Димо Казасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димо Казасов
български политик
Роден: 17 септември 1886
Трявна, България
Починал: 28 юли 1980
София, България

Димо Тотев Казасов е български политик и журналист, първоначално от Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), по-късно в няколко други организации. Той влиза в правителствата, сформирани след Деветоюнския и Деветосептемврийския преврат.

Димо Казасов е народен представител в XVIII (1919-1920), XXI (1923-1927) и XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание и в VI Велико Народно събрание (1946-1949).

[редактиране] Биография

Димо Казасов е роден в Трявна на 17 септември (5 септември стар стил) 1886 и завършва гимназия в Русе. От 1907 до 1910 е учител, а след това влиза в ръководството на Българския учителски съюз. Той учи литература и завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1918).

Казасов става член на БРСДП през 1902, а от 1919 участва в нейното централно ръководство. Той е председател на стачния комитет по време на голямата Транспортна стачка от 1919-1920, насилствено прекратена от правителството на Александър Стамболийски.

След Деветоюнския преврат от 1923 Димо Казасов е министър на железниците, пощите и телеграфите (1923-1924) в правителството на Александър Цанков от квотата на БРСДП (ш.с.). От 1924 до 1928 е председател на Съюза на българските журналисти. През 1926 е изключен от БРСДП (ш.с.) и създава нова партия - Социалдемократическа федерация. През 1927 я напуска и се включва в новосъздадения кръг „Звено“. Той остава там до 1934, когато се присъединява за известно време към Народното социално движение, оглавявано от Александър Цанков. От 1935 до 1936 е посланик в Югославия.

През 1943 Димо Казасов се включва в Отечествения фронт и след Деветосептемврийския преврат през 1944 става министър на пропагандата. Той остава в правителството до 1947 и заема различни други длъжности до 1953, след което се оттегля от обществения живот и публикува няколко мемоарни книги.

[редактиране] Библиография

  • Двете учителски организации, техните теории, практика и актив“ (1915)
  • В тъмнините на заговора“ (1925)
  • Без път и без идеи“ (1926)
  • В отечеството на Мусолини“ (1933)
  • Проблемът на политическия вожд“ (1933)
  • Една историческа дата - 9 юни 1923 г.“ (1933)
  • Звено без грим“ (1936)
  • Днешна Югославия“ (1938)
  • Кризата в Югославия“ (1939)
  • Борбата за Средиземно море“ (1939)
  • Конституцията на НР България“ (1949)
  • Бурни години 1918-1944“ (1949)
  • Империализмът в Близкия и Среден изток“ (1950)
  • София. Пътеводител“ (1962)
  • Трявна“ (1962)
  • Русе. Исторически очерк“ (1964)
  • България. Пътеводител“ (1968)
  • Видяно и преживяно 1891-1944“ (1969)
  • Следи от минали дни“ (1971)
  • Срещи, случки, размисъл“ (1971)
  • Някогашните наши градове“ (1975)
  • Преживелици“ (1979)
  • Искри от бурни години“ (1987; избрани произведения)

[редактиране] Източници

Недялко Атанасов >>> министър на железниците, пощите и телеграфите
(9 юни 192320 февруари 1924)
>>> Янаки Моллов
--- >>> министър на пропагандата1 (9 септември 194411 декември 1947) >>> ---

1: от 10 септември 1945 - министър на информацията и изкуствата

На други езици