Бойна психофизиология на снайпериста

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бойна психофизиология на снайпериста е наука за използване на скритите възможности на човешкия организъм за повишаване на ефективноста на боя. Снайперистът е длъжен да има отлично зрение и слух повишена наблюдателност и "зверско чувство", което да им позволява да предугаждат действията на противника.

За да изпълни бойната задача снайпериста е длъжен да открие целта преди да го открият него. За да открие притаена и маскирана цел е нужно да я види и да я разпознае. Това може да стане само при тренирана наблюдателност. Наблюдателност това е способноста да забелязва промените в естественото и неестественото състояние на предметите, явленията, животните. Тя е още способноста да се прави логическа връзка между наблюдаваните предмети, ландшафт и животни. Наблюдателноста снайперистите тренират с няколко прости метода. Инструктор поставя на масата няколко предмета, патрони от различно оръжие, носна кърпа, отличителни знаци, цигари от различни марки и така нататък. Дава се възможност на курсанта да види това за няколко секунди, след което се закрива и курсантът трябва да изброи това, което е видял. В най-добрия случай непредупреденият курсант изброява половината от предметите. "Ти не каза от какво оръжие са патроните, какви марки бяха цигарите и колко бяха отличителните знаци". За недосетливоста си курсантът получава един непоряд. Следващите тренировки вече са по-успешни, но постепенно се увеличава разнообразието на предмети и признаците, който трябва да опише. Когато курсантът започне безпогрешно да описва предметите занятието се измества в природата. На дистанция 100 метра на курсантът - снайперист се дава да погледне с невъоръжено око на ландшафта, след това той се обръща с гръб. Друг курсант извършва някой промени на предмети близо до мишенната линия. След това първия курсант трябвя да опише промените, който забелязва. Постепенно разстоянието се увеличава на 300 метра и трябва да се опишат такива признаци, като стъпкана трева, счупени клони, цигарен дим появяването и изчезването на малки предмети с размери на консервена кутия и така нататък. След това курсантите подготвят един след друг замаскирани позиции и от тях отново извършват гореописаната тренировка. Всичко това се извършва с невъоръжено око. Именно по този начин се изостря зрението, като се използват резервите на човекия организъм. След това същите действия се извършвант от превозно средство,като курсантите определят в движение местата подходящи за засади, за походни лагери и др. Този, който е оборудвал засади на тренировки той ще може да го направи и в бойни условия. Това е напълно реално - този, който чака нападение в движение той е с изострена възприемчивост и наблюдателност. Известно е, че глухите хора компенсират липсата на слух с изострено зрение. Инструкторът кара курсантът да запуше ушите си и се изисква да откие целите на разстояние до 300 метра. След определен брой тренировки зрението се изостря също. След тренировките за изостряне на зрението се пристъпва към трениране на слуха. Започва се да се тренира слуха нощно време, когато той е физиологически изострен. Снайперистите използват и допълнителни начини за изостряне. Захарта или глюкозата се явяват енергийни средства за работата на сърцето, мозъка, нервната система, затова бучка захар под езика повишават остротата на слуха и зрението през нощта. За зрението на снайпериста се прилага специална диета дават се витамин А, източникът на който са морковите но трябва да се консумира с някаква мазнина, по този начин резорбцията на витамина е по-голяма. Снайперистът, който се намира в засада трябва да "прослушва" и земята. По земята се предава добре шума от движението на хора,превозни средства, разтоварване на техника. На снайперистите се забранява да пушат. Тютюнопушенето свива кръвоносните съдове в продължителност на 2 часа и качеството на стрелбата се влошава с 20 %. Снайперистите не трябва да бъдат злобни. Злобата е подходяща в права атака, но не и за снайпериста. Боецът - снайперист по принцип няма право на негативни и изобщо на емоции по време на боя, защото се нарушава стрелбата. За целта се тренира така нареченото "бойно равнодушие. "Хладнокръвието на снайпериста трябва да граничи с безразличие, затова той стреля по живи цели все едно са хартиени кукли без емоция. За повишаването качеството на стрелбата най-добрия спорт е плуването и то в спокойно темпо на дълги дистанции. Бягането, кроса, тренировките по ръкопашен бой влияят отрицатлно на стрелбата със снайпер, затова ако снайперистът е в разузнавателна група, където се изисква бързо предвижване предпочита се да се движи с бърза крачка. Жените са по-добри снайперисти от мъжете, защото прага на търпение при тях е по-голям. По физическа издържливост отстъпват, но притежават по-изострено зрение и слух и са невероятно наблюдателни. При изпълнение на бойна задача жените работят организирано, акуратно и безжалостно. В практиката те са по-наблюдателни.