Потребител беседа:Gushterov
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Здравейте, добре дошли в беседата ми.
Тази страница се нарича беседа, та затова съм решил да изнеса няколко беседи относно моето виждане за нещата.
1. Защо има смисъл да се хабим и да пишем? - защото написаното остава и други хора могат да прочетат и възпроизведат всичко. -защото информацията е ценен ресурс и търсенето/ намирането на информация отнема много време, понякога средства.
2. Какво е и какво не е Уикипедия? Място за пренасяне на всеизвесна информация или място за собствени разработки? - и едното и другото. Всеки редактор волно или неволно оставя частица от себе си. Ако можеше само да се слагат всеизвестни факти, статии и материали със свободен лиценз нямаше да има нужда от толкова хора за сътрудници.
3. Къде да публикуваме собствените си разработки? Има множество места по света, уеб сайтове, блогове, форуми, специализирани сайтове по определени теми. Уикипедията не е подходящо място за оставяне на собствени разработки по няколко причини: -свободния лиценз предполага свобода на правене на поправки и изменения от останалите - тоест дори и да оставите вашите разработки - все ще се намери кой да замаже статията ви или да я преведе в неузнаваем вид. -Ако сте създали собствени статии и ги публикувате тук за пръв път - рискувате да си навлечете гнева на множество добронамерени и недобронамерени пазители на реда и истината. За да се пише нещо в Уикипедията - за предпочитане е темата вече да е с утвърдено обществено разбиране, да не допуска множественост на тълкуванията и да не става причина за нови дискусии и спорове. - Ако желаете да пишете нещо за други хора с утвърдено име - позовете се на вашите източници, подгответе много добре материала си и избягвайте да пускате неща в чернова или да правите нещата хаотично или днеска от тук, утре от там.
4. Ако влезете в противоречия с други редактори:
-Тук нещата се усложняват доста. Първоначалната идея на всеки нормален и грамотен човек е да допринася за богатството на мислите, познанията, науката, развлеченията или кавото и да е мотивиращото. Но сблъсъците на идеи, начини на виждане и тълкувание създават сериозни конфликти и много често в практиката на Уикипедианците добрите градивни идеи се израждат в стремеж за себеналагане, себедоказване, запазване на определен вариант на статия, изтриване на други статии с неприемливо виждане и прочие. Погледнете в напътствията за нови редактори и ще откриете множество добри и ценни съвети.
И все пак имам да добявя няколко нови елемента. Когато се излага някаква идея, теория или структурирани мисли - ние хората си служим с определени ключови понятия - думи. В зависимост от конкретното съдържание, което влагаме в дадена дума или термин се получава един основен набор от терминология. Макар думите да са общоизвестни по значение - понякога смисълът им може да се променя при преминаване от една област в друга. Затова препоръчително би било да се прави разяснение какво конкретно значение се влага в даден термин и да се дават повече и по-ясни дефиниции за нещата. Този проблем е още по-осезаем при създаване на енциклопедични статии и при превеждане от един език на друг. Понякога една и съща дума може да бъде ползвана с различно значение от отделните школи, направления или автори, дори и да става дума за едно и също научно направление. Затова в научните книги всеки сериозен автор дава списък на използваните понятия и конкретния смисъл, с които въпросните понятия се ползват в книгата. Често пъти хората си мислят за едно и също явление, но ползват различни думи или термини за изразяване. И затова най-честите сблъсъци и спорове са за използваната терминология.
5. Ако сблъсъка вече се е получил и конфликта е неизбежен... Тогава какво да направим? Тук вече роля играе личната култура, способността да се правят компромиси, да се намира междинно решение, да се търсят рационални доводи за убеждение на събеседника. Крайно неприемливо е да се прибягва до обиди и обвинения към останалите участници. Различията в начините на виждане или в ползваните думи и терминология не би трябвало да са причина за започване на войни, осъждания, обиждания, компромати и прочие. По подразбиране може да очакваме добронамереност в останалите хора, стремеж за изглаждане на противоречията, изчистване на мислите, намиране на оптималната форма и изказ. Крайно недоумение буди факта как някой недотам добронамерени редактори лесно превключват от книжовен език към долнопробни ругатни, ползвайки терминология от селския бит, улицата, сексуалността и половата принадлежност, понякога се стига до изстъпления на расова основа, социален произход, възраст или образование. Колеги, нека да решаваме спорните въпроси с дискусия по темата, ползвайки разумни доводи и аргументи, позовавайки се на източници, или разяснявайки смисъла на теорията, схващането, терминологията.