Света Троица (скален манастир)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скалният манастир Света Троица (на италиански „Il Santuario della SS. Trinita“) се намира на 1337 метра над морското ниво в основата на една огромна и силно впечатляваща скала в околностите на Валепиетра (ит. Vallepietra), в провинция Рим, само на два км от границата между Лацио и Абруцо.
Пещерата, намираща се в „Природния Парк на Планинската верига Симбруини“ (ит. „Parco Naturale dei Monti Simbruini“), е заобиколена от столетни букови и кленови гори и прекрасни зелени поляни. Тук може да се срещнат редки видове птици, като сокол скитник и орел. Това е едно от любимите места за неделни екскурзии на жителите на Рим.
Първоначално стените на храма са били изцяло изографисани. Днеска са останали само две групи фигури: в западната част „Света Троица“; в източната част лицето на Дева Мария, Св. Антонио Абат, Св. Джулиано, Св. Доменико е една Мадона с Младенец. Някои стенописи са от XII и XIII век, други от XIV век.
Смята се че манастирът е основан от източно православни християни, за което говори византийският стил на фреските. Главният стенопис изобразява Света Троица, като три съвсем еднакви фигури, както е било прието във византийската иконография от XII век.
Вероятно християнският манастир е възникнал на мястото на древен езически храм. Според легендата двама християни от Равена, преследвани от Нерон, са се скрили в пещерата, намираща се в планините на Валепиетра. Тук те посрещнали св. Петър и св. Йоан, които минавали от там на път от Франкавила към Рим; пред четиримата се появила на стената на пещерата изображението на Света Троица.
На 1 май поклонници от всички околни градчета и селца пристигат в манастира, изминавайки пеша огромни разстояния. На чело на отделните групи вървят знаменосци с хоругви с изображението на Света Троица.