Президентски избори в България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
След 10 ноември 1989 г. в България са произведени шест избора за държавен глава на републиката. Два пъти (1990 и 1991) президентът е избиран непряко - от Народното събрание, а останалите четири пъти (1992, 1996, 2001 и 2006) - пряко от всички избиратели, имащи право на глас.
Съдържание |
[редактиране] Първи президентски избори (1990)
[редактиране] Статут
На 3 април 1990 г. ІХ Народно събрание приема Закона за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник”, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който се закрива Държавният съвет и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на републиката. Председателят е държавен глава на НРБ.
[редактиране] Процедура за избор
- Съгласно чл. 91, ал. 1 председателят (президентът) се избира от Народното събрание с мнозинство 2/3 от присъстващите за срок да края на мандата на Народното събрание, което ще приеме новата Конституция. За председател (президент) на републиката може да бъде избран всеки български гражданин, който е навършил 40 години и отговаря на условията за народен представител (чл. 91, ал. 2).
- Заместник-председателят (заместник-президентът) на републиката се избира от Народното събрание по предложение на председателя (президента) с обикновено мнозинство от присъстващите (чл. 94, ал. 1), а мандатът на заместник-председателя (заместник-президента) е еднакъв със срока, за който е избран председателят (президентът).
- Председателят (президентът) на Републиката и заместник-председателят (заместник-президентът) могат да бъдат преизбирани за същата длъжност само за още един мандат. Трето преизбиране не се допуска (чл. 95, ал. 1).
[редактиране] Прекратяване на пълномощията
- Пълномощията на председателя (президента) на републиката и на заместник-председателя (заместник-президента) могат да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание по предложение най-малко на една трета от народните представители, когато са нарушили Конституцията или положената клетва. Решението се приема с тайно гласуване и с мнозинство повече от две трети от народните представители (чл. 97, ал. 1).
- Когато пълномощията на председателя (президента) на републиката и заместник-председателя (заместник-президента) бъдат прекратени, както и по тяхно желание или при смърт, в едномесечен срок се избира нов председател (президент) или заместник-председател (заместник-президент). Когато Народното събрание не заседава, то се свиква от неговия председател (чл. 97, ал. 3).
[редактиране] Изборни резултати
Първите избори за председател (президент) на НРБ се произвеждат на 3 април 1990 г. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов, който е избран с пълно единодушие. Веднага след избора той полага клетва и встъпва официално в длъжност. Решението за избиране на председател (президент) на републиката е обнародвано в „Държавен вестник”, брой 29 от 10 април 1990 г.
[редактиране] Втори президентски избори (1990)
[редактиране] Процедура на изборите
Вторият избор на президент на републиката се произвежда отново непряко, във връзка с подаването и приемането от Народното събрание на оставката на Петър Младенов (20 юли 1990). Той се произвежда по същите процедурни правила, както първият избор. Гласува се в 6 тура, докато един от кандидатите набира необходимото мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.
[редактиране] Избор на президент
Кандидати | Издигнати от | 1 тур | 2 тур | 3 тур | 4 тур | 5 тур | 6 тур |
24 юли | 26 юли | 30 юли | 1 август | ||||
Чавдар Йорданов Кюранов1 | БСП | 217 | 211 | 190 | 194 | ||
Петър Антонов Дертлиев2 | СДС | 130 | 131 | 146 | 146 | 130 | |
Виктор Георгиев Вълков3 | БЗНС | 36 | 37 | 41 | 37 | 254 | |
Желю Митев Желев4 | СДС | 284 | |||||
Въздържали се | 1 | 1 | 108 | ||||
Недействителни бюлетини | 6 | 5 | 9 | 7 | 2 | ||
Общо гласували | 390 | 384 | 387 | 384 | 386 | 392 |
1 На 30 юли от името на парламентарната група на БСП Александър Лилов заявява, че неговите колеги са решили да оттеглят кандидатурата на Чавдар Кюранов, „водени от желанието и волята на нашата партия да се излезе от очерталата се президентска криза и още днес да се избере президент на нашата република”. Лилов добавя, че „ще подкрепим онзи от двамата кандидати, който поставя политиката на националното съгласие над партийните интереси”.
2 На 31 юли Петър Дертлиев оттегля кандидатурата си.
3 На 31 юли Елена Кирчева съобщава от името на парламентарната група на БЗНС, че оттегля кандидатурата на Виктор Вълков. Самият кандидат на свой ред заявява пред депутатие: „Не се чувствам достатъчно уверен в такъв момент да пристъпя към ръководството на държавата при положение, че отсега виждам в парламента една група от около 130 души, на чиято подкрепа аз вероятно няма да разчитам”.
4 На 31 юли Стоян Ганев номинира като кандидат за държавен глава от името на парламентарния Съюз на демократичните сили Желю Желев. На 1 август министър-председателят Андрей Луканов заявява, че парламентарната група на БСП ще подкрепи кандидатурата на Желю Желев, Виктор Вълков прави това от името на БЗНС, БСП и СДС, а Юлий Бахнев - от името на ДПС. Така е осигурено необходимото мнозинство и Желю Желев е избран на поста.
[редактиране] Избор на вицепрезидент
- При издигането на кандидатурите за държавен глава БСП номинира за вицепрезидент Велко Вълканов, СДС – Петър Берон, а БЗНС не издига претендент за поста. При оттеглянето на кандидатите за президент Чавдар Кюранов, Петър Дертлиев и Виктор Вълков и номинирането на Желю Желев също не е посочена кандидатура за негов заместнки.
- На 1 август, веднага след като е избран за президент, Желю Желев предлага за свой заместник генерал Атанас Семерджиев. Неговата кандидатура е подложена на явно гласуване с вдигане на ръка и той е избран с гласовете на 383-ма депутати, 7 гласуват „против”, а 2-ма се въздържат.
[редактиране] Трети президентски избори (1992)
[редактиране] Първи тур (12 януари 1992)
№ | Кандидати | Издигнати от | Получени гласове |
% | |
---|---|---|---|---|---|
Президент | Вицепрезидент | ||||
1 | Кирил Борисов Борисов | Милан Славов Тонев | Либерална партия - Перник | 11 227 | 0,22 |
2 | Тодор Иванов Пашалийски | Велин Аспарухов Илиев | Християнрадикална партия | 6 307 | 0,12 |
3 | Иван Емилов Георгиев | Иван Николов Кисимов | Българска национално-радикална партия | 19 495 | 0,38 |
4 | Желю Митев Желев | Блага Николова Димитрова | Съюз на демократичните сили | 2 273 541 | 44,66 |
5 | Андон Колев Дончев | Николай Кирилов Шкутов | Движение “Глас за безпартиен президент” | 31 798 | 0,62 |
6 | Правдолюб Георгиев Кожухаров | Симеон Желев Янулев | Българска работническо-селска партия | 7 808 | 0,15 |
7 | Йоло Димитров Денев | Георги Димитров Статков | Българска демократическа партия | 10 769 | 0,21 |
8 | Петър Манолов Георгиев | Емилия Георгиева Савова | Движение “Безпартийни за демокрация” | 14 023 | 0,28 |
9 | Благовест Христов Сендов | Огнян Стефанов Сапарев | Инициативен комитет | 113 897 | 2,24 |
10 | Димитър Крумов Димитров | Велчо Дочев Велев | Свободна демократическа партия | 8 620 | 0,17 |
11 | Иван Лазаров Иванов | Петър Иванов Димитров | Български национален съюз “Нова демокрация” | 10 099 | 0,20 |
12 | Димитър Марков Марковски | Димитър Георгиев Савов | Свободна кооперативна партия | 8 360 | 0,16 |
13 | Петър Николов Гогов | Богдан Борисов Йоцов | Независима демократическа партия | 21 302 | 0,42 |
14 | Асен Стойков Младенов | Иван Цветанов Георгиев | Българска комунистическа партия | 29 646 | 0,58 |
15 | Славомир Драганов Цанков | Михаил Кръстанов Миланов | Съюз на демократичните партии и движения “Ера-3” | 50 247 | 0,99 |
16 | Велко Вълканов Иванов | Румен Илиев Воденичаров | Инициативен комитет | 1 549 970 | 30,44 |
17 | Сийка Петрова Георгиева | Станчо Манев Митев | Политически форум “Преображение” | 17 150 | 0,34 |
18 | Крум Савов Крумов – Куманов | Венчеслав Славчов Георгиев | Предизборен съюз за национално спасение | 10 266 | 0,20 |
19 | Кузман Георгиев Кузманов | Никола Костадинов Шумарев | Десен демократичен алианс | ||
20 | Стоян Христов Цанков | Иван Методиев Стоянов | Демократическа партия в България | 9 888 | 0,50 |
21 | Димитър Илиев Попов | Христо Христов Генчев | Българска национална демократическа партия | 32 606 | 0,64 |
22 | Георги Ганчев Петрушев | Петър Кирилов Берон | Български бизнес блок | 854 108 | 16,78 |
[редактиране] Втори тур (19 януари 1992)
№ | Кандидати | Издигнати от | Получени гласове |
% | |
---|---|---|---|---|---|
Президент | Вицепрезидент | ||||
4 | Желю Митев Желев | Блага Николова Димитрова | Съюз на демократичните сили | 2 738 420 | 52,85 |
16 | Велко Вълканов Иванов | Румен Илиев Воденичаров | Инициативен комитет | 2 443 434 | 47,15 |
[редактиране] Статистика
Първи тур | Втори тур | |
Брой на избирателите по избирателни списъци | 6 817 914 | 6 859 318 |
Брой на гласувалите | 5 139 891 | 5 206 226 |
Процент на гласувалите | 75,39 | 75,90 |
Брой на недействителните гласове | 48 713 | 24 388 |
Брой на действителните гласове | 5 091 179 | 5 181 844 |
[редактиране] Четвърти президентски избори (1996)
[редактиране] Първи тур (27 октомври 1996)
№ | Кандидати | Издигнати от | Получени гласове |
% | |
---|---|---|---|---|---|
Президент | Вицепрезидент | ||||
1 | Христо Димитров Бойчев | Иван Георгиев Кулеков | Движение за защита на пенсионерите, безработните и социално слабите граждани | 57 668 | 1,34 |
2 | Димитър Марков Марковски | Димитрина Николова Вулджева | Свободна кооперативна партия | 5 823 | 0,14 |
3 | Митко Енчев Димитров | Игнат Велков Игнатов | Обединение за запазване на богатствата на България | 7 793 | 0,18 |
4 | Илиян Денев Николов | Сергей Николаев Немцеров | Българска национална екологична партия | 4 920 | 0,11 |
5 | Иван Русев Маразов | Ирина Георгиева Бокова | Коалиция "Заедно за България" | 1 158 204 | 27,01 |
6 | Вера Денчева Илиева | Искра Янева Атанасова | Българска комунистическа партия | 34 004 | 0,79 |
7 | Славомир Драганов Цанков | Добри Йорданов Добрев | Съюз на демократичните партии и движения "Ера 3" | 22 724 | 0,53 |
8 | Любомир Василев Стефанов | Паруш Янчев Караиванов | Алтернативно социалистическо обединение | 6 056 | 0,14 |
9 | Петър Стефанов Стоянов | Тодор Колев Кавалджиев | Обединени демократични сили | 1 889 825 | 44,07 |
10 | Иван Методиев Стоянов | Румяна Иванова Якимова | Демократическа партия в България | 14 659 | 0,34 |
11 | Александър Трифонов Томов | Людмил Асенов Маринчевски | Независими | 135 571 | 3,16 |
12 | Жорж Ганчев Ганчев | Арлин Григоров Антонов | Български бизнес блок | 937 686 | 21,87 |
13 | Минчо Генов Минчев | Пенчо Петров Пенчев | Отечествена партия на труда | 13 567 | 0,32 |
[редактиране] Втори тур (3 ноември 1996)
№ | Кандидати | Издигнати от | Получени гласове |
% | |
---|---|---|---|---|---|
Президент | Вицепрезидент | ||||
5 | Иван Русев Маразов | Ирина Георгиева Бокова | Коалиция "Заедно за България" | 1 687 242 | 40,27 |
9 | Петър Стефанов Стоянов | Тодор Колев Кавалджиев | Обединени демократични сили | 2 502 517 | 59,73 |
[редактиране] Статистика
Първи тур | Втори тур | |
---|---|---|
Брой на избирателите по избирателни списъци | 6 837 737 | 6 859 318 |
Брой на гласувалите | 4 317 161 | 4 215 145 |
Процент на гласувалите | 63,14 | 61,67 |
Брой на недействителните гласове | 28 908 | 25 416 |
Брой на действителните гласове | 4 288 499 | 4 189 733 |
[редактиране] Пети президентски избори (2001)
[редактиране] Първи тур (11 ноември 2001)
№ | Кандидати | Издигнати от | Получени гласове |
% | |
---|---|---|---|---|---|
Президент | Вицепрезидент | ||||
1 | Петър Кирилов Берон | Стоян Вълчев Андреев | Партия „Съюз България” | 31,394 | 1,11 |
2 | Петър Стефанов Стоянов | Нели Петрова Куцкова | Инициативен комитет | 991 680 | 34,95 |
3 | Богомил Ангелов Бонев | Атанас Иванов Железчев | Партия „Гражданска партия на България” | 546 801 | 19,27 |
4 | Жорж Ганчев Ганчев | Веселин Стоянов Бончев | Партия „Блокът на Жорж Ганчев” | 95 581 | 3,36 |
5 | Георги Седефчов Първанов | Ангел Иванов Марин | Коалиция „Коалиция за България” | 1 032 665 | 36,39 |
6 | Ренета Иванова Инджова | Кръстю Николов Илов | Партия „Демократичен алианс” | 139 680 | 4,92 |
[редактиране] Втори тур (18 ноември 2001)
Кандидати | Издигнати от | Получени гласове |
% | |
Президент | Вицепрезидент | |||
Петър Стефанов Стоянов | Нели Петрова Куцкова | Инициативен комитет | 1 731 676 | 45,87 |
Георги Седефчов Първанов | Ангел Иванов Марин | Коалиция „Коалиция за България” | 2 043 443 | 54,13 |
[редактиране] Статистика
Първи тур | Втори тур | |
---|---|---|
Брой на избирателите по избирателни списъци | 6 847 422 | 6 889 638 |
Брой на гласувалите | 2 850 297 | 3 784 036 |
Процент на гласувалите | 41,62 | 54,92 |
Брой на недействителните гласове | 12 589 | 8,917 |
Брой на действителните гласове | 2 837 708 | 3 775 119 |
[редактиране] Шести президентски избори (2006)
[редактиране] Първи тур (22 октомври 2006)
№ | Кандидати | Издигнати от | Регистрирани с решение на ЦИК (№ от дата) |
Получени гласове |
% | |
---|---|---|---|---|---|---|
Президент | Вицепрезидент | |||||
1 | Неделчо Крумов Беронов | Юлиана Иванова Николова | Инициативен комитет | 99 от 14.09.2006 | 271 078 | 9,753 |
2 | Любен Йорданов Петров | Нели Атанасова Топалова | Инициативен комитет | 103 от 15.09.2006 | 13 854 | 0,498 |
3 | Георги Седефчов Първанов | Ангел Иванов Марин | Инициативен комитет | 75 от 11.09.2006 | 1 780 119 | 64,047 |
4 | Григор Петров Велев | Йордан Жеков Мутафчиев | Целокупна България | 90 от 12.09.2006 | 19 857 | 0,714 |
5 | Петър Кирилов Берон | Стела Димитрова Ангелова-Банкова | Инициативен комитет | 105 от 16.09.2006 | 21 812 | 0,785 |
6 | Волен Николов Сидеров | Павел Димитров Шопов | Партия Атака | 96 от 13.09.2006 | 597 175 | 21,486 |
7 | Георги Евдокиев Марков | Мария Маринова Цонева-Иванова | Ред, законност и справедливост | 100 от 14.09.2006 | 75 478 | 2,716 |
[редактиране] Втори тур (29 октомври 2006)
№ | Кандидати | Издигнати от | Гласове | % | |
---|---|---|---|---|---|
Президент | Вицепрезидент | ||||
3 | Георги Седефчов Първанов | Ангел Иванов Марин | Инициативен комитет | 2 050 488 | 75,948 |
6 | Волен Николов Сидеров | Павел Димитров Шопов | Партия Атака | 649 387 | 24,052 |
[редактиране] Статистика
Първи тур | Втори тур | |
Брой на избирателите по избирателни списъци | 6 447 147 | |
Брой на гласувалите | 2 757 441 | |
Процент на гласувалите* | 42,32% | |
Брой на недействителните гласове | 57 560 | |
Брой на действителните гласове | 2 699 875 |
* спрямо избирателните списъци
[редактиране] Факти
- Предизборната кампания за първия тур се провежда в периода 19 септември - 20 октомври 2006.
- За бюлетини бюджетът отделя между 266 000 и 304 000 лв. Бюлетините изготвя фирма "Демакс", собственост на депутата от БСП Петър Кънев. [1]
- Въз основа на актуализирани данни от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието от избирателните списъци са заличени близо 580 000 лица, след което в списъците остават около 6 384 000 гласоподаватели.[2]
- Българите по света гласуват в 144 секции в 49 държави. [3]
- За първи път в България се провеждат избори за президент с интегрална бюлетина и прозрачни урни.
[редактиране] Източници
- Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 1992
- Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 1996
- Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 2001
- Активност и резултати от двата тура на Президентски избори 2006
- ↑ „4 стотинки ще струва една изборна бюлетина“. Mediapool.bg. Сайтът е посетен на 2006-10-24
- ↑ „Всеки десети, отпаднал от избирателните списъци у нас, бил от Кърджалийско“. bta.bg. Сайтът е посетен на 2006-11-05
- ↑ „Българи в чужбина гласуват в 49 държави“. СЕГА. Сайтът е посетен на 2006-10-24
[редактиране] Любопитно
- С най-голям брой гласове е избран президентът Желю Желев през 1992 - 2 738 420
- С най-малък брой гласове е избран президентът Георги Първанов през 2001 - 2 043 443
- С най-голямо мнозинство е избран президентът Георги Първанов през 2006 - 75,95%
- С най-малко мнозинство е избран президентът Георги Първанов през 2001 - 54,13%