Българо-турска конвенция (1915)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Поправката на границата според Българо-турската конвенция
Поправката на границата според Българо-турската конвенция

Българо-турската конвенция или Софийската конвенция е договор, подписан на 24 август / 6 септември 1915 година в София между България и Османската империя, който урежда териториалните въпроси между двете страни. Българо-турските преговори се провеждат под контрола на Германия и конвенцията е подписана в същия ден, в който са подписани и Българо-германският договор, Тайната българо-германска спогодба и Военната конвенция - документите, които оформят влизането на България на страната на Централните сили в Първата световна война.

[редактиране] Клаузи

Според Софийската конвенция България получава територия от 2 588 квадратни клометра по десния бряг на река Марица, включително гарата на Одрин Караагач и град Димотика (днес Дидимотихо, Гърция), както и една ивица по левия бряг на реката в дълбочина от 2 километра. Така страната получава пълен контрол върху линията Свиленград - Дедеагач, част от която дотогава минава през османска територия, а Марица се превръща в изцяло българска река. Турция получава правото 5 години безплатно да осъществява по линията всичките си необходими превози, а също така и еднакви права с България по отношение на корабоплаването по река Марица.

След подписването на конвенцията България постига най-голямото си териториално разширение в новата си история - 114 425 квадратни километра.

[редактиране] Последици

Промени на българските граници вследствие на Първата световна война
Промени на българските граници вследствие на Първата световна война

Договорът не удовлетворява нито България, нито Османската империя. България претендира за фиксираната от Лондонския договор граница в Източна Тракия по линията Мидия - Енос, а Османската империя не желае да прави никакви териториални отстъпки и е принудена под натиск от страна на Германия и от тежкото положение на Дарданелския фронт през 1915 година.

По-голямата част от отстъпената на България територия е загубена в полза на Гърция по Ньойския договор, оформил излизането на страната от войната, но малка част в южните склонове на Сакар със селата Армутлар, Виран теке, Димитрикьой, Евджилер, Каиккьой, Кара Хадър, Киречлик, Левка, Михалич, Мустраклии, Пашакьой, Пашакьой, Татаркьой, Фикел, Хаскьой и Юскюдар е запазена и така може да се разглежда като единствената териториална придобивка на България от Първата световна война.