Петко Каравелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За българския възрожденски писател Любен Каравелов вижте тук
Петко Каравелов
български политик
Петко Каравелов
Роден: 5 април 1843
Копривщица, днес България
Починал: 6 февруари 1903
София, България

Петко Каравелов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на Демократическата партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова, съпруга на поета Пейо Яворов.

Петко Каравелов е народен представител в Учредителното събрание (1879), в I Велико Народно събрание (1879) и в I (1879), II (1880-1881), IV (1884-1886), VIII (1894-1896), IX (1896-1899), X (1899-1900) и XI (1901) Обикновено Народно събрание.

Роден в Копривщица, през 1859 Петко Каравелов заминава при брат си Любен Каравелов в Русия, където завършва право в Москва (1869). След Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България (1880-1881). След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1881-1883).

След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-1886). След русофилските бунтове през 1887 той е арестуван за кратко. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1891 е осъден на 5 години затвор за съучастие в убийството на Христо Белчев, но през 1894 е амнистиран.

През 1896 основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия.

Петко Каравелов умира през 1903 в София и е погребан в двора на църквата Свети Седмочисленици.

Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка.

[редактиране] Семейство

Петко Каравелов е женен за Екатерина Великова Пенева - Каравелова (1860-1947), имат три деца: Радка, Виола и Лора.

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни връзки

Григор Начович >>> министър на финансите (7 април 18809 май 1881) >>> Георги Желязкович
Драган Цанков >>> министър-председател (10 декември 18809 май 1881) >>> Казимир Ернрот
Христо Стоянов >>> и.д. министър на правосъдието (10 декември 18809 май 1881) >>> Порфирий Стаматов
Иван Стефанов Гешов >>> кмет на Пловдив (18831884) >>> Костаки Пеев
Драган Цанков >>> министър-председател (11 юли 188421 август 1886) >>> Климент Търновски
Михаил Сарафов >>> министър на финансите (11 юли 188421 август 1886) >>> Тодор Бурмов
Тодор Икономов >>> и.д. министър на обществените сгради, земеделието и търговията
(11 юли 188427 януари 1885)
>>> министерството е закрито
Никола Сукнаров >>> и.д. министър на вътрешните работи (2 февруари 188521 август 1886) >>> Драган Цанков
Климент Търновски >>> министър-председател (24 август 188628 август 1886) >>> Васил Радославов
Рачо Петров >>> министър-председател (4 март 19013 януари 1902) >>> Стоян Данев
Христо Бончев >>> министър на финансите (4 март 19013 януари 1902) >>> Михаил Сарафов
Иван Славейков >>> и.д. министър на народното просвещение (8 май 19013 януари 1902) >>> Васил Кънчов
Министър-председатели на България
 Княжество България  Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов
 Царство България  Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Габровски* | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев
 Народна република България  Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов
 Република България  Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев
* временно назначение
На други езици