Теософия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теософия, (от гръцки език „божествена мъдрост“ или „мъдрост на боговете“), обозначава няколко обществени идеи. Думата била съставена през деветнайсети век от Елена Петровна Блаватска за обозначаване на нейната религиозно-философска доктрина, която поддържа, че всички религии са опити на човечеството да се докоснат до абсолюта, и следователно всяка религия съдържа част от истината. Теософичните учения съществуват от античността и са отчасти свързани с аскетизма, мистиката, астрологията, езотериката и окултизма.

Философи като Емануел Сведенборг и Якоб Бьоме обикновено са считани за теософи. Заедно с Хенри Стил Олкот, Уилям Куон Джъдж, и други, Блаватска основала през 1975 Теософското Общество. Това общество се разделило на различни организации, някои от които не употребяват вече терминът "теософия".

Формална дефиниция от Оксфордския речник описва теософията като "всякакви възможни философии занимаващи се с получаване на знания за Бога чрез духовен екстаз, директен усет/интуиция (шесто чувство), или специални лични откровения; особено съвременните движения следващи хиндуистки и будистки учения, както и стремеж към всемирно братство". Теософията на Блаватска обаче не се зачислява към тази дефиниция, тъй като тя не-теистична.

Привържениците на теософията твърдят че "истината" е тази, която създава основите на всички религии. Заявяват, че теософията представя съвременния облик на Санатана Дхарма, "безкрайната истина", като правилна религия.

Мотото на първоначалното общество е: "Няма религия по висша от Истината".

Съдържание

[редактиране] Трите цели

Има три цели с който трябва да се съгласи всеки желаещ за да се присъедини към Теософското Общество (в гр. Адиар, Индия). Те са:

  • Да формира ядрото на всемирното братство на човечеството без да разграничава раса, вероизповедание, пол, класа или цвят.
  • Да подкрепя сравнителното изучаване на религия, философия и наука.
  • Да изследва необяснените закони на природата и укритите способности на човечеството.

[редактиране] Основни Теософски вярвания

[редактиране] Съзнанието е всемирно и индивидуално

Според Теософията, природата не постъпва случайно. Всяко събитие, минало или настоящо, се случва според закони които са част от всемирната парадигма. Теософите поддържат че всичко, живи и неживо, е съставено от основни градивни блокове еволюиращи чрез съзнанието. Теософията на Е. Блаватска е не-теистична, но някой от нейните последователи заемат по-скоро теистично становище.

[редактиране] Човек е "условно" безсмъртен

Теософите вярват че всички човешки същества притежават безсмъртен "Висш Аз", но техните нисши личности не осъзнават връзката им с тяхната вечна духовна природа и ще загинат.

[редактиране] Прераждането е всеобщо

Подобно на езотеричния Будизъм, от който произлизат доста от Теософските идеи, Теософията учи че съществата достигат човешко състояние чрез огромен брой прераждания, преминавайки през състояния на минерали, растения и животни от времето преди зараждането живота на земята. Въпреки това, Теософията се отличава от езотеричното вярване че е възможен обратен ход на този процес. Човешки същества не могат да се прераждат като животни или растения с изключение на редки случай на разпадащи се "загубени души". Хората са разглеждани само като квинтесенция на физическия живот на Земята а не последна фаза на еволюцията, която ще продължава през поредни етапи, включвайки формите на Буддични същества.

[редактиране] Карма

Относно карма, дхарма и космогония, Теософията е подобна до вярванията на индийското общество Ариа Самай. Теософията учи че злото и доброто са резултат от разделението на дух/материя в цикъла на развитието. Съществува естествена инволюция на духа в материята последвана от еволюция на материята обратно до духа. Смисълът на вселената е дъхът да изяви себе си самосъзнателно през седем степени.

[редактиране] Всемирно братство

Теософията учи че всяко нещо от какъвто и да е род произхожда от един божествен източник. Всички неща са в действителност "монади". Всички монади имат заложени едни и същи принципи, а техните форми и природа са изява на тяхното текущо ниво на съзнание.

[редактиране] Еволюция

Теософите вярват, че религията, философията, науката, изкуствата, търговията, и филантропията, измежду другите "добродетели," приближават хората още повече до "Абсолютът".

Планетите, слънчевата система и дори галактиките са разглеждани като съзнателни същества, изпълняващи техни свои еволюционни пътища.

Духовните единици на вселената са монадите, който в различните времена могат да се изразяват като планети, ангели, човешки същества или в различни други форми.

Теософите също вярват че човешката цивилизация, както всички други части на вселената, се развиват на цикли от седем степени. Така по време на първата степен, хората били чисти духове; през втората, те са познати като Хипербореици; през третата като Лемурианци; и през четвъртата, Атланти. Тъй като Атлатите били най-ниската точка на цикъла, в сегашната пета епоха е времето на пробуждане на човешките психически възможности.

[редактиране] Седмократност

Теософията, както и много други езотерични групи и окултни общества, поддържа, че вселената е управлявана от числото седем. Преражданата единица, монадата, се състой от две духовни съставни който се състоят от седем човешки тела:

[редактиране] Кратка история на Теософията

[редактиране] Произход

Теософите проследяват произхода на Теософията като всеобщата жажда за духовни знания съществуваща във всички култури. Намерени са следи в Индия като непрекъсната верига от събития, но съществуват и в древна Гърция както и в записките на Платон (427-347), Плотин (204-270) и други нео-Платонисти, както и Якоб Бьоме (1575-1624). Ето и някой цитати:

...ние сме затворени е тялото, като стрида в своята черупка.
— The Socrates of Plato, Phaedrus
За философът тялото е "смущаващ елемент, забавящ духа в събирането на знания..."
...какво е очистване ако не...освобождаване на духа от оковите на тялото?
— The Socrates of Plato, Phaedo

[редактиране] Теософското общество

Модерният Теософски езотеризъм, обаче, започва от Мадам Блаватска (1831-1891). В 1875 тя основава Теософското Общество в град Ню Йорк заедно с Хенри Стил Олкот, който бил правителствен следовател, адвокат и писател. Мадам Блаватска била световен пътешественик който накрая се установила в Индия където, заедно с Олкот, основала централата на Обществото. Тя притежавала различни психо- и спиритуалистически сили. Нейната първа основна книга Разбулената Изида (1877) представяла елементи главно мъдростта на Западната традиция, основана на нейните многократни пътешествия из Азия, Европа и Средния Изток. Нейната втора основна книга Тайната доктрина (1888), коментар върху Книгата на Джиан, е основана на езотеричен Будизъм както и Индуизъм. Тези творби стават основните стълбове на Теософското движение, заедно с Писмата на Махатма, по общо мнение произхождащи от високо еволюирали хора направляващи Блаватска и Теософското Общество.

След смъртта на Блаватска през 1891, след серията от разколи се появяват няколко Теософски общества. Ани Безант станала лидер на обществото основано в Адиар Индия, а Уилиям Куон Джъдж разцепил Американския Отдел на Теософичното Общество в Ню Йорк, който по-късно бил пренесен до Поинт Лома (Калифорния), Ковина, и Пасадена (Калифорния) предвождано от: Катерин Тинглей, Готфрид де Пурукер, Колонел Артър Л. Конгер, Джеимс А. Лонг, Греис Ф. Кноч, и през март 2006 Рандел Ц. Гриб. Известният писател Талбот Мънди автор на Криминале (pulp fiction) бил член на групата в Поинт Лома, и написал много статии за своят вестник. Друга една международна теософска организация, "Обединена Ложа на Теософите", била основана от Роберт Кросби. Той пристигнал в Поинт Лома през 1900 да помогне на Катерин Тинглей, напуснал през 1904, и основал свое общество през 1909.

Рудолф Щайнер основал успешен отдел на Теософичното Общество Адиар]] в Германия. Той се фокусирал на Западния езотеричен път, включващ влиянието на Християнството и естествените науки, което довело до напрежение в отношенията с Ани Безант. Той притежавал вече основано собствено Антропософско Общество един месец преди да отказал членство в Германския Отдел на членове от "Ордена на Звездата на Изтока", противопоставяйки се на теософския принцип за достъп на членове от всички религиозни убеждения. Множеството Германско-говорящи теософи, както и някой други, се присъединили към новото Щайнерово общество. (По-късно Щайнер станал известен чрез своите идей за възпитанието, което довело до създаването на международна мрежа от "Щайнерови Училища".)

В северен Лондон, друга група-отломък се разпаднала за да образува Ложата Palmers Green под лидерството на окултиста, колониален пътешественик, Томас Нюмарк-Джонс. След смъртта на Уилиям Куон Джъдж, се появило друго общество Обединена Ложа на Теософите, не притежаващо лидер след Джъдж, което понастоящем се намира в Los Angeles, California.

Други организации основани на теософски науки включват The Lucis Trust, Share International, Агни Йога, Мост към Свободата, Най-висшият Фар / Church Universal and Triumphant, и Храмът на Присъствието.

[редактиране] Влияния

Първоначалното Теософично Общество (Адиар), през 1920-те по време на най-многобройните си членове и активност, имало около 7,000 члена в САЩ. [1] Индийският отдел, най-големият отдел на Теософското Общество наброявал някога над 20 000 члена, понастоящем е редуциран до около 10 000.

Теософията е била тясно свързана с Индийското движение за независимост; Индийски Национален Конгрес бил основан по време на Теософска конференция, и много от неговите лидери, включително Махатма Ганди са асоциирани с теософията.

Днешното движение Ню Еидж (New Age) в значителна степен базира на науките произхождащи от Е. Блаватска.