Черни Осъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За река Черни Осъм вижте Осъм.

Черни Осъм е село в Северна България. То се намира в община Троян, Област Ловеч.

Черни Осъм
Карта на България, мястото на Черни Осъм е отбелязано
Данни
Област: Ловеч
Община: Троян
Население: 957 (13/09/2005)
Надм. височина: 703 м
Пощ. код: 5620
Тел. код: 06962
Геогр. положение: 42° 50' сев. ш.
24° 45' изт. д.
МПС код: ОВ
Кмет или наместник
Кирил Захариев


Съдържание

[редактиране] География

Село Черни Осъм се намира в планински район.

Намира се в полите на Централна Стара планина, т.нар.Троянски Балкан.

СЕЛО ЧЕРНИ ОСЪМ (1000 ж.), едно от 22-те селища в Троянска община, е изключително живописно разположено в нейния югоизточен “ъгъл” на границата между Предбалкана от север и Стара планина на юг, в пазвите на Национален парк “Централен Балкан”. Над селото на територията на парка се извисяват два от най-високите балкански исполини – върховете Голям Купен (2 169 м) и Левски (2 166 м).

В подножието на втория от тях извира река Черни Осъм, дала своето име на първото селце по пътя си. Черни Осъм отстои на 12 км асфалтов път югоизточно от общинския център Троян, с който е добре транспортно обвързан, на 48 км южно от областния център Ловеч и на 185 км североизточно от столицата София, като само 33 км го делят от първокласното шосе Варна - Велико Търново - Ябланица с продължение автомагистрала “Хемус” за София и 61 км от Подбалканската транспортна артерия чрез старопланинския проход Троян - Кърнаре.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

В Черни Осъм има още един музей, който, макар и не толкова известен като Природонаучния, е поне толкова ценен и интересен. Наречен скромно “Фотоархивна и битова сбирка” от своя създател Дочо Нешков, в действителност това е един изключителен Етнографски музей, представящ културно-историческото и природно наследство на селото.

Черни Осъм си има и Художествена галерия, носеща името на видния черноосъмец Пенчо Хаджинайденов – основоположник на Троянската художествена школа. В нея, са вместени творбите на даровити местни художници от национална величина.

И все пак, най-голямата атракция на Черни Осъм си остава дивата природа на Балкана, в чийто пазви е закътан втория скит на Троянския манастир – Зелениковец, с лятната резиденция на българския патриарх. Непосредствено над селото започва царството на Национален парк “Централен Балкан” и една от неговите 9 зелени перли – биосферния резерват “Стенето”. Дивите и непристъпни каньони на митичната златна река Куманица, изключителното разнообразие на редки и застрашени видове растения и животни, величествените природни феномени Райчова дупка, Птичата дупка, Водната пещера, Хайдушкото игрило, Кралимаркова дупка…

Ефекта от посещението на всичкити тези забележителности ще въде още по незабравим само ако ви придружава опитен планински водач...

[редактиране] Редовни събития

1 Януари - Нова година

6 Януари - Йорданов ден - Вадене на кръста от водите на р. Черни Осъм

Февруари - Март - Сирни Заговезни - Общоселски събор около ритуален огън в центъра на селото

Април - Великден - Общоселски събор и празнично пролетно хоро на централния площад

24 Май - Ден на славянската писменност - Програма в училищния двор

Юни - Туристически събор в мах. Усойната в чест на архимандрит хаджи Макарий

15 Септември - Откриване на учебната година


[редактиране] Личности

Минко Занковски - 1949-2006г. - дългогодишен учител и крепител на бодрия балканджииски дух на селото, основател и директор на единственното училище за планински водачи у нас, дългогодишен председател на читалище "Знание", заслужил майстор на спорта по алпинизъм...

Кирил Кипров - 1897-1968г. - Основател на дървопреработващия завод на селото "Обнова" - основен поминък на местното население

Арх.хаджи Макарий - 1831-1906г. Виден участник в националноосвободителното движение, игумен на Троянския манастир, съратник на Левски

Дочо Мичев -(...) - Автор на "Странищи из миналото на Черни Осъм", краевед и родолюбец

Дочо Нешков - (...) - Създател на Фотоархивната и битова сбирка в сградата на старото читалище

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки