Регионален исторически музей с художествена галерия (Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

През 1976 година за историческия музей е отделено помещение в южното крило на Двореца на културата на площад Христо Ботев. И през 1980 година музеят отваря врати. Музейната експозиция обхваща 9 зали и 3 къта. В зала "Праистория" са представени оръдия на труда и предмети от бита, отнася-ши се до епохата на Неолита. Правят впечатление великолепните по форма и декор гли-нени съдове. Не по-малко богата е експозицията на две култури от медно-каменната епо-ха - Градешница и Криводол. Изложена е битова керамика, украсена със символични елементи, жертвеници, уникална колекция от идолни пластики, глинени плочки, на които са изрязани символични знаци и пиктограми, оръжие и предмети от бита на Траките. Експозицията в зала "Античност и Средновековие" също обхваща голям период от време. В раздела посветен на късноантичната и ранновизантийската епохи са показани експона-ти отнасящи се за I-VI век и илюстриращи измененията в бита, материалната и духовната култура на местните тракийски племена, които са настъпили след превземането на Бал-канския полуостров от римляните. В няколко витрини са изложени оръдия на труда, оръ-жие, керамика. Значително място е отделено на каменната пластика, сред чиито образци най-вече се откроява каменната група "Дионис и Херкулес". Занаятите са представени с изделия от бронз, стъкло и кости. За нивото на медицината по онова време свидетелства колекцията от медицински инструменти. Обредните плочи , сред които най-интересна е "Тракийския бог-ездач и Келтската богиня Епона", потвърждават поклонението на местно-то население на различни божества. Разделът посветен на българското средновековие /от края на VII - до края на XIV век/ е представен основно от археологични материали, демонстриращи богатството на материалната и духовната култура на нашия народ през този период. Графично е показа-но разположението на два от трите вала, които са защитавали западните граници на бъл-гарското от края на VII до началото на IX век - Островско и Хайрединско. Върху две карти са обозначени местата на средновековните археологически паметници и монетните на-ходки на територията на Врачанския край. Изложени са също образци на глинени съдове, оръжие, оръдия на труда, облекла, благодарение на които научаваме за начина на живот на българското население. Особено голямо впечатление прави каменния надпис, открит във Враца. Там за първи път се споменава средновековното име на този град - Вратица. Експозицията в следващата зала е посветена на трите Тракийски съкровища, открити на тази територията - Бекьовско, Врачанско и Галичко. Освен изтънчените форми на сребър-ните кани и пиали от Букьовци, изображенията върху сребърни апликации от Галиче, 40 вниманието привличат и сребърни и златни предмети, намерени в Могиланската гробница във Враца. Сред тях са разкошен златен лавров венец, сребърни и златни съдове, сребъ-рен позлатен наколенник с фантастични изображения от тракийската митология. В отдел-ни витрини са изложени монети и украшения от благородни метали, отнасящи се към къс-ната античност и българското средновековие. На развитието на бижутерното дело са посветени три витрини, в които са изложени изделия от злато. В залата "Възраждане и национално-освободителна борба", благодаре-ние на оригинални предмети, илюстрации и фотодокументи се проследяват събитията в които са участвали жителите на Враца. Градът има съществен принос за съхранението на българската културна традиция в периода на османското иго, в развитието на просвеще-нието и национално-освободителното движение. Преди всичко следва да се спомене де-лото на Софроний Врачански, първата българска дипломатическа мисия от Възрожденс-кия период, Дейността на Димитраки Хаджитошин, четата на Никола Войводов, създава-нето на Вачанския Революционен комитет, Вътрешната революционна организация на Апостола на свободата Васил Левски. В залата са изложени ценни издания на Врачанска-та литературна школа, изделия на майсторите на местната бижутерна школа, икони, ста-ропечатни книги, оръжие, а също така копия на знамето на врачанските патриоти. В залата, посветена на дейността на Христо Ботев, посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското иго. Четата е била организирана за участие в Априлското въстание от 1876 година. Не-ин духовен вожд и воевода става гениалният български поет-революционер Христо Ботев. Великата идея за освобождение на поробеното Отечество е била водеща за всичките 205 боеца от четата. На 17 май 1876 година (стар стил) отрядът превзема австрийския пара-ход "Радецки" и безпрепятствено слиза на българския бряг близо до Козлодуй. Пътят, из-минат от четата от Дунав до Стара Планина под Враца (120 км), сега е превърнат в мемо-риален комплекс. А в месността Милин Камък, на върховете Камарата, Купена и Дългия Зъбер, където четниците са встъпили в бой с редовните части на турската армия и банди-те на башибозуците, сега ежегодно се провеждат националните Ботеви тържества. Експозицията "Работническо движение" заема три зали и два къта. В първата зала посе-тителите се запознават с кратката стопанска характеристика на Врачанския край и зараж-дането на работническото движение, при което акцентът пада върху профсъюзната орга-низация на миньорите от "Плакалница" и ролята на Георги Димитров. По-нататък експозицията обхваща периода на антифашистката борба от 1923 до 1941 го-дина, както и кът посветен на борците антифашисти - Никола Хрелков, Георги Бенковски, Дядо Вълко. Залата "Съвременно строителство". Неговата експозиция е основана на фотоси, документи и веществени материали, и с помощтта на аудио-визуална техника се просле-дява икономическия разцвет на Врачанския край в периода от 1952 година до наши дни. Именно в този период на територията на региона са били построени и въведени в експло-атация предприятия и обекти с национално значение - Козлодуйската АЕЦ, химически, чугунолеярен и текстилен комбинати във Враца, металургичен комбинат в Елисейна, хар-тиен комбинат в Мизия и др. През последните 20 години историческия музей е открил 2 комплекса - Етнографс-ко-Възрожденски комплекс на името на Никола Войводов и Етнографско-Възрожденски комплекс на името на Софроний Врачански. Етнографско-възрожденския комплекс "Никола Войводов" включва родния му дом и така наречения "Капитански дом". Скромната експозиция на дома-музей на Никола Войводов запознава с революци-онната дейност на този борец за свободата на поробена България и едновременно се явява база на Българското историческо общество. В "Капитанския дом" е пресъздаден градският бит на заможно семейство от XX век. Историческият музей така също обслужва и два средновековни обекта - кулата на Куртшпатови и кулата на Месчиите, построени от местните феодали или военоначалници от VI 41 и VII век. Тези два обекта представляват интерес като архитектурно-исторически памет-ници.