Ингушетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Республика Ингушетия
ГIалгIай Мохк
Знаме на Ингушетия
(Информация)
Герб на Ингушетия
(Информация)
Ингушетия на картата на Русия
Официален език руски и ингушетски
Столица Магас
Президент Мурат Зязиков
Министър-председател Ибрахим Малсагов
Федерален окръг Южен федерален окръг
Площ
4 300 км2
Население
467 294 души (2002)
Гъстота
108,7 души/kм2
Валута рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 06

Ингушетия е субект в състава на Руската Федерация. Влиза в състава на Южния федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Територията й е 4 300 км2 - 0,3% от Руската Федерация, на 87-мо място в Русия по площ.

Образувана е на 4 юни 1992г.

Ингушетия e разположена в централната част на северните склонoве на Големия Кавказски хребет и на Терско-Кумската низина.

В състава на републиката влизат три административни района от бившата Чечено-Ингушетия - Сунжетски, Малгобекски и Назрански. За столица е избран бившия районен център Назран. Строи се нова столица в град Магас.

Съдържание

[редактиране] Граници

Граничи с Северна Осетия, Чечения и Грузия.

Ингушетия не граничи с Кабардино-Балкария, въпреки, че наличие на такава граница е посочено на официалния сайт на двете републики. Ингушетия е отделена от Кабардино-Балкарската република ивица земя (действително много тясна), на която е разположено село Хурикау (на осетински - "Слънчево село") с ингушко население. Поради сложността на териториалния спор, формално селото е част от Северна Осетия.

Между Северна Осетия и Ингушетия съществува и друг териториален спор. Ингушетия оспорва част от Пригородния район на Северна Осетия.

По територия Ингушетия е най-малкия регион в Русия (без да смятаме градовете от федерално значение Москва и Санкт Петербург).

[редактиране] История

През 1810 г. Ингушетия влиза в състава на Руската империя. През 1921 г. става част от Горската (планинска) АССР.

През 1924 г. е образувана Ингушска автономна област в състава на РСФСР. През 1934 г. е обединена с Чеченската автономна област в Чечено-Ингушска АО, която през 1936 г. преобразувана в АССР. През 1944 г. Чечено-Ингушската АССР е ликвидирана, населението е насилствено изселено в Сибир. Възстановена е през 1957 г.

Названието на коренното население "ингуши" най-вероятно произлиза от названието на село "Ангушт". Ингушите изпозват самоназванието галагаи или хамур "планинци".

[редактиране] Население

По данни от преброяването от октомври 2002 г., в Ингушетия живеят 467 294 души. [[Гъстота на населението|Гъстотата на населението е 108,7 души/kм2. Етническият състав на населението е следният:

[редактиране] Градове

  • Карабулак
  • Малгобек
  • Магас
  • Назран

[редактиране] Връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Краснодарски | Красноярски¹ | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Камчатска² | Кемеровска | Кировская | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински | Корякски² | Ненецки | Таймирски (Долгано-Ненецки)¹ | Уст-Ордински | Ханти-Мансийски | Чукотски | Евенкски¹ | Ямало-Ненецки
  1. На 1 януари 2007 г. Евенкският и Таймирският автономни окръзи ще се присъединят към Красноярския край.
  2. На 1 юли 2007 г. Камчатска област и Корякският автономен окръг ще се обединят в Камчатски край.
Федерални окръзи
Централен | Далекоизточен | Северозападен | Сибирски | Южен | Уралски | Приволжки