Ирано-иракска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ирано-иракската война е военен конфликт между Ирак и Иран, който започва на 22 септември 1980 г. в нахлуване на иракската армия в Иранската провинция Хузестан.

Инвазията на Ирак в началото е успешна, но се сблъсква с народно опълчение и е преустановена. През лятото на 1982 г. Иран успява да възстанови своите територии, да навлезе в иракска територия, след което войната продължава под формата на инцидентни конфликти.

Краят на войната настъпва с подписването на мирен договор на 20 август 1988 г., съгласно който е възстановена довоенната граница между двете держави.

Съдържание

[редактиране] Предистория на конфликта

Спорен момент в отношенията между двете страни е границата по пълноводната река Шат-ел-Араб, образувана от сливането на Тигър е Ефрат и богата на нефтени залежи. Ирак има претенции, както за западния, така и за източния бряг, където са разположени две големи пристанища - Абадан и Хорамшахр, докато Иран настоява границата да минава по средата на руслото на реката - съгласно международно приетия принцип на талвега за граница по река.

На 6 март 1975 г. по време на конференцията на ОПЕК в Алжир е подписан договор за границата по реката на принципа на талвега от тогавашния вицепрезидент на Ирак Садам Хюсеин и шахиншаха на Иран Мохамед Реза Пахлави.

През януари 1979 г. в Иран настъпват революционни промени - шахиншахът заминава в изгнание и глава на държавата става Аятоллах Хомейни. Боеспособността на иранската армия е значително снижена - направена е драстична чистка, армията е съкратена от 240 на 180 хиляди души и са уволнени около 250 генерали.

През април 1980 г. ирански агенти правят опит за атентат над вицепремиера на Ирак Тарик Азис, което изостря отношенията между двете държави и довежда до зачестяване на пограничните инциденти.

На 17 септември Садам Хюсеин обявява източния бряг на спорната река за иракска територия и на 22 септември с.г. започва инвазията на иракската армия в Иран.

[редактиране] История на войната

[редактиране] Настъпление на иракската армия

Общоприето е, че избухването на войната е на 22 септември 1980 г., макар иракската страна да счита, че войната е започната с началото на граничните инциденти на 4 септември.

Навлизайки в провинция Хузестан, иракската армия жъне определени успехи и завладява пристанището Хорамшахр. Всеобщата мобилизация, която извършва Иран, обаче, спира настъплението и от декември с.г. войната става позиционна.

На 7 юни 1981 г. Израел, притеснен от агресивното поведение на Ирак и от стремежите му да създаде ядрено оръжие, обстрелва с ракети и унищожава ядрения център край Багдад. Иракското ръководство ускорява разработването на химически оръжия, които от следващата година използва срещо многократно по-голямата иранска армия и иранското опълчение.

[редактиране] Контранастъпление на иранската армия

Контранастъплението на Иран започва през септември 1981 г. За сметка на значителните си човешки ресурси Иран успява до пролетта на 1982 г. да нанесе значителни удари на иракската армия и на 24 май с.г. освобождава Хорамшахр.

Садам Хюсеин изразява готовност за водене на мирни преговори, но аятоллах Хомейни отказва и обявява намерението си да продължи войната до сваляне на иракския режим. През юли 1982 г. иранската армия навлиза в Ирак и се опитва да завземе пристанищния град Басра, населен с шиити. Подобен опит е направен и през 1987 г.

Междувременно Ирак създава укрепена линия и чрез огневото си превъзходство спира иранските атаки. Известен успех иранската армия има и през февруари 1986 г., когато тя окупира полуостров Фао и отрязва за известно време достъпа на Ирак до Персийския залив.

През 1984 г. и двете страни в конфликта започват така нар. Танкерна война, като атакуват танкери на трети страни и приближават конфликта към международна война.

През 1987 г. военноморският флот на САЩ предприема екскортиране на танкери и се стига до въоръжени инциденти между американски и ирански кораби и самолети.

През пролетта на 1988 г. Ирак предприема контранастъпление и освобождава своите територии от иранските войски. При безсперспективността на конфликта, на 20 август 1988 г. е подписано мирното споразумение.

[редактиране] Жива сила и оръжия, използвани във войната

  • Сили на воюващите страни
Показател Ирак Иран
Войници, хил. души 190 305
Народно опълчение, хил души - 500
Танкове, бр. 4 000 1 000
Бронетранспортьори, бр. 4 000 1 000
Артилерийски оръдия, бр. 7 330 3 000
Самолети, бр. 500 65
Въртолети, бр. 100 720


  • Доставчици на оръжия за Ирак между 1973 и 1990 г. (в млд. долари)
Държава млд. долара (преизчислени по курса от 1990 г.)  % от общата сума
СССР 25.2 57
Франция 5.6 13
Китай 5.2 12
Чехословакия 2.9 7
Полша 1.7 4
Бразилия 0.7 2
Египет 0.6 1
Други държави 2.1 4
Всичко 43.9 100.0

[редактиране] Последствия

  • Икономическите загуби за двете страни са общо около 350 млд. долара;
  • Човешките загуби във войната се оценят на около 1 млн. души;
  • Особени последствия:
    • Ирак изпада в кредитна зависимост от Кувейт в размер на около 14 млд. долара, което става една от причините за нахлуването през 1990 г.;
    • И държавите от Социалистическия лагер, и държавите от НАТО негласно поддържат Ирак във войната (НАТО счита Ирак за по-малкото зло). По тази причина остава без негативна реакция употребата на химическо оръжия от страна на Ирак, както в конфликта, така и към собственото кюрдикюрдско население.