Христаки Павлович
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христаки Павлович (1804 - 21 юли 1848 г.) е български възрожденски учител и писател.
Съдържание |
[редактиране] Биография
В края на 17 век Дупница е бил един добре поставен в икономическо отношение град, намиращ се на пътя Солун – София. В град Кочани са живяли Георги Павлович и жена му Пламча. Те имали двама сина – Павел и Иван. Незнайно по какви причини, двамата братя се заселват в Дупница. Иван се жени за Димена и от нея има син и 4 дъщери. Павел също се задомява в Дупница. Жена му се казвала Мария. Той се сдобил с трима сина – Христаки, Георги и Начо. Първият е известният по – късно от Възраждането Христаки Павлович Дупничанин, даскал свищовски.
Христаки Павлович е роден в Дупница през 1804 година, когато родителите му са вече доста състоятелни. Бащата на Христаки притежавал много имоти – къща, дюкян, голям хан, полски имоти и лозя. Те свидетелстват за доброто му материално състояние. Семейството на Павел изпитало много мъка от умирането на децата им, затова, когато жена му била бременна с Христаки се обрекъл, че ако се роди син, да го даде да служи на Свети Иван Рилски. За щастие детето се родило живо и здраво. Нарекли го Христо. Раждането на Христаки съвпада с един от тежките периоди на Дупница. Затова бащата, решава да изпрати сина си в Рилската Света Обител. Той го предава на отец Йосиф Скевофилакс, който по нататък се грижи за неговото възпитание и обучение. Последният забелязъл в момчето дарба и наклонност към наука и образование. От тогава отец Йосиф, добродушен и благ старец, станал духовен баща на Христаки.
Младия Христаки получил първоначалното си образование в Дупница, в килийното училище на манастирския метох, където Йосиф бил учител. След това отецът го завел в Рилския манастир, където изучил славянски език и граматика. Тук се запознал и с гръцкия език. В манастира става рософор под името Хрисант, а по късно белец, под името Христаки. Така се изпълва желанието на баща му – да посвети детето си на Свети Иван Рилски и да му даде солидно образование. Младият Христаки не се задоволил с това образование, което получил от отец Йосиф. Той жадувал за по – високо, което можел да получи само в гръцките училища в Мелник или Сер. Манастирските братя с готовност подпомагали всеки, който имал желание да продължи да се развива. Те не изоставили и този свой брат.
Около 1825 година управлението на Рилския манастир изпраща Христаки на учение в град Мелник, при прочутия тогава гръцки учител Адамос Метсиовитис – даскал Адам. След тригодишно учение в Мелник, Христаки е бил изпратен в Сер, за да продължи образованеито си при по – учения и по – прочут даскал Аргириадис. Там останал 2 години, между 1828 - 1830 година. Така той имал възможността да получи по – солидно и по – високо образование. Основно изучил славянски и елински езици. Подготвен за бъдещата си дейност, той се завръща в Рилския манастир. По този начин Христаки Павлович получава солидно за времето си образование, което го поставя в челните редици на нашето просветно дело.
Не след дълго в манстира дошли на поклонение свищовски първенци, които като се запознали с младия Христаки, оценили неговите качества и пожелали да стане учител в Свищов. Така през 1831г с благословията на духовният си баща, отец Йосиф, Христаки заминава за Свищов. Той бил радушно посрещнат и сърдечно приет от свищовските граждани, които го обикнали заради високата му ученост, благ характер и хубавото му пеене в църквата. Веднага с идването си, Христаки основал първото българско, наречено славяно – елинско училище в долната махала на града, през 1831 година. По – късно в другата махала на града отворил и славяно – българско училище. Той пръв в града слага началото на девическо училище в Свищов, през 1841 година. В главното училище преподавал българска граматика, катехизис, аритметика, българска история, риторика, логика, богословие, география, славянски и гръцки език. Започнал да развива своята дейност като съставител и издател на учебници за своето училище.
На 03.12.1833 се венчава за дъщерята на свищовския първенец Илия Цанков – Севастия. Тя също била образована и грамотна за времето си жена.
В Свищов Христаки работи заедно с Емануил Васкидович. Това е дало възможност в училищата да се образоват много от бъдещите строители и държавници на нова България. При него са учили Петко Славейков, Драган Цанков, Григор Начевич и много други. Христаки не спирал своята дейност, той подържал тесни отношения с другите образовани негови съвременници – Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Стоян Чалъков. Всички те високо са ценели неговата дейност.
През 1848 година в България върлува епидемия от холера. От тази ужасна болест се заразил и Христаки Павлович. Младият и силен организъм се борил 16 дни. На 21.07.1848 на 44 години умира, сразен от тази епидемия. Оставя 8 деца – синове Димитър, Николай, Илия, Павел и дъщери Мариана, Екатерина, Пауника и Хрисанта, както и млада вдовица. На следващата година 1849, безутешна в скръбта си и тя се споминала.
[редактиране] Дейност
Той е един от големите дейци за културното издигане на българския народ от първата половина на 19 век. Работил през епохата на току що почналия културен възход и свършил живота си толкова рано, той оставя в народната съкровищница много повече, отколкото е могло да се очаква. Той е учителствал и писал книги за учениците си, сам приготвял учебниците си, освен това е дал и други полезни книги за прочит. През 1833 година е печатил аритметика за българските училища и то в няколко части. Това е много преди учебниците на Неофит Рилски. Навсякъде в живота му горещия патриотизъм е бил негов спътник. Това особено ясно проличава в предговорите на неговите учебници. Най – важното негово съчинение е известната първа печатна славяно – българска История по Паисий, наречена Царственик. За кратко време тази книга е била разпространена между хората и в училищата. Всеки, който можел да чете се снабдявал с книгата и я е учил на изуст, за да я разкаже на тези, които не могат да четат. Това е първата печтна българска история. Не по – малко значение имат и другите издадени от него съчинения. Те повечето са учебници, толкова необходими за българското училище, което едва прохождало. За едно кратко време Христаки Павлович оставя много учебници и прочитни книги. По – известни негови съчинения са:
- Аритметика или научна числителница – изд. Белград 1833г
- Греко – български разговорник – изд. Белград 1835г
- Общополезен Писмовник - изд. Белград 1835г
- Месецослов - изд. Белград 1835г
- Първа българска граматика – изд.Бдин 1836г
- Канон молебен и прочие – изд. Букурещ 1841г
- Царственик или История българска – изд. 1844
- Изгубено дете (превод от гръцки на български) – изд. Бдин 1844г
- Граматика славяно – българска – изд. Белград 1845
- География или землеописание в ръкопис
Да се пишат и издават толкова книги в тези тежки години, на гонения от страна на гръцките фанариоти, е било равносилно на подвиг. Неговите произведения имат значение не само със своето съдържание, а и с въздействието върху българската обществена мисъл. Неговата цел е била Историята на Паисий да бъде предложена в една по - лесносмилаема и подредена форма на българското общество. Христаки Павлович осъзнавал ясно предначертаната задача, която следвал смело и неотклонно. Тук той е истински последовател на Паисиевото дело за национално самозапазване и духовно издигане. Не по – малко значение има неговата дейност и съчиненията му за нравствено издигане на народа ни. При всички неблагоприятни за делото му условия, Христаки Павлович успя да изгради светъл паметник със своите съчинения.
Ламартин казва: „Прахът на мъртвите е създал Отечеството”, но затова пък потомството е длъжно за назидание на младите, да отдава почит на заслужилите народни дейци. „Ако е сладко да умреш за Отечеството, дваж по – слдако е да живееш за него, да посветиш своето време, своите сили и най – добрия дял от сърцето си”. Това нещо Христаки Павлович го съзнаваше много добре, затова вложи своите сили и дарования в служба на своето Отечество. За много късо време, само 17 години между 1831 и 1848 година, той начерта нови пътища, по които трябва да се върви, за да бъдем това, което сме днес.
[редактиране] Използвани източници
- Асен Хр. Меджидиев - "Дупница и бележити дупничани"