Триене
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Във физиката триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични деформации и нагряване.
Коефициентът на триене е число характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например ледът върху метал има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а гумата върху асфалт има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1.
В случая на сцепление Силата на триене е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:
където Ff е силата на триене, Fp е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а μf е коефициентът на триене.
При хлъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при малки скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при хлъзгане е малко по-малък от този при сцепление.
Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната посока е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката в която би тръгнало тялото ако силата на триене я нямаше.
При търкаляне също се наблюдава триене, но то нормално е с порядъци по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.