Междуритуална Епископска Конференция в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Междуритуалната епископска конференция в България (на латински Conferentia episcoporum Bulgariæ) е църковна институция, състояща се от епископите на католически епархии в страната. Тя е междуритуална, защото включва в състава си епархии с латински и византийско-славянски обреди. Междуритуална Епископска Конференция в България е ръководен орган на Католическата Църква в България и изпълнява почти същите функции както Свети Синод в Православните и Източно-Католическите Църкви.


[редактиране] История и цел

Във всяка държава католическоите епископи се събират в епископска конференция, на който решават общите проблеми на вярата и на местната Католическа Църква. Първата Епископска конференция в света се създава през 1830 г. в Белгия. В момента съществуват над 100 национални епископски конференции, които обхващатат цялата територия на дадената държава. Съществуват също около 15 епископски конференции, обхващащи повече от една страна, като например епископските конференции на Света земя или Скандинавия.

През дълъг период от време съществуват неформални събрания на епископите от даден регион, но Втория ватикански събор официално установява тази институция в Католическата Църква с Декрета за пасторалната дейност на епископите "Christus Dominus", обнародван през 1965 г. от папа Павел VI. Същият папа със своето моту проприо "Ecclesiæ sanctæ" от 1966 г. разпорежда са се създадат поясняващи допъления към някои документи на Събора, между които и за "Christus Dominus". Действията, първата и задълженията на Епископските конференции се регулират от Кодекса по църковно право от 1983 г. (канони 447 - 459). Естеството на конференциите и тяхната учителска власт се регулира от моту проприо на папа Йоан Павел II "Apostolos suos" от 1998 г.


[редактиране] Състав

[редактиране] Структура

Епископската конференция в България има следната структура: