Етрополски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Църквата на Етрополския манастир
Църквата на Етрополския манастир

Манастир „Св. Троица”, наричан още Варовитец (заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм) е най-значимият книжовен и просветен център в българските земи през 16 и 17 в. след Рилския манастир, в който възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа.

Според преданията манастирът е основан през средните векове, в годините на Византийското владичество. При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, указващ годината на основаването на обителта - 1158 г., която плоча била вградена в основите на новостроящия се манастирски храм.

Васил Левски е посещавал неведнъж манастира. Запазено е скривалище, приготвено от Хрисант за Апостола. Според разказите на стари етрополци скривалището е изкопано от Вълко Цолов Топалски, сподвижник на Левски, член на Правешкия таен революционен комитет, участник в обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак през есента на 1872 г. и диарбекирски заточеник.

До манастира се намира малък живописен водопад, носещ също названието "Варовитец".