Смърт (Светът на диска)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герой от поредицата на Тери Пратчет "Светът на диска" |
|
Характеристика на героя | |
Пълно име: | Смърт |
Персонофикация на смъртта, притежаваща повече лични качества | |
Морт Албърт Сюзън Сто Хелит |
|
Домът на Смърт и навсякъде другаде | |
Цветът на магията | |
всички останали романи от поредицата | |
Съдържание |
[редактиране] Описание
Смърт (на английски: Death) е фантастичен герой от поредицата на Тери Пратчет Светът на диска. Той е пародия на няколко други персонификации на смъртта. Както повечето от тях, той е облечен в дълго черно наметало и представлява скелет държащ коса, но за разлика от повечето, притежава човешки качества.
Смърт е един от най-популярните герои в света на диска и участва в повечето от романите. Той язди бял кон, наречен Бинки, който е твърде жив и реален. В книгите от поредицата неговите реплики са изписани изцяло с главни букви. В първата книга „Цветът на магията“ и местоименията, които се отнасят пряко до него са изписани с главна буква, но в следващите книги това е премахнато като единствените местоимения с главна буква са тези, които се отнасят до боговете.
Гласът на Смърт звучи някак... окончателно. Като надгробна камбана. Също така, той по дефиниция знае всичко - спомня си както миналото, така и бъдещето, и се явява последна инстанция по всички възможни въпроси.
[редактиране] Личност
Смърт изпълнява съвестно своята работа, но не е жесток. Гледа на своята работа като на необходима обществена служба. Обича котки (които го виждат по всяко време) и къри (въпреки че не му се налага да яде). Живее (въпреки че не му се налага да живее някъде) в допълнително измерение, наречено Домът на Смърт. В това измерения се намира къщата му (въпреки че къща не му е необходима), която изглежда точно, както къщата на някое семейство от средната класа, само че изцяло в черно. В измерението се намира и градината, която той сам е измислил и която е черно-бяла.
Доста подробности из къщата и градината са измислени от, хм, някой, който е искал да прилича на човек, но нещо на моменти му се губи. Кърпите в банята (а и канализацията й, примерно) не са подходящи за лица, за които къпането се отнася. Часовникът винаги показва единственото време, което вълнува Смърт - "Твърде късно!". И т.н.
Смърт е очарован от човечността, въпреки работата която върши - или може би точно поради нея. В един момент той сига дотам да си осинови момиченце — Изабел. И доколкото наследствеността е резултат далеч не само на гените, Изабел (а и дъщеря й, Сюзън) са взели по нещичко от него. Примерно умението да не ги забелязват, когато не искат. А в случая със Сюзън - понякога и коня и косата му. Назаем, естествено, и по задължение.
[редактиране] Други герои
След като Смърт е преместен от Ревизорите и след това се завръща там се намират неговите части (смърт на всички видове животни). Той се обединява с тях, но въпреки това оставя една своя част — Смърт на мишките да съществува самостоятелно. Главна причина за което е, че в Анкх-Морпорк на всяка секунда умират стотици мишки. Те са основното меню в кръчмите на града, посещавани често от джуджета.
[редактиране] Връзки и взаимоотношения
Изабел, осиновената дъщеря на Смърт за пръв път участва в романа „Фантастична светлина“ и има основна роля в книгата „Морт“, където Морт става асистент на Смърт и по-късно се жени за Изабел. От техния брак се ражда момиче — Сюзън Сто Хелит.
Сюзън замества дядо си в изпълнението на задълженията му първо в „Музика на душата“, а след това и в книгата „Дядо Прас“.Смърт е в особени взаимоотношения със Сюзън, защото всеки от тях си няма никого другиго на света.
В домът на Смърт живее и помощникът на Смърт — Албърт, всъщност велик магьосник, който е прибран там от Смърт три месеца преди да умре. Понеже в собственото измерение на Смърт времето не е от значение, Албърт може да си позволи да стои извън него само за времето, съдържащо се в тези три месеца.
Конят на Смърт, Бинки, е напълно нормален, жив кон. По информация от книгите, преди това Смърт е опитал със скелети на коне, но му се налагало непрекъснато да спира и да връзва с тел изпаднали кокали. Друг негов опит е бил с огнен кон, който пък подпалил конюшната.
[редактиране] Друга информация
В две от анимационните адаптации на „Музика на душата“ и „Посестрими в занаята“ от 1996 г. гласът на Смърт е озвучен от Кристофър Лий.
Поредицата на Тери Пратчет Светът на диска | ||
Цветът на магията - Фантастична светлина - Еманципирана магия - Морт - Магизточник - Посестрими в занаята - Пирамиди - Стражите! Стражите! - Ерик - Подвижни образи - Жътварят - Вещици в чужбина - Малки богове - Господари и господарки - Въоръжени мъже - Музика на душата - Интересни времена - Маскарад - Глинени крака - Дядо Прас - Шовинист - Последният континент - Захапи за врата - Петият слон - Истината - Крадец на време - Последният герой - Нощна стража - Чудовищна команда Игри
The Colour of Magic - Discworld - Discworld 2 - Discworld MUD - Discworld Noir - Thud Филми
Дядо Прас (филм) - Музика на душата (анимация) - Посестрими в занаята (анимация) Невидимият университет: Градската стража: Смърт и компания: Анкх-Морпорк: Ланкър: Други: Анкх-Морпорк - Ахатова империя - Борогравия - Дом на Смърт - Подземно измерение - Ефеб - Куирм - Ланкър - Мунтаб - Омния - Тсорт - Джелибейби - Юбервалд - Невидимият университет - XXXX Други
Концепции - Календар - Градската стража - Гилдии - Магия |
![]() |
В Портал Фентъзи можете да намерите още много страници за фентъзи. |