Башино село

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 41.7483° N 21.76° E

Башино село
Башино Село

Башино село
Башино село на картата на Република Македония
Данни
Регион: Вардарски
Община: Велес
Географска област: Повардарие
Население: 775 (2002)
Надм. височина: 205 м
Геогр. положение: 41° 44' 53" сев. ш.
21° 45' 36" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:
Код на МПС: VE

Башино село или само Башино, понякога Бащино село (на македонски книжовен език: Башино Село; на турски: Паша Кьой) е село в община Велес, Република Македония.

Съдържание

[редактиране] География

Башино село се намира в средния дял на Велешката околия, в северната част на малкото Велешко поле, между международния път Е-75 и река Вардар. Средището е разположено на 175 м надморска височина и е отдалечено на 5 км от град Велес. Населението му е 775 души, от които 767 декларират, че са македонци, а 8 - сърби.

В селото съществува начално училище, поща и хранителни магазини. С площ от 9,6 км2, 393,5 ха обработваема земя и едва 0,2 ха гори, населението на селото се занимава главно със земеделска работа. Башино село е средно по големина, с положителен прираст в броя на популацията. Немалък дял от трудоспособните жители работят във Велес.[1]

[редактиране] История

Според преданията Башино село е наречено така по думите на неизвестен турски бег, който когато го видял казал: Е, това е баш селото - хубаво село. Жителите на селището и то самото се споменават в няколко народни песни от македонския край. Други варианти за етимология са, че българското име произлиза от турското му - Паша кьой или от думата баща.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Бащино село е посочено като село със 70 домакинства с 338 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Башино е населявано от 960 жители, като всички са българи.[3]

В края на ХІХ и началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част от жителите му са под върховенството на Българската екзархия, а останалите са привърженици на сръбската пропаганда. През 1891 година 34 къщи от селото (от общо 184) се обявяват за сръбски. По-късно за нуждите на сърбоманската група в селото се открива и сръбско училище, което функционира паралелно с българското[4]. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 200 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти и функционира българско училище.[5]

В миналото голяма част от жителите се преселват в Куманово, тъй като градът привличал хората от района, след сливането на вардарската с моравската железница от 1888 г.

[редактиране] Родени в Башино село

[редактиране] Бележки

  1. Населени места во Општина Велес
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184-185.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  4. Поверителен доклад от българския консул в Скопие Ив. Икономов до министър-председателя, 21 март 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония, София, 1995, с. 492
  5. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.118-119.


Населени места в Община Велес
Велес | Башино село | Белещевица | Бузалково | Ветерско | Горно Каласлари | Горно Оризари | Джидимирци | Долно Каласлари | Долно Оризари | Иванковци | Карабунище | Круше | Кумарино | Лугунци | Мамутчево | Новачани | Ново село | Ораовец | Отовица | Ращани | Рудник | Сълп | Сливник | Сояклари | Сопот | Църквино | Чалошево | Ърлевци


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици