Потенциална яма

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В квантовата механика потенциална яма е пространствена област с минимум на потенциалната енергия. Потенциалната яма се характеризира с широчина L и потенциална енергия (потенциал) Epot. Разглеждат се безкрайно дълбока потенциална яма (може да се приеме като кутия с твърди стени в която елементарните частици изпитват еластични удари със стените: например електрони в метал) и потенциална яма с крайна дълбочина или потенциална енергия (например неутрон в атомно ядро).

[редактиране] Безкрайно дълбока потенциална яма

Безкрайно дълбока потенциална яма
Безкрайно дълбока потенциална яма

За безкрайно дълбоката потенциална яма (виж фиг. 1) може да се запише:

E_{pot}(x)=0,~0<x<L

E_{pot}(x)=\infty,~ x\le 0 , ~ x \ge L

За област 0 < x < L, уравнението на Шрьодингер има следното решение:

\Psi_n = \sqrt{\frac{2}{L}}sin\left(\frac{n\pi}{L}x\right),

където Ψn е вълновата функция, а n=1,2,3,.. са възможните енергийни нива в ямата.

[редактиране] Източници

  • Douglas C. Giancoli (2006). „Physik“. Pearson Studium.
На други езици