Източноевропейска равнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нарича се още Руска равнина. Една от най-големите равнини на Земята с площ около 4 млн. км2, на север достига Баренцево и Бяло море, на юг - Черно, Азовско и Каспийско море, на запад - Карпатите, на изток - Урал. В геоложко отношение в по-голямата си част се отнася към Източноевропейската платформа. Изградена е от епикарелски седименти, разположени върху фундамент от дорифейски и кристалинни скали, разкриващи се при Балтийския и Уралския щит. Средната й височина е около 170 м., най-висока - 1191м. при Колски полуостров. Характерна е с разнообразния си релеф, включващ възвишенията Тиманско, Средноруско, Приволжко, Волино-Подолско и др. и низините Причерноморска, Прикаспийска, Приазовска. Има умерен климат. По-големи реки: Волга, Дон, Днепър, Днестър, Висла, Онега, Печора, Северна Двина и др. Ясно изразена хоризонтална зоналност от север на юг: тундрова растителност по крайбрежието на Баренцево море се сменя от зона на горите (от Прибалтика до Урал), лесостепи и степи, полупустини и пустини в Прикаспийската низина.