Деляновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Деляновци е село в Северна България. То се намира в община Свищов, Област Велико Търново.

Деляновци
Карта на България, мястото на Деляновци е отбелязано
Данни
Област: Велико Търново
Община: Свищов
Население: 182 (13/09/2005)
Надм. височина: 136 м
Пощ. код: 5292
Тел. код: 063204
Геогр. положение: 43° 26' сев. ш.
25° 8' изт. д.
МПС код: ВТ
Кмет или наместник
Име Фамилия


Село Деляновци се намира в средната част на Дунавската равнина на десния бряг на река Осъм в началото на долното й течение.Разположено е под венец от хълмове, които на изток са полегати, а на запад-стръмни.Там, където те достигат старото корито на реката, са отвесни("Белите брегове").Селото отстои на 20 км от р. Дунав, югозападно от гр. Свищов и на 12 км северно от гр. Левски. Съседни селища са:на изток-с.Морава-6 км;на юг-с.Козар Белене-5 км;на югозапад-с.Малчика-4 км;на запад-с.Българене-7 км;на север-с.Стежерово-6 км.


Съдържание

[редактиране] История

Селото е известно под името Павликянско Парносово от 15 век. По-късно то е известно като Барносово (17 век). Старите му жители са изповядвали павликянство. Селото е известно под името Павликянско Парносово от 15 век. По-късно то е известно като Барносово (17 век). Старите му жители са изповядвали павликянство. Има сериозни основания да се приеме,че селището е съществувало през античността, през римското владичество и при идването на славяните.Изчезва и отново се заселва.Тогава има свое име ,но то никъде не е записано.Османците, след падането на България под турско владичество, заварват селото под името Барносово и така го записват в техните регистри.Името Барносово е славянско, получено при идването на славяните в тези земи.Първите данни за Барносово под името "Парносово" се откриват в регистъра "Хасове, зеамети и тимари в Никополския санджак от 1479-80 г." , което говори, че то е съществувало преди падането ни под турско робство.С идването на турците, поради това, че тайфата турци е водена от чаушин, селото започва да се нарича Чаушка махала.Турците идват между 1856-1860 г.Името на селото се запазва до 1934 г., когато е променено на Деляновци.


За развитието на село Деляновци особена роля изиграват църквата,читалището,училището,родовите обреди и празниците.Църквата е построена през 1866 г.За неин патрон е избрано името на Преподобна Петка(Параскева)Българска. На 10 май 1928 г. се учредява първото читалище в село Деляновци с името "Просвета",а по-късно то е променено на "Пробуда".През първите години на създаването на читалището книжният фонд е беден.Средства се набират предимно от театрални представления,томболи,членски внос,помощи.Постепенно се закупуват нови книги и през 1985 г. библиотеката разполага с над 5 хиляди тома книги,както и много вестници и списания. В широки мащаби в селото се развива театрална дейнност.Първата представена пиеса е "Какъвто сватовника, такъв и годеника".Представени са й картини от "Епопея на забравените","Хаджи Димитър","Цар Мурад". Освен театрална дейност,читалищните ръководители организират коледуване. Първото светско училище открито в Чаушка махала през 1878-1879 г. От края на 1928 г. започва строежът на нова училищна сграда,която е завършена в края на 1930 г.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

Основният поминък на населението са земеделието и скотовъдството.Основните култури отглеждани в Деляновци са пшеницата,ръжта и ечемикът. Ръжта в миналото е отглеждана главно за получаване на "ръженица",която се използва за покриване на къщите,на стопанските сгради,на колибите в полето,за връзване на царевичака и за рогозки. Ечемикът,освен за фураж,като зреещ по-рано от пшеницата, осигурява брашно за изхранване. Лозарството в Деляновци е развито от древни времена.Отглеждат се сортове като:Памид,Димят,Гъмза,Болгар,Отел,Белгийка. В поминъка на населението овощарството не заема важно място.Единични овощни дървета като череши,вишни,зарзали,орехи,трънкосливки,джанки,сливи и круши са отглеждани в лозята и дворовете. Зеленчуковото производство още в далечното минало е основно препитание на деляновчани.Затова благоприятства наличието на водни източници като р.Осъм и местността "Гераните". Обширната мера,просторните пасища,ливадите и горите създават благоприятни условия за развитието на живодновъдство.Отглеждат се всички видове домашни животни-крави,овце,кози,свине,а също така и птици-кокошки,гъски,патици,пуйки.За свои нужди малък брой стопани отглеждат пчели.


Хлябът е всекидневна храна на хората.Той се приготвя от пшеничено,ръжено,ечемичено брашно.През годините на война хлябът е приготвян от царевично брашно.Качамакът също е приготвян от царевично брашно.Основно ястие е бобът,пълнените пиперки,супа от коприва,лопуш и др.От зелев сок се приготвя яденето "куркуда" с люта чушка,лук и булгур. За зимата се приготвят пеперенца,кисело зеле,крушенца,сушени плодове за ошав.Месото се изпозва през зимния сезон.

[редактиране] Външни препратки