Полковник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полко́вник (от старославянската дума полк — оглавяващ полк, хилядник) е воинско звание в офицерския състава в армиите на България, Словения, Руската федерация и част от страните от бившия СССР. Полковник е част от висшия команден състав. Оглавяваната от него войскова част се е считало, че може да води самостоятелни бойни действия. Съответства на званието Colonel в останалите армии по света.
Счита се, че чинът (званието) “полковник” е въведено за първи път в стрелецката войска от Иван Грозни. Званието са получавали опитни военачалници, като правило от благороден произход. През 16 век терминът «Полковник» се използвал в Русия като звание на лица, командващи полкове. Воинското звание полковника било въведено в Русия през `30-те години на 17 век за командирите на полкове от «новия строй». Полковници се наричали също така командирите на полкове в Украинската казашка войска и Запорожката Сеч.
В Руска империя, според «Табела за ранговете», въведен от Петър I Велики през 1722 г., полковникът е чин от VI клас, най-старши от щабните офицери.
В Българската армия званието е разположено между званията подполковник и бригаден генерал. Във ВМФ званието полковник за офицерите от корабния състав съответства на капитан 1-ви ранг.
От 1 юни 2005 г. пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание „полковник“ е 55 г.
Войнишки звания: Редник ⇒ Ефрейтор ⇓
Сержантски звания: Младши сержант ⇒ Сержант ⇒ Старши сержант ⇒ Старшина ⇒ Офицерски кандидат ⇓
Младши офицерски звания: Младши лейтенант ⇒ Лейтенант ⇒ Старши лейтенант ⇒ Капитан ⇓
Старши офицерски звания: Майор ⇒ Подполковник ⇒ Полковник ⇓
Висши офицерски звания: Бригаден генерал ⇒ Генерал-майор ⇒ Генерал-лейтенант ⇒ Генерал ⇒ Армейски генерал