Либерална партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.


Партии в България
до 1989
 
Източна Румелия
Либерална партия
Народна партия
до средата на 1880-те
Либерална партия
Консервативна партия
до началото на 1920-те
БРСДП (т.с.)
БЗНС
БРСДП
Народнолиберална партия
Младолиберална партия
Либерална партия
Радикалдемократическа партия
Демократическа партия
Прогресивнолиберална партия
Народна партия
до средата на 1940-те
БКП
БЗНС Пладне
БЗНС Врабча 1
БРСДП
Радикална партия
Демократическа партия
ОНПП
Националлиберална партия
Демократически сговор
Народен сговор
до 1989
БКП
БЗНС

Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 до около 1887. Неин основен опонент е Консервативната партия. Либералната партия е изключително популярна през този период и с разпадането си става основа за повечето партии от началото на 20 век. С нея са свързани вестниците Целокупна България, Независимост и „Търновска конституция“.

От Либералната партия се отделят:

Основното крило на партията постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия.

Съдържание

[редактиране] История

Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879, в което тя има мнозинство, и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков.

Либералната партия печели изборите за I Обикновено Народно събрание през 1879, но то е разпуснато от княз Александър I. Партията печели и новите избори за II Обикновено Народно събрание през 1880 и сформира две самостоятелни правителства — начело с Драган Цанков (1880) и Петко Каравелов (1880-1881). След преврата от 1881 Либералната партия е отстранена от властта, а при Режима на пълномощията нейните водачи са подложени на преследвания. Петко Каравелов и Петко Славейков заминават за Източна Румелия, а Драган Цанков е интерниран във Враца.

През 1883 Либералната партия се разцепва, след като умереното крило, начело с Драган Цанков, се съгласява на компромис и сформира коалиционно правителство с Консервативната партия. Крилото на Драган Цанков по-късно възприема крайна проруска политика и се преименува на Прогресивнолиберална партия.

През 1884 основното крило на Либералната партия печели изборите за IV Обикновено Народно събрание. Сформирано е самостоятелно правителство, водено от лидера на партията Петко Каравелов, което отново е свалено с преврат през 1886.

При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на Стефан Стамболов (вижте Народнолиберална партия) и Васил Радославов (вижте Либерална партия (радослависти)), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след 1894, тя става основата на Демократическата партия.

[редактиране] Участия в правителства

Първо правителство на Драган Цанков (7 април 188010 декември 1880) — самостоятелно
Първо правителство на Петко Каравелов (10 декември 18809 май 1881) — самостоятелно
Второ правителство на Петко Каравелов (11 юли 188421 август 1886) — самостоятелно
Трето правителство на Петко Каравелов (24 август 188628 август 1886) — временно правителство

[редактиране] Видни дейци

[редактиране] Част Програма на либералната партия, октомври 1897г.

  • Чл.1. Поддържание Конституцията, като при благоприятни времена бъде разширена в по-либерален и демократически дух.
  • Чл.2. Пълно самоуправление в общините и окръзите.
  • Чл.3. Намаление на данъците.Намаление на разходния бюджет на държавата.
  • Чл.4. Безплатно обучение във всички учебни заведения.
  • Чл.5. Безплатна медицинска помощ.
  • Чл.6. Недопущане никакви концесии. Естествените богатства на страната да се експлоатират от самата държава.
  • Чл.7. Рационално подобрение на земеделието и скотовъдството и всички отрасли на поминака.
  • Чл.8. Покровителстване на кооперативното производство.
  • Чл.9. Временно и според нуждите покровителствана министерска система...

[редактиране] Източници