Компютърен хардуер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Компютърният хардуер е съвкупността от всички физически компоненти на компютъра, както и от всички периферни устройства като монитор, мишка, принтер, клавиатура и др.

Най-общо хардуерът (hard - твърд; прев. англ.) обхваща всички компютри на дадено място, било то настолни, мобилни или сървърни машини. Състои се от няколко основни компонента, които съставляват всеки един компютър: централен процесор, дънна платка, различни видове памет. Към тях се добавят входно-изходни устройства, които преди години са били в един вид - например четец на перфокарти и принтер - а днес най-често са клавиатура, мишка и монитор, както и всевъзможни други устройства, които разширяват функционалността на компютъра: скенери, принтери, акустични системи, джойстик, таблет, модем и др.


Компютърен хардуер

Основни: системен блок | монитор | периферни устройства
Основни компоненти на системния блок: дънна платка | централен процесор | оперативна памет | твърд диск | графична карта | звукова карта | мрежова карта | система за охлаждане
Допълнителни компоненти: Флопидисково устройство | Харддисково устройство | Устройство с магнитна лента | CD-ROM | DVD-ROM | USB флаш | SCSI-контролер | TV-тунер
Периферия (външни компоненти): принтер | скенер | плотер | модем | микрофон | уеб камера | акустично устройство | непрекъсваемо токозахранване
Входно-изходни устройства : компютърна клавиатура | мишка | светлинна писалка | джойстик | графичен таблет | тъчпад