Петер Паул Рубенс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петер Паул Рубенс фламандски художник |
|
Роден: | 28 юни 1577 Зиген, Германия |
---|---|
Починал: | 30 май 1640 Антверпен, дн. Белгия |
Петер Паул Рубенс (Peter Paul Rubens) (28 юни 1577, Зиген — 30 май 1640, Антверпен) е фламандски бароков художник.
Рубенс е роден в Зиген, Вестфалия. Баща му е преуспяващ протестантски адвокат, напуснал Антверпен, заради религиозните преследвания на испанците. След смъртта на баща му, Рубенс и майка му се завръщат в Антверпен, където той приема католицизма. Майка му го изпраща да се учи при някои от водещите художници на епохата, живеещи в града.
През 1600 Рубенс заминава за Италия, където работи като придворен художник на херцога на Мантуа. Той изучава древноримското изкуство и копира работи на големите италиански майстори. Зрелият му стил е силно повлиян от Тициан.
След смъртта на майка си през 1608 Рубенс се завръща в Антверпен. Година по-късно се жени за Изабела Брант, дъщеря на Ян Брант, водещ антверпенски хуманист. Картините му за олтара на катедралата Света Богородица Издигането на Кръста (1610) и Свалянето от Кръста (1611 – 1614) го утвърждават като водещия фламандски религиозен художник.
През следващите години Рубенс получава много поръчки от френския кралски двор, включително поредица алегорични картини за живота на Мария де Медичи (днес в Лувъра). Той и работилницата му изпълняват множество монументални религиозни картини, като Успение на Света Богородица в катедралата на Антверпен.
В периода между 1621 и 1630 Рубенс е натоварен от испанските хабсбургски владетели с няколко дипломатически мисии. Посветен е в рицарство от английския крал Чарлз I за усилията му за постигане на мирен договор между Англия и Испания. Също така му е поръчано изрисуването на тавана в Банкетния дом в двореца Уайтхол.
През 1630, четири години след смъртта на първата си жена, петдесет и три годишният художник се жени за шестнайсетгодишната Елен Фурман. Рубенс има три деца от Изабела и пет от Елен, като най-малкото е родено осем месеца след смъртта му. Чарът на Елен е отразен в късните му работи като Градината на любовта, Трите грации и Съдът на Парис, които той рисува за испанския двор и днес се намират в музея Прадо.
Рубенс умира от подагра на 63 години и е погребан в църквата Св.Яков в Антверпен.
Поклонението на влъхвите, 1624 |
Портрет на Мария де Медичи, ок. 1622. Музей Прадо, Мадрид, Испания |
Автопортрет без шапка, ок. 1639. Галерия Уфици, Флоренция, Италия |
[редактиране] Външни препратки
- Уеб-галерия на изкуството: Рубенс (на английски)
- Статия от Гардиън (на английски)