Алпийски козирог

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алпийски козирог
Алпийски козирог (Capra ibex) ♂
Класификация
царство:  Животни   (Animalia)
тип:  Хордови   (Chordata)
клас:  Бозайници   (Mammalia)
разред:  Чифтокопитни   (Artiodactyla)
семейство:  Кухороги   (Bovidae)
род:  Кози   (Capra)
вид:  Алпийски козирог   (ibex)
Научно наименование
Уикивидове Capra ibex

Алпийският козирог (Capra ibex) е средно голям тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).

Съдържание

[редактиране] Физически характеристики

  • Дължина на тялото - 105-150 см.
  • Височина на холката - 70-100 см.
  • Тегло - 40-120 кг.
  • Дължина на рогата - до 70-140 см при мъжките и до 40 см при женските. Извити в дъга назад, ежегодно нарастват и се отбелязва по-един пръстен, по които пръстени може да се определи възрастта на животното. При женските тези така наречени годишни пръстени са много по-слабо изразени (особено след третата година) и много трудно се определя възрастта им по тях. Вдлъбнатините отделящи тези пръстени се получават между декември и март, когато рогата почти не растат.
  • Дължина на опашката - 12-15 см.
  • Полов диморфизъм - изразен. От малки на една и съща възраст мъжките са по-едри и с по-големи рога.
  • Продължителност на живота - 15-20 години.

[редактиране] Разпространение

Обитава скалисти райони и планини в Европа и Близкия Изток. Има сведения, че се среща до 5 000 м надморско равнище. Обитава малко по-високи местности от дивата коза. В България е аклиматизиран вид.

[редактиране] Начин на живот и хранене

Придвижва се с голяма сигурност по стръмни скалисти склонове. Живее обикновено на голяма височина, от където не слиза дори през зимата (вероятно защото има прекалено много сняг в долините). Водят заседнал начин на живот, което позволява аклиматизацията им в определени и желани местности. Живеят на стада, разделени по пол повечето време. По време на размножителния период, половозрелите мъжкари тръгват да търсят стада от женски с които прекарват времето до появата на малките. Самите малки прекарват в близост до майките си поне 2-3 години. Членовете на едно стадо се познават добре помежду си, и са групирани, често на двойки или групички от няколко индивида. Връзките между отделните стада и групички са свободни и отворени и всеки индивид е свободен да избира къде да иде, но все пак минава доста време докато новия индивид бъде приет от общноста.

Хранят се с всякаква храна от растителен произход, трева, храсти, мъх, лишеи, корени и дори дървесна кора. Зимно време търсят по височините оголени от вятъра скалисти участъци, по които може да се открие по лесно подходяща храна.

[редактиране] Размножаване

По време на размножителния период мъжките започват да се бият ожесточено. Те блъскат главите и рогата си по характерния за рода начин, изправяйки се на задните си крака за по-голяма засилка. Този характерен начин на борба с опонентите се дължи на обикновено малкото пространство с което разполага биещата се двойка и невъзможността да се засилват.

  • Бременност - трае около 6 месеца (21-23 седмици).
  • Брой на малките - 1 (рядко 2).

[редактиране] Допълнителни сведения

Успешно възстановен вид в много от традиционните си местообитания. В България също е аклиматизиран успешно. Намира се в близкородствена връзка с домашните кози, подвида Безоаров козел (Capra ibex aegagus), наричан още и "Егагър" живее в наши дни на остров Крит в достатъчно чисто състояние, се счита за неин пряк предшественик.