Георги Дамяново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Дамяново е село в Северозападна България. То е административен център на община Георги Дамяново, Област Монтана.

Георги Дамяново
Карта на България, мястото на Георги Дамяново е отбелязано
Данни
Област: Монтана
Община: Георги Дамяново
Население: 522 (13/09/2005)
Надм. височина: 464 м
Пощ. код: 3470
Тел. код: 09551
Геогр. положение: 43° 23' сев. ш.
23° 2' изт. д.
МПС код: М
Кмет или наместник
Тодор Тодоров


Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

На 3 км от с. Гаврил Геново, в посока с.Говежда се намира с. Георги Дамяново. Преди централния площад се намира къщата - музей "Георги Дамянов". Експозициите в трите стаи и избата разкриват живота на революционера от първите мигове на училищната скамейка и по-късно като учител, пощенски служител, офицер през войната, кмет на Лопушанската комуна и секретар на районния партиен комитет. От музея се отива на площада, на който случилото се на 5 септември 1923 г. дава сюжет на Антон Страшимиров да напише своето "Кърваво хоро". На 5 септември пристига шпицкомандата на полковник Кузманов. С приклади и тояги те изкарват населението на площада и започва кървава трагедия. Лопушанци твърдо посрещат куршумите. Безжизнените тела се свличат на калдъръма. Полковникът нарежда да ги занесат на площада, където следва заповед "Музика. Хоро. Всички да плюят върху труповете и да играят хоро". Потресените хора не се помръдват. Тогава побеснелите шайкаджии удрят с прикладите си, тъпчат с ботушите си и заставят жени и деца с невиждащи от сълзи очи да играят.


Използваната информация е от книгата на М. Миланов "От Петрохан до Лом"

[редактиране] Политика


[редактиране] Културни и природни забележителности

Километър и половина по шосето из долината се стига до Лопушанския манастир. Той е изграден през средата на XIX век върху развалините на стар манастир. Зад високите каменни стени се открива храмът "Йоан Кръстител". Той е построен от неграмотния майстор Лило от с. Славиня, Царибродско през 1853 г. Той ходил в Рилския манастир, начертал с нож върху дъска плана на църквата, върнал се и направил модел от лескови пръчки. Така построил храма, чиито размери са по-малки от тези на Рилския манастир. Той обаче влага и характерните за този край архитектурни елементи - островърх завършек на петте кубета, голям триъгълен фронтон ма западната фасада, профилиращ корниз и др. Този храм за времето си представлява голямо архитектурно постижение за северозападните земи. Иконите в храма са изработени от Никола и Станислав Доспевски. Централният иконостас е дело на самоковски майстори - резбари, а резбата на двата малки иконостаса е близка до Калоферската школа. За основател на манастира се смята архимандрит Дионисий от Берковица, комуто Никола Доспевски прави голям маслен портрет.

Използваната информация е от книгата на М. Миланов "От Петрохан до Лом"

[редактиране] Редовни събития

Събор 28 август

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки