Тайнство
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тайнство — свещено действие в християнството, в което чрез външен обряд тайно и невидимо се предава благодатта на Светият Дух — спасителната Божия сила. В това е разликата на тайнствата от другите молитвени действия. На молебените или панихидите християните също молят Божията помощ, но ще получат ли исканото, или ще им е дадена друга милост — е неизвестно — всичко е в ръцете Божи. Но при тайнствата обетованата благодат се дава непременно, само да е извършено правилно тайнството.
Тайнствата така или иначе са свързани с различни събития от свещенната история. Макар и първоначално тайнствата да са взаимствани от дохристианските култове, те получават в христианството някои специфични черти. При това първоначално христианската църква е взаимствала и въвела в своя култ само две тайнства — кръщение и причастие. Едва впоследствие сред християнските обряди се появяват останалите пет тайнства.
Официално седемте тайнства са били признати от католическата църква на събора в Лион през 1279 г., а след известно време са установени и в православието. Католическата и православната църкви признават 7 тайнства:
- Кръщение
- евхаристия (причастие)
- свещенство (ръкополагане)
- изповед (покаяние)
- миропомазване
- брак (венчаване)
- елеосвещение
Лутераните признават само кръщението и причастието; англиканците — кръщение, причастие и брак.
[редактиране] Външни препратки
- Tайнствата в Църквата
- Критика таинств со стороны Льва Толстого