Беседа:Павле Ивич за македонския език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

[редактиране] Коментар от Zinoviev относно мнението на Павле Ивич

Когато навремето пред българските и сръбските диалектолозите е стояла задачата да опишат и класифицират различните диалекти, се е налагало да разчитат изключително много на своята интуиция. Известно е например деленето на българските диалекти на източни и западни въз основа на изговора на старата гласна Ят. Но нима тази гласна е толкова важна, че въз основа на нея да се делят диалектите на две групи? Разбира се, че не. Просто диалектолозите са забелязали, че освен разликите в изговора на тази буква, между двете групи диалекти има и много други разлики. Така виждаме, че изговорът на една единствена буква, макар и сам по себе си да не е важен, е критерий по който лесно можем да класифицираме диалектите. Да си представим за момент, че всички диалекти изговаряха Ят-ът по един и същ начин. Тогава те пак биха се делили на източни и западни, само че на диалектолозите щеше да им се наложи да измислят някой друг признак, по който делитбата да става лесно.

Пиша това, за да стане яско колко съществена роля е играла интуицията, когато е трябвало да се класифицират диалектите. Сръбските диалектолози са разсъждавали така - най-характерен фонетичен белег на българския език (който го отличава от всички други славянски езици) е това, че *tj и *dj дават шт и жд. При македонските диалекти това обаче не е така, следователно те не са български.

Що се касае до обяснението на Павле Ивич за появата на по-различен изговор на *tj и *dj в македонските диалекти - според мене то е невъзможно. Модата може да влияе на речника на даден диалект, но в никакъв случай не може да предизвика фонетични изменения като тези, за които става въпрос тук. Ако промененият изговор се дължеше на мода, то той не би се приложил системно за всички думи, включително такива, които не се срещат на сръбски език, и освен това замяната би била директно към чь и джь, а не към кь и гь. Освен това в един речник от 16 век от Костурско всички думи са със щ и жд, което показва, че дори и през този век замяната към кь и гь все още не е започнала. Ако тя се дължеше на мода, трябваше да започне тогава, когато Македония е била част от Сърбия.

Всъщност ето как е станала тя. Най-напред при всички славянски езици *tj е започнало да се превръща във все по-меко т. Накрая това т е станало толкова меко, че се е превърнало в чь. При много от сръбските диалекти процесът с това приключва. При българските обаче той продължава по следния начин. Мекото чь и в артикулационно и в акустично отношение е напълно еквивалентно на тьшь. Това меко ш е било удобно да започне да звучи още преди т-то и затова тьшь-то се е превърнало в шьтьшь (антиципация) и опростило до шьть (дисимилация). Това до тук са теории, защото са неща станали преди появата на писменост. В днешно време вариантът шч се среща в Самоковско, Разложко, Щипско, Костурско, Воденско (лешча, свешча, гушчер).

По-късно в шьть то е започнало да става по-твърдо, като тази замяна е ставала в посока от изток на запад, т.е. най-напред на изток и после на запад. Накъде към 16 век обаче при югозападните диалекти започват нови омекчителни процеси. Така ть-то от шьть се е превърнало в кь и се появяват думи като лешькя, свешькя, говежги, вежьгя (до днес в Битолско, Охридско, Костурско). Наличието на толкова силна мекост (палаталност) обаче е създало условия почти навсякъде ш-то да се замени с й: куйкя, срейкя (среща), вейгьи (вежда), ръйгя (ръжда) (тези варианти също се срещат и днес в някои диалекти). От тук до съвременните македонски срекья, вегьи, рагья остава съвсем малко.

--Zinoviev 14:12, 11 апр 2005 (UTC)

По-долу ще цитирам два източника, засягащи до известна степен повдигнатия въпрос за рефлексите на *tj, *dj:
В Увод в изучаването на южнославянските езици, БАН, С. 1986, на стр. 151 пише: Вероятно през 15 - 16 в. в някои югозападни български говори под влияние на србхрв. език /шт, жд/ -> /ќ, ѓ/. Срв. /среќа, свеќа, преѓа, меѓа/ в Кюстендилско Краище и Каменица, Костурско, Валовишко. Изолирани форми с /ќ, ѓ/ са проникнали и на югоизток, напр. част. /ќе/ в Грудовско, Елховско, Ивайловградско, Свиленградско, /уѓе/ от стб. хоужде и пр. Главата за Историческия развой на българския език тук е написана от Румяна Златанова.
А в История на българския език от Стефан Младенов, превод на български от Иван Дуриданов, БАН, С. 1979, на стр. 357 (в §211. Централни и западни македонски говори) пише: Един такъв очевиден сърбизъм е кук’а (куйк’а), вм. къща, каща, коща, значи сръб. у<ѫ, и не общобълг. к’<*tj. Ала к’ вм. шт<*tj не е сърбизъм, както между другото показва и сев.-изт. век’е в Търново. И по-нататък: ...броят на к’, г’ рефлекси вм. шт - жд все намалява на юг, че в Средна Македония са налице по-малко, а в Южна Македония най-малко случаи с к’ - г’.--Хари 15:22, 11 апр 2005 (UTC)