Светлен (Област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другото българско село с име Светлен, вижте Светлен (Област Кърджали).
Светлен (Област Търговище)
Карта на България, мястото на Светлен (Област Търговище) е отбелязано
Данни
Област: Търговище
Община: Попово
Население: 1 214 (13/09/2005)
Надм. височина:  ? м
Пощ. код: 7877
Тел. код: 06030
Геогр. положение:  ? сев. ш.
? изт. д.
МПС код: Т
Кмет или наместник
Нешко Вълчев

Картата все още не е въведена, проверете за готови карти. Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.


Съдържание

[редактиране] География

Светлен е село в Североизточна България. Намира се в община Попово, Област Търговище.

[редактиране] История

Училището в с. Светлен
Училището в с. Светлен
Черквата в центъра
Черквата в центъра
Камбанарията
Камбанарията

Селото е наричано в миналото Аязлар. По онова време то било чисто мюсюлманско село с две махали - турска и черкезка. Къщите му, както всички къщи в турските села тогава, били ниски, измазани с глина, оградени със сачаклии плетове. Сред турската махала извисявала джамията, а до нея била одаята на мухтарина (кмета). Вдигнел ли той тревога, черкезите начаса се качвали на конете, а турците хващали ятаганите и шишанетата. Те били готови за бой и през 1877 г., но след победата на русите в битката в близост до селото на 9 и 10 август напуснали селото и побягнали към Шумен. Много от тях, за да прикрият вината си, се заселили из Лудогорието, където са известни с прозвището „каралом ченгенелер" (черноломските цигани). А черкезите въобще се изселили в Турция. След войната, още в 1879 г., дошли и се заселили бежанци от Беломорска Тракия, от гюмюрджинските села Янорен и Кутруджа. Селото станало чисто българско „беломорско", каквото станало и съседното с. Невски. Беломорските българи се държали задружно и се отличавали от другите по това, че отглеждали много добитък, особено овце и коне, не обичали пиянството и с референдум през 1927 г. затворили кръчмите си. Те имали традиция да отделят младите семейства скоро след сватбата в нова къща. Казвали му „излизалка" и го правели с особена тържественост.

В селото беломорците веднага си изградили църква, наречена „Свети архангел Михаил", чиято икона била донесена от старото им село Янорен. Още в 1881 г. си открили училище, в което учителствал в 1880 г. Антон Страшимиров и в което момичетата били повече от момчетата. Във войните, от Светлен загинали по фронтовете 51 души, чиито имена са увековечени на гранитен паметник. Паметници са издигнати и на руския писател Всеволод Гаршин, ранен в боевете при с. Светлен в 1877 г. и на антифашиста Стоян Палаузов. За бита на беломорците е уреден етнографски музей.

[редактиране] Религии

Източно православна

[редактиране] Обществени институции

  • Читалище и училище

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

Свтленският сбор, който се провежда или последната неделя на август или първата на септември.

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки