Никола Данчов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Данчов български писател и лексикограф |
|
Роден: | 4 декември 1878 Сливен, днес България |
---|---|
Починал: | 9 август 1956 София, България |
Никола Данчов е български писател и лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Иван Данчов.
Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Петербург, Виена и Лозана. Работи като учител в София до 1926 г. Първите му публикации са още на 19-годишна възраст. Шест години по-късно театър "Сълза и смях" поставя пиесата му "Аз искам да живея". Сътрудничи на списанията "Мисъл", "Български преглед", "Българска сбирка", "Художник", на вестниците "Развигор", "Литературен глас", "Литературен фронт". Автор е на сбониците с разкази "Дъждовни дни" (1901), "Когато слънцето захождаше" (1911), "Ева" (1923) и "Родната стряха" (1935). Публикува множество статии за чистотата на българския език.
През 1936 г. заедно с брат си съставя и издава „Българска енциклопедия“. През 1954 г. двамата съвместно публикуват и „Правописен речник на българския книжовен език“ подписан под псевдонима „Братя Славянови“.
[редактиране] Използвани източници
- (1981) „Eнциклопедия България, т. 2“. Издателство на БАН, София.
- (1964) „Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 2“. Издателство на БАН, София.
- Н.Г. Данчов, И. Г. Данчов (1936). „Българска Енциклопедия. А - ѫ“. СТ. Атанасовъ, София.