Фасул

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бобени шушулки
Бобени шушулки
Покълващи бобени семена
Покълващи бобени семена

Фасулът е биологичен вид, растение от семейство Бобови. Пренесен е в Европа по времето на Великите географски открития. Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят.

Съдържание

[редактиране] История

Родината му е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. Култивиран е още преди инките, а в Европа е пренесен с една от експедициите на Христофор Колумб, заради високия добив от едно растение и лесното му отглеждане се разпространява до края на 16 век в цяла Европа и Европейските колонии в Африка.

[редактиране] Външни белези и характеристики

Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата на шушулки с бъбрековидни семена. Шушулката се образува от два плодолиста, между които има жилава ципеста преграда, на която са закрепени семената (характерно за кръстоцветните растения). Известни са над 200 вида фасул, като разликите между сортовете са във вида на шушулката, цвета и вкусовите качества на семената. Листата на фасула се състоят от по три по-малки листчета. Те са разположени спираловидно по стъблото. Цветовете са дребни, събрани по няколко заедно, бели, розови или виолетови. Семената на фасула (бобените зърна) имат най-разнообразна форма и цвят. Те биват бъбрековидни или кръгли; оцветени са в бяло, жълто, зеленикаво, черно, пъстро.

[редактиране] Начин на отглеждане

Бобовите семена се засаждат в началото на пролетта, като е важно да не се заравят на голяма дълбочина, поради начинът по който бобовото стъбло пониква от почвата. До началото средата на лятото е зелен, а после узрява и готов за прибиране. Необходимо е след като е обран от шушулките да се остави известно време на слънце или на сухо и проветливо място за няколко дни за да се запази и през зимата.

[редактиране] Хранителни качества

Бобът има изключително висока хранителна стойност (приблизителни стойности): белтъчини — 23,3%; въглехидрати — 55,5%; вода — 11,2% и мазнини — 1,5%; съдържа витамини от групата В и витамин С. По корените се развиват голям брой грудки, където живеят бактерии, подпомагащи растежа и развитието на боба.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки