Национално знаме на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Национално знаме на Република България
Национално знаме на Република България

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

Съдържание

[редактиране] Форма, цветове и размери

Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България

Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България

  • Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
  • Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
  • Цветове:
    • бял - със степен на белота не по-малка от 80%,
    • зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил
    • червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.

Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

За изобразяване на знамето близки цветове в 16-код са: за бялото - #FFFFFF; за зеленото - #00966E; за червеното - #D62612.

[редактиране] Знаме на Българската армия

Българско бойно знаме от времето на княз Александър I
Българско бойно знаме от времето на княз Александър I

Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120 х 120 см, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, с ресни по трите страни. Цветове - съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена "За храброст" в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали "БА" (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст "За Република България". Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 см и диаметър 4 см, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти.

[редактиране] Военоморско знаме

Военноморският флаг на Република България е с размери 90 х 60 см и с цветовете на националното знаме - бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 см и не по-малко, зелена и червена - по 12 см. В горният ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на президента на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи.

[редактиране] Гюйс

Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби, като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно, кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през 1898 г. в Санкт Петербург "Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави". За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски "Албум на щандартите и флаговете на чуждестраните държави", издаден през 1912 г.. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен андреевски кръст. Безпорно българският гюйс е копиран от руския. При сравнение между двата става ясно, че единствените разлики са в цветовете.

[редактиране] История

Прототипът на българското знаме, ушито от Стиляна Параскевова за българските доброволци в Руско-турската война 1877
Прототипът на българското знаме, ушито от Стиляна Параскевова за българските доброволци в Руско-турската война 1877

[редактиране] Първо и Второ българско царство

Първи данни за българско знаме имаме от времето на Първата българска държава, според които прабългарите използвали за знаме конска опашка. След покръстването на България у нас започват да се използват знамена подобни на византийските. Няма точни данни за български флаг от времето на Втората българска държава. По времето на османското робство хайдутите и войводите използват зелено знаме с изобразен златен лъв и надпис: Свобода или смърт.

[редактиране] През Възраждането

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от Българската Легия, основана от Георги Сава Раковски. За първи път знаме, на което цветовете са в днешния порядък е ушито от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война. То е било квадратно с лъв и надпис БЪЛГАРИЯ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.

[редактиране] След Освобождението

След Освобождението, първата българска конституция приета на 16 април 1879 в член 23 определя, че "Българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално"

През 1947 към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна Република България, който остава до 27 ноември 1990. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант.

[редактиране] Използване

Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.

Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

[редактиране] Допълнителна литература

  • Иван Иванов, „Български бойни знамена и флагове“, Министерство на отбраната, Институт за военна история, Издателство на Министерство на отбраната “Св. Георги Победоносец”, София, 1998

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки


Национални знамена на държавите в Европа

Национално знаме на: Австрия | Азербайджан | Албания | Андора | Армения | Беларус | Белгия | Босна и Херцеговина | България | Ватикан | Германия | Грузия | Гърция | Дания | Естония | Испания | Република Ирландия | Исландия | Италия | Кипър | Латвия | Литва | Лихтенщайн | Люксембург | Република Македония | Малта | Молдова | Монако | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | Румъния | Русия | Сан Марино | Сърбия | Словакия | Словения | Турция | Украйна | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Хърватска | Черна гора | Чехия | Швейцария | Швеция