Садина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Садина е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
Садина | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Търговище |
Община: | Попово |
Население: | 1 330 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 404 м |
Пощ. код: | 7841 |
Тел. код: | 06036 |
Геогр. положение: | 42° 54' сев. ш. 25° 48' изт. д. |
МПС код: | Т |
Кмет или наместник | |
Пеци Пецев |
Съдържание |
[редактиране] География
Намира се на 18 км североизточно от Попово, между 100-200 м надморска височина. Асфалтирани шосета го свързват освен с Попово със Захари Стояново (посока Русе) и село Зараево. Има шосета за селата Ломци и Помощица и черни пътища за селата Осенец, Езерче, град Опака и село Люблен. Селото е разположено върху два склона, южен и източен, по долината на река Малки Лом, в голяма котловина, заобиколена от възвишения. В западната му част преминава рекичката Бюлбюл дере. Образувано е от две големи махали, разположени една срещу друга на 500 м разстояние. Преди милиони години долината на Садина е била дъно на море, следи от което се намират и днес на 8-10 метра дълбочина.
[редактиране] Кратка историческа справка
Стари легенди поставят основаването на селото много преди завладяването на днешна Североизточна България от османския военачалник Али паша през 1388 год. През различни периоди от неговото съществуване поселението се е местило от центалната част на котловината към хълмовете и обратно. По време на Руско-турската война от 1877-1878 год. половината село било унищожено.
За произхода на името на селото се разказват няколко легенди: то идва от името на един от първите заселници - овчарят Садо; заради котловината, в която се намира селото, приличаща на съд - "съдина", дума използвана от капанците; или по името на една местна трева, наричана в далечното минало "садина", която служела за прехрана на животните на заселниците.
[редактиране] Интересно
“Екзекуцията” на с.Садина - 1893-1894 г.
1894 г. февруари – март. След допълнителни парламентарни избори през януари в Поповско и Разградско избухват селски вълнения.
В периода 1893-1894 г. - Българското общество е уморено от Стамболовата политика на “твърдата ръка”. Особено неблагоприятно върху престижа на Стамболовото управление се отразява “екзекуцията” на с. Садина през 1893 г. След жестоката разправа със селяните в с. Садина, където повиканата във връзка с възникналия конфликт по време на изборите полиция употребява оръжие. Много селяни са убити и ранени. По нареждане на Стамболов войските извършват ??? “екзекуция" на с.Садина. Опозицията извършва широкомащабна кампания срещу правителството. Нейният печат е изпълнен с протестни телеграми и резолюции. В подкрепа на с. Садина се организира масово събиране на хранителни продукти. Създадената напрегната атмосфера вещае скорошния край на Стамболов.
[редактиране] Религии
Населението е изцяло християнско и изповядва източно-православната християнска религия.
[редактиране] Обществени институции
Кметство.
Народно читалище "Съединение" със секретар Галя Маринова.
Детска градина.
Основно училище "Хр. Ботев".
Танцов състав - "Капанци"
Народен състав - "Капанчета"
Църква.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Характерно за село Садина е отглеждането на чесън, което се очертава и като основен поминък. Всяка година през есента се засаждат хиляди декари с чесън, който се вади през месец юни на следващата година. Продукцията на селото се консумира в цяла България.
[редактиране] Редовни събития
Капански събор "Два кавала свирят, три хора се вият" се провежда веднъж на две години от 28 до 31 август. Място на провеждане: Народно читалище "Съединение", с. Садина. Организатори: община Садина. Координати за връзка: тел. 09386/ 2254.
Капански събор “Здрав корен – жив дух". Организатори : Община Попово и НЧ "Съединение" с. Садина. Място - гр. Попово и с. Садина. Контакти : 0608/ 40 261; 0889714149 - Петя Габровска - гл. експерт "Култура" на Попово.
В селото се провежда традиционен събор през последната неделя на месец август, на който жителите и произхождащите от селището се събират, като канят и гости (сборяни), за да празнуват. Съборът е традиционно съпътстван от бъги-шоу и различни атрактивни състезания. Устройва се и панаир с множество увеселителни атракции, където децата се забавляват.
На Тодоровден се провеждат традиционните кушии (надбягвания с коне), а на Сирни заговезни се палят огромни огньове във всички махали - т. нар. олелии.
[редактиране] Личности
Роден е д-р Иван Маринов - първият подводничар на България.
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
Най-известните ястия които се приготвят са: печен пипер с прясно мляко, раки, салца, боб по садински и др.
[редактиране] Инициативи
По разработен и защитен проект между общините Попово, Лозница и Опака по линията на културния и селския туризъм традиционната Капанска къща в селото ще бъде превърната в архитектурно-етнографски комплекс, където ще бъдат представени местните песенни, танцови фолклорни традиции и обичаи. Проектът цели и професионалната реализация на местни жители в областта на хотелиерството, ресторантьорството и туризма. Тук гостите ще могат да опитат типично капански ястия като раки, плакета, гюзлеми и др. За целите на садинската част от проекта е създадена и фондация "Капанци", която участва в реализирането и изпълнява гъвкавите дейности към проекта.
[редактиране] Културен живот
Редовно участие и добро представяне на местни фолколорни групи и певци в националния събор на българското народно творчество в Копривщица.
Участие на народен състав "Капанци" и народен състав "Капанчета" в международния фолклорен фестивал в Дорково, община Ракитово.
[редактиране] Любопитно
За капанската шевица
Шевицата е едно от най-старите изкуства, познати по нашите земи. Известно е, че то е със славянски произход. И до днес будят възхищение многоцветните шевици от различните краища на България. На техния фон изглеждат нетрадиционно черните шевици, създадени от т. нар. капанци, които живеят на територията на няколко общини в Разградска и Търговищка област.
Когато през 40-те години на миналия век известният наш етнограф проф. Иван Коев проучва комплексно бита на капанците, той е смаян от самобитността на много обичаи и традиции. За първи път той проучва и капанската шевица и изказва еретичната мисъл, че става въпрос за компактно запазени потомци на някогашните прабългари, които ревниво пазят в продължение на векове традиционното си везбено изкуство и мотиви.
Женската капанска носия е типична двупрестилчена, а мъжкото облекло е от чернодрешните. Проф. Коев отбелязва, че по полата на женската риза – т. нар. капанка, в някои села има по две бойчета, по-рядко наричани „дърво на живота“. Те са разположени по долния край на полата, на мястото, където се срещат престилката и т. нар. пещимал (задната престилка). При своите изследвания проф. Коев само споменава за съществуването на капанското село Садина. И го отминава. Защото неписан закон за етнографията е, че големите села, разположени в близост до градовете, отдавна са загубили самобитната си култура. Това очевидно не важи за капанците – впоследствие се оказа, че единствено в с. Садина дървото на живота присъства задължително във везбената орнаментика на женската риза. То се е извезвало на ризата на започналото да се момее девойче и присъства на нея до старческа възраст. Дървото на живота е символ на социалната зрялост на капанската жена – това под различна форма съобщават садинските капанци на различна възраст и с различно образование. „Без него не може“ – отсича 83-годишната баба Минка.
В с. Садина се откриват капанки, на които дървото на живота е извезано и на ръкавите. Интересен е и фактът, че в едната махала на селото го наричат бойче, а в другата – дърво на живота.
Какво представлява въпросният мотив – той е стилизирано клонче, завършващо с три, пет и повече цвята, и е изработено основно с черни вълнени конци и по-малко с такива от по-светлата цветова гама. Има и единични кръстчета в турско розово, за които всички информатори съобщават, че са от прабългарско време. Дървото на живота също е и стилизиран храст, изработен по описания по-горе начин. Като цяло дървото на живота е много по-светло от капането – шевицата по долните краища на полата и ръкавите на капанката. Използва се основно кръстатият бод, който капанци наричат „куманец“ или „куманци“. Не е възможно да се установи с точност от кога е това название, но изследователите предполагат, че то е свързано с куманското присъствие в региона преди 8 века. На снимките са показани варианти на дървото на живота от втората половина на ХIХ, началото до към 30-те години на ХХ в.
Интересен е начинът, по който са предавани капанските везбени мотиви от жена на жена и от поколение на поколение. От векове във всяко капанско село има по няколко зашиви – ленти платно с извезани на тях характерни мотиви. При везане на нова риза задължително се е избирал мотив от тях и така капанската орнаментика става неподвластна на времето.
И до днес садинските капанци грижливо пазят традиционната си носия като трудно допускат външни хора до нея. И това е станало причина тя да е практически неизвестна за културната общественост. Чак сега, в началото на ХХІ в., капанските баби показват съдържанието на раклите си, за да бъде запазено самобитното им изкуство за поколенията.
от Светлана Радева