Рачо Петров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рачо Петров български офицер и политик |
|
Роден: | 3 март 1861 Шумен, днес България |
---|---|
Починал: | 22 януари 1942 Белово, България |
Рачо Петров Стоянов е генерал от пехотата, български офицер и политик. Той заема редица постове в българската армия, а след уволнението си през 1896 г. се занимава с политическа дейност. Два пъти е министър-председател на България — първият път оглавява временното 21-во правителство от 25 януари 1901 г. до 4 март 1901 г., а вторият — 26-тото правителство от 19 май 1903 г. до 4 ноември 1906 г. По време на своята кариера той е смятан за особено близък с княз Фердинанд I.
Рачо Петров е народен представител в XI (1901 г.) и XIII (1903-1908 г.) Обикновено Народно събрание.
Рачо Петров завършва Военното училище в София през 1879 г. и Николаевската военна академия в Санкт Петербург през 1883 г. След Съединението (1885 г.) и по време на Сръбско-българската война е началник-щаб на армията. През 1887 г. е началник на Военното училище, а след това отново началник-щаб на армията (1887-1894 г.). Рачо Петров участва активно в потушаването на военните бунтове в Русе през 1887 г. През 1894 г. става военен министър в правителството на Стефан Стамболов и остава на поста във втория и третия кабинет на Константин Стоилов до 1896 г. Обвиняван в злоупотреби, той е произведен в генерал-майор и напуска армията и министерския пост на 29 ноември 1896 г.
През следващите години Рачо Петров се занимава с политическа дейност, като е близък с Народнолибералната партия. Участва във второто правителство на Тодор Иванчов, а в началото на 1901 г. оглавява временно правителство, натоварено с провеждането на избори. През 1903-1906 г. отново оглавява правителство на Народнолибералната партия.
Рачо Петров е мобилизиран в началото на Балканската война и е назначен за комендант на Търново Сеймен. По време на Междусъюзническата война командва 3-та армия, а след нейния край е повишен в генерал-лейтенант (1913 г.). По време на Първата световна война известно време е управител на Македония, след това е преместен в щаба на армията. През 1917 г. окончателно напуска армията по свое желание.
При правителството на Александър Стамболийски той е съден и прекарва 4 години в затвора. Амнистиран е през 1924 г. През 1936 г. е повишен в генерал от пехотата.
[редактиране] Библиография
- „Записки по военна топография“ (1888)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Данаил Николаев | >>> | военен министър (10 юли 1887— 1 септември 1887) | >>> | Сава Муткуров |
Михаил Савов | >>> | военен министър (27 април 1894— 29 ноември 1896) | >>> | Никола Иванов |
Васил Радославов | >>> | министър на вътрешните работи (10 декември 1900— 4 март 1901) | >>> | Михаил Сарафов |
Тодор Иванчов | >>> | министър-председател (25 януари 1901— 4 март 1901) | >>> | Петко Каравелов |
Димитър Тончев | >>> | и.д. министър на външните работи и изповеданията (25 януари 1901— 4 март 1901) |
>>> | Стоян Данев |
Стоян Данев | >>> | министър-председател (18 май 1903— 4 ноември 1906) | >>> | Димитър Петков |
Стоян Данев | >>> | министър на външните работи и изповеданията (18 май 1903— 4 ноември 1906) |
>>> | Димитър Станчов |