Петър Габровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Габровски
български политик
Роден: 9 юли 1898
Разград, България
Починал: 1 февруари 1945
?

Петър Димитров Габровски е български политик, 41-ият министър-председател на България, изпълнявал временно тази длъжност от 9 до 14 септември 1943 г.

Петър Габровски участва в Първата световна война като взводен командир (1917-1918). След войната завършва право в Софийския университет Св. Климент Охридски (1923), работи като адвокат в София. Той е основател и ръководител на националистическата организация Ратничество за напредък на българщината (след 1936).

Габровски е министър на железниците, пощите и телеграфите в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов (23 октомври 1939 - 15 февруари 1940) и министър на вътрешните работи и народното здраве в двете правителства на Богдан Филов (15 февруари 1940 - 14 септември 1943). След смъртта на цар Борис III и назначаването на Богдан Филов за регент, той временно оглавява 58-ото правителство на България.

След преврата от 9 септември Петър Габровски е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945. През 1996 присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд.

[редактиране] Източници

На други езици