Свърлижки листове
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свърлижките листове (Свърлижко евангелие, Свърлижки откъси, на сръбски Сврлишке одломци) са част от средновековно евангелие на старобългарски език, писано през 1279 г. в град Свърлиг, днешна Сърбия.
Свърлижките листове представляват част от евангелие, от което са запазени 11 пергаментови листа с размери 190х140 мм. В науката най-коментирана е приписката към евангелието, която представлява ценен домашен извор за българската средновековна история.
“Аз, раб Божи Костадин чьтъц, а зовом Войсил Граматик писах книги сие перзвитеру Георгию, а зовом по Радосаву в граде Свърлизе в дни цара Иваила и при йепископе нишевцем Никодиме в лето 6747 индиктион стояху гръци под градом Тръновом”.
Приписката към Свърлижкото евангелие е единственият извор, от който се установява истинското име на цар Ивайло, наричан от византийските автори с прякорите му Лахана и Бърдоква. За пръв път идентификацията на Ивайло от Свърлижкото евангелие с Лахана и Бърдоква от трудовете на византийиските хронисти е направена от руския учен И. Срезневски през 1879 година и е потвърдена от по-късните изследователи.
Свърлижките листове се съхраняват в Библиотеката на Сръбскатата академия на науките и изкуствата в Белград под № 63.
[редактиране] Литература
- Дуйчев, Иван. Из старата българска книжнина, кн.2, София 1944, с.65-66
- Златарски, Васил Н. История на българската държава през средните векове, Т.ІІІ, Второ българско царство. България при Асеневци (1187-1280), С. 1940, с. 545
- Ильинскиiй, Г.А. Сверлижкиiе отрывки, Сборник статей по славяноведенiю, т.ІІ, Санкт Петербург 1906, с. 10
- Павић, М. Стари српски записи и натписи, Београд 1986, с. 42
- Сврлишки одломци jeванђелиjа (ХІІІ век). Уредник издања д-р Сретен Петровић, Ниш 1994
- Овчаров, Николай. По повод на една фалшификация на средновековната българска история - Сврлишки одломци jeванђелиjа (ХІІІ век). Уредник издања д-р Сретен Петровић, Ниш 1994, в: Исторически приноси към старобългарската и старославянска епиграфика и книжовност, С. 2006, с. 300-307