Златен стандарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Златният стандарт е парична система, при която стойността на парите съответства на дадено количество злато. При златния стандарт парите са или монети, съдържащи определено количество злато, или банкноти, за които се гарантира замяната им със злато, в идеалния случай в предварително определено количество. Паричните единици, използващи златен стандарт, имат постоянен обменен курс една спрямо друга. С постепенното въвеждане в употреба на банкнотите се налага и въвеждането на златния стандарт ­ гаранцията, че зад купюрата с определен номинал стои точно определено количество злато. Великобритания първа в света въвежда златния стандарт през 1821 г. България го възприема в края на XIX век. В света той съществува до Голямата депресия в края на 30-те години, когато е разтърсен от финансова криза.