Нобелова награда за физика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нобеловата награда за физика е един от призовете присъждан всяка година по решение на Шведската кралска академия на науките, част от Международната награда за изключителни постижения в областта на науката и културата, за изключителен принос в укрепването на мира между народите - Нобелова награда.

Златен медал връчван при получаване на Нобелова награда за физика и химия
Златен медал връчван при получаване на Нобелова награда за физика и химия


Съдържание

[редактиране] Списък на лауреатите

Към 2005 има 177 лауреата

[редактиране] 1900-10

Нобелова награда по физика, 1900-09
Година Име Тема
1901 Вилхелм Конрад Рьонтген «В знак на признание за необикновено важни заслуги пред науката, изразени в откриването на лъчи, наречени впоследствие в негова чест».
1902 Хендрик Антон Лоренц, Питър Зееман «За изключителни заслуги в изследването на влиянието на магнетизма върху радиационните явления».
1903 Антоан Анри Бекерел «В знак на признание на изключителните му заслуги, изразени в откриването на естествената радиоактивност».
Пиер Кюри и Мария Кюри «За изключителни заслуги в съвместните им изследвания на радиационните явления».
1904 Джон Уилям Рейлей «За изследване на плътността на най-разпространените газове и за откритието на аргона».
1905 Филип Едуард Антон фон Ленард «За изследователски работи по катодни лъчи».
1906 Джоузеф Джон Томсън «В знак на признание на заслуги в областта на теоретическите и експерименталните изследвания на електрическата проводимост в газове».
1907 Алберт Абрахам Майкелсън «За създаване на точни оптически инструменти и спектроскопски и метрологически изследвания, изпълнени с тяхна помощ».
1908 Габриел Липман «За създаване на метода на фотографското възпроизвеждане на цветове въз основа на явлението интерференция».
1909 Гулиелмо Маркони и Карл Фердинанд Браун «За изключителен принос в създаването на безжична телеграфия».

[редактиране] 1910-19

Нобелова награда по физика, 1910-19
Година Име Тема
1910 Ян Дидерик Ван-Дер-Ваалс «За работа над уравнението за състояние на газове и течности».
1911 Вилхелм Вин «За открития в областта на законите на топлинното излъчване».
1912 Нилс Густав Дален «За изобретението на автоматични регулатори в съчетание с газови акумулатори за светлинни източници на маяци».
1913 Хайке Камерлинг-Онес «За изследване свойствата на веществата при ниски температури, довели до получаването на течен хелий».
1914 Макс фон Лауе «За откритието на дифракцията на рентгенови лъчи в кристали».
1915 Уилям Хенри Браг и Уилям Лорънс Браг «За заслуги в изследването на кристали с помощта на рентгенови лъчи».
1916 Наградата не се присъжда.  
1917 Чарлз Глоувър Баркла «За откритието на характеристичното рентгеново излъчване на елементите».
1918 Макс Карл Ернст Лудвиг Планк «За заслуги в развитието на физиката и откриване на квантуването на енергията».
1919 Йоханес Щарк «За откритието на Доплеровия ефект в каналните лъчи и разцепването на спектралните линии в електрическо поле».

[редактиране] 1920-29

Нобелова награда по физика, 1920-9
Година Име Тема
1920 Шарл Едуард Гийом «За заслуги в точните измервания във физиката – откритие на аномалии в никелови стоманени сплави».
1921 Алберт Айнщайн «За заслуги в теоретическата физика и особено за откритието на закона за фотоелектрическия ефект».
1922 Нилс Бор «За заслуги в изследването на строежа на атомите и тяхното излъчване».
1923 Робърт Андрюс Миликън «За експерименти по определяне на елементарния електрически заряд и фотоелектрическия ефект».
1924 Мане Зигбан «Открития и изследвания в областта на рентгеновата спектроскопия».
1925 Джеймс Франк и Густав Лудвиг Херц «За откритието на законите при удари на електрона с атома».
1926 Жан Батист Перен «За работа по дискретната природа на материята и особено за откритието на седиментационното равновесие».
1927 Артър Холи Комптън «За откритието на ефекта, наречен на негово име».
Чарлз Томсън Риз Уилсън «За метод за визуализация на траекториите на електрически заредени частици с помощта на кондензация на пари».
1928 Оуен Уилямс Ричардсън «За работи по термойонни изследвания, и особено за откритието на закона, носещ неговото име».
1929 Луи де Бройл «За откритието на вълновата природа на електроните».

[редактиране] 1930-39

Нобелова награда по физика, 1930-9
Година Име Тема
1930 Чандрасекара Венката Раман «За работи по разсейването на светлината и за откритието на ефекта, наречен в негова чест».
1931 Наградата не се присъжда.  
1932 Вернер Карл Хайзенберг «За създаване на квантовата механика, чието прилагане доведе до откриване на алотропните форми на водорода».
1933 Ервин Шрьодингер и Пол Адриен Морис Дирак «За откритието на нови продуктивни форми на атомната теория».
1934 Наградата не се присъжда.  
1935 Джеймс Чадуик «За откритието на неутрона».
1936 Виктор Франц Хес «За откритието на космическите лъчи».
Карл Дейвид Андерсън «За откритието на позитрона».
1937 Клинтън Джоузеф Дейвисън и Джордж Томсън «За експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристали».
1938 Енрико Ферми «За доказателството за съществуване на нови радиоактивни елементи, получени при облъчване с неутрони, и свързаното с това откритие на ядрени реакции, предизвикани от бавни неутрони».
1939 Ернест Орландо Лоурънс «За изобретението и създаването на циклотрона, за достигнатите с негова помощ резултати, особено получаването на изкуствени радиоактивни елементи».

[редактиране] 1940-49

Нобелова награда по физика, 1940-9
Година Име Тема
1940 Наградата не се присъжда.  
1941 Наградата не се присъжда.  
1942 Наградата не се присъжда.  
1943 Ото Щерн «За принос в развитието на метода на молекулярните снопове и откритието и измерването на магнитния момент на протона».
1944 Исидор Айзък Раби «За резонансния метод на измерване на магнитните свойства на атомните ядра».
1945 Волфганг Паули «За откритието на принципа за забрана на Паули».
1946 Пърси Уилямс Бриджман «За изобретението на прибор, позволяващ създаването на свръхвисоки налягания, и за свързаните с това открития във физиката на високите налягания».
1947 Едуард Виктор Епълтън «За изследвания по физика на горните слоеве на атмосферата, и особено за откритието на така наречения слой на Епълтън».
1948 Патрик Майнард Стюарт Блекет «За усъвършенствуване на метода на камерата на Уилсън и направените открития в областта на ядрената физика и космическата радиация».
1949 Хидеки Юкава «За предсказване на съществуването на мезоните въз основа на теоретична работа по ядрени сили».

[редактиране] 1950-59

Нобелова награда по физика, 1950-9
Година Име Тема
1950 Сесил Френк Пауъл «За разработка на фотографски метод за изследване на ядрени процеси и откритието на мезоните».
1951 Джон Дъглас Кокрофт и Ернест Томас Синтън Уолтън «За изследователска работа по превръщането на атомни ядра с помощта на изкуствено ускоряеми атомни частици».
1952 Феликс Блох и Едуард Милс Пърсел «За развитие на нови методи за точни ядрени магнитни измервания и свързаните с това открития ».
1953 Фриц Цернике «За обосноваване на фазово-контрастния метод, особено за изобретението на фазово-контрастния микроскоп».
1954 Макс Борн «За фундаментални изследвания по квантова механика, особено за неговата статистическа интерпретация на вълновата функция».
Валтер Боте «За метод на съвпаденията за откриване на космически лъчи и направените във връзка с това открития».
1955 Уилис Юджин Ламб «За открития, свързани с тънката структура на спектъра на водорода».
Поликарп Куш «За точното определяне на магнитния момент на електрона».
1956 Уилям Бредфорд Шокли, Джон Бардин и Уолтър Хаузер Братайн «За изследвания на полупроводниците и откритието на транзисторния ефект».
1957 Чженин Янг, Цзундао Ли «За предвиждане при изучаването на така наречените закони за четност, довело до важни открития в областта на елементарните частици».
1958 Павел Алексеевич Черенков, Иля Михайлович Франк и Игор Евгениевич Там «За откритието на и изтълкуването на ефект на Черенков».
1959 Емилио Джино Сегре и Оуен Чембърлейн «За откритието на антипротона».

[редактиране] 1960-69

Нобелова награда по физика, 1960-9
Година Име Тема
1960 Доналд Артър Глазер «За изобретението на мехурчестата камера».
1961 Роберт Хофщетер «За основополагащи изследвания по разсейване на електроните от атомни ядра и свързаните с тях открития в областта на структурата на нуклоните».
Рудолф Лудвиг Мьосбауер «За изследвания на резонансното поглъщане на гама излъчването и откритието на ефекта, носещ неговото име».
1962 Лев Давидович Ландау «За неговите пионерски теории на кондензираните среди и особено на течния хелий».
1963 Юджин Пол Вигнер «За принос в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено с помощта на откритието и приложението на фундаментални принципи за симетрия».
Мария Гьоперт-Майер и Ханс Йенсен «За открития, свързани със структурата на ядрото».
1964 Николай Генадиевич Басов, Александър Михайлович Прохоров и Чарлз Хард Таунс «За фундаментални работи в областта на квантовата електроника, които са довели до създаването на излъчватели и усилватели на лазерно-мазерен принцип».
1965 Синитиро Томонага, Джулиус Швингер, Ричард Филипс Файнман «За фундаментални работи по квантова електродинамика, имащи дълбоки последствия за физиката на елементарните частици».
1966 Алфред Кастлер «За откритието и разработката на оптически методи за изследване на резонанс на Херц в атомите».
1967 Ханс Албрехт Бете «За принос в теорията на ядрените реакции, особено за открития , касаещи източниците на енергия на звездите».
1968 Луис Алварес «За изключителен принос във физиката на елементарните частици, в частност за откритието на голям брой резонанси, станало възможно благодарение на разработената от него техника с използване на водородна мехурчеста камера и оригинален анализ на данните».
1969 Мъри Гел-Ман «За открития , свързани с класификацията на елементарните частици и техните взаимодействия».

[редактиране] 1970-79

Нобелова награда по физика, 1970-9
Година Име Тема
1970 Ханес Алфвен «За фундаментални работи и открития в магнитната хидродинамика и плодотворни техни приложения в различни области на физиката».
Луи Йожен Фелик Неел «За фундаментални трудове и открития, касаещи антиферомагнетизма и феромагнетизма, които са довели до важни приложения в областта на физиката на твърдото тяло».
1971 Денис Габор «За изобретението и разработката на холографския метод».
1972 Джон Бардин, Леон Нил Купър и Джон Робърт Шрифър «За създаване на теорията на свръхпроводимостта, обикновено наричана БКШ-теория».
1973 Брайън Дейвид Джозефсон «За теоретичното предсказване на свойствата на ток, протичащ през тунелна бариера, в частност на явленията, известни днес под названието ефект на Джозефсон».
Лео Есаки, Айвър Джайъвър «За експериментални открития на тунелни явления в полупроводници и свръхпроводници».
1974 Мартин Райл и Антъни Хюиш «За пионерски изследвания в областта на радиофизиката».
1975 Оге Нилс Бор, Бен Рой Мотелсън и Лео Джеймс Райнуотър «За откритието на взаимовръзка между колективното движение и движението на отделна частица в атомното ядро и за развитието на теорията за строежа на атомното ядро, базираща се на нея».
1976 Бъртън Рихтер и Самюъл Тинг «За основополагащ принос в откритието на тежка елементарна частица от нов тип».
1977 Филип Уорън Андерсън, Невил Франсис Мот и Джон Ван Флек «За фундаментални теоретични изследвания на електронната структура на магнитни и неподредени системи».
1978 Пьотър Леонидович Капица «За неговите базови изследвания и открития във физиката на ниските температури».
Арно Алън Пензиас и Робърт Уудро Уилсън «За откритието на микровълновото реликтово излъчване».
1979 Шелдън Ли Глешоу, Абдус Салам и Стивън Уайнберг «За принос в обединената теория на слабите и електромагнитните взаимодействия между елементарните частици, в това число за предсказването на слаби неутрални токове».


[редактиране] 1980-89

Нобелова награда по физика, 1980-9
Година Име Тема
1980 Джеймс Уотсън Кронин и Вал Логсден Фич «За откритието на нарушения на фундаментални принципи при разпада на неутрални K-мезони».
1981 Николас Бломберген и Артур Леонард Шавлов «За принос в развитието на лазерната спектроскопия».
Кай Зигбан «За принос в развитието на електронната спектроскопия с висока разделителна способност».
1982 Кенет Уилсън «За теорията на критичните явления свързани с фазовите преходи».
1983 Субраманян Чандрасекар «За теоретични изследвания на физически процеси, играещи важна роля в строежа и еволюцията на звездите».
Уилям Алфред Фаулър «За теоретично и експериментално изследване на ядрени реакции, имащи важно значение за образуването на химическите елементи във Вселената».
1984 Карло Рубиа, Симон ван дер Мер «За решаващ принос в голям проект, чието осъществяване е довело до откриване на полевите кванти W и Z – носители на слабото взаимодействие».
1985 Клаус фон Клитцинг «За откритието на квантовия ефект на Хол».
1986 Ернст Руска «За работата му по електронния микроскоп».
Герд Биниг и Хайнрих Рорер «За изобретението на сканиращ тунелен микроскоп».
1987 Георг Беднорц и Александър Мюлер «За важен напредък във физиката, изразил се в откритието на свръхпроводимост при керамични материали».
1988 Леон Ледерман, Мелвин Шварц и Джек Щайнбергер «За метода на неутриновия лъч и доказателството на дублетната структура на лептоните чрез откритието на мюонното неутрино».
1989 Норман Рамзи «За изобретението на метода на отделни полета на трептене и използването му във водородния мазер и други атомни часовници».
Ханс Демелт и Волфганг Паул «За разработка на метода на йонния капан».

[редактиране] 1990-99

Нобелова награда по физика, 1990-9
Година Име Тема
1990 Джеръм Фридман, Хенри Кендал и Ричард Тейлър «За пионерски изследвания по дълбоко нееластичното разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, съществено важни за разработката на кварковия модел във физиката на частиците».
1991 Пиер Жил де Жен «За обобщението на методите, развити за изучаването на явленията на подреждане в прости системи за случая на течните кристали и полимерите».
1992 Жорж Шарпак «За откритието и създаването на детектори на частици, в частност на многожична пропорционална камера».
1993 Ръсел Халс и Джоузеф Тейлър мл. «За откритието на нов тип пулсар, открил нови възможности в изучаването на гравитацията».
1994 Бертрам Брокхауз «За създаване на неутронната спектроскопия».
Клифърд Шал «За създаване на метода на неутронната дифракция».
1995 Мартин Пърл «За откритието на тау-лептона».
Фредерик Рейнс «За експерименталното откритие на неутриното».
1996 Дейвид Ли, Дъглас Ошероф и Робърт Ричардсън «За откритието на свърхтекучество при хелий-3».
1997 Стивън Чу, Клод Коен-Тануджи и Уилям Филипс «За създаване на методи за охлаждане и улавяне на атоми с лазерен лъч».
1998 Робърт Лафлин, Хорст Щрьомер и Даниъл Ци «За откритието на нова форма на квантов флуид (при ниски температури и силно магнитно поле) и частици с дробен електрически заряд».
1999 Герард Хоофт и Мартинус Велтман «За изясняване квантовата структура на електрослабите взаимодействия».

[редактиране] 2000-2006

Нобелова награда по физика, 2000-5
Година Име Тема
2000 Жорес Алфьоров и Херберт Крьомер «За разработки в полупроводниковата техника».
Джак Килби «За изследвания в областта на интегралните схеми».
2001 Ерик Корнел, Волфганг Кетерле и Карл Уиман «За постижения при изучаването на процесите на кондензация на Бозе-Айнщайн в среда на разредени газове и за начални фундаментални изследвания на характеристиките на кондензатите».
2002 Раймонд Дейвис мл. и Масатоси Косиба «За създаване на неутриновата астрономия».
Рикардо Джакони «За създаване на рентгеновата астрономия и изобретението на рентгеновия телескоп».
2003 Алексей Алексеевич Абрикосов, Виталий Лазаревич Гинзбург, Антъни Легет (Anthony J. Leggett) «За създаване на теория на свръхпроводимостта от втори род и на теория на супертечностите ».
2004 Дейвид Грос (David J. Gross), Дейвид Полицер (H. David Politzer), Франк Уилчек (Frank Wilczek) «За откриването на асимптотическата свобода в теорията на силните взаимодействия».
2005 Рой Глаубер (Roy J. Glauber) «За принос в квантовата теория на оптичната кохерентност».
Джон Хол (John L. Hall) и Теодор Хенш (Theodor W. Hänsch) «За принос в развитието на лазерната спектроскопия с висока точност и техниката на прецизно пресмятане на светлинното отместване в оптическите стандарти за честота».
2006 Джон Матър (John C. Mather) и Джордж Смут (George F. Smoot) «За оприличаваето на реликтовото лъчение на излъчване на абсолютно черно тяло и откриване на неравномерностите в това лъчение».

[редактиране] Външни източници

Тази статия, частично или изцяло, представлява превод на статията Нобелевская премия по физике от сайта http://ru.wikipedia.org . Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите.