Диалектически материализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диалектическият материализъм е философска концепция, част от официалната държавна идеология, наречена „марксизъм-ленинизъм“, на Съветския съюз и най-близките му социалистически държави.

[редактиране] Марксизъм-ленинизъм

За класици на „марксизма-ленинизма“ са смятани Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Илич Ленин. Учението включва концепции в 3 области:

Основните му постулати се свеждат до следното:

  1. Човешкото битие е материално и обективно.
  2. Човешкото съзнание е субективно отражение на обективната действителност.
  3. Битието определя съзнанието (социална детерминираност на психиката).
  4. Битието на хората е социално и човекът е човек, доколкото съществува като социална единица.
  5. Смисълът на битието е в историческата му проекция, т.е. в материалните последствия от нашата дейност в историята.
  6. Обществото е класово разделено.
  7. Двигателят на историческото развитие е класовата борба, която се води между експлоатираните (пролетариите) и експлоататорите (капиталистите).
  8. Предмет на тази борба са оръдията за производство. Техните собственници експлоатират труда на пролетариите, които не притежават оръдия за производство.
  9. В резултат на този процес капиталистите все повече забогатяват, а работниците обедняват.
  10. На следващия стадий на капитализма (според Ленин) с цел да увеличат своите богатства, като намерят евтина работна ръка, капиталистите започват да нападат и завземат други страни, отнемайки суверенитета им (стадий на империализма).
  11. На този етап капитализмът ерозира, класовата борба ескалира и единственият изход е в пролетарската революция и установяване на „диктатура на пролетариата“, която да контролира средствата за производство и да преразпредели справедливо ресурсите и продуктите на принципа "на всекиго според нуждите, от всекиго според възможностите".

[редактиране] Източници

  • „Диалектически материализъм“, учебник за студенти по медицина и стоматология, под ред. на проф. Г. Векилов, Медицина и Физкултура, София, 1986