Симеон Ванков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Симеон Ванков
български офицер и руски генерал
Роден: 25 януари 1858
?
Починал: 21 юни 1937
Москва

Симеон Николов Ванков - български офицер, генерал-майор от руската армия, е роден на 25 януари 1858 г.

Учи в Южнославянския пансион в град Николаев (1877 г.), след което продължава учението си в Константиновското военно училище в Санкт Петербург (1878 г.).

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е командир на полубатарея в 26-та артилерийска бригада.

След войната служи в артилерията на българската армия.

Завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург (1883 г.) и се завръща в България. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на артилерийския арсенал в Русе, командва Дунавската флотилия, която осъществява снабдяването с оръжие и боеприпаси на Северния отряд и на отбраняващите Видинската крепост.

Симеон Ванков, като изразен русофил, участва в детронацията на княз Александър I Батенберг (9 август 1886 г.). След контрапреврата емигрира в Русия и служи в руската армия, където през 1911 г. е произведен в чин генерал-майор. Организира и ръководи оръжейни заводи в Далечния изток.

След Октомврийския преврат (1917 г.) е уволнен от армията и се занимава с научноизследователска работа в областта на цветната металургия.

Умира на 21 юни 1937 г. в Москва.

[редактиране] Източници