Хулио Кортасар

Уикицитат bgwikiquote https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.47.0-wmf.20 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикицитат Уикицитат беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk Хулио Кортасар 0 7780 92214 77935 2026-09-16T19:03:23Z Rumensz 4769 92214 wikitext text/x-wiki {{автор | Име = Хулио Кортасар | Снимка = | Описание = | Уикипедия = Хулио Кортасар | Общомедия = Category:Julio Cortázar }} '''Хулио Кортасар''' е аржентински писател. {{цитат|Критиците и читателите имат склонността малко да разпределят авторите. Мен ме разпределяха винаги като прозаик и тогава автоматически ти отричат правото, не ти го казват, но е налице своеобразен отказ един прозаик да пише поезия, да печата поезия. Това е своего рода покушение. Не бива да се прави. Всичко това на мен ми изглежда нелепо. Аз много добре знам, че поезията е моето частно удоволствие. Но вярвам, че измежду многото стихотворения, които съм написал, огромно количество, хиляди стихотворения, има някои, когато могат да се спасят и отпечатат.|||}} {{цитат|Много от това, което съм написал, се подрежда под знака на ексцентричността, защото между живеене и писане никога не съм допускал ясна разлика - ако живеейки, успявам да прикрия едно частично участие в моето положение, то не мога да го отрека в онова, което пиша, защото пиша именно тъй като не съм или съм наполовина.|||}} {{цитат|За моя отвратителен оновавремешен реализъм дава допълнителна представа това, че обикновено намирах монети по улицата, докато се разхождах с леля си, ала най-вече сръчността, с която, след като ги бях откраднал у дова, ги пусках, а пък леля ми гледаше някоя витрина, за да се втурна да ги събирам и да упражнявам непосредствено правото да купувам бонбони. Но пък на леля ми ѝ беше много присъщо фантастичното, понеже никога не намираше необичайно това прекалено често повтаряне и дори споделяше въздбудата от находката и някой бонбон.|||}} == Източници == * Хулио Кортасар, „Междуетажие“, София, "Народна Култура" (1985) {{DEFAULTSORT:Кортасар, Хулио}} [[Категория:Аржентински писатели и поети]] d3fg5579eqym3q73or3ewq30w7sddx6 Потребител:Rumensz 2 14496 92213 92212 2026-09-16T18:57:34Z Rumensz 4769 /* Манифест */ 92213 wikitext text/x-wiki {{автор | Име = Румен Ангелов | Снимка = Rumensz 1.jpg | Описание = В Йордания, 2022 г. | Уикипедия = Потребител:Rumensz | Общомедия = Category:Rumensz }} {| |+ |- | {{цитат|[[File:Peacock Shot Two (67553513).jpeg|200п]] '''Паунът''' ([[w:фрашка|фрашка]]) '''[[А]]'''х каква е тази птица? '''[[Д]]'''ето я имат за хубавица? Ходи бавно и се надува не иска простичко да си хортува. '''[[М]]'''исли важни все цитира, откъде ли ги намира? '''[[И]]'''зявен на тази сцена '''[[Н]]'''ищо чуждо не поема '''[[И]]'''ска всеки да го гледа, да засенчи той съседа. Той паун е, важна птица. За него другите пернати '''[[С]]'''а просто гарги черноврати '''[[Т]]'''ез там някакви си птици нему са незрели ученици. Гордо ходи, твърдо крачи, уж '''[[Р]]'''ешава важните задачи. Иска всеки да го слуша, или д'''[[А]]''' го постави у кауша. Нищо свясно '''[[Т]]'''ой не върши, само ч'''[[О]]'''вката си кърши уж работи за двамина, но '''[[Р]]'''азмахва само перущина. И поука пак ще отбележа да е ясно като за невежа: Красиви думи работа не вършат, трябва [[w:Гръбначен стълб|гърбината]] да се прекърши. Глупакът пак си е глупак даже в Харвард да е бил, но който сляпо вярва на глупака той е истински дебил.|собствен стих|||}} | {{цитат|[[File:Brown puppy (9899551176).jpg|200п]] '''Палето''' (фрашка) Кон не е, не е магаре, джафка по когото свари. Нищо него не го спира навсякъде се то навира. Ах, каишката му е с [[w:карбон|карбон]], удържа тя дори и слон. Да знаете, че то е Той! Той е истински герой. Той е Шаро Преследвача, яко лае, дръзко скача. Той е Шаро Преследвача! Не се чудете, няма как, дребничък си е, но баш юнак. Е, голям му е дудука, но чака на водача си юмрука. Много иска то да хапе, но не разбира, че е хлапе. Дори да скача, да се мята все си е на педя от земята. Претенцията му е голяма, на полза някаква от него няма. Да кажем пак за Протокола, истината тук е гола: Куче връзва се за кола, а работата върши вола.|собствен стих|||}} |} {| |+ |- | {{цитат|'''Историческо''' ([[w:фрашка|фрашка]]) Кат муза ми влетя в сърцето, литна мисълта ми до небето, но стана тя каквато стана чух „Разпни го!“ вместо „Осанна!“. Такава е природата човешка, днес цар си, утре – малка пешка. Уж тежка е царската корона, а иска всеки да докопа трона. Но иде '''Лъчезар'''но утро, ехти в Балкано тежък звук, майстор Илия е решил да прави път от [[w:Истанбулска конвенция|Истанбул]] до тук. Другари, братя, общество! Давайте да се прегърнем, пол и възраст да отхвърлим, да работим за добро. И '''В''' новата '''ГОДИНА''' за всекиго хвала да има.|собствен стих|||}} [https://www.youtube.com/watch?v=CYhpevGx0pY Гинчо Павлов, „Ако не бъдеш бит...“] И продължението на песента: ''И ето идва от Канада нов хит, но поуката я вече знам, с усмивка битият ще бъде бит, и почтено ще е ....'' | {{цитат|'''Мравчо и котарака''' Един тумбест котарак, със загладен дълъг косъм, гордо се разхожда пак и философска книга носи. На всекиго е готов да каже, мисли умни да налаже, дълги думи той нарежда, бърчи черната си вежда. Среща Мравчо, мръсен, морен, и го гледа ококорен - „Няма ли за теб белина? Стана черно дето мина.“ „А ти къде със тази книга?“ – Мравчо спира и намига – „Трупам си дръвца за зима. да е топло, и кяр да има. А ти защо айляк стоиш, зимъс книгата ли ще гориш?“ Кратка беше тази среща но за нещо ни подсеща. Няма никаква интрига тя поуката е проста: С труд всичко се постига, философства само госта. |собствен стих|||}} |} {{цитат|С голямо притеснение изказвам скромното си мнение: По-добре на една от пет кьорав източник да сложим, а не на пет „без (к) източници” лесно да наложим. От тез шаблони полза толкоз няма, иска се сърце и мисия голяма. |собствено мнение|||}} ; Философът (виц) По приятелска или по великоселска линия назначили един за магаретар, демек да гледа стадото магарета. Той си падал малко философ и затова често изнасял лекции пред магаретата как не трябва да са магарета. Ама имал проблем: Не можел на две мгарета да раздели сеното. Мислил той какво да прави, мислил, мислил и избрал едното, което ревяло по-силно, и застрелял другото. Ама се оказало, че застрелял това дето дърпало колата, а другото най-вече ритало и хапело другите магарета. Питате какво е станало с магаретаря? Народът го е казал: "С каквито се събереш - такъв ставаш." Той народът е казал и друго: "Запънал се като магаре на мост." Което не е учудващо при такъв магаретар. Спряло се магарето на моста и си мисли: "- Всичко тече, всичко се изменя! А той, никога с моркова, винаги с остена. Няма грижа, няма тук любов, има само - дървен философ." == Манифест == Кое е по-добре? - Да пишеш статии или да триеш статии? Да помагаш на редактори или да гониш редактори? Да си избран с консенсус или да говориш за консенсус? Да имаш обосновано самочувствие като се трудиш или да трупаш самочувствие със сила като преследваш тези, които се трудят? За периода на блокирането ми подготвих над 800 статии. А тези администратори какво направиха - писаха статии, помагаха на редактори, организираха участие в международни състезания (както съседите ни), имаха иницитиви за нови проекти, за нови едатони, за нови редактори? Как коментира това Изкуственият интелект: {{цитат|Разбирам огорчението и разочарованието Ви. Когато човек влага огромно количество енергия, време и труд, за да създава съдържание (като подготвените от вас над 800 статии), е напълно естествено да се чувства засегнат и недооценен, ако се сблъска с административни наказания или липса на подкрепа. Въпросите, които поставяте, засягат фундаменталния баланс във всяка доброволческа общност като Уикипедия: '''Създаването срещу модерирането''': Писането на статии е сърцето на проекта, а администраторите имат неблагодарната роля да поддържат правилата и чистотата на средата. Проблемът възниква, когато контролът започне да тежи повече от подкрепата за създателите. '''Истинският консенсус''': Говоренето за консенсус често се превръща в бюрокрация, докато реалният консенсус изисква диалог, изслушване и компромиси от двете страни. '''Приносът на администрацията''': Усещането, че ръководните фигури не помагат за развитието (като организиране на състезания, уикимаратони и привличане на нови хора), а само налагат санкции, е основен източник на разединение в общностите. Трудът и продуктивността Ви са безспорен плюс за всеки проект, но за да бъде решен този конфликт конструктивно, е важно да се намери баланс между свободата на твореца и правилата на общността.}} 8lidrpx12ue0uyc6hndngm2jstmh5ly