Олимпийски футболен турнир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Олимпийския футболен турнир се провежда от 1900 г. (с изключение на 1932 г.). Включен е в програмата на Олимпийските игри от 1908 г., защото през 1900 и 1904 г. мачовете са демонстративни. До 1952 г. броят на участниците в турнира е неограничен и за излъчване на шампиона се играе чрез елиминиране. От 1956 г. броят на участниците се ограничава до 16 и за определянето им се организират квалификационни състезания. Последният олимпийски шампион и отборът на страната-домакин се включват във финалната фаза по право без квалификации. Участниците във финалната фаза се разпределят на 4 групи по 4 отбора, които играят по системата "всеки срещу всеки". Победителите и заелите втори места в групите играят четвъртфинали, полуфинали, мач за трето място и финал.

Съдържание

[редактиране] Победители

[редактиране] 1900 в Париж

1. Великобритания; 2. Франция; 3. Белгия.

[редактиране] 1904 в Сейнт Луис

1. Канада (ФК "Галт"); 2. САЩ ("Крисчън Брадърс Колидж"); 3. САЩ ("Сейнт Роуз Париш").

[редактиране] 1908 в Лондон

1. Великобритания; 2. Дания; 3. Холандия.

[редактиране] 1912 в Стокхолм

1. Великобритания; 2. Дания; 3. Холандия.

[редактиране] 1916

Няма Олимпийски игри.

[редактиране] 1920 в Антверп

1. Белгия; 2. Испания; 3. Холандия.

[редактиране] 1924 в Париж

1. Уругвай; 2. Швейцария; 3. Швеция.

[редактиране] 1928 в Амстердам

1. Уругвай; 2. Аржентина; 3. Италия.

[редактиране] 1932 в Лос Анжелис

Няма футболен турнир.

[редактиране] 1936 в Берлин

1. Италия; 2. Австрия; 3. Норвегия.

[редактиране] 1940

Няма Олимпийски игри.

[редактиране] 1944

Няма Олимпийски игри.

[редактиране] 1948 в Лондон

1. Швеция; 2. Югославия; 3. Дания.

[редактиране] 1952 в Хелзинки

1. Унгария; 2. Югославия; 3. Швеция.

[редактиране] 1956 в Мелбърн

1. СССР; 2. Югославия; 3. България.

[редактиране] 1960 в Рим

1. Югославия; 2. Дания; 3. Унгария.

[редактиране] 1964 в Токио

1. Унгария; 2. Чехословакия; 3. ГДР.

[редактиране] 1968 в Мексико

1. Унгария; 2. България; 3. Япония.

[редактиране] 1972 в Мюнхен

1. Полша; 2. Унгария; 3. СССР и ГДР.

[редактиране] 1976 в Монреал

1. ГДР; 2. Полша; 3. СССР.

[редактиране] 1980 в Москва

1. Чехословакия; 2. ГДР; 3. СССР.

[редактиране] 1984 в Лос Анжелис

1. Франция; 2. Бразилия; 3. Югославия.

[редактиране] 1988 в Сеул

1. СССР; 2. Бразилия; 3. ФРГ.

[редактиране] 1992 в Барселона

1. Испания; 2. Полша; 3. Гана.

[редактиране] 1996 в Атланта

1. Нигерия; 2. Аржентина; 3. Бразилия.

[редактиране] 2000 в Сидни

1. Камерун; 2. Испания; 3. Чили.

[редактиране] 2004 в Москва

1. Аржентина; 2. Парагвай; 3. Италия.

[редактиране] 2008 в Пекин