Сняг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За селото в Южна България вижте Снежинка (село).
- За пиесата от Валери Петров вижте Сняг (пиеса).

Снегът е валеж под формата на множество снежинки, образувани от кристален лед. Тъй като е съставен от малки твърди частици, снегът е зърнест материал. Той има отворена и мека структура, освен ако не е уплътнен от външен натиск. Снегът обикновено се образува високо в атмосферата от водни пари при температура под 0°C, след което пада на земята. Може да бъде произвеждан и изкуствено, като в този случай всъщност се получават малки гранули, подобни на мека градушка.
Съдържание |
[редактиране] Общи сведения
Снеговалежите варират според географската ширина, надморската височина и други фактори, които оказват влияние на времето по принцип. На ширини, по-близки до екватора, вероятността от снеговалежи е по-малка, като 35° ширина често е смятана за приблизителна граница на наличието на сняг. По западните крайбрежия на континентите сняг не вали дори на значително по-големи ширини.
Някои планини, дори на екватора или в близост до него, имат постоянна снежна покривка във високите си части (например Килиманджаро в Африка или Андите в Южна Америка). Обратно, в много области на Арктика и Антарктика почти не вали сняг и снежната покривка е незначителна, тъй като при много ниски температури въздухът губи способността си да задържа водни пари.
Въпреки че плътността дори на пресния сняг варира в широки граници, една ориентировъчна стойност е 100 kg/m3. Отлежал сняг с високо съдържание на течна вода в резултат на топенето може да достигне плътност от порядъка на 400 kg/m3.
Най-големият снеговалеж за един сезон е измерен на връх Бейкър в Съединените щати през 1998-1999 - 28,96 m. Дневният рекорд е измерен при езерото Силвър в Съединените щати през 1921 - 1,93 m.
[редактиране] Забавления
Снегът е свързан с много форми на забавление:
- Различни зимни спортове, като ски или сноуборд
- Пързаляне с шейни
- Правене на снежен човек или снежен замък
- Замерване със снежни топки
[редактиране] Геометрия
Интересен въпросе е защо разклоненията на снежинките са симетрични и защо всеки две снежинки изглеждат различни. Снежинките винаги са симетрични с шест разклонения, което се дължи на шестоъгълната кристална структура на обикновения лед, известен като Ih.
Съществуват две обяснения за симетрията на снежинките. Първо, възможно е да съществува трансфер на информация между разклоненията, така че растежът на всяко от тях да се отразява на растежа на останалите. Възможните начини за осъществяване на такава комуникация са повърхностното напрежение или фононите.
Според другото обяснение, което е преобладаващо, разклоненията на снежинките растат независимо, но в среда, която е хомогенна в мащаба на отделната снежинка, което води до висока степен на визуално подобие между тях. В по-едър мащаб различията в средата са по-големи, което води до разликата във формата на отделните снежинки.
Най–често се срещат снещинки със класическата шестоъгълна форма, но често се срещат и такива с формата на шестоъгълна призма(колонка), игловидни или по–сложни конформации от горепосочените.
Въпреки това идеята, че никои две снежинки не са еднакви е некоректна. Напълно възможно е, макар и не много вероятно, две снежинки да бъдат визуално идентични, ако средата, в която се формират, е сходна, тъй като са образувани близо една до друга или просто по случайност.
[редактиране] Източници
![]() |
Тази статия, частично или изцяло, представлява превод на статията Snow от сайта http://en.wikipedia.org . Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите. |