Уикиизточник bgwikisource https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.47.0-wmf.20 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикиизточник Уикиизточник беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Автор Автор беседа Page Page talk Index Index talk TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Event Event talk 0 6422 18814 2026-09-20T05:26:04Z Tropcho 1458 Нова страница: „{{Творба | заглавие = Отворено писмо до руския представител в България М. А. Хитрово<ref>{{cite book| author = Захарий Стоянов |title = Превратът през 1881 година|publisher = Български писател|year = 1994}}</ref>| автор = Драган Цанков | бележки = 25 май 1881}} Милостиви господине Михаил Але...“ 18814 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Отворено писмо до руския представител в България М. А. Хитрово<ref>{{cite book| author = Захарий Стоянов |title = Превратът през 1881 година|publisher = Български писател|year = 1994}}</ref>| автор = Драган Цанков | бележки = 25 май 1881}} Милостиви господине Михаил Александрович! След нашите взаимни разговори и разсъждения за онова, което става сега в моето нещастно отечество, реших да се изкажа пред Вас посредством печатното слово. Нека съди и общественото мнение имаме ли право, или не, да се оплакваме, че и чужди, и свои слагат греховна ръка върху нашата народна свобода. Нека общественото мнение бъде и свидетел на нашия предупредителен протест. Още докато князът беше в столицата на Австрия, Виена, на връщане от последното си пътуване до Петербург, в София се разнесе страшната вест, че князът ще пристигне тук с прокламация в ръце, с която ще поиска да отнеме от българския народ дарените му по-рано от Царя Освободител права и под един или друг вид ще сложи край на конституцията. Тази вест дълбоко опечали, но никак не учуди българите. Всеки българин знае, че подобен опит за държавен преврат, в смисъл на лишаване на народа от правата му, се готвеше още миналата година, преди пътуването на княза до Петербург по случай 25-годишния юбилей от царуването на почиващия сега в Бога Цар Освободител. Всеки българин знае, че само нравоучителните и влиятелни думи на венценосния Чичо, виновника и за нашето народно освобождение, и за нашите народни права, и най-сетне за короната на княза, спряха тогава този дръзък опит. Венценосният Чичо каза тогава на своя племенник, княза: „Ти си се заклел в конституцията и си длъжен да я пазиш ненарушимо. Тази конституция е волята на народа, комуто Аз я дарих заедно със свободата.“ Тези благородно възвишени, нравоучителни и същевременно повелителни думи долетяха по-бързо от мълния до слуха на българите и зазвучаха сред тях като утешителен благовестен звън. Българите ще предадат тези думи на своето потомство. Тези думи убедиха тогава българските патриоти в искрената, неизменна загриженост на Царя Освободител за съдбата на освободените от него българи, убедиха ги в неизменното желание на Царя Освободител да запази и занапред за създаденото от него българско княжество пълната свобода — външна и вътрешна, и събудиха у тях отново вечна благодарност. Позволете ми, господин агент, да бъда откровен: именно тази наша благодарност към Царя Освободител направи така, че наш княз сега е Александър Батенберг. Но никой не може да иска от нашия народ поради своята благодарност да върне обратно дарената му вътрешна свобода в жертва на капризите на едно или друго отделно лице. А тъкмо такова убеждение, т.е. убеждението, че вътрешната свобода е загубена, предизвика у българския народ прокламацията от 27 април. От този нещастен за българския народ ден, и особено след обнародването на трите смъртоносни за българската конституция условия на княза, всички български патриоти имат на ум известното пророческо изречение „Мене, мене, текел, упарсин“ и мислят вече не за настоящето, а за бъдещето. Вярвайте на тези мои думи. Аз 35 години следя с трепетно сърце съдбата на моето отечество и имам право да смятам, че познавам нашата България; познавам нашите патриоти и мога да кажа някоя дума от тяхно име. Казвам на всеослушание: нашата светиня е оскърбена; нашата конституция е потъпкана с крака като истински „miserable morceau de papier“ Какво видяхме от една страна: 1. Отстраняване на народното министерство и назначаване на ново министерство от чужденци. Това е против законите на конституцията. 2. Свикване на Велико народно събрание, без да бъде питано Обикновеното народно събрание. Това е против законите на конституцията. 3. Назначаване в мирно време на военни княжески комисари, облечени едва ли не с княжеска власт, на което, ще кажа мимоходом, приписват цел, диаметрално противоположна на действителността. Това е не само против законите на конституцията, но и против законите на морала. 4. Свикване посредством жандарми на простодушни, несъзнателни селяни, за да подписват адреси в княжеската канцелария. 5. Изпращане на княжески агенти сред народа, за да го въведат в заблуждение относно подготвящото се посегателство срещу конституцията. 6.Уволняване от служба на честни, но верни на конституцията чиновници и заместването им с пропаднали и компрометирани хора, с увереността, че с такива хора по-лесно ще се постигне незаконната цел. А какво виждаме от друга страна? Виждаме: 1. Руски офицери обикалят княжеството за сметка на парите на същия този беден български народ, свикват посредством жандарми същия този народ на различни места и му тълкуват от името на руския цар и руския народ, че трябва да се съгласи с всички искания на княза; че ако князът си отиде, турците пак ще заемат България, и т.н. 2. Самият руски представител, т.е. Вие, господин агент, пътува заедно с княза из Княжеството, като неразделно го придружава от място на място. Целта на княжеското пътуване ни е известна. Но с каква цел пътувате Вие — на Вас, господин агент, остава да помислите и да решите в какъв смисъл ще изтълкува народът това пътуване… Изброих тук една стотна част от всичко онова, което се върши за успешното потъпкване на нашата свобода, която, както вярно се изрази Вашият предшественик, ние сме изкупили, ако не с друго, то с нашето петвековно страдание. Още не бях довършил настоящото писмо, когато ми донесоха някакъв си „Глас на един руснак“, явил се пред българския народ като апостол на неговото спасение. На този безименен „Глас“ ще отговори глас с име. Засега ще кажа само това, че тези и подобни отделни руснаци ще накарат и българите, както вече накараха сърбите, да си припомнят думите, с които един древен мъдрец се обърнал към пчелата: „Не ти ща нито меда, нито жилото“… Ако това мое писмо остане глас на викащ в пустинята, ще се утеша с това, че съм изпълнил дълга си пред моето отечество и пред моята съвест и съм изказал всичко навреме. За идното — идните… Д. Цанков София, 25 май 1881 г. == Източници == a7ksy7srecysqkm8eub7i3zwep5x7d1 18816 18814 2026-09-20T05:31:54Z Tropcho 1458 + ulr 18816 wikitext text/x-wiki {{Творба | заглавие = Отворено писмо до руския представител в България М. А. Хитрово<ref>{{cite book| author = Захарий Стоянов |title = Превратът през 1881 година|publisher = Български писател|year = 1994|url=https://chitanka.info/text/42948-prevratyt}}</ref>| автор = Драган Цанков | бележки = 25 май 1881}} Милостиви господине Михаил Александрович! След нашите взаимни разговори и разсъждения за онова, което става сега в моето нещастно отечество, реших да се изкажа пред Вас посредством печатното слово. Нека съди и общественото мнение имаме ли право, или не, да се оплакваме, че и чужди, и свои слагат греховна ръка върху нашата народна свобода. Нека общественото мнение бъде и свидетел на нашия предупредителен протест. Още докато князът беше в столицата на Австрия, Виена, на връщане от последното си пътуване до Петербург, в София се разнесе страшната вест, че князът ще пристигне тук с прокламация в ръце, с която ще поиска да отнеме от българския народ дарените му по-рано от Царя Освободител права и под един или друг вид ще сложи край на конституцията. Тази вест дълбоко опечали, но никак не учуди българите. Всеки българин знае, че подобен опит за държавен преврат, в смисъл на лишаване на народа от правата му, се готвеше още миналата година, преди пътуването на княза до Петербург по случай 25-годишния юбилей от царуването на почиващия сега в Бога Цар Освободител. Всеки българин знае, че само нравоучителните и влиятелни думи на венценосния Чичо, виновника и за нашето народно освобождение, и за нашите народни права, и най-сетне за короната на княза, спряха тогава този дръзък опит. Венценосният Чичо каза тогава на своя племенник, княза: „Ти си се заклел в конституцията и си длъжен да я пазиш ненарушимо. Тази конституция е волята на народа, комуто Аз я дарих заедно със свободата.“ Тези благородно възвишени, нравоучителни и същевременно повелителни думи долетяха по-бързо от мълния до слуха на българите и зазвучаха сред тях като утешителен благовестен звън. Българите ще предадат тези думи на своето потомство. Тези думи убедиха тогава българските патриоти в искрената, неизменна загриженост на Царя Освободител за съдбата на освободените от него българи, убедиха ги в неизменното желание на Царя Освободител да запази и занапред за създаденото от него българско княжество пълната свобода — външна и вътрешна, и събудиха у тях отново вечна благодарност. Позволете ми, господин агент, да бъда откровен: именно тази наша благодарност към Царя Освободител направи така, че наш княз сега е Александър Батенберг. Но никой не може да иска от нашия народ поради своята благодарност да върне обратно дарената му вътрешна свобода в жертва на капризите на едно или друго отделно лице. А тъкмо такова убеждение, т.е. убеждението, че вътрешната свобода е загубена, предизвика у българския народ прокламацията от 27 април. От този нещастен за българския народ ден, и особено след обнародването на трите смъртоносни за българската конституция условия на княза, всички български патриоти имат на ум известното пророческо изречение „Мене, мене, текел, упарсин“ и мислят вече не за настоящето, а за бъдещето. Вярвайте на тези мои думи. Аз 35 години следя с трепетно сърце съдбата на моето отечество и имам право да смятам, че познавам нашата България; познавам нашите патриоти и мога да кажа някоя дума от тяхно име. Казвам на всеослушание: нашата светиня е оскърбена; нашата конституция е потъпкана с крака като истински „miserable morceau de papier“ Какво видяхме от една страна: 1. Отстраняване на народното министерство и назначаване на ново министерство от чужденци. Това е против законите на конституцията. 2. Свикване на Велико народно събрание, без да бъде питано Обикновеното народно събрание. Това е против законите на конституцията. 3. Назначаване в мирно време на военни княжески комисари, облечени едва ли не с княжеска власт, на което, ще кажа мимоходом, приписват цел, диаметрално противоположна на действителността. Това е не само против законите на конституцията, но и против законите на морала. 4. Свикване посредством жандарми на простодушни, несъзнателни селяни, за да подписват адреси в княжеската канцелария. 5. Изпращане на княжески агенти сред народа, за да го въведат в заблуждение относно подготвящото се посегателство срещу конституцията. 6.Уволняване от служба на честни, но верни на конституцията чиновници и заместването им с пропаднали и компрометирани хора, с увереността, че с такива хора по-лесно ще се постигне незаконната цел. А какво виждаме от друга страна? Виждаме: 1. Руски офицери обикалят княжеството за сметка на парите на същия този беден български народ, свикват посредством жандарми същия този народ на различни места и му тълкуват от името на руския цар и руския народ, че трябва да се съгласи с всички искания на княза; че ако князът си отиде, турците пак ще заемат България, и т.н. 2. Самият руски представител, т.е. Вие, господин агент, пътува заедно с княза из Княжеството, като неразделно го придружава от място на място. Целта на княжеското пътуване ни е известна. Но с каква цел пътувате Вие — на Вас, господин агент, остава да помислите и да решите в какъв смисъл ще изтълкува народът това пътуване… Изброих тук една стотна част от всичко онова, което се върши за успешното потъпкване на нашата свобода, която, както вярно се изрази Вашият предшественик, ние сме изкупили, ако не с друго, то с нашето петвековно страдание. Още не бях довършил настоящото писмо, когато ми донесоха някакъв си „Глас на един руснак“, явил се пред българския народ като апостол на неговото спасение. На този безименен „Глас“ ще отговори глас с име. Засега ще кажа само това, че тези и подобни отделни руснаци ще накарат и българите, както вече накараха сърбите, да си припомнят думите, с които един древен мъдрец се обърнал към пчелата: „Не ти ща нито меда, нито жилото“… Ако това мое писмо остане глас на викащ в пустинята, ще се утеша с това, че съм изпълнил дълга си пред моето отечество и пред моята съвест и съм изказал всичко навреме. За идното — идните… Д. Цанков София, 25 май 1881 г. == Източници == pw1zwta7gmgnktgnzwsmlo456rpckxx 100 6423 18815 2026-09-20T05:30:23Z Tropcho 1458 Нова страница: „{{Автор | име = Драган Цанков | описание = Български общественик | роден-година = 1828 | починал-година = 1911 | портрет = Dragan-Tzankov.png | портрет-описание = | уикипедия = Драган Цанков | общомедия = Category:Dragan Tsankov | уикицитат = Драган Цанков }} == Статии == * Отворено_писмо_до...“ 18815 wikitext text/x-wiki {{Автор | име = Драган Цанков | описание = Български общественик | роден-година = 1828 | починал-година = 1911 | портрет = Dragan-Tzankov.png | портрет-описание = | уикипедия = Драган Цанков | общомедия = Category:Dragan Tsankov | уикицитат = Драган Цанков }} == Статии == * [[Отворено_писмо_до_М._А._Хитрово_(Май_1881)|Отворено писмо до руския представител М. А. Хитрово (Май 1881)]] {{PD-BG-70}} {{DEFAULTSORT:Цанков, Драган}} [[Категория:Драган Цанков]] 7lze7vpcmyaiduhedsugw3n7470it9k