Сорго
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сорго | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
Видове | ||||||||||||||||||
Sorghum × almum |
Соргото, познато и с народното названието метла, е култура, която в световен мащаб се отглежда на площ от около 400 млн. дка, докато в България никога не е надхвърляла 35 хил. дка. Соргото е основна култура в страните с тропичен климат, тъй като е сухоустойчива. Средно в света се произвежда по 100–110 кг/дка зърно от сорго. В България се възприема за алтернативна култура, тъй като все още не е намерено подобаващо използване на получената продукция.
Соргото спада към ботаническия род Sorghum, като най-разпространен е вида Sorghum vulgare Pers. От него се отглеждат четири вариетета:
- сорго за зърно (var. eusorghum Pers.) — продуктивните възможности на този вариетет са доста високи, като съвременните хибриди дават добиви до 800–900 кг/дка.
- техническа метла (var. technicum Korn) — у нас такова сорго се е използвало широко за производство на метли и е достигало най-големи площи;
- захарна метла (var. saccharicum L.) — у нас се отглежда от любители, сиропът от такава метла не може да ферментира, но е добра суровина за домашен подсладител;
- суданка (var. sudanensis Piper.) — фуражна култура с локално значение в България.
Съдържание |
[редактиране] Агробиологична характеристика на културата
[редактиране] Морфологични особености
Морфологичните особености на соргото са:
- Отличава се с мощна коренова система, което обяснява сухоустойчивостта при тази култура, въпреки мощния й хабитус.
- Стъблото, подобно на останалите култури от Graminea, е сегментирано на възли и междувъзлия; срещат се най-общо два типа сорго — с високи до 2–5 м стъбла и ниски (джуджести) стъбла (до 1,50 м). Характерна особеност на културата е силната склонност към братене. Най-голяма братимост проявява захарната метла, в чийто стъбла се съдържат 8–20 % захари.
- Листата му са широки като на царевицата, самата култура е доста облистена, поради което е отлична фуражна култура за зелено хранене и силаж;
- Съцветието на соргото е метлица. Тя е сбита и по-къса при соргото за зърно, доста по рехава при захарната метла и суданката, а при техническата метла — силно издължена.
[редактиране] Биологични изисквания
Соргото се смята за невзискателна към условията на външната среда култура. Въпреки това то предявява някои специфични особености.
Изисквания към топлината:
- Соргото е топлолюбива култура с биологичен минимум 10 °С и оптимум 27–30 °С.
- За завършване на вегетацията си изисква, според ранозрялостта на генитипа, 2500–3500 °С. Ето защо, соргото се явява средно късен предшественик на есенниците.
- Соргото е много чувствително на ниски температури и слани.
Изисквания към влагата:
- Поради мощната си коренова система и физиологичните й особености, соргото е най-издръжливата на засушаване зърнено-житна култура;
- Подобно на царевицата, най-голяма нужда от влага проявява във фаза изметляване — цъфтеж.
Изисквания към почвата:
- Соргото не е взискателно към почвата, въпреки че най-големи добиви се получават при отглеждането му върху черноземни почви.
- Понася повишена концентрация на соли, поради което може успешно да се отглежда на засолени почви.
- Не понася заплевелени, заблатени и студени почви с близки подпочвени води.
[редактиране] Растеж и развитие
Соргото проявява някои специфични особености в линейния растеж и в развитието си.
Особености в растежа:
- При оптимален срок на сеитба поникване настъпва за около 2 седмици;
- Един месец след поникването соргото се отличава с бавен темп на нарастване и тогава посевите са податливи на заплевеляване;
- Интезивен растеж настъпва 30–45 дни след поникването, когато соргото за зърно нараства средно с 1,5–3 см/ден, а темпът на линеен растеж при захарната метла достига 5–6 см/ден.
Особеностите в развитието включват следните характерни фенологични фази:
- Поникване
- Братене
- Листообразуване
- Изметляване
- Цъфтеж
- Млечно-восъчна и восъчна зрялост
- Пълна зрялост
[редактиране] Технология за отглеждане
Място в сеитбообращението:
- Соргото изисква най-вече чисти от заплевеляване почви;
- Най-подходящите за него предшественици са зърнено-житните култури със слята повърхност. Като култура, извличаща много влага, респ. хранителни вещества от почвата, соргото се явява малко подходящ предшественик за пшеницата.
Обработката на почвата трябва да осигури почистване на полето от плевели. Препоръчва се дълбока оран (25–30 см) и есенното й поддържане. Това предполага спестяване на ранни пролетни обработки(култивиране ибрануване), т.е. съхраняване на почвената влага. През вегетацията се налага прилагане на култивиране в междуредията.
Торене: за формиране на 100 кг зърно соргото извлича от почвата 3–4 кг азот, 0,5–1 кг фосфор и 2–4 кг калий. Препоръчителните норми са около 12 кг/дка N и 5–6 кг/дка Р2О5, като фосфорът да се внесе преди основната оран, а азотът — предсеитбено.
- Срок — веднага след сеитбата на царевицата, 15–25 април за Южна и 25 април — 5 май за Северна България;
- Начин — препоръчва използването на сеялка за окопна култура с междуредие 70 см;
- Гъстота — 15–25 хил. раст./дка;
- Дълбочина — 2–4 см.
Растителна защита: Препоръчва се обеззаразяване на семената срещу болести и неприятели и използване на почвени хербициди и обработка на междуредието за контрол на заплевеляването.
Прибиране: Напоследък се прилага еднофазното прибиране на зърното с комбайн с високо вдигнат хедер, след което силажиране на вегетативната маса.