Потребител:Кискинин/Сгради в София

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сгради в София, които според мен заслужават да бъдат споменати в Уикипедия. Тук при възможност ще натрупвам сведения, докато станат годни за статия.

Съдържание

[редактиране] Сгради на

[редактиране] Софийски археологически музей

Помещава се в преустроената сграда на бившата „Буюк джамия“ (буюк = голяма). Сградата е строена в края на XV век по заповед на султан Мехмед II [2]. Купула на джамията е бил оформен от девет оловни кубета.

Сградата на Музея

[редактиране] Българска народна банка

Строена е 1934 - 1939 г. по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата е на 7 етажа — 4 надземни и 3 подземни. Стъклописите вътре са дело на художниците Иван Пенков и Дечко Узунов.

[редактиране] Българска академия на науките

Зданието е построено през 1926 г. Строено е по проект на архитектите Овчаров и Йорданов. Над главния вход има скулпурна група, символизираща науките и изкуствата. Тя е дело на скулптурът Шиваров.

[редактиране] Дом-паметник „Александър Стамболийски“ и Софийска народна опера

[редактиране] Зала „Универсиада“

Построена е през 1961 г. за провеждането в София на Световни студентски спортни игри. Проектът за нея е дипломната работа на студентите архитекти Татаров, Владишки и Иванчев под ръководството на архитект Баров. Построена е за 6 месеца. Големия салон побира 4500 зрители и позволява провеждането на концерти, спектакли и събрания.

[редактиране] Концертна зала „България“

За строежа й е обявен конкурс, той е спечелен от проект на архитектите Станчо Белковски [3] и Иван Данчов [4]. Сградата е построена в периода 1934 - 1937 г., и първоначално разполага с орган. Силно пострадва при бомбардировките на София през 1944 г. и е възстановена през 1946 г. но без органа. Залата разполага с 1250 места.

[редактиране] Къща-музей на Иван Вазов

Построена е през 1895 г. Вазов е живял и работил в нея в продължение на 28 години (1893 - 1921). Музей на Иван Вазов

  • Киноцентър „Бояна“
  • Ларгото (ЦУМ, Бивш „Партиен дом“ (сега е отреден за сграда на Народното събрание), Президентство, Хотел „Балкан“ (сега Шератон)

[редактиране] Министерство на земеделието

Построена е през 1922 г.

[редактиране] Народно събрание

Декорациите са дело на австрийския скулптор Андреас Грайс.

[редактиране] Национална галерия за чуждестранно изкуство

Сградата е построена в периода 1882-1884 г. за Държавната печатница. Проекта е дело на виенския архитект Фридрих Шванберг. [1] През 1944 година в резултат на въздушните бомбардировки изгаря изцяло . След като е ремонтирана и модернизирана се използува за Машино-електротехническия факултет на ВМЕИ. През 1981-87 е преустроена в НГЧИ от арх. Никола Николов. Тогава е добавена и циментовата скулптурна украса.[2]

[редактиране] Национална художествена галерия и Етнографски музей

Бившия софийски конак е преустроен в царски дворец в периода 1880-1882 г. Преустройството е възложено на архитектите Виктор Румпелмайер, Фридрих Грюнангер[източник?], Ларс, Майербер и др. Североизточното крило е построено в периода 1894-1895 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. При строежа на двореца участие взима виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер“. Гипсовите декорации и орнаменти на двореца са дело на австрийския скулптор Андреас Грайс, а парапетите и металните декорации са дело на виенската фирма „Валериан Гилар“.

  1. Историческа справка
  2. Дворецът - контрапункт на грубия реализъм
  3. Националната художествена галерия – музей и партньор на съвременното изкуство

[редактиране] Софиийска духовна семинария „Свети Иван Рилски“

Построена е по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер.

  • Софийски минерални бани
  • Студентски културен дом
  • Синодална палата
  • Съдебна палата

[редактиране] Старата телевизионна кула

Строителството на кулата започва през декември 1958. Първото излъчване от нея е на 1 ноември 1959. Oткрита e официално на 26 декември 1959 г. Построена е на най-високото място в града ( 595 м. надморска височина) и е най-високото здание в София (дали е още така?). Има 14 етажа и е висока 106 м., от които мачтата е 30 м. Проектирана е от арх. Любен Попдонев, инж. А. Войнов (главен конструктор) и инж. Георги Копанков (главен технолог). [3]

[редактиране] Централен военен клуб

[редактиране] Централни хали

Построени са през 1911 г. по проект на архитект Наум Николов Торбов, след като той печели конкурс на общината. Строителството продължава 2 години. [4] [5]

[редактиране] Централна гара

[редактиране] Сграда на КНСБ

Високата сграда на Солни пазар е построена през 1978 г. Проектирана е от архитектите проф. Лозан Лозанов и проф. Богдан Томалевски.

[редактиране] Мавзолей - гробница „Александър І Батенберг“

Завършена е през 1897 г. по проект на швейцарския архитект Н. Майер. Украсата е дело на художника Х. Тачев. [5]

[редактиране] Разрушени сгради

[редактиране] Софийски държавен цирк (изгорял)

Построен е през 1962 г. по проект на архитектите братя Станкови и Мутафова (трима братя Ярослав, Любомир, Владимир и сестра им К. Станкова-Мутафова). Представлявал е куполна безподпорна постройка с външен диаметър 43 м.,височина на купола 19 м. и дължина на манежа 13 метра. Имал е 2000 места. Циркът изгаря през 1983 г. [6] Строителството му е струвало 2 милиона и 800 хиляди лева. [7]

[редактиране] Описани в Културни забележителности на София и София

[редактиране] Бази на Софийския университет

Списък на основните бази на СУ

  • Ректорат на Софийския университет - виж Софийски университет
  • Университетска библиотека - виж Софийски университет
  • Биологически факултет на Софийски университет - Сградата е построена през 1928 г. по проект на архитектите Овчаров и Попов. Първоначално е предназначена за Американски колеж, но след като той е открит в Ловеч, сданието е предоставено на СУ за Агрономическия факултет.
  • Факултет по журналистика и масова комуникация
  • Богословски факултет
  • Сграда на ФМИ, ХФ и ФзФ

[редактиране] Съществуващи статии

[редактиране] Източници