от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нобеловата награда за физика е един от призовете присъждан всяка година по решение на Шведската кралска академия на науките, част от Международната награда за изключителни постижения в областта на науката и културата, за изключителен принос в укрепването на мира между народите - Нобелова награда.
Златен медал връчван при получаване на Нобелова награда за физика и химия
[редактиране] Списък на лауреатите
Към 2005 има 177 лауреата
Нобелова награда по физика, 1900-09
Година |
Име |
Тема |
1901 |
Вилхелм Конрад Рьонтген |
«В знак на признание за необикновено важни заслуги пред науката, изразени в откриването на лъчи, наречени впоследствие в негова чест». |
1902 |
Хендрик Антон Лоренц, Питър Зееман |
«За изключителни заслуги в изследването на влиянието на магнетизма върху радиационните явления». |
1903 |
Антоан Анри Бекерел |
«В знак на признание на изключителните му заслуги, изразени в откриването на естествената радиоактивност». |
Пиер Кюри и Мария Кюри |
«За изключителни заслуги в съвместните им изследвания на радиационните явления». |
1904 |
Джон Уилям Рейлей |
«За изследване на плътността на най-разпространените газове и за откритието на аргона». |
1905 |
Филип Едуард Антон фон Ленард |
«За изследователски работи по катодни лъчи». |
1906 |
Джоузеф Джон Томсън |
«В знак на признание на заслуги в областта на теоретическите и експерименталните изследвания на електрическата проводимост в газове». |
1907 |
Алберт Абрахам Майкелсън |
«За създаване на точни оптически инструменти и спектроскопски и метрологически изследвания, изпълнени с тяхна помощ». |
1908 |
Габриел Липман |
«За създаване на метода на фотографското възпроизвеждане на цветове въз основа на явлението интерференция». |
1909 |
Гулиелмо Маркони и Карл Фердинанд Браун |
«За изключителен принос в създаването на безжична телеграфия». |
Нобелова награда по физика, 1910-19
Година |
Име |
Тема |
1910 |
Ян Дидерик Ван-Дер-Ваалс |
«За работа над уравнението за състояние на газове и течности». |
1911 |
Вилхелм Вин |
«За открития в областта на законите на топлинното излъчване». |
1912 |
Нилс Густав Дален |
«За изобретението на автоматични регулатори в съчетание с газови акумулатори за светлинни източници на маяци». |
1913 |
Хайке Камерлинг-Онес |
«За изследване свойствата на веществата при ниски температури, довели до получаването на течен хелий». |
1914 |
Макс фон Лауе |
«За откритието на дифракцията на рентгенови лъчи в кристали». |
1915 |
Уилям Хенри Браг и Уилям Лорънс Браг |
«За заслуги в изследването на кристали с помощта на рентгенови лъчи». |
1916 |
Наградата не се присъжда. |
|
1917 |
Чарлз Глоувър Баркла |
«За откритието на характеристичното рентгеново излъчване на елементите». |
1918 |
Макс Карл Ернст Лудвиг Планк |
«За заслуги в развитието на физиката и откриване на квантуването на енергията». |
1919 |
Йоханес Щарк |
«За откритието на Доплеровия ефект в каналните лъчи и разцепването на спектралните линии в електрическо поле». |
Нобелова награда по физика, 1920-9
Година |
Име |
Тема |
1920 |
Шарл Едуард Гийом |
«За заслуги в точните измервания във физиката – откритие на аномалии в никелови стоманени сплави». |
1921 |
Алберт Айнщайн |
«За заслуги в теоретическата физика и особено за откритието на закона за фотоелектрическия ефект». |
1922 |
Нилс Бор |
«За заслуги в изследването на строежа на атомите и тяхното излъчване». |
1923 |
Робърт Андрюс Миликън |
«За експерименти по определяне на елементарния електрически заряд и фотоелектрическия ефект». |
1924 |
Мане Зигбан |
«Открития и изследвания в областта на рентгеновата спектроскопия». |
1925 |
Джеймс Франк и Густав Лудвиг Херц |
«За откритието на законите при удари на електрона с атома». |
1926 |
Жан Батист Перен |
«За работа по дискретната природа на материята и особено за откритието на седиментационното равновесие». |
1927 |
Артър Холи Комптън |
«За откритието на ефекта, наречен на негово име». |
Чарлз Томсън Риз Уилсън |
«За метод за визуализация на траекториите на електрически заредени частици с помощта на кондензация на пари». |
1928 |
Оуен Уилямс Ричардсън |
«За работи по термойонни изследвания, и особено за откритието на закона, носещ неговото име». |
1929 |
Луи де Бройл |
«За откритието на вълновата природа на електроните». |
Нобелова награда по физика, 1930-9
Година |
Име |
Тема |
1930 |
Чандрасекара Венката Раман |
«За работи по разсейването на светлината и за откритието на ефекта, наречен в негова чест». |
1931 |
Наградата не се присъжда. |
|
1932 |
Вернер Карл Хайзенберг |
«За създаване на квантовата механика, чието прилагане доведе до откриване на алотропните форми на водорода». |
1933 |
Ервин Шрьодингер и Пол Адриен Морис Дирак |
«За откритието на нови продуктивни форми на атомната теория». |
1934 |
Наградата не се присъжда. |
|
1935 |
Джеймс Чадуик |
«За откритието на неутрона». |
1936 |
Виктор Франц Хес |
«За откритието на космическите лъчи». |
Карл Дейвид Андерсън |
«За откритието на позитрона». |
1937 |
Клинтън Джоузеф Дейвисън и Джордж Томсън |
«За експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристали». |
1938 |
Енрико Ферми |
«За доказателството за съществуване на нови радиоактивни елементи, получени при облъчване с неутрони, и свързаното с това откритие на ядрени реакции, предизвикани от бавни неутрони». |
1939 |
Ернест Орландо Лоурънс |
«За изобретението и създаването на циклотрона, за достигнатите с негова помощ резултати, особено получаването на изкуствени радиоактивни елементи». |
Нобелова награда по физика, 1940-9
Година |
Име |
Тема |
1940 |
Наградата не се присъжда. |
|
1941 |
Наградата не се присъжда. |
|
1942 |
Наградата не се присъжда. |
|
1943 |
Ото Щерн |
«За принос в развитието на метода на молекулярните снопове и откритието и измерването на магнитния момент на протона». |
1944 |
Исидор Айзък Раби |
«За резонансния метод на измерване на магнитните свойства на атомните ядра». |
1945 |
Волфганг Паули |
«За откритието на принципа за забрана на Паули». |
1946 |
Пърси Уилямс Бриджман |
«За изобретението на прибор, позволяващ създаването на свръхвисоки налягания, и за свързаните с това открития във физиката на високите налягания». |
1947 |
Едуард Виктор Епълтън |
«За изследвания по физика на горните слоеве на атмосферата, и особено за откритието на така наречения слой на Епълтън». |
1948 |
Патрик Майнард Стюарт Блекет |
«За усъвършенствуване на метода на камерата на Уилсън и направените открития в областта на ядрената физика и космическата радиация». |
1949 |
Хидеки Юкава |
«За предсказване на съществуването на мезоните въз основа на теоретична работа по ядрени сили». |
Нобелова награда по физика, 1950-9
Година |
Име |
Тема |
1950 |
Сесил Френк Пауъл |
«За разработка на фотографски метод за изследване на ядрени процеси и откритието на мезоните». |
1951 |
Джон Дъглас Кокрофт и Ернест Томас Синтън Уолтън |
«За изследователска работа по превръщането на атомни ядра с помощта на изкуствено ускоряеми атомни частици». |
1952 |
Феликс Блох и Едуард Милс Пърсел |
«За развитие на нови методи за точни ядрени магнитни измервания и свързаните с това открития ». |
1953 |
Фриц Цернике |
«За обосноваване на фазово-контрастния метод, особено за изобретението на фазово-контрастния микроскоп». |
1954 |
Макс Борн |
«За фундаментални изследвания по квантова механика, особено за неговата статистическа интерпретация на вълновата функция». |
Валтер Боте |
«За метод на съвпаденията за откриване на космически лъчи и направените във връзка с това открития». |
1955 |
Уилис Юджин Ламб |
«За открития, свързани с тънката структура на спектъра на водорода». |
Поликарп Куш |
«За точното определяне на магнитния момент на електрона». |
1956 |
Уилям Бредфорд Шокли, Джон Бардин и Уолтър Хаузер Братайн |
«За изследвания на полупроводниците и откритието на транзисторния ефект». |
1957 |
Чженин Янг, Цзундао Ли |
«За предвиждане при изучаването на така наречените закони за четност, довело до важни открития в областта на елементарните частици». |
1958 |
Павел Алексеевич Черенков, Иля Михайлович Франк и Игор Евгениевич Там |
«За откритието на и изтълкуването на ефект на Черенков». |
1959 |
Емилио Джино Сегре и Оуен Чембърлейн |
«За откритието на антипротона». |
Нобелова награда по физика, 1960-9
Година |
Име |
Тема |
1960 |
Доналд Артър Глазер |
«За изобретението на мехурчестата камера». |
1961 |
Роберт Хофщетер |
«За основополагащи изследвания по разсейване на електроните от атомни ядра и свързаните с тях открития в областта на структурата на нуклоните». |
Рудолф Лудвиг Мьосбауер |
«За изследвания на резонансното поглъщане на гама излъчването и откритието на ефекта, носещ неговото име». |
1962 |
Лев Давидович Ландау |
«За неговите пионерски теории на кондензираните среди и особено на течния хелий». |
1963 |
Юджин Пол Вигнер |
«За принос в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено с помощта на откритието и приложението на фундаментални принципи за симетрия». |
Мария Гьоперт-Майер и Ханс Йенсен |
«За открития, свързани със структурата на ядрото». |
1964 |
Николай Генадиевич Басов, Александър Михайлович Прохоров и Чарлз Хард Таунс |
«За фундаментални работи в областта на квантовата електроника, които са довели до създаването на излъчватели и усилватели на лазерно-мазерен принцип». |
1965 |
Синитиро Томонага, Джулиус Швингер, Ричард Филипс Файнман |
«За фундаментални работи по квантова електродинамика, имащи дълбоки последствия за физиката на елементарните частици». |
1966 |
Алфред Кастлер |
«За откритието и разработката на оптически методи за изследване на резонанс на Херц в атомите». |
1967 |
Ханс Албрехт Бете |
«За принос в теорията на ядрените реакции, особено за открития , касаещи източниците на енергия на звездите». |
1968 |
Луис Алварес |
«За изключителен принос във физиката на елементарните частици, в частност за откритието на голям брой резонанси, станало възможно благодарение на разработената от него техника с използване на водородна мехурчеста камера и оригинален анализ на данните». |
1969 |
Мъри Гел-Ман |
«За открития , свързани с класификацията на елементарните частици и техните взаимодействия». |
Нобелова награда по физика, 1970-9
Година |
Име |
Тема |
1970 |
Ханес Алфвен |
«За фундаментални работи и открития в магнитната хидродинамика и плодотворни техни приложения в различни области на физиката». |
Луи Йожен Фелик Неел |
«За фундаментални трудове и открития, касаещи антиферомагнетизма и феромагнетизма, които са довели до важни приложения в областта на физиката на твърдото тяло». |
1971 |
Денис Габор |
«За изобретението и разработката на холографския метод». |
1972 |
Джон Бардин, Леон Нил Купър и Джон Робърт Шрифър |
«За създаване на теорията на свръхпроводимостта, обикновено наричана БКШ-теория». |
1973 |
Брайън Дейвид Джозефсон |
«За теоретичното предсказване на свойствата на ток, протичащ през тунелна бариера, в частност на явленията, известни днес под названието ефект на Джозефсон». |
Лео Есаки, Айвър Джайъвър |
«За експериментални открития на тунелни явления в полупроводници и свръхпроводници». |
1974 |
Мартин Райл и Антъни Хюиш |
«За пионерски изследвания в областта на радиофизиката». |
1975 |
Оге Нилс Бор, Бен Рой Мотелсън и Лео Джеймс Райнуотър |
«За откритието на взаимовръзка между колективното движение и движението на отделна частица в атомното ядро и за развитието на теорията за строежа на атомното ядро, базираща се на нея». |
1976 |
Бъртън Рихтер и Самюъл Тинг |
«За основополагащ принос в откритието на тежка елементарна частица от нов тип». |
1977 |
Филип Уорън Андерсън, Невил Франсис Мот и Джон Ван Флек |
«За фундаментални теоретични изследвания на електронната структура на магнитни и неподредени системи». |
1978 |
Пьотър Леонидович Капица |
«За неговите базови изследвания и открития във физиката на ниските температури». |
Арно Алън Пензиас и Робърт Уудро Уилсън |
«За откритието на микровълновото реликтово излъчване». |
1979 |
Шелдън Ли Глешоу, Абдус Салам и Стивън Уайнберг |
«За принос в обединената теория на слабите и електромагнитните взаимодействия между елементарните частици, в това число за предсказването на слаби неутрални токове». |
Нобелова награда по физика, 1980-9
Година |
Име |
Тема |
1980 |
Джеймс Уотсън Кронин и Вал Логсден Фич |
«За откритието на нарушения на фундаментални принципи при разпада на неутрални K-мезони». |
1981 |
Николас Бломберген и Артур Леонард Шавлов |
«За принос в развитието на лазерната спектроскопия». |
Кай Зигбан |
«За принос в развитието на електронната спектроскопия с висока разделителна способност». |
1982 |
Кенет Уилсън |
«За теорията на критичните явления свързани с фазовите преходи». |
1983 |
Субраманян Чандрасекар |
«За теоретични изследвания на физически процеси, играещи важна роля в строежа и еволюцията на звездите». |
Уилям Алфред Фаулър |
«За теоретично и експериментално изследване на ядрени реакции, имащи важно значение за образуването на химическите елементи във Вселената». |
1984 |
Карло Рубиа, Симон ван дер Мер |
«За решаващ принос в голям проект, чието осъществяване е довело до откриване на полевите кванти W и Z – носители на слабото взаимодействие». |
1985 |
Клаус фон Клитцинг |
«За откритието на квантовия ефект на Хол». |
1986 |
Ернст Руска |
«За работата му по електронния микроскоп». |
Герд Биниг и Хайнрих Рорер |
«За изобретението на сканиращ тунелен микроскоп». |
1987 |
Георг Беднорц и Александър Мюлер |
«За важен напредък във физиката, изразил се в откритието на свръхпроводимост при керамични материали». |
1988 |
Леон Ледерман, Мелвин Шварц и Джек Щайнбергер |
«За метода на неутриновия лъч и доказателството на дублетната структура на лептоните чрез откритието на мюонното неутрино». |
1989 |
Норман Рамзи |
«За изобретението на метода на отделни полета на трептене и използването му във водородния мазер и други атомни часовници». |
Ханс Демелт и Волфганг Паул |
«За разработка на метода на йонния капан». |
Нобелова награда по физика, 1990-9
Година |
Име |
Тема |
1990 |
Джеръм Фридман, Хенри Кендал и Ричард Тейлър |
«За пионерски изследвания по дълбоко нееластичното разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, съществено важни за разработката на кварковия модел във физиката на частиците». |
1991 |
Пиер Жил де Жен |
«За обобщението на методите, развити за изучаването на явленията на подреждане в прости системи за случая на течните кристали и полимерите». |
1992 |
Жорж Шарпак |
«За откритието и създаването на детектори на частици, в частност на многожична пропорционална камера». |
1993 |
Ръсел Халс и Джоузеф Тейлър мл. |
«За откритието на нов тип пулсар, открил нови възможности в изучаването на гравитацията». |
1994 |
Бертрам Брокхауз |
«За създаване на неутронната спектроскопия». |
Клифърд Шал |
«За създаване на метода на неутронната дифракция». |
1995 |
Мартин Пърл |
«За откритието на тау-лептона». |
Фредерик Рейнс |
«За експерименталното откритие на неутриното». |
1996 |
Дейвид Ли, Дъглас Ошероф и Робърт Ричардсън |
«За откритието на свърхтекучество при хелий-3». |
1997 |
Стивън Чу, Клод Коен-Тануджи и Уилям Филипс |
«За създаване на методи за охлаждане и улавяне на атоми с лазерен лъч». |
1998 |
Робърт Лафлин, Хорст Щрьомер и Даниъл Ци |
«За откритието на нова форма на квантов флуид (при ниски температури и силно магнитно поле) и частици с дробен електрически заряд». |
1999 |
Герард Хоофт и Мартинус Велтман |
«За изясняване квантовата структура на електрослабите взаимодействия». |
Нобелова награда по физика, 2000-5
Година |
Име |
Тема |
2000 |
Жорес Алфьоров и Херберт Крьомер |
«За разработки в полупроводниковата техника». |
Джак Килби |
«За изследвания в областта на интегралните схеми». |
2001 |
Ерик Корнел, Волфганг Кетерле и Карл Уиман |
«За постижения при изучаването на процесите на кондензация на Бозе-Айнщайн в среда на разредени газове и за начални фундаментални изследвания на характеристиките на кондензатите». |
2002 |
Раймонд Дейвис мл. и Масатоси Косиба |
«За създаване на неутриновата астрономия». |
Рикардо Джакони |
«За създаване на рентгеновата астрономия и изобретението на рентгеновия телескоп». |
2003 |
Алексей Алексеевич Абрикосов, Виталий Лазаревич Гинзбург, Антъни Легет (Anthony J. Leggett) |
«За създаване на теория на свръхпроводимостта от втори род и на теория на супертечностите ». |
2004 |
Дейвид Грос (David J. Gross), Дейвид Полицер (H. David Politzer), Франк Уилчек (Frank Wilczek) |
«За откриването на асимптотическата свобода в теорията на силните взаимодействия». |
2005 |
Рой Глаубер (Roy J. Glauber) |
«За принос в квантовата теория на оптичната кохерентност». |
Джон Хол (John L. Hall) и Теодор Хенш (Theodor W. Hänsch) |
«За принос в развитието на лазерната спектроскопия с висока точност и техниката на прецизно пресмятане на светлинното отместване в оптическите стандарти за честота». |
|
2006 |
Джон Матър (John C. Mather) и Джордж Смут (George F. Smoot) |
«За оприличаваето на реликтовото лъчение на излъчване на абсолютно черно тяло и откриване на неравномерностите в това лъчение». |