Герман

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Герман е село в Западна България. То се намира в Столична община, Област София. Село Герман се счита също и за квартал на София.

Герман
Карта на България, мястото на Герман е отбелязано
Данни
Област: София
Община: Столична
Население: 2 072 (13/09/2005)
Надм. височина: 639 м
Пощ. код: 1186
Тел. код: 02992
Геогр. положение: 42° 37' сев. ш.
23° 25' изт. д.
МПС код: С, СА
Кмет или наместник
Тодор Вуков

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


Съдържание

[редактиране] Произход на името

Смята се, че името Герман идва от тракийската дума "герма", която означава "топъл извор", по топлите извори, намиращи се на юг от селото. Паралелни имена можем да намерим в други части на Западна България, като римското име на Ихтиман - Германея, и името на река Джерман.

Друга хипотеза е, че селището е кръстено на името на езическо божество, което усмирявало природните бури и стихи. Неговото име също било Герман. Има и обичай запазен и до днес наречен "германе", той е свързан с измолването на дъжд от небето. Песента, която се пее, е следната:

         Пеперуда, Пеперуда
         от орало на копало.
         Дай боже дъжд!!

[редактиране] География

[редактиране] История

[редактиране] Културни и природни забележителности

Германският манастир е най-старият манастир в Софийската света гора, строен е през 10 век, и носи името на българския светец Иван Рилски. Легендата разказва, че Иван Рилски бил много жаден докато минавал през Лозенската планина. Затова се спрял малко погледнал към небето и помолил "Господи, вода". Желанието му се изпълнило и изпод земята бликнала вода. Така се родил животворният извор, намиращ се в двора на манастира. Пътят до него е много дълъг, за това може би няма човек, който веднъж стигнал до манастира да не иска да поседне под сянката на манастирската лоза. Също както изворчето, така и тази лозница е легендарна. Всъщност точно под нейните широки листи е писал и големият български поет Елин Пелин. Точно в германския манастир се е родила неговата всеизвестна творба "Под манастирската лоза".

Но разбира се ролята на светата обител в историята на България не свършва до тук. Ктитори на манастира са били цар Фердинанд I и цар Борис III. Точно в черквата на манастира ден преди Сръбско-българската война са се осветили бойните знамена, с които нашата армия тръгва на бой срещу сърбите. И както свидетелстват старите ръкописи, нито едно българско знаме не е попаднало във вражески ръце.

[редактиране] Редовни събития

  • 24 май - събор в село Герман


[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки


Квартали на София
Герб на София
Абдовица | Банишора | Белите брези | Бенковски (Биримирци и Обрадовци) | Бокар | Борово | Ботунец | Бояна | Бъкстон | Васил Левски | Витоша | Враждебна | Връбница-1 | Връбница-2 | Гео Милев | Герман | Горна баня | Горубляне | Гоце Делчев | Дианабад | Димитър Миленков | Дружба | Драгалевци | Дървеница | Западен парк | Захарна фабрика | Зона Б-5 | Зона Б-18 | Зона Б-19 | Иван Вазов | Изгрев | Изток | Илиянци | Киноцентър | Канала | Княжево | Красна поляна | Красно село | Кремиковци | Крива река | Кръстова вада | Лагера | Лев Толстой | Лозенец | Люлин | Малинова долина | Манастирски ливади | Младост | Модерно предградие | Мотописта | Мусагеница | Надежда | Обеля | Овча купел | Орландовци | Павлово | Подуяне | Полигона | Разсадника | Редута | Република | Света Троица | Свобода | Сердика | Симеоново | Слатина | Стефан Караджа | Сточна гара | Студентски град | Сухата река | Суходол | Триъгълника | Филиповци | Фондови жилища | Хаджи Димитър | Хиподрума | Хладилника | Христо Ботев | Южен парк | Яворов


Райони на Столична община Герб на София
Банкя | Витоша | Връбница | Възраждане | Изгрев | Илинден | Искър | Красна поляна | Красно село | Кремиковци | Лозенец | Люлин | Младост| Надежда | Нови Искър | Оборище | Овча купел | Панчарево | Подуяне | Сердика | Слатина | Студентски | Средец | Триадица