Народен сговор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Партии в България до 1989 |
---|
Източна Румелия |
Либерална партия |
Народна партия |
до средата на 1880-те |
Либерална партия |
Консервативна партия |
до началото на 1920-те |
БРСДП (т.с.) |
БЗНС |
БРСДП |
Народнолиберална партия |
Младолиберална партия |
Либерална партия |
Радикалдемократическа партия |
Демократическа партия |
Прогресивнолиберална партия |
Народна партия |
до средата на 1940-те |
БКП |
БЗНС Пладне |
БЗНС Врабча 1 |
БРСДП |
Радикална партия |
Демократическа партия |
ОНПП |
Националлиберална партия |
Демократически сговор |
Народен сговор |
до 1989 |
БКП |
БЗНС |
Народният сговор е българска политическа организация, създадена на 14 октомври 1921 от група безпартийни университетски преподаватели. Сред основателите на Народния сговор са Александър Греков, Александър Цанков, Петко Стайнов, Димитър Мишайков и други.
Народният сговор си поставя за цел да спре разрастващото се влияние на левицата и авторитарното управление на Българския земеделски народен съюз. След саморазправата на правителството на Александър Стамболийски с лидерите на опозиционния Конституционен блок в края на 1922 и фалшифицираните избори в началото на 1923, водачите на Народния сговор установяват контакти с Военния съюз и Вътрешната македонска революционна организация и изиграват решаваща роля в организирането на Деветоюнския преврат. След преврата Народният сговор се влива в новосъздадената партия Демократически сговор.
Сговорът е наричан презрително от някои от противниците си "Черния блок" или "Черния кървав блок"[1].
[редактиране] Лидери
- 1921-1922 : Александър Греков
- 1922-1923 : Александър Цанков
[редактиране] Бележки
- ↑ Окръжно на изпълнителния комитет към Постоянното присъствие на БЗНС, публикувано в Септемврийското въстание 1923г., Димитър Косев, С., 1973, стр. 581-582