Електрически заряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Електрически заряд (или количество електричество) е физична величина, определяща се количествено от интеграла на електричния ток по времето.

Още древногръцкият философ Талес (640-546 г. пр.н.е.) описва как къс от кехлибар след натриване придобива свойството да привлича леки предмети - сламки или перушинки. Терминът електричество произхожда от гръцката дума "електрон", която означава кехлибар.

Електричният заряд е фундаментална физична величина, която характеризира вътрешно присъщо свойство на електроните, протоните и други микрочастици. Единицата за електричен заряд се нарича кулон и се означава с С. Съществуват два вида електрични заряди, които условно са наречени положителни и отрицателни. Едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. Елементарният електричен заряд е

е = 1,602.10-19 С.

Носители на елементарен отрицателен заряд -е са електроните, а протоните - на елементарен положителен заряд +е. Зарядът на макроскопичните тела е алгебричната сума от зарядите на съдържащите се в тях протони (в атомните ядра) и електрони (в електронните обвивки на атомите). Тъй като този брой е еднакъв, при нормални условия повечето тела са електронеутрални. Експериментално е установено, че в природата съществува Закон за запазване на електричния заряд, който може да се формулира така:

Пълният заряд (алгебричната сума от положителните и отрицателните заряди) в електрически изолирана система не се изменя, независимо от това какви процеси се извършват вътре в системата.

Това е основен физичен закон, който е в сила както при наелектризирането на макроскопичните тела, така и в света на микрочастиците.