Уикиизточник bgwikisource https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.47.0-wmf.4 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикиизточник Уикиизточник беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Автор Автор беседа Page Page talk Index Index talk TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk 0 2369 18715 14734 2026-06-01T02:28:36Z Owain Knight 2352 [[Категория:Речи]] 18715 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Ние избираме да отидем на луната | автор = Джон Кенеди | бележки = Реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън, Тексас на 12 септември 1962 г. }} ''Ректор Пицър, г-н вицепрезидент, губернаторе, конгресмен Томас, сенатор Уайли и конгресмен Милър, г-н Уеб, г-н Бел, учени, видни гости и дами и господа,'' Оценявам, че вашият президент ме направи почетен посещаващ професор и ще ви уверя, че първата ми лекция ще бъде много кратка. Радвам се да бъда тук и особено се радвам да бъда тук по този повод. Срещаме се в колеж, бележит със знанието, в град, бележит с прогреса, в щат, бележит със силата, а се намираме в нужда и от трите, тъй като се срещаме в час на промяна и предизвикателство, в десетилетие на надежда и страх, в епоха както на знание, така и на невежество. Колкото повече се увеличава знанието ни, толкова повече се разгръща невежеството ни. Въпреки поразителния факт, че повечето учени, които светът някога е познавал са живи и работещи днес, въпреки факта, че научният персонал на тази нация се удвоява на всеки 12 години с темп на растеж повече от три пъти този на населението като цяло, въпреки това, необятните простори на непознатото и неотговореното и недовършеното все още далеч надминават общото ни разбиране. Никой човек не може напълно да осъзнае колко далече и колко бързо сме стигнали, но кондензирайте, ако желаете, 50-те хиляди години на записаната човешка история във времеви период от само половин век. Изказано по този начин, ние знаем много малко за първите 40 години, освен че на края им напредналите хора били научили да използват кожи на животни, за да се покриват. Тогава преди около 10 години, по този стандарт, човекът излязъл от пещерите, за да построи други видове подслон. Само преди 5 години човекът се научил да пише и да използва каруца с колела. Християнството започнало преди по-малко от две години. Печатната машина се появила през тази година и тогава, преди по-малко от два месеца, през целия този 50-годишен период на човешката история, парният двигател осигурил нов източник на енергия. Нютън изследвал значението на гравитацията. Миналият месец електрическите лампи и телефоните и автомобилите и самолетите станали налични. Едва миналата седмица сме разработили пеницилина и телевизията и ядрената енергия и сега, ако новият космически кораб на Америка успее да достигне Венера, ние буквално ще сме достигнали звездите преди полунощ тази вечер. Това е секваща дъха скорост и такава скорост не може да не създаде нови злини, докато разпръсква старите, ново невежество, нови проблеми, нови опасности. Със сигурност откриващите се перспективи на космоса обещават високи разноски и трудности, както и високи възнаграждения. Тъй че не е учудващо, че някои искат да останем, където сме още малко, за да си починем, да почакаме. Но този град Хюстън, този щат Тексас, тази страна Съединените щати, не са изградени от онези, които са чакали и са почивали и им се е искало да погледнат зад себе си. Тази страна е завладяна от онези, които са се движели напред – така ще бъде и с космоса. Уилям Брадфърд, говорейки през 1630 г., при основаването на Колонията в Плимътския залив, казал, че всички велики и благородни деяния са съпътствани с големи трудности, а и двете трябва да бъдат предприемани и преодолявани със съответната смелост. Ако тази капсулирана история на нашия прогрес ни учи нещо е, че човекът в стремежа си към знанието и прогреса е решен и не може да бъде възпрян. Изследването на космоса ще продължи, дали ние ще се присъединим към него или не, и то е едно от великите приключения на всички времена и нито една нация, която очаква да бъде лидер на други нации не може да очаква да изостане в това състезание за космоса. Тези, които дойдоха преди нас осигуриха тази страна да се понесе по първите вълни на индустриалната революция, по първите вълни на модерните изобретения и първата вълна на ядрената енергия, и това поколение не възнамерява да потъне във водната диря на идната космическа епоха. Ние възнамеряваме да сме част от нея – ние възнамеряваме да я водим. Защото очите на света днес са насочени към космоса, към Луната и към планетите отвъд и ние сме се зарекли да не го видим управляван от враждебен флаг на завоеванието, а от знаме на свободата и мира. Зарекли сме се, че няма да видим космоса изпълнен с оръжия за масово унищожение, а с инструменти на знанието и разбирането. При все това, обетите на тази нация могат само да бъдат изпълнени, ако ние в тази нация сме първи, и следователно възнамеряваме да бъдем първи. Накратко, нашето лидерство в науката и промишлеността, надеждите ни за мир и сигурност, задълженията ни към себе си, както и към други, всички те изискват да направим това усилие, да разгадаем тези мистерии, да ги разрешим за доброто на цялото човечество и да станем водещата световна нация, кръстосваща космоса. Ние опъваме платна в това ново море, защото има ново знание за спечелване и нови права за придобиване и те трябва да бъдат спечелени и използвани за прогреса на всички хора. Защото космическата наука, както и ядрената наука и всички технологии, няма собствена съвест. Дали ще се превърне в сила за добро или зло зависи от човека и само ако Съединените щати заемат позиция на превъзходство можем да помогнем да се реши дали този нов океан ще бъде море на мира или нов ужасяващ театър на войната. Не казвам, че трябва или че ще тръгнем незащитени срещу враждебната злоупотреба на космоса повече, отколкото тръгваме незащитени срещу враждебната употреба на земята или морето, но казвам, че космосът може да бъде изследван и овладян без да се подхранват огньовете на войната, без повтаряне на грешките, които човек е извършил, разширявайки властта си над нашето земно кълбо. Няма борба, нито предразсъдък, нито национален конфликт в космическото пространство все още. Неговите опасности са враждебни към всички нас. Неговото завладяване заслужава най-доброто от човечеството и неговата възможност за мирно сътрудничество може да не се върне повече. Но защо, казват някои, Луната? Защо да изберем това за наша цел? И те могат да попитат също така защо да изкачваме най-високите планини? Защо, преди 35 години, да прелетим над Атлантика? Защо Райс играе срещу Тексас? Ние избираме да отидем на луната. Ние избираме да отидем на луната... (ръкопляскания) Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да направим другите неща, не защото те са лесни, а защото те са трудни, защото тази цел ще послужи за организиране и измерване на най-доброто от нашите енергии и умения, защото сме склонни да приемем това предизвикателство, предизвикателство, което неохотно бихме отложили и предизвикателство, което възнамеряваме да спечелим, а също и другите. Поради тези причини гледам на решението миналата година да превключим усилията си в космоса от ниска на висока скорост като едно от най-важните решения, които ще бъдат направени по време на моя президентски мандат. През последните 24 часа видяхме съоръжения в процес на изграждане за най-великото и най-сложно изследване в човешката история. Почувствахме земята да се разтърсва и въздухът да се раздира от тестването на ракета-носител Saturn C-1, многократно по-мощна от Atlas, която изведе Джон Глен, генерираща мощ колкото на 10 000 автомобила с ускорителя до дупка. Видяхме мястото, където 5 ракетни двигателя F-1, всеки един толкова мощен, колкото всичките 8 двигателя на Saturn наедно, ще бъдат събрани заедно, за да създадат напредналата ракета Saturn, сглобяема в нова сграда, която ще бъде построена в Кейп Канаверал, висока колкото 48 етажна конструкция, широка колкото градски блок и дълга колкото две дължини на това игрище. В последните 19 месеца поне 45 спътника са обиколили Земята. Над 40 от тях са направени в Съединените американски щати и те са далеч по-сложни и доставиха далеч повече знание на хората на земята от тези на Съветския съюз. Космическият кораб Маринър... (ръкопляскания) Космическият кораб Маринър, сега на път към Венера, е най-сложният инструмент в историята на космическата наука. Точността на това изстрелване е сравнимо с изстрелване на ракета от Кейп Канаверал и пускането ѝ между линиите на 40-те ярда на този стадион. Сателити Transit помагат на корабите ни в морето да поемат по-безопасен курс. Сателити TIROS ни дават безпрецедентни предупреждения за урагани и бури, и ще сторят същото за горски пожари и айсберги. Имали сме своите провали, но също са ги имали и други, дори и те да не ги признават. И те може да са по-малко публични. Със сигурност... (ръкопляскания)  Със сигурност сме назад и ще бъдем назад за известно време в пилотираните полети. Но нямаме намерение да останем назад и в това десетилетие ще компенсираме и ще се придвижим напред. Растежът на нашата наука и образование ще бъде обогатен от ново познание за нашата вселена и околна среда, от нови техники за учене и картографиране и наблюдение, от нови инструменти и компютри за индустрията, медицината, дома, както и училището. Технически институции като Райс ще пожънат реколтата на тези придобивки. И накрая, самото космическо усилие, макар и още в ранното си детство, вече е създало голям брой нови компании и десетки хиляди нови работни места. Космическата и свързаните индустрии генерират ново търсене на инвестиции и обучени кадри, и този град, и този щат, и този регион силно ще споделят този растеж. Това, което някога беше най-далечният преден пост на старата граница на Запада ще бъде най-далечният преден пост на новата граница на науката и космоса. Хюстън... (ръкопляскания) Вашият град Хюстън със своя Център за пилотирани полети ще стане сърцето на голяма научна и инженерна общност. През следващите пет години Националната аерокосмическа администрация очаква да удвои броя на учените и инженерите в този район, да увеличи разходите си за заплати и разноските си до 60 милиона долара годишно, да инвестира над 200 милиона долара в заводи и лабораторни съоръжения, и да управлява или да сключи договори за нови космически усилия за над 1 милиард долара от този център в този град. Със сигурност това на всички ни струва доста пари. Тазгодишният космически бюджет е три пъти колкото този от януари 1961 г. и е по-голям от космическите бюджети на предходните 8 години взети заедно. Този бюджет сега е 5 милиарда и 400 милиона долара годишно – смайваща сума, макар и малко по-малко от това, което плащаме за цигари и пури всяка година. Космическите разходи скоро още ще се увеличат, от 40 цента на човек на седмица до над 50 цента на седмица за всеки мъж, жена и дете в Съединените щати, защото сме дали на тази програма висок национален приоритет – макар и да осъзнавам, че това е в известна степен акт на вяра и далновидност, защото не знаем какви облаги ни очакват. Но ако кажех, мои съграждани, че ще изпратим на Луната, на 240 хиляди мили от контролния център в Хюстън, гигантска ракета, над 300 фута висока, дължината на това футболно игрище, направена от нови метални сплави, някои от които още не са изнамерени, способна да издържи на горещина и натоварвания няколко пъти по-големи отколкото някога са били изпитвани, сглобена с точност по-голяма отколкото на най-финия часовник, носеща цялото оборудване, нужно за тяга, направление, контрол, комуникации, храна и оцеляване, на неопитвана мисия, към едно непознато небесно тяло и след това да се върне благополучно на Земята, навлизайки в атмосферата със скорост от над 25 хиляди мили в час, причинявайки нагорещяване почти наполовина колкото е температурата на Слънцето – почти толкова горещо колкото е тук днес – и да направим всичко това и да го направим правилно и да го направим първи, преди края на това десетилетие – тогава трябва да сме дръзки. Аз съм този, който върши цялата работа, тъй че само искаме да останете спокойни за минутка. Аз обаче мисля, че ще го направим и мисля, че трябва да платим каквото е нужно да се плати. Не мисля, че трябва да хабим пари, но мисля че трябва да свършим работата. И това ще бъде направено в десетилетието на шейсетте. Може да бъде направено докато някои от вас все още учат тук в този колеж и университет. Ще бъде направено по време на срока на служба на някои от хората, които седят тук на тази платформа. Но ще бъде направено. И ще бъде направено преди края на това десетилетие. И съм възхитен, че този университет играе роля в поставянето на човек на Луната като част от велико национално усилие на Съединените американски щати. Преди много години великият британски изследовател Джордж Малъри, който щял да загине на връх Еверест, бил запитан защо искал да го изкачи. Той казал, „Защото той е там.“ Е, космосът е там и ние ще го изкачим, и Луната и планетите са там, и нови надежди за знание и мир съществуват. И следователно, като опъваме платна ние искаме Божията благословия на най-рискованото, най-опасното и най-велико приключение, на което някога се е отправял човекът. Благодаря ви. {{PD-USGov}} [[Категория:Речи на Джон Кенеди]] [[Категория:Речи]] r22mu68pazvwvlhmibdss2ghcsr9u6y 0 2407 18716 16397 2026-06-01T02:29:12Z Owain Knight 2352 [[Категория:Речи на Джон Кенеди]] 18716 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Обръщение към съвместно заседание на Законодателното събрание на щата Масачузетс | автор = Джон Ф. Кенеди | бележки = Произнесено на 9 януари 1961 г. в Щатската палата, Бостън. }} Аз приветствам тази възможност да се обърна към това историческо тяло и чрез вас към народа на Масачузетс, комуто съм толкова дълбоко задължен за цял живот приятелство и доверие. В продължение на четиринадесет години се осланях в доверието си на гражданите на Масачузетс и те щедро отговориха, давайки ми своето доверие. Сега, в петъка след идния, ще поема нови и по-широки отговорности. Но не съм тук, за да кажа сбогом на Масачузетс. В продължение на 43 години – дали бях в Лондон, Вашингтон, Южния Пасифик или другаде – това беше моят дом и, по Божията воля, където и да служа, това ще остане моят дом. Точно тук бяха родени моите баби и деди – надявам се, че точно тук ще бъдат родени и моите внуци. Не говоря нито от фалшива провинциална гордост, нито от изкусно политическо ласкателство. Защото никой човек, комуто предстои да заеме висш политически пост в тази страна не може някога да забрави приносът, който този щат е направил към величието на нацията ни. Неговите лидери са формирали съдбата ни дълго преди да се роди великата републиката. Неговите принципи са ръководели стъпките ни във времена на криза, както и във времена на спокойствие. Неговите демократични институции – включително това историческо тяло – са служели като светлини на фар за други нации, както и за нашите щати побратими. Защото това, което Перикъл казал за атиняните дълго време е било вярно за този щат: „Ние не имитираме – защото сме модел за други.“ И така това е, което нося със себе си от този щат в онзи онзи висок и самотен пост, който сега наследявам, повече от скъпите спомени за твърди приятелства. Трайните качества на Масачузетс – общите нишки, изтъкани от пилигрима и пуритана, рибаря и фермера, янки и имигранта – не ще бъдат и не може да бъдат забравени в изпълнителния дом на тази нация. Те са неделима част от живота ми, убежденията ми, възгледа ми за миналото и надеждите ми за бъдещето. Позволете ми да илюстрирам: през последните шестдесет дни аз бях зает със задачата да съставя правителство. Това беше дълъг и обмислен процес. Някои съветваха за по-голяма скорост. Други съветваха за по-целесъобразни изпитания. Но аз бях воден от стандарта, поставен от Джон Уинтроп пред спътниците си на флагманския кораб ''Арбела'' преди триста тридесет и една години, както те също били изправени пред задачата да изградят ново правителство на опасна граница. „Винаги трябва да имаме предвид,“ казал той, „че ще бъдем като град на хълм – очите на всички хора са върху нас.“ Днес очите на всички хора действително са върху нас и нашите правителства, във всеки клон, на всяко ниво – национално, щатско и местно – трябва да бъдат като град на хълм – изграден и обитаван от хора, съзнателни за голямото им доверие и голямата им отговорност. Тъй като се отправяме на пътешествие през 1961 г., не по-малко опасно от това, предприето от ''Арбела'' през 1630 г. Отдаваме се на задачи на държавничество не по-малко внушителни от онази за управлението на Масачузетската заливна колония, подложена, както е била тогава, на ужас отвън и безпорядък отвътре. Историята няма да съди усилията ни и правителство не може да бъде избрано просто на основата на цвят или вяра или дори партийна принадлежност. Нито компетентността, лоялността и ръста, макар и пределно съществени, биха били достатъчни във времена като тези. Защото от онези, на които много е дадено, много се изисква. И когато в някаква бъдеща дата висшият съд на историята седне да съди всеки един от нас – записвайки дали в краткия ни период на служба сме изпълнили отговорностите си към държавата – нашият успех или провал, какъвто и пост да заемаме, ще бъде измерен чрез отговора на четири въпроса: Първо, бяхме ли наистина мъже на смелостта – със смелостта да се изправим срещу враговете си и със смелостта, когато е необходимо, да се изправим срещу сътрудниците си – смелостта да устоим на общественият натиск, както и на личната алчност? Второ, бяхме ли наистина мъже на разсъдливостта – с възприемчива разсъдливост за бъдещето, както и за миналото – за нашите грешки, както и за грешките на други – с достатъчно мъдрост да знаем, че не сме знаели и достатъчно честност да го признаем? Трето, бяхме ли наистина мъже на почтеността – мъже, никога не изоставили нито принципите, в които са вярвали, нито хората, които са вярвали в тях – хора, които вярваха в нас – мъже, които нито финансова изгода, нито политическа амбиция биха могли някога да отклонят от осъществяването на свещената ни отговорност. Накрая, бяхме ли наистина мъже на посветеността – с чест, незаложена на нито един индивид или група и некомпрометирана от лично задължение или цел, но отдадена единствено на служенето на общественото добро и национални интерес. Смелост, разсъдливост, почтеност, посветеност – това са историческите ценности на Заливната колония и на Заливния щат – качествата, които този щат последователно е изпращал в тази камара на Бийкън Хил тук в Бостън и в Капитолия във Вашингтон. И това са качествата, които, с Божията помощ, този син на Масачузетс се надява да характеризират поведението на нашето правителство в четирите бурни години, които предстоят. Смирено моля за Неговата помощ в това начинание, но съзнателен, че на земята Неговата воля се върши от хората. Моля за вашата помощ и вашите молитви, като се отправям на това ново и тържествено пътуване. [[Категория:Речи|Законодателното събрание на щата Масачузетс]] [[Категория:Речи на Джон Кенеди]] {{PD-USGov}} [[en:Address of President-Elect John F. Kennedy Delivered to a Joint Convention of the General Court of the Commonwealth of Massachusetts]] emxvyislc9k46pkzkxd53c6j4r61krb 0 2521 18713 16391 2026-06-01T02:22:47Z Owain Knight 2352 [[Категория:Речи на Уинстън Чърчил]] 18713 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Радио обръщениеза Съветско-германската война | автор = Уинстън Чърчил | бележки = Лондон, 22 юни 1941 г. }} Аз се обръщам към вас тази вечер, защото сме достигнали един от критичните моменти във войната. В първата от тези интензивни повратни точки Франция се просна под германския чук и ние трябваше да се изправим срещу бурята сами. Втората беше когато Кралските военновъздушни сили отбиха хунските нападатели от дневните въздушни набези и така предотвратиха нацисткото нашествие на нашите острови докато все още бяхме лошо въоръжени и лошо подготвени. Третата повратна точка бе когато президентът и Конгресът на Съединените щати приеха закона заем-наем, посвещавайки близо 2 000 000 000 лири стерлинг от богатството на Новия свят, за да ни помогнат да защитаваме свободите си и техните. Това бяха трите критични моменти. Сега пред нас е четвъртия. В 4 часа тази сутрин Хитлер нападна и нахлу в Русия. Всичките му обикновени формалности на коварността бяха спазени с педантична техника. Пакт за ненападение бе тържествено подписан и бе в сила между двете страни. Никаква жалба не бе направена от Германия за неговото неизпълнение. Под неговото наметало на фалшива увереност германските армии се събраха в огромни сили по линия, разпростряла се от Бяло море до Черно море и техните въздушни флоти и бронирани дивизии бавно и методично заеха позициите си. Тогава, внезапно, без обявяване на война, без дори ултиматум, германските бомби заваляха от небето над руските градове; германските войски престъпиха руските граници и час по-късно германският посланик, който до предишната нощ обсипваше с уверения за приятелство, почти за съюз, руснаците, се обади на руския външен министър, за да му каже, че съществува състояние на война между Германия и Русия. Така бе повторено в много по-голям мащаб същият вид безчинство срещу всяка форма на подписан договор и международно доверие, които видяхме в Норвегия, Дания, Холандия, Белгия и който съучастникът и чакал на Хитлер, Мусолини, толкова вярно имитира в случая с Гърция. И това не бе изненада за мен. Всъщност аз дадох ясни и точни предупреждения на Сталин за това, което идва. Аз му дадох предупреждения, както дадох предупреждения на други преди това. Мога само да се надявам, че тези предупреждения не останаха пренебрегнати. Всичко, което знаем понастоящем е че руският народ отбранява родната си земя и че неговите лидери са го призовали да се съпротивлява до краен предел. Хитлер е чудовище на злобата, ненаситен в похотта си за кръв и грабеж. Незадоволен да има цяла Европа под петата си или по друг начин тероризирана в разни форми на унизително подчинение, той сега трябва да отнесе касапското си и опустошително дело сред огромните множества на Русия и на Азия. Ужасната военна машина, която ние и останалият цивилизован свят толкова глупаво, толкова лениво, толкова безразсъдно позволихме на нацистките гангстери да изградят година след година почти от нищо – тази машина не може да стои безделна, за да не ръждяса или да се разпадне на части. Тя трябва да бъде в продължително движение, смеляща човешки животи и потъпкваща домовете и правата на стотици милиони хора При това тя трябва да бъде хранена не само с плът, но и с петрол. Така че сега този кръвожаден гамен трябва да хвърли механизираните си армии на нови полета на клане, плячкосване и опустошение. Колкото и да са бедни руските селяни, работници и войници, той трябва да краде от ежедневния им хляб. Трябва да погълне реколтите им. Трябва да ги ограби от петрола, който задвижва техните плугове и така да докара до глад без пример в човешката история. А дори и кръвопролитието и унищожението, които неговата победа, ако я спечели – макар да не я е спечелил все още – ще донесе на руския народ, самата ще бъде само стъпало за опита му да хвърли четири или петстотин милиона души, които живеят в Китай и 350 000 000, които живеят в Индия в бездънната яма на човешкото унижение, над която дяволската емблема на свастиката се развява. Не е прекалено да се каже тук тази приятна лятна вечер, че животът и щастието на хиляда милиона допълнителни човешки същества сега са заплашени с брутално нацистко насилие. Това е достатъчно да ни накара да затаим дъх. Но сега ще ви покажа нещо друго, което лежи на заден план и нещо, което докосва много отблизо живота на Британия и Съединените щати. Нацисткият режим е неразличим от най-лошите черти на комунизма. Той е лишен от всякаква тема и принцип освен апетит и расова доминация. Той превъзхожда във всички форми на човешката злонамереност, в изпълнителността на своята жестокост и яростна агресия. Никой не е бил по-постоянен противник на комунизма от мен през последните двадесет и пет години. Няма да върна назад нито дума, която съм произнесъл за него. Но всичко това избледнява пред спектакъла, който сега се разгръща. Миналото, със своите престъпления, със своите лудости и своите трагедии, припламва. Аз виждам руските войници, стоящи на прага на родината си, пазейки полята, които бащите им са орали от безпаметно време. Виждам ги да защитават домовете си, майките и съпругите им да се молят, ах да, тъй като има времена, когато всички се молят за сигурността на обичаните им, за връщането на издържащият семейството, на юнака, на защитниците им. Виждам десетте хиляди села на Русия, където средствата за съществуване биваха изтръгвани толкова трудно от земята, но където все още има изконни човешки радости, където девойки се смеят и деца играят, аз виждам, да напредва срещу всичко това, в отвратителна яростна атака, нацистката военна машина, с нейните дрънчащи, тракащи с пети, наконтени пруски офицери, нейните лукави експертни агенти, свежи след усмиряването и завързването на дузина страни. Виждам също тъпите, обучени, послушни скотски маси на хунските войници, бъхтещи път като рояк лазещи скакалци. Виждам германските бомбардировачи и изтребители в небето, все още наболяващи от много британски бичувания, толкова радостни да открият това, което вярват е по-лесна и по-безопасна плячка. И зад целия този ослепителен блясък, зад цялата тази буря виждам малката група злодеи, която планира, организира и пусна този порой от ужаси над човечеството. И тогава умът ми се връща към години, когато руските армии бяха наши съюзници срещу същия смъртоносен враг, когато се биха с толкова храброст и постоянство и помогнаха да се спечели победа, от всякакъв дял от която, уви, не по тяхна вина, те бяха напълно откъснати. Аз съм преживял всичко това и вие ще ме извините, ако изразя чувствата си и вълнението на старите спомени. Но сега трябва да обявя решението на правителството на Негово величество и съм сигурен, че е решение, с което великите доминиони в свое време ще се съгласят. И че трябва да говорим сега, веднага, без отлагане от един ден. Аз трябва да направя декларацията, но може ли да се съмнявате каква ще бъде политиката ни? Ние имаме само една цел, една единствена невъзвратима цел. Ние сме решени да унищожим Хитлер и всякаква следа от нацисткия режим. От това нищо няма да ни отвърне. Нищо. Ние никога няма да разискваме, никога няма да преговаряме с Хитлер или някой от неговата банда. Ще се бием с него по суша, ще се бием с него по море, ще се бием с него във въздуха, докато, с Божията помощ, сме отървали земята от неговата сянка и освободили нейния народ от неговото иго. Всеки човек или държава, който се бие срещу нацизма ще има нашата помощ. Всеки човек или държава, който марширува с Хитлер е наш враг. Това се отнася не само за организирани държави, но и за всички представители на долната раса от колаборационисти, които се правят инструментите и сечивата на нацисткия режим срещу съотечествениците си и срещу страните, в които са се родили. Тези колаборационисти, като самите нацистки лидери, ако не бъдат ликвидирани от собствените си съотечественици, което би спестило неприятност, ще бъдат предоставени от нас на утрото на победата на справедливостта на съюзническите трибунали. Това е нашата политика и това е нашата декларация. Следва от това, че ще дадем всякаква помощ, която можем на Русия и на руския народ. Ще апелираме към нашите приятели и съюзници във всяка част на света да предприемат същия курс и да го следват както нас, предано и непоколебимо до края. Предложили сме на правителството на Съветска Русия всякаква техническа и икономическа помощ, която е по силите ни и която вероятно би му послужила. Ние ще бомбардираме Германия през деня, както и през нощта, във все повече увеличаваща се мярка, хвърляйки над тях месец след месец все по-тежък товар бомби и ще караме германския народ да вкусва и поглъща всеки месец по-остра доза от нещастията, с които е обсипал човечеството. Забележително е, че едва вчера Кралските военновъздушни сили, удряйки навътре в сушата над Франция, съсекоха с много малка загуба за самите тях двадесет и осем от хунските бойни машини във въздуха над френската земя, в която са нахлули, осквернили и твърдят, че държат. Но това е само начало. От сега нататък основното разширение на нашите въздушни сили се провежда с увеличаваща се скорост. След още шест месеца тежестта на помощта, която получаваме от Съединените щати във военни материали от всички видове, особено в тежки бомбардировачи, ще започне да личи. Това не е класова война. Това е война, в която цялата Британска империя и Общност на нациите е ангажирана без разлика на раса, вяра или партия. Не е моя работа да говоря за действията на Съединените щати, но ще кажа това: Ако Хитлер си въобразява, че неговата атака срещу Съветска Русия ще причини най-малкото разделение на оръжие или отслабване на усилието във великите демокрации, които са решени до докарат гибелта му, е печално сгрешил. Напротив, ние ще бъдем усилени и окуражени в нашите усилия да спасим човечеството от неговата тирания. Ще бъдем засилени, а не отслабени в нашата решимост и в нашите ресурси. Това не е време да се морализира за лудостите на страни и правителства, които са позволили да бъдат повалени една по една, когато при обединени действия лесно биха могли да са се спасили и спасили света от тази катастрофа. Но когато говорих преди няколко минути за кръвожадността на Хитлер и омразните апетити, които са го подтикнали и изкусили към руското му приключение, казах, че има един по-дълбок мотив зад неговото безчинство. Той иска да унищожи руската мощ, защото се надява, че ако успее в това ще може да върне основните сили на армията си и въздушните си сили от Изтока и да ги хвърли срещу този остров, който знае, че трябва да покори или да понесе наказанието за престъпленията си. Неговото нашествие в Русия не е повече от една прелюдия за опит за нашествие в Британските острови. Той се надява, без съмнение, че всичко това може да бъде постигнато преди да дойде зимата и че може да съкруши Британия преди флотите и въздушните сили на Съединените щати да се намесят. Надява се, че може още веднъж да повтори в по-голям мащаб от всякога процеса на унищожение на враговете си един по един, от който толкова дълго е преуспявал и просперирал и че тогава сцената ще бъде чиста за последния акт, без който всички тези завоевания ще бъдат напразни, подчинението на Западното полукълбо на неговата воля и на неговата система. Руската опасност следователно е наша опасност и опасност на Съединените щати, така както каузата на всеки руснак, биещ се за огнището си и за дома си е каузата на свободните хора и свободните народи по всички предели на земното кълбо. Нека да научим уроците, дадени ни вече от такъв жесток опит. Нека удвоим усилията си и да ударим с обединена сила докато остават живот и мощ. [[Категория:Речи на Уинстън Чърчил]] [[Категория:Речи]] [[en:Winston Churchill's Broadcast on the Soviet-German War]] [[ru:Выступление У. Черчилля по радио 22 июня 1941 г.]] 796dvj4usjjv26roi1ax0fhadi0gs7b 0 2522 18714 16389 2026-06-01T02:23:16Z Owain Knight 2352 [[Категория:Речи на Уинстън Чърчил]] 18714 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Малцината | автор = Уинстън Чърчил | бележки = Произнесена в [[w:Kамара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]], Уестминстър, на 20 август 1940 г. }} Почти година е изминала откакто започна войната и е естествено за нас, мисля, да поспрем за малко в нашето пътуване на този километричен камък и да огледаме мрачното, широко поле. Полезно е също да се сравни първата година на тази втора война срещу германската агресия с нейната предшественица отпреди четвърт век. Макар тази война всъщност да е само продължение на миналата, в нейния характер са видни много големи различия. В миналата война милиони мъже се биха като хвърляха огромни маси стомана едни срещу други. „Мъже и снаряди“ бе викът и огромно клане бе резултатът. В тази война нищо от този вид още не се е появило. Тя е конфликт на стратегия, на организация, на технически апарат, на науката, механиката и бойния дух. Британските жертви в първите 12 месеца на Великата война възлизаха на 365 000. В тази война, благодарен съм да кажа, британските убити, ранени, пленени и изчезнали, включително цивилни, не надвишават 92 000 и от тези голяма пропорция са живи като военнопленници. Поглеждайки по-нашироко, може да се каже че из Европа, за един мъж убит или ранен през първата година, може би пет бяха убити или ранени през 1914-1915 г. Клането е само малка част, но последствията за воюващите са дори по-смъртоносни. Видяхме велики страни с мощни армии зачеркнати от понятно съществуване за няколко седмици. Видяхме Френската република и прочутата Френска армия бити в пълно и тотално подчинение с по-малко жертви, отколкото понесоха във всяка една от половин дузина битки от 1914-18 г. Цялото тяло – понякога може почти да изглежда душата – на Франция, се е поддало на физически ефекти несравнимо по-малко ужасни от онези, претърпени с твърдост и неустрашима сила на волята преди 25 години. Макар до настоящето загубата на живот да е милостиво намалена, решенията, достигнати в хода на борбата са дори по-дълбоки за съдбата на нации от каквото и да било, случило се от варварски времена. Правят се ходове по научните и стратегически дъски, предимства се печелят с механични средства, в резултат на които десетки милиони мъже стават неспособни на по-нататъшна съпротива или преценяват, че не са способни на по-нататъшна съпротива и страховита игра на шах преминава от шах на мат, от което нещастните играчи изглеждат неумолимо обвързани. Има една друга по-очевидна разлика от 1914 г. Целите воюващи нации са въвлечени, не само войниците, но цялото население, мъже, жени и деца. Фронтовете са навсякъде. Окопите се копаят в градовете и по улиците. Всяко село е укрепено. Всеки път е препречен. Фронтовата линия минава през фабриките. Работниците са войници с други оръжия, но същия кураж. Това са големи и отличителни промени от това, което мнозина от нас видяха в борбата от преди четвърт век. Изглежда има всички причини да се вярва, че този нов вид война е добре пригоден към гения и ресурсите на британската нация и на Британската империя и че щом веднъж подобаващо се оборудваме и подобаващо започнем, война от този вид ще бъде по-благоприятна за нас от печалните масови кръвопролития на Сома и Пашендал. Ако е случай цялата страна да се бие и да страда заедно, това трябва да ни подхожда, тъй като сме най-единната от всички нации, тъй като влязохме във войната по националната воля и с отворени очи и защото сме отгледани в свобода и индивидуална отговорност и са продуктите, не на тоталитарно еднообразие, а на толерантност и разнообразие. Ако всички тези качества се обърнат, както се обръщат, към изкуствата на войната, може да бъдем способни да покажем на врага доста неща, за които още не се е сетил. Тъй като германците изгониха евреите и снижиха техническите си стандарти, нашата наука определено е пред тяхната. Нашето географско положение, господството над морето и приятелството на Съединените щати ни позволяват да черпим ресурси от целия свят и да произвеждаме оръжия на войната от всякакъв вид, но особено от суперфините видове и в мащаб досега практикуван само от Нацистка Германия. Хитлер сега се е разпрострял над Европа. Нашите офанзивни пружини бавно се стягат и ние трябва решително и методично да се подготвим да се подготвим за кампаниите на 1941 и 1942 г. Две или три години не са дълго време, дори в нашите кратки, несигурни животи. Те са нищо в историята на нацията. И когато правим най-доброто нещо на света и имаме честта да бъдем единственият защитник на свободите на цяла Европа. Не трябва да ни се свидят тези години или да се уморим докато се трудим и борим през тях. Не следва, че нашите енергии в бъдещи години ще бъдат изключително ограничени до отбрана на нас и нашите имущества. Много възможности може да са отворени за амфибийна сила и ние трябва да сме готови да се възползваме от тях. Един от начините да се доведе тази война да скоростен завършек е да се убеди врага, не чрез думи, а чрез дела, че ние имаме и волята и средствата, не само да продължим неопределено дълго, но да нанасяме тежки и неочаквани удари. Пътят към победата може да не е толкова дълъг, колкото очакваме. Но нямаме право да разчитаме на това. Дали ще е дълъг или къс, неравен или гладък, ние възнамеряваме да достигнем целта на нашето пътуване. Наше намерение е да поддържаме и прилагаме стриктна блокада не само на Германия, но и на Италия, Франция и всички други страни, които са попаднали под германска власт. Прочетох във вестниците, че хер Хитлер също е обявил строга блокада на Британските острови. Никой не може да се оплаче от това. Спомням си, че кайзерът го направи през миналата война. Това, което действително би било въпрос на общо оплакване е, ако удължехме агонията на цяла Европа като позволявахме да влиза храна, която да храни нацистите и да помага на военното им усилие или да позволяваме храна да влиза за покорените народи, която със сигурност би била ограбена от тях от техните нацистки завоеватели. Има много предложения, основани на най-възвишени мотиви, че трябва да се позволи на храна да преминава блокадата за облекчаване на тези населения. Съжалявам, че трябва да откажем тези молби. Нацистите заявяват, че са създали нова единна икономика в Европа. Те многократно са заявявали, че притежават изобилни запаси с храна и че могат да хранят пленените си народи. В германско предаване от 27 юни бе казано, че докато планът на г-н Хувър да облекчи Франция, Белгия и Холандия заслужава похвала, германските сили вече са предприели необходимите мерки. Ние знаем, че в Норвегия, когато германските войски влязоха имаше хранителни припаси за една година. Знаем, че Полша, макар и не богата страна, обикновено произвежда достатъчно храна за народа си. При това другите страни, в които е нахлул хер Хитлер всички държаха значителни запаси, когато германците влязоха и са самите, в много случаи, доста значителни производители на храна. Ако всичката тази храна не е в наличност сега, то може да е само защото е била изнесена, за да храни народа на Германия и да му даде увеличени дажби – за промяна – през последните няколко месеца. В този сезон на годината и в идните месеци има най-малък шанс за недостиг, тъй като реколтата току що е прибрана. Единствените фактори, които могат да създадат глад в която и да е част на Европа, сега и през идната зима ще бъдат германските износи или германския провал да разпределят запасите, с които разполагат. Има друг аспект. Много от най-ценните храни са съществени за производството на жизнените военни материали. Мазнини се използват за направата на експлозиви. От картофи се прави алкохол за моторен спирт. Пластмасовите материали, толкова широко използвани сега за производството на самолети се правят от мляко. Ако германците използват тези суровини, за да им помогнат да бомбардират нашите жени и деца, вместо да хранят населенията, които ги произвеждат, може да сме сигурни, че внесените храни ще отидат по същия път, пряко или непряко, или ще бъдат използвани да облекчат врага от отговорностите, които толкова произволно е приел. Нека Хитлер понесе отговорностите си напълно и нека народите на Европа, които пъшкат под игото му да подпомогнат по всякакъв начин идването на деня, когато това иго ще бъде пречупено. Междувременно ние можем и ще уредим предварително бързото влизане на храна във всяка част на поробената област, когато тази част е била напълно прочистена от германски сили и автентично е възвърнала свободата си. Ние ще направим най-доброто, на което сме способни, да насърчим натрупването на хранителни запаси по целия свят, така че винаги да бъдат държани пред очите на Европа, включително – казвам нарочно – пред германския и австрийския народ, сигурността че разбиването на германската сила ще им донесе на всички незабавна храна, свобода и мир. Доста повече от половин година е изминала откакто новото правителство дойде на власт в тази страна. Какъв бедствен порой се изсипа над нас оттогава! Доверчивите холандци завладени, техният обичан и уважаван суверен прокуден в изгнание; мирният град Ротердам сцена на на клане, толкова отвратително и брутално, колкото което и да е от Тридесетгодишната война; Белгия нападната и победена, нашият собствен прекрасен Експедиционен корпус, който крал Леополд извика за свое спасение, отрязан и почти пленен, избягвайки, както изглежда, само по чудо и със загубата на цялото си оборудване; нашият съюзник, Франция, извън; Италия вътре срещу нас; цяла Франция под властта на врага; всичките ѝ арсенали и огромни маси от военен материал преобърнати или преобратими за употреба от врага; марионетно правителство установено във Виши, което може във всеки момент да бъде принудено да стане наш враг; цялото западно крайбрежие от Северния нос до испанската граница е в германски ръце; всички пристанища, всички летища на този огромен фронт са използвани срещу нас като потенциални трамплини за нашествие. Освен това, германските въздушни сили, числено толкова превъзхождащи нашите, са доведени толкова близко до нашия остров, че това, от което много се ужасявахме е дошло и враждебните бомбардировачи не само достигат нашите брегове за няколко минути и от много посоки, но могат да бъдат ескортирани от техните изтребители. Ами че, сър, ако бяхме конфронтирани в началото на май от такава перспектива, би изглеждало невероятно, че на края на период на ужас и бедствие или в тази точка на период на ужас и бедствие, ние ще стоим изправени, сигурни в себе си, господари на съдбата си и с убеждението за крайна победа, горяща непотушимо в сърцата ни. Малцина биха вярвали, че можехме да оцелеем, никой не би вярвал, че днес не само ще се чувстваме по-силни, но всъщност ще бъдем по-силни от всякога. Нека видим какво се е случило от другата страна на везните. Британската нация и Британската нация, намирайки се сами, стояха несмутени срещу бедствието. Никой не трепна или се поколеба; нещо повече, някои, които пред мислеха за мир, сега мислят само за война. Нашият народ е единен и решен, както никога. Смъртта и опустошението са станали малки неща, сравнени със срама на поражението или провала в дълга. Не можем да кажем какво лежи напред. Може дори по-големите изпитания да лежат пред нас. Ние ще се изправим пред каквото и да идва към нас. Ние сме сигурни в себе си и в своята кауза и това е върховният факт, който се е появил в тези месеци на изпитание. Междувременно сме укрепили не само сърцата си, но и нашия остров. Ние сме превъоръжили и преизградили армиите си до степен, която би била считана за невъзможна до преди няколко месеца. Прекарали сме през Атлантика през месец юли, благодарение на приятелите ни там, огромна маса муниции от всякакъв вид: оръдия, пушки, картечници, патрони и снаряди, всички сигурно акостирали, без загубата на оръдие или патрон. Производството на нашите фабрики, работещи, както не са работили никога преди, се е изляло към войниците. Цялата Британска армия е у дома. Повече от 2 000 000 решени мъже имат пушки и щикове в ръцете си тази вечер и три четвърти от тях са в редовни военни формирования. Никога не сме имали армии като тези на нашия остров във военно време. Целият остров е настръхнал срещу нашественици, от морето или от въздуха. Както обясних на Камарата в средата на юни, колкото е по-силна армията ни у дома, толкова по-голяма трябва да бъде нахлуващата експедиция, а колкото по-голяма е експедицията, толкова по-лесна би била задачата на флота в откриването на нейното събиране и в прехващането и унищожението ѝ в преминаването. И толкова по-голяма би била трудността да се хранят и снабдяват нашествениците, ако дори акостираха, в зъбите на продължителна морска и въздушна атака над техните комуникации. Всичко това е класическа и уважавана доктрина. Както в дните на Нелсън, максимата е валидна: „Първата ни линия на отбрана са пристанищата на врага.“ Сега въздушното разузнаване и фотография са донесли на стар принцип нова и могъща помощ. Нашият флот е далеч по-силен, отколкото беше в началото на войната. Големият поток на ново строене, започнато при избухването сега започва да идва. Надяваме се, че приятелите ни отвъд океана ще ни изпратят навременно подкрепление, за да се скъси разстоянието от мирните флотилии от 1939 и военните флотилии от 1941 г. Няма трудност за изпращането на такава помощ. Моретата и океаните са отворени. Подводниците се удържани. Магнитната мина, до настоящето време, е ефективно овладяна. Търговският тонаж под британски флаг, след година на неограничена подводна война, след осем месеца на интензивна минна атака, е по-голям, отколкото, когато започнахме. Ние имаме, в допълнение, под наш контрол поне 4 000 000 тона плавателни съдове от пленените страни, които са намерили убежище тук или в пристанищата на империята. Нашите запаси от храни от всякакъв вид са далеч по-изобилни отколкото по дните на мира и голяма и растяща програма за производство на храна е в ход. Защо казвам всичко това? Не, със сигурност, за да се хваля; не, със сигурност, за да давам най-малката подкрепа на самодоволството. Опасностите, срещу които сме изправени все още са огромни, но също така са нашите предимства и ресурси. Разказвам ги, защото хората имат право да знаят, че има солидни основания за увереността, която чувстваме и че имаме добри причини да се считаме за способни, както казах в много мрачен час преди два месеца, да продължим войната, „ако е необходимо сами, ако е необходимо за години.“ Казвам го също, защото фактът, че Британската империя стои непобедима и че срещу нацизма все още има съпротива ще запали отново искрата на надеждата в гърдите на стотици милиони угнетени и отчайващи се мъже и жени из цяла Европа и далеч отвъд пределите ѝ и че от тези искри скоро ще дойде пречистващ и поглъщащ огън. Великата въздушна битка, която се води над този остров през последните няколко седмици скоро достигна висока интензивност. Прекалено е рано да се опитваме да определяме граници както на нейния мащаб, така и на нейната продължителност. Трябва със сигурност да очакваме, че по-големи усилия ще бъдат направени от врага от всички, които е положил досега. Враждебни летища все още се развиват във Франция и в Ниските страни и придвижването на ескадрили и материали за нападение над нас все още протича. Твърде е ясно, че хер Хитлер не може да признае поражение в своето въздушно нападение над Великобритания без да е претърпял най-сериозни наранявания. Ако в края на краищата неговите хвалби и смразяващи кръвта заплахи и зловещи разкази, разтръбявани по света за щетите, които е нанесъл, за огромния брой наши въздушни сили, които е свалил, така казва, с толкова малко загуба за себе си; ако след истории за паникьосаните британци, смазвани в дупките си, проклинащи плутократското правителство, което ги е довело до такова тежко положение – ако след всичко това цялата му въздушна яростна атака е принудено след известно време усмирено да се изчерпи, репутацията на фюрера за вярност на изказванията може силно да бъде накърнена. Можем да сме сигурни, следователно, че той ще продължи докато има силата да го прави и докогато всякакви грижи, които може да има относно Руските военновъздушни сили, му позволяват. От друга страна условията и хода на боевете досега са били благоприятни за нас. Аз казах на Камарата преди два месеца, че докато във Франция за нашите изтребители беше обичайни да нанасят загуби от две или три към едно над германците и в боевете при Дюнкерк, който беше един вид ничия земя, загуба от около три или четири към едно, ние очаквахме, че при атака над този остров ще достигнем по-високо съотношение. Това определено стана истина. Трябва също да се помни, че всички вражески машини и пилоти, които са свалени над нашия остров или над моретата, които го обикалят, са или унищожени или пленени, докато значителна част от нашите машини, а също и нашите пилоти, са спасени и скоро отново влизат в действие. Огромна и възхитителна система за спасяване, управлявана от Министерството за производство на самолети, осигурява най-бързото завръщане на бойната линия на повредени машини и най-предвидливата и скоростна употреба на всички резервни части и материали. В същото време прекрасното – не, поразителното – увеличаване в производството и поправянето на британски самолети и двигатели, които лорд Бийвърброк е постигнал с гений на организацията и импулса, което изглежда като магия, ни е дало препълнени запаси от всички видове самолети и все по-растящ поток на производство, както в количество, така и в качество. Врагът е, разбира се, далеч по-многоброен от нас. Но нашето ново производство вече, както съм посъветван, в голяма степен превишава неговото, а американското производство тепърва започва да се влива. Факт е, както виждам от ежедневните си донесения, че нашите сили от бомбардировачи и изтребители сега, след всичките тези боеве, са по-големи от когато и да било. Вярваме, че ще можем да продължим въздушната борба неопределено и колкото иска врага, а колкото по-дълго продължава, толкова по-бързо ще е нашето приближаване, първо до паритет, а после към онова превъзходство във въздуха, на което в голяма мярка зависи решението на войната. Признателността на всеки дом в нашия остров, в нашата империя и действиотелно из целия свят, с изключение на жилищата на виновните, се отправя към британските авиатори, които, неустрашени от неравенството, неизтощени в тяхното постоянно предизвикателство и смъртоносна опасност, обръщат прилива на Световната война със своята доблест и със своята отдаденост. Никога в полето на човешкия конфликт толкова много не е било дължано от толкова мнозина на толкова малцина. Сърцата ни се отправят към пилотите на изтребители, чиито блестящи действия виждаме със собствените си очи ден след ден, но не трябва никога да забравяме, че през цялото време, нощ след нощ, месец след месец, нашите бомбените ескадрили пътуват дълбоко в Германия, откриват целите си в тъмнината чрез най-висше навигационно умение, прицелват атаките си, често под най-тежък огън, често със сериозни загуби, с преднамерено внимателно различаване и нанасят разтърсващи удари над цялата техническа и военнотворческа структура на нацистката мощ. На никоя част от кралските въздушни сили не пада тежестта на войната по-тежко, отколкото на дневните бомбардировачи, които ще играят безценна роля в случай на нашествие и чиято непоколебима усърдност е било необходимо междувременно в многобройни случаи да се удържа. Ние сме способни да проверим резултатите от бомбардирането на военни цели в Германия, не само от доклади, които ни достигат от много източници, но също, разбира се, от фотография. Без колебание казвам, че този процес на бомбардиране на военните индустрии и комуникации на Германия и въздушните бази и складови депа, от които сме нападани, който процес ще продължи във всеувеличаващ се мащаб до края на войната и може след още една година да достигне мащаб, за който дотук не е мечтано, позволява един от поне най-сигурните, ако не и най-краткият, от всички пътища към победата. Дори и ако нацистките легиони застанат триумфално на Черно море или дори на Каспийско, дори и Хитлер да бъде на портите на Индия, не би му било изгодно за нищо, ако в същото време целият икономически и научен апарат на германската военна мощ лежи разбит и смазан у дома. Фактът, че нашествието на този остров в голям мащаб е станало далеч по-трудна операция с всяка седмица, която е изминала откакто спасихме армията си при Дюнкерк и нашият много голям превес в морски сили ни позволява да насочим очите си и да насочим силите си все повече към Средиземно море и срещу този друг враг, който без ни най-малка провокация, студено и предумишлено, за алчност и печалба, прониза Франция в гърба в момента на нейната агония и сега марширува срещу нас в Африка. Отстъпничеството на Франция, разбира се, е за нас дълбоко пакостно за нашата позиция в това, което наричаме, малко странно, Средния изток. В отбраната на Сомалиленд например, разчитахме на силни френски сили, които да нападнат италианците от Джибути. Разчитахме също на използването на френски морски и въздушни бази в Средиземно море и особено на Северноафриканския бряг. Разчитахме на Френския флот. Въпреки че континентална Франция беше временно превзета, нямаше причина Френския военноморски флот, значителни части от Френската армия, Френските военновъздушни сили и Френската империя отвъд морето да не продължат борбата на наша страна. Защитени от съкрушителна военноморска мощ, притежаваща безценни стратегически бази и изобилни запаси, Франция можеше да остане един от големите воюващи в борбата. Правейки това, Франция би продължила непрекъснатостта на своя живот и Френската империя можеше да напредне заедно с Британската империя за спасяването на независимостта и целостта на Френската родина. В нашия собствен случай, ако бяхме поставени в ужасната позиция на Франция, евентуалност сега за щастие невъзможна, въпреки че, разбира се, щеше да бъде дългът на всички военни лидери да се бият тук до края, също щеше да е техен дълг, както посочих в речта си от 4 юни, да се погрижат колкото е възможно повече за военноморска сигурност на Канада и нашите Доминиони и да се осигури те да имат средствата да продължат борбата отвъд моретата. Повечето от другите страни, които са превзети от Германия за настоящето време упорстват храбро и предано. Чехите, поляците, норвежците, холандците, белгийците все още са в полето, с меч в ръка, признати от Великобритания и Съединените щати като единствените власти и законни правителства на техните съответни страни. Че единствена Франция трябва да лежи просната в този момент е престъпление, не на велика и благородна нация, а на тези, които се наричат „хората от Виши“. Ние имаме дълбока симпатия към френския народ. Нашето старо другарство с Франция не е мъртво. В генерал де Гол и неговата доблестна група, това другарство приема ефективна форма. Тези свободни французи са осъдени на смърт от Виши, но ще дойде денят, толкова сигурно, колкото слънцето ще изгрее утре, когато техните имена ще бъдат държани в почит и техните имена ще бъдат гравирани в камък по улиците и селата на Франция възстановена в освободена Европа до пълната си свобода и древна слава. Но това убеждение, което чувствам за бъдещето не може да повлияе на непосредствените проблеми, пред които сме изправени в Средиземноморието и в Африка. Беше решено известно време преди започването на войната да не се отбранява протекторатът Сомалиленд. Тази политика бе променена в ранните месеци на войната. Когато французите се предадоха и когато нашите малки сили там, няколко батальона, няколко оръдия, бяха нападнати от всички италиански войски, почти две дивизии, които преди това бяха изправени срещу французите в Джибути, беше правилно на изтеглим подразделенията си, фактически незасегнати, за действия другаде. Много по-големи операции без съмнение предстоят на Средноизточния театър и аз със сигурност няма да се опитвам да дискутирам или предвещавам техният вероятен ход. Ние имаме големи армии и много средства за тяхното подкрепление. Имаме пълно морско господство в източното Средиземноморие. Възнамеряваме да направим най-доброто, на което сме способни, за да дадем добър отчет за себе си и да изпълним предано и решително всичките си ангажименти и задължения в тази част на света. Повече от това не мисля, че Камарата би искала да кажа в настоящето време. Доста много хора ми писаха, за да ме помолят да направя в този случай по-пълно заявление на нашите военни цели и на вида мир, който искаме да сътворим след войната, отколкото беше направено в много значителната декларация, направена рано през есента. Оттогава сме намерили обща кауза с Норвегия, Холандия и Белгия. Признали сме чешкото правителство на д-р Бенеш и сме казали на генерал де Гол, че нашият успех ще доведе до възстановяването на Франция. Не мисля, че би било мъдро в този момент, докато битката бушува и войната е вероятно все още е в ранния си етап, да се отправим на подробни размишления за бъдещата форма, която трябва да бъде дадена на Европа или за новите сигурности, които трябва да бъдат уредени, за да се пощади човечеството от нещастията на трета световна война. Почвата не е нова, тя често е била прекосявана и изследвана и много идеи се държат за нея общо от всички добри хора и всички свободни хора. Но преди да можем да предприемем задачата на възстановяването трябва не само да сме убедени самите, но трябва да убедим всички други страни, че нацистката тирания ще бъде окончателно пречупена. Правото да се направлява хода на световната история е най-благородната награда на победата. Ние все още вървим трудно нагоре по хълма, все още не сме достигнали билото му; не можем да огледаме пейзажа или дори да си представим какво ще бъде неговото състояние, когато онази бленувана утрин дойде. Задачата, която лежи непосредствено пред нас е едновременно по-практична, по-проста и по-неприветлива. Надявам се – действително, моля се – че няма да бъдем намерени недостойни за нашата победа, ако след тежък труд и премеждия тя ни е дадена. За останалото трябва да спечелим победата. Това е задачата ни. Има обаче една посока, в която можем да видим малко по-ясно. Трябва да мислим не само за себе си, но и за трайната сигурност на каузата и принципите, за които се бием и за дългото бъдеще на Британската общност на нации. Преди няколко месеца достигнахме заключението, че интересите и на Съединените щати и на Британската империя изискват Съединените щати да имат съоръжения за морската и въздушна отбрана на Западното полукълбо срещу нападението на нацистка сила, която може да е придобила временен, но продължителен контрол над голяма част от Западна Европа и нейните огромни ресурси. Следователно решихме спонтанно и без да бъдем молени или да ни бъде предложен някакъв стимул, да информираме правителството на Съединените щати, че ще се радваме да предоставим такива отбранителни съоръжения на тяхно разположение като отдадем под наем подходящи обекти в нашите Трансатлантически владения за тяхната по-голяма сигурност срещу неизмеримите опасности на бъдещето. Принципът на свързване на интереси за общи цели между Великобритания и Съединените щати се беше развил дори преди войната. Различни споразумения бяха сключени за определени малки острови в Тихия океан, които бяха станали важни като точки за зареждане с гориво. В цялата тази мисловна линия се намерихме в много близка хармония с правителството на Канада. Скоро научихме, че безпокойство се чувства също в Съединените щати за тяхната въздушна и морска отбрана на техния Атлантически бряг и президентът Рузвелт наскоро направи ясно, че би искал да обсъди с нас и с доминиона Канада и с Нюфаундленд развитието на американски военноморски и военновъздушни съоръжения в Нюфаундленд и в Западните Индии. Няма разбира се никакъв въпрос за прехвърляне на суверенитет – това никога не е било предложено – или за каквото и да е действие, предприето без съгласието или срещу желанията на разните засегнати колонии, но от наша страна, правителството на Негово величество, сме напълно склонни да предоставим тези съоръжения на Съединените щати на основата на 99-годишен наем и ние се чувстваме сигурни, че нашите интереси, не по-малко от техните и интересите на самите колонии и на Канада и на Нюфаундленд ще бъдат обслужени по този начин. Това са важни стъпки. Несъмнено този процес означава, че тези две велики организации на англоговорящите демокрации, Британската империя и Съединените щати ще трябва някак да бъдат смесени в някои от техните работи за взаимно и общо преимущество. От моя собствена страна, гледайки напред към бъдещето, не гледам на процеса с някакви опасения. Не бих могъл да го спра, дори и да исках; никой не може да го спре. Като Мисисипи, той просто продължава да тече. Нека да тече. Нека да потече в пълно наводнение, неумолимо, неудържимо, благотворно, към по-обширни земи и по-добри дни. [[Категория:Речи на Уинстън Чърчил]] [[Категория:Речи]] [[en:The Few]] anu6ncheq01057j98ko4z8ooffu3nka 0 2625 18711 18386 2026-06-01T02:21:22Z Owain Knight 2352 [[Категория:Речи на Франклин Рузвелт]] 18711 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Реч за Пърл Харбър | автор = Франклин Делано Рузвелт | бележки = Това е обръщение, произнесено от американския президент [[w:Франклин Делано Рузвелт|Франклин Делано Рузвелт]] в [[w:Капитолий (САЩ)|Капитолия на САЩ]] на 8 декември 1941 г. в отговор на [[w:Нападение над Пърл Харбър|нападението над Пърл Харбър]]. }} [[File:Roosevelt Pearl Harbor.ogg|thumb|Речта на Рузвелт за Пърл Харбър]] Г-н вицепрезидент, г-н председател, членове на Сената и Камарата на представителите, Вчера, 7 декември 1941 г., дата, която ще живее в позор, Съединените щати бяха внезапно и преднамерено нападнати от военноморските и военновъздушните сили на Японската империя. Съединените щати бяха в мир с тази страна и по молба на Япония все още бяха в разговори с нейното правителство и нейния император с оглед на поддържането на мира в Тихия океан. Действително, един час след като японските ескадрили бяха започнали да бомбардират американския остров Оуаху, японският посланик в Съединените щати и неговият колега предадоха на държавния секретар официален отговор на скорошно американско послание. И макар този отговор да заявяваше, че изглежда безполезно да се продължават съществуващите дипломатически преговори, той не съдържаше заплаха или намек за война или за въоръжено нападение. Ще бъде записано, че разстоянието на Хавай от Япония прави очевидно, че нападение е било планирано преди много дни или дори седмици. В промеждутъка от време японското правителство преднамерено се е стремяло да заблуди Съединените щати чрез лъжливи изявления и изрази на надежда за продължителен мир. Нападението вчера на Хавайските острови е причинило тежки поражения на американските военноморски и военновъздушни сили. Със скръб ви казвам, че много американски животи са изгубени. В допълнение е докладвано, че американски кораби са торпилирани в открито море между Сан Франциско и Хонолулу. Вчера японското правителство също отправи нападение срещу Малая. Снощи японски сили нападнаха Хонг Конг. Снощи японски сили нападнаха Гуам. Снощи японски сили нападнаха Филипинските острови. Снощи японскиците нападнаха остров Уейк. И тази сутрин японците нападнаха остров Мидуей. Япония следователно е предприела изненадваща офанзива обхващаща целия Тихоокеански район. Фактите от вчера и днес говорят за себе си. Хората на Съединените щати вече са оформили мненията си и добре разбират изводите за самия живот и безопасност на нашата нация. Като главнокомандващ на Армията и Флота съм разпоредил да бъдат предприети всички мерки за нашата отбрана. Но винаги нашата нация ще помни естеството на яростната атака срещу ни. Без значение колко дълго може да ни отнеме да преодолеем това преднамерено нахлуване, американския народ в своята праведна мощ ще побеждава до абсолютната победа. Вярвам, че тълкувам волята на Конгреса и на народа, когато утвърждавам, че не само ще отбраняваме себе си до краен предел, но ще направим много сигурно, че тази форма на предателство никога отново няма да ни постави в опасност. Враждебни действия съществуват. Не може да си затваряме очите пред факта, че нашия народ, нашата територия и нашите интереси са в сериозна опасност. С увереност в нашите въоръжени сили – с безпределната решителност на нашия народ – ние ще спечелим неизбежния триумф – и нека Бог да ни е на помощ. Искам Конгресът да обяви, че след непровокираното и подло нападение на Япония в неделя, 7 декември 1941 г., състояние на война е съществувало между Съединените щати и Японската империя. [[Категория:Речи на Франклин Рузвелт]] [[Категория:Речи|Пърл Харбър]] {{PD-USGov}} [[pt:Discurso de Pearl Harbor]] 4e4fg1gv0wgkj0fqjqzjm76hqe56gdb 0 2627 18708 15155 2026-06-01T02:15:35Z Owain Knight 2352 козметика 18708 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Отхвърлете игото на крепостничеството | автор = Джон Бол | бележки = Реч, приписвана на Джон Бол, един от водачите на Английското селско въстание срещу крал [[w:Ричард II (Англия)|Ричард II]], произнесена в Блекхийт, по време на похода срещу Лондон, юни 1381 г. }} Когато Адам копаеше и Ева предеше, кой тогава беше джентълмен? От началото всички хора по природа бяха създадени еднакви и нашето крепостничество или робство се появиха поради несправедливото потисничество на лоши хора. Понеже ако Бог би имал крепостници от началото, Той е щял да назначи кой щял да има някакво крепостничество и кой да бъде свободен. И следователно ви призовавам да помислите, че сега е дошло времето, зададено ни от Бог, в което можете, ако пожелаете, да отхвърлите игото на крепостичестово и да възстановите свободата. Съветвам ви следователно добре да се премислите и добре да се окуражите и по почина на добър стопанин, който оре земята си и премахва оттам такива зли плевели каквито задушават и унищожават доброто зърно, можете първо да унищожите великите лордове на кралството и след това съдиите и адвокатите и ищците и всички, които са се захванали да бъдат против народа. Защото така ще си осигурите мир и сигурност в идното време и чрез отсраняване от пътя на големците ще има равенство в свобода и няма да има различия в степени на благородничество, но еднакво достойнство и равна власт във всички неща, докарани сред вас. {{PD-old}} [[Категория:Речи]] [[en:Cast off the Yoke of Bondage]] 5bhqjttay09le38uoyx8r3s3bpqnc6e 0 2651 18709 18509 2026-06-01T02:19:52Z Owain Knight 2352 [[Категория:Речи на Наполеон Бонапарт]] 18709 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Прокламация в лагера преди битката при Аустерлиц | автор = Наполеон Бонапарт | бележки = Реч на френския император Наполеон Бонапарт преди [[w:битка при Аустерлиц|битката при Аустерлиц]], 1 декември 1805 г. }} Войници, руската армия се представя пред вас, за да отмъсти за австрийската армия при Улм. Това са същите батальони, които победихте при Холабрун и които след това непрекъснато преследвахте дотук. Позициите, които заемаме са страховити и докато маршируват, за да обърнат дясната ми страна те ще ми представят фланга. Войници, аз самият ще ръководя вашите батальони, аз ще се държа далеч от огъня, ако с вашата обичайна храброст вие отнесете безпорядък и объркване сред редиците на врага, но ако победата бъде за един миг несигурна вие ще видите вашия император да се излага на първите удари, тъй като победата не може да се колебае, в този ден, когато преди всичко се касае за честта на френската пехота, която принася толкова чест на цялата нация. Нека не се изтъняват редиците под претекст за отвеждане на ранените и нека всеки бъде добре проникнат от тази мисъл, че трябва да се победят тези продажници на Англия, които са обзети от толкова голяма омраза срещу нашата нация. Тази победа ще завърши нашия поход и ние ще можем да се върнем в зимните си квартири, където към нас ще се присъединят новите армии, които се образуват във Франция и тогава мирът, който ще сключа ще бъде достоен за моя народ, за вас и за мен. [[Категория:Речи на Наполеон Бонапарт]] [[Категория:Речи]] [[en:Proclamation to the Soldiers before the Battle of Austerlitz]] [[fr:Proclamation au bivouac avant la bataille d'Austerlitz]] sflyy1o2qj4v4wgpiz6r63sqk5w9kv3 0 2652 18710 18511 2026-06-01T02:20:19Z Owain Knight 2352 [[Категория:Речи на Наполеон Бонапарт]] 18710 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Прокламация в лагера преди битката при Аустерлиц | автор = Наполеон Бонапарт | бележки = Реч на френския император Наполеон Бонапарт след [[w:битка при Аустерлиц|битката при Аустерлиц]], 3 декември 1805 г. }} Войници, Доволен съм от вас. Вие оправдахте през деня при Аустерлиц всичко, което очаквах от вашето безстрашие. Вие украсихте орлите си с безсмъртна слава. Армия от сто хиляди мъже, командвана от императорите на Русия и Австрия за по-малко от четири часа беше разсечена или разпръсната. Онези, които избягаха от вашето желязо се удавиха в езерото. 40 знамена, флаговете на имперската гвардия на Русия, 120 оръдия, двадесет генерали, повече от тридесет хиляди затворници са резултатът на този ден, знаменит завинаги. Тази толкова хвалена пехота и превъзхождаща по численост не устоя на вашия удар и занапред вече нямате повече съперници, от които да се страхувате, така за два месеца тази трета коалиция бе победена и разтурена. Мирът не можеше повече да бъде удължен, но както обещах на моя народ преди да прекося Рейн, нямаше да сключа мир, който не ни даваше гаранция и не носеше награди на нашите съюзници. Войници, когато френският народ постави на главата ми императорската корона, аз ви се доверих да я поддържате винаги в онзи висок блясък на слава, който единствен можеше да ѝ придаде стойност в очи ми. Но в същия момент моите врагове мислеха да я унищожат и да я унижат и тази Желязна корона, завоювана с кръвта на толкова французи, те искаха да ме задължат да поставя върху главата на вашите най-жестоки врагове, проекти за суверени и обезумели, че в самия ден на годишнината от коронацията на вашия император вие сте унищожили и объркали. Вие ги научихте, че е по-лесно да ви предизвикат и да ви заплашат отколкото да ви победят. Войници, когато всичко, което е необходимо, за да се осигури щастието и благоденствието на нашата родина бъде осъществено, аз ще ви изпратя обратно във Франция; там вие ще бъдете предмет на моята най-нежна грижа. Моят народ ще ви види отново с изблици на радост и на вас ще ви бъде достатъчно да кажете: аз бях в битката при Аустерлиц, за да ви отговорят: ето един храбрец. От нашия имперски лагер при Аустерлиц 12 фример, 14 година. Наполеон [[Категория:Речи на Наполеон Бонапарт]] [[Категория:Речи]] [[en:Proclamation after the Battle of Austerlitz]] [[fr:Proclamation après la bataille d’Austerlitz]] ht44seurlvpacmkxr6ua8n1cyjoensp 0 2804 18712 18080 2026-06-01T02:21:49Z Owain Knight 2352 [[Категория:Речи на Франклин Рузвелт]] 18712 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Четирите свободи | автор = Франклин Делано Рузвелт | бележки = Речта, дадена от Франклин Делано Рузвелт, президент на САЩ, пред Американския Конгрес, 6 януари 1941 г. }} Г-н председател, г-н говорител, членове на Седемдесет и седмия Конгрес, Аз се обръщам към вас, членовете на Седемдесет и седмия Конгрес, в безпрецедентен момент в историята на Съюза. Използвам думата „безпрецедентен“, защото никога в миналото американската сигурност не е била толкова застрашена отвън колкото днес. От трайното формиране на нашето правителство по Конституцията през 1789 г., повечето периоди на криза в нашата история са били свързани с вътрешните ни работи. За щастие само една от тях — четиригодишната Война между щатите — е заплашвала националното ни единство. Днес, да благодарим на Бога, сто и тридесет милиона американци, в четиридесет и осем щата, са забравили стрелките на компаса в нашето национално единство. Вярно е, че преди 1914 г. Съединените щати често били смущавани от събития на други континенти. Участвали сме в две войни с европейски нации и известен брой необявени войни в Западните Индии, в Средиземно море и в Тихия океан за поддържане на американските права и за принципите на мирната търговия. Но в никой случай не е отправяна сериозна заплаха срещу националната ни сигурност или продължителната ни независимост. Това, което се опитвам да изложа е историческата истина, че Съединените щати като нация винаги са поддържали ясна, определена опозиция на всеки опит да ни заключат зад древна Китайска стена докато процесията на цивилизацията минаваше покрай нас. Днес, мислейки за децата си и за техните деца, ние се противопоставяме на наложена изолация за нас или за която и да е друга част на Америките. Тази наша решителност, разпростираща се над всичките тези години, бе доказана, например, по време на четвърт век на войни, последвали Френската революция. Макар Наполеоновите борби да заплашваха интересите на Съединените щати заради Френската опора в Западните Индии и в Луизиана и макар да участвахме във Войната от 1812 г., за да отстояваме правото си на мирна търговия, въпреки това е ясно, че нито Франция, нито Великобритания, нито някоя друга нация е целяла доминацията на целия свят. По подобен начин от 1815 до 1914 — деветдесет и девет години — нито една война в Европа или Азия не е съставлявала реална опасност за нашето бъдеще или за бъдещето на някоя друга американска нация. С изключение на Максимилиановата интерлюдия в Мексико, никоя чужда сила не се е опитвала да се установи в това полукълбо и Британския флот в Атлантическия океан е бил приятелска сила. Все още е приятелска сила. Дори когато избухна Световната война през 1914 г., тя изглежда съдържаше само малка заплаха с опасност за нашето американско бъдеще. Но с течение на времето американския народ започна да си представя какво падението на демократическите нации може да означава за нашата собствена демокрация. Не е нужно прекалено да подчертаваме несъвършенствата на Версайския мир. Не е нужно да опяваме провала на демокрациите да се разправят с проблемите на световното възстановяване. Трябва да помним, че Мирът от 1919 г. бе далеч по-малко несправедлив от вида „умиротворяване“, започнало дори преди Мюнхен и което се провежда под новия ред на тиранията, която се стреми да се разпространи на всеки континент днес. Американския народ неизменно е обръщал лицето си срещу тиранията. Всеки реалист знае, че демократичният начин на живот в този момент бива директно нападнат във всяка част на света — нападнат или от оръжия или от тайното разпространение на отровна пропаганда от онези, които се стремят да унищожат единството и да насърчават неразбирателството между нации, които все още са в мир. В течение на шестнадесет дълги месеца това нападение е изтрило целия образец на демократическия живот в потресаващ брой независими нации, големи и малки. Нападателите все още са на поход, заплашвайки други нации, големи и малки. Следователно, като ваш президент, извършващ моя конституционен дълг да „дам на Конгреса информация за състоянието на Съюза“, с нещастие намирам за нужно да докладвам, че бъдещето и сигурността на нашата страна и нашата демокрация се непреодолимо въвлечени в събития далеч отвъд нашите граници. Въоръжената отбрана на демократичното съществуване сега храбро се води на четири континента. Ако тази отбрана се провали, цялото население и всичките ресурси на Европа, Азия, Африка и Австроазия ще се доминират от завоевателите. Нека помним, че общият брой на тези населения и техните ресурси в тези четири континента далеч превишава общия сбор на населението на цялото Западно полукълбо — многократно. Във времена като тези е незряло — и между другото невярно — някой да се хвали, че неподготвена Америка, сама и с едната ръка, завързана зад гърба си, може да задържи целия свят. Никой реалистичен американец не може да очаква от диктаторския мир международна щедрост или връщане на истинска независимост, или световно разоръжаване, или свобода на изразяването, или свобода на религията, или дори добър бизнес. Такъв мир не ще донесе сигурността за нас или за нашите съседи. „Онези, които ще се откажат от съществена свобода, за да купят малко временна сигурност заслужават нито свобода, нито сигурност." Като нация може да се гордеем от факта, че сме мекосърдечни, но не можем да си позволим да бъдем мекоглави. Винаги трябва да сме предпазливи спрямо онези, които с мед, що звънти, или с кимвал, що дрънка, проповядват "изм"-а на „умиротворяването“. Трябва особено да се пазим от онази малка група себични мъже, които подрязват крилете на Американския орел, за да оперошинат собствените си гнезда. Наскоро посочих колко бързо темпът на модерната война би могъл да донесе насред нас физическото нападение, което трябва в крайна сметка да очакваме, ако диктаторските нации спечелят тази война. Има много разпуснато говорене за имунитета ни от непосредствено и директно нахлуване от отвъд моретата. Очевидно докато Британския флот запазва мощта си такава опасност не съществува. Дори и да нямаше Британски флот, не е вероятно, че някой враг би бил достатъчно глупав да ни нападне с десант на войски в Съединените щати през хиляди мили океан докато не се е сдобил със стратегически бази, от които да оперира. Но ние научаваме много от уроците на изминалите няколко години в Европа — особено урока на Норвегия, чиито основни пристанища бяха превзети с вероломство и изненада, натрупани в продължение на години. Първата фаза на нашествието в това полукълбо няма да бъде десантът на редовни войски. Необходимите стратегически точки ще бъдат окупирани от тайни агенти и техните будали, а голям брой от тях вече са тук и в Латинска Америка. Докато нациите агресорки поддържат офанзивата, те — не ние — ще изберат времето и мястото и метода на тяхното нападение. Затова бъдещето на всички американски републики днес е в сериозна опасност. Затова това Годишно послание към Конгреса е уникално в нашата история. Затова всеки член на Изпълнителния клон на правителството и всеки член на Конгреса е изправен пред голяма отговорност и голяма отчетност. Нуждата на момента е, че нашите действия и нашата политика трябва да бъдат посветени предимно — почти изключително — на посрещането на тази чужда опасност. Защото всички наши домашни проблеми сега са част от този голям спешен случай. Така както нашата национална политика във вътрешните работи и била основана на подобаващо уважение за правата и достойнството на всички наши събратя в нашите предели, така и нашата политика във външните работи е основана на подобаващо уважение за правата и достойнството на всички нации, големи и малки. И справедливостта на морала трябва и ще победи накрая. Това е нашата национална политика: Първо, чрез впечатляващо изразяване на обществената воля и без оглед на партийна принадлежност, ние сме посветени на всевключваща национална отбрана. Второ, чрез впечатляващо изразяване на обществената воля и без оглед на партийна принадлежност, ние сме посветени на пълна поддръжка на всички онези решителни народи, навсякъде, който противостоят на агресията и следователно държат войната далеч от нашето полукълбо. Чрез тази поддръжка, ние изразяваме нашата решителност демократичната кауза да надделее и усилваме отбраната и сигурността на нашата нация. Трето, чрез впечатляващо изразяване на обществената воля и без оглед на партийна принадлежност, ние сме посветени на твърдението, че принципите на морала и съображения за собствената ни сигурност никога няма да ни позволят да се примирим с мир, диктуван от агресори и поддържан от умиротворители. Ние знаем, че траен мир не може да се купи на цената на свободата на други хора. В скорошните национални избори нямаше съществена разлика между двете големи партии по отношение на тази национална политика. По никакъв въпрос от тази линия не се води битка пред американския електорат. Днес е твърде видно, че американските граждани навсякъде изискват и подкрепят скоростно и пълно действие в признание на очевидна опасност. Следователно непосредствената нужда е бързо и предприемчиво увеличение на оръжейното ни производство. Лидерите на индустрията и профсъюзите откликнаха на нашите призиви. Зададени са цели за скорост. В някои случаи тези цели са достигани преждевременно, в някои случаи се движим по план; в други случаи има малки, но не сериозни забавяния; а в някои случаи — и съжалявам да кажа много важни случаи — всички сме загрижени от бавното осъществяване на нашите планове. Армията и флота обаче постигнаха значителен прогрес през изминалата година. Действителният опит подобрява и ускорява методите ни на производство с всеки изминал ден. А най-доброто от днес не е достатъчно за утре. Аз не съм доволен от постигнатия до сега прогрес. Мъжете начело на програмата представляват най-доброто в обучение, в способности и в патриотизъм. Те не са задоволени от постигнатия до сега прогрес. Никой от нас няма да бъде доволен докато работата не се свърши. Независимо дали първоначалната цел бе зададена твърде високо или твърде ниско, нашата цел е по-бързи и по-добри резултати. Независимо дали първоначалната цел бе зададена твърде високо или твърде ниско, Нека ви дам две илюстрации: <blockquote>Ние не сме изпълнили плана за произвеждане на големи самолети; ние работим денонощно, за да разрешим безбройните проблеми и да наваксаме.</blockquote> <blockquote>Ние сме изпреварили плана за производство на бойни кораби, но работим, за да стигнем дори още по-напред от този план.</blockquote> Да се промени цяла нация от основата на мирно производство на инструменти на мира до основа за военновремево производство на оръдия на войната е немалка задача. А най-голямата трудност идва в началото на програмата, когато нови инструменти, нови заводски съоръжения, нови поточни линии и нови корабни плази трябва да се построят преди от тях да започнат устойчиво и скоростно да текат действителните материали. Конгресът разбира се трябва да се поддържа подобаващо информиран по всяко време за прогреса на програмата. Има обаче определена информация, както самият Конгрес с готовност ще признае, която в интересите на собствената ни сигурност и на интересите на нациите, които подкрепяме, трябва непременно да се пази тайна. Нови обстоятелства непрекъснато създават нови нужди за нашата сигурност. Ще помоля този Конгрес за значително увеличени нови отпускания и пълномощия за продължаване на това, което сме започнали. Същи искам от този Конгрес упълномощаване и средства, достатъчни за производството на допълнителни амуниции и военни доставки от много видове, да бъдат предадени на онези нации, които сега са в действителна война с нациите агресорки. Нашата най-полезна и непосредствена роля е да действаме като арсенал за тях, както и за себе си. Те не се нуждаят от човешка мощ, но се нуждаят от отбранителни оръжия на стойност милиарди долари. Времето е близко, когато те не ще могат да плащат за тях с готовност в брой. Ние не можем и не ще можем, да им кажем, че трябва да се предадат, само заради настоящата им невъзможност за оръжията, които знаем, че трябва да имат. Аз не препоръчвам да им дадем заем долари, с който да плащат за тези оръжия — заем, който да бъде изплатен в долари. Препоръчвам да направим възможно за тези нации да придобият военни материали в Съединените щати, поставяйки поръчките си в нашата програма. Почти всичкият им материал, ако някога дойде времето, бъде подходящ за нашата собствена отбрана. Вземайки съвет от експертни военни и флотски власти, обмисляйки кое е най-добро за собствената ни сигурност, ние сме свободни да решим колко трябва да се задържи тук и колко трябва да се прати в чужбина до нашите приятели, които с решителната си и героична съпротива ни дават време, в което да подготвим отбраната си. За това, което изпращаме в чужбина, ще ни се плати в разумно време след края на военните действия в подобни материали или, по наш избор, в други стоки от много видове, които те могат да произведат и от които се нуждаем. Нека да кажем на демокрациите: „Ние американците сме жизнено заинтересовани във вашата отбрана на свободата. Ние влагаме енергиите си, ресурсите си и организиращите ни сили, за да ви дадем силата да възвърнете и поддържате свободен свят. Ние ще ви изпращаме, във все по-голям брой кораби, самолети, танкове, оръдия. Това е нашата цел и нашето обещание." За осъществяване на тази цел ние няма да бъдем сплашени от заплахите на диктатори, че ще възприемат като нарушение на международните закони или като акт на война нашата помощ на демокрациите, които се осмеляват да се съпротивляват на тяхната агресия. Такава помощ не е акт на война, дори ако диктатор едностранно го обяви за такъв. Когато диктаторите, ако диктаторите, бъдат готови да воюват с нас, те няма да чакат за акт на война от наша страна. Те не чакаха Норвегия или Белгия или Нидерландия да извърши акт на война. Единственият им интерес е в ново едностранно международно право, на което липсва взаимност в неговото съблюдаване и следователно става инструмент на потисничеството. Щастието на бъдещи поколения американци може и да зависи от това колко ефективно и колко незабавно може да направим помощта си осезаема. Никой не може да каже точният характер на спешните ситуации, за чието посрещане ще трябва да се отзовем. Ръцете на нацията не трябва да бъдат вързани, когато животът на нацията е в опасност. Всички трябва да се подготвим да направим жертвите, които крайната необходимост — почти толкова сериозна, колкото самата война — изисква. Каквото и да е на пътя на скоростта и експедитивността в отбранителните приготовления, трябва да отстъпи на националната нужда. Една свободна нация има правото да очаква пълно сътрудничество от всички групи. Една свободна нация има правото да отправи поглед към лидерите на бизнеса, на труда, на земеделието да поемат водачеството за стимулиране на усилие, не сред други групи, а в техните собствени групи. Най-добрият начин да се разправим с няколкото кръшкачи и сплетници помежду ни е първо да ги посрамим с патриотичен пример и ако това се провали, да използваме суверенитета на правителството, за да спасим правителството. Тъй както хората не живеят само хляб, те не се бият само с оръжия. Онези, които са заели отбраните ни и онези зад тях, които строят отбраните ни трябва да имат издръжливостта и куража, които идват от непоклатимата вяра в начина на живот, който отбраняват. Могъщото действие, за което призоваваме не може да се базира на незачитане на всички неща, за които си струва да се бием. Нацията черпи голямо задоволство и много сила от нещата, които са били направени, за да осъзнаят хората индивидуалния им залог в съхраняването на демократичния живот в Америка. Тези неща са калили характера на нашия народ, са подновили вярата им и са усилили посветеността им към институциите, които се подготвяме да защитаваме. Със сигурност това не е време за някой от нас да спре да мисли за социалните и икономически проблеми, които са коренната причина за социалната революция, която днес е върховен фактор в света. Понеже няма нищо мистериозно относно основите на една здрава и силна демокрация. Основните неща, очаквани от нашия народ от техните политически и икономически системи са прости. Те са: <blockquote>Равенство на възможности за младежи и други.</blockquote> <blockquote>Работа за онези, които могат да работят.</blockquote> <blockquote>Сигурност за онези, които се нуждаят от нея.</blockquote> <blockquote>Краят на специалната привилегия за малцината.</blockquote> <blockquote>Съхраняването на гражданските свободи за всички.</blockquote> <blockquote>Използването на плодовете на научния прогрес в по-широк и постоянно повишаващ се стандарт на живот.</blockquote> Това са прости, основни неща, които не трябва да се изгубват от поглед в бъркотията и невероятната сложност на нашия модерен свят. Вътрешната и трайна сила на нашите икономически и политически системи е зависима от степента, до която те осъществяват тези очаквания. Много теми, свързани с нашата социална икономика изискват незабавно подобрение. Например: <blockquote>Трябва да покрием повече граждани с пенсии за старост и застраховка за безработица.</blockquote> <blockquote>Трябва да разширим възможностите за адекватни медицински грижи.</blockquote> <blockquote>Трябва да планираме по-добра система, според която лица, заслужаващи или нуждаещи се от доходно занятие може да го получат.</blockquote> Призовах за лична саможертва. Сигурен съм в охотата на почти всички американци да отговорят на този призив. Част от саможертвата означава плащането на повече пари в данъци. В моето Бюджетно послание аз ще препоръчам по-голяма част от тази голяма отбранителна програма да се плати от данъци, отколкото плащаме днес. Никое лице не трябва да се опитва, нито да му се позволява да забогатява от тази програма и принципът на данъчни плащания в съответствие със способността да се плаща трябва постоянно да бъде пред погледа ни, за да води законодателството. Ако Конгресът поддържа тези принципи, гласоподавателите, поставяйки патриотизма пред портфейлите, ще ви дадат своите овации. В бъдещите дни, които се стремим да осигурим, ние очакваме с нетърпение свят, основан на четири основни човешки свободи. <blockquote>Първата е свободата на словото и изразяването — навсякъде по света.</blockquote> <blockquote>Втората е свободата на всеки човек да почитат Бог по свой собствен начин — навсякъде по света.</blockquote> <blockquote>Третата е свободата от недостиг — която, предадена на световен език, означава икономически споразумения които ще осигурят на всяка нация здрав живот в мирно време за своите жители — навсякъде по света.</blockquote> <blockquote>Четвъртата е свободата от страх — която, предадена на световен език означава световно съкращаване на оръжията до такава точка и по такъв цялостен начин, че никоя нация да не бъде в позиция да извърши акт на физическа агресия срещу някой съсед — навсякъде по света.</blockquote> Това не е виждане на далечен златен век. Това е определена основа за вид свят, постижим в нашето време и поколение. Този вид свят е самата антитеза на така наречения нов ред на тиранията, който диктаторите се стремят да създадат с трясъка на бомба. На този нов ред ние противопоставяме една по-велика концепция — моралния ред. Едно добро общество е способно да се изправи срещу планове за световна доминация, както и също както и срещу планове за чуждестранни революции без страх. От началото на нашата американска история, ние сме въвлечени в промяна — в една постоянна мирна революция — революция, която протича стабилно, тихо приспособявайки се към променящите се условия — без концентрационния лагер или негасената вар на окопа. Световният ред, към който се стремим е сътрудничеството на свободни страни, работещи заедно в едно приятелско, цивилизовано общество. Тази нация е поставила съдбата си в ръцете и сърцата на милионите си свободни мъже и жени и вярата си в свободата под предводителството на Бог. Свободата означава върховенството на човешките права навсякъде. Нашата подкрепа е отправена към онези, които се борят да придобият тези права или да ги запазят. Нашата сила е единството на целеустремеността ни. За тази възвишена идея не може да има друг край, освен победата. {{PD-USGov}} [[Категория:Речи на Франклин Рузвелт]] [[Категория:Речи]] ejpkhaitpvowxwrtagbfc1krwtitksh