Жените по време на Великата френска революция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
По време на Великата френска революция жените във Франция осъзнали и почувствали осезателно подтисничеството на мъжете спрямо тях, което довело до основаване на революционни женски клубове и работнически съюзи. Те целели постигане на свобода, равенство и братство, които обаче да важат не само за мъжете, но и за нежния пол. Женските събирания били забранени, но въпреки техния първоначален неуспех жените от времето на Великата Френска революция успели да поставят началото на феминисткото движение.
За жалост често остава пренебрегнат фактът, че във Френската ревоюция са взели участие много неизвестни жени, които така и не се докосват до славата на герои както например Олимп дьо Гуж (Olympe de Gouges), която съставя Декларация за правата на жената и гражданката. Множество незивестни жени се били редом с мъжете, а политически активните сред тях дори е трябвало да се бият на 2 фронта – за техните политически цели и за равнопоставеност спрямо мъжете. Някои народни представители също се застъпвали за исканията за равноправие като например Антоан дьо Кондорсe (на френски: Antoine de Condorcet, 1743-1794), който призовавал гражданското право да важи и за двата пола. Голямо значение по това време са имали и клубовете, които съществували за жените и се превръщали в средище на дискусии между тях относно равеството с другия пол и правото на участие в избори.
Съдържание |
[редактиране] Женският отпечатък в историята на Френската революция
Шарлот Корде (на френски: Charlotte Cordays, 1768-1793) планирала убийството на Жан-Пол Марат (на френски: Jean Paul Marat, 1743-1793), председател на клуба на якобинците и яростен противник и преследвач на жирондистите. Корде искала да унищожи врага на жирондистите и по този начин да сложи край на терора. Това е един от най-сензационните примери за дейността на смелите жени по време на Революцията. Въпреки че няколко дни по-късно французойката била гилотинирана, нейната храброст й донесла известност и вдъхновила много други жени да се включат активно в Революцията .
[редактиране] Известни жени, живели по време на Революцията
Г-жа дьо Стаел (Madame de Staël, 1766-1816), дъщеря на финансовия министър Некер (Necker), и г-жа Жан-Мари Ролан дьо ла Платиер (Madame Jeanne-Marie Roland de la Platière, 1754-1793, съпруга на жирондиста Жан-Мари Ролан дьо ла Платиер, който през 1792 година страва вътрешен министър), били жени от едрата буржоазия. Г-жа Жан-Мари Ролан, като ревностна републиканка, упражнявала голямо влияние върху политиката на жирондистите чрез нейния салон, в който от 1791 година управляващите жирондисти се срещали. Г-жа Дьо Стаел също разполагала със “стратегически” важен салон в Париж, в който се навъртали влиятелни личности от политическия и интелектуалния свят на Франция. В тези салони се събирали важни активно дейистващи политици, а домикините били одухотворени, пълни с идеи и участвали при вземането на много от важните решения по това време, без да са били много известни в обществото.
[редактиране] Положението на жените по реме на Революцията
През втората полoвина на 18 век във Франция по-гоямата част от жените са живели на село, където освен домакинските задължения те се трудили и на полето. Натоварването през един такъв тежък ден било напълно нормално. Така селянката по това време трябвало да се грижи за домакинството и децата и да обработва земята наравно с мъжете. Затова не било и чудно че човек, случайно минаващ порай някое село оприличавал често 28 годишните жени на 50, дори 60 годишни.
Положението на жените в градовете обаче изгеждало съвсем различно. Тук обществото било разделено на различни социални категории, в които отношенията също били различни. Става ясно, че преди да сключи брак, жената е уважавана, то след това тя губела правото си на глас относно въпросите, засягащи финансите на семейството и децата. За нея било трудно дори след кончината на съпруга си да се добере до парите му, и което е още по-странно – да поеме грижите за собствените си деца. Освен това по не е имало възможност за анулиране на брака или получаване на развод, дори и при прояви на насилие и жестокост в семейството, тъй като това било недопустимо спред каноните на църквата.
[редактиране] Участие на жените в Революцията
Мотивацията на жените да учатсват активно в Революцията трябва да се разглежда в 2 аспекта – финансов и политически. Чрез своята роля на домакиня жената е човекът, който пряко отговаря за изхранването на семейството. По обясними причини тази нейна задача имала много голямо значение, особено сред селското население и сред по-бедните жители на градовете, за които насъщният хляб бил основна грижа.
Поради влошения икономически климат по това време се появява проблем с липсата на хляб, чиято цена могат да си позволят само по-заможните хора, докато другите са принудени да гладуват. Именно около този основен проблем се обединяват и революционните усилия на жените, които са принудени да стоят часове наред на безкрайни опашки пред хлебарниците с надеждата да се докопат до къс хляб. Точно на тези места спонтанно от недоволството на народа се зародили и първите протести на жените, които били насочени пряко срещу френския крал.
[редактиране] Жените и модата по време на Революцията
Въпреки че хигиената и водата са неразривно свързани днес, имало е време, когато това не е било така. Полезните ефекти на водата и нейната способност да носи радост и комфорт били познати на обитателите на Индийския полуостров още преди 3000 години. В средновековна Европа хигиената била пренебрегната и водата била дори смятана за опасна. Чумата през 16 век усилила това недоверие. По онова време било популярно убеждението, че водата се просмуква през кожата и внася заразата. През 18 век водата отново станала хигиенно средство и се появил сапунът.
Поради липса на хигиена парфюмът (в частност одеколонът) придобил популярност през 17 век. От Ренесанса до първата половина на 19-и век обикновено били използвани сухи парфюми. Те представлявали 2 вида прахове – първите били използвани за парфюмиране на дрехи, а вторите – за лице и перуки. Куртизанките на Луи XIV (краля-слънце) използвали шафран и цветен прашец, за да разкрасяват лицата си. Скоро след това Франция била разглеждана като водеща сила в изкуството на грима и разхубавителния гений.
В Европа от 18 век мъже и жени отишли твърде далеч в стремежа си да изглеждат красиви. Избелвайки лицата си, те дори използвали синя окраска да подчертаят линиите на вените си. Изкуствените бенки от кадифе или черна коприна, първоначално измислени да прикриват белезите от едра шарка, започнали да се уголемяват и да стават все по-сложни по форма. След френската революция и с настъпването на викторианската ера тази демонстративна употреба на козметиката вече не била на почит. Мъжете спрели употребата на грим, а за почтените дами било достатъчно лекото докосване на пухчето за пудра.
Великата френска революция прокарва още една важна промяна в модата от онова време - заменя кюлотите с дълги гащи и панталони, а чорапите са обречени на изчезване.