Филип IV
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип IV (Felipe IV, 1605—1665) — крал на Испания (1621-1665) и Португалия (1621-1640, като Филипп III, (Filipe III), от династията на Хабсбургите.
Син и приемник на Филип III Испански. Качва се на престола едва 16-годишен (1621), и подобно на баща си нямал нито желание, нито способности за държавен владетел. Изцяло отдаден на удоволствията на дворцовия живот, той възложил всички задължения по управлението на държавата на своя любимец, графа-херцог Оливарес, човек властолюбив, алчен и отмъстителен. Дворът тънел в разкош, народът се намирал в състояние на крайна бедност; всесилното чиновничество парализирало обществения живот; духовенството със своите привилегии, богатство и невежество представлявало враг и спирачка за духовния и икономически прогрес на страната.
Някога могъщата монархия бързо се разпадала отвътре и отвън. Войните с Холандия довели до окончателното признаване на независимостта и от Испания (1648 г. с Вестфалския мир). Война с Франция завършила с Пиренейския мир (1659), по силата на който Испания се лишила от Росильон и Артоа.
Деспотичното управление на Филип предизвикало цял куп народни въстания в различни части на монархията, които не желаели да се подчиният на кастилското законодательство и бранещи своите права. За защитата си почти едновременно дигнали оръжие каталунци и португалци (1640): първите провъзгласили за свой кралм Луи XIII, а последните — херцог Браганза, който приел името имя Жуан IV (крал на Португалия). Но от Испания се отделила само Португалия; каталунците, възмутени от насилствените действия на французите, останали под испанско владичество, след като Филип подтвърдил правата им. Опити да се отделят от Филип, имало и в Андалусия (заговорът на херцога Медина-Сидония), и в Сицилия (въстание в Палермо в 1647 г.), и в Неапол (въстанието на Мазаниелло), и в Сардиния, и в Милано.