Нежната революция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нежната революция (чешки: sametová revoluce, словашки: nežná revolúcia) (16 ноември - 29 декември, 1989) представлява безкръвна революция в Чехословакия, чиято цел е отхвърлянето на комунистическото управление там.
На 17 ноември, 1989, мирна студентска демонстрация в Прага е жестоко отблъсната от полицейското отделение за борба с размирици. Това става причина за серия от протести проведени от 19 ноември до края на декември. На 20 ноември броя на мирно протестиращите в Прага нараства от 200 000, предишния ден, до половин милион. На 27 ноември се провежда двучасова обща стачка, която включва всички граждани в Чехословакия.
Виждайки падането и на други комунистически правителства и разрастващите се улични протести, Комунистическата партия на Чехословакия обявава на 28 ноември, че ще предаде монопола си върху политическата власт. Бодливата тел по границата на Западна Германия и Австрия е премахната в началото на декември. На 10 декември комунистическият президент Густав Хусак назначава първото предимно некомунистическо правителство в Чехословакия след 1948, и подава оставка. Александър Дубчек е избран за говорител на парламента на 28 декември, а Вацлав Хавел за президент на Чехословакия на 29 декември 1989.
Един от резултатите на Нежната революция са първите демократични избори след 1946, проведени през юни, 1990 и в резултат на които е избрано първото некомунистическо правителство в Чехословакия след повече от четиридест години.
[редактиране] Политическа обстановка преди революцията
Чехословакия е управлявана от Комунистическата партия от февруари 25, 1948. По време на това управление няма официални опозиционни партии в правителството. Дисиденти периодично публикуват домашно направени издания (самиздат), но биват преследвани от тайната полиция, а обществото се страхува да ги подкрепя. Всеки може да бъде освободен от работата си или от училище, а книгите му и филмите да бъдат забранени заради "негативно отношение към социалистическия режим". Това се отнася предимно за: семействата на бивши предприемачи или некомунистически политици, изразяване на подкрепа за Александър Дубчек, противопоставяне на Съветската окупация, проповядване на религия, бойкотиране на нагласените парламентарни избори, подписване на Харта 77 или за тези, които са заподозряни във връзки с извършителите на подобни дейности. Тези правила се прилагат лесно, поради факта, че училищата, медиите и бизнеса принадлежат на държавата и са под нейн директен контрол.
Ситуацията започва постепенно да се променя след обявяването на Перестройката на Михаил Горбачов през 1985. Чехословашките комунисти на думи подкрепят Перестройката, но на практика извършват много малко реални промени и дори да се говори за Пражката пролет от 1968 все още е табу. През 1988 и 1989 се провеждат първите антиправителствени демонстрации, потушени от полицията.
Най-големия импулс за революцията дават промените в съседните страни - до 16 ноември всички съседни на Чехословакия страни, с изключение на Съветския съюз, премахват комунистическото управление, Берлинската стена пада на 9 ноември, а гражданите на Чехословакия гледат всичко това по телевизията (по собствената и чуждата). Съветският съюз също подкрепя промяна сред управляващия елит на Чехословакия, въпреки че не одобрява отхвърлянето на комунистическия режим.