София
от Уикипедия, свободната енциклопедия
София е столицата и най-големият град в България. Разположена е в Западна България в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен и университетски център на страната. София е кръстена на църквата Света София. Името София на гръцки означава "мъдрост".
София | |||
---|---|---|---|
|
|||
Данни | |||
Област: | София-град | ||
Население: | 1 208 220 | ||
Надм. височина: | 550 м | ||
Пощ. код: | 1000 | ||
Тел. код: | 02 | ||
МПС код: | С, СА | ||
Кмет | |||
Бойко Борисов (Независим) | |||
Адрес на общината | |||
гр. София ул. Московска 33 тел.: 9377 сайт: www.sofia.bg |
[редактиране] География
София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Люлин, Лозенска планина). Четири планински прохода водят към града – Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям и цветущ град. През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните кватрали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.
София е с обща площ от 1 311 кв.км, разположена на около 550 метра надморска височина.
[редактиране] Климат
Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек | Год. | ||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Средна максимална дневна температура (°C) | 2.2 | 4.9 | 9.8 | 15.7 | 20.3 | 23.5 | 25.9 | 26.0 | 22.6 | 16.6 | 9.6 | 4.1 | 15.1 | |
Средна минимална дневна температура (°C) | −4.9 | −2.9 | 0.3 | 4.8 | 9.0 | 12.1 | 13.8 | 13.4 | 10.4 | 5.7 | 1.2 | −2.7 | 5 | |
Валежи (mm) | 28 | 31 | 38 | 51 | 73 | 75 | 63 | 51 | 38 | 35 | 48 | 40 | 572 | |
Брой на дъждовните дни | 10 | 10 | 10 | 12 | 14 | 13 | 10 | 8 | 7 | 7 | 9 | 11 | 121 | |
Източник: World Weather Information Service |
[редактиране] История
София е една от най-древните европейски столици, тъй като има повече от 7000 годишна история.
На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладелите го римляни Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе.
През римската епоха (1–4 век) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Тракия. След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.), Сердика става седалище на епископ. През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика и църквата „Света София“ стават седалище на много важния Сердикийски събор от 343 г.
През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица, но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Прима Юстиниана със седалище Охрид.
През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането й под византийско иго.
След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.
От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. От началото на 15 век е и последното име на града — София, по името на най-важната църква, древната „Света София“.
След Освобождението от османско владичество и възраждането на българската държава по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България на 22 март (4 април, нов стил) 1879 г. (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.
През 1925 г. в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България.
[редактиране] Население
Населението на София е 1 377 531 жители. (2006)

По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 110117 жители, следван от Младост със 95877 жители, Подуяне със 75312 жители и Красно село със 72773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201202) и тези над 65-годишна възраст (183049). Средната възраст е 38,3 години.
В етническо отношение Столична община може да бъде определена като най-хомогенна в сравнение с останалите области в страната. Българският субстанционен елемент е 96,0% към 2001 г. при 85,7% за страната.
Гъстотата на населението в края на 2000 г. е била 909,1 души на км².
[редактиране] Административно устройство
София е център на Област София, Област София-град и на Столична община. 16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града:
4. Възраждане
5. Изгрев
6. Илинден
8. Красна поляна
9. Красно село
11. Лозенец
12. Люлин
13. Младост
14. Надежда
17. Оборище
19. Подуяне
20. Сердика
21. Слатина
22. Студентски
23. Средец
24. Триадица
Други 5 района включват части от София, заедно с други населени места:
2. Витоша (Владая, Мърчаево, Черен кос)
3. Връбница (Волуяк, Мрамор)
7. Искър (Бусманци)
10. Кремиковци (Бухово, Желява, Яна, Горни Богров, Долни Богров)
16. Овча купел (Мало Бучино)
Всеки район има свой кмет, който се избира от общинския съвет и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др.
Столичната община се управлява от кмет и общински съвет, избирани на всеки 4 години. Бившият кмет на София, Стефан Софиянски, изпълнява тази функция от 19 ноември 1995 и получи своя трети мандат на местните избори през 2003 г. На парламентарните избори през 2005 г. бе избран за народен представител. На проведените избори през месец октомври и след балотаж на 5 ноември 2005 г. за кмет на София бе избран Бойко Борисов.
- Вижте също Списък на кварталите в София
Райони на Столична община | ![]() |
---|---|
Банкя | Витоша | Връбница | Възраждане | Изгрев | Илинден | Искър | Красна поляна | Красно село | Кремиковци | Лозенец | Люлин | Младост| Надежда | Нови Искър | Оборище | Овча купел | Панчарево | Подуяне | Сердика | Слатина | Студентски | Средец | Триадица |
[редактиране] Икономическа характеристика
На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса.
Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции.
[редактиране] Транспорт
Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт без водния.
София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна Баня и спирка Надежда) със съответните локомотивни и вагонни депа. София е и седалище на Български държавни железници. Наскоро е отворена и новата Централна автогара София, която позволява да тръгват едновременно за страната и чужбина между 47 и 60 автобуса.
Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридора — номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Подбалкана), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици и нерешени проблеми с паркирането. През периода 2000 - 2005 г. проблемите се влошават поради нарастване броя автомобили в столицата, изпреварващо нарастването на паркоместата чрез употреба на части от някои булеварди и площад „Батенберг“, и поради слабата употреба на подземни или многоетажни паркинги.
Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, Летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение.
В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската Столична компания за градски транспорт. Към 2002 г. системата включва 95 автобусни, 16 трамвайни и 10 тролейбусни линии. От 28 януари 1998 г. функционира една отсечка от първата линия на Софийското метро и до края на 2007 г. се очаква да бъде открито продължение на линията.
Транспортната система в града се допълва от 48 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита.
[редактиране] Обществени институции
В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).
В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания.
В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.
Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.
[редактиране] Културни забележителности
Столицата е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз Област "София град":
- Национален исторически музей, Бояна, ул. "Витошко лале" №16, Зима (ноември-март):9.00 - 16.45; Лято (април-октомври):9.30 – 17.30; Почива на национални празници, има печат.
- Храм-паметник Свети Александър Невски” с криптата, 10.30-12.30 и 14.00-18.30 ч., почивен ден понеделник, има печат.
- Национален църковен историко-археологически музей при “Светия синод”, намира се в сградата на богословския факултет на пл. "Света неделя", 9.00-17.00 с обедна почивка; почивни дни събота и неделя, има печат.
- Национален дворец на културата, пл. "България" №1, Има печат до билетния център.
- Национална художествена галерия, пл. "Батенберг" № 1, 10.30–18.00; почивен ден - понеделник, има печат.
- Етнографски институт с музей при БАН, пл. "Батенберг" №1, лято: 10.00 - 17. 00; зима: 11.00 - 16.00; почивен ден - понеделник, има печат.
- Национален музей “Земята и хората” , бул. "Черни връх" №4, 10.00-18.00 ч.; почивни дни неделя и понеделник, има печат.
- Национален природонаучен музей при БАН, бул. “Цар Освободител” № 1, всеки ден от 10.00 - 18.00, има печат.
- Музей на историята на физическата култура и спорта в националния стадион “Васил Левски”, Национален стадион "Васил Левски", 09.00 - 17.00 с обедна почивка; почивни дни събота и неделя, има печат.
- Археологически институт с музей при БАН, ул. "Съборна" №2, 10.00-12.00 и 14.00-17.00ч. почивен ден понеделник, Тел.: 02/ 9881 473; 9882 406, има печат.
- Зоологическа градина, ул. "Сребърна" №1, през летния сезон от 9.00 - 19.00, а през зимния от 9.00 - 17.00, има печат.
- Национален музей “Боянска черква”, Бояна, ул. "Боянско езеро" №3, 9.00-17.00; почивен ден понеделник, има печат.
- Храм “Света София”, ул "Париж" №2, има печат.
- Софийска синагога и исторически музей към нея, намира се на ъгъла на ул. "Екзарх Йосиф" и ул "Г. Вашингтон", 9.00 -13.30 и 14.00 - 16.30; почивни дни - събота и неделя, има печат.
- Планина Витоша, Черни връх - печат на върха, 02/ 920 04 49
[редактиране] Храм-паметник „Александър Невски“
Датира от периода 1904-1912 г. Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1880 г.: княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен през 1882 г. при изключителна тържественост. По стар обичай в основите е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Храмът е по проект на руския архитект Александър Померанцев (1848-1918). Петкорабната църква е в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща в най-големия по рода си на Балканския полуостров. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.
Черквата е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Крипта - работно време 10.30-12.30 и 14.00-18.30 ч., почивен ден понеделник, има печат.
[редактиране] Базиликата „Света София“

Историята на Сердика е тясно свързана с храма „Света София“, посветен на Божията премъдрост. Това е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя. Раннохристиянският храм е издигнат насред източния езически некропол на Сердика като гробищна църква (там по-късно е намерен сребърен реликвиар).
Най-старата църква на същото място, чийто под е запазен до днес, е от 4 век. По това време (през 343 г.) тя става седалище на известния Сердикийски събор. През първата половина на 6 век, при император Юстиниан Велики се изгражда новата базилика - кръстокуполна в план, с фалшив купол (видимата съвременна сграда). През българското средновековие храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. Важната роля на „Света София“ в късния средновековен период е засвидетелствана от факта, че целият град започва да се нарича с нейното име (нещо, документирано за пръв път в 14 век).
През 16 век, по време на османското владичество, базиликата е полуразрушена и става негодна за богослужение. Тогава е преустроена от потурчения хърватин Сиявуш паша в джамия. През 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от силни земетръси, минарето пада и мохамеданите я изоставят. Запазената част се използва за склад почти до Освобождението през 1878 г. Базиликата е изобразена върху герба на града и носи името на великомъченица София и дъщерите и Вяра, Надежда и Любов.
Първите научни проучвания да дело на Богдан Филов (1910-1912), в 1935 г. се извършва цялостна реставрация и реконструкция от архитект Александър Рашенов, а през 1955 г. храмът, както и другата оцеляла от римския период сграда - ротондата „Св. Георги“, е обявен за паметник на културата. Съвременният храм представлява величествена трикорабна кръстокуполна базилика. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.
Черквата е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Има печат.
[редактиране] Ротондата „Свети Георги“
Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“, оцеляла, макар и частично, и до днес. Тя е част от голяма антична култова сграда от 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 век се е използвала за покръствания. Куполът й се издига на 13,70 м от пода. В нея са били изложени мощите на националния ни светец Иван Рилски, докато са били пренасяни от Търново към Рилския манастир. През 16 век църквата е преустроена в джамия, а през 19 век отново си връща старото предназначение. Въпреки неголемите размери, този паметник от раннохристиянската епоха има внушително въздействие и е обект на археологически изследвания от страна на световноизвестни археолози.
[редактиране] Църквата „Света Петка Самарджийска“
Малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Интересното тук е, че според някои източници, сред които известният български писател Николай Хайтов, в „Св. Петка Самарджийска“ е погребан Апостола на Свободата, Васил Левски. Основанията за тези твърдения са проведените археологически разкопки през 1956 г. и някои сведения в печата от 1937 г., предаващи разказите на потомци на извършилите препогребването. През 80-те години на 20 век се развива остра полемика по въпроса, но до окончателно решение не се стига, поради противоположното становище на Археологическия институт към БАН.
[редактиране] Руската църква „Свети Николай“
Издържана е в чист московски стил, характеризиращ се със старинна северна шатрова дървена архитектура. Построена е върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски (участвал и в изграждането на храма-паметник на Шипка), специално за нуждите на руските имигранти в столицата.
Завършена е през 1912 г., а е осветена на 11 ноември 1914-а. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са от злато (централният е висок 19 м), а камбаните са дарение от руския цар Николай II.
Под основния етаж на „Свети Николай“ се намира криптата с мощите на свети Серафим, в чиито посмъртни чудеса вярват мнозина: по стар обичай десетки хора продължават да посещават гроба на починалия през 1950 г. архиепископ, да се молят и да оставят там бележчици, на които са записали най-съкровените си желания.
[редактиране] Синагогата
Еврейският храм, открит през 1909 г., се намира непосредствено до Халите и Женския пазар, едни от най-колоритните и оживени места на столицата. Софийската синагога е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Може да побере над 1000 човека в централното помещение, предназначено за мъжете, и по вътрешните балкони, където се молят жените. Истинско произведение на изкуството е двутонният полилей, който украсява храма. В двора има микве, малка баня за ритуални умивания.
[редактиране] Джамията Баня баши
Един от забележителните ислямски културни паметници, останали в София от османския период, е джамията Баня баши. Към 1440 г. София се превръща в център на доста обширна област, която обединява 25 окръга. Превръщането й във важен административен и търговски център привлича много търговци и пътешественици от различните краища на на Османската империя и от Западна Европа. Благодарение на това, силно развитие получава строителството и блгоустройството. Когато Евлия Челеби посещава града през 17 век вече в София е имало 53 джамии. Според някои сведения от по-късен период техния брой надхвърля 100.
Първият джамийски комплекс е построен през 1474 г., когато бъдещият велик везир на султан Мехмед II Завоевателя, Махмуд паша бил управител (бейлербей) на Румелия. Комплекса бил създаден около Улу джамия, която след Освобождението на България е превърната в археологически музей. Следващият комплекс е бил създаден през 1598 г. с финансовата подкрепа на Мехмед паша. В състава на този комплекс е включена Черната джамия, която през първото десетилетие на 20 век е преустроена в църквата Свети Седмочисленици. Тя е най-голямото творение на известния османски архитект Мимар Коджа Синан в областта Румелия.
От архивните документи става ясно, че след османците в София са останали 32 джамии и месчиди, 8 медресета, едното от които било дарул-курра, 15 текета и завиета, 3 приюта, 2 тюрбета, 13 хана, 7 кервансарая или общо 170 вакъфски обекта.
От споменатите джамийски сгради сега съществуват само пет, от които само джамията Баня баши е открита за богослужение. Тя е построена по инициатива и финансова подкрепа на благодетеля молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Затова в източниците се отбелязва и под името джамията "Молла Ефенди" или като "Кадъ Сейфуллах". На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра (мюсюлманско летоброене) или 1566-1567 г. Както тогава, така и сега джамията Баня баши се намира в центъра на София, на сегашния бул. Мария Луиза.
Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе (купол) и минарето. В предната й част има една престройка (тетимме) с три малки кубета. Тя е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.
Баня баши джамия е интересно архитектурно творение, което отразява спецификата на османската архитектурна мисъл през 16 век. Стените са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията "Макбул Ибрахим паша" в Разград, са поставени малки кули, под които през обрачи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шеснайсетте лъчеви обръчи са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от пясъчникови монолити и са увенчани с двуредни сталагмитни капители. Арката над входната врата, която завършва с един венец също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни листове. Елегантното минаре дава вертикален акцент в архитектурната композиция на джамията. Според Евлия Челеби по красота то нямало равно на себе си в София.
Вътрешноста на джамията сегашния си вид придобива в резултат на няколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на 20 век в. с финансовата подкрепа на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, боядисване, мазилки и т. н. са продължили и след Втората световна война. През последните десетилетия те се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. С тяхна подкрепа е изградена система за подово отопление.
Сегашното състояние на джамията Баня баши дава възможност в нея петъчните дни да се извършва молитва с около 500, а в байрамите с близо 1000 мюсюлмани. В миналото около джамията се намирали гробниците на Молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.
[редактиране] Паметник „Цар Освободител“
Паметникът на Цар Освободител, издигнат от столичани в чест на руския владетел Александър II, е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арналдо Дзоки (или Цоки - Arnaldo Zocchi, 1862-1940 г.), автор на статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Гарибалди в Болоня, на св. Франциск Асизки в Кайро и на още десетки монументи в България (Севлиево - 1894 г., Русе - 1908, Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир) и из цял свят. Италианецът спечелва конкурса за проект, обявен в края на 19 век по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет, в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни.
Основният камък е положен на 23 април 1901 г. (Гергьовден) в присъствието на княз Фердинанд I, а работата по него завършва на 15 септември 1903 г. На освещаването му на 30 август 1907 г. присъстват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, син на Александър II, със съпругата си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арнолдо Дзоки.
Изграден от полиран гранит, паметникът се състои от цоклен постамент, средна част с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Бронзовият венец, поставен в основата на паметника, е дарен от румънската страна в памет на загиналите румънски воини.
"Коня" е „галеното“ име на паметника за софиянци.
[редактиране] Античната крепост „Сердика“
Източната част на крепоста се е простирала от зелената площ пред хотел ”Рила” до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“. Северната стена е достигала до ъгъла на ул. „Екзарх Йосиф“ и бул. „Мария Луиза“, от тук стената правила чупка в югозападна посока и минавала под Халите. Западната стена е следвала посоките на улиците „Вашингтон“ и „Лавеле“,и е стигала до Съдебната палата. Южната стена е вървяла под сградите на „Алабин“, за да се свърже с източната стена(х. Рила) В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на древно-римската Сердика. Когато я погледнем ние само до някъде добиваме представа за яката крепостна стена опасвала някогашния главен град. И всъщност когато вървим не осъзнаваме, че стъпваме по оригинална настилка на повече от 1400 години, която е била част от път водещ до центъра на Сердика. В самия град се е влизало през четири главни градски порти. Като всяка от тях е била увенчана с голям каменен блок с тържествен надпис - с имената на императорите Марк Аврелий и Комод, от 177 г. И в подлеза е поставен такъв каменен блок, обаче не от източната, а от северната порта, разкрита под Халите. Всъщност тази крепостна стена не е била достатъчно яка и затова е преустройвана, като стените се издигали на 10 метра над земята, а кулите - над 14 метра.
[редактиране] Народният театър „Иван Вазов“
Народният театър разполага с едно от най-впечатляващите здания в центъра на столицата. Решението за построяването му е взето през 1898 г. от Народното събрание. За проектанти са поканени модните виенски архитекти Фердинанд Хелмер и Херман Фелнер. Откриването на театъра се състои на 3 януари 1907 година. Първият му главен режисьор е чехът Йозеф Шмаха, а от 1908 до 1913 година драматург на Народния е поетът Пейо Яворов.
През 1923 г. пожар изгаря до основи сградата, която е възстановена едва през 1929-а по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. През Втората световна война конструкцията му отново пострадва тежко, този път заради бомбардировките. Основен ремонт през 70-те години възвръща елегантния облик на сградата на Народния театър.
Понастоящем театърът разполага с голяма сцена (750 зрителски места), камерна зала (120 места) и сцена на четвъртия етаж за 70 зрители.
Наречен е на „патриарха на българската литература“, Иван Вазов.
[редактиране] Природни забележителности
[редактиране] Паркове
- Борисова градина - най-големият парк в София
- Природен парк Витоша
- Панчаревско езеро
- парк "Гео Милев"
- Южен парк
- Северен парк
- Западен парк
- парк "Оборище"
- Вековните дървета на гр. София [1]
[редактиране] Развлекателни
- София Ленд - увеселителен парк (вече закрит)
- Зоопарк София - софийският зоопарк
[редактиране] Образование и наука
[редактиране] Висши училища
- Академия на МВР
- Висше строително училище „Любен Каравелов“ [2]
- Колеж по строителство [3]
- Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ [4]
- Транспортен колеж [5]
- Висше училище по застраховане и финанси [6]
- Военна академия „Георги Раковски“ [7]
- Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ [8]
- Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг [9]
- Колеж по телекомуникации и пощи
- Лесотехнически университет
- Медицински университет, София
- Медицински колеж "Й. Филаретова" [10]
- Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ [11]
- Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
- Национална спортна академия „Васил Левски“ [12]
- Национална художествена академия
- Нов български университет
- Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии [13]
- Театрален колеж "Любен Гройс" [14]
- Технически университет, София
- Обединен технически колеж [15]
- Университет за национално и световно стопанство
- Стопански колеж [16]
- Университет по архитектура, строителство и геодезия
- Химико-технологичен и металургичен университет [17]
- Технологичен колеж [18], София
[редактиране] Наука
[редактиране] Спорт
София разполага с доста спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове спорт:
- Стадиони: Националният стадион „Васил Левски“, Българска армия, Георги Аспарухов, ст."Локомотив", ст."Славия" и ст."Септември"
- Спортни зали: зала "Христо Ботев", зала "Триадица", зала "Универсиада", зала "Фестивална", Зимен Дворец на Спорта
- Плувни комплекси: Плувен басейн "Мария Луиза"
- Бази за водни спортове: Гребна база "Панчарево"
- Бази за конни спортове: Конна база хан Аспарух (до ст. Славия)
В София има следните спортни отбори:
- Футбол: Локомотив (София), ПФК Левски (София), ПФК Славия, ПФК ЦСКА (София), ФК Септември
[редактиране] Побратимени градове
Алжир (Алжир)
Анкара (Турция)
Атина (Гърция)
Париж (Франция)
Питсбърг (САЩ)
Санкт Петербург (Русия)
Тел Авив (Израел)
[редактиране] Източници
Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, предоставени от Столичната община.
[редактиране] Вижте още
- Известни личности, свързани със София
[редактиране] Външни препратки
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=51869&photo=2
Квартали на София | |
---|---|
Абдовица | Банишора | Белите брези | Бенковски (Биримирци и Обрадовци) | Бокар | Борово | Ботунец | Бояна | Бъкстон | Васил Левски | Витоша | Враждебна | Връбница-1 | Връбница-2 | Гео Милев | Герман | Горна баня | Горубляне | Гоце Делчев | Дианабад | Димитър Миленков | Дружба | Драгалевци | Дървеница | Западен парк | Захарна фабрика | Зона Б-5 | Зона Б-18 | Зона Б-19 | Иван Вазов | Изгрев | Изток | Илиянци | Киноцентър | Канала | Княжево | Красна поляна | Красно село | Кремиковци | Крива река | Кръстова вада | Лагера | Лев Толстой | Лозенец | Люлин | Малинова долина | Манастирски ливади | Младост | Модерно предградие | Мотописта | Мусагеница | Надежда | Обеля | Овча купел | Орландовци | Павлово | Подуяне | Полигона | Разсадника | Редута | Република | Света Троица | Свобода | Сердика | Симеоново | Слатина | Стефан Караджа | Сточна гара | Студентски град | Сухата река | Суходол | Триъгълника | Филиповци | Фондови жилища | Хаджи Димитър | Хиподрума | Хладилника | Христо Ботев | Южен парк | Яворов |
Райони на Столична община | ![]() |
---|---|
Банкя | Витоша | Връбница | Възраждане | Изгрев | Илинден | Искър | Красна поляна | Красно село | Кремиковци | Лозенец | Люлин | Младост| Надежда | Нови Искър | Оборище | Овча купел | Панчарево | Подуяне | Сердика | Слатина | Студентски | Средец | Триадица |
Градове в България с над 20 000 жители ![]() |
---|
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
![]() |
||
Благоевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Видин • Враца • Габрово • Добрич | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Монтана | Пазарджик | Перник | Плевен | Пловдив | Разград | Русе | Силистра | Сливен | Смолян | Софийска област | Област София | Стара Загора | Търговище | Хасково | Шумен | Ямбол |
![]() |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия. |