Стокхолмско метро
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стокхолмското метро (на шведски Stockholms tunnelbana) е железопътна подземна система, част от обществения градски транспорт в Стокхолм, Швеция. Системата включва три основни линии със сто метростанции, 48 от които са подземни, а 52 са на земната повърхност [1].
На 30 септември 1933 г. е поставено началото на подземния железопътен транспорт в Стокхолм, с прокопаването на тунел под Сьодермалм, свързващ влакови композиции от обществения градски транспорт [2]. Именно от този тунел идва шведското име за метро - "tunnelbanan", буквално "тунелен транспорт". Означението на Стокхолмското метро е бял кръг със синя буква Т в средата.
Стокхолмското метро, се отличава с уникални за всяка метростанция декорации. Наричано е най-дългата художествена галерия в света. Няколко от метростанциите (най-вече в рамките на "Синята линия") са оставени до основната носеща скала, груби и недовършени, като останалия декор се вписва в рамките на концепцията. Метростанция Рисне притежава гиганска фреска с мотиви от историята на световните цивилизации, по протежение на двете страни на платформата.
Съдържание |
[редактиране] История
Причината за започване на строежа на Стокхолмското метро е в изключителната натовареност на улиците на Стокхолм по време на първата четвърт на 20 век [3]. Колите, автобусите и трамвайте са причинявали задръствания по улиците и стокхолмските политици, вдъхновени от решението на проблема в други градове като Лондон, Париж и Ню Йорк взимат решение за построяване на метро-система [3]. След голям обществен дебат, започва планирането на метро-системата през 1941 г., като окончателното завършване на първия етап на подготвителните работи приключва през 1944 г. [3]
Първата линия на метрото е отворена на 1 октомври 1950 г. [3], когато съществуващата от 1933 г. подземна железопътна система е приведена спрямо стандартите за метро транспорт. Тази първа линия е вървяла в посока на юг от станция Слюсен. В рамките на няколко години линията е била разделена на три линии, насочени в южна посока от централната част на Стокхолм. През 1952 г. се отваря нова линия към западните предградия. През 1957 г. [3] тази и съществуващите линии са свързани, чрез изграждане на връзка през стария град, и поделят обща централна метростанция. "Червената линия" е отворена през 1964 г.[3], с две отделни линии, обхващащи оста североизток-югозапад. "Синята линия" е отворена през 1975 г. с две линии[3], насочени на северозапад от централната станция. Последно през 1994 г. са достроени части от съществуващата вече "Зелена линия".
[редактиране] Технология
Метрото използва енергоразпределителната система на обществения железопътен транспорт с номинален оперативен волтаж 650 V за зелената и червената линии и 750 V за синята линия.
Използват се основно 271 модерни вагона, но съществуват и около 200 вагона, произведени през 70-те и 80-те години на 20 век. Една метро-композиция включва до 8 стари или 3 модерни вагона. Дължината й е 140 m.
По-старите вагони, типове от C6 до C15, са с дължина 17,62 m, на широчина са 2,8 m и са високи 3,8 m. Тежестта им е между 20 и 30 t и побират 48 седящи пътници (384 седящи места в пълната композиция). Обикновено се прикачват от шест до осем вагона от този тип.
Болшинството от старите вагони, постепенно се заместват с т.нар. "Vagn 2000" (тип C20), въведени в употреба за първи път през май 1998 г. [4] Метро-композициите от този тип включват два до три вагона тип C20, всеки с дължина 46,5 m с врати от двете страни. Общата бройка на седящите места в такава композиция е 414 пътници [4].
Старите вагони могат да бъдат забелязани в пиковите часове, главно по червената и синята линии, като единствено типове C6, C9, C14 и C15 са все още в употреба, с общото име Cx. Препълнена композиция в пиковите часове може да побере между 1000 и 1200 пътници.
Максималната скорост за червената и синята линии е 80 km/h, а за зелената 70 km/h. (в рамките на метростанциите максималната позволена е 50 km/h). Максималното ускорение е 0.8 m/s².
За осъществяването на максимална сигурност при близките дистанции, в които оперира метрото, съществува автоматична система, изпращаща постоянни контролни сигнали. Сигналът се получава през релсите от антена, закачена на оста на първото колело, и се сравнява с текущата скорост на композицията. При подаден сигнал от главната система, спирачния механизъм на определена композиция се задейства, ако е превишена максималната позволена скорост. На ватмана се дава информация за текущото ограничение на скоростта на екрана във ватманската кабина. При тип C20 или при тип Cx, преекипирани с новата система, директно това се отразява на скоростомера. Системата не позволява две композиции да се разминат при близък контакт със скорости, по-големи от 15 km/h.
Друга система позволява автоматично управление на метро-композицията, но ватманът все още контролира отварянето и затварянето на вратите, както и потеглянето. Тази система до началото на 2007 г. съществува единствено при "Зелената линия".
Съвременни вагони: | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
C6 | C9 | C14 | C15 | C20 | C20F | ||||||
Използвани в миналото вагони: | |||||||||||
A13 | B13 | C1 | C2 | C3 | C4 | C5 | C7 | C8 | C12 | C13 | C14z |
[редактиране] Линии
- "Зелента линия" има 49 метростанции: 12 са подземни (9 бетонни, 3 в масивна скала) и 37 наземни метростанции. Линията е дълга 41 256 m. Отворена е на 1 октомври 1950 г., а през 2005 г. е използвана от 451 000 пътници на ден или 146 милиона на година.
- "Червената линия" има 36 метростонции: 20 подземни (4 бетонни, 16 в масивна скала) и 15 надземни. Линията е с обща дължина 41 238 m. Отворена е на 5 април 1964 г., а през 2005 г. е използвана от 394 000 пътници на ден или 128 милиона на година.
- "Синята линия" е с 20 метростанции: 19 подземни (всички в масивна скала) и 1 наземна. Общата дължина на трасето и 25 516 m. Отворено е на 31 август 1975 г., а през 2005 г. е използвана от 171 000 пътници на ден или 55 милиона на година.
Линия | Маршрут | Отворена на | Дължина | Метростанции |
---|---|---|---|---|
10 | Кунгстредгорден - Юлста (Kungsträdgården – Hjulsta) | 31 август 1975 | 15,1 km | 14 |
11 | Кунгстредгорден - Акала (Kungsträdgården – Akalla) | 5 юни 1977 | 15,6 km | 12 |
13 | Норшбори - Рупстен (Norsborg – Ropsten) | 2 септември 1967 | 26,6 km | 25 |
14 | Фруанген - Мьорби Ц (Fruängen – Mörby C) | 30 септември 1973 | 19,5 km | 19 |
17 | Окешов - Скарпнек (Åkeshov – Skarpnäck) | 19 ноември 1958 | 19,6 km | 24 |
18 | Алвик - Фаршта стронд (Alvik – Farsta strand) | 24 ноември 1957 | 18,4 km | 23 |
19 | Хеселби стронд - Хегсетра (Hässelby strand – Hagsätra) | 9 септември 1951 | 28,6 km | 35 |
Общо | 1 октомври 1950 | 143,4 km | 100 |
[редактиране] Карта
[редактиране] Поддръжка
Метрото е собственост на Община Стокхолм, която е договорила съвместната поддръжка с Connex.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑
Информация за метростанциите
- ↑
Teknisk Tidskrift за прокопаването на тунела под Сьодермалм
- ↑ 3,0 3,1 3,2 3,3 3,4 3,5 3,6
Историческа справка
- ↑ 4,0 4,1
Технически данни за Vagn 2000
[редактиране] Външни връзки
&
Стокхолмски транспорт - Официална страница на шведски и английски език.