Знак (семиотика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Могат да бъдат разглеждани два типа знаци- естествени и изкуствени. Към естествените се причисляват симптомите, а към изкуствените- сигналите (като сфетофара например) и символите (ордени). За истински знаци обаче се считат тези, при които липсва сходство между форма и значение.

[редактиране] Свойства

[редактиране] Основни

Типични свойства на знаците са:

  • двустранна единица- съшествува т. нар. план "изразяване-значение"
  • носят информация
  • социалност- знаците са създадени от обществото и са за обществото
  • обобщават различни предмети и явления
  • носят значимост, която не е абсолютна

[редактиране] Други

От гледна точка на формата, знаците има три свойства:

  • материалност- знакът трябва да бъде възприет от сетивния орган
  • линейност- знаците трябва да могат да се простират във времето и пространството
  • възпроизводимост- знаците не се създават наново, а се възпроизвеждат