Римски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Римският договор за създаване на Европейската Икономическа Общност (ЕИО) е подписан на 25 март 1957 г. в Рим от Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия. Заедно с това Шестте държави подписват и договора за създаване на Европейската Атомна и Енергийна Общност (Евратом). Тези два договора са известни като “Договорите от Рим”.

Успешното развитие на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) създава база за понататъшно развитие на многостранната интеграция. През 1955 г. е съставена комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър Пол-Анри Спаак. Комисията е упълномощена да изготви доклад за понататъшни стъпки в посока интеграция в икономическата сфера.

Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля защото не вижда шансове да наложи своите виждания за създаване на свободна търговска зона.

"Комисията Спаак" постига съгласие и договорите за създаване на Европейска икономическа Общност (ЕИО) и Европейска общност за атомна енергия (ЕОАЕ) се подписват на 25 март 1957 в Рим от шестте страни-членки на ЕОВС, и влизат в сила на 1 януари 1958.

Римският договор за създаване на Европейска икономическа Общност предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.

Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на общ пазар. Клаузите за координиране на икономическата и валутна политика, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.

Договорът поставя началото на процеса на многостранна /многонационална/ интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.

Създават се напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националната държава и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.