Папукчийство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Папукчийство е традиционен занаят за производство на папуци (обувки, ед.ч. папук), силно развит по българските земи през епохата на османското владичество.
Най-голям разцвет занаятът достига през 19 век, когато в редица градове се оформят т. нар. папукчийски чаршии.
Папукчиите изработват различни видове обувки - цървули, пантофи, калеври и еминии. Суровини за папукчийството са:
- кожи - за горната част на кожените обувки и за подметки;
- памучни прежди – употребявани за конци;
- восък - използван за тяхното смазване;
- хума – за лепене на подметката;
- тъкани - за пантофи.