Шипка (паметник)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.
Храм-паметникът Шипка е създаден във връзка с драматичните исторически събития от Руско-турската освободителна война. Това събитие предизвиква редица български творци да възпеят големия подвиг на Опълчението и да увековечат делата на онези, които проливат кръвта си за да се нарече България свободна.
Най-голямото име на българската литература Иван Вазов гради националната митология върху тези действия в своята „Епопея на забравените“. Този цикъл съдържа едни от най-красивите и тъжни български поеми, които призовават към „събуждане на народната памет“. За тази „събудена“ народна памет именно са свидетелство паметникът Шипка и прилежащите му храмове. Той е един от най-впечатляващите със своите размери и историческа стойност български паметници. Неговата строгост и пестеливост на художествените средства будят респект. От целия паметен комплекс лъха спокойствие и достолепие. При мисълта за водените сражения, за тяхната важност и тоталното числено преимущество на турската войска човек се изправя с гордост пред този паметник на свободолюбивия дух.
Отношението на обществото към тези събития като цяло винаги е било с чувство на гордост и благодарност. Разбира се има времена, непосредствено след Освобождението, когато героизмът и жертвите на войната са тънели в забвение, но тук се появява Вазов, който вади от мрака на миналото всички исторически личности от Паисий Хилендарски, през Кочо, Георги Бенковски, Васил Левски, Георги Сава Раковски и Опълченците на Шипка. Разбира се, забвението се дължи по-скоро на властта, отколкото на самите хора, защото народът винаги е бил признателен на своите освободители, както българи, така и чужди. За тази признателност свидетелстват множеството паметници на войници, незнайни войни, руски освободители и др.
Самият паметник на Шипка е построен с волни пожертвувания на българския народ, както много други паметници и храмове. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.
Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, които са върховете – Св. Никола, Орлово гнездо, Шипка, от 9 до 11 август 1877 г. (втора битка при Шипка).
Българското опълчение и техните руски съюзници са отблъснали 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не включва башибозушките орди. Българо-руският отряд под командването на ген. Столетов се е бил с 5500 души и 27 оръдия срещу турците под командването на Сюлейман паша.
В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията й в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, обезсмъртени от Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка. Край Шейново е паметникът на победата. Тук е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.
Храмът-паметник „Рождество Христово“ е до селището Шипка и е популярен като Шипченски манастир. Този храм, строен от 1885 до 1902 година в стила на руските църкви от 17 век, е посветен на руските и българските войни, загинали в годините 1877-78г. по време на Освободителните войни.
Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места у нас, една от най-големите туристически забележителности.
Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите легенди. Наред с Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“.
На Шипка освен традиционни туристически посещения се правят национални чествания от по-големи мащаби, което сочи, че подвигът не е забравен.
[редактиране] Външни препратки
- Снимки от паметника Шипка, на връх Столетов
- Опълченците на Шипка, поемата на Иван Вазов