Беседа:Под игото
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ами мисля, че тук може да пишем тълкования на произведението и да си направим беседа за някои въпроси. Това което сега ще напиша ми е преподадено от учителката ми по литература /Крамена Колева от МГ „Д-р Петър Берон“ гр. Варна/ с нейното съгласие. Възможно е тук таме да съм допуснал някоя правописна грешка, за което моля да ме извините, така чр бих бил много благодарен на този, който ги забележи и оправи :) И ето го самия текс: Иван Вазов
[редактиране] 1. Пиянството
Психологическото състояние-знак на преодолялото робско съзнание. Темата за пиянството е представена в градация, чрез диалогичната реч на персонажите, авторовия коментар на събитията и чрез вътрешната реч на героите. Пиянството в романа е представено в прекия и метафоричния смисъл във втората част. Безпотев е персонаж, чрез който се въвежда буквалното значение на пиянството, но той е и фигура-символ на преобразяването, настъпило в душите на хората от Бяла Черква. //Става въпрос за пиянство в метафоричен смисъл: речта на Безпотев наситена със свободни перифрази от революционната поезия на Ботев и Стамболов /накъсана, наситена/, която достига до своята кулминация във фразата ,,народната любов ме кара да съм пиян”. Сцената в която Безпотев е яхнал турчина пародийно представена е символична. Тя е символична, за преобърнатия от патриотичното опиянение нравствено психологически порядък. Образът на Безпотев – въплъщение на народното пиянство, знак за преображението му, низова карнавална фигура. В главата ,,Силистра-Йолов” пиенето представено в сетивно-преносен смисъл, като начин да се оцелее в робския свят, чрез бягство в света на забравата, като израз на душевно състояние, като проява на патриотично въодушевление. В ,,Новата молитва на Марка” романовия сюжет достига своята идейно-емоционална кулминация. Тя получава пряк авторов коментар в реторически разгърната метафора на пиянството. Революционното кипене на духа е сравнено с пролетно пробуждане на природата. Духовното преображение на народа, представено в универсално християнски и национално-исторически контекст. Чрез молитва за сеяча, пръскащ семето на самосъзнанието, се подчертава връзката между националното минало и настояще, а чрез молитва за саможертвата /въведен чрез алюзията на Христос/ духовно-израсналия народ в уподобен на национално-митологичните образци от ,,Епопея на забравените”. В публицистичната глава ,,Пиянството на един народ” безумството на общността е знак за нейния исторически разум. За духовно преодоляното робство и готовността за бунт в амото сърце на Османската Империя.
[редактиране] 2. Пробуждане
С метафората ,,пробуждане” /отрезвяване/ се означават духовно-историческите факти след потушаването на въстанието. С тази метафора се бележи връщането към разумността, съхраняваща живота. В главата ,,Страшното пробуждане” представя изправянето пред реалността. Тя бележи обрат в романовото повествование. Текстът ,,Пробуждане” акцентира върху историческото значение на Априлското въстание, като висока проява на духовното израстване на личността, симптоматична за националното освобождение. Самото въстание е представено чрез психологията на въстаниците, а не се акцентира на баталните сцени. Историческите събития се представят лаконично, конспективно, по дати, представящи душевното състояние на клисуренци. Състояние, което свързано с ентусиазъм и униния. Пресъздадено чрез експресивни диалози ,,Отидохме си братко, изгоряхме”. На фона на нарастващото отчаяние се откроява символната фигура на Боримечката. С кралимарковски размери и жизненост, носеща оптимистичен заряд. Основни акценти в картините на въстанието са: падналия дух /в укреплението и саможертвата на обикновените наивни хора/ на падналия дух е противопоставен на силата на турския фанатизъм.
[редактиране] 3. Погром, гибел.
Трагичния неуспех на въстанието и последвалия разлив на наода и водачите му, представени в библейски контекст и чрез образите, означаващи нарушения световен порядък /нощното светене на небето от ,,кървавата зара” на пожарите и образът на бежанците, чийто ,,поток тече” противоположно на реката. Видимо е различието в поведенческите модели преди и след въстанието. /глава като ,,Гост”, ,,Във Вергови”, ,,Хомот на бялото гоне” обединени от мотива за гостуването/ представят това различие. В третата част на романа лайтмотивно се проявява образът на затворената врата с образът на гостуването. Коматът на бялото гоне съвместява гостолюбие и предателство и има обобщаващ смисъл по отношение на образите от главата ,,любезен паднайле” и ,,Аврам”. Карикатурана на гробището /,,Гробище”/ контрастира на живота в неговата метаморфична празничност /в главите ,,Новата молитва на Марка” и ,,Въстание”/. Темата за смъртта, въведена на топовно равнище в главата ,,Гробище” – метафора на робското битие, мъченичество, отчаяние. Създава се апокалиптичната визия за света след погрома на въстанието ,,светът се изпотроши”. /в тази картина ключови са думите – мартвило, студ, тишина, мрак – знак за смърта/. Гробището, като граничен топос съответства със съдбата на апостолите, преплетена с духовната история на града/ слизайки от Балката Огнянов попада в гробището на Бяла Черква /знак за предстояща смърт/. В главата ,,Историята на един не въстанал град” и в главата ,,продължението на историята” е представено бягството на Соколов из Бяла Черква. От затворник в избата на Поп Ставри Соколов се превръща в беглец, в който робския страх и инстинкта за самосъхранение са затворили всички врати на българското гостоприемство и патриотизъм. Не му отварят врата нито члена на комитета, нито сродника, нито предателя. Героят попада в един лабиринт на отчуждение. Приема го единствено блудницата на Бяла Черква. /С постъпката си Милка се издига до високото нравствено пространство, обитавано от апостолите/. Малодушието, предателството и подлостта, внушени чрез образите на Рачко-прадлето, Чорбаджи Йордан и господин Фратю. ,,Сделката” на чорбаджи Йордан с Тосумбеевата орда е ати теза на радушния прием вписан в проницателната теза на Стефчо към ,,лудата” баба Пена: ,,…Та тия патриоти според теб като благоволят да ни посетят…” . Опозицията лудост-благоразумие е пряко изразена и в призива на чорбаджи Йордан: ,,Да си събираме ума в главата…”. Изборът на кака Гинка /т.е. саможертвата пред предателството/ е преява ма лудост, неблагоразумие. Смъртта на апостолите свързана с историята на не въстаналия град /Бяла Черква/, който в края на романа е описан като по-пуст и по-мълчалив от едно ,,парясано” гробище/ знак за продажността на хората/. Думите, които Соколов, Карлов и Огнянов отправят към турците изтъкват духовното превъзходство над многочисления противник и изтъкват духовно превъзходство: ,,Варвари стреляйте. Българи още ще останат. Сега нека видят как умира един български апостол”.