Сорго

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сорго
Сорго
Сорго
Класификация
царство:  Растения   Plantae
отдел:  Покритосеменни   Magnoliophyta
клас:  Едносемеделни   Liliopsida
разред:    Poales
семейство:  Житни   Poaceae
род:  Сорго   Sorghum
Видове

Sorghum × almum
Sorghum almum
Sorghum bicolor
Sorghum caudatum
Sorghum × drummondii
Sorghum halepense
Sorghum propinquum

Соргото, по-познато у нас с названието метла, е култура, която в световен мащаб се отглежда на площ от около 400 млн. дка, докато в България никога не е надхвърляла 35 хил. дка. Соргото е основна култура в страните с тропичен климат, тъй като е сухоустойчива. Средно в света се произвежда по 100–110 кг/дка зърно от сорго. В България се възприема за алтернативна култура, тъй като все още не е намерено подобаващо използване на получената продукция.

Соргото спада към ботаническия род Sorghum, като най-разпространен е вида Sorghum vulgare Pers. От него се отглеждат четири вариетета:

  • сорго за зърно (var. eusorghum Pers.) — продуктивните възможности на този вариетет са доста високи, като съвременните хибриди дават добиви до 800–900 кг/дка.
  • техническа метла (var. technicum Korn) — у нас такова сорго се е използвало широко за производство на метли и е достигало най-големи площи;
  • захарна метла (var. saccharicum L.) — у нас се отглежда от любители, сиропът от такава метла не може да ферментира, но е добра суровина за домашен подсладител;
  • суданка (var. sudanensis Piper.) — фуражна култура с локално значение в България.

Съдържание

[редактиране] Агробиологична характеристика на културата

[редактиране] Морфологични особености

Морфологичните особености на соргото са:

  • Отличава се с мощна коренова система, което обяснява сухоустойчивостта при тази култура, въпреки мощния й хабитус.
  • Стъблото, подобно на останалите култури от Graminea, е сегментирано на възли и междувъзлия; срещат се най-общо два типа сорго — с високи до 2–5 м стъбла и ниски (джуджести) стъбла (до 1,50 м). Характерна особеност на културата е силната склонност към братене. Най-голяма братимост проявява захарната метла, в чийто стъбла се съдържат 8–20 % захари.
  • Листата му са широки като на царевицата, самата култура е доста облистена, поради което е отлична фуражна култура за зелено хранене и силаж;
  • Съцветието на соргото е метлица. Тя е сбита и по-къса при соргото за зърно, доста по рехава при захарната метла и суданката, а при техническата метла — силно издължена.

[редактиране] Биологични изисквания

Соргото се смята за невзискателна към условията на външната среда култура. Въпреки това то предявява някои специфични особености.

Изисквания към топлината:

  • Соргото е топлолюбива култура с биологичен минимум 10 °С и оптимум 27–30 °С.
  • За завършване на вегетацията си изисква, според ранозрялостта на генитипа, 2500–3500 °С. Ето защо, соргото се явява средно късен предшественик на есенниците.
  • Соргото е много чувствително на ниски температури и слани.

Изисквания към влагата:

  • Поради мощната си коренова система и физиологичните й особености, соргото е най-издръжливата на засушаване зърнено-житна култура;
  • Подобно на царевицата, най-голяма нужда от влага проявява във фаза изметляване — цъфтеж.

Изисквания към почвата:

  • Соргото не е взискателно към почвата, въпреки че най-големи добиви се получават при отглеждането му върху черноземни почви.
  • Понася повишена концентрация на соли, поради което може успешно да се отглежда на засолени почви.
  • Не понася заплевелени, заблатени и студени почви с близки подпочвени води.

[редактиране] Растеж и развитие

Соргото проявява някои специфични особености в линейния растеж и в развитието си.

Особености в растежа:

  • При оптимален срок на сеитба поникване настъпва за около 2 седмици;
  • Един месец след поникването соргото се отличава с бавен темп на нарастване и тогава посевите са податливи на заплевеляване;
  • Интезивен растеж настъпва 30–45 дни след поникването, когато соргото за зърно нараства средно с 1,5–3 см/ден, а темпът на линеен растеж при захарната метла достига 5–6 см/ден.

Особеностите в развитието включват следните характерни фенологични фази:

  • Поникване
  • Братене
  • Листообразуване
  • Изметляване
  • Цъфтеж
  • Млечно-восъчна и восъчна зрялост
  • Пълна зрялост

[редактиране] Технология за отглеждане

Място в сеитбообращението:

Обработката на почвата трябва да осигури почистване на полето от плевели. Препоръчва се дълбока оран (25–30 см) и есенното й поддържане. Това предполага спестяване на ранни пролетни обработки(култивиране ибрануване), т.е. съхраняване на почвената влага. През вегетацията се налага прилагане на култивиране в междуредията.

Торене: за формиране на 100 кг зърно соргото извлича от почвата 3–4 кг азот, 0,5–1 кг фосфор и 2–4 кг калий. Препоръчителните норми са около 12 кг/дка N и 5–6 кг/дка Р2О5, като фосфорът да се внесе преди основната оран, а азотът — предсеитбено.

Сеитба:

  • Срок — веднага след сеитбата на царевицата, 15–25 април за Южна и 25 април — 5 май за Северна България;
  • Начин — препоръчва използването на сеялка за окопна култура с междуредие 70 см;
  • Гъстота — 15–25 хил. раст./дка;
  • Дълбочина — 2–4 см.

Растителна защита: Препоръчва се обеззаразяване на семената срещу болести и неприятели и използване на почвени хербициди и обработка на междуредието за контрол на заплевеляването.

Прибиране: Напоследък се прилага еднофазното прибиране на зърното с комбайн с високо вдигнат хедер, след което силажиране на вегетативната маса.

[редактиране] Виж още