Закон на Харди-Вайнберг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Според закона на Харди-Вайнберг, в идеална популация (не действа отбор, не възникват нови гени в резултат на мутации и пр.) съотношението между генотиповете остава непроменено с течение на поколенията. В един локус с два алела, напр. A1 и A2, с честоти съответно p и q, разпределението на честотите на генотиповете A1A1, A1 A2 и A2A2 e 1:2:1. Тъй като честотата на алел A1 е p, тогава честотата на генотип A1A1 е p2. Аналогично честотата на A2A2 е q2. Сумата от честотите на трите възможни генотипа е единица( p2+2pq+q2=1 ).
Както е посочено по-горе, този закон е валиден напълно само в "идеалната" популация, която трябва да отговаря на редица ограничаващи допускания: популацията е безкрайно голяма, не действа отбор, няма мутации, поколенията са неприпокриващи се, локусът е автозомен, индивидите в популацията са диплоидни и пр.
Когато при дадена честота на алелите, изчислената честота на генотиповете съвпада с очаквната според закона на Харди-Вайнберг, тогава се казва, че популацията е в равновесие и честотите на алелите и генотиповете не се променят в следващите поколения.
Законът на Харди-Вайнберг е формулиран първоначално за един локус с два алела, но скоро след това валидността му е доказана и за локус с повече (n на брой) алели.
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|