Оброчище

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: проверка на правата на текста. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Оброчище е село в Североизточна България. То се намира в община Балчик, Област Добрич. В миналото името му е било Текето.То се намира в близост до черноморските курорти Албена, Кранево, Златни пясъци.

Оброчище
Карта на България, мястото на Оброчище е отбелязано
Данни
Област: Добрич
Община: Балчик
Население: 2 544 (13/09/2005)
Надм. височина: 135 м
Пощ. код: 9630
Тел. код: 0579
Геогр. положение: 43° 24' сев. ш.
28° 3' изт. д.
МПС код: ТХ
Кмет или наместник
Иван Петков


Съдържание

[редактиране] География

Село Оброчище е разположено на дъното на дълбок стар залив, между Варна и Балчик в живописната долина на река Батова и само на няколко километра от курорта Албена. Бреговата му граница е била очертана от скалното било, на което в днешни дни е разположено село Ляхово. Дълбоко врязаният в сушата залив вероятно е бил използван за пристан.

[редактиране] История

За пръв път това поселище се споменава в един турски летопис от 1676 г. под името Текеджик. Вероятно то е основано доста по-рано още в началото на 16 век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на мюсюлмански манастир от един ислямски духовен водач на име Ак Язълъ баба. Той е изповядвал идеите на бешикташите. Принадлежал е към архаично религиозно течение в исляма, стоящо най-близко по своята същност и философия до християнството. Именно по тази причина на Ак Язълъ му било позволено да построи манастира си дълбоко в северозападните провинции на турската империя. Местност, населена с черкези (кавказка народност), далеч от “правоверните” османлии от Анадола, но достатъчно близо до Цариград, за да може да бъде контролиран от султанското духовенство. Старото име на Оброчище е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси).

Според един стар турски статистически справочник през 70-те години на 19 век селото е имало 118 къщи. След Освобождението преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носила из цялата империя, за целителната сила на манастира на Ак Язълъ баба. За разлика от джамиите на империята, в манастира на село Текето можели да влизат и друговерци. На всеки било позволено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния водач Ак Язълъ баба и да получи надежда за изцелението на болести и за житейските си неудачи.

Прогонени от родните си места, първо се преселили 2-3 семейства от фамилията на Атанас Желев с прякор Чорбаджията, Димитър Стамболията и Михо Димитров. След няколко месеца се заселили още двадесетина семейства, дали началото на родовете Михови, Коларовци, Анастасовци, Армудовци, Маруловци, Паприцови, Пауновци. Почти всички те били от Лозенградския и Одринския край, а преселението станало някъде около 1879 г.

Непосредствено след пристигане на голямата група заселници били събрани средства и бил построен православен храм в архитектурен стил 13 - 14 век. Не след дълго било издигнато и училище. В него първи като учител влязъл даскал Никола Златев. Били направени три чешми, било заградено и място за гробища. По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село.

Без да изневеряват на християнския си религиозен толеранс, новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква. Атанасовден станал и своеобразен празник за цялото село. На този ден в православния храм се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Ак Язълъ баба, където заедно вярващите християни и мюсюлмани оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните. Оттам може би идва и името на селото Оброчище. Думата оброчище означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци и обреди.

От есента на 1918 до месец септември на 1940 година жителите на селото преживяват румънската окупация. Мъжкото население взема участие в почти всички конфликти от национално значение – Междусъюзническата война, Войнишкото въстание. През Втората световна война на териториите на Югославия и Унгария се бият 45 войници от селото.

[редактиране] Обществени институции

  • В местното училище (СОУ "Христо Смирненски") учат деца от съседните села и градове.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

  • Съборът на селото е на 2 май.

[редактиране] Други

[редактиране] Външни препратки