Дамян Дамянов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дамян Дамянов български поет |
|
Роден: | 13 януари 1935 Сливен, България |
---|---|
Починал: | 6 юни 1999 София, България |
Дамян Дамянов (1835 - 1999) е български поет.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Дамян Дамянов е роден на 13 януари 1935 г. в Сливен. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.
През шейсетте години работи като литературен консултант във в. „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“.
За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.
През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, белоруски, украински, унгарски
Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря.
[редактиране] Библиография
[редактиране] Стихосбирки
- „Очакване“
- „Лирика“
- „Поема за щастието“
- „Коленича пред теб“
- „Пред олтара на слънцето“
- „И си отива лятото“
- „Като тревата“
- „Ти приличаш на сълза“
- „Ще има връщане“
- „Молба към света“
- „Вчера по същото време“
- „Гимназия „Родина““
- „Да бях хляб“
- „Ако нямаше огън“
- „До следващата смърт“
[редактиране] Поеми
- „Преди всичко любов“
[редактиране] Романи
- „Таванът“
[редактиране] Други
- „Живей така, че...“ - есета, импресии, силуети
- „И моята България пътува“ - лирична хроника
- „Тетрадка по всичко“ - книга, в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми
- „Първо име на щастието“ - пътни бележки
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.