Натанаил Охридски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Натанаил Охридски български духовник |
|
Роден: | 26 октомври 1820 Кучевище, днес Р. Македония |
---|---|
Починал: | 18 септември 1906 Пловдив, България |
Натанаил Зографски, митрополит Охридски и Пловдивски (Нешо /Недялко/ Стоянов /Станков/ Бойкикев); псевд. Н. Богдан, Един Задунаец, Богомолец, Богдан (1820 –1906) е висш български духовник и обществен деец.
Нешо Бойкикев е роден в с. Кучевища, Скопска Църна гора. През 1837 година се подстригва за монах в Зографския манстир с името Натанаил. Учи в Кишинев и в Одеската семинария. През 1851 година завършва Киевската духовна академия, кандандидат на богословието за работата: "О том, что Болгарский Архиепископ в древния времена не зависил ни от Римскаго, ни от Константинопольского Патриарха". Ръкоположен е за йеромонах в Киев. Приятел на Константин Петкович, Георги С. Раковски и много други видни български и руски обществени и духовни дейци. Игумен е на Добровецкия манастир в Молдова до 1869 година Ръкоположен е за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид през септември (1872) година, но получава берат през 1874 година. Взима участие в организирането на Кресненското въстание през 1878 година. По-късно е Ловчански митрополит (1879-1891 г.), а от 1891 година до смъртта си е Пловдивски митрополит. Автор на много дописки, статии и преводи, сред които: "Буквар славено-български заради училище на Скопско Черногорско село Кучевиста", Букурещ 1865; "За Юстинианови права на Охридска архиепископия или за църковна независимост и самостоятелност на Охридско-Българско священоначалие", Цариград 1873. Натанаил Охридски е почетен член на Българското книжовно дружество.
[редактиране] Литература
- Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... Енциклопедия (автори: Румяна Аврамова, Весела Василева, Даниела Давчева, Красимира Даскалова, Дочка Димитрова, Ваня Еленкова, Миглена Куюмджиева; съставители: проф. д-р Николай Генчев, Красимира Даскалова), С. 1988, с. 446-447