Зип дискове

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зип дискове е възприетото на български име на носителите на информация, чието е марково име е „Iomega Zip“ на фирма Иомега.


Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: правопис. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Носителните устройства имат същия принцип както и дискетните устройства или твърдите дискове, т.е. битовете се записват магнетично на въртящия се диск.

Вътрешните цип устройства се заговарят чрез АТА интерфейс- или чрез SCSI-шина, с която е свързан компютъра и се произвеждат като OEM-верси на различни производители (Ай Би Ем, Дел). Външните устройства могат да се свържат чрез УСБ-, параления порт- или чрез SCSI-интерфейса на компютъра. Външните устройства имат превключвател за на идентификациония номер на SCSI устройството и за завършване на SCSI-веригата.

Първите устройства работят със 100 МБ, следват 250 МБ и 750 МБ. Като устройствата със 750МБ четят 100 МБ дискове, но не пишат върху тях.

С навлизането на CD-ROM и на USB-пръчица използването на цип диска залязва. Още за упадъка допринася и лошата представа за разрушаване на носителя и устройството едновремено при наличието на замърсени глави.

Зип дисковете са все още често предпочитана медия при хардуерните семплери, поради факта, че всеки един семплер обикновено притежава SCSI порт. Това прави зип дисковете удобни за архивиране на база семпли за определен проект и т.н.

[редактиране] Виж също

[редактиране] Връзки