Катунец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: енциклопедизиране, уикифициране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



Катунец е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, Област Ловеч.

Катунец
Карта на България, мястото на Катунец е отбелязано
Данни
Област: Ловеч
Община: Угърчин
Население: 483 (13/09/2005)
Надм. височина: 215 м
Пощ. код: 5569
Тел. код: 06934
Геогр. положение:  ? сев. ш.
? изт. д.
МПС код: ОВ
Кмет или наместник
Георги Вътев

Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

Съдържание

[редактиране] География

Село Катунец е разположено в северните склонове на Стара планина,в пазвите на Ловешкия предбалкан,на 23 км. западно от гр. Ловеч и на 34 км югоизточно от гр.Плевен.Селото е свързано с второкласен път, поддържан в добро състояние с градовете, Ловеч и Плевен.През селото минават автобуси за Червен Бряг, през Бежаново и Беглеж, за Угърчин, Плевен и Ловеч.

[редактиране] История

Най-старите сведения за с. Катунец са турските регистри от 1840 г.на Никополския санджак. Писмени сведения за него се пазят в Гложенския манастир "Свети Георги".Най-старите му жители са преселници от съседните села: Торос, Казачево, Николаево, Микре, Угърчин, Троян и др. В."Стремление" в брой 6-ти от 25.02.1912 г. се твърди, че населението му по това време е възлизало на 2 750 души. Селото дава свидни жертви във войните за свободата на България: 9 души загиват в Балканската война, 28 - в Първата световна война и 3-ма - във Втората световна война. През 1875 г. в Катунец е създадено първото Основно училище, а през 1919 г. се открива прогимназия.През 1907 г. е завършена сградата на местната църква, осветена на 30.08.1909 г. под името "Св. Арахангел Михаил".Същата година е основано читалище "Просвета".През учебната 1914/1915 г. е открита новата сграда на училището, с рекорден брой ученици - 280 души, от които 150 момчета и 130 момичета.През есента на 1922 г. се открива съвременна телеграфо-пощенска станция. Селото се гордее с богат интелектуален потенциал: шест души научни работници, повече от 130 души с висше образование, от които един професор по география, един професор по математика, трима доценти, 35 учители,31 завършили икономика, 12 инженери, 10 души лекари, 28 медицински сестри, 5 души ветеринарни лекари, 2-ма генерали, 28 офицери, 38 подофицери, сержанти и старшини на свръхсрочна служба и т.н. Подробни сведения за селото са публикувани в излязлата от печат през 2006 г. книга "Катунец, малка енциклопедия", автори Въцо Маринов и Петър Мотков.


[редактиране] Културни и природни забележителности

През 1956 г. в центъра на селото е открита модерна читалищна сграда с киносалон и библиотека.Киносалонът е с 400 места, библиотеката към читалището през 1985 г. е разполагала с повече от 8 000 тома научна и художествена литература.През 60-те години на XX век селото е радиофицирано и радиоуредбата активно е използвана за изнасяне на беседи и литературно-музикални програми. През 1956 г. е открита новата сграда на Здравната служба с амбулатория и родилно отделение.Същата година се откриват и сградите на Кметството, Универсалния магазин, пощата и фурната. Селото разполага с модерна телефонна централа с 450 абонатни поста, които могат да се избират от цял свят.

Землището на селото възлиза на около 52 хил. дка земя, от които 27 хил. дка обработваема земя, 18 хил. дка гори, 2 500 дка общинска мера и 1 500 дка ливади и пасища. Селото е сгушено в пазвите на красива долина, заобиколена от хълмове със средна надморска височина от 230 до 325 м. Хълмовете са обрасли с широколистни гори. На юг се намират величествените девствени гори на местността Дадан, а на север - местността Турия. През селото минава едноименната река Катунешка, която тече от изтока на запад. Тя е дълга 43,4 км и води началото си от сливането на по-малките реки Елешница, Тоша и Каленишката бара, приема водите на няколко потока и се влива в р. Каменица при село Бежаново, която пък се явява десен приток на р. Вит.Западно от селото, по поречието на реката се намира красив каньон, сред венец от чудновати форми на варовити скали, в които се намират две пещери.Според съществуващ проект на РИОСВ-Плевен, тази част от поречието на реката с прилежащата територия ще бъде включена в природния парк "Черпелика". Селото е водоснабдено, всеки дом разполага със собствена канализация за питейна вода.Богати подпочвени води.Почти всеки двор разполага с геран или помпено съоръжение за подпочвена вода, добра за пиене. КЛИМАТ. Характеризира се с късна пролет, горещо лято, студена и продължителна зима.Географското положение на селото и сравнително добре запазената природна среда са основния фактор за сравнително дългата продължителност на живота на местните жители. Въздухът тук се сравнява от здравни работници-специалисти с този на град Банкя. ФЛОРА.Тук виреят дъб, цер, габър, клен, микиш, дрян, чешкодрян, глог, диви круши, леска, тополи, върби и липи. Диворастящи плодове: шипки, дренки, киселици,диви круши и ябълки, орехи. Билки: маточина,змийска хурка, оман,подбел,дива чубрица,чемерика,лападец,лайкучка,равнец,жълт и червен кантарион. Гъби: печурки, млечанки,булчици,пачи крак,панчушки,маматарки,сърнела и др. ФАУНА.Полезен дивеч:зайци,сърни,елени, глигани,язовци, костенурки,таралежи,врабчета, славеи,гургулици,гарвани,свраки; Прелетни птици - щъркели и орли. Вреден дивеч: лисици, белки, чакали, порове, невестулки. Влечуги: широко разпространение имат змиите пепелянка и усойница и смоковете - мишкари.

[редактиране] Редовни събития

  • Генерал-лейтенант МАРКО АТАНАСОВ КОЛЕВ - герой от четири войни, командващ 3-та българска армия.
  • Генерал ПЕТЪР ВАСИЛЕВ ПЕТРОВ - директор на Главна дирекция при Главно управление на местата за лишаване от свобода
  • Професор-доктор СТЕФАН КАРАСТОЯНОВ - ръководител на катедра "Регионална и политическа география" в СУ "Кл.Охридски"
  • Професор-доктор КРАСИМИР ДАНОВ - професор по математика в Хиимическия факултет на СУ "Св.Климент Охридски".
  • Доцент РАДОСТИНА АНГЕЛОВА, доктор на техническите науки, поетеса.
  • Доцент МОТКО БУМОВ - художник-Ръководител катедра "Графика" при ВТУ "Св.Кирил и Методий".
  • Доцент ЯНЧО НАЙДЕНОВ директор на Лесозащитна станция към Министерството на земеделието и горите.
  • Доцент БОЖИН ПЕНКОВ - инженер по ДВГ, преподавател в МЕИ Габрово.
  • НАЙДЕН ЦАНКОВ АНГЕЛОВ - доктор на икономическите науки.
  • ВЕСЕЛИН ТОТЕВ БЕЛОМЪЖОВ - заслужил икономист,дипломат (посланик в Дания)
  • ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ ГЕОРГИЕВ - полковник, началник ДВИ, пубицист и журналист.
  • СТОЯН НАЙДЕНОВ КАМЕНСКИ - поет и журналист - дългогодишен зам.-главен редактор на в. "Заря на комунизма" Ловеч.
  • СТАНЧО ТОТЕВ СИРАКОВ - прокурор, адвокат и поет.
  • СТЕФАН ЙОТОВ ПАПОВСКИ - поет.
  • ПЕТЪР ВЪЛКОВ МОТКОВ - дипломат (Постоянен представител на България във ФАО, Рим - Италия).
  • ПЛАМЕН СТОЯНОВ ТОТЕВ - дипломат, втори секретар на посолството на България в Сирия.
  • ДИМИТЪР КАНДЕВ ДИМИТРОВ - артист, носител на "Народен орден на труда" - златен.
  • ВАСИЛ СЪЙКОВ ВЪЛКОВ - музикант, кларинетист виртуоз, носител на орден "Св.Кирил и Методий".
  • НАЙДЕН ХРИСТОВ ПИРОНКОВСИ - майстор коларо-железар, с отличия от национални изложби на файтони и каруци.


[редактиране] Външни препратки