Екатерина Ненчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Екатерина Ненчева
българска поетеса
Родена: 1 май 1885
Троян, България
Починала: 9 февруари 1920
Пловдив, България

Екатерина Димитрова Ненчева (1 май 1885, Троян9 февруари 1920, Пловдив).

Родена в семейството на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна война (18771878), в освободителното движение в Македония, умрял при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол през 1902. Съпругата му и трите й деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишния брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса. Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския колеж в Ловеч и гимназия в София, записва се студентка по славянска филология. Омъжва се за публициста-общественик Ив. Харизанов и заедно с двете си деца следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурорБяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца. Учителства в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца се разболява, семейството се връща в Пловдив, където след година, изпълнена със страдания, Ненчева умира от туберкулоза.

Пише стихове от 14-годишна възраст, увлича се от поезията на М. Ю. Лермонтов, Хайнрих Хайне и особено от Джордж Байрон. Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и главно в сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина). През 1909 издава първата си и единствена стихосбирка „Снежинки“. По време на тежкото си заболяване печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“. Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно. Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Основни мотиви в поезията й са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на авторката.

Псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова.

[редактиране] Съчинения

  • Снежинки, лирически песни, 1909
  • Избрани стихотворения, редакция и предговор Веселин Ханчев, 1941
  • Изповеди на една мадона в черно, стихове, писма, спомени, 1985

[редактиране] Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.