Методий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Свети Методий

Статуя на Свети Методий на Колоната на Светата Троица в Оломоуц
"Апостол за славяните"
Роден 826, Солун, Византийска империя (в днешна Гърция)
Починал 6 април 885, Великоморавия
Празник 14 февруари
Атрибути изобразяван със Свети Кирил; ориенталски епископ, държащ изображение на Страшния съд[1]
Покровителства България, Чехия (включително Бохемия и Моравия), Словакия, екуменизма, Европа, единството на Източните и Западните църкви[1]
Портал:Светци

Свети Методий (гръцки: Μεθόδιος) е византийски политически и културен деятел от български произход, по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран е от християнската църква за светец.

Основни данни за живота и делото на Методий се съдържат в Житие Методиево, житието на брат му Кирил, както и гръцките жития на Климент Охридски и на Наум. Данни се съдържат също така и в други извори - български, гръцки, латински и други.

За детството на Методий се знае по-малко отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. В голяма степен легендарните елементи в житията на двамата братя говорят, че те са родени в Солун, в семейството на подстратега и управителя на Солунска област Лъв и жена му Мария. Рождената дата на Методий се отнася към 815 г.

За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават големите му умствени способности. Знае се, че преди да се оттегли в манастир, е бил управител на византийска област, населена със славяни (843-851).

Днес науката предполага, че съставянето на глаголицата - първата славянска азбука, е извършено по време на престоя на Методий в манастира "Св. Полихрон" във Витиния. Тогава би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.

Черноризец Храбър в своя трактат „Сказание за буквите“ дава времето, по което е завършено това дело: когато българският престол е зает от княз Борис I, великоморавският - от княз Растица, а панонският княз е Коцел. Според изчисленията това е станало през 863 г.[2]

През 860 Методий, заедно с брат си Кирил, посещава Херсон, натоварен с т. нар. хазарска мисия. Макар да не успяват да победят в диспута с евреи и мюсюлмани, за да покръстят целия Хазарски каганат, все пак Солунските братя успяват да издействат от хазарския каган освобождаването на няколкостотин византийски пленници. През 863, след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност по превеждане на богослужебните текстове, въвеждат църковните служби: утренни часове, вечерня, повечерие и литургия на старобългарски език.

Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици. През пролетта на 867 потеглят за Цариград, за да ръкоположат последователите си в църковен сан. По пътя остават за кратко в славянското Панонско княжество по молба на неговия княз Коцел, а после минават и през Венеция, където Константин-Кирил Философ води своя диспут за триезичната догма с латинското духовенство. През 867 г. римският папа Адриан II поканва двамата и техни ученици в Рим, където биват ръкоположени най-изтъкнатите следовници на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд. В Рим Константин Философ умира и е погребан в църквата, която носи името на римския папа св. Климент.

През 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ на Панония и Моравия.

През есента на 870 г. обаче срещу него е свикан епископски събор в Бавария в присъствието на самия император Лудвиг Немски. Главен обвинител бил епископът на Пасау Херманрих, един от водачите на папската делегация в България през 867 г. Св. Методий бил затворен в тъмница. На събора той бил довлечен и бит пред всички с бич. Според решението на събора славянският просветител бил заточен във Фрайзингенския манастир в град Елванген. Св. Методий бил освободен едва след две години и половина страдания и унижения. Неговото освобождаване съвпада с нов разцвет на Великоморавското княжество през 874 г., когато немците били победени в поредната си война със славяните и поискали мир [1]. През 880 г. Методий отишъл на съд в Рим, за да отговори на обвиненията пред папа Йоан VIII. Светият отец признал, че вероизповедта на св. Методий е правилна, дал разрешение богослужението да бъде извършвано на славянски език и с чест го отпратил обратно в Моравия, за да управлява поверената му архиепископия. Той умира във Велеград през 885 г.

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 Jones, Terry. „Methodius“. Patron Saints Index. Посетен на 2007-02-18
  2. К. Куев, „Черноризец Храбър“, София, 1969

[редактиране] Външни връзки