Транзистор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За транзисторен радиоапарат вижте радиоприемник.

Транзисторполупроводников електронен прибор, който се използва за усилване, комутация и преобразуване на електрически сигнали. Транзисторите са в основата на всички съвременни електронни устройства и се използват практически във всички съвременни битови уреди — от компютъра до хладилника или прахосмукачката. В наше време повечето транзистори са в състава на интегралните схеми. Те могат да съдържат милиони транзистори на един полупроводников кристал.

[редактиране] Класификация на транзисторите

Принципът на действие и способите за използване на транзисторите съществено зависят от техния тип. За подробна информация вижте съответстващите статии.

Според типа на използвания полупроводник транзисторите се разделят на силициеви, германиеви и други.

Според мощността се различават на маломощни транзистори (разсейваната мощност е в порядъка на миливати), средномощни транзистори ( 0,1 W до 1 W) и мощни транзистори (над 1 W).

Според изработката се различават дискретни транзистори и транзистори в състава на интегралните схеми.

[редактиране] История на транзисторите

Транзисторът е изобретен през 1947 година от сътрудниците на Bell Labs Джон Бардин, Уилям Бредфорд Шокли и Уолтър Хаузер Бретен. За това изобретение те са удостоени с Нобелова награда за физика за 1956 година.

Първоначално наименованието транзистор се е отнасяло за резисторите, управляеми с напрежение.