Мечковци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мечковци е село в Западна България. То се намира в Община Ихтиман, Софийска област.
Мечковци | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Софийска |
Община: | Ихтиман |
Население: | 5 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 892 м |
Пощ. код: | 2060 |
Тел. код: | ? |
Геогр. положение: | 42° 33' сев. ш. 23° 46' изт. д. |
МПС код: | СО |
Кмет или наместник | |
Име Фамилия |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Мечковци се намира в планински район на около два километра, североизточно от Вакарел, по шосето за Панагюрище и се състои от две отделни махали - от двете страни на големия Мечковски дол. Двете махали са свързани от черен път.
Третият значителен рид на Вакарелската планина започва с име Солакова могила, между р. Суха и р. Вуковия, югоизточно от с. Гюреджия. Той има до махалата Мечковци почти меридианна посока, като част от него при махала Селянин се нарича Бойчовец, а при махала Мечковци – Кукулевица. От последната махала той започва да се извива, за да образува към североизток дъга. След Мечковци, та чак до махала Бузяковци ридът се нарича Циганката. С това име се обхваща голяма част от рида, поради което и той целият би могъл да го носи. След с. Джамузовци той взема името на връх Гарваница (1099 м), най-високият връх на Вакарелския дял, и се нарича така до плоскостите, по които е разположено с. Бърдо. Несъмнено той е носил подобно име в тази част, за да се възприеме то по-късно от появилото се на това място селище.[1] Връх Куколевица над махалата е висок 1018м.
[редактиране] История
За основатели на махала Мечковци се считат двамата братя Мито и Младен, от които водят началото си двата големи рода, а именно Младеновци (20 къщи) и Митовци (17 къщи). Две къщи от Младеновци се наричат още и Скоревци. За тях се приказва, че са дошли по-късно, защото имотът им не е размесен с този на другите, а е по-настрани. Допреди 40 години цялата махала е била на лявата страна на големия Мечков дол, който е всъщност началото на Суха река. От това време Младеновци започват постепенно да се изместват на отсрещната страна, на по-осадно и по-слънчево място. Там са отишли и няколко къщи от Митовци. Всички, които са се изместили, сега се наричат новоселци. Към Мечковци са се преселили между 1906 и 1910 г. четирите последни къщи от разтурената вече малка махала Пореванци. [1]
[редактиране] Културни и природни забележителности
В село Мечковци се намира малкият и красиво изографисан параклис "Света Троица". От него се открива прекрасна гледка към Средна гора, Рила, Витоша и Ихтиманското поле.
Народно основно училище в селото е открито през 1917г. в махалата от лявата страна на Мечковския дол, като то не функционира от 40г.
В махалата от дясната страна на Мечковския дол има чешма построена през 1936г. в памет на героите загинали в освободителните войни и тези за национално обединение /1878-1918/ с паметна плоча и следните имена:
Пешо Митовъ, Спасъ Г. Геневъ, Нако Стоиловъ, Петъръ Стоиловъ, Георги Н. Петревъ, Димитъръ Василевъ, Истилянъ Стойковъ, Димитъръ Р. Павлевъ.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година на 11 юни в местността Светата вода, която се намира до параклиса Света троица, се провежда традиционен курбан-събор.
[редактиране] Други
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 „Антропогеографски проучвания“, Гунчо Ст. Гунчев, Кооперативна печатница "Гутенбергъ", София, 1933