ГУЛАГ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
ГУЛАГ(на руски ГУЛАГ; произнасяне) е съкращение на Главное Управление Лагерей (Централно управление на лагерите) и описва работещото от 1923 Главно управление на наказателните лагери към НКВД.
Съдържание |
[редактиране] История
През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда "ненадеждните елементи" да бъдат затваряни в лагери, като потенциални "врагове" на Революцията. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се "превъзпитат" изпратените там хора. Обикновенно това са благородници, свещенници, търговци, определени като "буржоазия", но и много други "врагове на народа" от различни обществени и социални нива.
След смъртта на Ленин неговият "наследник" Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20-ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.
По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективноста на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.
По съветски образец, Извън СССР имало е такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. В Куба до ден днешен съществуват подобни лагери, първият кубински лагер е създаден от Ернесто Че Гевара.
Единсвеният съвестки лагер извън територията на СССР беше в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са са намирали 50 000 затворници.
[редактиране] Структура
ГУЛАГ включва следните лагери:
- Карагандинский ИТЛ (Карлаг), началник Шаверский
- Дальстрой, нач.: Э. П. Берзин, К. А. Павлов, И. Ф. Никишев. [1]
- Бамлаг, началник Н. А. Френкель,
- Усвитлаг, началник Е. И. Драбкин
- Соловецкий, ИТЛ (УСЛОН),
- Беломорско-балтийский канал (Белбалтлаг), началник С. Г. Фирин
- Воркутинский ИТЛ, Воркутлаг
- Норильсклаг или Норильский ИТЛ. Административният център Норильск е построен със силите на затворници.
- Акмолинский лагерь жён изменников Родины
- Дмитровлаг (Волголаг), началник З. Б. Кацнельсон след това Рапопорт Яков Давидович
- Дубровлаг Мордовия
- Кизитлаг, нач. А. Н. Израилев
- Котласский ИТЛ, начальник И. С. Кульчинский
- Пермските лагери
- Печерский ИТЛ, началник Аркадий Маркович Фейгельштейн
- Сиблаг, началник И.М. Биксон
- Ухтпечлаг, началник Яков Моисеевич Мороз (Иоссем)
- Ухтижемлаг
- Озерлаг, Иркутска област
- Инталаг
- Печжелдорлаг
- Севжелдорлаг
- Джезказганлаг, началник Гольман
- Свирьлаг, началник Н. М. Лапидус
- Вятлаг началник, Н. С. Левинсон
- Хабарлаг, началник Сусман
[редактиране] Статистика
В книгата на руският политик, бивш затворник от ГУЛАГ И. Л. Солоневич «Русия в концлагер»(1934, София) се отбелязва: «Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно, — повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума».
Американският историк, съветолог и пропагандист Р. Конкуест в своята книга «Големият террор» (1973) привежда още по-впечатляващи цифри: в края на 1939 броя на затворниците в затвори и лагери е нарастнало до 9 млн души (в сравнению с 5 млн през 1933—1935 г.).
Солженицин също оперира с цифри от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.
Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляният съветски военоначалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн души.
Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР. [2]
Смъртността на в ГУЛАГ също се показва от различните автори различно, но според последните изследвания тя e в рамките на 20%. : [3][4]
Година | Средно количество затворници | Починали затворници | Процент |
---|---|---|---|
1931 | 240,35 | 7283 | 3,03 |
1932 | 301,5 | 13267 | 4,40 |
1933 | 422,304 | 67297 | 15,94 |
1934 | 617 895 | 26295 | 4,26 |
1935 | 782 445 | 28328 | 3,62 |
1936 | 830 144 | 20595 | 2,48 |
1937 | 908 624 | 25376 | 2,79 |
1938 | 1 156 781 | 90546 | 7,83 |
1939 | 1 330 802 | 50502 | 3,79 |
1940 | 1 422 466 | 46665 | 3,28 |
1941 | 1 458 060 | 100997 | 6,93 |
1942 | 1 199 785 | 248877 | 20,74 |
1943 | 823 784 | 166967 | 20,27 |
1944 | 689,55 | 60948 | 8,84 |
1945 | 658 202 | 43848 | 6,66 |
1946 | 704 868 | 18154 | 2,58 |
1947 | 958 448 | 35668 | 3,72 |
1949 | 1 316 331 | 15739 | 1,20 |
1950 | 1 475 034 | 14703 | 1,00 |
1951 | 1 622 485 | 15587 | 0,96 |
1952 | 1 719 586 | 13806 | 0,80 |
[редактиране] Известни хора преминали през ГУЛАГ
- Сергей Корольов
- Дмитрий Лихачов — СЛОН, Бел-Балтлаг
- Александър Солженицин
- Андрей Туполев
- Варлам Шаламов
[редактиране] Източници
- ↑ Тръстът "Дальстрой", създаден през 1931 г. и предаден на НКВД през 1938, не е влизал в сруктурата на ГУЛАГ
- ↑ http://stalinism.narod.ru/docs/repress/repress.htm
- ↑ В.Н.Земсков. ГУЛАГ (историко-социологический аспект) // Социологические исследования. 1991, №6. С.14-15; 1931-1940 гг. - ГАРФ, ф.9414, оп.1, д.1155, л.2; д.2740, л.1, 5, 8, 14, 26, 38, 42, 48, 58, 96-110; 1949-1952 гг.
- ↑ Дугин А.Н. Неизвестный ГУЛАГ: Документы и факты. М.: Наука, 1999. С.41, 43, 45, 49.
- Эвакуация заключенных из тюрем НКВД СССР в 1941-1942 годах // Военно-исторический архив. 1997, вып.2. С.234.
- ГУЛАГ в годы Великой Отечественной войны // Военно-исторический журнал. 1991. №1. С.19.
- В.П.Попов. Государственный террор в советской России. 1923-1953 гг.: источники и их интерпретация // Отечественные архивы. 1992, №2. С.29.
[редактиране] Външни препратки
- Карта на обектите на ГУЛАГ
- ГУЛАГ - извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон
- Какви са мащабите на Сталинските репресии