Гей-прайд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гей-прайд (от англ. gay - шарен, гей; и pride - гордост) е социално явление и идеология, резултат от движението за гей-права.
Терминът "гей-прайд" е въведен от Лий Крег Шунмейкър във връзка с отразяването на бунтовете от Стоунуол през 1969 г.
[редактиране] Основни черти

Трите основни позиции на тази идеология са, че:
- хората не трябва да се срамуват от това, което са;
- сексуалното разнообразие е ценност;
- сексуалната ориентация и половата идентичност са вродени и не могат да бъдат целенасочено променяни;
Главният метод за изява на гей-прайд движението са т.нар. прайд-паради (pride parades) или гей-паради. Те се организират ежегодно в много градове по света, в дните около 28 юни - световният ден на ЛГБТ общността.
Символ на гей-прайд инициативата, както и въобще на гей-общността, е Флагът на дъгата, а също розовият и черният триъгълник. Последните са били използвани от нацистите за белязване на лесбийките и гей-мъжете в концлагерите на Нацистка Германия, а днес се използват от някои гей-организации с преосмислена символика.

Някои хора виждат в гей-прайда аналог на движението "Черното е красиво" (Black is Beautiful) през 70-те години на 20 век, в САЩ. Чрез него афро-американците са демонстрирали, че красотата не бива да дефинирана единствено по стандартите на етническото мнозинство. По подобен начин, членовете на гей-прайд движението твърдят, че ценностите на хомосексуалността не могат да бъдат оценявани според разбиранията на хетеросексуалното мнозинство.
[редактиране] Опозиция
Не всички членове на гей-общността поддържат гей-прайд изявите. Някои смятат, че те поставят ненужен акцент върху сексуалната ориентация на човека, и че с липсата на дискретност и сдържаност накърняват обществения морал, а с това и целите на движението за гей-права. Противниците на гей-прайда препоръчват смекчаване на активизма, за да може гей-общността по-добре да се интегрира в останалата част от обществото.
Други гей-хора възприемат гей-прайд кампаниите като омаловажаващи и обезценяващи идентичността на отделния човек и смятат, че те допринасят за изграждането на негативни хетеростереотипи. Според тях сексуалната ориентация или половата идентичност на човека не трябва да е негова основна и единствено определяща характеристика.
Критиците на тези гледни точки, пък, ги обявяват за оръдие на хомофобията.
Консервативните кръгове от обществото, от друга страна, отричат твърдението, че сексуалната ориентация е вродена и непроменима, и разглеждат гей-парадите като прослава на един отрицателен житейски избор.