Черногорци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Черногорци
Общ брой: 400 000-500 000*
Значителен брой в: Сърбия и Черна гора:
   350 000

  Черна гора:
  274 000 (2003) [1]
  Сърбия:
  69 000 (2002) [2]
Босна и Херцеговина: ?

в други страни:
   ?


* Много от черногорците смятат себе си за част от сръбския етнос.

Език: сръбски
Религия: Православие.
Сродни етнически групи: Индо-европейци

  Славяни
    Южни славяни

Черногорците са южнославянски народ, които населяват Черна гора, където наброяват 41% от населението. Етническите черногорци са православни и говорят на сръбски език от йекавския говор. Според Конституцията на Черна гора, член 9 гласи: "В Черно гора в официална употреба се използва сръбският език от ийекавския говор". Черногорците наброяват общо около 500 000, от които в Черна гора живеят около 273 000, а в Сърбия около 69 000 (Според преброяването от 2002 година 69 049 граждани на Сърбия са се определили като черногорци). Според правителствената статистка на Сърбия от 2005 година, в страната има около 264 000 черногорски граждани, от които по-голямата част не са етнически черногорци. В регионален смисъл етнонимът черногорци обозначава всички жители на Черна гора, без значение на тяхната етническа принадлежност.

[редактиране] История

Черногорец в народна носия
Черногорец в народна носия

До към края на Втората световна война черногорците смятат себе си за част от сръбския етнос и народ. Едва след края на войната започва да се оформя схващането, че черногорците са отделен етнос и имат свой етнически идентитет.

Днес етнонимът черногорец се тълкува и схваща различно от самите черногорци. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската. Друга част от черногорците смятат себе си за етнос, който е част от сръбската нация. Това разколебаване на националното чувство доказват и данните от преброяването на населението през последните няколко години.

Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на Първата световна война в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на динстията на Петровичите. Тезата за черногорците като отделна нация се засилва след 1918 година. Тогава страната е част от доминираното от Белград Кралство на сърби хървати и словенци и идеята за черногорската нация е израз на недоволството на народните маси от положението в страната. По-късно черногорските комунисти продължават тази теория.

След края на Втората световна война официалното становище на черногорската Скупщина е, че Черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различина от сръбската и другите славяни. През 1948 година се провежда преброяване на населението, в което черногорците имат собствена графа в бланките за преброяване, и на което около 90% от населението на Черна гора се определят като черногорци.

През годините процента на деклариралите се като черногорци непрекъснато намалява и, така през 2003 година само 41% се оределят като черногорци. Според последното преброяване (2003) определилите се като сърби в Черна гора са 30%. Черногорците и сърбите общо съставляват 71% от населението на Черна гора.

Според съвременната идея за отделна черногорска нация крал Никола Петрович е етнически черногорец, въпреки че е смятал себе си за сърбин.

Цитати на крал Никола, говорещи за неговата етническа принадлежност:

  • А вие всички мои, драги черногорци, бъдете готови сега както винаги да изпълните своите задължения спрямо родината и сръбството.
  • Времето е белязало и моето лице, но сърцето мое, това мое сръбско сърце, белези няма.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Връзки