Алувиално-ливадни почви

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алувиално-ливадните почви са плодородни почви, които се образуват по поречията на големи реки върху неспоени чакълесто песъкливи алувиални наноси;при различен климат. Те са със сиво-жълт цвят и са много плодородни(зеленчуци, ориз, коноп и други). Алувият представлява материал, които се формира от постоянно течащи води. Той се натрупва по речната тераса като фин материал с богато органогенно и минерално съдържание, което му предава изключителна плодородност. Пример за такива почви са почвите, близко разположение по теченията на българските реки Искър, Марица, Струма, Тунджа. Алувиално-ливадните почви са с дебел почвен хоризонт и високо съдържание на хумос.

[редактиране] При земетресения

Интересен е фактът, че при земетресения най-големи щети се причиняват точно на местата с алувиално-ливадни почви. Това се дължи на тяхната висока овлажненост и липсата на стабилни елементи в нея. Също така се наблядава и ефекта на втечняване. При него почвените частици се уплътняват и изместват вода превръщайки повърхностния слой в гъста суспензия в която зградите потъват. По-този начин сеизмичната вълна се усилва в райони с алувиално-ливадни почви. Пример за това въздействие е земетресението във Вранча, Румъния, което нанася по-големи щети в Свищов, отколкото в близко разположениет склонове на Карпатите, изградени от масивни скали.