Смилево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смилево | |
---|---|
Смилево на картата на Република Македония
|
|
Данни | |
Население: | 384 (1994) |
Надм. височина: | 880 м |
Геогр. положение: | 41° 9' 18'' сев. ш. 21° 6' 41'' изт. д. |
Пощ. код: | |
Тел. код: |
Смилево е село в Община Демир Хисар, Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира в крайната южна част на територията на община Демир Хисар, в югоизточните склонове на планината Бигла. Селото е с надморска височина от 880 метра. От пътя Демир Хисар – Битоля селото е отдалечено на девет километра. Землището му е 16,4 кв.км.
[редактиране] История
Жителите на Смилево принадлежат към етнографската група на мияците и са преселници от Дебърско. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир (Битоля) от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Исмилева само със 7 джизие ханета (домакинства)[1]. Традиционно смилевчани се прехранват с гурбет като зидари.
През 1879 година в Смилево се открива българско начално училище, включващо и забавачка, а през 1892 година - и девическо училище[2]. Според Васил Кънчов в 1900 година Смилево е имало 2 200 души жители българи християни[3].
След 1893 година жителите на Смилево се включват активно в борбата на ВМОРО и селото се превръща в един от главните опорни пунктове на организацията. Между 17 и 24 април 1903 година в Смилево се провежда Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Основанията за избор на Смилево за място на конгреса Христо Силянов определя по следния начин: "Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг"[4]. По време на Илинденското въстание над Смилево се намира Главния щаб на въстаниците в Битолски окръг. От 22 юли до 14 август 1903 година селото е свободно. На 14 август турски войски влизат в Смилево и в продължение на три дни го разграбват, като го опожаряват, избиват 42-ма души, изнасилват повече от 40 жени[5].
На 27 август 1906 година Смилево е нападнато от 180 души съединени гръцки андартски чети и местни турци от селата Обедник, Рамна, Кажани, в резултат на което са убити 15 души, от които 3 жени, ранени са трима, а десетина къщи са напълно изгорени[6].
В 1961 година селото има 1 158 жители, а в 1994 година броят им се е намалил на 384 жители.
[редактиране] Забележителности
- Църква, построена през 1813 година
- Манастир "Свети Петър"
- Къща-музей на Смилевския конгрес на ВМОРО
[редактиране] Родени в Смилево
- Даме Груев (1871 - 1906), български революционер
- Георги Чуранов, български революционер
- Козма Георгиев, български просветен деец
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. VІІ, София 1986, с. 180-181
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия ,1878-1913, София 1982, с. 70-71
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, с. 238
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. I, София 1933, с. 238
- ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 191-192
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. IІ, София 1943, с. 223
[редактиране] Външни връзки
- Христо Силянов за началото на Илинденското въстание в Смилево
- Христо Силянов за превземането на Смилево на 14 август 1903 г.
Населени места в Община Демир Хисар | ||
---|---|---|
Демир Хисар | Бабино | Базерник | Бараково | Белче | Боище | Брезово | Вардино | Велмевци | Вирово | Големо Илино | Граище | Доленци | Единаковци | Жван | Железнец | Журче | Загориче | Зашле | Кочище | Кутретино | Лесково | Мало Илино | Мренога | Ново село | Обедник | Прибилци | Радово | Ракитница | Растойца | Света | Сладуево | Слепче | Слоещица | Смилево | Сопотница | Стругово | Сухо гърло | Суходол | Утово | Церово |
![]() |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |