Свети Георги (църква в Русе)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
При своето посещение в Русе през 1640 г. католическия архиепископ Петър Богдан Бакшев отбелязва, че в града има две дървени български църкви. Вероятно ставо дума за църквите “Св. Троица” и “Св. Георги”. На мястото на сега съществуващата е имало дървена църква, изгорена по време на Руско-турската война от 1806-1812 г. Феликс Каниц пише, че църквата “Св. Георги” е по-стара от “Св. Троица”. През 1837 г. настоятелството на храм “Св. Троица” отпуснало заем, за да започне строителството на днешния храм “Св. Георги”. Последвали многократни постъпки на българското население, живеещо в южната част на града да бъде възстановен православния храм. На 25 март 1841 г. султан Абдул Меджит Махмуд хан издал ферман, с който се разрешавало да бъде построен храм на мястото на стария. Строежът на църквата започнал през 1841 г. и завършил следващата година. Освещаването станало на 30. 01. 1843 г. от Червенския епископ Синесий. Строежът се ръководел от майстор Пено Никеоглу от гр. Трявна. Строителните работници били от Тревненско и Габровско. Църквата “Св. Великомъченик Георги” е с размери – дължина 32 метра и ширина 14 метра и е вкопана около два метра в земята. Тя е трикорабна базилика с три олтара: централен “Св. Георги”, северен “Св. Димитрий Басарбовски” и южен “Св. Николай Мирликийски Чудотворец”. Средният кораб е отделен от двата странични с по шест дървени колони от двете страни. Храмът е изографисан от Апостол Христов от София през 1924 г. През 1958 г. стенната иконопис е заменена с нова, работена от проф. Николай Кожухаров и художника Цанко Василев. Първият иконостас в храма е изработен от Дончо Тодоров от с. Божковции Божко Стойков от Тревненските колиби Митровци. Части от него има запазени в Басарбовския манастир и Каранвърбовския манастир “Св. Марина”. Сегашният иконостас е изработен от проф. ppИван Травницки[[. Монтиран е на днешното си място през февруари – март pp1930[[ г. На него поставили икони рисувани от Господин Желязков и русенския иконописец Д. Радойков. В храма са запазени иконите от стария иконостас. Те са рисувани от Захарий Цанюв и Йоаникий папа Витанов от Тревненската живописна школа през 1842 г. В храма богомолците влизали през джамлък /остъкление/, покрито с керемиди. То имало северна и южна врата. През 1939 г. пред храма е построена камбанария с параклис “Св. Иван Рилски”, по проект на инж. Васил Роглев.
В най-високата част е поставена камбана, тежаща 445 кг. Днешната камбанария е построена с камъните от старата. Изградена е през 1904 г. по проект на градския инженер Едуард Винтер. Църковната къща в двора на храма е построена по проект на градския архитект Онуфрий Зарзов. Завършена е през 1909 г. и е обзаведена за времето си модерно – “с мушами по пода и транспаранти по прозорците”. В сградата настанили библиотеката, стаята за заседания на църковното настоятелство, канцеларията, а в сутерена свещоливницата. Свещоливницата при храма била открита през 1892 г. и функционира до април 1930 г. През 1914 г. свещите били три вида: “желти” по 8 лева килограма, “белите” по 10 лева и “пъстри” за сватби по 20 лева. Използван бил анадолски восък от Турция. Електричеството в храма е прокарано през 1924 г., а телефонният пост е открит през 1937 г. Църквата имала две погребални коли, наричани “дрикове”. През 1904 г. използвали конете на Пожарната команда в града. Единият от дриковете е използван за погребението на Доростолски и Червенски митрополит Михаил през май 1961 г. След няколко години дрика е продаден в гр. Разград. През 1867 г. по инициатива на учителя Никола поп Михайлов било създадено първото в Русе “Дружество за поддържане на бедни ученици”. То имало около 250 члена и издържало 20 ученика. Четири години след създаването му е преименувано “Дружество братство”. С решение на Общинския съвет през 2002 г. 6-ти май - деня на св. Георги – е определен за празник на гр. Русе Вече сто и шестдесет години храм “Св. Георги” привлича ежедневно християните, които запалват свещ и отправят молитва към светеца да ги закриля и им помага.