Добри Терпешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Добри Терпешев
деец на БКП, партизанин, български държавник
Роден: 15 май 1884
Изворово, България
Починал: 26 януари 1967
?, България

Генерал Добри Колев Терпешев е деец на БКП, участник в партизанското движение в България 1941-1944 и впоследствие държавен деец на Народна република България.

Член на БРСДП от 1903. Мобилизиран е по време на Балканската война. За антивоенна дейност е осъден на смърт през 1912, впоследствие е амнистиран.

През 1924-1925 е политически ръководител на Хасковската антифашистка чета "Христо Ботев", в която се сражава и "последният войвода" Митьо Ганев. По време на априлските събития в България от 1925 е осъден на смърт. Лежи в затвора до 1937.

През 1938 става член на ЦК на БКП. През 1941 е арестуван и хвърлен в затвора. През 1943 избягва от затвора, става член на Политбюро на ЦК на БКП и оглавява НОВА. След свалянето на правителството на Иван Багрянов води преговори с кабинета на Муравиев за мирно предаване на властта на ОФ. Те обаче се провалят и Терпешев е една от главните фигури при завземането на властта на 9 септември 1944.

Министър без портфейл (1944-1947), председател на Върховния стопански съвет и на Държавната планова комисия (1944-1950), заместник-председател на Министерския съвет (1949-1950), председател на Международния съюз на участниците в съпротивата (Federation internationale de resistants) (1948-1950).

През 1956 е изключен от БКП за "антипартийна дейност" във връзка с култа към личността. Реалната причина е противопоставянето му с Тодор Живков. На Априлския пленум, Терпешев разобличава незначителното участие на Живков в партизанското движение, като заявява: "Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали - нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България".

През 1961 му е отнета пенсията, през 1964 година е изселен от София.