Смолници
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смолниците заемат обща площ около 6 млн дка и са разпространени в равнинните и котловинните полета на:
- Южна България — Горнотракийска низина, по-ниските полета на Тунджанска област и Бургаска низина;
- Югозападна България — Софийско, Брезнишко и Радомирско полета.
За разлика от черноземните и сивите горски почви, смолниците са образувани в условията на преходно-континенталния климат върху тежки глинести материали и тревисто-блатна растителност.
Подобно на черноземите, смолниците се делят на карбонатни, излужени и деградирани. За условията на България най-характерни, с най-голямо разпространение и стопанско значение, са излужените смолници.
[редактиране] Излужени смолници
- Почвеният профил е подобен на черноземите под влияние на тревистата растителност — мощен хумусен хоризонт (60–80 см) и преходен хоризонт с мощност 50–60 см. Хумусният хоризонт е двупластов — по-рохкава и дребнозърнеста орница и глинест подорен пласт.
- Съдържанието на хумус в горния пласт е 3–4 % и постепенно намалява в дълбочина на профила. Карбонатите са измити на дълбочина под 80–90 см. Реакцията на почвата е неутрална до слабо кисела в безкарбонатния слой и слабо алкална в карбонатния. Тези почви са недостатъчно запасени с азот и фосфор, но имат благоприятен калиев режим.
- Смолниците са най-тежките почви у нас и имат неблагоприятни водно-физични свойства — при навлажняване силно набъбват, а при изсъхване се свиват и напукват; проявяват лепливост и пластичност; при оран на суха почва се накъртват на буци. Поради тези особености при тях обикновено се закъснява с пролетните механизирани работи.
[редактиране] Мерки за съхранение и подобряване на почвеното плодородие
Независимо от тежкия им механичен състав, смолниците имат високо естествено почвено плодородие, което следва да се съхрани чрез:
- подобряване на физичните им свойства чрез органично торене;
- извършване на обработки в подходяща за тях физическа зрялост.