Старчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Старчево (паралелна неофициална форма Старчово, на гръцки: Στάρτσοβο, Старцово[1]) е село в Югозападна България, община Петрич, Област Благоевград.

Старчево
Карта на България, мястото на Старчево е отбелязано
Данни
Област: Благоевград
Община: Петрич
Население: 677 (13/09/2005)
Надм. височина: 131 м
Пощ. код: 2861
Тел. код: 07424
Геогр. положение: 41° 29' сев. ш.
23° 14' изт. д.
МПС код: Е
Кмет или наместник
Радко Спасов

Съдържание

География

Село Старчево се намира в Петричката котловина в югоизточното подножие на Огражден планина. Отстои на около 10 километра северно от общинския център Петрич. Съседни села са Кърналово и Рибник. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм.

История

В околностите на Старчево са открити следи от неолитни поселения, тракийски могили (още непроучени), славянски селища и т.н. Селото се споменава в османски регистри от 17 век под името Истарчева. Според данъчен дефтер от 1570 година в селото живеят 112 християнски домакинства. [2]

В селото е построена първата църква в Петричко през периода на Възраждането - „Свети Мина“, през 1848 година.[източник?] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Старчево е посочено като село с 93 домакинства с 35 жители мюсюлмани и 265 жители българи.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Старчево е чисто българско село. В него живеят 620 българи-християни[4].

Макар и българско селото е изцяло под влиянето на елинизма и е едно от най-северните и най-упорити гъркомански села в Македония. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година населението на Старчево се състои от 920 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 2 учители и 25 ученика.[5] Жителите на Старчево се включват в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония като дават убежище, а и самите те участват в андартските чети, воюващи с ВМОРО.[1][6]

През 1912 година по време на Балканската война в селото влиза българската армия. По време на Междусъюзническата война през юли 1913 година е завладяно от гръцки части, но по Букурещкия договор селото остава в България. Жителите му гъркомани го подпалват и се изселват в Гърция. Гръцките власти ги натоварват на кораб и ги насочват към блатисти местности в района на Катерини. По време на пътуването се развихря силна морска буря. Спасението идва след като всички бежанци дават обет да върнат иконата на Света Богородица в черквата „Свети Мина“, в Старчево.[източник?] По-късно, на новото място почти всички се разболяват от малария и отново тръгват на север. Част от жителите се заселват в село Ветрен (днес Нео Петрици) под Беласица, точно срещу Петрич, а малка част се завръща отново в Старчево. Те връщат и част от иконите на черквата, а сред тях и Света Богородица.[източник?]

От 1913 до 1925 година в селото се заселват българи бежанци от Долна Джумая (Баракли Джумая, днес Ираклия), Хаджи Бейлик (Вирония) и Старошово (Ставродроми).[източник?]

Културни и природни забележителности

Селото е разположено в подножието на планината Огражден, също така в близост се намира местността Рупите и природният резерват "Кожух".

Редовни събития

11 ноември - Свети Мина, празник на храма и селото.

Личности

  • В селото е роден Костадин Паскалев, вицепример в правителството на Симеон ІІ и два мандата кмет на Благоевград от листата на БСП.

Бележки

  1. 1,0 1,1 Στάρτσοβο. Το χωριό που έγινε σημαία
  2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVІ век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопjе, 1982, стр.556-559
  3. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
  4. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 187.
  5. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.186-187.
  6. Величко Георгиев и Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 184 и 209.


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област