Бобов дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бобов дол е град в Западна България и се намира в Кюстендилска област. Градът е трети по големина в областта след Кюстендил и Дупница и е административен център на община Бобов дол.

Бобов дол
Карта на България, градът е отбелязан

42° 22' N, 23° 1' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Кюстендил
Население: 6 969 (2004 г.)
Надм. височина: 694 м
Пощ. код: 2670
Тел. код: 0702
МПС код: КН
Кмет
Йорданка Каленичкова
Адрес на общината



Съдържание

[редактиране] География

Бобов дол се намира в планински район, близо до географския център на Балканския полуостров. От три страни е заобиколен от дялове на Конявска планина - на изток и север е разположен Гологлавския рид, а на запад се издига вулканообразният конус на връх Колош. На юг се простира равнината Разметаница, през която се достига до долината на река Струма. Името на града идва от долината с форма на бобово зърно, в която е разположено първоначалното село (сега квартал Христо Ботев). През долината тече малката река Дедевска, която след съединяването си с многобройни потоци от Конявската планина дава началото на река Разметаница (от водосборния басейн на Струма). Климатът на града е преходноконтинентален. Средните годишни температури са с около 2°С по-високи, отколкото средните за страната. Съвременният град се състои от две ясно обособени части - квартал Христо Ботев на запад, наследник на първоначалното село и застроен почти изцяло с къщи, и квартал Миньор на изток, изграден в средата на ХХ век в местността Банковица, като тук преобладаващата архитектура са жилищните блокове.

[редактиране] История

Районът е обитаван от дълбока древност от траките. В близкото село Бабинска река са открити тракийски скални ниши, уникални за югозападната част на България. На връх Колош са открити останки от укрепления от XII век (периодът на византийското владичество между Първата и Втората българска държава). За първи път името Бобов дол се споменава през 1576 г. в османски данъчни документи. През трийсетте години на XIX френският геолог Ами Буе посещава района и проучва находищата на каменни въглища. Промишлената разработка на тези находища обаче започва след Освобождението на България от османското владичество. В 1891 находището се превръща в държавна мина. През 1917 е построена теснолинейна железопътна линия до Дупница. След 1944 година започва икономически подем. Наред с това, в местния затвор попадат много политически затворници, репресирани от комунистическия режим, като най-известният от тях е писателят Димитър Талев. От 1954 в местността Банковица започва изграждането на квартал Миньор. На 30 септември 1967 село Бобов дол е обявено за град. В периода 1973-1975 на 10 километра от града, край Големо село, се построява ТЕЦ "Бобов дол" по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет - в него идват на работа хора от всички краища на страната и дори от чужбина (най-многобройни са групите работници от Никарагуа в средата на 80-те години). По време на Възродителния процес (1984-1989) в града са принудително заселени известен брой семейства на български турци от районите на Кърджали и Лудогорието. След 1989 икономическият хаос в страната се отразява пагубно на икономиката на града, чиито мини се разграбват и подготвят за приватизация. В резултат на икономическия упадък голяма част от населението емигрира към други градове на страната и в чужбина (главно в Италия и Испания).

[редактиране] Религии

Източно-православни християни. Градската църква "Свети Николай" се намира на ул."Александър Стамболийски" (кв. Христо Ботев)

[редактиране] Политика

В град Бобов дол има следните партийни клубове: "НДСВ"; "СДС"; "БСП" и др. Град Бобов дол в момента е една от общините с най-малко инвестиции в цялата страна и това "благодарение" на седемнадесет годишното управление на БСП!

[редактиране] Икономика

Икономиката на града е тясно свързана с подземен и открит добив на кафяви въглища. В района е най-голямата подземна мина за добив на въглища - МИНИ "БОБОВ ДОЛ" ЕАД. За Бобовдолския въглищен басейн първи съобщения прави Ами Буе - френски пътешественик и геолог, преминал и изследвал района на Бобов дол още през времето на Османската империя. Първият добив е през 1891 година в млада България след Освобождението от турското робство. През 1907 година, по предложение на тогавашния министър на търговията, Княз Фердинанд с нарочен указ учредява търговско дружество. Най-много хора са работили в дружеството през 80-те години на ХХ век - 7300 души и са добили над 2 000 000 тона въглища за година. Построен е и най-модерният подземен рудник "Бабино" напълно механизиран добив на въглища с немска и английска техника, съответно "Кльокнер-Бекорит" и "Даути". Понастоящем в мините работят около 3 000 души и добиват по 1 000 000 тона годишно. В последно време въгледобивът е в процес на ликвидиране, въпреки противоречивите геоложки данни.

[редактиране] Обществени институции

Град Бобов дол е общински център на Община Бобов дол. В града е Общинската администрация, Бюро по труда, Службата за социално подпомагане, Районно полицеиско управление, Районна служба за противопожарна и аварийна безопасност, Поща, Затвор-място за изтърпяване на наказания, Професионална гимназия, Средно общообразователно училище "Христо Ботев" и основно училище "Н. Й. Вапцаров". Читалище"Миньор", Читалище "Просвета", Младежки дом.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Театри

Има киносалон в читалище "Миньор" в кв. Миньор, който вече функционира.

[редактиране] Музеи

Съществува музейна сбирка, посветена на въгледобива.


[редактиране] Личности

  • Родени в Бобов дол

[редактиране] Неправителствени организации

  • Сдружение "СОРО",тел. 0887/55-27-22;


[редактиране] Външни препратки

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.
На други езици