У Шу

от Уикипедия, свободната енциклопедия

У шу е наименованието на всички китайски бойни изкуства. Най-общо те се делят на външни и вътрешни.

[редактиране] Външни стилове

Външните китайски бойни изкуства водят началото си от будисткия манастир Шаолин в Китай. В тях се набляга на продължителна физическа тренировка на човешкото тяло, като различните стилове го развиват по различен начин. В резултат трениращият става гъвкав и много бърз.

[редактиране] Вътрешни стилове

Основните вътрешни китайски бойни изкуства са три: Багуа джан, Тай чи чуан и Син и чуан. Всички те наблягат на медитативни техники и развитие на вътрешната енергия „ци“. И трите стила водят началото си от даоистките манастири в Китай.

Багуа джан е младо бойно изкуство, създадено през 18 век. В Багуа се набляга на въртеливите движения и баланса на тялото. За избягване на противниковите атаки и за атакуване се разчита на бързи променливи завъртания. Основното упражнение е ходене в кръг.

Тай чи чуан е много старо бойно изкуство. В него се тренира мекотата на тялото. Трениращият го става чувствителен и мек и по този начин избягва противниковите атаки. Атаката представлява по-скоро бутане или изхвърляне, отколкото удар. Разчита се на вътрешния усет.

Син и чуан, или „боксиране с мисълта“, е третото вътрешно бойно изкуство. При него тренировката е съсредоточена в права линия. Атаката е бърза и концентрирана.

На други езици