Бог

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 Пояснение
Настоящата статия се отнася до термина „Бог“ в контекста на монотеизма и хенотенизма. Виж Бог (дума) за етимологията и правописа на думата. Виж божество, бог (мъжко божество) или богиня за подробности относно политеистичната употреба на думата. Виж Имена на Бог за термини и названия използвани на други езици от различни религиозни системи. Виж Бог (пояснение) за други употреби на думата.

Бог е божество, мислено от монотеистите като най-висша реалност. Бива разглеждан като творец, въплътител на вселената.[1]

Философи и теолози му приписват някои атрибути на божественото, включително всезнание, всемогъщество, вездесъщност, всеблагост, божествена простота и вечно съществувание. Описван е като нематериален, като личност, източник на всеки морален дълг и най-великото от всички възможни същества.[1] С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от юдейските, християнските и мюсюлманските мислители и духовни учители, включително Св. Августин,[2] Ал-Газали,[3] и Маймонид.[2] Зигмунд Фройд осмисля това гледище за Бог, като стремеж към построяване образа на идеалния баща,[3] докато марксистките автори откриват корените му в безсилието на мъжете и жените в условията на подтисническите общества.

Повечето велики средновековни философи излагат аргументи за съществуването на Бог,[3] с цел да се борят с противоречията на атрибутите, които следва да заключава в себе си Бог. Например божието всезнание предполага, че той знае как ще постъпят онези, които са надарени със свободна воля. Ако той знае това, тяхната несъмнено свободната воля би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.[4] Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не бе правилно или грешно без Божиите заповеди, то тези заповеди изглежда биха били произволни. Ако тези заповеди се основават на фундаментални принципи, които и той не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. [5]

В различните митологии различните божества биват представени като антропоморфни (с вид на човек), зооморфни (с вид на животно) или дори аморфни (без материална форма). Представата за образа на божествата е показател за развитието и типа на съответната религия. Така, например, за тотемистичните религии са по-характерни зооморфни божества, а за анимистичните — антропоморфни.

Според това дали приемат съществуването на персонифицирани божества или не, религиите могат да бъдат съответно теистични и атеистични (от старогръцки θεος/теос — бог).

Според това колко божества признават и почитат, религиите могат да бъдат монотеистични, политеистични и примотеистични. При монотеистичните религии (като християнство и ислям) се зачита съществуването само на един бог, който често е наричан просто Бог, Господ (т.е. господар) или Аллах (арабски الله — бог). Политеистичните религии признават съществуването на множество богове и богини, всички със свои важни функции. Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се счита за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему.


[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 Richard Swinburne. "God". В: Ted Honderich. (ed)The Oxford Companion to Philosophy. Oxford University Press, 1995.
  2. 2,0 2,1 Paul Edwards. "God and the philosophers" in Ted Honderich. (ed)The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 1995.
  3. 3,0 3,1 3,2 Alvin Plantinga. "God, Arguments for the Existence of", Routledge Encyclopedia of Philosophy, Routledge, 2000.
  4. Edward R. Wierenga. "Divine foreknowledge" in Robert Audi. The Cambridge Companion to Philosophy. Cambridge University Press, 2001.
  5. Вж. Philip L. Quinn. "Divine command ethics" in Robert Audi. The Cambridge Companion to Philosophy. Cambridge University Press, 2001.

[редактиране] Външни препратки