Хелий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

2 ВодородХелийЛитий
-

He

Неон

Периодична система (стандартна)
Периодична система (разгъната)
Химическа серия Благороден газ
Група, Период, Блок 8A, 1, s
Външен вид инертен газ без цвят и мирис
Свойства на атома
Атомна маса 4,0026 u
Атомен радиус (calc) 31 (31) pm
Ковалентен радиус 32 pm
Радиус на ван дер Ваалс 140 pm
Електронна конфигурация 1s2
e- на енергийно ниво 2
Оксидационни състояния
(Оксид)
0 (n.a.)
Кристална структура хексагонална
Физични свойства
Агрегатно състояние газ
Плътност 0,1785 kg/m³
Температура на топене 0,95 K (−272,2 °C)
Температура на кипене 4,216 K (−268,9 °C)
Моларен обем 31,8 ×10-6 m³/mol
Специфична топлина на топене 5,23 kJ/mol
Специфична топлина на изпарение 0,08 kJ/mol
Налягане на парата n.a. Pa при n.a. K
Скорост на звука 970 m/s при 293,15 K
Други
Електроотрицателност n.a. (скала на Паулинг)
Специфичен топлинен капацитет 5193 J/(kg·K)
Специфична електропроводимост n.a. S/m
Топлопроводимост 0,152 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 2372,3 kJ/mol


Периодична система на елементите

Хелий (Helium), He, е химичен елемент от група, период 1. Има пореден номер Z = 2 и атомно тегло 4,002 6.

Природният хелий е смес от изотопите 3He и 4He. Известен е един изкуствено радиоактивен изотоп. Атомното ядро на 4He представлява α-частица, която се излъчва при радиоактивния разпад. Хелият е едноатомен инертен газ без цвят и мирис с температура на топене 0,95 K (−272,2 °C) и температура на кипене 4,22 K (−268,9 °C ) (най-студената течност, кипи в непосредствена близост до абсолютната нула). Плътността му при −270°C е 0,147 g/cm³.

Течният хелий е свръхпроводим и притежава свойството свръхфлуидност. Химичната нереактивоспособност се обуславя от изключителната устойчивост на електронната структура на хелиевите атоми. През 1962 - 1963 г. са получени хелиеви съединения, чиито съставки са свързани с Ван-дер-Ваалсови сили.

Хелий се намира във въздуха (0,000 5 % обемни), в минерали, съдържащи радиоактивни елементи, и другаде. Промишлено се получава от природни газове чрез дълбоко охлаждане. Открит е спектрално на слънцето през 1868 г. (от този факт идва и наименованието му, от името на бога на слънцето Хелиос).

В чист вид е отделен през 1895 г. от английския химик и физик Уилям Рамзи. Използва се за получаване на ниски температури, за създаване на инертна среда при автогенна обработка на метали, в електрониката, медицината (в смес с кислорода за лечение на астма), във водолазното дело (против кесонна болест), за пълнене на балони и дирижабли и другаде. По съотношение между количеството на хелий и минералното вещество, в което се съдържа, се определя абсолютната възраст на минералите (хелиев метод).

[редактиране] Вижте още