Лепило

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лепило — вещество или смес на основа на органични или неорганични вещества, способни да съединяват (залепят) различни материали — като, дървесина, кожа, хартия, плат, стъкло, керамика, метал, пластмаса, гума и други.

Залепването се осъществява чрез образуване на здраво адхезионна връзка между слоя лепило и материала на съединяваните повърхности. На здравината на залепения шев влияе и кохезията на лепилото към повърхността.

[редактиране] Класификация на лепилата

[редактиране] По състав

  • неорганични (разтвори, расплави, а също припои)
  • органични (разтвори, расплави, полимеризиращи се)

[редактиране] По тип на залепване

  • изсъхващи лепила (силикатно лепило, казеин, лепило за дърво, ПВА лепило, ]] …)
  • неизсъхващи адхезиви (например, на основата на колофон)
  • връзки на основата на полимеризиращи композиции — неорганични, например алумофосфатни връзки (АФС) и органични, полимеризиращи композиции (епоксидна смола)

Основа на органичните лепила служат главно синтетически олигомери и полимери (например, фенол-формалдехидни, епоксидни, полиефирни смоли, полиамиди, полиуретани, силициевоорганични полимери, каучуци и др.) образуващи лепилен слой в резултат на втвърдяване при охлаждане (термопластични лепила), втвърдяване при химическа реакция (термореактивни лепила) или вулканизация (каучукови лепила).

Към неорганичните лепила се отнасят алумофосфатните, керамичните (основа — оксиди (окиси) на алуминия, силиция, алкалните метали), силикатни (основа — калиево или натриево течно стъкло), металически (основа — течен метал, например живак).

Според агрегатното им състояние лепилата биват течни (разтвори, емулсии, суспензии) или твърди (плочки, пръти, гранули, прахове); последните се използват като разплав или се нанасят на нагрята повърхност.

На други езици