Електрическо съпротивление

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Електрическото съпротивление е физична величина, характеризираща съпротивата на материалите срещу протичането на електрически ток. Съпротивлението при постоянен ток се определя като отношението на електрическата потенциална разлика към тока в проводник, в който няма електродвижещо напрежение.

Съпротивлението при променлив ток е реалната част от комплексното съпротивление (импеданса). У нас се използва и терминът активно съпротивление.

Реактанс пък се нарича имагинерната част от комплексното съпротивление.


[редактиране] Вижте също