Атила Зафиров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атила Зафиров български военачалник |
|
Роден: | 16 август 1858 Калофер |
---|---|
Починал: | 24 януари 1922 София |
Атила Спасов Зафиров е български военачалник, генерал-майор (от 1917 г.).
[редактиране] Биография
Атила Зафиров произхожда от виден възрожденски род. Завършва Пловдивското класно училище през 1877 година, след което като доброволец участва в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението завършва Военното училище с втория випуск (1880 г.) и стрелкова школа в Русия. От 1880 година е подпоручик, а от 1883 година - поручик.
По време на Сръбско-българската война от 1885 година А. Зафиров командва Комщицкия отряд, в състав една пехотна дружина (около 1100 души), участва в боевете при Ропот, Височка Ржана и Пирот, награден е с орден "За храброст" ІV степен.
Участва в преврата на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия, където служи в руската армия. През 1898 година се завръща в България и служи в 22-ри пехотен Тракийски полк и 9-ти пехотен Пловдивски полк. От 1904 година е подполковник, а от 1910 година - полковник.
През Балканската война и Междусъюзническата война 1912-1913 г. командва 26-ти пехотен Пернишки полк, награден е с орден "За храброст" ІІІ степен.
През Първата световна война командва Трета бригада на Първа пехотна Софийска дивизия (41 и 42 пехотен полк) и се отличава при бовете срещу румънската Девета дивизия при село Сарсанлар, по-късно преименувано на негово име - Зафирово. За участието си в Първата световна война отново е награден с орден "За храброст" ІV степен.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен
- Орден „Свет Александър“ 3-та степен
- Руски орден „Свети Станислав“ 3-та степен
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |