Микроклимат (земеделие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Климатът на големи територии, който се формира под влияние на климатообразуващи фактори от голям мащаб, се нарича макроклимат.

С понятието микроклимат е възприето да се означават специфичните метеорологични и климатични характеристики на определен район (участък от район, част от поле, посев и т.н.), които се различават от възприетата за региона характеристика по някои или всички метеорологични показатели и климатичните им особености се формират най-вече в зависимост от подстилащата повърхност, но и под влияние на други фактори.

Микроклимат от гледна точка на земеделието може да бъде установен на различни нива:

Съдържание

[редактиране] Микроклимат на цели райони (понякога с площ 100-200 кв.км)

  • Микроклиматичните особености на такива райони следва да се възприемат по-скоро за мезоклимат или местен климат, тъй като причините, които го формират са и атмосферни. Една част от тези райони нямат значимо значение за земеделието. Такъв район, напр., е формиран около с. Сенокос, където годишната сума на валежите ежегодно превишава тази за Добруджанското плато с над 50-100 мм.
  • Други райони са известни с възможността там да се отглеждат специфични култури - напр., района на Царево за производство на южни подправки, района на Поморие за производство на киви, района на Петрич - за производство на портокали и т.н.
  • Трети райони са известни с производството на селскостопанска продукция с особено качество. Напр., районите на Стралджа, Брезово и Карлово за производство на гроздовия сорт Червен мискет и, съответно, на сухи вина от този сорт с особено качество; районът на Мелник, където се отглежда сорта Широка мелнишка лоза и се правят специфични трапезни червени вина; района на Казанлък, в който вирее маслодайната роза с отлично качество на маслото и др.

[редактиране] Мезоклимат на участък от район с пресечена местност

Във всяко землище могат да се намерят полета или участъци с различно ориентирани склонове. Това предполага влияние на комплекс от фактори:

  • Различно нагряване от слънцето в зависимост от ориентацията и полегатостта на склона, от което следват различия в топлинната характеристика, различия при разтопяване на снега, в крайна сметка различия в продължителоността на вегетационния период на културите;
  • Различия в температурната амплитуда между склоновете и ниските части на терена, от което следват особености свързани с условията за презимуване на културите, рискове от слани и т.н. В пресечените местности са характерни и чести орографските инверсии, при които студеният въздух се стича по склона и заема котловините. Ето защо именно в котловините се създават условия за най-късни пролетни и най-ранни есенни слани;
  • Микрорелефът влияе върху измененията в скоростта и посоката на вятъра. Често явление е посоката на вятъра да се пречупи до 25 °, а през зимата – до 45 °. Тези отклонения обясняват факта, че преобладаващите ветрове в долините обикновено са с посока по дължината на долината. Вятърът, от своя страна е в основата на различното разпределение на валежите в местността, а през зимните месеци – на образуването на оголени от сняг терени и на навявания (преспи);
  • При пресечена местност се създават условия за увеличена сума на валежите на по-високите възвишения. Местното засилване на вертикалните въздушни течения, както и преразпределението на валежите от ветровете са причина за добавъчна кондензация на водни пари и оттам увеличена облачност (напр. северните склонове на Родопите, наречени Родопска яка, на които се отглеждат хиляди декари десертни грозда, както и сорта за трапезно вино Мавруд);
  • Склоновете с различно изложение се различават помежду си по отношение на изпарението и оттам на почвената влага. Изпарението е най-високо по южните склонове и най-ниско по северните. С най-малко почвена влага се отличават горните части на склона и влагозапасяването нараства по посока на долината (низината).

[редактиране] Микроклимат на посева

При еднакъв релеф и еднородна земна повърхност, разстителната покривка стой в основата на микроклимата на 2 метра над повърхността на терена. Този микроклимат се нарича фитоклимат и зависи от следните условия: обща височина и биологична маса на посева; гъстота на посева, форма и показатели на листната повърхност (ЛПИ), интензивност на транспирацията.

Различията между микроклимата на посева спрямо микроклимата на поле заето с черна ураг стават по-значими с нарастване на вегетативната маса на растенията и намаляват към фаза зрялост. На повърхността на почвата, заета с посев, достига между 10 и 40 % от сумарната слънчева радиация. Листата на повечето растения са полупрозрачни, една част от сл.радиация се поглъща от тях за нуждите на фотосинтезата, голямата част се отразява и се пропуска,. Пропускането на слънчеви лъчи зависи от вида на растенията, от възрастта на листата (пожълтелите листа пропускат повече радиация) и т.н.

Въпреки погълнатата радиация, температурата на листата е по-ниска от температурата на въздуха тъй като се изразходва топлинна енергия за транспирация. При наличие на достатъчно влага в почвата, транспирацията от посев в интензивен растеж се доближава като количество до изпарението от воден басейн. Това води и до увеличаване на влажността на въздуха в рамките на посева, въпреки непрекъснатия въздухообмен.

[редактиране] Микроклимат на моделни посеви

  • Царевица
    • Спрямо черна ураг средната денонощна температура през периода изметляване - изсвиляване е по-висока с около 2 °, а сумата на ефективната температура на въздуха в посева е по-висока между 100 и 170 °С (в зависимост от хибрида);
    • При ясни нощи минималната температура е най-ниска във върха на посева, а най-висока в основата, което е обратно на поле с черна угар;
    • Относителната влажност на въздуха в посева е по-висока средно с 5-6 %, като в обедните часове превишението достига 10-15 %.;
    • Скоростта на вятъра в посева намалява с 88 % в основата на растенията, а на равнището на кочаните - средно с 50 %.
  • Домати (напоявани)
    • Средната денонощна температура в посева за вегетационния период е средно с 1,5-2,0 °С по-висока от тази извън посева. При напояване се създава температурна инверсия, при което температурата на нивото на 1-2 съцветие става по-ниска от температурата на нивото на следващите съцветия. След просъхване на почвата се възстановява вертикалния температурен градиент. Вследствие на инверсията горните съцветия получават около 40-45 °С по-голяма сума на ефективните температури. Максималните температури имат най-големи стойности на височината на първото съцветие, а най-ниски във върха на посева, като разликата може да достигне до 10-15 °С;
    • Повишената влажност на въздуха и понижената температурна амплитуда в посева създават по-добри условия за протичане на процесите фотосинтеза, хранене и дишане.

[редактиране] Агрометеорологията изучава също така

  • Микроклимат на лъките и долините;
  • Микроклимат на варовитите терени;
  • Микроклимат на язовирите и езерата;
  • Микроклимат на горите;
  • Микроклимат на заселените пространства.

[редактиране] Вижте също така