Холография
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Холографията (от гръцки Όλος-holos — цял + γραφή-graphe — пиша) е науката, която се занимава със създаването на холограми – напредничава форма на фотография, която позволява записването и възпроизвеждането на триизмерни образи. Холографската техника може да бъде използвана и за съхраняване и обработка на информация. Холографията е изобретена през 1947 г. от унгарския учен Денис Габор и е случайно откритие, направено в хода на изследвания, провеждани с цел усъвършенстване на електронната микроскопия. В основата на откритието е методиката за възстановяване на вълновия фронт на предметите. Практически холографията се развива едва в началото на 60-те години, след създаването на лазерите, които са мощни източници на кохерентна светлина, необходима за получаване и възстановяване на холографските образи. Понастоящем се изработват и холограми, чиято информация се възстановява с помощта на бяла светлина. Те се използват като осигурителни елементи на лични документи, кредитни карти и др.