Енински апостол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Енински апостол е български ръкопис от 9-11 век, открит в старата черква Света Параскева в с. Енина, близо до Казанлък. Книгата е най-старият кирилски паметник, пазен на територията на България. В част от текста се срещат и букви на глаголица.
Ръкописът е открит случайно при ремонт на храма. Майсторите предават силно повредения ръкопис, от който не е запазен нито един цялостен лист, на местна учителка, която го занася в Института за български език при БАН. Написаното е по тогавашния образец — без да бъдат отделяни думите една от друга, с наклонени надясно букви. Друга особеност е висящото писмо, подобно на гръцки ръкописи от втората половина на 9 век, познати в гръцката палеография като „славянски унциал“.
Ръкописът се съхранява в Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ София.
Според съдържанието може да се предположи, че Енинският апостол е част от изборен апостол, съдържал вероятно 26-27 тетради, около 220 листа, от които са запазени само 39 листа и части от листове. Съдържа апостолските четива за времето от 35-та неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октомври.