Ичиргу боила
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ичиргу боила е висша управленска титла в Първoтo българско царство.
Титлата се носела от командира на столичния гарнизон, който бил третият човек след хана и кавхана в прабългарската йерархия. В мирно време ичиргу боила изпълнявал дипломатическа функция.
От един надгробен надпис, открит във Велики Преслав е известен ичиргу боила Мостич, служил при царете Симеон Велики и Петър I.
Според проф. Бешевлиев думата "ичиргу" е тюрко-алтайска и значи "вътрешен", а според други първата част на титлата произлиза от кавказката дума "ичирхо", означаваща стрелец.