Джордж Бърнард Шоу
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джордж Бърнард Шоу британски драматург |
|
Роден: | 26 юли 1856 Дъблин, Ирландия |
---|---|
Починал: | 2 ноември 1950 Ейът Сейнт Лорънс, Англия |
Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925).
Роден е в Дъблин, Ирландия в семейството на разорен предприемач. На петнадесет години започва да изкарва сам хляба си. Първите му пет романа са последователно предлагани на множество издателства и също така последователно отхвърляни от тях. След като се заселва в Лондон започва да пише за периодичния печат като музикален критик и прозаик. Привърженик на социалистическата идея и член на т.нар. Фабианско общество. Представител на "интелектуалния театър", автор на десетки пиеси.Започва да пише през 1879г.,като през периода 1879-1883г. създава петте си романа:"Незрелост", "Неразумните връзки", "Любовта между артистите" , "Професията на Кешъл Байрон" и "Несоциалният социалист".Нито един от романите на Шоу не намира издател.Шоу сътрудничи в редица литературни издания (списание "Стар" и вестниците "Пел Мел" и "Уърлд") и завежда рубликите "музикална критика" и "театрален живот".Статиите си подписва с инициалите Дж.Б. Ш. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за един рядко оригинален,културен и остоумен журналист,който изразява смело своите мнения.Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си "Къщата на вдовеца",която включва в цикъла "Неприятни пиеси".В този цикъл са вкючени още две пиеси- "Обичаният мъж"(1893) и "Професията на госпожа Уорън"(1894)-забранена за поставяне на сцената и трябва да минат осем години ,за да може лондонската публика да я види.Вторият цикъл "Приятни пиеси" обхваща: "Героят и войникът"(1895)-действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, "Кендида"(1894),"Избраникът на съдбата" и "Никога не може да се каже"(1894).Третият цикъл са три пиеси за пуритани: "Ученикът на дявола"(1898), "Цезар и Клеопатра"(1899) и "Промяната у капитан Брасбоунд"(1899).Към същият период от творческата му дейност се отнасят и комедиите "Човек и свръхчовек"(1903), "Другият остров на Джон Бул"(1904), "Майор Барбара"(1905), "Дилемата на лекаря"(1906), "Женитба"(1908), "Неравен брак"(1909), "Разобличението на Бланко Поснет"(1908), "Андрокъл и лъвът"(1912), "Пигмалион"(1913).През периода 1912-1918г. Шоу пише еднократни пиеси на злободневни теми.След войната създава пиесите "Домът,в който се разбиват сърцата"(1919), "Връщане в Матюзалем"(1920), "Света Йоанна"(1923), "Кола с ябълки"(1929), "Много е хубаво,за да бъде вярно"(1931), "Милионершата"(1935), "На скалите"(1933), "Женева"(1938), "В щастливите дни на Карл Чарлз"(1939).
Шоу е известен с изключително острия си език, критик на своето време. Строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Един от създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира в посока към социална справедливост. Едни от най-известните му и бляскави произведения са: “Къщите на вдовиците” (пиеса публикувана през 1893 от цикъла "Неприятни пиеси"), “Професията на мисис Уорън" (драма с основна тематика за проституцията), “Кандида”, “Избраник на съдбата”, “Човек и свръхчовек”, “Майор Барбара”, "Андрокъл" и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му. Дълголетник - починал на 94 години.