Сапонин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сапонините са сложно устроени глюкозиди. Срещат се в растенията, заедно със смолите, мазнините, етеричните масла и рядко с алкалоидите.

Сапонините не съдържат азот, нито сяра в молекулите си.

Значението им за растителния организъм не е изяснено. Предполага се, че служат като резервни вещества и като защита срещу тревопасните животни. С водата образуват пяна като сапуните, откъдето произлиза и името им.

В чист вид са некристални, бели, като повечето от тях са лесно разтворими във вода. Имат кисела или неутрална реакция. Под действието на разредени киселини се разпадат на захарна част и агликон, наречен сапогенин, който спада към групата на на холана или на политерпените.

Сапонините притежават свойства да хомолизират кръвта. Хомолизата се обяснява с това, че външният слой на червените кръвни клетки при допир със сапонина се разкъсва, преминавайки в кръвния серум, в резултат на което кръвта става прозрачно червена. Поради това им свойство сапонините не се прилагат венозно. При поемане през устата те се безвредни, което се дължи вероятно на хидролизирането им при всмукването им от червата.

Сапонините са отровни за студенокръвните животни и рибите.

Изолират се трудно поради придружаващите ги органични и неорганични вещества. При вдишване дразнят гърлото и носа и предизвикват кихане, а вътрешно дразнят лигавицата, като действат отхрачващо.

Сапонините помагат за резорбцията на мазнините, въглехидратите и други вещества в организъма.

Някои сапонини имат свойството да намаляват кръвното налягане или да влияят върху обмяната на веществата и да действат укрепващо на човешкия организъм.