Шейново (битка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Битка при Шейново
Конфликт Руско-турска война (1877–1878)
Дата 59 януари 1878
Място Шейново, България
Резултат Победа за Русия
Участници
Русия Османска империя
Командващи
Фьодор Радецки Вейсел паша
Сили
65 000 40 000
Жертви
? 4 000 убити и ранени
36 000 пленени
Руско-турска война (1877–1878)Балкани
Зимница – Свищов – НикополШипка IПлевен – Стара Загора – Шипка IIЛовечШипка IIIГорни ДъбникШейновоПловдив

Битката при Шейново по време на Руско-турската война (1877-1878) е последната от четирите битки при Шипченския проход, при която руските войски постигат решителна победа над османците.

През декември 1877 Плевен се предава след продължителна обсада и освобождава основните руски сили, блокирани там в продължение на месеци. Генерал Йосиф Гурко получава значителни подкрепления и вече разполага с 65 000 души, с които пресича прохода Арабаконак и превзема София и оттам се придвижва към Тракия, обхождайки османските позиции край Шипченския проход.

От 5 януари генерал Фьодор Радецки, командващ руските части в Шипченския проход, започва да се подготвя за нападение срещу разположените в неговото подножие, край селата Шипка и Шейново, османски сили. Гурко изпраща две части, водени от генералите Михаил Скобелев и Пьотр Святополк-Мирски, които трябва да попречат на османското отстъпление.

На 8 януари започва нападението на Радецки, но Скобелев среща неочаквано тежка съпротива, което забавя също и настъплението на Мирски. На 9 януари Мирски е подложен на османска контраатака, но Скобелев успява да се придвижи и да му окаже помощ, с което е нанесено поражение на османците. Напълно обкръжени, те се предават същия ден.

След решителната победа при Шипка-Шейново, руските сили, водени от Гурко, разгромяват армията на Сюлейман паша в битката при Пловдив и откриват пътя за настъпление към Цариград.

[редактиране] Източници

[редактиране] Вижте още

На други езици