Wikipedia avwiki https://av.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%82%D3%80%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B1_%D0%B3%D1%8C%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%80 MediaWiki 1.47.0-wmf.11 first-letter Медиа Хъулухъалъулаб БахӀс ГӀахьалчи ГӀахьалчиясул бахӀс Википедия Википедиялъул бахӀс Файл Файлалъул бахӀс MediaWiki MediaWiki-ялъул бахӀс Халип Халипалъул бахӀс Кумек Кумекалъул бахӀс Категория Категориялъул бахӀс TimedText TimedText talk Модуль Обсуждение модуля Event Event talk Гъоркьхъваршини 0 7125 97687 89448 2026-07-17T00:42:50Z InternetArchiveBot 12052 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 97687 wikitext text/x-wiki {{ГІБ |пачалихъ = Россия |статус = росу |магІарул мацІалъ цІар = Гъоркьхъваршини |эбелаб мацІалъ цІар = |герб = |байрахъ = |гербалъул гІеблъи = 128 |байрахъалъул гІеблъи = 128 |сурат = |размер = <!--300px--> |хъвай-хъвагІай = |lat_deg =42|lat_min =23|lat_sec =60 |lon_deg =45|lon_min =52|lon_sec =32.68 |CoordAddon = |CoordScale = |Яндекскарта = Гъоркьхъваршини |ХІукумат = Россия |карта = Гъоркьхъваршини |пачалихъалъул картаялъул размер = 300 |икълималъул картаялъул размер = 300 |мухъалъул картаялъул размер = 300 |икълим = Дагъистан |икълим таблицаялда = Дагъистан |икълималъул тайпа = жумгьурият |мухъ таблицаялда = ЦӀумада мухъ |хІукуматалъул карта = Россия |икълималъул карта = Дагъистан |мухъалъул карта = ЦӀумада мухъ |жанисеб бикьи = |бетІерасул тайпа = Росдал бегаул |бетІер = [[ГӀалиев, СаидгӀалил Мустапа|ГӀалиев Мустапа]]<ref>{{Cite web |title=Глава села - Алиев Мустафа Саидалиевич |url=http://www.mo-tsumada.ru/index.php/sel-poselen/nhvarshini |access-date=2014-08-18 |archive-date=2014-04-15 |archive-url=https://web.archive.org/web/20140415094736/http://mo-tsumada.ru/index.php/sel-poselen/nhvarshini |url-status=хвараб }}</ref> |кьучІ лъураб къо = |площад = |гьава-бакъ = гьоркьохъеб |майданалъул борхалъи = 1854<ref>[http://84519.selabor.com/ Нижнее Хваршини. Над уровнем моря - 1854 м]{{Хвараб регӀел|date=October 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> |расмияб мацІ = [[МагІарул мацІ|магІарул]] |расмияб мацІ-ref = |халкъалъул къадар = {{цІикІкІен}} 706 |хъвай-хъвагІай гьабураб сон = 2014 |гъунки = |агломерация = |миллатал = [[МагIарулал|магӀарулал]] |динал = [[Ислам]] |этнохороним = |сагІтил рачел = +4 |DST = |телефоналъул код = |почалъул индексал = 368908 |автомашинаялъул код = 05 |идентификаторалъул тайпа = ОКАТО |цифровой идентификатор = 82257835001 |категория Commons алда = |сайт = |сайталъул мацІ = }} '''Гъоркьхъваршини''' — ккола [[Россия]]лъул [[Дагъистан]] жумгьурияталъул [[ЦӀумада мухъ]]алъул [[росу]]. Гъокьхъваршини гьединго ккола Ункъракьалъул росабаздасан цояб. == ГӀадамал == Росулъ гӀадамазул къадар хъвай-хъвагӀазда рекъон бахуна 706 чиясда<ref>{{Cite web |title=Дагъистаналъул шагьаразул ва росабазул гІадамазул къадарал. РикІкІана 2014 соналъул 1 июналъ. |url=http://dagstat.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_ts/dagstat/resources/2b0901004382ea27a3cef3dd898fc419/%D0%A7%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C+%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+1+%D1%8F%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F+2014+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0+%D0%BF%D0%BE+%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BC+%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D0%BC.xls |access-date=2014-08-18 |archive-date=2014-04-07 |archive-url=https://web.archive.org/web/20140407085238/http://dagstat.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_ts/dagstat/resources/2b0901004382ea27a3cef3dd898fc419/%D0%A7%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C+%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+1+%D1%8F%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F+2014+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0+%D0%BF%D0%BE+%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BC+%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D0%BC.xls |url-status=хвараб }}</ref>. Гьезда гъоркьоса киналго аварал ккола. == МагӀишат-яшав == 2014 соналъул апрел моцӀалъ росулъ тӀоцебе бахана машина, щайгурелъул нухал рукӀинчӀо. == ХІужаби == {{хІужаби}} == Линкал == * [http://www.tsumada.ru/ru/tf/2/Hvarshini Гъоркьхъваршини: суртал] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140814192319/http://www.tsumada.ru/ru/tf/2/Hvarshini |date=2014-08-14 }} * [http://www.bravica.me/ru/russia/dagestan/nizhniye_khvarshini.htm Гьава-бакъ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230326224535/http://www.bravica.me/ru/russia/dagestan/nizhniye_khvarshini.htm |date=2023-03-26 }} * [http://bip-ip.com/nizhnee-hvarshini-sozhgli-zdanie-a-samogo-naiba-zarubi/ Нижнее Хваршини, сожгли здание, а самого наиба зарубили...] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170612194358/http://bip-ip.com/nizhnee-hvarshini-sozhgli-zdanie-a-samogo-naiba-zarubi/ |date=2017-06-12 }} {{ТӀинчӀ-Дагъистан}} {{Дагъистан}} {{ЦӀумада мухъалъул росаби}} [[Категория:ЦІумада мухъалъул росаби]] {{Категория:МагIарулазул росаби}} [[Категория:Ункъракьалъул росаби]] {{Ункъракьалъул росаби}} 5hrdi2n8ki65ds1vos30ezuhtke8uk5 Гьижа 0 14032 97688 97455 2026-07-17T00:51:35Z InternetArchiveBot 12052 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 97688 wikitext text/x-wiki '''Гьижа&#769;''', '''силлаба''' — каламалъул гьаркьазул тартибалъул гІуцІиялъул цобутІа, ай жиндир компонентазул (гьелде гъорлъе кколел гьаркьазул) бищун цІцІикІкІараб цолъиялъ жиндие хасият кьолеб минималияб фонетикиябгин фонологияб цобутІа. Гьижаялъул гьечІо бухьен магІнадулал хурхенал гІуцІиязда ва загьирлъизариялда, гьеб буго гІицІго абиялъул цобутІа ва гьеб рикІкІуна рагІаби "ралел блокаллъун"<ref>{{cite book|last=de Jong|first=Kenneth|year=2003|chapter=Temporal constraints and characterising syllable structuring|editor1-last=Local|editor1-first=John|editor1-link=John Local|editor2-last=Ogden|editor2-first=Richard|editor3-last=Temple|editor3-first=Rosalind|title=Phonetic Interpretation: Papers in Laboratory Phonology VI|publisher=Cambridge University Press|pages=253–268|doi=10.1017/CBO9780511486425.015|isbn=978-0-521-82402-6}} Page 254.</ref>. Гьижабазда кІола мацІалъул изохрониялде, просодиялде, поэтикияб метралде, кьабизабиялде асар гьабизе. Гьижаялда жанир группалъула гьаракьхиналъул даража батІи-батІиял гьаркьал, бищун гьаракьхарал — гьижа гІуцІулел, хутІарал — гьижаялъулал гурел; гІемерисеб гьижа гІуцІун букІуна гІищалдаса (гІемерисеб [[рагьарал]]) рукІаниги рукІинчІониги рукІине бегьулел бутІабаздаса ([[рагьукъал]]). [[Лингвистика|МацІазул гІелмуялъул]] рахъалъан гьижаялъул бичІчІиялъе баян кьолелъуб буго кІиго батІияб нух. Лъугьиналъул рахъалъан, яги физиологияб хурхеналда, гьижаялъе интерпретация гьабула гьаракь яги гьаркьазул дандбай хІисабалда, жал абулаго инсанасул каламалъул аппараталъ тІе-тІечІеб угьулеб хІухьелалъулаб тунки гьабулеб. Акустикаялъул, ялъуни гьаракьхиналъул рахъалъ гьижа бичІчІизе бегьула каламалъул цо бутІа хІисабалда, жинда жаниб цо гьаракь гьелда аскІор цун ругезде данде ккун бищун цІикІкІараб даражаялъ загьирлъулеб<ref>{{книга|заглавие=Словарь-справочник лингвистических терминов. Изд. 2-е. — М.: Просвещение|часть=слог|год=1976|автор=Розенталь Д. Э., Теленкова М. А.|язык=ru}}</ref>. ==Транскрипция== ==Компонентал== ==Гьижалъизаби== ==Супрасегменталиял хасиятал== == Тарих== ==Балагье гьединго== == ХІужжаби == {{хІужжаби}} == Адабият == == МугъчІваял == [[Ингилис мацІ|Ингилис мацІалда]] * [https://www.HowManySyllables.com Syllable Dictionary: Look up the number of syllables in a word. <small>Learn to divide into syllables. Hear it pronounced.</small>] * [http://www.cunyphonologyforum.net/syllable.php Do syllables have internal structure? What is their status in phonology? <small>CUNY Phonology Forum</small>] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923211920/http://www.cunyphonologyforum.net/syllable.php |date=2015-09-23 }} * [https://www.syllablewords.net/ Syllable Word Counter <small>A comprehensive database of words and their syllables</small>] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230224135950/https://syllablewords.net/ |date=2023-02-24 }} * [http://yuba.ch/translate/u5sys.content.php?c=erkennesilbe&l=en Syllable drill. <small>Listen to syllables and select its representation in Latin letters</small>] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210415034437/http://yuba.ch/translate/u5sys.content.php?c=erkennesilbe&l=en |date=2021-04-15 }} * [https://www.madeintext.com/syllable-counter/ Syllable counter: <small>Count the number of syllables for any word or sentence.</small>] {{Супрасегментал}} [[Категория:Лингвистикиял цобутІаби]] [[Категория:Фонотактика]] [[Категория:Фонология]] c4hnopw71nin3igs38kf75klm0rt1l1 Континент 0 16832 97689 95227 2026-07-17T02:48:55Z InternetArchiveBot 12052 Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 97689 wikitext text/x-wiki {{Цогидал магӀнаби}} [[File:Continental models-Australia.gif|thumb|upright=1.6|Кьераздалъун кодинарурал картабазул анимация, континентазул вариациял рихьизарулеб. [[Ракьалъул континентазда гьоркьор гӀурхъаби|Конвенциялда ва моделалда]] бан, цо-цо континентал цолъизарула яги рикьула: мисалалъе [[Евразия]] гӀемерисеб бикьула [[Европа|Европаялдеги]] [[Азия|Азиялдеги]] (багӀараб кьер), гьебго заманалда, [[Шималияб Америка|Шималияб]] ва [[Жанубияб Америка]] рикӀкӀуна цо Американ континентлъун (гӀурччинаб)]] '''Контине́нт''' ({{lang-la|continens}} — кинабго ккураб, гьоркьоса къотӀичӀеб) — чӀахӀиял ракьулмассивазул чангоялдаса бокьараб, жиндир цӀикӀкӀанисеб бутӀа [[Гьидросфера|лъеца]] бацичӀеб, рагӀалмухъ абуни ралъдал гьумералдаса гъоркьегӀан ругел.<ref name="Горкин">{{книга|заглавие=География. Современная иллюстрированная энциклопедия. — М.: Росмэн|часть=материк|год=2006|автор=Под редакцией проф. А. П. Горкина|язык=ru}}</ref> ГӀемериселъ чӀван-къотӀарал критериязул гуреб, амма [[конвенция (норма)|конвенциялъул]] аслуялда баян гьабулел анкьгоялде гӀунтӀун географияб [[регионал|регионал]] рикӀкӀуна континентал хӀисабалда. ГӀатӀилъиялъул рахъалъ бищун кӀудиялдаса бищун гьитӀиналде щвезегӀан тартибалда лъураб анкьабго регион ккола хадусеб: [[Азия]], [[Африка]], [[Шималияб Америка]], [[Жанубияб Америка]], [[Антарктида]], [[Европа]] ва [[Австралия (континент)|Австралия]].<ref name="NatlGeo1">{{cite web|title=Continents: What is a Continent?|date=20 September 2011|url=https://www.nationalgeographic.org/encyclopedia/Continent/|publisher=[[National Geographic (журнал)|National Geographic]]|access-date=7 July 2022|archive-date=16 July 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190716045120/https://www.nationalgeographic.org/encyclopedia/continent/|url-status=хвараб}} "Most people recognize seven continents—Asia, Africa, North America, South America, Antarctica, Europe, and Australia, from largest to smallest—although sometimes Asia and Europe are considered a single continent, Eurasia."</ref> Континентазул дагьаб къадар бугел вариантазда гьезуд цо-цоял цолъизаризе бегьула, мисалалъе, цо-цо системабаз гъорлӀе рачуна [[Афро-Евразия]], [[Америкаби|Америка]] яги [[Евразия]] батӀаго ругел континентал хӀисабалда. [[Зеландия|Зеландиялъеги]], жиб цӀикӀкӀанисеб даражаялда лъекье ккараб континенталияб хъалалъул массивлъун кколеб, гьединго сипат-сурат гьабула континент гӀадин. Океаниял чӀинкӀиллъаби гӀемериселъ группагъинарула мадугьалихъ ругел континенталгун, дунялалъул ракь географиял регионазде бикьиялъе гӀоло. Гьеб схемаялда рекъон, ГӀодоцараб Океаналда ругел гӀемерисел чӀинкӀиллъабазулал пачалихъал ва территориял группалъизурал Австралиялъул континентгун цо географияб регионалде, жинда ''[[Океания]]'' абулеб. [[Геология]]лда, континенталъе баян гьаби буго "Ракьалъул аслияб ракьулмассив, жинца гъорлӀе [[ракъдаллъи|ракъдаллъиги]] [[Континенталияб шелф|континенталиял шелфалги]]".<ref name="Glossary2005">{{cite book | title=Glossary of Geology | publisher=American Geological Institute | editor-last1=Neuendorf | editor-first1=K.K.E. | editor-last2=Mehl, Jr. | editor-first2=J.P. | editor-last3=Jackson | editor-first3=J.A. | year=2005 | location=Alexandria, Virginia | page=139 | isbn=978-0922152896| edition=5th }}</ref> Геологиял континентал дандеккола [[континенталияб хъаллъи|континенталияб хъаллъиялъул]] анлӀалго кӀудиял бутӀаязе, жал [[тектоникиял къаналъабазул сияхӀ|тектоникиял къаналъабазда]] ругел, амма гьоркьоса рахъулел кӀудиял-гурел [[континенталияб фрагмент|континенталиял фрагментал]], [[Мадагаскар]] гӀадал, жидеда гӀемериселъ микроконтинентал абулел. Лъалеб жо буго континенталияб хъаллъи цохӀо [[Ракь (планета)|Ракьалда]] букӀин.<ref>{{Cite web |last=Choi |first=Charles Q. |date=16 July 2015 |title=Did Ancient Mars Have Continents? |url=https://www.space.com/29967-ancient-mars-continents-curiosity-rover.html |access-date=6 December 2020 |website=Space.com}}</ref> == Баян гьаби == === Къадар === {{Anchor|Къадар}}<!--[[Five continents]], [[Six continents]], [[Seven continents]], [[5 continents]], [[6 continents]], [[7 continents]] redirect here --> Гьаниб буго континенал рикӀкӀунеб чанго къагӀида: {| class="wikitable" style="margin:auto; |- ! colspan="10" | Моделал |- | style="background:#fff;" colspan="9"|[[File:Seven continents Australia not Oceania.png|center|300px]]<center>Color-coded map showing the various continents. Similar shades exhibit areas that may be consolidated or subdivided.</center> {| class="wikitable sortable" style="margin:auto; |- ! style="text-align:center;" | Къадар ! style="text-align:center;" colspan="7" class="unsortable" | Континентал ! style="text-align:center;" class="unsortable" | Иццал |- ! {{Hs|4!}} Ункго континент |colspan="3" |{{small|{{color strip|#fed52e|#f33e01|#c10000}}}} [[Афро-Евразия]]<br />("[[Басрияб Дунял]]") |colspan="2" |{{small|{{color strip|#0c0|green}}}} [[Америкаби|Америка]]<br />("[[ЦӀияб Дунял]]") |{{small|{{color strip|#0040ff}}}} [[Антарктика]] |{{small|{{color strip|#c04080}}}} [[Австралия (континент)|Австралия]] |<ref name=McColl/><ref name=worldometers>[https://www.worldometers.info/geography/continents/] "4 Continents This would probably be the correct subdivision if we adopted a strict definition of continents, ideally defined as large landmasses separated by water. Furthermore, we should consider "separated" only what is naturally separated, excluding therefore the separations resulting from the artificially made Panama Canal (which separates North and South America) and Suez Canal (which separates Africa from Eurasia). Under this model, the four continents of the world are: Afro-Eurasia (or Eurafrasia), America, and Australia (not Oceania, which combines Australia with smaller countries in the Pacific Ocean which are separated by water), and Antarctica. An alternative four-continent model, introduced at the beginning of the 20th century, included Europe, Asia, Africa, and America."{{ref|5|worldometers}}</ref><ref name=wonderopolis>[https://www.wonderopolis.org/wonder/how-many-continents-are-there] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230529082931/https://wonderopolis.org/wonder/how-many-continents-are-there |date=2023-05-29 }} "If you count Europe and Asia as one continent (often known as Eurasia), then there are six continents. Some people also count North America and South America as one continent (called simply America), since the two land masses are separated only by the human-made Panama Canal. This would allow for a model with only five continents."{{ref|8|wonderopolis}}</ref><ref name="Strobel2015">{{cite book|first=Christoph|last=Strobel|title=The Global Atlantic: 1400 to 1900|url=https://books.google.com/books?id=0q-gBgAAQBAJ&pg=PA13|date=11 February 2015|publisher=Routledge|isbn=978-1-317-52552-3|pages=13–}}</ref><ref>{{cite book|title=Manual of Modern Geography: 2|url=https://books.google.com/books?id=QZcpPfQDE-cC&pg=PA18|year=1870|publisher=William Blackwood|pages=18–}}</ref><ref name="DunnMitchell2016">{{cite book|first1=Ross E.|last1=Dunn|first2=Laura J.|last2=Mitchell|first3=Kerry|last3=Ward|title=The New World History: A Field Guide for Teachers and Researchers|url=https://books.google.com/books?id=-aowDwAAQBAJ&pg=PA232|date=23 August 2016|publisher=Univ of California Press|isbn=978-0-520-28989-5|pages=232–}}</ref><ref name="Chatterjee2015">{{cite book|first=Sankar|last=Chatterjee|title=The Rise of Birds: 225 Million Years of Evolution|url=https://books.google.com/books?id=V-okBwAAQBAJ&pg=PA204|date=13 March 2015|publisher=JHU Press|isbn=978-1-4214-1614-4|pages=204–}}</ref><ref name="Mackay1861">{{cite book|first=Alexander|last=Mackay|title=Manual of Modern Geography: Mathematical, Physical, and Political : on a New Plan : Embracing a Complete Development of the River Systems of the Globe|url=https://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.82417|year=1861|publisher=W. Blackwood and Sons|pages=[https://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.82417/page/n29 15]–}}</ref><ref name="Kermack2013">{{cite book|author=D. M. Kermack|title=The Evolution of Mammalian Characters|url=https://books.google.com/books?id=_-ePBAAAQBAJ&pg=PA141|date=9 March 2013|publisher=Springer Science & Business Media|isbn=978-1-4684-7817-4|pages=141–}}</ref> |- ! {{Hs|5!}} Щуго континент |{{small|{{color strip|#fed52e}}}}&nbsp;[[Африка]] |colspan="2" |{{small|{{color strip|#f33e01|#c10000}}}}&nbsp;[[Евразия]] |colspan="2" |{{small|{{color strip|#0c0|green}}}}&nbsp;Америка |{{small|{{color strip|#0040ff}}}}&nbsp;Антарктика |{{small|{{color strip|#c04080}}}}&nbsp;Австралия |<ref name=scienceline>[http://scienceline.ucsb.edu/getkey.php?key=196] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20230326024102/http://scienceline.ucsb.edu/getkey.php?key=196 |date=2023-03-26 }} "In some textbooks, North and South America are combined into "America" and/or Europe and Asia are combined into "Eurasia", for a grant total of 6 or even 5."{{ref|7|scienceline}}</ref><ref name=Wigen>Martin W. Lewis and Kären E. Wigen, The Myth of Continents: A Critique of Metageography (Berkeley and Los Angeles: University of California Press, 1997){{ref|9|Wigen}}</ref><ref name=worldometers2>[https://www.worldometers.info/geography/continents/] "5 Continents This model adopts the criteria of both the six-continent models, resulting in the following 5 continents: Africa, Eurasia, America, Oceania (or Australia), and Antarctica. An alternative five-continent model is the one adopted, among others, by the Olympic Charter, which excludes Antarctica as uninhabited and lists the following five: Africa, Europe, Asia, America, and Oceania (or Australia)."{{ref|10|worldometers2}}</ref><ref name=universetoday>[https://www.universetoday.com/45468/how-many-continents-are-there/] "There are even geographical views that prefer the presence of both a Eurasian as well as one American continent. These geographers therefore contend that there should only be 5 continents."{{ref|11|universetoday}}</ref> |- ! rowspan="2" | {{Hs|6!}} АнлӀго континент |{{small|{{color strip|#fed52e}}}}&nbsp;Африка |colspan="2" |{{small|{{color strip|#f33e01|#c10000}}}}&nbsp;Евразия |{{small|{{color strip|#0c0}}}}&nbsp;[[Шималияб Америка]] |{{small|{{color strip|green}}}}&nbsp;[[Жанубияб Америка]] |{{small|{{color strip|#0040ff}}}}&nbsp;Антарктика |{{small|{{color strip|#c04080}}}}&nbsp;Австралия |<ref name=EB /><ref name=Columbia>"[http://www.bartleby.com/65/co/continent.html Continent] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070202190101/http://www.bartleby.com/65/co/continent.html |date=2 February 2007 }}". ''[http://www.bartleby.com/65/ The Columbia Encyclopedia] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20020205073950/http://www.bartleby.com/65/ |date=5 February 2002 }} ''. 2001. New York: Columbia University Press - Bartleby.</ref> |- |{{small|{{color strip|#fed52e}}}}&nbsp;Африка |{{small|{{color strip|#f33e01}}}}&nbsp;[[Азия]] |{{small|{{color strip|#c10000}}}}&nbsp;[[Европа]] |colspan="2" |{{small|{{color strip|#0c0|green}}}}&nbsp;Америка |{{small|{{color strip|#0040ff}}}}&nbsp;Антарктика |{{small|{{color strip|#c04080}}}}&nbsp;Австралия |<ref name="HEL"/> |- ! {{Hs|7!}} Анкьго континент |{{small|{{color strip|#fed52e}}}}&nbsp;Африка |{{small|{{color strip|#f33e01}}}}&nbsp;Азия |{{small|{{color strip|#c10000}}}}&nbsp;Европа |{{small|{{color strip|#0c0}}}}&nbsp;Шималияб Америка |{{small|{{color strip|green}}}}&nbsp;Жанубияб Америка |{{small|{{color strip|#0040ff}}}}&nbsp;Антарктика |{{small|{{color strip|#c04080}}}}&nbsp;Австралия |<ref name=EB>"[https://www.britannica.com/science/continent Continent]". ''[[Encyclopædia Britannica]]''. 2006. Chicago: Encyclopædia Britannica, Inc.</ref>{{tertiary source inline|date=October 2021}}<ref name=NatlGeo2>[http://www.nationalgeographic.com/xpeditions/atlas/index.html?Parent=world&Mode=d&SubMode=w World], ''[[National Geographic (magazine)|National Geographic]] - [http://www.nationalgeographic.com/xpeditions/ Xpeditions Atlas].'' 2006. Washington, DC: National Geographic Society.</ref><ref name=AoCA>[http://atlas.gc.ca/site/english/maps/reference/international/world/referencemap_image_view The World - Continents] {{webarchive |url=https://web.archive.org/web/20060221064548/http://atlas.gc.ca/site/english/maps/reference/international/world/referencemap_image_view |date=21 February 2006 }}, [http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/index.html ''Atlas of Canada'']</ref><ref name=Oxford1>''[[Oxford English Dictionary|The New Oxford Dictionary of English]].'' 2001. New York: Oxford University Press.</ref><ref name=Encarta>"[http://encarta.msn.com/encyclopedia_761553387/Continent.html Continent] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091028025748/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761553387/Continent.html |date=28 October 2009 }}". ''[[Encarta|MSN Encarta Online Encyclopedia 2006]].''. 31 October 2009.</ref><ref name=Oxford2>"Continent". McArthur, Tom, ed. 1992. ''The Oxford Companion to the English Language''. New York: Oxford University Press; p. 260.</ref> |} |} == Ралагье гьединго == * [[Ракьалъул континентазда гьоркьор гӀурхъаби]] * [[Двипа]] * [[КӀочараб континентt (магӀнаби)|КӀочараб континент]] * [[Континентазул цӀаразул этимологиязул сияхӀ]] * [[Континентазул ва континенталиял субрегионазул сияхӀ халкъалъул хъадаралда рекъон]] * [[Суверениял пачалихъазул ва чияда рарал территориязул сияхӀ континентазда рекъон]] * [[Трансконтиненталиял пачалихъазул сияхӀ]] * [[Шагьаразул сияхӀал]] * [[Материкияб Австралия]] * [[Субрегион]] == МугъчӀваял == {{reflist}} == Библиография == * {{cite book|last1=Lewis |first1=Martin W. |first2=Kären E. |last2=Wigen |author-link2 = Kären Wigen|title=The Myth of Continents: a Critique of Metageography |year=1997 |publisher=University of California Press |location=Berkeley |url=https://books.google.com/books?id=C2as0sWxFBAC |ref={{sfnref|Lewis & Wigen, The Myth of Continents|1997}}|isbn=978-0-520-20743-1 }} == КъватӀисел регӀелал == {{Commons+cat|Continents|Continents}} * [https://www.youtube.com/watch?v=3uBcq1x7P34 "What are continents?"] [[YouTube]] video by [[CGP Grey]] * {{Cite EB1911|wstitle=Continent |short=x}} * [https://www.nationalgeographic.com/science/2019/09/lost-continent-revealed-by-plate-tectonics-model-greater-adria-mediterranean/ Lost continent revealed in new reconstruction of geologic history] {{Continents of the world}} {{Earth}} {{Regions of the world}} {{Authority control}} [[Категория:Континентал| ]] cmoqos267ajwn0o2u1u3tio1ovyy56r