Орган (музика)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Органът е голям музикален инструмент, спадащ към групата на клавирните инструменти.
Съвременните органови инструменти имат двa или повече мануалa (клавиатури), на които се свири с ръце и педалиера, образуваща още една клавиатура, задействана с краката. Най-често срещани са с 2, 3 или 4 мануала, но в началото на 20 век, започват да се строят и органи с 6 и дори 7. Съвременната тенденция е да се строят органи с 3 мануала. Характерно за него е това, че звукът произвеждан при натискане на клавиш остава постоянен независимо от силата, с която е ударен и затихва рязко, когато органистът освободи клавиша. Оттук идва и понятието оргелпункт.
Органът е задължителен атрибут за акомпаниране по време на литургиите в големите католически и протестантски църкви. Използва се и по време на светски церемонии (напр. сватби).
В класическата музика е най-често срещан в творбите от епохата на Барока, като композитора, написал най-много музика за този инструмент е Йохан Себастиан Бах.
Съдържание |
[редактиране] История и развитие
Органът е най-старият инструмент използван и днес в класическата музика на Европа. Първите органови инструменти се появяват през 3 век пр.н.е. в Римската империя и в Древна Гърция.
За създател на първия такът инструмент, предшественик на органа, се смята гръцкият инженер Ктесибиус от Александрия, който през 3 век пр.н.е. създава хидравличен музикален инструмент наречен хидравлис (воден орган). Този инструмент се използва често по време на съзтезания или представления в амфитеатрите и арените. За успотребата на инструмента свидетелстват мозайки, картини, исторически извори и дори останки от такива инструменти, но за конструкцията на клавиатурата и подредбата на тръбите информацията е оскъдна. Данни за хидравличната система, подаваща въздух, се черпи от описанията на Витрувий и Херон.
През 2 век пр.н.е. водните помпи са заменени с въздушни мехове, но въпреки това още два века след това водните органи все още се използват.
След залеза на Рим през 5 век органите продължават да бъдат използвани във Византийската империя, където инструментът става символ за престиж. Органовите инструменти там са използвани до 15 век, когато след падането на Византия под османска власт всички инструменти са унищожени. Но, благодарение на възприемането на органа от католическата църква през 7 век, инструментът продължава съществуването си.
През Средновековието се появяват преносими органи - портатив и позитив. Поради факта, че тези инструменти могат да се пренасят лесно без да се разглабят, те се използват както за изпълняване на сакрална, така и за секуларна музика. След 13 век постепенно започват да се строят по-големи органи, които биват монтирани перманентно в църквите - първите аналози на съвременния орган. Тогава се появява и регалът - още една разновидност на инструмента.
През епохата на Ренесанса и Барока биват усъвършенствани и имат способността да свирят в различни регистри. С настъпването на епохата на Класицизма органът е изместен постепенно, но сигурно от пианото.
През епохата на Романтизма инструментът отново възвръща позициите си - органът има роля не само в полифоничната, но вече и в симфоничната музика. Поради въведенията, които прави френският строител на органи Аристид Кавайе-Кол, инструментът вдъхновява много композитори започвайки от Цезар Франк и продължавайки с други и в 20 век. В еопхата на Романтизма в много концертни зали са монтирани органи, което дава талсък на композитори като Камий Сен-Санс и Густав Малер да включват този инструмент в симфоничните си произведения.
20 век е революционен за строителството на органи. Развитието на техниката позволява меховете да бъдат заместени от пнвематични помпи; връзките между клапите на тръбите и клавишите става електронни или електро-пневматични, което позволява конзолата да бъде монтирана на разстояние от тръбите. През 30те години започва производството на първите електронни органи, чийто размер и цена са значително по-малки. Това прави органа достъпен за по-широк кръг от музиканти.
[редактиране] Устройство
[редактиране] Конзола / Шпилтиш
Конзолата (наричана също шпилтиш или пулт) при големите тръбни и електронни органи е онази част от инструмента, на която са разположени мануалите, всички видове педали и регистровите ключове.
Мануалите са поставени стъпаловидно - един над друг, като за основен се приема вторият (броено отдолу нагоре). Най-често се срещат под имената рюкпозитив (първият мануал), хауптверк (основният, втори), оберверк (третият), брустверк (четвъртият) и т.н.
Регистровите ключове са разположени от двете страни на мануалите или над тях (когато са по-малко). Броят им силно варира спред предназначението и периода през който е строен инструмента, но при църковните органи обикновено броят на регистрите е до 20, а при концертните може да достигне до няколко стотин. Те могат да бъдат под формата на бутони, които по електронен път освобождават пътя на въздуха към избрания ред тръби (регистър) или като бутала, които се изтеглят и механично освобождават клапите.
В основата на органа е педалиерата - клавиатурата, на която се свири с краката. Над нея има един или два педала за контролиране силата на звука (крешендо и декрешендо) на определени регистри посредством швелержалузи. Може да има и педали със запаметени Setzer комбинации, а така също и множество други с разнообразна функция.
При някои по-малки разновидности на акустичните органи на мястото на педалиерата има два големи педала, които са свързани с меховете и позволяват на органиста сам да си осигурява въздушната струя.
[редактиране] Тръби
При тръбните органи звукът се произвежда от въздуха преминаващ през тръбите, разположени вертикално и в редки случаи - хоризонтално. Тряхната форма може да бъде цилиндрична, конична, четиристенна или комбинирана, а материалът е метал (цинк, мед или сплав калай-олово) или дърво. От горната си част могат да бъдат както отворени, така и затворени. Подредени са във вертикални редици (регистри) в хроматичен ред.
Височината на тона се определя от дължината на тръбата във футове. Височината им се изменя в геометрична прогресия - тръбата за до от голяма октава е дълга 8', до отконтра октава - двойно по-дълга (16'), а за до от малка октава - 4'.
Тръбите са монтирани с основата си върху въздушни резервоари и виндлади - мястото, където въздушната струя се разпределя към отворените регистри на съответния тон.
Видове тръби:
[редактиране] Регистри
Регистрите са различните редове тръби с еднакъв тембър. Подредбата им, съобразена с акустиката на пространството, е в завършени групи (хорове), всяка просвирвана от даден мануал: хауптверк, оберверк, рюкпозитив, брустверк (при големите органи) и педални колони. Само най-големите метални цилиндрични тръби (принципал) не са подредени в такъв строй, а са подредени симетрично - на полутон, тъй като са изнесена най-отпред и при подредбата им се търси естетиката. Най-често срещаните регистри са с размер 8' (за задействаните от мануала) и 16' (за педалите). По-голямата част от регистрите носят имена на различни музикални инструменти поради сходното си взучене - виола, тромпет, тромбон, флейта, бомбарда, обой и пр. Други често срещани са vox humana (заради приликата с човешкия глас) и принципал. Съществуват и постоянни комбинации - микстури, които представляват различни тръби върху една и съща виндладе - въздушен резервоар. Така за един тон се просвирват няколко различни тръби, което произвежда специфичния пронизателен органов звук. Регистрите са универсални за всички органи, но в някои случаи дадени регистри са характерни само за органите от определен регион. Явен пример за това са испанските тромпети - хоризонтално разположените тръби на органите в Испания.
Всеки отделен мануал и педалите контролират дадена група от регистри. За обогатяване на звучността има възможност за копулиране - от един мануал/педали могат да просвирват регистрите, зададени за друг.
Съществуват и органови регистри, които не произвеждат звук по стандартния за инструмента начин - чрез преминаване на въздух през тръбите. Характерно за германските барокови органи е наличието на Zimbelstern (в превод: чинелна звезда) - звездовидно колело с подредени по краищата му миниатюрни звънчета или чинели, а в италианските органи от 18 век присъстват и тимпани.
За да се създаде тремоло-ефект се използва тремулант - постоянната по принцип въздушна струя се управлява така, че въздухът пристига в тръбите на малки порции. При големите органи съществуват няколко вида тремуланти, които могат да имат ралична скорост и дълбочина на тремолото.
[редактиране] Пневматично устройство
За да свири органът е необходимо да бъде снабдяван с въздух. В миналото въздухът е подаван от мях, задвижвани с човешка сила. Тъй като възхушното налягане е неравномерно - на тласъци, от 17 век се въвежда двойният мях: всмукващият мях изпомпва въздуха към магазинния мях, което осигурява непрекъснато и постоянно налягане. Поради това при изпълнение на музика освен ограниста е бил необходим и още един човек, който управлява меховете. След откриването на електричеството меховете биват заменени от електрическо духало, при които въздухът се доставя през канали до въздушните резервоари и виндладите, върху които са тръбите. При някои по-малки органи (хармониум) въздухът се подава от самия органист с помощта на педал, разположени в основата на конзолата, който помпи всмукващия мях.
Виндладът е пространството, в което въздушната струя се разпределя към съответния регистър в рамките на даден тон. Смяната на регистрите става чрез дървена лентичка с дупки. Която лентичката се приплъзва дупките попадат под отворите на избрания регистър и когато клавичите отворят вентилите на тоновата кутия биват просврвани тоновете от точно този регистър. При органите от 19 век има вариант на виндладова система, при която има конусовиден вентил, който снабдява с въздух наредените върху една регистрова кутия тръби. Третата система, контруирана в началото на 15 век е шпрингладе (система на подвижните регистри), при която вместо летвички има единични вентили.
[редактиране] Трактура
Начинът, по който са свървани клашишите, педалите и регистровите ключове със системата от тръби се нарича трактура. В класическото органостроене трактурата е механична - връзката е физическа и се осъществява посредством система от малки костове. През 19 век органовите инструменти работят и с пневматична трактура, при която въздух под налягане, изпускан при натискането на клавиш, отваря вентила на тоновата кутия. След това се въвежда електронната трактура, действаща с електромагнити, което позволява конзолата да бъде местена независимо от останалата част на инструмента. Съществува и електропневматична трактура, комбинираща действията на последните два типа.
Днес отново се строят инструменти с механична трактура, но често пъти отчасти в комбинация с електронна, управляваща регистрите. Това позволява използването на запаметени комбинации за светкавична смяна на регистрите.
[редактиране] Тонусилватели
Налягането на въздушната струя при органа и винаги постоянно, поради което тоновете звучат по един и същи начин независимо от силата, с която е натиснат клавиша. Поради тази причина няма възможност за крешендо или декрешендо, но през 17 век е въведена практиката дадени регистри да се поставят в затворени кутии. Тъй като тръбите са в затворено пространство, звукът им е приглушен и се постига ефект на ехо и отдалеченост. През 18 век тези кутии се доусъвършенстват, като стената от външната им страна е заменена от швелержалузи - дървени летви, подобни на щори, които могат да се затварят и отварят командвани от органиста посредством педал(и) в основата на конзолата. Това позволява плавно и контролирани затихване и увеличаване на звука от съответните регистри. В края на 18 век е въведен секвенционният швелер, позволяващ постепенно включване на допълнителни регистри., а през 19 век се появяват крешендовият и комбинираният вал, които също действат на този принцип.
[редактиране] Тръбен орган

Тръбният орган е най-големият като размер музикален инструмент. В днешния си вид се използва активно от 14 век. Звукът се произвежда от въздуха, подаван от мехове или пневматична система, който преминава през тръбите при отваряне на клапите им. Наследник е на водните органи, изпозвани в античността в Римска империя. Заедно с часовника органът се смята за едно от най-сложните изобретения на човека, създадени преди Индустриалната революция. Най-големите инструменти могат да имат повече от 10 000 тръби. Модерните големи органи имат три или четири мануала с 5 октави и педали с две и половина октави.
При органите има набор от десетки различни регистри, които могат да се сменят и да се фиксират към даден мануал в процеса на свирене.
Инструментите имат различен дизайн и звук според георгафския регион и периода, в който са строени.
В момента най-старият функциониращ орган е се намира в църквата „Нотр Дам дьо Валер“ в швейцарския град Сион. Най-старите му части са датирани от 1435.
[редактиране] Електронен орган
От 30те години на 20 век започват да се създават електронни инструменти, които могат да заместят орган. Електронният орган не имитира звука на тръбния орган, а използва записани с високо качество семпли от такъв. Предимствата му са по-малките размери, портативността и по-ниската цена.
[редактиране] Хамънд орган
Хамънд органът е създаден през 30те години на 20 век от Лорънс Хамънд (инструментът носи неговото име). Създаването на звука става чрез месингов диск. При въртене той създава различни звукови честоти, които се улавят от бобина поставена срещу него. След това сигналът отива към усилвателите.
Хамънд органът е популярен сред джаз музикантите. През 60те и 70те години навлиза и в рок музиката.
[редактиране] Органът и църквата
По-голямата част от органите в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия се намират в цъкрви и се използват по време на литургиите. Приемането на органа в католическата църква става през 7 век от Папа Виталиан. Поради способността си да създава основа за звученето на композициите използвайли тоновете под гласовия регистър и едновременно с това да се извисява над гласовете, органът е идеален за акомпаниране на хор или солисти. Освен това, по време на службите инструментът може да изпълнява и солови партии.
[редактиране] Класическа музика
Органът има важно значение за класическата музика през цялото й развитие. Антонио де Кабесон, Ян Свелинк и Джироламо Фрескобалди са тримата най-значими композитори известни с музиката си за орган до 1650. Повлияна от тези композитори, от Северногерманската школа излизат Дитрих Букстехуде и Йохан Себастиан Бах, определяни като композиторите, издигнали до най-големи висоти органовите произведения.
След Бах ролята на органа намалява, тъй като бива постепенно изместван от пианото. Едва в средата на 19 век, през епохата на Романтизма, органът отново се възражда от Феликс Менделсон, Цезар Франк и Александър Бьоли, които по-късно са последвани от Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и др. Влечението на класическите композитори по органа родължава и днес.
Музикалните произведения за орган се записват върху три петолиния - за лявата, за дясната ръка, и едно за краката.
[редактиране] Органите в България
В момента в България има едва 10 тръбни органа, разположени в 3 църкви, няколко концертни зали (в София, Варна, Добрич, Пазарджик и Благоевград) и в 2 музикални академии. Малкият брой се обяснява с това, че основната религия, която се изповядва в България е православното християнство, в чиято музикална традиция органът, както и музикалните инструменти изобщо, не са възприети. Друга причина е 5-вековното Османско владичество, а след това и комунистическият режим, който е в конфликт с религията.
Първият органов инструмент в България е построен през 1861 в пловдивската католическа катедрала „Свети Лудвиг“, но пред 1931 изгаря при пожар. В момента най-старият запазен е този в католическата катедрала „Свети Павел от Кръста“ в Русе, построен там през 1907 . Той е единственият от пневматичен тип в Югоизточна Европа с романтично звучене.
Най-големият е в софийската зала „България“. Той е построен през 1974 на мястото на стария, разрушен при бомбардировките по време на Втората световна война. Органът е с 3 мануала и 55 регистъра. Други големи са органът във Фестивален и конгресен център - Варна (3 мануала и 53 регистъра, испански тромпети) и този в Органовата зала в Добрич (2 мануала и 36 регистъра).
Въпреки че в България органовата музика няма традиции, след 70те години на 20 век и тук започва да се изучава и да се пишат композиции за този инструмент. Сред най-известните български органисти са Нева Кръстева (организирала първоте класове по орган) и Велин Илиев. Композиторите, които създават музика за орган са Нева Кръстева, Иван Спасов и Красимир Кюркчийски.
Град | Местоположение | Строител | Монтиран | Мануали | Регистри | Състояние |
Пловдив | Катедрала „Св. Лудвиг“ | Конова | 1861-9 | ? | ? | демонтиран, 1891 |
Пловдив | Катедрала „Св. Лудвиг“ | ? | 1891 | ? | ? | разрушен, 1931 |
София | Катедрала „Св. Йосиф“ | ? | 1900 | ? | ? | разрушен, 1944 |
Русе | Катедрала „Св. Павел от Кръста“ | Voit | 1907 | 2 | 13 | в експлоатация |
София | Зала „България“ | Sauer | 1937 | 4 | 72 | разрушен, 1944 |
София | Зала „България“ | Schuke | 1974 | 3 | 55 | в експлоатация |
София | Национална музикална академия | Jemlich | 1979 | 2 | 19 | в експлоатация |
Добрич | Органова зала | Schuke | 1988 | 2 | 36 | в експлоатация |
Варна | Фестивален и конгресен център | Schuke | 1989 | 3 | 53 | в експлоатация |
Благоевград | Зала „Никола Вапцаров“ | Rieger Kloss | 1989 | 2 | 20 | в експлоатация |
Пловдив | Катедрала „Св. Лудвиг“ | Walcker & Co | 1991 | 2 | 12 | в експлоатация |
Пловдив | АМТИ | W. Bosch | 1999 | 1 | 5 | в експлоатация |
Варна | Евангелска методистка църква | Steinhoff | 2004 | 2 | 15 | в експлоатация |
Пазарджик | Зала „Маестро Г.Атанасов“ | M. Walker | 2005 | 2 | 28 | в експлоатация |
[редактиране] Вижте също
- Воден орган
- Портатив
- Регал
- Позитив
- Хармониум (езичков орган)
- Клавиорганум - инструмент, комбиниращ орган и чембало