Георги Бенковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Бенковски
национален герой и революционер
Георги Бенковски
Роден: около 1843
Копривщица, България
Починал: 12 май 1876
Рибарица, България

Георги Бенковски (истинско име e Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг. Роден около 1843 година в Копривщица.

[редактиране] Биографични бележки

Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев, има две сестри - Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 и това го принуждава да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище,а след това майка му го дава да учи занаят - терзийство и абаджийство, за да изхранва семейството си. Още в ранна възраст започва да пътува. Стига до Мала Азия, гр.Денезли, Смирна, Цариград, Анадола и дори Египет. Владее 7 езика - български, арабски, турски, гръцки, италиански, полски и персийски.

Паметникът на Бенковски над Копривщица. На скалите в основата му са издялани думите му „Ставайте робове, аз не ща ярем!“
Паметникът на Бенковски над Копривщица. На скалите в основата му са издялани думите му „Ставайте робове, аз не ща ярем!

[редактиране] Революционна дейност

В лятото на 1875г. той е включен в групата революционери - подпалвачи на Цариград. Там се сближава със Стоян Заимов, който му дава паспорта на един полски революционер - Антон Бенковски. По-късно Гаврил Хлътев заменя малкото име Антон с Георги. Избран за помощник на Панайот Волов. Той се откроява със свойте качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на главен апостол.

По време на обявяването на въстанието на 20 април 1876г. в Копривщица Бенковски е в Панагюрище, заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият той бързо сформира чета и тръгва на въстание. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстанници играе централна роля във военните действия на въстанието.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май след едно предателство близо до местността Костина той пада пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София.

На други езици