Никола Ракитин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Василев Панчев български писател |
|
Роден: | 6 юни 1885 Трудовец, Софийска област |
---|---|
Починал: | 2 май 1934 |
[редактиране] Биографични бележки
Никола Ракитин е псевдоним на Никола Василев Панчев (6 юни 1885, с. Лъджене — днешно Трудовец, Софийско — 2 май 1934 г.). Завършил славянска филология в Софийския университет (1908). Участвал в Първата световна война.
Работи като учител в Плевен (1908–1933). Директор на Военно-историческия музей в Плевен (1933–1934). Несправедливо обвинен в злоупотреба с държавни пари и оклеветен, Ракитин се самоубива.
За първи път печата през 1906 г. в сп. „Демократически преглед“. Поезията на Ракитин е предимно пейзажна. Стихосбирката му „Размирни години“ е протест срещу войната и насилието над човека.
[редактиране] Съчинения
- „Под цъфналите вишни“ (1909)
- „Животът може би е сън“ (1911)
- „Беглец“ (1914)
- „Размирни години“ (1919)
- „Преди да съмне“ (1920)
- „Златните нишки“ (1922)
- „Родното село“ (1922)
- „В тишината на далечния град“ (1923)
- „Васил Левски“ (1923- съавтор Ст. Георгиев)
- „Жената и морето“ (1923)
- „Мургаш“ (1923)
- „На една струна“
- „Освободеният Прометей“ (1923)
- „Лес“ (1924)
- „Дарове на Балкана“ (1932)
- „Капят Листата“ (1933)
- „Русалска поляна“ (разкази, 1938) и др.
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.