Методий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Методий Книжовник и светец |
|
Роден: | ок. 815 Солун, днес Гърция |
---|---|
Починал: | 6 април 885 днешна Чехия |
Свети Методий е византийски политически и културен деятел, по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран е от християнската църква за светец.
Основни данни за живота и делото на Методий се съдържат в Житие Методиево, житието на брат му Кирил, както и гръцките жития на Климент Охридски и на Наум. Данни се съдържат също така и в други извори - български, гръцки, латински и други.
За детството на Методий се знае по-малко отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. В голяма степен легендарните елементи в житията на двамата братя говорят, че те са родени в Солун, в семейството на подстратега и управителя на Солунска област, Лъв и жена му Мария. Рождената дата на Методий се отнася към 815 г.
За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават големите му умствени способности. Знае се, че преди да се оттегли в манастир, е бил управител на византийска област, населена със славяни (843-851).
Днес науката предполага, че съставянето на глаголицата - първата славянска азбука, е извършено по време на престоя на Методий в манастира "Св. Полихрон". Тогава би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.
Черноризец Храбър в своя трактат „Сказание за буквите“ дава времето, по което е завършено това дело: когато българският престол е зает от княз Борис I, великоморавският - от княз Растица, а панонският княз е Коцел. Според изчисленията това е станало през 863 г.[1]
През 860 Методий, заедно с брат си Кирил, посещава Херсон, натоварен с т. нар. хазарска мисия. През 863, след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност по превеждане на богослужебните текстове, въвеждат църковните служби: утренни часове, вечерня, повечерие и литургия на старобългарски език.
Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици. През пролетта на 867 потеглят за Цариград, за да ръкоположат последователите си в църковен сан. По пътя остават за кратко в славянското Панонско княжество по молба на неговия княз Коцел, а после минават и през Венеция, където Константин-Кирил Философ води своя диспут за триезичната догма с латинското духовенство. През 867 г. римският папа Адриан II поканва двамата и техни ученици в Рим, където биват ръкоположени най-изтъкнатите следовници на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд. В Рим Константин Философ е починал, където е погребан в църквата, която носи името на римския папа св. Климент. През 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепоскоп на Панония и Моравия.
[редактиране] Бележки
- ↑ К. Куев, „Черноризец Храбър“, София, 1969