Баркод
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Баркод (още бар код, бар-код, щрих код, щрих маркировка) е система за кодиране на стокови единици в промишлеността и търговията, която предоставя информация за производителя и артикула, служи за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките, както и следи за изправността на фирмите като данъкоплатци.
Баркод е също и машинноразбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица.
Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка, откъдето произлиза и думата на английски (bar code, barcode от bar - прът, решетка). Съществуват и съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности и точкови матрици. Баркодовете биват разчитани от оптични сканиращи устройства наречени баркод четци, снабдени със съответния софтуер.
Съдържание |
[редактиране] История
Първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949 г.[1] Американската баркод система е известна под името "Универсален продуктов код" (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по координиране (UCC, Uniform Code Council), преименуван в последствие на GS1 US.
През 1977 г. сходна баркод система е въведена и в Европа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената нестопанска организация ЕАН (EAN, European Article Numbering). През 1991 г. UCC и EAN подписват договор за установяването на пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране.[1] Така се създава GS1 - глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щабквартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси.
От 1991 год., член и официален представител на България в GS1 е Българската търговско-промишлена палата. Само БТПП на територията на България има правото да създава, поддържа и развива национална баркод система. Наличието на баркод е задължително за българските фирми-износителки.
[редактиране] Баркод стандарти
В употреба са няколко различни баркод стандарта: EAN-13, EAN-8, UCC и др. Те имат различна структура и следва да се разгледат поотделно. Общото при всички е, че се състоят от цифри (съответно 13, 8, 12 на брой), визуализирани като разреди от по седем линии (бяла линия за нулев бит и черна за бит, равен на 1). При всички баркодове цифрите, изписани под линиите, са арабски. И при трите стандарта, последният разряд е контролна сума (още "контролна цифра"), която се изчислява автоматично на база останалите и служи за откриване на грешки в сканирането или умишлена подмяна на номерата.
Специфични баркод стандарти са тези за печатните издания: ISBN и ISSN.
[редактиране] Стандарт EAN-13
EAN-13 се състои от 13 разреда, групирани в 4 групи:
- префикс от три разреда, който указва страната, в която е регистрирана фирмата-производител на стоката (не задължително страната, в която стоката е произведена). За България префиксът е 380.
- код на производителя, който се състои от 5 разреда.
- номер на артикула, 4 разреда
- контролна сума.
[редактиране] Стандарт EAN-8
EAN-8 се състои от 8 разреда и е предназначен за малки по размер артикули. EAN-8 се формира по различен начин от EAN-13.
- префикс от три разряда за страната. И тук за България кодът е 380.
- номер на артикула, 4 разреда
- контролна сума.
[редактиране] Стандарт UCC
UCC се състои от дванадесет разреда, разделени в две групи по шест. Тъй като се ползва само в САЩ и Канада, този бар код стандарт не предвижда разреди за държава.
- Първата група разреди отговаря на производителя. Първият разряд в нея се нарича UPC префикс
- Втората група разреди отговаря на артикула. Последният (12-ти) разред е контролна сума.
[редактиране] Приложения на бар кода
В управлението на продажбите, употребата на бар кодовете може да даде много подробна и навременна информация за ключови аспекти от бизнеса, като подпомогне и ускори вземането на решения. Бързо продаваемите артикули се идентифицират бързо и автоматично да се направят нови складови заявки. Бавно продаваемите също се идентифицират и поръчките за техните доставки се планират така, че да не заемат в търговската площ и прилежащия ѝ склад пространство, което би могло да се оползотвори по-добре. С баркодовете също лесно могат да се съберат данни за сезонната цикличност на стоките и за техния жизнен цикъл.
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 "Стокова политика", Велина Балева, Ирена Кунева, Красимир Маринов, УИ "Стопанство", София, 2002