Електроотрицателност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Електроотрицателността се бележи с латинската буква X. Това представлява свойството на свързаните атоми да привличат електрони, чрез които се образуват химични връзки.

Съдържание

[редактиране] Дефиниция

Има няколко начина да се дефинира електроотрицателността. Най — често тя се дефинира като полусумата от йонизационната енергия и елекртонното сродство:

XE = (A + I)/2

[редактиране] Закономерности

Обикновено се използва относителна електроотрицателност, като за единица се приема електроотрицателността на лития (Li).

Електроотрицателността зависи и от обкражението на атома в молекулата и затова не е постоянно свойство на атомите.

Неметалите имат по — голяма електроотрицателност от металите.

[редактиране] Изменение на електроотрицателността

[редактиране] Изменение по групи

Електроотрицателността, с увеличаване на поредния номер по групи, намалява, защото атомния радиус се увеличава.

[редактиране] Изменение по периоди

Електроотрицателността, с увеличаване на поредния номер по периоди, се увеличава, защото атомния радиус намалява.

[редактиране] Вижте още