Вевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вевчани

Вевчани
Вевчани на картата на Република Македония
Данни
Население: 2 433 (2002)
Надм. височина: 1 000 м
Геогр. положение: 41° 14' 26'' сев. ш.
20° 35' 36'' изт. д.
Пощ. код: 6335
Тел. код: 00389-46

Вевчани (варианти на името Вехчани, Весчани) е село в югозападната част на Република Македония, център на едноименната община.

Съдържание

[редактиране] География

Вевчани се намира на 14 километра северно от град Струга, в подножието на планината Ябланица. На север от него е разположено село Подгорци, на юг - Октиси, на югозапад Горна Белица, а на изток населеното с албанци село Велеща.

Голяма част от землището на селото се намира над 1000 метра надморска височина.

[редактиране] История

В землището на селото са намерени следи от жилища от ІІ век преди Христа. След ІХ век и официалното приемане на християтството в България селото се споменава като принадлежащо на различни охридски манастири и църкви.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Охрид от 1633-1634 година селото е отбелязано под името Вешчано с 154 джизие ханета (домакинства)[1].

В миналото жителите на Вевчани са известни като строители и обикалят редица краища на Османската империя и извън нея (предимно във Влашко). През 60-те години на ХІХ век е изградена църквата "Св. Никола", чиито икони са дело на Дичо Зограф, а фреските - на неговия син Аврам Дичов.

Има сведения за училище в селото през 1835 година. От 1868 година в селото работи българско мъжко училище "Св. Спас" (според други данни - от 1873 година[2]), а от 1890 година - девическо училище "Надежда".

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Весчани е посочено като село с 865 домакинства с 2430 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов в края на ХІХ век Вевчани се обитава от 2590 жители българи[4]. Данните от 1907 година са по-точни – 2347 жители и 440 къщи[5]. От тях към 1908 година 12 къщи се отделят в сръбска община. През 1910 година техният брой е 17[6].

На 13 август 1903 година и през следващите дни, по време на Илинденско-Преображенското въстание, селото многократно е нападано от башибозук и ограбвано. Местният свещеник Пантелей и двама първенци са убити, мнозина са ранени и пребити.

Вевчанци са известни със своеобразния си диалект, различен от този на околните села. През 1907 г. главният учител в Охрид Яким Деребанов в ревизионния си рапорт за българските училища и население в Скопска, Дебърска и Охридска епархия, пише: “Това село си има свой диалект, говорът им не прилича на нито едно село от околните. Има едно предание: жени от с. Вехчани отишли на работа в некое село, стопанинът им казва, че парите ще им брои след некой ден, а те му казват, че искат парите “на река” (на ръка). Зачудил се стопанинът какво да прави и как да им занесе парите на реката[7]

[редактиране] Забележителности

На 13 и 14 януари (Василица) се повежда ежегодния Вевчански карнавал.

  • Вевчански извори (природна забележителност)
  • Църква "Свети Никола" (ХІХ век)
  • Манастир "Свети Спас" (ХІХ век)
  • Църква "Свети Спас" (1986-1996)

[редактиране] Личности

  • Ставре Гогов (1884 - 1907) - стружки войвода на ВМОРО, самоубил се в родното си село при сражение с турски войски.
  • Яким Алулов (неизв. - 1903) - стружки войвода на ВМОРО

[редактиране] Бележки

  1. Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 359
  2. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1983, с. 73
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 104 - 105.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  5. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с.72-73.
  6. Отоманският парламент за положението в Македония, Солун 1909, с. 75-76; Гръцката и сръбски пропаганди в Македония, съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 476-482
  7. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, С. 1992, с.72-73

[редактиране] Външни препратки


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици