Независима хърватска държава
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Независимата хърватска държава (на хърватски:Nezavisna država Hrvatska) е държавно образование в годините на Втората световна война на територията на днешно Хърватско и Босна и Херцеговина.
НХД представлява държава на усташкото движение, която е тотално обвързана със силите на хитлериската коалиция. Макар и формално, начело на държавата да е поставен роднина на италианския крал под името Томислав Втори, а фактическия държавен глава ("поглавник") е Анте Павелич. Политиката на държавата е подчинена на идеята за постигане на етническа чистота-всички сърби е трябвало да бъдат хърватизирани, избити или прогонени. Не по-добра участ сполетява и евреите и циганите. С оглед на това на територията на НХД са изградени много концентрационни лагери - най-големият и най-зловещ от който е Ясеновац. Създадената от усташите НХД не е решение на хърватския национален въпрос. Новата държава се оказва многонационална държава, в която хърватите са едва половината от населението.
В рамките на Независимата хърватска държава са образувани различни военни сили, с цел обслужването на хитлеристката политика. Част от тези сили участват и във войната срещу СССР.
Победата на съюзниците над силите на Оста слага край на Независимата хърватска държава. Много от неините функционери са съдени и избити в Титова Югославия, а втори успяват да избегнат смъртта като избягват в западни страни и в страните от Латинска Америка.
[редактиране] НХД и България
България признава НХД на 19 април 1941 г. Между двете страни са установени дипломатичски отношения - Йордан Мечкаров става български пълномощен министър в НХД. Трябва да се отбележи , че сред хърватския политически елит по това време съществува тенденция на сближаване с България на антисръбска основа. Oще по времето на Кралска Югославия усташите и българските войводи от ВМРО често действат заедно срещу сръбския режим.