Ригас Велестинлис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ригас Велестинлис
гръцки революционер
Ригас Велестинлис
Роден: 1757
Велестино, днес Гърция
Починал: 13 юни 1798
Белград, днес Сърбия

Ригас Велестинлис или Ригас Фереос, известен и като Константинос Ригас (на гръцки: Ρήγας Βελεστινλής или Ρήγας Φεραίος или Κωνσταντίνος Ρήγας) е гръцки революционер, поет и национален герой, един от първите представители на Гръцкото Просвещение и идеен предтеча на Филики Етерия.

Съдържание

[редактиране] Биография

Ригас е роден в богато влашко[1] семейство под името Андониос Кириазис (Αντώνιος Κυριαζής) в малкото тесалийско градче Велестино, разположено на мястото на античния град Фере, на което той дължи и прякора си. Учи в родния си град, а след това в Загора и в Амбелакия, след което преподава в село Кисос. На 20 години убива един турски първенец и бяга в градчето Литохоро в подножието на Олимп, където става клефт в четата на чичо си Спирос Зирас.

[редактиране] В Цариград, Молдова и Влашко

Около 1774 година Ригас заминава за Света Гора, където е подпомогнат от монаси във Ватопед, а оттам - за Цариград, където става секретар на фанариота Александрос Ипсилантис. В Цариград Ригас учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на Молдова през 1786 година Ригас заминава с него за Яш, но след конфликт с Ипсилантис заминава за Букурещ, учи и впоследствие става секретар на влашкия княз Николас Маврогенис. При избухването на Руско-турската война в 1787 година Ригас става инспектор на османските войски в Крайова. В Крайова Ригас се запознава и сприятелява с османския офицер Осман Пазвантоглу, бъдещия бунтовен паша на Видин, на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.

След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за виновен за османското поражене и обезглавен Ригас се връща в Букурещ и става драгоманин на френския консул. По това време Ригас пише прочутата гръцка версия на Марсилезата, химнът на Френската революция. Ригас е силно повлиян от идеите на европейското Просвещение и на Френската революция и смята, че е дошло време за национално самоопределение и на православното население на Балканите. Ригас започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.

[редактиране] Във Виена

Корица на Великата карта на Ригас
Корица на Великата карта на Ригас

Около 1793 Ригас заминава за Виена, столицата на Австрийската империя, където живее голяма гръцка колония. Във Виена Ригас се свързва с македонците от Сятища братя Пулиу и в тяхната печатница започва да печата вестник „Ефимерис“. Ригас изработва публикува своята прочута Велика карта - карта на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите, пише памфлети, базирани на основните документи на Френската революция като „Декларацията за правата на човека и гражданина“ и „Нова политическа конституция на жителите на Румелия, Анатолия, Егейските острови и княжествата Молдова и Влашко“. Ригас се опитва да стимулира развитието на балканския национализъм и да предзвка общо въстание срещу османското владичество. Той превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 година. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната дейност на Ригас са оскъдни - предимно от документите от разпитите му в австрйската полиция. Смята се, че Ригас не е успял за създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.

[редактиране] Смърт

Мемориална плоча на Небойшината кула в Белград, в която Ригас е удушен
Мемориална плоча на Небойшината кула в Белград, в която Ригас е удушен

Ригас се свързва с Наполеон, по това време командващ френската революционна армия в Италия. Ригас изпраща на Наполеон кутийка за тютюн, направена от лаврово дърво от храма на Аполон и тръгва към Италия, за да се срещне с него във Венеция. Предаден от гръцкия търговец Димитриос Икономос Козанитис на 1 декември 1797 година Ригас е арестуван от австрийските власти в Триест, книжата му са конфискувани и той е отведен във Виена. При ареста си Ригас се опитва да се самоубие. Във Виена Ригас е разпитван и по споразумението между Австрия и Османската империя заедно със седем негови другари - Евстратиос Аргенитис, Димитриос Николидис, Андониос Корониос, Йоанис Карадзас, Теохарис Турундзиас, Йоанис Емануил и Панайотис Емануил - е предаден на османския каймакам на Белград, където Ригас са затворени и мъчени.

От Белград Ригас е трябвало да бъде изпратен в Цариград на съд, но за да не бъдат спасени от приятеля му Осман Пазвантоглу по пътя, на 14 юни 1798 година той и спътниците му са удушени и телата му са изхвърлени в Дунава. Последните думи на Ригас са: „Посях добро семе. Идва часът, когато страната ми ще ожъне славните му плодове.“

[редактиране] Влияние

Портрет на Ригас върху 10 гръцки евроцента
Портрет на Ригас върху 10 гръцки евроцента

Ригас оказва силно влияние върху гръцкото (Филики Етерия) и въобще върху балканското Просвещение и върху местните национално-освободителни движения. Идеите му силно повлияват Георги Раковски. Днес в Гърция Ригас е смятан за национален герой. Негова статуя се издига пред входа на Атинския университет. Статуя на Ригас има в Белград на улицата, която носи неговото име (Улица Риге од Фере). Ригас е известен с репликата си „По-добре един час свободен живот, отколкото четиридесет години робство и затвор“ („Καλλιώναι μίας ώρας ελεύθερη ζωή παρά σαράντα χρόνια σκλαβιά και φυλακή“).

[редактиране] Бележки

  1. Djuvara, p.358; Greece, history of, (2006), в Encyclopædia Britannica, 2006.