Енеида

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Енеида е латинска епическа поема, написана от Вергилий през 1 век пр.н.е. (между 29 и 19 пр.н.е.), която разказва легендата за Еней, троянеца, който отива в Италия и става родоначалник на римляните. По-късно той се оженил за дъщерята на местния крал Латин и създал династия, от която се родила великата Римска империя. Поемата е написана е в дактилен хекзаметър. Състои се от 12 книги.

Еней напуска горящата Троя, Федерико Барочи, 1598, галерия Боргезе
Еней напуска горящата Троя, Федерико Барочи, 1598, галерия Боргезе

[редактиране] Външни препратки