Карло Луканов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карло Луканов български политик |
|
Роден: | 1 ноември* 1897 Плевен, България |
---|---|
Починал: | 15 юли 1982 София, България |
Карло Тодоров Луканов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Той е външен министър на България от 1956 до 1962. Карло Луканов е син на Тодор Луканов и баща на Андрей Луканов, също активни участници в БКП.
Карло Луканов е народен представител в I (1950-1953), II (1954-1957), III (1958-1961), IV (1962-1965), V (1966-1971), VI (1971-1976), VII (1976-1981) и VIII Народно събрание (1981-1982).
[редактиране] Биография
Карло Луканов е роден на 1 ноември (20 октомври стар стил) 1897 в Плевен в семейството на активния социалдемократ Тодор Луканов. През 1917 става член на Българската работническа социалдемократическа партия (т.с.) (по-късно БКП). През същата година завършва Школа за запасни офицери и участва в Първата световна война в 26-ти артилерийски полк.
През 1921 Луканов завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което е адвокат в Плевен. След атентата в Света Неделя през 1925 е осъден на четири и половина години затвор, но през 1926 е амнистиран. Малко по-късно заминава за Съветския съюз, където работи като чиновник в строително предприятие. От 1927 до 1944 е член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). През 1936 заминава за Испания, където остава до 1939 и заема ръководни постове в състава на Интернационалните бригади, подкрепящи републиканското правителство по време на Гражданската война. След завръщането си в Москва работи в Коминтерна, а от 1941 - в българоезичното радио „Христо Ботев“.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 Карло Луканов се връща в България и става директор на Българското радио. След това е заместник-председател на Държавната планова комисия (1947-1949), председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1949), председател на Държавната планова комисия (1949-1952) и вицепремиер (1952-1954).
През 1954 е избран за член на Централния комитет на БКП, какъвто остава до края на живота си. От 1954 до 1956 е посланик на България в Съветския съюз, Монголия и Финландия. След завръщането си в България е министър на външните работи в правителствата на Антон Югов (1956-1962), а за крако (1956-1957) и вицепремиер. След като е освободен от правителството е посланик в Швейцария (1963-1966).
Карло Луканов умира на 15 юли 1982 в София.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Вълко Червенков | >>> | председател на Комитета за наука, изкуство и култура (6 август 1949— 5 декември 1949) | >>> | Сава Гановски |
Кирил Лазаров | >>> | председател на Държавната планова комисия (5 декември 1949— 28 февруари 1952) | >>> | Евгени Матеев |
... | >>> | вицепремиер (... 1952— ... 1954) | >>> | ... |
Минчо Нейчев | >>> | министър на външните работи (20 август 1956— 20 ноември 1962) | >>> | Иван Башев |