Славянка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



Славянка (гр. Όρβηλος, Орвилос) е планина, разположена на границата между България и Гърция. До 1955 година името на планината е Алиботуш, като преди това (около 1920-1923) е наричана Китка планина. В Гърция планината се смята за част от Пирин и затова се използва античното име на Пирин Орбелос, на новогръцки Орвилос. Поради граничното си разположение Славянка е малко известна планина и достъпът до нея в миналото беше силно ограничен. За сметка на това природата й е девствена.

Съдържание

[редактиране] Релеф

Най-висок връх:
Гоцев връх (старото му име е Алиботуш) с височина 2212 м.

Други високи стръмни върхове:
Голям Царев връх (2186 м),
Малък Царев връх (2183 м),
Шабран (2196 м),
Салюва джамия (2027 м).

Геоморфологичните форми в Славянка са разнообразни. Извесно е билото Св. Константин, което се спуска от в. Славянка и се дели на два клона: единият стига на север до долината на Мътница, а другият - на североизток и изток край южната граница на гората. Близо до в. Славянка двете била се характеризират с големите си стръмнини, а целият масив – с куполовидната си форма. Източният клон на билото образува няколко по-важни възвишения - Брезата, Св. Константин, Митницата, Теплешки връх и Чаплен баир. Силно изразеният карстов характер на планината е причина за много бързото обезводняване на резервата. Под в. Славянка извира р. Мътница, която има обширен водосборен басейн - обхваща землищата на няколко села: Парил, Тешово, Лъки, Гайтаниново, Нова Ловча, Илинден и Петрелик. Поради силно ерозиралият терен реката често влачи много наносни материали, от където идва и името ѝ. Ето защо при вливането си в р. Места тя образува огромен наносен конус. Със своя карстов строеж Славянка привлича пещерняците (в планината има повече от 30 пещери), но това има и негативна страна.

[редактиране] Климат

Според климатичното райониране на България резерватът попада в среднопланинската подобласт на планинската климатична област. Средиземноморското влияние обаче е изразена много силно - климатът притежава много субсредиземноморски черти. Това личи особено добре от режима на валежите, които имат есеннозимен максимум и летен минимум. Средните темперетури през студеното полугодие са много по-високи от средните темперетури за съответните надморски височини в останалите части на страната. Не е без значение и влиянието на фьона през зимата и през прохладните сезони по северните склонове на Славянка.

Средногодишната температура за най-ниските части на планината е почти 14 градуса, а за най-високите - около 6 градуса. Средната продължителност на периода със сравнително устойчива темперетура (над 10 градуса) за ниските части на резервата е 200-220 дни,а за най-високите 130 дни. Валежите са между 700-900 mm, а за най високите части и над 900 mm годишно.


[редактиране] Води

Дъждовното подхранване на реките е 25-30% от общия обем на отока. Преобладава подпочвеното подхранване, докато снежното е едва 20-25% спрямо общия обем. Срещат се също канелено-подзолисти, а по високите части - планинско-ливадни почви. Високите части на планината са силно обезводнени поради варовиковите терени. Само на места има съвсем малки изворчета. Затова пък в ниските части извират големи извори, като някои са с дебит над 1 000 литра в секунда. Изворът на Петровска река е с дебит около 800–1200 л/сек и от него черпят вода 15 села и три водноелектрически централи.


[редактиране] Почви

Почвената покривка не е особено разнообразна. Ниските части на резервата са заети от канелени горски, а високите - от кафяви горски почви. Широко са разпространени хумусно-карбонатните почви (рендзините). Те са плитки до средно дълбоки, каменисти до скелетни. Ситноземат им евогат с хумус и с общ азот. Обикновено са сухи, топли и с малка мощност на почвения профил. Те обуславят наличието на бедни до средно богати месторастения. Ниските части са подходящи за черноборови и белоборови насаждения, а местата над 1300-1400m н.в. - за черномурови.


[редактиране] Растителност

В Славянка виреят повече от 1700 висши растения, което я прави уникална не само в България, но и в европейски мащаб. Флората и фауната са много богати. Изследователите определят Славянка като уникален природен кът именно заради богатството му на растителни и животински видове. Върху незначителната му площ преди разширението имаше над 1400 вида висши растения. Не случаино районът на резервата се смята за един от най-важните флористични формообразувателни центрове на Балканският полуостров. Тук има повече от 20 вида български ендемични растения, като 5 от тях на се срещат никъде другаде в страната. Най-широко разпространеният дървесен вид е черният бор (Pinus nigra), който заема ниските части на резервата. Над него се е настанила черната мура (Pinus leucodermis), чиято горна граница минава на 1800 м.н.в. Тук се намира най-голямото находище на черна мура на Балканите, която е основната причина за обявяването ѝ за резерват. Възраста на горите от черна мура е 60-120г., като отделни насаждения са над 200г., а някои дървета достигат и до 400 години. Височината на тези дървета е над 30 m. В ниските части на резервата има бук (Faagus silvatika), воден габър (Ostrya carpinifolia), докато в горните може да се види бяла мура. Обикновено букът и елата (Abies alba) се срещат на сенчести и по-богати место растения, докато най-бедните места са заети от черната мура. Интересно е наличието на тис (Taxus baccata). Още по интересна и разнообразна е тревната растителнаст. Богатството на тревни видове е обуслувено от благоприятните почвени и климатични условия. От особено значение е карстовият терен, който е един своеобразен оазис за южни и топлолюбиви видове. От ендемитите заслужава да се споменат борисовата ела (Abies borisi–regis) и кошаниновото вълче лико (Daphne kosanini), което е терциерен реликт и балкански ендемит. То се среща и на други места в Югозападна България, както и от Боздаг планина до планините в Албания. В Славянка расте между 1000 и 1800 м.н.в. От защитените растения трябва да се отбележат венериният косъм (Adianthum capilus-veneris), дряновската кандилка (Fritillaria drenovskyi) и особено родопската съсънка (Pulsatilla rhodopaea). Това е най-красивата едра цветна съсънка. Среща се и в Родопите. Цветовете са и единични, с правилна звънчевидна форма. Венчелисчетата са тъмнолилави отвътре и светлолилави отвън. Многобройните власинки им придават сребрист и пухкав вид, откъдето идва и народното име на съсънката - котенце. Само в Славянка се среща и изключително редкият балкански ендимит зюндерманова поветица (Convolvulus suendermanii). Красивите ѝ розово-бели и тъмнорозови фуниевидни цветове разнообразяват варовитите сухи каменисти терени на резервата. Красотата ѝ се дължи на сребристобелите власинки, които я покриват.

В Славянка и в резервата се среща и родопското лале (Tulipa rhodopaea), открито, описано и наименувано на латински от чешкия учен Йозев Веленовски. Като балкански ендемит това лале се среща също в Родопите, Македония и Гръцка Тракия. С едрите си тъмно- или виненочервени цветове и с вълнообразните краища на венчелистчетата си е сириозен конкурент по красота на градинските лалета. Сега се използва като изходна форма за селекциониране на културни форми.

Интерес представлява и красивото ендемично наше цвете стрибърнова каменоломка (Saxifraga siribrnyi), която със своите малиненочервени цветове ярко контрастира на белезникавия карстов фон.

Много красив терциерен реликт и балкански ендемит е дългошпорестата теменуга (Viola delfinanta), която у нас се среща само по пукнатините на варовиците и на варовитите терени на резервата. Това е извъредно оригинална многогодишна туфеста теменуга с едри розово-червени цветове. Освен в България може да се срешне още в Гърция - в Боздаг планина, на Олимп и на Халкидическият полуостров.

Ендемит на Славянка е и парилската метличина (Centaurea pariliana). Тя има красиви червени цветове и расте по варовити скални терени. Друг ендемит на Славянка е шахтиевата дрипавка (Crepis schachtii).

От останалите видове заслужават внимание краинската (ницовата) телчарка (Poligala Nicaeensis), лъжливият зърнастец (Rhamnus fallax) и маслиновидното вълче лико (Daphne Oleoides), което е вечнозелен храст със сиво-черна кора и с окосмени отдолу листа. Цветовете му са бели или белезникави, а плодовете - червени. Също като кошаниновото вълче лико е защитено от закона.


[редактиране] Животински свят

Животинският свят на Славянка също е богат и разнообразен. Наред с типичните за страната видове - сърна /Capreolus capreolus /,дива свиня /Sus scrofa /, заек /Lepus europaeus /, лисица /Vulpes Vulpes /, язовец /Meles meles / и др. – се срещат и много средиземноморски видове. По-извесни са чакалът /Canis aureus /, два вида костенурки /Testudo graeca , T.eversmanii /, македонски гущер /Lacerta erchardi /, изключително рядката котешка змия /Telescopus fallax / и др. Особено много са средиземноморските представители на безгръбначните животни – над 55-60% от всички безгръбначни в резервата.

[редактиране] Резерватът Алиботуш

Създаденият през 1951 година биосферен резерват Алиботуш е включен в списъка на ЮНЕСКО по програмата "Човек и природа" през 1977 г. Няколко пъти е разширяван и сега площта му е 1628 хектара с буферна зона 750 хектара. Обхваща територии с различна надморска височина-от 1140до 2212m. На територията на резервата има голям брой балкански и европейски ендемити (черния бор Петродан, борисова ела, алиботушкия чай-пирински, парилската метличина, славянското котенце и др), както и голям брой реликти (растения от предишни епохи). Обявен е за резерват с обща площ 1185,8 ha с Постановление №1171 на Главно управлени на горите от 24.11.1951г., за да се запази най-голямото находище черна мура, която е балкански ендемит. По своето богатство и разнообразие на растителни видове Славянка е естествена ботаническа градина, ноято поради недостъпността си относително е запазила и до днес първичният си вид и красота. От ранна пролет до късна есен тук не спират да цъфтят най-различни и редки за природата растения.


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
На други езици