Ладожко езеро
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ладожкото езеро или езеро Ладога е най-голямото езеро в Европа. Намира се в Карелия, северозападна Русия, близо до границата с Финландия. Площта му е 17 700 км². Дължината му достига 219 км, а ширината 83 км. Максималната му дълбочина е 230 м. Разположено е само на 4 м надморска височина. Както езерата на Скандинавския полуостров, Ладожкото езеро се е образувало след отдръпването на континенталния ледник. В него са разположени около 660 острови, като най-значителни са Валаамските острови.
[редактиране] Водосборен басейн
Водосборния басейн на Ладожкото езеро е 276 000 км2. Около 85% от притока се осигурява от водите на:
- река Свир, оттичаща Онежкото езеро
- река Волхов, идваща от езерото Илмен
- река Вуокса, изтичаща от финландското езеро Саимаа и отводняваща част от многобройните финландски езера.
От Ладожкото езеро изтича най-пълноводната къса река на континента - Нева (74 км). На бреговете му са изградени предприятия за преработка на дървен материал, които замърсяват водите на езерото.
[редактиране] История
Ладожското езеро е било важна част от търговския път "От варяги до гърци" (рус. "Из варяг в греки"). Историческата руска столица Старая Ладога получава името си от името на езерото.
Средновековния Валаамски манастир (основан през XIV-ти век) се намира на най-големия в Ладога остров Валаам. През 1611 г. манастира е изоставен заради честите шведски набези. Въстановен е през 1715 г. с указ на цар Петър I.
През обсадата на Ленинград езерото е било единствената връзка с обсадения град. Доставката на провизии и боеприпаси се е извършвала с камиони по леда на езерото през зимата, и с лодки през лятото.