Коте Христов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коте Христов гръцки андартски капитан (на снимката със синовете си) |
|
Роден: | 1863 Руля, днес Гърция |
---|---|
Починал: | 27 септември 1905 Битоля, днес Р.Македония |
Константин Христов Саров или Саровски, наречен Коте, известен в Гърция като Константинос Котас или Котас Христу (на гръцки: Κωνσταντίνος Κώτας или Κώττας; Κώτας или Κώττας Χρήστου) e деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда и оглавил гъркоманска андартска чета в Македония.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Хайдутство
Коте Христов е роден в 1863 година в костурското село Руля, разположено в областта Кореща. През пролетта на 1898 година Коте заедно Павле Киров (Павлос Киру) от село Желево излизат хайдути и начело на малка чета от Корещата се занимават с дребни нападения, кражби и убийства на бейове злодеи - Касим бей, Хабедин бей от Костур, Нури бей от Хрупища, Джемал бей от Корча, Нури от Лерин и т.н. Коте е заловен е от османските власти в село Писодер и осъден на затвор в Корча.[1]
[редактиране] Във ВМОРО
След излизането на Коте от затвора през 1899 година с него се свързват костурският районен ръководител на ВМОРО Павел Христов и главният районен агитатор Лазар Поптрайков и го привличат в редовете на организацията. Коте обаче несе отказва от хайдушките си навици и въпреки е получава заплата от организацията, продължава да извършва несъгласувани с началството обири, нападения и изнудвания, с което излага революционното дело на риск.
През октомври 1900 година е направен неуспешен опит за ликвидиране на Коте. В края на следващата 1901 година с Коте се свързва костурският париаршески митрополит Германос Каравангелис, който с пари се опитва да го привлече на гръцка страна. В началото на 1902 година Коте се явява на съд в Кономлади, където е осъден от костурското началство на ВМОРО на смърт, но Гоце Делчев го помилва след обещания да се поправи.[2] Коте обаче продължава да не изпълнява нарежданията на организацията и през август 1902 година е направен нов опит за убийството му в село Ощима. Четата на Коте дава двама убити, двама ранени и двама пленници, но Коте се спасява невредим
В края на август 1902 година пристигналият в Костурско войвода на Върховния македоно-одрински комитет полковник Анастас Янков след като неуспява да спечели костурските ръководители на ВМОРО за вдигане на въстание се свързва с Коте и двамата правят планове за нападение срещу Лерин.[3] Нападението обаче се осуетява след сигнал до турските власти от местния гръцки владика и отрядът на полковник Янков и Коте, разположен над Лерин се връща в село Смърдеш. Коте придружава Янков и при раздялата им за благодарност получава карабината на полковника, а част от четата му се присъединява към тази на Коте.
През април 1903 година въпреки съпротивата на Даме Груев и Лазар Поптрайков смъртната присъда над Коте е потвърдена от костурското началство по настояване на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. Въпреки това при избухването на Илинденското въстание Лазар Поптрайков, начело на отряд от 600 души, се среща с Коте, опрощава го и го ангажира в общата борба. На 26 юли отряд от 200 въстаници, начело с Ангел Андреев и Коте напада силния турски гарнизон село Пъпли и след няколко дни обсада превзема селото. Коте се оттегля в своя район по Рулската река. След въстанието при него търси подслон войводата Спиро Олчев с двама четници, но Коте ги обезоръжава и обира.
Подслон при Коте потърсва и тежко раненият костурски началник Лазар Поптрайков, с когото Коте се е помирил по време на въстанието, но Коте, решил вече окончателно да премине на гръцка страна, му отрязва главата и я праща на костурския владика Каравангелис, от когото получава 50 лири.
Четници на ВМОРО убиват брата и бащата на Коте в село Брезница.[4]
[редактиране] В служба на гръцката пропаганда
Зимата на 1903-1904 година Коте прекарва в Атина при синовете си, които учат там с издействани от Каравангелис стипендии. През март 1904 година се завръща в Македония и заедно с Павле Киров от Желево и няколко души от влашкото село Писодер оформят база на гръцката пропаганда по Рулската река, в която посрещат първата гръцка чета, съставена от гръцки офицери, начело с Павлос Мелас. Коте започва да преследва изявените български дейци, но и продължава да разбойничества - на 4 май убива Георги Трайков, български учител в село Търново. В същия ден пребива жената на изявения български деец свещеник Търпо Поповски и лелята на Васил Чекаларов.
Съществуват няколко версии за смъртта на Коте. Според Христо Силянов на 22 май в село Буф изтезава току-що завърналия се от Америка Петко Янев с цялото му семейство и обира всичките му донесени от гурбет пари. Обраният се оплаква на валията Хилми паша в Битоля и на чуждестранните консули в града. След настояване на английският консул Хилми паша обещава, че ще залови Коте и на 9 юни войска обгражда Руля и Коте без съпротива се предава. Оведен е в Битоля, осъден е като разбойник и е обесен през септември 1905 година на Ат пазар в Битоля.[5]
Според друга версия за смъртта на Коте - той е предаден на турците от костурския владика Каравангелис, защото отказва да им помогне да заловят приятеля му Митре Влаха и защото се колебаел дали да не се върне отново към българщината.[6] Турците му предлагат да стане водач на потеря, но той отказва и е обесен.
След като родното село на Коте Руля попада в Гърция през 1912 година, гръцката власт го прекръщава на негово име - Котас. Родната му къща е превърната в музей, а на входа на селото има голям негов паметник.
[редактиране] Бележки
- ↑ Пандо Кляшев. „Спомени“.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“. т.1., София, 1933, стр.134.
- ↑ Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities
- ↑ Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“. т.2., София, 1943, стр.206-207.
- ↑ Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities