Уикиизточник bgwikisource https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.47.0-wmf.17 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикиизточник Уикиизточник беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Автор Автор беседа Page Page talk Index Index talk TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk 100 2162 18799 13669 2026-08-30T05:27:44Z Tropcho 1458 /* Статии */ + за езикът 18799 wikitext text/x-wiki {{Автор | име = Любен Каравелов | описание = Български писател и публицист. | роден-година = ок. 1834 | починал-година = 1879 | портрет = Ljuben Karawelow.jpg | портрет-описание = | уикипедия = Любен Каравелов | общомедия = Category:Lyuben Karavelov | уикицитат = Любен Каравелов }} == Статии == * [[Българите не търсят чуждото, но не дават и своето]] * [[Българо-гръцкото споразумение е почти невъзможно]] * [[Българските проценти в Румъния се умаляват]] * [[Гаргата никога не става гълъб]] * [[За езикът]] * [[Какво ни трябва?]] * [[Който иска чуждото, той изгубва и своето]] * [[Панислямистите — „цивилизатори на Азия и Африка“…]] == Фейлетони == * [[И в Париж има гъски]] * [[Науката не търпи ораторства]] * [[Нашият обществен живот]] * [[Неутешителен отговор на „Знаеш ли ти кои сме?“]] == Повести == * [[Богатият сиромах]] * [[Българи от старо време]] * [[Маминото детенце]] * [[Хаджи Ничо]] == Стихотворения == * [[Учете се, братя мои]] * [[Христос въскресе]] * [[Хубава си, моя горо]] == Разкази == * [[Войвода]] * [[Отечество (Любен Каравелов)|Отечество]] * [[Стоян]] {{PD-BG-70}} {{DEFAULTSORT:Каравелов, Любен}} [[Категория:Любен Каравелов]] [[Категория:Автори на песни]] k0ywno2sm74ckno6n3i4rfc0k4hmv6o 0 6416 18798 2026-08-30T05:26:33Z Tropcho 1458 с леко осъвременен правопис 18798 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = За езикът | автор = Любен Каравелов | бележки = Свобода, г. 1, бр. 16, 19 февруари 1870}} В последнйото време твърде често са печатат в българските цариградски вестници, а особено в „Право”, статии за язикът и това ме накара да река и аз нещо за тоя предмет и за българското правописание. Секи народ треба да се хвали със своят език, треба да открива и да са опознава с неговите богатства, а ние, българете, вървим наопъки. Българският народ 500 години е живял под турско робство, преживял е и престрадал е твърде много, а затова е преживял и престрадал и язикът му: в езикът, като в огледало, са види самият народ, съ своите достойства, съ своите погрешки, съ своите образование и понятия, съ една дума, езикът и народните песни са копие, което изображава самият народ и неговата история. За това нашите учени мъже треба да върват по духът на народният език или по самият народ, защото езикът е оная сила, която отличава българинът от всякой другородец и казва му: "Ти си българин". А що видиме ние? – Нашите учени викат, че езикът ни бил развален и че требало да се поправи (чегато г. Михайловски или г. Безсонов са в състояние да изправят народът, историята му, животът му или езикът му, ако само тия да би били и наистина развалени), да се прекрои и тогава българите да направят един книжовен език (??!), на когото да пишат нашите български книги. Треба да разбереме, че езикът е майка на граматиката, а не граматиката – на езикът: граматиката е история или закон на езикът, и затова граматиките треба да се съставляват според свойството и духът на езиците, а не да се правят по главата на г.г. Герова, Груева, Момчилова, Богорова и др. Който иска да напише граматика за българският език, той треба да тури за основа живият български език, който се говори днес в България, а не сам да прави правила за българската граматика. Най-първата наша обязаност е да изучиме всичките български местни наречия, да направиме български речник и да опишем духът на нашият език, па после да се завземеме да изчистиме чуждите боклуци, т.е. турските, гръцките, руските и черковно-славянските думи и да ги замениме с български, както ги е учувал народът от толкова години. Ние сме българи, затова и езикът ни треба да бъде български. Аз съм уверен, че българите дотогава няма да имат един книжевен език, докато учените не захванат да пишат по народният говор и докога не разберат, че тия не са ни старославяни, ни новославяни, а българи. Истина, че да изучи човек всичките български наречия и да опише положението или правилата на българският език е твърде тежко, но трудът му ще бъде най-славен и най-безсмъртен. Блазе им на онези мъже, които взимат тази тежка работа върху си и я довършват както треба. В историята на българската книжевност ще останат имената не на тия учени, които вземат и побългаряват руската Востоковска граматика (Груев и Геров) за българите; а онези, които изпитат и опишат живият език по всички български околии в България, Тракия и Македония. Колкото за правописанието, то треба да се пише с толкова букви, с колкото е потребно: нито с повече, нито с по-малко. За един глас не треба да се пишат три гласни букви, защото туй не само че не докарва някаква полза на езикът, а плаши децата с непотребни мъчнотии. На тази твърде важна работа треба нашите учени да дадат всичките си мисли, но треба да ги дават с философическа безпристрастност, а не с ръждиви стари понятия и фанатизъм, защото в такъв случай само можеме тури на тази работа една добра основа. 1bwbc6awg3lbvzs8au3z6xmgr8urggr