Петрич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране и препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Внимание! Текстът вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата!


Тази статия е за града в област Благоевград. За селото в Област София вижте Петрич (село).
Петрич
Карта на България, градът е отбелязан

41° 24' N, 23° 13' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни
Област: Благоевград
Население: 35 134
Надм. височина: 168 м
Пощ. код: 2850
Тел. код: 0745
МПС код: Е
Кмет
Вельо Илиев, ОДС
Адрес на общината


Петрич е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Благоевград и е административен център на община Петрич.

В Петрич има футболен отбор, който се нарича Беласица. Той играе мачовете си на стадион „Цар Самуил“.

Съдържание

[редактиране] География

Петрич е разположен в южната част на Петричката котловина, в северното подножие на планината Беласица. Надморската височина на града е между 180–260 м. Климатът е преходносредиземноморски. Средната годишна температура е 13,6°С, като средната януарска температура е положителна - 1,6°С, а средната юлска - 25,6°С. Средната валежна сума е 670 мм. Максимума на валежите е през зимата - 204 мм, а минимума през лятото - 103 мм. Зимата е почти безснежна, а лятото е много горещо. През града тече река Луда Мара, десен приток на Струмешница, която му предава особен колорит. Почвите са делувиални, алувиално-ливадни, глинесто-песъкливи, лекопесъкливи глинести и силноерозирани канелени горски. Той е вторият по големина град в Област Благоевград. Населението нараства от естествен и механичен прираст.

[редактиране] История

Петрич е един от старите градове по средна Струма. Той води началото си от времето, когато на Балканския полуостров са живеели първите жители – траките. В това отдалечено време на 10 км. североизточно от днешния Петрич, в южните склонове на планинското възвишение Кожух е имало тракийско селище.

През I век пр.н.е. римляните завладели земите на траките. Тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е имал за цел да пази средното течение на р.Струма и Рупелското дефиле.Римският историк Тит Ливий ни съобщава, че този град се казва Петра, а археологическите разкопки, че е съществувал до VI век от новата ера, когато е бил опожарен от славяните. Предполага се,че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич.Така Петрич става наследник на историята на древния трако - римски град Петра, става наследник и на името му Петра – Петрич. Славянското окончание `ич` идва да покаже, че новото селище възникнало в полите на Беласица е заселено предимно със славяни.

Петричкият край се присъединява към българската държава през 837 г. в резултат на войната на българския кан Пресиан срещу Византия и въстанието на струмските славяни. В следващите векове, краят на X и началото на XI век земите около Петрич заемат важно военно-стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 г. недалеч от днешния град се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуиловата крепост и до днес напомнят за ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището Българоубиец.

През средновековието Петрич се превръща в здрава крепост – част от укрепителната система в югозападна България. За това говорят останките от средновековната българска крепост "Гяур калеси", която се издига над града и грамотата на владетеля Константин Драгаш, който през 1376-1377 подарява в Петрич имоти на руския манастир "Свети Панталеймон" в Атон. Градът пада под османска власт след 1395 г.Петрич и неговата околност са включени в състава на Кюстендилския санджак.

През турско робство, Петрич както и много български градове, става напълно турски град. Българите бягат в отсрещната планина Огражден, за да бъдат по - далече от своеволията на турците. Турският пътешественик Евлия Челеби, посетил Петрич през 1651 г. ни съобщава, че градчето Петрич има 240 къщи с градини. Има всичко две махали. Има джамия, параклис и само една баня.Каза е - околийски център, и в околията има 80 села. Има всичко 50 дюкяна, което подсказва за развитието на занаятите и търговията. Петрич е известен преди всичко със селскостопанското си производство: жито, царевица, ръж, овес, памук, ориз, тютюн, афион, а също и с кестени. През периода ХVІ-ХVІІІ век, западно от града в землището на село Долене се провежда прочутия Долянски панаир, който се утвърждава като най-големият панаир в границите на Османската империя.

С годините нараства и града. През Възраждането с развитието на занаятите и търговията Петрич отново променя демографския си облик. През ХІХ век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Негушко, Гостиварско и др. Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов населението на града брои 7190 души, от които 2450 българи, 4600 турци, 40 власи и 100 цигани. Както всички градове останали под турско робство, така и Петрич въпреки значителното си нарастване не е имал градоустройствен план. Къщите са изградени от груби големи камъни, взети от речното корито и са споени с кал и слама, гъсто натрупани по двата бряга на реката, която прорязва града. Приземният етаж винаги се е използвал на продукти,кошари и обор за животните. За горния етаж, който е служил за дом на семейството се е отивало отвън чрез стълбище, приличащо на подвижна стълба. Домашната мебелировката е била проста.Стаите били застлани с тъкани шарени черги, а по рафтовете наредени бакърени, дървени и глинени съдове.

Както навсякъде така и в Петрич облеклото било израз на социални различия. По - богатите били облечени с копринени фустани , дълги рокли,самурено кюрче и с три реда на шията, а по - бедните с обикновени тъкани фустани, шарени престилки и големи шамии.

Петричани били трудолюбиви хора. По - голямата част от времето си те прекарвали в тежък труд в чаршията , на дюкяна, в работилницата, на полето, на своето дребно парче земя или в чифлика на бея и чорбаджийската нива. "Техните движения - пише англичанина Ейбът, са бавни, но сигурни.Лицата им загрижени и изгорели от слънцето. Не притежават дарбата красноречие, но в замяна на това са надарени със способност за усилена, непрекъсната работа".

Община Петрич
Община Петрич
Центъра на Петрич
Центъра на Петрич

По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба за български език, училище и българска църква. В 1868 г. завършва строежа на първата българска черква "Св.Николай", която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана първата българска църковна община.През 1873 г. се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов ( Ангел Войнов от Кюстендил). След него като учители работели Ефтим Поптраянов и Кочо Мавродиев, който полага основите на класното училище.

По силата на Сансефанкия мирен договор от 1878 г., градът влиза в пределите на свободното отечество, но по силата на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на турския султан и отново носи робската си участ чак до 1912 г. Отново борба, страдания, мъки. Но борбата за духовна и политическа свобода не престава.

През 1899 г. учителят Георги Константинов полага основите на ВМОРО. На 11 май 1889 г. за първи път се празнува празникът на славянската писменост. През 1899 г. - театрален колектив представя пиеса. През 1909 г. е организиран струнен оркестър. Идеите на възрожденците и на българското освободителното движение се подемат от нови борци, които вдигат високо свещено знаме с девиза "СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ". Петрич отново става крепост на българското свободолюбие, център на революционери като Атанас Лютвиев, Димитър Гощанов, Мануш Георгиев и Христо Чернопеев.

По време на Балканската война през октомври 1912 г. Петрич възторжено посреща освобождението си от дълго робство. Градът е освободен от четата на капитан Никола Парапанов. Мнозина местни българи се включват в редовете на Македоно-одринското опълчение. В паническото бягство турците напускат града.

Броят на жителите му бързо намалява, за да се увеличи отново след Междусъюзническата война, когато хиляди бежанци поемат пътя към свободната част на отечеството.Бежанците се пръскат из цялата страна. В Петрич се установяват да живеят около 4500 души бежанци. За няколко години броят на жителите достига 7164 души. От 1920 година до 1934 година Петрич е окръжен град, център на Пиринска Македония. Тогава се извършва и първото планиране, водоснабдяване и електрифициране. По това време се построяват сградите на гимназията и училище "Кочо Мавродиев", "Гоце Делчев" и "Отец Паисий". Център на културния живот става читалище "Братя Миладинови", което се настанява в турската джамия Султан Селим. Издигнат е паметник на "Загинали за Родината" в памет на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

След освобождението в поминъка на петричани не настават никакви особени промени. Земеделието и скотовъдството остават основния източник за прехрана. В земите на избягалите турци по време на Балканската война се разделят на малки късове и се раздават на безимотните семейства и бежанците. Днес Петрич е административен, стопански и културен център на Петричка община. Населението през 1997г. е 27 887 души. Петричка община включва 50 села с които населението възлиза на 57 477 души към 1997г. В Петричка община има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич са открити Исторически музей и Младежки дом.

[редактиране] Петрич, неофициална история или какво няма да ви разкажат в музея

Според историците Петрич е селище създадено от оцелелите от катастрофата сполетяла древното селище в подножието на пл. Кожух. Останките от това селище и до днес са любимо място на местните иманяри (професионалисти и лаици). Интереса от страна на археолозите е епизодичен. Това поселище е известно с високоразвитите за периода на неолита култура и технологии. Според иманярите те са разкривали любопитни гробове на невероятно високи и едри хора с богати погребални дарове.

След преселението в полите на Беласица не са оставяни значими археологически следи. Селището остава малко село. Единствената археологическа следа са стени от средновековна крепост. За нея се смята, че е унощожена при османската експанзия на Балканите.

През 19в. е споменато в „Записки по българските въстания“.

Влиза в границите на Царство България през 1912 година.

Съществено развитие селището получава когато след Втората Балканска война в пределите на Царството се стича поток от бежанци. Бежанците са от Беломорска Македония, която попада в пределите на Царство Гърция. Те бягат от младия гръцки национализъм извършващ второто най-голямо за периода етническо прочистване и мащабна асимилация след тази на младата Турска република. При това мащабно преселени една част от преселниците остават в градовете по поречието на р.Струма. Петрич за щастие е един от тях. За преселниците са застроени няколко нови квартала с помощта на богатите еврейски фамилии Рокфелер и Шарон. Сега в знак на благодарност най-голямата улица е наречена „Рокфелер“ а квартала застроен някога с къщи дар от фамилия Шарон носи тяхното име.

За кратко градът е областен център. Споменът от Първата Световна Война се изчерпва с убитите, нищетата и единствената авиобомба пусната случайно в града. След войната се случва един значим граничен „инцидент“. Убити са гръцки войници и граничният конфликт прераства в малка война. В резултат има нахлуване на гръцки войски, градът е обсаден, а много от околните села са плячкосани. Има много убити. Обществото на народите (ОН предшественик на ООН)потушава конфликта. Действие твърде навременно и нужно тъй като българката армия по това време е твърде малобройна, в следствие на мирния договор последвал края на първата Световна война.

През Втората Световна война градът е използван за плацдарм за немското настъпление в Гърция. Местните хора и до днес пазят добри спомени от немските войски разквартирувани в района. За разлика от тях разквартируваните няколко години по-късно съветски войски се споменават с лошо, както и в цялата страна, макар че изнасилванията или грабежите не са били толкова много както в северна и източна България.

През периода на комунистическото управление градът попада в т.н. Втора гранична зона. Попадналите в нея селища имат специален пропусквателен режим. За да се напусне зоната е нужно разрешение от властите (Народната Милиция). За да се влезе в тези зони пък бе нужна покана на жител на зоната и разрешение от властите или лични документи удостоверяващи че сте местен жител. Заради тези ограничения в местния фолклор градът бе наричан „град-държава“. Особеното положение спомогна да се запази специфичният говор, чиято специфика се изучава от студентите филолози, както и провинциалният дух на градчето. Говорът (диалект) в Петрич е идентичен с този в гр. Струмица находящ се в Република Македония. Заради това сходство Струмчани са наричани отвъд границата - "бугарите".

След падането на комунистическият режим градът навлиза в нов период на икономически подем. Разположен в близост до две чужди граници градът става опорна точка в транс граничната търговия, както и за контрабандата между България, Македония и Гърция. Той е особено важен за македонските търговци в периода на икономическото ембарго наложено на Р. Македония от страна на Р. Гърция по повод името и знамето на Р. Македония. Тогава те не могат да преминават през територията на Р. Гърция и за да поддържат икономическите си връзки с Турция са принудени да минават през България.

В ранните години на пост комунистическия период градът стана известен с прозвището „Градът на милионерите“. Тогава повече от сто души получиха кредити от банките. Те дадоха своя принос в умишленото де капитализиране на банковата система довело до фалита на много от тях през периода 1994–1996 година.

В средите на ползвателите на т.н. леки наркотици града и околността са синоним на качествен "продукт". Все повече от производителите на споменатия "продукт" попадат в български и гръцки затвори. Това обаче не обезнадеждава жителите на селата и те не се отказват от своя поминък.

Градът е известен и като популярна сред жителите на граничните гръцки области дестинация за секс-туризъм. В центъра на града има кафене известно с това, че там причакват "клиети" не професионални жрици на любовта. Разбира се Петрич не може да се мери с конкуренцията за привличането на тези "туристи" със съседния град Сандански известен в Гърция дори на хора, нямащи никакви други познания за страната, но чували за "изкусните" и най-вече евтини българки.

През годините на прехода градът и околните села спазиха традицията на българския политически живот и гласуваха по съвест и според убежденията си. Градът за десницата а селата за левицата. Така Петрич последователно се сдобиваше ту с ляв, ту с десен кмет, в зависимост от броя на гласувалите на изборите.

[редактиране] Религии

  • Храмът “Успение Богородично”
  • Църквата “Свети Георги”
  • Църквата “Свети Николай”

[редактиране] Политика

Кмет на Петрич:

Председател на Общински съвет Петрич:

  • Христо Богданцалиев (2006-)

[редактиране] Икономика

[редактиране] Културни и природни забележителности

  • Планина "Беласица" - там, където се е сгушил Петрич. На върха на планината, в една точка се пресичат трите граници - българската, македонската и гръцката
  • Паметник "Антон Попов" - Антон Попов е от петричкото село Гега, където се намира и неговата къща-музей (днес тя е частна собственост). На негово име са наречени много организаций в Петрич, сред които е киното.
  • Паметник "Загинали за Родината" - Изграден е през 1937 г. по проект на проф.Иван Лазаров в памет на загиналите петричани по време на Балканските войни 1912-13 г., Първата световна война 1915-18 г. и Петричкият инцидент 1925 г

Паметник "Загинали за Родината"


Паметник на Антон Попов


В близост до Петрич се намират:

[редактиране] Обичаи

[редактиране] Станчинари - местните кукери

Станчинари се наричат в Петрич и региона кукерите. Станчинарските игри се устройват всяка година на 1 януари. Събитието привлича всяка година многохилядна публика. Макар разчитащо на местни самодейци събитието привлича все повече гости от страната и чужбина. Популярността му се дължи на факта, че Общинската администрация не се меси в друго освен организацията.

В състезанието участват самодейни групи от различните квартали. Програмата на всяка една от групите (по квартали) трае обикновено около половин час. Броя на участниците варира но е около 60-150 души с различни роли. Има хора с огромни маски, по които понякога има дори препарирани животни, клоуни, танцьори, музиканти. Програмата на сцената на градкия площад е само малка част от преживяването. Всяка група тръгва от своя квартал. Шествието се отправя към площада, изнася програмата си и след това участниците се смесват с тълпата на площада. През последните години се забелязва интересна тенденция, в групите на всички квартали има предтавители на други етноси (цигани), така е елиминиран много разумно проблема с етническото противопоставяне, характерно за предишни издания на събитието.


[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

Бъчварова, Д. Петрич през вековете.С.1999.

[редактиране] Спорт

[редактиране] Футбол

ПФК Беласица е български футболен отбор от Петрич. През сезон 2004/05 той се състезава в българската Висша лига. Стадионът, на който Беласица играе, се казва Цар Самуил. Той има капацитет от 15 000 места.

Президент на отбора от 1996 г. е бизнесменът Костадин Хаджииванов.

Беласица е основана през 1920 г. Отборът се казва така от 1957 г., а преди това е носил имената Мануш войвода, Л. Весов, Македония, Илинден и Динамо. Участва в А група от 1980 до 1984. Завръща се в първия ешелон през 1999 г.

[редактиране] Борба

[редактиране] Хандбал

[редактиране] Шах

[редактиране] Външни препратки


Градове в България с над 20 000 жители The flag of Bulgaria
Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол



Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област