Михо Михов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Михо Михов
български генерал и дипломат
Роден: 1 февруари 1949
Сенник, България

Михо Димитров Михов - български генерал от авиацията (от 1991 г.), летец пилот “първи клас”, е роден на 1 февруари 1949 г. в с. Сенник, Област Габрово.

Завършва Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия, специалност “Летец пилот”, през 1980 г. - Военната академия “Г. С. Раковски” в София, специалност “Командно-щабна оперативно-тактическа подготовка”, през 1988 г. – Генерал-щабната академия в Москва.

През 1991 г. е произведен в първи генералски чин, а през 2000 г. в генерал. Като военен изпълнява длъжностите:

  • инструктор летец (1972-1974 г.);
  • зам.-командир (1974-1978 г.) и командир на ескадрила (1980-1981 г.);
  • зам.-командир (1981-1982 г.) и командир на авиационен полк (1982-1986 г.);
  • служи в ГЩ на Българската армия (1986-1988 г.);
  • зам.-командир на смесен авиационен корпус (1988-1990 г.);
  • командир е на дивизия (1990-1992 г.);
  • началник е на Главния щаб и командващ Военно-въздушни сили (1992-1997 г.).

От 1997 до 2002 г. е началник на Генералния щаб на Българската армия.

С указ на президента от 2002 г. ген. Михо Михов е освободен от длъжността началник на ГЩ на БА и е назначен на длъжността съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България по военната сигурност на страната.

На 11 юни 2002 г. ген. Михов получава орден "Стара планина" първа степен с мечове.

С президентски указ ген. Михо Михов е назначен за посланик на Република България в Македония през 2005 г.

[редактиране] Източници