Механика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Механиката е един от основните раздели на физиката, който се занимава с изучаване на поведението на материални тела, подложени въздействието на сили или премествания.
[редактиране] Основни подраздели
Механиката се подразделя на три основни части: статика, кинематика и динамика.
Динамиката е разделът, изучаващ взаимодействието между телата при механичното им движение.
Кинематиката изучава геометричните свойства на движението на телата без да се отчита тяхната маса и действащите им сили. Кинематиката изследва способите за описване на движението и връзката между величините, характеризиращи го. Величините, характеризиращи движението на дадено тяло са: път, преместване, средна и моментна скорост и ускорение
Статиката изучава условията на равновесие на материалните точки или техните системи, намиращи се под въздействие на сили.
[редактиране] Други подраздели
Други подраздели с теоретична или практическа насоченост са:
Класическа механика, изучаваща законите на движение на микроскопични тела със скорости, значително по-ниски от тези на светлината.
Механика на флуидите, изучаваща движението и равновесието на газове,течности и деформируеми твърди тела. В механиката на флуидите веществото се разглежда като непрекъсната среда, като се пренебрегва неговия молекулярен/атомен строеж, и счита за непрекъснато и еднакво по свойства в различните посоки разпределението на всички характеристики, като плътност, напрежение, скорост на частиците и т.н. Механиката на флуидите се подразделя на хидродинамика, газова динамика, теория на пластичността и др.
Друг практически раздел е механика на тела с променлива маса, изучаващ движение на тела, чиято маса се променя с течение на времето, в резултат на отделяне или присъединяване на материални частици. Такива задачи възникват при движението на ракети, самолети, небесни тела и др.
Релативистична механика, разглеждаща класическите закони на механичното движение на телата при скорости, сравними с тези на светлината във вакуум. Релативистичната механика се базира на специална теория на относителността, създадена от Алберт Айнщайн.
Съпротивление на материалите, практически насочен дял, занимаващ се с устойчивостта и деформируемостта на материалните обекти, детайли,съоръжения и машини. Основните обекти на изучаване са гредите и пластините,за които се установяват съответните методи на изчисление на якост и устойчивост при въздействие на статични и/или динамични натоварвания. Съпротивление на материалите се базира на законите и изводите на теоретичната механика, а също така отчита и способността на материалите за деформация по въздействие на външни и вътрешни сили.