Анабиоза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анабиозата (гръцки. ἀναβιω- връщане към живот) е състояние на почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност. От него огранизмът може да излезе при определени условия и да се върне към интензивен живот.
Счита се, че състоянието на анабиоза е открито през 1701г. от холандския биолог Антони ван Льовенхук. Терминът "анабиоза" е предложен през 1873 г. от немския учен Вилхелм Прейер в негово изследване на временното прекратяване на жизнената дейност.
[редактиране] Изпадане в анабиоза
В състояние на анабиоза организмите може да изпаднат при:
- ниски температури. Може да се използват както бързо изстудяване, така и препарати. В такова състояние могат да се поставят насекоми, едноклетъчни, както и някои многоклетъчни.
- силно изсушаване
[редактиране] Приложение
В състояние на анабиоза се "заглушава" кислородния глад и се запазва жизнеността при различни интоксикации и травми. Анабиозата се използва при приготвяне на сухи живи ваксини, при консервиране на кръв за трансфузия и т.н.
Освен анабиоза, други термини, които обозначават това състояние са биостаза, абиоза, криптобиоза, мнима смърт и т.н.