Плодова мушица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
wikipedia:How to read a taxobox
Как да четем таксокутия
Drosophila melanogaster
Мъжка Drosophila melanogaster
Мъжка Drosophila melanogaster
Научна класификация
царство: Животни Animalia
тип: Членестоноги Arthropoda
клас: Насекоми Insecta
разред: Двукрили Diptera
семейство: Drosophilidae
подсемейство: Drosophilinae
род: Drosophila
подрод: Sophophora
видова група: melanogaster
видова подгрупа: melanogaster
видов комплекс: melanogaster
вид: D. melanogaster
Научно наименование
УикивидовеDrosophila melanogaster Meigen, 1830[1]

Плодовата мушица, наричана още винена мушица (Drosophila melanogaster) е един от класическите моделни организми (обекти на изследване) в генетиката. Тази много дребна муха е позната на всеки, който се е доближавал до съд с джибри, до развалящи се плодове, или просто е оставял на масата в кухнята си грозде за 2-3 дни. Този вид, а също и няколко други близки до него видове (Drosophila pseudoobscura, Drosophila simulans и др.) са изключително удобни за генетични изследвания, защото първо, много лесно се размножават в лабораторни условия, второ, имат кратък жизнен цикъл, поради което за късо време могат да се проследят много поколения, трето, имат малко на брой, но едри хромозоми, които са удобни за наблюдение и пр. Пръв Томас Хънт Морган забелязва тези предимства на плодовата мушица и я използва като обект на научните си изследвания, в резултат на които открива значението на хромозомите като носители на наследствената информация. Той и сътрудниците му откриват също скаченото наследяване, наследяването, свързано с пола и това дава основание на Морган да формулира теорията за линейното разположение на гените в хромозомите, публикувана в книгата му Mechanism of Mendelian Heredity (1915). Интересен факт е, че Морган, независимо, че е удостоен с Нобелова награда по физиология и медицина точно за заслугите му по генетика (1933), в последните 1-2 десетилетия на живота си губи интерес към генетиката и се връща към "истинската си любов" - морските организми, а работата по генетика продължават неговите ученици.