Алиботуш (резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, да се прецени къде да остане дублиращия се в момента текст тук и в статията Славянка. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Алиботуш е името на резерват разположен в планината Славянка и е обявен през 1951 г. с цел опазването на уникалната за България природа, намираща се в резервата.

[редактиране] Флора

Тук на едно място могат да се видят растителни видове, характерни за средиземноморските вечнозелени гори, както и голямо количество растения типични за централна Европа. В иглолистния дървесен пояс преобладават дърветата черен бор, бял бор, смърч и ела. От особено значение са срещащите се на места дървета бяла мура и черна мура, които са рядко срещани на територията на България (черна мура се среща само тук и в Пирин). В резервата се намира най-голямото находище на черна мура като някои дървета във високите части са на възраст над 400 години.

В по-ниските части на планината, в широколистния пояс преобладават видовете бук и воден габър, а на места се срещат и кестенови дървета. Храстовата растителност в резервата също е изключително разнообразна. Установени са видовете тис, кошаниново бясно дърво, вълче лико и други. СЛАВЯНКА

Обявен е за резерват с обща площ 1185,8 ha с Постановление №1171 на Главно управлени на горите от 24.11.1951г., за да се запази най-голямото находище черна мура, която е балкански ЕНДЕМИТ. По своето богатство и разнообразие на растителни видове Славянка е естествена ботаническа градина, която поради недостъпността си относително е запазила и до днес първичният си вид и красота. От ранна пролет до късна есен тук не спират да цъфтят най-различни и редки за природата растения. Резерватат се намира в планината Славянка. Обхваща територии с различна надморска височина-от 1140до 2212m. Геоморфологичните форми в Славянка са разнообразни. Извесно е билото Св.Константин, което се спуска от в.Славянка и се дели на два клона:единият стига на север до долината на Мътница, а другият- на североизток и изток край южната граница на гората. Близо до в.Славянка двете била се характеризират с големите си стръмнини, а целият масив – с куполовидната си форма. Източният клон на билото образува няколко по-важжни възвишения – Брезата, Св.Константин, Митницата, Теплешки връх и Чаплен баир. Силно изразеният карстов характер на планината е причина за много бързото обезводняване на резервата. Под в.Славянка извира р.Мътница,която има обширен водосборен басейн-обхваща землищата на няколко села: Парил, Тешово, Лъки, Гайтаниново, Нова Ловча, Илинден и Петрелик. Поради силно ерозиралият терен реката често влачи много наносни материали,от където идва и името и. Ето защо при вливането си в р.Места тя образува огромен наносен конус. Според климатичното райониранена България резерватът попада в среднопланинската подобласт на планинската климатична област. Средиземноморското влияние обаче е изразена мнотго силно-климатат притежава много субсредиземноморски черти.Това личи особено добре от режима на валежите,които имат есеннозимен максимум и летен минимум.Средните темперетури студеното полугодие са много по - високи от средните темперетури за съответните надморски височини в останалите части на страната.Не е без значение и влиянието на фьона през зимата и през прохладните сезони по северните склонове на Славянка. Средногодишната темперетура за най-ниските чясти на планината е почти 14 градуса С ,а за най-високите-около 6 градуса С.Средната продължителност на периода със сравнително устойчива темперетура/над 10градуса по С/ за ниските части на резервата е 200-220дни,а за най-високите 130дни.Валежите са между 700-900 mm,а за най високите части – и над 900 mm годишно. Дъждовното подхранване на реките е 25-30% от общият обем на отока.Преобладава подпочвеното подхранване,докато снежното е едва 20-25% спрямо общият обем. Почвената покривка не е особено разнообразна. Ниските части на резервата са заети от канелени горски,а високите-от кафяви горски почви.Широко са разпространени хумусно-карбонатните почви/рендзините/. Срещат се също канелено-подзолисти,а по високите части-планинско-ливадни почви. Хумусно-карбонатните почви са плитки до средно дълбоки,каменисти до скелетни. Ситнозематим евогат с хумус и с общ азот.Обикновено са сухи,топли и с малка мощност на почвеният профил.Те обуславят наличието на бедни до средно богати месторастения.Ниските части са подходящи черноборови белоборови насаждения,а местата над 1300-1400m н.в.-за черномурови. В ботанико-географско отношение резервата спада към самостоятелният район Славянка на Македоно-Тракийската провинция на Средиземноморската подобласт. Флората и фауната са много богати. Изследователитеопределят Славянка като уникален природен кът именно заради богатството му на растителни и животински видове. Върху незначителната му площ преди разширението имаше над 1400 вида висши растения. Не случайно районат на резервата за един от най-важните флористични формообразувателни центрове на Балканският полуостров. Тук има повече от 20-вида български ендемични растения,като 5 от тях на се срещат никъде другаде в страната.Ннай-широко разпространеният дървесен вид е черният бор/Pinus nigra/, нйто заема ниските части на резервата. Над него се е настанила черната мура/Pinus leucodermis/,чиято горна граница минава на 1800m н. в. Тук се намира най-голямото находище на черна мура на Балканите ,която е основната причина за обявяването и за резерват.Възраста на горите от черна мура е 60-120г., като отделни насаждения са над 200г.,а някой дървета достигат и до 400г.Височината на тези дървета е над 30m.В ниските части на резервата има бук/Faagus silvatika/. ,воден габър- /Ostrya carpinifolia/, докато в горните може да се види бяла мура /Pinus peuse /.Обикновенно букът и елата /Abies alba /се срещат на сенчести и по-богати место растения,докато най-бедните места са заети от черната мура. Интересно е наличието на тис /Taxus baccata / Още по интересна и разнообразна е тревната растителност. Богатството на тревни видове е Обуслувено от благоприятните почвени и климатични условия.От осовено значение е карстовият терен,който е един своеобразен оазис за южни и топлолюбиви видове. От ендемитите заслужава да се споменат борисовата ела /Abies borisi –regis / и кошаниновото вълче лико /Daphne kosanini/ ,което е терциерен реликт и балкански ендемит. То се среща и на други места в Югозападна България, както и от Боздаг планина до планините в Албания. В Славянка расте между 1000 и 1800 m н. в. От защитените растения трябва да се отбележат венериният косъм /Adianthum capilus-veneris/, дряновската кандилка/Fritillaria drenovskyi/ и особено родопската съсънка- /Pulsatilla rhodopaea /. Това е най-красивата едра цветна съсънка. Среща се и в Родопите. Цветовете са и единични, с правилна звънчевидна форма. Венчелисчетата са тъмнолилави отвътре и светлолилави отвън.Многобройните власинки им придават сребрист и пухкав вид,откъдето идва и народното име на съсънката- котенце. Само в Славянка се среща и изключително редкият балкански ендимит зюндерманова поветица/Convolvulus suendermanii /.Красивите и розово-бели и тъмнорозови фуниевидни цветове разнообразяват варовитите сухи каменисти терени на резервата.Красотата и се дължи на Сребристобелите власинки,които я покриват. В Славянка и в резервата се среща и родопското лале /Tulipa rhodopaea /,открито,описано. Наименувано на латински от чешкият учен Йозев Веленовски. Нато балкански ендемит това лале се среща също в Родопите, Македония и Гръцка Тракия. С едрите си тъмно-или виненочервени цветове и с вълнообразните краища на венчелистчетата си е сериозен конкурент по красота на градинските лалета. Сега се използва като изходна форма за селекциониране на културни форми. Интерес представлява и красивото ендемично наше цвете стрибърнова каменоломка /Saxifraga siribrnyi /, която със своите малиненочервени цветове ярко контрастира на белезникавият карстов фон. Много красив тециерен реликт и балкански ендемит е дългошпорестата теменуга/Viola delfinanta /,която у нас се среща само по пукнатините на варовиците и на варовитите терени на резервата. Това е извъредно оригинална многогодишна туфеста теменуга с едри розово- червени цветове.Освен в България може да се срешне още в Гърция-в Боздаг планина,на Олимп и на Халкидическият полуостров. Ендемит на Славвянка е и парилската метличина /Centaurea pariliana /Тя има красиви червени цветове и расте по варовити скални терени.Друг ендемит на Славянка е шахтиевата дрипавка/Crepis schachtii /. От останалите видове заслужават внимание краинската /ницовата/ телчарка /Poligala Nicaeensis/, лъжливият зърнастец/Rhamnus fallax /и маслиновидното вълче лико/ Daphne Oleoides /, което е вечнозелен храст със сиво черна кора и с окосмени отдолу листа.Цветовете му са бели или белезникави, а плодовете-чярвени.Също като кошаниновото вълче лико е защитено от закона. Животинският свят на Славянка също е богат и разнообразен.Наред с типичните за страната видове-сърна/Capreolus capreolus /,дива свиня/Sus scrofa /,заек/Lepus europaeus /,лисица/Vulpes Vulpes /,язовец/Meles meles / и др. – се срещат и много средиземноморски видове.По-извесни са чакалът/Canis aureus /,два вида костенурки/Testudo graeca ,T.eversmanii /,македонски гущер /Lacerta erchardi /,изключително рядката котешка змия/Telescopus fallax /и др.Особено много са средиземноморските представители на безгръбначните животни – над 55-60% от всички безгръбначни в резервата.

[редактиране] Фауна

Животинският свят в резервата е много разнообразен. Устаовени са над 1200 вида насекоми. Освен това се срещат македонски гущер, сърна, дива свиня, лисица и др.

[редактиране] Вижте също