Ново Паничарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ново Паничарево е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.

Ново Паничарево
Карта на България, мястото на Ново Паничарево е отбелязано
Данни
Област: Бургас
Община: Приморско
Население: 825 (13/09/2005)
Надм. височина: 104 м
Пощ. код: 8152
Тел. код: 05504
Геогр. положение: 42° 17' сев. ш.
27° 33' изт. д.
МПС код: А
Кмет или наместник
Надежда Иванова

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] История

                   ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО
            /Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов,
               от с.Ново Паничарево ,мой дядо, а също така 
               голям патриот и родолюбец.


 Село Ново Паничарево слага началото на заселването си 

непосредствено след освобождаването на България от османско иго - 1879 година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през 1882 г.

 Неговото основно ядро от заселници идва от живущите до 

тогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите

преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км 

източно от Старо село, на югоизток - 6км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с.Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.

 От исторически източници и от предания от поколение на 

поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с.Рупките - Родопите, през 16-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските

поробители. Българите в борбата си да запазят своята
националност и религия, да се спасят от помехамеданчване,
голяма част от тях намират спасение в дебрите на 

Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край

са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите 

в този край хора като етническа група "Рупки".

 Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи, 

които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити

с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били 

направени от дъски, а гредите и другия дървен материал

бил направен на длабове - били  сглобяеми. Предвид 

голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени,

покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
 Основният поминак на хората бил скотовъдството и 

земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица.Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си.

Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по 

скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство.

Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли
при много трудни условия. По поречието на река Дуденска 

още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница

за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане 

на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които

се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва 

,че хората били напредничави и ползвали водата като

енергиен източник макар и само през зимата, тъй като
през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода 

за водопой на добитъка.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки