Дадаизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дадаизмът е движение в изкуството, което се развива след Първата световна война. То се изявява в изящните изкуства, литературата, театъра, дизайна и др. Характеризира се с нихилистичното си отношение към красотата, влечение към абсурдното, анархията, отрицание на естетичните норми, провокативността и чувството си за хумор. Дадаистите не влагат конкретни послания в творбите си. Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им.

Произходът на термина „Дада“ е неясен. Смята се, че е избран в Цюрих през 1916 г. на сбирка на творци, желаещи да формират нов артистичен кръг. Те промушили френско-немски речник с нож, който се спрял случайно на френската дума „dada“, с която децата наричали дървено конче-играчка.

Много от дадаистите са ветерани от Първата световна война и искат да изразят своето пълно отрицание на войната и от световния ред, който я е допуснал. По интересно съвпадение, докато дадаистите полагат основите на своето движение в Кабаре Волтер в Цюрих, Владимир Илич Ленин крои революционни планове в близък апартамент, но не оценява тяхната дейност.

[редактиране] По-важни представители

  • Гийом Аполинер, поет, писател и критик (1880–1918)
  • Ханс Арп, скулптор, художник и поет (1886–1966)
  • Хуго Бал, писател и поет (1886–1927)
  • Марсел Дюшам, художник (1887–1968)
  • Макс Ернст, художник (1891–1976)
  • Жан Кроти, художник (1878–1958)
  • Франсис Пикабиа, художник (1879–1953)
  • Рихард Хюлзенбек, поет, писател и барабанист (1892–1974)
  • Тристан Цара, поет (1896–1963)
  • Ман Рей, фотограф (1890–1976)