Анастас Бендерев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анастас Бендерев
български военен деец
Роден: 25 март 1859
Горна Оряховица, днес България
Починал: 17 ноември 1946
София, България

Анастас Георгиев Бендерев е български военен деец и руски офицер (генерал-лейтенант).

Съдържание

[редактиране] Биография

Анастас Бендерев е роден на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Баща му Тодор Недев е търговец, подпомага четата на Никола Филиповски, който на 29 юли 1856[1] повежда въстание срещу османския поробител. След предателство турците разбиват въстанците и той е принуден да избяга във Влашко, където работи около Галац и Бендер от където вероятно произлиза фамилията му. Майката - Тодора Димова е от богат род и има възможност да посещава гръцко училище. Братът на Бендерев - Никола е член на Окръжния комитет на Първи революционен окръг.

Бендерев завърпва класното училище в Горна Оряховица след което продължава в Априловската гимназия в Габрово.

[редактиране] Априлско въстание (1876)

По време на подготовката на Априлското въстание (1876) е член на Горнооряховския революционен комитет в Първи революционен окръг (Търновски) и заедно с Георги Измирлиев (Македончето) и Иван Семерджиев обикаля околните села за да организират народа. Също така служи за връзка между градския и окръжния комитет.[2]

На 26 април е арестуван Георги Измирлиев и Бендерев е принуден да бяга. Укрива се последователно в Арбанаси, през Лясковец и Долна Оряховица и Свищов, а от там през Дунава преминава във Влашко.

Два месеца по-късно заминава за Кладово, като доброволец в 4-та българска доброволческа чета на Тодор Велков. След разбиването на четата е изпратен в град Николаев в Русия, където учи в гимназията.

[редактиране] Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българскаta война (1885) ротмистър Бендерев е назначен за командващ десния фланг (от височината Леща до шосето Драгоман-София) на Сливнишката позиция, като отрядът му се състои от 7 дружини и 2 батареи.[3] На 5 ноевмри (17 ноември нов стил) Бендерев с командваната от него войска се притичва на помощ на войските на капитан Кръстьо Бахчеванов и с удар на нож овладява връх Мека Црев.[4]

За атаката най-красноречиво говори сръбският капитан Нешич:[5]

Видях и доста дълго гледах това събитие, което наистина ме потресе, когато видях безогледното налитане на българите и разстроеното и безредно отстъпление на нашите разбити части... буйният и безогледен налет наистина ни изглеждаше нещо непознато.

Със своите умения на добър военен стратег, той допринася много за успеха на десния фланг на Сливнишката позиция, след който успех започва контранастъплението на българската армия, което решава изхода от войната.

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ III степен
  • Руски орден „Св. Анна“ I степен с мечове
  • Руски орден „Св. Станислав“ I степен с мечове
  • Руски орден „Св. Владимир“ II и III степен с мечове

[редактиране] Бележки

  1. Гацов, Н. и колектив Кратка военна история на България (681-1945), София, 1977, Военно издателство, стр. 132
  2. Шалаверова, М. Бендерев — интересна, противоречива личност, Антени, #35, 1977, л. 47
  3. Пейчев, А. и др. 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 205 и 206
  4. Гацов, Н. и колектив Кратка военна история на България (681-1945), София, 1977, Военно издателство, стр. 206
  5. Венедиков, И. История на Сръбско-Българската война (1885 г.), София, 1910, стр. 391

[редактиране] Източници

  • Русева, М. 60 години без генерал-лейтенант Анастас Бендерев, Военноисторически сборник, бр 3, 2006, ISSN 0204–4080