Крояч

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Крояч е село в Североизточна България. То се намира в община Лозница, Област Разград.

Крояч
Карта на България, мястото на Крояч е отбелязано
Данни
Област: Разград
Община: Лозница
Население: 275 (13/09/2005)
Надм. височина: 244 м
Пощ. код: 7278
Тел. код: 08362
Геогр. положение: 43° 23' сев. ш.
26° 40' изт. д.
МПС код: РР
Кмет или наместник
Ерджан Исуфов

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

Няма паметници, които да датират създаването на селището. Според местни предания, първият заселник е занаятчия - шивач, който се е казвал Хасан /Асан/, мюсюлманин по вероизповедание. В последствие са се заселили в тази местност и други хора. Така се е образувало селището. Старото име на селището е Асантерзи, което е означавало Асан шивача. Произхода на това наименование идва от името и професията на неговия основател. В последствие е преименувано в Крояч като по всяка вероятност се е търсила връзка със старото наименование /шивач - крояч/. През 1926 год. се заселва в селото, заедно със семейството си, първият българин, който се е казвал Анастас Цветков. Преселили са се от днешното село Добротица, общ. Антоново, обл. Търговище. Синовете, внуците и правнуците на Анастас Цветков са изиграли важна и съдбовна роля в развитието не само на селото, но и на цялата Разградска област и от части на Шуменска област. Синовете Александър и Стоян Анастасови Цветкови са инициатори и създатели на първото Трудово кооперативно земеделско стопанство /ТКЗС/ в България през 1946 год. Единият от синовете - Александър Анастасов е дълги години кмет на селото, а другият - Стоян Анастасов е Председател на Окръжния кооперативен съюз - Разград. Синът на Стоян Анастасов - Борис Анастасов в продължение на много години е виден политически и икономически ръководител на Разградска област, а по-късно за каратко и на Русенска и Търговищка област.Единият от правнуците - Наско Анастасов е една от водещите личности в политическият и икономически живот на Разградска област, а от 2005 год. е Областен управител на Разград. Друг от правнуците - Иван Петков активно участва в икономическия и политическия живот на Шуменска област, като във времето заема различни ръководни длъжности. По-късно в селото се заселват и много други българи основно от днешна Кюстендилска и Благоевградска област. В селото през времето е разкрито четирикласно училище и детска градина, които поради демогравския срив към настоящия момент са закрити. В селото има читалище, в което са работили много самодейни театрални и танцови състави. Вероизповеданието на местните жители е християнско и мюсюлманско. В селото има християнска православна църква и мюсюлманска мохамеданска джамия. Хората, изповядващи двете вероизповедания във времето са живели винаги в сговор и разбирателство. Основният поминък е и е бил земеделие и животновъдство. Това се дължи на изключително плодородната почва в района.

[редактиране] Религии

Вероизповеданието на местните жители е християнско и мюсюлманско. В селото има християнска православна църква и мюсюлманска мохамеданска джамия. Хората, изповядващи двете вероизповедания във времето са живели винаги в сговор и разбирателство.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

24 май е ежегоден празник на селото. На този ден се организират спортни състезания и атрактивни игри. На този ден във всеки дом /разбира се чиито семейства имат възможност/, независимо от вероизповедзнието, се коли агне за здраве и благоденствие. Най-вероятно този обичай е останал от стари езически времена, когато местното население не е имало различно вероизповедание.Това разбира се е тема, която би следвало историците да я разглеждат и доказват. В близост до селото се намира един голям и няколко малки водоема, в които за щастие на риболовците се развъжда много и различна по вид риба. Но не трябва да забравяме, че богатият улов е за майсторите риболовци, а не за аматьорите. Вие от кои сте? Заповядайте и ще установите!

[редактиране] Редовни събития

24 май е ежегоден празник на селото.

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки