Петър Динеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Динеков
български литературен историк и фолклорист
Роден: 30 октомври 1910
Смолско, България
Починал: 22 февруари 1992
София, България

Петър Николов Динеков - литературен историк, критик и фолклорист, е роден на 30 октомври 1910 г. в с. Смолско, Софийско.

През 1933 г. Динеков завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира във Варшава през периода 1934-1935 г. и в Ягелонския университет в Краков през 1935 г.

От 1936 до 1938 г. е преподавател във Френския колеж в Пловдив. Емоционалната му връзка е толкова силно, че в края на живота си той дарява личната си библиотека на Народната библиотека в Пловдив.

От 1938 до 1979 г. е преподавател в Софийски университет, през 1941 г. е избран за доцент, а през 1945 г. за професор. Чете лекции е следните основни курсове: История на старата българска литература (1941-1979); История на българската литература през Възраждането (1944-1979); Български фолклор (1945-1979); История на руската и полската литература (1944-1945). Петър Динеков е основател на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Динеков е ръководител е на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962-1964 г.

Съчинения-монографии на акад. П. Динеков:

  • "Българска лирика. Антология" (1940 г. ),
  • "Първи възрожденци" (1942 г.),
  • "Българска народна поезия" (1949 г.),
  • "Стара българска литература. ч. I и II" (1950 г. и 1953 г.),
  • "Литературни образи" (1956 г.),
  • "Български фолклор. т. I" (1959 г.),
  • "Възрожденски писатели" (1962 г., 2-ро издание 1964 г.),
  • "Литературни въпроси" (1963 г.)
  • "Старобългарски страници. Антология" (1966 г.; 1968 г.),
  • "Из историята на българската литература" (1969 г.),
  • "Между свои и чужди" (1969 г.),
  • "Историческа съдба и съвременност" (1972 г.),
  • "В света на Христо Ботев" (1976 г.),
  • "При изворите на българската култура" (1977 г.),
  • "Между фолклора и литературата" (1978 г.),
  • "Похвала на старата българска литература" (1979 г.),
  • "В живота и литературата" (1982 г.),
  • "Литература и култура" (1982 г.),
  • "По следите на българската литература и наука" (1988 г.),
  • "Проблеми на старата българска литература" (1989 г.),
  • "Стойко Стойков" (1993 г.) и др.

Петър Динеков умира на 22 февруари 1992 г. в София.

[редактиране] Източници