Музикалната култура през епохата на романтизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!


Тук въведете съдържанието на новата страница. МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА


 Романтизмът е художественото направление, което замества в историята на европейското изкуство епохата на Просвещението и виенската класика. Обхваща последното десетилетие на 18 и първата половина на 19в.
 Решаваща роля при формирането европейския романтизъм изиграва поражението на Великата френска буржоазна революция. Светлите идеи за „свобода, равенство и братство” остават в сферата на илюзиите. От прогресивна революционна сила буржоазията се превръща в алчна, користна и ограничена еснафска класа.
 По своята същност романтичното изкуство е социална критика и протест срещу новия буржоазен свят. Разочаровани от просветителската идея за всемогъществото на разума, творците романтици издигат в култ чувството и фантазията.
  Търсейки утеха и опора разочарованите, самотни и неразбрани романтични творци се насочват към природата, фантастиката, към далечните екзотични страни, към народното творчество – т.е. те са привлечени от натуралното, първичното, незасегнатото от съвременната им цивилизация. Така в изкуството навлиза образът на одухотворената природа, разкриват се приказно-фантастичната и екзотичната образни сфери.
 По подобен начин възниква и романтичният култ към народното творчество. В обикновените хора от народа, в техния бит и изкуство, романтиците виждат въплъщение на жизнената хармония и душевна чистота, непостижими в света на цивилизованата еснафщина.
 От началото на 19в. датират първите сериозни проучвания върху фолклора на различните страни. Появяват се редица сборници с народни приказки, песни, легенди, балади, поговорки, много от които с векове са тънели в пълна забрава. Интересът към родната култура, събирането, систематизирането и изучаването на фолклорното богатство се оказва важен фактор и за разцвета на редица нови национални школи.
 Композиторите на романтизма творят музика за свое собствено удоволствие, а не за забавление на другите. И тази музика изразява техните мисли, страсти, чувства. Единствената връзка на твореца с действителността е несигурността на неговото препитание, зависещо изцяло от продажбите на произведенията му и от приходите от концертите му.
 Публиката от романтизма вече не се състои само от благородници. Новопоявилата се средна класа от търговци и предприемачи започва да посещава концерти. Частните салони, концертни зали и оперните театри престават да бъдат единствените места където се изпълнява музика. Изобретяването на пианото през 1709 г. дава възможност музиката да бъде пренесена в домовете. В повечето къщи се появява пиано или хармониум /малък орган/ и от момичетата в семейството се очаква да могат да свирят. Композиторите започват да пишат произведения за тези „прохождащи” пианисти.
 Засиленият интерес към музиката налага създаването на училища по музика в цяла Европа. Консерватории  съществуват в Италия още през Ренесанса, но това са предимно домове за сираци, в които се отделя специално внимание на музикалното обучение. През романтизма в новите консерватории се приемат единствено ученици, които имат музикална дарба. Една от най-ранните консерватории е „Националната музикална консерватория” в Париж /1795/. Подобни учебни заведения се откриват в Прага /1811/, Брюксел /1813/, Виена /1821/, Лондон /1823/, Лайпциг /1843/ - нейн основател и ръководител става Менделсон. Консерваторията в Лайпциг се възприема като модел, пренесен по-късно в други страни.
 Балетът, какъвто го познаваме днес достига своя разцвет през епохата на Романтизма. Париж, родното място на балета е временно засенчен от основаването на руските балетни школи в Москва и Петербург.
 След като Шопен омагьосва с вълшебната си музика публиката в танцовите салони, валсът се появява на концертния подиум. Чайковски създава прекрасни валсове в своите балети и сюити, Берлиоз нарича ІІч. на „Фантастична симфония” „Бал”. Но безспорно най-великите създатели на валсове са Йохан Щраус – баща и Йохан Щраус – син, обявен за „крал на валса”. В традиционните танци – менует, жига и кадрил - партньорите едва се докосват. Тогавашното общество е доста скандализирано от появата на танци, при които партньорите са прегърнати през цялото време. Появяват се и нови танци, изпълнявани по двойки. Това са дошлите от средна и източна Европа – мазурка, полка и полонез.
 

• През епохата на романтизма водещи стават жанровете на вокалната лирика. Раждат се и нови за музиката жанрове като песен без думи, лист от албума, музикален момент, импромтю и др. • Изменят се задачите, съдържанието и функциите на традиционните жанрове – опера, симфония, соната, вариация и т.н. • Инструменталната музика става програмна. • Променят се изразните средства на музиката – мелодия, хармония, оркестрация и т.н.