Христо Радевски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Василев Радевски /1903 - 1996/ - български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач на поезия.
[редактиране] Биография
Роден е в село Белиш, Троянско, на 10 октомври 1903. Завършва гимназия в Пловдив. Следва романска филология в Софийския университет. Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното списание "Звънар". После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов списание "Наковалня". От 1929 до 1934 г. редактира вестник "РЛФ". В първите си стихосбирки "Към партията"(1932) и "Пулс"(1936) Радевски се проявява като талантлив продължител на Христо Смирненски. През 1945г. излиза най-представителната стихосбирка на поета - "Въздух не достигаше".
Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения - "Те още живеят" (1959), "Сатира" (1961), "100 басни" (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници.
Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца.
Умира на 14 февруари 1996
[редактиране] Творчески профил
В особена обществена и литературна обстановка се извършва поетическият дебют на Христо Радевски. Неговият художествен свят се създава в сгъстена политическа атмосфера. Той има строги очертания, категорични идейни постулати, свой език, по-тясно свързан с политическата лексика, една външна суровост, която стои далече от някои традиционни или тривиални понятия за поетичност. С упорита работа Радевски създава късия и импулсивен стих, който на места ръмжи от негодувание. Забележителен е като пример един от куплетите му от стихотворението «На един самоубиец»:
Аз потресен стоя пред трупа ти
и не скръб-- страшен гняв ме души.
За живота кураж не събра ти
и на срамния жест се реши...
Основна черта на творчеството на Христо Радевски е високият му политически патос. Селски син, всъщност творчеството на поета твърде малко свързано със селото. Попаднал в големия град, Радевски веднага навлиза в неговия социален и политически кипеж, в център, от който се ръководи борбата за ново, социално справедливо общество. Градът го поглъща изцяло; в поезията му няма никаква носталгия по селото, той се връща към него само като към сурова и мрачна реалност. В града поетът вижда стихията на революцията - градът като арена на големите революционни сблъсъци и голямата човешка надежда. Градът - това е София, но не като пейзаж, а като въплъщение, от една страна, на гнилотата на стария свят, а от друга - на справедливия бунтовен гняв.
Преди едно десетилетие бележития ни поет Христо Радевски бе известен единствено като тръбач на една партия, като автор единствено на емблематичния стих, с който лирическият герой се обръща към Партията:
"Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри
- аз знам, аз вярвам, че си права ,
когато съгрешиш дори!"
Но годините подбраха най-доброто, написано от него, и показаха Христо Радевски на поколенията освен като пламенен певец на една обществена вяра, още и като чудесен лирик на природата и любовта. А също и като остър критик на нравите. Аристократ по душа, бунтар по сърце, Христо Радевски създава своята поезия без да се стреми да се хареса на времето или на определени хора на времето. Стиховете му носят огнена откровенност и патетична насоченост, но в лириката си той е обзет от притаена нежност. Сатирата му е резултат на ясната му житейска позиция.