Партия на пиратите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лого на Партията на пиратите
Лого на Партията на пиратите

Партията на пиратите (на шведски: Piratpartiet) е шведска политическа партия, чиито основни насоки са за реформиране на законите за интелектуалната собственост, включително и запазената марка, патентите и защитата на дизайна. В интересите на партията се включват и защита на личната тайна (включваща лична собственост и лична информация), както в Интернет, така и в живота въобще. ПП е и против участието на Швеция в международни споразумения и организации за защита на авторските права, като например Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и Световната търговска оргнизация (WTO). Партията на пиратите няма гледище по други въпроси и затова отхвърля да се позиционира като лява или дясна.

Лидери на партията са Рикард Фалквинге (основател), Кристиан Ебгстрьом, Дредрике Лантц, Балдер Лингегорд, Мика Шьоман и Йоаким Лундборг.

История

Интернет сайтът на Партията на пиратите е пуснат на 1 януари 2006 (в 20:30 CEST), което се счита за началото на формирането й, структурирано в шест фази. Първата фаза е събирането на най-малко 2000 подписа (500 повече от официално нужните), за да може партията да кандидатства за участие в парламентарните избори в Швеция на 17 септември 2006. Крайният срок за събирането на подписите е 4 февруари. По-малко от 24 часа след отварянето на сайта ПП има събрани повче от 2000 подписа (2268 в 16:00 часа CEST). На сутринта на 3 януари ПП прекратява събирането на подписи, след като за 36 часа събира 4725 подписа. Фазите от две до пет са свързани с регистриране в Централната избирателна комисия на Швеция, подпиране на кандидати за депутати в парламента на страната (Риксдага) и подготвяне на организацията за изборите на централно и местно ниво. Друга цел по време на тази фаза е събирането чрез дарения на партиен бюджет от 1 млн. шведски крони (около 126 000 американски долара). Фаза шест представлява явяването на самите избори. Партията на пиратите, според която в Швеция има между 800 хил. и 1,1 млн. активни интернет потребители, които препращат, обменят файлове в мрежата, се надяват поне 225 хил. (тоест нужните 4% от очакваната избирателна активност) да гласуват за партията, с което тя да си осигури място в шведския парламент.

На 31 май 2006 шведската полиция нахлува в сградата, където се съхраняват торент-сървърите на The Pirate Bay (и още над 200 други независими интернет сайта), с което силно увеличава интереса на шведскта общественост към ПП. До този момент членската маса на Партията на пиратите се увеличава с около 10 души на ден (членския внос се плаща чрез изпращането на кратко съобщение по мобилен телефон, по който начин се събира и бюджета на ПП). След събитията на 31 май повече от 500 души стават членове на ПП само до края на деня. На 1 юни още около 930 се регистрират в партията.

На парламентарните избори на 17 септември 2006 г. за Партията на пиратите гласуват 34 918 души или 0,63 % от всички гласове. Партията е на 10-то място сред шведските партии 10 месеца след създаването си. В Швеция партиите, които получат подкрепата на поне 1 % от гласувалите, получават финансова подкрепа от държавата, а 2,5% от гласовете осигуряват финансова подкрепа за провеждането на предизборна кампания за следващите избори. Въпреки ниския резултат ПП вече се подготвя за изборите за евродепутати през, които ще се проведат през 2009 г. и за следващите парламентарни избори в Швеция през 2010 г.


Влияние на Паритята на пиратите

Зелената партия, Партията на умерените и Лявата партия променят позициите си относно запазената марка, за да не изгубят гласове в полза на ПП по време на шведските парламентарни избори през 2006 г. На 9 юни 2006 г. министърът на правосъдието на страната Томас Бодстрьом обяви, че е възможно да се преразгледа приетият в страната през 2005 г. закон, който криминализира неразрешеното сваляне от интернет на материали със защитени авторски права и като компенсация се въведе данък върху интернет достъпа. Предложението е категорично отхвърлено от ПП.


[редактиране] Цели

Пиратската партия си е поставила следните цели:

  • Промяна на закона за авторските права;
  • Премахване на лицензите;
  • Защитата на личния живот.

Авторско право
Пиратската партия иска да установи справедливо равновесие между интересите на консуматорите и издателите. Според партията р2р трябва не да бъде инкриминирано, а напротив поощрявано. Партията иска и DRM да се премахнат.

Извадка от официалния сайт на пиратската партия (неофициален превод): официално целта на системата от авторски права от край време е да се намери равновесие между интересите на производителите и консуматорите, за да бъдат поощрени създаването и разпространението на продуктите на култура. Днес това равновесие е напълно разрушено, до такава степен, че законите за авторското право ограничават значително онова, което по замисъл те би трябвало да благоприятстват. Всяка не комерсиална употреба и копия трябва да бъдат окуражавани а не инкриминирани. Културата и познанието са нещо добро, колкото повече се обменят и следователно разпространяват, толкова расте повече тяхната стойност.

Лицензи
Партията се стреми да премахне лицензите, между другото и защото членовете на партията считат, че да се дава лиценз на жив човек е аморално и освен това, според тях, даването на лицензи в фармацевтичната индустрия благоприятства разпространението на болестите в бедните страни.

Извадка от официалния сайт на пиратската партия (неофициален превод): Пиратската партия предлага конструктивно и разумно решение като алтернатива на фармацевтичните лицензи. Тя не само ще реши тези но също така ще осигури повече пари за изследванията в областта на фармацевтиката, [...]. Това е тема, която бихме искали да обсъдим на европейско равнище.

Право на личен живот
Според пиратската партията, след 11 септември 2001, зачитането на личния живот е принизено в името на борбата срещу тероризма.

Извадка от официалния пиратски сайт (неофициален превод): Не са минали и двадесет години от рухването на Берлинската стена, а в неотдавнашната история на Европа има изобилие от ужасяващи примери за следене, завършили с трагедия.


[редактиране] Външни препратки