Цанко Дюстабанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цанко Дюстабанов
български революционер
Роден: 13 май 1844
Габрово, днес България
Починал: 15 юни 1876
Търново, днес България

Цанко Христов Дюстабанов е български революционер и участник в Априлското въстание през 1876. Той е син на богат бегликчия, племенник е на Васил Априлов и близък роднина по майчина линия на Николай Палаузов. Завършва образованието си в Габрово. Владее отлично френски и турски. Всепризнат познавач на Шериата Дюстабанов става член на турския съд. През 1870 година Цанко Дюстабанов отива в Цариград. Там се сдружава с видния адвокат Христо Арнаудов от Габрово, с когото превеждат наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български език.След смъртта на д-р Никола Н. Априлов през 1872 г. той посещава за втори път османската столица, където в продължение на една година посещава Робърт колеж. През 1873 г. той се връща в Габрово и се отдава изцяло на обществена и родолюбива дейност. През 1875 г. е избран за член на училищното настоятелство и на Габровския казалийски съд. В самия край на 1875 г. организира градско събрание в Габрово, което да изготви махзар (петиция) до правителството и да поиска три основни неща: а) премахване на стария позорен данък бедел - данък, който само българите плащали, заради военната охрана, която им осигурявало правителството; б) признаване на българския език като втори официален език на империята; в) признаване правото на българите на редовна военна служба.

[редактиране] Революционна дейност

Въпреки че дотогава не е привърженик на революционната борба, през 1876г. Дюстабанов става член на революционния комитет в Габрово и главен войвода през Априлското въстание. След избухването на въстанието води чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Под негово ръководство въстаниците отблъскват десетки атаки на многочисления противник, но в крайна сметка въстанието е потушено. Тежко ранен в ръката той се укрива в колибите Бойновци. Предаден, той е заловен и откаран през Габрово във Велико Търново за да бъде съден, заедно със заловените въстаници от спецалния съд с председател Али Тефик бей. По време на делото Дюстабанов изрича думите, с които и до днес се свързва неговото име:

Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!
Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола. Вие издадохте хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече - Европа, както казах, ще ви изпъди оттука".

Съдът осъжда Дюстабанов на смърт и на 15 юни 1876г. той е обесен.

На други езици