Ид

от Уикипедия, свободната енциклопедия


Тази тема се нуждае от вниманието на специалист. Моля, помогнете да се намери такъв или подобрете тази страница, ако можете.



Ид в психологията е понятие, въведено от Зигмунд Фройд, с което той обозначава едно от трите нива на личността. Думата идва от латинската дума за местоимението „то“. Идът е вродените инстинкти и се подчинява на принципа на удоволствието.

Основата на невротичните разстройства фройдистите виждат в конфликта между ида и Егото, диктуван от принципа на реалността. В психичния апарат тази "репресивна" функция се изпълнява от "суперегото", привнесеното от средата и в частност от родителските образци и модели чувство за вина и наказание, което регулира в зрелия живот поведенията, съобразени със социално приемливия морал. Третата инстанция на егото се оформя през петата-шестата година от индивидуалното развитие и може да се изрази накратко чрез следното То иска,Свръхаза забранява и от това страда Аза. Тоест когато се появи някакво инстинктивно желание у човека то влиза в противоречие с овътрешностените норми съдържащи се в Свръхаза и Аз-а трябва да намери някакво решение съобразено и с двете позиция, а те са принципа на удоволствието и принципа на нравствеността.Доста често обаче Аза не се справя и потиска желанията и е възможно човекът да заболее от невроза.Все пак доста е трудно да се каже дали е това имайки предвид че теорията на Фройд е материалистична и залага на либидото (сексуалната енергия) като основна сила в началото.