Коми

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Республика Коми
Коми Республика
Знаме на Република Коми

(информация)
Герб на Република Коми
(информация)
Коми на картата на Русия
Официален език руски и коми
Столица Сиктивкар
Президент Владимир Торлопов
Министър-председател Иван Кулаков
Федерален окръг Северозападен федерален окръг
Площ
415 900км2
Население
1 018 674 души (2002)
Гъстота
2,4/kм2
Валута рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 11

Република Коми (на езика коми: Коми Республика) е субект в състава на Руската Федерация. С площта си от 415 900 км2, Коми е най-големия регион в европейската част на Русия. Влиза в състава на Северозападния федерален окръг и Северен икономически район.

Съдържание

[редактиране] История

Създадена е на 22 август 1921 г. като Коми (Зирян) автономна област. На 5 декември 1936 г. е преобразувана в Коми АССР, а от септември 1990 г. - Коми ССР. Сегашното си наименование носи от юни 1992 г.

[редактиране] Население

По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението на Република Коми е 1 018 674 души (0,70% от Русия, 54-то място), с плътност 2,4/kм2. Урбанизацията на населението е 75,25%. Националният състав на населението е следния:

[редактиране] Географски данни

Коми е разположена в североизточната част на Руската равнина. Граничи с Архангелска, Кировска, Свердловска и Тюменска област и с Пермския край. Разстоянието от столицата на Коми - Сиктивкар до Москва е 1 515 км.

Намира се в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Средната температура за януари е -16,5оС, а за юли е +18,8оС.

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са различните руди, боксити, каменна сол, гипс, варовик.

[редактиране] Икономика

Републиката развива добива на каменни въглища, нефт, газ, нефто и газо-преработката, дърводобивната и дървообработваща промишленост.

В селското стопанство водещ отрасъл е животновъдството. Развито е също така еленовъдството.

[редактиране] Външни връзки


Субекти на Руската федерация Герб на Русия
републики: Адигея | Алтай | Башкирия | Бурятия | Дагестан | Ингушетия | Кабардино-Балкария | Калмикия | Карачаево-Черкезия | Република Карелия | Коми | Марий Ел | Мордовия | Северна Осетия | Татарстан | Тува | Удмуртия | Хакасия | Чечения | Чувашия | Якутия
краеве: Алтайски | Краснодарски | Красноярски¹ | Пермски | Приморски | Ставрополски | Хабаровски
области: Амурска | Архангелска | Астраханска | Белгородска | Брянска | Владимирская | Волгоградска | Вологодска | Воронежка | Ивановска | Иркутска | Калининградска | Калужка | Камчатска² | Кемеровска | Кировская | Костромска | Курганска | Курска | Ленинградска | Липецка | Магаданска | Московска | Мурманска | Нижегородска | Новгородска | Новосибирска | Омска | Оренбургска | Орловска | Пензенска | Псковска | Ростовска | Рязанска | Самарска | Саратовска | Сахалинска | Свердловска | Смоленска | Тамбовска | Тверска | Томска | Тулска | Тюменска | Уляновска | Челябинска | Читинска | Ярославска
градове от федерално значение: Москва | Санкт Петербург
автономна област: Еврейска
автономни окръзи Агински | Корякски² | Ненецки | Таймирски (Долгано-Ненецки)¹ | Уст-Ордински | Ханти-Мансийски | Чукотски | Евенкски¹ | Ямало-Ненецки
  1. На 1 януари 2007 г. Евенкският и Таймирският автономни окръзи ще се присъединят към Красноярския край.
  2. На 1 юли 2007 г. Камчатска област и Корякският автономен окръг ще се обединят в Камчатски край.
Федерални окръзи
Централен | Далекоизточен | Северозападен | Сибирски | Южен | Уралски | Приволжки