Седма пехотна рилска дивизия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седма пехотна рилска дивизия | |
---|---|
Знаме на 7-ма дивизия |
|
Активна | 1904-1918 |
Държава | България |
Размер | 37 355 души (септември 1912) |
Командири | |
Известни командири |
генерал-майор Георги Тодоров |
Седма пехотна рилска дивизия е българска военна част.
Съдържание |
[редактиране] Формиране
Формирана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. Към 1906 г. в състава й влизат: 14-ти Македонски, 22-ри Тракийски, 13-ти Рилски и и 26-ти Пернишки пехотни полкове, 7-ми артилерийски полк, 7-ма пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-мо дивизионно интендантство. През септември 1912 година наброява 37 355 души. Демобилизирана е през август 1913 г. Мобилизирана е през септември 1915 г. Демобилизирана е отново през октомври 1918 г.[1]
[редактиране] Боен път
Участва в Първата световна война (1915-1918).
[редактиране] Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
# | звание | име | дати |
---|---|---|---|
? | полковник | Стефан Тошев | |
? | генерал-майор | Георги Тодоров | 1910 - 1913? |
? | полковник | Вълко Василев | |
? | полковник | Стефан Тасев | |
? | полковник | Иван Русев | септември 1916 - юни 1917 |
? | полковник | Русчо Димитров | 1931 |
[редактиране] Бележки
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 191, бел. 94
Дивизии на българската армия във войните за обединение на нацията 1912 - 1918 | ![]() |
|
---|---|---|
1 софийска | 2 тракийска | 3 балканска | 4 преславска | 5 дунавска | 6 бдинска | 7 рилска | 8 тунджанска | 9 плевенска | 10 беломорска | Македоно-одринско опълчение | 11 македонска | Планинска | Сборна |