Александър Миланов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Биографична справка за Александър Миланов (10.10.1933 – 6.05.2006 )

Александър Миланов (Александър Миланов Александров) е роден на 10.10.1933 г. в с. Овчи кладенец, Ямболска област. Завършва гимназия в Ямбол през 1952 г. и Руска филология в СУ “Св.Климент Охридски” през 1957 г. Същата година започва професионалната си дейност като учител в гр. Чирпан. До 1985 г. работи като журналист и редактор във в-к “Народна младеж”, в-к “Студентска трибуна”, сп. “Смяна”, в издателствата “Народна младеж”, “Наука и изкуство” и “Народна култура”. От 1985 до 1991 година е главен редактор на списанието за световен хумор и сатира “Апропо”. През март 1991 г. е избран за председател на Съюза на преводачите в България. Съосновател е през 1988 г. на Комитета за защита на Русе и на Комитета за подкрепа на гласността и преустройството, в чието ръководство е избран при учредяването му. През 1992 г. е натоварен с дипломатическата мисия по откриването на българско посолство в Кишинев. Изпълнителен директор е на Фонд “ХІІІ века България” в периода 1995 -1996 г. Член е на Съюза на българските журналистите, Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските писатели. Почетен член е на Съюза на унгарските писатели.

Автор е на повече от 20 книги със сатирични стихотворения, лирика; приказки и стихове за деца; преводи от немски, унгарски и руски език. Превеждал е Пушкин, Есенин, Петьофи, Гьоте, Хайне и др. Негови стихотворения са превеждани на руски, украински, белоруски, грузински, унгарски, сръбски, румънски, албански, английски, френски, монголски, японски. Издал е следните книги: Анатема – сатирични стихове, 1959; Слънца, които не залязват – очерци, 1962; Пролетна опасност – сатирични стихове, 1963; Разговор след години – лирика, 1965; Рай за грешници – сатирични стихове, 1967; Омагьосаният бор – поема за деца, 1967; Приключенията на Пуйчо – поема приказка, 1967; Венец от звезди – стихове за деца, 1968; Бостански човечета – повест за деца, 1971; Една усмихната вселена – лирика, 1976; Бояджишкият бунт – документална повест, 1977; Весели злополуки – стихове за деца, 1978; Гостилница за гладни – сатирични стихове, 1981; Шахматен свят – сатирични стихове, 1982; Сърдечно отделение – лирика, 1983; Световно устройство – сатирични стихове, 1989; Кришка-мишка – стихове за деца, 1989; Шипове от ореоли – сатирични стихове, 1990; Преобличането на Илия – сатирични стихове, 1994; Каламбуриада – сатирични стихове, 2003; Между Африки и Арктики - избрано, 2003; Скитници в стихове – преводи на унгарска поезия, 2003 и други. Лауреат е на редица наши и международни награди за авторска и преводна литература. За постиженията си в областта на българската култура е награден с Държавен орден “Св.св. Кирил и Методий” – І степен.

Най-активно участва в обществения живот на България като основното си внимание насочва към българските общности извън България. Съучредител на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” (1990 г.), избран е за негов говорител, а по-късно и за председател. Пише голям брой статии за проблемите на българите зад граница. Ратува България да има трайна политика към нашите сънародници извън страната – политика, която да не зависи от смяната на правителствата. Подпомага литературното развитие и представя пред българската общественост редица самобитни и млади български поети и писатели от чужбина, сред които Петър Бурлак – Вълканов, Нико Стоянов, Михаил Бъчваров, Георги Барбаров, Татяна Танасова, Владимир Калоянов, Николай Куртев, Мишо Хаджийски - Бесарабия и Таврия (Молдова и Украйна), Назиф Докле, Садик Идризи – Алабак, Вейсал Хамза, Софика Мале, Афродита Стерьо и Илда Йован - Гора и Преспа (Албания и Косово) и Зденка Тодорова, Иван Николов - Западните покрайнини. За заслугите си към каузата на българите извън България е удостоен с почетен медал “Иван Вазов” на Държавната агенция за българите в чужбина.