Михаил Кутузов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Михаил Илларионович Голени́щев-Кутузов
руски пълководец
Михаил Илларионович Голени́щев-Кутузов
Роден: 16 септември,1747 г.
Санкт-Петербург, Русия
Починал: 28 април, 1813 г.
Бунцлау, Силезия

Михаи́л Илларио́нович Голени́щев-Куту́зов (светле́йший княз Голени́щев-Куту́зов-Смоле́нский) е прославен руски пълководец, генерал-фелдмаршал (от 1812 г.), княз (от 1812). Герой от Руската Отечествена война срещу Наполеон I (1812 г.)

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Начало на военната му кариера

Кутузов е единствен син на генерал-поручика и сенатор Иларион Матвеевич Голенищев-Кутузов (1717 — 1784 г.) и жена му (по баща Беклемишева).

Общоприета година на раждане на Михаил Кутузов, утвърдила се в литературата до последните години е 1745 г., посочена и на гроба му. Различни формулярни списъци от 1769, 1785 и 1791 г. както и частни писма, сочат 1747 г.[1]. 1747 г. е посочена като рождена за М.И. Кутузов и в негови по-късни биографии.

От 8 годишна възраст Михаил се обучава в дома на родителите си, а през юли 1759 г. постъпва в Дворянската Артилерийска и Инженерна школа (сега Военен инженерно-космически университет А. Ф. Можайски), където неговият баща преподава артилерийски науки.

През декември същата година Кутузов получава чин кондуктор 1-ви клас с назначаване на служба и заплата.

През февруари 1761 г. Михаил завършва школата и с чин инженер-прапорщик е оставен да обучава възпитаниците й по математика. След пет месеца става флигел-адютант на ревелския генерал-губернатор Голщейн-Бекски. Управлявайки канцеларията на Голщейн-Бекски той бързо съумява да заслужи чин капитан през 1762 г. През същата година е назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк, който през това време е командван от полковник А.В. Суворов.

От 1764 г. е под разпореждане на командващия руските войски в Полша генерал-поручика И.И. Веймарн, командва малки отряди, действащи срещу полските конфедерати.

През 1767 г. е привлечен за работа в Комисията за съставяне на нов Кодекс – важен правен и философски документ, укрепващ основите на “просветената монархия”. Най-вероятно Михаил Кутузов е бил използван като секретар-преводач, тъй като в атестата му е записано: “говори и превежда доста изрядно от френски и немски, латински разбира».

През 1770 г. е преведен в 1-ва армия на генерал-фелдмаршал П.А. Румянцев, намираща се на юг. Кутузов взема участие в започналата през 1768 г. война с Турция.

[редактиране] Руско-турските войни

Огромно значение при изграждането на Кутузов като военачалник има бойния опит, натрупан от него в периода на руско-турските войни от 2-та половина на XVIII век под ръководството на пълководците П. А. Румянцев и |А. В. Суворов. В руско-турската война (1768-1774) г. Кутузов като строеви и щабен офицер взима участие в сраженията при Ряба Могила, Ларг и Кахул. За отлично представяне в боевете бил произведен в премиер-майор. На длъжността обер-квартирмайстор (началник щаб) на корпуса се изявява като действен помощник на командира и за успехите в боя при Попещи приз декември 1771 г. получава чин подполковник.

През 1772 г. се случва нещо, което според твърденията на съвременниците му, оказва голямо влияние върху характера на Кутузов. В тесен другарски кръг 25-годишният Кутузов, умеещ да подражава походката, начина на говорене и навиците на други хора, си позволил да имитира главнокомандващия Румянцев. Фелдмаршалът разбрал за това и Кутузов бил преведен в строя, във 2-ра Кримска армия под командването на княз Василий Михайлович Долгоруков-Кримски. Казват, че от тогава той изградил в себе си сдържаност, бил затворен и внимателен, научил се да скрива мислите и чувствата си, тоест придобил тези качества, които станали толкова характерни за дейността му като пълководец.

През юли 1774 г. в боя край село Шума (сега Кутузовка) на север от Алуща Кутузов, командващ батальон, бил тежко ранен от куршум, пробил лявата скула и навлязъл в дясното око, с което той завинаги ослепява. Императрица Екатерина II го награждава д военен орден “Св. Георги” 4-ти клас и го изпраща на лечение зад граница, поемайки разходите. Двете години лечение Кутузов употребява за усъвършенстване на военното си образование.

Портрет на М.И. Кутузов в мундир на полковник от Луганския пикинерен полк
Портрет на М.И. Кутузов в мундир на полковник от Луганския пикинерен полк

Завръща се в Русия и от 1776 г. отново постъпва на военна служба, като е назначен да формира части за леката кавалерия. През 1777 г. е произведен в чин полковник и назначен за командир на Луганския пикинерен полка, дислоциран в Азов. В Крим през 1783 г. е повишен в чин бригадир и назначен за командир на Мариуполския леко-кавалерийски полк. През ноември 1784 г. получава чин генерал-майор з успешното потушаване на въстанието в Крим. От 1785 г. е командир на сформирания от самия него Бугски егерски корпус. Команвайки корпуса и обучавайки егери, той разработва за тях нови тактически методи на борба и ги излага в специална инструкция. Кутузов прикрива с корпуса си границата по река Буг, когато започва втората война с Турция (1787 г.)

През лятото на 1788 г. взима участие с корпуса си в обсадата на Очаков, където през август 1788 г. повторно е тежко ранен в главата. Този път куршумът пробива бузата и излиза през основата на черепа. Михаил Кутузов оцелява и през 1789 г. поема ръководството на отделен корпус, с който завладява Акерман и щурмува Бендер.

През декември 1790 г. се проявява при превземането на гр. Измаил, където командва 6-та колона, атакуваща града. Суворов описва в донесението си действията на генерал Кутузов по следния начин:

«Показвайки личен пример за храброст и безстрашие, той под силния огън на неприятеля преодоля всички срещнати трудности; премина през палисадите (...), бързо се изкачи на вала на крепостта, овладя бастиона и много батареи... Генерал Кутузов беше на лявото ми крило, но беше дясната ми ръка.»

После превземането на Измаил Кутузов е произведен в генерал-поручик, награден с орден “Св. Георги” 3-та степен и назначен за комендант на тази крепост. Отразявайки опитите на турците да завладеят Измаил, на 16 юни 1791 г. с внезапен удар той разгромява 23-хилядната турска войска при Бабадаг. В Мачинското сражение през в юни 1791 г. под командването на княз Репнин Кутузов нанася съкрушителен удар по десния фланг на турските войски. За победата при Мачин Кутузов получава орден “Св. Георги” 2-ра степен.

[редактиране] Външни връзки

  1. Аттестат М. И. Кутузова за 1761 г.