Зала „България“
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зала „България“ е концертна зала в София. Част е от комплекс, включващ камерна зала, хотел и ресторант.
За построяването на залата е обявен конкурс, който е спечелен от проект на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Строежът започва през 1935 и завършва на 9 октомври 1937, като откриването й е отбелязано с концерт на Академичния симфоничен оркестър. Залата има 1470 седящи места разположени в партерна част, два балкона и ложи. Монтиран е и голям концертен орган.
При бомбардировка на 24 май 1944 по време на Втората световна война залата е разрушена заедно с органа и двата рояла. Възстановена е през 1949 след което там концертрира Царският Военен симфоничен оркестър.
В момента в залата концертрират Софийската филхармония и Оркестъра на Класик ФМ радио.
[редактиране] Органът
Първият орган в залата, монтиран през 1937, е на франкфуртската фирма „Sauer“. Разполагал е с 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби. Органът е бил с романтично звучене и електропневматична трактура. На 24 май 1944 е напълно разрушен при бомбардировка.
През 1974 е монтиран новият орган на фирмата „Schuke“, Потсдам, разполагащ с 3 мануала, 55 регистъра, механична трактура и 8 Setzer комбинации - най-големият в България. Спецификата на регистрите и механичната му трактура позволяват достигане до автентичното звучене при изпълнение както на барокова, така и на по-късна музика. Инструментът разполага с швелери за регистрите на един от мануалите (швелверк) и с валце, позволяващо на органиста сам с крак да включва постепенно регистрите (крешендо и декрешендо).
[редактиране] Диспозиция
I мануал (Хауптверк) |
II мануал (Швелверк) |
III мануал (Позитив) |
Педал |
Копули:
|
Копули:
|
|
Копули:
|