Шимон Перес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шимон Перес израелски политик |
|
Роден: | 21 август 1923 Вишнево, дн. Беларус |
---|---|
Шимон Перес (на иврит שמעון פרס) е израелски политик и ръководител на Израелската партия на труда. През 1984-86 и 1995-96 е министър-председател на Израел, а през 2001-02 - министър на външните работи на Израел. В началото на 2005 става вицепремиер в коалиция с Ариел Шарон. През 2007, на 83-годишна възраст е избран за президент на Израел.
Получава Нобелова награда за мир през 1994, заедно с Ясер Арафат и Ицхак Рабин, за активния си принос в сключването на Договорите от Осло.
[редактиране] Биография
Шимон Перес (оригиналното му фамилно име е Перске) е роден във Вишньев, Полша (днес в Беларус) през 1923. Семейството му се премества в Тел Авив през 1934. През 1947 Перес се включва в Хагана, а от 1952 е в ръководството на военното министерство, където е отговорен за снабдяването с оръжие на създаващата се израелска армия. Сред неговите успехи от това време са закупуването на модерни френски изтребители Dassault Mirage III, както и на един ядрен реактор.
През 1959 Шимон Перес е избран за депутат в Кнесета от партията Мапаи и до 1965 е заместник-министър на отбраната. Във връзка с аферата Лавон Шимон Перес, заедно с Моше Даян и Давид Бен Гурион, напускат Мапаи и образуват нова партия, Рафи. През 1968 партията Рафи, но без Бен Гурион, отново се слива с Мапаи и е образувана днешната Израелска партия на труда.
От 1969 Перес заема различни постове в правителствата на Партията на труда, а след оттеглянето на Голда Меир през 1974 е основен съперник на Ицхак Рабин за лидерство в партията и страната. През 1977 Рабин подава оставка след скандал с нарушение на банковите регулации от неговата съпруга. Перес застава начело на Партията на труда, която за пръв път в историята на Израел губи изборите. Едва през 1984 Партията на труда печели най-много места в Кнесета и Перес застава начело на коалиция с Ликуд и други по-малки партии. От 1986 той е външен министър, а от 1988 - министър на финансите. През 1990, след неуспешен опит да състави правителство на малцинството, Партията на труда напуска кабинета.

В началото на 1992 Перес губи първите вътрешни избори в историята на Партията на труда от Ицхак Рабин, чието място е заел петнадесет години преди това. Въпреки това, той не напуска политическия живот и е външен министър в правителството на Рабин, а след неговото убийство през 1995 за кратко е отново министър-председател.
На първите преки избори за министър-председател през 1996 Перес е победен от Бенямин Нетаняху от Ликуд и на следващата година е сменен от Ехуд Барак начело на Партията на труда. При управлението на Барак (1999-2001) Шимон Перес заема второстепенни постове, но след неговото поражение се завръща на сцената. Той включва Партията на труда в правителство на националното единство, водено от Ариел Шарон от Ликуд и става външен министър в него, въпреки че официално не е начело на партията. Партията на труда напуска правителството през 2003, но отново се включва в него в края на 2004, за да подкрепи плановете на Шарон за изтегляне от Газа.
На 13 юни 2007, на 83-годишна възраст, той е постига целта си и е избран за президент на Израел от Кнесета. Той ще встъпи в длъжност на 15 юли 2007.[1]
[редактиране] Библиография
- „The Next Step“ (1965)
- „David's Sling“ (1970)
- „And Now Tomorrow“ (1978)
- „From These Men: seven founders of the State of Israel“ (1979)
- „Entebbe Diary“ (1991)
- „Yoman Entebeh“ (1991)
- „The New Middle East“ (1993)
- „Battling for Peace: a memoir“ (1995)
- „For the Future of Israel“ (1998)
- „The Imaginary Voyage : With Theodor Herzl in Israel“ (1999)
[редактиране] Бележки
- ↑ „Peres elected Israel's president“. BBC News. Посетен на 2007-06-13
Моше Кацав | >>> | президент на Израел (15 юли 2007 – ...) | >>> | … |
Ицхак Шамир | >>> | министър-председател на Израел (1984 – 1986) | >>> | Ицхак Шамир |
Ицхак Рабин | >>> | министър-председател на Израел (1995 – 1996) | >>> | Бенямин Нетаняху |
Нелсън Мандела | >>> | носител на Нобелова награда за мир (1994 – заедно с Ясер Арафат и Ицхак Рабин) |
>>> | Юзеф Ротблат |
1901: Дюнан, Паси 02: Дюкомен, Гоба 03: Кримър 04: ИМП 05: Фон Зутнер 06: Рузвелт 07: Монета, Рено 08: Арнолдсон, Байер 09: Бернарт, д'Естурнел 1910: МБМ 11: Асер, Фрид 12: Руут 13: Лафонтен 17: Червен кръст 19: Уилсън 1920: Буржоа 21: Брантинг, Ланге 22: Нансен 25: Чембърлейн, Дауес 26: Бриан & Щреземан 27: Бюисон, Квиде 29: Келог 1930: Сьодерблум 31: Адамс, Бътлър 33: Ейнджъл 34: Хендерсън 35: Осиецки 36: Сааведра Ламас 37: Сесил 38: МСБ „Нансен“ 44: Червен кръст 45: Хъл 46: Болч, Мот 47: КСМО, АБКП 49: Бойд Ор 1950: Бънч 51: Жуо 52: Швайцер 53: Маршал 54: ВКООНБ 57: Пиърсън 58: Пир 59: Ноел-Бейкър 1960: Лутули 61: Хамаршелд 62: Полинг 63: Червен кръст 64: Кинг 65: УНИЦЕФ 68: Касен 69: МОТ 1970: Борлауг 71: Бранд 73: Кисинджър, Ле Дък Тхо 74: Макбрайд, Сато 75: Сахаров 76: Б.Уилямс, Кориган 77: Амнести интернешънъл 78: Садат, Бегин 79: Майка Тереза 1980: Перес Ескивел 81: ВКООНБ 82: А.Мюрдал, Гарсия Роблес 83: Валенса 84: Туту 85: ЛСПЯВ 86: Визел 87: Ариас Санчес 88: МСООНПМ 89: Далай Лама 1990: Горбачов 91: Аун Сан Су Чи 92: Менчу 93: Мандела, де Клерк 94: Арафат, Перес, Рабин 95: Пъгуошки конференции, Ротблат 96: Бело, Рамос-Хорта 97: МКЗПМ, Дж.Уилямс 98: Хюм, Тримбъл 99: Лекари без граници 2000: Ким 01: ООН, Анан 02: Картър 03: Ебади 04: Маатаи 05: МААЕ, Ел Барадей 06: Юнус, Грамин Банк |
Не е присъждана през: 1914-16, 1918, 1923-24, 1928, 1932, 1939-43, 1948, 1955-56, 1966-67, 1972 година |