Северна Осетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алания.

Республика Северная Осетия - Алания
Цæгат Ирыстоны Аланийы Республикæ
Знаме на Северна Осетия - Алания

(информация)
Герб на Северна Осетия - Алания

(информация)
Северна Осетия на картата на Русия
Официален език руски и осетински
Столица Владикавказ
Президент Таймураз Мамсуров
Министър-председател Алан Борадзов
Федерален окръг Южен федерален окръг
Площ
8 000 км2
Население
710 275 души
Гъстота
88,8/км2
Валута рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 15

Северна Осетия (официално название: Република Северна Осетия - Алания, РСО-А), e република в състава на Руската Федерация, разположена е в Северен Кавказ. Влиза в Южен федерален окръг и Поволжки икономически район. Официалното название на осетински е: Республикæ Цæгат Ирыстон - Алани.

Столица на Северна Осетия е град Владикавказ (разстояние от столицата до Москва – 1923 км).

Съдържание

[редактиране] История

Осетинските територии са едни от първите в Северен Кавказ, които са присъединени към Руската империя (през 1774 г.). Владикавказ става първата руска крепост в региона (основан е през 1784 г.).

През януари 1921 г. е образуван Владикавказки (Осетински) окръг в състава на Планинска Съветска Република. На 7 юли 1924 г. окръгът е преобразуван в автономна област в състава на РСФСР, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Северно-Осетинска Автономна Съветска Социалистическа Република (СОАССР). От декември 1990 г. е Северо-Осетинска ССР, а от декември 1993 г. – Република Северна Осетия.

В състава на Грузинската ССР през 1922 г. е създадена Южно-Осетинска Автономна Област, в която влизат територии, частично населени с осетици. След разпадането на СССР Южна Осетия провъзгласява независимост, която не е призната от нито една страна.

По време на Втората световна война на територията на републиката се водят ожесточени боеве, голяма част (Северна и Западна) Северна Осетия е окупирана. Немските части за спрени до подстъпите към Владикавказ през 1942 г.

До 1944 г. източната част Пригородний район на Северна Осетия е в състава на Ингушетия - при което Владикавказ, поради отсъствие в Ингушетия на голям административен център, е едновременно е център и на двете републики. След сталинските депортации на ингушите и други народи в Средна Азия територията на този район е върната на Северна Осетия и е заселена с осетинци от други райони на Осетия. Днес за Пригородний район има териториален спор между Северна Осетия и Ингушетия.

[редактиране] Географски данни

Републиката е разположена в предпланинската част на северните склонове на Голям Кавказ. Граничи със Ставрополски край, Кабардино-Балкария, Чечня, Ингушетия и Грузия. Заема територия от 8 000 км2 (0,05% от Руската Федерация, на 85-то място).

Намира се в умерения климатичен пояс и има високопланински климат. Средната температура за януари е -2оС, а през юли +23,5оС.

Има находища на полиметали, строителни материали и минерални извори.

[редактиране] Население

По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението наброява 710 275 души (0,49% от Руската Федерация, 68-мо място в Русия) с гъстота 88,8/км2 и урбанизация 65,45%. Националният състав е следния:

[редактиране] Икономика

Развито е машиностроенето (прибори, електротехника), цветна металургия и лека промишленост. В селското стопанство републиката се е специализирала в градинарство, зеленчукопроизводство, лозарство, животновъдство за месо и мляко, яйца и мед.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Краснодарски | Красноярски¹ | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Камчатска² | Кемеровска | Кировская | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински | Корякски² | Ненецки | Таймирски (Долгано-Ненецки)¹ | Уст-Ордински | Ханти-Мансийски | Чукотски | Евенкски¹ | Ямало-Ненецки
  1. На 1 януари 2007 г. Евенкският и Таймирският автономни окръзи ще се присъединят към Красноярския край.
  2. На 1 юли 2007 г. Камчатска област и Корякският автономен окръг ще се обединят в Камчатски край.
Федерални окръзи
Централен | Далекоизточен | Северозападен | Сибирски | Южен | Уралски | Приволжки