Нов правописен речник на българския език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Нов правописен речник на българския език“ е официален справочник за правописа и правоговора на българския език. Той съдържа лексемите и основните им словоформи и принципите на правописа и пунктуацията.

Речникът е издаден през 2002 г. от БАН и изд. „Хейзъл“. Той представлява актуалната кодификация на българския книжовен език. Съставители са членове на Секцията за съвременен български език към Института за български език към БАН, който е оправомощен да следи измененията и проблемите в езика и да внася единство в него.

Книгата включва:

  • българската, гръцката и латинската азбука;
  • правописни особености с фонетичен характер;
  • правописни особености с граматичен характер;
  • морфологична, синтактична, стилистична и графична употреба на главна буква;
  • слято, полуслято и разделно писане;
  • транскрипция на чужди собствени имена на български;
  • транслитерация на латиница;
  • пунктуация;
  • непунктуационни функции на препинателните знаци;
  • оформяне на текст;
  • словник със 70 000 заглавни думи;
  • 17 приложения, сред които:
    • български лични имена;
    • топоними;
    • образци за оформяне на документи;
    • библиографско описание и цитиране;
    • списък на думи с разделно писане;

Предишнят официален справочник носи заглавието „Правописен речник на съвременния български книжовен език“. (1. изд. 1983 г., 2 прер. изд. 1995, множество типови издания. Двайсет години вкъщи)

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

БАН (2002). „Нов правописен речник на българския език“. Хейзъл. ISBN 9548283611.