Анаксимандър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анаксимандър
древногръцки философ
Анаксимандър
Роден: 610 пр.н.е.
Милет, дн. Турция
Починал: ок. 546 пр.н.е.

Анаксимандър (на гръцки Άναξἰμανδρος) от Милет е древногръцки философ, ученик на Талес. Сведенията за живота и работата му са оскъдни. Античните източници го представят като успешен ученик по астрономия и география и първия, въвел в Древна Гърция астрономически уреди като слънчевия часовник и гномона. Според Анаксимандър Земята била кълбовидна, луната не греела със собствена светлина, а отразявала тази на Слънцето. Слънцето било по-малко от Земята и представлявало най-чист огън. Анаксимандър е представител на школата на натурфилософите. Според него в основата на нещата стои не въздухът (Анаксимен) или водата (Талес), а едно неопределено вещество, което той нарича 'апеерон'. Анаксимандър, вторият философ от милетската школа, е много по-интересен от Талес. Датите на живота му са неопределени, но казват, че през 546 г. е бил на 54 години . Има основание да се предполага, че това е близо до истината. Анаксимандър твърдял, че всички неща са произлезли от една първична субстанция, но не водата, както мислел Талес, а някаква напълно неизвестна ни субстанция. Първосубстанцията е безкрайна, вечна, намира се извън времето и "обхваща всичките светове", защото Анаксимандър смятал нашия свят само за един от множество светове. Първосубстанцията се превръща в различните известни ни субстанции, а те преминават от една в друга. По този повод Анаксимандър прави важна и значителна забележка:

"А от каквото възникват нещата, в същото свършват според необходимостта. Защото търпят за нечестивостта си наказание и получават възмездие едно от друго в установеното време."

Идеята както за космическа, така и за човешка справедливост играе такава роля в гръцката религия и философия, каквато е трудно да бъде разбрана напълно от нашия съвременник. Наистина, самата наша дума "справедливост" едва ли изразява нейното значение, но е трудно да се намери някаква друга дума, която да бъде предпочетена. Явно Анаксимандър изразява следната мисъл: необходимо е водата, огънят и земята да съществуват на света в определени пропорции, но всеки елемент (разбиран като Бог) се стреми вечно да разшири своите владения. Съществува обаче някакъв вид необходимост, иначе казано - естествен закон, който постоянно възстановява равновесието. Там, където например е имало огън, остава пепел, с други думи - земя.

Това понятие за справедливост - да не се престъпват установените от векове граници - е едно от най-дълбоките гръцки убеждения. Както хората, така и боговете са подчинени на справедливостта, но тази висша сила не е лична сила, не е някакъв върховен Бог.

Анаксимандър полага доказателството на своята идея, според която първосубстванцията не може да бъде нито вода, нито който и да е друг известен елемент, върху следния довод: ако един от елементите е основен, той би погълнал всички останали елементи. Аристотел ни съобщава, че Анаксимандър е разглеждал известните му елементи като стихии, намиращи се помежду си в отношение на противоположност. "Въздухът е студен, водата влажна, огънят горещ". Затова "ако един от тях [от елементите - Бел. рус. прев.] е безкраен, останалите отдавна биха загинали". Следователно първичната субстанция трябва де е неутрална в космическата борба.

[редактиране] Външни препратки


Портал Философия