Пабло Неруда

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пабло Неруда
чилийски поет и писател
Пабло Неруда
Роден: 12 юли 1904
Парал, Чили
Починал: 23 септември 1973
Сантяго, Чили

Пабло Неруда (на испански: Pablo Neruda) е чилийски поет, писател, публицист и дипломат. Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто; псевдонима си е избрал в чест на чешкия поет Ян Неруда. Един от великите в световната поезия на 20 век, Нобелов лауреат за литература през 1971-а.

„Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (Veinte poemas de amor y una canción desesperada) от 1924 г. е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена.

Автобиографията му, от 1973-а, е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (Confieso que he vivido).

През 1953 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

[редактиране] Външни препратки