Карлос Чакала

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки, категори. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Карлос Чакала /с истинско име Илич Рамирес Санчес/ е един от най-известните престъпници на 70-те и 80-те години, в момента е 58-годишен и излежава доживотна присъда във Франция за убийството на двама тайни агенти и ливански информатор. Роденият във Венецуела терорист си спечелва световна известност като организатор на бомбени атаки, нападения и вземане на заложници. Смята се, че Чакала стои зад убийството на израелски спортисти на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Сред неговите престъпления са атентат с кола бомба в центъра на Париж, отвличане на самолет на "Ер Франс", обстрел с гранати на лондонско представителство на израелска банка. Карлос работи за палестинските екстремисти, като вършат мокри поръчки на Абу Нидал и въоръженото крило на Организацията за освобождение на Палестина "Ал фатах". В средата на 70-те Чакала и групата около него започват да играят самостоятелно, а черната им слава идва през 1975, когато атакуват централата на ОПЕК във Виена и вземат за заложници над 50 души, сред които петролните министри от страните-членки на организацията. В началото на 80-те Карлос снове между Близкия изток и Източна Европа и предлага терористичните си услуги на правителствата. По това време обикновено ползва дипломатически паспорти от Йеменската народнодемократична република, които му осигуряват безпроблемно придвижване през границите и свободно пренасяне на оръжие между Изтока и Запада. Германецът Йоханес Вайнрих свързва Чакала с бъдещата му съпруга Магдалене Коп, също лява фанатичка, участвала в многобройни атентати. След атентатите във Франция, даже ръководителите от Варшавския пакт започват да гледат на Чакала като на неудобен гост, който само усложнява уж разведряващите се отношения със западните държави. Карлос и Вайнрих често пътуват между Източен Берлин, Будапеща, Прага, Букурещ, Белград, а също и София, в опит да намерят подслон и закрила от властите. Своенравният венецуелец и разпасаната му банда създават трудности дори и на сатрапите от източногерамнското ЩАЗИ, които са принудени постоянно да следят нощните похождения на Чакала в Източен Берлин, както свидетелства в спомените си началникът на Главно разузнавателно управление на Министерството на сигурността на ГДР, ген. Маркус Волф. Властите в Берлин, също както и в останалите източни столици, не посмяват директно да арестуват "героят на световната революция", а само ограничават придвижванията му и си го прехвърлят като горещ катроф. Карлос няколко пъти посещава и София, сочат разсекретени документи от МВР. Първата му визита в България е на 17 декември 1983, когато Чакала пристига с йеменски дипломатически паспорт на името на Сюлейман Ахмед Салем. Както и мнозина от международните престъпници по онова време (напр. Али Агджа), важният гост също е настанен в хотел "Витоша Ню Отани", внимателно обгрижван от ДС. На другия ден Карлос напуска страната, но се връща седмица по-късно. През март 1984 Чакала отново минава транзитнво през София на път за Будапеща. При тези посещения той неизменно е следен от агенти на Второ главно управление, а операцията е под кодово наименование "Рисове". Според разработката Карлос се опитвал да създаде ядро на своята група в София, както и да внесе 30 хиляди долара в българска банка. Карлос е арестуван през 1994 при операция на френските специални части в Судан, командвана от известния антитеростичен съдия Жан-Луи Брюгиер. През август 1994 г. в Судан френски разузнавачи арестуват най-търсеният терорист в света. Най-после Карлос Чакала е заловен! В продължение на повече от 20 години той гради печалната си слава с убийства, бомби и изнудване и всеки път безпрепятствено успява да се измъкне както заради влиятелните си поддръжници, така и заради грубите грешки в тактиката на тайните служби. В момента излежава доживотна присъда във френски затвор. На 29.06.2006 Карлос Чакала подава жалба в съда в Париж срещу мъжа, който го е арестувал. Жалбата е за отвличане и незаконно задържане.Сега адвокатът му смята, че има нови доказателства за това, че Чакала всъщност е отвлечен от френските власти на чужда територия. Жалбата на Чакала се основава на интервю, дадено от генерал Филип Рондо за френския вестник "Фигаро". В него той говори за кариерата си, включително и за залавянето на Карлос Чакала. Рондо разказа, че се е обадил в кабинета на президента, а след това и на вътрешния министър Шарл Паскуа, за да им съобщи успеха си. Адвокатката на терориста Исабел Кутан-Пейр коментира, че това означава признание на Рондо, че е бил сред похитителите.