Бебреш

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бебреш.

Бебреш е река в Северна България, ляв приток на Малкия Искър.

Съдържание

[редактиране] География

Извира като река Клисура от западния склон на връх Звездец в Западна Стара планина[1]. Тече на север през Ботевградския проход, близо до прохода Витиня и южно от Ботевград. Пресича Ботевградската котловина и минава през селата Врачеш и Скравена. Завива на изток-североизток в землището на Новачене, пресича рида Гола глава на Западния Предбалкан през Новаченския пролом, и минава през село Боженица преди да се влее в Малкия Искър при Своде.

Основни притоци са Стара река (която тече през Ботевград) и Боговина.

В долината на реката минава първокласният път София-Ботевград през прохода Витиня („старият“ път за Варна). При построяване на автомагистралата, пресичащият я виадукт също е наречен на реката.

[редактиране] Биоразнообразие

В Бебреш има предимно мряна (черна и бяла) и клен. Срещат се също уклей и кротушки. В язовира се е развъдил и костур. Често посещавано място за риболов е вливането на реката в язовира.

[редактиране] Други

Реката и разположеният на нея над село Врачеш едноименен язовир осигуряват вода за напояване и пиене на Ботевградското поле[2]. Общият ѝ годишен отток, измерен под язовира, е 14,175 млн. куб. м[3].

Близо до реката, в местността Баткун на Лакавишкия рид, е разположен Скравенският (Новаченски) манастир „Преображение Господне“, основан по време на Втората българска държава.

На първокласния път край реката през 1971 г. загиват при катастрофа Георги Аспарухов (Гунди) и Никола Котков. Мястото на катастрофата, сега под виадукта, е известно като Гунди и Котков.

Каньонът след Боженица е интересен обект за катерене[4].

[редактиране] Източници

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 232
  2. в-к Стандарт, 12 Декември 2005 - Ботевград омайвал султани и рицари