Таен централен български комитет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тайният централен български комитет (ТЦБК) е емигрантска политическа организация, създадена в Букурещ, Румъния през пролетта на 1866 година.
На 10 срещу 11 юни 1866 година в Букурещ е извършен преврат и княз Йоан Александър Куза е свален от престола. С това е нарушено условието на Турция за признаване на извършеното през 1858 обединение на Влашко и Молдова. Турция настоява за резделяне на двете княжества и започва да трупа войски по Дунав.[1]
Новото румънското правителство търси подкрепата на революционно настроената българска емиграция. В резултат на преговори е постигнато споразумение за общи действия против Османската империя, подписан е „Акт за свещена коалиция между румъните и българите“, а през декември 1866 е основан Таен централен български комитет. За ръководител на комитета е избран Иван Касабов[1]. Крайната цел на комитета е възстановяването на българската държавност, като допускат тя да е самостоятелна, под зависимостта на Портата или да участва в конфедерация със съседни народи. За постигане на тази цел не се изключва и въоръжено въстание. В устава и програмата се предвижда изграждането на комитетска мрежа на територията на Румъния, Сърбия, Южна Русия и България. ТБЦК разчита на финансовата помощ на румънското правителство.
След преодоляване на противоречията между Румъния и Турция, румънските представители се оттеглят от съглашението и ТЦБК продължава дейността си, като самостоятелна организация. В него се оформят две крила – умерено (Пандели Кисимов, Иван Грудов, Иван Адженов) и радикално (Иван Касабов, Кириак Цанков)[2].
Комитетът извършва на няколко пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на Българския политически въпрос. През декември 1866 издава брошура „България пред Европа", през март 1867 приготвя и изпраща до султан Абдул Азис „Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана“. В него се съдържа предложение за създаване на българо-турска държава, по подобие на наскоро създадената Австро-Унгария. С някои допълнения мемоара е изпратен и до руския император Александър ІІ, френския император Наполеон III, пруския крал Вилхем I, пруския канцлер Ото фон Бисмарк и до редакциите на влиятелни европейски вестници с молба за съдействие за разрешаването на българския въпрос[3]. Издава вестник „Народност" (1867-1869).
ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Георги Раковски, който има отрицателно отношение към него.[1]
През 1868 г. преустановява дейността си. Приемници на ТЦБК са Българското общество (1868), Млада България (1869) и Българският революционен централен комитет.
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 1,2 Записки на Христо Н. Македонски (1852-1877)
- ↑ Начало на организирано националноосвободително движение
- ↑ Борислав Гърдев - Несполучилият дуализъм
![]() |
Български революционни организации | |||||
---|---|---|---|---|---|---|
ВРО |
ВТРО |
ВДРО · ДРО |