Никола Образописов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Образописов
Български художник и иконописец
Роден: 1828
Продановци, днес България
Починал: 17 януари 1915
Самоков, България

Никола Иванов Образописов - български художник, иконописец от Самоковска живописна школа е роден през 1828 г. Син е на Иван Образописов (Йоан Иконописец) от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора.

Никола Иконописов съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните й форми допадат на народа. Той е един от най-значителните живописци от времето на духовното възраждане на България. Неговата интересна личност на пламенен възрожденец и живописец с оригинално дарование се откроява ярко на фона на една бурна и славна епоха от историята на българския народ.

Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Поморавието, Македония и Босна.

Иконописи и стенописи на Н. Иконописов:

  • През 1873 г. изписва Пиротската църква.
  • Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците.
  • Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса "Св. Лука" при постницата.
  • Негови стенописи и икони има в Бельова църква.
  • Има стенописи и икони в манастира "Св. Спас" (при Долни Лозен) и др.

Н. Иконописов гравира щампи, а също така твори и светска живопис. Оставя портрети и битови картини, по известните от които са:

  • „Селско хоро от Самоковска околия",
  • „Пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново до Рилския манастир",
  • „Вражалицата".

Умира на 17 януари 1915 г.

[редактиране] Източници