Ракита (Ном Кожани)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ракита.

Ракита (Ном Кожани)
Местоположение
Данни
Население: 693 (2001)
Надм. височина: 623 м
Геогр. положение: 40° 34' 0 сев. ш.
21° 36' 0 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Ракита (на гръцки: Ολυμπιάδα, Олимбиада, катаревуса: Ολυμπιάς, Олимбиас, до 1928 година Ρακίτα, Ракита) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в Дем Кайляри (Птолемаида), Ном Кожани, Област Западна Македония с 693 жители. Селото е разположено на 11 километра северозападно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 километра източно от Врабчинското езеро (Хематида).

Съдържание

[редактиране] История

В края на 19 век Ракита е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Рокита е посочено като село с 80 домакинства с 200 жители българи и 30 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 Ракита има 700 жители българи.[2] В началото на 20 век цялото християнско население на Ракита е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в селото има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3] Христо Силянов в "Писма и изповеди на един четник" пише за отбиването на чеатата на Марко Лерински в Ракита:

Ракита и още няколко села представят малко българско островче посред турско море. Те спадат между най-събудените и ученолюбивите — съща крепост на самата граница на българското племе, която гърците всуе се мъчат да разбият. Едва ли има македонско село, което да е дало повече учители.

Празнично облечени работници, стари и новопокръстени, идат на честитка. Всеки от тях мъкне от пояса си по нещо — ракия, сладки — и го слага пред нас. Цялото село е на крак и празнува двоен празник. И най-неподатливи ге снощи бидоха спечелени и покръстени. В Ракита вече няма освен наши хора.[4]

След Балканската война селото попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени 66 гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е прекръстено на Олимбиас. В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ракита живеят 125 чуждогласни българофонски семейства и 25 гръцки бежански.

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 927 души
  • 1920 - 502 души
  • 1928 - 796 души
  • 1940 - 984 души
  • 1951 - 1 014 души
  • 1961 - 1 054 души
  • 1971 - 720 души
  • 1981 - 698 души
  • 1991 - 889 души
  • 2001 - 693 души

[редактиране] Родени в Ракита

  • Никола Благоев (1868 - 1944), български историк, член на МНИ

[редактиране] Външни връзки

Препратка към страница на английски История на Ракита

Препратка към страница на гръцки История на Ракита

Препратка към страница на гръцки Информация за Дем Кайляри

[редактиране] Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 107.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
  4. Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник, 1902. София, 1927.


Дем Кайляри (Птолемаида)
Кайляри (Птолемаида) | Биралци (Пердикас) | Бошовци (Мавропиги) | Дурутово (Проастио) | Коман (Команос) | Конуй (Дросеро) | Котлари (Пендаврисос) | Липинци (Асвестопетра) | Палия Амбелия | Ракита (Олимпиада) | Требино (Кардия) | Чор (Галатия) | Харбино (Птелеонас)


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област