Народен сговор

от Уикипедия, свободната енциклопедия


Партии в България
до 1989
 
Източна Румелия
Либерална партия
Народна партия
до средата на 1880-те
Либерална партия
Консервативна партия
до началото на 1920-те
БРСДП (т.с.)
БЗНС
БРСДП
Народнолиберална партия
Младолиберална партия
Либерална партия
Радикалдемократическа партия
Демократическа партия
Прогресивнолиберална партия
Народна партия
до средата на 1940-те
БКП
БЗНС Пладне
БЗНС Врабча 1
БРСДП
Радикална партия
Демократическа партия
ОНПП
Националлиберална партия
Демократически сговор
Народен сговор
до 1989
БКП
БЗНС

Народният сговор е българска политическа организация, създадена на 14 октомври 1921 от група безпартийни университетски преподаватели. Сред основателите на Народния сговор са Александър Греков, Александър Цанков, Петко Стайнов, Димитър Мишайков и други.

Народният сговор си поставя за цел да спре разрастващото се влияние на левицата и авторитарното управление на Българския земеделски народен съюз. След саморазправата на правителството на Александър Стамболийски с лидерите на опозиционния Конституционен блок в края на 1922 и фалшифицираните избори в началото на 1923, водачите на Народния сговор установяват контакти с Военния съюз и Вътрешната македонска революционна организация и изиграват решаваща роля в организирането на Деветоюнския преврат. След преврата Народният сговор се влива в новосъздадената партия Демократически сговор.

Сговорът е наричан презрително от някои от противниците си "Черния блок" или "Черния кървав блок"[1].


[редактиране] Лидери

[редактиране] Бележки

  1. Окръжно на изпълнителния комитет към Постоянното присъствие на БЗНС, публикувано в Септемврийското въстание 1923г., Димитър Косев, С., 1973, стр. 581-582