Изкуствен спътник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изкуствен спътник е обект, произлязъл от човешка дейност и изведен в орбита около Земята или друго небесно тяло.

Този вид спътници на български се наричат още и сателити, което произлиза от английската дума за спътник.

Съдържание

[редактиране] История

Първият изкуствен спътник е Спутник-1, изстрелян от СССР през 1957 г. Първият спътник на САЩ е "Експлорър 1", изстрелян през 1958 г.

[редактиране] Видове спътници

  • Астрономически спътници - използват се за наблюдение на отдалечени планети, галактики и други космически обекти.
  • Комуникационни спътници - използват се за комуникации и за предаване на данни. Повечето комуникационни спътници се намират на геостационарни орбити и са обикновени ретранслатори на радио сигнали в микровълновия диапазон. Съществуват и по-сложни системи за двустранна връзка, както и нискоорбитални спътници за изграждане на телекомуникационни мрежи.
  • Наблюдателни спътници - проектирани да наблюдават Земята, подобно на разузнавателните спътници, но за невоенни цели. Тези спътници се използват за метеорологични наблюдения, наблюдения на околната среда, картография и др.
  • Навигационни спътници - използват се за навигация, като излъчват радио сигнали и позволяват на потребителите, снабдени с необходимата апаратура за приемането им, да определят точнато си местоположение.
  • Разузнавателен спътник - тайни спътници, обикновенно разработени от правителството и военните, използвани за военни и разузнавателни цели.
  • Енергийни спътници - проектирани да събират слънчева енергия, като я преобразуват в микровълни и да я изпращат към Земята, за да генерират електричество.
  • Космически станции - обитаеми станции в орбита около Земята.
  • Метеорологични спътници - използвани за метеорологични нужди и наблюдение на климата на Земята.
  • Миниатюрни спътници - спътници с малки размери и маса. Биват няколко вида: мини-спътници(500–200 kg), микро-спътници (под 200 kg), нано-спътници (под 10 kg).

[редактиране] Видове орбити

Съществуват няколко вида орбити около Земята, на които са разположени изкуствените спътници и които се категоризират според височината:

Съществуват и други видове орбити

  • Орбита Мълния - силно елиптична орбита
  • Слънчево-синхронизирана околоземна орбита
  • Полярна орбита - орбита с инклинация 90, минаваща над полюсите
  • Надсинхронна орбита - Орбита малко над геосинхронната. Използва се за сателити, които трабва да се преместват бавно на запад
  • Подсинхронна орбита - Орбита малко под геосинхронната. Използва се за сателити, които трабва да се преместват бавно на изток

[редактиране] Космически боклук

Около Земята има огромно количество от така наречения „Космически боклук”- това са сателити, които не са изгорели в нейната орбита. Американските ВВС следят тези сателити с цел избягването на сблъсъци с опериращите сателити или други космически кораби. Понякога ракетните двигатели се използват, за да поставят не опериращите сателити на места на който няма да пречат и съответно да направят място за новите сателити.

[редактиране] Изкуствени спътници по страни

Държава Спътник Ракета-носител Изстрелян от Дата
1950-те
1.  СССР Спутник-1 Р-7 Семьорка Байконур, Казахстан 4 октомври, 1957
2.  САЩ Експлорър-1 Джупитър-Си Кейп Канаверал, Флорида 31 януари, 1958
1960-те
3.  Франция Астерикс Диамант Хамагур, Алжир 26 ноември, 1965
1970-те
4.  Япония Ошуми Ламбда Космически център Танигашима, Кагошима 11 февруари, 1970
5.  Китай Донг Фанг Хонг I Голям Поход Център за изстрелване на спътници Жункан, Вътрешна Монголия 24 април, 1970
6.  Великобритания Просперо Екс-3 Черна Стрела Умера, Австралия 28 октомври, 1971
7.  Европа КАТ 1 Ариана 1 Космически Център Гвиана, Френска Гвиана 24 декември, 1979
1980-те
8.  Индия Роини 1 Спътникова ракета-носител Космически Център Сатиш Дауан, Остров Шрихарикота 18 юли, 1980
9.  Израел Офек 1 Шавит Военновъздушна база Памалчим, в близост до Памалчим 19 септември, 1988