Петко Каравелово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петко Каравелово е село в Северна България. То се намира в община Полски Тръмбеш, Област Велико Търново.

Петко Каравелово
Карта на България, мястото на Петко Каравелово е отбелязано
Данни
Област: Велико Търново
Община: Полски Тръмбеш
Население: 1 841 (13/09/2005)
Надм. височина: 40 м
Пощ. код: 5184
Тел. код: 061405
Геогр. положение: 43,3 сев. ш.
25,65 изт. д.
МПС код: ВТ
Кмет или наместник
Любомир Ламбев


Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в долината на река Янтра на 8 км. от общинския център Полски Тръмбеш и на 30 км. от областния център Велико Търново. През селото преминава главния път от Велико Търново за Русе и ж.п. линията от Горна Оряховица за Русе. На север на 2 км. е село Раданово, на юг на 3 км. е с. Куцина, на изток на 12 км. — с. Стрелец и на запад на 5 км. — с. Полски Сеновец. На север и юг теренът е равнинен, а на изток и запад хълмист.

[редактиране] История

В миналото селото е било турско селище известно като Одаите.Разположено на важния за търговските кервани път от гр.Габрово и гр.Велико Търново за гр.Свищов и гр.Русе в селото са съществивали няколко хана(гостоприемници). Оттук идва и името на селото,от турската дума одая - стая,гостоприемница.Ханджийството процъфтява и след Освобождението.Преостановява се след откриването на ж.п. линията Русе-Горна Оряховица.От другата страна на р. Янтра в местностите "Мечи дол" и "Граматика" са съществували български селища, а между тях в местността известна сега като "Манастир тепе" е имало манастир или параклис. Кокво е станало с тези селища не се знае, тъй като по вреве на Освобождението вече не са съществували и в днешно време се проучват само от иманярите. По време на Освобождението по-голямата част от турското население заминава с отстъпващите турски войски и след подписването на мирния договор с Турция се завръщат и започват да разпродават имотите си.От този период започва заселването на българи в селото. Пярвите заселници са били от съседното с.Полски Сеновец, а след това и от селата Михалци, Дичин, Ресен, Сергювци(сега част от с.Първомайци общ.Г.Оряховица), Вишовград и няколко семейства балканджии. Спрямо съседните села селото е минавало за бедно. За да се преодолее нуждата от земя се е прибягнало до изкореняване на гори по източния бряг на р.Янтра. Главен поминък на населението били земеделието и скотовъдството. Повече от половината имоти на селото са се намирали от изток на р.Янтра, което наложило през 1926 - 1928г да се построи каменен мост над реката. През януари 1943г селото се преименува на Петко Каравелово, през 1951г на Сашево, през 1992 г отново на Петко Каравелово. Изповядваните религии в селото са православие и мюсюлманство През 1893г се открива начално училище състоящо се от две класни и една учителска стая.През 1921-1922г се открива прогимназия от 1, 2, и 3 клас. Настаняванета на прогимназията става в съществуващия край селото хан. През периода 23.04.1929 - 25.12.1930г е построена нова училищна сграда с осем класни стаи. През периода 1959 - 1961г се извършва разширение на училището и се открива 8 клас. През 1963г е построена и Политехническа работилница към училището. Същото носи името на Васил Левски. През 1925г съществуващата ж.п. спирка прераства в ж.п. гара носеща името на Петко Каравелов. На 04.12.1926г се основава читалище "Постоянство". През 1939г е открита детска градина с една група деца. През 1945г е електрифицирано селото. През 1946г е основан физкултурен колектив с единствена дисциплина футбол, като по-късно се включвати дисциплините борба, волейбол и лека атлетика. През 1949г е закупен прожекционен апарат и открит киносалон носещ името на Никола Йонков Вапцаров. През есента на1949г е открита пощенска станция в селото. През 1954г се завършва сградата на здравната служба, която е открита през 1954г.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития


[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки

снимки от селото