Падежни форми на местоименията

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид, оформление, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!


НА КОЙ ИЛИ НА КОГО


В старобългарския език, за разлика от съвремения български, е съществувала морфологична категория падеж. Падежните "значения", представляващи вид синтактични отношения, са се изразявали чрез морфеми във формите на думите. Българският език обаче започва да се развива по-своеобразно в сравнение с другите славянски езици и постепенно загубва своята падежна система. Тази тенденция към аналитизъм се появява в парадигмите на всички части на речта (макар, че в съвременния българси език са се развили и някои синтетични граматичеки форми като членуваните например) и най-общо се изразява със замяната на падежната форма от конструкция с предлог и обща форма на имената. И все пак при някои части на речта са се запазили и днес падежните форми. Така е при #виж личните местоимения, които притежават три падежни форми -

именителна, винителна и дателна:

аз - мене (ме) - мене (ми); ти - тебе (те) - тебе (ти); той - него (го) - нему (му) и т.н.

Винителните форми се употребяват, когато заместваното от тях име е във функция на пряко допълнение, а дателните - когато заместват име във функцията на непряко допълнение: Поканих Иван Поканих него.; Него го поканих; Разсърдих се на Иван - Нему се разсърдих; Разсърдих му се.


Дателните форми са вече архаични и книжовната норма изисква да се вместо тях да се употребяват винителни форми с предлог - На него се разсърдих; На него му се разсърдих.

В тези случаи се проявява и типичното за българския език удвояване на допълнението (т.е. допълнението - пряко или непряко - се изразява от две падежни местоименни форми: Него го назначиха; На него му донесоха подарък, или пък от име и местоименна форма - Иван го назначиха; На детето му донесоха подарък)

Тъй като падежните форми на личните местоимения за именителен и винителен падеж се образуват от различни основи (аз-мене, той - него), те се чуватват от българите като различни думи и при употребата им грешки не се допускат.

При останалите местоимения падежните форми са от една основа и именно при тях се греши най-много под влияние на тенденцията именителната форма да измести останалите. Често казваме:

"На кой даде моята книга?" вместо правилното - "На когодаде моята книга?" Архаично звучи - "Кому даде моята книга?", но употребата на винителната форма е задължителна и за въпросителните местоимения, и за всички останали, образувани от тях:


кой - кого - на кого, за кого, от кого (кому) който - когото - на когото (комуто) някой - някого - на някого (някому) никой - никого - на никого (никому) всеки - всеки - на всеки (всекиго, на всекиго, всекиму)


Тези падежни форми се използват, когато местоимението замества съществителни, назоваващи лица. Например: ...човекът, на когото разчитам...; но ...шансът, на който разчитам...

Груба грешка е употребата на дателната местоименна форма с предлог. Например: На никому няма да кажа това. Правилните варианти са: никому няма да кажа и на никого няма да кажа