Черно море

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черно море.


Сателитна снимка на Черно море
Сателитна снимка на Черно море

Черно море е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия. Разположено е между 40° 55' и 46° 32' северна ширина и 27° 27' и 41° 42' източна дължина. То е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море — чрез Керченския проток.

Съдържание

[редактиране] Общи сведения

Карта на Черно море, Диего Хомем, 1559 г.
Карта на Черно море, Диего Хомем, 1559 г.

Площта на Черно море е 423 000 km², максималната дълбочина е 2212 m, а средната — 1240 m. Най-голямата дължина е между градовете Бургас и Кобулети — 1167 km, а най-голямата ширина — между Березанския лиман и нос Гиресун — 624 km. В най-тясната част между нос Сарич (полуостров Крим) и нос Керемне (полуостров Синоп) ширината е 263 km.

Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в световния океан, които имат соленост около 36‰. Чистите води в открито море имат син до зеленикавосин цвят, а край бреговете (вследствие наличието на наноси) — най често зелен цвят. Прозрачността на водата в открито море достига 30 m, а край бреговете до 7-8 m. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24-26°С.

Основното морско течение в западната част на черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг. Поради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3-8 cm). При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище (10-20 cm).

В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната свързващо Европа през Кавказ и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа — Кавказ — Азия).

[редактиране] Заледявания

Заледяванията са характерни за северните му части. Почти ежегодно замръзват районите около устията на Днепър, Буг и Днестър. При по - студени зими се сковава и делтата на най-голямата черноморска река - Дунав. След започане на ледохода теченията носят ледове, които достигат до нос Калиакра. В изключително сурови зими замръзва и българското крайбрежие, а начупен лед достига и до Босфора. По кавказкия и малоазиатския бряг обикновено няма ледове. Черноморската вода замръзва при темперетура -0,9 градуса, но само при тихо време. Първи сведения за ледовете в Черно море дава Херодот, който споменава, че Босфор Кимерийски (Керченски проход) и Метеодита (Азовско море) често се сковават от ледове, които през пролетта се изнасят в Понта (Черно Море). Римският поет Овидий, който бил заточен в началото на новата ера в Мала Скития (Добруджа), описва замръзването на р. Дунав и крайбрежните морски води. Голямо замръзване на Черно море е регистрирано през 401 г., когато почти цялото било заето от лед и напролет големи блокове задръстили Босфора, преминали през него и плавали в Мраморно море. Но най-голямото замръзване било през 762г., според написаното от летописеца Кодрин, когато от Месемврия (Несебър) могло да се стигне до кавказкото крайбрежие по лед. Морето е замръзвало на големи пространства през 1929, 1942 и 1954 г.

[редактиране] Острови

Плаж на българския бряг на Черно море
Плаж на българския бряг на Черно море

В Черно море има малко на брой острови. Пет от тях са по българското крайбрежие:

[редактиране] Крайбрежие

Излаз на Черно море имат шест държави:

За четири от тях (България, Грузия, Румъния и Украйна) това е единственият излаз на море.

Населението на крайбрежната ивица е около 10,4 милиона души.

Някои по-важни крайбрежни градове на Черно море са: Истанбул, Бургас, Варна, Констанца, Одеса, Севастопол, Ялта, Новоросийск, Батуми, Трабзон, Самсун.

Някои български черноморски курорти са: Албена, Ахтопол, Ахелой, Балчик, Велика, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Свети Влас, Синеморец, Слънчев бряг, Созопол и Царево.

Български защитени черноморски територии са Народен парк "Златни пясъци", Иракли, Паша дере, Ропотамо и др.

[редактиране] Водосборен басейн

Някои по-големи градове по черноморското крайбрежие
Някои по-големи градове по черноморското крайбрежие

Водосборният басейн на Черно море е с площ над 2 млн. km² и обхваща голяма част от Централна и Източна Европа и Мала Азия, като покрива изцяло или частично територията на 18 държави. В него живеят около 160 милиона души, половината от тях в басейна на река Дунав. Най-големите реки, вливащи се в Черно море, са Дунав, Днепър и Днестър.

[редактиране] Флора и фауна

Интересна особеност на Черно море е наличието на сероводород в концентрация 11-14 ml/l на дълбочина от 120-150 m до дъното, което прави невъзможно съществуването на живи същества, с изключение на някои анаеробни бактерии, под тази граница.

На дълбочина между 100 и 200 метра водите на Черно море почти не се смесват. Разликата в солеността на водата от повърхността и от долните слоеве е постоянна и основна отличителна черта на Черно море. Поради липса на смесване на водите в 90% от обема на Черно море (на 150-200 метра дълбочина) няма кислород, оттам и живот. Спорен е въпросът дали слоят, наситен с кислород, все по-вече се стеснява.

Черно море е изключително богато на биологични видове. В него живеят около 180 вида риба (26 от тях имат търговска стойност) и три вида делфини. В Черно море живее и застрашеният тюлен монах. Рибите изхвърлят хайвера си в черноморския шелф и речните устия.

[редактиране] Замърсяване

Изчислено е, че 70% от общото количество отпадъци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези отпадъци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат излаз на Черно море) се вливат в Черно море чрез Дунав. Като се прибави липсата на големи течения, недостатъчната циркулация на водата и големите количества вливащи се хранителни вещества, екологичното състояние на Черно море все повече се влошава.

[редактиране] Външни препратки