Минчо Семов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Минчо Семов
български учен
Роден: 12 юли 1935
Тодорчета, България
Починал: 31 май 2006

Минчо Семов (12.07.1935 – 31.05.2006) е български политолог, основател на политологията в България.

Роден в с. Тодорчета, Габровски окръг. Средното си образование завършва в Априловската гимназия в Габрово (1948-1953). През 1958 г. се дипломира по специалност „Философия“ във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Специализира в Москва. През 1973 г. става доктор по икономическа социология с дисертационния труд “Потенциалната миграция на селската младеж”. Доцент е във ВИИ “К. Маркс”. През 1976 г. защитава дисертацията “Политиката в системата на обществения живот” и получава научната степен доктор на философските науки.

От 1978 г. до края на живота си проф. Минчо Семов свързва преподавателската, научната и изследователската си дейност със Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1981 г. е професор. В периода 1985-1989 година е ректор на Софийския университет. Проф. Минчо Семов е основател и пръв ръководител на Центъра за социологически изследвания на младежта (1968), на Лабораторията за изследване на политическия живот на българина (1981), на Института за българска политика (2001). В периода 1963-1967 г. е заместник-главен редактор на сп. “Младеж”. Първи заместник-председател на Българската асоциация за политически науки. Инициатор е за създаването на специалността “Политология” в Софийския университет (1986) и има най-голям принос за нейното институционално и научно изграждане и утвърждаване като университетска наука. Пръв ръководител е на Катедрата по теория на политиката (1986). Чете следните курсове в Софийския университет:

  • Теория на политиката,
  • Политическа социология,
  • Политология - за студенти от специалностите „Политология“, „Социология“ и „Международни отношения“.

Поставя началото на дисциплината Технология на политиката, където преподава процесите на правене на политика в новата българска политическа история.

Проф. Минчо Семов е автор на 14 монографии, сред които са основополагащите трудове:

  • Политиката - теория и история, моногр., София, Партиздат, 1984
  • Великите сили и българската национална драма, изследване, София, Интерпрес'67, 1991, 2 изд. 2001
  • Политология, изследване, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 1993
  • Победителят проси мир: Балканските войни 1912-1913, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 1995
  • Обречени победи: България в Първата световна война, София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 1998
  • Теория на политиката, София, Софи-Р, 2000
  • Голгота и възкресение: бележки в черно и червено за турското робство и Българското възраждане, София, Софи-Р, 2003
  • Пламъци от пепелта: встъпителен анализ към първата част на изследването «Българските градове през Възраждането», София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 2004
  • Българските градове през Възраждането: историческо, социологическо и политологическо изследване, състав. Иванка Янкова и др.; науч. ред. М. Семов и др., София, Унив. изд. „Св. Кл. Охридски“, 2004

Публикувал е многобройни студии и статии в научния и периодичния печат.

Отличен е с Орден “Народна република България” II ст., Орден “Кирил и Методий” I ст. и други отличия.