Александър Пиндиков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Пиндиков културен деятел |
|
Роден: | 15 юли 1930 Елена, България |
---|---|
Александър Пиндиков е български културен деятел, почетен жител на град Елена.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е в Елена и произхожда от стари еленски родове. По бащина линия родовият му корен е от книжовниците поп Дойно Граматик и сина му поп Андрей Робовски, а по линия на майка му – от Иларион Макариополски и Никола Михайловски. Родителите му са учители.
Средното си образование завършва в родния си град, а висшето – руска филология – в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1953 г.
До 1966 г. учителства в гр. Банкя. След това последователно работи в Съюз на българските писатели, в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, а от 1975 г. след закриването на този комитет – в Комитета за култура до пенсионирането му през 1991 г. В периода 1976-78 г. е заместник-директор на Българския културен център във Варшава. От юни 1978 г. – главен редактор на изданията на Националния научно-информационен център по културата. От началото на 1984 г. до март 1991 г. е директор и главен редактор на Издателския център “Култура” на Министерството на културата. От февруари 1992 до юни 1997 г. – ръководител-съвместител на издателство “Пеликан-Алфа” – София. Женен, с две дъщери и четири внучки. Хоби – църковно-славянското пеене и музика.
[редактиране] Обществена дейност
- Общински съветник в Столичния общински съвет – от октомври 1995 до октомври 1999 г.
- Председател на Подкомисията по преименованията към Столичния общински съвет – 1995 до октомври 1997 г.
- Член на Комисията по културата и вероизповеданията към Столичния общински съвет – 1995-1999 г.
- Депутат в 38-то Народно събрание от 25. Многомандатен избирателен район гр. София – юни 1997 до април 2001 г.
- Председател на Парламентарната група за приятелство България – Полша в 38-то НС.
- Член на делегацията на Народното събрание на Република България в ЕМАП (Европейска Междупарламентарна Асамблея на Православията) по време на мандата на 38-то НС.
- Член на PFI – Международна организация за духовна просвета сред лишените от свобода.
- Удостоен със званието "Почетен гражданин на град Елена" с протокол № 6/20.05.2002 г. на Общинския съвет - гр. Елена
[редактиране] Литературна дейност
От студентските си години – 1951 г. – се занимава с литературно-критическа и публицистична дейност. В продължение на повече от петдесет години публикува много статии по литературни и общокултурни въпроси, рецензии, отзиви, интервюта, пътни бележки и др. в ежедневния и периодичния печат, в “Литературен фронт”, “Литературен форум”, “Народна култура”, “АБВ”, “Учителско дело”, “Борба”, “Еленска трибуна”, в списанията “Септември”, “Пламък”, “Литературна история”, “Проблеми на културата”, във вестниците “Демокрация”, “Про&Анти” и др.
Автор е на книгите:
- Живописта, графиката и скулптурата и литературата. София, издателство “Народна просвета”, 1958 г.
- Божидар Божилов – литературна анкета. София, издателство “Български писател”, 1986 г.
- Владимир Полянов – литературна анкета. София, издателство на БАН, 1988 г.
- "Попътни срещи. Дневникови записи”. Включва срещи, разговори, литературни анкети с Владимир Василев, Атанас Далчев, Борис Делчев, Владимир Полянов, Божидар Божилов, Радой Ралин, проф. д-р Димитър Аврамов, проф. Тодор Боров. София, издателство “Карина М”, 2005 г.
Редактор-съставител и автор на студия към изданията:
- Юрдан П. Тодоров “Възпоменания по въстанията в Търновския санджак през 1876 година и по съдението на българските въстаници в Търново”. Спомени. Статии. Писма”. София 1990 г.
- “Писма. Александър Балабанов до Димитър Бобошевски”. София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1992 г.
- Проф. д-р Константин Гълъбов “Литературна критика и литературна история. Есеистика”. София, 2001 г. Университетска библиотека № 405, серия “Университетска класика”.
- Юрдан П. Тодоров “Писма до двамата сина”. София, издателство “Карина М”, 2005 г.