Станка Николица-Спасо-Еленина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станка Николица-Спасо-Еленина българска книжовничка, преводачка и поетеса |
|
Родена: | 1835 Арнаут, днес България |
---|---|
Починала: | 7 декември 1920 Разград, България |
Станка Нико̀лица-Спасо-Еленина (1835 — 7 декември 1920) е българска книжовничка и преводачка, една от първите български поетеси. Родена в село Арнаут (днес Пороище), Разградско през 1835 г., живяла, работила и починала в Разград. Учи при Никола Икономов, който събужда у нея интерес към руската и сръбска литература. През 1852 г. двамата се женят. Станка работи като учителка в девическите училища в Разград (до 1866 г.) и в Русе (1866 — 1871). След това се завръща и учителства в Разград до края на живота си. Член е на разградското женско дружество и дарител на женското благотворително дружество „Ступанка“.
[редактиране] Творчество
Станка Николица-Спасо-Еленина е първата преводачка в България на произведенията на Доситей Обрадович. През 1853 г. издава части от негови съчинения под заглавие „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“, с което се утвърждава като първата българка, поставила открито въпроса за еманципацията на жената. Книгата е въведена като учебно помагало в някои български училища през Възраждането.
Тя е една от първите български поетеси. Подготвя за печат преводите на „Многострадална Геновева“ и „Касиа царица“, неин роман, който не успява да издаде.
[редактиране] Външни препратки
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|