Рейн
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рейн (на немски: Rhein; на френски: Rhin; на холандски: Rijn), с дължина от 1 320 km и среден дебит от над 2 000 m³/s, е една от най-важните реки в Европа.
Името й идва от келтското Renos, буквално „това, което тече“, от праиндеовропейския корен *rei- („тека“, „тичам“).
Реката е ключов воден път за пренос на стоки още от времето на Римската империя, когато съставлява голяма част от нейната северна граница.
[редактиране] Течение
Рейн се формира край Райхенау в Швейцарските Алпи, в кантона Граубюнден, където двата му първоначални притока Фордеррайн и Хинтеррайн се обединяват, след което тече на север, представлявайки границите Швейцария-Лихтенщайн и Швейцария-Австрия. После реката се влива в Боденското езеро (езерото Констанц). Изтичайки от противоположното му страна, тече на запад и служи за граница между Швейцария и Германия, след което в нея се влива река Ааре, която увеличава многократно дебита на Рейн. Рейн продължава на север, като по нея минава част от южната граница на Германия с Франция, преди да навлезе изцяло в Германия, където в реката се вливат множество притоци. След това реката прави завой на запад към Холандия, където заедно с Мьоза образува обширна делта, разделяйки се на три главни ръкава и оттичайки се в Северно море.
Сред по-важните градове, разположени на реката, са Базел в Швейцария, Карлсруе, Майнц, Бон, Кьолн, Дюселдорф и Дуисбург в Германия, Утрехт и Ротердам в Холандия.
[редактиране] Значение в човешката история
Класическите извори наричат Рейн Rhenus (на латински) или Rhenos (на старогръцки). Римляните разглеждат Рейн като най-външната граница на човешката цивилизация, отвъд която земите са населени с митични чудовища и полудиви немски племена. И в по-новата история Рейн е митичен и политически символ на свещената граница на Германия, включително по време на Втората световна война.
Мнозина немски писатели и композитори са посвещавали свои произведения на Рейн, сред които и Рихард Вагнер със своята опера „Рейнско злато“, част от цикъла „Пръстенът на нибелунгите“.