Кушница
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кушница (на гръцки: Παγγαίο, Пангео, катаревуса и старогръцки: Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза[1]) е планина в северната част на Гърция. Гръцкото име Пангео, предавано на български като Пангей е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е Пърнар даг.
Съдържание |
[редактиране] География
Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между Ном Сяр и Ном Кавала. Най-високият й връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод око, висок 1 956 метра[2], следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод яйце (1870 метра)[3]. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра.
На север река Драматица (Ангитис) отделя Кушница от планината Змийница (Меникио) и Серското поле, а от юг река Мармара я отделя от планината Чиста гора (Символо), която е на беломорския бряг.
[редактиране] Селища
В северното подножие на планината са разположени Провища (Палеокоми), Радулево (Родоливос), Кормища (Кормиста), Никищани (Никсиани), а в южното Правища (Елефтеруполи), Мещани (Мустени) и Подгоряни (Подохори).
На планината е кръстен и най-северният дем на Ном Кавала - Пангео с център Никищани.
[редактиране] История
Пангей се споменава още от Херодот[4] като планина, в която има златните и сребърни рудници, владение на тракийските племена сатри, пиери и одоманти, а също от Есхил в Перси[5] и от Еврипид в Рес, който пише, че тракийският цар Рес е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.[6] Със своите златни залежи Пангей и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, македонци и гърци.[7]
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ Η ιστορία του Παγγαίου
- ↑ Όρος Παγγαίο
- ↑ Η ιστορία του Παγγαίου
- ↑ Inquiries by Herodotus Book
- ↑ Эсхил. „Персы“. 494.
- ↑ Еврипид. „Рес“. 254-387.
- ↑ „Кратка енциклопедия Тракийска древност“, „Аргес“, София, 1993
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |