Откровение на Йоан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йоан получава своите видения на о-в Патмос (картина на олтар от Hans Memling)
Йоан получава своите видения на о-в Патмос (картина на олтар от Hans Memling)

Откровението на Йоан или Откровение на свети Йоан Богослов (синодален превод) или Апокалипсис (от гръцки αποκάλυψις: „разбулване“, „разкриване“, „откровение“) е заглавието на последната книга от Библията. Книгата е разделена през средновековието на 22 глави и е единствената пророческа книга на Новия завет.

И до днес книгата е загадка за много теолози и учени, изкушени от думите: „Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне…“ (Откровение на св. Йоана, 13:18)

Съдържание

[редактиране] Автор

Авторът нарича себе си Йоан и докладва в първата глава на книгата, че е "слуга" на Исус Христос и заточеник на о-в Патмос. Ранната църква (в това число Юстин Мъченик, Тертулиан, Ириней Лионски, Иполит Римски и Климент Александрийски) приема с изключение на източната църква, че това е апостол Йоан. Понастоящем мненията за личността на автора са разделени.

[редактиране] Датировка

Според свидетелството на ранните християнски писатели, Откровениетое написано през времето на царуването на римския император Домициан (81-96 г.). Викторинус (починал 303 г.) казва, че Йоан е получил своето Откровение, когато е бил заточен от Домициан на о-в Патмос, осъден на работа в мините. Евсевий Кесарийски (починал 340 г.) докладва също за заточението на Йоан от Домициан, но също и за освобождението на затворниците от Нерва (96-98 г.), вследствие на което Йоан се завръща в Ефес. Затова може да се приеме, че книгата е написана около 96 г.

[редактиране] Съдържание

[редактиране] Източници

  • Агоп Тахмисян, Библейски Апокалипсис: Съдба на земята. Изд. Мария Тахмисян М7, София, 2004 г. - ISBN 954-915-191-3

[редактиране] Външни препратки