Людмил Даковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Людмил Даковски
български учен
Роден: 1 април 1939
София, България

Професор Людмил Георгиев Даковски е бивш ректор на ВМЕИ в София, доктор на техническите науки.

[редактиране] Образование

Завършва през 1963 специалност "Радио и телевизионна техника" във МЕИ, София.

Подготвя и защитава във ВМЕИ, София дисертации за научна степен:

  • „кандидат на техническите науки“ (сега: „доктор“), тема "Някои въпроси на автоматизацията на логическото проектиране на схемите на електронните цифрови машини и устройства");
  • доктор на техническите науки“ , тема "Микропрограмно-схемен синтез на цифрови устройства (1979)".

[редактиране] Преподавателска и научна дейност

Катедра "Електронна техника" (ЕТ), Факултет "Електронна техника и технологии", МЕИ и ВМЕИ: асистент (1963), доцент (1974) по "Логически основи на електронните цифрови машини", професор (1982) по "Организация на структурите на изчисалителните процеси в ЕИМ, комплекси и системи (логически основи на ЕИМ)".

Основни области на научна и преподавателска дейност: анализ и синтез, логически схеми, цифрови автомати, автоматично доказване на теореми, бази знания, експертни ситеми, изкуствен интелект. Основател на научната школа по логически основи на ЕИМ. Създава първата в България научно-изследователска лабораторич по изкуствен интелект и Международната школа "Експертни ситеми и изкуствен интелект".

Автор на над 200 научни публикации - от които над 160 научни статии и доклади, 22 монографии, книги и учебници, 27 изобретения и 9 патента в чужбина (САЩ, Германия, Великобритания, Франция) в областите: логически схеми, цифрови устройства, микропроцесорни системи. Ръководил 30 научни разработки, участвал в други 20.

Член на редколегията на списание "Автоматика и информатика". Награди: орден "Кирил и Методий", звание "Заслужил изобретател".

[редактиране] Управленска дейност

Във Висшия машинно-електротехнически институт, София (ВМЕИ):

  • 1974 - 1979: заместник-ръководител на Катедра "Изчислителна техника", ВМЕИ;
  • 1975 - 1978: заместник-ръководител на Научно-изследователския сектор, ВМЕИ;
  • 1981 - 1990: ръководител на Лаборатория „Автоматизирани системи за управление на транспорта", ВМЕИ;
  • 1983 - 1991: ръководител на Лаборатория „Изкуствен интелект“, ВМЕИ;
  • 1986 - 1989: ректор на ВМЕИ, София.