Коце Ципушев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коце Ципушев български революционер |
|
Роден: | 17 април 1877 Радовиш, днес Република Македония |
---|---|
Починал: | 11 януари 1968 София, България |
Константин (Коце) Димитров Ципушев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
[редактиране] Биография
Коце Ципушев е роден в Радовиш през 1877 година. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 г. продължва обучението си в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий". В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Жени се за сестрата на Тодор Александров.
През 1899 г. постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 г. продължава образованието си в Женева заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. На два пъти е арестуван и лежи в турски затвори.
В 1913 г. след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 г. е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров.
След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 г. е отвлечен от сърбите с помоща на английските окупационни войски и е подложен на мъчения. Прекарва 19 години по сръбските затвори, защото отказва да се отрече от това че е българин.
През 1943 г. в София публикува спомените си, под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата е системно унищожавана от комунистическите власти. Спомените са адаптирани на македонски литературен език и издадени в Скопие през 2003 г. от Владимир Перев. През 2006 година спомените са преиздадени и в София.