Хесен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гражданско знаме
Служебно знаме
Герб
Статистика
Столица: Висбаден
Площ: 21,100 км²
Население: 6.097.800 (2004)
Гъстота: 288/км²
Уеб сайт: http://www.hessen.de/
ISO 3166-2: DE-HE
Политика
Министър-председател: Роланд Кох (ХДС)
Управляваща партия: ХДС
Карта


Хесен (немски: Hessen) е една от шеснадесетте федерални провинции на Германия (Bundesländer), има площ от 21,110 км² и около шест милиона жители. Столица на Хесен е Висбаден, а икономически център на провинцията е Франкфурт на Майн.

Съдържание

[редактиране] География

Хесен се простира на площ от 21 114,72 км2 и е седмата по големина провинция на Германия, има население 6 097 800 жители и гъстота на населението 288 жители на км2.

Разположен централната част на Западна Германия, Хесен граничи (от северозапад) с федералните провинции Северен Рейн-Вестфалия, Долна Саксония, Тюрингия, Бавария, Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц. По-големи градово са Франкфурт на Майн, Висбаден, Дармщат, Касел, Гисен, Марбург, Вецлар, Офенбах и Фулда.

Главните реки, в северната част на Хесен, са Фулда и Лан. Хесен е предимно планинска област, изпълнена е със средно високи планини. Главните планински вериги се Рьон, Вестервалд, Таунус и Шпесарт. Най-високата точка на провинцията се намира на Васеркупе (Wasserkuppe) и е висока 950,2 м в планината Рьон (Rhön).

По-голямата част от жителите на федералната провинция живеят в най-юзжната част на Хесен между реките Майн и Рейн. Река Рейн всъщност се явява и югозападната граница на Хесен. Планинската верига между Майн и Рейн се нарича Оденвалд.

[редактиране] Административно деление

Хесен е разделен на 21 области и пет самостоятелни града:

  1. Бергщрасе (Хепенхайм, Бенсхайм)
  2. Дармщат-Дибург (Дармщат, Дибург)
  3. Грос-Герау (Грос-Герау, Руселшайн)
  4. Хохтаунускрайс (Бад Хомбург)
  5. Майн-Кинцих (Ханау)
  6. Майн-Таунус (Хофхайм, Бад Зоден)
  7. Оденвалдкрайс (Ербах)
  8. Офенбах (Офенбах)
  9. Райнгау-Таунус (Идщайн)
  10. Ветераукрайс (Фридберг, Бад Наухайм)
  11. Гисен (Гисен)
  12. Лан-Дил (Вецлар)
  13. Лимбург-Вайлбург (Лимбург, Вайлбург)
  14. Марбург-Биеденкопф (Марбург)
  15. Фогелсбергкрайс (Алсфелд, Лойтербах)
  16. Фулда (Фулда)
  17. Херсфелд-Ротенбург (Бад Херсфелд)
  18. Касел (Касел)
  19. Швалм-Едер (Фрицлар, Боркен)
  20. Вера-Мейснер (Ешвеге, Виценхаузен)
  21. Валдек-Франкенберг (Корбах)

21-ната области и петте самостоятелни градове са групирани в три административни региона (Regierungsbezirke): Касел, Гисен и Дармщат.

[редактиране] История

През ранното Средновековие, Хесен е част от Тюрингия, но след войната за тюрингското наследство (1247-64) Хесен добива своята независимост и става част от Свещената Римска империя. За кратко време Хесен прераства в държава от първенственно значение по време на управлението на Филип Великодушни, който е един от лидерите на немския протестантизъм. След смъртта на Филип през 1567 година, територията на държавата е разделена между неговите четири сина от първия му брак (Филип е бил бигамен) на следните четири линии: Хесен-Касел, Хесен-Дармщат, Хесен-Райнфелс и Хесен-Марбург. Последните две линии са унищожени скоро (съответно през 1583 и 1605), Хесен-Касел и Хесен-Дармщат се превръщат в двете най-важни държави сред хесенските земи. Няколко второстепенни линии се отделят през вековете - през 1622 година Хесен-Хомбург се отделя от Хесен-Дармщат. През късният 16 век, Касел приема калвинизма, а Дармщат останал лутерански. Като резултат на това, двете линии често влизали в различни видове на конфликти, както този за Хесен-Марбург и тридесетгодишната война, когато Дармщат е на страната на императора, а Касел е съюзник на Швеция и Франция.

Хесен-Касел е издигнат на ниво електорат през 1803, но това остава без ефект, тъй като Свещената Римска империя е унищожена през 1806 година. Територията му анексирана от Кралството Вестфалия през 1806, но през 1813 е върната отново със статут на електорат. След премахването на институциите на Свещената Римска империя другите бивши електори заемат нови титли, като крале или князе. Хесен-Касел запазва старинната си титла електор. Регионът около Касел е наричан Kurhessen. През 1866, Хесен-Касел е анексиран от Прусия, заедно със свободния град Франкфурт, Хесен-Хомбург и княжество Насау, които оформят провинция Хесен-Насау в рамките на Кралство Прусия.

Хесен-Дармщат е издигнат в ранга на княжество през 1806 година. По време на войната от 1866, Хесен-Дармщат е на страната на Австрия против Прусия, но след разгрома запава своята автономия, тъй като по-голямата част от княжеството се намира южно от река Майн. Прусия не се осмелява да се разшири на юг от реката, тъй като това би провокирало Франция. За разлика от южната част на Хесен-Дармщат, севернaтa (северно от река Майн), региона около град Гисен, наречен Oberhessen, е включен в състава на Северногерманския съюз (Norddeutscher Bund) - слаба федерация на германските държави, създадена от Прусия през 1867 година. През 1871, остатъкът от княжеството се присъединява към Германската империя.

След края на Първата световна война 1918 Хесен-Дармщат става република под името Volksstaat Hessen (Народна държава Хесен). Териториите на Хесен-Дармщат на левия бряг на Рейн (провинция Райнхесен) са окупирани от Франция до 1930, според условията от Версайския мирен договор, с който официално завършва Първата световна война през 1919.

След края на Втората световна война хесенската територия ляво от река Рейн е отново окупирана от Франция, а останалата част от Народната държава Хесен се намира в американската окупационата зона. Френската част на Хесен е включен в новосъздадената федерална провинция Райнланд-Пфалц. В американската част от Хесен през 1945 е образувана федералната провинция Groß-Hessen (Голям Хесен), съставен от Хесен-Дармщат и бившата пруска провинция Хесен-Насау. На 4 декември 1946 година, Голям Хесен e официално преименуван в провинция Хесен.

[редактиране] Външни връзки


Федерални провинции на Германия Герб на Германия
Бавария | Баден-Вюртемберг | Берлин | Бранденбург | Бремен | Хамбург | Хесен | Мекленбург-Предна Померания | Долна Саксония | Рейнланд-Пфалц | Саарланд | Саксония | Саксония-Анхалт | Северен Рейн-Вестфалия | Тюрингия | Шлезвиг-Холщайн