Висш съдебен съвет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Висшият съдебен съвет (ВСС) е висш административен орган на съдебната власт в Република България, установен в конституцията от 1990 г. В края на 1991 г. е избран първият му състав.

ВСС се състои от 25 члена с най-малко 15 години стаж като юристи, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Единадесет члена на съвета се избират от Парламента и единадесет члена се избират от органите на съдебната власт. Мандатът на изборните членове на ВСС е пет годишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата.

ВСС заседава най-малко веднъж на три месеца и се свиква от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието, а в негово отсъствие последователно от Председателя на ВКС, Председателя на ВАС и Главния прокурор. Съветът взима решения с явно гласуване и обикновено мнозинство, ако присъствуват най-малко 2/3 от неговите членове на заседанието. Решенията на съвета са особен вид индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол от ВАС относно тяхната законосъобразност.

Съветът изготвя проектобюджета на съдебната власт и го контролира след приемането му от Парламента, назначава и освобождава магистрати в прокуратурите и следствените служби. Критикуван е, че назначава магистрати без да провежда конкурси за длъжностите.[1]

[редактиране] Източници

  1. „Шуробаджанащина препъва Темида“ - статия на в. „Стандарт“ от 11.12.2006