Сух док
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сух док е специално съоръжение - тесен басейн или специално плавателно средство, което може да бъде наводнявано и дренирано, позволявайки на плавателни съдове да бъдат ремонтирани, достроявани и др. Със сух док разполага всеки кораборемонтен завод в света.
[редактиране] История
Според древно гръцкият писател Атенаус Нукратис, сухият док е измислен и се използва в „Гръцки Египет“ някъде около 221-204 п.н.е. Използват го за да пускат на вода новостроящи се кораби, намирайки подходящо място близо до морето и изкопавайки дупка в която се строял кораба. След като бил готов, разрушавали дигата и пускали плавателния съд на вода.
В Китай сух док започва да се използва около 1070 година.
В Европа, първият сух док, бил построен по заповед на Хенри VII в Портсмут през 1495 год.
[редактиране] Модерни времена
Най-големият сух док в света се намира в Белфаст, Северна Ирландия с размери 556 метра на 93 метра, и с капацитет от 1.2 милиона тона.