Мартин Хайдегер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мартин Хайдегер
Немски философ
Мартин Хайдегер
Роден: 26 септември 1889
Мескирх, Германия
Починал: 26 май 1976
Фрайбург, Германия
Домът на клисаря в Мескирх, където е отраснал Мартин Хайдегер
Домът на клисаря в Мескирх, където е отраснал Мартин Хайдегер

Мартин Хайдегер (на немски Martin Heidegger) е немски философ. Роден 26 септември 1889 г. в Мескирх. Починал на 26 май 1976 г. във Фрайбург. Смята се за основоположник на немския екзистенциализъм. Повлиян от Фридрих Ницще, Франц Брентано и Едмунд Хусерл, Хайдегер разработва самостоятелно учение - "фундаментална онтология"- в основното си произведение "Битие и време". По своята същност философията му е културна критика.Поставя въпроса за симсъла на битието, забравен от досегашната метафизика и философия. В екзистенциалната аналитика разгръща начините на разбиращото човешко присъствие (Dasein) чрез т. нар. екзистенциалии. Противопоставя метафизика на философия и търси отговор на философските въпроси чрез вслушване в езика, "дом на битието".

Необичайният му език, преоформянето на старите философски питания с буквализация на тълкуването им в древногръцката философия и прякото им отнасяне към съвременността с критика на техниката от позицията на поетичното съществуване го правят един от най-влиятелните философи на 20 век. Обвързването му с националсоциализма (Хайдегер е член на НСДАП от 1 май 1933, първият националсоциалистически ректор на университета във Фрайбург) води след войната до денацификация и забрана да преподава, като решително влияние изиграва рецензията на философските му възгледи, направена от предишния му приятел философа Карл Ясперс за комисията по денацификация. В нея Хайдегеровата философия се преценява като опасна и двусмислена в политическо отношение. Въпреки това е сред най-търсените и публикуваните немски философи. Скоро забраната бива отменена и Хайдегер става отново един от личностните центрове на философията в Германия.

Необичайният му език, преоформянето на старите философски питания със своеволно тълкуване на формулировките им в древногръцката философия и прякото им отнасяне към съвременността с критика на техниката от позицията на поетичното съществуване го правят един от най-влиятелните философи на 20-ти век. Различни теми от работите му до самостоятелни учения развиват Жан-Пол Сартър (екзистенциализъм), Хана Арент, Ханс-Георг Гадамер (херменевтика), Жак Дерида (деконструкция), Карл Льовит, Херберт Маркузе, Ханс Йонас и др.