Надпис от Наръш
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надписът от село Наръш е български граничен надпис от началото на 10 век.
Издълбан е на мраморна колона, открита край село Наръш (днес Неа Филаделфия) на около 20 километра северно от Солун, край река Галик. За него пръв съобщава датския археолог К. Ф. Кинх. За пръв път надписът е обнародван от директора на руския археологически институт в Цариград Фьодор Успенски през 1898 година.
Надписът е ценен извор за българо-византийската граница в началото на 10 век. Редица историци като Васил Златарски и други разглеждат информацията от надписа в светлината на други източници за опитите на цар Симеон да завладее Солун и Солунско. Според някои сведения наред с този надпис на север от Солун са били намерени още гранични надписи (край село Вардаровци (днес Аксиохори) и други), но днес те са недостъпни за науката.
Надписът се съхранява в Археологическия музей в Цариград.
[редактиране] Съдържание на надписа
Надписът е на гръцки език. В превод той гласи:
“Лето 6412 [904 г.] от сътворението на света, индиктион 7.
Граница на ромеи и българи
при Симеон, архонт от Бога на българите,
при Теодор Олгу таркан и
при Дристар комита”
[редактиране] Литература
- Баласчев, Георги, Новонайденият надпис от времето на цар Симеон, Български преглед, 1898, № 12, с.61-78
- Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници, С. 1981 , с. 116-119
- Иванов, Йордан. Български старини из Македония, С. 1931 с. 16-20
- Успенскиiй, Ф. И. Пограничный столб между Византиieй и Болгарiей при Симеоне, Известiя Руского Археалогического Института в Константинополе, 1898, ІІІ, с.184-194
- Златарски, Васил Н. История на българската държава през средните векове, Т.І, ч. 2 От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852-1018), С. 1927, с. 328