Садово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Садово е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област и е в близост до град Пловдив. Градът е административен център на община Садово.
Садово | |
---|---|
![]() 42° 8' N, 24° 56' E |
|
Данни | |
Област: | Пловдив |
Население: | 2 539 |
Надм. височина: | ? м |
Пощ. код: | 4122 |
Тел. код: | 03118 |
МПС код: | РВ |
Кмет | |
Марин Йосифов | |
Адрес на общината | |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е в близост до р. Марица, на 18 km източно от Пловдив. През Садово преминава магистралната железопътна линия към Хасково и Свиленград. В станция Садово е измерена най-високата абсолютна температура (+45,2 С) в България през 1916 г.
[редактиране] История
Старото име (до 1881 г. ) е Чешнегир махала.
[редактиране] Религии
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Научни и образователни институции
Институт по растителни генетични ресурси "Константин Малков" (основан през 1902 г.) Национален център по интродукция и съхранение на растителни генетични ресурси. Тук се намира Националната семенна генбанка, в която се съхраняват над 60 000 образци от местни и интродуцирани растения. Институтът е част от международната система за генетични ресурси.
Селскостопанска гимназия (основана през 1883 г.) Една от най-старите професионални гимназии в България, поставила началото на земеделското образование.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
Вацлав Стрибрни (1853-1933) - известен ботаник с чешки произход, работил в Земеделското училище на Садово по покана на българското правителство (през 1883). Има съществен принос в изучаването на българската флора и много ендемични видове са наречени на негово име. Той е и човекът, който е въвел ягодите като земеделска култура в България.
Константин Малков (1873-1908) - агроном, основател на Института по растителни генетични ресурси (през 1902 г. - Земеделска опитна станция) и основоположник на опитното дело в България, на опазването на местните растителни ресурси и на интродукцията на нови култури. Особено ценни са проучванията му върху болестите при растенията. Погребан е в двора на института, на мястото на опитното му поле.