Аутодромо Национале ди Монца
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аутодромо Национале Ди Монца е писта за автомобилни състезания в затворен маршрут. Една от най-известните писти за Формула 1 в света, тя е домакин на състезанието за Голямата награда на Италия от 1950 година.В 85-годишната си история Монца е била свидетел на почти всичко,случило се в международния автомобилен спорт.Построена през 1922г.,старата й конфигурация е използвана за последен път през 1961 г.Разположена е в Кралския парк недалеч от Mилано и олицетворява истинската романтика,скрита в иначе доста грубите автомобили.Монца е била сцена на истински епични битки,в които дори повече от две коли са се борили до самия финал за победата. Модерната конфигурация на Монца е чудесна комбинация от дълги прави и бързи завои.Широката права пред боксовете извежда на шикана Ретифилио,където често стават мелета след старта.Завоите Лесмо бяха стеснени и заострени,но все още са едно от големите предизвикателства.Най-хубав от всички завои е Параболика-последния,който извежда обратно на старт-финалната права. Трасето е най-бързото в календара на Формула 1 и често го сравняват с Хокенхайм.За да успее една кола на тази писта,е необходимо да има мощен двигател и безотказни спирачки.Това е едно от най-тежките трасета за спирачните апарати през годината.
Монца е най-големият спортен комплекс в Италия за мотоциклетен и автомобилен спорт.
Съдържание |
[редактиране] Варианти
В зависимост от провежданото състезание, пистата е обособена в три варианта:
- Гранд При — дължина 5795 м.
- Джуниър — дължина 2405 м.
- Спийд — дължина 4250 м.
[редактиране] Пистата има
- трибуни за над 100 000 зрители
- времеизмерителна кула
- болница
- площадки за хеликоптери
- 30 депа
- ресторант
- бензиностанция
- две сигнални кули
- склад
- зала за журналисти
- зала за пресконференций
- 4 магазина
- банка
- басейн
- писта за радиоуправляеми модели
Най-известните участъци от пистата са завоите — „Параболика“, „Лезмо“, шикана „Аскари“ и т.н.
[редактиране] "Кошмарните мигове на Монца"
Любима на много от пилотите и феновете, Аутодромо Национале ди Монца е легенда в надпреварите в моторните спортове и в частност на Формула 1. Всички знаят Параболика и Де Ла Роджия, скоростите които биват развивани тук са не надминати в шампионата. Но Монца притежава и друга слава..., тази на писта непрощаваща грешки, писта която е със страшна и славна история. Не търпяща компромиси със сигурността...........
Тук са и едни от най-страшните мигове в този спорт.
[редактиране] Алберто Аскари
През 1955 година, на тестове в Монца се разделя с живота си последния италиански Световен шампион от Формула 1- Алберто Аскари. Алберто едва навършва седем години, когато на 26 юли 1925 година, на френското Гран При провеждащо се в Монтлери загива зад волана на своята Алфа Ромео, неговия баща Антонио Аскари. Доста години след тази трагедия, Аскари става пилот и както всички които се състезават в тогавашния кошмар, наречен автомобилен спорт, се научава да забравя за опасността която го грози във всеки един момент от тренировките и състезанията. Както много пилоти той е бил силно суеверен. Например, никога не сядал зад волана на 26-то число от календара-датата в която загива баща му! На този ден - 26 май 1955 година, едва въстановилия се от страшната катострофа на пистата в Монако, завършила със скок в залива, Алберто тръгва към Монца където Скудерията тества новия болид на Ферари. На този болид след седмица той ще се състезава заедно с Юдженио Кастелоти в състезанието "Супер кортемаджоре". Противно на неговите страхове да кара в този ден, той решава да тества в няколко обиколки прекрасната червена кола. Махайки весело с ръка на присъстващите , Алберто излиза на пистата. Когато напуска бокса, механиците споменават за страховете му свързани с тази дата и изказват учудването си че е решил да кара в този ден! В бокса обаче Аскари така и не се завръща! Преобърната машина я откриват на завоя "Curva del Vialone" , там където днес се намира S-образния завой , носещ неговото име. Алберто вече бил мъртъв. Така и не се установява причината за инцидента.
[редактиране] Волфганг Берге Фон Трипс
През 1961 година, Волфганг бил много близо до спечелването на първата шампионска титла за Германия във Формула 1. Два старта преди края на шампионата, той водел в класирането. Преднината пред неговия най-сериозен съперник и съотборник – американеца Фил Хил била доста солидна. Стартирайки от пол-позишън в състезанието на 10 септември, Фон Трипс изпуска водачеството , надминат от Фил Хил..... Още във втората обиколка става катострофа превърнала се в най-голямата трагедия в историята на пистата Монца. Ферарито на Трипс се сблъсква с Лотуса на Джим Кларк и излита в трибуните, където убива на място 14 зрители, над 200 са с тежки наранявания. Граф Фон Трипс умира без да дойде в съзнание на път за болницата. Така загива, но.... Съдбата със сигурност е щяла да прекъсне този живот! Няколко часа по-късно на летището “Щанън” пада самолет. В пламъците загиват всички пасажери и екипажа. В списъка на пасажерите било и името на Граф Фон Трипс!!! В този страшен ден – 10 септември , американеца Фил Хил станал Световен шампион от Формула 1. Ферари се отказва от състезанията до края на шампионата.
[редактиране] Йохен Риндт
Йохен Риндт също както Трипс е германец , но се състезава за Австрия. През 1970 година той няма равен на пистата в шампионата на Формула 1. В първите 9 състезания има 5 победи . 10 септември 1970. Идва време за любимото му състезание за Голямата награда на Италия на Монца. В състезанието той обаче не стартира..... На съботните тренировки , при навлизането в легендарната “Параболика”, неговия Лотус излиза от треакторията на най-бързия завой в шампионата и се удря с висока скорост в предпазната ограда. Риндт умира слад няколко часа в болницата в Милано. След един месец става Световен шампион от Формула 1. Посмъртно.
[редактиране] Рони Петерсон
Отново е 10 септември..... Годината- 1978-ма. Преди състезанието за ГН на Италия, със шансове за шампионска титла във Ф1 са двама пилоти – Марио Андрети и Рони Петерсон. За двамата си пилоти Лотус предоставя две различни модификации на болида. Рони ще кара модел 78 а Марио усъвършенствания 79. Както се оказва по-късно това е била и причината за гибелта на шведа. Петерсон ще стартира от пета позиция а Марио Андрети печели пол-позишън. Рони е бесен.... Още в първата обиколка попада в масова катострофа с младия пилот на Ероуз – Рикардо Патрезе и Джани Пастели. Катострофата е зловеща, но Рони е в съзнание. Откаран е в болницата в Милано...., всички казват че ще се въстанови! На следващата сутрин внезапно умира от мозъчна емболия.
- На 10 септември 1995 година, инцидент за малко да отнеме живота и на друг пилот състезаващ се за Австрия - Герхард Бергер.
При пит-стопа на Жан Алези , един от механиците без да иска удря камерата на ферарито на Алези, деформирайки окачването й. След няколко обиколки тя се откъсва и на завоя Де ла Роджия удря другия болид на Ферари, този на Герхард Бергер, разбивайки въздушните кутии. “Ако с тази скорост камерата бе ме ударила, със сигурност щеше да ме убие!" - спомня си австриеца.
Б.Тодоров