Стефан Душан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Душан сръбски цар |
|
Роден: | ок. 1308 |
---|---|
Починал: | 20 декември 1355 |
Стефан Душан (Стефан Урош IV, Душан Силни) е крал (8 септември 1331 – 20 декември 1346 г.) и единствния истински цар на Сърбия (1346 – 5 декември 1355 г.), създател и единствен владетел на Сръбското царство. По негово време Сърбия достига предела на своето териториално разширение, превръщайки се в една от големите държави в Европа. Освен териториалните придобивки, Стефан Душан създава и въвежда Душановия законник. Той е единственият владетел от династията на Неманичите, който не е канонизиран като светец.
[редактиране] Биография
Стефан Душан е първороден син на Стефан Дечански и Теодора, дъщеря на българския цар Смилец. През детството си прекарва седем години в Цариград (1314 - 1320 г.), където учи гръцки, запознава се с гръцките култура и живот, вниква в същността на Византийската империя. Сам по себе си той е повече войнствен, отколкото дипломатичен - като младеж се отличава с победите над босненския бан Стиепан Котроманич през 1329 г. и българския цар Михаил III Шишман при Велбъжд през 1330 г.
По неопределени причини е в конфликт с баща си, когото сваля от престола, коронясвайки се за крал на 8 септември 1331 г. През 1332 се жени за Елена Българска, сестра на българския владетел Иван Александър, която оказва голямо влияние върху него, раждайки му също син - наследилия престола Урош (Стефан Урош V) и дъщеря Ирина.
През първите години от царуването си Душан се бори срещу гърците (1334), като военните действия срещу тях продължават с малки и големи прекъсвания до смъртта му през 1355 г. На два пъти води война срещу унгарците, в голямата си част защитна. В мир е с Българското царство, което дори му се притичва на помощ на няколко пъти. Използва гражданската война във Византия между невръстния Йоан V Палеолог и регента Йоан Кантакузин, за да завземе от 1342 нататък гръцки земи от Стара планина до Кавала, с изключение на Пелопонес и Солун, за офанзива срещу които проблем се оказва липсата на флот.
След тези успехи се обявява за цар в Сяр и е тържествено коронован в Скопие на 16 април 1346 за „Цар и самодържец на сърби и гърци“ от сръбския патриарх Йоаникий II с изричното съгласие на българския патриарх Симеон и архиепископа на Охрид Никола. По същото време той издейства повишаването на Сръбската православна църква от архиепископия в патриаршия и се обявява за владетел на Света гора и всички гръцки архиепископии, подчинени на Константинопол. За тези свои деяния е проклет от Гръцката православна църква.
Изправяйки се срещу него, гърците търсят помощ от турците, които за първи път стъпват в Европа. Първото сражение между сърби и турци се провежда през 1345 г. и завършва трагично за сърбите. През 1348 Душан превзема Тесалия и Епир. Той вижда в турското присъствие на Балканите опасност и търси начини да ги отблъсне, но е прекъснат от маджарите, които 1350 се опитват да си върнат областта Захумлие.
Грандиозните намерения на Душан са осуетени от преждевременната му смърт на 5 декември 1355, вероятно в следствие на отравяне. Погребан е в манастир близо до Призрен. Днес останките му са в Белград.
Душан е най-великият сръбски средновековен владетел, но след смъртта му прекалено бързите териториални придобивки скоро са загубени. Гръцките земи под сръбско владичество, в следствие на своето оформено национално самосъзнание и по-висока култура през периода, постоянно са във вражески отношения с централната власт. Заради природата си на войник и завоевател, Душан не предвижда систематичното стабилизиране на своите постижения, което води до разпадането на неговото царство веднага след кончината му.
[редактиране] Вижте също
- История на Сърбия
[редактиране] Източници
- „Stefan Dušan“, статия в Уикипедия на английски 26 ноември 2005
- Batricevic, Ana, "Legal Transplants and the Code of Serbian Tsar Stephan Dushan: A Comparative Study" (December 22, 2006). Available at SSRN: http://ssrn.com/abstract=953277
- A site made on the occasion of the 650th anniversary of the promulgation of Dushan's Code. Contains the full text of the Code in Serbian, Russian and English: http://www.dusanov-zakonik.co.yu/indexe.html