Сафо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сафо
древногръцка поетеса
Сафо
Родена: 7 век пр.н.е.
Ересос, Гърция
Починала: 6 век пр.н.е.
Митилини, Гърция

Сафо (на еолийски диалект Ψάπφα, Псапфа) е древногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция.

Основната част от стиховете на Сафо днес за изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и само едно цяло стихотворение. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е превърнала в нарицателно.

Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богат човек от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря. В началото на 6 век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост.

[редактиране] Сафо: мит и легенда

В древността и през средните векове тя е била известна (според легендата) за това, че се е хвърлила от скала, заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от Овидий и Лукиан в Древен Рим и със сигурност не е с христиански произход.

Философът Максимус от Тир през 3 век пише, че Сафо е била "малка и тъмна" и, че нейните взаимоотношения с приятелките й са били подобни на тези на Сократ:

Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя - тази на жените, той - тази на мъжете. Защото казват, и двамата обичали мнозина и били завладяни от всичко, което е красиво. Това което Алкибиад и Хармид и Федър са за него, Гирина и Атис, и Анактория били за лесбийките (бел. прев. - в случая по-скоро в смисъла на хомосексуалните жените от о. Лесбос).

Голямо ново литературно откритие, Миланския Папирус,cds.colleges.org.367 открит в обвивката на мумия и публикуван през 2001, разкрива голямото уважение, което поетът Посидип от Пела, важен композитор на епиграми (3 век преди Христа), изпитва към "божествените песни" на Сафо. Английския превод на тези нови епиграми, с бележки, е на разположение www.stoa.org.368, както и орегиналния гръцки текст. www.chs.harvard.edu.369

Епиграм в Палатинската антология (9.506) приписван на Платон твърди:

Някои казват Музите са девет: колко безрасъдно!

Вижте, има още и Сафо, от Лесбос, тя е десетата.

Елиан Клавдий пише в Подбрана история (Ποικίλη ιστορία), че Платон наричал Сафо мъдра. Хораций пише в неговите Оди, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение. Една от поемите на Сафо е известна с това, че е преведена от римският поет от 1 век преди Христа Катилус в неговата "Ille mi par esse deo videtur" (Catullus 51).

[редактиране] Източници

  • Sappho, статия в Уикипедия на английски [1ви превод 17 януари, 2ри 25 април 2006]

[редактиране] Външни препратки

На български:

На английски: