Първа пуническа война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първата пуническа война се води между Рим и Картаген в 261 - 219 г. пр.н.е.
Макадемите(синовете на Марс, кампански наемни войници) отправят от Песана към Рим и Картаген молба за помощ срещу сиракузкия цар Хиерон. След дебаркирането на римската войска, Сиракуза и Картаген сключват споразумение, но след поражението им при Месана Хиерон се съюзява с Рим. Завладяването на източна Сицилия от римляните се случва в 261 г. пр.н.е. от Агригент.
През 260 г. пр.н.е. става морска битка край нос Миле. Римляните побеждават картагенците с кораби, построени по модела на заседнала пуническа пантера, откъдето идва и названието Пунически войни. С използването на абордажния мост тактиката на сухопътните действия се пренася и върху морските сражения.
През 256 г. пр.н.е. нова морска победа на римляните край нос Екном дава възможност за римско дебаркиране в Африка. Римските войски достигат Картаген и градът моли за мир, но отхвърля суровите условия на Рим.
267г. пр.н.е. Битка край Тунис. Победа за картагенците, предвождани от спартанския наемник Ксантип, с помоща на конница и слонове. Римският флот със спасените останки от войската е унищожен от морска буря. Римляните се отказват от морска война, но завладяват Сицилия до градовете с картагенски гарнизони - Лилибей, Дрепан и Ерикс.
През 250 г. пр.н.е. римляните построяват нов флот, който през същата година побеждава картагенският при Панорм. През 249 г. пр.н.е. обаче е разгромен при Дрепан. След дългогодишна и изтощителна локална война с Хамилкар Барка, римските граждани финансират с лични средства създаването на нов флот-200 пантерии.
През 241 г. пр.н.е. морска победа на Рим при Егатските острови. Стига се до мир. Картаген се отказва от Сицилия, която става първа римска провинция и се задължава да изплаща ежегодно 3 200 таланта за срок от 10 г.
След наемническите и либийски бунтове срещу Картаген, сардински наемници молят за помощ от Рим, който отново обявява война на Картаген през 238 г. пр.н.е. и принуждава съперникът си да му отстъпи Сардиния, която от 227 г. пр.н.е. е обединена със също отнетата от Картаген Корсика, както и да заплати още 1 200 таланта. Тиренско море става "Mare nostrum" на римляните.
През 239-228 г. пр.н.е. римският флот разгромява илирийските пирати. Илирийската царица Тевта изплаща контрибуция. През 219 г. пр.н.е. илирийското крайбрежие попада под римско господство.
През 222 г. пр.н.е. келтите нападат Рим, но са победени при Кластидиум, а впоследствие е завзета и Медиолем, столица на келтските инсубри. Създават се новите колонии Плаценция, Кремона и Мутина и се построява Виа Фламиния.
През 237 г. пр.н.е. започва преориентация на картагенската политика, което е дело на Баркидите. Картаген завладява Испания като компенсация за Сардиния, Корсика и Сицилия. През 236 г. пр.н.е. придобиват рудодобива в югоизточна Испания-Сиера Морена, което улеснява изплащането на последната вноска от контрибуцията към Рим през 231 г. пр.н.е. През 227 г. пр.н.е. е основан Нови Картаген в Испания.
През 226 г. пр.н.е. се сключва договор за река Ибер(Ебро). Хаздрубал се задължава да не преминава реката с вражески намерения. Римляните признават картагенското господство южно от Ибер. След убийството на Хаздрубал през 221 г. пр.н.е., картагенски военнокомандващ става Ханибал, най-големият син на Хамилкар.
През 219 г. пр.н.е. избухва риму-картагенски конфликт заради Сагинто, който въпреки интервенцията на Рим е обсаден и завзет от Ханибал. Рим поисква освобождаване на Сагунто и екстрадация на Ханибал, но Картаген отказва и Рим обявява война, което води до Втора пуническа война (218-201г.пр.н.е.).