Георги Агура

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Агура
български офицер
Роден: 8 февруари 1853
Чешмевароита, Бесарабия
Починал: 10 февруари 1915
София, България

Георги Василев Агура - български офицер (генерал-лейтенант), е роден е на 8 февруари 1853 г. в с. Чешмевароита, Бесарабия.

Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва първия випуск на Военното училище в София през 1879 г. и Военно-юридическа академия в Санкт Петербург. Георги Агура е първият български офицер с юридическо образование.

През 1883 г. Георги Агура е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг и след това военен прокурор. След Съединението е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор на Княжеството.

През Сръбско-българската война (1885 г.) майор Г. Агура е командир на Владайския отряд. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града.

След войната служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен устав във войската. През периода 1886-1901 г. преподава закони и етика във Военното училище.

Произведен в чин генерал-майор на 15 ноември 1900 г. и генерал-лейтенант през 1913 г.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) ген. Агура е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част. След войната минава в запаса. Кавалер е на ордените: "Свети Александър" II, III и IV степен, "За военна заслуга" I степен и "За заслуга".

Георги Агура умира в София на 10 февруари 1915 г.

[редактиране] Източници