Демократически сговор

от Уикипедия, свободната енциклопедия


Партии в България
до 1989
 
Източна Румелия
Либерална партия
Народна партия
до средата на 1880-те
Либерална партия
Консервативна партия
до началото на 1920-те
БРСДП (т.с.)
БЗНС
БРСДП
Народнолиберална партия
Младолиберална партия
Либерална партия
Радикалдемократическа партия
Демократическа партия
Прогресивнолиберална партия
Народна партия
до средата на 1940-те
БКП
БЗНС Пладне
БЗНС Врабча 1
БРСДП
Радикална партия
Демократическа партия
ОНПП
Националлиберална партия
Демократически сговор
Народен сговор
до 1989
БКП
БЗНС

Демократическият сговор е българска политическа партия, съществувала от 1923 до забраната на партиите през 1934. През по-голямата част от този период (1923-1931) тя е основната управляваща партия, което я прави третата партия по продължителност на управление след Българската комунистическа партия и Народнолибералната партия.

Съдържание

[редактиране] История

След извършването на Деветоюнския преврат през 1923 неговите организатори от Военния съюз и Народния сговор се стремят към създаване на партия, която да създаде стабилна политическа и парламентарна основа за новото управление. За тази цел те най-вече разчитат на партиите от Конституционния блок, чиито лидери са изпратени в затвора от предишното правителство на Александър Стамболийски.

След като разпускат Конституционния блок, в края на юли и началото на август Демократическата, Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия образуват коалицията Съюз за демокрация. На 10 август тя се обединява с Народния сговор, образувайки Демократическия сговор. През следващите месеци в Демократическата и Радикалдемократическата партия нараства недоволството от централизацията на организацията и превръщането ѝ в единна партия. В началото на 1924 големи части от тях се отделят от Сговора, възстановявайки двете стари партии.

През цялото съществуване на Демократическия сговор в него има три относително ясно разграничени групи. Едната, ръководена от Александър Цанков е свързана с бившия Народен сговор, а другите две, начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров - с традиционните партии, съответно Демократическата и Обединената народно-прогресивна партия. Тези фракции често влизат в открит конфликт, застрашаващ на няколко пъти стабилността на правителството.

След загубата на изборите през 1931 тези противоречия се засилват и през пролетта на 1932 крилото на Александър Цанков окончателно се отделя от партията. След забраната на политическите партии след Деветнадесетомайския преврат през 1934 Демократическият сговор престава да съществува, въпреки че отделни негови лидери продължават да бъдат политически активни.

[редактиране] Участия в правителства

Второ правителство на Александър Цанков (22 септември 19234 януари 1926) — коалиция с Българската работническа социалдемократическа партия
Първо правителство на Андрей Ляпчев (4 януари 192612 септември 1928) — самостоятелно
Второ правителство на Андрей Ляпчев (12 септември 192815 май 1930) — самостоятелно
Трето правителство на Андрей Ляпчев (15 май 193029 юни 1931) — коалиция с Националлибералната партия

[редактиране] Лидери

[редактиране] Видни дейци

[редактиране] Източници

На други езици