Маховик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маховик е машинен елемент, служещ за намаляване неравномерността на въртене, съхранявайки кинетичната енергия през работният процес, необходима за въртене на коляновия вал при подготвителните тактове и да осигури възможността на двигателя да преодолява кратковременни претоварвания (инерционен акомулатор).
Маховикът представлява масивен чугунен диск със значително удебеляване в периферията (венеца). При двигателите с вътрешно горене, върху периферията му е запресован зъбен венец за въртене на коляновия вал от пусков двигател (стартер, пусков мотор).
[редактиране] История
Ефекта на маховика се използвал още в древни времена. Например в вятърните мелници.
По време на промишленната революция, Джеймс Уатт използва маховик в парните машини, а неговия съвременик Джеймс Пикард използва маховик в съчетание с Коляно-мотовилков механизъм за преобразуване възвратно-постъпателното движение във въртеливо.