Акация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Акация | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
Видове | ||||||||||||||||||
~1 300 |
Акациите (Acacia) са род храсти и дървета от семейство Fabaceae, описани за пръв път в Африка от Линей през 1773.
Цветовете на акацията са бели и имат приятен аромат. Плодовете, плоски шушулки подобни на тези на фасула, узряват в края на лятото. В тях се съдържат тъмнокавяви семена, до 14 на брой. Цъфтежът на акацията започва след петгодшна възраст.
Листата са овални и са подредени до 21 на една дръжка, обикновено с нечетен брой. В основата на всяка дръжка има по два бодливи шипа, които предпазват дървото от животните.
Акацията обикновено расте по припечните места. Издръжлива е на ниски и високи температури, понася добре замърсения въздух в градовете. Развива се най-добре върху плодородните почви. Ако почвата е варовита, дървото заболява и се развива лошо. Използва се за укрепяване на стръмни откоси.
Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 м, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си и дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Корените на акацията притежават голяма способност да дават издънки, ако стъблото се отсече. Дървесината гние трудно, като на открито издържа до 80 години.
[редактиране] Източници
- В първоначалния текст е използван материал на Българския Зоопортал