Вилает

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Разположение на турските вилаети на територията на Турция
Разположение на турските вилаети на територията на Турция

Вилае́т (на турски vilâyet, произнася се виляйет от арабски ولاية уила́я) е най-голямата административно териториална единица (най-близка за сравнение с област или провинция) в Турция. В съвременна Турция вилаетите носят названието за ед. ч. ил (на турски ill) и за мн. ч. или и илове (турски iller), но в България традиционно се нарича вилает.

Понастоящем вилаетите в Турция са 81 на брой. Те носят имената (с 2 изключения) на съответния административен център. Всеки вилает има номер с цифри, които са и първите 2 цифри на знаците на превозните средства (например на вилает Истанбул е 34). Всеки вилает се дели на околии, наречени илче (на турски ilçe), които отговарят на старото подразделение на вилаета - казата.

[редактиране] Вилаетите в исторически план

В Османската империя вилаетите са били административно-териториални единици, променящи с времето размера си. В началото е имало 2 големи провинции - Румелия (европейската част) и Анатолия (или Анадол, тоест Мала Азия). По времето на Сюлейман I (1529 - 1566) е имало 6 провинции (vilayet) или (eyalet), делящи се на различно число санджаци. Вилаетите и санджаците са имали военна администрация. По-малките административни подразделения са съдебните окръзи (kaza) и общините (nahiye). Около 1600 г. е имало 51 вилаета, към 1670 г. - 43. До 1854 г. броят им намалява до 35, а по силата на Закона за вилаетите от 1867 г. (и до 1976 г.) - на 28.

[редактиране] Вилаетите в Средна Азия

Поради влиянието на Османската империя в Средна Азия и до ден днешен се използва административният термин вилает за название на административните единици в няколко средноазиатски страни:

[редактиране] Външни препратки