Каракала

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Каракала
римски император
Каракала
Роден: 4 април 186
дн. Лион, дн. Франция
Починал: 8 април 217
близо до Харан, дн. Турция

Марк Аврелий Антоний, роден като Варий Басиан, по-известен като(Caracalla) Каракала (186-217) e римски император в периода 211-217. Прякора му идва от качулатите туники (вид ямурлук), която носел и раздавал на народа.


Съдържание

[редактиране] Ранни години

Роден е в Лугдунум (дн. Лион) през 186 в семейството на бъдещия император Септимий Север и Юлия Домна. Когато през 193 г. баща му се впуска в борбата за императорска власт, едва 8 годишен неговия син получава ранг цезар (ок. 195 - 196 г.) и го придружава през повечето време. Когато Септимий Север окончателно утвърдил властта си над цялата империя, той издигнал Антонин Каракала в август (198), а на по-младия си син Гета дал ранг цезар. Двамата били определени за наследници, но не се понасяли и отношенията им постепенно се превърнали в непрестанна вражда. В детството си Каракала се отличавал с дружелюбен, весел и милостив характер. Когато порастнал у него настъпила промяна - станал затворен, мрачен и раздразнителен, склонен към жестокост и коварство. Историците отдават тази промяна на сложната и напрегната обстановка която заобикаляла младия престолонаследник. През 202 Антонин бил сгоден за Плавтила, дъщерята на преторианския префект Плотиан, но през 205 той бил уличен в заговор срещу императорското семейство и убит, а Плавтила била заточена на остров Липара. По-късно била убита по желание на Каракала, който никога не се оженил повече.


[редактиране] Каракала убива брат си

Колкото повече възмъжавал Каракала, толкова повече се усилвали отрицателните му качества и враждата с брат му Гета, комуто завиждал че е любимец на баща им. През 208 - 211 г. братята придружили Септимий Север на поход срещу скотите и пиктите в Британия. Каракала показал острия си нрав в скандали с баща си и брат си, заплашвайки дори да ги убие. Това огорчило Север и ускорило болестта му, от която не след дълго починал. Преди да склопи очи старият император им завещал властта със заръката да бъдат щедри с армията и да не се карат. След края на похода братята се върнали в Рим отделно, а двореца Палатин бил разделен на две части с два отделни входа. Всеки се опитвал да отрови другия, но безрезултатно. Двамата усилено привличали привърженици, и въпреки опитите на Юлия Домна да ги примири, се готвели да поделят империята, като Каракала щял да вземе запада, а Гета изтока.

При един от поредните опити на Юлия Домна да сдобри синовете си Каракала, разгневен от думите на брат си, извадил меч и го убил. Разтичал се като обезумял из коридорите на двореца, викайки че едвам се е спасил от опит на Гета да го убие. Втурнал се в лагера на преторианците където обявил че награждава всеки от тях с 2500 драхми в чест на спасението и единовластието си. По думите на древните историци за един ден изхарчил всичко което Септимий Север събирал в продължение на 18 години. За да спечели популярност Каракала организирал масови зрелища и раздавания, увеличил войнишките заплати, започнал строеж на огромни бани. За никого не било тайна истината, но мнозина се примирили с властта на братоубиеца, който обожествил Гета с думите: "Нека да е божествен, стига само да не управлява". Знаейки че брат му приживе имал повече привърженици от него, които съжаляват за смъртта му, организирал техни арести и екзекуции под обвинението че са врагове на държавата. Във вълната от насилие заляла империята около година, над 20 000 души, главно сенатори и знатни, намерили смъртта си. Загинал и известният юрист Папиниан, поради несъгласие с политиката на императора и мъглявото обвинение че е "приятел на Гета".

[редактиране] Реформите и Едикта на Каракала

Задушил опозицията сред Сената и нобилитета, вече пълновластен господар Каракала срещнал нов проблем - липсата на пари, породен от прахосническото начало на управлението си. Девалвацията на денария (обезценил се на ок. 40-45 % сребро) и въвеждането на двоен денарий "антониниан",(всъщност 1,5 пъти по-тежък от денария), както и конфискациите на имущество на богати граждани и увеличените данъци, не спомогнали особено за попълвание на хазната. Фискалната криза била временно преодоляна чрез хитър ход, предложен от съветниците на императора. Това било издаванета на едикт повеляващ че всички свободни жители на Римската империя придобиват статут на граждани - т.нар. Едикт на Каракала (212) г. Заедно с формалното добиване на права мнозинството от римляните добивало и задължения, сред които и увеличен брой данъци и такси. Ето защо едикта не бил посрещнат с въодушевление от хората и се споменава мимоходом от древните автори. Днешните историци обаче считат Едикта на Каракала за един от най-важните документи, ознаменуващ края на процеса на изравняване на старите римски граждани и обикновенното население на провинциите, превръщащ жителите на унифицираната империя в политически безгласни и равностойни помежду си поданици на императора. Сред преките последици от едикта са увеличаването на данъчното тегло върху населението и начало на упадъка на градовете.


[редактиране] Динамичният тиранин

Отложил временно проблемите назряващи в управлението на държавата Каракала се впуснал в бурно и суетно царстване, което щяло да бъде забележително в историята с неговата екстравагантност и свирепост. Бил голям почитател на Александър Македонски, комуто подражал, но качествата му били много скромни. Каракала оставил управлението в Рим на майка си Юлия Домна, а той самия се отправил на военни походи по Рейн и Дунав. Юлия Домна управлявала разумно, но поради разхищенията на императора за дворцов разкош и войни финансите вечно не достигали. Когато майка му веднъж се оплакала от празната хазна, Каракала отговорил: "Не се безпокой майко, докато държа това нищо няма да ни липсва!" - и посочил меча си. Каракала бил абсолютен последовател на бащиния си съвет да угажда на войниците, а останалите да пренебрегва. За 5 години увеличил заплатите им тройно.

През 213 - 215 римляните воюват с карпи и язиги, а след това с германски племена по Горен Дунав. В югоизточна Дакия са построени серия от валове, за защита от степните племена северно от Дунав. Говори се че постигнал първоначален успех, не благодарение на пълководчески умения, а на измама и коварство. Войната с варварите обаче се затягала, поради което Каракала решил да се добере до мир чрез солиден подкуп. Въпреки че не постигнал реална победа, той празнувал триумф и се преизпълнил с увереност като "Нов Александър". Към това време се отнася завършването на величествените Бани на Каракала, най-големите в Античността. Това всъщност бил гигантски развлекателен комплекс, включващ освен разнообразни бани и басейни, също и театър, библиотека, одеон, спортни площадки, магазини и др.

Посредствен командир, Каракала бил издържлив и корав войник, пригоден за живота на легионер. Физически силен въпреки дребния си ръст, той смайвал и спечелвал войниците си със своята упоритост и енергия и презрение към удобствата. Той копаел окопи и работел заедно с тях, задоволявал се с войнишка дажба, която сам приготвял в лагера, рядко се качвал на кон, предпочитал да върви пеша наравно с простите легионери. Германите и другите варвари също много обичали Каракала, защото след като сключил мир изгоден за тях, той се появявал облечен във варварски одежди, виждали го дори с червена перука изглеждащ като германец. Каракала се възхищавал на простотата и суровостта на довчерашните си противници, с които сключил съюз. Но явната варваризация на императора не била по вкуса на всеки и той скоро бил заклеймен от традиционалистите в Рим като груб варварин. Въпреки това новата мода на каракалата и варварските дрехи се разпространявала сред народа, а тогата вече била отживелица. Каракала станал почитател на Изида и други източни култове, които се отличавали с крайности, бил изключително суеверен и непрестанно се допитвал до гадатели и астролози, виждайки навсякъде заговори срещу себе си.

През втората половина на управлението си Каракала се насочил на изток. Той започнал подготовка за мащабна кампания срещу Партия, в която искал да достигне успехите и славата на своя любимец Александър Велики. През 215 пристигнал в Александрия, Египет, един от най-големите градове в страната, където дочул че се разпространяват обидни насмешки по негов адрес. Населението го наричало "Александър Гетски", намеквайки че е братоубиец. Носели се слухове и за кръвосмешение с майка му Юлия Домна. Каракала поканил младежите от града в цирка под предлог че организира зрелища, обградил сградата с личната си гвардия и заповядал събралите се да бъдат изклани до един. След това някои квартали на града били разграбени и разрушени от вилнеещи войници.

През 216 нападнал Партия, след което предложил мир и съюз, но преди да дочака отговора на владетеля Артабан, отново нахлул вероломно в Асирия, избил местната партска аристокрация и разрушил семейната гробница на Арсакидите в Арбела. След връщането си в Сирия запланувал ново нахлуване, но през пролетта на 217 бил убит от личен охранител докато облекчавал естествените си нужди край един път близо до Каре. Заговорът бил организиран от преторианските префекти, единият от които, Макрин, след това взел властта.

Смъртта на Каракала била посрещната с ликуване сред народа и в Сената, но с най-дълбока скръб сред войниците, които дълго не искали да повярват в това. Антонин Каракала оставил след себе си смесени спомени. За християните, които преследвал, а и за повечето от жителите на империята, той бил въплъщение на злото. Външния му вид бил сравняван с този на звяр, с навъсен и свиреп поглед, косата му била посивяла а още нямал 30 години, страдал от нервност и епилепсия, похотливостта му била безгранична. Древните историци са особено критични към него.

[редактиране] Външни връзки


Римски императори
Септимий Север (193 - 211) Каракала (211 - 217) Макрин (217 - 218)
Римска империя