Венера 9

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Венера 9
Венера 9
Спускаемият модул на Венера 9
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители Конструкторско бюро Лавочкин
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Венера
Орбита/траектория орбита около Слънцето
Запуск 8 юни 1975 г.
Байконур
Стартова установка Мълния-М
Маса 4936 kg
Важни събития предаване на снимки от повърхността на Венера
Продължителност 134 дни
Състояние нефункциониращ, на повърхността на Венера
Интернет страница [ ]
Оборудване

Венера 9 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 8 юни 1975 г. 02:38 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 4936 kg, а масата на спускаемия модул — 1560 kg от които оборудването съставлява 660 kg. [1] Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 20 октомври 1975 г. Осъществено меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в 05:13 ст. вр. на място с координати 31,01° сев. ш. и 291,64° изт. д. с възможна грешка от 150 km.

Във вътрешността на спускаемия модул се намира охладителна течност, чиято циркулация поддържа работна температура в продължение на около 53 минути след кацане, преди настъпване на повреда. Намаление на скоростта и меко кацане е осъществено с помощта на защитни покрития, три парашута, въздушна спирачка подобна на диск и сферичен пръстен поглъщащ енергията на удара с повърхността. Мястото на кацане е на около 2200 km от това на Венера 10.

Данните показват облачно покритие с дебелина от 30 до 40 km, долната граница на което се намира на 30-35 km над повърхността. Регистрирани са съединения като солна киселина, флуороводород, бром и йод. Повърхностното налягане е 90 атмосфери (9 MPa) при температура от 485nbsp;°C. Осветеността е сравнима с тази на облачен летен ден в умерените ширини на Земята.

Венера 9 е първият апарат предал черно-бели телевизионни изображения от повърхността на Венера, разкривайки скали с размери от 30-40 cm, наличие на сенки, както и липса на прах в атомосферата. Вместо планираната 360-градусова панорамна снимка е заснета само 180 градусова, понеже защитният капак на една от камерите не се отваря. Повредата се повтаря и при Венера 10.

[редактиране] Снимки

Дон Мичъл чрез допълнително анализиране на записи от оригиналните сигнали изпратени от апаратите Венера възстановява снимки с подобрено качество. За сравнение оригинална снимка и подобрена снимка на Мичъл.


Програма Венера
Венера 1 | Венера 2 | Венера 3 | Венера 4 | Венера 5 | Венера 6
Венера 7 | Венера 8 | Венера 9 | Венера 10 | Венера 11
Венера 12 | Венера 13 | Венера 14 | Венера 15 | Венера 16
На други езици