Еленово (Област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другите български села с име Еленово, вижте пояснителната страница.

Еленово е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Еленово (Област Търговище)
Карта на България, мястото на Еленово (Област Търговище) е отбелязано
Данни
Област: Търговище
Община: Попово
Население: 499 (15/03/2007)
Надм. височина: 239 м
Пощ. код: 7837
Тел. код: 060385
Геогр. положение: 43° 25' сев. ш.
26° 24' изт. д.
МПС код: Т
Кмет или наместник
Мехмед Бозев

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено сред хълмиста местност, като по-голямата му част е на южния склон. Намира се на 18 км североизточно от град Попово и на 19 км югозападно от град Разград, на около 205 м надморска височина. През селото тече приток на Малки (Садински) Лом. Землището на селото граничи със землищата на селата Тръстика, Миладиновци, Маково, Кръшно, Дриново и Ломци. Свързано с асфалтирани шосета с Попово, Дриново, Разград, Тръстика, Ломци, а до Маково и Миладиновци водят черни пътища. Образувано е от две махали: Старата и Новата, разделени от един баир.

[редактиране] Кратка историческа справка

За пръв път старото име на селото е зарегистрирано в османо-турски данъчен документ от 1524 год. като Филибеллер. В близост до него е съществувало още едно по-малко село със същото име – Филибеллер-и кючюк. Старото село се е намирало в местността Кюлюка, където до 1883 год. личали останките на джамия. Според предание основателят на селото е бил турчин от Пловдив (Филибе) и на него е било “кръстено” новопоявилото се село. Западно от днешното село също се откриват останки от поселение от времето на османското владичество.

Около 1573 год. селото е било част от каза Провадия, а около 1863 год. то е наброявало около 50 турски къщи с джамия и е поддържало няколко стаи, служещи за обществено ползване и за властта. През 1865 год. в селото са заселени 5 къщи татари и 10 къщи черкези. В селото имало турско училище (мектеб), в което децата се учили на четене, изучавайки корана. Непосредствено преди Освобождението в Еленово е имало 120 турски къщи и само една българска – на селският ковач Стоян Иванов. Сражения около селото през 1877 год. не са се водили.

Изселването на турците и появата на български заселници става в периода 18831885 год. Всички заселници били от селата и колибите на Еленския Балкан – от Багалевци, Буйновци, Велковци, Ганевци, Градевци, Гущери, Добревци, Дрента, Киревци, Новачкини, Пашовци, Султани, Тодювци, Хъневи, Шейтани, Шоевци и др. Един род дошъл село Копчалиите, Габровско. В края на 1900 год. в селото живеели вече 553 българи и само 45 турци. Основното занятие на новите заселници било градинарството, което до 1920 год. те сезонно практикували в Русия, Австрия, Румъния и тогавашна Югославия. По време на войните за национално обединение (1912 -1918) год. от селото загиват 12 войници по фронтовете с тогавашните врагове на Царство България.

Първото българско училище в селото, получило по-късно името “Св. св. Кирил и Методий”, било открито през 1886 год. и е функционирало като начално училище до 2006 год. Първоначално в него се е помещавал и селският параклис “Въведение Пресветия Богородици” до построяването на църковния храм през 19061907 год. На 14 август 1934 год. селото е преименувано от Фюлбелер на Еленово, в памет на новите му заселници след Освобождението дошли от района на град Елена.

По-големите български родове в селото били: Багальовчани, Байрамите, Бълчерите, Градевите, Николчовци, Новачкиновци, Пашовци, Пармъклиите, Цигуларите и др. Днес в селото съвместно живеят българи, турци, българо-мохамедани и роми, като за един кратък период в селото се заселват и бесарабски българи, които обаче вече са го напуснали, поради липсата на препитание.

И до днес основният поминък на жителите на селото остава земеделието и животновъдството.

[редактиране] Религии

[редактиране] Обществени институции

  • Кметство;
  • Народно читалище "Постоянство";
  • Църква;
  • Джамия;
  • Целодневна детска градина;

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • В землището на селото се намират частично запазени останки от най-древни времена - надгробни могили, праисторическа селищна могила в местността Соуджак и др.
  • В землището на селото в близкото минало се е намирал един от най-големите резервати в района за едри диви бозайници с хубава хижа, наричан още от местното население “резиденцията на Пенчо Кубадински”, сега стопанисван от ДДС “Черни Лом”. Чудесно място за ловен туризъм.
  • Църковен храм “Св. Въведение Богородично”, построен от камъни и тухли;
  • Дивечовъден участък от ДДС "Черни Лом" град Попово за отстрелване на едър дивеч - елени и диви свине.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки

Информация за ДДС "Черни Лом"