Цветан Северски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ЦВЕТАН СЕВЕРСКИ – български писател Биография

Цветан Иванов Банчев – Северски е роден на 9 януари 1941 година в село Ставерци, Плевенско, България. Завършил е българска филология и литература в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Работил е и продължава да работи като журналист. В момента (началото на януари 2007 г.) е научен наблюдател във вестник „Земя”. Автор е на повече от 20 белетристични книги за деца, юноши и възрастни читатели. По-популярни негови произведения са „Приказки за разказвачи на приказки”, „Има ли добрини” – под псевдонима Флориан Нордън, „Наказвам те с любов” – роман, „Син на светлината” - роман, „Съдбата е невинен убиец” – роман , „Забраненият дуел” – разкази за именити световни писатели, били офицери, „Царски приказки” с герои царе от древността, „Смъртта на боговете” и „Зад огледалото” – фрагменти и белетристични миниатюри. Член на Съюза на българските писатели.

Фрагменти:

КЪДЕ СА ПТИЦИТЕ? Фрагменти от Цветан Северски Казано образно, главата ми е кафез за тихи птици. Тихи и непретенциозни. И тези птици - съвсем естествено е - гукат помежду си в очакване на полет. Нехаен по природа, забравил съм вратичката затворена. Нещо повече – заключена. Но къде е ключът? Започвам да го търся. И търсенето продължава дълго. Когато го намерих и когато отключих, разбрах, че птиците ми бяха изгубили навика си да летят. Те изпълзяха от кафеза безкрили буболечици с биографии на орли. Не, това не са мислите ми, това са думите им.

ПЕСЕНТА Казват: Онзи си изпя песента... Този също. (Не била дълга, но била красива!) Аз имам повод да съм повече тъжен: не ми е отредено да си пея песента, друг ми я пее... И няма да са точни онези, които след мен ще кажат: И този си изпя песента.

ВРЕМЕТО Художник ли е Времето, щом е докарало лицето ти до този вид? Огледалото дори се мръщи. А Времето мълчи. И продължава да рисува бръчки... И по твоето лице, приятелю!

Представите на поета нямат местоживеене, а само местожителство. Тези волни птици никога не кацат. Живеят и умират в полет. И се лъжем, като смятаме, че книгите ни са техните гнезда. (Ако случайно уловиш такава птица, знай, че държиш перушина, а не криле.)

НЕЩОТО И НИЩОТО На този свят нещото, каквото и да е то, е пръснато навсякъде. И тук, и там, и помежду им. И над теб, и отдолу... Но и много нищо има – и тук, и там, и помежду им... И в самите нас дори. Учат ни: в разпознаването е играта. Хей това е нещо. А другото е нищо – струва ни се днес. Ала утре се разбира, че нищото от вчера е нещо, а нещото - нищо. Илюзия – ще кажеш и спокоен ще заспиш, а в следващите дни и нещото, и нищото ще се окажат нищо, при това – голямо нищо, в нечии очи.