Магна Греция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Магна Греция (латински Magna Graecia — „Велика Гърция“, от гръцки Μεγάλη Ελλάς, Мегали Елас) е името на част от древна Южна Италия (Пулия, Калабрия, Кампания, Сицилия) която е колонизирана от древногръцки заселници през VIII век пр. Хр.
С тази колонизация гръцката култура е разпространена в Италия, като скоро се развива нова цивилизация, която по-късно си взаимодейства с местните италийски и латински цивилизации.
Много нови градове се развиват и замогват, като например Kapuê (Капуа), Neapolis (Неапол), Subaris (Сибарис).
Други важни градове в Магна Греция са Taras (Таранто), Lakroi или Locri, Rhegion, Kroton (Кротоне) и Thurii.