Международна фонетична азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Международната фонетична азбука, 2005 г.
Международната фонетична азбука, 2005 г.

Международната фонетична азбука (МФА) (от англ. International Phonetic Alphabet, IPA) е система за фонетична транскрипция създадена за употреба от лингвистите. Тя е предназначена да представи стандартизирано, точно и еднозначно всеки звуков елемент в човешкия език, разпознат като фонема.[1]

МФА е създадена с цел да анализира всички качества на езика (като думи, срички, фонеми), като игнорира онези, които нямат отношение към него (напр. качеството на гласа).[1]

Международната фонетична азбука широко се използва в английските преводни речници.

[редактиране] Бележки

  1. 1,0 1,1 International Phonetic Association. (1999). Handbook of the International Phonetic Association: A guide to the use of the International Phonetic Alphabet. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-65236-7 (hb); ISBN 0-521-63751-1 (pb).

[редактиране] Външни препратки