1 Церера

от Уикипедия, свободната енциклопедия

1 Церера
Церера
Церера заснета от телескопа Хъбъл в ултравиолетовия диапазон.
Откриване A
Открит от Джузепе Пиаци
Дата 1 януари 1801 г.
Предварително означение A899 OF; 1943 XB B
Категория Основен пояс
(Семейство Церера)
Орбитални параметри C
Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5)
Ексцентрицитет (e) 0,080
Голяма полуос (a) 413 949 Gm
(2,767 АЕ)
Перихелий (q) 380 890 Gm
(2,546 АЕ)
Афелий (Q) 447 008 Gm
(2,988 АЕ)
Орбитален период (P) 1681,243 дни
(4,60 години)
Средна орбитална скорост 17,91 km/s
Инклинация (i) 10,581°
Дължина на възходящия възел (Ω) 80,464°
Параметър на
перихелия
(ω)
73,947°
Средна аномалия (M) 0,744°
Физически характеристики
Размери 959,2×932,6 km
Маса 9,445×1020 kg
Плътност 2,05 g/cm³
Повърхностна гравитация 0,26 m/s²
Втора космическа скорост 0,51 km/s
Период на въртене 0,3781 дни
Спектрален клас G-клас астероиди
Абсолютна величина {{{величина}}}
Албедо 0,113
Средна повърхностна температура ~167 K
редактиране


1 Церера е първият открит астероид. Открит е на 1 януари 1801 г. от италианския астроном Джузепе Пиаци. Диаметърът му е приблизитело 950 km, което го прави най-масивния и най-голям от астероидите в основния пояс.

Съдържание

[редактиране] Наименование

Астероидът първоначално носи името Церера Фердинандска комбинирайки имената на богинята на земеделието от римската митология Церера и крал Фердинанд 3 на Сицилия. Впоследстивие обаче втората част от името е елиминирано.

[редактиране] Откриване

Джузепе Пиаци открива Церера търсейки звезда в каталога на астронома Франсис Уоластоун, но вместо нея той открива движещ се на фона на звездите обект. Пиаци първоначално предполага че е наблюдавал комета и не съобщава за откритието й. Той наблюдава Церера до 11 февруари същата година когато се разболява и впоследствие астероидът се изгубва зад блясъка на Слънцето.

След като други астрономи научават за откритието по-късно, Карл Фридрих Гаус изобретява нов начин за изчисление на орбитата на небесно тяло използвайки само три наблюдения и астероидът е намерен на следващата година от немските астрономи Франц Хавер и Хайнрих Олберс. Йохан Елерт Боде разгласява че Церера е "липсващата планета" в неговия закон която би трябвало да се намира между Марс и Юпитер. Церера обаче разочарова астрономите с малките си размери и Уилям Хершел предлага названието "астероид" (подобен на звезда).

[редактиране] Физически характеристики

Церера е най-големият известен астероид в астероидния пояс намиращ се между орбитите на Марс и Юпитер. Поясът на Кайпер обаче съдържа по-големи тела като 28978 Иксион, 50000 Кваоар, 90482 Оркус и 90377 Седна.

За Церера е уникално това че е достатъчно масивен за да придобие сферична форма под действието на собствената си гравитация, подобно на останалите планети. Други големи астероиди като 3 Юнона и 4 Веста имат подчертано неправилна форма. Масата на Церера равна на 9,45±0,04 × 1020 kg съставлява над 1/3 от общата маса на всички астероиди в Слънчевата система за която се счита че е 2,3 × 1021 kg (която обаче от своя страна е едва 3% от масата на Луната). Наблюдения на астероида сочат че вероятно има тънка атмосфера на небесно тяло и повишена повърхностна температура.

Астероидът е основното тяло в семейството астероиди Церера.

[редактиране] Изследване

На 13 ноември 1984 г. във Флорида САЩ, карибския басейн и Мексико е наблюдавана окултация на звезда зад Церера.

През 2001 г. телескопът Хъбъл засне Церера, потвърждавайки сферичната му форма и откривайки тъмно петно на повърхността му за което се счита че е кратер, носещо името Пиаци. През 2004 г. астероидът беше изследван от Кекския телескоп използващ адаптивна оптика, постигайки разделителна способност от тази на Хъбъл — 50 km/пиксел. Наблюдавани бяха две обширни тъмни области, вероятно кратери, като централния район на по-голямата е светъл. Областта Пиаци не беше наблюдавана.

НАСА планира мисията Зора за изстрелване през 2006 г. Апаратът ще изследва астероида 4 Веста и към 2015 г. ще влезе на орбита около Церера.

[редактиране] Интересни факти

Химическият елемент церий открит през 1803 г. от независимо от Йонс Якоб Берзелиус и Мартин Хайнрих Клаптрот носи името на астероида Церера.


Астероиден пояс
... | (астероиден навигатор) | 1 Церера | 2 Палада | ...
1 Церера | 2 Палада | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | 7 Ирис | 8 Флора
9 Метис | 10 Хигея | 11 Партенопа | 12 Виктория | 13 Егерия | 14 Ирена
15 Евмония | 16 Психе | 17 Тетис | 18 Мелпомена | 19 Фортуна | 20 Масалия


Малки планети
Вулканоиди | Астероиден пояс | Астероидни групи и семейства
Близкоземни астероиди | Троянски астероиди | Кентаври
Транснептунови обекти | Дамоклоиди | Комети | пояса на Кайпер | Облак на Оорт
За други обекти и региони виж: Двойни астероиди, Астероидни спътници
и Слънчева система. Виж също: списък на астероиди