Общовойскови бой
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Общовойсковия бой е съвкупност от действия за постигане на победа над противника , представляващи организирано въоръжено стълкновение на подразделенията, частите и съединенията на воюващите страни, със съгласувани по цел, място и време маньовър, огън и удари , за унищожаване на противника и изпълнение на поставените задачи. Общовойсковият бой е единственото средство за разгромяване на противника, което се постига чрез мощни удари на всички видове оръжия, своевременно използване на резултатите от тях, активни и решителни действия. Видовете общовойскови бой са настъплението (разновидност - срещен бой) и отбраната. Той е основна форма за тактически действия на Сухопътни войски.
Общовойсковият бой се води с обединените усилия на всички участващи в него войски и се характеризира с решителност, бързи и резки изменения на обстановката, висока маневреност и напрегнатост. Изисква умело използване на бойната техника, голяма подвижност, смелост, пълно напрежение на силите, воля за победа и желязна дисциплина. Това се постига чрез:
- Висока бойна подготовка
- Съзнателно изпълнение на войнския дълг
- Издръжливост и храброст
- Готовност на личния състав за пълна победа
- Познаване от началниците на подчинените си
Принципи на общовойсковия бой:
- постоянна и висока бойна готовност;
- активност, решителност и непрекъснатост на водене на боя
- внезапност на действията
- постоянно и точно взаимодействие
- решително съсредоточаване основните усилия на главното направление
- маньовър
- всестранно осигуряване на боя
- поддържане и своевременно възстановяване на боеспособността, твърдо и непрекъснато управление, изпълнение на взетите решения и поставените задачи.
Основните общовойскови тактически подразделения са механизирания (мотострелковия) и танков батальон.