Венерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другите шведски езера с име Венерн, вижте пояснителната страница.

Венерн (на шведски Vänern) е най-голямото езеро в Швеция както по площ (5648 км2), така и по обем (153 км3). То е третото по големина в Европа, след Ладожското и Онежското езера. Средната му дълбочина е 27 м, а най-голямата е 106 м.

[редактиране] Географско положение

Карта на Венерн
Карта на Венерн

Венерн се намира в южната част на Швеция, Йоталанд. Полуостров Вермландснес (Värmlandsnäs) разделя езерото на две части. Западната се нарича Далбошьо (Dalbosjö) с бряг основно във Далсланд. Източната се нарича Вермландшьон (Värmlandsjön, Вермландското езеро), защото голяма част от брега е във Вермланд. Южния бряг на езерото принадлежи на Вестерйотланд.

Основния приток е река Клорелв (Klarälven), която се влива близо до град Карлстад на северния бряг. Оттока на Венерн през Йотаелв е част от канала Йота, свързващ Ботническия залив с протока Категат през цяла Швеция.

Карлстад е първия град във Вермланд, получил статута на Кралски град на 5 март 1584 от дук Карл (впоследствие крал Карл IX), чието име носи. Други големи градове по крайбрежието са Мариестад, Кристинехамн, Лидшьопинг, Венершбори, Омол.

[редактиране] Природа

Изглед към Венерн от Йортенс Уде
Изглед към Венерн от Йортенс Уде

Архипелага Дюро около едноименния остров е със статус на национален парк. Планинския масив Кинекюле на югоизточния бряг привлича много туристи.

[редактиране] Биоразнообразие

Венерн е обитавано от разнообразни видове риби. Въпреки, че има масивна кампания за съхранение на биоразнообразието, чрез ограничаване на риболова и запазване на околната среда, все още е разрешен спортния риболов от брега на езерото или от лодки (с известни ограничения – максимум от три едри риби на човек за ден). Търговския риболов изисква официално разрешение.

Една от най-разпространените риби е европейската корюшка (Osmerus eperlanus, (Linnaeus, 1758)) – със средна гъстота от 2 600 екземпляра на хектар. Вторият често срещащ се вид е рипусът (Coregonus albula) с гъстота около 200-300 екземпляра на хектар. Тези два вида са доминантни за източен Далбошьо.

Самият риболов е важна част от индустрията на градовете около Венерн. През 2001, от езерото са извадени 165 тона рипус (Coregonus albula), около 100 тона бяла риба (Coregonus spp.) и около 25 тона змиорка (Anguilla anguilla, (Linnaeus, 1758)).

Във Венерн се срещат две подгрупи на езерните сьомги, гюлспонгелвска и кларелвска. И двете са уникални за езерото, тъй като са се оформили от сьомгата на Балтийско море преди повече от 9 000 години, и никога не навлизат в морски води. В Eвропа има още едно езеро (Саимаа), в което се срещат езерни сьомги. И двете са големи риби, който могат да достигат на тегло до 18 кг. Особенно показателно е, че световния рекорд за езерна сьомга принадлежи на Венерн (над 20 кг.).

Голяма част от сладководните риби на Швеция се срещат и във Венерн. Като примери, могат да се посочат: чудски сиг (Coregonus lavaretus, (Linnaeus, 1758)), пелед (Coregonus peled), (Coregoni nilssoni), речна пъстърва (Salmo trutta, (Linnaeus, 1758)), платика (Abramis brama, Cuvier, 1816), чил-косат (Abramis ballerus, (Linnaeus, 1758)), бабка (Abramis bjoerkna), клен (Leuciscus cephalus), мъздруга (Leuciscus idus, (Linnaeus, 1758)), распер (Aspius aspius), уклей (Alburnus alburnus, (Linnaeus, 1758)), лин (Tinca tinca), бабушка (Rutilus rutilus, (Linnaeus, 1758)), Михалца (Lota lota, (Linnaeus, 1758)), сребриста каракуда (Carassius carassius), смадок (Sander lucioperca, (Linnaeus, 1758)), речен костур (Perca fluviatilis)и други.


---Връзка за редактиране---
Най-големите по площ езера в Швеция

Венерн, 5648 км2Ветерн, 1893 км2Меларен, 1122 км2Йелмарен, 484 км2Сторшьон, 464 км2Силян + Оршашьон, 354 км2Торнетреск, 330 км2Хорнаван, 252 км2Удяуре, 210 км2Болмен, 184 км2