27 май
от Уикипедия, свободната енциклопедия
27 май е 147-ият ден в годината според григорианския календар (148-и през високосна). Остават 218 дни до края на годината.
Апр - Май - Юни | ||||||
пн | вт | ср | чт | пт | сб | нд |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
28 | 29 | 30 | 31 | |||
календар за 2007 г. Всички дати |
Съдържание |
[редактиране] Събития
- 1387 г. — Подписан е Българо-генуезки договор.
- 1703 г. — Руският цар Петър Велики основава Санкт Петербург.
- 1850 г. — Населението в Белоградчишко се вдига на въстание, прерастнало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание.
- 1866 г. — В Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК.
- 1882 г. — В Русия за първи път е разрешено използването на телефоните от частни лица.
- 1870 г. — Със султански ферман е учредена Българската Екзархия.
- 1900 г. — В Англия е създадена Лейбъристката партия.
- 1917 г. — Жените в провинцията Онтарио (Канада) получават право на глас в местните избори.
- 1922 г. — Върховният съд на САЩ единодушно приема 19-та поправка в конституцията, гарантираща избирателни права на жените.
- 1925 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Европа - обесване на извършителите на атентата в катедралата "Св. Карл" Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев.
- 1932 г. — Английският физик сър Джеймс Чадуик открива неутрона.
- 1933 г. — В Германия е подпалена сградата на Райхстага
- 1937 г. — Пуснат е в експлоатация мостът Голдън Гейт в Сан Франциско.
- 1941 г. — След постъпки на властта в София от немските лагери са освободени около 12 700 македонски българи военнопленници.
- 1945 г. — Правописна реформа е въведена с наредба закон.
- 1946 г. — Открит е университетът "Кирил Славянобългарски" във Варна.
- 1974 г. — Жак Ширак е избран за министър-председател на Франция.
- 1985 г. — В Рим започва процес за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II срещу Сергей Антонов и задочно - срещу Тодор Айвазов и Жельо Василев.
- 1993 г. — СДС внася вот на недоверие на правителството на Беров, но парламентът го отхвърля.
- 1994 г. — Руският писател-десидент Александър Солженицин се завръща в родината си след 20-годишно принудително изгнание на Запад.
- 1999 г. — Карла дел Понте, главен обвинител на Международният трибунал в Хага повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за военни престъпления.
- 2006 г. — Земетресение на о-в Ява (Индонезия) с магнитут 6,2 по Рихтер отнема живота на около 3000 души.
[редактиране] Родени
- 1799 г. — Жак Франсоа Фромантал Халеви, френски композитор
- 1833 г. — Тодор Шишков, български възрожденски учител и книжовник
- 1864 г. — Анте Трумбич, хърватски политик
- 1884 г. — Макс Брод, австрийски писател, композитор и журналист от чешки произход
- 1907 г. — Рейчъл Карсън, американска зооложка
- 1922 г. — Кристофър Лий, британски актьор с международна кариера
- 1923 г. — Хенри Кисинджър, американски дипломат от немски произход
- 1930 г. — Джон Барт, американски писател, представител на жанра «черен хумор»
- 1934 г. — Харлан Елисън, американски писател
- 1956 г. — Джузепе Торнаторе, италиански режисьор и сценарист
- 1958 г. — Румен Пенин, български учен
- 1966 г. — Шон Кини, барабанист на групата “Alice In Chains”
- 1967 г. — Пол Гаскойн, английски футболист
- 1976 г. — Анита Блонд, унгарска порно актриса
- 2006 г. - Шайло Новел Джоли-Пит, дъщеря на Брад Пит и Анджелина Джоли
[редактиране] Починали
- 927 г. — Симеон I, владетел на България
- 1525 г. — Томас Мюнцер, немски теолог
- 1564 г. — Жан Калвин, реформатор и основател на калвинизма
- 1690 г. — Джовани Легренци, италиански бароков композитор
- 1840 г. — Николо Паганини, генуезки виолинист и композитор
- 1876 г. — Таньо войвода, български четник
- 1902 г. — йеродякон Агапий Войнов, български просветен деец
- 1910 г. — Робърт Кох, немски учен
- 1963 г. — Акилино Рибейро, португалски писател
- 1964 г. — Джавахарлал Неру, индийски революционер и политик
- 1988 г. — Факира Мити, български илюзионист
- 1993 г. — Тодор Боров, български литературен историк и библиограф