Аполо 11

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема на Apollo 11
Емблема на Аполо 11
Позивни Команден модул:

"Колумбия"

(CM-107)

Лунен модул:

"Ийгъл"

(LM-5)

Ракета носител Saturn V

(AS-506)

Старт 16 юли 1969

13ч. 32м. UTC

Космически център Кенеди

Флорида

(LC 39A)

Кацане на

лун. модул

20 юли 1969

20ч. 17м. 40с. UTC

Морето на спокойствието

0° 40' 26.69" N,

23° 28' 22.69" E

Кацане на

Земята

24 юли 1969

16ч. 50м. 35с. UTC

13°19′N 169°9′W

Продължителност

на полета

8д. 3ч. 18м.
Амстронг, Колинс, Олдрин
Амстронг, Колинс, Олдрин

Аполо 11 е първият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА, чийто екипаж достига и каца на Луната. Кораба излита на 16 юли1969 от космическия център Кейп Кенеди Флорида с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли1969 спускаемият апарат Ийгъл успешно каца на Луната. Нийл Армстронг е първият човек в историята на човечеството стъпил на друга планета.

Съдържание

[редактиране] Екипаж

  • Майкъл Колинс (Michael Collins) - пилот на командния модул, летял с Джемини 10

[редактиране] Дублиращ екипаж

  • Бил Андерс (Bill Anders) - пилот на командния модул
  • Фред Хейс (Fred Haise) - пилот на лунния модул

[редактиране] Общи сведения

Пилотирания космическия кораб Аполо 11, съставен от ракетата носител Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни "Колумбия" (Columbia) и лунния модул (LM-5) с позивни "Ийгъл" (Eagle) с обща маса 43,9 тона, е третия апарат от серията Аполо изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята без да извършват кацане на него. Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна теливизиона връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.

[редактиране] Полет

На 16 юли 1969 в 13ч. 32м. UTC от полигона в Космически център Джон Ф. Кенеди Флорида е изтрелян Аполо 11 с ракета носител Сатурн V. Двигателите на отделните степени работят по план и след около 12 мин. кораба навлиза в около земна орбита. Извършвайки една обиколка и половина на Земята за около два часа, през което време се проверяват работите на бордовите системи, се включва третата степен на ракетата носител и кораба поема курс към Луната. След 4 часа и 30 минути Командния модул се отделя от последната степен на Saturn V и извършва маневра скачвайки се с върха на Лунния модул. 55 ч. след старта, Амстронг и Олдрин преминават в Лунния модул за проверка на системите преди кацане.

Аполо 11 достига Луната на 19 юли след 76 ч. полет и след включване на двигателите преминава в около лунна орбита. След няколко прелитания в орбита, астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в Морето на спокойствието. Първата избрана точка се намира на около 20 км. югозападно от кратера Сабине Д и е предварително охарактеризирана като сравнително гладък и плосък участък от повърхноста при сканирането и картографирането на Луната с автоматичната сонда Lunar Orbiter.

[редактиране] Кацане и работа на Луната

Старт на Аполо 11
Старт на Аполо 11

На 20 юли около 102 ч. след старта Лунния модул се отделя на височина от 110 км. над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва от към Видимата страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма Ийгъл трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Амстронг е взел решение че на около 100 метра от повърхността ще премине на полу автоматичен режим с аргумента че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Амстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим прелитайки над кратер с размери около 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли1969 Лунния модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва: "Хюстън тук База на Спокойствието, Ийгъл кацна". В резервоара на двигателите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложило да се отмени кацането и принудителното връщане на орбита. Екипажа провежда операция симулираща старт от Луната за проверка на всички системи на Ийгъл който се оказват в пълна изправност. Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческият момент на първата крачка направена от Нийл Амстронг на друга планета.

Амстронг стъпва на Луната
Амстронг стъпва на Луната
Паметна плоча
Паметна плоча
Ийгъл
Ийгъл
Нийл Амстронг
Нийл Амстронг


С думите: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..." на 21 юли 1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди той оставя първите следи по повърхноста на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуйн Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за предвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите "кенгуруви" подскоци при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди - сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21.55 кг. който по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: "Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. с. Хр. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество" и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън.

Едуйн Олдрин
Едуйн Олдрин

Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин. след което се прибира в Луния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл а Амстронг използва хамак закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.

[редактиране] Завръщане на Земята

От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажа провежда пред стартова подготовка на Лунния модул. В 17 часа 54 мин. на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция посетила Луната я напуска. Скачването с Колумбия на около лунна орбита става 3 часа и 30 мин. по-късно. На борда на Командния модул екипажа прехвърля всички материали взети и заснети от Луната след което Лунния модул е разкачен. Колумбия потегля на път за дома след 59 часа и 30 мин. престой около Луната, като извършва 30 завъртвания в орбита. По време на обратния път са направени две телевизионни предавания и веднъж е включен двигателя за корекции на траекторията на полета. Това се налага поради преместване на точката за кацане, заради лошото време в района на приводняване.

Посрещане на Хорнет
Посрещане на Хорнет

Колумбия достига Земята на 24 юли 1969 след около 195 часа полет след старта. Екипажа заема места в спускаемият апарат и преминава в земната атмосфера на автоматичен режим на спускане. Парашутната система е задействана и в 16 часа 53 мин. 35 сек UTC Аполо 11 успешно се приводнява в Тихия океан. Точката на кацане е 13.30°N, 169.15°W на около 20 км. от очакващия ги самолетоносач Хорнет. След откачането на парашутната система приводнилият се апарат заема позиция във водата с върха на долу. Надувайки спомагателните системи за поддръжка над водата той се изправя в нормално положение. Астронавтите обличат специални гумени противобиологични костюми донесени им от посрещналите ги водолази облечени в същите костюми. След което те се прехвърлят в гумена лодка, където костюмите им и външната повърхност на капсулата са обработени с химикали. След тази процедура по дезинфекция се качват на борда на хеликоптер, който ги превозва до борда на посрещащия ги кораб. На борда на У.С.С.”Хорнет” те са настанени в специална карантинна биокамера . Посрещнати са от президента на САЩ Ричард Никсън и директора на НАСА Томас Пейн.

Астронавтите остават под карантина 21 дни, през което време се провеждат медицински изследвания на тях и всички донесени от тях материали. След карантинния период те се срещат с близките си. На 13 август е устроено специално тържествено посрещане в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анжелис. На 16 септември са приети в Американския Конгрес като са наградени с новата държавна награда на САЩ – "Почетен медал за овладяване на Космоса".

Капсулата на Аполо 11 е изложена в Националния аеро-космически музей във Вашингтон.

[редактиране] 35 години по-късно

М. Колинс, Дж. Буш, Н. Амстронг и Е. Олдрин
М. Колинс, Дж. Буш, Н. Амстронг и Е. Олдрин

През лятото на 2004 година НАСА прие програма за завръщане на човека на Луната и достигане на пилотирана мисия до Марс. По този повод и по повод тридесет и петата годишнина от полета на Аполо 11 на 21 юли 2004 година президента на САЩ Джордж Буш прие в Овалния кабинет на Белият Дом екипажа на кораба. След срещата беше организирана "он-лайн" пресконференция на която астронавтите отговаряха на въпроси относно бъдещи полети до Луната и Марс.Neil Armstrong and Michael Collins host Ask the White House

[редактиране] Външни препратки


Пилотирани космически програми на САЩ
Мъркюри | Джемини | Аполо | Скайлаб
Космическа совалка | Международна космическа станция


Програма Аполо
SA-1 | SA-2 | SA-3 | SA-4 | QTV | Pad Abort Test-1 | SA-5 | A-001 | A-101 | A-102 | A-002 | A-103 | A-003 | A-104 | Pad Abort Test-2 | A-105 | A-004 | AS-201 | AS-203 | AS-202 | Аполо 1 | Аполо 4 | Аполо 5 | Аполо 6 | Аполо 7 | Аполо 8 | Аполо 9 | Аполо 10 | Аполо 11 | Аполо 12 | Аполо 13 | Аполо 14 | Аполо 15 | Аполо 16 | Аполо 17