Васил Радославов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Радославов български политик |
|
Роден: | 27 юли 1854 Ловеч, днес България |
---|---|
Починал: | 21 октомври 1929 Берлин, Германия |
Васил Христов Радославов е български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918. Той е на два пъти министър-председател на България — по време на кризата след абдикацията на княз Александър I (1886-1887) и по време на Първата световна война (1913-1918).
Васил Радославов е народен представител в III (1886-1887) и V (1911) Велико Народно събрание и във II (1880), IV (1884-1886), VIII (1894-1896), X (1899-1900), XV (1911-1913), XVI (1913) и XVIII (1914-1919) Обикновено Народно събрание.
[редактиране] Биография
Васил Радославов е син на Христо Попович (килиен учител в Ловеч) и брат на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в в родния си град Ловеч и в Априловската гимназия в Габрово, по-късно в Писек, Чехия (1872) и Прага (1874). Учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 - 1876). След Освобождението следва право във Виена и завършва в Хайделберг през 1882. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884-1886) и на 18 декември 1885 без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.
През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886. След преврата от август 1886 и абдикацията на княз Александър I, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което по-късно приема името Либералната партия, наричана още Радославистка, е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887-1894).
След падането на Стамболов през 1894 Либералната партия участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция. Васил Радославов е министър на вътрешните работи в двете либерални правителства на Димитър Греков и Тодор Иванчов (1899-1900). Той ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка и през 1903 е осъден на 8 месеца затвор за нарушаване на Конституцията.
След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Васил Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 1918 и управлява страната по време на Първата световна война. Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за неуспеха правителството на Радославов.
След сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 Васил Радославов заминава за Германия. През 1923 е осъден задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 1929 той е амнистиран, но умира в Берлин на 21 октомври същата година. На 3 ноември е погребан с почести в София.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Министър-председатели на България | ||
Княжество България | Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов | ![]() |
Царство България | Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев | ![]() |
Народна република България | Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов | ![]() |
Република България | Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев * временно назначение |
![]() |