Ал-мудун ал-муаскарат
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ал-мудун ал-му'аскарат са военни селища, създавани от арабите по време на Арабския халифат.
В първите години на завоевания , когато арабите завзели Йордания и Сирия бедуинските воини започнали да се установяват в градовете , като се настанявали най- вече в домовете на византийските търговци и първенци, бягащи към Константинопол.Това което е интересно е , че бедуините се заселват в цял Дамаск, ясно познаващи къде да се настанят.Това е факт , показващ че са съществували добри и стари връзки с коренните жители на Дамаск и бедуинските нашественици.Животът в новозавладените градове, бивши византийски центрове продължил в нормалния си ход .Арабските нашественици не се намесвали във вътрешните живот на градовете .Християнските историци отбелязват този период със справедливо управление и уважение на халифската власт към църковните канони.Единственото ново нещо в градовете бил данъкът “джизия “ , задължителен за всички християни.
След сблъсъка на арабите с византийската и персийската култури възникнала естествената нужда на вид защита и реакция към по старите и утвърдени културни традиции и ценности.В Сирия започва процес на арабизация на завладените градове.За постигането на целта спогнал и фактът ,че някои места (Южна Сирия и районът отвъд Йордания) били арабизирани преди процеса започнат от Праведните халифи(1).В някои части на Сирия и Йордания имало и арабски поселища от преди ислямското нашествие .В същото време даденият процес се осъществявал и в други завладени земи- Маср(Египет ) и Билад ал Рафидейн (Месопотамия) , но по други начини.Арабите завладели тези територии , но попаднали сред огромна маса от хора , макар и близка по етнос , говореща на друг език.За да се запазят етнически и по –късно да се опитат да асимилират населението бедуините създали така наречените ал-мудун ал-му’аскарат. Това били военни селища , използвани като центрове за офанзива и били създавани на стратегически места.Най – големият такъв лагер бил Ал Фустат( Лагерът ) в Египет , наречен по- късно Ал Кахира(Побеждаващият останалите) или Кайро.
Тези градове- лагери привличали вниманието на учените още от тогава, като уникален образец на арабския град.Точно в тези градове се търси първообраза на ислямския град.Един от изследователите занимаващи се с тази проблематика, Каен(III) , казва че особеностите на ислямския град не се определят със самия ислям , а с нуждите на град.Тоест първите градски формирования не били с някаква религиозна цел , а с военна. Що се отнася до оформянето на ислямския град , трябва да се посочи , че това е резултат на един дълъг процес.
Установената представа за едни от най- важните градове – Ал Фустат и Ал Басра( в Южен Ирак) е , че те били редици от палатки , събрани на едно място , и за които им трябвало много време , за да се превърнат в градове. В действително те били лагери , но с тенденцията да се живее в тях.Те се местели , когато войската тръгнела на война , но самото място на усядане се запазвало при връщане. Тези палаткови лагери се превърнали в градове през 683 година , когато арабите настъпили към вътрешността на Месопотамия и се нуждаели от сериозни центрове на офанзива зад себе си.
Първоначално планът на Басра бил хаотичен , тъй като бил построен набързо две години след Куфа , по заповед на халиф Умар.Според нея градът трябвало да има широчина на главните улици “ 40 дирана”(1 диран= 50 сантиметра) , а второстепенните улици “30 или 20 дирана “.Басра била разделена на части, строителството първоначално обхващало 3600 квадратни метра.Интересното е , че размерът на улиците и начинът, по който се изграждала инфраструктурата съвпадал донякъде с римските образци.
Няколко години след Басра арабите създали и друг град ,но в Северен Ирак- Мосул.Той бил по- голям от Басра и имал ,освен военно значение , и символично- намирал се на десния бряг на река Тигър ,срещу древния град Ниневия.По – късно Мосул се превърнал в опорна точка на офанзивата към Армения и Азърбейджан.
През 642 година , в току що превзетия Египет , бил положен първият камък на Ал Фустат.Площите на града били няколко възвишения със стратегическо значение .Те били поделени между племената , участвали в превзимането на Египет , където те създали свои квартали.Въпреки ,че тези земи били заселени по – рано ,бедуините придали нов облик на Ал Фустат.Те не само събрали на едно пръснатите поселения ,но и започнали интензивно строителство. Според египетския историк Ибн Абдул ал Хакам, в този град имало широки улици , резиденция на халиф Умар и пазар.Самият халиф никога не успял да влезе в резиденцията си и малко преди да умре през 644 година заповядал дворецът да се превърне в пазарен комплекс.Ал Хакам споменава и други големи постройки в града , като търговските улици( кайсария) , построени по византийски образец , голям сук( закрит пазар ) и обществени бани (хамами).Тези факти отнасящи се за Ал Фустат опровергават версията ,че това бил хаотичен бедуински град.По – късно той толкова увеличил значението си , че отнел важноста на самата Искандария( Александрия).
След завладяването на огромните територии в Близкия изток , градовете претърпяли значително променяне. То се изразявало с огромните строежи , започнали още през 8 век и продължаващи до падането на Абасидската държава.Поради сблъсъка с огромните култури на Византия и Персия арабите винаги трябвало да се доказват и те приели строителството , като предизвикателство отправено към останалия , неислямски свят. Този стремеж към усъвършенстване се изразил най- вече в строежа на джамията в Йерусалим, не отстъпваща на византийските християнски храмове.Тя била образец на ислямското изкуство.