Насър (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Поглед от Абу Симбел
Поглед от Абу Симбел

Езерото Насър (на арабски: Бухайрат Насир) е голямо изкуствено езеро в южен Египет и северен Судан. По-точно, „езерото Насър“ е по-голямата част от езерото, която се намира на египетска територия (83%), а суданците предпочитат да наричат своята част езеро Нубия.

Езерото е създадено като резултат от създаването на Асуанската язовирна стена („Високата стена“) между 1892 и 1902 от британския инжинер Sir William Willcocks. В годините между 1907-1912 и 1929-1939 се надграждат 54 м. Между 1958 и 1971 е изградена нова стена седем километра южно от старата с помощта на инженери от тогавашния СССР. Проектът е силно полуляризиран в социалистическия блок.

Езерото Насър е с дължина 550 км, а максималната си ширина от 35 км достига близо до Тропика на Рака. Простира се на площ 5250 km², а водният му капацитет е 157 km³.


Египетското име на езерото е дадено в чест на египетския президент Гамал Абдел Насър, който е вдъхновител и главен организатор на спорния проект на Асуанския язовир („Високата стена“).

Изграждането на езерото Насър позволява на Египет да се справи с проблемите, които идват от ежегодните наводнения по долината на Нил. Наред с това то осигурява водните ресурси, необходими за култивиране на части от пустинята. Същевременно, изграждането на гигантския язовир води до екологични и демографски трудности, както и проблеми, свързани с опазването на културното наследство в региона. Множество ценни археологически обекти остават под водите на езерото. Най-важните са преместени, блок по блок, и разположени на нови терени. Най-известният обект, преместен по този начин, е храмът Абу Симбел. Териториите, заляти от водите на езерото Насер са били населявани от нубийския етнос. Всички те са били изселени в Судан или Египет. До днес съществуват проблеми с интеграцията на това население. Екологичните проблеми, до които води изграждането на язовира, се свързват с езозирането на някои земи по делтата на Нил.