Кинематография
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кинематографията или киното е вид изкуство възнало в края на 19 век.
Съдържание |
[редактиране] Историята на киното
[редактиране] Индустрия за движещи се картинки
Изработването и показването на движещи се картини, става източник на печалби, почти веднага след като е измислен самия процес. След като успешно представили тяхното изобретение и продуктите си в родната им Франция, Братята Люмиер бързо решили да направят обиколка на континента и специално да представят първите си филми пред кралски особи и обикновени хора.
В Съединените Щати днес, голяма част от филмовата индустрия е съсредоточена около Холивуд. Други центрове съществуват в много части на света и годишно произвежда огромен брой филми в света.
[редактиране] Кино филм
Обикновено един филм представлява игрална постановка. Игрален филм обикновено представлява всеки филм над 60 минути (90-120 минути е нормално, малко филми продължават 4 и повече часа). Преди показването филм, киното може да представи кратка презентация. В Европа е имало реклами на филми от преди Втората Световна Война.
[редактиране] Кино салони
Когато един филм се представя за първи път, обикновено се показва пред публика в кино салон или кино театри. Първата зала създадена изключително за показване на филми отваря врати в Пийтсбърг, Пенсилвания през 1905 година. След това хиляди кино салони са построени или преустроени от вече съществуващи сгради само за няколко години.
[редактиране] Развитие на кинематографията
Първите филми са заснети на филмова лента, която представлява прозрачен целулоид, полиестер и друг вид пластмаса, покрит със слой светло-чувствителни химикали. Първите ленти били направени основно от целуозни нитрати (?), използвани за запечатването на "движещи се картинки", но поради лесната си възпламенимост били заменени от по-безопасни материали. Ширината на лентата и размера на филма са претърпели значителни изменения, въпреки че повечето комерсиални филми все още се снимат върху 35мм филм.
Филмът може да бъде заснет на различни скорости, като се използва "ръчна камера", по-късно скоростта за автоматизираните камери и прожектори се стандартизира на 16 кадъра в секунда, което е много повече от тогавашните стандарти. Още по-късно, с навлизането на звука в киното, скоростта се определя на 24 кадъра в секунда. Нововъведенията от XIX век насам, включват автоматизиране на скоростта на заснемане, изобретяването на по-добри лещи и ленти, което позволява да се намали значително т. нар. шум, "снежинките" и т.н, а също така и звукът да бъде записан в точното време и с правилната скорост.