Мерхамли

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мерхамли
Местоположение
Данни
Население: 1083 (2001)
Надм. височина: 53 м
Геогр. положение: 40° 57' 30 сев. ш.
26° 15' 56 изт. д.

Мерхамли или Мерхамлъ (на гръцки: Πέπλος, Пеплос, старо: Μαρχανλή, Марханли, на турски: Marhamli-i Bulgar) е село в Република Гърция, Дем Фере, Ном Еврос, област Източна Македония и Тракия.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 10 километра северно от град Фере и на няколко километра западно от река Марица и контролно-пропусквателния пункт на гръцко-турската граница при Кипи. Пеплос е гара по ж.п. линията Дедеагач-Димотика.

[редактиране] История

[редактиране] Турско Мерхамли

Мерхамли е основано през ХІХ век. През първата половина на ХІХ век в землището на селото съществува малка турска махала, основана от преселници от село Тирфили (днес Тинтява), Кошукавашко (Крумовградско). Жителите на Тирфили първоначално се заселват на това място като работници на местния замевладелец Нисим бей Мерхамли, а по-късно закупуват малка част от неговите земи. По-късно това селище е известно под името Турско Мерхамли. Неговите жители се занимават предмно с контрабанда на тютюн, донасян от старото им село - Тирфили.

В 1830 година Турско Мерханли има 20 къщи, в 1878 - 25, а в 1912 - 30. По време на войните 1912-1918 година турските жители на Мерхамли се изселват[1].

[редактиране] Българско Мерхамли

През 1861-1864 година 32 български семейства, изселени от село Доган Хисар, Дедагачко, закупуват чифлика на Нисим бей Мерхамли за 6000 турски лири и поставят началото на село Българско Мерхамли. Около 1865 година в землището на Мерхамли са заселени и двайсетина черкезки самейства, но в 1878 година те избягват. По същото време по-голямата част от жителите на селото се преселват в Княжество България, а на тяхно място се заселват българи от село Тахтаджик, Дедеагачко, които откупуват и един съседен чифлик. По-късно старите жители се завръщат, а в селото се образуват две махали - доганхисарска и тахтаджишка.

В 1878 година Българско Мерхамли наброява 40 къщи, в 1912 - 120, а в 1920 - 80[2].

Жителите на селото участват в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. На 26 декември 1904 година в Мерхамли е ранен войводата Тане Николов[3].

[редактиране] Мерхамли по време на Балканската война

По време на Балканската война, през ноември 1912 година край Мерхамли се водят последните сражения на турския корпус, командван от Мехмед Явер паша с преследващия го български Кърджалийски отряд. Районът на Мерхамли, в който са разположени главните сили на турския корпус, е подложен на артилерийски обстрел. На 15 ноември 1912 г. в Мерхамли Явер паша предава сабята си на командира на Македоно-одринското опълчение генерал-майор Никола Генев. Заедно с него се предават 273 военни и жандармерийски офицери, 13 полицейски пристави, 50 чиновници и 9363 долни чинове. Българските части пленяват 2 планински батареи, 2 картечници, 1280 коне[4].

След Междусъюзническата война по Цариградския договор остава в България. След загубата на Първата световна война от България Ньойският договор предава Западна Тракия с Мерхамли под управление на Антантата, а в 1920 година областта е предадена на Гърция. През двадесетте години в Мерхамли са заселени много гърци бежанци от Източна Тракия, чиито потомци днес са почти тоталното мнозинство от населението.

[редактиране] Личности

[редактиране] Преброявания

  • 1928 - 676 жители
  • 1940 - 1 151 жители
  • 1951 - 1 308 жители
  • 1961 - 1 575 жители
  • 1971 - 1 418 жители
  • 1981 - 1 548 жители
  • 1991 - 1 198 жители[5]

[редактиране] Бележки

  1. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 72, 318
  2. пак там с. 72-73, 318, Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, София, 1918, стр.299.
  3. Бурулянова, Даниела. Войводата Таню Николов – царят на Родопа, в: Сборник Международна конференция 90 години Балканска война, Кърджали 2002, с. 460
  4. Телеграма от началника на Македоно-одринското опълчение ген.-майор Никола Генев до щаба на армията, в: Делев, П., Митев, Пл., Калинова, Е., Баева, И., Кацунов, В. и Добрев, Б. История и цивилизация за 11. клас, София 2006,Марков, Георги. България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г., София 1989, с. 170
  5. Θρακικός Ηλεκτρονικός Θησαυρός