Аспар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Флавий Ардабур Аспар (400 - 471) е алан, който е бил патриций и magister militum на Източната Римска империя.

Син на magister Ардабурий,[1] Аспар играе ключова роля в експедицията на баща си от 424, която има за цел да разбие западния узурпатор Йоан и да постави Гала Плацидия и нейния син Валентиниан III на негово място. Той също така помага при преговорите за мир с Гейзерих след вандалското нашествие в Африка.

Аспар не е можел да стане император поради това, че бил арианин. Вместо това неговият подчинен Маркиан става император като се оженва за сестрата на Теодосий II - Пулхерия. Въпреки това приемникът на Маркиан - Лъв I, в крайна сметка се обръща срещу него. През 471 Аспар е убит заедно със сина си Ардабурий при атака.

Аспар е учителят на Теодорих Велики, който по-късно става крал на остготите.

Аспар има друг син, Ерманарих, от сестрата на Теодорих Стабон.[2]

[редактиране] Бележки

  1. Williams, p. 45.
  2. Wolfram, p. 32.

[редактиране] Източници и използвана информация

  • Williams, Stephen, and Gerard Friell, The Rome That Did Not Fall, Routledge, 1999, ISBN 0415154030.
  • Wolfram, Thomas J. and Dunlap, Herwig Wolfram, History of the Goths, University of California Press, 1988, ISBN 0520069838.
Тази страница, частично или изцяло, представлява превод на страницата Aspar от сайта http://en.wikipedia.org. Оригиналната страница, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, за да видите списъка на съавторите.