Чеган
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чеган | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Население: | 184 (2001) |
Надм. височина: | 1 200 м |
Геогр. положение: | 40° 49' 60 сев. ш. 21° 46' 0 изт. д. |
Пощ. код: | |
Тел. код: |
Чеган или понякога Чеганово (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, старо Τσέγανη, Цегани, употребявано и до днес) е село в Република Гърция, в Дем Островско езеро (Вегоритида), Ном Пела, Област Централна Македония със 184 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 30 километра западно от номовия център Воден (Едеса) и на около 50 километра източно от Лерин (Флорина).
Селото е изградено на плато високо в планината Каймакчалан (Малка Нидже, на гръцки Ворас) сред борови гори под връх Пиперица (Πιπερίτσα, 1998 метра).
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В края на 19 век Чеган е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Чеганче е посочено като село със 124 домакинства с 547 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Чеган живеят 750 българи.[2] Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Чеган има 1 200 българи екзархисти.[3]
В 1902 година Христо Силянов пише за Чеган:
От Жерве се отправихме за Чеган, усамотено стоковъдно село, живописно разположено върху един висок склон на Нидже. Пътят не е дълъг, но главоломно стръмен и изнурителен.
Посвиквал вече на трудни походи, аз не се озадачих от предупреждението на другарите, че отиваме в най-високото село на нашия район. Но те имаха право. Запомних добре Чеган със задъхванията си по стръмнината, с първобитността на жителите му, с гъстото кисело мляко, което ни донесоха, и с оная особена тежка миризма на овчи кожи и добитък, с която са пропити и хората, и всичките им вещи.[4]
През 1908 година в селото се открива българско училище. Според просветния деятел от това време Георги Трайчев училището е било първоначално - с четири отделения и една забавачница.[5]
[редактиране] В Гърция
След Балканската война през 1912 година селото попада в Гърция. Първото гръцко преброяване през 1913 година показва 1 060 жители. През Първата световна война в района на Чеган се развива голямото Чеганско сражение. Селото е за кратко завзето от българската армия. Преброяването от 1920 година показва 948 жители, а тези от 1928 и 1940 - съответно 1 024 и 1 395 жители. През 20-те селото е прекръстено на Агиос Атанасиос.
Чеган пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, когато старото село е изоставено и жителите му се пренасят малко по-ниско в склона на планината и се оформя ново село Нови Чеган (Неос Агиос Атанасиос) (460 жители, 2001). След нормализирането на ситуацията в страна част от жителите на Чеган се връщат и в 1951 година селото има 722 жители. Преброяванията в 1961 и 1971 показват 997 и 703 жители. Старото село днес е туристическа атракция.
[редактиране] Личности
[редактиране] Родени в Чеган
- Пецо Стоянов (? - 1903), български революционер
[редактиране] Починали в Чеган
- Тане Стойчев (1874 - 1907), български революционер
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 159.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905
- ↑ Христо Силянов. „Писма и изповеди на един четник“, Македонски научен институт, София, 1927
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, т.ІІ, с. 95, 258
[редактиране] Външни връзки
Дем Островско езеро (Вегоритида) | ![]() |
|
---|---|---|
Острово (Арниса) | Горно Граматиково (Ано Граматико) | Долно Граматиково (Като Граматико) | Друшка (Дрося) | Жерве (Зерви) | Кочана (Переа) | Къдрево (Агиос Димитриос) | Нови Чеган (Неос Агиос Анастасиос) | Ново Русилово (Неа Ксантогия | Ослово (Панагица) | Русилово (Ксантогия) | Чеган (Агиос Атанасиос) |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |