Хенри III (Англия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - оформление, препратки, категория, МЕП, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Хенри III - 1216- 1272г.


Хенри е пръвият малолетен, който е коронясан за крал на Англия. Той се възкачва на трона само на 9 години. Той започва царуването с в момент, в който севера се контролира от бароните , а югоизтокът от френскиа престолонаследник Луи. Само централна и югозападна Англия са под властта на малолетния крал. Бароните се сплотяват под властта на първият регент на Хенри- Уилам Маршал и изгонват през 1217г. Луи. Маршал управлява до смъртта си през 1219г. Хю де Бърг, последен JUSTICIAR на английските крале, управлява до деня в който Хенри навършва 25 годишна възраст и се заема с кралските дела.

По време на малолетието на Хнери бароните се придържат към идеята за ограничена кралска власт и на няколко пъти преиздават Великата харта на свободите. Появява се и прослойката на свободните селяни, която също иска защита от кралска власт. Бароните настояват и за участите в държавните дела, като искали да бъдат обединени в кралски съвет. По този начин благородниците искат да придобият контрол върху държавната политика и най- вече върху назначаването на чиновници в правителството. Хазната и върховния съд са отделени от останалата част на правителството за да се попречи на краля да действа безотговорно. Национализмът в Англия в онези времена се проявява като опозиция на действията на Хенри . Той разгневява бароните, назначавайки на държавни постове чужденци. Пиер дьо Рош, епископ на Уинчестър и учител на Хенри като малък, въвежда доста французи от Поату в държавното управление. Вселдствие на близките връзки на Хенри с Рим , в Англия се появяват и много италианци. Господството на Хенри съвпада с разширяването на папската власт. От Англия се очаква да финансира част от безбройните папски чиновници и да предостави енории на италианците, живеещи навън. Съгласието на Хенри за папските искания води до протести, като местното духовенство заявява че няма свободни места за духовници в страната.

През 1258г. Хенри налага прекомерни данъци, за да плати дълговете си за войната в Уелс, неуспешните военни кампании във Франция и църковното си строителство. Глупавата дипломация и военните поражения , прунуждават Хенри да се откаже от всичките си владения във Франция, с изключение на Гаскония. Когато той приема да погаси папските дългове за войната в Сицилия, бароните искат реформи и кралят не е способен да им се противопостави. Той е принуден да се съгласи с Оксфордските провизии. Съгласно този документ се създава Съвет от 15 души, който трябва да одобрява всяко действие на краля и да е запознат с всичките дела на монарха. Бароните поемат контрола върху всяко звено на правителството, но постепенно се потдават на дребни дрязги и Оксфордските провизии имат приложение само няколко години. Хенрипреутвърждава властта си, отричайки Оксфордските провизии, което води до избухване на Гражданска война през 1264г. Едуард Дългокракият- принц на Уелс и най- голям син на Хенри ръководи кралските войски, докато опозиционните сили са командвани от Симон дьо Монфор- сват на Хенри. Монфор побеждава Едуард и пленява Хенри III и принц Едуард и придобива контрола върху правителството. Монфор придобива абсолютната власт след пленяването на Хенри. Бароните го поддържат заради роднинствотото му с краля и поддръжката му за Оксфордските провизии. Монфор избира Съвет на 9-те, в който включва името на краля. През 1264г. той призовава рицарите,, духовниците от всяко графство и благородниците да образуват ранен Парламент.През 1265г. поканва и гражданите от избраните градове. Последната сесия на този Парламент е предтеча към двата му днешни елемента : Камара на Лордовете и Камара на общините.

През 1265г. Симон дьо Монфор губи подръжката на един от най- мощните барони- графа на Глостър, а Уелския принц Едуард успява да избагя от плен. Едуард и Глостър събират армия и при EVASHAM Едуард побеждава Монфор. Монфор е убит и Хенри е пуснат от плен. Хенри си връща властта, но пре остатакът от царуването му истинската власт се осъществява от Едуард. След 56 годишно царуване той умира през 1172г. Въпреки, че Хенри се проваля като крал и войник, неговото заруване играе важна роля във формирането на виждането на англичаните кралската власт да бъде ограничена със закон.