Ѕ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирилска буква Ѕ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
![]() |
||||||
Кирилица | ||||||
А | Б | В | Г | Ґ | Ѓ | Д |
Ђ | Е | Ё | Є | Ж | З | Ѕ |
И | I | Ї | Й | Ј | К | Ќ |
Л | Љ | М | Н | Њ | О | П |
Р | С | Т | Ћ | У | Ў | Ф |
Х | Ц | Ч | Џ | Ш | Щ | Ъ |
Ы | Ь | Э | Ю | Я | ||
Неславянски букви | ||||||
Ӑ | Ә | Ӕ | Ҕ | Ӗ | Ғ | Ӏ |
Ӂ | Җ | Ӝ | Ҙ | Ӟ | Ӡ | Ӣ |
Ӥ | Ҡ | Қ | Ҟ | Ҝ | Ң | Ҥ |
Ө | Ӧ | Ҧ | Ҫ | Ҷ | Ҹ | Ӵ |
Ҽ | Ҿ | Ҩ | Ҳ | Һ | Ҭ | Ҵ |
Ӳ | Ӯ | Ү | Ұ | Ӱ | ||
Отпаднали букви | ||||||
Ҁ | Ѹ | Ѡ | Ѿ | Ѻ | Ѣ | ІА |
Ѥ | Ѧ | Ѫ | Ѩ | Ѭ | Ѯ | Ѱ |
Ѳ | Ѵ | Ѷ |
S, ѕ e десетата буква в македонската и осмата буква в старобългарската и църковнославянска азбука. Използвана е и в други езици. В глаголицата изглежда така и има цифрова стойност 8. В класическата старобългарска кирилица е изписвана по два различни начина: във формата на
(в десен или огледален вид: S, Ƨ) и има цифрова стойност 6; като видоизменен вариант на буква З, изглеждаща като "зачерктнато" Z (Ƶ)" или "Z с чертичка със завит край". В старобългарският език се нарича "ѕѣло" (произнася се "дзело"), а в църковнославянски — "ѕѣлѡ" (произнася се "зело").
Произходът на глаголическата буква "зело" е неясен. Кирилското начертание на буквата S вероятно произлиза от гръцката лигатура стигма (Ϛ, ϛ), имаща същата цифрова стойност (6), и сходство в произношението ([ст] у гърците, [дз] у славяните). Кирилската буква S и латинската S са не просто случайно съвпадащи знаци (като С, Н или Р), но и с общ произход. Латинската буква директно произлиза от гръцката сигма (Σ, σ, ς), така както кирилската произлиза от двете букви Στ, στ.
Първоначално звуковата стойност на буквата S се е отличавала от З. Звукът S представлява меко [дз] или [з], произлизащо при редуцирането на [г]: мъногъ/мъноѕи, нога/ноѕѣ, растръгати/растрьѕати и т. н. Още в старобългарския период различието между S и З започва да намалява, като в църковнославянската книжнина от средата на 17 век има формален характер:
- различават се по своята цифрова стойност (S=6, З=7);
- буква S се изпозлва в корена на думата ѕвѣзда, ѕвѣрь, ѕеліе, ѕлакъ, ѕлый, ѕмій, ѕѣлѡ и техните производни;
- във всички останали случаи се пише З;
- в думата зелен и нейните производни, тъй като не се смятат за свързани със ѕеліе и също се пише със З.
В първоначалния вариант на руския граждански шрифт Петър I буква S е представлявала звука [з]. Поради това през 1708 г. буква З е премахната, но през 1710 г., във втория вариант на гражданския шрифт, буква З е възстановена, а S е премахната. Впрочем и двата варианта на гражданският шрифт са изпозлвани паралелно до 1735 година, която се смята за окончателната дата на премахването на буквата S.
Буква S рядко се изпозлва до към средата на 20 век в сръбския граждански печат, чийто правопис е по-близък до църковнославянския в сравнние с руския.
В новосъздадената македонска азбука S е въведена от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (10 гласа "за", 1 "против"), в която S е след З, въпреки че в старобългарската и църковнославяснка азбука подреждането им е обратно. В македонският литературен език буква S има звукова стойност на африкатата /ʣ/ ([дз]).
[редактиране] Литература
- Іеромонахъ Алипій (Гамановичъ). Грамматика церковно-славянскаго языка. Jordanville (N. Y.): Типографія пр. Іова Почаевскаго, Свято-Троицкій монастырь, 1964.
- Архимандрит д-р Атанасий Бончев. Речник на църковнославянския език. Том I. София: Народна библиотека «Св. Св. Кирил и Методий», 2002. ISBN 954-523-064-9.
- В. А. Истрин. Развитие письма. М.: Изд-во АН СССР, 1961.
- Иван Кочев, Иван Александров. Документи за съчиняването на «македонския книжовен език» // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.
- Старославянский словарь (по рукописям X—XI веков). Под ред. Р. М. Цейтлин, Р. Вечерки, Э. Благовой. М.: Русский язык, 1994. ISBN 5-200-01113-2.
[редактиране] Външни връзки
- Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998