Константин Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константин Константинов
български писател
Константин Константинов
Роден: 20 август 1890
Сливен, България
Починал: 3 януари 1970
София, България

Константин Илиев Константинов (1890-1970) е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на един роман („Кръв“, 1933). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.

Съдържание

[редактиране] Биография

Константин Константинов е роден в Сливен на 20 август 1890. Завършва Правния факултет (1911) на Софийския университет. Запознава се в Париж със символиста Николай Лилиев. Работи като съдия и адвокат.

Първите му литературни опити са от 1907. През 1914 издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Избран за председател (1945-1947) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател (1945-1946) на Съюза на българските писатели.


[редактиране] Творчество

Сборници с разкази

  • „Към близкия“ (1920)
  • „Любов“ (1925)
  • „По земята“ (1930)
  • „Трета класа“ (1936)
  • „Ден по ден“ (1938)
  • „Седем часът заранта“ (1940)
  • „Птица над пожарищата“ (1946)

Романи

Пътеписи

  • „Нашата земя хубава“ (1940)

Мемоари

  • „Път през годините. Т. 1-3“ (1959-1966)

Детска литература

  • „Приказки за тебе“ (1924)
  • „Приказки на щурчето“ (1927)
  • „Отбор юнаци“ (1933)
  • „Ехо-о-о“ (1938)
  • „Приключенията на котарака Мър-Мър“ (1945)

Други Освен в изброените жанрове, Константин Константинов пише още очерци и есета.

[редактиране] Преводаческа дейност

Константинов владеел френски и руски език. Някои от произведенията, които превежда, са:

[редактиране] Външни препратки