Хипофиза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хипофизната жлеза представлява овално тяло, разположено в ямка на черепната основа, наречена "турско седло". Посредством краче се свързва с областта на главния мозък наречена хипоталамус. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с дебел, плътен слой от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм., ширина 12-15мм., височина 5-6 мм. По отношение на теглото си тя показва големи индивидуални различия. При мъжа тя тежи средно 0.6 г. При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г. Към хипофизната жлеза се отнасят и части на хипоталамуса.
Цялата субстанция на жлезата се разделя на две части:
- аденохипофиза – предна
- неврохипофиза – задна
Двата дяла на хипофизата имат различен клетъчен строеж и произвеждат различни хормони.
Аденохипофизата произвежда:
соматотропен хормон – хормон на растежа, растежен хормон пролактин – регулира развитието на млечната жлеза и образуванетона кърма (лактация) фоликулостимулиращ хормон – повлиява растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа лутеинизиращ хормон – при жената предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, а при мъжа – отделянето на тестостерон тиреотропен хормон – стимулира функцията на щитовидната жлеза адренокортикотропен хормон – стимулира производството на хормони в надбъбречната жлеза Неврохипофизата произвежда:
вазопресин – антидиуретичен хормон, стимулира резорбцията на вода в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на което първичната урина се сгъстява, свива кръвоносните съдове, в резултат на което кръвното налягане се повишава окситоцин – действа върху гладката мускулатура на матката, стимулира нейното съкращение. Хипофизата е един от основните ендокринни органи при човека. Тя произвежда хормони - химични съединения с регулаторна функция - които оказват влияние върху основни функции на организма. Хормоните на хипофизата могат да се разделят на такива, произвеждани от предния дял и такива, произвеждани от задния дял на жлезата.
Аденохипофизни хормони (преден дял на хипофизата):
Соматотропния хормон играе централна роля в растежа на организма, поради което е известен и като растежен хормон. Той е белтък, изграден от 190 аминокиселини и има относителна молекулна маса 21500 далтона. Основното действие на соматотропния хормон в периода на растежа се изразява в удължаване на скелета и увеличаване размера на мускулите. Освен това той стимулира синтеза на белтък във всички клетки, намалява използването на въглехидратите и мастите от тъканите и засилва мобилизирането им за енергийните нужди на организма. Намалената секреция на соматотропен хормон в детска възраст води до изоставане в растежа, а увеличената секреция води до гигантизъм. Увеличеното производство на хормона при възрастни води до развитие на гигантизъм. Адренокортикотропния хормон е белтък изграден от 39 аминокиселини. Физиологичното му действие се свежда до активиране на синтеза и секрецията на надбъбречните кортикоидни хормони и по-специално на гликокортикоидите и андрогенните. При липса на адренокортикотропен хормон се развива атрофия на слоевете на надбъбречната жлеза. Пролактинът е белтъчен хормон изграден от 138 аминокиселини. Предизвиква млечна секреция у жената след раждането. При мъжете функцията му не е напълно изяснена. Фоликулостимулиращия хормон е гликопротеин. Стимулира овогенезата (развитието на яйцеклетката) в яйчниците при жената и сперматогенезата в мъжките тестиси. Под действието му Граафовия фоликул узрява и започва производство на естрогени. Лутеинизиращия хормон е гликопротеин подтиква разпукването на Граафовия фоликул в яйчника и стимулира тестостероновата секреция в тестисите. Тиреотропният хормон също е гликопротеин. Блокирането му води до атрофия на щитовидната жлеза и намалена продукция на тиреоидни хормони. Той регулира, от една страна включването на йод в състава на щитовидните хормони, а, от друга – попадането на тироксина в кръвта. Неврохипофизни хормони (заден дял на хипофизата):
антидиуретичен хормон - има две основни действия – регулира обратната резорбция на вода в крайните и събирателни бъбречни каналчета и свива кръвоносните съдове. Отделянето му зависи от осмотичното налягане на кръвната плазма и от промени в обема на извънклетъчната среда. Информацията за тези параметри постъпва посредством осморецептори и обемни рецептори. При липса антидиуретичен хормон, водата, която достига крайните бъбречни каналчета не може да се реабсорбира като по такъв начин се отделя много урина и организма губи вода (полиурия) до 12-17 литра на 24 ч. Това нарушение е известно като безвкусен (воден) диабет.
окситоцин - повишава възбудимостта на маточната мускулатура в края на бременността, като подобрява ритмичните контракции и улеснява раждането. Секрецията на окситоцин се стимулира от разширяването на канала на маточната шийка в хода на раждането, от дразненето на гръдното зърно по време на сукане и дразненето на клитора и външните гениталии на жената. Синтетичния окситоцин се използва в акушеро-гинекологичната практика като мощно средство за успешно завършване на раждането при слаба родова дейност на матката, което е свързано с опасност както за плода, така и за майката.
Любопитни факти:
Едно от веществата, които потискат секрецията на антидиуретичния хормон и по този начин увеличават количеството на отделената урина (диурезата) е алкохолът.