Тихомир (цар)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тихомир е български военноначалник от Драчката тема, който през 1040 г. (по време на въстанието на Петър II Делян) е провъзгласен за цар на България от последователите си, които също въстават срещу византийското господство над България. По този начин в българските земи възникват два въстаннически лагера с двама претенденти за трона. Основният претендент Петър Делян разрешава този проблем, като приканва Тихомир на публична дискусия в Скопие (по това време център на тема България), на която Петър Делян успява да убеди въстанниците, че е наследник на Самуиловия род. Легендата твърди, че Тихомир е убит с камъни или съсечен от тълпата. Както пише Йоан Скилица, "За Тихомир било като някакъв сън, че управлява, а заедно с властта свършил и животът му".
През септември същата година се появява още един претендент за трона, синът на цар Иван Владислав Алусиан.