Пловдивски панаир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Международният панаир в Пловдив е изложбеният център на България. Чрез него българските производители излизат на международния пазар, а дейността му е индикатор за икономиката на страната.

Началото е поставено през август 1892 г., когато се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение. Целта му е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Първото българско изложение се ражда като плод на развитието на стопанството и икономиката на България на онзи етап и има за задача да покаже новите форми на производство в страната, да приближи българските производители и търговци към Европа и света.

Подготвяно с голям ентусиазъм и с помощта на много специалисти, то успява да развие мащаби и да събере участие, които впечатляват: изложението достига обща площ над 90 000 кв. м., общият брой страни-участнички е 24, а за два месеца и половина (толкова е времетраенето му) павилионите му са посетени от 162 000 души. Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости - електрически крушки, фонографът на Едисон, оръжието на немската фирма "Круп".

Сърцето на изложбения град тогава било там, където е днес Цар-Симеоновата градина.

Следващата по-сериозна стъпка в историята на българското панаирно дело се прави през 1933 г. - тогава в Пловдив е организирана Национална стопанска изложба. Изложителите са 424, а посетителите - над 120 000. Това е и първият мострен панаир в Пловдив.

Вторият мострен панаир е през 1934 г. В неговите рамки специално се отбелязва 30-годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40-годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална камара, 100-годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков - Фабрикаджията. С постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България. Така той става част от икономическата панорама на страната.

През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Освен български (над 1000) в Панаира взимат участие и 385 чуждестранни фирми.

Съвременният панаир в Пловдив е мащабен изложбен комплекс, разположен на 360 000 кв. м. площ . Общата изложбена площ е 95 000 кв. м., от тях 60 000 кв. м. са закрита площ. Пловдивският панаир разполага с 24 многофункционални експозиционни палати, предоставящи възможност да се показват всякакви експонати. Панаирното градче е най-голямото в Югоизточна Европа. Целогодишно в панаира се организират и провеждат близо 40 изложбени прояви, в които участвуват над 7000 изложители от 58 страни.

[редактиране] Външни препратки

На други езици