Панарет Брегалнишки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панарет Брегалнишки български духовник |
|
Роден: | 27 май 1878 Подмочани, днес Република Македония |
---|---|
Починал: | 12 февруари 1944 София, България |
Панарет Брегалнишки е български православен духовник, управляващ Костурска епархия, игумен на Бачковския манастир и ректор на Пловдивската духовна семинария.
[редактиране] Биография
Панарет Брегалнишки е роден като Петър Наумов в ресенското село Подмочани, Македония в 1878 година. Учи в родното си село, а по-късно в Цариградската духовна семинария и в Московската духовна академия. В 1901 година се връща от Русия и се замонашва. Между 1908 и 1910 е протосингел на Скопската българска митрополия, а от 1910 до ноември 1913 управлява Костурската българска епархия. От 1911 година е архимандрит. Между 1913 година и 1915 е игумен на Бачковския манастир.
По време на Първата световна война Панарет Брегалнишки е доброволец полкови свещеник в 61 полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. След освобождението на Скопие между 1916 г. и 1919 г. е протосингел на Скопската митрополия. След неуспешния за България край на войната от 1919 до 1923 г. Панарет повторно е игумен на Бачковския манастир. След това до 1929 година е ректор на Пловдивската духовна семинария.
На 6 декември 1925 г. в пловдивската катедрала „Света Марина” е хиротонисан в епископски сан с титлата Брегалнишки. От 1929 до 1933 г. епископ Панарет за трети път е игумен на Бачковския манастир, а след това до 1934 г. е ректор на Свещеническото училище в Черепишкия манастир.
След повторното освобождание на Македония през пролетта на 1941 година през май епископ Панарет става викарий на управляващия Скопско-Велешка епархия Великотърновски митрополит Софроний.
Панарет Брегалнишки умира в София в 1944 година. Погребан е до храма „Свети Николай Мирликийски” в квартал Горна баня.