Обща система за преференции
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съгласно определението на Световната търговска организация, Общата система за преференции представлява схеми, разработени от развитите държави, които предоставят преференциални тарифи при внос от развиващите се държави.
Според ЮНКТАД, схемите на Общите системи за преференции на страните- донори предоставят на развиващите се държави намалени или нулеви тарифни ставки, отвъд ставката “най-облагодетелствана нация” по отношение на избрани продукти с определен произход. Най-слабо развитите държави получават специално преференциално отношение за по- широк кръг стоки и по- обхватни намаления на ставките.
Идеята за предоставяне на преференции от индустриалните държави в полза на развиващите се страни е лансирана от първия генерален секретар на ЮНКТАД Раул Пребиш още на първата й конференция през 1964 г. Общата система за преференции е приета на втората конференция в Ню Делхи през 1968 г.
Понастоящем функционират 16 национални системи за преференции, регистрирани в Секретариата на ЮНКТАД. Това са системите на: Австралия, Беларус, България, Канада, Чешката република, Европейския съюз, Унгария, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Руската федерация, Словакия, Швейцария, Турция и САЩ.
Понастоящем най- широко прилаганите Общи системи за преференции са тези на Европейския съюз и на САЩ.
[редактиране] Виж още:
[редактиране] Външни линкове:
Официална страница на ЮНКТАД, посветена на Общата система за преференции