Клеман Маро
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клеман Маро френски поет |
|
Роден: | 1496 Каор, Франция |
---|---|
Починал: | 1544 Торино, Италия |
Клеман Маро (на френски Clément Marot) е френски поет от епохата на Ренесанса.
Баща му, Жан Маро, е придворен поет в двора на Луи XII. Клеман Маро изпълнява придворна служба при Маргарита Наварска, после при Франсоа І, а по време на принудителното си изгнание в Италия служи при една херцогинята на Ферара.
Маро с леки стихове осмива редица пороци на католическото духовенство — интригантството, лицемерието, алчността, тайният им разврат. Такъв характер има епиграмата му „Брат Люб̀ен“. Богословите от Сорбоната не са прощават на поета, защото в неговите сатири и епиграми виждат своя лик. Започва се преследване, обвиняват го, че е ял месо в петък, че превежда псалмите но примера на Мартин Лутер и с това дава идеологично оръжие в ръцете на френските протестанти. Поради това на няколко пъти Маро е лежал в затвора. Поезията му е пропита с жизнерадостен дух и галска насмешливост. Пример за това са стихотворенията му „За Ана, която хвърля в мене сняг“, „За лошия поет“, „Елегия“, „За самия себе си“ и други.