Карабунар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карабунар е село в Южна България. То се намира в община Септември, Област Пазарджик.

Карабунар
Карта на България, мястото на Карабунар е отбелязано
Данни
Област: Пазарджик
Община: Септември
Население: 1 516 (13/09/2005)
Надм. височина: 259 м
Пощ. код: 4484
Тел. код: 03569
Геогр. положение: 42° 16' сев. ш.
24° 10' изт. д.
МПС код: РА
Кмет или наместник
Петър Джалев
Кмета на селото
Кмета на селото


Съдържание

[редактиране] География

Село Карабунар се намира в източната част на Ихтиманска Средна гора, между реките Тополница и Марица. На северозапад от селото са разположени склоновете на Бошулско-Величковските височини, а на югозапад се издигат разлатите конусовидни баири на Алачица, Сунгурлийца и двете Мирчовици, всички със средна височина от около 350 м. По средата между едните и другите височини селото е построено от двете страти на Геренска река (Дерето).

Преобладаващата част от почвата под селото се състои от глинесто-песъчливи наслаги, а склоновете на оградните височини са изградени от делувиални наноси особено подходящи за отглеждане на лозя.

[редактиране] История

Карабунар е сравнително младо село — възникнало е през турско време. Обаче в неговото землище се намират следи от изчезнали селища. Селище от трако-римската епоха е било разположено южно от Карабунар по протежение на Траяновия друм. Друго такова селище е било разположено в местността Юрта. Смята се, че там е имало старо българско село от преди идването на турците.

Според преданията българското население по тези места е дошло преди около 300-400 г. от Самоковско, главно от село Алино.

[редактиране] Религии

Населението на Карабунар е източно православно. Само част от местните роми, общо около 300 души, са протестанти, в състава на Петдесятната църква.

[редактиране] Обществени институции

Селото разполага с килийно училище от 1853 година. През 1872 година е построена първата училищна сграда, в която са се помещавали първокласното училище и т. нар. Районна прогимназия, в която са се обучавали учениците от селата Карабунар, Бошуля и Памидово. През 1920 година започва строителството на настоящата училищна сграда. През учебната 1925/1926 година в едното крило на новото училище се обучават 6 паралелки от първоначалното училище, а другите 2 паралелки от районната прогимназия се обучават в "едно старо 50-60 годишно паянтово здание конструирано от техническата власт негодно и грозящо за срутване" според протоколната книга на училищното настоятелство от 1924 година. По-късно се дострояват помещения и се преместват учениците от прогимназията в новото училище.

Понастоящем персоналът на училището се състои от 19 човека, 14 от които педагогически персонал и 5 непедагогически. Училищната материална база е стара, но се поддържа в много добро състояние. През последните години са извършени множество ремонти - подменена е изцяло дограмата на прозорци и входни врати; отлети са плочи на коридор и няколко класни стаи; направен е основен ремонт на покрива на училището. По програма на МОН са получени компютри и е обзаведен модерен компютърен кабинет.

През 1926 година е основано читалище "Възраждане". Към него има създадени мъжки, женски и детски певчески и танцови състави, които са носители на множество награди от фолклорни фестивали в страната и чужбина.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Църквата в Карабунар „Свети Йоан Предтеча“ е построена през 1818 година. Тя е единственият архитектурен паметник на културата с национално значение на територията на община Септември. По време на турското робство Карабунар е било едно от най-будните села в района, за което говорят ранно построената църква и килиино училище към църквата.

[редактиране] Редовни събития

Най-важният празник за карабунарци е "Трифон Зарезан" честван на 14 февруари ежегодно и най-тържествено. Традиция стана на този ден да се провежда конкурс за най-добро вино в различни категории.

На 09.02.2007 г.в Карабунар се проведе традиционния дегустационен конкурс за излъчване на"Цар на лозето и виното 2007" В надпреварата участваха 51 вина разделени в 4 категории - бели вина, памидови, смесени и сортови. Дегустационната комисия в състав Васко Стоянов - технолог на избата в с.Старосел , Павлина Джиева и Георги Писков , определи победителите в отделните категории както следва:

Най-добро сортово вино и съответно "Цар на лозето и виното 2007" получи Мерлото на Иван Бойриков.

Най-добро смесено вино - купажа на Славчо Попчев.

Най-добро памидово вино на Георги Писков.

Най-добро бяло вино на Николина Занкова.

[редактиране] Кухня

Традиционно за карабунарци е ястието "Тепсикебап", приготвяно през зимата, след като се заколи домашното прасе. Специалитетът се приготвя от прясно опечени свински мръвки и черен дроб, кисело зеле и малко ориз. Подправките са семена от копър, червен пипер и сол на вкус. Консумира се обилно полято с хубаво червено карабунарско вино. Друго традиционно за Карабунар ястие е печено агне в зидана селска фурна. Приготвя се за Великден и/или за Гергьовден. Подготовката започва още от предния ден. Пълни се със запържен ориз с лук, дреболии от агнето и подправки. Около него се подрежда кисело зеле. Покрива се с булото на агнето или с цели зелеви листа и се пече в добре опалената фурна цяла нощ. Може да се замести и с пуйка, която всъщност е най-таченото животно в селото. Друг характерен начин за готвене на пуйка (или по карабунарски - мисирка) е т.нар. вариво. Приготвя се около Коледа когато пуйките станат достатъчно едри. В голяма тенджера се нарязва кисело зеле, праз, добавя се червен пипер, сол и задължителните семена от копър. Изчистената пуйка се поставя в средата и всичко се вари на умерен огън няколко часа. Може да се сложи и малко кървавица за аромат.

[редактиране] Галерия