Борис Тиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Борис Тиков
български революционер
Роден: 3 август 1898
Кюстендил, България
Починал: 11 декември 1972
Стара Загора, България

Борис Тиков е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

[редактиране] Биография

Борис Георгиев Тиков е роден в град Кюстендил на 3 август 1898 г. Основното си образование завършва в родния си град. След това завършва Педагогическото училище в Кюстендил и става учител. Завършва Школата за запасни офицери в София и по време на Първата световна война е взводен командир в 13-ти Пехотен Рилски полк.

През 1919, след войната, се прибира в Кюстендил. По същото време Тодор Александров започва възстановяването на ВМРО за борба срещу новите окупатори на Македония – сърбите и гърците. Кюстендил се превръща в основния пункт, през който ще преминават четите, влизащи във Вардарска Македония.

През 1920 Борис Тиков става член на ВМРО. През 1922 става четник в четата на Тодор Александров, която обикаля Царевоселско и Кочанско. За известно време е секретар на четата.

През 1924 г. е заместник-началник на градската милиция на ВМРО в Горна Джумая. Взема дейно участие в акцията на 12 септември 1924 г., когато в Горна Джумая са наказани виновниците за убийството на Тодор Александров.

След смъртта на Тодор Александров, през 1925 г. Борис Тиков е определен за войвода в Малешевско, а по-късно действа като войвода на чета в Царевоселско.

На него Иван Михайлов възлага задачата да намери и ликвидира ренегата Илия Пандурски, който тормози българското население в Малешевско, извършвайки насилия и убийства над по-проявените българи. Илия Пандурски е на заплата при сръбските власти и групата му е финансирана, въоръжена и в услуга на сръбската полиция в преследването на българите-патриоти в Малешевско и четите на ВМРО.

Борис Тиков влиза с чета от 7 души в Малешевско, за да преследва и унищожи ренегата Пандурски. Заловени и обесени са някои от неговите ятаци по селата. Тиков води две престрелки със сръбската полиция, при които той и четата му се измъкват невредими. В същото време Пандурски е застрелян от един младеж – Христо от село Никудин, Петричко, който е внедрен в неговата банда от Организацията. Наказанието на Пандурски, както и дейността на Борис Тиков и неговата чета, повдига духа на населението в Малешевско.

На 7 юли 1925 г. четата на Борис Тиков води ново сражение със сръбската потеря в местността Бабини колиби. Падат убити четирима сърби.

През лятото на 1926 четата на Борис Тиков води сражение със сърбите в местността Материца, Малешевско.

На 23 юли 1927 Борис Тиков води сражение със сърбите в село Костин дол, Царевоселско.

Дейността на Борис Тиков като войвода на ВМРО продължава до 1929 г., когато той се оттегля от активна дейност. Връща се в България и постъпва отново в армията.

Умира на 11 декември 1972 г. в град Стара Загора.

[редактиране] Използвана литература