Аметист
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Аметистът е вид виолетов кварц (силициев диоксид). Той е полупрозрачен или прозрачен поради следите от манганов диоксид (MnO2). Използва се в бижутерията и е класиран в разред полускъпоценни камъни.
Името на аметиста произхожда от гръцката дума аметистос – неопиянен. В древността се считало, че носещите аметисти не могат да се напият. Съществувало и поверие, че ако някой пие от аметистов бокал, не може да бъде отровен.
Един от най-големите аметисти в света се намира в Националния исторически музей в Лондон и тежи 343 карата. Гигантски аметист се съхранява и във Вашингтон – неговата тежест е 1362 карата.
В България малки находища на аметистови геоди, друзи и отделни кристали има около родопските села Латинка, Горна кула, Звездел, Карамфил, Глухар, Костино и др.[1] Най-големият аметист, откриван на територията на България е с размери 20 на 11 см, край с. Тешево.[2]
Смята се, че аметистът носи щастие, укрепва волята и подобрява обмяната на веществата. Освен “отрезвяващите свойства”, за които в древността вярвали, че притежава, аметистът също се смятал за способен да предпазва от магии и от уроки на нещастно влюбени ревнивци, да държи на страна злите жени и отровните змии. Смятали още, че сложен под възглавницата помага срещу безсъние, а на прах успокоява гастритните болки, подобрява функцията на черния дроб и лекува изгарянията. Приписват му и свойствата да стимулира творчеството, съзерцанието и медитацията, пророческите сънища и да помага при алкохолна интоксикация.
Астролозите го препоръчват на родените под знака на Козирог и Овен.
Епископите носят пръстен с аметист.
[редактиране] Източници
- ↑ Величко Кръстев. „Кратка геоложка характеристика на Родопите“. Взето на 28/02/2007
- ↑ „Информация за отдел „Минерали и скали““. Национален природонаучен музей, БАН. Взето на 28/02/2007