Тодор Дочев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Георгиев Дочев е роден в Стара Загора през 1882 г. Още съвсем млад се включва в революционните борби на македонските българи, явно повлиян от множеството свои съграждани, които по това време вече се сражават с турците за свободата на Македония.
През 1904 г. е четник в Крушовско в четата на Петър Юруков. През 1905 е четник при войводата Иван Наумов – Алябака. През месец октомври 1905, докато се намира в с. Мартулци, Велешко е предаден от сърбомани и е арестуван от турците. Тодор обаче запазва самообладание и успява да избяга. След това се завръща в с. Мартулци, издирва предателя и го екзекутира.
През 1906 велешкият войвода подпоручик Панчо Константинов привлича в четата си редица опитни и по-образовани четници, за да се даде отпор на сръбските чети, които след Илинденското въстание са много активни във Велешко. Тодор Дочев отива във Велешката чета и се нея обикаля Велешкия революционен район. Заздравяват се позициите в редица села, в които сръбската пропаганда и сърбоманство са успели да намерят почва. Четата наказва няколко шпиони сърбомани, които са в услуга на сръбските чети.
Тодор Дочев участва в сражението на 18 април 1906 в манастира “Св. Иван” при с. Ветково, Велешко. Четите на войводите Боби Стойчев и Панчо Константинов са обградени от 3000 души турски аскер в манастира. Сражението продължава през целия ден и положението на обсадените чети става критично. Войводите решават с настъпването на мрака да пробият обсадата с атака. Сформирана е ударна група, която под ръководството на Тодор Дочев да атакува турските редици, да пробие обръча, за да се измъкнат двете чети. Точно в 21 часа групата на Тодор Дочев атакува с бомби и викове “Ура” и предизвиква паника в редиците на неприятеля. При настъпилата суматоха започва престрелка между самите турци и двете чети успяват да се измъкнат невредими от обсадата.
На 25 юни 1906 г. четата на подпоручик Панчо Константинов води сражение в местността “Куртов камък” със сръбски чети. В сражението загива войводата Константинов. За велешки войвода е избран натрупалият вече значителен боен опит Тодор Дочев.
Тодор Дочев взема участие и в битката при “Ножот” на 14 юли 1907, заедно с четите на Михаил Чаков и Цвятко Попадийски.
През есента на 1907 Тодор Дочев вече е войвода на чета от 13 души и действа из Корещата, Костурския революционен окръг.
След Хуриета през юли 1908 е арестуван заедно с други четници и осъден да излежава присъдата си в Прилепския затвор.
През 1909 получава амнистия, но дни преди да бъде освободен е отровен от турците.