Ким Ир Сен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ким Ир Сен севернокорейски лидер, вечен президент на Корейската Народнодемократична Република |
|
Роден: | 15 април 1912 Намри, Корея |
---|---|
Починал: | 8 юли 1994 Пхенян, Северна Корея |
Ким Ир Сен (на корейски 김일성) е севернокорейски комунистически политик, управлявал Северна Корея от 1948 до смъртта си. Той е извстен с крайния култ към личността му. В Северна Корея официално е наричан Великият водач и е вписан в конституцията като "вечен президент". Рожденият му ден е официален празник в Северна Корея.
Съдържание |
[редактиране] Детство и ранни години
Ким Ир Сен е роден през 1912 година в град Намри. Малко се знае за неговото детство поради силното обожествяване на личността му. Не са известни дори родителите на Ким. Известно е обаче, че семейството му не е било нито много бедно, нито богато. Знае се също, че родителите му и някои от предците му са били протестанти. Баща му умира през 1926 година, когато Ким е на 14 години. Тогава той постъпва в гимназията Юлин, където изоставя традиционните корейски идеи и методи на възпитание и започва да изучава теориите на комунизма. Така, когато става на 17 години, Ким Ир Сен постъпва в тайна нелегална марксистка организация, но само три седмици след основаването й тя е разкрита от японците (тогава окупирали Корейския полуостров)и е арестуван за няколко месеца. По-късно той става член на различни марксистки и комунистически организации. През 30-те командва дивизии на китайски бунтовници, сражаващи се срещу японците.
[редактиране] Корейската война
И досега се смята, че най-голямото постижение на Ким Ир Сен е основаването на Корейската Народна Армия. С помощта на съветски инструктори войниците на вече оформящата се Корейска Народна Демократична Република стават майстори на партизанската война, тихото промъкване на вражеска територия и мощните дълбоки пробиви. През 1948 година става ясно, че заради идеологичните различия между Северна и Южна Корея незабавното обединение е невъзможно. Така СССР назначава за премиер на Севера Ким. С подкрепата на Сталин и СССР, Северна Корея напада Южна през 1950 година. ООН и САЩ се включват на страната на Юга. След няколко сражения севернокорейсите войски започват да отстъпват заради неголемия си брой в сравнение с тези на Южна Корея и нейните съюзници. След това на страната на КНДР се включват осем китайски дивизии и армиите на ООН, САЩ и Южна Корея са разбити. Така Корейският полуостров остава разделен до днес.
[редактиране] Следвоенен период
След края на Корейската война през 1953 година Ким Ир Сен се заема с укрепване на управлението си и възстановяване на страната от войната. Той създава петгодишен план за въвеждане на съветски икономически модел. Земеделието е колективизирано, а тежката индустрия е в разцвета си, като най-развит и до днес е оръжейният сектор. Това позволява на Северна Корея да поддържа огромна армия. Развива се инфраструктурата, построени са стотици километри железници и асфалтови пътища, страната е модернизирана. След смъртта на Сталин през 1953 година, Ким отрича процеса на десталинизация, което влошава до известна степен връзките с СССР. Марксистко-ленинистката теория е отхвърлена в Северна Корея, и са въведени идеите Чучхе (самоподдържане) По време на Културната Революция и Съветско-китайското разделение Северна Корея минава на страната на Китай, но запазва добрите си отношения с СССР. През 60-те години Ким Ир Сен се впечатлява от начина, по който Хо Ши Мин обединява Виетнам чрез партиазанска война и преценява, че нещо подобно е възможно и в Корея. Севернокорейски войници са правили опити за щурмуване на офиса на южнокорейския президент, но те са били неуспешни. След този провал започват по-агресивни атаки от страна на Севера, като много американски войници са нападнати и избити в пограничните райони между двете страни, а американският кораб Пуебло е даже пленен, а екипажът му арестуван. Въпреки големия растеж от 60-те, Северна Корея започва да изостава в икономически план в края на 70-те години заради въвеждането на идеите Чучхе, според които почти всичката търговия с външния свят трябва да бъде прекратена. Реформите в Китай от епохата на Дън Сяопин, заради които и до днес Китай се радва на огромен икономически растеж, по това време са означавали намаляване на китайския интерес към изостаналата севернокорейска икономика. След разпада на СССР в КНДР настъпва тежка икономическа криза. Ким умира на 8 юли 1994 година. Тялото му и до днес е запазено в мавзолей. След смъртта му водач на Северна Корея става неговият син Ким Чен Ир.
[редактиране] Култ към личността
В КНДР има близо 800 статуи на Ким Ир Сен. На негово име са наречени стотици сгради. На всеки планински връх в страната има негов портрет. Плакати с неговия образ има навсякъде в градския транспорт, летищата, както и на граничните пунктове при руската, китайската и южнокорейската граници. В негова чест е издигната и Кулата Чучхе - 170-метров монумент, който се състои от 25 550 гранитни блока (70х365=25 550 - това е броят на дните от живота на Ким, като се изключват тези, добавени при високосни години). След смъртта на Ким Ир Сен стандартният Грегориански календар е заменен с нов, чието начало е рождената му дата.
[редактиране] Постижения
По време на управлението на Ким Ир Сен КНДР отбелязва значителен индустриален напредък. Построени са железници, свързващи почти всички градове в страната, както и асфалтови пътища. Напълно разрушеният от Корейската война Пхенян е бил построен наново, с модерни за времето си сгради в социалистически стил, както и много други градове. Развиват се енергетиката, фармацевтичната промишленост, оръжейната промишленост, машиностроенето. Напредък е отбелязан и в сферата на ядрената енергия с построяването на научен институт в Йонбьон. След разпада на СССР обаче Северна Корея претърпява финансов крах, и голяма част от индустриалните съоръжения са занемарени поради липсата на средства за поддръжка.
[редактиране] Вижте също
- Политика на Северна Корея
- Ким Чен Ир
- Песен за генерал Ким Ир Сен