Васил Радославов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Васил Радославов
български политик
Васил Радославов
Роден: 27 юли 1854
Ловеч, днес България
Починал: 21 октомври 1929
Берлин, Германия

Васил Радославов е български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918. Той е на два пъти министър-председател на България — по време на кризата след абдикацията на княз Александър I (1886-1887) и по време на Първата световна война (1913-1918).

Васил Радославов е народен представител в III (1886-1887) и V (1911) Велико Народно събрание и във II (1880), IV (1884-1886), VIII (1894-1896), X (1899-1900), XV (1911-1913), XVI (1913) и XVIII (1914-1919) Обикновено Народно събрание.

[редактиране] Биография

Васил Радославов е син на Христо Попович (килиен учител в Ловеч) и брат на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в в родния си град Ловеч и в Априловската гимназия в Габрово, по-късно в Писек, Чехия (1872) и Прага (1874). Учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 - 1876). След Освобождението следва право във Виена и завършва в Хайделберг през 1882. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884-1886) и на 18 декември 1885 без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.

През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886. След преврата от август 1886 и абдикацията на княз Александър I, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което по-късно приема името Либералната партия, наричана още Радославистка, е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887-1894).

След падането на Стамболов през 1894 Либералната партия участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция. Васил Радославов е министър на вътрешните работи в двете либерални правителства на Димитър Греков и Тодор Иванчов (1899-1900). Той ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка и през 1903 е осъден на 8 месеца затвор за нарушаване на Конституцията.

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Васил Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 1918 и управлява страната по време на Първата световна война. Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за неуспеха правителството на Радославов.

След сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 Васил Радославов заминава за Германия. През 1923 е осъден задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 1929 той е амнистиран, но умира в Берлин на 21 октомври същата година. На 3 ноември е погребан с почести в София.

[редактиране] Източници


Константин Помянов >>> министър на правосъдието (12 юли 188424 юли 1886) >>> Гаврил Орошаков
Драган Цанков >>> министър на вътрешните работи (24 август 188610 юли 1887) >>> Георги Странски
Петко Каравелов >>> министър-председател (28 август 188610 юли 1887) >>> Константин Стоилов
Иван Гешов >>> и.д. министър на финансите (30 ноември 188610 юли 1887) >>> Константин Стоилов
Константин Помянов >>> министър на правосъдието (31 май 189429 септември 1894) >>> Петър Пешев
Стефан Стамболов >>> министър на народното просвещение (31 май 189421 декември 1894) >>> Константин Величков
Найден Бенев >>> министър на вътрешните работи (30 януари 189910 декември 1900) >>> Рачо Петров
Стоян Данев >>> министър-председател (17 юли 191321 юни 1918) >>> Александър Малинов
Михаил Маджаров >>> министър на вътрешните работи и народното здраве
(17 юли 19134 октомври 1915)
>>> Христо Попов
Никола Генадиев >>> министър на външните работи и изповеданията
(30 декември 191321 юни 1918)
>>> Александър Малинов
Христо Попов >>> и.д. министър на вътрешните работи и народното здраве
(7 септември 191621 юни 1918)
>>> Михаил Такев


На други езици