Сава Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сава Савов
български офицер
Роден: 18 декември 1864
Шумен, днес България
Починал: 10 април 1940
София, България

Генерал от пехотата Сава Панайотов Савов е български офицер и политик, военен министър в края на Първата световна война.

Сава Савов е народен представител в XXI (1925-1927) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание.

Сава Савов е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1864 в Шумен. През 1885 завършва Военното училище в София и участва в Сръбско-българската война като командир на рота при Сливница и Пирот. През следващите години служи в пехотата, зачислен е към княз Фердинанд I (1891-1896), по-късно е помощник-началник е на Военното училище (1906-1910) и адютант на царица Елеонора (1910-1912).

Сава Савов командва пехотен полк при Булаир по време на Балканската война и при Калиманци по време на Междусъюзническата война. След Балканските войни е командир на пехотна бригада и е повишен в генерал-майор (1914). От 1914 до 1917 заема длъжностите генерал-адютант и дворцов маршал. През 1917 е повишен в генерал-лейтенант и командва пехотна дивизия, а след това Трета армия (1917) и Четвърта армия (1918).

Генерал Савов става военен министър в двете правителства на Александър Малинов през 1918, след което е инспектор на войската и е повишен в генерал от пехотата. През 1919 е увалнен от армията и се заема с политическа дейност в Демократическата партия.

[редактиране] Източници


Калин Найденов >>> министър на войната (21 юни 191828 ноември 1918) >>> Андрей Ляпчев