Потребител беседа:Tomekki
от Уикипедия, свободната енциклопедия
ПРЕКРАСНИЯТ СВЯТ ВЪРХУ ЩИТА НА АХИЛ (XVIII песен) Най-пълна картина на мирния живот на древните елини Омир представя в XVIII песен на поемата „Илиада". В нея е отразен жизнен модел с голяма привлекателна сила, ярко контрастен на войната. Изобразен е върху щита
1 на най-гневния отмъстител — Ахил. На мрачното могъщество на войната, основен обект на изображение в „Илиада", се противопоставят празничният блясък и кипящата жизненост на мира в тази единствена сцена. В сюжетно отношение XVIII песен стои встрани от основното епическо действие в пое
2 мата. (Затова някои изследователи смятат, че е създадена по-късно.) Изобразената сцена играе ролята на ретардация на епическото действие, но освен това тя прави света, отразен в „Илиада", по-пълнокръвен и истински, жив. Омир въвежда сцената на изковаването на щита след гибелта на Патро
3 къл — разумния двойник на богоравния Ахил. Силната братска привързаност и скръбта по отнетия приятел пораждат в душата на героя ново стихийно чувство — жаждата за мъст. То го завладява изцяло, като го кара да забрави великия си гняв към Агамемнон, да се помири с него и да се върне на бойното по
4 ле, за да отмъсти на Хектор. Решението му е непоколебимо, но по епическа традиция не може да бъде реализирано веднага и без намесата на боговете. Тетида отлита на Олимп и моли бога-ковач Хефест да направи нови доспехи за сина й. Старите, дар от боговете, са пленени от Хектор. Хефест не е забравил, че
5 е задължен на Тетида, и е готов да изпълни желанието й. Влага цялото си изкуство в изработването на щита на героя. Щитът трябва да бъде сигурна предпазна мярка, затова чрез ритуално сътворяване божественият ковач му придава магическа сила. „Щитът трябва да бъде съвършен и затова в него се влага
6 силата на самата реалност.” Картините, изобразени върху него, дават представа за познанията на древните гърци за света, за техния бит, нравите и културата им. В древногръцката митология няма богсъз дател. Светът се самосътворява от „... вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изво
7 рът на живота. Всичко възникнало от безграничния Хаос — целият свят и безсмъртните богове”. Този процес на структуриране на света в точно определен порядък отразяват последователните изображения на Хефест, който влиза в ролята на първотворец. Най-напред отлива щита „огромен и плътен" от
8 „пет металически пласта". После „с дивно изкуство” му внизва богата украса от злато, разположена в пет концентрични кръга. В центъра на щита богът поставя Земята, заобиколена от другите космически тела (483- 490). В съответствие с представите на древните елини всички те са кръгли и плоски. Земята се
9 намира сред „Океана със сила безкрайна", изобразен от Хефест в крайния кръг на щита. Космическите елементи съставят своеобразна рамка, която обгражда човешкия свят. Тя е вечният статичен фон на преходното човешко битие. Неслучайно много от космическите тела носят имената на митологични богове и
10 герои. Древните гърци ги назовават така, защото ги възприемат като живо доказателство за реално съществуващ свят на безсмъртните. В пространството между космическия кръг и Океана Хефест разполага композиция, изобразяваща в единство човешкия свят и природата.
11 Във втория кръг куцият бог рисува контрастна картина на два града. Единият е в мир, а другият — в обсада. Мирният бит на хората от първия град е разкрит чрез сцени, които точно представят обредите и законите в обществото — сватба и съд. Детайлизираният сватбен ритуал (491—496) принадлежи
12 на един свят на свободни хора. Чрез художествените епитети „пищни” (пиршества), „ярко запалени” (факли), „кръшно" (хоро), „ликуващи” (звуци) Омир създава впечатление за празничност и жизнерадост. Пълното щастие и хармония са плод на идеализираните представи на поета за миналото. В начина на
13 изживяване на събитието можем да усетим близост с нашето време. Това е доказателство за непреходната стойност на Омировото творчество. Следва сцена на съд за кръвен откуп (497—508). Спорът се решава с участието на много хора, събрани на градския площад. Всяка от стра
14 ните има съмишленици — свидетели, които я подкрепят. Общественото и личното битие са в единство. Крайното решение вземат „съдници-старци". Те са законът; излъчват мъдрост и достолепие, наредени в „свещен кръг". Всеки от тях гласно изрича своята присъда. Скиптърът в ръцете им е символ на
15 власт. Създава се представата за едно разслоено общество, в което племенните вождове добиват все по-решаваща роля. Във втория град бушува война. Живописните детайли (509—514) дават основание да се смята, че той е миниатюра на обсадената Троя. В битките участват земни
16 „дребни” хора и ярко контрастиращите с тях богове на войната Атина Палада и Арес. Външният вид на боговете изразява превъзходството и съдбовното влияние, което имат над света на хората „двамата златни и в златни одежди", „хубави, снажни, с доспехи. Придружават ги Смут, Раздор и Смърт — неиз-
17 бежните спътници на войната. Те си устройват пиршество с човешки жертви (533 - 538). Хаосът и динамиката на войната се внушават от словосъчетания като „шибват коне вихрогонни", „в бяг колесници политат”, „сграбчила войн ранен", „веднага пристигат на помощ", „сблъскват се те и се би-
18 ят" (530—540). Войната наподобява природните стихии, пред които човекът е безсилен. В съзнанието на древния човек войната не е неестествена. Тя, заедно с мира, е част от човешкото битие. В нея могат да бъдат-придобити богатства и слава, но тя лишава човешкия живот от радост. В нея спътници на хора
19 та са нещастието, болката, смъртта. Войната прави не-мислимо всичко, на което се радват жителите на мирния град. Тя налага на човека други, жестоки закони, напр. по отношение на смъртта. В единия град хората се вълнуват от справедливото отсъждане на един спор, свързан със смърт, докато във
20 втория град смъртта е масова, а съдници няма. В следващия кръг Хефест пресъздава различни страни от човешкия труд. В една плоскост са разположени сезоните, значими от гледна точка на земеделския труд — пролет, лято, есен, представени чрез важни моменти от човешката дейност: оран, жътва, гроздобер. Чрез детайлното
21 описание на оранта Омир показва, че за древния човек този труд е колкото тежък, толкова и желан. В него той влага много физически сили, като се надява на богата реколта и но-добър живот. Нивата е „със плодна и рохкава угар”, „ширна” и „тучна”, носи радост и надежди на добрия земеделец.
22 Следващата сцена показва плодовете на вложения от орача труд. Млади и стари сръчно прибират узрялото жито. Сред тях „с радост в сърцето", „безмълвен" се нарежда и господарят. Неговото участие в трудовия процес не е изключение в „Илиада”, то показва неразслоеност на обществото от Омировото време по отношение
23 на труда. Известно е преклонението на древните елини към Дионис (Бакхус), бога на виното и веселието. „Той учи хората да отглеждат лозата и да правят от нейните тежки, зрели гроздове вино". Гроздоберът, изобразен върху щита на Ахил, прилича на религиозна церемония, посветена на бога. Хефест рисува
24 есен, натежала от плод. Грижлива ръка е подредила лозето, „отрупано с гроздове черни и едри” (563—564)- С „радостно чувство в сърцата” берачите носят „меденосладки гроздове”. Те пристъпват шумни и весели под звуците на цитра и „хубава линова песен”, както свитата на Дионис. Тази сцена косвено отпраща към религиозните вярвания на древните 25 елини и разкрива още една страна от техния живот. Във всяка от тези три сцени човешкият труд е изобразен като тържество. Той е съчетан със заслужена почивка: за орача — чаша вино в края на браздата; за жетварите — богата трапеза в края на деня; за берачите на грозде — музика и танци. Трудът е извор на красота, щастие и
26 хармония. Изобилието изпълва сцената от четвъртия кръг, украсяваш щита на богоравния Aхил. Тук Хефест се спира върху друг вид човешка дейност, неизменно свързана със земеделието — скотовъдството. Сред живописна природа са изобразени стадо волове, нападнато от лъвове, овчарски колиби и
27 стада овце. Те допълват създадената вече представа за Елада като земеделска страна. Отново присъства и човекът — в сцената на „хорото”, моделирано по подобие на известното хоро, украсяващо двореца на цар Минос в Кносос. В магически кръг са слели жизнената си сила млади и красиви хора, завладени от танца. Ра-
28 достта и веселието им са благословени от боговете — „богоподобен певец” с цитра омайва танцьорите. Многообразието на „хорото” Омир изразява чрез разгърнато сравнение (599—602), където се прави паралел с друго изкуство, което елините са владеели до съвършенство — грънчарството. Не е
29 безпристрастно към танца и множеството от зрителите. Всички са покорени от силата на изкуството. То ги прави по-добри, по-човечни. В художественото претворяване на света Омир съчетава реалното с желаното — рисунките върху щита на Ахил се движат и говорят. Това е нереално, но носи реалистични внушения. „В този свят няма нищо 30 прозаично, липсва беднотата, всичко е поставено в едномерната плоскост на празничното възприятие” Този илюзорен свят е в пълен контраст с предназначението на щита. Той е предмет на войната, а възвисява ценностите на мирния живот. Това е част от философията на мъдреца Омир: в света доброто и злото стоят едно до друго, животът не спира
31 своя ход по време на война. В ръцете си воинът Ахил ще носи щит, върху които блести в злато мирът. Това недвусмислено показва позицията на автора: Омир оценява мира като най-важна човешка потребност. Светът на древните гърци, изобразен в XVIII песен, е богат, бляскав, многообразен. Предиз
32 викват възхищение преди всичко хармонията и красотата в него.
[редактиране] Романтизъм
Романтизмът е общокултурно движение което започва да се развива от краят на XVIII век и постига своя апогей през първите деситилетия на XIX век. То се появява във времето на големите обществени сътресения, като Френската Революция, когато феодалната система напълно се разпада. Освен Революцията от 1789 година, по време на Романтизма се случват и следните исторически събития: Въздигането и управлението на Наполеон, както и въстанието на декабристите в Русия през 1825 година.
Тези събития повлияли върху идеала за живот на хората от онези времена. Тогава много разпространени били сентиментализмът, меланхолията и песимизмът, а след свалянето на Наполеон, разочарованието и недово лството сред гражданите придобили големи размери.
Главната причина за разочарованието трябва да се търси в идеологията на гражданската класа. Именно революцията прокламирала идеите на обикновеният гражданин, а именно - братство, еднаквост и свобода. Поколението на романтиците не вярвало в огласеността на животът. Те се отказвали от идеалът за главната власт на разумът и търсели утеха в емоциите и силният индивидуализъм.
Едни от най-изявените романтици били Джордж Байрон (1788-1824), Михаил Лермонтов (1814-1841), Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837), Пърси Шели (1792-1822), Самюъл Колридж {1772-1834), Виктор Юго (1805-1885) и други.
[редактиране] Рилският манастир
Рилският манастир Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в
комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век Една от експозициите в музея на манастира Една от експозициите в музея на манастира Манастирът притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Там се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят,разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция -историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Музеят притежава едно уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя съзадаел. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. - тогава автора губи и зрението си. Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно - затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, показвани в манастира, в различни български селища или в чужбина. Рилски манастир. Художник И. Пенков. Стъклопис в Софийския университет Рилският манастир е създаден през 30-години на Х в. на мястото на старата постница в планина Рила. През времето на своето съществуване манастирът е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван. Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналото столетие. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител. Счита се, че създателят на Рилската обител е първия български монах-отшелник Йоан Рилски (876-946г.), избрал пътя на пустинно жителството като способ за духовно усъвършенстване и начин на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Роден през 70-те години на IXв., свидетел на упадъка на Първото българско царство по времето на цар Петър, той става една от най-значимите фигури на Средновековието, оказва влияние върху целия източноправославен свят и е почитан като светец под името Йоан Рилски. През Византийското робство основаното от него монашеско братство превръща манастира в опора на българското народностно съзнание, а след създаването на Второто българско царство мощите му са пренесени в тогавашната столица Велико Търново като най-важна светиня за българския народ. През XIVв. Строителната дейност на протосеваст Хрельо Драговол, чието феодално владение се е простирало в земите около р.Струма, превръща в манастира в солидно укрепен, внушителен архитектурен ансамбъл, който в същото време удивлява със своята вътрешна архитектура и декорация, меките форми на фасадите и колонадите, които ярко контрастират с външния вид на манастира. Хрельо Драговол е изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква, от които днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула". На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества. Осъзнавайки ясно ролята на Рилската обител в борбата за народностно сплотяване, много български владетели я дарявали с привилегии, имоти и средства, скрепявайки ги с дарствени грамоти. През ХIV век манастира е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в. Завладяването на българското царство от османците в края на XIVв., това злощастно събитие за българския народ, което забавя развитието му с векове, променя съдбата и на манастира. Въпреки охранните грамоти, които получава от някои от турските султани, той е подлаган многократно на нападения и грабежи и само усилията на българското население от всички части на българските земи успяват да го запазят и възстановят след всяко насилническо действие. Пет века той остава средище на верски и културен живот, като усилията на манастирското братство са насочени към съхраняване на народното съзнание чрез християнската вяра. В него се формира книжовна школа, която обучава духовници и книжовници и поддържа връзки с просветно-религиозни средища в останалите източно-православни страни. Руската православна църква прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Манастирът получава подкрепа и от руските царе и молдовските воеводи. През 1778г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833г., като възстановяването му отново е ръководено от Алекси. Епохата на Българското възраждане променя и разширява дейността на Рилския манастир. По това време той вече е не само пазител на историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи на формиращата се нация. Комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София).
Многобройни книжовници и просветители, възпитани в него, ратуват за изграждане на национално самоосъзнаване и посредством широката мрежа от метоси и параклиси, обхванали цялата страна, разпространява тези идеи с апостолска самоотверженост. От началотона ХІХ в. Започва строителното обновяване на манастира и за половин век той се превръща в паметник на най-доброто, което художествения опит на Възраждането може да сътвори. Ето защо Рилския манастир е зримо, материално въплъщение на естетическия идеал на Възраждането. В него работят най-опитните творци на епохата, които, водени от желанието да създадат величав паметник на своя народ и своето време, се стремят да постигнат съвършенство, подчинявайки на тази цел всички лични амбиции и дори, когато е нужно, собствената творческа индивидуалност. Затова е много трудно да се определят творбите, принадлежащи на точно определена група майстори или на отделен зограф. Това уеднаквяване, извършено с почти религиозно смирение, е позволило художественото творчество, осъществявано в манастира, да надмогне рамките на локалните школи – родови или селищни, и да придобие чертите на общонационално изкуство. Единната спонтанна насоченост на хиляди усилия, мисли и воля, които са вложени в манастирския ансамбъл, са го превърнали в материален израз на най-съкровеното, което всеки
българин от тази епоха е носел в сърцето си – желанието за красота, свобода и самоутвърждаване. Поколения строители са вложили своя труд в сградите на манастира. Те са работили неуморно, за да ги изградят и укрепят със стенописи, дърворезба и каменна пластика, влагайки най-доброто, на което са били способни, и са успели да сътворят съвършен паметник на художественото умение на българския народ. Изграден и поддържан с дарените от населението по българските земи средства и труд, веществен израз на отправените чистосърдечно и с дълбоко упование хиляди човешки молитви и съкровени надежди, манастира излъчва и внушава душевно спокойствие и ведра жизнерадост.Ярко потвърждение за международното признание на историческата, културната и художествената стойност на Рилския манастир като документ за историческото развитие на човечеството е признаването му за световна културна ценност и вписването му през 1983г. в „Листата на световното културно наследство”, която наброява не повече от 200 обекта от всички краища на планетата. Манастирът, в който се съхраняват някои от най-старите и най-ценни творби на българския дух, е музей на българската история, култура и изкуство. От 1961 г. Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. Достъпът до неговите ценности е свободен за всички изследвачи на историческата истина. През април 1991г. с постановление на Министерския съвет на Република България бе възстановен монашеския статут на манастира и неговата автономия в рамките на Българската православна църква. Когато днес се възхищаваме от Рилския манастир като архитектурен паметник и съкровищница на културни и художествени ценности, трябва винаги да споменаваме с признателност онези, чиято работа и усилия са допринесли за проучването и опазването на неговото културно наследство. Между тях са имената на големия български учен и пламенен патриот Иван Дуйчев, на Кръстю Миятев, на Христо Христов и Георги Стойков. А на вдъхновеното перо на възрожденския просветител и духовен водач Неофит Рилски дължим първото описание на манастира и най-ценните сведения за изграждането му през ХІХв. Нашата епоха има свой принос в манастирската дълго вековна история главно с грижите, за разкриването и консервацията на събраните в него архитектурни и живописни паметници, привеждане в известност на ръкописите и ценните книги в неговата библиотека и на документите и предметите в музейните фондове. На десетки специалисти дължим утвърждаването на Рилския манастир като познавателен, културен и туристически център, който има задачата да възпитава съвременниците и бъдещите поколения в дълбоко хуманен дух, да продължи делото на манастира, основан от българския светец, св. Йоан Рилски.
[редактиране] Добре дошъл/дошла
Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия!
Това е твоята лична дискусионна страница, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.
Не се колебай да прегледаш помощните страници за редактирането, с повече подробности за промяната, създаването и оформлението на статиите. Можеш също да прелистиш често задаваните въпроси или няколкото препоръки и да изпробваш как работи системата в пясъчника. Винаги можеш да разбереш какво се случва в момента чрез страницата Последни промени. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на страницата за разговори. Насоки за това как трябва да изглежда една статия в Уикипедия можеш да прочетеш в Уикипедия:Вашата първа статия.
В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците.
-
- Поздрави, Daggerstab 19:20, 15 ноември 2006 (UTC)