Отче наш
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Отче наш е най-известната молитва в християнския свят, която по Евангелието на Матей 6, 9-13 и Евангелието на Лука 11, 2-4)[1] е завещана от самия Исус Христос. В Православната църква тази молитва се произнася по време на Божествената литургия след осветяването на Св. Дарове. По завета на апостолите всеки християнин е длъжен да я произнася три пъти на ден, по Тертулиан преди ядене.
Богомилите са признавали единствено молитвата “Отче наш”, както е отбелязано в Тайната книга на богомилите, апокриф известен още като ”Свети Йоанова книга” и “Лъжовно евангелие на Йоан”. Възниква в България най-вероятно през XI—XII в. Запазено е в два латински преписа — т. нар. Каркасонски от XIV век и Виенски от XII век
Молитвата "Отче Наш" е преведена от гръцкия оригинал на латински[2] и впоследствие на много други. Църковнославянският превод [3] е един от най-ранните старобългарски текстове. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н.
Руски икони от 17 в. илюстрират текста на "Отче Наш" (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени.
Пълен текст на съвременен български:
Отче наш, който си на небесата;
да се свети името Ти; да дойде царството Ти,
да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята.
Дай ни днес насъщния ни хляб,
и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници;
и не ни въвеждай в изкушение; но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.