Потребител:Григор Гачев/Помагайте, а не пречете

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съдържание

[редактиране] Правилото и важността му

Ако трябва да въведа само едно правило при съставянето на Уикипедия, ще е това.

За почти всички новодошли грубото отношение е подкана да напуснат завинаги. А и най-утвърдените ветерани тук са били някога новодошли. Уикипедия съществува от и расте със своята общност; прогонването на новаците е най-добрият възможен начин да се работи срещу нея.

Статии като Уикипедия:Не хапете новодошлите са извънредно полезни. Често се пропуска обаче, че най-успешно прогонва доброволците незачитането на труда им. А трудът на много доброволци, особено новаци, е неперфектен, и за опитните и утвърдени е лесно да се изкушат да не го зачитат.

Често незачитането на нечий некачествен труд изглежда оправдано и логично. Но фактът е, че това незачитане е виновно за загубата на голямата част от отказалите се от Уикипедия доброволци, и за унищожаване на колосално количество статии. Един склонен да не зачита чуждия труд човек може всяка година да прогонва по десетки доброволци, и да унищожава потенциален (а често и реален) принос далеч над своя.

[редактиране] Правилни и грешни подходи

Правилен според мен е всеки подход, който създаване на нови полезни статии, и привличане или удържане на доброволци към проекта. Условно наричам такива подходи конструктивни.

Грешен за мен е всеки подход, който води до унищожаване на (потенциално) полезни статии, и отблъскване на доброволци от проекта. Условно наричам такива подходи деструктивни.

[редактиране] Примери за грешен подход при проблеми

  • Унищожаването, или предлагането за унищожаване на недостатъчно качествени статии. Надолу е описано по-подходящо поведение.
  • Обявяването на статии за "незначими". Незначимото за един може да е много важно за друг. Гласуванията също не са правилен подход - твърде малко статии са от интерес за мнозинството хора. Ако Господ, Аллах и Йехова не са сред имената ви, е възможно личното ви мнение да не е общовалиднен критерий.
  • Обявяването на налични положения (напр. твърде много мъничета, или некачествени статии) за опасност, и търсене на екстрени мерки. Такива положения всъщност говорят за липса на правилен текущ подход към общността. А истинският начин за решаването им са промени в баланса на общата работа чрез дискусии, и създаване на съответни инструменти и улеснения.
  • Перфекционизъм (евфемизъм: "високи критерии") при изисквания към статии. Идеята на уикито е възможността нещата да се подобряват - тоест, системата е най-продуктивна при известен дял недовършеност. "Високите критерии" водят до качествено (в добрия случай) съдържание, но затормозяват растежа на енциклопедията - в близък план са полезни, но в по-дългосрочен са вредни.
  • Манталитет на "старо куче". Да описвам ли колко е приятно на околните да ги третирате като "новобранци"? Малко повече познания във форматирането на текст в уики и в разпределението на нещата прави ли ви по-специални? На какво ви задължава - да помагате повече, или да менторствате и да се налагате повече?

[редактиране] Примери за правилен подход при проблеми

[редактиране] Твърде малки статии

По едно време БГ Уикипедия беше пълна с недоносени и боклучави статии, сред които качествените статии на ветераните се губеха (по тяхно мнение). Беше възприет, като най-лесен, подходът твърде малките статии да бъдат изтривани. Той обаче унищожава много зародиши на пълноценни статии, и прогонва много новодошли, които виждат в него незачитане на труда им. И имат основание - дали не е по-добре статията да бъде увеличена и подобрена малко, вместо да се трие?

[редактиране] Преки подходи:

  • Интернет е пълен с подходящи източници на информация, които ще ви помогнат да разширите статията. Ако сте тук, за да помагате, а не да критикувате и пречите, ето ви една чудесна възможност. Ако твърде често предпочитате други подходи... хм... е, не се притеснявайте де, този е хубав, и хората ще ви ценят! :-)
  • Ако в общността има група, заявила интереси в тази област, можете да прехвърлите статията на тях. Там е вероятно разширяването й да бъде взето по-присърце, и да стане по-скоро и по-добре.
  • Своевременното обявяване на статията за мъниче е начин да обърнете върху нея вниманието на много трудолюбиви хора, които не са се обявили никъде.
  • Ако забележите, че даден автор е твърде склонен към създаване на дребни статии, помолете го (задължително много приятелски, и с уважение и добра оценка към труда му!) да ги маркира като мъничета и да известява за тях хората, които обичат да разширяват статии. Така хем ще улесните подобряването на статиите, хем авторът рано или късно ще се досети, че трудът му би могъл да бъде и по-пълноценен, и вероятно ще вземе мерки.
  • Никак не са редки случаите, когато за нещо значимо и интересно няма какво да се каже в повече от 2-3 изречения (ако няма да се разводняваме). Тогава статията просто се оставя така. Много е по-добре от малко, но малко е по-добре от нищо.

[редактиране] Методични подходи:

  • Полезно е да се дефинира категория "Статии за допълване", и твърде малките статии да бъдат поставяни в нея от авторите им, или от редактори. Специализирани по области нейни подкатегории могат да са от полза на групите по интереси (а и създаването на такива подкатегории "на зелено" може да подпомогне формирането на групи по интереси).
  • Полезно е да се създават и организират групи по интереси. Те обикновено привличат склонните към допълване и разширяване хора, подобряват координацията им, и така рязко повишават качеството на прибавките. Групите по интереси са по-склонни да разширяват статии, вместо да ги трият, и така допринасят за пълнотата на Уикипедия. Също, хората са по-склонни да приемат поучителни съвети от хора с по-близки интереси - това помага за обучението на авторите.
  • Полезно е да се създават групи по типология на авторите. Хората са различни. Някои умеят по-добре да правят минимални нови статии, други - да разширяват и допълват, трети - да оформят. Обединяването им в групи не само подобрява координацията на различните типове хора, но и онагледява баланса между типовете, и така помага за спазването на оптимални съотношения - при нужда може да се призоват групи с "излишък" да отделят доброволци за работи с "недостиг".

[редактиране] Зле написани статии

Нерядко една статия, особено на начинаещ, може да бъде просто сбирщина от факти (а често и от глупости). Тази помия обаче крие нешлифован диамант - желанието на човека да помага. Не го изхвърляйте така лесно!

[редактиране] Преки подходи

  • Отредактирайте статията. Нерядко това може да означава да я пренапишете напълно - дайте си труда. Не само за да е хубава статията. А за да напишете после на автора й: "Здрасти, написал си чудесна статия за Х. Позволих си да я отредактирам малко - погледни, така става ли?". В поне девет от десет случая ще имате ентусиазиран отговор: "Чудесна е станала - искам и аз да се науча така", било в пряк текст до вас, било в действията на автора. И Уикипедия ще спечели не само още една хубава статия, а и още един ентусиазиран (и вече не толкова неумел) автор.
  • Ако не можете да отредактирате статията лично, поставете я в категория за отредактиране. Не ругайте автора, оставете бъдещия й редактор да направи описаното по-горе - то мотивира по-добре. Идеята е не да бъдат набити с тояга правилата в главата на новака, а той да бъде запален по красотата на доброто писане.
  • Ако забележите, че някой автор е твърде склонен към лошо писане, въпреки всички примери и съвети, поговорете си с него МНОГО внимателно. Има хора, които просто не умеят да пишат добре, точно както има хора, които куцат или заекват. Други по принцип могат да се научат, но по някаква причина това става бавно. Някои може ама наистина да не ги е грижа. Във всички случаи обаче тези хора като минимум са ценни източници на факти, ако и примесени с малко или повече шлака. Насочете ги за сътрудничество към хора, които обичат да отсяват и поправят, и такива има достатъчно.

[редактиране] Методични подходи

  • Направете категория за отредактиране на статии, и поставяйте в нея статиите, които се нуждаят от много редакция. Можете да направите в нея подкатегории, по области или/и по други признаци, и да насочите към тях подходящи общности уикипедианци.
  • Организирайте и поддържайте група на хора, които са умели в редактирането и изчистването, и обичат да го правят. Като ги захранвате със суров материал, те ще бъдат щастливи, и купчината мазаници ще понамалее малко.

[редактиране] Статии с лош правопис

За съжаление, човек с лош правопис обикновено толкова си може. А и такъв също е от полза - често на цената на не много корекции може да се получи отлична статия. Пък... може и да се научи с времето.

[редактиране] Преки подходи

  • Процедирайте както със зле написаната статия - оправете я, и напишете на човека благодарност за статията, съобщение, че сте се намесили, и въпрос одобрява ли я така. Внимавайте да формулирате намесата си по-гладко - "Оправих няколко случайни правописни грешчици" например звучи по-добре от "Оправих ти правописа". Задължително го поощрете да пише още, дори ако се бои, че пак ще допуска грешки - утешете го, че все ще се намери кой да ги оправи. (Обикновено наистина е така.)
  • Поправяйте и следващите му статии, и следете дали не стават мъничко по-добри с времето. Ако има такова нещо, значи рано или късно човекът ще се научи. Освен едно голямо добро на Уикипедия, ще сте направили и персонално добро на свестен и добронамерен човек.
  • Ако няма тенденция на оправяне с времето, подхвърлете колкото се може по-деликатно на човека идеята за спелчекер. Задължително първо изчакайте (тоест, оправете мълчаливо) поне 5-6 негови статии.

[редактиране] Методични подходи

  • Опитайте се да създадете група на хора, които обичат да коригират правописни грешки. В достатъчно голяма общност рано или късно ще се намерят и такива - увеличаваме ли общността си, другото идва по-лесно.

[редактиране] Лошо форматирани статии

Зле форматираните статии най-често са дело на:

  • Новаци, които още не умеят да форматират, или не знаят кое как е прието да се форматира.
  • По-опитни хора, които са оставили форматирането за следващ път или поради недостиг на време, или защото са искали да видят статията написана като цяло, и тогава да преценят кое как следва да дойде
  • Хора, които по принцип не умеят да форматират, или не ги е грижа за това.

Действията са според случая.

[редактиране] Преки подходи

  • Погледнете историята на автора. Ако е утвърден, с други добре оформени от него статии, е вероятно просто да е нямал време. Оставете го, той ще си поправи грешката.
  • Ако авторът е новак, оправете статията му - това е всъщност посрещането, което той ще получи. Напишете му после: "Чудесна статия, страхотна е! Позволих си да я пооформя мъничко - виж я, така става ли?" В повечето случаи, точно както и при други некачествени статии на новаци, авторът ще е благодарен, и ще иска да се научи как да го прави.
  • Ако авторът често пише зле форматирани, но иначе съдържателни статии, може би има проблеми с форматирането (има хора, които не го могат - може да не вярвате, но ги има), или не му се занимава. Постъпвайте както със зле форматирана статия от новак - търпеливо го уведомявайте всеки път за оправянето, с най-добри думи. Повечето хора рано или късно започват да се учат да форматират.

[редактиране] Методични подходи

  • И тук помага създаването на подходящи категории, със страници за форматиране, и създаване на група от автори, които обичат да се занимават с такъв тип задачи.

[редактиране] Ласкателни и хвалебствени статии

Най-често продукт на (само)рекламиране или фенска любов. Съответно, тонът им е обвързан с много емоции, и не са лесен обект.

[редактиране] Преки подходи

  • Не бързайте да редактирате веднага статията до неутрален тон, особено ако авторът не е анонимен. По-добре първо се свържете с него, и много приятелски му обяснете - тук все пак е енциклопедия, правилото и за най-ярките звезди е тонът да е неутрален. "Просто такова е правилото, никакво лично отношение към любимия ти голмайстор. Хвалбите на такова място водят до обратен ефект, хората почват да мислят несправедливи подигравки." Вероятно е човекът да ви разбере, и да редактира статията сам, или да се съгласи да я редактирате вие. Особено ако случайно също уважавате обекта на статията. :-)
  • Дори при толкова меки думи, много хора не преглъщат бързо идеята. Дайте им ден, два, три. Нерядко първият отговор е куп ругатни, но ако след три дни отново вие или друг се обърнете приятелски, може човекът да е премислил, и позицията му да е посмекчена. Малко преговори може да сведат статията до що-годе приемлива; след някой и друг месец последваща редакция може да я направи истински добра.
  • Ако някой показва твърде силна привързаност, предложете му алтернативни идеи. Например да си направи някъде фен-сайт, в който да напише всички добри думи на света, а пък в статията в Уикипедия да остави препратка към външен източник - "Фен-сайт: еди-кой си". Може да се наложи да му помогнете с идеи къде да си организира хостинга безплатно, или какво да напише.
  • Има хора, които просто са решили, че Уикипедия е билборд, и точка. С тях с добро не може. Логиката е да бъдат оставяни да правят статии, за да доставят фактология. След това статиите им да бъдат редактирани до неутрален тон, и да бъдат поддържани така, докато човекът не разбере, че няма да излезе наглава. Или ще се научи, или ще се махне - от такива хора и двете са от полза. :-)

[редактиране] Методични подходи

  • Може да е от полза организирането на групичка уикипедианци, които умеят да се оправят с похвалковци с добро, и такива статии да бъдат пращани на групичката като задача.

[редактиране] Незначими статии

Често се спори какво е приемливото ниво на значимост за една статия, за да бъде допусната в Уикипедия. Проблемът обаче е другаде.

Целта на една енциклопедия е не избраност, а обхватност. Всяка преценка колко е важно нещо се базира на личен опит и възгледи, а те са неизбежно субективни. Гласуването също не помага - над 90% от статиите в една типична енциклопедия биха заинтересували под 10% от хората. И често статии, които разсмиват с пълна безсмисленост почти всеки, са много важни и полезни за някоя групичка хора.

Оттук и изводът - с изключение на най-скандални случаи ("статия за котката на съседите Петрови") статиите следва да бъдат търпяни, дори ако изглеждат на всеки или почти всеки наоколо незначими. Не забравяйте - правим не подборка на най-важното на света, а енциклопедия. Като се има предвид, че е електронна, обемът талаш трябва да надхвърли поне 100 пъти обема полезни неща, за да почне да се усеща някакво пречене при реална работа с нея - а това все пак не се очаква да стане.

Колкото и незначима да ви изглежда една статия, шансът да не е полезна абсолютно никога за абсолютно никой клони към нулата. А това е, заради което Уикипедия съществува - за да бъде полезна по възможност винаги и на всекиго.

[редактиране] Преки подходи

  • Убедете се, че статията е наистина без полза за ама абсолютно никого. Правилото е: ако от колкото се може по-широк кръг хора (включително автора на статията) дори един може да се сети за някакъв случай или вариант, при който статията да е убедително полезна за някого, значи тя трябва да остане.
  • Често впечатлението за безсмисленост и безполезност се повлиява неусетно от недобрия вид на статията. Оправете я. Ако и след това продължава да ви изглежда напълно безсмислена и безполезна... дали и тогава не е по-добре да я оставите? Все пак по нея е хвърлен труд, я тя не иска хляб и вода, и не плащате съществуването й от джоба си.
  • Напълно незначителните статии често са и фенски, или дори откровено ласкателни. По възможност първо се търси да се оправи този им недостатък, а после се гледа дали изпод лака няма да се покаже нещо ценно.
  • Ако авторът изгаря в треска да създава и допринася, ама не знае с какво (много чест момент при безсмислени статии от новаци!), деликатно му насочете вниманието другаде. "Хей, добре дошъл, чудесно пишеш, можеш ли да ни помогнеш малко? Тук имаме един огромен куп недописани или въобще ненаписани статии, направо изнемогваме, бъди приятел, дай да ги отмятаме..." След като напише две-три други статии, понаучи се и почне да се срамува от първата, можете да я преоцените пак - и дори евентуално да я изтриете :-).
  • Ако хора с "твърде високи критерии" започнат твърде енергично да се разпореждат, може да се наложи известно ограничаване на активността им. За предпочитане са дипломатичните методи; в особено краен случай може да се стигне и до административни намеси.

[редактиране] Методични подходи

Към момента проблемът е по-скоро твърде високи критерии за значимост, отколкото твърде ниски. Така че методиката се състои в просвещаване и убеждаване на хората, че за енциклопедия повече е по-добре от по-малко, дори ако процентът "екстра качество" статии поспадне. Ако някой ден положението се обърне, вероятно ще трябва да се наблегне на затягане на критериите.

[редактиране] Статии, страдащи от повече от един проблем

Тук преценката е малко на око. Правилото е: ако в статията има каквото и да било полезно, то се използва. Краен срок статията да стане блестяща няма, и по-добре е по-добре от по-лошо, но по-лошо е по-добре от нищо. Оправя се колкото може, когато и както може.