Удмуртия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(Информация) |
(Информация) |
![]() |
|
Официален език | руски и удмуртски |
Столица | Ижевск |
Президент | Александър Волков |
Министър-председател | Юрий Питкевич |
Федерален окръг | Приволжски федерален окръг |
Площ |
42 100 km2 |
Население |
1 616 200 души (2004) |
Гъстота |
37/km2 |
Валута | рубла |
Часова зона | UTC =+0500 |
Автомобилен код | 18 |
Удмуртия е субект в състава на Руската Федерация. Граничи с Кировска област (на югозапад, запад северозапад и север), Пермски край (на североизток и изток), Башкортостан (на югоизток) и Татарстан (на юг и югозапад). Удмуртската република е част от Приволжския федерален окръг и Уралския икономически район на Руската Федерация.
Съдържание |
[редактиране] География
Удмуртската Република заема площ от 42 100 км2, което е 0,25% от територията на Руската Федерация (60-то място в Русия).
Разположена е в европейската част на Русия, западно от Урал, между реките Кама и Вятка. Климатът е умерено континентален. Средната температура за януари е -22,1оС, а за юли +19,1оС. Голяма част от територията на републиката е заета от тайга.
[редактиране] Природни ресурси
В Удмуртия има богати находища на нефт, оценявани на 820 милиона тона (данни от 2002 г.). Годишно се добиват по около 7-8 милиона тона, повечето – за износ. Над 40% от територията на страната е покрита с гори.
[редактиране] Население
По данни от 2001 г„ населението е 1 570 316 души, което е 1,08% от Руската Федерация (28-мо място). Урбанизацията е 69,60%.
Удмуртите са народ от угро-финска група народи. Голяма част от населението на републиката са руснаци - 53,3%. Значителни малцинства са татарите (109 218=6,96%), украинците (11 527=0,73%) и марийците (8 985 души). Малцинствата обаче са силно асимилирани от удмуртците. Официални езици са удмуртски и руски език. Освен православните християни в Удмуртия има и привърженици на шаманизма.
[редактиране] Административно деление
[редактиране] Градове
Други големи градове са:
- Глазов (106 100 д., 2002 г.),
- Сарапул (104 900 д., 2001 г.),
- Воткинск (101 100 д., 2001 г.).
[редактиране] Райони
Административно Удмуртия се дели на 25 района: Алнашски; Балезински; Вавожски; Воткински; Глазовски; Граховски; Дебески; Завяловски; Иг-рински; Камбарски; Каракулински; Кезски; Кизнерски; Киясовски; Красногорски; Малопургински; Можгински; Сарапулски; Селтински; Сюмсински; Увински; Шаркански; Юкаменски; Яшур-Бодински; Ярски.
[редактиране] Кратки исторически данни
Като държавно образувание Удмуртия възниква след Октомврийската революция през 1917 г.
На 4 ноември 1920 г. Ленин подписва постановление на ВЦИК и СНК на РСФСР, с което се създава Вотска автономна област.
На 1 януари 1932 г. с постановление на ВЦИК на СССР името на областта се променя на Удмуртска автономна област.
На 2 декември 1934 г. ВЦИК на СССР приема постановление с което преобразува Удмуртската автономна област в Удмуртска Автономна Съветска Социалистическа Република.
През 1990 г. Върховния съвет на Удмуртската АССР приема ново название за страната - Удмуртска Република.
[редактиране] Икономика
Добре развито е машиностроенето (автомобили, автофургони, мотоциклети, лагери, ловно и спортно оръжие, металорежещи машини), черната металургия, нефтодобива, дърводобива и дървообработването, производството на строителни материали.
В селското стопанство е развито животновъдството, както и производството на фуражни култури, ръж, овес, ечемик, картофи, лен.
[редактиране] Външни връзки
- Официален сайт на Удмуртската Република
- Държавен съвет на Удмуртската Република
- Удмуртски лингвистичен каталог: Удмуртия