Марин Дринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Марин Дринов
български историк
Марин Дринов
Роден: 20 октомври 1838
Панагюрище, Османска империя
Починал: 13 март 1906
Харков, Руска империя

Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски и Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография и е член-основател и пръв Председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.

[редактиране] Биография

Роден през 1838 в Панагюрище, през 1858 Марин Дринов заминава в Русия, за да продължи образованието си. Учи история и филология в Киев и Москва. Между 1865 и 1871 пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 получава магистърска степен и от 1873 е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 е признат за редовен професор.

По време на Временното руско управление на България (18781879) той е министър на народното просвещение и духовните дела. В този период участва активно изграждането на държавните устои на нова България. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на България.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. Марин Дринов умира в Харков през 1906 след продължително боледуване от туберкулоза.

[редактиране] Някои произведения

  • 1869Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история
  • 1869Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес
  • 1872Заселение Балканскаго полуострова славянами
  • 1876Южные славяне и Византия в Х веке

[редактиране] Външни препратки


--- >>> председател на БАН (18691882) >>> Васил Стоянов
Васил Стоянов >>> председател на БАН (18841894) >>> Климент Търновски


На други езици