Литий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

3 ХелийЛитийБерилий
Водород

Li

Натрий

Периодична система (стандартна)
Периодична система (разгъната)
Химическа серия Алкални метали
Група, Период, Блок 1A, 2, s
Външен вид Мек сребрист метал
Свойства на атома
Атомна маса 6,941 u
Атомен радиус (calc) 145 (167) pm
Ковалентен радиус 134 pm
Радиус на ван дер Ваалс 182 pm
Електронна конфигурация 1s22s1
e- на енергийно ниво 2, 1
Оксидационни състояния
(Оксид)
1 (силна основа)
Кристална структура кубична обемноцентрирана
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо
Плътност 535 kg/m³
Температура на топене 453,69 K (180,54 °C)
Температура на кипене 1615 K (1341,85 °C)
Моларен обем 13,02×10-6 m³/mol
Специфична топлина на топене 3 kJ/mol
Специфична топлина на изпарение 145,92 kJ/mol
Налягане на парата Pa при K
Скорост на звука 6000 m/s при 20 K
Други
Електроотрицателност 0,98 (скала на Паулинг)
Специфичен топлинен капацитет 3582 J/(kg·K)
Специфична електропроводимост 10,8×106 S/m
Топлопроводимост 84,7 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 520,2 kJ/mol


Периодична система на елементите

Литият е алкален елемент със сребристобял цвят. Той е най-лекият от металите. По отношение на химически свойства и характеристики литият прилича на натрия.

Литият се получава чрез електролиза на разтопен литиев и калиев хлорид. Той потъмнява и се окислява много бързо под влиянието на въздуха. Трябва да се съхранява в течност като суров нефт. По степен на наличност в земната кора литият е на 35-то място. Литият не съществува свободно в природата, а само в химични съединения. Най-важните минерали, съдържащи литий, са лепидолит, сподумен, петалит и амблигонит (всички те са алумосиликати). Използва се като редуциращо средство.

Твърдост по скалата на Моос — 0,6.

Коефициент на термично разширение — 0,00006 cm/cm·°С при температура 0°С.

[редактиране] Приложение

Съединения на лития се използват във вентилационните системи на космическите кораби, подводници, за надуване на спасителни лодки, в стъкларската и керамичната индустрия, като фунгицид, в акумулаторни батерии.

Литиевият деутерид LiD (съединението на лития с деутерия - тежкия изотоп на водорода) поради удобните си физични свойства е единственото гориво, което се използва при водородните бомби за осъществяването на термоядрен взрив.

[редактиране] История

Открит от Йохан Арведсон (Johann Arfvedson) в Швеция през 1817 г. Наименованието идва от гръцката дума "литос" - камък.

[редактиране] Вижте още