Аметист

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: дефиниране на обекта. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Аметист
Аметист

Аметистът е вид виолетов кварц (силициев диоксид). Той е полупрозрачен или прозрачен поради следите от манганов диоксид (MnO2). Използва се в бижутерията и е класиран в разред полускъпоценни камъни.

Името на аметиста произхожда от гръцката дума аметистоснеопиянен. В древността се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен.

Един от най-големите аметисти в света се намира в Националния исторически музей в Лондон и тежи 343 карата. Гигантски аметист се съхранява и във Вашингтон – неговата тежест е 1362 карата.

В България малки находища на аметистови геоди, друзи и отделни кристали има около родопските села Латинка, Горна кула, Звездел, Карамфил, Глухар, Костино и др.[1] Най-големият аметист, откриван на територията на България е с размери 20 на 11 см, край с. Тешево.[2]

Смята се, че аметистът носи щастие, укрепва волята и подобрява обмяната на веществата. Освен “отрезвяващите свойства”, за които в древността вярвали, че притежава, аметистът също се смятал за способен да предпазва от магии и от уроки на нещастно влюбени ревнивци, да държи на страна злите жени и отровните змии. Смятали още, че сложен под възглавницата помага срещу безсъние, а на прах успокоява гастритните болки, подобрява функцията на черния дроб и лекува изгарянията. Приписват му и свойствата да стимулира творчеството, съзерцанието и медитацията, пророческите сънища и да помага при алкохолна интоксикация.

Астролозите го препоръчват на родените под знака на Козирог и Овен.

Епископите носят пръстен с аметист.

[редактиране] Източници

  1. Величко Кръстев. „Кратка геоложка характеристика на Родопите“. Взето на 28/02/2007
  2. „Информация за отдел „Минерали и скали““. Национален природонаучен музей, БАН. Взето на 28/02/2007