Северен и южен будизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
"Северен будизъм" и "Южен будизъм" са географски термини понякога използвани за описание стиловете на будизма, практикуван извън Индия.
"Северен будизъм" се отнася до будизма практикуван в Източна Азия и тибетския регион- главно Китай, Тибет, Корея, Монголия и Япония. Често се счита за синоним на махаяна.
"Южен будизъм" представлява будизма практикуван в Шри Ланка и по-голямата част на Югоизточна Азия. Обикновено се счита синоним на тхеравада.
Употребата и значението на тези термини отразява само съвременната ситуация при различните школи в будизма в Азия, като дори това отражение е неточно. Докато тхеравада понастоящем доминира в Югоизточна Азия, допреди 13-ти век махаяна също е имала добра основа в този регион. Останките на някои махаинистични възгледи в обощоприетия будизъм в Югоизточна Азия (като почитането на Локешвара- форма на Авалокитешвара- в Тайланд) отразява ранното присъствие на махаинистична идеология в света на "Южния будизъм". Продължителния контакт между Югоизточна Азия и Индия допринася до разнообразни доктрини, реликви и текстове в Югоизточна Азия от традициите на махаяна, ваджраяна, както и на тхеравада и другите ранни будистки школи. Едва след западането на будизма в Индия тхеравада будизма започва да доминира в Югоизточна Азия, като доминираната от тхеравада Шри Ланка заема мястото на Индия като източник на текстове и учители.
В Източна Азия и Тибет, земите традиционно описвани като прилежащи към "южния будизъм", немахаянистични традиции също оказват влияние. Интересно е, че монашеският кодекс (виная) спазван от монасите от махаяна се корени в монашеския кодекс, спазван от монасите от различните направления в никая. Историческото доказателство за съжителството на монаси от махаяна и от не-махаинистични школи в манастири в Южна Азия по времето на разпространението на будизма от Индия към Източна Азия представлява допълнително доказателство, че формата будизъм, практикувана в "северните" територии, вероятно възпира много не-махаинистични влияния. Нещо повече, в дадени региони на Китай и Източна Азия (особено в Южен Китай), не-махаинистичните форми често са доминирали.
Виетнам представлява интересен пример за страна, намираща се в граничния регион между северната и ужната будистка школа. Както би могло да се очаква, виетнамския будизъм демонстрира както силно влияние от махаяна, така и влияние от тхаравада.
[редактиране] Библиография
- Lopez Jr., Donald S., "Introduction in Buddhism in Practice, Donald S. Lopez Jr., Ed., Princeton University Press, Princeton, NJ, 1995. ISBN 0691044414