Ханибалиан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Флавий Ханибалиан (починал септември 337) е член на Константиновата династия, която управлява Римската империя през 4 век.

Ханибалиан е син на Флавий Далмаций и оттам племенник на Константин I.[1][2] Ханибалиан и неговият брат Далмаций получават образованието си в Толоса от ретора Екзуперий.
През 20-те години на 4 век Константин призовава Флавий Далмаций и синовете му в Константинопол. Ханибалиан се омъжва са голямата дъщеря на Константин, Константина, през 335[1] и е обявен за nobilissimus.[3]
По повод на кампанията на Константин срещу Сасанидите (337), Ханибалиан е обявен за Rex Regum et Ponticarum Gentium, "Цар на царете и на понтийския народ".[1][2] Вероятно намерението на Константин е да постави Ханибалиан на понтийския трон след разгрома на персите.
Персийската кампания така и не се състои, защото Константин умира през май 337. Ханибалиан умира, бивайки негов брат, в последвалата чистка в имперското семейство.[4]
[редактиране] Бележки
[редактиране] Източници и използвана информация
![]() |
Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Hannibalianus от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите. |
[редактиране] Първични източници
- Амиан Марцелин, Rerum Gestarum XXXI
- Аврелий Виктор, Epitome de Caesaribus
- Зосим, Historia Nova