Аарон (Библия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аарон.

Аарон [евр. Ахарон], значението на името не е точно установено, възможно е да съответства на египетското - "велико име".

Аарон е потомък на Левий, син на Амрам и Йохведа (Исх 6:20; Чис 26:59). Средно дете в семейството - по-малък от сестра си Мариам и с три години по-голям от брат си Моисей (Исх 7:7). Аарон е бил женен за Елисавета, дъщеря на Аминадав и сестра на Наасон от племето Юда (Чис 1:7). От нея има четирима сина - Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар (Исх 6:23).

След като Господ призовава Моисей да бъде вожд и освободител на израелския народ, назначава Аарон да говори на народа вместо него. Той бил длъжен да бъде "вместо уста" на "тежкоезичния" си брат (Исх 4:16) и негов пророк (Исх 7:1).

Аарон посреща, завръщащият се от пустинята, Моисей в "Божията планина" Синай (Исх 4:27) и заедно събират старейшините на израилтяните. Аарон им повтаря думите, казани от Господ на Моисей и извършва всички знамения (Исх 4:28-31). При разговора с фараона Аарон владее моисеевия жезъл и предизвиква първите три наказания (Исх 8:5,17). След като получават съгласието на фараона за изход на евреите от Египет, Моисей и Аарон ръководят народа при странстването му в пустинята (Исх гл.16).

В битката с амаликяните Аарон, заедно с Ор, поддържат ръцете на Моисей (Исх 17:12). Заедно с Моисей се възкава на планината Синай (Исх 19:24), съпровожда го заедно със синовете си - Надав и Авиуд, и 70 старейшини при тържественото сключване на завета с Господ (Исх 24:1,9).

При следващото си възкачване на планиината Синай, Моисей назначва Аарон и Ор за свои заместници, като Аарон е имал правото да решава различни тъжби (Исх 24:14). При 40-дневното си пребиваване на планината Синай, освен всичко друго, Мойсей получава и повеля да посвети Аарон за първосвещеник, а синовете му за свещеници на еверйския народ (гл. 28; 29). Потомците му получили правото да наследяват първосвещеничеството (Исх 29:29). Задълженията на първосвещеника Аарон и свещениците, задълженията им и техните права са установени от самият Господ (Чис 4:18).

През периода, в който Моисей се намира на планината Синай, Аарон отстъпва под натиска на народа и въздига култово изображение на бик (Златния телец) (Исх 32:4). В последвалия Божи гняв той е спасен от брат си Моисей, който се застъпва за него пред Господ (Втор 9:20). Малодушието и безпомощността си той прехвърля върху народа (Исх 32:21-24). Въпреки допуснатата грешка Моисей ръкополага брат си за първосвещеник, а синовете му за свещеници (Лев гл.8). В последвалото служение, в деня на посвещението, синовете на Аарон - Надав и Авиуд принасят тамян с чужд огън - нещо, което Господ им е забранил и за това си своеволие са наказани със смърт (Лев 10:1-2).

На втората година от странстването на евреите в пустинята Аарон, заедно със сестра си Мариам се опълчват срещу Моисей, заради етиопка, която бил взел за жена. Те се усъмняват в неговото специално положение пред Бога (Чис 12:1-2). Може да се предположи, че инициатор за това е била Мариам, защото Господ я наказва с проказа. Аарон се застъпва за сестра си пред Моисей, който чрез молитви получава прошка за нея от Господ (Чис 12:13).

В последвалият бунт на израелските първенци, предвождан от Корей, Датан, Авирон и Он, може да се види, че той е не толкова срещу Моисей, а срещу Аарон и наследниците му и за правото им да бъдат свещенослужители. Бунтът приключва с изтребване на предводителите му и семействата им. Аарон и Моисей успяват да измолят прошка от Господ за обикновените израилтяни (Чис гл.16). След това Господ отново потвърждава първосвещеничеството на Аарон - жезълът му прораства и цъфва (Чис гл.17). По-късно този жезъл е бил поставен в ковчега на завета (кивот) (Евр 9:4).

В края на еврейското странстване в пустинятa, в гр. Кадес Аарон се оказва съучастник на Моисей, който не спазва заповедта на Господ - да извади вода от канарата с думи. Двамата биват наказани да не въведат евреите в Обетованата земя (Чис 20:12). Много скоро Аарон е призован "да се прибере при людете си". Моисей отвежда Аарон и сина му Елеазар на планината Ор, съблича от Аарон одеждите му и облича с тях Елеазар (Чис 20:28). Аарон умира на върха на планината на възраст 123 години. Оплакват го в течение на 30 дни (Чис 33:39).

Аарон е недостатъчно самостоятелен, в своите постъпки силно зависи от заобикалящите го - Моисей, Мариам, народа. Неговото значение в библейските предания е, че е първосвещенника определен от Бога. Служението му е ограничено по време и несъвършенно (Евр 7-9). След смъртта му, свещениците в Израел са наричани "Ааронови синове". "Синовете на Садок", служили като свещеници в Соломоновия храм, в Ерусалим, до разрушаването му също са потомци на Аарон.