Черешовица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Черешовица е село в Северозападна България. То се намира в община Берковица, Област Монтана.
Черешовица | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Монтана |
Община: | Берковица |
Население: | 71 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 550 м |
Пощ. код: | 3524 |
Тел. код: | 09522 |
Геогр. положение: | 43° 15' 37" сев. ш. 23° 2' 23" изт. д. |
МПС код: | М |
Кмет или наместник | |
Веселин Лазаров |
Съдържание |
[редактиране] География
Черешовица е малко балканско селище, разположено в полите на Западна Стара Планина. Терена е планински, като се използват най-подходящите теренни места за ливади и ниви за производство на картофи и малини.
В района на селото се намират няколко малки рекички, които водят началото си от Балкана:
- "Деленица"
- "Селската бара"
- "Бръкачица"
- "Брезвица"
- "Тунсолица" и др.
Всички те под селото съединяват водите си в една обща река, наречена "Златица".
Снабдяването на селото с питейна вода е от карстов извор на име "Извора" с дебит 17 литра/сек. Това е една от най-сладките води в България!!! В района има гъсти букови и дъбови гори. Гъстите гори, студената и кристално чиста балканска вода, превъзходният планински въздух и пословичното гостоприемство на местните хора правят населеното място естествен курорт, посещаван целогодишно от туристи от такива отдалечени райони като Варна и Бургас.
На 40-60 минути път се стига хижа "Здравченица", а на час и половина път от хижата - връх Ком. Наблизо е и град Чипровци. В перспектива екопътеките ще тръгват от връх Ком през хижа "Здравченица", село "Черешовица", село "Дълги Дел", село "Копиловци", гр. Чипровци и в посока към гр. Белоградчик с прочутите "Белоградчишки скали".
[редактиране] История
Хората са се заселили там през турско робство; били са планинари, които са дошли от Тетевенския Балкан. Историята на създаването на селото е следната: Турците са се поругали със семейството на тетевенеца Тричко, който е първия заселник на селото. Той отмъщава за това издевателство, като убива турчин и с цялата си фамилия бяга и се заселва в сегашния район на селото. Той е основоположник на Тричковата фамилия. След време заптиетата го откриват, обграждат го в местността "Лозище" и го убиват. С него е бил и брат му Стамен, но той успява да избяга.
Името на селото идва от местността "Черешака". Хората от другите села по поречието на река Златица, вливаща се в язовир "Огоста" до днешния град Монтана, са казвали за слизащите планинци: "Този идва от Черешака". В момента има местност Черешов рът, която на времето е била обрасла с диви череши. Река Златица в римско време е била обект на добив на злато, т.н. "пла̀вене на злато". Реката се влива в язовир "Огоста" на мястото на село Калиманица, родното място на големият български писател Йордан Радичков.
Основното облекло на първите заселници е "беневреци" и "джамадани" изтъкани от бял домашен шаяк с тесни крачоли, а на главите носели кожени калпаци. Били обути с шарени чорапи и цървули. Жените носели "завески", изтъкани с различни цветове, мъниста и ширити. За украшение са използвали накити, предимно сребърни. По-късно се обличат със сукмани от домашен шаяк, "вълненици" (плисирани поли), ризи с шарени копринени ръкави и дантели. които били много широко ушити.
По време на турското робство, в селото не е имало турско население. Основни данъци били "десятък" върху обработваемата земя и "биглик" върху овцете. Поради свободолюбивия и непокорен дух на планинците, турците са избягвали да преминават през този район. Парите от хазната на видинския валия са били пренасяни от Видин през Арчар и Арабаконак към Турция. В селото живеят християни и хората са услужливи, добри и отзивчиви, в потвърждение на поговорката че "Планината ражда хора, а полето - тикви". Безусловно трудните условия на живот са им създали тези добродетели.
В селото е имало училище, но то отдавна е затворено. Първото училище е било открито през периода 1891-1892 с учител Камен Панов.
Кметството е една бяла сграда досами мегдана. Кметският наместник се казва Веселин Лазаров.
За "Обществени институции" понястоящем смело можем да обявим Кръчмата и Мегдана, а времето, когато козите се връщат от паша, е времето, когато почти всички се събират да поприказват, да се видят, да поклюкарстват, да разберат как е минал денят и какво ново по света.
[редактиране] Културни и природни забележителности
До селото се стига, като се мине през прекрасната гора на Берковския Балкан. Преди да се стигне до Черешовица, се минава през две други села, като всяко е разположено по-високо от другото.
Самото село е последното навътре в Балкана и пътят свършва в него. Отвъд селото има друг път (или по-скоро пътека), по която може да се стигне до Зелена Глава - изключително красив връх, който се вижда дори от Монтана, а след това и до връх Ком. До границата със Сърбия има не повече от 16-тина километра по пътя, а по права линия - не повече от 5 километра.
Селото се разделя на две от прекрасно планинско поточе ("Бръкачица"). Всъщност те са няколко; заобикалят или минават през селото и се събират на едно накъде надолу; през лятото там се хващат много речни раци.
Както казах, пътят свършва в селото. Когато стигнете мегдана на селото и се огледате, това, което ще видите, е че сте заобиколени от всички страни от прекрасна планина, изникваща сякаш от двора на последната къща и само надолу някъде се вие една цепнатина, от която сте дошли. Ако имате късмет да отидете през пролетта, ще видите една от най-невероятните гледки - планината, която се раззеленява отдолу нагоре - в подножието ѝ всичко е зелено и зеленото постепенно си пробива път нагоре, чак до самия ѝ връх, който още е заснежен!
Най-хубавите си произведения, които Вазов е писал за прекрасната българска природа, са вдъхновени от красотата на тази част на Стара Планина, по времето, когато е бил председател на Окръжния съд в гр. Берковица.
[редактиране] Други
[редактиране] Туристически пътеки
Първа пътека: 1. Изходен пункт - село Черешовица (до там може да се стигне с кола, автобус или велосипед от град Монтана и град Берковица).
2. Първи преход - хижа "Здравченица".
3. Втори преход - хижа "Здравченица" - връх Ком.
4. Завръщане от връх Ком през хижа "Здравченица" до Черешовица.
Втора пътека:
1. село Черешовица -> хижа "Здравченица" -> местността "Делената вода" -> връх Зелена Глава. След това се връщате до местността "Делената вода" и се спускате обратно в селото.
Трета пътека:
1. село Черешовица -> село Дълги дел -> село Копиловци -> гр. Чипровци -> гр. Белоградчик
В перспектива това ще бъдат екопътеките към Белоградчишките скали и оттам към Връшка чука и устието на река Тимок. По тези пътеки може да се тръгне от връх Ком или от село Черешовица, което е първа нощувка на Трета пътека.
Внимание! Еко пътеките все още не са маркирани и означени, поради което е необходимо съпровождането на групите от планински водачи (гидове).
[редактиране] Поминък
Трудно е да се каже какъв точно е поминъкът на хората. Времената са тежки и общо взето всеки се изхранва с каквото може. Някои от хората гледат кози, домашни птици, зайци. Други садят царевица, зеленчуци, плодове.
Една не малка част от хората разчитат на малините. След края на селото, в самото подножие на планината има няколко декара равно място и там хората са засадили безкрайни редове малини. Много от жителите на селото имат по няколко реда малини и лятно време рано-рано сутрин, докато слънцето още не се е вдигнало отиват да работят по малините - някои косят трева, други връзват клонките им, трети ги прекопават или орат. Малините са най-качествените от сорта "Европа", но поради безхаберието на държавата, която даже не организира изкупуването на това природно "злато", те се преработват за вина и ракии, вместо да достигнат европейските пазари. Преди 40 години, в края на 60-те години на 20-ти век, от това село за изнасяни ягоди и малини за Холандия, ГДР. Всеки ден по един камион е каран на летище "Враждебна" и с полетите на БГА "Балкан" е стигал до европейските пазари. Шофьорът на автомобила "Молотовка", който е карал ягоди и малини на летище "Враждебна" се е казвал Любен Каменов.
Ако човек застане сутрин в края на селото в някоя лятна утрин, ще види една прекрасна и невероятна гледка - зад него изгрява слънцето, пред него са редовете с малини, човешки ръст, между които се белеят сламените шапки или кърпите на хората, които работят там, а отсреща, почти отвесно се издига планината; жужат пчели и някъде отдалеч се чува шума на планинско поточе. Наистина си струва да се види.