Кито Лоренц

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кито Лоренц
германски писател
Роден: 4 март 1938
Шлайфе, Германия

Кито Лоренц (на немски Kito Lorenz) е лужишки и немски писател, поет и преводач. Внук е на лужишкия културен деец Якуб Лоренц Залески.

Съдържание

[редактиране] Живот

Роден в отчасти асимилирано от немската среда семейство, той научава горнолужишки език едва в гимназията в Котбус (луж. Хошебуз) през 1952-1956. От 1956 до 1961 г. следва славянска филология и педагогика в Лайпциг (луж. Липск). Единадесет години е асистент в Института по лужишка етнология в Бауцен (Будишин). По-късно работи като драматург на Лужишкия народен ансамбъл, няколко години е ръководител на Клуба на младите лужишки писатели. Член на немския ПЕН-клуб.

Пише стихотворения, разкази, детски приказки, филмови сценарии на лужишки и на немски език. Съставител е на много сборници с произведения на лужишките класици и на съвременни автори. Превежда славянски поети на немски.

[редактиране] Произведения

[редактиране] Автор

  • „Нови времена — нови сватби“ — стихотворения на горнолужишки („Nowe časy – nowe kwasy“, 1961, преиздадена през 1962)
  • „Струга – картини от нашия пейзаж“ — стихотворения на горнолужишки и на немски(„Struga – wobrazy našeje krajiny“ – „Struga – Bilder einer Landschaft“, 1967)
  • „Ключове и пътища“ — на горнолужишки („Kluče a puće“, 1971)
  • „Прочистване на лъките“ — на немски („Flurbereinigung“, 1973, преиздадена 1988)
  • Избрани стихотворения в поредицата „Лужишка поезия“ („Serbska poezija“, 1979, 1982)
  • „Страна на думите“ — на немски („Wortland“, 1984)
  • „Ти до мен“ — еротични стихотворения на горнолужишки („Ty porno mi“, 1988)
  • „Gegen den grossen Popanz.“ — стихотворения на немски (1990)
  • „Terra budissinensis“ — в съавторство с Рудолф Хартмец и Ханс Мирчин (Rudolf Hartmetz, Hans Mirtschin, Kito Lorenc „Terra budissinensis“, 1997)
  • „В една красиво обрисувана неделя: Стихотворения за стихотворенията“ — на немски („An einem schönbemalten Sonntag: Gedichte zu Gedichten“, 2000)
  • „Осемнадесет стихотворения от годините 1990–2002“ — на немски („Achtzehn Gedichte der Jahre 1990–2002“, 2002)
  • „Листа като езици“ — на немски („Zungenblätter“, 2002)
  • „Die Unerheblichket Berlins“, (2000–2002)
  • „Неподходящи цветове“ — на горнолужишки и немски („kapsy-barby“ – „Fehlfarben“, 2004)
  • „Лужишкото корабоплаване“ („Die wendische Schiffahrt“, 2004)

[редактиране] Съставител и редактор

  • „Светлина, правда, свобода“ — антология на лужишката поезия („Swĕtło, prawda, swobodnosć“, 1963)
  • Мина Виткойц „Пътищата на една журналистка“ — превод (Mina Witkojc „Po pućach časnikarki“, 1964)
  • Хандрий Зейлер „Лужишки разкази“ — превод (Handrij Zejler „Serbske fabule“, 1966)
  • „Магарето с галони“ — разкази от Хандрий Зейлер („Der betresste Esel“, Fabeln von Handrij Zejler, 1969, преиздадена 2004)
  • Юрий Хежка „Страната от сънищата“ (Jurij Chĕžka „Die Erde aus dem Traum“, 2002)

[редактиране] Награди

  • Литературна награда на лужишката академия
  • Домовина — 1962, 1968
  • Награда „Хайнрих Хайне“ — 1974
  • Награда „Якуб Барт-Чишински“
  • Награда „Хайнрих Ман“ — 1991
  • Литературна награда „Кунстпрайз Берлин“ — 1991
  • Награда за литературно творчество на немската фондация „Шилер“ — 1995
На други езици