Аязмото

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Входът на парка
Входът на парка през зимата
Алеята към върха на хълма

Аязмото или Парк "Митрополит Методий Кусев" (в миналото известен като Парк "Ленин") е парк в Стара Загора. Той е първият градски парк от европейски вид по българските земи. Създаден е през 1895 год. На площ от 3200 дка, паркът разполага с уникални за България дървесни видове.

Разпростира се на значителна площ в северна посока от града. Там до началото на 19-ти век се е простирала дъбова гора, изсечена от турския аскер за да се осигури безопасно пребиваване на султанския везир, отседнал в Стара Загора по време на обиколката си из Османската Империя. Ерозионните процеси измиват почвата и превръщат мястото в гол скалист и безводен хълм. Старозагорския митрополит Методий Кусев успява да го възроди, създавайки невероятно красив и богат на растителни видове лесопарк, превръщайки го в една от гордостите на града. Прeд входа на парка се издига меден барелеф на Старозагорския владика-възрожденец, направил толкова много за съгражданите си, а до върха край параклиса "„Свети Теодор Тирон“", застроен на мястото на древно езическо светилище е мраморната му гробница.

В парка са разположени Старозагорската зоологическа градина — най-голямата по площ в България, Залата на смеха (зала с криви огледала), тенис кортове, площадки за банминтон, хижи, хотел, резиденцията на Старозагорския митрополит, спортен комплекс Берое, летен театър, обсерватория.

В парка растат редки и уникални за България растителни видове, голяма част лично засадени от Методий Кусев. Все още се срещат сърна, таралеж, сухоземна костенурка, катерица.

[редактиране] Борбата за Аязмото

От самото начало идеята за уреждането на градски парк е приета скептично от старозагорци. Ентусиазиарният Методий Кусев среща редица пречки в идеята да превърне голия баир над града в модерен парк. Той започва да изпраща писма до православни манастири и църковни общности в различни краища на света с молба за изпращането на семена на най-различни дървесни видове. Лично надзирава каручите с фиданки, някои от които пристигат от Бяло и Мраморно море, а някои от засадените от него дървета са живи и до днес. Скоро обаче на владиката се налага да се изправи срещу гнева на хората, които губят мястото, където да пасат животните си. Повечето жители тогава считат, че уреждането на таково безполезно пространство е безумие и далеч по-важна е пашата за добитъка им. С доста убеждения и молби Методий Кусев успява да извърши делото на живота си. (Забележка: Според преданието, лично Методий Кусев се е крил през нощта с шишане и джепане в Аязмото, за да го пази от нощните паши на козите и овцете. Не знам дали е истина, но определено само с молби не е ставало.)

Друг момент, когато съществуването на парка е поставено под съмнение, е след Освобождението, когато военните от града решават да изпробват новозакупените оръдия в парка и да правят военни учения в района му. Тогава граждани на града, до преди години твърдо против, влизат в парка и отказват да го напуснат, създавайки жива преграда за безумните учения на военните.

По времето на царуването на Фердинанд I при едно от посещенията си в града той изключително много харесва мястото. Настоява там да бъде изградена царска резиденция. Тук отново след бурни протести и цялата градска общественост - граждани, местни власти, интелектуалци, решението за построяването на резиденция и заграбване на парка пропада.

[редактиране] Виж също