Методи Андонов-Ченто
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Методи Андонов-Ченто македонски политик и антифашист |
|
Роден: | 18 август 1902 Прилеп, днес Република Македония |
---|---|
Починал: | 24 юли 1957 Прилеп, днес Република Македония |
Методи Андонов-Ченто (на македонски литературен език: Методиjа Андонов-Ченто) е македонски политик и държавник, aнтифашистки борец, първи председател на Президиумa на АСНОМ.
[редактиране] Биография
Методи Андонов-Ченто е роден през 1902 година в Прилеп. Занимава се с търговия. На изборите през 1938 година Ченто е избран за народен представител в югославската Скупщина от листата на хърватския опозиционен лидер Владко Мачек. Поради манипулация на изборните резултати от страна на държавните власти той не е допуснат в Скупщината.
Ченто има антисръбски убеждения и е един от организаторите на Илинденските демонстрации в Прилеп (1939), за които е осъден и лежи в затвора в Кикинда. През 1940 година на събрание в Прилепската гимназия открито се обявява срещу забраната на директора учениците да разговарят вкъщи и на публчни места на българския си диалект. Веднага след това е арестуван и през януари 1941 година е интерниран в Баина Баща. По-късно е обвинен в държавна измяна и е осъден на смърт от Прекия военен съд, но след намесата на видни граждани на Баина Баща Методи Андонов е спасен в последния момент от екзекуция. След освобождението на Вардарска Македония и присъединяването й към България Ченто е арестуван от полицията поради комунистическата си идеология. Пуснат е след няколко дни. Към края на 1942 година Методи Андонов е интерниран в трудовия лагер в Чучулигово.
През есента на 1943 година Ченто минава в италианската окупационна част на Вардарска Mакедония, в района на Дебърца, където става член на Главният щаб на партизаните и подписва манифест, в който се обещава "братство и единство с българския народ!".[1] Като най-авторитетната личност през декември 1943 Медоти Андонов-Ченто е избран да оглави Инициативния комитет за свикване на АСНОМ. На 2 август 1944 година в Пчинския манастир се състоява Първото заседание на АСНОМ, на което Ченто е председател. По негова инициатива на събранието са поканени и дейци на Българските акционни комитети. Озтовава се Йордан Чкатров - деец на ВМРО и близък съратник на Иван Михайлов, който отказва да се присъедини към партизаните, и Трайче Чундев - член на ВМРО от времето на Тодор Александров, който в последствие заема отговорни постове в НР Македония, но е осъден на смърт през 1949 заради отстояването на българщината. Вечерта преди събранието Ченто свиква група единомишленици, за да подготвят докуметите. На него се обсъжда премахването на пасажа "и в обща борба с югославските народи". [2] След скандал между Ченто и Светозар Вукманович-Темпо относно включването на сърбомани в Президиумът на АСНОМ, Методи Андонов прави забележка на Темпо да не се меси в работата на Комитета, тъй като не е негов член. Изгонването на Вукманович от заседанието има негативни последици за Ченто, който и след това остана на мнение за недопускането на сърбомани на високи постове в Комитета. Mакар да следва директивите на АВНОЮ от Яйце за образуването на Федерална югославска единица Македония Ченто и неговото обкръжение имат за цел да изпозлват предимствата на бъдещето федерално устройство на Югославия и да отдалечат Вардарска Македония от повторна сръбска доминация. След изтеглянето на българските войски и администрация от Повардарието в ръководството на МКП се завръща Лазар Колишевски, който е основен политически противник на Ченто и главно оръдие на ЮКП в ръководството на Федерална Македония. Така формалният министър-председател и държавен глава Методи Андонов-Ченто губи значителна част от властта.
След жестоки критики от страна на Главния комитет на Народния фрон на Македония Ченто подава оставка и през март 1946 се връща в Прилеп. На 14 юли същата година е заловен в близост на Градския парк в Прилеп, а три седмици по-късно е обявено, че: "е заловен при опит за преминаването на югославско-гръцката граница".[3] През новмрви 1946 е осъден на 11 години затвор в режим на принудителен труд като "коминформец". Прекарва в лагера на Голи оток повече от 9 години, от които 59 месеца в пълна изолация. В резултат на тежките условия в затвора и липсата на медицински грижи умира на 24 юли 1957 година. През 1990 година, малко преди независимостта на Република Македония, след молба от сина му Илия Андонов-Ченто е възобновен процеса срещу баща му, на който е рабилитиран.
[редактиране] Източници
- ↑ Кои беа партизаните во Македониjа. Никола Петров, 1998, Скопjе, стр. 53.
- ↑ Кои беа партизаните во Македониjа. Никола Петров, 1998, Скопjе, стр. 61.
- ↑ http://www.makedonskosonce.com/broevis/2005/sonce565_566.pdf/22_24_cento.pdf
[редактиране] Външни връзки
- "Tрагедията на Методий Ченто", откъс от книгата на Коста Църнушанов -"Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", С., 1992 год.
- Жаклина Митевска за Ченто
- "Ченто беше за македонска држава, а не за протекторат!" статия в "Утрински вестник"