Фернандо Магелан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за португалския мореплавател. За апарата на НАСА, вижте Магелан (космически апарат).
Фернандо Магелан португалски мореплавател |
|
Роден: | 1480 Саброза, Португалия |
---|---|
Починал: | 27 април 1521 Филипини |
Фернандо Магелан (на португалски: Fernão de Magalhães, IPA: [fɨɾ'nɐ̃ũ dɨ mɐgɐ'ʎɐ̃ĩʃ]}; на испански: Fernando de Magallanes) е португалски мореплавател, преминал по-късно на испанска служба.
Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока, първият европеец, плавал в Тихия океан и първият, оглавил експедиция с цел обиколка на света. Въпреки че самият той умира преди завръщането в Европа, част от флота, организиран и ръководен от него през първата половина от пътуването, се завръща в Испания през 1522, успявайки да обиколи света.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години и служба в Португалия
Магелан е роден в Саброза, провинция Траш уш Монтеш, Северна Португалия. Той е син на Педру Руи ди Магалаиш, кмет на града, и Алде ди Мескита и има брат, Диогу ди Соуса, и сестра Изабел.
Родителите на Магелан умират през 1490. На 12-годишна възраст той става паж на крал Жуау II и кралица Леунор в столицата Лисабон, където вече от две години живее брат му. Там, заедно с братовчед си, Франсишку Серану, Магелан продължава образованието си и започва да се интересува от география и астрономия. Според някои, той може би дори е обучаван от Мартин Бехайм. През 1496 Магелан получава титлата оръженосец.
На 20-годишна възраст Магелан за пръв път пътува по море. През 1505 е изпратен в Индия, за да подпомогне установяването на Франсишку ди Алмейда като португалски вицекрал и създаването на военни и морски бази по пътя дотам. При това пътуване Магелан за пръв път участва в битка — когато местният владетел отказва да плаща данък, Алмейда завладява мюсюлманския град Килва в днешна Танзания.
Следващото пътуване на Магелан на изток е през 1506, когато заминава за Островите на подправките. През 1510 е повишен в капитан. След като тайно заминава с кораб на изток без разрешение, той е отстранен от командване и е принуден да се върне в Португалия.
През 1511 Магелан е изпратен в Мароко, където участва в битката при Азамор (28 и 29 август 1513) и е тежко ранен в коляното. Въпреки че е ранен и получава няколко медала, Магелан е обвинен в незаконна търговия с маврите. Той също така влиза в конфликт с Алмейда. След като Магелан се отклонява от службата си без разрешение, Алмейда изпраща негативен доклад до кралския двор. Някои от обвиненията впоследствие отпадат, но Магелан изпада в немилост пред крал Мануел I, който отказва да увеличи пенсията му.
Кралят съобщава на Магелан, че след 15 май 1514 трябва да напусне службата си. Магелан официално сменя поданството си и предлага услугите си на испанския двор, като променя името си от „Fernão de Magalhães“ на „Fernando de Magallanes.“
[редактиране] Планове за околосветско пътуване
Магелан пристига в Севиля, най-голямото испанско пристанище, на 20 октомври 1517 и оттам заминава за Валядолид, за да се срещне с младия крал Карлос I, по-късно император на Свещената Римска империя под името Карл V.
С помощта на Хуан де Аранда, един от тримата ръководители на севилската Индийска къща, и на други приятели, особено португалеца Диогу Барбоза, Магелан получава испанско поданство. Ставайки много популярен в Севиля, той привлича вниманието на Карлос I и влиятелния Хуан Родригес де Фонсека, епископ на Бургос и отдавнашен противник на Христофор Колумб.
По това време Магелан открива карта, базираща се на предишни пътувания, според която широкият естуар на река Ла Плата в Южна Америка е проток през този континент към Тихия океан. Той решава да проучи този път, за да достигне Молукските острови (Островите на подправките), ключът към стратегически важната и много изгодна търговия с подправки. Той обявява, че е готов да отплава до 75° южна ширина, за да реализира своя проект.
Руи Фалейру, астроном и португалски изгнаник, му помага в плановете и намира неоценим финансов съюзник в лицето на Христофор де Харо, участник в голяма антверпенска фирма, който е противник на португалския крал. На 22 март 1518 крал Карлос одобрява плана на Магелан и му предоставя сериозна субсидия. Според договора Магелан и Фалейру като генерал-капитани ще получат 1/20 от печалбите и те и техните наследници ще получат управлението на откритите земи с титлата аделантадо.
Магелан се заклева във вярност в църквата Санта Мария де ла Виктория де Триана и прави дарение на монасите в манастира, за да се молят за неговия успех.
С парите, получени от краля, Магелан и Фалейру купуват пет кораба: Тринидад (100 тона, 55 души екипаж), Сан Антонио (120 тона, 60 души екипаж), Консепсион (90 тона, 45 души екипаж), Виктория (85 тона, 42 души екипаж) и Сантяго (75 тона, 32 души екипаж). Тринидад е флагманския кораб на Магелан и, освен Фалейру, капитани на другите четири стават съответно Хуан де Картахена, Гомес, Гаспар де Кесада и Луис де Мендоса.
[редактиране] Околосветското пътешествие

На 10 август 1519 флотът от пет кораба под командването на Магелан напуска Севиля и заминава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието ѝ, където остава повече от пет седмици. Испанските власти са подозрителни към португалския адмирал и едва не го спират, но на 20 септември Магелан все пак отпътува от Санлукар де Барамеда, заедно с 270 души.
[редактиране] Пътуването
Когато научава за заминаването на Магелан, португалският крал Мануел I нарежда да го заловят, но той успява да се измъкне. След кратко спиране на Канарските острови, той пристига в Кабо Верде, откъдето продължава за Бразилия. На 20 ноември екваторът е пресечен, а на 6 декември екипажът забелязва бразилския бряг.
Тъй като Бразилия е португалска територия, Магелан я избягва и на 13 декември спира близо до днешния Рио де Жанейро, където заварва приятелски настроени туземци и приятно време. Флотът се запасява с продукти, но благоприятните условия забавят заминаването му. В крайна сметка те отплават на юг по източния бряг на Южна Америка и на 10 януари 1520 спират в устието на Ла Плата. Магелан все още се опитва да намери път кам Тихия океан, но вече е късно и зимата ги застига още на аржентинския бряг.
Магелан решава да презимува в Патагония. На 31 март екипажът се установява в селище, което наричат Пуерто Сан Хулиан. Започва бунт с участието на трима от петимата капитани, който не успява, защото основната част от екипажа остава лоялна. Кесада и Мендоса са екзекутирани, Картахена и един свещеник са изоставени на брега.
На 24 август пътуването е подновено. Сантяго е изпратен на юг на разузнавателна експедиция, но претърпява корабокрушение по обратния път. Само двама моряци се завръщат по суша, за да съобщят за случилото се. На 21 октомври 1520, на 52° южна ширина, флотът достига Капе Вирхенес и Магелан решава, че е открил протока, защото водата е солена и навлиза навътре в сушата. Четирите кораба започват мъчително да навлизат в 600-километровия проток, наречен от Магелан Estreito de Todos los Santos (Проток на Вси светии), защото навлиза в него на 1 ноември, Денят на Вси светии. Днес протокът се нарича Магеланов проток.
Първоначално Магелан изпраща Сан Антонио и Консепсион да изследват протока, но вторият, командван от Гомес, дезертира и се завръща в Испания. На 28 ноември останалите три кораба навлизат в Тихия океан. Магелан го нарича така (Mar Pacifico), заради привидното му спокойствие в този ден.
[редактиране] Смъртта на Магелан
Придвижвайки се на северозапад, Магелан достига на 13 февруари 1521 до екватора, на 6 март - Марианските острови, а на 16 март със 150 оцелели членове на екипажа пристига на остров Хомонхон на Филипините. Магелан успява да осъществи контакт с местните жители, тъй като малайският му преводач разбира езика им. Той си разменя подаръци с Раджа Каламбу от остров Лимасава, който го насочва към Себу. Местният владетел Раджа Хумабон се отнася приятелски с експедицията и дори, според тях, се съгласява да приеме хриситянството.
Магелан се сприятелява с Дату Зула и се съгласява да му помогне в битката срещу Лапу-Лапу, проведена на 27 април 1521 г. Антонио Пигафета, богат турист, платил, за да участва в пътешествието на Магелан, предава единствените наблюдения на очевидец относно драматичните събития около смъртта на Магелан:
- „Когато утрото дойде, четиресет и девет души скочихме във водата и вървяхме през нея на разстояние повече от два изстрела с лък, преди да можем да стигнем брега. Лодките не можеха да се приближат повече заради подводни скали. Останалите единадесет души останаха назад да пазят лодките. Когато стъпихме на земята, местните оформиха три групи, наброяващи повече от хиляда и петстотин човека. Щом ни видяха, те се нахвърлиха върху нас със силни крясъци... Мускетарите и стрелците с лъкове стреляха отдалеч около половин час, но неуспешно... Когато разпознаха капитана, толкова много от тях се насочиха към него, че шлемът на главата му два пъти бе уцелен от стрела... Един от местните хвърли бамбуково копие към лицето на капитана, но последният незабавно го уби със своята пика, която остави в тялото на туземеца. Тогава, пробвайки да постави ръка на шпагата (сабята) си, той съумя да я изтегли, но само наполовина, защото беше ранен от бамбуково копие в рамото. Когато местните видяха това, всички се нахвърлиха върху него. Един от тях го рани в левия крак с голяма сабя, която приличаше на ятаган, макар, че беше още по-голяма. Това принуди капитанът да падне с лице към земята и тогава те веднага се хвърлиха върху него с железни и бамбукови копия и с техните саби, докато не убиха нашия образец, нашия светилник, нашия утешител и наш истински пътепоказател. След като го убиха, те се връщаха няколко пъти, за да видят дали всички сме в лодките. Тогава, осъзнавайки, че е мъртъв, ние, разстроени, се оттеглихме както можахме към лодките, които вече гребяха.“
[редактиране] Обиколката на света
В своето завещание Магелан записва, че неговият малайски преводач трябва да бъде освободен след смъртта му. Преводачът, кръстен през 1511 в Малака с името Енрике, е пленен от суматренски търговци на роби. Така той става първият човек, обиколил света, макар и в няколко пътувания. Енрике е купен от Магелан при предишните му пътувания до Малака и остава с него по време на битките в Африка, изпадането му в немилост в Португалия и успешната подготовка на флота. Въпреки това, след мактанската битка останалите капитани отказват да го освободят. Енрике успява да избяга на 1 май с помощта на Раджа Хумабон, като почти трийсет членове на екипажа загиват. По това време Антонио Пигафета вече има достатъчни познания по местния език, за да поддържа комуникацията с местните жители.
Трите останали кораба заминават на запад към Палаван и го напускат на 21 юни 1521 в посока към Борнео, водени от местни навигатори. Те остават в Бруней 35 дни. Венецианецът Пигафета отбелязва блясъка на двора на Раджа Сирипада (злато, две перли с размера на кокоши яйца и т.н.). Освен това Бруней разполага с бойни слонове и арсенал от 62 оръдия, над пет пъти повече от въоръжението на магелановите кораби. Там не ценят карамфила, който при завръщането в Испания се оказва по-скъп от златото. Пигафета отбелязва и порцелана и очилата, все още рядкост в Европа.
При достигането на Молукските острови на 6 ноември 1521 от екипажа са останали 115 души. Те успяват да осъществят сделки със султана на Тидоре, съперник на султана на Тернате, който е съюзник на португалците.
Консепсион е изоставен и подправките от него са преместени във Виктория и Тринидад, но Тринидад е пленен от португалците, докато се опитва да се върне по тихоокеанския път. Виктория заминава на запад на 21 декември 1521. На 6 май 1522 под командването на Хуан Себастиан Елкано заобикаля нос Добра надежда, като единствената храна е оризът. Двайсет моряци умират от глад преди Елкано да достигне Кабо Верде, португалско владение, където на 9 юли изоставя още тринайсет моряци от страх да не загуби товара си от 26 тона подправки (карамфил и канела).
[редактиране] Завръщането
На 6 септември 1522 Хуан Себастиан де Елкано и остатъкът от екипажа на Магелан, заедно с Виктория, последният кораб от флотата, пристигат в Испания, почти точно три години след заминаването си. В крайна сметка експедицията реализира известна печалба, но екипажът не получава пълното си заплащане.
Следните 18 души пристигат в Севиля с кораба Виктория:
- Хуан Себастиан де Елкано
- Франсиско Албо
- Мигел де Родас
- Хуан де Акурио
- Антонио Пигафета
- Мартин де Худисибус
- Ернандо де Бустаменте
- Николас Гръкът
- Мигел Санчес
- Антонио Ернандес Колменеро
- Франсиско Родригес
- Хуан Родригес
- Диего Кармена
- Ханс от Аахен
- Хуан де Аратия
- Васко Гомес Галего
- Хуан де Сантандрес
- Хуан де Субелита
Четирима моряци от първоначалния екипаж на Тринидад в крайна сметка се завръщат в Испания през 1525.
[редактиране] Откритията
Експедицията на Магелан е първата, обиколила света, и първата, преминала от Атлантическия в Тихия океан. Участниците в нея са първите европейци, направили следните открития:
- „камила без гърбици“ — вероятно лама, гуанако, или викуня
- черна „гъска“, която трябвало да се дере, вместо да се скубе — пингвин
- две от най-близките до нас галактики, Магелановите облаци, видими от Южното полукълбо
- нуждата от линия на смяна на датата — обикаляйки Земята на запад се печели един ден: при завръщането си те установили разлика от един ден между своите календари и тези, на хората, които не са плавали, въпреки че прилежно попълвали корабните дневници
[редактиране] Вижте още
- История на Испания
- Велики географски открития
- Енрике Черния
- Магеланов проток
- Магеланови облаци