Че Гевара
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна аржентински революционер |
|
Роден: | 14 юни 1928 Росарио, Аржентина |
---|---|
Починал: | 9 октомври 1967 Ла Хигуера, Боливия |
Д-р Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (1928-1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара е аржентински революционер, първоначално марксист.
Съдържание |
[редактиране] Кратка биография
Поради участието си в борбата против диктатурата на Хуан Перон, през 1952 г. е принуден да емигрира в Мексико.
Той е един от водачите на партизаните по време на революцията в Куба.
Че Гевара е член на движението „26 юли“ на Фидел Кастро, което завзема властта в Куба през 1959 г. Под ръководството на Гевара в крепостта „Ла Кабаня“ са избити множество хора, включително политически дисиденти. В качеството си на член на националното ръководство на Единната партия на социалистическата революция, заема различни държавни постове, като: президент на Националната банка (1959 г.) и министър на промишлеността (1961-1965 г.). Под ръководството на Ернесто Че Гевара се изграждат първите лагери за принудителен труд за хора с опозиционни възгледи в Куба. Ернесто Гевара изиграва значителна роля и за кубинската дипломация в периода 1959 - 1964 г. Тогава той прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, представя Куба на конференция по икономическо планиране в Алжир, на 19-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и на конференция на ООН по въпросите на търговията и развитието в Женева.
Гевара се отказва от кубинско гражданство и напуска Куба през 1966 г., с надеждата да помогне в разпалването на нови социални революции в други страни - първо в Конго, след това в Боливия, където е заловен от ЦРУ при специална военна операция и по-късно убит.
[редактиране] Хронология
- 14 юни - Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна се ражда в град Росарио, Аржентина. Семейството му принадлежи към средната класа.
- Две годишният Ернесто получава първия си пристъп на астма.
- декември - Ернесто Гевара постъпва в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес.
- Ернесто пътува из Аржентина, обикаля почти всички провинции.
- Заедно с Алберто Гранадос, Ернесто осъществява планирано по-рано пътешествие с мотоциклет из Южна Америка. Те посещават Чили, Перу, Колумбия и Венецуела. В този период Ернесто Гевара живее за кратко в колония за прокажени в Хуамбо.
- 12 юни - Няколко месеца след прибирането си в Буенос Айрес, Ернесто Гевара завършва образованието си и получава медицинска диплома. Веднага след това, заедно с друг свой приятел заминава за Боливия. През следващата година пътува из Централна Америка, посещава Панама, Коста Рика и Гватемала. В този период Ернесто среща Хилда Гадеа, за която по-късно се жени в Мексико.
- юни - След преврата в Гватемала, Ернесто Гевара заминава за Мексико.
- юни - В Мексико Сити Ернесто Гевара се запознава с Фидел Кастро, който вече прави планове за въоръжено завръщане в Куба. Малко по-късно, заедно с други кубински бежанци те започват военна подготовка.
- 2 декември - Отрядът на Фидел Кастро и Ернесто Гевара дебаркира на южният бряг на Куба.
- 18 декември - 12-те оцелели от първите сражения основават първия отряд и започват партизанска война в планината Сиера Маестра.
- юни - Че получава званието "коменданте". В края на годината войната навлиза в решителната си фаза. През цялото време, в планинският лагер Че се опитва да издава списанието "Cuba Libre".
- 29 декември - Че Гевара участва във финалната битка при Санта Клара.
- 31 декември - Президентът Батиста избягва в Санто Доминго.
- 2 януари - Че и партизанските отряди влизат триумфално в Хавана.
- 2 юни - Че Гевара се жени за Алайда Марш.
- юни - август - Че пътува из Африка и Азия, посещава и Югославия.
- 7 октомври - Ф. Кастро назначава Ернесто Гевара за ръководител на Индустриалния департамент към Кубинския институт за реформи.
- 26 ноември - Че е назначен за председател на Националната банка на Куба.
- март - Че завършва книгата си "Guerra de guerrillas" (Партизанската война). Първото издание е забранено в цяла Латинска Америка.
- oктомври - Ернесто Че Гевара пътува до Китай, Чехословакия и Съветския съюз, като член на Кубинска търговска делегация.
- 23 февруари - Че напуска поста председател на Националната банка на Куба и оглавява Министерството на индустрията на страната.
- 17 април - Започва американската инвазия при Плая Хирон, при която Че Гевара е командир на военния окръг и на кубинската отбрана.
- август - Че представя Куба на срещата на CIES в Уругвай. След нея прави кратко пътуване до Буенос Айрес. Среща се тайно с аржентинския президент Артуро Фрондизи. По път към Куба посещава Бразилия, където е награден с ордена Cruz del Sur от бразилския президент Хуан Куардос.
- юни - Че изпраща група кубинци, за да организират партизански отряди в северните райони на Аржентина. По това време завършва и книгата си "Pasajes de la guerra revolucionaria" (Пратеници на революцията).
- август - септември - Пътува до Мали, Гвинея, Гвиана, Дахомей и Танзания.
- декември - Ернесто Че Гевара участва в Общото събрание на ООН.
- март - Че посещава Пекин.
- април - Ернесто Гевара посещава Париж, а после и Алжир.
- ноември - Посещава Москва за трети път.
- 11 декември - Произнася реч пред Общото събрание на Организацията на обединените нации в Ню Йорк.
- 17 декември - Напуска Ню Йорк и през Канада заминава за Алжир. Среща се за втори път с Бен Бела, лидер на Фронта за национално освобождение на Алжир и президент на страната от 1963 г.
- януари-март - Че посещава Мали, Бразавил, Конго, Гвинея, Гана, Дахомей. В края на януари отново посещава Алжир и Париж. През февруари посещава Танзания, после участва във Втората Афро-азиатска среща за икономическа солидарност в Алжир. На 3 март, отново се среща с конгоанските бунтовници. Малко по-късно тайно посещава Пекин.
- 12 март - Излиза книгата на Гевара "El socialismo y el hombre en Cuba" (Социализмът и човекът в Куба)
- 14 март - Ернесто Гевара се прибира в Хавана.
- април - Че официално се отказва от всички заемани от него постове в Кубинското правителство и Националния фронт на Ф. Кастро.
- юли - Че заминава тайно за Конго, през Кайро.
- 3 октомври - Фидел Кастро огласява писмо на Че, с което той се отказва от кубинското си гражданство и постовете в армията.
- март - Че напуска Конго и се връща в Куба.
- март - юни - Пътува до Уругвай, Бразилия, Парагвай, Аржентина и Боливия.
1967
- 23 март - Партизански отряди в Боливия, водени и от Че постигат първата си значителна победа над боливийската армия.
- 10 април - Нов триумф на отрядите на Че Гевара.
- 14 май - Боливийската армия открива и атакува главният партизански лагер, малко преди да бъде евакуиран.
- 8 октомври - Битката при местността Кебрада де Юро, близо до град Вилегранде, Боливия. На следващия ден 9 октомври боливийското правителство съобщава за екзекуцията на Че.
- 15 октомври - Фидел Кастро официално съобщава за смъртта на Ернесто Че Гевара.
- 28 юни - Група от кубински и аржентински учени открива гроба на Че и още 6-ма партизани близо до Вилегранде.
[редактиране] Съвременно възприемане на 'Че' Гевара
Оценките на личността и дейността на Ернесто 'Че' Гевара в съвременния свят са изключително противоречиви и предизвикват много спорове, най-често възбудени от хора, които са фанатизирани привърженици на социалистическите идеи и борбата срещу размерите на модерния капитализъм, въпреки, че 'Че' никога не се е определял като социалист или комунист, а по-скоро като революционер и иделист за равноправно развитие на народите.
Повечето от съвременните историци, които критикуват Че Гевара, го обвиняват в извършването и организирането на убийства на политически съперници, считат го за демагог, обявяват го за обикновен садист, който получава удоволствие от убийствата и "изключително успешна измислица на световната левица".
Въпреки това по всичко изглежда, че за някои от запознатите с живота му той е символ на непрестанно противопоставяне на народните потисници в страните от Латинска Америка и Африка. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата му позиция, в преследване на неговия идеал за промяна в начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и в целия свят. 'Че' Гевара може да се нарече последният революционер от поколението военни революционери, който е предпочел да рискува всичко и да загине за идеалите си, пред това да се задоволи едиствено със своето лично щастие.
Въпреки противоречивите мнения днес, приживе Че Гевара е печелил симпатиите дори и на представители на капиталистическия лагер". Ето какво пише за него в доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967 г.:
- Той е способен и трудолюбив човек, който е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с неговия ирландски чар и неизменната си военна униформа предизвиква съществено впечатление у много мъже и жени.До 1964 г. навярно е най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро
Че Гевара първонално е марксист, но по-късно решава, че идеите на Маркс са остарели. Според Че, главното съвременно противоречие не е труд-капитал, а север-юг, или богати-бедни страни. Това се оказва неочаквано актуално в новия 21-ви век. Всъщност Че Гевара, като един от сътрудниците на Кастро в правителството на Куба, косвено е отговорен за екзекутирането и изпращането на много членове на елита на нацията в изгнание, заграбването на частната собственост, прекъсването на изборите, милитаризирането на обществото, налагането на контрол над медиите, политизирането на образованието. Зад маската на революционно-комунистическата идеология Кастро и съратниците му, включително и Че Гевара, превръщат Куба в социалистическа диктатура, провеждайки своя демагогска политика за равенство между класите. Това кара много кубинци, измъчвани от репресиите и мизерията, да търсят убежище в Испания, Мексико, Франция и предимно в САЩ (най-вече във Флорида, по специално в Маями).
[редактиране] Поп иконата 'Че' Гевара
През 1999 г. авторитетното американско списание TIME Magazine определя Ернесто Гевара като една от иконите на изминалия век. След смъртта си най-вече харизматичният лик на Гевара, отколкото неговата личност, става изключително популярен посредством синмка на 'Че', направена от кубинския фотограф Алберто Корда. Този портрет, заснет случайно по време на траурна цермония през 1960 г., завладява целия свят и до ден днешен се възприема като символ на борбата за справедливост, непримиреността, волята, или в повечето случаи - просто на тийнеджърския порив за неподчинение на обществените догми. Много анализатори считат, че епохата след смъртта на Че Гевара и засилващите се настроения срещу външната политика на САЩ в социалистическите страни са изключително съществени предпоставки за иконизирането на лика на аржентинския революционер. Интерпретациина фотографията са направени от редица съвременни артисти (като например Джим Фицпатрик, който отпечатва първите плакати през 1968 г. - по времето на Виетнамската война, и Анди Уорхол, считан за основател на 'поп' изкуството), което още повече е допринесло за глобалното ѝ разпространение. Днес тя е сред най-разпознаваните и известни фотографии в цялата история на човечеството.
[редактиране] Цитати
- Аз съм авантюрист, който рискува живота си, за да докаже баналната си теза.
- Ние трябва да пренесем войната навсякъде, където е врагът - в неговия дом, в неговите увеселителни центрове: тотална война. Необходимо е да не му дадем нито един момент покой, нито един миг извън или в барикадите: трябва да атакуваме навсякъде където е той и да го накараме да се чувства като звяр, притиснат в ъгъла. Тогава издържливостта му ще започне да се смалява, но съответно с това ние ще почувстваме как започват да изчезват всякакви признаци на упадък.
- По време на революция човек или триумфира, или загива.
- Може да звучи глупаво, но според мен истинският революционер е воден от силно чувство за любов.
[редактиране] Външни препратки
- Убитите от Че
- Песни за Команданте Че Гевара
- Български сайт за Коменданте Че
- Che Guevara
- Сборник на статии за Че Гевара