Потребител:Кискинин/Сгради в София
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сгради в София, които според мен заслужават да бъдат споменати в Уикипедия. Тук при възможност ще натрупвам сведения, докато станат годни за статия.
[редактиране] Сгради на
[редактиране] Софийски археологически музей
Помещава се в преустроената сграда на бившата „Буюк джамия“ (буюк = голяма). Сградата е строена в края на XV век по заповед на султан Мехмед II [2]. Купула на джамията е бил оформен от девет оловни кубета.
[редактиране] Българска народна банка
Строена е 1934 - 1939 г. по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата е на 7 етажа — 4 надземни и 3 подземни. Стъклописите вътре са дело на художниците Иван Пенков и Дечко Узунов.
[редактиране] Българска академия на науките
Зданието е построено през 1926 г. Строено е по проект на архитектите Овчаров и Йорданов. Над главния вход има скулпурна група, символизираща науките и изкуствата. Тя е дело на скулптурът Шиваров.
[редактиране] Дом-паметник „Александър Стамболийски“ и Софийска народна опера
[редактиране] Зала „Универсиада“
Построена е през 1961 г. за провеждането в София на Световни студентски спортни игри. Проектът за нея е дипломната работа на студентите архитекти Татаров, Владишки и Иванчев под ръководството на архитект Баров. Построена е за 6 месеца. Големия салон побира 4500 зрители и позволява провеждането на концерти, спектакли и събрания.
[редактиране] Концертна зала „България“
За строежа й е обявен конкурс, той е спечелен от проект на архитектите Станчо Белковски [3] и Иван Данчов [4]. Сградата е построена в периода 1934 - 1937 г., и първоначално разполага с орган. Силно пострадва при бомбардировките на София през 1944 г. и е възстановена през 1946 г. но без органа. Залата разполага с 1250 места.
[редактиране] Къща-музей на Иван Вазов
Построена е през 1895 г. Вазов е живял и работил в нея в продължение на 28 години (1893 - 1921). Музей на Иван Вазов
- Киноцентър „Бояна“
- Ларгото (ЦУМ, Бивш „Партиен дом“ (сега е отреден за сграда на Народното събрание), Президентство, Хотел „Балкан“ (сега Шератон)
[редактиране] Министерство на земеделието
Построена е през 1922 г.
- Министерство на отбраната
- Министерство на финансите
- Народен театър „Иван Вазов“
[редактиране] Народно събрание
Декорациите са дело на австрийския скулптор Андреас Грайс.
[редактиране] Национална галерия за чуждестранно изкуство
Сградата е построена в периода 1882-1884 г. за Държавната печатница. Проекта е дело на виенския архитект Фридрих Шванберг. [1] През 1944 година в резултат на въздушните бомбардировки изгаря изцяло . След като е ремонтирана и модернизирана се използува за Машино-електротехническия факултет на ВМЕИ. През 1981-87 е преустроена в НГЧИ от арх. Никола Николов. Тогава е добавена и циментовата скулптурна украса.[2]
[редактиране] Национална художествена галерия и Етнографски музей
Бившия софийски конак е преустроен в царски дворец в периода 1880-1882 г. Преустройството е възложено на архитектите Виктор Румпелмайер, Фридрих Грюнангер[източник?], Ларс, Майербер и др. Североизточното крило е построено в периода 1894-1895 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. При строежа на двореца участие взима виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер“. Гипсовите декорации и орнаменти на двореца са дело на австрийския скулптор Андреас Грайс, а парапетите и металните декорации са дело на виенската фирма „Валериан Гилар“.
- Историческа справка
- Дворецът - контрапункт на грубия реализъм
- Националната художествена галерия – музей и партньор на съвременното изкуство
- Национална художествена академия
- Нотариат
- Полиграфически комбинат - преди носещ името на „Димитър Благоев“
[редактиране] Софиийска духовна семинария „Свети Иван Рилски“
Построена е по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер.
- Софийски минерални бани
- Студентски културен дом
- Синодална палата
- Съдебна палата
[редактиране] Старата телевизионна кула
Строителството на кулата започва през декември 1958. Първото излъчване от нея е на 1 ноември 1959. Oткрита e официално на 26 декември 1959 г. Построена е на най-високото място в града ( 595 м. надморска височина) и е най-високото здание в София (дали е още така?). Има 14 етажа и е висока 106 м., от които мачтата е 30 м. Проектирана е от арх. Любен Попдонев, инж. А. Войнов (главен конструктор) и инж. Георги Копанков (главен технолог). [3]
[редактиране] Централен военен клуб
[редактиране] Централни хали
Построени са през 1911 г. по проект на архитект Наум Николов Торбов, след като той печели конкурс на общината. Строителството продължава 2 години. [4] [5]
[редактиране] Централна гара
[редактиране] Сграда на КНСБ
Високата сграда на Солни пазар е построена през 1978 г. Проектирана е от архитектите проф. Лозан Лозанов и проф. Богдан Томалевски.
[редактиране] Мавзолей - гробница „Александър І Батенберг“
Завършена е през 1897 г. по проект на швейцарския архитект Н. Майер. Украсата е дело на художника Х. Тачев. [5]
[редактиране] Разрушени сгради
[редактиране] Софийски държавен цирк (изгорял)
Построен е през 1962 г. по проект на архитектите братя Станкови и Мутафова (трима братя Ярослав, Любомир, Владимир и сестра им К. Станкова-Мутафова). Представлявал е куполна безподпорна постройка с външен диаметър 43 м.,височина на купола 19 м. и дължина на манежа 13 метра. Имал е 2000 места. Циркът изгаря през 1983 г. [6] Строителството му е струвало 2 милиона и 800 хиляди лева. [7]
[редактиране] Описани в Културни забележителности на София и София
- Храм-паметник „Свети Александър Невски“ - има и самостоятелна статия
- Базилика „Света София“
- Ротонда „Свети Георги“
- Църква „Света Петка Самарджийска“
- Руска църква „Свети Николай“
- Софийска синагога
[редактиране] Бази на Софийския университет
Списък на основните бази на СУ
- Ректорат на Софийския университет - виж Софийски университет
- Университетска библиотека - виж Софийски университет
- Биологически факултет на Софийски университет - Сградата е построена през 1928 г. по проект на архитектите Овчаров и Попов. Първоначално е предназначена за Американски колеж, но след като той е открит в Ловеч, сданието е предоставено на СУ за Агрономическия факултет.
- Факултет по журналистика и масова комуникация
- Богословски факултет
- Сграда на ФМИ, ХФ и ФзФ
[редактиране] Съществуващи статии
- Боянска църква - има си статия
- Народна библиотека Свети Кирил и Методий
- Национален дворец на културата
- Национален исторически музей
- Национален стадион „Васил Левски“ - вече има статия
- Мавзолей на Георги Димитров
- Църква „Света Неделя“
- Свети Йосиф (катедрала)
- Баня баши джамия - Построена е от турския архитект Хаджи Мимар Синан - създател и на прочутата Султанселимова джамия в Одрин. Името „Баня баши“ е получила от голямата баня намирала се до нея през турското иго. За минарето й, турския пътешественик от XVII век Евлия Челеби пише, че то няма равно на себе си между многобройните минарета на София. Като притежаваща висока художествена стойност се оценява декоративната украса на купола. Отвътре стените на джамията са окрасени с художествено изписани стихове от Корана. Джамията спада към т. нар. султански тип джамии.