Отомо но Отомаро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Отомо но Отомаро (на японски език - 大伴弟麻呂 или 大伴乙麻呂) (731?—14 юни 809) — японски полководец, живял в епохата „Нара“ и в началото на епохата „Хейан“. Първият, удостоен със званието шогун. Съгласно няколко источника, роден през 727 г. Син на Отомо но Косиби.

[редактиране] Кратка биография

  • 731(?) г. — ражда се в семейството на Отомо но Косиби.
  • 779 г. — получава младша степен пети клас.
  • 780 г. — назначен за помощник на началника дворцовата стража.
  • 783 г. — назначен за помощник командващият войските, в провинция „Хитачи“ за потушение на въстанието.
  • 791 г. — получава младша степен четвърти клас.
  • 794 г. — обявен за сеи-тайшогун — „велик пълководец“ , заедно с Саканоуе но Тамурамаро водят военни действия против племената едзо.
  • 795 г. — за военни заслуги е награден с младша степень трети клас и Орден „Почетна втора степен“.
  • 14 юли 809 г. — умира.
На други езици