Ирокези
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ирокезите (от френски Iroquois) са група от индиански племена, населяващи Североизточна Америка (района на Великите езера), които са обединени в т. нар. „Ирокезка конфедерация“, известна още като „Петте нации“, „Шестте нации“, „Народът от Дългия дом“, „Лига на ирокезите“ и др. Тяхното самоназвание е „ходиношони“ (Haudenosaunee) и буквално може да се преведе като „Народ от разширяващия се дом. Първоначално Лигата на ирокезите е изградена от пет народа: мохок (Mohawk), онейда (Oneida), онондага (Onondaga), каюга (Cayuga) и сенека (Seneca). По-късно (1721 г.) към нея се включва шести народ: тускарора (Tuscarora).
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Резюме
Ирокезката лига е сформирана преди около 1000 години от пророка Миротвореца (Skennenrahawi) и Правещия реки (по-известен като „Хаяуата“, Hiawatha), които обединяват под т. нар. „Велик закон на мира“ (Great Law of Peace) пет от ирокезките племена. Вследствие на военната си сила, както и на асимилационната си политика, в рамките на няколко столетия съюзът се превръща в доминираща сила в региона на Североизточните гори. По-късно, в периода на контакти с европейските заселници, ирокезите се сближават с английските колонизатори и застават на тяхна страна във войната им срещу Франция, което се оказва решаващ фактор за победата на Англия.
След обявяването независимостта на САЩ ирокезите, подобно на останалите индиански племена, са силно репресирани, земите им постепенно биват отнети, започва да се шири алкохолизъм, материален и духовен упадък. В края на 18 век се появява учението на пророка Прекрасното езеро (Ganioda’yo, Handsome Lake). Ирокезката духовност получава нов тласък и по-този начин Народът от Дългия дом успява да стъпи на крака и да се предпази от загубата на идентичност.
Днес ирокезите населяват няколко резервата в САЩ и Канада.
[редактиране] Преди основаването на Лигата
Всичко, което се знае за ирокезите от периода преди идването на европейските заселници и особено от периода преди основанането на Лигата, е базирано единствено на племенните легенди, както и на оскъдните и често противоречиви археологични данни. Според тях всички ирокезки племена произхождат от един народ, подчинен и впоследствие поробен от адирондаките, народ говорещ език от алгонкинското езиково семейство. След дълъг период от време успяват да избягат от адирондаките и да се остановят на юг - в днешните си земи. Там ирокезите се разделят на различни племена. Започва дълъг и кървав период на войни, където всяко племе воюва с останалите племена (ирокезки и не ирокезки), извършват се множество зверства, включително и канибализъм.
[редактиране] Основаване на Лигата
Тука е представена синтезирана легендата за основаването на Лигата. Според легендата се родило дете със специални сили, това бил Миротворецът. В някои от вариантите детето било заченато без физически баща (непорочно зачатие). Произходът на това дете също е противоречив – майка му била или хюрон, или мохок. След като пораства, получава видение за това как войните могат да спрат и как хората могат да живеят в мир и разбирателство помежду си (Великия закон за мира). Напуска селото си и с „кану от камък, което не потъва” пресича езерото Хурон и започва да обикаля ирокезките села, за да сподели своето видение. Поради говорния си дефект, хората не обръщат внимание на думите му, но по време на странстванията си Миротвърецът среща снажен мъж (това бил Хаяуата), който готви убит човек и се кани да го изяде. Миротворецът успява да убеди мъжа да се откаже от човекоядството, разкрива му своето видение и от този момент двамата започват заедно да проповядват Великия закон за мира. С помощта на ораторските способности на Хаяуата, четири от племената (мохок, каюга, сенека и онейда) се съгласяват да приемат Великия закон за мира. По това време главен вожд на онондага бил зловещ магьосник на име Тадодахо, който живеел на самотен остров в езеро и имал змии в косите. Той използвал своите магии, за да попречи на Великия закон за мира, но с общи усилия Миротворецът, Хаяуата и вождовете на ирокезките племена успели да надделеят над силата на Тадодахо и след като отрязали змиите от неговите коси, те положили основите на Ирокезката конфедерация. Точната година на основаване на Лигата е спорна. Предположенията варират в широки граници – от 10. век до 17. век.
[редактиране] Първи контакти с белите заселници
След като установяват колонията си в Квебек, през 1609 г. французите достигат околностите на днешен Монреал. Там те намират обезлюдени територии - постоянните нападения на мохокски бойни отряди карат алгонкините и планинците (фр. Montagnais) да напуснат тези места. Цел на французите е търговията с кожи, а потенциалните им партньори в търговията желаят помощ в борбата си срещу мохок. Това предизвиква французите да застанат на страната на ирокезките врагове. Така през юли 1609 Самюел дьо Шамплейн, придружаван от бойни отряди хурони, планинци и алгонкини потегля на юг покрай бреговете на езерото Шамплейн. Когато срещат мохокски воини, френските пушки надвиват индианските оръжия и значителен брой мохокски вождове са убити. През следващата година Шамплейн се присъединява към друга атака срещу мохокско селище край река Ришельо. Мохок скоро отблъскват френските бойни редици, като използват дървени брони и залягат, точно преди изстрелването на френските пушки. Въпреки тези си успехи мохок са изтласкани от Свети Лаврентий и след 1610 г. алгонкините и планинците поемат контрол на тази области и търговията с кожи за следващите 20 години. Междувременно французите участват през 1615 г. в атака срещу онондага. През следващите години французите плащат скъпо за намесата си в индианските войни, защото си навличат ирокезкия гняв. Основен проблем за ирокезите е намирането на стоманени оръжия и пушки, които можели да си набавят само чрез търговия с кожи със своите врагове - французите. Но този проблем скоро се решава, когато през 1610 г. холандски търговци достигат долината Хъдзън в щата Ню Йорк. По онова време мохок са притиснати от север (хурони, алгонкини и планинци) и от юг (сускеханок). Холандците препологат, че зад всичко това стои политиката на Франция и помогат на мохок срещу сускеханок. По този начин те печелят мохок на своя страна. Но съществува и друг проблем - [[|махикани|махиканите]]. Те населяват Хъдзън и по този начин блокират достъпа на мохок до холандските търговци, освен ако мохок не им плащат данък за преминаване през тяхната територия. Това никак не се харесва на мохок и често избухват войни. Тъй като това се отрязява на търговията с кожи, холандците на няколко пъти са принудени да ги помиряват. Последват редица събития и войни, при които в крайна сметка през 1628 г. мохок побеждават махиканите и ги изтласкват източно от река Хъдсън. За да бъдат оставени в мирни взаимоотношения махиканите се заставят да плащат данък във вид на вампуми или поне да споделят печалбите си от търговията с делауерите от Лонг Айлънд. Холандците приемат победата на мохок и ги правят свой основен съюзник и търговски партньор. Земята на ирокезите заема важна стратегическа позиция - тя е на пътя между долината Хъдсън и кожите от Великите езера. Вече способни да принудят французите да стоят на север, ирокезите са готови да превземат френската търговия в Свети Лаврентий.
[редактиране] Бобровите войни
[редактиране] Англо-Френските войни
[редактиране] Войната за независимост
[редактиране] Резервационен период
[редактиране] Конституция
[редактиране] Военна и асимилационна политика
Характерни за ирокезите са организираните бойни походи. Ирокезките бойни отряди често били съставени от по няколкостотин души, което обикновено гарантирало безусловния успех на бойния поход. Само при новината за настъпващ отряд на мохок се случвало цели вражески села да изпаднат в паника и населението им да избяга. Важно е да се отбележи, че преди обяваването на война посланици на ирокезите отивали при племето и му предлагали да се присъедини към Великия закон на мира. Едва след като получели отказ, ирокезите изпращали бойните си отряди. Войната продължавала докато племето приеме Великия закон на мира или до неговото пълно унищожение.
Политиката на ирокезите спрямо плененниците била интересна. След като ги откарат в селото, роднините, загубили свой близък, имали правото да си изберат някой от пленените воини и да го осиновят. За да заслужи живота си и правото да бъде осиновен, воинът е трябвало да докаже своята издръжливост. За тази цел ирокезките жени и деца се нареждали в две редици, държейки тежка тояга, с лице един към друг, като по този начин образували т. нар. „ирокезка пътека“ до бъдещия дом на пленника. След това под зоркия поглед на цялото село пленникът трябвало да премине през пътеката, докато жените и децата го налагали с всичка сила. Ако успеел да премине, той ставал свободен гражданин и заемал мястото на загиналия син, баща, брат или съпруг. За него се грижели, но и той бил длъжен да се грижи за своето ново семейсто — да помага, да ловува и дори да воюва. Онези, които не успеели да преминат през ирокезката пътека, както и онези, които никой не желаел да осинови, скоро били екзекутирани. Екзекуциите обикновено били свързани с различни мъчения. По начина, по който плененият воин реагирал на мъченията, ирокезите съдели за смелостта на вражеския народ. Колкото по-безстрашно се държал воинът, толкова повече се издигал в очите на своите мъчители.
Ирокезите ценели много храбростта. Понякога се стигало до там, ако пленят някой враг, който до последно се бил с изключителна храброст, в последствие да го пуснат с подаръци да се върне при своите роднини.
Практиката на осиновяване на пленените воини помагала на ирокезите да не претърпяват демографски кризи вследствие на непрекъснатите войни.
Народите, които приемели Великия закон на мира, получавали освен мира и известна автономност, както и протекцията на Лигата. Те можели да продължат стария си начин на живот, но нямали право да воюват, без съгласието на ирокезите.
След като били осиновени, народът на делауерите си позволил да нападне чуждо племе, без да се допита до ирокезите, което довело до гнева на Лигата: на делауерите било забранено да носят оръжие. По този начин мъжете делауери били максимално унизени.
Към 1627 година следните племена са изтласкани, унищожени или асимилирани от ирокезите:
- Потауатоми, сауки, фокси и маскуоти — всички те напускат долен Мичиган и заживяват в смесени селища в Уисконсин.
- Шоуни, кикапу и част от маямите — изтласкани от Охайо и Индиана — кикапу и маями — към Уисконсин, а шоуните се разпръсват из Тенеси, Илинойс, Пенсилвания и Южна Каролина.
- Илинойсите са изселени на запад от река Илинойс от сенека през 1655 г., защото дали убежище на хурони и неутрални.
- Сиукски племена от групата дегиа (осейдж, канза, понка, омаха и куапоу) напускат долната част на долината Уабаш и се преместват западно от река Мисури, а куапоу отиват на юг и се заселват в Арканзас.
- Хурони, тиононтати, уенро, неутрални и ери са победени и включени в Лигата. Преблизително 1000 хурони и тиононтати, които избягали преди това и се установили на езерото Супериор.
- Отауа напуснали островите на езерото Хурон и се преместили на запад към горен Мичиган. Ниписинг и южни части на оджибуе били изтласкани на север към Солт Сейнт Мери.
- Някои племена от долината на Охайо просто изчезнали и сега са известни само като име: каса, сиска, искоусогом, монетон, моспелеа, оуабано, теочанонтиан, томахитан и трамонтан. Кои са били те и какво точно се е случило с тях не се знае.
Следва да се отбележи, че военната мощ на ирокезите била подсилена и от факта, че те контролирали търговията с кожи, което било основния източник на европейски стоки (главно огнестрелни оръжия). По този начин ирокезите имали преимущество над околните племена с притежанието си на повече пушки.
[редактиране] Общество
[редактиране] Матрилинейност
Ирокезкото общество е разделено на матрилинейни кланове. Матриленейността при ирокезите (понякога неправилно определяна като матриархат) се изразява в следното:
Всички деца принадлежат към клановете на своята майкa. След като се оженят, мъжът и жената живеят заедно в клана на жената. Техните деца наричат братя и сестри първите си братовчеди по майчина линия, а към онези по бащина линия се обръщат като братовчеди.
[редактиране] Матрони
Начело на всеки клан в рамките на едно племе (в днешни времена в рамките на резервата) стои най-уважаваната (обикновено и най-старата) жена от този клан. В антропологията за тази роля се е наложил терминът „майка на клана“ (от английски clan mother), както и „матрона“ (английски matron). Всички важни решения, свързани с клана се взимат от матроната:
- Матроната одобрява браковете в рамките на клана, което в стари времена се е изразявало и в намирането на подходящ партньор за девойката или младежа.
- Матроната дава име на новороденото. Интересното е, че в ирокезката традиция всеки клан има конкретни имена (един твърде дълъг списък), които неговите членове могат да носят. Името, което матроната дава на новороденото задължително е сред списъка от имена за съответния клан. Матроната трябва да подбере името така, че сакралната му същност според представите на ирокезите да отговаря на характера и нуждите на детето. Освен това избраното име не бива да се дава на друг човек, докато притежателят му е жив.
- Матроните избират сахемите (ирокезките „сенатори“, за които ще стане дума по-долу) на своя клан и единствено те имат правото да отнемат тази титла (ставало е в редките случаи на тежки провинения от страна на сахема).
- Матроните не участват директно в съветите на сахемите, но оказват силно влияние върху своите избраници.
- По време на важни обсъждания ирокезките майки на клановете правят алтернативен съвет и взетото от тях решение или становище се излага пред съвета на сахемите.
[редактиране] Кланове
Всяко ирокезко племе (мохок, онеида, онондага, каюга, сенека и тускарора) е разделено на няколко клана. Броят на клановете варира според племето. Така например мохок и онейда имат само три клана (мечка, вълк и костенурка), докато при сенека те са осем (вълк, мечка, костенурка, чапла, бекас, елен, бобър и ястреб). При тускарора клановете са седем, при онондага — осем. Антрополозите предполагат, че клановете са били първоначалната форма на разделение на ирокезките народи, които по-късно са се разделили и прегрупирали под формата на отделни племена. Традиционно се счита, че двама представители на един и същи клан, макар и от различни племена са по-близки роднини, отколкото двама представители на едно и също племе, но от различни кланове.
Както много други народи, ирокезите често се татуирали. Татуировките често бележили принадлежност към определен клан.
[редактиране] Фратрии
Клановете се групират в т.нар. фратрии (братства). Фратриите при ирокезите са две — „малки братя“ (вълк, мечка, бобър, костенурка) и „големи братя“ (чапла, бекас, елен, ястреб). Традиционно се смята, че клановете във фратрията на големите братя са се появили преди клановете от фратрията на малките братя. Разпределението на кланове във фратрии е от съществено значение в традиционния живот на ирокезите. Така например при много от церемониите, когато изпълнението на песни бива извършвано от двама певци — по един представител на всяка фратрия. Понякога изпълнителите са повече — например четири, но правилото за представяне и на двете фратрии се спазва.
Не е било възможно мъж и жена от един същи клан (та дори и от различни племена) да се оженят, тъй като те се смятали за близки роднини и на подобен акт би се гледало като на кръвосмешение. В днешни времена това правило като цяло не се спазва, но в по-стари времена ограничението е било дори по-строго: бъдещите младоженци трябвало да бъдат не само от различни кланове, но и от различни фратрии.
[редактиране] Сахеми
Думата „сахем“ идва от алгонкинските езици и се използва в антропологията като термин за една специална длъжност в ирокезкото общество. На ирокезките езици тази дума е „хояне“ (hoyane, royaner). Отличителен белег в церемониалното облекло на сахемите били специалните шапки с еленови рога.
Сахемът е пожизнена длъжност на делегат в Съвета на Шестте нации, на който се обсъждали въпроси и проблеми, касаещи конфедерацията: войни, мирни договори, външна политика и др. Този съвет бил свикван веднъж годишно, а при извънредни обстоятелства — по-често. Съветите се провеждали в земите на онондага и давали повод ирокезките нации да се съберат на едно място, тъй като делегатите често били придружавани от техните семейства и от семействата на техните роднини и приятели.
Всеки сахем е бил излъчен от матроната на клана. Длъжността на сахема като цяло се предавала по наследство, по майчина линия, но матроната била онази, която определяла кой точно да стане сахем.
Всяка от нациите била представена от няколко сахема — един или повече за всеки от клановете в даденото племе. Точната бройка на представителите за всяко племе и клан е определена от Великия закон на мира, като общият брой на сахемите е 50 (толкова били вождовете, участвали в основаването на Лигата). Всеки от тях при издигането си в сахем получава и ново име (титла) — името на вожда, съосновател на Лигата, чието място новоизбраният сахем поема. Председателят на съвета носи името (титлата) Тадодахо.
Според легендата, Тадодахо (Атотархо) бил митичен магьосник и вожд на онондага, обладан от зли сили, който всячески се опитвал да провали учредяването на Лигата. Великият миротворец и Хаяуата, с помощта на останалите вождове, успели да принудят злите сили да напуснат Тадодахо. Така Великият миротворец положил основите на Великия закон на мира, а в знак на уважение на Тадодахо му било предложено почетното място.
Решенията на съвета на сахемите трябвало да се взимат единодушно. Така например, ако се обсъжда обяваването на война на даден народ, дори един сахем да не бъде съгласен, война няма да бъде обявена. Такова решение било на конфедеративно ниво, което не ограничавало отделни групи да организират и извршат боен поход.
[редактиране] Разпределение на сахемите по племена
- мохок — 9 сахеми,
- онейда — 9 сахеми,
- онондага — 14 сахеми,
- каюга — 10 сахеми,
- сенека — 8 сахеми,
- тускарора — не излъчват сахеми.
Точната бройка и разпределение на сахемите по племена и кланове се спазвали твърде стриктно. Това била една от основните причини новоприетите народи (дори тускарора, които са ирокезоезични и са равноправни членове на Лигата) да нямат право да излъчват сахем. Тези народи били представлявани от сахемите на онова ирокезко племе, което ги е осиновило.
[редактиране] Пазители на вярата
Пазител на вярата е обществена роля, заемана от хора (най-често възрастни мъже), ползващи се с добро име в обществото. В рамките на едно село може да има повече от един Пазител на вярата. Обикновено Пазител на вярата е този, който открива и ръководи дадено празненство или церемония, казва първата благодарствена молитва, отправя благословия към участниците и др. Пазителите на вярата съблюдават стриктното спазване на церемониите, песните, правилното разказване на легенди и т.н Ролята на Пазителите на вярата е сходна с ролята на старейшините при много от прерийните племена.
[редактиране] Военни структури
При ирокезите не са известни воински общества, така характерни за индианците от равнините и индианците от платата. По правило само мъже участват във военни действия, но в случай на вражеско нападение над селото, жените можели да си служат умело с оръжие. Когато някой иска да организира боен поход, той отива в центъра на селото. Там пее и танцува, повдигайки по този начин духа на младите мъже в селото. В следствие на общия ентусиазъм част от мъжете се включват в танца, което е заявка за участие в бойния поход. Междувременно жените в селото приготвят провизии за воините. Групата започва своя поход или отива до съседни села, за да събере още подкрепления.
[редактиране] Бит
[редактиране] Селища
[редактиране] Жилища
[редактиране] Поминък
[редактиране] Облекло, украшения и амулети
[редактиране] Оръжие
[редактиране] Предмети от бита
[редактиране] Култура и изкуство
[редактиране] Музика и танци
[редактиране] Игри
[редактиране] Празненства
[редактиране] Поу Уоу
[редактиране] Вярвания и обичаи
[редактиране] Космогония
[редактиране] Тайни общества
[редактиране] Християнство
[редактиране] Учение на Прекрасното езеро
[редактиране] Погребални обичаи
[редактиране] Език
Ирокезките езици спадат към ирокезкото езиково семейство.
В рамките на Шестте нации се говорят следните ирокезки езици:
- мохок (2500 души) думи и произношение
- онейда (300 души) думи
- каюга (300 души) думи и произношение
- сенека (100 души) думи и произношение
- онондага (80 души) думи и произношение
- тускарора (по-малко от 5 човека) думи и произношение
- минго (по-малко от 5 човека) граматика, думи и произношение
Данните за активно говорящите съответния език са приблизителни и се отнасят към 2003 година, Mingo Language
През първата половина на 20 век настъпват тежки времена за ирокезките (както и за останалите индиански) езици. Още от края на 19 век американското правителство започва мащабна кампания за образоване на индианците и интеграцията им в бялото общество. Това е свързано с насилственото изпращане на индианските деца в училища и пансиони (често на разстояние от няколко стотин километра от родните им места). Децата бивали подстригвани късо и обличани в „цивилизовани“ дрехи, употребата на индиански езици била строго забранена, като наказанията при неспазване на това правило били сурови: миене на устата със сапун, бой с пръчка и др. Това, наред с нежеланието на родителите да учат децата си на родния език (смятали, че така ще ги предпазят от бъдещи неприятности), довежда до драстичен спад в броя на свободно говорещите ирокезки езици. Едва в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век в училищата по резерватите започва официално да се изучава съответният език. Това дава своите резултати и в началото на новото хилядолетие повечето ирокезки езици са спасени от изчезване. Не така стои въпросът с езиците тускарора и минго (диалект, производен на сенека и каюга), чието оцеляване е под въпрос.
[редактиране] Личности
- Миротворецът (Skennenrahawi, англ. The Great Peacemaker) — пророк и легендарен основател на Ирокезката лига;
- Хаяуата или Правещият реки (Ayenwatha, англ. Hiawatha) — легендарен основател на Ирокезката лига;
- Тадодахо или Атотархо (в зависимост от диалекта: Tadodaho, Atotarho. В превод: Змии в косите) — магьосник и легендарен основател на Ирокезката лига;
- Червената куртка (Segoyewatha, англ. Red Jacket) — вожд;
- Крал Хендрик Тиянога (Theyanoguin - в превод Западната врата е отворена, англ. King Hendrick) — вожд;
- Джоузеф Брант Тайенданeге (Joseph Brant Thayendanagea) — военен водач;
- Садящият царевица (Kaintwakon, англ. Cornplanter) — вожд;
- Прекрасното езеро (Ganioda'yo, англ. Handsome Lake) — пророк;
- Ели Паркър (Ely S. Parker) — политик и общественик;
- Артър Паркър (Arthur C. Parker) — антрополог;
- Леон Шенандоа (Leon Shenandoah) — политик и Тадодахо;
- Орен Лайънс (Oren Lyons) — политик;
- Джон Фаден Гахонуес (Kahonwes, John Fadden) — художник;
- Уаник Хорн-Милър (Waneek Horn-Miller) — плувкиня;
- Роби Робъртсън (Robby Robertson) — певец;
- Джоан Шенандоа (Joanne Shenandoah) — певица.
[редактиране] Литература

- The Great Law of Peace New World Roots of American Democracy, by David Yarrow
- Iroquois Stories
- Кратък преглед на ирокезката история Българско индианско общество „Орловият кръг“
- Great Law of Peace and the US Constitution
- Iroquois Languages Проект за съхранение на езика Минго
- White Roots of Peace: The Iroquois Book of Life by Paul Wallace