Керкенез

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Керкенез
Керкенез (Falco tinnunculus) ♂
Керкенез (Falco tinnunculus) ♂
Класификация
царство:  Животни   Animalia
тип:  Хордови   Chordata
клас:  Птици   Aves
разред:  Щъркелоподобни   Ciconiiformes
семейство:  Соколови   Falconidae
род:  Соколи   Falco
вид:  Керкенез   tinnunculus
Научно наименование
Уикивидове Falco tinnunculus
Разпространение
ареал

Керкенезът (Falco tinnunculus) наричан още и черношипа ветрушка е птица от семейство Соколови срещаща се и в България. Размаха на крилете му е около 75 см. Има изявен полов диморфизъм, мъжкия е със сива глава и ръждиви изпъстрени с тъмни петънца криле, а женската еднообразно кафеникава, изпъстрена с по-тъмни петънца.

Съдържание

[редактиране] Разпространение и биотоп

Широко разпространен в Европа, Азия и Африка вид, но с ниска плътност на популацията. Само в най-северните райони е прелетен, а в останалите части може да бъде видян целогодишно. Предпочита открити местности и избягва гъсти и затворени гори. Често може да се види да лети над поляни, ниви и ливади.

[редактиране] Начин на живот и хранене

Ловува на земята и на открито, като оглежда местността под себе си, задържайки се на едно място във въздуха с бързи трептения на крилете, създава впечатление у наблюдателя,че не прави почти никакво усилие!От тук идва и името му.Ветрушките могат да бъдат разпознати от дълго разстояние,защото никоя друга хищна птица не дебне плячката си,като закачена на конец във въздуха.Единствената птица,която се опитва да имитира дребното соколче е обикновеният мишелов.Когато забележи плячката си,ветрушката започва да се спуска бързо и в последните метри пикира с почти прибрани криле.В размножителния период по време на лов,двойката соколчета се издига реейки се на стотици метри над полето,като това представлява "любовната ира". Храни се основно с едри скакалци, мишки, гущери, жаби, млади птици, възрастни чучулиги, врабчета и други, които успее да изненада. Най-едрите животни които напада са невестулка, хомяк, кос и пъдпъдък. Понякога се хвърлят от засада от някое дърво или скришно място, много рядко преследват птици в полет и обикновенно тези преследвания завършват без успех. Плячката си убиват както повечето соколи-с един удар с клюна във врата.

Керкенез женски ♀
Керкенез женски ♀

[редактиране] Размножаване

Гнезди най-често в изоставени гнезда на врани, свраки или други сравнително едри птици, понякога в градовете гнезди по високи сгради, като избира обикновено някои отвор в стена защитен от вятъра. Започва да снася в края на април и май. Яйцата са с ръждив цвят, изпъстрени нагъсто с по-тъмни и много дребни петънца, обикновено 4-5 на брой. Мъти в продължение на 28-30 дни само женската, като мъжкия я храни през това време. Ако не успее да осигури достатъчно храна женската прекъсва мътенето, като това представлява ефективен механизъм за контрол на числеността на популацията в зависимост от наличните хранителни ресурси, т.е. ако в дадения период няма достатъчно храна, малките могат да не оцелеят или ако оцелеят биха увеличили конкуренцията в местната популация за същата храна. Малките се излюпват покрити с бял пух и отворени очи, майката лежи почти непрекъснато над тях и ги топли и защитава първите 7-8 дни, след това следващите 7-8 дни започва да напуска по малко гнездото, като след 15-16 дневна възраст вече не е нужно да ги топли. След този момент и двамата родители се заемат с изхранването на малките. Отначало майката къса парченца от плячката и ги подава на нивото на човката, като малките се хранят спокойно и ритмично. След около месец малките напускат гнездото и родителите им ги хранят в продължение на още един месец. Младите птици са оцветени като женските. Гнездят веднъж годишно.

[редактиране] Допълнителни сведения

В сравнение с повечето от видовете грабливи птици не е силно застрашен от изчезване, но въпреки всичко в последните години се наблюдава спад в числеността му в България и е обявен за защитен вид. Понякога се използва като ловна птица в соколарството, но преди всичко от начинаещи соколари заради ниската му цена и спокоен нрав, но ловните му качества не са много високи и няма силно развит инстинкт да се впусне в преследване на плячката и поради тези причини рядко се използва от опитни соколари.