Югославска комунистическа партия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Югославската комунистическа партия или ЮКП (на сръбски:Комунистичка партија Југославије, след 1952 е преименувана в Савез комуниста Југославије) е управляващата политическа партия в Социалистическа федеративна република Югославия в периода 1945-1990 година. От 1950 година нейната политическа идеология е сталинистка, а след това титовистка.
Съдържание |
[редактиране] ЮКП в периода межу двете световни войни
Основана е през април 1919 година на конгрес в Белград като "Социалистическа работническа партия (комунисти)". В своите редовe обединява почти всички социалдемократически партии и организации от страните, които през 1918 влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, освен хърватските десни социалдемократи, предвождани от Витомир Корач и Словенската Югословенска социалдемократическа партия. За претседател на партијата е избран Филип Филипович.
На Вторият конгрес във Вуковар, проведен през 1920, партията сменя името си на Югославска комунистическа партия (Комунистичка партиjа Југославије). От ръководството и от партията пополека започва да се подтискат „центристите“, които не се съгласяват с приемането на 21-те условия за членство в Коминтерна и които до края на годината са изключени от Партията.[1]
След опитът за атентат върху Александър Караджорджевич и убийството на министъра на вътрешните работи Милорад Драшкович е приета т.н. "Обзнана", с която дейността на комунистите е драстично ограничена, и комунистическата партия е забранена.
След забраняването на партията настъпват големи репресии срещу привържениците и симпатизантите на ЮКП. Кризата в самата партия още повече се задълбочава поради фракционните борби и поради следването на сектанската политика на Коминтерна, който значително започва да се намесва във вътрешните работи на всички комунистически партии, включително и на ЮКП. С установяването на диктатура през 1929 година още повече се засилват репресиите срещу югославските комунисти, а по време на Сталиновите чистки пострадва почти цялата ръководна структура на ЮКП. Сред чистките на чело на партията през 1937 е поставен Йосип Броз Тито.
[редактиране] ЮКП в края на Втората световна война
След окупацията на Югославия от Силите на Остта и на техните съюзници през април 1941, а също и след нападението на Нацистка Германия над СССР, ЮКП започва въоръжена съпротива, коят скоро се превръща в народно въстание под ръководство на ЮКП. Окупаторските сили са принудени да ангажират голям брой на военни части в борбата срещу партизанините. През втората половина на 1944 година са освободени значителни части от Югославия, а до май 1945 е освободена цялата територия на страната.
[редактиране] ЮКП (СКЮ) като управляваща партия
След освобождението на Югославия, престижът и поддръжката за ЮКП е доста висока. Така на комунистите лесно успяват да затвърдят своята власт. Останатите политичеки партии постепенно се подтискат и в страната е въведена еднопартийна комунистическа система. През това време, за разлика от останалите страни от Източна Европа, в които по-късно идват на власт комунистическите партии, югославските комунисти отиват най-далеч в копирането на съветския модел.
През 1948 Информбюро приема резолюция, с коят ЮКП и неговото ръководство остро се осъждат, поради проява на национализъм и троцкизъм. Дотогавашният убеден сталинист Тито, отхвърля резолюцията и отказва да я приема, с което остро се противопоставя на Сталин. Това слага край на отношенията на Югославия със СССР и с останалите комунистически партии. Така разривът между Сталин и Тито принуждава ЮКП да поеме по свой път към социализма, който по-късно е наречен самоуправен социализъм или титовизъм.
[редактиране] Краят на СКЮ
След смъртта на Тито през 1980 положението в Югославия се влошава и комунистите все повече губят властта в страната. Към края на 1989, поради настъпилите промени в Източна Европа и вътрешни фактори, принуждават СКЮ да легализира политическия плурализъм и през 1990 позволява провеждането на многопартийни избори. На тези избори СКЮ губи властта, и все повече се усеща опастността от разпадане на страната. През 1991 СФРЮ се разада, а заедно с нея се разпада и СКЮ. Нейните секции в бившите югославски републики сменят своята идеологическа ориентация, и под различно име, продължават да съществуват, дори успяват да задържат властта във вече новосъздадението държави. Такъв е случая и със Комунистическата партия на Македония, която през 1991 се преобразува в Социалдемократически съюз на Македония и като такъв е на власт в Република Македония.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни връзки
- История на ЮКП (на сърбо-хърватски)