Белчин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Белчин е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

Белчин
Карта на България, мястото на Белчин е отбелязано
Данни
Област: Софийска
Община: Самоков
Население: 421 (13/09/2005)
Надм. височина: 988 м
Пощ. код: 2025
Тел. код: 07124
Геогр. положение: 42° 21' сев. ш.
23° 23' изт. д.
МПС код: СО
Кмет или наместник
Митко Хаджийски


Съдържание

[редактиране] География

Село Белчин се намира в планински район.




[редактиране] Културни и природни забележителности

В селото има 2 църкви:черквата св"Апостоли и Павел" строена през 1883г и безименната черква която е напълно разрушена,която се намира на много стръмно място(вижда се от околните села)изоставена от 100 години и през 2006г е подета кампания за възстановяването й от местните жители и през 2007г отново ще отвори врати за посетители. Непосредствено селото се намира в близост до вековни букови и борови гори и природата й е забележителна с реките извиращи от планината Верила и най високият връх е Голям Дебелец (1415)и е най мрачната планина в местността Турски дол,но предлага много девствени кътчета недокоснати от човека,има и сладководни изворчета към които имало предание че древните траки са пиели от тези извори по време на своите пътувания из областта,тези изворчета се намирали на отдалечени места,навътре в буковите гори и се пие само веднъж в годината,и те представляват като малки дупки в земята от където извирала кристално чистата вода която била леденостудена,и дори местните не знаят за наличието на тези извори...

[редактиране] Редовни събития

На празника Тодоровден има голям събор от цялата Самоковска област и се организират много конни състезания с каруци др.


[редактиране] Личности

В селото се пазят много тайни за известни личности и една от тях е [[]] роден в София и е единственият дърворезбар в окръга и в страната който е съхранил духа(оригиналният)на Самоковските и Дебърските дърворезбари(от гр.Дебър Македония)И е единственият който е запазил възрожденския дух на българските дърворезбари от 17-19 век.Известен е сред местните, също в София и Самоков като "Художника", "момчето което дялка с турските длета" или "царското момче".Ученик на художника Сава Дикадски който е бил правнук на Захарий Зограф.Има една легенда за него:Той е бил потомък на руските дворяни (аристократи от 1512г)от Санкт Петербург,още по времето на Руско-Турската освободителна война те се установяват временно в България до Октомврийската революция през 1917г когато остават завинаги в България.И гласи поверието че му е била даден султански ферман от Киевския граф Димитрий 1661-1725г който е съхранил написан от Мехмед II Завоевателят и сто хиляди акчета в ковчеже така и също Указ от рускя император Иван Грозни и който разчете фермана той му става слуга завинаги и затова местните имат голямо страхопочитание и изпитват уважение към него.И затова местните нямат желание да говорят за него.Исторята и до днес не е разгадана и някой ден ще бъде разкрита.

[редактиране] Външни препратки