Пьотр Кропоткин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пьотр Кропоткин
руски учен и теоретик на анархизма
Пьотр Кропоткин
Роден: 12 декември 1842
Москва, Русия
Починал: 8 февруари 1921
Дмитров, Русия

Пьотр Кропоткин – руски учен-географ, революционер и теоретик на анархизма, е роден на 12 декември 1842 г. в Москва. Произхожда от княжевски род, а баща му е бил генерал-майор.

Учи у дома, след което в гимназия в Москва и сред първите виспусници на Пажевския корпус. Отказва се от придворна кариера и по собствена воля е изпратен на военна служба в Сибир. Там се запознава с революционната теория на Александър Херцен и с друга социалистическа литература.

Кропоткин осъществява няколко експедиции в Източен Сибир и Далечния Изток на Русия, публикувайки резултатите в научни трудове, които по-късно му носят световна известност като учен.

През 1867 г. Кропоткин напуска армията и започва да следва във физико-математическия факултет на Петербургския университет. През 1870 г. е избран за секретар на Руското географско общество.

През 1872 г. заминава за Швейцария, където се запознава с деятели на Първия Интернационал. След завръщането си в Русия се отдава на пропагандна дейност, публикувайки своите възгледи и формулирайки в тях своята анархическа програма. За тази му дейност е арестуван през 1874 г. и две години прекарва в Петропавловската крепост като затворник. Успява да избяга по време на превозването му до затворническата болница и да емигрира.

След смъртта на Михаил Бакунин Кропоткин е възприет за най-авторитетния теоретик на анархизма. Анархическото общество, според Кропоткин, е асоциация на равнопоставени хора, над които няма власт и насилие от страна на държавата; свободната кооперация и свободните съюзи ще се основават на взаимопомощ и солидарност, ще създадат нов – красив и свободен, живот, всяка тенденция към централизация ще бъде отстранена, а частната инициатива – поощрявана.

През 1881 г. Швейцария изгонва Кропоткин по настояване на руското правителство. Така той се установява във Франция, където през 1883 г. е осъден на 5 години затвор за проповядване на анархизъм. През 1886 г. Кропоткин е амнистиран и заминава за Англия. Там той написва голям брой трудове, преведени и издадени в много страни на света, сред които са:

  • “Великата френска революция. 1789-1793”,
  • “Записки на революционера”,
  • “Съвременната наука и анархията” и др.

През юни 1917 г., след 40-годишна емиграция, Коропкин се завръща в Русия. Там той отказва на предложението на Александър Керенски да стане министър във Временното правителство. Поради липсата на средства се премества да живее в град Дмитров, продължавайки да работи над труда си “Етика”. През периода 1918-1920 г. има няколко срещи с Владимир Ленин, а по-късно многократно му пише и критикува “червения” терор.

Кропоткин умира в Дмитров на 8 февруари 1921 г.

[редактиране] Източници