Икономика на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Икономиката на България се свива драматично през 1990-те с разпадането на системата на СИВ и загубата на съветския пазар, с който тя е тясно свързана. Жизненият стандарт и брутният вътрешен продукт на глава от населението достигат нивата от 1989 едва през 2003-2004. Систематичното забавяне на належащите икономически реформи, съчетано с неудачните опити на социалистическото правителство на Жан Виденов да поддържа валутния курс при висок бюджетен дефицит, довежда до икономическия срив в края на 1996 и началото на 1997. При инфлация, достигнала до 311%, срив на валутния курс и масови фалити на банки, правителството е изправено пред обявяване на неплатежоспособност.

Новото правителство, дошло на власт през пролетта на 1997, въвежда пакет от икономически реформи, подкрепен от МВФ и Световната банка, включително въвеждане на валутен борд, и икономиката започва да се стабилизира. Правителството на Иван Костов предприема и мащабни структурни реформи, свързани с приватизацията на държавните активи в икономиката. Още през 1998 е реализиран икономически растеж от 3,5%, а до 1999 инфлацията е сведена до 6,2%. Валутният курс на лева е успешно фиксиран към германската марка, а след въвеждането му през 1999 - към еврото.

Съдържание

[редактиране] Търговски споразумения

  • Основните търговски споразумения, по които България е страна са:

СТО: България е член на Световната търговска организация от 1 декември 1996г.

Европейски съюз: През март 1993г. България подписа две споразумения - Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение за търговия, търговски и сродни на тях въпроси. В съответствие с Европейското споразумение за асоцииране, митническите такси между България и страните-членки на Европейския съюз върху промишлени стоки постепенно се намалиха и премахнаха. Въведоха се и значителни облекчения при търговията със селскостопански стоки. През септември 2001г. се сключиха нови споразумения по отношение на преработените продукти. Търговията с нечувствителни стоки напълно се либерализира. За определени продукти, за които се прилагат квоти, митата се премахнаха в рамките на квотите, а за количествата, надвишаващи квотите, митата бяха намалени.

ЕФТА: Договореностите между България и страните-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) гарантират почти същите преференции, както Европейското споразумение за асоцииране.

ЦЕФТА: България става член на Централноевропейското споразумение за свободна търговия през 1998 и започва процес на либерализация на търговията с промишлени и селскостопански стоки със страните-членки на ЦЕФТАПолша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения и Хърватска. Процесът на либерализация по отношение на промишлените стоки приключи до 1 януари 2002г.

  • Други споразумения за свободна търговия, по които България е страна:

Споразумение за свободна търговия с Турция, Споразумение за свободна търговия с Македония (до 2005г. митническите такси постепенно ще бъдат намалявани), Споразумение за свободна търговия с Естония и Израел, Споразумение за свободна търговия с Литва, Споразумение за свободна търговия с Латвия (влезе в сила на 1 април 2003).

Всички споразумения за свободна търговия съдържат също така клаузи за селскостопанските продукти, включително взаимни концесии под формата на квоти с намалени или нулеви митнически ставки.

[редактиране] Статистика

  • БВП
  • Население под границата на бедността: 13,4% (2002, оценка)
  • Приходи/консумация на домакинствата по процентен дял (1997)
    • най-ниските 10%: 4,5%
    • най-високите 10%: 22,8%
  • Разпределение на семейния доход (индекс на Джини): 26,4% (2001)
  • Инфлация (потребителски цени): 4,5% (2005)
  • Работна сила
    • общо: 3,34 млн. (2005)
    • по сектор: селско стопанство - 11%; промишленост - 32,7%; услуги - 56,3% (2004, трето тримесечие)
    • безработица: 11,5% (2005)
  • Бюджет (2005)
    • приходи: 11,18 млрд. долара
    • разходи: 10,9 млрд. долара
  • Вътрешен дълг спрямо БВП:
    • 32,4% (2005)
  • Промишленост
    • сектори: енергетика, машиностроене, хранителна промишленост, химическа промишленост, производство на строителни материали, металургия
    • ръст на производството: 7% (2005)
    • електричество
      • производство: 38,07 GWh (2003)
      • консумация: 31,75 GWh (2003)
      • износ: 5,449 GWh (2003)
      • внос: 1,8 GWh (2003)
    • петрол
      • добив: 2908 барела/ден (2003)
      • консумация: 107 000 барела/ден (2003)
      • доказани резерви: 8,1 млн. барела (1 януари 2002)
    • природен газ
      • добив: 4 млн. м³ (2001)
      • консумация: 5,804 млрд м³ (2001)
      • доказани резерви: 3,724 млрд м³ (1 януари 2002)
  • Земеделски продукти: зеленчуци, плодове, тютюн, добитък, вино, пшеница, ечемик, слънчоглед, захарно цвекло
  • Баланс на текущата сметка: 682,9 млрд. долара (2004)
  • Износ
  • Внос
    • общо: 15,9 млрд. долара (f.o.b., 2005)
    • стоки: горива, минерали и суровини; машини и оборудване; метали и руди; химикали и пластмаси; храни, текстил (1998)
    • партньори: Германия - 15,1%, Италия - 10,9%, Русия - 7,9%, Гърция - 7,5%, Турция - 6,9%, Франция - 4,4% (2005)
  • Външен дълг: 15,46 млрд. долара (2005)
  • Парична единица: 1 лев = 100 стотинки; на 5 юли 1999 левът е деноминиран - 1 лев след тази дата е равен на 1000 лева преди нея

[редактиране] Източници

[редактиране] Вижте още

На други езици