Духовенство в Древен Египет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Всеки храм в Древен Египет е разполагал със свое духовенство, представляващо съвкупност от жреци, натоварени с обслужването на храма и на култа към божеството. По време на Старото царство не се отбелязва съществуването на реално оформило се духовенство, членовете на жреческото съсловие са държавни служители, упражняващи жреческите си задължения в определени случаи, за които жречеството е само временно задължение. Едва е резултат на хартите за неприкосновеност, издавани за храмовите имоти от края на Старото царство нататък, се вижда как започва да се оформя същинско духовенство, но дори по време на Средното царство значението му по отношение на социалния живот в Египет е второстепенно. Списъците с възнагражденията на жреците в храмовете с по-голямо значение показват, че те са получавали в натура скромни количества от делви с бира, бял и обикновен хляб. Едва през Новото царство фараоните отрупват с блага храмовете на божествата и допринасят за формирането на наистина силно духовенство, до такава степен, че през Късната епоха, както научаваме от Диодор Сицилийски, жречеството притежава по-голямата част от земята в Египет, било освободено от данъци и се радвало на най-голямо уважение. Управлението на собствеността на храма поглъща по-голямата част от времето на жреческата прослойка и най-вече на висшето духовенство (виж Жреци в Древен Египет).