Педро Фернандес де Кирос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Педро Фернандес де Кирос испански мореплавател |
|
Роден: | 1565 Евура, Португалия |
---|---|
Починал: | 1614 Панама, Панама |
Педро Фернандес де Кирос /Pedro Fernández de Quirós/ е испански мореплавател, роден през 1565 г. в Португалия. В периода 1595 – 1596, вече 30 годишен се отправя към Перу, където получава мястото на капитан и главен кормчия във втората експедиция на известния със своите открития испанец Алаваро де Менданя и Нейра.
На 21 юли 1595 год. мореплавателите откриват на разстояние приблизително 4200 км. от Лима остров, които кръщават Магдалена (Фату Хива) . Групата от четири острова, в състава на която влиза и Магдалена била наречена Лас Маркесас де Мендоса (Маркизки острови) . На това място европейци за първи път опитват плода на хлебното дърво.
След новооткритите острови експедицията се отправя на запад – северозапад. За лош късмет, минават покрай остров Тинакула точно в момента на изригване на местния вулкан. Изригването е толкова силно, че бързо обгръща моряците с прах и тъмнина. В непрогледния мрак експедицията загубва кораба „Алмиранта”, съдбата на който така и не става известна. Едва през нашия век може би тя се изяснява, когато на североизточният бряг на Австралия са открити испански монети и оръжие. Възможно е те да са били на „Алмиранта”, а екипажа да е загинал на брега.
Останалите три екипажа достигат до островите Санта Круз, обявяват ги за испански владения и основават селище на остров Ндени. Тъй като на островите било почти невъзможно да се осигури препитание екипажът подел петиция за незабавно връщане в родината. Подписите били поставени в кръг, за да не се разбере кой пръв е поставил своя. В отговор на петицията Менданя убива началника на отряда, когото заподозрял в измяна. Последвал бунт, който бързо бива потушен.
Избухналата сред моряците в селището епитемия е нов удър за експедицията. Скоро самият Менданя се разболява и умира (18 октомври 1595), а ръководството е прехвърлено на Кирос. Изнервените испанците убиват вожда на туземците, с което допълнително утежняват своето положение. За да отмъстят за убийството и в желанието си да изгонят чуждоземците, иначе миролюбивите туземци се вдигат на въстание.
През ноември 1595 Кирос събира хората си и решава да отплава за Манила.Чумата вече е отнасла 47 човека от екипажа, а като капак на техните беди една нощ изчезва и втория им кораб. На 3 януари останалите два кораба преминават покрай Разбойническия остров, а на 11 февруари остатъка от експедицията (около 200 души загиват) достига до Филипините.
След завръщането си през 1598г. в Лима, Кирос засипва с молби за организиране на нова експедиция в южно море вицекраля на Перу Лиус де Веласко . Настойчивостта му произтича от убеждението, че в тези ширини съществува огромен материк. За да убеди вицекраля и търсейки подкрепа Кирос на свои разноски се отправя за Испания.
През февруари Кирос пристига в град Сан Лукаре, посещава Севиля и Мадрид. Хладният прием го принуждава да се отправи към Рим с надеждата, че главата на католическата църква ще подкрепи неговия проект. Испанският консул в Рим - херцог Сеса лобирал в полза на Кирос и убедил папата в нуждата от една нова експедиция в южните морета. Папата написал писмо до испанския крал Филип III в което подчертал, че заради славата на святата църква е желателно такава експедиция да бъде осъществена. С това писмо Кирос напуска Рим и в юни 1602 год. се прибира в Испания.
От съвета по въпросите на Индия - ведомство на което се подчинени всички задморски владения на Испания, към плана на Кирос се отнасят повече от сдържано. За негово щастие помощ му оказват влиятелни чиновници поддържащи проекта и свързани с Рим. През месец април 1603 год. крал Филип III подписва указ за сформиране на флотилия, която под командването на Кирос да се отправи от Перу по посока на Южния материк.
На 21 декември 1605 год. Кирос излиза от Каляо. Флотилията му включва три кораба: "Капитана", "Алмиранта" и малкия съд "Трима влъхви" с които се отправя на последната испанска експедиция в търсене на митичната южна земя – Австралия (лат. Terra australis incognita, буквално – невидима южна земя) в Тихи океан .
В периода 26 януари – 10 февруари открива девет атола, сред които Хендерсън, Марутея, групата Актеон и Ненгоненго. На 1 май 1606 год. Кирос достига остров, които нарича Аустралия дел Еспириту Санто (Еспириту Санто). Погрешка решава, че това е континент и го провъзгласява за територия, принадлежаща на испанския крал.
Кирос и неговите хора останали на Нови Хебриди 35 дни. Макар и решили да следват маршрута на юг покрай брега на новооткрития „континент”, в следствие на силна буря и последвалата болест на Кирос, "Капитана", се връща на остров Санта Крус. Плавайки на югозапад и в последствие на север Кирос попада в източния район на края на Нова Гвинея където открива пролив, отделящ Нова Гвинея от Австралия, заобиколен от малки острови, които след това бил наречен пролива Торес. През ноември експедицията се прибира в Акапулко, а на 9 декември следващата година се завръща в Мадрид.
В следващите 2-3- години Кирос всячески се стреми да сформира нова експедиция до новооткритата Южната Земя на Светия дух. Пише хиляди писма с обяснения по адрес на всички висши учреждения в Испания, писал на краля и на папата, преминал през всички канцеларии на столицата. През 1608 год. Съветът по работите Индия излиза с решение такава да не бъде организирана. Мотивите били съвсем тривиални - мнението било, че новооткритите територии са вредни. Те отнемали от Испания хора във време, когато в страната с всяка година пада числеността на населението, а откривателите отварят нови пътища за враговете на краля.
В края на 1609 год. Кирос се сдобил с малък успех. Филип III подписва указ до вицекраля на Перу (Хуан де Мендоса и Луна де Монтескларос)с които му заповядва да организира експедиция до Южния материк.
През 1614 Кирос умира в Панама. Смъртта го избавя от последното му разочарование – вицекралят бил получил секретно предписание – в никакъв случай да не се отправя в нова експедиция в южно море.