Тодор Банчев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайдушката чета на Тодор Банчев се появила след Кримската Война (1 856 г.). Пътят за Македония и Тракия станал непристъпен от турски шайки. Тогава от Батак излязъл с четата си Тодор Банчев и разчистил разбойниците. Легендите за страшния хайдутин из Родопите и Средна гора са запазени в паметта на народа и сега, а писателят Любомир Дойчев ги събра в едно вълнуващо четиво и издаде книжката „Баташката чета". Тодор Банчев водил хайдушка чета цели 10 години. На старини той става ревностен революционер и приема изцяло идеята на Васил Левски за всеобща революция, като се включва най-активно в борбата. В Априлското въстание е помощник на Георги Бенковски и Панайот Волов при изграждането на революционните комитети в IV революционен окръг. Участвува във въстанието в Копривщица, Панагюрище, където по думите на Захари Стоянов „гаврътнал 20 турци", в Брацигово, където се бият синовете му Иван и Георги. Тук Тодор Банчев предлага план на Васил Петлешков за оттегляне в планината, но той отказва. С малка чета въстаници пробива турския обръч и се спасява. Тодор Банчев умира през февруари 1877 година.