Срацимир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За други значения на думата вижте Срацимир (пояснение).
Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



Срацимировци е последната владетелска династия на средновековна България, която често неправилно е наричана Шишмановци (клон на династията Тертер) заради сродяването на техни видни представители през 13-14 век.

Не е известен основоположникът на фамилията Срацимировци. Първият известен аристократ, носил това име, е протоспатарий Срацимир от 11 в., а вторият е синът на сръбския болярин Завида от известната сръбска владетелска династия Неманичи, но няма преки сведения, че родът на Срацимировците има нещо общо с някой от тях.

Съдържание

[редактиране] Деспот Срацимир

Първите известни представители на рода са братята Срацимир, Димитър, Радослав и Самуил, които по времето на династията Тертер играят важна роля в управлението на държавата. В края на 13 в. най-важният сред тях - Срацимир, се жени за известната болярка Кераца Петрица, произхождаща от "две страни от царско коляно". Баща й деспот Шишман е от рода Тертер, а майка й е от рода Асеневци. Вследствие на този брак Срацимир получава от своя баджанак цар Михаил ІІІ Шишман-Асен деспотска титла и владението Крън в днешна Област Стара Загора. Децата на Срацимир и Кераца Петрица се нареждат сред най-мощните аристократи на Балканите през 14 в.:

  • Иван Александър става деспот на Ловеч и цар на България;
  • Елена става кралица, а по-късно и царица на Сърбия (съпруга на великия цар Стефан Душан Неманич);
  • Иван Комнин става деспот на Валона (на адриатическото крайбрежие);
  • Михаил става деспот на Крън.

[редактиране] Цар Иван Александър

Цар Иван Александър има два брака:

Михаил Асен при възжаряването на баща му е обявен за съцар. Той и двамата Иван-Асеновци са убити млади от турците. Цар Иван Александър разделя своята държава между останалите си синове и така възникват:

[редактиране] Цар Иван Срацимир

Цар Иван Срацимир от двата си брака има само един син, който не оставя потомство. Доротея, една от дъщерите му, обаче става босненска кралица и оттам, през графската фамилия Цили и през династията на Хабсбургите, кръвта й се влива в цялата висша европейска аристокрация.

[редактиране] Цар Иван Шишман

Цар Иван Шишман има двама сина. Първият - Алексанъдр, след падането на България под турска власт, приема исляма и е убит като воин на турския султан в сражение в Мала Азия. Вторият - Фружин, запазва християнската си вяра и оставя потомци, влели се в дребната унгарска аристокарция. В края на живота си Фружин, заедно с трима свои сина - Станислав, Стойко и Стоян, се завръща в Османската империя и се задоволява със статута на мюселем в района между Пирот и Свърлиг. От тези синове на княз Фружин водят корена си няколко големи рода, чиито имена през следващите столетия се срещат в исотрическите хроники.

[редактиране] Константин и Фружин

Престолонаследниците Константин (на цар Иван Срацимир) и Фружин (на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408-1413 първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.

[редактиране] Потомци на рода

В края на 16 в. в Търново избухва въстание, чийто предводител Шишман е обявен за цар. В края на 17 в. отново в Търново избухва нов бунт, чийто ръководител е Ростислав Срацимирович.

През 18 в. във Видин се налага чорбаджийската фамилия Шишманоглу, която претендира, че произхожда от Срацимировия род, а в началото на 19 в. в Ниш - родът Зикови, които издигат същата претенция.

Сред известните личности от по-ново време, които произхождат от династията, могат да се цитират имената на писателя Алеко Константинов и литератора Иван Шишманов.