Мехмед II

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мехмед II
османски султан
Мехмед II
Роден: 30 март 1432
Одрин, Османска импирия
Починал: 3 май 1481
Ункяр-Каири, Арабия

Мехмед II, известен с прозвището си "ел-Фатих" (Завоевателя), е 7-ия султан на Османската империя. Управявал е през периодите 1444-1446 и 1451-1481 г.

Съдържание

[редактиране] Ранни години

Мехмед II е третия син на Мурад II. Роден е на 30 март 1432 г. в град Одрин, от 1361 г. столица на Османската империя. През 1437 г. най-големият му брат умира и едва петгодишен, Мехмед ІІ е назначен на неговото място като управител на Амасия. Две години по-късно заема и поста на другия си голям брат Алаедин Али в Маниса, който е убит през 1443 г.

Мурад II приема тежко загубата и на двамата си сина и през лятото на 1444 г. решава да се оттегли от властта. Султанът абдикира в полза на дванадесетгодишния си син Мехмед II и се оттегля на религиозно усамотение близо до град Маниса.Мурад II е сключил примирие с противниците си в Европа и с Карамански бейлик още преди отстъпването на престола си. Това му дава основание да мисли, че положението в империята е достатъчно стабилно, за да повери властта в ръцете на дванадесетгодишния си син, който е под силното ръководство на начетения и опитен велик везир Чандарлъ Халил Паша.

[редактиране] Първи период на управление: юли 1444 - август 1446

[редактиране] Вътрешна политика

Първият период от управлението на Мехмед ІІ е отбелязан с жестокото съперничество между великия везир и хората от най-близкото обкръжение на младия султан - Шахбедин паша, Заганос паша и Саруджа паша. Докато великият везир Халил паша, който е представител на тюркската родова аристокрация следва миролюбива външна политика, приближените на Мехмед ІІ- главно гърци от военното съсловие, убеждават младия султан, че главната му задача е да разшири пределите на държавата. Според тях целта на османците е да завладеят Константинопол, за да обединят своите европейски и анадолски владения.

[редактиране] Външна политика

Междувременно конфликтите във властта улесняват османските противници. Византийският император освобождава заложника си Орхан, който прави неуспешно въстание в Делиормана в опит да се добере до престола. През септември 1444 г. войските на кръстоносния поход на полския крал Владислав ІІІ, обединени с войските на трансилванския войвода Владислав Дракула и Янош Хуняди, пресичат Дунава с цел да разгромят Османската империя и освободят България. Обстановката на Балканите става толкова опасна за тамошното турско население, че то започва да се прехвърля в Мала Азия. Мурад ІІ е извикан да се върне в столицата Одрин и старият султан се завръща в Румелия и поема управлението. На 10 ноември 1444 г. той разбива кръстоносците на Владислав ІІІ край Варна.[1] (От тук идва и прозвището на загиналият полски крал - "Варненчик".)

[редактиране] Сваляне от престола

Вътрешната обстановка в империята остава все така сложна - Мехмед ІІ е султан, но великият везир и партията му считат Мурад ІІ за официален държавен глава. Мехмед ІІ е свален от трона и изпратен да поеме управлението в Маниса, след като през лятото на 1446 г. Халил подтиква еничарите към бунт и се налага старият султан Мурад ІІ да успокои обстановката.


[редактиране] Втори период на управление: 18 февруари 1451 - 3 май 1481

[редактиране] Начало на управлението и въстановяване вътрешния мир в империята

Мехмед ІІ е единственият законен престолонаследник и Мурад ІІ желае да осигури добро управление на сина си след възкачването му на престола. Той го води със себе си по време на военните кампании на Балканите срещу унгарците в Косово (1448 г.) и албанците (през лятото на 1450 г.) Скоро след сватбата на Мехмед ІІ с дъщерята на управителя на Дулкадир, който е съюзник на османците в борбата срещу Караманският бейлик, старият султан умира и Мехмед ІІ поема властта на империята за втори път. Веднага след това деветнадесет годишният султан издава заповед малкият син на неговата мащеха да бъде удавен. Това далеч не е първият случай на братоубийство с цел да бъде осигурен вътрешен мир в Османската империя. Мехмед ІІ издава дори "закон за братоубийството", гласящ: "Който и от синовете ми да наследи султанският трон, уместно е да убие своите братя, за да осигури мир в държавата"

[редактиране] Завладяването на Константинопол

Още от 1354 г., когато османците покоряват Галиполи - първия град на европейска земя, амбицията на всеки султан е била да завоюва Константинопол. Това е мечтата и на Мехмед ІІ, който е израснал с разказите за велики герои и подвизи от древността и сам мечтае да бъде велик, не по-малък от Юлий Цезар (по-късно той е обявен за "Цезар на османската империя") и нов Александър Македонски. От август 1452 г. Константинопол е обсаден. Другите византийски градове в Мала Азия и страните на Балканския полуостров са отдавна победени. На 29 май 1453 г. Мехмед II завладява Константинопол. Последният византийски император пада в битката върху крепосните стени и Византия престава да съществува. Мехмед II умира на 3 май 1481 г. в Ункяр-Каири от подагра.

Султани на Османската империя

Осман IОрхан IМурад IБаязид IМехмед IМурад IIМехмед IIБаязид IIСелим IСюлейман IСелим IIМурад IIIМехмед IIIАхмед IМустафа IОсман IIМурад IVИбрахим IМехмед IVСюлейман IIАхмед IIМустафа IIАхмед IIIМахмуд IОсман IIIМустафа IIIАбдул Хамид IСелим IIIМустафа IVМахмуд IIАбдул МеджидАбдул АзисМурад VАбдул Хамид IIМехмед VМехмед VI