Музей "Конака"
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Музей "Конака" във Видин е регионален исторически музей.
Съдържание |
[редактиране] История
Създаден е като археологическо дружество през 1910 г. В устава му се подчертава, че целта е „да се издирват, съхраняват и изучават паметниците на миналото, които ще се пазят в музей, който се устройва в град Видин“. Дружеството развива активна дейност, но войните от 1912 до 1918 г. нарушават ритъма на неговата работа.
На 1 март 1925 г. то възобновява своята дейност под името “Бонония”. През 1932 г. музеят вече притежава своя собствена сграда (старата турска поща), в която е уредена експозиция.
В нея са застъпени праистория, палеонтология, археология и етнография. Нумизматичната сбирка тогава наброява 2500 монети, такъв е и броят на изложените български шевици. Особено силно впечатление прави археологическата карта на Видинския край с всички известни обекти - църкви, римски пътища, антични и средновековни селища.
През 1948 г. музеят минава на подчинение на Окръжния народен съвет във Видин. От 1954 г. се преименува на Народен общ музей с историческа насоченост. За дейността му е предоставена старата сграда на общината - „Конака“, обявена за паметник на културата.
[редактиране] Регионален музеен комплекс
Днес музейният комплекс е включва административна сграда и 3 туристически обекта - средновековния замък Баба Вида, Конака и Кръстатата казарма. В последните 2 сгради са поместени експозициите „Археология“, „История на България 15-19 век“ и „Етнография“.
В Историческия музей, Видин, работят общо 20 души, от които 13 специалиста - историци и филолози, обединени в следните отдели: “Праистория”, “Археология”, “Нумизматика”, “История на България ХV-ХIХ век”, “Етнография” и „Нова история“. В неговите фондове се съхраняват 58 583 експоната, а на територията на Община Видин са разположени 56 недвижими паметника на културата - археологически обекти от Античността и Средновековието, църкви и джамии от 15-19 век, както и сгради от периода 1880-1925 г.
[редактиране] Музей „Конака“
Сградата е построена е през втората половина на 18 в. По-късно е значително видоизменена. Вероятно първоначално е била едно-етажна с приходи в двете посоки, пресичащи се под прав ъгъл в средата. В централната му част се издигало кулообразно помещение - наблюдателница на пожарната охрана. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 1870-те години в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението е преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура.
От 1956 г. сградата е преустроена за музей, чиито експозиции обхващат периода до 1878 г.