Аполо 11
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емблема на Аполо 11 | |
Позивни | Команден модул:
"Колумбия" (CM-107) Лунен модул: "Ийгъл" (LM-5) |
Ракета носител | Saturn V
(AS-506) |
Старт | 16 юли 1969
13ч. 32м. UTC Космически център Кенеди Флорида (LC 39A) |
Кацане на
лун. модул |
20 юли 1969
20ч. 17м. 40с. UTC Морето на спокойствието 0° 40' 26.69" N, 23° 28' 22.69" E |
Кацане на
Земята |
24 юли 1969
16ч. 50м. 35с. UTC 13°19′N 169°9′W |
Продължителност
на полета |
8д. 3ч. 18м. |
Аполо 11 е първият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА, чийто екипаж достига и каца на Луната. Кораба излита на 16 юли1969 от космическия център Кейп Кенеди Флорида с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли1969 спускаемият апарат Ийгъл успешно каца на Луната. Нийл Армстронг е първият човек в историята на човечеството стъпил на друга планета.
Съдържание |
[редактиране] Екипаж
- Нийл Армстронг (Neil Armstrong) - командир, летял с Джемини 8
- Майкъл Колинс (Michael Collins) - пилот на командния модул, летял с Джемини 10
- Едуин "Бъз" Олдрин (Edwin 'Buzz' Aldrin) - пилот на лунния модул, летял с Джемини 12
[редактиране] Дублиращ екипаж
- Джеймс Ловел (James Lovell) - командир, летял с Джемини 7
- Бил Андерс (Bill Anders) - пилот на командния модул
- Фред Хейс (Fred Haise) - пилот на лунния модул
[редактиране] Общи сведения
Пилотирания космическия кораб Аполо 11, съставен от ракетата носител Сатурн V (AS-506), командния модул (CM-107) с позивни "Колумбия" (Columbia) и лунния модул (LM-5) с позивни "Ийгъл" (Eagle) с обща маса 43,9 тона, е третия апарат от серията Аполо изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята без да извършват кацане на него. Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна теливизиона връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.
[редактиране] Полет
На 16 юли 1969 в 13ч. 32м. UTC от полигона в Космически център Джон Ф. Кенеди Флорида е изтрелян Аполо 11 с ракета носител Сатурн V. Двигателите на отделните степени работят по план и след около 12 мин. кораба навлиза в около земна орбита. Извършвайки една обиколка и половина на Земята за около два часа, през което време се проверяват работите на бордовите системи, се включва третата степен на ракетата носител и кораба поема курс към Луната. След 4 часа и 30 минути Командния модул се отделя от последната степен на Saturn V и извършва маневра скачвайки се с върха на Лунния модул. 55 ч. след старта, Амстронг и Олдрин преминават в Лунния модул за проверка на системите преди кацане.
Аполо 11 достига Луната на 19 юли след 76 ч. полет и след включване на двигателите преминава в около лунна орбита. След няколко прелитания в орбита, астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в Морето на спокойствието. Първата избрана точка се намира на около 20 км. югозападно от кратера Сабине Д и е предварително охарактеризирана като сравнително гладък и плосък участък от повърхноста при сканирането и картографирането на Луната с автоматичната сонда Lunar Orbiter.
[редактиране] Кацане и работа на Луната
На 20 юли около 102 ч. след старта Лунния модул се отделя на височина от 110 км. над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва от към Видимата страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул. По програма Ийгъл трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Амстронг е взел решение че на около 100 метра от повърхността ще премине на полу автоматичен режим с аргумента че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Амстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим прелитайки над кратер с размери около 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли1969 Лунния модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва: "Хюстън тук База на Спокойствието, Ийгъл кацна". В резервоара на двигателите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа и не се е наложило да се отмени кацането и принудителното връщане на орбита. Екипажа провежда операция симулираща старт от Луната за проверка на всички системи на Ийгъл който се оказват в пълна изправност. Заплануваната по програма почивка след прилуняването е отменена по молба на астронавтите и се пристъпва към операцията за излизане на лунната повърхност. Външната бордова камера предава директно по телевизията пред цялото човечество историческият момент на първата крачка направена от Нийл Амстронг на друга планета.
С думите: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..." на 21 юли 1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди той оставя първите следи по повърхноста на Луната. Петнадесет минути по-късно Едуйн Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за предвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите "кенгуруви" подскоци при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националния флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност. Монтират се научни уреди - сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21.55 кг. който по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: "Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. с. Хр. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество" и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън.
Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин. след което се прибира в Луния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл а Амстронг използва хамак закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.
[редактиране] Завръщане на Земята
От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажа провежда пред стартова подготовка на Лунния модул. В 17 часа 54 мин. на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция посетила Луната я напуска. Скачването с Колумбия на около лунна орбита става 3 часа и 30 мин. по-късно. На борда на Командния модул екипажа прехвърля всички материали взети и заснети от Луната след което Лунния модул е разкачен. Колумбия потегля на път за дома след 59 часа и 30 мин. престой около Луната, като извършва 30 завъртвания в орбита. По време на обратния път са направени две телевизионни предавания и веднъж е включен двигателя за корекции на траекторията на полета. Това се налага поради преместване на точката за кацане, заради лошото време в района на приводняване.
Колумбия достига Земята на 24 юли 1969 след около 195 часа полет след старта. Екипажа заема места в спускаемият апарат и преминава в земната атмосфера на автоматичен режим на спускане. Парашутната система е задействана и в 16 часа 53 мин. 35 сек UTC Аполо 11 успешно се приводнява в Тихия океан. Точката на кацане е 13.30°N, 169.15°W на около 20 км. от очакващия ги самолетоносач Хорнет. След откачането на парашутната система приводнилият се апарат заема позиция във водата с върха на долу. Надувайки спомагателните системи за поддръжка над водата той се изправя в нормално положение. Астронавтите обличат специални гумени противобиологични костюми донесени им от посрещналите ги водолази облечени в същите костюми. След което те се прехвърлят в гумена лодка, където костюмите им и външната повърхност на капсулата са обработени с химикали. След тази процедура по дезинфекция се качват на борда на хеликоптер, който ги превозва до борда на посрещащия ги кораб. На борда на У.С.С.”Хорнет” те са настанени в специална карантинна биокамера . Посрещнати са от президента на САЩ Ричард Никсън и директора на НАСА Томас Пейн.
Астронавтите остават под карантина 21 дни, през което време се провеждат медицински изследвания на тях и всички донесени от тях материали. След карантинния период те се срещат с близките си. На 13 август е устроено специално тържествено посрещане в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анжелис. На 16 септември са приети в Американския Конгрес като са наградени с новата държавна награда на САЩ – "Почетен медал за овладяване на Космоса".
Капсулата на Аполо 11 е изложена в Националния аеро-космически музей във Вашингтон.
[редактиране] 35 години по-късно
През лятото на 2004 година НАСА прие програма за завръщане на човека на Луната и достигане на пилотирана мисия до Марс. По този повод и по повод тридесет и петата годишнина от полета на Аполо 11 на 21 юли 2004 година президента на САЩ Джордж Буш прие в Овалния кабинет на Белият Дом екипажа на кораба. След срещата беше организирана "он-лайн" пресконференция на която астронавтите отговаряха на въпроси относно бъдещи полети до Луната и Марс.Neil Armstrong and Michael Collins host Ask the White House
[редактиране] Външни препратки
Пилотирани космически програми на САЩ |
Мъркюри | Джемини | Аполо | Скайлаб |
Космическа совалка | Международна космическа станция |
Програма Аполо |
SA-1 | SA-2 | SA-3 | SA-4 | QTV | Pad Abort Test-1 | SA-5 | A-001 | A-101 | A-102 | A-002 | A-103 | A-003 | A-104 | Pad Abort Test-2 | A-105 | A-004 | AS-201 | AS-203 | AS-202 | Аполо 1 | Аполо 4 | Аполо 5 | Аполо 6 | Аполо 7 | Аполо 8 | Аполо 9 | Аполо 10 | Аполо 11 | Аполо 12 | Аполо 13 | Аполо 14 | Аполо 15 | Аполо 16 | Аполо 17 |