Фонология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лингвистика
Теоретична лингвистика
Лингвистични методи
Същност на езика
Езикът като знакова система
Езикът като система
Фонетика
Говорен апарат
Артикулационна фонетика
Гласни звукове
Съгласни звукове
Фонетична акустика
Гласни звукове
Съгласни звукове
Фонетично членение на речта
Фонология
Фонема
Позиция на фонемата
Опозиция на фонемата
Дистрибуция на фонемата
Звукови промени
Фонетични промени
Нефонетични промени
Морфология
Синтаксис
Семантика
Лексикална семантика
Стуктурална семантика
Стилистика
Диалектология
Приложна лингвистика
Психолингвистика
Социолингвистика
Генеративна лингвистика
Когнитивно лингвистика
Компютърна лингвистика
Дескриптивна лингвистика
Историческа лингвистика
Компаративна лингвистика
Етимология
История на лингвистиката
Лингвистични школи
Известни лингвисти
Нерешени проблеми

Фонологията изучава организацията и употребата на звуковете в естествените езици. Фонологичната система на един език включва описание на звуковете и техните характеристики, а също и правилата, които определят как звуковете си взаимодействат.

[редактиране] Фонология и модели

В класическата фонология централно място заемат фонемите и тяхните възможни комбинации. В стандартната генеративна фонология централни са отличителните характеристики. Потокът на речта е обрисуван като линейна последователност от отделни звукове-сегменти. Като всеки сегмент е композиран от едновременно проявяващи се черти/характеристики. Докато при не-линеарните фонологични модели потокът на речта е представен като многостранна (пространствна) не просто линеарна последователност от звукови сегменти. Началото на тези не-линеарни модели дава генеративната фонология. Не-линеарни модели са аутосегментната фонология, метричната фонология и лексикалната фонология.