Седемте царе на Рим
от Уикипедия, свободната енциклопедия
![]() |
|
Според легендата преди основаването на Римската Република, Рим е бил управляван от 753 г. пр.н.е. до 510 г. пр.н.е. от седем царе. Според съчиненията на Тит Ливий това са били:
След тях идва ред на консули и диктатори от 509 г. пр.н.е. до 29 г. пр.н.е.
Според традицията Рим е основан в 753 г. пр.н.е. от близнаците Ромул и Рем, синове на весталката Рея Силвия и на бога Марс. Те са също така потомци на Еней и на троянските бежанци, чиято история по-късно разказва Вергилий в епическата поема "Енеида". Ромул убива Рем и става първият Цар на Рим.
Последните трима царе носят етруски имена, с което доказват, че Рим е управляван в този период от представители на късната етруска цивилизация.
Последният цар е изгонен от гражданите и заменен с републиканско управление. Изгонването на Тарквиний Горди и основаването на Римската Република в 509 г. пр.н.е. се разглежда като освобождение на латинското население от контрола на властващите етруски фамилии.
Седемте царе на Рим |
---|
Ромул| Нума Помпилий| Тул Хостилий| Анк Марций| Тарквиний Приск| Сервий Тулий| Тарквиний Горди| |