Теодосий Синаитски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теодосий Синаитски
български печатар
Теодосий Синаитски
Роден: неизвестна
Дойран, днес Р. Македония
Починал: март 1843
Дойран, днес Р. Македония

Теодосий Синаитски е български книжовник и печатар, открил първата българска печатница в Солун през 1838 година.

Теодосий Синаитски е роден със светското име Теохар във втората половина на 18 век в големия български град Дойран. Учи в гръцко училище в Цариград, след което се връща в родния си град и е ръкоположен за свещеник. След смъртта на съпругата му започва поклонническо пътуване, става хаджия и през 1828 година се замонашва в Синайския манастир и приема името Теодосий. През 1831 година е свещеник в Солунската църква „Свети Мина“, след което като таксидиот на Синайския манастир обикаля българските земи и събира помощи за манастира. При пътуванията си се запознава с видните възрожданци Кирил Пейчинович и Йордан Хаджиконстантинов Джинот.

През 1838 година Теодосий Санаитски отваря българска печатница в Солун, като използва ръчната печатарска преса от печатницата на Даскал Камче във Ваташа, а буквите са изработени от руски емигрант букволеяр. В печатницата са отпечатани „Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия“ в 1838 и „Служение еврейско и все злотворение нихно“ - антисемитски памфлет, написан от монаха Неофит и преведен "во простий и краткий язик болгарский" от Натанаил Зографски. На следващата 1839 година Теодосий Синаитски печата „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской...“.

В същата 1839 година печатницата на хаджи Теодосий изгаря и е възстановена с паричната помощ на Кирил Пейчинович и на следващата 1840 година в нея е отпечатана книгата му „Книга глаголемая утешение грешним“. В предговора към „Утешение грешним“ Теодосий Синаитски казва, че тя е написана от Пейчинович на „прости язик болгарский Долния Миссии, Скопский и Тетовский да я чатат и простию народ да ублажает на таков православний учител“ и прави възхвала на българския език като го сравнява с ключ от желязо и челик, който сигурно отваря народното сърце, за да възприеме тя светлината на истината.

В 1841 година Теодосий Синаитски печата „Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалитской“. Книгата представлява триезичен речник - български, гръцки и турски (= караманлийски) и е предназначена не за религиозни, а за търговски нужди. Нов пожар в края на 1842 или началото на 1843 година окончателно унищожава печатницата, а остатъците от нея според Арсени Костенцев са отнесени във Ваташа.

След унищожаването на печатницата Теодосий се връща в родния си Дойран и става воденичар във воденицата на синовете си, където умира затиснат от срутен покрив.

След девет години в 1852 година Киряк и Константин Държилови отново отварят българска печатница в Солун.

„Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия...“
„Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия...“
Предисловие на Теодосий Синаитски към „Утешение грешним“
Предисловие на Теодосий Синаитски към „Утешение грешним“
„Книга за научение трих язиков. Славяноболгарский и греческия и карамалицкой...“
„Книга за научение трих язиков. Славяноболгарский и греческия и карамалицкой...“