Тит Ливий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тит Ливий римски историк |
|
Роден: | ок. 59 пр.н.е. Патавия, Италия |
---|---|
Починал: | ок 17 г. Патавия, Италия |
Тит Ливий (лат. Titus Livius) (около 59 пр.н.е. - 17 сл.н.е.) е един от най-известните римски историци. Автор е на труда, описващ историята и основаването на Рим Ab Urbe Condita ("От основаването на града"), на незапазени историко-философски диалози и на риторически произведения в епистоларна форма. Целият труд Ab Urbe Condita се е състоял от 142 книги, но от тях до нас са достигнали 45.
Ливий произхождал от състоятелно семейство от Патавия (днешна Падуа, Северна Италия) и в ранната си младост отишъл в Рим където получил добро образование, след което се занимавал с философия, история и риторика. Известно е, че той е ръководил занятията на бъдещия император Клавдий. Голямо значение в живота на Ливий заемало приятелството му с Август, който се възхищавал на книгите му, без да отчита тяхния републикански дух. Въпреки, че го свързвали близки отношения с Август, Ливий не вземал дейно участие в политическия живот. В младежките си години Ливий писал философски диалози, които не са достигнали до нас. След 27 пр.н.е. Ливий започнал работа по фундаментален труд по историята на Рим, който бил в 142 книги (по съвременните стандарти около 15-20 тома среден размер). Над нея работил до смъртта си и в изложението стигнал до смъртта на Друз (9 пр.н.е.). В оцелелите книги има около 40 речи на исторически и полулегендарни фигури. За Ливий с уважение се изказвали и Сенека, Квинтилиан и Тацит, а неговите трудове са използвани от Валерий Максим, Аней Флор, Лукан и Силий Италик.