Т-12 (танк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Танк Т-12
Тактико-технически данни
опитен образец [[..]] г.
на въоръжение от .... г.
на въоръжение в СССР 
дължина  ? м.
ширина  ? м.
височина  ? м.
тегло  ? т
окачване  ?
макс. скорост  ? км/ч. (по шосе)
? км/ч. (прес. терен)
запас от ход  ? км. (по шосе)
? км. (прес. терен)
широчина на ров 2,65 м.
вертикално препятствие  ? м.
основно въоръжение  ?
допълнително въоръжение  ?
дебелина на бронята 22 mm
силова установка  ?
к.с. (? kW)
екипаж  ?души

Съдържание

[редактиране] История

В началото на 1925 г. в Червената армия на въоръжение се намират трофейни английски и френски танкове, чийто ресурс е към своя край. През октомври същата година съветското ръководство взема решение за замяната им със среден танк собствено производство. От представените проекти е одобрен проектът на средент танк с обозначението Т-16.

През 1926 г. средният танк Т-16 преминава генерални изпитания. В средата на 1927 г. е взето решение за приемането му на въоръжение под обозначението Т-18 (МС-1). Неофициално танкът е известен и като като "маневрен" танк.

Техническото задание по проектирането и производството на танка е поставено на Оръдейно-арсеналния тръст с условитео, че в хода на производството Държавният локомотивостроителен завод в гр. Харков ще оказва всестранна помощ на производителя. В хода на работата по танка са направени множество изменения и поради това той получава ново обозначение - Т-12.

Първоначално Т-12 е въоръжаван с 45 мм дългостволно оръдие или 57 мм гаубица и три сдвоени картечни установки система "Фьодоров". Въоръжението е разположено в две куполи - главна за основното въоръжение и картечна.

[редактиране] Устройство

[редактиране] Бойно използване

[редактиране] Модификации