Стeфан Продев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Продев (1927 - 2001) е писател, есеист и публицист, дългогодишен главен редактор на вестник „Дума“ (1990 - 1999), а преди това редактор и на „Работническо дело“ (1989), още редактор на „Лик“ и „Паралели“ (1965 - 1979), председател на Съюза на българските журналисти (СБЖ) (1990 - 2000) г.[1], награден 2005 посмъртно с наградата “Черноризец Храбър”. Стефан Продев е представител на десидентските среди в БКП[2] по време на комунистическия режим в България.
[редактиране] Източници
[редактиране] Библиография
- Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък, Хеликон (2004), рецензия
- Носене на кръста: Хроника на три години, Хеликон (2004), рецензия
- Под знака на дева. Неприятни разкази, Хеликон (2004), рецензия
- Сваляне от кръста Кн.1, Хеликон (2005), рецензия
- Сваляне от кръста Кн.2, Хеликон (2004), рецензия
- Неприятни разкази, ИК "Захарий Стоянов" (2005), рецензия (по повод Неприятни разкази Виктор Пасков казва "Горко на обществото, родило причините за такива разкази, и горко на автора им, принуден да ги напише!")
- Да се чете след сто години, , ИК "Захарий Стоянов"