Сенгелово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сенгелово
Местоположение
Данни
Население: 410 (2001)
Надм. височина: 350 м
Геогр. положение: 41° 23' сев. ш.
23° 27' изт. д.
Пощ. код: 623 00
Тел. код: 23230-4

Сенгелово или Сенгельово или Сенгелево (на гръцки димотики: Άγκιστρο, Ангистро, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон, на турски: Çengel, Ченгел) е село в Република Гърция, самостоятелна община в Ном Сяр (Серес), с 410 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Сенгелово е разположено на 50 километра северно от град Сяр (Серес) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели), непосредствено до границата с България. В селото има целебни минерални извори с температура около 38°C, използвани още от древността. Северно от Сенгелово тече река Пиринска Бистрица.

[редактиране] История

Край селото има минерален извор и останки от римска баня. Спред легенда, записана от българския учен Йордан Н.Иванов селото е било запуснато през „чумните години“ преди османското нашествие и в началото на 14 век някой си Ибрахим паша Сенгел бег основал новото село, като за да привлече българите от околните села, построил старата църква „Свети Спас“ в селото.[1] В края на 19 век Сенгелово е голямо преобладаващо българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ченгел калеси или Ченгел кьой е посочено погрешно като малко мюсюлманско село с 50 домакинства със 130 жители.[2] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Сенгелово живеят 1 200 българи, 200 турци, 120 власи и 130 цигани.[3]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Сенгелево има 1 536 българи екзархисти, 72 власи и 18 цигари и в селото функционира българско училище.[4]

До края на 19 и началото на 20 век село Сенгелово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в областта Мървашко. В селото до средата на 19 век работи и самоков. В рудниците някога се е добивало и злато и сребро, за което свидетелстват старите галерии, наричани златници. Край селото има огромни купчини сгурия, най-големите в цяло Мървашко.[5]

По време на Балканска война Сенгелово е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са 200-370 български, 70 турски, 70 цигански и 30 влашки.[6] След Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция. След Първата световна война голяма част от българите се изселва в България, като в селото остават само 17 гъркомански семейства. През 20-те години Сенгелово е преименувано на Ангистрон (кука) и в селото са заселени гръцки бежанци от Мала Азия. Потомците на бежанците от Сенгелово в България живеят в Сандански, Аспарухово, Варненско и други.[7]

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

  1. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.188-189.
  5. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
  6. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
  7. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.28.


Деми в Ном Сяр (Серес)
Алистрат | Амфиполи | Ахинос | Беласица (Керкини) | Валовища (Сидирокастро) | Висалтия | Долна Джумая | Емануил Папас | Зиляхово (Неа Зихни) | Кавакли (Левконас) | Капетан Митруси | Кормища (Кормиста) | Кюпкьой (Проти) | Нигрита | Орляк (Стримонико) | Петрич (Петрици)| Просеник (Скотуса) | Радулево (Родоливос) | Скутари | Струма (Стримонас) | Сяр (Серес) | Трагилос
Общини в Ном Сяр (Серес)
Горно Броди (Ано Вронду) | Драготин (Промахонас) | Крушево (Ахладохори) | Сенгелово (Ангистро) | Фращани (Орини)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици