Сила на присъдено нещо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Съдебно решение придобива сила на пресъдено нещо, когато става необжалваемо, независимо от вида на иска и изхода на делото.[1] В тази връзка постановяването на съдебното решение (обявяването на решението) и неговото влизане в сила са две различни неща.

Член 219 от ГПК предвижда следните три хипотези:

  • съдебното решение е необжалваемо;
  • срещу него не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена (в този случай силата на пресъдено нещо е от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото), и
  • касационната жалба не е уважена.

Съдържание

[редактиране] Последици

[редактиране] Задължителност на съдебното решение

Необходимо е да се направи разграничение между исковете за гражданко състояние, брачните искове и всички останали съдебни решения.

Искове за граждански състояние и брачните искове имат сила erga omnes (по отношение на всички) (Чл.220 ал.1 ГПК). Всички останали имат сила само за страните, техните наследници, правоприемници, за съда постановил решението, както и за всички други съдилища и учреждения в България (Чл. 220 ал.1 ГПК)

[редактиране] Непререшимост на спора

В случай, че същият или друг съд е сезиран от същите страни, за същото искане и на същото основание (Чл. 221 ГПК) повторно заведеното заведено дело трябва да бъде прекратено служебно от съда (Чл.224 ал. 2 ГПК).

Необходимо е да се има в предвид, че закона предвижда известни изключения от принципа на непререшимост (Чл. 224 ал.1 ГПК). Тези случаи са предвидени в глава 24 от ГПК (Отмяна на влезли в сила съдебни решения, Чл. 231-Чл.236 ГПК).

[редактиране] Принудително изпълнение

Член 237 а)от ГПК постановява, че влезлите в сила решения подлежат на принудително изпълнение. Законът изисква за тази цел издаването на изпълнителен лист, той се издава въз основа на писмена молба (Чл. 242 ал.1 ГПК).

Необходимо е да се поясни, че принудителното изпълнение въпреки, че е следствие на силата на пресъдено нещо, може да възникне и преди нея. Така касационното обжалване по принцип не спира изпълнението (Чл. 218б ал.2 ГПК). В този случай решението на въззивния съд няма сила на пресъдено нещо но изпълнението не се спира, за това законът дава възможност да се поиска спирането му, като се даде надлежно обезпечение (Чл.218б. ал.3 ГПК).

[редактиране] Източници

  1. Живко Сталев, Българско гражданско процесуално право,Сиела-Софт Енд Паблишинг, София 2006, виж стр.354-361