Златни пясъци (природен парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е статия за природния парк "Златни пясъци". За курорта със същото име вижте Златни пясъци

Златни пясъци е природен парк в България с площ 1320,7 хектара. Обявен е през 1943 и се намира на 17 км от град Варна, в непосредствена близост до курорт Златни пясъци. Средната надморска височина е 110 метра. На територията на парка има разработени туристически маршрути, кътове за отдих, организират се зелени училища.

Съдържание

[редактиране] История

Паркът е създаден на 3 февруари 1943 г. под името Народен парк "Златни пясъци" с площ 240 ха, като е обхващал територията от Аладжа манастир до старата българо - румънска граница. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк "Витоша" (обявен на 27.10.1934 г.). През 50-те години на 20-и век на територията на парка започва изграждането на курортен комплекс "Златни пясъци" като постепенно той заема по-голямата част от парковата площ. Това налага през 1979 г. площите на курортния комплекс да се извадят от територията на парка, като същевременно към него е добавена нова и като цяло паркът увеличава площта си. Следва ново разширение през 1981 г., с което паркът достига настоящата си площ от 1320,7 ха.

През 1956 г. е разработен първият Паркоустройствен проект, в който се предвижда реконструкция на горските нсаждения и превръщането им в паркови, както и мерки за укрепване на поройните долове в района. Успоредно с лесовъдските мероприятия се изгражда и туристическа инфра - и суперструктура - изграждат се чешми, кътове за отдих, погледни места, пешеходни маршрути, заведения за хранене и настаняване.

През 1996 година е създадена паркова администрация като поделение на Национално управление по горите с основна цел опазване и поддържане на биологичното и ландшафтно разнообразие. През 2001 г. в следствие от промени в Закона за защитените територии паркът е прекатегоризиран от "народен" в "природен". През 2005 г. е открит Посетителският и информационен център на парка, в който се помещава и парковата администрация (официално название - Дирекция на природен парк "Златни пясъци").

[редактиране] Флора

Флората на парка включва около 500 вида висши растения, като общият брой на редките, застрашените и защитените видове е 21.

Територията на парка попада в зоната на два флористични района - Черноморско крайбрежие и Североизточна България. Растителността в парка формира следните екосистеми - коренни екосистеми от лонгозен тип, коренни екосистеми с доминиране (най-често на дъбове), производни екосистеми на келявия габър, храсталачни екосистеми и културни екосистеми.

Екосистемите от лонгозен тип заемат около 2 % от територията на парка и са формирани в резултат на високата почвена влажност в по-ниските части на терена. Тъй като тази влажност е по-малка и по-краткотрайна от характерната за типичната лонгозна гора тук видовото разнообразие е по-малко. Гората е по-рядка от типичния лонгоз, в резултат на което прониква повече светлина благоприятстваща развитието на лиани и затова тези екосистеми наподобяват тропически гори. Типични дъвесни видове са мъждрян, полски ясен, липа, обикновен габър, цер и др. Лианите са представени от бръшлян, повет, скрипка, гърбач и др. Сред тревистите видове се открояват редките и защитени - недоразвит лимодорум, кавказка иглика и източен лопух.

Коренните екосистеми (доминирани най-често от дъб) заемат по-издигнатите форми в централната част на парка. В тях са представени почти всички видове характерни за района и се срещат дъвесни популации на възраст над 100 години. Видовото разнообразие е по-голямо от това в екосистемите от лонгозен тип. Основни дъвесни видове са различни видове дъб (цер, благун, космат дъб и др.), както и мъждрян, едролистна липа, обикновен габър и др. Голямо е разнообразието на тревистите видове - различни представители на семейство салепови (така наречените "български орхидеи"), няколко вида острица, редките и защитени видове - снежно кокиче, кавказка иглика, битински синчец, горска съсънка и др.

Производните екосистеми на келявия габър са разпространени най-вече в югозападната част на парка (по-високите места на свлачищни терени) и в централната част - в по-ниските места. Обикновено са с издънков произход и заемат главно каменисти и по-сухи места.

Храсталачните екосистеми заемат стръмни свлачищни терени с плитки почви и варовита скална основа предимно в северната част на парка. Доминиращи храсти са жасмин, дървовидна зайчина, люляк, драка, къпина и ракитовица. Тук се срещат много от редките и застрашени видове в парка.

Културните екосистеми са резултат от човешката дейност, като тези на иглолистните гори са значително повече от тези на широколистните. От първата група най-често се срещат насаждения на черен бор, кипарис и кедър, а от втората на салкъм.

[редактиране] Фауна

В зоогеографско отношение територията на парка се отнася към Северна зоогеографска подобласт, Черноморски район, в който преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа [1].

На територията на парка се срещат 7 вида земноводни, 18 вида влечуги, 37 вида бозайници и 88 вида птици. Земноводните са представени от един вид тритон (балкански гребенест тритон) и 6 вида жаби, сред които и един застрашен - балканска чесновница.

Влечугите са представени от различни видове костенурки, гущери и змии. Застрашени видове са жълтокоремникът и смокът мишкар. От отровните змии се среща пепелянката.

Сред бозайниците се открояват 10 вида прилепи, множество видове гризачи, лисица, сърна, див заек, таралеж, дива свиня, язовец и др.

От птиците постоянни обитатели на парка са около 50 вида, като останалите са прелетни. По-голямата част от тях са защитени видове. Най-често срещаните видове защитени птици са голям синигер, поен дрозд, авлига, зелен кълвач, червеношийка, черешарка, обикновен мишелов, папуняк и др. Над парка преминава един от двата миграционни пътя в Европа - Via Pontica.

[редактиране] Туризъм

Съществуват 5 класически пешеходни маршрута и 4 специализирани - детски, дендрологичен, веломаршрут и за хора със специални нужди (включително хора с инвалидни колички и незрящи). Маршрутите са с различна продължителност - между 40 минути и 4,5 часа и представят биологичното разнообразие на парка. По протежението им са разположени кътове за отдих, чешми и погледни площадки. Подходящи са за пешеходен туризъм, природо - познавателен туризъм,културно - познавателен туризъм,велотуризъм, детски туризъм, фототуризъм и за хора със специални нужди

От 2005 г. функционира Посетителски и информационен център, в който се предлага водачество по маршрутите в парка, тематични беседи, информационни издания и публикации и др. В него се помещава и парковата администрация - Дирекция на Природен парк "Златни пясъци".

[редактиране] Източници

  1. #Траянов, Ростислав и Филипова, Десислава, Животинският свят в Природен парк "Златни пясъци" (земноводни, влечуги и бозайници),Природен парк "Златни пясъци", I част,Варна,2005 - 12 с.

[редактиране] Външни препратки

Официален сайт на Асоциацията на парковете в България

Природни и национални паркове в България
Българка | Витоша | Врачански Балкан | Златни пясъци | Персина | Пирин | Рила | Рилски манастир | [Русенски Лом (парк)] | Сините камъни | Странджа | Централен Балкан | Шуменско плато

*с курсив са изписани националните паркове

На други езици