Никола Петков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Петков български политик |
|
Роден: | 8 юли 1893 София, България |
---|---|
Починал: | 23 септември 1947 ?, България |
Никола Петков е български политик, един от лидерите на БЗНС. В политическия живот навлиза в началото на 30-те години. Син на Димитър Петков. Брат на Петко Д. Петков, застрелян от наемен убиец през 1924 г. Никола Петков участва в образуването на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. и в установяването на новата власт.
[редактиране] Ранни години
Завършва класическия отдел на I софийска мъжка гимназия (1910). Записва се да следва право и политически науки в Сорбоната, Париж. Завръща се в България по време на Балканската война - през 1912 г. е войник в гвардейския полк.
След Първата световна война продължава следването си в Париж . Завършва го с отличие през 1922 г. Постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във Франция, занимава се с журналистика.
[редактиране] Обществена дейност
През 1929 г. се завръща в България - редактор е на вестник "Земя" (1931-1932), на вестник "Земеделско знаме" - орган на БЗНС Александър Стамболийски (1932-1933). Подготвя и издава книга за Александър Стамболийски, в която прави политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на БЗНС Александър Стамболийски (1932-1933).
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. сътрудничи на демократическите партии, включително и на Работническата партия, която е легална проява на нелегалната БКП. Избран е за народен представител в XXIV Народно събрание (1938-1939).
За антифашистка дейност още през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград.
След емигрирането на д-р Г.М.Димитров през 1941 поема ръководството на БЗНС Александър Стамболийски. Изпратен е в лагера "Гонда вода" (1941). Никола Петков води преговори с другите демократични партии за образуването на Отечествения фронт и е представител на БЗНС в Националния съвет на ОФ. В края на 1943 г. е интерниран в Свищов. Там Никола Петков продължава да се занимава с политическа дейност, с организирането на Отечествения фронт, среща се с Коста Лулчев и др. политически дейци.
В София се завръща през лятото на 1944 г.
[редактиране] Политическа дейност
От 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ. От януари 1945 г. е лидер на Обединената опозиция (антикомунистическа опозиция). От 26 октомври 1946 г. е народен представител в VI Велико народно събрание.
Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На 5 юни 1947 г. е снет депутатският му имунитет и още в сградата на Народното събрание е арестуван. На 5 август същата година започва режисиран съдебен процес срещу него и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж. На 23 септември 1947 г., въпреки протестите на западната общественост, смъртната присъда е изпълнена, гробът му е неизвестен. Реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г.