Химкотехнологичен и металургичен университет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Началото на висшето химикотехнологично образование в България е поставено през 1945 г. със създаването на Отдел по индустриална химия към Машинния факултет на Държавната политехника. С указ на Президиума на Народното събрание от 10.06.1953 г. Държавната политехника се разделя на четири самостоятелни висши технически института, един от които е Химикотехнологичният институт с два факултета – Инженерно химичен и Металургичен с общо 11 специалности.
Бързата индустриализация в следвоенните години и по-специално интензивното развитие на химичната и металургична промишленост в края на 50-те години на миналия век дава и нов тласък в развитието на химикотехнологичното и металургично образование. През 1953 г. се въвежда задочна форма на обучение. През 1959 - 1960 г. рязко се увеличава приемът на студенти.
През 1960 г. се създава Научно-изследователски сектор, чието предназначение е да решава технологични проблеми на промишлените предприятия. С това Химикотехнологичният институт се оформя като учебен и научно-изследователски център в областта на химията и металургията.
С решение на Министерски съвет през 1963 г. ХТИ става Висш Химикотехнологичен Институт (ВХТИ), а през 1995 г. с решение на Народното Събрание е преименуван в ХимикоТехнологичен и Металургичен Университет (ХТМУ). Основните му структурни звена са 3 факултета, 3 департамента и 1 Технологичен Колеж.
Принос за организирането на химикотехнологичното образование в България и създаването на ХТИ (днешния ХТМУ) имат: проф. д-р Никола Коларов, проф. Захари Караугланов, проф. д-р Борис Загорчев, чл. кор. проф. Владимир Кабаиванов, проф. д-р Димитър Джоглев, проф. дтн Димчо Димитров и др.
За пръв Ректор на новосъздадения Химикотехнологичен институт през 1953 г. е избран проф. д-р Борис Загорчев.
От самото му създаване до днес в ХТМУ са работили и работят голям брой асистенти, научни сътрудници и преподаватели, които са дали своя по-голям или по-малък принос за развитието на химикотехнологичното и металургично образование и наука, и за подпомагане на българската промишленост. Сред тях се открояват имената на учени като акад. Стефан Христов, чл. кор. проф. Любомир Желязков, чл. кор. Чавдар Иванов, проф. Петко Николински, проф. Михаил Герасимов и др., които имат съществен принос за издигане на авторитета на Университета и международното признание на българската химична наука.
От създаването през 1953 г. до сега ректори са били:
Проф. д-р Борис Загорчев
1953 - 1958 г.
Чл.кор. проф. Чавдар Иванов
1958 - 1962 г.
Проф. д-р Кирил Димов
1962 - 1963 г.
Проф. Крум Каишев
1963 - 1964 г.
Акад. Стефан Христов 1964 - 1966 г. Проф. д-р Кирил Димов
1966 - 1968 г.
Проф. д-р Михаил Герасимов
1968 - 1970 г.
Проф. дтн Димчо Димитров
1970 - 1976 г.
Проф. дтн Милчо Натов
1976 - 1981 г.
Проф. дтн Александър Асенов
1981 - 1986 г.
Проф. дхн Светла Райчева
1986 - 1989 г.
Проф. дтн Иван Божов
1989 - 1993 г.
Проф. дтн Камен Велев 1993 - 2003 г. Доц. д-р Кирил Станулов 2003 до днес
Днес ХимикоТехнологичният и Металургичен Университет е един утвърден образователен и научен център с високо международно признание.