Юрий Венелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Юрий Венелин
Украински българист, фолклорист и етнограф
Роден: 22 септември 1802
Велика Тибава, днес в Унгария
Починал: 26 март 1839
Москва, Русия

Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) – украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог, е роден е на 22 септември 1802 г. в с. Велика Тибава (днес в Унгария).

Венелин следва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес към българите не затихва.

През 1830 г. е командирован в България от Руската академия на науките. Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.

По време на престоя си се запознава с Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция.

Юрий Венелин е автор на съчинението "Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите", издадено в 3 т. през 1839-1841 г. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на В. Априлов, да осъзнаят своята народност.

Други съчинения на Ю. Венелин:

  • "О характере народных песен у славян задунайских" (1835 г.),
  • "О зародыше новой болгарской литературы" (1838 г.),
  • "Граматика на сегашния български език" и други, много от които издадени след смъртта му.

Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 г.

[редактиране] Източници

Агенция Фокус от 26 март 2006 г.