Централна Сърбия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Централна Сърбия | |
---|---|
![]() |
|
Официален език | Сръбски |
Столица | Белград |
Площ | 55 968 км² |
Население | 5 466 009 (2002) |
Централна Сърбия (на сръбски: Централна Србија или Centralna Srbija) е термин, с който се обозначава територията на Сърбия, която не е част от автономните области Войводина и Косово. Понякога вместо Централна Сърбия се употребява названието "Същинска Сърбия". От историческа гледна точка това, което днес наричаме Централна Сърбия, са трите историко-географски области Шумадия, Поморавието (или Моравско) и сръбската част от Санджак.
Съдържание |
[редактиране] Политически статут
Регионът Централна Сърбия не е административно отделен от Сърбия, а е подчинен пряко на централната власт. Терминът "Централна Сърбия" е въведен по политически съображения, с цел да разграничи онази част от Сърбия, която не се ползва с автономен статут, за разлика от Войводина и Косово, които имат своя вътрешна автономна власт.
[редактиране] Административно деление
На територията на Централна Сърбия са разположени 17 от общо 29-те окръга, на които се разделя Сърбия. Те са:
- Белградски окръг
- Мачвански окръг
- Колубарски окръг
- Подунавски окръг
- Браничевски окръг
- Шумадийски окръг
- Поморавски окръг
- Борски окръг
- Зайчарски окръг
- Златиборски окръг
- Моравишки окръг
- Рашки окръг
- Расински окръг
- Нишавски окръг
- Топлишки окръг
- Пиротски окръг
- Ябланишки окръг
- Пчински окръг
[редактиране] Население
По-голямата част от населението на Централна Сърбия се определя като сърби (89.48%). В 3 общини мнозинството от хората се определят като бошняци - (Нови пазар, Тутин и Сеница), в 2 общини като албанци - (Буяновац и Прешево), а в общините Босилеград и Димитровград жителите се определят като българи.