Битка при Ловеч
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.
|
|||||||||||||||||
Втората битка при Ловеч | |||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Конфликт | Руско-турска война (1877–1878) | ||||||||||||||||
Дата | 1–3 септември (20-22 август, ст.с.) 1877 | ||||||||||||||||
Място | Ловеч, България | ||||||||||||||||
Резултат | победа за Русия | ||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
|
Втората битка при Ловеч е битка на 1–3 септември (20-22 август - стар стил) 1877 по време на обсадата на Плевен. При нея руските войски успяват да превземат Ловеч и да прекъснат най-важния път за снабдяване на Плевен.
Първа битка при Ловеч
През Руско-турската война Ловеч на два пъти през 1877 г. е освобождаван с помощта на руските войски. Идвайки от Севлиево, в състав от 2-и казашки ескадрон, сотня на 23-и казашки полк и две оръдия, подкрепени от сотня на 30-и казашки полк под командването на полковник Жеребков и щабс-полковник Пьотър Паренсов, руските войски превземат Ловеч на 5 юли 1877 г. (стар стил). Там остават само около 400 руски войници, от които половината, в помощ на околните села, напускат града след 3-4 дена, понеже разбягалите се от Ловеч турски войски и цивилно население тръгнали в посока на Троян и към с. Микре - София, като по своя път грабели и опожарявали българските села. По други данни русите се оттеглят в Севлиево. Ротмистър Дмитрий Муханов е награден за първото превземане на Ловеч на 5.07.1877 г. със златно оръжие - заповед по армията №130 от 5 август 1877. За смелата атака и превземането на Ловеч 2-та сотня на лайбгвардийския Казашки полк носи знак с надпис: "За Ловчу 5 июля 1877 года".» [1]
Вместо да се насочи към Свищов, надявайки се, да се присъедини скоро със Сюлейман Паша, войски на Осман Паша отново, изглежда без усилие, превземат Ловеч на 9 юли 1877 г. След повторното възвръщане на Ловеч турците, особено нередовните им войски - черкези и башибозуци започнали да безчинстват из града и околните му села. Турски сили остават в Ловеч, оценявайки неговото стратегическо значение.
Втора битка при Ловеч
Междувременно Осман Паша предлага друг план от съдържащия се в посланието на султана от 1 юли. На 13 юли войска на Осман Паша (18 табора пехота, 4 ескадрона и 9 батареи) излиза от Видин в посока Ловеч - В. Търново, но по пътя получава известие за критическото положение в Никопол и затова вместо към Ловеч се насочва към Плевен. На 19 юли 1977 г. Осман паша влиза в Плевен. Малко след началото на обсадата на Плевен, командващият гарнизона Осман паша получава 15 баталиона подкрепления от София. Той решава да укрепи с тях Ловеч, който контролира пътя към Орхание и София. Неуспешната втора битка при Плевен под ръководството на ген.-лейт. Николай Криденер [2] (след полунощ на 19/30 юли 1877 г.) и превземането обратно на Ловеч от турците, принуждават руските войски да водят единствено далечна артилерийска стрелба и да насочат действията си главно за прегрупиране и съсредоточаване на силите си. Руското командване не се отказва от своите предишни намерения Плевен да бъде превзет с щурм и увеличава числеността на войските, но не чака да дойдат гвардията и гренадирите. Така решаващата битка за Плевен се оказва невъзможна без превземането на Ловеч, откъдето турците застрашават южния тил на руския Западен отряд при Плевен и Шипка. Освен това турците контролират Софийското шосе и пътя за Ловеч, по който получават свежи сили, боеприпаси и продоволствие. Генерал Михаил Скобелев предлага да се отреже пътя за Ловеч и лично разработва план за превземането на града след няколко самоубийствени разузнавания и отчаяни схватки. Неговият командир е генерал-майор княз Имеретински, който командва 2-а пехотна дивизия (по това време 15 хил. войника, два дни след втория неудачен щурм на Плевен - 22 000 души с 98 оръдия), утвърждава плана на Скобелев без изменения. Създава се специален кавалерийски отряд под командването на Скобелев, състоящ се от общо 10 батальона, 3 ескадрона и 56 оръдия. Този отряд получава задача да прикрива фланга на дивизията на ген. Николай Святополк-Мирски и да държи връзка с между корпуса и руските части около Плевен. На Скобелев е възложено да настъпи кък Ловеч и после да се присъедини с частите под Плевен.
На 12 август 1877 г. (стар стил) турската кавалерия н башибозуците срещнали идващите от Севлиево предни руски войскови части, но не приели битката и побързали да се върнат назад към Микре и Ловеч. 35-ти Брянски полк, който на 8 юли 1877 г. бил в Севлиево, още на 15 юли заел позиция към с. Къкрина – Ловешко. Полкът стои там до 3 август, когато е сменен от 54-ти Мински полк. Пак там, около Къкринското ханче, по шосето Севлиево - Ловеч, заема позиция подсиления руски отряд под командването на генерал Скобелев в състав от 4 пехотни баталиона, 12 конни сотни и 14 оръдия. На този отряд била възложена задачата да удари противника във фланг и тил и като приеме първите удари на турците, да печели време и даде възможност за съсредоточаване на нови руски войски около Ловеч. Руската войска укрепва своите позиции в очакване на решителния бой за ново завземане на града. Решаващата битка за Плевен е предшествана от тридневни битки на 20, 21 и 22 август (1-3 септември нов стил) 1877 г. за освобождението на Ловеч. Отрядът на Скобелев (4 000 души) атакува на 20 август (стар стил) Ловеч, който е защищаван от 4-хиляден турски гарнизон с 6 оръдия, командван от Рифат-паша. Малкият казашки кавалерийски отряд на генерал Скобелев има задача да превземе ключовия хълм "Стратеш", наречен от руснаците «Рыжая гора». Скобелев пренася атаката от десния на левия фланг, дезорганизира турската отбрана и решава изхода на боя. При това особено храбро се сражават частите на полковник Иван Тутолмин и подполковник Бакланов. След големи жертви и от двете страни едва битката на третия ден, която трае 12 часа, е успешна - само с няколко десетки загуби за русите. «Кавказците и кубанците не обръщат внимание на турските куршуми, казвайки, че турците стрелят без да се прицелват, и че изобщо стрелбата с огнестрелно оръжие е празна работа, в която се губи и време, и хора. Истинското сражение - казват те - се състои в това с вик да се хвърлиш върху турците и да ги сечеш с шашки; който посече повече, той е герой. И те показват един осетинец, здрав и набит, който край Ловеч е съсякал 18 турци с 18 удара зад тила, а всеки глупак знае, че тази кост и с топор да я сечеш, само топора ще счупиш; на осемнайстия удар стъблото на сабята му се отделило от ръкохватката.» Тук се споменава за Осетинската дивизия, създадена в 1877 г. и присъединена към Владикавказкия казашки полк, който се наричал официално Владикавказки-Осетински полк и е визал в състава на Кавказката казашка бригада.
След тежки тридневни сражения, дължащи се на трудния хълмист терен, руснаците погребват в Ловеч труповете на 2 220 турски войници и офицери от общо 4 000. Не били малки и загубите на руските войски: 46 офицера и 1637 ниски чина. В числото на русите има особено трагични жертви - в мъглата по грешка руси стрелят срещу руси. За тях е поставен на хълма Стратеш в Ловеч, близо до каменния "Бял паметник" на загиналите руски войни, единственият в България "Черен паметник" (обелиск от чугун, боядисан на черно). В битките за Ловеч участват и местни жители - доброволци. Загиват геройски Васил Колев, Цачо Шишков и др.
Осман паша излиза от Плевен, за да подпомогне Ловеч, но преди да успее да стигне дотам, градът е бил превзет от русите. Оцелелите турски части се оттеглят към Плевен, където са организирани в три баталиона. «Беше изпусната възможността да се разгромят османците, излезли от Плевен на помощ на Ловеч - около 15 000 човека. След това всички сили се концентрираха при Плевен.» (А.А. Керсновский). След загубата на Ловеч към Плевен са прехвърлени още подкрепления, като силите на Осман паша достигат своя максимум за цялата битка - около 30 000 души. Той успява да отблъсне още няколко руски атаки, но е лишен от основния си път за снабдяване и е принуден да се предаде през декември. Превземането на Ловеч е важно и за организирането на български отряди в помощ на русите. През септември 1877 г. по инициатива на бившия руски консул в Битола, завеждащ дипломатическата канцелария на руската Дунавска армия, А.М. Хитрово, в Ловеч са сформирани за отряда на ген. Павел Карцов) няколко доброволчески (волни; горски) отряда, в които войводите (Илия Марков, Димитър Трифонов, Георги Пулевски и Григория Огненов с Иванчо Роби), както и основният състав са българи от Македония.
[редактиране] Участници във второто освобождение на Ловеч
- ген.-майор княз Александър Имеретински (1877 г. назначен за командир на 2-а пехотна дивизия; получава званието генерал-лейтенант за Плевен)
- генерал Михаил Скобелев - командир на специален отряд; командва левия фланг в битката за Ловеч. Получава званието генерал-лейтенант за преминаването на Дунав при Зимница, превземането на Ловеч и особено за Плевен.
- полк. Иван Тутолмин - почетен гражданин на Ловеч
- полк. Гембитцки - почетен гражданин на Ловеч
- Васил Колев
- Цачо Шишков - почетен гражданин на Ловеч
- Астрахански конен полк
- Казански конен полк
- Калужски полк - награден с Георгиевско полково знаме с надпис "За взятие Ловчи 22 августа 1877 года" (бяло, с червени краища)
- Либавски 6-и пехотен полк - награден с Георгиевско полково знаме с надпис "За взятие Ловчи 22 августа 1877 г."
- Олонецки пехотен полк - награден с Георгиевско полково знаме с надпис "За взятие Ловчи 22 августа 1877 г."
- Осетинска дивизия на Владикавказкия-Осетински полк
[редактиране] Източници
- А.А. Керсновский, История русской армии [3]
- П.Н. Краснов, Русско-турецкая война 1877-1878 гг.
- [4]
- „Battle of Lovcha“, статия в Уикипедия на английски [5 септември 2005]