Концентрационен лагер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Концентрационният лагер Бухенвалд)
Концентрационният лагер Бухенвалд)

Концентрационен лагер (концлагер) — специално оборудвано място за масово задържане на хора с цел лишаването им от свобода и човешко достойнство, а понякокога и от живот (т.нар. лагери на смъртта).

Концлагерът не е затвор, в него вкарват хора без присъда. Другото съществено отличие между затвор и лагер за военопленици от една страна, и концлагер от друга е, че в концлагера вътрешния ред и продължителноста на престоя се определят от създателите на концлагера и не се съобразяват с никакви закони и международни конвенции и не подлежат на никакъв контрол. В затворите и лагерите за военопленици по принцип нещата са регламентирани и подлежат на контрол.

Един нов момент е въведен от американците през 21 век - и списъкът на задържаните в концлагери не се обявява и не подлежи на контрол.

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Първи лагери: Куба, САЩ, британска Южна Африка, Намибия

Според някои автори, авторството на създаване на концлагери принадлежи на колониалните власти на Испания в Латинска Америка. В частност, американската иследователка Ан Апълбаум твърди, че първото подобие на концлагер се е появило в Куба още през 1895 г., по времето, когато тази страна е била колония на Испания.

По други сведения, първите концлагери са използвани по време на Гражданската война прзе 1861-65 в САЩ. Най-известен е лагера в Андерсънвил Джорджия за пленени войници от федералната армия. Общо в лагера са загинали от глад и проявления на жестокост около 10 хиляди пленени северняци. Не по-малко от 300 задържани са били разстреляни само за това, че са прекрачили прекараната черта. В Андерсънвил задържаните са били измъчвани не само за да се измъкнат военни сведения, но и от чист садизъм. След войната комендантът на лагера Хенрих Виртц е осъден от северняците като военен престъпник. За лагерите, създадени от северняците, е известно много малко.

Опитът на испанците (или американците) е възприет от британците, при създаването на концлагери за бурските семейсва в Южна Африка по време на Англо-бурската война (1899—1902) г. Целта на създаването на "лагери за концентрация" (именно тогава се появява и терминът) е да се лишат бурските партизани от възможност за снабдяване и поддръжка, събирайки фермерите в специално определени места. Понеже снабдяването на лагерите е било изключително лошо, в тях е царила висока смъртност.

Към пролетта на 1901 година британски концентрационни лагери са създадени по цялата окупирана територия на бурските републики — в Барбъртън, Хайдълбърг, Йоханесбург, Клирксдорп, Мидълбърг, Почефстром, Стандъртън, Феринигинг, Фолксрюс, Мафекинг, Айрин и други места.

В концентрационните лагери англичаните затварят повече от 200 хиляди човека, основно жени и деца, което е около половината от бялото население на бурските републики.

В течение само на една година — от януари 1901 до януари 1902 година — в концлагерите от глад и болести умират около 17 хиляди човека, предимно деца. През април 1901 година в Йоханесбургският лагер умират почти 70% от намиращите се там деца до осемгодишна възраст.

В британските концентрационни лагери в Южна Африка загиват десетки хиляди задържани.

Немците за първи път използват метода на задържане на мъже, жени и деца в концлагери в Намибия (Юго-Западна Африка) през 1904 г. за борба с въстаниците от племето херреро.

[редактиране] Лагери през Първата световна война

[редактиране] Румъния

През 1916 г. румънските власти създали в Молдова специални лагери, в които депортирали над 25 хиляди българи и турци от Южна Добруджа. Много от тях са измрели [1].

[редактиране] Турция

През 1915 година са създадени лагери в Сирия за депортиране на арменци в Хам, Хомс и до Дамаск, през които от август 1915 до 1919 преминават над 130 хил. арменци. Освен тях са създадени лагери и до градовете Баб, Мескене, Ракка, Зиарет, Семга, Рас-ул-Айн, и в крайния пункт на керваните на смъртта — Дейр eз-Зор. В тези лагери депортираното население се държи под открито небе, лишава се от вода и храна. Гладът и епидемиите стават причина за висока смъртност, особено сред децата. По свидетелството на различни източници, в някои от лагерите остават живи няколко стотици от десетки хиляди депортирани. През март 1916 турското правителство решава да унищожи останалите живи депортирани арменци, които наброяват около 200 хил. човека.[2]

[редактиране] Австро-Унгария

В началото на Първата световна война австро-унгарските власти създават концлагера в Талерхоф (провинция Щирия). Там са задържани жителите на Галиция и Буковина, симпатизиращи на Русия. В официалният рапорт на фелдмаршал Шлеер от 9 ноември 1914 година се съобщава, че в Талерхоф в този момент се намират 5700 русофили. Общо от 4 септември 1914 до 10 май 1917 през лагера преминават повече от 20 хиляди човека. Само за първата година и половина са загинали около 3 хиляди задържани.

Концентрационни лагери за сърби има в Добож (46 хиляди), Арад, Нежидер, Дьор.


[редактиране] Лагерната система на СССР

Първият концлагер в Русия е създаден в Холмогори през 1920 г. по личното указание на Ленин. През 20-те години на ХХ в. в съветските лагери е въведен принудителен труд на задържаните, а след образуването на специалното ведомство (ГУЛАГ) лагерите за принудителен труд стават важна част от съветската система за задържане.

[редактиране] Финландия

След завършване на гражданската война от 1918, около 75 хиляди комунисти са били задържани в концентрационни лагери. 125 човека са убити, а приблизително 12 хиляди задържани са умряли от глад, болести и издевателства.

По време на Втората световна война финландската армия окупира източна Карелия, където са създадени концентрационни лагери за съветски граждани от славянски произход. Първият лагер е основан на 24 октомври 1941 г. в Петрозаводск.

Числеността на задържаните във финландските концлагери е:

Общо на територията на източна Карелия са действали 13 финландски концентрационни лагери, през които са преминали 30 хиляди човека. Около една трета от тях са загинали. [3]

[редактиране] Лагери през Втората световна война

[редактиране] Хърватия

През август 1941 е създадена система от концлагери на територията на Независимата хърватска държава (виж. Хърватия), активно сътрудничеща с хитлеристка Германия, на 60 километра от Загреб, в района на градчето Ясеновац.

На изток от Ясеновац се намира лагер № 1 — до селата Брочици и Крапе; лагер № 2 — на брега на Сава и Струга, около 3 километра на северо-запад от Ясеновац; лагер № 3 — бившия тухлен завод на Озрен Бачич, в устието на Лони, на три километра по течението от Ясеновац.

В системата от лагери Ясеновац от глад, епидемии, тежка работа и в резултат на пряко изтребление са загинали от 300 до 600 хиляди човека, от които почти 20 хиляди — деца.

Болшинството от жертвите са сърби и евреи.

[редактиране] Концентрационни лагери на Третия Райх

Първият концентрационен лагер в Германия е бил създаден почти веднага след идването на Хитлер на власт, през 1933 г. Той е разположен в предградието на градчето Дахау (близо до Мюнхен).

През 1937 г. недалече от Ваймар е построен концлагерът Бухенвалд, който е известен с надписа над входа «Jedem das Seine» ("Всекиму своето"). От края на 1930-те до 1945 г. в Бухенвалд са били унищожени повече от 56 хил. човека от общо 250 хил. задържани. След идването на съветските войски там отново е организиран лагер за интернирани. За пет години в него загиват 3 хил. човека.

По заповед на Хайнрих Химлер от 27 април 1940 година е създаден концлагера Освиенцим, предназначен за масово унищожение на хора. На 14 юни 1940 г. е пристигнал първият транспорт — 728 поляка.

На територията на Полша, Австрия, Чехия, Латвия и други източноевропейски страни са съществували също лагерите Маутхаузен, Заксенхаузен, Треблинка, Саласпилс и много други.

Официално признати от Правителството на ФРГ са следните концентрациони лагери (1939—1945 гг.)[4]

  1. Арбайтсдорф (Германия)
  2. Аушвиц/Освенцим/Биркенау (Освенцим, Полша)
  3. Берген-Бельзен (Германия)
  4. Бухенвалд (Германия)
  5. Варшава (Полша)
  6. Герцогенбуш (Дания)
  7. Гросс-Розен (Германия)
  8. Дахау (Германия)
  9. Кауен (Каунас, Литва)
  10. Плащов (Краков, Полша)
  11. Заксенхаузен (Германия)
  12. Майданек (Люблин, Полша)
  13. Маутхаузен (Австрия)
  14. Миттелбау-Дора (Германия)
  15. Натцвайлер (Франция)
  16. Нейенгамме (Германия)
  17. Нидерхаген-Вевельсбург (Германия)
  18. Равенсбрюк (Германия)
  19. Рига-Кайзервалд (Латвия)
  20. Файфара/Вайвара (Естония)
  21. Флоссенбург (Германия)
  22. Щутхоф (Полша).

[редактиране] Американски концентрационни лагери

[редактиране] Лагери в Ирак

Най-известен е Абу Гариб. В пресата той най-често се нарича „затвор“, защото е бил затвор, но Американците го превръшат в концлагер - задържаните са без присъди, арестувани са „по подозрение, че са участвали в атаки срещу американските войски в Ирак“.[5]

Списък на 11 от общо 16-те лагера за заподозрени в Ирак, които англо-американските окупационни власти поддържат:

  1. Абу Гариб, на 35 км западно от Багдад. Това е най-големият концентрационен комплекс, който обхваща 3 лагера. Един от тях е Кемп Виджилант. В него са затворени арестанти с "висока разузнавателна стойност", разделени на три категории, съответно в "черни", "сиви" и "бели" списъци. Другият, Кемп Ганси, има 5 отделения в зависимост от тежестта на подозрението. Третият лагер е за обикновени затворници. Известен е като Селблок, т.е. килиен блок. Има и медицинско крило.
  2. Кемп Бука до гр. Ум Каср. В доклада на генерал Тагуба този лагер е посочен като място, където 800-на полицейска бригада на военната полиция е вършила издевателства над лагерници, преди да бъде преместена в Абу Гариб.
  3. Кемп Уитфорт (бившата военновъздушна база Талил) на юг от Багдад.
  4. Ал Русафа в Багдад (бивш депортационен затвор Тасфират).
  5. Ал Кадимия (женски лагер) в Багдад.
  6. Ал Карх (само за юноши) в Багдад.
  7. Ал Дивания.
  8. Лагер за задържане в Тикрит.
  9. Лагер за задържане в Мосул.
  10. Кемп Ашраф (или МЕК) близо до ал Рамади. Според американските власти (източник?) в него са затворени иракчани, обвинени в изнасилване и убийства.
  11. Кемп Кропър. В този лагер, разположен недалеч от багдадската аерогара, са затворени "мишени с най-голяма разузнавателна стойност". Това са лагерници, заподозрени в активно участие в иракската съпротива.

Българско участие: Официално у нас лагерът „Ашраф“ се води за бежанци от Иран. От 11 април 2006 там има българска охранителна рота.[6] Тя се грижи за вътрешния ред, въоръжена е само с електрошокови палки.

[редактиране] Лагери в Куба

Американската база Гуантанамо на остров Куба от 2002 започва да служи и за концентрационен лагер. Към началото на 2007 в този лагер се намират повече от 700 затворници, държани без съдебно решение, единствено на базата на подозрението, че са свързани с тероризма. [7]

[редактиране] Източници

  1. Тервелския край по време на войните
  2. Арменски геноцид
  3. С. С. Авдеев. Немецкие и финские лагеря для советских военнопленных в Финляндии и на временно оккупированной территории Карелии 1941-1944 г.г. Петрозаводск, 2001.
  4. Информация о материалах, хранящихся в службе розыска Международного Красного Креста (г. Арользен, Германия) [1]
  5. Статия във „Всеки ден“ от 20-04-2004
  6. Сайт на правителството: Oхранителна рота във военно-хуманитарна мисия в лагера “Ашраф”
  7. Безправието не върши работа в борбата срещу тероризма, Deutsche Welle 10.01.2007
  • Бруно Бетелхейм."Просветено сърце".

[редактиране] Вижте още

  • Военнопленнически лагер