Фьодор Успенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фьодор Успенски
руск историк
Роден: 7 февруари 1845
с.Горки, Костромска губерния Русия
Починал: 10 септември 1928
Санкт Петербург

Фьодор Иванович Успенски (на руски Фёдор Иванович Успенский) е руски историк-византолог и археолог.

През 1866 година завършва Костромската семинария, а през 1867-1872 година - Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет. В 1874 година защитава магистърска теза, а през 1879 - докторска дисертация на тема: "Образуване на Второто българско царство". В периода 1879-1894 година е доцент и професор в Новорусийския университет в Одеса. От 1894 до 1914 година е директор на основания от него Руски археологически институт в Константинопол и е главен редактор на "Известия Руского археологического института в Константинополе", където публикува много от своите статии. Ръководи археологически и исторически експедиции в различни части на Османската империя - Мала Азия, Македония, Сирия, Палестина, както и в България и Сърбия (1908). От 1893 година Ф. Успенски е член-кореспорндент на Петербургската академия на науките, а от 1900 година - академик.

Фьодор Успенски има значителен принос за развитието на българската археология и медиевистика. Заедно с Карел Шкорпил прави първите разкопки край село Абоба, като потвърждава локализацията на Шкорпил на средновековна Плиска. През 1905 година провежда разкопки и в Преслав. Изследва Самуиловия надпис от 993, надписите и стенописите в редица търновски църкви, Боянската църква, тракийски могили. През 1928 година е избран за чуждестранен член на БАН.

През 1915-1928 година е редактор на "Византийский временник". Автор е на тритомна история на Византийската империя (1913-1948).

Ф. Успенски е един от най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и кулутурна история на Византия и отчасти - на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийския обществен модел се крепи на три стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъка на селската община според Усрпенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.

[редактиране] Съчинения

  • Византийский писатель Никита Акоминат из Хонь, Санкт Петербург 1874 (магистърска теза)
  • Образование Второго Болгарского царства, Одесса 1879 (същото в: Записки Императорского Новоруссийского университета, 27, 1879, с. 97-416)
  • Значение византийской и южнославянской пронии, Санкт Петербург 1883 (същото в: Сборник статей по славяноведению в честь В.И. Ламанского, Санк Петербург, 1901, с. 1-32)
  • Византийские землемеры. Наблюдения по истории сельского хозяйства, Одесса 1888
  • Русь и Византия в Х веке, Одесса 1888
  • Византийские владения на северном берегу Черного моря в ІХ - Х век, Киев 1889
  • Очерки по истории Византийской образованности, Снкт Петербург 1891
  • История Византийской империи, т.І (Санкт Петербург 1913, второ издание - Москва 1996), т. ІІ (Ленинград 1927, второ издание - Москва 1997), т. ІІІ (Москва 1948, второ издание - 1997)