Природа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Природа в най-широкия смисъл на думата означава естествената среда, материалният свят. Идва от латинската дума natura, която от своя страна е превод от гръцката физис (φύσις) и означава естествен ход на нещата, неща от естествен характер. Природата се дели на жива и нежива и се различава от изкуствено направените от човека предмети.
Съдържание |
[редактиране] Жива природа и еволюция
Земята е единствената засега планета на която има живот и в момента на нея има около 6.8 x 1013 kg биомаса. Живата природа се състои от всички организми - микроби, животни и растения, техните характерни белези са, че са съставени от клетки и съдържат генетичната информация, която спомага за тяхното възпроизводство. Организмите се организират в екосистеми и са съставна част на биосферата.
Счита се, че животът на Земята е възникнал преди около 3.5 билиона години. Първите форми на живот са били примитивни и са имали прости органи за възпроизводство и унаследяване на белези. По пътя на еволюцията и чрез ествствения подбор се е получило много по-голямо разнообразие на видовете. Тези, които не са могли да се приспособят към променящите се външни условия, постепенно са изчезнали. На няколко пъти в историята на Земята е имало периоди на масово изчезване на видове. Теорията за еволюцията е основана от Чарлз Дарвин и описана в „Произход на видовете“ (1859). По това време обаче тя все още не може да обясни механизма на унаследяване. Едва през 1940 година с откритието на ДНК и идентифицирането ù като основен и градивен генетичен материал се поставят основите на генетиката и молекулярната биология.
[редактиране] Микроби
Микроорганизмите или микробите са едноклетъчни организми с много малки размери и поради тази причина не могат да се видят с просто око, могат да бъдат изучавани само с помощта на микроскоп. Техни главни представители са протисти, гъбички и бактерии - първите форми на живот исторически погледнато. Вирусите не се считат за микроорганизми (жива материя), но понякога са предмет на изучаване от микробиологията. Микроорганизмите са широко разпространени на нашата планета, могат да се намерят навсякъде, където има вода, размножават се бързо, лесно се адаптират, поради което могат да оцелеят и в извънземното пространство. Открити са от Антони ван Льовенхук. Той изказва предположението, че микроорганизмите играят роля във ферментационните процеси. Много от тези микроорганизми са полезни и съществени за нормалното функциониране на другите живи същества - растенията и животните, но има и патогенни (болестотворни) микроби които пренасят зарази или причиняват болести и инфекции. Такива са например стафилококите и стрептококите. Науката, която се занимава с изучаването и класифицирането на микроорганизмите се нарича микробиология, а учените се наричат микробиолози.
[редактиране] Растения и животни
Другото наименование за растения и животни е флора и фауна. На Земята са познати около 600 000 вида растения. Те обикновено са прикрепени към земята с корен, от който се хранят. Имат също така стебло и листа. Произвеждат хлорофил чрез фотосинтеза от слънчевата енергия (което им придава зеленият цвят), вдишват въглероден двуокис и издишат кислород. Представляват храна за много животни. От своя страна животните са организми, които се хранят с органични съeдинения и се придвижват самостоятелно. Te дишат като приемат кислород от околната среда и отделят въглероден двуокис.
[редактиране] Домашни, култивирани, питомни
Хората опитомяват и отглеждат домашни животни с различни цели. Кучетата например служат за пазачи, спасяват хора от лавини, намират наркотици и откриват следи по миризмата, в Аляска служат за транспорт, а незрящите ги използват за водачи. Котките се отглеждат за компания и за да убиват дребни гризачи. Други домашни животни са кокошки, прасета, хамстери, рибки, коне, овце и крави. Някои от тях се отглеждат за месо, други за айца, трети за мляко или вълна, но има и такива които се отглеждат с чисто декоративна цел, за украса (например аквариум с рибки).
Растенията имат още по-голямо разнообразие в предназначението си. Те биват дървета, храсти, цветя, билки, трева, мъх и лиани. Цветята обикновено се отглеждат за красота на дома и приятен аромат, билките и тревите за чай, кафе, подправки към ястия и лечение на различни заболявания, овощните дървета за плодове за консумация, житните растения за производство на хляб и зеленчуците за директна консумация.
[редактиране] Диви
Дивата природа е природа незасегната и неконтролирана от човека. В много страни, включително и в България се създават национални паркове чиято основна цел е опазване на биологичното разнообразие и защита на дивата природа. Едни от дивите животни, които се срещат в България са вълк, мечка, дива свиня, благороден елен, елен лопатар и сърна. Застрашените видове в България са записани в Червената книга. Такива са златката, вълкът, пъстрият пор, кафявата мечка, видрата, дивата котка, черният щъркел, осоядът, скалният орел, ливадният дърдавец, горският бекас, гълъбът хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, египетски лешояд, орел змияр, ловен сокол и други.
Понякога, макар не твърде често учените откриват нови видове животни и растения.[1]
[редактиране] Нежива природа
Неживата природа се състои общо казано от вещества и енергия: елементарни частици, химични елементи, минерали, небесни тела и галактики.
[редактиране] Химични елементи
Химичните елементи са съставени само от един тип атоми, определени с атомния си номер, които съдържат точно определен брой протони. Химичният елемент се определя еднозначно с броя на протоните, но броят на неутроните може да варира. Това създава изотопите на определен химичен елемент. Най-леките химични елементи са водород и хелий, а от 117 химични елемента в периодичната таблица на Менделеев 94 съществуват естествено и могат да се намерят в природата. Едни от най-разпространените са силиций, азот, водород и въглерод.
[редактиране] Минерали
Минералогията се занимава с изучаването на минералите - естествени химични елементи или съединения, образувани при геоложки процеси. Те са твърди вещества с постоянен химичен състав и имат кристална структура. По състава си могат да бъдат класифицирани като обикновени химични елементи (диамант), соли (флуорит, хлорид) или силикати с доста сложна композиция. Едни от най-разпространените минерали на Земята са кварц, калцит, каолин, сяра и флуорит. Но около половината от минералите са рядкост.
Има разлика между скали, минерали и руди. Скалите са съставени от един или няколко вида минерали, но могат да съдържат и органични вещества. Рудата е скала, която съдържа един или няколко редки или важни за индустрията минерали, добива се в мина и от нея се извличат метали.
[редактиране] Планети, звезди и галактики
Природа съществува и извън Земята, но единствената жива природа засега съществува само на Земята. В извънземното пространство могат да се намерят няколко вида органични молекули (открити с микровълнова спектроскопия), космически лъчи, плазма (от която са съставени звездите), планети, комети, черни дупки и космически прах.
Последните открития на марсианските роувъри Spirit и Opportunity сочат за наличието на вода в миналото и потенциална възможност за някакви форми на живот съществували на Марс. На 24 април 2007 година учени от обсерваторията в Женева съобщават за откритието на планета Gliese 581 c по посока на съзвездието Везни, намираща се на около 20.5 светлинни години от Земята, която обикаля около звезда от тип червено джудже и на която теоретично погледнато може да съществува течна вода и възможност за живот. Според извършените изчисления се предполага че тя има температура близка до тази на нашата планета.
Откритието е направено благодарение на спектрографа HARPS (High Accuracy Radial Velocity for Planetary Searcher), монтиран на телескопа на Европейската Южна Обсерватория в Ла Сия, Чили с диаметър 3.6 метра[2]. Учените имат намерение да използват канадския MOST (Microvariability and Oscillations of STars) телескоп за да проведат по-нататъшни изследвания на планетата.
[редактиране] Човешка дейност
Макар че хората представляват сравнително нищожен процент от цялата биомаса на планетата, ефектът от тяхната дейност има огромни последици върху природата. Развитието на технологиите довежда до експлоатирането на природните ресурси в големи мащаби. Замърсяването на въздуха и водата, изсичането на горите, затоплянето на климата, изчезването на някои видове растения и животни са само част от последствията на човешката дейност.
Изсичането на горите води до нарушено екологично равновесие, източниците на вода пресъхват, почвата не може да задържа влагата, променя се климата, настъпват суши и ерозия, а това като следствие води и до промени в растителния и животински свят.
Киселинните дъждове, които са следствие от замърсяването на въздуха от веществата, изпускани от фабрики и автомобили причиняват смъртта на насекоми и водни животни, повреждат сгради, в това число исторически паметници на културата и имат негативно отражение върху здравето на човека.
Петролните и нефтени разливи в океаните и моретата могат да имат пагубен ефект върху флората и фауната. Най-тежки са последствията за морските птици. Петролът прониква и унищожава структурата на перата им, което значително намалява способностите им да летят. Попаднал в организма им, той може да причини нарушения в дейността и заболявания на стомаха, бъбреците и черния дроб. Понякога може да причини и смъртта им.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Български национални паркове
- Диви растения в България
- Списание Природа (Nature)
- Колекция минерали
- Gliese 581 c
- Намерена е първата екзопланета в обитаемата зона