Фотография
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помоща на светлината. Фотографията е едновременно теория, техники и методи за съхраняването на видими образи и клон от графичните изкуства, използващ тези техники като средство.
Думата фотография произлиза от гръцките думи φως/фос ("светлина") и γραφις/графис ("писец", "четка") или γραφη/графи, означаващи заедно "рисуване със светлина". Продуктът на фотографията се нарича фотографска снимка или просто снимка.
Съдържание |
[редактиране] История
Комбинирането на два разнородни научни процеса през 19 век води до появата на фотографията. Първият от тези процеси е оптически. То това време камера обскура е била в употреба от поне 400 години. Една рисунка на Леонардо да Винчи от 1519 година показва камера обскура; приблизително по същото време употребата и като помощно средство при рисуване е била насърчавана. Този ранен фотографски прибор не съхранявал получения образ, той просто проектирал това, което се намирало пред малкия отвор в стената на затъмнена стая върху дадена повърхност и фактически цялата стая представлявала един огромен фотоапарат без обектив. Всъщност самата фраза камера обскура означава буквално "затъмнена стая".
Вторият процес е химически. Стотици години преди изобретяването на фотографията хората знаели, че някои цветове избеляват на слънцето, но всъщност правели малка разлика между топлина, въздух и светлина.
Смята се, че първата успешна фотографска снимка датира от 1826 година и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс. За фотографска плака той използвал полирана калаено-оловна плочка покрита с нефтен дериват, наречен "юдейска смола", който се втвърдявал под въздействието на светлината. Ниепс поставил плаката в камера обскура и я експонирал 8 часа при силна слънчева светлина.
Този процес обаче се оказал задънена улица и Ниепс започнал да експериментира със сребърни съеднения въз основа на откритието на Йохан Хайнрих Шулц от 1724 година, че сребърно-варовиковата смес потъмнява от влиянието на светлината.
Въпреки известни пръвоначални резерви, на 4 януари 1829 година Нисефор Ниепс подписва договор за сътрудничество с артиста Луи Дагер. Само 4 години по-късно, през 1833 г., Ниепс умира неочквано от инсулт, но Дагер продължава да експериментира. Макар и без научно образование Дагер прави две изключително важни открития. Той открива, че обработването на среброто със йодни пари преди експониране на светлина, позволява формиране на латентен образ, който след това се проявава на живачни изпарения. По този начин става възможно намаляването на времето за експонация от 8 часа на около 30 минути. Дагер открива също, че така полученият образ може да фиксиран чрез потапяне на плаката в солен разтвор. Резулатът бил деликатено, сребристо, монохроматично и единствено по рода си изображение.
През 1839 година Дагер официално обявява, че е изобретил фотографски процес, използващ посребрена медна плочка, наречен дагеротипия. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.
Малко по-рано, от другата страна на Ламанша, английският изобретател Уилиам Фокс Талбот вече бил открил друг начин за фиксиране на образа получен чрез сребърния процес, но го пазел в тайна. След като научил за изобретнието на Дагер, Талбот усъвършенствал своята технология, така че да бъде достатъчно бърза и да може да се използва за фотографиране на хора, също като тази на Дагер, и до към 1840 година бил готов с техниката, която сам нарекъл калотипия. Тя се състояла в нанасяне на сребърен хлорид върху хартиен лист с цел получаване негативен образ като междинен етап. За разлика от дагеротипа, който създавал уникални, еднократни образи, калотипния негатив можел да се използва за създаване на неограничен брой позитивни снимки.
Фокс Талбот патентовал своя процес, което до голяма степен ограничило неговото разпространение. Той прекарал остатъка от живота си в съдебни дела в защита на изобретението си, докато накрая напълно се отказал от фотографията.
По-късно неговият процес бил доусъвършенстван от Джордж Ийстман и днес лежи в основата на технологията използвана в познатия на всички химически фотографски филм.
[редактиране] Популяризация
В първите години дагеротипията се оказала по-популярна тъй като удовлетворявала внезапно възникналото търсене на портретни услуги сред новопоявилата се средна класа в резултат на индустриалната революция. Това търсене, което нямало как да бъде задоволено със средствата на живописта, нито като обем, нито като цена, може да се е оказало натискът необходим за развитието на фотографията.
Много хора смятат, че дагеротипията е била най-популярния фотографски метод до края на 19 век. В действителност, този процес е бил в обща употреба само за около едно десетилетие. Дагеротипиите, макар и хубави, бил крехки и трудни за копиране. Единична снимка направена във фотографско студио струвала равностойността на 1000 сегашни (2006 г.) щатски долара. Поради тези причини дагеротипията скоро била изместена от подобни процеси:
- Амбротипията изобретена през 1854 г. - позитивен образ върху стъкло със зачернен гръб;
- Тинтипията (феротипия)- образ върху покрита с асфалт желязна плака.
- Белтъчния отпечатък (albumen print) - хартиена фотография, получена с помоща на големи стъклени негативи, бил най-употребявния процес при документирането на Американската гражданска война.
Стремежът за усъвършенстване на фотографския процес в посока откриване на евтин начин за правене на голям брой фотографския копия връща изобретателите отново към процеса на Талбот. След серия подобрения през пръвите 20 години се ражда съвременния фотографски процес.
През 1884 г. Джордж Ийстман от Рочестър, Ню Йорк, изобретява сухия светочуствителен гел, който се нанасял върху хартия или филм. Това нововъведение бързо измества другите процеси, тъй като фотографът вече не трябвало да носи със себе си сандъци с фотографски плаки и токсични химикали. През юли 1888 г. първият фотоапарат с марката "Кодак", дело на Джордж Ийстман, излиза на пазара под мотото "Вие натискате бутона, ние вършим останалото". Вече всеки можел да прави снимки и да остави опасните химически процеси на другите. Фотографията навлиза широко на поребителския пазар през 1901 г. с представянето на фотоапарата "Кодак Брауни". Оттогава насам малко се е променило във химическата фотография, въпреки появата на цветната фотография, автоматичния фокус и експонация. От появата през 1925 г. на първия апарат "Лайка" (Leica), използващ 35 мм филм почти нищо не се е променило в технологията на прояване на черно-бели материали.
В момента запечатването на образи в цифров (дигитален) вид се разпространява изключително бързо, тъй като дигиталните апарати, освен другите предимства, позволяват и моментален преглед на направената снимка. Резолюцията (разграничителната способност) на най-добрите модели надминава тази на 35 милиметровия филм, а тези с по-малка резолюция станаха достъпни за широката публика.
[редактиране] Фотографски стилове
- Документална фотография
- Модна фотография
- Художествена фотография
- Научно-техническа фотография
- Микрофотография
- Рентгенова фотография
- Инфрачервена фотография
- Ултравиолетова фотография
- Фотожурнализъм
- Улична фотография
- Стокова фотография
[редактиране] Фотографски термини и пособия
- Негатив
- Диапозитив
- Ролфилм - среден формат (120 мм) фотографска лента, навита на ролка. Подобен се използва в киното
- Проявител
- Фиксаж
[редактиране] Видове фотография
- Черно-бяла фотография
- Цветна фотография
- Аналогова фотография
- Цифрова фотография
[редактиране] Външни препратки
- Речник на термини от областта на оптиката и фотографията (англо-български с подробни обяснения на български)