Протестантство в България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Протестантството в България се появява в началото на 19 век, като най-активни в разпространението му са представителите на „Британското и чуждестранното библейско дружество“ в Лондон и на „Американския съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина“ в Бостън. След Кримската война американските мисионери пристъпват към изграждане на първите си станции в българските земи (Пловдив, Стара Загора и т.н.). На 22 октомври 1860 американски мисионери откриват в Пловдив мъжко училище.
Първата протестантска църква в България е Евангелската съборна църква в Банско.[източник?]
В усилията си да просветят библейски българите и да ги просветят по отношение на реформаторското учение (или учението на Реформацията) мисионерите успешно използват различни средства, сред които и създаването на светски мъжки и девически училища.
Съдържание |
[редактиране] Консервативно протестантство (евангелисти) в България
Често към протестантството се причисляват чисто еретични или сектантски групи като Свидетелите на йехова, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (мормони), унитарианците, Сведенборгизъм и др. Тези общества имат някакви протестантски исторически корени, но по отношението на учението си, те се явяват еретични спрямо протестантството. Това обединяване под общ знаменател се получава от лошото ниво на религиозна просветеност по отношение на не-православното християнство в България, което съществува, макар и в доста ограничени общности.
В протестантската литература съществуват съвсем ясни разграничителни белези за да се определи дали дадена група е протестантска или е култова (в българия по-скоро е наложен термина "сектантска". Термин който най-често се използва твърде неясно). Също за хора с консервативни протестантски възгледи се използва алтернативен термин - евангелисти или евангелски вярващи, с което се подчертава стриктното придържане на такива групи към буквалното историко-граматическо тълкувание на Библията и богословието от времето на Реформацията. В България някои от така наречените (често обидно) "евангелистки" или консервативни протестантски църкви са:
- Българска Божия църква;
- Българска лютеранска църква;
- Българска свободна църква;
- Евангелска методистка епископална църква;
- Обединени Божии църкви;
- Съюз на Евангелските баптистки църкви;
- Съюз на евангелските петдесятни църкви;
- Съюз на евангелските съборни църкви;
- Църква на адвентистите от седмия ден.
В рамките на протестантството една група църкви от горния тип се нарича не изповедание, а деноминация. Това е общоприет световен термин. Общите черти в богословието на тези църкви са много повече от техните различия, които се проявяват в тълкуванието на четири основни доктрини: кръщението, Св.Дух, Господната вечеря и църковното ръководство. По отношение на всички останали учения църквите са в единство. Поради това в много отношения тези църкви работят съвместно по цял свят, както и в България, организират общи меропшриятия, конференции и т.н. Между евангелските протестански вярващи думите "лютеранин", "баптист", "методист", "петдесятник", "конгрешанин", "харизматик", "реформиран" обозначават определени богословски възгледи и деноминационна принадлежност, но не и някаква различна религиозна принадлежност. Съществуват протестанстски вярващи, които не изявяват някакви тясно деноминационни убеждения и се наричат "надденоминационни" или "неденоминационни". За голяма част от протестантските вярващи, чисто деноминационните убеждения са изгубили реален смисъл. Тази тенденция се изявява и по отношение на протестантското богословие, което има тенденцията да излиза извън някакви тясно църковни схващания и да дава алтернативни възгледи и мнения по много въпроси на вярата, като изхожда от всички съвременни научни достижения и от църковната история и писанията на отците на църквата.
[редактиране] Отношение на православните българи към протестантите
В края на 19, началото на 20 век протестант и протестантин са традиционни обидни думи, обозначаващ разпътен, неморален човек.
Днес често хора от православно или католическо изповедание наричат протестантите "сектанти", без да познават самото протестантство, тъй като смятат изповеданието към което принадлежат за единствената истинска църква.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Литература
- Ериксън, Милард. Християнско богословие. Изд. Нов човек, София, 2000 г.