Стефан Кожухаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стефан Кожухаров
Български учен - литературовед
Роден: 13 ноември 1934
Петърч, Област София
Починал: 25 януари 2000
София

Стефан Емануилов Кожухаров - българска литературовед, е роден на 13 ноември 1934 г. в с. Петърч, Област София.

Стефан Кожухаров е изследовател с интереси в областта на старобългарската поезия, връзките между славянската и византийската химнография, Търновската книжовна школа и др.

Завършва Духовната семинария през 1953 г., Духовната академия в София през 1957 г. и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1965 г.

Първоначално работи като учител (1966-1967 г.), по-късно в Народната библиотека (1968 г.), като филолог-специалист в Института за български език при БАН (1968-1969 г.) и най-накрая като специалист по филология в Института за литература при БАН (от 1972 г.).

Специализирал е в Ленинград (1978 г.), бил е гост-професор в Университета в Охайо, САЩ (1981 г.).

От 1988 г. е ст.н.с. в Института за литература, от 1990 г. - Ръководител на Секция по стара българска литература, а от 1992 г. - директор е на Института за литература при БАН.

Автор е на монографията “Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора” (1985 г., в съавт.).

Съставител и редактор е на “Българска литература и книжнина през XIII в.” (1987 г.).

Член е на редакторската колегия и автор в “Кирило-Методиевска енциклопедия” (1985 г.).

Умира в София на 25 януари 2000 г.

[редактиране] Източници

Агенция Фокус от 25 януари 2006 г.