Образование

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Образованието обхваща преподаването и научаването на научни знания и специфични умения. За основна цел на образованието се смята и предаването на културни традиции между поколенията.

Съдържание

[редактиране] Образователна система в България

В Република България началното и основното образование са задължителни, докато средното не е задължително. Процесът на обучение е организиран по следния начин:

Степен
Възраст
Класове
Училища
начално 7 - 11 години 1 - 4 клас начално училище
основно 11 - 15 години 5 - 8 клас основно училище
средно 15 - 19 години 9 - 12 клас средно общообразователно училище, гимназия
средно-специално
15 - 20 години
9 - 13 клас професионална гимназия, колеж

Висшето образование не е задължително, провежда се в акредитирани висши училища - университети, колежи, специализирани висши училища (СВУ), и научни организации, като е организирано по следния начин:

Образователна степен
Срок на обучение
минимум
Училища
професионален бакалавър
3 години
колеж
бакалавър
4 години
колеж, СВУ, университет
магистър
5 години след средно обр.
2 години след проф. бакалавър
1 година след бакалавър
СВУ, университет
доктор
3 години след магистър
СВУ, университет, научна организация

Висшите училища могат да провеждат следдипломно обучение (след завършено средно образование) на специализанти, като те не придобиват по-висока образователна степен или нова специалност.

Професионалното образование след завършено средно образование се провежда от професионални колежи.

[редактиране] Критерии за качество

Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование[1].

Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование, което да е в състояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях. Тези елементи са:

1. Способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда.

Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи; постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество. Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно - поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между нациите, - много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за подобряването на резултатите. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването й съвсем не са универсални и лесни за дефиниране. Те все още са обект на дискусия.

2. Ролята на образованието в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света.

Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно сравнено с ориентираността.

[редактиране] Източници

  1. „Education for All Global Monitoring Report 2005 - The Quality Imperative“. UNESCO. Взето на 2006-05-13

[редактиране] Вижте още