Графична система на глаголицата
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Графичната система на глаголицата се отличава с уравновесеност, която по-често е вертикална, но и хоризонтална (т.е., спрямо вертикалната и хоризонталната средна ос, разделящи графичното поле на четири). Някои от буквите са напълно симетрични или по вертикалата, или по хоризонталата.
Съдържание |
[редактиране] Общо описание
Глаголицата е единна и еднородна система. Всяка глаголическа буква е изградена от няколко (най-малко три) къси чертици, които са основен градивен елемент в глаголическата графика с функцията си да изграждат цялостно и завършено глаголическите знаци.
От геометрично гледище се използват два вида чертици – права линия и дъга с голям радиус.
От функционално гледище чертиците биват четири вида:
- знакоизграждащи
- свързващи
- уравновесяващи
- факултативни (незадължителни)
Чертиците, често свързани по две, образуват в глаголическата графема ъгли, близки до правия, а свързани две по две – затворена фигура: правоъгълен четириъгълник и три вида кръгове: малки, средни (които преобладават) и големи.
Най-характерен знаков компонент в глаголическата графична система е петлицата, която бива три вида:
голяма: ![]() |
||
средна: | ![]() ![]() ![]() ![]() |
(повече при двойки) |
малка: | ![]() ![]() |
(в съчетание с корпус) |
Петлицата винаги се свързва към друга буквена част: или с лигатурна (свързваща) чертица, или без нея. Хоризонталните петлици се свързват само в най-високата си част. Свързващите чертици при останалите петлици се стремят към центъра на буквеното поле:
В графичната система на глаголицата се срещат и следните фигури:
- правоъгълен четириъгълен корпус (рядко):
- триъгълник:
,
,
,
,
,
,
- отворена Ш-образна фигура:
- отворена V-образна фигура:
,
,
В глаголицата могат условно да се обособят няколко групи букви, близки по фонетичните и акустичните си характеристики
[редактиране] Знаци за и и й
Глаголицата познава три знака за и: ,
и
Буквите и
имат еднаква горна част, а
и
включват в строежа си триъгълник като градивен елемент.
Буквата включва в себе си два градивни елемента, всеки от които поотделно участва в строежа на една от другите две букви от тази група.
Триъгълникът се среща като компонент:
Оттук може да се предположи, че буквите и
съдържат в себе си елемент [j].
В някои стари глаголически паметници буквата се пише почти редовно в началото на думите и след гласна (Киевски листи, Зографско евангелие), което може да означава, че тази буква е имала звукова стойност [ji].
Буквата в Киевските листи, паметник произлизащ непосредствено от Кирило-Методиевата традиция, се използва с фонетична стойност [i]. Зографското евангелие обаче дава друга картина:
= [ji],
= [i] и
= [j].
Въпреки това, от посочените примери става ясно, че в глаголицата има буква за [j]. В подкрепа на тази хипотеза може да се посочи и фактът, че числовата стойност
След се намира буквата
, която е имала стойност палатализирано г, а в хърватската глаголица има стойност [j].
[редактиране] Буквата азъ и последователността на буквите в азбуката
Най-автономен знак в глаголицата е . По думите на Черноризец Храбър, тя: „великыимъ раздвижениемъ оустъ възгласитъ сѧ, а она писмена малыимъ раздвижениемъ оустъ възгласѫтъ сѧ и исповѣдоуѭтъ сѧ“.
В старобългарски гласната [a] е имала доста широк изговор, което се разбира от заемки като олътаръ (<altare, лат.) и поганъ (<paganus, лат.), където неудареното латинско [a] е схванато като по-тясното [o], което е по-широко от гръцкото, предавано с оу: Солоунъ < Θεσσαλονίκη (също и α > о), но [o] под ударение винаги се предава с о: Θеодоръ, Θома, текътонъ и т.н.
С буквата също се означавал широк гласен звук, но е поставена редом с
заради прейотацията си в начало на дума и след гласна.
Буквата е поставена на първо място в азбуката, като е отделена от други, близки по звукова стойност букви, и под влияние от гръцката азбука, която е оказала влияние и върху състава на глаголическата азбука — има букви за типично гръцки звукове:
Буквата у е съставена от елементите ο + υ: +
=
.
[редактиране] Глаголицата и други азбуки
Външно някои глаголически букви напомнят на такива от:
- еврейската азбука:
- от арменската азбука:
- от латинската азбука:
→ V;
- от руническата азбука:
→ (f);
- от гръцката азбука:
→ Ф.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Използвана литература
- Петър Илчев Структурни принципи на глаголическата графика, Paleobulgarica, IV, 1980, 2, str. 34–36
- Иван Гълъбов Старобългарски език с увод в славянското езикознание, С. 1980