Слюнка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Слюнката представлява воднисто-пенеста субстанция, произвеждана от слюнчените жлези в устната кухина на някои животни и човека. Съдържа 98% вода, но също и някои важни за организма електролити, слуз, различни ензими и съединения с антибактериално действие.
[редактиране] Функции и свойства
Слюнката изпълнява функция в храносмилателната система, като омокря приеманата храна и така я прави по-лесна за преглъщане. Съдържащият се в слюнката ензим амилаза разгражда някои скорбяли до малтоза и декстрин, преди те да постъпят в стомаха.
Слюнката има и предпазно действие в различни ситуации. Например при повръщане, слюнчените жлези имат рефлекса да произвеждат повече слюнка, която да неутрализира разрушителния за зъбния емайл ефект на високата киселинност на стомашните киселини.
Популярно схващане е, че слюнката в устата представлява естествен дезинфектант, поради което много хора вярват, че е полезно да ближат раните си. Няма доказателства, че слюнката има свойството да лекува, макар че облизването на раната може да спомогне прочистването ѝ, когато няма по-добър вариант (чиста вода, дезинфектант).
Изследователи в университета в Гейнсвил, Флорида, са открили в слюнката на мишките белтък, наречен от тях фактор за растеж на нервите (nerve growth factor, NGF). Рани, овлажнявани с NGF, зарастват два пъти по-бързо от рани, които не са третирани или близани. Така учените правят извода, че слюнката на някои животниски видове може да има целебно действие. Факторът NGF обаче не е открит в човешката слюнка. Въпреки това, тя съдържа антибактериални агенти като лактоферин и лактопероксидаза.
[редактиране] Съдържание
Съдържание на животинската слюнка:
- Вода
- Електролити: (2-21 mmol/L натрий, 10-36 mmol/L калий, 1.2-2.8 mmol/L калций, 0.08-0.5 mmol/L магнезий, 5-40 mmol/L хлориди, 2-13 mmol/L бикарбонати, 1.4-39 mmol/L фосфати)
- Слуз: основно се състои от мукополизахариди (гликозаминогликан) и гликопротеини;
- Антибактериални съединения: тиоцианат, водороден пероксид, отделителен имуноглобулин-А
- Различни ензими: α-амилаза, лизозими и липаза, слюнчени кисели фосфатази, слюнчена лактопероксидаза, и други. Наличието на тези ензими в слюнката понякога става причина за нейната неприятна миризма.
Има разногласия по въпроса за количеството произвеждана слюнка на ден от един здрав човек. Днес се счита, че средното количество е около 700 милиграма, което е много по-малко от оценките, правени в миналото.
[редактиране] Външни препратки
- The Biology of ...Saliva, Discover