Претор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Длъжности в Рим
Седемте царе на Рим
Римска република
Римска империя
Принципат Доминат
Западна римска империя Византийска империя
Обикновени магистратури:
Извънредни магистратури:
Мандатни длъжности:
Политически институции в Рим:
edit

Претор (лат. praetor) е държавна длъжност в Древен Рим. В хода на историческото развитие на Древен Рим съдържанието и функциите на тази длъжност се променяли.

В периода на ранната Римска република претори се наричали две висши институции — (консули и диктатори). През 367 пр.н.е., по времето на законите Лициний и Секстий (Leges Liciniae Sextiae), върховното длъжностно лице започнало да се нарича консул, а терминът "претор" обозначавал следващата в йерархията длъжност. В компетенциите на преторите влизало градското правосъдие по гражданските дела. На претора принадлежала висшата власт в отсъствието на консула. Претори се избирали всяка година.

От 242 пр.н.е. започнали да се избират двама претори — градски претор (Praetor urbanus), който да води съдебните процеси между римските граждани и претор за делата между римски граждани и чужденци или само между чужденци (Praetor peregrinus).

При Сула броят на преторите се увеличил до осем, при Цезар — до шестнадесет, а по време на Империята — до осемнадесет. По времето на Империята длъжността на преторите вече позагубила предишното си значение, но служила за заместване на цял ред висши административни постове и офицерски длъжности по пътя до сенаторската длъжност. В епохата на Империята претори се наричали и висшите длъжностни лица в градовете.