Жак Дерида

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Жак Дерида (Jacques Derrida, роден Jackie Derrida, Ел-Биар, Алжир, 15 юли 1930Париж, Франция, 8 октомври 2004) е най-известният съвременен френски философ, писател, литературен, културен и политически теоретик (роден в Алжир), създател на деконструкцията. Изключително продуктивен, неговите многотомни публикации имат дълбоко влияние върху континенталната философия и литературна теория, особено през последната четвърт на 20-ти век. Полетата на изследване на Дерида често са по границите на философията и се отнасят, и до политиката, поетиката, въпросите на пола, психоанализата, статутът на университета, и етиката. Дерида е също така асоцииран с постструктурализма и постмодернизма, макар той никога не е използвал последния термин, за да определи себе си и своята работа.

Жак Дерида посещава България през 2001 година на международна конференция организирана в София, чиято тематитика е определена в областта на политиката - "Чудовищният дискурс. Балканите и Европа - деконструкция на политиката".

Съдържание

[редактиране] Същността на деконструкцията

Кой би могъл да каже какво деконструкцията е? Виж отговор на въпроса "Какво е деконструкция?" на Жак Дерида в секцията външни препратки.

Най-често деконструкцията днес се приема просто като синоним на анализ, а собствено Дерида говори за деконструкцията като “изпитание на невъзможното”. Като цяло Дерида отказва да да сумаризира и дефинира какво деконструкцията е, като оставя у аудиторията едно усещане за енигматичност. Например в някои случаи Дерида говори за деконструкцията като за "справедливост", а в други като за "любов".

Всъщност цялата логика на субект и предикат е подложена под съмнение. Това което Дерида се опитва да направи в множество си съчинения е да запита Западната традиция на мислене за основните нейни конструкти, пропозиции или както деконструкцията обича да казва "да ги подкопае". Това запитване към западната философската традиция се гради на един "пост-метафизичен усет" за липсата на идентичност, за тъждественост на "е" (тоест нещата такива каквито са, закон за идентичността и същността. Ние бихме могли да се запитаме "как тогава например един деконструктивист би могъл да определи например какво деконструкцията Е? Твърде интересният отговор на деконтруктивистите на този въпрос е, че "деконструкцията все пак си служи с досегашните принципи на мислене" и вероятно би търсила отговор на въпроса поради тази причина), и наличието на различие, и съмнението относно възможността за Е.

Все пак не само изхождайки от името на деконструкцията, но и от думите на Дерида, можем да кажем, че деконструктивизмът е опозиция на властващия през 50-60 години в Европа структурализъм. Аналогични в това отношение са и постструктурализмът и постмостмодернизмът. Самият Дерида казва "Деконструкцията беше също така заемане на позиция спрямо структурализма." Ако не нещо друго, то деконструктивизма Е всичко това, което структурализмът НЕ Е. И в същото време не е, това което структурализма е.

(...) цялата история на концепта за структура, за която говорим преди нейния разрив, тярбва да бъде видяна като поредица от събституции (замествания) на център с център, като една навързана верига от детерминирания на центъра. Последователно и по сходен начин, центърът получава различни форми и имена. Историята на метафициката, като история на Запада, е история на тези метафори и метонимии. Нейната матрица (...) е детерминацията на Съществуващото като присъствие във всички значения на тази дума. Може да се покаже, че всички имена свързани с фундаменти, принципи или с центъра са винаги означавали неизменното присъствие – eidos, archē, telos, energeia, ousia (същност, съществуване, субстанция, субект) alētheia*, трансцеденталност, съзнание, Бог, човек и така нататък."

Дерида, "Структура, знак и игра" в "Писмеността и различието", стр. 353 (посочената страницата е от английският превод на книгата)
  • alētheia - истинност, божествена истина в християнството, използа се от Хайдегер, който в "Битие и време" се опитва да се докосне до някакво пред-сократическо разбиране за истината

Деконструктивизма най-общо оспорва всички от основните положения на структурализма:

  • структурата, нейните граници, център и т.н.
  • означаващо, означаемо, връзките между тях
  • език, реч; мислене, език; език и писменост
  • метафизика на същността и присъствието (впрочем и изобщо метафизиката /според Дерида метафизиката е "предрасъдък"/)
  • власт, доминация на лингвистиката като наука за езиковите знаци, а от тук в някакъв смисъл и на семиотиката (постулатите за означаващо и означаемо са и нейни)

Език, реч, писменност

'Другото голямо твърдение или голямо оспорване идващо от работата на Дерида е по въпроса език, реч, писменност. Сосюр твърди, че писмеността е вторична, речта - първична (т.е. тя съдържа същността на езика) и така цялата книга на Жак Дерида "За граматологията" е едни широк опит да се осмее, оспори и абсурдизира това (аксиоматично за лингвистиката) твърдение. Донякъде тезите на Дерида са оправдани, доколкото писмеността днес е твърде широко навлязла в употреба, за разлика например от преди, и на нея (вече) едва ли може дотолкова да се гледа като на нещо вторично поради причината, че тя вече не е дотолкова втора в честота на употреба "езика". По-нататъшните лингвистични наблюдения в книгата са базирани на върху френската писменост (без особени сравнения и съпоставка с чужди такива) и в крайна сметка се доближават по формата си до догадки. Все пак, Дерида проявява завидна интуиция по отношение на езика: навлизането на писмеността в немислима до сега честота и степен на употреба за общуване в ежедневието - неща каквито са твърде обичайни за нас днес - чат, форуми и прочее инварианти на писмено общуване.

Логоцентизмът

Идеята за центъра, като репресираща философска и политическа традиция, е в основата на деконструктивисткия опит да лиши този център от доверие. Терминът за логоцентризъм се разширява до понятието фалогоцентризъм. Logos-ът, който в западната философия е придобил много повече значението на знание, отколкото има в произходът на думата - гръцки "слово". Тази концепция за логосът като слово, знание идва от метафизиката на присъствието, която структурира християнството, и която отвежда до трансцедентното означаващо, или крайното (отдалечено и външно) себедостатъчно знание (Бог, истина и т.н.). Така другостта и различието е нихилирана за сметка присъствието и идентичността. Логонцентризмът се реализира, според Дерида, и по отношение на връзката означаващо-означаемо, писменност-реч, реч-мислене, където в класическите лингвистични теории речта е първичното означаващо на мисълта, а писането е външно на речта. В същото време речта реализира "присъствието" (в ролята на говорещия), докато писането - съответно "отсъствието".

[редактиране] Биография

Жак Дерида е роден на 15 юли 1930 в Ел-Биар, близо до град Алжир, който е столица на Алжир (по-онова време колония на Франция), и е третото от пет деца. Своето детство Дерида прекарва в Ел-Биар. На първия учебен ден през 1942 година е изгонен от лицея, в който учи от алжирските административни власти прилагащи антисемитските квоти, наложени от правителството на Виши. Дерида тайно бягал от училище в продължение на цяла една година, защото предпочел да не посещава учебни занятия пред това да посещава юдейски лицей, формиран от преместени учители и ученици. Започва да мисли сериозно за занимания с философия около 1948 и 1949. След обявявването на алжирската независимост през 1960s, заедно с много други pied-noirs (унизително название, използвано от французите по отношение на колониалните семейства), семейството окончателно се премества във Франция. В резултат на това проблемът за идентичността става основен в мисленето на Дерида. Става студент в лицея Лиус-лю-Гранд в Париж, който той не харесва, и не успява на изпитите за прием в Екол Нормал Сюпериор, но финално бива приет там през учебната 1951–52 година.

Още на първия ден в Екол Нормал, Дерида среща Луи Алтюсер, с когото стават приятели. Сближава се и с Мишел Фуко, чиито лекции посещава. След като посещава хусерловия архив в Лювен, Белгия, той завършва философската си степен като защитава теза върху генезиса при Хусерл. Дерида получава стипендия да учи в Харвардския университет и през юни 1957 се жени за Маргарит Окутюриер в Бостън.

След войната Дерида започва дълга, макар и амбивалентна, "задявка" с кръга Тел Кел, група литературни и философски теоретици. По същото време преподава философия в Сорбоната, и от 1964 до 1984 в Екол Нормал Сюпериор. Той завършва своята книга Време за тезис. Неговата жена Маргарит ражда първото им дете Пиер през 1963. С представянето си на лекция в университета Джон Хопкинс, озаглавена "Структура, знак и игра в дискурсът на хуманитарните науки" (по-късно публикувана в книгата "Писменността и различието"), той вече придобива световна известност. Вторият му син се ражда през 1967. В същата година Дерида публикува първата от три книги "Писмеността и различието" (L’Écriture et la différence), "Гласът и феномена" (La Voix et la phénomène), "За граматологията" (De la grammatologie), която ще му донесе истинска известност и име.

На тази конференция Дерида среща за първи път Пол де Ман, белгийски литературен теоретик, чиято работа ще бъде тясно свързана с тази на Дерида през периода 1970 - 1980. През ранните 70 Дерида прекарва известно време в САЩ, където държи лекции в Йейл и Калифорнийския университет (Ървайн).

[редактиране] Критицизъм към Дерида

Широк поглед върху историята на рецепцията на Дерида, покриващ периода до публикацията на "Спектрите на Маркс" (Specters of Marx) (1994), e даден в книгата The Reception of Derrida: Translation and Transformation (2006).

[редактиране] Дерида и аналитичната философия

Сред най-суровите критици на Дерида са аналитичните философи и учени, някои от тях наричат работата му не-философска и дори псевдо-философска. Все пак Дерида е многократно радушно приеман от Американската Философска Асоциация и изключително ценен от някои американски философи, сред които Ричард Рорти и Стенли Кавел. В същност, повечето критики идващи от страна на аналитичната философи следват линия положена от Джон Сърл през 1974, която е отговор на деридовата "Подпис, събитие, контекст" (Signature, Event, Context), самата тя критично четяща Джон Остиновата "Как да правим нещата с думи". Дерида отговаря на Сърл в есе озаглавено "'Ограничена отговорност' АД, а б в ..." (Limited Inc., a b c...)

Вие също така ме питате с личен маниер, защо хората са така разпалени и люти по отношение на мен. В много голяма степен аз не зная това, в техни ръце е да успеят да отговорят на този въпрос. До някаква по-малка степен все пак аз знам, че обикновено това не е защото хората са персонално гневни към мен (е, разбира се, това се случва предполагам насаме), а по-скоро защото хората са гневни на това което "пиша". Те са ядосани на моите текстове, много повече от което и да било друго, и аз мисля, това е заради начина, по който аз пиша - а не заради съдържанието или пък тезисите. Те казват, че аз не се подчинявам на простите правила на реториката, граматиката, доказателството и аргументацията, но разбира се, ако бяха в действителност незаинтересовани, те не биха се гневили. Както се случва, те започват да се чувстват увлечени, ала в същото време усещат, че това не е така лесно, и за да четат моите текстове трябва да променят правилата, да четат различно, и въобще ако не друго, то поне с един различен ритъм.

Дерида, "Следвайки теорията" (Following Theory), стр. 17, в life.after.theory, редактори Майкъл Пейън и Джон Шад.

През 1992, университетът Кеймбридж награждава Дерида като почетен доктор, независимо от от силната и упорита опозиция на кеймбриджкия Философския Факултет. 20 философа от други институции, включително Ван Клайн и Рут Баркан Маркус, подписват писмо в протест на удостояването му с това звание, твърдейки че работата на Дерида "не отговаря на приетите стандарти за яснота и строгост" и описват философията му като композирана от "ефектни трикове за привличане на вниманието, подобни на тези на дадаистите". Дерида отговаря, че това писмо затруднява и спъва себе си непосредствено, трансгресирайки баналните стандарти за "яснота и строгост", като основава обвиненията си на предположени цитати ("логически лъжузии"), които, както пише Дерида, "аз предизвиквам всеки да открие в моите текстове", и които обвинения за него разкриват един опит да се жандармизира академичната свобода.

[редактиране] Международен смут

Ноам Чомски е изразявал виждането, че Дерида използва "претенциозна реторика", за да замъгли в същност простотата на своите идеи. Той поставя Дерида в една широка категория парижки интелектуалци, които той критикува, като действащи в ролята на елитна силова структура за добро образование чрез "трудно писане". Чомски също така е давал индикации, че може би той просто не е способен да разбере Дерида, но че в същото време е подозрителен към тази възможност. Опозицията на Чомски по отношение на Дерида, може приемливо да се обвърже с опозицията към лингвистичните и семиотични теории, които Дерида донякъде е засягал в своите работи, която е опозиция към голяма част от модерната френска мисъл.

Споменаване смъртта на Дерида от Джонатан Кандел в Ню Йорк Таймс, нарича Жак Дерида Неястният теоретик, починал на 74 (10 октомври 2004), е силно критикувано от много членове на академиите, като идеологически мотивирано, нарочно оскърбително и прекомерно критично, и писмо на възражение е подписано онлайн от 5000 учени. Като отговор на разпрострелия се академичен гняв към некролога, същият документ е публикуван отново, този път с твърде симпатизиращи оценки към работата на Дерида "Човекът, който ни показа как да се отдалечим от света" (October 11, 2004) от Едуард Ротщайн и "Какво наистина Дерида искаше да каже" (October 14, 2004) от Марк Тейлър. Други критични бележки не са публикувани, но все пак един кратък поглед върху това в каква връзка се среща името на Жак Дерида в сайта на Ню Йорк Таймс, показва, че Дерида е споменаван като синоним на "трудно писане" или "академична изолация". Споменаването в Економист (October 21, 2004) привлича подобен критицизъм. В контраст, публикацията в Гардиън е била по-благосклонна и обширна.

[редактиране] Нихилизъм

Някои критици смятат, че деконструктивисткият проект е "нихилистки". Те твърдят, че писането на Дерида се опитва да подкопае етичните и интелектуални норми, които са жизненоважни за академията, ако не дори за Западната цивилизация. Дерида е критикуван за създаване на смесица от екстремен скептицизъм и солипсизъм, който ефективно отрича възможността за знание и значение.

Дарида, все пак, смята че деконструкцията е оживителна, развеселяваща, продуктивна и положителна и че не подрива нормите, но по-скоро ги поставя в контексти, които разкриват тяхното развитие и ефективни характеристики. Дерида може би е виждал себе си като упорито тестващ конвенционалните идеи за знание и значение.

Спорно около Дерида

Може би сред най-постоянстващите от критиците е Ричард Уолин, който е спорил упорито в подкрепа на твърдението и тезиса за "корозивния нихилизъм" по отношение на Дерида и вдъхновителите на неговата работа - Батай, Бланшо, Левинас, Хайдегер, Ницше и прочее. Уолиновият анти-деридеанизъм има своя история: Уолин се счепква с Дерида, като публикува нещо, което Дерида нарича "демонстративно отвратителен", "слаб, опростен и натрапчиво агресивен" и преднамерено злонамерен грешен превод на интервю на Дерида върху Хайдегер. Тъй като френският закон изисква съгласието на автора към преводача и подобно разрешение не е дадено, Дерида настоява интервюто да не се появява в никакви нови издания и препечатки. Така че книгата "Спорът Хайдегер" е била представена в новите издания на Колумбийското университетско издателство без съответното интервю. Нещата стигнали до широката публика, когато приятелска рецензия към книгата на Уолин от Томас Шийман се появила в "Нюйоркски книжен преглед", в което Шийман характеризира протестите на Дерида като налагане на цензура. Това било последвано от размяна на писма, включително и на страниците на Ню Йорк Ривю, станало известно като l'affaire Derrida (аферата Дерида). Дерида отвърнал по саркастичен начин на Шийман и Уолин, като публикувал "Работата на интелектуалците и пресата (Лош пример: Как "Нюйоркски книжен преглед" и компания правят бизнес)".

[редактиране] Библиография

[редактиране] Преводи на български език

  1. „Освен името“, ИК СОНМ, 1995
  2. „Гласът и феноменът", ИК Лик, 1996
  3. Писмеността и различието, 1998
  4. Вяра и знание, ИК "Лик", 2002
  5. За граматологията, ИК "Лик"
  6. Другото оглавяване, 2001

[редактиране] За Жак Дерида

  • "Около Жак Дерида. Чудовищният дискурс", сборник (2002)
  • "Гласът на Жак Дерида: Софийски диалози", Ивайло Знеполски - съст. (2004)
  • "Философия по време на терор: Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида", Джована Борадори (2005)

[редактиране] Външни препратки

За Жак Дерида

За конференцията в София с участието на Ж.Дерида

Преводи на Жак Дерида онлайн

Интервюта

Още