Молдова (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карта, на която Молдовa е показана в жълто
Карта, на която Молдовa е показана в жълто

Молдова или по-рядко Молдавия (на румънски Moldova) е територия, която през Средновековието е била румънско княжество, а днес е разделена между Румъния, Република Молдова и Украйна.

Съдържание

[редактиране] География

Молдова е разположена между Карпатите и река Днестър, а река Прут я пресича през средата от север на юг.

Източната част се нарича Бесарабия и е поделена между Република Молдова и Украйна. Североизточната е известна като Буковина и е разделена между Румъния и Украйна. Югоизточната част се намира в Украйна и е известна като Буджак или Южна Бесарабия.

[редактиране] История

Частта от Молдова, която е на запад от Прут, се обединява с Влашко през 1859, за да образуват княжеството Румъния. Молдова на изток от Прут е окупирана от Русия през 1812 и наречена Бесарабия. Там се заселват десетки хиляди българи, избягали от отоманския гнет, които получават специални привилегии от Санкт Петербург. Молдова е обединена с Румъния през 1918. През 1940 е окупирана от Съветския съюз, но Румъния възвръща територията й през 1941. През 1944 тя отново е окупирана от СССР и е преобразувана в Молдавска Съветска Социалистическа Република, която през 1991 обявява своята независимост като Република Молдова.

Обединението на Източна Молдова с Румъния е подкрепено от Парижкия договор от 1920, но това не е признато от Съветския съюз. След Втората световна война части от Източна Молдова са превърнати в МССР, а южната (Буджак) и северната (Северна Буковина) са присъединени към Украйна. През 1991 МССР обявява своята независимост под името "Молдова".

[редактиране] Име

Първото име на региона е Богдания, тъй като е кръстено на Богдан I, основателят на Молдова. Имената "Молдова" или "Молдавия" идват от името на река Молдова, но точната етимология не е изяснена. Съществуват няколко версии:

  • от латинското "mollis Davia". Това означава "блага Дакия" и е свързано с плодородността на земята.
  • дако-румънското "Molte-dava" ("много градове"), но това не следва звуковите промени, които биха накарали "в" да изчезне.
  • старогерманското "Molde".
  • славянска етимология ("-ова" е често срещан суфикс в славянските езици).

[редактиране] Население

Частта от Молдова, която днес се намира на територията на Румъния, има 4 681 555 души (2002), а в молдовската част живеят 4 431 570 души през 2002. Няма сигурни данни за населението в украинската част, но се смята, че там живеят между 1,5–2 млн души. Общо в историческата област Молдова живеят над 10,5 млн души, от които над 300 хил. етнически българи.

[редактиране] Герб на Румъния

Молдова е представена в герба на Румъния като юница.

[редактиране] Вижте още


Обекти от световното наследствоЮгоизточна Европа Емблема на Световното наследство
Албания: Бутринт | Гирокастра
Босна и Херцеговина: Район на Стари мост в Мостар
България: Боянска църква | Ивановски скални църкви | Казанлъшка гробница | Мадарски конник | Несебър | Национален парк Пирин | Рилски манастир | Свещарска гробница | Резерват Сребърна
Гърция: Акропол, Атина | Атон | Храм на Аполон Епикур в Баса | Вергина | Делос | Делфи | Епидавър | Метеора | Микена | Мистрас | Олимпия | Патмос | Родос | Самос | Солун | Хиос
Република Македония: Охрид
Румъния: Укрепени църкви в Трансилвания | Делта на Дунав | Дървени църкви в Марамуреш | Църкви на Молдавия | Дакийски крепости в планините Орастие | Исторически център на Сигишоара | Манастир в Хорезу
Словения: Пещери Шкоцян
Сърбия: Дечани | Национален парк Дурмитор | Стари Рас и Сопочани | Студеница
Турция: Исторически райони на Истанбул
Хърватска: Дубровник | Плитвишки езера | Епископски комплекс в Пореч | Исторически комплекс в Сплит | Трогир | Катедрала Свети Яков в Шибеник
Черна гора: Котор