Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти (например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град), номинирани и одобрени по международната Програма за световното наследство на Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО.

Програмата има за цел да каталогизира, именова и опазва обекти с изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството. При определени условия обектите от списъка могат да получат финансиране от Фонда за световно наследство. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972. Оттогава досега 182 страни са ратифицирали конвенцията.

Към края на 2006 в списъка са общо 830 обекта: 644 културни, 162 природни и 24 със смесено значение, в 138 страни-членки на Конвенцията. Обособени са и пет големи географски зони: Африка, Северна Африка и Близък Изток, Азиатско-Тихоокеански регион (включително Австралия и Океания), Европа и Северна Америка (САЩ и Канада) и Южна Америка. ЮНЕСКО дава на всеки обект от списъка идентификационен номер; но често някой ново-вписан обект включва в себе си досегашен такъв, който става част от новия, с неговия идентификационен номер. В резултат номерацията в момента достига до над 1100, въпреки че реално обектите са по-малко.

Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за световното наследство.


[редактиране] Обекти от списъка в България

[редактиране] САЩ

[редактиране] Външни препратки