Дуайт Айзенхауер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||
Ред: | 34 -и президент на САЩ | |
Вицепрезидент: | Ричард Никсън | |
Срок на мандата: |
20 януари 1953 – 20 януари 1961 | |
Предшестван от: | Хари Труман | |
Сменен от: | Джон Кенеди | |
Дата на раждане: |
14 октомври, 1890 | |
Място на раждане: |
Денисън Тексас | |
Дата на смъртта: |
28 март 1969 | |
Място на смъртта: |
Вашингтон, | |
Първа дама: | Мейми Айзенхауер | |
Политическа партия: |
Републиканска |
Дуайт Дейвид „Айк“ Айзенхауер е американски политик и военен деец, 34-ти президент на САЩ (1953–61) и главнокомандващ съюзническите войски по време на Втората световна война с ранг на армейски генерал.
Съдържание |
[редактиране] Живот и семейство
Айзенхауер е роден в Денисън, Тексас. Той е третото дете в семейството на Дейвид Джейкъб Айзенхауер и Айда Елизабет Стоувър. Има шест братя. Наречен е Дейвид Дуайт , но бързо започва да използва само средното си име. Семейството му е с германски произход, идва от Форбах, Елзас, но живее в Америка от 18 век. Айк е единственото дете на Дейвид и Айда, което е родено в Тексас. През 1892 г. семейството се завръща в Абълин, Канзас. Айзенхауер завършва гимназията в Абълин през 1909 и работи в млекарницата „Бел Спрингс“ от 1909 до 1911.
Айзенхауер се жени в Денвър за Мейми Дженева Дауд (1896–1979) на 1 юли 1916 в събота. Имат две деца — Дауд Дуайт Айзенхауер (1917–21), чиято трагична смърт през девството оставя следа в семейството за винаги, и Джон Шелдън Дейвид Дауд Айзенхауер (р. 1922). Джон Айзенхауер служи в армията на САЩ, след това започва да пише и е назначен за посланик на САЩ в Белгия. Синът на Джон, Дейвид Айзенхауер, на когото е наречена резиденцията Кемп Дейвид, се жени за Джули, дъщерята на Ричард Никсън, през 1968.
Семейството на Айзенхауер принадлежи към сектата на менонитите. Когато Айк навършва 5 години семейството му стават последователи на Обществото Уачтауър , което по– късно приема името Свидетелите на Йехова. Домът на Ейзенхауерови служи за място на срещи на Обществото Уачтауър от 1896 до 1915 г. , когато баща му спира да изпълнява задълженията си за регулярно посещаване на сбирките, причина за това е несъстоялото се пророчество на Обществото, че между 1914 г. и 1915 г. ще настъпи Армагедон. Бащата на Айк е погребан съгласно ритуалите на Обществото , а майка му е активен последовател на Свидетелите на Йехова до смъртта си. Айк и братятат му също спират посещенията на сбирки на Свидетелите, но президентът запазва близка връзка с майка си и дори използва отпечатана от Свидетелите библия във втората си процедура за встъпване в длъжност. На стари години Айзенхауер е покръстен и почва да посещава редовно презвитерианска църква.
[редактиране] Военна кариера
Айзенхауер се записва в Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, Ню Йорк през юни 1911 и я завършва през 1915. До 1918 е пехотинец в различни бази в Тексас и Джорджия. След това е танкист (1918–22) в лагера Мийд, Мериленд и на други места. През 1917 е назначен за капитан, а през 1920 — за майор. През 1922 започва работа като помощник-командир на ген. Фокс Конър в зоната на Панамския канал, където служи до 1924. През 1925 и 1926 учи във военния колеж за командири и генерали във Форт Ливънуърт, Канзас. До 1927 е командир на батальона във Форт Бенинг, Джорджия.
В края на 1920-те и началото на 1930-те кариерата на Айзенхауер е в застой. Той е назначен в Комисията за американските монументи от битките, оглавявана от ген. Джон Дж. Пършинг, а след това се мести в Армейския военен колеж във Вашингтон, окръг Колумбия. По-късно е помощник-командир в щаба на ген. Джордж В. Моусли, помощник-секретар на войната, от 1929 до 1933. Служи като помощник в щаба на ген. Дъглас Макартър, началник щаба, до 1935, когато придружава Макартър до Филипините, където служи като помощник-съветник по военните въпроси на филипинското правителство. Произведен е в чин подполковник през 1936 след като прекарва 16 години на поста майор. .
Айзенхауер се завръща в САЩ през 1939 и заема няколко поста във Вашингтон, окръг Колумбия, Калифорния и Тексас. През юни 1941 е назначен за началник щаба на ген. Уолтър Кройгер, командир на 3-та армия, във Форт Сам Хюстън, Тексас. Повишен е в бригаден генерал през септември 1941. Въпреки че администраторските му способности са забелязани, в навечерието на включването на САЩ във Втората световна война той никога не е имал реална бойна служба и не е бил разглеждан като потенциална възможност за началник на важни операции.
След японската атака в Пърл Харбър, Айзенхауер е назначен в генералния щаб във Вашингтон, където служи до юни 1942. Назначен е за заместник-командир на отбраната в Тихия океан, командвана от ген. Леонард Героу, а след това наследява Героу като началник на военната дивизия. След това е назначен за помощник-началник щаба в дивизията за операциите, командвана от ген. Джордж К. Маршал. Поради близките си взаимоотношения с Маршал, Айзенхауер най-накрая получава по-отговорни служби. Маршал признава организационните и изпълнителните умения на Айзенхауер.
[редактиране] Военновременен командир
През юни 1942 година е назначен за командващ генерал на Европейския театър на операциите (ЕТОUSA) и е базиран в Лондон. През ноември е назначен също така за Главен командващ на Обединените експедиционни сили в Северно – Африканския театър на операциите (AFHQ). Пре февруари 1943 г. пълномощията му са разширени и вече обхващат Средиземноморския басейн и включват зоната на 8 Британска армия , командвана от генерал Бернар Монтгомери. 8 армия е напреднала и е готова да стартира Тунизийската Кампания. Айзенхауер печели четвъртата си звезда и му се възлага командването на NATOUSA. След капитулацията на силите на Оста в Северна Африка , Айзенхауер остава начело на вече преименувания на Средиземноморски театър на операциите (МТО) като запазва ранга си и продължава командването на NATOUSA , вече под името MTOUSA. В тази си позиция той подготвя и наблюдава инвазията в Сицилия и навлизането в Италианския полуостров.
През декември 1943 г. е обявено, че Айзенхауер ще бъде Главнокомандващ на войските в Европа. През януари 1944 г. той подновява командването си на ETOUSA и следващия месец е обявен за Върховен съюзнически главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили (SHAEF) като съчетава двете длъжности до края на бойните действия в Европа през май 1945 г. В тези си позиции той е натоварен с планирането и осъществяването на десанта в Нормандия през юни 1944 г. , носещ кодовото название Операция Овърлорд, с освобождаването на Западна Европа и навлизането в Германия. Месец след деня на десанта – 6 юни 1944 г, се осъществява навлизането в южна Франция и контролът на силите минава от AFHQ към SHAEF . От този момент до края на войната Айзенхауер посредством SHAEF има пълният контрол върху Съюзническите сили , а чрез командването си на ETOUSA има контрол и върху силите на САЮ в Западна Европа.
Като признание на неговата висша позиция на 20 декември 1944 г. е повишен в чин армейски генерал, еквивалент на позицията маршал в голяма част от европейските армии. В тази и в предходните си длъжности, Айзенхауер показва огромния си талант на водач и дипломат. Въпреки,че никога не е виждан да действа сам той печели уважението на полевите командири като Омар Брадли и Джордж Патън. Той комуникира умело с такива трудни съюзници като Уинстън Чърчил, фелдмаршал Бърнард Монтгомъри и генерал Шарл Дьо Гол. Той има противоположни разбирания с тези на Чърчил и Монтгомери относно стратегията , но това рядко смущава отношенията по между им. Той води преговори с Маршал Жуков, а президентът Франклин Делано Рузвелт има такава вяра в него, че му дава възможност да договаря директно със Сталин.
На Айзенхауер му е предложен Медал на Честа (Medal of Honor) за лидерските му качества, но той отказва , като казва, че той се полага само на смелите и доблестните.
Никога не е имало пълна увереност , че Овърлорд ще успее. Трудностите съпътстващи операцията , включително избора на място и време , могат да бъдат обобщени в кратката реч, която Айзенхауер сам пише , в случай че му потрябва. В нея той поема пълна отговорност за катастрофалната грешка, в случай , че това е крайният резултат. Дълго след успешния десант и приветствената реч , която е излъчена от БиБиСи , помощник на Айк намира в джоба на ризата текста на другата реч, който гласи:
- Десантът ни не успя и дадох заповед за оттегляне на силите ни. Моето решение за извършване на атаката по това време и на това място беше базирано на най – надеждната информация, с която разполагахме. Пехотата, авиацията и флотът направиха всичко, което смелостта може да направи . Ако някой трябва да бъде обвиняван или свързван с грешни преценки – това съм само аз.
След последвалата безусловна капитулация на Германия на 8 май 1945 г. Айзенхауер е назначен за военен губернатор на окупационната зона на САЩ, базиран в Франкфурт на Майн . Германия е разделена на четири окупационни зони – по една за САЩ, Великобритания, Франция и СССР. Той взема противоречивото решение германските пленници да формират Обезоръжени противникови сили (DEF), които да се използват за безплатна работна ръка. Неуточнен брой от пленниците умират, поради недохранване и липса на лекарски грижи.
Айзенхауер е назначен за Председател на щабовете на армията на САЩ прз ноември 1945 г. , а през декември е посочен за главнокомандващ на силите на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) . Айк се оттегля от активна служба на 31 май 1952 г..
[редактиране] Президентството на Айзенхауер
След многото си военни успехи генерал Айзенхауер се връща в страната като герой. Не минава и много време, когато много негови поддръжници почват да го увещават да се захване с политическа кариера.
Смятало се е, че Айзенхауер по принцип е политически умерен и първоначално не може да се определи към коя партия ще избере да се присъедини. В крайна сметка това се оказва Републиканската партия и през 1952 година е номиниран от нея като политическа звезда за изборите през същата година. Айзенхауер лесно побеждава губернатора на Илинойс Адлай Стивънсън и става първият генерал , участвал във война след Юлисис С. Грант , който е избран за президент. Макар и много от президентите да се служили в армията , Айзенхауер остава единственият генерал – президент през 20 век.
[редактиране] Външна политика
Президентството на Айзенхауер е доминирано от Студената война и продължителната конфронтация с СССР, започнала по времето на Труман.
По време на своята кампания Айзенхауер обещава да прекрати изпадналата в задънена улица Корейска война и в действителност през юли 1953 г. е подписано прекратяване на огъня. Подписани са и отбранителни договори с Южна Корея и Република Китай и е формиран анти– комунистически алианс с азиатските и тихоокеанските страни (СЕАТО) , който има за цел да спре разпространението на комунизма в Азия.
Айзенхауер възприема доктрината на възпиране, , първоначално разработена от Джордж Кенън като предприема действия за по – настойчива борба с СССР , като използва методи, описани в меморандум на Държавния департамент NSC– 68. Тайната му политика е изложена в NSC162/2. Президентът , заедно с държавния секретар Джон Фостър Дълес, разработват тактиката на тайни мисии , като се възползват от току що създаденото ЦРУ и се намества в политиката на правителства, които поддържат комунистическата идеология. Първата тайна мисия е насочена срещу премиера на Иран Мосадек, подозиран в близки връзки с комунистическа Русия. През 1953 г. Айзенхауер го отстранява от власти го замества с Мохамед Реза Пахлави.
Тайните операции продължават през целия мандат на Айзенхауер. В току що станалата независима, но обхваната от хаос Република Конго , Съветския съюз и КГБ се намесват в полза на избрания министър председател Патрис Лулумба. Анти– комунизма се превръща в значителен част от политиката на САЩ и ЦРУ предоставя оръжия и тайна подкрепа на про – западния Джозеф Касавубу и неговият подчинен Джозеф Мобуту. Междуособните борби приключват през 1960 г. когато Касавубу и Мобуту отстраняват Лулумба и препвръщат страната )по – късно позната като Заир ) в автокрация , която остава нестъбилна дълго време след приключването на мандата на Айзенхауер. Мобуту убива Лулумба малко след отстраняването му от власт и мнозина считат, че ЦРУ ( Сидни Готлиб) са подпомогнали Мобуту в планирането и изпълнението на убийството.
По време на втория си мандат той обръща голямо внимание на събитията в Близкия Изток като изпраща войски в Ливан през 1958 г.
По време на управлението на Айзенхауер САЩ се установяват като световна ядрена сила. Когато Съветска Русия също развива своите атомни оръжия, страхът от взаимно унищожение в Трета световна война, ескалира. На 30 Октомври 1953 г. Айзенхауер одобрява секретен документ NSC 162/2, който посочва ядрените оръжия за първостепенни за отбраната на страната. Ядрените оръжия са разглеждани като най – приемливи от икономическа гледна точка за въздържане на СССР от военни действия насочени срещу страните от „свободния свят”. Американците са силно раздразнени от успеха на Съветите при изстрелването на първия изкуствен спътник и това води до създаването на множество стратегически инициативи, включително и на НАСА през 1958 г. Айзенхауер се надява, че след смъртта на диктатора Сталин през 1953 година ще може да се постигнат договорки с неговите приемници за спиране на надпреварата във въоръжаването. Направени са няколко опита са организиране на конференции. Последният опит пропада през 1960 г. , когато Никита Хрушчов се оттегля след свалянето над Съветския съюз на американския шпионски самолет Ю Ту.
[редактиране] Национална политика
Айзенхауер вярва, че икономиката , опираща се на частното предприемачество трябва да се саморегулира и това е една от причините поради която той отделя малко внимание на националните проблеми. Въпреки,че победата на изборите от 1952 г. е убедителна и дава контрола в двете камери на републиканците, той смята,че данъците не трябва да се намаляват докато не се балансира бюджета. „Не можем да си позволим да намалим данъците и приходите” казва той „докато не видим, че е възможно приходите и разходите да се балансират” . Демократите си връщат контрола в Сената и Камарата на частичните избори от 1954 г. и по този начин се твърди, че се ограничава свободата на Айзенхауер за действия на национална почва. Той изгражда добри отношения с лидерите в Сената и Камарата.
Айзенхауер назначава кабинет съставен от множество бизнесмени и има дава широки правомощия за действие. Това го облекчава от задълженията му за националната политика и му дава възможност да се средоточи в международната политика. Във връзка с зараждащото се движение за гражданските права, той многократно е обвиняван , че отказва да вземе ръководни решения, освен ако не е принуден. През 1957 г, праща федерални войски в Литъл Рок , Арканзас по молба на губернатора в опит да се спре действието на решението на Върховния съд на САЩ , с което се нарежда десегрегация на обществените училища.
Айзенхауер е критикуван , че не се противопоставя публично на сенатор Джозеф Макарти и неговата анти– комунистическа кампания. В частни разговори той изразява презрението си към действията на сенатора , насочени срещу неговия приятел и участник във войната генерал Джордж Маршъл, държавен секретар по времето на Труман. Това е малко успокоение за хората, чиято репутация е срината от обвиненията на Макарти. По – късно става ясно , че Айзенхауер е работил за отстраняването на Макарти.
Айзенхауер подкрепя Закона за федералната помощ за изграждане на магистрали от 1956 г. , който създава междущатските магистрали. Това е най – голямата обществена програма в историята на страната , която изгражда 41 000 мили магистрали. Президентът е впечатлен от системата на аутобаните в Германия, която е видял по време на войната и помни участието си във военен конвой , на който е отнело през 1916 година 62 дни да пресече САЩ. Друго негово постижение , с което особено много се е гордял, е увеличаването на средния семеен доход с 20 % .
Айзенхауер запазва своята популярност през цялото си президентство. През 1956 г, е преизбран дори с по голяма преднина от тази на изборите през 1952 година , като отново побеждава Стивънсън, дори и в такива традиционно демократически щати като Тексас и Тенеси.
Трябва да се посочи, че по време на неговите мандати има три рецесии – от юли 1953 до май 1954 г; от август 1957 г. до април 1958 г, , от април 1960 г, до Февруари 1961 г, Средният растеж на брутния вътрешен продукт за тези 8 години е едва около 2,5%.
Айзенхауер изпитва смесени чувства към своя вицепрезидент Ричард Никсън и изключително неохотно подкрепя кандидатурата му за президент през 1960 г.. Никсън се състезава с Кенеди с основния аргумент, че е натрупал значителен опит в качеството си на заместник на Айзенхауер, но когато президентът е помолен да посочи за кои решения Никсън е бил отговорен през този период той отговаря „Дайте ми седмица и аз мога да се сетя за някои.” Това е изключително трудно за преглъщане от Никсън и той обвинява Айзенхауер за загубата си с малко от Кенеди.
[редактиране] Оттегляне, смърт и завет
На 17 януари 1961 г. Айзенхауер произнася последното си телевизионно обръщение от Овалния кабинет. В тази своя прощална реч той повдига въпроса за Студената война и ролята на армията в нея. Айзенхауер описва противопоставянето по следния начин: „ Ние се сблъскваме с глобална враждебна идеология, атеистична по своя характер, безмилостна в намеренията си и лукава в методите си. … Основен елемент в запазването на мира е нашата армия. Тя трябва да е могъща, готова за незабавно действие, така че никой потенциален агресор да не се се изкуши да рискува своето унищожение. ”
Три дни по – късно, когато участва в встъпването на длъжност на Джон Кенеди – най – младият президент избиран до момента, той е най – възрастният президент -70 години и 98 дни, рекорд подобрен по– късно от Роналд Рейгън. Айзенхауер е първият президент , засегнат от 22– та поправка на Конституцията , която ограничава президентските мандати и е първитя републиканец президент след Уилям Маккинли, който е избран за два пълни мандата.
Веднъж напуснал Белият дом репутацията на Айзенхауер сериозно пострадва, защото за него се изгражда образът на президент , който “не прави нищо”. Причина за това е може би и яркия контраст между него и младия , напорист Кенеди, но също и поради нежеланието си да поддържа движението за гражданските права и да се противопостави на макартизма. Тези обвинения се развиват през периода на либерализъм , обхванал американското общество през 60– те и 7-0– те години на миналия век. В последствие репутацията му се възстановява след като става ясно колко е било трудно да се поддържа мира в обстановката , когато той е управлявал.
По повод назначаването от него на губернатора на Калифорния Ърл Уорън във Върховния съд той казва, че „ това най – голямата проклета грешка , която някога съм правил”. Някой историци твърдят , че това назначение е обмислено внимателно и идва като отплащане на това, че делегатите от Калифорния подкрепят избора на Айк за президент.
Айзенхауер се оттегля в мястото , където той и Мейми са пркарали по – голямата част от годините след войната – работна ферма, която се намира срещу Гетисбърг, Пенсилвания. Макар и да се пенсионирал той не се оттегля напълно от политическия живот, произнася реч през 1964 г. на Конвента на Републиканската партия и участва също така в кампанията на Бари Голдуотър като заснема реклама в Гетисбърг.
Поради някой юридически затруднения , възникнали от съчетаването на държавна служба с военен ранг (генерал) , Айзенхауер подава оставка от длъжността армейски – генерал преди да влезе в офиса на президент. След завършването на мандатите му е възстановен в длъжност на петзвезден генерал и върнат в листа на офицерите от запаса. С изключение на Джордж Вашингтон , който е назначен за генерал – лейтенант след мандата му на президент , Айзенхауер е единственият президент на САЩ , който се връща на военна служба след мандата.
Айк умира на 28 март 1969 г. във Вашингтон след дълго боледуване на 78 години. Положен е в малък параклис до останките на жена си и първото им дете , умряло като дете.
Айзенхауер е единственият американски президент награден с британския Орден за заслуги.
[редактиране] Цитати
- „От този ден нататък милиони от нашите ученици, ще прокламират всеки ден, във всеки град, във всяко село, във всяко отдалечено училище отдадеността на нашата нация и нашето население на Всемогъщия”. – – Айзенхауер, когато подписва законът , който включва фразата „Нация закриляна от Господа” в „Клетвата за вярност”.
- „Бих искал да вярвам , че хората имат далечната цел да прокламират мир, за разлика от правителствата. Мисля, че хората искат мир толкова силно , че е по – добре правителствата да се отстранят от пътя им и да позволят да го имат”
- „В правителствените комисии трябва да се пазим от обвиненият в непозволено влияние, независимо дали е търсено или не, от страна на военно– промишления комплекс. Потенциалът от гибелно разрастване на непозволеното използване на сила съществува и ще упорства. ”
[редактиране] Външни източници
- Eisenhower Chronology World History Database
- The Eisenhower Presidential Library and Museum
- White House biography
- Eisenhower Tapes @ University of Virginia's Miller Center of Public Affairs (Oval Office recordings)
- First Inaugural Address
- Second Inaugural Address
- Audio clips of Eisenhower's speeches
- Farewell Address, Wikisource
- Essay: Why the Eisenhower administration embraced nuclear weapons (PDF)
- The Dwight D. Eisenhower Memorial Commission
- The Presidential Papers of Dwight David Eisenhower (Searchable Online)
Хари Труман | >>> | президент на САЩ (20 януари 1953 – 20 януари 1961) | >>> | Джон Кенеди |
Вашингтон · Дж. Адамс · Джеферсън · Медисън · Монро · Дж.К. Адамс · Джаксън · Ван Бурен · Уил. Харисън · Дж. Тейлър · Полк · З. Тейлър · Филмор · Пиърс · Бюкенън · Линкълн · Ан. Джонсън · Грант · Хейс · Гарфийлд · Артър · Кливланд · Б. Харисън · Кливланд · Маккинли · T. Рузвелт · Тафт · Уилсън · Хардинг · Кулидж · Хувър · Ф. Рузвелт · Труман · Айзенхауер · Кенеди · Л. Джонсън · Никсън · Форд · Картър · Рейгън · Дж.Х.У. Буш · Клинтън · Дж.У. Буш