Никола Инджов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Инджов български писател |
|
Роден: | 30 септември 1935 Бургас, България |
---|---|
Никола Инджов e български поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски. Известен е преди всичко със стиховете си, които се открояват на фона на скованата от догми и клишета българска лирика в края на 1950-те. Дългогодишен дипломат в редица латиноамерикански страни.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), юношеството му - в Хасково. Завършва икономически техникум, следва икономика във Варна, учи испански език в Хаванския университет. За първи път публикува стихове в сп. "Септември" през 1952 г.
Никола Инджов е носител на множество литературни награди, сред които:
- 1961 — Награда от Празника на поезията,
- 1961 — Награда от Световния младежки фестивал в Хелзинки,
- 1967 — Награда от Съюза на съветските писатели,
- 1996 — Голямата литературна награда на Бургас,
- 1999 — Награда от Съюза на преводачите,
- 2001 — Националната Ботевска награда,
- 2001 — Награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман (“Възречени от Манастър”)
- 2005 — Награда на Съюза на българските писатели за най-добра публицистична книга (“Приписки към времето”)
- 2006 — Орден “Кирил и Методий” – огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура.
[редактиране] Библиография
[редактиране] Поезия
- 1959 — "Предчувствие", стихотворения
- 1962 — "Балада за Камен Болшевика", поема
- 1964 — "Пътища и любов", стихотворения,
- 1965 — "Тихол с петела", поема
- 1967 — "Вечерна ръкавица", стихотворения
- 1970 — "Дългосвет", стихотворения и поеми
- 1977 — "Всекидневен човек", стихотворения и поеми
- 1985 — "Лунна родина", стихотворения
- 1985 — "Предчувствие", стихотворения и поеми
- 1988 — "Избор на звезда", поеми
- 1993 — "Странник", стихотворения и поеми
- 1999 — "Останали стихотворения", стихотворения и поеми
- 2004 — "Изабране пjесме", избрани стихове от Подгорица, Черна гора
[редактиране] Есеистика и публицистика
- 1970 — "Сантиментален марш". Книга за СССР
- 1970 — "Ден днешен". Книга за България (в съавторство със Серафим Северняк)
- 1974 — "Кубамар". Книга за Куба, 1974
- 1977 — "Лотос, винтовка, рало". Книга за Лаос
- 1977 — "Висоти и подножия". Книга за Армения
- 1984 — "Всекидневно човечество", есеистика и публицистика
- 1987 — "Отдалече път и надалече", есеистика и публицистика
- 1991 — "Пее среднощ, призори плаче". Книга за Америка
- 1999 — "Дяволите от рая". Книга за пирати, корсари, флибустери, буканери, негрери
- 2005 — "Приписки към времето", публицистика и есеистика
[редактиране] Романи
- 1981 — "Попътна повест", роман
- 2001 — "Възречени от Манастър", роман
- 2004 — "Възречени от Манастър", избрани стихове и роман,
[редактиране] Преводи
- 1966 — "Избрани стихове", Александър Прокофиев
- 1972 — "Фуенте овехуна", Лопе де Вега, драма
- 1978 — "Душа от знамена обвята", Виктор Хара, стихове и песни
- 1984 — "Петото слънце", поезия на маите и ацтеките
- 1989 — "Потеклото на светците", поезия на убити латиноамерикански поети
- 1998 — "Време и вик под кондора". Латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия
- Преводи от руски език на поезия от Николай Тихонов, Константин Симонов, Михаил Светлов, Александър Твардовски, Едуард Багрицки.
- Преводи от португалски език на поезия от бразилски и анголски поети
- Преводи от сръбски език на черногорски поети
[редактиране] Външни препратки
Творби
- Из "Петото слънце", преводач Никола Инджов, litclub.com
- Избрана поезия и преводи на Никола Инджов, liternet.bg
- Стихове на Никола Инджов, сп. „Пламък“, брой 1/2, 2002 г.
Критика
- „Роман за паметта“, Елена Алекова, сп. „Пламък“, брой 7/8, 2001 г.
Медийни публикации и интервюта
- „5 истории на Никола Инджов“, в-к „Сега“, 24 декември 2005
- „Никола Инджов: Ако не са етническите партии, ще живеем много по-спокойно“ (интервю), в-к „Сега“, 17 септември 2005