Химичен елемент
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Химичен елемент е субстанция, която не може да бъде разделена или превърната в други субстанции с химични средства. Най-малката частица на химичния елемент се нарича атом и се състои от електрони, обикалящи около ядро, съставено от протони и неутрони.
Aтомният номер на химичния елемент, Z, е равен на броя на протоните в атома на елемента. Например въглеродът, елемент с атомен номер 6, съдържа 6 протона в ядрото на атомите си. Всички атоми на даден елемент имат един и същ атомен номер и съдържат еднакъв брой протони. Броят на неутроните в атомите на даден елемент, обаче, може да се различава. Разновидностите с различен брой неутрони се наричат изотопи на елемента. Атомната маса на елемента, A, се измерва с единицата за атомна маса (AMU) и грубо е равна на сумата от броя протоните и неутроните в ядрото на атома на елемента. Доста елементи са радиоактивни и след радиоактивен разпад се превръщат в друг елемент.
Най-леките елементи са водородът и хелият. Това са първите елементи, появили се след големия взрив. Всички по-тежки елементи са получени естествено и/или изкуствено с помощта на разнообразни методи за ядрен синтез.