Колю Мариново
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колю Мариново е село в Южна България. То се намира в община Братя Даскалови, Област Стара Загора.
Колю Мариново | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Стара Загора |
Община: | Братя Даскалови |
Население: | 65 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 309 м |
Пощ. код: | ? |
Тел. код: | 04137 |
Геогр. положение: | 42° 23' сев. ш. 25° 10' изт. д. |
МПС код: | СТ |
Кмет или наместник | |
Име Фамилия |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Кольо Мариново, бивше Радомир и Колачево, се намира в най-южната част на склоновете на Източна Средна гора (Сърнена гора) на разстояние 28 км северозападно от град Чирпан. То се намира в Община Братя Даскалови, Област Стара Загора и е едно от най-отдалечените села от град Чирпан. Китното селце е разположено на два доста стръмни хълма и от двете страни на малка безименна река, която не пресъхва през цялата година и е приток на р. Медовска. Реката разделя селото на две почти равни части. Реката се образува от две по-малки рекички - Радов дол и Корийска река, които се вливат в една в северната част на селото. Тези рекички извират от склоновете на продълговат хълм, протегнат от изток на запад, като той загражда долината на селото от северна страна. Северният и източният хълмове са скалисти, съставени от чер пясъчник и кварц, а западният се състои от дребен пясък примесен с глина. Землището на селото заема около 16 000 (шестнадесет хиляди) дка земя. То граничи със землищата на селата Старозагорска област - Православ, Верен, Медово и от Пловдивска област - Чехларе, Зелениково и Брезово.Климатът му е континентален. Теренът е хълмист, примесен с малка част от равнина. По характерни местности в землището са Саменица, Радомиря, Излата, Каладжаларе с Каладжаларските могили, Коджабеглии, Нисов тепе, Карагьоз дере, Манафтарла, Чаталтарла, Илиника, Дъдака и др.
[редактиране] История
В местността Радомиря още има следи от старо селище, в което се намират римски монети. Изкопавани са големи пръстени кюпове. На всякъде из селището се откриват останки от късноримски керамични изделия. Следи от жилища има и по северната страна на могилата Каменица, която се намира на север от Радомиря и отстои на около километър на изток от селото. Целият връх на Каменица е заобиколен от две крепостни стени, което говори, че това е било неголям римски град. По народни предания този град се еказвал Радомир. При археологически разкопки са намерени железни стрели и старинни римски монети. част от намерените монети са от епохата на Филип Македонски (справка-Годишник на Народния музей 1932-1934 год., стр. 56-68). На около 1,5 км на запад в околностите на селото, в местността Излата са се намирали едни от най-големите римски казарми и затвори. Интерес за селото представлява и запазеният периметър на златните руди.Около 1921-1922 год. иманяр от с. Голям дол започнал да търси злато из селските рекички и намерил зрънца самородно (речно или водно) злато. Въз основа на това той основал кампания от 18 души акционери, която запазила периметър от 1200 дка земя в северозападния край на селото и околностите му. Под ръководството на тази компания били разчистени входовете на златодобивна мина, експлоатирана в далечното минало.Според руски геолог, работил за тази компания, златото в някои пластове в мината се намирало в съотношение 16 грама на един отн пясък (Ест. и Г. VІ., кн. 4 и 5, 1922 г., стр. 213-214). На около 50 метра западно от река Раков дол, в северозападния край на селото се намират случайно открити входове на мината. До втората половина на 18 век за тяхното съществуване не се е знаело от местните жители. Около 1860 год. в двора на дядо Бано пропаднал бивол в срутилият се подземен входник към проходите на мината. Като вадили бивола се открили самите галерии. Все още не е открит истинския вход към самите галерии. Изследвания са водени от инж. геолог Колачевски, инж. Бистран, немските инж. геолози Нойман и Якобински, както иот английския инж. Шестан. Според твърдението им при съвременните технологии към 1922 год. е могло да се добият от тази мина няколко тона злато.Според тях мината е много стара, като твърдят, че се е разработвала от роби през римско време. Те предполагат, че в нея са работили много преди това и траки от рударското племе "Беси". Този озвод са направили въз основа на откритите две старинни бронзови монети, намерени в подземните тунели на мината. За тях е установено, че са от времето на римския император Караджала, сечени в гр. Сердика между 197 и 218 год. след н.е. Едната от тези монети, на която са били изобразени три голи женски фигури, представлявала голяма рядкост, защото бил известен само един екземпляр от нея, съхранявана в Берлинския музей (сп. "Учителски преглед", ХХІ, изд. 1922 год., стр. 461-466). В стари турски архиви са открити записи, че през ранно турско робство, българи от Македония са ходили в с. Колачево и добивали самородно злато чрез плавене на златоносен пясък. В последствие с дикрет на турските власти бил забранен добивът на злато в целия този регион.
[редактиране] Културни и природни забележителности
През турско робство селото се е казвало Колачево, защото разположението на хълмовете около селото наподобявали човешко ухо (на търски "кулак") и е имало много дъбове (на турски "ач"). Църквата е построена със средства на местните жители преди средата на 18 век. В момента олтарът й е полусрутен и се нуждае от ремонт, но като цяло е в много добро състояние. Търсят се средства за възстановяването й - справка в Кметството на селото - ++359 4137 През 1948 год. селото е преименувано на името на убития на 20.01.1944 год. партизанин Кольо Маринов Илиев.
В местността "Солени долчини", намираща се на около 2 км южно от селото,се намират локвички с омаслена солна вода, която и до сега не е изследвана и анализирана. Към моментавсе още не е установен нейният произход.
По увразите, започващи от покрайнините в северната част на селото може да се проследят част от пропадналите галерии на златодобивната мина, разработена и работила преди хилядолетия.
[редактиране] Редовни събития
Местните родови срещи и общоселският събор се провеждат в началото на всеки месец септември.
[редактиране] Други
В землището на селото и в региона липсват замърсяващи околната среда предприятия и производства. Картинка:Картинка:Photo-0048.jpg
[редактиране] Външни препратки
В момента кмет е Тотьо Тотев, а секретар е Донка Каназирска.