Александър Василевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Маршал Василевски инспектира фронта.
Маршал Василевски инспектира фронта.

Александър Михайлович Василевски (30 септември 18955 декември 1977) — е виден съветски военачалник, Маршал на Съветския съюз (1943).

През годините на Великата Отечествена война, А. М. Василевски е началник щаб на Генералния щаб (1942—1945). Взима дейно участие в разработката и осъществяването практически на всички важни решения по отбраната и настъплението на Червената армия във Втората световна война.

В годините 1949—1953 е Министър на въоръжените сили и Военен министър СССР.

Два пъти е Герой на Съветския Союз (1944, 1945), кавалер на два ордена «Победа» (1944, 1945).

Маршал Василевски обмисля тактиката във  Операция Багратион през 1944.
Маршал Василевски обмисля тактиката във Операция Багратион през 1944.


Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Детство и юношество

Роден е на 30 септември 1895 година в село Нова Голчиха, Кинешемски уезд, близо до град Вичуг, Ивановска област, Русия)в семейство на местния свещеник Михаил Александров Василевски. Майката — Надежда Ивановна Соколова, е дъщеря на свещеника в близкото село Углец. Александър бил четвъртото дете в семейството от осем братя и сестри.

През 1926 година Василевски прекъсва отношенията си със семейството заради членството си в Комунистическата партия - ВКП (болшевики), както правят и още трима негови братя. Отношенията им биват въстановени през 1940 година по предложение на Сталин.

Във 1897 година семейството се мести в село Новопокровско, където бащата става свещеник в новопостроения каменен храм "Възнесение Господне".

По късно младия Александър започва църковно училище в този храм. През 1909 година завършва Кинешемското духовно училище и постъпва в семинария, диплом от която му дава възможност да продължи светско образование.

В резултат на всерусийската стачка на семинаристите, която била срещу забраната за постъпване в университети, Василевски бил изключен , но след няколко месеца се връща в семинарията след частични удовлетворения на исканията на семинаристите.

Маршал Василевски като млад офицер от Червената армия.
Маршал Василевски като млад офицер от Червената армия.

[редактиране] Първа световна и Гражданска война

Александър мечтаел да стане агроном или земемер, но Първата световна война нарушава плановете му. Преди последния клас в семинарията, той и няколко негови съвипускници напускат и започват обучение в Алексеевското военно училище. През май 1915 година завършва ускорен четиримесечен курс на обучение и с чин пряпоршик е изпратен на фронта. От юни до септември пребивава в запасните части като през есента е изпратен на Юго-западния фронт където е назначен за заместник командир на рота от 409-ти Новохоперски полк на 103-та дивизия, 3-та армия.

Пролетта на 1916 година го заварва като командир на рота и с признанието на един от най-добрите подофицери в армията. В резултат на многото загуби на офицери, е произведен предсрочно в штабс-капитан и става командир на 409-ти полк. Известието за Октомврийската революция го заварва в прогизналите окопи под Аджуд-Ноу в Румъния, където решава да напусне службата и през 1917 година излиза в отпуск.

Завръщайки се в родината, разбира че е избран за командир на полка, част от Румънския фронт под командването на генерал Щербачов и Кинешемския военен отдел нарежда да не напуска армията. През 1918 година е назначен за инструктор по начално военно обучение в Костромската губерния.

От септември 1918 година започва работа като учител в началното училище в село Върховя , Тулска губерния.

Април 1919 година е призован в Червената армия и изпратен в 4-ти запасен батальон като взводен инструктор. След месец е изпратен като командир на отряд от 100 боеца в Тулска губерния за оказване на помощ за борба с бандитите. Същото лято батальона е преименуван в Тулска стрелкова дивизия, поради приближаването на Южния фронт и армията на генерал Деникин. Назначен е за командир на новосформиран батальон. Разположен на юго-запад от град Тула, батальона не влиза в битка поради спирането настъплението на армията на Деникин.


[редактиране] Великата Отечествена война

Участник във Великата Отечествена война от първия й ден.

На 1 август 1941 г. Генерал-майор Василевски бил назначен за заместник-началник на генералния щаб-началник на оперативно управление. По време на Битката за Москва от 5 до 10 октомври 1941 година е част от групата обеспечаваща прехвърлянето към Можайския рубеж на отстъпващите и излизащи от обкръжение военни части.

През втората половина на октомври оглавява оперативна група на Върховното главнокомандване в Москва с евакуирания от столицата Генерален щаб.

На 28 октомври е повишен в чин генерал-лейтенант.

От средата на април до 8 май 1942 година е изпратен на Северозападния фронт.

От 24 май 1942 година става заместник на разболелият се тежко маршал Борис Михайлович Шапошников и започва да изпълнява длъжността началник на Генералния щаб.

На 26 април е повишен в чин генерал-полковник.

На 9 май, когато немците пробиват Кримският фронт е отзован в Москва. При обкръжението на Ленинград през юни 1942 година е изпратен заедно с командващия Ворховския фронт – маршал Кирил Афанасиевич Мерецков в град Малая Вишера, Новгородски район да организират излизането на войските от обкръжение.

На 26 юни 1942 е назначен за началник на Генерал щаба на Червената армия, а от октовмри едновременно е и заместник на Народния комитет по отбраната.

От 23 юли до 26 август 1942 година лично отговаря за Битката за Сталинград, направлявайки съвместните действия на войските. Внасяйки новаторски идеи в развитието на съветското военно изкуство, заедно с маршал Георгий Константинович Жуков планира и осъществява контранастъплението при Сталинград.

Василевски остава сам да води настъплението, защото Жуков е изпратен да ръководи Западния фронт.

В резултат на успешно завършената операция, Василевски до средата на декември провежда акции за унищожаването на остатаците от армията на фелдмаршал Фридрих Паулус в «Сталинградският котел». Не довежда докрай операцията защото е изпратен да отблъсне армията на фелдмаршал Ерих фон Манщайн, който се опитва да направи пробив в обръча при Сталинград и да направи възможно спасяването на армията на Паулус.

От 2 януари, след капитулацията на Паулус , поема Брянския фронт и води настъплението на съветската армия по Донското направление.

На 16 февруари 1943 година е удостоен със званието Маршал на Съветския съюз, което било крайно необичайно предвид че преди 29 дни е удостоен със званието Армейски генерал. Така Василевски става единствения военнослужещ, който е повишен за толкова кратко време на тази длъжност.

По поръчение лично на Сталин, Василевски ръководи Воронежкия и Степния фронт в Битката при Курск.

Ръководи освобождаването на Донбаския район, освобождаването на Украйна и Крим.

На 10 април е удостоен с орден „Победа“ в чест на освобождаването на Одеса, медал който се дава едва за втори път (пърия е даден на Жуков).

При превземането на Севастопол, джипа му попада на мина в следствие на която получава травма на главата и лицето му е нарязано от стъкла. Настанен е в болница и остава там докато се въстанови.

По време на Беларуската операция координира 1-ви Прибалтийски 2-ри Прибалтийски и 3-ти Беларуски фронт. От 26 юли ръководи освобождаването на Прибалтика.

На 29 юли 1944 година е награден със званието «Герой на Съветския съюз» и е награден с орден «Ленин» и медал «Златна звезда».

Източно-Пруската операция от начало е ръководена лично от Сталин, защото Василевски е зает с освобождаването на Прибалтика, но с освобождаването й, поема отново задълженията си на Началник на Генщаба и поема Източно-Пруската операция.

На 18 февруари 1945 година при завръщането на Сталин от срещата в Ялта, Василевски го моли да бъде освободен от задълженията си на Началник на Генщаба, защото прекарва почти цялото си време на фронта в Източна Прусия.

Същия ден в Полша загива командващия на 3-ти Беларуски фронт генерал Иван Данилович Черняховски. Това кара Сталин да вземе решение да освободи Василевски от длъжността Началник щаб и го назначава за командващ на 3-ти Беларуски фронт. Като такъв той води Червената армия в атаката на Кьонигсберг - операция станала харизматична.

След войната , коменданта на „Крепостта Кьонингсберг“ – генерал Ляш обвинява Василевски за неспазване на обещанията си при уговарянето на капитулацията, описани в книгата му – «Как падна Кьонингсберг».

От 8 юли 1945 година ръководи бойните действия в Далечния изток, като ръководейки 1-ви и 2-ри Забайкалски Далекоизточен фронт и монголските войски разгромява едномилионната японска армия в Манджурия.

За това през септември 1945 година за умело ръководство на съветските войски в операцията получава отново «Златна звезда».