Владимировци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимировци е село в Североизточна България. То се намира в община Самуил, Област Разград.
Владимировци | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Разград |
Община: | Самуил |
Население: | 1 988 (13/09/2005) |
Надм. височина: | ? м |
Пощ. код: | 7440 |
Тел. код: | 08375 |
Геогр. положение: | ? сев. ш. ? изт. д. |
МПС код: | РР |
Кмет или наместник | |
Невзат Ахмед |
Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Светият цар Борис покръстил своя народ и скъсал със старата езическа вяра в Слънцето, за да свърже на ведно българи и славяни. След това сам се покаял и помонашил и се оттеглил в манастир, като оставил за цар сина си Владимир. Цар Владимир обаче намислил да върне старата езическа вяра и започнал да гони християните. Научил се за това бащата, излязъл от манастира, уловил сина си и сурово го наказал. Ослепил го и го затворил в крепостта, която била най-високия рид, над пресъхналата сега река Паламара, при село Владимировци. В крепостта живеели верни на свети цар Борис хора. Камбаните в нея приканвали сутрин и вечер новопокръстените за молитва и покаяние. Светият цар поръчал за издигнат голям каменен кръст пред портата на крепостта и под него да погребат ослепения му син, ако се покае до края на дните си, а ако не стори това, да го заровят извън крепостта без знак и без следа, за да не се запази никакъв спомен за него.
Скръбно минавали дните на последните години на цар Владимир. Тежко изкупувал той провинението си. С тъга посрещал изгревите, с тъга изпращал залезите на Слънцето и колчем минел покрай каменния кръст, заплаквал, а от безжизнените му очи потичали кървави сълзи. Едничката му радост била да слиза опипом от крепостта до изворчето, което се намирало под крепостта Извора на слепия. А крепостта и селото били наречени ВЛАДИМИРОВЦИ.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Видни личности, свързани с Владимировци
Тук е роден Исмаил А. Чаушев, журналист, поет и изследовател. Автор на научна и художествена литература, преподавател във висшия ислямски институт - София. Участник в редица международни симпозиуми и поетични изяви. Сред книгите му може да се посочат "Граматика на съвременния турски език" (2000), "Самоучител по турски" (2005), "Високосна година на журналиста" (роман, "Терапевтична пътека" (разкази), "Зодия Стрелец" (стихове) и др.