Констанс II

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Констанс II
византийски император
Констанс II
Роден: 7 ноември 630
Константинопол
Починал: 15 септември 668
Константинопол

Констанс II (гр. Κώνστας Β', Kōnstas II, 7 ноември 630-15 септември 668) - византийски император през 641-668 година, син на Константин III, внук на Ираклий.

[редактиране] Управление

Идва на власт след отстраняването на мащехата си Мартина и брат си Хераклеон. Води активна, но не много удачна, външна политика. През 654 година флотът на Констант е разгромен от арабите край бреговете на Ликия. През 663 година се опитва да завладее Италия, но понася тежко поражение, загубва в битката с Гримуалд 20 000 души. Обаче удържа за себе си Сицилия. Пренася резиденцията си в Сиракуза, където пренася произведения на изкуството, превзети от Рим. Заради извършените братоубийства, увеличаването на данъците, привързаността към монотелизма е недолюбван от народа. А неуспехите във външната политика окончателно сриват популярността му. Убит от заговорници по време на къпане.


Константин III >>> Византийски император (641668) >>> Константин IV Погонат