Катаревуса

от Уикипедия, свободната енциклопедия

История на
гръцкия език

(вижте също: Гръцка азбука)
Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.)
Диалекти:
Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски,
Дорийски, Памфилски; Омиров.
Евентуален диалект: Античен македонски.

Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
Новогръцки (от 1453)
Диалекти:
Кападокийски,Критски, Кипърски,
Грико, Катаревуса,
Понтийски, Цаконски, Йеванически

Катаревуса (на гръцки: καθαρεύουσα, почистен) е пуристична, архаизирана форма на новогръцкия език, създадена в началото на 19 век от Адамандиос Кораис (1748-1833). Чрез катаревуса - „прочистения“ гръцки, Кораис, може би най-ярката фигура на гръцкото Просвещение, се опитва да намери среден път в разгорещения езиков въпрос в Гърция дали да се използва старогръцки или новогръцки език (димотики).

Портрет на Адамандиос Кораис, създателя на катаревуса
Портрет на Адамандиос Кораис, създателя на катаревуса

Лексиката на катаревуса съдържа архаизирани форми на новогръцки думи и е изчистена от много от чуждиците и заемките на новогръцкия димотики от турски, български или западни езици. Граматиката му също е опростен вариант на старогръцката. Така катаревуса е изкуствена форма на гръцкия език, която според поддръжниците му хипотетично би могла да се появи, ако се изключи чуждото влияние върху езика.

На катаревуса пише самият Кораис както и много от най-известните дейци на Гръцкото възраждане. След освобождението на Гърция катаревуса става официалната книжовна норма, на която са създавани всички официални държавни и църковни документи. Този статус катаревуса заема чак до 1976 година, когато след възстановяването на демокрацията в страната димотики е обявен за единствения официален вариант на гръцкия език.

За двата си века съществуване катаревуса повлиява силно димотики, като му предава част от граматическите и синтактичните правила на старогръцкия език, както и много възродени старогръцки думи.

Днес в Гърция катаревуса се използва предимно от църквата. В гръцката столица Атина излиза един вестник на катаревуса - консервативният Хестия.

Българското отразяване на гръцките топоними по географски карти и в печата често е на катаревуса - например катаревусианското Сидирокастрон вместо новогръцкото Сидирокастро (Валовища) или катаревусианското Александруполис вместо новогръцкото Александруполи (Дедеагач).