Келтски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Келтските езици са група индоевропейски езици, за които се смята, че са произлезли от общ протокелтски език. През 1 хилядолетие пр.н.е. те се говорят в голяма част от Европа, от Бискайския залив и Северно море до Балканския полуостров и Галатия в Мала Азия.

Днес келтските езици се говорят в ограничени области в западната периферия на Европа (Британските острови и полуостров Бретан), както и от отделни общности в Източна Канада, Патагония, Съединените щати и Австралия. Ирландският език е единственият келтски език, който е официален (в Ирландия), макар че се говори от малка част от населението.

Келските езици се разделят на 4 подгрупи:

  • галски езици, сред които галски, лепонтийски и галатийски
  • келтиберийски език, говорен в древността в северната част на Пиренейския полуостров
  • гойделски езици или гаелски езици, включват ирландски, шотландски и мански
  • британски езици, включват уелски, бретонски, корнски, кумбрийски, пиктски и хипотетичния ивернийски

Съществуват две основни хипотези за класифицирането на келтските езици. Според едната те се разделят на P-келтски (галски и британски езици) и Q-келтски (келтиберийски и гойделски езици), а според другата - на континентални (галски и келтиберийски езици) и островни (британски и гойделски езици).

[редактиране] Източници

  • Celtic languages, статия в Уикипедия на английски [2 май 2006]

[редактиране] Вижте още