Варвара (Област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото българско село с име Варвара, вижте Варвара (Област Бургас).

Варвара е село в Южна България. То се намира в община Септември, Област Пазарджик.

Варвара (Област Пазарджик)
Герб на Варвара (Област Пазарджик) Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Пазарджик
Община: Септември
Население: 2 332 (13/09/2005)
Надм. височина: 320 м
Пощ. код: 4492
Тел. код: 03563
Геогр. положение: 42° 9' сев. ш.
24° 8' изт. д.
МПС код: РА
Кмет или наместник
Атанас Попов


Съдържание

[редактиране] География

Варвара е най-голямото, изключително живописно и твърде характерно в географско и историческо отношение село, разположено в полите на Родопите, на северния склон на рида Алабак в Западни Родопи. Намира се на 19 километра от Пазарджик и на 6 километра от Септември. Най-близките до него села са Ветрен дол, Симеоновец, Семчиново. Построено в подножието на много стръмен откос на склона на планината, селото постепенно се развива на изток, при изхода на пролома на Чепинската река. Селото е разделено на две части - гара Варвара, разположена в долината на Чепинската река, с надморска височина 270 метра и същинското село Варвара, разположено на скалния рид в полите на Западните Родопи, с надморска височина 320 метра.

На гара Варвара се събират шосейните пътища и теснолинейната жп линия от Пазарджик и Септември за планинските курорти Велинград, Банско и Добринище. Особено приятно и интересно е пътуването по тази железопътна линия, свързваща Тракия с Родопите и Пирин планина.

[редактиране] История

До 1978 г. е общински център.

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • 1.Главна църква "Света великомъченица Варвара".
  • 2.Ранносредновековна църква-параклис "Света Марина".
  • 3.Оброчище "Свети Георги".
  • 4.Останки от ранносредновековни параклиси "Света Петка", "Свети Никола", "Свети Илия", "Света Троица".
  • 5.Остатъци от средновековна крепост "Градището" ("Дуварето").
  • 6.Минерални бани.
  • 7.Минерален плаж
  • 8.Природен резерват "Света Марина" с пет вековни дъба.
  • 9.Хижа "Равно боре"

[редактиране] Редовни събития

1 януари - Дервишовден, ден на кукерските и маскарадни игри. Участниците в празника са предимно мъже, които най-старателно приготвят своите маски два месеца преди празника. Костюмите са изработени от най-хубавите кожи на кози, преобладаващ белия цвят. Върху тях накачват големи и мелодични чанове и звънци (бакъри). С много веселие е съпроводен и обредът "Невестата". Участниците в него са строго определени: невеста, младоженик, девер, деверица, цигани, мечка, мечкар и гайдарджия и тъпанджия, които пък водят целия ансамбъл. Ден,изпълнен с много смях и веселие, ден на прогонване злите духове, ден за надежда за повече здраве и берекет през годината.

6 януари - Йордановден. След празничната литургия в църковния храм, под ударите на камбанния звън всички отиват на определено място, където има изворна вода, която се събира в малко вирче. Останало още от миналото, старите жени казват: "Отиваме в Голем дол да кръщаваме водата". Попът хвърля във вирчето кръста и млади мъже и младежи се хвърлят във водата да го търсят. Късметлията обикаля с него селото за здраве, даряват го кой с каквото желае.

Месец март - Сирни заговезни. По махали на определени места в селото и в планината се палят огньове, наречени "Оратници". Около тях се събират хора, искат си прошка един от друг, прескачат "Оратницата" за здраве, черпят се с баници, вино. Задължително на домашната трапеза има и халва. Всичко това е придружено с много музика, смях и веселие.

6 май - Гергьовден. Общоселски църковен събор, който протича през целия ден. След празничната литургия, пренасяне на иконите "Свети Георги" и "Света Богородица" с литийно шествие и песнопения до Оброчището "Свети Георги", намиращо се на 4 километра в гората над селото. На мястото се пекат обречените за курбан агнета - чеверме.

17 юли - "Света Марина"- общоселски църковен събор. На това свято място се прави овчи курбан за здраве, служи се празнична литургия, прави се водосвет. Мястото се посещава не само от местните жители, а и от хора,живеещи в близките и по-далечни населени места. Изворчето, което се намира в параклиса "Света Марина" се смята за лековито - лекува очни заболявания. Немалка притегателна сила и енергия излъчват и петте вековни дъба, намиращи се около този параклис,който се намира непосредствено над гара Варвара.На хълм с изкуствено заравнен терен,над пролома на Чепинска река се намират останки на раннохристиянска църква "Света Марина",която и до днес е почитана като свято място.

4 декември - "Света Варвара"- храмов празник на селото. През 2004 г. бе чествана 190-та годишнина от построяването на храма.Всяка година на този ден, селото се посещава от много гости от съседните села и градове. В храма богослужението на празничната Света Литургия се отслужва от свещенници,които идват от други населени места /Брацигово, Ново село, Ветрен дол, Розово, Пазарджик/ да уважат празника.

На този ден се приготвя традиционното безмесно ястие - бурения, приготвено от кисело зеле,ориз,

сухи червени чушки,праз и подправки. Пече се в тава на фурна. Ястията,приготвени за този ден са постни.

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


[редактиране] Религия

Населението на Варвара е източноправославно.

[редактиране] Личности родени във Варвара

[редактиране] Кухня

  • Традиционното ястие за Варвара около Коледно-новогодишните празници е мисирка или мисир с кисело зеле и кървавица. В подходяща тенджера се нареждат последователно нарязаната на порции мисирка, зелето, кървавицата, като помежду им се поръсва по малко ситно нарязан праз и копър за аромат. Залива се с мазнина /по желание с олио или свинска топена мас/ и малко водичка. Вари се на умерен огън в продължение на няколко часа.
  • Друг характерен начин за готвене на мисирка /цяла/ е така нареченото ПЕЧЕНО. На дъното на голяма тава се слага нарязано кисело зеле,объркано с червен пипер и ситно нарязан праз. Върху него се поставя мисирката, в която предварително се слага плънка от запържен ориз с кромид лук и чер пипер. Заливат се с мазнина и се пече във фурна в продължение на 2-3 часа.
  • Друго традиционно ястие е печено агне. Приготвя се за най-хубавите пролетни християнски празници - Великден и Гергьовден, като най-много агнета се пекат за Гергьовден. Почти всяка къща на този ден си обрича курбан за здраве и берекет през годината. Пълни се със запържен ориз, пресен зелен лук, дреболиите от агнето,подправки за аромат. След като се напълни агнето с приготвената плънка, зашива се, намазва се цялото отгоре със смес от олио, червен пипер и сол, накрая зе завива с "кръпицата".Пече се в предварително добре загрята пещ в продължение на 3-4 часа.
  • На този ден се приготвя и друг вид печено агне - чеверме, в гората на оброчището "Свети Георги".
  • За християнския празник "Света Марина", за сватби, за кръщенета, за освещаване на нов дом - традиционното ястие е курбан по варварски. Необходими продукти: овче месо, стар кромид лук, червени домати, чушки,червен пипер, брашно, чер пипер, магданоз, сол, олио.

А за по-добър вкус и апетит - свежа люта чушка.Приготвя се по специален начин,от най-добрите кулинари в селото,с много умения и старание.

[редактиране] Външни препратки