Павел Шатев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Шатев български революционер |
|
Роден: | 1882 Кратово, днес Република Македония |
---|---|
Починал: | 29 януари 1951 Битоля, днес Република Македония |
Павел Поцов Шатев е български революционер, деец на македоно-одринското революционно движение, един от Солунските атентатори.
[редактиране] Биография
Павел Шатев е роден в град Кратово. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Участва в групата на "гемиджиите", която извършва солунските атентати през 1903 година. Заловен е и е осъден на смърт, по-късно присъдата му е заменена с вечно заточение във Фезан, Либия. През 1908 е амнистиран и учи право в Сoфийския университет "Св. Климент Охридски". След това учителства и упражнява журналистическа дейност. Той е един от основателите на ВМРО (Обединена) през 1925 г. През 1931 г. се връща в България а от 1934 г. година работи како адвокат, в което време се отдава и на публицистика. В годините на Втората световна война 1939–1945 се занимава с комунистическа конспиративна дейност. Заловен и осъден на 15 г. затвор.
След крaя на войната се установява във Вардарска Македония и участва в политическия й живот.На 27 октомври 1944 година е делегат на АСНОМ. В първото македонско правителство (1945) е избран за министър на правосъдието,а през 1946 г. за подпретседател на Президиума на АСНОМ. На първите избори за парламент на Югославия е избран за народен представител. Изпаднал вече в немилост през 1948 година Павел Шатев пише изложение за положението във Вардарска Македония до съветското и българското ръководства. В 14 точки той разкрива пълната картина на терора в Титова Македония. Пише, че:
"...наложените от Белград лидери се стремят да смажат всичко българско, без да подбират средства за това. Онези, които проявяват някакво несъгласие с политиката на ЮКП биват смятани за "несъзнателни и българофили"..."
През 1949 е арестуван „като потенциален неприятел на държавата“ и е отстранен от политическия живот. В затвора в Скопие е задържан 11 месеца, а после е интерниран в Битоля, където е държан под домашен арест до смъртта му. На 30 януари 1951 г. го намират мъртъв на битолското сметище.
Автор на книгите "В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903)", "Националните малцинства и самоопределението на народите. Трагедията на Балканите" и др.