Хазари

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хазарите са полуномадска народност, вероятно от севернокавказки произход, впоследствие тюркизирана. Първоначално те обитават крайбрежието на днешен Дагестан и делтата на река Волга. Водени от тюркски управляващ елит и хаган от рода Ашина, между 6 и 10 век те създават Хазарския хаганат, обширна държава, разположена между Волга, Дон и Кавказ. В отделни периоди те поставят в зависимост също Волжка България, части от днешните Азербайджан и Казахстан, както и някои руски княжества.

В края на 8 век или в началото на 9 век поне управляващия елит на хазарите приема юдаизма и той става официална религия в Хаганата. През 9 век част от хазарите, пазеща своята езическа вяра и известа под името кабари, въстава срещу централната власт и се присъединява към маджарите.

Според някои историци (А. Н. Поляк, А. Кьостлер и други) след унищожаването на Хазарския хаганат много хазари с юдейско вероизповедание се заселват в Източна Европа, поради което голяма част от днешните евреи има не семитски, а хазарски произход. Тази теза, която хвърля сянка върху традиционните възгледи за произхода на част от евреите, не се приема от мнозина и дори се характеризира като антисемитска пропаганда, тъй като се използва като аргумент срещу създаването на еврейска държава в Палестина.

Според други автори (Лев Гумильов и други) православните и рускоезични бродници от 12 век, както и наследилите ги донски и гребенски казаци имат хазарско-руски произход.

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Литература

  • Артамонов М. И. История хазар. Л., 1962.