Тайнство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тайнство — свещено действие в християнството, в което чрез външен обряд тайно и невидимо се предава благодатта на Светият Дух — спасителната Божия сила. В това е разликата на тайнствата от другите молитвени действия. На молебените или панихидите християните също молят Божията помощ, но ще получат ли исканото, или ще им е дадена друга милост — е неизвестно — всичко е в ръцете Божи. Но при тайнствата обетованата благодат се дава непременно, само да е извършено правилно тайнството.

Тайнствата така или иначе са свързани с различни събития от свещенната история. Макар и първоначално тайнствата да са взаимствани от дохристианските култове, те получават в христианството някои специфични черти. При това първоначално христианската църква е взаимствала и въвела в своя култ само две тайнства — кръщение и причастие. Едва впоследствие сред християнските обряди се появяват останалите пет тайнства.

Официално седемте тайнства са били признати от католическата църква на събора в Лион през 1279 г., а след известно време са установени и в православието. Католическата и православната църкви признават 7 тайнства:

  1. Кръщение
  2. евхаристия (причастие)
  3. свещенство (ръкополагане)
  4. изповед (покаяние)
  5. миропомазване
  6. брак (венчаване)
  7. елеосвещение

Лутераните признават само кръщението и причастието; англиканците — кръщение, причастие и брак.


[редактиране] Външни препратки