Школа за запасни офицери

от Уикипедия, свободната енциклопедия

На 1 декември 1889 г. към Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери. В него имат право да се обучават младежи със средно и висше образование, които отбиват редовната си военна служба. След подготовката си в школата получават званието "старшини–школници" и продължават да служат в редовете на Българската армия.

На 7 февруари 1901 г. започва да функционира Школа за запасни подпоручици в пехотата с командир майор Димитър Стойчев, 3 години по-късно - Школа за запасни подпоручици в артилерията.

През 1908 г. двете школи се обединяват в Школа за запасни офицери. Седалището на школата е в с. Княжево (сега квартал на София).

На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в Народна школа за запасни офицери "Христо Ботев".

През 1950 г. нейното седалище е преместено от София във Велико Търново.

През 1961 г. школата се установява в Плевен, където функционира и понастоящем под името Школа за подготовка на запасни офицери.

По-късно са създадени още школи за запасни офицери (ШЗО): за мичман-школници към Висше военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" - Варна, за школници-пилоти и наземни профили към Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски" - Долна Митрополия. Действала е и Школа за преподготовка на запасни офицери "Гоце Делчев" във Враца. Последната школа подготвя изключително висшисти.

[редактиране] Източници