Мъзгош
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мъзгош | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 30 (2002) |
Надм. височина: | 710 м |
Геогр. положение: | 43° 4' 2 сев. ш. 22° 54' 13 изт. д. |
Пощ. код: | ? |
Тел. код: | ? |
Мъзгош (на сръбски: Мазгош или Mazgoš) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Цариброд (Димитровград).
Съдържание |
[редактиране] География
Село Мъзгош се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 16 километра североизточно от Димитровград (Цариброд). Разположено е на юг от планината Видлич, в близост до днешната сръбско-българска граница.
От извора в селото се образува Мазгошката река, десен приток на Забърдската река.
[редактиране] История
В землището на Мъзгош е открита керамика, датирана от енеолитната епоха (3300-2200 пр.н.е.)
Мъзгош се споменава в османо-турски документи от средата на 16 век под името Мъзгошик. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот). В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от село Мозгош - Илия Пенин, Неделко Божьо и Трайко Лалин [1].
По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Станинци.
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Мъзгош е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
Границата от 1920 година (базираща се на Ньойския договор от 1919), разделя на две части землището на селото.
[редактиране] Население
Населението на Мъзгош е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:
- 1900 г. - 435 д.
- 1905 г. - 474 д.
- 1921 г. - 525 д.
- 1948 г. - 525 д.
- 1953 г. - 449 д.
- 1961 г. - 338 д.
- 1971 г. - 186 д.
- 1981 г. - 125 д.
- 1991 г. - 64 д.
- 2002 г. - 30 д.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Икономика
Малцината останали жители на Мъзгош се занимават със земеделие и скотовъдство.
Селото е разположено върху находища от лигнитни въглища, които макар и не много интензивно се експлоатират (От българската страна на границата се намира мина Станянци).
[редактиране] Личности
- Перица Донков, един от по-известните художници в Сърбия
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 236
[редактиране] Литература
- Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.187-188