Теофил Бейков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теофил Бейков български революционер |
|
Роден: | 1821 с. Калугерово |
---|---|
Починал: | 1876 Пазарджик |
Теофил Бейков учил в родното си село, може би в Калугеровския манастир, а след това в Копривщица. През 1844 г. станал учител в Калугерово, където учителствал цели 16 години. След това се заловил с търговия и кръчмарство, и се издигнал като един от най-видните и уважавани хора в селото. Не е ясно точно при какви обстоятелства е бил посветен в революционното дело, но се знае, че това е станало лично от Левски, заедно с неговия приятел – игуменът на манастира „Свети Никола“ отец Кирил Слепов. В началото на март 1876 г. в този манастир се събрали представители на близките села и след пламенна реч на Бенковски отец Кирил заклел присъстващите. Във всяко едно от селата бил създаден революционен комитет. От Калугерово Бенковски заминал за с. Ветрен, където бил посещнат от Теофил Бейков, пристигнал там по-рано. Бил избран за представител на Калугерово на Оборище, където подкрепил безрезервно Бенковски при разискванията за даване пълномощия на апостолите. След обявяване на въстанието Бейков заминал начело на калугеровци за връх Еледжик. Тук заедно с Гено Телийски организирали и ръководили отбраната на лагера. След разгрома на въстаниците е заловен и откаран в Пазарджишкия, а след това в Пловдивския затвор. По разказа на Константин Величков е обесен на ъгъла на една къща срещу църквата „Света Богородица“ в Пазарджик.
[редактиране] Източници
„Оборищенци” (Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година), редакция и съставителство Христо М. Йонков, ДВИ, С., 1972.