Атила Зафиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атила Зафиров
български военачалник
Роден: 16 август 1858
Калофер
Починал: 24 януари 1922
София

Атила Спасов Зафиров е български военачалник, генерал-майор (от 1917 г.).

Атила Зафиров произхожда от виден възрожденски род. Завършва Пловдивското класно училище през 1877 година, след което като доброволец участва в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението завършва Военното училище с втория випуск (1880 г.) и стрелкова школа в Русия. От 1880 година е подпоручик, а от 1883 година - поручик. По време на Сръбско-българската война от 1885 година А. Зафиров командва Комщицкия отряд, участва в боевете при Ропот, Височка Ржана и Пирот, награден е с орден "За храброст" ІV степен.

Участва в преврата на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия, където служи в руската армия. През 1898 година се завръща в България и служи в 22-ри пехотен Тракийски полк и 9-ти пехотен Пловдивски полк. От 1904 година е подполковник, а от 1910 година - полковник. През Балканската война 1912-1913 г. командва 26-ти пехотен Пернишки полк. През Първата световна война командва Трета бригада на Първа пехотна Софийска дивизия (41 и 42 пехотен полк) и се отличава при бовете срещу румънската Девета дивизия при село Сарсанлар, по-късно преименувано на негово име - Зафирово.