Плоещ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плоещ е един от най-големите градове в Румъния и е административен център на окръг Прахова. Разположен е на 60 км северно от столицата Букурещ, с георгафски координати 260 03` и.д. и 44094` с.ш. Градът заема около 60 km2. Плоещ е в близост до винарския регион “Дялул Маре”-“Валеа Калугеряска” и регион “Валеа Праховей” – най-важната туристическа зона в страната.
Съдържание |
[редактиране] Исторически данни
Според легендата, овчарят "Moş Ploaie" (Мош Плоайе/буквален превод Бай Дъжд), спрял да почине заедно със седемте си овчици на поляна сред боровата гора, която някога покривала тези места. След като намерил тук подслон, прясна вода и плодородна земя, решил да остане и основал поселище, което приело името му. Разказва се също, че в Плоещ имало седем къщи и женски манастир, а следващите преселници си отвоювали земя от гората с помощта на секирите си.
Археологическите разкопки свидетелстват за наличие на древно селище от Мезолита в западната част на Плоещ и друго от Неолита в северната част на града. Намерени са следи от бронзовата ера, от периода 7 пр.н.е. - 6 пр.н.е..
За основаването на Плоещ и първите му заселници има малко писмени сведения. Според известния румънски историк Николае Бълческу, градът вероятно е съществувал по времето на Мирча Стари (около 1413 г.). Документално, исторически данни за Плоещ се появяват през 1503 г. – тогава в актове на гр. Брашов за първи път са записани “плоещките каруцари” Драгой, Тудор, Нягу и други. Наличието на плоещки търговци по пазарите в област Ардял свидетелстват за това, че градът е бил известен и е разполагал с икономическа база, която му е позволявала да поддържа търговски връзки с градове отвъд планината.
Плоещ преживява истински промишлен и търговски с откриването и експлоатацията на петролните находища в региона. Около града се появява верига от петролни рафинерии, а печалбата от тях изпълва града с магазини, търговски бюра, ателиета, и образователни институции.
На 1 август 1943 г. и през лятото на 1944 г., Плоещ е бомбардиран от американските Военно въздушни сили и понася сериозни щети. След 1944 г., през комунистическия режим, градът запада.
[редактиране] Климат
Климатът е умерен, средната годишна температура е около 10°C. Валежите са като средните за района - 588 mm. В града преобладават североизточни и югоизточни ветрове, със средна скорост 3,1 m/sec.
[редактиране] Население
При преброяването на населението от 18 март 2002 г. са регистрирани 232 452 жители.
[редактиране] Икономика
В града преобладават много големите и големите предприятия, за разлика от недобре развитите малки икономически субекти и сферата на услугите.
[редактиране] Промишленост
Плоещ е на първо място (след Букурещ) по реализирана промишлена продукция. Основните промишлени отрасли са:
- Добив на нефт
- Машиностроене
- Производство на строителни материали
- Производство на керамика
- Химическа промишленост
- Текстилна промишленост
[редактиране] Търговия
През последните години са създадени над 3 000 еднолични търговски дружества или дружества с частен капитал. Въпреки, че тук живее едва 28% от населението на Окръг Прахова, градът реализира над 80% от търговията в областта.
[редактиране] Транспорт
Плоещ е важен транспортен възел, през който минават пътните и железопътни артерии, свързващи градовете Букурещ, Брашов, Бузъу, Търговище, Валени де Мунте и Слъник.
Железопътните гари в града са две - (Плоещ Юг и Плоещ Запад), плюс крайградската Плоещ Триаж в южната част на града.
[редактиране] Култура
В Плоещ е националният колеж "Йон Лука Караджале ", както и висши образователни институции. Театърът в града носи името "Тома Караджиу ". Създадени са следните музеи:
- Музей на петрола
- Музей на изкуствата
- Исторически музей
- Музей на часовника
- Музей по биология
С Плоещ са свързани имената на писателите Йон Лука Караджале, Константин Доброджану-Геря, Йон Басарабеску, Никита Стънеску.
[редактиране] Връзки с българската история
По време на Руско-турската освободителна война, в Плоещ се формират първите дружини на българското опълчение. Тук се стичат родолюбци, сподвижници и последователи на делото на Раковски, Левски, Каравелов, Ботев и Бенковски.
На 29 април 1877 г., в Плоещ, генерал Н. Г. Столетов обявява, че встъпва в длъжност в качеството си на началник на опълчението. По време на тържествена церемония на 18 май на опълчението се връчва Самарското знаме.
В града е запазена къщата, в която е бил щабът на ген. Столетов, обозначена с паметна плоча.