Сава Савов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сава Савов български офицер |
|
Роден: | 18 декември 1864 Шумен, днес България |
---|---|
Починал: | 10 април 1940 София, България |
Генерал от пехотата Сава Панайотов Савов е български офицер и политик, военен министър в края на Първата световна война.
Сава Савов е народен представител в XXI (1925-1927) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание.
Сава Савов е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1864 в Шумен. През 1885 завършва Военното училище в София и участва в Сръбско-българската война като командир на рота при Сливница и Пирот. През следващите години служи в пехотата, зачислен е към княз Фердинанд I (1891-1896), по-късно е помощник-началник е на Военното училище (1906-1910) и адютант на царица Елеонора (1910-1912).
Сава Савов командва пехотен полк в сражението при Булаир по време на Балканската война и при Калиманци по време на Междусъюзническата война. След Балканските войни е командир на пехотна бригада и е повишен в генерал-майор (1914). От 1914 до 1917 заема длъжностите генерал-адютант и дворцов маршал. През 1917 е повишен в генерал-лейтенант и командва пехотна дивизия, а след това Трета армия (1917) и Четвърта армия (1918).
Генерал Савов става военен министър в двете правителства на Александър Малинов през 1918, след което е инспектор на войската и е повишен в генерал от пехотата. През 1919 е увалнен от армията и се заема с политическа дейност в Демократическата партия.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 3-та степен, 1-ви и 2-ри клас; 4-та степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ 3-та степен с мечове по средата, 5-та степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен с военни отличия, 4-та степен на обикновенна лента
- Орден „За заслуги“ на военна лента
- Германски орден „Железен кръст“ 1-ва и 2-ра степен
- Руски орден „Св. Ана“ 2-ра и 3-та степен
- Руски орден „Св. Станислав“ 2-ра степен
- Австро-унгарски орден „Леополд“ 1-ва степен
- Османски орден „Меджидие“ 1-ва степен
- Османски златен орден „Имтияз“
- Османски медал "За бойни заслуги"[1]
[редактиране] Бележки
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 516
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Калин Найденов | >>> | министър на войната (21 юни 1918 – 28 ноември 1918) | >>> | Андрей Ляпчев |
А-В | В-И | И-М | М-П | П-С | С-Я |
• Георги Абаджиев |
• Велко Вълчев |
• Стефан Ильев |
• Петър Марков |
• Никола Писаров |
• Иван Стойков |