Съюз на тракийските дружества в България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ) е национална, патриотична културно-простветна организация на тракийските бежанци и техните наследници в страната.
[редактиране] Начало на организираното тракийско движение (1896-1901)
[редактиране] Тракийската организация в Илинденско-Преображенското въстание (1901-1904)
[редактиране] Тракийското движение преди и по време на войните за обединение (1905-1919)
[редактиране] Тракийското движение в годините между двете световни войни (1919-1944)
[редактиране] Тракийското движение в годините на народната власт (1944-1977)
Политическата промяна в страната след 9 септември 1944 г., създава благоприятни условия за възстановяване дейността на тракийската организация, и на още на 4 октомври с.г. група дейци учредяват Временен комитет с председател академик Константин Петканов. Комитетът отправя призив към тракийци, в който се апелира за възстановяване на дружествата из страната и свикване на конгрес за избор на редовен ВИК на организацията. Освен това в призива се посочва, че „ние, тракийската организация, сме особено доволни, защото насоките на днешната власт се покриват напълно с идеологията на тракийската организация”. Няколко седмици по-късно – на 24 декември 1944 г., в София се провежда конференция с участието на 24 делегата от дружествата „Тракия” в страната, на която е възстановен Съюзът на тракийските културно-просветни дружества. Променено е и названието на главното ръководство като вместо „Върховен” се приема „Централен изпълнителен комитет” (ЦИК), като по този начин тракийци демонстрират скъсването си в „върховизма”. На 25 март 1945 г. в Асеновград се провежда нова конференция, която приветства политиката на правителството на Отечествения фронт (ОФ) и се изразява надежда, че то ще реши тракийския въпрос по най-благоприятния за България начин. В приетата резолюция се посочва, че „тракийската организация ще продължава своята работа като една културно-просветна, антифашистка и масова емигрантска организация, тай като неправдата, нанесена на тракийци от Първата световна война не е още поправена”. Конференцията набелязва задачите на организацията, сред които се открояват: (1) обхващане на тракийската емиграция в дружествата и единната структура; (2) приобщаване към политиката на ОФ; (3) широка културно-просветна и благотворителна дейност; (4) борба против великобългарския шовинизъм. Интересно е, че в духа на интернационализма се посочва, че решаването на тракийския въпрос и връщането на тракийските бежанци по родните им места може да стане само чрез „братски съюз с южните славяни и разбирателство с демократичните съседни държави, дело на демократичните балкански народи”. През юни 1945 г. ЦИК отправя изложение до правителството, в което посочва, че бежанците не са получили нищо за изоставеното в Турция имущество по силата на Ангорския договор и отправя молба да бъдат опростени напълно задълженията на хората от 1925 година или поне да бъдат намалени с 50% като се опростят всички натрупани към момента лихви. През лятото на 1946 г., във връзка с провеждането на Парижката мирна конференция, организацията организира множество митинги и манифестации на тракийци из цялата страната. Кулминацията е на 28 юли 1946 г. в Кърджали, когато пред хиляди тракийци ораторите заявяват категорично волята си Западна Тракия да остане в пределите на България. Въпреки това, тези земи остават в пределите на Гърция. На 24 и 25 май 1947 г. в София се провежда Национална конференция, на която отново се подчертава, че тракийския въпрос може да се реши чрез „демократичното развитие и разбирателството на балканските народи”. Същевременно е изказана благодарност на правителството на Георги Димитров за „достойната защита на тракийския въпрос”. Едновременно с това в страната започва истински подем при възстановяването на тракийските дружества по места, чийто брой през 1948 г. достига 202. От 1958 г. ЦИК започва да издава „Информационен бюлетин”, в който осветлява каузата и дейността на организацията, издействани са над 2000 пенсии на тракийски поборници, Тракийският научен институт подновява дейността си и издава няколко сборника, организират се годишни събори на тракийци, честват се паметни дати. Независимо от това обаче, в стремежа си да нормализира отношенията с Гърция и Турция, както и под натиска на Москва, българското правителство постепенно променя благосклонното си отношение към тракийската организация и на 1 февруари 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение, в което се казва, че „Съюзът на македонските културно-просветни дружества и Съюзът на тракийските културно-просветни дружества постепенно в продължение на няколко месеца да преустановят своята дейност на всички равнища, поради изчерпване на основните им задачи”. По това време в страната има над 200 дружества, протестите на чиито членове срещу това решение остават нечути, ЦИК е разпуснат, а дружествата по места се вливат в структурите на ОФ. Така българската държава за втори път прекратява съществуването на тракийската патриотична организация, този път за цели 22 години.
[редактиране] Тракийското движение след демократичните промени (от 1989)
[редактиране] Ръководители на тракийската организация
Име | Мандат |
---|---|
Проф. Димитър Георгиев Михалчев | 24.12.1918-02.09.1923 |
Никола Константинов Диков | 02.09.1923-01.09.1925 |
Димитър Попниколов | 01.09.1925-13.01.1927 |
Коста Георгиев | 13.01.1927-29.08.1932 |
Иван Пандалеев Орманджиев | 02.10.1932-28.02.1936 |
Акад. Константин Николов Петканов | 04.10-24.12.1944 |
Никола Атанасов Спиров | 24.12.1944-24.12.1961 |
Доц. Ламби Василев Данаилов | 24.12.1961-08.07.1972 |
Ген. Иван Георгиев Хариев | 08.07.1972-01.02.1977 |
Костадин Петков Карамитрев | 10.01.1990- |
[редактиране] Източници
- Филчев, Иван. Тракийската организация в България (Историко-хронологичен запис), С., 1999.
- Караманджуков, Христо. Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революционно движение. Книга І (Историята им до 1903 г.), С., 1934.