Диелектрик

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диeлектрик (изолатор) — вещество, лошо провеждащо или съвсем не провеждащо електрически ток. Плътността на свободните носители на заряд в диелектрика не превишава 108 бр/см3

Към диелектриците се числят въздуха и другите газове, стъклото, различни смоли и пластмаси. Химически чистата вода също се явява диелектрик.

Диелектриците се използват не само като изолационни материали.

Ред диелектрици проявяват и интересни физични свойства, например пиезо кристалите.