Елена Николай

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Елена Николай
българска певица
Родена: 24 януари 1905
Церово, България
Починала: 23 октомври 1993
?

Елена Николай, псевдоним на Стоянка Савова Николова, е българска оперна певица, мецосопрано.

През сезона 1934/1935 г., дебютира като Азучена в „Трубадур“ на Джузепе Верди в малкото италианско градче Сало. Един шанс ѝ дава заболяването на най-известното мецосопрано по онова време Педерцини — и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в „Джоконда“ от Понкиели в спектакъл, където блестят Бениамино Джили и Джина Чиня. Това става в Кремона — града на знаменитите майстори на цигулки Страдивари, Амати, Гуарнери.

Важен за кариерата ѝ спектакъл е „Кавалерът на розата“, дирижиран в „Сан Карло“ в Неапол от автора Рихард Щраус. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на „Ла Скала“.

Постепенно българката се налага като най-добрата изпълнителка на Азучена, Амнерис, Адалджиза в „Норма“Мария Калас в главната роля), Сантуца в „Селска чест“, Далила в „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. Пее блестящо и Верди, и веристите, и руски автори (великолепна Марфа в „Хованщина“), и трудния Вагнеров репертоар: тя е първата Брунхилда на италианска сцена след войната.

На други езици