Попово езеро
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Поповото езеро е най-голямото от единадесетте Попови езера. Езерото и местността около него е едно от най-популярните места за развитие на летен туризъм в Национален парк Пирин. Езерото е разположено на дъното на Поповския циркус и е оградено от върховете Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Дженгал.
Поповото езеро е най-голямото по-площ и най-дълбокото езеро в Пирин, а е на първо място и по водния си обем. Езерото е с площ от близо 123,6 декара, което го поставя на четвърто място по големина в България (след Смрадливото, Горното Рибно и Близнака в Рила), дълбоко е 29,5 м, с което се нарежда на второ място в България след Окото в Рила (37 м), а дължината и широчината му са съответно 480 и 336 м. Водният му обем се изчислява на 1 270 000 куб. м. То е разположено на височина 2234 м. Езерото събира вода от валежите, както и от два малки потока, които се виват в южната му част. Най-голямо количество вода в Повото езеро има през късната пролет. Това се дължи на снежната покривка, която се задържа до тогава по склоновете на обграждащите езерото върхове.
Водата, която изтича от езерото във вид на малък стръмен поток, се влива в шестте Рибни Попови езера, които се намират надолу по склона на планината. По този начин Поповите езера дават началото на река Ретиже, която е един от основните притоци на река Места. Местността около езерото е покрита предимно с поляни, както и с клекови формации, чиято възраст на места надминава 100 години.
До 1942 г. езерото носи името Папазгьол, което е буквален превод на сегашното му име на турски език.