Готически роман
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Готически роман (още срещан и като готски роман[1]) е жанр в литературата на ужаса, появил се в Англия през втората половина на 18 век, където по това време се наблюдава връщане към готическата естетика в изкуството и архитектурата.
Готическият роман се разглежда като реакция срещу класицизма и предвестник на романтизма. Основни моменти в готическата литература са наситените усещания на страх и ужас, както и изключителната власт, която силните личности имат над слабите и безпомощните. Атмосферата на готическия роман се подсилва от обстановката, в която действието се развива — тайнствени замъци и подземия, бездънни гори и гробища.
Видни представители на готическия роман са:
- 1764 — „Замъкът Отранто“, Хорас Уолпоул (считан за първия представител на жанра)
- 1772 — „Влюбеният Дявол“, Жак Казот
- 1777 — „Старият английски барон“, Клара Рийв
- 1786 — „Ватек“, Уилям Бекфорд
- 1794 — „Потайностите на Удолфо“, Ан Радклиф
- 1795 — „Монахът“, Матю Луис
- 1797 — „Италианецът“, Ан Радклиф
- 1818 — „Франкенщайн“, Мери Шели
Наследството на готическия роман оказва влияние върху творчеството на Джордж Байрон, Уолтър Скот, Виктор Юго (неговият роман „Парижката Света Богородица“ се определя като историко-готически), Е. Т. А. Хофман, Оноре дьо Балзак, Едгар Алън По и други.
[редактиране] Литература
- „Готически романи“, поредица „Световна класика“, Издателство „Народна култура“, София, 1986
- „Готическият роман: генеалогия, жанр, естетика“, Огнян Ковачев, ИК Еднорог, 2004, ISBN 9549745775
[редактиране] Бележки
- ↑ „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993
[редактиране] Външни препратки
- Готическият роман (1760-1820): Жанр, име, канон, Семинар на департамент "Нова Българистика", Нов български университет