Яворница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За едноименното село в Гърция, чието гръцко име е Трилофо, вижте Яворница.
Яворница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.
Яворница | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Благоевград |
Община: | Петрич |
Население: | 1 000 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 485 м |
Пощ. код: | 2896 |
Тел. код: | 074202 |
Геогр. положение: | 41° 22' сев. ш. 23° 3' изт. д. |
МПС код: | Е |
Кмет или наместник | |
Благой Драмджиев |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Яворница се намира на 14 километра западно от град Петрич. Разположено е в Подгорието на наносен конус на Яворнишка река, която спира почти до река Струмешница. На юг от селото стръмно се издига горист сенчест склон на Беласица, а хълмистия подножен релеф се спуска леко на север. Най-ниските части на селото имат надморско равнище 190 метра, а най-високите са разположени непосредствено до планината на 500 метра.
[редактиране] История
Преди освобождението през 1912 година, Яворница принадлежи към Петричка кааза. През 19 век селото е със смесено население. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яворица е посочено като село със 63 домакинства със 75 жители мюсюлмани и 100 жители българи. [1] Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов населението на селото брои общо 350 души, от които 120 българи-християни, 230 турци.[2]
Всички християни от Яворница са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в селото има 200 българи патриаршисти.[3]
След освобождението българските домакинства постепенно се увеличават. Днес селото се числи към община Петрич и има 350 домакинства и 1180 жители.
Първите жители на селото са били българи, което личи от факта, че и след падането на България под турско робство турците си служели с българските имена на названите вече местности. Такива са Балабаница, Садината, Куманица. Точни данни за възникването на селището няма. Предполага се, че то води началото си преди десетина столетия.Селището е било на същото място. Преселила се е само българската махала от източата към западната страна, кадето е и днешния център.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Черква "Св. Петка"
- Черква "Св.Св.Кирил и Методий"
[редактиране] Редовни събития
Традиционният събор на селото е на 24 май.
[редактиране] Други
- Основно училище "Дядо Ильо Войвода"
- Читалище "Антон Попов"
- Дискотека, Ресторант, Механа
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр.187
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.186-187
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |