Хенрих Фландърски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенрих Фландърски латински император |
|
Роден: | ок. 1174 Валансиен, дн. Франция |
---|---|
Починал: | 11 юни 1216 Солун, дн. Гърция |
Хенрих Фландърски е вторият и най-успешен император на Латинската империя (1205-1216). По-малък брат на император Балдуин Фландърски, след неговото пленяване в битката при Адрианопол през 1205 той поема управлението като регент. По-късно същата година, след съобщението за смъртта на Балдуин, той е коронясан за император. През по-голямата част от управлението си Хенрих воюва с българския цар Калоян и никейския император Теодор I Ласкарис.
Според някои източници, след убийството на Калоян, Хенрих (наричан още Анри) сключва мирен договор с наследника му - цар Борил. Няколко години по-късно по волята на папата, Хенрих сключва брак с дъщерята на Калоян - принцеса Мария. От първия си брак с рано починалата Агнес Хенрих има дъщеря Изабел, която също умира в ранна възраст след раждане (омъжена за родопски болярин). Бракът на Хенрих с Мария не оставя наследник след смъртта му. Някои източници твърдят, че Хенрих е отровен от Бонифаций Монфератски (регент на Солун), а други - че в смъртта му е замесена българската му съпруга Мария.
Балдуин I | >>> | император на Латинската империя (1205— 1216) | >>> | Пиер дьо Куртене |