Усойница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Усойницата (научно име: Vipera berus) е отровната змия с най-широко разпространение в Европа. Среща се от Средиземноморието до Полярния кръг, а отделни индивиди са намирани даже зад Полярния кръг. Тя е изобщо най-студоустойчивата змия (а може би и влечуго) на земята. У нас във високите планини често се среща до 2500 m н.в. (в Рила е намирана на 2700 m). Достига на дължина до 70-80 cm. На цвят е сива до кафеникаво-сива, с характерни ромбовидни тъмни петна по гърба, по които лесно се познава. У нас се срещат номинатният подвид (Vipera berus berus) и т.нар. "босненски" подвид (V. b. bosniensis), а в Стара планина и Пирин – една меланистична форма (с лъскавочерен цвят), на която някои зоолози дават статут на подвид (V. b. prester). Усойницата се среща у нас главно в планините над 700-800 m н.в., но отделни индивиди са намирани и по-ниско. Храни се главно с дребни гризачи, а малките змийчета – и с насекоми и червеи. Усойницата е живораждаща и дори има зачатък на плацента, което дава основание на зоолозите да я смятат като една от еволюционно най-развитите змии. При среща с човек винаги се опитва да избяга, а при невъзможност да се скрие заема отбранителна поза. Хапе само при самоотбрана (при настъпване, опит за улавяне и др.). Отровата на усойницата е силно отровна, но поради факта, че инжектира твърде малко количество от нея, ухапванито й рядко е смъртоносно. Застрашени са алергични хора и много малки деца. В случай на ухапване трябва без забавяне да се потърси медицинска помощ.