Бончо Василев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бончо Василев
български военен и революционер
Роден: 17 октомври1872
Етрополе, днес България
Починал: 4 февруари 1937
Берковица, България

Капитан Бончо Боцев Василев е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

[редактиране] Биография

Бончо Василев е роден Етрополе на 17 октомври 1872 г. През 1892 г. завършва Школата за подофицери и постъпва на служба в Българската армия и служи в 17-ти Доростолски полк. Член е на Тайните Македоно-Одрински подофицерски братства. Стига до чин фелдфебел.

След Илинденското въстание сръбската въоръжена пропаганда във Вардарска Македония се засилва. Задграничното представителство на ВМОРО решава да изпрати като войводи в Македония опитни дейци с военно образование, за да се справят с новата опасност надвиснала над българското население.

През 1904 г. Бончо Василев е определен за войвода на чета, която трябва да действа в Преспанско и Охридско. В края на годината се завръща в България и е натоварен да подготви нова чета, която да ръководи в Македония. Четата е предназначена да отиде на помощ в Костурския район, където гръцките държавни чети преследват и унищожават по-известните българи и дейци на ВМОРО.

Четата на Бончо Василев в състав от 15 души, предимно четници от Костурско, влиза в Македония през Кюстендилския пункт на ВМОРО на 11 април 1905 г. и се отправя за Костурския район.

В началото на декември Бончо Василев е ранен и по таен канал се завръща в България на 21 декември 1905 г.

Отново постъпва на военна служба и завършва Школата за запасни офицери, след което е произведен в офицерски чин. Участва във войните за национално обединение 1912-1913 и 1915-1918 г. и за проявена храброст е произведен в чин капитан.

След 1919 г. се оттегля от армията и се установява да живее в гр. Берковица, където умира на 4 февруари 1937 г.

[редактиране] Използвана литература