Омуртаг (град)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Омуртаг е град в Източна България. Той се намира в Област Търговище и е в близост до град Търговище. Градът е трети по големина в областта след Търговище и Попово и е административен център на община Омуртаг.
Омуртаг (град) | |
---|---|
![]() 43° 6' N, 26° 25' E |
|
Данни | |
Област: | Търговище |
Население: | 11 124 |
Надм. височина: | 525 м |
Пощ. код: | 7900 |
Тел. код: | 0605 |
МПС код: | Т |
Кмет | |
Енвер Ахмед | |
Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Омуртаг се намира в Североизточна България, в непосредствена близост до северния склон на Източна Стара планина, в близост до връх Лисец.
[редактиране] История
Град Омуртаг е разположен в източната част на Предбалкана между областите Тузлука и Герловската котловина. Благоприятните природни условия обуславят наличието на човешки заселници още от VІ хилядолетие преди новата ера. Първите известни обитатели на района са от новокаменната епоха. С развитието на цивилизацията по българските земи, околностите на Омуртаг продължават да привличат заселници. Областта е включена в голямата укрепителна система, създадена от византийския император Юстиниан. През средните векове Омуртагския край се оформя като важен възел. Той е близо да старите български столици Плиска и Преслав, до ниските проходи на Стара планина - Котленски и Върбишки. Първите писмени свидетелства за днешния град Омуртаг са от 17 век. В турските данъчни регистри той е посочен като център на каза с името Осман Пазар. В икономически план селището става център на занаятчийското производство и търговско средище. По време на руско-турската война той е бил опожарен. Благодарение на 11 Пехотна дивизия, начело с Генерал Ернрот, Осман Пазар е освободен на 27 януари 1878 година. След освобождението Осман Пазар преживява значителни демографски промени. Турското население се изселва и на негово място идват българи от Трънско и Кюстендилско. Градът продължава да бъде средище на икономически и културен живот в областта, център на окръжие, а по-късно и на околия.
Сегашното си име градът получава през 1934 г., когато е наречен на хан Омуртаг.
[редактиране] Религии
Православие и ислям.
[редактиране] Политика
Обществото е ляво насочено
[редактиране] Икономика
В икономиката на съвременния Омуртаг основно място заема леката промишленост. Най просперираща е текстилната промишленост, в която функционират няколко фирми. Усилията са насочени към развитието и разширяването на тази традиционна за региона дейност.
В областта на дървопреработвателната и мебелна промишленост също съществуват добри традиции. Предмет на дейност на тези фирми е преработката на дървен материал, производство и заготовка на за детайли за кухненско обзавеждане и всякакъв вид дъски.
В стопанската структура на общината е застъпено и производството на каучукови изделия.
В областта на тежката промишленост водещо място имат автомобилостроенето и военното производство.
Строителната дейност на територията на община Омуртаг включва не само високо и ниско строителство, но и производство и търговия със строителни материали.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Благоприятното географско положение и съхранената природна среда на община Омуртаг създават условия за развитието на туризма. Това е една от основните насоки на развитие, в които могат да бъдат внедрени инвестиции.
В близост до град Омуртаг се намира Комплекс "Белият кон", в който съществуват отлични условия за отдих, развлечения и почивка.
Непосредствено до града, в гористата местност "Кайника", се намира и едноименната хижа, чиято база е съхранена, но се нуждае от обновяване и разширение.
На 16 км. от Омуртаг се намира връх Лисец /1130 м/, където съществуват реални условия за развитието на зимен туризъм.
Екологичната характеристика на община Омуртаг е отлична. Местната администрация полага големи усилия в тази насока. Доказателство за това е изграждането на Депо за твърди битови отпадъци. Екологичната култура на населението и чистата околна среда са едно от най-важните предимства на нашата община, както и едно от най-големите й богатства. Именно този фактор, екологично чиста природна среда, съдейства и благоприятства за превръщането на нашата община в място, в което може да бъде развит екотуризъм.
В полите на Балкана се намират редица села, които са запазили своята автентичност, традиции и култура. Разположени в живописни местности, те могат да се превърнат в места, в които да бъде развит и да процъфтява селския туризъм, при подходящи инвестиции от страна на местни или чужди инвеститори.
В горите на района има добри условия за развитието на фауната. В областта има богати дивечови запаси, представени от благороден елен, сърна, заек, дива свиня.
Територията на общината се отводнява от двата оточни басейна на р.Янтра и на р.Камчия. Реките се обитават от кефал, мрена, скобар, червеноперка.
На територията на общината има 10 язовира. В тях виреят шаран, толстолоб, костур и др. Съществуват реални възможности за отдаването им под наем и за риборазвъждане.
Наличието на благоприятни природни условия създава възможност за успешното развитие на ловен и риболовен туризъм.
[редактиране] Училища
Първоначално улилище "Христо Смирненски" Второначално училище "Васил Левски" Прогимназия "Акад. Даки Йорданов" Гимназия "Симеон Велчев" "Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост"
[редактиране] Музеи
В историческия музей в град Омуртаг са събрани "късчета" минало от богата хилядолетна история на Омуртагския край.
Началото на организираното изграждане на музея е сложено през 1967 година. Днес той е разположил своите фондове и експозиции в три сгради, обединени в архитектурен комплекс. Сред експонатитеособено място заема полетния скафандър на нашия съгражданин Александър Александров - втори български космонавт. Историческият музей в Омуртаг е единствения, който притежава такъв скафандър.
[редактиране] Редовни събития
Официален празник на град Омуртаг е 7 юни, датата на която полита в Космоса втория български космонавт ген. Александър Александров, роден в град Омуртаг.
[редактиране] Личности
- Ивайло Йовчев - радиожурналист
- Димитър Абаджиев - депутат
- Александър Александров - космонавт