Жан Пиаже

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Жан Пиаже
швейцарски психолог, логик и философ
Жан Пиаже
Роден: 9 август 1896
Нюшател, Швейцария
Починал: 16 септември 1980
Женева, Швейцария

Жан Пиаже (Jean Piaget) е швейцарски биолог, психолог, логик, философ, един от най-верните последователи на Имануел Кант.

[редактиране] Биография

Първата си статия за научно списание по зоология Пиаже написва на 10-годишна възраст. Тя се казвала "Наблюдения върху врабчетата-албиноси", след станал доброволен помощник в местния природонаучен музей.

По-късно, наблюдавайки своите деца, а след това и ученици от началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето - от стадиите на конкретните операциии към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика. Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено то натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири

  1. Сензомоторен интелект
  2. Предоперационен интелект
  3. Стадий на конкретните операции
  4. Стадий на формалните операции.

В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.

[редактиране] Библиография

Пиаже е изключително плодовит автор, издал е 75 книги и няколкостотин статии. Сред по-значимите му книги са:

  • „Език и мислене у детето“ (1923),
  • „Представата за света у детето“ (1926),
  • „Ражданетона интелигентността“ (1936),
  • „Увод в генетичната епистемология“ (1950),
  • „Мъдрост и илюзии на философията“ (1965),
  • „Биология и познание“ (1967),
  • „Възможно и необходимо“ (1981).

[редактиране] Външни препратки