Университет Корнел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Университетът Корнел или Корнелският университет е частен университет разположен в американския град Итака, Ню Йорк.

Корнел е основан през 1865 от Езра Корнел и Андрю Диксън Уайт и е най-младият член на така наречената Ivy League - организация на елитни университети в САЩ. Идеята на Корнел е да служи като образователна институция, в която студентите се приемат без оглед на раса или религия. Създаден скоро след Гражданската война в САЩ в разгара на индустриалната революция, създателите му искат университетът да обучава студенти във всички научни области — класически и модерни, теоритически и практически. Тези идеали, необичайни по това време, са предадени в мотото на Корнел, цитат на Езра Корнел от 1865: "Искам да основа институция, в която всеки да може да получи знания във всяка учение.

Корнел се нарежда между топ университетите в света.

Съдържание

[редактиране] Академична среда

[редактиране] Профил

За курс 2010, приетите студенти са 24.7% от всички кандидатствачщи, което е най-ниското ниво в историята на университета[1] От записаните студенти, 67% имат повече от 650 точки на устния изпит САТ, а 82% имат повече от 650 точки на САТ Математика. 82% от записващите се студенти са сред 10% най-добри ученици в класа. 68% от записаните студенти идват от държавни училища.[2]

Корнел се посещава от студенти от всичките 50 щата и от повече от 120 страни. През есента на 2005, 28% от студентите се определят като членове на етнически малцинства .[3] 96% от първокурсниците продължават във втори курс.[2]

[редактиране] Факултети

За учебната година август 2005 - май 2006 в главния кампус на Корнел работят 1 594 членове на факултета.[3] Медицинската секция в Ню Йорк Сити наброява 1,005 членове, а в Катар работят 34.[3] Общо 40 членове на университета и студенти са Нобелови лауреат.[4] Сред най-известните бивши професори в Корнел са Карл Сейгън, Чарлз Ивънс Хюз, Норман Малкълм, Владимир Набоков, Ханс Бейте, Ричард Файнман, Кип С. Торне и Алън Блум.

През учебната 2005-06 година в Корнел работят трима Нобелови лауреата, един носител на наградата Крафорд, двама носители на наградата Тюринг, един притежател на Фийлдс медал, трима носители на Националния медал за наука, четирима притежатели на Пулицър, както и притежатели на много други награди.


[редактиране] Научна дейност

За финансовата 2004/05 година, университетът е похарчил $561.3 милиона за научна дейност.[5] Основни получатели на финансирането са колежите по медицина ($164.2 милиона), агрономия и биология ($114.5 милиона), изкуство ($80.3 милиона), и Инжинерство ($64.8 милиона).[5] Средствата идват най-вече от федерални източници, като федералното инвестиране е $381.0 милиона. От федералните агенции най-много пари инвестира Министерството на здравеопазването и Националната научна фондация (National Science Foundation), съответно, 51.4% и 30.7% от всички федерални инвестиции в университета. Корнел е в челната десятка на университети с най-много получени патенти през 2003, и е в челната петица на университетите създаващи нови компании. През 2004–05, Корнел съобщава за 200 открития, подава 203 молби за U.S. патент, изпълнява 77 търговски споразумения, и разпределя хонорари за повече от $4.1 милиона на поделения и откриватели.

От 1962, Корнел участва в безпилотни мисии до Марс. През 21-и век Корнел участва в мисията до Марс.

През 1984, Националната научна фондация започва създаването на пет нови супер-компютърни центрове, включително Теоритичния център в Корнел, за да осигури високоскоростни изчислителни ресурси за научна дейност в САЩ. През 1985, екип от Националния център за супер-компютърни приложения започва разработването на NSFNet, компютърна мрежа базирана на TCP/IP протокола, която е свързана с ARPANET. Тази високоскоростна мрежа, която не ограничена само до академични потребители, се превръща в гръбначния стълб, към който ще се свържат регионалните мрежи. В първоначално 56-килобитовата мрежа трафикът се увеличава експоненциално; връзките се подобряват до 1.5-мегабитови, през 1988 и до 45-мегабитови през 1991. NSFNet е крайъгълен камък в развитието на интернет и на бързото му развитие съвпадащо с развитието на световната глобална мрежа.

Учените в Корнел изследват природата повече от 70 години. Физици от Корнел като Ханс Бейте, не само допринася за основаването на ядрената физика но и участва в проекта Манхатън. През 30-те години на 20-и век Корнел създава втория циклотрон в САЩ. През 50-те години на 20-и век физиците в Корнел са първите, които изучават синхротронната радиация.


[редактиране] Възпитаници

Ruth Bader Ginsburg
Ruth Bader Ginsburg

Възпитаниците на Корнел са известни като "Корнелианци". Към август 2005 университетът наброява 244,276 живи корнелианци. Много от тях са активни в организации и събития, включително ежегодния "reunion" уикенд и Homecoming. Зафинансовата 2004-05 Корнел се нарежда трети в класацията заподаръци и наследства от свои възпитаници, и четърти по цялостна издръжка от всички източници (възпитаници, приятели, корпорациии и фондации) сред U.S. колежите и университетие, разкриващи средстватаот подаръци.

Корнелианци се отличават със постиженията си в публичния, професионален и корпоративен живот. Бившият министър-председател на Иран Ямшид Амузегар, бившият президент на Тайван Ли Тенг-Хуи, и Марио Гарсия Менокал, бивш президент на Куба, са завършили Корнел. В САЩ, многобройни членове на конгреса и на правителството, включително Пол Уолфовиц и Джанет Рено, както и един член на Висшия съдебен орган на САЩ - Рут Бейдър Гинсбург са учили в Корнел. След като завършва образованието си в Корнел, Дейвид Стар Джордан основава университета Станфорд и става негов президент.

[редактиране] Източници

  1. Препратка към страница на английски „Cornell admission becomes more selective, while the incoming class is more diverse“. Cornell News Service.
  2. 2,0 2,1
  3. 3,0 3,1 3,2
  4. 5,0 5,1
ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия!