Имунитет (биология)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на имунитет.
Имунитетът (от на латински: immunis - свободен) е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенетични фактори на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани хомеостазата и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа.
Съдържание |
[редактиране] Видове имунитет
[редактиране] Според произхода
[редактиране] Вроден
Вроденият имунитет се формира по време на ембрионалното развитие. Той се обуславя от:
- генетичните особености на систематичната група - говедата не боледуват от сап, конете не боледуват от шап
- генетичните особености на отделните индивиди - независимо от екстремалната вирулентност и патогенност на някои щамове патогенни микроорганизми, някои индивиди не се заразяват от болестта, която покосява техните събратя
- имунитета на майчиния организъм - при определени условия е възможно новоразвиващият се организъм да възприеме антитела от майката (като разновидност на пасивния имунитет)
[редактиране] Придобит
Придобитият имунитет възниква през стадия на самостоятелен живот.
[редактиране] Според начина на изграждане
[редактиране] Активен
Активният имунитет е сложен адаптивно-защитен механизъм. Той възниква след среща на клетките, тъканите или органите с патогенетичните фактори на околната среда.
[редактиране] Естествен
Естественият активен имунитет възниква след преболедуване.
[редактиране] Изкуствен
Изкуственият активен имунитет се придобива след ваксинация.
[редактиране] Пасивен
[редактиране] Естествен
Естественият пасивен имунитет се реализира чрез засукването на антитела от майчиното мляко.
[редактиране] Изкуствен
Изкуственият пасивен имунитет се придобива след инжектиране на хиперимунен серум.
[редактиране] Според специфичността
[редактиране] Специфичен
Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни антигени. Специфичният имунитет бива:
- клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни лимфоцити)
- хуморален (специфични антитела).
[редактиране] Неспецифичен
Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма. Формите на неспецифичния имунитет са:
- клетъчен (макрофаги, NK-клетки - клас лимфоцити, наречени natural killers)
- хуморален (неспецифични, "широкообхватни", антитела)
- реологичен - непрекъснат течен поток срещу околната среда, който отмива и отблъсква всички чужди тела и вещества по пътя си: сълзи, носни изтечения (сополи), бронхиални изтечения (храчки), пот, слюнка, урина, изпражнения, полови секрети
- абразивен - непрекъснато отмиране и отлющване на повърхностния слой клетки, които обвиват и отнасят със себе си всички заобикалящи ги чужди тела и вещества; чрез този механизъм се защитават кожата, стомашно-чревния тракт, дихателната и пикочо-половата система
- температурен - повишената температура силно влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми и понякога дори спира тяхното размножаване
- алкално-киселинен - резките промени на pH унищожават и подтискат голям брой микроорганизми; рН е кисело в стомаха, женските полови секрети, потта и др.; рН е алкално в слюнката, червата, семенната течност и др.
[редактиране] Според механизма на реализиране
[редактиране] Клетъчен
Клетъчният имунитет се реализира от фагоцитиращите клетки на имунната система (макрофаги и микрофаги), Т-килърните лимфоцити и NK-клетките
[редактиране] Хуморален
Хуморалният имунитет се реализира чрез антителата. Те са специални белтъчни молекули, които могат да свързват антигените. Така образуваният комплекс антиген-антитяло по правило е безвреден и бързо се извежда от организма. Антителата се образуват от активирани В-лимфоцити.
[редактиране] Според времето на действие
[редактиране] Временен
Временен може да бъде само специфичният имунитет. Той може да бъде с различна продължителност:
- 2-6 часа - антитела, засукани с коластрата
- 1-30 дни - антитела, придобити от кръвта на майката или чрез инжектиране с хиперимунен серум
- 1-12 месеца - специфичен клетъчен имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация
- 1-15 години - специфичен хуморален имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация
[редактиране] Постоянен
Постоянен е неспецифичният имунитет. След тежко преболедуване специфичният хуморален имунитет може да се запази за повече от 15 години, да остане доживотен и дори да остави следи в генетичния код на индивида.