Северна Корея
от Уикипедия, свободната енциклопедия
조선민주주의인민공화국 | |||||
|
|||||
Национален девиз: Човек е сигурен, че ще победи, ако вярва в това и разчита на народа | |||||
![]() |
|||||
Официален език | корейски | ||||
Столица | Пхенян |
||||
Най-голям град | Пхенян | ||||
президент | Ким Чен Ир | ||||
министър-председател | Пак Бон Чжу | ||||
Площ — Общо |
на 97-мо място 120 540 км2 |
||||
Население — Общо (2002) — Гъстота |
на 48-мо място 22 224 195 182 д/км2 |
||||
БВП — Общо (2004) — на човек |
на 94-то място 29,6 млрд $ 1 332 $ |
||||
Валута | севернокорейски вон (KPW ) |
||||
Часова зона | UTC +9 | ||||
Независимост |
от Япония | ||||
Национален химн | Achimŭn pinnara | ||||
Internet TLD | kp |
||||
Телефонен код | +850 |
||||
Корейската народнодемократична република (на корейски: Чосон минджуджуй Инмин конгхуагук; на чосонгъл: 조선민주주의인민공화국; на Ханджа: 朝鮮民主主義人民共和國) е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров. На юг граничи с Южна Корея, с която до 1948 образуват една страна. На север граничи с Китай и Русия.
Съдържание |
[редактиране] История
Основна статия: История на Северна Корея
[редактиране] Държавно устройство
Основна статия: Държавно устройство на Северна Корея
[редактиране] Президент и вицепрезидент
Президентът е глава на държавата, на правителството и е председател на Централния Народен Комитет. Той се избира на всеки 4 години от Великото Народно Събрание. Титлата "президент" (чуск) се възприема от конституцията от 1972 г. Преди това неин еквивалент е бил "председател на Комитета на Великото Народно Събрание". На 24 май 1990 г. ВНС преизбира Ким Ир Сен за президент за пети пореден мандат.
Президентът управлява Държавния Административен съвет. От 1972 г. той е върховен командир на въоръжените сили и председател на Комисията по национална отбрана, въпреки че Ким Ир Сен назначава сина си на първи пост през декември 1991г, а на втория - през 1993 г.
Авторитарността на президента е над всички останали. Той одобрява законите, гласувани от ВНС, решенията на Комитета към ВНС и др. Никой не може да заеме висок правителствен пост без препоръката на президента. Дори съдилищата и прокуратурата са зависими от Ким Ир Сен.
Конституцията постановява, че трябва да има двама вицепрезиденти. През юли 1992 г. Пак Сънг-Чил (избран през 1977) и И Чонг-кхъ (избран през 1984г) са били вицепрезиденти на Северна Корея.
[редактиране] Управление и политически партии
През 90-те години на 20 век философията на отношенията между правителството и партията не се променя. Правителствените органи се считат за извършители на главната линия на политиката на партията. От тях се очаква да са инструмент на политиката и директивите на партията, като мобилизират масите. Всички правителствени организации трябва да служат на народа. Авторитарното бюрократично поведение остава главен източник на притеснения за ръководството на партията. Това притеснение донякъде може да обясни засилените усилия на партията от началото на 70-те години на 19 век за водене на идеологическа борба срещу бюрократичния стил на работа на правителствените организации. Основната линия е към засилен партиен контрол и направляване на всички административни и икономически органи.
През януари 1990 г. Ким Ир Сен прокарва лозунга "да служим на народа" и поощрява служителите на партията да поддържат връзка с народа и всеотдайно да работят като верни слуги на народа. Ким Ир Сен казва, че падането на социализма в някои страни трябва да е урок за Северна Корея и е свързано с провалите на партийното строителство и партийната дейност. Той набляга на важността на подсилването на идеологическото единство на партията и провежда обучение по принципите на идеологията "чуч'е", революционно традиционно обучение, както и социалистическо и патриотично обучение.
Партията формулира националните цели, приоритети, както и административната йерархия. Тя е централния координатор на административната и икономическата дейност на национално и локално равнище. Чрез собствените си организационни канали, които са проникнали във всички правителствени и икономически организации, партията продължава да надзирава административните операции и да контролира държавната дисциплина. Без изключение, всички основни правителствени постове се заемат от лоялни към партията хора, повечето от които са обучени по севернокорейски, което означава, че са идеологически и практически експерти.
[редактиране] Административно деление
Основна статия: Административно деление на Северна Корея
[редактиране] Природа
Основна статия: Природа на Северна Корея
[редактиране] Икономика
Основна статия: Икономика на Северна Корея
[редактиране] Население
Основна статия: Население на Северна Корея
Населението на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект. Съществуват и много малки китайски и японски общности. Корейският език не е член на по-голямо езиково семейство, въпреки че има връзка с алтайските и японския език. Корейската писменост, Хангъл, е създадена през 15 век от цар Седжонг Велики и заменя китайската.
Официално Северна Корея е атеистка държава, но са налице будистко и конфуцианско наследство. Съществуват и християнски общности. Преди Корейската война Пхенян, днешната столица на Северна Корея, е християнско средище.
[редактиране] Култура
Основна статия: Култура на Северна Корея
Правителството на Северна Корея води изключително затворена политика и в резултат на това много малко чужденци влизат в страната. По принцип на всички хора им е позволено да посетят Северна Корея и на практика на почти никого не се отказва. На чужденците обаче им е забранено да се разхождат извън специално посочените места, освен ако нямат правителствен пазач. Стъписващото присъствие на правителствените пазачи и отрицателната международна репутация на правителството са причините, поради които много хора не посещават страната.
Южнокорейските граждани трябва да получат специално разрешение от правителството на Южна и Северна Корея, за да влязат в Северна Корея. През последните години района около връх Kŭmgang , намиращ се близо до южнокорейската граница, беше определен като специална туристическа дестинация, за посещението на която от страна на южнокорейските граждани не се изисква разрешение.
През юли 2004 комплексът „Гробници на Когурьо“ става първия обект в Северна Корея, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
[редактиране] Други
- Комуникации в Северна Корея
- Транспорт в Северна Корея
- Армия на Северна Корея
- Външна политика на Северна Корея
[редактиране] Външни препратки
- Неофициален сайт на метрото в Пхенян - на английски и корейски
- Минимум знания за пътуване до Северна Корея - на български
Страни в Азия |
---|
Азербайджан | Армения | Афганистан | Бангладеш | Бахрейн | Бруней | Бутан | Виетнам | Грузия | Египет | Израел | Източен Тимор | Индия | Индонезия | Ирак | Иран | Йемен | Йордания | Казахстан | Камбоджа | Катар | Кипър | Киргизстан | Китайска народна република | Кувейт | Лаос | Ливан | Малайзия | Малдиви | Мианмар | Монголия | Непал | Обединени арабски емирства | Оман | Пакистан | Папуа Нова Гвинея | Русия | Саудитска Арабия | Северна Корея | Сингапур | Сирия | Таджикистан | Тайван | Тайланд | Туркменистан | Турция | Узбекистан | Филипини | Шри Ланка | Южна Корея | Япония |
Зависими територии: Палестина |