Бараково

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бараково е село в Западна България. То се намира в община Кочериново, Област Кюстендил.

Бараково
Карта на България, мястото на Бараково е отбелязано
Данни
Област: Кюстендил
Община: Кочериново
Население: 379 (13/09/2005)
Надм. височина: 382 м
Пощ. код: 2634
Тел. код: 07053
Геогр. положение: 42°4' сев. ш.
23°4 изт. д.
МПС код: КН
Кмет или наместник
Жулиета Лазова

Съдържание

[редактиране] География

Село Бараково се намира в планински район. Разположено е на 10 км от Благоевград. Намира се между Рила и Пирин.

[редактиране] История

Годината на основаването на село Бараково не е известна. Предполага се, че първите заселници в селото са се установили тук преди повече от 3-4 века. По предание и от по-старите жители се знае, че в началото Бараково било разделено на три махали с по 4-5 къщи и се е именувало Долно, Средно и Горно Бараково. Според преданията името му произлязло от побиване на байраци. Не се знае по какви съображения са били побивани последните, но е известно, че първоначалните заселници били православни християни. Горно Бараково - махалата над р. Струма, било първия чифлик, и вероятно днешната местност Шарков чифлик води началото си от тогава. Село Бараково е под турско робство до 1912 г. Рилската река служела за граница между Свободна България и (изконно българската) Пиринска Македония, останала все още под османска власт. През 1920 г. селото наброява около 80-85 къщи. С появата на Балабановата фабрика (намираща се между с. Бараково и гр. Кочериново) жителите на Бараково постепенно се увеличават. В тази фабрика през 30-те години на ХХ век работи и големият поет и революционер за народни правдини - родолюбецът от Банско Никола Йонков Вапцаров. Селото е будно и жителите му помагат много на борците от Вътрешната македонска революционна организация в периода на турското иго.

[редактиране] Религии

Жителите на селото са източно православни християни.

[редактиране] Храм "Успение на Пресвета Богородица"

Православният храм в с. Бараково има интересна история.

След освобождението на селото, съществуващата турска митница е преустроена в настоящия храм, носещ името на Божията майка - "Успение на Пресвета Богородица". В духовно-административно отношение селото принадлежи към Неврокопска епархия, Благоевградска духовна околия. В миналото е било завеждано от горноджумайски свещеници, като последният е бил свещеник Аврам Младенов.

На 20 октомври 1920 г. храмът е осветен от неврокопския митрополит Макарий. Майсторите на храма са Мите Атанасов Донин, Чиме Митев, А. Митев, Хр. Митев, В.Томов, Ан. Христов и Ст. Воденичарски. По това време енорията включвала около 80-85 къщи.

След основаването на фактически свободна енория със свой храм, пръв духовник става свещ. Александър Миленков. През комунистическия режим отношението на населението към Църквата е определено негативно.

[редактиране] Обществени институции

В селото се намират ОУ "Отец Паисий", Обединено детско заведение и читалище.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки