Pay-per-view

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Pay-per-view (съкратено PPV) е система, чрез която зрителите могат да платят за телевизионни предавания, които желаят да гледат, но не са включени в основния пакет от програми. Pay-per-view предаванията се излъчват едновременно за всички, които са платили предварително, за разлика от video-on-demand системата, която позволява гледането на събитието, когато зрителят пожелае. Събитията включват: филми, спортни събития, увеселителни предавания, дори и еротични филми.

[редактиране] Pay-per-view в миналото

Pay-per-view набира популярност през 70-те, когато Портланд Трейлблейзърс печелят титлата в NBA и започват да използват новата тогава Pay-per-view система за предаване на техните срещи. Дотогава системата се използва само от някои платени канали, като Z Channel, SelecTV и ON TV. Терминът PPV не се използва широко до 90-те години, когато известни компании, като In Demand, HBO и Showtime започват да го използват, за да предават част от програмата си. По това време In Demand показват филми, концерти и други събития на цена, варираща от $4 до $50, докато HBO предлагат срещи от шампионата по бокс на цена от $15 до $55.

[редактиране] Pay-per-view в България

Pay-per-view системата започва да набира все повече популярност и в България. Първият телевизионен канал, който я използваща е Ring TV, предоставяща на зрителите си възможността да гледат футболни срещи от първенството на Италия през 2004 година. На следващата, 2005 година, телевизионната компания Diema продължи да развива тази система, предоставяйки възможността на клиентите си да наблюдават дерби-срещите от английското и испанското футболни първенства по платената си телевизия Diema Extra.