Картинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Картинг — е състезание с малки открити автомобили, състоящи се от рама, мотоциклетен двигател и седалка.

Тъй като скоростта на картовете не е много висока (съпоставима с другите моторни спортове), състезанията се провеждат върху писти създадени специално за този вид спорт, с много завои и силно изразена динамика на движението и множество битки между пилотите.

Картинг, модел 2007
Картинг, модел 2007

Съдържание

[редактиране] История

През 30-те години в САЩ сред младежите били много популярни състезанията с колички без двигател. Счита се че първите, решили да поставят двигател в тези колички и да ги модифицират, били военните летци в САЩ, малко след Втората световна война. Те построили малки колички, поставили в тях мотоциклетен двигател и си организирали състезания върху летателната писта.

Тези състезания се провеждали в сравнително затворен кръг хора, докато през 1956 година Арт Ингълс, бивш пилот и механик в компанията „Къртис Крафт“, в Глендейл (фирма която произвеждала състезателни автомобили), не решил да конструира сравнително прост модел, който нарекъл cart (количка).

В началото на 1957 година Бил Роулс, Дафи Ливингстън и Рой Десброу (на английски: Bill Rowles, Duffy Livingstone, Roy Desbrow) создават компанията Go-Kart Company, за производство на картинги. Бизнесът им започнал много успешно, така че по-късно през годината закупуват терен от 5 акра, на който бил построен първата писта за състезания с картинг. По същото време Ингълс създава своя компания за производство на картинги - Ingels-Borelli.

Поглед върху съвременен „Карт“. Виждат се задвижването (верига), двигател, ауспух, гуми, управление и т.н.
Поглед върху съвременен „Карт“. Виждат се задвижването (верига), двигател, ауспух, гуми, управление и т.н.

През 1958 г. английския бизнесмен Мики Флин поръчва на Go-Kart пет карта. През 1960 година във Великобритания вече има над 100 фирми, занимаващи се с производство на картове и тяхната окомплектовка. От февруари 1960 г. във Великобритания започва да се издава специализираното списание „Karting“.

Май 1960 г. ФИА официално признава картинга като вид автоспорт. През 1962 г. е създадена „Международна комисия по картинг“ при ФИА (CIK FIA).През 1964 г. в Рим се провежда първият Световен шампионат по картинг с двигател с обем 100 см³ (картинга става вторият по вид моторен спорт в който се провежда Световен шампионат, след Формула 1).

Благодарение на простия дизайн и сравнително ниската му цена (100-200 щ.д.) картинга придобива силна популярност. През 1962 година обаче бумът в производството на картинги завършва. Количеството на фирмите които произвеждали картинги намалява драстично. Картовете стават по-мощни, по-съвършенни и оттам и по-скъпи.

На мястото на рамата от обикновенни водопроводни тръби, се появява рама от специални усилени тръби, произведени от високоякостни сплави. Повишението на мощността и по-високата скорост, води до необходимостта да се мисли за по-голяма безопасност на пилотите. Както и в другите моторни спортове, тези изисквания стават причина за намаляването на производителите и оставането в бранша само на професионалисти.

[редактиране] Конструкция

[редактиране] Рама

Основа на конструкцията се явява рамка от стоманени тръби, заварени една за друга. Те трябва да са феромагнитни, тоест не могат да бъдат от титан, алуминий, карбон и други подобни.

В центъра на рамата е разположена седалката на пилота, кормилното управление и двигателя. В спортните картове двигателя обикновенно е разположен дясно на пилота, което от своя страна води до необходимостта от топлоизолация на дясната ръка на комбинезона или целият гръб на пилота.

Теглото на спортният карт е около 70—80 килограма.

[редактиране] Агрегат

Силовата установка на карта е карбураторен бензинов двигател, с въздушно или водно охлаждане, с двутактов или четиритактов цикъл.

  • 2-ТАКТОВ ДВИГАТЕЛ - аналог на мотоциклетен двигател, но сглобявани и настройвани от карт-специалисти. Производители са компании като: „Parilla“, „Komet“, „TM“, „Вортекс“ (Vortex), „Titan“, „Ямаха“ (Yamaha) и „Rotax“. Тези двигатели развиват мощност от 16 к.с. до 32 к.с. за едноцилиндров двигател 100 см² и достига до 90 к.с. за двуцилиндровия с обем 250 см². По света най-популярната категория е с картове снабдени със 100 см² двигател от така нареченият вид - "Touch-and-Go" и 125 см² картове от същият вид. 100 кубиковите двигатели, 2-цилиндрови двигатели развиват около 19,000 оборота/мин (във Формула 1 развиват също толкова). Почти всички съвременни модели са с водно охлаждане с принудителна циркулация, но преди време тези с въздушно охлаждане са доминирали.
  • 4-ТАКТОВ ДВИГАТЕЛ - произвеждат се от фирми като - „Briggs & Stratton“, „Tecumseh“, „Kohler“, „Robin“ и „Хонда“. Обикновенно са с мошност от 15 до 40 к.с., развиващи до 11,000 об/м, и произвеждани специално за картинг.

Всички картинги имат система против шум.

[редактиране] Трансмисия

В картовете се срещат три вида трансмисия:

Верижна предавка и венец
Верижна предавка и венец
  • в ниските класове (предимно да деца): предаването става посредствум верижна предавка и венец. Такъв вид карт не може да стои на място с работещ двигател, а старта е летящ;
  • в средните класове има автоматично центробежно сцепление и верижна предавка. Двигателят може да работи при спрял карт, освен ако не се подава едновременно газ и не се натика спирачка;
  • на почти всички спортни картове вече се поставя скоростна кутия и съединител. Предаването на движението към задната ос отново става с верижна предавка.. В зависимости от класса, разрешается от двух до шести передач. Сцепление управляется рычагом, расположенным слева под рулём; рычаг переключения передач расположен справа от сиденья.

Диференциала е забранен. Задвижване само на задната ос.

[редактиране] Ходова част

Амортесьори в картовете няма, ролята им се изпълнява донякъде от гумите и рамата. Предните колела по правило са по малки от задните по диаметър. Има няколко вида гуми: сликове, интермедия, и гуми за дъжд. Поради отсъствието на амортесьори, пистите трябва да бъдат идеално гладки и без бабуни, иначе би се получило подскачане, което да доведе до загуба на контрол.

[редактиране] Кормилно управление

То е от най-прост вид: волан и кормилен прът свързан с предните колела. Има около около 45° завиване във всяка посока.

Други видове управление са забранени.

[редактиране] Спирачна система

В зависимост от кой клас е карта, биват:

  • Механична, на задната ос;
  • Хидравлична на задната ос (в картове без скоростна кутия);
  • Хидравлична на всички колела (в картове със скоростна кутия);

Карбоновите дискове са забранени.

[редактиране] Безопасност

Предната и задната броня и рамката защитава пилота и детайлите на карта при удари с противници или в предпазните огради. Верижната предавка е облечена в „кожух“, непозволяващ да отлети при скъсване. Под краката е поставена ламарина която да предпазва краката на пилота.

[редактиране] Външни препратки