Непотизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Непотизъм (от на латински: nepos, род. п. nepotis — внук, племенник) е раздаването от страна на папата, с цел укрепване на своята власт, на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини. Бил широко разпространен през XV — XVI век. В по-широк смисъл - шуробаджанащина.
[редактиране] История
Непотизмът се появил през Средните векове, когато римските папи, с цел укрепвне на властта си, започнали да раздават висши църковни длъжности, на първо време кардиналски шапки на свои близки роднини. Първоначално на своите племенници и оттам дошло и названието -непотизъм. По-късно обаче, особено през 15 — 16 век, облагодателствани били техните незаконни деца. Например, папа Александър VI прави кардинал своя незаконен син Чезаре Борджия, а папа Павел III прави кардинали своите внуци.
През епохата на Възраждането непотизмът достига своя връх. Римските папи се превърщат в италиански князе и се опитват да осигурят на своето многочислено потомство княжества и херцогства. Появили се цели папски династии, като семействата Орсини, Конти, де ла Ровере, Медичи, Борджия, Пиколомини, Савели. По късно се появявя терминът «черно благородничество»: това са потомци на непотите, които са станали княжески или херцогски фамилии, такива като Бонкомпани, Боргезе, Барберини, Памфили, Киджи, Одескалки, Людовичи, Албани, Русполи, Руфо и много други.
Непотизмът започнал да залязва към 18 век, когато папа Инокентий XII разпорежда, че в кардиналската колегия може да има само един непот. През 19 век непотизмът почти изчезнал.