Никола Георгиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Георгиев български литературен критик |
|
[[Картинка:Фото на RFI|none|160px|Никола Георгиев]] | |
Роден: | 24 ноември 1937 Казанлък |
---|---|
Проф. д-р Никола Георгиев е известен както у нас, така и в чужбина български литературен критик, структуралист, културолог, есеист, публицист, общественик, роден на 24 ноември 1937 г. в град Казанлък. Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е доктор на филологическите науки, професор и преподавател по теория на литературата в Софийския университет.
[редактиране] Произведения
- „Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)“ (1976)
- „Анализ на лирическата творба“ (1985)
- „Нова книга за българския народ“ (1991)
- „Сто и двадесет литературни години“ (1992)
- „Цитиращият човек в художествената литература“ (1992)
- „Името на розата и на тютюна“ (1992)
- „Анализационни наблюдения“ (1992)
- „Мнения и съмнения“ (1999), „Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство“, студии (2001)
- „На повратки в село — или към света?“ (1999)
- „Пропасти и мостове на междутекстовостта“, студии (1999)
- „Литературни анализи" т.1 и т.2 (учебни помагала 8-12 клас) (2001)
- „Почит и прочит. Литературознание на неограничените възможности“ (2003)
- „Тревожното литературознание“ (2006)
За Никола Георгиев
- Анархистът законодател. Материали в чест на проф. Никола Георгиев, Съставители: Радосвет Коларов, Величко Тодоров, Благовест Златанов, София, Унив.Изд. "Климент Охридски", 1997
[редактиране] Външни препратки
- Никола Георгиев на liternet.bg
- Гледам на политиката насмешливо, интервю във в. Новинар
- Капитулиралата грамотност, интервю във в. Култура