Иван Мартинов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Мартинов български писател |
|
Роден: | 11 януари 1912 Ловеч, България |
---|---|
Починал: | 11 април 1991 София, България |
Иван Мартинов е псевдоним на българския писател - белетрист и мемоарист Иван Цеков Георгиев (Ловеч, 11 януари 1912 г. - София, 11 април 1991 г.).
Той следва славянска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1932-1934 г.), откъдето е изключен за антидържавна дейност.
Иван Мартинов е един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок “Христо Смирненски”. Първата му книга - “Фронт” (1933 г.), е спряна и инкриминирана от полицията. Участва във Втората световна война, главен редактор е на в-к “Фронтовак”. В периода 1944-1946 г. ръководи отдел във в-к “Отечествен фронт”, а през 1946-1949 г. - във в-к “Работническо дело”. В годините между 1949-1963 г. е главен редактор на сп. “Славяни”. Ивн Мартинов умира в София през 1991 г.
Иван Мартинов е автор на проза, която се отличава с непосредственост и искреност, на драми, мемоари и творби за деца.
[редактиране] Библиография
- “Фронт” (1933 г.),
- “Стока без купувачи” (1937 г.),
- “Мансардата” (1942 г.),
- “Драва тече през славянски земи” (1946 г.),
- “Малкият ятак” (1948 г.),
- “Младост” (1952 г.),
- “Новият град” (1957 г.),
- “С чисто сърце” (1958 г.),
- “Вечният огън” (1961 г.),
- “При свои и чужди” (1962 г.),
- “Дневна светлина” (1963 г.),
- “Крилете на Икар” (драма, 1965 г.),
- “Дъждовно лято” (1966 г.),
- “Нощта е дълга” (1967 г.),
- “Художникът и момичето” (1967 г.),
- “Огнено кълбо” (1968 г.),
- “Утринно сияние” (1968 г.),
- “Синя кръв” (1974 г.),
- “Портрет от натура” (1979 г.),
- “Победителката” (1981 г.),
- “Големият град” (1981 г.),
- “Година на гневното слънце” (1982 г.),
- “Чудесна сплав” (1983 г.),
- “Жестоки илюзии” (1988 г.),
- “Седемдесет и два бода” (1989 г.) и др.