Защитени територии в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Защитени територии в България е обобщено понятие, обхващащо всички паркове, резервати, забележителности и защитени местности. В България през годините са обявени множество такива територии. През 1931 г.е обявен първият резерват в България - Силкосия. През 1934 г. е обявен първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.

Закон за защита на тези територии е създаден през 1998 г. от тогаващото народно събрание. Той носи името Закон за защитените територии (ЗЗТ). В момента териториите попадащи под закрилата на този закон представляват около 5% от цялата територия на Република България. В защитените територии влизат над 7% от територията на горските площи.

Политката по поддържане и управление на зажитените територии се осъществява от Министерството на околната среда и водите, както и на неговите органи в съответните райони. Управлението и защитата на защитени територии, които не са държавна собственост, е задача на Министерството на земеделието и горите.

[редактиране] Защитени територии в България

От българските резервати след 1970 г. 16 са обявени за биосферни резервати по програмата на Юнеско "Човек и биосфера".