Никифор Никифоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никифор Никифоров
български офицер
Роден: 24 април* 1858
Ловеч, Османска империя
Починал: 12 август 1935
София, България

Никифор Петров Никифоров е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата. Той е военен министър през 1911-1913 г., включително по време на Балканската война.

Никифор Никифоров е брат на политика Христо Никифоров и чичо на неговия син Стоян Никифоров.

Съдържание

[редактиране] Биография

Никифор Никифоров е роден през 1858 г. в семейството на богат търговец в Ловеч. Учи в родния си град, а после в Германия и Австрия. Завръща се в Ловеч и помага на баща си в търговията.[1]

Никифоров завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия. (1884). По време на Сръбско-българската война през 1885 г. командва 6-ти пехотен полк, който участва в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. През 1886 г. командва 10-ти пехотен полк, който участва в потушаването на проруския преврат срещу княз Александър I Батенберг. През следващите години е командващ на 9-ти пехотен полк и 4-та пехотна бригада (1887-1890).[2]

От 1890 до 1894 г. Никифор Никифоров е инспектор на пехотата, през 1895 г. командва за кратко Четвърта пехотна преславска дивизия. След това е началник на Административния отдел и на Канцеларията на Военното министерство (1895-1904), като през 1900 г. е произведен в генерал-майор. От 1904 до 1910 г. е дипломатически агент (след 1909 г. - пълномощен министър) на България в Германия и Сакс-Кобург-Гота със седалище в Берлин.[2]

След завръщането си в България Никифор Никифоров става военен министър в кабинета на Иван Евстратиев Гешов (1911-1913), а в навечерието на Балканската война е произведен в генерал-лейтенант. След края на Междусъюзническата война през 1913 г. преминава в запаса.[2] Той е и деятелен член на Ловчанското културно благотворително дружество в София.[1]

Никифор Никифоров умира през 1938 г. в София.

[редактиране] Библиография

  • Никифоров, Никифор (1929). „Първият випуск на Софийското военно училище“.

[редактиране] Награди

  • Орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ 2-ра, 3-та и 4-та степен
  • Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен с военно отличие
  • Орден „За заслуга“
  • Германски орден „На короната“ 1-ва степен
  • Румънски орден „Корона“ 1-ва степен
  • Сръбски орден „Таково“ 1-ва степен
  • Австро-унгарски орден „Франц-Йосиф“ 1-ва степен
  • Пруски орден „Червен орел“ 2-ра степен
  • Персийски орден „Лъв и слънце“ 1-ва степен

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 Трифонов, Тр. (1938). „Никифор Петров Никифоров“. Ловеч и Ловчанско кн. 7: стр. 249-250.
  2. 2,0 2,1 2,2 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.


Данаил Николаев >>> военен министър (29 март 191114 юни 1913) >>> Стилиян Ковачев