Корона на Свети Стефан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Унгарска света корона или Корона на Свети Стефан е унгарска корона, използвана при коронациите на унгарските крале от 13 век нататък. Короната символизира всички "Земи на короната на Свети Стефан" (Историческа Унгария, включваща земите на днешна Унгария, Трансилвания, Войводина и Банат). Всеки един унгарски владетел, който се е възкачвал на унгарския престол, се е легитимирал пред народа си след полагането на светата корона на главата си.
[редактиране] Съдбата на короната на Свети Стефан
Коронясването на Ищван I (на унгарски:I. István) за пръв християнски владетел на Унгария, който по-късно е канонизаран за светец под името "Свети Стефан" (на унгарски:Szent István), слага началото на унгарската държавност. Датата на това събитие се определя между Коледата на 1000 година или 1 януари 1001 година. Почитаната в наши дни корона не е същата, която папа Силвестър II изпраща на Ищван I ("Szent István") през 1000. (Една част от унгарските историци отхвърля версията, че короната е била пратена от римския папа, и твърди, че короната е от император Ото.) След трагичната смърт на единствения му син Свети принц Импре, през 1038 крал Ищван I умира без да е посочил своя наследник. На своето смъртно ложе краля оставя своята страна под покровителството на Света Богородица (провъзгласена за Patrona Hungariae) и изпраща короната обратно във Ватикана, за да подчертае послушанието и смирението си пред Божията майка. Taм тя е съхранявана в тунел, затворена в стъклена кутия, и почитана до началото на 16 век, когато според слухове короната е открадната от поквареното папство.
[редактиране] Унгарска света корона
[редактиране] Композиция
Въпреки, че според някои унгарски учени съвременната корона на Свети Стефан е оригиналната корона, изпратена от римския папа на техния пръв крал, на пръв поглед с просто око се вижда, че въпросната корона е по-късен импровизиран заместител на оригиналната. Малкият златен кръст на върха е завит грубо, примитивно, почти светотатствено. Няколко от изображенията на дванадесетте Христови апостоли са съединени един с друг грубо, като понякога се застъпват и нарушават симетрията в подреждането. Специалисти изказват съмнение, че в този си вид сегашната корона е дело на някои придворен кралски златар. Така вместо могъщ символ на сила и власт короната може да се разглежда като случаен сбор от отделни или разглобени части. Това предположение се доказва от намиращата се в разрез с общоприетата геометрия, която има една корона. Освен това тя изисква доста подплънки, за да пасне на главата на обикновен възрастен (индивид), а небалансираното й тегло оказва натиск на врата. Твърди се, че император Карл I (IV) почти паднал от коня по време на коронацията през 1916 г., когато короната внезапно се наклонила и му попречила да вижда.