Широка лъка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Широка лъка
Карта на България, мястото на Широка лъка е отбелязано
Данни
Област: Смолян
Община: Смолян
Население: 573 (13/09/2005)
Надм. височина: 1206 м
Пощ. код: 4710
Тел. код: 03030
Геогр. положение: 41° 41' сев. ш.
24° 35' изт. д.
МПС код: СМ
Кмет или наместник
Александър Каврошилов

Широка лъка е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян. Село Широка лъка е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Селото се намира на 23 км северозападно от Смолян, на 16 км и на 5 км съответно от Пампорово и с. Стойките и на 22 км югоизточно от Девин.

Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка“, означаваща 'извивка, кривина, лъкатушене'.

Широка лъка е известна със своите красиви, автентични родопски къщи, разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Широколъчaни са били прочути като майстори строители. Старите къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил — двуетажни, с еркери и вътрешни долапи и малка изба със скривалище. Дебели бели зидове крият двора от хорските очи. Дворът е малък, покрит с плочи, а в средата му се издига типична каменна чешма. Най-известни са Згуровската, Учиковската, Григоровската къщи.

През 1834 г. в селото е построена църквата „Св. Богородица“. Според преданието тя била построена за 38 дена. Иконостасът на църквата е автентичен по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, съществува и хипотеза самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда.

Широка Лъка с право може да се нарече „храм“ на родопската песен. Тук няма семейство, което да не е свързано с родопската музика. В селото са се родили едни от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор. През 1972 г. в селото е създадено Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

Красивите сгради на училището са умело вписани в широколъшкия архитектурен пейзаж. В първите дни на месец март в селото се провежда един от най-големите кукерски празници в България, наричан от местните жители „Песпонеделник“. В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка: големи чудовища — кукери, въоръжени с дървени саби, боядисани в червено, танцуват из селото, за да изгонят всяко зло от селото, от къщите, от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. Със звъна на чановете и дървените си саби те гонят злото. Вдига се много шум, звън и смях. В този ден се пеят много родопски песни, хората празнуват. Широка лъка е идеално място за селски и екологичен туризъм.


Съдържание

[редактиране] География

Село Широка лъка се намира в планински район.Надморската височина е 1050 м.

Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.

[редактиране] История

Къщата на Екзарх Стефан
Къщата на Екзарх Стефан


Дала е много достойни хора

Стою Калайджиев — въвел Рибния Буквар Ангел Попгеоргиев — 40-години е бил учител, брат на Екзарх Стефан На негово име дядо Екзарх учредява фондация Димитър ПопГеоргиев — създал най-добрата за сега книга за Широка лъка Илия Калайджиев — един уважаваните хора в селото Стефан Калайджиев — изследовател на фолклора на Широка лъка, в Архива в Смолян са предадени много негови материали, може би най-богата сбирка.

[редактиране] Религии

Преобладаващата религия е християнството.

[редактиране] Обществени институции

В селото има две църкви: „Св. Богородица“ и „Св. Никола“. Първата е изградена през 1834 г. и е изографисана от Димитър Зограф и Захарий Зограф.

В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства-Широка лъка.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Селото се отличава със своята архитектура и е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: печат има в Средното музикално училище за народна музика и пеене.

[редактиране] Редовни събития

На всяка първа неделя от март се провежда кукерският празникът Песпонеделник. Съборът на село Гела е на първата неделя от месец августИлинден.

[редактиране] Личности


[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки


[редактиране] Източници

На други езици