Олово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Оловото е химичен елемент, метал. Означението му в периодичната система е Pb (от латински plumbum), а атомният му номер е 82.

[редактиране] Физични и Химични свойства

Оловото е химичен елемент от IV А група. Представлява сиво-бял , мек и пластичен метал. Разтваря се в киселини и се окислява при обикновена температура, но се пасивира - образува тънка оксидна кора, която го предпазва от по-нататъшно окисление. Съединенията му са отровни. Олово се добива главно от минералите галенит, церусит и англезит. Най-големи находища има в Австралия, Канада, Русия, Испания. Приложение - за сплави, химични апаратури, изолатор на кабели, акумулатори, за защита от радиоактивни лъчения, за куршуми, съчми и др.

[редактиране] Производство

Произвотството на олово в КЦМ АД, Пловдив (Куклен) се извършва по класическа пирометалургична технология. За основна суровина се използуват сулфидни оловни концентрати, които се шихтоват щабелно с останалите компоненти на шихтата. Тя се преработва чрез окисление и спичане до получаване на оловен агломерат, от който чрез редукционно топене в шахтова пещ се получава черно олово и шлака. Шлаката се фюмингова, а получените окиси се пържат и преработват в цинково производство.

Черното олово се рафинира до чист метал. При рафинирането се получават съпътстващи продукти като оловно-меден камък, шпейза, бисмутно олово и метал „Доре“.

Място в периодичната система и строеж на атома:

Оловото е химичен елемент от 4 А група и в VI период.82-та електрона в електронната му обвивка са групирани в 6 електронни слоя. Във външния електронен слой има 4 електрона, от които два единични и една електронна двойка. Оловото има по-голям анатомен радиус от елементите в 4А група. Поради това той по-слабо причлива валентните си електрони от външния електронен слой. При химичните взаимодействия отдава два или четири електрона, като проявява втора или четвърта валентност. В химичните съединения се явява от +2 и +4 степен на окисление. Свойства и употреба: Прясно отрязаната повърхност на оловото има сивкосинкав цвят и метален блясък. Оловото е тежък метал (p =11,3g/cm3) и ниско топим ( tk=327 oC). Топи се сравнително лесно. Оловото е много мек метал, реже се с нож и оставя сива следа върху хартия. Той е пластичен и се валцува на тънки листа. Има по-малка топлопроводимост и електропроводимост в сравнение с медта и среброто.

Взаимодействие с прости вещества

На въздуха оловото бързо губи металния си блясък. Става матово или сиво, защото се покрива с оловен оксид, който прилепва плътно към метала и го предпазва от по-нататъшно окисление.

При загряване оловото взаимодейства с хлора, сярата и други метали.

С металите оловото образува сплави: мек припой – сплав за куршуми и ловджийски съчми, лагерна сплав и др. Оловото поглъща радиоактивните лъчения, затова се използва за направата на защитни прегради, на защитни наметала при рентгенови снимки и др.

Оловото се намира точно пред водорода в реда на окислителната активност на металите. Със солна и със сярна киселина оловото почти не взаимодейства, защото по повърхността му се образуват неразтворимите соли PbCl2 и PbSO4 . Това свойство на оловото определя използването му в огромни количества главно в автомобилите за направата на оловни акумулатори.

Най-лесно оловото реагира с азотната киселина по уравнението: Оловото взаимодейства и с алкални основи:

Съединения на оловото: Оловото образува няколко оксида.

Оловен оксид PbO: Представлява жълт прах, неразтворим във вода. Нарича се оловна глеч и се използва при гледжосване на керамични изделия. На този оксид отговаря и оловният дихидроксид, който е бяло неразтворимо във вода вещество с амфотерен характер.

Оловен диоксид PbO2 : Той е тъмнокафяв прах. Използва се за електрод в акумулаторните батерии.

Триоловен тетраоксид Pb3О4 : Твърдо, неразтворимо във вода вещество с оранжевочервен цвят. Използва се за приготвянето на червена боя, с която се боядисват железните повърхности, за да се предпази металът от ръждясване. Триоловният тетраоксид намира приложение и при производството на оловни стъкла, наречени още крислани стъкла. Те се използват не само за изработването на кристални изделия, но и като защитни стъкла срещу радиоактивните лъчи.

Оловото е слабо активен метал.

Физиологично действие: Оловните пари и оловните йони имат отровно действие. Те попадат в човешкия организъм чрез въздуха, водата и храната. Големи количества аерозоли постъпват в атмосферата при изгарянето на оловосъдържащия бензин. Затова все повече се използва безоловен бензин.

Оловото се натрупва в организма и когато достигне определено количество, предизвиква болестта сатурнизъм. Заболелият получава нервно разтройство и венците на зъбите му добиват сивкав цвят. При хроничните отравяния се поразяват кръвотворните органи, засягат се някой ензими, жлезите с вътрешна секреция и др. Дози от 0,2 – 0,3 mg/kg оловни съединения са достатъчни за появата на отровно действие. Опасност от отравяне има при боядисване с оловни бои, когато се пази храна в гледжодани съдове, отровна е газовата смес от ауспуха на колите и т.н. Ежегодно около 200 000 t Pb замърсяват околната среда на планетата Зема. В този процес участва и човека.

Разпространение: Оловото се среща в природата в съединено състояние. Най-разпространената оловна руда е галенитът. У нас находища има в Родопите, Искърския пролом, Врачанско и пр. Рудата е полиметална и наред с оловото в заводите Кърджали и Пловдив се получават и други метали.