Фридрих II
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих II крал на Прусия |
|
Роден: | 24 януари 1712 Берлин, Прусия |
---|---|
Починал: | 17 август 1786 Потсдам, Прусия |
Фридрих II (на немски: Friedrich II), наричан още Фридрих Велики (Friedrich der Große), е крал на Прусия от 1740 до 1786 г. Роден на 24 януари 1712 г., той е син и наследник на Фридрих Вилхелм I.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Грубият и тираничен крал Фридрих Вилхелм I презира принца заради интереса му към френската литература и изкуство и незаинтересуваността му към политиката и войната. На 18 години, многократно малтретиран и унижаван, Фридрих планира бягство във Великобритания. Той е задържан, затворен и принуден да свидетелства срещу съучастника си — лейтенант Кат, който е обезглавен. Принц Фридрих е освободен и предаден на баща си. През 1733 г. по заповед на баща си се жени за Елизабет Брунсуик-Бевърн, с която се разделя скоро и до края на живота си не проявява интерес към жени.
Принц Фридрих прекарва следващите няколко години в Райнсберг, където написва своя труд Антимакиавели — идеалистично опровержение на Николо Макиавели и започва коренспонденция с Франсоа Волтер. Периода му на относително бездействие приключва през 1740 г., когато Фридрих Вилхелм I умира и принц Фридрих се възкачва на трона. Той незабавно показва качества на водач и решителен мъж, които символизират царуването му.
[редактиране] Външна политика
Във войната за австрийското наследство срещу австрийската императрица Мария Тереза (1740-1748), Фридрих завладява Силезия без предупреждение, като предлага на императрицата помощ да запази трона си срещу отстъпване на част от Силезия на Прусия. Блестящ военоначалник, Фридрих е безцеремонен със съюзниците си, особено Франция, и на два пъти сключва примирия с Австрия (1742 и 1745), които осигуряват Горна и Долна Силезия на Прусия.
В Седемгодишната война (1756-1763) отново има спор върху контрола над Силезия. Мария Тереза иска да си върне богатата провинция и Фридрих се изправя срещу силна коалиция — Австрия, Русия и Франция. Единственият му силен съюзник е Великобритания. Побеждавайки при Росбах и Лойтен (1757), той е разбит при Кюнерсдорф (1759) от австро-руските сили, които окупират Берлин. В този труден момент Фридрих е на границата на самоубийството. Възкачването на престола в Русия на неговия почитател Петър III (1762) изкарва Русия от войната и открива пътя на Фридрих към победата.
Мирния договор от Хюбертсбург (1763) оставя на Фридрих предишните му завоевания и прави Прусия най-силната във военно отношение страна в Европа. Брилянтно му асистират генералите — Фридрих Вилхелм фон Сайдлиц, Джеймс Кийт, Фердинанд Брунсуик, Ханс-Йоаким фон Цайтен и други. Фридрих е признат за най-добрият военен стратег на 18 век. Неговите тактики се изучават и намират възхищение у Наполеон Бонапарт и оказват голямо влияние върху военната наука.
След мирът от 1763 г. Фридрих залага на съюз с Русия, която почти го е победила в Седемгодишната война. Създаването на Пруско-руския съюз открива пътя за разделяне на Полша. До първото разделяне на полското кралство през 1772 г. Фридрих няколко пъти разширява територията на Прусия. Съперничеството му с Австрия в Германия остава. Той се противопоставя на всеки опит на Австрия да разшири влиянието си в Свещената римска империя на германската нация и провокира Войната за баварското наследство (1778-1779), за да предоврати австрийска анексия на Бавария. През 1785 г. Фридрих създава Фюрстенбунд (Лигата на принцовете) за да опонира на австрийските планове.
[редактиране] Вътрешна политика
В областта на вътрешната политика Фридрих продължава линията на баща си. Първата му грижа е за реда и дисциплината в армията. Просветен деспот, Фридрих извършва важни юридически реформи, създава търговски монополи и нови индустриални предприятия, подпомага напредъка на образованието и подобрява инфраструктурата на Прусия. Въпреки че подобрява живота на крепостните си селяни, аристокрацията има по-голям контрол над тях отколкото преди царуването му.
[редактиране] Характер
Фридрих е толерантен в религията и най-вече към атеизма на личните си приятели. Студен и сериозен, той се отпуска само в прочутите си вечери с приятели до полунощ в Санс Суси — резиденцията му в Потсдам. Обграден е от група образовани люде, главно френски философи и писатели, сред които Волтер (той се скарва с Фридрих през 1743 и по-късно, живеейки във Франция от безопасно разстояние, подновява приятелството си с него), Жан Лерон Д'Аламбер, Ла Метрие, Пиер Луис Моро дьо Мопертю.
Хуморът на Фридрих е остър и понякога груб. Той пише поезия и проза за политика, история, философия, право, литература, военна наука. Почти всичките му книги са на френски. Не успява да оцени хора като Йохан Гьоте и Готхолд Лесинг, които са негови горещи почитатели. Ученик на Йохан Йоаким Куанц, той свири отлично на флейта, композира концерти за флейта, маршове и други музикални творби. Личният му груб вид е част от легендата за „Стария Фриц“.
След като умира на 17 август 1786 г. Фридрих II е наследен на трона от племенника си Фридрих Вилхелм II.