Наследствени болести при човека

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - подобряване на стила и оформлението, промяна на съществуващата структура, пренаписване и допълване, категория, междуезикови препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



Наследствените болести при човека се разделят на две групи - хромозомни и молекулни болести.

Съдържание

[редактиране] Хромозомни болести

Хромозомните болести се дължат на промени в структурата (хромозомни мутации) или в броя на хромозомите (геномни мутации). Най-честата хромозомна мутация е откъсване на хромозомен фрагмент, а най-честата геномна мутация - анеуолоидия. Наличието на излишна хромозома в някоя хомоложна двойка се нарича тризомия, а наличието само на едната хромозома - монозомия. Тризомиите се срещат по-често. При всички случаи се нарушава нормалното взаимодействие между гените. Анеуплоидията може да засегне както автозомите, така и половите хромозоми.


[редактиране] Синдроми, свързани с аномалии в броя на автозомите

Монозомии не са описани. Срещат се тризомии на 13-а, 18-а, 21-а хромозома и др. Те са съпроводени с изоставане в умственото и физическото развитие и смущения във формирането на скелета и вътрешните органи. По правило отклоненията от нормалния брой на автозомите водят до смърт в детска възраст.

[редактиране] Синдром на Даун

Това е най-често срещаната автозомна аномалия. Честотата е 1,5 на 1000 новородени. Установена е зависимост между честотата на заболяването и възрастта на майката - при по-възрастни майки честотата нараства значително. Болестта се дължи на тризомоя на 21-вата хромозомна двойка. Болните имат в кариотипа си 47 вместо 46 хромозоми. Кариотипът се означава 47 XX+21 или 47 XY+21. Най-характерните признаци са умствено изоставане, нисък ръст, кръгла глава с плоско лице, монголоидни очи и кожна гънка във вътрешния ъгъл на окото, голям език, аномалии на зъбите, дефекти в ушните миди, къси пръсти, понижен мускулен тонус, повишена подвижност на ставите, вродени сърдечни пороци. Половината от децата умират до тригодишна възраст. Някои от болните може да доживеят до напреднала възраст.

[редактиране] Синдроми, свързани с аномалии в броя на половите хромозоми

Анеуплоидии на X хромозомата: XXY, XO, XXX. Дължат се на неразределяне на X-хромозомата по време на мейозата.

[редактиране] Синдром на Клайнфелтер

Най-често срещаната хромозомна аномалия. Честотата е 3 на 1000 новородени момчета. Кариотипът е 47 XXY. Болните са мъже с висок ръст, тесни рамене, широк таз и непропорционален растеж на крайниците, окосмяване и отлагане на подкожна мазнина от женски тип, слабо окосмяване на брадата, недоразвити полови органи.

[редактиране] Синдром на Търнър

Честотата е 1 на 2000 новородени момичета. Кариотипът е 45XO. Жените са с нисък ръст, къс врат и криловидни кожни гънки на шията. Липсват яйчници и матката е недоразвита. Установяват се дефекти в развитието на костите, сърцето и отделителната система.

1. Определение. Заболелите от този синдром са само момичета. При тях вместо 2 Х хромозоми има само 1. В 75% от случаите става въпрос за загуба на бащината У хромозома по време на мейозата.

2. Честота. Заболяването се среща с честота 1:2000 новородени.

3. Форми. Ако загубата стане по време на мейозата се получава пълна форма на синдрома, а ако е по време на митозата - непълна форма.

4. Клиника. Болните момичета имат 2 водещи симптома: първична аменорея или липса на мензес и стерилитет, налице са също така недоразвити вторична полови белези, изостават във физическото си развитие – нисък ръст и костната възраст не отговаря на календарната. Умственото развитие е нормално. Има лицев дисморфизъм – къса шия с кожна гънка на врта – заради това тези деца ги наричат малки сфинксчета, хипертелоризъм – голямо междуочно разстояние. Ранна проява на заболяването още в периода на новороденото е лимфедема – оток на гърба на стъпалата.

5. Лечение. Ниският ръст се лекува със системно приложение на растежен хормон, а за развитието на вторични полови белези се използват полови хормони.

6. Генетичен риск. Тъй като в над 80% от случаите става въпрос за ненаследствена форма то рискът е равен на популациония 1:2000, т.е. 0.0005% новородени момичета.

[редактиране] Синдром на "свръхжени"

Честотата е 1:1000 новородени момичета.Възниква по често,ако родителите са възрастни.Кариотипът е 47ХХХ.Болните жени са с нарушена функция на яйчниците и обикновено са безплодни.Наблюдава се умствено изоставане.

[редактиране] Синдром на "свръхмъже"

Синдромът на Клайнфелтер (47 XXY) се дължи на XXY-тризомия, макар че са възможни и други комбинации (XXYY,XXXY,XXXXY,XXXXXY). От това заболяване боледуват само момчета. В техният кариотип вместо 1 Х хромозома има 2. Основен симптом е мъжкият стерилитет – резултат на аспермия. При нормални външни полови органи има много тежки морфологични изменения в тестисите. Тези пациенти са с висок ръст, евнухоидни пропорции, тесни рамене с широк таз, дълги ръце, гинекомастия, слабо окосмяване. Пациентите са с нормално психическо развитие. Степен на разпространение - 1:1000 новородени момчета. В 75% от случаите става въпрос за ненаследствени форми и рискът е равен на популационния 1:1000 новородени момчета или 0.001%.

[редактиране] Молекулни болести

Молекулните болести са резултат от генни мутации. Те могат да засегнат регулаторни или структурни гени. Ако е мутирал регулаторен ген, структурните гени, които са под негов контрол, не функционират и съответният белтък не се синтезира изобщо. Ако е мутирал структурен ген, се променя структурата на съответния белтък, той се синтезира, но е с променени свойства и активност. Молекулните болести биват:

[редактиране] Хемоглобинопатии

Генните мутации могат да засегнат структурни или регулаторни гени на синтезирането на хемоглобин. Мутациите на структурните гени водят до синтезиране на анормални хемоглобини. Болестите, които възникват, се наричат хемоглобинози. Пример е сърповидно-клетъчната анемия, при която в резултат на генна мутация се образува анормален хемоглобин S. Еритроцитите имат сърповидна форма и лесно се разрушават. Мутациите на регулаторните хемоглобинови гени изключват дейсвието на контролираните от тях структурни гени. В резултат не се образуват съответните полипептидни вериги и компесаторно се синтезира непълноценен хемоглобин. Болестите, които възникват, са наречени таласемии (от гр. таласа - море, тъй като са разпространени в района на средиземноморието). В някои средиземноморски популации честотата им достига 1 на 400 новородени. Класическа форма на таласемия е анемията на Кули. Еритроцитите са с увеличени размери и намалена устойчивост спрямо механични въздействия.

[редактиране] Ензимопатии

Метаболитният процес е верига от свързани една с друга биохимични реакции, катализирани от ензими. Всеки ензим е кодиран от структурен ген. Когато генът е мутирал, ензимът е с променена структура и не е в състояние да взаимодейства със своя субстрат, Броят на известните ензимопатии е над 6000. Липсата на определен ензим може да прекъсне метаболитната верига в самото й начало. В резултат се стига до патологично натрупване на субстрат. Метаболитната верига може да бъде прекъсната в някое междинно звено, тогава се получава натрупване на междинни метаболити. Междинният метаболит се натрупва в голямо количество, отлага се в клетките и нарушава нормалното им функциониране.

В някои случаи липсва ензимът, който превръща последния междинен метаболит в крайния продукт на метаболитната верига и липсва краен продукт. Пример за наследствена болест, дължаща се на липса на краен продукт, е албинизмът. При нея липсва ензимът, отговорен за образуването на пигмента меланин. Кожата, космите и ирисите остават непигментирани.

[редактиране] Болести, дължащи се на генетични дефекти на клетъчните рецептори

Клетъчните рецептори разпознават и взаимодействат със специфични за тях вещества - хормони, метаболити, лекарства и др. Генетичният дефект на определен вид клетъчни рецептори води до невъзможност съответното вещество да бъде усвоено и използвано от клетките. Пример за такова нарушение е генетичният дефект на клетъчните рецептори за холестерол. Те са отговорни за свързването, пренасянето и използването на холестерола, който участва в образуването на клетъчните мембрани и на някои хормони. Когато холестероловите рецептори са дефектни, клетките не са в състояние да усвоят холестерола от кръвната плазма и той се отлага в артериалните стени. Това води до развитие на ранна атеросклероза.

[редактиране] Фармако-генетични дефекти

Силата, продължителността и механизмът на действие на много лекарства зависят от начина, по който те се разграждат в организма от определени ензими. При генетично обусловени дефекти на някои от тези ензими настъпва промяна в действието на много лекарства - аналгерици, сулфонамиди, антибиотици и др. Фармако-генетичните дефекти са преразположения, които може да останат и неразпознати, ако съответното лекарство не се приема.

[редактиране] Медико-генетична консултация

Медико-генетичното консултиране включва поставянето на диагноза преди раждането (дородова диагностика), определяне на генетичния риск за увреждане на потомството, прогнозиране и профилактика на наследствените аномалии. На дородова диагностика подлежат:

• всички бременни над 35-годишна възраст

• семейства, в които е раждано дете с наследствено заболяване

• генетични аномалии в родословието на някой от родителите

• семейства, в които някой от родителите работи във вредна среда (повишена радиация, тежки метали и др.)

Дородовата диагностика трябва да бъде проведена през първата половина на бременността. Основен метод на дородовата диагностика е ултразвуковото изследване. Чрез него се установяват груби аномалии - липса на мозък, деформации на гръбначния стълб и крайниците и др.

Голяма част от генетичните дефекти могат да бъдат установени чрез изследване на околоплодната течност. Околоплодната течност се взима чрез метод, наречен амниоцентеза. Околоплодната течност и клетките на плода, които се съдържат в нея, се подлагат на биохимичен, хромозомен и ДНК- анализ.

Има наследствени болести, които може успешно да се лекуват, ако лечението започне непосредствено след раждането. Ако бъдат диагностицирани аномалии, причиняващи тежка инвалидност на плода, без да е възможно лечение, бременността се прекъсва. Най-добре е това да стане до 20-ата седмица на бременността.