Величка (Полша)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За българското село вижте Величка.
Величка (на полски Wieliczka, произнася се на полски с меко В, Вьеличка) е град в Полша на около 17 км от Краков с 19 128 жители (2006).
[редактиране] История
Споменава се за първи път в папски документ от 1125 година. През 1290 година е обявен за град от Пжемисъл II.
[редактиране] Солна мина
Обявена за защита от Юнеско. След изчерпването на солните източници на повърхността през средата на 13 век, започва търсенето на подземни солни залежи (солни кристали). Първият тунел в мината е пропкопан през 1280 година. От тогава досега шахтите, заедно с природните образувания (подземни езера и проходи) са разширени на обща дължина 300 километра на 9 етажа, достигащи 327 метра под земята. През 15 век се появяват първите дървени машини, а от 17 век се използват и коне за транспорт на рудата. Търговиата със сол носи на тогавшнато кралство до 30% от приходите му.
Туристите обикновено се допускат до 130м под земята.
Много известни личности посещават мината от създаването ѝ, някои от които са Коперник, Гьоте, Хумболт, Менделеев, папа Йоан Павел II.
Галериите ѝ са пълни със склуптори от солни кристали изработени със завидно майсторство. Поради влажния въздух, който издишват посетителите, много произведения се деформират и оцветяват. Новите въздушни системи позволяват поне в главните зали отвлажняване на въздуха. В подземните зали се намират катедрали, параклиси, езера и изложби. Някои зали могат да се наемат за екстравагантно празнуване. Издълбана в гигантски кристал от зелена сол е и дългата 54 метра капела на света княгиня Кинга.
В 1918 година мината се национализира.
През Втората световна война мината се използва за склад на запаси.
От 1993 година добивът в мината се прекратява и мината става изключително туристически обект.