Лингвистични методи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лингвистика |
Теоретична лингвистика |
Лингвистични методи |
Същност на езика |
Езикът като знакова система |
Езикът като система |
Фонетика |
Говорен апарат |
Артикулационна фонетика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетична акустика |
Гласни звукове |
Съгласни звукове |
Фонетично членение на речта |
Фонология |
Фонема |
Позиция на фонемата |
Опозиция на фонемата |
Дистрибуция на фонемата |
Звукови промени |
Фонетични промени |
Нефонетични промени |
Морфология |
Синтаксис |
Семантика |
Лексикална семантика |
Стуктурална семантика |
Стилистика |
Диалектология |
Приложна лингвистика |
Психолингвистика |
Социолингвистика |
Генеративна лингвистика |
Когнитивно лингвистика |
Компютърна лингвистика |
Дескриптивна лингвистика |
Историческа лингвистика |
Компаративна лингвистика |
Етимология |
История на лингвистиката |
Лингвистични школи |
Известни лингвисти |
Нерешени проблеми |
Терминът метод е от гръцки произход и означава изследване, учение, път на познание. В най-общ смисъл под метод се разбира система от променящи се принципи, с помощта на които се достига до обективно познание на действителността. Всяка наука има специфични методи на изследване, затова тук става на въпрос за лингвистични методи. Методите се разделят на две основни групи - синхронични и диахронични.
Съдържание |
[редактиране] Класификация и систематизация
Дълги векове езикознанието се изчерпвало в съставянето на граматики. Основният метод или по-скоро подход е бил класификация и систематизация. Това е най-старият подход в науката изобщо, който никога не губи своето значение (класификацията и систематизацията е необходима предпоставка за всяко научно изследване). Класификацията и систематизацията в езикознанието обикновено се осъществяват чрез сегментация (деление) и субституция.
[редактиране] Описателен метод
Това също е един от най-старите методи на изследване. Съставен е още от древните гръцки граматици и се нарича още емпиричен. Терминът описателен не съвсем точен, тъй като методът не изисква само описание на езиковите факти, а преди всичко те да се анализират и теоретизират. Граматиките, които са съставени на този принцип се наричат описателни или емпирични. Този метод се прилага във всички области на лингвистиката, т.е. всички страни на езика могат да се изучават с него, но най-полезни резултати дава когато се комбинира със сравнително историческия метод. Тъй като с описателния метод се анализира дадено състояние на езика, той спада към т.нар. синхронични методи.
[редактиране] Сравнително-исторически метод
- За повече информация вижте Сравнително-исторически метод (лингвистика).
[редактиране] Съпоставителен метод
Този метод спада към синхроничните методи. Чрез него могат да се изследват два неродствени езика, в определен етап от тяхното развитие.
[редактиране] Количествен метод
[редактиране] Структуралистични методи
Те се въвеждат след като швейцарския езиковед Фердинант де Сосюр прави революция в общата лингвистика. Той излага в лекционен курс по обща лингвистика(публикуван 3 години след смъртта му) пред студенти своите възгледи относно езика и неговата структура. Той смята, че задачата на лингвиста е да изследва езика сам за себе си, езика като чисто лингвистично явление, а не да изучава връзката между език и общество, език - действителност и т.н. Според Сосюр езиковедът трябва да се занимава с изучаването на вътрешната структура на езика - отношението и връзката между неговите единици. В последствие се появяват три структуралистични школи - американска, датска и пражка, които прилагат нови коренно различни методи при изследване.
[редактиране] Метод на опозицията
Този метод е въведен от пражкия лингвистичен кръжок и може да се приложи при изучаването на езици, чиито основни единици са известни. Обикновено при прилагането на метода се действа по следния начин: първо се посочвот опозитивните двойки (б - п - опозиция звучност - беззвучност), след това се разкрива характера, стрвуктурата на опозицията, дали е съществена или не.
[редактиране] Метод на дистрибуцията
Този метод е използван от американската лингвистична школа при изучаването на индианските езици. Той е приложим най-добре при изучаването на напълно непознати езици и чрез него могат да се установят основните езикови единици. Дистрибуцията бива допълнителна, ограничена, свободна, контрастна.