Програмно осигуряване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Програмно осигуряване е съвкупност от алгоритмична част на изчислителната машина (програми) и начални данни за работа на алгоритмите. Спомагателна част от програмното осигуряване са материалните носители, от които изчислителната машина чете програмите, както и инструкциите за работа с програмите и тяхната поддръжка (документация).

В масовите електронно-изчислителни машини (компютри) голяма част от програмното осигуряване е разположена на външна памет и може лесно да бъде променяна. Микропрограмите в централните процесори и програмите в специализираните интегрални схеми се задават при програмирането им, и не могат да бъдат променяни.

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: Превод на термините на български. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



Без софтуерa, материалната част на компютърните системи - хардуерът - е неизползваема. Най-ясно разликата между софтуер и хардуер се обяснава така: Хардуера е всяко едно видимо и усезаемо устройство както в самия компютър така и всяко едно периферно устройство.Софтуера е само видим,това са именно програмите,той може само да се види но не и да се докосне. Думата е заемка от английски (software) в българският език. Употребява се главно в сферата на информационните технологии.

Когато софтуерът е във вид, който лесно може да се редактира от програмист, се казва че това е неговият изходен код (програмен код) - текст, който представлява алгоритъм, написан от програмист на даден език за програмиране. Много често към тези алгоритми има и данни, които се считат за част от софтуера.

Съдържание

[редактиране] Синоними

  • Програмно обезпечение
  • Софтуер

[редактиране] Думи с подобно значение

  • Програмен продукт
  • Програма
  • Приложение
  • Апликация
  • Скрипт

Въпреки, че тези думи понякога се използват като синоними на софтуер (особено когато са в мн. число), терминът софтуер е по-общ от тях (когато се каже софтуер в много от случаите се има предвид не конкретна програма, а компютърните програми по принцип, разглеждани като нематериалната част на компютърните системи).

[редактиране] Видове софтуер

[редактиране] По предназначение

[редактиране] Платформен

Софтуер, който представлява платформа за допълнителна разработка на приложения, базирани на нея и зависещи от самата платформа. Примери за такива типове софтуер са ядрата на операционните системи и компилаторите за езиците за програмиране.

[редактиране] Системен

В общия случай това са програми, изпълняващи системни функции и грижещи се за периферните устройства и връзката между тях и потребителя или т.нар. драйвери.

[редактиране] Приложен

Потребителски приложения и програми, работещи като краен продукт и тясно свързващи потребителя със софтуер от по-ниско ниво. Това са най-известните сред потребителите програми, с който те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за това са програми за обработка на текст, програми за разглеждане на графични изображения или уеб страници.

[редактиране] Скриптове

Софтуер, написан на скриптов език. Това са малки до средно големи програми, който изпълняват потребителски команди или вършат действия в определен ред. Пример за това са JavaScript, ти си ел скрипт или PHP. Програмите, писани на скриптов език, са по-бавни при стартиране (защото всеки път програмният код трябва да се преведе на машинен език), но обикновено по-лесно и бързо се разработват и тестват.

[редактиране] Според условията за ползване

[редактиране] Свободен софтуер

Вж. Свободен софтуер.

[редактиране] Freeware

Свободно разпространяван софтуер. Потребителят не е длъжен да заплаща такса на автора, но е длъжен да се съгласи със специфичните правила за ползване на софтуера. Много си прилича със софтуера с отворен код, но се различава по това, че изходният програмен код на софтуера не се разпространява свободно.

[редактиране] Shareware

Можете да получите такъв тип софтуер без да заплащате. Тестването на софтуера също не е обвързано с плащане. Когато получавате софтуера, заедно с него има и покана за заплащане на определена сума за него, но това е доброволно. Много от тези програми имат ограничения или като функционалност, или като време на ползване, след което, ако не се заплати сумата, програмите спират да работят.

  • демонстрационна версия (demo) е версия на софтуер с ограничен набор от функции — използва се главно за демонстрация на софтуера и за отчитане и тестване на основните му функции;
  • временна версия (trial) е версия на софтуер, който се разпространява свободно, но функциите му важат само за определен период от време или за определен брой използвания на софтуера.

[редактиране] Adware

Софтуерът се разпространява с изменен външен вид от оригиналния, в който на централно място от графичния интерфейс се рекламира даден продукт с плакат(банер), текст или звук. Не е добре възприеман от потребителите, тъй като обикновено допълнителните реклами затрудняват целенасоченото използване на софтуера. При някои от тези програми, подобно на програмите Shareware, съществува платена версия, в която няма реклами.

[редактиране] Основни инструменти за създаване на софтуер

[редактиране] Текстов редактор

Това е приложна програма за писане на текст, удобна на програмиста за въвеждане и редактиране на програмния код. Някой текстови редактори поддържат функции, улесняващи програмирането на съответния език:

  • синтактично оцветяване
  • автоматична табулация
  • предложения за операнд

[редактиране] Компилатор

Компилаторът е програма, която съединява фрагментите на разработвания софтуер, за да се получи машинния код, който е разбираем за процесора на компютъра. Това е преводачът от съответния програмен език към инструкции, разбираеми от процесора — който пък от своя страна ще изпълнява програмата.

[редактиране] Декомпилатор

Това е софтуер, който разединява на съставни фрагменти дадена компилирана програма. Основен инструмент на кракерите.

[редактиране] Дебъгер

Дебъгерите са специален вид програми, използвани при разработката на софтуер. С тях се проследява поетапно изпълнението на разработвания софтуер, с цел откриване и отстраняване на грешки.

[редактиране] Други

Понякога са необходими и други инструменти като:

  • програма за съединяване на основния код с използваните библиотеки (linker)

[редактиране] Софтуерни лицензи

Софтуерният лиценз подсигурява договорните отношения между автора и потребителя на софтуер. Понякога се употребява думата End User License Agreement (EULA) Лицензно споразумение за крайния потребител.

[редактиране] Софтуерни патенти

Основна статия: Софтуерен патент

За разлика от останалите произведения, обект на авторско право (които не подлежат на патенти), в някои страни софтуерът може да се защити с патент. На местата, където съществуват софтуерни патенти, това право принадлежи на автора на компютърно-имплементирано изобретение или на неговия работодател.

Софтуерните патенти са обичайна, но силно критикувана практика в САЩ, а в Европа и Европейският съюз не съществуват такива.

Вижте също: списък на софтуерните патенти.

[редактиране] Вижте още