Чуригереска
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чуригереската (Churrigueresque) е екстравагантна испанска разновидност на бароковия стил Рококо в архитектурата, явяваща се късно бароково завръщане на Платереската от ок. 1675 г. до ок. 1750 г. Това е най-пищният период в испанската архитектурна декорация. Освен преситеността на гъстата орнаментировка, повърхностите се разчупват с множество вълнообразни корнизи, обратни волути, балюстради, щукатурни раковини и фестони. Всяка строгост на формата и сдържаност при орнаменталната декорация са изоставени в името на помпозното впечатление на зрителя. Чуригереската лесно може да бъде разпозната по характерните за нея естипи, както и с подмяната на църковните олтарници с високи надстройки, известни като транспаренти.
Названието на стила произхожда от името на семейство Чуригера и по-специално на архитекта Хосе Бенито де Чуригера, работил главно в Саламанка. Въпреки това те нито са най-представителни за този стил, нито негови пионери. Историята на Чуригереската може да се проследи до скулптора Алонсо Кано, пионер в характерната за испанското изкуство орнаментална пресита от края на 17 век. Най-голяма роля за развитието на стила изиграват група скулптори, резбари, мебелисти и дърводелци, станали много влиятелни в архитектурата по онова време. Те станали дизайнери и майстори на множество временни конструкции, предназначени за еднодневни церемонии, като коронация например. Работели главно с дърво и платнени драперии, позволявайки си ред чудати и капризни експерименти с орнаментировката. По-късно тези елементи са заимствани от архитектите и приложени в архитектурната среда под формата на щукатурна или тухлена украса на фасади, стени, сводове, куполи и врати.
Едно от най-известните произведения в този стил е олтарника в църквата „Св. Естебан“ в Саламанка (1693 — 1700) от Хосе Бенито Чуригера.
Трансперентът в катедралата в Толедо (завършен 1732 година) на Нарсизо Томé (1690 — 1742) е истински шедьовър на чуригереската. Томé създава впечатляващи скулптирани облаци, златни лъчи и множество ангели. Тавана е украсен с фреска с псевдо-купол — характерен за Барока мотив, при който на тавана на помещението се изобразява реалистично купол, гледан от долу така, че наблюдателя се залъгва, че над себе си вижда истински купол. Ефекта от него е засилен чрез естествената светлина, насочена от срещуположния прозорец, падаща върху олтарникът. Театралния ефект кара зрителя да вярва, че светлината прониква през псевдо-купола.
Сакристията в Гранада (1727 — 1764) на Луис де Аревало и Франсиско Мануел Васкес е също типича и забележителна за стила. Цялата в злато, тя трепти от модулно повторения дребен орнамент, разчленяващ стълбовете почти като в мавританския стил.
Стилът се разпространил и извън пределите на Испания. Освен в Португалия, той се настанил още в Латинска Америка, където се обогатил от стила на местното изкуство и се смесил с Мудехар. Там естипите станали един от най-популярните мотиви. В Мексико ярки примери за чуригереската са катедралата в Мексико (1718), „Санта Приска“ в Такско (1758) и „Сан Мартин“ в Сан Луис Потоси (1764).