Радомир (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се отнася за Радомир, град в Област Перник. За други значения вижте Радомир.

Радомир е град в Западна България. Той се намира в област Перник и е в близост до градовете Темелково и Перник. Градът е втори по големина в областта след Перник и е административен център на община Радомир.

Радомир (град)
Герб на Радомир (град) Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Перник
Население: 16 480
Надм. височина: 664 м
Пощ. код: 2400
Тел. код: 0777
МПС код: РК
Кмет
Златко Георгиев
Адрес на общинската администрация
пл. "Свобода" 20
тел.: 0777/82490
сайт: www.radomir.bg

Съдържание

[редактиране] География

Град Радомир е разположен в Радомирската котловина, в подножието на планината Голо бърдо. Той е единствения град в България, на територията на който има водопад, известен с името Бучалото.

[редактиране] История

Радомир е средновековен град, изграден над праисторическо, антично селище и некропол. Населението е с будно национално съзнание. Първото килийно училище в общината се открива през 1826 г. в с. Радибош. В гр. Радомир учебното дело датира от 1868 г.

В Руско-турската война от 18771878 г. вземат участие 25 опълченци от Радомирско. Последен знаменосец на Самарското знаме е Никола Корчев, родом от с. Долна Диканя, Радомирско. След освобождението знамето е донесено в гр. Радомир от установилата се тук Трета опълченска дружина и се съхранява в радомирските казарми до 1882 г.

През първите десетилетия на 20 век един от основните поминъци на местното население е бозаджийският занаят. Затова в цяла България е известна шеговитата приказка, че на радомирци лявата ръка е по-дълга от дясната, разтеглила се от носенето на големите дървени кофи, пълни с боза.

През 1918 г. гр. Радомир става център на Войнишкото въстание. От тук на 27 септември 1918 г. България за първи път е провъзгласена за република.

[редактиране] Религии

Изглед от центъра на града
Изглед от центъра на града

За град Радомир е характерно православието. Религията почти винаги е играла ключова роля както в битието на радомирци така и в духовното им израстване. Първите училища в Радомир са създадени от хора, отдали се на богослужението. Една от видните личности по онова време (късното средновековие) е Архимандрит Зиновий, който е развивал своята будна дейност в този район.

В историята на малкия град не са се запазили много имена на свещенници и духовници но факт е, че Радомирската котловина е била защитавана в християнския дух и след падането на България под османско владичество в края на XIV век. През 1418 г. в околностите на Радомир избухва вълна от недоволство срещу тежките данъци наложени от османските управници. По това време населението не е надхърляло 6-7 хиляди души в цялата котловина но то е давало добри занаятчийски продукти. Местните хора са били предимно земеделци и животновъди, но редом с тях е вървял и занаятът. Много известни са били така наречените "кацари", които са произвеждали бъчви известни чак до Беломорието. В с. Дрен е имало дърворезбари несравними по майсторство. Недоволството на хората прераства във въоръжен бунт, който в началото има известен успех. Разгневени от дързостта на бунтовниците османските управници бързо се справят с шепата хора и почти целият район е изселен (някои са продадени в робство, някои заточени далеч от родните им места), като кръвопролития не имало. Да не забравяме, че все пак част от българите са били със специален статут в тогавашната османска държава, която все още не е империя (империята се основава след падането на Константинопол през 1453 г.) В този период са построени и джамия и турска баня за населението, което е било докарано, предимно цигани, гагаузи и арнаути от равнините на Предбалкана. За съжаление от джамията не е останало нищо, но банята може да се види и днес в окаяното си състояние до Началното училище "Архимандрит Зиновий". Интересното в по-късните пероди е това, че нито една от българските църкви не е разрушена а даже напротив построени са нови. Двете религии - християнството и исляма съжителстват доста време чак до Освобождението. Нагледен пример е благородният Муса бей в днешното село Гълъбник, който е раздал земите си на бедни българи, и Териш ага собственик на всеизвестния хан "Тъмни клисури" на разклона за с. Углярци, който пък е подслонявал без пари бедните. Около 50-60 години след малкия бунт част от хората почват да се завръщат и възраждат българския бит и култура, който е жив и до днес.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Централният площад „Свобода“ в Радомир
Централният площад „Свобода“ в Радомир

Днес гр. Радомир е съвременен град със свой облик, стопанска инфраструктура, природни забележителности и културни институти. На територията му работят фирми на тежкото машиностроене и химичната промишленост.

[редактиране] Обществени институции

В община Радомир има 13 учебни заведения, 3 детски градини, 25 читалища, 1 младежки дом, три музейни експозиции Град Радомир с неговите предприятия от леката и най-вече тежката промишленост е част от Софиийско-Пернишко-Радомирският комплекс,който осигурява над 20% от промишлената продукция на страната.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Природни забележителности

  • Природен резерват „Острица“. Намира се в централната част на планината Голо бърдо. Обявен е първоначално като Народен парк на 7 октомври 1943 г. През 1961 г. е прекатегоризиран в резерват. Заема площ от 1346 дка. и буферна зона от 1281 дка. В резервата е регистрирано изключително голямо разнообразие от растителни видове — 362 вида и под вида, отнасящи се към 212 рода и 56 семейства. Това представлява 12% от видовото богатство на България, 27% от родовете и 43% от всички семейства на нашата флора. Дърветата и храстите са 36 вида, а тревистите растения — 316. Тук се намират ендемити — растения, чието разпространение е ограничено, и реликти — растения, които са запазени само на изолирани места. В тази естествена ботаническа градина на първо място е поставено урумовото лале. Следват го българското карамфилче, метличините, сръбското звънче, кримското омайниче, орхидеите и други.
  • Природна забележителност „Янковец“ - Вековна дъбова гора край село Кленовик, община Радомир с площ от 22 дка. Заповед №3039 от 3.10.1974г. на МГОПС. В тази природна забележителност е включено находище на див божур.
  • Природна забележителност „група вековни дървета“ — това са два цера, намиращи се в м. „Градището“ на с. Чуковец. Обявена е с заповед № 1126 от 8.12.1981 г. на КОПС. С тази заповед са обявени за забележителности и 4 зимни дъба в м. „Св. Димитър“ край същото село.
  • Водопад „Бучалото“ - намира се в североизточната разширена централна част на града. Естественият водопад е с височина 10 – 12 м. Отбелязан е като природна забележителност в пътеписи на Константин Иречек и Иван Вазов.

[редактиране] Архитектурни забележителности

Сградата на общината в Радомир
Сградата на общината в Радомир
  • Архитектурен ансамбъл по северния, южния и източния фронт на централната градска част на гр. Радомир. Сградите са строени през 18-19 век.
  • Стойова къща. Строена за жилищни нужди през 17 век. Сградата е от редките представители на възрожденската архитектура за този край. В нея е изградена етнографска експозиция „Традиционно народно облекло и тъкани от Радомирско.
  • Църква „Св.в.м. Димитрий“, строена през 1863 г.
  • Комплекс късносредновековна църква „Св. Петка“ и килийно училище с. Радибош.

Църквата е построена в уютна долина на югозападните склонове на Черна гора. Тя има богата история. Била е под закрилата на Рилския манастир и негови монаси често са навестявали този край. В края на 16 век в църквата е донесена една от първите старопечатни книги, печатана във Венеция през 1538 година от Божидар Вукович. Към нея са били позвързани 16 страници от 15 век, дело на книжовника Владислав Граматик.Книгата и ръкописните листи се съхраняват в Националния исторически музей. Въз основа на архитектурните данни и стиловите особености на стенописите, старата част от църквата се отнася към края на 16 век. През 1847 година църквата е разширена на запад и следващите години е изографисана от самоковския художник Никола Образописов. /Това е същата година, в която самоковския художник Захари Зограф зографисва църквата на Троянския манастир/ Иконостасът е дело на Младен Богоин от Радибош. През 1826 година при църквата се открива първото в Радомирско килийно училище. Учителят е мирянин - Раде Вилаетски от с. Върба. Към средата на века в храма е свещенодействал поп Михаил, които заедно със свещениците след него са били и учители. Училището е функционирало до 1965 година. През 80-те години на 20 век е реставрирано. Изградена е малка експозиция за историяна на църквата, училището и родовете в селото. Архитектурният комплекс е обект на културен туризъм.

  • Средновековна църква „Св. Богородица“ с. Прибой. Стенописите на църквата са един от големите паметници на късно средновековната монументална живопис.
  • Средновековна църква „Св. Никола“ с. Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно-плановото решение строежа на църквата се отнася към 16-17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски зографи.

[редактиране] Музеи

  • Музей „Войнишко въстание“, пазещ реликви от възстанието през 1918 г., когато град Радомир е обявен за самостоятелна република. Ден по-късно той отново е град в Царство България.

[редактиране] Редовни събития

Всяка година на 26 октомври се празнува Димитровден - денят на град Радомир.

[редактиране] Външни препратки

На други езици