Поп Богомил

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Поп Богомил е български религиозен мислител и ересиарх, живял през Х век, по времето на цар Петър І (927-969)

За него Презвитер Козма в произведението си „Беседа против богомилите “ казва, че се наричал Богомил, но по-добре било да се бил наричал Богунемил, защото такова име, според него би му подхождало много повече, заради дейността, която развивал.

Поп Богомил е споменат и в редица други средновековни исторически източници, между които с голяма известност се ползва „Борилов синодик“, от него научаваме, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил, както и неколцина видни последователи, измежду които били добре известни Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър. Всички те са били анатемосани от църквата. Смята се също така, че поп Богомил е имал син, наречен поп Йеремия, който също бил негов ученик. Както Йеремия, така и Богомил се смятат за автори на някои еретически книги, забранени от църквата и включени в Индекси на забранените книги.