Нюрнбергски процеси

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обвиняемите: на първия ред са Гьоринг, Рудолф Хес, Рибентроп и Вилхелм Кайтел.
Обвиняемите: на първия ред са Гьоринг, Рудолф Хес, Рибентроп и Вилхелм Кайтел.
Заглавната страница на "Зюдойче цайтунг", обявяваща Нюрнбергския процес
Заглавната страница на "Зюдойче цайтунг", обявяваща Нюрнбергския процес

Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в германския град Нюрнберг от 1945 до 1949 година.

Провеждат се в Нюрбергската съдебна палата. Първия от процесите и най-известният от тях е Процесът срещу основните военни престъпници пред Международният военен трибунал, на който са обвинени 24 от най-известните лидери на Нацистка Германия. Той протича от 20 ноември 1945 до 1 октомври 1946 година.

Втория процес е по-малък и е процес за военни престъпления, воден от Нюрнбергския военен трибунал на Съединените щати. В този процес е включен и така наречения Докторски процес.

Съдържание

[редактиране] Организация на трибунала

Решението за създаването на Международният военен трибунал и неговия устав е взет от СССР, САЩ, Великобритания и Франция на Лондонската конференция проведена от 26 юни до 8 август 1945 година.


[редактиране] Съдии, прокурори и адвокати

Нюрнбергския трибунал, от ляво на дясно: Джон Паркър, Франсис Байдел, Александър Волков, Йона Никитченко, Джефри Лорънс, Уилям Норман Бъркет
Нюрнбергския трибунал, от ляво на дясно: Джон Паркър, Франсис Байдел, Александър Волков, Йона Никитченко, Джефри Лорънс, Уилям Норман Бъркет

Съдийски състав

  • Полковник Сър Джефри Лорънс (Главен съдия - Великобритания)
  • Сър Норман Бъркет (Заместник - Великобритания)
  • Франсис Байдел (Главен съдия - САЩ)
  • Джон Паркър (Заместник - САЩ)
  • Професор Анри Донедю дьо Вабре (Главен съдия - Франция)
  • Робърт Фалко (Заместник - Франция)
  • Генерал-майор Йона Никитченко (Главен съдия - СССР)
  • Полковник Александър Волков (Заместник - СССР)

Прокурори

Адвокати

  • Телфорд Тейлър
  • Майор Сър Дейвид Максуел-Фейв
  • Сър Джон Уилър-Бенет
  • Антъни Мареко

[редактиране] Главното дело и присъдите

[редактиране] Обвинения

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: оправяне на номерацията в секцията. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


  • Основни

1. Планове на нацистката партия

  • Използване на нацистката партия за агресия срещу суверенни държави.
  • Агресивни действия срещу Австрия и Чехословакия.
  • Нападение срещу Полша.
  • Агресивна война срещу целия свят (1939—1941).
  • Инвазия в СССР в нарушение на Договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 година.
  • Съвместно с Италия и Япония – Агресивна война срещу САЩ (ноември 1936 года — декември 1941 год.).

1. Планиране, организиране и провеждане на Война, Агресия и други престъпления срещу мира

  • Планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на военна агресия в нарушение на международни закони и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления;

2. Престъпления срещу човечностостта

  • Убийства, изтребления, депортация, поробване на цивилно население преди или по време на война; преследване по политически, расови или религиозни причини, независимо дали са извършени в нарушение на националното законодателство;

3. Военни престъпления

  • Нарушаване на законите на войната, убийства, депортации и принудителен труд на мирно население и военнопленници, разрушаване на селища без военна нужда. Трибуналът търси индивидуална отговорност от лидерите, организаторите, подстрекателите и съучастниците за осъзнато участие в създаването на система на беззаконие, несправедливост и жестокост, срещу всички законни и морални принципи на цивилизования свят.

2. Престъпления срещу мира

  • Всички обвиняеми сами или съвместно са умаствали до 8 май 1945 година в «Престъпления срещу мира - планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на военна агресия в нарушение на международни закони и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления».

3. Военни престъпления

  • Убийства и жестоко отношение към хора в окупираните територий и по море.
  • Използване на населението на окупираните територий за роби и др.
  • Убийства и жестоко отношение с военнопленици и военнослужещи , с които Германия се намира в състояние на война а също така с хора плаващи по море .
  • Разрушения на градове и села без военна необходимост от това..
  • Германизация на окупираните територии.

4. Престъпления срещу човечеството

  • Обвиняемите са провеждали политика на преследване, репресии и изтребление на враговете на нацисктката диктатура и правителство. Убиване и изтезания на хора без съд и присъда.

[редактиране] Спорове около трибунала

След войната юристи, историци и други специалисти от Европа и САЩ изказват съмнения относно легитимността на съда и справедливостта на присъдите.Основният аргумент на тези критики е фактът, че са издадени присъди според закони, които не са били в сила по време на извършване на деянието- закон "пост фактум".Подобна позиция е застъпил например сенаторът от Охайо Роберт Тафт, чиято позиция по този въпрос е изяснена в книгата на американския президент Джон Кенеди "Образи на смелостта " q:Роберт Тафт.

Освен това, за деянията на въоръжените сили на Съюзниците, които също биха могли да бъдат квалифицирани като военни престъпления и престъпления срещу човечеството, не е предприето никакво съдебно преследване- като например Катинското клане и бомбардировките над Дрезден.

[редактиране] Присъди

  1. Организиране и изпълнение на Престъпления срещу мира
  2. Планиране, организиране и провеждане на Война, Агресия и други престъпления срещу мира
  3. Военни-престъпления
  4. Престъпления срещу човечеството

"О" Обвинен      "В" Обвинен и признат за виновен       "º" Няма повдигнати обвинения

Име   Точки на обвинението Присъда     Бележки
  1     2     3     4        

Мартин Борман
О º В В Смърт чрез обесване Наследник на Хес като секретар на нацистката партия, след бягството на Хес в Англия. Личен секретар на Хитлер. Получава задочно смъртна присъда, въпреки че защитата пледира, че Борман е мъртъв, давност до 1972 г. Обявен за мъртъв от Западногермански съд през 1973 година.[1]

Карл Дьонитц
О В В º 10 години затвор Командващ на Военноморския флот на Германия. Президент на Германия след смъртта на Хитлер [2]. Обвиненията отправени към Дьонитц са основно свързани с многото потопени кораби от поверените му подводни сили.[1]

Ханс Франк
О º В В Смърт чрез обесване Генерал-губернатор на окупирана Полша. Първоначално губернатор на Краков, член на СС.[3]
Вилхелм Фрик О В В В Смърт чрез обесване Министър на вътрешните работи при управлението на Хитлер.[4]

Ханс Фридцше
О О О º Невинен Завеждащ нацистката пропаганда в Министерството на пропагандата. Заместник на Йозеф Гьобелс[5]
Валтер Функ О В В В Доживотен затвор Министър на икономиката при Хитлер[6]

Херман Гьоринг
В В В В Смърт чрез обесване Райхсмаршал, Командващ на Военно-въздушните сили на Германия Луфтвафе. Самоубива се с отрова преди екзекуцията.[7]
Картинка:Rudolf Hess November 1945.jpg
Рудолф Хес
В В О О Доживотен затвор Заместник на Хитлер, в опит да сключи мир с Великобритания пилотирайки самолет се отправя към Шотландия през 1941, където е задържан от британските военни като военопленник[8]

Алфред Йодл
В В В В Смърт чрез обесване Заместник на Кайтел, през 1953 година, Германския де-нацистки съд го оневинява за престъпления срещу международните закони.[9]
Ернст Калтенбрунер О º В В Смърт чрез обесване СС лидер, шеф на централата на нацисткото разузнаване. Един от създателите на концентрационните лагери [10]

Вилхелм Кайтел
В В В В Смърт чрез обесване Главнокомандващ на Вермахта (OKW).[11]
Картинка:GKrupp.jpg
Густав Круп фон Болен
О О О О Невинен Главен нацистки индустриалец.

Рорърт Лей
О О О О Без обвинения Председател на германския трудов фронт, самоубива се преди началото на процеса 25 октомври, 1945.
Константин фон Нойрат В В В В 15 години затвор Министър на външните работи до 1938, наследен от Рибентроп. Освободен поради влошено здравословно състояние на 6 ноември 1954[12]

Франц фон Папен
О О º º Оправдан Канцлер на Германия до 1932 г, става вицеканцлер след 1933 година. По-късно посланик в Турция. Въпреки че е оправдан от Нюрнбергския процес по-късно, през 1947 година, на Германския де-нацистки процес е намерен за виновен по обвинения във военни престъпления и осъден на 8 години тежък физически труд. [13]

Адмирал Ерих Рийдер
В В В º Доживотен затвор Командващ военноморските сили до 1943 година, наследен от Дьонитц. Освободен поради здравословни причини на 26 септември 1955[14]

Йоаким фон Рибентроп
В В В В Смърт чрез обесване Нацистки министър на външните работи[15]

Алфред Розенберг
В В В В Смърт чрез обесване Главен идеолог на Нацианалсоциализма, по-късно Протектор на окупираните територии.[16]

Франц Сюкел
О О В В Смърт чрез обесване Главен идеолог на Програмата за принудително използване на военнопленници и граждани като работна ръка.[17]
Хялмар Шахт О О º º Оправдан Довоенен президент на Райхсбанк.[18]
Балдур фон Щраух О º º В 20 години затвор Главнокомандващ на Хитлеровата младеж. Разкаял се.[19]
Артур Сейс-Инкард О В В В Смърт чрез обесване Губернатор на окупирана Холандия.[20]

Алберт Шпеер
º º В В 20 години затвор Личен архитект на Хитлер и негов близък приятел. След войната издава мемоари, в които изказва съжаление за ролята с в Третия райх.[21]

Юлиус Щрайхер
О º º В Смърт чрез обесване Възбудител на преследвания срещу евреите, издател на антисемитския вестник „Дер Щурмер“.[22]