Струмица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За едноименната река, минаваща покрай град Струмица, вижте Струмица.
Струмица | |
---|---|
![]() |
|
Струмица на картата на Република Македония
|
|
Данни | |
Население: | 54 676 (2002) |
Надм. височина: | 203 м |
Геогр. положение: | 41° 26' 15'' сев. ш. 22° 38' 36'' изт. д. |
Пощ. код: | |
Тел. код: |
Струмица (на гръцки: Στρώμνιτσα, Стромница, турски: Usturumca) е град в Република Македония. Население: 54 676. Градът е общински център на Община Струмица (25 селища). Кмет на града е Зоран Заев.
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен в Струмишката котловина в най-югоизточната част на Република Македония, близо до границата с България при град Петрич. Близо до града минава едноименната река Струмица (Струмешница).
[редактиране] История
[редактиране] Античност и средновековие
Градът е съществувал през X век преди н.е. под името Астраион. През VII век преди н.е. е част от Древна Македония. Друго историческото име е Тивериопол, което получава през IV век след н.е. След заселването на славяните на Балканския полуостров, получава настоящето си име, което е и име на реката, минаваща недалеч от града. През ІХ век Струмица влиза в пределите на Първата българска държава и е цетър на комитат. След битката при Беласица през 1014 година града попада под византийска власт.
[редактиране] В Османската империя
Струмица пада под османска власт след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилски санджак.
През Възраждането Струмица от типично турско-мюсюлмански град постепенно се побългарява. В него се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква.
В края на 60-те години на ХІХ век в града е формирана българска църковна община. През 1870 година в града отвавя врати първото новобългарско училище с учител йеродякон Агапий Войнов, което среща сериозна съпротива от местната турска власт и Струмишката митрополия. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов градът брои 10 160 жители от които 6 200 българи християни, 3 100 турци, 700 евреи и 160 цигани.[1]
През 1897 година със султански берат в града е учредена Струмишка българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел Митрополит Герасим. Но екзархийската партия в Струмица си остава по-слаба от гъркоманската. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Струмица се състои от 1 800 българи екзархисти, 4 400 българи патриаршисти гъркомани, 114 българи протестанти, 35 гърци и 18 власи. В града има 4 основни и 2 средни български училища и 1 основно и 1 средно гръцко.[2]
[редактиране] В България, Сърбия и Югославия
Градът е освободен от османска власт от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 г. и до 1919 г. той влиза в границите на царство България.
По време на Междусъюзническата война през 1913 г. за кратко време Струмица е завзета от гръцката армия. След отеглянето на гръцките части от града се изселват голям брой местни гръкомани, турци и евреи, които го опожаряват. По време на големия пожар през август 1913 г. изгарят повече от 1900 обществени сгради, къщи, дюкяни и кафенета. От същата година градът е център на Струмишки административен окръг.
След края на Първата световна война по силата на Ньойския договор от 1919 г. Струмица и Западните покрайнини са отстъпени от България на Кралството на сърби, хървати и словенци, бъдещата Югославия.
По време на Втората световна война от 1941 до 1944 г. градът отново е включен в границите на България.
[редактиране] Струмица днес
Известен център на земеделието, по-специално - тютюни.
[редактиране] Родени в Струмица
- Борис Трайковски (1956 - 2004) - бивш президент на Република Македония
- Вангелия Гущерова (Баба Ванга) (1911 - 1996), пророчица
- Димитрис Семсис (1883 - 1950), известен гръцки музикант
- Киро Урдин (1945 - ), художник от Република Македония
- Коста Мазнейков (1882 - 1903), български революционер
- Мелетий Софийски (1832 - 1891), български духовник
[редактиране] Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
Населени места в Община Струмица | ![]() |
|
---|---|---|
Струмица | Баница | Банско | Белотино | Велюса | Водоча | Габрово | Градско Балдовци | Дабиле | Добрейци | Дорломбос | Злешево | Костурино | Куклиш | Мемешли | Муртино | Орманли | Попчево | Просениково | Раборци | Рич | Сачево | Свидовица | Три Води | Чепели |
Градове в Република Македония | ![]() |
|
---|---|---|
Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |