Либидо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Либидото е постоянна, макар и с променлива интензивност и зависеща от вътрешни (индивидуални) и външни (средови) условия, готовност за полова дейност, основно еротично настроение и самочувствие, което възниква през пубертета под влияние на ендокринни фактори и се прекратява със загасването на половата функция през инволуцията и старостта.
В началото либидото се проявява като общо повишен жизнен тонус и еротичен интерес. Спецефична сексуална насоченост то придобива по-късно, когато вниманието се отправя и съсредоточава към определен полов обект. Тогава може да възникне и амурозната (любовната) мотивация, която психично се характеризира с появата на любовни чувства и влечения.
Биологичното значение на либидото е да създаде условия за осъществяване на половия акт с всички негови последици за продължаване на вида, като подготви индивида за полово общуване още преди да е осъществена непосредствена телесна близост между партньорите.
Анатомо-физиологичен субстрат на либидото са преди всичко диенцефално-хипофизните структури, както и структурите на лимбичната система, където е енергийната база на цялата безусловнарефлексна дейност и където по всяка вероятност се локализират безусловнорефлексните механизми на половите мотивации. Но тъй като либидото се насочва винаги към конкретен обект и неговото проявяване се формира в голяма степен в индивидуалния полов опит, то несъмнено освен подкорови механизми тук участват и корови, условнорефлексни псхични компоненти.