Антим I

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Антим I
български екзарх
Антим I
Роден: 1816
Лозенград, дн. Турция
Починал: 1 декември 1888
Видин, България

Антим I е български духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Антим е роден в Лозенград под името Атанас Михайлов Чалъков. Приема монашество в Хилендарския манастир (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи и в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856). След завръщането си от Русия е преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в църковно-народния събор от 1871 г., а на 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието. През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия.След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание (1879) и на I Велико народно събрание (1879).

Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.

[редактиране] Външни препратки