Човешка комедия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
"Човешка комедия" е епически цикъл от романи, повести и новели, разкриващи облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия. Състои се от 95 завършени и 48 незавършени творби. Заглавието е съотнесено към произведението на Данте "Божествена комедия". Всяка история е поднесена сама за себе си, но героите се появяват многократно в различни сцени. "Човешка комедия" е резултат от бавно развитие. Първите творби от цикъла били написани без някакъв глобален замисъл ("Les Chouans" е историческа новела; "Психология на брака" е аналитично учение за брака), но от 1830г. Балзак започнал да групира първите си романи "Sarrasine" и "Gobseck") в серии озаглавени "Сцени от личния живот". През 1833г., с публикуването на "Йожени Гранде", Балзак започнал втора серия, озаглавена "Сцени от провинциалния живот"). Най-вероятно през същата година у писателя се ражда идеята героите да появяват отново от един роман в друг, идея, която намира отражение за първи път в "Бедният Горио" (1834-5). През 1834г., Балзак решава да преподреди творбите си в три по-големи групи: Уроци за маниерите през 19в. Философски Уроци Аналитични уроци В писмо до Madame Hanska през 1834г., Балзак обяснил, че "Уроци за маниерите" щяло да изучава следствията на обществото и да обхваща всички жанрове, социални класи, възрасти и професии на хората. Междувременно "Философски уроци" щяло да изучава причините, които пораждат тези следствия. Накрая, третата група щяла да изучава принципите зад тези явления. През 1939г., писмо до своя издател, Балзак споменал за първи път фразата "Човешка комедия", и това заглавие влиза в договора през 1941г. Публикуването на 1942г. било предшествано от уводните белжки "Avant-propos ", където той описва основните принципи и цялостната структура. Балзак дава подробен списък от писатели, които са му повлияли при работата му, включително Уолтър Скот, Франсоа Рабелие и Мигел де Сервантес. Заради огромния си размер и сложност, "Човешка комедия" се основава на основните модерни литературни жанрове през средата на 19в. Балзак пише исторически романи, една новост от първата половина на 19в. - позната още от творбите на Уолтър Скот, Джеймс Фенимор Купър и във Франция - Александър Дюма и Виктор Юго. По-късните му творби са повлияни от попюлярния "римски фейлетон" и мелодрамата. По-късите му творби съдържат фантастични елементи сродни с тези от готическите романи, но често те са използвани с много по-различни цели. Темите, които Балзак засяга са разнообразни по своето същество. Писателят често скърби за загубата на предреволюционно общество на честта , което особено след падането на Чарлз Х се изражда в общество, обсебено от парите. "Зад всяко голямо богатство стои престъпление": това възприятие от "Red Inn" често се повтаря в "Човешка комедия", както като биографична истина (Горио е свързан с Революционната армия) и като символ на френското колективно осъдително отношение към ужасите на Революцията (най-ясно изразени след смърта на Луис ХVI). Другият източник на сила е рангът. Хората с чиста кръв се стремят към титла, а благородниците към висшата аристокрация. Двама млади мъже доминират в "Човешка комедия": Люсиен дьо Рубемпре и Йожени дьо Растиняк. И двамата са талантливи, но бедни младежи от провинцията и двамата се опитват да получат одобрението на обществото чрез застъпничеството за друга жена и и двамата влизат в контакт с Вотрен, но само Растиняк успява, докато Рубемпре се самоубива в затвор в Париж. Разликата в последствие се обяснява с вижданията на Балзак за наследството: Растиняк идва от благородна фамилия, докато при Рубемпре само майката е с благородно потекло (той трябвало да поиска разрешение от краля, за да използва майчиното си име, вместо бащиното). Представянето на женаа в "Човешка комедия" е изключително разнообразно - заимствани са елементи от романтичното течение и фолклора. Включва образа на идеализираната жена, например дъщерите Горио. Замислената от Балзак сбирка така и не била завършена. След смъртта си писателят е признат за един от основателите на реализма в литературата.