Потребител:ИнжИнера/Оруел1984
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] 1984 на Оруел днес е по-актуална отвсякога
Най-разпространеното тълкувание на романа 1984 е - критика на Социализма, Сталински модел. Или критика на тоталитарната държава, всякакъв модел. Но се оказва, че (уви!) Оруел днес си е актуален. Ето малък откъс:
[редактиране] Приложение: Принципи на новговорНовговор бе официалният език на Океания и бе създаден, за да посрещне идеологическите изисквания... Целта на новговор бе не само да осигури изразно средство за възгледите и начина на мислене, подхождащи на последователите на ангсоц, но и да направи невъзможен всякакъв друг начин на мислене. Предвиждаше се, когато новговор се възприеме веднъж завинаги, а старговорът се забрави, еретичните мисли - ... да станат буквално немислими, поне дотолкова, доколкото мислите зависят от думите. Речникът бе така построен, че да дава точна и често много изтънчена форма на всяко значение, което партиен член би желал правилно да изрази, като същевременно изключва всички други значения, а също и възможността да се стигне до тях по косвен път. Това бе постигнато отчасти с измислянето на нови думи, но главно с унищожаването на нежелателните думи и с оголването на останалите от неправоверното им значение, и в границите на възможното - изобщо от всички допълнителни значения. Ще дам един пример. Думата свободен се запазваше в новговор, но можеше да се употребява само в твърдения като "мястото до мен е свободно" или "тази вечер съм свободен". Тя не можеше да се употребява в предишния смисъл на "политически свободен" или "интелектуално свободен", тъй като политическата и интелектуалната свобода вече не съществуваха като понятия и следователно бяха останали без наименование. Освен унищожаването на очевидно еретичните думи, съкращаването на речника само по себе си се смяташе за цел и не се допускаше да се съхрани нито една дума, ако не бе абсолютно необходима. ... Речник А включваше думи, необходими във всекидневието и обозначаващи действия като: хранене, пиене, работа, обличане, качване и слизане по стълба, возене в превозни средства, градинарстване, готвене и тям подобни. Беше съставен почти изцяло от вече съществуващи думи, като удрям, тичам, куче, дърво, захар, къща, поле, но в сравнение със съвременния английски, броят им бе изключително ограничен, а значението им - много по-стеснено. Бяха изчистени от всички двусмислици и отсенки на значението. Доколкото това можеше да се постигне, новговорните думи от тази група звучаха отсечено и изразяваха едно ясно формулирано понятие. Би било съвършено невъзможно да се използва речник А за обозначаване на литературни, политически или философски идеи. Той беше предназначен да изразява единствено прости мисли с определено предназначение, обикновено отнасящи се до конкретни предмети или физически действия. ... Речник Б се състоеше от думи, образувани специално за политически цели: тоест думи, които не само имаха политически смисъл, но и бяха предназначени да наложат на човека, който ги използва, желания начин на мислене. ... Както вече видяхме в случая с думата свободен, думи, които някога са имали еретичен смисъл, понякога се запазваха за удобство, но само след като биваха пречистени от нежелателното значение. Безброй други думи, като чест, справедливост, морал, интернационализъм, демокрация, наука и религия просто бяха изчезнали. Заместваха ги няколко общи думи, като по този начин ги премахваха. Всички думи, свързани с идеите за свобода и равенство например, се заместваха от единствената дума престъпмисля, докато всички думи, свързани с идеите за обективност и рационализъм, се заместваха от единствената дума стармисля. По-голяма точност би била опасна. От партийните членове се изискваше да имат възгледи, подобни на тези на древните евреи, които са знаели, без да знаят нещо повече, че всички народи, с изключение на техния, се кланят на "неистински богове". На тях не им е било нужно да научават, че тези богове се наричат Ваал, Озирис, Молох, Ащарот и така нататък: вероятно колкото по-малко са знаели за тях, толкова по-добре е било за собствената им правоверност. ... Би било възможно например да се заяви Големия брат е недобър. Това твърдение, което за правоверното ухо бе очевиден абсурд, не можеше да се подкрепи с разумни доводи, защото не съществуваха необходимите думи. ... Когато старговор щеше да бъде изместен веднъж завинаги, щеше да се прекъсне последната връзка с миналото. Историята вече бе пренаписана, но тук-там оставаха оцелели откъси от литературата на миналото, които не бяха прецизно цензурирани и докато старговор не бе напълно забравен, можеха да бъдат прочетени. В бъдеще такива откъси, дори и да оцелееха, биха били неразбираеми и непреводими. Нямаше как да се преведе от старговор на новговор какъвто и да е пасаж, освен ако не се отнасяше до някакъв технически процес или до много просто действие от всекидневието, или пък смисълът му вече беше правоверен (добромислен на новговор). На практика това означаваше, че нито една книга, написана преди 1960 година, не можеше да бъде преведена изцяло. Дореволюционната литература можеше да бъде само предмет на идеологически превод - тоест промяна както на езика, така и на смисъла. |