Котел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Котел е град в Централна България. Той се намира в Област Сливен и е в близост до село Жеравна. Отстои на 72 км североизточно от Сливен. Градът е трети по големина в областта след Сливен и Нова Загора и е административен център на община Котел.
Котел | |
---|---|
![]() 42° 53' N, 26° 27' E |
|
Данни | |
Област: | Сливен |
Население: | 7 179 |
Надм. височина: | 643 м |
Пощ. код: | 8970 |
Тел. код: | 0453 |
МПС код: | СН |
Кмет | |
Георги Дедов | |
Адрес на общината | |
пл. "Възраждане" 1 тел.: 0543/23-36 факс: 0453/25-40 e-mail: obkotel@vip.bg WWW адрес: [Община Котел] |
Съдържание |
[редактиране] География
Котел е разположен в котловина в [[Източна Стара планина]. Община Котел е разположена в Югоизточна България на границата между Източна и Средна Стара планина с граници на Север - Община Омуртаг, Северозапад - Община Антоново, Запад - Община Сливен, Юг - Община Стралджа, Изток - Община Сунгурларе, Североизток - Община Върбица. Град Котел по последни данни от националното преброяване през 2001г. е с население 7270 жители. Градът е разположен в малка живописна долина в източна Стара планина, на 527 метра надморска височина. Той се намира на 328 км. източно от София и 49 км. североизточно от Сливен. Площа на Община Котел е 858,1 кв. км. Релеф - планинско-котловинен с надморска височина от 300 до 1128 м. Климатът е умерено континентален с влияние на планинската климатична област - снежна зима, прохладно лято и топла продължителна есен. Най-високото място е връх "Разбойна" с надморска височина 1128 м. Котел не е само място с величествена природа, свеж въздух и чисти планински води, но и важно културно-историческо средище. Наричат го “твърдина на българския дух”, “люлка на Възраждането”. Градът е родно място на много видни възрожденци: Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди и много други. Котел е град с красиви архитектурни образци от късното Възраждане и един от най-важните центрове на килимо-тъкаческото изкуство. Богатата история, възрожденската архитектура и красивата планинска околност привличат в този живописен планински град множество чуждестранни и български туристи. Население на община Котел е 22040 души. Общината е относително слабо населена със средна гъстота на населението – 27,2 души на кв. км. Степента на урбанизираност на общината показва съотношението на градско към селско население 33,1 : 66.9 Жените са преобладаваща част от населението. Съотношението по полове жени към мъже е 10800 : 11180. Естествения прираст е отрицателен - / - 2,8 % / Лицата в трудоспособна възраст намаляват с всяка изминала година за сметка на застаряващото население. Раждаемост 11,6; Смъртност 12,6; Гъстота 27 души на кв. км. Всеки пети жител на общината е в пенсионна възраст. Етническият състав на общината е следния – българи 49,7%, турци 31,6%, роми 16,5% и други 2,2%.
[редактиране] История
Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната ни история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността. Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V — VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и други след удара на тусрките нашественици просъществували до края на XIVвек и споделили съдбата на повечето български твърдини — били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по — сигурно убежище в дебрите на Балкана.Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най — ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение — тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства. Котел – Град легенда ! С множество отбранителни кули и средновековни крепости разкриващи легендата за войнската слава на Българската средновековна държава . Градът според легендата се е заселил след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване . Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасът трева в чудна местност известна сега като “Изворова поляна “. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец.Котел е твърдина на българщината ! Крепостните му стени, табии, мъжеството на котленци отбива турските орди. Котел – град история !Тук всеки камък, всеки кът е свързан със светли имена и дати.Тук се преписа “История славянобългарская” за пръв път от поп Стойко Владиславов, по- късно епископ Софроний.Няма кът то нашата земя, който в онази тъмна епоха да е излъчвал повече светлина, да е събрал повече мощ.Дъхът секва, когато трябва да се изброят по- обаятелните, неповторими и сияйни люде.Георги Мамарчев – капитан от руската армия, получил почести и слава след превземането на Силистра , станал военен стратег на замислената завера. Доктор Петър Берон направил най- скъпия дар на българските деца – Рибния буквар. Георги Стойков Раковски патриота на българското революционно движение за освобождение. Дълъг е списъкът на просветителите и будителите возвесили книжовното и образователното дело – Атанас Кипиловски, Стефан Изворски, Атанас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, д-р Васил Берон…Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най- добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. За първи път името на града се споменава в турски документи от 1486 г. През втората половина на ХVІІІ и ХІХ век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци . Котел е център на килимарството. Красотата и високата стойност на котленската тъкан, килими, губери, възглавници допринасят за славата на града.Три пъти огън го е горил Котел. Три пъти като птица феникс е отърсвал криле от пепелищата за нови полети. Прекрачиш ли входа на Котел, пий ненаситно от бистрите води на изворите , впери поглед в синевата на родното небе , заслушай се в музиката и песните на този град, защото по мъдра воля му се отрежда достойно място в българската история.
[редактиране] Религии
Основните малцинствени етноси в града и района са: турци, цигани и каракачани. Основни вероизповедания в града и областта са християнството и ислямът. Съотношението между християнството и исляма е 60 към 40%[източник?]. В тези 60% се включват вярващи християни от два от трите клона на християнството - православие и протестантство. Католицизмът не е познат в областта. По последни данни[източник?], религиозните християнски изповедания са представени по следния начин: (100% са християните в областта и града, от тези 100% около 60,5% са изповядващите православието. 40% от населението изповядва протестантството (30% евангелисти и 10% адвентисти). В града и областта няма католици и баптисти).Нямаме представители и на други изповедания. Основно религиозно изповедание след християнството е ислямът. Той е представен от около 50% от населението на града и областта, особено в районите с компактно местно турско население, от 3-те турски етноса: турци, казълбаши и алиани. В селата с преобладаващо турско население има джамии, които се водят под имаята (ръководството) на шуменския областен мюфтия. Тези 50% се делят както следва: 20% са чисти турци, 15% са казълбаши и 15% алиани.В областта не е познат ислямският фундаментализъм. Християнство: Градът разполага с два православни храма и по няколко параклиса в нетурските села. Двете черкви в града са гордост за котленци. Едната е старинна, а другата е по нов християнски образец. Старият храм е исторически и се нарича "Св. св. Петър и Павел". В него е служил великият българин поп Стойко Владиславов (Св. Софроний Врачански). Той е бил и предстоятел преди да се изсели в гр. Враца. Този храм е правоъгълен и строен по стар стил от дялън камък. Интериорът на храма е дело на тревненски зографи и иконописци. Камбанарията е строена отделно. Храмът обаче е иззидан по желанието и с доброволните жертвувания на бедните котленци, мечтаещи да си имат своя черква. Той оцелява от два пожара, когато Котел е опожаряван два пъти. Преди него се е намирал петро-павловския дървен параклис.Преди храмът е имало дървен параклис,който при пожарите в историята на града е изгорял.Възстановен е на негово място едноименният храм,който днес е най-забележителната гордост за града.Храмът през последните години,се обнови и реставрира,от програма"Красива България".Църковната утвар и принадлежностите му се пазят,в действащият храм (от по-късно след възрожденско време( - Храм"СВета Троица". Този храм - "Св.Троица" в града, е дело на богатите каракачански майстори и е построен със съдействието на богатите котленци. В селата Жеравна, Нейково, Градец и някои други има параклиси. Предстоятел и архиерейски наместник е свещеноиконом отец Димитър Сотиров родом от Карнобат, който е наследил двамата покойни котленски свещеници преди него и идва след разпопването на един свещеник от Елена - поп Недялко. Град Котел и Котленската околия се ръководят от Негово високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий. Представителите на евангелските църкви са под юрисдикцията на "Съюза на Евангелските Петдесетни църкви" с духовен предстоятел областен пастор Наско Вълканов.Евангелисткото изповедание в града и района се разширява.В града има 3 официални евангелски църкви и три евангелски църкви тип"Домашни".Пастор и духовен водач на котленският район е брат Иван Серт, гост - мисионер от Сибир.Етнически бесарабски българин.Той отговоря и за целият район!Организатор е на "Неделни училища",конференции и т.н. В града гостуват много състави за християнска евангелска музика и идват много гости - вярващи от Румъния, Молдова - главно. Мандата на управление на евангелските пастори по отряд,смяна е в срок от 6 г. В града и района имаме представители и на Адвентистите - реформатори. Съботяните са малко, и са обединени в 4 църкви в селата с немюсюлманско изповедание. Адвентисткият пастор се ръкополага от Сливенският клон на "Съюза на Адвентистите в България". Мандат на духовна опека - 4 години. Ислям: Изповядващите тази религия са мнозинство след християните и са обединени под духовният имамат на Омурташкия областен имам(мюфтия). В град Котел няма джамии, но в района около града има доста мюсюлмански храмове - селата Остра Могила, Филаретово, Малко село, Соколарци, Тича, Зелена морава и някои други. Представители на други нехристиянски вероизповедания няма.
[редактиране] Политика
Кмет на града е инженер Георги Костов Дедов.Основни партии представени в местният съвет са: Кмет Заместник кмет по икономическата политика и управление на общинска собственост Заместник кмет по строителството, екология, устройство на територията, социални и хуманитарни дейности Секретар Главен архитект Главен Юристконсулт
Обща администрация Дирекция "Административно, техническо, информационно обслужване и отбранително-мобилизационна подготовка"
Дирекция "Счетоводство и собственост"
Специализирана администрация Дирекция "Финансово - икономически дейности и европейска интеграция" Дирекция "Териториално - селищно устройство" Дирекция "Местни приходи"
Второстепенен разпоредител
Дирекция "Образование, култура, социални услуги и спорт"
Общински съветници(партии): Мехмедали Зейнал Гази, гр. Котел, Образование: Средно, Общински съветник от групата на ДПС
Джахид Мустафа Кобак, с. Филаретово, Образование: Висше, Общински съветник от групата на ДПС Вили Христова Топова, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на ДПС Хюсмен Ахмедов Кокоев, с. Ябланово Образование: Висше, Общински съветник от групата на ДПС Димо Христев Христев, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на БСП Мария Радославова Стоянова, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на БСП Минчо Михайлов Карагеоргиев, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на БСП Димитър Стефанов Бойчев, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на БСДП Иван Иванов Русков, с. Кипилово, Образование: Висше, Общински съветник от групата на БСДП Жана Василева Хандърчева, гр. Котел, Образование: Средно, Общински съветник от групата на БСД Ивелин Петров Петров, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на БСД Михаил Василев Русев, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на РАДИКАЛИ Съби Бончев Лъсков, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на РАДИКАЛИ Димитър Иванов Димитров, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на БЗНС - НС Димо Събев Димов, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на БЗНС - НС Валентин Русев гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на СДС Мария Лазарова Градешлиева, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на СДС Диан Ангелов Харизанов, с. Ябланово, Образование: Средно, Общински съветник от групата на НДПС Васил Желязков Пенев, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на: движение "Гергьовден" Веселина Андреева Камбурова, гр. Котел, Образование: Висше, Общински съветник от групата на НДСВ Ахмед Рюстем Балканлъ, с. Филаретово, Образование: Средно, Общински съветник от групата на Независимите
Постоянни комисии ПК ПО ИКОНОМИЧЕСКА, СТОПАНСКА, ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИЧЕСКА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ
1. Вили Христова Топова 2. Съби Бончев Лъсков 3. Мехмедали Зайнал Гази 4. Васил Желязков Пенев 5. Мария Радославова Стоянова 6. Михаил Василев Русев 7. Димо Събев Димов
ПК ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, СПОРТ И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
1. Мария Радославова Стоянова 2. Димо Събев Димов 3. Веселина Андреева Камбурова 4. Джахид Мустафа Кобак 5. Жанета Василева Хандърчева
ПК ПО ОБРАЗОВАНИЕ, КУЛТУРА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ
1. Димо Христев Христев 2. Джахид Мустафа Кобак 3. Мария Лазарова Градешлиева 4. Иван Иванов Русков 5. Хюсмен Ахмедов Кокоев
ПК ПО УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, ПЪТНА И СЕЛИЩНА МРЕЖА, ОКОЛНА СРЕДА И БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
1. Васил Желязков Пенев 2. Мехмедали Зайнал Гази 3. Минчо Михайлов Карагеоргиев 4. Жанета Василева Хандърчева 5. Ахмед Рюстем Балканлъ 6. Димо Христев Христев 7. Диан Ангелов Харизанов
ПК ПО БЮДЖЕТ, ФИНАНСИ И НОРМАТИВНА УРЕДБА
1. Ивелин Петров Петров 2. Съби Бончев Лъсков 3. Вили Христова Топова 4. Михаил Василев Русев 5. Минчо Михайлов Карагеоргиев
[редактиране] Икономика
Индустриите, които се развиват в града, включват:
- дърводобив и дървообработване
- текстилна промишленост
- килимарска промишленост
В град Котел и околността му дърводобивът е основен отрасъл, поради изобилните горски ресурси. През последните години дървопреработването е занемарено.Единствено в село Тича,работи качествен цех за дървопреработване.Текстилната промишленост е представена от само един цех за шиене"Г.Мамарчев",и два текстилни цехове на Текстилен завод"Възраждане"-Първи и втори цех. Основна икономическа дейност и приходи са също така и: билкарството и гъбарството като част от горският фонд. Килимарството е също така западнало.Цехът за килими е разрушен,като се е запазила само административната част на предприятието и два,три килимарски стана за тъкане,koyto vse oshte rabotat. В града редовно два пъти седмично пристигат пътуващи търговци,главон арменци,турскоговорящи,руснаци.Това е т.н.Битпазар".Местен битак няма.Битака идва всеки Понеделник и Четвъртък. Центрове и предприятия на Хранително-вкусовата промишленост няма.
[редактиране] Обществени институции
- Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ с прием след седми клас. Специалности: народни инструменти, народно пеене, български танци, лютиерство (изработка на народни инструменти). Повече информация НУФИ - Филип Кутев.
Музеи Функциониращи музеи- природонаучен и исторически
Природонаучен музей - град Котел Исторически музей - град Котел Експозиция "Котленски възрожденци градски бит" - "Кьорпеева къща" Експозиция "Старокотленски килими и тъкани" - "Галатанско училище" Експозиция "История на Жеравна" - къща "Сава Филаретов" Експозиция "Бит и култура на Жеравна през Възраждането" - къща Руси чорбаджи" Експозиция "Йордан Йовков" - къща "Йордан Йовков" Експозиция "Приложно и изобразително изкуство" - Художествена галерия "Жеравна" Експозиция "Ген. Радко Димитриев" - къща "Радко Димитриев" Експозиция "Багри от миналото" Архитектурното наследство на Котел Възрожданските храмове на Котленския край 1. Църквата "Св. св. Петър и Павел" 2. Църквата "Света Троица" 3. Църквата "Свети Николай" 4. Църквата "Света Марина" 5. Църквата "Света Троица" - село Катунище
[редактиране] Културни и природни забележителности
Котел е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз.
Пантеон на Георги Стойков Раковски. Работно време: 08.00-12.00 и 13.00-17.00 ч. без почивен ден, има печат.
Природонаучен музей. Работно време: 09.00-17.00 ч. почивен ден неделя, има печат.
[редактиране] Музеи
Пантеон на Георги Стойков Раковски;
Музей на Котленските възрожденци;
Етнографски музей;
Природонаучен музей (сред най-големите на Балканския полуостров);
"Кьорпеева къща" - Експозиция "Котленски възрожденци градски бит";
"Галатанско училище" - Експозиция "Старокотленски килими и тъкани"
[редактиране] Редовни събития
В град Котел и околността се провеждат редовни срещи с граждани и общинските съветници. В котленска област се провеждат така наречените събори на които се водят спортни борби и т.н.
Първият празник Балканът пее и разказва се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротациоен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.
[редактиране] Личности
- Неофит Бозвели, монах, книжовник и общественик (ок. 1785–1848)
- Алтънлъ Стоян, войвода и хайдутин
- акад. д-р Стефан Ангелов, ветиринарен лекар-микробиолог (1878–1964), роден в Котел
- д-р Стоян Белинов, лекар, оториноларинголог (1872–1944)
- Васил Берон, лекар, книжовник, общественик; (1824–1909)
- д-р Петър Берон, учен, енциклопедист, просветител, педагог, естественик, лекар и философ
- княз Александър Богориди (1823–1910)
- княз Стефан Богориди (1770–1859)
- проф. Бончо Боев (1859–1934)
- Добри Божилов, финансист и министър-председател на България 1943–44 (1884–1945)
- Георги Генов, политически деец, юрист и общественик (1883–1967)
- Петър Генов, поет и преводач (1882–1956)
- Атанас Гранитски, енциклопедист (1825–79)
- Стефан Изворски, възрожденски учител, преводач и поет (1815–75)
- Илия Йосифов, оперен певец и педагог (1912–93)
- Атанас Кипиловски, възрожденски книжовник (1802–70)
- Гено Киров, драматичен артист (1866–1944)
- Васил Киселков, славист (1887–1973)
- ген. Иван Кишелски, обществен и политически деец (ок. 1820–1880)
- Гаврил Кръстевич, книжовник (1820–1898)
- Марко Лерински, революционер (1862–1902)
- кап. Георги Мамарчов, революционер (ок. 1786–1846)
- Стефан Манов, политик, журналист и общественик (1880–1959)
- Кръстьо Мирски, книжовник и общественик (1852–1920)
- Георги Павлов, учен, ветиринарен лекар и общественик (1881–1945)
- ген. майор Асен Попандов, офицер (1864-?)
- Георги Стойков Раковски, революционер (1821–67)
- Кръстьо Раковски, комунистически деец (1873–1941)
- Св. Софроний Врачански, възрожденски книжовник, учител и общественик (1739–1813)
- Кръстьо Станчев, журналист (1879–1944)
- полк. Христо Юрданов, военен деец (1864–1924)
- Костадин Матеев и мн. др.
[редактиране] Литература
Градът разполага с богат библиотечен фонд. Библиотеката "Д-р Петър Матеев",е гордостта на котленци.Разполага с много книжни отдели за всякаква информация.
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
В градът има кухня за Социално слаби и възрастни хора,под водителството на "Социални грижи".Кухнята на котленеца е богата,главно от турски и каракачански ястия и рецепти придобила вече местен стил и обединени са двете кухни в менюто на средностатистическият котленец.В града има една действаща фурна(хлебокомбинат),много магазини и лафки.Хляб и хлебни изделия котленци получават от селата около котел.Основни дистрибутори са от градовете: Ямбол,Сливен,Омуртаг и В.Търново.От Горна Оряховица се доставят основоно сладки изделия.Разбира се доставят се и от други градове но по рядко.