Международен стандартен номер на книга

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Международният стандартен номер на книга (на английски International Standard Book Number, съкратено ISBN ) е уникален[1] идентификатор на книги с цел търговско използване. Системата на ISBN е създадена във Великобритания през 1966 г. от W H Smith и оригинално се е наричала Стандартна номерация на книги (на англ. Standard Book Numbering, съкр. SBN), като това име е използвано до 1974 г. Приет е за международен стандарт ISO 2108 през 1970 г. Подобен идентификатор е Международният стандартен номер на периодика (на англ. International Standard Serial Number съкр. ISSN), който се използва за периодични издания, например списания. От 1 януари 2007 г. ISBN ще бъдат с 13 цифри, както е указано в този обобщен документ (на английски) от ISO. За стандарта отговаря TC 46/SC 9.

[редактиране] Бележки

  1. Някои издатели погрешно използват един ISBN за повече от една книга. Обратното е позволено: книгите могат да бъдат издавани с различни ISBN, например при второ, трето и т.н. издание.

[редактиране] Външни препратки