Потребител беседа:LoRD

от Уикипедия, свободната енциклопедия

МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА


Понякога на човек му се налага да разбере каква е причината поради ,която той съществува на този свят независимо какъв е той(не разбрахте за кого е определението –не се притеснявайте нека бъде за когото решите,защото колкото по неопределено и абстрактно пиша-доколкото абстрактността е позволена,то толкова повече ще ви карам да мислите и ще провокирам вашата творческа способност.Тук държа да уточня,че най-важният признак за развитието на кому да е си остава творческата му дейност и нейни- те резултати.Това иска да каже,че творчеството е впримчване на всички възможни в наличност знания за постигане на нови такива и усъвършенстване.,С това уточнение се надявам да съм успял да ви убедя във факта,че знанието само по себе си дори и овладяно до голяма степен е безполезно без да бъде впримчено и използвано целенасочено за развитието и усъвършенстването на индивида на групата на народа на човечеството).Е ,Вие знаете ли защо живеете!?! Ако не тогава защо продължавате да живеете,а ако ли не то струва ли си това заради което живеете дотолкова,че да живеете само заради него и дали бихте пожертвали себе си заради него??! Това са много трудни въпроси и ако нямате отговор на тях то поне според мен животът Ви е безсмислен,а може би и според Вас.Но стига съм ви занимавал с повърхностни неща,които са известни дори и на един третокласник нека ви задълбиня отвъд погледа на обикновенният човек и Ви запратя в едно друго ЦАРСТВО ,където властва силата,която го е изградили-най-голямата мощ или поне една от най- големите МИСЪЛТА.Потопите ли се веднъж в това царство ще се погубите и в същото време възродите понеже реалността в която живеем също е изградена от него но за жалост не е на власт..Нека започнем нашата разходка из туй Царство на сенки и образи потънала и забравени от времето.

В основата на живота е мисленето,в основата на мисленето е логиката,а в основата на логиката е абстрактността и какво излиза сега,че в основата на живота е абстрактността Но при все че самото понятие живот е абстрактно и като такова то не може да бъде раз- брано чрез нито едно от сетивата ни в същото време то приема и различни определения В зависимост от това под каква гледна точка се разглежда,тъй като за биолозите и лекарите то се определя по един начин ,а за философите и психолозите по друг.Да не говорим,че за обикновенният човек преведен под общ знаменател то приема различни смислови стойности и ако вие попитате 10 човека “Какво според вас означава понятието –Живот?”,то нищо чудно да получите 10 различни отговора и всеки ще бъде верен,защото ще показва “истинската същност на живота” за този човек.Тя ще бъде такава каквато той си я представя и ще бъде истина ,понеже е субективна истина.Ако някъде се получи съвпадение м/у вижданията на двама отделни индивида определението няма да се превърне в по вярно защото тази истина за живота ще се превърне във обективна,но и в двата случая за да се разбере каква е истината наистина е необходимо да се знае “абсолютната” истина-истината не за мен или за тебе ,а такава каквато е сама по себе си и в най-добрият случай трите вида истина СЪВПАДАТ.. А сега да дадем определение за живота и надявам се такова,че и аз и вие и ТОЙ да сме съгласни.ЖИВОТЪТ Е биологична форма на съществуване и движение на материята ,възникнала на определен етап от нейното развитие.Така е определен животът в един тълковен речник в неговото същинско и основно значение.Това е едно задоволително определение на разглежданото,но дали е достатъчно и дали някой ако случайно ви попита какво знаете за живота и как ще му го обясните бихте го направили така.Преди няколко седмици попитах една моя приятелка какво би ми казала тя за живота. Правейки се на засегнат и уморен от него,виждайки,че всъщност тя бе такава, Знаейки ,че именно тогава човек е податлив на откровения,аз чаках стръвнишки нейното.Постъпил неправилно,гонейки целта си аз не се интересувах от нищо друго освен от нейната изповед.И така накрая я получих. 30 минути аз слушах за нейните преживявания ,които толкова много са я разтрояли че тя даже решила по едно време да си сложи край на живота.30 минути слушах глупости,30 минути търпях невежество,30 минути бях на ръба между психически колапс и нервна криза,давайки си сметка за какви безсмислици се тревожим хората през нашият ЖИВОТ(това живот ли е?),30 минути загубено време,но- не!Нужни ми бяха по малко от 30 секунди за разбера,че и на всеки от нас не са му нужни дори толкова пребиваване на този свят за да вземе генерално решение и да го напусне.Живеем един тежък живот!-Какво пълни глупости, ние дори не живеем!Какво правим тогава-ходим още от малки на училище след това порастваме започваме да живеем в света на големите,започваме да работим,да печелим средства ,с които да се издържаме,заживяваме самостоятелно далече от близките си,намираме си партньор в живота ,женим се,създаваме си деца и ги подлагаме на

същият терор наставлявайки ги по нашите стъпки да вършат всичко така както трябва.

Минават години на тежък непрестанен труд в борба за оцеляване, докато един ден не остареем и почувствали малко възвращаемост на многото загубили през целият си смислен Живот,в лицето на някакво си признание за всичко свършено от нас и благодарност от куртоазия,както и няколко поздравления от хората наречени от нас наши приятели поради простата причина,че са се пържели на нашият огън заедно с нас и за разлика от нас не са устояли и след всичко това се прокрадва една само-влюбена усмивка по изнемощялото ни лице,като че ли не сме живели напразно!ДА,АМА НЕ!!! В един момент си правим равносметка за абсолютно всичко и разбираме ,че още един живот е изживян напразно.Даваме си тази сметка молейки се за бъдещето на детето ни лежащо в болницата и умиращо от някаква нова незнайна болест хваната както винаги от преумора.В един момент разбираме,че всичко това е било напразно.Всички наши идеали се срутват пред очите ни и най-накрая проумяваме фарса във който сме живели. Разбираме,че всичко за което сме се борели е безсмислено,но вече е късно.Схващаме,че детето ни не е нищо повече от една жертва на един безсмислен свят ,във който сме превърнали всеки негов порив във разочарование,всяка негова мечта във сълза,налагайки своите възгледи и желания,своите схващания които не са нищо повече от едно тотално всеобщо заблуждение.И наложили монопол върху истината всеки вярвайки в своята и проповядвайки своята разбираме,че сме превърнали и децата си и нас самите във роби на едно робско общество,в което ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН ОЗНАЧАВА ДА НЕ БЪДЕШ!Това ли е живота който живеем.?Това ли е светът на който сме обречени да съществуваме?Чудна работа защо ли още сме тук?!Може би защото трябва да разберем всичко това и да се опитаме да го променим-НЕ едва ли? За нещастие повечето от нас схващат всичко това едва тогава когато не могат да останат 10минути на краката си измъчени от хиляди рани- външни и вътрешни пре- чинени от живота който сме живели,защото както всички знаем изпитваме болка по нещо чак когато започнем да го губим.Боли ни за децата ни понеже не са до нас ,за близките ни понеже не са със нас,за родителите ни понеже не са сред нас,но най-много ни боли за самите себе си защото сме загубили още един живот от нашето битие.Боли ни за всичко понеже сме егоисти и цял живот сме се борели за щастие съсипвайки себе си.Приготвяли сме го постоянно като някоя торта и все не сме хапвали от нея,през целия си живот като сме искали да бъде по вкусна и да и се насладим наведнъж,но не само,че щастието не е като хубав сорт червено вино Каберне ,което с времето да става по сладко отлежавайки в избата,но и то не е като торта,то не може да бъде приготвено нито запазено за по нататъшна консумация.То е подарък на който трябва да се насладим на момента ,направен от нас самите и подарен на който и да е.След голямото предсмъртно разочарование следва и финалът на нашият ЖИВОТ. Жалко!”А може по иначе може!”-възкликнал поетът.

   В действителност не това е нашият живот нали;в цялата тази плетеница от нещастия има и нещо добро,но то е незначително спрямо лошото.И тук се крие разковничето на смисъла на нашият живот,а той е много прост-прихода на пол. Емоции да бъде повече от този на отрицателни.Сиреч НИЕ ЖИВЕЕМ ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ!

Давайки щастие на другите ние постигаме нашето.Не е трудно да постигнеш това което искаш стига да знаеш какво е и то да те прави щастлив. “Живота е дар,а не подарък .”-са думите на големият - Ф . Боденщед. . Дали ще го оползотворим по най- добрият начин зависи само от нас.Но всъщност дали разбираме какво е искал да каже мислителят с тези думи.Правите ли тънката разлика между двете понятия “дар” и “подарък”? Ако се замислите ще установите,че разликата е голяма.Подаръкът изисква да изисква повод и е абсолютно безцелен,докато дарове са се давали още в древността и забележете винаги с ЦЕЛ.Още в древногръцката митология ,Прометей е учил брат си Епиметей никога да не приема дарове от Боговете,но той прави грешката с Пандора и нейната кутия.Този дар е типичен пример за обременяването ,което носят даровете.. Друг напълно идентичен пример е може би най-прочутият дар-Троянският кон.Дарове- те са нещо жестоко.Първата им природа е израз на добра воля,а втората само дароподателят я знае,така че като такъв животът се явява бреме на притежателят му. Дарове се дават също и за заслуга,като признание за възможностите на определена лич- ност .От тази гледна точка бих могъл да ви обсипя с примери за дарове раздадени в чест на велики царе и държави.Дарове се дават от признателност на този,който ги дави към този,който ги получава.Те са един вид благодарност,но ако живота се еквалaвизира с дар,то благодарност за какво ще е?Получава се една уникална ситуация,която за да е обясня ще се наложи да използвам футболните си познания,понеже не се досещам за по добър начин.Това е все едно да получиш последният модел калеври на Adidas или Nike без да можеш да играеш футбол. Така е и с живота получаваме го без да сме го заслужили .Сега възниква въпросът какво да правим?Лично аз бих използвал тези калеври и бих се постарал след като ги имам да стана най-добрият.Калеврите могат да се схванат като семейството,в което попадаме след нашето раждане.Със всички тези глупости,които изговорих исках само да ви кажа,че животът е нещо,което получаваме без да го заслужаваме,но вече наш трябва да го използваме за да го заслужим.Като заем от банка ,с който трябва да започнем бизнес и ако спечелим да го върнем.Така разгледан животът е борч и средство за отплащане на самият него.НО КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ТОЙ?!? Живота като явление като феномен Живота като одухотворяване на материята Живота като движение с начало и без край. Защо с начало ли,ами защото началото е било някъде в миналото.Независимо кога и къде то се е случило някога и най-истинското доказателство за това сме самите Ние,като част от неговото времетраене.То е започнало някога и без значение кога то е факт,но докато миналото изразява реално свършено действие то бъдещето винаги остава неопределено,загадка за всички ни.То винаги е нереално по своето същество. Съществуващо но нереално.И ако краят сам по себе си е нещо реално тогава той не би могъл да пребивава в един нереален свят,какъвто несъмнено е бъдещето.Той може само да се случва,но не може да се каже,че ще се случи.Учените търсят начин да открият така нареченото”Перпе то мобиле 1 вид”.Всички търсят винаги субективно без да разбират,че участват в него. Е,може би разбрахте какво е живота,но не вашия или моя,а нашия-“целия”Но каквото и да е ТОЙ,то си е ваше.Изживейте го щастливо. Успех!



LoRD