Папукчийство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Папукчийство е традиционен занаят за производство на папуци (обувки, ед.ч. папук), силно развит по българските земи през епохата на османското владичество.

Най-голям разцвет занаятът достига през 19 век, когато в редица градове се оформят т. нар. папукчийски чаршии.

Папукчиите изработват различни видове обувки - цървули, пантофи, калеври и еминии. Суровини за папукчийството са:

  • кожи - за горната част на кожените обувки и за подметки;
  • памучни прежди – употребявани за конци;
  • восък - използван за тяхното смазване;
  • хума – за лепене на подметката;
  • тъкани - за пантофи.