Нестрам
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нестрам | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 954 (2001) |
Надм. височина: | 779 м |
Геогр. положение: | 40° 24' 46 сев. ш. 21° 3' 44 изт. д. |
Пощ. код: | 520 51 |
Тел. код: | 24670-31 |
Нестрам или Несрам (на гръцки: Νεστόριο, Несторио, катаревуса: Νεστόριον, Несторион, по-старо Νεστράμι, Нестрами или Νεστράμιο, Нестрамио) е село в Егейска Македония, Република Гърция, център на едноименния Дем Нестрам (Несторио), Ном Костур, Област Западна Македония с 954 жители.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на 22 километра югозападно от Костур, в полите на Горуша планина, разклонение на планината Грамос между ридовете Йенешево и Митрови Кощи. Край него тече река Белица, десен приток на Бистрица, която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица.
Селото се дели на две махали - Горнени и Долнени или Горен Нестрам и Долен Нестрам (на гръцки Άνω Νεστόριο, Ано Несторио и Κάτω Νεστόριο, Като Несторио). Долнени се намира на самата река Белица, а в Горнени, която е по-голямата махала, до Балканските войни са разположени кметството и полицейският участък.
[редактиране] История
Местната легенда твърди, че името Нестрам произлиза от дошлите в селото след Беласишкото сражение ослепени Самуилови войници, които просели "без срам". В края на 19 век Нестрам е голямо чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Нестрем е посочено като село с 400 домакинства с 1 250 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Нестрам има 2 700 жители българи.[2] В началото на 20 век по-голямата част от жителите на Нестрам приемат върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Горно Нестрам има 1 240 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти, а в Долно Нестрам 1 400 българи екзархисти и 200 българи патриаршисти. И в двете махали функционират български шесткласни училища.[3]
В миналото традиционият занаят на местните жители е било строителството (дюлгерството), което ги е отвеждало в различни части на Османската империя - Солун, Атина, Цариград, Пловдив, Кавала, Драма, Сяр и в Мала Азия. По-рядко строителни бригади от Нестрам са намирали работа в Милано, Виена, Дубровник, Будапеща и други.
Нестрамските строители използвали свой собствен жаргон, различен в лексикално отношение от местния диалект. Той бил формиран и усъвършенстван по време на техните странствания в чужбина и наричан майсторски език. Един от примерите за този таен език дава в спомените си жителят на Нестрам Кирил Радев: "Мое вилат. На аламанико къмбите са скършени. Как гизко ки се кили. Литаите векот у опнатите...", което означава: "Мълчете, на турчина краката са вече посечени. Като куче ще се търкаля. Но вие лъжете пред войската и полицията...".
След Балканската война селото влиза в Гърция. Гръцките войски арестуват цялото население на селото и заставят всеки да подпише декларация, че е грък. През Втората световна война селото е център на комунистическа съпротива и германските окупационни части на два пъти през 1942 и 1943 година го изгарят до основи. На 2 май 1943 година селото е нападнато от андартска чета, а по-късно в същата година е обстрелвано с артилерия от италиански части.[4] По време на Гражданската война селото е едно от последните огнища на комунистическа съпротива. Войните и последвалата масова емиграция зад океана в Австралия и САЩ и Канада стопяват голямото петхилядно село и днес то няма и хиляда жители.
[редактиране] Официални преброявания
- 1913 - 2 731 души
- 1920 - 1 979 души
- 1928 - 1 888 души
- 1940 - 2 677 души
- 1951 - 1 787 души
- 1961 - 1 323 души
- 1971 - 1 143 души
[редактиране] Родени в Нестрам
- Георги Димировски (1941 - ), македонски учен
- Дякон Евстатий (1873 - 1935) (Георги Шкорнов), български революционер
- Кераца Висулчева (1913 - 2004), македонска художничка
[редактиране] Литература
- Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско, в: Етнография на Македония. Извори за българската етнография, т.3, С. 1998, с. 51-66
[редактиране] Външни връзки
Официален сайт на Дем Несторио
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 110-111.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
Дем Нестрам (Несторио) | ![]() |
||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Нестрам (Нестрио) | Гръче (Птелеа) | Долно Гръче (Като Птелеа) | Дреничево (Кранохори) | Ново Котелци (Неа Котили) | Омотско (Ливадотопи) | Пеликат (Монопило) | Радигоже (Агия Ана) | Селско (Кипсели | Слимница (Трилофос) | Стенско (Стена) | Тухол (Певкос) | Яновени (Янохори)
|
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |