Винище

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Винище е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, Област Монтана, на 16 км от гр. Монтана в посока Видин близо до път Е79.

Винище
Карта на България, мястото на Винище е отбелязано
Данни
Област: Монтана
Община: Монтана
Население: 274 (13/09/2005)
Надм. височина: 317 м
Пощ. код: 3482
Тел. код: 09547
Геогр. положение: 43° 29' сев. ш.
23° 4' изт. д.
МПС код: М
Кмет или наместник
Алексей Александров (ДК „За Монтана“)

Съдържание

[редактиране] География

Винище се намира в предбалканската област на север от Стара планина, на около 300 м надморска височина. Протичащата през селото безименна река (наречена „Бара“) се влива в река Цибрица. В землището на селото се намира интересно скално образувание, наречено „Камико“.

[редактиране] История

Територията, където е разположено село Винище, се намира от 29 г. в пределите на римската провинция Горна Мизия, близо до границата с Долна Мизия (р. Цибрица). Селото се споменава за първи път със собственото си име в османски регистри от 1450 г., като името произлиза от факта, че районът благоприятства лозарството и винарството. По време на османското владичество турци в селото не са се заселвали. Поради малкия брой мюсюлманско население в Северозападна България (практически само в градовете Видин, Лом, Берковица и Кутловица) и планинския характер на местността османската власт има слаба подкрепа, което дава възможност за чести обири на преминаващите по маршрута Видин-София пратки със събрани данъци.

През 1688 г. населението на Винище взема активно участие в Чипровското въстание, започнало след превземането на Белград от австрийците на 6 септември 1688 г. В края на септември в местността Жеравица между Кутловица (сега Монтана) и Винище, се провежда решителната битка между въстаниците и войската на граф Емерих Текели, в която българските сили претърпяват поражение. По време на разгрома на въстанието е унищожено неизвестно село, намиращо се в местността между Винище и Камена Рикса. Смята се, че част от населението на Винище след разгрома на въстанието се заселва във Видин, Враца, Медковец и в Ломско.

Около 1850 г. по силата на договор между руския император и турския султан в България, включително северозападната част, се заселват мюсюлмани от Руската империя, които местното население нарича „татари“. Част от тях се опитват да се заселят в близост до Винище, но само за няколко години те изчезват напълно — отчасти поради непоносимост към климата, отчасти поради жестокото отношение от страна на християнското население. През 19 век на два или три пъти през областта преминава чумна епидемия. Спомен от това време е местността Бранище, където били погребвани мъртвите, като името означава „място, от което трябва да се пазиш“. Вероятно също поради епидемиите селото се е премествало поне два пъти, последното известно място е било на около 2 км на север от сегашното му разположение.

През 1923 г. местното население взема участие в септемврийските събития. Дадени жертви няма. От 1960-те се наблюдава постоянна тенденция към обезлюдяване на селото, като само за последните 20 години броят на жителите му е намалял 2 пъти.


[редактиране] Икономика

Традиционно населението на Винище се препитава със земеделие и животновъдство, въпреки че поради предпланинския си характер районът не е много плодороден. В началото на 20 век известна част от населението емигрира в САЩ. След Втората световна война се изгражда ТКЗС. През 1960-те е построен цех към акумулаторния завод в Монтана. Цехът е затворен около 20 години по-късно.

След 1989 г. земята се обработва от различни земеделски кооперации и частни предприемачи. Изселили се в Монтана през 1960-те собственици обработват малки наследствени парцели, където добиват плодове, зеленчуци, животинска продукция, вино и ракия, предимно за собствена консумация. Единственото промишлено предприятие в момента е цех за производство на колбаси.

[редактиране] Културни забележителности

Църквата Св. Йоан Кръстител в с. Винище е построена в първата половина на 19 век. Въпреки скромната си архитектура, иконостасът се отличава с висока художествена стойност. Според д-р Иванка Гергова той е дело на банския зограф Димитър Молеров. След 1950-те църквата не се използва и е разграбена. През март 2005 е завърпен ремонта на църквата, включващ възстановяване на сградата и изографисване на нови стенописи.

Църквата "Св. Йоан Кръстител" във Винище, след реконструкцията през 2005 г.
Църквата "Св. Йоан Кръстител" във Винище, след реконструкцията през 2005 г.


[редактиране] Население и етнография

Населението на Винище е православно, като в етнографско и диалектно отношение спада към западнобългарската група. До началото на 20-ти век в обществената организация са били определящи т.нар задруги. До скоро запазени са много старинни обичаи, като обичая „курбан“, представляващ родова сбирка на специално избрано място, посветена на деня на определен светец. На снимката вляво се вижда каменен кръст (наречен оброк), обозначаващ такова култово място, принадлежащ на един от родовете в селото. Намерен е в местността „Камико“, близо до разцепен от мълния на две многовековен дъб. Надписът на него гласи „ Св. Костадин, лето от Христа 1804“. Подобен избор на светилище е известен от старославянските религиозни обичаи.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

  • Милан Дренчев, политически деец (р. 1917)



[редактиране] Външни препратки

Чипровското въстание

Зографът Димитър Молеров