Специални административни райони в КНР
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Специалните административни райони (на мандарински китайски:特别行政区, пинин:tèbié xíngzhèngqū) са особени административно-териториални единици в Китайската народна република, ползващи се с высока степен на автономия (фактически тези територии са самостоятелни, с изключение по въпросите на в отбраната и външната политика). Идеята за тези специални административни райони е на Дън Сяопин, датираща от 80-те години на 20 век, в рамките на принципа "една страна — две системи". Този принцип представлява компромисен вариант, който прави възможно връщането на Китай на арендованите за дълък срок от западните страни територии с развита пазарна икономика и демократическа политическа система.
Към днешно време в Китай има 2 административни единици със статут на специални административни райони:
Българско название | Английско название | Китайско название |
---|---|---|
Хонконг (Сянган) | Hong Kong | 香港 |
Макао (Аомън) | Macau | 澳門 |
Хонконг и Макао влизат в състава на КНР със статут на специални административни райони през 1997 и 1999 г.
В опитите си мирно да се реши тайванския въпрос, правителството на КНР неоднократно предлага режим на специален административен район с още по-голяма степен на автономия за Тайван, но тези предложения до сега се отхвърлят от тайванските власти.
Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции | ![]() |
|||||||||||
|