Бубарство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бубарството е поминък, широко развит около 1950-те - 1970-те години в Югоизточна България. Представлява отглеждане на "буби" (на латински: Bombyx mori), гъсеници за коприна.

Те се излюпват от яйцата на пеперудата в края на зимата и веднага започват да се хранят с листа от черница. Толкова са лакоми, че след 40 дни са 10 000 пъти по-тежки, отколкото в деня, в който са се излюпили. Престават да се хранят и започват да какавидират, като се увиват в пъшкул, оплетен от тънка копринена нишка около себе си. Зтворена в копринения пашкул, гъсеницата постепенно се превръща в какавида.

От този момент започва друг етап от метаморфозата - превръщането на какавидата във възрастен индивид (имаго); от там нататък пеперудата прегризва дупка в пашкула и отлита. Преди това да стане, бубарите попарват пъшкулите във вряла вода, за да умъртвят какавидите. По този начин се запазва целостта на пашкула (копринената нишка).

Какавидата е обвита в копринена нишка с дължина 305 м. Тя се размотава и се изтъкава плат. Производството на коприна започва в Китай. 2000 години е пазено в тайна, която станала известна на Запада, когато 2 монаси пренесли яйца на копринената пеперуда в бамбуков бастун. Копринената пеперуда е единственото насекомо, което изцяло се отглежда от човек. Тя не може да живее в диво състояние. Има добре развити крила, но не може да лети.