Боянска църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Боянската църква
Боянската църква
Севастократорица Десислава,фреска от Боянската църква
Севастократорица Десислава,
фреска от Боянската църква

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Тя е филиал на Националния исторически музей.

Най-старата църква е двуетажна, построена в края на 10 - началото на 11 в. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за погребения и горен за семеен параклис. Тя е разширена през 13 в. по време на Второто българско царство и достроена в средата на 19 в.

Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) на средновековни художници (т. нар. «Боянски майстор») от 1259 г., които се причисляват от някои изкуствоведи към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян — севастократор и ктитор, Десислава — севастократорица и ктиторица, Константин — цар, Ирина — царица.

Съдържание

[редактиране] Реставрация

Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на 20 в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Народният музей в София възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914-1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на проф. Кирил Цонев. През-1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения - в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г.

[редактиране] Туризъм

[редактиране] Литература

  • Айналов, Д., Боянская роспись 1259 года, ИАИ, IV, стр. 121-134
  • Баласчев, Г., Титлите на старобългарските господари, Минало, I, стр. 90
  • Брунов, Н. К., К вопросу о болгарских двуетажних церквах-гробницах, ИАИ, IV,стр. 135—144
  • Грабар, А., Болгарские церкви-гробници, ИАИ, I, стр. 103-136
  • Grabar, A., Un reflet du monde latin dans une peinture balkaniquedu 13-e siеcle // Byzantion, I, 1921, p. 229—243
  • Грабар, А., Боянската църква, София, 1924, X, 88 стр., 39 табл., 2 цветни
  • Грабар, А., Материали по средневековому искусству в Болгарии. Стенописи, ГНМ, 1920, стр. 98
  • Grabar, A., La Peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928, p. 117-176
  • Иванова, В., Останки от постройки в Бояна, ИБАИ, XIII, стр. 317
  • Кепов, Ив. П., Из миналото на Бояна, София, 1934, 46 стр.
  • Schweinfurt h, Ph., Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia, Berlin 1943, 60 S.
  • Лазарев, Н. Н., История византийской живописи, Москва, 1947, стр. 178—180
  • Мавродинов, Н., Боянските стенописи, Златорог, X, стр. 1-7
  • Мавродинов, Н., Боянската църква, София, 1943,32 стр., 22 табл.
  • Мавродинов, Н., Старобългарската живопис, София, 1946, 195 стр.
  • Миятев, К р., Декоративната система на българските стенописи // Сб. Златарски, 1925, стр. 138, 142-143, 145-147
  • Стойков, Г., Боянската църква, София, 1954, 8 стр., 22 табл.
  • Цонев, К., Стенописите на Боянската църква, София, 1955, диплян.
  • Цонев, К., Стенописите в Боянската църква, София, 1957, 17 стр., 48 табл.
  • Акрабова-Жандова, Ив., Боянската църква. Водач, С. 1960
  • Койнова-Арнаудова, Лозинка / Венков, Веселин, Консервационно-укрепителни работи в Боянската църква // в. Народна култура 3 1979

[редактиране] Външни препратки

Wikisource
Уикиизточник разполага с оригинални творби на/за:


Обекти от световното наследствоЮгоизточна Европа Емблема на Световното наследство
Албания: Бутринт | Гирокастра
Босна и Херцеговина: Район на Стари мост в Мостар
България: Боянска църква | Ивановски скални църкви | Казанлъшка гробница | Мадарски конник | Несебър | Национален парк Пирин | Рилски манастир | Свещарска гробница | Резерват Сребърна
Гърция: Акропол, Атина | Атон | Храм на Аполон Епикур в Баса | Вергина | Делос | Делфи | Епидавър | Метеора | Микена | Мистрас | Олимпия | Патмос | Родос | Самос | Солун | Хиос
Република Македония: Охрид
Румъния: Укрепени църкви в Трансилвания | Делта на Дунав | Дървени църкви в Марамуреш | Църкви на Молдавия | Дакийски крепости в планините Орастие | Исторически център на Сигишоара | Манастир в Хорезу
Словения: Пещери Шкоцян
Сърбия: Дечани | Национален парк Дурмитор | Стари Рас и Сопочани | Студеница
Турция: Исторически райони на Истанбул
Хърватска: Дубровник | Плитвишки езера | Епископски комплекс в Пореч | Исторически комплекс в Сплит | Трогир | Катедрала Свети Яков в Шибеник
Черна гора: Котор