Екваториални гори

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Екваториалните и тропически гори са дъждовни гори, разположени около екватора и влажните райони на тропиците. Това е най-голямата горска система на планетата, чиито обхват заема площ от над 15 млн.кв.км. (по данни от 2006 г.).

Съдържание

[редактиране] Обхват

Екваториална гора в Куинсланд, североизточна Австралия
Екваториална гора в Куинсланд, североизточна Австралия

Екваториалните и тропически гори заемат преди всичко районите около екватора и влажните тропици. Тази екосистема обхваща басейна на река Амазонка в Южна Америка, страните от Централна Америка, басейна на река Заир (Конго) и крайбрежието на Гвинейския залив в Африка, североизточната част на остров Мадагаскар, а също и най-големия в света Малайски архипелаг, п-в Индокитай, южна Шри Ланка, североизточната и югозападната част на Индия в Азия и североизточна Австралия на територията на щата Куинсланд.

[редактиране] Климат

Дъждовните екваториални и тропични гори попадат в в зоните на екваториалния и субекваториалния климатичен пояс. Това са райони с горещ и влажен климат. Температурите са високи през цялата година, като средните им годишни стойности са между 27 и 33 градуса Целзий. Те се задържат в тези граници целогодишно, като амплитудите са нищожни. Дъждовете в района на екватора са почти всекидневни, като средните месечни количества валежи са без големи разлики. В тази екосистема падат най-големите количества дъждове в света, като средните годишни количества са над 2000 мм. В отделни райони те надвишават 5000 мм, а в североизточна Индия достигат 12 000 мм., което е най-голямото количество валежи на планетата. В някои райони обаче, предимно със субекваториален климат има разлики във валежите, които определят съществуването на сух и дъждовен сезон. Това е типично за Централна Америка, Югоизточна Азия, Мадагаскар и южна Амазония. Заразлика обаче от други зони с такъв климат, дъждовния сезон в екваториалните гори е по-продължителен и с по-голямо количество валежи. В много райони съществуват 2 дъждовни сезона годишно.

Река Итури преминава през екваториалните гори на едноименната област в североизточно ДР Конго
Река Итури преминава през екваториалните гори на едноименната област в североизточно ДР Конго

[редактиране] Могъщи речни системи

Поради големите количества валежи, през екосистемата на екваториалните гори протичат най-големите и най-пълноводни реки на планетата. Реките от тази зона вливат в световния океан над 70% от оттока на всички реки на света. Най-типичен пример за това е река Амазонка в Южна Америка. Амазонка е най-голямата река на планетата- тя е най-пълноводната и с най-големия водосборен басейн на Земята. Всяка година Амазонка влива около 40% от годишният отток на всички реки на планетата. Нейни притоци са реките Мадейра, Рио Негро и Топажос, които са едни от най-пълноводните реки на планетата. Втората голяма река е Заир (Конго) в екваториална Африка, която осигурява 15% от световния речен отток. В ареала на екваториалните гори попада и най-обширната делта в света- тази на реките Ганг и Брахмапутра. Най-харектерната черта на реките от екваториалните райони е тяхното голямо пълноводие. Някои реки, които не са особено дълги са изключително пълноводни. Такива реки са Есекибо в Гаяна, Капуас на остров Борнео и Сепик в Нова Гвинея.

Папагал ара от Южна Америка. Ярките цветове са типични за птиците от екваториалните гори
Папагал ара от Южна Америка. Ярките цветове са типични за птиците от екваториалните гори

[редактиране] Флора и фауна

Африкански горски слон. Екваториалните гори приютяват дори гиганти.
Африкански горски слон. Екваториалните гори приютяват дори гиганти.

Екваториалните гори са най-старите гори на планетата и екосистемата с най-голямо биоразнообразие в света. Счита се, че те са дом на около 90% от всички живи организми на планетата. Никоя друга екосистема на Земята няма толкова впечатляващо разнообразие на флора и фауна. Голяма част от растителните и животинските видове в зоната все още са непознати на науката. Повечето от тях не се срещат в други екосистеми. Това е може би най-сложната екосистема, тъй като видовете, които я обитават са свързани в един изключително сложен цикъл на взаимозависимости между тях, чието нарушаване може да има катастрофални последици.

Окапите обитават екваториалните гори на Централна Африка
Окапите обитават екваториалните гори на Централна Африка

Най-интересното по отношение на флората в тропическите гори е нейната етажираност. Тя зависи от височината на дърветата и разликите в растителния и животинския свят, които се забелязват на различните етажи. Така най-ниските етажи представляват ниска папратовидна растителност и храсти, докато най-високите обхващат короните на дърветата. Животните също обитават различни етажи: в най-ниският етаж живеят големите животни (слонове, тапири, окапи и др.), докато горните се обитават от птици, дървесни жаби, маймуни и др.

Маймуна капуцин от Южна Америка
Маймуна капуцин от Южна Америка

.

В екваториалните и тропически гори растителността обикновенно има гигантски размери. Дърветата достигат височина понякога до 70 метра и повече. Това се дължи на благоприятните условия за развитието на растенията- постоянно високи температури, чести дъждове и висока влажност, които са предпоставка за развитието на такава гигантска гора. Конкуренцията в тази екосистема е изключително голяма. Най-високите растения имат изобилие от слънчева светлина, затова когато в тропическата гора загине едно дърво между останалите настъпва същинско състезание за растеж. Много растения не могат да се справят с тази конкуренция и са принудени да се задоволят с по-малко от нужните условия. Така са се развили лианите, които увивайки се около стеблото на големите дървета достигат най-високите етажи. В екваториалните и тропични гори се срещат над 95% от лианите в света. Поради гъстотата на растителността в горните етажи на гората, в някои екваториални гори липсва подлес, но присъстват хищните и паразитни растения, като огромната рафлезия Арнолди, чийто цвят има диаметър над 1 метър.

Рафлезия Арнолди(Rafflesia Arnoldi)
Рафлезия Арнолди(Rafflesia Arnoldi)

Тази зона е рай за всички класове и разреди на животинския свят, като особено много са насекомите. Освен дребни животни като насекомите, птиците и земноводните, гъстите екваториални гори са дом и на много гиганти сред животинския свят като слонове, 2 вида носорози (явански носорог и суматренски носорог), тапири, окапи и др. Тук се срещат и едни от най-опасните и силни хищници на Земята- тигър, ягуар, леопард, пума, както и най-големите змии на планетата, сред които е и най-голямата- анакондата от Южна Америка, както и много отровни змии.

[редактиране] Евапотранспирацията

Истинската тропическа гора е много уязвима. Огромното разнообразие от растителни и животински видове и особения цикъл на кръговрата на водата са довели до възникването на сложна верига от взаимозависимости и до деликатно екологично равновесие, което е слабо проучено. До почвата не достигат дъждове и слънчева светлина, поради гъстите листа. Това са фактори, свързващи се с явлението евапотранспирация. Проучвания на Британския институт по хидрология, извършени в Бразилия показаха, че 70% от слънчевите лъчи, достигащи до тропическата гора причиняват изпарението на влагата и само 30% загряват въздуха и почвата. Освен това над 20% от общите валежи се поглъщат от листата преди да стигнат до почвата, а около 40% от влагата се изпуска от растителността в атмосферата, така че по-малко от 1/3 от водата стига до почвата. При това се мобилизира огромна енергия, влияеща върху световния климат. Енергията, мобилизирана при процесите на евапотранспирация в басейна на река Амазонка в Южна Америка е равна на тази, която би се получила при избухването на 5 милиона атомни бомби всеки ден.

[редактиране] Световна катастрофа

Екваториалните и тропически гори не са просто богат на видове биом. Те са сложна екосистема, които поради процесите на евапотранспирация оказват влияние върху целия климат на Земята. Известно е, че те доставят над 80% от кислорода на планетата. Тяхното изсичане води не само до измиране на най-богатата флора и фауна на Земята, но и до нарушаване на химическото равновесие, промяна на въздушните течения, носещи топъл въздух от екватора към полюсите и така до пълна природна катастрофа, която ще засегне цялата планета, ще увеличи парниковия ефект и ще причини несъразмерими и невиждани щети в глобален мащаб.

Въпреки тези ужасяващи последствия, които могат да погубят човечеството, унищожаването на тропичните гори продължава. Всяка години се изчисляват загуби от 18 милиона хектара гори, поради добив на дървен материал, разчистване на земя за стопанство и населени места и т.н. През последните години природозащитни организации действат сериозно за предотвратяването на глобална катастрофа, но засега усилията им срещат прекалено много трудности.