Народна република България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Народна република България е официалното име на България от 15 септември 1946 година, когато е проведен референдумът за република, до 15 ноември 1990 година, когато Народна република България е преименувана в Република България.

Съдържание

[редактиране] Държавно устройство

Според Живковската конституция в Глава I, чл. 1 и чл. 2:

НРБ е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с работническата класа. Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.

В Народна република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа. Народът осъществява властта чрез свободно избрани представителни органи - Народно събрания и народни съвети - или непосредствено...

Основни принципи, върху които се изгражда и действа политическата системата на обществото в НРБ, са народен суверенитет, единство на властта, демократичен централизъм, социалдемократизъм, законност и социалистически интернационализъм. Представителни органи в НРБ са Народното събрание и народните съвети, които се избират въз основа на всеобщо и пряко избирателно право с тайно гласуване. Избиратели и избираеми са всички граждани на НРБ, навършили 18-годишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, имотно състояние, служебно или обществено положение , с изключение на поставените под пълно запрещение.

[редактиране] Народно събрание

Основна статия: Народно събрание

Народното събрание на НРБ е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. То е върховен орган на държавната власт. Съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол върху дейността на държавните органи. То е единствен законодателен орган в НРБ и върховен организатор на плановото ръководство на общественото развитие, на вътрешната и външна политика на държавата. Избира се за срок от 5 години. Състои се от 400 народни представители, които се избират в райони с равен брой жители. Свиква се на сесии най-малко 3 пъти през годината. Избира и освобождава Държавния съвет, Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор на НРБ.

[редактиране] Държавен съвет

Основна статия: Държавен съвет на Народна република България

Държавният съвет на НРБ е висш и постоянно действащ орган на държавната власт. Съединява вземането на решения с тяхното изпълнение. Като висш държавен орган на Народното събрание осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност. Избира се от средата на народните представители и отговаря и се отчита за цялата си дейност пред Народното събрание. Състои се от председател, заместник председатели, секретар и членове. Председателят организира и ръководи работата на Държавния съвет и го представя в отношенията му с други органи в страната и в чужбина.

[редактиране] Министерски съвет

Основна статия: Министерски съвет на България

Министерският съвет на НРБ е висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт. Решава най-важните въпроси по управлението на страната. Състои се от председател на Министерския съвет, заместник-председатели, министри и ръководители на ведомства с ранг на министерства. Членовете на МС оглавяват съответно министерство или ведомства с ранг на министерства. Министерският съвет отговаря за цялата си дейност и се отчита пред Народното събрание и Държавния съвет.

[редактиране] Народни съвети

Народните съвети са местни органи на държавната власт и народно самоуправление. Те са общински, районниСофия и Пловдив) и окръжни. Осъществяват държавната политика на своята територия. Избират се за срок от две години и половина. Състоят се от съветници, избирани на територията на окръга, района, общината. Дават отчет за дейността си пред избирателите най-малко един път в годината. В своята дейност се опират на инициативата и широкото участие на населението, работят в тясно взаимодействие с политически, професионални и други обществени организации. Изпълнително-разпоредителни органи на народните съвети са изпълнителните комитети, избирани от състава на народните съветници.

[редактиране] Държавни символи

Герб на НРБ в периода 1971 - 1990
Герб на НРБ в периода 1971 - 1990
Знаме на НРБ в периода 1971 - 1990
Знаме на НРБ в периода 1971 - 1990

В Глава XI, чл. 139 - 141 Живковската конституция определя държавните символи на Народна република България.

[редактиране] Герб

Основна статия: Герб на България

Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен изправен лъв на зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете, на червена лента са написани със златен цвят годините на основаването на българската държава (681) и победата на социалистическата революция в България (1944).

[редактиране] Държавен печат

На държавния печат на Народна република България е изобразен държавният герб, около него има надпис „Народна република България“, а в долната част - „държавен печат“.

[редактиране] Знаме

Основна статия: Национално знаме на България

Знамето на Народна република България е трицветно - бяло, зелено и червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен държавният герб.

[редактиране] Химн

Шуми Марица“ се използва като национален химн до 1947 г. За последен път тя е изпълнена на 1 януари 1947 г. от съветския Ансамбъл на Червената армия „Александров“ по време на прием, даден от председателя на VI велико народно събрание Васил Коларов. След това на песента започва да се гледа като на „буржоазен остатък“, несъвместим с новата действителност.

В периода 1947 - 1950 г. като заместител на химна се изпълнява партийният марш „Републико наша, здравей!“, писан по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров. Във връзка с модерната по онова време идея за създаването на голяма балканска федерация в периода 1947 - 1948 г. наред с тази песен се изпълнява и югославският химн „Хей, славяни“. През 1949 г. e обявен конкурс за „Химн на Народна република България“, който е утвърден на 1 януари 1951 г. Новият химн доста напомня на съветския и така и не успява да се наложи сред българският народ като национален химн.

След премахване на култа към личността към Сталин през 1950-те години и настъпилото леко охлаждане на отношенията със СССР на 8 септември 1964 г. Президиумът на Народното събрание с указ oбнародва новия химн на страната „Мила родино“. За първи път като национален химн песента „Мила родино“ е изпълнена на тържествата на 9 септември 1964 г. по повод 20-годишнината на социалистическата революция в България.

[редактиране] История

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година на власт идва правителството на Отечествения фронт, ръководено от Кимон Георгиев. То обявява война на Германия на 10 септември, а на 28 октомври подписва примирие с антихитлеристката коалиция, водена от Съветския съюз, САЩ и Великобритания. През 1946 министър-председател става Георги Димитров (БКП). На 15 септември 1946 се провежда референдум, на който 95 % от гласувалите са за премахването на монархията и обявяването на страната за република. Резултатите от референдума са оспорвани от някои монархисти, смятайки, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху тях. До момента няма изложени доказателства в подкрепа на тази теза.

България е обявена за „народна република“. Невръстният цар Симеон II, заедно с майка си царица Йоанна и сестра си княгиня Мария-Луиза, са принудени веднага да напуснат страната. Отправят се в Египет, а през 1951 - за Испания.

След премахването на монархията Васил Коларов изпълнява функциите на държавен глава („председател на Временното председателство на републиката“) (15 септември 1946 - 7 ноември 1947) до приемането на Димитровската конституция от 1947.

На 10 ноември 1989 Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на ЦК на БКП, а на 17 декември 1989 - и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. На тези постове е избран Петър Младенов, който оглавява партията до нейното преименуване на БСП на 3 април 1990 и заменя Тодор Живков и като председател на Държавния съвет. След промяна на Конституцията на 3 април 1990 Държавният съвет е разформирован и Петър Младенов е избран за председател (президент) на България. След публични протести на опозицията през лятото на 1990 той се оттегля от държавния поста и от активния политически живот, а на негово място Жельо Желев е избран за председател (президент) на България. На 12 юли 1991 e приета новата Конституция на България и на 1 август 1990 година Жельо Желев е избран за президент на страната.

На 15 ноември 1990 година Народна република България е преименувана в Република България

[редактиране] Административно деление

Административно деление на Народна република България 1959-1987 г.
Административно деление на Народна република България 1959-1987 г.

Основна статия: Административно деление на България

С приемането на първата конституция - Димитровската, на Народна република България през 1947 година областите се закриват и се въвежда двустепенно деление на околии и общини. Основавайки се на Конституцията през 1949 г. със специален закон се създава нова административно-териториална единица окръг.

В началото на 1959 година се предприема нова административна реформа и с указ на Президиума на Народното събрание се извършват основни промени - ликвидирани са окръзите и околиите. Вместо съществуващите до края на 1958 година 13 окръга и 117 околии се създават 30 нови единици, наречени също окръзи, като от тях 3 градски общини имат статут на окръзи - София, Пловдив и Варна. От 1964 година само Софийската голяма община остава със статут на окръг. Това административно деление на Народна република България се запазва и след приемането на Живковската конституция през 1971 година. Така НРБ е разделена на 28 окръга като столичният Окръг София се състои от 8 административно-териториални района, а от 1975 г. и Пловдивската градска община се подразделя на 4 административно-териториални района. През 1987 година окръзите са премахнати и на тяхно място са образувани 8 области, като Столичната голяма община е със статут на област.

Окръзи Площ (км²) Население (1975) Населени места Градове Села Махали, колиби Общини Градски Селски
Благоеврадски окръг 6 464,3 323 600 281 10 262 9 52 10 42
Бургаски окръг 7 604,8 420 500 261 14 245 2 70 14 56
Варненски окръг 3 820,2 430 300 158 6 152 36 6 30
Великотърновски окръг 4 690,0 349 600 351 14 144 193 58 14 44
Видински окръг 3 110,0 178 500 140 7 127 6 37 7 30
Врачански окръг 4 186,3 312 300 130 10 119 1 66 10 56
Габровски окръг 2 068,0 175 900 345 5 79 261 43 5 38
Кърджалийски окръг 4 020,1 287 600 539 6 480 53 54 6 48
Кюстендилски окръг 3 002,2 198 900 179 6 172 1 36 6 30
Ловешки окръг 4 128,5 216 600 161 8 99 54 40 8 32
Mихайловградски окръг 3 584,6 235 800 129 7 120 2 50 7 43
Пазарджишки окръг 4 378,7 314 100 110 10 91 9 50 10 40
Пернишки окръг 2 354,9 174 500 169 6 162 1 31 6 25
Плевенски окръг 4 183,6 359 100 113 10 103 83 10 73
Пловдивски окръг 5 591,3 720 700 194 15 179 85 15 70
Разградски окръг 2 645,9 204 300 103 5 94 4 35 5 30
Русенски окръг 2 624,0 294 100 78 4 74 37 4 33
Силистренски окръг 2 876,2 176 700 117 4 113 43 4 39
Сливенски окръг 3 728,7 237 500 128 5 112 11 45 5 40
Смолянски окръг 3 517,7 163 100 273 9 130 134 42 9 33
София (град) 1 038,1 1 065 500 39 3 36 16 3 13
Софийски окръг 7 384,5 321 700 333 16 237 80 68 16 52
Старозагорски окръг 4 901,6 390 300 201 7 187 7 71 7 64
Толбухински окръг 4 688,9 249 700 213 6 207 48 6 42
Tърговишки окръг 2 753,7 178 600 202 4 170 28 48 4 44
Хасковски окръг 4 029,1 292 900 188 7 179 2 56 7 49
Шуменски окръг 3 272,0 253 900 149 7 141 1 46 7 39
Ямболски окръг 4 163,0 207 400 132 5 127 43 5 38
Общо 110 911,5 8 733 700 5 416 216 4 340 860 1 389 216 1 173

[редактиране] Население

Основна статия: Население на България

Към 4 декември 1985 г. в Народна република България живеят 8 948 649 души. От тях мъже - 4 433 302 души (49,5 %), жени - 4 515 347 души (50,5 %). Градското население в страната наброява 5 799 939 (64,8 %) души, от които мъжете са 49,2 %. Селското население наброява 3 148 710 (35,2 %) души, от които мъжете са 49,8 %. Последвалите години на промени в политическата система и демократизацията се отразяват на броя на населението и то навлиза в процес на демографски срив.

[редактиране] Стопанство

[редактиране] Култура

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Източници

  • Конституция на Народна република България, издателство "Наука и изкуство", София, 1971 г.
На други езици