Велика България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За модерната българска националистическа концепция вижте Велика България.
Стара Велика България или Oногурия (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία), както е наречена от византийските автори[1], е държава, основана от кан Кубрат през 632 г. на територията простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след освобождението им от владичеството на тюрките.
През 635 година кан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Около 654 г. Велика България се разделя на три части. Кубрат умира около 665 г. и оставя завет на синовете си да бъдат единни и да не делят държавата.[2] Най-големият, Батбаян поема управлението на Велика България и се брани известно време срещу хазарите, като в крайна сметка им се подчинява. Останалите двама братя поемат по собствени пътища - Котраг на север, към устието на р. Кама, където основава Волжка България, а Аспарух потегля на запад, към делтата на Дунав, където основава Дунавска България.
Известна част от прабългарските племена - утигурите и кутригурите остават в Панония след разгрома на хуните. В средата на VI век те попадат под властта на Аварския хаганат. През 631 г. избухва междуособна война за аварския престол между аварски и прабългарски кандидат, в която прабългарите претърпяват поражение. Част от панонските прабългари, водени от Алцек се заселва в земите на баварците, подвластни по това време на франкския крал Дагоберт I, който по-късно нарежда те да бъдат избити. Оцеляват само около 300 души, които се заселват в Равенския екзархат в Северна Италия.
Около 80-те години на VII век остатъкът от панонските прабългари, начело с Кубер, въстават срещу аварите. На страната на прабългарите застават и част от пленниците, взети от аварите във войните с Византия. Вероятно затова Кубер и подвластните му племена се насочват на юг, към земите на Македония, в близост до днешния град Битоля. Хан Кубер установява мирни отношения с Византия и се премества в околностите на Солун. Някои историци допускат, че заселването на куберовите прабългари в Македония води до създаването на военно-племенен съюз с местните славянски племена, насочен срещу византийците.
[редактиране] Външни препратки
- З.А. Львова, Погребения в Малой Перещепине и Вознесенке и Куврат, каган Великой Булгарии
- 14 статии на руски език
- Иван Микулчиќ, Средновековни градови и тврдини во Македониjа, Македонска цивилизациjа, Скопjе, 1996
[редактиране] Литература
- История на България, С., 1996, изд. „Отворено общество“
- Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005
[редактиране] Източници
- ↑ Никифор Констатинополски, Кратка История
- ↑ Теофан Изповедник, Хронография