Зърнено-житни култури
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Само с едно изключение, всички зърнено-житни култури спадат към ботаническото семейство Poacea (Gramineaе). В България се отглеждат следните негови представители: пшеница, ечемик, ръж, тритикале, овес, просо, царевица, сорго, ориз и някои други. Културите от това семейство си приличат или се различават по отношение на ботаническа характеристика.
Поради това, че произходът на зърнено-житните култури, отглеждани в България, е от различни части на света, то и изикванията им по отношение на абиотичните фактори на средата са различни.
По отношение изискванията им към топлинните условия, те се делят на:
- зимни — зимна пшеница, зимен ечемик, зимно тритикале, ръж;
- зимуващи (те са специфична междинна група) — зимуващ ечемик, зимуващ овес, пролетна пшеница, пролетен ечемик, пролетно тритикале;
- ранни пролетни — пролетен ечемик, пролетна пшеница, пролетно тритикале, овес;
- късни пролетни — царевица, просо, сорго, ориз.
По отношение изискванията на пролетните зърнено-житни култури към влагата, те се делят:
- влаголюбиви — царевица;
- изискващи през определен период от вегетацията си водно огледало — ориз;
- сухоустойчиви — просо, сорго.