Пенджаб

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пенджаб.


Карта на провинция Пенджаб през 1903
Карта на провинция Пенджаб през 1903

Пенджаб (на пенджабски: ਪੰਜਾਬ на гурмукхи, پنجاب на шахмукхи; на хинди: पंजाब; на урду: پنجاب; IPA: ˈpʌnʤɑb) е историческа област в Пакистан и Индия. Тя включва плодородната равнина, разположена между река Инд, Хималаите и пустинята Тар. Името Пенджаб означава Петоречие и идва от петте големи притока на Инд, които пресичат равнината. Площта на областта е около 300 хиляди квадратни километра, а населението - около 110 милиона души.

През 1947 областта Пенджаб е разделена между Пакистан и Индия, като приблизително две трети от територията и населението са в пакистанската част, която образува провинция Пенджаб. Индийската част на областта е разделена административно в щатите Пенджаб, Харяна, Химчал Прадеш и Делхи. По-голямата част от жителите на Пенджаб са от пенджабската етническа група и говорят пенджабски език, за който в Пакистан се използва писмеността шахмукхи, а в Индия - гурмукхи. Повечето пакистански пенджабци са мюсюлмани, а индийските - сикхи и индуисти.

Пенджаб е една от най-плодородните области в Азия и там възниква древната Индска цивилизация. Днес областта е сред най-богатите райони в Пакистан и Индия, като произвежда значителна част от земеделската им продукция. Там се намират и някои от най-големите градове в тези страни - Лахор, Фейсалабад, Лудхиана, Амритсар, Мултан.