Михайлово (Област Стара Загора)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Михайлово, вижте Михайлово (Област Враца).
Михайлово е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, Област Стара Загора.
Михайлово (Област Стара Загора) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Стара Загора |
Община: | Стара Загора |
Население: | 352 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 150 м |
Пощ. код: | 6051 |
Тел. код: | 030472 |
Геогр. положение: | 42°15′ сев. ш. 25°31′ изт. д. |
МПС код: | СТ |
Кмет или наместник | |
Белчо Белчев |
Съдържание |
[редактиране] География
Село в област (окръг) Стара Загора, община Стара Загора. Разположено в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, на 25 км югозападно от гр. Стара Загора. Селото се намира на надморска височина 150 м и обхваща площ от около 1250 дка с наклон на изток. В ниската част, по посока север-юг протича пресъхваща на места река, наричана Азмака.
В землището традиционно се отглеждат зърнени и фуражни култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед).
[редактиране] История
Първите безспорно установени заселници в землището на селото са били траките. От тях са останали няколко могили в околностите, които са и единствените исторически следи наблизо. За жалост, българите днес довършват делото на всички диви варвари, минали оттук през вековете и разрушили останките от всякаква древна история по тези земи. Така например в най-високата западна част на селото, от четири могили едната се е слегнала силно вследствие разораване с трактори, а в друга през 1959 г. е вкопано цяло водохранилище. Друга могила, наречена Голямата могила поради това, че заема най-високата точка в околността, също е напълно унищожена и вероятно след време ще изчезне съвсем вследствие на многократно разкопаване, разораване и опожаряване.
Първите писмени сведения за селото се съдържат в турски регистри от 1590 г., където се споменава под името Айнаджик. Счита се, че е едно от първите възникнали в по-ново време села в района. До 1900 г. селото носи името Гьокпала. През 1877 г., по време на Освободителната руско-турска война, при настъплението на Сюлейман паша, населението бяга масово от изстъпленията на турците в северна посока към Стара Загора, а впоследствие през Балкана към Дряново и Габрово. Катастрофалното събитие е запомнено като “Бозгунът”. При завръщането си напролет, след подписването на Санстефанския мир, хората намират селото напълно унищожено – ограбено и изгорено.
През 80-те години на ХХ век дългогодишният учител и директор на училището Петър Велчев Нанчев за първи път събира материали и написва история на селото. Книгата е с обем 300 машинописни страници, но все още не е отпечатана в пълния й обем. Съдържа богата фактология с дати, имена и събития от последните 150 години свързани с хора, местности, пълен свод на родовете в селото, описание на местни обичаи, особеностите на диалекта, текстове на народни песни и др. Стилът е непосредствен, с характеристики от местния говор. Силно съкратено издание под заглавието “Летописна книга на село Михайлово, Старозагорско” излиза в ограничен тираж през 1999 г. в Стара Загора.
[редактиране] Обществени институции
В селото има поща, кметство, читалище и баня, която вече не функционира.
Училището е основано през 1891 г., но е закрито през 80-те години на ХХ в. поради липса на ученици.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Сегашното си име селото е получило от наименованието на единствената черква “Св. Архангел Михаил”, построена през 1885 г. Първоначалната й постройка датирала от 1843 г.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
Населението понастоящем е силно застаряващо и се състои от около 500 души. Част от работещите жители отиват с влак на работа в Стара Загора и се връщат в същия ден, благодарение на железопътната гара, открита през 1902 г., която заема възлово положение на пресечната точка на линиите Бургас-София и Русе-Подкова.