Дени Дидро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дени Дидро
френски философ и писател
Дени Дидро
Роден: 5 октомври 1713
Лангре, Франция
Починал: 31 юли 1784
Париж, Франция
Енциклопедията
Енциклопедията

Дени Дидро (френски: Denis Diderot) е известен френски философ, просветител, ръководител на Енциклопедията писател, художествен критик. Основател и редактор на Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите (1751-80). Заради атеизма и борбата си срещу феодализма и черквата е подлаган на репресии. Стои по-близо от другите материалисти метафизици от 18в. до идеята за самодвижение на материята. Изказва догадки за съществуване в неживата природа за способност за биологическа еволюция. Приема, че съзнанието на законодателите е решаващ фактор в историческото развитие. Развива реалистични естетически възгледи.

Дени Дидро първоначално учи и се подготвя за свещенник, но след престоя си в Парижкия колеж "Аркур" променя възгледите си. Поради това родителите му го лишават от издръжка. След като публикува съчинението си Писма за слепите за назидание на зрящите (1749), Дидро е осъден и престоява няколко месеца в затвора. От 1747 г. е главен редактор на знаменитата Енциклопедия.През 1773г. по покана на руската императрица Екатерина ІІ Дидро заминава за Петербург.

[редактиране] Философски идеи

Голямата философска заслуга на Дидро е в идеята и публикуването заедно с Жан Даламбер на Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите. Замислена като разширен превод на английски лексикон, тя прераства в голям проект, издаван от 1751 до 1780 г. в 35 тома. Дотогава подобни справочници са били писани от един автор ерудит. Дидро привлича най-добрите умове на Франция – Шарл дьо Монтескьо, Волтер, Пол Анри Холбах, Жан-Жак Русо и много други.

Целта на Дидро е била да събере цялото налично знание. То трябва да бъде представено демократично, т.е. да бъде достъпно на всеки човек. Докато средновековните майстори ревниво са криели своите методи, а алхимиците са шифровали рецептите си, Дидро иска да даде възможност най-добрите специалисти в различните науки, изкуства и занаяти да представят своите знания. Знанието не трябва да е затворено в занаятчийски гилдии, в религиозни ордени и манастири или в елитната каста на учени и дворцови съветници. Освен това за пръв път в подобрена енциклопедия се представят инструменти, материалите и начините на труд.

На Енциклопедията Дидро отделя повечето време от своя живот и творчески сили. Енциклопедията съдържа 60000 статии, самият Дидро е автор на повече от 500 статии.

Дидро нарича солипсизма на Бъркли "скандал във философията". Критикува дуализма на душа и тяло при Декарт. За него единствената реалност е природата в цялото й многообразие. Животът произлиза от неживата материя, а човекът – от разнообразието на живота.

[редактиране] Философски съчинения

  • Мисли за обяснението на природата (1754)
  • Разговор между Даламбер и Дидро (1769)
  • Сънят на Даламбер (1769)

[редактиране] Литературни съчинения

  • Нескромни съкровища (1748)
  • Монахинята (1760)
  • Племенникът на Рамо (1762)
  • Фаталистът Жак (1773)