Соня Ганди
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Соня Ганди Индийски политик |
|
Роден: | 9 декември 1946 Орбассано, Италия |
---|---|
Соня Ганди (सोनिया गाँधी) е индийски политик от италиански произход, лидер на партия Индийски национален конгрес. Вдовица на Раджив Ганди (бивш премиер-министър на Индия).
[редактиране] Биография
Рожденото й име е Антония Майно. Родена е в семейството на Антонио и Паола Майно в Орбассано (на 20 км. от италианският град Торино). Възпитана в консервативно католическо семейство и посещава католическа семинария. Баща й умира през 1983, майка й и двете й сестри и до сега живеят в Орбассано. По време на посещение на курс по английски език в Кембридж се среща за първи път с своя бъдещ съпруг — Раджив Ганди. Двамата сключват брак през 1968 година, след което Соня заминава за Индия, където Раджив Ганди работи като пилот на самолет.
Името Соня й дава свекървата Индира Ганди. През 1970 година на Cоня и Раджив им се ражда син Рахул, а през 1971 година и дъщеря - Приянка.
След гибелта в авиокатастрофа на Санджая Ганди (по-младия син на Индира Ганди, когото та вижда като свой примник в политиката) през 1980 година, Раджив Ганди започва активно да се занимава с политика. През 1984 година, след убийството на Индира Ганди и получаването на властта от страна на съпруга й, Соня Ганди получава Индийско гражданство.
След убийството на съпруга й от тамилска терористка (21 май1991 г.) няколко члена на партията „ИНК“ я канят да започне политическа дейност. Тъй като е част от семейството „Ганди-Неру“ очакват това да донесе повече гласове на изборите, но тя отказва. През 1998 година тя все пак започва политическа кариера, точно преди изборите. Благодарение на гръмката си фамилия тя успява да съживи партията почти сама. Нейните опоненти непрекъснато заявяват че не е родена в Индия, и слабо познава езика (хинди).
Избират я за лидер на опозицията през 1999 година. Става основен кандидат за премиер-министър след сензационната победа на „Индийски Национален Конгрес“ на изборите, но се отказва поради развихрилата се кампания около „опасността“ държавата да се оглави от чужденец.