Първа пехотна софийска дивизия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първа пехотна софийска дивизия | |
---|---|
Активна | 1892 - 1918 |
Държава | България |
Гарнизон/Щаб | София |
Прякор(и) | "Желязната дивизия" |
Битки/войни | Гечкенли; Селиолу ; Сарсанлар; Тутракан |
Командири | |
Известни командири |
Никола Бочев, Васил Кутинчев, Стефан Тошев, Иван Попов, Никола Желявски |
Първа Софийска пехотна дивизия, наричана още и Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия, е българска военна част.
Съдържание |
[редактиране] Формиране
През 1885 година е формирана първа бригада в състав: 1-ви софийски, 2-ри струмски, 3-ти шейновски и 4-ти сливенски пехотни полкове. През 1892 година тя се преобразува в 1-ва пехотна софийска дивизия.[1]
От 1903 година Първа софийска дивизия включва:
- Щаб в София;
- Първа бригада с щаб в София и в състав - Първи пехотен Софийски и Шести пехотен Търновски полк;
- Втора бригада с щаб в и в състав - 16-и пехотен Ловчански (в Орхание) и 25-и пехотен Драгомански (в Цариброд) полк.
Във военно време дивизията включва и трета бригада.
[редактиране] Боен път
[редактиране] Балканска война
В Балканската война (1912-1913), командвана от генерал-майор Стефан Тошев, Първа дивизия воюва в състава на Първа армия. Дивизията включва две бригади - първа, формирана от 1-и и 6-и полк и втора, формирана от 37-и и 38-и полк. 16 и 25 полк в тази война и в Междусъюзническата са включени като самостоятелна бригада в новосформираната Десета сборна дивизия.
В Лозенградската настъпателна операция (9-11 октомври) Първа дивизия се сражава на десния фланг на армията срещу 4-ти и 1-ви корпус (Измитска дивизия) на османската армия, както и срещу турската Конна дивизия[2]. В боевете при Гечкенли и Селиолу, подкрепена и от други части (Четвърта Преславска и Конната дивизия), Първа дивизия разбива противника и го обръща в бягство.
В Люлебургас-Бунархисарската операция дивизията подпомага 6 Бдинска дивизя и превзема отстъпения от нея Люлебургас.
При атаката на Чаталджанската позиция (4-5 ноември 1912), на 4 ноември 1912 година част от първа бригада на дивизията настъпва без успех към укреплението Гяурбаири, а втора бригада води двудневни боеве (на 4 и 5 ноември) срещу форта Бахчеиштабия.
Към 1 март 1913 година дивизията наброява 27 585 души, от които 947 офицери. В нейния състав влизат и 60 оръдия[3].
[редактиране] Междусъюзническа война
В Междусъюзническата война Първа дивизия воюва в състава на Трета армия в басейна на Нишава. През юли 1913 година части от дивизията са предислоцирани в басейна на Струма и взимат участие във военните действия срещу гръцката армия.
[редактиране] Първа световна война
В Първата световна война дивизията вооюва в трибигаден състав, към който са прикрепени и артилерийски части. В трета пехотна бригада са мобилизирани 41 и 42 пехотен полк, които в предишните войни са част от Трета Балканска дивизия.
[редактиране] Настъплението срещу Сърбия
В кампанията срещу Сърбия през октомври - ноември 1915 година дивизията е включена в състава на Първа армия, като участва в Моравската настъпателна операция и в Косовската операция. В периода 1-13 октомври 1915 година Първа дивизия атакува сръбските части в района на укрепения пункт Пирот и на 14 октомври, след успешните действия на Осма и Девета дивизия в горното течение на Тимок, с които са застрашени левия фланг и тила на сърбите, овладява града и преминава в преследване на противника. На 26 октомври дивизията превзема Лесковъц. В края на октомври трета бригада преминава придошлата река Пуста, но е подложена на контраатака от превъзхождащи я сръбски сили, които я принуждават да отстъпи на източния бряг на реката, където остава до началото на Косовската настъпателна операция. В тези сражения 41 и 42 пехотен полк понасят тежки загуби [4].
Общо загубите на Първа дивизия по време на настъплението в Сърбия до края на месец ноември са следните[5]:
категория | убити | починали от рани | безследно изчезнали | ранени | всичко |
---|---|---|---|---|---|
офицери | 26 | 8 | 2 | 89 | 125 |
подофицери | 26 | 1 | 18 | 345 | 390 |
войници | 776 | 31 | 497 | 4255 | 5559 |
През декември 1915 година са убити или почиват още 11 офицери и 1695 подофицери и войници от дивизията, а 431 войници и подофицери са безследно изчезнали[6].
[редактиране] Войната срещу Румъния
В началото на 1916 година дивизията е включена в състава на Трета армия, която е съсредоточена на румънската граница. След включването на Румъния във войната на страната на Антантата "железните шопи", заедно с Четвърта Преславска дивизия, воюват в източната част на добруджанския фронт. Първа бригада на полковник Христо Недялков участва в овладяването на Тутраканската крепост (17-19 септември 1916 г., нов стил), а трета бригада, командвана от генерал Атила Зафиров, спира и разбива при Сарсанлар румънската Девета дивизия, опитваща се да подпомогне тутраканския гарнизон. През септември-октомври 1916 година Първа дивизия участва в сраженията с румънско-руските войски при Кобадин. Тя се отличава с действията си при с. Кокарджа. Заедно с Четвърта Преславска дивизия Първа дивизия извършва решителния пробив на Кубадинската позиция на 20 и 21 октомври 1916 година, на места отхвърляйки руските войски и с удар "на нож".
В края на ноември 1916 година, в състава на българо-германската Дунавска армия Първа дивизия участва в преминаването на Дунава при Свищов,в Букурещкото настъпление и преследването на румънските и руски части до река Серет. На 9 декември 1916 година сборна рота на дивизията заедно със сборна рота от 12 дивизия преминава в тържествен марш на победата през превзетия от съюзническите армии три дни по-рано Букурещ[7].
[редактиране] На Южния фронт
През април 1917 година дивизията е прехвърлена на западния участък на Южния фронт, където остава до пробива при Добро поле и подписването на Солунското примирие от 29 септември 1918 година. Въпреки че дивизията не е претърпяла поражение, по силата на примирието нейните войници и офицери, както и всички останали български военнослужещи, които в момента на подписването се намират на запад от Скопския меридиан, са обявени за военнопленници.
На бойния път на дивизията през 1916-1918 година е посветено едно от най-забележителните произведения на българската военна литература и мемоаристика - "Един от Първа Дивизия" на Георги Ст. Георгиев, преиздавано многократно[8].
[редактиране] Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
# | звание | име | дати |
---|---|---|---|
? | генерал-майор | Никола Бочев | 1901 |
? | генерал-майор | Васил Кутинчев | |
? | генерал-майор | Стефан Тошев | 1909, 1912/1913 |
? | генерал-майор | Иван Попов | май 1913 - юни 1913 |
? | полковник | Никола Желявски | юни 1913 |
? | генерал-майор | Янко Драганов | 1913 - 18 септември 1916 |
? | полковник | Христо Недялков | 19 септември 1916 |
? | генерал-майор | Стефан Тасев | (след войната) - 1919 |
? | полковник | Велизар Лазаров | 1919 - 1921 |
? | полковник | Тановски | 1935 - ? |
[редактиране] Бележки
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190
- ↑ Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136
- ↑ Станчев, Станчо. Човешките загуби и тяхното попълване през войните на България 1885-1945, София 2001, с. 95
- ↑ Недев, Никола. България в Световната война (1915-1918), София 2001, с. 50; Тодор Петров, Игнат Криворов и др.Българската армия в Първата световна война, т. І - септември 1915-август 1916, София, б.г., с. 122-123
- ↑ по Станчев, Станчо, пос. съч. с. 105
- ↑ пак там, с. 131
- ↑ Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г., София 2006, с. 65
- ↑ Георгиев, Георги Стоянов. Един от Първа дивизия. Спомени на участник, София 1935, 376 с., 1 издание
[редактиране] Външни препратки
Дивизии на българската армия във войните за обединение на нацията 1912 - 1918 | ![]() |
|
---|---|---|
1 софийска | 2 тракийска | 3 балканска | 4 преславска | 5 дунавска | 6 бдинска | 7 рилска | 8 тунджанска | 9 плевенска | 10 беломорска | Македоно-одринско опълчение | 11 македонска | Планинска | Сборна |