Потребител беседа:Ирина Войнова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ирина Войнова Останалото е словоблудство Поезията не се учи в школи, нито в колежи. Или я носиш по рождение, или не. Както композиторите отразяват природните звуци, а художниците – върху платната си заобикалящата ни реалност, така и поетите по неповторим начин съчетават всички изкуства. Те са цветята сред човешкия род. И като тях са различни. Едни – ярки, с глави обърнати към слънцето, други – с нежни нюанси, привели цветове, вглъбени и съзерцателни. Затова не разбирам амбициозните родители и преподаватели, които полагат усилия да създават поети. Задават ли си те въпроса, на какво обричат децата? Дават ли си сметка в каква неблагоприятна позиция ги поставят в нашето прекалено материално, комерсиално и меркантилно съвремие. А самите деца готови ли са да остъргват ежедневно душите си, да ги разголват?.. Има нужда от Поети по призвание. Изобщо хората трябва да работят онова, за което ги е създал Бог. И аз няма да бъда майката, която първа ща подаде белия лист, нито поетесата, която ще даде стихотворение за домашно на детето си. Ако е такава съдбата му, то само ще посегне един ден към химикала, четката или цигулката. А дотогава нека изживее пълноценно своето детство.
В предверието на всяка същност - магичен кръг от стъпки, стъпки… Прекрачиш ли веднъж зад пръстена, за тебе няма вече връщане.
Ще ровиш до сърцето на земята, съмнения ще громолат в нещата прости и сам ще изпиляваш тишината, която ще те издере до кости.
Ще търсиш зрънцето под всяко правило, едничка пролука в стената… И корена на извора – дано удавиш онази жажда – пепел за душата.
Ново стихотворение
Чета желание във бръчката, заключила коравите ти устни. Целувката ни е възкръсване!
Ела! Влез смирено
в будоара на абстрактните илюзии! Да забравим чуждото светило,
а утре,
с натежали празнични тела, разпънати да се събудим върху щикове взривена светлина.
Стиховете са от ръкописа на поетичната книга “Госпожа Поезия”