Джулио Качини

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джулио Качини
италиански композитор, преподавател, певец, инструменталист и писател
Роден: 8 октомври 1551
Рим, Италия
Починал: 10 декември 1618
Флоренция, Италия

Джулио Качини (на италиански: Giulio Caccini) е италиански композитор, преподавател, певец, инструменталист и писател от периода на късния Ренесанс и ранния Барок. Считан е за един от соновоположниците на оперния жанр и един от композиторите, които прокарват теченето Барок. Баща е на Франческа Качини, също композитор.

[редактиране] Музика

Надграждайки ренесансовия стил Качини прокарва много иновации. Той се опитва да създава директни музикални начини на изразяване използвайки лесноразкираем мелодичен говор, който по-късно се трансформира в използвания и в по-късните оперни композиции речитатив.

Неговите най-вличтелни и значими творби са сборниците му с мадригали и песни за един глас и басо континуо. Издадени са през 1601 и носат името „Le nuove musiche“ (на български: Новата музика). Произведенията са изключително лесни за разчитане - Качини прави това с цел точното изпълнения на монодиите. Включени са много примери за орнаментация, които могат да бъдат интерпретирани по много различни начини според индивидуалното усещане за емоциите на певеца, който изпълнява произведението.