Допамин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Допамин (Хидрокситриптамин; 3,4-Дихидрокси-β-фенилетиламин)

[редактиране] История

Допаминът е открит от Арвид Карлсон и Джилс-Аке Хиларп през 1952 година. Произходът на името е свързан с метаболизма на този невротрансмитер: той се произвежда от Леводопа (3,4-Дихидрокси-L-Фенилаланин) и принадлежи към класата на моноамините. На свой ред от него се произвеждат невротрансмитерите норепинефрин (норадреналин) и епинефрин (адреналин). Арвид Карлсон доказва не само съществуванието на допамина като междинен продукт в синтезата на епинефрина, но и функцията му на невротрансмитер, значението му за Паркинсоновата Болест и предлага Допа като медикамент в нейното лечение. За изследванията си е отличен с Нобелова награда за медицина или физиология 2000 г.. След като първоначално допаминът е бил смятан за регулатор на моторните функции (главно поради моторните дефицити, свързани с Паркинсоновата Болест), през последните две десетилетия се налага схващането, че играе важна роля в редица психични процеси (мотивация) и заболявания (депресия, шозофрения), както и при възникването на психична зависимост от психотропни субстанции (хероин, кокаин и пр).

[редактиране] Метаболизъм

Допаминът принадлежи към класата на катехоламините. Фенилаланин -> L-Тирозин -> Леводопа -> Допамин -> Норепинефрин (Норадреналин) -> Епинефрин (Адреналин) Ензимът фенилаланинхидроксилаза катализира преобразуването (хидроксилиране) на аминокиселината фенилаланин в L-Тирозин. Ензимът тирозинхидроксилаза катализира преобразуването (хидроксилиране) на L-Тирозин в Леводопа. Ензимът допа-декарбоксилаза катализира преобразуването (декарбоксилация) на Леводопа в Допамин. Ензимът допамин-β-хидроксилаза катализира преобразуването (β-оксидация) на допамина в норепинефрин. Ензимът PNMT (Phenylethanolamine N-methyltransferase, Фенилетаноламин-N-метилтрансфераза) катализира преобразуването (N-метилиране) на норепинефрина (норадреналин) в епинефрин (адреналин).

[редактиране] Функции

to be continued...