Силкосия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зеленика
Зеленика

Силкосия е името на резерват разположен между селата Българи и Кости. Резерватът обхваща чати от землищата на двете села. Силкосия е най-старата защитена територия в България - Резерватът е създаден на 23 юли 1931 г. с цел опазването на вечнозелените храстови формации, обхващащи най-високите части на резервата. Силкосия обхваща част от водосборния басейн на река Велека. Резерватът обхваща територия от 396 хектара в планина Странджа. Теренът в Силкосия е изключително разнообразен, но в по-ниските части преобладават влажни блата, в които се съхранява растителност характерна за централна Европа. Резерватът заема територии между 100 и 250 м надморска височина и по този начин е един от ниските резервати в България.

[редактиране] Флора

Въпреки малката си територия резерватът предлага голямо разнообразие от растителни видове. Срещат се растения характерни са различни географски ширини, което прави резервата интересен от научна гледна точка. На територията на Силкосия се наблюдава явлението растителна инверсия.

Инверсията, която се наблюдава в дървестните видове се изразява в това, че при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморскависочина, а дъбовите се намират в ниските части. В силкосия се наблюдава обратното - буквите гори са разположени в ниските части и в долинните части, докато дъбовите горски масиви са разположени в по-високите части.

Във влажните долинни части се наблюдават растенията странджанска зеленика, лавровишна, кавказка боровинка, обикновен тис и други. Голям интерес представлява единственото находище на дива мушмула в Европа, което са намира на територията на резервата. От тревните видове най-разпространени са кавказка иглика и пролетна циклама, които са цъфтящи видове и цъфтят през месеците февруари и март.

[редактиране] Вижте също

Резервати в природен парк Странджа
Силкосия | Узунбоджак | Витаново | Средока | Тисовица