Юлиан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлиан римски император |
|
Роден: | 331/332 Константинопол, дн. Турция |
---|---|
Починал: | 26 юни 363 Ктезифон, дн. Ирак |
Флавий Клавдий Юлиан (на латински: Flavius Claudius Iulianus), наричан от християнската историография Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник), е римски император от 351 до 363 година и племенник на император Константин I Велики.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Като дете Юлиан станал свидетел на убийството на семейството си, поръчано от чичо му Констанций II, който през 337 г. станал император. Както самият Юлиан споделя, от този момент се зародил скептицизмът му спрямо християнството. Той и брат му Гал, били отгледани в имението Мацелум.
По време на обучението си в Атина, Юлиан се запознал с Грегорий Назиански и Василий Велики, които по-късно станали епископи и християнски светци.
[редактиране] Възкачване на трона
След като Гал бил провъзгласен за Цезар на Изтока през 351 г. и екзекутиран от Констанций, Юлиан бил повикан в императорския двор в Милано, където му била дадена титла Цезар на Запада, а Констанциевата сестра Елена му станала съпруга.
В следващите години Юлиан воювал срещу нахлуващите в Империята германски племена. Той върнал Кьолн под имперска власт през 356 г., отблъснал алеманите при Страсбург и подсигурил имперската граница по река Рейн за следващите петдесет години. През 360 г. Констанций му заповядал да изпрати галските си отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвикало бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон. Гражданската война била избегната единствено благодарение на смърта на Констанции.
[редактиране] Управление
При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император Константин I да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове бивали директно разрушавани, а поклонниците в тях — избивани, и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика. В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещенници и църкви. Последните той присмехулно нарича „костници“, защото често пазели мощи на светци, а самия Исус Христос наричал просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към езичеството Юлиан е наречен „Отстъпник“.
В своя едикт за толерантността от 362 г., Юлиан разпорежда да бъдат отново отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в Антиохия храмът на Аполон бил изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.
Според източниците, император Юлиан загива в битка срещу Сасанидска Персия. Уверен в победата си той влязъл в бой без доспехи и бил фатално ранен от копие. Според съвременника му Ливаний, императорът бил убит от свой войник — християнин, по религиозни подбуди.
По непотвърдени апокрифни данни, при смъртта си Юлиан извикал „Vicisti, Galilæe“ (Ти победи, Галилеецо), с което се намеква, че в свое лице той вероятно виждал последната надежда за спасяване на езичеството.
Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор Гор Видал, написан през 1964 г.
[редактиране] Външни препратки
Римски императори | ||
Констанций II (337 - 361) | Юлиан (361 - 363) | Йовиан (363 - 364) |
---|---|---|
Римска империя |