Автономни региони в КНР

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Автономните региони (на мандарински китайски:自治区, пинин:zìzhìqū) са териториално-административни единици в КНР на ниво провинции. Делението на провинции и автономни региони е въведено от комунистическото ръководство на Китай в съответствие с принципите на националната политика, заимствани от СССР. В автономните региони, за разлика от провинциите, живеят значителен брой граждани от некитайска националност.

Към днешно време в Китай има 5 административни единици със статут на автономни региони:

Регион (англ.) (кит.) Адм. центр (англ.) (кит.)
Гуанси-джуански Guangxi 广西 Наннин Nanning 南宁
Вътрешна Монголия Inner Mongolia 内蒙古 Хуххот Hohhot 呼和浩特
Нинся-хуейски Ningxia 宁夏 Инчуан Yinchuan 银川
Синдзян-уйгурски Xinjiang 新疆 Урумчи Urumqi 乌鲁木齐
Тибетски Tibet 西藏 Лхаса Lhasa 拉萨

Вътрешна Монголия е първият китайски автономен регион, образуван през 1947 г.


Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции Знаме на КНР
Провинции: Анхой | Гансу | Гуандун | Гуйджоу | Джедзян | Дзилин | Дзянси | Дзянсу | Ляонин |Сичуан | Фудзян |Хайнан | Хейлундзян | Хубей | Хунан | Хъбей| Хънан | Цинхай | Шандун | Шанси | Шенси | Юнан
Автономни региони: Вътрешна Монголия | Гуанси-джуански | Нинся-хуейски | Синдзян-уйгурски | Тибетски
Градове на централно подчинение в КНР: Пекин | Тяндзин | Чунцин | Шанхай
Специални административни райони: Макао | Хонконг
Вижте също: Политически статут на Тайван
На други езици