Славчо Трънски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Славчо Трънски
деец на БКП, партизанин, военен деец
Роден: 22 октомври 1914
Бохова, България
Починал: 17 октомври 1999
?, България

Генерал Славчо Трънски (истинско име - Славчо Стаменов Савов) е политик от БКП, български държавен и военен деец, участник в партизанското движение в България 1941-1944.

Роден в бедно селско семейство. През 1929 става член на РМС, а през 1938 - на БРП. Многократно арестуван заради убежденията си.

Минава в нелегалност през 1942, организира и оглавява Трънския партизански отряд. Три пъти задочно осъждан на смърт. По-късно последователно ръководи Първа софийска народоосвободителна бригада, Първа въстаническа оперативна зона с център София и Софийска народоосвободителна дивизия.

След 9 септември 1944 заминава за СССР, където учи във военната академия "Фрунзе". През 1950 е арестуван по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов. Изтезаван в затвора, но в крайна сметка не признава и бързо след това е реабилитиран. Началник на военната академия "Г.С.Раковски" (1951-1962). Заместник-министър на народната отбрана, както и командващ войските на противовъздушната отбрана и военно-въздушните сили от 1962 до 1981 г.

Участва в отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989. На 15 ноември 1989 държи остра нападателна реч, в която обвинява Живков в злоупотреба с власт и шуробаджанащина. Участва в заседанията на Кръглата маса.