Организация за сигурност и сътрудничество в Европа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) е общоевропейският орган, който се състои от 53 страни (участието на Сърбия/Черна гора прекратено от юли 1992 г.), разположени в географското пространство от Владивосток до Ванкувер, като включва всички страни от Европа, САЩ и Канада и ОНД.
ОССЕ, призната по смисъла на глава VIII на Устава на ООН като регионално споразумение, представлява основен инструмент за ранно предупреждение, избягване на конфликти, урегулиране на кризи и постконфликтно възстановяване в работния му регион. ОССЕ се отбелязва с присъщия само за него подход за осигуряване на сигурност, който е едновременно всестранен и основан върху сътрудничеството. Той обхваща трите измерения на сигурността – военно-политическо, икономическо/екологическо и хуманно. ОССЕ се занимава с широк кръг проблеми, свързани със затвърждаването на сигурността, включващи противодействието на тероризма, контрола над въоръжението, мерките за укрепването на доверието и безопасността, икономическите и екологичните въпроси, правата на човека, демократизацията и други. Всички 56 държави от ОССЕ имат равен статут, тъй като решенията се приемат с консенсус. При това те носят не политически, а юридически характер.
Съдържание |
[редактиране] История на ОССЕ
Предтеча на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) е създаденото в началото на 70-те години Съвещание по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), представляващо многостранен форум за диалог и преговори между Изтока и Запада. На 1 август 1975 година 33 европейски страни, САЩ и Канада след повече от две години интензивни консултации подписват в Хелзинки Заключителния акт, който залага нови принципи на международното сътрудничество. В този документ са закрепени редица ключови обязателства във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права и са фиксирани основните принципи за поведението на държавите спрямо техните граждани (“хелзинкският декалог”), а също и в отношенията помежду им.
Преди 1990 година СССЕ функционира основно чрез серия срещи и конференции, на които се развиват и разширяват компетенциите на държавите-участници, като периодически се провежда разглеждането на изпълнението им. След края на Студената война обаче на първата среща на главите на държавите и правителствата през ноември 1990 година в Париж се набелязва нов курс за развитието на СССЕ. В подписаната в Париж “Харта за нова Европа” на СССЕ се поставя задачата да направи своя принос в управлението на процеса на историческите промени в Европа и да даде отговор на новите предизвикателства на постконфронтационния период чрез създаването на постоянни институти и оперативния потенциал.
В контекста на Парижката среща на висшето ниво се сключва също важно съглашение за контрол на въоръженията – Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), който и до днес е крайъгълният камък на европейската сигурност.
В началото на 90-те се създават Секретариатът на СССЕ и няколко института, провеждането на срещи се поставя на регулярна основа, организират се първите дългосрочни мисии, а работата на Съвещанието придобива по-систематизиран характер. Като следствие от реформите, на третата среща на висше ниво през декември 1994 година в Будапеща е прието решението от януари 1995 г. СССЕ да бъде преобразувано в Организация за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ). Това решение бележи края на завършването на процеса на структурното оформяне на Организацията и придава на работата й нов политически импулс. Освен това, в Будапеща се приема решението за разработване на модела за сигурност за Европа през XXI век.
Резултат на Лисабонската конференция на висшето ниво през 1996 година е повишаването на ключовата роля на ОССЕ в укрепването на сигурността и стабилността в трите им измерения. Тази среща стимулира разработването в рамките на ОССЕ на Хартата за европейската сигурност, приета по-късно на срещата на високо равнище в Истанбул на ОССЕ през 1999 година. Това по съществен начин допринася за укрепването на оперативния потенциал на Организацията и развитието на сътрудничество с нейните партньори. Освен това, в Истанбул се приема Виенският документ от 1999 година от преговорите за укрепването на доверието и сигурността и се одобрява Съглашението за адаптацията на Договора за ОССЕ.
[редактиране] Структура на ОССЕ
[редактиране] Органи за приемането на политически решения
1. Срещи на върха – срещи на висшето ниво с участието на главите на държавите и правителствата, на които се провежда преглед на дейността на ОССЕ, приемат се ръководни решения, набелязват се ориентири в дейността на Организацията.
2. Съвет на министрите – срещи на министрите на външните работи на страните-членки на ОССЕ. Отговаря за изпълнението на решенията, приети на срещите на върха, както и има пълномощия да развива и допълва тези решения. В компетенциите на Съвета влиза определянето на задачите за институтите на ОССЕ и търсенето на начини за изпълнението им. Съветът се събира веднъж годишно, с изключението на годините, в които се провежда среща на върха.
3. Ръководен съвет – срещи на високото ниво на политическите ръководители на външните министерства. Понастоящем се провеждат веднъж годишно в качество на Икономическия форум на ОССЕ в Прага.
4. Постоянрн съвет - основният постоянно действащ орган на ОССЕ за политически консултации и приемането на оперативни решения по всички въпроси, влизащи в компетенцията на Организацията. Постоянният съвет се състои от представителите на държавите-членки на ОССЕ. Заседанията му се провеждат всяка седмица във Виена под председателството на представителя на Действащото председателство на ОССЕ. Постоянният съвет може също така да бъде свикван при възникване на извънредните обстоятелства.
5. Форумът за сътрудничеството в областта на сигурността (ФСС) е орган за разглеждане на военните аспекти на сигурността. В неговите задачи влизат преговорите за контрола над въоръженията, разоръжаването и укрепването на доверието и сигурността, както и провеждането на регулярни консултации и активизацията на сътрудничеството по въпросите, свързани с безопасността. Във форума участват представителите на делегациите в ОССЕ. Заседанията се провеждат веднъж седмично във Виена.
[редактиране] Органи на оперативна дейност
1. Действащ председател (ДП) на ОССЕ е министърът на външните работи на държавата, заемаща председателския пост, носи общата отговорност за изпълнителната дейност на ОССЕ и е главното лице при политическите консултации. В задачите му влиза координацията на страните-участници, а също и формирането на консенсус в ОССЕ. ДП и неговите представители подготвят съвещанията, разработват тяхната структура и проектите на решенията. Председателят осигурява съгласуваност на графика на мероприятията на ОССЕ и разработва дългосрочна програма за дейности, контролира работата на мисиите на ОССЕ, ръководи провеждането на консултации и преговори при кризи, координира работата на другите институти на ОССЕ, а също приема решенията за назначаването на ръководните постове. Председателството преминава всяка година към страните на ротационния принцип. От 1 януари до 31 декември 2004 година функциите на Действащото председателство са изпълняват от България с председател Соломон Паси (в момента председателството е поето от Белгия с председател Карел де Гухт). В своята работа ДП се подпомага от т.нар. Тройка (Troika), коята е консултативен орган при председателя и в която влизат самият председател и предхождащият и последващият председатели (през 2006 г.-Белгия/Карел де Гухт/, Словения /Рупел/ и Испания /Мигел Анхел Муратинос/). Освен това, ДП може да назначава лични или специални представители за работа по конкретни проблеми или ситуации.
2. Секретариатът на ОССЕ, намиращ се във Виена, оказва подкрепа на ДП на ОССЕ и страните-участнички в достигането на целите на ОССЕ. Дейността на Секретариата се Ръководи от Генералния секретар на ОССЕ, който се назначава от съвета на министрите на страните-членки на ОССЕ за тригодишен период (от 10 юни 2005 година постът на Генералния секретар се заема от френския посланик Марк Перрин де Бришамбо). Той представлява Действащия председател и осигурява изпълнението на решенията на ОССЕ. Генералният секретар участва на срещите на Тройка на ОССЕ на различни нива, допринасяйки за процеса на консултациите. Той непосредствено отговаря за изпълнението на бюджета и осъществява общ административен надзор върху работата на структурите на ОССЕ. Освен канцеларията на Генералния скретар в състава на Секретариата на ОССЕ влизат Центърът за предотвратяване на конфликти, Офис координаторът по икономическата и екологическата дейности на ОССЕ, отделите по борба с тероризма, търговията с хора, полицейската дейност, както и Департаментът по въпросите на управлението и финансите. Пражкото отделение на секретариата изпълнява спомагателни функции от документационен, изследователски и информационен характер.
3. Бюрото по демократичните институти и правата на човека на ОССЕ, базирано във Варшава, осъществява съдействие за обезпечение на човешките права, демокрацията, правовата държава. Бюрото играе активна роля в наблюдението за провеждането на изборите, съдействие за изграждането на националните институти по правата на човека и оказване на техническа помощ и способства за развитието на неправителствените организации и построяването на гражданското общество. Освен това, то се явява контактен пункт по въпросите Рома и Синти и осигурява провеждането на специфичните семинари на ОССЕ по човешкото измерение. Директорът на БДИПЧ на ОССЕ е Кристиан Щрохал (Австрия), назначен за срок от три години през януари 2003 година.
4. Върховният комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства (ВКНМ), намиращ се в Гаага, има съществена роля в областта на ранното предупреждение и предотвраряване на конфликти. Той анализира ситуациите, възникващи във връзка с националните малцинства и предприема мерките по регулирането на потенциалния кризис на възможно най-ранния стадий на неговото развитие. ВКНМ действа независимо от всички заинтересовани страни, изпраща мисии на местата и използва методите на превантивната дипломация. Освен получаването на информацията непосредствено от заинтересуваните страни, Върховният комисар способства за развитието на диалога между тях чрез провеждане на консултации и подготвяне на препоръки. От 1 юли 2001 постът на ВКНМ на ОССЕ се заема от шведския дипломат Ролф Екеус.
5. Представител на ОССЕ по СМИ е най-младата институция на Организацията, която се създава през 1997 година за наблюдаване на делата в областта на средствата за масова информация в страните-членки, оказване на необходимото съдействие и оперативно реагиране в случаите на сериозно нарушаване на приетите в рамките на ОССЕ принципи и задължения, касаещи свободата за изразяването на мнението и свободата на СМИ. Офисът на Представителя по въпросите на СМИ се намира във Виена и се оглавява от Милош Харасти (Унгария).
6. Парламентарната асамблея (ПА), състояща се от над 300 депутати от всичките страни-членки на ОССЕ, съдейства на парламентарните институти на държавите-членки в тяхното участие в дейността на организацията посредством обсъждането на проблемите и приемането на резолюциите и препоръките, отнасящи се до работата на ОССЕ. Освен това, членовете й притежават важната компетенция за наблюдаването на изборите. Редовната сесия на Асамблеята се провежда през юли, а през цялата година се организират най-различни съвещания и семинари, включвайки зимната сесия на Асамблеята във Виена. Международният секретариат на ПА се намира в Копенхаген, а от януари 2003 година действа Бюрото на ПА на ОССЕ по комуникациите. Председател на Парламентската асамблея е американският конгресмен Алси Хастингс.
7. Оперативен център е един от инструментите на оперативната дейност на ОССЕ са мисиите. Пълномощията, съставът и съдържанието на дейността на мисиите се различават, потвърждавайки гъвкавостта на дадения инструмент. Важна задача на мисиите е съдействието на приемащите страни в решаването на задачите, определени с мандата на мисията. В момента ОССЕ разполага с 24 мисии или други присъствия в следните региони: Балканите (Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия - вкл. Косово, Черна гора, Македония), Източна Европа (Молдова, Беларус, Украйна), Кавказ (Азербайджан, Грузия, Армения), Централна Азия (Казахстан, Туркмения, Таджикистан, Киргизия, Узбекистан), Русия (Чечня), Прибалтика (Латвия, Естония).
8. Съдът по помиряване и арбитраж е един от механизмите за мирно урегулиране на споровете между държавите-членки на ОССЕ, подписали Конвенцията за помиряването и арбитража. Към момента 33 държави са страни по Конвенцията. Съдът се намира в Женева и се председателства от бившия френски министър на правосъдието Робер Бадинтер.