Голямобуковски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Голямобуковският манастир е български манастир, който се намира на около 4 км от с. Голямо Буково, в планината Странджа. Основан е през 12 век. Името на манастира е „Света Петка“. Състои се от трикорабна псевдобазилика и жилищна сграда.

Манастирът е бил разрушен и е възстановен през 1873 г. В олтарa на храма се намира аязмото „Живоприемний източник“. Обявен е за паметник на културата

Към лятото на 2005 манастирът е постоянно действащ. Строят се нови сгради. Църквата е изографисана, както и малката жилищна сграда.

Старите жилищни сгради на манастира, които до края на 80-те години на 20 век са били пионерски лагер, а после са били арендувани от животновъди са полуразрушени.

Съществува хипотеза, че на мястото на манастира през 14 век се е намирал извесният Парорийски манастир "Свети Григорий Синаит" - люлка на исихасткото движение. В него са се подвизавали светците Теодосий Търновски и Ромил Видински.