Стопанство на Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Русия може да се характеризира като промишлено-аграрна страна в преход към пазарна икономика. В началото на 90-те години след отварянето на пазара икономиката губи конкурентноспособност и изпада в тежка криза. Множество банки фалират, а високото ниво на корупция води до съмнителни приватизиционни сделки и появата на т.нар олигарси. Неспособността на правителството да се справи с хиперинфлацията води до имиграцията на съществена част от хората, заети в образованието и науката. Съживяването на износа на полезни изкопаеми, в частност нефт и газ, в краят на 90-те години е основна предпоставка за съживяването на икономиката, която в последните години отбелязва значителен растеж. Проблем пред по-нататъшното развитие остава неефективната съдебна система, като и мафията, която все още продължава да оказва значително влияние. Оборотът само на бизнесът с наркотици е около 8-9 млрд. долара, при държавен бюджет от 20 млрд. [1]. Географската разлика в икономическото развитие е значителна. Москва, в която живеят 7% от населението допринася с 27% от бюджетните постъпления.[2]

[редактиране] Първичен сектор

Разнообразните природни условия оказват силно влияние върху специализацията и структурата на аграрното стопанство. Тя е растениевъдно-животинска. Почвено-климатичните условия в южната част – Поволжието, Западносибирската равнина, Черноземния район са подходящи за зърнени култури – пшеница, ечемик, а в северната европейска част се отглеждат ръж, пролетна пшеница, ечемик, картофи и лен. Природните условия ограничават отглеждането на царевица, което налага внос. Специализиращи отрасли са овощарството, зеленчукопроизводство и отглеждането на картофи.

Животновъдството е по равномерно разпределено.В европейската част на Русия се развиват говевъдство, свиневъдство и птицевъдство. В за Южен Сибир - Приуралието и Предкавказието е типично овцевъдство. В северните райони е развито еленовъдството, което осигурява ценни кожи. Риболов и производството на рибни хранителни продукти е характерно за Русия. Изградени са големи риболовни бази около Охотско, Чукотско, Каспийско море и в големите езера и реки. Дърводобивът е съсредоточен в европейската част на Русия и в Сибир, като преобладава добивът на иглолистна дървесина. Заетите в първичния сектор са 7% от общия брой заети в националното стопанство.

[редактиране] Вторичен сектор

Заетостта в Русия 40%. Развитието на промишлеността се основава на мощната суровинно-енергийна база и изградената инфраструктура. Отраслите от вторичния сектор формират 60% от БВП на страната.

  • Eнергетика – за електропроизводство се използват различни енергоизточници- въглища (245 милиона тона годишен добив), нефт (13% от световните запаси, 306 млн. тона годишен добив) , природен газ (36,4% от световните запаси), хидроресурси, ядрено гориво. Увеличава се делът на електроенергията от АЕЦ.
  • Mеталургия и машиностроене - изградени са големи металоемки машиностроителни предприятия около Централна Русия, Урал, Сибир-кемерово, където се произвеждат черни и цветни метали. В района на Москва и Санк Петербург са съсредоточени високотехнологичните отрасли. Русия е на второ място по добив на злато в света (след ЮАР).
  • Химическа промишленост използва собствени суровини. Приоритет за развитие са високотехнологичните подотрасли – ограничен синтез, биотехнологии, производство на специални химически вещества и препарати с центрове Поволжието, Западен Сибир, Урал. Значителен е и обемът на минерални торове, соли, киселини и др.
  • Дървообработването и целулозно-хартиената промишленост – развиват се главно в северните територии на Европейска Русия и Сибир.
  • Леката и хранително-вкусовата промишленост – големите предприятия са съсредоточени до пазарите и работната сила - Москва, Санк Петербург, Нижни Новогород, Новосибирск и др.

[редактиране] Третичен сектор

Делът на заетите е около 53% от общия брой заети в националното стопанство. Дължината на жп линиите е 87 000 км, като най-гъсто е в европейската част и индустриалните зони. Огромната територия на страната обаче означава, че гъстотата на транспортната мрежа е ставнително ниска. Транспортната осигуреност на страната се променя след изграждането на Транс-сибирската и Байкало-амурската магистрала, строежът на която е започнал през 1938 г., рестартирал през 1987 г. и завършил - 1991 г.

  • Водния и въздушния транспорт - са добре развити поради преодоляването на големи разстояния (Волго-донския речен път).
  • Автомобилния транспорт – е характерен за европейската част, тръбопроводния е с трасета от находища на нефт и природен газ към страните на ОНД, Югозападна Азия и Европа.
  • Туризмът се развива при нови условия- премагнати са тежките административни ограничения за туристите, отменен е статутът на много затворени за туристи градове. Развиват се маршрутно-познавателния туризъм, конгресният и морският туризъм. В Русия има много забележителности, които развиват туризма като Кремъл, Мавзолеят на Ленин, Болшой театър, Катедралата на Свети Василий Блажени и др.
  • Търговия - най-голям е стокообменът с Китай, ЕС и страните от Източна Европа. Сега в този отрасъл делът на заетите е най-голям.
  • Образованието, науката и здравеопазването – са били едни от най-развитите в света през 60-те години, но липсата на инвестиции в отрасъла водят до упадък. През 2001 г. за здравеопазване са отделени 0.3% от БВП. [3]