Панагюрско съкровище

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Панагюрското златно съкровище
Панагюрското златно съкровище

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене от края на IV и началото на III в. пр. н. е., състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и открит на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрище в месността "Мерул" от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - Тухлари и каменари по професия.

Сервизът включва фиала с диаметър 25 см, една амфора с дръжки във форма на кентаври, три ритона с формата на женски глави (амазонки), три ритона с формата на животински глави и един е оформен като предна част на тяло на козел. Ритоните са украсени с релефни изображения на митологични сцени с участието на известни герои от древногръцката митология. Съкровището е принадлежало на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е.

Съкровището е част от постоянната колекция на Археологическия музей в Пловдив.

[редактиране] Външни препратки

На други езици