Мандрагора
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мандрагората е тревисто разстение. Корените съдържат психоактивни алкалоиди. Понякога те приличат на човешка фигура, за това в древността са им приписвали магическа сила.
Съществуват 5 - 6 вида: в Средиземноморието, в близка и средна Азия и в Хималаите.
Съдържание |
[редактиране] Наркотични свойства
Мандрагората се е използвала като силен халюциноген. През Средновековието, това растение често се среща във "вещерските" рецепти.
Използването на мандрагора категорично не се препоръчва, защото са възможни тежки последствия, довеждащи понякога и до смърт.
Други непоправими вреди, които може да предизвика мандрагората, са изгубване на паметта и когнитивни нарушения.
[редактиране] Езотерика
Според средновековни легенди, мандрагора се намира край бесилките, защото пониква от семето на обесените.

Изкореняване на Мандрагора. Манускрипт Tacuinum Sanitatis, Национална библиотека Виена , v. 1390.
[редактиране] Мандрагората в литературата
- Споменава се още в "Библията", книга "Битие";
- Николо Макиавели пише пиеса "Mandragola";
- Шекспир я споменава 4 пъти в:
- "Отело",
- "Антоний и Клеопатра",
- "Ромео и Жулиета",
- "Крал Хенри VI";
- Езра Паунд, в поемата си "Портрет на жена";
- Самюел Бекет, в "Очакване на Годо";
- Дж. К. Роулинг, в "Хари Потър и Стаята на тайните";
- Хорхе Луис Борхес, в "Книга на въображаемите същества".
[редактиране] Мандрагората в киното
- Лабиринтът на Пан