Гоце Делчев (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гоце Делчев.

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: препратки, оформление, енциклопедизация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Гоце Делчев е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до река Места. Градът е административен център на община Гоце Делчев. До 1951 г. носи името Неврокоп.

Гоце Делчев (град)
Карта на България, градът е отбелязан

41° 34' N, 23° 44' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Благоевград
Население: 22498
Надм. височина: 540 м
Пощ. код: 2900
Тел. код: 0751
МПС код: Е
Кмет
Владимир Москов (БСП)
Адрес на общината

Съдържание

[редактиране] География

Гоце Делчев се намира в планински район.

[редактиране] История

Неврокоп е възникнал в близост до древния град Nikopolis ad Mestom, чиито руини се намират на 9 км източно от града. Notitiae Episcopatum споменават този град, като средище на архиепископите до 11-ти век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращо от 9-10-ти век, които се считат за непосредствени предци на сегашния град. Районът, в който се намира Неврокоп, е бил завладян от османците най-вероятно между 1371 и 1383 година /свързва се с превземането на близките крепости Драма и Серес, които са били от ключово значение/. С настъпването в северозападна посока, след превземането на долините на Неврокоп и Разлог, следвайки горното течение на Места и след това през Чепинската равнина е било възможно да се установи пряка връзка с Тракийската низина около Пловдив, която е била османско владение от 1360 година.

Изглед от града
Изглед от града
Градската река
Градската река
Гоце Делчев фонтаните
Гоце Делчев фонтаните

С името Неврокоп градът е споменат за пръв път в османския Tdhrir defterMal. №525 от 1445 година, където е описан като голямо християнско село, наброяващо 137 домакинства. Със своите приблизително 600 жители той е било най-голямото селище в региона. След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на един век се е превърнал в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1453-1454 година отбелязват 265 християнски и 12 мюсюлмански домакинства или около 1250 жители. Значителни промени се наблюдават в периода 1454-1517, когато в близост или в съществуващи български християнски села се заселват мюсюлмани и юруци от Анадола. В османския Tahrir defderi №70 се споменава за действителното преброяване на домакинствата от 1517 г., при което са установени 167 мюсюлмански и 319 християнски домакинства, или приблизително 2070 жители. Селището, което през 1445 е било само 4% мюсюлманско, сега е със значителен брой мюсюлмани – 34%. Нарастването на броя на мюсюлманите личи и от Tahrir defderi №167 от 1529 г. Мюсюлманите нарастват на 281 домакинства, а християнските са 385. Това означава град с около 4000 жители, 42% от които са мюсюлмани. В Tahrir defderi от 1569/70 г. се посочва по-различна тенденция. През следващите 14 години след 1529г. съотношението се променя. Броят на мюсюлманското население се увеличава бавно до 318 домакинства, докато християнските спадат да 186 домакинства. Регистъра от 1569/70 година подсказва, че е налице и една миграция на населението. В резултат от това 63% от населението на града остава мюсюлманско. Броят на махалите също илюстрира тази тенденция: през 1529 г. е имало 5 мюсюлмански и 13 християнски, а през 1569 – 13 мюсюлмански и 6 християнски.

Превръщането на Неврокоп от християнско в мюсюлманско селище е било стимулирано и от издигането на джамия и училище от Мехмед бей – син на Бейлербейа на Румели Караджа Паша. Последният умира през 1456 г. в Белград. Неговият син Мехмед бей най-вероятно е издигнал джамията през 1480- 1490 г., за което сочи и архитектурния му стил. Малко преди смърта си през 1512г. любимецът на султан Баязид II, Коджа Мустафа Паша, построява още една джамия в Неврокоп, както и училище и хамам (за тези сгради се споменава в Tahrir defderi от 1529 г.). Регистърът споменава, че Мехмед бей е построил мост над р. Места (Karasu) и е възложил поддръжката му срещу годишна рента на 10 воденици в Неврокоп и Драма, 50 магазина и стаи в Солун, както и значителни имоти в Пловдив, всичко възлизащо на 57000 акчета. Постройките на Коджа Мустафа Паша в Неврокоп са били финансирани от личните му вакъфски имоти на различни места из Румелия. В тях са включени също така и 5 села от казата Неврокоп.

В Muhimme defteri №6 от май 1565 г. е описана заповед, в която се обсъжда проблемът за издигането на нова джамия в Неврокоп, съглъсно желанието на султан Сюлейман в памет на сина му Шехзаде Мехмед. В Tahrir defderi от 1569/70 г. се дава още информация за нарастващото значение на Неврокоп като ислямски център. Споменават се вече 3 петъчни джамии и 7 месджида. Регистърът посочва, че има 12 имама и 14 мюезини, четирима учители и огромен брой занаятчии, както мюсюлмани, така и християни /шивачи, обущари, ковачи юрганджии, златари, дърводелци/.

Централен площад
Централен площад
Хотел „Неврокоп“
Хотел „Неврокоп“


В селата от казата Неврокоп също се наблюдава подобен процес на бавна ислямизация. Според Tahrir defderi от 1445г. В целия район не е имало и един мюсюлманин. За ограничен брой такива се споменава през 1453/54 г., но към 1529 г. 13% от населението по селата на казата Неврокоп са мюсюлмани, а през 1569/70г. представлява 28% от него. Този процес се характеризира със същите две особености както и в града: заселването на значителен брой турци /юруци/ след 1517г. и на второ място развитие на процеса на ислямизация на част от провинциалното българско говорящо население.

Към 1900 г. цялата каза на Неврокоп с 123 села, наброява 12500 турско-говорящи мюсюлмани, 26960 българо-мохамедани и 35310 българи християни, като последните включват и прогръцки ориентираните власи. Тези цифри показват, че ислямизацията на западните Родопи е резултат от бавен процес на колонизация и доста по-бавния процес на ислямизация, отколкото като резултат на жестока, правителствено наложена кампания на масова ислямизация, която се предполага, че се е развила през втората половина на 11-ти до 17-ти век при така наречената администрация на Кьопрюлю. През 17 век се забелязва спад в разрастването на града. Katip Çelebi (Кятиб Челеби) споменава Неврокоп като център на кадилък и отбелязва наличието на мини край града с богати залежи на желязна руда. В официалния списък на кадийските центрове от 1667/68 година Неврокоп е на четвърто място сред дванайсетте кадилъка в Румелия, което ясно показва неговото значение като такъв център. Най-подробно описание на на Неврокоп по османско време е даденов том VІІ на Seyahatname (пътеписи) на османскиs пътеписец Eвлия Челеби. Той описва града като голям хубав, с много джамии, текета на дервиши, ханове, хамами, училища и много красиви къщи, както и резиденции на многобройната провинциялна администрация. През 18 век градът се е разрасвал бавно. През 1847 година пътешественикът Viquesnel е видял стотици къщи (500 на брой през 1569г.) в които са живееле турци, българи и неколцина гръцки семейства. Той е забелязъл 12 минарета, значителен по размерите си пазар с много ханове и кафенета. През 1908-11 година християнската общност в града построява малка църква, кръстена на архангелите Михаил и Гавраил. През 1833-41 година те посторояват по-голяма и монументална църква, която е в резултат на реформите в османската империя започнали с Tanzinat Fermanı (ферман на реформите). През 1820 година е построена последната джамия в Неврокоп, за която днес свидетелства само една стара снимка. В Salname на вилаета Selanik (Солун) от 1906-07 година се споменава, че в Неврокоп има 20 махали с 1432 къщи, 598 дюкяна, 12 джамии, 4 месджида, 2 църкви и повече от 8 текета, които свидетелстват за добре развита и организирана мюсюлманска общност. Освен това са съществували 7 училища за мюсюлманите и 2 за хриснияните. Гръцки източник от 1908 година споменава, че в града има 5900 жители, от които 3865 турци, 490 цигани мюсюлмани, 595 християни, принадлежащи към гръцката православна църква и 900 християни към българската екзархия. Опоменатия източник споменава, че казата Неврокоп е предимно мюсюлманска - средно 51000 от общо 83000 жители. Документа Salname от 1885/86 година посочва малко по-малко жители, но процента на мюсюлманското население е същия. Включването на района в границите на българската държава след 1912 година довежда до масово изселвани на мюсюлманското население от града и в по-малка степен от селата. На тяхно място се заселват български бежанци от района на Драма и Серес, които са попаднали в територията на Гърция. Преброяването на населението от 1926 година ясно показва тези промени. По това време в Неврокоп са останали само 1057 турци, докато българите наброяват 5882 души. Преброяването от 1934 година показва, че тази тенденция продължава. Преброени са 824 турци и 7726 българи. След 1912 година джамиите, текетата, хамамите се разрушават едно след друго. Най-старата джамия в града, тази на Мехмед бей син на Караджа паша, е последната запазила се. Но и тя в наши дни не функционира и е почти разрушена. Град Неврокоп през османско време и бил и център на културния живат. Сред известните творци родени в града са Rana Mustafa Efendiq, Nakşbendi - служил дълго време при валията от Египед Михамед Али. Nakşbendi почива през 1832 в родния се град Неврокоп. Най вероятно той е издигнал и последната джамия в Неврокоп, която много наподобявала на сградите издигнати от Мухамед Али в Кавала през 1818-1821 г. С по-съществено значение е личноста на Zühri Ahmet Efendi, основоположник на течението Zühriye. Той почивав Солун през 1751г. и е погребан в текето, което той приживе е построил.


През 1951 г. градът е преименуван с днешното си име Гоце Делчев.

[редактиране] Религии

От 24 април 1994 г. до днес Неврокопски митрополит е Натанаил, роден на 16 ноември 1952 г. в село Копривлен. През 1968 г. постъпва в Троянския манастир и на 3 март 1974 г. е подстриган там за монах. На 10 октомври 1980 г. го отличават с офикията архимандрит. Завършва Софийската духовна семинария през 1975 г. Учи в Духовната академия в София, а след това завършва Богословския факултет на Атинския университет. На 25 март 1989 г. е хиротонисан (ръкоположен) за епископ с титлата Крупнишки.

[редактиране] Политика

Читалище ``Просвета``

[редактиране] Културни и природни забележителности

На 17 км. от гр. Гоце Делчев се намира стариното селце Лещен, което е архитектурен резерват. На 27 км. пък отстои аритектурният паметник с. Ковачевица. Край него се намира местността Караорман - девствена гора, населявана от много видове диви животни.

С. Лещен и с. Ковачевица са населени с християнско население, с. Долен е със смесено население от християни и мюсюлмани, а с. Горно Дряново е населено предимно с мюсюлмани.

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

Музеят в Гоце Делчев съхранява за момента старинна римска колесница,открита наскоро в региона. Освен това тук намират място и изложбите на антични предмети,открити при разкопките на Никополис ад Нестум.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

Иван Марков, "Българската община в Неврокоп през Възраждането", С. 2003

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки


The flag of Bulgaria Градове в България с над 20 000 жители EU
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол



Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област