Нюрнбергски процеси
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в германския град Нюрнберг от 1945 до 1949 година.
Провеждат се в Нюрбергската съдебна палата. Първия от процесите и най-известният от тях е Процесът срещу основните военни престъпници пред Международният военен трибунал, на който са обвинени 24 от най-известните лидери на Нацистка Германия. Той протича от 20 ноември 1945 до 1 октомври 1946 година.
Втория процес е по-малък и е процес за военни престъпления, воден от Нюрнбергския военен трибунал на Съединените щати. В този процес е включен и така наречения Докторски процес.
Съдържание |
[редактиране] Организация на трибунала
Решението за създаването на Международният военен трибунал и неговия устав е взет от СССР, САЩ, Великобритания и Франция на Лондонската конференция проведена от 26 юни до 8 август 1945 година.
[редактиране] Съдии, прокурори и адвокати
Съдийски състав
- Полковник Сър Джефри Лорънс (Главен съдия - Великобритания)
- Сър Норман Бъркет (Заместник - Великобритания)
- Франсис Байдел (Главен съдия - САЩ)
- Джон Паркър (Заместник - САЩ)
- Професор Анри Донедю дьо Вабре (Главен съдия - Франция)
- Робърт Фалко (Заместник - Франция)
- Генерал-майор Йона Никитченко (Главен съдия - СССР)
- Полковник Александър Волков (Заместник - СССР)
Прокурори
- Робърт Х. Джаксън- Главен прокурор от САЩ
- Сър Хъртли Шоукрос от Великобритания,
- Генерал-лейтенант Р.А. Раденко от СССР
- Франсоа дьо Ментон и Аугуст Шамптие де Рибез от Франция
Адвокати
- Телфорд Тейлър
- Майор Сър Дейвид Максуел-Фейв
- Сър Джон Уилър-Бенет
- Антъни Мареко
[редактиране] Главното дело и присъдите
[редактиране] Обвинения
Тази статия се нуждае от подобрение.
- Основни
1. Планове на нацистката партия
- Използване на нацистката партия за агресия срещу суверенни държави.
- Агресивни действия срещу Австрия и Чехословакия.
- Нападение срещу Полша.
- Агресивна война срещу целия свят (1939—1941).
- Инвазия в СССР в нарушение на Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 година.
- Съвместно с Италия и Япония – Агресивна война срещу САЩ (ноември 1936 года — декември 1941 год.).
1. Планиране, организиране и провеждане на Война, Агресия и други престъпления срещу мира
- Планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на военна агресия в нарушение на международни закони и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления;
2. Престъпления срещу човечностостта
- Убийства, изтребления, депортация, поробване на цивилно население преди или по време на война; преследване по политически, расови или религиозни причини, независимо дали са извършени в нарушение на националното законодателство;
3. Военни престъпления
- Нарушаване на законите на войната, убийства, депортации и принудителен труд на мирно население и военнопленници, разрушаване на селища без военна нужда. Трибуналът търси индивидуална отговорност от лидерите, организаторите, подстрекателите и съучастниците за осъзнато участие в създаването на система на беззаконие, несправедливост и жестокост, срещу всички законни и морални принципи на цивилизования свят.
2. Престъпления срещу мира
- Всички обвиняеми сами или съвместно са умаствали до 8 май 1945 година в «Престъпления срещу мира - планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на военна агресия в нарушение на международни закони и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления».
3. Военни престъпления
- Убийства и жестоко отношение към хора в окупираните територий и по море.
- Използване на населението на окупираните територий за роби и др.
- Убийства и жестоко отношение с военнопленици и военнослужещи , с които Германия се намира в състояние на война а също така с хора плаващи по море .
- Разрушения на градове и села без военна необходимост от това..
- Германизация на окупираните територии.
4. Престъпления срещу човечеството
- Обвиняемите са провеждали политика на преследване, репресии и изтребление на враговете на нацисктката диктатура и правителство. Убиване и изтезания на хора без съд и присъда.
[редактиране] Спорове около трибунала
След войната юристи, историци и други специалисти от Европа и САЩ изказват съмнения относно легитимността на съда и справедливостта на присъдите.Основният аргумент на тези критики е фактът, че са издадени присъди според закони, които не са били в сила по време на извършване на деянието- закон "пост фактум".Подобна позиция е застъпил например сенаторът от Охайо Роберт Тафт, чиято позиция по този въпрос е изяснена в книгата на американския президент Джон Кенеди "Образи на смелостта " q:Роберт Тафт.
Освен това, за деянията на въоръжените сили на Съюзниците, които също биха могли да бъдат квалифицирани като военни престъпления и престъпления срещу човечеството, не е предприето никакво съдебно преследване- като например Катинското клане и бомбардировките над Дрезден.
[редактиране] Присъди
- Организиране и изпълнение на Престъпления срещу мира
- Планиране, организиране и провеждане на Война, Агресия и други престъпления срещу мира
- Военни-престъпления
- Престъпления срещу човечеството
"О" Обвинен "В" Обвинен и признат за виновен "º" Няма повдигнати обвинения
Име | Точки на обвинението | Присъда | Бележки | |||
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | |||
Мартин Борман |
О | º | В | В | Смърт чрез обесване | Наследник на Хес като секретар на нацистката партия, след бягството на Хес в Англия. Личен секретар на Хитлер. Получава задочно смъртна присъда, въпреки че защитата пледира, че Борман е мъртъв, давност до 1972 г. Обявен за мъртъв от Западногермански съд през 1973 година.[1] |
![]() Карл Дьонитц |
О | В | В | º | 10 години затвор | Командващ на Военноморския флот на Германия. Президент на Германия след смъртта на Хитлер [2]. Обвиненията отправени към Дьонитц са основно свързани с многото потопени кораби от поверените му подводни сили.[1] |
Ханс Франк |
О | º | В | В | Смърт чрез обесване | Генерал-губернатор на окупирана Полша. Първоначално губернатор на Краков, член на СС.[3] |
Вилхелм Фрик | О | В | В | В | Смърт чрез обесване | Министър на вътрешните работи при управлението на Хитлер.[4] |
![]() Ханс Фридцше |
О | О | О | º | Невинен | Завеждащ нацистката пропаганда в Министерството на пропагандата. Заместник на Йозеф Гьобелс[5] |
Валтер Функ | О | В | В | В | Доживотен затвор | Министър на икономиката при Хитлер[6] |
![]() Херман Гьоринг |
В | В | В | В | Смърт чрез обесване | Райхсмаршал, Командващ на Военно-въздушните сили на Германия Луфтвафе. Самоубива се с отрова преди екзекуцията.[7] |
Картинка:Rudolf Hess November 1945.jpg Рудолф Хес |
В | В | О | О | Доживотен затвор | Заместник на Хитлер, в опит да сключи мир с Великобритания пилотирайки самолет се отправя към Шотландия през 1941, където е задържан от британските военни като военопленник[8] |
![]() Алфред Йодл |
В | В | В | В | Смърт чрез обесване | Заместник на Кайтел, през 1953 година, Германския де-нацистки съд го оневинява за престъпления срещу международните закони.[9] |
Ернст Калтенбрунер | О | º | В | В | Смърт чрез обесване | СС лидер, шеф на централата на нацисткото разузнаване. Един от създателите на концентрационните лагери [10] |
![]() Вилхелм Кайтел |
В | В | В | В | Смърт чрез обесване | Главнокомандващ на Вермахта (OKW).[11] |
![]() Густав Круп фон Болен |
О | О | О | О | Невинен | Главен нацистки индустриалец. |
![]() Рорърт Лей |
О | О | О | О | Без обвинения | Председател на германския трудов фронт, самоубива се преди началото на процеса 25 октомври, 1945. |
Константин фон Нойрат | В | В | В | В | 15 години затвор | Министър на външните работи до 1938, наследен от Рибентроп. Освободен поради влошено здравословно състояние на 6 ноември 1954[12] |
![]() Франц фон Папен |
О | О | º | º | Оправдан | Канцлер на Германия до 1932 г, става вицеканцлер след 1933 година. По-късно посланик в Турция. Въпреки че е оправдан от Нюрнбергския процес по-късно, през 1947 година, на Германския де-нацистки процес е намерен за виновен по обвинения във военни престъпления и осъден на 8 години тежък физически труд. [13] |
![]() Адмирал Ерих Рийдер |
В | В | В | º | Доживотен затвор | Командващ военноморските сили до 1943 година, наследен от Дьонитц. Освободен поради здравословни причини на 26 септември 1955[14] |
![]() Йоаким фон Рибентроп |
В | В | В | В | Смърт чрез обесване | Нацистки министър на външните работи[15] |
![]() Алфред Розенберг |
В | В | В | В | Смърт чрез обесване | Главен идеолог на Нацианалсоциализма, по-късно Протектор на окупираните територии.[16] |
![]() Франц Сюкел |
О | О | В | В | Смърт чрез обесване | Главен идеолог на Програмата за принудително използване на военнопленници и граждани като работна ръка.[17] |
Хялмар Шахт | О | О | º | º | Оправдан | Довоенен президент на Райхсбанк.[18] |
Балдур фон Щраух | О | º | º | В | 20 години затвор | Главнокомандващ на Хитлеровата младеж. Разкаял се.[19] |
Артур Сейс-Инкард | О | В | В | В | Смърт чрез обесване | Губернатор на окупирана Холандия.[20] |
Алберт Шпеер |
º | º | В | В | 20 години затвор | Личен архитект на Хитлер и негов близък приятел. След войната издава мемоари, в които изказва съжаление за ролята с в Третия райх.[21] |
![]() Юлиус Щрайхер |
О | º | º | В | Смърт чрез обесване | Възбудител на преследвания срещу евреите, издател на антисемитския вестник „Дер Щурмер“.[22] |