Грах
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стопанско значение, произход, разпространение и добиви. Грахът е едно от ценните зърнено-бобови растения. Отглежда се за храна на хората, за фураж на селскостопанските животни и за зелено хранене, а в някои райони и за зелено торене. За храна се използват зрелите семена или зелените бобове и семена в прясно или консервирано състояние. Високата хранителна се обуславя преди всичко от високото съдържание на протеин както в зелената маса, така и в зърното, което съдържа 26-27% суров протеин. В това отношение грахът се нарежда на трето място след лупината и соята. Зелената маса е богата на витамин С, каротин и витамините B1 и B2. Като бобово растение грахът има голямо агротехническо значение. Обогaтява почвата с азот и след прибиране оставя 2-3 кг азот на 1 дка. Благодарение на добрата разтворителна способност на корените си той извлича фосфор и калий от по-трудно разтворимите им форми, в реаултат на което в почвата остават 5 пъти повече фосфорна киселина и 1,2 пъти повече калий в сравнение с житните. Грахът има кратък вегетационен период, прибира се рано и е отличен предшественик за пшеницата и другите култури. Грахът е едно от най-старите културни растения, познати на човека. В Европа е познат от неолитичния период на камения век. Районите от Източното Средиземноморие, Иран, Закавказието, Афганистан и на изток от Тибет се считат за центровете с най-голямо разнообразие на форми. От тези места е бил пренесен вероятно през Югоизточна Арабия през Северна Африка в страните на Северното и Западното Средиземноморие, които се считат за вторични центрове за произхода на граха. Като културно растение в Европа е придобил по-голямо значение много по-късно, едва през VIII – X век. Грахът се отглежда почти във всички страни на света. В последните години се наблюдава тенденция на намаляване на площите и общото производство в света. Най-големи производители на грах са Руската федерация, Китай и Канада, но най-високи средни добиви се получават във Франция ( табл. 20). В България няма точни сведения за въвеждането на граха като култура. След създаване на първите земеделски училища той се въвежда като градинска култура в Южна България и като фуражна - в Северна България. В България засетите площи и добивите от тях по години са много непостоянни. През последните години площите с грах са намалели почти 5 пъти, независимо че в повечето райони на страната има благоприятни условия за развитието на културата. При висока агротехника добивите надвишават 200-250 kg/dka зърно. В районите с по-висока въздушна влажност (Добруджа и високите полета) се получават над 300 kg/dka зърно.В последните години особено място заемат зимните сортове, които се развиват добре в цялата страна. Много често грахът се отглежда в смески с едногодишни житни за получване на фураж. От граховите смески могат да се получат 2-3 t/dka зелена маса, а при благоприятни условия - 4-5 t/dka.
БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА Коренова система. Състои се от добре развит главен корен, който достига до 1.5 m дълбочина и странични разклонения, разположени в горния почвен слой. В сравнение с другите бобови, грахът има по-слабо развита коренова система. Тя по-добре усвоява трудно разтворимите съединения в почвата. По корените на граха се развиват множество грудки със специфични азотфиксиращи бактерии. Стъбло. Сравнително тънко, гладко, кухо, при нискостъблените сортове е изправено, а при високостъблените поляга. Има сортове със силно скъсена и надебелена горна част на стъблото. Още в основата се разклонява и образува 2-4 добре развити разклонения, които понякога са еднакви с главното стъбло, което е високо от 20 до 200 cm. Листа. Чифтоперести, с 1-3 чифта сравнително едри, яйцевидни листчета, с дълги разклонени двойки мустачета. Съществуват форми, при които всички листенца са видоизменени в мустачета (мустачести форми), а други нямат мустачета и завършват с листче, (текоперести, наричат се акациевидни). В основата на листната дръжка има два нееднакви по големина прилистника, които при фуражния грах имат пръстеновидно червеникаво петно. Стъблата, листата и прилистниците са гладки, покрити с восъчен налеп и имат сив цвят. Цветове. Разположени са по 1-2 на дълга дръжка, която излиза от пазвата на сложния лист. Устройството им е характерно за бобовите растения. Те са едри, с бели венечни листа при обикновения полски грах и с виолетови цветове - при фуражния. Цъфтят от основата към върха. Самоопрашващо се растение, но в сухо и горещо време е възможно и кръстосано опрашване. Плод. Боб, които е образуван от един плодолист, както при останалите бобови култури. Формата на плода е леко саблевидна, извита, а повърхността слабо набръчкана. Броят на семената в един боб варира от 3 до 10 семена. Най-често плодовете лесно се разпукват след узряването, но има сортове с неразпукващи се или трудноразпукващи се бобове Семена - сферични, овални и ъгловати, с гладка или набръчкана повърхност. Окраската им при обикновения полски грах е зелена или жълта, а при фуражния - кафява или пъстра, с разнообразни петна. Масата на 1000 семена се колебае в широки граници - от 40 до 500 g.
СИСТЕМАТИКА, СОРТОВЕ Грахът принадлежи към род Pisum L., които е представен от няколко вида. Културният грах P. sativum L е сборен вид, с два подвида: ssp. sativum - обикновен полски грах с бели цветове и светли едноцветни семена и ssp. arvense - фуражен грах с червено-виолетови цветове и тъмни или пъстро оцветени ъгловати семена. От подвид Pisum sativum subssp. arvense е райониран само един пролетен сорт - Плевен 4. По-голямо значение и разпространение в последните години имат зимуващите сортове No11, Мир и Весела. БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ . Изисквания към топлина. Грахът не е взискателен към топлината. Пролетните сортове издържат до –5 –60 C, а някои от тях и до –10-120 C. Фуражният грах е по-студоустойчив, поради това от него има създадени повече зимуващи сортове Типично зимните сортове издържат до –20—220 C. Семената поникват при 1-20 C, но по-забавено. При температури над 50 C поникването се ускорява. Най-благоприятна температура за развитието му през вегетацията е 18-200 C а максималната температура, при която може да издържи е 380 C. Изисквания към влага. Взискателен към влагата особено в началните фази от развитието си и по време на бутонизация и цъфтежа. Почвената и въздушната суша се отразява неблагоприятно по време на цъфтежа и завързване на плодовете, поради това се развива по-добре в райони с по-влажен и умерен климат. Изисквания към почва. Не е много взискателен към почвата. Най-подходящи за отглеждане са средно тежките, песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи черноземи и канелените, които са добре запасени с хранителни вещества и вар. В тежките, много влажни и с кисела реакция почви не се развива добре, но понася по-висока киселинност от фасула и соята. Не понася засолени почви
ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО Преди да покълнат семената набъбват като поемат 95-100% вода спрямо теглото. Семената на граха започват да покълват при 1-2 оС. При поълване се показва коренчето, което с развитието си постепенно надебелава и прониква надълбочина , а същевремено се развиват и странични разклонения. Поникването продължава 5-8 дни при температура 18-20оС и ППВ 80% и около21 дни - при температура 8оС. За поникването на зимуващия грах, който се засява през есента, температурата е благоприятна, но най-често почвената влага не достига и от нея се определя продължителността на поникването. В началото растежът става за сметка на хранителните вещества в семеделите, които остават в почвата, а се удължава надсемеделното коляно. Първичните листа се състоят от една двойка листа, а след това се образуват същинските сложни листа. По-късно в пазвите на първичните и на първия и втория същински лист се образуват странични разклонения. Първият цвят при най-ранните сортове се образува в пазвата на седмия лист, а при най-късните - на осемнадесетия лист. Установена е положителна корелация между продължителността на периода поникване-цъфтеж и броя на междувъзлията. Съществено влияние на този процес оказват температурата и светлината. При по-ниска температура диференциацията на цветовете изпреварва диференциацията на листата. Същото въздействие оказват дългият ден и интензивното осветление. Цъфтежът започва отдолу нагоре, най-напред по главното стъбло и след това по страничните разклонения. Един цвят изцъфтява за 1-3 дни. Опрашването е със собствен прашец. След оплождането венечните листа опадват. Повече асимилати се насочват в най-ранообразуваните бобове, които имат и най-много семена. Първоначално асимилатите се натрупват в стената на плода, а по-късно преминават в семената. В горните бобове се натрупват по-малко резервни вещества. С напредване на узряването бобовете изгубват тургура си, постепенно засъхват и на повърхността им се появява жилкуване. В това време семената се закръглят, обемът им намалява, съдържанието на сухо вещество бързо нараства. Узряването е продължително и протича постепенно също отдолу нагоре. При влажност около 50 % натрупването на асимилати се преустановява. Зимуващите сортове имат до 240-280 дни вегетационен период. Пролетните сортове биват ранни с вегетационен период 60-65 дни, средноранни - 75-90 дни и късни - над 100 дни. Най-често зимните сортове узряват преди пролетните.
АГРОТЕХНИКА Място в сеитбобръщението. Грахът не е взискателен към предшественика си. В сеитбообръщението най-често се редува със зимните житни. Развива се добре след всички култури. Основното изискване към предшественика е да оставя почвата чиста от плевели. Грахът е отличен предшественик за всички култури, поради това че рано освобождава площите и обогатява почвата с азот. Подходящ е за уплътнени сеитбообръщения при поливни условия за производство на фураж. Може да се отглежда като втора или следстърнищна култура. В тютюневите райони зимния фуражен грах е една от най-добрите междинни култури на тютюна. Не понася засяване след себе си, поради което трябва да се връща на едно и също поле след 5-6 години. Обработка на почвата. Обработката на почвата за граха отглеждан като пролетна култура се извършва както след фасула и други бобови. Пролетните обработки се свеждат до едно брануване или култивиране с брануване, извършени непосредствено преди сеитбата на дълбочина 8-10 cm. За зимуващите сортове след прибиране на предшественика се извършва предсеитбена оран на 18-20 cm и култивиране или дискуване с брануване преди сеитбата. След предшественик тютюн след изчистване или изрязване на стъблата се изорава на 16-18 см. Преди сеитбата се извършва дискуване, фрезуване или култивиране и брануване на 6-8 см. Торене. Грахът реагира добре на фосфорно торене особено когато се отглежда за зърно на почви добре запасени с азот. Прилагането на фосфорни торове повишава значително добива на зърно, спомага за развитие на кореновата система, повишава устойчивостта на болести. Фосфорът се внася с основната обработка в количество 8-10 kg/dka P2 O5. Когато се отглежда на по-леки почви грахът реагира добре на торене с калий ( 4-5 kg/dka) , който се внася също с основната обработка. Подхранването с азот в количество 3-5 kg/dka има значение през ранните фази от развитието на граха, когато е слаба дейността на грудковите бактерии Сеитба. За сеитба се използват семена с висока чистота и кълняемост, почистени, сортирани и без повреди от граховия зърнояд. Най-подходящ срок за сеитба на пролетния грах е втората половина на февруари- началото на март. При ранна пролетна сеитба растенията използват натрупаната зимна влага и при подходящи грижи развиват мощна коренова система, което ги прави по-устойчиви на летните засушавания. Много често закъсняването със сеитбата причинява силно намаляване на добивите Зимните сортове се засяват най-късно да средата на октомври, при условие, че в почвата има достатъчно влага в почвата. При по-късна сеитба има опасност от измръзване. Посевната норма за пролетните сортове е 25-30 kg/dka за едросеменните и 16-20 kg/dka за дребносеменните сортове. Зиминте сортове се засяват с 120-150 к.с./m2 или с 16-18 kg/dka. Грахът се засява редово на 10-12 см и дълбочина 6-10 см, в зависимост от едрината на семената и почвения тип. Грижи през вегетацията. Основната грижа за посевите е борбата с плевелите, която най-често се води с подходящи хербициди. За борба с широколистните плевели могат да се използват Афалон 45 СК – 300-400 ml/dka след сеитба преди поникване или Базагран 480 СЛ – 250 ml/dka , Пивот 100 СЛ – 40 ml/dka, внесени във фаза 3-5 лист на граха. Срещу едногодишните житни след сеитба преди поникване се внасят Дуал Голд 960 ЕК или Ласагрин 48 ЕК (Ласо)- 300-400 ml/dka. През вегетацията срещу едногодишните и многогодишни житни в. т. ч. балур от коренища се използват Фокус Ултра – 100- 200 ml/dka или Арамо – 100 – 200 ml/dka, внесени във фаза 3-5 лист на плевелите. Един от най-опасните вредители е граховият зърнояд. Препоръчват се 2-3 пръскания по време на цъфтежа и формиране на първите бобовe с Вазтак 10 ЕК - 20 ml/dka, Агрия 1050 – 150ml/dka или Нуреле Дурсбан – 40 ml/dka , при праг на вредност 2 броя възрастни насекоми/1 m2. За борба с граховата листна въшка се пръска с Антио 33 ЕК- 150 ml/dka , Маврик 2Ф - 30 ml/dka., Суми Алфа 5 ЕК 25 ml/dka или Карате 5 ЕК 20 ml/dka Прибиране. Узряването е доста продължително и започва отдолу нагоре. При обилно плодообразуване когато долните бобове са узрели връхните са все още зелени. Пълното узряване на всички бобове не трябва да се изчаква.тъй като узрелите плодове лесно се разпукват и семена се изронват. Прибиране то се извършва при узряване на 60-70 % от бобовете. При закъсняване загубите достигат 20-25 % от очакваните добиви. Семепроизводствените посеви се прибират при узряване на 70—75 % от плодовте. Не се препоръчва пряко комбайниране защото в този момент стъблата и част от връхните бобове са все още зелени и съдържат голя процент вода. По-подходящо е разделното прибиране, при което растенията се окосяват и се оставят няколко дни да изсъхнат и след това се овършават. Следва фумигиране като последна стъпка за борба с граховия зърнояд. Когато зърното е предназначено за семепроизводство се третира с метилбромид – 40-45 g/m3при експозиция 48-72 часа, а за фураж и консумация се използва Делиция газтоксин- 8 таблетки/ тон зърно, при експозиция 72 часа. Следва почистване, сортиране и съхранение на семената при влага 13-14 %.