Винишка афера
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Винишката афера от 1897 г. е първият голям провал във ВМОРО. Започва в с. Виница, Кочанско и причинява разстройване на революционнота мрежа в Скопския санджак (окръг).
[редактиране] Причини и развой
Повод за аферата е нападението на 14 срещу 15 ноември на разбойническа чета над дома на богатия турчин Касим бег в смесеното българо-турско село Виница. Четата задига от дома му около 800 турски лири, а самия него убива. Това предизвиква разследвания, масови арести и побоища от страна на властта, при които се разкриват не само някои от съучастниците на четата, но и организационната мрежа на ВМОРО. При направените обиски е разкрито голямо количество оръжие. Председателят на местния комитет на организацията Георги Иванов издава нейните дейци не само във Виница. Рзкритията на властта се простират и в Щипска, Кратовска, Планечка, Радовишка, Кумановска, Скопска и други кази (околии). В резултат на съпътстващите разкритията репресии са убити петима души, други петима умират впоследствие от изтезанията, 111 души са пребити, 13 жени и мъже са изнасилени, общо арестуваните са 528 души, а около 300 души избягват в България. Малтретиран е и кореспнодентът на в. "Манчестър Гардиан" Емери.
В стремежа си да спре разкритията и издевателствата на властта, Гоце Делчев, Христо Матов (от Скопие) и други дейци на ВМОРО започват да организират голяма чета в България, чиято цел е да нападне с. Виница и да унищожи архивите, но под натиска на чуждестранните дипломатически представители и поради реакцията на общественото мнение в България в края на февруари 1898 г. османските власти освобождават по-голямата част от арестуваните. През 1898 г. 8 души са осъдени на доживотен затвор и заточени в Мала Азия, а други двама получават по-кратки присъди. Някои от участниците в разбойническото нападение са заловени и осъдени в България, а предателят Г. Иванов от Виница е осъден на смърт и разстрелян от активисти на ВМОРО.
[редактиране] Последствия
В резултат на Винишката афера ВМРО губи много оръжие, претърпява морални щети, лишава се от ценни кадри, а османските власти започват да гледат с нарастващо недоверие българското население в Македония. Тази афера е съизмерима с други удари, които организацията претърпява впоследствие - Иванчовата афера в Костурско (1901), Солунските атентати (1903), последствията от Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и други, но е първата от този мащаб.
Аферата разкрива нуждата от повече ефективност в действияа на революционнта организация при подобни кризи, кагато е необходимо да се даде убежище на преследваните и да се спрат предателствата. Тя ускорява създаването на постоянни районни чети на ВМОРО, усъвършенстването на нелегалните канали за бягство към България. Смята се, че тази афера е един от поводите за масовизирането на ВМОРО и активизирането на действията й сред селското население. Както пише революционерът и писателят Христо Силянов, вследствие на мерките, предприети след Винишката афера, "Организацията от проповедническа, административна и градска се превръща в масова и активно-борческа".