Николай Стефанов Николаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



Николай Стефанов Николаев - бате Николай е български актьор, роден през 1944 г. в ложата на Бургаския театър по време на представление. Майка му гледала постановка на баща му Стефан Николаев. Драматург на театъра бил д-р Булгаров, който помогнал да се осъществи този исторически акт, разказва Николай. И признава, че и до днес през ум не му е минало, че от него може да излезе нещо друго освен актьор. "В Силистра и във Варна живеехме в сградата на театъра, в гримьорните или на таванските помещения", спомня си бате Николай. По-голям брат на илюзиониста Орфи. Син е Стефан Николаев, внук на поп Никола, свещеник от Русе и родственик на Левски. Николай Николаев носи званието заслужил артист от 1977 до 1990 година. 26 години той играе в Народния театър "Иван Вазов" сред съзвездие от най-големите величия в българския театър.

Играл е Гьобелс в "Двубоят на столетието", Ван дер Любе от "Лайпцигския процес", Колчо Слепеца от "Под игото", цар Борис III от "Иван Кондарев". Режисьорът на "Под игото" Филип Филипов не ме виждаше в ролята на Колчо, спомня си Николай. За ролята е разпределен друг актьор. Той обаче се разболял в деня на премиерата. Трябваше за 2 часа да се спаси спектакълът и понеже това беше една от мечтите ми, в 17 часа влязох на репетиция, а в 19 часа излязох на сцената, признава актьорът. По време на поклоните накрая режисьорът го извел за ръка и паднал в краката му. Това е едно от големите признания за неговия талант. Има и още едно, което Николай не може да забрави никога. През 1983 г. получил ролята на цар Борис III, която била епизодична, но хвърлил 3-месечен къртовски труд по нея. Царят имаше само едно появяване и една картина от около 10 минути, в която се срещаше с Иван Кондарев, спомня си Николай. Никой не си представял, че след 3-часов грим съвсем ще заприлича на монарха. От КДС тогава му извадили ленти да му покажат как е ходел, как е говорел царят. На генералната репетиция на спектакъла "Иван Кондарев" имало много аплодисменти, а след това един възрастен човек го пресрещнал пред гримьорната, целунал му ръка и казал: "Ваше Величество, това сте вие." И допълнил, че бил шофьор на царя през 1934 година. Това е най-големият комплимент, който в моята 50-годишна кариера съм получавал от публиката, казва Николай развълнувано. За съжаление цензурната комисия към ЦК на БКП съкратила тази сцена, защото царят бил много добър като образ. След премиерата Тодор Живков дал банкет на състава, тъй като постановката имала огромен успех. Тогава режисьорът Крикор Азарян предложил да вдигнат една чаша и за Кольо Николаев, за неговия огромен труд, макар че... С присъщия си маниер Тодор Живков се обърнал към Николай и казал: "Абе, Кольо,не може да има двамацаре в България,Нали така бе, другари, ха-ха-ха..." Бате Николай започва работа в БНТ през 1964 г., а през 1967-а създава най-дълго просъществувалото в Европа детско предаване "Сладкарница Захарно петле". Той е автор на първите скечове "ала Бени Хил" в БНТ, а през 1984 г. създава Държавния вариететен театър в Габрово, който просъществува 10 г. Всяко лято от 6 години насам заедно със своя партньор изнасят детското си клоунско шоу на огромни пътнически кораби в Норвегия, на които забавляват между 100 и 200 деца.

Николай Николаев има три деца. Младият Стефан Николаев, син на актьора бате Николай и племенник на илюзиониста Орфи, наскоро се представи пред софийската публика като поредния голям талант от рода Николаеви. И в двете творби на Стефан, който от 15 г. живее в Париж и се смята за едно от европейските и световните имена на млади таланти в областта на инсталациите, има нещо дълбоко магично. Най-голямата, Деница, е магьосник в професията си, признава той. Тя е козметик и вършела чудеса с женските лица. Най-малката е Надежда. В момента тя учи усилено френски, защото се готви да замине за Париж, при брат си Стефан. И тя като него смята да завърши първо Художествената гимназия у нас, а после и Художествената академия във френската столица.

[редактиране] Източник

Наделина Анева, в. "Сега"