Гай Гракх
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гай Гракх римски политик |
|
Роден: | 153 пр.н.е. [[]], [[]] |
---|---|
Починал: | 121 пр.н.е [[]], [[]] |
Гай Гракх /153 - 121 г. пр. н. е./, е виден римски пълководец и политик. Син е на Тиберий Семпроний Гракх и на Корнелия /дъщеря на Сципион Африкански/. Бил много по-темпераментен и талантлив от брат си Тиберий Гракх. Гай Гракх е избран за трибун през 123 г. пр. н. е. Прокарал закони, целящи да сплотят римското общество срещу аристократите. Такива били:
- Хлебният закон /lex frumentaria/ за продажба на хляб на ниски цени на бедните римски граждани.
- Закон за пътищата /lex viaria/ за строителството на нови пътища, улесняващи контактите между дребните собственици на земя.
- Съдебен закон /lex jiudiciaria/ според който в списъците за кандидат съдии освен сенатори могли да бъдат включвани и лица от конническото съсловие.
- Военният закон /lex militaris/ облекчавал военната служба за бедните.
- Lex de coloniis deducendis разрешавал основаването на нови колонии в Южна Италия.
Тези закони трябвало да отслабят сенатската аристокрация и да дадат възможност на Тиберий Гракх да прокара най-важния си закон - lex de civitate sociis danda /закон за даряване на римското гражданство на съюзниците в Италия/. За да отслаби влиянието на реформите на Гай Гракх и да повиши популярността си, Сенатът прокарал контрамери: отменил арендата, която плащали гражданите на новораздадените земеделски участъци, а участъците били признати за отчуждаеми. Предложил основаните колонии да са 12 /а не 4, както искал Гракх/. Законът за съюзниците не бил приет, тъй като срещнал противодействието на по-голямата част от римляните. През 121 г. пр. н. е. след като законът и за основаване на колония на мястото на Картаген не бил приет, привържениците на Гракх започнали протести. В избухналите безредици Сенатът обявил Гракх и съмишлениците му извън закона. Повечето от тях били убити, а самият той се самоубил. Парите от конфискуването на имуществото им били използвани за строителството на храма на съгласието /Конкордия/, целящ да затвърди тържеството на сенатската аристокрация.