Тодор Икономов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тодор Икономов
български политик
Роден: 10 септември 1835
Жеравна, днес България
Починал: 9 ноември 1892
Шумен, България

Тодор Поппетров Икономов (или Тодор Икономпетров Тодоров) е български просветител и политик. Един от най-видните възрожденски учители и участник в борбата за създаване на независима Българска екзархия, той е сред водачите на Консервативната партия след Освобождението на България.

Тодор Икономов е народен представител в Учредителното събрание (1879), в I (1879) и II (1881) Велико Народно събрание и в I (1879) и II (1880-1881) Обикновено Народно събрание. Той е председател на II Велико Народно събрание.

[редактиране] Биография

Тодор Икономов е роден на 10 септември (29 август стар стил) 1835 в Жеравна в семейство на свещеник. Първоначално учи в Жеравна, а след това в Разград и Русе (1848-1850). През следващите години работи като абаджия в Тулча (1851-1855) и Жеравна (1855-1858), продължава образованието си в София и Сливен. През 1861 заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. През 1865 завършва духовна академия в Киев.

След завръщането си в България Икономов е учител в Шумен (1865-1869) и Тулча (1869-1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872-1878). Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). За кратко участва в издаването на сп. "Читалище" и редактира в. "Турция", издавани в Цариград. По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в управлението на града, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във Варна.

След свикването на Учредителното събрание през 1879 Тодор Икономов става един от водачите на Консервативната партия. Той е депутат, окръжен управител в Сливен и Бургас (1879), министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880), окръжен управител на Шумен (1881). Икономов първоначално подкрепя Режима на пълномощията и за известно време е председател на новосъздадения Държавен съвет (1882).

През следващите години Тодор Икономов се сближава с умереното крило на Либералната партия и участва във второто и третото правителство на Драган Цанков (1883-1884). Подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов, той се оттегля от политическия живот и се премества в Шумен, където умира на 9 ноември (28 октомври стар стил) 1892 след неуспешен опит за самоубийство.

[редактиране] Библиография

  • Нова българска читанка“ (1867)
  • Читанка за приготвяне към граматиката“ (1867)
  • Пространна българска читанка за приготвяне към българската граматика“ (1868)
  • Пълна числителница“ (1868)
  • Воскресник, или черковно восточно песнопение“ (1872)
  • Избирането на българския екзарх“ (1872)
  • Ръководство за словосъчинение на български язик“ (1875)
  • Писма за Сърбия“ (1883)
  • Протестантската пропаганда у нас и нейните ползи за България“ (1885)
  • Читанка за първите два класа“ (1886)
  • Кратка всеобща история за долните класове“ (1887)
  • Елементарна практическа граматика“ (1891)

[редактиране] Източници


Димитър Трайкович >>> кмет на София (1 юли 188030 декември 1880) >>> Никола Даскалов
Владимир Роге >>> министър на вътрешните работи (31 януари 18803 април 1880) >>> Георги Тишев
Драган Цанков >>> министър на обществените сгради, земеделието и търговията
(2 октомври 188311 юли 1884)
>>> Петко Каравелов


На други езици