Тъпан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тъпанът е перкусионен музикален инструмент от групата на мембранофонните инструменти.
[редактиране] Устройство
Представлява дървен цилиндричен корпус със опъната от двете страни на него кожа върху която има дървен обръч притискащ и отпускащ кожата посредством корди.
[редактиране] Техника на звукоизвличане
Настройването на инструмента става със натягане на кордите.
Звука се произвежда със удари по кожата посредством палки.
Палките представляват една къса извита в единия си край дървена пръчка наречена "Кияк" и втора тънка,дълга пръчица.
[редактиране] Историческо развитие и употреба
По произход тъпанът е арабски инструмент,в България е пренесен от турците по време на турското робство и широкото му използване от еничарските войски.Добива голяма популярност във българската народна музика.Присъства в музиката на почти всички фолклорни области изключение прави само Родопската фолклорна област,където е слабо застъпен.
Съществуват две разновидности по размер: среден и голям,като фолклорните музиканти наричат средната разновидност Тъпан а голямата Даул.
По-големият размер може да се срещне само в македонската фолклорна област./и в Турция/
Една от най-често срещаните грешки е припознаването му със Големия барабан /които се използва като част от комплекта барабани и симфоничните и духови оркестри/ ,макар да изглеждат близки по вид разликите във настройването , звука и тембъра са съществени.-тоест те са различни инструменти.
Тъпанът има кратък релефен притъпен звук без резонанс,Големия барабан има нисък басов отзвучаващ тон. Докато големия барабан подсилва басовата функция на перкусионната секция и най-вече тимпаните в оркестъра,то Тъпанът във фолклорните ансамбли потдържа ритъма и има противопаставяне на силно и слабо време между ударите на кияка и тънката пръчка най-често в неравноделен размер.
Тъпанът често може да бъде видян в контраст по звук заедно с тарамбуката и дайрето.