Петрово (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото българско село с име Петрово, вижте Петрово (Област Стара Загора).

Петрово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.

Петрово (Област Благоевград)
Карта на България, мястото на Петрово (Област Благоевград) е отбелязано
Данни
Област: Благоевград
Община: Сандански
Население: 763 (13/09/2005)
Надм. височина: 425м. м
Пощ. код: 2815
Тел. код: 074322
Геогр. положение:  ? сев. ш.
? изт. д.
МПС код: Е
Кмет или наместник
Методи Менчев Атанасов

Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


Съдържание

[редактиране] География

Село Петрово се намира в планински район. Близо до селото се намира т.нар. местност "Извора". Там, чрез изкуствено прокопани шахти, може да се види как водата извира директно от скалите. Средното количество на извиращата вода е 1100-1300 л/сек.

[редактиране] История

Петрово е старо селище. Няма данни за неговото възникване, но при разкопки за построяването на ВЕЦ Петрово са намерени останки от римска баня. При ремонт на централната черква на селото (черквите в землището на Петровоса общо 5 ) през 1997 година бяха открити скелети от раннохристиянската епоха при основите на храма. През турско робство селото е било общински център към Серския район, след това към Мелнишката околия.


В селото се намират 2 дома за деца с умствена изостаналост. Всяко лято, чрез съдействието на австрийски и холандски организации, хора от чужбина идват и помагат в ремонтирането на тези домове.

[редактиране] Културни и природни забележителности

На 2 километра северно от селото се намира местноста Пещери, селище от 14-17 век с развита грънчарска и земеделска култура, Там все още личат останките на старото селище и хората от Петрово са възстановили частично храма. На 2 километра южно от селото е параклиса Свети Георги,където ежегодно се провежда събора на Петрово (Гергьовден). В самото село има две черкви и един параклис. През турско робство е имало голяма джамия и конак, но по време на Балканските войни (19121913) те са разрушени.

[редактиране] Редовни събития

  • Събор на Гергьовден


[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки

На други езици