Михаил VIII Палеолог
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил VІІІ Палеолог (1257-1282) - византийски император, родоначалник на последната византийска династия (Палеолози).
В 1257-1261 е висш сановник и съимператор в двора на никейския василевс. След като сам застава начело на държавата, превзема Константинопол (1261), с което е сложен край на Латинската империя и е въстановена Византия.
В 1274 г. Михаил VІІІ участва в Лионския събор, завършил с временна уния между Католическата и Константинополската църква. В 1280 г. поддържа претенциите на Иван Асен III към българския царски престол. Амбициозен и енергичен, той се опитва да въстанови величието на империята с дипломатически и военни средства, но на Балканите постига само частични успехи, докато в Мала Азия и на егейските острови не успява в нито едно от начинанията си.
До известна степен отслабването на едва въстановената византийска държава през ХІV в. се дължи и на последствията от политиката на Михаил VІІІ. Военните му стремежи стават причина от малоазиатските граници да бъдат изтеглени множество акрити, които дотогава са представлявали основната защита на ромеите от изток. Това впоследствие улеснява установяването на Осман и наследниците му във византийските владения във византийската малоазиатска област Витиния.
Алексий V Мурзуфул | >>> | Византийски император (1261— 1282) | >>> | Андроник II Палеолог |