Религиозно обучение
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Религиозното обучение в секуларните държави представлява преподаване на определена религия в различните й аспекти – вярвания, доктрина, ритуали, обичаи и обреди, както и ролята на всеки един от тях, от гледна точка на академичната наука, в исторически, философски и културен план.
Характерно за западната секуларна култура е това, че религиозното обучение е напълно отделено от академичното. Основен предмет на религиозното обучение са религиозните вярвания като фундаментален принцип на дадено вероизповедание, както и предпоставящо условие за принадлежност на вярващия към деноминацията. То включва основните отличителни белези, които са характерни за дадената религия и на основата на които тя съществува и функционира.
Секуларната концепция значително се различава от разбиранията на обществата, които се придържат към религиозните закони и в които религиозното образование обуславя академичната наука. Различава се от възгледите на тези общества, в които в чисто религиозен смисъл се преподава определена религиозна доктрина, определяйки традициите и обичаите като закони, а техните нарушения като престъпления и девиантно поведение, нуждаещо се корекции чрез наказание.
Съдържание |
[редактиране] Общ преглед
Хората в дадена страна имат определени религиозни вярвания и атеистични убеждения. По тази причина, религиозното обучение, поддържано и финансирано от държавата може да стане причина за конфликти. В някои страни религиозното обучение в държавните училища е разрешено, а в други - не.
Религиозното обучение в училищата има своите противници по различни причини. Една от тях е, че това обучение представлява привилегироване на една религия от страна на държавата. Друга причина е това, че ако дадена религия се преподава в училищата, това би довело до дискриминиране на децата, не принадлежащи кьм даденото вероизповедание.
Защитниците на разбирането, че религията трябва да бъде преподавана в училищата се аргументират с това, че дадената вяра е оказала социализиращо влияние върху поведението и морала на хората в държавата. Според тях, преподаването на религия би повлияло децата да се развиват като отговорни, духовно зрели възрастни
[редактиране] Религиозното обучение в Бъглария
Нормативни актове, регламентиращи религиозното обучение в България
- По Констуция, вероизповеданията в България са отделени от държавата (чл. 13 ал. 2). Законът за веропизповеданията поставя същото изискване (чл. 4 ал. 1).
- Законът за народната просвета (ЗНП) определя образованието в България като "светско" (чл. 5).
- Правилникът за приложение на ЗНП "не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини" (чл. 4. ал. 1), а религиите в светските училища училища се изучават в "исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети".
- Концепция за обучение по предмет "Религия", одобрена от МОН
- Концепция за обучение по предмет "Религия-Ислям", одобрена от МОН
Одобрените Министерството на образованието и науката концепции за обучение по предмет "Религия" и "Религия-Ислям" представляват програми по обучение в доктрините на Източното православие и Ислям, като другите религии се разглеждат в светлината на тези вероизповедания.
Обучението по предмет "Религия" и "Религия-Ислям" се провежда с учениците от 1 до 12 клас в часовете по свободноизбираема и задължитеноизбираема подготовка, а неговата организация се провежда в съответствие с:
- Желанието на учениците;
- Възможностите на учебното заведение и общинските служби да осигурят квалифицирани преподаватели;
- Утвърдените от МОН концепции за обучение по предмет "Религия" и "Религия-Ислям".
Необходима квалификация на преподавателите
Според инструкцията на МОН, учителите, които имат право да преподават предмет "Религия" и "Религия-Ислям" трябва да отговарят на едно от следните изисквания:
- Да имат висше хуманитарно образование по хуманитарни науки - направление "Религия и теология";
- Да са начални учители, преминали през курс по религия, организиран от богословските факултети на висшите учебни заведения;
- Да са завършили Висшия ислямски институт.
[редактиране] Религиозното обучение в някои страни по света
[редактиране] Европа
Франция
Франция не финансира религиозното обучение и не приема официално никоя религия. Въпреки това, държавата субсидира частни образователни проекти, вкл. и такива в религиозната сфера. Това се прави при стриктните условия религиозното обучение да не се налага на сила на учениците и да не се създава дискриминация на верска основа. Изключение правят територии във Франция, които по исторически причини (били са под германско управление, когато тази система е била възприета в останалата част от Франция) държавата поддържа обучението по определени религии в обществените учебни заведения, най-често, в съответствие с немския модел.
Германия
В Германия под религиозно обучение се разбира религиозно обучение в училищата. В исторически план, създателите на немската Конституция имат предвид обучението, което конфесионално е свързано с християнската църква. Практиката с времето обаче разширява това разбиране. Чл. 7 от немската Конституция ясно включва и не-християнските деноминации. По тази причина, в Германия религиозното обучение се разбира като обучение по житейска философия (Weltanschauung).
Религиозното обучение в Германия е единственият предмет, гарантиран от чл. 7 на немската Конституция, според който то е нормален предмет в обществените училища, с изключение на светските и се преподава в съответствие с принципите на различните деноминации. Този член гарантира правото на училетите да не преподават религия против тяхната воля.
Австрия
В Австрия ситуацията е подобна на тази в Германия. Поради това, че историята на Австрия е многонационална, в учебните заведения, наравно с Католицизма, Протестанството и Православието се преподава и Ислям. Децата, които принадлежат към малцинствените религии, такива като Юдаизма, Будизма и др. също могат да получат религиозно обучение в съответсвие с тяхната вяра.
Унгария
Образованието в Унгария се регулира със Закон за висшето образование (CXXXIX от 2005 г.) и Закон за общественото образование (LXXIX от 1993 г.) Унгарската образователна система позволява преподаването на теология в обществените учебни заведения и това става с решение не директора.
В Унгария съществуват множество средни и висши религиозни училища: християнски, еврейски, католически, евангелистки, калвинистки, будистки и такива, свързани с индуизма.
[редактиране] САЩ
Американските закони забраняват религиозното образование в обществените учебни заведения, освен ако то не се осъществява от неутрална и академична гледна точка. Учител или учебно заведение, което налага определена религия, прави това в нарушение на първата поправка на Конституцията на САЩ. Също така, в САЩ не съществува специално законодателство в сферата на религиите.
Въпреки че образователната система е секуларна в обществените учебни заведения, религиозно обучение може да има в частните учебни заведения. Религиозно обучение в обществените учебни заведения е възможно ако учебната програма не е сведена до доктрината една религия, а са включени някои от многото съществуващи в страната вероизповедания, такива като: Християнство, Ислям, Индуизъм, Еврейско вероизповедание и пр., в съответствие с изискването за неутрално и академично представяне.
Религиозното обучение често се осъществява чрез неделни училища, организирани от различните вероизповедания и се провежда в молитвените домове, посещавани от родителите. То може да се провежда във връзка с редовните служби или по друг начин и време, вкл. и през седмицата, след редовната учебна програма.
Според някои родители, допълнителното религиозно обучение е недостатъчно и по тази причина записват децата си в частни религиозни училища. Много вероизповедания в страната поддържат частни колежи и училища.
[редактиране] Канада
Религиозното обучение в Канада е с променлив статус. От една страна, католическото обучение е регламентирано от Конституцията и финансирано. От друга страна, с нарастване на културното разнообразие в Канада, в страната възникват дебати относно това, дали е приемливо да бъде финансирано религиозното обучение на само една група. Провинцията Нюфаундленд спира финансирането на католицизма през 1995 г. Квебек отменя финансирането на религиозното обучение със образователен закон през 1998 г., което влиза в сила на 1 юли същата година.