Ганимед (спътник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ганимед заснет от апарата Галилео | |
Откриване | |
---|---|
Открит от | Галилео Галилей Симон Мариус |
Дата | 11 януари 1610 г. |
Орбитални параметри (епоха J2000) | |
Среден орбитален радиус | 1,07×106 km |
Ексцентрицитет | 0,0015 |
Орбитален период | 7 дни 3 часа 42,6 мин. |
Инклинация | 0,195° |
Естествен спътник на | Юпитер |
Физически характеристики | |
Среден диаметър | 5262,4 km |
Площ | 87 милоона km2 |
Маса | 1,482×1023 kg |
Средна плътност | 1,936 g/cm3 |
Повърхностна гравитация | 1,42 m/s2 (0,1449 G) |
Период на въртене | 7 дни 3 часа 42,6 мин (синхронен) |
Наклон на оста | неизв. |
Албедо | 0,43 |
Повърхностна температура - мин. - средна - макс. |
неизв. 113 K неизв. |
Атмосферни характеристики | |
Атмосферно налягане | следи |
Кислород | 100% |
Ганимед е най-големия спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса) и от Плутон. Открит е на 11 януари 1609 г. от Галилео Галилей и носи името на най-красивия между смъртните — син на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването му, но то не навлиза в широка употреба до началото на 20 век. Преди това Ганимед е наричан Юпитер 3 или третият спътник на Юпитер.
[редактиране] Физически характеристики
Ганимед е съставен главно от силикатни скали и лед. На повърхността му има ледена кора, плаваща върху течен океан, разделящ я от скалното ядро на спътника. Според данните събрани от Галилео Ганимед е изграден от три слоя: сравнително малко на размери разтопено желязно с вероятни примеси на сяра ядро обхванато от силикатна мантия и повърхностна покривка от вода в течно и твърдо състояние. Наличието на обособено метално ядро е признак за планетарна диференциация протекла след образуването на спътника и изискваща значително количество топлина. Според някои учени, изключвайки слоя от лед, Ганимед е сходен по строеж и начин на образуване с Йо.
На повърхността на Ганимед се наблюдават два основни типа местности: стари и покрити с многобройни кратери тъмни области и по-млади (но поне на 3 милиарда години) и по-светли райони с разломи и хребети. За разломите и хребетите се смята, че са с тектоничен произход — счита се, че Ганимед има подвижни литосферни плочи, подобни на земните. Освен това са наблюдавани потоци от застинала лава, издаващи наличието на вулканизъм в миналото на спътника. Хребети и разломи се наблюдават и на Енцелад, Миранда и Ариел. Райони, обсеяни с кратери, се наблюдават на Калисто.
За възрастта на терена на Ганимед посредством измерване на гъстотата на кратерите е определено че е на около 3 до 3,5 милиарда години. Наблюдава се наслагване на кратерите и разломите, което говори за значителната възраст на последните. Някои от кратерите са по-млади и на тях са видими следи от изхвърлен материал вследстивие на удара. За разлика от кратерите на Луната на същата възраст, тези на Ганимед са гладки и при тях липсват пръстеновидни хребети и централна вдлъбнатина понеже за ледената покривка на спътника се счита, че в геологически период от време може изглади повърхностния релеф поради „течливостта“ си (подобно на земен ледник).
Най-голямата зебележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio и поредица концентрични хребети които са остатък от древен кратер, изгладен с времето от геологичните процеси.
С помощта на телескопа Хъбъл беше открита тънка атмосфера, състояща се кислород, за която се счита, че се е формирала под въздействието на слънчевия вятър и заредени частици от магнитното поле на Юпитер. Атмосферата на Ганимед е аналогична по произход с тази на Европа и със сигурност е с небиологичен произход.
Апаратът Галилео откри наличието на магнитно поле на Ганимед, за което се смята, че се поражда или от процеси в металното ядро, или в соления му океан под повърхността при преминаването през магнитните линии на полето на Юпитер. Ганимед е единственият спътник в слънчевата система, за който известно, че има собствена магнитосфера.
[редактиране] Ганимед в киното и фантастиката
- В научнофантастичния сериал „Вавилон 5“ Сенките заравят под повърхността на Ганимед космически кораб, който впоследствие бива открит.
- В романа на Артър Кларк „2061: Одисея Три“ Ганимед е затоплен от новата звезда „Луцифер“ и съдържа голямо екваториално езеро, като се е превърнал се в център на колонизацията на юпитеровата система от хората.
- В романа на Джеймс Хоугън „Нежните Гиганти на Ганимед“ (ISBN 0345314697) на Ганимед е намерен извънземен космически кораб.
[редактиране] Виж още
- Списък на кратери на Ганимед
- Астероидът 1036 Ганимед
- Галилееви луни
Спътници на Юпитер |
---|
... | Европа | Ганимед | Калисто | ... |
Група на Амалтея | Йо | Европа | Ганимед | Калисто | Темисто |
Група на Хималия | Карпо | S/2003 J 12 | Група на Ананке |
Група на Карме | Група на Пасифая | S/2003 J 2 |
Слънчева система |
Звезда: Слънце |
Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун |
Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313 |
Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт |
Вижте също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето |