Богомил Нонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

БОГОМИЛ НОНЕВ е роден на 17.11.1920 г. в София. Завършил класическия отдел на I мъжка гимназия, славянска филология и философия в Софийския университет. Литературната му дейност започва още през 1937-38 г., особено на страниците на най-известните списания „Златорог" и „Изкуство и критика". Най-популярните му книги са „Добрите пътища", „Откриване на неочакваното", „Студено лято", „Строги нощи", „Брод през времето", „Облекло официално", „Приятели на прилива", „Ограбване на тишината", „Критически страници", „Критическа летопис" и пр. около триде-сет тома. Негови книги са преведени на френски, немски, руски, чешки, унгарски, румънски, испански, португалски. Носител е на голямата награда за художествен пътепис на FIJET (Федерация на писателите и журналистите по туризма), за най-добър туристичес-ки филм („Рилската обител") в Париж, на Олимпийския орден на Международния олимпийски комитет в Лозана, на наградите на СБП, СБЖ, Град София и пр. Бил е съветник по културните въпроси в Белград (1946-1950 г.) и посланик в Тунис (1972-1976 г.), председател на Сценарната коми-сия при Българска кинематография (1951-1953 г.), главен редактор на литературно-художественото списание „Наша Родина" (1954-1965), генерален директор на Българското радио и телевизия (1966-1970). Бил е председател на Българския ПЕН-ЦЕНТЪР (1990-1994).