Марк Теренций Варон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Марк Теренций Варон (116 пр.н.е.27 пр.н.е.), наричан още Варон Реатински[1], за да бъде различаван от своя съвременник Варон Атацински, е римски учен и писател, когото римляните наричали "най-начетеният от всички римляни".

Съдържание

[редактиране] Биография

Варон е роден в Реате (дн. град Риети) в семейство от конническото съсловие.

Учи при римския филолог Луций Елий Стилон и по-късно в Атина при философа от Академията Антиох от Аскалон. По отношение на политиката той подкрепя Помпей, достигайки длъжност претор, след като е народен трибун, квестор и курулен едил.[2] Той избягва наказанията за участието му в гражданската война на губещата страна чрез две амнистии, отпуснати му от Юлий Цезар преди и след Битката при Фарсал. Той е бил vigintiviratus (член от двадесетчленната комисия, назначена от Цезар да раздели земите на Капуа и Кампания между войниците (59 пр.н.е.). По-късно Цезар го назначил да надзирава публичната библиотека на Рим през 47 пр.н.е., но след смъртта на Цезар Марк Антоний го заточил, в резултат на което той загубил голяма част от имуществото си, включително библиотеката. С превръщането на републиката в империя Варон си спечелил благоразположението на Август, чрез закрилата на когото той открил сигурността и спокойствието, необходими за да се посвети на научна и писателска дейност.

Сред многото му творби тази, която изпъква за историците, е неговият списък на консулите на римската република, който е бил записан на триумфалната арка на Август. Този списък, Хронологията на Варон, въпреки че е поставян под съмнение от някои поради това че представя години на диктатура и анархия, се е доказал като безценен извор.

Варон е смятан от някои за най-великия римски учен и за по-голям полимат от Плиний Стари.

[редактиране] Творчество

Варон е написал повече от 400 произведения през своя живот, от които са запазени само две изцяло и фрагменти от приблизително 70.

Варон е наречен "най-начетеният от всички римляни" от Цицерон и Св. Августин от Хипон.[3] Свидетелството на Варон за произхода на мита за деветте музи е споменато от Св. Августин от Хипон в книга II, глава XVII на неговата творба "За християнската доктрина."[1]

[редактиране] Запазени произведения

  • De lingua latina libri XXV (или За латинския език в 25 книги)
  • Rerum rusticarum libri III (или Селското стопанство в три книги)

[редактиране] Известни изгубени произведения

  • Saturarum Menippearum libri CL или Мениповски сатири в 150 книги
  • Antiquatatum rerum humanarum et divinarum libri XLI
  • Logistoricon libri LXXVI
  • Hebdomades vel de imaginibus
  • Disciplinarum libri IX

[редактиране] Виж също

  • Пчеларството, което Варон е документирал
  • Varroa, род пчелни паразити, наречен по името на Варон

[редактиране] Бележки

  1. "Реатински" произлиза от името на родния му град на сабинска територия Реате, сега Риети (1911 Encylopedia Britannica).
  2. 1911 Encylopedia Britannica
  3. The New Calendar of Great Men. Ed. Frederic Harrison. London: Macmillan and Co., 1920. (UsefulTrivia.com)

[редактиране] Източници и използвана информация

Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Marcus Terentius Varro от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите.