Солунска българска мъжка гимназия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“ е първата българска гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана през 1880 г. в град Солун, където съществува до 1913 г. Впоследствие гимназията е преместена в град Горна Джумая, понастоящем Благоевград в Пиринска Македония, България, където съществува и до днес под името Национална хуманитарна гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“.
Съдържание |
[редактиране] Създаване на гимназията
След Априлското въстание от 1876 г. и последвалите през 1877-1879 година събития (Руско-турската война 1877-1878, Кресненско-Разложкото въстание и др.) българското просветно дело в Македония претърпява редица удари. Като се възползават от антибългарските настроения на управляващите, гръцките владици успяват да затворят немалко български училища и да върнат гръцкия език в много български църкви, а част от българската интелигенция се изселва в Княжество България или Източна Румелия. Въпреки това обаче, българските просветни дейци продължават своята дейност, подкрепяни от местните български общини, Българската Екзархия и новосъздадената българска държава.
През 1880 г. в Османската империя се приема Закон за вилаетите, който отнема част от възможностите на гръцките владици да контролират българските училища. През лятото на 1880 година, използвайки новите условия, възрожденският деятел Кузман Шапкарев подготвя цялостен план за учебното дело в Македония. Според този план, център на просветното дело трябва да бъде столицата на географската област Македония — Солун. Там трябва да се основат по една пълна мъжка и девическа гимназия с пансиони при тях. Предложението на Шапкарев среща съпротивата на протосингела на екзарх Йосиф I, прилепчанеца Методий Кусевич, който предлага учебното средище в Македония да бъде намиращият се в нейния географски център и известен с будното си българско население град Прилеп. Въпреки споровете, Кузман Шапкарев и неговите съмишленици успяват да наложат Солун като бъдещ просветен център на българите в Македония — решение, оценявано впоследствие като правилно.
През есента на 1880 година със съдействието на Българската община в Солун и на Екзархията, включително и на Методий Кусевич, е поставено началото на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. През първата учебна година функционират само два класа, а през есента на 1881 година се откриват още два. Така Солунската гимназия става третата пълна гимназия в българските земи след тези в София и Пловдив.
В литературата обикновено се приема, че гимназията е открита през 1880 година, въпреки че самият К. Шапкарев приема за начало следващата година. В началния период на своето съществуване гимназията се подпомага финансово и от правителството на Източна Румелия.
[редактиране] Учебната дейност в Солунската гимназия
През първото десетилетие след основаването си гимназията се разраства и укрепва. Срокът на обучението в нея общо е 7 години: долен курс — 3 и горен — 4. В нея се изучават математика, химия, физика, история, география, естествена история, литература, педагогика, дидактика, психология, счетоводство, технически дисциплини и други предмети. Въпреки враждебните отношения между българската и гръцката общност в града по това време, гимназията дава и солидни знания по класическата древност. В нея се изучава старогръцки език, както и латински. Преподават се и съвременните езици турски и френски. До 1899 г. в гимназията има два отдела — класически и реален.
Учениците в гимназията се приемат с предварителен изпит. От него се освобождават само завършилите Скопското, Битолското и Одринското четвъртокласни училища. Към гимназията е създаден пансион, в който се настаняват ученици от всички краища на Македония. Някои от по-бедните ученици получават пълна стипендия, други — частична. Устроени са добре обзаведени кабинети по химия и физика, библиотека, ученически оркестър. Един от нейните възпитаници, Павел Шатев описва атмосферата в гимназията по следния начин: „Докато в скопското четвъртокласно училище съревнованието между учениците бе по-скоро в игрите и приключенията в пансиона или вън от него, тук в Солун, съревнованието между всички ученици беше само в училището… Учениците от горните класове бяха предмет на общо внимание, а те пък от своя страна към учениците от по-долните класове се държаха и отнасяха снизходително, сякаш че бяха назначени и определени за възпитатели.“. Учителите в гимназията са не само българи, но и турци, руснаци и французи.
Приема се, че метеорологичната станция на гимназията е първата по това време в Османската империя. От учебната 1887/1888 до учебната 1895/1896 година към гимназията съществува двегодишен педагогически курс, завършен от 129 ученици, а от 1899/1900 до 1903/1904 г. функционира търговски курс. Гимназията съществува до 1912/1913 г. Голяма част от нейните възпитаници стават учители или революционери.
[редактиране] Солунската гимназия в културно-националните и политически борби
Солунската гимназия се откроява като най-значителния център на българското просветно дело в земите, останали след 1878 г. в пределите на Османската империя. Тя е център на съпротивата в областта на просветното дело срещу гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Определяна като „майка на всички македонски училища“, Солунската гимназия съдейства за създаването на други български училища в Македония — Класическата гимназия в Битоля (където през 1899 г. се премества класическият отдел на Солунската гимназия), педагогическото училище в Скопие, на много класни и начални училища, в които преподават нейни възпитаници.
Както и цялото българско общество в Солун, в годините след 1893 г. учениците и учителите в гимназията са разделени на два лагера — „революционери“ и „еволюционисти“. Гимназията е един от центровете на борбата между тези две течения. Вижданията на привържениците на еволюционното развитие са свързани със становището на Екзархията за нуждата от продължаване на културно-просветното и икономическо развитие на населението в Македония и Одринско с легални средства. Както отбелязва Павел Шатев, лозунгът на революционерите, които са привърженици на идеите на ВМОРО за подготовка за въоръжена борба с цел извоюването на автономия на Македония, е „Свободата не ще екзарх — иска Караджата“. В гимназията има създадени структури на ВМОРО, на няколко пъти в нея избухват ученически стачки (подкрепяни от част от учителите) срещу нейното ръководство.
Според съвременната историография в Република Македония противоречията в гимназията са били между учениците и учителите с българско и македонско самосъзнание.
[редактиране] Директори и учители в Солунската гимназия
В гимназията преподават изтъкнати български и турски просветни дейци, учени и общественици.
Директори:
- Кузман Шапкарев — 1880/1881
- Божил Райнов — 1881–1883
- Георги Кандиларов — 1883–1887
- К. Стателов — 1888
- Начо Начов — 1888–1891
- Васил Кънчов — 1892–1893
- Михаил Сарафов — 1893–1896
- Христо Матов — 1896-?
- Антон Стоилов — 1907–1909
Учители:
- Григор Пърличев, писател
- Трайко Китанчев, общественик, книжовник и революционер
- Васил Кънчов, просветен и обществен деец, изследовател, български министър
- Константин Величков, писател
- Иван Снегаров, историк
- Павел Шатев, революционер
- Христо Батанджиев, революционер и общественик
- Сади ефенди, турски поет
- Андрей Тошев, учен и дипломат, по-късно министър-председател на България
[редактиране] Възпитаници на Солунската гимназия
Сред известните възпитаници на Солунската гимназия са:
- Тодор Александров, революционер
- Георги Баласчев, историк
- Даме Груев, революционер
- Гоце Делчев, революционер
- Антон Кецкаров, просветен деец, революционер
- Анастас Лозанчев, революционер
- Андрей Ляпчев, политик, министър-председател на България
- Иван Михайлов, революционер
- Лазар Поптрайков, революционер
- Борис Сарафов, революционер
- Константин Станишев, лекар, политик, общественик
- Александър Станишев, лекар, учен и политик
- Пере Тошев, революционер
- Христо Узунов, революционер
- Евтим Спространов, книжовник и общественик
- Петър Завоев, журналист и писател
[редактиране] Библиография
- Георги Кандиларов, Българските гимназии и основни училища в Солун, София 1930
- Воин Божинов, Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982
- Кузман Шапкарев, За възраждането на българщината в Македония, София 1984
- Павел Шатев, В Македония под робство, София 1934; София 1983 (3-то издание)
- Сборник „Солун“, С. 1934 (Спомени на учители и възпитаници на Солунските български училища)
[редактиране] Вътрешни препратки
[редактиране] Външни препратки
![]() |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 20 юли 2005. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия. |