Борино
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борино е село в Южна България. То е административен център на община Борино, Област Смолян.
Борино | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Смолян |
Община: | Борино |
Население: | 3 123 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 1125 м |
Пощ. код: | 4824 |
Тел. код: | 03042 |
Геогр. положение: | 41° 41' сев. ш. 24° 17' изт. д. |
МПС код: | СМ |
Кмет или наместник | |
Джамал Асанов |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Борино се намира в планински район. Село Борино се намира на 1140 м. надморска височина, в Западната част на Орфеевата планина Родопи.
То е разположено в котловина, която е сякаш огромна черга изтъкана от ръцете на боринчанката. Цветовете в нея са взети от природата - зеленото от картофените ниви и обширните ливади, кафявите нишки са многото горски пътеки водещи до места непознати за човека. Борино е пример за етническа толерантност, където живеят като съседи /комшии/ - турци, българи, помаци и цигани, за които има поговорка, че са по-близки от роднина. Като общински център включва, с.Ягодина, с.Чала, с.Кожари и с.Буйново.
При нас Вие може да видите многообразната материална култура на три етноса - занаятчийски изделия, неповторими по цветова гама и орнамент тъкани, костюми и фолклор, съхранили древни черти.
Районът ни е с богато наситени природни дадености и атрактивни забележителности. Сред тях са Ягодинската пещера, Буйновското ждрело, Дяволското гърло, Триградско ждрело, които са световно известни. Освен това очароващи и оставящи трайни впечатления в човешкото съзнание са Дяволският мост - м. "Хайдушки дол", Кемеров мост, връх "Виденица" /Гьозтепе/ (предполагаемо светилище на Бог Дионис) и биосферен резерват "Кастракли".
[редактиране] История
История от Древността
Една от люлките на европейската цивилизация е планината Родопи. Първобитните хора са живели тук 65 000- 60 000 пр. Хр. Първите следи от човешко присъствие в нея /Родопи/ са открити в с. Борино близо до хижа "Орфей"- кремъчни оръдия на труда.
През есента и зимата енеолитните хора са живеели в пещерите от района. За това свидетелствуват откритите огнища, датиращи от 4 000 - 3000 г. пр. Хр в Ягодинската пещера и идолната пластика свързана с култа към жената-майка и култа към Слънцето в Харамийската дупка.
От преди ІІ хилядолетие в околностите на с.Борино живее тракийското племе беси. От тях са открити тракийски могили на вр. Турлата и много светилища. Светилището на Дионис в Родопите и музикалната култура на траките са свързани с името на митичния родопски певец Орфей, покорил със звуците на лирата си ветровете и дивите зверове. Той е създател на философското учене Орфизъм. Съществува хипотеза, че на връх Виденица се е намирало прочутото в древността светилище на бог Дионис-посещавано от Гай Октавий и Александър Македонски.
От римско владичество са останали много следите-пътища и моста "Кемера". През Борино е преминавал прекия път от Филипополис /гр. Пловдив/ до Никополис ад Неструм /Гоце Делчев/ и Македония. Създаване на Българската държава
На Балканския п-в през VІ в. се заселват славяните, през VІІ в. прабългарите и заедно с траките създават Българската държава през 681г. От прабългарите се взима името на държавата, от славяните се взима езика- славянски и от траките културното наследство. Всички те изповядат различни религии. За обединяване на народа през 865 г. се въвежда християнството и се утвърждава България като християнска държава. В Родопите християнството се е изповядвало три века преди покръстването, знае се, че Библията е преведена на езика на бесите. Карабулак-Борино
През 1396г. Родопите попадат изцяло под владението на Османската империя. За това време свидетелствува Средновековния некропол в местността "Джумая дюзю" от Х-ХІV в., в който първите погребения са християнски, а по-късните мюсюлмански. Според Българо-турската спогодба от 1886 г. Борино остава в турска територия, върнато е на България по Букурещкия мирен договор през 1913 година.
До 1934 г. Борино е носило името Карабулак. Сред населението на селото е наложена легендата за Кара була - в превод от турски език означава черна була /жената в черно или черната вдовица/. Тя дошла в землището на Борино заедно с четиримата си синове от близкото с. Гьоврен. Тук братята създали свои семейства и се разселили, създавайки четири махали в селото.За съжаление за времето преди 1934 година няма запазени сигурни писмени извори за наименованието и развитието на селото. Голяма част от информацията е устна и запазена предимно във фолклора и етнографията.
Съществуват и различия в тълкуването етимологията на думата "Карабулак". Според Стефан Захариев "Кара-булакъ" означава черни дол, без да се обяснява причината за това наименование. От газената лампа до Интернет
В с. Борино е живяло само турско население до 1930 г. когато се заселват българи християни от смолянските села Соколовци , Гела, Солища и Стойките. Тук намират по-благоприятни условия за живот и за развитие на овцевъдство. Те купуват имотите на местните турски семейства, които емигрират в Турция. Също така са по-близо до имотите си по Беломорието.
След 1945 г. селото продължава да се развива като особен приоритет се дава на инфраструктурата и социално-здравните обекти - училище, читалище. Прокарват пътища. През 1960 г. селото е електрифицирано. Едно от черните петна в най-новата история на Борино е т.н. "Възродителен процес" - начало на който се поставя през декември 1975 г. и продължава до началото на 1990 г. Въпреки опитите за насилствено разделение на етносите, толерантността като цяло се запазва.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Родопска дъща
Родопската дъща е уникално дървено съоръжение изработено в близост до река. Състои от две части - дървен улей, по който се довежда чиста вода и дървен съд с форма на обърнат пресечен конус. Водата пада от високо в единия край на съда и създава водовъртеж. Дъщата се ползва за валяне на нови вълнени тъкани (одеала, черги и диплари). В продължение на 2-3 часа те се въртят под ударите на водната струя, за да станат по-здрави, меки и със светли цветове. Такава дъща може да се види на 4 км. южно от Борино в местността "Хайдушки дол".
Дяволски мост
Той се намира между Ягодинска пещера и Борино в местността "Хайдушки дол" по бъдещата екопътека "Дяволска пътека". Това е един скален мост, дълъг 8-10м., с дебелина 2-3 м. и светъл отвор 30 м. Преданието, че само дяволът може да мине по него дава името му, в превод от турски език "шейтан кюпрю". Според легендата скалното образувание е момента на помирението между двама братя, враждували дълги години за бащините си имоти, изградили стени по между си.
Язовир "Кастракли"
В местността "Кастракли" е създадено изкуствено езеро. То е разположено във високопланинска котловина, к ато за стена е използван естествения релеф. Неговата площ е 35 дка, с дълбочина 18 м и се пълни от извор на дъното. Езерото чудесно се вписва в съчетание с околната природа и създава чувство за уют и отмора. В спокойното си в одно огледало, то отразява силуета на околните гористите ридове. Според изследванията на учените, местността "Кастракли" е второто място на планетата, където през периода май - юни - юли се среща най-голямото струпване на повече от половината познати пеперуди на земята.
Резерват "Кастракли"
Природен резерват "Кастракли" с площ 124 ха е в землището на с. Борино, той е с много благоприятен климат, предоставящ добри условия на живот и бил обитаван от траките. Обявен е за резерват: "с цел запазване девствения характер на вековната черборова гора (Pinus nigra) и красивия природен пейзаж " Релефът на резервата се отличава със стръмен, силно пресечен характер. Най- високата му точка е 1291,3 м., а най-ниската 911м. Територията на резервата е прорязана с множество дерета, вливащи се в преминаващата през него река.Общата му площ и включва основно и глолистни и широколистни високостеблени гори.
В резе рвата се срещат редица ендемични и реликтни растения, както и 156 вида лечебни. Тук се среща Орфеевото цвете - силивряка. Легендата разказва, че е поникнало от кръвта на Орфей, когато вакханките го убиват. Силивряка, ако е хербаризиран и потопен във вода, отново се съживява.
Триградско ждрело и Дяволско гърло
Голям интерес за любителите на скално катерене и орнитолозите изследващи особено рядката скалола зка е Триградското ждрело със своята най-високата и пленителна част от 250 м., което е лишено от река, защото жадният отвор на Дяволското гърло поема всичката вода на Триградска река. Пропастната пещера "Дяволското гърло" е формирана впоследствие пропадане на земните пластове. Пещерата се намира на 1,3 км северно от с.Триград.
В нея чрез изкуствен отвор се стига до огромна зала, която по дългата си ос надминава сто метра с височина 35 м. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". Очите не са в състояние да обхванат изведнъж нейните размери. Посетителят слиза до дъното на залата, а после поема по безкрайна върволица от стълби, като насреща го мами светлината на входа, а вдясно го държи в напрежение ревящия водопад. Голямата загадка е къде отива това огро мно количество вода.
За Дяволското гърло се носят много легенди. Много популярна е легендата, в която се разказва че древните траки хвърляли в бездната своите вождове за да ги направят безсмъртни. Според друга легенда това е мястото където певецът, порицател и учител Орфей е слезнал в подземното царство на Хадес да търси своята любима Евридика.
Ягодинска пещера
На около 13 км от с. Борино се намира най-красивата пещера в Родопите - Ягодинската.
В естествения й вход са откритите огнища датиращи от 4,000 - 3,000 г. пр. Хр свидетелствуващи за енеолитните хора, които са живели през есента и зимата в нея, в което вие лично може да се обедите.
Тя е дълга 10 км. и лабиринтите й са разположени на 5 етажа. Влиза се в нея през изкуствен отвор. Част от нея е електрифицирана като посетителя минава през специална пътека, която му разкрива красотата на чудно хубави и бели образования, разнообразни форми - сталактити, сталагмити, драперии, каменни рози. Подземният свят става свидетел на млади двойки вричащи се във вечна вярност.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година на 6 май се организира футболно първенство, в което участват отбори от съседни общини. Присъстват специални гости от страната.