Кръводаряване
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел спасяване на човешко здраве и живот.
Историята на кръводаряването се дели на два етапа. През първия етап се създава закона за кръвообращението при животни и хора. По-късно се остановява, че процесът е еднакъв както при животните така и при хората. Бедната на кислород и богата на въглероден диоксид кръв стига до белите дробове по артериите. Чрез капилярите покриващи алвеолите, артериалната кръв става червена- обогатява се с кислород, а въглеродния диоксид намалява. След това тя достига до сърцето през белодробните вени. Общото кръвообращение води началото си от сърцето.То започва от аортата(най-голямата аретия). Кръвния поток снабдява всички органи с хранителни вещества. Във вътрешността на органите, капиляри осигуряват обмяната на хранителните вещества, след което вените отново отвеждат кръвта към белия дроб и сърцето. Това предстъвлява кръвообращението при хора и животни, открито и озаконено от Харвей.
Още от древността хората са проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18-ти век се осъществява кръвоприливане. Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. Прилагало се е като лечение масово, но най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували са били на мнение, че така истича злото(болеста). Пъвите истински опити за кръвоприливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с трабичка завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на "кръводарителя".
По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за приливане от човек на човек. Създаден е закон за забрана на подобни действия, спазван до 19-ти век. Втория период започва в началото на 20-ти век. Кръвоприливането прави скок. Ларищаинер открива кръвните групи(систематаА,B,О). През 1900 ученият открива кръвните групи, като по-късно AB.