Аллах (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За ислямската интерпретация вижте Аллах (ислям).

В древноарабската митология Аллах (от нарицателното ʾilāh, ‚бог‘) е върховно божество, бог праотец, демиург, създател на човека, бог на небето и дъжда. Той се явява глава и баща на боговете. Като отдалечено от човека божество не покровителства никоя конкретна етническа група. Не е известно да е имал светилища.

Според арабите в Сирийската пустиня Аллах имал съпруга на име Аллат, известна в централните части на Централна Арабия като Уза. В други райони Аллат-Уза била почитана заедно с Манат като дъщеря на Аллах.

Предполага се, че тъй като името е нарицателно за божество, то е име, използвано за замяна на свещеното (вж. Елохим и Адонай) на неизвестно ни по име божество, а по-късно е използвано и за отъждествяване с различни локални богове (вж. Хубал и Душар).

Литература

  • Авраам Г. Лундин. Аллах. В: Мифы народов мира. Москва, 1990
  • Anthony S. Mercatante, James R. Dow. The Facts on File Encyclopedia of World Mythology and Legend. Vol. I. New York, 1983
  • "Allah." Encyclopedia Mythica from Encyclopedia Mythica Online. [1] [Посетено на 05 октомри 2006 г.].

Външни препратки

Аллах в Encyclopedia Mythica