Никола Странджански
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Странджански е роден през 1932 година.Средно образование завършва в Бургас,след което е приет във военното училище за преводачи "Баба Тонка" в София , завършва и института по Международен и стопански туризъм-във Варна.За пръв път негови стихове са отпечатани във вестник "Литературен фронт" през 1952 година.От 1955 до 1972 година работи без прекъсване,като журналист и като кореспондент на емисиите на радио Варна на чужди езици. Член е на Есперантската секция на международния ПЕН клуб в Женева.Секретар на съюза на свободните писатели в България и председател на филиала му в Бургас. Никола Странджански е полиглот, преводач.От български на есперанто е превел книгите на експрезидента на Република България д-р Желю Желев" "Фашизмът" и "Релационната теория" и от есперанто на български "Фаноменът Швейцария" от д-р Артур Баур,"Реторика" или методика за оратори от акадмик професор д-р Иво Лапена.Освен Есперанто Никола Странджански владее и немски, френски,шведски,руски,гръцки. Автор е на: тетралогията "Сага за малкия българин и голямото българско безвремие",театрални пиеси и стихосбирки.Уредник е на алманах "Бризове"-Бургас.Директор на издателска къща "Меценатиздат". За цикъла романи от тетралогията си "Сага за малкия българин и голямото българско безвремие" става носител на званието "Народен будител", на званието почетен гражданин на Бургас.Носител е на орден "1300 години България" и на наградата "Пенчо Славейков", отлиен е със златни и бронзови отличия за преводи от немски,руски,френски и гръцки езици.