Џ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирилска буква Џ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
![]() |
||||||
Кирилица | ||||||
А | Б | В | Г | Ґ | Ѓ | Д |
Ђ | Е | Ё | Є | Ж | З | Ѕ |
И | I | Ї | Й | Ј | К | Ќ |
Л | Љ | М | Н | Њ | О | П |
Р | С | Т | Ћ | У | Ў | Ф |
Х | Ц | Ч | Џ | Ш | Щ | Ъ |
Ы | Ь | Э | Ю | Я | ||
Неславянски букви | ||||||
Ӑ | Ә | Ӕ | Ҕ | Ӗ | Ғ | Ӏ |
Ӂ | Җ | Ӝ | Ҙ | Ӟ | Ӡ | Ӣ |
Ӥ | Ҡ | Қ | Ҟ | Ҝ | Ң | Ҥ |
Ө | Ӧ | Ҧ | Ҫ | Ҷ | Ҹ | Ӵ |
Ҽ | Ҿ | Ҩ | Ҳ | Һ | Ҭ | Ҵ |
Ӳ | Ӯ | Ү | Ұ | Ӱ | ||
Отпаднали букви | ||||||
Ҁ | Ѹ | Ѡ | Ѿ | Ѻ | Ѣ | ІА |
Ѥ | Ѧ | Ѫ | Ѩ | Ѭ | Ѯ | Ѱ |
Ѳ | Ѵ | Ѷ |
Џ, џ e буква oт кирилските сръбска, македонска и абхазката азбука. В сръбската азбука е 29-та, в македонската — 30-та. Означава африкатата /ʤ/ (в абхазки /ɖʐ/ или /dʐ/). В другите кирилски писмености на буквата Џ съответстват диграфите дж и чж, а така също и буквите Җ, Ӂ и Ҷ.
Буквата Џ произлиза от румънската кирилица, в която е въведена през 15 век и обозначава африкатата /ʤ/. Буквата Џ вероятно е получена след модификация на Ч. В сръбската писменост се среща преди всичко в думи, заимствани от или през турски език, в периода след 17 век, но нерегулярно. В първият вариант на реформираната от Вук Караджич сръбска азбука буквата Џ не е включена (1814). Вместо нея той изпозлва диграфа чж: Боїачжиа, Карапанчжић, въпреки че е знаел за съществуването й. Появява се в много по-късна версия на неговата азбука.
Буквата Џ заедно с още няколко букви е въведена в македонската азбука от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (10 гласа "за", 1 "против"). Алтернативно предложение на Џ е изпозлването на диграфа дж по български образец, но по "политически съображения" не е прието.
В църковнославянските шрифтове, както в старопечатни, така и в по-ново време, понякога се използва начертанието на Џ за обозначение на буквата Ц.
[редактиране] Литература
- Писменица сербскога їезика по говору простога народа, написана Вуком Стефановићем, сербиїанцем. У Виенни, 1814. У печатньи Г. Іоанна Шнирера. [Репринт: Краљево: ГИРО «Слово», 1984].
- Први Српски Буквар. Написао Вук Стеф. Караџић, философије доктор... У Бечу, у штампарији Јерменскога намастира, 1827. [Репринт: Београд: Народна библиотека Србије, графичко предузеће «Зајечар», 1978.]
- Иван Кочев, Иван Александров. Документи за съчиняването на «македонския книжовен език» // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.
- Петар Ђорђић. Историја српске ћирилице. Београд, 1971.
[редактиране] Външни връзки
- Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998