Строителство на Въоръжените сили
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
СТРОИТЕЛСТВО НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ
Строителството на въоръжените сили е понятие възникнало в модерната, индустриалната епоха. Това е непрекъснат процес на въздействие върху способностите на формированията на въоръжените сили да изпълняват ефективно задачите по защитата на обществото.
Строителство на въоръжените сили е в пряка зависимост от степента на развитие на икономиката, науката и технологиите, образователната система и на културата на обществото. В условията на глобализацията и постмодерната епоха, върху строителството на въоръжените сили оказва влияние нивото на обвързаност на обществото (държавата) в колективни и/или съюзни отношения с други общества (държави). В условията на непрекъснато променяща се среда за сигурност при използването на войските и силите все повече ще се акцентира върху превенцията и проактивността. За ефективната защита на обществото тези изисквания оказват влияние и върху съвременното разбиране за териториална цялост. Променя се разбирането на понятието “територия”. То вече се възприема като пространство, в границите на което се изисква от “другите” (държавни и недържавни субекти) да се съобразяват с интересите и да съблюдават правата обществото. Това вече не са само очертаните териториални граници, прилежащото морско пространство и въздушното/космическото пространство, намиращо се над тях, но и така нареченото “виртуално” пространство, в което са разположени национални информационни бази от данни, софтуерни и хардуерни продукти, собственост на обществото (държавата) или на частни лица. Основните принципи, на които да се основава строителството на въоръжените сили се определят в стратегическите документи, приемани като правило от управомощените институции на обществото. При строителството на съвременните въоръжени сили все повече се прилагат следните основни принципи. Специално внимание следва да бъде отделено на термина “защита”, записан в Конституцията. Принципът на интеграцията – главен организационен принцип, предполагащ изграждането на облика на войските и силите в органично единство с общата система за сигурност. Принципът нормативно се въвежда в стратегията за сигурност, която ясно и точно разпределя целите и задачите на различните компоненти на сигурността. Военната стратегия, като част от стратегията за национална сигурност, определя характера на военните заплахи и военните конфликти, формите за използване на войски и сили и направленията за развитието им. Принципът на достатъчността – свързан с главния организационен принцип и изисква наличие на военна структура в обществото, оптимална численост на войските и силите, с която да се гарантира надеждна защита на интересите му. Принципът на пресъздаването – определя изискването за изграждане способности за бързо нарастване на бойния състав и достигане на необходимото ниво на техническа въоръженост в случай на увеличаване мащаба на военната (и не само) опасност. В съвременни условия този принцип се прилага след определяне на дългосрочна визия, не по-малко от 20 - 30 години, за развитие на военните компоненти от сектора по сигурността, при изключително добре ресурсно осигурена, комплексна, научно изследователска и опитно-конструкторска програма. Средствата за въоръжена борба ще са в изключителна зависимост от бързото прилагане на новите знания върху “старото” познание, а то в съвременни условия ще променя в много кратки срокове качествените показатели на системите оръжия и оборудване и екипировка. Прилагането на знание върху познанието следва да бъде водещ метод при научното осигуряване на строителството на въоръжените сили.
(Съществува опасност от погрешното разбиране на този принцип, особено при изграждането и поддържането на инфраструктурни компоненти от промишлената база, както и при създаването на запаси от въоръжение и техника. Може да се окаже, че натрупваните в продължение на години резерви и запаси остават неизползваеми, а поддържаните резерви от производствени мощности не могат да се активират при необходимост поради динамиката на развитие на средата за сигурност.)
Принципът “единство на силите” – в съответствие с този принцип комплектоването на основните и резервните компоненти с личен състав, въоръжение, техника и оборудване, организацията на бойната подготовка и поддържането на бойна готовност на формированията следва да се осъществява по единни документи. Принципът за всестранното отчитане на ресурсите осигурява надеждно функциониране на цялата система за програмно-целево планиране с детайлно съгласуване при разпределянето на финансовите средства, отделяни за войските и силите от бюджета на страната. С отчитане на текущото състояние, наличието на планируеми ресурси осигурява възможност за формулиране на дългосрочни цели и задачи, както и определяне на етапите на строителство на въоръжените сили. По този начин се осигурява детайлно планиране на всички видове дейности, свързани с подготовката и воденето на войните, както и с краткосрочното и дългосрочно определяне на потребностите на войските и силите. Принципът на вариантност в строителството на въоръжените сили. Необходимостта за икономия на ресурси предопределя необходимостта за сравняване на състава на различните родове и специални войски и сили, и при еднаква ефективност да се предпочитат тези с най-малки загуби. При военното планиране съвместното внедряване в практиката на последните два принципа предопределя използването на метода на системния анализ, при който вземането на обосновано решение се осъществява в следната последователност: - постановка на задачата; - изследване на ресурсите, необходими за решаването й; - търсене на алтернативни пътища за решаване; - разработка на модел; - подбор на критерии; - сравнение на алтернативите; - определяне на направленията (конкретните действия) при строителството на ВС. Принципът на управляемата децентрализация е дефиниран в отговор на ясно очертаващата се сравнително нова характеристика на предизвикателствата, рисковете и заплахите, наречена “паралелно-интелективна”. При тази характеристика се изисква определяне на границите на самостоятелност при вземането на решения на всяко едно от равнищата в йерархията на системата за планиране и строителство на ВС. При децентрализираните системи за управление винаги има опасност решенията, вземани от нискостоящите в йерархията, да не съответстват напълно на замисъла на висшето командване, което ще доведе до снижаване на ефективността в управлението. В същото време системата на строга централизация, при която всички основополагащи решения се разработват от по-старшия ешелон на ръководство, не е достатъчно гъвкава, а следователно и малко ефективна. Рамките на разумната самостоятелност, която се предоставя на изпълнителите от по-нискостоящите звена за планиране, се определят от стоящите не по-малко от две до три нива висши, а не старши инстанции. Принципът за еволюционността. Необходимостта от неговото съблюдаване се обяснява с високата цена и продължителните срокове за експлоатация на не малка част от въоръжението и техниката, а също така голямата инерционност на военно-промишлената база, особено в достигането на необходимите качествени и количествени показатели. Неговото игнориране може да доведе до влошаване на критерия “ефективност – цена”, т.е. към нарастване на военните разходи при едно и също равнище на бойни способности на войските и силите. Автор Илия Налбантов