Съюз на българските писатели

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съюзът на българските писатели е организация, създадена през 1913 г. През цялото време на съществуването си, до 10-и ноември 1989 г., СБП е бил винаги авторитетна организция със сериозно влияние в областта на културата.

Преди 9-и септември СБП е средище на литератори от различен калибър. Добро описание на нравите по това време не само в СБП, но и в страната, прави един от председателите му - Кирил Христов.

През социализма членството в СБП водеше до редица привилегии, като често партийните интереси надделяваха над качеството на литературните трудове, за които някои писатели биваха избрани за членове. След 10-и ноември функциите му са значително по-свити. Първоначално Съюзът изгуби печатното си издание "ЛитФронт". Впоследствие - в разултат от неспазване на завещанието на собственика - загуби и правото да ползва станалата известна сграда на ул. "Ангел Кънчев" No. 5.

През 90-е години бе учреден и алтернативен СБП - Сдружение на българските писатели, в което влязоха писатели, повече известни като вътрешни дисденти.

[редактиране] Председатели

Пръв председател на съюза е Иван Андрейчин. Други негови председатели са:

[редактиране] Външни препратки