Стенли Кубрик

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стенли Кубрик
американски режисьор и сценарист
Роден: 26 юли 1928
Ню Йорк, САЩ
Починал: 7 март 1999
Лондон, Великобритания


Стенли Кубрик (на английски Stanley Kubrick), (26 юли 1928, Ню Йорк - 7 март 1999, Лондон) е американски режисьор и сценарист. Счита се за един от най-добрите режисьори на 20ти век. Филмите му се отличават с „необикновена задълбоченост в разработването на най-сложни философски теми“, както и с техническата си завършеност. Приживе започва да режисира „Изкуствен интелект“, който по-късно е довършен от Стивън Спилбърг.

Съдържание

[редактиране] Първи успехи

Кубрик започва кариерата си като фотограф. Първоначално продава аматьорски снимки на ню-йоркското списание Look, като по-късно започва постоянна работа за него.

Кубрик се концентрира върху документалната фотография, от което по-късно произлиза и първият му документален късометражен филм "Денят на боя". Мотивиран от интереса, който предизвиква първият му опит, заснема също и "Flying Padre", както и по-малко успешния "The Seafarers".

[редактиране] Завръщане в Англия и първите му филми

Заедно с третата си съпруга (с която се запознава на снимките за филма „Пътеките на славата“) и трите си деца се премества в Англия в началото на 60те. Пресата е отразявала живота му като отшелнически, според по-близките му познати обаче е прекарвал по-голямата част от времето си в компанията на семейството и приятелите си.

Първият филм, който режисира в Англия, е „Лолита“. Работи активно заедно с автора на романа Владимир Набоков. За снимките на филма харесва актьора Питър Селърс, който играе три роли в следващия филм на Кубрик, „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“. Въпросният филм получава изключително добра оценка от критиците. В него Кубрик поема риска да представи напрежението на Студената война като една абсурдна комедия. Следващите му два филма („2001: Космическа Одисея“ и „Портокал с часовников механизъм“) предизвикват също голям интерес и дори обществени дебати, както върху съдържанието, така и върху изразните средства на Кубрик.

Затова пък „Бари Линдън“ се оказва филм за широката публика. Кубрик се опитва да пресъздаде красотата на барока, основавийки се на биографията на Бари Линдън.

[редактиране] По-късното творчество

След „Бари Линдън“ е режисьор само три филма. С Джак Никълсън режисира „Сиянието“, адаптация по романа на Стивън Кинг. Най-вече феновете на Стивън Кинг оценяват филма като лош, тъй като Кубрик си позволява свободно да излиза извън рамките на романа. Самият Стивън Кинг счита филма за най-лошата адаптация на някой от неговите романи.

В средата на 80-те започва работа върху филма Пълно Бойно Снаряжение, по новелата на американският писател Густав Хасфорд, адаптиран от Майкъл Хер. Филма е изключителен поглед на Виетнамската война и нечовешката военна подготовка, превръщаща хората в добре обучени убийци. Филма получава номинация за Оскар през 1987 година.


На 7 март 1999 година, Кубрик почива от сърдечен инфаркт, докато спи.

[редактиране] Филмография

  • Страх и желание (Fear and Desire) (1953)
  • Целувката на убиеца (Killer's Kiss) (1955)
  • Убийство (The Killing) (1956)
  • Пътеките на славата (Paths Of Glory) (1957)
  • Спартак (Spartacus) (1960)
  • Лолита (Lolita) (1962)
  • Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба (1964)
  • 2001: Космическа Одисея (2001: A Space Odyssey) (1968)
  • Портокал с часовников механизъм (A Clockwork Orange) (1971)
  • Бари Линдън (Barry Lyndon) (1975)
  • Сиянието (The Shinning) (1980)
  • Пълно Бойно Снаряжение (Full Metal Jacket) (1987)
  • Широко затворени очи (Eyes Wide Shut) (1999)

[редактиране] Външни препратки