Георги Мицков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Мицков български поет |
|
Роден: | 3 април 1921 Пазарджик |
---|---|
Починал: | 2 май 2002 София |
Георги Мицков (3 април 1921 — 2 май 2002) е сред най-видните български поети и преводачи. Носител на наградата “ЧИРЧЕ САБАУДИЯ” за преводите си на италиански поети. През 1998 г. получава ордена “Академични палми” на френското правителство за многогодишно популяризиране на френската култура.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Георги Мицков е роден на 3 април 1921 г. в Пазарджик. Израства в Белово. Завършва гимназия, романска филология и философия в София. Бащата на Г. Мицков е заклеймен за убежденията си като българин-македонец и е принуден да напусне страната до края на живота си. Поради това и Мицков-син е преследван от тоталитарния режим. По-малкият му брат е убит в Пазарджишкия затвор през 1951 г., а майка му умира от сърдечен удар. След затвор и лагер, Георги Мицков живее тайно години наред. Жителство в София не му се разрешава, нито професионална реализация. Чрез познати намира работа като общ работник в един от горските домове на Витоша. Много от приятелите му го изоставят поради страх от преследване. Междувременно развива дългогодишна преводаческа практика и превежда на български език десетки световни автори. Книгите със собствената му поезия виждат бял свят едва след падането на тоталитарния режим през 1989г. След дълго боледуване почива на 2 май, 2002г.
[редактиране] Преводаческа дейност
Георги Мицков започва литературната си кариера като преводач на поезия и рецензент на книги. Първите му отпечатани преводи са на Габриела Мистрал, Артур Лундквист, Ален Боске, Фернандо Песоа, Сен Джон Перс, Райнер Мария Рилке, Емили Дикинсън, Тудор Аргези, Пиер Беранже и др. Участва с преводи и в ред антологии: “Антология на съвременната френска поезия”, “Антология на немската поезия”, “Антология на съвременната шведска поезия”, “Антология на унгарската поезия”, “Осем италиански поета”, “Съветски поети”, “Световни класици”, “Антология на новогръцката поезия”. Включен е в колективите, създали “Сто шедьовъра на световната любовна лирика”, “Антология на световната любовна лирика”, “Антология на съвременната английска поезия”. Превежда още Рьоне Шар, Марио Луци, Кавафис, Хьолдерлин, Сафо, “Песен на песните”. Прави самостоятелна антология на еротичната и любовна лирика. Превежда и издава в два тома Фернандо Песоа, в отделни книги Педру Тамен и Нуно Жудис. Прави самостоятелна антология на португалската поезия, включваща 16 съвременни португалски поети. Представя ред други повече или по-малко известни световни поети за първи път на български.
[редактиране] Библиография
[редактиране] Поезия
- 1989 - “Под сянката на съдбата”
- 1991 - “Скали, облаци и безкрайност”
- 1992 - “Яростно мълчание”
- 1993 - “Яростно мълчание. Лична антология”
- 1994 - “Най-хубавите мигове”
- 1996 - “Стихотворения. Балада за най-самотния”
- 1998 - “Сонети за любовта, смъртта и вечността”
- 1999 - “Господи, къде да ида да умра” (1999)
- 2000 - “Съдба”
[редактиране] Източници
Тази статия се основава на материал от Литературен вестник, използван с разрешение.
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|