Преврат в България (1886)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Превратът в България през 1886 е неуспешен опит за детрониране на българския княз Александър I на 21 август (9 август стар стил) 1886, довел в крайна сметка до неговата абдикация и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.

Съдържание

[редактиране] Подготовка на преврата

Превратът е предшестван от кампания на руското правителство срещу княза, съпътствана от яростна пропаганда на проруските политически групи в страната (цанковисти и лъжесъединисти). Той е организиран от група офицери, недоволни от кадровата политика на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от руското консулство в България. Заговорът се ръководи от капитан Радко Димитриев, а сред дейните участници са и капитан Георги Вазов, замистникът на военния министър капитан Атанас Бендерев, началникът на Военното училище майор Груев.

В началото на август по заповед на Бендерев повечето войскови части, разположени в София, са изпратени към границата със Сърбия, а Струмският полк е прехвърлен от Кюстендил в Перник. Заговорниците убеждават офицерите от Струмския полк да се присъединят към тях, обявявайки, че предстои война със Сърбия, която би била фатална за България без руска подкрепа. Правителството на Петко Каравелов е запознато със съществуването на заговор, но не прави опит да го ликвидира, тъй като самото то не изключва възможността да убеди княза да абдикира.

[редактиране] Детрониране на княз Александър I

В нощта на 20 срещу 21 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават Княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона.

Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, и се опитват да убедят министър-председателя Каравелов да ги подкрепи, но се сблъскват с твърд отказ. На вечерта е обявен съставът на временно правителство, начело с митрополит Климент Търновски и включващо още Христо Стоянов, Драган Цанков, Константин Величков, Тодор Бурмов, Васил Радославов и майор Константин Никифоров.

Още на следващия ден, 22 август, се появяват първите сведения, неблагоприятни за извършителите на преврата. Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който в този момент се намира в Търново, са обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. Плевенския полк, намиращ се в Ловеч, отказва да признае новото правителство, а в Севлиево либералите провеждат демонстрация срещу преврата. Във Варненския полк офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.

[редактиране] Контрапреврат

На 22 август група офицери в Пловдив, включително подполковник Сава Муткуров, командващ Пловдивската бригада, се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, като Иван Стоянович и Димитър Тончев, както и на британското консулство. Установили контакт с полковете в Пазарджик, Хасково, Стара Загора и Варна, те започват да концентрират в Пловдив частите, неприемащи преврата и временното правителство.

На 23 август Стамболов, в качеството си на председател на Народното събрание, издава прокламация, с която обвява преврата за незаконен и назначава Сава Муткуров за главнокомандващ Българската армия. По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.

[редактиране] Връщане на княза и абдикация

[редактиране] Мерки срещу заговорниците

[редактиране] Последствия

[редактиране] Източници

  • С. Радев. Строителите на съвременна България, т.1. (????) ISBN ????