Сехмет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Египетски божества |
|
|
|
|
|
|
Сехмет (или още Сакмет, Секмет, Секхмет) е древноегипетска богиня на войната, разрушението, споровете и изцелението. Името и означава Могъщата. Войнствена опозиция на богинята-котка Бастет. Око на убийственото слънце Ра. Съпруга на бога Птах, майка на бога Нефертум, с които образувала триадата на град Мемфис. Изобразявала се обикновено като лъвица или жена с лъвска глава.
Сехмет с йероглифи | |||||
|
Сехмет е въобразявана от древните египтяни като пазителка на царя в битка, прогонваща неговите врагове със стрели. Тялото и излъчва буен пламък, а горещият и дъх подхранва пустинните ветрове. Освен войн на боговете, разгромяващ нечистите сили (като змията Апофис), тя бива и лечителка, даряваща здраве и притежаваща магични дарби. Жреците на Сехмет са и медици, които пропъждат страданията, както са мислели древните египтяни, нанесени от зли духове или нечисти люде. Особенна почит и се отдавала в епохата на Средното царство (XI династия - XVII династия). Към управлението на Аменхотеп III (ок. 1455-1419 г.пр.н.е.) култа на Сехмет се обвързва с почитта към богинята Мут.
В Книга на мъртвите оформена в епохата на Новото царство на Египет, при описанието на ритуала по отваряне на устата на мъртвия се казва:
"Да може Шу устата ми с това желязо да отвори,
както отваря то устата на безсмъртните,
защото съм богиня Сехмет,
в царството на силните небесни ветрове живееща..."
Обредът припомня Сехмет и нейната божествена магична сила, проявяваща се и в следното възклицание:
"Здравей, крилата Сехмет-Ра-Баст, водителка на боговете,
която превръзките «Анс» със сила магическа даряват!"
В Книга за Ам Дуат също от епохата на Новото царство на Египет, богът Ра се обръща към група от богини, включая Сехмет, потвърждавайки силата им:
"Вие сте тези, които защитавате лицето на Хор,
възникнали, които сътворяват формите"
Литература
- Розали ДЕЙВИД, Древен Египет - религия, митология, история, София, ИК Колибри, 2004. ISBN 954-529-229-7
- Книга на мъртвите, София, Наука и изкуство, 1982.
- Теодор Леков (превод и бележки), Амдуат. Записи от Скритата зала, София, Изток-Запад,2006. ISBN 954-321-236-8
Древен Египет |
История | География | Политическа организация |
Фараон | Изкуство | Митология | Богове |
Ежедневие | Лексика |