Мариово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мариово или Мориово (понякога книжовно Марихово или Морихово) е историко-географска област в Република Македония, чието население се отличава със специфична етнография и традиции.
Съдържание |
[редактиране] География
Мариово е ридско-планинска област, разположена в южната част на Република Македония по средното течение на река Църна (Черна). Източната граница на областта е планината Козяк, която я отделя от областта Витачево. От югоизток Нидже я отделя от областта Мъглен в Гърция. Селечката планина оформя западната граница на Мариово и я отделя от котловината Пелагония, а планината Дрен от север я отделя от областта Раец. При навлизането си в Мариово река Църна образува красивата Скочивирската клисура - най-дългият пролом на територията на Република Македония.
Цялата област Мариово има площ от 1 251 квадратни километра и е разделена на две етногеографски части - Мало Мариово, по левия бряг на Църна и Големо Мариово, по десния.
[редактиране] Села
В административно отношение до 2004 година Мариово е разделено на три общини: Битолско Мариово - Община Старавина, Прилепско Мариово - Община Витолище и Тиквешко Мариово - западната част на Община Конопище. Днес Битолско Мариово е в Община Новаци, Прилепско Мариово в Община Прилеп, а Тиквешко Мариово в Община Кавадарци. Най-голямо село и традиционен център на Мариово е село Витолище.
Битолско Мариово: Будимирци, Бърник, Градешница, Грунища, Зовик, Ивени, Маково, Орле, Петалино, Рапеш и Старавина.
Прилепско Мариово: Бешище, Вепърчани, Витолище, Върбско, Гугяково, Дуне, Живово, Кален, Кокре, Крушевица, Манастир, Пещани, Полчище и Чанище.
Тиквешко Мариово: Галище, Майден, Мрежичко, Рожден и Ръжаново.
[редактиране] История
В Мариово по време на османското владичество не е заселвано турско или друго мюсюлманско население и не е извършвана ислямизация - според легендата името на областта идва от красавицата Мария, която приела да стане жена на един турски бей срещу условието, че в областта няма да се турчат други хора, няма да се заселват турци и няма да се строят джамии. В 1564 - 1565 в областта избухва Мариовската буна.
В последните десетилетия населението на областта масово мигрира към Битоля, Прилеп, Скопие или в чужбина. Според преброяването от 2002 година Мариово има 1 160 жители, от които 1 147 или 98,88% македонци.