Бошняци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бошняци | |
---|---|
Общ брой: | около 2,8 млн |
Значителен брой в: | Босна и Херцеговина: 1 968 000 Сърбия и Черна гора:
Хърватско: |
Език: | Босненски език |
Религия: | ислям и малък брой атеисти. |
Сродни етнически групи: | Индо-европейци Славяни |
Бошняци или босненци са южнославянски народ, който населява Босна и Херцеговина, където съставлява 44% от населението според преброяването от 1991 г. Във Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двета общности (бошняци и хървати) на федерацията, които съставляват около 73% от населението. Днес бошняците изповядват ислямската религия след ислямизацията в Средновековна Босна. Езикът, на който говорят, е много близък до хърватския и сръбския език, а според някои лингвисти бошняшкият език е продукт на политическа глотомия. Във Федерация Босна и Херцеговина езикът на бошняците е конституиран като босненски, докато в Република Сръбска, Сърбия, Черна гора и в Хърватия за обозначение на този език се използва терминът бошняшки. Бошняците наброяват около 2 484 000 млн. души, от тях в Босна и Херцеговина 1 968 000 млн., а в Сърбия (главно в областта Санджак) 245 000 хил. души.
[редактиране] Тълкувания и спорове около етнонима "бошняци"
Ако се вземе правилото, че всеки народ трябва да има свой език, свои културни (не религиозни характеристики), свой етногенезис и свои антропологически особености тогава бошняците не се народ, тъй като не притежават нито една от изброените характеристики.
- Според повечето сръбски и хърватски историци и учени и бошняците не се отделен народ, а представляват ислямизирани сърби (в Босна и Санджак) и ислямизирани хървати (в Херцеговина). Също така според тези учени не може да се образува отделен народ само на основата на религията (ислям), когато езикът, историята и културата са същите като сръбските и хърватските.
- Като силно доказателство някои учени (сърби и хървати) изтъкват, че бошняците нямат свой етногенезис, тъй като преди да приемат исляма, те са били сърби и хървати и не е възможно само поради смяната на религията те да станат друг народ.
- Официалните босненски учени твърдят, че образуването на бошняшкия народ е свързан с богомилското движение. Бошняците били богомили и, когато идват турците, приемат исляма, тъй като не са били нито католици, нито православни.
- Официалните босненски институции твърдят, че името босненци или бошняци е стар етноним (по-стар дори и от сърбите и хърватите) и че е имало Бошняшко - Римски речник.
- За значението на етнонима бошняк съществуват няколко тези. Например, че е название за човек от Босна, отнасящо се за славянин-мюсюлманин. Между другото се срещат български и македонски презимена като Бошняков или Бошняшки (християни), което доказва, че наименованието "бошняк" не се отнася стриктно до мюсюлманин от Босна или Санджак.
[редактиране] Вижте още
Бошнаците подобно на помаците, говорят славянски и спазват ислямските канони. До утвърждаването на Босна като държава се стигнало едва в средата на Средновековието и особено при сръбската държава на Неманичите (1123 г. – 1394 г.) и продължението й в остатъците от държавата на Лазаревич, на Бранковичите и на деспотите от Южна Унгария. Около 1138 г. унгарският крал Бела II се провъзгласил за крал на Рама (Rex Rome), което е унгарското наименование на Босна. По това време Босна е управлявана от бан Борич, наместник на унгарския крал. Етническото название бошнак се споменало едва през XIV в. През XII в., като използвали затрудненията на Византия както и съсредоточената в себе си политика на сърби и хървати. Босна се отделя като самостоятелна държава на Балканите със собствен владетел бан Кулин /1180 г. - 1204 г./. Титлата бан Кулин е унгарска и може да произхожда от хан. Това мнение не е изключено, тъй като унгарците до голяма степен са от тюркско - алтайската етническа общност. За бан Кулин се знае, че е осъден от Рим, защото е защитавал босненските еретици. Несъмнен факт е, че босненската религиозна организация е уникална на Балканите за Средновековието - ту надделявали патарените, ту католицизмът, ту надмощие имало православното влияние. Но в крайна сметка религиозната организация в Босна останала несвързана с нито една от световните християнски центрове. Това спомогнало по-късно за преминаването им към исляма. Като се има предвид, че повечето бошнаци са били патарени, трябва да се знае, че тяхното религиозно убеждение е по-близко до исляма, отколкото до християнството. Населението на Босна приело исляма значително рано (XV – XVI в.). В Босна постепенно се установили братствата на мевлевии, накшибендии, халвентии и др. Богомилските селски общности били привлечени от тях към исляма. Това доказват и обнародваните оригинални османски обширни дефтери от М. Окич, с които частично били определяни областите с патарянско население в Босна и на тяхната ислямизация. Това станало благодарение на специалната регистрация на богомилите, според която те били записвани като кристияни за разлика от останалите местни жители, записани като гербан или кяфир (неверник). От ХV до края на ХVІІ в. тези области вече били ислямизирани. Тази религия са я приемали най - вече тези, които са били принудени със сила да приемат католицизма и православието.Освен това католическата църква водела ожесточена борба срещу тези учения. Тя разрешавала еретиците да бъдат продавани като роби, с което към средата на ХV в. се отворили вратите за масова търговия на босненски патаряни. Средновековна Босна се превърнала в източник на роби за запада. Балканските еретици са били лишени от всякаква закрила и нямали какво повече да губят. Те открили пътя на османлиите и на тяхното религиозно учение. През 1580 г. се образувал Босненския еялет, в състава на който влизали не само днешните територии на Босна и Херцеговина, но и някои области от Хърватско и Далмация. Масова изселническа вълна следвала окупацията на Босна от Австро-Унгария след Берлинския конгрес и особено след анексията през 1908 г. От тези земи заедно с турците се изселили много бошнаци. Сега в Турция както има много помаци, има и много бошнаци.