Георги Мамарчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Мамарчев
български революционер
Роден: 1786 г.
Котел, Османска империя
Починал: 1846 г.
о. Самос, Османска империя

Георги Стойков Мамарчов (Георги Мамарчев Буюклиу, известен предимно като капитан Георги Мамарчев) е бил борец против османското владичесто и капитан от руската армия. Роден е в Котел и е вуйчо на Георги С. Раковски.

Съдържание

[редактиране] Военни подвизи

Участвал в български доброволчески отряд, наречен „Болгарское земское войско“, по време на Руско-турската война (1806-1812).

През 1812г. участва в Отечествената война на Русия срещу нашествието на Наполеон.

По време на следващата Руско-турска война (1828-1829) Георги Мамарчов е на чело на български доброволчески отряд, който стига до Сливен.


След сключването на Одринския мир (1829), опитал да вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодействало. Георги Мамарчов бил арестуван, за да не предизвика международни усложнения с подобен на описания горе акт.


[редактиране] Отличия във войните

Поради храбростта си Георги Мамарчов бил произведен в чин капитан. След изтеглянето на руските войски от балканските райони бил и назначен за комендант в Силистра докато е била под руска власт (1829 до 1835).

[редактиране] Смърт

Взел участие във Велчовата завера (1835), но поради неуспеха ѝ бил заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковският манастир. Благодарение на руското си гражданство избегнал смъртно наказание (което сполетява всички останали ръководители на Велчовата завера), но бил заточен в град Коня, по - късно бил преместен на остров Самос, където починал от естествена смърт през 1846г.


[редактиране] Външни препратки