Бхарата натиам

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бхарата натиам
Бхарата натиам

Бхарата натиам е разновидност на класическия индийски танц от южна Индия, възроден през XX в. Думата произлиза от съчетанието на Бхарата на хинди – Индия и натиам – на тамилски – танц.
Бхарата натиам е солов танц, изключително сложен за изучаване, преподаван предимно на момичета и едва в последно време и на момчета. Съставен е от 6 последователни картини по хореографски древен канон. Движението на тялото, лицето и очите са кодирани и изразяват емоции. Сценичното пространство е организирано по правила: музикантите и певците са в ляво а в дясно се издига статуя на Шива в превъплъщението на Натараха (бог на танца). Представлението има продължителност от два до три часа.

[редактиране] История в по-ново време

Британските християнски правителства не одобряват тази форма на индийски танц. Една жена – Шримати Рукмини Деви Арундал по превръща в изкуство. Тя създава школата Калашетра в предградие на Мадрас (днешен Шеннай), за да го обучава наред с други форми на индийското изкуство, например музика. Тя започва да обучава и мъже.
Рагунат Манет е вероятно един от най-известните и добри индийски танцьори, ученик на Рам Гопал. Той адаптира бхарата натиам за мъжката физика и морфология.

[редактиране] Външни препратки