Свищов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Свищов е град в Северна България. Той се намира във Област Велико Търново, разположен на брега на река Дунав. Градът е трети по големина в областта след Велико Търново и Горна Оряховица и е административен център на община Свищов.

Свищов
Герб на Свищов Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Велико Търново
Население: 28012
Надм. височина: 0-80 м
Пощ. код: 5250
Тел. код: 0631
МПС код: ВТ
Кмет
Станислав Благов (СДС)
Адрес на общината
ул. "Цанко Церковски" 2
тел.: 0631/ 60854
ел.поща: [1]

Съдържание

[редактиране] География

Свищов е разположен в Централна Северна България, на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав.

Най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 260 км от София, 80 км от Плевен, 90 км от Русе и на 180 км от Враца

Едни от най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина /1-2 км от града/, в която се намира и Свищовският манастир, местността "Паметниците" на брега на Дунав и парка около старото кале в самия център.

[редактиране] История

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година се настанява Осми Августовски Легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски Легион / най-верният легион на императора/.В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувал град под името Novae, основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 Октомври 69 г. имащ площ от 44 хектара; на второ място в декрета е дадена същата площ на християните в Рим -д нешен Ватикан. На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират р. Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищов (битка)).

В Свищов още по турско време с дарени средства е изградено първото в България Читалище - "Еленка и Кирил Д.Ааврамови"-1856 г. Тук Г.С.Раковки основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята, знамето на освободена България да е с три цвята- бяло, зелено и червено.

[редактиране] Име

Името на гр. Свищов произлиза от думата Sistova, която дума четена от руските войници по време на т.нар. Освобождение се е потъмнявала последната буква "А". Пояснението, че се палели свещи за ориентир е плод на ненаучната фантазия на Валентин Антонов, бивш директор на институтската библиотека в Свищов. Sistova е оригиналното име на сегашния град, утвърдено в Австро-Турския Мирен договор от 05 Август 1791 г., заменило турското наименование Zigit.

[редактиране] Религия

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва източното православие. Малка част от жителите на града се числи и към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло (напр. с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово) католически.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • Част е от Стоте национални туристически обекта - Български туристически съюз: Къща-музей "Алеко Константинов", 8.00-12.00 ч. и 13.00-17.00 ч. В събота има дежурен; неделя – почивен ден. Има печат.
  • Археологически и архитектурни паметници от античността и Възраждането. Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ — Малък Париж.
  • Първи български хор „Янко Мустаков“
  • Първо българско светско училище.
  • Часовникова кула (1763).
  • Църкви:
    • „Свети Димитър“ (16 в.),
    • „Света Троица“ (1867 Н. Фичев, 1877 Г. Кънев),
    • „Свети свети Петър и Павел“ (1644),
    • „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 Г. Кънев) и др.

В местността Стъклен е разкрит античният гр. Нове, построен върху тракийско селище. В последствие Нове е част ор голямата Римска империя. Все още могат да бъдат видяни извисяващите се стени и останки.

[редактиране] Театри

Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“

[редактиране] Музеи

  • Музей, посветен на форсирането на р. Дунав от руските войски при освобождаването на България от турско робство.
  • Етнографска експозиция
  • Археологическа експозиция
  • Градски бит и култура - кр.на ХІХ нач. на ХХ в.

[редактиране] Редовни събития

Ежегодно в края на месец септември се провежда общоградския празник "Свищовски лозници", съпроводен с множество обществено-културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е свързана с атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране и награждаване на винопроизводителите от региона.

[редактиране] Личности, родени в Свищов

Алеко Константинов - писател, народен будител и основател на организираното туристическо движение в България
Алеко Константинов - писател, народен будител и основател на организираното туристическо движение в България
  • Алеко Константинов (1863–1897), писател и народен будител
  • Пантелей Киселов (1863-1927), български генерал, военен герой и освободител на Южна Добруджа
  • Георги Атанасович (1821-1892), лекар, първи министър на образованието
  • Владислав Бабаров (1933-1999), български художник.
  • Никола Катранов, поет и революционер, прототип на Инсаров от романа на Тургенев „В навечерието”
  • Цветан Радославов написал музиката и текста на "Мила Родино"
  • Димитър Ценов финансист, икономист и меценат
  • Иван Шишманов (1862-1928), литературен критик и етнограф
  • Александър Божинов художник, писател, публицист и критик

[редактиране] Личности, починали в Свищов

  • Емануил Васкидович (1795-1875), български просветен деец
  • Георги Атанасович (1821-1892), лекар, първи Министър на Образованието
  • Янко Мустаков (1842-1881), певец, композитор и хоров диригент

[редактиране] Литература

[редактиране] Кухня

[редактиране] Други

Свищов може да се гордее със своето минало и настояще, и не би трябвало да се притеснява за бъдещето си, бидейки родно място на патриоти като Никола Катранов, Цветан Радославов и Алеко Константинов, от които последният е може би най-стойностният писател на след-освобожденска България (чрез незабравимия Бай Ганьо).

Свищов е известен със своите меценати: и търговската гимназия, и Стопанската академия, и читалището в града са построени с дарени средства от богати свищовлии.

Свищов е единственият град в България, който може да бъде определен като "университетски" т.е. истинско средище на науката от най-чист вид. Само за сравнение ще кажем, че другите два ВУЗ-а, които съперничат на Стопанска Академия "Д. А. Ценов" са разположени в гр. Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в гр. София (с около 100 пъти по-голямо население).

Търговията и частният интерес често са възприемани като диаметрално противоположни на дарителството и отказа от частния интерес в полза на общността. Свищовлии не без гордост могат да кажат, че техните деди успешно са съчетавали едното с другото. Ред е на днешните жители на града да покажат това отново.

Свищов може да се определи и като "най-младият" град в България (единствен аналог е Студентски град в София), където оживлението не спира денонощно, благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.

[редактиране] Външни препратки


Градове в България с над 20 000 жители The flag of Bulgaria
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол