Удмуртия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Удмуртская республика
Удмурт Элькун
Национално знаме на Удмуртия
(Информация)
Герб на Удмуртия
(Информация)
Удмуртия на картата на Русия
Официален език руски и удмуртски
Столица Ижевск
Президент Александър Волков
Министър-председател Юрий Питкевич
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Площ
42 100 km2
Население
1 616 200 души (2004)
Гъстота
37/km2
Валута рубла
Часова зона UTC =+0500
Автомобилен код 18

Удмуртия е субект в състава на Руската Федерация. Граничи с Кировска област (на югозапад, запад северозапад и север), Пермски край (на североизток и изток), Башкортостан (на югоизток) и Татарстан (на юг и югозапад). Удмуртската република е част от Приволжския федерален окръг и Уралския икономически район на Руската Федерация.

Съдържание

[редактиране] География

Удмуртската Република заема площ от 42 100 км2, което е 0,25% от територията на Руската Федерация (60-то място в Русия).

Разположена е в европейската част на Русия, западно от Урал, между реките Кама и Вятка. Климатът е умерено континентален. Средната температура за януари е -22,1оС, а за юли +19,1оС. Голяма част от територията на републиката е заета от тайга.

[редактиране] Природни ресурси

В Удмуртия има богати находища на нефт, оценявани на 820 милиона тона (данни от 2002 г.). Годишно се добиват по около 7-8 милиона тона, повечето – за износ. Над 40% от територията на страната е покрита с гори.

[редактиране] Население

По данни от 2001 г„ населението е 1 570 316 души, което е 1,08% от Руската Федерация (28-мо място). Урбанизацията е 69,60%.

Удмуртите са народ от угро-финска група народи. Голяма част от населението на републиката са руснаци - 53,3%. Значителни малцинства са татарите (109 218=6,96%), украинците (11 527=0,73%) и марийците (8 985 души). Малцинствата обаче са силно асимилирани от удмуртците. Официални езици са удмуртски и руски език. Освен православните християни в Удмуртия има и привърженици на шаманизма.

[редактиране] Административно деление

[редактиране] Градове

  • Столица на страната е гр. Ижевск (652 400 души, 2002 г.), намиращ се на 1 129 км от Москва;

Други големи градове са:

  • Глазов (106 100 д., 2002 г.),
  • Сарапул (104 900 д., 2001 г.),
  • Воткинск (101 100 д., 2001 г.).

[редактиране] Райони

Административно Удмуртия се дели на 25 района: Алнашски; Балезински; Вавожски; Воткински; Глазовски; Граховски; Дебески; Завяловски; Иг-рински; Камбарски; Каракулински; Кезски; Кизнерски; Киясовски; Красногорски; Малопургински; Можгински; Сарапулски; Селтински; Сюмсински; Увински; Шаркански; Юкаменски; Яшур-Бодински; Ярски.

[редактиране] Кратки исторически данни

Като държавно образувание Удмуртия възниква след Октомврийската революция през 1917 г.

На 4 ноември 1920 г. Ленин подписва постановление на ВЦИК и СНК на РСФСР, с което се създава Вотска автономна област.

На 1 януари 1932 г. с постановление на ВЦИК на СССР името на областта се променя на Удмуртска автономна област.

На 2 декември 1934 г. ВЦИК на СССР приема постановление с което преобразува Удмуртската автономна област в Удмуртска Автономна Съветска Социалистическа Република.

През 1990 г. Върховния съвет на Удмуртската АССР приема ново название за страната - Удмуртска Република.

[редактиране] Икономика

Добре развито е машиностроенето (автомобили, автофургони, мотоциклети, лагери, ловно и спортно оръжие, металорежещи машини), черната металургия, нефтодобива, дърводобива и дървообработването, производството на строителни материали.

В селското стопанство е развито животновъдството, както и производството на фуражни култури, ръж, овес, ечемик, картофи, лен.

[редактиране] Външни връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Камчатски | Краснодарски | Красноярски | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Кемеровска | Кировска | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински-Бурятски | Ненецки | Уст-Ордински Бурятски | Ханти-Мансийски | Чукотски | Ямало-Ненецки
Федерални окръзи
Далекоизточен | Приволжки | Северозападен | Сибирски | Уралски | Централен | Южен