Шифратор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шифраторът е комбинационна логическа схема, която генерира двоичен изходен код определящ еднозначно активирания входен сигнал. Изграждат се по т.н. приоритетна схема. Ако се подаде едновременно сигнал на повече от един вход, на изхода се получава входа на най-старшия вход (този с най-голям номер). Логическото ниво на входа е логическа "0".

[редактиране] Дешифратор

Изпълнява обратната функция на шифратора, а именно активизира първия изход при определена комбинация на входните сигнали. При n на брой входа, максималния брой изходи е 2n. Дешифратори които използват всички възможни изходи се наричат пълни; Когато част от изходите не се използват се наричат непълни.