Оноре дьо Балзак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оноре дьо Балзак френски писател |
|
Роден: | 20 май 1799 Тур, Франция |
---|---|
Починал: | 18 август 1850 Париж, Франция |
Оноре дьо Балзак (на френски Honoré de Balzac) е френски писател. Той е сред създателите на класическата форма на романа. Автор е на дълга поредица романи и разкази (La Comédie humaine, Човешка комедия ), описващи съвременното му френско общество.
Оноре Балзак е най-голямото дете в семейството на Бернард Балзак, работил като секретар на минисъра на флота, а по-късно и водещ чиновник в правителството след Юлската революция и Анн-Шарлот Саламбиер, парижанка от буржоазно семейство. Първите години от живота си Балзак прекарва извън семейството, под грижите на дойка, което е било разпространена практика във Франция по онова време. На 8 години Балзак е изпратен във Вандомския интернат на ораторианците. На 13 години не успява да премине в следващия клас на интерната и се премества в лицея Шарлеман в Париж. Като цяло детството на Балзак е било по-скоро нерадостно и той най-вероятно е развил чувство на ненавист спрямо майка си. След реставрацията на Бурбоните 1814 цялото семейство на Балзак се премества в Париж. 1816 той завършва училище и записва право в Сорбоната. Освен това посещава и лекциите на филососко-психологическия факултет. По-късно започва да работи като помощник по различни правни кантори. През 1819, когато семейството му се преместило в малкия град Villeparisis по финансови причини, Балзак обявява, че иска да стане писател и наема една мансарда, където да осъществи намерението си. Първото му произведение, трагедията Кромуел, отчайва цялото му семейство. До 1822 Балзак побликува няколко романа под различни псевдоними, но не бил оценен като писател. Въпреки тези неуспехи той продължава да се занимава с литература, като за жалост пробвал уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска компания, която няма успех. Тези му занимания оставят за спомен големи дългове, като Балзак остава длъжник на майка си, която финансиарала начинанието, до края на живота си. След период на провали, на 29 години усилията на Балзак се увенчават с успех. 1829 той публикувал историческия роман “Шуани”, повлиян от стила на Сър Уолтър Скот. Постепенно Балзак започнал да гради репутация на уважаван писател. Друго интересно произведение от този период е “Шагренова кожа” 1831, повлияна от работата на Якоб Бьоме. В Шагренова кожа главният герой си служи с магия, за да постигне успех. “Философкият” роман донесъл на Балзак 5000 франка. През 1833 у Балзак се заформя идеята да обедини по-старите си романи, така че те да представят облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия в поредица от книги. Този план довел до създаването на незавършения цикъл “Човешка комедия”, заглавието на която е съотнесено към “Божествената комедия” на Данте. През 1834 пишейки един от най-добрите си романи “Дядо Горио”, Балзак решава да включи в нови произведения, част от Човекшката комедия, герои, участвали преди това в друго романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 героя, които представят френската действитлност след Революцията. Най-значителните му романи са “Сезар Бирото”, “Възход и падение на куртизантките”, “Йожени Гранде”, “Братовчедката Бет” и др. За да осъществи проекта си, Балзак създава книга след книга. Работохолизмът му ( често от 15 до 17 часа на ден) и неконтролируемата консумация на кафе стават легендарни. И докато изпълнява творсческите си планове, Балзак намира време да натрупа още дългове, осъществявайки безнадеждни финансови операции. Веднъж той разработва план за отглеждане на ананаси в дома си, но след две години на неуспех е принуден да избяга от кредиторите си, скривайки самоличността си под името на икономката си. Извънредната му жизненост и творческа сила не се ограничават в литературните му дейности. Далеч повече Балзак обича живота и удоволстивияата и въпреки множеството дългове поддържа луксозен начин на живот. До 1843 имал постонянно различни любими, като в повечето случай успявал да привлече жертвоготовни и щедри дами в своя кръг. 1832 Балзак започва кореспонденция с украйнската графиня Евелина Ханска, с която има дълга връзка, помрачавана от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. Едва март 1850 те успяват да се оженят. Към 1844 постоянното напрежение и огромните количества кафе казват думата си и Балзак започва да страда от сериозни здравословни проблеми. Малко след сватбата си, той умира. Погребан е в гробището Пер Ла Шез, надгобното слово е държал Виктор Юго.
Базлак не е приет във Френската Академия. Стилът му, в който лесно се забелязва бързината, с която е писал, е считан по времето му за несериозен и без форма. Въпреки това през 1845г. е награден с ордена на Почетния легион.
Сред най-известните романи на Балзак са:
- La peau de chagrin (Шагренова кожа, 1831)
- Eugènie Grandet (Евгения Гранде, 1833)
- Le père Goriot [1] (Дядо Горио, 1835)
- Les illusions perdues (1837-43; в три тома)
- La Cousine Bette (Братовчедката Бет, 1846)
[редактиране] Външни препратки
- Подробна библиография (на английски)
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|