Нефт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За пиесата от Иван Радоев вижте Петрол (пиеса).

Нефтът или петролът представлява гъста, плътна, запалима смес с жълт до към черен цвят на газообразни, течни и твърди въглеводороди, която се образува естествено под повърхността на земята. Чрез сепариране и дестилация нефтът може да бъде разделен на фракции, включително на газообразни въглеводороди (метан, етан, пропан, бутан), бензин, нафта, керосин, мазут, смазочни масла, парафин, асфалт (битум). Използва се като суровина за производство на голям брой продукти. Поради постоянната нужда в съвременния свят нефтът често е наричан "черно злато".

Съдържание

[редактиране] Наименования

В българския език за обозначаване на понятието се употребяват 2 заемки, използвани съответно на Изток и на Запад.

Нефт - от гръцкото ναφθα, нафта, или през турското neft от персийското нефт; идва от акадското напатум — избухвам, възпламенявам се.

Петрол - petroleum, „земно масло“: от гръцки petra – камък, скала, и elaion – масло или латински oleum.

[редактиране] Основни свойства

Маслена, запалима течност, образуваща се по естествен начин в утаечни скали и отлагания, разположени в нефто- и газоносни геоложки басейни и находища, обикновено под повърхността на земята; известен е също под името "суров петрол". Представлява смес на газообразни, течни и твърди въглеводороди и малки или незначителни количества на разнообразни азотни и серни съединения.

[редактиране] Източник и естествено образуване

Добив на нефт в Онтарио, Канада(2001)
Добив на нефт в Онтарио, Канада(2001)

Повечето специалисти смятат, че петролът е образуван през последните 600 милиона години от ненапълно разложени растителни и животински остатъци, зарити под дебели и тежки слоеве от скала. Смята се, че нефтът възниква по естествен път под въздействието на топлината и сравнително високото налягане в земните пластове от останките на тези организми. В някои случаи се наблюдават останки от микроскопични планктонови организми, които предимно са отговорни за относително високото съдържание на органически въглерод в ситнозърнестите утаечни пластове, като например тези на Чатануговите шисти [Chattanooga shale – тънко наслоени скали с ориентирано разположение (шистозност) на минералите. Седиментен (утаечен) тип шисти – тънко наслоени, без изменен първичен състав скали (например глинести шисти, кварцошисти)], които са главните скали – източник на нефт (т.нар. "майчини скали" или "нефтоносна кухня"). Смята се, че след образуването си в такива "кухни" петролът мигрира през земните пластове и при наличие на подходящи условия се натрупва с течение на времето в колектори (англ. "reservoir" - порести и разпукани земни пластове). Над колекторните пластове обикновено са разположени непропускливи скали, наричани "екран" (англ. "seal"), които не позволяват по-нататъшната миграция на петрола и така водят в течение на милиони години до натрупването на залежи в находища на нефт. Съществуват обаче и други теории за произхода на нефта, според които той е образуван по естествен път от неорганични вещества. Основания за тези теории е доказаното съществуване на елементарни въглеводороди (метан) на други планети в Слънчевата система и извън нея.

Сред водещите производители на нефт са Саудитска Арабия (с най-големи находища край Дамам, Русия (предимно в района на Западен Сибир, Съединените щати (основно Тексас, Калифорния, Луизиана, Аляска, Оклахома и Канзас), Иран, Китайската народна република, НорвегияСеверно море), Мексико, Венецуела, Ирак, Великобритания, Индонезия, Обединените арабски емирства, Нигерия и Кувейт. Най-големите известни запаси са в Близкия Изток.

[редактиране] Състав и преработка на нефта

Физическите свойства и точният химически състав на суровия петрол варират в зависимост от местоположенито на находищата. В пластови условия различните съставки от въглеводороди на нефта са разтворения в течните компоненти природен газ [смес от горливи (метан, етан, пропан, бутан, пентан, въглероден оксид, сероводород, водород) и негорливи газове (въглероден диоксид, азот, хелий, аргон), намиращи се в свободно, разтворено или сорбирано състояние в скали, вода или нефт], лек газообразен бензин, леки и тежки бензини, керосин, дизелово гориво, лек и тежък мазут и накрая битум (катрани) с различна плътност. Петролът обикновено се разделя на газообразни и течни фракции още на самото находище чрез сепарация на газовете от течностите; пак там от петрола се отделя и пластовата вода (първична подготовка на нефта). Полученият стабилизиран суров петрол се транспортира от находището към рафинерията (нефтопреработвателния завод) през тръбопроводи или с танкери (кораби).

Рафинерия в САЩ
Рафинерия в САЩ

В нефтопреработвателните заводи въглеводородните компоненти на суровия петрол се разделят един от друг на фракции чрез различни процеси на рафиниране. Първа стъпка в пеработката е обикновено процес, наречен "фракционна (атмосферна) дестилация", при който нефтът се загрява при атмосферно налягане и се изпраща в колона. Парите на различните компоненти кондензират в колектори на различни височини в колоната, където температурата е различна. По-нататък фракциите се изтеглят от колоната и допълнително се преработват в разнообразни крайни нефтопродукти. Един от многото продукти на суровия нефт е светла, почти безцветна субстанция - лек бензин. Друг е черна, катранена субстанция, която е богата на асфалт (битум).

Нефтопровод в Португалия
Нефтопровод в Португалия

Най-голямо търсене за леките продукти на нефтопреработката, по-специално бензин и дизелово гориво. По тази причина по-тежките фракции служат за суровина в различни процеси на дълбочинна преработка на нефта, като например крекинг (cracking), при което се използват високо налягане, температура и катализатори, за да се разделят големите молекули на тежките въглеводороди на малки молекули от леки въглеводороди. По този начин се получават допълнителни количества от най-търсените нефтопродукти. Някои от по-тежките нефтопродукти намират пряка употреба като смазочни масла, парафини, мазут и високо рафинирани целебни субстанции, например вазелин.

[редактиране] История и развитие на нефта

 Нефтени находища в окръг Кърн, Калифорния(1938)
Нефтени находища в окръг Кърн, Калифорния(1938)

Нефтът е известен от дълбока древност. В Близкия Изток, където има повърхностни находища на тежък нефт, той е използуван още преди около 4000 години в строителството като съставка на хоросана, за покриване на стени и покриви с асфалт, замазка на корпуси на лодки и като огнено оръжие във война. Около Каспийско море в някои от храмовете на огнепоклонниците гори природен газ. В Северна Америка нефтът е използван от местните народи в магиите, в медицината и за правене на бои. Заселниците го купуват от местните жители като лекарство и го наричат "масло на Сенека" и "генезово масло". В Европа той е изгребван от потоци или ями, а в ранния 19-ти век започва добив на малки количества от нефтоносни шисти. През 1815 няколко улици в Прага са осветени с лампи с нефт.

Смята се, че историята на съвременната нефтена промишленост започва през 1859 г., когато американският преселник, нефтен изследовател и предприемач Е. Л. Дрейк прокарва сондаж за добив на нефт в Пенсилвания на място, което по-късно е наречено Тайтъсвил (Тitusville). По-късно в района са прокарани много сондажи. Приблизително по същото време започва промишлен добив на нефт и в други райони на света, например в Азербайджан край столицата Баку. Първоначално керосинът (рафинирана течност, наречена „газ“, за „газови“ лампи) е главният готов нефтопродукт и той много скоро заменя свещите в бита. Употребата на петрола е обаче малка, освен като гориво за газени лампи, докато не бива изобретен двигателят с вътрешно горене, намерил огромно приложение в автомобилите, камионите, тракторите и самолетите.

Модерна бензиностанция в град Хирошима,Япония
Модерна бензиностанция в град Хирошима,Япония

Днес светът е силно зависим от нефта като източник на двигателна сила, смазочни материали, гориво, бои, лекарства и много синтетични материали. Широко разпространената употреба на нефт създава сериозни проблеми на околната среда - големите количества изгорели горива причиняват повечето от замърсяването на въздуха в индустриализираните страни,а нефтените петна от разлят петрол от танкери и морски сондажи замърсяват океани и брегови линии. Това е цената, която човечеството плаща за своето икономическо развитие.

[редактиране] Външни препратки