Калугерово (Област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другите български села с име Калугерово, вижте пояснителната страница.

Калугерово (до 1878: Гелвере, от 1952 до 1968: Сребрино) е село в Южна България, в община Лесичово, Област Пазарджик.

Калугерово (Област Пазарджик)
Карта на България, мястото на Калугерово (Област Пазарджик) е отбелязано
Данни
Област: Пазарджик
Община: Лесичово
Население: 1 349 (13/09/2005)
Надм. височина: 255 м
Пощ. код: 4462
Тел. код: 03515
Геогр. положение: 42° 19' сев. ш.
24° 10' изт. д.
МПС код: РА
Кмет или наместник
Сергей Вачев

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


Съдържание

[редактиране] География

Селото е на 16 км. северно от гр. Септември и 19 км. северозападно то Пазарджик, край двата бряга на река Тополница, при изхода й в пазарджишкото поле, в южното подножие на Средна Гора на височина от 255 м. Селото е с преходноконтинентален климат, разположено в горнотракийската климатична подобласт. Почвите в землището му са предимно канелени горски и алувиално-ливадни.


[редактиране] История

Калугерово е старо селище. С името Калугеллер ("Калугерите" на турски) се споменава в турски регистър от 1576 г. При подготовката за Априлското въстание е основано местан революционен комитет. Селото изпраща свой представител в оборищенското събрание - Теофил Бейков. По време на въстанието, населението се изтегля към вр. Еледжик (дн. Бенковски, 1186 м.) в Ихтиманска Средна Гора. Част от въстанниците се присъединява към Хвърковата чета на Бенковски. При потушаване на въстанието, 153 къщи са опожарени от турците.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Калугеровски манастир Св. Никола

Намира се над село Калугерово в полите на Средна Гора. Според някои сведения, манастирът е съществувал още по време на кръстоносните походи (ХІ-ХІІІ век) и в 1419 е разрушен от турците, бидейки възстановен по-късно. Споменава се за пръв път в ръкописна бележка о т1693 върху миней. През ХVІІ и ХVІІІ в. , Калугеровският манастир е средище на книжовна дейност. По време на Априлското въстание (1876) е изгорен от турците. През 1906-08 е изграден наново. Запазена е мраморна плоча от времето на римския император Юлиан (361-363) и няколко мраморни плочи от ХІХ и началото на ХХ век с надписи на български език.

[редактиране] Други

В землището на селото е открида находка от бронзови двойни брадвички от праисторически времена. Има преположения за наличие на могили.

[редактиране] Редовни събития

Илинден 20 юли.

Сирни Заговезни ден 5 март.

[редактиране] Други

Селото е с добре развити лозарство, овощарство и животновъдство. Здравната служба в селото е основана през 1905 г.. Килийни училища е имало при черквата в Голямата махала (учител Теофил Бейков) и в Малката махала (учител Измирлиев - Македончето); през 1847 е открито класно училище , през 1904 - прогимназия. Читалището в Калугерово носи името "Теофил Бейков" (осн. 1907 по името "Зора") и е с музейна сбирка.

Има няколко фирми и предприятия,сред които фабрика за производство на маратонки и чорапи, собственост на г-н Дзян Сиенмей - китаец.Фирмата се управлява от г-жа Груева. По настоящем във фабриката работят/отвреме на време/ ок.40-50 работника. Произвеждат се чорапи, боксерки, пижами и маратонки и боти.

Калуфрукт гр. София

ГаленФарма - цех за пройзводство на лекарства и др.

[редактиране] Външни препратки