Инфинитив

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Инфинитив се нарича неспрегаемата форма на глагола. Съвременният български език обаче е един от малкото, които не разполагат с инфинитив.

За сравнение:

англ. I have to go.
немски Ich muss gehen.
исп. Tengo que irme.

Инфинитив не познава също така съвременният гръцки и арабските езици. Португалският език се отличава от останалите индоевропейски езици със своя инфинитив, който се променя в лице и число.

Под инфинитив се разбира най - често формата за сегашно време, деятелен залог. Съществува също така инфинитив в страдателен залог, минало или бъдеще (например в латинския) време.