Ропотамо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За едноименния резерват в устието на река Ропотамо вижте Ропотамо (резерват).

Ропотамо (на гръцки Ροπόταμος, на турски Kargan) е река в Югоизточна България, вливаща се Черно море.
Ропотамо от североизточното подножие на странджанския рид Босна под името Церовска река, наречена така на село Церово или Старо Паничарево, преселено през 1878 година в Ново Паничарево. Тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока. При село Ново Паничарево реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина. Тук реката в миналото е известна като Крива круша. Реката навлиза в тесен пролом между Бакърлъка (Медни рид) и Узунджа баир и излиза в широка заблатена долина до устието си в Черно море на запад от нос Свети Димитър (Скомболиорош). В последния си участък е известна като Ропотамо. Смята се, че Ропотамо е съкратена форма на Калогеропотамос (Καλογεροπόταμος), на гръцки Калугерска река.
Най-големият приток на Ропотамо, смятан от някои автори за начало на Ропотамо, е Росенската река (Мехмеченската река или Цера), извираща от Медни рид над село Росен (бившето Мехмеч кьой).
Общата дължина на реката е 48,5 километра. По-голямата част от долината на реката е лонгоз с гори от дъб, ясен, бряст, габър и други. В реката живеят много рибни видове - шарани, речен кефал и други.
Около устието на Ропотамо се е образувал дълъг и широк лиман, ограден от Черно море с пясъчни коси. Лиманът е плавателен за малки съдове и по него плуват екскурзионни корабчета. Този район е обявен за резерват Ропотамо.