Опел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Adam Opel AG | |
Основана: | 1863 |
---|---|
Седалище: | Рюселсхайм, Германия |
Продукти: | автомобили |
Уеб сайт: | OPEL |
Опел (пълно име: Adam Opel AG) е германска фирма за производство на автомобили. Компанията е създадена на 21 януари 1863 година и започва производство на автомобили през 1899 г. В наши дни, Опел е най-голения производител на Дженерал Моторс в Европа.
[редактиране] История
През 1862 година Адам Опел основава собствено предприятие за производство на шевни машини. През 1898 г. механикът Ф. Луцман от Десау изработва няколко моторни самохода, сходни като концепция с представения пет гoдини по-рано Benz Victoria. Синовете на Адам Опел проявяват интерес към бензиновите файтони, които по същото време се изявяват успешно и в някои местни съревнования. През януари следващата година младите наследници на Опел купуват малката работилница на Луцман, патентоват неговата конструкция и организират серийното производство на автомобили с марката Opel Lutzmann. Те разполагат с открита четириместна каросерия и разположен отзад едноцилиндров двигател от 1542 куб. см, който позволява мощност от 3,5 к.с. Този първи във фирмената история модел е изработен в 65 екземпляра.
През 1902 г. обаче той вече изглежда твърде архаичен и неперспективен като концепция. Тогава братята купуват лиценз за производство на френските автомобили Darracq, чието тиражиране под марката Opel е организирано в Рюселсхайм. Каросерията е изцяло изработена в Германия, а шасито и двуцилиндровият двигател пристигат в завършел вид от Франция. Модели обозначен като 0pel Darracq 8/4 PS, а през 1905 г. е усвоено и производството на 4-цилиндровия Opel Darracq 35/40 PS. Година по-късно обаче фамилията Опел решава да се откаже от услугите на А. Дарак, тъй като по същото време е завршен първият изцяло авторски сериен модел на Ореl. Прототипът, наречен 10/12 РS, е показан още пвез 1902 г. на изложението в Хамбург, а през 1906 г. от него вече са призведени повече от 1000 броя. След успешната си изява на международното автомобилно състезание за Купата на Кайзера от 1907 г. Ореl се превръща в предпочитан доставчик на леки автомобили за държавния глава Вилхелм II. Първият фирмен модел, поръчан от Двореца е Opel 65 PS с 4-цилиндров двигател и специално изработена поръчкова каросерия тип „ландоле".
През 1909 г. се появява и модельт 4/8 РS, по-известен като "Doktorwagen", тъй като неговата надеждност, високопроходимост и пъргавина бързо са оцененени от местните лекари. Автомобилът е снабден с 4-цилиндров двигател от 1000 куб. см и тристепенна скоростна кутия, а максималната му скорост достига 55 км/h при мощност 8 к. с. Той се произвежда до 1910 г., когато е заменен от четириместните версии 4/8 PS, 8/14 РS и 10/18 РS с каросеря тип фаетон.
До началото на първата световна предприятието предлага особено популярните в Германия модели 5/12 РS, 5/14 РS и 6/16 РS. По това време най-големият като кубатура автомобил на Opel е 40/100 РS от 1912 г., чийто 8-циндров двигател е с работен обем от 10 200 куб. см, а максималната му скорост достига 120 км/ч.
През 1914 г. е създаден уникалният GP Rennwagen, с който знаменитият пилот Карл Йорнс успява да спечели една от местните надпревари. В техническо отношение следвоенните леки автомобили на Opel 21/60 РS и 30/75 РS са базирани на първия 6-цилиндров модел на фирмата 18/50 РS от 1916 г. Въпреки своите достойнства тези луксозни лимузини се продават трудно, поради тежката икономическа ситуация в следвоенна Германия. Това е и основната причина, поради която през 1924 г. компанията лансира малкия двуместен модел 4/12 РS, придобил красноречивия прякор Laubfrosch (дървесна жаба), поради яркозелената си окраска. Популярният автомобил разполага с 4-цилиндров двигател (951 куб. см, 12 к. с.) и достига максимална скорост 66 км/ч. На негова база се предлагат още триместен седан, кабриолет (Opel 4/14 PS) и фургон.
Именно благодарение на LaubfroschOpel се превръща в първата германска компания, усвоила конвеиерното производство на леки автомобили. По повод на този модел обаче възниква конфликт с френската компания Citroen, която обвинява Opel в плагиатство, поради поразителната прилика между него и Citroen 5CV произвеждан в началото на 20-те години. Германците обаче успяват да докажат своята невинност и с това въпросът е приключен. Бестселърът остава на конвейера до края на 1925 г., след което на негово място идва вариант с четириместна каросерия, поставена върху удължено шаси, а старият двигател отстъпва на по-съвършен 1016-кубиков агрегат от 26 к. с. В този вид моделът се подвизава до 1929 г.
Един любопитен и съвсем немаловажен детайл от богатата фирмена история е и фактът, че някъде към средата на 20-те години Opel става първият производител в света, който създава сервизна мрежа за обслужване на своите автомобили на територията на цялата страна.
[редактиране] Обвързването с General Motors
През 1928 г. компанията се трансформира от семейно предприятие в акционерно дружество Adam Ореl AG. Година по-късно 80 % от нея става собственост на американския гигант Дженерал Моторс, а през 1931 г. отвъдоеканските господари придобиват изцяло предприятието в Рюселсхайм.
Същата 1928 г. остава паметна в историята на Ореl и със създаването на уникалния свръхскоростен болид RAK-2, снабден с ракетен двигател с твърдо гориво. На 23 май същата година на скоростната отсечка на пистата AVUS край Берлин Фриц фон Опел (внук на Адам Опел) успява да достигне със същия автомобил скорост 238 км/ч.
През 1929 г. е лансиран луксозният Opel 24/110 PS Regent, снабден с 8-цилинд-ров двигател от 5970 куб. см,, който е създаден като пряк конкурент на Mercedes-Benz. По същото време е представен и наследникът на Laubfrosch - Opel 4/20 PS с 1016-кубиков двигател. През 1931 г. на негово място идва Opel 1.0, а през 1932г. и Opel 1.2.
В средата на 30-те идва ред на следващото поколение достъпни компактни модели Р4, чието производство не след дълго достига до 100 000 броя годишно (според слуховете през 1938 г. производството на модела е принудително преустановено по настояване на новото националсоциалистическо управление; причината за това е, че лидерите на Третия райх не искат да допуснат американският завод да се превърне в конкурент на новостроящата се фабрика на Volkswagen). Паралелно с дебюта на Р4 в средата на 30-те години на пазара се появява и сензационният модел Olympia, чието име е вдъхновено от проведените през 1936 г. световни олимпийски игри в Берлин. Това е първият германски автомобил със самоносеща каросерия, който именно благодарение на тази авангардна особеност е със 110 кг по-лек от своя предшественик Opel Redent 1.3. Именно оттам са взети и първоначално използваните при Olympia двигатели, които впоследствие са заменени от по-модерни агрегати от 1288 куб. см (26 к. с.) и 1488 куб. см (37 к. а).
В края на 1936 г. компанията предлага и още един достъпен модел от същия клас, наречен Kadett. Той отново разполага със самоносеща каросерия, а външните му разлики с Olympia са незначителни, като използваният в случая двигател е от предходния модел Р4. През 1938 г. Kadett е модернизиран, а неговото производство е поето изцяло от новия фирмен завод в Бранденбург, където след 1935 г. се произвеждат камионите Opel Blitz и 1,5-литровите двигатели за някои от леките автомобили. При 6-цилиндровия модел Opel 2.0, произвеждана периода 1934-1937 г., за първи път във фирменатa история е внедрено независимо предно окачване тип Dubonnet, каквото след 1939 г. получават всичш модели на Ореl. По време на автосалоня в Берлин от началото на 1937 г. компанията представя два нови модела - Super 6 и Admiral. Първият от тях не се радва на особено дълга и уcпешна кариера, но вторият е приет с овации от публиката не само заради своя оригинален дизайн, но и заради мощния и надежден 6-цилиндров двигател от 3626 куб. см и максимална скорост 132 км/ч при мощност 75 к. с. Той се отличава с меко окачвана удобни седалки, ниско ниво на шума в купето и възможността за избор между две атрактивни каросерии с четери врати - лимузина и кабриолет, като паралелно с тях се представя и ефектни поръчкови каросери на същата база, изработени от местни каросерийни майстори. Производството на Amiral е престановено в началото на Втората Световна Война, като до тогава са изработени близо 6,5 хиляди броя.
Когато Германия обявява война на САЩ, заводите на Opel преминават под държавсен контрол. По същото време военните камиони Opel Blitz за нуждите на Вермахта се снабдяват с двигатели от Admiral. През 1944 г. фабриките на Opel протърпяват сериозни поражение в следствие на съюзничиските бонбандировки.
Веднага след войната концернът General Motors започва възстановяване на завода в Рюселсхайм, но фабриката в Бранденбург е изгубена завинаги. Причината за това обаче не са тежките разрушения, а репарационните договори, според които заводът е демонтиран и отново сглобен край Москва, където през декември 1946 г. започва производството на Москвич 400, напълно идентичен с Opel Kadett. През 1939 г. дебютира и модерният седан от среден клас Opel Kapitan, който се отличава със своя авангарден дизайн, проектиран в САЩ, както и с изцяло металната си самоносеща каросерия и 2473-кубиковия си двигател от 55 к.с, Opel Super 6. Той става особено популярен не само в Германия, но и в останалите страни, в които се продава и до октомври 1940 г., когато принудително слиза от конвейера, е тиражиран в над 25 хиляди броя. Неговото производство е продължено с незначителни технически изменения и след войната, и по-точно между 1948 и 1951 г. След това моделът претърпява основна стилистична модернизация, изпълнена в подчертано американски стил. В техническо отношение една от малкото разлики с предходния вариант е, че скоростният лост вече е поставен на кормилната колона. През 1950 г. е модернизирана и Olympia, като към стандартния седан с две врати се присъединяват и две нови модификации - кабриолет и универсал.
Първият изцяло нов като външност следвоенен модел на Opel е бестселърът Rekord, който дебютира през есента на 1953 г. на автосалона във Франкфурт. Въпреки модерната си каросерия с две врати, предлагана във варианти седан и кабриолет, той запазва почти изцяло архаичната механика и 1488-кубиковият двигател от своя предшественик Olympia. В конкретния случай мощността и максималната скорост на модела са повишени съответно на 40 к.с и 120 км/ч. До края на 50-те години Rekord претърпява три поетапни модернизации, при които максималната мощност е допълнително повишена и е внедрена нова четиристепенна скоростна кутия. Появяват се и нови модификации, като седан с четири врати, универсал, обозначен като Caravan и др. Клиентите могат да избират между двигатели с работен обем от 1196 до 1680 куб.см и автоматична трансмисия от типа Olymat. Автомобилът се радва на особена популярност не само в Европа, но дори и на американския пазар, като между 1953 и 1960 г. първата генерация Opel Rekord е тиражирана в повече от 1,5 милиона броя. През 1954 г. е представен и наследникът на Kapitan. Новият голям седан от „американски тип" се отличава с просторно пътническо пространство, панорамни стъкла, триместна предна седалка, тип „пейка", висящи педали и др. Първоначално е използван форсиран до 68 к. с. вариант на предвоенния 6-цилиндров агрегат от 2473 куб. см, но с появяването на новия Kapitan R, в края на 1958 г. идва и нов 2605-кубиков двигател от 80 к. с. Като опция на този модел се предлага и полуавтоматична американска скоростна кутия, а след 1961 г. и напълно автоматичната тристепенна скоростна кутия Esaytronic.
През 1964 г. се появява и напълно обновеният Kapitan A, чието външно излъчване отново съчетава най-модерните отвъдокеански тенденции. Пак тогава е лансиран и първият следвоенен модел на фирмата от представителен клас, при който е възродено името Admiral. Паралелно с него се предлага и почти идентичният Diplomat, който върви в комплект с 4,6-литров двига-гел Chervolet V8 със 165 к.c. Впоследствие такъв двигател се поставя по поръчка и на моделите Kapitan и Admiral , като междувременно Diplomat e снабден с нов 5,4-литров агрегат V8 с 230 к. с. И трите модела разполагат с идентично задно окачване тип Де Дион. През 1963 г. идва ред и на второто поколение Opel Rekord, който се отличава със своята видимо уголемена каросерия, а след 1964 г. и с наличието на мощен 6-цилиндров двигател с 2605 куб. см.
През 1962 г., когато фирмата чества своя стогодишен юбилей, в експлоатация влиза новият завод на Opel в Бохум, където е организирано производството на възродения Kadett. Това е компактен модел с две врати и нов двигател с 993 куб. см, слят в общ блок със съединителя и четиристепенната скоростна кутия, който осигурява мощност от 40 к. с. Три години след премиерата си той получава нов 1078-кубиков двигател, а през 1967 г. се появява и ограничена серия от спортната версия Kadett Rally, чийто работен обем е повишен до 1897 куб. см.
През 1980 г. дебютира и първият във фирмената история модел с предно предаване - Kadett D. Четири години по-късно той е заменен от обтекаемия Kadett E, който е първият автомобил на Ореl, удостоен с приза „Автомобил на годината".
По време на автосалона във Франкфурт през 1965 г. Opel показва перспективен прототип на първия в своята гама спортен автомобил, обозначен като GT, чиято ходова част е идентична с тази на Kadett. Серийният вариант на модела е лансиран през август 1968 г. с два вида двигатели от 1078 и 1897 куб. см, като преобладаващата част от него се продава в САЩ.
През 1966 г. е предприета поредната по-значима мoдернизация на модела Rekord, който получава цяла гама модерни 4-цилиндрови двигатели от 1.5,1.7 и 1.9 л. с горен разпределителен вал, чиято мощност е съответно 66,75 и 90 к.с. През 1972 г. именно този модел за първи път във фирмената история започва да се продава и с дизелов двигател (2067 куб. см, 60 к. с), но през 1974 г. поради данъчни съобръженйя работният обем на дизеловата версия е редуциран до 1998 куб. см. Последната модернизация на Rekord e направена през 1979 г. и в общи линии се изчерпва с поставянето на нов 1979-кубиков двигател.
От 1967 г. паралелно с Opel Rekord се произвежда и относително сходният като концепция модел Commodore, който разполага с 6-цилиндров двигател от 2490 куб. см. Той се изявява успешно в редица автомобилни надпревари и се ползва с добро име сред клиентите. Модернизираният впоследствие Соглтосюге започва да се произвежда в австралийския филиал на GМ.
През 1970 г. Opel лансира своя нов модел Ascona, който замества ветерана Kappitan, като на негова база разработено и спортното купе Manta. И двата модела се предлагат с 4-цилиндрови двигатели с работен обем 1196, 1584 и 1897 куб. см, като пет години след своя дебют са основно модернизирани, а след 1980 г. Ascona е тотално преработен и започва да се произвежда с предно предаване. В годините на своето производство Manta e особено търсен модел и за цялата си кариера е тиражиран в над 1 милиона.
През 1978 г. елитните Admiral и Diplomat са заменени от Senator, който е лансиран в два 6-цилиндрови варианта (2784 и 2969 куб. см и мощност съответно 140 и 180 к. а), като може да се поръча и версия с тристепенен автоматик. На базата на помощната от двете модификации е създадено и спортното купе Monza, чиято предна част е почти еднаква с тази на Senator, но задната част завършва в стил хечбек.
През 1988 г. мястото на Ascona е заето от новата Vectra чието производство скоро след обединението на Германия е пренесено в бившия завод на Wartburg в Айзенах. След 1989 г. на базата на Vectra се произвежда и спортното купе Calibra, което идва на мястото на Manta и се отличава с отлична аеродинамика (Сх = 0,26).
Производството на новото семейство започва през 1982 г. с модела Corsa в испанския завод на компанията. През януари 1993 г. идва второто поколение Corsa и спортното купе Tigra, базирано на същия модел, а през есента на 2000 г. е предприето следващото по-сериозно обновяване на компактния хит. Интересна новост при този усъвършенстван вариант е наличието на комбинирана полуавтоматична скоростна кутия Easytronic, с каквато се предлагат 1199-кубиковите версии на модела. През 2001 г. се появява и универсалната версия на Corsa, която е наречена Combo и разполага със същия двигател. През 1986 г. ветеранът Rekord е заменен от елегантната Omega, която се предлага във вариант седан и комби, а в края на същата година получава престижното звание „Автомобил на годината".
Година след премиерата на модела е лансирана и неговата по-престижна версия, наречена Senator, при която е използван 6-цилиндров двигател от 2594 куб. см (150 к. с.) и автоматична скоростна кутия.
В края на 1993 г. дебютира второто поколение Omega, което върви в комплект с няколко вида 4- и 6-цилиндрови двигатели, чийто работен обем се движи от 1998 до 3175 куб. см.
През лятото на 1991 г. мястото на Kadett е заето от новия модел |Astra, като лиценза за производство на самия Kadett E е продаден на корейската компания Daewood. Следващата генерация Astra е представена през 1999 г., като на нейна база започват да се произвеждат и универсалните миниванове Zafira.
През 1991 г. производствената програма на Opel е обогатена и от първия във фирмената история вседеход - Opel Frontera, който фактически се явява германски аналог на Isuzu Amigo, но за разлика от външното сходство, в случая е използван оригинален двигател на Opel. Не след дълго отново в сътрудничество с японската фирма е разработен и моделът Monterey.
Второто поколение Vectra дебютира през 1996 г., а следващото през пролетта на 2002 г. на автосалона в Женева. Тогава за първи път в производствената програма на Ореl е внедрена безстепенната трансмисия, като през 2003 г. на базата на новата Vectra е създаден и скоростният хечбек Vectra GTS, снабден с 3175-кубиков двигател V6, благодарение на който мощно стта на модела достига 218 ь с.
През лятото на 2000 г. фирменият филиал в Полша започва производството на минивана Agila, който се явява аналог на японския Suzuki Wagon R+, но снабден с З-цилиндров двигател на Ореl от 973 куб. см.
От есента на 2001 г. започва и относително ограниченото като тираж производство на двуместния Speedster с каросерия тарга и разположен в пределите на базата 4-цилиндров двигател от 2193 куб. см.
През 2003 г. гамата е допълнена от изцяло новия модел Meriva, базиран на Corsa, чието производство е усвоено от заводите на Opel в Бразилия и Испания. По-късно същата година в Рюселсхайм започва производството на седемместния Signum. Понастоящем компанията Adam Opel AG разполага с пет завода в Германия, които произвеждат около 650 хил. автомобила годишно. Останалите заводи на немския гигант са разположени във Великобритания, Португалия, Испания, Белгия, Полша, Унгария, Турция, Индия, Тайланд, ЮАР, Аржентина, Бразилия и Австралия.
Opel AG | ||
---|---|---|
Леки автомобили: |
||
Бусове: |
||
Концепции: |
||
Ретро: |