Мирково
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мирково е село в Западна България. То е административен център на Община Мирково, Софийска област, включваща селата Бенковски, Брестака, Буново, Илинден, Каменица, Мирково, Плъзище, Преспа, Смолско, Хвърчил и Черковище.
Мирково | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Софийска |
Община: | Мирково |
Население: | 1 775 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 715 м |
Пощ. код: | 2086 |
Тел. код: | 07182 |
Геогр. положение: | 42° 42' сев. ш. 23° 59' изт. д. |
МПС код: | СО |
Кмет или наместник | |
Николай Тотев |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Мирково е разположено в полите на Стара планина, в западната Златишко-Пирдопска котловина, 63 км източно от София по т.нар. подбалкански път. Освен с автомобил е достъпно с железопътен транспорт и редовни автобусни линии от София, Сточна гара. На север от селото се издига старопланинският връх Баба. Мирково е изходен пункт за хижа „Чавдар“ и хижа „Мургана“.
[редактиране] История
На територията на село Мирково съществуват следи от поселения от дълбока древност. В местността „Могила“, на 3.5 км южно от Мирково, са открити следи от неолитно селище. В местностите „Денината плоча“, „Ортова“, „Уста“, „Яламовото тепе“ и „Хрисковата плоча“ са намерени останки от тракийски селища. Местността „Арамудере“ в землището на селото крие гробница от римско време. Близо до селото, в местността „Таушаница,“ е разположено раннохристиянско светилище. Край Мирково са открити и ценни паметници от Средновековието - църквата „Св. Георги“ от XII - XIII век, както и останки от крепост, охранявала прохода за Етрополе в местността „Градище“. Най-ранните споменавания на село Мирково (или Миркува) се съдържат в османските регистри от 1430 и 1751 г. През 1825 г. по време на българското Възраждане е открито килийно училище в селото. Жители на село Мирково участват в четите на Панайот Хитов, Христо Ботев и Георги Бенковски. Тридесет и осем мирковчани се включват в Руско-турската Освободителна война. През 1878 Иван Маслев открива в селото първата пивоварна фабрика в България; през 1883 г. фабриката е преместена в София на „Солни пазар“. През 1884 г. е основано Мирковско научно дружество „Искра“, а през 1908 - читалище „Просвета“. През 1909 г. те се сливат в читалище „Христо Ботев“. През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”; през 1914 г. се създава кредитна кооперация „Пчела“ като приемник на „Орало“.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църквата „Св. Великомъченик Димитрий“ е построена през 1834 г от майсторите Минко и Дело; иконите са дело на Давид Зограф, Ив. Неделков и Ив. Ст. Зографски. Днес църквата е една от малкото в България с позлатено кубе. Читалище „Христо Ботев“ в с. Мирково функционира до днес. В реновираната му сграда се помещават библиотека и киносалон. Малък паметник с параклис към него в центъра на селото, в близост до площад Хармана, увековечава жертвите, дадени от мирковчани в Руско-турската Освободителна война. На площад Разкола е издигнат голям паметник в памет на жертвите, дадени от селото, по време на антифашистката съпротива. През 2006 г. президентът на Република България Георги Първанов открива в селото Дом на миньора „Св. Иван Рилски“, построен със подкрепата на основния работодател в района, „Елаците-Мед“ АД.
[редактиране] Редовни събития
В село Мирково има няколко ежегодни събора. Най-известният от тях е Кукерският събор, който се провежда всяка година на Сирни заговезни. Жителите на селото и общинската администрация активно участват в подготовката и провеждането на събора. По традиция мъжете от селото се преобличат в кожи, украсени с чанове. В нощта на Сирни заговезни из селото се палят огньове. Жителите на селото прескачат пламъците и въртят над главите си своеобразни факли, т.нар. оратници, за здраве и за да прогонят злите духове.
[редактиране] Личности
Поп Петър от село Мирково остава в историята с летописния си разказ от XVII век за бедственото положение на българското население по време на Турско-австрийската война и за Чипровското въстание. Летописът на поп Петър е 72 години по-стар от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Написан е на 72 листа и се пази в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
[редактиране] Литература
„80 години от първата българска кооперация село Мирково“, издателство „Отечествен фронт,“ 1970 г., гр. София
[редактиране] Външни препратки
Официална страница на Областна администрация, Софийска област, община Мирково