Смърт (Светът на диска)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Герой от
поредицата на Тери Пратчет "Светът на диска"
Характеристика на героя
Пълно име: Смърт
Персонофикация на смъртта, притежаваща повече лични качества
Морт
Албърт
Сюзън Сто Хелит
Домът на Смърт и навсякъде другаде
Цветът на магията
всички останали романи от поредицата

Съдържание

[редактиране] Описание

Смърт (на английски: Death) е фантастичен герой от поредицата на Тери Пратчет Светът на диска. Той е пародия на няколко други персонификации на смъртта. Както повечето от тях, той е облечен в дълго черно наметало и представлява скелет държащ коса, но за разлика от повечето, притежава човешки качества.

Смърт е един от най-популярните герои в света на диска и участва в повечето от романите. Той язди бял кон, наречен Бинки, който е твърде жив и реален. В книгите от поредицата неговите реплики са изписани изцяло с главни букви. В първата книга „Цветът на магията“ и местоименията, които се отнасят пряко до него са изписани с главна буква, но в следващите книги това е премахнато като единствените местоимения с главна буква са тези, които се отнасят до боговете.

Гласът на Смърт звучи някак... окончателно. Като надгробна камбана. Също така, той по дефиниция знае всичко - спомня си както миналото, така и бъдещето, и се явява последна инстанция по всички възможни въпроси.

[редактиране] Личност

Смърт изпълнява съвестно своята работа, но не е жесток. Гледа на своята работа като на необходима обществена служба. Обича котки (които го виждат по всяко време) и къри (въпреки че не му се налага да яде). Живее (въпреки че не му се налага да живее някъде) в допълнително измерение, наречено Домът на Смърт. В това измерения се намира къщата му (въпреки че къща не му е необходима), която изглежда точно, както къщата на някое семейство от средната класа, само че изцяло в черно. В измерението се намира и градината, която той сам е измислил и която е черно-бяла.

Доста подробности из къщата и градината са измислени от, хм, някой, който е искал да прилича на човек, но нещо на моменти му се губи. Кърпите в банята (а и канализацията й, примерно) не са подходящи за лица, за които къпането се отнася. Часовникът винаги показва единственото време, което вълнува Смърт - "Твърде късно!". И т.н.

Смърт е очарован от човечността, въпреки работата която върши - или може би точно поради нея. В един момент той сига дотам да си осинови момиченце — Изабел. И доколкото наследствеността е резултат далеч не само на гените, Изабел (а и дъщеря й, Сюзън) са взели по нещичко от него. Примерно умението да не ги забелязват, когато не искат. А в случая със Сюзън - понякога и коня и косата му. Назаем, естествено, и по задължение.

[редактиране] Други герои

След като Смърт е преместен от Ревизорите и след това се завръща там се намират неговите части (смърт на всички видове животни). Той се обединява с тях, но въпреки това оставя една своя част — Смърт на мишките да съществува самостоятелно. Главна причина за което е, че в Анкх-Морпорк на всяка секунда умират стотици мишки. Те са основното меню в кръчмите на града, посещавани често от джуджета.


[редактиране] Връзки и взаимоотношения

Изабел, осиновената дъщеря на Смърт за пръв път участва в романа „Фантастична светлина“ и има основна роля в книгата „Морт“, където Морт става асистент на Смърт и по-късно се жени за Изабел. От техния брак се ражда момиче — Сюзън Сто Хелит.

Сюзън замества дядо си в изпълнението на задълженията му първо в „Музика на душата“, а след това и в книгата „Дядо Прас“.Смърт е в особени взаимоотношения със Сюзън, защото всеки от тях си няма никого другиго на света.

В домът на Смърт живее и помощникът на Смърт — Албърт, всъщност велик магьосник, който е прибран там от Смърт три месеца преди да умре. Понеже в собственото измерение на Смърт времето не е от значение, Албърт може да си позволи да стои извън него само за времето, съдържащо се в тези три месеца.

Конят на Смърт, Бинки, е напълно нормален, жив кон. По информация от книгите, преди това Смърт е опитал със скелети на коне, но му се налагало непрекъснато да спира и да връзва с тел изпаднали кокали. Друг негов опит е бил с огнен кон, който пък подпалил конюшната.

[редактиране] Друга информация

В две от анимационните адаптации на „Музика на душата“ и „Посестрими в занаята“ от 1996 г. гласът на Смърт е озвучен от Кристофър Лий.


Поредицата на Тери Пратчет Светът на диска


Портал В Портал Фентъзи можете да намерите още много страници за фентъзи.