Т-40 (танк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Т-40
Тактико-технически данни
опитен образец 1939 г.
на въоръжение от 1939 г.
на въоръжение в СССР 
дължина  ? м.
ширина  ? м.
височина  ? м.
тегло  ? т
окачване  ?
макс. скорост  ? км/ч. (по шосе)
? км/ч. (прес. терен)
запас от ход  ? км. (по шосе)
? км. (прес. терен)
широчина на ров  ? м.
вертикално препятствие  ? м.
основно въоръжение 23 мм оръдие ПТ-23ТБ
допълнително въоръжение 1 х 7,62 мм ДТ
дебелина на бронята  ? mm
силова установка  ?
к.с. (? kW)
екипаж 2 души


Съдържание

[редактиране] История

Командването на Червената армия винаги е предвиждало въвеждането на въоръжение на малки, с тегло до 6 тона, танкове въоръжени с картечници. Според схващането те трябвало да се използват за фронтово разузнаване, за борба с противниковите десанти, пехотата и кавалерията, за бойно охранение и за съпровождане на механизирани колони. Скромната бронезащита, слабото въоръжение и малочисленият екипаж са компенсирани с малките габарити, високата подвижност и способността да плават. През 20-те години на 20 век Червената армия разполага с два типа такива танкове - Т-37 и Т-38.

През 1938 г. се появява нуждата качествено нов плаващ танк с повишени бойни качества в сравнение с Т-38. С разработването на новия танк се заема конструкторското бюро на Завод № 37. Проектирането приключва в средата на 1939 г. Произведени са два прототипа, които получават индекса Т-40. Полигонни изпитания са проведени през юли - август същата година. В хода на изпитанията са направени няколко изменения в конструкцията на машината - увеличена е дължината на корпуса с 120 мм, ширината с 50 мм, а височината е намалена с 20 мм. Трилопатният винт е заменен с четирилопатен с диаметър 400 мм. Внесени са изменения в конструкцията на веригите. На танка е монтиран двигател ГАЗ-202.

С решение на Комитете по отбраната на СССР от 19 декември 1939 г. танкът е приет на въоръжение. В съответствие с това решение Завод № 37 е трябвало да произвде до 1 март 1940 г. три опитни образци Т-40, до 1 август с. г. 15 танка, а от 1 октомври 1940 г. да пристъпи към серийно производство на Т-40. Поради различни причини през 1940 г. са произведени 41 машини. През следващата 1941 г., до началото на Втората световна война, са произведени 179 танка.

Т-40С
Т-40С

След началото на войната, поради големия недостиг на танкове, е решено да не бъде монтирано плавателното оборудване. Някои автори твърдят, че тази разновидност е била произвеждана с индекс Т-40С ("Сухопутный"), но това не е сигурно.

От юли 1941 г. е взето решение на танка вместо оръдието ТНШ, да бъде монтирано 23 мм оръдие ПТ-23ТБ. По същото време започва производство без нишата за монтаж на плавателно оборудване и увеличаване дебелината на бронята. Малко по-късно е монтирано ново 20 мм оръдие ШВАК. Поради това, че този танк е имал заводски индекс "030", понякога е назоваван и като Т-30. От модела Т-30 са произведени малък брой машини. На някои серийно произвеждани Т-30 е монтирано 20 мм оръдие ШВАК (боекомплект от 750 сн.). През есента на 1941 г. на Т-40 вместо купола е монтирана РСЗО БМ-8-24.

Т-30
Т-30

Танкът взема спорадично участие в началото на Втората световна война, а в битката за Москва е използван широко. Изведен е от състава на войските в средата на 1942 г. До 1946 г. е използван като учебна машина.

[редактиране] Устройство

За повишвавне плаваемостта на танка е увеличена височината му, а за повишаване на устойчивостта корпусът е с трапецовидна форма. Корпусът е херметизиран, съобразен с хидродинамиката на плавателно тяло, а на носа е монтиран вълноотражател. Това позвоялва на машината да преодолява водни прегради с бързо течение и вълнение до 3 бала. За екипажа са предвидени лични спасителни средства. В корпуса не са предвидени прегради за обособяване на отделение за управление и бойно отделение. Това облекчавало връзката между командира и механик-водача и дава възможност на по-късен етап да бъде монтирана и радиостанция.

Екипажът е от 2 души, разположени в тъндемна схема (един зад друг). Механик-водачът е разположен в предната част на корпуса почти по средната ос на машината, което подобрява видимостта по курса и двете страни. Командирът-стрелец е разположен в куполата. Всеки от тях има самостоятелен люк.

Двигателят е разположен по дължина на оста на машината с маховика напред, максимално близо до десния борд. Вдясно от него са монтирани радиаторът и топлообменникът. Трансмисията е разположена в предната част на корпуса, което подобрява значително маневреността на машината. Машината има два резервоара (по 100 л.), разположени от двете страни на кърмовата част. В най-ниската част на дъното, в специална хидродинамична ниша е монтиран гребен винт и два руля.


Въоръжението, в съпоставка с по-старите образци плаващи танкове, е значително по-мощно. В обща маска са монтирани 7,62 мм картечница ДТ обр. 1929 г. и голямокалибрена 12,7 мм картечница ДШК обр.1938 г (на серийните машини картечницата е обр. 1940 г.). Картечниците водят прицелен огън както следва: ДТ - 1 000 м, ДШК - 4 000 м. Големият ъгъл на възвишение на сдвоената картечна установка (25°) позвоялват да се води огън и по нисколетящи цели. От 1941 г. на танка е монтирано 23 мм оръдие ПТ-23ТБ.

В Т-40 са монтирани перископични прибори за наблюдение: три за механик-водача (монтирани в челния броневи щит) и два за командира (монтирани в купола). Свръзката е осигурявана от двустранна дуплексна телефонно-телеграфна радиостанция 71-ТК-3, осигуряваща далечина на свръзката до 16 км. Вътрешната система за връзка е от сигнален тип с трицветни лампи.

[редактиране] Бойно използване

В началото на войната, поради това че все още няма достатъчен брой танкове, Т-40 участват епизодично. В битката за Москава, през зимата на 1941 - 1942 г. Т-40 е използван широко. Най-удачно се оказва използването му в гористо-блатиста местност, поради невъзможността по-тежки танкове да бъдат използвани в такива райони.

В хода на първите стълкновения с противника проличават и основните слабости на танка, най-вече слабите бронезащита и въоръжение. Т-40 почти не е използван по основното си предназначение, т.е като разузнавателен танк. Въпреки това и най-вече поради недостига на танкове, Т-40 продължава да се използва.

С Т-40, много често съвместно с T-60, е бил окомплектован по един батальон от смесените бронетанкови бригади. В състава им Т-40 е използван за решаване на спомагателни задачи. Най-често това са поддръжка на пехотата и борба с лекобронирани цели.

Танкът е снет от въоръжение около средата на 1942 г. По-късно, при настъплението на Червената армия, когато се появява нуждата от поддръжка при форсирането на големи водни прегради това е отчетено като грешка. Използван е до 1946 г. в Качеството на учебна машина.

[редактиране] Модификации

  • Т-30 - Модификация на Т-40, която поради заводския си индекс "030" е назовавана и Т-30. Танкът се произвежда без плавателно оборудване, повишена бронезащита и 20 мм оръдие ШВАК.
  • Т-40 обр.1939 - Основния модел на танка. Въоръжен с 23 мм танково оръдие ТНШ.
  • Т-40 обр.1941 - Въоръжен с 23 мм танково оръдие ПТ-23ТБ.
  • Т-40 обр.1941 - Въоръжен с РСЗО БМ-8-24.
  • Т-40С - Танк без монтирано плавателно оборудване. (Такава модификация не е доказана със сигурност. Мож еби става въпрос за Т-30.)
  • АСУ - 76 - Плаваща самоходна артилерийска установка със 75 мм оръдие. Създадена през 1949 г.
  • АСУ - 57П - Плаваща самоходна артилерийска установка 57 мм оръдие. Създадена през 1954 г.
Танковете на СССР и Русия
БT-1 | БT-2 | БT-5 | БT-7 |БT-8 | ИС-1 | ИС-2 | ИС-3 | ИС-4 | ИС-6 | ИС-7 | КВ-1 | КВ-2 | КВ-3 | КВ-4 | КВ-5 | КВ-6 | КВ-7 | КВ-8/КВ-8с | КВ-9 | КВ-10| КВ-11 | КВ-12 | КВ-13 | КВ-14 | КВ-85 | КВ-100 | КВ-220 | КВ-222 | ПТ-76 | Т-10 | Т-17 | Т-18 | Т-20 | Т-21 | Т-22 | Т-23 | Т-24 | Т-26 | Т-27 | Т-28 | Т-30 | Т-34 | Т-35 | T-37 | T-38 | Т-40 |
Т-44 | Т-50 | Т-54 | Т-55 | Т-60 | Т-62 | Т-64 | Т-70 | Т-72 | T-80 | Т-80 | Т-84 | Т-90 | Т-95 |