Национален дворец на културата

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фасадата на НДК с планината Витоша
Фасадата на НДК с планината Витоша
Зала 1 на НДК.
Зала 1 на НДК.

Националният дворец на културата (НДК) е сграда с няколко зали в центъра на София, която се използва основно за културни прояви. Най-голямата зала („зала едно“) е с 5000 места. НДК е открит през 1981 г., а негов архитект е Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, включващи 13 зали, 8000 места и възможност за настаняване от 100 до 4000 участника.

[редактиране] Любопитна информация

  • За направата на НДК са използвани 10 000 тона метал - повече отколкото има в Айфеловата кула (7000 т).
  • До 1990 г. името на сградата е Народен дворец на културата „Людмила Живкова.

[редактиране] Външни препратки

На други езици