Национално знаме на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Национално знаме на България
Национално знаме на България

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

Съдържание

[редактиране] Форма, цветове и размери

Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България

Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България

  • Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
  • Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
  • Цветове:
    • бял - със степен на белота не по-малка от 80%,
    • зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил
    • червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.

Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

За изобразяване на знамето близки цветове в 16-код са: за бялото - #FFFFFF; за зеленото - #00966E; за червеното - #D62612.

[редактиране] Знаме на Българската армия

Българско бойно знаме
Българско бойно знаме
Бойно знаме на Седма рилска дивизия
Бойно знаме на Седма рилска дивизия

Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120 х 120 см, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, с ресни по трите страни. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали "БА" (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 см и диаметър 4 см, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти.

[редактиране] Военноморско знаме

Военноморският флаг на Република България е с размери 90 х 60 см и с цветовете на националното знаме - бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 см и не по-малко, зелена и червена - по 12 см. В горният ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на президента на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи.

[редактиране] Гюйс

Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби, като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно, кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през 1898 г. в Санкт Петербург "Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави". За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски "Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави", издаден през 1912 г.. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен андреевски кръст. Безспорно българският гюйс е копиран от руския. При сравнение между двата става ясно, че единствените разлики са в цветовете.

[редактиране] История

[редактиране] Първо и Второ българско царство

Знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Първи данни за българско знаме имаме от времето на Първата българска държава, според които прабългарите използвали за знаме конска опашка. След покръстването на България у нас започват да се използват знамена подобни на византийските. Няма точни данни за български флаг от времето на Втората българска държава. По времето на османското владичество хайдутите и войводите често използват зелени знамена с изобразен златен лъв и различни надписи, често „Свобода или смърт“.

[редактиране] През Възраждането

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК - подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески баталион в Сръбско-турската война от 1876. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло.

Самарското знаме - основното знаме на Българското опълчение носи трите панславянски цвята - червен, бял и син.

Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, което става прототип за националното знаме на България
Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, което става прототип за националното знаме на България

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов Стилияна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война - второто, известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно с лъв и надпис БЪЛГАРИЯ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.

[редактиране] След Освобождението

След Освобождението първата българска конституция, приета на 16 април 1879 в член 23 определя, че "Българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално"

През 1947 към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна Република България, който остава до 27 ноември 1990. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант.

[редактиране] Използване

Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.

Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

[редактиране] Галерия с чужди знамена, наподобяващи българското национално знаме

[редактиране] Допълнителна литература

  • Иванов, Иван (1998). „Български бойни знамена и флагове“. София: Св. Георги Победоносец.
  • Иванов, Иван (2004). „Символите на България: герб, знаме, химн“. ИК "Петър Берон". ISBN 978-954-402-072-9.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки


Национални знамена на държавите в Европа

Национално знаме на: Австрия | Азербайджан | Албания | Андора | Армения | Беларус | Белгия | Босна и Херцеговина | България | Ватикан | Германия | Грузия | Гърция | Дания | Естония | Испания | Република Ирландия | Исландия | Италия | Кипър | Латвия | Литва | Лихтенщайн | Люксембург | Република Македония | Малта | Молдова | Монако | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | Румъния | Русия | Сан Марино | Сърбия | Словакия | Словения | Турция | Украйна | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Хърватска | Черна гора | Чехия | Швейцария | Швеция