Чайот
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чайот | |||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() Плодове на чайот за продан на остров Реюнион
|
|||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
подвидове | |||||||||||||||||||||
S. edule edule |
Чайотът (Sechium edule), наричан още мексиканска краставица, е тропическо многогодишно растение, чийто крушовидни плодове се използват в готварството и медицината. Той е основен представител на рода Чайот (Sechium) от семейство Тиквови[1].
Името „чайот“ е испанско произношение на думата „хицайотли“ от езика нахуатл.
Съдържание |
[редактиране] Класификация
Според описанието на Сааде[2], видът е разпознат като нов от Патрик Брауни на Ямайка и е описан от него през 1756 г. През 1763 г. Николаус фон Яквин го класифицира като Sicyos edulus и по същото време Мишел Адансон го включва като Chocho edulus. Олуф Сварц го слага в днешния му род Sechium през 1800 г. Други приети синоними са Chayota edulus (Jacq., Sel. Stirp., 1780), Sechium americanum (Poir., Lam., 1806), Sicyos laciniatus (Descourt., 1827) и Sechium cayota (Hemsley, 1880).
Разглеждат се два подвида:
- S. edule edule, ядлив чайот - култивираната форма, разпространена в Северна и Южна Америка, Азия, Африка и Океания;
- S. edule sylvestre, див чайот - дивата форма, намерена през 1980 г. в южно Мексико, щата Веракруз.
[редактиране] Разпространение
Дивият подвид се среща в южно Мексико, в западната част на щата Веракруз и в щата Оаксака.

Култивизиран е като земеделска култура от ацтеките в предколумбово Мексико, и се използва също от маите. Оттам се разпростира в цялата Централна Америка. В Мексико, където много етнически групи живеят в различни щати, както и в Гватемала, Коста Рика, Никарагуа, Салвадор и Хондурас, могат да се изброят над 30 различни имена на съответните местни езици[3].
Впоследствие е пренесен на другите континенти и понастоящем се отглежда още в Южна Америка, Средиземноморието, в южните части на Русия[4], тропическите части на Южна Азия, островите на Индийския океан и Океания. Според Нюстром, цитирана в описанието на Сааде[3], в различните страни името отразява пътя на колонизация и откъде видът е внесен, като двете най-разпространени форми са „чайота“ („кайота“) и „чочо“ („чучу“).
[редактиране] Описание
Чайотът е многогодишно пълзящо растение. Може да живее и плододава до 8 години, макар след първата реколтата да намалява. В по-студените райони живее от 1 до 3 години и в умерените ширини не може да преживее зимата.
Има дебел корен, който произвежда клубени. При култивирания подвид от един корен израстват няколко стъбла, които се удебеляват и изглеждат дървовидни в основата, а към върха имат тънки тревисти разклонения. Като почти всички представители на Тиквови, стеблата развиват ластари за опора[5].
Листата му са гладки и широки, със заострени връхчета. Дълги са 10-30 см и почти толкова широки. Дръжките са с дължина 8-15 см. Младите листа имат власинки и от двете страни, а с възрастта стават гладки и запазват власинки само от долната страна край дръжките.
Чайотът е еднодомно растение. Цъфти от април до декември. Цветовете му са еднополови и са организирани в съцветия с дължина 10-30 см, с китки на разстояние една от друга. Опрашва се от някои насекоми[6] - медоносна пчела (Apis mellifera) в плантациите и пчели от род Trigona на средни и големи височини.
Връзва плод от септември до януари, поединично или на чифт, рядко по повече. Плодът е месест или месесто-влакнест, с различни форми и може да има надлъжни грапавини. Достига дължина 4,3-26,5 см и ширина 3-11 см. Цветът му е тъмно- до светлозелен, а при някои култивирани форми може да бъде бял до светложълт. Месестата е част бледозелена или белезникава, с кисел вкус при дивите растения. При култивираните вкусът е сладък, приятен или отсъства.
Плодът има една голяма овално-приплесната семка в средата, която прораства направо от плода - още докато е на стъблото при култивираните, а при дивите форми чак когато падне на земята.
[редактиране] Употреба
Плодът на чайота се използва като зеленчук в готварството[7]. Плодът има тънка светлозелена кора, срастната с месестата част, която може да се отстрани преди или след термичната обработка. Сърцевината е бяла и мека, подобна на тиквичка. Може да се използва суров в салати, да се вари, пече или да се пържи. Може също да се пълни, да се стрива на пюре или да се консервира като туршия. Издържа дълго време в хладилник и може да се съхранява до 8 месеца.
Според информация в е-Кулинар[7] плодът е богат на калий и 100 гр. се съдържат 19 калории, 0,4 гр. мазнини, 4,1 гр. въглехидрати, 1 гр. белтъчини, 10 мг витамин С.
Клубените му също се ядат. След варене приличат на вкус на картофи[8]. Ядат се дори семките и младите филизи.
[редактиране] Източници
- ↑ Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw. Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 8. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome, Italy. ISBN 92-9043-298-5 (на английски)
- ↑ пак там. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 8, „2. Taxonomy and names of the species“
- ↑ 3,0 3,1 пак там. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 11,13, „2.3. Common names“
- ↑ Тропики на подоконнике - Чайот - мексиканский огурец (на руски)
- ↑ пак там. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 15-17, „3.1. Botanical description“
- ↑ пак там. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw., стр. 17-18, „3.2. Flower biology and polinators“
- ↑ 7,0 7,1 е-Кулинар - енциклопедия продукти - Чайот
- ↑ FLORANIMAL - растения и животные - Чайот (Sechium edule) (на руски)