Флуор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Флуорът (на латински:Fluere), F, е химичен елемент от 7А група, 2 период. Има пореден номер Z = 9 и атомна маса 18,998 403 2, температура на топене - 219,62 °C и температура на кипене - 188,12 °C.
Съдържание |
[редактиране] История
Флуорът, под формата на калциев флуорид (CaF2), е открит през 1529 г. от Георгиус Агрикола. Калциевият флуорид е вещество, използвано за подпомагане на топенето на металите и минералите.
Този елемент не е можел да бъде изолиран много години поради неговата изключителна реактивност. С много трудности е отделян от някои негови компоненти, но веднага след това е атакувал оставащите материали на съединението. Чак през 1886 г., след 74 години на постоянни опити, Анри Муасан успява да изолира химичния елемент флуор. Това му носи през 1906 г. Нобелова награда за химия.
Първото комерсиално използване на флуора е проектът „Манхатън“ за създаването на атомна бомба през Втората световна война. За да бъдат разделени двата изотопа на урана — U-235 и U-238 — е използван уранов хексафлуорид (UF6).
Флуороапатитът Ca5(PO4)3F образува кристали, които се включват в емайла на зъбите и му придават по-висока киселинна устойчивост. Флуоридите - натриев, амониев, калаен - се използват в пасти, разтвори или гелове за зъби с цел предпазване от кариес. Приемането на флуор през устата, в оптимални дози, чрез храна, вода или таблетки по време на детската възраст понижава допълнително заболяваемостта от кариес.
[редактиране] Характеристика
Флуорът е силно токсичен бледожълт газ с остра задушлива миризма. Специфично за него е изключителната му химическа активност. Тя се дължи на много голямото му електронно сродство и слабата единична химична връзка в молекулите му.
[редактиране] Химични свойства
Флуорът реагира с почти всички елементи, дори с тежките благородни газове.
С кислорода образува няколко съединения, от които само едно е стабилно — кислороден дифлуорид (OF2).
С водорода образува флуороводород (HF):
H2 + F2 → 2HF
С другите неметали образува множество най-различни съединения, като например SF6, PF5, ClF3 и XeF2 и други.