Модел на петте конкурентни сили на Портър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Модел на петте конкурентни сили
Модел на петте конкурентни сили

Моделът на петте конкурентни сили е разработен от признатия за водещ специалист по пазарна конкуренция американски икономист Майкъл Портър.

Според този модел, разработен през 1979 г., конкуренцията на пазара е функция от пет конкурентни сили:

  1. Интензитет на конкурентните сили, възникващи от стратегическите действия на организацията
  2. Сила при преговорите на страната на клиента
  3. Сила при преговорите на страната на доставчика
  4. Опасност от продукти-заместители
  5. Опасност от навлизане на нови конкуренти


Предпоставките за тях могат да бъдат много и различни:

  1. Интензитетът на конкурентната борба е висок, когато:
    • съществуват голям брой конкуренти
    • браншът расте
    • постоянните разходи в бранша са високи (поради което фирмите се опитват да намалят разходите за единица изделие като увеличават производството)
    • диференциацията на продукта в бранша е ниска
    • разходите на клиентите за прехвърляне от един доставчик на друг са ниски
    • бариерите за излизане от бранша са високи
    • търсенето в бранша расте бавно
    • в бранша може да се провежда ценови дъмпинг
  2. Клиентът е силен при преговори, когато:
    • концентрацията му е по-висока от тази на доставчика
    • клиентът е ключов (прави много покупки)
    • диференциацията на продуктите, предлагани в бранша, е малка
    • цената на превключване към нов доставчик е ниска
    • съществуват възможности за заместване на продукта
    • познава добре структурата на разходите в бранша
    • опасността от навлизането му в един бранш е голяма
    • делът на разходите на клиента за даден продукт са значителни
    • печалбата на клиента е ниска и не може да прави отстъпки
  3. Доставчикът има силна позиция, когато:
    • има голяма концентрация на един пазар
    • липсват заместители на неговия продукт или услуга
    • клиентът не е от значение
    • разходите за прехвърляне към нов доставчик са високи
    • има заплаха от навлизане на доставчика в бранша на клиента
  4. Опасността от продукти-заместители е висока, когато:
    • ефективността на фирмите, които произвеждат заместители е висока (следователно цената на заместителите пада)
    • е възможно сравнение на продуктите и то е в полза на заместителя
    • разходите за превключване към продукт-заместител са ниски
    • качеството на продукта-заместител е по-високо
    • продуктът-заместител е по-евтин
  5. Заплахата за навлизане на нови конкуренти е голяма, когато:
    • икономиите от мащаба са малки
    • диференциацията на продукта е ниска и не може да се очаква, че клиентът ще остане верен на един и същ продукт
    • потребността от начален капитал е ниска
    • разходите за прехвърляне към друг продукт са ниски
    • няма фирма, която да контролира каналите за дистрибуция и да възпира ново навлизане
    • необходимите знания и умения не са съществена пречка за навлизане на нова организация
    • достъпът до суровини и материали е лесен
    • има държавни субсидии
    • достъпът до технологии и ноу-хау е лесен
    • липсва значим ефект от кривата на опита
    • липсва държавна регулация и други административни бариери за навлизане.