Торос

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Торо̀с е село в Северна България. То се намира в община Луковит, Област Ловеч.

Торос
Карта на България, мястото на Торос е отбелязано
Данни
Област: Ловеч
Община: Луковит
Население: 1 793 (13/09/2005)
Надм. височина: 277 м
Пощ. код: 5790
Тел. код: 06989
Геогр. положение: 43° 6' сев. ш.
24° 17' изт. д.
МПС код: ОВ
Кмет или наместник
Петко Петков


Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на левия бряг на река Вит в центъра на т.нар. Витска долина. Обградено е с хълмове, в източната си част все още гористи, а в западната част на селото — покрити с лозя на селяните. Почвата и климатичните условия са благоприятни за отглеждане на овощия, ягоди и интензивни култури. Площите в непосредствена близост до река Вит са пригодени за градинарство и дават богат добив на зеленчуци и най-вече на един специфичен лук - местно производство, който не люти.

Развито е доста добре и млечното говедовъдство, за което спомагат прекрасният климат и почви. В селото има регистрирани две кооперации с предмет на дейност селско стопанство, но и двете не развиват дейност. Пред закриване е и потребителската кооперация в селото.

[редактиране] История

Селото с името Торо̀с за първи път се споменава в регистър на Никополския санджак от първата половина на 15 век. Според българския езиковед Йордан Заимов името на селото произлиза от думата тор плюс задпоставен член ос. Названието на селото може и да е от арменски произход и идва от личното име Торо̀с , арменизиран вариант на гръцкото лично име Теодорос и означава “Божи дар”, според езиковеда от Софийски университет Петър Голийски.[1] През 1430 г. жителите на селото са регистрирани с 3 домакинства.

До 1954 г. селото се нарича Торо̀с. След това се нарича Лазар Станево до 4 октомври 1991 година, когато с Указ 306 на Президента на Република България е възстановено историческото наименование Торо̀с.


[редактиране] Обществени институции

  • В местното читалище Борба, което разполага с богат библиотечен фонд с над 30 000 заглавия, родолюбивите торосчани са събрали и съхранили интересна музейна сбирка от местни носии, археологически останки, намерени в околнопстите на селото, стари битови предмети, книги и много други. За будния дух на жителите и родените тук говори и непрекъснстата читалищна активност- постановки за деца и възръстни, певческа група, танцов детски състав. Читалището е място за срещи и обсъждания на местната културна общественост.
  • Селото е единственото в окръга, в което само до преди 6 години функционираха две училищни сгради - тази на учениците до 4 -ти клас- т.нар. старо училище и новата сграда- модерна двуетажна постройка, в която сега се помещават всички училищни стаи на учениците от 1-ви до 8 клас.
  • В селото има построени православна църква и интересна архитектура и джамия, която поради липса на средства отдавна не работи.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В центъра на селото издига ръст паметник на земеделския водач от местна величина Лазар Станев, на когото е било прекръстено и самото село в годините на тоталитаризма. До 1990-те години къщата на Лазар Станев е музей, но е реституирана.

Културното наследство на селото е цяла съкровищница, тъй като по тези места е имало заселници от римско време, привлечени от благоприятните климатични и географски дадености.

[редактиране] Редовни събития

  • Местният традиционен есенен панаир датира от около 100 години и никога не е преставал да се провежда. На Кръстовден, или сега най-често става в последните събота и неделя на септември, в панаирището - специално общинско място, предназначено за този панаир, се събират сергии и търговци от близо и далеч и обменят стоки.

Панаирът е широко известен в околността.


[редактиране] Други

Колоритни прякори в Торос от средата на миналия век: Петко Американеца, Георги Славея, Киро Еделвайса, Гето Битивията, Тодор Мишлака, Марко Консула, Йото Сърбина, Петър Топчията, Петко Дедото, Кръстьо Кьосо, Цоло (според някои автори то е съкратена форма от арменското лично име Цолак, означаващо „блестящо око“[2]), Пумпала, Иван Шавнията, Пена Костенурката, Гена Дебелата, Марин Барака, Тодор Колибарина, Марконя и т. н.

Тук е сниман филмът „Неспокоен път“ с Иван Братанов 1954-55 г.

[редактиране] Бележки

  1. Голийски, П. Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието. Докторска дисертация. СНС по езикознание при ВАК, СУ "Св. Климент Охридски", ФКНФ, ЦИЕК, катедра "Класически Изток", секция "Арменска филология". София, 2005 г., 241 с.
  2. Селян, Е. Арменците в българския етногенезис. В: сп. Проблеми на културата, София, 1994, бр. 2, 3, с. 83-87.