Древен Египет, администрация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
От самата си поява Египет разполага с изключително добре развит административен апарат, обединен около фараона. През тинитската епоха разделението на двете държави все още се усеща, а представители на висшето чиновническ съсловие (виж Държавни служители) има във всяка от двете столици: на север в Буто и на юг в Хиераконполис. Администрацията от Делтата е слабо позната, но в Горен Египет съществува колегия, наречена Десетте велики на Горен Египет, чийто членове имат различни функции, твърде често само представителни. През тази епоха се осъществява поделянето на територията на 42 области — номи. Мемфиските династии прокарват принципа на централизма, който предоставя на фараона практически цялата власт и го превръща в собственик на земята. Везирът е първия сред висшите служители и по принцип се избира от средите на царското семейство измежду потомците на върховния владетел; от семейството на фараона се избират и представителите на висшата администрация, съдиите, жреците, военачалниците, номарсите. Тези функции започват да се предават по наследство, а царските роднини в обширния и процъфтяващ Египет от времето на V династия оформят лика на една администрация с все по-ясно изявяващ се през следващите етапи феодален характер — до такава степен, че през Първия преходен период самата тя взривява устоите на централизираната власт и на основата на старите номи се създават безброй малки феодални държавици.
Владетелите от Средното тиванско царство възстановяват могъществото на централната власт след като намаляват числеността на феодалната аристокрация. Ключовете към административните постове са в ръцете на фараона, а управителите на номите са само царски чиновници, въпреки че наследствеността в предаването на функциите се запазва. Както изглежда, в началото на Средното царство Египет е разделен на три главни области: Делта (Уарет-мехет), Среден Египет (Уарет шемау) и Горен Египет (Уарет теп шемау). Четиримата най-висши чиновници в държавата са везирът, военачалникът, управляващият земеделието и писарят на царските архиви, чиито функции могат да бъдат сравнени с длъжността министър на вътрешнодържавните дела. Най-значимата личност след везира обаче е Пазителят на Печата, който е и управител на Хазната.
Финансовата администрация продължава да играе водеща роля и в Новото царство, но тогава, на мястото на единствения администратор от Старото царство, се появяват няколко писари, които управляват Хазната. Административното управление по онова време се усложнява толкова много, че в Двора, след фараона, има още трима, които упражняват власт: везирът, наместникът на фараона в Нубия и първият оракул на Амон. Влиянието на последния нараства до такава степен, че решенията на фараона започват да минават през съвета на боговете, а покровителството на Амон обуславя цялата тяхна изпълнителна сила. Борбите на монархическата власт и жречеството на Амон отчасти предопределят историята на вътрешната политика по време на Новото царство, битка в която духовенството печели окончателната победа с управлението на XXI династия на жреците-фараони. Завоевателната политика на Новото царство води до появата на нова провинциална администрация в Нубия, но в същото време налага необходимостта от децентрализиран административен апарат в азиатските провинции. Васалните княжества запазват автономията си, но остават подвластни на системата от тежки налози и на задължението във военно време да издържат разположените на тяхна територия египетски части, а синовете на азиатските князе се изпращат в Египет, не само за да получат египетско образование, но и за да служат като заложници. Египетската администрация се основава на един солиден като структура и компетентност чиновнически апарат и е източник на икономическо преуспяване и могъществото на нацията. Тя се сблъсква с безвластието, глада и нашествията всеки път, когато централната власт е допускала отслабване на управлението.
Древен Египет |
История | География | Политическа организация |
Фараон | Изкуство | Митология | Богове |
Ежедневие | Лексика |