Никола Стоянов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Стоянов български икономист |
|
Роден: | 3 февруари 1874 Дойран, днес Република Македония |
---|---|
Починал: | 12 юни 1967 София, България |
Никола Стоянов е български учен икономист, математик, астроном и физик.
[редактиране] Биография
Никола Стоянов е роден в 1874 година в Дойран, днес в границите на Република Македония. Завършва математика в софийското Висше училище в 1895 година. Между 1898 и 1901 специализира математика в Тулузкия университет, а между 1903 и 1906 математика и физика в Берлинския и Гьотингенския университет.
След приключването на образованието си се завръща в България и между 1903 и 1907 година работи като асистент в Софийския университет. По-късно заема адмнистративни длъжности в Българската централна кооперативна банка, а между 1935 и 1936 година е главен секретар в Министерството на финансите. Стоянов е представител на България при сключването на външни държавни заеми.
Още в 1898 година е съосновател на Българското физико-математическо дружество. Стоянов работи в областта на финансите, както и на наблюдателната и теоретичната астрономия и на теоретичната физика. Между 1929 и 1944 година Стоянов е и главен редактор на „Списание на Българското икономическо дружество“.
Никола Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. В 1923 година той е сред съоснователите на Македонския научен институт, а след смъртта на академик Милетич в 1937 година поема председателския пост на института, който запазва до преврата от 9 септември 1944 година.
[редактиране] Трудове
- „Финансовото положение на България и българският репарационен дълг“. София, 1923.
- „Репарации и междусъюзни дългове“. София, 1933.
Любомир Милетич | >>> | ![]() (1937— 1944) |
>>> | Петър Шапкарев |