Имунитет (биология)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на имунитет.
Имунитетът (лат.: immunitas - освобождение, избавление от нещо) е съпротивяване на организма към външни агенти, невъзприемане на инфекционни агенти (в това число и към болестотворни бактерии) и чужди вещества (в това число и към трансплантанти).
Вроденият имунитет е неспецифична резистентност на група клетки и тъкани и на белтъчната система на комплемента.
Придобитият имунитет е адаптивна реакция на организма към заобикалящата го среда, която се изгражда в индивидуалното му развитие. Придобитият имунитет представлява синтез на специфични антитела срещу провокиралите го агенти, както и присъствие на специфични клонове на клетки от имунната система, способни на бърза реакция при повторна среща.
Имунитетът се реализира от специфични клетки (‘’клетъчен имунитет’’) или с участието на специфични антитела (‘’хуморален’’).