Кирчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирчево е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, Област Ловеч.

Кирчево
Карта на България, мястото на Кирчево е отбелязано
Данни
Област: Ловеч
Община: Угърчин
Население: 1 317 (13/09/2005)
Надм. височина: 503 м
Пощ. код: 5521
Тел. код: 06920
Геогр. положение: 42° 59' сев. ш.
24° 22' изт. д.
МПС код: ОВ
Кмет или наместник
Орфей Александров


Съдържание

[редактиране] География

Село Кирчево се намира в планински район.

[редактиране] История

През 1516 г. селото се е наричало Лешница. По това време е започнала и ислямизацията му, като през тази година имало вече две мюсюлмански домакинства. Останалото население на селото изповядвало павликянство. Като такива те не вярвали в икони и не се подчинявали на власта и църквата в предосманския период. Поради тази причина и те както и останалите павликяни в България били гонени от държавната и църковна власт. С идването на османлиите поради близоста на вярванията им с тези на мюсюлманите започнало и възприемането на исляма от населението на селото. Това се ускорило, тъй като още преди приемането на исляма, павликяните се сдобивали с привилегирован статут. Така много от жителите на селото станали "войнуци", "търпанджии" и "ямаци", последното от които в превод от османотурски означавало "помагачи". От там им идва и названието помаци , a oттук и името на селото - от Лешница се нарекло "Помашка Лешница" (до 1971 г.).

В селото пехливанлъка се е развивал още от османския период. Т. напр. султан Абдул Меджид І (18391861) притежавал личен борец от Помашка Лешница на име Ибрахим Гавазоглу. След Чипровското въстание, през 1688 и Руско-турската война, от 1877-1878 г., в селото се заселват български семейства, а по-късно от съседните села се преселили и цигански семейства. След Освобождението от село Кирчево излизат и много учители по ислямско вероучение. Такива например са Алиосман, Кадри Беров, хафъз Сали Фейзулов и други. През тоталитарният период сред населението на селото до такава степен се развила атеистическа пропаганда, че населението забравило за съществуването на Бог и започнало да вярва в природата. След краха на тоталитарния режим част от младото население възприема православието.

[редактиране] Религии

[редактиране] Културни забележителности

Училище "Христо Ботев", основано през 1906 год.

Останки от римска крепост в местността "Калето"

[редактиране] Природни забележителности

Криваците - защитена местност с характерен ландшафт, обявена през 2003 година с площ 3 ха.

  • минерална вода

Реки:

  • Лешненска
  • Команска

Върхове:

  • Кукуруз
  • Купена
  • Фенац
  • Палтен
  • Зъба

[редактиране] Редовни събития

селски събор (панаир) — на Илинден. Провежда се турнир по борба /народни борби/, в който участват състезатели по борба [свободен и класически стил] от цялата страна. Турнирът е в памет на Стефан Мирославов /Крушата/.

[редактиране] Личности

[редактиране] Икономика

Основните доходи на жителите на селото са от обработка и продажба на червен пясъчник — облицовачен камък.

[редактиране] Литература

  • Gözler,К., Les villages pomaks de LofÇa aux XIVe et XVe. Siecles les tahrir defters ottomans, Ankara, 2001
  • Кюркчиева, И., Светът на българите мюсюлмани от Тетевенско – преход към модерност. – В: Общи Балкани – Млади автори – Първи книги., т. ІІІ, С., 2004,

[редактиране] Външни препратки