Йоан Златоуст
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Йоан Златоуст | |
---|---|
Хилядолетна византийска мозайка на Свети Йоан Златоуст, Света София |
|
Епископ и Учител на Църквата | |
Роден | 349, Антиохия |
Починал | 14 септември c. 407, Комана в Понт [1] |
Почитан в | Източноправославна църква, Римокатолическа църква, Източнокатолически църкви, Англиканство, Лутеранска църква - Синод на Мисури |
Празник | 13 ноември (Източноправославна църква), 13 септември (Римокатолическа църква) |
Атрибути | представян в изкуството като пчели, гълъб [2] |
Покровителства | Константинопол; епилептиците; лекторите; ораторите; проповедниците [3] |
![]() |
Йоан Златоуст е една от най-значителните личности в историята на Православната църква, един от тримата “светители” - "вселенски учители", наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само блаж. Августин. Най-известна е «Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст», която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари - Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).
Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско елитно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Ливаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. От тогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския г. Кукуз, след това (406 г.) в далекия Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември 407 г. в г. Комана по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни.
Литературното наследство на Й. Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди - е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време до сега от огромно число по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 - 1738 г. в 13 тома.
Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция - църквата „Свети Георги“.
[редактиране] Външни препратки
- биография [4]
- библиотека [5]
- "Православие България" - Житие на св. Йоан Златоуст (откъс от "Жития на светиите", Синодално издателство, 1991 година)