Трактор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трактор е самодвижеща се машина с „Двигател с вътрешно горене“ (ДВГ), която по своето предназначение служи за преместване или теглене на товари, строителни работи, селскостопанско производство, задвижване на специален прикачен инвентар и много други дейности.
Съдържание |
[редактиране] История
През 1837 година капитанът от руската армия Д.А.Загряжский създава и получава патент за "Каляска с подвижними колеями" - т.е. каляска на верижен ход която била подресорна и имала винтово приспособление за затягане на веригата. Поради липса на средства конструкцията е изоставенаи през 1839 година патента бил ликвидиран. До 1879 година С. Маяеский доразработва конструкцията на влекач с едноверижен движител. Конструкцията била патентована, но изоставена поради неразрешимият проблем със завиването.
През периода 1879-1888 година параходният механик - Фьодор Абрамович Блинов решава проблема със завиването и построява първият в света верижен трактор - «вагон с безконечни релси за превозване на товари по шосе и селски път». Той имал два парни двигателя (мощност 20 к.с.), за завиване на двете вериги поотделно. За завиване на ляво се задвижвала само дясната верига, за движение в на дясно се задвижвала само лявата верига. За обръщане едната верига се движела напред, другата назад. Резултатът от почти десетгодишният труд бил демонстриран през 1889 година на панаира в Саратовска област, Русия.
Първите подобни на трактор машини се появяват през XIX век и били задвижвани с парни двигатели. Така още през 1850 година, английският изобретател Уилям Хоуърд исползва така наречения локомобил. През втората половина на XIX век из полетата на Великобритания работели повече от 2,000 такива машини.
През 1896 година американските инженери Харт и Парр създават първият трактор с Двигател с вътрешно горене. От 1901 година такива трактори започват да се продават. Първоначално фермерите ги купуват с удоволствие, докато става ясно че новите машини започват да създават проблеми: били много тежки и поради това затъвали много надълбоко в почвата. Освен това за някои фермери били много скъпи. Страдали и от така наречените «детски болести»: често се повреждали, а ремонта бил дълъг и скъп. Така през 1907 година в продажба се появява новият модел трактор, лишен от повечето дефекти и проблеми на предшественика си. По това време в САЩ се създават и първите екипи за сервизно обслужване на трактори.
От 1912 година фирмата «Холт-Парр» започва да произвежда и гъсенични трактори.
[редактиране] Тракторостроене в България
Тракторостроенето в България започва да се развива в по-сериозни мащаби от 1948 година. През 1949 година е построен „Карловски тракторен завод“ (КТЗ) в град Карлово и в София - „Завод 12“ (по-късно преименуван в завод „Средец“). В този период колектива на „КТЗ“ разработва първият български колесен трактор „Мофак-2“ с дизелов двигател с мощност - 30 к.с. За първи път тракторът се пуска в движение на 27 април 1949 година, по-късно е изложен на Пловдивският технически панаир. Сега този трактор се намира в музея в град Карлово.
През 1958 година завода в Карлово усвоява производството на малогабаритен верижен трактор „Болгар ТЛ-30“ снабден с трицилиндров дизелов двигател. От 1963 година започва да се произвеждат модернизираните трактори с търговската марка - Болгар.
През 1962 година Шуменският автомобилен завод (ШАЗ) започва да произвежда в един от своите цехове, самоходното шаси - СШ-22 с двуцилиндров двигател и мощност 22 к.с. Самоходното шаси се оказва отлично за българските нужди в селското стопанство и от 1964 година производсвото се отделя в „Завод за самоходни шасита“ град Шумен с капацитет 2000 броя годишно. Производството продължава до 1971 година, когато завода е преустроен в завод за производство на мотокари.
В семейството на производителите на трактори през 1968 година влиза и тракторният цех в „Завод за производство на селскостопанска техника - Георги Димитров“ град Русе. Там по лицензна документация започва да се изработва едноосният трактор „Болгар - 112“ клас 0,2 t.
Едновременно с това Научноизследователският институт НИМТСМ-София на базата на едноосният трактор, разработва двуосен трактор - „Болгар ТК-224“ и унифициран с него „Болгар ТК-224-У“, предназначен за работа в планински райони.
[редактиране] Приложение
Според устройството на ходовата част, тракторите биват колесни и верижни.
[редактиране] Колесни трактори
Колесните трактори се придвижват по пътя чрез гумени колела, които им позволяват да развиват сравнително висока скорости да поемат неравностите на почвата. Високата скорост позволява по висока производителност а поемането на неравностите - по-голяма издържливост и удължен срок на годност на възлите и агрегатите. Това са машините които намират много по-голямо приложение в селското стопанство.
[редактиране] Верижни трактори
Верижните трактори се придвижват посредствум стоманени вемного голямо сцепление с терена, почти премахват боксуването. Тъй като веригите имат по-голяма допирна площ с почвата, отколкото колелата на колесния трактор, то и специфичното налягане на единица площ е по-малко, избягвайки по този начин разрушаването на почвата (вкопаване, коловози). Тези машини обаче са много тежки и имат по-сложно устройство. За това се използват предимно в строителството, минната промишленост и други.
[редактиране] Предназначение
Според предназначението си тракторите се подразделят на няколко основни категории:
- трактори за селскостопанско производство;
- транспортни трактори;
- трактори със специално предназначение;
[редактиране] Селскостопански трактори
Тези трактори според особенността на извършваните от тях селскостопански дейности се делят на три подгрупи - трактори с общо предназначение, унивеьрсални трактори и овощо-лозарски трактори.
- Тракторите с общо предназначение извършват основните видове обработка на земята-брануване, оран, сеитба и прибиране на реколтата. Особеността при тях е че скоростта на движение е редуцирана от предавателната кутия на 5-10 км\час. Мощността на агрегатите за задвижване варират от 40 до 100 и повече к.с. и пътният ими просвет е от 250 до 350 мм. Тези трактори могат да се използват и в строителството и за транспорт;
- Универсалните трактори са предназначени главно за междуредова обработка при окопните култури (царевица, слънчоглед, цвекло и др.). С тях обаче могат да се извършват и всички видове селскостопанска работа. Тъй като са предназначени за окопни култури, просветта трябва да бъде 650-800 мм., за да не повреждат растенията. Към тази група спадат машини с агрегати от 10 до 50 к.с., с малък радиус на завиване и с възможност за изменяне растоянието между колелата;
- Овощаро-лозарските трактори се използват за обработка на лозови масиви и овощни и зеленчукови градини. Тези трактори обикновенно са с малки размери и малки агрегати от 2,5 до 20 к.с.;
[редактиране] Транспортни трактори
Използват се за превозване на товари, като към тях се прикачват различни по обем ремаркета или платформи.
[редактиране] Трактори със специално предназначение
Използват се предимно за изкопни и подравнителни работи, извличане на дървен материал, преместване на пръст, снегопочистване, работа в блатисти местности, комунална дейност и др. Към тях има специални приспособления (хидравлична кофа, лебедка, булдозерен нож, четки, косачки и др.).
[редактиране] Спорт
В САЩ и някои други страни се практикува така наречения спорт - Трактор Пулинг. Целта е със специално модифицирани, свръх-форсирани и мощни двигатели (вкл. газо-турбинни), да се изтеглят товари на определена дистанция за най-кратко време. Настилката на която се провежда състезанието е предимно от подобни на пясък почви.