Петър Делян
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Делян (Петър II) български цар |
|
Роден: | 1001 |
---|---|
Починал: | след 1041 |
Петър Делян (Петър II) е български цар, провъзгласил се за син на Гаврил Радомир, сина на цар Самуил.
Според византийските източници, произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището Делян му идва от гръцката дума "долос", която означава хитър. Византийските източници, обаче не могат да бъдат безпристрастни, когато става дума за човек от Самуиловия род. Това, че Петър Делян принадлежи към този род се подчертава от самия него, от привързаността му към самуиловата символика и антивизантийската му дейност, поддържана от широките български народни маси, които му вярват и го подкрепят. От езиково гледище пък е съмнително от "долос" да се е образувало споменатото прозвище. Имената Дельо и Делян, съгласно българската езикова традиция, произхождат от ст. бълг. дялати “работя” (виж речника на българските имена в приложението).
Петър Делян е провъзгласен за цар и оглавява въстанието от 1040 г., започнало в Белград, което е резултат от наложения на българските земи паричен поземлен данък, посрещнат с огромно недоволство от населението. През Ниш въстаниците достигат Скопие. По същото време в Драчката област е провъзгласен за цар и Тихомир. Когато двете български войски се съединяват, Петър Делян произнеся голяма реч, в която изтъква лошите страни на двувластието. Той подкрепил мислите си с думите, че не може един храст да храни два папагала, нито пък една държава да процъфтява ако се управлява от двама царе.
Неслучайно Делян дава пример с папагала, който е хералдически знак на собствения му Самуилов род. Затова и Алусиан - син на цар Иван Владислав, съвременник на въстанието, не се се противопоставя открито на Делян.
За да се обединят двата въстанически лагера, Делян е избран за единствен владетел, а Тихомир е екзекутиран според древния обичай - пребит с камъни, за да се избегнат раздорите между въстаниците.
Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе Алусиан. На него е поверена 40 000 армия, която той ръководи по време на атаката на Солун. Атаката се проваля, поради слабо пълководство и струва 15 000 жертви от българска страна. Чрез заговор Алусиан ослепява коварно Делян, отнема властта от него, но след това е принуден на избяга в Константинопол. През лятото на 1041 година огромна византийска армия разбива главните сили на Петър II Делян около Острово. Самият той е заловен и отведен в Константинопол. Няма по-късни исторически сведения за него.
Според народни поверия Петър Делян е починал в манастира „Седемте престола“ в Стара планина, Искърския пролом, близо до село Осеновлаг, който временно е бил и столица на България. Според същите поверия пръв игумен на манастира става неговият брат[източник?].