Габриел Гарсия Маркес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Габриел Гарсия Маркес колумбийски писател |
|
Роден: | 6 март 1928 Аракатака, Колумбия |
---|---|
Габриел Хосе Гарсия Маркес (на испански Gabriel José García Márquez) е колумбийски писател, журналист, издател и общественик. Гарсия Маркес често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения.
Роден в Аракатака, Колумбия, той прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико, където живее и днес.
Гарсия Маркес започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник El Espectador. Първата му голяма творба е „Relato de un náufrago“ („Разказ за едно крушение“). Тя излиза в подлистници през 1955 г. и описва история на едно корабокрушение, сведенията за което са разкрасени от правителството. В резултат на това Гарсия Маркес е пратен като кореспондент в чужбина (Рим, Париж, Барселона, Каракас, Ню Йорк) - оставането му в Колумбия става рисковано.
Често в произведенията на Гарсия Маркес има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са повестта „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981, по вестникарска хроника), романът „Любов по време на холера“ (1985, по спомени на бабата и дядото на автора) и други.
Най-известният роман на Гарсия Маркес, „Сто години самота“ (1967), е продаден в над десет милиона копия. Той обрисува живота на митичното южноамериканско село Макондо (то се появява и в други съчинения на автора). За него получава наградата „Ромуло Галегос“ през 1972 година. През 1982 г. Гарсия Маркес е удостоен и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.
Гарсия Маркес е известен със своето приятелство с кубинския диктатор Фидел Кастро, често е изразявал симпатия към някои латиноамерикански революционни групи, особено през 60-те и 70-те години. Въпреки това той е критичен към положението в собствената си страна и никога не е подкрепял публично партизанските групи там.
[редактиране] Библиография
- 1955 – „La hojarasca“
- 1961 – „El coronel no tiene quien le escriba“ („Няма кой да пише на полковника“)
- 1962 – „Los funerales de la Mamá Grande“ („Погребението на Мама Гранде“)
- 1962 – „Ojos de perro azul“
- 1962 – „La mala hora“ („В лош час“)
- 1967 – „Cien años de soledad“ („Сто години самота“)
- 1970 – „Relato de un náufrago“
- 1975 – „El otoño del patriarca“ („Есента на патриарха“)
- 1978 – „La increíble y triste historia de la cándida Eréndira y de su abuela desalmada“
- 1981 – „Crónica de una muerte anunciada“ („Хроника на една предизвестена смърт“)
- 1985 – „El amor en los tiempos del cólera“ („Любов по време на холера“)
- 1989 – „El general en su laberinto“ („Генералът в неговия лабиринт“)
- 1992 – „Doce cuentos peregrinos“
- 1994 – „Del amor y otros demonios“ („За любовта и други демони“)
- 1996 – „Noticia de un secuestro“
- 2002 – „Vivir para contarla“
- 2004 – „Memoria de mis putas tristes“
[редактиране] Източници
- en:Gabriel García Márquez, статия в Уикипедия на английски език [13 юли 2005]