Уикиизточник bgwikisource https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.47.0-wmf.6 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикиизточник Уикиизточник беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Автор Автор беседа Page Page talk Index Index talk TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk 0 6404 18722 2026-06-11T18:16:20Z Nauka 319 Нова страница: „{{Творба | заглавие = Хрисовул до Робер от император кир Михаил Дука | автор = Михаил VII Дука | бележки = Издадена през 1074 г. Съхранен в Cod. Laurentiano Plut. LYII cod. 40, fol. 217 — 221. }} == Текст на средновековен гръцки език == (по издание на Безобразовъ 1899, 140 - 143) === Χρυσόβουλλον...“ 18722 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Хрисовул до Робер от император кир Михаил Дука | автор = Михаил VII Дука | бележки = Издадена през 1074 г. Съхранен в Cod. Laurentiano Plut. LYII cod. 40, fol. 217 — 221. }} == Текст на средновековен гръцки език == (по издание на Безобразовъ 1899, 140 - 143) === Χρυσόβουλλον τοῦ αὐτοῦ σταλὲν πρὸς τὸν Ῥόμπερτον παρὰ τοῦ βασιλέως κυροῦ Μιχαὴλ τοῦ Δούκα === Χρυσόβουλλος λόγος ἀντικρὺς ὁ τοῦ εὐσεβοῦς βασιλέως λόγος ἐστίν, ἀρκεῖ γὰρ ἀντὶ χρυσῆς ὕλης ἡ καθαρὰ καὶ ἀδολωτάτη τούτου ψυχή. εἰ δὲ καὶ πρὸς ἄνδρα γενναιότατόν τε καὶ εὐγενέστατον καὶ τὰ μὲν πολεμικὰ δοκιμώτατον, τὴν δὲ διάνοιαν συνετώτατον, τὴν δὲ γνώμην εἰρηνικώτατον, τὴν δὲ ἀρχὴν εὐδαίμονά τε καὶ ὀλβιωτάτην ὁ λόγος γίγνοιτο, πῶς οὐχὶ οὗτος στερέμνιος τὸν ἅπαντα χρόνον εἴη καὶ ἐν τῷ παγίῳ καθεστήκοι τῆς ἀκριβοῦς βεβαιώσεως; εἰ δὲ πρὸς τῷ βασιλικῷ καὶ συντετηρημένῳ λόγῳ καὶ ὅρκος ἐπενεχθείη ἀληθέστατός τε καὶ φρικωδέστατος τὰ συμπεφωνημένα ἑκατέροις τοῖς μέρεσι βεβαιῶν καὶ οἷον ἀρραγεστάτης ἐμποιῶν ἁρμονίας, τίς ἂν τῶν ἁπάντων τὸν τηλικοῦτον δεσμὸν διαλύσειε, μᾶλλον δὲ τὰς θαυμασίας ταύτας συνδέσεις καὶ τῷ ὄντι δυσλύτους παντάπασι; Δεσμὸς γὰρ πρῶτος ἀρραγεστάτος ἡ βασίλειος τῆς συμφωνίας φωνὴ ἐντεῦθεν τὸ ἰσχυρὸν ἔχουσα καὶ διὰ τῆς οἰκείας μεγαλοπρεπείας τοῦ ἀρραγοῦς τὴν ἀπόδειξιν προδεικνύουσα. δεύτερος αὖθις δεσμὸς ὁ ἐπὶ τῶν λόγων ὅρκος τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρόμενος καὶ τὴν ἐκεῖθεν ἀμετάτρεπτον τελειότητα, θαυμασία τις ἅλυσις αὕτη καὶ τῷ ὄντι χρυσῆ σειρά, ἄνωθεν καθειμένη ἀπὸ τῶν οὐρανίων ἁψίδων καὶ ἐξαρτῶσα ἑαυτῆς τοὺς συνδεδεμένους τῇ συμφωνίᾳ. Ἔνθεν τοι καὶ τὸ ἡμέτερον κράτος οἷόν τινα πρῶτον δεσμὸν τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου συνθήκην πεποίηται πρὸς τὴν σὴν γενναιότητα καὶ κηδεύει σοι τὸ θυγάτριον τῷ ἐμῷ ποθεινοτάτῳ υἱῷ κυρίῳ Κωνσταντίνῳ τῷ βασιλεῖ, ὡς ἂν ἄμφω βασιλεῖς τε εἶεν καὶ ὀνομάζοιντο καὶ οὐχ ἧττον δι’ εὐνοίας ἀλλήλοις συνδέοιντο ἢ τῆς βασιλικῆς καὶ συμπεφωνημένης ἑνώσεως. Ἐπεὶ δὲ καὶ νόμοι παρηκολούθησαν ἄνωθεν ἐπὶ ταῖς τοιαύταις ἐπιγαμίαις, μάλλον δὲ ἐπὶ πάσαις ταῖς γαμηλίοις ἑνώσεσιν ἀντιδιδόναι ἀλλήλοις τοὺς κατὰ κῆδος συναπτομένους ἅπερ ἂν ἑκάτεροι συμφωνήσαιεν, τοῦτο δὴ καὶ ἡμῖν ἐπαινετέον τε ἅμα καὶ πρακτέον δεδοκίμασται. Καὶ σὺ μὲν συμφωνεῖς ἐμοὶ συνεισενεγκεῖν τὴν πρέπουσαν ὑποταγήν τε καὶ εὔνοιαν τὸ μὴ μόνον τῶν ἡμετέρων μὴ κατατρέχειν, ἀλλὰ καὶ τῶν κατατρεχόντων ταῦτα κατατρέχειν καὶ πόρρω τῆς ἐπικρατείας ἡμῶν ἀποκρούεσθαι καὶ συμμαχεῖν ἡμῖν, τὰ μὲν προσκαλούμενος παρ’ ἡμῶν, τὰ δὲ οἴκοθεν ἐξορμῶν τῆς δὲ συγγενείας ἕνεκα καὶ τῆς εὐγενοῦς προαιρέσεως καὶ τῆς θαυμασίας ταύτης καὶ βασιλικῆς ἀρχιστείας, τούτοις προστιθεὶς τὸ τοὺς μὲν ἀπεχθανομένους ἡμῖν ἐχθροὺς ἀντικρὺς ἡγεῖσθαι καὶ τῆς σῆς ἀπωθεῖσθαι φιλίας καὶ ἀντιλήψεως, τοὺς δὲ οἰκείως καὶ εὐμενῶς ἔχοντας οἰκειοῦν σεαυτῷ καὶ πάσης ἀξιοῦν εὐμενείας καὶ συγκροτήσεως, καὶ ἵνα τὸ σύμπαν δηλώσω συνεπτυγμένῳ καὶ περιεκτικῷ λόγῳ, τοιοῦτον σεαυτὸν ἐπαγγέλλῃ ἡμῖν γενήσεσθαι εὐνουστάτόν τε καὶ θερμότατον σύμμαχον, ὁποῖος αὐτὸς ἐν τοῖς οἰκείοις πράγμασι γίνοιτο. ἅπερ οὐδὲ ψιλῶς ἐκφωνεῖς, ἀλλὰ τῷ πρὸς Θεὸν καὶ τὰ θεῖα ὅρκῳ ἐμπεδοῖς καὶ φρικωδεστάτῳ ἀρᾷ βεβαιοῖς. Τοιαύτη μὲν ἡ σὴ πρὸς τὴν βασιλείαν ἡμῶν προεισφορά οὔτε μεμπτή, ἀλλὰ καὶ πάντῃ γενναία καὶ θαυμαστή. Ἡ δὲ παρ’ ἡμῶν ἀντίδοσις αὕτη καὶ σκοπεῖ ὡς μεγαλοπρεπής καὶ βασιλική, καὶ ἀρχομένη γε ἀπὸ τῶν μειζόνων. ἔσται σοι τὸ συναπτόμενον τῷ υἱῷ μου θυγάτριον σπλάγχνον ἐμοὶ ποθεινότατον καὶ οὐχ ἧττον τοῦ υἱοῦ ἀγαπώμενον, ταῖς αὐταῖς αὐτῷ εὐφημίαις ἀξιούμενον, μεγαλοπρεπῶς μὲν ἐν τοῖς βασιλείοις ἀναγόμενον οἴκοις, λαμπροτάταις δὲ δορυφορίαις καὶ πολυτελεστάταις διαίταις ὡς ἀληθῶς εὐμοιροῦν. Ταῦτα μὲν τὰ κρείττω καὶ τελειότερα, τὰ δὲ μετὰ ταῦτα καὶ ὅσα δὴ πρὸς σὲ τὴν ἀναφορὰν ἔχει ἐντεῦθεν ἐν ἀριθμῷ τίθημι. τῷ τοῦ κουροπαλάτου μεγίστῳ καὶ ὑψηλῷ ἀξιώματι ἕνα τῶν υἱῶν σου ὁποῖον ἂν αὐτὸς βούλοιο τὸ ἡμέτερον τιμᾷ βασίλειον κράτος, προστίθησι τούτῳ προεδράτον ἕν, μαγιστράτα δύο, βεσταρχάτα δύο, βεστάτα δύο, ἀνθυπατάτον ἕν, πατρικιάτα τέσσαρα, ὑπατάτα ἕξ, ἀνὰ λίτρας δύο ῥόγας ἔχοντα, πρωτοσπαθαράτα πεντεκαίδεκα ῥόγας ἔχοντα ἀνὰ λίτραν μίαν, σπαθαροκανδιδάτα δέκα, ἀνὰ λϛ΄ νομίσματα ῥόγας ἔχοντα, καὶ ἁπλῶς εἰπεῖν τοσαῦτά σοι τὸν ἀριθμὸν ἡ βασιλεία μου δίδωσιν ἀξιώματα σὺν γε τῷ κουροπαλατικῷ, ὅσα συμπληροῖ ἐνιαύσιον ῥόγας ποσότητα εἰς δύο κεντηνάρια συναριθμουμένην. Ταῦτα δὲ οὐ πρώτως οὐδὲ ἀφ’ ἑαυτῆς ἡ βασιλεία μου νομοθετοῦσα ποιεῖται πρὸς σέ, ἀλλὰ πολλὰ μὲν περὶ τούτων τοῖς πεμφθεῖσί σου πρέσβεσιν ὁμιλήσασα καὶ πολλάκις πρὸς τούτους περὶ τούτων διαλεξαμένη καὶ τὰ μὲν εἰποῦσα, τὰ δὲ ἀκούσασα, μέχρις ἂν ἀρεσκομένους αὐτοὺς τῇ συμφωνίᾳ ἐγνώρισε, οἷς δὴ καὶ τὸ πᾶν ἐνόρκως ἐπιστήσασα καὶ ὅπερ ἂν αὐτοὶ πράξειαν πρὸς ἡμᾶς ἐπήγγειλε καταδέξεσθαι καὶ προσδέξασθαι. Τὰ μὲν οὖν τῆς συμφωνίας ταῦτα καὶ ἀντιδόσεως καὶ τὰ κατ’ ὄνομα ῥηθέντα ἀξιώματα τῶν τε υἱῶν σου καὶ τοῖς ἄλλοις οἷς ἂν αὐτὸς βουληθείς κατὰ τὸ ἀρέσκον σοι ἡ βασιλεία μου δίδωσι, τὴν δὲ σὴν μεγίστην ὑπεροχὴν οὐ συναριθμεῖ τούτοις οὐδὲ τοῖς συμφωνουμένοις καταδεσμεῖ, ἀλλ’ ἐπὶ τοσούτου ὕψους τηρῶν τῇ ὑπερευστάτῃ τιμῇ τοῦ νωβελισσίμου τιμῇ καὶ εἰς μετέωρον ἀνάγει ὕψος τοῦ ἀξιώματος. Ἔξωθεν τοῦτο τῶν συμφωνιῶν παρέχου καὶ τοῦ καταλόγου τῶν λοιπῶν τιμῶν ὑπέραιρον καὶ τοῦ ἐξηρημένου βαθμοῦ. Ὁποῖον δὲ τούτου τὸ μέγεθος λόγοι τε ἄνωθεν ᾔδουσι καὶ ἡ καθ’ ἡμᾶς τῶν πραγμάτων διαγωγὴ δείκνυσι. τἆλλα γὰρ αὐτῷ ξύμπαντα δεύτερα, τοῦτο δὲ τοῦ βασιλικοῦ ὕψους μόνῳ τῷ καίσαρι διατέμνεται. καὶ δέξαιο τὴν τοιαύτην τιμὴν ἀπὸ μὲν τῆς ἡμετέρας φωνῆς τε καὶ προαιρέσεως, οὐδὲν δὲ ἔλαττον καὶ ἀπὸ τῆς τοῦ γαμβροῦ σου καὶ βασιλέως ψυχῆς, ἵνα δὴ ἀπὸ μεγάλων ἄρχοι τῶν τιμῶν σὺν Θεῷ τούτοις ἐπιβαλλόμενος. Ἴσθι μέντοι γε, καὶ τοῦτο εὐγενέστατον καὶ γενναιότατον, ὡς πολλοῖς τῶν ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἀξιωμάτων καὶ τυπικὰ βλάττια πρὸς τῇ ῥόγᾳ ἀφωρισμένα εἰσίν, ἡ μέντοι γε βασιλεία μου οὐ μέχρι τοῦ ἀριθμοῦ τούτων τὸν τῶν βλαττίων ἀριθμὸν ἀφορίζεται, ἀλλ’ ἵν’ ἔχῃς τι κἀνταῦθα πλέον σύμπαντα τὰ βλάττια πρὸς τοῖς διδομένοις μετὰ τῶν ἀξιωμάτων εἰς ἑκατοστὸν συγκεφαλαιοῦται ἀριθμόν, ὡς εἶναι τὰ πολλαπλάσια τούτων ἐκτὸς τῶν ἀφωρισμένων τοῖς ἀξιώμασιν. Μέχρι μὲν τούτου τὰ τῆς βασιλικῆς ἀρχῆς καὶ τῆς ἀψευδοῦς γνώμης καὶ διαθέσεως, ὁπόσα δὲ Θεὸς εἰς ὅρκον καταγόμενος βεβαιοῖ ταῦτα ἴστω ὁ Κύριος ἡμῶν Ἰησοῦς Χριστός, ὁ ποιητὴς οὐρανοῦ καὶ γῆς καὶ ἡ τεκοῦσα τοῦτον ὑπεράχραντος Θεοτόκος, ἴστωσαν αἱ ἀγγελικαὶ καὶ θεῖαι δυνάμεις, οἱ κορυφαῖοι τῶν ἀποστόλων, σύμπασα ἡ εὐσεβὴς ἡμῶν πατρίς ὡς ἅπαντα τὰ ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἡμῶν παρὰ τῆς βασιλείας μου διδόμενά τε καὶ ἐπαγγελλόμενα ἐν ἀξιώμασι, ἐν ῥόγαις, ἐν εὐνοίαις, ἐν συμμαχίαις, ἐν φιλίαις, ἐν εἰλικρινεῖς καὶ καθαραῖς διαθέσεσιν ἀψευδῆ καὶ ἀπαράβατα καὶ ἀμετάθετα ἔσται καὶ οὐδὲν ἄπρακτον γενήσεται ὧν ἐπηγγείλατό σοι τὸ κράτος ἡμῶν, ἀλλὰ πάντα τελειωθήσεται καὶ μάλιστα ὅσα ἐπὶ τῇ θυγατρί σου συμπεφώνηται. βασιλικῆς γὰρ εὐφημίας ἀξιωθήσεται καὶ τῷ βασιλεῖ καὶ υἱῷ μου ἀδιασπάστως συμβιώσει καὶ ὁμοῦ τούτῳ σὺν Θεῷ φανεῖ ἐν ταῖς ἀνακτόροις διατρέπει καὶ τὸν τοῦ Θεοῦ κατευθυνεῖ λαὸν περιούσιον. Ἔχεις οὖν καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ ὅρκου βεβαίωσιν, καὶ ὁ λόγος οὐ ψιλός, ἀλλ’ ἀνάγραπτος ὡς ὁρᾷς καὶ οὐκ ἐν γράμμασι μόνον οὐδὲ ἐν βασιλικαῖς ὑπογραφαῖς, ἀλλὰ καὶ ἐν σφραγῖδι χρυσῇ τὴν χρυσὴν οὕτω ἡμῖν ἐπισφραγίζων συγγένειαν, ἀλλὰ καὶ ἡ τοῦ ὅρκου φωνὴ, φοβερὰ καὶ φρικώδης, τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρομένη καὶ τὴν τοῦτον ἀσπόρως τεκοῦσαν καὶ τἆλλα, ἵνα μηδὲν διαλυτόν ἡμῖν τῶν ἀκριβῶς συνδεδεμένων γένηται. Ἐγράφη μηνὶ αὐγούστῳ ἰνδικτιῶνος ιβ΄ ἔτους ςφπβ΄. Ἐπεὶ δὲ ἡ ἀντιδιδομένη παρὰ σοῦ πρὸς τε τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν οὐκ ὀφείλει τῇ σῇ περιορισθῆναι ζωῇ, ἀλλὰ καὶ εἰς τοὺς κληρονόμους σου διαβιβάσαι τὴν αὐτὴν γνώμην φυλάττειν καὶ τὰς αὐτὰς πληροῦν ἐπαγγελίας καὶ ὑποσχέσεις, δίκαιόν ἐστι καὶ τοῦτο προσκεῖσθαι τῷ σῷ ἀντιγράφῳ, ὅπερ μέλλεις κατ’ ἰσότητα τῷ τῆς βασιλείας μου γράμματος ποιῆσαι καὶ ἀποστεῖλαι πρὸς αὐτήν, ὅρκῳ τε τὴν τοιαύτην περὶ τῶν κληρονόμων σου πλήρωσιν βεβαιώσασθαι, ὅτι καὶ αὐτοὶ τὴν ὁμοίαν σώσουσι πρὸς τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν. Μιχαὴλ ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς αὐτοκράτωρ Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Ἀνδρόνικος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Κωνσταντῖνος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Ἰωάννης ἐλάχιστος ἀρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως νέας Ῥώμης. == Превод на български език == (Преводът на български език е изготвен от [[Потребител:Nauka]] въз основа на оригиналния текс, издаден от Безобразов. При създаването на превода е използвана помощта на AI асистент (ChatGPT), който е съдействал с предложения за формулировки, стилистични и съдържателни подобрения. Крайната версия е резултат от съвместна работа между човека и машината. Този превод е публикуван под лиценз [[Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported|CC BY-SA 3.0]], съвместим с правилата на Уикиизточник.) ===Хрисовул на същия<ref>Има се предвид Михаил Псел, на когото традиционно е приписвано авторството на текста на хрисовула</ref>, изпратен до Роберт от император Михаил Дука=== Самото слово на благочестивия император е истински хрисовул, защото вместо златен печат е достатъчна чистата и нелъжлива душа на владетеля. А когато това слово е отправено към мъж най-благороден и най-знатен, доказан във военното дело, най-разумен по ум и най-миролюбив по нрав, тогава то става щастливо и преславно начало, което пребъдва непоклатимо през всички времена и се утвърждава с най-сигурна достоверност.</br> А когато към царското и потвърдено слово се прибави и клетва — най-истинна и най-страшна — която утвърждава договореното между двете страни и създава сякаш неразрушима връзка на съгласие, тогава кой би могъл да разкъса такава връзка или да разруши тези чудни и наистина неразривни съединения? Първата и най-здрава връзка е самото царско слово на споразумението, което черпи силата си от императорското величие и чрез собственото си великолепие предварително показва своята непоколебимост. Втората връзка е клетвата над думите, която призовава Бога за свидетел и придава на съгласието неизменна завършеност. Чудна е тази верига — истински златна редица, спусната сякаш от небесните сводове и свързваща онези, които са съединени чрез съгласието.</br> Затова и нашето царство сключи с твоята доблест първия съюз чрез договор и сгоди твоята дъщеря за моя най-обичан син, господаря Константин, император, така че и двамата да бъдат и да се наричат царствени особи и не по-малко чрез взаимна благосклонност да бъдат свързани в царски и договорен съюз.</br> Понеже отдавна законите постановяват при такива брачни съюзи — и изобщо при всички брачни съединения — сродяващите се страни взаимно да си предоставят онова, което са договорили помежду си, това и за нас бе признато за достойно за похвала и за изпълнение.</br> И ти се съгласяваш да проявяваш към мен подобаваща вярност и благосклонност: не само да не нападаш нашите владения, но и да отблъскваш онези, които ги нападат, и да ги държиш далеч от нашата власт; да бъдеш наш съюзник — понякога откликвайки на нашите призиви, а понякога и сам по собствена воля, заради родството, благородното си намерение и този чуден царски съюз; и освен това да смяташ за свои врагове онези, които са враждебни към нас, като ги лишаваш от своето приятелство и подкрепа, а онези, които са благосклонни към нас, да приемаш като близки и достойни за всякаква благосклонност и съдействие. И накратко казано — обещаваш да ни бъдеш толкова благосклонен и горещ съюзник, какъвто би бил и в собствените си дела. И това не изричаш само с думи, а го утвърждаваш твърдо чрез клетва пред Бога и светините и го потвърждаваш с най-страшно проклятие.</br> Такъв е твоят принос към нашето царство — не само безукорен, но и напълно благороден и достоен за възхищение. А отплатата от наша страна ще бъде също така величествена и царствена, и дори започваща от най-големите почести.</br> Дъщерята ти, която ще бъде свързана в брак с моя син, ще бъде за мен най-скъпо дете и ще бъде обичана не по-малко от самия ми син; тя ще бъде удостоена със същите почести като него, ще бъде възпитавана великолепно в императорските дворци, обкръжена от най-блестящи свити и живееща в истинско благополучие.</br> Това са най-важните и най-съвършени дарове. А след тях ще изброя и останалите, които се отнасят до теб. На най-високия сан куропалат ще бъде удостоен един от твоите синове — онзи, когото сам пожелаеш да почете нашето царство. Към това звание ще бъдат прибавени: един проедър, двама магистри, двама вестархи, двама вести, един антипат, четирима патрикии, шестима ипати — всеки с годишна рога от по две литри злато; петнадесет протоспатарии с по една литра; десет спатарокандидати с по тридесет и шест номизми.</br> И, казано накратко, моето царство ти дава толкова титли и длъжности заедно със сана куропалат, че общият размер на годишните възнаграждения достига две кентинарии. И това моето царство не постановява прибързано и едностранно, а след като многократно беседва с изпратените от теб пратеници и дълго разговаря с тях по тези въпроси — като ту говореше, ту слушаше — докато не ги убеди и те не се съгласиха със споразумението. На тях бе поверено всичко под клетва и каквото те обещаха пред нас, това бе прието и потвърдено.</br> Такива са условията на договора и на взаимните дарове, както и поименно изброените титли, които моето царство дава на твоите синове и на другите, които сам пожелаеш. Но твоето собствено най-високо достойнство моето царство не приравнява към тези почести и не го включва сред договорените звания, а го въздига до такава висота, че те удостоява с превъзходната чест на нобелисим и те издига до най-висок ранг. Това стои извън обичайните договори и над списъка на останалите почести и степени. Колко велико е това достойнство свидетелстват както думите по-горе, така и самият ред на делата при нас. Защото всичко друго е второстепенно спрямо него; само кесарското достойнство стои по-високо от тази царска висота. И нека приемеш такава чест както от нашето слово и благоволение, така и не по-малко от душата на твоя зет и император, за да започнеш с Божия помощ от велики почести и към още по-големи да пристъпиш.</br> И знай още това, най-благородни и най-доблестни мъжо: макар към мнозина от споменатите в договора санове да са определени и обичайни добавки към рогите, моето царство не се ограничава само до този брой, а желае да ти даде и повече, така че всички тези добавки към дарените длъжности да се съберат в сто единици и дори многократно да надминат определеното към самите санове.</br> Дотук е онова, което принадлежи на императорската власт и на нашето нелъжливо намерение и разположение. А това, което Бог призоваваме за свидетел в клетвата, нека бъде утвърдено от нашия Господ Иисус Христос — Твореца на небето и земята — и от пречистата Богородица, която Го е родила; нека бъдат свидетели ангелските и божествени сили, първовърховните апостоли и цялото наше благочестиво отечество.</br> Нека всичко, дадено и обещано от моето царство в това споразумение — в титли, в заплати, в благоволение, в съюз, в приятелство и в искрени и чисти намерения — остане истинно, ненарушимо и неизменно, и нищо от обещаното от нашето царство да не остане неизпълнено; напротив, всичко да бъде доведено до край, а най-вече онова, което бе уговорено относно твоята дъщеря. Защото тя ще бъде удостоена с царска чест и неразделно ще живее с моя син и император; заедно с него, с Божия помощ, ще пребивава в дворците и ще управлява Божия избран народ.</br> И тъй, имаш потвърждението както на словото, така и на клетвата. И това слово не е просто устно, а писмено, както виждаш — не само в писмена форма и с императорски подписи, но и със златен печат, който така запечатва нашето родство. А също и гласът на клетвата — страшен и свещен — призовава Бога, Неговата безсеменно родила Майка и останалите небесни сили за свидетели, та нищо от тъй здраво свързаното помежду ни да не може да бъде разрушено. Написано в месец август, индикт 12, година 6572. А понеже благоволението, което ти проявяваш към моето царство и към ромеите, не бива да се ограничава само до твоя живот, а трябва да премине и към твоите наследници, които да пазят същото намерение и да изпълняват същите обещания и задължения, справедливо е и това да бъде прибавено към настоящия документ, който и ти следва по подобие на грамотата на моето царство да съставиш и изпратиш при нас, като с клетва потвърдиш, че и твоите наследници ще запазят същото отношение към моето царство и към ромеите. Михаил, в Христа Бога верен император и самодържец на ромеите, Дука. Андроник, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука. Константин, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука. Йоан, смиреният архиепископ на Константинопол — Новия Рим. ==Бележк== <references/> ==Източници== * {{cite book|last=Безобразовъ|first=П. V.|title=Хросовулъ императора Михаил VII Дуки|edition= Византийский временник|volume=6|year=1899|pages=140–143|trans-title=A Chrysobull of Emperor Michael VII Doukas|url=http://www.vremennik.biz/sites/all/files/007_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D1%83%D0%BB%D1%8A%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%20%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%B0%20%D0%94%D1%83%D0%BA%D0%B8_0.pdf}} [[Категория:Исторически документи]] aemxtkeffcpy07cugdywglfvtfnh6zr 18723 18722 2026-06-11T18:17:02Z Nauka 319 /* Бележк */ 18723 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Хрисовул до Робер от император кир Михаил Дука | автор = Михаил VII Дука | бележки = Издадена през 1074 г. Съхранен в Cod. Laurentiano Plut. LYII cod. 40, fol. 217 — 221. }} == Текст на средновековен гръцки език == (по издание на Безобразовъ 1899, 140 - 143) === Χρυσόβουλλον τοῦ αὐτοῦ σταλὲν πρὸς τὸν Ῥόμπερτον παρὰ τοῦ βασιλέως κυροῦ Μιχαὴλ τοῦ Δούκα === Χρυσόβουλλος λόγος ἀντικρὺς ὁ τοῦ εὐσεβοῦς βασιλέως λόγος ἐστίν, ἀρκεῖ γὰρ ἀντὶ χρυσῆς ὕλης ἡ καθαρὰ καὶ ἀδολωτάτη τούτου ψυχή. εἰ δὲ καὶ πρὸς ἄνδρα γενναιότατόν τε καὶ εὐγενέστατον καὶ τὰ μὲν πολεμικὰ δοκιμώτατον, τὴν δὲ διάνοιαν συνετώτατον, τὴν δὲ γνώμην εἰρηνικώτατον, τὴν δὲ ἀρχὴν εὐδαίμονά τε καὶ ὀλβιωτάτην ὁ λόγος γίγνοιτο, πῶς οὐχὶ οὗτος στερέμνιος τὸν ἅπαντα χρόνον εἴη καὶ ἐν τῷ παγίῳ καθεστήκοι τῆς ἀκριβοῦς βεβαιώσεως; εἰ δὲ πρὸς τῷ βασιλικῷ καὶ συντετηρημένῳ λόγῳ καὶ ὅρκος ἐπενεχθείη ἀληθέστατός τε καὶ φρικωδέστατος τὰ συμπεφωνημένα ἑκατέροις τοῖς μέρεσι βεβαιῶν καὶ οἷον ἀρραγεστάτης ἐμποιῶν ἁρμονίας, τίς ἂν τῶν ἁπάντων τὸν τηλικοῦτον δεσμὸν διαλύσειε, μᾶλλον δὲ τὰς θαυμασίας ταύτας συνδέσεις καὶ τῷ ὄντι δυσλύτους παντάπασι; Δεσμὸς γὰρ πρῶτος ἀρραγεστάτος ἡ βασίλειος τῆς συμφωνίας φωνὴ ἐντεῦθεν τὸ ἰσχυρὸν ἔχουσα καὶ διὰ τῆς οἰκείας μεγαλοπρεπείας τοῦ ἀρραγοῦς τὴν ἀπόδειξιν προδεικνύουσα. δεύτερος αὖθις δεσμὸς ὁ ἐπὶ τῶν λόγων ὅρκος τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρόμενος καὶ τὴν ἐκεῖθεν ἀμετάτρεπτον τελειότητα, θαυμασία τις ἅλυσις αὕτη καὶ τῷ ὄντι χρυσῆ σειρά, ἄνωθεν καθειμένη ἀπὸ τῶν οὐρανίων ἁψίδων καὶ ἐξαρτῶσα ἑαυτῆς τοὺς συνδεδεμένους τῇ συμφωνίᾳ. Ἔνθεν τοι καὶ τὸ ἡμέτερον κράτος οἷόν τινα πρῶτον δεσμὸν τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου συνθήκην πεποίηται πρὸς τὴν σὴν γενναιότητα καὶ κηδεύει σοι τὸ θυγάτριον τῷ ἐμῷ ποθεινοτάτῳ υἱῷ κυρίῳ Κωνσταντίνῳ τῷ βασιλεῖ, ὡς ἂν ἄμφω βασιλεῖς τε εἶεν καὶ ὀνομάζοιντο καὶ οὐχ ἧττον δι’ εὐνοίας ἀλλήλοις συνδέοιντο ἢ τῆς βασιλικῆς καὶ συμπεφωνημένης ἑνώσεως. Ἐπεὶ δὲ καὶ νόμοι παρηκολούθησαν ἄνωθεν ἐπὶ ταῖς τοιαύταις ἐπιγαμίαις, μάλλον δὲ ἐπὶ πάσαις ταῖς γαμηλίοις ἑνώσεσιν ἀντιδιδόναι ἀλλήλοις τοὺς κατὰ κῆδος συναπτομένους ἅπερ ἂν ἑκάτεροι συμφωνήσαιεν, τοῦτο δὴ καὶ ἡμῖν ἐπαινετέον τε ἅμα καὶ πρακτέον δεδοκίμασται. Καὶ σὺ μὲν συμφωνεῖς ἐμοὶ συνεισενεγκεῖν τὴν πρέπουσαν ὑποταγήν τε καὶ εὔνοιαν τὸ μὴ μόνον τῶν ἡμετέρων μὴ κατατρέχειν, ἀλλὰ καὶ τῶν κατατρεχόντων ταῦτα κατατρέχειν καὶ πόρρω τῆς ἐπικρατείας ἡμῶν ἀποκρούεσθαι καὶ συμμαχεῖν ἡμῖν, τὰ μὲν προσκαλούμενος παρ’ ἡμῶν, τὰ δὲ οἴκοθεν ἐξορμῶν τῆς δὲ συγγενείας ἕνεκα καὶ τῆς εὐγενοῦς προαιρέσεως καὶ τῆς θαυμασίας ταύτης καὶ βασιλικῆς ἀρχιστείας, τούτοις προστιθεὶς τὸ τοὺς μὲν ἀπεχθανομένους ἡμῖν ἐχθροὺς ἀντικρὺς ἡγεῖσθαι καὶ τῆς σῆς ἀπωθεῖσθαι φιλίας καὶ ἀντιλήψεως, τοὺς δὲ οἰκείως καὶ εὐμενῶς ἔχοντας οἰκειοῦν σεαυτῷ καὶ πάσης ἀξιοῦν εὐμενείας καὶ συγκροτήσεως, καὶ ἵνα τὸ σύμπαν δηλώσω συνεπτυγμένῳ καὶ περιεκτικῷ λόγῳ, τοιοῦτον σεαυτὸν ἐπαγγέλλῃ ἡμῖν γενήσεσθαι εὐνουστάτόν τε καὶ θερμότατον σύμμαχον, ὁποῖος αὐτὸς ἐν τοῖς οἰκείοις πράγμασι γίνοιτο. ἅπερ οὐδὲ ψιλῶς ἐκφωνεῖς, ἀλλὰ τῷ πρὸς Θεὸν καὶ τὰ θεῖα ὅρκῳ ἐμπεδοῖς καὶ φρικωδεστάτῳ ἀρᾷ βεβαιοῖς. Τοιαύτη μὲν ἡ σὴ πρὸς τὴν βασιλείαν ἡμῶν προεισφορά οὔτε μεμπτή, ἀλλὰ καὶ πάντῃ γενναία καὶ θαυμαστή. Ἡ δὲ παρ’ ἡμῶν ἀντίδοσις αὕτη καὶ σκοπεῖ ὡς μεγαλοπρεπής καὶ βασιλική, καὶ ἀρχομένη γε ἀπὸ τῶν μειζόνων. ἔσται σοι τὸ συναπτόμενον τῷ υἱῷ μου θυγάτριον σπλάγχνον ἐμοὶ ποθεινότατον καὶ οὐχ ἧττον τοῦ υἱοῦ ἀγαπώμενον, ταῖς αὐταῖς αὐτῷ εὐφημίαις ἀξιούμενον, μεγαλοπρεπῶς μὲν ἐν τοῖς βασιλείοις ἀναγόμενον οἴκοις, λαμπροτάταις δὲ δορυφορίαις καὶ πολυτελεστάταις διαίταις ὡς ἀληθῶς εὐμοιροῦν. Ταῦτα μὲν τὰ κρείττω καὶ τελειότερα, τὰ δὲ μετὰ ταῦτα καὶ ὅσα δὴ πρὸς σὲ τὴν ἀναφορὰν ἔχει ἐντεῦθεν ἐν ἀριθμῷ τίθημι. τῷ τοῦ κουροπαλάτου μεγίστῳ καὶ ὑψηλῷ ἀξιώματι ἕνα τῶν υἱῶν σου ὁποῖον ἂν αὐτὸς βούλοιο τὸ ἡμέτερον τιμᾷ βασίλειον κράτος, προστίθησι τούτῳ προεδράτον ἕν, μαγιστράτα δύο, βεσταρχάτα δύο, βεστάτα δύο, ἀνθυπατάτον ἕν, πατρικιάτα τέσσαρα, ὑπατάτα ἕξ, ἀνὰ λίτρας δύο ῥόγας ἔχοντα, πρωτοσπαθαράτα πεντεκαίδεκα ῥόγας ἔχοντα ἀνὰ λίτραν μίαν, σπαθαροκανδιδάτα δέκα, ἀνὰ λϛ΄ νομίσματα ῥόγας ἔχοντα, καὶ ἁπλῶς εἰπεῖν τοσαῦτά σοι τὸν ἀριθμὸν ἡ βασιλεία μου δίδωσιν ἀξιώματα σὺν γε τῷ κουροπαλατικῷ, ὅσα συμπληροῖ ἐνιαύσιον ῥόγας ποσότητα εἰς δύο κεντηνάρια συναριθμουμένην. Ταῦτα δὲ οὐ πρώτως οὐδὲ ἀφ’ ἑαυτῆς ἡ βασιλεία μου νομοθετοῦσα ποιεῖται πρὸς σέ, ἀλλὰ πολλὰ μὲν περὶ τούτων τοῖς πεμφθεῖσί σου πρέσβεσιν ὁμιλήσασα καὶ πολλάκις πρὸς τούτους περὶ τούτων διαλεξαμένη καὶ τὰ μὲν εἰποῦσα, τὰ δὲ ἀκούσασα, μέχρις ἂν ἀρεσκομένους αὐτοὺς τῇ συμφωνίᾳ ἐγνώρισε, οἷς δὴ καὶ τὸ πᾶν ἐνόρκως ἐπιστήσασα καὶ ὅπερ ἂν αὐτοὶ πράξειαν πρὸς ἡμᾶς ἐπήγγειλε καταδέξεσθαι καὶ προσδέξασθαι. Τὰ μὲν οὖν τῆς συμφωνίας ταῦτα καὶ ἀντιδόσεως καὶ τὰ κατ’ ὄνομα ῥηθέντα ἀξιώματα τῶν τε υἱῶν σου καὶ τοῖς ἄλλοις οἷς ἂν αὐτὸς βουληθείς κατὰ τὸ ἀρέσκον σοι ἡ βασιλεία μου δίδωσι, τὴν δὲ σὴν μεγίστην ὑπεροχὴν οὐ συναριθμεῖ τούτοις οὐδὲ τοῖς συμφωνουμένοις καταδεσμεῖ, ἀλλ’ ἐπὶ τοσούτου ὕψους τηρῶν τῇ ὑπερευστάτῃ τιμῇ τοῦ νωβελισσίμου τιμῇ καὶ εἰς μετέωρον ἀνάγει ὕψος τοῦ ἀξιώματος. Ἔξωθεν τοῦτο τῶν συμφωνιῶν παρέχου καὶ τοῦ καταλόγου τῶν λοιπῶν τιμῶν ὑπέραιρον καὶ τοῦ ἐξηρημένου βαθμοῦ. Ὁποῖον δὲ τούτου τὸ μέγεθος λόγοι τε ἄνωθεν ᾔδουσι καὶ ἡ καθ’ ἡμᾶς τῶν πραγμάτων διαγωγὴ δείκνυσι. τἆλλα γὰρ αὐτῷ ξύμπαντα δεύτερα, τοῦτο δὲ τοῦ βασιλικοῦ ὕψους μόνῳ τῷ καίσαρι διατέμνεται. καὶ δέξαιο τὴν τοιαύτην τιμὴν ἀπὸ μὲν τῆς ἡμετέρας φωνῆς τε καὶ προαιρέσεως, οὐδὲν δὲ ἔλαττον καὶ ἀπὸ τῆς τοῦ γαμβροῦ σου καὶ βασιλέως ψυχῆς, ἵνα δὴ ἀπὸ μεγάλων ἄρχοι τῶν τιμῶν σὺν Θεῷ τούτοις ἐπιβαλλόμενος. Ἴσθι μέντοι γε, καὶ τοῦτο εὐγενέστατον καὶ γενναιότατον, ὡς πολλοῖς τῶν ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἀξιωμάτων καὶ τυπικὰ βλάττια πρὸς τῇ ῥόγᾳ ἀφωρισμένα εἰσίν, ἡ μέντοι γε βασιλεία μου οὐ μέχρι τοῦ ἀριθμοῦ τούτων τὸν τῶν βλαττίων ἀριθμὸν ἀφορίζεται, ἀλλ’ ἵν’ ἔχῃς τι κἀνταῦθα πλέον σύμπαντα τὰ βλάττια πρὸς τοῖς διδομένοις μετὰ τῶν ἀξιωμάτων εἰς ἑκατοστὸν συγκεφαλαιοῦται ἀριθμόν, ὡς εἶναι τὰ πολλαπλάσια τούτων ἐκτὸς τῶν ἀφωρισμένων τοῖς ἀξιώμασιν. Μέχρι μὲν τούτου τὰ τῆς βασιλικῆς ἀρχῆς καὶ τῆς ἀψευδοῦς γνώμης καὶ διαθέσεως, ὁπόσα δὲ Θεὸς εἰς ὅρκον καταγόμενος βεβαιοῖ ταῦτα ἴστω ὁ Κύριος ἡμῶν Ἰησοῦς Χριστός, ὁ ποιητὴς οὐρανοῦ καὶ γῆς καὶ ἡ τεκοῦσα τοῦτον ὑπεράχραντος Θεοτόκος, ἴστωσαν αἱ ἀγγελικαὶ καὶ θεῖαι δυνάμεις, οἱ κορυφαῖοι τῶν ἀποστόλων, σύμπασα ἡ εὐσεβὴς ἡμῶν πατρίς ὡς ἅπαντα τὰ ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἡμῶν παρὰ τῆς βασιλείας μου διδόμενά τε καὶ ἐπαγγελλόμενα ἐν ἀξιώμασι, ἐν ῥόγαις, ἐν εὐνοίαις, ἐν συμμαχίαις, ἐν φιλίαις, ἐν εἰλικρινεῖς καὶ καθαραῖς διαθέσεσιν ἀψευδῆ καὶ ἀπαράβατα καὶ ἀμετάθετα ἔσται καὶ οὐδὲν ἄπρακτον γενήσεται ὧν ἐπηγγείλατό σοι τὸ κράτος ἡμῶν, ἀλλὰ πάντα τελειωθήσεται καὶ μάλιστα ὅσα ἐπὶ τῇ θυγατρί σου συμπεφώνηται. βασιλικῆς γὰρ εὐφημίας ἀξιωθήσεται καὶ τῷ βασιλεῖ καὶ υἱῷ μου ἀδιασπάστως συμβιώσει καὶ ὁμοῦ τούτῳ σὺν Θεῷ φανεῖ ἐν ταῖς ἀνακτόροις διατρέπει καὶ τὸν τοῦ Θεοῦ κατευθυνεῖ λαὸν περιούσιον. Ἔχεις οὖν καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ ὅρκου βεβαίωσιν, καὶ ὁ λόγος οὐ ψιλός, ἀλλ’ ἀνάγραπτος ὡς ὁρᾷς καὶ οὐκ ἐν γράμμασι μόνον οὐδὲ ἐν βασιλικαῖς ὑπογραφαῖς, ἀλλὰ καὶ ἐν σφραγῖδι χρυσῇ τὴν χρυσὴν οὕτω ἡμῖν ἐπισφραγίζων συγγένειαν, ἀλλὰ καὶ ἡ τοῦ ὅρκου φωνὴ, φοβερὰ καὶ φρικώδης, τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρομένη καὶ τὴν τοῦτον ἀσπόρως τεκοῦσαν καὶ τἆλλα, ἵνα μηδὲν διαλυτόν ἡμῖν τῶν ἀκριβῶς συνδεδεμένων γένηται. Ἐγράφη μηνὶ αὐγούστῳ ἰνδικτιῶνος ιβ΄ ἔτους ςφπβ΄. Ἐπεὶ δὲ ἡ ἀντιδιδομένη παρὰ σοῦ πρὸς τε τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν οὐκ ὀφείλει τῇ σῇ περιορισθῆναι ζωῇ, ἀλλὰ καὶ εἰς τοὺς κληρονόμους σου διαβιβάσαι τὴν αὐτὴν γνώμην φυλάττειν καὶ τὰς αὐτὰς πληροῦν ἐπαγγελίας καὶ ὑποσχέσεις, δίκαιόν ἐστι καὶ τοῦτο προσκεῖσθαι τῷ σῷ ἀντιγράφῳ, ὅπερ μέλλεις κατ’ ἰσότητα τῷ τῆς βασιλείας μου γράμματος ποιῆσαι καὶ ἀποστεῖλαι πρὸς αὐτήν, ὅρκῳ τε τὴν τοιαύτην περὶ τῶν κληρονόμων σου πλήρωσιν βεβαιώσασθαι, ὅτι καὶ αὐτοὶ τὴν ὁμοίαν σώσουσι πρὸς τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν. Μιχαὴλ ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς αὐτοκράτωρ Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Ἀνδρόνικος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Κωνσταντῖνος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Ἰωάννης ἐλάχιστος ἀρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως νέας Ῥώμης. == Превод на български език == (Преводът на български език е изготвен от [[Потребител:Nauka]] въз основа на оригиналния текс, издаден от Безобразов. При създаването на превода е използвана помощта на AI асистент (ChatGPT), който е съдействал с предложения за формулировки, стилистични и съдържателни подобрения. Крайната версия е резултат от съвместна работа между човека и машината. Този превод е публикуван под лиценз [[Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported|CC BY-SA 3.0]], съвместим с правилата на Уикиизточник.) ===Хрисовул на същия<ref>Има се предвид Михаил Псел, на когото традиционно е приписвано авторството на текста на хрисовула</ref>, изпратен до Роберт от император Михаил Дука=== Самото слово на благочестивия император е истински хрисовул, защото вместо златен печат е достатъчна чистата и нелъжлива душа на владетеля. А когато това слово е отправено към мъж най-благороден и най-знатен, доказан във военното дело, най-разумен по ум и най-миролюбив по нрав, тогава то става щастливо и преславно начало, което пребъдва непоклатимо през всички времена и се утвърждава с най-сигурна достоверност.</br> А когато към царското и потвърдено слово се прибави и клетва — най-истинна и най-страшна — която утвърждава договореното между двете страни и създава сякаш неразрушима връзка на съгласие, тогава кой би могъл да разкъса такава връзка или да разруши тези чудни и наистина неразривни съединения? Първата и най-здрава връзка е самото царско слово на споразумението, което черпи силата си от императорското величие и чрез собственото си великолепие предварително показва своята непоколебимост. Втората връзка е клетвата над думите, която призовава Бога за свидетел и придава на съгласието неизменна завършеност. Чудна е тази верига — истински златна редица, спусната сякаш от небесните сводове и свързваща онези, които са съединени чрез съгласието.</br> Затова и нашето царство сключи с твоята доблест първия съюз чрез договор и сгоди твоята дъщеря за моя най-обичан син, господаря Константин, император, така че и двамата да бъдат и да се наричат царствени особи и не по-малко чрез взаимна благосклонност да бъдат свързани в царски и договорен съюз.</br> Понеже отдавна законите постановяват при такива брачни съюзи — и изобщо при всички брачни съединения — сродяващите се страни взаимно да си предоставят онова, което са договорили помежду си, това и за нас бе признато за достойно за похвала и за изпълнение.</br> И ти се съгласяваш да проявяваш към мен подобаваща вярност и благосклонност: не само да не нападаш нашите владения, но и да отблъскваш онези, които ги нападат, и да ги държиш далеч от нашата власт; да бъдеш наш съюзник — понякога откликвайки на нашите призиви, а понякога и сам по собствена воля, заради родството, благородното си намерение и този чуден царски съюз; и освен това да смяташ за свои врагове онези, които са враждебни към нас, като ги лишаваш от своето приятелство и подкрепа, а онези, които са благосклонни към нас, да приемаш като близки и достойни за всякаква благосклонност и съдействие. И накратко казано — обещаваш да ни бъдеш толкова благосклонен и горещ съюзник, какъвто би бил и в собствените си дела. И това не изричаш само с думи, а го утвърждаваш твърдо чрез клетва пред Бога и светините и го потвърждаваш с най-страшно проклятие.</br> Такъв е твоят принос към нашето царство — не само безукорен, но и напълно благороден и достоен за възхищение. А отплатата от наша страна ще бъде също така величествена и царствена, и дори започваща от най-големите почести.</br> Дъщерята ти, която ще бъде свързана в брак с моя син, ще бъде за мен най-скъпо дете и ще бъде обичана не по-малко от самия ми син; тя ще бъде удостоена със същите почести като него, ще бъде възпитавана великолепно в императорските дворци, обкръжена от най-блестящи свити и живееща в истинско благополучие.</br> Това са най-важните и най-съвършени дарове. А след тях ще изброя и останалите, които се отнасят до теб. На най-високия сан куропалат ще бъде удостоен един от твоите синове — онзи, когото сам пожелаеш да почете нашето царство. Към това звание ще бъдат прибавени: един проедър, двама магистри, двама вестархи, двама вести, един антипат, четирима патрикии, шестима ипати — всеки с годишна рога от по две литри злато; петнадесет протоспатарии с по една литра; десет спатарокандидати с по тридесет и шест номизми.</br> И, казано накратко, моето царство ти дава толкова титли и длъжности заедно със сана куропалат, че общият размер на годишните възнаграждения достига две кентинарии. И това моето царство не постановява прибързано и едностранно, а след като многократно беседва с изпратените от теб пратеници и дълго разговаря с тях по тези въпроси — като ту говореше, ту слушаше — докато не ги убеди и те не се съгласиха със споразумението. На тях бе поверено всичко под клетва и каквото те обещаха пред нас, това бе прието и потвърдено.</br> Такива са условията на договора и на взаимните дарове, както и поименно изброените титли, които моето царство дава на твоите синове и на другите, които сам пожелаеш. Но твоето собствено най-високо достойнство моето царство не приравнява към тези почести и не го включва сред договорените звания, а го въздига до такава висота, че те удостоява с превъзходната чест на нобелисим и те издига до най-висок ранг. Това стои извън обичайните договори и над списъка на останалите почести и степени. Колко велико е това достойнство свидетелстват както думите по-горе, така и самият ред на делата при нас. Защото всичко друго е второстепенно спрямо него; само кесарското достойнство стои по-високо от тази царска висота. И нека приемеш такава чест както от нашето слово и благоволение, така и не по-малко от душата на твоя зет и император, за да започнеш с Божия помощ от велики почести и към още по-големи да пристъпиш.</br> И знай още това, най-благородни и най-доблестни мъжо: макар към мнозина от споменатите в договора санове да са определени и обичайни добавки към рогите, моето царство не се ограничава само до този брой, а желае да ти даде и повече, така че всички тези добавки към дарените длъжности да се съберат в сто единици и дори многократно да надминат определеното към самите санове.</br> Дотук е онова, което принадлежи на императорската власт и на нашето нелъжливо намерение и разположение. А това, което Бог призоваваме за свидетел в клетвата, нека бъде утвърдено от нашия Господ Иисус Христос — Твореца на небето и земята — и от пречистата Богородица, която Го е родила; нека бъдат свидетели ангелските и божествени сили, първовърховните апостоли и цялото наше благочестиво отечество.</br> Нека всичко, дадено и обещано от моето царство в това споразумение — в титли, в заплати, в благоволение, в съюз, в приятелство и в искрени и чисти намерения — остане истинно, ненарушимо и неизменно, и нищо от обещаното от нашето царство да не остане неизпълнено; напротив, всичко да бъде доведено до край, а най-вече онова, което бе уговорено относно твоята дъщеря. Защото тя ще бъде удостоена с царска чест и неразделно ще живее с моя син и император; заедно с него, с Божия помощ, ще пребивава в дворците и ще управлява Божия избран народ.</br> И тъй, имаш потвърждението както на словото, така и на клетвата. И това слово не е просто устно, а писмено, както виждаш — не само в писмена форма и с императорски подписи, но и със златен печат, който така запечатва нашето родство. А също и гласът на клетвата — страшен и свещен — призовава Бога, Неговата безсеменно родила Майка и останалите небесни сили за свидетели, та нищо от тъй здраво свързаното помежду ни да не може да бъде разрушено. Написано в месец август, индикт 12, година 6572. А понеже благоволението, което ти проявяваш към моето царство и към ромеите, не бива да се ограничава само до твоя живот, а трябва да премине и към твоите наследници, които да пазят същото намерение и да изпълняват същите обещания и задължения, справедливо е и това да бъде прибавено към настоящия документ, който и ти следва по подобие на грамотата на моето царство да съставиш и изпратиш при нас, като с клетва потвърдиш, че и твоите наследници ще запазят същото отношение към моето царство и към ромеите. Михаил, в Христа Бога верен император и самодържец на ромеите, Дука. Андроник, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука. Константин, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука. Йоан, смиреният архиепископ на Константинопол — Новия Рим. ==Бележка== <references/> ==Източници== * {{cite book|last=Безобразовъ|first=П. V.|title=Хросовулъ императора Михаил VII Дуки|edition= Византийский временник|volume=6|year=1899|pages=140–143|trans-title=A Chrysobull of Emperor Michael VII Doukas|url=http://www.vremennik.biz/sites/all/files/007_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D1%83%D0%BB%D1%8A%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%20%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%B0%20%D0%94%D1%83%D0%BA%D0%B8_0.pdf}} [[Категория:Исторически документи]] 40mwa1ag0ve8usvh3lxd0c07640cxn4 18724 18723 2026-06-11T18:21:37Z Nauka 319 /* Превод на български език */ 18724 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Хрисовул до Робер от император кир Михаил Дука | автор = Михаил VII Дука | бележки = Издадена през 1074 г. Съхранен в Cod. Laurentiano Plut. LYII cod. 40, fol. 217 — 221. }} == Текст на средновековен гръцки език == (по издание на Безобразовъ 1899, 140 - 143) === Χρυσόβουλλον τοῦ αὐτοῦ σταλὲν πρὸς τὸν Ῥόμπερτον παρὰ τοῦ βασιλέως κυροῦ Μιχαὴλ τοῦ Δούκα === Χρυσόβουλλος λόγος ἀντικρὺς ὁ τοῦ εὐσεβοῦς βασιλέως λόγος ἐστίν, ἀρκεῖ γὰρ ἀντὶ χρυσῆς ὕλης ἡ καθαρὰ καὶ ἀδολωτάτη τούτου ψυχή. εἰ δὲ καὶ πρὸς ἄνδρα γενναιότατόν τε καὶ εὐγενέστατον καὶ τὰ μὲν πολεμικὰ δοκιμώτατον, τὴν δὲ διάνοιαν συνετώτατον, τὴν δὲ γνώμην εἰρηνικώτατον, τὴν δὲ ἀρχὴν εὐδαίμονά τε καὶ ὀλβιωτάτην ὁ λόγος γίγνοιτο, πῶς οὐχὶ οὗτος στερέμνιος τὸν ἅπαντα χρόνον εἴη καὶ ἐν τῷ παγίῳ καθεστήκοι τῆς ἀκριβοῦς βεβαιώσεως; εἰ δὲ πρὸς τῷ βασιλικῷ καὶ συντετηρημένῳ λόγῳ καὶ ὅρκος ἐπενεχθείη ἀληθέστατός τε καὶ φρικωδέστατος τὰ συμπεφωνημένα ἑκατέροις τοῖς μέρεσι βεβαιῶν καὶ οἷον ἀρραγεστάτης ἐμποιῶν ἁρμονίας, τίς ἂν τῶν ἁπάντων τὸν τηλικοῦτον δεσμὸν διαλύσειε, μᾶλλον δὲ τὰς θαυμασίας ταύτας συνδέσεις καὶ τῷ ὄντι δυσλύτους παντάπασι; Δεσμὸς γὰρ πρῶτος ἀρραγεστάτος ἡ βασίλειος τῆς συμφωνίας φωνὴ ἐντεῦθεν τὸ ἰσχυρὸν ἔχουσα καὶ διὰ τῆς οἰκείας μεγαλοπρεπείας τοῦ ἀρραγοῦς τὴν ἀπόδειξιν προδεικνύουσα. δεύτερος αὖθις δεσμὸς ὁ ἐπὶ τῶν λόγων ὅρκος τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρόμενος καὶ τὴν ἐκεῖθεν ἀμετάτρεπτον τελειότητα, θαυμασία τις ἅλυσις αὕτη καὶ τῷ ὄντι χρυσῆ σειρά, ἄνωθεν καθειμένη ἀπὸ τῶν οὐρανίων ἁψίδων καὶ ἐξαρτῶσα ἑαυτῆς τοὺς συνδεδεμένους τῇ συμφωνίᾳ. Ἔνθεν τοι καὶ τὸ ἡμέτερον κράτος οἷόν τινα πρῶτον δεσμὸν τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου συνθήκην πεποίηται πρὸς τὴν σὴν γενναιότητα καὶ κηδεύει σοι τὸ θυγάτριον τῷ ἐμῷ ποθεινοτάτῳ υἱῷ κυρίῳ Κωνσταντίνῳ τῷ βασιλεῖ, ὡς ἂν ἄμφω βασιλεῖς τε εἶεν καὶ ὀνομάζοιντο καὶ οὐχ ἧττον δι’ εὐνοίας ἀλλήλοις συνδέοιντο ἢ τῆς βασιλικῆς καὶ συμπεφωνημένης ἑνώσεως. Ἐπεὶ δὲ καὶ νόμοι παρηκολούθησαν ἄνωθεν ἐπὶ ταῖς τοιαύταις ἐπιγαμίαις, μάλλον δὲ ἐπὶ πάσαις ταῖς γαμηλίοις ἑνώσεσιν ἀντιδιδόναι ἀλλήλοις τοὺς κατὰ κῆδος συναπτομένους ἅπερ ἂν ἑκάτεροι συμφωνήσαιεν, τοῦτο δὴ καὶ ἡμῖν ἐπαινετέον τε ἅμα καὶ πρακτέον δεδοκίμασται. Καὶ σὺ μὲν συμφωνεῖς ἐμοὶ συνεισενεγκεῖν τὴν πρέπουσαν ὑποταγήν τε καὶ εὔνοιαν τὸ μὴ μόνον τῶν ἡμετέρων μὴ κατατρέχειν, ἀλλὰ καὶ τῶν κατατρεχόντων ταῦτα κατατρέχειν καὶ πόρρω τῆς ἐπικρατείας ἡμῶν ἀποκρούεσθαι καὶ συμμαχεῖν ἡμῖν, τὰ μὲν προσκαλούμενος παρ’ ἡμῶν, τὰ δὲ οἴκοθεν ἐξορμῶν τῆς δὲ συγγενείας ἕνεκα καὶ τῆς εὐγενοῦς προαιρέσεως καὶ τῆς θαυμασίας ταύτης καὶ βασιλικῆς ἀρχιστείας, τούτοις προστιθεὶς τὸ τοὺς μὲν ἀπεχθανομένους ἡμῖν ἐχθροὺς ἀντικρὺς ἡγεῖσθαι καὶ τῆς σῆς ἀπωθεῖσθαι φιλίας καὶ ἀντιλήψεως, τοὺς δὲ οἰκείως καὶ εὐμενῶς ἔχοντας οἰκειοῦν σεαυτῷ καὶ πάσης ἀξιοῦν εὐμενείας καὶ συγκροτήσεως, καὶ ἵνα τὸ σύμπαν δηλώσω συνεπτυγμένῳ καὶ περιεκτικῷ λόγῳ, τοιοῦτον σεαυτὸν ἐπαγγέλλῃ ἡμῖν γενήσεσθαι εὐνουστάτόν τε καὶ θερμότατον σύμμαχον, ὁποῖος αὐτὸς ἐν τοῖς οἰκείοις πράγμασι γίνοιτο. ἅπερ οὐδὲ ψιλῶς ἐκφωνεῖς, ἀλλὰ τῷ πρὸς Θεὸν καὶ τὰ θεῖα ὅρκῳ ἐμπεδοῖς καὶ φρικωδεστάτῳ ἀρᾷ βεβαιοῖς. Τοιαύτη μὲν ἡ σὴ πρὸς τὴν βασιλείαν ἡμῶν προεισφορά οὔτε μεμπτή, ἀλλὰ καὶ πάντῃ γενναία καὶ θαυμαστή. Ἡ δὲ παρ’ ἡμῶν ἀντίδοσις αὕτη καὶ σκοπεῖ ὡς μεγαλοπρεπής καὶ βασιλική, καὶ ἀρχομένη γε ἀπὸ τῶν μειζόνων. ἔσται σοι τὸ συναπτόμενον τῷ υἱῷ μου θυγάτριον σπλάγχνον ἐμοὶ ποθεινότατον καὶ οὐχ ἧττον τοῦ υἱοῦ ἀγαπώμενον, ταῖς αὐταῖς αὐτῷ εὐφημίαις ἀξιούμενον, μεγαλοπρεπῶς μὲν ἐν τοῖς βασιλείοις ἀναγόμενον οἴκοις, λαμπροτάταις δὲ δορυφορίαις καὶ πολυτελεστάταις διαίταις ὡς ἀληθῶς εὐμοιροῦν. Ταῦτα μὲν τὰ κρείττω καὶ τελειότερα, τὰ δὲ μετὰ ταῦτα καὶ ὅσα δὴ πρὸς σὲ τὴν ἀναφορὰν ἔχει ἐντεῦθεν ἐν ἀριθμῷ τίθημι. τῷ τοῦ κουροπαλάτου μεγίστῳ καὶ ὑψηλῷ ἀξιώματι ἕνα τῶν υἱῶν σου ὁποῖον ἂν αὐτὸς βούλοιο τὸ ἡμέτερον τιμᾷ βασίλειον κράτος, προστίθησι τούτῳ προεδράτον ἕν, μαγιστράτα δύο, βεσταρχάτα δύο, βεστάτα δύο, ἀνθυπατάτον ἕν, πατρικιάτα τέσσαρα, ὑπατάτα ἕξ, ἀνὰ λίτρας δύο ῥόγας ἔχοντα, πρωτοσπαθαράτα πεντεκαίδεκα ῥόγας ἔχοντα ἀνὰ λίτραν μίαν, σπαθαροκανδιδάτα δέκα, ἀνὰ λϛ΄ νομίσματα ῥόγας ἔχοντα, καὶ ἁπλῶς εἰπεῖν τοσαῦτά σοι τὸν ἀριθμὸν ἡ βασιλεία μου δίδωσιν ἀξιώματα σὺν γε τῷ κουροπαλατικῷ, ὅσα συμπληροῖ ἐνιαύσιον ῥόγας ποσότητα εἰς δύο κεντηνάρια συναριθμουμένην. Ταῦτα δὲ οὐ πρώτως οὐδὲ ἀφ’ ἑαυτῆς ἡ βασιλεία μου νομοθετοῦσα ποιεῖται πρὸς σέ, ἀλλὰ πολλὰ μὲν περὶ τούτων τοῖς πεμφθεῖσί σου πρέσβεσιν ὁμιλήσασα καὶ πολλάκις πρὸς τούτους περὶ τούτων διαλεξαμένη καὶ τὰ μὲν εἰποῦσα, τὰ δὲ ἀκούσασα, μέχρις ἂν ἀρεσκομένους αὐτοὺς τῇ συμφωνίᾳ ἐγνώρισε, οἷς δὴ καὶ τὸ πᾶν ἐνόρκως ἐπιστήσασα καὶ ὅπερ ἂν αὐτοὶ πράξειαν πρὸς ἡμᾶς ἐπήγγειλε καταδέξεσθαι καὶ προσδέξασθαι. Τὰ μὲν οὖν τῆς συμφωνίας ταῦτα καὶ ἀντιδόσεως καὶ τὰ κατ’ ὄνομα ῥηθέντα ἀξιώματα τῶν τε υἱῶν σου καὶ τοῖς ἄλλοις οἷς ἂν αὐτὸς βουληθείς κατὰ τὸ ἀρέσκον σοι ἡ βασιλεία μου δίδωσι, τὴν δὲ σὴν μεγίστην ὑπεροχὴν οὐ συναριθμεῖ τούτοις οὐδὲ τοῖς συμφωνουμένοις καταδεσμεῖ, ἀλλ’ ἐπὶ τοσούτου ὕψους τηρῶν τῇ ὑπερευστάτῃ τιμῇ τοῦ νωβελισσίμου τιμῇ καὶ εἰς μετέωρον ἀνάγει ὕψος τοῦ ἀξιώματος. Ἔξωθεν τοῦτο τῶν συμφωνιῶν παρέχου καὶ τοῦ καταλόγου τῶν λοιπῶν τιμῶν ὑπέραιρον καὶ τοῦ ἐξηρημένου βαθμοῦ. Ὁποῖον δὲ τούτου τὸ μέγεθος λόγοι τε ἄνωθεν ᾔδουσι καὶ ἡ καθ’ ἡμᾶς τῶν πραγμάτων διαγωγὴ δείκνυσι. τἆλλα γὰρ αὐτῷ ξύμπαντα δεύτερα, τοῦτο δὲ τοῦ βασιλικοῦ ὕψους μόνῳ τῷ καίσαρι διατέμνεται. καὶ δέξαιο τὴν τοιαύτην τιμὴν ἀπὸ μὲν τῆς ἡμετέρας φωνῆς τε καὶ προαιρέσεως, οὐδὲν δὲ ἔλαττον καὶ ἀπὸ τῆς τοῦ γαμβροῦ σου καὶ βασιλέως ψυχῆς, ἵνα δὴ ἀπὸ μεγάλων ἄρχοι τῶν τιμῶν σὺν Θεῷ τούτοις ἐπιβαλλόμενος. Ἴσθι μέντοι γε, καὶ τοῦτο εὐγενέστατον καὶ γενναιότατον, ὡς πολλοῖς τῶν ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἀξιωμάτων καὶ τυπικὰ βλάττια πρὸς τῇ ῥόγᾳ ἀφωρισμένα εἰσίν, ἡ μέντοι γε βασιλεία μου οὐ μέχρι τοῦ ἀριθμοῦ τούτων τὸν τῶν βλαττίων ἀριθμὸν ἀφορίζεται, ἀλλ’ ἵν’ ἔχῃς τι κἀνταῦθα πλέον σύμπαντα τὰ βλάττια πρὸς τοῖς διδομένοις μετὰ τῶν ἀξιωμάτων εἰς ἑκατοστὸν συγκεφαλαιοῦται ἀριθμόν, ὡς εἶναι τὰ πολλαπλάσια τούτων ἐκτὸς τῶν ἀφωρισμένων τοῖς ἀξιώμασιν. Μέχρι μὲν τούτου τὰ τῆς βασιλικῆς ἀρχῆς καὶ τῆς ἀψευδοῦς γνώμης καὶ διαθέσεως, ὁπόσα δὲ Θεὸς εἰς ὅρκον καταγόμενος βεβαιοῖ ταῦτα ἴστω ὁ Κύριος ἡμῶν Ἰησοῦς Χριστός, ὁ ποιητὴς οὐρανοῦ καὶ γῆς καὶ ἡ τεκοῦσα τοῦτον ὑπεράχραντος Θεοτόκος, ἴστωσαν αἱ ἀγγελικαὶ καὶ θεῖαι δυνάμεις, οἱ κορυφαῖοι τῶν ἀποστόλων, σύμπασα ἡ εὐσεβὴς ἡμῶν πατρίς ὡς ἅπαντα τὰ ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἡμῶν παρὰ τῆς βασιλείας μου διδόμενά τε καὶ ἐπαγγελλόμενα ἐν ἀξιώμασι, ἐν ῥόγαις, ἐν εὐνοίαις, ἐν συμμαχίαις, ἐν φιλίαις, ἐν εἰλικρινεῖς καὶ καθαραῖς διαθέσεσιν ἀψευδῆ καὶ ἀπαράβατα καὶ ἀμετάθετα ἔσται καὶ οὐδὲν ἄπρακτον γενήσεται ὧν ἐπηγγείλατό σοι τὸ κράτος ἡμῶν, ἀλλὰ πάντα τελειωθήσεται καὶ μάλιστα ὅσα ἐπὶ τῇ θυγατρί σου συμπεφώνηται. βασιλικῆς γὰρ εὐφημίας ἀξιωθήσεται καὶ τῷ βασιλεῖ καὶ υἱῷ μου ἀδιασπάστως συμβιώσει καὶ ὁμοῦ τούτῳ σὺν Θεῷ φανεῖ ἐν ταῖς ἀνακτόροις διατρέπει καὶ τὸν τοῦ Θεοῦ κατευθυνεῖ λαὸν περιούσιον. Ἔχεις οὖν καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ ὅρκου βεβαίωσιν, καὶ ὁ λόγος οὐ ψιλός, ἀλλ’ ἀνάγραπτος ὡς ὁρᾷς καὶ οὐκ ἐν γράμμασι μόνον οὐδὲ ἐν βασιλικαῖς ὑπογραφαῖς, ἀλλὰ καὶ ἐν σφραγῖδι χρυσῇ τὴν χρυσὴν οὕτω ἡμῖν ἐπισφραγίζων συγγένειαν, ἀλλὰ καὶ ἡ τοῦ ὅρκου φωνὴ, φοβερὰ καὶ φρικώδης, τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρομένη καὶ τὴν τοῦτον ἀσπόρως τεκοῦσαν καὶ τἆλλα, ἵνα μηδὲν διαλυτόν ἡμῖν τῶν ἀκριβῶς συνδεδεμένων γένηται. Ἐγράφη μηνὶ αὐγούστῳ ἰνδικτιῶνος ιβ΄ ἔτους ςφπβ΄. Ἐπεὶ δὲ ἡ ἀντιδιδομένη παρὰ σοῦ πρὸς τε τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν οὐκ ὀφείλει τῇ σῇ περιορισθῆναι ζωῇ, ἀλλὰ καὶ εἰς τοὺς κληρονόμους σου διαβιβάσαι τὴν αὐτὴν γνώμην φυλάττειν καὶ τὰς αὐτὰς πληροῦν ἐπαγγελίας καὶ ὑποσχέσεις, δίκαιόν ἐστι καὶ τοῦτο προσκεῖσθαι τῷ σῷ ἀντιγράφῳ, ὅπερ μέλλεις κατ’ ἰσότητα τῷ τῆς βασιλείας μου γράμματος ποιῆσαι καὶ ἀποστεῖλαι πρὸς αὐτήν, ὅρκῳ τε τὴν τοιαύτην περὶ τῶν κληρονόμων σου πλήρωσιν βεβαιώσασθαι, ὅτι καὶ αὐτοὶ τὴν ὁμοίαν σώσουσι πρὸς τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν. Μιχαὴλ ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς αὐτοκράτωρ Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Ἀνδρόνικος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Κωνσταντῖνος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Ἰωάννης ἐλάχιστος ἀρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως νέας Ῥώμης. == Превод на български език == (Преводът на български език е изготвен от [[Потребител:Nauka]] въз основа на оригиналния текс, издаден от Безобразов. При създаването на превода е използвана помощта на AI асистент (ChatGPT), който е съдействал с предложения за формулировки, стилистични и съдържателни подобрения. Крайната версия е резултат от съвместна работа между човека и машината. Този превод е публикуван под лиценз [[Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported|CC BY-SA 3.0]], съвместим с правилата на Уикиизточник.) ===Хрисовул на същия<ref>Има се предвид Михаил Псел, на когото традиционно е приписвано авторството на текста на хрисовула</ref>, изпратен до Роберт от император Михаил Дука=== Самото слово на благочестивия император е истински хрисовул, защото вместо златен печат е достатъчна чистата и нелъжлива душа на владетеля. А когато това слово е отправено към мъж най-благороден и най-знатен, доказан във военното дело, най-разумен по ум и най-миролюбив по нрав, тогава то става щастливо и преславно начало, което пребъдва непоклатимо през всички времена и се утвърждава с най-сигурна достоверност.</br> А когато към царското и потвърдено слово се прибави и клетва — най-истинна и най-страшна — която утвърждава договореното между двете страни и създава сякаш неразрушима връзка на съгласие, тогава кой би могъл да разкъса такава връзка или да разруши тези чудни и наистина неразривни съединения? Първата и най-здрава връзка е самото царско слово на споразумението, което черпи силата си от императорското величие и чрез собственото си великолепие предварително показва своята непоколебимост. Втората връзка е клетвата над думите, която призовава Бога за свидетел и придава на съгласието неизменна завършеност. Чудна е тази верига — истински златна редица, спусната сякаш от небесните сводове и свързваща онези, които са съединени чрез съгласието.</br> Затова и нашето царство сключи с твоята доблест първия съюз чрез договор и сгоди твоята дъщеря за моя най-обичан син, господаря Константин, император, така че и двамата да бъдат и да се наричат царствени особи и не по-малко чрез взаимна благосклонност да бъдат свързани в царски и договорен съюз.</br> Понеже отдавна законите постановяват при такива брачни съюзи — и изобщо при всички брачни съединения — сродяващите се страни взаимно да си предоставят онова, което са договорили помежду си, това и за нас бе признато за достойно за похвала и за изпълнение.</br> И ти се съгласяваш да проявяваш към мен подобаваща вярност и благосклонност: не само да не нападаш нашите владения, но и да отблъскваш онези, които ги нападат, и да ги държиш далеч от нашата власт; да бъдеш наш съюзник — понякога откликвайки на нашите призиви, а понякога и сам по собствена воля, заради родството, благородното си намерение и този чуден царски съюз; и освен това да смяташ за свои врагове онези, които са враждебни към нас, като ги лишаваш от своето приятелство и подкрепа, а онези, които са благосклонни към нас, да приемаш като близки и достойни за всякаква благосклонност и съдействие. И накратко казано — обещаваш да ни бъдеш толкова благосклонен и горещ съюзник, какъвто би бил и в собствените си дела. И това не изричаш само с думи, а го утвърждаваш твърдо чрез клетва пред Бога и светините и го потвърждаваш с най-страшно проклятие.</br> Такъв е твоят принос към нашето царство — не само безукорен, но и напълно благороден и достоен за възхищение. А отплатата от наша страна ще бъде също така величествена и царствена, и дори започваща от най-големите почести.</br> Дъщерята ти, която ще бъде свързана в брак с моя син, ще бъде за мен най-скъпо дете и ще бъде обичана не по-малко от самия ми син; тя ще бъде удостоена със същите почести като него, ще бъде възпитавана великолепно в императорските дворци, обкръжена от най-блестящи свити и живееща в истинско благополучие.</br> Това са най-важните и най-съвършени дарове. А след тях ще изброя и останалите, които се отнасят до теб. На най-високия сан куропалат ще бъде удостоен един от твоите синове — онзи, когото сам пожелаеш да почете нашето царство. Към това звание ще бъдат прибавени: един проедър, двама магистри, двама вестархи, двама вести, един антипат, четирима патрикии, шестима ипати — всеки с годишна рога от по две литри злато; петнадесет протоспатарии с по една литра; десет спатарокандидати с по тридесет и шест номизми.</br> И, казано накратко, моето царство ти дава толкова титли и длъжности заедно със сана куропалат, че общият размер на годишните възнаграждения достига две кентинарии. И това моето царство не постановява прибързано и едностранно, а след като многократно беседва с изпратените от теб пратеници и дълго разговаря с тях по тези въпроси — като ту говореше, ту слушаше — докато не ги убеди и те не се съгласиха със споразумението. На тях бе поверено всичко под клетва и каквото те обещаха пред нас, това бе прието и потвърдено.</br> Такива са условията на договора и на взаимните дарове, както и поименно изброените титли, които моето царство дава на твоите синове и на другите, които сам пожелаеш. Но твоето собствено най-високо достойнство моето царство не приравнява към тези почести и не го включва сред договорените звания, а го въздига до такава висота, че те удостоява с превъзходната чест на нобелисим и те издига до най-висок ранг. Това стои извън обичайните договори и над списъка на останалите почести и степени. Колко велико е това достойнство свидетелстват както думите по-горе, така и самият ред на делата при нас. Защото всичко друго е второстепенно спрямо него; само кесарското достойнство стои по-високо от тази царска висота. И нека приемеш такава чест както от нашето слово и благоволение, така и не по-малко от душата на твоя зет и император, за да започнеш с Божия помощ от велики почести и към още по-големи да пристъпиш.</br> И знай още това, най-благородни и най-доблестни мъжо: макар към мнозина от споменатите в договора санове да са определени и обичайни добавки към рогите, моето царство не се ограничава само до този брой, а желае да ти даде и повече, така че всички тези добавки към дарените длъжности да се съберат в сто единици и дори многократно да надминат определеното към самите санове.</br> Дотук е онова, което принадлежи на императорската власт и на нашето нелъжливо намерение и разположение. А това, което Бог призоваваме за свидетел в клетвата, нека бъде утвърдено от нашия Господ Иисус Христос — Твореца на небето и земята — и от пречистата Богородица, която Го е родила; нека бъдат свидетели ангелските и божествени сили, първовърховните апостоли и цялото наше благочестиво отечество.</br> Нека всичко, дадено и обещано от моето царство в това споразумение — в титли, в заплати, в благоволение, в съюз, в приятелство и в искрени и чисти намерения — остане истинно, ненарушимо и неизменно, и нищо от обещаното от нашето царство да не остане неизпълнено; напротив, всичко да бъде доведено до край, а най-вече онова, което бе уговорено относно твоята дъщеря. Защото тя ще бъде удостоена с царска чест и неразделно ще живее с моя син и император; заедно с него, с Божия помощ, ще пребивава в дворците и ще управлява Божия избран народ.</br> И тъй, имаш потвърждението както на словото, така и на клетвата. И това слово не е просто устно, а писмено, както виждаш — не само в писмена форма и с императорски подписи, но и със златен печат, който така запечатва нашето родство. А също и гласът на клетвата — страшен и свещен — призовава Бога, Неговата безсеменно родила Майка и останалите небесни сили за свидетели, та нищо от тъй здраво свързаното помежду ни да не може да бъде разрушено. Написано в месец август, индикт 12, година 6572. А понеже благоволението, което ти проявяваш към моето царство и към ромеите, не бива да се ограничава само до твоя живот, а трябва да премине и към твоите наследници, които да пазят същото намерение и да изпълняват същите обещания и задължения, справедливо е и това да бъде прибавено към настоящия документ, който и ти следва по подобие на грамотата на моето царство да съставиш и изпратиш при нас, като с клетва потвърдиш, че и твоите наследници ще запазят същото отношение към моето царство и към ромеите. Михаил, в Христа Бога верен император и самодържец на ромеите, Дука. Андроник, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука. Константин, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука. Йоан, смиреният архиепископ на Константинопол — Новия Рим.<ref>Константинополският патриарх Йоан VIII Ксифилин</ref> ==Бележка== <references/> ==Източници== * {{cite book|last=Безобразовъ|first=П. V.|title=Хросовулъ императора Михаил VII Дуки|edition= Византийский временник|volume=6|year=1899|pages=140–143|trans-title=A Chrysobull of Emperor Michael VII Doukas|url=http://www.vremennik.biz/sites/all/files/007_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D1%83%D0%BB%D1%8A%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%20%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%B0%20%D0%94%D1%83%D0%BA%D0%B8_0.pdf}} [[Категория:Исторически документи]] q5ghqeukvvapd4dse2gqouighdt92dq 18725 18724 2026-06-11T18:21:57Z Nauka 319 /* Бележка */ 18725 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Хрисовул до Робер от император кир Михаил Дука | автор = Михаил VII Дука | бележки = Издадена през 1074 г. Съхранен в Cod. Laurentiano Plut. LYII cod. 40, fol. 217 — 221. }} == Текст на средновековен гръцки език == (по издание на Безобразовъ 1899, 140 - 143) === Χρυσόβουλλον τοῦ αὐτοῦ σταλὲν πρὸς τὸν Ῥόμπερτον παρὰ τοῦ βασιλέως κυροῦ Μιχαὴλ τοῦ Δούκα === Χρυσόβουλλος λόγος ἀντικρὺς ὁ τοῦ εὐσεβοῦς βασιλέως λόγος ἐστίν, ἀρκεῖ γὰρ ἀντὶ χρυσῆς ὕλης ἡ καθαρὰ καὶ ἀδολωτάτη τούτου ψυχή. εἰ δὲ καὶ πρὸς ἄνδρα γενναιότατόν τε καὶ εὐγενέστατον καὶ τὰ μὲν πολεμικὰ δοκιμώτατον, τὴν δὲ διάνοιαν συνετώτατον, τὴν δὲ γνώμην εἰρηνικώτατον, τὴν δὲ ἀρχὴν εὐδαίμονά τε καὶ ὀλβιωτάτην ὁ λόγος γίγνοιτο, πῶς οὐχὶ οὗτος στερέμνιος τὸν ἅπαντα χρόνον εἴη καὶ ἐν τῷ παγίῳ καθεστήκοι τῆς ἀκριβοῦς βεβαιώσεως; εἰ δὲ πρὸς τῷ βασιλικῷ καὶ συντετηρημένῳ λόγῳ καὶ ὅρκος ἐπενεχθείη ἀληθέστατός τε καὶ φρικωδέστατος τὰ συμπεφωνημένα ἑκατέροις τοῖς μέρεσι βεβαιῶν καὶ οἷον ἀρραγεστάτης ἐμποιῶν ἁρμονίας, τίς ἂν τῶν ἁπάντων τὸν τηλικοῦτον δεσμὸν διαλύσειε, μᾶλλον δὲ τὰς θαυμασίας ταύτας συνδέσεις καὶ τῷ ὄντι δυσλύτους παντάπασι; Δεσμὸς γὰρ πρῶτος ἀρραγεστάτος ἡ βασίλειος τῆς συμφωνίας φωνὴ ἐντεῦθεν τὸ ἰσχυρὸν ἔχουσα καὶ διὰ τῆς οἰκείας μεγαλοπρεπείας τοῦ ἀρραγοῦς τὴν ἀπόδειξιν προδεικνύουσα. δεύτερος αὖθις δεσμὸς ὁ ἐπὶ τῶν λόγων ὅρκος τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρόμενος καὶ τὴν ἐκεῖθεν ἀμετάτρεπτον τελειότητα, θαυμασία τις ἅλυσις αὕτη καὶ τῷ ὄντι χρυσῆ σειρά, ἄνωθεν καθειμένη ἀπὸ τῶν οὐρανίων ἁψίδων καὶ ἐξαρτῶσα ἑαυτῆς τοὺς συνδεδεμένους τῇ συμφωνίᾳ. Ἔνθεν τοι καὶ τὸ ἡμέτερον κράτος οἷόν τινα πρῶτον δεσμὸν τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου συνθήκην πεποίηται πρὸς τὴν σὴν γενναιότητα καὶ κηδεύει σοι τὸ θυγάτριον τῷ ἐμῷ ποθεινοτάτῳ υἱῷ κυρίῳ Κωνσταντίνῳ τῷ βασιλεῖ, ὡς ἂν ἄμφω βασιλεῖς τε εἶεν καὶ ὀνομάζοιντο καὶ οὐχ ἧττον δι’ εὐνοίας ἀλλήλοις συνδέοιντο ἢ τῆς βασιλικῆς καὶ συμπεφωνημένης ἑνώσεως. Ἐπεὶ δὲ καὶ νόμοι παρηκολούθησαν ἄνωθεν ἐπὶ ταῖς τοιαύταις ἐπιγαμίαις, μάλλον δὲ ἐπὶ πάσαις ταῖς γαμηλίοις ἑνώσεσιν ἀντιδιδόναι ἀλλήλοις τοὺς κατὰ κῆδος συναπτομένους ἅπερ ἂν ἑκάτεροι συμφωνήσαιεν, τοῦτο δὴ καὶ ἡμῖν ἐπαινετέον τε ἅμα καὶ πρακτέον δεδοκίμασται. Καὶ σὺ μὲν συμφωνεῖς ἐμοὶ συνεισενεγκεῖν τὴν πρέπουσαν ὑποταγήν τε καὶ εὔνοιαν τὸ μὴ μόνον τῶν ἡμετέρων μὴ κατατρέχειν, ἀλλὰ καὶ τῶν κατατρεχόντων ταῦτα κατατρέχειν καὶ πόρρω τῆς ἐπικρατείας ἡμῶν ἀποκρούεσθαι καὶ συμμαχεῖν ἡμῖν, τὰ μὲν προσκαλούμενος παρ’ ἡμῶν, τὰ δὲ οἴκοθεν ἐξορμῶν τῆς δὲ συγγενείας ἕνεκα καὶ τῆς εὐγενοῦς προαιρέσεως καὶ τῆς θαυμασίας ταύτης καὶ βασιλικῆς ἀρχιστείας, τούτοις προστιθεὶς τὸ τοὺς μὲν ἀπεχθανομένους ἡμῖν ἐχθροὺς ἀντικρὺς ἡγεῖσθαι καὶ τῆς σῆς ἀπωθεῖσθαι φιλίας καὶ ἀντιλήψεως, τοὺς δὲ οἰκείως καὶ εὐμενῶς ἔχοντας οἰκειοῦν σεαυτῷ καὶ πάσης ἀξιοῦν εὐμενείας καὶ συγκροτήσεως, καὶ ἵνα τὸ σύμπαν δηλώσω συνεπτυγμένῳ καὶ περιεκτικῷ λόγῳ, τοιοῦτον σεαυτὸν ἐπαγγέλλῃ ἡμῖν γενήσεσθαι εὐνουστάτόν τε καὶ θερμότατον σύμμαχον, ὁποῖος αὐτὸς ἐν τοῖς οἰκείοις πράγμασι γίνοιτο. ἅπερ οὐδὲ ψιλῶς ἐκφωνεῖς, ἀλλὰ τῷ πρὸς Θεὸν καὶ τὰ θεῖα ὅρκῳ ἐμπεδοῖς καὶ φρικωδεστάτῳ ἀρᾷ βεβαιοῖς. Τοιαύτη μὲν ἡ σὴ πρὸς τὴν βασιλείαν ἡμῶν προεισφορά οὔτε μεμπτή, ἀλλὰ καὶ πάντῃ γενναία καὶ θαυμαστή. Ἡ δὲ παρ’ ἡμῶν ἀντίδοσις αὕτη καὶ σκοπεῖ ὡς μεγαλοπρεπής καὶ βασιλική, καὶ ἀρχομένη γε ἀπὸ τῶν μειζόνων. ἔσται σοι τὸ συναπτόμενον τῷ υἱῷ μου θυγάτριον σπλάγχνον ἐμοὶ ποθεινότατον καὶ οὐχ ἧττον τοῦ υἱοῦ ἀγαπώμενον, ταῖς αὐταῖς αὐτῷ εὐφημίαις ἀξιούμενον, μεγαλοπρεπῶς μὲν ἐν τοῖς βασιλείοις ἀναγόμενον οἴκοις, λαμπροτάταις δὲ δορυφορίαις καὶ πολυτελεστάταις διαίταις ὡς ἀληθῶς εὐμοιροῦν. Ταῦτα μὲν τὰ κρείττω καὶ τελειότερα, τὰ δὲ μετὰ ταῦτα καὶ ὅσα δὴ πρὸς σὲ τὴν ἀναφορὰν ἔχει ἐντεῦθεν ἐν ἀριθμῷ τίθημι. τῷ τοῦ κουροπαλάτου μεγίστῳ καὶ ὑψηλῷ ἀξιώματι ἕνα τῶν υἱῶν σου ὁποῖον ἂν αὐτὸς βούλοιο τὸ ἡμέτερον τιμᾷ βασίλειον κράτος, προστίθησι τούτῳ προεδράτον ἕν, μαγιστράτα δύο, βεσταρχάτα δύο, βεστάτα δύο, ἀνθυπατάτον ἕν, πατρικιάτα τέσσαρα, ὑπατάτα ἕξ, ἀνὰ λίτρας δύο ῥόγας ἔχοντα, πρωτοσπαθαράτα πεντεκαίδεκα ῥόγας ἔχοντα ἀνὰ λίτραν μίαν, σπαθαροκανδιδάτα δέκα, ἀνὰ λϛ΄ νομίσματα ῥόγας ἔχοντα, καὶ ἁπλῶς εἰπεῖν τοσαῦτά σοι τὸν ἀριθμὸν ἡ βασιλεία μου δίδωσιν ἀξιώματα σὺν γε τῷ κουροπαλατικῷ, ὅσα συμπληροῖ ἐνιαύσιον ῥόγας ποσότητα εἰς δύο κεντηνάρια συναριθμουμένην. Ταῦτα δὲ οὐ πρώτως οὐδὲ ἀφ’ ἑαυτῆς ἡ βασιλεία μου νομοθετοῦσα ποιεῖται πρὸς σέ, ἀλλὰ πολλὰ μὲν περὶ τούτων τοῖς πεμφθεῖσί σου πρέσβεσιν ὁμιλήσασα καὶ πολλάκις πρὸς τούτους περὶ τούτων διαλεξαμένη καὶ τὰ μὲν εἰποῦσα, τὰ δὲ ἀκούσασα, μέχρις ἂν ἀρεσκομένους αὐτοὺς τῇ συμφωνίᾳ ἐγνώρισε, οἷς δὴ καὶ τὸ πᾶν ἐνόρκως ἐπιστήσασα καὶ ὅπερ ἂν αὐτοὶ πράξειαν πρὸς ἡμᾶς ἐπήγγειλε καταδέξεσθαι καὶ προσδέξασθαι. Τὰ μὲν οὖν τῆς συμφωνίας ταῦτα καὶ ἀντιδόσεως καὶ τὰ κατ’ ὄνομα ῥηθέντα ἀξιώματα τῶν τε υἱῶν σου καὶ τοῖς ἄλλοις οἷς ἂν αὐτὸς βουληθείς κατὰ τὸ ἀρέσκον σοι ἡ βασιλεία μου δίδωσι, τὴν δὲ σὴν μεγίστην ὑπεροχὴν οὐ συναριθμεῖ τούτοις οὐδὲ τοῖς συμφωνουμένοις καταδεσμεῖ, ἀλλ’ ἐπὶ τοσούτου ὕψους τηρῶν τῇ ὑπερευστάτῃ τιμῇ τοῦ νωβελισσίμου τιμῇ καὶ εἰς μετέωρον ἀνάγει ὕψος τοῦ ἀξιώματος. Ἔξωθεν τοῦτο τῶν συμφωνιῶν παρέχου καὶ τοῦ καταλόγου τῶν λοιπῶν τιμῶν ὑπέραιρον καὶ τοῦ ἐξηρημένου βαθμοῦ. Ὁποῖον δὲ τούτου τὸ μέγεθος λόγοι τε ἄνωθεν ᾔδουσι καὶ ἡ καθ’ ἡμᾶς τῶν πραγμάτων διαγωγὴ δείκνυσι. τἆλλα γὰρ αὐτῷ ξύμπαντα δεύτερα, τοῦτο δὲ τοῦ βασιλικοῦ ὕψους μόνῳ τῷ καίσαρι διατέμνεται. καὶ δέξαιο τὴν τοιαύτην τιμὴν ἀπὸ μὲν τῆς ἡμετέρας φωνῆς τε καὶ προαιρέσεως, οὐδὲν δὲ ἔλαττον καὶ ἀπὸ τῆς τοῦ γαμβροῦ σου καὶ βασιλέως ψυχῆς, ἵνα δὴ ἀπὸ μεγάλων ἄρχοι τῶν τιμῶν σὺν Θεῷ τούτοις ἐπιβαλλόμενος. Ἴσθι μέντοι γε, καὶ τοῦτο εὐγενέστατον καὶ γενναιότατον, ὡς πολλοῖς τῶν ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἀξιωμάτων καὶ τυπικὰ βλάττια πρὸς τῇ ῥόγᾳ ἀφωρισμένα εἰσίν, ἡ μέντοι γε βασιλεία μου οὐ μέχρι τοῦ ἀριθμοῦ τούτων τὸν τῶν βλαττίων ἀριθμὸν ἀφορίζεται, ἀλλ’ ἵν’ ἔχῃς τι κἀνταῦθα πλέον σύμπαντα τὰ βλάττια πρὸς τοῖς διδομένοις μετὰ τῶν ἀξιωμάτων εἰς ἑκατοστὸν συγκεφαλαιοῦται ἀριθμόν, ὡς εἶναι τὰ πολλαπλάσια τούτων ἐκτὸς τῶν ἀφωρισμένων τοῖς ἀξιώμασιν. Μέχρι μὲν τούτου τὰ τῆς βασιλικῆς ἀρχῆς καὶ τῆς ἀψευδοῦς γνώμης καὶ διαθέσεως, ὁπόσα δὲ Θεὸς εἰς ὅρκον καταγόμενος βεβαιοῖ ταῦτα ἴστω ὁ Κύριος ἡμῶν Ἰησοῦς Χριστός, ὁ ποιητὴς οὐρανοῦ καὶ γῆς καὶ ἡ τεκοῦσα τοῦτον ὑπεράχραντος Θεοτόκος, ἴστωσαν αἱ ἀγγελικαὶ καὶ θεῖαι δυνάμεις, οἱ κορυφαῖοι τῶν ἀποστόλων, σύμπασα ἡ εὐσεβὴς ἡμῶν πατρίς ὡς ἅπαντα τὰ ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἡμῶν παρὰ τῆς βασιλείας μου διδόμενά τε καὶ ἐπαγγελλόμενα ἐν ἀξιώμασι, ἐν ῥόγαις, ἐν εὐνοίαις, ἐν συμμαχίαις, ἐν φιλίαις, ἐν εἰλικρινεῖς καὶ καθαραῖς διαθέσεσιν ἀψευδῆ καὶ ἀπαράβατα καὶ ἀμετάθετα ἔσται καὶ οὐδὲν ἄπρακτον γενήσεται ὧν ἐπηγγείλατό σοι τὸ κράτος ἡμῶν, ἀλλὰ πάντα τελειωθήσεται καὶ μάλιστα ὅσα ἐπὶ τῇ θυγατρί σου συμπεφώνηται. βασιλικῆς γὰρ εὐφημίας ἀξιωθήσεται καὶ τῷ βασιλεῖ καὶ υἱῷ μου ἀδιασπάστως συμβιώσει καὶ ὁμοῦ τούτῳ σὺν Θεῷ φανεῖ ἐν ταῖς ἀνακτόροις διατρέπει καὶ τὸν τοῦ Θεοῦ κατευθυνεῖ λαὸν περιούσιον. Ἔχεις οὖν καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ ὅρκου βεβαίωσιν, καὶ ὁ λόγος οὐ ψιλός, ἀλλ’ ἀνάγραπτος ὡς ὁρᾷς καὶ οὐκ ἐν γράμμασι μόνον οὐδὲ ἐν βασιλικαῖς ὑπογραφαῖς, ἀλλὰ καὶ ἐν σφραγῖδι χρυσῇ τὴν χρυσὴν οὕτω ἡμῖν ἐπισφραγίζων συγγένειαν, ἀλλὰ καὶ ἡ τοῦ ὅρκου φωνὴ, φοβερὰ καὶ φρικώδης, τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρομένη καὶ τὴν τοῦτον ἀσπόρως τεκοῦσαν καὶ τἆλλα, ἵνα μηδὲν διαλυτόν ἡμῖν τῶν ἀκριβῶς συνδεδεμένων γένηται. Ἐγράφη μηνὶ αὐγούστῳ ἰνδικτιῶνος ιβ΄ ἔτους ςφπβ΄. Ἐπεὶ δὲ ἡ ἀντιδιδομένη παρὰ σοῦ πρὸς τε τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν οὐκ ὀφείλει τῇ σῇ περιορισθῆναι ζωῇ, ἀλλὰ καὶ εἰς τοὺς κληρονόμους σου διαβιβάσαι τὴν αὐτὴν γνώμην φυλάττειν καὶ τὰς αὐτὰς πληροῦν ἐπαγγελίας καὶ ὑποσχέσεις, δίκαιόν ἐστι καὶ τοῦτο προσκεῖσθαι τῷ σῷ ἀντιγράφῳ, ὅπερ μέλλεις κατ’ ἰσότητα τῷ τῆς βασιλείας μου γράμματος ποιῆσαι καὶ ἀποστεῖλαι πρὸς αὐτήν, ὅρκῳ τε τὴν τοιαύτην περὶ τῶν κληρονόμων σου πλήρωσιν βεβαιώσασθαι, ὅτι καὶ αὐτοὶ τὴν ὁμοίαν σώσουσι πρὸς τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν. Μιχαὴλ ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς αὐτοκράτωρ Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Ἀνδρόνικος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Κωνσταντῖνος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Ἰωάννης ἐλάχιστος ἀρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως νέας Ῥώμης. == Превод на български език == (Преводът на български език е изготвен от [[Потребител:Nauka]] въз основа на оригиналния текс, издаден от Безобразов. При създаването на превода е използвана помощта на AI асистент (ChatGPT), който е съдействал с предложения за формулировки, стилистични и съдържателни подобрения. Крайната версия е резултат от съвместна работа между човека и машината. Този превод е публикуван под лиценз [[Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported|CC BY-SA 3.0]], съвместим с правилата на Уикиизточник.) ===Хрисовул на същия<ref>Има се предвид Михаил Псел, на когото традиционно е приписвано авторството на текста на хрисовула</ref>, изпратен до Роберт от император Михаил Дука=== Самото слово на благочестивия император е истински хрисовул, защото вместо златен печат е достатъчна чистата и нелъжлива душа на владетеля. А когато това слово е отправено към мъж най-благороден и най-знатен, доказан във военното дело, най-разумен по ум и най-миролюбив по нрав, тогава то става щастливо и преславно начало, което пребъдва непоклатимо през всички времена и се утвърждава с най-сигурна достоверност.</br> А когато към царското и потвърдено слово се прибави и клетва — най-истинна и най-страшна — която утвърждава договореното между двете страни и създава сякаш неразрушима връзка на съгласие, тогава кой би могъл да разкъса такава връзка или да разруши тези чудни и наистина неразривни съединения? Първата и най-здрава връзка е самото царско слово на споразумението, което черпи силата си от императорското величие и чрез собственото си великолепие предварително показва своята непоколебимост. Втората връзка е клетвата над думите, която призовава Бога за свидетел и придава на съгласието неизменна завършеност. Чудна е тази верига — истински златна редица, спусната сякаш от небесните сводове и свързваща онези, които са съединени чрез съгласието.</br> Затова и нашето царство сключи с твоята доблест първия съюз чрез договор и сгоди твоята дъщеря за моя най-обичан син, господаря Константин, император, така че и двамата да бъдат и да се наричат царствени особи и не по-малко чрез взаимна благосклонност да бъдат свързани в царски и договорен съюз.</br> Понеже отдавна законите постановяват при такива брачни съюзи — и изобщо при всички брачни съединения — сродяващите се страни взаимно да си предоставят онова, което са договорили помежду си, това и за нас бе признато за достойно за похвала и за изпълнение.</br> И ти се съгласяваш да проявяваш към мен подобаваща вярност и благосклонност: не само да не нападаш нашите владения, но и да отблъскваш онези, които ги нападат, и да ги държиш далеч от нашата власт; да бъдеш наш съюзник — понякога откликвайки на нашите призиви, а понякога и сам по собствена воля, заради родството, благородното си намерение и този чуден царски съюз; и освен това да смяташ за свои врагове онези, които са враждебни към нас, като ги лишаваш от своето приятелство и подкрепа, а онези, които са благосклонни към нас, да приемаш като близки и достойни за всякаква благосклонност и съдействие. И накратко казано — обещаваш да ни бъдеш толкова благосклонен и горещ съюзник, какъвто би бил и в собствените си дела. И това не изричаш само с думи, а го утвърждаваш твърдо чрез клетва пред Бога и светините и го потвърждаваш с най-страшно проклятие.</br> Такъв е твоят принос към нашето царство — не само безукорен, но и напълно благороден и достоен за възхищение. А отплатата от наша страна ще бъде също така величествена и царствена, и дори започваща от най-големите почести.</br> Дъщерята ти, която ще бъде свързана в брак с моя син, ще бъде за мен най-скъпо дете и ще бъде обичана не по-малко от самия ми син; тя ще бъде удостоена със същите почести като него, ще бъде възпитавана великолепно в императорските дворци, обкръжена от най-блестящи свити и живееща в истинско благополучие.</br> Това са най-важните и най-съвършени дарове. А след тях ще изброя и останалите, които се отнасят до теб. На най-високия сан куропалат ще бъде удостоен един от твоите синове — онзи, когото сам пожелаеш да почете нашето царство. Към това звание ще бъдат прибавени: един проедър, двама магистри, двама вестархи, двама вести, един антипат, четирима патрикии, шестима ипати — всеки с годишна рога от по две литри злато; петнадесет протоспатарии с по една литра; десет спатарокандидати с по тридесет и шест номизми.</br> И, казано накратко, моето царство ти дава толкова титли и длъжности заедно със сана куропалат, че общият размер на годишните възнаграждения достига две кентинарии. И това моето царство не постановява прибързано и едностранно, а след като многократно беседва с изпратените от теб пратеници и дълго разговаря с тях по тези въпроси — като ту говореше, ту слушаше — докато не ги убеди и те не се съгласиха със споразумението. На тях бе поверено всичко под клетва и каквото те обещаха пред нас, това бе прието и потвърдено.</br> Такива са условията на договора и на взаимните дарове, както и поименно изброените титли, които моето царство дава на твоите синове и на другите, които сам пожелаеш. Но твоето собствено най-високо достойнство моето царство не приравнява към тези почести и не го включва сред договорените звания, а го въздига до такава висота, че те удостоява с превъзходната чест на нобелисим и те издига до най-висок ранг. Това стои извън обичайните договори и над списъка на останалите почести и степени. Колко велико е това достойнство свидетелстват както думите по-горе, така и самият ред на делата при нас. Защото всичко друго е второстепенно спрямо него; само кесарското достойнство стои по-високо от тази царска висота. И нека приемеш такава чест както от нашето слово и благоволение, така и не по-малко от душата на твоя зет и император, за да започнеш с Божия помощ от велики почести и към още по-големи да пристъпиш.</br> И знай още това, най-благородни и най-доблестни мъжо: макар към мнозина от споменатите в договора санове да са определени и обичайни добавки към рогите, моето царство не се ограничава само до този брой, а желае да ти даде и повече, така че всички тези добавки към дарените длъжности да се съберат в сто единици и дори многократно да надминат определеното към самите санове.</br> Дотук е онова, което принадлежи на императорската власт и на нашето нелъжливо намерение и разположение. А това, което Бог призоваваме за свидетел в клетвата, нека бъде утвърдено от нашия Господ Иисус Христос — Твореца на небето и земята — и от пречистата Богородица, която Го е родила; нека бъдат свидетели ангелските и божествени сили, първовърховните апостоли и цялото наше благочестиво отечество.</br> Нека всичко, дадено и обещано от моето царство в това споразумение — в титли, в заплати, в благоволение, в съюз, в приятелство и в искрени и чисти намерения — остане истинно, ненарушимо и неизменно, и нищо от обещаното от нашето царство да не остане неизпълнено; напротив, всичко да бъде доведено до край, а най-вече онова, което бе уговорено относно твоята дъщеря. Защото тя ще бъде удостоена с царска чест и неразделно ще живее с моя син и император; заедно с него, с Божия помощ, ще пребивава в дворците и ще управлява Божия избран народ.</br> И тъй, имаш потвърждението както на словото, така и на клетвата. И това слово не е просто устно, а писмено, както виждаш — не само в писмена форма и с императорски подписи, но и със златен печат, който така запечатва нашето родство. А също и гласът на клетвата — страшен и свещен — призовава Бога, Неговата безсеменно родила Майка и останалите небесни сили за свидетели, та нищо от тъй здраво свързаното помежду ни да не може да бъде разрушено. Написано в месец август, индикт 12, година 6572. А понеже благоволението, което ти проявяваш към моето царство и към ромеите, не бива да се ограничава само до твоя живот, а трябва да премине и към твоите наследници, които да пазят същото намерение и да изпълняват същите обещания и задължения, справедливо е и това да бъде прибавено към настоящия документ, който и ти следва по подобие на грамотата на моето царство да съставиш и изпратиш при нас, като с клетва потвърдиш, че и твоите наследници ще запазят същото отношение към моето царство и към ромеите. Михаил, в Христа Бога верен император и самодържец на ромеите, Дука. Андроник, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука. Константин, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука. Йоан, смиреният архиепископ на Константинопол — Новия Рим.<ref>Константинополският патриарх Йоан VIII Ксифилин</ref> ==Бележки== <references/> ==Източници== * {{cite book|last=Безобразовъ|first=П. V.|title=Хросовулъ императора Михаил VII Дуки|edition= Византийский временник|volume=6|year=1899|pages=140–143|trans-title=A Chrysobull of Emperor Michael VII Doukas|url=http://www.vremennik.biz/sites/all/files/007_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D1%83%D0%BB%D1%8A%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%20%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%B0%20%D0%94%D1%83%D0%BA%D0%B8_0.pdf}} [[Категория:Исторически документи]] obhd36k2som83oqmbk8l5bsqt8t6080 18726 18725 2026-06-11T20:22:18Z Nauka 319 /* Източници */ 18726 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Хрисовул до Робер от император кир Михаил Дука | автор = Михаил VII Дука | бележки = Издадена през 1074 г. Съхранен в Cod. Laurentiano Plut. LYII cod. 40, fol. 217 — 221. }} == Текст на средновековен гръцки език == (по издание на Безобразовъ 1899, 140 - 143) === Χρυσόβουλλον τοῦ αὐτοῦ σταλὲν πρὸς τὸν Ῥόμπερτον παρὰ τοῦ βασιλέως κυροῦ Μιχαὴλ τοῦ Δούκα === Χρυσόβουλλος λόγος ἀντικρὺς ὁ τοῦ εὐσεβοῦς βασιλέως λόγος ἐστίν, ἀρκεῖ γὰρ ἀντὶ χρυσῆς ὕλης ἡ καθαρὰ καὶ ἀδολωτάτη τούτου ψυχή. εἰ δὲ καὶ πρὸς ἄνδρα γενναιότατόν τε καὶ εὐγενέστατον καὶ τὰ μὲν πολεμικὰ δοκιμώτατον, τὴν δὲ διάνοιαν συνετώτατον, τὴν δὲ γνώμην εἰρηνικώτατον, τὴν δὲ ἀρχὴν εὐδαίμονά τε καὶ ὀλβιωτάτην ὁ λόγος γίγνοιτο, πῶς οὐχὶ οὗτος στερέμνιος τὸν ἅπαντα χρόνον εἴη καὶ ἐν τῷ παγίῳ καθεστήκοι τῆς ἀκριβοῦς βεβαιώσεως; εἰ δὲ πρὸς τῷ βασιλικῷ καὶ συντετηρημένῳ λόγῳ καὶ ὅρκος ἐπενεχθείη ἀληθέστατός τε καὶ φρικωδέστατος τὰ συμπεφωνημένα ἑκατέροις τοῖς μέρεσι βεβαιῶν καὶ οἷον ἀρραγεστάτης ἐμποιῶν ἁρμονίας, τίς ἂν τῶν ἁπάντων τὸν τηλικοῦτον δεσμὸν διαλύσειε, μᾶλλον δὲ τὰς θαυμασίας ταύτας συνδέσεις καὶ τῷ ὄντι δυσλύτους παντάπασι; Δεσμὸς γὰρ πρῶτος ἀρραγεστάτος ἡ βασίλειος τῆς συμφωνίας φωνὴ ἐντεῦθεν τὸ ἰσχυρὸν ἔχουσα καὶ διὰ τῆς οἰκείας μεγαλοπρεπείας τοῦ ἀρραγοῦς τὴν ἀπόδειξιν προδεικνύουσα. δεύτερος αὖθις δεσμὸς ὁ ἐπὶ τῶν λόγων ὅρκος τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρόμενος καὶ τὴν ἐκεῖθεν ἀμετάτρεπτον τελειότητα, θαυμασία τις ἅλυσις αὕτη καὶ τῷ ὄντι χρυσῆ σειρά, ἄνωθεν καθειμένη ἀπὸ τῶν οὐρανίων ἁψίδων καὶ ἐξαρτῶσα ἑαυτῆς τοὺς συνδεδεμένους τῇ συμφωνίᾳ. Ἔνθεν τοι καὶ τὸ ἡμέτερον κράτος οἷόν τινα πρῶτον δεσμὸν τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου συνθήκην πεποίηται πρὸς τὴν σὴν γενναιότητα καὶ κηδεύει σοι τὸ θυγάτριον τῷ ἐμῷ ποθεινοτάτῳ υἱῷ κυρίῳ Κωνσταντίνῳ τῷ βασιλεῖ, ὡς ἂν ἄμφω βασιλεῖς τε εἶεν καὶ ὀνομάζοιντο καὶ οὐχ ἧττον δι’ εὐνοίας ἀλλήλοις συνδέοιντο ἢ τῆς βασιλικῆς καὶ συμπεφωνημένης ἑνώσεως. Ἐπεὶ δὲ καὶ νόμοι παρηκολούθησαν ἄνωθεν ἐπὶ ταῖς τοιαύταις ἐπιγαμίαις, μάλλον δὲ ἐπὶ πάσαις ταῖς γαμηλίοις ἑνώσεσιν ἀντιδιδόναι ἀλλήλοις τοὺς κατὰ κῆδος συναπτομένους ἅπερ ἂν ἑκάτεροι συμφωνήσαιεν, τοῦτο δὴ καὶ ἡμῖν ἐπαινετέον τε ἅμα καὶ πρακτέον δεδοκίμασται. Καὶ σὺ μὲν συμφωνεῖς ἐμοὶ συνεισενεγκεῖν τὴν πρέπουσαν ὑποταγήν τε καὶ εὔνοιαν τὸ μὴ μόνον τῶν ἡμετέρων μὴ κατατρέχειν, ἀλλὰ καὶ τῶν κατατρεχόντων ταῦτα κατατρέχειν καὶ πόρρω τῆς ἐπικρατείας ἡμῶν ἀποκρούεσθαι καὶ συμμαχεῖν ἡμῖν, τὰ μὲν προσκαλούμενος παρ’ ἡμῶν, τὰ δὲ οἴκοθεν ἐξορμῶν τῆς δὲ συγγενείας ἕνεκα καὶ τῆς εὐγενοῦς προαιρέσεως καὶ τῆς θαυμασίας ταύτης καὶ βασιλικῆς ἀρχιστείας, τούτοις προστιθεὶς τὸ τοὺς μὲν ἀπεχθανομένους ἡμῖν ἐχθροὺς ἀντικρὺς ἡγεῖσθαι καὶ τῆς σῆς ἀπωθεῖσθαι φιλίας καὶ ἀντιλήψεως, τοὺς δὲ οἰκείως καὶ εὐμενῶς ἔχοντας οἰκειοῦν σεαυτῷ καὶ πάσης ἀξιοῦν εὐμενείας καὶ συγκροτήσεως, καὶ ἵνα τὸ σύμπαν δηλώσω συνεπτυγμένῳ καὶ περιεκτικῷ λόγῳ, τοιοῦτον σεαυτὸν ἐπαγγέλλῃ ἡμῖν γενήσεσθαι εὐνουστάτόν τε καὶ θερμότατον σύμμαχον, ὁποῖος αὐτὸς ἐν τοῖς οἰκείοις πράγμασι γίνοιτο. ἅπερ οὐδὲ ψιλῶς ἐκφωνεῖς, ἀλλὰ τῷ πρὸς Θεὸν καὶ τὰ θεῖα ὅρκῳ ἐμπεδοῖς καὶ φρικωδεστάτῳ ἀρᾷ βεβαιοῖς. Τοιαύτη μὲν ἡ σὴ πρὸς τὴν βασιλείαν ἡμῶν προεισφορά οὔτε μεμπτή, ἀλλὰ καὶ πάντῃ γενναία καὶ θαυμαστή. Ἡ δὲ παρ’ ἡμῶν ἀντίδοσις αὕτη καὶ σκοπεῖ ὡς μεγαλοπρεπής καὶ βασιλική, καὶ ἀρχομένη γε ἀπὸ τῶν μειζόνων. ἔσται σοι τὸ συναπτόμενον τῷ υἱῷ μου θυγάτριον σπλάγχνον ἐμοὶ ποθεινότατον καὶ οὐχ ἧττον τοῦ υἱοῦ ἀγαπώμενον, ταῖς αὐταῖς αὐτῷ εὐφημίαις ἀξιούμενον, μεγαλοπρεπῶς μὲν ἐν τοῖς βασιλείοις ἀναγόμενον οἴκοις, λαμπροτάταις δὲ δορυφορίαις καὶ πολυτελεστάταις διαίταις ὡς ἀληθῶς εὐμοιροῦν. Ταῦτα μὲν τὰ κρείττω καὶ τελειότερα, τὰ δὲ μετὰ ταῦτα καὶ ὅσα δὴ πρὸς σὲ τὴν ἀναφορὰν ἔχει ἐντεῦθεν ἐν ἀριθμῷ τίθημι. τῷ τοῦ κουροπαλάτου μεγίστῳ καὶ ὑψηλῷ ἀξιώματι ἕνα τῶν υἱῶν σου ὁποῖον ἂν αὐτὸς βούλοιο τὸ ἡμέτερον τιμᾷ βασίλειον κράτος, προστίθησι τούτῳ προεδράτον ἕν, μαγιστράτα δύο, βεσταρχάτα δύο, βεστάτα δύο, ἀνθυπατάτον ἕν, πατρικιάτα τέσσαρα, ὑπατάτα ἕξ, ἀνὰ λίτρας δύο ῥόγας ἔχοντα, πρωτοσπαθαράτα πεντεκαίδεκα ῥόγας ἔχοντα ἀνὰ λίτραν μίαν, σπαθαροκανδιδάτα δέκα, ἀνὰ λϛ΄ νομίσματα ῥόγας ἔχοντα, καὶ ἁπλῶς εἰπεῖν τοσαῦτά σοι τὸν ἀριθμὸν ἡ βασιλεία μου δίδωσιν ἀξιώματα σὺν γε τῷ κουροπαλατικῷ, ὅσα συμπληροῖ ἐνιαύσιον ῥόγας ποσότητα εἰς δύο κεντηνάρια συναριθμουμένην. Ταῦτα δὲ οὐ πρώτως οὐδὲ ἀφ’ ἑαυτῆς ἡ βασιλεία μου νομοθετοῦσα ποιεῖται πρὸς σέ, ἀλλὰ πολλὰ μὲν περὶ τούτων τοῖς πεμφθεῖσί σου πρέσβεσιν ὁμιλήσασα καὶ πολλάκις πρὸς τούτους περὶ τούτων διαλεξαμένη καὶ τὰ μὲν εἰποῦσα, τὰ δὲ ἀκούσασα, μέχρις ἂν ἀρεσκομένους αὐτοὺς τῇ συμφωνίᾳ ἐγνώρισε, οἷς δὴ καὶ τὸ πᾶν ἐνόρκως ἐπιστήσασα καὶ ὅπερ ἂν αὐτοὶ πράξειαν πρὸς ἡμᾶς ἐπήγγειλε καταδέξεσθαι καὶ προσδέξασθαι. Τὰ μὲν οὖν τῆς συμφωνίας ταῦτα καὶ ἀντιδόσεως καὶ τὰ κατ’ ὄνομα ῥηθέντα ἀξιώματα τῶν τε υἱῶν σου καὶ τοῖς ἄλλοις οἷς ἂν αὐτὸς βουληθείς κατὰ τὸ ἀρέσκον σοι ἡ βασιλεία μου δίδωσι, τὴν δὲ σὴν μεγίστην ὑπεροχὴν οὐ συναριθμεῖ τούτοις οὐδὲ τοῖς συμφωνουμένοις καταδεσμεῖ, ἀλλ’ ἐπὶ τοσούτου ὕψους τηρῶν τῇ ὑπερευστάτῃ τιμῇ τοῦ νωβελισσίμου τιμῇ καὶ εἰς μετέωρον ἀνάγει ὕψος τοῦ ἀξιώματος. Ἔξωθεν τοῦτο τῶν συμφωνιῶν παρέχου καὶ τοῦ καταλόγου τῶν λοιπῶν τιμῶν ὑπέραιρον καὶ τοῦ ἐξηρημένου βαθμοῦ. Ὁποῖον δὲ τούτου τὸ μέγεθος λόγοι τε ἄνωθεν ᾔδουσι καὶ ἡ καθ’ ἡμᾶς τῶν πραγμάτων διαγωγὴ δείκνυσι. τἆλλα γὰρ αὐτῷ ξύμπαντα δεύτερα, τοῦτο δὲ τοῦ βασιλικοῦ ὕψους μόνῳ τῷ καίσαρι διατέμνεται. καὶ δέξαιο τὴν τοιαύτην τιμὴν ἀπὸ μὲν τῆς ἡμετέρας φωνῆς τε καὶ προαιρέσεως, οὐδὲν δὲ ἔλαττον καὶ ἀπὸ τῆς τοῦ γαμβροῦ σου καὶ βασιλέως ψυχῆς, ἵνα δὴ ἀπὸ μεγάλων ἄρχοι τῶν τιμῶν σὺν Θεῷ τούτοις ἐπιβαλλόμενος. Ἴσθι μέντοι γε, καὶ τοῦτο εὐγενέστατον καὶ γενναιότατον, ὡς πολλοῖς τῶν ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἀξιωμάτων καὶ τυπικὰ βλάττια πρὸς τῇ ῥόγᾳ ἀφωρισμένα εἰσίν, ἡ μέντοι γε βασιλεία μου οὐ μέχρι τοῦ ἀριθμοῦ τούτων τὸν τῶν βλαττίων ἀριθμὸν ἀφορίζεται, ἀλλ’ ἵν’ ἔχῃς τι κἀνταῦθα πλέον σύμπαντα τὰ βλάττια πρὸς τοῖς διδομένοις μετὰ τῶν ἀξιωμάτων εἰς ἑκατοστὸν συγκεφαλαιοῦται ἀριθμόν, ὡς εἶναι τὰ πολλαπλάσια τούτων ἐκτὸς τῶν ἀφωρισμένων τοῖς ἀξιώμασιν. Μέχρι μὲν τούτου τὰ τῆς βασιλικῆς ἀρχῆς καὶ τῆς ἀψευδοῦς γνώμης καὶ διαθέσεως, ὁπόσα δὲ Θεὸς εἰς ὅρκον καταγόμενος βεβαιοῖ ταῦτα ἴστω ὁ Κύριος ἡμῶν Ἰησοῦς Χριστός, ὁ ποιητὴς οὐρανοῦ καὶ γῆς καὶ ἡ τεκοῦσα τοῦτον ὑπεράχραντος Θεοτόκος, ἴστωσαν αἱ ἀγγελικαὶ καὶ θεῖαι δυνάμεις, οἱ κορυφαῖοι τῶν ἀποστόλων, σύμπασα ἡ εὐσεβὴς ἡμῶν πατρίς ὡς ἅπαντα τὰ ἐν τῇ συμφωνίᾳ ἡμῶν παρὰ τῆς βασιλείας μου διδόμενά τε καὶ ἐπαγγελλόμενα ἐν ἀξιώμασι, ἐν ῥόγαις, ἐν εὐνοίαις, ἐν συμμαχίαις, ἐν φιλίαις, ἐν εἰλικρινεῖς καὶ καθαραῖς διαθέσεσιν ἀψευδῆ καὶ ἀπαράβατα καὶ ἀμετάθετα ἔσται καὶ οὐδὲν ἄπρακτον γενήσεται ὧν ἐπηγγείλατό σοι τὸ κράτος ἡμῶν, ἀλλὰ πάντα τελειωθήσεται καὶ μάλιστα ὅσα ἐπὶ τῇ θυγατρί σου συμπεφώνηται. βασιλικῆς γὰρ εὐφημίας ἀξιωθήσεται καὶ τῷ βασιλεῖ καὶ υἱῷ μου ἀδιασπάστως συμβιώσει καὶ ὁμοῦ τούτῳ σὺν Θεῷ φανεῖ ἐν ταῖς ἀνακτόροις διατρέπει καὶ τὸν τοῦ Θεοῦ κατευθυνεῖ λαὸν περιούσιον. Ἔχεις οὖν καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ λόγου καὶ τὴν ἀπὸ τοῦ ὅρκου βεβαίωσιν, καὶ ὁ λόγος οὐ ψιλός, ἀλλ’ ἀνάγραπτος ὡς ὁρᾷς καὶ οὐκ ἐν γράμμασι μόνον οὐδὲ ἐν βασιλικαῖς ὑπογραφαῖς, ἀλλὰ καὶ ἐν σφραγῖδι χρυσῇ τὴν χρυσὴν οὕτω ἡμῖν ἐπισφραγίζων συγγένειαν, ἀλλὰ καὶ ἡ τοῦ ὅρκου φωνὴ, φοβερὰ καὶ φρικώδης, τὸν Θεὸν ἐπιμαρτυρομένη καὶ τὴν τοῦτον ἀσπόρως τεκοῦσαν καὶ τἆλλα, ἵνα μηδὲν διαλυτόν ἡμῖν τῶν ἀκριβῶς συνδεδεμένων γένηται. Ἐγράφη μηνὶ αὐγούστῳ ἰνδικτιῶνος ιβ΄ ἔτους ςφπβ΄. Ἐπεὶ δὲ ἡ ἀντιδιδομένη παρὰ σοῦ πρὸς τε τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν οὐκ ὀφείλει τῇ σῇ περιορισθῆναι ζωῇ, ἀλλὰ καὶ εἰς τοὺς κληρονόμους σου διαβιβάσαι τὴν αὐτὴν γνώμην φυλάττειν καὶ τὰς αὐτὰς πληροῦν ἐπαγγελίας καὶ ὑποσχέσεις, δίκαιόν ἐστι καὶ τοῦτο προσκεῖσθαι τῷ σῷ ἀντιγράφῳ, ὅπερ μέλλεις κατ’ ἰσότητα τῷ τῆς βασιλείας μου γράμματος ποιῆσαι καὶ ἀποστεῖλαι πρὸς αὐτήν, ὅρκῳ τε τὴν τοιαύτην περὶ τῶν κληρονόμων σου πλήρωσιν βεβαιώσασθαι, ὅτι καὶ αὐτοὶ τὴν ὁμοίαν σώσουσι πρὸς τὴν βασιλείαν μου καὶ τὴν Ῥωμαίων διάθεσιν. Μιχαὴλ ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς αὐτοκράτωρ Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Ἀνδρόνικος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Κωνσταντῖνος ἐν Χριστῷ τῷ Θεῷ πιστὸς βασιλεὺς Ῥωμαίων ὁ Δούκας. Ἰωάννης ἐλάχιστος ἀρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως νέας Ῥώμης. == Превод на български език == (Преводът на български език е изготвен от [[Потребител:Nauka]] въз основа на оригиналния текс, издаден от Безобразов. При създаването на превода е използвана помощта на AI асистент (ChatGPT), който е съдействал с предложения за формулировки, стилистични и съдържателни подобрения. Крайната версия е резултат от съвместна работа между човека и машината. Този превод е публикуван под лиценз [[Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported|CC BY-SA 3.0]], съвместим с правилата на Уикиизточник.) ===Хрисовул на същия<ref>Има се предвид Михаил Псел, на когото традиционно е приписвано авторството на текста на хрисовула</ref>, изпратен до Роберт от император Михаил Дука=== Самото слово на благочестивия император е истински хрисовул, защото вместо златен печат е достатъчна чистата и нелъжлива душа на владетеля. А когато това слово е отправено към мъж най-благороден и най-знатен, доказан във военното дело, най-разумен по ум и най-миролюбив по нрав, тогава то става щастливо и преславно начало, което пребъдва непоклатимо през всички времена и се утвърждава с най-сигурна достоверност.</br> А когато към царското и потвърдено слово се прибави и клетва — най-истинна и най-страшна — която утвърждава договореното между двете страни и създава сякаш неразрушима връзка на съгласие, тогава кой би могъл да разкъса такава връзка или да разруши тези чудни и наистина неразривни съединения? Първата и най-здрава връзка е самото царско слово на споразумението, което черпи силата си от императорското величие и чрез собственото си великолепие предварително показва своята непоколебимост. Втората връзка е клетвата над думите, която призовава Бога за свидетел и придава на съгласието неизменна завършеност. Чудна е тази верига — истински златна редица, спусната сякаш от небесните сводове и свързваща онези, които са съединени чрез съгласието.</br> Затова и нашето царство сключи с твоята доблест първия съюз чрез договор и сгоди твоята дъщеря за моя най-обичан син, господаря Константин, император, така че и двамата да бъдат и да се наричат царствени особи и не по-малко чрез взаимна благосклонност да бъдат свързани в царски и договорен съюз.</br> Понеже отдавна законите постановяват при такива брачни съюзи — и изобщо при всички брачни съединения — сродяващите се страни взаимно да си предоставят онова, което са договорили помежду си, това и за нас бе признато за достойно за похвала и за изпълнение.</br> И ти се съгласяваш да проявяваш към мен подобаваща вярност и благосклонност: не само да не нападаш нашите владения, но и да отблъскваш онези, които ги нападат, и да ги държиш далеч от нашата власт; да бъдеш наш съюзник — понякога откликвайки на нашите призиви, а понякога и сам по собствена воля, заради родството, благородното си намерение и този чуден царски съюз; и освен това да смяташ за свои врагове онези, които са враждебни към нас, като ги лишаваш от своето приятелство и подкрепа, а онези, които са благосклонни към нас, да приемаш като близки и достойни за всякаква благосклонност и съдействие. И накратко казано — обещаваш да ни бъдеш толкова благосклонен и горещ съюзник, какъвто би бил и в собствените си дела. И това не изричаш само с думи, а го утвърждаваш твърдо чрез клетва пред Бога и светините и го потвърждаваш с най-страшно проклятие.</br> Такъв е твоят принос към нашето царство — не само безукорен, но и напълно благороден и достоен за възхищение. А отплатата от наша страна ще бъде също така величествена и царствена, и дори започваща от най-големите почести.</br> Дъщерята ти, която ще бъде свързана в брак с моя син, ще бъде за мен най-скъпо дете и ще бъде обичана не по-малко от самия ми син; тя ще бъде удостоена със същите почести като него, ще бъде възпитавана великолепно в императорските дворци, обкръжена от най-блестящи свити и живееща в истинско благополучие.</br> Това са най-важните и най-съвършени дарове. А след тях ще изброя и останалите, които се отнасят до теб. На най-високия сан куропалат ще бъде удостоен един от твоите синове — онзи, когото сам пожелаеш да почете нашето царство. Към това звание ще бъдат прибавени: един проедър, двама магистри, двама вестархи, двама вести, един антипат, четирима патрикии, шестима ипати — всеки с годишна рога от по две литри злато; петнадесет протоспатарии с по една литра; десет спатарокандидати с по тридесет и шест номизми.</br> И, казано накратко, моето царство ти дава толкова титли и длъжности заедно със сана куропалат, че общият размер на годишните възнаграждения достига две кентинарии. И това моето царство не постановява прибързано и едностранно, а след като многократно беседва с изпратените от теб пратеници и дълго разговаря с тях по тези въпроси — като ту говореше, ту слушаше — докато не ги убеди и те не се съгласиха със споразумението. На тях бе поверено всичко под клетва и каквото те обещаха пред нас, това бе прието и потвърдено.</br> Такива са условията на договора и на взаимните дарове, както и поименно изброените титли, които моето царство дава на твоите синове и на другите, които сам пожелаеш. Но твоето собствено най-високо достойнство моето царство не приравнява към тези почести и не го включва сред договорените звания, а го въздига до такава висота, че те удостоява с превъзходната чест на нобелисим и те издига до най-висок ранг. Това стои извън обичайните договори и над списъка на останалите почести и степени. Колко велико е това достойнство свидетелстват както думите по-горе, така и самият ред на делата при нас. Защото всичко друго е второстепенно спрямо него; само кесарското достойнство стои по-високо от тази царска висота. И нека приемеш такава чест както от нашето слово и благоволение, така и не по-малко от душата на твоя зет и император, за да започнеш с Божия помощ от велики почести и към още по-големи да пристъпиш.</br> И знай още това, най-благородни и най-доблестни мъжо: макар към мнозина от споменатите в договора санове да са определени и обичайни добавки към рогите, моето царство не се ограничава само до този брой, а желае да ти даде и повече, така че всички тези добавки към дарените длъжности да се съберат в сто единици и дори многократно да надминат определеното към самите санове.</br> Дотук е онова, което принадлежи на императорската власт и на нашето нелъжливо намерение и разположение. А това, което Бог призоваваме за свидетел в клетвата, нека бъде утвърдено от нашия Господ Иисус Христос — Твореца на небето и земята — и от пречистата Богородица, която Го е родила; нека бъдат свидетели ангелските и божествени сили, първовърховните апостоли и цялото наше благочестиво отечество.</br> Нека всичко, дадено и обещано от моето царство в това споразумение — в титли, в заплати, в благоволение, в съюз, в приятелство и в искрени и чисти намерения — остане истинно, ненарушимо и неизменно, и нищо от обещаното от нашето царство да не остане неизпълнено; напротив, всичко да бъде доведено до край, а най-вече онова, което бе уговорено относно твоята дъщеря. Защото тя ще бъде удостоена с царска чест и неразделно ще живее с моя син и император; заедно с него, с Божия помощ, ще пребивава в дворците и ще управлява Божия избран народ.</br> И тъй, имаш потвърждението както на словото, така и на клетвата. И това слово не е просто устно, а писмено, както виждаш — не само в писмена форма и с императорски подписи, но и със златен печат, който така запечатва нашето родство. А също и гласът на клетвата — страшен и свещен — призовава Бога, Неговата безсеменно родила Майка и останалите небесни сили за свидетели, та нищо от тъй здраво свързаното помежду ни да не може да бъде разрушено. Написано в месец август, индикт 12, година 6572. А понеже благоволението, което ти проявяваш към моето царство и към ромеите, не бива да се ограничава само до твоя живот, а трябва да премине и към твоите наследници, които да пазят същото намерение и да изпълняват същите обещания и задължения, справедливо е и това да бъде прибавено към настоящия документ, който и ти следва по подобие на грамотата на моето царство да съставиш и изпратиш при нас, като с клетва потвърдиш, че и твоите наследници ще запазят същото отношение към моето царство и към ромеите. Михаил, в Христа Бога верен император и самодържец на ромеите, Дука. Андроник, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука. Константин, в Христа Бога верен император на ромеите, Дука. Йоан, смиреният архиепископ на Константинопол — Новия Рим.<ref>Константинополският патриарх Йоан VIII Ксифилин</ref> ==Бележки== <references/> ==Източници== * {{cite book|last=Безобразовъ|first=П|title=Хросовулъ императора Михаил VII Дуки|edition= Византийский временник|volume=6|year=1899|pages=140–143|trans-title=A Chrysobull of Emperor Michael VII Doukas|url=http://www.vremennik.biz/sites/all/files/007_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2%D1%83%D0%BB%D1%8A%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%20%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%B0%20%D0%94%D1%83%D0%BA%D0%B8_0.pdf}} [[Категория:Исторически документи]] ju2inllw0r1syusg5azmysppx622zzz