Никола Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Стоянов
български икономист
Роден: 3 февруари 1874
Дойран, днес Република Македония
Починал: 12 юни 1967
София, България

Никола Стоянов е български учен икономист, математик, астроном и физик.

[редактиране] Биография

Никола Стоянов е роден в 1874 година в Дойран, днес в границите на Република Македония. Завършва математика в софийското Висше училище в 1895 година. Между 1898 и 1901 специализира математика в Тулузкия университет, а между 1903 и 1906 математика и физика в Берлинския и Гьотингенския университет.

След приключването на образованието си се завръща в България и между 1903 и 1907 година работи като асистент в Софийския университет. По-късно заема адмнистративни длъжности в Българската централна кооперативна банка, а между 1935 и 1936 година е главен секретар в Министерството на финансите. Стоянов е представител на България при сключването на външни държавни заеми.

Още в 1898 година е съосновател на Българското физико-математическо дружество. Стоянов работи в областта на финансите, както и на наблюдателната и теоретичната астрономия и на теоретичната физика. Между 1929 и 1944 година Стоянов е и главен редактор на „Списание на Българското икономическо дружество“.

Никола Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. В 1923 година той е сред съоснователите на Македонския научен институт, а след смъртта на академик Милетич в 1937 година поема председателския пост на института, който запазва до преврата от 9 септември 1944 година.

[редактиране] Трудове

  • „Финансовото положение на България и българският репарационен дълг“. София, 1923.
  • „Репарации и междусъюзни дългове“. София, 1933.


Любомир Милетич >>> председател на Македонския научен институт
(19371944)
>>> Петър Шапкарев