Попово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

По̀пово е град в Североизточна България. Той се намира в Област Търговище и е втори по големина в областта след Търговище. Градът е административен център на община Попово.

Попово
Герб на Попово Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Търговище
Население: 19 997
Надм. височина: 210 м
Пощ. код: 7800
Тел. код: 0608
МПС код: Т
Кмет
д-р Людмил Веселинов
Адрес на общинската администрация
гр. Попово, пл. "Александър Стамболийски" № 1
сайт: www.popovo.bg

Съдържание

[редактиране] География

Попово от северозапад
Попово от северозапад

Разположен е амфитеатрално по дължината на малката рекичка Поповска река (Калакоч дере) върху два срещуположни хълма. Намира се по жп линията София - Варна. Свързан е посредством шосета с градовете Търговище, Разград, Русе, Бяла и др. Най-високото място в Поповско - връх Калакоч - 485 м. - трета по височина точка в Дунавската равнина, намираща се в близост до селата Ковачевец и Паламарца. Най-пълното краеведско изследване за града е книгата "Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк", с автори А. Попов и Н. Кънев - поповски учители, която е публикувана през 1929 год. в печатница „Просвета“ на Ив. Калчев - Попово и в момента е библиографска рядкост, слабоизвестна дори и на мнозина от сегашните жители на града, а най-интересното изследване на старините на Поповската община остава и до днес книгата „Опис на старините по течението на река Русенски Лом“ на чехът Карел Шкорпил, издадена през 1914 год. в София. Към тези изследвания трябва да добавим и една нова и интересна монография "Местните имена в Поповско" на ст.н.с. д-р Лиляна Димитрова-Тодорова, излязла от печат през 2006 год. с финансовата подкрепа на община Попово, включваща и материали за историята на град Попово и селата от Поповска и Опаченска общини.

[редактиране] Кратка историческа справка

Сградата на Общината
Сградата на Общината
Попово през 30-те год. на XX век
Попово през 30-те год. на XX век

За пръв път името на селището се споменава в тимарски османски регистър от 1555 год. като село Поп Алагьоз или Евренос, на името на най-големия земевладелец с вакъфи и в района - Евренос бей. Тогава селцето е било част от Никополски санджак, като селище от Разградската каза. По-късно е известно и под името Попкьой (Поповото село), като за основаването му от един свещеник и до днес е запазена интересна легенда, разказвана основно през XIX век. До Освобождението селото е част от нахия Кара Лом (Черни Лом), веднага след това попада в Русенска губерния, Разградски окръг. По време на освободителната за България Руско-турска война (1877-1878) год. за пръв път руски войски влизат в Попово на 16 юли 1877 год., а окончателното освобождение на селището, заедно с околните села се извършва на 15 януари 1878 год. от Русчушкия /Източния/ отряд на руската армия. След Освобождението селището изпреварва икономически останалите околни населени места, главно благодарение на предприемчивия дух на новите заселници – балканджии, дошли основно от Габровско и Великотърновско, които заменят изселващото се турско население. Поради географските си дадености и наличието на предприемчиви и напредничави за времето си жители, през 1880 год. село Попово е обявено за Околийски център на Поповска околия с 48 прилежащи селища.

[редактиране] Икономическа характеристика на града

Попово днес
Попово днес
Попово днес
Попово днес

Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на ж. п. линията София - Варна, минаваща в непосредствена близост до Попово благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската ж. п. гара през 1899 год., което превръща градчето в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района. Видовете промишленост, които са били развити до 1944 год. са: маслобойна (сега завод „Роса”, крупен доставчик на олио за цялата страна) и мелница - собственост на братя Доневи; тухларна - собственост на братя Иванови (вероятно потомците им в момента живеят в Швейцария/това е невярна информация, много от потомците им живеят все още в българия/), закритата през 80-те години на 20-ти век печатница, издателство и книжарница (основани през 20-те години на XX век), цехове за производство на безалкохолни напитки, цигари и др. по-малки предприятия. След 09.09.1944 год. след национализацията на частните промишлени мощности и след окрупняването на по-малките такива постепенно се създават заводите „Спорт”, „Ален мак”, „Ремонтен завод”, завод „Възход”, Керамична фабрика, Винзавод, Хлебозавод и др. През 60-те год. към тях са добавени ПК „Петър Лазаров” (в сферата на услугите), Сортови семена, Пътно управление, Млекоцентрала „Сердика”, а през 70-те год. завод „Родина”, Хлебна промишленост, фабрика „Искра”, завод „Чавдар” и др. През 80-те год. възникват ПЖК „Родопа”, Сепараторен цех, прераснал в завод, Електроапаратурен завод и др. Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави в /СИВ/ и по линия на оръжейната промишленост на тези държави. Повечето от поповските предприятия строят цехове и в близките села, с което осигуряват постоянни доходи и на селското население в района. За нуждите от работна ръка на тази огромна промишлена зона за големината на Попово през 1971 год. започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад” или "Русаля"), застроен изцяло с многоетажни блокове, където да живеят основно новите работници, придошли главно от селата. През 1971 год. към Попово са присъединени селата Невски и Сеячи и са превърнати в негови квартали, с което се оформя днешния териториален облик на селището. До 1990 год. предприятията на Попово страдат от постоянен недостиг на работна ръка и този постоянен глад за работещи довежда до неколкократното увеличаване на неговото население, главно за сметка на селското в района.

[редактиране] Последните две десетилетия

Симеон II в Попово
Симеон II в Попово

След разпадането на икономическия и военния съюз на социалистическите държави (СИВ и Варшавския договор), войните в бивша Югославия, колапса в търговията с разпадащия се и вече бивш СССР и бързата приватизация на държавните предприятия и в Попово започва закриването на голяма част от заводите, което води до появата на много висока безработица и до постепенно намаляване на населението на Попово. В момента то се препитава главно в шивашките предприятия, земеделието, преработката на земеделски продукти, услугите, в държавните и общински служби и фирми, както и в няколкото работещи в различна степен индустриални предприятия. През последните няколко години се правят опити за развитие и на туризма, използвайки благоприятното разположение на града спрямо другите по-големи населени места, природните дадености на района и културното му богатство. По различни проекти, спечелени от Общината, се извършва ремонт на централната част на града, улиците и благоустройството му като цяло. Постепенно, макар и бавно и много трудно през последните няколко години, започна съживяването на града, с един останал основен и все още нерешен проблем - липсата на достатъчно и добре заплатена работа за младите хора, която да им даде възможност да покажат своите способности в родния си град.

[редактиране] Религии

Новата църква на града
Новата църква на града
Старата църква на града
Старата църква на града

Градът е доминиращо християнски, а повечето от околните села - с компактно мюсюлманско население и цигански общности, изповядващи както исляма, така и християнството. В град Попово функционират и два православни християнски храма: завършената през 1863 год. възрожденска църква “Свети Архангел Михаил”, известна още и като „старата църква“ и църквата “Успение на Пресвета Богородица” със стенописи от проф. Никола Ганушев и Цанко Василев, започната през 1908 год. и завършена след прекъсвания на строителната работа през 1931 год. В момента стенописите на църквата се реставрират и опресняват. В Градската градина се намира също и един малък православен параклис „Рождество на Пресвета Богородица“, построен през 1908 год. и реставриран с дарения на поповските граждани през 90-те год. на XX век. Изографисан е от Митко Игнатов, а олтарът му е изработен от Валери Стефанов.

[редактиране] Образование

Училищна сграда от 1907 год.
Училищна сграда от 1907 год.

В момента в града функционират 6 детски градини, 3 основни училища, 3 гимназии и 1 специализирано училище:

[редактиране] Обществени институции

Сградата на читалището
Сградата на читалището

На територията на община Попово функционират 32 читалища, които съхраняват, развиват, популяризират и осъществяват културната дейност на територията на общината. Към всички читалища има общодостъпни библиотеки, като най-голямата от тях е в читалище “Св. св. Кирил и Методий”, която изпълнява и методически функции. Основна дейност на читалищата е развитието на любителското художествено творчество. Особено значими са творческите успехи на танцов състав “Северняци”, на фолклорен ансамбъл “Северняче”, вокално трио “АГРА”, Студио за класически и съвременни танци, танцова формация “ЧАР”, танцов състав “Веселяче”, Детска музикална школа към НЧ-Попово, певческа група “Антола”, художествени колективи за автентични песни и обичаи към селата Садина, Светлен, Славяново, Кардам и др.

В Община Попово функционира Дом на културата. Той осъществява богата и разнообразна културна дейност на територията на цялата община. Многобройни са изявите на художествените колективи към Дома както в общински, така и в национални и международни културни събития. В град Попово функционира и частна картинна галерия “Арт-ТТ”, която самостоятелно или съвместно с общината организира изложби на местни и чужди автори.

[редактиране] Театри

До 1956 г. в града е функционирал професионален театър. От тук са актьорите Иван Братанов, Илия Пенев, Яким Михов и Милко Никодимов. Днес най-често в града гостуват театрите на градовете Габрово, Велико Търново, Шумен, Търговище и София, които изнасят своите представления в залите на Читалището на града или в залата към Дома на културата.

[редактиране] Летен театър

Летният театър на града
Летният театър на града

Едно уникално за региона амфитеатрално съоръжение, изградено върху мочурливо място, което е било превърнато в миналото в бунище за централната част на града, открито официално на 7 май 1966 год., съчетаващо в себе си киносалон под открито небе, театрална сцена за публични изяви и концерти с гримьорни и съблекални и миниигрище за футбол на малки врати. Неизползван и почти изоставен без поддържане, след 1991 год. той се върна към нов живот след отдаването му на концесия от Общината на частен предприемач от града и основния ремонт, който той извърши главно през 2006 и 2007 год. Възстановени са сцената, местата за зрителите, отводняването на прилежащия терен, заведението към комплекса и др.

[редактиране] Градски исторически музей

Градски исторически музей
Градски исторически музей

Създаден като музейна сбирка към читалището в града през 1957 год. От 1991 г. е със статут на Исторически музей. Днешната му експозиция е открита на 2 март 1995 г. с отдели: археология, етнография, селището в периода 15-19 век, градът в ново и най-ново време и изобразително изкуство. Съхранява движими паметници на културата от района, сред които праисторическа култова пластика, римска бронзова пластика, мраморни оброчни релефи, възрожденски икони, предмети на стария градски бит, както и предмети, свързани със стопанския, политическия, просветен и културен живот в града и творби на изявени български художници. В отделна сграда (къщата на Мара Тасева) е уредена етнографска експозиция “Бит и култура на градското население от края на 19-то и началото на 20-то столетие”.

Музейни сбирки съществуват и към читалищата в общината: в селата Садина, Светлен, Паламарца, Славяново и други.

[редактиране] Редовни събития

  • Официален празник на Попово е 10 юни. Обявен е за Празник на Попово на 29.12.1998 год. На тази дата през 1883 год. с княжески Указ № 426 по предложение на управляващия Министерството на вътрешните дела селото Попово се преименува в „градец“ (град) Попово. На този ден се провежда и тържествената сесия на общинския съвет, на която се определят и награждават заслужилите и почетните граждани на града.
Указ № 426 от 10 юни 1883
Указ № 426 от 10 юни 1883
  • Пазарен ден (или „малкия околийски празник“, както го наричат поповчани) за поповска община и за град Попово в частност е петък.
  • Емблематичният за Попово кинофестивал за операторско майсторство „Златното око в памет на родения в Попово кинооператор Димо Коларов се провежда през една година, обикновено четна, през месец май.
  • Национален фестивал на алтернативното кино "Мини филм - Попово" се провежда през месец май, през една година, обикновено нечетна, като е предназначен за всички любители на камерата, като цели да представи най-интересната продукция, създадена от непрофесионални киноклубове и кинолюбители на определена тематика.
  • Фестивал за стари градски и шлагерни песни „Спомени в песни“ - провежда се всяка година през месец май с участие на певци и групи от Североизточна България.
  • Попово в миналото“ - научни конференции, посветени на миналото на Поповския край, организирани от Историческия музей на града, обикновено веднъж на четири или пет години с участници от цялата страна.
  • Поповски русалски панаир — един от най-известните панаири поне в Североизточна България, добил отново тази своя популярност след 1989 год. Продължава една седмица, съпътстван с множество изяви и култури прояви и огромен брой най-различни сергии и панаирни атракции. Провежда се през Русалийската неделя (седмица), започваща с празника на Свети Духпонеделник след Петдесетница (50 дни след Великден), откъдето е получил и своето име. Началото на панаира е поставено в първото десетилетие на 20-ти век с освещаването на един извор, смятан за лековит, намиращ се на територията на днешната Градска градина. Това е едно от трите събития, заедно с Коледа и Великден, събиращо разпръсналите се в България и по света поповчани отново в техния роден град.
  • По стъпките на четата на Таньо Войвода“ - тържества, провеждани всяка година на 1 и 2 юни, посветени на геройския път на четата на Таньо Стоянов, съвпадащи с финала на този поход на Керчан баир до село Априлово.

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Известни личности

[редактиране] Други

[редактиране] Политика

Традиционната политическа ориентация на населението е към БСП след 1989 год. със силна носталгия на по-възрастното население по т. нар. „Татово време“ и към НДСВ за един много кратък период от време. Много добре развит икономически център преди 1944 година. Видовете промишленост, които са били развити тогава са: маслодобойна - собственост на братя Доневи, действаща и до момента, но не като тяхна собственост, а като търговско дружество работеща под името и марката "Роса", крупен доставчик на олио за цялата страна и най-вече за верига "Фантастико" в София; тухларна - собственост на братя Иванови - потомците им живеят в София и Швейцария. Закрита през 80-те години на XX век; печатница, издателство и книжарница - основани през 20-те години на XX век. Машините са специално доставени от Германия по изрична поръчка на един от братята собственици на търговското дружество. След 1944 год. са национализирани и закрити. Последният от братята-собственици умира през 90-те години на 20-ти век, а архива му е бил предаден за вторични суровини, като е включвал уникални краеведски изследвания, снимки на семейството на бившите собственици с цар Борис III по време на първите най-големи военни маневри след Първата световна война и Ньойския мирен договор, провели се в района на Попово през есента на 1937 год., лична кореспонденция и уникални географски карти. В момента сградите на печатницата са превърнати в магазини за дрехи втора употреба и др. Имало е малка фабрика за производство на безалкохолни напитки основана в началото на XX век. След 1944 год. почти всички промишлени мощности са пренесени в Търговище, за да дадат начало на промишлеността там. Популярна банка Попово е основана още през 20-те години на XX век (9 юни 1919 год.). Попово е бил и център на най-големия пазар на живи животни до 1944 год. в Североизточна България.

[редактиране] Периодичен печат

„Местен вестник“. Отпечатва се един път седмично като се разпространява всеки петък. Наследник на вече несъществуващия „Поповски вестник“, с новини за събитията от региона, забавна страница и исторически четива за Попово и прилежащите му населени места. Може да се прочете или изтегли през официалната страница на Община Попово, където се намират почти всички негови броеве под PDF формат.

[редактиране] Спорт

  • Футболният отбор на града се нарича "Черноломец". Звездният миг на отбора е 6 май 1946 год., когато играе на финала на първия национален турнир за купата на Съветската армия в София срещу ФК „Левски“ (София) и губи срещата с резултат 4:1 в полза на ФК „Левски“.
  • Волейболният отбор за мъже на града се нарича ВК "Попово" и се състезава в "А" елитна волейболна група, при това много успешно.
  • Отборът по тенис на маса за мъже на града се нарича "Роса 1" и е един от най-добрите непрофесионални отбори в страната.

[редактиране] Кухня

Кухнята на Попово е преимуществено с елементи на балканджийската. В традиционната кухня на старите поповски семейства има много интересно съчетание на западноевропейска и българска традиция, но тя е почти забравена поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град в миналото най-често към Шумен, Варна и София и по-малко към Търговище.

[редактиране] Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол
На други езици