Ами Буе
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ами Буе френски геолог |
|
Роден: | 16 март 1794 Хамбург, Германия |
---|---|
Починал: | 21 ноември 1881 Виена, Австро-Унгария |
Ами Буе (на френски Ami Boué) е френски геолог, който по-късно приема австрийско гражданство.
Роден е в Хамбург, на 10 годишна възраст остава кръгъл сирак. Получава първоначалното си образование в Женева и Париж. Ами Буе учи медицина в Единбург, където попада под влиянието на Робърт Джеймсън, чиито изследвания в областта на геологията и минералогията вдъхновяват по-нататъшната му кариера. Той участва в няколко геоложки експедиции в Шотландия и Хебридските острови, а след дипломирането си през 1817 се установява в Париж.
През 1820 Ами Буе издава Essai géologique sur l'Ecosse, в което са подробно описани най-вече вулканичните скали. Той пътува в Германия, Австрия и Южна Европа и изследва различни геоложки формации, превръщайки се в един от пионерите на геоложките проучвания. През 1830 е сред основателита на Френското геоложко дружество, а през 1835 е негов председател.
Между 1836 и 1838 Ами Буе предприема експедиция на Балканския полуостров, където извършва продължителни натуралистични и етнографски проучвания. След завръщането си в Париж издава La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle (1840), едно от най-важните за времето си изследвания на региона, включително на територията на България. През 1849 той съставя и първата етнографска карта на османската част на Балканите. Според него:
„Българите населяват България, Долна Мизия и по-голямата част от Горна Мизия; те съставят при това главната ядка на населението в Македония, с изключение на най-крайната югозападна част от Костур до и по Бистрица.“
От 1841 Ами Буе се установява във Виена, където продължава изследванията си, най-вече на геологията на Балканите.