Хенрих Фландърски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хенрих Фландърски
латински император
Роден: ок. 1174
Валансиен, дн. Франция
Починал: 11 юни 1216
Солун, дн. Гърция

Хенрих Фландърски е вторият и най-успешен император на Латинската империя (1205-1216). По-малък брат на император Балдуин Фландърски, след неговото пленяване в битката при Адрианопол през 1205 той поема управлението като регент. По-късно същата година, след съобщението за смъртта на Балдуин, той е коронясан за император. През по-голямата част от управлението си Хенрих воюва с българския цар Калоян и никейския император Теодор I Ласкарис.

Според някои източници, след убийството на Калоян, Хенрих (наричан още Анри) сключва мирен договор с наследника му - цар Борил. Няколко години по-късно по волята на папата, Хенрих сключва брак с дъщерята на Калоян - принцеса Мария. От първия си брак с рано починалата Агнес Хенрих има дъщеря Изабел, която също умира в ранна възраст след раждане (омъжена за родопски болярин). Бракът на Хенрих с Мария не оставя наследник след смъртта му. Някои източници твърдят, че Хенрих е отровен от Бонифаций Монфератски (регент на Солун), а други - че в смъртта му е замесена българската му съпруга Мария.


Балдуин I >>> император на Латинската империя (12051216) >>> Пиер дьо Куртене