Мануш Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мануш Георгиев
български революционер
Роден: 1880
Ново село, днес Република Македония
Починал: 7 февруари 1908
Долна Рибница, днес България

Мануш Георгиев, наричан Турновски или Мануш войвода е деец на българското национално-освободително движение в Македония и войвода на ВМОРО. Роден е в Ново село, днес Република Македония (според някои източници в село Турново, днес Република Македония) в будно семейство. Учи в класното училище в град Струмица и българското педагогическо училище в град Сяр. Още като ученик е посветен в делото на ВМОРО и ръководи ученически революционен кръжок. През 1903 година участва в бунт срещу директора на училището, поради което е изключен. През 1903-1904 учителства в струмишките села Барбарево и Стиник. От 1904 е нелегален войвода в Петричко и Струмишко. Допринася за за здравяване на местните революционни комитети, закриля българското население. Участва като делегат на Струмишкия революционеен огръг в Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година. От 1907 е избран за помощник на струмишкия окръжен войвода Христо Чернопеев. На 7 февруари 1908 година в село Долна Рибница, Петричко е насрочена нелегална сбирка, за която се събират Мануш Георгиев с четата си, четирима представители на околийския революционен комитет в Петрич и местни дейци на ВМОРО от селото. След предателство селото е обкръжено от многоброен турски аскер и башибозук. Войводата извежда нелегалната чета и петричани извън селото и мобилизира местната селска чета. След драматично сражение, продължило през целия ден на 7 февруари в местността Трънката, край село Долна Рибница в Огражден планина загива Мануш Георгиев. В сражението загиват още 23 млади българи. Събитието остава в история като Петричката епопея.