Катарство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прогонването на катарите от Каркасон през 1209
Прогонването на катарите от Каркасон през 1209

Катарството е гностическо[източник?] течение, възникнало в средата на 10 век и наречено от тогавашната католическа църква еретическо. То е разпространено в цяла Западна Европа, но центърът му е в Лангедок, днес в Южна Франция. Името на катарите най-вероятно идва от гръцки (катарос, "чистите"). Катарите са наричани също и албигойци. Това име се появява в края на 12 век и идва от наименованието на град Алби, античната Albiga.

Катарите прегръщат идеята за прераждането и признават женското начало в религията. Отричат официално ръкоположеният посредник между човекът и Бог. Вместо "вяра" приета от втора ръка, катарите държат на прякото и личностно познание, на придобитото без посредници религиозно или мистично изживяване.

Според тях през цялото време на съзидателния процес се води война между два непримирими принципа-светлината, тъмнината, духа и материята, доброто и злото. Обратно на католическата вяра катарите вярват че не съществува един Бог, а двама, които имат малко или много равни права.

Според катарите материята е зло. Според тях целта на човека на земята е да се издигне над материята, да се откаже за вечни времена от всичко свързано с принципа на силата и по този начин да постигне сливане с принципа на любовта.

В очите на църквата катарите проповядват сериозна ерес и тя е материална, че материалното съзидание - в името на което Иисус е умрял на кръста - е по свой начин зло.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Вижте още