Димо Казасов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димо Казасов български политик |
|
Роден: | 17 септември 1886 Трявна, България |
---|---|
Починал: | 28 юли 1980 София, България |
Димо Тотев Казасов е български политик и журналист, първоначално от Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), по-късно в няколко други организации. Той влиза в правителствата, сформирани след Деветоюнския и Деветосептемврийския преврат.
Димо Казасов е народен представител в XVIII (1919-1920), XXI (1923-1927) и XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание и в VI Велико Народно събрание (1946-1949).
[редактиране] Биография
Димо Казасов е роден в Трявна на 17 септември (5 септември стар стил) 1886 и завършва гимназия в Русе. От 1907 до 1910 е учител, а след това влиза в ръководството на Българския учителски съюз. Той учи литература и завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1918).
Казасов става член на БРСДП през 1902, а от 1919 участва в нейното централно ръководство. Той е председател на стачния комитет по време на голямата Транспортна стачка от 1919-1920, насилствено прекратена от правителството на Александър Стамболийски.
След Деветоюнския преврат от 1923 Димо Казасов е министър на железниците, пощите и телеграфите (1923-1924) в правителството на Александър Цанков от квотата на БРСДП(ш.с.). От 1924 до 1928 е председател на Съюза на българските журналисти. През 1926 е изключен от БРСДП(ш.с.) и създава нова партия - Социалдемократическа федерация. През 1927 я напуска и се включва в новосъздадения кръг „Звено“. Той остава там до 1934, когато се присъединява за известно време към Народното социално движение, оглавявано от Александър Цанков. От 1935 до 1936 е посланик в Югославия.
През 1943 Димо Казасов се включва в Отечествения фронт и след Деветосептемврийския преврат през 1944 става министър на пропагандата. Той остава в правителството до 1947 и заема различни други длъжности до 1953, след което се оттегля от обществения живот и публикува няколко мемоарни книги.
[редактиране] Библиография
- „Двете учителски организации, техните теории, практика и актив“ (1915)
- „В тъмнините на заговора“ (1925)
- „Без път и без идеи“ (1926)
- „В отечеството на Мусолини“ (1933)
- „Проблемът на политическия вожд“ (1933)
- „Една историческа дата - 9 юни 1923 г.“ (1933)
- „Звено без грим“ (1936)
- „Днешна Югославия“ (1938)
- „Кризата в Югославия“ (1939)
- „Борбата за Средиземно море“ (1939)
- „Конституцията на НР България“ (1949)
- „Бурни години 1918-1944“ (1949)
- „Империализмът в Близкия и Среден изток“ (1950)
- „София. Пътеводител“ (1962)
- „Трявна“ (1962)
- „Русе. Исторически очерк“ (1964)
- „България. Пътеводител“ (1968)
- „Видяно и преживяно 1891-1944“ (1969)
- „Следи от минали дни“ (1971)
- „Срещи, случки, размисъл“ (1971)
- „Някогашните наши градове“ (1975)
- „Преживелици“ (1979)
- „Искри от бурни години“ (1987; избрани произведения)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Недялко Атанасов | >>> | министър на железниците, пощите и телеграфите (9 юни 1923— 20 февруари 1924) |
>>> | Янаки Моллов |
--- | >>> | министър на пропагандата1 (9 септември 1944— 11 декември 1947) | >>> | --- |
1: от 10 септември 1945 - министър на информацията и изкуствата