Тиристор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тиристорът е полупроводников електронен елемент с четирислойна р-n-p-n структура и три p-n-прехода. Има нелинейна волт-амперна характеристика с две стабилни състояния (с ниска и висока проводимост) в права посока и притежава свойства на електрически вентил.
[редактиране] Устройство и начин на работа
Вътрешната структура на тиристора съдържа четири слоя с различна дебелина - широк слой с p-проводимост (слой p1, анод), следван от много широк слой с n-проводимост (n1, аноден управляващ електрод), много тънък слой с p-проводимост (p2, катоден управляващ електрод) и широк слой с n-проводимост (n2, катод).
При подаване на напрежение между анода и катода (положително към анода и отрицателно към катода) проходите p1-n1 и p2-n2 са свързани в права посока, но протича само ток на утечка от обратно свързания преход n1-p2. С увеличаване на напрежението токът на утечка става достатъчно голям за да задейства транзисторен ефект през тънкия слой p2.
[редактиране] Видове тиристори
Ако приборът няма управляващи електроди се нарича диоден тиристор (динистор, диод на Шокли). Ако приборът е с един управляващ електрод се нарича тринистор (или просто тиристор!).
[редактиране] Означение в принципните електрически схеми
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|