • Руско-турска война (1735-1739) • Руско-турска война (1768-1774) • Руско-турска война (1787-1792)
19 векРуско-турска война (1806-1812)Руско-турска война (1828-1829)Кримска война (1853-1856)Руско-турска война (1877-1878)
20 векПърва световна война (1914-1917)