Палиор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Палиор
Местоположение
Данни
Население: 857 (2001)
Надм. височина: 625 м
Геогр. положение: 40° 31' 0 сев. ш.
21° 33' 0 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Палиор или Палиохор или Палеор (на гръцки: Φούφας, Фуфас, до 1932 Παλαιοχώρι, Палеохори или Παλαιοχώριον, Палеохорион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в Дем Мурик (Мурики), Ном Кожани, Област Западна Македония с 857 жители. Селото е разположено на 20 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на пет километра северно от демовия център Емборе (Емборио) в подножието на планината Мурик.

Съдържание

[редактиране] История

В края на 19 век Палиор е смесено българо-турско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Палиор е посочено като село с 80 домакинства със 150 жители българи и 70 жители мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 Палеор има 600 жители българи и 180 жители турци.[2]

В началото на 20 век селото е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. В 1905 година по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в селото има 440 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти, като функционира българско училище.[3] По-късно голямото българско село приема върховенството на Българската екзархия и силно пострадва от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Гръцките андарти заплашват палиорци да изоставят екзархията и да се върнат в лоното на елинизма, но селяните, начело с учителя Кире Бънчелов се противопоставят на опитите да се върне селото под опеката на Цариградската патриаршия. Бомбените нападения над Кире Бънчелов го карат да превърне къщата си в малка крепост със зазидани прозорци и бойници за стрелба. На 11 май 1907 година сборен андартски отряд от четите на капитаните Андрея, Мицо и Флора, начело с подпоручика от гръцката армия Захариас Пападас с псевдоним капитан Фуфас, напада Палиор. Българската селска милиция оказва ожесточена съпротива и под къщата на Кире Бънчелов загива подпоручик Фуфас с няколко свои четници, а мнозина са ранени. След като подпалват 4 къщи и убиват няколко жени андартите се оттеглят от Палиор.

След Балканската война селото попада в Гърция и част от българското население се изселва в България. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Палиор и на негово място са заселени няколко гръцки бежански семейства от Понт със 112 жители. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че Палиор има 250 къщи, от които 200 "чуждогласни българофонни" и около 50 бежански от Понт.

В 1932 година Палиор е преименувано на Фуфас на името на капитан Пападас. В 1992 година е основан силогосът (комитет) "Капитан Фуфас", като една от основните му цели е "да засилва гръцкото съзнание" на населението.[4]

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 948 души
  • 1920 - 876 души
  • 1928 - 458 души - грешни данни
  • 1940 - 1 225 души
  • 1951 - 1 197 души
  • 1961 - 1 174 души
  • 1971 - 911 души
  • 1981 - 850 души
  • 1991 - 827 души
  • 2001 - 857 души

[редактиране] Външни връзки

Препратка към страница на гръцки История на Палиор

Препратка към страница на английски История на Палиор

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  4. Ομοσπονδία Δυτικομακεδονικών Σωματείων Θεσσαλονίκης
Дем Мурик (Мурики)
Емборе (Емборио) | Дебрец (Анарахи) | Лъка (Милохори) | Палиор (Фуфас) | Радунища (Криовриси) | Сълпово (Ардаса)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област