Церово (Ном Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.

Церово
Κλειδί

Церово
Церово на картата на Ном Лерин
Данни
Население: 139 (2001)
Надм. височина: 872 м
Геогр. положение: 40° 45' сев. ш.
21° 38' изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Церово (на гръцки димотики: Κλειδί, Клид̀и, катаревуса: Κλειδίον, Клид̀ион, старо Τσέροβο или Τσέροβον, Ц̀ерово или Ц̀еровон) е село в Република Гърция, в Дем Суровичево (Аминдео), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония със 139 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 23 километра югоизточно от номовия център Лерин (Флорина) и на 10 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в прохода Кирли или Кили дервент между най-източните склонове на Вич и Малка Нидже.

[редактиране] История

В прохода Кили дервент са открити останки от път от елинистическата епоха, който се е свързвал около Екши Су или Суровичево с Виа Егнация. На хълм в съседство на днешното село има крепост със стени дебели 2,20 метра. Проходът в Античността представлява границата между Линкестида и Македония. Тук според Тукидид в 423 г.пр.н.е. е станала битката между силите на спартанеца Бразид и македонския цар Пердика и силите на линкестийския цар Арабей.

В края на 19 век Церово е чисто българско село. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Церово има 30 домакинства със 76 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в Церово в 1900 година живеят 300 българи християни.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в селото има 200 българи екзархисти и 200 патриаршисти като в селото функционират българско и гръцко училище. В селото е отворено българско училище. В края на първото десетилетие на 20 век цялото село приема върховенството на Българската екзархия.[3]

През 1912 година след Балканската война Церово попада в Гърция. Гръцкото преброяване от 1913 година показва 402 жители. По време на Първата световна война селото за кратко е освободено на 19 август от части на Осма пехотна Тунджанска дивизия в рамките на Леринската настъпателна операция. Но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година българската армия отстъпва от Церово.

По Ньойския мирен договор Церово остава в Гърция. Преброяванията от 1920 и 1928 година показват съответно 71 семейства с 399 жители и 492 жители. През 1926 година Церово е прекръстено на Клидион. Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на "доказаните българи" в селото.

Според гръцки документи от 1932 година в селото има 80 "българофонски" семейства, като 65 от тях "изявени българомислещи". В 1945 година в Церово има 650 българофони, 400 от тях с "негръцко съзнание" и 200 с "неустановено национално съзнание".

Церово, за разлика от повечето села в региона, не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години се засилва емиграцията отвъд океана - в Австралия, САЩ и Канада.

[редактиране] Преброявания

[редактиране] Родени в Церово

  • Лечо Настев (? - 1903), български революционер
  • Стефан Настев (1874 - ?), български революционер

[редактиране] Външни връзки

Препратка към страница на гръцки Официален сайт на Дем Аминдео

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.


Дем Суровичево (Аминдео)
Суровичево (Аминдео) | Аналипси | Горничево (Кели) | Гулинци (Родонас) | Екши Су (Ксино Неро) | Петърско (Петрес) | Пътеле (Агиос Пантелеймонас | Сотир (Сотирас) | Спанци (Фанос) | Церово (Клиди)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област