Луи Франше д'Епре

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Луи Франше д'Епре
френски офицер
Роден: 25 май 1856
Мостаганем, Алжир
Починал: 8 юли 1942
Сен Амансе, Франция

Маршал Луи Феликс Мари Франсоа Франше д'Епре (на френски: Louis Félix Marie François Franchet d’Espérey) е френски офицер, командвал силите на Антантата на Балканите в края на Първата световна война.

Франше д'Епре е роден през 1856 в Алжир, където баща му е на служба като военен. През 1874 постъпва във военното училище Сен Сир, по-късно участва в различни мисии в Тунис, Тонкин, Пекин и Мароко. През 1914, в началото на Първата световна война, оглавява 1-ви армейски корпус, разположен на Западния фронт край Лил, а по-късно е назначен за командващ 5-та армия.

Един от основните поддръжници на идеята за настъпление на Балканите, през 1918 генерал Франше д'Епре застава начело на съюзническите сили в региона по време на офанзивата срещу българските позиции в Македония. На 29 септември той подписва с Андрей Ляпчев Солунското примирие, с което България излиза от войната.

През 1920 Франше д'Епре се оттегля от активна военна служба, а през 1921 е повишен в маршал. През 1934 е избран за член на Френската академия. След смъртта му през 1942 е погребан в Les Invalides в Париж.

[редактиране] Източници