Логическа индукция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Логческата индукция е логическо заключение, при което крайният резултат (заключението) има по-голяма неопределеност (по-голяма общозначимост) отколкото изходните условия. С други думи, това е извършване не заключение за общия характер на дадено явление въз основата на характеристиките на някое отделно събитие, съдържащо се в явлението.
При индукцията условията (тезите), които подкрепят дадено твърдение, го определят, но не го доказват напълно. Условията са необходими, но не са достатъчни.
[редактиране] Примери:
Котката има козина. Котката е бозайник. -> Следователно всички бозайници имат козина.
(Този начин на ръзсъждение се нарича още Modus Tollens.)
Този автомобил е червен. -> Всички автомобили са червени.
Изключително точен, при това забавно поднесен пример за верни и неверни изводи, направени по индукция, има в „Автобиография“ на Бранислав Нушич. Учителят доказва по индукция, че Земята е кръгла:
- - Виждаме, че Луната е кръгла, Слънцето е кръгло. Следователно и Земята е кръгла.
- - Разбрах ви, господин учителю. Следователно, щом обувката е продълговата, морковът е продълговат, то и... - но ученикът не успява да довърши, даскалът му удря шамар. (Цитатът е по памет - ако някой има книгата, да го замени с по-точен.)