Пудел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пудел | ||
---|---|---|
Други наименования | ||
Caniche | ||
Държава | ||
Франция | ||
Класификация и стандарт на породата | ||
FCI: | ГрупаІХ Секция номер | [1] Стандарт |
AKC: | Non-sporting | [2] Стандарт |
KC (UK): | [3]Стандарт |
Съдържание |
[редактиране] Обща характеристика
Пуделът е способно и умно куче, много лесен за обучение, внимателен, жизнерадостен, подвижен и ловък. Той е спътник на човека във всякакви условия – с еднакво достойнство и ведрост живее в барака и в дворец. В днешни дни работи преди всичко в цирковете и по малко с ловците, но в миналото е бил и пазач, и ловец, и овчар, и дори медик на фронта.
Независимо от размера си пуделът е хармонично и елегантно куче, любопитно и наблюдателно същество, което винаги се радва на живота. За да се хареса на човека той, като истински актьор през годините е променял външността и професиите си, но не е загубил ума, предаността и желанието си за работа.
Пуделът е изключително вярно създание. За него няма нищо по-важно и скъпоценно от неговите хора. Обожава децата, непрекъснато им ходи по петите, едновременно ги пази и се грижи за тях.
Макар, че в България тази прекрасна порода се забрави и претопи в неузнаваеми космати животинчета, пуделът е любим на много кучкари в Европа и САЩ. Колкото и да е впечатляващ вида на добре поддържания пудел - не външния му вид го е направил толкова любим, а прекрасния му характер. Пуделът има удивителна способност да се приспособява и много остър ум.
[редактиране] Произход
Макар, че е регистрирана във Франция, по произход породата пудел е германска. Името най-вероятно произлиза от немската дума pfudel, което значи локва – една от професиите на пудела е апортирането от вода. Предположенията за историята на пудела са много – едни казват, че произлиза от старото “водно куче”, други, че е внук на древното овчарско куче, но всички са съгласни, че породата е древна. Корените на породата могат да се проследят до 1000 година.
[редактиране] Разновидности
Има четири вида пудел – голям, среден, малък и той (играчка). “Оригиналът” е големия, т.нар. "кралски" пудел (Произлиза от френското "caniche royale"). Той е и най-здрав от трите разновидности. Иначе и най-мъничкия пудел, колкото и да е смешен, носи качествата на големия си брат и се дресира много лесно, обича всякакви игри, и участва на състезания за послушание. Цветовете на пудела са бял, кайсиев, сив и черен – без петна.
[редактиране] Особености
Козината на пудела е къдрава и плътна – расте непрекъснато. Най-голямото и преимущество е, че не пада. Поддръжката за домашен любимец не е много трудна, но изисква редовни грижи. Подстригването е задължително на 3-4 месеца, а различните прически варират в зависимост дали кучето е изложбено или домашен любимец. Като цяло пуделът е здраво куче и ако се гледа добре живее дълго. За да е във форма трябва да се пази от затлъстяване, да се храни правилно и да се движи много.
[редактиране] Прочути пудели
Неслучайно Мефистофел се явява на Фауст тъкмо в образа на пудел. През Средновековието пуделския разум и неподправеното му циркаджийство дори са му навлекли неприятното внимание на Светата Инквизиция.
През 1787г. Бетовен написал своята „Елегия” в памет на починалия си пудел.
В армията на Наполеон пуделът бил инвентаризиран като задължителна част от войсковото въоръжение на полка. Използвали се малки кучета, които, носени в специални чанти, били пускани да пренесат информация до щаба при нужда от лекар или подкрепления.
Като човек, прекарал целия си живот в компанията на пудели, Шопенхауер е първия гражданин на западната цивилизация, заговорил за права на животните. Към края на живота му са го смятали за малко нещо луд, защото говорел с пудела си Буч все едно е човек и дори му се сърдел, че не го разбира.
Най-прочутото военно куче се казва Мусташ (Мустаканчо), той е бил голям черен пудел и се е борил в няколко полка от войските на Наполеон. До днес името му е почетно вписано в списъка с бойците от гренадерския полк, който той спасил като ги предупредил навреме за засада, подготвена от австрийците. След това геройство, името му станало нарицателно за храброст, и дори било голяма гордост да те нарекат „Мусташ”.
За пудели са писали и Хайне, Джеймс Тарбър (неговите са най-хубавите разкази за пудели!), Джон Стайнбек и др.
Прочути собственици на пудели са: Император Александър Втори – с Гарсон; Композиторът Джузепе Верди – с Лулу; Робеспиер – с Броун; Шопенхауер – с Буч; Кралица Анна, принц Рупърт, Бетовен, Мария Калас, мадам Помпадур, Уинстън Чърчил, Томас Ман, Жорж Санд, Мария Антоанета, Мая Плисецка, Владимир Путин…
[редактиране] Външни препратки
- - Задълбочена история на породата
- - Скандинавското списание за пудели
- - Германското списание за пудели
- - Руското списание за пудели
- - За разнообразните функции на пудела
[редактиране] Имена
Освен "poodle", чиито етимологични разновидности се срещат в повечето езици, пуделът има още няколко популярни имена.
На италиански е "barbone" - брадатко;
на френски е "caniche" - куче за патици (произлиза от първоначалната му професия на ловец);
на суоми е "villakoira" - вълнено куче.
[редактиране] Пуделски език
Тъй като пуделът произлиза от Германия, в немския има много думи и фрази, в които участва и той:
Немска фраза - Пряк превод - Български еквивалент:
«pudelnas» – мокър като пудел - «мокър до кости»
«pudelwohl» – благ като пудел - «тихата вода е най-опасна»
«pudelnackt» - гол като пудел - «на гол тумбак чифте пищови»