Околия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Околията като административна единица в България става факт на 14 и 16 април 1879 г.

Съдържание

[редактиране] Източна Румелия

На 14 април 1879 г. специалната европейска комисия, която според чл. 18 на Берлинския договор трябва да изработи Органически устав на Източна Румелия, приключва своята работа и нейните членове подписват документа. След утвърждаването му от султана, той влиза в сила като основен правилник за устройството на областта.

В административно административното деление на Източна Румелия представлява 6 департамента (окръзи) и 28 кантона (околии).

Със Закон за административното деление на областта от 29 ноември 1879 г., шестте департамента в Източна Румелия се подразделят на 28 околии, както следва:

Този закон не е утвърден от Високата порта и на 6 ноември 1880 г. Областното събрание приема друг, който се различава от първия по това, че се закрива Копривщенската околия и се открива Сейменска околия - със седалище с. Сеймен (дн. гр. Симеоновград), в Старозагорския департамент. Същевременно се разместват и някои населени места от една околия в друга. Новият закон също не получава султанска санкция, но въпреки всичко Областното събрание го прилага.

[редактиране] Княжество България

На 16 април 1879 г., в старата българска столица Търново, всички 229 депутати в Учредителното народно събрание подписват първата конституция на Княжество България, която определя административното устройство на страната: “Територията административно се дели на окръжия, околии и общини”.

С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър I Батенберг от 26 юни 1880 г., съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии, както следва:

  • Софийско окръжие - обхваща 5 околии, със седалища:
  • Орханийско окръжие – в гр. Орхание (дн. гр. Ботевград) - обхваща 2 околии, със седалища:
    • гр. Орхание (дн. гр. Ботевград) и
    • гр. Тетевен;
  • Трънско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
  • Кюстендилско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища:
  • Варненско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
  • Провадийско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища:
  • Шуменско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
  • Ескиджумайско окръжие в гр. Ески Джумая (дн. Търговище) - обхваща 2 околии, със седалища:
  • Разградско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
  • Силистренско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
    • гр. Силистра,
    • с. Хас кьой ( дн. с. Добротица - в община Ситово) и
    • с. Базаурт (сборно село, което съществува до 1940 г. - негови съставни селища са: с. Малък Базаурт - дн. с. Житница - в Добричка-селска община, с. Среден Базаурт - дн. с. Тянево - в Добричка-селска община, както и с. Голям Базаурт - преименувано на с. Горско през 1942 г. и заличено през 1969 г., поради изселване на населението му);
  • Русенско окръжие - обхваща 4 околии, със седалища:
  • Търновско окръжие (дн. гр. Велико Търново) - обхваща 6 околии, със седалища:
  • Свищовско окръжие - обхваща една околия със седалище гр. Свищов;
  • Севлиевско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища:
  • Ловешко окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:
  • Плевенско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища:
  • Вратчанско окръжие във Вратца (дн. гр. Враца) - обхваща 2 околии, със седалища:
  • Ореховско окръжие в Орехово (дн. гр. Оряхово) - обхваща 2 околии, със седалища:
  • Берковско окръжие - обхваща 2 околии, със седалища:
  • Ломско окръжие - обхваща една околия със седалище гр. Лом;
  • Видинско окръжие - обхваща 3 околии, със седалища:

На следващата година броят на окръжията в княжеството намалява до 14, а през 1884 г. се възстановява статута на стари 3 окръжия.

[редактиране] След Съединението

От 1885 г. до 1947 г. околията е второстепенна административно-териториална единица след окръжието, окръга или областта. През същата година в Народна република България се закриват областите и като първостепенна административно-териториална единица остават околиите - те са 102 на брой, от които 7 са градски: София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен.

През 1959 г. Народна република България се разделя на 30 окръга, като се премахват околиите - градски и селски (общо 117 на брой) и административно-териториалната структура на страната за пръв път става двустепенна

[редактиране] Източник

Административно-териториално деление на България, автор Димитър Попов