Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За други значения на думата Варна вижте Варна (пояснение).

Варна
Герб на Варна Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Варна
Население: 346 446
Надм. височина: 79 м
Пощ. код: 9000-9030
Тел. код: 052
МПС код: В
Кмет
Кирил Йорданов
(независим)
Адрес на общинската администрация
гр. Варна
бул. "Княгиня Мария Луиза" 43
тел.: 6929 (автоматична централа)
Е-поща: info@varna.bg
Уебсайт: Община Варна

Варна е най-големият черноморски град и трети по големина в страната. Намира се в Североизточна България. Той е пристанищен град с население 350 хиляди жители. [1]. Като голям културен център с развит морски туризъм, изходна точка за много курорти по северното Черноморие, лятно седалище на българското правителство и на президентството в резиденция Евксиноград, често е наричан „морската столица на България“.

Във Варна се провеждат множество културни прояви, между които Международният театрален фестивал „Варненско лято“, Международният музикален фестивал „Варненско лято“, Международният балетен конкурс, Международният Джаз фестивал, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международният фолклорен фестивал, Седмицата на морето и други. В историческия музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено „Култура Варна“.

Градът е сред най-важните университетски центрове с икономически, медицински, технически, военен и частен университет.

Съдържание

География и климат

Снимка на Варна и езерото от космоса
Снимка на Варна и езерото от космоса
Изглед към града
Изглед към града
Регионален исторически музей - Варна - съхранява най-старото златно съкровище в света, открито край Варненското езеро през ХХ в
Регионален исторически музей - Варна - съхранява най-старото златно съкровище в света, открито край Варненското езеро през ХХ в
Българският боен кораб "Дръзки" потапя турския "Хамидие" едва на 32 мили от Варна през Балканската война
Българският боен кораб "Дръзки" потапя турския "Хамидие" едва на 32 мили от Варна през Балканската война
Владислав III, Цар на Полша и Унгария, известен като Владислав Варненчик, е последният рицар, който опитва да прогони османците от Европа. След поражението му край Варна, България пада под пет-вековно турско робство
Владислав III, Цар на Полша и Унгария, известен като Владислав Варненчик, е последният рицар, който опитва да прогони османците от Европа. След поражението му край Варна, България пада под пет-вековно турско робство
Резиденция Евксиноград е построена за княз Александър І Батенберг. Днес се ползва президента и Mинистерския съвет
Резиденция Евксиноград е построена за княз Александър І Батенберг. Днес се ползва президента и Mинистерския съвет
Грандхотел "Интернационал", един от символите на Златни пясъци
Грандхотел "Интернационал", един от символите на Златни пясъци
Пасажерско пристанище - Варна Изток
Пасажерско пристанище - Варна Изток
Община Варна
Община Варна

Градът е разположен на северния и западния брегове на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от канала, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг на канала са разположени основната промишлена зона и пристанищния комплекс. Североизточно от тях са разположени централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градския плаж.

Около града постепенно се образува агломерация с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „Евксиноград“-„Св. Св. Константин и Елена“ и в посока кв. „Виница“. Земите в посока гр. Аксаково също са в процес на активно застрояване.

Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. През зимата са характерни силни северни ветрове поради липсата на естествена орографска преграда за нахлуването им. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор.

Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа.

Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C.

Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.

В близост до града се намират летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ (в т.ч. „Слънчев ден“), и „Златни пясъци“. Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна.

През Варна минава европейски транспортен коридор 8. Препратка към страница на английски [1]

История

Основна статия: История на Варна

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града се намирала крепостта Одесос, основана през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.), близо до старо тракийско селище в областа Варна. Самото име Одесос всъщност е гръцки превод на оригиналното и по старо име - Варна. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели.

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо от владетелите на крепостта — града остава винаги със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин на Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненския халколитен некропол, (Регионален исторически музей - Варна който датира около 4200 г. пр.н.е. В този некропол е открито най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Възражда се по-старото име на града - Варна, упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите.

В края на 8 век Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан Кардам. След покръстването на българите през 864 г. по времето на княз Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на 1201 г., когато цар Калоян наново възвръща града.

През 1314 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флоренциански търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. От 1372 до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик. През 1391 г. Варна е завладяна от османските турци и е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

На 10 ноември 1444 г. край Варна обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав Ягело, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията Русе — Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин.

Икономика и инфраструктура

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. След временния застой през периода след войните от 1925 г. започва стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Варна е обявена за морски курорт официално през 1921 г., а пет години по-късно са построени морските бани, които заменят старите бани от XIX век.

Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната, като по последни данни е между 3 и 4 %. По-големите производствени предприятия са:

  • ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене
  • Варненска корабостроителница АД — производство на плавателни съдове
  • Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди
  • Корабостроителен и кораборемонтен завод АД — ремонт и производство на плавателни съдове

Сферата на услугите е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“ и „Мамбо“, ресторантите „Хепи“, морските ресторанти „Капитан Кук“, веригите аптеки „Санита“ и „Марешки“, магазините за дамска конфекция „Дафне“ и „Блага Благоева“, които са част от съвременните символи на града.

Най-големите инвестиционни проекти през 2005-2009 год. са строежът на "Мол Варна" (до 2007), "Пфое мол" (до 2007), Бизнес-парк "Варна" (готов), Стадион "Варна" и жилищен комплекс "Оркид хилс" (до 2008).

Транспорт

В града се събират четирите вида транспорт - сухоземен, въздушен, воден и железопътен. Летище Варна обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни линии до над 35 държави. През зимата подържа 7 редовни линии и 28% от пътниците кацат на аеропорт Варна с цел бизнес[2]. Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване.Общо 23 големи круизни кораби с 9200 пасажери са посетили пристанище Варна през изминалия туристически сезон [3]. Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с минибус до близките населени места и курорти.

Няколко фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейните линии), „Транстриумф Холдинг“ АД, „Златни пясъци-Травел“ ООД и „Делта Кар“ ООД.

Виж също: МГТ Варна - Сайт с информация за автобусните превозвачи във Варна.

Екология

Екологични организации:

Население и административна организация

Година Население
1852 16,000
1878 24,555
1887 24,830
1896 33,687
1910 41,419
1920 50,810
1926 60,536
1946 76,954
1956 120,345
1965 180,110
1975 251,654
1982 295,038
1990 314,913
2001 416,174 ([2])
2007 530,000 ([3])

Постоянните жители на община Варна през 2007 официално са над 350 000 души, като градът се нарежда на трето място след след София (над 1 330 000) и Пловдив (над 370 000)[1]. В общината са съсредоточени около 70% от населението на Област Варна.

Според Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове община Варна е разделена на 5 градски района и 5 кметства (със съответните квартали, както са известни сред варненци):


Квартали на Варна
Герб на Варна
Аспарухово | Бриз | Виница | Владиславово | Възраждане | Галата | Гръцката махала | Изгрев | Кайсиева градина | Колхозен пазар | Левски | Максуда | Михаил Иванов | Младост | Морската градина | Победа | Погребите | Траката | Тракия | Трошево | Цветен квартал | Център | Чайка | Западна промишлена зона

Международно сътрудничество

Градът е седалище на генералните консулства на Русия и Украйна, както и на почетните консулства на Великобритания, Германия, Малта, Норвегия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция.

Варна има своите побратимени градове в лицето на:

Образование

Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“
Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров
Основна статия: Образование във Варна

Варна е университетски град с 5 висши учебни заведения и 3 колежа, в които се обучават над 30 000 студенти:

Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия, училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средно общообразователни училища.

Здравеопазване

Основна статия: Здравеопазване във Варна

Варна е главен университетски здравен център в Североизточна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морска болница, която е специализирана и като Болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина - Терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Бърза помощ, 2 АГ-болници, онкодиспансер, психодиспансер, очна клиника и други здравни заведения.

Религии

Останки от монашески килии в Аладжа манастир - уникален скален манастир край кв. Виница, създаден през 13 век
Останки от монашески килии в Аладжа манастир - уникален скален манастир край кв. Виница, създаден през 13 век

В града и околността се намират храмове на основните религии в България -- православни (български, арменска), евангелистки, адвентистки и католически църкви, мюсюлманска джамия, будистки център.

Православните храмове са 14 на брой и принадлежат към Варненската и Великопреславска Света Митрополия, Светия синод. Сред най-известните храмове в града са катедралният „Св. Успение Богородично“ - Катедралата, която е разположена в самия център на града и е един неговите символи, трети по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София и новопостроения най-голям храм в Родопите (Смолян)); морският храм „Св. Николай“, също намиращ се на централната пешеходна улица във Варна, църквата „Св. Параскева Петка“ (или просто „Св. Петка“) и храмът „Св. Атанасий“, който е в непосредствена близост до Римските терми.

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността Евксиноград.

Виж също: Официален сайт на Варненска и Великопреславска Света Митрополия

Култура и природа

Драматичният театър "Стоян Бъчваров"
Драматичният театър "Стоян Бъчваров"

Градът е част от Стоте национални туристически обекта с Регионален исторически музей - Варна и Военно-морски музей.

Варна е известен с традиционния хипарски празник в България - „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на комунистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

Варненската астрономическа обсерватория и планетариум
Варненската астрономическа обсерватория и планетариум
Художествената галерия
Художествената галерия

Театри

Музеи

Редовни събития

Източници

  1. 1,0 1,1 ГРАО - Актуална таблица по постоянен и настоящ адрес (по области и общини), 15 февруари 2007
  2. Статия от в. Стандарт, 12 септември 2006
  3. „Двоен трафик в круизния сектор отчита Пристанище Варна“ - новини от Пристанище Варна, 7 ноември 2006

Вижте още

Петко Войвода, български хайдутин
Петко Войвода, български хайдутин

Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол


Герб на България

Административно деление на България

БлагоевградБургасВарнаВелико ТърновоВидинВрацаГабровоДобричКърджалиКюстендилЛовечМонтанаПазарджикПерникПлевенПловдивРазградРусеСилистраСливенСмолянСофийска областОбласт СофияСтара ЗагораТърговищеХасковоШуменЯмбол