Апендицит
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Внимание: Уикипедия НЕ е лекар. Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация.
|
Апендицит или апендисит, понякога неправилно наричан апандисит, е възпаление на придатъка на сляпото черво - апендикса (от лат Appendix caeci).
Въпреки, че има по-ранни сведения за възпаления на или около сляпото черво, първи описание на болестта апендицит прави професорът по патоанатомия в Харвард, Реджиналд Хебер Фитц (Reginald Heber Fitz) през 1886 г. Освен че първи описва клиничната история на заболяването, Фитц е и първият, който прави предположението, че лек за апендицита е отстраняването на сляпото черво (апендектомия). Сред пионерите в лечението на апендицита са и Томас Мортън (Thomas Morton), Чарлз Макбърни (Charles McBurney).[1][2]
Съдържание |
Етиология
Възпалението на апендикса обикновено се предизвиква от микробна инфекция на червата, проникнала по кръвен или лимфен път, от нетипични за червата бактерии, придружени от локално дразнене, при което лимфната тъкан, на която апендиксът е богат, се подува (серозен апендицит), а понякога и загноява (гноен апендицит). Поради подуването на тъканта, отворът, който свързва апендикса с цекума, се свива и гнойта може да застои и да се образува гноен мехур. При перфорация на мехура последиците се изразяват в тежък гноен перитонит, затова и често решението за операция на апендикса се взема бързо.
От апендицит могат да страдат хора във всички възрасти, но по-често проявление има у по-младите хора. Обяснение за по-високата честота на апендицита в детска възраст е, че сляпото черво у децата е по-късо и му липсва характерната извита форма като при възрастните. По тази причина отворът, с който апендиксът се свързва с цекума, е по-широк, което улеснява навлизането на фекални маси в него и повишава локалното дразнене.
Апендиксът на възрастните хора от своя страна постепенно атрофира, която обяснява значително по-редките случаи на апендицит сред възрастните. Това обаче също е опасно, понеже пренебрегването на възможността болки в областта да са причинени от апендицит затруднява навременното поставяне на правилна диагноза и може да доведе до множество усложнения.
Не са без значение и хранителният режим и прекараните в миналото възпаления на червата.
Апендицитът не е единственото обяснение на болките, които могат да настъпят в областта на корема. Други причини за такива болки могат да са пробив на язва на стомаха или дванадесетопръстника, остро възпаление на жлъчката, камъни в бъбреците, извънматочна бременност, преплитане на червата, възпаление на яйчниците, сраствания в коремната кухина и други.
Форми на апендицита
Според начина на протичане, апендицитът бива два вида: остър и хроничен.
Остър апендицит
Острият апендицит е най-често срещаното остро хирургическо заболяване на корема.[3] При остър апендицит болката първоначално обхваща целия корем, но за няколко часа се локализира в долния му десен край. Тя е силна и постоянна, по-остра при движение и придружена е с повишена телесна температура (до 38°С), гадене и повръщане. Коремът постепенно се втвърдява и се нарушават функциите на храносмилателния канал и отделянето на газове. Пулсът се ускорява до над 100 удара в минута. Езикът е обложен, а при тежки форми на заболяването - сух.
Хроничен апендицит
Хроничният апендицит може да бъде последица от излекуван в миналото остър апендицит, а може да се прояви и без да е имало такъв пристъп. Проявява се с тъпи болки, запек, подуване на корема, гадене, изтръпване на дясното бедро. Хроничният апендицит може да не се прояви с болка, а да протече на фона на колит, стомашна язва, оплаквания от черния дроб или жлъчката.
Диагноза
И двата вида апендицит трябва да се диагностицират само от лекар и то след проведени изследвания:
- изследване на кръвта, при което по евентуално повишеният брой белите кръвни клетки може да се съди за налично възпаление.
- общо изследване на урината, при което се прави оглед под микроскоп за наличието на бели и червени кръвни клетки и бактерии.
- ехография на коремни органи, за да се видят текущите размери и състояние на апендикса.
Преди да се докаже диагнозата, трябва да се избягва самолечение и налагане на мястото с топли компреси — те може и да облекчат временно болката, но да допринесат за задълбочаване на възпалението.
Лечение
Острият, а в някои случаи и хроничният апендицит се лекуват оперативно и по спешност. Хирургическата интервенция се нарича апендектомия и се състои в отстраняване на сляпото черво и оглед на съседните тъкани. Операцията на апендикса трябва да се съпътства и от лечение с антибиотици.
Източници
- ↑ Excerpt from „Appendicitis: Surgical Perspective“, emedicine.com
- ↑ History of the Office of the President of Harvard University
- ↑ „Съвети на домашния лекар“, проф. д-р Г. Маждраков и проф. д-р Б. Братанов, Медицина и физкултура, София, 1980
Външни препратки
- „Апендицит“, zdraveto.bg
- „Остър апендицит“, Секция по детска хирургия, МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
- „Лечение на усложнените форми на остър апендицит“, В. Попов, Г. Златарски, Н. Ковачев, Секция по спешна хирургия, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, сп. „Спешна медицина“, брой 3, 2002
Журналистически публикации
- „Болката при апендицит е като пробождане с кама“, в-к Стандарт, 6 август 2003
- „Кога болката в корема е заради апендицит“, в-к Сега, 18 октомври 2002