Сопот

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: оправяне на правописа. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.


Сопот е град в Централна България. Той се намира в Област Пловдив и е на 5 км на запад от град Карлово. Градът е административен център на община Сопот.

Сопот
Карта на България, градът е отбелязан

42° 39' N, 24° 45' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Пловдив
Население: 10 601
Надм. височина: 416 м
Пощ. код: 4330
Тел. код: 03134
МПС код: РВ
Кмет
Веселин Личев(НДСВ)
Адрес на общината

Съдържание

[редактиране] География

Сопот е разположен в плодородната подбалканска Стремска долина и се намира на 5 км западно от Карлово, на 136 км източно от София, на 63 км северно от Пловдив и на 61 км южно от Троян.

В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа Незабравка, най-дългият на Балканите.

[редактиране] История

Паметник на Иван Вазов
Паметник на Иван Вазов

Като населено място историята на Сопот започва преди около три хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура), но има основания да се допусне и по-ранна датировка, тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна (каменно-медна) култура "Дъбене" отстои само на седем километра от Сопот. Във времето на Одриската държава съществуват най-малко три поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и на Филип II, Александър Велики, Филип III и Лизимах. Открити са както бронзови, така и сребърни монети от едър номинал - тетрадрахми. В следващите няколко столетия живота не прекъсва, което се доказва от находки както от самия град, така и от околността му. Под самия днешен център на града лежат масивни римски руини. Такива има и в м. "Кайряка" - това са останките от т.нар. крепост "Триъгълника" (наречена така поради действителната планировка във вид на равностранен триъгълник). Пак от това време е откритият преди двадесетина години римски некропол,който вече се намира в чертите на града. Намерените в некропола монети и артефакти го датират във II-V век сл.Хр. След нашествията на готите (гетите) поселението се премества на изток в местостта "Света троица", където са открити монети и предмети от времето на имп. Зенон и имп. Анастасий. Животът тук продължава до IX - X в. като има открити останки от манастир, за които се предполага, че са са на предходника на днешния Сопотски мъжки манастир "Възнесение Христово". През X-XI век градът и манастирът се местят на днешното си място. От това време е църквата "Св. Богородица" (Горната черква), днес превърната в параклис. Част от населението остава в предишното селище в м. "Св.Троица", друга част пък се заселва в подножието на Аневското кале, и така се образуват трите основни квартала на средновековния град Копсис, който според византийските хронисти Пахимер и Кантакузин бил столица на владенията на братята Смилец, Войсил и Радослав.Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и управлява в годините 1292 - 1298. Името Копсис, с което е упоменат градът във византийските хроники, е точното гръцко съответствие на старославянското "сопот". Според Константин Иречек името „Сопот“ произлиза от старославянската дума „сопот“, която означава „изкуствен воден улей“. Защо града е наречен "сопот" (т.е. воден улей) всеки, който го посети, може да се убеди със собствените си очи, като види течащата по улиците вода и 27-те постоянно течащи градски чешми. При нашествието на османците в края на XIV век, те наричат града Узун шехир (т.е.Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпрострели на разстояние от около 10 км. Града оказва упорита съпротива на турците, заради което е разсипан до основи (виж в историята на Анево). Името му, макар и изопачено на "Гьопса" според турските езикови закони, остава като название на административната единица "нахия" дори до Освобождението. Въпреки че е разорен, градът и населението му не вдъхват доверие у завоевателя и по тази причина, като нахийски център, турците основават в началото на XV век съседно Карлово, като построяват и запазената и до днес в центъра му Куршум джамия. На тази джамия е посветено землището на Карлово. Посветено е за издръжка (т.е. вакъфирано) с "Вакъфнамето на Али Карлъзаде" за речената джамия през 1479 г. Там за пръв път се споменава и Сопот под другото си име Акче клисе (т.е. Бяла черква), с което име градът е записван във всички османски регистри до Освобождението и с което е описан в романа "Под игото" на Ив.Вазов. Въпреки всичко българското население продължава да употребява името "Сопот", както се вижда от запазени приписки из църковни книги, най-ранната от които е от 1585г. Спорът за мера между Карлово и Сопот започва още с основаването на Карлово. Спорът достига връх през 1633г., когато лично султан Мурад IV издава ферман и изпраща служебни лица от Константинопол и Стара Загора, за да определят границата между Сопот и Карлово. Спорът, разбира се, е решен в полза на вакъфа, т.е.Карлово. През 1665 г. е основан девическият манастир "Въведение Богородично" от схимонахиня Сусана. Той е бил застроен в близост до Хилендарския метох, изгорен от кърджалийте през 1794 г., но оставил названието "метох", което се пренесло върху девическия манастир, без той самият да е метох. Тук в този хилендарски метох е идвал отец Паисий и донесъл своята "История славеноболгарская", която е преписвана многократно, и от която са известни два по-късни преписа от 1828 и 1845 г. като "Сопотски преправки на Отецпаисиевата история". От средата на XVI век при църквата "Св. Богородица" съществува килийно училище. Пак там е имало и скрипторий за преписване на книги. Освен църковни книги се преписвали и т.нар. "Дамаскини". Дамаскинарската школа просъществувала до първата половина на XIX век. Досега са известни 5 дамаскина по произход от Сопот. През 1794, 1800 и 1807 г. Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ като особено съсипателно било последното нападение на Емин ага през 1807 г., което прокудило голяма част от населението по други селища и по Влашко (Брашов, Галац и Букурещ). В следващите няколко десетилетия Сопот се въздига икономически като развива над 30 занаята, основно басмаджийство (кърпи за глава), астарджийство (платнарство) и гайтанджийство. Освен тях немаловажни са и стъкларството (развито още от XVI век по сведения на Иречек) и ножарството. Заради домашната си индустрия по това време започнали да наричат града Герджик (т.е. хубав) Сопот и Кючук (малкия) Манчестър. Изнасяли се и аба и вълнени чорапи чак до Босна и Херцеговина. Това позволило на Сопотската община да създаде третото в страната ни новобългарско училище през 1836г. През 1845 - 46 г. в Сопот е построена една от най-големите възрожденски църкви, шедьовър на брациговската строителна школа - църквата "Св.св.апостоли Петър и Павел" (Долната църква). През 1850 г. е създадено и девическо училище, което през 1874 г. прераства в четирикласно. През 1870 г. е създадено и читалище с библиотека. Сопот е бил важно средище в дейността на Васил Левски. В Сопотския мъжки манастир "Св.Спас" (Възнесение Христово) на 24 ноември 1858 г.(ст.ст.) е замонашен Васил Левски под името Игнатий. Тук Левски създава един от първите революционни комитети още през 1869 г. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово. Герджик Сопот погива в пламъците на Руско-турската война. Градът е опожарен (1877 г.), а населението му — избито или прогонено. От около 6-хил. население над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари 1878 г.(ст.ст.)

Между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което отново е наречен Сопот.

[редактиране] История

Паметник на Иван Вазов
Паметник на Иван Вазов

Като населено място историята на Сопот започва преди около три хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура), но има основания да се допусне и по-ранна датировка,тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна (каменно-медна) култура"Дъбене" отстои само на седем километра от Сопот. Във времето на Одриската държава съществуват най-малко три поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и на Филип II, Александър Велики, Филип III и Лизимах. Открити са както бронзови, така и сребърни монети от едър номинал-тетрадрахми.В следващите няколко столетия живота не прекъсва, което се доказва от находки както от самия град, така и от околността му. Под самия днешен център на града лежат масивни римски руини. Такива има и в м."Кайряка" - това са останките от т.нар.крепост "Триъгълника" (наречена така поради действителната планировка във вид на равностранен триъгълник). Пак от това време е откритият преди двадесетина години римски некропол,който вече се намира в чертите на града. Намерените в некропола монети и артефакти го датират във II-V век сл.Хр. След нашествията на готите(гетите)поселението се премества на изток в местостта "Света троица", където са открити монети и предмети от времето на имп.Зенон и имп.Анастасий. Животът тук продължава до IX - X в. като има открити останки от манастир,за които се предполага, че са са на предходника на днешния Сопотски мъжки манастир "Възнесение Христово". През X-XI век градът и манастирът се местят на днешното си място. От това време е църквата "Св. Богородица" (Горната черква), днес превърната в параклис. Част от населението остава в предишното селище в м."Св.Троица", друга част пък се заселва в подножието на Аневското кале, и така се образуват трите основни квартала на средновековния град Копсис,който според византийските хронисти Пахимер и Кантакузин бил столица на владенията на братята Смилец, Войсил и Радослав.Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и управлява в годините 1292-1298г. Името Копсис, с което е упоменат градът във византийските хроники, е точното гръцко съответствие на старославянското "сопот". Според Константин Иречек името „Сопот“ произлиза от старославянската дума „сопот“, която означава „изкуствен воден улей“. Защо града е наречен "сопот" (т.е. воден улей) всеки, който го посети, може да се убеди със собствените си очи, като види течащата по улиците вода и 27-те постоянно течащи градски чешми. При нашествието на османците в края на XIV век, те наричат града Узун шехир (т.е.Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпрострели на едно разстояние от около 10 км. Града оказва упорита съпротива на турците, заради което е разсипан до основи(виж в историята на Анево). Името му, макар и изопачено на "Гьопса" според турските езикови закони, остава като название на административната единица "нахия" дори до Освобождението. Въпреки че е разорен, градът и населението му не вдъхват доверие у завоевателя и по тази причина, като нахийски център, турците основават в началото на XV век съседно Карлово, като построяват и запазената и до днес в центъра му Куршум джамия. На тази джамия е посветено землището на Карлово. Посветено е за издръжка(т.е. вакъфирано) с "Вакъфнамето на Али Карлъзаде" за речената джамия в 1479г. Там за пръв път се споменава и Сопот под другото си име Акче клисе (т.е. Бяла черква), с което име градът е записван във всички османски регистри до Освобождението и с което е описан в романа "Под игото" на Ив.Вазов. Въпреки всичко българското население продължава да употребява името "Сопот", както се вижда от запазени приписки из църковни книги, най-ранната от които е от 1585г. Спорът за мера между Карлово и Сопот започва още с основаването на Карлово. Спорът достига връх през 1633г., когато лично султан Мурад IV издава ферман и изпраща служебни лица от Константинопол и Стара Загора, за да определят границата между Сопот и Карлово. Спорът, разбира се, е решен в полза на вакъфа, т.е.Карлово. През 1665г е основан девическият манастир "Въведение Богородично" от схимонахиня Сусана. Той е бил застроен в близост до Хилендарския метох, изгорен от кърджалийте през 1794 г., но оставил названието "метох", което се пренесло върху девическия манастир, без той самият да е метох. Тук в този хилендарски метох е идвал отец Паисий и донесъл своята "История славеноболгарская", която е преписвана многократно, и от която са известни два по-късни преписа от 1828 и 1845 г. като "Сопотски преправки на Отецпаисиевата история". От средата на XVI век при църквата "Св. Богородица" съществува килийно училище. Пак там е имало и скрипторий за преписване на книги. Освен църковни книги се преписвали и т.нар. "Дамаскини". Дамаскинарската школа просъществувала до първата половина на XIX век. Досега са известни 5 дамаскина по произход от Сопот. През 1794, 1800 и 1807 г. Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ като особено съсипателно било последното нападение на Емин ага през 1807 г., което прокудило голяма част от населението по други селища и по Влашко (Брашов, Галац и Букурещ). В следващите няколко десетилетия Сопот се въздига икономически като развива над 30 занаята, основно басмаджийство (кърпи за глава), астарджийство (платнарство) и гайтанджийство. Освен тях немаловажни са и стъкларството (развито още от XVI век по сведения на Иречек) и ножарството. Заради домашната си индустрия по това време започнали да наричат града Герджик (т.е. хубав) Сопот и Кючук (малкия) Манчестър. Изнасяли се и аба и вълнени чорапи чак до Босна и Херцеговина. Това позволило на Сопотската община да създаде третото в страната ни новобългарско училище през 1836г. През 1845-46 г. в Сопот е построена една от най-големите възрожденски църкви, шедьовър на брациговската строителна школа - църквата "Св.св.апостоли Петър и Павел" (Долната църква). През 1850 г. е създадено и девическо училище, което през 1874 г. прераства в четирикласно. През 1870 г. е създадено и читалище с библиотека. Сопот е бил важно средище в дейността на Васил Левски. В Сопотския мъжки манастир "Св.Спас" (Възнесение Христово) на 24 ноември 1858 г.(ст.ст.) е замонашен Васил Левски под името Игнатий. Тук Левски създава един от първите революционни комитети още през 1869г. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово. Герджик Сопот погива в пламъците на Руско-турската война. Градът е опожарен (1877 г.), а населението му — избито или прогонено. От около 6-хил. население над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари 1878 г.(ст.ст.)

Между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което отново е наречен Сопот.

[редактиране] Религии

Населението на Сопот принадлежи най-вече към източно-православното християнство.Има по няколко семейства западно-православни(католици)и евангелисти.Има и мюсюлмани.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Основни промишлени предприятия:

  • Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ) — военна промишленост
  • Лагерен завод, от 2002 част от SKF
  • Пеппер Модна индустрия — шивашка промишленост

В района на Сопот се отглеждат етерично-маслени култури (казанлъшка роза, мента).

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

Сопот е сред Стоте национални туристически обекта с

В местността „Почивалото“ има условия за парапланеризъм и междинна станция (на 1389 м надм.в.) на въжената линия до хижа Незабравка в Стара Планина.


[редактиране] Редовни събития

Всяка година на празника"Св.Атанасий"(18 януари)в двора на църквата"Св.св. ап. Петър и Павел" се прави и раздава курбан от кмета на общината за здраве и благополучие на жителите на общината. Ежегодно на 9 юли се провеждат и Вазовите тържества по случай рождения ден на народния поет,а на всеки 5 години се дава и Вазовата награда за литературно творчество.

[редактиране] Личности

  • Родени в Сопот
    • Неделя Петкова (1826-1894), учителка и революционерка
    • Иван Вазов (1850–1921), писател, поет и драматург
    • Генерал-лейтенант Георги Вазов (1860-1934), героят при завземането на непревземаемата одринска крепост 1913г.
    • Генерал-лейтенант Владимир Вазов (1868-1945), героят удържал най тежките битки в защита на позициите на Дойран,участник в Балканската,Междусъюзническата и Първата световна войни(Военната стратегия на генерал Вазов се изучава в САЩ,Япония и др. страни)
    • д-р Борис Вазов (1873-1957), политик и общественик
    • Константин Батолов (1878–1938), политик и дипломат
    • Д-р Киро Вазов (1855-1943), общественик
    • Христо Проданов (1943-1984)- български алпинист, полярен изследовател и планинар
    • Гина Караиванова (1805-1878)- майка на Васил Левски
    • Иван Раев(1877-1938)- народен лечител, открил лечението на сънната болест известно като "curra bulgara" - т.е. българско лечение.
    • генерал Матей Андреев- първият бълг. генерал от инженерните войски
    • капитан I-ви ранг Матей Стойков-(1860-1928)- един от създателите на Дунавската флотилия и автор на първата бълг. навигационна карта на р. Дунав, зимовището на Русенското пристанище и изкуствения остров срещу него, наречен на него "остров Матей".
    • Калист Луков- Калистрат Лучов Хамамджиев /Кекеров/(1790-1848)- известен възрожденски учител и просветен деец, ученик на Неофит Рилски
    • Кирил Нектариев-(1790-1870)- духовник и благодетел на образователното дело, завещал на училища и църкви огромната сума от 500 000 гроша.
    • митрополит Аверкий Петрович(ок.1815-1877)духовник, просветител, пръв екзархийски митрополит на Враца(1872-1874)
    • ген. Никола Ганчев Куртоклиев- личен възпитател на князете Борис (по-късно НЦВ Борис III ) и Кирил (принц Кирил)
    • Енчо Багаров-известен бълг.артист-комик
    • ген.Димитър Кирков(1861-1918)-генерал от артилерията ,въвел за първи път по време на Балканската война "огневия вал" при артилерийска подготовка преди щурм
    • майор Аврам Иванов Гуджев(1851-1895) - героят от Сръбско-българската война
    • майор Петко Петков Караиванов- (1859-1903)- герой от боевете при Сливница през Сръбско-българската война, син на Неделя Петкова, и първи братовчед на Васил Левски, с когото поразително си приличал.
    • ген. Иван Шишков
    • ген. Иван Додов
    • ген. Стоян Стоянов

[редактиране] Литература

Пенков,Игнат.Стопанско-географска характеристика на Вазовград,София,1950; Петров,Цочо.Сопот през Възраждането,София,1985; Павловска,Цветана.Възрожденският Сопот,София,1987

[редактиране] Други

  • Сопотненци имат вековна вражда с жителите на съседния град Карлово, които наричат сопотненците гушави, а Сопот - Гушландия. Сопотненци пък наричат карловци гърбави, а Карлово — "Гърбаво". Идеята от комунистическо време двата града да се разрастват един към друг, за да могат в крайна сметка да се обединят, предизвиква недоволство у жителите и на двата града.
  • В Сопот е създадена първата частна ефирна телевизия в България.[източник?] Филми, изработени в "ТВС" са получавали престижни награди и на международни фестивали.
  • Сопот е известно място за практикуване на парапланеризъм.

[редактиране] Външни препратки

На други езици