Луканка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Луканка
Луканка

Луканката е вид сух колбас, характерен за българската кухня. Тя представлява плосък, сурово сушен колбас, с червено-кафяв цвят, равномерно покрит с бяла благородна плесен отвън. Във вътрешността, луканката има характерна мозаична структура, образувана от отделни малки късчета сланина и месо.

Традиционно, луканката се приготвя от смес от свинско и говеждо месо и подправки (черен пипер, кимион, сол), които се натъпкват в говежди черва. При производството на промишлена основа се използват и изкуствени колбасни обвивки. Съществуват варианти само от свинско или телешко месо. След приготвянето й, тя се оставя в закрито и проветриво помещение между 40 и 90 дни, за да изсъхне. В процеса на сушене, луканката се пресова, за да добие характерната сплескана форма.

Вкусовите свойства на луканката зависят от природните особености на района на производство и се формират под въздействие на специфичната за географската среда микрофлора. В България съществуват няколко региона известни с производството на луканка. За отбелязване са регионите на Смядово, Панагюрище и Карлово. "Карловската луканка" е вписана като наименование за произход в Патентното ведомство на България.

Луканка във формата на подкова се нарича суджук.

[редактиране] Вижте също

  • Суджук
  • Наденица
На други езици