Блек Сабат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Блек Сабат 1970-1971
Блек Сабат 1970-1971

Блек Сабат (на английски Black Sabbath) е британска рок група, създадена в Бирмингам през 1967 година под името Polka Tulk Blues Band. Това е групата, с която се свързва истинското начало на метъл музиката, основите на която са положени в творчествово на друга британска рок група — Led Zeppelin. Сабат е първата група, която въвежда типичните за метъла тежко звучене и мрачни настроения, използвайки основите на блуса, като понижава темпото, усилва баса и прибавя изпъкващи китарни сола. Вокалите са по-високи и крещящи, а текстовете обхващат все по-голям диапазон от теми и прекрачват общоприети табута.

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Началото

Групата е създадена от четирима приятели, родени в английското градче Астън, близо до Бирмингам, — Антъни „Тони“ Айоми (китари), Уилиам „Бил“ Уорд (барабани), Джон „Ози“ Озбърн (вокали) и Терънс „Гийзър“ Бътлър (бас китара). Първите двама се подвизават известно време в успешната по това време ъндърграунд група Mythology и след нейното разпадане решават да сформират своя собствена, като за целта канят свирещия в групата Rare Breed Гийзър Бътлър, където пее и Ози. Бътлър прелага приятеля си за вокалист на бъдещата група, което се приема единодушно. Първоначално момчетата кръщават групата „Polka Tulk Blues Band“ (или просто „Polka Tulk“), като определят стила си като „джаз-блус“. Името хрумва на вокалиста Ози, който го вижда на опаковка от талкова пудра. Освен Ози, Айоми, Бътлър и Уорд по това време в групата свирят още саксофонистът Алан Кларк и втори китарист на име Джим Филипс. Не след дълго последните двама напускат поради несъвпадане на идеите и стиловите предпочитания. Малко след това името е сменено на Earth и групата започва да изнася концерти не само в Англия, но и в цяла Европа. Оказва се обаче, че е често бъркана с друга, носеща същото име, затова е взето решение да бъде прекръстена. По това време басистът Бътлър, повлиян от новелите на писателя Денис Уетли, които са с главно окултна и магьосническа тематика, написва песента „Блек Сабат“, чието заглавие е единодушно избрано за ново име на групата. Тази песен води до поредица други парчета с мрачна и окултна тематика, до идеята за която се стига малко случайно, след като, гледайки италианския филм на ужасите "Black Sabbath" (оригинално озаглавен "I Tre volti della paura") вокалистът Ози Озбърн се обръща към басиста Бътлър с думите: „Щом хората си плащат да гледат страшни филми, защо да не си плащат да слушат и страшна музика“.

[редактиране] Периодът с Ози

През 1970 Блек Сабат издава първият си сингъл „Evil Woman (Don't Play Your Games With Me)“, който представлява кавър версия на станалата хит по това време песен на американската група Crow. Месец по-късно е издаден и дебютният едноименен албум на групата — „Black Sabbath“, който достига до Топ 10 в музикалните класации на Острова. Същата година на пазара се появява и вторият студиен албум — „Paranoid“, който жъне невероятен успех в Европа и Америка, достигайки до номер 1 в британските класации. Едноименната песен, която е написана измеждудругото за съвсем кратко време(за което свидетелства изкючително простата й структура) и е замислена просто като „пълнеж“ на албума, се превръща в тотален хит и един от символите на Сабат.

Мнозинството от песни в двата албума са c окултна тематика и тежък саунд. Текстовете са написани главно от басиста Бътлър. Плахи заигравки с подобни теми се забелязват още при Led Zeppelin, Rolling Stones и The Doors, но никоя група до този момент не засяга окултизма и тъмните сили толкова директно и открито, колкото Блек Сабат. В албумите все пак присъстват и някои композиции с типичен рок-характер и мелодика.

Блек Сабат е първата група, която свири в по-ниска от обичайната за рок музиката тоналност. Това нововъведение всъщност е принудено и плод на случайност. При инцидент в индустриална фабрика, където Айоми работи,върховете на двата средни пръста на лявата му ръка са отрязани. Китаристът сам си измайсторява протези от стопена пластмасова бутилка, но тъй като наранените пръсти са по-меки и не позволяват стабилно притискане на струните, Айоми настройва китарата си на тоналност, по-ниска от нормалното (от обичайното E до C#). Така струните са по-отпуснати и не е нужно максималното им притискане. За да напасне звука на бас китарата с този на водещата китара, Бътлър също настройва баса си на тази тоналност, в резултат на което цялостното звучене става осезаемо по-тежко. Тази техника е последвана от повечето метъл банди, като днес е обичайна практика при много от групите.

През 1971, Блек Сабат издава третия си албум, озаглавен „Master of Reality“. Музиката в него е значително по-сложна от тази в предшествениците му, обогатена с множество акустични моменти, включително соло на флейта, изпълнено от китариста Айоми. В следващия си албум, „Black Sabbath Vol. 4“(1972), групата отчасти изоставя окултния си имидж, заменяйки го с хард рок и прогресив влияния. Към саунда са добавени клавири, а вокалите все повече изпъкват. 1973 излиза „Sabbath Bloody Sabbath“, петият албум на групата, който затвърждава новата стилова ориентация към по-мелодичен, прогресив хард рок, но някои песни, особено едноименната, все още съдържат много музикални елементи напомнящи на първите две студийни творби. В албума взима участие кийбордистът на лондонската прогресив рок група Yes Рик Уейкман.

Мениджърски и вътрешни проблеми отлагат издаването на планувания за 1974 година шести албум, но той все пак бива издаден година по-късно под името „Sabotage“. Последвалият през 1976 година „Technical Ecstasy“ става причина за разпра в групата относно стиловата насока, като китаристът Тони Айоми настоява за обогатяване на звука с различни непривични за рока инструменти, за разлика от вокалиста Ози Озбърн, апелиращ към придържане към досегашната формула. Двамата музиканти не намират консенсус помежду си, което довежда до напускането на Ози през 1979.

[редактиране] Години на промяна

Блек Сабат с Рони Джеймс Дио
Блек Сабат с Рони Джеймс Дио

На негово място е привикан вокалиста на Rainbow Рони Джеймс Дио, с който групата записва деветия си студиен албум „Heaven and Hell“, превърнал се може би в най-големият комeрсиален успех на Сабат в цялата им историята. Малко преди записването на следващия албум „Mob Rules“, дългогодишният барабанист Бил Уорд напуска групата поради лични причини и бива заменен от Вини Епис. Скоро след издаването на албума двамата с Дио също напускат и се захващат с проект, наречен на името на вокалиста („Dio“). На барабаните се завръща Уорд, а новият вокалист става напусналият Deep Purple Иън Гилън. С новите попълнения групата записва албума „Born Again“, след което Уорд повторно се разделя с Блек Сабат и бива заменен с барабаниста на Electric Light Orchestra Бев Бивън. Албумът достига до номер 4 в британските класации, което не пречи на Гилън на свой ред да напусне групата, само година след като се е присъединил, за да се върне отново в Deep Purple. Празнотата запълва Дейвъд Донато през 1984, който бива печално бързо отстранен след като дава интервю в британско списание, посрещнато с огромно негодувание от останалите членове. Към групата за пореден път се присъединява и барабанистът Уорд.

Непрестанните промени в състава на Блек Сабат изнервят атмосферата в групата и довеждат до множесто конфликти. Паралелно с това успешната солова кариера на бившия вокалист Ози Озбърн кара все повече музикални критици да поставят групата в негова сянка. В следствие на всичко това напуска басистът Бътлър, като основава своя група на име „Geezer Butler Band“, която обаче така и не записва албум. Китаристът Тони Айоми решава да запише соло албум, като на помощ вика кийбордиста Джеф Никълс (обявен междувременно за официален член на Блек Сабат) и Глен Хюз за вокалист. Следващият албум „Seventh Star“ e издаден 1986, като на обложката фигурира пояснението „Black Sabbath featuring Tony Iommi“. Албумът е замислен като солов проект на Айоми, но звукозаписната компания принуждава китариста да използва името на групата. Стилът в него се различава от останалите творби на Сабат, както музикално, така и (най-вече) текстово. По време на промоционалното турне на албума вокалистът Глен Хюз получава нараняване на гласните струни, след юмручен бой, в следствие на което загубва гласа си и бива заменен от никому неизвестия американски певец Рей Гилън. В следващите години групата претърпява безброй промени в състава си до 1988 година, когато за дълго остава вокалистът Тони Мартин, а към групата се присъединява екс-барабанистът на Rainbow, Whitesnake и Emerson, Lake and Powell Кози Пауъл. Бившият член и основател на бандата Бътлър избира да свири за Ози Озбърн и отхвърля предложението да се завърне в Сабат. Така през 1989 се появява албумът „Headless Cross“, песен от който се сдобива с видеоклип и висок процент на излъчване по MTV.

1990 излиза албумът „Tyr“, който е последван от първия „реюниън“. През 1992 година в групата се завръща дългогодишният басист Гийзър Бътлър, последван от Рони Джеймс Дио и Вини Епис на барабаните, като заeдно с Айоми записват албума „Dehumanizer“. Последвалото турне съвпада с това на соловия проект на Ози Озбърн, който предлага на Блек Сабат ролята на откриваща група. Всички са съгласни, с изключение на Дио, който твърди, че група като Сабат не бива да бъде откриваща на никого. Останалите членове все пак обявяват, че ще свирят на концертите на Ози, надявайки се Дио да промени решението си. Вокалистът започва турнето с групата, но впоследствие се отказва и се връща към соловия си проект. По спешност е извикан вокала на Judas Priest Роб Халфорд, който довършва турнето. Ози обявява желанието си да се завърне в групата, като дори подписва договор и работата по нов албум е започната. В последния момент обаче Озбърн се отказва от тази идея и в групата отново идва Тони Мартин, а на барабаните застава пореден бивш член на Rainbow Боби Рондинели. През 1994 година е записан албума „Cross Purposes“, в който участие за пръв път от 1983 взима басистът Бътлър.

Промените в състава на групата така и не престават, след като новодошлият барабанист Рондинели е заменен от за кой ли път завръщащият се Бил Уорд, за да си тръгне отново същата година заедно с Бътлър. Кози Пауъл се завръща през 1995, но скоро е заменен от Рондинели. През 1998 Пауъл загива в автомобилна катастрофа.

През 1995 е и последният студиен албум на Сабат, озаглавен „Forbidden“, участие като гост-музикант в който взима фронтменът на Bodycount Айс Ти.

[редактиране] Black Sabbath днес

Блек Сабат 1999
Блек Сабат 1999

През 1997 групата се събира в оригиналния си състав (Айоми, Озбърн, Бътлър и Уорд) за пръв път от 18 години, за да издаде концертен албум, в който присъстват и няколко новозаписани песни. Групата се съсредоточава обаче предимно към концертни изяви, като така и не записва нов албум, идея за какъвто се появява през 2001, когато членовете обявяват официално, че започват записи на нов материал, но по различни причини така и не удържат на обещанието си.

Понастоящем всички членове на групата се подвизават в различни банди, като живите им участия с Блек Сабат са по-скоро страничен проект.

[редактиране] Членове през годините

  • Тони Айоми (китари) — от 1967
  • Ози Озбърн (вокали ) — 1967–1979, 1997-
  • Гийзър Бътлър (бас китара) — 1967–1984, 1991–1994, 1997-
  • Бил Уорд (барабани) — 1967–1980, 1983, 1984, 1994, 1997–1998, 1999-
  • Рони Джеймс Дио (вокали) — 1979–1982, 1991–1992
  • Иън Гилън (вокали) — 1983–1984
  • Глен Хюз (вокали) — 1985–1986
  • Тони Мартин (вокали) — 1987–1991, 1994–1996
  • Рей Гилън (вокали) — 1986–1987
  • Дейв Донато (вокали) — 1984
  • Дейв Шпиц (бас китара) — 1985–1987
  • Боб Дейзли (бас китара) — 1987
  • Джо Бърт (бас китара) — 1987
  • Лорънс Котъл (бас китара) — 1989
  • Найл Мъри (бас китара) — 1989–1991, 1995–1996
  • Вини Епис (барабани) — 1980–1982, 1991–1992, 1998
  • Бев Бивън (барабани) — 1983–1984, 1987
  • Ерик Сингър (барабани) — 1985–1987
  • Тери Химес (барабани) — 1987
  • Кози Пауъл (барабани) — 1988–1991, 1995
  • Боби Рондинели (барабани) — 1994, 1995–1996
  • Геоф Никълс (клавири) — 1986–1991, 1994–1996

[редактиране] Името

В буквален превод „Black Sabbath“ означава „черна събота“. Думата „Sabbath“ (сабат, шабат) е от еврейски произход, като обозначава деня, почитан като почивен в еврейската вяра (еквивалент на нашата неделя).

[редактиране] Дискография

  • Black Sabbath (1970)
  • Paranoid (1970)
  • Master of Reality (1971)
  • Black Sabbath Vol.4 (1972)
  • Sabbath Bloody Sabbath (1973)
  • Sabotage (1975)
  • Technical Ecstasy (1976)
  • Never Say Die! (1978)
  • Heaven and Hell (1980)
  • The Mob Rules (1981)
  • Live Evil (live double disc) (1982)
  • Born Again (1983)
  • Seventh Star (1986)
  • The Eternal Idiot (1987)
  • Headless Cross (1989)
  • TYR (1990)
  • Dehumanizer (1992)
  • Cross Purposes (1994)
  • Forbidden (1995)

[редактиране] Виж също

[редактиране] Външни препратки