Панчо Дорев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Панчо Дорев
Роден: 25 февруари 1878
Пътеле, днес Гърция
Починал: 28 декември 1938
София, България

Панчо Василев Дорев е български юрист, общественик, дипломат и историк, един от първите български османисти.

[редактиране] Биография

Дорев е роден в леринското село Пътеле, Южна Македония (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) в 1878 година. Учи в гръцката гимназия в Битоля, а след това в 1903 година завършва право в Цариград. Връща се в Битоля и започва работа първо като адвокат, а по-късно като гимназиален учител. Между 1904 и 1907 година специализира право във Виена. След Младотурската революция през 1908 година Дорев е избран от Битоля за депутат в османския парламент. По време на депутатския си мандат до Балканската война в 1912 година развива обществена дейност в Османската империя - издава вестник „Светлина“ в Солун и е мирски съветник към Българската екзархия в Цариград.

От 1912 до 1914 година е съветник в българската легация в Цариград, а от 1914 до 1916 година е генерален консул в унгарската столица Будапеща. След Първата световна война между 1920 и 1921 година управлява българското посолство във Виена, Австрия, в 1921 година е съветник на българската легация в Лондон, Великобритания, между 1922 и 1923 е генерален консул в Александрия, а между 1932 и 1934 е пълномощен министър в Прага, Чехословакия.

Дорев издава два тома „Документи из турските архиви 1564 - 1909“, които са важни извори за българската история. Пише „Външна политика и причини за нашите катастрофи“ и други исторически съчинения.

[редактиране] Източници

  • Енциклопедия България. Том 2, София, Издателство на БАН, 1981.