Теодосий Икономов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теодосий Икономов
Роден: 1836 г.
Свищов
Починал: 26 февруари 1871/1872 г.
Болград, Бесарабия

Теодосий (Богдан) Сотиров Икономов е български възрожденски, просветен деец и писател. Работи като учител в Свищов (1862), Браила (1863) и Болград (от 1864), където е директор на гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ през 1867-1869 г. Автор е на първата оригинална българска драматична творба Ловчанският владика или беля на ловчанския сахатчия.

Съдържание

[редактиране] Биография

Роден е през 1836 г. в Свищов, където завършва основното си образование. Завършва гимназия в Киев и записва славянска филология, но не я завършва. През 1859-1861 г. се дипломира в Прага.

Връща се в родния си град и учителства през 1862 г. През 1863 г. отива в Браила, а през 1864 г. окончателно се установява в Болград.

Умира на 26 февруари - според някои източници 1871, според други - 1872 г.

[редактиране] Публицистична дейност

През 1868 г. издава в Болград списание „Общ труд“, в което публикува свои лекции и статии: „Епохата на Симеон Велики или златният век на България“, „За значението и важността на славенската катедра в Болград“, „Значението на Кирило-Методиевото дело“ и др. [1]

[редактиране] Творчество

Освен комедията „Ловчанският владика“ (нап. 1857, издадена 1863), написва няколко патриотични стихотворения. Според Енциклопедия България [1] песента му „Де й родът ми?“ (превод от чешки език на песента „Слепият гуслар“ на Й. К. Тил) получава широка популярност. Тя изпреварва сходните „Татковина“ на Петко Славейков и „Де е България“ на Иван Вазов[2]. Алеко Константинов също се позовава на нея в „Бай Ганьо[3]

[редактиране] Източници

  1. 1,0 1,1 Енциклопедия България, т.3 И-Л, Издателство на БАН, София 1982, стр. 95
  2. LiterNet - Младен Енчев, “Татковина” на П. Р. Славейков. Мотивът за земята рай като мито-поетически модел за възпитание на чувствата
  3. Виртуална библиотека Словото - Алеко Константинов, Бай Ганьо на изложението в Прага