Стеблево

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стеблево
Местоположение
Данни
Население: 120 (2001)
Надм. височина: 1 272 м
Геогр. положение: 41° 20' 14 сев. ш.
20° 28' 12 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Стеблево (понякога Стеблено или Стебльово, на албански:Steblevë или Stebleva - Стеблевъ, на македонски Стеблево, понякога Стебљо или Стебло) е село в Република Албания в областта Голо бърдо, окръг Либражд, област Елбасан, център на едноименната община. Селото се намира в южната част на Голо бърдо, на западния склон на планинския масив Радуч (Радук), висок 2 084 метра и е населено с българи мюсюлмани и християни. Състои се от три махали - Суска мала, Леска и Дишовци.

Съдържание

[редактиране] История

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Стеблео е посочено като село със 150 домакинства с 150 жители българи и 200 жители помаци.[1] В 1897 година английският консул Чарлз Блънт пише, че в Стеблево живеят 336 православни българи. Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в Стеблево живеят 380 души българи християни и 400 души българи мюсюлмани.[2]

По данни на Екзархията в края на 19 век в Стеблево има 40 православни къщи с 224 души жители.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Стеблево има 396 българи екзархисти и в селото има българско училище.[4]

В резултат на постоянното изселване на християните от селото към България и Република Македония към началото на 90-те години в Стеблево са останали 100 мюсюлмански къщи и само около 3-4 християнски с около 500 жители.

През 1912 година в резултата на Балканските войни Стеблево влиза в границите на новосъздадената Албания. В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година Стеблено е отбелязано като село със 100 къщи, част от които православни българи.[5] Падането на режима на Енвер Ходжа и демократизацията в Албания в началото на 90-те години съсипва традиционния поминък на жителите на Стеблево - отглеждането на картофи и селото както и цялата област преживява икономически колапс и много от жителите му мигрират към големите албански градове.

Република Македония и Албания са в процес на договаряне на отварянето на граничен контролно-пропускателен пункт при Стеблево.

[редактиране] Родени в Стеблево

[редактиране] Община Стеблево

Стеблево е център на община, в която освен него се включват и селата:

  • Борово
  • Забзун
  • Ланге
  • Моглица
  • Продан
  • Себище

[редактиране] Литература

  • Жалов, Алексей. Топоними от с. Стеблево, Голо Бърдо - Албания, в: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество "Огнище", т. ІІ, С. 2005, с. 77-83
  • Петкова, Анелия Василева. Говорът на село Стеблево, Голо Бърдо, Албания. в: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество "Огнище", т. ІІ, С. 2005, с. 69-76

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. Българите в Албания I част
  4. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  5. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров

[редактиране] Външни връзки

На други езици