Луи Франше д'Епре
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луи Франше д'Епре френски офицер |
|
Роден: | 25 май 1856 Мостаганем, Алжир |
---|---|
Починал: | 8 юли 1942 Сен Амансе, Франция |
Маршал Луи Феликс Мари Франсоа Франше д'Епре (на френски: Louis Félix Marie François Franchet d’Espérey) е френски офицер, командвал силите на Антантата на Балканите в края на Първата световна война.
Франше д'Епре е роден през 1856 в Алжир, където баща му е на служба като военен. През 1874 постъпва във военното училище Сен Сир, по-късно участва в различни мисии в Тунис, Тонкин, Пекин и Мароко. През 1914, в началото на Първата световна война, оглавява 1-ви армейски корпус, разположен на Западния фронт край Лил, а по-късно е назначен за командващ 5-та армия.
Един от основните поддръжници на идеята за настъпление на Балканите, през 1918 генерал Франше д'Епре застава начело на съюзническите сили в региона по време на офанзивата срещу българските позиции в Македония. На 29 септември той подписва с Андрей Ляпчев Солунското примирие, с което България излиза от войната.
През 1920 Франше д'Епре се оттегля от активна военна служба, а през 1921 е повишен в маршал. През 1934 е избран за член на Френската академия. След смъртта му през 1942 е погребан в Les Invalides в Париж.
[редактиране] Източници
- „Le marechal Franchet d'Espérey, enfant de Mostaganem“ [26 септември 2005]