Битката за Смоленск

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карта на източния фронт, по време на Битката при Смоленск.
Карта на източния фронт, по време на Битката при Смоленск.

Битката за Смоленск - 1941 година- е комлекс от отбранителни и настъпателни акции на Червената армия, давайки отпор на настъпващата Група армии "Център" на Вермахта, по време на Великата отечествена война, в района на Смоленск, Витебск и Орши от 10 юли до 10 август 1941 година.

Във връзка с разгрома на съветската армия в пограничните райони, в края на юни, на защитния вал около реките Западна Двина, Днепър, от селата Креслава до Лоево се разгръща 2-ри стратегически ешалон на Червената армия-Западен фронт, включващ: 16-та, 19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра армии, под ръководството на Маршал Семьон Константинович Тимошенко.

В началото на месец юли, главнокомандващия на Група армии "Център" - фелдмаршал Федор фон Бок, получава заповед да атакува града и отбранителната линия в направлението Смоленск-Витебск-Орши и да открие трасе за настъплението към Москва.


[редактиране] Съотношение на силите

Битката за Смоленск започва в крайно неизгодни за съветските части условия. Още в началото войските на Вермахта превъзхождат неколкократно в жива сила и техника защитниците на града (войски, артилерия и самолети - 2 пъти, танкове - 4 пъти).

В края на битката - Западния, Централния, Резервния и Брянски фронт и опълчението наброяват 760,000 души. От тях 486,000 били убити, безследно изчезнали и попаднали в плен а 273,800 - ранени. В германските редици само в танковите и моточасти било загубени половината от личния състав.

Общо броя на загиналите надхвърля 500,000 души.

[редактиране] Началото на битката (10 - 20 юли)

На 10 юли, 2-ра и 3-та немски танкови бригади започват настъпление. Те нанасят масирани удари в района на Витебск, в района на село Духовщина и в района южно на Орши. Лявото флангово направление започват пробив с цел да разкъсат Червеноармейския Западен фронт на части и да обкръжат защитаващите Смоленск 19, 20 и 16-та армии и да завладеят града. Отбраната на Червеноармейския Западен фронт е разположена в района на Полоцка, Витебск, Могильово. Немските части правят пробив, навлизайки на 200 километра в съветската отбрана.

На 13 юли, 21 армия, командвана от Ф. И. Кузнецов и 63-та стрелкова дивизия на генерал Л. Г. Петровски нанасят силен контра-удар. Съвместно те правят форсиране на река Днепър и освобождават завзетите по-рано - села Рогачов и Жлобин и провеждат атака срещу 2-ра немска армия в района на Бобруйск. Предното крило на Западния фронт обаче отстъпва, водейки тежки боеве. В района на Могильово четири стрелкови дивизии, части от 20-ти мотострелкови корпус и 13-та армия са обкръжени. Откъснатите части биват консолидирани и командващ става командира на 61-ви корпус генерал Ф. А. Бакунин, който организира кръгова отбрана на града. Те успяват да отбиват атаките на врага до 26 юли 1941 година. На 16 юли 9-та немска армия прави пробив в отбраната на 20-та армия и навлиза в Смоленск.

[редактиране] Обкръжението (21 юли – 7 август)

Във втората половина на юли, командването на Западния фронт разгръща в тила нов ешалон с резервни армии: 29, 30, 24, 28, 31 и 32-ра армия. Те получават заповед да подготвят да защитават рубежа Старая Русса-Брянск. На 23 юли войската от новите формирования - 24-ти, 28-ми, 29-ти и 30-та армий, и оперативни групи с команващ генерал-майор К. К. Рокосовски, започват обширно контра-настъпление. Те нанесли основния удар по направлението на Починок.

На 27 юли , немската армия пробива фланговете и обкръжава 16-та и 20-та армия. Командването на Западния фронт е принудена да преустанови контра-атаката към Смоленск. Много части от обкръжените сили с тежки боеве успяват да пробият обръча и да се присъединят към основните сили. Немците започват атака на основните сили и успяват да ги изтласкат зад Днепър.