Людмила Живкова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Людмила Живкова български политик |
|
Родена: | 26 юли 1942 София, България |
---|---|
Починала: | 21 юли 1981 София, България |
Людмила Тодорова Живкова е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Дъщеря на ръководителя на БКП Тодор Живков и Мара Малеева. Издига се в комунистическата йерархия до член на Политбюро.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Людмила Живкова завършва история в Софийския университет (1965), история на изкуството в Москва (1970) и специализира в Оксфорд. Назначена за заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1973), след това и за негов първи заместник-председател (1973-1975). Председател на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър от 1975 г. до смъртта си през 1981. Член на ЦК от 1976, член на Политбюро от 1979, народен представител е в VII (1976-1981) и VIII (1981) Народно събрание.
В качеството си на министър на културата, Людмила Живкова прави един от рядко успешните за социалистическа България опити за реформа. Създава мощен екип в Комитета за Култура, дясна ръка ѝ е историкът Александър Фол. Безспорно изиграва роля за отварянето на България в културно отношение към не-социалистическия свят - прокарва и реализира идеята за създаване на Галерията за чуждестранно изкуство в София, както и редица международни изложби и мероприятия, България посещават редица изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят, често по нейна покана. Може би още по-забележителен е приносът ѝ в обратното - популяризирането на българската култура и историческо наследство зад граница. Един от многото примери за това е изложбата "Тракийското изкуство и култура по българските земи", обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес в областта на тракологията. Има роля в олекотяване на режима за недопускане на българи, особено учени и културни дейци, за посещения и работа в Западна Европа и САЩ. По нейна иницитава са организирани още честването на "1300 години България", домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира" под егидата на ЮНЕСКО, построяването на "Национален Дворец на Културата" в София (който от смъртта ѝ до 1990 г. носи нейното име), както и откриването на буквално десетки хиляди културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна, организира лично успешни археологически експедиции.
Многобройните мероприятия, организирани от нея с идеята да популяризира по света самобитното наследство на българина се тълкува като "национализъм" от КПСС, в противоречие с пролетарския интернационализъм; особено остра е реакцията срещу "1300 години България". След тежка автомобилна катастрофа през 1973 се увлича по източни философии, установява връзки със семейство Рьорих, с което още повече си спечелва недоверието на идеологическите цензори в СССР, където философско-социалната система Агни Йога, проповядвана от Рьорих, е преследвана до 1987. Противниците ѝ в България не без основание коментират огромните средства, хвърляни в амбициозните ѝ проекти. Нейната "неудобност" и убеждения е причина да се спекулира с нелепата ѝ смърт - броени дни преди 40-я ѝ рожден ден - с версии за политическо убийство, самоубийство, дълго прикривана болест (в последните месеци от живота си Живкова страда от сериозна загуба на тегло), а официалната версия е злополука в банята; по-късно се предполага мозъчен кръвоизлив. След смъртта ѝ, политиката ѝ не намира наследник и голяма част от инициативите ѝ са преустановени.
По спомени от съвременници, скоро след катастрофата отказва да взема предписваните медикаменти, и се изправя на крака с практики от нетрадиционната медицина. Отношението ѝ към мистични вярвания в следващите години граничи с мания. Известни са отношенията ѝ с Ванга.
Оценките за нея като политик варират извънредно много. След смъртта ѝ, режимът на Тодор Живков често ненужно преувеличава заслугите ѝ, и то въпреки че културна политика на България бързо отстъпва от повечето нейни идеи. Демократичните реформи носят първо остро отрицание на цялото семейство Живкови, а скоро след това Людмила е фактически забравена като политическа фигура. Едва в последните години обективната историческа оценка и общественото мнение започват да клонят към тезата за Людмила Живкова като несъмнено противоречива личност, но извънредно деен български политик, оставил забележително по количество и по рода си наследството в родината си.
[редактиране] Семейство
Людмила Живкова и Любомир Стойчев имат дъщеря Евгения Живкова. Евгения (Жени) Живкова е моден дизайнер и депутат от "Коалиция за България", женена за Андрей Стефанов.
Людмила Живкова и Иван Славков имат син Тодор Славков, съден по обвинение в изнасилване. След смъртта на Людмила, Жени е осиновена от дядо си Тодор Живков.
[редактиране] Библиография
- Англо-турските отношения 1933-1939 (1971)
- Казанлъшката гробница (1974)
- Социалистическая культура и современные общественные процесы (1977; на руски)
- Четвероевангелието на цар Иван Александър (1980)
- За усъвършенствуване на човека и обществото (1980; статии, речи и доклади)
- С априлско вдъхновение в борбата за мир и социализъм, за единство, творчество и красота (1982; доклади, речи, статии, изказвания в 3 тома)
- Интелектуалните възможности и творческите сили на личността (1985; доклади, статии, речи, изказвания)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Данаилов, Георги (2002). „Доколкото си спомням“. Абагар. ISBN 954-427-470-0.
- Георгиев, Никола (2003). „Нова книга за българския народ“. LiterNet. ISBN 978-954-304-066-7.
Павел Матев | >>> | председател на Комитета за изкуство и култура1,2 (3 юли 1975 – 21 юли 1981) |
>>> | Георги Йорданов |
1: с ранг на министър
2: от 22 декември 1977 председател на Комитета за култура
![]() |
Първа дама на България Мара Малеева-Живкова • Людмила Живкова • Евгения Живкова • Галя Младенова • Мария Желева • Антонина Стоянова • Зорка Първанова |