Емине

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нос Емине
Нос Емине

Нос Емине е скален нос на Черноморското крайбрежие на България. Намира се на 79 км южно от Варна, 54 км северно от Бургас и 14 км южно от Обзор. Носът представлява източния край на Старопланинската верига и условно разделя българското Черноморско крайбрежие на Северно и Южно.

На Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, българската част от който, е прехода „Ком-Емине“. Северно от носа се намира защитената местност Иракли.

Емине представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра. Точно затова брегът тук е изключително опасен за корабоплаване и моряците го заобикалят отдалеч. На носа действа морски фар.

В района на нос Емине има останки от Средновековен манастир и от крепостта Емона. Названието ̀и произлиза от древногръцкото име на Стара планина — Аемон. Същото име носи и близкото село Емона.