Иван Йончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Йончев
български поет
Роден: 3 април 1884
Самоков, България
Починал: 26 май 1918
София, България

Иван Петров Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Бащата е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве, не успява да завърши I-ва Софийска мъжка гимназия. Започва да пише още като ученик — едва 14-годишен издава пиесата-поема „Слепец“. Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, худ. Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство. Играл е на Загребска сцена.

Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината“ (1915). Там е публикувано и стихотворението „Един завет“, по чийто текста композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнато в песни „И бих желал орел да бъда аз…“, „Какво са, о, татко, в небето звездите“, Иван Йончев остава в българската литература.

Умира на 26 май 1918 г. от туберкулоза в Бояна. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата, на която е живял в Бояна, носи неговото име. През 1944 г. гробът му е заличен…

През 1995 г. от забвение го изважда една тънка книжка, озаглавена „Заветът на дедите“ на издателствоСребърен лъв“. През 1998 г. БНТ излъчи документален филм за поета.

Читалищната библиотека в Самоков притежава богат архив за Иван П. Йончев.

[редактиране] Издадени книги

  1. Слепец“, Поема, С., печатница Б.Зилбер, 1904
  2. Есенни листа“, С., печатница Габрово, 1908
  3. Родни песни“, Кн. I, С., печатница Ден, 1914
  4. За родината“, С., Придворна печатница, 1916
  5. Цветя“ (стихотворения), С., 1917
  6. Стоян Хайманата“ (сцени от живота), С., 1903
  7. Стихотворения“, С., Книгоиздателство на българските писатели, 1917
  8. Заветът на дедите“, С., ИК „Сребърен лъв“, 1995

[редактиране] Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.