Александър Скрябин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Скрябин руски композитор |
|
Роден: | 6 януари 1872 Москва, Русия |
---|---|
Починал: | 27 април 1915 Москва, Русия |
Александър Николаевич Скрябин (6 януари 1872 - 27 април 1915) е руски композитор, пианист, педагог и философ-естет. Скрябин е един от най-големите представители на художествената музикална култура от края на XIX и началото на XX век. Талантливият руски композитор и пианист в роден през 1987 година в Москва. Също там завършва Московската консерватория, където по-късно става професор по пиано.
[редактиране] Творчество
Творчеството на Александър Скрябин е представено предимно от клавирни и симфонични жанрове. През 90-те години на XIX век той създава прелюдии, мазурки, етюди, експронти, сонати за пиано (1-3) и концерт за пиано с оркестър. В началото на XX век създава 3 симфонии, сонати (4-10) и клавирни поеми - в това число «Трагическата», «Сатанинската», «Към пламъка», а също така симфонични произведения, като «Поема за екстаза» (1907) и «Прометей». «Поема за огъня» от 1910 година е съчинение, което композиторът оформя поетапно и в по-късни периоди на творчеството си.
В клавирните произведения на Алексадър Скрябин се усеща влиянието на Фредерик Шопен, а в симфоничните му творби може да се забележи типичната за Вагнер оркестрация.
Музиката на Скрябин отразява бунтарския дух на своето време, като предчувствие за революционните промени. В нея са обединени волевия порив, напрегнатата динамична експресивност, героическо ликуване, особен "полет" и изтънчена удохотворена лирика. В творчеството си Скрябин преодолява идеологическата противоречивост, типична за неговите теоретични философски концепции. Около 1900 година той става член на московското Философско общество и застава зад субективно-идеалистична позиция.
Произведенията на Скрябин, въплъщаващи идеята за екстаза и дръзновението, насочено към неведомите космически сили на изкуството (венецът на такива творения според Скрябин трябва да бъде "Мистерията", в която се обединяват всички видове изкуства - музика, поезия, танц, архитектура и също така светлина) се отличават с голяма степен на художествено обобщение и сила на емоционално въздействие.
Композиторът своеобразно съчетава пост-романтическите традиции (въплътени в образите на идеалната мечта, избухливия, несдържан характер на изказване, привличане към идеята за синтез между изкуствата, в предпочитаните форми - поеми и прелюдии), с явленията на музикалния импресионизъм (тънък звуков колорит) и символизъм (образи-символи: темите за "волята", "самоутвърждаването", "борбата" и "мечтите"), а също така и експресионизъм.
Скрябин е ярък новатор в областта на музикалните средства на изразителност и по отношение на жанровете. Характерно за късните произведения на композитора е "доминантната хармония" в хармоническата му организация, а най-ясно това проличава в неговия прометейски тип акорд. За първи път той въвежда в музикалната практика специална партия за светлината ("Прометей"), което се свързва с използването на "цветен слух".
Творчеството на Скрябин оказва съществено въздействие на клавирната и симфонична музика на XX в, оказва влияние и на Сергей Рахманинов. Идеите за синтеза на музиката и светлината търпят развитие. През 1922 година в помещението на последната му квартира в Москва се създава музей.
[редактиране] Основни произведения
- Симфониите в Ми-мажор (с известният хоров финал "Към изкуството") и До-минор
- Концерт за пиано
- поеми за пиано - "Трагическата", "Сатанинската", "Към пламъка"
- симфонични произведения - "Поема за екстаза" и "Прометей"
- произведения за пиано - мазурки, прелюдии, ноктюрни, експронти, сонати за пиано