Стефан Софиянски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Софиянски български политик |
|
Роден: | 7 ноември 1951 София, България |
---|---|
Стефан Антонов Софиянски е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС), след 2001 г. - от Съюза на свободните демократи (ССД). Той е министър-председател на България в 83-то правителство (1997 г.) и дългогодишен кмет на София (1995-2005 г.).
Стефан Софиянски е народен представител в XXXVII (1994-1995 г.) и XL (2005-...) Обикновено Народно събрание.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Стефан Антонов Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. в град София. Син на Антон Ангелов Софиянски и Елена Бояджиева Софиянска, има сестра - Мария. През 1974 г. завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През следващите години е чиновник в Министерството на съобщенията и информацията (1974-1975 г.), а след това работи в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия (1975-1991 г.).
При правителството на Филип Димитров Софиянски е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991-1993 г.). През 1993 г. става заместник-председател на СДС и през ноември 1995 г. е избран за кмет на София. От 13 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебен кабинет, назначен от президента Петър Стоянов. През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата.
Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. Стефан Софиянски напуска СДС и застава начело на основаната от него партия Съюз на Свободните Демократи (ССД). Като кандидат на ССД той получава трети мандат като кмет на София през 2003 г.
На парламентарните избори през 2005 г. ССД участва в коалицията Български народен съюз, заедно с Български земеделски народен съюз - Народен съюз на Анастасия Мозер и Вътрешна македонска революционна организация - Българско национално движение на Красимир Каракачанов. Коалицията печели 13 места в състава на 40-то Народно събрание. Софиянски е избран за депутат и за съпредседател на парламентарната група.
[редактиране] Семейство
Стефан Софиянски е женен за Алиса Иванова Балдева, и има три дъщери:
- Елена Софиянска (р. 1983)
- Ива Софиянска (р. 1987)
- Димана Софиянска (р. 1993)
[редактиране] Съмнения за корупция и сваляне на депутатския имунитет
Софиянски е харесван заради уравновесената си политика като служебен министър-председател в кризата през 1997 и като кмет на София, допринесъл с много и видими подобрения в столицата (градоустройство, пътищна инфраструктура, транспорт, метро), което обяснява трикратното му преизбиране за кмет.
Въпреки това, измежду политическите му опоненти съществува съмнение, че той е едно от лицата на корупцията в България и те използват израза "моделът Софиянски" като нарицателно за лошо управление на Софийска община и за корупционни практики. Също недоказано, но популярно измежду политическите му противници е мнението, че чрез кандидатурата си за народен представител Софиянски е потърсил защита от съда чрез депутатския имунитет.
От 2004 г. прокуратурата е повдигнала срещу Софиянски три дела за престъпления по служба в качеството му на длъжностно лице (оспорващи решения за продажба на Централните Хали, на бизнес-центъра Гурко 1 и за Милениум център, хронология до октомври 2005). Между 5 май и 29 юли 2004 г. Софиянски е временно отстранен от поста кмет на София, за да не възпрепятства разследването.
След избирането му за народен представител делата са временно прекратени, но към октомври 2005 има създадена парламентарна комисия, която разглежда исканията на главния прокурор Никола Филчев от 27 септември и 25 октомври 2005 за сваляне на депутатския му имунитет.
Тъй като според настоящата конституция не е възможно депутат сам да се откаже от имунитета, а процедурата е много дълга и сложна, ССД внася предложение за конституционна промяна, в която имунитета да може да се свали по искане на депутата, и да се разреши продължаването на процесуалните действия за него.
През февруари 2006, парламентарната комисия, занимаваща се с това да разясни има ли достатъчно основания имунитетът на Софиянски да бъде свален, излиза със становището, че няма такива основания. При последвалото обсъждане на гласуването, самият Софиянски призовава колегите си да гласуват за сваляне на имунитета. На 22 февруари предложението е прието, което дава възможност за продължаване на съдебните дела, за които се отнася искането на главния прокурор.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
[редактиране] Външни препратки
- Парламентарна група на коалиция Български народен съюз
- Интервю за Дарик радио след свалянето на имунитета
Александър Янчулев | >>> | кмет на София (19 ноември 1995— 29 юни 2005) | >>> | Минко Герджиков |
Жан Виденов | >>> | министър-председател (12 февруари 1997— 21 май 1997) | >>> | Иван Костов |