Потребител беседа:Shark
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бяла Бона
Бона Тонева Станчева (Бяла Бона) (1830-1900) Родена в семейството на Гани(Ганчо)Витанов Силистринлията Заможен търговец, притежател на хан, участник във Велчовата завера 1835г. Бона Ганева наследява хана от баща си и заедно с мъжа си Станчо Симеонов работят в него. Ханът е известен в града с своята чистота и голямото гостоприемство на Неговите стопани.Тук са отсядали и търговци от Италия иФранция. Чужденците я наричали Белле Боне(хубава Бона) а ханъмите в града Бизим Боне. Днес я наричат „Търновската баба Тонка”.В национално-революционното движение през периода 1867-1877 година Бона Ганева Станчева е една от ония българки които изцяло се поставят в служба на великото освободително дело. Четите на Филип Тотю, на Стефан Караджа и Хаджи Димитър вече са прогърмели с развети знамена из Балкана.Апостолът Левски, макар и обесен, сякаш все още върви всред народа и хвърля семето на бунта. Подготовката на Априлското въстание е в своя разгар.Българският народ след 500-години робство се е дигнал на крак, залагайки жовота си в името на свободата.Жени, старци деца помагат кой с каквото може. Леят се куршуми, шият се дрехи и знамена за въстаническите дружини. Гладни одрипавели от непрекъснатите грабежи и зулуми на турците, българите отделят от своя залък, за да помогнат на въстанието. Първи революционен търновски окръг се готви денонощно. Възторжени и героичи години..Но и години на разгром, на кръв и пожарища. През 1867 година биват заловени мнозина от участниците в четите на Филип Тотю, Стефан Караджа и Хаджи Димитър и хвърлени в тъмница. Ранени, пребити, гладни, те очакват своята смърт, без да се надяват на помощ и подкрепа отнякаде.И изведнъж става чудо... Вратите на тъмницата се отварят.Един лъч светлина озорява влажните подове и бледите лица на черниците.Те не могат да повярват на очите си.Не, това е по-скоро сън,отколкото действителност.Една млада жена с бяло лице и тъмни вежди е застанала всред тях.Коя е тя?Какво дири тук?....Жената мълчи. Зад нея е пазвантинът.Но очите,тези големи тъмни очи проговарят.В тях свети голямата обич на едно сърце,презряло страха. Бяла Бона както я наричат хората ,стои всред затворниците с огромна кошница храна и дрехи за тях.Тя минава между легналите на пода рънени,слага своя хладна ръка на трескавите чела, раздава храна на умиращите от глад.Не говори, но погледът и,усмивката и обещават, че пак ще се върне тук. Затворниците разбират, че не бива да я питат за нищо. Те мълчат, защото искат и друг път да видят тази смела българка, тази неочаквана светлина в търновската тъмница. На Бона и се плаче, като вижда печалното състояние на смелите орли в отоманската клетка.Едва сдържа желанието си да повдигне самочусвствието им, като разкаже за другите, които продължяват борбата.Но това е невъзможно.Наистина турския пазач гледа глупаво в нея, защото не разбира български, ала и онова,което схваща,би било достатъчно, за да го накара да разкаже на тези,дето са я пуснали да „посето свои близки в тъмницата” Много от непосветените на голямото дело се питат: „Кой е този който дава пропуск на Бяла Бона?Да не би нещо тя.....” Не беше лесно и за Бона. Всичко това и костваше много усилия и подкупи всред продажното турско чиновничество. Имаше един от тях с дълги мустаци като черкезин.Той обичаше да си пийва от гяурската сливовица и колкото пъти дойдеше в Бониния хан,толкова пъти получаваше от любезната ханджийка голям филджан от огненицата . Бона бе разбрала,че от него зависи да бъде пусната в затвора,и затуй му правеше метани чак до земята.... Един ден той влезе в хана малко по-рано от друг път.А току-що човек от комитета бе съобщил на Бона,че четниците в затвора са много зле,някои просто започват да мрът. Бона среща турчина по-любезно от всеки друг път. Наля му веднага чаша ракия, наряза му пастърма и седна до него. Турчина пиеше на бавни глътки,сякаш сърбаше кафе. Бона му доля още-остана много доволен.Когато той се развесели,ханджийката му заговори: -Добър човек си ти,ефенди.Знам, че ще ме разбереш.Имам една молба към теб. Турчинът се понамръщи и зави единия си мустак.Бона продилжи.Сега беше моментът да му поиска пропуск. -Аллах ще ти дари вечно щастие ако ми помогнеш.Много ми е тежко.Сестрино момче в тъмницата лежи болно.Дай ми пропуск да ида да го видя.Младо е сгрешило е..... -Хитра гяурка си ти-заговори той.-Ще ти дам тапия да видиш младото гяурче. Така Бона получи „тапията”, с която ходи няколко пъти при четниците.. Боненият хан светеше по късно през нощта.Тя и нейният мъж Станчо си бяха спечелили име на добри гостоприемни хандйии.Бона почистваше големия хансъвсем сама.При нея приспиваха комити,често получаваше задачи да покани някой важен турчин и от него да подразбере какво мислят да правят с населението .Когато разнасяше по масите ядене и питие, тя имаше навика да подслушва какво говорят турските власти и често по своя инициатива донасяше интересни новини на революционния комитет. “Този хан през 60-те години жа 19век бил най-добре уреденият в града ни и освен място за спане имал гостилница, кръчма, кафе...Всички търновци.които идели отвън гърци, турци както и чужденци-французи и италианци да купуват пашкули, бубено семе, се спирали на Бонения хан” Се отбелязват в една от малкото статии посветени на тази българка в”Общински вестник Велико Търново”(бр 12 от 1935) В записките на Стефан Рашев „Велико Търново през бурните 1876-1877” е казано:” Ханът на Бяла Бона, най-уреден в него време, затова се посещава от чужденци. Бил е център на скрита революционна дейност, а притежателката една от най-полезните за революционерите жена. Когато Феликс Каниц дошъл в Търново, той останал възхитен от уредбата и гостоприемството на домакинята, която го изпратила с цветя и сълзи на очите....” (Общински вестник Велико Търново” ,1939 бл 1-2) Бащата на Бона,патриотичния търговец Гано Витанов, участник във Велчовата завера, я бе възпитал в свободолюбив дух. Вуйчо и Стоян Николов- Симитя, известен учител, и бе дал добро образование и Бона не посрами името нито на баща си, нито на вуйчо си. Към края на Април 1876 година Търновския революционен окръг бе готов за въстание. Очакваше се знакът за да започне разплатата. Бона помагаше повече от всякога и бе щастлива че краят на мъките наближава. Бе посяла цветя в своя двор и очакваше те да цъфнат в една освободена страна. Но май престигна не с цветя и синьо небе, а с пожарища и кръв. Очакваното въстание бе предадено и провалено.Котел, Жеравна, Сливен едно след друго паднаха окървавени под голямата сеч.Никой не знаеше какво са намислили да правят турците. Хората заспиваха, без да са сигурни дали ще осъмнат. Търново изтръпна от вестите , които пристигаха. Съдбата на Батак и Перущица бе съдба на целия български народ.Посените горяха неузрели. Пътищата бяха обагрени с кръвта на народа . Утрото пристигаше димно и червено.Нощта претискаше града, заключил своите врати, угасил светлините. Само ханът на Бяла Бона бе буден тази нощ и вътре турците пируваха.Плачеше сърцето на Бяла Бона но лицето и бе запазило привидно спокойствие. Турците бяха доволни. Те пиеха за своята победа и се надяваха, че и този град също ще падне под ятаганите им. Бона им прислужваше и се вслушваше във всяка тяхна дума. Все още надежди се криеха в сърцето и: ”Може би Търново ще успее...” Посред нощ вратата на голямото помещение се отвори и вътре влезе акъснял турски офицер.Бона изтича да му донесе ядене и пиене.Ръката и едва не изпусна чашата,когато чу неговите думи. -Ще ги открием до един.Скрити са тук в Търново-говореше той. -А ти откъде знаеш?-запита пияният турски градоначалник. - Наш човек ни съобщи всичко. До сутринта ще има адресите на къщите, където са скрити.И после- той направи жест,сякаш отрязва глава. Бона бе застанала до масата по-безмълвна и по-безшумна от сянка. Трябваше да чуе всичко.Започна да налива наред, като се усмихваше. Турчинът продължи: -Ще хванем и тези, дето са внесли няколко товара барут в града. Бона остана няколко минути в очакване, но турчинът я забеляза, махна и с ръка и я отпрати. Бона бледа се приближи до своя мъж. -Станчо, трябва незабавно да отида до града. Ти остани и прислужвай.Ако попита някои за мен, кажи му че съм се разболяла. И се втурна през мрачния заключен град. Тя съобщи на комитета думите на турския офицер. Още същата нощ и барутът бе изнесен от Търново. Когато в ранното утро турците започнаха обиск на посочените от предателя адреси, те за голямо учудване не откриха нито въстаници, нито барут. Никой не се съмняваше в любезната ханджийка...И събитията следваха своя бърз ход. На всички бе ясно, че сега трябва да се спасява онова, което е останало. Комитетът рзчиташе много на Бона, на нейното умение и приятелство с турските власти.Те все още не се съмняваха в нея. В задната стаичка на хана тя събра уж на седянка жените.Между тях бяха Аника Костова, хаджи Панайотови( Майка и дъщеря), Тодорка Недева и други. Които държаха връзка с комитетът и помагаха на избягалите въстаници. Бонал, едра, красива,застана между тях. Тя каза: -Време за губене няма. Трябва да се помага незабавно.Задържани са от Габрово учителите Цани Гинчев,Каролев,Марков.Трябва да им съберем пари, дрехи, храна. -От голия трудно се взима нещо но ще опитаме. Бона свъси дебелите си вежди и отговори: -Срамно ще бъде да оставин тези учители да умрат. От залака си ще отделим и пак ще помогнем. И ви казвам че това е порачение на комитетът. Вие съберете помощите, а аз ще намеря начин да вляза при тях в тъмницата. Бона бе смела, неуловима.Същата нощ тя предаде писмо до Стамболов. Нито за миг трепна, че ще бъде хваната и мъчена. Една цел- освобождението-вдъхновяваше живота и. След събитията, станали в Дряновския манастир през 1876 година, при нея дойде една от смелите укривателки- баба Мота, която и предаде решението на комитета да приеме и укрие Величко Драганов, избягал от разбитата чета на поп Харитон,Малкият Колю от същата чета, поп Петър и някой си Манол. Бона не се подвоуми, макар добре да знаеше какво означава в тези дни укриването на бунтовници и какво озаква укривателите им. Малко преди зазоряване бунтовниците, завити с ямурлуци като овчари, влязоха през задната вратичка на хана, където ги очакваше неспала цяла нощ Бона. -Не се тревожете за нищо.При мен е спокойно. Тук често отсядат турци, затова не се вълнувайте като ги чуете. Те идват при мен-шегуваше се Бона. И действителност след като обискираха къщите, турските полицаи често отсядаха в хана на бялата гяурна за да си направят „моабета”. И сега техните „моабета” продължаваха. Когато повишеха гласовете си и почнеха да удрят по масата, Бона се измъкваше лекичко и отиваше да успокои „момчетата” в скривалището. В памет на търновчаните-нейни съвременици, се е запазил един неин порив, в който избуява дълго сдържаното и скривно въжделение: „ През време на Освободителната война, когато русите приближили до Търново, 25юли 1877г. ,Бона сплела венец от живи цветя, излязла в Дервена да зи посрещне...” Тя е воин, тя е личност,събудена за политически живот от революцията. Ще ни изненада и с друг един свой жест,който по своему пречупва общото състояние на духовете? Тогава, когато на двора около църквата „св. Никола” се разисква бурно и разгорещено въпросът след Берлинския конгрес-това ли сме, което искаме и трябва да сме, или пък един смазан от ботуша на чужди мнения и интереси народ, когато искрите на първите комитети „Единство” припламват в Княжеството и в поробените занадни покрайнини, тозава Бяла Бона, продължила битието си на ханджийка, преправя хана и го нарича „Съединена България”. Тази е нейната възможност да изрази възмутщението си, да изрази бляна си-блян на цял народ!! Много години са минали оттогава. Народът удържа, победи робството о го забрави.Но името на Бяла Бона остава легенда, която вяко поколение ще разказва на следващото. В тази легенда живее непобедимия дух на българите.