Мишел Ней

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мишел Ней
френски военачалник
Мишел Ней
Роден: 10 януари 1769
Саарлуи, дн. Германия
Починал: 7 декември 1815
Париж, Франция

Мишел Ней (10 януари 17697 декември 1815), наречен Le Rougeaud („Червендалестия“) и le Brave des Braves („най-смелият от смелите“) е маршал на френската армия, който се бие във Френската революционна война и в Наполеоновите войни. Той е единственият маршал, екзекутиран през 1815 г. от крал Луи XVII.

Роден в Саарлуи в Елзас в семейството на бъчваря Петер Ней и съпругата му Маргарет (Margarete), по баща Графен (Graffin), той се присъединява към 5-ти хусарски полк през декември 1787.

Импулсивен и смел войник, Ней става въплъщение на войнишкия добродетел „да водиш от фронта“. Когато бил на кон става неустрашим, а и е бил отличен фехтовач. Началниците му нямало как да не забележат неговия талант. Повишенията не закъсняват: назначен е за лейтенант след битката при Валми (20 септември 1792) и е упълномощен на следващия месец. Той служи под началството на Дюмурие (Dumouriez) в Северната армия и участва в битката при Jemappes (6 ноември 1792). Ней е адютант на генерал Колан (Coland) (октомври 1792 — юли 1793) и е повишен в капитанство на 12 април 1794 г. През юни 1794 г. той се прехвърля в Самбр-е-Мюз (Sambre-et-Meuse) и е ранен в рамото при обсадата на Майнц (есента на 1795). Заради своите способности и храброст на бойното поле, Директорията настоява против желанието на Ней той да приеме чин на бригаден генерал на 15 август 1796 г. Той се бие и печели в битката при Кирхберг на 19 април 1797 но е пленен от австрийците при Гисен на следващия ден. След две седмици той е пуснат на свобода след като е разменен с австрийския генерал Хок.

Ней е направен дивизионен генерал през март 1799 г., като той пак се опитва да откаже този чин. Прехвърлен е в Армията на Андре Масена (André Masséna) на Дунава и Швейцария (4 май 1799) за да ръководи леката кавалерия и се бие при Винтертур на 27 май. Този път той е ранен на три места: в бедрото от мускет, в ходилото от байонет и в ръката от пистолет. Поради тези наранявания той е принуден да се откаже от началството и да се прехвърли на Рейн, където се бие под командата на Жан Виктор Мари Моро (Jean Victor Marie Moreau) и се отличава в битката при Хохенлинден (3 декември 1800). На 1 януари 1802 г. той приема благоразположението на Наполеон като поема службата на инспектор на цялата френска кавалерия. Подтикнат от Наполеон и съпругата му Жозефин, той се жени за Агле Оги (Aglae Augie) (приятелката на дъщерята на Жозефин, Хортензия) в Гринян (Grignan) на 5 август.

По това време той е предан бонапартист. През следващия месец той поема длъжността на военачалник и дипломат в Швейцария, където се опитва да потуши опитите за бунт, но се връща във Франция за да ръководи военните части в Кампан (Campagne) и Монтрой (Montreuil) при подготовката им за нахлуване в Англия. Той става член на маршалата чрез консулски указ от 19 май 1804 г. Той поема командването на 6ти корпус (VI Corps) и показва уменията си в Улм, където пресича отстъплението на австрийската армия на генерал Карл Мак фон Лайберих в Елшинген, като лично води атаката през моста, след която града е превзет (средата на октомври 1805). След това завладява Тирол,превземайки Инсбрук през ноември 1805 г. Преди битката при Йена през 1806 г.почти му е отрязан пътя за отстъпление и Наполеон е принуден да дойде да го спаси и да се включи в боя преди да е готов. При последвалото преследване на победената пруска армия Ней окупира Ерфурт и принуждава крепостта Магдебург да се предаде. На 8 февруари 1807 г. пристигането на 6ти корпус в Айлау укрепва духа на отпадналите французи, въпреки че не взема дейно участие в битката.

От март до май той удържа позициите при Гутщад (днешно Добре Място в Полша) срещу австрийците, които са пет пъти повече от 6ти корпус.

Ръководи армията на Рейн за кратко през 1799 г. Неговата подкрепа е решаваща за победата на Наполеон при Фридланд. Може би най-големият подвиг на Ней е защитата в тила след отстъпването от Москва през 1812 г.

Той е един от първите маршали, които Наполеон произвежда, когато идва на власт. Произведен в Херцог Елшинген на 6 юни 1808 г. и в Принц де ла Москова на 25 март 1813 г.

Ней е един от военачалниците, които подтикнали Наполеон към абдикация след Лайпциг.

Когато Париж пада, а Бурбоните се качват отново на трона, Ней е поощрен и похвален. Когато го изпращат да арестува Наполеон обаче, той е убеден от него да отиде от другата страна на барикадата. Ней командва злополучната за Наполеон битка при Ватерло. Той е разстрелян в Париж, близо до Люксембургските градини, като отказва превръзка на очите и му е дадено правото сам да даде заповедта за огън.