Фригийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фригийският език е бил индоевропейски език, говорен от фригийците — древен народ, мигрирал от Тракия в Анатолия около 1200 г. пр.н.е.

Смята се, че фригийският е близък до тракийския и вероятно до арменския, но най-сходен изглежда е бил с древногръцкия, с когото дълго време е бил в контакт.

Фригийският е познат от два писмени паметника — един от около 800 г. пр.н.е. (старофригийски) и един доста по-късен, от началото на новата ера (новофригийски). След 6 век от н.е. той отмира, но някои думи могат да бъдат възстановени от надписи, писани с подобна на гръцката азбука.

От възстановената му структура, изглежда че фригийският е бил типичен индоевропейски език. Съществителните са били изменяни по падежи (поне четири), по родове (три) и по число, а глаголите се спрягали според време, залог, наклонение и число. Ала нито една оригинална дума не е запазена във всичките й форми.