Кооперация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кооперацията е сдружение на хора с цел извършване на стопанска дейност от взаимна полза. Тя представлява юридическо лице и се управлява от своите членове, най-често на принципа "един член, един глас". Членството е отворено и всеки, отговарящ на определени недискриминиращи условия може да се включи. Печалбата от дейността на кооперациите се разпределя пропорционално на стопанското участие на всеки член на кооперацията.
Основоположник на кооперативното движение е уелският предприемач Робърт Оуен, който прави първите опити в тази област в началото на 19 век. Неговите възгледи са популяризирани от Уилям Кинг, който започва да издава през 1828 месечника The Cooperator, съдържащ практически съвети за организиране на кооперативни сдружения. Първите ефективни и трайни кооперации започват да се създават във Великобритания през 1840-те.
Първата българска кооперация е основана през 1890 г. от Тодор Влайков и Тодор Йончев в с. Мирково /Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“/.
Днес кооперациите по света имат към 800 милиона членове и в тях работят около 100 милиона служители. Особен успех имат кооперациите в Европа, където те имат значителна роля, например в банковия и застрахователния сектор.
Някои видове кооперации са:
- жилищна кооперация
- потребителска кооперация
- трудова кооперация
- земеделска кооперация
- кооперативна банка
[редактиране] Източници
- „Cooperative“, статия в Уикипедия на английски [22 август 2005]
[редактиране] Вижте още
- ТКЗС
[редактиране] Външни препратки
- Международен кооперативен алианс (на английски, испански и френски)
- Централен кооперативен съюз, България