Транслитерация на българските букви с латински

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Транслитерация на българските букви с латински може да се извършва с помощта на различни системи, по-важни от които са представените в долната таблица англо-американска система BGN/PCGN от 1952, български стандарт от 1956, научна транслитерация (стандарт ISO/R 9:1968), система Данчев, и официална българска система:

Кирилица BGN/PCGN Стандарт 1956 Научна транслитерация Система Данчев Официална българска система
а a a a a a
б b b b b b
в v v v v v
г g g g g g
д d d d d d
е e e e e e
ж zh ž (zh) ž zh zh
з z z z z z
и i i i i i
й y j j y y
к k k k k k
л l l l l l
м m m m m m
н n n n n n
о o o o o o
п p p p p p
р r r r r r
с s s s s s
т t t t t t
у u u u ou u
ф f f f f f
х kh h h h h
ц ts c c ts ts
ч ch č (ch) č ch ch
ш sh š (sh) š sh sh
щ sht ŝ (sht) št sht sht
ъ ŭ â ǎ u a
ь j j y y
ю yu ju ju yu yu
я ya ja ja ya ya


Актуалната официална българска схема за транслитерация е предложена от Л. Л. Иванов и възприета от Комисията по антарктическите наименования към МВнР на България на 02.03.1995 г. Впоследствие е въведена за личните имена и мястото на раждане в Правилника за издаване на българските документи за самоличност (ПМС №61 от 02.04.1999, обн. в ДВ, бр. 33 от 09.04.1999; ПМС №10 от 11.02.2000, обн. в ДВ, бр. 14 от 18.02.2000; последно изменение на схемата за транслитерация с ПМС №269 от 3.10.2006, обн. в ДВ, бр. 83 от 13.10.2006). С последното изменение се въвежда правилото, че съчетанието от буквите "ия" в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места се предава чрез "ia".

Схемата от 1995 г. е възприета и популяризирана от Министерството на държавната администрация и административната реформа през 2006 г. за употреба (освен за личните документи) и по отношение на топонимите, както и в други случаи.

През ноември 2006 г. същата схема е включена в Наредбата за транслитерация на българските географски имена (Държавен вестник, бр. 94 от 2006).

[редактиране] Външни препратки

На други езици