Ивир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Византийските източници свидетелствуват, че думата "ивир" се ползва в 5 значения:
- испанец;
- грузинец;
- лице, произхождащо от византийската военно-административна единица Ивирия (1001 - 1072), известна също и като "Ивирия - Армения" или "Ивирия - Ани";
- арменец - халкидонит;
- монах от Ивирийския манастир.
"Ивир" в първото значение на думата в източниците от 11 век се среща рядко.
"Ивир" във второто значение на думата се ползва предимно в периода от 4 век пр.н.е. до 5 в. от н.е., когато е съществувало независимото Княжество Ивирия (виж подробно в "Caucasian Iberia" в английската версия) и след 11 век.
"Ивир" в третото значение на думата се ползва често във Византия през 11 век.
Последните 3 значения на думата "ивир" понякога се ползват при характеристиката на едно и също лице.
В тази връзка е и понятието "Ивирия" (Iberia). Във византийските източници от 11 век се споменават 3 Ивирии:
- Западна Ивирия - или Иберия (Иберийски полуостров с Испания и Португалия;
- Източна или Кавказка Ивирия (en:Caucasian Iberia) - част от днешна Грузия;
- Ивирия - източна византийска военно-административна област (тема), известна и като "Ивирия - Армения" или "Ивирия - Ани".
[редактиране] Източници
- Арутюновой - Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Введение, перевод и коментарий. Ереван, 1978, 134 с.
- Garsoian, Nina. The Byzantine Annexation of the Armenian Kingdoms in the Eleventh Century, 192 p. In: The Armenian People from Ancient to Modern Times, vol. 1, edited by Richard G. Hovannisian, St. Martin’s Press, New York, 1977.