Декамерон
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Декамерон е сборник от 100 новели създаден от Джовани Бокачо през 14 век (между 1348 и 1353 г.) и се счита за шедьовър на литературата. Бокачо използва литературния похват "разказ в разказа" и цели да изобличи лицемерието на духовниците. Чрез серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция осмива аскетизма.
Силно е присъствието на еротичното, пречупено през призмата на комичното. Авторът показва покварата на морала в тогавашното общество, осмива различни социални групи и типажи. Акцентира се върху индивидуалното вместо върху типичното. В България - "Декамерон, или кръв и страст" е постановка на Александър Морфов по произведението на Бокачо.Книгата “Декамерон” садържа 100 новели, разказани от 10 младежи – 7 момичета и 3 момчета в продължение на 10 дни. Произведението, съдържащо в себе си чертите на ранният Ренесанс, а иммено оптимизма и любовта като движеща сила, е отражение на хуманистичния светоглед на Бокачо. Този светоглед сам по себе си е едно отражение на идеите на Ренесанса, където човек може да надмине себе си. Засиленият интерес към чувстения свят на човека и пълното признаване на човешката индивидуалност са само част от от основните черти на текста, които могат да се проследят и в двете сюжетни линии - на разказвачите и на героите в новелите.
BOCCACCIO оформя романа като цялостна творба а не просто колекция на истории. Основните заговори на историите включват подиграване на алчноста на духовенството, напреженията в италианско общество между новият богат търговски клас и благородни семейства, опасностите и приключения на пътуващите търговци.
Заглавие е комбинация на две гръцки думи значейки" десет" (DECA) и" ден" (HEMERA). BOCCACIO прави подобни гръцки етимоложки игри на думи в неговите други работи. Търговските и градски стойности на бързо остроумие, усложнение и интелигентност са спестени, докато пороците на глупостта са подчертани . BOCCACCIO беше образован в традицията на божествената комедия на dante, която използувана разнообразни нива на алегорията за да показва връзките между буквалните събития на историята и скритото християнско съобщение. Както и да е DECAMERON използува моделът на dante за да образова читателят, но да осмива този метод на изучаването. Много детайли на DECAMERON са наляти с средновековно усещане за мистична важност. Например, широко смятано е че младите жени са означени да представляват четирите основни добродетели (благоразумие, справедливост, умереност, и твърдост) и трите теологични добродетели (вяра, надежда, и благотворително дружество).
Допълнително е предположено за това, че тримата мъжете представляват класическото гръцко тристранно деление на (причината на душата, гняв, и похот).
Дори BOCCACCIO забелязва, че имената, които той дава за тези десет знака всъщност са псевдоними.Италианските имена на седмината, , са : PAMPINEA, FIAMMETTA, FILOMENA, Емилия, LAURETTA, NEIFILE, и ELISSA. Мъжете, в нареждането, са : PANFILO, FILOSTRATO, и DIONEO.
Свързан с възхода на флорентинската култура, Декамерон, както и всяко значително литературно произведение, е далеч от националната, а още повече от провинциалната ограниченост. Вплетен във флорентинската култура (Данте, Петрарка), Декамерон е същевременно израз на духовните сили на цяла Италия, на целия тогавашен свят. В новелите на Декамерон се усещат бурният нрав на Сицилия, зноят на Калабрия, пищното разкошество на Венеция, в тях се преплитат и мъдрото и малко флегматично спокойствие на Изтока, и напрегнатото и безразсъдно корсарство на Средиземноморието.
Декамерон е един свят - богат и многолик. И цялостен. Стоте новели не са изключително лично творчество на Бокачо. Но и тогава, когато неговата литературна фантазия обхваща творчество и анекдоти, познати отдавна, Бокачо създава един монолитен свят, подчинен на свой вътрешен ритъм и говорещ със свой глас. Повече от пет века съществува този свят, здраво вкоренен в целокупната човешка култура . Декамерон е реалистично огледало на живота ,обществото и човешките страсти с всичките им смешни и безобразни страни ,енциклопедия на ренесансовата плът ,която не желае повече да се съобразява със средновековните норми. Отхвърляна от църквата ,забранявана ,четена като апокриф ,дори дистанцирана от самия Бокачо , Декамерон е велика книга оцеляла през вековете като творение-пресмехулник на човешките нрави.
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|