Михаил Маджаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Михаил Маджаров
български политик
Михаил Маджаров
Роден: 12 февруари 1854
Копривщица, днес България
Починал: 23 януари 1944
София, България

Акад. Михаил Иванов Маджаров е български политик, един от водачите на Народната партия.

Михаил Маджаров е народен представител във II (1880-1881), III (1882-1883), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894), VIII (1894-1896), IX (1896-1899), X (1899-1900), XI (1901-1902), XII (1902-1903), XIII (1903-1908), XIV (1908-1911), XV (1911-1913) и XVIII (1919-1920) Обикновено Народно събрание и в V Велико Народно събрание (1911). Той е подпредседател на V Велико Народно събрание (1911) и XV Обикновено Народно събрание (1911-1912).

[редактиране] Биография

Михаил Маджаров е роден на 12 февруари (31 януари стар стил) 1854 в Копривщица. Той е племенник на революционера Георги Бенковски. Учи в Копривщица и Пловдив и през 1877 завършва Робърт колеж в Цариград. За кратко е учител в Пазарджик (1877-1879), след което са заема с политическа дейност.

Михаил Маджаров става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е депутат в Областното събрание (1880-1885) и директор на финансите (1882-1885) на автономната област.

След преврата от 1886, както много други проруски ориентирани общественици, Михаил Маджаров емигрира в Русия. Той прекарва няколко години в Одеса, а през 1889 се завръща в България и работи като адвокат и публицист. През този период той прави първия превод на български език на романа Война и мир на Лев Толстой.

След падането на правителството на Стефан Стамболов Михаил Маджаров става един от водачите на новообразуваната Народна партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в правителството на Константин Стоилов (1894-1899).

През 1913-1914 Маджаров е посланик на България във Великобритания и подписва от българска страна Лондонския договор през 1913. След това за кратко е посланик в Русия (1914-1915).

През 1920 Народната партия се обединява с Прогресивнолибералната партия в Обединена народно-прогресивна партия. Като активен деец на опозиционния Конституционен блок, през 1922 Михаил Маджаров е изпратен в затвора от правителството на Александър Стамболийски.

Михаил Маджаров умира на 23 януари 1944 по време на бомбардировките на София.

[редактиране] Библиография

  • „Защо ме съдят“ (1923)
  • „Източна Румелия“ (1925)
  • „Последните години на К. Стоилов“ (1927)
  • „Дипломатическата подготовка на нашите войни“ (1932)
  • „От самовластие към свобода и законност“ (1936)

[редактиране] Източници


Константин Величков >>> министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията
(21 декември 189430 януари 1899)
>>> Димитър Тончев
Александър Людсканов >>> министър на вътрешните работи и народното здраве
(14 юни 191317 юли 1913)
>>> Васил Радославов
Андрей Ляпчев >>> министър на войната (7 май 19196 октомври 1919) >>> Александър Стамболийски
Теодор Теодоров >>> министър на външните работи и изповеданията
(6 октомври 191916 април 1920)
>>> Александър Стамболийски