Влажност на въздуха
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Величини
Влажността на въздуха в метеорологията се характеризира със следните величини:
1. Абсолютна влажност (плътност на водната пара) - количеството водна пара в 1 куб.м влажен въздух при определена температура. Измерва се в г/куб.м.
2. Относителна влажност - отношението между пъргавината на водната пара, намираща се във въздуха и максималната пъргавина на водната пара при същата температура на въздуха. Изразява се в %.
3. Дефицит на влажността - разликата между максималната и действителната пъргавина на въздуха. Изразява се в милибари (mb) или в милиметри живачен стълб (mm Hg).
4. Точка на оросяването - температурата, при която въздухът достига състояние на насищане с вода, °С.
5. Специфична влажност - отношение на плътността на водната пара към плътността на влажния въздух (g пара / 1 кг въздух).
[редактиране] Измерване на влажността на въздуха
[редактиране] Психрометричен метод
Един от основните методи за измерване на влажността на въздуха е психрометричния. Той се основава на зависимостта между влажността на въздуха и скоростта на изпарение на водата. За целта се използват два живачни термометъра с еднакви по форма и обем резервоари. Единият от тях, наречен сух, се използва и за сравнително измерване на температурата на въздуха. Резервоарът на другия термометър (наречен мокър) е обвит в материя (най-често памук), която се поддържа във влажно състояние с помощта на филтър, потопен в съдче с вода. Температурата, която показва "мокрия" термометър е по-ниска в резултат на изпаряването на водата. По разликите в показанията на термометрите с помощта на психрометрични таблици се изчислява влажността на въздуха.
Използваната комбинация от термометри, които са разположени в метеорологичната клетка са известни като "Психрометър на Август". Има някои особености при поддържането на "мокрия" термометър при зимни условия, които следва да се съблюдават за да бъдат данните реални. Те са свързани с това да не се допуска обледяването на водата. По-удобен и по-точен е аспирационният психрометър, при който термометрите се намират в двустенен цилиндричен съд, между цилиндрите на който се поддържа чрез вентилатор постоянно движение на въздуха със скорост 2 м/сек. По този начин се избягват случайните флуктуации на въздуха. Същевременно така се увеличава температурната разлика между термометрите, което предполага по-малка относителна грешка при изчисленията.
[редактиране] Хигрометър
Хигрометърът е уред, с който се измерва относителната влажност на въздуха. При него се използва свойството на обезмасления косъм да изменя дължината си с изменение на влажността на въздуха. Напоследък вместо косъм в някои хигрометри се използва специална кожа. Принципната схема на хигрометъра включва: рамка, скала, косъм и показалец.
[редактиране] Хигрограф
Хигрографът е самопишещ уред за непрекъснато записване на относителната влажност на въздуха.
- Приемната част на хигрографа е снопче косми, едниният край на което е закрепен неподвижно.
- Измененията в дължината на космите се предава чрез лост на писеца,
- Писецът ги нанася върху разграфена и опъната върху барабан хартиена лента (хигрограма). Движението на барабана се управлява от часовников механизъм.
[редактиране] Значение на влажността на въздуха за аграрното производство
За аграрната наука и практика от най-важно значение е изменението в относителната влажност на въздуха.
Достатъчната влажност на въздуха през периода на интензивен растеж обезпечава значителен прираст на биомаса. Негативно влияние оказват както излишъкът, така и недостигът на въздушната влажност.
При излишък е възможно нарастване на размерите на клетките при зърнено-житните, което да доведе до полягане на посева, а също така - редуциране на опрашването по време на цъфтеж. Повишената влажност на въздуха обуславя увеличаването на инфекциите с гъбни болести - мана по лозата, фитифтора - при картофите, различните ръжди по зърнено-житните и т.н.
За условията на нашата страна по-често разпространена е ниската относителна влажност на атмосферния въздух. Понижаването й до 30 % води до намаляване на тургора в листата и преждевременното им изсъхване, като по този начин се понижава фотосинтетичната дейност на посева и в крайна сметка добивът намалява.
Особено вредно е понижаването на влажността на въздуха по време на цъфтеж и наливане на семената. Установено е, че при високи температури на въздуха и ниска относителна влажност по време на цъфтежа на полския фасул става масово абортиране на цветовете; по време на наливането на зърното от пшеница и ечемик прекалено ниската относителна влажност на въздуха предизвиква спарушване и рязко снижение на очаквания добив и т.н.
От влажността на въздуха зависи, също така, качественото изпълнение на някои аграрни практики: прибирането (за доброто овършаване на зърното е необходима ниска влажност на въздуха), направата на силажи; съхраняването на продукцията и др.