Осеновлаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Осеновлаг е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.

Осеновлаг
Карта на България, мястото на Осеновлаг е отбелязано
Данни
Област: Софийска
Община: Своге
Население: 358 (13/09/2005)
Надм. височина: 995 м
Пощ. код: 2291
Тел. код: няма
Геогр. положение: 42° 58' сев. ш.
23° 32' изт. д.
МПС код: СО
Кмет или наместник
Валери Кръстев (БСД)

.


Съдържание

[редактиране] География

Село Осеновлаг се намира в планински район. До селото се стига през Елисейна - Седемте престола], по път в долина, покрай река Габровница. Има черен път през билото на Ржана, проходим с джип до село Краево

[редактиране] История

[редактиране] Етимология

Етимологията на топонима Осеновлак - от прабългарското "осен" - здрав и “углак”, “онглак” (от “онгъл”- укрепено място, укрепено селище.)


[редактиране] Културни и природни забележителности

До Осеновлаг е разположен един от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Манастир Седемте престола

[редактиране] Туризъм

В село Осеновлаг през 2005г. стартира успешно планински екотуризъм. В селото има хотел, предлагащ двойни стаи със собствен санитарен възел и баня. В близост до хотела е разположена ферма с африкански щрауси, сърни, нутри, патици, диви и декоративни кози, пъстърва. Ранчо предлага обучение на начинаещи туристи на ездовото изкуство от треньори- аматьори и езда. Има също разработени маршрути за преходи до Черепишкия манастир, Седемте престола и други места. До изброените обекти се стига лесно от манастира "Седемте престола" като се следва шосейния път, водещ към селото.

[редактиране] Биоразнообразие

В района на манастира “Седемте престола” и околностите на село Осеновлаг преобладават иглолистни и смесени гори от черен (Pinus palassiana) и бял бор (Pinus sylvestris), смърч (Picea abies), обикновен бук (Fagus sylvatica) и други дървесви видове. В момента там преобладава незаконна сеч, замърсяване на околната среда и бракониерство, но с приемането на страната ни в Европейския съюз и с помощта на българското население се стреми изкореняване на произволията. От храстите широко разпространение имат боровинката, представена от видовете Vaccinium uliginosum и Vaccinium vitis-idaea, шипката (Rosa corymbifera), както и видовете Rubus idaeus (малина) и Fragaria vesca (горска ягода). Важно е споменаването на вида Crocus tommasinianus (Томасиниев минзухар). В екосистемата функционират също съобществата на гъбите, представени основно от видовете Boletus edulis (обикновена манатарка), Cantharellus cibarius (пачи крак), Macrolepotia Sing (сърнела) и др. От фауната се срещат както видове, които са разпространени посевместно като Lepus europaeus (Заек), Sciurus vulgaris (Катерица), Vulpes vulpes (Лисица), Sus scrofa (Дива свиня), Capreolus capreolus (сърна), Martes foina (Белкa), така и такива, които са включени в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция и изискващи приоритетно съхранение на тяхното местообитание. От редките видове популациите на Canis lupus (Европейски върк) и Canis aureus (Чакал) се намират в благоприятно състояние. Тук е нужно да се отбележи, че биологичното разнообразие е допълнено от предсавители на видове от сем. Upopidae (Папунакови) и по специално Пъстрацветният папуняк (Upupa epops).

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки