Финикова палма
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Финикова палма | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | ||||||||||||||||||
|
Финиковата палма (на латински Phoenix - "Феникс" поради това, че след смъртта тази палма се възражда с млади издънки от корените) e род растения от семейство Палмови (Arecaceae), включващ 18 вида, чиито плодове са тип костилка, известни като фурми. Възрастния индивид представлява, дърво със средно тънък ствол, носещ на върха розетка от дъговидно извити перести листа. На ствола остават дръжките на отмрялите листа. Период на цъфтене: август - септември. Съцветията излизат от пазвата на листата, като се има предвид, че на едно растение те биват, или мъжки, или женски, сиреч тя е двудомно растение. Плода (фурма) представлява продълговата ягода, с дължина 2-7 см, покриващ твърдо семе с продълговата бразда. Размножаване: чрез семена или издънки.
В рода има няколко вида, но като декоративни основно се отглеждат три вида:
- Phoenix dactylifera (Същинска Финикова палма)
- Phoenix canariensis (Канарска финикова палма)
- Phoenix roebelinii
Родината на Канарската финикова палма са Канарските острови. Прозхода на Phoenix dactylifera (в превод от латински означава: феникс имащ пръсти) е Месопотамия, но от дълбока древност се отглежда като културно растение в Северна Африка, Индия. Напоследък се отглежда в Южна Европа и Америка, като парково растение.Възрастните индивиди имат право, достигащо до 30 метра стъбло. Наричат е още пясъчна красавица. По думите на един арабски поет, краката на тази палма са във вода, а главата й в небесния огън, което говори, че тя е класическо оазисно растение. Тя един от екзотичните представители, отглеждани у нас като стайно растение. Напоследък на някои места в България се отглеждат на открито, като изискват зимните месеци да бъдат покривани с предпазваща от студа конструкция и поставянето на източник на топлина. Според някои ентусиасти зимата на 2006-2007 г. е била благосклонна и е пощадила незащитени финикови палми, засадени на открито.
[редактиране] Стопанско значение
В своето семейство Финиковата палма, отстъпва по стопанско значение единствено на Кокосовата палма. Вавилонците твърдели, че от тези палми могат да се получат толкова продукти, колкото са месеците в годината. В пустинните местности на Северна Африка и Близкия изток тя е била основен източник на храна в продължение на хилядолетия. По тези места тя се отглежда вече 4 000 години. Изображения на този вид са намерени на древноегипетските паметници. Херодот, Теофраст, Страбон и Плиний са писали, че финиковите палми се отглеждат от Вавилон до Канарските острови. Вкусните и плодове съдържат много витамини и ценни въглехидрати, заради което и до днес се използват в традиционните местни ястия. Фурмите на финиковата палма са вече разпространен вносен продукт у нас, достъпни в изсушен вид. При узряването са оранжеви, а след ферментация стават тъмнокафяви. Пресните плодове са твърди, не са вкусни и не са така сладки. Ферментацията ги превръща в добре познатите ни фурми. За стопанско отглеждане се използват определени сортове на финиковата палма. Добър, макар и не максимален, за една финикова палма се счита добив в рамките на 45–90 кг. плодове. Палмата започва да получава такъв добив, когато растението е на възраст от 10–15 години и експлоатацията му може да продължава още 100–200 години. В момента в голяма част от Северна Африка и Западна Азия, фурмите са основен хранителен продукт, а тяхния експорт представлява важно перо от селското стопанство. Финиковите палми се отглеждат не само в Родината им, но и в плантации в югозападната част на САЩ, пренесени за първи път в Новия свят от испанците.