Източноправославна църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Основи
Господ Иисус Христос
Светата Троица
(Бог Отец · Син · Дух)
Библия · Християнска теология
Христология
Апостолите · Християнска църква
Царство · Евангелие
Нетринитарни възгледи
История на християнството
Християнството в дати

Библията
Стар завет · Нов завет
Десетословие (Декалог)
Проповедта на планината
Непорочно зачатие · Възкресение
Великото предписание
Боговдъхновение
Книги · Канон · Апокриф
Херменевтика · Септуагинта
Преводи на Библията

Християнска теология
История на Теологията · Апологетика
Сътворение · Първороден грях
Завет · Закон
Милост · Вяра · Правосъдие
Спасение · Опрощение · Освещение
Кръщение · Теозис
Християнско богопочитание
Църквата · Тайнства · Бъдещето

История и традиции
Икуменически съвети
Символ верую · Мисии
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията


Източно християнство
Източно православие
Древни източни национални църкви
Сирийско християнство
Асирийска църква
Източно-католически църкви


Западно християнство
Римокатолицизъм · Протестантство
Томизъм · Анабаптизъм
Лутеранство · Англиканизъм
Методизъм · Калвинизъм
Арминианизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Ресторационизъм
Либерализъм · Фундаментализъм
Адвентизъм · Петдесятници


Деноминации · Движения
Икуменизъм · Проповедничество
Молитва · Музика
Литургия · Календар
Символика · Изкуство

Личности
Отци на Църквата
Апостол Павел · Петър
Константин  І · Атанасий
Аврелий Августин
Дионисий Ареопагит · Ириней
Анселм · Тома Аквински
Григорий Палама · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Уесли · Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Йоан Павел  ІІ

Източноправославната църква е един от основните клонове на християнството. Тя включва група църкви, признаващи първите седем вселенски събора и споделят пълно общение, както и специфични доктрини и традиции. Исторически те произлизат от четири от първите пет патриаршии на християнската църква — Александрийската, Йерусалимската, Антиохийската, Константинополската и Рим. Православните християни претендират за наличието на непрекъсната апостолска приемственост от времето на 12-те апостола чрез ритуала на ръкополагането. Така те базират своята църква директно върху учението на Христос, за разлика от повечето съвременни църкви, които са основани върху Библията. През 1054г. се стига до разделение на Църквата (Велика схизма) между папата в Рим и патриарха на Константинопол. Формалният повод е добавката „и сина“ (“филиокве”, filioque) към символа на вярата.

През Средновековието отношенията между поместните църкви, които се стремят за независимост - и най-често я постигат - са сложни. Особено противоречива е тяхната църковна политика с Константинопол и Рим.

След падането на православните държави и Константинопол под турско владичество остава в действие византийското църковно, гражданско и обичайно право, но от тогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен "милет", което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански берат от 1454 г. закрепява неприкосновеността на Източната църква като гарантира на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята литургия, но се намират под юрисдикцията на Цариград, което не винаги е било във византийско време.

Около 1416г. Търновската патриаршия е била вече подчинена на Цариградската патриаршия. През 1766г. е била ликвидирана и самостоятелността на Сръбска патриаршия, а през 1767 г. и Охридската архиепископия. През 19 век поробените народи водят борби за автокефалност. Например едва през 1870г. с ферман на султан Абдул Азис е основана Българската църковна екзархия като полузависима от Вселенската патриаршия в Цариград. През 1945г. Вселенската патриаршия признава “Св. Православна Автокефална Българска Църква”. Възстановявената през 1953г. Българска патриаршия е била веднага призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви, а от Вселенската патриаршия едва през 1961 г. Македонската православна църква, провъзгласила се за автокефална през 1957г. не е призната от никоя автокефална цъква и до сега.

В Православната църква, която се гради на каноните и традициите, днес има 14 автокефални поместни църкви с право на пълна административна независимост. Те се признават официално взаимно, като между тях съществува йерархия на почит. От тях патриаршии са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Българската, Сръбската, Руската и Румънската. Автокефални архиепископии са Кипърската, Гръцката, Албанската и Чехословашката. Автокефална митрополия е Полската. Автономни църкви са Финландската и Японската. Предстоятел на поместната църква може да бъде в зависимост от местната употреба патриарх, митрополит или архиепископ. Израз на единството на Вселенската Църква е Вселенският патриарх в Константинопол, чийто диоцез е малък на брой, но който се почита като пръв между равни, защото Константинопол е бил столица на Византийската империя и център на Християнския Изток.

Първите автокефални църкви възникват в процеса на обособяването на отделните поместни църкви начело с патриарси и митрополити във Византия. В днешно време съществуват петнадесет автокефални църкви, които според датата на признаването им от Цариградската патриаршия се подреждат така:

Забелележка: автокефалността на Американската православна църква не е призната от Цариградската патриаршия.

Съществуват също и 6 автономни православни църкви, намиращи се в подчинение на някои от автокефалните църкви:

  • Синайска православна църква
  • Финландска православна църква (60 хил. души)
  • Японска православна църква
  • Китайска православна църква
  • Естонска православна църква (20 хил. души)
  • Украинска православна църква (35 мил. души)

Забелележка: автономността на Японската православна църква и на Китайската православна църква не е призната от Цариградската патриаршия, и автономността на Естонска православна църква не е призната от Руската православна църква.

Целият каноничен православен свят е организиран в тези 15 автокефални и 6 автономни църкви, което е едно от особеностите на православието.

Също така съществуват няколко наричащи себе си православни църкви, които се придържат към православния канон, но не са признати от каноничните православни църкви главно по политически причини:

  • Македонска православна църква
  • Украинска православна църква (втора)
  • Украинска православна църква (трета)
  • Черногорска православна църква
  • Беларуска православна църква

[редактиране] Вижте също