Берлинска стена

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Контролният пункт Charlie Checkpoint от западна страна
Контролният пункт Charlie Checkpoint от западна страна
Контролният пункт Charlie Checkpoint от източна страна
Контролният пункт Charlie Checkpoint от източна страна
Окупационните сектори в Берлин и трасето на стената, разделяща града (1989)
Окупационните сектори в Берлин и трасето на стената, разделяща града (1989)
Изглед към стената от Западен Берлин - 1986
Изглед към стената от Западен Берлин - 1986

Берлинската стена (немски:Berliner Mauer) е част от границата между Федерална република Германия и Германската демократична република от 13 август 1961 до 9 ноември 1989, отделяща Западен Берлин от източната част на града и територията на ГДР. Става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат Берлинската стена умират над 86 граждани на ГДР, бягащи на Запад.

[редактиране] История

След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на четири окупационни зони. Източната зона, завзета от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В трите западни зони контролът е осъществяван, съответно от, окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция. Отсътствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Фактически това е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветския съюз, САЩ и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

Строителството и переоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хил. души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са - масовото бягство по тунел дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на два съседни апартамента.

Стената става символ на пълния провал на комунистическия режим.

На 23 август 1989 Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидера на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември Министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.

Към днешна дата са се запазили само няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац, недалече от Шпрее (East Side Gallery) и на Бернауер Щрасе.

[редактиране] Културен аспект на Берлинската стена

Ако от "източната" страна на Берлинската стена до самия край тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници, както професионалисти, така и аматьори. През 1989 Берлинската стена се превръща в километрова "изложба" на графити, в това число и много от тях са с високохудожвствена стойност. След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от фрагментите от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията Майкрософт, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма.

[редактиране] Външни връзки