Мизен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мизен в древногръцката митология е син на Еол.(Овидий, Метаморфози, ХIV, 102). Герой е на Вергилий от неговата поема "Енеида". Той е другар на Хектор и след неговата смърт става тръбач на Еней. Мизен предизвикал боговете на музикално състезание и за своето безочие е удавен от Тритон(Енеида, 6). Тялото на Мизен било изгорено на северния нос на Неаполския залив и този нос оттогава започнал да се нарича Мизен (сега Капо Мизено). Плиний Стари бил на Мизен по време на изригването на Везувий. [1]

На други езици