Пласибо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За лекарственото средство без истински терапевтичен ефект, вижте Плацебо.


Пласибо
Информация
От Лондон, Англия
Стил Рок
алтернатив рок
Години на активност 1994 - до наши дни
Label(s) EMI
Virgin Records(сегашен)
Caroline Records
Website официален сайт
Актуален състав
Брайън Молко
Стефан Олсдал
Стивън Хюит
Бивши членуве
Робърт Шултцберг
Ксевиър Ройд


Пласибо са алтернативна рок-група, състояща се от Брайън Молко (Brian Molko, вокали и китара), Стефан Олсдал (Stefan Olsdal, бас), Стив Хюит (Steven Hewitt, ударни). Групата е основана през 1994 в Лондон.

Съдържание

[редактиране] История

Пласибо са се формирали в Люксембург, когато съучениците Брайън Молко и Стефан Олсдал се срещат по време на катастрофа в Южната метро станция в Кенсингтън през 1994 г и решават да сформират група.

За кратко групата е известна като Ashtray Heart, но после бързо се преименува в Пласибо.

Първоначално групата е била пред дилема кой да застане на ударните - Стив Хюит или Робърт Шулцберг, като те са се редували. Когато става ясно, че Хюит е предпочитаната фигура, той участва в групата London band Breed, и затова в договорът с Caroline Records като барабанист е записан Шулцберг.

Пласибо нашумяват и поради факта, че членовете им са с различна сексуална ориентация - Олсдал е хомосексуален, Хюит е хетеросексуален, а Молко е бисексуален. Техният стил на живот често се споменава в музиката им. Например в песента "Special K" от албума Black Market Music (2000) се описва въздействието от наркотикът Ketamine.

Брайън Молко си е признавал, че използва ободряващи наркотици. През 1997 в интервю за New York Doll той споделя: "Вероятно хероинът е единственият наркотик, който никога не бих опитал".

Парчетата "Nancy Boy" от албума Placebo и "Pure Morning" от Without You I'm Nothing са върхът на успехите им на Острова, и двете влезли в Топ 10.

След Without You I'm Nothing следва период на спад на популярността им в Англия. Пресата там периодично се присмива на личностните им качества и претенциите на основните членове на групата и най-вече на Молко. Въпреки това групата остава крайно популярна в континентална Европа и особено във Франция. Молко владее идеално френски, макар и с английски ударения на думите. Този факт е причина Пласебо първоначално да атакуват френския пазар. И те успяват - там намират значително повече фенове, отколкото във Великобритания.

В Black Market Music стълът им малко се променя - чувства се откровения звук на китарата. Този стил напомня на британският и американският рок от 70-тте години, допълнен с извисяващите се вокали на Молко.

Групата е поканена да свири на 50-годишнината на Дейвид Боуи на Madison Square Garden. По-късно, през 1997, заедно с Боуи изпълняват "20th Century Boy" на живо на наградите Брит. През 1998 записват и друга дуетна песен с Боуи - Without You I'm Nothing.

Албумът Sleeping with Ghosts (2003) е повече "приключенски" - експериментира се с танцувални тонове, електронни мотиви, по-малко рок китара, макар, че в някои от синглите се запазва традиционния им стил, като например в нашумелия "The Bitter End".

През есента на 2004 излиза колекция със синглите на Пласибо под заглавието Once More with Feeling. Тя съдържа два диска - аудио диск и DVD с клиповете на групата. В последствие имат изяви на Wembley Arena, съвместни 2 песни с Робърт Смит от "Дъ Кюър" (The Cure), турне в Южна Америка.

На 2 юли 2005 изпълняват "Twenty Years" и "The Bitter End" в концерт на живо на Palace of Versailles във Франция.

През септември 2005 завършват записите на новия си албум с Даниел Уейт (Daniel Waite). На групата и предстои работа по няколко песни с Тимо Маас (Timo Maas). "First Day" е завършена през май 2005.

Две от песните са осъществени с американски изпълнители: "Meds" с Алисън Мошарт (Alison Mosshart) от групата "Дъ Килс" (The Kills) и парчето "Broken Promise" с Майкъл Стайп (Michael Stipe) от Ар И Ем (REM).

Петият албум Meds "изтича" незнайно как и досега в Интернет на 17 януари 2006. Официалната дата на излизането му е 13 март 2006, макар голяма част от феновете да са го слушали 2 месеца по-рано. Първият сингъл от албума е "Because I Want You", а вторият - "Infra-Red".

Турнето им на Острова през 2006 минава с огромен успех. Концертът им в Лондон е на Alexandra Palace. Повечето от феновете са били пред входовете още от 18 часа на предходния ден и са прекарали там повече от едно денонощие преди да влязат за концерта.

През октомври 2006 дебютният им албум се преиздава след студийни подобрения под името 10th Anniversary collectors edition. Към албумът е включен и видео диск с клипове, концертни записи и телевизионни участия.

[редактиране] Членове

[редактиране] Настоящи

От 2005-та, групата се състои от:

[редактиране] Предишни

  • Ксевиър Ройд (Xavior Roide) - 2003-2005 - клавишни, вокали
  • Робърт Шултцберг (Robert Schultzberg) - 1994-1996 - ударни.

[редактиране] Дискография

[редактиране] Албуми

[редактиране] Сингли

От албума Meds

  • Meds
  • Because I Want You
  • Song To Say Goodbye
  • Infra Red

От албума Once More With Feeling

  • Twenty Years

От албума Sleeping With Ghosts

  • English Summer Rain
  • Special Needs
  • This Picture
  • The Bitter End

От албума Black Market Music

  • Black-Eyed
  • Special K
  • Slave To The Wage
  • Taste In Men

От албума Without You I'm Nothing

  • Without You I'm Nothing
  • Every You Every Me
  • You Don't Care About Us
  • Pure Morning

От албума Placebo

  • Bruise Pristine
  • Nancy Boy
  • Teenage Angst
  • 36 Degrees
  • Come Home

[редактиране] Външни препратки