Уилям Тафт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Уилям Тафт
Уилям Тафт
Ред: 27 -ти президент на САЩ
Вицепрезидент: Джеймс Шърман
Срок на
мандата:
4 март 19094 март 1913
Предшестван от: Теодор Рузвелт
Сменен от: Удроу Уилсън
Дата
на раждане:
15 септември, 1857
Място
на раждане:
Синсинати, Охайо
Дата
на смъртта:
8 март 1930
Място
на смъртта:
Вашингтон
Първа дама: Елена Хенрон Тафт
Политическа
партия:
Републиканска

Уилям Тафт (William Howard Taft) (15 септември, 18578 март 1930) е 27– ият президент на САЩ (19091913). Републиканецът Тафт е военен министър, федерален съдия и генерал – губернатор на Филипините преди да бъде номиниран за президент на Републиканския национален конвент през 1908 г. с подкрепата на своя предшественик Теодор Рузвелт.

В президентските избори той побеждава Уилям Брайан и по време на своя мандат преследва съдебно тръстовете, засилва позициите на Междущатската търговска комисия, разширява позициите, които трябва да се считат за държавна служба, и подобрява значително пощенската система. Две поправки на Конституцията на САЩ са приети по време на неговото управление: 16– та поправка даваща право на федерален данък върху приходите и 17– та поправка , която въвежда задължителни преки избори за сенатори от страна на населението , вместо възможността те да се избират от щатските парламенти. Той е първият президент , който се настанява в Овалния офис, когато той е отворен през Октомври 1909 г.

Тафт към края на управлението си къса контактите с Рузвелт и това е една от най известните политически караници в американската история. В изборите през 1912 г. Тафт губи , понеже Рузвелт се кандидатира за президент от името на новосформираната Прогресивна партия и по този начин разделя вота на републиканските избиратели и така дава поста на Удроу Уилсън. По – късно Тафт става Председател на Върховния съд и това е единствения президент, който е бил и върховен съдия.


Съдържание

[редактиране] Ранни години и кариера

Тафт е роден на 15 септември 1857 г. в Синсинати, Охайо. Майка му Луиза Тори е възпитаничка на либералния колеж Маунт Холиок , а баща му Алфонсо Тафт е известен деец на републиканската партия, който е военен министър в кабинета на Юлисис Грант. Както баща си младия Тафт посещава колежа на Университета Иейл, а след него посещава Синсинати лоу скуул и започва политическа кариера в Охайо , кратко след като придобива адвокатска правоспособност през 1880 г.

През 1892 г. Тафт е назначен от президента Бенджамин Харисън за асоцииран съдия към създадения току що 6 Апелативен окръжен съд, пост на който той служи до 1900 г. През 1900 г. президентът Уилям Маккинли го назначава за председател на комисията по организацията на властта във Филипините, които са придобити от САЩ при войната с Испания и последвалия Парижки договор от 1898 г. От 1901 до 1903 Тафт е първият цивилен губернатор на Филипините. През 1903 г. Теодор Рузвелт го назначава за военен министър и той се връща в САЩ.


[редактиране] Президентство

След като служи почти два пълни мандата популярният Теодор Рузвелт отказва да се кандидатира за нов в предстоящите през 1908 г. избори. Вместо това посочва Тафт за следващия президент от Републиканската партия. С помощта на Рузвелт, Тафт уверено побеждава демократа Уилям Брайан. По време на своето президентство тафт се отчуждава от по либерално настроените членове на партията , които продължава да считат Рузвелт за свои ръководител.

Тафт продължава законовата битка с тръстовете, дава нови права на Междущатската търговска комисия, създава Националния парк Йелоустоун учредява пощенска спестовна банка и колетна пощенска служба, разширява кръга на длъжностите, които се считат за държавна служба и дава подкрепата си за две поправки на конституцията. 16– та поправка дава право на въвеждане на федерален данък върху приходите, а 17– та поправка, ратифицирана през 1913 г., въвежда задължителни избори за сенатори от страна на населението на отделните щати, с което се заменя съществуващата до сега система изборът да се прави от щатските парламенти. Той подписва закона, с който се създава Трудовия департамент на САЩ.

Като опозиция на посочените достижения се явяват: подкрепата на Тафт за защитни мита , което вбесява либерално настроените среди, опозицията му за влизането на щата Аризона в Съюза, поради неговата либерална конституция; растящото влияние на консервативното крило на партията му. През 1910 г. партията на Тафт е разделена.

Прогресивните републиканци открито се противопоставят на Тафт през изборите за Конгрес от 1910 г. и на републиканските първични избори през 1912 г. Когато Тафт печели номинацията на Републиканската партия, прогресивните организират конкурентна Прогресивната партия на САЩ и избират Теодор Рузвелт , който да се кандидатира срещу Тафт в общите избори. Това помага да се раздели републиканския вот и се стига до избора на демократа Удроу Уилсън.

Показания на очевидци, а и самият Тафт признава, че по време на президентския мандат е страдал от дисомния (разстройство, при което се стига до спиране на дишането по време на сън), последица от теглото му – от 136 до 159 килограма. Легендарната му способност да заспива по всяко време и при всякакви условия и била обществена тайна и причина за неудобство за събеседниците му. Година след напускането на президентския пост Тафт губи почти 32 кила от теглото си, което и спасява живота му.

[редактиране] Назначенията на Тафт във Върховния съд

Тафт назначава 5 съдии във Върховния съд, като повече от него (шест) са назначавали само Джордж Вашингтон и ФДР, а по пет назначения имат Ендрю Джаксън и Ейбрахъм Линкълн. Необикновената възможност да направи петте назначения само за един мандат на съда – 19101911 е причинена от лошите назначения в съда през 1909 г/ Най младият съдия Мууди е толкова болен, че напуска съдийската банка през 1909 г. и никога не се връща , четирима съдии са над 70 години в различни стадии на боледуване и трима умират до 1910 г. Може би затова 4 от назначенията на Тафт са сравнително млади хора от 48 до 54 години.


[редактиране] Председател на Върховния съд

От 1921 до 1930 година Тафт е Председател на Върховния съд на САЩ. Тй е единственият президент, който е заемал този пост и единственият бивш такъв , който е заклевал новите президенти, а именно Калвин Кулидж и Хърбарт Хувар. Той е и първият председател на Върховния съд, който няма предишен опит на върховен съдия. В опита си да направи съдът по ефективен той подпомага приемането на закон през 1925 година, който дава на прецедентите на Върховния съд национално значение.

Тафт се оттегля от поста Председател на 3 Февруари 1930 г. поради влошеното си здраве. Той умира 33 дни по – късно на 8 март. След три дни е погребан в Националното гробище Арлингтън и това са тленните останки на първия президент, които са положени в това гробище, другият президент погребан там е Джон Кенеди.

През 1938 г. трето поколение Тафт влиза в политиката с избирането на най – големия син на президента Робърт Тафт за сенатор. Яростен опонент на Новия курс на ФДР той е лидер на републиканците в сената от 1939 до 1953 година. Другият му син – Чарлз Фелпс Тафт е кмет на Синсинати, Охайо. Внукът на президента – Робърт Тафт мл, е сенатор от Охайо 71– 78. Пра внука на президента Робърт Тафт III е губернатор на Охайо в момента; Уилям Хауърд Тафт III е бил посланик в Ирландия; Уилям Хауърд Тафт IV е високопоставен чиновник в държавния департамент.


[редактиране] Любопитни факти

  • Тафт до такава степен е бил пълен , че няколко пъти се е заклещвал във ваната на Белия дом. Това води до поставянето на такава , която да може да побира всички работници , които я поставят. Тафт е най – големият и най тежък президент до момента.
  • В Манила , Филипините една от двете основни артерии на града е наречена на негово име

[редактиране] Външни източници


Теодор Рузвелт >>> президент на САЩ ( 4 март 19094 март 1913) >>> Удроу Уилсън