Анафора
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анафора (от гръцки “изнасяне”) е стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на два или повече стиха, строфи или изречения.
Използва се, за да усили значението на конкретната дума или фраза, да придаде повече емоционалност и благозвучие на лириката. Анафората често се използва и в реторичната реч, както и в фолклорното песенно творчество.
[редактиране] Примери за анафора
Три са видовете анафора. [1]
- Звукова анафора. Пример от „Въглекопач“, Христо Смирненски:
- Слезни там и с удари верни
- разбивай, разлюшквай, руши,
- разкъртвай тез пластове черни,
- тез робски души!
- Повторение на отделни думи. Пример от „До моето първо либе“, Христо Ботев:
- Запей и ти песен такава,
- запей ми, девойко, на жалост,
- запей как брат брата продава,
- как гинат сили и младост,
- как плаче сирота вдовица
- и как теглят без дом дечица...
- Синтактична анафора. Пример от „Дончо войвода и Мургаш“, народна песен:
- Да си земята отнемем,
- да си децата откупим,
- да си жените избавим,
- да си бащите поменем,
- да си за майки отмъстим!
[редактиране] Бележки
- ↑ Примерите са от Речник на литературните термини, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1969
[редактиране] Външни препратки
- Из "Енциклопедичен речник на литературните термини", Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993
- Примери за анафора и епифора в "Синтаксис на стиха", Христо Стефанов, bukvite.com