Кафява крастава жаба

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кафява крастава жаба Срещат се в България
 Кафява крастава жаба (Bufo bufo)
Кафява крастава жаба (Bufo bufo)
Класификация
царство:  Животни   Animalia
тип:  Хордови   Chordata
клас:  Земноводни   Amphibia
разред:  Безопашати земноводни   Anura
семейство:  Крастави жаби   Bufonidae
род:  Крастави жаби   Bufo
вид:  Кафява крастава жаба   B. bufo'''
Научно наименование
Уикивидове Bufo bufo
Подвидове:
  • B. b. bufo Срещат се в България
  • B. b. spinosus Срещат се в България

Кафявата крастава жаба (Bufo bufo, L., 1758), наричана също Голяма крастава жаба, е едро земноводно, срещащо се и в България. На дължина достига 18 cm, като женските са много по-едри от мъжките. Оцветена е в тъмнокафяво до тъмнозелено и е покрита с характерните за рода Крастави жаби (Bufo) "брадавици".

Съдържание

[редактиране] Разпространение

Кафявата крастава жаба се среща в Европа (с изключение на Ирландия и северните части на Скандинавския полуостров), Северозападна Африка и в Азия, достигайки на изток почти до езерото Байкал. Обитава най-разнообразен тип влажни, но не мочурливи, местности.

В България кафявата крастава жаба се среща в цялата страна до надморска височина от 1300 m, но е намирана в Пирин на височина от 1960 m. В някои равнинни райони с интензивно земеделие не е регистрирана. В по-голямата част от страната се среща подвидът B. b. bufo, а в Странджа и по Южното Черноморие - B. b. spinosus. Той е по-едър, с по-суха кожа и заострени брадавици в предната част.

[редактиране] Начин на живот и хранене

Кафявата крастава жаба се храни с дребни насекоми, червеи, паякообразни, охлюви. По-едрите екземпляри могат да изядат и някои видове дребни змии, гущери и гризачи, които поглъщат живи. Обикновено ловува през нощта и е най-активна при влажно време.

Живее на сушата, но в близост до водоемите, които използва за размножаване. Денят прекарва закопана в рохка земя, скрита сред влажна шума или на някое друго подходящо място, а нощем излиза да ловува. Когато е нападната от хищник или обезпокоена, отделя от кожата си отровния и неприятен на вкус секрет буфагин, който е достатъчно силен за да спре повечето неприятели, макар че някои хищници, например таралежите, са устойчиви към нея.

[редактиране] Размножаване

В популациите на кафявата крастава жаба мъжките са 3-4 пъти по-многобройни. Размножителният период настъпва между март и май. Тогава женските снасят хайвера си в различни плитки водни басейни (вирове, блата, речни разливи). Те се стремят да направят това във водоема, в който са родени. Яйцата са разположени в прозрачни шнурове, достигащи дължина до 7 m, които копулиращата двойка прикрепва към подводната растителност. Малките метаморфозират от юни до октомври. Поповите лъжички на краставите жаби с по-голяма и закръглена глава и по-къса опашка от тези на водните жаби.

[редактиране] Допълнителни сведения

На територията на България е рядък вид, защитен от закона.

[редактиране] Източници

  • В. Бешков, К. Нанев. Земноводни и влечуги в България (2002) ISBN 954-642-147-2
  • Common Toad, статия в Уикипедия на английски [27 декември 2005]

[редактиране] Външни препратки


Жаба Земноводните в България Знамето на България
Безопашати земноводни: Голяма водна жаба | Горска жаба | Гръцка жаба | Дървесница | Жълтокоремна бумка | Зелена водна жаба | Зелена крастава жаба | Кафява крастава жаба | Обикновена чесновница | Планинска жаба | Сирийска чесновница | Червенокоремна бумка
Опашати земноводни: Алпийски тритон | Дунавски гребенест тритон | Дъждовник | Малък гребенест тритон | Южен гребенест тритон