Шишман (династия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шишманова династия
Шишманова династия

За клонът на династията, започващ от деспот Срацимир, вижте династия Срацимир.

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: раздели. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Шишман е българска царска династия от 14 век. Шишмановата династия е клон на династията на Асеневци. Първият представител на династията е видинския деспот Шишман I управлявал Видин в периода 1280 - 1313. Пъвият български цар от династията е Михаил III Шишман Асен син на деспот Шишман от първия му брак, през 1308 г. съуправител на баща си в Бдинската област. Получава титлата деспот вероятно от българския цар Теодор Светослав, негов братовчед. При избирането му за български цар (1323) приема името Асен, подчертавайки връзките си с Асеневци. През 1324 г. се развежда с Анна Неда и я заточава заедно с децата им в манастир, след което се оженва за Теодора, сестрата на византийския император Андроник III Палеолог (вдовица на цар Теодор Светослав). Води неуспешна външна политика. Загива в битка със сърбите (Стефан Душан) при Велбъжд (Кюстендил) на 28 юли 1330 г. Наследява го заточеният му първороден син Иван Стефан mрез лятото на 1330. След свалянето му от престола при преврат през февруари-март 1331 г. избягва в Сърбия. Следващият представител на династията е Иван Александър, управлявал от 1331 до 1371 година. Иван Александър е син на Срацимир, деспот на Крън и Петрица. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I. Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин Иван Александър е една от най-крупните фигури в историята на Балканския полуостров през 14 век.Първият период (1331-1364) от царуването на Иван Александър е изключително успешен: той воюва с Византия и заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд, дн. Кюстендил (28 юли 1330), възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби, за да получи (1344) Пловдив и 8 крепости в Родопите. По време на военен поход завоюва през 1343 г. твърдината Перперикон (край Кърджали) и назначава там свой архонт, но скоро византийците си връщат крепостта. Иван Александър води военни действия срещу унгарската експанзия срещу Видинското царство (1365-1369) и срещу граф Амадей VII Савойски при похода му към Българското черноморие (1366-1367). Поради сепаратистките стремежи на болярите към средата на 14 век се отделя Добруджанското княжество. Вторият кратък период (1365-1371) от управлението на Иван Александър е неуспешен. Накрая той фактически разделя царството между синовете си Иван Шишман (владетел на Търновското царство) и Иван Срацимир (Видинското царство). По време на възцаряването на Иван Шишман станала Черноменската битка, в която обединените християнски сили на Вълкашин и Углеша претърпели разгром от турците. Веднага след това султан Мурад насочил войските си към България и цар Иван Шишман бил принуден да отстъпи в Северна България. Турците завладели Тракия, Костенец и Ихтиман. Българският цар започнал преговори и трябвало да се признае за турски васал.Освен това трябвало да изпрати сестра си в харема на султана. В края на 1370-те години войските на Лала Шахин достигнали и обсадили София. Освен всичко това Иван Шишман водел война и с влашкия владетел Дан. През 1387 г. обединените сръбски и босненски сили нанесли голямо поражение на турците при Плочник. Цар Иван Шишман веднага се отказал от васалните си задължения към султан Мурад. Отказал да му изпрати и подкрепление. Веднага след това 30-хилядна армия начело с великия везир Али паша потеглила срещу българите. Иван Шишман напуснал Търново и отишъл в силната Никополска крепост. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска армия пред Никопол, Иван Шишман отишъл при султан Мурад и за втори път се заклел да му бъде васал. Условието било да предаде на турците най-укрепения град на Дунава - Силистра. Скоро след това обаче Иван Шишман отказал да предаде Силистра на турците. Али паша отново потеглил на север и отново обсадил цар Иван Шишман в Никопол. Отново българският цар трябвало да моли за мир. Този път условията били още по-тежки - освен Силистра трябвало да бъдат предадени и други крепости. На 15 юни 1389г. султан Мурад загинал в битката при Косово поле, но турците удържали победа. Новият султан Баязид изчакал няколко години и през 1393г., когато българите не очаквали потеглил с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуснал Търново, а Баязид подложил столицата на обсада. Търново издържало три месеца, но на 17 юли 1393г. градът бил завладян. Цар Иван Шишман умрял две години след това. По време на обсадата на Търново Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин турски гарнизон, след което султан Мурад I нахлува в Сърбия. След решителната битка между турците и съюзните сили на сърби и босненци при Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал Сигизмунд подготвя кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени при Никопол (25 септември 1396 г.) и Баязид превзема Видин след кратка обсада. Видинското царство влиза в пределите на Османската държава, с което България окончателно пада под османско иго. Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на гр. Бурса в Мала Азия (край Мраморно море), където вероятно е удушен.