Версайска система от договори
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версайската система от договори последва края на Първата световна война в Европа. Договорите са сключени между коалицията на победителите, наречена Антанта, и отделните победени държави. Изработени са от Парижката мирна конференция, която заседава от януари 1919 до август 1920 г. и всеки е подписан в отделно предградие на Париж: Версай, Сен-Жермен-ан-Ле, Ньой сюр Сен, Трианон и Севр. При преговорите не са допуснати представители на победените страни, поради което те подписват само по принуда и в последствие се стремят да ги ревизират или отхвърлят.
Изработени са пет мирни договора:
- Версайски договор с Германия на 28 юни 1919 г.
- Сен-Жерменски договор с Австрия на 10 септември 1919 г.
- Ньойски договор с България на 27 ноември 1919 г.
- Трианонски договор с Унгария на 4 юни 1920 г.
- Севърски договор с Османската империя на 10 август 1920 г.
Всички договори съдържат сходни клаузи:
- промени на границите, най-често във вреда на победената държава
- определяне на максимално количество допустима армия
- налагане на репарации
Версайска система от договори |
---|
Основни |
Версайски договор | Сен-Жерменски договор | Ньойски договор | Трианонски договор | Севърски договор |
Последвали |
Рапалски договор (1920) | Рапалски договор (1922) | Лозански договор |