Серафим
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Серафим (иврит - «огнен», «пламенеещ») — ангел (религия), особено приближен до Божия престол и прославящ Го. Има 6 крила. В системата на ангелската йерархия това е първият ангелски чин.
Серафимите са описани в Книга на пророк Исая, Глава 6, стихове 2-3:
2. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила; с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си и с две летеше.
3. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!
Произходът и значението на думата Серафим са не съвсем ясни. Предполага се, че имат древноперсийски произход – близка по корен дума обозначава митологично животно с физиономия на змия - Serapis или Saraphen. Друга теория сочи еврейския корен на думата за възпламеняване, изгаряне – тоест, серафимът е ангел, който гори и се възпламенява, което пасва добре към библейския текст: Книга на пророк Исая, Глава 6, стих 6: 6. Тогава прилетя един от серафимите с разпален в ръка въгрен, що бе взел клещи от жертвеника,
Свети Франциск от Асизи е получил стигма от Серафим. Затова го наричат още "Seraphicus". Затова и Францисканският орден, за който се счита, че е основан от Свети Франциск, се нарича още “Серафимски орден”.
Серафим се използва и като мъжко име.
[редактиране] Външни препратки
- FAQ за Юдаизма
- Юдейска енциклопедия Серафим