Азот

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За едноименната област в Република Македония вижте Азот
7 ВъглеродАзотКислород
-

N

Фосфор

Периодична система (стандартна)
Периодична система (разгъната)
Химическа серия неметал
Група, Период, Блок 5А, 2, p
Външен вид безцветен газ
Свойства на атома
Атомна маса 14,0067 u
Атомен радиус (calc) 65 (56) pm
Ковалентен радиус 75 pm
Радиус на ван дер Ваалс 155 pm
Електронна конфигурация 1s22s22p3
e- на енергийно ниво 2, 5
Оксидационни състояния
(Оксид)
+3,5,4,2,0,-3 (силна киселина)
Кристална структура хексагонална
Физични свойства
Агрегатно състояние газ
Плътност 1,2506 kg/m³
Температура на топене 63,14 K (-210 °C)
Температура на кипене 77,35 K (-195,8 °C)
Моларен обем 13,54×10-3 m³/mol
Специфична топлина на топене 0,3604 kJ/mol
Специфична топлина на изпарение 2,7928 kJ/mol
Налягане на парата NA Pa при NA K
Скорост на звука 334,5 m/s при 20 K
Други
Електроотрицателност 3,04 (скала на Паулинг)
Специфичен топлинен капацитет 1040 J/(kg·K)
Специфична електропроводимост NA S/m
Топлопроводимост 0,02598 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 1402,3 kJ/mol


Периодична система на елементите

Азотът (на латински: Nitrogenium) е химичен елемент. Означава се с буквата N и е открит през 1772 г. Намира се в група, във втори период. Той има пореден номер Z = 7. Названието 'азот' идва от гръцки и означава „безжизнен“.

[редактиране] История

За първи път е получен от Михаил Ломоносов при опитите му да изгяря метали в затворени съдове. За откривател се счита Даниъл Ръдърфорд, който през 1772 г. оставил да живеят под стъклен звънец мишки. Газът под звънеца след отстраняване на O2 и CO2 не поддържал живота. Същият „лош“, „отровен“ газ бил получен и от Джоузеф Пристли и от Карл Шееле, а през 1787 г. Антоан Лавоазие установил, че това е нов химичен елемент.

[редактиране] Характеристика

В ядрото си азотът има седем протона. Седемте електрона в електронната му обвивка са разположени в два електронни слоя. Съответно по два и пет. Молекулите на азота са двуатомни и неполярни. Между тях действат много слаби сили на привличане. В молекулата на азота атомите са свързани с много здрава тройна ковалентна химична връзка. Свободните атоми азот имат голяма химична активност.

Азотът е елемент с неметален характер. Той е газ без цвят и мирис, не гори и не поддържа горенето. Този химичен елемент е твърде малко разтворим във вода и е по-лек от въздуха. Съединява се при висока висока температура с кислорода (азотен окис), водорода (азотоводородна киселина — азиди), някои метали (нитриди).

Азотът се съдържа в атмосферата (около 4/5), в белтъчните вещества, в алкалоидите и др. Индустриално се получава чрез фракционна дестилация на втечнен въздух. Прилага се за получаване на амоняк, азотна киселина, торове, взривни вещества и др. Той е жизнено необходим за растежа на живите организми. Разпространено е мнението, че азотът е инертен газ и не оказва физиологично въздействие върху човешкия организъм. Но при повишено налягане (например потапяне на водолазите на големи дълбочини) нараства концентрацията на разтворения в тъканите азот. Проявява се т. нар. азотна наркоза.

[редактиране] Вижте още