Памет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
- Тази статия е за човешката памет. За компютърна памет виж RAM
Памет е способността на мозъка да приема, обработва (разбира) и съхранява определено количество информация, която да може да възпроизведе и използва в бъдещ момент. Първоначално паметта е обект на изследване в психологията, но физиологичните особености на нейните функции са предмет на неврологията. Памет: 1.Характеристика на процеса - паметта, това е запазване и актуализация на собствения опит на индивида (запазване на познавателните резултати на човека). Паметта пази образите и мислите натрупани за предметите, а заедно с това и емоционалните резултати - онези преживявания, които човек е реализирал. Запазването им има роля в регулирането на човека. В паметта се казват разултатите от волевите усилия при решаване на определени задачи, силата на тези усилия и тяхната продължителност. Това е и причината човек да може да прави прогнози. Паметта е хранилище на универсалния човешки опит. Тя има за задача да го пази непроменен до колкото е възможно и освен това да пази не само жизнения, но и наследствения опит. Без актуализирането на този опит индивидът е обречен на смърт след раждането си.
[редактиране] Видове памет
Видовете памет могат да се класифицират по следния начин:
1. Сензорна памет. В началния период на запаметяването, който има съвсем кратка продължителност, от порядъка на няколко стотин милисекунди се запазват чисто сензорните белези на обектите. След по-малко от една секунда те се заместват от нови сигнали, но все пак за краткия интервал на сензорната памет могат да се извлекат някои характерни признаци, напр. отличителните индивидуални белези на човешкото лице.
2. Първична памет. Първичната памет е краткотрайна. Тя включва запаметяването на факти, числа, думи, образи, цветове и др.за няколко секунди до няколко минути. Паметовите следи от първичната памет се извиква много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация.
3. Вторична памет. Вторичната памет е дълготрайна. Тя включва натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен пориод от време, напр. години. За извикването й могат да протекат няколко минути. Това продължително време е необходимо за последователна активация на различни мозъчни области, за да може да се възпроизведе временният и простанствен образ на минали събития. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайната памет е много съществено периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат, даже ако през продължителен период от време не са практикувани.