Пантелей Зарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пантелей Зарев
Литературен критик
Роден: 11 ноември 1911
Видин, България
Починал: 18 февруари 1997
София, България

Пантелей Йорданов Пантев с псевдоним Пантелей Зарев (11 ноември 191118 февруари 1997) е български литературен критик, академик, бивш председател на Съюза на българските писатели.

Пантелей Пантев е роден на 11 ноември 1911 г. във Видин. Там завършва гимназиалното образование, след което започва работа като чиновник в митницата в Лом. Запознава се с дейци на комунистическата партия и Комсомола и става активен партиен функционер. През 1932 г. става член на БКП. Осъден е за конспиративна дейност и е изпратен в Ломския затвор за периода 1935 — 1936 г. Заминава за София, където завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“. Като студент работи като редактор на в. „Академик“, сътрудничи на в. „РЛФ“, „Кормило“, „Нова литература“, „ЛИК“, „Час“, „Светлоструй“, сп. „Изкуство и критика“ и мн. др. По-късно е член на редакторската колегия на сб. „Жажда“ (1939), работи като учител в с. Негованци и Реброво.

След 9 септември 1944 г. е сътрудник на множество периодични издания. Професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата в Софийския университет от 1950 г, чийто ректор е по-късно (19681972). В периода 19511968 г. е заместник директор на Института по литература на БАН, член-кореспондент (1951), академик (1967), първи заместник-председател на БАН (от 1968 г.).