Паоло Ди Канио
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паоло ди Канио е италиански футболист, роден на 9 Юли 1968 в Рим (Италия). Състезавал се е за Лацио (1985-1986) , Тернана (1986-1987), Ювентус (1990-1993), Наполи (1993-1994), Милан (1994-1996) , Селтик (1996-1997), Шефилд У. (1997-1999) , Уест Хем (1999-2003) , Чарлтън (2003-2004)и Чиско Рома (2006-)
[редактиране] Биография
Паоло ди Канио отрасва в школата на Лацио, с който и подписва първия си професионален договор. След като през сезона 85-85 не намира място сред титулярите в нито един официален мач ди Канио е преотстъпен на Тернана, където записва 27 мача и отбелязва два гола. Качествата му са забелязани и той се налага в Лацио, като за предиода 1987-1990 той изиграва 54 мача с любимия отбор и отбелязва четри гола. Най-големия клуб в Италия - Ювентус - побързва да закупи талантливия футболист и той се присъединиява към отбора от Торино. На техният стадион Деле Алпи той играе три години (1990-1993) и се превръща в основна фигура като отбелязва 6 гола в 58 мача с екипа на "Старата Госпожа".
[редактиране] В живота
Паоло ди Канио никога не е криел крайно десните си политически разбирания и с това си поведение печели не само привърженици, но и много медийни врагове. Бързо се превръща в любимец на фашистите в цял свят. Става идол на феновете на Лацио, Ривър, Милан, Стяуа, ЦСКА София и множество клубове чийто фенове се самоопределят като крайно десни.