Модел на петте конкурентни сили на Портър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Моделът на петте конкурентни сили е разработен от признатия за водещ специалист по пазарна конкуренция американски икономист Майкъл Портър.
Според този модел, разработен през 1979 г., конкуренцията на пазара е функция от пет конкурентни сили:
- Интензитет на конкурентните сили, възникващи от стратегическите действия на организацията
- Сила при преговорите на страната на клиента
- Сила при преговорите на страната на доставчика
- Опасност от продукти-заместители
- Опасност от навлизане на нови конкуренти
Предпоставките за тях могат да бъдат много и различни:
- Интензитетът на конкурентната борба е висок, когато:
- съществуват голям брой конкуренти
- браншът расте
- постоянните разходи в бранша са високи (поради което фирмите се опитват да намалят разходите за единица изделие като увеличават производството)
- диференциацията на продукта в бранша е ниска
- разходите на клиентите за прехвърляне от един доставчик на друг са ниски
- бариерите за излизане от бранша са високи
- търсенето в бранша расте бавно
- в бранша може да се провежда ценови дъмпинг
- Клиентът е силен при преговори, когато:
- концентрацията му е по-висока от тази на доставчика
- клиентът е ключов (прави много покупки)
- диференциацията на продуктите, предлагани в бранша, е малка
- цената на превключване към нов доставчик е ниска
- съществуват възможности за заместване на продукта
- познава добре структурата на разходите в бранша
- опасността от навлизането му в един бранш е голяма
- делът на разходите на клиента за даден продукт са значителни
- печалбата на клиента е ниска и не може да прави отстъпки
- Доставчикът има силна позиция, когато:
- има голяма концентрация на един пазар
- липсват заместители на неговия продукт или услуга
- клиентът не е от значение
- разходите за прехвърляне към нов доставчик са високи
- има заплаха от навлизане на доставчика в бранша на клиента
- Опасността от продукти-заместители е висока, когато:
- ефективността на фирмите, които произвеждат заместители е висока (следователно цената на заместителите пада)
- е възможно сравнение на продуктите и то е в полза на заместителя
- разходите за превключване към продукт-заместител са ниски
- качеството на продукта-заместител е по-високо
- продуктът-заместител е по-евтин
- Заплахата за навлизане на нови конкуренти е голяма, когато:
- икономиите от мащаба са малки
- диференциацията на продукта е ниска и не може да се очаква, че клиентът ще остане верен на един и същ продукт
- потребността от начален капитал е ниска
- разходите за прехвърляне към друг продукт са ниски
- няма фирма, която да контролира каналите за дистрибуция и да възпира ново навлизане
- необходимите знания и умения не са съществена пречка за навлизане на нова организация
- достъпът до суровини и материали е лесен
- има държавни субсидии
- достъпът до технологии и ноу-хау е лесен
- липсва значим ефект от кривата на опита
- липсва държавна регулация и други административни бариери за навлизане.