Сабеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сабеите (на латински: sabaei) са древен народ, населявал югозападната част на Арабския полуостров, земите на днешен Йемен.

В асирийските анали сабеите се споменават към 730 г. пр.н.е. В старозаветната литература са споменавани основно като търговци на тамян.

Древните гърци също познават сабеите като търговци на тамян и миро. Страбон даже споменава веднъж и столицата им Мариб. В представите на римляните сабеите минават за най-заможния народ в Арабия.

Характерно за сабеите е, че обожествяват небесните тела. Коранът ги причислява към т.нар. народи на Писанието, тоест те са третирани по еднакъв начин с юдеите и християните.