Шад

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шад (šad; кит. ше) e тюркски титул от индоирански произход – согдийски или бактрийски: šād или χšād, древноиндийски: kšatra – ,,воин”. Най-вероятното му значение е ,,военноначалник, воевода”. Първи този титул, според една от тюркските генеалогически легенди (в ,,Чжоу шу”) са носили Нодулу и неговият син Асян, който завел потомците на вълчицата в Алтай. Шад е Турксант (575-610), син на каган Истеми управител на западната част на Тюркския каганат. Арменският автор Мовсес Каганкатваци нарича шат предводителя на съюзните на император Ираклий (610-641 ) тюркски войски в Задкавказието (626-628). Това всъщност не е лично име, а тюркският титул - ,,шад” (šad).

Титлата е разпространена и в Хазарския хаганат, където е била носена от сина на кагана, а понякога и от съуправителя, наричан и каган-бек или бек.