Старогръцка комедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Възниква 6 в пр Хр,но първите литературни опити в този жанр не са познати.Състезания между комедийни хорове се провеждат за първи път към 488/86 г. пр. Хр. по време на Големите Дионисии. Думата 'комедия' буквално означава 'песен на комоса', а 'комос' - 'весело празнично шествие'.

Според Аристотел комедията води началото си от запевачите на фалическите песни, изпълнявани по време на процесиите в чест на боговете на плодородието, най-вече на Дионис (а още и на Деметра и дъщеря й Персефона, Приап). Обредите и песните в чест на тези божества виждат в смеха и сквернословието жизнетворяща сила. Други източници са : шумните и весели битови сценки с пародиен и карикатурен характер, чрез които селяните, отиващи в града за Дионисиевите празници са осмивали градската култура. От култа към Дионис комедията взема следните елементи : хорът, състоящ се от 24ма души, разделени на 2 полухория, агон - традиционният му характер се заменя с актуална проблематика. Например в комедията на Аристофан 'Облаци' противопоставят стари и нови нрави ; парабаза - изпълнение на хора, при което той сваля маските и се обръща към публиката по някакъв актуален ороблем, като понякога парабазата няма връзка със сюжета на комедията ; богатата, ярка маскировка.

Както комедията, така и трагедията водят началото си от култа към Дионис, но традиционността много бързо се преодолява и проблематиката става актуална. Трагедията и комедията имат още нещо общо помежду си ; стремежът към очистване, но постигат тази цел по различен начин. Трагедията чрез състрадание и страх, а комедията - чрез смях, породен от фиктивното страдание на героя.

Стара атическа комедия. Според Аристотел води началото си от Сицилия ; има изобличителен политичекси характер, персонажите не са индивидуализирани, а представят обобщени образи. Сюжетите обикновено имат фантастичен характер. Структура :

1. Пролог - експозицията, в която се излага фантастичният проект на героя ; изяснява се съдъсранието и смисълът на дадената комедия.

2. Парод - първото излизане на хора на сцената.

3. Агон - състезания между действащите лица ; обикновено изказаното от този, който надделява в спора и оказва посланието на комедията.

4. Парабаза (вж горе)

5. ПОредица от сцени и стазими, в които се развива сюжетното действие.

6. Екзод - заключителна част, не следва хорово изпълнение.

Средна комедия. 4 век пр. Хр. -постепенно се преодолява политическият характер на комедията, значително намалява ролята на хора.

Нова атическа комедия - края на 4 век пр. Хр. - появява се и утвърждава комедията на характерите и интригата.