Торос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Торо̀с е село в Северна България. То се намира в община Луковит, Област Ловеч.
Торос | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Ловеч |
Община: | Луковит |
Население: | 1 793 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 277 м |
Пощ. код: | 5790 |
Тел. код: | 06989 |
Геогр. положение: | 43° 6' сев. ш. 24° 17' изт. д. |
МПС код: | ОВ |
Кмет или наместник | |
Петко Петков |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на левия бряг на река Вит в центъра на т.нар. Витска долина. Обградено е с хълмове, в източната си част все още гористи, а в западната част на селото — покрити с лозя на селяните. Почвата и климатичните условия са благоприятни за отглеждане на овощия, ягоди и интензивни култури. Площите в непосредствена близост до река Вит са пригодени за градинарство и дават богат добив на зеленчуци и най-вече на един специфичен лук - местно производство, който не люти.
Развито е доста добре и млечното говедовъдство, за което спомагат прекрасният климат и почви. В селото има регистрирани две кооперации с предмет на дейност селско стопанство, но и двете не развиват дейност. Пред закриване е и потребителската кооперация в селото.
[редактиране] История
Селото с името Торо̀с за първи път се споменава в регистър на Никополския санджак от първата половина на 15 век. Според българския езиковед Йордан Заимов името на селото произлиза от думата тор плюс задпоставен член ос. Названието на селото може и да е от арменски произход и идва от личното име Торо̀с , арменизиран вариант на гръцкото лично име Теодорос и означава “Божи дар”, според езиковеда от Софийски университет Петър Голийски.[1] През 1430 г. жителите на селото са регистрирани с 3 домакинства.
До 1954 г. селото се нарича Торо̀с. След това се нарича Лазар Станево до 4 октомври 1991 година, когато с Указ 306 на Президента на Република България е възстановено историческото наименование Торо̀с.
[редактиране] Обществени институции
- В местното читалище Борба, което разполага с богат библиотечен фонд с над 30 000 заглавия, родолюбивите торосчани са събрали и съхранили интересна музейна сбирка от местни носии, археологически останки, намерени в околнопстите на селото, стари битови предмети, книги и много други. За будния дух на жителите и родените тук говори и непрекъснстата читалищна активност- постановки за деца и възръстни, певческа група, танцов детски състав. Читалището е място за срещи и обсъждания на местната културна общественост.
- Селото е единственото в окръга, в което само до преди 6 години функционираха две училищни сгради - тази на учениците до 4 -ти клас- т.нар. старо училище и новата сграда- модерна двуетажна постройка, в която сега се помещават всички училищни стаи на учениците от 1-ви до 8 клас.
- В селото има построени православна църква и интересна архитектура и джамия, която поради липса на средства отдавна не работи.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В центъра на селото издига ръст паметник на земеделския водач от местна величина Лазар Станев, на когото е било прекръстено и самото село в годините на тоталитаризма. До 1990-те години къщата на Лазар Станев е музей, но е реституирана.
Културното наследство на селото е цяла съкровищница, тъй като по тези места е имало заселници от римско време, привлечени от благоприятните климатични и географски дадености.
[редактиране] Редовни събития
- Местният традиционен есенен панаир датира от около 100 години и никога не е преставал да се провежда. На Кръстовден, или сега най-често става в последните събота и неделя на септември, в панаирището - специално общинско място, предназначено за този панаир, се събират сергии и търговци от близо и далеч и обменят стоки.
Панаирът е широко известен в околността.
[редактиране] Други
Колоритни прякори в Торос от средата на миналия век: Петко Американеца, Георги Славея, Киро Еделвайса, Гето Битивията, Тодор Мишлака, Марко Консула, Йото Сърбина, Петър Топчията, Петко Дедото, Кръстьо Кьосо, Цоло (според някои автори то е съкратена форма от арменското лично име Цолак, означаващо „блестящо око“[2]), Пумпала, Иван Шавнията, Пена Костенурката, Гена Дебелата, Марин Барака, Тодор Колибарина, Марконя и т. н.
Тук е сниман филмът „Неспокоен път“ с Иван Братанов 1954-55 г.
[редактиране] Бележки
- ↑ Голийски, П. Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието. Докторска дисертация. СНС по езикознание при ВАК, СУ "Св. Климент Охридски", ФКНФ, ЦИЕК, катедра "Класически Изток", секция "Арменска филология". София, 2005 г., 241 с.
- ↑ Селян, Е. Арменците в българския етногенезис. В: сп. Проблеми на културата, София, 1994, бр. 2, 3, с. 83-87.