Четвероевангелие на цар Иван Александър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Четвероевангелието на цар Иван Александър (Лондонското евангелие) е писано през 1355-1356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър. Съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия. Украсено с 366 многоцветни миниатюри, то е един от най-разкошните български писмени паметници. Притежавал го е и цар Иван Шишман. След падането на Търново през 1393 година е изнесено в Молдова и по-късно откупено от молдовския владетел воеводата Александру чел Бун (Александър Добрия). По-сетнешната съдба на четвероевангелието е неизвеста до 17 век, когато е записано в регистрите на светогорския манастир "Свети Павел". През 1837 г. англичанинът лорд Робърт Кързън посещава манастира и според неговите думи го получава заедно с още един ръкопис, Видинското евангелие, като подарък от игумена, тогава българин. Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, Баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската библиотека при нейното основаване през 1973 година, където се намира и досега, редом до Видинското Евангелие.
[редактиране] Литература
- Четвероевангелието на цар Иван-Александър с пълно черно-бяло възпроизвеждане на оригинала и 64 цветни факсимилета, Людмила Живкова, С. 1980 година