Калиакра
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия се отнася за нос Калиакра и едноименната крепост.
Вижте пояснителната страница за други значения на Калиакра.
Нос Калиакра е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското северно черноморско крайбрежие. Намира се на 12 км източно от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, който се спускат 70 метра надолу до морето.
Останките от крепостните стени са от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, попаднала под власта на Османската империя. Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията на княза.
Името на местноста е променяно няколко пъти, като първото известно ни име е било Тиризис, а после гръцкото Титизис преминава в славянското Тетрасида, Акре и Калиакра. Означава красив нос, заради черния цвят на скалите. Според легендата кръвта на защитниците на крепоста се пропила в скалите и затова те са с такъв цвят.На прабългарски означава "Женена за носа" - Девойката е пристанала на носа, а не се е предала на османците.
На 31 юли 1791г.край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море. Край западния и бряг руската ескадра, водена от адмирал Ф.Ф.Ушаков, разбива турската армада. С тази победа завършва Руско-Турската война от 1787-1791г.
Калиакра е природен резерват с уникална дива природа, могат да се наблюдават делфини, корморани, живеят тюлени. Местността обитават скален кос, папуняк, дебелоклюна чучулига, черногърбо каменарче и други редки видове.
Калиакра е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: археологически резерват "Калиакра", 10.00-19.00 ч. без почивни дни; има печат.
Съдържание |
[редактиране] Легенди
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.
Другата легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.
Трета легенда е свързана с Лизимах - един от пълководците на Александър Велики, който заграбва царското съкровище и забягва към нос Калиакра. Загива в голяма буря и целият флот потъва до Калиакра. В този район потъват и корабите на Русия и Турция по време на Руско-турската война.
[редактиране] Галерия
[редактиране] Заплахи
Възможно е до края на тази година Калиакра да се превърне в поредния мегаполис. Одобрен e проект за застрояване на брега в местността Калекайря. Това място попада в мрежата Натура 2000, граничи с резервата и, според проектозакона за Черноморското крайбрежие попада в т.нар. зона А, в която не се разрешава строителство. Въпреки тези факти, е дадена зелена улица за гъсто застрояване и превръщане на това място в поредното "ваканционно селище от затворен тип". Вятърни електрогенератори, които точно на това място са заплаха за прелетните птици, се инсталират въпреки протестите на БДЗП и на жителите от с. Българево. Правят се и опити за превръщане на остатъците от това уникално място в писта за Формула 1.