Мобилен оператор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мобилен оператор е компания, която предоставя телекомуникационни услуги предимно чрез безжична технология, без да се изключва и предоставянето на услуги с предимно наземни връзки.

Безжичните стандарти са много, но най-разпространеният е GSM (Global System for Mobile communications). В България се използват GSM (900–1800 MHz), UMTS и TETRA, като към 2006 мобилните оператори, работещи с тях са:

  • М-Тел (МобилТел ЕАД) - GSM / UMTS
  • Глобул (Космо България Мобайл ЕАД) - GSM / UMTS
  • Вивател (БТК Мобайл ЕООД) - GSM / UMTS
  • ПроУейв - TETRA

От началото на 1990-те до 2005 г. Радиотелекомуникационна компания ЕООД, под търговската марка Мобиком, предоставяше услуги, използвайки мрежа по стандарта NMT450i.

Мобилният оператор наема честотен диапазон от държавата и заплаща лиценз, за да може да извършва телекомуникационни услуги. Компанията може да предоставя безброй услуги, тъй като на практика непрекъснато влизат в сила нови технологии, които могат да се базират на мобилната мрежа.

Например: услугата за кратки съобщения SMS се базира на системата GSM, а от своя страна услугата CHAT (chat — беседа, лаф, приказка, мухабед) се базира на услугата за кратки съобщения. От своя страна пък външна за оператора фирма Х предоставя услугата Y (например „анонимна свалка“), базирана на услугата CHAT.

Мобилният оператор не е длъжен да бъде търговец на терминални устройства (в случая мобилни апарати), както не е длъжен да предоставя извънгаранционен сервиз. Неговата основна дейност е да предоставя среда за свързване на тези апарати. В повечето случаи тези дейности носят допълнителни приходи и мобилните оператори ги предлагат, което кара някои хора да мислят, че това е част от задълженията на компанията. Според стандарта GSM операторите нямат право да ограничават свързването към мрежата на терминални устройства, незакупени от оператора.

На други езици