Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фронтален изглед на Народна библиотека Свети Кирил и Методий
Фронтален изглед на Народна библиотека Свети Кирил и Методий

Народната Библиотека Свети Свети Кирил и Методий (известна като Народната Библиотека или дори Народната), намираща се в град София и разположена точно до Софийския Университет "Св. Климент Охридски", е националната библиотека на България, най-старият културен институт (на следосвобожденска България) и най-голямата библиотека в страната. Библиотеката разполага със специални хранилища в квартал Изгрев и селата Осоица и Богданлия. Библиотеката е предимно справочна и не предлага заемане на материали. Библиотеката публикува няколко специализирани периодични издания: „Известия на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"“, „Библиотекознание, библиография, книгознание“ и списание „Библиотека“.

[редактиране] История

По идея на софийския учител Михаил Боботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 към нея е добавен създаденият през 1904 Архив на Българското възраждане.

През 1939 започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953.

[редактиране] Услуги

  • ползване на библиотечни материали на библиотеката
  • интернет
  • справочно-библиографски и информационни услуги
  • междубиблиотечно заемане
  • ксерокопиране и фотокопиране.

[редактиране] Външни препратки

На други езици