Грузински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Грузински език

ქართული Kartuli

Говори се в: Грузия, Турция
и други
Район
Общ брой говорещи: 4 100 000
Класификация Кавказки
 Южнокавказки
  Грузински
Официално положение
Официален език на: Грузия
Контролиран от: ---
Кодове на езика
ISO 639-1 ka
ISO 639-2 kat
ISO/DIS 639-3 GEO


Грузинският език е южнокавказки език, говорен от около 3 900 000 души в Грузия и от около 200 000 души в Турция, Русия, САЩ и Европа, както и в малки общности в Иран и Азербайджан. Грузинският е литературен език за повечето етнически групи в Грузия, най-вече за онези, които говорят други южнокавказки езици (свани, мингрелци и лази).

Съдържание

[редактиране] История

Въз основа на степента на различие между южнокавказките езици, езиковеди като Г. Климов, Т. Гамкрелидзе, Г. Мачавариани, смятат, че първото им разделение трябва да се отнесе към 2 хилядолетие пр.н.е. или по-рано, когато сванският се отделя от останалите езици. Мингрелският и лазкият се отделят от грузинския около 1000 години по-късно.

Грузинският има дълги литературни традиции. Най-старият запазен текст на грузински е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написан през 5 век. Грузинският национален епос Витязът в тигрова кожа е написан от Шота Руставели през 12 век.

[редактиране] Писменост

Основна статия: Грузинска азбука

Според традицията, описана от Леонти Мровели през 11 век, грузинската азбука е създадена от царя на Иберия Фарнаваз през 3 век пр.н.е. Въпреки това първите запазени текстове, които я използват, са от 4-5 век.

С течение на времето азбуката се е изменяла. Днес съществуват три грузински азбуки, значително различаващи се една от друга - асомтаврули („главни букви“), нусхури („малки букви“) и мхедрули („военна“). Първите две, използвани заедно като главни и малки букви, се наричат хуцури („свещеническа“) и се използват от Грузинската православна църква. В съвременния грузински се използва азбуката мхедрули, при която няма разграничение между главни и малки букви.

[редактиране] Граматика

[редактиране] Речник

[редактиране] Фрази

[редактиране] Литература

[редактиране] Външни препратки