Симон Петлюра
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симон Петлюра украински политик |
|
Роден: | 10 май 1879 Полтава, Украйна |
---|---|
Починал: | 25 май 1926 Париж, Франция |
Симон Васильович Петлюра (на украински Симон Васильович Петлюра) е украински политик от Украинската социалдемократическа работническа партия. Той е един от ръководителите на борбата за независимост на Украйна по време на Руската гражданска война и за кратко заема поста президент на Украйна. Обвиняван за масовите антисемитски погроми през този период, той е убит в Париж през 1926 от украински емигрант с еврейски произход.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Симон Петлюра е роден през 1879 в Полтава. През 1905 е сред основателите на Украинската социалдемократическа работническа партия, като през следващите години издава социалистическите вестници „Слово“ и „Украинская жизн“.
По време на Първата световна война Петлюра служи в армията, а след Февруарската революция през 1917 става член на украинската Централна рада, която през юни обявява Украйна за автономна република. През юли той става военен министър, но малко по-късно Германия и Австро-Унгария окупират страната и създават марионетно правителство.
След оттеглянето на германските и австро-унгарските войски през ноември 1918, Симон Петлюра става един от петте члена на новото правителство, отново оглавявайки военния сектор. През следващите месеци Украйна воюва срещу болшевиките, войските на Антон Деникин, германците, украинските части на Павло Скоропадски и поляците. В края на 1918 по-голямата част от страната е завладяна от Деникин, а в края на 1919 войските му са изместени от болшевиките.
В края на 1919 Петлюра се оттегля в Полша, която го признава за законен ръководител на украинското правителство. Той се споразумява с Йозеф Пилсудски да отстъпи на Полша Лвов и Галиция в замяна на полската помощ за отблъскване на болшевиките. Войски на Петлюра вземат участие в Полско-съветската война, но според Договора от Рига от 1921 Украйна остава под съветска власт.
След войната Петлюра оглавява украинско правителство в изгнание в Тарнов, по-късно във Варшава. Поради засилващия се натиск на Съветския съюз над полското правителство, той е принуден да замине през 1923 за Будапеща, след това за Виена и Женева, докато в края на 1924 се установява в Париж.
[редактиране] Антисемитски погроми
В хода на Руската гражданска война са убити между 70 000 и 250 000 цивилни евреи, повечето от тях в Украйна, където концентрацията на еврейско население е най-голяма.
Ролята на Петлюра в погромите е предмет на спорове, включително между еврейските изследователи. Съветската историография, следвана до голяма степен от съвременните руски историци, твърди, че основната част от погромите са извършени от украинската армия, като Петлюра не полага достатъчни усилия за прекратяването им. Противниците на това мнение сочат, че той въвежда смъртно наказание за участниците в погромите, но не успява да установи достатъчен контрол в обхваната от анархия страна.
[редактиране] Убийство
На 25 май 1926 Петлюра е спрян на улицата в Париж от Шолом Шварцбард, еврейски анархист, роден в Украйна, който го разстрелва с три куршума. Шварцбард не оказва съпротива при задържането си. Той обяснява действията си с желанието да отмъсти за хилядите жертви на погромите, сред които са родителите му и 13 други членове на семейството му. Защитаван от известния адвокат Анри Торес, той е оправдан от френския съд и е освободен.
[редактиране] Източници
- „Symon Petlura“, статия в Уикипедия на английски [4 април 2006]
Володимир Виниченко | >>> | президент на Украйна (1919— 1921) | >>> | --- |