Никола Мушанов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Мушанов български политик |
|
Роден: | 12 април 1872 Дряново, днес България |
---|---|
Починал: | 10 май 1951 (?) София, България |
Никола Мушанов е български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 47-то (1931-1932), 48-то (1932) и 49-то (1932-1934) правителство.
Никола Мушанов е народен представител в XII (1902-1903), XIV (1911-1913), XVI (1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934), XXIV (1938-1939) и XXV (1940-1944) Обикновено Народно събрание. Той е председател на XXIV Обикновено Народно събрание (1938-1939).
[редактиране] Биография
Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893-1896) и адвокат в Русе (1897-1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908–1910) и министър на вътрешните работи (1910–1911) в правителството на Александър Малинов.
След Първата световна война, между 1918 и 1919, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922. След освобождаването си остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.
През 1931 влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до преврата от Деветнадесетомайския преврат през 1934. Никола Мушанов участва в кампанията за спасяването на българските евреи.
Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне нападението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на една година затвор. След освобождаването си през 1945 възстановява Демократическата партия. През 1947 е интерниран в Търново, а през 1949 — в село Заград. През май 1951 е арестуван и убит от Държавна сигурност.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.