Клепало
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за музикалния инструмент, за селото със същото име, вижте Клепало
Клепалото е музикален перкусионен инструмент от групата на идиофонните инструменти.
Клепалото представлява дълга летва с широчина 10-15 см, която е стеснена в средата, за да може да се държи така, че двата ѝ края да вибрират свободно когато бъдат ударени. Много от клепалата имат отвори в двата си края.
Клепалата се делят на две основни групи — метални и дървени. Разпространени са в редица държави. Имат предимно сигнални функции, използват се във фолклорната музика, а в България — основно в църковната музика. Клепала могат да се видят предимно из българските манастири и в някои църкви.
В класическата музика се срещат и комплекти от клепала, настроени хроматично.
Тксалапарта са вид дървени клепала, използвани в баската музика[1].
[редактиране] Клепало (селскостопански уред за заточване на режещи инструменти)
В процеса на работа със селскостопанско сечиво (нож, коса, брадвата, мотика и т.н.), работната му повърхност се износва и губи от своята твърдост в следствие на многократните заточвания с брус или белгѝя. За повторното затвърдяване на острието се използва методът на студеното коване, който се осъществява с полеви подръчни средства - чукче и клепало (малка преносима наковалня). Клепалото се забива в земята и инструментът се клѐпа (кове) върху него.