Енцелад (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Енцелад
Енцелад
Енцелад заснет от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит от Уилям Хершел
Дата 28 август 1789 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 238 020 km
Ексцентрицитет 0,0045
Орбитален период 32 часа 53 мин 07 сек
Инклинация 0,02°
Естествен спътник на Сатурн
Физически характеристики
Среден диаметър 498,8 km
Маса 8,6×1019 kg
Средна плътност 1,3 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,079 m/s2
Втора космическа скорост 716 km/h
Период на въртене 32 часа 53 мин 07 сек (синхронен)
Наклон на оста
Албедо 0,99
Повърхностна температура
– мин.
– средна
– макс.


неизв.
70 K
неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Енцелад е естествен спътник на Сатурн открит през 1789 г. от английския астроном Уилям Хершел. Изследван е от апарата Касини-Хюйгенс на през 2004 г. и 2005 г.

Съдържание

[редактиране] Наименование

Енкелад е наречен на името на един от гигантите от древногръцката митология Енкелад, затрупан от Зевс с вулкана Етна. Познат също като Сатурн 2.

Името „Енкелад“, както и имената нa всичките тогава познати спътници (общо седем) са предложени от сина на У. Хершел — Джон Хершел — в публикация, излязла през 1847 г. — „Results of Astronomical Observations made at the Cape of Good Hope“ (Резултати от астрономическите наблюдения, направени на нос Добра Надежда) [1].

[редактиране] Физически характеристики

[редактиране] Атмосфера

През март 2005 г. НАСА разкри че магнитометърът на апарата Касини е регистрирал отклонения в магнитното поле на Енкелад които могат да бъдат обяснени единствено с наличието на атмосфера, вероятно състояща се от йонизирана водна пара. Понеже гравитацията на спътника е малка и не може да задържи за дълго каквато и да е атмосфера, газовете вероятно се възстановяват от вътрешни източници като вулкани и гейзери (виж тези страници за повече информация: [2] [3] [4] [5] [6]).

Въпреки че атмосферата на Енкелад е много по-плътна от тези на останалите спътници изградени предимно от лед, нейното налягане е около 1012 пъти по-ниско от земното.

[редактиране] Повърхност

Енцелад заснет от апарата Касини-Хюйгенс на 16 февруари 2005 г.
Енцелад заснет от апарата Касини-Хюйгенс на 16 февруари 2005 г.

На повърхността на Енкелад се райони покрити с кратери, сравнително гладки равнини и линейни разломи и хребети. За част от повърхността се смята че е на по-малко от 100 милиона години, сочещо за наличието на криовулканизъм. Като цяло повърхността е покрита с чист лед с много малко примеси. В резултат на това видимото албедо на Енкелад е най-високото измежду всички тела в Слънчева система Слънчевата система - 0,99. Поради високото отражение на светлина неговата температура е едва -201°C.

Спътникът е твърде малък за да може вътрешността му да бъде нагрята от радиаткивен разпад. Енкелад е в 1:2 орбитален резонанс с Диона, по начин подобен на Йо и Европа. За приливните сили на Диона обаче се счита че са недостатъчни за да разтопят леда във вътрешността на спътника. Геологични образувания на повърхността на Енкелад обаче сочат наличието на скорошна активност. Някои от тях са подобни на тези на Европа и се спекулира че е възможно под ледената кора на Енкелад да се крие океан.

Вулканичната и гейзерна активност на Енкелад вероятно е източник на материала образуващ тънкия E пръстен на Сатурн. Според друга теория пръстена е образуван вследствие на сблъсъци на космически прах с повърхността на спътниците в сатурновата система.

Учените официално разпознават следните геологически образувания по повърхността на Енкелад:

  • Кратери
  • Fossae (канали, ровове)
  • Planitia (равнини)
  • Sulci (дълги паралелно разположени вдлъбнатини)

Вижте също: Списък на геологическите образувания на Енкелад.

[редактиране] Външни препратки


Спътници на Сатурн
... | Палена | Енцелад | Телесто, Тетида, Калипсо | ...
Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба


Слънчева система
Звезда: Слънце
Планети: Меркурий | Венера | Земя | Марс | Юпитер | Сатурн | Уран | Нептун
Планети-джудже: 1 Церера | Плутон | 2003 UB313
Други тела: Луна | Астероиди | Пояс на Кайпер | Разреден диск | Облак на Оорт
Вижте също астрономически обекти и списък на обектите в Слънчевата система
подредени по радиус, маса и разстояние до Слънцето