Потребител беседа:Zinoviev
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Понеже искам всичко да ми е на едно място, използвам тази страница да си записвам разни неща вместо основната си потребителска страница. Разбира се, ако някой иска да ми остави бележка, може да направи това.
Съдържание |
[редактиране] Колекция от препратки
The classification of Bulgarian dialects using Levenshtein distance - Petya Osenova, Wilbert Heeringa & John Nerbonne
За пресмятане на взаимната разбираемост между диалекти е важно не само разтоянието между думите, но също и доколко разликите са предсказуеми от носителите на тези два диалекти в следните две ситуации: 1) познаване единствено на своя диалект; 2) познаване на своя диалект и книжовния език.
Ако диалект А може да се реконструира посредством Б и В, значи вероятно е получен чрез смесването им. Колкото по-голяма е разликата между А и Б и между А и В, толкова по-рано се е случило смесването.
[редактиране] Wilbert Heeringa
http://www.let.rug.nl/~heeringa/
- The Position of Frisian in the Germanic Language Area
- Стандартно мнение за взаимоотношенията на германските езици и връзки на фризийския език. Диалекти на фризийския език. Измерване разтоянията между фонемите посредством спектрограми. Прилагане на претеглено разтояние на Левенщайн и избран списък от 43 думи за изчисляване разтоянието между два диалекта. Йерархична класификация, обяснение за разликите спрямо традиционния подход. Фризийския е близък до холандския, защото се е влиял от него. Английския най-близък до фризийския в сравнение с другите германски езици, защото има общ произход с него.
- Perceptive Evaluation of Levenshtein Dialect Distance Measurements using Norwegian Dialect Data
- Сравнява се връзката между разтоянието по Левенщайн и субективно усещаното разтояние от хора.
- Традиционната диалектология се стреми да раздели езика на диалекти, чертаейки рязки граници между тях. Изборът на граници зависи от познанията и интуицията на учения. Друг метод са изоглосите, но дори когато имаме сноп изоглоси изборът на една от тях е субективен. Освен това не се измерва разтоянието между диалектите, не се отчита наличието на междинни форми. Нито пък фактори като миграции в следствие на война. За да се реши този проблем през 70-те години са разработени редица методи. Един по-нов е разтоянието по Левенщайн. За разлика от другите изчислителни методи, тук има различни степени на близост, като се използват цялостно данните за състава на думите. За претегляне разтоянията м/у отделни фонеми се използва логаритъм от евклидовото разтояние на м/у фонемите, но май няма теоретична обосновка защо точно логаритъмът върши работа.
- The Use of the Ameida-Braun System in the Measurement of Dutch Dialect Distances
- Обяснен е подробно метода за изчисляване разтоянията между различните фонеми.
- Validating Dialect Comparison Methods
- Преглед на наличните методи за изчисляване на разтояния и сравняване с метода на Левенщайн и субективното усещане от хора. Методите не са обяснени, проверките за съвпадение със субективната оценка от хора са статистически обосновани.
- Dialect Areas and Dialect Continua
- Изключително добра статия. Открита е корелация между географското и лингвистичното разтояние. Ако лингвистичното между две точки е по-голямо от предсказаното, значи тук минава граница между диалекти. Всеки диалект може да се характеризира като вектор, посочващ лингвистичните разтоянията с останалите диалекти в извадката. Факторният анализ на тези вектори дава много добри резултати.
- Computational Comparison and Classification of Dialects
- Обзор на методите. Левенщайн не е много по-добър от честоти/дума. Евклидовото и Манхатънското разтояния са сравними. Претеглянето на характеристиките според информационното им съдържание помага.
- Comparison and Classification of Dialects
- Цветна RGB-карта според трите главни компоненти изглежда много добре.
- Measuring Dialect Distance Phonetically
- Вероятно първата статия, в която е използвано претеглено разтояние по Левенщайн. Не е ясно защо резултатите тук са малко по-различни, отколкото в по-късни работи.
[редактиране] Научен проект "Quantitative Methods in Language Classification"
В този проект се прави опит методи разработени за сравняване на гени да се използват за класификация на езици и диалекти.
- http://www.shef.ac.uk/language/quantling/
- Главната страница на научния проект.
- http://www.shef.ac.uk/language/quantling/papers.html
- Резюмета на научните трудове.
- http://www.shef.ac.uk/language/staff/paul_h.html
- Личната страница на Dr. Paul Heggarty, специалист по класификация на езици и диалекти според тяхната фонология. Има интереси и към езиците на Балканите.
[редактиране] Научен проект "A Comparative Study of the Andean Languages"
- http://www.quechua.org.uk/
- Главната страница на научния проект.
- http://www.quechua.org.uk/Eng/Cpv/MethodsAndData.htm
- Research Questions, Methods and Data. Съдържа накратко сведения за:
- Research Questions: Looking Into the Pre-History of the Andes
- Our Methodological Approach: Measuring Language Similarity
- Which Data? Lexis, Phonetics and Morphosyntax
- Methods: Producing and Analysing Measures of Similarity
- References and Bibliography
- http://www.quechua.org.uk/Eng/Cpv/MeaningList.htm
- Списък от 150 думи, използвани за класификация на диалектите на индианските езици Кечуа и Аймара.
[редактиране] IX международна конференция за методите в диалектологията
- http://www.joensuu.fi/fld/methodsxi/index.html
- Главна страница.
[редактиране] Резюмета
- http://www.joensuu.fi/fld/methodsxi/abstracts/allen_3.html
- Topographic mapping as a tool for analysis and results visualization of dialectal data. Идеята е разтоянието между многомерни вектори да се визуализира чрез проектиране в по-малко мерно пространство с цел по-лесна интерпретация от хора.
[редактиране] Други
- http://www.fon.hum.uva.nl/praat/
- PRAAT - програма за анализ на реч (GPL)
- Peter Kleiweg, John Nerbonne, and Leonie Bosveld. Geographic projection of cluster composites. In Alan Blackwell, Kim Marriott, and Atsushi Shimojima, editors, Diagrams 2004, Lecture Notes in Computer Science. Springer-Verlag, 2004.
- Карта с граници между диалектите. По-рязките граници са с дебела линия, другите с по-тънка. Една "дебела" граница може на дадено място да се разклони на две тънки.
[редактиране] Начален поздрав от Спас Колев
Здравей и добре дошъл/а в Уикипедия, свободната енциклопедия!
Това е твоята лична дискусионна страница, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.
Радвам се, че с редакциите си спомагаш за разрастването на проекта.
Предлагам ти да запишеш името си на страницата за новите потребители и да ни разкажеш малко повече за себе си и интересите си. Това ще ни помогне да те насочим към страниците с информация, които биха ти били най-интересни.
Два полезни съвета: Можеш да подписваш мненията си в дискусионните страници като използваш две тиренца и четири тилди (--~~~~). Също така, желателно е да използваш бутона Предварителен преглед преди да запазиш страницата с редакциите си.
Непременно разгледай Въведението в Уикипедия и Наръчника на уикипедианеца. В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците.
Ако се сещаш за начин, по който бих могъл да ти помогна, можеш да ми оставиш съобщение на моята беседа. Ако въпросите са по-общи, можеш да ги зададеш на страницата за разговори.
Желая ти много приятни часове с Уикипедия :)
Поздрави, --Спас Колев 13:03, 21 фев 2005 (UTC)
[редактиране] Място за бележки
Ами щом ми даваш възможност да ти оставя бележка. Значи, съвсем спокойно можеш да си сложиш горните линкове на личната си страница. Тази е по-подходяща за бележки (коментари, беседи, дискусии и т.н.). Ако не искаш да си разваляш личната страница, можеш да си направиш подстраница, например Потребител:Zinoviev/Препратки (синтаксисът е: [[Потребител:Zinoviev/Препратки]]) или нещо подобно.--Хари 15:30, 1 апр 2005 (UTC)
- Ами ако промените тук създават затруднения на другите хора, ще ги преместя на отделна страница (хубаво е, че ми даваш съвет как се прави това). Но ако не създават затруднения, засега по-добре да са си тук. Понеже нямам дълъг опит с уикипедията - не мога да преценя. --Zinoviev 17:04, 1 апр 2005 (UTC)
-
- Понеже темите на беседите могат да станат повече от една, а материалите ти да се увеличат, ще стане малко неудобно занапред. Можеш да погледнеш потребителските страници на други потребители, за да вземеш някои идеи как да организираш своята. Но по принцип тази страница (озаглавена беседа, но можеш да срещнеш и название дискусионна страница) се използва за комуникация между потребителите, а не за съхранение на специфична информация. Разбира се, това си е твоя страница и ти си решаваш
.--Хари 18:16, 1 апр 2005 (UTC)
- Понеже темите на беседите могат да станат повече от една, а материалите ти да се увеличат, ще стане малко неудобно занапред. Можеш да погледнеш потребителските страници на други потребители, за да вземеш някои идеи как да организираш своята. Но по принцип тази страница (озаглавена беседа, но можеш да срещнеш и название дискусионна страница) се използва за комуникация между потребителите, а не за съхранение на специфична информация. Разбира се, това си е твоя страница и ти си решаваш
[редактиране] Диалект vs. социолект
В en:Dialect правят разграничение, според което диалект е това, което Вие наричате "териториален диалект", а "социолект" е нещо отделно. В тукашната статия и свързаните с нея се твърди, че социолектът е вид диалект и че "диалект" не се отнася само до териториални, но и до социални групи. Наистина ли съществува толкова голяма разлика в понятията между Вашите източници и английската лингвистика? --Емил Петков 08:54, 14 апр 2005 (UTC)
- Да, така е. Цялата българска диалектоложка литература определя социолекта като вид диалект, макар и с уговорки. Немската уикипедия също използва дефиниция, която е еквивалентна на използваната в България и се различава от дефиницията в английската уикипедия. --Zinoviev 10:16, 14 апр 2005 (UTC)
[редактиране] нидерландски-холандски
Здравей, поправил си нидерландския на холандски в регионалния език . Предполагам, че е мнение, но не ти се е намесвало в спорa по темата поради разгорещеността му
. Уважавам мнението ти, и няма да го пипам. Поздрави, Златко ± (беседа) 01:46, 5 ноември 2005 (UTC)
- Тук май сбърках. Върни го на „нидерландски“ или ако искаш и аз мога да го върна. --Zinoviev 10:50, 5 ноември 2005 (UTC)
[редактиране] Категория:Универсална десетична класификация
Здравей, защото две от статиите (7, 8) за УДК не бяха категоризирани, та го направих. Но понеже се очертават да са доста, реших да създам отделна подкатегория и да ги сложа в нея. Съответно преместих пак там УДК, УДК:3 и УДК:9. Поздрави, Златко ± (беседа) 13:13, 12 ноември 2005 (UTC)