Промишленост на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Като индустриализирана нация България има добре развита тежка и лека промишленост, която допринася за 32,1% от БВП на страната за 2006 година. [1] Това прави българската промишленост вторият по важност за икономиката сектор след този на услугите. За начало на индустриалното развитие може да се счита построяването на първата българска фабрика в Сливен през 1833 година. До Освобождението обаче няма голям прогрес.

Съдържание

[редактиране] Промишленост в периода 1878 - 1945

ТЕЦ Марица изток 2 през нощта

След края на Руско-турската война България е почти изцяло бедна земеделска страна. Въпреки това между 1880 и 1900 започва бързо развитие. В този период се развива предимно леката промишленост, построени са множество текстилни и мебелни фабрики, както и няколко бирени фабрики. Голям напредък е отбелязан в периода между двете световни войни - 1919-1941. След рязък икономически спад в следствие на загубата през Първата световна война започва интензивната модернизация и разширението на промишления сектор.

[редактиране] Промишленост в периода 1945 - 1989

След 9 септември 1944 година започва най-мащабното развитие на промишления сектор в българската история. Всички отрасли увеличават значително дяла си, построени са големи промишлени комплекси ("Кремиковци", "Червена могила"), създадени са голям брой електроцентрали, военни заводи, химически заводи, научно-експериментални бази. Работата по инфраструктурните проекти е била извършвана от работнически бригади. Построена е първата АЕЦ (1974).

  • През 1940-те години главната задача на Комунистическата партия е възстановяването на щетите от Втората световна война. Строят се главно пътища, железници и неголеми заводи.
  • През 1950-те години започва масивно разширяване на електропреносната мрежа. Построени са множество ВЕЦ, както и няколко ТЕЦ. Значително се увеличава въгледобива. За първи път е извлечен нефт край Шабла. Първо телевизионно предаване (26 декември 1959).
  • През 1960-те години са създадени оръжейни заводи, металургични комбинати. Сътрудничество с СССР в космическите разработки. Интензивно развитие на ядрената енергия. Създаване на заводи за усъвършенствана електротехника. Откриване на най-големия металургичен комбинат - Кремиковци.
  • През 1970-те години продължава увеличаването на промишления сектор като дял в икономиката. Построена е АЕЦ Козлодуй. Излита първият български космонавт - Георги Иванов (10 април 1979).
  • През 1980-те години България става една от първите страни, произвеждащи компютри за масова употреба. Страната вече произвежда всички видове високи технологии - електроника, космически апаратури и т.н.

[редактиране] Промишленост в периода след 1989

След падането на социалистическата система България, както много други източноевропейски страни, започва да отслабва в промишлено отношение. Закрити са много предприятия на тежката промишленост, други пък фалират. Драстично е намален износът на технологични продукти. В последните 5-6 години обаче се забелязва ръст на индустрията. Много компании са приватизирани. Скоро се очаква да започнат строителните работи по АЕЦ Белене.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници