Слав Караславов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Слав Караславов
Роден: 27 март 1932
с. Дебър, днес Първомай, България
Починал: 31 март 2002

Слав Христов Караславов е български поет и белетрист.

Роден е в село Дебър, днес квартал на Първомай. През 1951 г. завършва гимназия. Първата му публикация е от 1954 г. във в. „Народна младеж“. В периода 1959 - 1964 г. работи като редактор последователно там, в сп. „Септемврийче“ и Радио София. От 1964 г. завежда отдел „Поезия“ в издателство „Народна младеж“ и издателство „Български писател“. Караславов е главен секретар на Съюза на българските писатели в периода 1972 — 1979 г., а от 1974 г. е заслужил деятел на културата.

Слав Караславов е племеник на българския писател, белетрист и драматург Георги Караславов.

[редактиране] Библиография

Слав Караславов е автор на следните книги:

  • 1959 — „Ехо от кавалите“ (стихосбирка)
  • 1961 — „На бял камък“ (стихосбирка)
  • 1962 — „Корава пръст“ (стихосбирка)
  • 1965 — „Насаме със сина“ (стихосбирка)
  • 1967 — „Приемете ме и такъв“ (стихосбирка)
  • 1967 — „Приятел със смъртта“
  • 1968 — „Хроника за Хаджи Димитър“
  • 1970 — „И никога да не си отивам...“ (стихосбирка)
  • 1970 — 1976 — „И се възвисиха Асеневци“ (тетралогия романи)
    • 1970 — „Деспот Слав“
    • 1972 — „Залезът на Иванко“
    • 1974 — „Когато Калоян премина Хем“
    • 1976 — „И много пътеки изходих...“
  • 1972 — „Предсказания“ (стихосбирка)
  • 1973 — „Поеми“ (сборник)
  • 1974 — „Гост на себе си“ (стихосбирка)
  • 1974 — „Оръжие за живите“
  • 1974 — „Ракетен век“ (стихосбирка)
  • 1976 — „Априлски пространства“ (стихосбирка)
  • 1976 — „И името ти хубаво...“
  • 1977 — „Полуостров“ (стихосбирка)
  • 1978 — 1979 — „Солунските братя“ (трилогия)
  • 1979 — „Безводни реки“ (стихосбирка)

Негови произведения са превеждани на белоруски, испански, италиански, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, френски, чешки, и други езици.

[редактиране] Външни препратки