Никола Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Георгиев
български литературен критик
[[Картинка:Фото на RFI|none|160px|Никола Георгиев]]
Роден: 24 ноември 1937
Казанлък

Проф. д-р Никола Георгиев е известен както у нас, така и в чужбина български литературен критик, структуралист, културолог, есеист, публицист, общественик, роден на 24 ноември 1937 г. в град Казанлък. Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е доктор на филологическите науки, професор и преподавател по теория на литературата в Софийския университет.

[редактиране] Произведения

  • „Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)“ (1976)
  • „Анализ на лирическата творба“ (1985)
  • „Нова книга за българския народ“ (1991)
  • „Сто и двадесет литературни години“ (1992)
  • „Цитиращият човек в художествената литература“ (1992)
  • „Името на розата и на тютюна“ (1992)
  • „Анализационни наблюдения“ (1992)
  • „Мнения и съмнения“ (1999), „Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство“, студии (2001)
  • „На повратки в село — или към света?“ (1999)
  • „Пропасти и мостове на междутекстовостта“, студии (1999)
  • „Литературни анализи" т.1 и т.2 (учебни помагала 8-12 клас) (2001)
  • „Почит и прочит. Литературознание на неограничените възможности“ (2003)
  • „Тревожното литературознание“ (2006)

За Никола Георгиев

  • Анархистът законодател. Материали в чест на проф. Никола Георгиев, Съставители: Радосвет Коларов, Величко Тодоров, Благовест Златанов, София, Унив.Изд. "Климент Охридски", 1997


[редактиране] Външни препратки