Петко Стайнов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петко Стайнов.


Петко Стайнов
български композитор
Роден: 1 декември 1896
Казанлък, България
Починал: 25 юни 1977
София, България

Петко Груев Стайнов е български композитор и музикален общественик, обогатил българската музикална култура и допринасъл значително за развитието й.

Роден е на 1 декември 1896 г. в Казанлък. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.

През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба - симфоничната сюита "Тракийски танци" в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част - "Мечкарско" (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.

Два са жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов: симфоничния и хоровия.

Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща:

  • симфоничните сюити "Тракийски танци" (1925,1926) и "Приказка" (1930),
  • симфоничните поеми "Легенда" (1927) и "Тракия" (1937),
  • симфонично скерцо (1938),
  • концертните увертюри "Балкан" и "Младежка увертюра" (1936 и 1953),
  • две симфонии (1945 и 1949).

По значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са "Ела се вие, превива", "Изгреяло ясно слънце", "Бре Иване", "Засвири Димо", "Пусти Димо", "Де бре, Димо". В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина.

Други произведения на Стайнов са:

  • "Тайната на Струма", 1931;
  • "Урвич" - за смесен хор, текст Никола Ракитин, 1933;
  • "Конници", 1932;
  • "Сто дведесет души" - за мъжки хор, текст Пенчо Славейков, 1935;
  • "Момина жалба" - за смесен хор, текст Трифон Кунев, 1936;
  • "Другарят Антон" - за смесен хор, текст Иван Радоев, 1954;
  • "Кум Герман" - за смесен хор, текст. Димитър Пантелеев, 1955).

Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика" (1933-1944). В периода 1941-1944 е директор на Народната опера. Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си.

[редактиране] Външни препратки