Върколак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Върколак (още вълколак, влакодлак, вуколак) — в славянската митология, зъл възкръснал мъртвец или човек обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.

Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.

Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците, под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).

[редактиране] Вижте също

На други езици