Анархизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анархизмът (от гр. αναρχία, "без управници", "безвластие") е понятие, описващо разнообразни политически философии и обществени движения, които са убедени и се борят за отстраняването на всички форми на йерархия, включително държавата. Тези философии използват „анархия“ в смисъл на общество на свободни личности без управление. Философско-анархистическата мисъл не се бори за хаос — под термина „анархия“ тя има предвид едно желано общество без държава.
Анархизмът, като идеи и модели на поведение, заляга в основата на голяма част от съвременната (и тази от втората половина на 20 век) младежка култура. Това е така по отношение не само на "пънк културата", но и на повлияните от нейните тенденции други субкултурни групи и движения.
По отношение на философския и политическия нихилизъм може да се каже че има изключително голяма вариативност на различни типове анархизъм, изразяваща се в различие на гледните точки, макар обединени под една обща идея. Всъщност, освен опозицията към държавата (и наложения ред) "няма сигурно определяща позиция, която всички анархисти да поддържат, и тези които са смятани за анархисти в най-добрия случай поддържат определена семейна прилика" [1]
Съдържание |
[редактиране] Въпроси на анархизма
Средствата
Най-общо анархистите отричат гласуване на избори, като някои по-умерени анархисти приемат, че гласуване може да има но например само на референдуми. Тази опозиция на гласуванията е всъщност опозиция към държавата, тъй като се смята, че гласуването е един вид приемане и подчиняване на държавната власт. От друга страна анархистите смятат, че изборите не са удачен начин за изразяване на мнение или участие в политиката и предпочитат директните действия, независимо дали те се извършват с насилие или без. С някои от своите действия анархистите са си създали славата на опасни и жестоки, тъй като действията им понякога включват бунтове, тероризъм, дори убийства и т.н. Виж по върпроса Атентат в църквата Света Неделя. Все пак особено днес, повечето анархисти са приемливо по-умерени и смятат, че излизането на улицата с шествия и митинги е реално удачния вариант за изразяване на несъгласие. Дефакто както у нас, така и в чужбина съществуват редица анрхистични организации, които обединяват анархистите в тяхните възгледи.
Капитализмът
Анархистите смятат капитализма за авторитарен, насилствен и експлоативен, те не се бунтуват срещу средствата за производство или работата, но по-скоро срещу интересите на онези, които притежават икономическа власт, и относително по-голями средства.
Глобализацията
Анархистите са силни противници на неолибералната глобализация, и особено нейните икони и фундаменти, каквито са Световната банка, Световната търговска организация, Г8 и Световния икономически форум, в лицето на които те виждат свой основен враг.
Комунизъм
Понятието комунизъм възниква на основата на термина за описание на безкласово общество в анархисткия смисъл. В последствие марксистите налагат думата комунизъм като крайна цел на своето учение и анархистите започват да говорят за анархо-комунизъм в смисъла на комунизъм, при който държавата в днешният и вид е напълно разрушена. Анархистите рязко се разграничават от тоталитарните системи в Източна Европа, наричани погрешно комунистически, макар някои да признават социалните придобивки получени за сметка на ограничените права.
Пол
По отношение на пола, анархистите обикновено са поддръжници на идеята за сексуалната свобода, в смисъла на право на избор на сексуална ориентация, и често участват наравно с Гей организациите в протести в защита на тяхните права, анархо-организациите и тяхните членове са често по-активни и убедени от самите гей общества в защитата правата на гейовете. От друга страна, една част от анархистите, наречени анархо-феминисти (виж феминизъм), поддържат идеята, че патриархатът е първата форма на йерархия и в този смисъл на подтисничество, и следователно е един от основните проблеми за обществото. Анархо-феминизмът като наименование се появява през 1970 г заедно с втората вълна на феминизма (виж Юлия Кръстева).
Раса
Анархизмът не признава расово превъзходство.
Околна среда
Анархистите са често активисти по отношение на въпросите на околната среда.
Религия
Традиционно анархистите са скептични по отношение на религията.
[редактиране] Бележки
- ↑ Anarchism. The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 2005, p. 31
[редактиране] Анархисти
- Михаил Бакунин (1814–1876)
- Пьотр Кропоткин (1842–1921)
- Макс Щирнер (1806–1856)