Тошевци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тошевци е село в Северозападна България. То се намира в община Грамада, Област Видин.
Тошевци | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Видин |
Община: | Грамада |
Население: | 213 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 252 м |
Пощ. код: | 3825 |
Тел. код: | 09337 |
Геогр. положение: | 43° 49' сев. ш. 22° 38' изт. д. |
МПС код: | ВН |
Кмет или наместник | |
Малин Димитров |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в северозападния край на България, на около 160 м надморска височина. Разстоянието до границата със Сърбия е около 25 км. Първоначално къщите с дворовете в селото са били разположени от двете страни на безименна река, или както я наричат селяните "барата". Селото е съставено от 5 махали - Средна, Горна, Бутан, Влашка и Бушняшка. През ранния историчеси период, както и в целия Видински регион, основен поминък на населението безспорно е било земеделието и животновъдството. Занаятчийството е било развито в такава степен, колкото да задоволява нуждите на населението.
[редактиране] История
КОГА И КАК Е ЗАСЕЛЕНО СЕЛОТО?
Историята му е като на много обща с историята на другите села в България и по-конкретно с тази на селата от северозападния край. Но наред с общото, тя има и свой специфични особенности, които в някои отношения създават до известна степен самостоятелен облик на селото ни.
Има различни легенди за първите заселници и името на селото.
Около средата на 18 век на землището на с.Урбабинци /днешното с.Тошевци/ идва и се настанява на различни места съсъ свои добитък, птици и др. туршина Урбаба. Кой и от къде е той?
Според разкази на стри хора от селото, пашата в с.Грамада /днешния гр.Грамада/ имал трима сина-единият се казвал Урбаба, вторият Бранко, а на третия името не е известно. Когато порастнали и били вече женени, Урбаба идва и се настанява на землището на с.Тошевци, а Бранко на землището на днешното с.Бранковци. Според разказите Урбаба най-напред се спрял в местността "Пуйка", кудето развъдил голямо стадо пуйки, гъски, патици и др., от което после долчината получава името "Пуйка". Пчелинът си Урбаба е настанил на около 100 метра от чеямата "Ралча". Оборите на голямата му чарда говеда са се намирали между западния край на селото и така наречения "Сляп кош". На това място старите хора му казвали турската ливада. За гледане на добитъка си, Урбаба е взимал хора от Грамада, които са си построили там примитивни землянки и колиби за живеене. Тия негови ратаи, макар че са били малко на брой, се смятат за основоположници на селото. Кои и какви са били хората грижели се зе добитъка, птиците и пчелите на турчина-господар, не се знае, изгубило се е в миналото. Но с положителност се знае, че някой си Райко и жена му, дълги години са пасли турските говеда. Те били бездетни и един ден, пасейки говедата, те чули детски плач. Веднага отишли да проверят и за тяхно очудване, близо до реката намерили малко дете повито в пелени. Тъй като нямали деца, те много се зарадвали, взли детето и му дали името Найден. Докато да отрасне детето те узнали, че родителите му са от едно от близките до планината села, но името му е забравено. След като поотраснало момчето, то започнало да спохожда близките и роднините си в това село, особенно когато там имал местен празник. На един такъв празник намерили мома на момчето и го оженили. Направили свадба. Идвайки си при втория баща, Райко, който го отгледал, момъкът довел и булката си. Намирайки се в последна сиромашия, слугата Райко не се зарадвал на женитбата на сина си Найден. Седнал пред землянката си и заплакал. В това време пристигнал турчина за да види добитъка и имотите си. Като видял слугата си да плаче го попитал каква е причината и Райко му отговорил: "Как да не плача чорбаджиьо, като ние нямаме хляб за нас, нямаме земя, кола, волове, пъкНайден довел и чужда челяд да се мъчи с нас". На тоя отговор турчинът се изсмял с глас и казал: "От Дунав до планината е все моя земя, а з твоя Найден няма земя да се изхрани. В говедата си имам само юнациседемдесет. Иди, хвани два от тях и изори една част от ливадата ми до оборите!" Това зарадвало до някъде бедният ратай и те се приготвили да хващат юнаците, което не било така лесно. Предварително приготвили примки от дълги въжета, качвали се на дървета, под които ще минат говедата, и с дълъг прът хвърляли примките на рогата на юнаците и пускали въжетата да ги влачт известно време, след което ги хващали и укротявали. След това ратаят Райко и синът му Найден изорали дна част от ливадата, както има казал турчина, и от нея те си изкарвали прехраната. С течение на времето, след като Урбаба починал или напуснал владенията си в селото, това място останало за вечно ползване от ратая му Райко и намереното и отгледано от него дете Найден. Понеже се знаят имената на синовете, внуците и правнуците на този Найден, се идва пак до заключението, че слугата Райко и жена му са пасли турските говеда от 1760г насам, след което е започнало и заселването на селото.
Близка до тази легенда, също по разкази на стари хора е, че трима братя жители на с.Грамада набили баща си заради пиянство. Подгонени от турските власти, те напуснали селото и се заселили на окло 3 км западно от Грамада, по поречието на реката. На турски "вур-баба" значи бий баща. постепенно първата буква от първата дума изчезнала, за да се образува слятото урбаба. С наставката инци, характерна за много селища в страната, се оформя окончателно името Урбабинци. За произхода на старото име на селото има и друго предполойение.Говореше се, че една бабичка биела непослушния си цин, а турчинут, който я гледал й викнал: "Ур-бабо", т.е. "удри бабо" и от това произлязло името Урбаба, а после била прибавена и думата "бинци".
ОТ КЪДЕ ПРОИЗЛИЗА НОВОТО ИМЕ НА СЕЛОТО-ТОШЕВЦИ?
От имената на тримата убити партизани през януари 1944г, а именно: Тошо Младенов Герговски - секретар на партийната организация в селото и зам.-политкомисар на отряд "Георги Бенковски", Тодор Панов Иванов и Тошо Вълчов Иванов. Като израз на дълбока признателност към тяхното революционно дело и героична смърт, и на другите загинали партизани - Лило Младенов, Петър Лилов и Георги Целов, беше издигнат внушителен гранитен паметник-композиция с фигурите им на площада на селото.
Тошевци е родното място на Петър Младенов
[редактиране] Културни и природни забележителности
На центъра на селото е издигнат гранитен паметник - композиция с фигурите на шесте убити партизани
Има малка рекичка и гори подходящи за излети
[редактиране] Редовни събития
Всяка година в първата неделя от месец август се провежда традиционния събор.