Минута

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Минута е дробна мерна единица за различни измервания, най-често на време. Името произхожда от латинската фраза pars minuta prima, „първа малка част“. Тя е равна на една шестдесета от основната мярка и от своя страна се дели на шестдесет секунди (pars minuta secunda).

Служи за измерване на:

  • време - една шестдесета част от часа или шестдесет (времеви) секунди;
  • ъгъл (понякога наричана „ъглова минута“) - една шестдесета част от градуса или шестдесет (ъглови) секунди.

Обозначава се със специален символ, прима ( ′ ), но много често бива неточно изписвана с близкия по начертание символ апостроф (поради по-широкото разпространение на последния). Единицата за време по-често се изписва като съкращение („мин.“).

Служи също като част от името на производни мерни единици:

  • разстояние по окръжност или сфера (дъгова минута) - дължината на дъгата, отсечена от една ъглова минута;
  • метри в минута - рядко използвана единица за линейна скорост;
  • обороти в минута - за скорост на въртене;
  • импулси на минута - остарял начин за ценообразуване на телефонни разговори;
  • страници в минута - за скорост на печатане.

[редактиране] Употреба в разговорния език

В разговорния език минутата е синоним за кратък отрязък от време:

  • „... на всяка минута ...“ - много често;
  • „... всяка свободна минута ...“ - колкото и малко да е отделеното време;
  • „... за минута ...“ - само за малко (време), напр. „влез за минута“;
  • „... само след минута ...“ - скоро („ще се освободя“, напр.);
  • „... в първата/последната минута ...“ - в началото/края на даден (обикновено дълъг) период.

В някои словосъчетания символизира по-дълъг отрязък от време, почти винаги в сравнение със секундата:

  • минута мълчание - кратък, уважително дълъг период за отдаване на почит;
  • „Цяла минута!“ - възклицание за прекалено дълъг период, дори да е считан от другите за кратък.

[редактиране] Вижте още

  • „Минута е много“