Рекултивация на пост-минни терени

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!


[редактиране] РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ПОСТ-МИННИ ТЕРЕНИ

І. Определение. Рекултивацията е комплекс от инженерно- технически, минно-технически, мелиоративни, агрономически, лесовъдски и други мероприятия, посредством които се възстановяват технически нарушените земи.

Целта на рекултивацията е да подобри биологичната продуктивност на площта, да оформи подходящ ландшафт, да предпази околната среда от замърсяване и да даде възможност за правилно използване на територията. Терените подложени на рудодобивна и въгледобивна дейност са най- честите в практката обекти претърпяли екологични щети. При тях, предмет на рекултивация стават както насипищата (табаните) от откривката и баластрата, така и самите котловани при открития добив.

ІІ. Етапи на рекултивацията. Принципно, технологията на извършване на рекултивация на такива терени се развива в два етапа :

1. Технически етап. Състои се в щателна подготовка на терена, която включва селективна обработка на повърхностите или онова, което е прието да се нарича вертикална планировка. Примерно, насипището трябва да бъде подравнено, да получи подходящ наклон с цел прихващане и отвеждане на валежните води, тяхната възможно минимална инфилтрация като отток в тялото на обекта, преоткосиране, терасиране и т.н. Формирането на оптимални релефни форми се извършва съобразно околният ландшафт като се цели тяхната хармонизация. Ако се очаква, откривката или баластрата да встъпи в химично взаимодействие (излужване) с водния отток в дълбочина т.е. да настъпи още и химично замърсяване на оттока, прилагат се различни техники на запечатване : най- често полагане на уплътняващи повърхността глини, обезпечаващи много нисък коефициент на филтрация. В специфични случаи се предлага покриване със синтетично фолио или предварително полагане на слой от варови материали под слоя глина с оглед създаване на алкална среда за неутрализацията на киселинно продуктивния контактен слой на табана. Върху глината се полага нов слой от хумусна почва, минимум 10 см. При липса на такава може да се прибегне до подходящи за затревяване или залесяване геоложки материали но обработвани предварително.

  2. Биологичен етап. Състои се в използване на видов и сортов състав на култури, подготовка на площта (обработки, норми и срокове на торене, сеитба или засаждане и др.) с цел почвообразуване и възникване на биопродуктивни свойства. Сравнително най-леки се очертават мероприятията при положен хумусен слой върху технически възстановени площи изградени от материали пригодни за биологичния етап. По трудни са случаите при директно използване на геологичните материали, без полагане на хумусен слой. В някои случаи е по- изгодно да се използват субстанции подобряващи свойствата на геоложките материали и отпадъци от друго естество. Имат се предвид химични мелиорации, които да предшествуват прилагането на агротехническите или лесотехнчески меропроятия. Предлагат се синтетични подобрители като Solcement, активирани хуминови киселини… Във по- подробен план етапът на биологична рекултивация (затревяване) започва със :

Почвоподготовка. Повърхностният слой (субстратът) се обработва механично за да се създаде подходящо легло за семената. Внася се влагозадържащ препарат, примерно Tera Wet в норма 15 кг/дка, след което се извършва ръчно подравняване с гребло.

Затревяване. Състои се в засяване на тревни смески от подходящи пасбищни треви като ливадна метлица, червена власатка, обикновена полевица, звездан, заешка детелина, теснолистен фий общо в норма 20-25 кг/дка. Заравят се на дълбочина 1-2 см и се валират 3-4 пъти с ръчни валяци за да се притъпкват. Площта се подлага на стартово поливане в норма 13 м3/дка.

Торене (минерално, органично), най често минерално, с амониева селитра и двоен суперфосфат в норми 16 кг/ дка.

Отглеждане. Изисква се косене на тревния откос с цел сгъстяване на тревната покривка и окосената трева се оставя на място с оглед натрупване на органика и развитие на биологичното население в почвата. Косенето се извършва трикратно през първата година, двукратно през втората и еднократно през третата година.

--Berill 14:38, 27 януари 2007 (UTC)