Мекане
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мекане е явление в западните говори на българския език, при което формата за първо лице множествено число на глаголите от I и II спрежение се образува с окончанието „-ме“ (примери: говориме, ядеме).
Според правилата на литературния български език мекането в писмен вид е неправилна диалектна форма, а граматически правилното окончание е „-м“ (ядем, пишем). Според правилата на македонската литературна норма, окончанието „-ме“ е граматически правилното (пишеме).
Мекането не бива да се бърка с другото явление наречено мекане - мекото произношение на някои съгласни, известно в разговорния език като говорене на меко.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Мекането е на диалектна основа [1], то е част от спрежението в западните български диалекти [2], в които глаголите се спрягат така: говорим или говорам в единствено число, говориме или говоримо в множествено.
Изоглосата -м, -ме на глаголните окончания в множествено число върви успоредно на ятовата граница от западната й страна - приблизително мислена права линия от Оряхово към Своге и оттам малко на изток от Искъра до Елин Пелин, Велинград, Девин и Смолян. В цяла Пиринска Македония се срещат и окончания на - м, които са правило за Санданско и Петричко.
В западна посока следва малка ивица говори, в които глаголната парадигма е говор'ъ единствено, говориме - множествено число. Изоглосата говор'ъ/говорим за окончанията в единствено число е приблизително мислена права линия от Козлодуй до Берковица, оттам през Своге до София, като традиционните софийски диалекти остават от западната й страна и Самоков. Оттам изоглосата завива рязко на запад и през Дупница стига до Кюстендил. Диалектен остров с окончания на -м е Смолянско в Южните Родопи.
[редактиране] Разпространение
Освен на територията на съответните диалекти, за които е характерно мекането, то се среща все по-често по медиите. Мекат дори хора, които са професионално задължени да спазват книжовната норма, като учители, преподаватели, писатели, журналисти, актьори, политици, политолози и други. Мекат и хора, родени в Източна България, където мекането не се среща, но преселили се в столицата. Това се дължи на схващането, че принципно в София се говори по-правилно, отколкото в провинцията, и на честите подигравки на софиянци към мекия говор, който може да е по-близък до книжовния език и от самия софийски диалект, но масово се схваща като по-селски и по-неправилен [3]. Някои езиковеди, като Влако Мурдаров си обясняват все по-честото срещане на мекането с това, че някои го възприемат като престижно.
Други езиковеди, като Михаил Виденов, са склонни да мислят, че мекането постепенно се налага като норма и вече не следва да се възприема като грешка [4]. В новия правописен речник на българския език ме-формите се допускат в разговорния стил. Точният текст от речника е следният:
- "Правилното окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от І и ІІ спрежение е -м: пишем, четем, ходим, говорим.
- Заб. Формите от този тип на -ме - пишеме, четеме, ходиме, говориме, са допустими в разговорната реч (устна, а не писмена) или в мерената реч, но в официалния стил на общуване не трябва да се употребяват."
Позицията на авторите на речника, както и на самия Михаил Виденов, обаче е изградена на наблюдения над езиковия развой и лингвистичните промени, случващи се само на територята на град София, а останалите части на България не се вземат предвид. Те игнорират факта, че в много краища на България не се мека (например Източна) [5].
Въпреки всичко, съгласно текста от речника, мекането в говорим вид е проява на ниска езикова култура и на лошо образование от страна на хора, които са длъжни да използват официалния стил, като журналисти, политици и други.
Мекането в медиите се среща най-вече при по-младите говорители (без значение от родно място).[източник?] Това се дължи на западналото образование в република България през последните години, тъй като, както вече беше споменато, мекането е на диалектна основа и би следвало по-старите да мекат по-често, защото под влияние на литературния език, в който доскоро мекането не е допустимо, младите би трябвало да губят в речта си в една или друга степен местните диалектни черти [6]. Обаче в случая това не е така, по-старите говорители мекат рядко или въобще не мекат, за разлика от по-младите. Факт е и, че в предишни години мекането не е било толкова разпространено в медиите, колкото днес.
[редактиране] Азбучен списък на мекащи медийни лица
- Венета Райкова - журналистка [7]
Списъкът все още не е пълен.
[редактиране] Източници
- ↑ „Тъй рече политикът“, Влако Мурдаров, slovo.bg
- ↑ „Българска диалектология — Западни говори“, Ст. Стойков, knigite.abv.bg
- ↑ „Езикови атитюди, нормативни статуси и социолингвистични маркери“, Красимира Алексова, liternet.bg
- ↑ „По въпроса за "масовата грешка" в езика на съвременната българска интелигенция“, Михаил Виденов, liternet.bg
- ↑ „Българска диалектология — Източни говори“, Ст. Стойков
- ↑ „Българска диалектология — Характерни особености на българския език“, Ст. Стойков, knigite.abv.bg
- ↑ Венета Райкова мека в Google Video