Райко Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Райко Даскалов
български политик
Роден: 21 декември* 1886
Бяла черква, България
Починал: 26 август 1923
Прага, Чехословакия

Райко Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е близък сътрудник и участник в правителствата на Александър Стамболийски (1919-1923). Негова дъщеря е Светла Даскалова, дългогодишен министър на правосъдието (1966-1990).

[редактиране] Биография

Райко Даскалов е роден през 1886 в Бяла черква в учителско семейство. Завършва търговска гимназия в Свищов, а след това — финанси в Берлин (1907-1912). След завръщането си в България участва като доброволец в Балканската война и завършва Школа за запасни офицери. Под влияние на Цанко Церковски през 1913 става член на БЗНС. От 1914 участва дейно в работата на съюза, като сътрудник на вестник „Земеделско знаме“ и управител на Народен магазин в София. През 1915 е мобилизиран, но на следващата година е осъден за участието си в Деклозиеровата афера[източник?]. В затвора се среща с Александър Стамболийски и Георги Димитров[източник?].

Райко Даскалов е освободен от затвора, заедно със Стамболийски, на 25 септември 1918 и двамата са изпратени от правителството на Александър Малинов при въстаналите войници в Радомир и Кюстендил, за да се опитат да ги убедят да се върнат на фронта. Когато пристигат в Кюстендил, двамата разбират, че войниците са радикално настроени и мисията е неизпълнима. Даскалов заминава сам за Радомир, където, под влияние на въстаниците провъзгласява Радомирската република, отправя възвание към народа да я подкрепи и, начело на разбунтувалите се войници се отправя към София. След разгрома на въстанието, ранен, Даскалов се оттегля във Витоша, а оттам — в Конявска планина. Там се предава на настъпващите от юг войски на Антантата и е изпратен в Солун.

След амнистията от декември 1918 година на участвалите във войнишките бунтове Даскалов се завръща в България. Заема министерски постове в правителствата на БЗНС от октомври 1919 до февруари 1923 и е народен представител в XVIII, XIX и XX Обикновено Народно събрание. Негови са идеите за поземлената реформа, за създаването на Трудова повинност и на Оранжева гвардия, която лично оглавява. През септември 1922 организира конгреса на цвеклопроизводителите в Търново, който е използван за разгонване на учредителния събор на опозиционния Конституционен блок, като върху много от участниците в него е упражнено физическо насилие.

Като член на ръководството на БЗНС и на правителството Райко Даскалов представлява радикалното течение, което е за ликвидиране на дейността на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). По нареждане или с подкрепата на Даскалов се предприемат най-решителните мерки на правителството на БЗНС срещу ВМРО през 1922 и в началото на 1923 година, поради което ВМРО го „осъжда“ на смърт. На 15 декември 1922 година срещу него е извършен неуспешен опит за убийство.

През февруари 1923 Райко Даскалов е освободен от правителството, а през май става български пълномощен министър (тогавашна титла на посланик) в Прага, където го заварва и Деветоюнския преврат. Даскалов не се примирява със смяната на властта в България и посредством дипломатическия си статут се опитва да организира международна реакция в подкрепа на сваленото земеделско правителство, но не постига особен успех. С негова помощ се създава Задгранично представителство на БЗНС, което започва да издава в Чехословакия вестник „Земеделско знаме“.

Райко Даскалов е убит на 26 август 1923 година в Прага от члена на ВМРО Йордан Цицонков. Цицонков е заловен, но на последвалия съдебен процес, след разкриването на тежкото положение на българите от Македония и отношението на властите в България при земеделския режим е оправдан. Въпреки това, при натиск и от страна на Белград е съден отново от чехословашки съд и осъден на 20 години затвор, които не излежава поради скорошната си смърт [1]. Съществуват мнения, че убийството на Райко Даскалов е вдъхновено от правителството на Александър Цанков.

[редактиране] Библиография

  • „Борба за земя“ (1923)
  • „Какви трябва да бъдат качествата на оратора-политик“ (1923)
  • „Избрани статии и речи“ (1947)
  • „Избрани произведения“ (1986; в два тома; съставител Светла Даскалова)

[редактиране] Източници

  1. Михайлов, Иван. Спомени, т. ІІ, Louvian 1965, с. 285-290


Димитър Драгиев >>> министър на земеделието и държавните имоти
(6 октомври 191921 май 1920)
>>> Александър Оббов
Стоян Данев >>> и.д. министър на финансите (16 април 192021 май 1920) >>> Марко Турлаков
Недялко Атанасов >>> министър на търговията, промишлеността и труда
(21 май 19205 януари 1922)
>>> Александър Радолов
Александър Радолов >>> министър на вътрешните работи и народното здраве
(5 януари 19229 февруари 1923)
>>> Александър Оббов