Асеновград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Асеновград (на гръцки Στενήμαχος, Стенимахос) е град в южна България. Той се намира в Област Пловдив и е на юг от град Пловдив. Градът е втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград.

Старото име на Асеновград е Станимака, обългарен вариант на гръцкото име на града Стенимахос, означаващо „бой на тясно (място)“. Друга теория за произхода на града е от истие (съселници), което съчетано с махи (сражение) е дало името Истиеомахи (Ιστιεομάχη), което с времето се променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака.

Градът е известен с големия си брой църкви и манастири и често е наричан Малкият Йерусалим. Друго известно прозвище е Градът на булчинските рокли поради големия брой булчински магазини за такъв малък град. [1]

Асеновград е със смесено население — българско, турско, гръцко и ромско. Междуетническите отношения са модел за подражание.

Асеновград
Герб на Асеновград Карта на България, градът е отбелязан
Данни
Област: Пловдив
Население: 60 270
Надм. височина: 269 м
Пощ. код: 4230
Тел. код: 0331
МПС код: РВ
Кмет
Кирил Трендафилов
Адрес на общината

Съдържание

[редактиране] География

Град Асеновград е разположен в южната част на Област Пловдив и граничи с общините Пловдив, Садово, Първомай, Лъки, Куклен, Перущица, Родопи, Черноочене и Баните. Градът е разположен в дефилето на река Чепеларска (известна още като река Чая) и нейния изход от Родопите към Тракийската низина. По тази причина Община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори с Гърция: Пловдив-Смолян-Ксанти.

Централното географско разположение на града е обуславяло неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление вечерник — лек вятър духащ само през нощта. Започва надвечер и спира към 10 часа на другия ден. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности. Вечерникът е отличен регулатор на винената фермантация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4-5 км на север по течението на реката.

Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най-малко през септември и октомври. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване. Освен Чая, през територията на общината преминава и река Асеница.

Горският фонд e 289 540 декара, от тях 145 510 декара се ползват за производствени цели. Добре е развита дървопреработващата промишленост.

[редактиране] История

Асеновград е основан през 7 век пр.н.е., под името Стенимахос от гръцки колонисти от остров Евбея. Вероятно градът е основан с цел да пaзи пътищата на юг и да създаде възможност за контрол на транзитната търговия към Филипополис. След Освобождението от османско владичество постепенно в местността се заселват българи. На 2 км южно от града се намира средновековната Асенова крепост.

[редактиране] Първобитен живот

Зооморфен култов съд на елен лопатар, символ на слънцето /ранен неолит - 7 хил. пр. Хр./
Зооморфен култов съд на елен лопатар, символ на слънцето /ранен неолит - 7 хил. пр. Хр./

В града не са открити останки от първобитен живот, но в близост с града са открити няколко огнища от новокаменната ера. Първите данни за заселване в региона са край село Богданица. По река Сушица (приток на Асеница) е открита селищна могила наречена "Тумбата". Дълга е 150 м в основата, на широчина е 88 м и 5 м височина. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.[2]

Друга селищна могила е открита близо до село Богородично, на 5км на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинеаи статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит (3500-3000 г.пр.н.е.).

В района до железопътната гара (местноста "Керемидарницата") в миналото са се издигали три могили високи от 4 до 7 метра. През 1956 в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета.По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен тракиец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено чрез изгаряне на покойника (по тракийски обичай). В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край - с релефно изображение на сатир. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.[2]

В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях - комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в националния археологически музей в София.

В църквата "Богородица-Балъклийка" са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер показва божеството държащо в едната ръка патера, а в другата скиптър. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол,а отляво - четериного животно.В Станимака е намирен и друг релеф посветен на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: "Ефрат, син на Хиацинта, посвещава на Юпитер по внушение на божеството след съновидение".[2]

Интерес предизвикват и двете каменни плочи посветени на върховния еврейски бог Яхве. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение:"На върховния бог Яхве".

От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 см с изображение на богиня изправена до олтар.В едната си ръка тя държи патера (жертвен съд), а в другата скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало божество. Не е известно кои са тези божества.[2]

[редактиране] Средновековие

Паметник на Иван Асен II в центъра на града
Паметник на Иван Асен II в центъра на града

Средновековното име на Асеновград- Станимака (Станимахос) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир, който е написан от неговия създател- грузинеца Григорий Бакуриани. В същият документ са споменати и средновековните наименования на някои местности и забележителности около и в града:

От документа става ясно и наличието по това време на черквите "Горен Свети Георги" и "Долен Свети Георги", които са се намирали в близост до сегашната метошка черква носеща името на същия светия.[2]

Около Асеновата крепост са открити археологически находки от Средновековието - керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за Втората българска държава. Най-ценните открити монети са от римските императори - Констанций и Диоклециан.

В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич или наричано още Василикис. За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани. Точното мястно на селището се установява едва през 1960 при разкопки на нива около шосето за Яврово. Открити са делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат открити понеже в по голямата си част те са били дървени. Селището е служило за да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.[2]

Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189-1191) където крепостта се нарича Скрибенцион. Походът се води от германския император Фридрих Барбоса и през 1189 завзема Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните началници се отправят и ограбват съседните на Пловдив местности, сред които е и Станимака.

[редактиране] Нова история

До началото на 20 век Станимака е преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население. Гръцкото му население започва да се изселва след антигръцките вълнения в България през 1906 година и особено след договорения обмен на население между България и Гърция по Спогодбата Калфов-Политис след Първата световна война. Тогава около 300 гръцки семейства се заселват в обезбългарения Кукуш[3] (Килкис), а други се заселват в негушкото село Хоропан, прекръстено на Стенимахос.[4] Поради тази причина и днес Асеновград е побратимен с Кукуш и Негуш.

[редактиране] Асенова крепост

Асенова крепост в началото на 20 век
Асенова крепост в началото на 20 век

Основна статия: Асенова крепост

Асеновата крепост е крепост, която е свързана с Асеновград с трикилометрово шосе. Тя се намира в планината Родопи. Самата крепост е съществувала още по времето на траките, а през средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен ІІ. Църквата "Света Богородица Петричка" е единствената изцяло запазена сграда. През 1991 г. след завършването на цялостната реставрация на църквата тя започва да функционира като православен храм.


[редактиране] Религии

[редактиране] Политика

В Асеновград традиционно печелят дясно-центристките партии. стабилно присъствие в периода 1990-2005 г. имат СДС, ДПС и НДСВ. БСП често е втора политическа сила в град Асеновград. сред нейните лидери по известни са Божидар Малинов(кмет на Асеновград през периода 1995-1999 г.)Мария Вълканова, Кирил Пандърски и Георги Динков. Основни лидери на СДС през този период са Георги Игнатов(народен представител във 7ВНС и 36 ОНС), Николай Налбантов(народен представител в 37 ОНС), Симеон Тодоринов(кмет на Асеновград 1991-1995г.), Йордан Бакалов (народен представител в 38,39 и 40 ОНС).

[редактиране] Икономика

Асеновград е известен и в чужбина със своята запазена винарска традиция и по-точно със станимашката малага и асеновградския мавруд.

През втората половина на 20 век около града са построени няколко големи промишлени предприятия: комбинат за цветни метали (КЦМ-АД, най-големият на Балканите), завод за найлон (Асенова крепост ЕАД), завода за преработка на отпадъчна пластмаса (Химик АД, единствен в България), завод за калциев карбид,негасена вар, калциев карбонат преципитат, опаковани фино очистена гасена вар и варови разтвори, (Калцит АД www.calcit-bg.com).

В днешно време градът е известен и с множеството си магазини за булчински рокли и аксесоари!

Градът има стратегическо географско разположение за привличане на чужди инвеститори и може да се развие като средище на леката промишленост (кожухарска, пластмасова, дървообработваща и текстилна), както и хранителновскусовата промишленост.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Храм Света Троица
Храм Света Троица

Около града има 5 манастира, 15 църкви и 58 параклиса.

Градът може да бъде важно средище за религиозен и културен туризъм. Особено атрактивни може да бъдат туристическите маршути доманастирите Света Петка, Свети Кирик и Араповския манастир. Около Асеновград се намира и комплекса за спортен лов и риболов "40-те извора", в който може да изградят още около 10 нови хотела и прилежащите им съоръжения. Климата е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави града и околностите много прималвиви за туризъм. В близкото минало градът е известен с първата по рода си в България дискотека (ДЖУМБАРЕ) с 600 места и кръгъл дансинг, завършена през 1977 година. Тя се намирала в хотелски комплекс Асеновец, който по-настоящем се възстановява изцяло, но дискотеката вече не съществува.

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

  • Исторически музей
  • Етнографски музей
  • Палеонтологичен музей
  • Винарски музей

[редактиране] Редовни събития и празници

Празниците в Асеновград са християнски, но се срещат и някои езически мотиви. Градът се отличава с особено развита християнска култура. Гърците и българите живеели тук образуват една духовна общност. Някои от обичаите не се срещат никъде другаде в България.Днес Асеновград е една от крепостите на православната религия. в града се празнуват всички християнски празници по един внушителен начин като се започне от Богоявление, Атанасов ден, Антонов ден, Трифон Зарезан, Тодоров ден и се премине през Великден, Св. Богородица, Кръстов ден и се завърши с Никулден, Коледа и Стефановден. Градът през годините е създал уникална топлина и съчетание на празничност. Важно е да се отбележи, че етническата толерантост е на много високо ниво. Мюсюлманите в града през летните месеци обикновено през месец август правят курбан за здраве и берекет, който е станал традиционен техен празник. През летните месеци в селата около Асеновград се провеждат и различни събори и веселби свързани с бита и поминака на Асеновградчани.

В църквата намираща се в квартал „Свети Георги“ и носеща името „Света Богородица - Свето Благовещение“ се намира чудотворната икона на Света Богородица. На 15 август чудотворната икона се носи от Асеновград до Бачковския манастир и после се връща обратно.

[редактиране] Йордановден - 6 януари

Както в повечето български градове, така и в Асеновград се извършва тържествено хвърляне на кръста в река или водоем. За целта е избран мостът който води към центъра на града. В определен сутрешен час свещениците и енориашите от всички църкви се събират на определеното място за да извършат "кръщаването". Начело на всяко шествие върви свещеникът, а след него се носят иконите, хоругвите и запалени фенери. Желаещите да гледат се събират по двата края на реката или върху моста, а младежите желаещи да уловят кръста са в коритото на реката. Иконите, които са донесени от църквите се измиват в реката.

[редактиране] Свети Трифон Зарезан - 1 февруари

Това е един от най-големите празници на града, също така широко известен и в цяла България. Посетителите се събират на параклиса Св.Трифон Зарезан където се води празнична програма, има сергии и шумна музика. Голямо зрелище са пехливанските борби, които се провеждат всяка година на този празник. Победителят в тях печели овен или коч.Този празник отбелязва края на зимата и началото на прехода към пролетта.[5]

[редактиране] Поклонение до манастира Св. Петка - 19 февруари

Както в повечето български градове, така и в Асеновград е минал Васил Левски и развивал бурна революционна дейност. Левски е обичан и почитан от всички граждани на Асеновград. Има легенда, че Апостола е прекарал известно време (или е бил чест гост) на манастира Св.Петка, който се намира на 4 километра Югоизточно от Асеновград. Така всяка година ако не на самия 19 февруари съботата или неделята около него се отбелязва годишнината от смърта на Васил Левски на в манастира Св.Петка. Обикновено много хора и граждани на града и околните села отиват на поклонение до манастира.

[редактиране] Свети Свети Константин и Елена - 21 май

В града има параклис със същото име построен през 1821г. Според вярването на този ден Свети Константин и Света Елена могат да възвърнат говора на деца, които не могат да говорят или заекват. На всички деца имащи този проблем свещеникът дава да пият светена вода, в която той пуска специален ключ, който "отключва говора". Ключът задължително трябва да постои едно денонощие във водата. При идването на детето в параклиса то трябва да отключи вратата, да го даде на жената в параклиса, тя го потапя в светената вода и го слага в устата на детето като имитира "отключване"[6]

[редактиране] Медии

През 1986 в града започва да се излъчва програмата на Централната съветска телевизия чрез предавател на върха на хотел "Асеновец". През 1997 това излъчване е прекратено и на същата честота започват да се излъчват сателитни или регионални програми. Асеновградската телевизия се казва ТВ САТ и се излъчва само в домакинствата, които са свързани към кабелния оператор, който носи същото име.[7]

[редактиране] Спорт

В града най-популярен спорт е футболът. В Асеновград винаги е имало около 2-3 футболни отбора, от които най-стар и известен е ФК Асеновец, който присъства неизменно във "В" група. Стадионът на отбора се казва Шипка. Друг известен футболен тим е ФК Сокол Долни Воден, който се състезава в регионалните групи. Асеновград се слави с елитната си школа по вдигане на тежести, от която в миналото са излизали и олимпийски шампиони. Шахът също се ползва с голям интерес. Известният български шахматист Иван Чепаринов е родом от Асеновград. От 2004 в града има и клуб по триатлон, чийто възпитаници се явяват на републикански състезания. Асеновград има и клуб по гребане, който се подготвя на язовир "40-те извора" и редовно взима участия в републикански шампионати. Волейболът и хандбалът са слабо известни поради липсата на зали за практикуване.

[редактиране] Кухня

Типично асеновградски ястия и деликатеси са [8] :

  • Станимашки сърми
  • Хардало
  • Асеновградски мавруд - червено вино
  • Булама /бяло сладко/
  • Балсуджук
  • Сладко от зелени смокини
  • Рачел /сладко от тиква/
  • Сладко от бели череши
  • Асеновградска малага - червено вино
  • Агнешки крачета по касапски
  • Супа от агнешки главички
  • Бурания (кисело зеле и ориз)
  • Целина със сос
  • Сланутък (говеждо с нахут)
  • Сладкиш с петмез
  • Туршия от пълнени камби

[редактиране] Известни личности от Асеновград

  • Апостол Доксиадис (1874 - 1942), български и гръцки лекар
  • Атанас Кръстев (Начо Културата), български меценат
  • Благовест Сендов, български математик и политик
  • Георги Ковачев, български художник
  • Димитър Ангелов, български акордеонист
  • Живко Сталев, виден български юрист
  • Камен Петров, български политолог и геополитик
  • Константинос Димитриадис (1881 - 1943), гръцки скулптур
  • Константинос Доксиадис (1913 - 1975), виден гръцки архитект
  • Коста Форев, български художник
  • Иван Кирков, български художник
  • Иван Любенов, български художник
  • Иван Михайлов, актьор, режисьор, драматург
  • Иван Чепаринов, български шахматист
  • Надежда Тодорова, българска актриса
  • Николай Желязков, български щангист
  • Николаос Лусис (1840 - 1882), гръцки революционер
  • Николаос Николаидис (1892 - 1969), гръцки архитект
  • Олга Блажева (1901 - 1986), българска поетеса
  • Петър Тосков, български актьор
  • Петя Буюклиева, известна българска поп-певица
  • Севдалин Маринов, български щангист
  • Стефан Топуров, български щангист, олимпийски, световен и европейски шампион
  • Христо Ке Пелла, български поет
  • Христос Цундас (1857 - 1934), виден гръцки археолог, академик

[редактиране] Побратимени градове


[редактиране] Източници

  1. http://www.asgr.hit.bg/html/jerusalem.html
  2. 2,0 2,1 2,2 2,3 2,4 2,5 "„Асеновград в миналото“, Н.Хайтов"
  3. Δήμος Κιλκίς. Αδελφοποιήσεις
  4. Δήμος Νάουσας. Στενήμαχος.
  5. Календарни празници от Асеновград", Ганка Маринова, 1996г.
  6. Календарни празници от Асеновград", Ганка Маринова, 1996г.
  7. http://www.predavatel.com/bg/3/ase.htm
  8. "Българска национална кухня" Л. Петров, 1983
  9. 9,0 9,1 http://www.asenovgrad.info/index.php?page=36
  10. 10,0 10,1 http://www.tova-e-bulgaria.com/Plovdiv/Asenovgrad/

[редактиране] Галерия

[редактиране] Външни препратки


Градове в България с над 20 000 жители The flag of Bulgaria
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол
На други езици