Караполци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Караполци е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.
Караполци | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Софийска |
Община: | Елин Пелин |
Население: | 99 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 594 м |
Пощ. код: | 2118 |
Тел. код: | 07158 |
Геогр. положение: | 42° 37' сев. ш. 23° 42' изт. д. |
МПС код: | СО |
Кмет или наместник | |
Име Фамилия |
Селцето "Караполци" е малко и много живописно разположено в края на самото Софийско поле - над него са вече гънките на Средна гора.Край него тече малка река - Габра, която само през дъждовни периоди е пълноводна.Склоновете на планината са покрити с борови гори и местните така и казват на местността около селото- Боровете.Земята е плодородна, а хората работливи. Името идва от турското "Кара" и някои го превеждат като черно поле, но има и друга интерпретация- "кара" на турски означава още и голям,велик.Така че, името е свързано с разположението на китното селце - в голямото Софийско поле.Интересно, че от моите родители знам, че в това малко българско селце турци не са живяли никога-може би защото е досами планината,далече от оживени пътища.И въпреки това съм забелязала,че корените жители използват много турцизми.Моята баба Надка - Майка на баща ми,използваше думи като: одая,чардак,оджак,дувар,долап,шамия,бунар и много други.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Всички в селото са източно-православни христиани.В селото има хубава черква " Света Троица ".На деня на Светия дух е патрона на черквата и най-големия празник на селото.Преди няколко години присъствах на опело на моята леля Цеца в черквата и останах поразена от дървения олтар със Царските двери и иконите.Запазил се е автентичният дух на черквата " Света Троица" - всичко е такова, каквото е било преди години.По стените има закачени Йерусалимки,които могат да се видят на малко места по нашите черкви.
Малко и за историята на черквата- Земята, на която е построена е дарена за изграждането на черква от чичото на моята баба Лазарина Стоянова- Хаджи Боне.Той заедно със своя брат / и мой прадядо/ дядо Стоян са имали малка гостилничка / кръчмица / досами реката-накрая на селото. Дядо Боне е предприел поклоническо пътуване до Светия град Йерусалим, вероятно в края на 19 век и цялото село го е изпратило на дългия път.След като се е върнал оттам вече като Хаджия, той дарява мястото за построяване на черквата "Света Троица" и заедно с брат си са били основни дарители. Моят прадядо -дядо Стоян е направил поклоническо пътуване до Света Гора-манастирите в планината Атон.Това също се е считало за вид "хаджилък".Затова, голямо вълнение ме е обзе,когато на пътешествие в Гърция,наблюдавах и снимах от морето манастирите, сред които и българските-Хилендар и Св.Георги,защото знам, че и моя дядо е бил по тия свети места,а също и в крайбрежния град Уранополи.От поклоническото си пътуване е донесъл доста икони, повечето загубени по време на социалицма.Много ценна икона на Света Богородица, баба ми Лазарина дари на черквата, когато бях малка.
По-късно дядо ми се е преместил в София и е създал хан- известен като хана на дядо Стоян Караполеца на днешния бул.Янко Сакъзов-срещу градинката на Театър София.Всички селяни от Караполци, когато са идвали по работа в София,са намирали подслон и топла храна в неговия хан. Това е за прадядо ми по майчина линия-дядо Стоян Караполеца.
Интересно е че,и прародителите ми и по бащина линия са от с.Караполци.Дядо ми - Димитър Тошанов е участник във войните в началото на 20 век.Мисля, че е участвал в обсадата на Одрин, а през Междусъюзническата война шрапнел е отнесъл пръст на дясната му ръка и той беше инвалид.
С неговата съпруга- моята баба Надка /една малка,слаба и много блага женица с черна шамия на главата-така е останала в моите спомени/ са имали 5 деца- чичо ми Мануил,известен като Мирчо- виден столичен модист и меценат на изкуството.Личен приятел с големи художници от това време като Златю Бояджиев, Венко Александров и др.Скоро в книга от голечия художник Никола Манев-имаше цяла страница посветена на него-за неговата интилигентност и художествен вкус. Лелите ми-Здравка,Грозда и Цвета-бяха изключително добри и работни жени-кротки и благородни. Не съм чула лоша дума от никоя от тях,всичко приемаха като даденост всичко в живота и с едно примирение.
Най-малкото дете в семейството е татко ми Андон- известен като Дончо Димитров.Едва 15-годишен той е дошъл в София, изучил се и постепенно създал своя бизнес.Той също е виден столичен модист и крояч-шиел е дрехи на много видни личности.Аристократ по дух и интереси,цял живот е работил от сутрин до вечер с иглата, за да създаде това, което днес имаме.
И така най-хубавите спомени от детството ми са от това китно селце Караполци.Като градско дете,колкото и малко да съм гостувала в него,никога няма да забравя моите роднини, малката варосана къщичка с две одаички,кладенеца в двора под ароматната дюла и чудните ниши по дувара,в които вси си мислех, че ще намеря старинно съкровище.