Българско овчарско куче
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Българското овчарско куче по известно под неофициалното си име каракачанска овчарка или само каракачанка е порода кучета, населявала от хилядолетия българските земи [източник?], наскоро придобила международен стандарт. Характеризира се с гъстата си козина, буйния си нрав, вярността към стопанина и непридирчивостта към условията на околната среда.
Съдържание |
[редактиране] Стандарт на породата
Височина в холката: мъжки: мин. 65 см, женска: мин. 60 см. Произход: България. Класификация по МФК: Група II; Секция 2 – молосоиди, подсекция 2 - планински кучета. Без изпитание за работа. Предназначение на породата: Куче, съпровождащо стадата овце, куче придружител, куче служебно.
[редактиране] Характеристика
Среща се във всички региони на България[източник?]. Значимостта на овцевъдството в общественоикономическия облик на българския народ от най-дълбока древност до днес е създало необходимост от отглеждането на българското овчарско куче. Представителите на породата са едри и с горда осанка, самоуверени и подвижни. Развити са хармонично и имат гъста права козина. Мускулатурата им е отлично развита. Излъчват сила и внушават сигурност. Половият диморфизъм е силно изразен. Кучетата от тази порода са добродушни, но имат добре развит охранителен рефлекс, добре се справят и с охрана на територии, както и на хора. Не се приближавайте до българско овчарско куче с пръчка в ръка, много е опасно!
[редактиране] Недостатъци
Породата трудно се развъжда, не винаги дава поколение, а кученцата боледуват и трябва да им се дават лекарства. Страда от хронично възпаление на ушите - никога не пипайте овчарско куче по ушите!
[редактиране] Външни препратки
- Описание на стандарта на породата на сайта на Българската републиканска федерация по кинология