Садек Чубак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Садек Чубак
Ирански писател
Роден: 5 август 1916
Бушехр, Иран
Починал: 3 юли 1998
Бъркли, Калифорния, САЩ

Садек Чубак (Sadeq-e Chubak, Sadeq Chubak или Sadiq Chubak) (5 август 19163 юли 1998) е ирански писател, един от водещите представители на новото направление в персийската литература през 20 век. Автор на кратки разкази, драми и романи, творчеството му се характеризира със сюжетна заплетеност, липса на детайлизация и концентрация върху единен тематичен кръг — причина, поради която е сравнявано с персийските миниатюри.

[редактиране] Биография

Садек Чубак се ражда на 5 август 1916 година в Бушир (Бушехр), голям крайбрежен град в Южен Иран. Баща му бил търговец на чаршията. Отраснъл в Бушир и Шираз, кадето получил и ранното си образование. По-късно заминава за Техеран, където учи в колежа Алборз. След приключването на образованието си започва държавна работа като учител в Министерството на образованието в Корамшар (Югозападен Иран). През 1937 година служи като редник в армията, а по-късно като кадет в секцията по английски преводи. Първата му сбирка кратки разкази от 1945 година се казва „Хайма Шаб Бази“ („Шоуто на марионетките“). В разделената на единайсет части книга Чубак портретува различни аспекти на делничното. С умението си да предава вътрешните мотиви на човешкото поведение той спечелва още тогава критиката. В стила му се усещат влияния от страна на неговия ментор Седик Хедаят, а така също и от Хенри Джеймс, Ърнест Хемингуей, Уилям Фолкнър. Въпреки това в творчеството на Чубак се отличават явни оригинални стилови похвати. Изявява се като умел медиатор на настроенията и реалист, влагайки в творбите си формалния, разговорния език.

Чубак започва работа като преводач в информационния департамент на Британското посолство. През 1949 година излиза и втората му сбирка — „Бабунът, чийто палячо умря“. Следва период на творческа пауза. През 1955 година той взема участие в международен летен семинар на писателите в Харвардския университет, като представител на Иран. В следствие на политическите сътресения, издигането и провала на премиера Мохамад Мосадек и годините на военен контрол над правителството, на писателите в Иран е даден нов устрем. През 1962 година Чобак пише сатиричната пиеса „Гумената топка“ и още на следващата година издава нова книга — първият си роман, „Тангсир“, в който той разказва спомени от живота си в Бушир. Романа обаче не се радва на особено висока оценка. През 1965 и 1966 година издава съответно сбирките „Първият ден в гроба“ и „Последната милостиня“. В „Първият ден в гроба“ писателя за пореден път гледа на себе си като на част от „лошата страна“ на иранския живот. Героите му са злочести индивиди от онеправданите социални прослойки. Въпреки това основните части на тези сбирки се отнасят финансово успели, осъществили се личности, преследвани от съвестта. Така той рисува реалистична картина на бедните със смели и бързи скици от социалния живот.

През 1966 година Чубак публикува последната си творба — „Търпеливият камък“. Това е повратна точка в творчеството му. Комплексната структура на творбата и явните езотерични мотиви в нея я адресират преди всичко до една по-елитарна публика, до ценители. Масовия читател трудно съумява да оцени същинската стойност на романа. Въпреки всичко „Търпеливият камък“ може да се осмисли и като сборник от литературни откъси, в които Чубак прави обобщение на по-ранните си творби, маркирали го като писател на отличителното в Иран, особено на социалните низини.

Краткостта на творчеството на Садик Чубак може да бъде обусловано с яростната критика, под която той попада главно от страна на дисиденти поети и писатели. Чубак се изявява и като преводач. Сред преводите му са „Отело“ на Уилям Шекспир и „Алиса в Страната на чудесата и в Огледалния свят“ на Луис Карол.