Секеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Окръзи със значително секейско население
Окръзи със значително секейско население

Секеите (унгарски - Székelyek, румънски - Secuii) са унгарска етническа група, които живеят в Румъния, в източната част на Трансилвания, главно в окръзите Харгита, Ковасна и Муреш. Общо наброяват около 670 000 души, като в окръзите Харгита (85%) и Ковасна (74%) са мнозинство.

Други варианти за предаване на български на етнонима на същата общност са секели, секлери, секули. Не трябва да се бъркат с шкеите, които са славянско малцинство.

Секеите в миналото са смятани за отделна народност, а днес спадат към етническата група унгарци. Някои изследователи смятат, че секеите произлизат от аварите или от хуните. Когато унгарците се заселват в Панонската низина в края на 9 век, секеите вече са обитавали тези територии. Има версия, според която секеите са живели в източните Карпати още през 5 век.

Според една от тезите за произхода на секеите те са наследници на прабългарското племе есегел, които са известни в арабските извори като сакалиби. След като в края на 9 век Волжка България приема исляма за държавна религия, секеите и маджарите напускат Поволжието и под предводителството на хан Арпад се заселват отначало в Северното Причерноморие, а по-късно в Карпатите,които по това време са били в границите на Първото българско царство. Сред днешните секеи битува историята, че те са пришълци от земите на Волга и имат нещо българско в корените си. Българският специалист Т. Балкански също поддържа тезата за прабългарския произход на секеите.

[редактиране] Вижте още