Бързодействие (ИС)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бързодействието е основна величина при интегралните схеми. Характеризира се с времената на превключване и продължителността на фронтонвете на изходните сигнали. Бързодействието на логическите елементи е максимелно когато на всички входове се подават едновременно управляващи сигнали. В противен случай се увеличава влиянието на паразитните капацитети