Авари/по д-р Живко Г.Войников

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт Предлага се тази статия да се обедини със статията Авари.


Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Съдбата на европейските авари е тясно свързана с ефталитите. Въпросът е осветен в “Историята” на Т.Симоката: “След като разбил племената на абдалите, тюркският каган се възгордял и нападнал аварите. Нека никой не мисли че тези авари са аварите обитаващи в Панония. Те са дошли тук много преди царуването на император Маврикий. Една част от тях избягала при жителите на Таугаст. Вараварите обитаващи Таугаст са едни от най-силните и многочислени на земята. Друга част от аварите изпаднала в унизително положение като били заробени от народа мукри. Този народ е родствен на Таугаст. Извършил каганът и друго предприятие. Подчинил хората от племето отер /цитира се неправилно като огур в др. преводи/. Това е едно от най-силните племена поради постоянните военни упражнения които извършват в пълно бойно снаряжение. Те живеят на изток където тече р.Тип /Тарим/, която тюрките наричат Черна. Древните вождове на това племе били Вар и Хони, затова и някои от племената се нарекли вар и хони”. Виждаме пълно потвърждение в историята на племето хуа, в Лян-шу, и разделянето му на западни и източни респ. хвар /вар/ и хуа/хони/ и евнтуалната им връзка с по-стара общност отер – ятии, йеда, йдан. Едните се предвижват към земите на Хорезъм, около 320 г., после в 459-60 г., а източните стабалазират ефталитската д-ва, разклатена след сериозната офанзива на Пероз, с явна смяна на кидаритската династия.

„Когато император Юстиниян замал престола част от племената вар и хони се преселили в Европа. Нарекли се авари а вождът им – каган. Ще разкажем защо те изменили названието си. Племената барслет /барсили/, унугури /оногури/ и сабири /савири/ и други хонски племена, щом видели хората на вар и хони побягнали, мислейки че идват истинските авари. Затова посрещнали тези бегълци със значителни дарове, за да обезпечат собствената си безопасност. Използувайки благоприятната ситуация вар и хони започнали да се наричат авари. Казват че сред скитските племена аварите са най-деятелни и способни. Естествено че по наше време /времето на Т.Симоката – 6 в./, тези псевдоавари присвоили си положението на първостепенен народ, продължавали да се наричат и по старому – вар и хони.” Следва описание на събитията в Кавказ. Тюркския каган окончателно разгромил племето огор /урогите на Приск – маджарите/ и подложил на изтребление съседния народ на колхите /западногрузинските земи/. Следва описание на междуособиците в Тюркския каганат, довели до разпадането му в 603 г. на Западен и Източен. В по-нататъчното изложение Симоката съобщава за оногурите и град Бакат в Согдиана.

Завършвайки с гражаданаската война в Тюркския каганат, авторът съобщава за три родствени на аварите племена: тарниах, котцагир и забендер, които около 598 г. се преселват в Европа и се съединяват с аварите. Били са 10 000 души, също от народа вар и хони. Събитието е станало по времето на император Маврикий и е приравнено, неточно от Михаил Сирийски с появата на българи и хазари в Европа.

В началото на своята “История” Т.Симоката съобщава три важни неща за аварите :

  • Името на знатен авар – Таргитай. В скитските легенди Таргитай е прародител на скитите. Името в никакъв случай не е тюркско.
  • Аварска титла – боколобър. Тя е дума-билингва, от прабългарското колобър – жрец и бурятското боо – шаман.
  • Автентична аварска дума “тарна, тарна” което означавало “връщайте се назад, спасявайте се”. /ФС-И/ Ако анализираме аварската дума се получават интересни изводи. Тя има преки аналози в тохарски, осетински и български. В тохарски /б/ tarna означава отпускам, освобождавам – българското оттървавам, отърван, оттървам се. В тохарски /б/ terk означава посока на движение, завихряне. В осетинското tæræsst оначава бърз скок, движение. Има аналогия с българското търча – бягам. Според Т.Х.Кумыкова названието на р. Терек е от осетински произход и означава “бърза”. Във 2 в. р. Терек се нарича Олонта, Алонта /Аланска река/.

Бих дабавил и титлата на аварския владетел, който освен каган се наричал кана зауци. Може да се преведе аналогично като кана сюбиги – кан, син на бога, от зай /пущунското син/ и уца, хуца – източноиранско понятие за бог.

Така че аварите определено са били индоевропейски, източноирански а не тюркски народ, с различни малочислени алтайски, сянбийски „протомонголски” примеси, които обаче не оказват значително влияние, върху европейдния им расов тип. Връзките с тохарските и осетинския езици са напълно резонни.

В описанието на аварския произход Т.Симоката разделя аварите на истински и псевдоавари. В изложението става ясно че поредицата от покорявания на племената са свързани с разгрома на ефталитите. Ефталитите са племенен съюз съвкупност от племена с известно самоуправление. Става ясно че до Симоката са дошли различни откъсачни сведения за различни ефталитски племена. Отер можем да свържем със споменатите от Птолемей отторокари, ятии, обитавали западните части на Таримската котловина. Там в Певтингеровите таблици са поместени хатите-скити и абиите. От отер произлизат вар и хони. Племената вар са съобщени в Ашхарацуйц под името валхон – вархонити. Съвремените ваханци, са вероятно техни потомци. Съществува мнение че те са късно население в района, тъй като за пръв път са фиксирани в Тан-шу под формата Хами. В съвр. вахански областта се нарича Вух, а в искашимския диалект ваханците се наричат вохан. /ШК-ИГЮСТ www.kroraina.com/

По думите на Сюян Цзян, Хами заемал цялата долина на р.Пяндж. Сега Вахан заема най-горното течение, изворите на р.Пяндж и поречието на р.Вахандаря. Територията на съвр. Вахан е в непосредствена близост с областта Хуттал в Бадахшан. Вохоните, валхони /вар/ са част от народа отер: ятии, яда, йеда, във връзка с тохарското āti – потомство, поколение, хора, но отер се среща и в угорските езици и означава същото. И днес при ваханците светлата кожа, сините очи и кестенявите коси, са често срещани.

След разгрома от тюрките една част то аварите бягат на запад, друга попада под властта на мукрините – мохе. Те са преселили се на запад, сред тюркско обкръжение, протоманджурски племена, основнатачаст от които обитават поречието на р.Амур. От тази симбиоза между мохе и аварите произлиза по-късното тюркско племе тюргеши.

Аварите са най-деятелното от всички скити. Такива, по това време могат да бъдат само ефталитите създали огромна държава. А боязливото посрещане от страна на оногурите и савирите е свързано със спомена са ефталитското завладявание на Согдиана след 459 г.

Не трябва да се бърка народа отер и огур. Отер /ятиите, Йеда, отторокарите на Птолемей/ обитават Средна Азия. Названието използвано от Птолемей, може да се извади от тохарското āti – род, поколение и тохарското самоназвание kari, khari – хора, т.е. първоизточника е звучал като ātikhari. Огур обитават в Кавказ, северно от колхите. Т.Симоката ясно го е посочил. Както видяхме угрите се заселват в Кавказ в 463 г. заедно с оногурите и савирите. Обитават около р.Кума и Ставрополските възвишения, на запад са съседи на колхи, вънъдури /оногури/ и оногури, на изток – със савирите. На територията на Кабардино-Балкария също съществуват топоними свързани с маджарите. Има запазени названия на балкарски родове завършващи на -маджар. Според легендата част от балкарците, потомци на прародителя Басиат дошли от Маджария /земите по р.Кума/.

В унгарските генеалогични предания се казва че някога маджарите били съседи на аланите и българите. Техните вождове Мадяр и Хунор /маджари и оногури?/ се оженили за дъщерите на князете Белар и Алан-Дуло. Според Денис Синор това са сигурни данни за пребиваването на маджарите в Предкавакзието като съседи на алани, прабългари и колхи, където ги помества и Симоката.

Споменатите от Симоката тарниах / вер.зн.бегълци, от търна – спасявам се/ са спомената от други хроники /еврейско-хазарската преписка/ като едно от племената в Кавказ. Племе със сходно назавание тариян-тархан участва в преселенити в Панония маджарски племена. Племето забендер някои автори свързват с жителите на хазарския град Семендер, други с юебан. Племето котцагир, неправилно беше приравнено от Маркварт към споменатите в “Ашхарацуйц”, дучи-болгар, название което той променя произволно на кучи-болгар. Можем да го свържем със осетинското kaz – бял, бели гури, респ. бели угри, споменавани в руските летописи, или бели хора. Възможна е връзка с названието Кашгар /Бяла планина/. Около Кашгар обитават ефталитски племена. В по-късни арабски извори племето ягма обитаващо около Кашгар е определено като потомци на тюркизирани хайтали /ефталити/. И третият вариант на обяснение може да се свърже с маджарските племена коси и кари, преселили се в Панония. Последните явно вторично се маджаризират, тъй като това са стари етноними, познати ни от Средна Азия и Синцзян. Изобщо въпросът е твърде сложен.

Интересни данни за погребалния обряд на европейските авари дава Йщван Ердели: Всяко голямо патриархално семейство е имало свое място в могилника на селището. Знатните са погребвали отделно, от останалите членове на семейството, с богат придружаващ инвентар и златни предмети. За знатните мъртавци се използвали специални дървени конструкции, а простолюдието погребвали направо в грунтова яма, завити единствено в някяква тъкан.

Формта на погребалните ями е различна, но основно са грунтови ями и по-рядко ями с подбой, също се срещат и погребения с коне, също рядко. Срещат се и погребения, при които погребаният е поставен в седящо или стоящо положение. Срещат се двуетапни, семейни погребения.

Антропологически преобладават северноевропейския, средиземноморския и балтийския расов тип, монголоидните типове са рядкост. Според изследванията на антрополога Липтак, 80 % от аварите са европеоиди. От тях болшинството са с нордически и палеоевропеиден /крьоманьонски/ тип /вероятно блондини-долигокрании/, на второ място са брахикранните европеоиди от памиро-фергански, динарски, алпийски расов тип, на трето място са долигокраниите от средиземноморски тип, на четвърто арменоидите-предноазиати /хурритски тип/. Монголоидите са единични с преобладаване на северния бурятски тип. Според автора, средиземноморският тип е на автохтонно заварено население. /по: Volume 44(1-4):87-94, 2000 Acta Biologica Szegediensis http://www.sci.u-szeged.hu/ABS/tart00.html Erzsébet Fóthi. Anthropological conclusions of the study of Roman and Migration periods Acta Biol Szeged 2000, 44:87-94 Abstract PDF. SYMPOSIUM Department of Anthropology, Hungarian Natural History Museum, Budapest,Hungary Anthropological conclusions of the study of Roman and Migration periods. Erzsebet Fothi/

Като ритуална храна, в погребенията се срещат кости от домашно прасе, кости от птици – кокошки, което показва че аварите са били уседнали скотовъди и са имали трайни поселения. Имали са развито металопроизводство, както и керамика, изработена на грънчарско колело.

Според латиноезични източиници, аварите, освен войни, са били пътуващи търговци и добри занаятчии. Унгарските археолози са откривали и аварски монети, лоши подражания на византийските. Въпросът за наличие на писменост при аварите не е решен, съществува мнението, сред унгарската научна общественост, че секелската руническа писменост, всъщност е аварска, а секелите, са смятани за остатък от аварите.

Като остатък от аварското етническо самоназвание се смятат някои топоними в Унгария, имащи корен „варкон”, т.е. вархонити, валхони. /ЙЭ-ИНА/ Погребалният обряд показва интересни паралели. Използването на дървени конструкции, т.нар.”дървени гробове” са типични за Фергана в ефталитското време, Бернщам свързва появата им именно с ефталитите. Погребенията в седнало положение, са типични за част от племената теле – тюркизираните потомци на гегун и гаоче.

Бей-ши също дава данни за социалното разслоение в ефталитския погребален обряд, респ.богатите се погребвали в гробове облицовани с камък, а бедните – направо в земята. /НБ/

Освен европейските авари и китар-болгар, кои са потомци на ефталитите? Съществуват сериозни основания, кавказките авари, които сега говорят език от източнокавказката група, да са асимилирани потомци на част от аварите, заселили се в Кавказ. Центърът на Кавказка Авария е гр.Хунзах. Сродният на кавказките авари народ лезгини или леги, се наричат още вулугуни, отразяващо фиксираното от източници название вуругунди, /вархонити/. В генеалогичната легенда на лезгинците се казва че предците им дошли, от земи разположени северно от Индия. Съществува и мнение на някои дагестански учени че в езика на аварците се откриват източноирански и тохарски заемки, като източноиранските са най-близки до пущунски. Също лезгините наричат съседите си аварци «бархъу», а гунзибците «бархъал». Вероятно те произлизат от изначалното «ВАРХУНЗ, 'ВАРХУННАЛ» или вархонити. При кавказките авари най-често се срещат етноними и топоними, производни на корена khun~hun~khon, като KHUNZAKH, KUNZAKH, HUNZIB, HUNDUB, HINDIB, HENTHA, HUNUKH, HONOKH, HONODA.

Това е интересно потвърждение на факта че ефталитите са в основата и на пущуните и на панонските авари. /The Capital City of Caucasian Avars is Khunzakh which means "At The Huns" or "The City of Huns" http://www.circassiancanada.com/ing/04_daghestan/05_history/da_caucasian_avars.htm / Интересни данни показват резултатите от сравнителния анализ на някои генни маркери, характерни за аварите. Съгласно резултатите от генно-молекулярните изследования, част от жителите на Хърватия, най-вече обитаващи остров Хвар, с голяма доза вероятност, принадлежат към потомците на аварите. Показва го и топонимията Хвар – хуа – хвар.

Единият от генотиповете, свойствени за хърватите и, свързван с аварите, е хаплогрупата I-M170 (Y-DNA), от Y-хромозомата с подгрупите I1b* (P37), I1b2* (M26), се среща и при даргинците в Кавказ, при това във висока степен е представена подгрупата I* (0.58). Следват по честота абхазите (0.33), осетинците-ардонци, живеещи по поречието на р.Ардон, ляв приток на р.Терек (0.32), осетинците-дигорци (0.13) и кабардинобалкарците (0.10). 16.7% от числото на изследованите в 2004 г. Руси, живеещи в Адигея, притежават подгрупа I1b* (P37). При руските казаци, тази подгрупа се снижава на 15.5%, а още повече се снижава при русите от вътрешността на Русия, при жителите на Белгород - 12.5%, при русите от Кострома, Смоленск и Пинега показателите спадат на: 9.4%, 9.1%, 3.9%.

По-нататък в посока на земите на Аварския каганат, картината пак се изменя, започвайки с украинците (16.1%), белорусите (15%), унгарците (11.1%), босненските хървати (71.1%). При угорските родственици на унгарците - мордва и коми, се наблюдава съществено различие, съот.: 2.4%, 0.9%. Незначителни са показателите при русите от Башкирия, чувашите и татарите: 2.0%, 1.3%, 2.4%. I, I1, I1a, I1b маркерите са характерни за нордоидните/нордически, северни/ популации и показват направлението на миграцията: Северозападна Азия > Европа. Срещат се и при потомците на викингите. Затова хаплогрупа I често се нарича «геном на северните варвари». Също при хърватите е открит редкия за европейските популации, аварската генетична хаплогрупа P* (P*xM173 cluster) и F*(mtDNA haplogroup) от мДНК при жените.

При чеченците се среща хаплогрупата P1* (Y-DNA) в (0.16), а F* (Y-DNA) у сваните в (0.92), рутулците, лезгинците /лаките, вологуни/ (0.58), чеченците (0.32) и даргинците (0.27). Всичко това показва че:

  • Имаме родствно между алани и авари.
  • Имаме родство между хървати и авари.
  • Имаме документирани следи от мощно аваро-ефталитско заселване в Дагестан.
  • Далечни северни, нордически корени, които аварите-ефталити могат да получат само по един начин, от предците си прототохарите карасукци/фатяновци. /по “Аварские потомки” - http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8B /

В Северна Индия ефталитите поставят началото на феодалните кланове известни като раджпути /царски синове/. В 7 в. според “Харшачарити Пурана” Западен Пенджаб се нарича Хунадеш – страна на хоните. До 10 в. съседната на Канундж северна област се нарича Хайтал. Гуджарите и джатите в Северна Индия са също потомци на ефталитите.

Жителите на Болор, потомци на ефталитите-кидарити стават известни като болори, пархари и планински раджпути. В близост до хребеда Каракурум обитава малката етническа група хунзи. В Гандахра управляващата династия Шахи се смятали за потомци на кушаните. След 8 в. постепенно настъпва пълно сливане на белокожите, русокоси ефталити с местните тъмнокожи индийци. /ЮГ-НП стр.93-132/ Много интересен факт е съществуването на племе ahar, s.m. Name of a tribe of Rājpūts, т.е. ахар, ахуари, авари, съхранили ефталитския етноним, влели се в раджпутската каста. /по: http://dsal.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/search3advanced?dbname=platts&query=tribe&matchtype=exact&display=utf8 / Интересни данни за ефталитските племена в Северна Индия дава “Махабхарата”. Въпреки че се смята за древен текст, записването му е станало в ранното средновековие, така че са навлезли много сведения за ефталитите. П.Голийски дава пример с текста “Карнапарва” гл.30 от книга-8 от Махабхарата. Там Бахлика е наречена територията на Пенджаб където има масивно ефталитско заселване. Столицата на Бахлика е гр. Сакала. Бахликите се самонаричали джартики /джати, ятии, йеда/. Индийският автор е силно възмутен от начина на живот на ефталитите. Той не приема липсата на касти, шумните празненства в които жените участват наравно с мъжете /при ефталитите жената има много високо обществено положение равно на мъжа/, употребата на вино и от двата пола, храненето в глинене съдове, употребата на месо, мляко и млечни продукти, все неща неприемливи за индийския мироглед. Антропологичният им тип също е различен от индийския. Красивите жени на бахликите са с пищни белокожи тела. Страната на бахликите се наричала още Арарта. Родствени на бахликите са саувири, караскари, махишаки, каркотаки, вираки, васати и др. /ПГ-ЗКБ стр.374-377/ Виждаме заедно с кидаритите /китар-болгар/ още савири, каркари, масагети, вари /вархонити/, вазики. Интересен е фактът, че част от савирите не са се изселили към Европа, а са се влели в ефталитския племене съюз. Саварите в Кавказ практикуват полиандрията /типичен ефталитски обичай/ и са наричани “бели хони” също като ефталитите.

Името Арарта се употребява като синоним на Тригарта. В “Раджатарангини” /Кашмирската хроника/ на Калахана се казва че Тригарта е равно на Бахлика. Бахликите са наречени още тугра, такха, така, което се явява форма на тохари. /ПГ-ЗКБ стр.382/ Виждаме отнова пълното припокриване на тохари, арси /арта/, българи /кидарити/. Напълно се потвърждават китайските хроники и сведенията за юечжите /тохари/ на Кидар.

Голяма част от ефталитите участват във формирането на съвременните пущуни, обитаващи Южен Афганистан и Северен Пакистан. Разгромените ефталити са изтикани към безводните Сюлейманови планини в Южен Пакистан. Там се смесват с местните /дравидски/ племена. Едно от най-големите пущунски племена дурани до 1747 г. се е наричало Абдал. Кафирите от Хиндукуш продължават да наричат пущунските си съседи – абдали, а дардите – алхани, алханвар.

Още в 6 в. индийският трактат “Варахамихира” съобщава за народ авагани, а Сюян Цзян в 7 в. споменава страната Апокан в Сюлеймановите планини. /ЮГ-НП стр.93-132/ Може да се мисли че авагани, авгани произлиза от вар, авар, абар, абдал. От апо – народ, абар/апар - етноним и кан – страна, така че съвр.форма Афганистан, всъщност отразява по-древното Апокан, „страната на аба/апа, абарите”. Другото название на авганите – пущу се свързва с областта Pašt обхващала земите между Газни и Сюлеймановите планини.

Птолемей съобщава за племе парсиети в този район. Индийските автори Панини и Патанджали в 3-2 в.пр.н.е. споменават народ паршу, паршава, които по социален статус представляват немонархичен военен племене съюз, нещо напълно характерно и за съвременните пущуни, асимилирали тези по-стари племена. /ЭГ-ВПКА-САКЭ-2 стр.88/

Днес пущуните наброяват около 8 милиона души. По религия са мюсюлмани-сунити. Делят се на племена. По-големите са африди /apri-di/, моманди, оракзаи в района на Хайберския проход. Северно от Пешавар обитават юсуфзаите, а западно, хаттаки и вазики. В Северен Белуджистан е племето какари. [1]

Важните неща за пущуните се решават на племенен съвет наречен лоя-джирга /от хотаносакското lo –събрание и джирг – таркан, т.е. събрание на вождовете, на тарканите/. Племената завършващи на -заи носят името на родоначалник, напр. юсуф-заи – синове на Юсуф, орак-заи – синове на Орак от зай – син, произл. от тохарското сой –син. В другите по-древни назавания се проследяват исторически паралели: какари – каркари, вазити – васаки, хаттаки – хати, ятии. Според Л.Н.Гумильов населението на поречието на р.Кокча което се наричат африди и се характеризира със сини очи и руси очи също са потомци на ефталитите, както и съседите им ваханци в Бадахшан. Населението на Нуристан /Кафиристан – историческия Болор/ също са предимно светлокоси. Пущуните са по-мургави но и сред тях се срещат русокоси и светлооки представители.