Авторитаризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Терминът авторитаризъм се използва за описването на организация или държава, налагаща сериозни, а понякога и потиснически мерки върху населението, обикновено без да прави опит за спечелването на общественото съгласие. При авторитарно управление, гражданите са зависими от властта в много области от живота, включително и правото им на свободен избор отностно политическите си възгледи. Все пак има различни степени на авторитаризъм, като дори някои демократични страни са показвали склонност към авторитарно управление в някои отношения.

Съдържание

[редактиране] Авторитаризъм и идеология

Често авторитаризмът възниква от презумпцията на държавните органи, че те знаят кое е правилно и кое е грешно за страната, както и от нетърпимостта към опозицията. Тогава правителството налага това, което смята за правилно, често с помощта на силови методи. Гласовете на несъгласните се игнорират или те дори се обявяват за врагове, действащи срещу интересите на страната. Такъв например е случаят през така наречения Период на терора във Франция или пък в Испания под управлението на Франко.

Все пак, авторитаризмът може да съществува и без специална идеология или идеал за общо добро. Такъв е случаят при диктатурите, където върховният властимащ задържа лостовете на управление, зарадите самите привилегии и облаги свързани с властта, а не заради вярването, че той прокарва правилната политика.

Авторитаризмът се отличава от тоталитаризма, както по степен, така и по обхват. Авторитарната администрация или правителство е по-малко натрапчиво и не винаги се поддържа чрез използването на сила. Например, Римокатолическата църква може да бъде определена като авторитарна, въпреки че в днешно време не използва сила за налагането на своите укази и не е тоталитарно формирование.

Обикновено лидерството (правителството) при авторитарно управление е в ръцете на елитарна група, използваща репресивни методи, за да остане на власт. Обаче, за разлика от тоталитаризма, отсъства желание или идеологическо оправдание държавата да контролира всички аспекти на човешкия живот и държавата обикновено няма да обърне внимание на действията на индивид от обществото, стига те да не я предизвикват или заплашват. Тоталитарните правителства имат склонност към революцията, стремят се към смяна на основната структура на обществения ред, докато авторитарните правителства имат консервативни склонности.

Отличителната черта между авторитаризма и тоталитаризма изиграва решителна роля в доктрината на Къркпатрик, който заявява, че Съединените щати могат да работят с авторитарни държави, нарушаващи човешките права, защото те са по-способни на фундаментални реформи и по-малко опасни от тоталитарните страни.

[редактиране] Действия на авторитарни правителства

Авторитаризмът има различни степени, както и разновидност от възможни авторитарни методи на поведение. Авторитаризмът може да съществува под различни управления:

  • Абсолютните монархии са почти винаги авторитарни. Например, критикуването на кралското правителство на Франция при стария режим е можело да бъде причина за пращането на писатели в затвора с изпълнителна заповед (известна като a lettre de cachet).
  • Диктатурата е винаги авторитарна (но може да е и тоталитарна).
  • Демократичните страни обикновенно не са авторитарни, но могат да покажат авторитарно поведение в някои аспекти, както и да станат авторитарни с помощта на демократични средства (избори).

Като пример за последния случай, днешните демокрации често налагали закони, които в днешно време ще се считат за злоупотребяващи и авторитарни. За илюстрация, страни като Съединените щати и Великобритания доскоро прилагат закони против хомосексуализма и търговията с алкохол, налагащи в личния живот религиозни вярвания и други ценности, приети за общовалидни.

Авторитарни режими обикновенно предоставят големи привилегии на специалните служби, като в крайни случаи това води до така наречените полицейски държави. Законите често могат да не бъдат нарушавани или променяни, ако това е в полза на правителството. В екстремни случаи това поведение стига до държавен тероризъм и престъпления срещу човечеството.

Авторитарните правителства по принцип, макар и не винаги, са склонни към корупция. Една от причината е, че при подобни режими да се критикува корупционното поведение е безмислено, тъй като служебните лица ще си останат на същата длъжност, в по-лошия случай, може и да е рисковано за недоволстващия. Пример от наши дни на подобна ситуация е Китайската Народна Република.

[редактиране] Икономически аргументи на авторитаризма

Едно спорно вярване, особено в Азия е, че за авторитарните режими е по-вероятно да постигнат икономически успех, отколкото за демократичните страни. Примери, които да защитят тази теза са Южна Корея, Сингапур, Малайзия и Тайван, които по времето на растеж са били считани за авторитарни. Това схващане на свързан с растежа авторитаризъм е главно оправдание за управлението на Китайската комунистическа партия в Китай.

Контрааргумент за превъзходството на авторитаризма е, че има много страни с такова управление, които не са отчели рязък икономически растеж, Филипините и Индонезия например. В Европа Испания под режима на Франсиско Франко, въпреки че е консервативно-авторитарен е с по-бавно развиваща се икономика от съседите си като Франция, която е пострадала повече от последствията на Втората световна война. Подобно сравнение може да се направи между икономиката на България, която въобще не е пострадала от Втората световна война, а след 70те години е управлявана от режим на ръба между тоталитаризма и авторитаризма и тази на съседна Гърция, която след 70те години на 20 век е демократична държава, и същевременно е една от тежко засегнатите от войната държави.

[редактиране] Политически аргументи за авторитаризма

Авторитарните режими почти винаги се налагат като защитна реакция срещу вътрешна или външна заплаха за установения политически строй. Те винаги се оправдават с необходимостта за защита на висши политически и философски ценности, заради които могат да бъдат пожертвани демократичните свободи - териториална цялост, етническо равновесие, класова справедливост, лична и колективна сигурност (заплаха от тероризъм), исторически права върху територия и др.

Още в Древния Рим политическото управление се е трансформирало в авторитарно в случаи на война и заплаха срещу държавата, но поне в началото са съществували механизми за възстановяване на демократичното управление след ликвидирането на опасностите.

Желю Желев в книгата си „Фашизмът“ обосновава авторитаризма като необходимо стъпало в прехода от тоталитаризъм към демокрация.