Никола Начов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Начов български академик |
|
Роден: | 20 септември 1859 Калофер, България |
---|---|
Починал: | 29 септември 1940 София, България |
Никола Енев Начов е български писател, историограф, библиограф и етнограф, академик.
Роден на 20 септември 1859 г. в Калофер. От малък остава сирак. Отглежда го семейството на дядо му чорбаджи Недьо Начоолу.
След завършване на взаимното и на класното училище в родния си град и Габрово завършва Пловдивската гимназия.
През 1885 г. участва в Сръбско-българската война в легиона на студентите.
Става учител в Перущица. От 1886 г. пет години е учител в Земеделското училище в Садово. От 1891 г. е учител в София.
На учителската професия Никола Начов отдава тридесет години от своя живот.
През 1904 г. основава Калоферската културно-просветна дружба в София. Член на Правописната комисия при Министерството на народното просвещение. Библиотекар в библиотеката на Софийския университет.
Бил е признат за дописен член на Българското книжовно дружество през 1884 г. и по същото време получил дипломата си за средно образование.
По-късно, макар и със средно образование, през 1906 г. Никола Начов е избран за „действителен член на БКД“ (днес равносилно на „академик“ на БАН).
От 1917 г. е член на Съюза на българските учени, писатели и художници. От 1920 г. е член на книжовния комитет на Славянска беседа. От 1922 г. до 1928 г. е пазител на университетската библиотека.
Пише пътеписи, поеми, разкази и повести, предимно на теми от българската история и народния бит.
Историческите му съчинения са на тема културният живот през Възраждането – "Калофер в миналото" - издадена за първи път през 1927 г., "Цариград като културен център на българите до 1877", "Хаджи Найден Йоанович".
Автор е на учебници, библиографски проучвания, изследвания, студии, повести, биографии на видни калоферци и т.н. Съставя учебни помагала по геометрия, словесност, стихосложение.
Утвърждава научната библиография в България с трудовете си "Библиографически преглед на нашата математическа литература от самото и начало до края на 1886 г." – 1889, "Добавки и оправки към "Български книгопис за сто години" – 1911, "Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877" – 1921 и др.
Систематизира наблюденията върху стихосложението на българските народни песни – "Екскурзия из нашата родна поезия", "Студии върху стихосложението на нашите народни песни", "Мара бяла българка в нашия народен епос".
Автор е на езиковедски и етнографски изследвания – "За побратимството", "Аджарски ръкопис", биографии на Б. Петков и Христо Ботев.
Работи под псевдонима Нанчо Донкин.
Умира на 29 септември 1940 г. в София на 81-годишна възраст.
[редактиране] Справочни издания
- ЧОЛОВ, Петър Иванов. Български историци : Биографично-библиографски справочник / Петър Иванов Чолов . - 2. прераб. и доп. изд . - София : АИ Проф. Марин Дринов, 1999 . - 379 с.. Никола Начов. с. 200.
- ИВАНОВА, Живка. Живот, отдаден на българската книжнина. // А Б В, № 7, 13 февр. 1990, с. 10. Приносът на Никола Начов в българската история, литература и библиография.
- КЪНЧЕВ, Славчо и др. Никола Начов / С. Кънчев, Кънчо Пеевски. // Ч и т а л и щ е, 1985, № 5, с. 28. Литературна и библиографска дейност.
- НЕДЕЛЧЕВА, Цветанка. Никола Начов – разказвач и учен. // Е з. и л и т., 1980, № 1, с. 69 – 79.
- РУДИНСКИ, Христо. Енциклопедистът Никола Начов. 130 г. от рождението му. // У ч и т. д е л о, № 36, 7 септ. 1989, с. 5.
- ЯНЕВ, Симеон. Никола Начов и "Миналото на Калофер". // О т е ч е с т в о, 1989, № 23, с. 37 – 38. За книгата му "Калофер в миналото".