Зен-будизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зен-будизмът е школа на будистка религия, която поставя на централно място осъзнаването на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит.
Зен-будизмът произхожда от Китай и се е разпространил отначало в Корея, Япония и Виетнам, а след това и по света. Зен започва да се разпространява в Япония през 1191 г. от монаха Ейсай, който се счита за основател на школата Ринзай Зен. Сложните теории на Ринзай Зен са били популярни главно в средите на самураите и на военната класа и с тях е свързано практикуването на бойните изкуства. Има и друга разновидност на Зен – Сото Зен, която е била по-популярна сред хората на изкуството.
Произходът на думата Зен е древноиндийски и означава "мисля" и именно това действие е залегнало в основата на философията. Според нея човек може да достигне просветление чрез медитация и дисциплина. Зен може да се определи и като практика, която помага на човека да проникне с мисълта си до своето собствено "Аз" чрез медитация и да превъплъти това свое его в ежедневния си живот. Трите основни елемента на практикуването на религиозната философия Зен са: медитация в седнало положение със скръстени крака (т. нар. зазен), извършване на някаква работа и пеене на псалми. В днешно време Зен е по-популярен в чужбина, отколкото в Япония. Зен-будистки храм е Златният храм в Киото.