Четирок
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Четирок | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 1 802 (2001) |
Надм. височина: | 653 м |
Геогр. положение: | 40° 30' 0 сев. ш. 21° 10' 0 изт. д. |
Пощ. код: | 520 58 |
Тел. код: | 24670-91 |
Четирок или Четирник (на гръцки: Μεσοποταμία, Месопотамия) е село в Егейска Македония, Република Гърция, център на Дем Бистрица (Алиакмонас) в Ном Костур, Област Западна Македония с 1 802 жители.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 10 километра западно от номовия център Костур, в Костурската котловина между Белица, Бистрица, Четирошката и Олишката река, поради което и носи името Четирок.
[редактиране] История
В края на 19 век Четирок е смесено българо-турско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Четирок е посочено като село с 280 домакинства с 520 жители българи и 180 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Четирок има 360 жители българи християни, а мюсюлманското население от 440 души е посочено като българи мохамедани, а не като турци.[2] Според Тодор Симовски мюсюлманите в селото са турци, а не помаци.[3] В началото на 20 век всички жители на Четирок са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 456 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
След Балканската война селото влиза в Гърция. През 20-те години мюсюлманското население на Четирок се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия. Селото е прекръстено на Месопотамия (Междуречие).
През Втората световна война Четирок е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и ядро на българската паравоенна организация Охрана с четири чети.[5] Българските четници се сражават на няколко пъти с гръцките андартски чети и с частите на ЕЛАС.[6]
По време на Гръцката гражданска война селото дава 42 убити, а 191 се изселват в социалистическите страни. След войната много от жителите на Четирок емигрират отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.
[редактиране] Официални преброявания
- 1913 - 888 души
- 1920 - 1 021 души
- 1928 - 1 083 души
- 1940 - 1 552 души, от които 684 българоговорещи, а останалите понтийци
- 1951 - 1 271 души
- 1961 - 1 158 души
- 1971 - 1 118 души
[редактиране] Четирок днес
Старите църкви в Четирок са „Света Троица“ и параклисът „Свети Георги“. През 20 век е построена „Свети Петър и Свети Павел“.
В Четирок има понтийски културен център, който има за цел запазването на понтийската култура. Центърът провежда ежегодишна възпоменателна церемония на 19 май в близост до река Бистрица в памет на изхода на понтийските гърци от Мала Азия.
Четирок има футболен отбор, наречен Астрапи Месопотамия или просто Астрапи (Αστραπή).
[редактиране] Литература
- Красимира Колева. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция “25 г. ШУ “Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.” (Доклади). Шумен, 1998, с. 11-19.
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 107.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егеjска Македониjа“, Скопjе 1998.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Πάνος Κρίκης. ΕΙΜΑΣΤΕ ΑΜΠΟΙΡΟΙ ΕΥΘΥΝΩΝ ΓΙΑ ΤΗΝ ΟΝΟΜΑΣΙΑ
Дем Бистрица (Алиакмонас) | ![]() |
|
---|---|---|
Четирок (Месопотамия) | Горно Папратско (Птерия) | Добролища (Калохори) | Долно Папратско (Като Птерия) | Ощени (Инои) | Света Неделя (Агия Кириаки) | Тиквени (Колокинту) | Тръстика (Акондио) |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |