Панчо Хаджимишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Панчо Хаджимишев
български дипломат
Роден: 12 декември 1874
Битоля, Османска империя
Починал: 7 август 1957
София, България

Панчо Тодоров Хаджимишев е български общественик и димпломат.

[редактиране] Биография

Панчо Хаджимишев е роден в 1864 година в големия македонски град Велес, днес в границите на Република Македония. Завършва Солунската българска гимназия, а след това в 1899 година защитава докторат по межднародно право в Париж. След завръщането си в България постъпва на дипломатическа работа. Между 1908 и 1910 година управлява българската легация в Лондон, Великобритания и работи за признаването на българската независимост. От 1910 до 1913 година е пълномощен министър в Атина, Гърция и работи за сключването на Българо-гръцкия договор.

През Балканската война Хаджимишев е комисар по настаняването на бежанците от Македония, а по-късно става главен секретар в Министерството на външните работи. От октомври 1914 е пълномощен министър в Лондон и полага усилия за откъсване на България от прогерманската политика и връщането й в орбитата на Антантата. След намесата на България на страната на Централните сили става пълномощен министър в Хага, Нидерландия. Участва в българската делегация при подписването на Ньойския договор през 1919 година. При управлението на БЗНС е пълномощен министър в Рим (1920-1921). От 1924 до 1935 отново е пълномощен министър в Лондон. Правителството на Георги Кьосеиванов го кара да подаде оставка и той се прибира в България и се пенсионира.

[редактиране] Източници

  • Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996.