Петър Ораховац

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петър Ораховац
български лекар и общественик
Роден: 30 януари 1857
Орехово, Черна гора
Починал: 6 май 1922
София

Петър Ораховац – лекар и обществен деец от сръбски произход, един от организаторите на здравното дело в България е роден на 30 януари 1857 г. в Орехово, Черна гора.

Ораховац следва право в Русия. През 1875 г. прекъсва обучението си и се включва във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875–1878 г. и участва в Сръбско-турската война през 1876 г.

След войната се завръща в Русия и завършва медицина в Москва.

Установява се в България през 1884 г. и работи като околийски лекар в Кула, Ловеч, Видин, по-късно като окръжен лекар в Ловеч и София.

През 1898 г. е назначен за директор на Софийската общинска санитарна служба, а през 19011902 г. за директор на Държавна санитарна инспекция. След това преминава на свободна практика.

Петър Ораховац е сред създателите и ръководителите на Български лекарски съюз. През 19091910 г. е избран за член и председател на Върховния медицински съвет.

От 1895 г. ръководи първото училище за милосърдни сестри в България, а през 1900 г. става първият управител на болница “Червен кръст” – предшественик на “Пирогов”. По време на управлението на д-р Ораховац започва използването на първите линейки за бърза помощ.

От 1910 до 1914 г. Петър Ораховац е народен представител, като първите няколко месеца е бил председател на 14-то НС.

Като общественик Ораховац полага големи грижи за развитието на здравеопазването в България.

  • Автор е на законопроект (1901 г.) за народното здраве, който предвижда разширяване на участъковия принцип и подобряване на санитарния надзор,
  • Автор на проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве (1903 г.) и др.
  • По негово настояване е гласувано увеличение на санитарния бюджет с 25 % и отпускане на кредит за построяване на 35 нови болници.
  • Изработва правилник за работа на болничните колегиуми и въвежда двустепенното обслужване на болните в стационарите.

Д-р Ораховац участва в редактирането на списанията "Медицина", "Български лекар" и "Медицински напредък". Автор е на редица трудове, посветени на санитарното дело:

  • "Санитарната организация и санитарното състояние на София",
  • "Поглед върху нашите санитарни наредби",
  • "Санитарната служба в София през войните 19121913" и др.

Умира в София.

[редактиране] Източници