Аян Хирси Али
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аян Хирси Али холандска феминистка и политик |
|
Роден: | 13 ноември 1969 г. Могадишу, Сомалия |
---|---|
Аян Хирси Али (Ayaan Hirsi Ali, сомалийски Ayaan Xirsi Cali, родена Аян Хирси Маган 13 ноември 1969 г.[1] в Могадишу, Сомалия) е холандска феминистка и политик, дъщеря на сомалийския вожд Хирси Маган Иссе. Тя е прочут и често конфликтен автор, кинодеец и критик на исляма. Била е член на Втората камара на Генералните щати на Холандия — холандския парламент — от Народната партия за свобода и демокрация (VVD) от 30 януари 2003 г. до 16 май 2006 г. Спор около нейното холандско гражданство непряко води до падането на Втория кабинет на Балкененде. Хирси Али понастоящем е резидентен член на American Enterprise Institute — десноцентристки американски идеен институт (think tank).[2] През 2005 г. тя е включена от „Тайм“ в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.[3]
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Детство и юношество
Аян Хирси Али е родена в Сомалия в подрода Маджертин на родa Дарод. Първото ѝ име Аян означава „късметлия“ или „късмет“ на сомалийски. Баща ѝ Хирси Маган Иссе е изтъкнат член на Сомалийския демократичен фронт за спасение и водеща фигура в Сомалийската революция. Въпреки нейният баща, който е учил в чужбина, е против сомалийската традиция на обрязване на жените, нейната баба я подлага на тази процедура на петгодишна възраст в отсъствие на баща ѝ.[4]
Когато е на шест години, семейството ѝ напуска страната и се мести в Саудитска Арабия, като по-късно се мести в Етиопия и след това в Кения, където получава политическо убежище. В Кения Хирси Али посещава Английското девическото училище за мюсюлманки в Найроби, спонсорирана от Комисията по човешките права на обединените нации (UNCHR). След нашествието на секуларната държава Ирак в ислямската република Иран тя симпатизира на Иран и на ислямисткото мюсюлманско братство и носи „хиджаб“ заедно с ученичаската си униформа. След средното училище тя посещава курс за секретарки в секретарския колеж „Вали“ в Найроби (близо до центъра „Яйя“]] в продължение на една година.
[редактиране] Дополитическа кариера
Хирси Али пристига в Холандия през 1992 г. Има значителна липса на яснота относно събитията, довели до пристигането ѝ, защото по-късно тя признава даването на невярна информация в молбата си за убежище.
Хирси Али твърди, че през 1992 г. баща ѝ урежда брак с далечен братовчед, живеещ в Канада. Семейството ѝ обаче отрича това. Безспорно е, че през 1992 г. тя напуска Кенуя, за да посети свои роднини в Дюселдорф и Берлин в Германия. Други също поставят разказа за нейният принудителен брак под съмнение.[5] След кратък престой в Германия, тя решава да отиде в Холандия, а не в Канада.
Когато вече е в Холандия тя иска политическо убежище и получава разрешително за пребиваване. Не е известно на каква основа е получила политическо убежище. По закон, тъй като първо е била в Германия, тя би трябвало да поиска убежище там. Освен това, тя е живяла и е получила статут на бежанец в Кения, страна, смятана за безопасна. В Холандия тя дава фалшиво име и рождена дата на холандските имиграционни власти. Тя е позната на Запад под това самоприписано име, Хирси Али, а не с истинското си име Хирси Маган. По съвет на леля си тя казва на имиграционните власти, че е дошла направо от Сомалия, а не от Кения, където е живяла 11 години. В сомалия по това време има голям глад и гражданска война, водеща до операцията „Възстановена надежда“ на САЩ. Поради тези обстоятелства търсещите убежище от Сомалия рутинно получават убежище на хуманитарна основа. Хирси Али получава разрешително за пребиваване три седмици след пристигането си в Холандия.
След като получава убежище, тя сменя няколко краткотрайни работи, от чистене до сортиране на пратки в пощата. През това време тя следва курсове по нидерландски език и едногодишен курс по социална работа. След тези първоначални курсове тя следва политикознание в Лайденския университет до 2000 г. Между 1995 и 2001 г. тя работи като независим преводач, превеждайк ина сомалийски жени в центровете за бежанци, приютите за малтретирани жени (опит, който ѝ се отразява дълбоко) и Службата за имиграция и натурализация.
Тя вижда от първа ръка как определени практики, които тя си мисли, че е оставила зад гърба си в Африка, продължават на Запад. Докато работи за СИН, тя вижда как работи системата на холандските имиграционни служби отвътре. Тя е много критична към начинът, по който холандската система се отнася с търсещите убежище.[източник?]
[редактиране] Политическа кариера
След като получава магистърска степен по политически науки, Али става аспирант във фондациата „Виарди Бекман“, научен институт, свързан със социал-демократическата Партия на труда, чийто управител е професорът от Лайденския университет Руд Коле.
Вдъхновена от Атеистичния манифест (Atheistisch Manifest) на лайденския философ Херман Филипсе, тя се отказва от исляма и става атеистка. През този период тя започва да формулира критиката си на ислямската култура, която излага в книгата си „De Zoontjesfabriek“ („Фабриката за синчета“). След издаването на тази книга, тя получава първите смъртни заплахи.
След някои несъгласия с PvdA за липсата на мерки за сигурност през ноември 2002 г., тя търси съвет при Сиска Дреселхойс — редакторка на феминисткото списание „Opzij“ („Настрани“). Дреселхойс предтсавя Хирси Али на Герит Залм, парламентарен водач на Народната партия за свобода и демокрация и на членката на тази партия Нели Смит-Крус, сега европейски комисар по конкуренцията. Хирси Али се съгласява да премине към VVD и се кандидатира в парламентарните избори. Тя пребивава зад граница и получава заплата като асистент на парламентарната група на VVD от ноември 2002 г. до януари 2003 г. От януари 2003 г. до юни 2006 г. тя работи катo депутат от тази партия. Тя е принудена да подаде оставката си като депутат, когато министър Вердонк (също от VVD) обявява, че холандското гражданство на Хирси Али трябва да се смята за нищожно, защото Аян признава в телевизионно интервю, че то е получено, като е използвала фалшиво име и дата на раждане.
Заради изказванията ѝ за ислямския пророк Мохамед в едно интервю за вестник „Trouw“, срещу Хирши Али е подадено оплакване за дискриминация на 24 април 2003 г. Канцеларията на прокурора решава да не я преследва, защото нейната критика „не излага никакви заключения относно мюсюлманите и тяхната стойност като група не се отрича.“[6]
Хирши Али пише сценария за „Submission“,[7], кратък филм, режисиран от Тео ван Гог, който критикува отношението към жените в ислямското общество. Една жена е провокативно облечена в полупрозрачна бурка, под коята върху нейната кожа са прожектирани текстове от Корана. Текстовете се отнасят към предполагаемата подчинена роля на жените. Други жени във филма показват белези от физическо насилие. Освен, че пише сценария, Хирси Али е и диктор във филма. Пускането на филма предизвиква много спорове, както и реакция с насилие, когато крайният ислямсит Мохамед Бойери, член на Хофстад груп застрелва и намушква с нож ван Гог на една амстердамска улица на 2 ноември 2004 g. Писмо, забодено на тялото на ван Гог с нож съдържа преди всичко смъртна заплаха към Хирси Али. Холандските тайни служби повишават нивото на сигурност за Хирси Али след инцидента.[8]
По рано същата година групата „Хагска връзка“ продуцира и разпространява рап-песента „Hirsi Ali Dis“ по Интернет. Думите на тази песен включват агресивни заплахи срещу живота на Хирси Али. Раперите са обвинени по чл. 121 от холандският наказателен кодекс, защото възпрепятстват изпълнението на задачите на Хирси Али като политик. През 2005 г. раперите са осъдени на обществено полезен труд и условно лишаване от свобода.[9]
След инцидента Хирси Али се укрива в Холандия и дори прекарва известно време в Ню Йорк — ситуация, коятоп продължава до 18 януари 2005 г., когато тя се връща в парламента. На 18 февруари, 2005 г. тя разкрива местоположението си и това на колегата си Герт Вилдерс, който също се е укривал. Тя поисква нормална безопасна къща и я получава седмица по-късно.
На 16 ноември 2005 г. Хирси Али обявява, че е сериозно заплашена от имама Сахемик Фаа. Имамът, който работи в една джамия в Хага, обявява в Интернет, че Хирси Али трябва да бъде „отвята от вятъра на променящите се времена“ и че би могла да очаква „проклятието на Аллах.“
През януари 2006 г. Хирси Али използва речта си при получаване на наградата на Ридърс Дайджест „Европеец на годината“, за да прикани към действия за предотвратяване на разработването на ядрени оръжия от Иран и за да каже, че трябва да се вярва на думите на Махмуд Ахмадинеджад, който заявява, че иска да организира конференция за изследване на обективните доказателства за холокоста. „Преди да дойда в Европа, никога на бях чувала за холокоста. Това е така с милиони хора в Близкия Изток. Такава една конференция трябва да може да убеди много хора да се откажат от отричането на геноцида на евреите.[10]
Тя казва също, че „така наречените западни ценности“ — свобода и справедливост — са универсални и, че Европа е постигнала много повече от повечето чати на света в осигуряването на справедливост, защото е гарантирала свободата на мисълта и дебата, които са необходими за критически самоанализ, и, че общностите не могат да се реформират сами, освен „ако е възможно щателно разследване на всяка бивша и текуща доктрина.“[11]
През март 2006 г. едно писмо, подписано и от нея, озаглавено Манифест: Съвместно посрещане на новия тоталитаризъм, заедно с единадесет други личности (между които Салман Рушди), е публикувано в отговор на агресивните и смъртоносни протести в ислямския свят около въпроса за карикатурите на Мохамед от Jyllands-Posten.
На 27 април един холандски съдия постановява, че Хирси Али трябва да напусне дома си — силно защитен таен адрес в Холандия. Съседите ѝ се оплакват, че живеенето в съседство с нея е неприемлив риск по отношение на сигурността за тях, въпреки че полицията свидетелства в съда, че това е едно от най-сигурните места в страната заради многобройният личен състав, който е изпратен там.[12]
В момента Хирси Али работи върху продължение на „Submission“, чиято тема вероятно ще бъде положението на хомосексуалистите в исляма.
[редактиране] Дебат около гражданството
На 15 май 2006 г. чиновници от холандското правителство хвърлят съмнение върху статуса на Хирси Али като холандска гражданка, защото е предоставила невярна информация в молбата си за статус на бежанка в Холандия. По-късно тя използва същата невярна информация, когато кандидатства за холандско гражданство и го получава. Холандката министърка на имиграцията и интеграцията Рита Вердонк предприема мярка за анулиране на нейното гражданство, която по-късно е отменена по настояване на парламента.
През май 2006 холандскат ателевизионна програма „Зембла“[13][14] съобщава, че Хирси Али е дала невярна информация за истинското си име, възрастта си и страната, от която е дошла, когато първоначално е помолила за убежище в Холандия. Програмата предоставя и свидетелства, че тя е излъгала, че главната причина за молбата ѝ за убежище е принудителен брак.
Хирси али признава, че е лъгала за истинското си име, дата на раждане и начин, по който е пристигнала в Холандия. Но няколко източника, между които нейната първа книга „Фабрика за синове“, публикувана през 2002 г., съдържат нейното истинско име и дата на раждане и тя самата публично е заявявала своето истинско име и дата на раждане в интервю от септември 2002, публикувано в политическото списание „HP/De Tijd.“[15][16][17] и в интервю във „VARA gids“ (2002).[18] Така че тези подробности се смятат от много за обществено достояние. Освен това, Хирси Али твърди, че е направила пълни разяснения по въпроса пред служители от VVD, когато първоначално е била поканена да се кандидатира за парламента през 2002 г.
Средствата за масова информация спекулират, че Хирси Али би могла да изгуби холандското си гражданство поради тази „измама със самоличността“, което би коствало и мястото ѝ в парламента. В първата си реакция министър Рита Вердонк[19] казва, че няма да се занимава с въпроса, но след като депутатът Хилбранд Навейн официално я запитва за позицията ѝ, тя обявява, че ще разследва процеса на натурализация на Хирси Али. Това разследване продължава 3 дни. Установено е, че Хирси Али всъщност никога не е получавала холандско гражданство, тъй като е излъгала за името и датата на раждането си. Хирси Али е заявила, че е Аян Хирси Али, родена през 1967 г., а всъщност е била Аян Хорси Маган, родена през 1969 г. Поради това позицията на холандското правителство е, че холандското гражданство на Хирси Али е недействително и обявено за нищожно.
На 15 май 2006 г., след излъчването на предаването „Зембла“, се появяват нови истории, гласящи, че Хирси Али най-вероятно ще се премести в САЩ през септември 2006 г. Тя очаква да работи там върху книгата си „Shortcut to Enlightenment“ и за десноцентриският институт „American Enterprise Institute.“[20]
На 16 май Хирси Али напуска парламента, след като признава, че е излъгала в молбата си за убежище. В същия ден тя дава прес-конференция[21], в която отново заявява, че, въпреки че мисли, че е неправилно да се получава убежище с неверен претекст, фактите са били обществено достояние от 2002 г., когато са били представени в средствата за масова информация и в една от нейните публикации. На прес-конференцията тя също заявява отново, че е казала истината за причината, поради която е искала убежище, която е била заплахата от принудителен брак, независимо от противоположното твърдения в програмата „Зембла“ на някои от нейните роднини. Причината, която обявява, за незабавната си оставка от парламента, не са продължаващит езаплахи, правещи работата ѝ като парламентарист „трудна“, но „не невъзможна“, а новините, че министърката би я лишила от холандското ѝ гражданство.
След дълъг и емоционален дебат в холандския парламент всички основни сили подкрепят предложението, изискващо от министъркаата да проучи възможностите за специални обстоятелства в случая на Хирси Али. Въпреки че Вердонк остава убедена, че юрисприденцията не ѝ дава никакво поле за вземане предвид на такива обстоятелств, тя решава да приеме предложението. По време на дебата тя изненадва депутатите, твърдейки, че Хирси Али все още има холандско гражданство в периода на разследването. Явно решението, което тя съобщава на публиката, всъщност не е решение, а просто съобщаване на тогавашната позиция на холандското правителство. Хирси Али все още разполага с шест седмици, за да реагира на това, преди да бъде взето окончателно решение за гражданството ѝ. Вердонк е силно критикувана за това, че не е действала по-предпазливо в случай, който има толкова много политически последици.
Освен холандски паспорт, Хирси Али все още има холандско разрешително за пребиваване на основание, че тя е политическа бежанка. Според министърката, това разрешително не може да ѝ бъде отнето, тъй като е получено преди повече от 12 години, през 1992 г.
В реакция на обявеното решение, бившият водач на VVD Ханс Вигел заявява, че нейното напускане „не би било загуба за VVDи не би било загуба за Втората камара.“[22] Вигел казва, че Хирси Али е храбра жена, но че мненията ѝ са поляризиращи. Бившият парламентарен водач на VVD Йозиас ван Артсен е по-положителен за Хирси Али, казвайки, че е „болезнено за холандското общество и политика това, че тя напуска Втората камара.“[23] Друк депутат от VVD, Биби де Врис, твърди, че ако нещо се случи на Хирси Али, някои хора от нейната партия биха били с „кървави ръце.“ Летиция Грифит наследява Хирси Али като парламентарист.
Кристофър ДеМът (президент на American Enterprise Institute) потвърждава с писмо, че последните събития в Холандия няма да се отразят на назначаването. На 16 май той заявява, че все още очаква да „я посрещне в AEI и в Америка.“
Заместник-държавният секретар на САЩ Робърт Зоулик по-късно заявява, че „ние признаваме, че тя е много смела и впечатляваща жена и тя е добре дошла в САЩ.“[24]
На 23 май 2006 г. Аян Хирси Али предоставя на „Ню Йорк Таймс“[25][26] някои писма, които според нея предлагат поглед върху молбата ѝ за убежище от 1992 г. В едно от писмата сестра ѝ я предупреждава, че всичките ѝ роднини я търсят (след бягството ѝ в Холандия), а в друго писмо баща ѝ се отказва от нея.
На 27 юни 2006 г. холандското правителство обявява, че Хирси Али ще запази холандското си гражданство.[27] В същия ден е разкрито писмо, в което Хирси Али изразява сътжалението си за това, че е дезинформирала Вердонк. Явно на Хирси Али в края на краищата е позволено да носи името „Хирси Али“, тъй като холандското правителство вярва, че на сомалийците е разрешено да носят името на дядо си според сомалийския семеен закон. Както излиза, дядо ѝ е използвал последното си име „Али“ до 30-те си години, след което го е променил на „Маган.“ Фактът, че този дядо е роден през 1840 г. усложнява разследването.[източник?] Също така, указването на невярна дата на раждане според Вердонк не е толкова важно. По-късно същия ден Хирси Али заявява чрез адвоката си и в телевизионни интервюта, че е подписала писмото, написано от Министерството на правосъдието под принуда.[28]
Тя смята, че е принудена да подпише изявлението в замяна на паспорта, но че се е съгласила да направи това, преглъщайки гордостта си и за да не усложнява процедурата по получаване на виза за САЩ (въпреки че до този ден тя все още носи холандския си паспорт, независимо от конфликта). Един близък личен приятел на Хирси Али, Леон де Винтер представя в блога си [29] подробно проследяване на събитията, случили се на 17 юни и довели до подписването от Хирси Али на изявлението, потвърждаващи според него недоброволността на нейното действие.
В специална парламентарна сесиа ня 28 юни се повдигат въпроси относно предполагаемата принуда за изявлението на Хирси Али от министърката Вердонк, отказа да се разследва невярната дата на раждане като съпътствуващ проблем и дали сомалийският закон е по-силен от холандския закон.
Последвалият политически конфликт на 29 юни накрая довежда до падането на втория кабинет на Балкененде.
[редактиране] Политически възгледи
Хирси Али е член на VVD, холандска политическа партия, комбинираща косервативни възгледи за икономиката, външната политика, престъпността и имиграцията с либерална нагласа към наркотиците, аборта и хомосексуалистите. Тя твъдри, че е голям почитател на един от идеологическите водачи на партията, Фриц Болкестейн (бивш еврокомисар). Али е обект на съществена критика в резултат на отстъпничеството ѝ от Партията на труда (PvdA) и преминаването ѝ към VVD. В отговор тя твърди, че ще покаже по-голяма лоялност към VVD.[източник?] Тя твърди, че нейните лични възгледи са инспирирани от конвертирането ѝ от мюсюлманка към атеистка. Хирси Али е много критична към исляма и особено към пророка Мохамед и към позицията на жените в исляма.
[редактиране] Ислям
Хирси Али е много критична към позицията на жените в патриархалните ислямски общества и наказанията, изисквани от ислямските учени за хомосексуализъм и прелюбодеяние. Тя се смята за мюсюлманка до 28 май 2002 г., когато става атеистка.[30] В интервю с швейцарското списание „Дас Магацин“ (Das Magazin) през септември 2006 тя казва, че е изгубила вярата си, докато седяла в един италиански ресторант през май 2002 и пиела чаша вино: „Попитах се: Защо трябва да горя в ада само, защото пия това? Но това, което ме подтикна дори повече беше фактът, че убийците от 9/11 всички са вярвали в същия Бог, в който вярвах и аз.“[31] Въпреки това в телевизионната програма „Рондом Тин“ (Rondom Tien) ot 12 септември 2002 г. тя все още го нарича „моята религия.“ Тя описва исляма като „назадничава религия“, несъвместима с демокрацията. В един сегмент от програмата за текущи събития НОВА (NOVA), тя предизвиква ученици от едно ислямско начално училище да изберат между Корана и холандската конституция.
[редактиране] Мохамед
Критиката ѝ към ислямския пророк Мохамед се отнася предимно до неговия морал. През януари 2003 тя казва на холандския вестник „Трау“ (Trouw), че „Мохамед е , разглеждан според нашите западни стандарти, извратен човек.“ Тя има предвид особено женитбата на Мохамед, който е на 52 години и Айша, която е на девет години според колекциите на хадиса.[32] Тя изразява и мненията си за личността на пророка Мохамед. В холандския вестник „Трау“ Хирси Али е интервюирана за десетте божи заповеди. Във втория параграф, когато е запитана за Мохамед,[33] тя отговаря: „По нашите западни стандарти Мохамед е извратен човек. Тиран. Той е против свободата на изразяване. Ако не правиш, каквото казва, ще бъдеш наказан. Това ми напомня за мегаломаните на Близкия Изток: Бин Ладен, Хомейни, Садам. Странно ли ви се струва, че съществува Садам Хюсеин? Мохамед е пример за него. Мохамед е пример за всички мюсюлмани. Странно ли ви се струва, че мюсюлманските мъже са агресивни?“
В интервю с датското списание Sappho тя обяснява паралелите, които вижда между личността на Ясер Арафат и тази на Мохамед.[34]
[редактиране] Обрязване
Хирси Али е противник на практиката на обрязване както на мъжете, така и на жените, но особено на по-крайната форма на осакатяване на женските гениталии. Един цитат от Хирси Али за женското генитално осакатяване гласи: „момичета, умиращи при раждане, защото са прекалено млади [...] Подемът на радикалния ислям е важна част от това. Мисля, че имам морално задължение да дискутирам източника. Мисля, че ако мислите, че обогатявате дебата, ако го поставяте под съмнение, не сте враг на исляма. Можем да търсим другаде, използвайки аргументи, за да открием отговор на тези въпроси и не е нужно да премахваме религията. Но трябва да го направим, като намерим баланс.“[35]
[редактиране] Християнство
На 31 август 2006 г., говорейки с холандската преса по повод заминаването си за САЩ, за да работи за известния институт, Хирси Али казва: „...с хора с еданкви възгледи не може да се дискутира. С хора с еднакви възгледи може да се участва само в църковна служба, а, както е широко известно, аз не обичам църковните служби!“[36]
[редактиране] Свобода на словото
Хирси али е защитник на свободата на словото. В една лекция в Берлин от 2006 г. тя защитава правилото да се обижда, следейки конфликта с карикатурите на Мохамед в Jyllands-Posten. Тя осъжда журналистите на тези издания и телевизионни канали, които не са показали на читателите или зрителите си карикатурите като „посредствени умове“, които се опитват да се скрият зад такива „благородно звучащи термини като отговорност и чувствителност“ Тя похвалва издателствата в цяла Европа за показването на карикатурите и за това, че не са се уплашили от това, което тя нарича нетолерантност на много мюсюлмани по света.
Не искам да обидя религиозните чувства, но няма да се подчиня на тирания. Искането хората, които не приемат учението на Мохамед да се въздържат от рисуването му не е искане за уважение, а искане за подчинение.[37] |
[редактиране] Свобода на събиранията
Хирси Али подкрепя предложението на холандския парламент да се отмени субсидията за консервативната протестантска християнска политическа партия Политическата реформирана партия (SGP), която не дава пълни права за членство на жените и все още не дава пасивни избирателни права на жените-членове. Тя заявява, че „всяка политическа партия, дискриминираща срещу жените и хомосексуалните трябва да бъде лишена от финансиране.“[38]
Хирси Али също е заявила, че иска белгийските власти да забранят партията Фламандски интерес (Vlaams Belang), твърдейки, че „тя не се различава от Хофстад групата. Въпреки че членове на VB не са направили никакви насилствени престъпления все още, те просто ги отлагат и чакат, докато получат абсолютно мнозинство. По много въпроси те имат точно същите мнения като мюсюлманските екстремисти: за позицията на жените, за подтискането на хомосексуалните, за аборта. Този начин на мислене ще доведе директно до геноцид.“[39] Хофстад групата е холандска ислямистка терористична организация. Водачът на партията Фламандски интерес Франк Ванхеке отговаря с отворено писмо до Хирси Али, заявявайки, че тя е „по-близка до Фламандски интерес със своите възгледи, отколкото до Фламандските либерали.“ Той също отрича приликата с Хофстад групата, като казва, че Фламандски интерес „никога и никъде не е подтиквал към насилие.“
Ние не заплашваме политиците със смърт и опити за убийство. Като Вас и Герт Вилдерс ние само искаме здрав разум и различна имиграционна политика.[40] |
Фламандски интерес също реагира на оттеглянето на Хирси Али от холандската политика, като казват, че партията „уважава начинът, по който тя провежда и организира дебата в Холандия по отношение на исляма, подтискането на жените и неуспялата интеграция.“[41]
[редактиране] Свобода на образованието
В Холандия около половината от цялото образование е организирана под формата на специални училища (повечето от които са католически или протестантски). Тъй като малко от тези училища са мюсюлмански,[42] Аян Хирси Али казва през ноември 2003, че нито едно религиозно училище не трябва да получава финансиране от държавата. Това довежда до конфликт с Ханс Вигел, изтъкнат бивш водач на VVD.
[редактиране] Помощи за развиващите се страни
В миналото Холандия винаги е била една от най-изтъкнатите страни, които подкрепят даването на помощи на развиващите се страни. Като говорител на VVD в парламента по този въпрос, Хирси Али казва, че настоящата политика за даване на помощи на развиващите се страни не работи, за да се увеличат благоденствието, мира и стабилността в развиващите се страни.
VVD вярва, че холандското международно подпомагане досега не е успяло, ако се измерва спрямо [ефектите на холандските помощи върху] намаляването на бедността, намаляването на глада, продължителността на живота и поддържането на мира.[43] |
[редактиране] Тероризъм
В холандския вестник „Волкскрант“ от 8 април 2006 г. тя предлага специална проверка на всеки мюсюлманин, кандидатстващ за каквато и да е работа за възможни връзки с терроистки групи. .[44]
[редактиране] Имиграция
През 2003 г. Хирси Али работи заедно с другаря си от VVD депутата Герт Вилдерс в продължение на няколко месеца. Те поставят правителството под обстрел по въпросите на имиграционната политика. В реакция на Доклада за човешкото развитие на арабите на програмата за развитие на Обединените нации Хирси Али задава следния въпрос на министъра на външните работи Йап де Хоп Схефер и на министъра без портфейл за кооперация по развитието Агнес ван Ардене. Заедно с парламентариста Герт Вилдерс тя поисква от правителството да обърне внимание на последиците от холандската политика за намаляване на имиграциятз от арабския свят към Европа и по-специално Холандия.
Въпреки че винаги публично е подкрепяла политиката на министърката от VVD Рита Вердонк по отношение на ограничаване на имиграцията, в личния си живот тя не я подкрепя, както обяснява в интервю за „Opzij“.[45] В парламента тя подкрепя начина, по който Вердонк се отнася към случая Пасич,[46] въпреки че лично тя мисли, че на Пасич би трябвало да се разреши да остане. В нощта преди дебата, тя звъни на Вердонк, за да ѝ каже, че самата тя е лъгала, когато е избягала в Холандия точно като Пасич. Вердонк отговаря, че ако е била министър по онова време, би депортирала ХирсиАли. Последвалите действия на Вердонк възможността да се отнеме холандското гражданство на Хирси Али. Настъпилият политически катаклизъм накрая довежда до падането на Втория кабинет Балкененде.
В интервюто за „Opzij“ Хирси Али също казва, че подкрепя „генерална амнистия“ за група от 26 000 бежанци. Тези бежанци, които са прекарали повече от пет години в Холандия без да им бъде казано нищо за статута им на бежанци, според Хирси Али всички трябва да получат холандско гражданство.[47] VVD ѝ забранява да се изказва по този въпрос.[45][47]
От напускането си на холандския парламент Хирси Али прави още изказвания в подкрепа на ограничителните имиграционни политики. Тя прави изказванията си по този повод на 1 ноември 2006 г. в телевизионната програма „Aspekte“ по немската телевизионна станция ZDF. Тч казва, че се страхува, че мюсюлманските имигранти, ако един път получат мнозинство, биха въвели законите на Шериата.
[редактиране] Критика срещу Хирси Али
[редактиране] Мохамед
Повечето мюсюлмани, холандски и задгранични, осъждат нейната обидата на Моихамед. Гражданският съд в Хага също предупреждава Хирси Али да не обижда Мохамед. Те, обаче, я оправдават по всички обвинения.[48]
[редактиране] Мултикултурализъм
Хирси Али заема важно място в холандския дебат за мултикултурализма. Ляво-либералният интелектуалец Дик Пелс описва Хирси Али като представител на либералния фундаментализъм.[49]
Тази идеология е подобна на православния ислям в смисъл, че мисли, че нейната перспектива е превъзхождаща и всички хора трябва да се накарат да я имат. Той мисли, че начинът, по който тези либерални фундаменталисти се опитват да дебатират за исляма чрез обвинения и обиди не е конструктивен. Те само влошават отношенията между мигрантите и коренните холандци. |
[редактиране] Награди
- Януари 2004 г.: получава Prize of Liberty от Nova Civitas, класически либерален институт в Ниските земи.[източник?]
- 20 ноември 2004 г.: получава Награда за свобода от Либералната партия на Дания, която тогава е най-голямата партия в Дания и учасвта в правителството „за да съдейства нейната работа за свободата на словото и правата на жените.“[източник?] Поради заплахите от ислямски фундаменталисти тогава тя е възпрепятствана да приема наградата лично; но година по късно, на 17 ноември 2005 г. тя отива в Дания, за да благодари на Андерс Фог Расмусен, тогава премиер министър и водач на датската Либерална партия за наградата. [източник?]
- 25 февруари 2005 г.: получава пръстена „Хариет Фрезер“ от Сиска Дреселхойс, редактор на феминисткото списание „Opzij“ („Опзей“) „за работата ѝ за еманципацията на ислямските жени.“ [източник?]
- 18 април 2005 г.: включена е от американското списание „Тайм“ в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света. Поставена е в категорията „Водачи и революционери.“[3]
- юни 2005 г.: получава годгодишната награда на норвежкия политически институт Хюман Райтс Сървис (ХРС), „Европейски водач на годината.“ Според ХРС Хирси Али е „извън всякакво съмнение,водещият европейски политик в областт ан аинтеграцията. [Тя е] майстор в изкуството на посредничи по най-трудните въпроси с непреодолима смелост, мъдрост, разсъдък и яснота.“[51]
- 29 август 2005 г.: получава годишната Награда за демокрация на шведската Либерална народна партия „за смелата ѝ работа за демокрация, човешки права и права на жените.“ Тя получава наградата на церемония в шведския Риксдаг от водача на Народната либерална партия Ларс Лейонборг.[52]
- Избрана е за Европеец на годината за 2006 г. от европейските редактори на списанието „Рийдърс Дайжест.“ На церемония в Хага на 23 януари Хирси Али приема наградата на „Рийдърс Дайджест“ от Европейския комисар по конкуренцията Нели Крус.[53]
- Номинирана е от норвежкият член на парламента Кристиан Тибринг-Gjedde като кандидат за Нобеловата награда за мир за 2006 г0.[източник?]
- 1 октомври 2006 г.: получава гражданската награда „Glas der Vernunft“ в немския града Касел. Организацията я награждава с тази награда за посвещението ѝ на интеграцията на мигрантите и срещу дискриминацията на жените.[източник?] Между другите лауреати са Леа Рабин, съпруга на бившия израелски премиер-министър Ицхак Рабин Ханс-Дитрих Геншер, бивш външен министър на Федерална република Германия.[източник?]
[редактиране] Други
[редактиране] Книгопис
- De Zoontjesfabriek over vrouwen, Islam en integratie („Фабриката за синове — За жените, исляма и интеграцията“) е сбирка от есет аи лекции от преди 2002 г. Тя съдържа и едно разширено интервю, първоначално публикувано във феминисткото списание „Opzij.“ Книгата специално се съсредоточава върху позицията на мюсюлманите в Холандия.
- De Maagdenkooi („Клетката за девици“) е сбирка от есета и лекции на Хирси Али от периода 2003-2004 г., съчетани с лични преживявания от работата ѝ като преводач за Службата за имиграция и натурализация. Книгата се съсредоточава значително върху позицията на жените в исляма.
- Mijn Vrijheid („Моята свобода“) е автобиография, публикувана на холандски през септември 2006 от издателство „Аугустус“, Амстердам/Антверпен, 447 стр. ISBN 10904570112x/ISBN 1397890457.[55]
[редактиране] Бележки
- ↑
„Ayaan Hirsi Ali“. PEN American Center. Сайтът е посетен на 7.01.2007 г.
- ↑
„AEI - Scholars & Fellows“. American Enterprise Institute for Policy Research. Сайтът е посетен на 7.01.2007 г.
- ↑ 3,0 3,1
Manji, Irshad. "The 2005 TIME 100: Ayaan Hirsi Ali", TIME. Източникът е посетен на 7.01.2007 г. (на английски език)
- ↑ 4,0 4,1 Linklater, Alexander. "Danger woman", Guardian Unlimited, The Guardian, 2005-05-17. Източникът е посетен на 07.01.2007
- ↑ The Islamic Challenge: Politics and Religion in Western Europe, Klausen, J., New York: Oxford University Press, 2005; „Тя не е принудена да се ожени. Тя е имала приятелски отношения с мъжа си, както и с другите си роднини. Не е истина, че тя е трябвало да се крие от семейството си в продължение на години.“
- ↑ Ayaan Hirsi Ali niet vervolgd, Volkskrant, 24 април, 2003
- ↑ Submission, on Google Video 2005-04-29
- ↑ Klausen, JBattling the racists, Expatica, 12 май, 2006 г.
- ↑ Werkstraf voor 'Hirsi Ali-rappers', nu.nl, 27 януари 2005 г.
- ↑ Geen Iraanse atoombom toelaten, De Standaard. (на холандски език)
- ↑ Ayaan Hirsi Ali betreurt zelfcensuur Europa, De Standaard. (на холандски език)
- ↑ The Caged Virgin - Holland's shameful treatment of Ayaan Hirsi Ali, Christopher Hitchens, May 8, 2006
- ↑ Името е стара транскрипция на руското „земля“ (земя) от името на архипелага Новая земля — Нова земя. Виж nl:Zembla.
- ↑ De heilige Ayaan, Zembla, 11 май 2006 г. (включва поточно видео)
- ↑ Liberals don't care Hirsi Ali lied to get asylum in 1992, Expatica, 12 май 2006 г.
- ↑ Hirsi Ali verlässt die Niederlande, Шпигел, 15 май 2006 г.
- ↑ Hirsi Ali will die Niederlande verlassen, Тагесшау, 15 май 2006 г.
- ↑ Astrid ontmoet Ayaan (PDF), VARA TV Magazine, 7 декември 2002 г.
- ↑ Onderzoek bepleit naar Hirsi Ali, NOS, 13 май
- ↑ Hirsi Ali to leave Netherlands for job with US think tank, Expatica, 15 май
- ↑ Press conference Ayaan Hirsi Ali, VVD Website, 16 май, 2006 г.
- ↑ Moslims blij met vertrek Ayaan Hirsi Ali, Elsevier, 15 май
- ↑ Van Aartsen: Vertrek pijnlijk voor Nederland, Telegraaf
- ↑ America to welcome Hirsi Ali with open arms, Expatica, 18 май 2006 г.
- ↑ Somali in The Hague Faces a More Personal Attack, New York Times, 23 май 2006 г.
- ↑ Brieven bevestigen risico's Hirsi Ali, nu.nl, 30 май
- ↑ Brief minister Verdonk over naturalisatie mevrouw Ayaan Hirsi Ali, Rita Verdonk, 27 юни 2006 г.
- ↑ Английски превод на писмото
- ↑ Israël is de frontstaat in de oorlog tegen het islamitische fascisme, Leon de Winter, 8 август, 2006 г.
- ↑ Статия на холандски: 'Ik geloof niet meer'
- ↑ http://www.dasmagazin.ch
- ↑ английски превод Сахих Бухари и Сахих Муслим
- ↑ De Verdieping - Ayaan Hirsi Ali, Trouw, 25 януари, 2003 г.: „Mohammed is, gemeten naar onze westerse maatstaven, een perverse man. Een tiran. Hij is tegen vrije meningsuiting. Als je niet doet wat hij zegt, loopt het verkeerd met je af. Dat doet mij denken aan al die megalomane machthebbers uit het Midden-Oosten: Bin Laden, Khomeini, Saddam. Vind je het vreemd dat Saddam Hoessein er is? Mohammed is zijn voorbeeld. Mohammed is een voorbeeld voor alle moslimmannen. Vind je het vreemd dat zoveel moslimmannen gewelddadig zijn?“
- ↑ Interview - It's Your Life or Your Thoughts, Sappho 23 ноември, 2003 г.
- ↑ Journal of Ayaan Hirsi Ali's lecture at the Kennedy School of Government at Harvard
- ↑ NOS Journaal, официален холандски преглед на новините, 20 часа, 30 август 2006 г. „Met gelijkgezinden kun je alleen maar een kerkdienst* houden, en zoals bekend, houd ik niet van kerkdiensten.“ „Kerkdienst“ означава църковна служба на християнска деноминация като литургия и не може да се използва в холандския за мюсюлманска молитвена служба.
- ↑ The right to offend – текст на реч, дадена в Берлин на 9 февруари 2006 г.
- ↑ Paul Belien "What Can This 'European of the Year' Teach Us?" Brussels Journal, 5 януари 2006 г.
- ↑ Gazet van Antwerpen (1 февруари 2006 г.)
- ↑ Open brief aan Ayaan Hirsi Ali, Vlaams Belang, 31 януари, 2006 г.
- ↑ Hirsi Ali gaat, Bouyeri blijft, Vlaams Belang, 17 май, 2006 г.
- ↑ nl:Islam in Nederland
- ↑ Snijden in bilaterale ontwikkelingshulp, Wereldomroep, 9 ноември 2003 г.: “De VVD is van mening dat het Nederlands ontwikkelingsbeleid tot op heden is mislukt, gemeten aan armoedebestrijding, bestrijding van honger, aan levensverwachting en het bevorderen van vrede.”
- ↑ Confrontatie, geen verzoening, Ayaan Hirsi Ali, De Volkskrant, 8 април 2006 г.
- ↑ 45,0 45,1 Het Nieuwe Leven van Ayaan, Opzij, юни 2006 г.
- ↑ Hirsi Ali stoort zich aan ophef Taïda, Elsevier, 3 март, 2006 г.
- ↑ 47,0 47,1 "'Ik was een linkse vrouw in een rechtse partij'; Ayaan Hirsi Ali kijkt terug en vooruit", Opzij, 2006-07-01
- ↑ LJN: AT0303, Rechtbank 's-Gravenhage, KG 05/123: „Изглежда, че ответникът, използвайки тези думи, е доближил границите на позволеното.“
- ↑ Pels, D., "Een zwak voor Nederland", стр. 24-27
- ↑ madrid.org Снимки, показващи момента, в който президентът на Мадридската област дава наградата на Хирси Али
- ↑ Diplom fra HRS til Ayaan Hirsi Ali, Human Rights Service Diplom fra HRS til Ayaan Hirsi Ali, Human Rights Service, 23 юни, 2005 г.
- ↑ Demokratipriset till Ayaan Hirsi Ali, [[Либерална народна пария (Швеция)|]]
- ↑ RD European of the Year 2006 Reader's Digest, 2006 г.
- ↑ Moral Courage Award to Ayaan Hirsi Ali and Shoaib Choudhury Американски еврейски комитет, 4 май 2006 г.
- ↑ Mijn vrijheid Официален сайт на книгата