Бузъу (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бузъу e административен център и най-големия град в едноименния окръг Бузъу, във физикогеографска област Мунтения, Румъния. Население – ок. 133.000 души.

[редактиране] История

Името Бузъу, според румънски историци произхожда от тракийския корен "Бузе". Към него е добавен гръко-латинския суфикс AIOS-EUS, който вече се използва само в латинизирани неологизми.

В крайградския парк “Крънг” е открито селище, специфично за културата “Кулменица”, специфично за четвъртото хилядолетие пр.н.е., както и погребение от бронзовата епоха, културата “Монтеору” (2200 - 1100 г. пр.н.е.), а също и поселища на гето-даките южно от града.

Река Бузъу се споменава за първи път в документ, описващ житието на Сава от Бузъу, удавен на 12.04.372 г. във водите на река Моусайос (Бузъу) от непокръстени готи, начело с вожда Атанарис (документът "Страданията на Св. Сава”, написан през 376 г., копие от който се пази в библиотеката на Ватикана и библиотеката “Сан Марко”, Венеция). На 12 април източноправославната църква чества Св. Сава от Бузъу. От май 1996 Св. Сава става духовен патрон на града.

Градът е споменат за първи път в документ, датиращ от 30 януари 1431 г., написан от Дан II (1420-1431 г.), в който обяснява, че румънските търговци могат да купуват и продават стоки в Брашов, а брашовските – в Цара Ромъняска, срещу определена митническа такса.

През 1500 г. владетелят Раду чел Маре, с помощта на патриарх Нифон основава епископия Бузъу и градът става епископален център. През 1507 г. град Боза (Бузъу) се появява за първи път на карта, изготвена от Николаус Германус (Nicolaus Germanus).

През 1571 e изграден манастирът Бану, упоменат за първи път в документ от 1592 г., чийто ктитор е Андроник Кантакузин.

През 1693 г. владетелят К. Брънковяну издава разрешение за провеждането на пазар в града.

През 1831 г. в града е основано Училище за стенопис и иконопис към епископията, ръководено от Николае Теодореску, а през 1832 г. отваря врати първото училище по румънски език с директор Дионисие Романо.

През 1832 г. е първото официално преброяване в града, което сочи, че тогава в него живеят 2567 души. Според статистиката, по националност 99% от жителите са румънци, но има и 18 евреи, 1 англичанин и 1 австриец.

Бузъу е първият провинциален град, в който на 18-19 юни 1848 г. е създадена Национална гвардия. През 1867 г. е основана гимназията “Тудор Владимиреску”, преименована в 1875 г. в “Александру Хасдеу”, днес – Национален колеж “Б.П.Хасдеу”.

През 1872 г. е пусната в експлоатация ж п линията Букурещ – Бузъу – БраилаГалац, а през 1881 г. – линията Бузъу – Марашещ, която е първата, проектирана и изградена от румънски инженери. През 1891 г. заработва фабриката "Brainski & Rosazza S.A.", коато е първата фабрика в кралството за тухли и керамика, оборудвана с големи пещи.

Между 26.05.-17.07.1914 г. в града живее известният румънски художник Константин Брънкуш.


През Първа световна война, на бойното поле загиват 7867 жители на Бузъу, а материалните щети за града се изчисляват на 125.150.880 златни леи.

През Втора световна война градът е окупиран от немските войски, а през август 1944 г. в него влизат съветските войски.

Бузъу стана окръжен център през 1968 г.

През 1991 г. се полагат основите на православната катедрала “Свети Сава”.

[редактиране] География

Бузъу е разположен в централната част на окръг Бузъу, на десния бряг на река Бузъу. Има географски координати 45°09" северна ширина и 25°5" източна дължина. Заема площ от 81,3 km2. Намира се на кръстопътя между европейски път E85, свързващ южната част на континента със северната му част и националния път, свързващ Трансилвания с дунавските пристанища и Черно море. В северната и северозападна част включва хълмове с височина 500-700 m, а на север – предпланинска равнина.

Климатът е континентален.


` Тази статия е редактирано и преведено копие на статията [1] на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.