Долна Кабда

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Долна Ка̀бда е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Долна Кабда
Карта на България, мястото на Долна Кабда е отбелязано
Данни
Област: Търговище
Община: Попово
Население: 366 (15/03/2007)
Надм. височина: 366 м
Пощ. код: 7867
Тел. код: 060377
Геогр. положение: 43° 13' сев. ш.
26° 20' изт. д.
МПС код: Т
Кмет или наместник
Мустафа Мемишев

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в хълмиста местност, край един от притоците на река Черни лом, наричан Кабденска река, на вече второстепенен път, свързащ градовете Попово и Търговище. Състои се от две махали - Горна и Долна. Намира се на около 16 км югоизточно от Попово, 27 км западно от Търговище и 20 км северозападно от Омуртаг. Граничи със селата Марчино, Горна Кабда, Конак и Коноп. Смята се, че е съществувало е от преди 600 - 650 години, и че е по-старо от село Горна Кабда, което е най-близкото село.

[редактиране] Кратка историческа справка

Читалището на селото
Читалището на селото

Селото е на територията на България от 1878 г. Старото му име до 1882 год. е Кабда Долня. В османски данъчен регистър от края на 17-ти век, то е записано като "Капдагъ" и е принадлежало към каза Али клисе (дн. Омуртаг) с общо 50 души пълнолетни мъже - християни. Споменават се старите български имена като Герги, Драган, Станю, Станчо, Йовчо, Желез, Никола, Димитър, Велико, Иван, Тодор и др., характерни за региона в близкото минало. Според старите жители село Долна Кабда е заселено около 100 год. по-рано от съседното село Горна Кабда. През 1874 год. в селото е имало 68 мохамедански и 72 немохамедански къщи. Старите турци наричали селото още "Аша кьой". След Освобождението в селото се заселват първоначално 9 семейства от село Конак и от селцата в Еленския Балкан. През 30-те год на 20-ти век започват масово да се изселват турците от Долна Кабда, като на тяхно място идват още много заселници от Еленско и Кюстендилско (50 - 60 семейства). През 1934 год. се прави опит да се смени името на селото на Крушовица, заради многото разпръснати крушови дървета в землището му, но то не се приема от държавната комисия, защото тя стига до извода че думата „Кабда“ има стар български произход и остава старото име. В селото имало турско училище, а българското било открито през 1928 год. Сега и двете отдавна са закрити. Децата от Долна Кабда получават основното си образование в училището на село Априлово. През 60-те години има нова голяма вълна заселници от Кюстендилско. През 1957 - 1959 год., поради липса на поминък за препитание започва изселването на българското християнско население от селото в посока на селата Светлен, Невски и градовете Попово, Търговище, Стражица и Велико Търново, докато през 1978 год. в селото вече няма българско население. Турскоезичното население, макар и силно намаляло живее там и до днес.

По-големите български родове, които заселили в миналото селото и които отдавна са се разпръснали из градовете и селата на България са били: Балабановите, Бахчуванджиеви, Караколювите, Мицоолу, а старите турски родове на селото били: Джарджиолоар, Караюмероолар, Караюсеиноолар, Хатипоолар, Шабаноолар и др.

[редактиране] Хипотези за произхода на думата (името) „кабда“

1. Първите заселници направили чешма с чучур от кора на дърво (от турски „кап”), наричана от населението „Каптан чешме“, откъдето като „капта”, „кабда” дошло и името на селото.

2. От прабългарски език, от думата „кап”, означаваща идол, като се предполага, че в близост на днешното село е имало старобългарско или славянско светилище (езически храм с идоли, капище), дало името и на селото.

3. От „кап да”, с тюркски произход на думите, означаващи каньон, тясна пролука, цепнатина, превеждано още и като планински проход.

4. От дако-мизийски произход, означаващо селищно име.

[редактиране] Религии

Днешните жители на селото са изцяло мюсюлмани, изповядващи исляма, но в селото има запазена и до днес, неработеща евангелистка църква, построена след 1944 год. от живеещото тогава вц селото многобройно българско население, която в момента се руши от времето. Селото разполага и с две джамии - по една във всяка махала, по-старата, от които се намира в Горната махала и се предполага, че е на около 350 години, а за джамията в Долната махала се предполага, че е над 200 годишна.

[редактиране] Обществени институции

  • Кметство;
  • Евангелистки (протестанстски) храм (недействащ);
  • Две джамии;
  • Читалище „Надежда“;
  • Целодневна детска градина „6-те ястребинчета“;

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Крепостта до селото

Хълмът с крепостта
Хълмът с крепостта

Ранновизантийската крепост, намираща се на 2 км югоизточно от селото е изградена почти върху върха на третия поред стръмен хълм, от веригата хълмове, части от Преславската планина, разположени в посока на село Горна Кабда. Мястото отстои на около 30 минути нормален ход от центъра на селото, но само до подножието на хълма с калето. Самата крепост е с неправилна форма и площ от около 15 - 20 декара и все още добре личи върху терена, макар че е силно обрасла с млада широколистна гора. Зидовете на крепостните стени имат дебелина между 2,80 и 3,00 м. Археологически проучвания са извършени през 1960 и 1961 год. от специалисти от Исторически музей - Търговище. Разкопан е входът й защитен от две петоъгълни кули и основите на няколко сгради във вътрешността. Крепостта е съществувала в периода V-VI век, като животът в нея е подновен по времето на Първото българско царство и е продължил и през Второто българско царство. Сега вътрешността й е в много лошо състояние, главно поради хаотичното и разкопаване от иманяри, оставили след себе си изкоренени дървета, купища изхвърлена пръст и огромно количество камъни. На места в многобройните иманярски изкопи се виждат оголени каменни зидове от различните сгради. В резултат на иманярските разкопки е разкрита допълнително около 10 м отсечка от източната крепостна стена, в която се е отворила една скрита малка порта (потерна), преминаваща през целия зид. Материалите от археологическите проучвания се съхраняват в Исторически музейТърговище.

Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 70 от 31.08.1976 год.!

[редактиране] Редовни събития

няма

[редактиране] Личности

  • Колю Д. Златев - загинал в сраженията за освобождението на град Тутракан през септември 1916 год. по време на Първата световна война;
  • Мехмед Ахмедов (Тилки) - партизански ятак, на командира на Омуртагския партизански отряд Петър Иванов (Кабдалията), убит по време на разпит от полицаите в сградата на старата селска община (днес читалище) на 8.02.1944 год.

[редактиране] Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

[редактиране] Външни препратки