Долен (Област Благоевград)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Долен, вижте Долен (Област Смолян).
Тази статия се нуждае от подобрение.
Долен е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, Област Благоевград.
Долен (Област Благоевград) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Благоевград |
Община: | Сатовча |
Население: | 442 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 852 м |
Пощ. код: | 2968 |
Тел. код: | 07549 |
Геогр. положение: | 41° 37' сев. ш. 23° 56' изт. д. |
МПС код: | Е |
Кмет или наместник | |
Божик Ролев |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Долен се намира в планински район, в Родопите, на 28 км източно от Гоце Делчев.
[редактиране] История
Долен е наследник на стари тракийски махали, чиито останки и днес могат да се видят около селцето. Баирите са осеяни с тракийски некрополи. Запазени са също и тракийските лозя, ползвани чак до края на Българското възраждане. Намира се на стар римо-тракийски път свързвал Драма с Тримонциум/Пловдив/.
Доказателство за това са историческите останки от самият път в източния край на селото, както и Римският мост в м. Банян. През 1-ви век от н.е. римляните, по военни съображения, преместват трасето на пътя и построяват нов мост в близост, под с. Крибул, като по този начин осигуряват преминаването на войските през огрени от слънцето пътища, а по-точно, на юг от Сатовча. Така селото остава изолирано от главният поток на войски и кервани.
Долен е място,където не през една епоха са се укривали преследвани от закона хора, а и такива, които били несъгласни с новите социални уредби на поредните чужди владетели. Теренът е хълмист, пресечен от множество реки и дерета - притоци на Сатовчанска Бистрица. Сега съществуват модерни пътища, но някога в далечните епохи картината била съвсем различна - съществували само стари тракийски пътеки и речни бродове. И макар да звучи твърде първобитно и неорганизирано, това може само да ви подведе. Траките - травси/племе на сатрите-беси/, описано обстойно от бащата на Историята Херодот са имали стройна система за опазване на пътищата. За това свидетелстват поне три наблюдателни поста, разположени не на римската магистрала, а по старите тракийски пътища. Кастата, ако може така да се нарече, която била призвана да извършва тази дейност се наричала Молтроси. Това е единствената структура,оцеляла през времето на Византийското владичество, ранното и късно средновековие и дори Османското робство. Причина за да се случи и позволи това е явната нужда от охрана на пътищата, ранното предупреждение за идваща заплаха, както и плащане на пътен данък. Сведения за тези хора, пазачи, се намират чак до времето на турците. В един турски султански указ се разпорежда измежду молтросите да се назначат и по няколко мохамедани. Това показва, че хората, изпълнявали тази функция, били единствено местни християни, които били освободени от всякакви данъци и налагане на исляма.
За разрастването на населението в селището има поне две налагащи се хипотези:
Първата е, че това става още по времето на римското нашествие в тези земи. Всеизвестно е умението на древните траки да добиват руда. Фактор, освен природния ресурс, е и наличието на каолинова глина в района, без която не е възможно да се построи издръжлива на температурите пещ. Това умение е било стратегически важно за отливането и коването на оръжия. Можем да си представим каква заплаха са представлявали тези занаятчии за Римските нашественници. При окупирането на района, което е ставало с многократни опити от римска страна, хората се изтеглили в по-защитените места като днешното Долен.
Втората теза е свързана с изчезналото, разселено по неизвестна причина, село Букоорово. Останките от него се намират на юг от Долен, Крибул и Горно Дряново. Основите на голямата църква показват, че тя е строена от много и за много хора. Не по-маловажни са и куповете сгурия/шлака/, които се намират в рамките на самото селище. Какво доказва това? Това означава, че селото е било многобройно по население и се е занимавало с обработка на метали. С една дума: има голяма вероятност Букоорово да е било тогавашната оръжейница на района. Това само по себе си е немалка причина да бъде унищожено от всеки нашественник на тези земи... няма оръжие - няма съпротива. От друга страна, б у к о а р означава просветен човек. Това налага и една друга теория, че тези хора са били богомили, разселени принудително по време на Втората Българска държава. Свидетелство за това дава известният краевед Иван Попов, който описва скосен олтар на църквата - трапецовидно разположение на основата. В тесния ъгъл на тази постройка е стоял Просветеният и говорел на останалите с жестове. Учените- историци и до днес търсят една изчезнала община Драговищица, намирала се в Западните Родопи, за която сведенията сочат, че е била населена с богомили, разселени в последствие. Ако съдим по днешните модерни начини за екстрадиране, едва ли ще придобием ясна представа за събитията. В онези времена е било нужно тези хора просто да не бъдат заедно. Най-близки за обитаване се оказват малките пръснати по височините махали на Долен, Сатовча и Г.Дряново - всички на не повече от 10 километра. Отново Ив. Попов описва семейните връзки на два рода от Долен /Ролеви - християни/ и род от Г.Дряново /забележете - вече помохамеданчени/, които дълги години наред си деляли реколтата /орехи/ от дядовите си ниви в Букооровските земи. Това е явно доказателство за произхода на родовете, а именно че те са били от Букоорово.
През времето на Османското владичество Долен, Сатовча и Ковачевица остават единствените села с християнско население в района. Пътят на оцеляване съвсем не е лек,защото още след възкачването на престола на Султан Селим II всичките 12 параклиса са изгорени. Земята се обявява за собственост на Султана и без зърно физическото оцеляване е било възможно за не повече от година. В Долен е построена джамия и конак. Беят присвоява богата къща от северната страна на реката, която е запазена и до днес. По всичко личи, че животът на тогавашните турски управници не ще да е бил безгрижен,защото дори и в тези условия доленци успяват да запазят религията си. Твърде възможно е причината да се крие в това, че доленските търговци, като щедри данъкоплатци,били по-полезни в този си вид отколкото като покорна рая. Районът е гъмжал от стада, а баирите около селото били засяти с лозя. Виното било търгувано чак до Охрид. За нещастие неизвестна болест унищожава лозите и този странен планински сорт грозде, който виреел на 900 м. над. в. не е оцелял до наши дни.
Наред с тези си умения, тамошните майстори се славили като най-добрите в каменната зидария. И днес всяка една от 300-те къщи е с уникален архитектурен план. Новата църква е построена в началото на 19 век, а по-точно през 1834 година. За нейното изписване са канени зографи от далечни краища на страната. Някога това е било въпрос на престиж - колкото по-отдалеч, толкова по-престижно! Всъщност това качество на българина се е запазило и до днес. Твърди се, че дърворезбата е дело на Дебърски майстори, макар да не се откриват характерните за тази школа ажурни елементи. Сигурно е обаче, че стенописите са от техен зограф.
Посетете я и ще видите богато платената й украса. Като свидетелство за просперитет на местните чорбаджии трябва да се отбележи, че нито един от столовете не е оставал неплатен "до гроб". Ако това ви учудва, ще поясня. Въпрос на престиж е било да се заплаща място в църквата и независимо дали си в селото или на път, никой не е имал право да седи на него. Ако погледнем иначе, това е своеобразен начин на спонсорство в онези времена. За съжаление всички лесни за носене икони /на 12-те Апостоли/ са откраднати от алчни, недобросъвестни люде в края на 20 век.
След Позорния за България Ньойски договор границите са преначертани, пътя към Беломорието затворен и средствата за препитание на доленските зидари секват. Само след няколко десетилетия настъпва демографски взрив. Хората масово се преселват в плодородни райони на страната - този път твърде на далеч. Образуват се цели колонии от доленци в Казанлъшкия край и Пещера. Мнозина имигрират в различни краища на света. Когато през 60-те години на 20 век откритията в космоса са хит в този район става популярен един виц: когато Армстронг/американския астронавт/ слязъл на луната, първото което видял било доленец на магаре.
[редактиране] Религии
Населението е смесено, християни и мюсюлмани. Хората в село Долен се занимават предимно с отглеждането на тютюн, дърводобив и добиване на тикли.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Селото е обявено е за архитектурен резерват. В селото има 350 къщи, които покоряват със своята самобитност. Те са покрити с тикли (каменни плочи).
Камбаните на местната църква са ляти 7 пъти, докато се постигне идеалният звук.Сега камбаненият звън се чува на 8 км.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година през първата събота и неделя от месец август се провежда традиционен събор в местността "Свети Илия", където има църква и вила за нощуване към нея. На 2 км от тази местност при ясно време се вижда Бяло море.