Съюз на българските писатели
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съюзът на българските писатели е организация, създадена през 1913 г. През цялото време на съществуването си, до 10-и ноември 1989 г., СБП е бил винаги авторитетна организция със сериозно влияние в областта на културата.
Преди 9-и септември СБП е средище на литератори от различен калибър. Добро описание на нравите по това време не само в СБП, но и в страната, прави един от председателите му - Кирил Христов.
През социализма членството в СБП водеше до редица привилегии, като често партийните интереси надделяваха над качеството на литературните трудове, за които някои писатели биваха избрани за членове. След 10-и ноември функциите му са значително по-свити. Първоначално Съюзът изгуби печатното си издание "ЛитФронт". Впоследствие - в разултат от неспазване на завещанието на собственика - загуби и правото да ползва станалата известна сграда на ул. "Ангел Кънчев" No. 5.
През 90-е години бе учреден и алтернативен СБП - Сдружение на българските писатели, в което влязоха писатели, повече известни като вътрешни дисденти.
[редактиране] Председатели
Пръв председател на съюза е Иван Андрейчин. Други негови председатели са:
- Кирил Христов
- Елин Пелин (1940)
- Михаил Арнаудов
- Стилиян Чилингиров (1941-1944)
- Константин Константинов (1945-1946)
- Людмил Стоянов
- Георги Караславов
- Камен Калчев (1962–1964)
- Димитър Димов (1964–1966)
- Георги Джагаров (1966–1972)
- Пантелей Зарев (1972–1979)
- Любомир Левчев (1979–1988)
- Павел Матев (1989–1990)
- Николай Хайтов (1993–1999)
- Никола Радев (1999–2003)
- Николай Петев (2003–)