Биоценоза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Биоценоза (от гр. био-живот и ценос- общество) представлява целокупност от популации на различни видове, обитаващи трайно даден ареал и намиращи се в непрекъсната връзка едни с други.
Различни видове организми в биоценозното съобщество встъпват в специфични взаимоотношения: едни от тях синтезират органична от неорганична материя. Други организми синтезират първите за храна, а трети след смъртта на другите две групи, разграждат мъртвата органична до неорганична материя. Трите групи населяват един и същ биотоп.
Съдържание |
[редактиране] Състав
Биоценозата съдържа популации на:
- растителни видове (фитоценоза)
- животински видове (зооценоза)
- микроорганизми (микробоценоза)
[редактиране] Видове
- Според разнообразитето на видове в биоценозата, тя бива проста или сложна.
- Според произхода си, биоценозите се делят на естествени (възникнали по пътя на развитието на организмите) и изкуствени (създадени от човека).
- Според пространствения си обхват, биоценозите биват: макробиоценози (поляна, езеро, гора и т.н.) и микробиоценози (т.нар. "микроекологични ниши" - микрофлора на устната кухина, на белия дроб, на стомашно-чревния тракт и др.).
[редактиране] Междувидови взаимоотношения в биоценозата
Делят се на вътревидови и междувидови.
[редактиране] Вътревидови
- сътрудничество
- конкуренция
- канибализъм
[редактиране] Междувидови
- Неутрализъм - индивидите от двата вида не влизат във взаимоотношения
- Конкуренция - индивидите от двата вида губят от взаимоотношенията си
- Аменсализъм - индивидът от едната популация губи, а за другия взаимоотношението е безразлично
- Експлоатация - единият индивид губи, а другият печели от взаимоотношението
- Коменсализъм - единият индивид извлича полза, а за другия взаимоотношението е безразлично
- Мутуализъм - индивидите от двата вида имат полза от взаимоотношението