Доган Хисар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За града в Турция вижте Доганхисар.
Доган Хисар | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 289 (2001) |
Надм. височина: | 275 м |
Геогр. положение: | 41° 1' сев. ш. 25° 57' изт. д. |
Доган Хисар или Доганхисар (в местния български диалект името е с редукция - Дуганхисар, форма, която също се среща в литературата, на гръцки: Αισύμη, Есими, на турски: Doğanhisar) е село в Република Гърция, Дем Дедеагач (Александруполи), Ном Еврос, Област Източна Македония и Тракия с 289 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в историческата област Западна Тракия на 25 километра северно от номовия център Дедеагач (Александруполи) в южното подножие на ниската планина Пеперуда (Вуна Евру).
[редактиране] История
Според някои автори Доган Хисар вероятно е съществувало през ХІ век под името Аетос[1] - аетос на гръцки означава орел, а Доган Хисар на турски - соколова крепост.
По време на османското владичество Доган Хисар е чисто българско село. В края на ХVІ или в началото на ХVІІ век доганхисарски преселници основават голямото българско село Булгаркьой, Кешанско, Източна Тракия[2]. През следващите векове Доган Хисар е един от основните центрове на разселване на българи в Западна и Източна Тракия. Доганхисарци участват в заселването на селата Кушанли (днес Котани), Ксантийско и Карагач (XVІІІ-ХІХ век), Гюмюрджинско, Българско Ясъорен и Хасарли (около 1850), Еноско и други. През 1861-1864 година български семейства от Доганхисар откупуват турски чифлици и заселват селата Денизли (днес Пелагия), Гюмюрджинско и Мерхамли (днес Пеплос), Ференско[3].
През 1830 година в селото има 400 български къщи[4], а в 1878 година според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники" в Доган Хисар живеят 340 български семейства с 1 650 души.[5]
През Възраждането Доган Хисар е едно от селата в Западна Тракия с най-силен български дух. В 1844 година в него е роден видният български хайдутин и революционер капитан Петко войвода. В 1871 година в селото е открито българско начално училище с учител Васил Чакъров[6]. През учебната 1886-1887 година в това училище се обучават 49 ученици[7]. През учебната 1906-1907 година броят на учениците в българското училище в Доган Хисар нараства на 157 - 105 момчета и 52 момичета. През учебната 1908-1909 те са 110 момчета и 45 момичета[8].
След 1878 година жителят на селото Вълчо Калоянов става член на идаре меджлиса в Дедеагач, а неговият брат Петко Калоянов - мюдюрин на мюдюрлука в Доган Хисар. Според гръцки оценки от 1882 година Доган Хисар е "център на панбългарска пропаганда"[9].
В края на ХІХ век доганхисарчани отказват да доставят храна за своя сметка на изпратените от османските власти 6 жандарми и изпращат жалба за отстраняването им. Впоследствие и други български село в Дедагачка каза последват примера на Доган Хисар[10]. Жителите на селото участват активно и в съпротивата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу османската власт. В 1902 година селото става средище на Дедеагачкия околийски комитет на организацията и трима доганхисарчани - Георги Пъндъров, Грозю Чолаков и Коста Ласков влизат в петчленния комитет.[11]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото има 400 екзархийски български семейства.[12] Анастас Разбойников посочва 640 български къщи в 1912 година и 300 - в 1920 година, когато Западна Тракия се намира под управлението на Антантата[13].
В селото има паметник на капитан Петко войвода, издигнат на частен терен в двора на хотел „Сафари“ от собственика грък. Родната къща на революционера не се е запазила.[14]
[редактиране] Родени в Доган Хисар
- Киро Челеков, български революционер
- Коста Митев Адмирала (1882 - ?), български революционер и политик,
- Мара Михайлова (1900 - 1989), българска писателка, фолклористка, журналистка
- Петко войвода (1844 - 1900), български хайдутин и революционер
[редактиране] Бележки
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 72, Разбойников, А. Сп. и Г.М. Сапунаров. Село Доганхисар, сп. "Завет", 1943, бр.5
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 50
- ↑ Пак там, с. 68-70, 72, 74
- ↑ Пак там, с. 315
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 66-67.
- ↑ Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 267
- ↑ Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов - Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия, София 1982, с. 264, 334
- ↑ Тодев, Илия, Пос. съч., с. 267
- ↑ Божинов, Воин. Пос. съч., с. 98
- ↑ Христо Караманджуков. „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, София, 1986, стр.15.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.295.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Пос. съч., с. 315
- ↑ Грък издигна паметник на българин Dnes.bg