Налягане
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Налягането (с означение p) е физична величина, характеризираща отношението на силата към площта на повърхнината, върху която тя се прилага, независимо от посоката към тази площ. Тоест, налягането е скаларна величина.
Единицата за налягане в SI е паскал или нютон на квадратен метър. В областта на флуидите се допуска употребата и на единицата bar (1 bar = 100 kPa).
Механичното напрежение също се мери в нютони на квадратен метър, но напрежението зависи и от посоката. Съществуват нормално налягане (с означение σ - сигма) и тангенциално налягане (с означение τ - тау).
[редактиране] Абсолютно и манометрично налягане
- Абсолютно налягане
- Манометрично налягане е това, което показва манометърът. Нарича се още ефективно налягане и се бележи с pe. То е разликата между абсолютното налягане p и атмосферното налягане pamb (т.е. налягането на околната среда) в този момент и на даденото място. Ефективното налягане може да е съответно положително или отрицателно в зависимост от това дали е по-голямо или по-малко от pamb:
Навсякъде в техниката под „налягане“ се разбира „манометрично (ефективно) налягане“, освен ако изрично не е отбелязано друго. Във физиката е точно обратното - почти винаги се работи с абсолютни налягания.
Абсолютното налягане можем да получим като алгебричен сбор от две измервания - на атмосферното налягане и на манометричното налягане. Съществуват и манометри, които измерват направо абсолютното налягане, като техният чувствителен елемент е поставен във вакуумирана камера.