Съюз за народно движение (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблемата на френската партия Съюз за народно движение
Емблемата на френската партия Съюз за народно движение

Съюз за народно движение (СНД) (на френски: Union pour un mouvement populaire) (UMP), преди това със същата абревиатура на френски - Съюз за президентско мнозинство (на френски: Union pour la majorité présidentielle) е френска дясна партия.

[редактиране] История

Възникнала през 2002 по време на френските президентски избори в подкрепа на Жак Ширак, СНД е продължение на голистското «Обединение в подкрепа на републиката» (RPR). До президенстските избори от май 2007, председател на партията е Никола Саркози, който напуска поста след избирането си за президент.

[редактиране] Програма

  • В областта на европейската политика, Саркози предлага приемане на опростен вариант на европейската Конституция, след провала на Референдумите за европейската конституция.
  • В новото правителство на Франсоа Фийон беше обособено Министерство на националната идентичност, по образец на английсия Home office, с което се цели промяната на имиграционната политика от immigration subie (търпяна имиграция) на immigration choisie (избрана имиграция)
  • Увеличаване на университетската автономия - възможност университетите сами да определят състава на административните съвети, увеличаване на властта на президентите на университетите, включително възможност за наемане на научен персонал при необходимост. Мярката е съчетана с увеличаване на държавното финансиране на университетите с 5 млрд. евро.[1]
  • Право на работа над регламентираните от френското законодателно право 35 ч. в седмицата, освобождаване от данъци на изработеното (елемент, превърнал се ключов в предизборната надпревара във Франция, изявен с изказването на Саркози Travailler plus, pour gagner plus - „Работете повече, за да печелите повече“)[2]
  • Въвеждане на таван на вноските за жилищни кредити
  • Твърди мерки към непълолетните нарушители на закона, почти равни с тези на пълнолетните престъпници

Стимулиране на развитието на регионите, Партията се управлява от колективно ръководство, след като председателя ̀и Никола Саркози беше избран за президент на Франция.

14 януари 2007г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват Ален Жюпе (предишен премиер-министър на Франция) и Мишел Алио-Мари (министър на отбраната). Още един бивш министър-председател, Жан-Пиер Рафарен, го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на Доминик дьо Вилпен също застава на негова страна: Ксавие Бертран - министър на здравеопазването, Тиери Бретон - министър на икономиката и финансите, Жан-Франсоа Копе - министър на финансите, Филип Дуст-Блази - министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите Сеголен Роаял.

СНД се представя убедително на още два вота през 2007 - местните и парламентарните избори. При парламентарния вот, на първия тур СНД и съюзниците му спечелиха 109 депутатски места, а основният му противник - социалистическата партия, само едно[3]. Според окончателните резултати от втория тур, СНД разполага с общо 340 депутатски места в 577-членния парламент[4].

[редактиране] Бележки