Али ибн Абу Талиб

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Али ибн Аби Талиб
халиф
Роден: ок. 599
Мека, дн. Саудитска Арабия
Починал: 24 януари 661
Куфа, дн. Ирак

Али ибн Аби Талиб, понякога записван Али ибн Абу Талиб и Али бен Талеб (ар. علي بن أبي طالب) (ок. 599 г. - януари 661 г.) е сахаби и ислямски водач. Братовчед на пророка Мохамед, женейки се за дъщеря му Фатима става също негов зет. За сунитите Али е четвъртия и последен от праведните халифи. За шиитите Али е първият имам и първият законен наследник на Пророка.

Али е роден в Мека около 599 г. Според шиитите той е роден в Каабата, най-святото място за мюсюлманите. Сунитите оспорват това твърдение. Баща му, Абу Талиб, е член на клана Бану Хашим на арабското племе кураиши и чичо на Мохамед. Той приема в дома си осиротелия Мохамед и го отглежда заедно с Али като братя.

Шиитите и някои сунити вярват, че Али е първият повярвал на Мохамед и приел Исляма. Освен него в спора за първенството е посочван Абу Бакр.

Спора кой трябва да е наследник на Мохамед и водач на мюсюлманите е причина за разделението на сунити и шиити. Според сунитите законният наследник е Абу Бакр и той е първият правоверен халиф, докато за шиитите законният наследник е Али и Абу Бакр е само узурпатор.

[редактиране] Външни препратки