Заекване
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Заекването представлява нарушение на темпоритмичната организация на речта, възникващо обикновено към 3-5-годишна възраст. При него плавността на речта се нарушава от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвания..Предизвикано е от две основни причини:
- силен стрес;
- затруднение в обработката на информация.
Първият вид заекване се появява след период на нормално за възрастта речево развитие. Обикновено отключващ фактор е стресова ситуация. Заекването започва внезапно, като силата му зависи много от обстановката, събеседника; самият заекващ осъзнава отлично проблема, което води до притеснение, понякога до отказ от говорене.
При втория вид заекване речевото развитие обикновено изостава в сравнение с нормите за възрастта. Детето може да конструира дълги изречения, но думите в тях да са с непълен и неразбран състав. В други случаи детето не може да прави дълги изречения, обърква се и има нужда от помощ, за да оформи изказването си. Тук заекването се появява постепенно, като силата му варира значително — от пълната липса на блокажи до твърде честата им поява на всяка произнесена дума.
И в двата случая е необходима логопедична помощ,като при първия тип заекване е добре да се работи в екип с психолог. При втория тип основна се явява работата върху поетапната преработка на информацията (най-вече езикова), която е затруднена.
Спазмите (блокажите) на говорната мускулатура могат да бъдат локализирани в един или няколко отдела на говорния апарат: дихателния, гласообразуващия и артикулационния. При спазми на дихателната мускулатура особено важна е правилно проведената дихателна гимнастика, водеща до нормализиране на нарушеното дишане и снемане на общото напрежение. При спазми на гласовата мускулатура (намираща се в ларинкса) терапията води до укрепване на тонуса на гласните връзки и оттам — до намаляване на спазматичната им готовност. Спор буди локализацията на спазмите в артикулационната мускулатура (особено на устните). Все повече се налага мнението, че това не е тип заекване, а говорна диспраксия и спазмите не са предизвикани от промяна на мускулния тонус, а са резултат от нарушена способност за възпроизвеждане позата на съответния звук. В терапията на този вид нарушение е от изключителна важност зрителната опора, т.е. зрителният контрол върху собственото звукопроизношение.
Тъй като няма яснота по редица въпроси, свързани с видовете заекване, с причините за появата им, няма и единна терапевтична стратегия.
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Има различни, често противоречиви данни данни за разпространението на заекването. Най-често се посочват числа, вариращи между 2 и 3%. Смята се че заекването е по-широко разпространено всред бялата раса, отколкото всред жълтата, повече всред лицата от мъжки пол, отколкото всред тези от женски пол. . Около 2 пъти по-голям е броя на лицата, при които са се проявявали нарушения на плавността на речта в ранна детска възраст, но после са отшумяли. Наблюдават се също и разлики в степента на разпространение на заекването всред различните народи и култури.
[редактиране] Причини
Няма установена ясна причина, която да е в основата на заекването. Има изобилие от теории и хипотези, като най-често се смята , че заекването се причинява от множество фактори.
[редактиране] Генетични фактори
Твърди се, че се наблюдава корелация между заекването и някои гени, но досега наличието на генетична причина или предразположение не е категорично доказано. В множество изследвания се посочват примери на широко разпространение в определени семейства, но не е ясно дали причините са от генетичен или от социален характер.
[редактиране] Неврологични аспекти
Има данни, че при изследването на мозъчните структури на възрастни заекващи са наблюдавани определени неврологични нарушения:
По време на говорене при заекващи се наблюдава засилена активност в дясното мозъчно полукълбо. При незаекващите активността преобладава в лявата хемисфера. Не е ясно дали това представлява абнормална хемисферна донинантност, резултат от аномалии в речевите зони на на лявата хемисфера или пък необичайната активност в дясното полукълбо не е свързана със страха, безспокойството или другите емоции, които заекващите свързват с процеса на говорене. По Твърди се и, че по време на речта при заекващите се наблюдава сравнително по-ниска активност на централномозъчните структури, отговарящи за обработката на слуховата информация. Според някои учени е налице неспособност да се интегрират слуховите и соматични процеси при говорене.2
Досега всички изследвания на мозъчната дейност при заекващи са правени при възрастни. Не е известно дали подобни явления се наблюдават и при деца.
- За повече информация виж Neurology of Stuttering
[редактиране] Стресът и обвързаните с него промени при заекването
Под влияние на стреса човешкият глас се променя. Обикновено това води до увеличаване на тоналната височина. В условия на стрес хората говорят по-бързо, повтарят думи или фрази, включват в речта си повече междуметия (ах; ъ-ъ-ъ; ех). Това е така наречената "Нормална неплавност", Според изследвания при стрес средно между 0 и 4% от речта на незаекващите е с нарушена плавност, и то при проста задача за назоваване на цветове.3
Известно е, че едни ситуации провокират усилване на заекването, докато други способстват за редуцирането му. Пеенето, шепненето, дъвченето водят до чувствително редуциране или изчезване на заекването, докато ситуации като: разговор по телефона, разговор с непознат, разговор с човек от противоположния пол водят до повишаване на напрежението и съответно до чувствително усилване на интензивността на заекването.
[редактиране] Подобни нарушения на плавността
В популярната лексика е широко разпространено всяко говорно нарушение, свързано с неволево прекъсване на потока на се нарича “заекване”, но някои от нарушенията с външно подобна симптоматика всъщност имат съвсем различен произход. Такива са:
- Запъване
- Речеви нарушения при паркинсонов синдром
- Спазматична дисфония
- Говорни и езикови нарушения при афазия
- Нормална речева неплавност и др.
[редактиране] Връзки
Сдружение за инициативи по заекването (СИЗ)
[редактиране] Литература
- 1. Георгиева, Д. Нарушения на плавността на речта, София 2000.
- 2. Braun, A.R., Varga, M., Stager, S., Schulz, G., Selbie, S., Maisog, J.M., Carsom, R.E., Ludlow, C.L. "Atypical Lateralization of Hemispehral Activity in Developmental Stuttering: An H215O Positron Emission Tomography Study," in Speech Production: Motor Control, Brain Research and Fluency Disorders, edited by W. Hulstijn, H.F.M. Peters, and P.H.H.M. Van Lieshout, Amsterdam: Elsevier, 1997.
- 3. Caruso, A., et al. "Adults Who Stutter: Responses to Cognitive Stress." Journal of Speech and Hearing Research, 37, 746-754, August 1994.