Стоян Стоянов (летец)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Стоянов български летец |
|
Роден: | 12 март 1913 Варна, България |
---|---|
Починал: | 13 март 1997 Карлово |
Стоян Илиев Стоянов е български военен летец и ас от Втората световна война.
Роден е на 12 март 1913 г. в с. Галата, днес квартал на Варна. Баща му пада убит през Балканската война преди раждането му като полкови знаменосец на 16 октомври 1912 г. Стоян завършва семинария, расте в интернат. Завършва ШЗО като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на Военното училище през 1934 г. Произведен е подпоручик в 1937 г. През 1939 г. завършва в Германия школата за изтребители във Вернойхен и курс за инструктори-изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа - Карлово и от 1942 г. е поручик - командир на ято изтребители Месершмит Bf 109 от 6-и изтребителен полк. Участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.
След 9 септември 1944 г. участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор. В началото на 1945 г. пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. - началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. - полковник, зам.командващ ПВО. Като бивш царски офицер е освободен от армията през 1956 г. без право на постоянна работа и пенсия. След това е статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир. Автор е на книгата "Ние бранихме тебе, София", която претърпява три издания. През 1992 г. е произведен генерал-майор от запаса. Починал на 13 март 1997 г.
Стоян Стоянов е пълен кавалер на ордена "За храброст", единственият в авиацията носител на командирския орден "За храброст". Награден е и с германския Железен кръст 2-а степен.
[редактиране] Литература
- Йордан Миланов: Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, Част втора. Изд-во Св. Георги Победоносец, София, 1997
- Stefan Semerdjiev: Ace in Defense of Bulgaria. Military History (USA), August 1999, p. 50-56
- Stefan Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), September 2003, p. 14-23