Интел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лого на Intel

Интел (Intel Corporation) е базирана в град Санта Клара, щата Калифорния, САЩ мултинационална корпорация, известна най-вече с производството на микропроцесори и специализирани интегрални схеми. Интел е производител на мрежови карти, чипсети за системни платки, компютърни компоненти и други устройства. Интел разработва изследователски проекти във всички области на полупроводниковата промишленост.

Съдържание

[редактиране] История

Интел е основана през 1968 г. от Гордън Мур (Gordon E. Moore — химик и физик) и Робърт Нойс (Robert Noyce — физик). Четвъртият служител в компанията е Андрю Гроув (Andrew Grove — инженер химик, известен още като Andy Grove), който е начело на компанията през по-голямата част на 80-те и 90-те години на 20-и век. Той е останал в историята като ключовата фигура в Интел. Към края на 90-те години Интел е вече една от най-големите и най-успешните корпорации в света, въпреки, че жестоката конкуренция в полупроводниковата индустрия е влошила до известна степен нейната позиция към настоящия момент.

[редактиране] Произход на името

Г. Мур и Р. Нойс искали да нарекат новата си компанията Мур-Нойс. Но това име не било много подходящо за компания произавеждаща електроника, тъй като нойс напомня по звученето си друга английска дума — noise която се асоциира със електрически смущения. Така те решили да нарекат компанията INTegrated ELectronics или Intel за краткост. Интел обаче вече била запазена марка на верига хотели затова се наложило да откупят правата за това име.

[редактиране] Памети и микропроцесори

В началото фирмата се ориентира към производството на полупроводникова памет и е водеща в тази област чак до края 70-те години. През 1969 г. започват преговори с японската фирма за производство на (калкулатори)Busicom (известна и с името NCM — Nippon Calculating Machine Corporation) за създаване на набор от интегрални схеми за ново поколение калкулатори. В началото техническото задание изисквало да се разработят 13 различни вида интегрални схеми. По това време, обаче, Интел няма ресурси за изработката на толкова голям брой нови логически чипове. Тогава Тед Хоф (Ted Hoff — бивш инженер от Станфордския Университет), предлага алтернативен вариант. Вместо да се създават отделни специализирани чипове, той предлага да се разработи програмируем чип с общо предназначение, който да бъде програмиран за изпълнение на аритметични операции. В процеса на разработка ръководството на Интел осъзнава важността на разработвания чип и започва преговори за промяна на лиценза. Вместо да предоставя изключителните права върху разработените чипове на поръчителя, Интел изскала да получи право за производство на нови чипове и продажба на лицензи за други потребители. Компанията Busicom била в затруднено финансово положение и за 60 хиляди долара Интел получила изключителните права върху новия чип. В последствие този чип получил номер 4004 и бил наречен микропроцесор.

[редактиране] Първите микропроцесори

Изчислителната мощност на процесора Intel 4004 била равна на мощността на компютъра ENIAC и за времето си той предлагал оптимално съотношение цена/производителност, но бил все още недостатъчно мощен за използване в компютри. Скоростта на увеличаване на изчислителната мощност на процесорите, обаче, била поразителна. Още през 1965 г. Г. Мур забелязал една важна тенденция — всеки нов чип имал около 2 пъти повече транзистори, респективно изчислителна мощност, и всеки такъв чип влизал в производство в рамките на 18–24 месеца след предходния. Това е известния Закон на Мур, който е в сила и по настоящем и дори се използва от специалисти по планиране и прогнозиране. Интел започва да развива микропроцесорната технология и да произвежда все по-мощни чипове. През 1972 се появява 8-битовия процесор Intel 8008. През 1974 г. Интел произвежда процесора Intel 8080, който се използва масово в първите персонални компютри. През 1978 се появява 16-битовия процесор Intel 8086. Микропроцесорите стават основен продукт на Интел чак в средата на 80-те

[редактиране] От Памети към микропроцесори

През 1983 г., в началото на ерата на персоналните компютри, печалбите на Интел намаляват под натиска на японските производители на полупроводникова памет. Тогавашният президент на компанията А. Гроув фокусира компанията върху прозиводството на микропроцесори. Ключов елемент от неговия план е, тогава смятаната за радикална, идеята Интел да стане единствения източник на популярния тогава микропроцесор Intel 8086 и следващите негови версии. До тогава потребителите не можели да разчитат на един единствен доставчик за производството на сложни интегрални схеми, но Гроув започнал да произвежда процесори в 3 географски отдалечени една от друга фабрики и прекратил лицензните си отношения с конкурентни производители като Zilog и AMD. В резултат от тези действия, Интел бил главния печеливш от бума на персоналните компютри през края на 80-те и 90-те години на 20-и век.

[редактиране] Възход на PC архитектурата

През 90-те Интел прави много иновации в архитектурата и хардуера на персоналните компютри: шината PCI; шината USB; шината AGP; доминиращата днес архитектура за многопроцесорни сървъри. В областта на софтуера успехите са по-ограничени. Софтуера за графика и видео изиграва важна роля за развитието на цифровото видео, но тези успехи са значително омаловажени в последствие от конкурентни продукти на Microsoft (Майкрософт). Конкурентната борба между Интел и Майкрософт е разкрита в показанията на анти-тръстовия процес срещу Майкрософт.

[редактиране] Конкуренция и анти-тръст

Превъзходството на Интел на пазара на x86 съвместими микропроцесори води до множество обвинения в нарушение на анти-тръстовите закони през годините, включително разследванията от страна на Федералната Търговска Комисия (FTC) в края на 80-те и през 1999 г., и граждански дела като иска от 1997 г. на DEC и патентното дело от страна на Intergraph. ( Доминиращата позиция (по едно време Интел контролира над 85% от пазара на 32-битови микропроцесори за PC), съчетана с грубите правни ходове от страна на Интел (като печално известното дело по патент 338 срещу производителите на персонални компютри), правят компанията привлекателна цел за съдебни процеси, но много малко от тези дела дават някакъв резултат. В момента единсвения сериозен конкурент на Интел на пазара на x86 съвместими процесори е Advanced Micro Devices (AMD), с която интел има съглашение за пълно крос-лицензиране още от 1976 г. (т.е. всеки един от партньорите може да използва патентованите технологии на другия без заплащане). Съществуват и други по-малки конкуренти, като VIA Technologies и Transmeta които произвеждат процесори с ниска консумация на енергия предназначени основно за мобилни устройсва.

[редактиране] Финансова информация

Пазарната капитализация на Интел по данни от Ноември 2004 г. е около 148 милиарда долара. Акциите на компанията се котират на борсата en:NASDAQ със символа INTC.

[редактиране] Външни препратки