Тангра (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Централна Тангра планина
Централна Тангра планина
Калоянов нунатак
Калоянов нунатак
Връх Фрисланд
Връх Фрисланд
Големият Иглен връх
Големият Иглен връх
Хребетът Левски
Хребетът Левски
Връх Комини
Връх Комини
Делчев хребет
Делчев хребет

Тангра планина (62°40′00″ю.ш., 60°06′00″з.д.) е основната планинска верига на остров Ливингстън в Антарктика. Безименната дотогава планина от 2001 носи името на върховния прабългарски и тюркски бог Тангра.

Карта на Тангра планина
Карта на Тангра планина

Съдържание

[редактиране] Описание

Тангра планина има дължина 30 км по направление от запад-югозапад на изток-североизток между нос Барнард и нос Рение, с ширина около 8 км. Висока е 1 700 м (връх Фрисланд). Граничи с Лунния залив и ледник Хюрън на север, ледник Хънтрис на северозапад, Лъжливия залив на запад и пролива Брансфийлд на югоизток. Свързана е с хребета Боулс чрез седловината Вьорнер и с хребета Плиска чрез Несебърската седловина. Планината има три основни хребета: Фрисланд на запад, Левски в центъра, и Делчев на изток.

Билото и склоновете на Тангра са покрити с ледена шапка която се оттича чрез ледниците Хюрън, Хънтрис, ледопада Руен, Пещера, Чарити, Търново, Преспа, Мейси, Бояна, Сребърна, Магура, Добруджа, Ропотамо, Странджа, Пауталия, Сопот и Искър.

Местността Лагер Академия в северозападното подножие на връх Зограф е най-удобният изходен пункт от който тръгват маршрути към централна Тангра планина през Каталунската седловина (1260 м) на юг и Лозенската седловина (437 м) на изток. Каталунската седловина е заета от бивака на експедицията Тангра 2004/05 на 14-16 декември 2004.

[редактиране] Хребет Фрисланд

Хребетът Фрисланд е 15,5 км дълъг от нос Ботев на югозапад до Шипченската седловина на североизток. Първенецът на хребета и на остров Ливингстън, връх Фрисланд (62°40′14.9″ю.ш., 60°11′10.7″з.д.) е висок точно 1700 м. Други по-важни върхове са Св. Борис (1665 м), Симеон (1576 м), Св. Кирил (1505 м), Лясковец (1473 м), Пресиян (1456 м), Св. Методий (1180 м), Академия (1130 м) и Зограф (1011 м). Първи изкачвания: връх Фрисланд от Ж. Енрике и Ф. Сабат от испанската база Хуан Карлос I през декември 1991; връх Лясковец от Л. Иванов и Д. Василев от Лагер Академия на 14 декември 2004; и връх Зограф от Л. Иванов от Лагер Академия на 31 декември 2004.

[редактиране] Хребет Левски

Хребетът Левски е 8 км дълъг между Шипченската седловина (1000 м) на запад и Девинската седловина (500 м) на изток, и 8 км широк между Черепишкия хребет на север и върха Христов Камък на юг. Първенецът на хребета, Големият Иглен връх (62°40′15″ю.ш., 60°03′10″з.д.) се издига почти до 1700 м. Други по-главни върхове са Левски (1430 м), Св. Иван Рилски (1350 м), Шлем (1254 м), Сердика (1200 м), Вихрен (1150 м), Онгъл (1149 м) и Пловдив (1040 м). Първи изкачвания: връх Онгъл и връх Комини (774 м) от Л. Иванов от Лагер Академия на 21 декември 2004.

[редактиране] Делчев хребет

Делчев хребет е 10 км дълъг между Девинската седловина на запад и нос Рение на изток. Първенецът на хребета връх Делчев (62°38′28″ю.ш., 59°56′16″з.д.) е висок 940 м, други по-значими върхове са Русе (800 м), Асен (800 м), Петър (800 м), Кубер (770 м), Елена (700 м), Спартак (650 м), Яворов (640 м), и Паисий (550 м).

[редактиране] Картографиране

Британска топографска карта на планината като част от остров Ливингстън от 1968, испанска карта от 1991, и българска карта от 2005 в резултат на топографски проучвания през 1995/96 и 2004/05.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Карта

[редактиране] Външни препратки

На други езици