Свети Димитър (Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети великомъченик Димитър“ е катедралната църква на българския град Видин. Храмът е втори по големина в България след храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София. Църквата е паметник на културата от национално значение.

[редактиране] История

След 1718 г. Видин се превърнал в граничен град на Османската империя. За него започнал да действа граничният закон. Това на практика означавало, че българското население нямало право да живее в укрепения район на града - Калето, ораничен от градските крепостни стени. Българите, които имали домове и дюкяни в него, трябвало да ги продадат и да строят нови жилища, които не можело да са от камък, на определено разстояние от укрепленията.

Поради това, че портите на Калето били затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин, църквите „Света Петка“ и „Свети Пантелеймон“ не можели да се използват от българите по време на най-големите християнски празници като Коледа и Великден. Това наложило те да започнат да строят в края на 17-ти век нова църква извън Калето.

Църквата получила името на солунския великомъченик Димитър. В скоро време тя станала средище на културния живот на българите и митрополитска църква. На 6 декември 1868 г. в него за пръв път се служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския български митрополит Антим I, който след 4 години е избран за пръв български екзарх. На 26 октомври 1890 г. в деня на храмовия празник е бил положен свети антимис и отслужена първа литургия.

Поради износеността на дървената й конструкция се наложило храмът да бъде съборен и построен отново. Средствата за постройката са събирани от капиталите на еснафите и доброволни помощи от граждани. Планът му е изработен от архитект Бахнани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм. Строежът е бил напълно готов и зографисан през 1926 г., когато е било и тържественото освещаване и откриване на храма.

[редактиране] Архитектура

Катедралата има кръсто-куполен план с 3 надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от 4 свободно стоящи подпори и е подчертан в обемно-пространствения й облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ.