Христо Карастоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Христо Карастоянов
български писател
Роден: 22 февруари 1950
Тополовград, България

Христо Карастоянов е български писател, белетрист.

Карастоянов се ражда в заможно семейство в Тополовград, по-късно се премества със семейството си в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Музиката го привлича и заедно с приятеля си Андон Балахуров създават банда, която наричат Студио Пулс. Изпълняват хумористични песни. Повечето от текстовете им са написани от двамата. Участват на национални фестивали, поканени са за участие в телевизията. Условието да не изпълняват своите песни, а други, с много по-ежедневни и безобидни текстове, ги кара да откажат.

Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва „Пропукан асфалт“ и е издадена през 1981 година. Работи като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата. Сключва брак със София Карастоянова, от която има син — Тодор Карастоянов, роден на същата дата на която е роден и той — на 22 февруари.

[редактиране] Библиография

  • „Пропукан асфалт“, „Народна младеж“, София, 1981 (Награда на Профсъюзите на „Южна пролет 82“, Хасково)
  • „Матвей Вълев“, „Български писател“, София, 1982
  • „Перпетуум мобиле“, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984
  • „Тази вечна земя“, „Народна младеж“, София, 1985 (в съавторство с Димитър Яръмов и Атанас Теодоров)
  • „Сбъркана хроника“, „Български писател“, София, 1987
  • „Вкус на узряване“, „Народна младеж“, София, 1989
  • „Кукувича прежда“, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990 (Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2001)
  • „Записки от времето, когато бъдещето беше светло“, „Христо Ботев“, София, 1993
  • „Прашно лято“, „Христо Ботев“, София, 1995
  • „Животът: третата лъжа“, „Хера“, Ямбол, 1996
  • „Смъртта на Санчо Панса“, „Хера“, Ямбол, 1997 (стихосбирка, включваща доста от текстовете на песните им с Андон Балахуров)
  • „Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“, „Хера“, Ямбол, 2000 (разкази; в съавторство с Любомир Котев)
  • „Нефертити в зимна нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2001 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2002)
  • „Аутопия: Другият път към Ада“, „Жанет-45“, Пловдив, 2003 (Номинация за роман на 2003 година на Фондация „Вик“, 2004)
  • „Смъртта е за предпочитане“, Корпорация РАЗВИТИЕ КДА, София, 2003 (Голямата награда на конкурса за нов български роман на Корпорация „Развитие“ КДА, 2003; Номинация за наградата „Хеликон“, 2003)
  • „La Vie En Rose и други такива“, „Жанет-45“, Пловдив, 2004
  • „Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2005 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2005)
  • „Kocama kari ariyorum“, „Жанет-45“, Пловдив, 2006 (на турски език в превод на Хюсеин Мевсим)

[редактиране] Външни препратки