Тютюнопушене
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тютюнопушене (пушене) е вдишване (най-често перорално) на дим от тлеещи тютюневи листа, чрез което се приема никотин. Хората практикуващи тютюнопушене се наричат пушачи. Тъй като прекомерното тютюнопушене води до никотинно пристрастяване и привикване, някои хора го считат за разновидност на наркомания.
Съдържание |
[редактиране] История на тютюнопушенето
[редактиране] Зависимост от тютюнопушене
[редактиране] Действие на никотина
Никотинът увеличава нивото на ацетилхолина в централната нервна система. Скорошни изследвания [1] показват, че също така увеличава нивото на допамин в главният мозък, което се явява фактор на удоволствие при тютюнопушене. Никотинът се явява и най-ключовият адиктивен елемент в процеса на тютюнопушенето. Друго изследване[2] показва, че пушещите хора по-лесно съхраняват внимание и имат по-добра памет по време на умора, отколкото непушещи хора. При пушене голяма част от никотина се пиролизира, но дори присъствие на малки количества в организма може да предизвика соматични и психотропни ефекти, в това число и никотинна зависимост(никотинизъм). Такава зависимост е по-голяма от тази на кофеинa или марихуаната, но по-малка от тази на алкохола(също и от кокаин, хероин и др). Приемането на никотин, може да доведе до по-бързо опиянение при употреба на алкохол или по-добро усвояване на кофеин или други ободряващи вещества. Според канадският професор Джениффер О'Лофлин - повечето пушещи, които пушат регулярно, развиват никотинова зависимост пет месеца след започването.
[редактиране] Психична зависимост от тютюнопушене
От гледна точка на психоанализиране, пушенето се явява дразнене на оралната зона, от което човек получава удоволствие от най-ранна възраст(смучене на мляко например дава чувство на наситеност и защита). Затова пушенето може да се приеме, като фактор за създаване на спокойствие и избягване на напрежение [3] .
[редактиране] Ритуали свързани с тютюнопушене
[редактиране] Тютюневи продукти и принадлежности
[редактиране] Здравни аспекти и последствия от тютюнопушенето
[редактиране] Въздействие върху вътрешните органи
Пушенето води до изразено изменение на вътрешните органи. Най-често се засягат органите свързани с дишането,сърдечно съдовата система, храносмилането и др. Редовните пушачи боледуват от рак на белите дробове много по-често, отколкото другите хора. За основен причинител се приема канцерогенните съставки на тютюневите смоли(катрани) - радон,бензпирен и нитрозамин. Никотинът не се явава канцерогенна съставка. Пушенето увеличава вероятноста за поява на рак на храносмилателните органи и на устната кухина. Рискът от инфаркт е по-висок от този на непушачите.
[редактиране] Външни негативни последствия
Външни негативни последствия могат да бъдат - пожълтели зъби и мустаци, неприятен дъх, неприятен вкус, притъпено мирисоусещане, суха кожа на лицето, пожълтяване на пръстите и дланите, липса на сън и др.
[редактиране] Пасивно пушене
Инхалирането на тютюнев дим от хора, които не практикуват тютюнопушене се нарича пасивно тютюнопушене. Пасивните пушачи са изложени на същите здравни рискове, като другите пушачи.
[редактиране] Положително въздействие
Въпреки силно изразените си здравни и негативни последствия,тютюнопушенето може да влияе положително на някои здравни аспекти. Никотинът проявява противовъзпалителни свойства.Освен това пушенето може да снижи вероятността за Паркинсова болест и Алцхаймер.
[редактиране] Други
Пушенето се явява деконцентриращ навик, който понижава работоспособността за някои професии. Практикуването му може да затрудни изпълнението на различни ръчни операции или да доведе до пожар. Тютюневия дим може да предизвика издаване на скрита военна позиция или лесна мишена за снайперист. Възможно е пушенето на обособени места да намали броя на работните часове спрямо други работници - непушачи.
[редактиране] Отвикване от тютюнопушенето
Отвикването от пристрастеност към тютюнопушенето е сравнително трудно. Повечето редовни пушачи го намират за такова, въпреки че познават негативните аспекти на тютюнопушенето. Спирането води до странични ефекти, като например синдром на отмяната. Спиращите чувстват симптоми на нервност, безсъние, раздразителност, брадикардия, увеличаване на теглото. В повечето случаи(над 60%) [4] се възвръща отново привичката за пушене до 3 месеца след опит за спиране. Някои пушещи не виждат смисъл в спирането, заради неявни краткосрочни рискове за здравето.
[редактиране] Забрани, свързани с тютюнопушене на обществени места
[редактиране] Забрана за пушене в България
С постановление №329 (от януари, 2005 г.) Министерски съвет приема Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения. Наредбата определя при какви условия се допуска по изключение тютюнопушене в закритите обществени места и в закритите работни помещения, както и местата, където тютюнопушенето не се допуска[5].
[редактиране] Забрани въведени в други държави
[редактиране] Други забрани
- Почти всички самолетни компании забраняват пушенето по време на полети.
[редактиране] Източници
Статията се базира на материали преведени от чуждоезични страници във Википедия свързани с тютюнопушенето.
- ↑ Nicotine and the Brain
- ↑ The effects of cigarette smoking on overnight performance
- ↑ [1]
- ↑ Статия в Википедия на руски език
- ↑ Наредба за тютюнопушене на закрити обществени и работни места
[редактиране] Външни препратки
- Ендокринни ефекти на тютюнопушенето, сайт на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, Кърджали