Никола Мушанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Мушанов
български политик
Никола Мушанов
Роден: 12 април 1872
Дряново, днес България
Починал: 10 май 1951 (?)
София, България

Никола Мушанов е български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 47-то (1931-1932), 48-то (1932) и 49-то (1932-1934) правителство.

Никола Мушанов е народен представител в XII (1902-1903), XIV (1911-1913), XVI (1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934), XXIV (1938-1939) и XXV (1940-1944) Обикновено Народно събрание. Той е председател на XXIV Обикновено Народно събрание (1938-1939).

[редактиране] Биография

Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893-1896) и адвокат в Русе (1897-1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (19081910) и министър на вътрешните работи (1910–1911) в правителството на Александър Малинов.

След Първата световна война, между 1918 и 1919, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922. След освобождаването си остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.

През 1931 влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до преврата от Деветнадесетомайския преврат през 1934. Никола Мушанов участва в кампанията за спасяването на българските евреи.

Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне нападението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на една година затвор. След освобождаването си през 1945 възстановява Демократическата партия. През 1947 е интерниран в Търново, а през 1949 — в село Заград. През май 1951 е арестуван и убит от Държавна сигурност.

[редактиране] Източници


Никола Апостолов >>> министър на народното просвещение
(29 януари 190818 септември 1910)
>>> Владимир Моллов
Михаил Такев >>> министър на вътрешните работи (18 септември 191029 март 1911) >>> Александър Людсканов
Добри Петков >>> министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
(21 юни 191817 октомври 1918)
>>> Цанко Церковски
Владимир Моллов >>> министър на железниците, пощите и телеграфите
(17 октомври 191828 ноември 1918)
>>> Цанко Церковски
Михаил Такев >>> министър на вътрешните работи и народното здраве
(28 ноември 19187 май 1919)
>>> Кръстю Пастухов
Андрей Ляпчев >>> министър на вътрешните работи и народното здраве
(29 юни 193112 октомври 1931)
>>> Александър Гиргинов
Александър Малинов >>> министър-председател (12 октомври 193119 май 1934) >>> Кимон Георгиев
Александър Малинов >>> министър на външните работи и изповеданията
(12 октомври 193119 май 1934)
>>> Кимон Георгиев
Димитър Върбенов >>> и.д. министър на правосъдието (31 декември 193218 януари 1933) >>> Йордан Качаков
Стоян Костурков >>> и.д. министър на железниците, пощите и телеграфите
(5 май 193419 май 1934)
>>> Никола Захариев
--- >>> министър без портфейл (2 септември 19449 септември 1944) >>> ---


На други езици