Омуртаг (хан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За града със същото име вижте Омуртаг (град).

Кан Омуртаг
български владетел
Кан Омуртаг
Роден: 8 век
Починал: 831

Кана субиги Омуртаг е български владетел, син на хан Крум, управлявал България от 814 до 831 г. Името Омур-таг има тюркски произход, означава планина/връх Омур. Едноименен връх се намира в планината Тян Шан в днешен Китай.

Омуртаг оставя знаменития надписЧовек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му“. При неговото управление се развива мащабно строителство - възстановена е опожарената през 811 г. столица Плиска и са построени нови дворци и крепости.

Омуртаг има трима сина - Енравота, Звиница и Маламир, но лишава първородния Енравота от трона заради вярата му в християнството. Има сведения, че управлението на Омуртаг се характеризира с големи гонения срещу християните. Всички негови надписи обаче започват с християнски кръст и споменават Бог, а самият Омуртаг е изобразяван с християнски държавни символи - скиптър с кръст, корона с кръст. Вероятната причина е имитация на византийските символи и монети.

След възкачването си Омуртаг започва да опустошава ромейските земи. Първоначално отхвърля предложението за мир на император Лъв V. През есента на 814 г. двете войски се срещат в решително сражение, което българите губят. В началото на 815 г. пратеници на хан Омуртаг пристигат в Константинопол, където сключват мирен договор с Византия. Императорът се заклева според езическите обичаи на българите, а пратениците на Омуртаг - според християнския закон. Договорът се сключва за 30 години и определя границите между двете страни.

Омуртаг изпраща двама вестители при византийския император Михаил II, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, 11 век.
Омуртаг изпраща двама вестители при византийския император Михаил II, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, 11 век.

През 823 г. избухва бунтът на византийския пълководец Тома Славянина, който обсажда Константинопол с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб.

Вероятно през 823 или 824 година, славянските племена браничевци и абодрити, населяващи средното течение на река Дунав, се отцепват от българската държава и търсят покровителството на франкската империя. Три последователни години – 824, 825 и 826, хан Омуртаг провожда мирни пратеничества при франките. След като те не постигат резултат, през 827 и 829 български войски навлизат в земите по Средни Дунав. Отцепилите се славянски племена са отново подчинени. Франките изпращат войски, но не успяват да се намесят ефективно. На мястото на разбунтувалите се славянски вождове хан Омуртаг поставя свои довереници, най-вероятно прабългари. Отношенията между България и франкската държава са уредени с мирен договор около 830.

Умира през 831 г. и е наследен на престола от третия си син Маламир.


Крум >>> хан на България (814831) >>> Маламир



Български владетели

Стара Велика България (632 - 681 г.)

Ханове (канове): Кубрат | Батбаян

Първа българска държава (империя) (681 - 1018 г.)

Ханове (канове): Аспарух | КуберМакедония) Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян

Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате)

Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II

Втора българска държава (империя) (1186 - 1396 г.)

Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир

Трета българска държава (след 1878 г.)

Княз: Александър Батенберг

Царе: Фердинанд | Борис III | Симеон II